16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/1

A.

като има предвид, че Европейският парламент и Комисията трябва да работят в тясно сътрудничество, за да гарантират успешно и ефикасно използване на„общностния метод“, и като има предвид, че те носят специална отговорност да гарантират, че Съюзът е нещо повече от сбор на своите съставни части,

1.

Приветства новото предложение на избрания за председател на Комисията за установяване на „Специално партньорство между Европейския парламент и Комисията“, съдържащо се в Политическите насоки за следващата Комисия, с оглед на определяне и осъществяване на особения европейски интерес и полагане на първия крайъгълен камък на един обновен Европейски съюз в пост-лисабонската ера;

2.

Призовава за възможно най-скорошно ревизиране на Рамковото споразумение между Европейския парламент и Комисията, което урежда двустранните отношения между двете институции, като за изходна точка бъдат използвани ангажиментите, поети от избрания за председател на Комисията, г-н Barroso;

3.

В светлината на тези ангажименти призовава по-специално в ревизираното Рамково споразумение да бъдат включени следните точки:

4.

Призовава Парламента и Комисията да извършат преглед на функционирането на бъдещото рамково споразумение до края на 2011 г.;

5.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на новия състав на Комисията.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/5

A.

като има предвид, че на 12 януари 2010 г. земетресение с магнитуд 7.3 по скалата на Рихтер разтърси Хаити, предизвиквайки катастрофални щети в Порт-о-Пренс, Жакмел и други селища в региона, а многобройни силни вторични трусове продължиха да засягат страната;

Б.

като има предвид съобщенията, че близо 200 000 души са загинали, 250 000 са били ранени, а над 3 милиона души са пряко засегнати;

В.

като има предвид, че Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) съобщи, че близо един милион души в страната се нуждаят от подслон и че вътрешно разселените лица са близо 600 000;

Г.

като има предвид, че според оценки на правителството на Хаити 235 000 души са напуснали Порт-о-Пренс и е възможно близо един милион души да напуснат градовете и да се насочат към селските райони, като това ще упражни натиск върху вече уязвими общности в тях;

Д.

като има предвид, че продоволствената несигурност преди земетресението засягаше около 1,8 милиона души в страна, в която близо 60 % от населението живее в селските райони, а 70 % живеят с по-малко от 2 щатски долара на ден;

Е.

като има предвид, че десетилетията политическа нестабилност преди земетресението допринесоха за отслабване на правителствените институции и способността на държавата да предостави основни обществени услуги, и като има предвид, че предизвиканите от земетресението щети парализираха възможностите на държавата да отговори активно на усилията за предоставяне на помощ, усложнявайки по този начин положението;

Ж.

като има предвид, че Комисията се съгласи да предостави 137 милиона евро за посрещане на потребностите в краткосрочен план и най-малко 200 милиона евро за потребностите в средносрочен и дългосрочен план, като държавите-членки ще предоставят допълнително 92 милиона евро;

З.

като има предвид, че Хаити е обременен с външен дълг, оценяван на близо 1 милиард щатски долара, който още преди земетресението представляваше сериозна пречка за развитието на страната и може да затрудни усилията за възстановяване й;

И.

като има предвид, че незабавното възстановяване на капацитета на Хаити за действаща демокрация и управление е съществен елемент от процеса на преминаване от първия етап на предоставяне на спешна помощ към осъществяването на изключително важната задача за възстановяване на държавата;

1.

Изразява искрените си съболезнования, съчувствие и солидарност с народа на Хаити, представителите на други нации и служителите на международни организации, включително ООН и Европейската комисия, по повод огромната загуба на човешки живот и опустошението, причинено от земетресението;

2.

Приветства усилията на органите и гражданското общество на Хаити, както и усилията на ООН, неправителствените организации и други двустранни донори, да предоставят помощ на народа на Хаити, и отдава почит на работата на хуманитарните организации и на отделни лица от Съюза;

3.

Призовава за всеобхватна оценка за определяне потребностите на населението в краткосрочен и дългосрочен план и ангажимента на ЕС в процеса на възстановяване, която да обхваща трите етапа на спешната помощ, възстановяването и реконструкцията; призовава Комисията да пристъпи възможно най-бързо към оценка на европейския отговор на хуманитарната криза в Хаити и да представи предложения с оглед по-нататъшното подобряване на действията на ЕС по отношение на подобни ситуации в бъдеще;

4.

Подчертава, че приоритет за ЕС понастоящем следва да бъдат усилията за възстановяване и подобряване на хуманитарната ситуация, насочени основно към уязвими групи като жените и децата, както и осигуряването на подслон, медицински съоръжения, логистична помощ и храна; призовава всички държави-членки да имат готовност да отговорят на исканията на ООН за допълнителна помощ;

5.

Изразява дълбока загриженост във връзка с хуманното отношение към уязвимите групи, по-специално жените; призовава Комисията и ООН да обърнат специално внимание на участието на жените в усилията за възстановяване, като ги включат активно във фазите на реконструкция, възстановяване и оценка на всички програми за помощ и възстановяване;

6.

Подчертава, че на непридружените и отделените от семействата им деца следва да се осигурят услуги, насочени към възможно най-бързото им събиране с техните родители или лицата, обичайно полагали грижи за тях; призовава ЕС и международната общност незабавно да оценят необходимостта от координиран план за разрешаване на проблемите с хиляди деца, останали сираци след земетресението; подчертава сериозния риск от случаи на трафик на хора;

7.

Настоятелно призовава ЕС да подкрепи временния мораториум върху новите осиновявания на деца от Хаити за срок до две години след започването на опитите за издирване; призовава ЕС да осигури необходимото за покриване на основните нужди на децата, да отвори временни училища и спешно да осигури консултации за децата;

8.

Приветства предварителния ангажимент на Европейската комисия да отпусне 30 милиона евро под формата на хуманитарна помощ, но изразява загриженост, че спешният призив, отправен от OCHA за предоставяне на 575 милиона долара, е получил финансиране чрез вноски само в размер на 87 %; подчертава, че това финансиране е от ключово значение за подпомагането на операциите в дългосрочен план; призовава Комисията и всички държави-членки изцяло да изпълнят поетите от тях задължения;

9.

Приветства решението на страните от Г-7 да се откажат от своите вземания по международния дълг на Хаити; очаква всички държави и международни донори да направят същото; освен това призовава Международния валутен фонд (МВФ) да опрости изцяло неизплатената част от дълга на Хаити, включително 102 милиона щатски долара спешен заем, одобрен през януари 2010 г.; подчертава, че всяка помощ след земетресението трябва да се предоставя като безвъзмездна помощ, а не като заем, водещ до възникването на задължения;

10.

Повтаря призива на заместник-генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси за осигуряване на превозни средства за превоз на гориво; призовава държавите-членки да осигурят допълнителна подкрепа за транспортните доставки до временните лагери, пунктовете за разпределение и отдалечените градове и села;

11.

Подчертава значението на това, да бъде гарантирана достатъчна сигурност за конвоите за разпределение на помощи, за да се гарантира, че доставките ще бъдат разпределени по справедлив и мирен начин и ще стигнат по-специално до слабите и до най-нуждаещите се лица;

12.

Приветства решението на Съвета на ЕС за изпращане на 350 военни полицаи за подпомагане на усилията за оказване на помощ в Хаити, които ще действат под ръководството на ООН, както и решението за създаване на координационно звено (EUCO Haiti) в Брюксел, което да даде възможност за активен европейски отговор във военната област и областта на сигурността, а също така за координация на финансовия принос от държавите-членки на ЕС за усилията за оказване на помощ;

13.

Призовава ООН да преразгледа мандата на Мисията на ООН за стабилизиране на Хаити (MINUSTAH) съвместно с органите на Хаити, за да се отговори на потребностите на страната след бедствието, като се обърне специално внимание на въпросите, свързани със сигурността;

14.

Подчертава, че е важно на местните органи да се окаже подходящата помощ, за да могат да стимулират икономиката, като се има предвид, че стотици хиляди души напускат Порт-о-Пренс и се установяват в провинцията; призовава ЕС и останалите международни донори, винаги, когато е възможно, да закупуват местно произведена храна за усилията за предоставяне на помощ;

15.

Подкрепя усилията на ЕС за насърчаване на местното производство на храни чрез възстановяване на засегнатата инфраструктура и предоставяне на необходимите материали на собствениците на малки земеделски стопанства (семена, торове и инструменти), най-вече за сезона на пролетното засаждане, започващ през март, който обхваща 60 % от националното производство на храни;

16.

Отправя искане към Комисията да направи всичко възможно, за да подкрепи програмите, основаващи се на принципа за заплащане в брой за извършен труд, които са важни за осигуряването на финансови средства за общността, и да подпомогне възстановяването и функционирането на банковата система;

17.

Подчертава необходимостта от дългосрочни инвестиции за изграждането на земетръсоустойчиви сгради и основна инфраструктура, а именно водоснабдителна, пътна и електрическа – каквито не съществуваха или бяха в голяма степен непригодни преди земетресението, нещо, което силно утежнява потенциалните последствия от природните бедствия;

18.

Призовава за свикването на международна конференция и извършването на координирана оценка на нуждите след бедствието, с участието на ООН и Световната банка, с цел установяване на дългосрочни възстановителни дейности след края на извънредната операция;

19.

Призовава международната общност да гарантира, че народът на Хаити и неговото правителство ще бъдат основни фактори в процеса на възстановяване, за да им се позволи да решават сами своето общо бъдеще;

20.

Призовава Комисията да представи на Европейския парламент цялостна оценка на нуждите след бедствието, както и доклад за напредъка на процеса на възстановяване;

21.

Призовава ЕС да работи заедно с властите на Хаити за изграждане на дългосрочна система за предотвратяване на бедствията и управление на способностите, но подчертава, че усилията за възстановяване трябва да се основават на националните приоритети, като същевременно се съблюдават принципите на ефективност на помощта и се оказва подкрепа на институциите на Хаити, с цел да им се даде възможност да управляват ефективно;

22.

Призовава международната общност да запази мястото на Хаити в международния дневен ред, да използва тази възможност за разрешаване веднъж завинаги на проблема с повсеместната бедност в Хаити, както и да помогне на Хаити да излезе от тази криза като напълно действаща демокрация с икономика, която може да осигурява необходимите средства за съществуване на своя народ;

23.

Изразява признание за работата на отделните държави-членки от Европейския съюз чрез механизма на ЕС за гражданска защита и за ефективната координация на тази помощ от страна на Центъра за наблюдение и информация (MIC) и екипите на ECHO, разположени на място броени часове след земетресението;

24.

Отбелязва, че за първи път Комисията разположи две единици посредством подготвително действие за способности за бързо реагиране на ЕС, с подкрепата на Парламента;

25.

Призовава Комисията да представи на Парламента възможно най-бързо предложения за създаване на сили на ЕС за гражданска защита въз основа на механизма на ЕС за гражданска защита и да осигури възможност на ЕС да събере необходимите ресурси за осигуряване на първоначални мерки за оказване на неотложна хуманитарна помощ в рамките на 24 часа от настъпването на бедствието;

26.

Подчертава, че европейският механизъм за бързо реагиране следва:

27.

Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и члена на Комисията, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и управлението на кризисни ситуации, да играят водеща роля в координацията на отговора на кризи на Европейския съюз, като използват създадените по силата на Договора от Лисабон правомощия, за да се постигне по-добра координация на отговора на Европейския съюз при бъдещи кризи, като се основават на досегашните постижения;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на председателя на Комисията, на президента и правителството на Хаити, на заместник-генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и предоставянето на спешна помощ, и на правителствата на държавите-членки.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/9

А.

като има предвид, че политическото положение в Иран продължава да се влошава, без признаци за намерение от страна на правителството на Иран да се занимае с изразените от световната общественост притеснения относно законността на изборите през юни 2009 г., като има предвид, че индикациите за масови измами породиха широкомащабно протестно движение (т.н. „Зеленото движение“), съпроводено от масови демонстрации, които продължиха през последните месеци;

Б.

като има предвид, че политическите събития в Иран след оспорваните президентски избори през юни 2009 г. разкриха големия потенциал населението за демократични промени в страната, ръководени от енергично, добре образовано и дейно гражданско общество;

В.

като има предвид, че иранските сили за сигурност – Революционната гвардия, милицията Басидж и полицейските сили – потушиха жестоко протестите и задържаха произволно хиляди мирни демонстранти, включително студенти и научни работници, активисти за правата на жените, профсъюзни деятели, юристи, журналисти, автори на блогове в интернет, духовници и именити защитници на правата на човека, с ясното желание за сплашване и задушаване на инакомислието;

Г.

като има предвид, че много от задържаните докладваха, че са били бити или изтезавани, а в някои случаи и жертва на сексуално насилие, в затвори и тайни центрове за задържане; като има предвид, че едно проведено в началото на 2010 г. от Меджлиса на Република Иран разследване установи, че заместник-прокурорът Сайед Мортазави носи пряка отговорност за смъртта на най-малко трима задържани, причинена от изтезание и липса на грижи в затвора Кахризак, чието затваряне е било разпоредено от съдебната власт преди три години;

Д.

като има предвид, че правителствени служители потвърдиха, че от юни 2009 г. най-малко 30 протестиращи са загинали по време на демонстрации или докато са били задържани и поне още седем са загинали при сблъсъците на 27 декември 2009 г., свещения ден Ашура; като има предвид, че действителният брой смъртни случаи, причинени от подкрепяно от правителството насилие, се счита за много по-голям;

Е.

като има предвид, че освен това силите за сигурност засилиха своя систематичен тормоз спрямо членове на религиозни малцинства като бахаите (всичките седем членове на чието някогашно ръководство бяха арестувани и в момента са подсъдими), сунитите и християните ( включително седем свещеници), и проведе кампания на произволни арести и екзекуции на политически активисти и активисти на гражданските организации на кюрдите, азерите, белуджите и арабите; като има предвид, особено това че в момента 21 кюрди имат издадена смъртна присъда;

Ж.

като има предвид, че на 9 септември 2008 г. парламентът на Иран одобри „Закон за вероотстъпничеството“, който прави преминаването от исляма към руга религия наказуемо със смърт;

З.

като има предвид, че от август 2009 г. насам съдебната власт организира показни процеси на стотици видни реформатори и активисти по обвинения, че са свързани с „бунтовници“, които се опитват да предизвикат „кадифена революция“; като има предвид, че по време на тези процеси голяма част от тези дисиденти направиха признания по телевизията, които изглеждаха изтръгнати със сила;

И.

като има предвид, че иранското правителство продължава да обвинява европейските държави във вмешателство в политическите събития в Иран; като има предвид, че подобни обвинения доведоха до експулсирането на двама британски дипломати, задържането на няколко иранци, работещи за британското посолство, и краткото задържането на един служител на шведското и на двама служители на германското посолство за предполагаемата им роля в протестите в Иран след изборите;

Й.

като има предвид, че на 28 януари 2010 г. бяха екзекутирани Мохамад Реза Али Замани и Араш Рахманипур и че това са първите изпълнени смъртни присъди, които според официални източници са свързани с протестното движение, въпреки че поне един от тях, ако не и двамата, са били вече в затвора по време на изборите, като има предвид, че съгласно наличните информации най-малко девет човека са били осъдени на смърт поради предполагаеми връзки със „Зеленото движение“;

К.

като има предвид, че на 27 декември 2009 г., на последния ден на празника Ашура, Али Мусави, 35-годишният племенник на Мир Хосейн Мусави, основният опозиционен претендент на президентските избори през юни, беше застрелян и преднамерено прегазен с кола, като това деяние носи всички признаци на целенасочено политическо убийство с цел сплашване на неговия чичо;

Л.

като има предвид, че на 8 януари 2010 г. бе извършено покушение срещу Мехди Каруби, вторият най-изтъкнат опозиционен кандидат на президентските избори, когато два куршума бяха изстреляни срещу колата му – която беше бронирана – докато в същото време членове на милицията Басидж и на Революционната гвардия се бяха събрали да протестират срещу присъствието на г-н Каруби в Казвин;

М.

като има предвид, че ограниченията върху свободата на печата и изразяването продължават да растат и че властите в Иран пристъпиха към широкомащабно и често заглушаване и блокиране на международни телевизионни и радиомрежи, множество международни уебсайтове, включително Facebook и Twitter, и местни уебсайтове на опозицията и свързаните с мобилни телефони услуги в Техеран, като по този начин също създават проблеми с излъчванията на мрежи в други близкоизточни държави и дори в Европа;

Н.

като има предвид, че европейски и руски фирми са снабдявали Иран с необходимите уреди за заглушаване и филтриране, някои от които дори могат да представляват риск за здравето на хората, живеещи в близост до съоръженията;

О.

като има предвид, че Революционната гвардия, нейните тайни служби и милицията Басидж играят все по-активна роля в навсякъде в иранското общество, като налагат ограничения на иранските цивилни граждани, задържат правозащитници и изглежда поемат закона в свои ръце;

П.

като има предвид, че Иран е страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, че с ратифицирането на този договор се е отказал от придобиването на ядрени оръжия и е правно обвързан да декларира и да подложи цялата си ядрена дейност, включително ядрения материал, на предпазните мерки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ);

Р.

Р. като има предвид, че член IV от Договора за неразпространение на ядреното оръжие отбелязва неотменното право на всички страни по този Договор да развиват изследователска дейност, производството и използването на ядрената енергия за мирни граждански цели при условията на недискриминация и в съответствие с членове I и II от този Договора;

С.

като има предвид, че в нарушение на своите задължения по Договора за неразпространение на ядреното оръжие Иран е изградил тайно съоръжение за обогатяване на уран в Ком и е уведомил МААЕ за неговото съществуване много след започване на строителството на съоръжението; като има предвид, че това нарушаване на правилата породи съмнения относно евентуалното съществуване на други тайни ядрени съоръжения и че това подкопава допълнително доверието в иранските уверения относно чисто гражданския характер на ядрената програма на страната;

Т.

като има предвид, че в доклада на МААЕ от 16 ноември 2009 г. генералният директор на МААЕ д-р Мохамед ел Барадей в края на своя мандат отбеляза, че ако Иран не изпълни допълнителния протокол и не изясни неразрешените въпроси по начин, който да удовлетворява МААЕ, агенцията няма да може да предостави надеждни гаранции за липсата на недекларирани ядрени материали и дейности в Иран, и остават редица неразрешени въпроси, които дават основание за тревога за възможен военен аспект на иранската ядрена програма;

У.

като има предвид, че с цел намиране на дипломатическо решение на въпроса за иранската ядрена програма ЕС, САЩ, Китай и Русия предложиха постигането на споразумение под егидата на МААЕ за транспортиране на слабо обогатения уран от Иран в Русия и Франция за преработване в ядрено гориво, за да се поддържа функционирането на използвания за медицински проучвания реактор в Иран и като отбелязва, че откакто Иран отхвърли това предложение, в Съвета за сигурност текат разисквания относно засилени санкции срещу Иран;

Ф.

като има предвид, че Иран продължава да разработва технология за балистични ракети и цели да развие възможност за разгръщане на междуконтинентални балистични ракети, които биха могли да доставят боен товар от ядрено оръжие;

Х.

като има предвид, че иранското правителството направи противоречиви изявления относно ядрената си програма и постанови започването на допълнителни дейности по обогатяването на уран на 7 февруари 2010 г.;

1.

Изразява сериозни съмнения относно точността на изборните резултати, които доведоха до утвърждаването на втори мандат за президента Ахмадинеджад въпреки силните индикации за мащабни изборни измами и счита, че легитимността иранския президент е сериозно уронена;

2.

Отдава почит на смелостта на всички ирански граждани, които искат по-големи свободи и повече демократичните права и изразяват желанието си да живеят в общество без репресии и заплахи; отдава специална почит на иранските жени, които имаха ключова роля в следизборните демонстрации през юни 2009 г.;

3.

Изцяло подкрепя стремежа към демокрация на иранския народ и изразява дълбоко съжаление от факта, че иранското правителство и парламент явно не са способни да отговорят на обоснованите искания на иранските граждани, по-специално младото поколение, чиито надежди за икономическо и обществено развитие са задушавани от много дълго време насам;

4.

Призовава иранското правителство изцяло да зачита правото на мирни събрания и свободата на словото, включително във връзка с демонстрациите, обявени за 11 февруари 2010 г.; осъжда категорично използването на насилие от страна на иранските органи срещу демонстранти, които искат да упражнят правото на свобода на словото и на мирни събирания;

5.

Призовава за незабавното освобождаване на всички лица, задържани единствено поради упражняването на тяхното право на свободно изразяване, сдружаване и събиране или въз основа на религиозните си убеждения или сексуална ориентация и призовава органите да разследват и дават под съд правителствени служители и членове на силите за сигурност, отговорни за убийството, насилието и изтезанията спрямо дисиденти или членове на техните семейства, демонстранти и задържани;

6.

Осъжда категорично наложените смъртни присъди и извършените екзекуциите в Иран, и по-специално случая с Мохамед Реза Ализамани и Араш Рахманипур, и призовава за премахването на смъртното наказание. призовава иранските органи да прекратят предявяването на обвинението „мохареб“ (водене на война срещу Бог) – престъпление, наказуемо със смърт – срещу демонстранти, които мирно манифестират за повече демократични права; призовава Иран за незабавно изпълнение на мораториума на ООН върху прилагането на смъртното наказание, за което се призовава в резолюции 62/149 и 63/168 на Общото събрание на ООН;

7.

Ужасен е от опитите на правителствените сили и/или силите за сигурност за убийство на кандидати за президентския пост или членове на техните семейства и призовава върховния водач Хаменей да гарантира безопасността на видните ирански представители на опозицията;

8.

Осъжда усилията на иранските органи на властта за цензуриране на печатните медии, за заглушаване на телевизионни и радио предавания, като например тези на Би Би Си, и за блокиране на интернет услуги и призовава ЕС и неговите държави-членки да разгледат въпроса относно произтичащите отрицателни последствия в международен план от тези практики в Международния съюз по далекосъобщения (IТU);

9.

Осъжда решението на иранските органи да забранят контактите с чуждестранни неправителствени организации, и по-конкретно с онези от тях, чиято цел е защитата на гражданските свободи и права, и призовава иранските органи да отменят тази забрана незабавно;

10.

Призовава иранските власти да преустановят незабавно телевизионното излъчване на показни процеси и призовава иранския парламент да измени иранските закони, които позволяват на правителството да отказва правото на справедлив съдебен процес, като например правото на обвиняемите на адекватно правно представителство;

11.

Остро критикува международните дружества, по-специално Nokia/Siemens, за снабдяване на иранските органи на властта с необходимата техника за налагане на цензура и наблюдение и за допринасяне по този начин за преследването и задържането на ирански дисиденти;

12.

Изказва съжаление по повод на твърденията за намеса във вътрешните работи на Иран, насочени срещу служители на европейските посолства, и призовава в този контекст иранските органи да спазват Виенската конвенция и дипломатическите норми;

13.

Изразява загриженост, че демонстрациите, проведени пред посолствата на държавите-членки в Техеран на 9 февруари 2010 г., са ръководени от милицията Басидж, и призовава иранските власти да гарантират сигурността на дипломатическите мисии;

14.

Независимо от правото на Иран за развитие на ядрена енергетика за мирни цели и съобразно правилата на режима за неразпространение, отново потвърждава, че опасността от разпространение във връзка с иранската ядрена програма остава източник на сериозна загриженост за Европейския съюз и международната общност, както е много ясно изразено в Резолюции 1737, 1747, 1803 и 1835 на Съвета за сигурност на ООН;

15.

