28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/1

1.1

Равенството между мъжете и жените, освен като цел самa по себе си, е една от предпоставките за постигането на целите на Европейския съюз за растеж, заетост и социално сближаване.

1.2

Междинната оценка на пътната карта за равенство се извършва в условията на икономическа криза. Следва да се отбележат въздействието и последствията от кризата за жените и мъжете с оглед на различното им положение в обществото.

1.3

Принципът на равенство трябва да бъде включен във всички политики, по-конкретно в социалната политика и политиката в областта на заетостта, и трябва да бъдат продължени усилията за преодоляване на препятствията пред пълноценното и равнопоставено участие на жените и мъжете на пазара на труда.

1.4

За гарантиране и увеличаване на икономическата независимост на жените следва да се подобри заетостта на жените в количествен и качествен аспект, включително подкрепа за самостоятелно заетите, да се води борба с потенциалната несигурност на работните места, на която са изложени жените, както и да се насърчава справедливото разпределение на семейните и домакинските задължения.

1.5

Неравенството в заплащането има структурен произход: подценяване на традиционно считаните за „женски“ способности, професионална и секторна сегрегация, несигурни работни места, прекъсване на професионалния живот и др. Законодателството и колективните трудови договори са ефективни инструменти за борба с неравенството в заплащането, като е необходимо включването на всички участници от икономическата и социалната сфера.

1.6

По-голямото присъствие на жените в предприемаческата и политическата сфера насърчава равенството, тяхната икономическа независимост и преодоляването на свързаните с пола стереотипи и издига мястото на жените при вземането на решения.

1.7

Жените са особено уязвими спрямо социалното изключване и бедността. Индивидуализирането на социалните права, гарантираният минимален доход и включването в изчисленията за бъдещи обезщетения на периодите на незаетост или непълен работен ден поради грижи за семейството са мерки, които подобряват социалната защита и намаляват риска от бедност на населението.

1.8

Съчетаването на професионалния и семейния живот е от съществено значение за постигане на равенството и подобряване на заетостта на жените: това означава качествени публични социални услуги и подобряване на съществуващите отпуски по майчинство, по бащинство и за отглеждане на дете. Следва да бъде отбелязан напредък по отношение на споделената отговорност на всички социални участници във връзка със справедливото разпределение на домашните задължения и грижите.

1.9

ЕИСК смята за необходимо насърчаването на равното участие на жените в процеса на вземане на решения. За тази цел държавите-членки следва да увеличат степента си на ангажираност, определяйки ясни цели и ефективни мерки (положителни действия, планове за равенство и др.).

1.10

С оглед на продължаващото насилие на основата на пола и на трафика с хора, ЕИСК смята, че действащото законодателство трябва да се прилага и счита за необходимо изработването на национални планове за действие, координирани от обща европейска стратегия, както и увеличаване на специалните програми.

1.11

За провеждането на успешна борба със сексистките стереотипи, ЕИСК счита, че е необходимо образованието и обучението на обществото да се извършва по несексистки модели, като се предлага и на мъже, и на жени; да се насърчават жените да следват в научни и технологични специалности; да се подобри оценката за традиционно считаните за „женски професии“ и да се избягва сексизмът в медиите.

1.12

Средствата на външната политика и политиката на развитие следва да се използват за насърчаване на правата на жените в международен план, като се подобряват квалификацията и правомощията им.

1.13

ЕИСК счита, че е необходимо анализът на равенството между половете да бъде включен изцяло във всички области на действие на Комисията и да бъде приложен към бюджетите на европейско и национално равнище. За тази цел са необходими квалифицирани специалисти в областта на равенството между половете и показатели, разделени по полов признак, които да дадат възможност за онагледяване на ситуацията при жените и мъжете.

1.14

В новата стратегия за равенство, която ще бъде изпълнявана от 2010 г., е важно целите да не се ограничават до обикновени препоръки, отправени от Комисията към държавите-членки, а да приемат формата на задължителни насоки с количествено измерими цели. Това изисква по-голяма политическа ангажираност на всички равнища. Институциите на ЕС трябва да дават пример, като извършват проактивно преглед на свършената работа и оценка на въздействието при прилагане.

2.1

Пътната карта за равенство между жените и мъжете за периода 2006-2010 г. е израз на ангажимента на Европейската комисия за постигане на напредък в областта на равенството в сътрудничество с държавите-членки. По предложение на Комисията ЕИСК провежда своя оценка, като анализира въздействието от приетите мерки и степента им на прилагане и подготвя предложения за действие във връзка с новата стратегия, която ще се изпълнява от 2010 г.

2.2

ЕИСК признава широкообхватния ангажимент на ЕС по отношение на равенството: Римският договор от 1957 г. включва принципа за равенство в заплащането, Договорът от Амстердам от 1997 г. използва двустранен подход, обединяващ многосекторност със специфични мерки, а Договорът от Лисабон съдържа изричен ангажимент за премахване на неравенството и насърчаване на равенството.

2.3

На международно равнище Европейският съюз се присъедини към Платформата за действие от Пекин, към Целите на хилядолетието за развитие, както и към Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), която поставя жената в центъра на действията за правата на човека.

2.4

Въпреки мащаба на нормативната уредба, предвидените цели не са постигнати и неравенството между жените и мъжете продължава да съществува. Въпреки шестте приоритетни области, в нито една от тях не е постигнат съществен напредък по отношение на равенството между половете. Във връзка с това се поставя въпросът налице ли е истинска политическа воля за извършване на промяна. Включването на принципа за равенство между мъжете и жените, ключов фактор за конкурентоспособността и растежа, трябва да бъде приоритет на новата Стратегия за действие „ЕС 2020“.

2.5

Оценката на Пътната карта за равенство за периода 2006-2010 г. се осъществява в контекста на икономическа криза и трябва да се анализират последствията от нея за жените с оглед на различното положение, което имат на пазара на труда, и по отношение на публичните политики за социални разходи, по-специално разходите за социални услуги, които в най-голяма степен засягат жените.

2.6

Кризата засегна първо работните места, традиционно заемани от мъжете (строителство, транспорт, промишленост), като след това обхвана други сектори с по-голямо присъствие на жените (банкови услуги, търговия и др.). По този начин в редица случаи семейните приходи се ограничиха изключително до заплатата на жените, която обикновено е по-ниска от тази на мъжете, тъй като жените са заети предимно в сектора на услугите, на непълен работен ден, на временни договори или в сивата икономика. Всичко това от своя страна се отразява отрицателно на националната икономика, тъй като намалява частното потребление и по този начин възпрепятства възстановяването от кризата.

2.7

Кризата засегна и социалните политики: обезщетенията за безработица са по-малки за жените както като размер, така и като продължителност на изплащане, предвид мястото, което жените заемат на пазара на труда, което често ги поставя в неравностойно положение. Освен това се намалява предлагането на основни публични услуги като здравеопазване, здравни услуги и образование, а предлагането на социалните услуги намалява в момент, когато семействата, и по-специално жените, изпитват най-голяма необходимост от тях. Тъй като това са сектори, в които има концентрация на „женска“ работна ръка, това отново ще има отрицателни последствия за заетостта сред жените.

2.8

Антикризисните мерки не могат да бъдат неутрални по отношение на половете, а докато е необходимо, политиките за икономическо възстановяване, както и действащите програми на структурните фондове, трябва да отчитат различното положение, което жените и мъжете заемат в обществото.

2.9

Равните възможности следва да се разглеждат като приоритет не само по отношение на подхода към настоящата криза и последващото възстановяване, но и по отношение на справянето с демографските и икономическите предизвикателства, които се отразяват на европейския социален модел и имат въздействие върху жените и икономическата им независимост.

1.

Изравняване на икономическата независимост на мъжете и жените

2.

Съвместяване на професионалната дейност с личния и семейния живот

3.

Равно участие на мъжете и жените в процеса на вземане на решения

4.

Изкореняване на всички форми на насилие, на които са подложени жените

5.

Премахване на сексистките стереотипи

6.

Насърчаване на равенството между половете във външната политика и политиката за развитие.

3.1.1.1

Все още многобройни са страните, които не изпълняват целта на Лисабонската стратегия за 60 % заетост на жените. Докато при мъжете заетостта достига 70,9 %, при жените тя е едва 58,8 % (1), а равнището на заетост при жените над 55-годишна възраст е 36,8 % спрямо 55 % при мъжете. Жените са застрашени по-често от безработица, въпреки че в условията на криза тази разлика намалява (безработицата при жените е 9,8 % в сравнение с 9,6 % при мъжете).

3.1.1.2

Освен количествено е необходимо и качествено подобрение на заетостта сред жените, тъй като те работят предимно на места с по-ниско заплащане и с по-голям риск от несигурност. Заетостта на непълен работен ден е преимуществено разпространена сред жените (31,5 % от жените спрямо 8,3 % от мъжете); 14,3 % от работещите жени са временно заети. От друга страна, равнището на заетост сред жените майки спада с повече от десет пункта, което отразява неравномерното разпределение на семейните задължения и недостатъчните структури в областта на грижите за децата.

3.1.1.3

ЕИСК препоръчва да се извърши съвместен анализ на равнището на безработица и равнището на незаетост на жените по семейни причини (2). Тъй като основно жените поемат грижите за семейството, в много случаи те не отговарят на необходимите условия, за да бъдат считани за безработни, а незаетостта се явява като скрита безработица.

3.1.1.4

Съществува нужда от мултидисциплинарен подход, който да позволи допълване на политиките за заетост с други социални и образователни мерки: обучение, насочено към премахване на стереотипите в заетостта, качествени публични социални услуги, които да гарантират грижите за зависимите лица, и кампании за поощряване на разпределението на домашната работа между жените и мъжете.

3.1.1.5

Комисията следва да включва и насърчава равенството между половете във всички свои програми (по примера на програмата „ПРОГРЕС“). Структурните фондове са несравнима рамка: те позволяват да се направи преценка на степента на ангажираност на страните, да се извърши годишна оценка на въздействието на споменатите мерки върху половете по страни, включително да бъдат въведени подходящи мерки и санкции за онези, които не гарантират количествена и качествена заетост сред жените.

3.1.2.1

Равностойното заплащане е абсолютно необходим фактор за постигане на равенство, но въпреки напредъка, отбелязан в областта на законодателството, разликата в заплащането между мъжете и жените се равнява на 17,4 %, като достига дори до 30 % при жените над 50-годишна възраст.

3.1.2.2

Неравенството в заплащането има структурен произход: сегрегация в по-неоценени и по-ниско заплатени икономически сектори и професии, по-силно присъствие в сивата икономика, несигурни работни места и прекъсване или намаляване на професионалния живот по семейни причини. Всички тези елементи имат отрицателно въздействие по отношение на заплащането на труда на жените.

3.1.2.3

ЕИСК (3) препоръчва всяка държава-членка да преразгледа разпоредбите си по отношение на условията на договорите и възнагражденията, за да може да се избегне пряката и косвената дискриминация на жените.

3.1.2.4

Законодателството трябва да включва механизми за контрол, които да откриват всякакви форми на дискриминация въз основа на пола, като се насърчава въвеждането на прозрачни системи за професионална класификация, така че квалификациите, опитът и потенциалът на целия персонал да бъдат еднакво оценявани и възнаграждавани.

3.1.2.5

Колективното трудово договаряне е добър инструмент за включване на несексистки системи за оценка на работните места, отпуск за обучение за професионално развитие на жените, отпуск по лични и по семейни причини, гъвкаво разпределение на работното време и т.н., които да доведат до намаляване на разликата в заплащането.

3.1.3.1

Въпреки че са висококвалифицирани, жените все още са малцинство на ръководни постове в предприятията. Комисията насърчи равенството между половете в рамките на социалната отговорност на предприятията, включи в обхвата на държавните помощи помощите за нови предприятия, създадени от жени (Регламент (ЕО) № 800/2008), и оказа подкрепата си за Мрежата на жените предприемачи. Тази мрежа би трябвало да привлече за участие не само правителствени и официални институции, но и организации на гражданското общество, за да се ползва от обмена на опит и добри практики.

3.1.3.2

Препоръчва се прилагане на практика на препоръките на „Плана за действие на ЕС относно предприемачеството“ за увеличаване броя на предприятията, създадени от жени, чрез мерки като подобрен достъп до финансиране и кредитиране, развитие на предприемачески мрежи за организационни и консултантски услуги, подходящо професионално обучение и преквалификация, насърчаване на добри практики и др.

3.1.4.1

Жените са особено уязвими спрямо социалното изключване и бедността. По-ниската позиция на пазара на труда и зависимостта им от системите за социална защита са елементи, които допринасят за това положение.

3.1.4.2

Следва да се уеднаквят условията за достъп до социална защита за мъжете и жените. Намаляването на продължителността на работния ден по семейни причини, използването на майчински и/или родителски отпуск за отглеждане на деца, работата на непълен работен ден или временната заетост, сегрегацията и дискриминацията по отношение на заплащането са фактори, които намаляват размера и продължителността на бъдещите социални придобивки на жените и по-специално на обезщетенията за безработица и пенсията. За да се разреши частично това положение на неравнопоставеност, е необходимо наред с другите мерки периодите, в които е полаган неплатен труд, както и периодите на непълен работен ден и незаетост по семейни причини да бъдат признати за пълно работно време.

3.1.4.3

Публичната система за социална защита следва да гарантира достоен минимален доход, който позволява да бъде намален рискът от бедност, като бъде отделено специално внимание на възрастните жени, на вдовиците, които получават производна пенсия и на семействата с един родител, при които главата на семейството е жената.

3.1.4.4

Особено внимание изискват частните пенсионни схеми, въведени в някои държави-членки, тъй като условията за бъдещите пенсии се определят въз основа на получаваното трудово възнаграждение и продължителността на живота, като по този начин особено ощетени са жените.

3.1.4.5

2010 г. е обявена за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване и съвпада с края на Лисабонската стратегия и на прилагането на Отворения метод на координация. Новата стратегия „ЕС 2020“ трябва да определи конкретни цели и по-ефикасни краткосрочни и дългосрочни средства за борба с бедността, по-специално сред жените.

3.1.5.1

ЕИСК смята, че е необходимо създаването на нова стратегия за здравеопазване, която да отчита различните нужди на мъжете и жените в областта на здравеопазването, въпреки че прави впечатление липсата на предвидени конкретни действия в тази насока. За тази цел е необходимо да бъдат активизирани изследванията върху здравето на жените и болестите, които ги засягат.

3.1.5.2

Застаряването на населението и участието на жените на пазара на труда ще увеличат в бъдеще търсенето на дългосрочни услуги в областта на грижите. Държавите-членки трябва да гарантират осигуряването на качествени публични здравни и социални услуги, тъй като липсата на такива ще окаже отрицателно въздействие, особено върху жените, защото те са тези, които основно извършват дейности, свързани с грижи.

3.1.6.1

ЕИСК припомня необходимостта от включването на въпросите за равенство между половете в политиката в областта на миграцията и убежището. Имигрантките, както и жените от етническите малцинства, следва да бъдат обект на по-голямо внимание, тъй като неравенството ги засяга в най-висока степен и се намират в ситуация на най-голяма уязвимост, по-специално в условията на икономическа криза (4).

3.1.6.2

Феминизирането на миграционните потоци е пряко свързано с търсенето на работна ръка в домакинствата и в областта на грижите, което се дължи до голяма степен на недостига на социална инфраструктура. Голям брой жени имигрантки работят в тези неформални сектори, които се характеризират с несигурност. Този вид заетост трябва да се превърне в професия и да се узакони, а освен това трябва да се насърчава професионалната квалификация, за да се подобри трудовата заетост на жените имигрантки.

3.2.1

Целите, залегнали в Лисабонската стратегия по отношение на заетостта на жените, бяха постигнати, въпреки неизпълнението на целите от Барселона, свързани със заведенията за грижи за деца (покритие от 33 % за децата под 3 години и 90 % за възрастта между 3 и 6 години). Необходими са структури, които осигуряват грижи за деца, в които да има достатъчно места и гъвкаво предлагане, което да гарантира качествено обслужване и индивидуално внимание: занимални извън работното време, по време на ваканциите, столове за хранене, специализирани центрове за грижи според степента на самостоятелност на нуждаещите се. Инвестицията в социални услуги не само има положително въздействие по-конкретно върху икономиката и заетостта, но освен това има и социална полза.

3.2.2

Грижите за децата и за зависимите лица изискват гъвкаво работно време, налагат реорганизация на работното време, което трябва да бъде приспособено към нуждите в семеен и професионален план, като системата е еднакво достъпна за жени и мъже.

3.2.3

Значителна част от жените използват заетостта на непълно работно време като средство за съвместяване на професионалния и семейния живот, отчасти поради недостига на заведения за полагане на грижи. Все по-големият дял на жените, работещи на непълно работно време обаче се дължи не само на семейни причини – в много случаи това е единственият начин, по който жените могат да получат достъп до пазара на труда (5).

3.2.4

По отношение на отпуските следва да бъде постигнато равно третиране на индивидуалните права между жените и мъжете, независимо от вида на трудовия им договор (самостоятелно заети лица, лица на временен договор, на постоянен договор и т.н.). Във връзка с това ЕИСК оценява положително постигнатото споразумение между Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), Конфедерацията на европейския бизнес (Businesseurope), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската асоциация на занаятите, малките и средни предприятия (UEAPME) за увеличаване на отпуска за отглеждане на дете (6), но смята за необходимо да се продължат усилията за пълно изравняване. ЕИСК приветства инициативата на Комисията за подобряване на защитата за бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки и споделя мнението, че следва да се гарантира минимален отпуск по майчинство от 18 седмици (7).

3.2.5

Трябва ясно да бъде разпределена споделената отговорност между всички социални партньори относно домашните задължения и грижите, извършвани основно от жени, за да се постигне оптимално използване на човешкия капитал. Нужна е кампания в полза на разпределението на домашните задължения и грижите, които са в основата на неравенството, както и преоценка на този вид дейности.

3.3.1

Необходим е по-сериозен ангажимент за постигане на равенство между жените и мъжете в процеса на вземане на решения (8) в икономическата, политическата, научната и технологичната сфера. Положението на жените почти не се е променило през последните години. Ето защо е необходимо да се дефинират ясни цели и срокове за постигането им, както и специални политики и ефективни средства (положителна дискриминация, планове за равенство, специално обучение, квоти за участие, кампании за популяризиране и др.).

3.3.2

Равенството между жените и мъжете в политиката следва да бъде централна ос в европейското изграждане. На изборите през юни 2009 г. жените заеха 35 % от местата в Европейския парламент, а в състава на Комисията влизат 10 жени и 17 мъже. Жените заемат 24 % от местата в националните парламенти и държат 25 % от министерските портфейли в националните правителства (9). Понастоящем 23,6 % от членовете на ЕИСК са жени, а 76,4 % – мъже, като жените, заемащи различни ръководни постове (директор, заместник-директор, заместник генерален секретар), са съответно само 16,7 % спрямо 83,3 % мъже. Еднаквото представителство на мъжете и жените трябва да бъде ключов приоритет, за да се постигне равенство на всички равнища.

3.3.3

Отбелязаните постижения в публичния сектор на научните изследвания са незначителни (жените в този сектор са 39 %), а съвсем леко развитие са наблюдава в икономическия и финансовия сектор (в управлението на централните банки няма жени, в управителните им съвети участват 17 %, а в тези на големите предприятия – едва 3 %).

3.4.1

Насилието срещу жени и момичета продължава да бъде много сериозен проблем. Това е систематично явление в световен мащаб, което има много форми и проявления. ЕИСК споделя притесненията на Комисията относно броя на жените, станали жертва на насилие, от мащаба на трафика на жени и проституцията, особено сред имигрантите, и от продължаващите престъпни деяния, извършвани под претекст, че така повеляват традициите или религията (10).

3.4.2

Следва да се предприемат подходящи социални, икономически и правни мерки, за да се намалят и премахнат ситуациите, пораждащи насилие срещу жените – липса на материални средства, икономическа зависимост, ниско ниво на образование, наличие на сексистки стереотипи, трудност при достъп на трудовия пазар и т.н.

3.4.3

Специално внимание следва да бъде отделено на жените имигрантки, които са по-уязвими, било поради изолираността си от социалната среда или поради незаконния си статут. Езикът, социалните и културните различия или непознаването на съществуващата структура за подпомагане често им пречат да потърсят помощ, когато са жертви на домашно насилие. Положението е още по-тежко при жените имигрантки без документи. В техния случай се налагат специални мерки, които да премахват пречките и да гарантират правата им.

3.4.4

Необходими са специални програми (като бъдат продължени съществуващите инструменти като програмите Дафне) и по-голямо финансиране за предотвратяване и справяне с насилието срещу жените. Следва да се изготвят национални планове за действие в рамките на координирана стратегия на европейско равнище с конкретни мерки и срокове, които гарантират ефективното им прилагане. За държавите-членки приоритет трябва да бъде прилагането на действащата законова рамка за превенция на домашното насилие и защитата на жертвите, както и на изложените на риск, включително и децата. Освен това са необходими показатели, които да представят подробна панорама на всички аспекти на насилието, основаващо се на пола, включително сексуалния тормоз и трафика на хора. Необходимо е изготвянето на единна статистика на равнище Европейския съюз, за да може да се извършва проследяване и оценка в тази област.

3.4.5

Предвид притеснителния брой актове на насилие, включително сексуално, сред младите хора, решението на Комисията да включи борбата срещу сексуалното насилие в проектите на програмата „Младежта в действие“ е целесъобразно, като същевременно е необходимо културата на ненасилие и зачитане на правата на всички лица да бъде включена във всички програми за образование и обучение на децата и младежта.

