22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/1

А.

като има предвид, че индексът за развитие на пазарите на дребно („индексът“), заедно с индекса за развитие на вътрешния пазар, има за цел да подобри функционирането на вътрешния пазар, за да може той в по-голяма степен да отговаря на очакванията и безпокойствата на гражданите;

Б.

като има предвид, че в политическите насоки на следващата Комисия нейният председател, г-н Барозу, призовава за по-систематичен и интегриран подход за изграждане на единния пазар, например чрез „инициатива за проследяване на пазара“;

В.

като има предвид, че 499-те милиона потребители в ЕС са от ключово значение за ефективното функциониране на вътрешния пазар и играят изключително важна роля за постигането на целите на Лисабонската стратегия за увеличаване на икономическия растеж, заетостта и конкуренцията, тъй като потребителските разходи генерират 50 % от богатството на ЕС;

Г.

като има предвид, че в рамките на пост-Лисабонската стратегия до 2020 г., политиката по отношение на потребителите следва да се постави в рамките на устойчиво развитие, което зачита околната среда и отделя внимание на социалното измерение на вътрешния пазар;

Д.

като има предвид, че един вътрешен пазар, който отговаря ефикасно на потребителското търсене, също така спомага за развитието на по-новаторска и здрава икономика, при положение че ефективните и реагиращи пазари на дребно в икономиката са основни двигатели за конкурентоспособността и благосъстоянието на гражданите;

Е.

като има предвид, че добре функциониращият вътрешен пазар следва да предлага на потребителите по-широк избор от висококачествени продукти и услуги на конкурентни цени, и в същото време, високо равнище на защита на потребителите;

Ж.

като има предвид, че повечето от гражданите на ЕС ежедневно са в съприкосновение с вътрешния пазар именно в ролята си на потребители;

З.

като има предвид, че ефективността на политиката за защита на потребителите се повишава от осведомеността на потребителите и стопанските дружества относно техните права и задължения съгласно съществуващото законодателство, и от способността им да прилагат своите познания в тази област в търговските си сделки;

И.

като има предвид, че уверените, добре осведомените и разполагащите с права потребители са ключов елемент за ефикасното функциониране на пазарите, тъй като те се „отплащат“ на търговците, които работят честно и отговарят най-добре на потребностите на потребителите;

Й.

като има предвид, че активната политика за потребителите - посредством формирането на осведомени и разполагащи с права потребители, които на свой ред ще създадат търсене на висококачествени продукти и услуги - ще играе важна роля Европейският съюз да стане конкурентоспособен, динамичен и новаторски в световен мащаб;

К.

като има предвид, че поради нарасналата сложност на пазарите за търговия на дребно и по-специално на пазара на услуги на дребно, за потребителите става все по-трудно да направят информиран избор при закупуването на стоки и услуги;

Л.

като има предвид, че е необходим координиран подход в областта на обучението на потребителите с цел да се предостави възможност на потребителите да действат уверено, когато упражняват правата си;

М.

като има предвид, че потребителите имат право на обезщетение в случаите, когато са ощетени от незаконни практики, но че в действителност те се сблъскват със сериозни пречки при отнасянето на такива случаи към съда заради високите разходи, продължителните и сложни процедури и рисковете, свързани с воденето на съдебни спорове;

Н.

като има предвид, че според индекса само четирима от всеки десет потребители са на мнение, че е лесно спорове с продавачи и доставчици да бъдат разрешени с алтернативни механизми за разрешаване на спорове, и само трима от всеки десет потребители смятат, че е лесно споровете да бъдат разрешени по съдебен път;

О.

като има предвид, че около 50 % от потребителите в ЕС, които подават жалби, не са удовлетворени от начина, по който се разглеждат жалбите им, и че само половината от тях предприемат допълнителни действия;

П.

като има предвид, че вследствие на икономическата криза се увеличи натискът върху групите от потребители с ниски доходи, които изразходват най-голямата част от своите приходи за храна и разходи по жилище, и че следователно нарастващ брой потребители се оказват в свръхзадлъжнялост;

Р.

като има предвид, че трансграничното измерение на пазарите на дребно се разширява с бързи темпове поради появата на електронната търговия, но че потребителите все още не проявяват особено желание да се възползват от предимствата, които предоставя интегрираният пазар, най-вече заради това, че не чувстват сигурност, че техните права ще бъдат защитени в еднаква степен, когато извършват трансгранични покупки, също и поради несигурност по отношение на правото на обезщетение;

С.

като има предвид, че високата степен на защита на потребителите е от решаващо значение за развитието на действителна трансгранична търговия в рамките на единния пазар, който удовлетворява потребностите на потребителите;

Т.

като има предвид, че все по-широкото трансгранично измерение на пазарите на дребно създава нови предизвикателства за органите по прилагането, които разполагат с по-малко възможности за действие поради границите на юрисдикция и фрагментацията на нормативната рамка;

У.

като има предвид, че са необходими повече усилия от страна на Комисията и националните органи по прилагането, за да бъде постигнато високо равнище на защита на потребителите, както и да се изгради необходимата увереност сред потребителите да използват пълния потенциал на единния пазар;

Ф.

като има предвид, че правилата на ЕС за защита на потребителите няма да постигнат много, ако не бъдат правилно транспонирани, изпълнявани и прилагани на национално равнище;

Х.

като има предвид, че след като съответното национално законодателство влезе в сила, Комисията следва да предприеме активни действия, за да способства за правилното му прилагане от страна на националните органи;

Ц.

като има предвид, че с оглед на настоящия икономически спад значението на стриктното и последователно прилагане на законодателството нараства неимоверно, тъй като кризата прави потребителите по-уязвими, а ниските равнища на съответствие могат допълнително да ги ощетят; същевременно органите по прилагането може да бъдат подложени на натиск по отношение на наличните ресурси и трябва внимателно да определят своите приоритети, както и да се стремят към максимален ефект от своите дейности;

Ч.

като има предвид, че Европейският парламент и националните парламенти могат да допринесат активно за по-доброто транспониране и прилагане на законодателството в областта на защитата на потребителите, като продължат да работят в тясно сътрудничество;

1.

Счита, че назначаването през 2007 г. на една всеотдайна личност като член на Комисията, отговарящ по въпросите на потребителите, и силният й личен ангажимент, голяма откритост и подетите от нея многобройни инициативи доведоха до напредък в европейската политика за защита на потребителите и по въпросите, свързани с потреблението, и това беше от огромна полза за гражданите на ЕС;

2.

Отбелязва с тревога, че разделянето на отговорността по въпросите, свързани със защитата на потребителите, между портфейлите на двама членове на Комисията, може да доведе до намалено внимание към потребителите от страна на новата Комисия, а така също се опасява, че новата организационна структура в различните генерални дирекции може да разпокъса или да има отрицателни последици за последователността и ефективността на политиката за защита на потребителите;

3.

Подчертава, че след влизането в сила на Договора от Лисабон, член 12 от Договора за функционирането на Европейския съюз потвърждава – като разпоредба за общо прилагане, че изискванията за защита на потребителите следва да се вземат под внимание при определянето и осъществяването на другите политики и действия на Съюза; поради тази причина призовава Комисията да гарантира, че интересите на потребителите са ефективно включени във всички политики на ЕС, както и в своите оценки на въздействието да проучва възможните ефекти от всяко ново законодателство и политики, имащи пряко или непряко отражение върху потребителите; настоятелно призовава всяка съответна генерална дирекция на Комисията да публикува годишни доклади относно включването на политиката за защита на потребителите в нейната сфера на компетентност;

4.

Подчертава необходимостта от активна политика за защита на потребителите, която да позволи на гражданите да се възползват в пълна степен от вътрешния пазар; счита, че в настоящия период на икономическа криза е още по-наложително да се провежда активна политика за защита на потребителите, за да се подпомогне социалната политика в борбата с увеличаващите се неравенства и да бъдат защитени уязвимите потребители и групите с ниски доходи;

5.

Подчертава, че е наложително потребителите да могат да правят информиран избор, който не е обусловен от психологически нагласи, налагани от производителите чрез използването на инструменти, прилагани по тенденциозен и измамен начин спрямо продуктите, тъй като това води до по-голяма конкуренция сред търговците и повишава качеството на предлаганите от тях стоки и услуги, и поддържа цените на конкурентни нива;

6.

Счита, че заемането на отговорна позиция от страна на предприемачеството, при зачитане на принципа на корпоративната отговорност, на правилата на конкуренцията и икономическите интереси на потребителите, ще подпомогне изграждането на доверие от страна на потребителите;

7.

Отново посочва, че организациите на потребителите играят решаваща роля за подаването на сигнали към публичните органи относно проблемите, с които се сблъскват потребителите в своето ежедневие, и че е необходимо да се оптимизират инструментите, с които тези организации разполагат, така че да се подобри способността им за ефективни действия на равнище ЕС и на национално равнище; призовава държавите-членки да осигурят надлежни консултации с организациите на потребителите във всички етапи на процеса на вземане на решения и при транспонирането и прилагането на законодателството за защита на потребителите;

8.

Призовава Комисията и държавите-членки за повишаване на осведомеността и обучението на потребителите, което ще укрепи правата на последните през целия им живот; насърчава държавите-членки да гарантират предоставянето на ясна и разбираема информация на младите потребители относно продуктите и услугите, предназначени за тях; насърчава държавите-членки да включат аспектите, свързани със защита на потребителите, в националните учебни програми, така че децата да придобият необходимите знания, за да бъдат способни да вземат сложни решения на по-късен етап, както и да обмислят въвеждането на образователни програми за родители и възрастни потребители с по-далечната цел за развитие и консолидиране на осведомеността на потребителите; посочва, че тези програми следва да бъдат съобразени с образователните изисквания и възможностите на учещите на всяко равнище при същевременно използване на съвременни методи на преподаване, основани върху опит и примери от действителни житейски суации; припомня, че образованите потребители, които са осведомени относно своите права и знаят към кого да се обърнат в случай на несъответствие, играят също така важна роля за установяването на несъответстващи действия;

9.

Подчертава необходимостта от устойчиво потребление, като изтъква, че както доставчиците на услуги и търговците на дребно, така и потребителите трябва да бъдат обучени и по-добре осведомени за понятието устойчиво потребление, за да придобият такъв модел на поведение;

10.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да дадат ход на целенасочена комуникационна стратегия за повишаване на осведомеността на гражданите на ЕС относно рисковете от излагане на различни фактори, както и техните права като потребители, по-специално чрез създаването на лесни за ползване интернет портали, кампании за повишаване на осведомеността и информационни центрове на местно, регионално и национално равнище; подчертава необходимостта от използването на специфични канали за комуникация, за да се достигне до най-уязвимите потребители, като се следи за надеждността, достоверността и обективността на органите, предназначени да гарантират управлението и организацията на средствата за комуникация;

11.

Отново потвърждава, че индексът представлява важен инструмент за по-добро наблюдение на пазарите на дребно с оглед предоставяне на полезни елементи за подобряване на процесите на изготвяне на политиките и регулиране, но също така и за да се докаже на гражданите, че на техните тревоги се отделя необходимото внимание;

12.

Приветства петте основни показатели в индекса – жалби, цени, удовлетвореност, смяна на доставчика и безопасност, които са решаващи за определянето на това, кои пазари са най-застрашени от неправилно функциониране, водещо до икономически и социални последици за потребителите; счита при все това, че следва да се прибягва също така до критерии, позволяващи да се измери съответствието на продуктите и услугите с целта за устойчиво развитие;

13.

Признава, че макар и петте индикатори да не обхващат всички аспекти на потребителската среда, те предоставят необходимата основа за определяне на приоритети и изготвяне на заключения относно това, в коя област е необходим допълнителен анализ, при условие че предоставените данни от държавите-членки са пълни и тяхното обобщение може да бъде извършено на лесно съпоставима основа;

14.

Счита, че наличните данни относно жалбите, цените, удовлетвореността, смяната на доставчика и безопасността, свързани с потребителите, все още не са достатъчни, за да бъдат направени окончателни заключения, и че са необходими повече качествени данни, за да може да се разработи солидна база данни по въпросите на потребителите; подчертава, че поради тази причина е необходимо показателите да бъдат допълнително разработени, а събирането на данни трябва да бъде организирано така, че да се отчитат различията в националните системи;

15.

Счита, че след достигане на задоволително равнище на развитие на петте основни индикатора и на съпътстващата методология, така че да произведат висококачествени резултати, Комисията следва да обмисли включването в индкса на допълнителни дългосрочни индикатори, като например относно пазарните дялове, качеството, рекламата, прозрачността и съпоставимостта на офертите, както и индикатори относно правоприлагането и оправомощаването на потребителите, социални, екологични и етични индикатори, както и индикатори за измерване на обезщетенията и вредата за потребителите; счита обаче, че това следва да става постепенно с цел да се гарантира целенасочен и разбираем индекс, с цел гарантиране на по-обхватен подход към защитата на потребителите и даване на възможност на потребителите да се облагодетелстват изцяло от предимствата на вътрешния пазар;

16.

Отново посочва, че индексът следва да включва всички основни категории потребителски разходи, за да набележи най-проблематичните пазари и създаде условия за нови, по-изчерпателни специфични секторни анализи, по-специално когато има данни за проблеми, които са общи за различни пазари; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки да осигурят необходимото финансиране и персонал за по-нататъшното разработване на индекса;

17.

Осъзнава, че потребителите са доволни в по-малка степен от услугите и срещат повече проблеми с тях, отколкото със стоките, което донякъде отразява по-голямата сложност в договорните отношения и доставката на услуги; настоятелно призовава Комисията за провеждането на задълбочени анализи във всички проблемни сектори, определени в индекса; призовава също така Комисията да гарантира, че подобни операции по целесъобразност са последвани от конкретни законодателни инициативи и препоръки в областта на политиките към държавите-членки и от обратна връзка към Парламента;

18.

Приветства интереса и качеството на работата, извършена от Комисията в нейното проучване относно финансовите услуги на дребно, публикувано като последващи действия във връзка с индекса; отбелязва, че идентифицираните в сферата на финансовите услуги трудности бяха допълнително утежнени от финансовата криза; приветства по-конкретно произтеклите от това проучване разкрития относно значчителните проблеми, свързани с прозрачността и съпоставимостта на разходите по текущите сметки в ЕС; счита, че следва да бъдат направени всички уместни заключения относно по-ефективното регулиране на този отрасъл;

19.

Посочва, че въпреки че жалбите на потребители са важни за набелязването на грешки във функционирането на пазарите, липсата на жалби не винаги означава, че пазарите функционират добре, при положение че в някои държави-членки потребителите са по-малко склонни да подадат жалби поради различни традиции в потреблението или виждания относно вероятността за успех; посочва, че, от друга страна, големият брой жалби в дадена държава-членка не следва непременно да се тълкува като знак за недобре работещ пазар, а може да се дължи на наличието на ефективни органи, обработващи жалбите, или на наскоро проведена информационна кампания относно правата на потребителите;

20.

Отбелязва, че има над 700 организации в ролята на трета страна, които събират жалби от потребители в ЕС, но начините, по които това е уредено, се различават значително и сравнително малко от тях събират данни относно характера на жалбите и сектора, срещу който са насочени те; счита, че, макар това може би да е достатъчно, за да се предложи консултиране или информация, то далеч не е адекватно, за да се идентифицират потенциалните слабости на пазара от гледна точка на потребителя; във връзка с това призовава всички органи по жалбите да приемат хармонизирана методология за класифициране и докладване на жалби на потребители и ги насърчава да докладват данни за жалби, отнасящи се до всички области – препоръчителни и по избор, предложени от Комисията в нейния проект на препоръка; счита, че разработването на хармонизирана методология ще позволи на държавите-членки да събират по-съществени данни и да съставят по-пълна картина на националните пазари на дребно, което ще доведе до създаването на обща за ЕС база данни, която ще даде възможност за сравняване на проблемите на потребителите в различните части на ЕС;

21.

Обръща внимание на анализа на наличните данни за цените, който показва необясними трансгранични различия в цените на редица стоки и услуги; счита, че, макар разликите в цените да са често свързани с разлики в търсенето, нивата на разходите, данъците или структурата на разходите, те често са и знак за фрагментиране или неправилно функциониране на вътрешния пазар; предлага да се приеме, че в случаите, когато цената на даден продукт е по-висока от базисния индекс, е необходимо да се разгледа връзката между вноса и цените на дребно и да се проучат внимателно причините за различните ценови равнища;

22.

Счита, че наличните данни за цените не са достатъчни за правилното проследяване на вътрешния пазар и изисква от националните статистически служби и Евростат да работят съвместно с Комисията с цел да предоставят повече данни и да продължат да разработват методологията за събиране на данни за средните цени на съпоставими и представителни стоки и услуги; припомня в този контекст необходимостта националните статистически институти да валидират и участват повече в дейностите по събиране и изчисляване на средните цени; подчертава, че предоставянето на по-голяма прозрачност на данните относно цените би породило по-голямо доверие сред потребителите и би им показало, че техните всекидневни тревоги се отчитат надлежно;

23.

Признава, че удовлетвореността на потребителите е важен индикатор, който помага да се разбере колко добре или лошо функционират пазарите по отношение на потребителите; изисква от Комисията да продължава да разработва своята методология и техники за измерване за провеждането на проучвания относно удовлетвореността на потребителите и да обхване допълнителни сектори в бъдеще;

24.

Счита, че възможността за смяна на доставчика е основна черта на конкуренцията в пазарната икономика; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предприемат мерки за улесняване на тази смяна по отношение на всички важни услуги на дребно;

25.

Отбелязва, че според проучванията като цяло равнището на доверие на потребителите в безопасността на продуктите е високо, макар че са налице съществени различия между отделните държави-членки по отношение на виждането на потребителите за безопасността; изисква от Комисията и държавите-членки да подобрят наличните към момента данни относно безопасността на потребителските продукти, която се измерва предимно въз основа на докладвани инциденти и наранявания от дефектни продукти или чрез системи за уведомяване относно рискове; подчертава по-специално необходимостта от бдителност относно безопасността на играчките;

26.

Насърчава всички държави-членки да пристъпят към системно събиране и регистриране в обща база данни на злополуките или нараняванията, за да се повиши още повече безопасността на потребителите;

27.

Отбелязва, че на територията на ЕС значимостта на трансграничната дейност все още варира значително и че, макар средният размер на разходите за покупки зад граница да е съществен (737 евро на човек за година), по-голямата част (75 %) от търговците на дребно продават само на потребители в своята държава, а едва една четвърт от потребителите в ЕС извършват трансгранични покупки; счита, че, макар да са налице редица структурни прегради като език, разстояние, както и различия в законодателството за защита на потребителите, по-голямо доверие от страна на потребителите би увеличило значително равнищата на трансграничната търговия; счита, че развитието на трансграничната търговия не трябва да доведе до занижаване на равнището на регулиране, а напротив прави още по-необходими усилията за гарантиране на оптимално равнище на защита на потребителите в Европейския съюз;

28.

Отбелязва факта, че онлайн пазаруването става все по-разпространено, но трансграничната електронна търговия не се развива така бързо, както вътрешното пазаруване; изисква от Комисията да включи в бъдещите Индекси по-пълни данни относно действителното равнище на трансграничните продажби и проблемите, които срещат трансграничните потребители;

29.

Отбелязва, че повече от половината от потребителите в ЕС (51 %) се чувстват адекватно защитени от съществуващите мерки по отношение на потребителите, повече от половината (54 %) считат, че държавните органи защитават добре техните права, а малко по-голяма част (59 %) считат, че търговците и доставчиците зачитат техните права;

30.

Подчертава, че почти една трета (30 %) от потребителите в ЕС, които са извършили дистанционна покупка по интернет, по телефона или по пощата казват, че са имали проблеми с доставката; отбелязва обаче, че девет от десет от потребителите, които са се опитали да върнат закупена стока или да прекратят договор в рамките на пробния период, са успели да го направят;

31.

Припомня, че няколко държави-членки са разработили средства за проследяване на националните си пазари от гледна точка на потребителите, като например центрове за наблюдение на цените или цялостни системи за регистриране на жалбите, които ще бъдат вземани под внимание при разработването на политиките, докато други държави-членки не използват данните за проследяване на пазарите на дребно и изпитват трудности при събирането на данни; затова подчертава необходимостта от обмен на най-добри практики между държавите-членки;

32.

Подчертава, че значителният принос от страна на националните статистически служби и Евростат, както и тясното сътрудничество между тези органи, Комисията, създателите на политики в областта на защитата на потребителите, националните органи по прилагането, както и потребителските и стопанските организации, ще играят основна роля за гарантиране на качеството и изчерпателността на данните и за по-нататъшно разработване на необходимата база данни; призовава Евростат, държавите-членки и всички заинтересовани страни да предприемат мерки за улесняване на това сътрудничество;

33.

Счита, че свързаните с пазара данни могат да играят решаваща роля за стимулиране на иновациите и конкурентоспособността; следователно подчертава значението на индекса като средство за предоставяне на възможности за идентифициране на потребителските предочитания и потребителското търсене; отбелязва, че тази информация може да стимулира иновациите като предоставя на предприятията стимули за навлизане на нови пазари и упражняване на натиск върху дружествата в посока подобряване на техните продукти и услуги;

34.

Счита, че индексът следва да служи като богат източник на съпоставителни данни за националните създатели на политики в областта на конкуренцията, защитата на потребителите и други сфери и следва да ги подпомогне при набелязването на национално равнище на неправилното функциониращите по отношение на потребителите пазари;

35.

Призовава Комисията да съпостави националната потребителска среда във всяка държава-членка, като вземе под внимание различията в законодателството в областта на защитата на потребителите и традициите в потреблението; отново заявява, че сравняването на резултатите по отношение на потребителите в отделните държави-членки и съпоставянето на потребителската среда в различните части на ЕС помага за определянето на най-добри практики и в крайна сметка осигурява вътрешен пазар, който работи по отношение на потребителите;

36.

Насърчава всички държави-членки да провеждат на годишна основа широкообхватна операция по проследяване на пазара, за да набележат пазарите, които не функционират спрямо потребителите, и да предоставят изчерпателни данни, които ще позволят на Комисията да проследява и сравнява проблемите, пред които се изправят потребителите на вътрешния пазар;

37.

Настоява, че индексът следва не само да бъде използван за създаването на по-добра политика по отношение на потребителите, но също така трябва да послужи на всички политики, които засягат потребителите, като по този начин осигури по-добро включване на интересите на потребителите във всички политики на ЕС, както и интегриране на целта за устойчиво развитие в политиката за защита на потребителите; подчертава, че индексът следва също да насърчи едно по-общо разискване по въпроси, свързани с политиката в областта на защитата на потребителите;

38.

Изисква от Комисията да разработи с подкрепата на държавите-членки стратегия за по-добро представяне на индекса пред по-широка публика, наред с другото като гарантира, че той е лесно достъпен и забележим на съответните уеб сайтове, и да насърчава разпространяването му сред медиите, националните органи, потребителските организации и други заинтересовани страни; счита, че е необходимо да се продължи с ежегодното публикуване на Индекса в отделна брошура и да се осигури достъп до него на всички официални езици на ЕС; отправя искане към Комисията и държавите-членки да популяризират по подходящ начин сред европейските граждани интернет сайта „eYou Guide“, създаден специално от Комисията като указател за правата на гражданите;

39.

Приветства петте приоритетни области на действие, определени от Комисията в нейното съобщение относно прилагането на законодателството на ЕС за защита на потребителите;

40.

Подчертава, че ефективното прилагане и изпълнение на правилата на ЕС за защита на потребителите служи като стимул за увеличаване на доверието на потребителите и като мощно възпиращо средство спрямо дружествата, които се опитват да заобикалят тези правила; призовава Комисията да проследява отблизо държавите-членки и да им помага при транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС за защита на потребителите; приканва Комисията в този контекст да проучи възможностите, като използва правното основание, предоставено от член 169 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да се придаде по-голямо значение на политиката за защита на потребителите чрез мерки, които подпомагат и допълват политиките на държавите-членки, като по възможност включват създаването на Европейска агенция за потребителите;

41.

Отбелязва, че правоприлагането в различните части на ЕС е доста нееднородно и че повечето държави имат своите силни и слаби страни; посочва, че цифрите показват важни различия между отделните държави-членки по отношение на бюджетите за проследяване на пазара и броя на участващите инспектори; настоятелно призовава държавите членки да удвоят усилията си и да увеличат ресурсите с цел да гарантират, че законите, които защитават потребителите и осигуряват конкуренция, се прилагат на пазарите на дребно;

42.

Счита, че засилването на проследяването на пазара и наличието на механизми за правоприлагане и тяхното ефикасно и всеобхватно прилагане с цел насърчаване на доверието на потребителите е от решаващо значение, тъй като разходите за потребление ще бъдат важен фактор за икономическото възстановяване; счита, че на публичните органи трябва да се предоставят повече ресурси за разследване и в крайна сметка прекратяване на незаконните търговски практики;

43.

Подчертава, че пазарите на дребно се развиват много бързо и правоприлагащите органи трябва да са в състояние да се справят с новите предизвикателства, които им предлагат икономическите и технологичните промени, за да действат ефективно в трансгранична среда, каквато е например вътрешният пазар, и, за да постигнат това, трябва да се обединят усилията, за да се гарантира, че правоприлагането е ефективно и последователно в целия ЕС; счита, че е необходим и преглед на регулаторната рамка, за да се попълнят евентуални регулаторни пропуски;

44.

Насърчава създаването във всички държави-членки на независими агенции за защита на потребителите, които разполагат с всички правомощия да сезират националните съдилища, за да защитят интересите на потребителите; съответно насърчава сътрудничеството между агенциите за защита на потребителите във всички държави-членки;

45.

Насърчава всички държави-членки да разгледат предимствата на идеята за учредяване на специален потребителски омбудсман; отбелязва, че в някои държави-членки съществува такава институция като извънсъдебен орган за мирно разрешаване на потребителски спорове, но и като консултиращ държавата орган за разрешаване на въпросите, попадащи в обхвата на предоставените му правомощия;

46.

Споделя становището на Комисията, че алтернативни механизми за решаване на спорове като медиация и арбитраж или извънсъдебни споразумения могат да бъдат целесъобразен и привлекателен вариант за потребителите, които не са успели да решат по неофициален път спора си с търговец или с публични организации за предоставяне на услуги; настоятелно призовава пдържавите-членки да насърчават разработването на алтернативни механизми за решаване на спорове, за да повишат равнището на защита на потребителите и да оптимизират спазването на законодателството, но подчертава, че такива механизми следва да допълват, а не да заместват съдебните или административните форми на правоприлагане; счита освен това, че определянето на дати и стриктни срокове за отговорите, които трябва да дадат различните органи и предприятия относно представените досиета, би могло да съставлява много важна отправна точка за потребителите, които желаят да предприемат стъпки за разрешаването на даден спор;

47.