Изразява съжаление, че не е осъществен осезаем напредък по ключовите въпроси, даващи основание за сериозна загриженост, и отново отправя призивите си към Иран да възстанови прозрачността на своята ядрена програма, като предостави пълни, ясни и достоверни отговори на МААЕ, да разреши всички оставащи въпроси и тревоги, свързани с тази програма, включително темите, които могат да имат военно измерение, да изпълни изцяло разпоредбите на всеобхватното споразумение за предпазни мерки, включително допълнителните договорености към него, и да ратифицира и изпълни допълнителния протокол;

16.

Подкрепя двупосочния подход на Европейския съвет и всички опити за намиране чрез преговори на дългосрочно решение на иранския ядрен въпрос; подчертава, че по-нататъшните санкции в контекста на ядрената заплаха следва да изключват мерки, които биха имали отрицателни последствия за иранския народ като цяло;

17.

Изразява съжаление относно факта, че иранското правителство отново отхвърли всички опити за постигане на компромис по ядрения въпрос и че иранският режим явно се опитва да използва този въпрос едновременно като средство за отвличане на вниманието от кризата в страната и като тактика за печелене на време и избягване на обсъждане в рамките на Съвета за сигурност на ООН на допълнителни санкции; счита последните изявления на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад като част от тази тактика;

18.

Подчертава значението на продължаването на диалога с Иран на всички равнища и в частност с организациите на гражданското общество; изразява съжаление относно отменянето от иранска страна на планираното посещение на делегация на Европейския парламент и изразява своята надежда, че иранското правителство и парламент ще преразгледат своята позиция относно преките контакти;

19.

Призовава Съвета да запази готовността си за провеждане на преговори с Иран, с цел постигане на решение, въз основата на преговори, на ядрения въпрос, както и на свързани с регионалната сигурност въпроси, като се взема под внимание какви следва да бъдат законните интереси и тревоги на Иран в областта на сигурността, включително дългосрочната перспектива за Близък изток, свободен от ядрено оръжие;

20.

Счита, че на равнище ЕС следва да се започнат сериозни разисквания относно възможността за въвеждане на допълнителни целенасочени санкции, които не засягат иранския народ като цяло; настоятелно призовава за разширяването на съществуващия списък на лица и организации - обект на забрана за пътуване в ЕС и замразяване на активи, включително тези, които са отговорни за репресирането и ограничаването на свободата в държавата, както и отговорните за нарушаването на международните задължения на Иран във връзка с ядрения въпрос;

21.

Приветства наскоро направените изявления на върховния представител/заместник – председател на Комисията и други ръководители на ЕС, че следващата стъпка е разискванията да преминат в рамките на Съвета за сигурност на ООН и призовава френското председателство на Съвета за сигурност на ООН да постави иранския ядрен въпрос в дневния ред на ООН през февруари; призовава китайските органи да подкрепят усилията на международната общност за съкращаване на ядрената програма на Иран;

22.

Припомня на иранските органи, че за да развие плодотворни отношения с ЕС, Иран трябва да гарантира основните човешки права и да зачита принципите на демокрацията, свободата на изразяване и правовата държава, съгласно предварителните условия към всички държави, с които ЕС поддържа политически и икономически отношения; изтъква, че възможността за сключване на споразумение за сътрудничество и търговия между Иран и ЕС зависи от зачитането на тези ценности, от пълното изпълнение от страна на Иран на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и МААЕ и предоставянето на обективни гаранции за мирното естество на ядрената програма на Иран и прекратяването на иранската подкрепа за тероризма;

23.

Призовава държавите-членки и Комисията активно да подкрепят всички инициативи, които имат за цел подобряване на плурализма в медиите и приветства напредъка по отношение на вече започнатия проект за излъчване на европейски новини на фарси;

24.

Призовава Комисията и Съвета да предприемат незабавни мерки за забрана на износа на техника за наблюдение от европейски дружества за държави като Иран, чиито правителства биха могли да я използват за нарушаване на свободата на словото;

25.

Призовава Комисията да установи делегация на Европейския съюз в Техеран;

26.

Призовава Комисията и Съвета да разработят допълнителни мерки в контекста на Европейския инструмент за демокрация и права на човека и европейска имиграционна политика с цел активна защита на безопасността на иранските правозащитници;

27.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на правителството и парламента на Ислямска република Иран.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/14

A.

като има предвид, че като цяло сигурността и политическото и социално-икономическо положение в Йемен отдавна се влошават и са повод за дълбока загриженост от страна на международната общност;

Б.

като има предвид, че лице, свързано с Ал Кайда, пое отговорността за проваления опит за взривяване на самолет над Детройт през декември 2009 г. от страна на нигерийския терорист Umar Farouk Abdulmuttab, който заяви, че е бил обучен и екипиран в лагер на Ал Кайда в Йемен; като има предвид, че при допълнително влошаване на сигурността в Йемен страната може да се превърне в сигурно убежище за терористи и бунтовнически групировки от региона и по-специално за Ал Кайда, в което те да планират, организират и подкрепят бъдещи терористични операции;

В.

като има предвид, че проблемите, свързани със сигурността, се задълбочават още повече в резултат на гражданската война срещу сектантите от течението Зайди в шиитския ислям в региона Саада в северната част на страната и избухването на насилие от страна на отцепническото движение в южната й част;

Г.

като има предвид, че в Йемен тероризмът беше обичайно явление дълго преди събитията от 11 септември 2001 г., за което свидетелства нападението на Ал Кайда срещу американския военен кораб „Cole“ от 12 октомври 2000 г., и като има предвид, че от 2007 г. насам терористичната дейност се е активизирала и се извършват многобройни нападения срещу тръбопроводи, петролни съоръжения, правителствени сгради, посолства (включително посолствата на Италия и САЩ), кораби и туристи в страната;

Д.

като има предвид, че сраженията в региона Саада придобиха регионално измерение, когато военните сили на Саудитска Арабия предприеха действия срещу бунтовниците след пресичането от тяхна страна на саудитско-йеменската граница и атакуваха позициите на бунтовниците; като има предвид, че йеменското правителство твърди, че чуждестранни шиитски елементи оказват подкрепа на бунтовническите движения в северната част на страната;

Е.

като има предвид, че сраженията между йеменската армия и шиитските бунтовници в северната провинция Саада, които започнаха през 2004 г., доведоха до вътрешното разселване на 175 000 лица и предизвикаха хуманитарна криза в района;

Ж.

като има предвид, че Йемен е сред най-бедните страни в света; като има предвид, че продоволствената криза през 2008 г. имаше тежки последици за най-бедните слоеве от населението на Йемен, а световната финансова криза, и по-специално намаляването на приходите от петрола, допринесе за неудържим натиск върху публичните финанси — положение, което допълнително се утежни в резултат на ограниченото прилагане на закъснелите икономически и данъчни реформи;

З.

като има предвид, че резервите на петрол на Йемен, които осигуряват над 75 % от приходите на страната, са на привършване, и като има предвид, че страната има малко реални алтернативи за устойчива икономика в периода след изчерпването на петрола;

И.

като има предвид, че друг значим проблем, пред който е изправен Йемен, е силният недостиг на вода, дължащ се на редица фактори, сред които нарастващото потребление на вода в страната, лошото управление на водните ресурси, корупцията, липсата на управление на ресурсите и използването на напоителни техники, при които се разхищава много вода; като има предвид, че според оценки на правителството 99 % от целия добив на вода не е лицензиран;

Й.

като има предвид, че положението, в което се намира Йемен поради недостига на храна и вода, се усложнява още повече от зависимостта на населението от растението Catha edulis, което осигурява бърза печалба, но за чието култивиране се изисква обилно напояване и чието отглеждане е дотолкова разпространено, че за него се използват 40 % от водните ресурси в Йемен; като има предвид, че страната се е превърнала в нетен вносител на храна;

К.

като има предвид, че активизирането на пиратската дейност в Аденския залив и продължаващият миграционен натиск от Африканския рог са допълнителни фактори, които оказват влияние върху стабилността на страната;

Л.

като има предвид, че протокът Баб ел-Мандеб между Йемен и Джибути, който е с ширина 18 мили, е от важно стратегическо значение, като 3,3 милиона барела петрол (4 % от дневното производство в световен мащаб) преминават ежедневно през него;

М.

като има предвид, че от 2004 г. насам ЕС е отпуснал над 144 милиона евро помощи за Йемен, като най-голям дял от тези средства е предназначен за развитието, и че Съюзът е реализирал програми за подпомагане на полицията и бреговата охрана на Йемен;

Н.

като има предвид, че след неуспешния опит за взривяване на самолет над Детройт британското и американското правителство обявиха, че ще увеличат значително своята военна помощ и помощ за развитие за Йемен, и също така се ангажираха съвместно да финансират йеменско специално полицейско звено за борба с тероризма, както и да подпомагат бреговата охрана на Йемен;

О.

като има предвид, че парламентарните избори, чието провеждане беше предвидено за април 2009 г., бяха отложени за 2011 г., за да могат органите на управление да осъществят крайно необходимите реформи на избирателната система; като има предвид, че досега не са предприети конкретни мерки за постигането на тази цел;

П.

като има предвид, че все още съществува сериозна загриженост относно развитието на Йемен по отношение на демокрацията, правата на човека и независимостта на съдебната система; като има предвид, че е имало случаи на гонения на журналисти и правозащитници; като има предвид, че положението на жените е особено трудно и се характеризира с все по-ограничен достъп до образование и липса на активно политическо участие;

Р.

като има предвид, че шестима европейски граждани (5 германци и 1 британец) все още са държани като заложници от отвличането им през юни 2009 г., а други трима души от тази група са открити мъртви веднага след похищението;

1.

Изразява дълбоката си загриженост относно изострянето на дългогодишните проблеми, свързани със сигурността и политическото и социално-икономическо положение в Йемен; призовава международната общност да положи значителни усилия, за да предотврати разрастването на настоящата криза и да постигне напредък към постигането на целта за единен, стабилен и демократичен Йемен;

2.

Приветства резултатите от международната среща относно Йемен, състояла се на 27 януари 2010 г. в Лондон, включително съобщението на генералния секретар на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, че ще организира среща на страните от Персийския залив и други партньори на Йемен в Рияд на 22—23 февруари 2010 г., както и ангажимента от страна на йеменското правителство за продължаване на работата по неговата програма за реформи и за започване на разисквания за осъществяване на програма на МВФ; приветства също ангажимента на международната общност за оказване на подкрепа на йеменското правителство в борбата срещу Ал Кайда и други видове терористична дейност, като отново изразява своята подкрепа на идеята за единен Йемен и отново подчертава факта, че зачита суверенитета и независимостта на страната;

3.

Изразява своята увереност, че единствено чрез политически и социално-икономически реформи може да се постигне сигурност и стабилност в Йемен; поради това призовава йеменското правителство да изпълни ангажиментите, които то пое спрямо международната общност, и да активизира процеса на политически и икономически реформи в страната, с цел да утвърди демокрацията и да подобри условията на живот на населението;

4.

Приветства и подкрепя активното сътрудничество между Комисията, Съвета и йеменското правителство, по-специално в областта на развитието, полицията, правосъдието, граничния контрол, борбата срещу трафика на хора, морската безопасност, борбата срещу тероризма и изграждането на институции; призовава Съвета и Комисията допълнително да заздравят двустранните отношения с Йемен и да проучат най-ефективните начини, по които ЕС може да допринесе за подобряване на сигурността и на политическата обстановка в страната;

5.

Отново отправя призива си за незабавно прекратяване на огъня в Саада и за преустановяване на насилието в южната част на Йемен и изразява становището си, че само чрез намирането на всеобхватно политическо решение може да се осигури траен мир; изразява дълбоката си загриженост във връзка с влошаващата се хуманитарна обстановка в северната част на Йемен; призовава всички страни да изпълнят своите задължения и отговорности съгласно международното хуманитарно право във връзка със защитата на цивилното население в района и да осигурят достъп до съответните райони за предоставянето на хуманитарна помощ и съдействие;

6.

Призовава йеменското правителство да се въздържа от дискриминационни действия спрямо които и да са етнически или религиозни групи в страната и да вземе предвид в своите политики общите интереси на всички свои граждани; подчертава, че не трябва да се злоупотребява с действията и мерките за борба с тероризма в името на политически цели, по-специално срещу политически опоненти, журналисти и правозащитници;

7.

Изразява своята загриженост във връзка с датиращото отдавна и все по-осезаемо присъствие на Ал Кайда в Йемен и подчертава, че липсата на конкретни действия би могла да доведе до допълнително подриване на влиянието на централното правителство и до дестабилизирането на Йемен и на региона до степента, която се наблюдава в Сомалия, което на свой ред ще предостави възможности на екстремистите, ръководени или вдъхновявани от Ал Кайда, да се прегрупират, да организират, обучават и осъществяват терористични операции на територията на Йемен и извън нея;

8.

Призовава йеменските органи да проведат необходимите реформи с оглед на подобряването на положението в страната по отношение на правата на човека, по-специално чрез гарантиране на свободата на средствата за масово осведомяване, правото на справедлив съдебен процес и равното третиране на мъжете и жените;

9.

Подчертава значението на наличието на независима съдебна система, разполагаща с ресурси и правомощия за предприемане на действия във връзка с отговорността за нарушения на правата на човека, включително произволни арести и изтезания; настоятелно приканва йеменското правителство да гарантира, че безпристрастните хуманитарни организации имат достъп до всички места в Йемен, в които са задържани лица, както и да сложи край на използването на частни или други места за задържане на лица, за които няма официално разрешение;

10.

Насърчава всички политически сили в Йемен да преодолеят настоящия застой в преговорите по крайно важните политически реформи; подчертава значението на произвеждането на избори през 2011 г. и насърчава всички политически партии да прилагат сключените споразумения, в които се определят необходимите мерки за подобряване на избирателната система и укрепване на демокрацията, по-специално като се вземат предвид препоръките на мисията на ЕС за наблюдение на изборите след произвеждането на демократичните президентски и местни избори през 2006 г.; призовава Комисията и Съвета, в тясно сътрудничество с Парламента, да следят процеса на реформиране на конституцията и на избирателния закон, който доведе да отлагане на парламентарните избори;

11.

Призовава Съвета и Комисията, както и, след нейното създаване, Европейската служба за външна дейност, своевременно да приложат координиран и всеобхватен подход от страна на ЕС спрямо Йемен, с цел да се избегнат дублирането и припокриването на съдействието и на помощта за развитие от страна на държавите-членки; подчертава, че координирането от страна на ЕС е от жизненоважно значение за постигането на координация на донорите в световен мащаб по отношение на Йемен, което е крайно недостатъчно;

12.

Призовава Съвета и Комисията да предоставят, в сътрудничество с други международни субекти, по-голяма помощ за развитие на Йемен, с цел стабилизиране на политическото положение и подобряване на икономическата обстановка и на условията на живот на населението на страната; призовава по-специално да се обсъдят възможностите за прилагане на извънредни мерки за подпомагане в рамките на Инструмента за стабилност и за осъществяването на специална програма за подобряване на образованието по линия на Инструмента за сътрудничество за развитие; приветства готовността на Съвета за сътрудничество в Персийския залив да продължи да развива отношенията си с Йемен; призовава йеменското правителство да гарантира, в тясно сътрудничество с донорите, по-голяма ефективност на помощите чрез подходящи механизми за координация, разпределение и прилагане;

13.

Призовава Комисията и Съвета да гарантират, че предоставяната от международната общност помощ, и в частност от бюджета на Европейския съюз, се използва за финансиране на проекти, от които се ползват пряко възможно най-много хора и чиято ефективност може да бъде оценена на място; приветства, във връзка с това, създаването на делегация на ЕС с пълноправен статут в Сана;

14.

Призовава Комисията и Съвета да реализират специална програма за оказване на съдействие на Йемен, която да включва обучение на йеменски служители въз основа на опита, натрупан в рамките на EUJUST LEX, и внедряване на обучаващи лица в йеменската администрация на централно и местно равнище, по начин, който укрепва или допълва други действия от страна на международната общност;

15.

Призовава Съвета и Комисията да оказват съдействие на Съединените американски щати и Йемен при репатрирането или презаселването на йеменски граждани, които са задържани в Гуантанамо, без да има повдигнати обвинения срещу тях, включително 40-те йеменци, чието освобождаване вече беше одобрено от администрацията на САЩ;

16.

Призовава йеменските органи на управление да активизират усилията си за гарантиране на освобождаването на шестимата европейски заложници, задържани на територията на страната;

17.

Призовава Съвета и Комисията да му предоставят незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата за всяко развитие на събитията и за водените преговори, съгласно предвиденото в член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

18.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на Съвета за сътрудничество в Персийския залив и правителството и парламента на Република Йемен.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/18

A.

като има предвид, че трафикът на хора е съвременна форма на робство, тежко престъпление и сериозно нарушение на основните права на човека и довежда хората до състояние на зависимост чрез заплаха, насилие и унижение;

Б.

като има предвид, че трафикът на хора е изключително доходоносна дейност за организираната престъпност, с възможности за висока печалба и поемане на ограничен риск;

В.

като има предвид, че трафикът съществува под много форми, например свързани със сексуалната експлоатация, принудителен труд, незаконна търговия с човешки органи, просия, незаконни осиновявания и домакинска работа;

Г.

като има предвид, че според оценката на Европол за 2009 г. трафикът на жени с цел сексуална експлоатация не е намалял, а трафикът с цел принудителен труд нараства;

Д.

като има предвид, че глобалният доклад на СНПООН относно трафика на хора отбелязва, че най-често срещаната форма на трафик на хора е сексуалната експлоатация, следвана от принудителен труд, и отбелязва също, че 79 % от установените жертви на трафика са жени и момичета;

Е.

като има предвид, че булки, поръчани по пощата, може да се озоват в заробваща среда и да се превърнат в жертви на сексуална експлоатация, принудителен труд, домакинска работа и други форми на трафик на хора;

Ж.

като има предвид, че децата са особено уязвими и поради това изложени на по-голям риск да се превърнат в жертви на трафика на хора;

З.

като има предвид, че финансовата и икономическа криза би могла да засили трафика на хора, като експлоатира нуждата на потенциалните жертви от намиране на достойна работа и бягство от бедността;

И.

като има предвид, че мащабът и сериозността на този проблем са тревожни:

Й.

като има предвид, че правната рамка на ЕС относно трафика на хора се основава понастоящем основно на:

К.

като има предвид, че опитът показва, че тази правна рамка не е нито достатъчно ефективна, нито прилагана в достатъчна степен и че следователно ЕС трябва да предприеме по-сериозни действия;

Л.

като има предвид, че през март 2009 г. Европейската комисия представи предложение за Рамково решение относно предотвратяването и борбата срещу трафика на хора и защитата на жертвите, за отмяна на Рамково решение 2002/629/ПВР (COM(2009)0136 окончателен), с цел укрепване на настоящото рамково решение чрез по-строги санкции, по-добра защита на жертвите и активни мерки за предотвратяване;

М.

като има предвид, че въпреки усилията на шведското председателство текстът не беше приет и че има вероятност в близко бъдеще да бъде внесено предложение за нов правен инструмент по правната рамка на Договора от Лисабон;

Н.

като има предвид, че Договорът от Лисабон ще засили действията на ЕС в сферата на съдебното и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, в това число и в борбата срещу трафика на хора, а превръщайки се в съзаконодател Парламентът ще играе пълноправна роля за целта;

О.

като има предвид, че борбата с трафика на хора не може да се ограничи до законодателните инструменти, но следва да включва незаконодателни усилия, в частност при оценка на прилагането на приетите мерки, на събирането и обмена на информация, на изграждането на сътрудничество и партньорство и на обмена на най-добри практики;

П.

като има предвид, че ангажирането на организации на гражданското общество, работещи в тази област, от самото начало и във всеки един етап, е от съществено значение в целия процес: като се започне от идентифицирането и се стигне до предоставяне на помощ на жертвите, в това число в законодателния процес;

Р.

като има предвид, че към момента не съществуват точни данни за това явление, а с наличната информация сякаш не може да се установи неговия мащаб, тъй като това е вид престъпление, което се извършва под прикритие и често остава незабелязано или се установява погрешно; че трябва да се проведе допълнително проучване с цел установяване как се осъществява трафика, кой извършва това престъпление, как търсенето ръководи предоставянето на услуги от страна на жертвите и кой се явява жертва и защо, както и това как търсенето може да бъде обезсърчено; като има предвид, че сътрудничеството и обмена на информация между държавите-членки и трети страни трябва да се засили;

С.

като има предвид, че бъдещите действия трябва да започнат с интегриран подход, обединяващ превенцията, ограничаването на трафика, както и защитата, подкрепата и помощта за жертвите, и включващ засилено сътрудничество между всички заинтересовани страни;

Т.

като има предвид, че ако търсенето от страна на потенциални купувачи на услуги и продукти, предоставяни от жертви на трафик, бъде намалено, което би означавало и намаляване на печалбите от трафика на хора, предлагането на услуги и стоки, предоставяни от жертви, на свой ред ще бъде намалено;

У.

като има предвид, че социалната интеграция на потенциалните жертви има косвено предотвратяващо въздействие, като спомага за възпиране на повторното им превръщане в жертви или дори превръщането на жертвите в потенциални трафиканти;

Ф.

като има предвид, че сътрудничеството и партньорството между ЕС, Съвета на Европа, ООН и трети държави, в частност държавите на произход на лицата, жертви на трафик, и Съединените американски щати като широкоизвестна страна на местоназначение, е изключително важно с оглед защитата на основните права и ефективната борба срещу трафика;

Х.

като има предвид, че при установяването и последващото изпълнение на политики и мерки, свързани с трафика на хора, трябва да се обърне внимание на постигането на резултати без дискриминация на каквато и да е основа, като например националност, раса, цвят на кожата, пол, религия, политически или други възгледи, социален произход или друг статус;

1.

Призовава Съвета и Комисията:

2.

Призовава държавите-членки, които не са ратифицирали и изпълнили Конвенцията на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора от 2005 г., да сторят това;

3.

За да получи възможно най-много информация, призовава Съвета и Комисията да предприемат действия с оглед на:

4.

Приветства предложената разпоредба относно превенцията, която е представена в предложението на Комисията, и призовава за предприемането на по-нататъшни действия;

5.

Подчертава, че държавите-членки следва да приемат и засилят по-нататъшни законодателни и незаконодателни мерки, включително образователни, социални, културни и административни мерки и кампании за повишаване на осведомеността, насочени към широката общественост, за да се намали търсенето на услуги, извършвани от жертви на трафика на хора;

6.

Призовава в държавите-членки и в трети държави, за които се знае, че са начална точка или спирка по трасето на трафика, да се разработят и проведат масирани кампании за информация и повишаване на осведомеността, насочени както към потенциалните жертви, така и към потенциалните купувачи на услуги от жертви на трафика на хора;

7.

Призовава държавите-членки да разработят целенасочени образователни програми за повишаване на осведомеността, които да насочат вниманието на децата към капани, които лесно могат до доведат до трафик;

8.

Призовава възможно най-скоро да бъде приета изчерпателна и всеобхватна правна рамка, включваща политики за противодействие на киберпрестъпленията, свързани с трафика на хора;

9.

Призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид следните елементи при разработването на бъдещи предложения за законодателен инструмент в тази област:

10.

Призовава държавите-членки и националните парламенти – тъй като законодателството не води до резултати, ако не се прилага правилно – да приложат изцяло на национално равнище политиките на ЕС относно трафика на хора и възможно най-скоро да ратифицират и приложат другите правни инструменти в тази област;

11.

Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да предприемат действия за подобряване на координацията на оперативно равнище между такива органи на ЕС като Евроюст и Европол;

12.

Насочва вниманието към положителните резултати, постигнати от съвместни екипи за провеждане на разследвания, и призовава държавите-членки към по-широко използване на този инструмент;

13.

Изтъква значението на предоставянето на помощ и подкрепа на жертвите на трафик и наред с това призовава Фронтекс и агенциите за контрол на националните граници да ги разграничават, в хода на своите дейности да дефинират общи практики, с цел повишаване на осведомеността на техния персонал по отношение на трафика като проблем и идентифициране на жертвите на трафик, както и осигуряването на защита за тях;

14.

Тъй като ограничаването на трафика не може да бъде сведено само до рамките на ЕС, призовава към широкообхватни споразумения, включително разпоредби относно зачитането на основните права, които да се сключват с трети държави, както и за установяването на сътрудничество с тези държави, при спазване на строги правила;

15.

Призовава защитата и подкрепата за жертвите да стане приоритет в действията на ЕС в тази област и жертвите да получават максимална помощ от момента, в който бъдат определени като такива, включително:

16.

Обръща внимание на особено уязвимите жертви като децата и жените и призовава за специални програми за помощ и защита за тях;

17.

Изтъква, че жертвите на трафик следва да получат възможно най-широка защита, подкрепа и помощ, включително в случаите, когато трафикът е насочен извън ЕС, а не към ЕС или в неговите рамки;

18.

Призовава за предоставяне на професионална помощ на жертвите, включително безплатна правна помощ (която е ключов фактор, позволяващ им да избягат от състоянието на принуда, в което се намират), като се има предвид, че им липсват финансови средства и поради това не биха могли да платят за такава помощ;

19.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и националните парламенти на държавите-членки и на Съвета на Европа.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/25

А.

като има предвид, че преговорите за широкообхватно международно споразумение в областта на изменението на климата за периода след 2012 г., които трябваше да приключат в Копенхаген през декември 2009 г., завършиха с разочароващо споразумение, което беше само прието за сведение от Конференцията на страните по РКОНИК;

Б.

като има предвид, че споразумението няма правнообвързващ характер и не включва никакви цели за намаление на емисиите, нито конкретни ангажименти за сключване на правнообвързващо споразумение през 2010 г.;

В.

като има предвид, че споразумението признава необходимостта от ограничаване на повишаването на температурите в световен мащаб до 2 °C и че включва указание да се проучат пътищата това повишаване да остане под 1,5 °C;

Г.

като има предвид, че ЕС не успя да изиграе водеща роля в борбата срещу изменението на климата и дори не участваше в заключителните преговори със САЩ, Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка относно окончателния проект на споразумението;

Д.

като има предвид, че четвъртият доклад за оценка, изготвен от Междуправителствения комитет по изменение на климата, както и постоянно нарастващият брой научни доказателства потвърждават, че са необходими сериозни съкращения на глобалните емисии, за да се задържи повишаването на температурите в световен мащаб под нивото от 2 °C;

Е.

като има предвид, че няколко развити и развиващи се държави не подкрепиха формулирането и изпълнението на нова международна рамка за опазване на климата;

Ж.

като има предвид, че ЕС не следва да позволява неговият собствен ангажимент към действията срещу изменението на климата да отслабва, дори и ако някои от нашите основни партньори в преговорите изглежда продължават да не желаят да ограничат кривата на своите емисии или да не са способни да го направят;

З.

отбелязва, че само 28 държави извън рамките на ЕС са информирали ООН за цели по отношение на емисиите на парникови газове от 2020 г. преди изтичането на крайния срок (31 януари 2010 г.) и че някои държави са представили само цели по отношение на ефективността, които изобщо няма да доведат до намаляване на емисиите,

1.

Изразява съжаление относно неубедителния характер на споразумението, постигнато на COP 15, тъй като то не ни приближава към постигането на глобално широкообхватно споразумение за периода след 2012 г., не поставя глобални средносрочни или дългосрочни цели за намаляване на емисиите, нито посочва кога глобалните емисии би трябвало да достигнат връхната си точка; освен това отбелязва разочарованието на обществеността по повод на това, че в Копенхаген не беше постигнато стойностно споразумение;

2.

Счита, че забавянето при постигането на международно споразумение не е оправдание за допълнително отлагане на политиките на ЕС за постигане на ангажимента да намалим емисиите си с 20 % до 2020 г., който вече е правнообвързващ; отново потвърждава нашето желание да направим крачка напред към намаление от 30 %; отбелязва също така, че предприетите в рамките на ЕС инициативи за популяризиране и насърчаване на зелената икономика, енергийната сигурност и намаляването на енергийната зависимост ще улесняват все повече изпълнението на ангажимента за намаление на емисиите от 30 %;

3.

Признава, че предвижданите разходи за постигане до 2020 г. от страна на ЕС на съкращение от 30 % на емисиите от 1990 г. са по-ниски понастоящем от предвижданите разходи за постигане на съкращение от 20 % по времето, когато беше постигнато споразумението, и поради това призовава Комисията да представи предложение, съгласно което ЕС да възприеме по-амбициозно отношение и да си определи едностранна цел за намаление на емисиите до 2020 г., по-висока от 20 %;

4.

Призовава ЕС да постигне вътрешните си цели чрез икономии на енергия и възобновяеми източници на енергия, както и за амбициозна и обвързваща цел по отношение на икономиите на енергия, която да бъде договорена възможно най-скоро;

5.

Изразява своето разочарование относно липсата на единство сред държавите-членки; поради това настоятелно призовава ЕС да заеме единна позиция при международните преговори в областта на климата, за да запази водещата си роля в преговорите в рамките на COP 16 за постигане на обвързващо и широкообхватно споразумение за периода след 2012 г. в съответствие с последните развития в областта на науката и с целта от 2 °C;

6.

Изразява съжаление освен това, че ЕС не беше в състояние, чрез по-ранни конкретни ангажименти към международното публично финансиране на усилията във връзка с климата в развиващите се държави, да изгради доверие в преговорите, така че да се постигне допълнителен напредък в специалните работни групи; освен това призовава ЕС да изясни позицията си относно обвързването на втори период на ангажиране по Протокола от Киото с подобни ангажименти за САЩ в рамките на друг правен инструмент, както и да гарантира, че излишни правила за предписаните емисионни единици и за земеползването, промените в предназначението на земята и горското стопанство не нарушават екологосъобразността му;

7.

Подчертава, че съществува необходимост от създаване на нова „дипломация по въпросите на климата“; поради това призовава върховния представител на ЕС и члена на Комисията, отговарящ за действията в областта на климата, да застанат начело на тази стратегия, особено по отношение на по-прогресивните развиващи се и бързо развиващи се държави; настоятелно приканва ЕС да одобри „Пътна карта към Мексико“, която да включва обсъждане на политиките в областта на климата във всяко стратегическо партньорство и двустранно и многостранно споразумение за сътрудничество, с цел изграждане на по-съгласувана външна стратегия за опазване на климата; призовава ЕС и неговите държави-членки да създадат „Алианс на отговорността“, отворен към всички държави, които разглеждат изменението на климата като сериозна заплаха за човечеството и са готови на действия за спиране на глобалното затопляне;

8.

Призовава ЕС и неговите държави-членки да въведат принципа „справедливост в областта на климата“ в дългосрочната перспектива 2050 г. и след това; във връзка с това се застъпва за „клауза за справедливост“ в бъдещите международни преговори в областта на климата;

9.

Призовава форуми като Г-20 или като Форума на големите икономики, който представлява най-големите производители на въглеродни емисии, да поемат по-голяма отговорност, като помогнат за постигане на консенсус в официалните преговори;

10.

Отбелязва ангажимента за годишен фонд в размер на 100 милиарда щатски долара от развитите държави до 2020 г. и сумата от 30 милиарда щатски долара за развиващите се държави през следващите три години (2010-2012 г.), за да се подпомогне борбата срещу изменението на климата, както и създаването на зелен фонд за климата за подпомагане на проекти, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, в развиващите се държави; изразява съжаление обаче, че този ангажимент не достига предвижданията на Комисията, че до 2020 г. ще бъдат набрани средства в размер на 100 милиарда евро;

11.

Подчертава историческата отговорност на развитите страни за необратимото изменение на климата и тяхната отговорност за предоставяне на достатъчна, устойчива и предвидима финансова и техническа помощ на развиващите се страни, която да им позволи да поемат ангажимент за намаляване на своите емисии на парникови газове, да се приспособят към последиците от изменението на климата и да ограничат емисиите в резултат на обезлесяване и деградация на горите, както и да повишат изграждането на капацитет с цел да изпълнят задълженията съгласно бъдещото международно споразумение във връзка с изменението на климата;

12.

Настоява, че подобни ангажименти за изискваната предвидима финансова помощ за смекчаване на последствията от изменението на климата и за приспособяване в контекста на РКОНИК трябва да бъдат нови и да допълват ОПР, както и да бъдат независими от годишните бюджетни процедури в държавите-членки; припомня вече съществуващите ангажименти с цел постигане на равнища на ОПР от 0,7 % от БВП до 2015 г.;

13.

Счита, че ЕС следва незабавно за започне преговори с нашите партньори от САЩ, за да гарантира, че възникващият пазар на въглеродни емисии в САЩ е съвместим с нашия собствен, създавайки така трансатлантически пазар на въглеродни емисии като предшественик на един глобален пазар;

14.

Подчертава необходимостта финансовата подкрепа в размер на 7,2 милиарда евро за „незабавен старт“ за развиващите се държави, обещана от държавите-членки на ЕС, да бъде нова и допълнителна по отношение на бюджетите за официалната помощ за развитие (ОПР), да бъде координирана на равнище ЕС и да бъде предоставена възможно най-скоро и във всеки случай преди срещата в Бон през юни 2010 г.; счита това за ключов фактор в изграждането на доверие за постигане на успех на срещата в Мексико; призовава също така Комисията да докладва преди гореспомената среща в Бон относно използването на обещаното финансиране за незабавен старт, както и относно това, доколко то е допълнително по отношение на съществуващата ОПР;

15.

Напомня, че колективният принос на ЕС към усилията за смекчаване в развиващите се страни и към техните потребности във връзка с приспособяването следва да възлиза на не по-малко от 30 млрд. евро годишно до 2020 г., сума, която може да се увеличи с придобиването на нови познания относно сериозността на изменението на климата и размера на свързаните с него разходи;

16.

Подчертава, че е необходимо предстоящият преглед на бюджета на ЕС да съсредоточи своето внимание върху предоставянето на достатъчно средства за предприемане на мерки за предпазване от изменението на климата и приспособяване към него както в ЕС, така и в развиващите се държави; отбелязва също така, че при този преглед следва да се разгледа въвеждането на нови и иновативни финансови механизми с цел подкрепа за международните действия в областта на климата;

17.

Приветства амбициозния ангажимент, който някои развиващи се страни поеха преди, по време и след преговорите в Копенхаген; отбелязва, че страните по споразумението постигнаха договореност относно измерването, докладването и проверката във връзка с действията на развиващите се държави за смекчаване на последиците чрез национални съобщения, които ще подлежат на международни консултации и анализ при ясно определени ръководни принципи, които предстои да бъдат изготвени, и същевременно трябва да гарантират зачитането на суверенитета и правилното използване на средствата;

18.

Изразява съгласие да се създаде механизъм за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите и за увеличено отнемане на емисии на парникови газове от горите, както и за създаването на технологичен механизъм за ускоряване на развитието и трансферирането на технологии, и приветства позоваването на ролята на пазарите за засилването на разходната ефективност на действията за смекчаване на последиците; отбелязва също така, че ефективното прилагане на такива механизми изисква споразумение в рамките на РКОНИК;

19.

Подчертава, че всяка бъдеща схема за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите трябва да зачита правата на местното население и местните общности, включително тяхното право на обща собственост и автономни местни територии, и да дава възможност за тяхното пълно и ефективно участие, включително при разработването и прилагането на национални планове за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите, както и при насочването или разпределението на финансови средства;

20.

Призовава екологичната ефективност на целите за намаляване на емисиите по приложение I да бъде водещ принцип за подхода на ЕС към международните счетоводни стандарти за управление на горите и земеползването, промените в земеползването и лесовъдството, както и към гъвкавите механизми и към запазването на евентуално преизпълнение по време на първия период на ангажиране, предвиден в Протокола от Киото, като резерв за изпълнението на целите след 2012 г.;

21.

Изразява съжаление относно липсата на напредък по въпроса с глобалните емисии от въздухоплавателна и мореплавателна дейност; призовава ЕС да гарантира, че се отчита напълно въздействието на въздухоплаването върху климата и че целите за намаление на емисиите в бъдещото споразумение, отнасящи се за секторите на въздухоплаването и мореплаването, са както за другите сектори;

22.

Изразява съжаление относно това, че по вътрешнополитически причини САЩ и Китай не бяха готови да приемат по-амбициозно споразумение; счита, че Европейският съюз, САЩ и Китай имат ключова роля за осигуряването на международно споразумение с обвързващ характер; поради това настоятелно призовава САЩ и Китай, както и други международни партньори, да изготвят предложения за по-нататъшни ангажименти по отношение на международна система за опазване на климата, с цел подновяване на обсъжданията и постигане на амбициозно и правнообвързващо международно споразумение, в съответствие с последните развития в областта на науката и с целта от 2 °C;

23.

Изразява съжаление относно факта, че някои държави, а именно Судан и държавите-членки на Боливарския алианс на Америките (АЛБА), възприеха блокираща позиция в международните преговори с цел да избегнат строги и обвързващи ангажименти, въпреки високата степен на набрана политическа инерция в Копенхаген;

24.

Посочва растящата осведоменост на обществото относно последиците от изменението на климата в развиващия се свят, но също и в държавите с бързо развиващи се икономики; призовава за засилен диалог, особено с най-слабо развитите държави, Алианса на малките островни държави и Африка, за постигане на обвързващо международно споразумение в областта на изменението на климата, с цел да се ограничат въздействието и предвидимите последици от изменението на климата за демографското развитие, общественото здраве, миграцията и икономиката в тези региони;

25.

Подчертава неотложната необходимост Междуправителственият комитет по изменение на климата да преразгледа всички свои заключения, за да потвърди, че те са били подложени на партньорска проверка в съответствие с най-добрите принципи на науката; предлага да се постави на разискване подготовката на междинен доклад за актуализиране на всички заключения; счита, че бъдещите доклади следва да упоменават изрично твърденията на тези, които оспорват становището на мнозинството, и че те също следва да бъдат подложени на партньорска проверка;

26.

Счита, че от съществено значение за конкурентноспособността на промишлеността в ЕС е други индустриализирани държави извън ЕС да приемат съизмерими усилия, както и държави с развиваща се и бързоразвиваща се икономика да поемат разумни ангажименти за намаляване на емисиите; припомня, че целите за намаляване на емисиите трябва да бъдат измерими и да подлежат на докладване и проверка, и в тази връзка приветства ангажимента на някои развиващи се държави да представят национални доклади относно своите усилия за намаляване на емисиите;

27.

Счита, че двустранните срещи между Европейския парламент и националните парламенти могат да допринесат в значителна степен за разискването и да подпомогнат разбирателството между страните; следователно предвижда провеждането на тези заседания преди началото на официалните преговори, с цел това да даде още по-съществен принос за възможно най-добрия изход от преговорите;

28.

Подчертава, че бъдещите предизвикателства за политиката в областта на климата не се състоят само в намаляване на CO2, но и в по-ефективното и устойчиво използване на природните ресурси;

29.

Отново потвърждава подкрепата си за процеса на реформи в ООН и отбелязва, че резултатите от Конференцията по изменението на климата в Копенхаген са пореден пример, който потвърждава спешната необходимост от преосмисляне на методите на работа в ООН; освен това запазва ангажимента си към преговорите относно климата в рамките на ООН в ролята й на единствената легитимна организация, която може да разглежда въпрос с толкова фундаментално значение за цялата световна общност; счита обаче, че спешно е необходим сериозен размисъл по въпроса как процесът да бъде направен по-ефективен;

30.

Призовава за по-голяма прозрачност, която да позволи по-добро и участие на гражданското общество и заинтересованите страни на COP 16 в Мексико;

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на Секретариата на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, с искане тя да бъде разпространена до всички държави извън ЕС, които са страни по конвенцията.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/29

A.

като има предвид, че съществува всеобщ консенсус на европейско и международно равнище, че доброто управление в областта на данъчното облагане е равнозначно на прозрачност, обмен на информация и лоялна данъчна конкуренция;

Б.

като има предвид, че липсата на добро управление в областта на данъчното облагане насърчава данъчните измами и укриването на данъци и има сериозни последици за националните бюджети и финансовата система на Европейския съюз, като последствията за ЕС се изчисляват на 2,5 % от БВП годишно; като има предвид, че коректните предприятия са в неизгодно конкурентно положение поради данъчните измами; като има предвид, че доброто управление в областта на данъчното облагане следва да води до предоставянето на повече средства на разположение на държавите-членки на ЕС и на развиващите се страни, за да се постигнат Целите на хилядолетието за развитие;

В.

като има предвид, че глобализацията все повече затруднява борбата с данъчните измами на международно равнище и че 27-те държави-членки на ЕС, предвид големите различия между тях, са особено засегнати; като има предвид, че тези фактори са силен аргумент в полза на подобряването на международното сътрудничество в рамките на ЕС и на международно равнище, за да се гарантира неговата ефективност;

Г.

като има предвид, че избягването на данъчно облагане и укриването на данъци на международно равнище представляват сериозна пречка за постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

Д.

като има предвид, че значителен брой мултинационални дружества имат такава структура, която да им позволява да се възползват от избягване на данъчно облагане в различната юрисдикция, в която извършват дейност; като има предвид, че различното третиране по отношение на данъчното облагане в различни юрисдикции дава предимство на предприятия, които са големи, международни или добре утвърдени, пред онези, които са малки, извършват дейност на територията на собствената държава или са новосъздадени (нови дружества);

Е.

като има предвид, че способността на мултинационалните дружества широко да използват данъчните убежища и офшорните центрове като част от техните стратегии за избягване на данъчно облагане противоречи на принципа на справедлива конкуренция и корпоративна отговорност;

Ж.

като има предвид, че данъчните убежища влизат в противоречие с принципите на солидарност, справедливост и преразпределение; като има предвид, че в една глобализирана икономика, значителен брой мултинационални дружества използват своето влияние, за да оказват натиск върху правителствата, особено върху правителствата на развиващите се страни, с цел понижаване на данъчните ставки и предоставяне на данъчни стимули за привличане на инвестиции; като има предвид, че на практика това е причинило прехвърляне на данъчната тежест върху работниците и домакинствата с ниски доходи и е наложило съкращения в областта на обществените услуги, имащи отрицателни последици;

З.

като има предвид, че понастоящем Съветът разглежда редица важни законодателни предложения относно данъчното облагане на спестяванията, административното сътрудничество и взаимната помощ при събиране на данъци; като има предвид, че укрепването на доброто управление в областта на данъчното облагане в рамките на ЕС ще осигури политическа и морална основа, от която да се изисква добро управление в областта на данъчното облагане от трети държави;

И.

като има предвид, че приемането на общите принципи за борба с избягването на данъчно облагане (GAAP) предоставя на данъчните органи правомощие да разглеждат дали основната цел на дадена сделка е избягването или намаляването на данъчно задължение и, когато случаят е такъв, да налагат допълнителен данък с цел да противодействат на подобно избягване или намаляване на данъчното задължение;

Й.

като има предвид, че именно поради лошото управление в областта на данъчното облагане развиващите се страни често нямат необходимата легитимност или авторитет, за да облагат с данъци собствените си граждани; като има предвид, че при формулирането на своята политика за управление в областта на данъчното облагане ЕС трябва да вземе предвид специфичните проблеми, пред които са изправени развиващите се страни, и да им окаже подкрепа за преодоляването на тези проблеми;

K.

като има предвид, че обединените усилия на Г-20 и ООН, в съчетание с усилията, положени в рамките на ръководените от ОИСР инициативи, дадоха някои обещаващи резултати по отношение на управлението в областта на данъчното облагане; като има предвид, че тези резултати са все още недостатъчни за справяне с предизвикателствата, които представляват данъчните убежища и офшорните центрове, и трябва да бъдат последвани от решителни, ефективни и последователни действия;

Л.

като има предвид, че понастоящем ОИСР оценява натрупания в данъчните убежища частен капитал на близо 1 000 000 000 000 щатски долара (един трилион щатски долара), което петкратно надвишава сумата от преди две десетилетия; като има предвид, че седалищата на над един милион дружества, предимно от САЩ и държавите-членки на Европейския съюз, са в страни, където се намират подобни данъчни убежища;

M.

като има предвид, че са налице доказателства, че финансовата криза беше предизвикана отчасти от нови видове комплексни финансови инструменти и деривати, вложени, в голяма степен, във фондове с регистрация в неизвестни юрисдикции; като има предвид, че в данъчните убежища съществуват комплексни финансови продукти, които водят до финансова нестабилност, и че много финансови институции са имали задбалансови пасиви в отчетите си, които са се намирали в данъчни убежища; като има предвид, че финансовата криза хвърли нова светлина върху последиците от липсата на добро управление, като изтъкна рисковете, свързани с непрозрачни юрисдикции;

Н.

като има предвид, че в Европейския съюз се събират само 5 % от трансграничните данъчни вземания,

1.

Решително осъжда ролята, която данъчните убежища играят за насърчаване избягването на данъчно облагане, укриване на данъци и изтичане на капитали и за реализиране на спекулативни печалби от тях; по тази причина настоятелно призовава държавите-членки да превърнат в свой приоритет борбата с данъчните убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитали; призовава ЕС да засили дейността си и да вземе незабавни конкретни мерки, като например санкции, срещу данъчните убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитали;

2.

Счита, че доброто управление в областта на данъчното облагане, разбирано като прозрачност, обмен на информация на всички равнища, ефективно трансгранично сътрудничество и справедлива данъчна конкуренция, е ключов елемент от възстановяването на световната икономика след финансовия срив през 2008 г.;

3.

Припомня в този контекст, че е от първостепенно значение да се сложи край на използването на фиктивни юридически лица като начин за избягване на данъчно облагане; също така подчертава, че вместо банкова тайна при всички обстоятелства следва да се извършва автоматичен обмен на информация, включително във всички държави-членки и зависими от тях територии; във връзка с това приветства предложението на Комисията относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, тъй като, наред с другото, то разширява сътрудничеството между държавите-членки с цел обхващане на всякакъв вид данъци, премахва банковата тайна и по правило установява автоматичен обмен на информация;

4.

Припомня, че Парламентът представи своята позиция пред Съвета относно измененията към Директива 2003/48/ЕО, като отправи искане, наред с другото, Съветът да прекрати временната дерогация, която позволява на Австрия, Белгия и Люксембург да избягват обмена на информация чрез прилагане на данък, удържан при източника; настоятелно призовава Съвета да приеме директивата за изменение на Директива 2003/48/ЕО в съответствие с позицията на Парламента;

5.

Приветства, като първа стъпка във връзка с данъчното облагане на спестяванията в ЕС, оттеглянето на Австрия, Белгия, Люксембург и Швейцария от техните резерви по отношение на член 26 от примерната данъчна конвенция на ОИСР, както и потвърждаването от страна на Андора, Монако, Лихтенщайн и Сан Марино на стандартите на ОИСР; приветства решението на Белгия да премине от система за данък, удържан при източника, към система за автоматичен обмен на информация, считано от 1 януари 2010 г.;

6.

Подчертава искането, отправено от Парламента в неговата позиция от 24 април 2009 г., за съществено разширяване на обхвата на Директива 2003/48/ЕО, в частност, за да обхване юридически лица (особено частни дружества и тръстове) и различни форми на доход от инвестиции; припомня, че разпоредбите на Директива 2003/48/ЕО следва да се разширят с цел да обхванат Сингапур, Хонконг, Макао или други юрисдикции като Дубай, Нова Зеландия, Гана и някои щати на Съединените щати, за които Директива 2003/48/ЕО не е обвързваща и които по тази причина са предпочитано място за лицата, укриващи данъци;

7.

Счита, че търговията в ЕС на алтернативни фондове, които са регистрирани в трета държава, трябва да зависи от спазването от страна на тази трета държава на стандартите за добро управление в областта на данъчното облагане, включително действителното прилагане, въз основа на правнообвързващи разпоредби, на принципа на автоматичния обмен на информация; в частност изтъква факта, че постигнатият напредък по отношение на стандартите за управление в областта на данъчното облагане в рамките на международни форуми като ОИСР и Г-20 следва да не възпира Европейския съюз да прилага по-високи стандарти;

8.

Подчертава, че по-добро събиране на данъците би било възможно чрез по-ефективно прилагане на действащото европейско и национално законодателство в областта на данъчното облагане; също така обаче подчертава неотложната необходимост от допълнителни усилия и мерки, насочени към усъвършенстването на доброто управление в областта на данъчното облагане;

9.

Припомня, че измамите, свързани с ДДС, пораждат особена загриженост относно функционирането на вътрешния пазар, тъй като оказват пряко трансгранично въздействие, касаят големи по размер загуби от приходи и пряко се отразяват на бюджета на ЕС; настоятелно призовава Съвета да приеме новата директива за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане и да се бори с измамите, свързани с ДДС, като надлежно взема под внимание позицията на Парламента;

10.

Настоятелно призовава всички заинтересовани страни да ускорят сключването на споразумение с Лихтенщайн за борба с измамите; настоятелно призовава Съвета да постигне съгласие относно мандат на Комисията за водене на преговори по сключването на подобни споразумения с Андора, Монако, Сан Марино и Швейцария; във връзка с това призовава държавите-членки да преразгледат своите двустранни данъчни споразумения с трети държави;

11.

Призовава за разширено сътрудничество, като например автоматичен обмен на информация между държавите, с цел по-лесно възстановяване на капиталите, прехвърлени незаконно в чужбина в ущърб на вътрешния пазар;

12.

Отправя искане към Комисията да докладва бързо относно препоръката на Съвета от 14 май 2008 г., за включването на клауза за добро управление в областта на данъчното облагане в съответните споразумения, които Европейският съюз и неговите държави-членки ще сключат с трети държави; в частност подчертава необходимостта разпоредбите относно доброто управление да бъдат договаряни в контекста на общи или специфични споразумения с трети държави, както и необходимостта от осигуряване на ефективен контрол на тяхното прилагане;

13.

Припомня, по отношение на работата относно вредната данъчна конкуренция в рамките на Кодекса за поведение за данъчно облагане на предприятия, необходимостта да се гарантира, че държавите-членки прилагат кодекса в своите отношения с трети държави по начин, който съответства на техните усилия за насърчаване на прозрачността и обмена на информация в областта на данъчното облагане;

14.

Приветства, като първа стъпка в тази посока, постигнатия напредък по отношение на доброто управление в областта на данъчното облагане в резултат на инициативите в други международни форуми, като например Г-20, Г-8, ООН и особено ОИСР; счита при все това, че ангажиментите, поети досега от Г-20, не са достатъчни за справяне с предизвикателствата, пораждани от укриването на данъци, данъчните убежища и офшорните центрове;

15.

Припомня, че усилията за борба с данъчните убежища и с укриването на данъци ще бъдат успешни само ако се прилагат еднакви правила за всички, с което ще се избегне създаване на допълнителни пропуски в законодателството, които позволяват злоупотреби; във връзка с това застъпва становището, че Директива 2003/48/ЕО, с която се установява принципът на автоматичния многостранен обмен на информация между държавите, е положителна стъпка в посока установяване на всеобща рамка за автоматичния обмен на информация; в този смисъл приветства предложението на Комисията за насърчаване на сътрудничеството с трети държави в рамките на Директива 2003/48/ЕО;

16.

Призовава ОИСР и нейните държави-членки да включат изцяло Комисията в работата по провеждане на партньорски проверки на Световния форум, особено по отношение на установяването на несътрудничещите юрисдикции, разработването на процес за оценка на съответствието и прилагането на разубеждаващи мерки за противодействие с цел да се насърчи придържането към въпросните стандарти; освен това счита, че рамката на ОИСР за борба с данъчните убежища е незадоволителна; подчертава необходимостта от подобряване на показателя за придобиване на статут на сътрудничеща юрисдикция, като например на този показател се даде качествена стойност; критикува факта, че този показател изисква сключването само на дванадесет споразумения за обмен на данъчна информация; в този контекст изразява съжаление относно факта, че обменът на информация се осъществява само при наличието на такова искане, вместо да бъде задължително и обвързващо изискване и че в допълнение, ОИСР позволява на правителствата да избягват вписване в черния й списък само въз основа на обещания за спазване на принципите на обмена на информация, без да гарантират действителното прилагане на тези принципи;

17.

Счита, че съществува необходимост от последователност и от истинска политика на ЕС за добро управление в областта на данъчното облагане; изразява убеждението, че доверието в Европейския съюз зависи, наред с другото, от волята на Съюза да предприеме строги мерки срещу данъчните убежища най-напред на собствената му територия като пример за добро управление; във връзка с това отправя искане към Комисията отблизо да наблюдава бързото и цялостно прилагане на действията, посочени в нейното съобщение относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане;

18.

Счита, че, без да се засяга компетентността на държавите-членки, от Комисията следва да се изиска създаването и формулирането на такъв подход на ЕС, както и да й бъдат предоставени необходимите ресурси;

19.

Препоръчва създаването на подходяща насърчителна система за събиране на данъчни вземания, дължими отвъд граница, с цел увеличаване на настоящото ниско равнище на събиране от 5 %, като се прилага справедливо разпределение на приходите, получавани от събирането на неплатени данъци, между администрацията, която събира данъчните вземания от името на отправилата искането държава-членка, от една страна, и администрацията на държавата-членка, отправила искането, от друга страна;

20.

По отношение на взаимната помощ при събиране на данъчни вземания, такси и други мерки, приканва Комисията да изчисли броя на трансграничните искания от държави-членки за събиране на данъчни вземания на територията на Европейския съюз и да установи количествено измерими показатели за оценка на постигания напредък в трансграничното събиране на данъчни вземания с течение на времето;

21.

Счита, че ЕС следва активно да насърчава подобряването на стандартите на ОИСР, с цел да превърне автоматичния, многостранен обмен на информация в световен стандарт; освен това настоятелно призовава ЕС да приеме мерки, които предотвратяват злоупотребата с „принципа на пребиваване“ чрез фалшиви схеми за седалища и собственост, които позволяват на холдингови дружества без дейност или на фиктивни дружества да прикриват бенефициенти от плащане на данъци в тяхната страна по седалище; настоятелно призовава ЕС също така да приеме общ подход за прилагане на мерките за борба със злоупотребите, който следва да бъде ефективен, справедлив и да съответства на понятието за напълно фиктивни договорености, установено от Съда на Европейските общности;

22.

Настоятелно призовава ЕС да прилага последователен подход спрямо доброто управление в областта на данъчното облагане в контекста на европейската политика за съседство, политиката на разширяване и политиката за сътрудничество за развитие; подчертава, че политиката за управление в областта на данъчното облагане следва да допринася активно за изграждането на устойчива и прозрачна данъчна система в развиващите се страни, особено с цел изкореняване на данъчните измами, които водят до годишни загуби на данъчни приходи, чийто размер е десет пъти по-голям от помощта за развитие, предоставена от развитите страни; счита, че за постигането на тази цел трябва да бъде разпределено подходящо количество ресурси; припомня, че след време управлението в областта на данъчното облагане ще привлече инвестиции, тъй като допринася за правната сигурност в областта на данъчното облагане, прозрачността и стабилността;

23.

Подчертава необходимостта от преразглеждане на действащите международни счетоводни стандарти с цел увеличаване на прозрачността; във връзка с това призовава да бъде въведено изискване за разкриване на счетоводна информация, свързана с данъчни убежища, в годишните отчети на дружествата, за всяка отделна страна; предлага да бъде създаден публичен регистър на равнище ЕС, който да включва всички имена на частни лица и предприятия, които са учредили дружества и разполагат със сметки в данъчни убежища, чиято цел ще бъде разкриването на действителните собственици, прикрити зад офшорните дружества;

24.

Подчертава необходимостта държавите-членки да координират своите политики, за да подсилят прилагането на правилата за борба с укриването на данъци;

25.

Припомня, че въвеждането на обща консолидирана корпоративна данъчна основа би допринесло за решаването, в рамките на ЕС, на проблема с двойното данъчно облагане и на въпросите за трансферните цени в рамките на консолидираните групи; във връзка с това очаква да получи оценката на въздействието, изготвена от Комисията, най-късно до края на тази година;

26.

С цел по-добро установяване на транзакции с неточна стойност и на най-често използваните техники за укриване на данъци, предлага Комисията да даде приоритет на по-широкото прилагане на метода на сравнимите печалби, като по този начин проверката на цената на прехвърлянето ще се извършва не на равнище транзакция, а на равнище дружество; посочва, че методът на сравнимите печалби се съсредоточава върху сравнението на приходите на дружествата във всеки сектор на промишлеността и че трайното във времето намаляване на печалбата на дъщерно дружество на мултинационално дружество, която е значително под средното за сектора, може да бъде доказателство за масово прилагане на трансферни цени;

27.

Настоятелно призовава ЕС да разгледа редица възможности за санкции и стимули с цел насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане, като например специална такса за всички движения към или от несътрудничещи юрисдикции, непризнаването, в рамките на ЕС, на правния статут на дружества, учредени в несътрудничещи юрисдикции, и забраната за финансови институции в ЕС да създават или поддържат дъщерни дружества и клонове в несътрудничещи юрисдикции;

28.

Счита, че ЕС следва също така да гарантира последователност при прилагането на равнище ЕС и в международен план на стандартите в областта на предпазния надзор, данъчното облагане, както и прането на пари и борбата с тероризма;

29.

Отправя искане към Комисията да докладва ежегодно пред Парламента относно прилагането на политиката на ЕС относно управлението в областта на данъчното облагане, считано от октомври 2010 г.;

30.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/35

А.

като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на ЕС, признат от Договора за създаване на Европейския съюз и от Хартата на основните права на Европейския съюз, като има предвид, че независимо от постигнатия значителен напредък в тази област, все още продължават да съществуват много неравенства между жените и мъжете;

Б.

като има предвид, че понастоящем Европейският съюз е в процес на голяма икономическа, финансова и социална криза, която има особени последици върху положението на жените на пазара на труда;

В.

като има предвид, че майчинството и бащинството следва да се считат за основни права от съществена важност за социалния баланс и на равнище Европейски съюз има директива относно отпуска по майчинство (9) и директива относно родителския отпуск (10), но до ден днешен няма директива за отпуска по бащинство;

Г.

като има предвид, че поради професионалната и секторната сегрегация и според наличните данни, първоначално кризата е засегнала като цяло мъжете по-тежко от жените, но ситуацията в някои страни и в някои отрасли е по-различна, по-конкретно в традиционната промишленост, където жените имат числено превъзходство, а множество предприятия затварят и многонационални компании се преместват; като има предвид, че процентният дял на жените, които работят на непълно работно време, достига 31,1 % в сравнение със 7,9 % при мъжете; като има предвид, че жените са представени в по-голяма степен в определени обществени услуги и че според държавите-членки те представляват до две трети от заетите лица в секторите на образованието, здравеопазването и социалните грижи; като има предвид следователно, че съществува риск кризата да засегне преди всичко жените в случай на бюджетни съкращения в тези сектори;

Д.

като има предвид, че бедността традиционно застрашава жените в по-голяма степен, и особено самотните майки и жените над 65-годишна възраст, като има предвид, че те често получават пенсии, докосващи жизнения минимум, и това поради различни причини, като например временно или постоянно преустановяване на професионалната дейност, за да се посветят на семейните задължения, или пък поради заетост в предприятие на съпруга, по-конкретно в секторите на търговията и селското стопанство, без заплащане и без членство в социалноосигурителна схема; като има предвид, че мнозинството от политиките целят да подпомагат семействата с деца, въпреки факта, че 35 % от домакинствата се състоят от едно лице, което в повечето случаи е жена;

Е.

като има предвид, че процентът на заетост при жените достига средно 59,1 %, като се наблюдават големи различия, достигащи от 37,4 % до 74,3 %, че неговото постоянно увеличение от 2000 г. насам не е довело до подобряване на условията на заетост на жените, и че те продължават да бъдат жертви на професионална и секторна сегрегация;

Ж.

като има предвид, че предприятията в социалната икономика са пример за успех по отношение на заетостта на жените, че те подобряват техния социален статус, развиват тяхната финансова независимост и позволяват по-добро съвместяване на семейния и професионалния живот, главно благодарение на предлаганите от тези предприятия услуги по грижи за деца, за възрастни хора и хора с увреждания;

З.

като има предвид, че разликата в заплащането между жените и мъжете запазва високото си равнище (между 14 % и 17,4 %) от 2000 г. насам, въпреки множеството предприети от Комисията мерки и поетите от държавите-членки ангажименти;

И.

като има предвид, че член 157 от ДФЕС гласи, че „всяка държава-членка осигурява прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност“, и че този принцип е потвърден от постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз;

Й.

като има предвид, че в своята горепосочена резолюция от 18 ноември 2008 г. Европейският парламент отправя искане към Комисията да му представи до 31 декември 2009 г. законодателно предложение за преразглеждане на действащото законодателство за прилагане на принципа на равенство на заплащането на мъжете и жените;

K.

като има предвид, че макар и в по-малка степен, мъжете също страдат от професионалната и секторната сегрегация, и от стереотипите, свързани с пола;

Л.

като има предвид, че споделянето на семейните и домашни отговорности между жените и мъжете, по-специално посредством по-широкото използване на родителския отпуск и отпуска по бащинство, е необходимо условие за насърчаването и осъществяването на равенството между мъжете и жените, въпреки това изразява съжаление, че рамковото споразумение на социалните партньори относно родителския отпуск (юли 2009 г.) не разглежда въпроса за платения отпуск, който би имал решаващо влияние върху процента на ползване на този отпуск от мъжете, както и върху споделянето на семейните и домашни отговорности между жените и мъжете;

М.

като има предвид, че достъпът до услуги за грижа за децата, възрастните хора и други зависими лица от семейството е от съществено значение за равното участие на жените и мъжете на пазара на труда, в образованието и в обучението;

Н.

като има предвид, че по време на Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г. държавите-членки бяха приканени да положат усилия до 2010 г. да предоставят услуги за гледане на деца за поне 90 % от децата между 3-годишна възраст и възрастта, на която задължително се тръгва на училище, и за най-малко 33 % от децата под 3-годишна възраст, но повече от половината държави-членки все още са далеч от постигането на тези цели;

O.

като има предвид, че през 2008 г. 58,9 % от завършилите висше образование в ЕС са жени, че те преобладават сред завършилите стопански, административни и правни специалности, но остават по-слабо представени на отговорни постове в предприятия, администрации и политически органи; като има предвид, че малко жени завършват компютърни науки, инженерство и физика, и това води до по-слабо представяне на жените в частния сектор, който е от ключово значение за икономическото възстановяване; като има предвид, че разликата в заплащането между жените и мъжете в сектора на компютърните науки е с тенденция да се увеличи, вместо да намалее с течение на времето;

П.

като има предвид, че делът на жените членове на Европейския парламент нарасна от 32,1 % по време на законодателния мандат 2004-2009 г. до 35 % след европейските избори на 7 юни 2009 г., делът на жените, заемащи председателска длъжност в парламентарни комисии, се увеличи от 25 % до 41 %, а този на жените, заемащи заместник-председателски пост в Европейския парламент - от 28,5 % до 42,8 %, но броят на квесторите от женски пол намаля от 3 на 2;

Р.

като има предвид, че положението на някои групи жени, често изправени пред комбинация от трудности и рискови ситуации, както и пред двойна дискриминация - по-специално жените с увреждания, жените, които имат ангажимент към зависещи от тях лица, възрастните жени, жените от малцинствата и жените мигранти - изглежда се влошава;

С.

като има предвид, че жените мигранти страдат от двойна дискриминация на пазара на труда вследствие на своята полова принадлежност и статута си на мигранти; като има предвид, че всяка пета висококвалифицирана жена мигрант заема нискоквалифицирано работно място и че жените мигранти, които работят в сферата на домашните услуги, хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство, са особено уязвими;

Т.

като има предвид, че както за мъжете, така и за жените, равнището на заетост е по-ниско в селските райони, и че освен това много жени не участват никога в официалния пазар на труда и във връзка с това нито са регистрирани като безработни, нито се включват в статистиката на безработицата, което води до особени финансови и правни проблеми по отношение на правото на отпуск по майчинство и болест, придобиването на пенсионни права и достъпа до социална сигурност, както и до проблеми в случай на развод; като има предвид, че селските райони са тежко засегнати от липсата на възможности за заетост с високо качество;

У.

като има предвид, че жените от малцинствата и особено ромските жени редовно стават обект на множество форми на дискриминация въз основа на расова и полова принадлежност; като има предвид, че компетентните по въпросите на равенството национални органи следва да предприемат адекватни мерки срещу явлението множествена или комбинирана дискриминация;

Ф.

като има предвид, че трафикът на хора е съвременна форма на робство и все още повечето жертви на трафик са жени и момичета;

Х.

като има предвид, че горепосочената резолюция от 3 септември 2008 г. приканваше държавите-членки да ратифицират незабавно Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора - най-мощния европейски правен инструмент в борбата срещу това явление, което представлява престъпление и нарушение на правата на човека и подкопава достойнството и неприкосновеността на човека; като има предвид, че до днес само 16 държави-членки са ратифицирали тази конвенция;

Ц.

като има предвид, че насилието срещу жените във всичките му форми е основна пречка за равенството между жените и мъжете и е едно от най-широко разпространените нарушения на правата на човека, което не познава никакви географски, икономически или социални граници; като има предвид, че насилието представлява критичен проблем в Европейския съюз, където приблизително от 20 % до 25 % от жените пострадват от физическо насилие в зряла възраст и над 10 % от тях са жертва на сексуално насилие; като има предвид, че испанското председателство е определило борбата срещу насилието над жените за един от своите приоритети;

Ч.

като има предвид, че сексуално и репродуктивно здраве означава общо благосъстояние на индивида, както физическо, така и психическо и социално, за всичко, свързано с гениталния апарат и неговите функции и действие, а не просто отсъствие на заболявания или инвалидност, и като има предвид, че признаването на пълната физическа и сексуална автономия на жените е предпоставка за всяка успешна политика в областта на правата на сексуално и репродуктивно здраве, както и за политиките за борба с насилието срещу жените;

Ш.

като има предвид, че Европейският институт за равенство между мъжете и жените беше официално създаден през 2006 г. и трябваше да започне своята дейност не по-късно от 19 януари 2008 г., но все още не функционира в пълна степен;

Щ.

като има предвид, че Лисабонската стратегия целеше да интегрира 60 % от жените в трудоспособна възраст на пазара на труда, докато усилията по отношение на демографското предизвикателство са насочени към насърчаване на по-висока раждаемост, за да се отговори на бъдещите потребности; като има предвид, че равенството между жените и мъжете и равновесието между професионалния и личния живот са в центъра на дебата за демографските промени;

1.

Поздравява Комисията за това, че в горепосочения неин доклад за равенството между жените и мъжете през 2009 г. се настоява за укрепване на политиките на равенство между половете в коренно променящия се икономически контекст, но подчертава, че са необходими повече конкретни действия и нови политики;

2.

Изразява критично отношение към факта, че проектите за икономическо възстановяване се концентрират основно върху работните места, където мъжете са представени преобладаващо; подчертава, че подкрепата за бъдещето на работните места на мъжете вместо тези на жените увеличава неравенството между половете, вместо да го намалява, и настоява върху необходимостта от интегриране на политиките за равенство между жените и мъжете в европейските, национални и международни планове за възстановяване и борба с кризата;

3.

Настоятелно призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да защитават социалните права и да гарантират, че икономическата и финансова криза няма да доведе до намаляване на социалните помощи и социалните услуги, по-конкретно по отношение на грижите за децата и за възрастните хора; подчертава, че политиките в областта на здравеопазването и предоставянето на услуги по полагане на грижи за хора са тясно свързани с постигането на равенство между жените и мъжете;

4.

Отбелязва, че икономическата, социална и финансова криза може да представлява възможност за превръщане на Съюза в по-производителна и новаторска икономика и в по-егалитарно общество, отчитащо в по-голяма степен равенството между жените и мъжете, ако бъдат приети съответстващите политики и мерки;

5.

Изисква от Комисията да предостави точни статистически данни за отражението на кризата върху жените и мъжете, в които да вземе предвид равнището на безработицата, еволюирането на работните места на непълно работно време, както и последиците от политиките за борба с кризата върху обществените услуги;

6.

Подчертава, че е необходимо Комисията и държавите-членки да ценят, подкрепят и укрепват ролята на жените в социалната икономика, като се имат предвид високият процент женска заетост в този сектор и важното значение на услугите, които той предлага за насърчаване на съвместяването на личния и професионалния живот;

7.

Изисква от държавите-членки, които ще трябва да приложат политика на бюджетно оздравяване, да избягват несъразмерното отражение върху жените, и изисква от Комисията и държавите-членки да изготвят, политики за възстановяване, които да отчитат потребностите и специфичните ситуации на жените и мъжете, по-конкретно чрез политики на интегриран подход на равенство между мъжете и жените („gender mainstreaming“) и на бюджетен анализ, съобразен с пола и с равенството между мъжете и жените („gender budgeting“);

8.

Изразява критично отношение към факта, че интегрираният подход на равенство между мъжете и жените в настоящата Лисабонска стратегия на практика не съществува, и призовава Съвета и Комисията да включат глава относно това измерение в своята бъдеща стратегия след Лисабон „ЕС 2020 г.“;

9.

Приканва компетентните по въпросите на равенството национални органи да въведат интегрирани подходи, за да подобрят своята реакция и третирането на случаите на множествена дискриминация; настоява освен това компетентните по въпросите на равенството национални органи да осигурят обучение на съдии, адвокати и служители за идентифицирането, предотвратяването и реагирането в случай на множествена дискриминация;

10.

Изразява задоволство от факта, че поставената от Европейския съвет от Лисабон от 23 и 24 март 2000 г. цел за 60 % заетост на жените до 2010 г. ще бъде скоро постигната; подчертава при все това, че за съжаление една значителна част от тази заетост е несигурна и зле платена; изразява също съжаление за големите неравенства между държавите-членки: този процент варира от 37,4 % до 74,3 %; следователно изисква от държавите-членки да вземат необходимите мерки за ефективно прилагане на Директива 2006/54/ЕО;

11.

Призовава Комисията и държавите-членки да обърнат внимание на положението на съпрузи, които помагат в области като селско стопанство, рибарство или в рамките на малките семейни предприятия, както от гледна точка на равенството между половете, така и като се вземе предвид обстоятелството, че жените се намират в по-уязвимо положение от мъжете; призовава държавите-членки да развият правния институт на дяловата собственост, за да се гарантира пълно признаване на правата на жените в селскостопанския отрасъл, подходяща закрила в областта на социалното осигуряване и признаване на техния труд;

12.

Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да въведат мерки и положителни действия за интегрирането на жени в проекти и програми в областта на екологичната трансформация, т.е. в сектора на възобновяемите енергийни източници, както и в областта на науката и високите технологии;

13.

Насърчава държавите-членки да стимулират предприемачеството на жените в промишления отрасъл и да оказват финансова подкрепа и структури за професионална консултация и подходящо обучение на жени, които учредяват търговски дружества;

14.

Изтъква, че собствените доходи на жените и платената трудова заетост си остават ключов фактор за тяхната икономическа независимост и за по-голямото равенство между жените и мъжете в обществото като цяло; подчертава, че особено с оглед на застаряващото общество, както мъжете, така и жените са необходими за предотвратяването на недостига на работна ръка;

15.

Установява, че жените са изложени на по-голям риск от обедняване, защото средната разлика в заплащането на жените и мъжете продължава да бъде голяма и остават в сила многобройни различия между държавите-членки и между отделните сектори; следователно изисква настоятелно държавите-членки да прилагат Директива 2006/54/ЕО и да насърчават по-конкретно принципа „равно заплащане за равен труд“ или „труд с равна стойност“;

16.

Счита, че е необходимо да се действа също в насока към намаляване на неравенството между жените и мъжете в областта на пенсиите, тъй като жените днес все още поемат основния дял от семейните отговорности, което води до прекъсване на кариерата им и, по-общо, до професионални инвестиции, по-ниски от тези на мъжете;

17.

Изразява съжаление, че Комисията все още не е представила, вследствие на горепосочената резолюция на Парламента от 18 ноември 2008 г., законодателно предложение за преразглеждане на действащото законодателство за прилагане на принципа на равенство на заплащането на мъжете и жените; следователно приканва Комисията да представи такова законодателно предложение възможно най-скоро;

18.

Поддържа Комисията в действията й за започване на процедури за нарушение във връзка с транспонирането на действащите директиви; счита, че държавите-членки, които все още не са го направили, трябва възможно най-бързо да транспонират в своето национално законодателство директивите за равенство между жените и мъжете, и преди всичко да следят за правилното им прилагане;

19.

Изисква от Комисията и от държавите-членки да стартират кампании за повишаване на осведомеността в училищата, на работните места и в медиите за насърчаване на диверсификацията на възможностите за избор на професия, основно на младите момичета, и за борба с трайните сексистки стереотипи и с изграждането на уронващи достойнството образи, и по-конкретно кампании, изтъкващи ролята на мъжете за равно поделяне на семейните задължения и съвместяване на професионалния и личния живот;

20.

Призовава държавите-членки да отдават признание на предприятия, които предприемат действия за насърчаване на равенството между жените и мъжете, както и да улесняват постигането на равновесие между професионалния и личния живот, с цел насърчаване на разпространението на добри практики в тази област;

21.

Настоява върху важната роля на структурите за прием на деца в предучилищна възраст, услугите за грижа за децата, възрастните хора и други лица в зависимо положение, за по-доброто съвместяване на професионалния и личния живот; одобрява постъпките на Комисията за изработване на сравними, достъпни в разумен срок и качествени статистически данни и за предлагане на специфични препоръки за всяка държава-членка; приканва държавите-членки да приложат всички мерки за постигане на горепосочените цели на Европейския съвет от Барселона относно структурите за гледане на деца в предучилищна възраст;

22.

Изтъква важното значение на някои от предприетите от Комисията действия, по-конкретно за предложението за преразглеждане на Директива 92/85/ЕИО, що се отнася до отпуска по майчинство, и на Директива 86/613/ЕИО, що се отнася до самостоятелно заетите лица и съпрузите, помагащи в семейни предприятия; счита при все това, че предложението на Комисията за преразглеждане на Директива 92/85/ЕИО не е достатъчно амбициозно, що се отнася до насърчаването на съвместяването на професионалния живот с личния и семейния при мъжете и при жените;

23.

Подчертава необходимостта да се постави въпросът за отпуска по бащинство и затова иска от Комисията да подкрепи всяко действие, целящо въвеждане на отпуск по бащинство на европейско равнище; счита, че отпускът по майчинство следва да бъде свързан с отпуска по бащинство, за да бъде жената по-добре защитена на пазара на труда и по този начин да се води борба срещу съществуващите в обществото стереотипи по отношение на използването на този отпуск;

24.

Изисква от държавите-членки и от социалните партньори да благоприятстват по-балансирано представителство на жените и мъжете на отговорни постове в предприятията, в администрацията и в политическите органи, и поради това призовава за определянето на обвързващи цели, за да се осигури равно представителство на жените и мъжете; в тази връзка посочва, че прилагането на изборни квоти има положителни последици за присъствието на жените;

25.

Приветства решението на правителството на Норвегия да увеличи броя на жените в управителните съвети на частни и публични дружества до минимум 40 %, призовава Комисията и държавите-членки да приемат инициативата на Норвегия като положителен пример и да започнат действия в същата насока;

26.

Призовава държавите-членки да стартират кампании, насочени към завършилите средно образование жени, за насърчаване на избора на кариера в областта на инженерните науки, за да засилят присъствието на жените в традиционно мъжки технически професии;

27.

Изразява удовлетворение от значителното нарастване на броя на жените, заемащи председателска длъжност в парламентарни комисии или заместник-председателски пост в Европейския парламент, както и увеличаването, не толкова значително, но реално, на броя на жените членове на Европейския парламент след европейските избори през юни 2009 г.;

28.

В тази връзка счита, че делът на жените, номинирани за комисари (равняващ се на 33 % от общия брой), който беше постигнат много трудно, е абсолютният минимум; счита, че съставът на Комисията следва да отразява по-добре многообразието на европейското население, включително половия аспект; призовава държавите-членки да предлагат двама кандидати, по един от двата пола, при издигането на кандидатури в бъдеще, с цел да се улесни определянето на по-представителен състав на Комисията;

29.

Призовава държавите-членки да разгледат внимателно своите имиграционни политики, за да се възползват възможно най-добре от уменията на високо квалифицираните жени мигранти и да осигурят социална сигурност на работничките в сферата на домашните услуги, както и в други сфери, където такава липсва, с оглед поощряване на интеграцията на жените мигранти, като им се гарантира също достъп до образование, по-специално до професионално обучение и изучаване езика на приемащата страна;

30.

Призовава Комисията и държавите-членки да отдадат предимство и да обърнат особено внимание на по-уязвимите групи жени: жени с увреждания, жени с лица на тяхна издръжка, възрастни жени, жени от малцинствени и имигрантски групи, жени, лишени от свобода, и да разработят целеви мерки, целящи да отговорят на техните потребности;

31.

Призовава Комисията и държавите-членки да приемат и въведат необходимите мерки за стимулиране на напредъка на жените с увреждания в онези области на социалния и трудов живот, културата и политиката, в които тяхното присъствие е все още недостатъчно;

32.

Призовава, в този случай настоятелно, Чешката република, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Италия, Литва, Унгария, Нидерландия, Финландия и Швеция да ратифицират незабавно Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

33.

Припомня, че насилието срещу жените продължава да бъде съществен проблем, който трябва да бъде премахнат чрез всички средства на общностно и национално равнище, и призовава отново Комисията да определи, в следващите пет години, европейска година срещу насилието спрямо жените; приветства испанското председателство на Съвета за обявяването на борбата срещу насилието спрямо жените за приоритет и приканва следващите председателства да направят същото;

34.

Подкрепя предложенията на испанското председателство за въвеждане на европейска заповед за защита на жертвите и създаване на обща за целия Европейски съюз гореща линия за пострадалите;

35.

Настоява, че е необходимо да се води борба срещу насилието над жени, за да се постигне равенство между жените и мъжете; приканва Комисията да започне изготвянето на предложение за обща директива относно превенцията на всички форми на насилие над жени и борбата срещу тях, особено срещу трафика на жени;

36.

Подчертава факта, че жените трябва да разполагат с контрол върху сексуалните и репродуктивните си права, по-специално благодарение на улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт; подчертава факта, че жените трябва да имат безплатен достъп до консултации относно аборта; ето защо подкрепя, както в своята горепосочена резолюция от 3 септември 2008 г., мерките и действията, целящи да подобрят достъпа на жените до здравни услуги, свързани с половото и репродуктивно здраве, и да повишат осведомеността им за техните права и предлаганите услуги; приканва държавите-членки и Комисията да въведат мерки и действия с цел повишаване на осведомеността на мъжете относно техните отговорности по сексуалните и репродуктивни въпроси;

37.

Отбелязва, че Европейският институт за равенство на половете е все още в процес на създаване, и очаква той да започне да функционира пълноценно в най-кратки срокове;

38.

Приканва Европейската комисия да продължава новата си стратегия „Отвъд БВП“ и да интегрира в своите дейности стратегиите, способни да измерят приноса, който имат за БВП на държавите-членки дейностите на жените и мъжете в насока към солидарност между поколенията;

39.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите-членки.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/43

A.

като има предвид, че CITES е най-всеобхватното действащо споразумение за опазване на дивата природа в световен мащаб, с което се цели предотвратяване на прекомерната експлоатация на дивата флора и фауна под влиянието на международната търговия, като страни по него са 175 държави, включително 27-те държави-членки;

Б.

като има предвид, че изразходването на природни ресурси от човека, разрушаването на местообитания, изменението на климата, прекомерната експлоатация на дивите видове и незаконната търговия с дива флора и фауна са основните причини за намаляване на биологичното разнообразие на Земята;

В.

като има предвид, че според прогнози на научни доклади изменението на климата ще ускори загубата на биологичното разнообразие и ще влоши положението на застрашените видове;

Г.

като има предвид, че CITES следва да основава своите решения на науката и че работата на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) и на Анализа на търговските регистри на търговията с флора и фауна (Trade Records Analysis of Flora and Fauna in Commerce) (TRAFFIC) играят важна роля, като предоставят на страните по CITES подробна оценка на предложенията за изменение на Допълненията на CITES;

Д.

като има предвид, че общественото мнение в страните потребители остава от съществено значение за контрола на бракониерството и незаконната международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна;

Е.

като има предвид, че незаконната сеч може да включва търговия с растителни видове, които са изброени в CITES, и че предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал, следва да гарантира предприемането на ефективни мерки по отношение на проблема с незаконната сеч;

Ж.

като има предвид, че незаконната търговия сериозно подкопава плановете за устойчивост по отношение на развитието и околната среда в световен мащаб, подрива доброто управление и улеснява разпространението на заразни болести;

З.

като има предвид, че видове по CITES са изброени в Допълненията на CITES въз основа на консервационния им статус и поради това, че те са или може да бъдат засегнати от търговията; като има предвид, че приложение I на CITES включва видовете, застрашени от изчезване, за които е забранена международната търговия; като има предвид, че приложение II на CITES включва видове, по отношение на които търговията трябва да бъде контролирана, за да се избегне несъвместимо с тяхното оцеляване използване; като има предвид, че приложение III на CITES включва видове, които са защитени поне в една държава, която е поискала помощ от другите страни по CITES за осъществяване на контрол върху търговията;

И.

като има предвид, че Княжество Монако представи предложение за включване на червения тон в приложение I на CITES, с цел временно преустановяване на международната търговия с този вид;

Й.

като има предвид, че на своето заседание от 21-23 октомври 2009 г. научният комитет на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) оцени настоящото равнище на биомасата от хайверни запаси на червения тон на по-малко от 15 % от равнището в периода до започване на риболова, с което потвърди, че въпросният вид отговаря на критериите за включване в приложение I на CITES;

К.

като има предвид, че селдовата акула и обикновената бодлива акула са силно уязвими по отношение на прекомерната експлоатация в риболова и се възстановяват много бавно поради своите биологични характеристики (бавен растеж, късна зрелост, слаба плодовитост, голяма продължителност на живота и дълго време за възпроизводство);

Л.

като има предвид, че включването на тези видове в приложение II на CITES е необходимо, за да се гарантира, че бъдещата международна търговия се основава на доставки от устойчиво управляван риболов, по отношение на който се води прецизен опис и който не вреди на статуса на експлоатираните диви популации;

М.

като има предвид, че съгласно Резолюция 9.24 на CITES Conf. видовете могат да бъдат включени в приложение I на CITES, ако, наред с другото, те „са или може да бъдат засегнати от търговията“ и ако при тях се забелязва „категорично намаляване на размера на популацията в дивата природа, за което е направено […] заключение или което се прогнозира въз основа на […] намаляване на територията на местообитание или на понижаване на неговото качество“;

Н.

като има предвид, че полярните мечки са сериозно застрашени от загуба на естествените си местообитания в резултат от изменението на климата, което води до намаляване на числеността на популациите в по-голямата част от техния ареал, както и че са отрицателно засегнати от търговията с части от телата им, която се е увеличила в периода след 1990 г.;

О.

като има предвид, че в хода на 14-ото си заседание (COP 14) страните по CITES постигнаха споразумение да не се представят други предложения за търговия със слонова кост в продължение на период от поне девет години;

П.

като има предвид, че първоначалният призив по време на разискванията в рамките на COP 14 беше за период на прекъсване от 20 години и че оттогава са конфискувани значителни количества слонова кост и се докладва за широко разпространено и все по-засилено бракониерство;

Р.

като има предвид, че популациите на азиатски големи котки се намират под нарастваща заплаха от бракониерство, загуба на местообитанията и на плячка, и че въпреки нееднократните призиви се наблюдава пораждаща разочарование липса на напредък в много области за предприемане на твърди мерки за спиране намаляването на броя на тигрите и другите видове големи котки;

С.

като има предвид, че по време на COP 14 беше прието Решение 14.69, с което страните по конвенцията, които осъществяват интензивна дейност в областта на размножаването на видовете, се призовават да гарантират, че размножаването в затворено пространство на азиатски големи котки се прилага само с цел тяхното съхраняване като вид, и съгласно което тигрите не бива да се отглеждат с цел търгуване с техни части и производни;

Т.

като има предвид, че неотдавнашните препоръки от Катманду изтъкнаха значението на това да се засили ангажираността на международните правоприлагащи органи, като например Интерпол, Световната митническа организация (СМО), Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) и CITES, с борбата срещу престъпленията спрямо дивата природа и за тази цел призова към засилване на звената на тези органи за борба срещу тези престъпления;

У.

като има предвид, че решенията на CITES 14.35 и 14.36 бяха приети от Конференцията на държавите 14 (COP 14, проведена в Хага през 2007 г.), и като има предвид, че анонимността и глобалното разпространение на интернет би могло драстично да намали възможностите на страните по CITES в борбата им с нелегалната търговия с обекти от дивата природа; като има предвид, че бързият растеж в електронната търговия с екземпляри от видовия списък на CITES представлява сериозна заплаха за запазването на много видове; като има предвид, че световният мащаб на интернет затруднява страните по CITES да прилагат националното и международно право в рамките на тяхната юрисдикция; и като има предвид, че електронната търговия със обекти и продукти на дивата природа винаги трябва да бъдат разглеждани като потенциална международна търговия;

1.

Призовава Комисията и държавите-членки да използват предохранителния принцип като основен принцип при вземане на всички решения по отношение на работни документи и предложения за включване в списъци, както и да вземат предвид принципа „потребителят плаща“, съобразения с екосистемите подход и традиционните принципи за опазване на околната среда;

2.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че всички решения, насочени към засилване на координацията между CITES и други конвенции, отнасящи се до биологичното разнообразие, не подкопават естеството на CITES като световно споразумение за опазване на околната среда, нито строгите мерки за опазване на CITES;

3.

Силно се противопоставя на използването на тайното гласуване и изразява разочарование от това, че постоянният комитет на CITES не е представил предложение за изключването на възможността за тайно гласуване в процеса на вземане на решение в CITES;

4.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят вписването на червения тон (Thunnus thynnus) в приложение I на CITES, ако бъдат изпълнени следните три условия:

5.

Призовава Комисията да предостави финансова компенсация за риболовния сектор, който може да бъде засегнат от потенциалното включване на червения тон в приложение I на CITES, с цел защита на икономическата устойчивост на сектора;

6.

Горещо приветства предложението, внесено от Швеция от името на държавите-членки, за вписване на двата вида акули - селдова акула (Lamna nasus) и обикновена бодлива акула (Squalus acanthias), в приложение II на CITES; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят това предложение;

7.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят вписването на петте вида акули - раковинна риба чук (Sphyrna lewini), гигантска акула чук (Sphyrna mokarran), гладка риба чук (Sphyrna zygaena), пясъчна акула (Carcharhinus plumbeus) и тъмна акула (Carcharhinus obscurus), в приложение II на CITES в съответствие с предложението на Съединените американски щати;

8.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят вписването на синята акула (Carcharhinus longimanus) в приложение II на CITES в съответствие с предложението на Съединените американски щати;

9.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят преместването на бялата мечка (Ursus maritimus) от приложение II в приложение I на CITES, в съответствие с предложението на Съединените американски щати;

10.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да отхвърлят:

11.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят предложението, внесено от Кения, Гана, Либерия, Мали, Сиера Леоне, Того, Конго и Руанда за включване на анотация относно видовете африкански слонове, която да изключва възможността за бъдещи предложения за търговия със слонова кост или за преместване на популациите на слоновете от приложение I в приложение II на CITES докато не изминат 20 години от датата на „еднократната“ продажба на слонова кост, състояла се през ноември 2008 г.;

12.

Насърчава страните по CITES, които се възползваха от „еднократната“ продажба на държавни запаси от слонова кост, да предоставят финансова подкрепа на Фонда за защита на африканския слон (African Elephant Fund), за да засилят инициативите по прилагането и за борба с бракониерството;

13.

Насърчава по-широкообхватните консултации с всички страни, обхванати от територията на разпространение на слоновете, при обсъждането на действия, свързани с преместването на африканския слон от приложение I в приложение II на CITES и последващите „еднократни“ продажби на слонова кост;

14.

Насърчава разработването на по-стабилни методи за контрол на незаконната търговия със слонова кост, която включва широк кръг от действащи лица;

15.

Приветства предложението на ЕС за засилване на действието на CITES по резолюция 12.5 относно опазването на и търговията с тигри и други азиатски големи котки, включени в приложение I;

16.

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят усилията за борба с незаконната търговия с части или производни от азиатски големи котки, като акцентът е върху оказването на помощ за подобряване на прилагането и обмена на информация, особено чрез повишаване на уменията на Интерпол, Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), Световната митническа организация (СМО) и CITES за борба с престъпленията срещу дивата природа и за предоставяне на обучение в тази насока;

17.

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят усилията за намаляване на търсенето на части и производни от азиатски големи котки както сред собственото си население, така и в други страни;

18.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят следните предложения:

19.

Приветства и подкрепя предложенията за вписването на видове растения и растителни семена, внесени от Мадагаскар;

20.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да се противопоставят на следните предложения:

21.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да отхвърлят внесеното от САЩ и Мексико предложение за заличаване на растението млечка (Euphorbia misera) от приложение II на CITES;

22.

Призовава Комисията и държавите-членки да засилят международното сътрудничество при прилагането на CITES;

23.

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят включването на допълнителен текст за постигане на по-силен акцент, предложен от Германия в документ 32 от COP 15 (Електронна търговия с видове, включени в CITES), и да подкрепят преработеното предложение;

24.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят предложенията на Секретариата за участие в разработването на цели в областта на биологичното разнообразие за периода след 2010 г., в Партньорството в областта на показателите за биологично разнообразие - 2010 г. и Междуправителствената платформа относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES), в допълнение към изменението на климата (COP 15, документ 10.1);

25.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят предложението от документ 10.4 от COP 15, направено от председателя на комисията по въпросите на растителните видове, за по-нататъшно сътрудничество с Глобалната стратегия за опазване на растенията на Конвенцията за биологичното разнообразие;

26.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят по-нататъшни действия за прекратяването на незаконната търговия с тибетски антилопи, в съответствие с предложението на Секретариата от документ 46 от COP 15;

27.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят предложението на Секретариата от документ 47 от COP 15, с оглед на това страните, на чиито територии е разпространен видът антилопа сайга (Saiga tatarica tatarica), да изпълнят своите задължения, за да се гарантира правилното изпълнение на плана за действие за сайгата и спазване на съответните решения; в допълнение се предлага страните по CITES да насърчават секторите, които използват рог от антилопи сайга, да допринесат към текущите консервационни дейности, насочени към възстановяването на дивите популации;

28.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят по-нататъшни действия за борба с незаконната търговия с човекоподобни маймуни, в съответствие с предложенията на Секретариата, изложени в документ 42 от COP 15;

29.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят усилията в рамките на CITES за справяне с незаконния, нерегулирания и недекларирания риболов на наполеонова зеленушка (Cheilinus undulates);

30.

Обръща внимание върху факта, че Европейският съюз е един от най-големите пазари за незаконната търговия с диви видове и че различните държави-членки се придържат в различна степен към нормативната уредба и призовава Комисията и държавите-членки да засилят координацията на техните усилия за прилагане на законодателството на ЕС в областта на търговията с диви видове;

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, страните по CITES и Секретариата на CITES.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/48

А.

като има предвид, че новоизбраният Европейски парламент се ангажира с подпомагане на присъединяването на Хърватия към Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че успешното присъединяване на Хърватия ще даде положителен импулс на процеса на европейска интеграция на останалата част от региона на Западните Балкани и като има предвид, че перспективата за членство в ЕС е мощен стимул за политически и икономически реформи и укрепване на мира и стабилността;

В.

като има предвид, че Хърватия продължи да постига напредък в почти всички области въпреки деветмесечното блокиране на присъединителните преговори и въпреки че беше изправена пред световната икономическа криза;

Г.

като има предвид, че присъединителните преговори изостанаха от графика поради граничния спор със Словения и не беше възможно да бъде осъществена индикативната пътна карта на Комисията за приключване на техническите преговори до края на 2009 г.;

Д.

като има предвид, че споразумението, постигнато на 11 септември 2009 г. между министър-председателите на Словения и Хърватия относно условията за разрешаване на двустранния граничен спор, създаде импулс за отваряне на всички останали глави и за бърз напредък в присъединителните преговори;

Е.

като има предвид, че споразумението между Словения и Хърватия за арбитраж, което беше подписано в присъствието на председателството на ЕС на 4 ноември 2009 г., постави основите за цялостно разрешаване на техния граничен спор в атмосфера на взаимно доверие след приключване на процедурата по ратифициране;

Ж.

като има предвид, че преговорите с Хърватия могат да бъдат приключени през 2010 г., при условие че Хърватия гарантира ангажимент и положи усилия, като, наред с другото, засили публичната администрация, предприеме по-решителни действия, насочени към реформиране на съдебната система, води активна борба с корупцията и с организираната престъпност, гарантира устойчивия характер на връщането на бежанците и сътрудничи изцяло на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ), за да му позволи достъп до документите, които се изискват, за да бъдат използвани по дела за военни престъпления;

З.

като има предвид, че на 7 юли 2009 г. беше назначен нов министър-председател и че тя е твърдо решена да поддържа ангажимента на Хърватия по отношение на присъединяването към ЕС и програмата на страната за реформи, включително икономическите реформи и борбата срещу организираната престъпност и корупцията; като има предвид, че заместник министър-председателят, отговорен за икономическата политика, е подал оставка; като има предвид също така, че е отнет имунитетът на бившия министър на отбраната като знак за политическия ангажимент на правителството да действа по прозрачен начин във връзка с всички обвинения в корупция;

1.

Поздравява Хърватия за допълнителния й напредък при изпълнението на критериите за присъединяване към Съюза, както и на задълженията, произтичащи от членството в него; отбелязва съгласуваните усилия на Хърватия за приемане на необходимото законодателство, въвеждане в националното законодателство на достиженията на правото на ЕС и провеждане на реформи;

2.

Приветства възобновяването на преговорите между ЕС и Хърватия на 2 октомври 2009 г. след блокирането им в продължение на повече от девет месеца; счита, че преговорите трябва да продължат плавно с цел приключването им през 2010 г., при условие че Хърватия изпълни всички критерии за отваряне и затваряне на преговорни глави;

3.

Изразява увереност, че Хърватия ще посрещне и преодолее значителните предизвикателства, които остават по отношение на критериите, посочени в преговорните глави; посочва, че Хърватия продължава своите усилия за провеждане на реформи, особено по отношение на съдебната система и публичната администрация, борбата с корупцията и организираната престъпност, укрепването на правата на малцинствата, включително правото на завръщане на бежанци, провеждането на процеси за военни престъпления и даването на достъп до документи за МНТБЮ; счита, че Хърватия трябва също така да направи значителни допълнителни усилия за завършване на преструктурирането на корабостроителниците;

4.

Изразява загриженост, че въпреки широката подкрепа за присъединяване към ЕС сред политическите партии, обществената подкрепа за членството в ЕС намалява; отбелязва, че проучванията на общественото мнение сочат, че хърватската общественост остава не много ентусиазирана по отношение на ЕС, като показват че само една трета от населението счита присъединяването към ЕС за нещо полезно; насърчава органите на властта и гражданското общество в Хърватия да инициират повече обществени обсъждания относно членството в ЕС и последствията от присъединяването към Съюза; приканва правителството и гражданското общество да обединят силите си с цел подобряване на социалните реформи и ускоряване на прилагането на реформите в областта на правосъдието, публичната администрация, околната среда и икономическата политика;

5.

Отбелязва работата, извършена от досегашния президент Стйепан Месич, и избирането на новия президент Иво Йосипович;

6.

Приветства напредъка, постигнат при прилагането на програмата за реформа на публичната администрация за периода 2008-2011 г. и при полагането на усилия с ясен ангажимент от страна на правителството;

7.

Приветства участието на Хърватия в операции и мисии, свързани с Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), както и присъединяването й към декларациите, общите позиции и изявленията, свързани с общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) във всички случаи, когато бива поканена да се включи в тях;

8.

Въпреки това подчертава, че продължават да съществуват значителни слабости в административните процедури, както и в управленския и административен капацитет на съответните институции; счита, че повече политическо внимание като цяло следва да се отдава на укрепването на държавната служба; отбелязва, че процесът на деполитизиране на публичната администрация е все още на ранен етап на развитие и правната рамка за създаване на професионална и ефикасна държавна служба още не е завършена; посочва, че се изисква нова система на заплащане и има нужда в по-голяма степен да се делегират отговорности от управленското равнище към равнището на държавните служители;

9.

Отбелязва, че макар да съществува политическа воля за борба с корупцията на всички равнища и да е налице правна рамка за борба с корупцията, корупцията остава широко разпространена и административният капацитет на държавните органи, включително полицията и правоприлагащите органи, остава недостатъчен; насърчава съответните органи да предприемат действия относно случаите на корупция, тъй като тези случаи засягат почти всички части на обществото, икономиката и управлението, включително система от институции, извършващи дейност предимно в областите на здравеопазването, съдебната система, сектора на градоустройството и строителството, местното управление и бизнеса; изразява особена загриженост относно случаите на неуместно политическо влияние върху съдебната система; отбелязва със задоволство, че са се увеличили усилията на министър-председателя и на правителството за борба с корупцията в държавните предприятия, но счита че трябва да се направи повече за изграждане на култура на политическа отчетност относно корупцията с участие на политици;

10.

Приветства извършените значителните законодателни и институционални промени с цел борба срещу организираната престъпност и изразява задоволство от новите мерки срещу мафията, които усилват сътрудничеството между органите, отговорни за сигурността; изразява особено задоволство от много доброто сътрудничество с босненските и сръбските правоприлагащи органи;

11.

Изразява задоволство от предприетите действия за законодателство и изграждане на институции в ключовата сфера на съдебната реформа и отбелязва с удовлетворение подобряването на ефикасността и прозрачността в съдебната система, както и намаляването на списъка на чакащи решение дела;

12.

При все това посочва, че въпреки постигнатия напредък се изискват по-решителни стъпки за реформа на съдебната система, която продължава да се затруднява, наред с другото, поради дълъг списък с чакащи решение дела и прекалено дълги съдебни процедури; посочва, че остава да бъде извършена значителна работа по отношение на укрепването на независимостта на съдебната система, създаването на по-прозрачна процедура за подбор на съдии и прокурори и по-ефикасно прилагане на съдебните решения; счита, че са необходими допълнителни усилия за посрещане на тези предизвикателства, а също и за да се избегне уронването на доверието на гражданите във функционирането на съдебната система и в правовата държава; подкрепя законодателните инициативи на министерството на правосъдието, целящи да подобрят процеса на номиниране, подбор и повишаване в длъжност на съдии според квалификацията и заслугите им;

13.

Отбелязва изявлението на прокурора на МНТБЮ пред Съвета за сигурност на ООН на 3 декември 2009 г. и насърчава Хърватия да си сътрудничи изцяло с МНТБЮ; подчертава, че в изявлението си прокурорът, признавайки, че Хърватия е продължила да отговаря адекватно на повечето от исканията за помощ от МНТБЮ, отново заявява, че един въпрос е останал неразрешен, а именно напредъкът по намирането на липсващите ключови военни документи, свързани с операция „Буря” през 1995 г., които са трябва да се използват в процесите срещу някои генерали; пожелава всестранен успех на новосъздадената Междуведомствена работна група, състояща се от представители на различни държавни институции и агенции, за провеждане на тези разследвания; счита, че трета страна, ако е необходимо, може да даде допълнителен импулс на разследванията; приканва Съвета да вземе решение колкото е възможно по-скоро относно отварянето на Глава 23 относно съдебната система и основните права; насърчава Хърватия да вземе мерки за решаване на въпроса с безнаказаността на извършителите на военни престъпления и да постигне по-нататъшен напредък при утвърждаването на безпристрастност при воденето на дела за военни престъпления в страната;

14.

Със задоволство отбелязва, че Хърватия продължава да подобрява резултатите си по отношение на балансираното и справедливо преследване на военни престъпления и че през годината имаше няколко повдигнати обвинения и съдебни процеса срещу хървати, обвинени във военни престъпления; приветства инструкциите относно военните престъпления, дадени от главния държавен прокурор до всички прокуратури, предназначени да гарантират уеднаквяване на практиките независимо от националния произход на заподозрения; въпреки това отбелязва, че много ответници, съдени за военни престъпления през годината, са съдени задочно и че продължават да съществуват поводи за загриженост, включително относно провеждането на процесите в отделни случаи; подчертава случая, при който високопоставен осъден за военни престъпления, който също така е и член на хърватския парламент, е имал възможност да избяга и намери убежище в съседна държава;

15.

Отбелязва, че реституцията на собственост, отнета през Втората световна война и по време на комунистическия режим, продължава да стои като въпрос, като същевременно признава напредъка, осъществен при връщането на използвани от други лица частни имоти на истинските им собственици, особено по отношение на използвани от други лица селскостопански земи;

16.

Изразява задоволство от ситуацията относно свободата на печата, но също така отбелязва, че е продължило да бъде оказвано известно политическо и икономическо влияние върху медиите; настоятелно призовава хърватските органи да предприемат решителни действия против заплахи, насочени срещу репортери, отразяващи случаи на военни престъпления, корупция и организирана престъпност, като се има предвид, че е имало случаи на сплашване на журналисти;

17.

Изразява задоволство, че честотата и тежестта на случаите на насилие срещу етнически сърби е намаляла, че са се подобрили полицейските разследвания и че процесът на помиряване между етнически хървати и етнически сърби се оказва успешен; приветства факта, че в предложените промени в конституцията се очаква да бъдат признати всички малцинствени групи в Хърватия и че правата на малцинствата в сферата на образованието са се подобрили; с особено задоволство отбелязва напредъка, постигнат при приобщаването на ромите в сферата на образованието; въпреки това призовава хърватските органи да продължат усилията си за борба с дискриминацията срещу роми и етнически сърби, особено в съдебната система и достъпа до работни места и жилища; насърчава допълнително Хърватия да продължи да действа в дух на толерантност и да предприема подходящи мерки за защита на онези лица, които е възможно все още да бъдат подложени на заплахи или действия за сплашване;

18.

Насърчава Хърватия да продължи усилията си за стимулиране на културното разнообразие;

19.

Приветства цялостния напредък, постигнат в сферата на връщането на бежанците, и подчертава изключителното значение на завръщането и повторната интеграция на бежанците, включително възстановяването и връщането на жилища, предизвикателствата във връзка с изпълнението на програмите за жилищно настаняване на бивши ползватели и стъпките, които да се вземат за решаването на проблема с признаването на пенсионните права; отбелязва факта, че прилагането от страна на Хърватия на нейната жилищна програма за 2009 г. е все още в начален етап поради ефектите от световната икономическа криза и бюджетните ограничения, както и че програмата ще трябва да продължи през 2010 г., а може би и след това, което от своя страна ще изисква устойчива ангажираност от страна на компетентните органи; подчертава, че е от изключително значение да се създадат условия за устойчивост в областта на завръщането; приканва хърватското правителство да приведе политиката си относно имиграцията и предоставянето на убежище в съответствие със стандартите на ЕС;

20.

Призовава правителството да предостави професионално обучение за служителите в съдебната система с оглед прилагането на закона за равенството между половете и закона срещу дискриминацията; отбелязва, че досега нито едно съдебно решение не се е основавало на някой от тези два закона; приветства назначаването на жена за министър-председател, но същевременно призовава за по-активно насърчаване на участието на жени в политиката, като отбелязва, че на тазгодишните местни избори процентът на жените е спаднал във всички органи на местно самоуправление (например, броят на „жупаните” от женски пол е спаднал от три на един); подчертава нуждата от увеличаване на усилията в подкрепа на жертвите на домашно насилие; отбелязва напредъка на Хърватия в областта на законодателството относно основаващите се на омразата престъпления и насърчава правителството да продължи с усилията за гарантиране установяването на подходяща правна рамка, както и за справяне с дискриминацията срещу сексуалните малцинства, включително чрез разследване на основаващите се на омразата престъпления и заплахите;

21.

Изразява своята загриженост относно отрицателното отношение спрямо малцинството ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица) в Хърватия, намерило най-скорошен израз в хомофобски нападения срещу участници в гей манифестацията в Загреб; призовава хърватските органи да осъдят и преследват проявите на политическа ненавист и насилие срещу всяко малцинство; приканва хърватското правителство да приложи закона срещу дискриминацията;

22.

Привлича внимание върху необходимостта да се отстраняват слабостите относно лицата с увреждания, особено като се вземат мерки относно съществуващи пропуски в законодателството, изграждането на политики и предоставянето на услуги за лицата с увреждания, най-вече тези с умствени увреждания;

23.

Със задоволство отбелязва, че Хърватия постепенно се възстановява от икономическата криза и че изгледите за нейната икономика са сравнително положителни въпреки нарастващата безработица; отбелязва, че макроикономическата стабилност е запазена, че сега прогнозите сочат по-малък дефицит по текущата сметка, че външните дисбаланси са намалели и че банковият сектор е останал стабилен; също така отбелязва, че перспективата за членство в ЕС е помогнала за това инвеститорите да запазят доверие в хърватската икономика и е оказала стабилизиращо въздействие за икономическата политика в неотдавнашния неспокоен период;

24.

Призовава въпреки това правителството да предприеме стъпки във връзка със съществуващите структурни слабости в икономиката, които изискват по-задълбочени и по-бързи структурни реформи като предварително условие за устойчив икономически растеж; призовава настоятелно държавата да намали силната си преразпределяща роля и допълнително да ограничи своята намеса в икономиката, да стимулира заетостта чрез възраждане на пазара на труда, на който донякъде липсва гъвкавост, да премахне административните пречки за предприятията и да съкрати субсидирането на губещи сектори;

25.

Отбелязва със задоволство, че Хърватия е подобрила способността си да поеме отговорностите на членството в ЕС и има добра степен на привеждане в съответствие с достиженията на правото на Общността в повечето сектори; насърчава въпреки това хърватските органи допълнително да засилят административните структури и институционалния капацитет, необходими за правилното прилагане достиженията на правото на Общността, така че Хърватия да може да използва в максимална степен предимствата на членството в ЕС след присъединяване;

26.

Насърчава Хърватия да напредва с приватизацията, да завърши програмата за дребномащабна приватизация, включително в сектора на туризма, да продължи с преструктурирането на чувствителните сектори като селското стопанство и да насърчава участието на частния сектор в инфраструктурата на национално, регионално и местно равнище;

27.

Отбелязва напредъка, постигнат, наред с другото, при провеждането на търгове за корабостроителниците в затруднения, като същевременно призовава хърватските органи да поддържат усилията си, необходими за завършване на преструктурирането на корабостроителната промишленост;

28.

Изразява удовлетворение, че е създадено необходимото институционално устройство в областта на обществените поръчки, което да направи управлението на политиката в сферата на обществените поръчки по-съгласувано и по-координирано; въпреки това призовава настоятелно хърватските органи допълнително да увеличат капацитета на звената за обществени поръчки, така че те да прилагат законодателството в тази сфера по ефикасен и прозрачен начин и да намалят значително риска от нередности, включително измами, като се има предвид, че процедурите за обществени поръчки остават значителен източник на корупция; призовава хърватските органи да предприемат стъпки за подобряване на контрола на подготовката и реалното изпълнение на договорите;

29.

Отбелязва с удовлетворение добрия като цяло напредък, постигнат при финансовия контрол, особено по отношение на законодателството, уреждащо вътрешния финансов контрол, като същевременно посочва необходимостта да се постигне още напредък в областта на външния одит чрез укрепване, наред с другото, на правната рамка за независимостта на националната Сметна палата; посочва, че прозрачността на публичните финанси е от изключително значение в борбата с корупцията и за подобряването на ефикасността на обществените услуги, тъй като улеснява контрола над обществените органи, което също има положително въздействие върху тяхната отговорност към гражданите;

30.

Приветства постигнатия напредък в прилагането на компонентите на ИПП (Инструмента за предприсъединителна помощ), които подготвят страната за управление на структурните фондове; при все това призовава хърватските органи значително да увеличат административния капацитет в съществуващите структури по ИПП, така че да посрещнат регулаторните и оперативни изисквания на политиката на ЕС на сближаване и да гарантират своята способност за усвояване на средства, по-специално чрез програмирането на националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми за структурните фондове;

31.

Призовава хърватските органи да развият проекти за трансгранично сътрудничество, предназначени за постигане на социално, икономическо и териториално сближаване и повишаване на жизнения стандарт на хората, които живеят в граничните региони;

32.

Изразява задоволство от постиженията и напредъка, постигнати в сферата на околната среда, особено относно качеството на въздуха, изменението на климата, контрола на промишленото замърсяване и управлението на риска; настоятелно призовава Хърватия да укрепи административния си капацитет на национално и местно равнище; призовава не само за формално въвеждане в националното законодателство, но и за подходящо прилагане на достиженията на правото на Общността относно защитата на природата и управлението на водите;

33.

Посочва необходимостта да се насърчават инвестиции в енергийна инфраструктура, за да се подобрят сигурността и разнообразието на доставките на енергия и енергийната ефективност; подчертава големия потенциал на страната по отношение на възобновяемата енергия, и по-специално слънчевата енергия, като в тази връзка призовава хърватските органи да въведат законодателство за улесняване на развитието на пазара за възобновяема енергия;

34.

Насърчава Хърватия да продължи с усилията си за постигане и поддържане на добросъседски отношения, да остане важен и активен фактор за насърчаване на регионално сътрудничество на всички равнища и да играе положителна роля в региона; въпреки това призовава настоятелно хърватското правителство и правителствата на съседните страни да засилят диалога си с оглед на намиране на конкретни решения на известен брой нерешени двустранни въпроси, по-специално относно демаркацията на границите, изчезналите лица, реституцията на собственост и бежанците, както и екстрадирането на граждани в случаи на военни престъпления и престъпления против човечеството;

35.

Припомня споразумението за арбитраж, постигнато между министър-председателите на Словения и Хърватия за разрешаване на граничния им спор; приветства ратификацията на споразумението от хърватския парламент и се надява в най-скоро време същото да направи и словенският парламент; в това отношение отправя искане до Комисията да състави списък с членове на арбитражния трибунал, който да съдържа само висококвалифицирани професионалисти с правно образование и, доколкото е възможно, с опит в арбитража;

36.

Призовава хърватското правителство и всички хърватски политически сили да действат конструктивно за укрепването на суверенитета на Босна и Херцеговина и за улесняването на текущия процес на конституционни реформи;

37.

Приканва хърватското правителство да преосмисли своята политика относно двойното гражданство, особено по отношение на хърватските граждани с постоянно местожителство в Босна и Херцеговина; приканва хърватското правителство да намери справедливо и устойчиво решение за тези граждани;

38.

Подчертава необходимостта, съгласно един от ключовите приоритети на партньорството за присъединяване, да се увеличат усилията за разрешаване на всички нерешени гранични спорове на Хърватия със съседни страни; в това отношение приветства напредъка, постигнат в преговорите с Черна гора, и насърчава правителствата на Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина да продължат своите двустранни разговори относно демаркацията на границите;

39.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството и парламента на Хърватия.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/54

A.

като има предвид, че процесът на разширяване е от полза както за присъединяващите се страни, така и за Европейския съюз, като цяло;

Б.

като има предвид, че перспективата за европейска интеграция продължава да оказва положително влияние върху реформите в региона на Западните Балкани и спомага за установяването на по-голяма стабилност, мир и благоденствие в него;

В.

като има предвид, че борбата с корупцията във всяка страна, желаеща да се присъедини към ЕС, е важен приоритет в дневния ред на ЕС относно присъединяването;

Г.

като има предвид, че бивша югославска република Македония продължава процеса на реформи и ще се присъедини към Европейския съюз веднага след като изпълни всички критерии от Копенхаген;

1.

Поздравява бивша югославска република Македония за постигнатия напредък след публикуването на последния доклад за напредъка; отбелязва със задоволство, че въз основа на този напредък Комисията препоръча започване на преговори за присъединяване; призовава Съвета да потвърди без допълнително забавяне препоръката на Комисията на срещата на най-високо равнище през март 2010 г. в съответствие със заключенията от заседанията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 7 и 8 декември 2009 г.; очаква преговорите да започнат в близко бъдеще;

2.

Подчертава, че ясната, реална и навременна перспектива за членство в ЕС продължава да бъде основната движеща сила за процеса на реформи в държавите от региона, и по-конкретно в бивша югославска република Македония; освен това припомня, че безпрепятственият напредък към членство в ЕС е от изключително значение за осигуряването на политическата стабилност, което представлява общата цел, споделяна от почти всички политически организации и етнически групи в страната;

3.

Приветства широкия консенсус между правителството и опозиционните партии относно европейското призвание на страната; отбелязва със задоволство, че този консенсус и подобряването на политическия диалог ускориха приемането на законодателство в областта на европейската интеграция; въпреки това подчертава важността на ефективното прилагане на това законодателство; приветства факта, че огромното мнозинство от населението подкрепя процеса на присъединяване към ЕС, а следователно и необходимите реформи;

4.

Приветства добрия напредък, постигнат от страната в борбата срещу корупцията, и в частност приемането на закона за финансирането на политическите партии; въпреки това отбелязва, че корупцията - общ проблем, с който се сблъскват страните в региона - остава често срещано явление, като трябва да бъдат положени допълнителни енергични усилия за нейното изкореняване;

5.

Припомня, че ефективните парламенти, които изпълняват своята роля на законодатели и упражняват надзор над дейността на правителствата, са основа на демокрацията; във връзка с това приветства приемането на закона за парламента на страната, който значително подобрява неговото функциониране; отбелязва, че съществува необходимост от допълнително подобряване на функционирането на парламента и засилване на ролята на опозицията чрез изменение на правилника на парламента в съответствие с най-добрите европейски практики; изразява съжаление поради неотдавнашното решение на една политическа партия да се оттегли от парламентарната дейност и настоятелно призовава всички политически партии да се стремят към общоприето решение, което да доведе до нормализиране на парламентарната работа;

6.

Поздравява органите за провеждането на президентските и местните избори, които представляват добър напредък в сравнение с парламентарните избори, проведени през 2008 г.; отбелязва със задоволство, че изборите отговаряха на повечето международни стандарти, и призовава правителството да продължи да изпълнява останалите препоръки на ОССЕ/СДИПЧ, по-конкретно чрез актуализиране на избирателните списъци, като гарантира равен достъп на партиите и кандидатите до средствата за масово осведомяване и прилага изцяло разпоредбите относно финансирането на кампании; подчертава редица регистрирани случаи на избиратели, и по-конкретно държавни служители, подложени на натиск и сплашване, които трябва да бъдат разгледани; приветства факта, че някои извършители на нарушения са били изправени пред правосъдието, и очаква останалите нарушения да бъдат разследвани и техните извършители да бъдат подведени под съдебна отговорност;

7.

Подчертава огромното значение на подобряването на междуетническите отношения, включително гарантирането на правата на лица от всякакъв етнически произход, като продължи да се прилага Охридското рамково споразумение, което представлява крайъгълният камък за междуетническите отношения в страната; призовава всички общности и техните водачи да зачитат чувствителните за другите групи въпроси и по-конкретно да се въздържат от използване на подстрекателски език и провокативна символика, която омаловажава ролята на други етнически групи; освен това подчертава значението на образованието в процеса на интеграция и във връзка с това призовава органите постепенно да премахнат практиката на етнически разделени смени в училищата;

8.

Обръща специално внимание на продължаващия процес на децентрализация, който представлява важна стъпка, що се отнася до оказването на помощ на страната с цел по-доброто й функциониране и подобряването на междуетническите отношения; подчертава, че за да се гарантира успешното изпълнение на този процес, за общините трябва да бъдат подсигурени достатъчно средства за реализирането на новите им задачи, като трябва да се повиши техният капацитет за прилагане на прехвърлените компетенции;

9.

Подчертава, че достъпът на гражданите до правосъдие е жизненоважен елемент от правовата държава; във връзка с това приветства постигнатия напредък в областта на съдебната система и ангажимента на правителството да продължи с реформите, както стана видно, наред с другото, от увеличаването на финансирането за съдилищата и прокуратурата; подчертава важното значение на прилагането на законите и призовава органите да продължат да укрепват независимостта на съдебната система и да гарантират безпристрастността на съдиите; отбелязва, че броят на висящите съдебни дела е намалял, и насърчава органите да продължат да подобряват ефективността на системата, като същевременно продължават да повишават степента на зачитане на правата на човека в контекста на следствените и съдебните производства; освен това призовава за бързо приемане на закона за правната помощ;

10.

Отбелязва постигнатия напредък в реформирането на функционирането на публичната администрация, като цяло, и приемането на закона за държавните служители, в частност; призовава органите да гарантират спазването на закона, като сложат край на практиката на незаконни повишения и на наемането на временен персонал извън приложното поле на закона;

11.

Приветства напредъка, постигнат при реформирането на полицията и въвеждането на нова система за повишаване в длъжност, което допринася за процеса на деполитизиране на полицията; призовава органите да продължат с реформите, за да се гарантират ефективни, демократични механизми за надзор над полицията и предотвратяване на нарушения и злоупотреба с власт от страна на полицията;

12.

Настоятелно призовава органите да продължат да насърчават развитието на независими и разнообразни медии, свободни от политическа намеса; подчертава необходимостта от непрекъснато укрепване на свободата на медиите чрез прилагане на европейски стандарти и подобряване на прозрачността;

13.

Призовава органите да разработят стратегия за борба срещу дискриминацията (като се гарантира равнопоставеността на всички хора, независимо от техния етнически произход, пол, възраст, вероизповедание, сексуална ориентация или наличие на увреждане) и да приемат цялото законодателство, което е необходимо за тази цел; подчертава необходимостта от енергични усилия за подобряване положението на жените и децата и за тяхната защита от домашно насилие;

14.

Изразява съжаление относно това, че предложеният от правителството на Бивша югославска република Македония на 28 януари 2010 г. законопроект за изчерпателен закон за борба с дискриминацията, който защитава гражданите от дискриминация в областта на трудовата заетост, достъпа до стоки и услуги, образованието, публичните институции и личния живот, не признава сексуалната ориентация като основание за дискриминация; отбелязва, че такива разпоредби са били включени в разгледани от Комисията предходни проекти на това законодателство и споменати в доклад, представен от Министерството на труда и социалната политика; призовава правителството в Скопие да приведе законопроекта в съответствие с Рамковата директива за заетостта (2000/78/ЕО) и предложената директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426);

15.

Призовава правителството да положи допълнителни усилия за увеличаване на понастоящем ограниченото участие на жените в политическия живот; приветства взетите положителни мерки, които увеличиха дела на жените в националния парламент; счита обаче, че са необходими допълнителни усилия, особено с оглед на увеличаването на участието на жените в политическия живот на местно равнище;

16.

Приветства въведената нова институционална рамка от комисии за равни възможности и се надява, че на тези комисии ще бъдат предоставени адекватни ресурси и ясен мандат;

17.

Отбелязва, че макар вече да е приета политика за борба с домашното насилие, Комисията счита, че то продължава да бъде област, предизвикваща загриженост; с удовлетворение отбелязва, че определението за изнасилване на малолетно лице е разширено, което ще означава по-голяма закрила за жените;

18.

В този контекст призовава всички общински ръководства да подпишат меморандума за сътрудничество по отношение на изпълнението на дейностите, свързани с ромското приобщаване в периода 2005-2015 г., както и Стратегията за ромите, с оглед справяне с проблемите на ромите на местно равнище в сътрудничество с държавните институции; настоятелно призовава органите на бивша югославска република Македония да увеличат нивото на финансиране за изпълнението на оперативните планове, като част от националния план за действие относно ромските жени;

19.

Подчертава важната роля, която играят организациите на гражданското общество в протичащата в страната трансформация, във връзка не само с процеса на реформите и борбата с корупцията, но и с междуетническите отношения и наблюдаването на положението с правата на човека, което е също толкова важно; подчертава, че такива дейности следва да се подкрепят по подходящ начин от Инструмента за предприсъединителна помощ – в Скопие и в останалата част на страната;

20.

Поздравява правителството за макроикономическата политика, приета с цел противодействие на отрицателното въздействие на световната финансова и икономическа криза; изразява загриженост, че въздействието на финансовата криза върху страната ще увеличи постоянно високото равнище на безработицата и ще възпрепятства усилията за нейното понижаване; подчертава, че органите следва да положат всички възможни усилия, за да предпазят уязвимите групи в обществото от последиците от кризата във възможно най-голяма степен;

21.

Поздравява страната за по-доброто й класиране в последния доклад на Световната банка, озаглавен „Да правиш бизнес – 2009 г.“; подчертава обаче, че процедурите за регистриране на дружества и за защита на правата на собственост все още не са подобрени в достатъчна степен и че образователната система не разполага с достатъчно средства, за да произведе човешките ресурси, необходими за развитието на икономиката;

22.

Отбелязва неотдавнашния протест, организиран от профсъюзите, срещу предложените от правителството промени в трудовото законодателство, които биха могли да намалят правата и свободите на работниците; изразява сериозна тревога по отношение на положението на работниците, особено на жените, работещи в текстилни фабрики; посочва, че равното третиране на жените и равните възможности за трудова заетост са основни характеристики на една просперираща и конкурентоспособна икономика;

23.

Счита, че макар че привеждането в съответствие на законодателството в областта на околната среда бележи умерен напредък, прилагането му на местно равнище все още се нуждае от значително подобряване; повтаря своя призив за ефективен контрол на качеството на водата и нейното ниво в пограничните езера – Охридско езеро, Преспанско езеро и Дойранско езеро, както и в река Вардар; призовава за по-тясно трансгранично сътрудничество по въпросите на околната среда, въз основа на стандартите на ЕС, и приветства във връзка с това инициативите на регионално равнище, като неотдавнашната среща между министър-председателите на Гърция, бивша югославска република Македония и Албания;

24.

Призовава, като признание за важното значение на тези екосистеми, за предприемането на ефективни мерки, основаващи се на устойчивото развитие, за намаляване на отрицателното въздействие върху такива екосистеми от човешките и икономическите дейности, по-специално по отношение на застрашените видове и общото състояние на чувствителните местообитания; подчертава, в този контекст, че забавянето при изграждането на обекти за управление на отпадъчните води във всички големи и малки градове и промишлени предприятия предизвиква загриженост;

25.

Настоятелно призовава органите да започнат да инвестират в поддържането и модернизацията на железопътната мрежа, която представлява, както от екологична, така и от икономическа гледна точка, жизнеспособна алтернатива на пътната мрежа и е от съществено значение за подновяването на доброто регионално сътрудничество; насърчава страната да подсигури по-доброто интегриране на транспортната си система с транспортните системи на съседните й страни, по-специално по отношение на публичния сектор, и призовава Комисията да предостави необходимата техническа и финансова помощ в рамките на ИПП;

26.

Поздравява правителството на бивша югославска република Македония за постигнатия от него напредък в подготовката за поемането на управлението на средствата по ИПП; отбелязва със задоволство акредитирането на националните органи за компонентите на ИПП, отнасящи се до регионалното развитие, развитието на човешките ресурси и развитието на селските райони; призовава правителството на страната и Комисията да ускорят извършването на нужната работа с оглед на прехвърлянето на управлението на компонентите на ИПП, отнасящи се до подпомагането на прехода и институционалното изграждане и трансграничното сътрудничество; подчертава значението на ИПП като важен инструмент, предназначен да подпомогне страната в подготовката й за бъдещо членство в ЕС;

27.

Поздравява страната за изпълнението на всички критерии за либерализиране на визовия режим, в резултат на което с Регламент (ЕО) № 1244/2009 на Съвета за страната се въвежда безвизов режим от 19 декември 2009 г.; приветства правителството за регионалната отговорност, която е проявило, като е предложило на органите на Босна и Херцеговина експертния опит на главния преговарящ за визовия режим;

28.

Приветства участието на страната в граждански и военни мисии на ЕС и привеждането й в съответствие с повечето декларации и общи позиции на ЕС; отбелязва установените неотдавна дипломатически отношения с Косово, както и сключването на споразумение за физическото обозначаване на границата, като жизненоважен принос за стабилността в региона;

29.

Припомня, че съгласно съответните заключения от Европейския съвет, проведен на 19-20 юни 2008 г., и заключенията от заседанията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 7-8 декември 2008 г. и 8 декември 2009 г. поддържането на добросъседски отношения, включително договорено и взаимно приемливо решение по въпроса с името, продължава да бъде от съществено значение;

30.

За тази цел приветства новия, по-положителен климат между правителствата на бивша югославска република Македония и Гърция след последните избори в Гърция, и в частност проведените неотдавна срещи на двамата министър-председатели; насърчава двете страни да удвоят усилията си на най-високо равнище, по-специално в рамките на преговорите в ООН, с цел намиране на взаимно приемливо решение по въпроса с името, под егидата на ООН, и подчертава, че Европейският съюз следва да бъде готов да окаже съдействие в преговорния процес; отбелязва със загриженост привеждането на исторически аргументи в настоящия дебат, включително най-новото явление – т. нар. „антиквизация“, което може да увеличи напрежението в отношенията със съседните държави и да създаде нови вътрешни разделения;

31.

Приветства инициативата на новото гръцко правителство да се предложи символична, мотивационна целева дата през 2014 г. за присъединяването на държавите от Западните Балкани към ЕС; в този контекст приканва правителствата на държавите от този регион да дадат своя чистосърдечен принос за постигането на тази благородна цел;

32.

Подчертава важността на помирението и разбирателството в региона, които представляват неделима част от европейските ценности и принципи, и поощрява бивша югославска република Македония и съседните държави да се включат активно в разработването и прилагането на мерки за изграждане на доверие в сферата на образованието и презграничното сътрудничество, както и в изграждането на общо разбиране на историята; призовава органите на бивша югославска република Македония и съседните страни да избягват действия и изявления, които биха могли да се отразят неблагоприятно на подобни усилия; отбелязва, че съвместното честване на общи исторически събития със съседните държави-членки на ЕС допринася за по-доброто разбиране на историята и за поддържането на добросъседски отношения;

33.

Призовава органите на бивша югославска република Македония да вземат необходимите мерки, за да се премахнат условията за подбуждащи омраза изказвания, свързани със съседни държави-членки на ЕС, в средствата за масово осведомяване и сходните твърдения в учебниците;

34.

призовава бивша югославска република Македония и съседните страни да допринесат за изграждането на политическа култура, основана на взаимно уважение, разбирателство, доверие и толерантност; подчертава, в това отношение, основната отговорност на политиците и медиите;

35.

Подчертава ключовата отговорност на правителствата в региона за мира, сигурността и стабилността, както и важната роля, която изпълняват в това отношение институциите на ЕС, и настоятелно ги призовава да обмислят внимателно последствията от своите решения и действия; във връзка с това отбелязва със загриженост отлагането от страна на Съвета на решението за по-нататъшните стъпки в процеса на разширяването по отношение на бивша югославска република Македония, което може както да утежни политическото напрежение между етническите групи в страната, така и да окаже неблагоприятно въздействие върху стабилността в региона;

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и правителството и парламента на бивша югославска република Македония.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/59

A.

като има предвид, че преговорите за присъединяване с Турция започнаха на 3 октомври 2005 г., след одобрение от Съвета на Рамката за преговори, и че започването на тези преговори представляваше началото на дългосрочен и отворен процес;

Б.

като има предвид, че Турция е поела ангажимент за провеждане на реформи, за поддържане на добросъседски отношения и за постепенно привеждане в съответствие с ЕС и тези усилия следва да се разглеждат като възможност за модернизиране на самата Турция;

В.

като има предвид, че цялостното изпълнение на всички критерии от Копенхаген и интеграционният капацитет на ЕС, в съответствие със заключенията от заседанието на Европейския съвет, проведено през декември 2006 г., продължават да бъдат основата за присъединяване към ЕС, който е общност, основана на споделени ценности;

Г.

като има предвид, че Комисията заключи, че през 2009 г. в областта на политическите реформи е постигнат конкретен напредък с ограничен характер;

Д.

като има предвид, че Турция все още не е приложила, за четвърта поредна година, разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция и Допълнителния протокол към него;

Е.

като има предвид, че в своя доклад за напредъка на Турция през 2009 г. Комисията е проучила и доразвила въпросите, подчертани от Парламента в последната му резолюция относно напредъка на Турция;

1.

Приветства широкия обществен дебат относно редица традиционно деликатни проблеми, като ролята на съдебната власт, правата на гражданите от кюрдски произход, правата на общността на алевитите, ролята на военните и отношенията на Турция с нейните съседи; поздравява турското правителство за конструктивния му подход и за ролята му при поставянето на началото на този дебат;

2.

Отново изразява своята загриженост относно продължаващата поляризация в рамките на турското общество и между политическите партии, като настоятелно призовава правителството и всички парламентарно представени партии да изградят по-подходящ баланс между политическото конкуриране и прагматичното сътрудничество, за да се улесни помирението в турското общество и да се осигури възможност за осъществяването на ключови реформи, в частност внасянето на изменения в конституцията;

3.

Отбелязва, че напредъкът, що се отнася до конкретните реформи, продължава да бъде ограничен през 2009 г., и поощрява правителството да превърне своите политически инициативи в конкретни изменения в законодателството, както и за последващото им прилагане;

4.

Изразява съжаление във връзка с факта, че при въведено законодателство, свързано с политическите критерии от Копенхаген, неговото прилагане продължава да бъде недостатъчно; призовава настоятелно правителството да засили, в частност, прилагането на законодателството в областта на правата на жените, липсата на дискриминация, свободата на вероизповеданието, мисълта и убежденията, свободата на словото и свободата на изразяване, нулевата толерантност към изтезанията и борбата с корупцията;

5.

Призовава Турция да продължи и да увеличи усилията си за цялостно изпълнение на критериите от Копенхаген и за постигане на помирение в турското общество, в подкрепа на необходимите реформи, обединявайки го въз основа на равенството на всяко човешко същество, независимо от пола, расовия или етнически произход, вероизповеданието или убежденията, наличието на увреждане, възрастта или сексуалната ориентация;

6.

Отново привлича вниманието върху решаващото значение на внасянето на всеобхватни и съществени изменения в конституцията, с които в сърцевината на турската държава и турското общество да се поставят защитата на правата на човека и на основните свободи; поощрява турското правителство да възобнови работата по тази реформа, като призовава за сътрудничество на всички политически партии и за ангажиране на гражданското общество и на всички малцинства;

7.

Повтаря своя призив от предходните си резолюции от 2006 г. и 2007 г. за реформиране на системата за провеждане на избори чрез намаляване на прага от 10 %, с което се гарантира партиен плурализъм, по-специално с цел да се позволи на новоучредени партии да получат достъп до политическия процес, както и по-широко представителство на политическите сили и малцинствата във Великото народно събрание;

8.

Изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на Конституционния съд за закриване на Партията на демократичното общество (ПДО) и за забрана на редица нейни демократично избрани представители да участват в политическа дейност; също така изразява съжаление относно неотдава извършените арести на членове на ПДО; още веднъж осъжда насилието и тероризма и настоятелно призовава всички политически сили да се стремят към постигането на помирение с мирни средства и да обединят турското общество въз основа на равните права за всички граждани; подчертава, че на политическите представители на кюрдското население трябва да им се позволи да вземат пълноценно участие в този процес; обръща внимание на становището, представено от Венецианската комисия към Съвета на Европа през март 2009 г., в което се заключава, че турското законодателство, регламентиращо закриването на политически партии, е несъвместимо с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), и настоятелно призовава правителството да представи предложения за необходимите реформи, при спазване на европейските стандарти;

9.

Смята, че за успеха на процеса на модернизиране в Турция е жизненоважна всеобхватната и бърза реформа на съдебната система; приветства одобряването от правителството на стратегията за реформиране на съдебната система и отбелязва със задоволство широкия консултативен процес, въз основа на който тя е изградена; поощрява правителството да изпълни стратегията без забавяне, обръщайки особено внимание на систематичните мерки за повишаване на безпристрастността и професионализма на съдебната власт, както и нейното съответствие със стандартите на ЕКЗПЧОС; в този контекст призовава турското правителство да предостави насоки на прокурорите във връзка със законите, които често се използват за ограничаване на свободата на изразяване; също така поощрява правителството да преструктурира Висшия съвет на съдиите и прокурорите, за да се гарантира неговата представителност, обективност, безпристрастност и прозрачност;

10.

Изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на Конституционния съд за отмяна на законодателството, ограничаващо юрисдикцията на военните съдилища, като сериозна пречка в усилията на Турция за провеждане на реформи, и призовава турското Велико народно събрание да постигне консенсус в полза на внасянето на изменения в конституцията; изразява загриженост поради продължаващото участие на военните в турската политика, като цяло, и във външната политика на държавата, в частност, като отново заявява, че в едно демократично общество армията трябва да подлежи изцяло на граждански контрол; по-специално призовава турското Велико народно събрание да увеличи своя контрол над бюджета и разходите на армията и да се включи в изготвянето на политики в областта на сигурността и отбраната;

11.

Изразява загриженост относно предполагаемите размери на престъпната мрежа „Ергенекон“ и плана „Чук“; настоятелно призовава турското правителство и съдебната власт да гарантират пълното съответствие на всички производства с принципа на справедливия съдебен процес, както и зачитането на правата на всички обвиняеми; споделя оценката на Комисията, че Турция трябва да подходи към този случай като към възможност за засилване на доверието в правилното функциониране на демократичните й институции и принципа на правовата държава; настоятелно призовава турското правителство да не позволява използването на съдебни производства като претекст за упражняване на незаконен натиск над критично настроени журналисти, университетски преподаватели или политици от опозицията;

12.

Изразява съжаление относно липсата на напредък по отношение на създаването на службата на омбудсмана; настоятелно призовава правителството да въведе необходимото законодателство, а всички парламентарно представени партии да го подкрепят, за създаване на ефективен, независим механизъм за подаване и разглеждане на жалби, свързан със система за провеждане на разследвания на предполагаеми нарушения на правата на човека;

13.

Приветства предприетите от турското правителство инициативи за единение на турските граждани и осигуряване на възможност всеки гражданин, независимо от неговия пол, расов или етнически произход, вероизповедание или убеждения, наличие на увреждане, възраст или сексуална ориентация, да се ползва с равни права и да играе активна роля в турското общество; съзнава, че това е исторически дебат, но твърдо и настоятелно призовава правителството да превърне политическата си инициатива в конкретни реформи, като призовава всички политически партии и действащи лица, ангажирани в този процес, да го подкрепят, полагайки същевременно усилия за преодоляване на проблемите, които са с деликатен характер и за едните, и за другите; в този контекст приветства плана, представен от правителството пред турското Велико народно събрание на 13 ноември 2009 г., и поощрява правителството да го приложи, за да се гарантират свободите на всички граждани;

14.

Приветства приемането на законодателство, което премахва всички ограничения пред излъчването на програми на кюрдски език от частни и обществени канали, както на местно, така и национално ниво, а също така и на законодателство относно използването на кюрдския език в затворите; настоятелно призовава правителството да вземе допълнителни мерки за гарантиране на действителни възможности за изучаване на кюрдски език в системата на обществените и частни училища, като се разреши използването на кюрдския език в политическия живот и за достъп до обществени услуги; призовава правителството да гарантира, че със законите срещу тероризма не се злоупотребява с цел ограничаване на основните свободи, по-специално свободата на изразяване, както и да отмени системата на селските охранителни отряди в югоизточната част на Турция;

15.

Подкрепя намерението на турското Велико народно събрание бързо да приеме изменения в Закона срещу тероризма, за да се заличат разпоредбите, предвиждащи воденето на съдебни дела срещу деца на възраст между петнадесет и осемнадесет години, сякаш те са пълнолетни;

16.

Поощрява турското правителство да увеличи усилията си за преодоляване на социалните и икономически слабости в югоизточната част на страната; повтаря своя призив към Комисията да представи проучване относно последствията от проекта за Югоизточна Анатолия (GAP); призовава турските органи да съхранят културното и екологично наследство, визирано в този контекст, особено що се отнася до археологическите обекти „Hasankeyf“ и „Allianoi“; изразява загриженост поради разселването на хиляди хора в резултат на изграждането на язовирите; настоятелно призовава правителството да преустанови работата по проекта за язовира „Илису“, докато не бъде представено горепосоченото проучване на Комисията;

17.

Настоятелно призовава турското Велико народно събрание да осигури, без никаква дискриминация, гарантиран парламентарен имунитет за всички членове на парламента, в чийто обхват да влиза изразяването на политически възгледи;

18.

Осъжда продължаващото насилие, извършвано от Кюрдската работническа партия (ПКК) и от други терористични групи на турска територия, и настоятелно призовава ПКК да отговори на политическата инициатива на турското правителство, като прекрати въоръжените действия и сложи край на насилието;

19.

Изтъква свободата на вероизповеданието като основна ценност с универсален характер и призовава Турция да я гарантира в полза на всички граждани; приветства започналия диалог между турското правителство и представители на религиозните общности, включително алевитите, и поощрява органите да засилят диалога между различните вероизповедания, за да се установи редовна и конструктивна комуникация между тях; отново повтаря обаче, че положителните стъпки и жестове трябва да бъдат последвани от съществени реформи в законовата уредба, която трябва да позволява на тези религиозни общности да функционират без неоправдани ограничения, в съответствие с ЕКЗПЧОС и със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; по-специално подчертава необходимостта всички религиозни общности да получат правосубектност;

20.

Приветства прилагането на Закона за фондациите; изразява съжаление обаче относно това, че религиозните общности продължават да се сблъскват с проблеми с имуществото, които не са уредени с този закон, във връзка с имоти, конфискувани и продадени на трети лица, или имоти на фондации, слели се преди приемането на новото законодателство; настоятелно призовава турското правителство да се заеме без забавяне с разрешаването на този въпрос;

21.

Отново изразява загриженост относно пречките, с които се сблъсква Вселенската патриаршия, по отношение на юридическото й положение, обучението на нейните духовници и изборите за Вселенски патриарх; повтаря своя призив незабавно да се отвори гръцката православна семинария в Халки и да се предприемат мерки за разрешаване използването в публичното пространство на църковното звание „Вселенски патриарх“ и в по-общ план да бъдат създадени условия за безпрепятствено обучение на духовенството в християнските общности в Турция;

22.

Изразява съжаление поради това, че продължава да съществува несигурност по отношение на признаването на домовете на алевитите, в които се изпълнява ритуалният танц „сема“ („въртящите се дервиши“), за техни църкви, както и по отношение на задължителното религиозно обучение в училищата; призовава турското правителство да коригира систематично това положение;

23.

Изразява загриженост поради затрудненията, пред които са изправени сирийските християни, във връзка с правото им на собственост върху имоти; по-специално посочва със загриженост съдебните дела, отнасящи се до изземване на имущество, във връзка със сирийския православен манастир „Св. Гавраил“;

24.

Изразява съжаление поради това, че турското правителство продължава да има резерви по отношение на правата на малцинствата, определени в международното право, както и поради факта, че то все още не е подписало съответните конвенции на Съвета на Европа, нито е влязло в диалог с върховния комисар по националните малцинства към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ); настоятелно призовава правителството да приведе своята политика в пълно съответствие с международните стандарти и ЕКЗПЧОС, като призовава всички парламентарно представени партии да подкрепят този ход; във връзка с това отбелязва административните трудности, пред които са изправени училищата на малцинствата, и системата на двойно председателство, която е отживелица; в допълнение, настоятелно призовава правителството активно да насърчава климат на пълно зачитане на малцинствата и да гарантира, че за случаите на враждебно отношение и насилие се търси съдебна отговорност;

25.

Изразява съжаление поради факта, че след доклада за напредъка на Турция през 2008 г. не се наблюдава положително развитие във връзка с гръцкото население на островите Gökceada (Imvros) и Bozcaada (Tenedos), което продължава да се сблъсква с проблеми във връзка с имуществените права и образованието; поради това настоятелно призовава турското правителство да търси решения за съхраняването на двукултурния характер на тези острови в съответствие с резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 27 юни 2008 г. относно островите;

26.

Изразява загриженост, че турската законова уредба все още не предоставя достатъчни гаранции по отношение на свободата на изразяване и че определени закони продължават да се прилагат неправилно с цел ограничаване на тази свобода; призовава турското правителство да предложи всеобхватни изменения в законовата уредба, за да се гарантира нейната съвместимост с ЕКЗПЧОС и със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; отбелязва, че преработването на член 301 от турския Наказателен кодекс е довело до значително намаляване на броя на наказателните производства в сравнение с предишни години; въпреки това продължава да смята, че член 301 и член 318 следва да бъдат отменени;

27.

Продължава да бъде загрижен относно факта, че Турция не предоставя правото на отказ от отбиване на задължителна военна служба поради убеждения и че не съществува алтернативна гражданска служба; изразява неодобрение относно факта, че продължава да не се прилага решението на Европейския съд по правата на човека от 2006 г. по делото „Ülke срещу Турция“, в което от Турция се изисква да измени законодателството, позволяващо нееднократното наказателно преследване и осъждане на лица, отказващи да отбият военна служба поради своите убеждения, и призовава турското правителство да приложи това решение без забавяне;

28.

Изразява загриженост относно продължаващите ограничения върху свободата на печата, особено по отношение на отразяването на разследванията на мрежата „Ергенекон“ и в контекста на налагането на безпрецедентна глоба на медийна група, както и във връзка с честото забраняване на уебсайтове; подчертава, че култивирането на свобода на печата е важен знак за политическа култура в едно плуралистично общество; препоръчва, в този контекст и с оглед на нездравите връзки между медиите, бизнеса и политиката, да се приеме нов закон за средствата за масово осведомяване;

29.

Призовава турското правителство да увеличи своите усилия във връзка с прилагането на политиката за нулева толерантност към изтезанията и да разреши, за да се подчертае правдоподобността на тези усилия, публикуването на доклада на Комитета за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа; още веднъж призовава настоятелно турското Велико народно събрание да ратифицира Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията; също така настоятелно призовава правителството да се бори за намаляване на безнаказаността при нарушаване на правата на човека, по-специално сред служителите на правоприлагащите органи;

30.

Призовава настоятелно турското правителство да отдели по-голямо внимание на изкореняването на корупцията, да увеличи прозрачността при финансирането на политическите партии и изборните кампании, както и да насърчава откритостта на администрацията на всички равнища;

31.

Поощрява правителството да увеличи усилията си за превръщане на гарантираното по закон равенство между половете в практика; по-специално счита, че следва да се изготви стратегия за образование и трудова заетост на жените, като се намали заетостта на жените в сивата икономика; призовава правителството да се възползва от потенциала на организациите на гражданското общество, особено когато става въпрос за повишаване на осведомеността за правата на жените, предотвратяване на насилието и на т.нар. „убийства на честта“; отбелязва, че е необходимо правителството и съдебната система да гарантират надлежното подвеждане под съдебна отговорност и налагането на наказания на извършителите за всички случаи на насилие и дискриминация срещу жени, както и да гарантират закрилата и подкрепата от страна на органите за жените и децата, които са изложени на опасност от насилие или „убийства на честта“; насърчава турското правителство да започне в цялата страна ефективна информационна кампания за повишаване на осведомеността относно правата на жените;

32.

Признава, че съществува законова уредба, третираща домашното насилие, „убийствата на честта“ и преждевременните бракове по принуда, но отбелязва, че има опасения по отношение на прилагането; поради това призовава органите да осигурят закрила за жертвите, като увеличат броя на приютите и на другите видове центрове за оказване на помощ; обръща внимание на факта, че нивото на трудовата заетост при жените в Турция е най-ниското сред държавите-членки на ОИСР, като то следва да се повиши с цел насърчаване на икономическите права и независимост на жените;

33.

Изразява загриженост относно липсата на гаранции срещу дискриминацията на основание сексуална ориентация; призовава турското Велико народно събрание да приеме нов закон за забрана на пряката и непряката дискриминация на всички основания и във всички области, като призовава турското правителство да засили своите усилия за повишаване осведомеността на обществото по отношение на индивидуалните права на човека и борбата с дискриминацията, да гарантира премахването на дискриминационните разпоредби от законодателството, както и надлежното налагане на наказания за прояви на омраза и насилие, основаващи се на хомофобия;

34.

Изразява съжаление относно липсата на напредък по отношение на правата на профсъюзите и призовава отново правителството да представи, след провеждане на консултации със социалните партньори, ново предложение на турското Велико народно събрание, с цел незабавното приемане на нов закон за профсъюзите, който да бъде в съответствие със стандартите на Международната организация на труда, включително гаранциите за правото на стачки и на договаряне на колективни трудови договори; изразява своето безпокойство относно неотдавнашното задържане (в средата на ноември 2009 г.) на двадесетина турски профсъюзни деятели и призовава за стриктно зачитане на техните социални права;

35.

Изразява съжаление поради факта, че за четвърта поредна година Турция не прилага Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция; призовава турското правителство да приложи този протокол изцяло и без забавяне, по начин, изключващ дискриминация, като припомня, че в противен случай преговорният процес може да бъде допълнително сериозно засегнат;

36.

Отново подчертава недвусмисленото задължение на Турция да поддържа добросъседски отношения в съответствие с предвиденото в рамката за преговори; подчертава нейното задължение да подкрепя, съвместно с всички други страни, усилията за постигане на цялостно уреждане на кипърския въпрос, както и да реши всички неразрешени гранични спорове със съседни държави в съответствие с принципа на мирното уреждане на спорове съгласно Хартата на ООН;

37.

Призовава турското правителство и всички заинтересовани страни да подпомагат активно протичащите в момента преговори и да допринесат с конкретни дела за цялостното разрешаване на кипърския въпрос, въз основа на двузонална, двуобщностна федерация, в съответствие с имащите отношение към случая резолюции на Съвета за сигурност на ООН и с принципите, на които е основан ЕС; призовава Турция да улесни създаването на благоприятен климат за преговори, като незабавно започне да изтегля своите сили от Кипър, разгледа въпроса със заселването на турски граждани на острова и позволи връщането на блокираната зона на Фамагуста на нейните законни жители в съответствие с Резолюция 550(1984) на Съвета за сигурност на ООН;

38.

Призовава турското правителство да престане да възпрепятства невоенните плавателни съдове, търсещи нефт от името на Република Кипър, в източната част на Средиземно море;

39.

Настоятелно призовава Турция да гарантира спазването на правата на всички разселени лица в Кипър, включително на тези от религиозни малцинства, както и това, че на тях им се позволява да упражняват свободно своите религиозни права; подчертава, че в случая с католическата маронитска общност тези свободи следва да бъдат предоставени и на четирите маронитски селища;

40.

Приветства възобновяването на дейността на Комитета за безследно изчезнали лица и призовава Турция да предприеме подходящи действия по този хуманитарен въпрос;

41.

Изразява похвала за положените дипломатически усилия, целящи нормализиране на отношенията с Армения, и призовава настоятелно турското правителство да отвори границата с Армения; призовава турското Велико народно събрание и парламента на Армения да ратифицират съответните протоколи без забавяне и без да поставят предварителни условия, което би довело до укрепване на регионалната сигурност и на стабилността в региона на Южен Кавказ;

42.

Отбелязва постигнатия ограничен напредък в подобряването на двустранните отношения между Турция и Гърция; призовава турското Велико народно събрание да оттегли заплахата си с повод за война (casus belli), като очаква турското правителство да сложи край на продължаващите случаи на нарушаване на гръцкото въздушно пространство;

43.

Приветства трайното подобряване на отношенията с Ирак и с регионалното кюрдско правителство; още веднъж подчертава своя призив към турското правителство да гарантира, че при провеждането на всяка антитерористична операция се зачитат изцяло териториалната цялост на Ирак, правата на човека и международното право, като се избягват цивилни жертви;

44.

Отбелязва началото на преговорите по присъединяването на Турция към Енергийната общност; приветства подписването от страна на Турция на Междуправителственото споразумение относно газопровода „Набуко“, чието изпълнение остава един от най-важните приоритети на ЕС в областта на енергийната сигурност, и призовава за отварянето на глава „Енергетика“ в рамките на преговорите за присъединяване; същевременно отбелязва сътрудничеството между Турция, Русия и някои държави-членки на ЕС по проекта „Южен поток“;

45.

Посочва важното значение на Турция като транзитна страна и страна, крайна дестинация, за нередовната миграция; призовава турското правителство да предприеме спешни мерки, за да гарантира зачитането на международните права на защита и прием на мигранти и лица, търсещи убежище; отбелязва подновяването на преговорите по споразумение за реадмисия между ЕС и Турция и настоятелно призовава Турция междувременно изцяло да прилага съществуващите двустранни споразумения за реадмисия с държавите-членки на ЕС; призовава турското правителство да засили сътрудничеството си с ЕС в областта на управлението на миграцията, борбата с трансграничната престъпност и трафика на хора; в този контекст отбелязва усилията на Турция с оглед сключване на работно споразумение с FRONTEX;

46.

Отбелязва все по-активната външна политика на Турция и оценява високо усилията, които тя полага, за да допринесе за намирането на решения в различни кризисни региони; призовава турското правителство да засили съгласуването на външната си политика с ЕС, по-специално по отношение на Иран; признава ролята на Турция като важен партньор на ЕС от гледна точка на реализацията на целите на външната политика на ЕС в Черноморския регион, Централна Азия и широкия Близък изток; призовава Съвета и Комисията да използват по-добре потенциала на близките отношения между ЕС и Турция в тези региони;

47.

Оценява непрестанния принос на Турция за европейската политика за сигурност и отбрана и операциите на НАТО; изразява съжаление обаче поради това, че възраженията на Турция продължават да блокират стратегическото сътрудничество НАТО-ЕС, простиращо се отвъд договореностите „Берлин плюс“, като това има отрицателни последици за закрилата на дислоцирания персонал на ЕС, и призовава настоятелно Турция да оттегли тези възражения във възможно най-кратък срок;

48.

Отново призовава турското правителство да подпише и представи за ратифициране Статута на Международния наказателен съд, като по този начин допълнително ще засили приноса и ангажимента на Турция към глобалната система за многостранно сътрудничество;

49.

Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да анализира взаимодействието между външните политики на ЕС и Турция и да го използва по-усилено, за да се допринесе за световната сигурност и стабилност;

50.

Призовава настоятелно Турция да действа прагматично и да направи всичко възможно, за да гарантира успеха на преговорите между лидерите на кипърските гърци и кипърските турци, които в момента достигат критичен етап; отбелязва, че това е вероятно последната възможност за уреждане на продължаващото вече дълго време разделение на острова; приветства изразената от генералния секретар на ООН висока оценка по отношение на решителните усилия на лидерите на двете общности в Кипър, г-н Христофиас и г-н Талат, за постигане на цялостно уреждане на този въпрос;

51.

Счита, че разрешаването на кипърския въпрос ще доведе до по-голяма стабилност, просперитет и сигурност за източната част на Средиземно море и ще позволи по-бързото подобряване на отношенията между ЕС и НАТО, както и деблокирането на процеса на присъединяване на Турция към Европейския съюз; ето защо предлага Турция да се присъедини към останалите гаранти, Гърция и Обединеното кралство, като се ангажира да подкрепи всяко споразумение, постигнато от г-н Христофиас и г-н Талат, с оглед обединение на Кипър, одобрено от Съвета за сигурност на ООН;

52.

Отбелязва специален доклад № 16/2009 на Сметната палата, в който се констатират редица слабости в управлението на предприсъединителната помощ за Турция; отбелязва обаче, че според оценката на Сметната палата подложените на одит проекти са постигнали планираните резултати, като е вероятно те да бъдат устойчиви; призовава Комисията да изпълни препоръките от доклада на Сметната палата при предоставянето на помощ по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), като по-специално определи приоритетите на целите и следователно на проектите в съответствие с критериите за присъединяване към ЕС; изисква от Комисията да започне, в частност, с извършването на оценка на цялата програма за предприсъединителна помощ и да представи доклад пред Европейския парламент относно нейното изпълнение;

53.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на генералния секретар на Съвета на Европа, на председателя на Европейския съд по правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на правителството и парламента на Република Турция.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/67

A.

като има предвид, че нараняванията с медицински игли могат да доведат до предаването на повече от 20 вируса, опасни за живота, включително хепатит B, хепатит C и ХИВ/СПИН, като по този начин представляват сериозен здравен проблем;

Б.

като има предвид, че нараняванията с медицински игли и други наранявания, причинени от остри медицински инструменти, представляват един от най-широко разпространените и сериозни рискове за здравните работници в цяла Европа; като има предвид, че болничният персонал и здравните специалисти често са изложени на риск от инфекции, причинени от наранявания в резултат от използването на игли или други остри инструменти;

В.

като има предвид, че независими проучвания показаха, че преобладаващата част от нараняванията с медицински игли може да се предотврати посредством по-добро обучение, по-добри условия на труд и повсеместното използване на по-безопасни медицински инструменти с интегрирани механизми за предпазване от наранявания с остри части;

Г.

като има предвид, че според експертите всяка година в Европейския съюз възникват повече от един милион наранявания с медицински игли;

Д.

като има предвид, че психологическото и емоционалното въздействие в резултат на нараняване с медицински игли или други остри инструменти може да е много голямо, дори когато впоследствие не настъпи предаване на инфекция, тъй като в продължение на много месеци работникът и неговото семейство са в неизвестност относно последиците за здравето от нараняването;

Е.

като има предвид, че инициативата за осигуряване на законодателно решение за ефикасна защита на здравните работници в Европа от потенциално смъртоносни инфекции, пренасяни по кръвен път, причинени от убождане с медицински игли и други остри медицински инструменти, води началото си от горепосочената резолюция от 6 юли 2006 г.;

Ж.

като има предвид, че съществува сериозен недостиг на здравен персонал и проучвания показват, че една от основните причини, поради която кариерата в здравния сектор се възприема като непривлекателна, са сериозните рискове за здравето, които възникват ежедневно; като има предвид, че Докладът за европейската конкурентоспособност за 2004 г. отчете нарастващия недостиг на работници в здравния сектор като въпрос, който поражда особена загриженост за Европейския съюз;

З.

като има предвид, че влизането в сила на рамковото споразумение ще представлява важен принос към защитата на здравето и безопасността на работниците в болничния сектор и в сектора на здравното обслужван;

И.

като има предвид, че е необходимо да се гарантира възможно най-високо равнище на безопасност в работната среда в болниците и при всяко упражняване на дейности в сферата на здравеопазването;

Й.

като има предвид, че законодателството в областта на социалните въпроси следва да избягва налагането на излишни административни, финансови и правни ограничения, които биха могли да възпрепятстват развитието на малките и средни предприятия;

1.

Приветства факта, че Комисията изиска становището на Парламента, по-специално тъй като това е въпрос, на който Парламентът обръща сериозно внимание в продължение на много години;

2.

Признава, че предложението за директива на Съвета включва най-значимите заключения от горепосочената резолюция от 6 юли 2006 г.;

3.

Приветства факта, че рамковото споразумение беше разработено на равни начала в сътрудничество между Европейска асоциация на работодателите в болничния сектор и в сектора на здравното обслужване (HOSPEEM) и Европейска синдикална федерация на работещите в сектора на обществените услуги (EPSU), които са признати от Комисията като европейски социални партньори в болничната система и в системата на здравното обслужване;

4.

Приветства факта, че в рамковото споразумение се съдържа клауза за „минималните стандарти“ без да се засягат действащите и бъдещите национални и общностни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците; припомня, че държавите-членки и/или социалните партньори следва да имат правото и да бъдат насърчавани да приемат допълнителни мерки, които да са по-благоприятни за работниците в съответната област;

5.

Препоръчва мерките, определени в предложението за директива, да бъдат незабавно приети и приложени, тъй като въпросните работници вече са в очакване в продължение на повече от пет години откакто този изключително сериозен въпрос беше поставен на вниманието на Комисията за пръв път;

6.

Призовава Комисията да изготви и публикува насоки, които да придружават споразумението и по този начин да способства за неговото безпроблемно прилагане във всички държави-членки;

7.

Призовава Комисията да следи процеса на прилагане на споразумението и редовно да информира Европейския парламент относно неговото прилагане;

8.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и социалните партньори, които са страни по рамковото споразумение.

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/69

A.

като има предвид, че понятието за свобода и независимост на медиите представлява съществен елемент от основното право на свобода на изразяване, провъзгласено от Всеобщата декларация за правата на човека;

Б.

като има предвид, че свободата на медиите е от първостепенно значение за демокрацията и зачитането на основните свободи предвид нейната основополагаща роля в гарантирането на свободата на изразяване на мнения и идеи, при спазване правата на малцинствата, включително на политическата опозиция, както и поради приноса ѝ за ефективното участие на хората в демократичните процеси, позволяващо провеждането на свободни и справедливи избори;

В.

като има предвид, че правото на обществеността да получава информация от плуралистични източници е основно за всяко демократично общество и за участието на гражданите в политическия и социалния живот на една страна;

Г.

като има предвид, че задължението, наложено съгласно Закона за социалната отговорност в радиото и телевизията, на всички медии да предават изцяло речите на държавния глава, не отговаря на принципите на плурализма;

Д.

като има предвид, че член 57 и член 58 от Конституцията на Венецуела гарантират свободата на изразяване, комуникация и информация;

Е.

като има предвид, че медиите трябва да спазват разпоредбите на закона; като има предвид, че закриването на която и да е медия следва да бъде крайна мярка, която се предприема единствено след като са дадени всички гаранции за справедлив процес, включително правото на защита и обжалване в независим съд;

Ж.

като има предвид, че през май 2007 г. излъчването на Radio Caracas Televisión беше спряно от президента Уго Чавес и че каналът беше принуден да стане международен, за да може да се излъчва по кабелна телевизия;

З.

като има предвид, че първите протести на студентското движение започнаха в резултат от свалянето на канала от ефир;

И.

като има предвид, че на 1 август 2009 г. правителството на Уго Чавес разпореди закриването на 34 радиостанции, като отказа да поднови лицензите им;

Й.

като има предвид, че през януари 2010 г. президентът Чавес нареди да бъдат свалени от ефир RCTV International (RCTV-I) и още пет кабелни и сателитни телевизионни канала (TV Chile, Ritmo Son, Momentum, America TV и American Network), тъй като те не излъчиха официалната реч на президента по случай 52-та годишнина от свалянето на Perez Jimenez; като има предвид, че два от тях - America TV и RCTV-I – все още са забранени;

К.

като има предвид, че новото спиране на излъчвания породи нова вълна студентски протести, които бяха сурово потушени от полицията в много щати и градове на страната, като тези събития причиниха смъртта на двама млади студенти в гр. Мерида и десетки ранени;

Л.

като има предвид, че тези мерки са предвидени за получаване контрол над медиите и за спиране на гласа им, а също така и за ограничаване на демократичното право на свобода на изразяване и на информация;

М.

като има предвид, че Организацията на американските държави (ОАД), чрез Междуамериканската комисия по правата на човека, предупреди, че това ново развитие – свалянето на канали от ефир – има огромни последици за правото на свобода на изразяване;

Н.

като има предвид, че президентът Чавес неотдавна заяви, че критикуването или противопоставянето на неговия режим чрез използване на сайтове за социални мрежи като Twitter и интернет и изпращане на кратки съобщения от мобилни телефони „е тероризъм“;

О.

като има предвид, че реформата на закона за науката и технологиите, която понастоящем се обсъжда от Националната асамблея на Венецуела, цели да регулира „информационната мрежа“ по начин, който би могъл да доведе до цензуриране на интернет;

П.

като има предвид, че Венецуела е подписала Международния пакт за икономически, социални и културни права и Американската конвенция за правата на човека;

Р.

като има предвид, че Венецуела има най-богатите енергийни запаси от всички страни в Латинска Америка, и като има предвид, че мерки като произволното конфискуване или експроприация, някои от които засягат интересите на ЕС, подриват основните социални и икономически права на гражданите;

С.

като има предвид, че някои близки до президента Чавес лидери като Ramón Carrizález, вицепрезидент и министър на отбраната, г-жа Yubiri Ortega, министър на околната среда, и г-н Eugenio Vázquez Orellana, председател на Централната банка, неотдавна подадоха оставките си;

Т.

като има предвид, че според доклада за 2009 г. на Transparency International Венецуела е една от най-корумпираните страни в света;

У.

като има предвид, че обстановката на несигурност и нивото на престъпността и насилието, превърнали Венецуела и столицата ѝ Каракас в едно от най-опасните места по света, създават загриженост у народа на Венецуела;

Ф.

като има предвид, че многото обиди, заплахи и атаки на президента Чавес, отправени към национални и международни лидери, пораждат безпокойство и са източник на голям брой ненужни случаи на напрежение, които понякога дори са довеждали до заповед за мобилизиране на войскови части за евентуална война с Колумбия;

1.

Изразява ужаса си от смъртта на двамата млади студенти Yonisio Carrillo и Marcos Rosales по време на протестите в Мерида, призовава органите да разследват причините за тяхната смърт и призовава съдебната система да се заеме с виновните;

2.

Изразява съжаление поради решението на правителството повече да не позволява излъчването на тези канали във Венецуела и призовава за тяхното възстановяване;

3.

Призовава органите на Венецуела да преразгледат това решение, както и задължението да се излъчват изцяло всички речи на държавния глава;

4.

Припомня на правителството на Боливарска република Венецуела задължението му да спазва свободата на изразяване и мнение и свободата на печата съгласно собствената му конституция и съгласно различните международни и регионални конвенции и харти, които Венецуела е подписала;

5.

Призовава правителството на Венецуела в името на принципа за безпристрастност на държавата да гарантира еднакво правно третиране на всички медии, включително интернет, публични или частни, независимо от каквито и да било политически или идеологически съображения;

6.

Убеден е, че венецуелските медии следва да гарантират плуралистичното представяне на политическия и социалния живот във Венецуела;

7.

Вярва, че Националната комисия по телекомуникации следва да демонстрира своята независимост от политическите и икономически сили и да обезпечи безпристрастен плурализъм;

8.

Приканва правителството на Венецуела да бъде предано на ценностите на правовата държава и да насърчава, защитава и спазва правото на свобода на изразяване, включително в интернет, и правото на събрания;

9.

Посочва, че съгласно Междуамериканската демократична харта на Организацията на американските държави в една демокрация, освен ясната и необходима легитимност на идването на власт, основаваща се и получена чрез избори, трябва да се спазва и легитимност на управлението, и тя трябва да се основава на зачитане на плурализма, установените правила, действащата конституция, законите и принципите на правовата държава като гаранция за напълно действаща демокрация, и това задължително трябва да включва зачитане на мирната и демократична политическа опозиция, особено когато тази опозиция е резултат от избори и се ползва от мандат на народа;

10.

Дълбоко е загрижен за тенденциите в посока авторитаризъм на правителството на президента Уго Чавес, чиито действия са насочени към отслабване на демократичната опозиция и ограничаване правата и свободите на гражданите;

11.

Приканва правителството на Венецуела, предвид парламентарните избори на 26 септември 2010 г., да спазва правилата на демокрацията и принципите на свобода на изразяване, събрания, сдружаване и избори;

12.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, правителството и Националната асамблея на Боливарска република Венецуела, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.