3.5.1

Сексистките стереотипи са културни и социални поведенчески модели, които предполагат съществуването на „мъжки“ и „женски“ роли и функции. Те се отразяват на обучението и на възможностите за заетост и пораждат сегрегация на пазара на труда. Тези стереотипи са пречка пред постигането на равенство и пълноценното участие на жените и мъжете в процеса на вземане на решения.

3.5.2

Въпреки високото ниво на образование, жените продължават да работят основно в икономически сектори (здравеопазване и социални дейности, образование, търговия, публична администрация, услуги за предприятията, хотелиерство и ресторантьорство и др.) и професии, традиционно считани за „женски“ (продавачки, домашни помощнички, лица полагащи грижи, административен персонал и др.) с по-ниски категории труд, които дават по-малко възможности за развитие. Сегрегацията остава непроменена през последните години, като се констатира нарастване на заетостта сред жените в сектори, в които така или иначе преобладават жените.

3.5.3

За успешна борба със сексистките стереотипи е необходимо:

3.6.1

Комисията трябва да продължава да насърчава правата на жените в международен план чрез външната си политика и политиката за развитие. Измерението на пола трябва да бъде включено във всички области на сътрудничество и да се предвидят специални мерки за жените, като се поощрява тяхното участие в процесите на взимане на решения и способността им да проявяват инициатива, наред с насърчаването на капацитета на развиващите се страни за поощряване на равенството.

3.6.2

Освен това е необходимо въпросът за равенството между мъжете и жените да бъде включен в Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), за да се гарантира възможност за действие по време на криза. В областта на хуманитарната помощ (Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“ (ECHO) Комисията следва да обърне особено внимание в случай на природни бедствия на жените с деца или роднини, за които полагат грижи, и на жените, жертва на насилие от мъже по време на конфликти.

4.1

Препоръчва се анализът на равенството между половете да присъства като тема във всички области на дейност на Комисията, включително и в бюджетите, както и да се направи оценка на постигнатия напредък по отношение на равенството между половете в собствената ѝ структура. За целта са необходими квалифицирани специалисти в областта на равенството между половете и надеждни показатели, разделени по полов признак, които да дадат възможност за онагледяване на положението на жените.

4.2

Комисията следва да поддържа открит и постоянен диалог с женски организации, социални партньори и други организации на гражданското общество за по-добро разбиране на проблема на неравенството между половете.

4.3

ЕИСК призовава Комисията да настоява пред всички отдели да използват несексистки език във всички вътрешни и външни документи, в официалните текстове, в преводите от всички езици и по интернет страниците.

5.1

Равенството между мъжете и жените трябва да се разглежда в глобален аспект. Политиките на Общността не само трябва да бъдат насочени към увеличаване на участието на жените във всички сфери, да се противопоставят на демографските предизвикателства и да подобряват благосъстоянието на децата, наред с други цели, но и мерките им следва да бъдат насочени основно към намаляване на неравенството при разпределението на семейните задължения, грижите и домакинските задължения между жените и мъжете в частност и между всички социални партньори като цяло.

5.2

Комисията следва да включи темата за равенството между половете с приоритетен характер във всички свои области на дейност, комисии, отдели, мерки, политики и дирекции. По принцип това не е въпрос, който се отнася само до Генерална дирекция „Заетост и социална политика“.

5.3

Необходими са специалисти по въпросите на равенството между половете, които да предлагат обучение и достатъчно материали за повишаване на осведомеността, знанията и способностите на европейския персонал по отношение на равенството. Евростат следва да продължи да изготвя статистиките си по полове, като подобри методологията спрямо вече съществуващата и включи нови показатели, които да дават по-добра представа за реалното положение на жените и да очертават пълна картина на положението им в ЕС.

5.4

Перспективата за половете трябва да присъства в бюджетите на ЕС и в тези на всички държави-членки. Необходими са и проучвания за оценка на въздействието на публичните действия върху жените и мъжете.

5.5

Структурните фондове са несравнима рамка, която позволява на държавите-членки да включат равенството на половете в своите оперативни програми и в различните етапи на изпълнение на фондовете, осъществявайки по този начин оценка на въздействието върху половете по всяко приоритетно направление или област на действие по съответните програми. За подобряване на резултатите е необходимо да се засили координацията и сътрудничеството между Структурните фондове и органите, отговарящи за равенството във всяка държава-членка.

5.6

Комисията следва да контролира ефективното прилагане на законодателството, като представя примери за добри практики и санкционира държавите-членки, които не спазват принципа за равенство между жените и мъжете. Комисията следва да наблюдава и оценява равенството между половете във всички свои политики и във всичките си дирекции. За целта е необходим метод за оценка, който да позволи наблюдаването и преценяването на степента на изпълнение на поставените цели, на постигнатите успехи или на изоставането. С оглед на това би трябвало да се създаде отдел за оценка, който систематично да следи и оценява дейността на различните държави-членки чрез вече разгледаните в пътната карта показатели.

5.7

В случай на промени в бъдещата карта Комитетът препоръчва да се промени първата област, която да бъде разделена на няколко подобласти, тъй като понастоящем обединява различни проблематики (заетост, здравеопазване, имиграция), които изискват използването на различни инструменти. Освен това е желателно включването на нова област – „жените и околната среда“, тъй като жените играят основна роля в устойчивото развитие, предвид специалното им отношение към качеството и устойчивия характер на живота за настоящите и бъдещи поколения (11).

5.8

ЕИКС подчертава важната роля на социалните партньори за насърчаване на равенството по пътя на социалния диалог и колективното договаряне. Добър пример е Планът за действие за равенство на жените и мъжете от 2005 г.

5.9

Европейският институт за равенство следва да играе важна роля по отношение на подобряването на управлението и на преразглеждането на действащото законодателство в областта на повишаване на осведомеността и на равенството. Той трябва да следи и гарантира, че всички политики включват и поощряват равенството, както и насърчават по-отговорно и по-активно гражданско и политическо участие по въпросите, свързани с пола.

5.10

Икономическите и финансовите проблеми, които изпитва Европа, както и демографските промени не трябва да попречат на целта за равенство и да я поставят на втори план.

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/8

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призовава в бъдещата стратегия „ЕС 2020“, в насоките за заетостта и в социалната програма да се добави параграф за хората с увреждания, за да се осигури включването на този въпрос и по-добрата му координация във всички политики на Общността.

1.2

ЕИСК припомня, че включването на критерии, които укрепват политиките в областта на уврежданията, в бъдещата стратегия „ЕС 2020“ ще даде в резултат икономическа рентабилност за цялото общество, успоредно с напредък в социалното приобщаване и недискриминацията.

1.3

ЕИСК смята, че трябва да се приеме „Европейски пакт за хората с увреждания“, който да постави основите на нова европейска политика в тази област в съответствие с бъдещата стратегия за хората с увреждания на Комисията в рамките на Договора от Лисабон и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КОНПХУ) и протокола към нея, която Европейският съюз и държавите-членки би трябвало да ратифицират в най-кратки срокове.

1.4

ЕИСК призовава за политики, които да насърчават новаторството, да се основават на статистически данни и да направят хората с увреждания видими във всички релевантни европейски и национални статистики.

1.5

ЕИСК подкрепя приобщаващ пазар за всички и отбелязва, че политиките за заетост на хората с увреждания трябва да включват целия жизнен процес, свързан със заетостта (lifestreaming) и да са насочени специално към образованието, наемането на работа, запазването на работата и професионалната реинтеграция. Политиките, насочени към младите хора с увреждания, както и политиките за хората с придобити увреждания, трябва да имат приоритет в бъдещата стратегия „ЕС 2020“ и в новата стратегия на Комисията за хората с увреждания.

1.6

ЕИСК отправя искане към Комисията за представяне на доклад, в срок от една година, за изпълнението на разпоредбите от Директива 2000/78/ЕО относно уврежданията и заетостта.

1.7

ЕИСК припомня, че наемането на работа в обичайна трудова среда изисква развитие на подходящи социални услуги и стимули. Той признава също ролята на предприятията, които наемат много хора с увреждания, предприятията на социалната икономика и МСП, които също се нуждаят от подкрепа чрез социални услуги и подходящи стимули, подчертавайки значението на социалните партньори в тази област.

1.8

ЕИСК призовава за политики за повишаване нивото на съзнание, които да разчупят съществуващите стереотипи за работниците с увреждания и подчертава ролята на средствата за комуникация за приемане на многообразието.

1.9

ЕИСК подчертава, че достъпността е от полза за цялото общество, не само за хората с увреждания и че води до увеличаване на клиентите на бизнеса.

1.10

По отношение на достъпността ЕИСК препоръчва постепенно изпълнение посредством краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели (включително ясен и категоричен срок за новите продукти, услуги и инфраструктури, както и за вече съществуващите).

1.11

Комитетът подкрепя инициативата за определяне на Европейска столица на достъпност за всички.

1.12

ЕИСК отбелязва, че спешно трябва да се представи законодателството в областта на достъпа до електронни технологии, потвърждава ангажимента си в подкрепа на принципа „дизайн за всички“ и създаване на стандарти за достъпност, настоява до 2011 г. да се представи план за интензивно действие в тази област и подкрепя разработването на „европейска карта на лице с увреждания“, която да улесни взаимното признаване на права и пътуванията през граница на хората с увреждания.

1.13

Необходимо е въпросът за равнопоставеност на половете да се включи в изготвянето, проследяването и оценката на политиките за хората с увреждания, за да се сложи край на положението, в което жените и девойките с увреждания не се забелязват и се дискриминират по много начини.

1.14

ЕИСК признава значението на социалните партньори за гарантиране на равни условия на труд на хората с увреждания, като им се осигурят справедливи и благоприятни условия на труд.

1.15

Социалните партньори трябва да включат въпроса за хората с увреждания във всички действия и преговори - междуотраслови, отраслови и на равнище предприятие, и по-специално заетост, достъпност и социална защита.

1.16

ЕИСК потвърждава, че изцяло приема принципа „да не се прави нищо за хората с увреждания без хората с увреждания“ и смята, че този принцип трябва да се включи в Стратегията на „ЕС 2020“, както и в програмите за хората с увреждания, които се финансират с публични средства.

1.17

ЕС и държавите-членки трябва да гарантират насърчаването и финансирането на развитието на гражданското общество и така да осигурят неговата независимост и капацитет за участие в изготвянето на политиките и/или предоставянето на социални услуги.

2.1

ЕИСК приветства искането на испанското председателство за изготвяне на становище относно „Хора с увреждания: заетост и поетапна достъпност за хората с увреждания в ЕС – Лисабонската стратегия след 2010 г.“

2.2

Чрез своите становища ЕИСК успя да създаде, настоятелно и всеобхватно, истинска рамка в тази област, като началото беше поставено с първото становище по собствена инициатива относно „Интеграцията на хората с увреждания в обществото“, прието през юли 2002 г. (1), допринасяйки по този начин за равнопоставеното третиране и недискриминацията на хората с увреждания и техните семейства (2).

2.3

Хората с увреждания представляват над 16 % от общото население (поне 80 милиона), (3) като броят им нараства със застаряването на населението.

2.4

ЕИСК признава напредъка, постигнат в законодателството (4) и в прилагането на европейските политики (5), които, успоредно с Декларацията от Мадрид от 2002 г. (6) спомогнаха ЕС да стане по-приобщаващ за хората с увреждания. Все пак има върху какво да се работи, тъй като досега напредъкът е отраслов, фрагментиран и липсва единна стратегия, както беше потвърдено в средносрочната оценка на Европейския план за действие 2003-2010 г. (7) Също е необходимо да се засили дейността на службите на Европейската комисия, отговорни за европейските политики за хората с увреждания.

2.5

ЕИСК отбелязва последните изследвания на Евробарометър през 2009 г. (8), които сочат значително нарастване (8 % през миналата година) на дискриминацията на основание увреждания, усетена от запитаните (53 % през 2009 г. спрямо 45 % през 2008 г.). Над 33 % от хората с увреждания заявяват, че са били дискриминирани през 2009 г.

2.6

ЕИСК признава, че напредъкът за хората с увреждания се дължи в голяма степен на работата за повишаване на съзнанието и натиск от страна на европейското движение на хората с увреждания и техните представителни организации, обединени в Европейски форум на хората с увреждания, както и на подкрепата на социалните партньори.

2.7

ЕИСК напомня на председателската тройка на Съвета, че е от значение да се вземе под внимание това становище в хода на председателствата.

3.6.1.1

ЕИСК призовава при приемането на стратегията „ЕС 2020“ и социалната програма да се подобрят координацията и ограниченото въздействие на настоящата Лисабонска стратегия и обновената социална програма (12). Затова трябва да се включи параграф за хората с увреждания и техните семейства, в който да се поставят въпросите за заетост, образование, приобщаване и социална защита, достъпност и др., като се гарантира, че хората с увреждания ще са обхванати от трите основни направления (13).

3.6.1.2

ЕИСК припомня, че включването на политиките в областта на уврежданията в правомощията на ЕС в стратегията „ЕС 2020“ ще даде в резултат икономическа рентабилност за цялото общество, успоредно с напредък в социалното приобщаване и недискриминацията, както показаха неотдавнашни анализи на съотношението между разходите и ползите (14).

3.6.1.3

Европейският пакт за хората с увреждания трябва да бъде в съответствие с бъдещата Стратегия на Комисията за хората с увреждания (15), която ще замести настоящия План за действие за хората с увреждания 2003-2010 г.

3.6.1.4

Европейската стратегия за заетост и отвореният метод на координация (ОМК) в социалното приобщаване, социалната защита, пенсиите, образованието и други области трябва да продължат да включват и подобряват, в насоките и общите цели за държавите-членки, проблемите на хората с увреждания, за да присъстват те в национални им планове, увеличавайки аналитичния си капацитет и отчитайки резултатите в периодичните доклади.

3.6.1.5

Европейските политики ще подкрепят премахването на всички крайни прояви на нарушение на основните права и най-вече: настаняване на хората с увреждания в големи затворени заведения, образователна сегрегация, непризнаване на правоспособност или насилие срещу хората с увреждания, включително по-тежкото положение на жените и девойките с увреждания, както и на хората с висока степен на зависимост (16).

3.6.1.6

Нуждаем се от политики, които да насърчават иновациите и да се основават на статистиката. Пактът ще се стреми хората с увреждания да присъстват във всички релевантни статистически инструменти (17). За целта са необходими източници, показатели и хармонизирани статистически механизми, надеждни и съвременни, които освен всичко да създадат постоянен модул за хората с увреждания в европейските изследвания на работната сила, модул за социалното участие на хората с увреждания и включване на тази тематика в релевантните общи модули.

3.6.1.7

ЕИСК призовава в „Насоки на ЕС за правата на човека и международното хуманитарно право“, които ще бъдат приети от Съвета на ЕС, да се включи насока за правата на хората с увреждания, основана на КОНПХУ.

3.6.2.1

ЕИСК отбелязва, че влизането в сила на Договора от Лисабон носи нови правни основания. Комитетът припомня също значението на членове 10, 11 и 19, както и членове 21 и 26 от Хартата на основните права, които имат стойност на договор.

3.6.2.2

КОНПХУ предвижда нови задължения за ЕС, затова ЕИСК настоява:

3.6.2.3

ЕИСК приветства представянето на настоящото предложение за Директива за недискриминация отвъд работното място (21), но отбелязва, че то не съответства в достатъчна степен на КОНПХУ. Тази директива, която понастоящем се обсъжда в Съвета, трябва да гарантира, че понятието дискриминация ще включва преференциално третиране на хората с увреждания при определени условия, обхвата, що се отнася до социална защита, здравеопазване и образование, като се отбележи, че образователната сегрегация е дискриминационна практика; трябва да се приложи принципът на всеобща достъпност за хората с увреждания; разумните корекции трябва да бъдат приложими във всички области, като за осъществяването им могат да се прилагат обществени стимули; достъпността трябва да обхваща също всички стоки и услуги, предоставяни на обществото, и накрая, относно изпълнението, трябва да се уточнят по-добре задълженията на ЕС в тази област, а именно незабавно прилагане при строежа на нови сгради и реалистични компромиси за съществуващите сгради.

3.6.3.1

Комитетът припомня необходимостта разпоредбите на общия регламент за структурните фондове, отнасящи се до недискриминацията и достъпността за хората с увреждания, като критерии за подбор и изпълнение на съфинансирани от ЕС (22) проекти да бъдат запазени и засилени в бъдещата политика на сближаване, която да осигури дейности за всички хора с увреждания във всички държави-членки с достатъчно финансови инструменти. Тези принципи трябва да бъдат приложени и по отношение на европейския бюджет и други европейски програми за научни изследвания, конкурентоспособност, обучение, заетост, социални въпроси, сътрудничеството за развитие, и включително новите програми след 2014 г.

3.6.3.2

ЕИСК признава, че участието на гражданското общество в прякото управление на европейските структурни фондове (обучение и заетост) и на FEDER даде много положителни резултати и дава основание за общо приложение на този модел в оперативните програми на структурните фондове от 2013 г.

3.6.3.3

ЕИСК счита, че запазването, чрез програмата Progress, на финансовата подкрепа за европейските организации на хората с увреждания, включително Европейския форум на хората с увреждания и организации за социална интеграция, укрепва демокрацията в ЕС и организираното гражданско общество.

4.1

Европейската стратегия за заетост (ЕСЗ) трябва да допринесе за увеличаване на заетостта на хората с увреждания. Положението със заетостта на работниците в Европа е сложно, но за работниците с увреждания е още по-трудно, затова е необходимо да се подкрепи един приобщаващ пазар за всички.

4.2

ЕИСК изразява загрижеността си от размера на безработицата сред хората с увреждания. Още преди кризата 78 % от хората със сериозни увреждания нямаха достъп до пазара на труда, равнището на незаетост беше два пъти по-високо от това на останалото население, а равнището на заетост беше с 20 % под средното равнище на заетост на хората без увреждания (23).

4.3

С кризата (безработицата в ЕС достига вече 10 % (24) положението на хората с увреждания на пазара на труда става още по-трудно по две причини: първо, достъпът до пазара на труда става по-труден (25) и второ, правителствата се стремят да намалят публичния дефицит като орязват помощите от всякакъв вид и пенсиите. ЕИСК предупреждава, че хората с увреждания не бива да бъдат основните жертви на кризата и се противопоставя на намаляването на помощите за тях (26).

4.4

Съществува опасност кризата да увеличи риска от бедност на хората с увреждания и техните семейства. От друга страна, кризата може да предостави възможност, посредством стимули, за развитие на една по-включваща предприемаческа дейност, която да увеличи производителността на предприятията и така да спомогне за подобряване на икономиката като цяло.

4.5

ЕИСК твърди, че насърчаването на заетостта на хората с увреждания трябва да бъде сред основните цели на ЕСЗ и призовава да се включи в насоките за заетостта цел, която да възпроизвежда заключение 34 на пролетния Европейския съвет от 2006 г. (27), което гласи „Една от ключовите цели е да се увеличи участието на пазара на труда, особено … на хората с увреждания… За постигането на тази цел е необходимо тясно сътрудничество със социалните партньори.“ Трябва да се изготви списък с мерки, които държавите-членки да са длъжни да прилагат в рамките на своите национални планове.

4.6

Социалните партньори играят ключова роля за това хората с увреждания да получат достъп до пазара на труда чрез колективните преговори и гарантират тяхната интеграция в предприятието. Също така те могат да спомогнат за развитието на политиките в областта на многообразието и да договарят планове за многообразие съвместно с бизнеса, който трябва да бъде стимулиран да продължи по този път. За постигане на тази цел може да се използват политиките в областта на корпоративната социална отговорност. В този смисъл ЕИСК приветства постигнатото от европейските социални партньори, които през декември 2009 г. приключиха успешно преговорите за ново споразумение за приобщаващи пазари на труда.

4.7

ЕИСК отправя искане в срок от една година да бъде представен доклад за изпълнението на разпоредбите относно уврежданията и заетостта, залегнали в Директива 2000/78/ЕО (28).

4.8

ЕИСК твърди, че хората с увреждания имат умения като всички останали, с които да водят пълноценен професионален живот и че не трябва да се подценяват техните умения, а да се подпомагат. Хората с увреждания имат право да работят като всеки друг.

4.9

ЕИСК обръща внимание че, съгласно изследванията на EUROFUND, нарастването на проблемите с психичното здраве нарежда това увреждане сред основните причини за ранно напускане на пазара на труда, като в някои държави достига близо 40 % (29) от случаите на предсрочно пенсиониране. Необходимо е да се промени отношението към положението на тези работници, чрез осъзнаване на проблема от страна на хората и властите.

4.10

ЕИСК припомня, че за признаването на тези умения трябва да съществуват механизми за сертифициране на познанията, придобити чрез опит (неофициално) или чрез редовно обучение. Затова ЕИСК се застъпва за създаването на „паспорт на квалификациите“ (30), който да позволява професионалната мобилност на хората с увреждания в рамките на ЕС.

4.11

Политиките за заетост на хората с увреждания трябва да включват целия жизнен процес, свързан със заетостта („lifestreaming“ (31)) и да обхващат жилище, основно образование, обучение, семейна задлъжнялост, финансови затруднения, здраве, неблагоприятна среда и местна икономика и да наблегне основно на наемането на работа, запазването на работата и реинтеграцията.

4.12

Свободното движение (принцип на Общността) не е реалност за хората с увреждания и това се отразява на техните пътувания, свързани с работата в рамките на ЕС, засяга също ученето, пенсионирането или която и да е друга дейност.

4.13

Сред препятствията пред свободното движение се откроява невъзможността да се прехвърлят права като например правото на личен асистент, което би могло да стане реалност чрез мерки за координация на системите за социално осигуряване и европейски кампании за информация и обучение.

4.14

ЕИСК припомня, че „активното включване“ трябва да се свърже с пазара на труда и да осигури достатъчни доходи и достъп до качествени социални услуги, което ще се изрази в подобряване на условията на живот, включително за онези, които нямат работа (32).