Припомня, че данните показват съществени различия между държавите-членки и възможности за подобрение на механизмите за обжалване; припомня, че системи за предявяване на колективни съдебни искове към момента съществуват в 13 държави-членки и призовава Комисията да осигури последващи действия на своята Зелена книга от 27 ноември 2008 г. относно колективната защита на потребителите (COM(2008)0794) в кратки срокове;

48.

Подчертава необходимостта от подходяща подготовка и обучение на държавните служители и съдебните органи по отношение на правилата на ЕС за защита на потребителите;

49.

Отбелязва, че прегледът на Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите показва, че органите, които обработват трансграничните случаи, изпитват трудности поради недостиг на налични ресурси; призовава Комисията да проучи как може да бъдат осигурени подходящи ресурси, за да се изпълняват съществуващите задължения съгласно Регламента за сътрудничество в областта на защитата на потребителите;

50.

Изразява подкрепа за провеждането на съгласувани действия по правоприлагането (едновременни проверки - „sweeps“), при които националните органи едновременно проверяват определен сектор по отношение спазване на законодателството на ЕС; подчертава, че тези действия следва да се провеждат по-често (два пъти годишно) въз основа на обща методология и да бъдат съчетани с други средства;

51.

Признава правната сложност, свързана с публикуването на резултатите от проследяването на пазара и дейностите по правоприлагането, както и факта, че работата по разследването често е обект на стриктни правила за поверителност, но счита, че Комисията и държавите-членки следва да публикуват тези резултати, включително тяхното класифициране по отделни дружества в случай на установени повтарящи се незаконни практики; счита, че това ще гарантира повече прозрачност, ще популяризира работота по правоприлагането, извършвана от националните органи, и ще даде възможност на потребителите да правят добре информиран избор;

52.

Призовава за засилване на структурите за проследяване на пазара във всички държави-членки, така че продуктите, които са в обращение на техните пазари, да отговарят на високи стандарти за безопасност, а дефектните или опасни продукти да бъдат изтегляни много бързо от пазара; призовава Комисията да следи и периодично да ревизира насоките, използвани от системата за бързо предупреждение (RAPEX), с цел да се подобри функционирането на системата;

53.

Във връзка с това призовава Комисията да следи по-решително прилагането от страна на държавите-членки на регламентите относно надзора на пазара и по-конкретно на Регламент (ЕО) 765/2008 и при необходимост да образува незабавно производство за нарушение;

54.

Подкрепя усилията на Комисията за изпитване на най-новите технически възможности за мониторинг, за да бъде гарантирана в световен мащаб проследимостта на продуктите по цялата верига на доставки (например посредством чипове за радиочестотна идентификация или баркодове); призовава Комисията да представи на Парламента своите актуални инициативи и най-нови познания за изграждането на глобална мрежа за проследяване на продуктите;

55.

Припомня, че Мрежата на европейските потребителски центрове се нуждае от подходящо финансиране, за да насърчава доверието сред потребителите, като предоставя консултации на гражданите относно техните права като потребители и като им осигурява лесен достъп за подаване на жалби в случаи, когато потребители са извършили трансгранични покупки;

56.

Посочва, че, с оглед на непрекъснато нарастващия внос в ЕС от трети държави, митническите органи играят важна роля за защита на потребителите от внесени опасни продукти, което предполага все по-тясно сътрудничеството между органите за проследяване на пазара и митническите органи, но също така и между митническите органи в различни държави-членки;

57.

Подчертава, че гарантирането на безопасността на продуктите, които са в обращение в рамките на вътрешния пазар, поражда необходимост от обединяване на усилията с органите на трети страни; във връзка с това подкрепя инициативата на Комисията за засилване на международното сътрудничество и търсене на официални споразумения с правоприлагащите органи в трети страни, по-специално Китай, САЩ и Япония; отбелязва, че непрекъснатият диалог и обмен на информация в областта на безопасността на продуктите е в интерес на всички страни и играе важна роля за изграждането на доверие сред потребителите; призовава Комисията да докладва редовно на Парламента относно своя диалог с трети страни;

58.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/10

А.

като има предвид, че Комисията, Парламентът, Европейският омбудсман и държавите-членки следва да положат повече усилия, за да определят и предоставят информация относно правата на гражданите и да помагат на гражданите да се ползват от тези права, като това ще спомогне също за по-доброто функциониране на вътрешния пазар;

Б.

като има предвид, че увеличаването на прозрачността е от основно значение за преодоляване на пречките пред свободното движение през границите и упражняването на правата на свободно движение;

В.

като има предвид, че е необходим значителен напредък от страна на Комисията и държавите-членки в повишаването на осведомеността относно възможностите, които вътрешният пазар предлага за гражданите и предприятията;

Г.

като има предвид, че вътрешният пазар постигна съществен напредък, но все още съществуват пречки за пълноценното му и правилно функциониране;

Д.

като има предвид, че когато правилата на вътрешния пазар не се прилагат правилно, е необходимо да се осигури бързо защита, без непременно да се предприемат правни действия;

Е.

като има предвид, че мрежата SOLVIT, когато стане напълно функционираща, ще предотвратява прекалено честото търсене на помощ от съдебната система, където процедурите често са сложни, а механизмите за гарантиране на защитата на отделните личности в много случаи възпрепятстват достъпа до правосъдие;

Ж.

като има предвид, че обучението и трансграничният обмен, наред с другото посредством електронните мрежи, изградени от Комисията, са от основно значение за по-добро прилагане на достиженията на правото на Общността в областта на вътрешния пазар;

З.

като има предвид, че гражданите и предприятията разчитат на ефективното прилагане на правилата на вътрешния пазар, в резултат на което да използват пълноценно възможностите, предлагани от вътрешния пазар;

И.

като има предвид, че държавите-членки, подкрепяни от Комисията, следва да подобряват способността на механизмите за решаване на проблеми да помагат на гражданите да защитават правата си;

Й.

като има предвид, че мрежата SOLVIT беше създадена от Комисията и държавите-членки през 2002 г. с цел решаване на проблеми, които възникват пред граждани и предприятия поради неправилно прилагане на законодателството относно вътрешния пазар;

К.

като има предвид, че SOLVIT е мрежа за онлайн решаване на проблеми, в която държавите-членки на ЕС (както и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) работят заедно за решаването – без предприемане на правни действия – на проблеми, срещани от гражданите и предприятията в резултат от неправилното прилагане на законодателството относно вътрешния пазар от публичните органи;

Л.

като има предвид, че SOLVIT е считана за сравнително успешна система, която осигурява защита, без да се прилагат формални процедури, в рамките средно на 10 седмици и че решаването на проблеми на вътрешния пазар от SOLVIT би могло да бъде пример за добра практика за други услуги за предоставяне на помощ в областта на единния пазар;

М.

като има предвид, че, когато бъде счетено за необходимо от някоя държава-членка, особено с оглед на предстоящи рекламни кампании, капацитетът на SOLVIT следва да бъде увеличен с цел да се избегнат проблеми с недостатъчен персонал;

Н.

като има предвид, че все пак SOLVIT следва да не заменя нито законната работа на Комисията по случаи на нарушения, нито да служи за извинение за това да се работи по-малко амбициозно в държавите-членки за транспонирането на директивите на ЕС своевременно и правилно;

О.

като има предвид, че много граждани, които имат проблем, свързан с вътрешния пазар, който попада в обхвата на SOLVIT, не знаят за съществуването на SOLVIT и поради това се обръщат към Европейския омбудсман със своя проблем;

1.

Приветства инициативата на Комисията от юли 2002 г. за изграждане на мрежата на националните администрации SOLVIT с помощта на интерактивна онлайн база данни, което беше успешно средство за увеличаване на прозрачността и създаване на партньорски натиск за ускоряване на решаването на проблемите;

2.

Призовава Комисията да използва правомощията си, за да гарантира ефективно прилагане на правилата на международния пазар с цел намаляване на административната тежест за гражданите и предприятията;

3.

Подчертава факта, че проблемите, свързани с прилагането на правилата на вътрешния пазар, често биват откривани чрез мрежата SOLVIT;

4.

Подчертава, че опитът на SOLVIT следва да бъде внедрен при разработването на политики на национално равнище и на равнище ЕС, което да води до структурни или регулаторни промени, когато е необходимо;

5.

Призовава Комисията системно да включва в таблото за резултатите за вътрешния и потребителския пазар по-подробна информация относно прилагането и изпълнението на законодателството относно вътрешния пазар, както с цел увеличаване на прозрачността, така и като полезно средство за служителите на SOLVIT;

6.

Призовава таблото за резултатите на вътрешния пазар, докладът SOLVIT, докладът на Службата за ориентиране на гражданите и индексът за развитие на пазарите на дребно да се публикуват едновременно веднъж в годината (без да се променя честотата на тяхното публикуване) с цел да се даде обща представа за развитието на вътрешния пазар и по-добре да се координира работата, извършена в тези области, като в същото време се запази специфичният характер на тези инструменти; призовава Комисията да разгледа възможността за включване в индекса за развитие на пазарите на дребно на подробна информация за напредъка, постиженията и недостатъците на SOLVIT; призовава Комисията да предприеме незабавни действия за решаване на съществуващите проблеми, открити чрез мрежата SOLVIT;

7.

Отбелязва, че някои центрове на SOLVIT не разполагат с достатъчно персонал и че през 2008 г. броят на решените случаи е намалял, като в същото време средният брой дни, необходими за тяхното решаване, е нараснал; призовава всички центрове на SOLVIT да наемат служители, които разполагат с подходяща квалификация и опит за длъжностите, които ще заемат; застъпва становището, че следва да има повече обучение за служителите, назначени в SOLVIT; приветства свършената от SOLVIT работа, в частност процента на разрешени случаи, който продължава да бъде висок (83 %) въпреки повишената натовареност през 2008 г. (нараснала с 22 % – до 1 000 случая) и въпреки факта, че някои центрове на SOLVIT са изправени пред проблеми, свързани с персонала;

8.

Отбелязва, че много граждани и малки предприятия не са достатъчно запознати с работата на SOLVIT и че предприятията или използват платени правни услуги в случаи, в които SOLVIT може да бъде използван в техен интерес, или дори приемат искания от такъв характер от държавите-членки, въпреки че тези искания не са в съответствие със законодателството на Общността в областта на вътрешния пазар; приветства факта, че дейностите на SOLVIT са довели до икономии на разходи за европейските граждани и предприятия, които се изчисляват на 32,6 млн. евро през 2008 г.;

9.

Отбелязва, че портфейлът на министерството, което приема в структурите си националния център на SOLVIT в определена държава, може да повлияе на общественото виждане за типа работа, извършвана от SOLVIT във въпросната държава и че равнището на успешно решаване и бързо обработване на случаите зависи от готовността и способността на държавите-членки за тясно сътрудничество с центровете на SOLVIT;

10.

Призовава държавите-членки да гарантират, че техният център SOLVIT разполага със силна политическа подкрепа, за да може да убеждава органите, срещу които са внесени жалби, да сътрудничат активно в рамките на процедурата на SOLVIT и съответните срокове;

11.

Счита, че държавите-членки следва да увеличат ефективността на сътрудничеството между националните, регионалните и местните органи и SOLVIT; в допълнение счита, че държавите-членки следва да поставят началото на по-интензивен и по-мащабен обмен на най-добри практики;

12.

Подчертава важността на обмена на информация между центровете на SOLVIT и поради това препоръчва представители на центровете на SOLVIT в отделните държави-членки да се срещат редовно, което ще позволи обмен на информация и споделянето на примери за най-добри практики и системи;

13.

Призовава държавите-членки да популяризират SOLVIT, като използват всички видове медии, за да осигурят на широк кръг от граждани и предприятия информация, особено за това как да защитават своите права, и да предоставят достатъчно ресурси, за да бъде това популяризиране по-ефективно; призовава освен това Комисията и държавите-членки да популяризират онлайн системи за алтернативно уреждане на спорове в рамките на мрежата SOLVIT; призовава също своите членове да популяризират SOLVIT в своите избирателни райони;

14.

Призовава всяка държава-членка да популяризира SOLVIT като алтернативен механизъм за решаване на спорове посредством национални информационни кампании;

15.

Призовава държавите-членки и Комисията да популяризират SOLVIT в интернет; настоятелно призовава Комисията да предостави единен интернет адрес за всички национални центрове на SOLVIT - www.solvit.eu, за да улесни достъпа на гражданите след повторното пускане в действие на портала „Вашата Европа“, който в крайна сметка ще обедини всички служби за подпомагане на единния пазар, включително SOLVIT;

16.

Призовава държавите-членки да създадат интернет страници, свързани с европейския SOLVIT портал, на които да представят успешно приключени случаи и най-добри практики по отношение на решаването на спорове посредством този механизъм;

17.

Призовава държавите-членки да повишат ефективността на центровете на SOLVIT, като предоставят държавни служители от състава на съответните административни служби, за да улеснят решаването на случаи, които са извън обхвата на SOLVIT (SOLVIT+), както и да осигурят добър достъп на центровете на SOLVIT до юридически експерти в рамките на съответната администрация; настоятелно призовава Комисията да ускори предоставянето на неофициални юридически оценки на центровете на SOLVIT;

18.

Призовава държавите-членки да назначат служител за връзка със SOLVIT в държавните служби, които участват в прилагането на правилата на вътрешния пазар, с цел да се гарантира по-добро сътрудничество;

19.

Призовава държавите-членки да организират информационни кампании относно SOLVIT на местно, регионално или национално равнище, насочени към определени групи, като например малки и средни предприятия, които в момента изостават по отношение на осведомеността относно SOLVIT, и насърчава държавите-членки да си сътрудничат и да обменят най-добри практики с цел SOLVIT да се популяризира възможно най-ефикасно; отбелязва, че успоредно със своята собствена процедура, комисията по петиции на Парламента пренасочва вносителите на петиции към SOLVIT, когато счете, че посредством тази мрежа може да се намерят по-бързи решения на отделни случаи;

20.

Признава ефективността на SOLVIT като мрежа за сътрудничество, която се стреми да решава по неформален начин проблеми, възникващи за граждани и предприятия в ЕС в резултат на неправилното прилагане на законодателство в областта на вътрешния пазар от страна на публичните органи;

21.

Отбелязва, че в годишния доклад на SOLVIT за 2008 г. се посочва, че SOLVIT привлича значителен брой случаи, които излизат извън областите на действие на мрежата, което води до забавяне на обработката на жалби от нейната компетентност в съответните центрове;

22.

Отбелязва, че съществуват различни органи, пред които гражданите на ЕС могат да представят своите проблеми, включително комисията по петиции на Парламента, SOLVIT, Комисията и Европейския омбудсман;

23.

Изисква от SOLVIT да отнася случаи на неправилно прилагане на законодателството на ЕС, чието решаване е твърде сложно за нея, не само до Комисията, но и, по целесъобразност, до комисията по петиции на Парламента;

24.

Припомня, че петициите се разглеждат по открит и прозрачен начин в тясно сътрудничество с компетентните законодателни комисии, Комисията и съответните органи в държавите-членки;

25.

Счита, че процесът на внасяне и разглеждане на петиции може да допринесе за по-доброто законотворчество; припомня, че след влизането в сила на Договора от Лисабон, правомощията на Парламента за активно и пряко оформяне, преразглеждане и усъвършенстване на законодателството на ЕС ще нараснат значително; наред с това напомня, че засилването на ролята на националните парламенти следва да се вземе под внимание;

26.

Отбелязва, че не съществува един-единствен орган, отговорен за проследяването на жалбите, подадени от граждани, от начало до край, тъй като те са внасяни по различни начини; призовава за по-добра координация между различните органи, които получават и разглеждат жалби на граждани;

27.

Изисква от SOLVIT да включи в своя уебсайт линк към комисията по петиции на Парламента, както и към съответните комисии в рамките на националните парламенти, така че гражданите да бъдат информирани относно правото си да внасят петиции в Парламента като средство за получаване на извънсъдебна правна защита и на решения посредством политическия и законодателния процес;

28.

Освен това подкрепя разработването на общ уебсайт на европейските институции, чиято цел е да оказва съдействие на гражданите на ЕС и да ги насочва директно към институцията или органа, компетентни за разглеждането на съответната жалба;

29.

Призовава своите членове да предприемат инициативи за популяризирането на SOLVIT и да полагат усилия за повишаване на осведомеността относно SOLVIT сред членовете на националните парламенти, например като представят постигнатото от SOLVIT на срещите на Конференция на комисиите по европейски въпроси (КОСАК); освен това подчертава необходимостта националните правителства и парламенти да се включат по-активно в популяризирането на SOLVIT на национално равнище; призовава Комисията и държавите-членки да координират изслушване на центровете на SOLVIT с цел да се определят добрите практики в центровете и съществуващите пречки за доброто им функциониране, за да се повиши ефикасността на администрацията и на рутинните работни практики;

30.

Призовава държавите-членки да увеличат персонала на центровете на SOLVIT, като използват всички налични средства, включително алтернативни начини за финансиране, с цел изграждането на административен капацитет пропорционално на населението на съответната държава и броя на обработените до момента случаи;

31.

Призовава държавите-членки и Комисията заедно да проучат и анализират причините за ниското равнище на успеваемост на определени центрове на SOLVIT, както и причините за сравнително дългото време за разглеждане на отделните случаи в тези центрове, за да се осигури полезна информация за разработването на по-добра стратегия за решаване на проблеми в полза на гражданите и предприятията на вътрешния пазар;

32.

Призовава Комисията да представя годишни доклади за SOLVIT, съдържащи много повече подробна информация и статистически данни, което също така би позволило да бъде оценена ефективността на всеки национален център, тъй като в противен случай е трудно да се правят дългосрочни оценки на тенденциите и да се предлагат конкретни мерки, насочени към подобряване на положението в отделни държави-членки;

33.

Призовава Комисията да създаде единен интернет портал за всички центрове на SOLVIT на възможно най-лесен за намиране адрес (www.solvit.eu); в същото време счита, че значително подобряване на присъствието на мрежата SOLVIT в интернет е от съществено значение и че за тази цел трябва да бъдат използвани както уебсайтовете на социалните мрежи, така и програмите за търсене;

34.

Счита, че, с оглед на големия брой случаи, засягащи отделни лица и признаването на квалификация или социални обезщетения и обезщетения за местоживеене, мрежата SOLVIT трябва да сътрудничи много по-интензивно и да разшири информационните си кампании, за да включи асоциациите на експатрирани лица и консулските служби на държавите-членки;

35.

Счита, че с оглед на големия брой случаи, засягащи предприемачи, мрежата SOLVIT трябва да сътрудничи много по-интензивно и трябва да разшири информационните си кампании, за да включи европейски и национални стопански сдружения, с особен акцент върху малките и средни предприятия;

36.

Призовава Комисията като приоритетна задача да приключи проекта за услуги за подпомагане във връзка с вътрешния пазар, за да рационализира услугите за предоставяне на информация, съвети и помощ за решаване на проблеми и да ги направи по-достъпни и по-ефективни;

37.

Призовава Европейския омбудсман да си сътрудничи по-тясно с центровете на SOLVIT и да препраща, незабавно и без бюрократични спънки, всички постъпващи жалби, които не са от неговата компетентност, на центъра на SOLVIT, за който се предполага да е компетентен, когато тези жалби са свързани с вътрешния пазар и може да попаднат в обсега на SOLVIT; призовава Комисията да започва ускорена процедура за нарушение на Договора, ако при нерешена жалба до SOLVIT бъде открито prima facie нарушение на правото на Общността;

38.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/16

A.

като има предвид, че извънредните икономически обстоятелства през последните две години породиха необходимост от извънредни мерки;

Б.

като има предвид, че Европейският съюз предприе безпрецедентния ход да прибегне до член 107, параграф 3, букви б) и в) от Договора за функционирането на Европейския съюз;

В.

като има предвид, че по време на криза добре функциониращите пазари имат ключово значение, а правилата за конкуренцията следва да бъдат прилагани гъвкаво, но стриктно;

Г.

като има предвид, че протекционизмът и нарушаването на правилата на конкуренцията само биха задълбочили и удължили кризата;

Д.

като има предвид, че нарастващият бюджетен дефицит и публичен дълг в много държави-членки може да забави икономическото възстановяване и икономическия растеж за години, може би и за десетилетия напред;

Е.

като има предвид, че правителствата на държавите-членки предоставиха гаранции за задълженията на банките в отговор на финансовата криза от октомври 2008 г. насам; като има предвид, че емитирането на обезпечени облигации до момента е значително по размери и предостави на банките значителен източник за финансиране и застраховка срещу рисковете, пред които е изправена финансовата система;

Ж.

като има предвид, че резултатите от емпирични анализи предполагат, че гаранциите на правителствата на държавите-членки са предизвикали редица ефекти и нарушавания, като например намаляване на спреда на частните облигации, които трябва да бъдат взети предвид при разглеждане на възможността за удължаване на тяхното действие през 2010 г;

З.

като има предвид, че възможността на транснационалните дружества да използват широко данъчните убежища и офшорните центрове като част от своите стратегии за избягване на данъчно облагане е в противоречие с принципа за лоялна конкуренция;

И.

като има предвид, че управлението в областта на данъчното облагане е важна предпоставка за запазването на благоприятни условия за лоялна конкуренция, както и за подобряване на функционирането на вътрешния пазар;

1.

Приветства доклада за политиката на конкуренция за 2008 г., особено главата, посветена на картелите и потребителите; подкрепя създаването на отдел за връзка с потребителите; отбелязва, че наличието на картели ощетява потребителите; изразява съжаление относно трудностите за потребителите да извлекат ползите от конкуренцията;

2.

Подчертава факта, че картелите са едно от най-сериозните нарушения на конкурентното право, нарушават веригата на стойност, вредят на потребителите и имат силно отрицателно въздействие върху икономиката; насърчава Комисията да продължи да прилага строго правилата, за да предотвратява картели и да предприема действия срещу тях; приветства инструменти като пакета от актове за постигане на споразумение, който позволява на Комисията да решава случаи на картелиране посредством опростена процедура, при която дружествата, след като са видели доказателствата, решават да признаят участието си в картела и глобата, наложена на страните, се намалява; припомня, че политиката в областта на конкуренцията и всеобхватното прилагане на правилата на конкуренцията са от ключово значение за наличието на добре функциониращ и конкурентен европейски вътрешен пазар, като повишават ефикасността, високите предприемачески постижения, както и защитата на потребителите; счита, по-конкретно, че борбата с картелите играе централна роля при гарантирането на това, че потребителите печелят от режим на конкуренция под формата на по-ниски цени и по-голям избор от продукти и услуги;

3.

Отправя искане да бъде включен на широка основа при формирането на политиката на конкуренция, включително въвеждане на съзаконодателна роля и изискване Парламентът редовно да бъде информиран относно всяка инициатива в тази област;

4.

Призовава Комисията да информира Парламента през 2010 г. относно конкретните действия в областта на конкуренцията, които тя възнамерява да предприеме в резултат на влизането в сила на Договора от Лисабон;

5.

Призовава Комисията да докладва подробно и ежегодно пред Парламента относно последващите действия спрямо препоръките на Парламента и да обясни всяко отклонение от препоръките на Парламента;

6.

Насърчава Комисията да постави началото на постоянен и непрекъснат диалог със сдруженията на потребителите с цел идентифициране на свързаните с конкуренцията проблеми и определяне на приоритетите в правоприлагането; изисква пълен доклад за дейността на отдела за връзка с потребителите към ГД „Конкуренция“;

7.

Призовава Комисията да осигурява публичен достъп до всички оценки и проучвания, на които се позовава в бъдещите си годишни доклади за конкуренцията, и да назначава независими и надеждни експерти за провеждането на тези оценки и проучвания;

8.

Припомня искането си Комисията да започне спешен преглед на човешките ресурси в Генерална дирекция „Конкуренция“ и да гарантира, че наличните ресурси са достатъчни за нарастващия обем на работа;

9.

Подчертава необходимостта от ясни, стабилни и благоприятни за МСП правила за конкуренцията, основани на принципа „Мисли първо за малките!“, залегнал в „Small Business Act“ за Европа;

10.

Призовава Комисията в следващия си доклад да включи специална глава, посветена на малките и средни предприятия (МСП) и конкуренцията; посочва високата цена на патентната система за МСП, която се дължи по-специално на заплахата от завеждане на дела от неизвършващи практическа дейност организации; обръща внимание на отворения достъп до иновациите и общите пространства на знание; призовава МСП да използват резултатите от Седмата рамкова програма (FP7) при отворен достъп;

11.

Призовава Комисията да използва за правно основание на бъдещо законодателство в областта на вътрешния пазар член 12 от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 153, параграф 2 от Договора за ЕО), който ясно посочва, че „изискванията за защита на потребителите се вземат под внимание при определянето и осъществяването на другите политики и действия на Съюза“;

12.

Изисква от Комисията да настоява за прилагане на пакета за далекосъобщенията;

13.

Разглежда в положителна светлина публикуването на Съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член 82 от Договора за ЕО в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение“; счита, че Насоките са крачка напред, като се има предвид, че те водят до повече прозрачност и предвидимост по отношение на евентуална намеса на Комисията, но следва при никакви обстоятелства да не ограничават или намаляват способността на Комисията да предприема действия в тази област съгласно, понастоящем, Договора за функционирането на Европейския съюз;

14.

Подчертава, че през 2008 г., за пръв път в историята на политиката на конкуренция на ЕС, са били наложени принудителни глоби за неспазване на предишно решение на Комисията;

15.

Подчертава, че е важно Комисията да наблюдава внимателно използването на държавни помощи, с цел да се гарантира, че тези споразумения за подпомагане не се използват за защита на националната промишленост по начин, който вреди на вътрешния пазар и на европейските потребители;

16.

Счита, че поради тази причина е от решаващо значение, при извършването на оценка по въпроса дали държавната помощ е съвместима с Договора, да се намери правилният баланс между отрицателните последици от държавната помощ по отношение на конкуренцията и публичните финанси и положителния й ефект по отношение на общите интереси;

17.

Призовава Комисията да оцени външното измерение на въздействието на предвидените типове регулиране на банковия сектор, по-специално по отношение на конкурентоспособността на европейските банки;

18.

Счита, че политиките на държавна помощ, предприети по отношение на финансовите институции и процеса на икономическо възстановяване, помогнаха за стабилизирането на финансовия пазар и в борбата с последиците от ограничаването на кредитирането за реалната икономика;

19.

Отбелязва, че политиката в областта на държавната помощ е неразделна част от политиката на конкуренция и контролът на държавната помощ отразява необходимостта от запазването на равни условия за всички предприятия, извършващи дейност на единния европейски пазар; в този контекст си задава въпроса до каква степен държавната помощ, предоставена на финансовия пазар, е предизвикала нарушаване на правилата на конкуренцията; призовава за изготвянето на независим доклад относно потенциалните нарушаващи ефекти от държавната намеса във финансовия сектор; отправя искане до Комисията да докладва относно напредъка в преструктурирането, постигнат от бенефициерите на държавна помощ, и да осигури повече яснота относно възстановяването на държавна помощ и възможните санкции в случай, че помощта не бъде възстановена; настоятелно призовава Комисията да изясни задължителните мерки за преструктуриране, свързани с потенциални нарушаващи ефекти, водещи до различия в условията за възстановяване на средствата в отделните държави-членки; призовава за по-голяма яснота относно критериите за продажба на активи и тяхното въздействие върху съответните фирми в средносрочен план;

20.

Изразява загриженост във връзка със субсидиите и нарушаванията, предизвикани от гаранциите за задълженията на банките, предоставени от правителствата на държавите-членки; настоятелно призовава Комисията да оцени обхвата на субсидиите, свързани с гаранциите за задълженията на банките, и по този начин да анализира доколко те отговарят на изискванията на конкурентното право на ЕС и какви мерки са необходими за коригиране на нарушавания, свързани с тези гаранции;

21.

Призовава Комисията спешно да продължи да разследва защо държавната помощ, предоставена на банки, не достига до реалната икономика и да предприеме мерки срещу банки, които очевидно не могат или отказват да предадат по веригата ползите от държавната помощ;

22.

Отбелязва, че Комисията вече е започнала процеса на поетапно спиране на държавната помощ и разпореждане за преструктуриране и продажба на предприятия; признава, че този процес трябва да бъде гъвкав, за да бъде успешен; въпреки това призовава за насоки от Комисията относно този процес; счита, че държавната намеса следва да не бъде продължавана неоправдано и че възможно най-бързо трябва да бъдат изготвени стратегии за прекратяване на държавната намеса;

23.

Настоява относно необходимостта от координиране на стратегиите за прекратяване на държавната намеса, по-специално по отношение на поетапното спиране на помощта за банковия сектор; подчертава, че подобна координация е от решаващо значение за избягване на всяко нарушаване на правилата на конкуренцията, възникващо в резултат на ситуация, при която банки могат да бъдат субсидирани до някаква степен в онези държави, където програмите за подпомагане на банките са запазени, за разлика от държавите, където подобни програми поетапно са спрени;

24.

Счита, че системата от правила за конкуренцията устоява на сътресенията до момента, но кризата изведе на дневен ред спешната необходимост от рамка на ЕС за трансгранично управление на кризи във финансовия сектор, включително решение на проблема с институциите от типа „прекалено големи, за да фалират“ (too-big-to-fail), както и бързо и пълно прилагане на препоръките от доклада Larosière, включително единен европейски регулаторен орган, система за гарантиране на влоговете и фонд за подпомагане на застрашени от фалит ключови предприятия или еквивалентна система;

25.

Изисква от Комисията да докладва относно националните мерките по въпроса с държавната помощ, различията между отделните национални схеми, техния евентуален нарушаващ ефект спрямо конкуренцията, както и икономическите различия, които могат да настъпят в резултат от това; призовава Комисията да подготви предложения за по-съгласуван, единен европейски подход;

26.

Призовава Комисията да засили разследванията си относно обхвата на незаконното комбиниране на държавна помощ, от една страна, и инструменти на Общността като структурните фондове и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, от друга страна, за да осигури последователността на своите действия;

27.

Приканва Комисията да обясни какви критерии ще бъдат използвани при вземането на решение относно евентуално удължаване на действието на временната общностна рамка за мерките за държавна помощ;

28.

Настоява за това, че държавната помощ следва да бъде съвместима с целите на стратегията от Лисабон и Гьотеборг и на пакета от мерки в областта на климата и енергетиката; настоятелно призовава държавите-членки да премахнат вредните субсидии, които, наред с другото, насърчават потреблението или добива на изкопаеми горива, като така се увеличават емисиите на парникови газове; в по-широк план подчертава необходимостта от извършването на стратегически оценки на околната среда (СООС) по отношение на политиките и оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС) по отношение на проектите, предвидени в обхвата на пакета от мерки за възстановяване;

29.

Приветства новите насоки относно държавната помощ за защита на околната среда в рамката на пакета от мерки в областта на климата и енергетиката, които въвеждат нормализирана оценка за второстепенните въпроси и по-подробна оценка за съществените въпроси;

30.

Призовава Комисията да публикува през 2010 г. изчерпателен доклад относно ефективността на държавната помощ, предоставена за „екологично възстановяване“ (постигане на съществена промяна в посока към устойчивост, по-специално в автомобилния сектор), и на държавната помощ за защита на околната среда;

31.

Призовава за подобно информиране относно държавната помощ, предоставена за подпомагане на малките и средни предприятия, обучението, научноизследователската и развойна дейност и иновациите;

32.

Предлага при поетапното спиране на временната общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза да бъде взето предвид икономическото положение (продължителността на възстановяването и размера на спада на БВП) в съответната държава-членка;

33.

Призовава Комисията да продължи усилията си за постигане на по-голяма прозрачност в рамките на сектора на далекосъобщенията по отношение на тарифите на операторите, предоставящи фиксирани далекосъобщителни услуги и особено на операторите, предоставящи мобилни далекосъобщителни услуги;

34.

Подчертава необходимостта да се разгледа предизвикателството, което представляват данъчните убежища и офшорните центрове, що се отнася до, наред с другото, нелоялната конкуренция и финансовата стабилност;

35.

Отново призовава за въвеждане на обща консолидирана корпоративна данъчна основа;

36.

Настоятелно призовава Комисията да информира Парламента относно прегледа си на решението на Комисията относно държавната помощ за обществените услуги, който трябваше да бъде приключен на 19 декември 2008 г. и който сега следва да вземе предвид влизането в сила на Договора от Лисабон;

37.

Със загриженост отбелязва, че възстановяването на незаконна държавна помощ е продължителен и тежък процес и че само една малка част от държавите-членки са отговорни за почти всички нерешени случаи; насърчава Комисията да направи процедурите още по-строги и да продължи да оказва натиск върху държавите-членки, по-специално спрямо извършилите повторно нарушение;

38.

Изисква от Комисията да проведе щателно разследване на като цяло широко разпространеното използване, от страна на някои фирми в Европа, на стажове и временни трудови договори с ниско заплащане за висококвалифицирани кадри като икономическа стратегия, базираща се на злоупотреба, която подкопава принципите за достоен труд и е източник на нарушаване на конкуренцията;

39.

Подчертава, че улесняването на финансирането с рисков капитал за малки и средни предприятия е от решаващо значение за насърчаване на лоялната конкуренция;

40.

Призовава Комисията да оцени и да докладва за това, дали и до каква степен различните национални схеми за подкрепа в автомобилната промишленост са допринесли за други цели на Общността, по-специално за устойчивостта и за екологосъобразните технологии; настоятелно призовава Комисията да направи оценка на конкурентоспособността в рамките на този пазар, по-специално на отношението между производители на оригинално оборудване и преките и вторичните доставчици;

41.

Приветства публикуването на пакета за опростяване;

42.

Приветства приемането от страна на Комисията на Бялата книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила; счита, че това е победа за защитата на потребителите в Европейския съюз;

43.

Припомня, че картелите вредят на икономиката и представляват едно от най-сериозните нарушения на конкурентното право; счита, че подобни нарушения на конкурентното право действат срещу интересите на гражданите на Съюза, тъй като предполагат, че предимствата от по-ниските цени в резултат на конкуренцията не могат да бъдат предадени по веригата на потребителите; отново заявява в тази връзка, че всяко предстоящо предложение относно колективното обезщетение трябва да е съобразено със становището на Парламента, изразено в неговата резолюция от 26 март 2009 г. относно действия при вреди, причинени от нарушаване на антитръстовите правила на ЕС, и настоява, че Парламентът трябва да участва в приемането на подобен акт чрез процедурата на съвместно вземане на решение;

44.

Призовава Комисията да подобри координацията между мерките, свързани с конкурентното право, и мерките, свързани с правото в областта на защитата на потребителите, в своите инициативи;

45.

Приветства изключително твърдата позиция на Комисията спрямо антиконкурентното поведение през последните години, тъй като то причинява големи щети на потребителите и на икономиката; изтъква необходимостта от широка обществена подкрепа за политиката на конкуренция и демократичната легитимност, гарантирана от включването на Европейския парламент; изразява загриженост, че използването на един-единствен инструмент – налагането на все по-високи глоби – може да се окаже прекалено непрецизно, не на последно място в светлината на възможната загуба на работни места в резултат от невъзможност за плащане и призовава за по-широк кръг от по-чувствителни инструменти, които обхващат въпроси като индивидуална отговорност, прозрачност и отчетност на дружествата, съкратени процедури, право на защита и справедлив процес и механизми за гарантиране на ефективното действие на заявленията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (по-специално за преодоляване на смущенията, породени от процесите за разкриване на сведения в САЩ), програми за корпоративно съответствие с норми и разпоредби (corporate compliance) и разработване на европейски стандарти; подкрепя подход от типа „морков и тояга“, със санкции като ефективно възпиращо средство, особено за повторни провинения, и с насърчаване на спазването на норми и разпоредби;

46.

Счита, че ако едно и също дружество извърши няколко нарушения на конкурентното право, то тогава са необходими по-строги възпиращи мерки за прилагане на антитръстовите правила при случаи на картелиране или за борба със злоупотребите с господстващо положение;

47.

Призовава Комисията и държавите-членки да въведат принципа на личната отговорност;

48.

Призовава Комисията да разгледа ролята на програмите за съответствие като инструмент в борбата с антиконкурентното поведение;

49.

Призовава Комисията да формулира конкретни критерии, според които ще се определя дали предприятията са действали умишлено или по непредпазливост;

50.

Призовава Комисията да формулира конкретни критерии, според които дружествата майки следва да бъдат определяни като солидарно отговорни за поведение на техните дъщерни дружества, което е подобно на картелното;

51.

Посочва, че малките и средните предприятия са сравнително по-силно засегнати от несъразмерни глоби, отколкото по-големите дружества;

52.

Счита, че глобите следва да са пропорционални на нарушението; също така предлага, при подходящи обстоятелства съответната сума, платена като обезщетение, да бъде вземана предвид при изчисляване на глобата; призовава Комисията да преразгледа основата за изчисляване на глоби и, ако е целесъобразно, да включи новите принципи за налагане на глоби в Регламент (ЕО) № 1/2003;

53.

Призовава Комисията да въведе „обслужване на едно гише“ за заявленията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер;

54.

Отправя искане да бъде надлежно информиран и консултиран относно всяко изменение на Регламента за групово освобождаване в сектора на моторните превозни средства в срок, който позволява на Парламента да предприеме съответните проверки и да има пълноценен принос, като се има предвид, че е спешно необходимо на сектора да бъде предоставено предсказуемо бъдеще, което да му позволи да предприема съответни мерки;

55.

Подчертава необходимостта от ефективно сътрудничество с Парламента, както и с потребителските организации и организациите на малките предприятия, във връзка с всяко изменение на Регламента за групово освобождаване, приложим за вертикалните споразумения; подчертава, че най-добрият начин да се преодолеят потенциалните вреди за потребителите, причинени от липса на избор, е регулаторна рамка, която насърчава съгласувани действия от страна на различни пазарни оператори;

56.

Припомня искането за провеждане на подходящи проверки, включително изслушване на организациите на крайните потребители в Парламента, по отношение на проекта за регламент за групово освобождаване за моторните превозни средства на Комисията и проекта за допълнителни насоки; призовава Комисията да осигури актуални за бъдещето правила, считано от 1 юни 2010 г.;

57.

Приветства в това отношение предложението на Комисията за по-строга регулаторна рамка за сервизното обслужване, за да се намалят високите разходи на потребителите за ремонт и поддръжка, породени от практики, свързани с нарушаване на правилата за конкуренцията, като изключването на независимите доставчици на услуги;

58.

Очаква интересите на малките и средните търговци на моторни превозни средства надлежно да бъдат взети предвид в бъдещия правен режим в областта на конкуренцията в сектора на моторните превозни средства; счита, че в противен случай Регламентът за групово освобождаване в сектора на моторните превозни средства следва да бъде запазен в настоящия му вид;

59.

Изисква да бъде консултиран относно всяко предложено изменение на регламента за групово освобождаване по отношение на вертикалните споразумения, в срок, който позволява на Парламента да предприеме адекватни проверки и да има пълноценен принос;

60.

Приветства целта за по-нататъшно подобряване на механизмите за сезиране и повече последователност в оценяването на сравними операции по сливане и насърчава Комисията допълнително да преразгледа въздействието на правилото за „две трети“;

61.

Приветства преразглеждането на известието на Комисията относно приемливите средства за защита съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета и Регламент (ЕО) № 802/2004 на Комисията, където се кодифицират неотдавнашни решения на Съда, вземат се предвид заключенията от Изследването за средствата за защита и се разглеждат въпросите, повдигнати в рамките на обществената консултация;

62.

Отправя искане до Комисията да изготви доклад по държави относно прилагането на член 21, параграф 4 от регламента на ЕО за сливанията, който позволява съображенията, свързани с обществената политика, да вземат предимство пред съображенията, свързани с конкуренцията;

63.

Подчертава, че настоящата икономическа криза не оправдава намаляване на строгостта на политиките на ЕС за контрол на сливанията;

64.

Приканва Комисията да определи критерии, които да се прилагат за започване на секторно проучване; счита, че Комисията следва да действа не само по жалби от индустрията или от потребителите, но също и по препоръка от Парламента;

65.

Призовава Комисията да проведе разследване какъв е маржът във веригите на производство и дистрибуция, в съответствие с резолюцията на Парламента от 26 март 2009 г. относно цените на хранителните стоки в Европа; изисква от Комисията да предложи подходящи мерки, включително регламент, за защита на потребителите, работниците и производителите от злоупотреби с господстващо положение или неблагоприятни последици, установени в хода на това разследване;

66.

Призовава повторно в тази връзка за провеждане на секторни проучвания на рекламата онлайн и на отношенията между производителите на селскостопански стоки (по-специално на млечни продукти), междинните купувачи, основните дистрибутори и крайните потребители; призовава за проучване на концентрациите в медийния сектор, което да включва всички начини за разпространение на съдържание, като печат, телевизия, радио и интернет; отправя искане до Комисията да представи анализ на конкуренцията в телекомуникационния и в автомобилния сектор, както и в сектора на финансовите услуги;

67.

Подчертава необходимостта от всеобхватни секторни проучвания и последващи мерки по отношение на хранителната промишленост и по-специално на веригата за разпространение на млечни продукти, в тясно сътрудничество с органите на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК);

68.

Изисква от Комисията да продължава да наблюдава цените на хранителните продукти в Европейския съюз и условията на конкуренция в хранителната промишленост;

69.

Подчертава нуждата от подобряване на конкуренцията във фармацевтичния сектор чрез предприемане на подходящи мерки за борба с практиките на фармацевтичните предприятия, които могат да доведат до забавяне или възпиране на пускането на пазара на генерични продукти, в съответствие с резултатите от проучването на сектора, проведено от ГД „Конкуренция“;

70.

Приветства проучването на Комисията в енергийния сектор; отправя искане до Комисията да проучи до каква степен липсата на инвестиции в инфраструктурата, особено в свързването на газопреносни и електропреносни мрежи, затруднява конкуренцията; отбелязва, че сигурността на доставките и ефективната конкуренция в енергийния пазар не могат да бъдат постигнати без взаимосвързана и добре функционираща инфраструктура на енергетиката;

71.

Изразява загриженост относно недостатъчната конкуренция в телекомуникациите; изисква провеждането на допълнително проучване в сектора; настоява Органът на европейските регулатори на електронните съобщения (ОЕРЕС) да насърчава конкуренцията, по-специално чрез уместен анализ на пазара; затова настоява на секретариата му да бъдат предоставени достатъчно ресурси за тази цел;

72.

Изразява съжаление във връзка с обстоятелството, че в своя доклад Комисията не отделя голямо внимание на междуинституционалното сътрудничество с Парламента и не отговаря на следните искания на Парламента, отправени в неговата резолюция от 10 март 2009 г.:

73.

Повтаря своя призив за проучване относно прилагането на правилата за обществени поръчки и относно това дали националните различия водят до нарушаване на правилата на конкуренцията;

74.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/25

A.

като има предвид, че наличието на ефективно функциониращ вътрешен пазар е абсолютно необходимо за създаването на стабилна и иновативна икономическа среда, в която потребителите могат да купуват качествени стоки и услуги, а предприятията – да създават нови работни места;

Б.

като има предвид, че въпреки че е извървян дълъг път в областта на вътрешния пазар, все още има много, което може да се направи, така че този пазар да достигне пълния си потенциал;

В.

като има предвид, че вътрешният пазар не може да функционира добре, ако правилата на Общността в тази област не са правилно транспонирани, прилагани и изпълнявани;

Г.

като има предвид, че е абсолютно наложително държавите-членки своевременно да въвеждат в националното си законодателство законодателните актове в областта на вътрешния пазар;

Д.

като има предвид, че Европейският парламент и националните парламенти могат активно да допринасят за по-добро транспониране на законодателните актове в областта на вътрешния пазар, като продължат да работят в тясно сътрудничество по време на процеса на преговори и транспониране;

Е.

като има предвид, че представителите на институциите на ЕС и на държавите-членки следва да се срещат редовно и да правят преглед на прилагането на законодателните актове в областта на вътрешния пазар;

Ж.

като има предвид, че публикуването на индекса на вътрешния пазар спомага за намаляване на дефицита по транспонирането, но че е необходимо да се приеме подход, основаващ се в по-голяма степен на качеството, чиято цел е да надхвърли цифрите и да посочи причините за този дефицит;

З.

като има предвид, че въпреки че индексът на вътрешния пазар и индексът на потребителския пазар имат различни методологии с различен обхват и различни набори от показатели, те споделят една обща цел да подобрят функционирането на вътрешния пазар;

И.

като има предвид, че настоящият среден дефицит от 1 % съответства на целта за 1 %, договорена между държавните и правителствени ръководители през 2007 г., но че все още девет държави-членки не са изпълнили тази цел;

Й.

като има предвид, че факторът на разпокъсаност е 6 %, което означава, че 100 директиви не са транспонирани в най-малко една държава-членка;

К.

като има предвид, че закъснението при транспонирането на 22 директиви е надвишило две години след крайния срок, което е пряко нарушение на целта за „нулева толерантност“, определена от държавните и правителствени ръководители през 2002 г.;

Л.

като има предвид, че е особено важно да се проследява транспонирането на определени директиви от основно значение за развитието на вътрешния пазар;

М.

като има предвид, че разполагането с повече публична информация относно това кои директиви не са транспонирани от определени държави-членки може да се окаже полезно средство за повишаване на осведомеността сред широката общественост и за оказване на партньорски натиск, включително от страна на членове на Европейския парламент върху членове на националните парламенти;

Н.

като има предвид, че продължаващите случаи на нетранспониране или неправилно транспониране не се дължат непременно на липса на добра воля от страна на държавите-членки, а причината може да е в липсата на яснота или последователност на равнището на съответното законодателство на ЕС, и че следователно е желателно индексът на вътрешния пазар да представлява не само инструмент за оказване на натиск върху държавите-членки, но и средство за диалог, позволяващо по-добро разбиране на трудностите, срещани от тях при транспонирането;

О.

като има предвид, че е необходима повече информация относно качеството на транспонирането;

П.

като има предвид, че по отношение на вътрешния пазар тежестта, като цяло, е изместена от законодателната дейност към прилагането и че поради това индексът на вътрешния пазар следва редовно да предоставя по-подробна информация относно прилагането и изпълнението на законодателните актове в областта на вътрешния пазар, включително обективни показатели за функционирането на вътрешния пазар, което ще позволи да се подобри проследяването на резултатите и тенденциите;

Р.

като има предвид, че членовете на Европейския парламент следва да уведомяват своите избиратели за прилагането на засягащото ги законодателство относно вътрешния пазар, както и за начините, посредством които те могат да упражняват правата си;

С.

като има предвид, че работата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на Европейския парламент стана източник на полезна информация относно прилагането, транспонирането и изпълнението на законодателството от основно значение в областта на вътрешния пазар, посредством доклади по собствена инициатива, проучвания, семинари и изслушвания, което ще продължи и в бъдеще;

Т.

като има предвид, че обучението и трансграничният обмен, наред с другото и чрез електронните мрежи, изградени от Комисията, са от съществено значение за по-доброто прилагане на законодателството на Общността в областта на вътрешния пазар;

У.

като има предвид, че гражданите и предприятията зависят от ефективното изпълнение на правилата в областта на вътрешния пазар, за да могат да се възползват в пълна степен от потенциала на този пазар;

1.

Приветства горепосочената препоръка на Комисията относно мерки за подобряване на функционирането на единния пазар; подчертава, че държавите-членки не бива да избират мерките, които са най-удобни за тях, а да се ангажират с прилагането на всички тях;

2.

Настоятелно призовава държавите-членки да работят в тясно сътрудничество с Комисията и помежду си и да поемат своя дял от отговорността и ангажираността за пълното използване на потенциала на вътрешния пазар; призовава Комисията да използва всичките си правомощия за гарантиране ефективното прилагане на правилата в областта на вътрешния пазар, включително ефективно наблюдение на пазара, хармонизиране, допълнително опростяване на законодателството и други мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и предприятията;

3.

Застъпва становището, че е важно да се действа на по-ранен етап с оглед ограничаване на риска от дефицит по транспонирането и че Комисията следва да оказва по-голямо съдействие на държавите-членки през целия период на транспониране; счита, че това следва да включва по-специално диалог и по-голям обмен на информация с цел предвиждане на възможните проблеми и опит за разрешаването им преди крайния срок за транспониране;

4.

Подкрепя по-специално идеята за активно участие на националните парламенти и засилено сътрудничество с други заинтересовани страни, например социалните партньори, в процеса на преговори и транспониране;

5.

Подчертава значението на открития диалог и на едно по-тясно сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент с цел по-нататъшно разискване и подробно разглеждане на проблемите, пред които са изправени държавите-членки в процеса на транспониране, тъй като правилното транспониране и правилното прилагане на директивите на национално равнище са основна предпоставка за ефективното функциониране на вътрешния пазар, на конкуренцията и на икономическата и социална стабилност в ЕС;

6.

Призовава Комисията да организира годишен форум, посветен на вътрешния пазар, на който да се срещат представители на европейските институции и държавите-членки и други заинтересовани страни с цел установяване на по-ясни ангажименти по отношение на транспонирането, прилагането и изпълнението на законодателните актове в областта на вътрешния пазар;

7.

Подчертава, че такъв форум, посветен на вътрешния пазар, следва да провежда заседания на равнище работни групи, както и на равнище министри, за да осигури важна платформа за споделянето на най-добри практики между националните администрации;

8.

Призовава Комисията да включва редовно в индекса на вътрешния пазар, който изготвя, по-подробна информация относно прилагането и изпълнението на законодателните актове в областта на вътрешния пазар, включително обективни показатели относно функционирането на вътрешния пазар;

9.

Призовава към това, индексът на вътрешния пазар, докладът за SOLVIT, докладът на службата за ориентиране на гражданите и индексът на потребителския пазар да се публикуват едновременно веднъж годишно (без да се променя честотата на тяхното публикуване), с цел предоставяне на обща представа за развитието на вътрешния пазар и по-добро координиране на работата, която е извършена в тези области, при запазване на спецификата на тези инструменти;

10.

Призовава Комисията да обмисли нови начини за премахване на оставащите пред завършването на вътрешния пазар пречки, включително към създаване на „тест за вътрешния пазар“ за всяко предложение за ново законодателство на ЕС, за да се гарантира, че предлаганите нови мерки не подкопават вътрешния пазар;

11.

Счита, че индексът на вътрешния пазар се припокрива значително с годишния преглед на Комисията относно прилагането на законодателството на Общността; във връзка с това насърчава Комисията да използва годишния преглед по-стратегически, като се съсредоточи върху областите на вертикални политики, което би подобрило качествения анализ на индекса на вътрешния пазар;

12.

Призовава Комисията да представи по-достъпно за читателите съобщение за пресата, съдържащо индекса на вътрешния пазар, с цел да се повиши осведомеността относно резултатите и да се увеличи натискът върху държавите-членки, за да да гарантират правилното и своевременно транспониране на директивите;

13.

Приветства факта, че за трети пореден път е изпълнена целта за дефицит по транспонирането от 1,0 %; настоятелно призовава деветте държави-членки, които не са постигнали тази цел, да предприемат действия за подобряване на резултатите в това отношение;

14.

Счита, че съществува ясна връзка между навременното и правилно транспониране на директивите относно вътрешния пазар и качеството на първоначалното законодателство; във връзка с това отбелязва значението на работата на по-ранни етапи, включително на ангажимента за спазване на принципите за по-добро регулиране, на пълните консултации с държавите-членки относно методите за транспониране и изпълнение, както и на необходимостта от обстойни оценки на въздействието и анализ на релевантната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, преди да се предлага ново законодателство;

15.

Припомня, че броят на директивите, които не са транспонирани от една или повече държави-членки, остава прекалено голям и призовава Комисията и държавите-членки да обединят усилия, за да се намали без отлагане този брой, като се започне от директивите, чието транспониране е забавено с две или повече години;

16.

Призовава Комисията да предостави на своя интернет сайт по-обстойна информация за директивите, които не са изпълнени в отделните държави-членки;

17.

Настоятелно призовава държавите-членки да предоставят на Комисията таблици за съответствие с подробно описание на националните мерки за транспониране на директиви, така че Комисията да може да предоставя по-обстойна информация относно качеството на транспонирането; призовава Комисията да определи най-добрите практики за навременно и правилно транспониране и да ги съобщи на държавите-членки;

18.

Счита, че държавите-членки следва да засилят ефективното сътрудничество между националните, регионалните и местните органи, които участват в прилагането на правилата в областта на вътрешния пазар, като гарантират и засилят функцията на координиране на вътрешния пазар в рамките на своята национална администрация;

19.

Призовава държавите-членки да предоставят на своите държавни служители и съдебни органи на национално и местно равнище редовни обучения относно правилата в областта на вътрешния пазар в рамките на съществуващите програми и мрежи на Общността;

20.

Споделя становището на Комисията, че е необходимо държавите-членки да гарантират, че трансграничните мрежи на електронни информационни системи, установени от Комисията (например Информационната система на вътрешния пазар (IMI), Системата за бърз обмен на информация за опасни нехранителни стоки (RAPEX), Системата за бърз обмен на информация за храните и фуражите (RASFF) или Системата за сътрудничество при защита на потребителите (CPC-S)) функционират, като вземат необходимите мерки, включително разпределяне на ресурси;

21.

Призовава Комисията да разглежда законодателството относно вътрешния пазар като цикличен процес, в който последващите оценки следва да бъдат важна част и да се използват за установяване на това, дали законодателството отговаря на първоначалната оценка на въздействието или я надминава, а в противен случай - за определяне на това как законодателството следва да се измени или преработи с цел да се гарантира, че отговаря на първоначалните цели;

22.

Счита, че държавите-членки следва да увеличат усилията си за предоставяне на информация на гражданите и на предприятията относно техните права в рамките на вътрешния пазар и така да им дадат възможност да упражняват на практика тези права; призовава Комисията да даде приоритетно значение на завършването на проекта за услуги за подпомагане в областта на единния пазар (SMAS), който е насочен към рационализиране на услугите за предоставяне на информация, консултации и помощ при разрешаване на проблеми, както и към улесняване на достъпа до такива услуги;

23.

Счита, че предоставената от Комисията в интернет информация относно вътрешния пазар е обширна, но твърде разпокъсана; призовава Комисията, в сътрудничество с Европейската мрежа на предприятията („Enterprise Europe Network“), да установи и укрепи портала „Вашата Европа – Бизнес“ („Your Europe – Business“) като централно гише („One-Stop-Shop“) за информация за предприятията по отношение на вътрешния пазар, за да бъдат избегнати ненужните и скъпоструващи паралелни структури и за да бъдат използвани потенциалните синергии, особено във връзка с предоставянето на информация в съответствие с директивата за услугите (7);

24.

Подчертава съществената роля на Европейската мрежа на предприятията („Enterprise Europe Network“), тъй като тя позволява на малките и средни предприятия (МСП) да се възползват от възможностите на вътрешния пазар; подчертава, че бюрократичните задължения блокират ценни ресурси и по-този начин възпрепятстват по-решителното съсредоточаване върху основната задача на „Enterprise Europe Network“, а именно предоставянето на индивидуално адаптирана помощ за МСП; призовава Комисията да използва в по-голяма степен „Enterprise Europe Network“ за целенасоченото предоставяне на информация и да намали бюрократичните разходи за партньорите тази мрежа;

25.

Счита, че държавите-членки следва, с подкрепа от страна на Комисията, да повишат капацитета на механизмите за решаване на проблеми, в частност този на SOLVIT, така че да се предоставя по-ефективна правна защита; подчертава, че опитът от SOLVIT следва да бъде включен в процеса на формулиране на политики на национално равнище и на равнище ЕС и че това ще доведе, по целесъобразност, до структурни и регулаторни промени; призовава държавите-членки да укрепят още повече мрежите от центрове на SOLVIT, като им разпределят допълнителни финансови и човешки ресурси;

26.

Призовава Комисията и държавите-членки да вземат необходимите мерки, така че европейските предприятия и граждани да са по-добре запознати с центровете на SOLVIT и техните безплатни услуги за разрешаване на проблеми;

27.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/30

А.

като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ следва да служи за постигане на икономически растеж и създаване на работни места, тъй като спадът на БВП с 4 %, спадът в промишленото производство и общият брой от над 23 милиона безработни жени и мъже представляват човешка и икономическа катастрофа;

Б.

като има предвид, че Лисабонската стратегия не доведе до удовлетворителни резултати поради слаба управленска структура, липса на отчетност, прекомерно комплексна цел с множество отделни цели, прекалено амбициозни цели и липса на яснота, насоченост и прозрачност и като има предвид, че по тази причина приветства предложението на Комисията за стратегия „ЕС 2020“ и придружаващите я цели и рамка;

1.

Счита, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да даде ефективен отговор на икономическата и финансова криза, давайки нова целеустременост и последователност на европейско равнище на процеса на възстановяване в ЕС посредством мобилизиране и координиране на националните и европейските инструменти;

2.

Приветства решението на Европейския съвет, с оглед на това, че в предишната Лисабонска стратегия твърде много цели на европейско равнище не бяха постигнати, да определи по-малко на брой, но по-ясни и по-реалистични цели, които са в по-голяма степен количествено измерими;

3.

Счита, че една устойчива, пълна и висококачествена заетост, както за мъжете, така и за жените, е важна цел в ЕС, която може да бъде постигната единствено ако институциите на ЕС и държавите-членки осъществят необходимите реформи;

4.

Отбелязва, че безработицата е ключов въпрос в настоящите обсъждания в контекста на кризата; счита, че с цел да се предприемат в пълна степен мерки срещу високата и нарастваща безработица, ЕС трябва да прилага амбициозна социална програма, включително усилия за насърчаване на по-дълъг и здравословен живот, водене на борба с бедността и социалната изолация, подпомагане на работниците да съвместяват работата си с отговорностите за полагане на грижи, намаляване на преждевременното напускане на училище, насърчаване на обучение през целия живот, както и борба с дискриминацията и насърчаване на интегрирането на принципа за равенство между половете, равенство между половете, права на работниците и добри условия на труд; настоятелно призовава държавите-членки да решават проблема с безработицата чрез създаване на повече възможности за обучение и стажове за млади хора, като същевременно ги защитават от нелоялни практики в сферата на заетостта;

5.

Подчертава, че с цел решаване на проблема, свързан с високата и нарастваща безработица, ЕС трябва да прилага амбициозна социална програма, както и силна стратегия за равенство между половете и интеграционна политика;

6.

Счита, че е необходимо ЕС да създаде приобщаващи и конкурентоспособни пазари на труда чрез преструктуриране на системите за социална сигурност и осигуряване на по-голяма гъвкавост за работодателите, в съчетание с подходящи краткосрочни обезщетения за безработица и подкрепа за повторно наемане на работа;

7.

Призовава ЕС да улесни свободното движение на всички граждани, включително работници: професионалисти, бизнесмени, научни работници, студенти и пенсионери;

8.

Настоятелно призовава ЕС да проучи възможността за европейски схеми за позволяване на миграция на познанието, предотвратяване на европейско „изтичане на мозъци“, насърчаване на върховите резултати, както и за установяване на мрежи от водещи университети на международно равнище; счита, че създаването на „пета свобода“ на познанието следва да допринесе за постигането на тази цел;

9.

Изразява разочарование, че в първоначалните предложения за стратегия „ЕС 2020“ не се споменава нищо за сектора на селското стопанство, въпреки потенциалът на този сектор активно да допринесе за справяне с основните бъдещи предизвикателства; изразява убеждение, че, с помощта на правилната рамка за политики и адекватни бюджетни средства, селското и горското стопанство могат да играят значителна роля в общата европейска стратегия за гарантиране на икономическо възстановяване и постигане на целите във връзка с изменението на климата, като същевременно могат да допринесат за продоволствена сигурност в ЕС и в световен мащаб, както и за растеж и създаване на работни места;

10.

Счита, че стратегията „ЕС 2020“ следва да осигури амбициозен, по-последователен и основан на цели подход към икономическата криза, като гарантира по-голяма съгласуваност между припокриващите се стратегии, като например стратегията за устойчиво развитие и Пакта за стабилност и растеж, за да способстват за изграждането на справедлива, устойчива и благоденстваща Европа;

11.

Счита, че Лисабонската стратегия не успя поради липсата на ангажираност и съпричастност от страна на държавите-членки във връзка с прилагането на договорени планове за действие, както и на липсата на ефективни стимули и обвързващи инструменти на равнище ЕС;

12.

Настоятелно призовава Европейския съвет да се откаже от „отворения метод за координация“, основаващ се на „обмена на най-добри практики“ и „партньорския натиск“ в областта на икономическата политика; насърчава Комисията да използва всички разпоредби на разположение в Договора от Лисабон, като например членове 121, 122, 136, 172, 173 и 194, за да координира икономическите реформи и плановете за действие на държавите-членки;

13.

Подчертава, че Комисията следва да изготви прецизна таблица със съществуващите пречки и да предложи действия относно ключовите проблеми с оглед на доизграждането на вътрешния пазар;

14.

Приканва Комисията, при зачитане на принципа на субсидиарност, да предложи нови мерки, като например регламенти и директиви, и евентуални санкции за тези държави-членки, които не изпълняват стратегията „ЕС 2020“, както и стимули за държавите-членки, които я изпълняват;

15.

Припомня, че както Комисията, така и Европейският съвет подчертаха ключовата роля на Парламента за стратегията „ЕС 2020“ и по тази причина следва да зачитат неговите прерогативи чрез представяне на годишни препоръки по отношение на отделните политики пред Парламента преди вземането на решения от страна на Европейския съвет; настоятелно призовава Съвета и Комисията да признаят ключовата роля на Парламента за прилагане на стратегия „ЕС 2020“; счита, че е необходимо да се изготви междуинституционално споразумение за установяване и официално формулиране на демократичен и ефективен път напред, което следва да включва ангажимент от Съвета да не договаря промени в стратегията през идните години без официално да се е консултирал първо с Парламента;

16.

Подчертава необходимостта от по-добро сътрудничество с националните парламенти и гражданското общество; счита, че включването на повече заинтересовани лица ще засили натиска върху националните администрации за постигане на резултати;

17.

Счита, че държавите-членки, в тясно сътрудничество с Комисията, следва да изготвят проекти на национални планове за действие, които предвиждат максимални и минимални стойности за някои макроикономически аспекти на техните икономики;

18.

Отбелязва, че Европейската сметна палата отправи критики към изпълнението на бюджета на ЕС от страна на Комисията и държавите-членки; счита, че тъй като самите държави-членки управляват 80 % от бюджета на ЕС, Комисията следва да упражнява по-силен натиск върху тях да поемат отговорност за правилното разходване на тези фондове и да обмисли финансови санкции, в случай че държавите-членки откажат да сътрудничат;

19.

Счита, че държавите-членки следва да посочат начините, по които те са използвали фондовете на ЕС за постигане на различните цели на стратегията „ЕС 2020“ и че финансирането от ЕС следва да зависи от резултатите и съвместимостта с целите на стратегията „ЕС 2020“;

20.

Подчертава, че бюджетната консолидация и икономическите политики трябва да бъдат тясно координирани с цел повишаване на растежа, създаване на работни места и гарантиране на бъдещата стабилност на еврото; счита, че държавите-членки трябва да изпълняват критериите на европейския Пакт за стабилност и растеж (ПСР), като същевременно постигнат равновесие между намаляването на националните дефицити, инвестирането и социалните потребности;

21.

Счита, че неспазването от няколко от държавите-членки в еврозоната на ПСР показва необходимостта от засилване на икономическата координация между държавите в ИПС; счита, че проблемите в еврозоната изискват европейско решение и изразява съжаление по повод липсата на механизми за гарантиране на стабилността на еврото;

22.

Отбелязва, че спекулативните атаки срещу изправени пред икономически трудности страни още повече задълбочава техните икономически проблеми и води до голямо оскъпяване на паричните заеми за тях;

23.

Подчертава необходимостта от Европейски надзорен орган за гарантиране на ефективен микро- и макропруденциален надзор, като по този начин се предотвратяват бъдещи кризи; подчертава необходимостта от създаване на ефикасна европейска банкова система, която да е в състояние да финансира реалната икономика и да гарантира, че Европа ще продължи да бъде един от водещите финансови центрове и една от водещите икономики в света; подчертава, че надзорът не може да остане чисто национален въпрос, тъй като пазарите са международни и финансовите институции действат отвъд националните граници;

24.

Отбелязва, че единният пазар допринася значително за благоденствието в Европа и приветства факта, че на Марио Монти беше възложена задачата да предложи нови и балансирани идеи с оглед да се даде бърз тласък на европейския общ пазар; счита, че тъй като вътрешният пазар е ключова област в стратегията „ЕС 2020“, Съветът и Комисията следва да представят предложения за доизграждане на вътрешния пазар;

25.

Отбелязва, че някои правителства упражняват икономически протекционизъм, заплашвайки по този начин да зачеркнат 50 години икономическа интеграция и солидарност;

26.

Припомня на държавите-членки, че те могат да използват метода на засилено сътрудничество в области, в които преговорите са останали безрезултатни;

27.

Счита, че е от съществена важност да се доизгради вътрешния енергиен пазар с цел да се гарантира икономически растеж, интегриране на възобновяемите енергийни източници и сигурност на доставките; счита, че устойчивите енергийни източници с ниско съдържание на въглерод следва да представляват значителен дял от енергийния микс на ЕС;

28.

Счита, че европейската промишленост следва да се възползва от своята водеща роля в устойчивата икономика и технологиите за екологосъобразна мобилност чрез използване на своя потенциал за износ; същевременно счита, че това би намалило зависимостта от ресурси и би улеснило изпълнението на необходимите цели в областта на изменението на климата „20-20-20“; подчертава, при все това, че икономиката на ЕС се нуждае от високотехнологични суровини в достатъчна степен за постигане на тази цел;

29.

Счита, че Комисията е следвало да постави по-голямо ударение върху насърчаването и подкрепата на малките и средни предприятия (МПС), тъй като повечето работни места се създават в този сектор и иновациите и технологичният напредък в него играят ключова роля за даване на нов тласък на нашата икономика; счита, че са необходими повече предложения за намаляване на бюрокрацията и насърчаване на новаторски идеи;

30.

подчертава, че Законът за малките предприятия е първа стъпка, но следва да се надгражда с повече амбиция; счита, че следва да се даде приоритет на законодателство, което благоприятства МСП, като насърчава предприемачеството и подобрения достъп до финансиране;

31.

Подчертава, че една успешна стратегия „ЕС 2020“ следва да се съсредоточи върху насърчаването на МСП и на създаването на работни места не само в сектора на търговията и услугите, но също така в промишлеността и селскостопанския сектор, тъй като те са жизненоважни за бъдещето на нашата икономика;

32.

Счита, че застаряването на населението в Европа изисква политики на обучение през целия живот и по-гъвкава пенсионна възраст (когато служителите направят подобен избор), с цел да се поддържа достатъчен брой активни лица на пазара на труда и да се засили тяхното социално приобщаване; счита, че потенциалът за трудова заетост на възрастните хора и на работниците с увреждания често се пренебрегва и очаква предложения, които целят засилването на техния потенциал; освен това настоятелно призовава Комисията да предложи стратегия за борба с безработицата сред младежите;

33.

Счита, че в настоящия бюджет не се отразяват в достатъчна степен финансовите потребности, свързани със справянето с предизвикателствата на 21 век; настоятелно призовава Комисията да представи амбициозно предложение с цел да гарантира успеха на стратегията „ЕС 2020“;

34.

Настоятелно призовава Комисията да съхрани определената в Лисабонската стратегия цел за разходи от 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност в новата стратегия както за бюджета на ЕС, така и за националните бюджети; приканва Комисията да представи предложение за придаване на по-голяма ефективност на европейската научноизследователска дейност чрез рационализирането на съществуващите структури, намаляване на бюрокрацията и създаване на по-благоприятна от гледна точка на изследователската дейност и иновациите инвестиционна среда в публичния и частния сектор; счита, че с цел постигане на функциониращ цикъл в областта на познанието е необходимо да се подобри образователната система, да се повиши структурираността и ефективността на иновационните системи, като същевременно се подкрепят ключовите за тази цел технологии; призовава държавите-членки да се възползват по-добре от потенциалното взаимодействие между фондовете на политиката за сближаване и фондовете за научноизследователска и развойна дейност;

35.

Счита, че Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие следва да играят по-важна роля за подкрепа на инвестициите в инфраструктура, зелени технологии, новаторство и МСП;

36.

Подчертава, че иновациите започват с по-добро образование и настоятелно призовава Комисията да насърчава нови партньорства между деловите среди, научноизследователските институти и висшите учебни заведения;

37.

Призовава за широк подход към бъдещата политика на ЕС в областта на иновациите; счита, че ключовите за тази цел технологии следва да получат подходящо финансиране с цел да превърнат Европа в световен лидер в тези области;

38.

Счита, че транспортният сектор играе важна роля за постигане на устойчив растеж, предвиден в стратегията „ЕС 2020“, и че този сектор допринася в значителна степен за икономическия растеж, необходим за изпълнението на „ЕС 2020“; счита, че комбинацията от различни мерки, като например енергиен микс, мерки по ценообразуването и реалистичен подход към преобразуването на външните разходи във вътрешни са важни в този контекст и че тези мерки следва да бъдат съпровождани от по-ясни и по-реалистични цели, които следва да бъдат редовно преразглеждани;

39.

Припомня, че икономическото, социалното и териториалното сближаване е крайъгълен камък на европейския проект, понастоящем заплашен от ефекта на икономическата криза; счита, че стратегията „ЕС 2020“ представлява историческа възможност да се запази и подсили европейското сближаване, основно чрез прозрачна, опростена и интелигентна политика на сближаване, защитена срещу повторна национализация, дългосрочен устойчив финансов план за трансевропейски мрежи, енергетика и свободен и равнопоставен достъп до информационните и комуникационни технологии и широколентови услуги, за да се дадат възможности на хората, особено на младежите, да използват лесно съвременните комуникации, като същевременно възприемат самокритичен подход;

40.

Счита, че промишлената политика е много важна за улесняване на прехода към устойчива икономика; счита, че ЕС следва да насърчава иновациите за разработване на екологосъобразни производствени методи и да позволи, където това е необходимо, временни компенсации за екологизирането на европейската промишленост в контекста на световните пазари;

41.

Счита, че ЕС следва да се заеме с основни икономически проекти като например същинска европейска енергийна мрежа, завършване на проекта „Галилео“, повсеместно прилагане на зелените технологии, включително системно обновяване на сградния фонд в ЕС, електронно здравеопазване и усилия за подобряване и осъвременяване на инфраструктурата на ИКТ;

42.

Подчертава, че счита настоящата резолюция за първа стъпка и ще внесе резолюция, съдържаща повече подробности, относно затрудненията в движението, проблемите и водещите проекти на време преди срещата на високо равнище през юни;

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет и на Комисията.

22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/34

А.

като има предвид, че въоръженият конфликт в Газа, който започна на 27 декември 2008 г. и приключи на 18 януари 2009 г., доведе до смъртта на над 1 400 палестинци и на 13 израелци и до значителни разрушения на гражданската инфраструктура;

Б.

като има предвид, в своята резолюция 64/10 от 5 ноември 2009 г. Общото събрание на ООН призовава всички страни да извършат разследвания, които да са независими, достоверни и в съответствие с международните норми;

В.

като има предвид, че на 3 декември 2009 г. генералният секретар на ООН привлече вниманието на всички страни към съответните разпоредби на Резолюция 64/10 на Общото събрание на ООН и изиска да получи информация в писмен вид в срок от три месеца относно всички мерки, които са били предприети или се предприемат;

Г.

като има предвид, че в своето изявление от 4 февруари 2010 г. генералният секретар на ООН призова страните да проведат достоверни вътрешни разследвания във връзка с действията по време на конфликта в Газа;

Д.

като има предвид, че в своята резолюция от 26 февруари 2010 г. Общото събрание на ООН отново призова Израел и палестинската страна да предприемат разследвания и изиска представянето на допълнителни доклади в срок от пет месеца;

Е.

като има предвид, че действията на ЕС на международната сцена трябва да бъдат подчинени на стриктното спазване на принципите и целите на Хартата на ООН и на международното право; като припомня, че съгласно международното право държавите са задължени да зачитат, защитават и гарантират прилагането на международното хуманитарно право;

Ж.

като има предвид, че израелското правителство е посочило, че разследва 150 отделни инцидента, случили се по време на операцията в Газа;

З.

като има предвид, че на 25 януари 2010 г. палестинските власти създадоха независима комисия за разследване;

И.

като има предвид, че хуманитарната криза в ивицата Газа се е задълбочила вследствие на блокадата, която е в разрез с международното хуманитарно право;

1.

Подчертава отново значението на постигането на справедлив и траен мир в Близкия изток и по-конкретно между израелци и палестинци; подчертава, че зачитането на международното хуманитарно право и на международното право в областта на правата на човека от всички страни и при всички обстоятелства и изграждането на доверие между израелци и палестинци са основни елементи за постигането по пътя на мирния процес на съвместното съществуване на две държави в условията на мир и сигурност;

2.

Отново призовава заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите-членки да положат усилия за постигането на твърда обща позиция на ЕС относно последващите действия във връзка с доклада на проучвателната мисия, ръководена от съдията Голдстоун, относно конфликта в Газа и южната част на Израел, като публично изискат да се приложат препоръките, отправени в доклада, и да се потърси отговорност за всички нарушения на международното право, включително за предполагаеми военни престъпления;

3.

Приканва и двете страни в срок от пет месеца да извършат разследвания, които да отговарят на международните норми за независимост, безпристрастност, прозрачност, бързина и ефективност, в съответствие с резолюциите на Общото събрание на ООН, приети на 5 ноември 2009 г. и 26 февруари 2010 г.; подчертава, че зачитането от всички страни и при всички обстоятелства на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право е основна предпоставка за постигането на справедлив и траен мир в Близкия изток;

4.

Отново призовава заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите-членки да следят внимателно изпълнението на препоръките, отправени в доклада „Голдстоун“, посредством консултации с външни мисии на ЕС и неправителствени организации, извършващи дейност в региона; призовава тези препоръки и свързаните с тях наблюдения да бъдат включени в диалога на ЕС с двете страни, както и в рамките на многостранните форуми;

5.

Призовава заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да извърши оценка на резултатите от разследванията на всички страни и да докладва пред Европейския парламент относно тези оценки;

6.

Приветства положените от Общото събрание на ООН усилия за гарантиране на понасянето на отговорност за всички случаи на нарушаване на международното хуманитарно право и на международното право в областта на правата на човека по време на конфликта в Газа и насърчава Общото събрание на ООН да продължи да работи в тази насока;

7.

Подчертава, че зачитането на принципа на правовата държава е основна ценност както в рамките на Европейския съюз, така и на отношенията му с трети държави и страни, както и че отговорността и репутацията на Европейския съюз и неговите държави-членки изискват цялостно проследяване на разследванията;

8.

Настоятелно призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да вземат предвид резултатите от последващите разследвания и от изпълнението на препоръките на доклада „Голдстоун“ по отношение на всички страни, посочени в доклада;

9.

Подчертава значението на сътрудничеството между официалните органи и неправителствените организации при последващите разследвания и при изпълнението на препоръките на доклада „Голдстоун“ от всички страни; изразява своята загриженост относно натиска, който се оказва върху неправителствените организации, участващи в изготвянето на доклада „Голдстоун“ и в последващите разследвания, и призовава органите на властта от всички страни да се въздържат от прилагането на мерки, които ограничават дейността на тези организации;

10.

Отчита неизменно трудното положение на населението в Газа, дължащо се на блокадата, и приветства призива, отправен от Съвета на 8 декември 2009 г., за незабавно, постоянно и безусловно отваряне на пропускателните пунктове;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, държавите-членки, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, Четворката, специалния пратеник на Четворката за Близкия изток, Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, израелското правителство и парламент, президента на Палестинската автономна власт и палестинския Законодателен съвет.

22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/37

A.

като има предвид, че на 15 февруари 2010 г. 40 активисти, основно членове на Съюза на поляците в Беларус (СПБ), бяха арестувани в Беларус, в това число Angelika Borys (председател на СПБ), Igor Bancer (говорител на СПБ), Mieczyslaw Jaskiewicz (заместник-председател), Andrzej Poczobut (председател на надзорния съвет на СПБ) и Anatol Lebedzka, лидерът на опозицията на Обединената гражданска партия на Беларус, за да им бъде забранено да участват в процеса, свързан с „Полския дом“ в Ivyanets; като има предвид, че до 20 февруари всички активисти бяха освободени;

Б.

като има предвид, че Съюзът на поляците в Беларус, под председателството на Angelika Borys, която беше демократично избрана на два пъти, през 2005г. и през 2009 г., не е признат от държавните органи и е редовно подлаган на тормоз и преследвания от 2005 г. насам и че неговите членове непрестанно биват обвинявани в незаконни действия, като срещу тях се предявяват обвинения за извършени престъпления;

В.

като има предвид, че беларуските органи използваха полицейските сили срещу членовете на СПБ в Hrodna през 2005 г. и в Ivyanets през 2010 г.;

Г.

като има предвид, че беларуските органи попречиха на представителите на СПБ, които бяха призовани да се явят на заседание на съда като свидетели на г-жа Teresa Sobol, председател на местния клон на СПБ в Ivyanets, да присъстват на процеса;

Д.

като има предвид, че дискриминацията срещу Съюза на поляците, ръководен от Angelika Borys, в качеството на най-голямата НПО, действаща в Беларус, е показателна за принципното отношение към гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус;

Е.

като има предвид, че „Polonica“, фирма, помещаваща се в Hrodna, ръководена от Angelika Borys, която е единственият източник на средства за СПБ, е осъдена на 71 милиона рубли поради обвинение в нарушаване на данъчните разпоредби и сега е изправена пред опасност от фалит;

Ж.

като има предвид, че органите на Беларус считат Stanislaw Siemaszko за законен лидер на Съюза на поляците и заявяват подкрепата си за организацията, ако тя бъде под негово ръководство, което се счита за незаконно от страна на полската общност;

З.

като има предвид, че представителите на Европейските институции, включително г-н Йежи Бузек, председател на Европейския парламент, баронеса Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, и г-жа Сесилия Малстрьом, член на Комисията, отговарящ за вътрешните работи, както и полският парламент и френското министерство на външните работи изразиха своята загриженост относно предприетите наскоро действия на беларуските органи срещу СПБ и осъдиха използването на полиция срещу неговите членове;

И.

като има предвид, че тези действия на беларуските органи противоречат на международните стандарти за защита на националните малцинства, установени, наред с другото, в Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства от 1 февруари 1995 г., докато Беларус засили действията си срещу членуването в тази организация;

Й.

като има предвид, че в параграф 1 на съвместната декларация от срещата на високо равнище в Прага, посветената на Източното партньорство, подписана също от Беларус, се заявява, че: „Участниците в срещата на високо равнище в Прага са съгласни, че Източното партньорство ще се основава на ангажимент към принципите на международното право и на фундаментални ценности, включително демокрацията, върховенството на закона и зачитането на правата на човека и основни свободи“;

К.

като има предвид, че в своите заключения от 17 ноември 2009 г. Европейският съвет признава, че са се открили нови възможности за диалог и задълбочено сътрудничество между Европейския съюз и Беларус с цел насърчаване на действителен напредък по пътя към демокрацията и зачитането на правата на човека, и потвърждава в тази връзка своята готовност да задълбочи отношенията на Европейския съюз с Беларус в зависимост от осъществения в бъдеще напредък по пътя на демокрацията, зачитането на права на човека и правова държава, както и да подпомогне тази държава в постигането на изброените цели;

1.

Изразява своята сериозна загриженост във връзка с последните прояви на нарушаване на правата на човека в Република Беларус спрямо членове на гражданското общество, по-специално на членове на Съюза на поляците, и заявява своята солидарност с гражданите, които не са в състояние да се ползват изцяло от гражданските си права;

2.

Осъжда полицейските и съдебните действия срещу Съюза на поляците и всеки един опит от страна на белоруските органи за налагане на ново ръководство на полската общност; призовава органите на Беларус да отново да признаят официално Съюза на поляците в Беларус, ръководен от Angelika Borys, и да гарантира, че техните недвижими имоти ще им бъдат своевременно възстановени;

3.

Отново заявява своята заинтересованост от провеждането на открит и структуриран диалог с Беларус, при условие, че демократизацията на политическата система в Беларус води до конкретни резултати и отразява зачитането на правата на човека и принципа на правовата държава;

4.

Настоятелно призовава Беларус да спазва ангажиментите, поети към ОССЕ и международната общност, свързани със защитата и насърчаване правата на нейните малцинства; същевременно призовава органите да подобрят условията за функционирането на гражданското общество, по-специално във връзка със свободата на изразяване и на събиране, положението на независимите медии и регистрацията на НПО, с оглед на подготовката и осигуряването на възможност за провеждането на свободни и справедливи общинските избори на 25 април 2010 г.;

5.

Повтаря своя призив, изразен в последните резолюции, в частност в тези от 15 януари и 17 декември 2009 г., да бъде гарантирана свободата на словото и на сдружаване и да се гарантира свободата на регистриране на политически партии като например „Беларуска християндемокрация“ (БХД), религиозната свобода и създаването на условия, благоприятстващи дейността на организации на гражданското общество, НПО (като центъра„Viasna“) и независимите медии в Беларус;

6.

Настоятелно призовава беларуските органи да освободят активисти като Andrei Bandarenko и лица, лишени от свобода заради убежденията си, като Ivan Mikhailau и Aristyom Dubski, да оттеглят ограничителните мерки срещу активисти на гражданското общество като Tatiana Shaputsko, участник във Форума на гражданското общество на „Източното партньорство“, и да се въздържат от мерки, целящи контрол върху съдържанието на беларуските сайтове в световната мрежа;

7.

Подчертава, че диалогът на ЕС с Беларус може да бъде взаимноизгоден и вярва, че Беларус може да бъде подкрепен, за да извлече максимални ползи от Източното партньорство, в частност за най-ефективно усвояване на финансовите средства, отпуснати по тази програма за проекти в областта на инфраструктурата и енергетиката и социалната област и чрез прилагане на други инструменти и политики на ЕС, при условие, че беларуските органи се ангажират с реални промени в областта на свободите, демокрацията, принципа на правовата държава и зачитането на правата на човека, и в частност правата на националните малцинства;

8.

Припомня, че Европейският съюз вече е проявил значителна готовност за ангажиране с Беларус, изразена също така във включването на Беларус в Източното партньорство; припомня, че успехът на този ангажимент зависи от постъпките, които ще бъдат направени за демократизация и зачитане на правата на човека, в това число на правата на малцинствата, от страна на правителството на Беларус;

9.

Подчертава, че ако беларуските органи зачитат основните права на човека и критериите, свързани с демокрацията, Беларус ще се ползва от следното:

10.

Придава голямо значение на либерализирането на политическия и обществения живот в Беларус и подчертава, че бъдещи нарушения на правата на човека и принципа на правовата държава в Беларус могат да доведат до преразглеждане на позицията на ЕС по отношение на Беларус, включително повторно налагане на санкциите;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите-членки, на генералния секретар на ООН, на Парламентарните асамблеи на ОССЕ и Съвета на Европа, на секретариата на Общността на независимите държави и на парламента и правителството на Беларус.

22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/40

A.

като има предвид, че Парламентът приветства изследователската дейност в посока международна рамка за облагане на финансовите сделки, която дейност беше инициирана на равнище Г-20 след срещата на високо равнище в Питсбърг през септември 2009 г;

Б.

като има предвид, че Парламентът призова за бърз напредък, за да се гарантира, че финансовият сектор допринася в справедлива степен за икономическото възстановяване и развитие, тъй като значителна част от разходите и последствията от финансовата криза се понасят от реалната икономика, данъкоплатците, потребителите, обществените услуги и обществото като цяло;

В.

като има предвид, че Европейският съвет подчерта колко е важно да бъде подновен икономическият и социален договор между финансовите институции и обществото, на което те служат, и да се гарантира, че обществеността, извлича полза от добрите периоди и е защитена от рискове; като има предвид, че в този контекст Европейският съвет насърчи МВФ да разгледа в своя преглед пълния набор от възможности, включително облагане на финансовите сделки в световен мащаб. като има предвид, че в този контекст Европейският съвет също така призова Съвета и Комисията да идентифицират основните принципи, които следва да се спазват от новите световни разпоредби;

Г.

като има предвид, че няколко държави-членки призоваха за данък върху финансовите сделки;

Д.

като има предвид, че новите инициативи за регулиране, като например действия срещу данъчните убежища, премахване на извънбалансовите дупки, изисквания за търговия на борсата и използването на депозитари за регистрирането на деривати, ясно промениха контекста на политическите действия в тази област;

Е.

като има предвид, че Комисията, след въпроси, повдигнати на срещата на 6 октомври 2009 г. между комисията по икономически и парични въпроси и члена на Европейската комисия, отговарящ за данъчното облагане, и както беше потвърдено от председателя Барозо в изявлението му пред Европейския парламент на 15 декември 2009 г., понастоящем работи върху идеи за „иновативни финанси“ в контекста на глобалните предизвикателства, включително данъци върху финансовите сделки, за да предложи за разглеждане предложения в подходящото време;

Ж.

като има предвид, че МВФ събира понастоящем мнения от обществеността по въпроса за данъчното облагане на финансовия сектор, като част от искането, направено от Г-20 на срещата на върха в Питсбърг на 24 и 25 септември 2009 г.;

З.

като има предвид, че под различна форма в държавите-членки съществуват данъци и такси върху финансовите сделки; като има предвид, че тези национални данъци и мита обикновено обхващат само сделките с определени активи; като има предвид, че Белгия и Франция приеха законодателство за данък върху сделките с валута на национално равнище, но ще започнат да го прилагат само ако се приложи на равнище ЕС;

И.

като има предвид, че за разлика от другите форми на облагане, косвените данъци върху набирането на капитал, като например данъкът върху вноските в капитала, гербовият налог върху ценните книжа и данъкът върху операциите по преструктуриране, пораждат дискриминация, двойно данъчно облагане и несъответствия, които са в противоречие със свободното движение на капитали;

Й.

като има предвид, че през последното десетилетие е налице голямо и бързо увеличаване на обема на финансовите сделки в сравнение с обема на търговията със стоки и услуги, което може да се обясни, наред с другото, и с бързото разрастване на пазара на деривати;

К.

като има предвид, че лидерите на Г-20 носят колективна отговорност за смекчаване на социалното въздействие на кризата, както в държавите-членки на групата, така и в развиващите се страни, които бяха засегнати тежко от страничните ефекти на кризата; като има предвид, че данъкът върху финансовите сделки би допринесъл за покриване на разходите, предизвикани от кризата;

1.

Изразява становището, че Европейският съюз следва да постигне съгласие по обща позиция в контекста на международната рамка на срещите на Г-20 по отношение на възможностите финансовият сектор да даде справедлив и значителен принос, за да компенсира всяка тежест, която е генерирал за реалната икономика или която е свързана с правителствена намеса, за да се стабилизира банковата система; счита, че ЕС, успоредно и в съответствие с работата на Г-20, следва да разработва собствена стратегия относно спектъра от възможности за действие;

2.

Счита, че с оглед постигането на съгласувана позиция на ЕС, базирана на обективен анализ, Комисията следва да изработи, достатъчно време преди следващата среща на върха на Г-20, оценка за въздействието на глобален данък върху финансовите сделки, като се проучат преимуществата и недостатъците от подобен данък;

3.

Призовава настоятелно Комисията внимателно да разгледа в своята оценка следните аспекти:

4.

Подчертава, че всяко решение трябва императивно да избягва намаляването на конкурентоспособността на ЕС или затрудняването на устойчивите инвестиции, нововъведения и растеж, които носят ползи за реалната икономика и обществото;

5.

Подчертава колко е важно да се отчита необходимостта банковият сектор да натрупа „здрав“ капитал, който гарантира способността на банковата система да финансира инвестициите в реалната икономика; и да се предотвратява поемането на прекомерен риск;

6.

Призовава Комисията и Съвета да дадат оценка на потенциала за принос в бюджета на ЕС, който имат различните възможности за данък върху финансовите сделки;

7.

Призовава Комисията и Съвета да дадат оценка в каква степен възможностите, които се обсъждат, биха могли да се използват и като иновативни финансови механизми, за да се предоставя подкрепа за приспособяване към и смекчаване на последиците от изменението на климата в развиващите се страни, както и за финансирането на сътрудничеството за развитие;

8.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската централна банка и правителствата и парламентите на държавите-членки.

22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/43

A.

като има предвид, че Единната зона за плащания в евро (ЕЗПЕ) е замислена като обединен пазар за платежни услуги, който е обект на ефективна конкуренция и където няма разлика между трансгранични и национални плащания в евро;

Б.

като има предвид, че ЕЗПЕ е не само саморегулираща се инициатива на Европейския съвет в областта на плащанията, но също и важна инициатива на публичната политика, която утвърждава Икономическия и паричен съвет и бъдещата Стратегия на ЕС 2020, като има предвид, че SEPA се подкрепя от Директивата за платежните услуги, която осигурява необходимата хармонизирана правна рамка; и като има предвид, че поради това успехът на ЕЗПЕ е въпрос от особен интерес за Парламента;

В.

като има предвид, че понастоящем решенията по отношение на ЕЗПЕ се вземат по преценка на Европейския съвет в областта на плащанията, където решенията относно продуктите на ЕЗПЕ се вземат само от банките, като се пренебрегват исканията на крайните потребители;

Г.

като има предвид, че преминаването към ЕЗПЕ започна официално на 28 януари 2008 г. с въвеждането на платежния инструмент на ЕЗПЕ за кредитни преводи, докато рамката на ЕЗПЕ относно картите е в сила от 1 януари 2008 г., а схемата на ЕЗПЕ за директен дебит започна да действа на 2 ноември 2009 г.;

Д.

като има предвид загрижеността, изразена от потребителите във връзка с необходимостта продуктите на ЕЗПЕ да отговарят на настоящите нужди на крайните потребители, особено по отношение на проверяването на мандатите за директен дебит, и като има предвид, че е желателно да бъде постигнат напредък в уреждането на този въпрос;

Е.

като има предвид, че не е определен правнообвързващ краен срок за преминаване към инструменти на ЕЗПЕ и като има предвид, че преобладаващото мнозинство от участниците в публична консултация, проведена от Комисията, са подкрепили идеята за определяне на такъв краен срок с цел насърчаване на преминаването към ЕЗПЕ;

Ж.

като има предвид, че номинираният за член на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар и услугите, заяви в своите писмени отговори на въпросника на Парламента, че възнамерява да предложи приемането на законодателна инициатива за определяне на един или повече крайни срокове за преминаване към продукти на ЕЗПЕ за директен дебит и кредитни преводи, както и инициатива за подобряване на управлението;

З.

като има предвид, че преминаването към ЕЗПЕ е доста бавно: през август 2009 г. само 4,5o% от общия обем операции са били извършени посредством механизма за кредитни преводи на ЕЗПЕ, и като има предвид, че първоначално предвиденият краен срок за миграция на критична маса за кредитния превод (SCT), за схемата за директен дебит (SDD) и за плащанията с карта – края на 2010 г., е вече нереалистичен;

И.

като има предвид, че преминаването на публичните администрации към инструментите на ЕЗПЕ изостава от очакванията в повечето държави-членки, въпреки че тези органи би трябвало да играят ролята на катализатор за достигане на критичната маса, необходима за ускоряване на преминаването към ЕЗПЕ;

Й.

като има предвид значението на участието на всички съответни заинтересовани страни – законодатели, банков сектор и потребители на услуги за плащания – в изграждането на ЕЗПЕ;

К.

като има предвид, че използването на инструменти на ЕЗПЕ единствено за презгранични платежни операции няма да доведе до успех на проекта за ЕЗПЕ, тъй като фрагментацията ще продължи да съществува и очакваните ползи за банковия сектор, както и за неговите клиенти, не биха могли да се реализират;

Л.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 924/2009 предвижда правна сигурност относно прилагането на многостранни обменни такси (МОТ) по време на преходен период до 31 октомври 2012 г., през който секторът следва да разработи и постигне съгласие по общ, дългосрочен бизнес модел за функционирането на преките дебити в рамките на ЕЗПЕ, който да е в съответствие с правото на ЕО в областта на конкуренцията и регулаторната рамка на Общността;

М.

като има предвид, че през март 2009 г. Комисията и Европейската централна банка посочиха, че не се очертава ясна и убедителна причина за съществуването на МОТ на трансакция след 31 октомври 2012 г., и като има предвид, че Комисията проведе публична консултация относно приложимостта на член 81 от Договора за ЕО към многостранни междубанкови плащания в схемата за директен дебит на ЕЗПЕ;

Н.

като има предвид, че въпросът за прилагането на МОТ следва да бъде решен окончателно с оглед на решение на ЕС относно картите, основано на уредбата относно картите в рамките на ЕЗПЕ;

О.

като има предвид, че във всички държави-членки следва да бъде гарантирано оставането в сила на действащите мандати за директни дебити, тъй като задължението за подписване на нови мандати при преминаване от национални схеми за директен дебит към схемата за директен дебит в рамките на ЕЗПЕ би било обременяващо; като има предвид обаче, че поддържането на тези мандати не допринася за ранното въвеждане на схемата за директен дебит в рамките на ЕЗПЕ освен ако не бъде намерено решение за прехвърлянето им;

1.

Подчертава продължаващата си подкрепа за създаването на ЕЗПЕ, която е обект на ефективна конкуренция и при която няма разлика между презгранични и национални плащания в евро;

2.

Изразява съжаление относно липсата на почти всякакъв напредък по отношение на въпросите, повдигнати в резолюцията на Парламента относно въвеждането на ЕЗПЕ от 12 март 2009 г. в периода след приемането й, и призовава всички заинтересовани страни да се включат и да допринесат за създаването на ЕЗПЕ;

3.

Приветства пътната карта за ЕЗПЕ, приета от Комисията през септември 2009 г. и напълно подкрепя предвидените в нея действия в шест приоритетни области (насърчаване на прехода, повишаване на осведомеността относно ЕЗПЕ и насърчаване на продажбите на продуктите на ЕЗПЕ, създаване на стабилна правна среда за ЕЗПЕ и по-строго спазване на стандартите на ЕЗПЕ, насърчаване на нововъведенията; осигуряване на необходимата стандартизация, оперативна съвместимост и сигурност; внасяне на яснота и подобряване на управлението на ЕЗПЕ);

4.

Отново призовава Комисията да определи ясен, подходящ и задължителен краен срок за преминаване към инструменти на ЕЗПЕ, който не следва да бъде по-късно от 31 декември 2012 г., като след този срок всички плащания в евро ще трябва да се извършват при използване на стандартите на ЕЗПЕ;

5.

Призовава Европейския съвет в областта на плащанията да вземе под внимание исканията на крайните потребители и да измени правилниците си съответно с това;

6.

Напълно подкрепя намерението на Комисията за насърчаване на процеса на преминаване към ЕЗПЕ в публичната администрация чрез съставяне на интегрирани и синхронизирани национални планове за преминаване към SEPA; в тази връзка приветства усилията на Комисията за наблюдаване и публикуване на данни за готовността на публичните администрации на държавите-членки за преминаване към ЕЗПЕ, и призовава държавите-членки да участват в тези проучвания;

7.

Призовава Комисията да изясни окончателно, не по-късно от 30 септември 2010 г. и въз основа на резултатите от проведените консултации както и с участието на всички заинтересовани страни, въпроса за хармонизиран дългосрочен икономически модел за преки дебити в рамките на ЕЗПЕ, който да е приложим навсякъде в Европа, икономически ефективен и удобен за крайните потребители; настоява този модел да бъде разработен в тясно сътрудничество между сектора за платежни услуги и Комисията в съответствие с правото на ЕО в областта на конкуренцията и регулаторната рамка на Общността;

8.

Призовава всички заинтересовани страни да подкрепят създаването на схема за Европейска карта под формата на нова допълваща схема, на обединение между съществуващи схеми или на разширение на съществуваща схема; в тази връзка отново призовава Комисията да изясни по-подробно въпроса за МОТ за картови плащания, и призовава сектора да намери правилни решения, в тясно сътрудничество с Комисията, в съответствие с правото на ЕО в областта на конкуренцията и регулаторната рамка на Общността;

9.

Призовава държавите-членки да гарантират продължаването на правната сила на действащите мандати за директни дебити в схемата за директен дебит в рамките на ЕЗПЕ; подчертава, че преминаването от съществуващите схеми за директен дебит към схемата за директни дебити в рамките на ЕЗПЕ не трябва по никакъв начин да обременява потребителите;

10.

Настоява потребителите да бъдат ясно информирани относно разликите между предишната и новата схема;

11.

Настоява Комисията да наблюдава преминаването към инструментите на ЕЗПЕ и да гарантира, че то не води до по-скъпа система за плащания за гражданите на ЕС;

12.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската централна банка и правителствата и парламентите на държавите-членки.

22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/46

A.

като има предвид, че през 2008 г. Европейският съюз и други страни от ОИСР започнаха преговори по ново плурилатерално споразумение, чиято цел е да укрепи прилагането на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), както и да води борба с фалшифицирането и пиратството (Търговско споразумение за борба с фалшифицирането – ACTA), и постигнаха съвместно споразумение относно клауза за поверителност;

Б.

като има предвид, че в доклада си от 11 март 2009 г. Парламентът призова Комисията „незабавно да направи обществено достъпни всички документи, свързани с продължаващите международни преговори“ за Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA);

В.

като има предвид, че на 27 януари 2010 г. Комисията предостави гаранции във връзка с ангажимента си за засилено асоцииране с Парламента, в съответствие с резолюцията на Парламента от 9 февруари 2010 г. относно ревизирано Рамково споразумение с Комисията, в която се призовава за „незабавна и пълна информация на всеки етап от преговорите по международни споразумения (…), по-специално по търговски въпроси и други преговори, предвиждащи процедура на одобрение, така че да се осигури пълното прилагане на член 218 от ДФЕС“;

Г.

като има предвид, че представители на Съвета са присъствали на предишните кръгове от преговорите по АСТА, заедно с представители на Комисията;

Д.

като има предвид, че Комисията, като пазител на Договорите, има задължение да поддържа достиженията на общностното право на ЕС в преговорите по международни споразумения, които засягат законодателството на ЕС;

Е.

като има предвид, че според „изтекла“ информация преговорите по ACTA засягат, наред с другото, все още неприетото законодателство на ЕС относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост (2005/0127(COD), Наказателни мерки, предназначени да гарантират зачитането на правата върху интелектуалната собственост (IPRED-II)) и т.нар. „Пакет за далекосъобщенията“, както и съществуващото законодателство на ЕС в областта на електронната търговия и защитата на данните;

Ж.

като има предвид, че продължаващите усилия от страна на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС следва да бъдат отчитани в търговските преговори, които са извън обхвата на обикновените процеси за вземане на решения на ЕС;

З.

като има предвид, че е важно да се гарантира, че разработването на мерки за прилагане на ПИС се извършва по начин, който не пречи на новаторството или на конкуренцията, не накърнява ограниченията на ПИС и защитата на личните данни, не ограничава свободния поток на информация и не създава ненужно бреме за законната търговия;

И.

като има предвид, че всяко споразумение относно ACTA, постигнато от ЕС, трябва да спазва правните задължения, наложени на ЕС с оглед на законодателството относно неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, както се посочва по-специално в Директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО и в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на ЕС;

Й.

като има предвид влизането в сила на Договора от Лисабон от 1 декември 2009 г.;

K.

като има предвид, че в резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът ще трябва да одобри текста на споразумението ACTA, преди споразумението да влезе в сила в Европейския съюз;

Л.

като има предвид, че Комисията се е ангажирала да предоставя незабавна и пълна информация на Парламента на всеки етап от преговорите по международни споразумения;

1.

Посочва, че от 1 декември 2009 г. Комисията има правното задължение да предоставя на Парламента незабавно изчерпателна информация на всички етапи от процедурата на преговори по международни споразумения;

2.

Изразява безпокойството си относно липсата на прозрачен процес при провеждането на преговорите по ACTA – положение, което противоречи на разпоредбите и духа на ДФЕС; изразява дълбоката си тревога, че преди началото на преговорите по АСТА не беше установена правна основа и не беше търсено одобрението на Парламента за мандата за преговори;

3.

Призовава Комисията и Съвета да осигурят обществен и парламентарен достъп до всички свързани с преговорите по ACTA текстове и изложения, в съответствие с Договора и с Регламент (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията;

4.

Призовава Комисията и Съвета да се ангажират активно заедно с партньорите си в преговорите по ACTA за изключване на възможността за всякакви по-нататъшни преговори с поверителен характер, както и да предоставят изчерпателна и своевременна информация на Парламента относно своите инициативи в тази област; очаква Комисията да представи предложения преди следващия преговорен кръг в Нова Зеландия през април 2010 г., за да изиска въпросът за прозрачността да бъде включен в дневния ред на тази среща, и да уведоми Парламента за резултатите от този кръг незабавно след приключването му;

5.

Подчертава, че в случай, че не бъде незабавно и изчерпателно информиран на всички етапи от преговорите, Парламентът си запазва правото да предприеме съответни действия, включително да сезира Съда на ЕС с цел да защити своите прерогативи;

6.

Изразява съжаление относно претегления избор на страните да не преговарят чрез утвърдени международни органи, като например Световната организация за интелектуална собственост и Световната търговска организация, които имат установени рамки за обществена информация и консултации;

7.

Призовава Комисията да направи оценка на въздействието от прилагането на ACTA по отношение на основните права и защитата на данните, продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС, и електронната търговия, преди да се пристъпи към каквото и да било споразумение на равнище ЕС относно консолидиран текст на ACTA, както и своевременно да се консултира с Парламента относно резултатите от тази оценка;

8.

Приветства уверенията от страна на Комисията, че всяко споразумение за ACTA ще бъде ограничено до прилагането на съществуващите ПИС, без да се засяга развитието на материалното право в областта на интелектуалната собственост в Европейския съюз;

9.

Призовава Комисията да продължи преговорите по ACTA, като ги ограничи до съществуващата европейска система за прилагане на ПИС срещу фалшифицирането; счита, че по-нататъшните преговори по АСТА следва да включват по-голям брой развиващи се страни и страни с изгряващи икономики, с оглед на това да се постигне потенциално многостранно равнище на преговори;

10.

Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че прилагането на разпоредбите за ACTA, особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда, напълно съответства на достиженията на общностното право; изисква на границите на ЕС да не бъдат извършвани претърсвания на лица; изисква пълно изясняване на всички клаузи, които биха позволили неоснователни претърсвания и изземване на устройства за съхранение на информация, като например преносими компютри, клетъчни телефони и MP3 плейъри от страна на гранични и митнически органи;

11.

Счита, че с цел зачитане на основните права, като например правото на свобода на изразяване и правото на неприкосновеност на личния живот, предложеното споразумение, докато изцяло спазва принципа на субсидиарност, следва да не позволява налагане на т.нар. процедури на „трите предупреждения“, в пълно съответствие с решението на Парламента относно член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2009/140/ЕО (директива за изменение), призоваващо за добавянето на нов параграф 3а в член 1 от Директива 2002/21/ЕО относно въпроса за политиката на „трите предупреждения“; счита, че всяко споразумение трябва да включва условието, че прекъсването на достъпа на дадено лице до интернет трябва да е предмет на предварително съдебно разглеждане на случая;

12.

Подчертава, че неприкосновеността на личния живот и защитата на данните са основни ценности на Европейския съюз, признати в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС, които трябва да бъдат зачитани във всички политики и правила, приемани от ЕС съгласно член 16 от ДФЕС;

13.

Посочва, че разпоредбите на АСТА, особено мерките, целящи укрепване на правомощия за презгранични проверки и изземване на стоки, следва да не засягат световния достъп до законни, достъпни и безопасни лекарствени продукти, включително иновационни и генерични продукти, под претекста за борба с фалшифицирането;

14.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите – страни по преговорите по ACTA.

22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/49

A.

като има предвид, че „упълномощаващата клауза“ е правното основание на СТО за общата система от преференции (ОСП);

Б.

като има предвид, че от 1971 г. Общността предоставя търговски преференции за развиващите се държави в рамките на своята схема на общи тарифни преференции;

В.

като има предвид, че бяха проведени консултации с Парламента относно предложението на Комисията за регламент на Съвета за ОСП за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г. (COM(2007)0857);

Г.

като има предвид, че Договорът от Лисабон влезе в сила на 1 декември 2009 г.;

Д.

като има предвид, че в съответствие с глава 1 от дял V от ДЕС дейността на Съюза на международната сцена трябва да се ръководи от принципите на демокрация, правова държава, универсалност и неделимост на правата на човека и на основните свободи и трябва да подпомага устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на опазването на околната среда в развиващите се страни, с основна цел премахване на бедността;

Е.

като има предвид, че в съответствие с член 207 от ДФЕС Парламентът и Съветът, като действат чрез регламенти в съответствие с обикновената законодателна процедура (ОЗП), трябва да приемат мерки за определяне на рамката, в която се осъществява общата търговска политика;

1.

Отчита значението на ОСП, която позволява на развитите страни да предлагат нереципрочно преференциално третиране по отношение на продукти, които произхождат от развиващите се страни;

2.

Изтъква, че създаването на ОСП от Европейската общност през 1971 г. беше обяснено като инструмент за премахването на търговски дисбаланси между развитите и развиващите се страни и се очакваше да допринесе за тяхното устойчиво развитие; счита, че това е търговски инструмент на ЕО и ЕС, който подпомага развиващите се страни, като създава приходи посредством международна търговия и по този начин допринася за тяхното устойчиво развитие и добро управление;

3.

Отбелязва, че срокът на действие на настоящия регламент относно ОСП ще изтече на 31 декември 2011 г.; във връзка с това, като взема под внимание времето, което е необходимо за приемането на нов регламент съобразно обикновената законодателна процедура, призовава Комисията да предложи преразгледан регламент относно ОСП на Европейския парламент и на Съвета в срок до 1 юни 2010 г.;

4.

Счита, че преференциите, предоставени в рамките на ОСП, следва да бъдат насочени към развиващите се страни, които се нуждаят от тях най-много, така че новият списък от държави бенефициери следва да отразява действителното икономическо положение в развиващите се страни;

5.

Изтъква, че всички страни, които се възползват от схемата ОСП+, следва, съобразно член 15, параграф 1, не само да ратифицират, но и ефективно да прилагат всички 27 конвенции на МОТ и ООН, посочени в приложение III на регламента относно ОСП;

6.

Изтъква необходимостта от повече прозрачност и демократична отчетност относно начина, по който процесите на разследване се инициират и провеждат; във връзка с това изисква да бъде в пълна степен информиран и достатъчно ангажиран от Комисията във всички различни етапи от процедурите по ОСП и ОСП+, включително по отношение на предложението на Съвета относно списъците на държавите бенефициери;

7.

Призовава Комисията да следи отблизо положението в Шри Ланка и призовава правителството на Шри Ланка да реагира бързо с оглед нормализиране на положението в страната преди действителното спиране на ОСП+;

8.

Призовава Комисията да следи отблизо положението с правата на човека в Колумбия и да докладва на Парламента;

9.

Призовава Комисията да провежда последователна политика относно ОСП+, в частност когато разглежда евентуално спиране на схемата в случай на нарушаване на правата на човека, и да ангажира в пълна степен Европейския парламент в процеса;

10.

Настоятелно призовава Комисията да представи пред Европейския парламент и Съвета - преди изтичане на срока на действие на настоящия регламент и своевременно с оглед на обсъждането на следващия регламент - доклад относно положението с ратификацията и приложението на 27-те конвенции от всяка страна, която се възползва от специалните режими за насърчаване; призовава Комисията да дефинира, в преразгледания регламент относно ОСП, органите за осъществяване на контрол, които трябва да препоръчат дали определена страна следва да предприеме допълнителни мерки за ефективното прилагане на дадена конвенция; заявява, че в този доклад Комисията трябва също така да направи оценка на ефективността на специалните режими за насърчаване при изпълнението на тяхната цел и да препоръча, по целесъобразност, преразглеждане на приложение III;

11.

Изисква от Комисията в преразгледания регламент относно ОСП да предвиди осъществяването на редовна оценка на спазването от всяка държава бенефициер на нейните задължения по силата на ОСП+, като по този начин гарантира неприложимостта на нито едно от основанията, посочени в член 15, параграфи 1 и 2, и член 16, параграфи 1 и 2, за временно оттегляне на преференциалните режими; призовава този годишен доклад да бъде изпращан на Парламента и на Съвета;

12.

Призовава Комисията, преди да преразгледа системата, да направи оценка на въздействието на ОСП за периода от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2009 г. и да оцени как първоначалните й цели са постигнати по отношение на специфичните социалноикономически показатели, които са от значение за всяка страна, и, по-специално, намаляването на бедността; заявява, че проучването трябва да бъде представено впоследствие на Парламента и на Съвета; заявява, че новото предложение за преразглеждане на регламента относно ОСП трябва надлежно да вземе под внимание резултатите от оценката на въздействието;

13.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки.

22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/51

А.

като има предвид, че ролята на Европейския съюз като участник на световната сцена се е увеличила през последните десетилетия и като има предвид, че са необходими нов подход и допълнителни финансови средства, ако ЕС трябва да действа колективно и да посреща глобалните предизвикателства по един демократичен, съгласуван, последователен и ефикасен начин;

Б.

като има предвид, че в отношенията си с останалата част от света Европейският Съюз ще продължи за развива своите външнополитически цели, да утвърждава и насърчава своите ценности и интереси, да допринася за защитата на своите граждани, да се стреми да утвърждава тези ценности по света с цел да допринася за мира, сигурността и устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, включително зачитането на принципите на Устава на Обединените нации, като има предвид, че насърчаването на правата на човека – особено на универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, ще бъде в центъра на външната дейност на ЕС и като има предвид че Хартата на основните права на Европейския съюз вече е задължителна по отношение на външните дейности на ЕС;

В.

като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда ново измерение във външната дейност на Съюза като цяло, включително в ОВППС, което, заедно с предоставената правосубектност на ЕС и съответните институционални нововъведения, а именно учредяването на длъжност заместник председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател и върховен представител) и създаването на Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) може да бъде решаващ фактор за съгласуваността, ефективността и последователността на външната дейност на Съюза и може значително да подобри способността му да оказва влияние на световната сцена;

Г.

като има предвид необходимостта от по-нататъшни усилия за подобряване на навременността при реагиране от ЕС на политически кризи и регионални конфликти; като има предвид, че настоящите механизми за вземане на решения и финансиране могат да затруднят навременната и всеобхватна реакция и като има предвид, че трябва да бъдат намерени пътища за по-нататъшно ограничаване и отпадане на правилото за единодушие;

Д.

като има предвид, че правилното определяне на общите европейски интереси и действието в съответствие с тези интереси е от съществено значение за постигането на целите на външната дейност на Съюза и по-специално на целите на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС); като има предвид, че е важно да се гарантира, че всички възприети политики и предприети действия също отговарят на международното право, включително на принципите, залегнали в Устава на ООН;

Е.

като има предвид, че мирът, насърчаването на зачитането на правата на човека и зачитането на принципа на правовата държава в целия свят са основните цели на външните политики на ЕС;

Ж.

като има предвид, че Договорът от Лисабон упълномощава заместник председателя и върховен представител да оказва съдействие на Съвета и на Комисията за гарантиране на съгласуваността между различните области във външната дейност и между тези области и другите области на политики о на Съюза;

З.

като има предвид, че от датата на влизане в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз упражнява всички права и поема всички задължения на Европейската общност, като същевременно продължава да упражнява съществуващите права и да поема задължения на ЕС;

И.

като има предвид, че новите предизвикателства към сигурността изискват поставянето на по-силен акцент върху засилването, съчетаването и балансирането на различни граждански и военни инструменти по целия спектър от дейности, свързани с предотвратяването на конфликти, решаването на конфликти, управлението на кризи и укрепването на мира;

Й.

като има предвид, че десет години след поставянето на началото на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), период, по време на който бяха разположени 23 мисии в кризисни райони, е необходимо увеличаване на военните и гражданските способности и укрепване на структурите, с оглед адекватно отразяване на ролята, която Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) има в подкрепа на ОВППС и осигуряването на международна сигурност;

1.

Призовава заместник председателя и върховен представител и нейната служба да разработят – с оглед задълбочаване на колективното стратегическо мислене на Съюза – съгласувана външнополитическа стратегия на ЕС, основаваща се на целите и на принципите, залегнали в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС); изразява становището, че една такава стратегия следва ясно да определя общия интерес на ЕС в областта на сигурността и така да служи като референтна рамка при определяне на политиката, както и за формулирането, финансирането, изпълнението и мониторинга на външната дейност на ЕС; призовава заместник председателя и върховен представител да включи пълноценно съответните органи на Европейския парламент в това начинание; счита, че понятието „човешка сигурност“, така както е определено в доклада от Мадрид от 2007 г. на изследователската група за човешката сигурност, и понятието „отговорност за защита“, така както е определено в заключителния документ от Световната среща на високо равнище през 2005 г., следва да се превърнат в два от водещите принципи на външната политика на ЕС;

2.

Приветства амбицията на Съвета за възприемане на по-стратегически, тематично ориентиран и ефективен подход по въпросите, свързани с ОВППС при изготвянето на годишния доклад за 2008 г.; също така приветства въвеждането от Съвета на по-прозрачна структура с основни глави за минали дейности и, по-специално, за бъдещите перспективи в областта на ОВППС; също така отбелязва по-доброто представяне в доклада на регионалния контекст на външните действия;

3.

Подчертава отново, че обхватът на доклада не следва да се ограничава единствено до описание на дейностите по ОВППС, но също така да предоставя възможност за установяване на диалог с Европейския парламент с цел развитие на по-стратегически подход към ОВППС; препоръчва годишният доклад относно ОВППС да се превърне в доклад, в който се разглежда изпълнението и се оценява ефективността на стратегията на ЕС в областта на външната политика през съответната година и се очертават бъдещите й насоки; препоръчва също така в тези доклади да се отделя повече внимание на бюджетните нужди и на финансовите последствия от външните дейности;

4.

Вярва в допълнителната стойност на един по-обхватен и всестранен подход в контекста на годишните доклади в областта на ОВППС, по-специално в главите относно регионалните групи и партньори и взаимовръзките между мисиите в областта на ОВППС и ОПСО, а също така и относно другите инструменти за насърчаване на ролята на ЕС като участник на световната сцена; счита, че такава перспектива би позволила, наред с другото, получаването на по-ясна представа за общия принос от бюджета на ЕС в даден регион;

5.

Повтаря отново позицията си, че с оглед засилването на демократичната легитимност на ОВППС, компетентните органи на Парламента следва да бъдат консултирани относно стартирането на мисии по линия на ОПСО и че когато е уместно, решенията следва да вземат предвид и да се позовават на становища, приети от Парламента; счита, че тези консултации следва да включват информация относно основанията за избиране на съответния начин на действие и обяснения за това как мисията се вписва в съответните действия на равнище ЕС и на международно равнище, финансовите й отражения и взаимодействието й с други инструменти на ЕС;

6.

Приветства влизането в сила на Договора от Лисабон, което осигурява на ЕС инструменти за по-нататъшно засилване на неговата роля и видимост на международната сцена; подчертава в тази връзка основната роля, която всяка отделна държава-членка, Съветът и новият заместник председател и върховен представител трябва да изиграят за превръщането на писмените разпоредби на Договора в действителни факти и значими действия чрез укрепване на отношенията на ЕС с неговите стратегически партньори и консолидиране на водещата му роля в рамките на международни форуми; подчертава значението на разпоредбата от Договора, съгласно която компетенциите на Съюза по въпроси, свързани с ОВППС вече включват всички области на външната политика и всички въпроси, свързани с сигурността на Съюза, включително постепенното формиране на обща отбранителна политика, която може да прерасне в обща отбрана;

7.

Отбелязва, че председателят на Европейския съвет осигурява „на своето равнище и в това си качество външното представителство на Съюза по въпросите, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност“; предупреждава обаче, че това трябва да става без да се засягат правомощията на заместник-председателя / върховния представител и с пълното признаване на ключовата роля на Европейската комисия, не само в създаването и поддържането на достиженията на правото на ЕС по отношение на външните отношения, но също и в гарантирането на външното представителство на Съюза с изключение на ОВППС;

8.

Приветства ролята, която заместник председателя и върховен представител ще играе като председател на Съвета по външни работи и факта, че неин представител ще председателства Комитета за политика и сигурност (КПС); очаква тези нови функции да засилят междуинституционалните контакти и да допринесат за по-стабилен диалог между институциите; приканва заместник-председателя и върховен представител да продължи практиката, въведена от предишния върховен представител и предишните членове на Комисията, отговарящи за външните отношения, на периодични явявания на пленарни заседания на Парламента и пред парламентарната комисия по външни работи, и практиката на неофициални срещи, с оглед засилването и провеждането на редовни, системни и съдържателни консултации с Парламента и неговите компетентни органи;

9.

Счита, че сливането на междуправителствените стълбове и общностния стълб и техните функции в една единствена длъжност на заместник председател и върховен представител, който подлежи на колективно гласуване за одобрение от Европейския парламента, може да увеличи демократичната легитимност на дейностите по ОВППС при условие, че се поддържа стратегически диалог в условия на равнопоставеност между Парламента, Съвета и Комисията на всички равнища;

10.

Подчертава, че държавите-членки следва да работят в дух на взаимна политическа солидарност за постигане на все по-висока степен на сближаване на действията в областта на ОВППС;

11.

Подчертава отново, че за да може ЕС да играе активна роля в света, в бюджета на ЕС трябва да бъдат заделени достатъчно финансови средства; изразява съжаление, че съответният бюджет продължава да не се финансира в достатъчна степен и изразява сериозна загриженост относно последствията от недостатъчното финансиране върху способността на Съюза да провежда надеждна и проактивна външна политика; също така подчертава необходимостта от предоставяне на Съюза на нужните финансови средства за даване на последователен и адекватен отговор на непредвидени глобални предизвикателства и, в тази връзка, очаква да бъде консултиран и пълноценно включен в процедурите за бърз достъп до бюджетните кредити на Съюза, предназначени за спешно финансиране на инициативи в рамките на ОВППС; призовава заместник председателя и върховен представител едновременно с това да разработи ефективна комуникационна стратегия за по-добро информиране на гражданите на ЕС относно целите и достойнствата на ОВППС и, в тази връзка, изтъква отново значението на демократичната легитимност и демократичния контрол на външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз;

12.

Заявява повторно своята загриженост относно липсата на прозрачност и информация по отношение финансирането на общите разходи за операциите на ЕС, притежаващи военни или отбранителни аспекти, тъй като механизмът „Athena“ очевидно не позволява преглед на всички финансови аспекти на водените в рамките на ОВППС мисии; поради тази причина приветства създаването на началния фонд съгласно член 41, параграф 3 от ДЕС и изисква с него да се извършват консултации във връзка с управлението на този фонд, в съответствие с общите прерогативи на ЕП относно ОВППС и ОПСО, както са определени в член 36 от ДЕС; посочва, че засиленото участие на Парламента при определянето, надзора и проследяването на ОВППС произтича както от взаимовръзката между ОВППС и ОПСО, както се подчертава в член 42 от ДЕС, така и от засиления парламентарен надзор на национално и европейско равнище, както е записано в Протокол № 1 към горепосочения договор;

13.

Призовава Съвета, Комисията и заместник председателя/върховен представител да се възползват от възможността, предоставена от създаването на ЕСВД, за изграждане на по-съгласувана, последователна и ефективна външна политика; очаква в тази връзка основните ценности и цели на външната политика на Съюза, като зачитането и насърчаването на правата на човека, така както са залегнали във вече придобилата правно обвързваща сила Харта на основните права, и приоритетите на външната политика на Съюза, като управлението на кризи и укрепването на мира, да бъдат надлежно отразени в структурата на ЕСВД, включително и в структурата на човешките ресурси; отново изтъква, че при създаването и дейността на ЕСВД трябва да се запазят правата на Европейския парламент за упражняване на демократичен и бюджетен контрол;

14.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон има съществени последствия за ОВППС в резултат на реорганизирането на административните отговорности и следователно призовава Съвета и Комисията да гарантират, че икономиите от мащаба, що се отнася до подпомагащите структури, ще доведат до намаление на административните разходи;

15.

Подчертава необходимостта от по-голяма яснота относно критериите за назначаване и оценка на специалните представители на ЕС, като се има предвид и необходимостта и двата пола да бъдат представени в достатъчна степен; припомня, че понастоящем Парламентът не разполага със средствата да постави под въпрос отделен мандат на специален представител на ЕС, тъй като бюджетните кредити за упражняването на такъв мандат се включват в статия 19 03 06, която обхваща мандатите на специалните представители на ЕС като цяло; призовава следователно за засилен парламентарен надзор и контрол във връзка с назначенията и мандатите на специални представители на ЕС; счита, че функциите на съответните специални представители на ЕС следва постепенно да се поемат и изпълняват от базирани в отделни държави ръководители на делегации на ЕС, докато специалните представители на ЕС с регионални отговорности трябва да координират и да предоставят, под ръководството на заместник председателя и върховен представител, политически насоки на ръководителите на делегации в съответните държави, с оглед гарантиране на съгласувана и последователна външна дейност на ЕС; посочва, че в тази връзка съвместяването на двойни функции е първата, но не и единствената стъпка, която следва да се предприеме с оглед постигането на икономии от мащаба и на по-голяма ефективност на ОВППС; приканва заместник председателя и върховен представител да предприеме стъпки с оглед възлагането на специалните представители на ЕС на задачата да координират и да предоставят политически насоки също така и по отношение на мисиите по линия на ОПСО в рамките на своите области;

16.

Отправя искане към заместник председателя/върховен представител да се консултира със съответната парламентарна комисия относно назначенията, които прави на ръководни длъжности в ЕСВД, включително на специални представители на ЕС; изразява решимост да кани някои специални представители на ЕС и ръководители на делегации да се явяват пред комисията при назначаването си;

17.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон предвижда нови финансови процедури по отношение на ОВППС, засилва диалога между Съвета и Парламента по ОВППС, като предвижда провеждането на два годишни дебата със заместник председателя/върховен представител, и подробно описва ролята и отговорностите на Парламента по отношение на ОПСО; следователно призовава за преразглеждане и разширяване на съществуващите междуинституционални споразумения с участието на парламентарната комисия по външни работи, с оглед гарантиране на гладкото и ефективно изпълнение на бюджетните процедури, консултациите и надзора, свързани с ОВППС и ОПСО и подобряване на достъпа до чувствителна информация; обръща особено внимание в тази връзка на гореспоменатото Междуинституционално споразумение от 17 май 2006 г. и на Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана (5); изразява решимостта си да упражнява бюджетните си правомощия и демократичен контрол по отношение на ОВППС във връзка с всички институционални нововъведения, включително спогодбите за финансиране за ЕСВД;

18.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон разширява обхвата на процедурата на одобрение до всички споразумения в областите, към които се прилага обикновената законодателна процедура, и укрепва правото на Парламента да бъде надлежно информиран от Комисията относно напредъка по преговорите за международни споразумения, така както е посочено в член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз; следователно счита, че преговорите за ново Междуинституционално споразумение с Парламента следва да се използват за предоставяне на Парламента на определение по същество на неговото участие на всеки етап от преговорите за сключване на международно споразумение;

19.

Настоятелно приканва Съвета на министрите на външните работи да прилага процедурата на гласуване с квалифицирано мнозинство във всички случаи, предвидени от новия Договор;

20.

Счита, че член 42, параграф 2 и параграф 7 от Договора за Европейски съюз, заедно с член 10 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз правят остатъчните функции на Западноевропейския съюз неактуални; следователно призовава съответните държави-членки на ЕС да предприемат действия съгласно член ХII от Договора за ЗЕС и да дадат една година предизвестие за намерението си да денонсират този договор; припомня, че правото на парламентарен контрол над дейностите по ОПСО и ОВППС принадлежи на Европейския парламент и на националните парламенти на държавите-членки на ЕС;

21.

Продължава да бъде загрижен относно сигурността на енергийните доставки и повтарящите се газови кризи като руско-украинската криза от януари 2009 г., която открои растящата енергийна зависимост на ЕС от източници на доставки и транзитни канали; също така подчертава необходимостта от предотвратяване на енергийна зависимост на ЕС от трети страни, която отслабва независимостта на външната политика на ЕС; припомня спешната необходимост да се предприемат действия относно енергийните предизвикателства чрез прилагане на обща европейска външна енергийна политика; призовава в тази връзка заместник-председателя и върховен представител решително да следва препоръките на Парламента за разработването на последователна и съгласувана политика, по-специално като насърчава съгласуваността на равнище ЕС при конструктивни преговори с енергийни доставчици, особено с Русия, и транзитните държави, като подкрепя приоритетите на ЕС в енергетиката и защитава общите интереси на държавите-членки, като развива ефективна дипломация по въпросите на енергетиката и по-ефикасни механизми за реагиране при кризисни ситуации и като подпомага разнообразяването на енергийните доставки и устойчивото използване на енергия, както и разработването на възобновяеми енергийни източници; подчертава, че само общ европейски подход би могъл да предотврати евентуални бъдещи затруднения с доставките на нефт и газ за държавите-членки и би увеличил енергийната сигурност на ЕС като цяло;

22.

Приветства подписването на споразумението за проекта „Набуко“; призовава Комисията и Съвета да се стремят към успешното прилагане на посоченото споразумение; подчертава, че в важно да се гарантира енергийната сигурност на ЕС като се насърчава южният коридор за доставките на суров нефт за Европа, включително по паневропейския нефтопровод Констанца-Триест;

23.

Счита, че увеличената конкуренция за достъп до природни и енергийни ресурси и контрол над тях създава значителен потенциал за конфликти и заплахи и че следователно ЕС следва допълнително да разработи политики за смекчаване, адаптиране и икономии на енергия с цел да отговори на рисковете за сигурността, създадени от влошаването на околната среда и изменението на климата; подчертава в това отношение, че ЕС трябва да укрепва водещата си позиция в глобалното управление на климата и да развива по-нататъшен диалог с други ключови фактори като бързоразвиващите се сили (Китай, Бразилия, Русия, Индия), САЩ и развиващите се страни, като се има предвид, че изменението на климата се е превърнало в ключов елемент от международните отношения;

24.

Изразява подкрепата си за това, Съюзът да продължи да допринася активно и ефективно за разрешаването на глобални въпроси, не на последно място посредством укрепване на системата на Обединените нации и като се отдава особено значение на консолидирането на Съвета по правата на човека и на премахването на смъртното наказание;

25.

Отбелязва значението на предотвратяването и управлението на конфликти, включително следкризисното възстановяване и реконструкция; подчертава необходимостта ЕС да разработи допълнително превантивни стратегии, да подобри процеса на ранно предупреждение и да разшири сътрудничеството си с регионални организации съгласно Устава на ООН;

26.

Подчертава, че външното измерение е ключово за успешното изграждане на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие; отново подчертава значението на организираното управление на миграцията; като има предвид горното, приветства приемането на Стокхолмската програма от Европейския съвет през декември 2009 г.; счита за съществено да се осигури сътрудничеството както на страните на произход, така и на транзитните страни и да се насърчи отношение на крепко сътрудничество чрез прилагане на политика на обвързване с положителни условия; посочва необходимостта от избягване на незаконна имиграция чрез насърчаване на местното развитие в страните на произход и борба с престъпните групи, извършващи трафик на хора; настоява, че външното измерение на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие трябва да бъде изцяло вземано предвид в европейската външна политика;

27.

Подчертава необходимостта от укрепване на капацитета, така че да с даде възможност за по-добър мониторинг на гражданските и военните мисии на Съюза и за извличане на уроци от начина, по който те се провеждат, за да се подобри планирането и управлението на бъдещи мисии; в тази връзка подчертава също така необходимостта от по-стратегически подход към мисиите по ЕПСО; предлага редовните съвместни консултативни заседания да имат за цел и оценката на успехите и недостатъците на приключилите мисии с оглед подпомагане на разработването на ориентиран към бъдещото подход относно бъдещите нужди, които да включват всички аспекти (финанси, изпълнение, административна организация);

28.

Призовава заместник председателя и върховен представител, Съвета и държавите-членки да гарантират адекватно равновесие между способностите на Секретариата на Съвета в областта на гражданското и на военното планиране и да осигурят подходящ брой служители в областта на правосъдието, гражданската администрация, митниците и посредничеството за да се гарантира подходящ и достатъчен експертен опит за ОПСО мисиите;

29.

Призовава в тази връзка за осигуряване на подходящ персонал за гражданския компонент и настоятелно приканва държавите-членки да се възползват от голямата възможност, предоставена от ЕСВД за обединяване на наличните ресурси за изграждане на съгласуван, ефективен и ефикасен потенциал в областта на управлението на кризи;

30.

Призовава държавите-членки да удвоят усилията си за намиране и използване на достатъчен на брой подходящ, квалифициран и балансиран по отношение на половата принадлежност персонал за участие в граждански и военни операции в рамките на ОПСО по целия свят в съгласувана и добре координирана рамка, включително в специфични високорискови райони, тъй като успехът на мисиите по ОПСО до голяма степен зависи от уменията и знанията на един добре обучен персонал; призовава в това отношение за съвместно обучение на персонала на мисиите по ОПСО; подкрепя напълно вече направените усилия по отношение изготвянето на насоки и обмена на най-добри практики с оглед подобряването на общата подготовка на персонала; изразява своето убеждение, че по-голямата последователност и съгласуваност по отношение на персонала по места ще подобри протичането на мисиите и също така ще улесни командироването на граждани на ЕС, което от чисто бюджетни съображения е за предпочитане пред прибягването до договорно нает международен персонал;

31.

Призовава Европейския съвет и Комисията да увеличат ангажимента на ЕС в многостранните преговори за намаляване на значимостта на ядрените оръжия;

32.

Отново потвърждава необходимостта от разоръжаване и укрепване на международните гаранции за неразпространение; в тази връзка приветства съвместното изявление от 4 декември 2009 г., чрез което президентът на Съединените американски щати и президентът на Руската федерация се ангажират да работят съвместно след изтичането на срока на Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (СТАРТ), и очаква ново споразумение по стратегическите въоръжения да се подпише и да влезе в сила колкото е възможно по-скоро; същевременно призовава ЕС и неговите държавите-членки да увеличат дипломатическите си усилия за постигане на успешно преразглеждане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие през май 2010 г.;

33.

Подчертава колко е важно целите на равенство между половете, права на човека и добро управление да бъдат изцяло интегрирани в планирането и провеждането на всички мисии и операции по ОПСО, включително проучвателни мисии, тъй като осведомеността и чувствителността относно въпроси на равенството между половете допринася за оперативната ефективност и за информираността относно ситуацията; в този контекст приветства назначаването на съветник по въпросите на равенството между половете в почти всички мисии по ОПСО; изразява съжаление, че сред 11 специални представители на ЕС няма нито една жена; призовава заместник-председателя и върховен представител систематично да включва равенството между половете и овластяването на жените в политическия диалог и в дискусиите относно политики между ЕС и държавите партньори;

34.

Приветства важната роля, която играят по целия свят защитниците на правата на човека; топло приветства факта, че Съветът по външни работи на заседанието си от 8 декември 2009 г. изрази своя ангажимент за подкрепа на защитниците на правата на човека чрез публични срещи с тях и чрез придаване видимост на техните дейности;

35.

Призовава Съвета да включи правата на човека и аспектите на доброто управление в мандата на специалните представители на ЕС и да назначи съветници по въпросите на правата на човека и доброто управление на постове в състава на персонала към тези представители;

36.

Препоръчва ЕС да засили своя политически диалог с трети държави и региони, по-специално със стратегически партньори, с които да координира позиции в международните организации и да подкрепя и насърчава демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека; в тази връзка припомня важната роля, която парламентарната дипломация играе като допълнителен инструмент в отношенията на Съюза с трети държави и региони; следователно счита, че заместник-председателят и върховен представител и нейните служби, включително специалните представители на ЕС, следва да разработят с Парламента общи стратегии към държавите и регионите партньори и следва да бъдат на разположение, за да подпомагат Парламента устно и писмено относно конкретни въпроси и посещения;

37.

Призовава Съвета, държавите-членки и заместник-председателя/върховен представител активно да търсят мирни решения на международните конфликти и да укрепват механизмите на ЕС за предотвратяване на конфликти;

38.

Подчертава ролята на ООН като основен гарант на международния мир и сигурност и на най-всеобхватна рамка за многостранно сътрудничество; счита, че укрепването на глобалното управление, международните институции и зачитането на международното право е от изключително важно значение за ефективните многостранни отношения и следователно трябва да бъде първостепенен стратегически приоритет за Съюза; счита, че институциите на ЕС и държавите-членки следва да продължат усилията си за задълбочаване на сътрудничеството и координацията със стратегически партньори, които упражняват глобално влияние, особено в рамките на Обединените нации; в това отношение подчертава спешната необходимост да се предприемат действия във връзка с глобалните проблеми, които са повод за обща загриженост за ЕС и за стабилността в световен мащаб, като тероризъм, организирана престъпност, енергийна сигурност, изменение на климата, постигане на ЦХР, управление на кризи, предотвратяване и разрешаване на конфликти, неразпространение на оръжия за масово унищожение и разоръжаване, управление на миграцията и насърчаване на правата на човека и гражданските свободи;

39.

Счита за съществено съответните делегации на ЕС в седалищата на ООН в Ню Йорк и Женева да получат адекватни средства и персонал, за да могат убедително и ефективно да реализират на практика новата институционална уредба съгласно Договора от Лисабон; следователно отбелязва със загриженост, че подходът на бюджетен неутралитет противоречи на тази спешна потребност от бързо и ефикасно установяване на присъствие на ЕС в ООН по време на първоначалния етап на прилагане на Договора от Лисабон;

40.

Счита, че ОССЕ предоставя важна рамка за възстановяване на доверието и засилване на сътрудничеството между държавите от Европа, Централна Азия и Северна Америка по ред въпроси, включително неразпространението, разоръжаването, икономическото сътрудничество и защитата и подкрепата за правата на човека и принципа на правовата държава; следователно подкрепя укрепването на ОССЕ също във връзка с откриването на дискусия относно идеята за даване на правосубектност на тази организация;

41.

Без да се засягат международните задължения на ЕС съгласно Устава на ООН, счита, че ЕС и НАТО следва да развият по-интензивно и по-ефективно партньорство, като се взема предвид постепенното развитие на политиките на ЕС в областта на външната политика, сигурността и отбраната, като се зачита изцяло автономността при вземане на решения на всяка от организациите; за тази цел препоръчва преглед на така наречените договорености „Берлин плюс“ и развиване на по-стратегически диалог относно споделените стратегически интереси и планирането за извънредни ситуации; настоятелно призовава за улесняване на по-широкото практическо сътрудничество на място на военно или гражданско равнище, особено когато двете организации действат в един и същ театър на мисии; в това отношение изразява неодобрение от нестихващия конфликт между Турция и Кипър, който все повече подронва ефективността на ЕС и на НАТО и доверието в тях;

42.

Потвърждава ангажимента си относно трансатлантическото партньорство като важен елемент и една от основните колони на външната дейност на ЕС; настоятелно призовава заместник-председателя и върховен представител да гарантира, че ЕС действа като единен, активен, равен, но автономен партньор на САЩ при укрепването на глобалната сигурност и стабилност, подкрепата за мира, зачитането на правата на човека и постигането на ЦХР, както и възприемането на единен подход към глобалните предизвикателства като разпространението на ядрено оръжие, тероризма, изменението на климата и енергийната сигурност; счита, че Договорът от Лисабон създава благоприятна възможност за подобряване и обновяване на рамката на отношенията ЕС–САЩ; насърчава заместник-председателя и върховен представител да работи за укрепване на институционалните механизми в отношенията ЕС–САЩ в съответствие с резолюциите на Парламента; подчертава, че е необходимо дейността на Трансатлантическия икономически съвет да бъде засилена в преследване на целта за истински, интегриран трансатлантически пазар и че този пазар следва да осигури основата за засилено трансатлантическо партньорство; силно подкрепя трансатлантическия диалог на законодателите в общото му усилие да създаде ефективни отношения между законодателните органи – ЕП и Конгреса на САЩ;

43.

Призовава и двете страни в партньорството, ЕС и САЩ, да насърчават Китай, Индия, Русия, Бразилия и други бързоразвиващи се сили да споделят отговорността за световния ред и за предотвратяването и мирното уреждане на конфликти в съответствие с международното право; настоява, че ако от една страна ЕС и САЩ следва да предоставят пълна подкрепа за икономическото и социално развитие на тези страни въз основата на справедливо сътрудничество, тези страни също следва да поемат своите отговорности в световен план, особено по отношение на борбата срещу изменението на климата и на устойчивото развитие;

44.

Подчертава, че държавите от Западните Балкани са част от процеса на разширяване; счита, че стабилността на Западните Балкани, основаваща се на принципа на правовата държава, следва да остане първостепенен приоритет във външната дейност на Съюза и следователно отдава най-сериозно значение на усилията да бъдат доближени държавите от този регион до ЕС, със споделената цел за европейска интеграция, наред с другото чрез стимулиране на реформи и укрепване на регионалното сътрудничество и междуетническото помирение, така че те да отговорят на критериите от Копенхаген и да се подготвят за присъединяване; препоръчва свикването на международна конференция относно бъдещето на Западните Балкани, на която да се срещнат държавите от региона и имащите отношение към въпроса регионални и световни фактори, с цел да се установят и разгледат настоящите предизвикателства, пред които е изправен регионът;

45.

Отбелязва със задоволство все по-мирната и стабилна като цяло обстановка в Косово и усилията за изграждане на мултиетническо общество, откроени от проведените в условия на спокойствие и ред местни избори на 15 ноември 2009 г.; осъзнава, че не всички държави-членки са признали независимостта на Косово; приветства факта, че мисията за правова държава EULEX в Косово, която е най-голямата гражданска мисия по ОПСО, предприемана до момента от ЕС, работи при пълен оперативен капацитет, основавайки се на подхода на Обединените нации на неутралност по отношение на статута; подчертава значението на мисията за стимулиране на междуетническо помирение, правова държава, обществен ред и сигурност на цялата територия на Косово чрез подпомагане на косовските институции, съдебни и правоприлагащи органи в техния напредък към постигане на устойчивост и отчетност; в това отношение приветства решението да се открие ново бюро на ЕС в северната част; въпреки това отбелязва необходимостта да се увеличи броят на прокурорите, работещи в EULEX, и призовава държавите-членки да предоставят допълнителен персонал;

46.

Насърчава Съвета да продължи усилията си, с подкрепата на международната общност, насочени към търсенето на диалог с политическите лидери в Босна и Херцеговина, за да се помогне на страната и на нейните народи да продължат по пътя към европейската интеграция; отбелязва съвместните дипломатически усилия, полагани от председателството на ЕС, Европейската комисия и администрацията на САЩ, и препоръчва по-нататъшни преговори, като се вземат предвид предишните договорености между политиците в Босна и Херцеговина; припомня необходимостта да се осигури по-голямо участие на парламентаристите и на гражданското общество в поддържането на една жизнеспособна държава;

47.

Продължава да подкрепя развитието на Източното партньорство с европейските съседи на Съюза, изразяващо се в тяхното икономическо включване във вътрешния пазар и в засилване на политическото, икономическото и културното сътрудничество; подчертава значението на това партньорство да се предоставят убедителни проекти и осезаеми средносрочни и дългосрочни стимули за реформа, които биха укрепили поетия от обществата в страните-партньорки ангажимент по отношение на процеса на модернизация и интеграция в ЕС; в частност посочва необходимостта, паралелно с поддържането на сигурността на всички граждани на ЕС, постепенно да се премахнат всички пречки за свободното движение на хора (включително, в крайна сметка, безвизово пътуване) и да се засили сътрудничеството във всички аспекти на сигурността, и по-специално енергийната сигурност; отново изразява становището си, че партньорството трябва да бъде подсигурено с подходящи финансови средства; подчертава необходимостта да гарантира взаимното допълване между това партньорство и регионалните инициативи, и по-специално Черноморското взаимодействие;

48.

Потвърждава отново значението за ЕС на по-ефективното регионално сътрудничество с неговите източни съседи, като в този дух ЕС ще подкрепя изпълнението на проекти, ориентирани към постигането на резултати, в рамките както на Източното партньорство, така и на Черноморското взаимодействие, при пълно взаимно допълване;

49.

Призовава заместник-председателя и върховен представител да засили усилията за изпълнение на проекти в рамките на Черноморското взаимодействие, също така настоятелно призовава заместник председателя и върховен представител да развие нови идеи за ефективна стратегия за черноморско сътрудничество;

50.

Приветства проевропейската позиция на новото правителство на Република Молдова и изразява надежда за ускоряване на вътрешните реформи в страната, така че да се постигне икономическа интеграция, политическо асоцииране и институционално сближаване между Република Молдова и ЕС; насърчава заместник-председателя/върховен представител да набележи многостранни решения за деблокиране на положението в Приднестровието;

51.

Отбелязва провеждането и резултата от президентските избори в Украйна; призовава всички страни да допринесат за необходимата политическа, икономическа и социална стабилност на Украйна чрез засилване на усилията за реформа; насърчава страната да постигне по-голяма оперативна съвместимост с Европейския съюз, като по този начин консолидира своите перспективи за интегриране в ЕС;

52.

Призовава заместник-председателя и върховен представител да гарантира, че подходът на ЕС към Русия, включително на преговорите за ново споразумение за партньорство и сътрудничество, е съгласуван, последователен и мотивиран от ангажимента към ценностите на демокрацията, зачитането на правата на човека и принципа на правовата държава, в т.ч. международното право; същевременно подчертава необходимостта да се даде нов тласък на партньорството с Русия, основано на взаимно зачитане и реципрочност, по въпроси, свързани с борбата с тероризма, енергийната сигурност и енергийните доставки, изменението на климата, разоръжаването, предотвратяването на конфликти и неразпространението на ядрените оръжия, както и с Иран, Афганистан и Близкия Изток, за постигане на целта за укрепване на глобалната сигурност и стабилност; счита, че това сътрудничество следва да представлява основата за новото споразумение между ЕС и Русия и следователно очаква постигането на бърз напредък в текущите преговори за ново, всеобхватно споразумение, което се очаква съществено да укрепи отношенията между ЕС и Русия; настоятелно призовава заместник председателя и върховен представител да координира действията, да улесни консултациите и да подобри на комуникацията между държавите-членки по отношение на двустранни въпроси с Руската федерация, които са от общ интерес; подчертава необходимостта държавите-членки да координират отношенията си с Руската федерация въз основа на общите интереси на Съюза по начин, който отразява и утвърждава тези интереси последователно и по подходящ начин;

53.

Настоятелно призовава Съвета да настоява за пълното прилагане на споразумението за прекратяване на огъня между Руската федерация и Грузия и призовава ЕС да защитава принципа за териториалната цялост на Грузия и зачитане на правата на малцинствата; приветства подновяването на мандата на мисията на ЕС за наблюдение и настоятелно призовава Съвета да гарантира, че на наблюдателите от ЕС се предоставя пълен достъп до всички райони, засегнати от конфликта, включително отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия, като използва за тази цел финансовите инструменти на ЕС за подпомагане на населенията в цялата конфликтна зона; призовава ЕС, във връзка с доклада на мисията за независимо международно разследване по конфликта в Грузия, да извлече поуки от миналото, за да разработи механизми за предотвратяване на конфликти, включително насърчаване на контактите между хората;

54.

Настоятелно призовава заместник-председателя и върховен представител да засили усилията на ЕС да работи за ефективно предотвратяване на конфликти и мирно уреждане, съобразено с международното право, на конфликтите в Нагорни Карабах и Приднестровието и най-вече на конфликта между Русия и Грузия и нейните отцепнически региони Южна Осетия и Абхазия чрез даване на нов тласък на преговорите в Женева; подчертава опасността от разпростиране на т. нар. замразени конфликти в региона; в този контекст препоръчва организирането на конференция за сигурност и сътрудничество в Южен Кавказ, в която да участват засегнатите страни и съответните регионални и глобални фактори, с оглед на разработването на пакт за стабилност за Южен Кавказ; приветства наскоро постигнатото сближаване между правителствата на Турция и Армения и настоятелно призовава за ратифициране на споразуменията от техните съответни парламенти;

55.

Подчертава необходимостта преговорите от мирния процес да се проведат в рамките на ограничен период от време и в климат на взаимно доверие; счита, че преговорите следва да целят създаването на независима, демократична и жизнеспособна Палестинска държава в рамките на границите от 1967 г., която да съжителства с Държавата Израел в условия на мир и сигурност в международно признатите граници при спазване на всички съответни резолюции на ООН;

56.

Призовава ЕС, в съответствие със заключенията на Съвета от 12 декември 2009 г. да възприеме по-активна политическа роля в продължаващите международни усилия за възобновяване на мирния процес, съизмерима с неговия финансов ангажимент в подкрепа на възстановяването на палестинската икономика и на справянето с драматичната хуманитарна криза в Газа; призовава заместник-председателя и върховен представител да вземе предвид всички средства за насърчаване на дълготраен мир в региона;

57.

Приветства решението на Съвета за продължаване на мандата на Полицейската мисия на ЕС за палестинските територии (EUPOL COPPS) до декември 2010 г.; изразява убеденост, че е необходима по-голяма подкрепа за развитието на правовата държава и полицейския капацитет, и призовава за засилени усилия в това отношение; отбелязва решението на Съвета за удължаване на мандата на мисията на ЕС в Рафа за помощ по граничните въпроси (EUBAM Rafah), както и неговата решимост и готовност да активира повторно тази мисия; смята, че тази решимост следва да доведе до конкретни инициативи за възстановяване на свободата на движение в палестинските територии и за повторно активиране на договореното през 2005 г. Споразумение относно достъпа и движението, което беше прието от страните;

58.

Счита за важно засилването на политическия диалог между членовете на Съюза за Средиземноморието на всички равнища с цел да се преодолее напрежението, което забави създаването на базирания в Барселона Секретариат и насърчаването на конкретни проекти от взаимен социален, икономически и екологичен интерес; изразява надежда, че Съветът за Средиземноморието би могъл да допринесе положително за решаването на конфликтите в Близкия изток, подобряване на отношенията между Турция и Кипър и демократичното развитие на арабските държави;

59.

Счита, че Съюзът за Средиземноморието би могъл да допринесе за намаляване на напрежението в Близкия Изток, като насърчава конкретни проекти за сътрудничество в целия район; едновременно с това подчертава, че действията за изграждане на доверие между израелците и палестинците с оглед постигане на справедлив и траен мир в Близкия Изток са от първостепенно значение за улесняване на съответното функциониране на тази нова институция;

60.

Подчертава, че от гледна точка на Европейския съюз съвместното председателство трябва да бъде съвместимо с външното представителство на Съюза в съответствие с Договора от Лисабон; припомня, че Договорът от Лисабон предоставя на ЕС възможност да осигури съгласуваност, последователност и приемственост на своето представителство в новите институции на Съюза за Средиземноморието;

61.

Отбелязва, че следизборната ситуация в Афганистан навлиза понастоящем в решаваща и критична фаза, предвид сформирането на ново правителство в Кабул, което предоставя възможност за изработването на нова програма и нов договор с афганистанския народ;

62.

Приветства плана за действие на Съвета за засилване на действията на ЕС в Афганистан и Пакистан, приети през октомври 2009 г. от Съвета по общи въпроси и външни отношения, както и неговата декларация относно подновената му готовност да съдейства за преодоляване на предизвикателствата в региона, в сътрудничество със засегнатите страни и международните партньори, но подчертава, че горепосоченият план ще остане само на хартия, освен ако не е налице ясен ангажимент от държавите-членки на ЕС да допринесат за неговото прилагане; призовава Съвета, Комисията и председателството да положат съгласувани усилия за прилагане на плана незабавно; настоятелно призовава Съвета да осъществи по-голям напредък в посока на пълното разгръщане на персонала на полицейската мисия на ЕС с цел създаването на устойчиви и ефективни цивилни полицейски структури, които да бъдат в състояние да спомогнат за сигурността на обстановката;

63.

Признава, че Пакистан продължава да е изправен пред много сериозни предизвикателства и потвърждава твърдата подкрепа на ЕС за едно силно, светско и гражданско правителство на Пакистан; подчертава ключовата роля на Пакистан в региона и отново изтъква, че един стабилен, демократичен и проспериращ Пакистан е от централно значение за справяне с глобални въпроси като борбата с тероризма, неразпространението на ядреното оръжие, борбата срещу наркотиците и правата на човека, и горещо го насърчава да приеме всеобхватна стратегия за борба с тероризма и за справяне с първопричините за него;

64.

Потвърждава ангажимента на ЕС в подкрепа на демокрацията в обединен, федерален Ирак; подчертава подкрепата си за неизменния твърд ангажимент на ЕС за развитието на правовата държава в Ирак и приветства удължаването на мандата на интегрираната мисия на ЕС за правова държава в Ирак (EUJUST LEX) за една година, както и нейните пилотни дейности на иракска територия; очаква с нетърпение по-нататъшната работа, планирана в този контекст, съгласно обещаното от Съвета; призовава за засилено взаимодействие на институциите, по-специално по икономически въпроси, с органите на Регионалното кюрдско правителство; призовава Комисията да ускори въвеждането в действие на собствени сгради в Багдад;

65.

Изразява дълбоко разочарование от политическите събития в Иран и съобщенията за масови изборни измами по време на президентските избори през юни 2009 г., които предизвикаха най-голямото протестно движение в 30-годишната история на ислямската република, като демонстрациите и насилствените репресии от страна на органите за сигурност все още продължават; изразява силна загриженост не само поради арестите, мъченията и убийствата на политически противници, но и относно постоянния застой в преговорите относно ядрената програма на Иран и призовава иранското правителство да започне сериозни преговори по ядрения въпрос; изразява съжаление, че посещението на делегацията на Европейския парламент за връзки с Иран през януари 2010 г. беше отменено от иранските органи и изразява солидарност с онези иранци, които с риск за живота си продължават публично да изискват зачитане на правата на човека и повече демократични свободи в Иран; осъжда опитите на Иран да попречи на свободата на информация чрез блокиране на чуждестранни радио-и телевизионни програми и интернет; призовава Съвета и Комисията да разгледат възможността за налагане на санкции срещу отделни членове на администрацията и на службите за сигурност, отговорни за масовите нарушения на правата на човека, и да разработят мерки в подкрепа на участниците в „Зеленото движение“, които са жертви на преследване и/или са в изгнание;

66.

Отбелязва факта, че икономическите отношения между ЕС и Китай са в процес на непрекъснат растеж и че междуличностните контакти са нараснали като обхват и брой; същевременно остава сериозно загрижен относно липсата на готовност от страна на китайските органи да се борят с многобройните случаи на нарушаване на правата на човека и да гарантират, че хората разполагат с основни права и свободи;

67.

Изразява очакването, че ще се развие стратегическо сътрудничество между САЩ и Китай и заявява желанието си да проучи начините за укрепване на отношенията по въпроси от взаимен интерес, стигащи по-далеч от икономическия и търговския сектор;

68.

Приветства усилията, предприети от Тайпе и Пекин за подобряване на отношенията между Тайван и Китай, което допринасят за укрепване на стабилността и сигурността в Източна Азия, и насърчава двете страни да засилят още повече диалога, практическото сътрудничество и изграждането на доверие; приветства декларацията на Съвета от 8 май 2009 г., която отново заявява неговата подкрепа за участието на Тайван в СЗО; решително подкрепя участието на Тайван като наблюдател в съответните международни организации и дейности, като например Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) и Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), където участието на Тайван е важно с оглед на интересите на ЕС и световните интереси;

69.

Отново потвърждава решителната си подкрепа за засилване на стратегическата връзка между ЕС и Индия, както и за проучване на нови начини за подобряване на отношенията в области от взаимен интерес в секторите на икономиката, политиката, сигурността и търговията;

70.

Признава нарастващата роля на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) като сила в подкрепа на стабилността и благоденствието в региона; счита, че Съюзът и ASEAN, които са ангажирани с регионалната интеграция, имат голям потенциал за сътрудничество; отбелязва, че са необходими мерки за засилване на икономическите и търговските отношения между Съюза и ASEAN, за да се помогне за консолидирането на цялостните отношения между двата региона и да се насърчи продължаването на напредъка по отношение на политическото сътрудничество и сигурността, развитието на демокрацията и правата на човека и по-нататъшния напредък в областта на енергията и околната среда, в социокултурната област и в областта на сътрудничеството и развитието;

71.

Отбелязва с голямо задоволство, че операцията EU NAVFOR („Аталанта“) продължава да допринася успешно за морската сигурност в крайбрежните води на Сомалия, като защитава корабите, наети от Световната програма за изхранване, които доставят помощи за Сомалия, корабите за снабдяване с критично важни пратки на мироопазващата операция на Африканския съюз в Сомалия и други уязвими кораби; приветства решението на Съвета за удължаване на мандата на операцията до 12 декември 2010 г.; изразява подкрепата си за стартиране на операция за управление на кризи, която да помогне за обучението на националните сили за сигурност на преходното федерално правителство на Сомалия; подчертава необходимостта от интегриране на обучените сили за сигурност в държавните и командни структури, така че след завръщането си да не се обърнат срещу правителството, което се очаква да защитават;

72.

Припомня отново предложението, направено в своя резолюция от 15 ноември 2001 г., относно глобално партньорство и обща стратегия за отношенията между ЕС и Латинска Америка (6), повторено след това в резолюциите му съответно от 27 април 2006 г. (7) и 24 април 2008 г. (8), приети във връзка със срещите на върха между Латинска Америка и Карибите (ЛАК) и ЕС във Виена и Лима, за изготвяне на Евро-латиноамериканска харта за мир и сигурност, която, въз основа на Хартата на ООН, да направи възможни съвместните политически, стратегически и свързани със сигурността действия и инициативи; призовава Съвета и Комисията да предприемат активни действия за осъществяване на тази амбициозна цел и да подкрепят настоящото предложение на следващата среща на върха между ЕС и ЛАК, която ще се проведе през май 2010 г. в Мадрид;

73.

Счита, че преговорите относно споразумението за асоцииране с държавите от Централна Америка, както и напредъкът към подновяване на преговорите относно споразумението за асоцииране с Меркосур са въпроси с приоритет; отбелязва, че преговорите относно многостранното споразумение с държавите от Андската общност приключиха; ще се стреми процедурата за парламентарното ратифициране на тези споразумения да се проведе с дължимата прецизност, за да се гарантира, че те упражняват положително въздействие върху всички аспекти от съвместен интерес;

74.

Възлага на своя Председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на Организацията на обединените нации, генералния секретар на НАТО, председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, действащия председател на ОССЕ, председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ, председателя на Парламентарната асамблея на ЗЕС, председателя на Комитета на министрите на Съвета на Европа и председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/63

1.

Припомня, че Европейската стратегия за сигурност (ЕСС) и докладът за изпълнението й подчертават главните заплахи и предизвикателства пред Европейския съюз:

2.

Подчертава, че чрез Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и чрез Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) Съюзът предприема действия за посрещане на предизвикателствата и заплахите, посочени в ЕСС, като така допринася за подобряване на сигурността на европейските граждани;

3.

Посочва, че Съюзът трябва да засили стратегическата си автономност чрез силна и ефективна външна политика и политика за сигурност и отбрана, за да запазва мира, да предотвратява конфликти, да укрепва международната сигурност, да защитава сигурността на собствените си граждани и на гражданите, засегнати от мисиите на ОПСО, да защитава интересите си по света и да поддържа основополагащите си ценности, като допринася за установяване на ефективен многостранен подход в подкрепа на международното право и укрепва зачитането на правата на човека и демократичните ценности по целия свят в съответствие с посочените в член 21, параграф 2, буква д) от ДЕС цели, с целите и принципите на Устава на Обединените нации, принципите на Заключителния акт от Хелзинки и целите на Парижката харта, включително онези, отнасящи се до външните граници;

4.

Подчертава, че Съветът за сигурност на ООН носи основната отговорност за поддържането на мира и сигурността в света; отново посочва необходимостта от реформа на Организацията на обединените нации, която да увеличи способността й да изпълнява своите функции и да предоставя ефективни решения на глобалните предизвикателства и заплахи;

5.

Отчита необходимостта Съюзът да преследва тези цели, като укрепва своя институционален капацитет за отговор на предизвикателствата, както и чрез многостранно сътрудничество със и в рамките на организации на международно равнище, по-специално ООН, и на регионално равнище, в частност ОССЕ и Африканския съюз, при спазване на Устава на Обединените нации;

6.

Потвърждава своята подкрепа за усилията на Съюза да разработи всеобхватен и активен подход в отговор на заплахите и предизвикателствата, изразяващ се във взаимно подпомагане между различните възможности за действие, както граждански, така и военни, с които разполагат Съюзът и неговите държави-членки: предотвратяване на конфликти и управление на кризи, финансова помощ и сътрудничество за развитие, социални политики и политики в сферата на околната среда, дипломатически и търговски инструменти на политиките и разширяване; подчертава, че такава координация на граждански и военни възможности придава реална добавена стойност на политиката на Съюза за управление на кризи;

7.

Призовава в този контекст държавите-членки да координират по-ефикасно своите стратегии и национални възможности с тези на Съюза, за да постигнат съгласуваност, ефективност и по-голямо въздействие и видимост на място;

8.

Подкрепя, във връзка с борбата срещу тероризма, стремежа към подход, основан на стратегиите на ЕС за борба с тероризма и за борба с радикализирането и вербуването за терористични цели, по-специално във връзка с използването на интернет за целите на тероризма и радикализма; предлага да се насърчи дебата относно защитата и укрепването на правата на човека, като се обърне особено внимание на защитата на жертвите;

9.

Признава, че енергийната сигурност е от изключително значение за функционирането на държавите-членки на ЕС и затова насърчава тясното им сътрудничество във връзка с този елемент на политиката за сигурност;

10.

Приветства усилията на държавите-членки за борба с киберзаплахите; настоятелно призовава Съвета и Комисията да изготвят анализ на предизвикателствата от кибернетично естество и мерките за ефективен и координиран отговор на подобни заплахи, които да се основават на най-добрите практики и в бъдеще доведат до създаването на европейска стратегия за киберсигурност;

11.

Повтаря своята препоръка за извършването на редовен преглед на ЕСС на всеки пет години, в началото на всеки нов парламентарен мандат и след необходимата консултация с Европейския парламент;

12.

Подчертава, че една Бяла книга, която позволява да се започне широк публичен дебат, би могла да увеличи видимостта на ОПСО и да засили сътрудничеството в сигурността и отбраната чрез по-добро дефиниране на целите и интересите на Съюза в тези области по отношение на наличните средства и ресурси и следователно да направи по-ефикасно и по-конкретно прилагането на ЕСС, както и планирането и провеждането на операции на ЕС за управление на кризи;

13.

Приканва Съвета през 2010 г. да започне сериозен дебат с Европейския парламент и националните парламенти относно въвеждането на новите разпоредби на Договора от Лисабон относно ОПСО, а именно:

14.

Призовава, след въвеждането на клауза за взаимопомощ, както е формулирано в член 42, параграф 7 от Договора за Европейски съюз, държавите от Европейския съюз, които са членки на Западноевропейския съюз (ЗЕС), да прекратят действието на изменения Договор от Брюксел от 1954 г., включително Парламентарната асамблея на ЗЕС;

15.

Приканва Съвета, с оглед на въвеждането на клауза за солидарност в новия договор, да започне отново дебата по създаването на европейски сили за гражданска защита – наред с другото на основата на доклада Barnier от май 2006 г. – които да обединят по-добре средствата на държавите-членки, за да се дава ефикасен колективен отговор в случай на природно или предизвикано от човека бедствие счита, че военната ОПСО следва също така да дава възможност за реагиране при рискове от граждански характер;

16.

Подчертава, с оглед на напредъка в сферата на ОПСО, станал възможен съгласно Договора от Лисабон, че е легитимно и полезно да се създаде Съвет по отбраната в рамките на Съвета по външни работи, който би бил съставен от министрите на отбраната под председателството на заместник-председателя на Комисията/върховен представител и би имал особена роля в засилването на сътрудничеството и хармонизирането и интегрирането на военните възможности;

17.

Счита, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител следва да действа много бързо за засилване на съгласуваността между различните външни политики на Съюза и че тази съгласуваност следва да бъде отразена на място от специални представители/ръководители на делегации под ръководството на заместник-председателя/върховен представител, които да имат необходимите правомощия спрямо засегнатите страни и международната общност;

18.

Подкрепя създаването на дирекция за гражданско и военно управление на кризи и планиране (Crisis Management and Planning Directorate - CMPD), която да отговаря за управлението на кризисни ситуации и стратегическото планиране на гражданските и военните операции на Съюза и да участва в разработването на ОПСО, и по-специално относно гражданския и военен капацитет; въпреки това изразява съжаление за значителното забавяне при въвеждането на тази нова структура; призовава за тясно сътрудничество в рамките на ЕСВД между дирекцията за гражданско и военно управление на кризи и планиране (CMDP)и другите структури на ОВППС, от една страна, и от друга, Платформата за управление на кризи и другите съответни служби на Комисията, които следва да бъдат включени в ЕСВД, за да се изгради координирано звено за стратегическо планиране, така че да се разработи един всеобхватен европейски подход;

19.

Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията, Съвета и държавите-членки да преодолеят диспропорцията между способностите в областта на гражданското и на военното планиране и да гарантират, че на мисиите по ЕПСО може да бъде предоставен подходящ и достатъчен експертен опит в области като правосъдие, гражданска администрация, митници и посредничество;

20.

Отново изразява подкрепа за създаването на постоянен оперативен център на Съюза под ръководството на заместник-председателя на Комисията/върховен представител, чиято мисия би била оперативното планиране и провеждането на военни операции; отправя искане за прикрепване на този оперативен център към ЕСВД; подчертава, че настоящата система със седем военни щаба до загуба на ефикасност и на възможност за реагиране и до значителни разходи и че един постоянен представител за контакт във военната област е необходим за гражданската и военна координация на място; счита, че постоянният оперативен център би могъл по този начин да има военен капацитет за планиране и провеждане на операции и би могъл да бъде разположен на същото място като CPCC, за да се даде възможност за взаимодействията, необходими за ефикасна гражданска и военна координация; отново посочва, че оперативният център на ЕС би улеснил сътрудничеството с НАТО, без да накърнява автономността при вземане на решения на двете организации;

21.

Настоява, че е необходимо да се въведе бързо постоянното структурирано сътрудничество на основата на колкото е възможно по-всеобхватни критерии, което би следвало да даде възможност на държавите-членки да засилят ангажиментите си в рамките на ОПСО;

22.

Подчертава, че напредъкът и развитието на ОВППС трябва изцяло да зачитат и да не подронват неутралитета и необвързаността на някои държави-членки на ЕС;

23.

Подчертава значението на тези реформи, за да се постигне степента на амбиция, заложена във връзка с ОПСО, актуализирана през декември 2008 г. и одобрена от Европейския съвет, както и за да се увеличи ефикасността и добавената стойност на ОПСО в един контекст, в който този инструмент става все по-необходим;

24.

Приветства достиженията на ЕПСО/ОПСО по случай нейната десетгодишнина и припомня, че Съюзът инициира граждански и военни операции в рамките на ОПСО в отговор на заплахите за международната сигурност и сигурността на европейците; отбелязва, че мнозинството от тези мисии бяха в сферата на гражданското управление на кризи; поздравява 70-те хиляди служители, които участваха и участват в 23-те (текущи и приключили) мисии и операции по ЕПСО; поздравява г-н Хавиер Солана, досегашен генерален секретар на Съвета/върховен представител за общата външна политика и политиката на сигурност, за усилията, които той вложи за развитието на ЕПСО; призовава още веднъж държавите-членки да определят критерии за изпращането на мисии по ЕПСО и да разгледат въпроса за националните „възражения“;

25.

Приветства успешния принос на военноморската операция на Европейския съюз EUNAVFOR Сомалия – операция Аталанта към борбата срещу пиратството в Аденския залив и край бреговете на Сомалия, по-конкретно усилията й да гарантира, че хуманитарната помощ достига до всички нуждаещи се в тази страна; подчертава, че Аталанта се наложи като централен фактор в борбата срещу пиратството, наред с останалото чрез Центъра за морска сигурност в Африканския рог; приветства решението на Съвета да продължи операцията с още една година до декември 2010 г. и отбелязва разширяването на мандата на тази операция, която има за цел да отговори на един от преките интереси на Съюза в сферата на сигурността (сигурност на гражданите, сигурност на доставките, защита на уязвими кораби) и на една хуманитарна и оперативна извънредна ситуация (придружаване на корабите, натоварени от Световната продоволствена програма с храни за сомалийското население, и на корабите, предоставящи логистична подкрепа за наблюдателската военна мисия на Африканския съюз в Сомалия AMISOM); същевременно изказва похвала за приноса й към укрепването на сътрудничеството във военноморската сфера в Европа и по-нататъшното развитие на морското измерение на ОПСО; също така приветства участието на трети държави (Норвегия, Хърватия и Черна гора) в операцията и доброто сътрудничество с другите военноморски сили в региона, а именно в рамките на процеса SHADE (Shared Awareness and Deconfliction -Взаимна осведоменост и избягване на конфликти); въпреки това изразява съжаление относно нерешените проблеми във връзка със съдебното преследване на заподозрените в пиратство и въоръжен грабеж лица, заловени в района на операцията – проблеми, които уронват доверието в международните усилия в борбата срещу пиратството;

26.

Настоява, че е необходимо да се предприемат мерки относно причините на явлението „пиратство“, които се коренят в нестабилността и бедността в Сомалия, и поради това счита, че Съюзът следва да подкрепя Преходното федерално правителство (ПФП) чрез средства, насочени към възстановяване на сигурността, политическа стабилност и правова държава и насърчаване на устойчиво развитие в партньорство с Африканския съюз и Обединените нации, и да разработи съвместна стратегия с цел поставяне начало на регионален мирен процес;

27.

Призовава подходът на ЕС към Сомалия да отчита обстоятелството, че единствено широкомащабното и дългосрочно изграждане на държавност – което надхвърля изграждането на силите за сигурност на ПФП – ще допринесе по устойчив начин за мира и сигурността в страната; затова призовава Съвета и Комисията да предложат амбициозна и всеобхватна съвместна стратегия на ЕС за Сомалия;

28.

Подчертава по-специално спешната необходимост от действия, за да се даде възможност на ПФП да се задържи и да разшири контрола си върху територията на Сомалия; във връзка с това приветства решението на Съвета от 25 януари 2010 г. да установи военна мисия по линия на ОПСО (тренировъчна мисия на ЕС, EUTM Сомалия), която да допринесе за обучението на сомалийските сили за сигурност в Уганда в тясно сътрудничество с партньорите на ЕС, в това число ПФП, Уганда, Африканския съюз, ООН и САЩ; призовава върховния представител съответно да информира Европейския парламент и да се консултира с него;

29.

Подчертава също така колко е важно да се засилва капацитетът за морско наблюдение в региона, по-специално чрез обучение, формиране и свързване в мрежа на брегови охранителни служби на държавите в региона, и счита, че Съюзът следва да вземе участие в тези усилия, като подкрепя кодекса за поведение на Джибути и съответния план за прилагане, разработен от Международната морска организация, във вида, одобрен от държавите в региона (център за обмен на информация в Йемен и център за обучение на корабни екипажи в Джибути);

30.

По отношение на положението в Йемен припомня резолюцията си от 10 февруари 2010 г. и призовава Комисията и Съвета съвместно с международни партньори, включващи съседните на Йемен държави, да подпомогнат правителството чрез всеобхватен подход, включващ реформа на силите за сигурност, борба срещу тероризма, както и политически диалог, хуманитарна и икономическа помощ и образование;

31.

Припомня колко е важно да се стабилизира обстановката в сферата на политиката и сигурността в Афганистан и Пакистан за възпиране на глобалните заплахи, които влияят пряко на сигурността на европейците (тероризъм, трафик на наркотици, разпространение на оръжия за масово унищожение) и в тази връзка приветства плана за действие на Съюза относно Афганистан и Пакистан, приет на 27 октомври 2009 г. от Съвета; повтаря, че е необходим всеобхватен подход към тези въпроси, който да свързва по-тясно сигурността и развитието, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, както и аспектите, свързани с пола; затова приканва Съвета и Комисията да предприемат по-конкретни инициативи в тази посока, като също така увеличат приноса на ЕС и съгласуват в по-голяма степен неговите действия, тези на държавите-членки и тези на международната общност;

32.

Счита, че укрепването на институционалния и административния капацитет на афганистанската държава, по-специално съдебната система и правоприлагащите органи освен полицията, следва да бъде приоритет при прилагането на една нова европейска стратегия;

33.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията да увеличат значително ресурсите за граждански ангажимент в Афганистан, за да може гражданският приоритет на ЕС да получи доверие и да стане по-видим както за афганците, така и за международните партньори; изтъква колко е важно да се създаде ефективна и надеждна гражданска полиция за изграждане на правова държава в Афганистан и приветства работата на мисията „EUPOL Афганистан“; отправя искане до Съвета да преодолее бързо постоянния недостиг на персонал за мисията EUPOL и да улесни придвижването й до провинциите, като осигури допълнителни възможности за настаняване и подходяща логистична подкрепа за мисията; призовава НАТО да сътрудничи по-тясно с мисията и да координира своите действия в полицейската сфера с EUPOL в рамките на Международното бюро за координация на полицията (МБКП);

34.

Подкрепя предложението на Съвета да разгледа възможността за мисия за подпомагане на Пакистан във връзка с реформата на сектора за сигурност и изграждането на капацитет за борба с тероризма, така че да се помогне на тази страна да създаде стратегия срещу тероризма, като същевременно се води диалог относно правовата държава и правата на човека;

35.

Приветства успешното разгръщане на мисията EULEX Косово на цялата територия на Косово и настоява, че е от значение всичките й елементи (полиция, съдебна система, митници) да могат да продължат да действат безпрепятствено по цялата територия на Косово, включително в северната част;

36.

В тази връзка приветства подписването на протокола за полицейско сътрудничество между EULEX Косово и Сърбия и припомня чисто техническата природа на този протокол, предназначен да улесни борбата срещу организираната престъпност;

37.

Осъжда всички враждебни действия срещу EULEX Косово, чиято мисия е да работи с органите на Косово за установяване и укрепване на правова държава за благото на всички общности в Косово;

38.

Отправя искане до Съвета да разгледа възможността за разгръщане на военна операция на ОПСО, която да замени КФОР;

39.

Що се отнася до Босна и Херцеговина, припомня, че въпреки постоянните политически трудности, обстановката по отношение на сигурността остава относително спокойна и стабилна и подчертава приноса на военната операция на ЕС (EUFOR ALTHEA) в тази сфера; подкрепя решението на Съвета да съсредоточи дейността на Полицейската мисия на Европейския съюз (ПМЕС) върху борбата срещу организираната престъпност и корупцията и подчертава необходимостта от всеобхватен подход към сектора, свързан с принципите на правовата държава (полиция – съдебна система – затвори); насърчава Съвета да вземе бързо решение за ново равнище на военната операция EUFOR ALTHEA, съсредоточено върху обучение на босненските въоръжени сили; изразява съжаление за липсата на съгласувано политическо решение относно бъдещето на международното присъствие в Босна и Херцеговина, която води до едностранно оттегляне на някои участващи държави от силите там и може да навреди на доверието в европейските действия в Босна и Херцеговина и на съгласуваността им; призовава отново Съвета да защитава перспективата за присъединяване към ЕС съгласно договореното в Солун през 2003 г.;

40.

Припомня решаващата роля на Съюза за избягване на ескалация на конфликта между Русия и Грузия, а именно благодарение, наред с другото, на бързото разгръщане на наблюдателска мисия, имаща за цел да следи за прилагането на договореностите от 12 август и 8 септември 2008 г.; съжалява, че Руската федерация досега не е изпълнила ангажиментите си съгласно тези споразумения; подчертава, че ролята на наблюдателската мисия на ЕС в Грузия е дори по-ключова след изтеглянето на мисиите на ОССЕ и ООН;

41.

Подкрепя продължаването на мисията за още една година и призовава за засилване на капацитета й за наблюдение, включително техническото й оборудване; изразява съжаление, че руските и местните сили все още възпрепятстват служителите на мисията да посещават сепаратистките региони Южна Осетия и Абхазия;

42.

Счита, че Съюзът трябва да премине към по-високо равнище в дейността си в палестинските територии; приветства работата, извършена от полицейската мисия EUPOL COPPS, и приканва Съвета да разгледа възможността за разширяването й, както и да предложи нов формат за запазване и увеличаване на ефективността на мисията за подпомагане на граничния контролно-пропускателен пункт Рафах (EUBAM Rafah) и за облекчаване на драматичната хуманитарна криза в Ивицата Газа;

43.

Относно мисията EUJUST LEX в Ирак, подкрепя постепенното започване на дейности на територията на Ирак в зависимост от състоянието на сигурността на място;

44.

Признава необходимостта от ангажимент на Съюза в областта на реформата на секторите на сигурността в някои африкански държави като Демократична република Конго и Гвинея-Бисау и приканва Съвета да основава действията си на всеобхватен подход към реформата на сектора на сигурността и да оценява редовно ефикасността и въздействието на тези мисии;

45.

Подчертава, във връзка с положението в Хаити, значението на координирането на европейските мерки за подкрепа; във връзка с това приветства колективния принос на ЕС, състоящ се от най-малко 300 полицейски служители, за временно подсилване на полицейския капацитет на Мисията на ООН за стабилизиране в Хаити (MINUSTAH), както и решението на Съвета да установи звено в Брюксел (EUCO Хаити), което да координира приноса на държавите-членки, състоящ се от военен капацитет и капацитет в сектора на сигурността, за да се отговори на потребностите, определени от ООН, като по този начин се допълни Центъра за информация и мониторинг; при все това съжалява за липсата на координация между държавите-членки и Европейския съюз на място в Хаити; приканва върховния представител/заместник председател на Комисията да оглави европейските усилия в тази област;

46.

Подчертава важността на процесите на извличане на поуки от операциите на ЕС и призовава Съвета да обмисли механизъм, който да позволява включването му към тези процеси; желае във връзка с това да бъде информиран за първия годишен доклад относно идентифицирането и прилагането на практика на извлечените поуки във връзка с гражданските мисии; настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да предприеме цялостен и прозрачен одит на предходните и настоящите мисии в рамките на ЕПСО/ОПСО с цел определяне на техните силни и слаби страни;

47.

Приветства успешния преход на операцията на ЕС в Чад и Централноафриканската република (EUFOR Tchad/RCA) към мисията на ООН в ЦАР и Чад (MINURCAT) и желае вече да бъде осведомяван за текущия процес на извличане на поуки, по-конкретно как съществуващите дефицити и проблеми, свързани с практическото сътрудничество с ООН и Африканския съюз, могат да бъдат избегнати в бъдещи мисии;

48.

Подчертава, че планирането и провеждането на учения в областта на ОПСО като част от по-амбициозната политика на ЕС за провеждане на учения, включваща възможността за провеждане на учения в реални условия (LIVEX), би допринесло в голяма степен за по-ефективното координиране на възможностите на държавите-членки чрез стимулиране на по-голяма оперативна съвместимост и обмен на опит;

49.

Припомня колко е важно да се работи систематично върху аспектите, свързани с правата на човека и равенството между половете, на всички етапи на операциите в рамките на ОПСО: както на етапа на планиране, така и на етапа на изпълнение; призовава да бъдат вземани предвид Резолюция 1325 от 2000 г. и Резолюция 1889 от 2009 г. на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността както при обучението на персонала, така и по време на операции, и жените да съставляват по-голяма част от личния състав на мисиите; препоръчва да бъдат задълбочени обучението на персонала по въпросите на правата на човека и познанията в областта на гражданското общество;

50.

Приветства Резолюция 1887 на Съвета за сигурност на ООН от 2009 г. и напълно подкрепя призивите й за спиране разпространението на ядрено оръжие и за увеличени усилия за постигане на разоръжаване под строг и ефективен международен контрол; призовава държавите-членки да формулират силна обща позиция за конференцията за преглед на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) през 2010 г. и напомня своята препоръка до Съвета от 24 април 2009 г. относно неразпространението на ядрено оръжие и бъдещето на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (8), като подчертава необходимостта допълнително да бъдат подсилени трите стълба на ДНЯО, а именно неразпространението, разоръжаването и сътрудничеството с оглед използване на ядрената енергия за граждански цели; освен това настоятелно призовава за ратифициране и влизане в сила на Договора за пълна забрана на ядрените опити (ДПЗЯО);

51.

Подчертава колко е важно да се разработи международна система за безопасни и гарантирани доставки на ядрено гориво (например международна система от банки за ядрено гориво под контрола на МААЕ) и механизми за по-добро прилагане на т.нар. клауза за ОМУ, която е част от споразуменията за сътрудничество на ЕС с трети държави;

52.

Изразява своето задоволство във връзка с изявленията и обявените цели на новата американска администрация, насочени към напредък в областта на ядреното разоръжаване, и призовава за тясно сътрудничество между ЕС и САЩ при насърчаването на неразпространението на ядрени оръжия; призовава двете европейски ядрени сили да изразят изричната си подкрепа за този ангажимент и да представят нови мерки за постигането му; същевременно приветства ангажимента, поет от Руската федерация и Съединените щати, за продължаване на преговорите за сключване на ново всеобхватно правнообвързващо споразумение, което да замени Договора за съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ 1), чийто срок на действие изтече през декември 2009 г.; с интерес очаква конкретни резултати в тази насока възможно най-скоро;

53.

Отбелязва германското коалиционно споразумение от 24 октомври 2009 г. относно изтеглянето на ядрените оръжия на САЩ от територията на Германия в контекста на подкрепата на страната за политиката на президента Обама за свят без ядрени оръжия, желателното предприемане на междинни мерки за постигането на тази цел и необходимостта от въвеждане на нова динамика в контрола върху оръжията и разоръжаването по време на конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г.; насърчава други държави-членки, на чиято територия са разположени американски ядрени оръжия, да приемат подобен ясен ангажимент; в тази връзка приветства писмото, изпратено на 26 февруари 2010 г. от външните министри на Германия, Нидерландия, Белгия, Люксембург и Норвегия до генералния секретар на НАТО, в което се призовава за обширен дебат в Алианса по начините за приближаване до всеобщата политическа цел – свят без ядрени оръжия;

54.

Изразява отново своята загриженост във връзка с положението в Иран и в Северна Корея, като припомня поетия от Европейския съюз ангажимент да се използват всички налични инструменти с оглед предотвратяването, затрудняването, спирането и, по възможност, премахването на програмите за ядрено оръжие, които будят тревога в световен план; припомня обаче, че предприетото от някои държави разоръжаване не е пряко обвързано с волята на други държави да спрат или да продължат своите програми за ядрено оръжие, като това трябва да доведе до по-твърда политика спрямо държавите или организациите, готови да поемат по пътя или вече навлезли в процес на разпространение на оръжия за масово унищожение; подчертава колко е важно всички държави-членки да действат съответно, в духа на подхода на Съюза по този въпрос;

55.

Посочва, във връзка с разоръжаването по отношение на конвенционалните оръжия, че следва да се обърне специално внимание на постигането на напредък в разискванията относно международен договор за регулиране на търговията с оръжия;

56.

Отново заявява пълната си подкрепа за по-широкообхватно разоръжаване и пълна забрана на някои оръжия, като например химическите и биологическите оръжия, противопехотните мини, касетъчните боеприпаси и боеприпасите с обеднен уран, които причиняват големи страдания на цивилното население; поради това настоятелно призовава за засилени многостранни усилия за осигуряване на пълно прилагане на Конвенцията за химическите оръжия (CWC), Конвенцията за биологично и токсично оръжие (BTWC), Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси (CCM) и Конвенцията за противопехотните мини (APMC), както и за по-нататъшното разработване на международния режим срещу разпространението на оръжия за масово унищожение; в тази връзка приветства ангажиментите, поети от всички държави-членки на ЕС с приемането на Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, както и разпоредбите на член 28Б, параграф 1 от Договора от Лисабон, който възлага на ЕС съвместни операции по разоръжаване;

57.

Припомня, че с оглед посрещане на нарастващите оперативни изисквания и осигуряване на по-професионален подход към управлението на кризи, Съюзът трябва да развие своите способности както в гражданския, така и във военния сектор; в тази връзка насърчава Съвета да определи нова обща цел, която би могла да бъде с гражданско-военен характер и би следвало да бъде насочена преди всичко към ефикасното изграждане на капацитет;

58.

Подчертава, че в трудния икономически контекст е уместно да се търсят взаимодействия между гражданския и военния капацитет и области, в които държавите-членки могат да обединяват усилията и способностите си на равнище ЕС, което е ключово за преодоляване на комбинираните последствия от увеличаващите се разходи за оборудване за отбрана и съществуващите ограничения на разходите за отбрана, като се използва и възможността, предоставена чрез създаването на ЕСВД, която следва да има общ отдел за наблюдение на развитието на гражданския и военния капацитет;

59.

Заявява отново своята подкрепа за амбициозните цели за засилване на гражданския и военния капацитет, определени по време на Европейския съвет от декември 2008 г.; изисква от Съвета да постигне напредък при прилагането на предложените в тази рамка проекти въпреки настоящата икономическа рецесия; приканва Съвета да го информира редовно относно направените от държавите-членки усилия за постигането на тези цели;

60.

Подчертава наблюдаваните множество препятствия пред бързото разгръщане на граждански мисии; призовава държавите-членки да мобилизират своите министерства на правосъдието и на вътрешните работи, така че последните да поемат своята отговорност в тази област; в тази връзка подкрепя усилията на Съвета, насочени към улесняване предоставянето и разполагането на квалифициран, подходящо обучен и балансиран по пол цивилен персонал (приемане на национални стратегии и общи стандарти, подобряване на процеса на набиране на сили и на обучение преди разгръщането на място, преразглеждане на концепцията за екипи за гражданска намеса (CRT)), както и бързо предоставяне на оборудване за новите граждански мисии (изготвяне на рамкови договори и проект за постоянен склад); в тази връзка приветства решението за временно създаване на склад за оборудване в рамките на полицейската мисия на ЕС в Босна и Херцеговина;

61.

Подчертава нуждите на гражданските мисии от интегрирани, обезопасени и съвместими с военните комуникационни системи инструменти за комуникация;

62.

Приканва Съвета да предостави на ЕСВД постоянна структура, в която да се съсредоточат общите функции за поддръжка на гражданските мисии и военните операции (процедури за назначаване и възлагане на поръчки), така че гражданските мисии да могат да се съсредоточат върху основните си задължения;

63.

Набляга върху необходимостта от тясна координация между гражданските мисии в рамките на ОПСО и другите инструменти на ЕС, така че да се рационализира използването на ресурсите; изисква от върховния представител/заместник-председател да координира с Комисията планирането съвместно с ЕСВД на действията, които провежда в сходни области; призовава за непрекъснат обмен на информация между гражданските мисии в рамките на ОПСО и натоварените с полицейското и съдебно сътрудничество в Европа органи, най-вече Европол и по-специално при борбата с организираната престъпност;

64.

Отбелязва, че бойните групи, въпреки цената по поддръжката им, досега не са били използвани поради политически съображения, но и поради факта, че условията за тяхното разгръщане са много строги; подкрепя по-ефективното и гъвкаво използване на бойните групи, така че те да могат да бъдат използвани и като резервни сили или като частичен заместител в случай на незадоволителен процес на набиране на сили, като в същото време винаги се вземат предвид желанията на държавите-членки, формирали съответните групи; изисква удължаване на временното споразумение относно покриването на разноските във връзка със стратегическото разполагане на бойните групи, но също така и увеличаване на общите разходи за използването на тези бойни групи; приканва Съвета да разгърне тези групи в рамките на военни учения при близки до реалните условия; приветства свършената под ръководството на шведското председателство работа по отношение на гъвкавото използване на бойните групи и на тази основа призовава държавите-членки да приложат приетите препоръки;

65.

Приветства постигнатия напредък в областта на военните и гражданските способности и призовава за бърз напредък по отношение на: