Европейски надзорен орган за защита на данните

30.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/1

Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX)

2010/C 357/01

ЕВРОПЕЙСКИЯТ НАДЗОРЕН ОРГАН ПО ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 16 от него,

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 8 от нея,

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1),

като взе предвид искането за становище в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (2),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СТАНОВИЩЕ:

I. ВЪВЕДЕНИЕ

На 24 февруари 2010 г. Комисията прие предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX) (3) (наричано по-долу предложението или предложението за регламент).

2.	ЕНОЗД приветства факта, че Комисията проведе неформална консултация с него преди приемане на предложението. На 8 февруари 2010 г. ЕНОЗД издаде неформални бележки, което доведе до редица изменения в окончателния вариант на предложението, прието от Комисията.

3.	На 2 март 2010 г. предложението беше изпратено в приетия от Комисията вариант на ЕНОЗД за консултация в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

В този контекст е уместно да се отбележи, че на 26 април 2010 г. ЕНОЗД издаде становище относно съобщение за предварителна проверка, получено от длъжностното лице за защита на данните от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX) във връзка със „Събирането на имена и някои други необходими данни на екстрадирани лица за съвместни операции по екстрадиция (СОЕ)“ (по-долу наричано „становище относно предварителната проверка“) (4). Заключенията в горепосоченото становище, чийто предмет е обработката на лични данни в контекста на подготовката и осъществяването на съвместните операции по екстрадиция съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 2007/2004, бяха използвани като основа за някои констатации и заключения, представени в настоящото становище.

Предназначение и цел на предложението

По отношение на предназначението и целта на предложението в обяснителния меморандум, придружаващ предложението за регламент, (наричан по-долу „ОМ“) се посочва, както следва: „Настоящото предложение е свързано с изменения на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета (…), необходими за осигуряването на ясно установено и правилно функциониране на агенция FRONTEX през идващите години. Целта на предложението е, с оглед на извършените оценки и натрупания практически опит, регламентът да се адаптира така, че да се посочи ясно мандатът на агенцията и да се предприемат мерки за преодоляването на установените недостатъци“.

6.	Във връзка с това следва да се посочи, че в съображение 9 от предложението се посочва фактът, че в Програмата от Стокхолм се призовава за изясняване и засилване на ролята на FRONTEX по отношение на управлението на външните граници на Европейския съюз.

Освен това в съображение 10 се посочва необходимостта от укрепване на оперативните способности на FRONTEX. Както се отбелязва в съображението, „мандатът на агенцията следва да бъде преразгледан, за да се засилят по-специално оперативните способности на агенцията, като същевременно се гарантира, че всички предприети мерки са пропорционални на преследваните цели и зачитат безпрекословно основните права (…)“. Освен това в съображение 11 се подчертава, че „съществуващите понастоящем възможности за оказване на ефективна подкрепа на държавите-членки относно оперативните аспекти на управлението на външните граници следва да бъдат засилени по отношение на наличните технически ресурси“.

Също така, както се посочва в съображение 4 от предложението, „настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, утвърдени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно човешкото достойнство, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни, правото на убежище, принципа на неотблъскване, недискриминацията, правата на детето и правото на ефективни правни средства за защита. Настоящият регламент следва да се прилага от държавите-членки в съответствие с тези права и принципи.“

В предложението са отразени направените в съобщението на Комисията от 13 февруари 2008 г. препоръки относно оценката и бъдещото развитие на агенцията FRONTEX (5), както и препоръките на Управителния съвет, доколкото те изискват преразглеждане на правната рамка на агенцията, като се имат предвид изключенията, описани в оценката на въздействието.

II. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

10.

Като обща бележка ЕНОЗД отбелязва, че целта на предложението е да се осигури възможност FRONTEX да изпълнява по-ефективно настоящите си задачи и отговорности, както и тези, които се предвиждат в предложението за регламент. Както се посочва в обяснителния меморандум, ако бъдат одобрени във вида, предложен от Комисията, новите задачи на FRONTEX наред с останалото ще включват: 1. разширяване на обхвата на работата, свързана с анализа на риска; 2. активизиране на работата, свързана с изследователската дейност; 3. въвеждане на възможността за координация на съвместните операции по екстрадиция; 4. нови задачи, свързани с разработването и експлоатацията на информационни системи; 5. нови задачи, свързани с предоставянето на подкрепа за EUROSUR и т.н.

11.

Новата правна рамка, предвидена в предложението, в която FRONTEX ще работи в близко бъдеще и която би могла да доведе до нови оперативни задачи, които да бъдат възложени на FRONTEX въз основа на предложението за регламент, беше внимателно разгледана от ЕНОЗД в процеса на обмисляне на съдържанието и заключенията на настоящото становище.

12.

Във връзка с това, и, както беше отбелязано по-горе, предвид евентуалните нови функции и отговорности на агенцията, прави силно впечатление, че в предложението за регламент не се посочва почти нищо за обработката на лични данни от страна на FRONTEX, като единственото изключение е последното изречение на член 11 от предложението. Този въпрос ще бъде разгледан допълнително и във връзка с констатациите и заключенията на ЕНОЗД в становището на ЕНОЗД относно предварителната проверка, упомената в точка 4.

13.

Освен това становището ще се съсредоточи върху специфичните разпоредби на предложения регламент, които имат или в бъдеще биха могли да имат отражение върху защитата на данните. Във връзка с това в становището ще бъдат разгледани следните специфични разпоредби:

—	системи за обмен на информация (нова формулировка на член 11),

—	защита на данни (добавен нов член 11а),

—	правила за сигурност относно защитата на класифицирана информация и на некласифицирана чувствителна информация (добавен нов член 11б),

—	сътрудничество с агенции и структури на Европейския съюз и с международни организации (нова формулировка на член 13),

—	улесняване на оперативното сътрудничество с трети държави и сътрудничеството с компетентните органи на трети държави (нова формулировка на член 14).

Липса на специфично правно основание по отношение на обработката на лични данни от страна на FRONTEX

14.

Както вече беше посочено, в предложението не се уточнява дали, и ако това е така, при какви обстоятелства, условия или ограничения, и при спазването на какви гаранции, на FRONTEX ще бъде позволено да обработва (някои) лични данни в контекста на своите нарастващи задачи и отговорности, предвидени в предложението. Действително предложението за регламент нито изяснява този въпрос, нито съдържа специфично правно основание, което да позволява изясняване на обстоятелствата, при които FRONTEX може да извършва подобно обработване, като спазва строги гаранции за защита на данните и в съответствие с принципите за пропорционалност и необходимост.

15.

Във връзка с това е важно отново да се направи позоваване на обяснителния меморандум, в който се съобщава, че предпочетеният вариант от оценката на въздействието е взет изцяло предвид в предложението, „с изключение на възлагането на ограничен мандат на FRONTEX за обработката на лични данни, свързани с борбата срещу престъпните мрежи, организиращи незаконна имиграция.“ В обяснителния меморандум се посочва още, че „Комисията смята, че трябва да бъдат разгледани всички възможности в подкрепа на борбата срещу контрабандата на мигранти и срещу трафика на хора“. Въпреки това обаче „Комисията предпочита да се върне на въпроса за личните данни в контекста на общата стратегия за обмен на информация , която ще бъде представена по-късно тази година, и да вземе предвид изводите, до които ще стигне относно бъдещото развитие на сътрудничеството между агенциите в сферата на правосъдието и вътрешните работи, както се изисква от Програмата от Стокхолм.“

16.

ЕНОЗД изпитва недоверие към подхода, възприет от Комисията в предложението за регламент, по отношение на въпроса за обработката на лични данни от страна на FRONTEX. В посоченото по-горе позоваване на обяснителния меморандум не се изяснява какъв би могъл да бъде обхватът на обработката на лични данни в други области на дейността на FRONTEX (вж. точки 10 и 11). За да обясни това с пример, ЕНОЗД се позовава на своето становище относно предварителната проверка по отношение на подготовката и осъществяването на съвместни операции по екстрадиция, дейността във връзка с която FRONTEX уведоми ЕНОЗД, че може да бъде необходимо известно обработване на лични данни с цел ефективно изпълнение на задачите, предвидени в член 9 от регламента за FRONTEX.

17.

В становището относно предварителната проверка ЕНОЗД счете „по-специфично правно основание от член 9 от регламент (ЕО) № 2007/2004 за предпочитано, дори желателно, поради чувствителния характер на въпросните данни и дейности по отношение на уязвимо население, за да могат да се определят по-ясни ограничения за обработката на данни и да се осигурят подходящи гаранции за лицата, чиито данни се обработват, както се изисква съгласно член 8 от Европейската конвенция за правата на човека и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз“.

18.

Според ЕНОЗД примерът със съвместните операции по екстрадиция, във връзка с които FRONTEX счита, че е необходимо известно обработване на лични данни, показва, че съществува неотложна нужда от изясняване на този въпрос в предложението. Нежеланието на Комисията да уточни това в предложението за регламент или ясно да посочи датата, до която това ще бъде направено, като предпочита да отложи решаването на въпроса в очакване на нови правни и политически обстоятелства (вж. точка 15 от настоящото становище), поражда сериозна загриженост. ЕНОЗД счита, че този подход може да доведе до нежелана правна несигурност и значителен риск от неспазване на правата и гаранциите за защита на данните.

19.

Предвид новите задачи и отговорности на FRONTEX, предвидени в предложението, ЕНОЗД изразява мнение, че предложеният регламент следва — в необходимата и подходяща степен — да засегне ясно въпроса за обхвата на дейностите, които могат да доведат до обработка на лични данни от страна на FRONTEX. ЕНОЗД счита, че е необходимо специфично правно основание, което да засяга обработката на лични данни от страна на FRONTEX във връзка с настоящите или новите задачи на агенцията. Подобно обработване следва да се разрешава само когато е необходимо във връзка с ясно определени и законосъобразни цели — по-специално съвместните операции по екстрадиция.

20.

Освен това правното основание следва да предвижда уточнение по отношение на необходимите и подходящи гаранции, ограничения и условия, при които да се извършва обработката на лични данни, в съответствие с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

21.

Необходимостта от уточнение е още по-уместна предвид практическата трудност при ясното разграничаване на оперативните и неоперативните дейности на FRONTEX и по-конкретно на случаите, в които обработката на лични данни ще се извършва за чисто административни или чисто оперативни цели. Тези термини могат да породят объркване по отношение на своя точен обхват и съдържание. Поради това ЕНОЗД приканва законодателя да изясни въпроса в предложението за регламент.

22.

Също така ЕНОЗД се възползва от възможността да подчертае, че заключенията в становището относно предварителната проверка се отнасят само до специфична дейност (т.е. съвместните операции за екстрадиция), която FRONTEX ще извършва в бъдеще по силата на член 9 от регламента за FRONTEX (6). Тези заключения се основават на всеобхватен анализ на правните и практическите условия на тази специфична дейност, както и на информацията, предоставена от FRONTEX на ЕНОЗД в контекста на предварителната проверка. Поради това те не могат да се прилагат по отношение на оценката на необходимостта, пропорционалността и законосъобразността на всяко обработване на лични данни, което може да бъде предвидено в бъдеще в контекста на други дейности на FRONTEX. В случай че FRONTEX предвижда друго обработване на лични данни, в отсъствието на специфична разпоредба в регламента за FRONTEX обработването следва да подлежи на анализ по отношение на своята законосъобразност за всеки конкретен случай. (7)

III. АНАЛИЗ НА СПЕЦИФИЧНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

23.	Както се посочва в точка 13, в настоящото становище ще бъдат разгледани и специфичните разпоредби на предложението за регламент, които имат или могат да имат отражение върху защитата на личните данни в бъдеще (член 11, член 11а, член 11б), член 13 и член 14).

Член 11 — Системи за обмен на информация

24.

В предложението се предвижда нова формулировка на член 11 от Регламент (ЕО) № 2007/2004, с която се изменя ролята на агенцията, като тя се задължава да улеснява обмена на информация, както и да разработи и да пусне в действие информационна система, посредством която да бъде възможен обменът на класифицирана информация. По-конкретно в предложената формулировка се посочва, че „Агенцията може да предприема всички необходими мерки за улесняване на обмена с Комисията и държавите-членки на информация, която е необходима за изпълнението на нейните задачи. Тя разработва и пуска в действие информационна система, посредством която обменът на класифицирана информация с Комисията и държавите-членки да бъде възможен. Обменът на информация, обхванат от системата, не включва обмена на лични данни“.

25.	ЕНОЗД приветства уточнението, предложено с последното изречение на горепосочената разпоредба, тъй като с него се изяснява съдържанието на информацията, която FRONTEX може да разменя с Комисията и държавите-членки, без да остава съмнение дали подобен обмен на информация ще включва лични данни.

26.

Във връзка с това обаче ЕНОЗД иска да привлече вниманието върху факта, че предложеният член 11 всъщност е единствената разпоредба в предложението, която изрично разглежда въпроса за обработката на лични данни от страна на FRONTEX в контекста на оперативните дейности на агенцията. Това става чрез изключване на обмена на лични данни в рамките на конкретна информационна система. Фактът, че други разпоредби, като например разпоредбата, която разглежда сътрудничеството с агенции и структури на Европейския съюз и с международни организации (член 13), или разпоредбата, която урежда сътрудничеството с трети държави (член 14), не съдържат подобно уточнение, може да доведе до несигурност или дори до проблеми от гледна точка на защитата на данните.

Член 11a — Защита на данни

27.

В предложението се предвижда създаване на член 11а, който засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 45/2001 и гласи, както следва: „Управителният съвет установява мерки за прилагането на Регламент (ЕО) № 45/2001 от агенцията, включително мерки, свързани с длъжностното лице за защита на данните, което работи в агенцията.“

28.	ЕНОЗД приветства тази разпоредба, която потвърждава, че агенцията е длъжна да обработва личните данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001, когато има правото да прави това.

29.

Във връзка с това, назначаването на длъжностно лице за защита на данните е от изключително значение и следва да се съчетае с бързо установяване на правилата за прилагане по отношение на обхвата на правомощията и задачите, които да бъдат възложени на длъжностното лице за защита на данните в съответствие с член 24, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 45/2001. Освен това тези правила следва да бъдат допълнени с всички необходими мерки, изисквани за ефективното прилагане на посочения регламент по отношение на FRONTEX.

30.

Тази разпоредба има изключително голямо значение и в контекста на заключенията в становището относно предварителната проверка, за целите на която FRONTEX уведоми ЕНОЗД, че с оглед на правилното и ефективно изпълнение на задачите по член 9 от регламента за FRONTEX ще бъде необходимо известно обработване на лични данни. Тъй като се прилага Регламент (ЕО) № 45/2001, в ролята си на контролиращ орган по отношение на данните FRONTEX ще трябва да гарантира спазване на всички разпоредби, съдържащи се в посочения регламент.

31.

Също така тук следва да се отбележи, че предложението не съдържа специфични правила по отношение на упражняването на правата на лицата, чиито данни се обработват (членове 13—19 от Регламент (ЕО) № 45/2001). Освен това няма специфична разпоредба и по отношение на задължението контролиращият орган да предоставя информация на лицето, чиито данни се обработват (членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 45/2001). ЕНОЗД препоръчва да се обърне специално внимание на тези правила в мерките, които Управителният съвет ще установи въз основа на предвидения член 11а от предложението.

Член 11б — Правила за сигурност относно защитата на класифицирана информация и на некласифицирана чувствителна информация

32.

В член 11б се посочва, че FRONTEX следва да прилага принципите за сигурност според Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията за класифицирана информация. Това обхваща, inter alia, разпоредби за обмена, обработката и съхранението на класифицирана информация. Също така предложената разпоредба задължава агенцията да обработва некласифицирана чувствителна информация в съответствие с принципите, както са приети и се прилагат от Комисията.

33.

ЕНОЗД приветства тази разпоредба като необходимо уточнение по отношение на начина, по който FRONTEX следва да подсигурява, обменя, обработва и съхранява класифицирана информация. Също така ЕНОЗД приветства начина, по който следва да се гарантира сигурност при обработката на некласифицирана чувствителна информация, като се спазват принципите за сигурност, приети от Комисията. С цел да се допълни и изясни това задължение за сигурност, ЕНОЗД препоръчва към последното изречение на член 11б да бъдат добавени думите „и съответно разработва собствена подробна политика за сигурност“. Действително, за да са ефективни, принципите на Комисията трябва да бъдат правилно транспонирани и приложени чрез специално разработена политика за сигурност.

Член 13 — Сътрудничество с агенции и структури на Европейския съюз и с международни организации

34.

Предложението заменя настоящата формулировка на член 13 от регламента за FRONTEX. В новата формулировка се посочва, че „Агенцията може да си сътрудничи с Европол, с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, с Агенцията за основните права, с други агенции и структури на Европейския съюз и с международни организации, които са компетентни в областите, които се уреждат от настоящия регламент в рамките на работни договорености, сключени с тези структури, в съответствие със съответните разпоредби от Договора и разпоредбите за правомощията на тези структури.“

35.

След като анализира тази разпоредба, ЕНОЗД установи, че работните договорености с агенции, органи и международни организации, посочени в този член, няма да включват обработка на лични данни. Това разбиране се основава на факта, че в новата формулировка този въпрос не се уточнява, нито се посочват категориите данни, които могат да бъдат обменяни между агенциите и структурите. В нея не се предвиждат и условия, при които може да се осъществява такъв обмен.

36.

Въпреки възприетата по-горе позиция, ЕНОЗД се стреми да привлече вниманието върху разпоредбите на член 22 от решението на Съвета за създаване на Европейска полицейска служба (Европол) (8) от 6 април 2009 г. (наричано по-долу „Решението за Европол“) относно „Отношения с други институции, органи, служби и агенции на Съюза или Общността“. Тази разпоредба позволява на Европол да установява и поддържа отношения на сътрудничество с институции, органи, служби и агенции, създадени от или въз основа на Договора за Европейския съюз и на договорите за създаване на Европейските общности, по-специално с FRONTEX. Във връзка с това в член 22, параграф 2 следва да се добави текст, който да посочва, че „Европол сключва споразумения или работни договорености с образуванията, посочени в параграф 1; тези споразумения или работни договорености могат да засягат обмена на оперативна, стратегическа или техническа информация, включително лични данни и класифицирана информация. Всички подобни споразумения или работни договорености могат да се сключват след одобрението на Управителния съвет, който получава предварително, що се отнася до обмена на лични данни, становището на съвместния надзорен орган.“ Освен това въз основа на член 22, параграф 3 преди влизането в сила на посочените в параграф 2 споразумения или работни договорености Европол може директно да получава и използва информация, включително лични данни, от посочените в параграф 1 образувания, доколкото това е необходимо за законното изпълнение на неговите задачи, и при условията, предвидени в член 24, параграф 1, може директно да предава информация, включително лични данни, на такива образувания, доколкото това е необходимо за законното изпълнение на задачите на получателя.

37.

Предвид факта, че Решението за Европол съдържа разпоредба, която може да позволи на Европол да сключи споразумение или работна договореност с FRONTEX, които може да засягат обмена на оперативна, стратегическа или техническа информация, включително лични данни, ЕНОЗД призовава законодателя да уточни в предложението за регламент, че работните договорености, които могат да се сключат с Европол въз основа на предложения член 13 към- регламента за FRONTEX, ще изключват обмена на лична информация.

Член 14 — Улесняване на оперативното сътрудничество с трети държави и сътрудничеството с компетентните органи на трети държави

38.

В член 14, параграф 1 от предложението се разглежда въпросът за улесняване на оперативното сътрудничество с трети държави и сътрудничеството с компетентните органи на трети държави. По-конкретно в него се посочва, че агенцията „по въпроси, които са свързани с нейните дейности и в рамките на необходимото за изпълнението на нейните задачи, (…) улеснява оперативното сътрудничество между държавите-членки и трети държави в рамките на политиката на Европейския съюз в областта на външните работи, включително по отношение на човешките права.“ Освен това в параграф 6 от посочения член се предвижда, че „агенцията може да си сътрудничи с компетентните органи на трети държави по въпросите, които са уредени с настоящия регламент, в рамките на работни договорености, сключвани с тези органи, съгласно съответните разпоредби на Договора.“

39.

По отношение на горепосочената разпоредба ЕНОЗД отбелязва, че в нея не се засяга обработката на лични данни, нито се уточнява дали, и ако случаят е такъв, в каква степен и при какви обстоятелства „работните договорености“, предвидени в посочената разпоредба, ще включват личните данни. Поради това и предвид обосновката, представена в общите бележки, ЕНОЗД разбира, че тази разпоредба няма да включва обработката на лични данни. Това заключение съответства и на информацията, която ЕНОЗД получи от FRONTEX в контекста на съобщението за предварителна проверка във връзка със съвместните операции по екстрадиция.

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

40.	ЕНОЗД приветства факта, че в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 Комисията се консултира с него.

41.

ЕНОЗД обърна внимание на предназначението и целите на предложения регламент, както и на причините, които са довели до приемането на предложението, предвиждащо преразглеждане на законодателната рамка на FRONTEX. По-специално отбелязва, че целта на предложението е да бъде осигурена възможност FRONTEX да изпълнява по-ефективно настоящите си задачи и задължения, както и тези, които са предвидени в предложението за регламент.

42.

Като се има предвид предвижданата в предложението нова законодателна рамка, в която FRONTEX в близко бъдеще ще функционира и която би могла да доведе до нови оперативни задачи, възложени на FRONTEX въз основа на предложението за регламент, прави силно впечатление, че в предложението не се посочва нищо за обработката на лични данни от страна на FRONTEX, като единственото изключение е последното изречение на член 11.

43.	ЕНОЗД изразява мнение, че предложеният регламент следва ясно да засегне — в необходимата и подходяща степен — въпроса за обхвата на дейностите, които могат да доведат до обработка на лични данни от страна на FRONTEX.

44.

Необходимо е специфично правно основание, което да засяга въпроса за обработката на лични данни от страна на FRONTEX, както и изясняване на обстоятелствата, при които FRONTEX може да извършва подобно обработване, при спазване на строги гаранции за защита на данните и в съответствие с принципите за пропорционалност и необходимост. Подобна обработка следва да се позволява само когато е необходимо във връзка с ясно определени и законосъобразни цели (по-специално съвместни операции по екстрадиция).

45.

Правното основание следва да уточнява необходимите и подходящи гаранции, ограничения и условия, при които да се извършва обработката на лични данни, в съответствие с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително гаранции по отношение на правата на лицата, чиито данни се обработват, като един от най-важните елементи.

46.

Нежеланието на Комисията да уточни това в предложението за регламент или ясно да посочи датата, до която това ще бъде направено, като вместо това предпочита да отложи решаването на въпроса в очакване на нови правни и политически обстоятелства, поражда сериозна загриженост. ЕНОЗД счита, че този подход може да доведе до нежелана правна несигурност и значителен риск за неспазване на правата и гаранциите за защита на данните.

47.

Също така, с цел допълнително усъвършенстване на предложението, ЕНОЗД призовава законодателя в предложението за регламент да посочи ясно, че работните договорености, които могат да се сключат с Европол въз основа на предложения член 13 от регламента за FRONTEX, ще изключват обмена на лична информация. Освен това ЕНОЗД предлага и изясняване на член 11б от предложението.

Съставено в Брюксел на 17 май 2010 година.

Peter HUSTINX

Европейски надзорен орган по защита на данните

(1) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(2) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(3) COM(2010) 61 окончателен.

(4) Становището е достъпно на адрес: http://www.edps.europa.eu/EDPSWEB/webdav/site/mySite/shared/Documents/Supervision/Priorchecks/Opinions/2010/10-04-26_Frontex_EN.pdf

(5) COM(2008) 67 окончателен.

(6) В член 9 се посочва, че „Агенцията предоставя необходимата помощ за организиране на съвместни операции по екстрадиция, които се провеждат от държавите-членки, при спазване на политиката на Общността в тази област. Агенцията може да използва финансовите средства на Общността, които са на разположение в областта на завръщането. (…)“.

(7) Вж. точка 3.2 от становището относно предварителната проверка „Законосъобразност на обработката“: „ЕНОЗД счита, че член 9 от Регламент (ЕО) № 2007/2004 и член 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 45/2001 следователно могат, при специфичните обстоятелства на настоящия случай, да служат единствено като временно правно основание за предвидената дейност за обработка, като се изисква внимателен преглед на необходимостта от по-специфично правно основание в контекста на настоящото преразглеждане на Регламент (ЕО) № 2007/2004“. В последните заключения ЕНОЗД предложи още FRONTEX да: 1. разгледа член 9 от Регламент (ЕО) № 45/2001 преди предаване на данни в неговото приложно поле, с цел да бъдат спазени неговите условия. В такъв случай ЕНОЗД изиска от FRONTEX да бъде уведомяван относно методиката за съответствие с посочения член преди предаването на данни; 2. прилага необходимите процедури за гарантиране на правата на лицата, чиито данни се обработват; 3. въведе задължението за уведомяване преди извършване на дейност за обработка на данни, освен ако държавите-членки не предоставят информацията на лицата, чиито данни се обработват, в съответствие с член 12 от регламента. Освен това ЕНОЗД изиска от FRONTEX да го уведоми относно конкретните мерки за прилагане, предприети във връзка с това.

(8) 2009/371/ПВР, (ОВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37).

30.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/7

Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно Съобщение на Комисията относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави

2010/C 357/02

ЕВРОПЕЙСКИЯТ НАДЗОРЕН ОРГАН ПО ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 16 от него,

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 8 от нея,

като взе предвид искането за становище в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, и по-специално член 41 от него (2),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СТАНОВИЩЕ:

I. ВЪВЕДЕНИЕ

1. Консултация с ЕНОЗД

1.	На 21 септември 2010 г. Комисията прие Съобщение относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави (3). Съобщението беше изпратено на ЕНОЗД за консултация същия ден.

ЕНОЗД изразява удовлетворение от факта, че Комисията се обърна към него за консултация. Още преди приемането на съобщението на ЕНОЗД беше дадена възможност за неофициални коментари. Някои от тези коментари вече бяха взети предвид в окончателния текст на документа, но други точки все още предизвикват безпокойство във връзка със защитата на данни.

2. Предложението в своя контекст

Глобалният подход към PNR въпроси, представен от Комисията в нейното съобщение, цели да осигури последователна рамка за предаване на PNR данни на трети държави. Освен необходимостта от правна сигурност, изложена в съобщението, този хармонизиран подход беше подкрепен в голяма степен и от Европейския парламент, на който съгласно новата институционална рамка е поверено правомощието да ратифицира PNR споразумения с трети държави (4).

4.	Съобщението се допълва от препоръки за преговори с цел сключване на PNR споразумения с конкретни трети държави. Тези препоръки са ограничени и не се анализират в настоящото становище. При все това връзката между общото съобщение и препоръките се проучва в глава II.

В допълнение към глобалния подход за предаване на PNR данни на трети държави Комисията също така понастоящем изготвя преработен подход по отношение на PNR за ЕС. По-рано, в съответствие с предишния трети стълб преди влизането в сила на Договора от Лисабон, в Съвета активно се обсъждаше предложение за такава рамка на ЕС (5). Тези обсъждания не доведоха до консенсус по редица съществени елементи на PNR системата, например използването на базата данни, създадена в съответствие с такава система. След това с Програмата от Стокхолм Комисията беше призована да изготви ново предложение, но не бяха разгледани съществените елементи на това предложение. В началото на 2011 г. се очаква проект на директива за PNR схема на ЕС.

Настоящото становище е насочено към съобщението на Комисията. В първата част се анализира съобщението в контекста на настоящите развития в областта на защитата на данни, във втората част се проучва законосъобразността на PNR схемата, а в третата част се разглеждат по-специфични въпроси от съобщението, свързани със защитата на данни.

II. АНАЛИЗ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1. Общи констатации

ЕНОЗД приветства хоризонталния подход на съобщението в съответствие с неотдавнашните искания на Европейския парламент за задълбочен анализ и цялостен преглед на съществуващите и предвижданите PNR схеми. Високо и хармонизирано ниво на защита, приложимо по отношение на всички тези схеми, е цел, която следва да получи сериозна подкрепа.

8.	Независимо от това ЕНОЗД поставя под въпрос общия график на различните инициативи, пряко или непряко свързани с обработването на PNR данни.

9.	Макар в съобщението да се споменават международни споразумения относно PNR схеми и инициативата за PNR на ЕС, предложените в съобщението стандарти са свързани единствено с международните споразумения. Рамката на ЕС ще бъде обсъдена и разработена на по-късен етап.

10.	Една по-логична и целесъобразна програма според ЕНОЗД би включвала задълбочено проучване на евентуална схема на ЕС, която включва предпазни мерки за защита на данните в съответствие с правната рамка на ЕС, и на тази основа да се разработи подход за споразумения с трети държави.

11.

Освен това ЕНОЗД подчертава текущата работа във връзка с общо споразумение между ЕС и САЩ относно споделянето на данни за целите на правоприлагането (6), чиято цел е да се установи набор от принципи, които гарантират високо ниво на защита на личните данни като условие за обмен на такива данни със Съединените щати. Резултатът от преговорите между ЕС и САЩ следва да е отправна точка за допълнителни двустранни споразумения, сключени между ЕС и неговите държави-членки, включително PNR споразумението между ЕС и САЩ.

12.

Друг елемент, който следва да се вземе под внимание в този контекст, е общото проучване на рамката на ЕС за защита на данни, което Комисията извършва понастоящем, с оглед изготвяне на съобщение преди края на 2010 г., което да бъде последвано от предложение за нова регулаторна рамка в хода на 2011 г. (7) Този процес на преглед се извършва в рамката „след Лисабон“, което оказва пряко въздействие върху хоризонталното прилагане на принципите за защита на данни по отношение на предишните стълбове на ЕС, включително полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси.

13.

С оглед да се гарантира последователност ЕС следва да постигне договореност относно своите вътрешни инструменти и да преговаря за сключване на споразумения с трети държави въз основа на тези вътрешни инструменти. Поради това глобалната програма трябва да се концентрира първо върху общата рамка на ЕС за защита на данни, след това върху евентуалната необходимост от PNR схема на ЕС и на последно място върху условията за обмен с трети държави въз основа на актуализираната рамка на ЕС. На този етап предпазните мерки, предвиждани в бъдещо споразумение между ЕС и САЩ, също следва да се вземат под внимание при установяване на условията за предаване на PNR данни на трети държави.

14.

ЕНОЗД осъзнава факта, че поради различни процедурни и политически причини този идеален ред не се следва на практика. Независимо от това органът счита, че логиката зад тези различни стъпки трябва да се вземе предвид от различните участващи страни в Комисията, Съвета и Парламента. С паралелния напредък на развитията, особено по рамката на ЕС и преговорите между ЕС и САЩ, трябва да се вземе надлежно под внимание тази нужда от последователност и хармонизиран преглед на предпазните мерки за защита на данни в рамките на ЕС и в контекста на предаване на данни. По-конкретно това би означавало най-вече:

—	да се вземат под внимание резултатите от оценката на въздействието върху PNR на ЕС преди финализиране на всякакви PNR преговори с трети държави,

—	да се гарантира, че са извадени поуки от прегледите на настоящите PNR договорености,

—	и по отношение на преговорите със Съединените щати да се свържат PNR преговорите с преговорите относно общото споразумение за споделянето на данни за целите на правоприлагането. Това е единственият начин да се гарантират последователни предпазни мерки в двете споразумения.

15.

На последно място ЕНОЗД повдига въпроса за връзката между съобщението и насоките, изготвени от Комисията. Въпросът касае степента, до която трябва да се определят прецизни предпазни мерки и условия в стандартите, разработени в съобщението, или в насоките, установени във всяка държава: ако главната цел е да се хармонизират условията за обработване и обмен на PNR данни, ЕНОЗД счита, че свободата на действие за всяко международно споразумение трябва да е колкото се може по-ограничена и че стандартите следва да определят прецизна рамка. Стандартите следва да оказват ефективно въздействие върху съдържанието на споразуменията. Няколко коментара по-долу подчертават необходимостта от повече прецизност в този смисъл.

2. Законосъобразност на схемата

16.

ЕНОЗД и работната група съгласно член 29 вече изтъкнаха в редица становища (8) необходимостта от ясна обосновка за разработване на PNR схеми, независимо дали в ЕС или с цел обмен на данни с трети държави. Нуждата от мерките трябва да се установи и подкрепи с конкретни доказателства и след това трябва да се оцени и балансира със степента на нарушаване на неприкосновеността на личния живот на гражданите, за да се гарантира пропорционална и колкото е възможно по-малка намеса в личното пространство. Фактът, че последните технологични новости понастоящем правят възможен широк достъп и анализ, както беше посочено в края на точка 2.2 от съобщението, сам по себе си не е основание да се разработи система, която цели да наблюдава всички пътници. С други думи: достъпността на средствата не следва да оправдава целта.

17.

Както е описано по-долу, ЕНОЗД счита, че по-голямата част от предаваните данни за невинни хора за целите на оценка на риска повдигат сериозни опасения относно пропорционалността. По-специално ЕНОЗД оспорва проактивното използване на PNR данни. Докато „реактивното“ използване на данни не води до големи опасения, доколкото е част от разследване на извършено престъпление, проактивното използване в реално време води до по-критична оценка.

18.

Съгласно текста на съобщението, дори в „реалновремеви контекст“ PNR данните ще се използват, „за да се предотврати престъпление, за да се поставят под наблюдение определени лица или за задържането им преди да е извършено престъпление“ въз основа на „предварително определени индикатори на риска“ (9). Главната идея да се предприемат мерки по отношение на дадени лица преди извършване на престъпление въз основа на индикатори на риска е проактивна мярка по мнение на ЕНОЗД и нейното използване в контекста на правоприлагането традиционно е строго определено и ограничено.

19.

Освен това нито схващането за индикатори на риска, нито схващането за „оценка на риска“ не са достатъчно разработени и последното лесно може да се обърка със схващането за „профилиране“. Това сходство дори се укрепва от предполагаемата цел, която е да се установят „модели на пътуване и поведение на основата на факти“. ЕНОЗД оспорва връзката между първоначалните факти и моделите, извлечени от тези факти. Целта на процеса е да се извърши оценка на риска — и евентуално да се предприемат принудителни мерки — във връзка с конкретно лице въз основа на факти, които не са свързани с това лице. Както вече беше заявено в предишното му становище относно предложение за PNR на ЕС, главното опасение на ЕНОЗД е свързано с факта, че „решения за конкретни лица ще се вземат въз основа на модели и критерии, установени чрез използване на данни за пътници като цяло. Следователно решенията за едно лице могат да бъдат взети, като за отправна точка (поне отчасти) се използват модели, извлечени от данни за други лица. Следователно решенията ще се вземат във връзка с абстрактен контекст, което може да засегне в изключително голяма степен субектите на данни. Много е трудно лицата да се защитят срещу такива решения“ (10).

20.

Поради това използването на такива техники в голям мащаб, който включва наблюдение на всички пътници, повдига сериозни въпроси за спазването на основните принципи на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, включително заложените принципи в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, членове 7 и 8 от Хартата и член 16 от ДФЕС.

21.

Всяко окончателно решение относно законосъобразността на PNR схемите следва да вземе под внимание тези елементи, които трябва да се анализират и разработят в оценката на въздействието, извършена в рамките на проекта за PNR на ЕС. Трябва да се определи програма, за да се даде възможност за внимателно проучване на резултатите от тази оценка на въздействието при изготвянето на глобалните изисквания за PNR схемите.

3. Съдържание на предложените стандарти

22.

Без да се засягат предишните основни коментари относно законосъобразността на PNR схемите, ЕНОЗД приветства изчерпателния списък със стандарти, очевидно следващ принципите за защита на данни на ЕС, който би трябвало да укрепи предвижданата защита в няколко аспекта в специфични споразумения. Добавената стойност и пропуските, установени в тези стандарти, са обсъдени по-долу.

Адекватност и задължителен характер на всяко споразумение

23.

От текста на съобщението ЕНОЗД разбира, че оценката на адекватността може да се базира на общата рамка за защита на данни на приемащата държава или да бъде контекстуална, в зависимост от правно обвързващите ангажименти в международно споразумение, уреждащи обработването на лични данни. Предвид решаващата роля на международните споразумения във връзка с оценката на адекватността, ЕНОЗД подчертава необходимостта ясно да се установи правно обвързващия характер на споразуменията за всички засегнати страни и изразява увереност, че това следва да се допълни от изрично посочване, че споразуменията гарантират пряко упражняване на права на субектите на данни. ЕНОЗД счита, че тези елементи представляват съществен аспект от оценката на адекватността.

Обхват и цел

24.

Първите две точки от списъка с принципи са свързани с ограничението на целта. В първата точка от подзаглавието „използване на данни“ се посочват целите на правоприлагането и сигурността и допълнително се посочва тероризъм и други сериозни транснационални престъпления въз основа на определения от типа „подход към“, заложени в инструменти на ЕС. ЕНОЗД оспорва тази формулировка, която би могла да доведе до схващането, че бъдещите споразумения няма да бъдат базирани конкретно на тези определения, а ще ги следват в общ смисъл. От гледна точка на правната сигурност е изключително важно тероризмът и сериозните транснационални престъпления да се определят прецизно и да се установят посочените в съобщението инструменти на ЕС. Освен това ЕНОЗД припомня, че преди в PNR схемата да се включат различни видове престъпления, те трябва като предварително условие да бъдат подложени на проверка за необходимост и пропорционалност.

25.

Втората точка изглежда по-скоро свързана с обхвата (естеството на събираните данни), отколкото с принципа за целта. ЕНОЗД отбелязва, че в съобщението не се включва списък с данни, които биха могли да се предават, тъй като оставя категориите данни, които ще се обменят, да се определят отделно във всяко специфично споразумение. С оглед да се избегнат разлики и включване на непропорционални категории от данни в някои споразумения с трети държави, ЕНОЗД счита, че към стандартите следва да се добави общ и изчерпателен списък с категории от данни в съответствие с целите за обмен на данни. В тази връзка органът се позовава на становищата на работната група съгласно член 29, където се посочват категориите от данни, които биха били допустими, и категориите, които се считат за прекомерни от гледна точка на основните права на субектите на данни (11). Категориите от данни, които следва да се изключат, са по-специално тези, които могат да се разглеждат като чувствителни данни — и които са защитени от член 8 от Директива 95/46/EO, SSR/SSI данни (специална информация във връзка със служебно запитване/специална служебна информация), OSI данни (друга допълнителна информация), въпроси с отворен край или полета за свободен текст (например „Общи забележки“, където могат да се появят данни от чувствителен характер) и информацията относно редовни пътници и „данни за поведението“.

Чувствителни данни

26.

В съобщението се посочва, че чувствителни данни не се използват, освен в извънредни обстоятелства. ЕНОЗД не одобрява това изключение. Органът счита, че условията на изключението са твърде общи и не осигуряват никакви гаранции: използването на данните поотделно във всеки случай е дадено само като пример; освен това ограничението на целта следва да е общ принцип, приложим по отношение на всяко обработване на PNR данни, а не само гаранция, приложима по отношение на чувствителни данни. ЕНОЗД счита, че разрешението да се обработват чувствителни данни, дори в ограничени случаи, би уеднаквило нивото на защита на всички PNR схеми със схемата за защита на данни, която е съгласувана в по-слаба степен, а не с най-добре съгласуваната схема. Поради това органът призовава за пълно изключване на обработването на чувствителни данни по принцип.

Сигурност на данните

27.

Общото задължение за сигурност, установено в съобщението, се счита за задоволително. Независимо от това ЕНОЗД счита, че то би могло да се допълни от задължение за взаимно предоставяне на информация в случай на пробив в сигурността: приемащите лица ще носят отговорност да уведомят своите колеги, в случай че данните, които получат, са били обект на неправомерно разкриване. Така ще се допринесе за повишаване на отговорността за обезопасено обработване на данни.

Принудително изпълнение

28.

ЕНОЗД подкрепя системата за надзор, предвидена в съобщението, включително мерките за контрол и отчетност. Правото на всяко лице на административна и съдебна защита също се подкрепя в голяма степен. Що се отнася до правото на достъп, органът разбира, че не могат да се предвидят ограничения, което се приветства. Ако в извънредни случаи е необходимо ограничаване, неговият точен обхват и необходимите предпазни мерки, включително най-вече непряко право на достъп, следва ясно да се посочват в стандартите.

Последващи предавания

29.

ЕНОЗД е удовлетворен от ограничението на последващите предавания поотделно за всеки случай, независимо дали става въпрос за други правителствени органи или трети държави. Той счита, че в допълнение към този принцип ограничението на целта, приложимо по отношение на предавания на трети държави, трябва също така да се прилага по отношение на предавания в рамките на третата държава към други правителствени органи. Така трябва да се избегне всякакво допълнително използване или кръстосана проверка на PNR данни с информация, обработвана за други цели. ЕНОЗД се опасява по-специално от риска от кръстосана проверка с информация с произход от други бази данни, например ESTA по отношение на Съединените щати. Той отбелязва, че скорошното решение на САЩ да поиска такса за ESTA води до събиране на информация за кредитни карти от пътниците. ЕНОЗД призовава за ясно ограничаване, за да се предотврати неподходящо съпоставяне на информация отвъд обхвата на PNR споразумението.

Запазване на данни

30.

Периодът на запазване на данни не е обект на ефективно хармонизиране. ЕНОЗД счита, че по принцип PNR данните трябва да се заличават, ако проверките, извършени при предаването на данни, не доведат до действие по принудително изпълнение. Ако националният контекст оправдава необходимостта от ограничен период на запазване, ЕНОЗД счита, че максималният период на запазване следва да се установи в стандартите. Освен това принципът за времево ограничаване на правото на достъп на официалните служители трябва да се укрепи и постепенното анонимизиране на данните следва да се счита за задължение, а не за пример.

Условия за предаване на данни

31.

ЕНОЗД подкрепя изключителното използване на системата от тип „push“ за предаване на PNR данни. Той призовава за конкретни гаранции, така че системата от тип „push“ да е единствената система, която се използва на практика. Опитът и инспекциите, проведени от органите по защита на данните, показаха, че в действителност въпреки задълженията по вече действащите споразумения, особено във връзка с „PNR на САЩ“, на места все още действа остатъчна система тип „pull“ и че паралелно на системата тип „push“ щатските органи имат по-широкообхватен достъп до PNR данни чрез компютърните системи за резервация. Трябва да се предприемат правни и технически мерки, за да се избегне всякакво заобикаляне на системата тип „push“.

32.

Трябва да се определи честотата на предаванията от страна на авиокомпаниите („разумна“) и да се установи максимален брой предавания. Съществуващите схеми, които предвиждат съответстващите в най-голяма степен разпоредби за неприкосновеност на личния живот, следва да се използват като критерий за оценяване в това действие.

Основни концепции

33.

Освен това ЕНОЗД призовава за повече прецизност по отношение на съществени елементи от прилагането на PNR споразуменията. Продължителността на споразуменията („фиксирана“, „подходяща“) и техният преглед („периодичен“) трябва допълнително да се определят в хоризонтален план. По-специално може да се определи периодичността на съвместните прегледи, както и задължението да се провежда първи преглед в рамките на специфичен срок след влизане в сила на споразуменията: биха могли да се посочат максимум три години.

III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

34.	ЕНОЗД приветства хоризонталния подход, представен от Комисията в нейното съобщение. Това е съществена стъпка по посока към цялостна рамка за обмен на PNR данни. При все това някои сериозни опасения смекчават това общо одобрение.

35.

PNR схемите, представени в съобщението, не отговарят per se на проверките за необходимост и пропорционалност, представени в настоящето становище и в предишните становища на ЕНОЗД и работната група съгласно член 29. С оглед да бъдат допустими, условията за събиране и обработване на лични данни трябва значително да се ограничат. По-специално ЕНОЗД изразява загриженост относно използването на PNR схеми за оценка на риска или профилиране.

36.

Разработването на PNR стандарти следва да взема под внимание общата рамка за защита на данни и свързаните с това правни развития в рамките на ЕС, както и преговорите относно споразумения за обмен на данни на по-общо ниво, по-специално със Съединените щати. Трябва да се гарантира, че едно бъдещо споразумение относно PNR със Съединените щати ще зачита общото споразумение относно защита на данни със САЩ. Споразуменията относно PNR с други трети държави също следва да съответстват на този подход.

37.	От съществено значение е всяко споразумение с трета държава да взема под внимание новите изисквания за защита на данни, когато се разработват такива в институционалната рамка „след Лисабон“.

38.

ЕНОЗД също така призовава за повече прецизност в глобалния подход по отношение на минималните предпазни мерки, приложими по отношение на всички споразумения: трябва да се прилагат по-строги условия, особено по отношение на обработването на чувствителни данни, принципът за ограничаване в рамките на целта, условията за последващи предавания и запазването на данни.

39.

На последно място ЕНОЗД подчертава, че всяко споразумение следва да предвижда възможност за пряко упражняване на правата на субектите на данни. Ефективността на процедурите за принудителни изпълнение от страна на субектите на данни и от страна на надзорните органи е съществено условие за оценката на адекватността на всяко споразумение.

Съставено в Брюксел на 19 октомври 2010 година.

Peter HUSTINX

Европейски надзорен орган по защита на данните

(1) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(2) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(3) COM(2010) 492 окончателен.

(4) Сключени са споразумения със:

—

Съединените щати: Споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати относно обработка и предаване на данни от досиетата на пътниците (PNR) от въздушни превозвачи на Министерството на вътрешната сигурност (DHS) на Съединените щати (споразумение PNR от 2007 г.) (ОВ L 204, 4.8.2007 г., стр. 18),

—	Канада: Споразумение между Европейската общност и правителството на Канада относно обработката на предварителна информация за пътниците и записи на данни с имената на пътниците (ОВ L 82, 21.3.2006 г., стр. 15),

—	Австралия: Споразумение между Европейския съюз и Австралия относно обработката и предаването на произхождащи от Европейския съюз резервационни данни за пътниците (PNR данни) от въздушни превозвачи на Австралийската митническа служба (ОВ L 213, 8.8.2008 г., стр. 49—57).

(5) На 6 ноември 2007 г. Комисията прие Предложение за рамково решение на Съвета относно използване на досиетата на пътниците (PNR — Passenger Name Record) за целите на правоприлагането (COM(2007) 654 окончателен). ЕНОЗД представи своето становище по това предложение на 20 декември 2007 г. (ОВ C 110, 1.5.2008 г., стр. 1).

(6) Виж по-специално консултацията, започната от Комисията през януари 2010 г. относно бъдещото международно споразумение между Европейския съюз (ЕС) и Съединените американски щати (САЩ) относно защита на лични данни и споделяне на информация за целите на правоприлагането, както и приноса на работната група съгласно член 29 и ЕНОЗД, на адрес http://ec.europa.eu/justice/news/consulting_public/news_consulting_0005_en.htm

(7) Комисия започна процес на преглед на настоящата правна рамка, който стартира с конференция на високо равнище през май 2009 г. Тя беше последван от публична консултация до края на 2009 г. и от няколко срещи за консултация със заинтересовани страни през юли 2010 г. Приносът на работната група съгласно член 29, в който ЕНОЗД взе активно участие, е достъпен на следния адрес: http://ec.europa.eu/justice/policies/privacy/workinggroup/wpdocs/index_en.htm#general_issues

(8) Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните от 20 декември 2007 г. по проекта за предложение за рамково решение на Съвета относно използване на данни от досиетата на пътниците (PNR — Passenger Name Record) за целите на правоприлагането, ОВ C 110, 1.5.2008 г., стр. 1. Становищата на работната група съгласно член 29 са достъпни на следния адрес: http://ec.europa.eu/justice/policies/privacy/workinggroup/wpdocs/index_en.htm#data_transfers

(9) Страница 4 от съобщението, глава 2.1.

(10) Становище от 20 декември 2007 г. по проекта за предложение за рамково решение на Съвета относно използване на данни от досиетата на пътниците (PNR — Passenger Name Record) за целите на правоприлагането, ОВ C 110, 1.5.2008 г., стр. 4.

(11) Становище от 23 юни 2003 г. относно нивото на защита, гарантирано в Съединените американски щати за предаването на данни на пътници, WP78. Това становище и следващите становища на работната група по този въпрос са достъпни на адрес: http://ec.europa.eu/justice_home/fsj/privacy/workinggroup/wpdocs/index_en.htm#data_transfers

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

30.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/18

ДЪРЖАВНА ПОМОЩ — ГЪРЦИЯ

Държавна помощ C 27/10 (ex NN 6/09) — Държавна помощ в полза на United Textiles SA

Покана за представяне на мнения съгласно член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз

(текст от значение за ЕИП)

2010/C 357/06

С писмо от 27 октомври 2010 г., възпроизведено на езика, чийто текст е автентичен, на страниците след това резюме, Комисията уведоми Гърция за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, относно посочената по-горе помощ/мярка.

Заинтересованите страни могат да представят мненията си относно мерките, по отношение на които Комисията открива процедура, в срок от един месец от датата на публикуване на настоящото резюме и на писмото, което следва, на следния адрес:

European Commission

Directorate-General for Competition

State aid Greffe

1049 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Факс +32 22961242

Тези мнения ще бъдат предадени на Гърция. Запазването в тайна на самоличността на заинтересованата страна, която представя мнението, може да бъде поискано писмено, като се посочат причините за искането.

ТЕКСТ НА РЕЗЮМЕТО

ПРОЦЕДУРА

През септември 2008 г. Комисията започна предварителна оценка на няколко мерки за помощ в полза на гръцкия производител на текстилни изделия United Textiles SA и кредитиращите го банки. Комисията счете предварителните отговори на гръцките органи за откъслечни. Поради това на 3 март 2009 г. Комисията издаде също и разпореждане за информация.

ОПИСАНИЕ НА ПОЛУЧАТЕЛЯ И НА МЕРКИТЕ ЗА ПОМОЩ

United Textiles е голямо гръцко предприятие за текстилни изделия, което произвежда облекла, текстилни влакна и платове. Неговите продажби се осъществяват както на пазарите на едро, така и на пазарите на дребно. 54 % от продажбите на предприятието през 2008 г. са реализирани в други страни от ЕС (60 % през 2007 г.). През 2009 г. общата сума на неговите активи е била 201,7 милиона EUR, а оборотът му е възлизал на 4,5 милиона EUR (ограничени продажби на складова наличност). През предишните години продажбите са възлизали на 30,6 милиона EUR през 2008 г. и 74,7 милиона EUR през 2007 г. В края на 2008 г. в предприятието са работили 1 348 души (в момента 680).

Поне от 2004 г. насам положението на предприятието постоянно се е влошавало и се е характеризирало с постепенно намаляващи продажби, отрицателна печалба преди облагане с данъци и отрицателен собствен капитал след 2008 г., като последното означава, че предприятието би могло да бъде разформировано по инициатива на всяка една правно засегната страна. След 2001 г. подкрепата на кредитиращите банки за предприятието е била ограничена. От юни 2008 г. насам по-голямата част от неговите дейности са били спрени, а след март 2009 г. е последвало почти цялостно преустановяване на дейността. През юли 2008 г. основният акционер в предприятието е решил да не участва в планираното увеличаване на капитала. От 2008 г. насам почти всички банкови кредити на предприятието са били просрочени.

В периода 2007—2010 г. на предприятието са предоставени общо три мерки за помощ, като две от които са също в полза на кредитиращите банки на предприятието. По-конкретно:

На 30 май 2007 г. националната банка на Гърция, която кредитира United Textiles, е получила държавна гаранция за нови кредити на обща стойност 20 милиона EUR. Държавната гаранция е покривала по-голяма сума от общата сума на тези кредити. Не е била предвидена премия за държавата. Гаранцията се е основавала на схема за гарантиране от 26 януари 2007 г., за която не е постъпило уведомление.

2.	На 25 май 2009 г. гръцките органи разсрочиха просрочения дълг на предприятието за социално осигуряване в размер на 18,6 милиона EUR за период от 96 месечни плащания, всяко от които от 0,19 милиона EUR. Разсрочената сума включва отчасти разсрочени в миналото суми.

3.	На 30 юни 2010 г. гръцката държава предостави гаранция на кредитиращите банки на United Textiles. Гаранцията покрива нов синдикиран кредит в размер на 63,6 милиона EUR.

ОЦЕНКА

Според предварителната оценка на Комисията и трите мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Финансовите показатели и общото състояние на United Textiles показват, че то е било предприятие в затруднение. Комисията анализира горепосочените мерки за помощ в контекста на Насоките от 2004 г. за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение.

Комисията взе решението да започне процедурата по член 108, параграф 2 от ДФЕС по отношение и на трите мерки, защото има съмнения, че не всички условия за предоставяне на помощ за преструктуриране са изпълнени. По-специално Комисията се съмнява, че United Textiles е било предприятие, допустимо за помощ за оздравяване, като се има предвид фактът, че получената помощ не е била преустановена в рамките на 6 месеца и не е била последвана от нотифициран план за преструктуриране. Комисията се съмнява също така, че United Textiles е било допустимо за помощ за преструктуриране поради това, че тази помощ се обуславя от наличието на стабилен план за преструктуриране, какъвто Гърция не е предоставила. Накрая, Комисията се съмнява, че кредитиращите банки на предприятието също са били допустими за регионална помощ или помощ за преструктуриране или пък за друг вид помощ, тъй като получената помощ е била оперативна и те не са били в затруднение.

ТЕКСТ НА ПИСМОТО

„Η Επιτροπή ενημερώνει την Ελλάδα ότι, αφού εξέτασε τις πληροφορίες που παρασχέθηκαν από της αρχές της χώρας σχετικά με το προαναφερόμενο μέτρο, αποφάσισε να κινήσει τη διαδικασία που προβλέπεται στο άρθρο 108 παράγραφος 2 της συνθήκης για τη λειτουργία της Ευρωπαϊκής Ένωσης (1) (στο εξής: ΣΛΕΕ).

1. ΔΙΑΔΙΚΑΣΙΑ

(1)

Κατόπιν πληροφοριών σύμφωνα με τις οποίες η Ελλάδα σκόπευε να χορηγήσει εγγύηση για νέα δάνεια ύψους 35 εκατομ. EUR για τη χρηματοδότηση της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας, η Επιτροπή ζήτησε από τις ελληνικές αρχές να υποβάλουν τις παρατηρήσεις τους σχετικά με το προαναφερόμενο μέτρο με επιστολές της 11ης Σεπτεμβρίου 2008, της 14ης Οκτωβρίου 2008, της 20ής Οκτωβρίου 2008, της 18ης Νοεμβρίου 2008 και της 4ης Δεκεμβρίου 2008. Οι ελληνικές αρχές έδωσαν μη ολοκληρωμένες απαντήσεις με τις επιστολές της 15ης Οκτωβρίου 2008 και της 10ης Νοεμβρίου 2008.

(2)

Για αυτόν τον λόγο, στις 3 Μαρτίου 2009, η Επιτροπή εξέδωσε διαταγή για την παροχή πληροφοριών βάσει του άρθρου 10 παράγραφος 3 του κανονισμού (ΕΚ) 659/1999 (2) στην οποία ζητούσε από την Ελλάδα να υποβάλει όλες τις πληροφορίες που ήταν απαραίτητες για να εκτιμήσει εάν η Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία είχε λάβει κρατική ενίσχυση και εάν η ενίσχυση ήταν συμβατή με την εσωτερική αγορά. Η Ελλάδα υπέβαλε τις πληροφορίες που ζητήθηκαν με επιστολή της 11ης Μαρτίου 2009.

(3)

Η Επιτροπή ζήτησε πρόσθετες πληροφορίες όσον αφορά το προαναφερόμενο μέτρο καθώς και για ορισμένα άλλα μέτρα, υπέρ της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας και των πιστωτριών τραπεζών της, με επιστολές της 20ής Μαρτίου 2009, της 8ης Φεβρουαρίου 2009, της 17ης Μαρτίου 2010, της 19ης Ιουλίου 2010 και της 23ης Αυγούστου 2010. Οι ελληνικές αρχές απάντησαν με επιστολές της 7ης Απριλίου 2009, της 25ης Φεβρουαρίου 2010, της 26ης Μαρτίου 2010, της 13ης Αυγούστου 2010 και της 30ής Αυγούστου 2010.

(4)	Μετά από αίτημα των ελληνικών αρχών, πραγματοποιήθηκε σύσκεψη στις 7 Ιουλίου 2010. Με την ευκαιρία αυτή, η Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία υπέβαλε μία νέα προκαταρκτική προσέγγιση αναδιάρθρωσης.

2. ΠΕΡΙΓΡΑΦΗ ΤΩΝ ΕΙΚΑΖΟΜΕΝΩΝ ΔΙΚΑΙΟΥΧΩΝ ΚΑΙ ΤΩΝ ΜΕΤΡΩΝ

2.1. Οι εικαζόμενοι δικαιούχοι

Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία

(5)	Η Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία είναι μεγάλη ελληνική κλωστοϋφαντουργική εταιρεία εισηγμένη στο Χρηματιστήριο Αθηνών. Το 2008, πραγματοποίησε το 54 % πωλήσεών της σε άλλες χώρες της ΕΕ (60 % το 2007).

(6)

Το 2009, είχε σύνολο ενεργητικού 201,7 εκατ. EUR και κύκλο εργασιών 4,5 εκατ. EUR (περιορισμένες πωλήσεις αποθεμάτων). Οι πωλήσεις των προηγούμενων ετών ήταν 30,6 εκατ. EUR το 2008 και 74,7 εκατ. EUR το 2007. Στα τέλη του 2008 το προσωπικό της αριθμούσε 1 348 εργαζομένους (σήμερα 680). Η εταιρεία έχει τέσσερις θυγατρικές σε τρεις χώρες, Βουλγαρία, Αλβανία και Πρώην Γιουγκοσλαβική Δημοκρατία της Μακεδονίας. Ο βασικός της μέτοχος είναι υπεράκτια εταιρεία με την επωνυμία European Textiles Investments Ltd (Μαυρίκιος).

(7)

Η επιχειρηματική δραστηριότητα της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας συνίσταται στην παραγωγή ενδυμάτων, νημάτων και υφασμάτων. Οι πωλήσεις της πραγματοποιούνται τόσο σε αγορές χονδρικής όσο και λιανικής. Διαθέτει 12 μονάδες παραγωγής σε διάφορες περιοχές της Ελλάδας. Αυτές οι μονάδες παραγωγής δεν λειτουργούν από το 2008, λόγω ελλείψεως κεφαλαίου κινήσεως.

(8)	Η κατάσταση της εταιρείας παρουσιάζει σταθερή επιδείνωση τουλάχιστον από το 2004, με σταδιακή μείωση των πωλήσεων, αρνητικά ΚΠΦ (3) και αρνητικά ίδια κεφάλαια από το 2008. Λόγω αυτού του προβλήματος, η εταιρεία θα μπορούσε να λυθεί σύμφωνα με την ελληνική νομοθεσία (4).

(9)

Από το 2001, η στήριξη των πιστωτριών τραπεζών προς την εταιρεία ήταν περιορισμένη, με μειωμένα πιστωτικά όρια και δάνεια. Από τον Ιούνιο του 2008, μεγάλο μέρος των δραστηριοτήτων της έχει διακοπεί Από τον Μάρτιο του 2009, η παραγωγή έχει σταματήσει σχεδόν εντελώς. Τον Ιούλιο του 2008, ο βασικός μέτοχος της εταιρείας αποφάσισε να μη συμμετάσχει σε προγραμματισμένη αύξηση του κεφαλαίου. Από το 2008, σχεδόν το σύνολο των τραπεζικών της δανείων έχουν καταστεί υπερήμερα. Από τον Φεβρουάριο του 2010, οι μετοχές της εταιρείας έχουν τεθεί σε αναστολή διαπραγμάτευσης στο Χρηματιστήριο Αθηνών.

Πιστώτριες τράπεζες

(10)

Οι πιστώτριες τράπεζες της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας, που εμπλέκονται στα εξεταζόμενα μέτρα κρατικών ενισχύσεων, είναι οι ελληνικές τράπεζες Εθνική Τράπεζα της Ελλάδος, η Εμπορική Τράπεζα, η Τράπεζα ΑΤΕ, η Alpha Bank και η Eurobank. Είναι όλες εμπορικές τράπεζες που δραστηριοποιούνται στην παροχή ενός πλήρους φάσματος χρηματοπιστωτικών προϊόντων και υπηρεσιών. Είναι παρούσες, μέσω θυγατρικών, σε άλλες χώρες της ΕΕ, και ιδίως στη Βουλγαρία, την Κύπρο, τη Γαλλία, τη Γερμανία, το Λουξεμβούργο, τις Κάτω Χώρες, την Πολωνία, τη Ρουμανία και το Ηνωμένο Βασίλειο (5).

2.2. Τα εικαζόμενα μέτρα

(11)	Κατά την περίοδο 2007-2010, χορηγήθηκαν συνολικά τρία μέτρα κρατικών ενισχύσεων στην εταιρεία. Στο παρόν στάδιο, η Επιτροπή θεωρεί ότι δύο από αυτά τα μέτρα χορηγήθηκαν επίσης υπέρ των δανειοδοτριών τραπεζών της εταιρείας. Ειδικότερα:

Μέτρο 1: Η κρατική εγγύηση του Μαΐου 2007

(12)

Στις 30 Μαΐου 2007, χορηγήθηκε στην Εθνική Τράπεζα της Ελλάδας, που δανειοδοτούσε τη Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία, κρατική εγγύηση για νέο δάνειο που περιλάμβανε: α) αναδιάταξη υφιστάμενου δανείου ύψους 7,5 εκατ. EUR και β) νέο δάνειο ύψους EUR 12,5 εκατ. EUR. Η κρατική εγγύηση κάλυπτε ποσό μεγαλύτερο από το συνολικό ύψος αυτών των δανείων. Κάλυπτε ποσό ύψους 30 εκατ. EUR συν τόκους, για δάνεια συνολικού ύψους 20 εκατ. EUR. Αυτό το νέο δάνειο είχε εξάμηνο επιτόκιο EURIBOR, συν προσαύξηση (spread) ύψους 1,85 % (6), ανερχόμενο συνολικά σε 6,10 % στις 30 Μαΐου 2007. Δεν είχε προβλεφθεί προμήθεια για την κρατική εγγύηση. Οι πιστώτριες τράπεζες έλαβαν εξασφαλίσεις για το νέο δάνειο, με τη μορφή ενεχυρίασης εμπορευμάτων και προσωπικών εγγυήσεων από μέρους των μετόχων.

(13)

Η εγγύηση στηριζόταν σε μη κοινοποιηθέν καθεστώς εγγυήσεων της 26ης Ιανουαρίου 2007. Το καθεστώς προέβλεπε ότι θα μπορούσε να παρασχεθεί κρατική εγγύηση για υφιστάμενα δάνεια σε βιομηχανικές, μεταλλευτικές, κτηνοτροφικές και ξενοδοχειακές επιχειρήσεις που ήταν εγκατεστημένες στο Νομό Ημαθίας (όπου βρίσκεται μέρος των δραστηριοτήτων της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας). Το καθεστώς δεν απέκλειε προβληματικές επιχειρήσεις και δεν προέβλεπε προμήθεια για την κρατική εγγύηση.

Μέτρο 2: Αναδιάταξη οφειλών για εισφορές κοινωνικής ασφάλισης

(14)	Στις 25 Μαΐου 2009, οι ελληνικές αρχές προχώρησαν σε αναδιάταξη των ληξιπρόθεσμων ασφαλιστικών οφειλών της εταιρείας, που ανέρχονταν σε 18,6 εκατ. EUR, για μια περίοδο 96 μηνιαίων πληρωμών ύψους 0,19 εκατ. EUR εκάστη. Η αναδιάταξη πραγματοποιήθηκε στο πλαίσιο του ελληνικού Νόμου 3762/2009.

(15)

Οι υποβληθείσες πληροφορίες δεν προσδιορίζουν συγκεκριμένα οποιεσδήποτε ποινές ή τόκους αναφορικά με την αναδιάταξη. Αναφέρουν μόνο ότι το 2009 έγινε αναδιάταξη νέων ληξιπρόθεσμων υποχρεώσεων από ασφαλιστικές εισφορές ύψους 14,6 εκατ. EUR, επιπλέον προηγούμενων ληξιπρόθεσμων υποχρεώσεων από ασφαλιστικές εισφορές ύψους EUR 2,8 εκατ. EUR. Αναφέρεται επίσης ότι υπήρξε πρόσθετη αύξηση ύψους 1,2 εκατ. EUR λόγω της αναδιάταξης. Αυτό θα μπορούσε να θεωρηθεί ως ένα είδος ποινής ή τόκου. Τα τρία αυτά ποσά ισούνται με 18,6 εκατ. EUR.

(16)

Η Επιτροπή παρατηρεί ότι στο ποσό της αναδιάταξης περιλαμβάνονταν εν μέρει ποσά που είχαν ήδη αναχρηματοδοτηθεί παλαιότερα, πράγμα που θα μπορούσε να αποτελεί ένδειξη ότι οι προηγουμένως αναδιαταχθείσες οφειλές δεν είχαν εξοφληθεί. Η Επιτροπή σημειώνει επίσης ότι από το 2007, στις ετήσιες εκθέσεις της εταιρείας, οι υποχρεώσεις της από ασφαλιστικές εισφορές αναφέρονται ως “ρυθμισθείσες”, πράγμα που σημαίνει ότι είχε ήδη λάβει χώρα τουλάχιστον μία αναδιάταξη από το έτος αυτό και πριν από την προαναφερθείσα αναδιάταξη της 25ης Μαΐου 2009.

Μέτρο 3: Η κρατική εγγύηση του Ιουνίου 2010

(17)

Στις 30 Ιουνίου 2010, το ελληνικό δημόσιο χορήγησε εγγύηση στις πιστώτριες τράπεζες της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας. Οι τράπεζες αυτές είναι η Εθνική Τράπεζα της Ελλάδος, η Εμπορική Τράπεζα, η Τράπεζα ΑΤΕ, η Alpha Bank και η Eurobank. Η εγγύηση καλύπτει νέο κοινοπρακτικό δάνειο ύψους 63,6 εκατ. EUR, που υποδιαιρείται σε τρία επιμέρους ποσά για τους εξής σκοπούς:

α)

36,6 εκατ. EUR για την αναδιάταξη δανείων που είχαν χορηγηθεί στην εταιρεία από τις πιστώτριες τράπεζές της την περίοδο από τον Αύγουστο του 2008 έως τον Σεπτέμβριο του 2009.

Σύμφωνα με τις διαθέσιμες πληροφορίες, τα εν λόγω δάνεια είχαν επιτόκια μεταξύ 3 μηνών και 6 μηνών EURIBOR, συν 1,25 % έως 3 %. Επίσης σύμφωνα με τις διαθέσιμες πληροφορίες, τα δάνεια αυτά δεν καλύπτονταν αρχικά με κρατική εγγύηση.

β)	15 εκατ. EUR για τη χρηματοδότηση των ληξιπρόθεσμων οφειλών της εταιρείας προς το δημόσιο, τους προμηθευτές και τους εργαζομένους της.

γ)	12 εκατ. EUR για τη χρηματοδότηση επενδύσεων και λειτουργικών δαπανών.

(18)

Το υποκείμενο κοινοπρακτικό δάνειο έχει διάρκεια 9 ετών. Στην υπουργική απόφαση για τη χορήγηση εγγύησης δεν προσδιοριζόταν το επιτόκιο για τα δάνεια που επρόκειτο να καλυφθούν. Αναφερόταν απλώς ότι τα δάνεια έπρεπε να είναι με το επιτόκιο της αγοράς. Η κρατική εγγύηση καλύπτει ποσοστό 80 % του δανείου. Προβλέπεται για το δημόσιο ετήσια προμήθεια εγγύησης 2 % επί του μέσου ετήσιου οφειλόμενου ποσού. Οι πιστώτριες τράπεζες λαμβάνουν, εκτός από την κρατική εγγύηση, εξασφαλίσεις για το νέο δάνειο με τη μορφή ενεχυρίασης μετοχών της εταιρείας για τουλάχιστο το 25,9 % του συνόλου των μετοχών της και προσημειώσεων υποθήκης πρώτης σειράς επί των ακίνητων περιουσιακών στοιχείων της εταιρείας. Το κράτος δεν λαμβάνει εξασφαλίσεις για την εγγύησή του, αλλά σε περίπτωση κατάπτωσης της εγγύησης, οι εξασφαλίσεις του δανείου θα μεταφερθούν στο κράτος.

(19)

Η εγγύηση του Ιουνίου 2010 αντικατέστησε την προηγούμενη εγγύηση που είχε χορηγηθεί στις 2 Οκτωβρίου 2009. Η εγγύηση αυτή είχε χορηγηθεί για ένα νέο δάνειο ύψους 40 εκατ. EUR 40 που αποσκοπούσε επίσης στην αναδιάταξη δανείων που είχαν χορηγηθεί στην εταιρεία κατά την περίοδο από τον Αύγουστο του 2008 έως τον Φεβρουάριο του 2009 (βλ παράγραφο 17 στοιχείο α) ανωτέρω). Ωστόσο, το δάνειο των 40 εκατ. EUR ουδέποτε χορηγήθηκε και συνεπώς η εγγύηση του Οκτωβρίου 2009 ουδέποτε ενεργοποιήθηκε. Αντίθετα, η εγγύηση αυτή αντικαταστάθηκε από τη νέα εγγύηση του Ιουνίου 2010, η οποία κάλυπτε το κοινοπρακτικό δάνειο ύψους 63,6 εκατ. EUR. Σύμφωνα με τις ελληνικές αρχές, ο λόγος της αντικατάστασης αυτής ήταν ότι το ύψος του δανείου των 40 εκατ. EUR δεν αρκούσε πλέον για την κάλυψη των αναγκών ρευστότητας της εταιρείας.

(20)

Όσον αφορά τα τραπεζικά δάνεια που χορηγήθηκαν κατά την περίοδο από τον Αύγουστο του 2008 έως τον Σεπτέμβριο του 2009 (βλ παράγραφο 17 στοιχείο α) ανωτέρω), η Επιτροπή παρατηρεί ότι ορισμένες πληροφορίες φαίνεται να δείχνουν ότι οι πιστώτριες τράπεζες είναι πιθανό να είχαν επηρεαστεί από υπόσχεση χορήγησης κρατικής εγγύησης.

(21)

Ειδικότερα, σύμφωνα με τις υποβολές πληροφοριών των ελληνικών αρχών και τις ετήσιες εκθέσεις της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας, την εποχή που χορηγήθηκαν τα δάνεια, είχε ζητηθεί από τον εκπρόσωπο των πιστωτριών τραπεζών κρατική εγγύηση για τα εν λόγω δάνεια (Μάιος 2008). Επίσης, οι ελληνικές αρχές είχαν εκφράσει την πρόθεσή τους να χορηγήσουν κρατική εγγύηση για τα ίδια δάνεια (πριν τον Ιούλιο του 2008). Επιπλέον, οι ελληνικές αρχές είχαν ανακοινώσει ότι πριν τα τέλη Ιουλίου του 2008, οι πιστώτριες τράπεζες θα υπέγραφαν συμφωνία ύψους 35 εκατ. EUR για τη χρηματοδότηση της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας με κρατική εγγύηση. Τελικά, η κρατική εγγύηση χορηγήθηκε τον Οκτώβριο του 2009.

(22)

Επιπλέον, και πάλι σύμφωνα με τις υποβολές πληροφοριών των ελληνικών αρχών και τις ετήσιες εκθέσεις της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας, πραγματοποιήθηκαν δύο συσκέψεις τον Σεπτέμβριο του 2008 και τον Απρίλιο του 2009, μεταξύ των ελληνικών αρχών, των πιστωτριών τραπεζών και της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας. Κατά την πρώτη σύσκεψη, η συζήτηση αφορούσε την “εξασφάλιση της ομαλής λειτουργίας της Εταιρείας σύμφωνα με το επιχειρησιακό σχέδιο”· επίσης αναφέρεται ότι “ο Υπουργός έδωσε συγκεκριμένες κατευθύνσεις” για την αναδιάρθρωση της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας (7). Σκοπός της δεύτερης σύσκεψης ήταν η “χρηματοδότηση του επιχειρησιακού σχεδίου αναδιάρθρωσης και εξυγίανσης της Εταιρίας” (8). Τέλος, αναφέρεται ότι τα επίμαχα δάνεια “χορηγήθηκαν κατόπιν συνεννοήσεως των αρμοδίων κρατικών αρχών (Υπουργείο Οικονομίας και Οικονομικών) και των δανειστριών τραπεζών” (9).

3. ΤΑ ΣΧΟΛΙΑ ΤΩΝ ΕΛΛΗΝΙΚΩΝ ΑΡΧΩΝ ΣΧΕΤΙΚΑ ΜΕ ΤΑ ΕΙΚΖΟΜΕΝΑ ΜΕΤΡΑ

(23)	Οι πληροφορίες που υποβλήθηκαν από τις ελληνικές αρχές σχετικά με τα εικαζόμενα μέτρα κρατικών ενισχύσεων μπορούν να συνοψιστούν ως εξής:

Μέτρο 1: Η κρατική εγγύηση του Μαΐου 2007

(24)

Η Ελλάδα ισχυρίζεται ότι δεν συνιστά κρατική ενίσχυση δεδομένου ότι δεν είχε επιλεκτικό χαρακτήρα υπέρ της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας, αλλά χορηγήθηκε βάσει ενός καθεστώτος εγγύησης για βιομηχανικές, μεταλλευτικές, κτηνοτροφικές και ξενοδοχειακές επιχειρήσεις στην περιοχή της Ημαθίας (βλ. παρ. 13 ανωτέρω), και συνεπώς δεν αφορούσε μόνο την Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία αλλά ήταν διαθέσιμη και για άλλες εταιρείες.

(25)	Εκτός τούτου, η Ελλάδα ισχυρίζεται ότι η εγγύηση χορηγήθηκε σύμφωνα με τον (εθνικό) ελληνικό Νόμο 2322/95, που επέτρεπε στο Υπουργείο Οικονομικών να χορηγεί κρατικές εγγυήσεις σε τραπεζικά ιδρύματα για δάνεια που είχαν σκοπό την αναδιάταξη οφειλών ή τη χορήγηση νέου κεφαλαίου κίνησης.

(26)	Επιπλέον, η Ελλάδα ισχυρίζεται ότι πριν τη χορήγηση της εγγύησης, η εταιρεία είχε υποβάλει στις ελληνικές αρχές σχέδιο αναδιάρθρωσης με χρηματοδότηση από τράπεζες και χωρίς καμία κρατική εγγύηση. Αυτό το σχέδιο αναδιάρθρωσης δεν υπεβλήθη ποτέ επισήμως στην Επιτροπή.

(27)

Τέλος, η Ελλάδα ισχυρίζεται ότι η εγγύησή της χορηγήθηκε σύμφωνα με τις σχετικές διατάξεις της Επιτροπής: είχε μέγιστο ποσοστό κάλυψης 80 % και 20 εκατ. EUR και είχε χορηγηθεί για δάνεια που είχαν συναφθεί με επιτόκια της αγοράς. Επίσης τα δάνεια ήταν κατάλληλα εξασφαλισμένα με ενεχυρίαση εμπορευμάτων και προσωπικές εγγυήσεις μετόχων και είχαν χορηγηθεί για μια συγκεκριμένη πράξη και διάρκεια.

Μέτρο 2: Αναδιάταξη οφειλών για ληξιπρόθεσμες ασφαλιστικές εισφορές

(28)	Η Ελλάδα ισχυρίζεται ότι η αναδιάταξη των ληξιπρόθεσμων οφειλών προς το δημόσιο αποφασίστηκε στο πλαίσιο του Νόμου 3762/2009, που είχε γενική ισχύ στην Ελλάδα.

Μέτρο 3: Η κρατική εγγύηση του Ιουνίου 2010

(29)	Η Ελλάδα αναφέρει ότι η κρατική εγγύηση του Ιουνίου 2010 είχε χορηγηθεί επειδή η έκταση της προηγούμενης εγγύησης του 2009 (η οποία ουδέποτε εφαρμόστηκε) δεν αρκούσε πλέον για την κάλυψη των αναγκών ρευστότητας της εταιρείας.

(30)

Η Ελλάδα ισχυρίζεται ότι εγγύηση του Ιουνίου 2010 ήταν σύμφωνη με τις κατευθυντήριες γραμμές διάσωσης και αναδιάρθρωσης (10) και ότι δεν παρέχει πλεονέκτημα στην Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία. Η Ελλάδα ισχυρίζεται περαιτέρω ότι δεν παραβιάστηκε η αρχή της εφάπαξ ενίσχυσης, διότι η εγγύηση του Ιουνίου 2010 αντικαθιστά την εγγύηση του Οκτωβρίου 2009 και μεταβάλλει αρκετές διατάξεις της εγγύησης του Μαΐου 2007 (βλ. μέτρο 1 στις παραγράφους 12-13 ανωτέρω). Συνεπώς, η εγγύηση του Ιουνίου 2010 ενσωματώνει το σύνολο των ρητρών των δανείων της εταιρείας σε ένα και μόνο κείμενο με ενιαίες διατάξεις.

4. ΕΚΤΙΜΗΣΗ

4.1. Κατάσταση της εταιρείας

(31)

Όπως διαπιστώνεται στις ανωτέρω παραγράφους 7-8 και αναλύεται ακολούθως στις παραγράφους (64)-(68), οι επιχειρησιακές επιδόσεις και τα οικονομικά αποτελέσματα της εταιρείας παρουσίασαν σημαντική επιδείνωση την περίοδο 2004-2009. Σε αυτήν τη βάση, η Επιτροπή συνάγει ότι η επιχείρηση ήταν προβληματική κατά την έννοια των σημείων 10 και 11 των κατευθυντηρίων γραμμών διάσωσης και αναδιάρθρωσης κατά το χρόνο που λήφθηκαν τα εξεταζόμενα μέτρα υπέρ της εταιρείας (περίοδος 2007-2010). Η Επιτροπή θεωρεί επίσης ότι η εταιρεία είναι προβληματική επί του παρόντος διότι η κατάστασή της δεν έχει βελτιωθεί έκτοτε.

4.2. Ύπαρξη κρατικής ενίσχυσης

Μέτρα 1 και 3: Κρατικές εγγυήσεις του Μαΐου 2007 και του Ιουνίου 2010

Ενίσχυση προς την Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία

(32)

Το άρθρο 107 παράγραφος 1 της ΣΛΕΕ προβλέπει ότι οι ενισχύσεις που χορηγούνται υπό οποιαδήποτε μορφή από τα κράτη ή με κρατικούς πόρους και που νοθεύουν ή απειλούν να νοθεύσουν τον ανταγωνισμό ευνοώντας ορισμένες επιχειρήσεις ή την παραγωγή ορισμένων αγαθών, είναι ασυμβίβαστες με την κοινή αγορά, κατά το μέτρο που επηρεάζουν τις μεταξύ κρατών μελών συναλλαγές. Συνεπώς, ένα μέτρο για να θεωρηθεί ενίσχυση, πρέπει να πληροί τα ακόλουθα τέσσερα κριτήρια:

(33)

Πρώτον, το μέτρο πρέπει να χορηγείται από ένα κράτος μέλος ή με κρατικούς πόρους. Οι κρατικές εγγυήσεις συνεπάγονται κινδύνους για τους κρατικούς πόρους, δεδομένου ότι σε περίπτωση κατάπτωσής τους πρέπει να πληρωθούν από τον κρατικό προϋπολογισμό. Επιπλέον, κάθε εγγύηση για την οποία δεν προβλέπεται κατάλληλη αμοιβή συνεπάγεται απώλεια οικονομικών πόρων για το κράτος. Συνεπώς, ικανοποιείται το κριτήριο των κρατικών πόρων.

(34)

Δεύτερον, το μέτρο πρέπει να παρέχει πλεονέκτημα στον δικαιούχο. Η Επιτροπή θεωρεί ότι οι δύο εξεταζόμενες εγγυήσεις είναι πιθανό να έχουν χορηγήσει αδικαιολόγητο πλεονέκτημα στην Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία. Πράγματι, σύμφωνα με την ανακοίνωση της Επιτροπής σχετικά με την εφαρμογή των άρθρων 87 και 88 της συνθήκης ΕΚ στις κρατικές ενισχύσεις με τη μορφή εγγυήσεων (11), τμήματα 2.2 και 3.2, όταν ο δανειολήπτης δεν καταβάλλει για την εγγύηση τιμή που καθορίζεται βάσει κριτηρίων αγοράς, του παρέχονται πλεονεκτικοί όροι. Σε ορισμένες περιπτώσεις, ο δανειολήπτης, ως επιχείρηση που αντιμετωπίζει οικονομικές δυσχέρειες, δεν θα μπορούσε να εξεύρει πιστωτικό ίδρυμα διατεθειμένο να του χορηγήσει πιστώσεις με οποιουσδήποτε όρους, χωρίς κρατική εγγύηση. Επίσης, μια από τις απαιτούμενες ενδείξεις ώστε μια μεμονωμένη κρατική εγγύηση να μην αποτελεί ενίσχυση είναι ότι δεν πρέπει να καλύπτει ποσοστό μεγαλύτερο του 80 % του οφειλόμενου δανείου.

(35)

Στην προκειμένη υπόθεση, όσον αφορά την εγγύηση του 2007 (μέτρο 1), αυτή χορηγήθηκε για δάνεια σε προβληματική επιχείρηση και δεν προβλεπόταν προμήθεια για τον εγγυητή (το Δημόσιο). Επίσης, αντίθετα με τους ισχυρισμούς της Ελλάδας, φαίνεται ότι κάλυπτε ποσό μεγαλύτερο από το συνολικό ύψος των επιμέρους υποκείμενων δανείων, δηλαδή επρόκειτο για ποσό 30 εκατ EUR συν τόκους, για την κάλυψη δανείων συνολικού ύψους 20 εκατ EUR. Λαμβάνοντας υπόψη τα σημεία 3.2. και 4.2 της ανακοίνωσης για τις κρατικές ενισχύσεις με τη μορφή εγγυήσεων και το γεγονός ότι η εταιρεία αντιμετώπιζε σοβαρά οικονομικά προβλήματα κατά το χρόνο χορήγησης της εγγύησης αυτής, καθώς και το γεγονός ότι η Επιτροπή δεν διαθέτει καμία ένδειξη για αντίστοιχη ενδεικτική προμήθεια εγγύησης που θα μπορούσε να ισχύει στη χρηματοπιστωτική αγορά για παρόμοιες εγγυήσεις, το επιτόκιο του δανείου (6,10 %) συν η προμήθεια εγγύησης (0 %) δεν φαίνεται να αντιστοιχεί σε τιμή καθοριζόμενη βάσει κριτηρίων αγοράς, αν γίνει σύγκριση μεταξύ του επιτοκίου που θα είχε καταβάλει η εταιρεία αυτή χωρίς την κρατική εγγύηση και του επιτοκίου που λήφθηκε χάρη στην κρατική εγγύηση. Πράγματι, εάν η σύγκριση γίνει βάσει της ανακοίνωσης σχετικά με την αναθεώρηση της μεθόδου καθορισμού των επιτοκίων αναφοράς και προεξόφλησης (12), θα χρειαζόταν προσαύξηση από 400 έως 1000 μονάδες βάσης συν το βασικό επιτόκιο που είχε καθοριστεί για την Ελλάδα την εποχή εκείνη (4,62 %) δηλαδή υψηλότερο του 6,10 % που προβλεπόταν στην παρούσα υπόθεση.

(36)

Ομοίως, η εγγύηση του 2010 (μέτρο 3) χορηγήθηκε σε εταιρεία που αντιμετώπιζε οικονομικές δυσχέρειες. Με τον ίδιο τρόπο, παρόλο που είχε προβλεφθεί προμήθεια εγγύησης 2 % για το Δημόσιο, το επίπεδο αυτής της προμήθειας δεν φαίνεται εκ πρώτης όψεως να έχει καθοριστεί βάσει κριτηρίων αγοράς. Πράγματι, η Επιτροπή επισημαίνει τη σημαντική επιδείνωση της οικονομικής κατάστασης της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας την περίοδο 2004-2009 και την υπερημερία των δανείων της και, συνεπώς. έχει επιφυλάξεις εάν ένας ιδιώτης εγγυητής θα είχε προσφέρει μια τέτοια εγγύηση, όταν η παραγωγή του δικαιούχου είχε σχεδόν σταματήσει εντελώς και η διαπραγμάτευση των μετοχών στο χρηματιστήριο είχε ανασταλεί, δεδομένου ότι κάτω από παρόμοιες συνθήκες θα ήταν εξαιρετικά δύσκολο μια τέτοια εταιρεία να εξοφλήσει το δάνειο και ο εγγυητής να αποφύγει τις συνέπειες μιας κατάπτωσης της εγγύησης που είχε παράσχει. Η Επιτροπή σημειώνει επίσης ότι το επιτόκιο του εγγυημένου δανείου δεν καθορίζεται ρητά αλλά επαφίεται στη διακριτική ευχέρεια των πιστωτριών τραπεζών. Συνεπώς, η Επιτροπή δεν είναι σε θέση να βεβαιώσει ότι η προμήθεια εγγύησης θα μπορούσε να θεωρηθεί σύμφωνη με τους όρους της αγοράς συγκρίνοντας το επιτόκιο που η εταιρεία θα είχε επωμιστεί χωρίς την εγγύηση με το επιτόκιο που έλαβε χάρη στην κρατική εγγύηση, λαμβάνοντας υπόψη αυτήν την προμήθεια εγγύησης. Σε κάθε περίπτωση, εάν γίνει σύγκριση με βάση την ανακοίνωση της Επιτροπής σχετικά με την αναθεώρηση της μεθόδου καθορισμού των επιτοκίων αναφοράς και προεξόφλησης, η Επιτροπή παρατηρεί ότι σύμφωνα με την ανακοίνωση αυτή θα απαιτείτο προσαύξηση από 400 έως 1 000 μονάδες βάσης συν το βασικό επιτόκιο που είχε καθοριστεί για την Ελλάδα την εποχή εκείνη. Η Επιτροπή θεωρεί σε αυτό το στάδιο ότι, εάν η εταιρεία κατόρθωνε να βρει οποιαδήποτε χρηματοδότηση στην κεφαλαιαγορά, η προσαύξηση που θα ίσχυε για τον δικαιούχο θα ήταν τουλάχιστον 1 000 μονάδες βάσης (διαβάθμιση χαμηλότερη από CCC), διότι η οικονομική του κατάσταση ήταν ακόμη χειρότερη σε σχέση με την εποχή της πρώτης εγγύησης (αύξηση των συσσωρευμένων ζημιών, οριακές πωλήσεις, παύση δραστηριοτήτων κ.ά.). Με βάση τα στοιχεία αυτά, η Επιτροπή έχει αμφιβολίες κατά πόσο το επίπεδο της ανωτέρω προμήθειας εγγύησης, εάν προστεθεί στο επιτόκιο του κοινοπρακτικού δανείου, θα μπορούσε να ισούται με το χρηματοπιστωτικό κόστος ενός παρόμοιου μη εγγυημένου δανείου και καλεί την Ελλάδα να προσκομίσει κάθε χρήσιμη πληροφορία σχετικά με το ζήτημα αυτό.

(37)	Συνεπώς, η Επιτροπή θεωρεί στο παρόν στάδιο ότι και οι δύο εγγυήσεις δεν ήταν σύμφωνες με την ανακοίνωση σχετικά με τις εγγυήσεις και συνιστούν πλεονέκτημα υπέρ της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας.

(38)

Τρίτον, για να θεωρηθεί ενίσχυση βάσει του άρθρου 107 παράγραφος 1 της ΣΛΕΕ, ένα μέτρο πρέπει να είναι επιλεκτικό. Η εγγύηση του Μαΐου 2007 στηριζόταν σε ένα τομεακό καθεστώς και η εγγύηση του Ιουνίου 2010 ήταν ad hoc μέτρο υπέρ της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας. Ως εκ τούτου, πράγματι ικανοποιείται το κριτήριο της επιλεκτικότητας.

(39)

Τέλος, το μέτρο πρέπει να προκαλεί στρέβλωση του ανταγωνισμού και να επηρεάζει τις συναλλαγές μεταξύ των κρατών μελών. Η Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία δραστηριοποιείται σε τομέα τα προϊόντα του οποίου αποτελούν αντικείμενο εκτενών συναλλαγών μεταξύ των κρατών μελών και στον οποίο επικρατεί οξύς ανταγωνισμός. Κατά τον χρόνο λήψης των μέτρων ενίσχυσης, η Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία ήταν επιχείρηση η οποία πραγματοποιούσε το μεγαλύτερο μέρος των πωλήσεών της σε άλλα κράτη μέλη (βλ. παράγραφο 5 ανωτέρω). Επίσης, τα εξεταζόμενα μέτρα εξασφάλιζαν στην Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία πλεονέκτημα έναντι των ανταγωνιστών της (βλ. παραγράφους 34-37 ανωτέρω). Όταν μια κρατική ενίσχυση ενισχύει τη θέση μιας επιχείρησης έναντι των εμπορικών ανταγωνιστών της από άλλα κράτη μέλη, οι άλλες επιχειρήσεις θα πρέπει να θεωρηθεί ότι επηρεάζονται από την εν λόγω ενίσχυση. Συνεπώς, ικανοποιείται το κριτήριο της στρέβλωσης του ανταγωνισμού και του επηρεασμού των συναλλαγών μεταξύ των κρατών μελών.

(40)	Βάσει των ανωτέρω, μπορεί να συναχθεί το συμπέρασμα ότι οι κρατικές εγγυήσεις του Μαΐου 2007 και του Ιουνίου 2010 (μέτρα 1 και 3) συνιστούν κρατική ενίσχυση υπέρ της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας κατά την έννοια του άρθρου 107 παράγραφος 1 της ΣΛΕΕ.

Ενίσχυση προς τις πιστώτριες τράπεζες

(41)	Όσον αφορά τις πιστώτριες τράπεζες της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας, το κριτήριο για τους πόρους του Δημοσίου ικανοποιείται με τον ίδιο τρόπο όπως και την Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία (βλ. παράγραφο 32 ανωτέρω).

(42)

Όσον αφορά το κριτήριο του πλεονεκτήματος, η Επιτροπή θεωρεί στο παρόν στάδιο ότι οι δύο εξεταζόμενες εγγυήσεις ενδέχεται να έχουν εξασφαλίσει αδικαιολόγητο πλεονέκτημα στις πιστώτριες τράπεζες. Πράγματι, σύμφωνα με την ανακοίνωση σχετικά με τις εγγυήσεις, τμήμα 2.3, η κρατική εγγύηση μπορεί να συνιστά ενίσχυση προς τον δανειοδότη, στο βαθμό που παρέχει μεγαλύτερες εξασφαλίσεις στο δανειοδότη περιορίζοντας το υφιστάμενο άνοιγμά του. Στην προκειμένη περίπτωση, και οι δύο εγγυήσεις χορηγήθηκαν ρητά για την εξασφάλιση νέων δανείων με στόχο, τουλάχιστον εν μέρει, την αναδιάταξη υφιστάμενων δανείων. Κατ’ αυτόν τον τρόπο οι εν λόγω εγγυήσεις παρείχαν στους πιστωτές εξασφάλιση αναφορικά με τα υφιστάμενα δάνεια.

(43)

Συνεπώς, η Επιτροπή θεωρεί στο παρόν στάδιο ότι η ΕΤΕ ενδέχεται να έχει επίσης ευεργετηθεί από ενίσχυση μέσω της εγγύησης του Μαΐου 2007 (μέτρο 1) στο μέτρο που η εγγύηση αυτή κάλυπτε υφιστάμενο δάνειο (7,5 εκατ. EUR). Επιπλέον, η Επιτροπή θεωρεί στο παρόν στάδιο ότι και οι πέντε πιστώτριες τράπεζες ενδέχεται να έχουν επίσης ευεργετηθεί από ενίσχυση μέσω της εγγύησης του Ιουνίου 2010 (μέτρο 3) στο μέτρο που αυτή κάλυπτε υφιστάμενα δάνεια των εν λόγω πιστωτικών ιδρυμάτων (36,6 εκατ. EUR).

(44)	Όσον αφορά την επιλεκτικότητα, οι κρατικές εγγυήσεις είχαν παρασχεθεί για υφιστάμενα δάνεια που είχαν χορηγηθεί από συγκεκριμένες τράπεζες, και συνεπώς είχαν επιλεκτικό χαρακτήρα ως προς τους δικαιούχους.

(45)

Τέλος, όσον αφορά τη στρέβλωση του ανταγωνισμού και τον επηρεασμό των συναλλαγών μεταξύ των κρατών μελών, οι τραπεζικές υπηρεσίες προσφέρονται σε ευρεία κλίμακα σε όλη την Ευρωπαϊκή Ένωση και αποτελούν αντικείμενο έντονου ανταγωνισμού. Κατά τον χρόνο λήψης των μέτρων ενίσχυσης, οι πιστώτριες τράπεζες της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας προσέφεραν χρηματοπιστωτικά προϊόντα και υπηρεσίες, μέσω των θυγατρικών τους σε άλλες χώρες της ΕΕ (βλ. παράγραφο 10 ανωτέρω). Επίσης, η εξεταζόμενη ενίσχυση εξασφάλισε στις πιστώτριες τράπεζες της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας πλεονέκτημα έναντι των ανταγωνιστών τους (βλ. παραγράφους 42-43 ανωτέρω). Όταν μια κρατική ενίσχυση ενισχύει τη θέση μιας επιχείρησης έναντι άλλων επιχειρήσεων που ανταγωνίζονται σε επίπεδο εμπορίου μεταξύ των κρατών μελών, οι τελευταίες πρέπει να θεωρηθεί ότι θίγονται από την εν λόγω ενίσχυση. Κατ’ αυτόν τον τρόπο, ικανοποιείται το κριτήριο της στρέβλωσης του ανταγωνισμού και του επηρεασμού των συναλλαγών μεταξύ των κρατών μελών.

(46)

Βάσει των ανωτέρω, η Επιτροπή θεωρεί στο παρόν στάδιο ότι οι κρατικές εγγυήσεις του Μαΐου 2007 και του Ιουνίου 2010 (μέτρα 1 και 3) ενδέχεται να συνιστούν κρατική ενίσχυση υπέρ των πιστωτριών τραπεζών Εθνική Τράπεζα της Ελλάδος, Εμπορική Τράπεζα, Τράπεζα ΑΤΕ, Alpha Bank και Eurobank κατά την έννοια του άρθρου 107 παράγραφος 1 της ΣΛΕΕ.

Πιθανή κρατική εγγύηση για δάνεια της περιόδου από τον Αύγουστο του 2008 έως τον Σεπτέμβριο του 2009

(47)

Όσον αφορά δάνεια που χορηγήθηκαν στην Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία την περίοδο από τον Αύγουστο του 2008 έως τον Σεπτέμβριο του 2009 (βλ. παράγραφο 17 σημείο α) ανωτέρω), η Επιτροπή παρατηρεί ότι ορισμένες πληροφορίες υποδηλώνουν ότι οι πιστώτριες τράπεζες είναι πιθανό να είχαν επηρεαστεί από υπόσχεση για τη χορήγηση κρατικής εγγύησης (βλ. παραγράφους 20-22 ανωτέρω). Η Επιτροπή παρατηρεί επίσης ότι τα δάνεια αυτά καλύφθηκαν τελικά από τις κρατικές εγγυήσεις του Οκτωβρίου 2009 και του Ιουνίου 2010. Η τελευταία αντικατέστησε την εγγύηση του Οκτωβρίου 2009.

(48)

Η Επιτροπή δεν αποκλείει στο σημείο αυτό το ενδεχόμενο η ανωτέρω υπόσχεση, εάν πράγματι εξακριβωθεί στη διάρκεια της επίσημης διαδικασίας έρευνας, να συνιστά κρατική εγγύηση που δόθηκε ήδη το 2008, και συνεπώς πριν από τις εγγυήσεις του Οκτωβρίου 2009 και του Ιουνίου 2010, για την κάλυψη των δανείων της περιόδου από τον Αύγουστο του 2008 έως τον Σεπτέμβριο του 2009. Μια τέτοια εγγύηση θα εξασφάλιζε πλεονεκτήματα στην Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία και τις πιστώτριες τράπεζές της, με την έννοια της ανωτέρω ανάλυσης για την ύπαρξη κρατικής ενίσχυσης (βλ. παραγράφους 32-46 ανωτέρω).

Μέτρο 2: Αναδιάταξη οφειλών για ληξιπρόθεσμες ασφαλιστικές εισφορές

(49)

Όσον αφορά το κριτήριο των κρατικών πόρων, ο στόχος των εισφορών κοινωνικής ασφάλισης είναι η χρηματοδότηση του προϋπολογισμού των οργανισμών κοινωνικής ασφάλισης, που αποτελούν νομικά πρόσωπα δημοσίου δικαίου υπό την εποπτεία του Δημοσίου. Συνεπώς, η μη είσπραξη αυτών των εισφορών στερεί πόρους από το κράτος. Συνεπώς, ικανοποιείται το κριτήριο αυτό.

(50)

Όσον αφορά το κριτήριο του πλεονεκτήματος, η Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία έλαβε πράγματι προθεσμία 8 ετών για την πληρωμή χρηματοπιστωτικής υποχρέωσης, σε μια εποχή που αντιμετώπιζε σοβαρά οικονομικά προβλήματα και υπήρχε μεγάλη πιθανότητα αθέτησης των υποχρεώσεών της. Σύμφωνα με πάγια νομολογία (13), για να διαπιστωθεί κατά πόσο έχει δοθεί επιλεκτικό πλεονέκτημα με τη μη είσπραξη οφειλών και κατά πόσο το πλεονέκτημα θα μπορούσε να θεωρηθεί κρατική ενίσχυση για τους σκοπούς του άρθρου 107 παράγραφος 1 της ΣΛΕΕ, θα πρέπει να εξακριβωθεί ότι η Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία δεν μπορούσε να αποκτήσει το πλεονέκτημα αυτό κάτω από κανονικές συνθήκες της αγοράς. Από την άποψη αυτή, το ουσιώδες ερώτημα που πρέπει να τεθεί είναι κατά πόσο η συμπεριφορά του κράτους ως πιστωτή στις δεδομένες συνθήκες θα μπορούσε να συγκριθεί με τη συμπεριφορά ενός συνετού ιδιώτη πιστωτή.

(51)

Οι ελληνικές αρχές δεν διευκρίνισαν εάν τα χρέη της εταιρείας προς το δημόσιο είχαν αναδιαταχθεί με την εφαρμογή κατάλληλων ποινών. Πράγματι, οι πληροφορίες που παρασχέθηκαν δεν είναι συγκεκριμένες. Αναφέρονται μόνο ποινές ή τόκοι ύψους 1,2 εκατ. EUR, που θα συνεπάγονταν επίσης επιτόκιο 7 %. Ακόμη και εάν πράγματι επρόκειτο για ποινή ή επιτόκιο που εφαρμόστηκε κατά την αναδιάταξη, φαίνεται να είναι χαμηλότερο από εκείνο που ίσχυε για οφειλέτες σε οικονομική κατάσταση παρόμοια με εκείνη της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας.

(52)

Επιπλέον, οι ελληνικές αρχές δεν ενημέρωσαν την Επιτροπή εάν η Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία είχε τηρήσει προηγούμενες συμφωνίες αναδιάταξης. Σχετικά με το θέμα αυτό, η Επιτροπή παρατηρεί ότι η αναδιάταξη του 2009 εφαρμόστηκε επίσης για οφειλόμενο ποσό 2,8 εκατ. EUR από προηγούμενες αναδιατάξεις οφειλών. Η Επιτροπή παρατηρεί ότι αυτό θα μπορούσε να αποτελεί ένδειξη ότι οι προηγούμενες αναδιατάξεις οφειλών είχαν αποτύχει.

(53)

Για τους λόγους που προαναφέρθηκαν, η Επιτροπή έχει επιφυλάξεις για το κατά πόσο η συμπεριφορά των ελληνικών αρχών θα μπορούσε να συγκριθεί με εκείνη ενός συνετού ιδιώτη πιστωτή, δεδομένου ότι δεν διευκρινίστηκε η τυχόν εφαρμογή ποινής ή επιτοκίου, σε ύψος ίσο με εκείνο της αγοράς, και ότι η αναδιάταξη του 2009 εφαρμόστηκε παρά τις κατά τα φαινόμενα αποτυχημένες προηγούμενες συμφωνίες αναδιάταξης. Ακόμη και η ποινή ή το επιτόκιο του 7 % (βλ. παράγραφο 51 ανωτέρω), που κατά τα φαινόμενα εφαρμόστηκε, φαίνεται να είναι χαμηλότερο από εκείνο που θα ίσχυε για εταιρείες σε τόσο δεινή οικονομική κατάσταση όπως η Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία.

(54)

Επιπλέον, ανεξαρτήτως του ύψους της ποινής που εφαρμόστηκε για την αναδιάταξη, η Επιτροπή έχει επιφυλάξεις για το εάν ένας ιδιώτης πιστωτής θα είχε δεχθεί οποιοδήποτε είδος αναδιάταξης καθώς η εταιρεία αντιμετώπιζε ήδη πολύ σοβαρά οικονομικά προβλήματα και είχε παύσει το μεγαλύτερο μέρος της παραγωγής της, με αποτέλεσμα να φαίνεται απίθανο το ενδεχόμενο μιας μεταγενέστερης εξόφλησης του χρέους.

(55)	Τέλος, η Επιτροπή έχει επιφυλάξεις κατά πόσο το μέτρο αυτό θα μπορούσε να θεωρηθεί ότι ικανοποιεί το κριτήριο του ιδιώτη πιστωτή, αν εξετασθεί μεμονωμένα, δεδομένου ότι η εταιρεία τύγχανε ήδη κρατικής στήριξης με τη μορφή εγγύησης που φαίνεται ότι αποτελεί κρατική ενίσχυση.

(56)	Έτσι, η Επιτροπή θεωρεί ότι στο στάδιο αυτό η αναδιάταξη των χρεών ενδέχεται να έχει προσφέρει πλεονέκτημα στην εταιρεία κατά την έννοια του άρθρου 107 παράγραφος 1 της ΣΛΕΕ.

(57)	Όσον αφορά το κριτήριο της επιλεκτικότητας, τα ληξιπρόθεσμα χρέη της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας προς το Δημόσιο είχαν αναδιαταχθεί στο πλαίσιο μιας ad hoc απόφασης για την εταιρεία. Συνεπώς, ικανοποιείται το κριτήριο αυτό.

(58)	Τέλος, το κριτήριο της στρέβλωσης του ανταγωνισμού και του επηρεασμού των συναλλαγών μεταξύ των κρατών μελών ικανοποιείται με τον ίδιο τρόπο όπως και στην παράγραφο 38 ανωτέρω.

(59)	Σύμφωνα με τις ανωτέρω παρατηρήσεις, μπορεί να συναχθεί το συμπέρασμα ότι η αναδιάταξη των ληξιπρόθεσμων υποχρεώσεων κοινωνικής ασφάλισης συνιστά κρατική ενίσχυση υπέρ της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας κατά την έννοια του άρθρου 107 παράγραφος 1 της ΣΛΕΕ.

4.3. Παράνομη ενίσχυση

(60)	Σύμφωνα με το άρθρο 1 στοιχείο στ) του κανονισμού αριθ. 659/1999 του Συμβουλίου, της 22ας Μαρτίου 1999 για τη θέσπιση λεπτομερών κανόνων εφαρμογής του άρθρου 93 της συνθήκης ΕΚ (14), “παράνομη ενίσχυση” είναι μια νέα ενίσχυση η οποία εφαρμόζεται κατά παράβαση του άρθρου 108 παράγραφος 3 της ΣΛΕΕ.

(61)

Στην προκειμένη υπόθεση, τα μέτρα ενισχύσεων υπέρ της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας και των πιστωτριών τραπεζών της εφαρμόστηκαν από την Ελλάδα χωρίς να κοινοποιηθούν στην Επιτροπή και χωρίς να έχουν ληφθεί οι παρατηρήσεις της Επιτροπής σχετικά με αυτά ή να έχει εκδοθεί τελική απόφαση για τη συμβατότητα των μέτρων με την κοινή αγορά.

(62)	Κατά συνέπεια, η Επιτροπή θεωρεί στο παρόν στάδιο ότι τα υπό εξέταση μέτρα ενίσχυσης είναι παράνομα.

(63)

Όσον αφορά ειδικότερα την κρατική εγγύηση του Ιουνίου 2010 (μέτρο 3), η Επιτροπή θεωρεί στο παρόν στάδιο, ότι αυτή έχει παρασχεθεί. Πράγματι, η κρατική εγγύηση εγκρίθηκε με υπουργική απόφαση, δηλαδή με δεσμευτική πράξη του κράτους, η οποία επέτρεπε να πραγματοποιηθεί η πληρωμή του υποκείμενου δανείου με την εγγύηση του κράτους. Το γεγονός ότι, σύμφωνα με τις υποβληθείσες πληροφορίες, το υποκείμενο δάνειο δεν έχει ακόμη εκδοθεί, δεν μεταβάλλει τη νομική ισχύ της κρατικής εγγύησης, δεδομένου ότι η ενεργοποίηση του δανείου επαφίεται πλήρως στη διακριτική ευχέρεια των δικαιούχων, δηλαδή της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας και των πιστωτριών τραπεζών της.

4.4. Συμβατότητα των μέτρων ενίσχυσης

Επιλεξιμότητα της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας

(64)	Όπως αναφέρθηκε στις παραγράφους 7-8 ανωτέρω και αναλύεται λεπτομερέστερα στον πίνακα 1 που ακολουθεί, οι επιχειρηματικές και οικονομικές επιδόσεις της εταιρείας επιδεινώθηκαν σημαντικά κατά την περίοδο 2004-2009.

Πίνακας 1

Βασικά οικονομικά στοιχεία της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας (σε εκατ. EUR)

	2004	2005	2006	2007	2008	2009
Κύκλος εργασιών	154,3	97,5	64,6	74,7 (15)	30,6	4,5
ΚΠΦ	–89,6	–61,3	–49,3	–38,5	–62,4	–60,6
Συσσωρευμένες ζημίες	264,1	316	378,3	418,7	481	520,3 (16)
Εγγεγραμμένο κεφάλαιο	276,3	283,3	280,8	288,9	290,4	290,4 (16)
Ίδια κεφάλαια	95,2	35,7	32,9	4,6	49,1	111,5
Χρέος/ίδια κεφάλαια	281 %	692 %	829 %	6,243 %	– 561 %	– 280 %
Στοιχεία από τις οικονομικές καταστάσεις 2004-2009.

(65)

Με βάση αυτά τα οικονομικά στοιχεία, η Επιτροπή καταλήγει στο συμπέρασμα ότι η εταιρεία ήταν προβληματική κατά την έννοια του σημείου 10 των κατευθυντηρίων γραμμών για τη διάσωση και την αναδιάρθρωση προβληματικών επιχειρήσεων κατά το χρόνο που λήφθηκαν τα υπό εξέταση μέτρα υπέρ αυτής (περίοδος 2007-2010). Η Επιτροπή θεωρεί επίσης ότι η εταιρεία είναι προβληματική επί του παρόντος.

(66)

Ειδικότερα, όσον αφορά το σημείο 10 (α) των κατευθυντηρίων γραμμών, το εγγεγραμμένο κεφάλαιο της εταιρείας, όπως προκύπτει από τις οικονομικές καταστάσεις των ετών 2004-2009, δεν είχε απολεσθεί αλλά αυξηθεί την περίοδο 2004-2009. Ωστόσο, η Επιτροπή παρατηρεί ότι την ίδια περίοδο τα ίδια κεφάλαια της εταιρείας μειώθηκαν σε ελάχιστο επίπεδο (2007) ή έγιναν αρνητικά (2008 και 2009). Συγχρόνως, η εταιρεία δεν έλαβε κατάλληλα μέτρα για να αντιμετωπίσει τη μείωση των ιδίων κεφαλαίων της, όπως προβλέπεται στην ελληνική νομοθεσία (17). Τα μέτρα αυτά θα συνίσταντο είτε στην αύξηση του κεφαλαίου είτε στην κεφαλαιοποίηση των ζημιών, πράγμα που θα οδηγούσε στην εξάλειψη του εγγεγραμμένου κεφαλαίου. Φαίνεται ότι μόνο η δεύτερη περίπτωση θα ήταν εφικτή για την Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία, λόγω της κρίσιμης οικονομικής της κατάστασης (βλ. πίνακα 1 ανωτέρω) και των δυσχερειών πρόσβασής της σε χρηματοδότηση (βλ. παράγραφο 9 ανωτέρω). Βάσει των ανωτέρω, η Επιτροπή θεωρεί ότι η εταιρεία είχε στην ουσία απολέσει περισσότερο από το ήμισυ του εγγεγραμμένου κεφαλαίου της.

(67)	Επιπλέον, όσον αφορά το σημείο 10 γ), από το 2008 η εταιρεία πληρούσε, βάσει της ελληνικής νομοθεσίας, τις προϋποθέσεις υπαγωγής σε συλλογική πτωχευτική διαδικασία (18).

(68)	Τέλος, όσον αφορά το σημείο 11 των κατευθυντηρίων γραμμών, οι συνήθεις ενδείξεις μιας προβληματικής επιχείρησης όπως η αύξηση των ζημιών, η μείωση του κύκλου εργασιών και η συσσώρευση του χρέους, υπήρχαν τουλάχιστον από το 2004.

Ενίσχυση στην Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία

(69)	Στο μέτρο που τα μέτρα συνιστούν ενίσχυση κατά την έννοια του άρθρου 107 παράγραφος 1 της ΣΛΕΕ, η συμβατότητά τους πρέπει να εξεταστεί βάσει των εξαιρέσεων που προβλέπονται στις παραγράφους 2 και 3 του εν λόγου άρθρου.

(70)	Είναι σαφές ότι οι εξαιρέσεις που προβλέπονται στο άρθρο 107 παράγραφος 2 και στο άρθρο 107 παράγραφος 3, στοιχεία δ) και ε), δεν ισχύουν και δεν οι ελληνικές αρχές δεν τις επικαλέστηκαν.

(71)

Η Επιτροπή πρέπει επίσης να εξετάσει κατά πόσο ορισμένα από τα επίμαχα μέτρα θα ήταν συμβατά βάσει των κανόνων για την αντιμετώπιση της κρίσης που προβλέπονται στο Προσωρινό Πλαίσιο (19). Ωστόσο, η Επιτροπή παρατηρεί ότι η Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία ήταν σαφώς προβληματική επιχείρηση πριν την 1η Ιουλίου 2008 και, συνεπώς, δεν είναι επιλέξιμη για τη χορήγηση ενίσχυσης βάσει του Προσωρινού Πλαισίου.

(72)

Η Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία ήταν προβληματική επιχείρηση κατά τον χρόνο που λήφθηκαν τα μέτρα για τη στήριξή της (βλ. παραγράφους 8-9 και 64-68 ανωτέρω), και συνεπώς η συμβατότητα των μέτρων ενίσχυσης μπορεί να αξιολογηθεί μόνο βάσει των κατευθυντηρίων γραμμών διάσωσης και αναδιάρθρωσης (δηλαδή βάσει του άρθρου 107 παράγραφος 3 στοιχείο γ της ΣΛΕΕ).

(73)

Πρώτον, η Επιτροπή έχει επιφυλάξεις για το κατά πόσο τα μέτρα θα μπορούσαν να θεωρηθούν συμβατά ως ενισχύσεις διάσωσης. Στο παρόν στάδιο, η Επιτροπή δεν είναι σε θέση να αποφανθεί αν τα μέτρα περιορίζονται στο ελάχιστο αναγκαίο, αν δικαιολογούνται λόγω σοβαρών κοινωνικών προβλημάτων και αν προκαλούν αθέμιτα δυσμενείς δευτερογενείς συνέπειες για άλλα κράτη μέλη. Επιπλέον, οι εγγυήσεις του 2007 και του 2010 δεν έχουν περιορισμένη διάρκεια 6 μηνών. Η αναδιάταξη του χρέους, που είναι συγκρίσιμη με δάνειο, έχει και αυτή διάρκεια μεγαλύτερη της περιόδου των 6 μηνών που επιτρέπεται για τις ενισχύσεις διάσωσης.

(74)

Δεύτερον, η Επιτροπή παρατηρεί ότι κανένα από τα μέτρα δεν φαίνεται να είναι συμβατό ούτε ως ενίσχυση αναδιάρθρωσης. Στο παρόν στάδιο, η θέσπιση αυτών των μέτρων ενίσχυσης δεν φαίνεται να είχε εξαρτηθεί από την εφαρμογή σχεδίου αναδιάρθρωσης που θα εξασφάλιζε την αποκατάσταση της μακροπρόθεσμης βιωσιμότητας της επιχείρησης. Πράγματι, βάσει των στοιχείων που είναι διαθέσιμα επί του παρόντος, δεν υπήρχε τέτοιο σχέδιο, και όλες οι προσπάθειες αναδιάρθρωσης είχαν αποτύχει, σε βαθμό που πρακτικά η λειτουργία της εταιρείας είχε σταματήσει και είχε τεθεί εκτός χρηματιστηρίου. Παρά αυτήν την αποτυχία της αναδιάρθρωσης, το κράτος συνέχισε να παρέχει κεφάλαια κίνησης στην Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία. Συνεπώς, στο παρόν στάδιο η Επιτροπή θεωρεί ότι τα μέτρα ενίσχυσης στο σύνολό τους αποτελούν απλώς ενισχύσεις λειτουργίας χωρίς καμία προαπαιτούμενη αξιόπιστη αναδιάρθρωση.

(75)

Επίσης, η Επιτροπή έχει αμφιβολίες αν η εταιρεία έλαβε οποιαδήποτε σημαντική χρηματοδότηση για τις πράξεις της η οποία θα μπορούσε να θεωρηθεί ως ίδια συμμετοχή χωρίς ενίσχυση. Τέλος, η Επιτροπή έχει αμφιβολίες για το αν εφαρμόστηκαν οποιαδήποτε αντισταθμιστικά μέτρα κατά την έννοια των κατευθυντηρίων γραμμών διάσωσης και αναδιάρθρωσης.

(76)	Όσον αφορά την επιλεξιμότητα της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας για ενισχύσεις αναδιάρθρωσης, η Επιτροπή σημειώνει ότι η εταιρεία λάμβανε ενισχύσεις λειτουργίας τουλάχιστον από το 2007, έτος κατά το οποίο αντιμετώπιζε ήδη δυσχέρειες.

(77)

Στο παρόν στάδιο, η Επιτροπή θεωρεί ότι το ανωτέρω γεγονός (βλ. παράγραφο 76) φαίνεται να αντιβαίνει την αρχή της “εφάπαξ ενίσχυσης”, πράγμα που αποτελεί ένδειξη ότι τα προβλήματα που αντιμετωπίζει η εταιρεία έχουν επαναλαμβανόμενο χαρακτήρα και ότι τα μέτρα ενίσχυσης υπέρ της εταιρείας έχουν οδηγήσει σε νοθεύσεις του ανταγωνισμού που είναι αντίθετες προς το κοινό συμφέρον. Επιπλέον, η Επιτροπή κρίνει ότι δεν υπάρχουν στοιχεία που να υποδηλώνουν ότι η αναδιάρθρωση θα πρέπει να θεωρηθεί ως συνεχής και αδιάλειπτη διαδικασία, δεδομένου ότι τα μέτρα ενίσχυσης του 2007, 2009 και 2010 χορηγήθηκαν επί σειρά ετών και δεν υπήρχε το προαπαιτούμενο ενός ενιαίου σχεδίου αναδιάρθρωσης ή στρατηγικής ικανής να αποκαταστήσει τη μακροπρόθεσμη βιωσιμότητα της επιχείρησης.

(78)	Με βάση τις ανωτέρω παρατηρήσεις, η Επιτροπή θεωρεί στο παρόν στάδιο ότι δεν έχει τηρηθεί η αρχή της “εφάπαξ ενίσχυσης”.

(79)	Τέλος, η Επιτροπή δεν έχει υπόψη της άλλο σύνολο κανόνων για τις κρατικές ενισχύσεις, το οποίο να καθιστά την εικαζόμενη ενίσχυση συμβατή με τη ΣΛΕΕ.

(80)	Κατά συνέπεια, βάσει της προκαταρκτικής εξέτασης του μέτρου και των πληροφοριών που υποβλήθηκαν, στο παρόν στάδιο, η Επιτροπή έχει αμφιβολίες ως προς τη συμβατότητα του μέτρου με τους κανόνες της ΕΕ σχετικά με τις κρατικές ενισχύσεις.

Ενίσχυση στις πιστώτριες τράπεζες

(81)

Η ενίσχυση στις πιστώτριες τράπεζες αποσκοπούσε στη μείωση του ανοίγματός τους έναντι της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας, δηλαδή στη διατήρηση των εσόδων (κεφάλαιο συν τόκοι) που προέρχονταν από δάνεια προς την εταιρεία. Συνεπώς, φαίνεται ότι οι πιστώτριες τράπεζες έλαβαν επίσης ενίσχυση λειτουργίας. Οι ενισχύσεις λειτουργίας κανονικά απαγορεύονται και μπορούν να χορηγηθούν μόνο κατ’ εξαίρεση εφόσον δικαιολογούνται λόγω της συμβολής τους στην περιφερειακή ανάπτυξη και της φύσης τους και εφόσον το ύψος τους είναι ανάλογο προς τα προβλήματα που καλούνται να αντιμετωπίσουν. Η επιχειρηματολογία της Ελλάδας δεν στηρίχθηκε σε τέτοιου είδους περιστάσεις.

(82)	Επιπλέον, οι πιστώτριες τράπεζες της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας δεν ήταν προβληματικές και, συνεπώς, δεν είναι επιλέξιμες για ενισχύσεις διάσωσης και/ή αναδιάρθρωσης.

(83)	Η Επιτροπή δεν έχει υπόψη της άλλο σύνολο κανόνων για τις κρατικές ενισχύσεις, το οποίο θα δικαιολογούσε τέτοιου είδους ενισχύσεις λειτουργίας στις πιστώτριες τράπεζες στην εξεταζόμενη υπόθεση.

5. ΣΥΜΠΕΡΑΣΜΑ

(84)

Λαμβάνοντας υπόψη τις ανωτέρω παρατηρήσεις, η Επιτροπή αποφάσισε να κινήσει τη διαδικασία του άρθρου 108 παράγραφος 2 της ΣΛΕΕ όσον αφορά τα μέτρα κρατικών εγγυήσεων του Μαΐου 2007 και του Ιουνίου 2010, καθώς και την αναδιάταξη των ληξιπρόθεσμων υποχρεώσεων από ασφαλιστικές εισφορές και καλεί την Ελλάδα να υποβάλει τις παρατηρήσεις της και να παράσχει όλες τις απαιτούμενες πληροφορίες για την αξιολόγηση της ενίσχυσης εντός ενός μηνός από την παραλαβή της παρούσας. Ειδικότερα, η Ελλάδα καλείται να παράσχει τις ακόλουθες πληροφορίες:

—	την πιστοληπτική διαβάθμιση της εταιρείας κατά το χρόνο παροχής των δύο εγγυήσεων·

—	την αγοραία τιμή για παρόμοιες εγγυήσεις προς εταιρείες σε συγκρίσιμη οικονομική κατάσταση κατά τον χρόνο παροχής των δύο εγγυήσεων·

—	το επιτόκιο το οποίο θα έπρεπε να καταβάλει η Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία χωρίς τις δύο εγγυήσεις·

—	το επιτόκιο του κοινοπρακτικού δανείου που καλύπτεται από την εγγύηση του 2010·

—	την ενδεχόμενη ποινή που εφαρμόστηκε, κατά την αναδιάταξη του 2009 των ληξιπρόθεσμων υποχρεώσεων από ασφαλιστικές εισφορές της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας·

—	εάν είχαν εφαρμοστεί προηγούμενες αναδιατάξεις υποχρεώσεων από ασφαλιστικές εισφορές για την Ενωμένη Κλωστοϋφαντουργία και εάν είχαν τηρηθεί από την εταιρεία.

(85)	Η Επιτροπή καλεί τις ελληνικές αρχές να διαβιβάσουν αμέσως αντίγραφο της παρούσας επιστολής στους πιθανούς αποδέκτες της ενίσχυσης.

(86)	Η Επιτροπή υπενθυμίζει στην Ελλάδα το ανασταλτικό αποτέλεσμα του άρθρου 108 παράγραφος 3 της ΣΛΕΕ και εφιστά την προσοχή της στο άρθρο 14 του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 659/1999 του Συμβουλίου, που προβλέπει ότι κάθε παράνομη ενίσχυση μπορεί να ανακτηθεί.

(87)

Η Επιτροπή προειδοποιεί την Ελλάδα ότι θα ενημερώσει τα ενδιαφερόμενα μέρη με τη δημοσίευση της παρούσας επιστολής και περίληψής της στην Επίσημη Εφημερίδα της Ευρωπαϊκής Ένωσης. Θα ενημερώσει επίσης τα ενδιαφερόμενα μέρη στις χώρες ΕΖΕΣ οι οποίες έχουν υπογράψει τη συμφωνία ΕΟΧ, με δημοσίευση ανακοίνωσης στο συμπλήρωμα ΕΟΧ της Επίσημης Εφημερίδας της Ευρωπαϊκής Ένωσης και θα ενημερώσει την Εποπτεύουσα Αρχή της ΕΖΕΣ αποστέλλοντας αντίγραφο της παρούσας επιστολής. Όλα τα ενδιαφερόμενα μέρη θα κληθούν να υποβάλουν τις παρατηρήσεις τους εντός ενός μηνός από την ημερομηνία της δημοσίευσης αυτής.“

(1) Από 1ης Δεκεμβρίου 2009, τα άρθρα 87 και 88 της συνθήκης ΕΚ έχουν γίνει, αντιστοίχως, τα άρθρα 107 και 108 της ΣΛΕΕ. Οι δύο σειρές διατάξεων είναι ουσιαστικά ταυτόσημες. Για τους σκοπούς της παρούσας απόφασης οι αναφορές στα άρθρα 107 και 108 της ΣΛΕΕ νοούνται ως αναφορές στα άρθρα 87 και 88 της συνθήκης ΕΚ, κατά περίπτωση.

(2) Κανονισμός (ΕΚ) αριθ. 659/1999 του Συμβουλίου της 22ας Μαρτίου 1999 για τη θέσπιση λεπτομερών κανόνων εφαρμογής του άρθρου 93 (νυν άρθρου 88) της συνθήκης ΕΚ, ΕΕ L 83 της 27.3.1999, σ. 1-9.

(3) Κέρδη προ φόρων (καθαρά κέρδη).

(4) Βάσει του άρθρου 47 του ελληνικού Νόμου 2190/1920, σε περίπτωση που το σύνολο των ιδίων κεφαλαίων της εταιρείας γίνει κατώτερο από το 50 % του μετοχικού κεφαλαίου, η γενική συνέλευση των μετόχων πρέπει να αποφασίσει (εντός 6 μηνών από τη λήξη της χρήσης) τη λύση της εταιρείας ή την υιοθέτηση άλλου μέτρου.

(5) Όπως αναφέρεται στις οικονομικές εκθέσεις και τους δικτυακούς τόπους των τραπεζών.

(6) Περιλαμβανομένου φόρου 0,6 %, που εφαρμόζεται σε όλα τα δάνεια στην Ελλάδα (εκτός των στεγαστικών και των αγροτικών δανείων, για τα οποία ο φόρος είναι 0,12 %).

(7) Αναφέρεται στη σελίδα 7 της ετήσιας οικονομικής έκθεσης του 2008 της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας.

(8) Αναφέρεται στη σελίδα 11 της οικονομικής έκθεσης του 2009 της Ενωμένης Κλωστοϋφαντουργίας.

(9) Αναφέρεται στη σελίδα 5 της επιστολής των ελληνικών αρχών που υπεβλήθη στις 22 Φεβρουαρίου 2010.

(10) ΕΕ C 244 της 1.10.2004, σ. 2.

(11) ΕΕ C 155 της 20.6.2008, σ. 10.

(12) ΕΕ C 14 της 19.1.2008, σ. 6.

(13) Βλ. π.χ. απόφαση της 29ης Απριλίου 199 στην υπόθεση C-342/96 Ισπανία κατά Επιτροπής, Συλλογή 1999, σ. I-2459 απόφαση της 11ης Ιουλίου 2002 στην υπόθεση T-152/99 HAMSA κατά Επιτροπής, Συλλογή 2002, σ. II-3049 απόφαση της 29ης Ιουνίου 1999 στην υπόθεση C-256/97 DM Transport, Συλλογή 1999, σ. I-3913.

(14) ΕΕ L 83 της 27.3.1999, σ. 1.

(15) Αύξηση λόγω υψηλότερων κεφαλαίων που επέτρεπαν τη λειτουργία περισσότερων εργοστασίων.

(16) Σεπτέμβριος 2009.

(17) Βλ. ανωτέρω υποσημείωση 4.

(18) Πρβλ. υποσημείωση 15.

(19) Ανακοίνωση της Επιτροπής — Προσωρινό κοινοτικό πλαίσιο για τη λήψη μέτρων κρατικής ενίσχυσης με σκοπό να στηριχθεί η πρόσβαση στη χρηματοδότηση κατά τη διάρκεια της τρέχουσας χρηματοπιστωτικής και οικονομικής κρίσης, ΕΕ C 16 της 22.1.2009, σ. 1, όπως τροποποιήθηκε με την ανακοίνωση της Επιτροπής σχετικά με την τροποποίηση του προσωρινού κοινοτικού πλαισίου για τη λήψη μέτρων κρατικής ενίσχυσης με σκοπό να στηριχθεί η πρόσβαση στη χρηματοδότηση κατά τη διάρκεια της τρέχουσας χρηματοπιστωτικής και οικονομικής κρίσης, ΕΕ C 303 της 15.12.2009, σ. 6.

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.357.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 357

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 30 декември 2010 г.

	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2010/C 357/03	Разрешение за предоставяне на държавни помощи по силата на членове 107 и 108 от ДФЕС — Случаи, в които Комисията няма възражения ( 1 )	12

2010/C 357/04	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.6023 — Schweizerische Post/Österreichische Post/JV) ( 1 )	16

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2010/C 357/05	Обменен курс на еврото	17

	V Становища
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2010/C 357/06	Държавна помощ — Гърция — Държавна помощ C 27/10 (ex NN 6/09) — Държавна помощ в полза на United Textiles SA — Покана за представяне на мнения съгласно член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз ( 1 )	18

2010/C 357/07	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.6041 — PAI/Gecos/Nuance) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	28

2010/C 357/08	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.6107 — Platinum Equity/Nampak Paper Holdings) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	29

2010/C 357/09	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.6070 — Predica/Generali Vie/Europe Avenue) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	30

2010/C 357/10	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.6100 — Gilde/Parcom/Gamma) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	31

Дата на приемане на решението	27.10.2010 г.
Референтен номер на държавна помощ	N 326/10
Държава-членка	Полша
Регион	Regiony wymienone w Rozporządzeniu Prezesa Rady Ministrów z dnia 10 sierpnia 2010 r. zmieniającym rozporządzenie w sprawie gmin i miejscowości, w których stosuje się szczególne zasady odbudowy, remontow i rozbiórek obiektów budowlanych zniszczonych lub uszkodzonych w wyniku działania żywiołu (Dz. U. nr 144, poz. 969)
Название/Титла (и/или име на бенефициера)	Program pomocy dotyczący zrekompensowania przedsiębiorstwom szkód spowodowanych przez powodzie w Polsce w 2010 r.
Правно основание	Ustawa z dnia 12 sierpnia 2010 r. o wspieraniu przedsiębiorców dotkniętych skutkami powodzi z 2010 r.
Вид мерки	Схема за предоставяне на помощ
Цел	Компенсации за щети, причинени от природни бедствия или други извънредни обстоятелства
Вид на помощта	Заем при изключително изгодни условия
Бюджет	Общ бюджет: 100 милиона PLN
Интензитет	100 %
Времетраене	До 31.12.2012 г.
Икономически отрасли	Всички отрасли
Название и адрес на предоставящия орган	Fundusze pożyczkowe Brak możliwości podania jednego adresu, gdyż pomoc będzie udzielana przez wybrane w drodze konkursu regionalne i lokalne fundusze pożyczkowe (w Polsce jest ich aktualnie ok. 70)
Други сведения	—

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейски надзорен орган за защита на данните
2010/C 357/01	Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX)	1

2010/C 357/02	Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно Съобщение на Комисията относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави	7

Дата на приемане на решението	8.11.2010 г.
Референтен номер на държавна помощ	N 392/10
Държава-членка	Испания
Регион	—
Название/Титла (и/или име на бенефициера)	Reestructuración de Cajasur
Правно основание	El artículo 7 del Real Decreto Ley 9/2009 de 26 de junio, sobre restructuración bancaria y reforzamiento de los recursos propios de la entidades de crédito
Вид мерки	Индивидуална помощ
Цел	Помощи, отпуснати за преодоляване на сериозни сътресения в икономиката
Вид на помощта	Директен грант
Бюджет	Общ бюджет: 392 милиона EUR
Интензитет	—
Времетраене	1.1.2011 г.—31.12.2015 г.
Икономически отрасли	Финансово посредничество
Название и адрес на предоставящия орган	Ministerio español de Hacienda
Други сведения	—

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,3136
JPY	японска йена	107,99
DKK	датска крона	7,4528
GBP	лира стерлинг	0,85390
SEK	шведска крона	8,9885
CHF	швейцарски франк	1,2483
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	7,8090
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,263
EEK	естонска крона	15,6466
HUF	унгарски форинт	279,40
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,7097
PLN	полска злота	3,9667
RON	румънска лея	4,2986
TRY	турска лира	2,0545
AUD	австралийски долар	1,2975
CAD	канадски долар	1,3155
HKD	хонконгски долар	10,2225
NZD	новозеландски долар	1,7272
SGD	сингапурски долар	1,7042
KRW	южнокорейски вон	1 500,57
ZAR	южноафрикански ранд	8,7855
CNY	китайски юан рен-мин-би	8,6976
HRK	хърватска куна	7,3848
IDR	индонезийска рупия	11 822,75
MYR	малайзийски рингит	4,0518
PHP	филипинско песо	57,601
RUB	руска рубла	39,9949
THB	тайландски бат	39,628
BRL	бразилски реал	2,2127
MXN	мексиканско песо	16,2676
INR	индийска рупия	59,1550