4.15

ЕИСК припомня, че наемането на работа в обичайната трудова среда изисква услуги за заетост, за професионална рехабилитация, социални и здравни услуги и запазване/управление на доходите, както и стимули (33).

4.16

ЕИСК призовава за адаптиране на социалните надбавки и на данъчното облагане, така че включването към пазара на труда да не означава загуба на покупателна способност за хората с увреждания, а да ги стимулира да заемат качествени работни места, със справедливи възнаграждения. Комитетът приканва също да се предвидят финансови стимули за предприятията, за да се стимулира наемането на работа, подпомогнатата заетост на обичайния пазар, предприемането на самостоятелна заетост на хората с увреждания и развитието на предприемаческия дух чрез микрофинансиране (34) и по друг начин, както и за НПО, които предоставят услуги в подкрепа на работниците с увреждания и техните семейства.

4.17

Трябва да се установят мерки за задържане и повторно включване на пазара на труда на хора, които са придобили увреждане вследствие на инцидент, за да не стане то причина за ранно напускане на трудовия пазар. Необходимо е също да се приспособят работното място и средата (разумни приспособления) за хората с увреждания; да се осигурят програми за обучение и професионална адаптация на хората с увреждания, така че да се осигури професионална кариера (35). В държавите, в които имат системи на квотен принцип, трябва да се обезпечи постигането на целите за наемане на работа чрез подходящи механизми за подкрепа. Социалното измерение на наемането на работа в обществения сектор може да укрепи също заетостта на хората с увреждания.

4.18

ЕИСК е убеден, че е за предпочитане да се финансира заетост, а не обезщетения за безработица, и да се мотивират хората с увреждания да търсят работа, работодателите да ги наемат или те да предприемат самостоятелна заетост.

4.19

ЕИСК подкрепя политиките, насочени към младите хора с увреждания, включително ранното образование и прехода от обучението към първото работно място, както и политиките за случаите на придобито увреждане, които да гарантират запазването и връщането на работа. На тези групи трябва да бъде отделено приоритетно внимание в бъдещата стратегия „ЕС 2020“ и да се включат в преразглеждането на стратегията на Комисията за хората с увреждания. ЕИСК припомня своето становище SOC/349 за изготвяне на стратегия не само ЗА младите хора, но и СЪС младите хора (36).

4.20

ЕИСК признава ролята на предприятията, които осигуряват работа на много хора с увреждания и на другите, действащи в тази област, и по-общо на предприятията на социалната икономика като кооперативи, взаимно спомагателни дружества, асоциации или фондации, които улесняват социалното приобщаване и участието на пазара на труда на хората с увреждания с еднакви трудови права и им предоставят специален режим на подкрепа, който да се определя от държавите-членки.

4.21

ЕИСК подчертава необходимостта от подкрепа за МСП, така че да възприемат приобщаваща визия за труда и да играят ключовата си роля за осигуряване ефективността на мерките в подкрепа на заетостта за хората с увреждания.

4.22

Европейските и националните институции и органи трябва да познават положението и да дават пример за включване на хора с увреждания в своя персонал посредством план с конкретни мерки за подобряване на показателите за заетост, които като цяло са много ниски.

4.23

ЕИСК отбелязва значението на понятието гъвкавост и сигурност за хората с увреждания, т.е подобряване на условията на гъвкавост и приспособимост на човешките ресурси в предприятията, съпътствана от подобряване на качеството на условията на труд и на сигурността на работното място. Стратегиите трябва да гарантират съчетаването на професионалния и личния живот, ученето през целия живот и процесите на преход между възможните различни положения и социалните средства и заетостта в хода на живота на хората с увреждания.

4.24

ЕИСК подкрепя стремежа към създаване на сектори с екологични и социални работни места и насърчаването на достъпността и дизайна за всички, които предлагат работни места за хората с увреждания.

4.25

ЕИСК се обявява в защита на помощите за работниците с увреждания, които се нуждаят от асистент, както и необходимите услуги, така че близките на хората с увреждания да могат да останат на работа.

4.26

Политиките на повишаване на осведомеността разрушават стереотипите (37) за работниците с увреждания, като се насочат към социалните партньори, управителите, ръководствата и работниците, работещите в здравеопазването и публичната администрация (38).

4.27

Споменатите инструменти за подкрепа трябва да бъдат лесно използваеми от предприятията и работниците и да бъдат добре разгласени и използвани от обществените институции.

4.28

Да се подчертае ролята на средствата за комуникация като ключови фактори за осъзнаване и разпространение на принципите на толерантност, социално включване и приемане на многообразието в европейското общество.

4.29

ЕИСК подкрепя развитието на новаторски инициативи като гореспоменатите „паспорт на уменията“ и „lifestreaming“ и посочва следните примери:

5.1

ЕИСК припомня резолюцията на Съвета на ЕС от 17 март 2008 г., в която се твърди, че „достъпността е крайъгълен камък на включващото общество, основано на недискриминацията“ (42). Социалните партньори имат основна роля, тъй като достъпността е предварително изискване за заетостта.

5.2

ЕИСК потвърждава вижданията си, изложени в проучвателното становище (43) относно „Равни възможности за хората с увреждания“, че те имат същите права, но различни нужди и различни начини за достъп до стоките и услугите.

5.3

ЕИСК препоръчва постепенно изпълнение посредством краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели (с ясен и категоричен срок за новите и съществуващите стоки, услуги и инфраструктури), което да бъде задължително за държавите-членки, като използват възможностите на обществените поръчки наред с други методи.

5.4

ЕИСК признава, че достъпността е от основно значение за прякото упражняване на политическите и гражданските права и че това трябва да намери израз в специални планове за достъпност, предвиждащи стандарти и санкции, в които да участват всички публични власти и да има възможност гражданите с увреждания да разчитат на механизми за защита на правата си. Не би трябвало да има избори за Европейски парламент, ако не се осигури достъп до избирателните секции и ако в избирателните списъци не са включени достатъчно хора с увреждания, като на национално равнище трябва да се вземат необходимите за това мерки.

5.5

ЕИСК отбелязва усилията на държавите-членки и на Комисията за гарантиране на достъпността, крайната цел на тези усилия е постигане на всеобща достъпност (обществени сгради и сгради от обществен интерес; частни предприятия, стоки и услуги, туризъм, електронна търговия, информация, транспорт, технологии и комуникации).

5.6

ЕИСК подчертава, че достъпността е от полза за всички (възрастни хора, бременни жени, хора с намалена подвижност и др.). Достъпните предприятия биха привлекли допълнителни клиенти (15 % от потребителите). Новите продукти създават нови пазари и са източник на устойчив растеж на икономиката.

5.7

Освен това ЕИСК отбелязва, че ангажиментите за осигуряване на достъпност са ангажименти, свързани с основните права на европейските граждани, както вече отбеляза в своето становище относно електронната достъпност (44).

5.8

ЕИСК припомня на европейските институции, особено на Европейската комисия, че достъпността на голям брой от техните сгради и информационни системи (уеб страници, обществени допитвания на ЕК) е ограничена. Следователно е необходимо да се изготви план за достъпност, който да покаже действителен ангажимент към хората с увреждания (45).

5.9

ЕИСК настоява за държавни помощи (46) за частните предприятия и услуги, за да се осъществят разумните приспособления, посочени в Директива 2000/78 (47). Трябва да се развива принципът „превантивна достъпност“ в областта на частните услуги.

5.10

Трябва да продължат да се разработват стандарти за достъпност в подкрепа на законодателство по отношение на обществените поръчки, като се вземе пример от успешното северноамериканско законодателство. ЕИСК припомня значението на диалога между институциите, индустрията и гражданското общество при определянето на въпросните стандарти (48).

5.11

Комитетът подкрепя създаването на „Европейска столица на достъпност за всички“, основана на система на присъждане на знак за качество на европейските градове и региони, който да признае техните усилия за осигуряване на достъпност на тяхната среда, стоки и услуги и който да подкрепя устойчивото развитие на общините и регионите.

5.12

ЕИСК се надява новите регламенти относно морския транспорт, градските и междуградските автобуси и такситата да се съобразят подобаващо с различните нужди на хората с увреждания, като превозните средства и средата да бъдат приведени в съответствие и се следва моделът на настоящите регламенти за въздушния и железопътния превоз.

5.13

ЕИСК приветства Съобщението на Комисия относно „За достъпно информационно общество“ (49) и поиска от ЕС да включи предложените дейности като европейска стратегическа рамка за информационно общество. Спешно трябва да се изготви законодателство в областта на електронната достъпност като достъпността на уеб страници, приобщаващи комуникации, теле услуги, мобилни телефони, цифрови технологии, банкомати и др. Тези цели бяха записани в декларацията на министрите от Крит (50) и в декларацията от Рига. Понастоящем съществуват основателни опасения относно постигането на целите в поставените срокове и Комитетът призовава да се изготви план за интензивни действия преди 2011 г. за постигането им.

5.14

ЕИСК потвърждава, че подкрепя принципа „дизайн за всички“ и счита, че е изключително важно това понятие да се включи в образователните програми, както в професионалното обучение, така и в университетското, за да се прилага този принцип от всички професионалисти.

5.15

ЕИСК подкрепя създаването на „Европейска карта на лице с увреждания“, която ще гарантира на хората с увреждания, при техните задгранични пътувания, взаимно признаване на техните права, включително същото равнище на достъп до транспорта, културата, развлеченията по примера на „Европейската карта за паркиране“.

6.1

ЕИСК отбелязва, че жените с увреждания са 60 % от хората с увреждания в Европа и са в положение на неравенство, все още страдат от дискриминация при признаването на техните права, в достъпа до стоки и услуги като здравеопазване, образование, предотвратяване на домашното насилие и др.

6.2

От десет години равнището на заетост на жените с увреждания остава непроменено с много висока безработица, най-ниско заплащане и допълнителни трудности за навлизане на пазара на труда.

6.3

Необходимо е да се включи въпросът за равнопоставеност на половете в изготвянето, проследяването и оценката на политиките за хората с увреждания. Трябва да съществуват специфични мерки и действия за гарантиране на достъпа до заетост и за насърчаване наемането на работа на жените.

7.1

ЕИСК призовава социалните партньори да гарантират, че хората с увреждания ще работят при равни условия с другите, като им се осигурят справедливи и благоприятни условия на труд, равни възможности и равно заплащане при равен труд, и че те ще могат да упражняват своите трудови и профсъюзни права. Следва да се насърчава специално членството на хората с увреждания в професионални и профсъюзни организации и да се следи трудът на подизпълнителите да се полага при същите трудови условия (51) (член 27 от КОНПХУ).

7.2

По отношение на социалното осигуряване, здравеопазването и сигурността на работното място, но и при други обстоятелства и трудовите отношения по принцип, социалният диалог е от основно значение за защита на правата, равните възможности и недискриминацията на хората с увреждания. Той е ключов и за осъществяването на мерки за положителни действия в областта на заетостта и достъпността, както и за обучение, израстване в службата и подпомагане на работниците с увреждания.

7.3

Социалните партньори следва да включат въпроса за хората с увреждания във всички дейности и преговори — междуотраслови, отраслови и на равнище предприятия, особено що се отнася до заетостта, достъпността и социалното осигуряване, съвместно с организираното гражданско общество и хората с увреждания.

7.4

Социалните партньори трябва да участват в проследяването и прилагането на КОНПХУ в областта на трудовите отношения и социалната защита.

8.1

ЕИСК потвърждава, че изцяло подкрепя принципа „да не се прави нищо за хората с увреждания без хората с увреждания“ (52) и вярва в политиките за поемане на лична отговорност и защита на собствените права.

8.2

ЕИСК счита, че социалният диалог с хората с увреждания и техните семейства е подходящата рамка за подобряване на управлението в ЕС, като се установят механизми и протоколи за задължително прилагане и се създадат временни органи за участие и консултации в рамките на ЕС.

8.3

Организациите на хората с увреждания трябва да участват в изготвянето на периодичните доклади за оценка на политиките за заетост и достъпност, прилагането на КОНПХУ и финансовите програми и инструменти на Комисията, за да се гарантира включването на визията на гражданското общество, например чрез алтернативни доклади.

8.4

ЕС и държавите-членки трябва да гарантират насърчаването и финансирането на развитието на гражданското общество, и така да осигурят неговата независимост и капацитет за участие в изготвянето на политиките и/или предоставянето на социални услуги.

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/16

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/23

—

изпълнение на амбициозен план за научни изследвания и технологично развитие в сферата на мобилността и транспорта (различни видове двигатели, горива, борба срещу емисиите, енергийна ефективност);

—

създаване на форум за обмен на добри практики в областта на градския транспорт или на превоза на дълги разстояния;

—

разработване на схеми „park-and-ride“ (паркиране на автомобила и ползване на обществения транспорт) в частност чрез създаване на специални автобусни, трамвайни и метролинии;

—

усъвършенстване на ИКТ като средство за ефективност, надеждност и безопасност на обществения транспорт;

—

създаване на истински служби за управление на мобилността, покриващи достатъчно големите географски райони, чиято задача е оптимизиране и гарантиране на безпрепятствено протичане на трафика и добра връзка между различните видове транспорт;

—

създаване на местни зони за доставка и разпределителни центрове за централните части на градовете;

—

запазване на железопътната инфраструктура в градовете;

—

насърчаване чрез данъчни мерки на подобряването на енергийната ефективност на транспортни средства и технологии, които отделят по-малко емисии на CO2 и други замърсители;

—

създаване на безопасни и удобни места за почивка за шофьорите, подобряване на техните условия на труд и на обучението им;

—

бързо изграждане на железопътни мрежи, приоритетно ориентирани към товарните превози, и развитие на истинска култура на обслужване на клиентите в този специфичен сектор;

—

насърчаване чрез данъчни мерки на превозните средства, ползващи алтернативни енергии и биогорива от 3-то поколение;

—

стартиране на истински европейски план за разработване на електрически превозни средства, който да постави Европейския съюз в позиция да определя или да допринася за определянето на международни стандарти на един бързо развиващ се сектор;

—

развитие на концепцията „зелени пристанища“ и създаване на морски магистрали;

—

подобряване на условията на труд и обучение на морските лица;

—

развитие на магистрали по вътрешни водни пътища и магистрали, свързващи вътрешни водни пътища с море, както и пускане в експлоатация на нови баржи, които са по-подходящи за превоз на полуремаркета и контейнери;

—

съобразяване с изискванията за устойчивост и опазване на околната среда при избора на транспортни инфраструктури;

—

интернализация на външните транспортни разходи за всички транспортни сектори, за да не се поставя неправомерно в неблагоприятно положение един или друг вид транспорт и за да се установи действителната цена на транспортните услуги;

—

приемане от координиращите публични власти на реалистични цели за намаляване на емисиите на парникови газове и на другите замърсители и на целите за устойчивост, свързани с местния транспорт;

—

съобразяване с тези цели при проектирането на системите за обществен транспорт и при избора на инфраструктурите;

—

системно извършване на солидни и реалистични оценки на въздействието преди прилагане на предложените политики и мерки.

—

вътрешният транспорт в Западна Европа ще нарасне с 33 %;

—

вътрешният транспорт в Източна Европа ще нарасне със 77 %;

—

транспортът от Западна Европа към Източна Европа ще нарасне с 68 %;

—

транспортът от Източна Европа към Западна Европа ще нарасне с 55 %.

3.2.1

На този вид транспорт са наложени специфични ограничения. В действителност градският трафик е източник на 40 % от емисиите на CO2 и на 70 % от другите замърсители от автомобилния транспорт. От друга страна, освен че има вредни последици за общественото здраве и околната среда, претоварването на движението в градовете генерира разходи, които се оценяват на 2 % от БВП на Европейския съюз. Развитието на обществения транспорт е необходимост, но то трябва да отговаря на някои критерии, за да съответства на изискванията за истинска услуга от общ интерес и да бъде алтернатива на личния автомобил: честота, бързина, безопасност, комфорт, достъпност, достъпна цена, свързване в мрежа, удобни връзки. То дава възможност да се справим не само с екологичните предизвикателства, но и с предизвикателствата на социалното сближаване, като например премахване на откъснатостта на предградията.

3.2.2

Използването на транспорт на базата на електроенергия е желателно, но не бива да се забравя, че самото електричество трябва да се произвежда по устойчив начин и ако е възможно - без емисии на CO2. Системите на съвместното ползване на автомобил или на съвместно пътуване на повече лица в един автомобил също трябва да бъдат насърчавани.

3.2.3

Необходимо е да бъде въведена истинска политика на устойчива градска мобилност. Тя предполага ограничаване на индивидуалния транспорт, евентуално чрез въвеждане на градски пътни такси, но най-вече чрез подобряване на качеството и на лесното ползване на обществения транспорт, което включва развитие на необходимите инфраструктури и услуги за прилагане на ефективна интермодалност. Като се има предвид състоянието на публичните финанси в много държави-членки на Европейския съюз, в някои случаи това би могло да бъде улеснено чрез развитието на публични/частни партньорства за изграждане на нови инфраструктури, като например специални автобусни линии, трамвайни линии, тролейбусни линии или линии на метрото, нови регионални железопътни линии или използване отново на изоставени линии, развитие на информационните и комуникационни технологии, предназначени за транспорта, модернизиране и опростяване на продажбата на билети.

3.2.4

На практика разумни мерки, като развитието на добре свързани в центъра на агломерациите схеми „park-and-ride“, въвеждането в експлоатация на специални автобусни линии или въвеждане отново в експлоатация на изоставени железопътни линии, биха дали възможност за реален напредък при поносими разходи.

3.2.5

Усъвършенстването на информационните и комуникационните техники ще бъде ефикасен инструмент за развитие на интермодалността на транспорта чрез истинска териториална политика на управление на транспорта. Тези технологии допринасят за по-ефективно управление на трафика и би трябвало да дадат възможност за въвеждане на системи за енергийна оптимизация на потоците от превозни средства по пътната мрежа. Освен това те позволяват пътниците да бъдат информирани в реално време през цялото пътуване, да се опрости и оптимизира продажбата на билети, да се улеснят начините за резервиране. Благодарение на тези техники пътникът ще може да оптимизира своето пътуване, да получи информация за разписанията, честотата на обслужване и дори да пресметне какво е енергопотреблението на избрания от него вид транспорт. По този начин ИКТ ще действат като средство за създаване на синергия между различните видове транспорт, използването на инфраструктурите и енергийната ефективност.

3.2.6

Проблемите в управлението на транспортните системи много често надхвърлят рамките на една отделна община и могат да засегнат обширна територия около главния град. По инициатива на съответните местни власти, в широки и свързани географски зони биха могли да бъдат създадени истински служби за управление на мобилността, например под формата на делегиране на обществени услуги. На тези служби за управление на мобилността би могло да се възложат следните задачи:

3.2.7

Организиращият орган естествено би могъл да запази правото си да избира местните оператори, да определя тарифите и своята политика по отношение на транспорта, пътуването и териториалното устройство. Той може да гарантира прозрачността на договорите, да определя обвързващи цели както за службите за управление, така и за съответните местни власти, и цели за качество на услугите.

3.2.8

ЕИСК вече подчерта определящата роля на местните власти в организирането на обществения транспорт и териториалното устройство. Разбира се, принципът на субсидиарност играе определена роля в тази област, но Европейският съюз с право желае да насърчава най-устойчивите модели на градски транспорт. Той вече отпусна финансови средства чрез структурните фондове и кохезионния фонд, както и чрез програмата CIVITAS. Би било желателно ЕС да засили обмена на добри практики в областта на градския транспорт, но и да финансира изследователски дейности по следващата рамкова програма за взаимодействието между транспорта и териториалното устройство.

3.3.1

Този вид транспорт генерира значителен трафик. В Париж например той представлява 20 % от трафика и създава 26 % от емисиите на парникови газове. Следователно трябва да се оптимизира градската логистика и да се насърчава, когато това е възможно, пренасочването на товари към железопътния или речния транспорт.

3.3.2

Възможни са следните решения:

3.4.1

Нарастването на интензивността на автомобилния превоз на стоки налага да се справим с редица предизвикателства: увеличаването на емисиите на СО2, голямата зависимост на транспортния сектор по отношение на изкопаемите горива, необходимостта от подобряване на инфраструктурите, по-специално в областта на сигурността и нуждата от осигуряване на благоприятни за водачите условия на труд и работна среда.

3.4.2

Що се отнася до емисиите на СО2, е необходимо да се засилят научните изследвания и развойната дейност, за да се намалят емисиите, по-специално като се разработват нови двигатели, както и алтернативни източници на енергия. Насърчаването с данъчни мерки на продукти и/или мерки, насочени към алтернативни двигатели, и намаляването на емисиите на CO2 е още по-ефикасно, когато се води амбициозна политика на научни изследвания. Във връзка с това интернализацията на външните разходи (1) трябва да се прилага справедливо за всички видове транспорт.

3.4.3

Разработването на технологични решения и въвеждането на информационните и комуникационните технологии, прилагани към автомобилния превоз на стоки, ще бъдат от съществено значение за справянето с предизвикателствата, пред които е изправен секторът, за да се намалят енергийната зависимост, емисиите от превозните средства и претоварването на мрежите. Необходима е ясна рамка за въвеждане на нови технологии със създаване на отворени стандарти, гарантиращи оперативната съвместимост, и увеличаване на разходите за НИРД за технологиите, които все още не са достатъчно развити, за да бъдат въведени на пазара. Тези технологии също трябва да бъдат използвани, за да се намали честотата на празните курсове чрез по-добро прилагане на информацията в логистиката. Те могат да бъдат от голяма полза за повишаване на безопасността на транспорта.

3.4.4

Необходимо е също така да се подобри инфраструктурата, по-специално в областта на местата за паркиране и на оборудвани съоръжения за почивка, които да са сигурни и наблюдавани, за да се гарантира сигурността на водачите и те да бъдат предпазени от кражби и други престъпни действия.

3.4.5

За шофьорите професията трябва да запази привлекателния си характер, като се осигурят добри условия на труд и благоприятна работна среда: регламентирано работно време, балансирано време на шофиране и на почивка, които не само да бъдат включени в законодателството, но и да се прилагат на практика (2).

3.5.1

Въпреки че в железопътния превоз на пътници се наблюдава тенденция към подобряване, по-специално при пътуванията на големи разстояния по високоскоростните линии, железопътният превоз на товари остава прекалено ограничен, като делът на превозените стоки е около 8 %. По принцип следва да се следи при модернизирането и повишаването на конкурентоспособността на железопътния транспорт да се отчитат максимално изискванията за безопасност, както и да се осигурява непрекъснатост на обслужването в случай на лоши сезонни метеорологични условия.

3.5.2

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за изграждане на приоритетно ориентирани към товарните превози мрежи, но трябва да се създаде култура на обслужване на клиентите, която е конкурентноспособна и с търговска насоченост. Отварянето на конкуренцията би трябвало да улесни този преход.

3.5.3

Идеята за приоритетно ориентираните към товарните превози мрежи се състои в определяне на часовите и географските слотове, през които товарните влакове минават с предимство, без да нарушават трафика на пътническите влакове.

3.5.4

Следва да се припомни, че в Европейския съюз вече бяха приложени няколко такива схеми, като някои линии дори бяха предназначени специално за превоз на товари, например Betuwe line между Ротердамското пристанище и Германия. Във връзка с това могат да бъдат споменати и проектите New opera и Ferrmed.

3.5.5

Развитието на железопътния превоз на товари е възможно при определени условия:

3.5.6

Развитието на железопътния превоз на товари изисква също така разработване на интермодални автомобилно-железопътни платформи. Във връзка с това можем само да приветстваме деблокирането на проекта за комбинирана автомобилно-железопътна връзка Лион-Торино, но след временното развитие на железопътно-автомобилния превоз вече има нужда от насърчаване на изграждането на автомобилно-железопътни магистрали (като например алпийската магистрала Lorry rail между Перпинян и Люксембург), както и морските магистрали, като френско-испанския проект Fres Mos между Saint Nazaire и Gijon.

3.6.1

Пакетът „енергетика-климат“ налага значителни ограничения на производителите. Ще бъде необходимо да се разработят нови автомобили с алтернативна енергия, по-специално електрически и хибридни автомобили. Важно е също така да не се прекъсва дебатът относно биогоривата. Днес се разработват по-ефективни биогорива от трето поколение, по-специално от водорасли, като по този начин се избягват конфликтите, свързани с предназначението на земеделските земи, определени за селскостопанско производство на продукти, предназначени за консумация от човека.

3.6.2

Освен по въпросите, свързани с наличните техники и с предлаганите на пазара превозни средства, беше постигнат напредък и в други области, по-специално в областта на спестяване на енергия и пространство, което днес е претоварено от автомобилното движение. Като пример могат да се споменат курсовете за икономично шофиране, провеждани в някои големи предприятия или администрации, практиките на съвместно ползване на автомобил или съвместно пътуване на повече лица в един автомобил, предоставянето в някои градове на малки електрически превозни средства под наем.

3.7.1

В градовете трябва да бъде насърчавано развитието на тези начини за придвижване, но те са ограничени от топографията на територията, климатичните условия и възрастта на ползвателите. Ясно е обаче, че местните власти би трябвало да изграждат обезопасени велосипедни алеи, тъй като една от пречките за развитие на използването на велосипеда е в потенциалната опасност, свързана с автомобилното движение.

4.2.1

Плавателните съдове използват силно замърсяващи петролни субпродукти. Освен необходимостта от технологично развитие, следва да проучим заедно със специалистите как да компенсираме отрицателното въздействие върху околната среда. Ако системата на квотите за CO2 не е подходяща, може би трябва да се предвиди въвеждане на екотакса. Този въпрос следва да се обсъди в рамките на международните морски организации.

4.2.2

Във всички случаи Комитетът отново потвърждава своята подкрепа за инвестирането в научните изследвания и технологичното развитие, които са свързани с плавателните съдове, горивата и „зелените пристанища“; освен това ЕИСК настоява да бъдат създадени предвидените в програмите на TEN морски магистрали.

4.3.1

Рисковете в морето и корабокрушенията не могат да бъдат избегнати, но трябва да се направи всичко възможно, за да се гарантира безопасността на пътниците и екипажа, както при проектирането на корабите, така и при поддръжката им. Европейските разпоредби относно морската безопасност са едни от най-пълните и подробните в света. Въпреки това, борбата с неправомерното дегазиране трябва да се води твърдо и безкомпромисно.

4.4.1

Ако искаме да запазим и развием морския транспорт, младите хора следва да се насочват към морските професии и да изявят желание да продължават да упражняват професията. Нужно е да се подобри качеството на обучението на морските лица, както и условията на труд и живот на борда на кораба, и да се работи за увеличаване на числеността на екипажите на корабите.

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/30

1.1

Секторът на двуколесните моторни превозни средства играе важна роля в ЕС за икономиката и заетостта. Производителите са много различни - от оператори на световно равнище, работещи във всички сегменти или в тясно специализирани сегменти, до оператори на национално, дори местно равнище, понякога близки до занаятчийството. Същото важи и по отношение на другите оператори от сектора, в който процентът на МСП е висок (1).

1.2

Спадът в търсенето, започнал в резултат на кризата през последното тримесечие на 2008 г., предизвика поредица от отрицателни въздействия в целия сектор, с тежки последствия в структурен план и по отношение на заетостта (намаляване на търсенето с 31 %, което води до намаляване на оборота и на поръчките с 35 %, както и отрицателно отражение върху заетостта). Предварителните данни за 2009 г. потвърждават отрицателната тенденция на пазара, характеризираща се с намаление от 21 % спрямо 2008 г. и 25 % спрямо 2007 г.

1.3

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изразява опасения, че ако не бъдат незабавно изготвени политики в подкрепа на сектора, през 2010 г. е възможно да бъдат загубени много работни места.

1.4

ЕИСК организира публично изслушване в рамките на 67-ия Международен моторен салон (Милано, 12 ноември 2009 г.) с цел да отчете в по-голяма степен гледните точки на производители, доставчици на резервни части, синдикати, потребители, НПО и представители на университетските среди. На това изслушване в общи линии се потвърдиха убежденията, оформени още в рамките на работната група.

1.5

Във връзка с това ЕИСК:

2.1

В ЕС секторът на двуколесните моторни превозни средства играе важна роля за икономиката и заетостта. Той има някои сходства с автомобилния сектор (3), но се характеризира най-вече с редица специфични особености, дължащи се на -малките размери, по-фрагментираната структура и по-разнообразното производство.

2.2

През последните десетилетия този сектор се разви в значителна степен, тъй като традиционните европейски марки бяха подложени на растящата конкуренция от страна на Япония. Японските производители, които днес са сред водещите участници в сектора, развиха производствени дейности пряко в ЕС. В същото време европейският сектор беше реорганизиран чрез преструктурирания, сливания и придобивания, както и чрез създаването на индустриални групи със средни размери, като успоредно с тях съществуват производители в определени пазарни ниши и значителен брой МСП.

Въпреки че „традиционните“ европейски, японски и американски производители продължават да са водещи на европейския пазар, от 90-те години насам те са изправени пред растящата конкуренция от страна на нововъзникващите икономики. Що се отнася до броя на произведените превозни средства, производството на ЕС е относително ниско (1,4 милиона) в сравнение по-специално с това на Китай (над 20 милиона), на Индия (над 8 милиона) и на Тайван (1,5 милиона); европейското производство се характеризира обаче с по-голяма добавена стойност, иновации, качество и безопасност.

2.3

В статистиките на Евростат секторът на двуколесните моторни превозни фигурира с код NACE 35.41. Според последните данни от 2006 г. в сектора за производство на двуколесни моторни превозни средства в ЕС-27 има 870 предприятия, от които 80 % са установени в шест държави-членки (Италия, Обединеното кралство, Германия, Франция, Испания и Австрия). Средният оборот от 8 милиона EUR сочи, че в сектора има много МСП – техният брой се оценява на 650, т.е. близо 75 % от общия брой.

2.4

90 % от европейското производство се дължи на стотина средни и големи производители, които оперират в различни страни на ЕС (освен във вече споменатите, и в Чешката република, Нидерландия, Португалия, Словения, Швеция), както и в Норвегия и Швейцария. Останалите 10 % от европейското производство се разпределят между производители с малки или много малки размери.

2.5

Производителите са много различни - от оператори на световно равнище, работещи във всички сегменти (мотоциклети с различни предназначения, с различен обем на двигателя; скутери с различен обем на двигателя, мотопеди; триколесни и четириколесни мотоциклети) или в тясно специализирани сегменти, до оператори на национално, дори на местно равнище, понякога близки до занаятчийството поради размерите на своите предприятия и методите на производство.

2.6

Техническото законодателство (европейско типово одобрение) предвижда различни категории двуколесни моторни превозни средства с различни характеристики (обем на двигателя, предназначение). От своя страна европейската директива относно свидетелствата за управление предвижда различни условия за управлението на двуколесните моторни превозни средства (мотопеди от категория АМ, мотоциклети от категория А1, мотоциклети от категория А2, мотоциклети от категория А). Това многообразие допринася за фрагментирането на производството и намалява икономиите от мащаба.

2.7

Фрагментираността в сектора на двуколесните моторни превозни средства се дължи отчасти на исторически причини, но най-вече на самото естество на този пазар. Въпреки че най-тясно свързаните с практичната (по-специално градската) мобилност сегменти, като скутерите, позволяват по-голяма синергия в производството, особено в областта на двигателите, сегментите, свързани с мотоциклетите, в по-малка степен подлежат на синергии, като използването на еднакви двигатели и части при модели от различни марки. На първо място динамичните характеристики са много различни в зависимост от размера на превозните средства, към което трябва да се прибавят различията, произтичащи от конкретните видове употреба, за които те са предназначени, и накрая от различните очаквания на ползвателите. За отделните марки често пъти са особено характерни определени конфигурации на двигателя (например двигателят-боксер на BMW, десмодромното разпределение на Ducati, V-twin двигателят на Moto Guzzi, трицилиндровият двигател на Triumph) или на превозното средство, отразяващи търсенето на един пазар, на който купувачите са най-вече запалени любители, като това се отнася както за Европа, така и за експортните пазари.

2.8

Превозните средства се произвеждат в малки серии и в ограничен брой, поради което възвръщаемостта на инвестирания капитал е по-малка, отколкото в автомобилния сектор. Тази характеристика отчасти важи и за секторите на резервните части и дистрибуторската мрежа.

2.9

Подкрепян от един разширяващ се от 2002 г. насам европейски пазар (през периода 2002-2007 г. растежът е 22 %), през 2006 г. оборотът, свързан с производството на двуколесни моторни превозни средства в ЕС, възлизаше на 7 милиарда EUR, като общият оборот в сектора на двуколесни моторни превозни средства в Европейския съюз беше 34 милиарда EUR. Интересно е да се отбележи, че през периода 2004 2006 г. растежът в този сектор в ЕС беше с 12 % по-висок от растежа, регистриран от производствения сектор като цяло и от автомобилния сектор (и двата с увеличение от 8 %), което оказа положително въздействие върху заетостта.

3.1

Голямата фрагментираност е характерна и за секторите на резервните части и дистрибуторската мрежа.

3.2

Резервните части в известна степен се предоставят от доставчици от автомобилния сектор, чиято дейност в сектора на двуколесните моторни превозни средства е второстепенна (захранващи системи), но най-вече от специализирани доставчици (на колела, ауспухови тръби, съединители и др.) поради необходимата специализация. Броят на доставчиците в сектора възлиза на около 500. Това са традиционно европейски доставчици (съсредоточени в Италия, Испания, Франция, Обединеното кралство, Германия и Нидерландия), но през последните години се засили конкуренцията от страна на азиатските доставчици. За да се справят с нея, някои европейски доставчици също изнесоха част от своята дейност в Азия. Европейските доставчици на резервни части обаче зависят изключително много от поръчките на европейските производители.

3.3

Мрежата за дистрибуция и подпомагане отговаря на изискванията за близост, които са характерни за сектора на двуколесните моторни превозни средства (в частност за мотопедите и скутерите): в ЕС работят близо 37 000 пунктове за продажба и обслужване след продажбата, често управлявани от семейни предприятия. В Италия, Франция, Обединеното кралство, Германия, Испания, Нидерландия, Гърция и Швеция са концентрирани 91 % от оборота на сектора на дистрибуцията и подпомагането; за периода 2004 2006 г. този оборот нарасна с 5 %.

4.1

През периода 2002-2007 г. заетостта в сектора на двуколесните моторни превозни средства се увеличаваше постоянно, като през 2007 г. достигна 150 000 работни места в ЕС. Интересно е да се отбележи, че през периода 2004 2006 г. заетостта в този сектор се увеличи с 4 % на фона на намаляването с 3 % на заетостта в производствения сектор като цяло и с 5 % - в автомобилния сектор. Това увеличение свидетелства за динамичността и за иновативния характер на този сектор и се благоприятства от растящо търсене на превозни средства за градска мобилност и за свободното време.

4.2

25 000 от тези работни места са пряко свързани с производството на двуколесни моторни превозни средства и са главно в Италия, Испания, Франция, Обединеното кралство, Германия, Австрия и Нидерландия. Поради сезонния характер на пазара на двуколесните моторни превозни средства (главно през пролетта и лятото) в някои периоди на годината се наблюдават върхови моменти, през които производителите използват и сезонни работници. Следователно е необходима по-голяма гъвкавост, за да се посрещнат периодичните нужди на пазара.

4.3

20 000 от тези работни места са свързани с резервните части и се намират главно в Италия, Испания, Франция, Обединеното кралство, Германия, Нидерландия и Унгария.

4.4

105 000 работни места са свързани с продажбата и обслужването след продажбата. Предвид своето естество те са пръснати из целия ЕС, въпреки че 92 % от тази работна ръка е съсредоточена в Италия, Германия, Франция, Обединеното кралство, Испания, Нидерландия, Гърция, Белгия и Швеция.

5.1

Посочените по-горе данни показват, че през последните години секторът на двуколесните моторни превозни средства е бил много динамичен. Европейският пазар отбеляза растеж, който през 2007 г. съответстваше на повече от 2,7 милиона превозни средства (смята се, че автомобилният парк на ЕС наброява близо 34 милиона превозни средства). Кризата, която засегна ЕС през последните две години, обаче предизвика свиване на европейския пазар със 7,4 % в сравнение с 2007 г. По-специално за последното тримесечие на 2008 г. беше регистриран значителен спад (34 %) в сравнение със същия период на 2007 г. Тази отрицателна тенденция беше потвърдена през първото тримесечие на 2009 г., когато продажбите на двуколесни моторни превозни средства намаляха с 37 % в сравнение със същия период на 2008 г. Данните за 2009 г., които все още са предварителни, потвърждават отрицателната тенденция на пазара с общо намаление от 21 % спрямо 2008 г. и с 27 % спрямо 2007 г.

5.2

Последствията от кризата засягат целия сектор. За производителите спадът в продажбите, освен че се отразява сериозно върху печалбите, доведе до намаляване на производството с цел управляване на излишъка от запаси. Това намаляване на свой ред предизвика намаляване на броя на отработените часове, спиране на производството и по-малко използване на сезонния труд, което доведе до преразглеждане на краткосрочните и средносрочните индустриални планове. В някои случаи се наложи постоянно съкращаване на персонала, достигащо до 25 %. На някои малки и средни производители съдилищата наложиха контролирано управление и те са в процес на продажба, други вече преустановиха дейността си. Тези промени предвещават други преструктурирания, въпреки че е трудно да се предвиди какви ще бъдат последствията от тях за икономическата и социалната структура във връзка с евентуални делокализации извън ЕС.

5.3

С оглед намаляването на търсенето от страна на производителите, доставчиците на резервни части трябва също да намалят производството си, което ще се отрази на заетостта. Някои трябваше да прекратят дейността си и понастоящем се счита, че близо 10 % от доставчиците в сектора могат да фалират. Тази ситуация налага допълнителни разходи за производителите, които трябва да направят непредвидени инвестиции, за да подкрепят доставчиците на резервни части или да намерят други, включително разработвайки нови алуминиеви или пластмасови матрици, за да заместят вече липсващите доставки. Понастоящем поръчките и оборотът намаляват с около 40 %. Не са редки случаите, когато за да останат конкурентоспособни, много производители се обръщат към доставчици от Югоизточна Азия.

5.4

Секторът на дистрибуцията и на обслужването след продажбата е сериозно засегнат от кризата и от намаляването на дейностите, по-специално поради малките размери на предприятията (МСП и семейни предприятия). Например в Испания през 2008 г. пунктовете за продажба намаляха с 25 %, което доведе до уволняването на повече от 6 000 души. Ако тенденцията не се промени, предвижда се от 2009 г. до 2010 г. в Испания да прекратят дейността си близо 25 % от предприятията и търговците и 60 % от представителите. Въздействието на кризата върху дистрибуторската мрежа води до допълнителни разходи и за производителите, които трябва да подкрепят мрежата, за да запазят пазарите на своите продукти и да могат да се възползват от икономическото възстановяване, когато то настъпи.

5.5

ЕИСК изразява опасения, че ако не бъдат незабавно изготвени политики в подкрепа на сектора, през 2010 г. е възможно да бъдат загубени много работни места. Наред с това, за да се подпомогне запазването на заетостта в сектора, е необходимо да се развие „социалният диалог“, като се насърчават ученето през целия живот и специализацията на работниците, включително на университетско равнище, и същевременно се подкрепя политика за намаляване на несигурната заетост.

5.6

Временните мерки за подкрепа на търсенето на двуколесни моторни превозни средства досега бяха изолирани и недостатъчни. Противно на онова, което се случи в автомобилния сектор, в Европа само Италия предвиди премии за бракуване, които имаха положителен ефект за италианския, и оттам и за европейския пазар, а освен това благоприятстваха изтеглянето от пазара на най-замърсяващите превозни средства. През първите два месеца на 2009 г. положението в Италия се подобри – от пазарен спад от порядъка на 35 % до положително развитие при скутерите с малък обем на двигателя, за които бяха предоставени 500 EUR премии за бракуване на остарели превозни средства; мотоциклетите и мотопедите обаче остават в неблагоприятно положение с общ спад, надхвърлящ 20 %. Въпреки че през юли Испания прие обещаните месеци преди това премии за бракуване на двуколесни моторни превозни средства тя все още не ги е въвела, което дава основание на потребителите да изчакват и по този начин препятства покупките (от януари до август 2009 г. е регистрирано намаляване на продажбите с 52 % за мотопедите и с 43 % за мотоциклетите в сравнение със същия период на 2008 г.). Този пример свидетелства по недвусмислен начин за важността на една европейска правна рамка, която да благоприятства стабилността на националните пазари, като с това допринася за доверието на потребителя.

5.7

Мерките в подкрепа на търсенето наистина са изгодни за потребителите, но не решават непременно проблема на доставчиците на резервни части или на европейския сектор на двуколесните моторни превозни средства. В Италия например фиксираната премия в размер на 500 EUR благоприятства изключително много малките скутери (125 куб. см и 150 куб. см), внасяни от Тайван и продавани на каталожна цена от 1 500 до 2 000 EUR, и в по-малка степен европейските продукти, продавани на по-висока каталожна цена, но тя не послужи за подкрепа на търсенето на двуколесни моторни превозни средства от средна категория, чиято каталожна цена варира между 6 000 и 8 000 EUR. Доставчиците на резервни части не извлякоха никаква полза от тази мярка, тъй като не обслужват азиатските производители. За да се гарантира полза за целия сектор, е необходимо да се предвидят мерки в подкрепа на търсенето, насочени към гарантиране на принос, който да се увеличава успоредно с увеличаването на каталожната цена на възползващите се от премиите превозни средства, в частност онези, които предлагат усъвършенствани решения за ограничаване на въздействието върху околната среда и високотехнологични системи за безопасност.

5.8

Съществува неотложна необходимост от улесняване на достъпа до финансиране на работещите в този сектор европейски предприятия, за да посрещнат допълнителните разходи, генерирани от кризата, и да продължат да инвестират в научноизследователската и развойната дейност и иновациите (производители, които същевременно са и доставчици на части), за да останат конкурентоспособни, залагайки на качеството и иновациите, и за да произвеждат все по-екологични и безопасни превозни средства.

6.1

Ако отрицателните резултати за първото шестмесечие бъдат потвърдени за цялата 2009 г., през 2010 г. целият сектор ще страда от намаляване на своята кредитоспособност. Дори в случай на скорошно възстановяване, възможностите за инвестиране и за научноизследователска и развойна дейност ще бъдат ограничени, което ще доведе до отрицателни последици в средносрочен план и ще увеличи несигурността за предприятията, с възможни по-нататъшни отражения върху заетостта.

6.2

През последните десет години, от въвеждането на стандарт Euro 1 до прилаганите понастоящем стандарти, секторът постигна значително намаляване на замърсяващите емисии от порядъка на 90 % за въглеродния оксид (CO) и въглеводородите (HC), и над 50 % за азотния оксид (NOx). По отношение на намаляването на звуковото замърсяване, постигнатите резултати са окуражаващи: секторът като цяло (в това число сдруженията на потребителите) продължава да се стреми към по-нататъшни подобрения, които могат да бъдат осъществени главно по пътищата чрез използване на типово одобрени ауспухови тръби и чрез по-екологосъобразно шофиране. По отношение на безопасността секторът направи иновации със серия от усъвършенствани спирачни системи, които постепенно се монтират на различните видове двуколесни моторни превозни средства, в това число на превозните средства с нова концепция като триколесните и четириколесните мотоциклети.

6.3

Комисията подготвя предложение за регламент относно двуколесните моторни превозни средства, което се очаква да бъде готово в първите месеци на 2010 г. Въпреки че е необходимо напредъкът по отношение на околната среда и безопасността да продължи, в сегашния икономически контекст е от съществено значение да се избягват резки промени и да се отчитат реалните възможности на сектора и капацитетът на неговите оператори. По отношение на новите стандарти Еuro, необходимо е да бъдат предложени цели, които секторът е в състояние да постигне, и да се предвиди постепенно прилагане, съобразено със сроковете, наложени от проектирането, промишленото производство и пазара. Желателно е този регламент да насърчава подход, който да позволи на сектора да извлече полза от собствената си способност за иновации, като му гарантира гъвкавост, отчитаща конюнктурата и широката гама от продукти (по отношение на техническите характеристики и пазара), по-специално за разпространението на усъвършенствани спирачни системи. Производителите вече представиха на Комисията подобни предложения по отношение на околната среда и пътната безопасност.

6.4

„Традиционните“ производители са изложени и ще бъдат все повече изложени, по-специално в настоящия икономически контекст, на конкуренция от типа low cost / low quality (ниска цена / ниско качество), която идва най-вече от страна на Югоизточна Азия и засяга предимно двуколесните моторни превозни средства с малък и среден обем на двигателя, за които маржовете са ограничени. От анкетите става ясно, че тези вносни продукти често не отговарят на критериите за европейско типово одобрение и представляват опасност за безопасността на потребителя и за околната среда. Изпитания на мостри от китайски двуколесни моторни превозни средства, внесени в ЕС, показват несъответствия с типа, водещи до увеличаване на спирачния път до 35 % и на емисиите на замърсители до 20 пъти над изискванията на ЕС за типово одобрение. От друга страна съществуват и проблеми, свързани с подправянето на европейски моторни превозни средства или на части от страна на производители от нововъзникващите икономики, както и с подправяне на сертификати за съответствие от търговски дружества, внасящи в ЕС моторни превозни средства, които не отговарят на типа. За да се гарантира лоялна конкуренция в един сегмент от европейския пазар, който е много чувствителен по отношение на цената, е необходимо да се засили надзорът на типовото одобрение и пазарите, като от страна на компетентните органи и/или служби за технически контрол се извършват акуратни и проверки „за съответствие на производството“ на пусканите на пазара превозни средства, за да се провери тяхното съответствие с типа и зачитането на правата върху интелектуалната собственост.

6.5

От друга страна, потребителите възнаграждават „традиционните“ производители за дизайна, качествата на продуктите им и тяхното равнище на иновации и безопасност. Това важи за превозните средства от най-висок клас с малък и среден обем на двигателя и в частност за превозните средства с голям обем на двигателя и с висока добавена стойност, които се различават поради приетите технически решения и при които марката е важна. В настоящата икономическа ситуация тези продукти са най-тежко засегнати. По-голямото разпространение на технологически усъвършенствани превозни средства, като например хибридните и електрическите превозни средства, които започват да се появяват на пазара, ще зависи в голяма степен от подкрепата от публичния сектор и следователно от способността за преодоляване на сегашната криза.

6.6

Необходимо е да се обърне особено внимание на споразуменията за свободна търговия, за да се гарантира, че либерализацията на митата между ЕС и страните от Югоизточна Азия е от взаимна полза, като наред с това се премахнат нетарифните бариери (например забраната за движение в Китай на мотоциклети с обем на двигателя над 250 куб. см), които създават сериозни проблеми на европейските износители.

6.7

За да посрещнат настоящите предизвикателства, европейските производители трябва, както вече са постъпвали в миналото, да продължат с преструктуриранията, сливанията и придобиванията, както и да развиват сътрудничества, водещи до оптимизиране на всички възможни синергии.

6.8

Оцеляването на европейските доставчици на резервни части е от съществено значение за запазване на спецификата на типично европейските производства, признати от потребителите като изключителни. С други думи, необходимо е да се избегне повтарянето на онова, което се случи например във велосипедната индустрия, където изчезнаха доставчиците на важни части, като например рами, в резултат на което при сглобяването на велосипеди днес Европа зависи от Китай.

6.9

Европейските доставчици на резервни части не са в състояние да се справят с ценовата конкуренция и заедно с производителите трябва задължително да заложат на иновациите, развитието и проектирането, за да постигнат икономии от мащаба, когато това е възможно, и на истинско партньорство, което да гарантира, че между производителите и доставчиците ще има поток от поръчки за най-висококачествени продукти.

6.10

За да се отговори най-ефективно на предизвикателствата и да се благоприятства конкурентоспособността на сектора и заетостта, е необходим подход, подобен на CARS 21, който обаче да бъде специфичен за сектора на двуколесните моторни превозни средства като цяло.

6.11

Средствата, предназначени за научни изследвания в Седмата рамкова програма, може да допринесат за осъществяването на тези цели, като се даде предимство на предприятията, които произвеждат в Европа и използват европейския сектор. За тази цел една научноизследователска платформа, посветена на сектора на двуколесните моторни превозни средства, би могла да даде съществен принос, по-специално за МСП, чрез участието в консорциуми за определяне на научноизследователските приоритети, какъвто е случаят с автомобилния сектор.

6.12

Наскоро Комисията представи План за действие за градската мобилност, една от целите на който е движението да стане по-свободно, което е характерно за двуколесните моторни превозни средства. Въпреки че кризата направи уязвим сектора на двуколесните моторни превозни средства, в дългосрочен план той ще извлече полза от нарастващите нужди от алтернативни превозни средства с ниски емисии, гарантиращи по-устойчива мобилност, по-специално в градовете, при условие че сегашните икономически трудности бъдат преодолени в средносрочен план, без да причинят непоправими щети.

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/35

—

да може да произвежда във всички европейски региони при (често изкривяваните) условия на световния пазар;

—

да задоволява същевременно всички очаквания във връзка с продукцията (качество, безопасност, опазване на природните ресурси, хуманно отношение към животните и т.н.), като в същото време се справя с европейските разходи;

—

и освен това да осигурява наличието на модерен пазар на труда с привлекателни възнаграждения, който да се отличава с високо ниво на работните места и на безопасността, както и с високо равнище на обучението и допълнителната квалификация.

—

все по-нестабилни пазари с тенденция към понижаване на производствените цени;

—

все по-нарастваща пазарна сила на секторите за разпространение в сравнение с тази на производителите; и

—

явни проблеми при производството и търговията с висококачествени местни и регионални продукти. В този смисъл липсва законодателство за селското стопанство, насочено конкретно към местните и регионалните пазари.

—

не само да бъдат гарантирани и използвани малкото съществуващи мерки за стабилизиране на пазара, когато това е необходимо, а да бъдат разработени и въведени нови решения за стабилизиране на пазара, които да съответстват на изискванията на СТО;

—

поради нарастващата несигурност на международните селскостопански пазари да се предприемат стратегически мерки за превенция срещу кризи, свързани със селскостопанските продукти под формата на тяхното складиране;

—

да се обмисли допълнително как с помощта на организациите на производителите и съответно чрез браншови споразумения да се въздейства в посока на стабилизиране на пазара.

—

на опаковките на млякото да бъдат изобразявани пасящи крави, ако млякото е от животни, които нямат достъп до пасища. Вместо това трябва да се насърчава съответна диференциация на пазара (от схеми за производство на мляко от крави, хранени с трева или отглеждани на пасища до регионални маркетингови стратегии на производителите или малките кооперации);

—

да се рекламират регионални географски означения, въпреки че продуктите са произведени другаде.

—

директните плащания по първия или втория стълб са насочени единствено към действащи селскостопански производители, сдружения за опазване на ландшафта или други институции, които се занимават с опазване на културния ландшафт;

—

директните плащания по първия или втория стълб отчитат наличната и новосъздадената заетост във всяко стопанство;

—

директните плащания по първия или втория стълб компенсират дейностите на земеделските производители в полза на обществото, които са необходими за запазване на Европейския селскостопански модел. Доходите на селскостопанските производители би трябвало да идват основно от цените на един регулиран пазар, на който се признават разходите за производство;

—

поради твърде различните агроклиматични условия в ЕС преките плащания по първия или втория стълб би трябвало да съдържат компоненти за всички държави-членки, с които да се компенсират разходите на земеделските стопани, обусловени от агроклиматичните условия (5).

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/43

1.1

Днес световната икономика е по-интегрирана от всякога. Всеобхватната глобална криза в днешния многополюсен свят извади наяве необходимостта от ново управление и от по-голяма легитимност на международните организации. Тази легитимност трябва да се основава на общи ценности, стандарти и цели, на съгласуваността, ефективността и приобщаването на всички страни и техните граждани. ЕИСК подкрепя ЕС да вземе активно участие в развиването на такова ново управление на международните организации.

1.2

Още преди настоящата криза беше призната необходимостта от реформиране на международните организации, на агенциите на Обединените нации и на институциите от Бретън Уудс, но след началото на финансовата и икономическа криза значението на реформата нараства. След като стана ясно, че въздействието на финансовата криза е необратимо, Г-20 пое водещата роля за предприемане на ответни действия. Въпреки че резултатите от действията на Г-20 бяха приети добре, се поставя по въпрос легитимността на решенията на групата. ЕИСК отправя искане към ЕС да установи ефективна връзка между Г-20 и представителните институции на Обединените нации и да укрепи Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC).

1.3

Страните с нововъзникващи икономики и развиващите се страни трябва да играят по-голяма роля в управлението на международните организации. ЕИСК подкрепя по-нататъшното преструктуриране на Световната банка и МВФ така, че тези страни да бъдат по-добре представени в тях.

1.4

Управлението на международните организации следва да се опира на Устава на Организацията на обединените нации и на Всеобщата декларация за правата на човека. ЕС насърчава активно многостранното сътрудничество и ЕИСК подкрепя изцяло тази политика. Все пак ЕИСК отбелязва, че контекстът за насърчаване на многостранните ценности се е променил и затова ЕИСК счита, че е необходимо да се преразгледат съобщенията на Европейската комисия, посветени на европейските политики по отношение на мултилатерализма  (1).

1.5

Въпреки че международните организации имат ясни цели, те не са достатъчно ефективни поради липса на подходящи механизми за проследяване на прилагането на техните решения и за оценка на тяхното въздействие. ЕС разработи системи за мониторинг, които са пример за добри практики и биха могли да бъдат приети в международен мащаб, за да се наблюдават комплексните мерки, предприемани на различни равнища. ЕИСК насърчава ЕС да представи тези системи за мониторинг на международните организации.

1.6

ЕИСК подкрепя идеята за разширяване на правомощията на международните организации за регулиране на финансовите пазари на международно равнище, с цел предотвратяване на нова финансова криза. ЕИСК подкрепя по-силно регулиране на европейско и международно равнище в следните области: увеличаване на резервите, регулиране на хедж-фондовете, отваряне на зоните, известни като „данъчен рай“, борба с прекалено високите и произволни възнаграждения, намаляване на риска, свързан с финансовия ливъридж, и наднационално консолидиране на надзорните органи.

1.7

ЕИСК подкрепя всяка инициатива на ЕС за насърчаване на сътрудничеството и съгласуваността между международните организации. Комитетът настоява ЕС да последва инициативата на г-жа Merkel и да улесни официалния диалог между международните организации за насърчаване на сътрудничеството по Програмата за достоен труд на Международната организация на труда (МОТ).

1.8

ЕИСК приветства резолюцията, с която Европейският парламент призовава държавите-членки на ЕС да ратифицират актуализираните конвенции на МОТ, и подкрепя призива на Европейския парламент към Комисията за изготвяне на препоръка към държавите-членки да ратифицират актуализираните конвенции на МОТ и да съдействат активно за тяхното прилагане. ЕИСК желае да участва активно в изготвянето на препоръката.

1.9

ЕИСК признава „нежната сила“, която ЕС използва в управленските структури на международните организации, но въпреки това смята, че за всяка международна организация ЕС следва да разработи стратегия за увеличаване на своята власт и за засилване на своите позиции. Думата на ЕИСК следва да се чува на консултативните заседания при разработването на тези стратегии.

1.10

ЕИСК изразява надежда, че новият Договор от Лисабон, новият върховен представител за външната политика и засиленото дипломатическо сътрудничество ще доведат до по-единен глас и по-добри позиции на ЕС в международните организации. ЕИСК насърчава ЕС да действа съгласувано в своите външни политики и да проявява последователност по отношение на целите си.

1.11

Процесът на оформяне на новата управленска структура не е много прозрачен. Социалните партньори и представителните организации на гражданското общество следва да бъдат включени в него и ЕИСК очаква от ЕС да направи информацията за този процес по-леснодостъпна.

1.12

Ефективността на международните организации нараства с отварянето им за консултации с представителните организации на гражданското общество, синдикатите и организациите на работодателите. Те трябва да станат част от техните прозрачни консултативни органи, както и от системата им за мониторинг. ЕИСК очаква от ЕС (ЕК и държавите-членки) да насърчава и улеснява един по-добър процес на консултации с организациите на гражданското общество и социалните партньори в бъдещите управленски структури на международните организации.

2.1

Дискусията за системата на управление на международните организации не е отскоро, но бързото разпространение на световната финансова криза и дълбоките последствия от нея разкриха слабостите на световното управление в глобализираната икономика. Те показаха нарасналата взаимозависимост на всички страни. Кризата не само засегна всички икономики, но и се превърна във всеобхватна криза в областта на заетостта, засягаща милиони работници и предприятия, които и без друго бяха уязвими. За да бъдат ограничени отрицателните последици от кризата, доколкото това е възможно, както и за да се предотврати бъдеща криза, ще се наложи по-добро регулиране на финансовия сектор, от който започна кризата. Но това не е достатъчно. За да се създаде устойчива и основана на ценности икономика, следва да се установи нов, по-ефективен, с повече отчетност и по-прозрачен начин на управление на световната икономика.

2.2

Настоящото становище е насочено към международните организации, които управляват социалните, икономическите и финансовите политики, и отчита настоящия процес на реформиране на тези организации и контекста на финансовата криза: ООН, Световната търговска организация (СТО), МОТ, Световната банка, МВФ, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Г-20 и Съвета за финансова стабилност.

2.3

Светът е изправен пред всеобхватна световна криза, която може да бъде преодоляна по ефективен начин само на световно равнище. Това се отнася не само за предизвикателствата на настоящата финансова и икономическа криза, но и за продоволствената, водната и енергийната криза, за увеличаващата се бедност, екологичните проблеми, включително последствията от изменението на климата, сигурността и нарастващата миграция.

2.4

Глобализацията доведе до промени в икономическите отношения и това следва да бъде отразено в структурата на световното икономическо управление. Променя се и съотношението на силите, като страните от групата БРИК придобиват все по-голямо икономическо, политическо и стратегическо значение. Преминаваме от двуполюсен (Студената война) през еднополюсен (надмощие на САЩ) към многополюсен свят. Страните с нововъзникващи икономики и развиващите се страни следва да заемат своето място в институциите, които създават новия модел на световно управление.

2.5

Тези предизвикателства могат да бъдат преодолени само от легитимни институции. Новата управленска структура може да разполага с такава легитимност само ако има съгласувани политики, ако ги прилага ефективно и ако приобщава всички нации и народи.

2.6

През изминалите години бяха предприети няколко инициативи за преразглеждане на системата за световно управление на международните организации и за реформа на ООН. Беше постигнат напредък по подхода „една ООН“ в дейностите на национално равнище под ръководството на постоянния координатор на ООН. През 2009 г. Координационният съвет на изпълнителните директори от системата на ООН обяви началото на 9 съвместни инициативи между организациите на ООН и институциите от Бретън Уудс. В процеса на търсене на нова управленска структура на световната икономика е желателно да се засили ролята и компетентността на ECOSOC. След началото на финансовата и икономическата криза значението на реформата нарасна, а Г-20 пое водещата роля.

2.7

На 24 и 25 септември 2009 г. в Питсбърг, САЩ, лидерите на страните от Г-20 взеха решения, които ще променят съществено управлението на международните организации. Те решиха, че Г-20 ще бъде техният основен форум за международно икономическо сътрудничество. Решиха, че ще продължат да полагат усилия за регулиране на финансовите пазари и за създаване на качествени работни места като основна задача в процеса на икономическо възстановяване. Те се договориха да създадат Рамка за силен, устойчив и балансиран икономически растеж, чрез която се ангажираха да формулират общи цели в средносрочен план за своите макроикономически, данъчни и търговски политики, които да съответстват на устойчив и балансиран растеж на световната икономика. Възложиха на МВФ задачата да ги подпомага в оценката на техните политики с цел улесняване на диалога по между им. По този начин те значително разшириха ролята на МВФ, който вече беше подпомогнат с допълнително финансиране в размер на 500 милиарда USD. Беше потвърдена и ролята на Световната банка за намаляването на бедността чрез отпускане на допълнителни заеми (в размер на 100 милиарда USD) и чрез конкретна насоченост към осигуряването на продоволствена и енергийна сигурност за бедните. Лидерите на страните от Г-20 ще се срещнат отново в Канада през юни 2010 г., в Корея през ноември 2010 г. и във Франция през 2011 г.

2.8

Лидерите на страните от Г-20 се споразумяха да модернизират структурата на икономическото сътрудничество. Гласовете на страните с нововъзникващи икономики в МВФ ще бъдат увеличени с 5 % за сметка на прекалено силно представените по-малки икономики. Към Световната банка също беше отправено искане да преразгледа представителството на страните с нововъзникващи икономики в своята управленска структура.

2.9

При все това, въпреки относително добре приетите резултати от срещите на Г-20, се поставя под въпрос легитимността на лидерството на групата. Най-бедните страни в света са изключени от дебатите. Програмата на Г-20 не се основава на договорена политика и не всички подходящи международни организации са активно ангажирани. В ООН съществуват големи опасения, че ролята на организацията се подкопава, по-специално в социално-икономическата сфера. Трябва да се намери нов баланс между новата роля на Г-20, на ООН и нейните агенции и на институциите от Бретън Уудс. Трябва да се очаква, че ще се появят нови инициативи и идеи в контекста на непрекъснато и бързо променящите се икономически и политически отношения.

2.10

Страните от Г-20 трябва да изградят ефективни връзки с представителните структури на Обединените нации, за да могат интересите на всички страни по света да бъдат взети под внимание в новата световна архитектура, насочена към участието и подкрепена чрез създаването на Съвет на ООН за икономическа и социална сигурност – силно реформиран ECOSOC със засилени правомощия за вземане на решения или „Световен икономически съвет“ (2). При всички тези промени ЕС трябва да намери своето място и някои наблюдатели се боят, че променящото се равновесие на силите ще бъде за сметка на европейското влияние на международната сцена.

2.11

В този процес не се отделя достатъчно внимание на ролята на гражданското общество и на социалните партньори. ЕИСК препоръчва Г-20 да осигури официално участие на гражданското общество и социалните партньори и насърчава министрите на труда от Г-20 да включат в работата си институции, представляващи социалните партньори на международно равнище. Въпреки че някои международни организации признават консултативен статут на социалните партньори и на организациите на гражданското общество, процесът не е достатъчно прозрачен като цяло и затова би трябвало да се включат по-активно представителни организации като ЕИСК и социалните и икономически съвети.

3.1

Новото управление на международните организации следва да се основава на принципите и ценностите на ООН. Макар всички международни организации да могат да разполагат със собствена управленска структура, функционирането им следва да се основава изцяло на Устава на Организацията на обединените нации, на основните права на човека, на човешкото достойнство и на равните права на мъжете и жените. То би трябвало да се основава на справедливостта и спазването на международните договори и стандарти. Би трябвало да насърчава напредъка на обществото и по-високите стандарти на живот в условията на повече свобода. Новата управленска структура на международните организации трябва да насърчава устойчивото развитие и социалното приобщаване. Тя трябва да бъде ефективна в разрешаването на основните световни проблеми.

3.2

Ценностите, залегнали в Устава на ООН и във Всеобщата декларация за правата на човека, са ценности и на Европейския съюз. ЕС се основава на принципите на свобода и достойнство, диалог, стабилност и спазване на международните споразумения. ЕС насърчава активно многостранната дипломация, ООН и нейните договори. ЕИСК подкрепя това, но отбелязва, че контекстът на насърчаване на многостранните ценности се е променил, и поради това смята, че трябва да се преразгледат съобщенията на ЕК, посветени на европейските политики относно мултилатерализма (COM(2001) 231: „Изграждане на ефективно партньорство с Организацията на обединените нации в сферите на развитието и хуманитарните въпроси“ и COM(2003) 526: „Европейският съюз и ООН: изборът на мултилатерализма“).

3.3

Новата управленска структура на световната икономика следва да бъде основана върху Международния пакт за икономически, социални и културни права и насочена към разглеждане на неотложните социални въпроси като безработицата, бедността, продоволствената сигурност и увеличаващото се неравенство. Тя би трябвало да допринася за социалната справедливост и за един по-справедлив свят. Би трябвало да играе по-голяма роля в насърчаването на „зелената“ икономика и защитата на обществени блага като чистата вода и чистия въздух, биологичното разнообразие и намаляването на емисиите на CO2.

4.1

ЕИСК призовава Европейската комисия и другите европейски институции активно да насърчават новото управление на международните организации, с цел те да увеличат съгласуваността на действията си и да бъдат по-ефективни в приноса си към устойчивото развитие, както и в създаването на условия за достоен труд и устойчиви предприятия.

4.2

Международните организации, в частност ООН и нейните агенции, имат ясни цели, но често не са достатъчно ефективни. Дори целите да са включени официално в международни договори и стандарти, тяхното изпълнение често пъти е незадоволително. Липсва и ефективна система за оценка на въздействието. В новото управление на международните организации следва да бъде поставен по-силен акцент върху прилагането и проследяването на действието на техните решения.

4.3

Мониторингът се превръща във важен инструмент, чиято цел е да гарантира съгласуваността в прилагането на политиките и да насочва мениджърите и политиците към областите, за които са най-силно загрижени. Той представлява и механизъм за „ранно предупреждение“, който позволява своевременна и подходяща намеса. ЕИСК предлага подобен подход да се използва и развива в съответствие с нуждите на международните организации в по-широк и по-координиран международен мащаб, тъй като положителният европейски опит в наблюдението на комплексни мерки, предприемани на различни равнища, стимулира общата управленска способност на властите, специалистите и частния сектор.

4.4

Международните организации могат да бъдат по-ефективни, ако подкрепят взаимно своите цели. Някои международни организации разполагат с механизми за подаване на оплаквания и арбитраж със задължителна сила (СТО), а други – с добре развити механизми за надзор, но не и с правомощия за привеждане в изпълнение (МОТ). Политиките на международните организации не бива да си противоречат – агенциите на ООН, международните финансови институции и ЕС могат да постигнат своите цели само ако работят за взаимно насърчаване на своите стандарти като равенството между половете, устойчивостта, достойният труд и свободната търговия.

4.5

Управлението на финансовите институции като МВФ, Световната банка и Съвета за финансова стабилност е в центъра на дебата за международното управление на световната икономика. Нуждата от регулиране на финансовите пазари и от повишаване на тяхната прозрачност е по-належаща от всякога, тъй като вече не е възможно подходящите мерки да се вземат само на национално равнище. За да могат международните организации да бъдат по-ефективни в предотвратяването на бъдещи кризи, ЕИСК подкрепя справедливото разширяване на техните правомощия за регулиране на финансовите пазари на международно равнище, като се внимава те да не станат прекалено рестриктивни, потискащи и бюрократични. ЕИСК подкрепя по-силно регулиране на европейско и международно равнище в следните области: увеличаване на резервите, регулиране на хедж фондовете, отваряне на зоните, известни като „данъчен рай“, борба с прекалено високите и произволни възнаграждения, намаляване на риска, свързан с финансовия ливъридж, наднационално консолидиране на надзорните органи и др.

4.6

Необходимо е по-силно международно сътрудничество за преодоляване на последствията от финансовата криза върху реалната икономика. За една сигурна световна икономика е необходимо по-силно регулиране, основано в по-голяма степен на ценностите. Важна инициатива беше поета от германския канцлер, г-жа Merkel. На среща на СТО, Световната банка, МВФ, МОТ и ОИСР в началото на 2009 г. тя предложи Харта за устойчиво икономическо управление (3), която би положила основата за провеждане на съгласувани политики с оглед постигането на съвместни цели, като всяка организация работи в рамките на своята компетентност. Въз основа на тази харта, на срещата си в Питсбърг лидерите на Г-20 изготвиха документа „Основни ценности за устойчива икономическа дейност“, в който формулираха своята отговорност пред различните заинтересовани страни – потребители, работници, инвеститори и предприемачи, а именно да увеличат просперитета на хората чрез съгласувани икономически, социални и екологични стратегии. ОИСР подготви „Световен стандарт за 21-ви век“, основан на съществуващите стандарти за корпоративно управление, многонационални предприятия, борба с корупцията и данъчно сътрудничество (4). Комисията „Stiglitz“ препоръчва строги мерки за справяне с намаляващото търсене, създаване на работни места и постигане на Целите на хилядолетието за развитие. ЕИСК препоръчва ЕС и държавите-членки да подкрепят тези инициативи.

4.7

Специална роля в новата управленска структура следва да заема МОТ. Основните ѝ стандарти за труд и концепцията за достоен труд и устойчиви предприятия дават насоки за преодоляване на кризата в областта на заетостта. На 98-ата конференция на МОТ през юни 2009 г. представените в нея три страни постигнаха споразумение относно Глобален пакт за заетостта – пакет от мерки за преодоляване на отрицателните тенденции в заетостта и растежа. ЕИСК настоява ЕС да окаже натиск за провеждане на официален диалог между международните организации, който да бъде основан на Програмата за достоен труд на МОТ и да разглежда темите за заетостта, развитието на предприятията, социалната закрила, хуманните условия на труд и стабилните трудови правоотношения.

4.8

С цел по-добра съгласуваност Комитетът препоръчва на ЕС да насърчи както в рамките на Съюза, така и извън него, ратификацията на актуализираните конвенции на МОТ и прилагането на Програмата за достоен труд. Комитетът настоява по-специално за ратификация и прилагане на конвенциите, които най-пряко касаят Програмата за достоен труд, включително Конвенциите за здравословни и безопасни условия на труд, Конвенциите за социална закрила и Конвенция № 94 относно трудовите клаузи в договорите за обществени поръчки. Разпоредбите на ЕС не освобождават държавите-членки от задълженията им по ратифицираните конвенции на МОТ. ЕИСК подкрепя призива на Европейския парламент към Комисията в резолюцията му от 26 ноември 2009 г. за изготвяне на препоръка към държавите-членки да ратифицират актуализираните конвенции на МОТ и да съдействат активно за тяхното прилагане. Предвид своите становища относно „Социалното измерение на глобализацията“ (5) и относно „Осигуряване на достоен труд за всички“ (6), ЕИСК желае да бъде включен активно в изготвянето на тази препоръка.

4.9

В допълнение към това ЕИСК подкрепя всяка инициатива на ЕС за насърчаване на сътрудничеството между международните организации по конкретни теми. Подходящи примери в това отношение са сътрудничеството между СТО и МОТ в областта на заетостта, сътрудничеството между Световната банка и МОТ в областта на социалната сигурност, сътрудничеството между Световната банка и МВФ за прилагане на основните стандарти на труд. Въпросите от най-голяма важност са младежката заетост, микрофинансирането и социалната сигурност.

5.1

Развиващите се страни и нововъзникващите икономики трябва да играят по-важна роля в новите структури за световно управление, които предстои да бъдат възприети от международните организации. Въпреки това тяхната интеграция следва да се осъществява въз основа на принципите на ООН и на зачитането на правата на човека. Целта за осигуряване на достоен труд и прилагането на основните стандарти за труд на МОТ в страните с нововъзникващи икономики и в развиващите се страни следва да бъдат водещи за политиките на международните организации. Световната банка и МВФ трябва да продължат с преструктурирането, с цел да се разшири представителството и да се укрепи позицията на по-бедните страни в техните институции и процеси.

5.2

Необходимо е да се оказва помощ на развиващите се страни, за да се улесни ефективното им участие в процеса на вземане на решения на СТО. Те трябва да бъдат в състояние да участват по-лесно в търговските преговори и да бъдат насърчени да задълбочат знанията си по търговските въпроси, както и техническите си умения и способности в областта на пазарната интеграция. На развиващите се страни трябва да се предостави легитимно политическо пространство в търговските отношения.

5.3

През март 2009 г. МВФ направи анализ на уязвимостта на страните с ниско равнище на доходите спрямо неблагоприятното въздействие на световната финансова криза и на последващата рецесия (7). По изчисления на МОТ над 200 милиона души са изложени на риск от крайна бедност, като повечето от тях живеят в развиващите се страни и в страните с нововъзникващи икономики. Броят на бедните работници – тези, които печелят по-малко от 2 USD на ден, може да достигне 1,4 милиарда души, заличавайки постигнатия напредък по отношение на намаляването на бедността в световен мащаб през изминалото десетилетие. Увеличаването на бедността ще засегне преди всичко жените, като се има предвид, че 60 % от бедното население в света са жени. При тези обстоятелства трябва да се положат допълнителни усилия за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). ЕИСК настоява ЕС да се ангажира сериозно с постигането на ЦХР.

6.1

ЕС играе особена роля на международната сцена. Той е най-големият износител в света, най-големият дарител на помощи за развиващите се страни и референтен пазар в световен мащаб. Въпреки това някои изследвания показват, че ЕС губи позиции в ООН (8). Поради повишеното влияние на страни, които не търпят вмешателство във „вътрешните си работи“ като Китай и Русия (9), в Общото събрание на ООН ЕС получава по-слаба подкрепа за резолюциите си в областта на правата на човека отколкото преди 10 години.

6.2

ЕС може да даде значителен принос към системата за световно управление. Моделът на социална пазарна икономика на ЕС е уникален и доказа, че е в състояние да се справя с комплексните проблеми на настоящата икономическа криза. ЕС и неговите институции трябва да предприемат активни стъпки, за да запазят своите интереси и да насърчат възприемането на техните ценности.

6.3

ЕС е представен във всички международни организации, които отговарят за управлението на световната икономика, чрез присъствието на държавите-членки в управителния им съвет, чрез координирането на политиките на държавите-членки в тези организации, чрез представителството, осигурено от държавата-членка, която председателства Съюза, или чрез пряко представителство от страна на ЕК. В повечето международни организации ЕС има само статут на наблюдател (с изключение на СТО и ФАО) и разчита на „нежна сила“, за да упражнява влияние. Въпреки че тази „нежна сила“ и доброволните мрежи на ЕС могат да бъдат ефективни, ЕС би трябвало да се бори активно за официално признаване на неговата позиция там, където това е възможно. За всяка международна организация ЕС следва да разработи стратегия за увеличаване на влиянието и засилване на позициите си с цел да насърчава по-ефективното и справедливо управление на тези организации.

6.4

ЕС е представен в МВФ от различни говорители (председателя на EURIMF, ЕЦБ, председателя на Еврогрупата, министъра на финансите на председателството на ЕС), а разногласията между държавите-членки по въпросите на финансите и развитието пречат на Европа да говори в един глас. Въпреки че ЕК има правомощието да говори от името на ЕС по търговски въпроси, по други финансови или икономически въпроси невинаги се постига единна позиция, дори сред 16-те държави-членки на ЕС, които имат обща парична единица и са делегирали част от правомощията си на ЕЦБ. Предвид нарасналото значение на институциите от Бретън Уудс и по-специално на МВФ, ЕИСК настоява ЕС и неговите институции да подобрят координацията си в управлението на тези институции. Държавите-членки на ЕС разполагат общо с 32 % от гласовете в МВФ в сравнение със 17 % за САЩ. Загубата на влияние от страна на по-малките държави-членки на ЕС с цел предоставяне на повече възможности за страните с нововъзникващи икономики може да се компенсира чрез по-добро координиране на политиката на ЕС.

6.5

ЕИСК призовава ЕС да стимулира МВФ в насърчаването на политики, които осигуряват достъп до кредит и финансиране, по-специално за МСП и селскостопанските производители, тъй като във всички национални икономики тези сектори са „гръбнакът“ на заетостта и заемат най-голям дял от пазара на труда. Освен това ЕИСК отправя искане ЕС да настоява пред международните финансови институции да осигурят средства, за да може развиващите се страни да приложат антициклични мерки, като същевременно се въздържат от налагане на проциклични условности.

6.6

От 2000 г. насам ЕС значително увеличи финансовите си вноски в Световната банка (241 млн. евро през 2008 г.). ЕИСК признава значението на Световната банка за борбата с бедността и препоръчва ЕС да насърчи Световната банка да приеме политики за икономическо развитие, включващи правото на достоен труд и достъпа до здравеопазване, образование и други обществени блага. ЕИСК настоява ЕС да подкрепи Световната банка във финансирането на планове за възстановяване на страните, засегнати от настоящата финансова и икономическа криза, които да бъдат насочени към подпомагане на устойчивото развитие на предприятията, създаване на работни места, публични инвестиции, активни политики на пазара на труда, разширяване на основното социално осигуряване за всички, допълнителни „предпазни мрежи“ за най-уязвимите и инвестиции в „зелената“ икономика.

6.7

По силата на новия Договор от Лисабон Европейският парламент има правомощия за съвместно вземане на решения в области от търговската политика. Това предоставя нови възможности на ЕИСК за засилване на сътрудничеството му с Парламента и Комисията по търговските въпроси. ЕИСК изготви редица релевантни становища по въпросите на търговията и относно необходимостта от съгласуване на търговските със социалните и екологичните политики на ЕС (10).

6.8

ЕС изразходва много време за координиране на своите становища и позиции в международните организации и следователно остава по-малко време и се полагат по-малко усилия за намирането на подкрепа за тези позиции сред останалите членове на международните организации. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е сред неотдавнашните изключения в положителна насока. Организациите на гражданското общество могат да подкрепят една съвместна позиция. ЕИСК отбелязва, че държавите-членки на ЕС гласуват по сходен начин, и насърчава ЕС да се подготви да говори с един глас, за да предотврати загубата на влияние поради липса на съгласие между държавите-членки. Комитетът изразява надежда, че Договорът от Лисабон ще допринесе за подобряването на това положение. Приемането на новия договор, новата длъжност върховен представител и засиленото дипломатическо сътрудничество представляват възможност за подобряване на международните позиции на ЕС.

6.9

По-доброто управление на международните организации, съпроводено с по-голяма съгласуваност и следователно по-голяма ефективност, започва на собствена територия. Политиките на ЕС в ООН и нейните агенции, в Г-20 и в институциите от Бретън Уудс би трябвало да се ръководят от едни и същи принципи и да насърчават едни и същи цели в рамките на компетентността и структурата на различните организации. За разработването на съгласувани политики в международните организации се изискват много повече усилия. Инициативата на ЕС за съгласуване на политиките за развитие е положителен пример. ЕИСК отбелязва също и съгласуваността между вътрешните и външните политики в рамките на Лисабонската стратегия (11).

7.1

Участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество е необходимо условие за опазването и насърчаването на основополагащите ценности на международните организации. Управлението на международните организации е от огромно значение за гражданското общество. Неотдавнашната криза показа, че гражданското общество в лицето на данъкоплатци, работници, потребители, вложители, собственици на жилища и предприемачи заплаща висока цена за недостатъчното и неефективно световно управление.

7.2

Новата управленска структура се чертае на дипломатически срещи на високо равнище. Този процес не е много прозрачен. Организациите на гражданското общество и социалните партньори получават много оскъдна информация относно процеса на вземане на решения, а в още по-малка степен имат достъп до този процес. Организациите на гражданското общество и синдикатите се стремят да мобилизират общественото мнение и да лобират за това техните правителства да комуникират своите идеи относно бъдещата управленска структура на световната икономика. С някои части от бизнес средите се провеждат консултации, докато други са изключени. Гласът на организациите на гражданското общество и на социалните партньори в политическия процес на ЕС по отношение на международните организации следва да бъде по-силен.

7.3

Съществуват различни примери за добри практики на национално, регионално и международно равнище по отношение на участието на гражданското общество в управлението на международните организации. На международно равнище се откроява примерът на МОТ. Представители на работодателите и на работниците участват наравно с правителствата във всички институции на МОТ, било то в управлението, вземането на решения, установяването на стандарти или наблюдението. Стопанският и индустриален консултативен съвет (BIAC) и Консултативният съвет на профсъюзите (TUAC) към ОИСР също са добри примери за институционално консултиране на социалните партньори. Всички други международни организации се консултират по-рядко със социалните партньори и с други организации на гражданското общество – например консултативният статут, отреден на НПО в ООН – или изобщо не се консултират, както в Г-20. Ефективното управление на международните организации ще укрепне чрез институционализиране на участието на представителни организации на гражданското общество и социалните партньори при пълна прозрачност. Освен това международните организации могат да повишат своята ефективност, ако организациите на гражданското общество и социалните партньори участват в механизмите за проследяване, мониторинг и ранно предупреждение.

7.4

ЕИСК очаква, че ЕС ще включи организациите на гражданското общество и социалните партньори в разработването на своите политики и позиции относно новото управление на международните организации. Комитетът очаква също така, че в рамките на международните организации ЕС ще насърчава откритите консултации с гражданското общество и социалните партньори по време на обсъжданията относно управленските им структури. Задълбочената консултация предполага прозрачност и лесен достъп до документи за време, което дава възможност за отчитане и включване на гледните точки на заинтересованите страни.

7.5

ЕИСК очаква от ЕС (ЕК и държавите-членки) да насърчава и улеснява един по-добър процес на консултации с организациите на гражданското общество и социалните партньори в бъдещото управление на международните организации.

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/50

—

да продължи процеса на разширяване;

—

да ускори процеса на либерализиране на визовия режим по отношение на Албания и Босна и Херцеговина, за да позволи безвизово пътуване на техните граждани в държавите от Шенген, както и да започне преговори с Косово (1) по този въпрос;

—

да мобилизира всички налични източници на финансиране, за да увеличи максимално инвестициите в инфраструктурни проекти, и да използва за тази цел новосъздадената Инвестиционна рамка за Западните Балкани;

—

да запази социалното измерение като приоритет при прилагането на Договора за създаване на транспортна общност. Социалният форум следва да бъде подпомогнат, за да се превърне в ефективен инструмент за засилен секторен социален диалог на регионално равнище;

—

да подкрепя инициативите за преминаване към по-екологични видове транспорт като напр. вътрешноводния и железопътния транспорт в Западните Балкани;

—

да отчита оценките на социално-икономическото въздействие на транспортните мрежи при разработването на обща транспортна политика;

—

да подкрепя актуализирането на Основната регионална транспортна мрежа в съответствие с нуждите;

—

в рамките на процеса на преразглеждане на политиката по отношение на TEN-T да разглежда основната регионална транспортна мрежа на Югоизточна Европа като бъдеща част от TEN-T, за да бъде подкрепена по-нататъшната интеграция на Западните Балкани в ЕС;

—

да започне проучване по въпросите на заетостта в страните от Западните Балкани, подписали Договора за създаване на транспортна общност, да обърне също така необходимото внимание на разработването на програми за обучение както за работодателите, така и за работниците, за да могат да отговарят по-добре на промените на пазара на труда; както и

—

да предостави достатъчно човешки ресурси за разглеждане на социалните въпроси и провеждане на социален диалог в Секретариата на транспортната общност.

—

чрез работата на съвместните консултативни комитети да насърчава социалните партньори в страните от Западните Балкани да вземат активно участие в социалния диалог както на национално, така и на регионално равнище;

—

да организира конференция на тема транспортната политика в Западните Балкани, с участието на представители на организациите на гражданското общество от страните от Западните Балкани, Европейската комисия и ЕИСК; както и

—

да определи механизми за създаване и институционализиране на бъдещото сътрудничество с регионалния Социален форум, който трябва да бъде създаден съгласно Договора за създаване на транспортна общност.

—

да укрепят регионалното сътрудничество в областта на транспортната политика и транспортните инфраструктури;

—

да осигурят ефикасно планиране на публичните инвестиции от регионален интерес в транспортния сектор и да засилят изграждането на капацитет в транспортния сектор;

—

да извършат необходимите реформи и да ускорят процеса на приемане на достиженията на правото на Европейския съюз;

—

да използват възможностите за частно финансиране/съфинансиране на приоритетни проекти, както и за допълващи проекти (публично-частни партньорства) и да създадат подходяща среда за този вид проекти;

—

да подобрят прозрачността в областта на обществените поръчки;

—

да подобрят управлението на границите и да увеличат капацитета на гранично-пропускателните пунктове, за да може да се ускори транспортът на регионално равнище и да се подобри неговото качество;

—

да разработят последователни политики на регионално равнище, които да насърчават интермодалния транспорт и използването на интелигентни транспортни системи (ИТС);

—

да продължат да подобряват отношенията си със съседните страни и да намерят решение на неразрешените въпроси в двустранните си отношения;

—

да участват активно в разработването на Дунавската стратегия, която е в процес на изготвяне, за да се възползват от съвместните инфраструктурни проекти с държавите-членки на ЕС и съседните страни; както и

—

да включат социалните партньори, както и представители на съответните други организации на гражданското общество в процеса на разработването на регионалната транспортна политика и да постигнат конвергенция между политиките в областта на заетостта и реформите.

2.2.1

ЕС има преки интереси в Западните Балкани, тъй като регионът се намира в центъра на Европа. Всички страни от Западните Балкани са или кандидатки, или потенциални кандидатки за членство в ЕС. За да се постигне тази цел, те трябва да изпълнят всички критерии и условия, изисквани за членство. Регионалното сътрудничество е една от предпоставките за успешната им интеграция в Европейския съюз и поради това е и основен компонент на процеса на стабилизиране и асоцииране. Затова ЕС желае да подкрепи реализирането на регионални проекти, включително и на Основната регионална транспортна мрежа, която играе решаваща роля.

2.2.2

ЕС счита транспорта за ясна и подходяща за ефективно регионално сътрудничество област на политиките и поради това смята, че транспортната политика в Западните Балкани може да има по-всеобхватни отражения и да даде стимул на региона по пътя към привеждане на законодателството в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз. Значението на транспортната политика е още по-важно поради факта, че четири от десетте паневропейски коридора минават през Западните Балкани. Транспортната политика на ЕС в региона има три основни цели: първата е да бъде подобрена и модернизирана Основната регионална транспортна мрежа на Югоизточна Европа, с цел да се насърчи социалното и икономическото развитие; втората е да се подобри трафикът в мрежата, като се приложат незадължителни/хоризонтални мерки; третата е да се помогне на региона за привеждане на законодателството в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на транспорта. За да развие тези приоритети, ЕС понастоящем води преговори със страните от Западните Балкани относно сключването на Договор за създаване на транспортна общност (вж. параграф 4.3 по-долу).

3.2.1

Общата дължина на основната железопътна мрежа е 4 615 км, включваща 3 083 км коридори и 1 532 км маршрути. Само 15 % от основната железопътна мрежа се определя като намираща се в добро състояние, а 19 % - като намираща се в лошо или много лошо състояние (5).

3.2.2

Железопътният транспорт е най-слабо развит от всички видове транспорт. Анализът на достъпността показва, че при пътуване от една и съща отправна точка до една и съща дестинация продължителността на пътуването при железопътния транспорт е до 200 % по-дълга, отколкото при автомобилния. Железопътната инфраструктура е недостатъчно развита във всички страни от Западните Балкани. Ето защо са необходими значителни инвестиции в железопътния транспорт във всички страни от региона. Друго предизвикателство е преструктурирането на железопътните компании, за които често се смята, че имат твърде много служители.

3.3.1

Общата дължина на река Дунав (коридор VII) (6) в Хърватия и Сърбия е 588 км, а дължината на плавателния участък на река Сава е 593 км. Основната мрежа включва също така седем морски и две речни пристанища (7). С изключение на един участък с дължина от около 30 км, в голямата си част река Дунав е в добро състояние, докато състоянието на река Сава е значително по-лошо (8).

3.3.2

Вътрешноводният транспорт представлява най-екологичният и най-евтиният вид транспорт. Недостатъкът му обаче е, че е бавен.

3.3.3

Интермодалният транспорт е ограничен и понастоящем включва най-вече транспортиране по суша на морски контейнери до и от пристанищата. Освен това съществуващите интермодални терминали все още не се използват в достатъчна степен. Въпреки това, съществува потенциал за интермодален транспорт от около 10 %, като в рамките на основната мрежа се очаква той да нарасне с 15 % до 2015 г.

3.3.4

Може да се изтъкне, че страните в региона продължават да отбелязват напредък в реформата на транспортния си сектор, като следват своите национални транспортни стратегии и въвеждат ново законодателство и разпоредби в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на транспорта и транспортната политика на ЕС. Като цяло те осъзнават, че реформите следва да отговарят на интересите на региона, което означава, че те не трябва да създават несъответствия, които могат да попречат на изграждането и ефективното управление на основната мрежа. Както и в процеса на интеграция в ЕС, някои страни са по-напреднали от други.

4.1

Общата транспортна политика за Западните Балкани води началото си от Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, създаден през 1999 г. Както беше посочено по-горе, ЕС счита регионалното сътрудничество за предпоставка за бъдещото членство на страните от Западните Балкани в ЕС, както и за развитието на регионалната транспортна политика. Ето защо ЕС насърчи страните от Западните Балкани да развиват вътрешнорегионалното сътрудничество и да засилят координацията в областта на общата транспортна политика. За да се стимулира развитието на транспортната инфраструктура в Югоизточна Европа, между Европейската комисия и участниците от региона през 2004 г. беше подписан Меморандум за разбирателство относно изграждането на Основната регионална транспортна мрежа. В резултат на това различните форуми, свързани с регионалната транспортна инфраструктура, бяха заменени от три основни координационни органа: стратегическите решения се вземат на годишната среща на министрите, прилагането на Меморандума за разбирателство се координира от Управителен комитет, а Транспортната обсерватория за Югоизточна Европа (ТОЮЕ) служи за постоянен секретариат (9). В Меморандума за разбирателство участниците се задължават съвместно да разработят и осъществят многогодишен непрекъснат план за действие, обхващащ период от 5 години. Друга важна роля на Меморандума за разбирателство е да осигурява рамка за координиран процес, водещ към изготвяне на Договора за създаване на транспортна общност със страните от Западните Балкани.

4.2

Договорът за създаване на транспортна общност със страните от Западните Балкани, който е предмет на текущи преговори, ще замени съществуващия Меморандум за разбирателство. Целта на договора е да се създаде интегриран пазар на инфраструктура и сухопътни, вътрешноводни и морски транспортни системи и услуги, тясно свързани със съответния вътрешен транспортен пазар на Европейския съюз. Създаването на Транспортната общност би ускорило интеграцията на транспортните системи в рамките на региона, както и с онези в ЕС. Освен че ускорява привеждането на съответното законодателство в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз, включително и в социалната област, Транспортната общност би позволила на ползвателите на транспорта и на гражданите да се възползват по-бързо от процеса на присъединяване. Транспортната общност ще предостави също така правна сигурност на операторите и инвеститорите в транспортния сектор, като по този начин стимулира и ускори необходимите инвестиции и икономическо развитие (10).

4.3

Другите цели включват създаването на стабилна регулаторна и пазарна рамка, която да може да привлече инвестиции във всички видове транспорт и системи за управление на трафика, да увеличи ефективността на видовете транспорт и да допринесе за по-устойчиво разпределение на различните видове транспорт, както и да се придружи развитието на транспорта със социален напредък и опазване на околната среда. Трябва да се подчертае фактът, че в определени страни от Западните Балкани договорът ще влезе в сила, само ако те приложат всички необходими достижения на правото на Европейския съюз.

5.1.1

Основната движеща сила на интеграцията в транспортния сектор е регулаторната хармонизация и административната координация между органите. Броят на участниците, включени в процеса на разработването на регионална транспортна политика, изисква адекватно планиране и координация на дейностите.

5.1.2

На национално равнище прилагането на достиженията на правото на Европейския съюз задължава правителствата на страните от Западните Балкани да планират и осъществят важни реформи в транспортния сектор, както и в други, свързани с него сектори. Процесът следва да е придружен от прецизна оценка на въздействието.

5.1.3

Като един от важните аспекти на ефективното развитие на транспортната политика следва да се спомене ефективното планиране на публичните разходи и сътрудничеството с другите заинтересовани страни, включително и със социалните партньори и международните финансови институции.

5.1.4

Друго предизвикателство в тази връзка е необходимостта националните транспортни стратегии да бъдат хармонизирани с регионалните интереси, а прилагането на проекта „Основна мрежа“ да се координира, за да се подкрепи ефективното управление и развитие на основната мрежа.

5.1.5

Не на последно място, разработването от страна на ТОЮЕ на многогодишни непрекъснати планове за действие за изграждането на Основната регионална транспортна мрежа изисква ефективно планиране и координация на дейностите на регионално равнище. Подобна координация ще бъде необходима и в регионалния Социален форум, в който ще участват представители на социалните партньори и други съответни заинтересовани страни от страните от Западните Балкани, включително и неправителствени организации.

5.2.1

Необходимостта от привеждане на националното законодателство в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз и стандартите на ЕС в транспортния сектор е приоритет. Достиженията на правото на Европейския съюз в областта на транспорта са особено всеобхватни, като включват достъпа до пазара и социални, технически, фискални изисквания и изисквания, свързани с безопасността и околната среда. Поради това страните от Западните Балкани са изправени пред предизвикателството на прилагането на значителна част от достиженията на правото на Европейския съюз в областта на транспорта, включваща голям брой регламенти, директиви и решения. Друго предизвикателство е свързано с избирателното транспониране и прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз.

5.2.2

Поради високата степен на фрагментарност в Югоизточна Европа, въпросите, свързани с гранично-пропускателните пунктове, са много важни за този регион. Понастоящем времето, прекарано в чакане на гранично-пропускателните пунктове, се отразява значително върху ефективността и конкурентоспособността на основната мрежа. Участниците от Западните Балкани следва да положат допълнителни усилия за подобряване на управлението на границите и свързаните с него процедури, както и за намаляване на времето, прекарано в чакане.

5.2.3

Следва да се подчертаят и аспектите, свързани с околната среда. Прилагането на стандартите, свързани с околната среда, става все по-важно при разработването на инфраструктурни проекти. Тъй като законодателството в областта на околната среда е важна част от достиженията на правото на Европейския съюз, не може да се поставя въпросът дали то да се прилага или не. Въпреки това може да се твърди, че страните от Западните Балкани са изправени пред сериозни проблеми във връзка с прилагането на законодателството в областта на околната среда.

5.3.1

Изграждането и поддръжката на транспортните мрежи изискват финансиране, което не може да бъде предоставено от публичния сектор. Именно в тази област координацията между донорите играе важна роля. Освен ЕС, международните финансови институции (МФИ) като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Световната банка (СБ), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ) и двустранните донори също следва да координират своите действия и да предоставят необходимото финансиране. Друга възможност за правителствата на страните от Западните Балкани да финансират транспортните мрежи е чрез използването на публично-частни партньорства (ПЧП).

5.3.2

Значението на последните беше подчертано по време на конференцията на министрите, проведена в Сараево през септември 2009 г. В декларацията от конференцията на министрите участниците не само признаха и приветстваха важната роля, която играе частният сектор в развитието на инфраструктурата, но и приеха необходимостта от създаване на институционална и законодателна среда, която да позволи участието на частния сектор в инфраструктурни проекти чрез инструмента на публично-частните партньорства. Заедно с това, те заявиха своя ангажимент да изготвят инфраструктурни проекти на регионално равнище и подкрепиха създаването на мрежата за публично-частно партньорство в Югоизточна Европа (11). Декларацията осигурява добра рамка за стимулиране на реализирането на проекти за развитие на инфраструктурата чрез ПЧП в региона. Прилагането ѝ обаче изисква реформи, включително реформа на законодателния и регулаторен режим, както и активна подкрепа от страна на международни партньори като Европейската комисия, международните финансови институции и двустранните донори, предоставяна посредством техническо и финансово подпомагане.

5.3.3

Друга важна мярка, чиято цел е да осигури по-тясно сътрудничество между международните финансови институции, двустранните донори и Европейския съюз, е Инвестиционната рамка за Западните Балкани (ИРЗБ). ИРЗБ беше създадена през декември 2009 г. и се състои от съвместен механизъм за отпускане на грантове и съвместен инструмент за отпускане на заеми за финансиране на приоритетни проекти в Западните Балкани, сред които основа роля играят инфраструктурите проекти (12).

6.1.1

Транспортът е един от най-силно доминиращите сектори по отношение на заетостта в региона. Поради това работодателите следва да играят роля в изготвянето на политиките и осъществяването на реформи, които да са от полза за техните предприятия, но също и за работниците и гражданите на техните страни. Секторните транспортни организации и отделните работодатели също играят роля в преговорите, свързани с определянето на приоритетите за националните и регионалните транспортни мрежи и анализирането на тяхното въздействие върху насърчаването на мобилността, създаването и запазването на работни места, както и общите ползи за националните икономики.

6.1.2

Присъствието и влиянието на организациите на работодателите е различно в отделните страни в региона. Като цяло тяхната позиция е доста слаба, най-вече поради липса на възможности за вътрешна мобилизация и трудности при осигуряването на ефективно представителство и защита на техните интереси в отношенията с правителството и други заинтересовани страни.

6.1.3

Необходимо е да бъдат развивани уменията за представителство и аналитичните умения сред членовете на организациите на работодателите, което би могло да бъде от полза не само за отделните страни, но и за ЕС.

6.2.1

Транспортният сектор е сред секторите, които осигуряват най-много работни места в региона. В повечето страни социалните условия и условията на пазара на труда са несигурни, наблюдават се постоянна висока безработица, висока степен на бедност и миграция сред активното население, както и претоварени системи за социално осигуряване. В железопътния сектор в рамките на едно десетилетие средно 50 % от работниците са напуснали работните си места (13). Реформата на железопътния сектор, която трябва да бъде осъществена от всяка страна, включва намаляване на персонала, приватизация на операторите на железопътни товарни услуги, и закриване на нерентабилните местни железопътни линии (14). По този начин планът за либерализиране на железопътния транспорт ще се отрази върху заетостта и условията на труд.

6.2.2

Загубата на работни места засяга също така и пристанищния сектор, както и зависимите от пристанищата общности и местната икономика. Подобна загуба на работни места се наблюдава в сектора на вътрешноводния транспорт.

6.2.3

Профсъюзите, наред с другите социални партньори, имат важна роля в оценката на въздействието от изграждането на Основната регионална транспортна мрежа върху заетостта на работниците. Профсъюзите в транспортния сектор в региона, координирани от Европейската федерация на транспортните работници, водят борба – както на равнище ЕС, така и на национално ниво – за включване на оценките на социалното въздействие в целия процес на стратегическо планиране и прилагане на Договора за създаване на транспортна общност (15). Друга основна задача на профсъюзите е да осигурят конвергенция между политиките в областта на заетостта и реформите.

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/56

1.1

Влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. внесе значителни промени в институционалната система на Европейския съюз, като създаде по-специално длъжността постоянен председател на Европейския съвет. Същевременно Договорът от Лисабон предостави правна основа на „председателската тройка“ (1), в рамките на която три държави-членки изпълняват за срок от 18 месеца и с предварително договорена програма, задачите на председателството на Съвета на ЕС.

1.2

От гледна точка на гражданското общество, член 11 от Договора от Лисабон е от особена важност. В действителност той предвижда по-специално укрепване на демокрацията на участието, засилване и институционализиране на диалога с гражданите, продължаване на задълбочените консултации в рамките на изготвянето на общностните политики и въвеждане на гражданската инициатива. Всички тези мерки могат да допринесат за укрепване на гражданския диалог.

1.3

С настоящия документ се цели разглеждане на темите, посочени в предходните параграфи. За тази цел в него се подчертава особената роля на ЕИСК като институционален представител на европейско равнище на организираното гражданско общество, формулират се предложения с оглед консолидирането на тази роля и успоредно с това се подкрепят напълно разпоредбите на Договора от Лисабон, с цел функционирането на Европейския съюз да стане по-ефективно и по-прозрачно и да се повиши легитимността на ЕС.

2.1

Действащото председателство или по-точно действащото председателство на Съвета на Европейския съюз не е новост: става дума за функция, която се характеризира главно с това, че се упражнява на ротационен принцип за период от шест месеца от всяка една от държавите-членки на Съюза. През този период държавата, която е натоварена с председателството, е „лицето и гласът“ на ЕС; тя определя стратегиите и изпълнява организационна и представителна функция.

2.2

Задачите на председателството са свързани с големи отговорности и се опират на усилията на цялото правителство. При изпълняването на тази функция, държавата-членка няма право да защитава национални интереси.

2.3

Правилата, свързани с председателството, бяха променени на 15 септември 2006 г. с Решение на Съвета за приемане на процедурен правилник на Съвета (2006/683/ЕО) и поставиха необходимите основи за въвеждане на системата на „председателска тройка“. Този регламент в основни линии предвижда за всеки период от 18 месеца трите действащи през този период председателства да изготвят, в тясно сътрудничество с Комисията и след консултации, програмата за действията на Съвета за същия период.

2.4

Какво е предимството на тази нова форма на председателство? Системата запазва характеристиките на шестмесечното председателство, което дава известна свобода на действие на държавата, изпълняваща председателството. Съвместно изготвената от „тройката“ програма допринася за по-добро сътрудничество между държавите-членки, като по този начин може да се гарантира по-голяма приемственост и по-голяма съгласуваност на политиките на Съюза и следователно в живота на Общността.

2.5

Първата група от типа „председателска тройка“, съставена от Германия, Португалия и Словения, започна работа на 1 януари 2007 г. и беше последвана от 1 юли 2008 г. до 31 декември 2009 г. от „тройката“, съставена от Франция, Чешката република и Швеция. Смята се обаче, че по различни причини, но преди всичко поради липсата на правна основа, в работата на тези две тройки доминираха по-скоро националните съображения и стремежи, отколкото общите позиции в „тройката“.

2.6

След влизането в сила на Договора от Лисабон от 1 януари 2010 г. председателството се поема от председателската „тройка“ на Испания, Белгия и Унгария. Нейната дейност се основава на работната програма, приета на срещата на Европейския съвет от 17 декември 2009 г. Това е много амбициозна програма, която обхваща широк кръг от въпроси. Един от основните елементи, допринасящи за успеха на работата, е съставът на „тройката“: една голяма държава-членка и/или страна основателка, която следователно разполага със значителен опит, с държава присъединила се по-късно към Съюза и „нова“ държава-членка.

2.7

Опитът показва, че макар и държавите с по-голямо политическо влияние да имат и по-силна позиция при водене на преговори, по-малките държави могат да компенсират своите често само привидни недостатъци или евентуалната липса на опит чрез разумен избор на приоритети, добра стратегия за преговаряне и немалка готовност за компромис.

2.8

След влизането в сила на Договора от Лисабон дейността на председателската „тройка“ всъщност ще създаде прецедент по отношение на разпределението на задачите между председателя на Европейския съвет, избиран за период от две години и половина (който може да бъде преизбран един път), и „тройката“, работеща на ротационен принцип. Понастоящем не са ясно разграничени всички аспекти на разпределението на задачите. За постигането на успех в тази област е необходимо тясно сътрудничество. Като се има предвид, че по отношение на останалото настоящата система ще продължи да се прилага за голям брой области, основателно може да се очаква, че националните правителства естествено ще продължат да се стремят към това „да се говори за тях“ и да бъдат ефикасни за шестмесечния период на своите председателства. Тази нова ситуация съдържа важни елементи и за организациите на гражданското общество.

3.1

Ние изхождаме от принципа, че задачите, които трябва да се изпълняват от ротационното председателство на Съвета, зависят основно от националните правителства. Тези задачи се изпълняват успешно с помощта на решаващия принос на държавни служители (дипломати), експерти и политици. Нито в документите, уреждащи изпълнението на задачите на председателството, нито в Договора от Лисабон се разглежда организираното и институционализирано участие на гражданското общество.

3.2

В същото време както институциите на ЕС, така и правителствата на държавите, упражняващи председателството на Съвета на ротационен принцип, все повече признават, че участието на обществеността, т.е. на организациите на гражданското общество и гражданите, може да допринесе в значителна степен за успеха на работата. Това показва, че се признава значението на демокрацията на участието и важността на социалния диалог.

3.3

От това обаче не може да се заключи, че съществува единна политика и практика на равнище ЕС по отношение на начина, по който организациите на гражданското общество се включват и участват в изпълнението на програмите на председателствата на Съвета. Що се отнася до положението на национално равнище, то може да бъде много различно в отделните страни и степента на организираност и на действеност на гражданското общество на страната, която изпълнява председателството на Съвета, както и качеството на отношенията ѝ с нейното правителство оказват определящо влияние. В тази сфера отношенията на партньорство не могат да бъдат смятани за типични.

3.4

От казаното по-горе може също така да се заключи, че участието на организациите на гражданското общество в изготвянето на предлаганите приоритети от страната, поемаща председателството на Съвета, не е повсеместно. Това положение в гражданското общество логично води до чувството за недостатъчна, дори несъществуваща ангажираност.

3.5

Като се има предвид, че „председателската тройка“ е сравнително ново понятие, не е изненадващо, че само в отделни случаи има съвместни действия или инициативи, договорени предварително от страна на организациите на гражданското общество на съответните три държави. В това отношение първи окуражителни признаци ще се появят по време на председателството на „тройката“ Испания-Белгия-Унгария, по-специално в рамките на подготовката и организирането на прояви на гражданското общество, които ще получат по-голяма гласност (в Малага през 2010 г. и в Будапеща през 2011 г.).

3.6

От няколко години насам стана практика държавата, председателстваща Съвета, да организира, с подкрепата на Европейската комисия, представителна среща на гражданското общество. По време на френското председателство през 2008 г. в La Rochelle беше организиран голям форум на гражданското общество. На подобни срещи се обсъждат въпроси, засягащи пряко организациите на гражданското общество и в най-добрия случай се включват в приоритетите, изготвени от държавата домакин.

3.7

Тематичните години, обявявани от Европейския съюз (например 2010 г. – Европейска година на борба с бедността и социалното изключване), предоставят добри възможности за участие на организациите на гражданското общество в програмите и дейностите на председателството на Съвета.

—

покана на представители на високо равнище на държавата, председателстваща Съвета, на пленарните сесии на ЕИСК и на заседанията на други органи (специализирани секции, групи и др.);

—

определяне на приоритетите и подготовка на конкретни дейности на ЕИСК във връзка с програмите на шестмесечното председателство на Съвета;

—

становища на ЕИСК относно различни въпроси по искане и по инициатива на председателството на Съвета;

—

участие в различните програми на председателството на Съвета; публикуване на становища на ЕИСК относно въпроси, които са предмет на обсъждане;

—

посещения в държавата, председателстваща Съвета; участие в специализирани програми и укрепване на връзките с различните организации на гражданското общество;

—

участие в широкомащабни прояви на гражданското общество и на европейско равнище, организирани в държавата, председателстваща Съвета;

—

организиране в седалището на ЕИСК на конференции, презентации, културни прояви, изложби и др., предоставящи на държавата, председателстваща Съвета, и на организациите на гражданското общество възможност да бъдат опознати;

—

приемане в ЕИСК на групи посетители (представители на гражданското общество) от председателстващата държава-членка;

—

отделяне на по-голямо внимание, в рамките на комуникационната политика на ЕИСК, на председателстващата държава-членка и нейното гражданско общество.

5.1

Нашата отправна точка е Договорът от Лисабон и влизането му в сила на 1 декември 2009 г., които създават подходящите условия, за да може Европейският съюз да отговори на множеството бъдещи предизвикателства, пред които е изправен.

5.2

Нашата цел е развитие на демокрацията на участието, активизиране на диалога с гражданите, засилване на гражданския диалог, за да можем по този начин да допринесем за укрепване на демократичната легитимност на европейските институции.

5.3

Добра основа в това отношение представлява член 11 от Договора от Лисабон; новите възможности, предвидени в този член, са в пълен синхрон с предходни становища на ЕИСК, по-специално със становището му относно документа на Комисията, озаглавен „Комисията и неправителствените организации: засилване на партньорството“ (прието на 13 юли 2000 г.) (2) и становището му относно „Представителност на европейските организации на гражданското общество в рамките на гражданския диалог“ (прието на 14 февруари 2006 г.) (3). Ето защо става не само възможно, но и необходимо ЕИСК, като институционален представител на европейско равнище на организираното гражданско общество, да играе активна роля на инициатор с цел все по-пълното осъществяване на възможностите, които предлага Договорът от Лисабон и по-специално член 11 от него, както Комитетът посочва в становището си относно „Прилагането на Договора от Лисабон: демокрация на участието и европейската гражданска инициатива (член 11)“, прието на 17 март 2010 г. (4)

5.4

В този контекст председателството на Съвета е подходящ инструмент, чрез който:

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/59

—

да не се поставят ненужни препятствия пред гражданите при упражняването на възможностите им за участие, тъй като в крайна сметка става въпрос само за „програмна инициатива“;

—

чрез ясни правила и разпоредби инициаторите да бъдат улеснени при организирането на своите инициативи в 27 държави-членки без да се сблъскват с изненадващи пречки на национално равнище;

—

на инициаторите да се оказва евентуално финансова подкрепа, веднага щом се достигне до определен праг.

—

хоризонталния граждански диалог;

—

вертикалния граждански диалог;

—

вече съществуващата практика на Комисията да провежда консултации и

—

новата Европейска гражданска инициатива.

4.1.1

Тази разпоредба създава правна основа за хоризонталния „граждански диалог“, без да го дефинира по-конкретно. Комитетът вече няколкократно изложи в свои становища (4)  (5)  (6) вижданията си за гражданския диалог и го определи като ключов елемент на участието в европейския модел на демокрация. Той също така вече многократно е подчертавал, че е готов да действа като платформа и мултипликатор на този диалог и да допринася за възникването на европейска общественост. Във връзка с това Комитетът също така многократно е изтъквал, че би желал да допринася – и ще допринася – като партньор и посредник за изграждането и развитието на гражданския диалог. Във връзка с това той е готов да развива ролята си като форум за срещи и да оказва практическа подкрепа, например предоставяйки своята инфраструктура. Комитетът много държи да даде своя принос за това гражданският диалог да получи необходимата му (европейска) популярност и да прерасне в един истински интерактивен дискурс.

4.1.2

Комитетът още веднъж подчертава, че този инструмент на демокрацията на участието се нуждае от ясна дефиниция и че трябва да бъдат определени конкретните начини за неговото функциониране. Така например е необходимо да се уточни какви критерии за представителност следва да изпълняват споменатите в настоящия параграф организации, за да могат да участват в диалога. И по въпроса за представителността на участниците от организираното гражданско общество Комитетът вече изтъкна (7) колко е важно да се прави разлика между количествена (законово установено представителство на мнозинството от засегнатите) и качествена (доказателство за съответен експертен опит) представителност. Според Комитета включените в диалога организации трябва да бъдат представителни както по количествен, така и по качествен критерий.

4.1.3

Освен това ще бъде необходимо законодателят да уточни по-подробно какви конкретни мерки са необходими от негова страна, за да се изпълни изискването за „подходящи средства“ (вж. член 11, параграф 1 от ДЕС).

4.1.4

Във връзка с това Комитетът държи да изтъкне разликата между европейския граждански диалог и европейския социален диалог и предупреждава да не се смесват понятията. Разбира се, европейският социален диалог също е основен елемент на квалифицираното участие, но той се подчинява на специални правила по отношение на съдържанието, участието, процедурите и въздействията. Законовата му уредба в Договора отразява неговото значение.

4.2.1

С този параграф се взима предвид вертикалният граждански диалог и органите на ЕС се задължават да го поддържат редовно. Комитетът вече изрази виждането си и за тази форма на граждански диалог (8) и тук също призовава Комисията да определи по-подробно начините, по които той се осъществява, както от съдържателна, така и от процедурно-правна гледна точка.

4.2.2

Европейският парламент още преди известно време – изпреварвайки посочената разпоредба – основа т.нар. „Агора“ и с това създаде инструмент за вертикалния граждански диалог.

4.2.3

Тъй като член 11, параграф 2 от ДЕС задължава всички институции да поддържат диалог с гражданското общество, Комитетът призовава всички останали органи и особено Съвета, възможно най-скоро да изяснят собствените си намерения за прилагането на този член от Договора.

4.2.4

Комитетът предлага на всички органи на Съюза своята мрежа и инфраструктура, за да задейства и подкрепя по конструктивен начин този вертикален диалог с организираното гражданско общество.

4.3.1

Тази разпоредба поставя широко използваната и досега практика на консултации на Комисията в контекста на подсиления междувременно „стълб на участието“ в европейския модел на демокрация. Комитетът припомня (9)  (10), че тази практика на консултации по начало е съществен елемент от концепцията „Европейско управление“ (11), лансирана от Комисията през 2001 г., и като мярка „отгоре надолу“ дава едва непряко възможност за действия на гражданското общество. Той посочва още веднъж, че трябва да се прави разлика между „консултациите“ като мярка, наложена отгоре и „участието“ като гражданско право. Аспектът за активното включване на организираното гражданско общество в процес „отдолу нагоре“ остава незасегнат от тази мярка.

4.3.2

Комитетът е готов, в рамките на своя мандат да подкрепи Комисията в случаите, когато тя желае да проведе консултации, излизащи извън обичайното допитване онлайн, напр. чрез организирането на съвместни изслушвания по специфични теми или чрез провеждането на отворени консултации в рамките на форуми на заинтересованите страни по метода на „отвореното пространство“ (open space).

4.3.3

Въпреки това консултациите сами по себе си не са истинският диалог с организираното гражданско общество. Затова Комитетът призовава Комисията да преработи и да структурира досегашната практика на консултации: от една страна времевата рамка за консултациите трябва да бъде подходяща, така че организираното гражданско общество и гражданите да имат наистина време за изготвяне на отговорите си и консултациите да се провеждат не само формално. От друга страна процесът на оценяване трябва да се направи по-прозрачен. За да провежда истински диалог, Комисията би следвало да отговаря на подадените молби и да излага аргументите си за това защо приема или отхвърля едно или друго предложение. Тя от своя страна следва да обсъжда интензивно тези и други подобрения с организираното гражданско общество.

4.4.1

Комитетът споделя мнението, че тази нова Европейска гражданска инициатива има за европейската интеграция значение, което далеч надхвърля правното измерение, и че тя може да бъде оценена като първи елемент на пряката демокрация на транснационално равнище, който обаче съгласно формулировката на разпоредбата се ограничава само до гражданите на Съюза. Комитетът би приветствал, ако при преразглеждане на Договора бъдат включени и постоянно живеещите на територията на Съюза граждани на трети страни.

4.4.2

Следва да се подчертае, че в новото законодателство относно Европейската гражданска инициатива не става въпрос за „народна инициатива“ като обичайните в някои държави-членки, която води до референдум със задължително действие, а за „програмна инициатива“, с която се приканва Комисията да предприеме законодателни действия. Това е инструмент на малцинството, който създава само възможност за участие в съставянето на политическия дневен ред. Правото на законодателна инициатива остава в правомощията на Комисията и евентуалният последващ процес на законотворчество протича в рамките на предвидените процедури.

4.4.3

Този инструмент се нуждае, разбира се, от определени правила и стандарти. Тъй като обаче тепърва предстои да бъдат създадени инструменти на пряката демокрация на европейско равнище, за Европейската гражданска инициатива трябва да се зададе рамка за постепенно развитие. Регламентът за прилагането на член 11, параграф 4 от ДЕС следва да определи възможно най-ниски минимални и квалификационни стандарти и да остави свобода за усмотрение и тълкуване в областите, в които на общностно равнище липсват данни, събрани в резултат от практически опит, тъй като Европейската гражданска инициатива може да постигне само това определена тема да бъде включена в Плана за действие на Комисията.

4.4.4

Комитетът обаче в никакъв случай не споделя гледището на Европейския парламент (12), „че е политическа задача на Парламента да следи процеса на гражданска инициатива“ и е против това един процес в предзаконодателната област да се контролира от законодателя. Подобен „контрол“ би нарушил принципа на разделение на властите. Ето защо Комитетът призовава за създаването на независима „консултативна инстанция“ или на „бюро за информация“, която/което да може да оказва съдействие при подготовката и лансирането на Европейската гражданска инициатива, така че очевидни конфликти с правилата за разрешение и прилагане, макар да не са изключени, да могат по принцип да бъдат предотвратени.

4.4.5

Напълно основателно Парламентът посочва в същия документ необходимостта да се прави разграничение между петиции, които следва да се отправят към Парламента, и граждански инициативи, които следва да се насочват като призив към Комисията. Във връзка с това процедурите и изискванията към тези два инструмента на участие „отдолу нагоре“ също трябва да бъдат изготвени по съвсем различни начини.

4.4.6

Европейската гражданска инициатива като инструмент на пряката демокрация също е ефективно средство за предизвикване на транснационални процеси на консултация. Гражданите, които понастоящем по-скоро са загърбили „Европа на политиците“, сега могат да се включат с конкретни инициативи и цели. Колкото по-често гражданите бъдат канени и окуражавани да участват без ненужни административни пречки в инициативата, толкова по-скоро те ще се освободят от представата за себе си като за странични наблюдатели на непонятни решения и ще израснат от обекти в субекти на европейската общност. Такъв постепенен процес, който изисква разглеждането на проблеми от значение за Европа, неминуемо ще доведе до изграждането на европейско съзнание, на европейска общественост.

4.4.7

От гледна точка на съдържанието трябва да се отбележи, че една Европейска гражданска инициатива, естествено, не бива да нарушава Договора или европейската Харта на основните права. По подобие на непрекия/парламентарния процес, в прекия/гражданския процес може също да се случи така, че екстремистки групи да използват наличните канали за формиране на обществено мнение и да ги употребят (да злоупотребят с тях) за собствени цели. В това се състои едно голямо, принципно предизвикателство за всяка демокрация, но едновременно с това и нейното най-голямо предимство спрямо недемократичните системи. Една модерна представителна демокрация, която се основава както на непрекия, така и на прекия стълб, трябва да е устроена така, че да може открито и прозрачно да обсъжда и неудобни, дори екстремистки искания.

4.5.1

Независимо че Комитетът не е непосредствен адресат на приключилата процедура на консултация, той би желал преди предстоящото разглеждане на предложенията за регламент в Парламента и Съвета да даде своя квалифициран принос към оформянето на общественото мнение и по-долу изразява мнението си по засегнатите в Зелената книга въпроси.

4.6.1

Комитетът споделя мнението на Комисията, че прагът следва да се определя според обективни критерии. Той не споделя мнението на Комисията, че са необходими една трета от държавите-членки, т.е. девет държави, за да се гарантира представителност на даден въпрос от интерес за ЕС, но също така не споделя и мнението на някои организации, че са достатъчни само четири държави-членки, за да се постигне такъв значим праг.

4.6.2

Комитетът се присъединява по-скоро към мнението на Европейския парламент, че една четвърт от държавите-членки, т.е. понастоящем седем държави, представляват подходящ праг. Този брой се основава на член 76 от ДФЕС, който предвижда правни актове, свързани с административното сътрудничество в рамките на съдебното и полицейското сътрудничество, да се приемат по инициатива на една четвърт от държавите-членки. Комитетът смята, че това е подходяща референция за квалифицирано европейско измерение на гражданската инициатива.

4.7.1

Тъй като в Договора от Лисабон се говори само за „значителен брой държави-членки“, би бил възможен и вариантът да не се посочва минимален брой участници от държава-членка. Позовавайки се обаче на многократно посоченото в Договора изискване за двойно мнозинство, Комитетът споделя мнението на Комисията, че отказът от изискване за минимален брой участници от държава-членка би противоречал на духа на Договора.

4.7.2

Вместо фиксирането в цифрово изражение на процентен дял от 0,2 % на държава-членка, Комитетът предлага плавна система, която би позволила целесъобразно уравновесяване между държавите. Така например би могло да се поиска определянето на абсолютен минимален праг от 0,08 % (13), за да се зачетат подписите от една държава-членка. Разбира се, за гражданска инициатива трябва са необходими като цяло един милион подписа. От комбинацията между тези два критерия се получава автоматично уравновесяване, което отговаря също така на стремежа на Договора към представителност и на действителния европейски интерес.

4.7.3

Такава гъвкава уредба в интерес на улесненото прилагане според Комитета е оправдана и поради това, че Европейската гражданска инициатива в крайна сметка не води до задължително решение, а представлява само „призив“ към Комисията.

4.8.1

Комитетът споделя мнението на Комисията, че в интерес на избягването на ненужно административно натоварване общовалидно условие за участие би следвало да бъде изборното право за участие в избори за Европейски парламент в страната на пребиваване на участника. Въпреки желанието за включване на младите хора (чрез намаляване на възрастта до 16 години) това разминаване с правото за гласуване за Европейски парламент би затруднило несъизмеримо проверката на подписите, тъй като почти всички държави ще трябва да изготвят двойни избирателни списъци.

4.9.1

Комитетът счита, че в това отношение също не е подходящо да се задават твърде ограничителни предписания; би следвало да се прилагат само абсолютно задължителните формални изисквания, валидни за административни молби и да се определят конкретни минимални изисквания (вж. 4.13). Съдържанието на инициативата и на исканото решение следва да се представя стегнато и недвусмислено. Трябва винаги да е ясно това, което подкрепя онзи, който дава подписа си за дадена Европейска гражданска инициатива.

4.10.1

Няма никаква пречка на равнище ЕС да се определят общи, различаващи се от националните, процедурни правила или стандарти за събирането, проверката и разпознаването на подписите, тъй като Европейската гражданска инициатива представлява (нов) транснационален инструмент за участие.

4.10.2

Би следвало да се допускат всички форми на подписки, при които може да се извърши проверка на самоличността; събирането на подписи чрез онлайн портал би следвало да е също така допустимо, както събирането на подписи на обществени места. Според Комитета изисквания като потвърждаване на истинността на подписите от държавен служител или нотариус представляват неприемливо препятствие. Освен това наред с проверката на самоличността трябва да се гарантира, че посочените поддръжници са поставили подписа си самостоятелно и по собствена воля. За тази цел е необходимо да се вземат специални мерки особено за събирането на подписи по електронен път.

4.10.3

Като критерии за сигурност и разпознаване са достатъчни името, адресът, датата на раждане, както и електронен адрес за проверка при събирането на подписи онлайн. Целта трябва да бъде да се гарантира, че никоя инициатива, при която са спазени определените в регламента минимални правила за събиране на подписи, няма да се натъкне на други, допълнителни препятствия в която и да било от държавите-членки. За живеещи в чужбина европейци меродавно при отчитането на гласовете следва да бъде местопребиваването.

4.10.4

Проверката на положените подписи би трябвало да се извършва от държавите-членки, като това спокойно може да става в рамките на утвърдилата се в някои държави-членки на ЕС практика на извадкови проверки.

4.11.1

Опитът от граждански инициативи в навечерието на Договора от Лисабон показа, че именно подготвителната фаза на дадена инициатива може да отнеме много време; поради това Комитетът счита предложения от Комисията срок от една година за твърде кратък и пледира за срок от 18 месеца. С оглед на това, че, както беше вече посочено, инициативата предизвиква процес, излизащ извън рамките на конкретната цел и водещ към истинска европейска общественост, Комитетът смята, че би било достойно за съжаление, ако заради сравнително краткия срок от една година бъде поставен под въпрос положителният изход от такъв процес с всичките придружаващи го правно- и обществено-политически отражения.

4.12.1

Комитетът споделя виждането на Комисията, че е задача на организаторите предварително сами да изяснят правомерността или съответно допустимостта на дадена инициатива. Регистрацията би следвало да става чрез предоставена от Комисията интернет страница, която ще съдържа също и информация по същество, за да могат гражданите да се осведомяват за текущи инициативи.

4.12.2

Във връзка с това Комитетът предлага Комисията да предостави чрез интернет страницата на Европейската гражданска инициатива, която предстои да бъде създадена, също и онлайн инструмент, с който могат да се събират подписи. Освен това тази интернет страница би могла да служи и като форум за дискусии по различните инициативи и по този начин да създава част от европейската общественост.

4.12.3

Същевременно обаче Комитетът е на мнение, че организаторите на дадена гражданска инициатива би трябвало да имат на разположение и допълнителна точка за контакт, където да могат да се консултират не само по процедурни въпроси, но също и по съдържателната страна. Комитетът е готов да действа като „бюро за информация“.

4.12.4

Евентуално би могло да се помисли за система от жълти/червени картони, с които на инициаторите на дадена гражданска инициатива би могло на сравнително ранен етап да се сигнализира, че тяхната инициатива е недопустима, например поради формални критерии като липса на правомощия на Комисията в тази област или очевидно нарушаване на основните права.

4.13.1

От гледна точка на Комитета организаторите на дадена инициатива следва да предоставят следната информация:

4.13.2

Комитетът в никакъв случай не може да приеме заявеното от Комисията, че не се предвижда за граждански инициативи да бъдат предоставяни публична подкрепа и финансиране, а още по-малко уточнението, че само по този начин можела да се гарантира независимостта на такива инициативи. Европейската комисия подкрепя с финансови средства структурите и дейността на многобройни ефикасни неправителствени организации и би било недопустима инсинуация оттук да се прави заключението, че поради това тези съфинансирани от Комисията представители на гражданското общество са зависими от нея. Освен това, като логичен резултат от подхода на Комисията, само големи организации, с поддръжници, разполагащи с голям капитал, биха могли въобще да мислят за Европейска гражданска инициатива.

4.13.3

Поради това Комитетът предлага да се обсъди възможността Комисията да предоставя финансова помощ от момента, в който бъде достигнат първият етап, напр. със събирането на 50 000 подписа от три държави-членки, за да се изключат безперспективни или несериозни кампании. И тук предложената система за жълти/червени картони би могла да играе определена роля.

4.14.1

Според Комитета предложеният от Комисията период от шест месеца е на абсолютната горна граница, поради което той подкрепя предложения от Европейския парламент в неговата резолюция двуетапен подход (2 месеца, за да провери Комисията формалните критерии и 3 месеца, за да разгледа и вземе решение относно съдържанието на инициативата) (14). Комисията следва да направи този вътрешен процес на вземане на решения възможно най-прозрачен.

4.14.2

След внасянето на успешна гражданска инициатива трябва окончателно да се проучи правната допустимост.

4.14.3

През етапа на политическа оценка от Комисията Комитетът ще организира – евентуално с участието на Парламента и на председателството на Съвета – изслушвания, на които организаторите представят на Комисията своята инициатива. ЕИСК би могъл да допълни този процес евентуално и посредством проучвателно становище или становище по собствена инициатива по темата.

4.14.4

Одобрението, частичното приемане или отхвърлянето на инициативата от Комисията трябва да бъде подробно и публично обосновано пред инициаторите. В случай на отхвърляне Комисията трябва да даде официален отговор, който може да бъде обжалван пред Съда на ЕС.

4.15.1

Според Комитета отговорността ще бъде на инициаторите, ако все пак започнат друга инициатива на подобна тема. Отново следва да се припомни, че съгласно новото законодателство относно Европейската гражданска инициатива става дума за „програмна инициатива“. Поради това Комитетът не вижда никакво основание тук да се въвеждат забрани или препятствия.

4.16.1

Комитетът смята, че Комисията следва да поеме вместо организаторите на дадена гражданска инициатива, която има поне 50 000 поддръжници от три държави-членки, превода на текста на всички официални езици на ЕС.

—

изготвянето на становище относно официално одобрена от Комисията гражданска инициатива в рамките на срока за разглеждането ѝ;

—

евентуално изготвяне на становище в подкрепа на протичаща гражданска инициатива;

—

организиране на изслушвания по успешни инициативи (организатори, Комисия, Парламент, Съвет);

—

създаване на „бюро за информация“ (като контактна точка за граждани по процедурни и др. въпроси);

—

спомагателна информация (издаване на ръководство „Демокрация на участието“, конференции за практическото прилагане и т.н.).

—

15 представители на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки;

—

13 представители на държавните и правителствените ръководители на страните кандидатки;

—

30 представители на националните парламенти на държавите-членки;

—

26 представители на националните парламенти на страните кандидатки;

—

16 представители на Европейския парламент;

—

двама представители на Европейската комисия.

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/66

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/67

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/68

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/69

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/70

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/71

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/72

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/73

—

регламентът не се прилага изключително за пътническите автомобили, но и за други видове моторни превозни средства, като автобуси или камиони;

—

всеки производител се задължава да избира между система за селективна дистрибуция или за изключителна дистрибуция, като същевременно се разглеждат два основни вида системи за дистрибуция, подлежащи на освобождаване:

—

един и същ договор не може да включва клаузи за селективна и за изключителна дистрибуция. На практика не се разрешава включването на т.нар. „клауза за местоположението“ в система за селективна дистрибуция, като същевременно е възможно тя да се налага на изключителни дистрибутори;

—

в член 8, параграф 1 от регламента се прави разлика между три отделни вида продуктови пазари:

—

в допълнение към праговете на пазарните дялове в член 6, параграф 1, буква в) на регламента се посочва, че „когато цените или условията за доставка на договорни стоки или за съответстващи стоки значително се различават между географските пазари“, това е несъвместимо. В такъв случай Комисията би могла да оттегли освобождаването по смисъла на регламента;

—

Комисията се опитва да се пребори с пречките пред паралелната търговия и съгласно Регламент (ЕО) № 1400/2002 ограниченията, поставени от доставчиците върху продажбите на крайни клиенти в други държави-членки (например, чрез обвързване на покупната цена и възнаграждението на дистрибутора с местоназначението на превозните средства или с мястото на пребиваване на крайните потребители) са равносилни на косвено ограничаване на продажбите. Освен това не се позволяват целеви продажби, разпределение на продуктите или системи за възнаграждения, основаващи се на територия, по-малка от общия пазар.

—

„Проект на регламент на Комисията (ЕО) № …/… от […] година относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за категориите вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства“ и

—

„Проект на известие на Комисията: Допълнителни насоки относно вертикалните ограничения в споразуменията за продажба и дистрибуцията на резервни части за моторни превозни средства“.

а)

по отношение на споразумения за продажба на нови моторни превозни средства, считано от 31 май 2013 г.:

б)

по отношение на споразуменията за услуги по ремонт и поддръжка и/или за доставка и дистрибуция на резервни части, считано от 31 май 2010 г.: