ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/2

Решение на Съда (четвърти състав) от 6 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-222/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) - Електронни съобщения - Мрежи и услуги - Член 12 - Остойностяване на задълженията за предоставяне на универсална услуга - Социален елемент на универсалната услуга - Член 13 - Финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга - Установяване на несправедливо затруднение)

2010/C 328/02

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: H. van Vliet и A. Nijenhuis)

Ответник: Кралство Белгия (представители: T. Materne и M. Jacobs, както и S. Depré, avocat)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неправилно транспониране на член 12, параграф 1 и член 13, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) и на част А от приложение IV към същата директива — Социален елемент на универсалната услуга — Определяне на предприятията — Предоставяне на особени тарифни условия — Липса на прозрачност

Диспозитив

Като,

—	от една страна, не е предвидило при изчисляването на нетните разходи за предоставянето на социалния елемент от универсалната услуга да се отчитат търговските предимства, включително нематериалните ползи за операторите, които осигуряват тази услуга, и

—

от друга страна, е установило общо и въз основа на изчислението на нетните разходи на доставчика на универсалната услуга, който по-рано е бил единственият доставчик на тази услуга, че всички предприятия, които вече са длъжни да предоставят посочената услуга, действително търпят несправедливо затруднение поради предоставянето ѝ, без да е извършило конкретна преценка както на нетните разходи на всеки оператор за предоставянето на универсалната услуга, така и на всички характеристики на този оператор като равнището на оборудването му и икономическото и финансовото му положение,

Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 12, параграф 1 и съответно по член 13, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга).

2.	Отхвърля иска в останалата му част.

3.	Осъжда Кралство Белгия да понесе две трети от съдебните разноски. Осъжда Европейската комисия да понесе останалата една трета.

(1) ОВ C 209, 15.8.2008 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/2

Решение на Съда (четвърти състав) от 6 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Grondwettelijk Hof, Белгия) — Base NV, Euphony Benelux NV, Mobistar SA, Uninet International NV, T2 Belgium NV, KPN Belgium NV/Ministerraad

(Дело C-389/08) (1)

(Електронни съобщения - Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) - Член 2, буква ж) и членове 3 и 4 - Национален регулаторен орган - Национален законодател, действащ в качеството на национален регулаторен орган - Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) - Мрежи и услуги - Член 12 - Остойностяване на задълженията за предоставяне на универсална услуга - Социален елемент на универсалната услуга - Член 13 - Финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга - Установяване на несправедливо затруднение)

2010/C 328/03

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Grondwettelijk Hof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Base NV, Euphony Benelux NV, Mobistar SA, Uninet International NV, T2 Belgium NV, KPN Belgium NV

Ответник: Ministerraad

В присъствието на: Belgacom NV

Предмет

Преюдициално запитване — Grondwettelijk Hof (Белгия) — Тълкуване на член 12 Директива № 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51., Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) — Остойностяване на задълженията за предоставяне на универсална услуга — Липса на преценка за всеки конкретен случай

Диспозитив

Сама по себе си Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) по принцип допуска националният законодател да действа в качеството на национален регулаторен орган по смисъла на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), стига при изпълнението на тези функции законодателят да отговаря на предвидените в посочените директиви условия за опит, независимост, безпристрастност и прозрачност и стига заинтересованите лица да могат ефективно да обжалват пред независим орган решенията, които законодателят взема при изпълнението на тези функции, като в случая проверката за наличието на тези предпоставки е в правомощията на Grondwettelijk Hof.

Член 12 от Директива 2002/22 допуска националният регулаторен орган да приеме — общо и въз основа на изчислението на нетните разходи на доставчика на универсалната услуга, който преди това е бил единственият доставчик на тази услуга, — че предоставянето на посочената услуга може да представлява несправедливо затруднение за предприятията, които вече са определени да предоставят универсална услуга.

3.	Член 13 от Директива 2002/22 не допуска посоченият орган да установи — пак общо и въз основа на същите изчисления, — че тези предприятия действително търпят несправедливо затруднение поради предоставянето на тази услуга, без да извърши конкретна преценка на положението на всяко от предприятията.

(1) ОВ C 285, 8.11.2008 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/3

Решение на Съда (голям състав) от 5 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-512/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Член 49 ЕО - Социална сигурност - Медицински услуги, които е планирано да се извършат в друга държава членка и които изискват използването на тежко материално оборудване - Изискване за предварително разрешение - Планирано лечение, извършено в друга държава членка - Разлика между равнището на покриване на разходите, което е в сила съответно в държавата членка по осигуряване и в държавата членка по пребиваване - Право на осигуреното лице да иска намеса на компетентната институция, допълваща намесата на институцията на държавата членка по пребиваване)

2010/C 328/04

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: N. Yerrell, G. Rozet и E. Traversa)

Ответник: Френска република (представители: A. Czubinski и G. de Bergues)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представител: J.M. Rodríguez Cárcamo), Република Финландия (представител: A. Guimaraes-Purokoski), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: I. Rao, S. Ossowski и M.-E. Demetriou, Barrister)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 49 ЕО — Необходимост от предварително разрешение от властите на държавата по осигуряване за възстановяване на разходи за някои извънболнични медицински услуги, предоставени в друга държава членка — Невъзстановяване на разликата между сумата, получена от осигуреното лице, на което са предоставени болнични услуги в държава членка, различна от държавата по осигуряване, и сумата, която то би имало право да получи, ако същите услуги му бяха предоставени в държавата по осигуряване — Необосновани пречки пред свободното предоставяне на услуги

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

3.	Кралство Испания, Република Финландия, както и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/4

Решение на Съда (втори състав) от 7 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen — Белгия) — Наказателно производство срещу Vítor Manuel dos Santos Palhota, Mário de Moura Gonçalves, Fernando Luis das Neves Palhota, Termiso Lda

(Дело C-515/08) (1)

(Свободно предоставяне на услуги - Членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС - Командироване на работници - Ограничения - Работодатели, установени в друга държава членка - Даване на входящ номер на предварителната декларация за командироване - Социални или трудови документи - Документи, равностойни на предвидените от правото на приемащата държава - Копие - Предоставяне на разположение на националните органи)

2010/C 328/05

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen

Страни в главното производство

Vítor Manuel dos Santos Palhota, Mário de Moura Gonçalves, Fernando Luis das Neves Palhota, Termiso Lda

Предмет

Преюдициално запитване — Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen — Тълкуване на членове 49 ЕО и 50 ЕО — Национална правна уредба, задължаваща предприятията от сектора на строителството, които извършват временно строителни работи в държава членка, да представят декларация за командироване пред органите на приемащата държава членка

Диспозитив

Членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС не допускат правна уредба на държава членка, предвиждаща, че установен в друга държава членка работодател, който командирова работници на територията на първата държава, трябва да подаде предварително декларация за командироване, доколкото започването на предвиденото командироване зависи от уведомяването на този работодател за входящия номер на декларацията и доколкото националните органи на първата държава разполагат със срок от пет работни дни за извършване на уведомяването.

Членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС допускат правна уредба на държава членка, предвиждаща, че установен в друга държава членка работодател, който командирова работници на територията на първата държава, трябва през периода на командироване да държи на разположение на нейните национални органи копие на документите, равностойни на социалните или трудовите документи, които се изискват от правото на първата държава, както и да ги изпрати на посочените органи след приключване на този период.

(1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/4

Решение на Съда (втори състав) от 7 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от House of Lords — Обединено кралство) — Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs/Loyalty Management UK Limited (C-53/09), Baxi Group Ltd (C-55/09)

(Съединени дела C-53/09 и С-55/09) (1)

(Шеста директива ДДС - Данъчна основа - Система за популяризиране на продажби - Програма за лоялни клиенти, която им дава възможност да получават точки от търговци и да ги заменят срещу подаръци за лоялни клиенти - Плащания, извършвани от организатора на програмата на доставчиците на подаръците за лоялни клиенти - Плащания, извършвани от търговеца на организатора на програмата, доставящ подаръците за лоялни клиенти)

2010/C 328/06

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

House of Lords

Страни в главното производство

Жалбоподател: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Ответници: Loyalty Management UK Limited, (C-53/09), Baxi Group Ltd (C-55/09)

Предмет

Преюдициално запитване — House of Lords — тълкуването на член 5, член 6, член 11, A, параграф 1, буква a) и на член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) — Данъчна основа — Програма за лоялни клиенти, която им дава възможност да събират точки от участващите търговци и да ги заменят при съответните одобрени търговци срещу подаръци за лоялни клиенти или срещу ваучери за покупка — Заплащане на определена такса от организатора на програмата на съответния одобрен търговец в случай на замяна на точки — Програма за лоялни клиенти, която дава възможност на клиентите на предприятие — данъчнозадължено лице — да събират точки при покупките си и да заменят тези точки срещу подаръци, предоставяни от трето дружество за реклама и маркетинг, натоварено с управлението на тази програма — Размяна на точки, позволяваща на данъчнозадълженото лице да заплати на третото дружество препоръчителната продажна цена на предоставените от него подаръци

Диспозитив

В рамките на програма за лоялни клиенти като разглежданата по главните производства член 5, член 6, член 11, A, параграф 1, буква a) и член 17, параграф 2 в редакцията му, следваща от член 28е, точка 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 година, следва да се тълкуват в смисъл, че:

—

извършваните плащания по дело C-53/09 от организатора на разглежданата програма на доставчиците, които доставят подаръци за лоялните клиенти, следва да се считат за заплащана от трето лице насрещна престация за доставката на стоките на тези клиенти или евентуално за насрещна престация за доставката на услуги на посочените клиенти. Запитващата юрисдикция обаче следва да провери дали тези плащания включват и насрещна престация за предоставянето на друга услуга, и че

—

извършваните плащания по дело C-55/09 от спонсора на организатора на разглежданата програма, в която организаторът доставя подаръци за лоялните клиенти, следва да бъдат считани отчасти за заплатена от трето лице насрещна престация за доставката на стоки на тези клиенти и отчасти за насрещна престация за услугите, предоставени от организатора на тази програма в полза на спонсора.

(1) ОВ C 90, 18.04.2009 г.

ОВ С 148, 05.06.2010 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/5

Решение на Съда (трети състав) от 7 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-154/09) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2002/22/ЕО - Електронни съобщения - Мрежи и услуги - Член 3, параграф 2 и член 8, параграф 2 - Определяне на предприятията, носители на задълженията за предоставяне на универсална услуга - Неправилно транспониране)

2010/C 328/07

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Guerra e Andrade и A. Nijenhuis)

Ответник: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes и L. Morais, advogado)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 3, параграф 2 и член 8, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) — Определяне на предприятията, носители на задълженията за предоставяне на универсална услуга

Диспозитив

Като не е транспонирала правилно в националното право разпоредбите на правото на Съюза, уреждащи определянето на доставчика или доставчиците на универсалната услуга, и при всяко положение като не е осигурила прилагането на тези разпоредби на практика Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 3, параграф 2 и член 8, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга).

2.	Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 153, 4.7.2009 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/5

Решение на Съда (трети състав) от 7 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — (Обединеното кралство) — Secretary of State for Work and Pensions/Taous Lassal

(Дело C-162/09) (1)

(Преюдициално запитване - Свободно движение на хора - Директива 2004/38/ЕО - Член 16 - Право на постоянно пребиваване - Прилагане във времето - Срокове, изтекли преди датата на транспониране)

2010/C 328/08

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Secretary of State for Work and Pensions

Ответник: Taous Lassal

в присъствието на: The Child Poverty Action Group

Предмет

Преюдициално запитване — Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Тълкуване на член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) — Гражданин на Съюза, пребивавал законно в Обединеното кралство в продължение на пет години преди 30 април 2006 г., краен срок за транспониране на директивата, и впоследствие напуснал страната за период от 10 месеца — Вземане предвид на периода, изтекъл преди 30 април 2006 г., за признаване на право на постоянно пребиваване

Диспозитив

Член 16, параграфи 1 и 4 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

с оглед на придобиването на правото на постоянно пребиваване по член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 трябва да се вземат предвид периодите на непрекъснато пребиваване в продължение на пет години, изтекли преди датата на транспониране на тази директива, а именно 30 април 2006 г., в съответствие с предхождащи тази дата разпоредби на правото на Съюза, и

—

отсъствията от приемащата държава членка за срок, ненадвишаващ две последователни години, настъпили преди 30 април 2006 г. и след законно пребиваване в продължение на непрекъснат срок от пет години, изтекъл преди тази дата, не могат да засегнат придобиването на правото на постоянно пребиваване по посочения член 16, параграф 1 от Директива 2004/38.

(1) ОВ C 153, 4.7.2009 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/6

Решение на Съда (голям състав) от 5 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Административен съд София — град, България) — Георги Иванов Елчинов/Национална здравноосигурителна каса

(Дело C-173/09) (1)

(Социално осигуряване - Свободно предоставяне на услуги - Здравно осигуряване - Болнично лечение, предоставено в друга държава членка - Предварително разрешение - Условия за прилагане на член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Условия и ред за възстановяване на направените в друга държава членка болнични разходи на осигуреното лице - Задължение на нисшестоящия съд да спазва дадените от висшестоящ съд указания)

2010/C 328/09

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София — град

Страни в главното производство

Жалбоподател: Георги Иванов Елчинов

Ответник: Национална здравноосигурителна каса

Предмет

Преюдициално запитване — Административен съд София-град — Тълкуване на член 49 от Договора за ЕО и на член 22, параграф 1, буква в) и параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31) — Здравно осигуряване — Отказ от компетентната национална институция да издаде разрешение за финансиране от нейния бюджет на разходи (формуляр Е 112) с оглед получаването на по-ефикасно медицинско лечение в държава членка, различна от тази на пребиваване на осигурения пациент — Презумпция за необходима връзка между това финансиране и съществуването на този вид лечение на територията на страната — Понятие за лечение, което заинтересованото лице не може да получи в държавата членка на пребиваване — Условия за разрешаване на финансирането и приложима система за възстановяването на направените разходи — Задължение на нисшестоящия съд да спазва дадените от висшестоящия съд указания за тълкуване, които счита за противоречащи на общностното право

Диспозитив

Правото на Съюза не допуска националният съд, който следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд след касация, да бъде обвързан съгласно националното процесуално право от направените от висшестоящия съд правни изводи, когато въз основа на тълкуването, което е поискал от Съда, намира, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза.

Член 49 ЕО и член 22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година, не допускат правна уредба на държава членка, тълкувана в смисъл, че при всички положения е изключено да се покрият разходите за болнично лечение, получено в друга държава членка без предварително разрешение.

Що се отнася до лечение, което не може да бъде получено в държавата членка, на чиято територия пребивава осигуреното лице, член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1408/71 в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се откаже издаване на разрешението, което се изисква съгласно параграф 1, буква в), подточка i) от този член:

—

когато чрез прилагане на обичайните принципи на тълкуване и след основана на обективни и недискриминационни критерии проверка при отчитане на всички релевантни медицински факти и наличните научни данни се установи — при положение че предвидените от националното законодателство обезщетения са установени в списък, който не упоменава изрично конкретния приложен способ на лечение, а посочва типове лечение, заплащани от компетентната институция — че този способ на лечение съответства на посочени в списъка типове лечение, и

—	когато в държавата членка, на чиято територия пребивава осигуреното лице, не може своевременно да бъде предоставено алтернативно, еднакво ефикасно лечение.

Същият член не допуска при прилагането на тази разпоредба компетентните по молбата за предварително разрешение национални органи да презумират, че ако болничното лечение не може да бъде получено в държавата членка, на чиято територия пребивава осигуреното лице, то това лечение не е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на тази държава, и обратно — че ако болничното лечение е сред посочените обезщетения, то може да бъде предоставено в тази държава членка.

Когато е установена незаконосъобразност на отказа за издаване на разрешението, което се изисква съгласно член 22, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент № 1408/71 в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, а болничното лечение е приключило и осигуреното лице е направило съответните разходи за него, националният съд трябва по реда на националното процесуално право да задължи компетентната институция да възстанови на посоченото осигурено лице сумата, която тази институция по принцип би поела, ако разрешението бе надлежно издадено.

Размерът на сумата се определя съгласно разпоредбите на законодателството, което се прилага за институцията на държавата членка, на чиято територия е предоставено болничното лечение. Ако така изчисленият размер е по-нисък от този, който би се получил при прилагането на действащата правна уредба в държавата членка на местопребиваване в случай на хоспитализация в нея, компетентната институция за своя сметка трябва допълнително да възстанови на осигуреното лице и разликата между тези две суми, но в границите на действително направените разходи.

(1) ОВ C 180, 1.8.2009 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/7

Решение на Съда (първи състав) от 7 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Република Полша) — Kronospan Mielec sp. z o.o./Dyrektor Izby Skarbowej w Rzeszowie

(Дело C-222/09) (1)

(Шеста директива ДДС - Член 9, параграф 2, букви в) и д) - Научноизследователски и развойни дейности, извършвани от инженери - Определяне на мястото на доставка на услуги)

2010/C 328/10

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Kronospan Mielec sp. z o.o.

Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Rzeszowie

Предмет

Преюдициално запитване — Naczelny Sąd Administracyjny — Тълкуване на член 9, параграф 2, буква в), първо тире и на буква д), трето тире от Директива 77/388/ЕИО: Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1), както и на член 52, буква a) и на член член 56, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Определяне на мястото на данъчно привързване — Научноизследователски и развойни услуги, предоставени на данъчнозадължено лице, установено в Европейската общност, но извън държавата членка, в която услугите се извършват физически — Класиране на тези услуги било като „научноизследователски дейности“, било като „услуги, извършвани от инженери“

Диспозитив

Доставки на услуги, които се състоят в извършването на научноизследователски и развойни дейности в областта на околната среда и технологиите от инженери, установени в една държава членка, по поръчка и в полза на получател, установен в друга държава членка, трябва да бъдат квалифицирани като „услуги, извършвани от […] инженери“ по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа.

(1) ОВ C 220, 12.9.2009 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/8

Решение на Съда (пети състав) от 7 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Bolzano — Италия) — Наказателно производство срещу Martha Nussbaumer

(Дело C-224/09) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 92/57/ЕИО - Минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци - Член 3 - Задължения за определяне на координатор за безопасни и здравословни условия, както и за изработване на план за безопасни и здравословни условия)

2010/C 328/11

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Bolzano

Страна в главното производство

Martha Nussbaumer

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale di Bolzano — Тълкуване на член 3 от Директива 92/57/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци (Осма специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)(ОВ L 245, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 236) — Частни строителни работи, за които не се изисква разрешение за строеж — Дерогация от задължението за определяне на координатор за безопасните и здравословни условия при изработването на проекта за конструкцията или при изпълнението му

Диспозитив

Член 3 от Директива 92/57/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци (Осма специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) трябва да се тълкува по следния начин:

—

параграф 1 от посочения член не допуска национална правна уредба, която позволява, за строителен участък, включващ частни строителни работи, за които не се изисква разрешение за строеж, на който строителен участък ще има повече от един изпълнител, дерогиране от задължението на инвеститора или на отговорника за строителната дейност да назначи координатор за безопасни и здравословни условия при изработването на проекта за конструкцията или във всеки случай преди извършването на работите,

—

параграф 2 от същия член не допуска национална правна уредба, която ограничава задължението за координатора по изпълнението на конструкцията да изработи план за безопасни и здравословни условия само до единствената хипотеза, в която на строителен участък за частни строителни работи, които не изискват разрешение за строеж, са ангажирани няколко предприятия, и която уредба не взема предвид като критерий за това задължение особените рискове като визираните в приложение II към посочената директива.

(1) ОВ C 205, 29.08.2009 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/8

Решение на Съда (пети състав) от 7 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Augstākās tiesas Senāts, Република Латвия) — Stils Met SIA/Valsts ieņēmumu dienests

(Дело C-382/09) (1)

(Обща митническа тарифа - Тарифно класиране - Комбинирана номенклатура - Глава 73 - Стоманени въжета и кабели - Позиция 7312 - Код по ТАРИК - Грешка в тарифното класиране - Пускане на стоките в свободно обращение - Регламент (ЕО) № 384/96 - Антидъмпингови мита - Глоба в размер, равняващ се на общия размер на антидъмпинговите мита)

2010/C 328/12

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākās tiesas Senāts

Страни в главното производство

Ищец: Stils Met SIA

Ответник: Valsts ieņēmumu dienests

Предмет

Преюдициално запитване — Augstakas tiesas Senats — Тълкуване на глава 73 от приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1789/2003 на Комисията от 11 септември 2003 година (ОВ L 281, стр. 1) и с Регламент (ЕО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 г. (ОВ L 327, стр. 1) — Тълкуване на член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223) — Стоманени въжета и кабели, които са без покритие или само поцинковани, независимо от химическия им състав, по-специално тези от легирана стомана, и не са с произход от Молдова и от Мароко — Класиране в позиции 7312108219, 7312108419, 7312108619 от комбинираната номенклатура през 2004 г. и 2005 г. — Национално законодателство, предвиждащо санкция в размер, съответстващ на този на антидъмпинговото мито

Диспозитив

Интегралната тарифа на Европейските общности, въведена в член 2 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията ѝ, приложима през 2004 г. и 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че кабели от стомана, която не е неръждаема, които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm, и които не са с произход от Молдова или Мароко, спадат към кодове по ТАРИК 7312108219, 7312108419 или 7312108619 в зависимост от размера на напречното им сечение.

Член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда в случай на грешка при тарифното класиране на стоки, внесени на митническата територия на Съюза, да се налага глоба, равняваща се на общия размер на антидъмпинговите мита, дължими за тези стоки, доколкото размерът на тази глоба се определя при условия, аналогични на тези, които уреждат в националното право нарушения от същото естество и със същата тежест и които придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши преценка в това отношение.

(1) ОВ C 297, 5.12.2009 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/9

Решение на Съда (пети състав) от 7 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Република Словения

(Дело C-49/10) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 2008/1/ЕО - Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването - Изисквания за предоставяне на разрешителни за съществуващи инсталации - Липса на транспониране в определения срок)

2010/C 328/13

Език на производството: словенски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представител: A. Alcover San Pedro)

Ответник: Република Словения (представител: N. Pintar Gosenca)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 5, параграф 1 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 24, стр. 8) — Изисквания за предоставяне на разрешителни за съществуващи инсталации — Задължение за гарантиране, че такива инсталации ще бъдат експлоатирани в съответствие с изискванията на директивата

Диспозитив

Като не е приела в определения срок всички необходими мерки в областта на предоставянето на разрешителни за промишлени инсталации съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, Република Словения не е изпълнила задълженията си по тази директива.

2.	Осъжда Република Словения да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 80, 27.3.2010 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/9

Решение на Съда (седми състав) от 7 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Гръцка република

(Дело C-127/10) (1)

(Неизпълнение на задължения на държава членка - Директива 2006/42/ЕО относно машините - Липса на транспониране в предписания срок)

2010/C 328/14

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Karanasou Apostolopoulou и G. Zavvos, agents)

Ответник: Република Гърция (представител: N. Dafniou, agent)

Предмет

Неизпълнение на задължения на държава членка — Невъвеждане в предвидения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО (преработен текст)

Диспозитив

Като не е въвела в предписания срок необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО, и при всички положения, като не е уведомила Комисията за тези разпоредби, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по силата на тази директива.

2.	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 113, 1.5.2010 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/10

Решение на Съда (трети състав) от 5 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Supreme Court — Ирландия) — J. McB./L. E.

(Дело C-400/10) (1)

(Съдебно сътрудничество по граждански дела - Брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност - Хагска конвенция от 25 октомври 1980 година за гражданските аспекти на международното отвличане на деца - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Деца, чиито родители не са сключили брак - Право на бащата да упражнява родителски права - Тълкуване на понятието „право на упражняване на родителски права“ - Основни принципи на правото и Харта на основните права на Европейския съюз)

2010/C 328/15

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Жалбоподател: J. McB.

Ответник: L. E.

Предмет

Преюдициално запитване — Supreme Court — Тълкуване на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183) — Дете, чиито родители не са сключили брак — Право на бащата да упражнява родителски права — Национална правна уредба, която изисква за бащата да е постановено решение от компетентната юрисдикция, за да може той да се позовава на правото да упражнява родителски права над детето, поради което отвеждането на детето от мястото на обичайното му пребиваване или неговото задържане би било неправомерно

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правото на държава членка да подчинява предоставянето на право на упражняване на родителски права на баща, който не е сключил брак с майката на детето, на условието компетентната национална юрисдикция да е постановила решение за предоставяне на упражняването на родителски права на бащата, поради което отвеждането или задържането на детето от майката да може да бъде неправомерно по смисъла на член 2, точка 11 от този регламент.

(1) ОВ C 260, 25.9.2010 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/10

Иск, предявен на 22 юли 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Нидерландия

(Дело C-368/10)

()

2010/C 328/18

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Zadra и F. Wilman)

Ответник: Кралство Нидерландия

Искания на ищеца

—

да се установи, че Кралство Нидерландия не изпълнява задълженията си по посочените по-нататък разпоредби от Директива 2004/18/ЕО, доколкото при възлагането на обществена поръчка за доставка и поддръжка на автомати за кафе, публикувана под номер 2008/S 158-213630, възлагащият орган:

—	нарушава член 23, параграфи 6 и 8 от Директива 2004/18/ЕО (1), като предвижда в техническите спецификации, че следва да се ползват етикетите за качество Max Havelaar- и EKO или други етикети за качество, които при всички положения имат сходни или идентични критерии,

—

нарушава член 48, параграфи 1 и 2, член 44, параграф 2 и при всички положения член 2 от Директивата, като предвижда, че при проверката на възможностите на стопанските субекти да изпълнят възложената поръчка се използват критерии и доказателства относно стабилността на продажбите и социалната ангажираност на съответните предприятия,

—	нарушава член 53, параграф 1 от Директивата, като при формулиране на критериите за възлагане на обществената поръчка посочва, че се вземат предвид етикетите за качество Max Havelaar- и/или EKO или други етикети за качество, които при всички положения имат сходни или идентични критерии;

—	да се осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Според Комисията в рамките на откритата от провинция Noord-Holland процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка и поддръжка на кафе автомати Нидерландия не изпълнява задълженията си съгласно правото на Съюза и по-специално задълженията си по Директива 2004/18/ЕО. Установяват се нарушения на член 23, параграфи 6 и 8 от посочената директива — с оглед съдържанието на техническите спецификации, на член 48, параграфи 1 и 2, на член 44, параграф 2 и при всички положение на член 2 от Директивата — с оглед проверката на възможностите на стопанските субекти да изпълнят обществената поръчка, както и на член 53, параграф 1 от Директивата — с оглед предвидените критерии за възлагане на обществената поръчка.

(1) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОB L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/11

Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof Amsterdam (Нидерландия) на 26 юли 2010 г. — National Grid Indus BV/Inspecteur van de Belastingdienst Rijnmond/kantoor Rotterdam

(Дело C-371/10)

()

2010/C 328/19

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof Amsterdam

Страни в главното производство

Жалбоподател: National Grid Indus BV

Ответник: Inspecteur van de Belastingdienst Rijnmond/kantoor Rotterdam

Преюдициални въпроси

Ако държава членка обложи с данък върху окончателната (търговска) сметка учредено в нея дружество, в случай че то прехвърли седалището си в друга държава членка, може ли при настоящото състояние на общностното право това дружество да се позове на член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС) срещу първата държава членка?

В случай на положителен отговор по първия въпрос: с разглеждания данък върху окончателната (търговска) сметка, който се начислява върху прехвърлените от държавата по произход в приемащата държава имуществените активи по тяхната увеличена стойност към момента на прехвърлянето на седалището, като не съществува възможност за отлагане на данъчното облагане и не може да се вземат предвид последващи обезценявания на тези активи, нарушава ли се член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС) в смисъл, че съществуването на разглеждания данък не може да се оправдае от необходимостта за разпределяне на данъчния суверенитет между държавите членки?

От значение ли е за отговора на предходния въпрос също и обстоятелството, че разглежданият данък върху окончателната (търговска) сметка се отнася до печалба (от валутни разлики), реализирана в данъчната юрисдикция на Нидерландия, при положение че този вид печалба не може да се вземе предвид за целите на данъчното облагане по приложимия данъчноправен режим на приемащата държава?

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/12

Иск, предявен на 2 август 2010 г. — Европейска комисия/Република Австрия

(Дело C-387/10)

()

2010/C 328/20

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и W. Mölls)

Ответник: Република Австрия

Искания на ищеца

—

да се постанови, че като е приела и оставила в сила разпоредби, съгласно които единствено австрийските данъчни консултанти, одитори или кредитни институции могат да бъдат данъчни представители на инвестиционни фондове и на фондове за недвижими имоти, Република Австрия не е изпълнила задълженията си по член 49 ЕО и по член 36 от Споразумението за ЕИП,

—	да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Според Комисията разпоредбите, съгласно които единствено австрийските данъчни консултанти, одитори или кредитни институции могат да бъдат данъчни представители на инвестиционни фондове и на фондове за недвижими имоти, създават изискване за установяване, ограничаващо свободното предоставяне на услуги.

Обратно на становището на Австрия, със спорните разпоредби не можело да се подобри нито качеството на данъчното представителство, нито да се защитят интересите на инвеститорите и на финансовата администрация от надлежно изпълнение на данъчните задължения. Следователно според Комисията трябва да се приеме, че ограничението на свободното предоставяне на услуги е необосновано.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/12

Иск, предявен на 27 август 2010 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело С-428/10)

()

2010/C 328/21

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Braun и L. de Schietere de Lophem)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (1), или във всеки случай като не е съобщила на Комисията за посочените разпоредби, Френската република не е изпълнила задълженията си по тази директива;

—	да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2007/36/ЕО е изтекъл на 3 август 2009 г. Към момента на предявяване на настоящия иск обаче ответната страна все още не е предприела всички необходими мерки за транспониране на директивата или във всеки случай не ги е съобщила на Комисията.

(1) ОВ L 184, стр. 17

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/12

Преюдициално запитване, отправено от Cour d'appel de Mons (Белгия) на 13 септември 2010 г. — État belge — SPF Finances/BLM SA

(Дело C-436/10)

()

2010/C 328/22

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Mons

Страни в главното производство

Жалбоподател: État belge — SPF Finances

Ответник: BLM SA

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (1), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която ползването от страна на управителя за лични или на неговото семейство нужди на част от сграда, построена или държана от данъчнозадължено юридическо лице по силата на вещно право върху недвижим имот, се разглежда — доколкото представлява отдаване под наем или аренда на недвижимо имущество по смисъла на посочения член 13, Б, буква б) — като освободена доставка на услуги, когато този дълготраен актив поражда право на приспадане на платения по получени доставки данък?

(1) ОВ L 145, стр. 1.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/13

Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bacău (Румъния) на 13 септември 2010 г. — Lilia Druțu/Direcția Generală a Finanțelor Publice Bacău, Administrația Finanțelor Publice Bacău

(Дело C-438/10)

()

2010/C 328/23

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bacău

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lilia Druțu

Ответници: Direcția Generală a Finanțelor Publice Bacău, Administrația Finanțelor Publice Bacău

Преюдициални въпроси

[…] Допуска ли член 110, параграф 1 (предишен член 90 ДЕО) от Договора вътрешна такса, заплащането на която да бъде условие за първата регистрация в Румъния на вече регистрирани в държава — членка на ЕС леки автомобили, при положение че леките автомобили, вече регистрирани в Румъния, могат да бъдат предмет на сделки без събиране на подобна такса.

Като се има пред вид, че член 110, параграф 2 от Договора има за цел отстраняването на факторите, които могат да дават закрила на националния пазар и да нарушават принципите на конкуренцията, от които се ръководи общностният пазар, въвеждането на изключения от задължението за плащане на таксата за замърсяване, в които попадат и леките автомобили вътрешно производство, съставлява мярка, която дава закрила на националния автомобилостроителен отрасъл.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/13

Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bacău (Румъния) на 13 септември 2010 г. — SC DRA SPEED SRL/Direcția Generală a Finanțelor Publice Bacău, Administrația Finanțelor Publice Bacău

(Дело C-439/10)

()

2010/C 328/24

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bacău

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC DRA SPEED SRL

Ответник: Direcția Generală a Finanțelor Publice Bacău, Administrația Finanțelor Publice Bacău

Преюдициални въпроси

Член 110, параграф 1 [ДФЕС] (предишен член 90 ЕО), съгласно който „нито една държава-членка не може да налага, пряко или косвено, каквито и да било вътрешни данъци върху стоките на други държави-членки, които надвишават наложените пряко или косвено върху подобните местни стоки“, не допуска въвеждането за автомобилите с характеристиките, определени в Ordonanța de Urgență a Guvernului № 50/2008, на такса за замърсяване, налагана при първата им регистрация на територията на държава членка, такса, която може да представлява вътрешен данък върху стоките от други държави членки, като се има пред вид, че таксата не се събира при пререгистрацията в Румъния на автомобил, чиито характеристики са еднакви с характеристиките на внесен употребяван автомобил.

Член 110, параграф 2 ДФЕС (предишен член 90 ДЕО), съгласно който никоя държава-членка не може да налага върху стоките от други държави-членки вътрешни данъци от такъв характер, че да дава косвена закрила на други стоки, не допуска въвеждането за автомобилите с характеристиките, определени в Ordonanța de Urgență a Guvernului № 50/2008, на такса за замърсяване, която се събира при първата им регистрация на територията на държава членка, като се има пред вид, че с Ordonanța de Urgență a Guvernului № 218/2008 от плащане на таксата за замърсяване е освободена онази категория автомобили, която съответства на техническите характеристики на произведените в Румъния автомобили.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/14

Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bacău (Румъния) на 13 септември 2010 г. — SC SEMTEX SRL/Direcția Generală a Finanțelor Publice Bacău, Administrația Finanțelor Publice Bacău

(Дело C-440/10)

()

2010/C 328/25

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bacău

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC SEMTEX SRL

Ответник: Direcția Generală a Finanțelor Publice Bacău, Administrația Finanțelor Publice Bacău

Преюдициални въпроси

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/14

Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bacău (Румъния) на 13 септември 2010 г. — Ioan Anghel/Direcția Generală a Finanțelor Publice Bacău, Administrația Finanțelor Publice Bacău

(Дело C-441/10)

()

2010/C 328/26

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bacău

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ioan Anghel

Ответник: Direcția Generală a Finanțelor Publice Bacău, Administrația Finanțelor Publice Bacău

Преюдициални въпроси

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/15

Жалба, подадена на 15 септември 2010 г. от Télévision française 1 SA (TF1) срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 1 юли 2010 г. по съединени дела T-568/08 и T-573/08, M6 и TF1/Комисия

(Дело C-451/10 P)

()

2010/C 328/27

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Télévision française 1 SA (TF1) (представител: J.-P. Hordies, avocat)

Други страни в производството: Métropole télévision (M6), Canal +, Европейска комисия, Френска република, France Télévisions

Искания на жалбоподателя

—	да се обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

—	да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз, постановено на 1 юли 2010 г. по съединени дела T-568/08 и T-573/08, M6 и TF1/Комисия,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две правни основания в подкрепа на жалбата си.

Télévision française 1 SA (TF1) упреква Общия съд, че е отрекъл наличието, и по този начин е потвърдил становището на Комисията, на сериозни трудности за преценката на съвместимостта с общия пазар на получената от France Télévisions помощ — трудности, които е трябвало да доведат до започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС. По този начин, с първото си правно основание жалбоподателят изтъква, че е налице нарушение на правилата относно тежестта на доказване и събирането на доказателства, доколкото Общият съд поискал от жалбоподателите да представят доказателства за съществуването на сериозни съмнения относно действителното предназначение на предоставения капитал, за който е направено уведомление, без да се задоволи с доказателството, че помощите не са получили конкретно предназначение.

С второто си правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на член 106, параграф 2 от ДФЕС, като е приел, от една страна, че понижаването на приходите от рекламна дейност на France Télévisions, макар причинено от грешки при управлението, е можело да бъде компенсирано с държавни помощи, и от друга страна, като е уточнил, че прилагането на посочения член не е предполагало да се прецени ефективността на функционирането на обществената услуга.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/15

Преюдициално запитване, отправено на 16 септември 2010 г. от Okresným súdom Prešov (Словашка република) — Jana Pereničová, Vladislav Perenič/S.O.S. financ, spol. sro

(Дело C-453/10)

()

2010/C 328/28

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Okresný súd Prešov

Страни в главното производство

Ищци: Jana Pereničová, Vladislav Perenič

Ответник: S.O.S. financ, spol. sro

Преюдициални въпроси

Обхватът на защитата на потребителя по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори допуска ли да се приеме, когато е установено наличието на неравноправни договорни клаузи, че договорът в своята цялост не обвързва потребителя, ако това е по-благоприятно за него?

Критериите, по които се определя нелоялната търговска практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета, допускат ли да се приеме, че когато операторът посочи в договора годишен процент на разходите (APRC), по-нисък от реалния, това поведение на оператора спрямо потребителя може да се окачестви като нелоялна търговска практика? Допуска ли Директива 2005/29/ЕО, ако е доказано наличието на нелоялна търговска практика, това да повлияе върху действителността на договора за кредит и върху постигането на целта на член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1, ако за потребителя би било по-благоприятно договорът да е недействителен?

(1) ОВ L 112, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273

(2) ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/16

Преюдициално запитване, отправено от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия) на 17 септември 2010 г. — G.A.P. Peeters-van Maasdijk tegen Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen

(Дело C-455/10)

()

2010/C 328/29

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Centrale Raad van Beroep

Страни в главното производство

Ищец: G.A.P. Peeters-van Maasdijk

Ответник: Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 71, параграф 1, буква б) от Регламент № 1408/71 (1) да се тълкува в смисъл, че този член трябва да се приложи и спрямо работничка, която след последната си заетост, но докато е получавала обезщетение за неработоспособност, се е преместила да живее в държава членка, различна от компетентната държава членка?

Трябва ли членове 45 ДФЕС или 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в член 19, параграф 1, буква е) от WW, според която възстановяването на правото на обезщетение при безработица зависи от това дали местожителството на засегнатото лице е на територията на Нидерландия, дори ако лицето живее непосредствено след нидерландската граница и е ориентирано изцяло към нидерландския пазар на труда?

(1) Регламент на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/16

Жалба, подадена на 21 септември 2010 г. от Luigi Marcuccio срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 6 юли 2010 г. по дело T-401/09, Marcuccio/Съд

(Дело C-460/10 P)

()

2010/C 328/31

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (представител: G. Cipressa, avvocato)

Друга страна в производството: Съд на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло и без никакво изключение Определението от 6 юли 2010 г., постановено от Общия съд (шести състав) по дело Т-401/09 Marcuccio/Съд,

—	да се обяви за напълно допустима като цяло и без никакво изключение първоинстанционната жалба, във връзка с която е постановено обжалваното определение,

освен това

—

като главно искане: да се уважат изцяло и без никакво изключение исканията на жалбоподателя по първоинстанционната жалба; да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя всички съдебни разноски, разходи и хонорари, понесени от последния в производствата пред всички досегашни инстанции по настоящото дело

—	при условията на евентуалност: да се върне делото на Общия съд, който да се произнесе отново, в друг състав, по съществото на същото,

Правни основания и основни доводи

Обжалваното определение е незаконосъобразно по следните причини: а) неправилно, погрешно и неразумно тълкуване и прилагане на правните принципи относно деликтната отговорност, както и немотивирано и нелогично непознаване на съдебната практика на Европейския съюз в това отношение; б) пълна липса на мотиви, явна грешка в преценката, изопачаване и преиначаване на фактите, лъжлив, непълен и неправилен анализ на предоставените от жалбоподателя доказателства, нарушаване на задължението clare loqui, несъгласуваност, неоспоримост, произволност, нелогичност, ирационалност и неразумност; в) липса на произнасяне по основни аспекти на спора и пълна липса на разследване; г) избягване на задължението от страна на съда да основе твърденията си, включително що се отнася до преценката на доказателствата, на опита и на здравия разум; д) неправилно, погрешно и неразумно тълкуване и прилагане на правните принципи относно тежестта на доказване пред съда.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/17

Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. от Deutsche Post AG срещу определението, постановено от Общия съд (първи състав) на 14 юли 2010 г. по дело T-570/08, Deutsche Post AG/Европейска комисия

(Дело C-463/10 P)

()

2010/C 328/32

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Post AG (представители: J. Sedemund и T. Lübbig, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло Определение на Общия съд (първи състав) от 14 юли 2010 г. по дело T-570/08,

—	да се отхвърли възражението за недопустимост, направено от Комисията пред Общия съд,

—	да се отмени решението на Европейската комисия от 30 октомври 2008 г. относно „разпореждането за информация“ съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 в производството „Държавна помощ C-36/2007 — Германия; държавна помощ в полза на Deutsche Post AG“,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу определението на Общия съд, с което е отхвърлена като недопустима жалбата на жалбоподателя срещу разпореждането от 30 октомври 2008 г. на Комисията за представяне на информация, изпратено до Федерална република Германия в производството относно държавната помощ, отпусната на жалбоподателя.

Основният въпрос в настоящата жалба е дали и при какви условия може да се оспорва разпореждането на Комисията за представяне на информация съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999. Според жалбоподателя жалбата срещу решение, с което се разпорежда представянето на информация, притежавана само от жалбоподателя, е допустима само ако то поражда съмнения дали са спазени процесуалните изисквания на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 и дали е необходима поисканата информация.

Общият съд обаче отхвърлил допустимостта на такава жалба с довода, по същество, че разпореждането за информация няма правни последици. Според Общия съд става въпрос просто за временна мярка, която единствено подготвя крайното решение.

Жалбоподателят излага пет правни основания.

В определението си Общият съд отказал да признае, че като правно обвързващ акт на Европейския съюз разпореждането за информация подлежи на контрол от страна на европейските съдилища. Държавата членка имала императивното задължение съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 във връзка с член 288, параграф 4 ДФЕС, и в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 ДЕС, да представи поисканата информация. Тъй като държавата членка била длъжна да изпълни решението, задължението за представяне на информация било прехвърлено директно на жалбоподателя, който (единствен) разполага с поисканата информация.

На следващо място, Общият съд отказал да признае, че ако държавата членка и пряко засегнатото предприятие са длъжни да представят каквато и да било информация, поискана от Комисията на основание на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999, без да се отчита дали изобщо са спазени процесуалните изисквания на член 10, параграф 3 и дали информацията има някаква връзка с производството за контрол на държавни помощи, това би било несъвместимо с гарантираната от правото на Съюза правна защита.

Общият съд тълкувал неправилно член 10, параграф 3 и член 13, параграф 1, трето изречение от Регламент (ЕО) № 659/1999, понеже отказал да признае, че решението за изискване на информация има преки последици за правното положение на държавата членка и за засегнатото предприятие и поради това, че член 13, параграф 1, трето изречение от Регламент (ЕО) № 659/1999 дава възможност на Комисията да вземе решение относно евентуална държавна помощ, ако държавата членка не изпълни разпореждането за информация, въз основа на наличната информация. Произтичащото от това намаляване на тежестта за Комисията за доказване съществено влошавало процесуалното положение на засегнатото предприятие, което практически било принудено да представи поисканата информация, за да защити правата си.

Освен това Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като приел, че решението за изискване на информация няма никакви правни последици, поддържайки че то е просто временна мярка, която подготвя крайното решение. Така Общият съд отказал да признае, че това не изключва възможността за оспорване на мярката, когато самата твърдяна за временна мярка — като решението съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 — има вредоносни правни последици.

На последно място, Общият съд отказал да признае, че извършените от Комисията нарушения при приемането на решението за изискване на информация не могат да бъдат отчетени в достатъчна степен при обжалване на крайното решение, по-специално защото на този етап не е възможно да се оспорва това, че не е установена цялата фактическа обстановка в случая. Същевременно обаче временното съобразяване с незаконосъобразното разпореждане за информация можело да доведе засегнатото предприятие, както в настоящия случай, до значителни разходи на време и парични средства.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/18

Преюдициално запитване, отправено от Landgerichts Gießen (Германия) на 28 септември 2010 г. — Наказателно производство срещу Strafverfahren/Baris Akyüz

(Дело C-467/10)

()

2010/C 328/33

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Gießen

Страна в главното производство

Baris Akyüz

Преюдициални въпроси

Трябва ли

а)	член 1, параграф 2 във връзка с член 8, параграф 4, втора алинея от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (1),

б)	член 2, параграф 1 във връзка с член 11, параграф 4 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена) (2),

да се тълкуват в смисъл:

че не допускат държавата членка (приемащата държава) да откаже да признае на територията си свидетелство за управление, издадено от друга държава членка (държавата на издаване), когато придобиването на свидетелството за управление в държавата на издаването му се предхожда от отказ да се издаде такова свидетелство в приемащата държава, тъй като физическите и психологическите изисквания за безопасно управление на моторно превозно средство не са изпълнени;

при утвърдителен отговор на първия въпрос — че не допускат държавата членка (приемащата държава) да откаже да признае на територията си свидетелство за управление, издадено от друга държава членка (държавата на издаване), когато придобиването на свидетелството за управление в държавата на издаването му се предхожда от отказ да се издаде такова свидетелство в приемащата държава, тъй като физическите и психологическите изисквания за безопасно управление на моторно превозно средство не са изпълнени, и когато се установи — въз основа на посоченото в свидетелството за управление, на друга неоспорима информация, произхождаща от държавата на издаване, или въз основа на други [ориг. 3] безспорни сведения, по-специално евентуална информация от самия притежател на свидетелството за управление или други сигурни сведения, известни на приемащата държава — че е налице нарушение на изискването за обичайно пребиваване по член 7, параграф 1, буква б) от Директива 91/439/ЕИО, съответно по член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2006/126/ЕО,

—

а ако другите неоспорими сведения, по-специално евентуалната информация от самия притежател на свидетелството за управление или другите сигурни сведения, известни на приемащата държава, не са достатъчни, то произхожда ли информацията от държавата на издаване по смисъла на практиката на Съда, когато е съобщена не пряко, а опосредено, под формата на основано на такава информация съобщение от другиго, по-специално от посолството на приемащата държава в държавата на издаване;

че не допускат държавата членка (приемащата държава) да откаже да признае на територията си свидетелство за управление, издадено от друга държава членка (държавата на издаване), когато е установено, че макар да са изпълнени формалните изисквания за придобиване на свидетелство за управление в държавата на издаването му, престоят в тази държава е осъществен с единствената цел да се придобие свидетелство за управление, а не с цел, която е защитена от правото на ЕС, по-специално от основните свободи съгласно ДФЕС и от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („туризъм за свидетелства за управление“)?

(1) ОВ L 237, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62.

(2) ОВ L 403, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 17, стр. 216.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/19

Иск, предявен на 28 септември 2010 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-470/10)

()

2010/C 328/34

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. França и I.V. Rogalski)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като запазва изискването за регистрация и акредитация от португалските власти във връзка с временното извършване на услуги от страна на патентни представители от Общността, които вече са законно установени в друга държава членка, и като проверява професионалните квалификации на патентните представители от Общността, които отиват в Португалия, дори в случаите на временно предоставяне на услуги, Португалската република не изпълнява задълженията си по член 56 ДФЕС и членове 5—7 от Директива 2005/36/ЕО (1) относно признаването на професионалните квалификации,

—	да се осъди Португалска република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Оспорваното португалско законодателство не допуска законно установените в друга държава членка представители по марки и патенти да осъществяват представителство пред Националния институт по индустриална собственост (НИИС) в Португалия, когато отиват в тази държава, за да извършват там услуги за намиращи се в друга държава клиенти, ако преди това не са преминали изпит, за да бъдат акредитирани или признати от посочения институт.

(1) ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/19

Иск, предявен на 29 септември 2010 г. — Европейска комисия/Република Унгария

(Дело C-473/10)

()

2010/C 328/36

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представител: H. Støvlbæk и B. D. Simon)

Ответник: Република Унгария

Искания на ищеца

да се установи, че Република Унгария:

—	не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 3 и по приложение II към Директива 91/440/ЕИО (1) изменена, както и по член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО (2) като не е осигурила независимостта на разпределянето на маршрути по отношение на железопътните предприятия,

—	не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 3 и по приложение II към Директива 91/440/ЕИО изменена, както и на член 4, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО като не е осигурила независимостта на разпределянето на таксуването по отношение на железопътните предприятия,

—	не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО като не е осигурила финансовия баланс на управителите на инфраструктура,

—	не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО като не е осигурила стимули за намаляването на разходите за предоставяне на инфраструктура, както и на равнището на таксите за достъп,

—	не е изпълнила задълженията си по член 7, параграф 3 от Директива 2001/14/ЕО като не е осигурила таксите за минималния пакет достъп и релсов достъп до обслужващите съоръжения да се определят от размера на разходите, произтекли директно вследствие на извършването на влаковата услуга,

—	не е изпълнила задълженията си по член 11 от Директива 2001/14/ЕО като не е приела схема за насърчаване на железопътните предприятия и на управителите на инфраструктурата да минимизират прекъсванията и да подобрят работата на мрежата.

2.	да се осъди Република Унгария да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Директиви 91/440/ЕИО и 2001/14/ЕО имат за цел да осигурят на железопътните предприятия справедлив и недискриминационен достъп до железопътната инфраструктура. За да постигнат тази цел, посочените по-горе директиви предвиждат, че органът, извършващ услуги за железопътен транспорт, не може да взема решение във връзка с определянето на влаковите маршрути и че органът по разпределяне трябва да извършва разпределянето на капацитета по независим начин. Ако железопътното предприятие е натоварено с управлението на движението, това безспорно би довело до конкурентно предимство, тъй като за да се извършват задачите във връзка с управлението на движението, то трябва да разполага с детайлна информация за предоставените от железопътните предприятия услуги, за размера им и за разписанието им.

Настоящият иск е обоснован, между другото, с факта, че в Унгария — в нарушение на разпоредбите от посочените по-горе директиви — управлението на движението се осигурява от органи, които предоставят услуги за железопътен транспорт.

Управлението на движението не може да се квалифицира като дейност по опериране на инфраструктурата, която не включва определяне на влакови маршрути или разпределяне на капацитет, тъй като който извършва управлението на движението по необходимост участва в процеса на вземане не решение във връзка с определянето на влаковите маршрути и разпределянето на капацитета. От една страна, управителят на движението трябва да е в течение на решенията за разпределяне на капацитета, за да може да управлява движението, а от друга страна, в случай на прекъсване на движението, трябва да вземе необходимите мерки за възстановяване на движението по разписание, което по необходимост води до преразпределяне на наличните влакови маршрути или на капацитета на мрежата.

Фактът, че в Унгария железопътните предприятия са тези, които издават подробните фактури за таксите за използване на железопътната инфраструктура, нарушава принципа на независимост на управлението на движението. Тъй като подробните фактури препращат по необходимост и към използваните от железопътните предприятия услуги, както и към техните размер и разписание, те предоставят на железопътните предприятия, които ги издават, конкурентно предимство.

Освен нарушението на задълженията в областта на независимостта на определянето на влаковите маршрути, Република Унгария не е изпълнила задълженията си по Директиви 91/440/ЕИО и 2001/14/ЕО, доколкото:

—	не е определила условията, които осигуряват финансовия баланс на управителите на инфраструктура,

—	не е взела мерките, които задължават управителите на инфраструктура да намалят таксите за достъп до мрежата и разходите за управление,

—	не е взела мерки за изпълнение, които осигуряват прилагането на принципа за преките разходи при определянето на таксите за достъп до обслужващите съоръжения и накрая

—	не е приела схема, която насърчава железопътните предприятия и управителите на инфраструктурата да минимизират прекъсванията и да подобрят работата на мрежата.

(1) Директива на Съвета от 29 юли 1991 година относно развитието на железниците в Общността (ОВ L 237, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 86).

(2) Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (ОВ L 75, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/21

Жалба, подадена на 1 октомври 2010 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 14 юли 2010 г. по дело T-571/08, Федерална република Германия/Европейска комисия

(Дело C-475/10 P)

()

2010/C 328/37

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze, J. Möller и N. Graf Vitzthum)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Определение на Общия съд на Европейския съюз (първи състав) от 14 юли 2010 г. по дело Федерална република Германия/Европейска комисия (T-571/08),

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу определението на Общия съд, с което във връзка с искане в хода на производството е отхвърлена като недопустима жалбата на жалбоподателя срещу разпореждането от 30 октомври 2008 г. на Комисията за представяне на информация в производството относно държавна помощ в полза на Deutsche Poste AG (наричано по-нататък „DPAG“).

С обжалваното решение Комисията задължила жалбоподателя да представи информация за всички приходи и разходи на DPAG през периода 1989—2007 г., въпреки че приватизацията на DPAG, в рамките на която главно са извършени спорните парични трансфери, е приключила още през 1994 г. Вместо да изясни предварителния юридически въпрос кои периоди фактически трябва да бъдат взети предвид, Комисията най-напред поискала информация относно приходите и разходите на DPAG за целия период от момента на приватизация до настоящия момент, без да отчита затрудненията, до които води подобно искане. Така Комисията несъразмерно обременила жалбоподателя и засегнатото предприятие.

Необходимо било Съдът да изясни по принцип дали в производствата относно държавни помощи Комисията действително може да задължи държавата членка да представи всякаква информация, без решението на Комисията да подлежи на пряк съдебен контрол. Ако правната преценка на Общия съд, съгласно която тези решения не подлежат на обжалване, била правилна, държавите членки и засегнатите предприятия трябвало винаги най-напред да поемат значителна (и финансова) тежест, за да се съобразят със съответните разпореждания, макар да ги считат за незаконосъобразни. Освен това съществувала опасност да бъдат разкрити търговски тайни, узнаването на които при определени обстоятелства дори нямало значение за производството относно държавни помощи.

В обжалваното определение на Общия съд били допуснати редица грешки при прилагане на правото.

На първо място, Общият съд тълкувал неправилно понятието за обжалваем акт и не се съобразил с релевантната съдебна практика, като разгледал обжалвания акт „от гледна точка на неговото съдържание“. Всъщност актът трябвало да бъде преценяван съобразно материалноправните му последици единствено ако липсва решение, което е задължително поради правната си природа. При все това, тъй като задължителният характер на решението на Комисията, прието на основание член 10, параграф 3 от Регламент № 659/1999, произтичал от правната природа на това решение, не била необходима по-нататъшна проверка дали авторът на акта конкретно е искал той да породи правни последици за жалбоподателя.

На второ място, Общият съд погрешно постановил, че разпореждането за информация има временен характер, поради неправилния му извод — позовавайки се на съдебната практика относно допустимостта на жалба срещу образуването на производство по разследване съгласно правото на конкуренция — че окончателният характер на решението е определящ и за допустимостта на жалбата срещу разглежданото разпореждане на Комисията за представяне на информация.

На трето място, Общият съд неправилно преценил правните последици на разпореждането за информация, тъй като пренебрегнал факта, че всеки акт поражда задължителни правни последици тогава, когато засяга интересите на своя адресат, променяйки правното му положение. Такъв бил случаят с разпореждането за информация, тъй като неизпълнението му водело до санкции. Тези санкции се състояли, от една страна, в това че държавата членка няма как да оспорва, че не е установена цялата фактическа обстановка, и че Комисията може да приеме решение въз основа на наличната информация в преписката. От друга страна, това означавало да се намали степента на доказаност, при която Комисията може да приеме, че твърдените от нея обстоятелства са доказани. Това поставяло Комисията в по-благоприятно процесуално положение и следователно влошавало положението на съответната държава членка в официалната процедура по разследване. Разпореждането за информация поставяло жалбоподателя пред следния избор: или да не изпълни задълженията си — което обаче водело до невъзможност да оспорва, че не е установена цялата фактическа обстановка и до намаляване на степента на доказаност от страна на Комисията — или фактически да я принуди да представи несъразмерно количество сведения, за да запази правото си на защита. Освен поставянето в по-неблагоприятно правно положение това винаги водело и до изключително голям разход на време и средства, който не подлежи на възстановяване. Извън настоящия случай, разпореждането за информация можело да има правни последици и за съответната държава членка, доколкото неизпълнението от нейна страна можело да доведе до производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 258 ДФЕС и в краен случай до производство за налагане на периодична имуществена санкция съгласно член 260 ДФЕС.

На четвърто място, определението на Общия съд нарушавало принципа на правова държава и на ефективна съдебна защита, тъй като в определението било прието, че единствената защита срещу разпорежданията за информация, които имат прекомерен характер, е те да не бъдат изпълнени. Подобен подход обаче не бил разумен и нарушавал посочените по-горе принципи. Съдебната защита срещу незаконосъобразните разпореждания за информация не можела да зависи от това дали държавата членка ги е нарушила. Възможността да се обжалва разпореждането за информация била единственият начин задължението за лоялност на държавите членки да не бъде подчинено на неограничено право на Комисията на преценка, като тази възможност също така позволявала на Комисията от своя страна да спази задължението си за лоялно сътрудничество с държавите членки.

На последно място, Общият съд направил неправилна преценка във връзка с правомощията в делата относно държавни помощи, постановявайки че защитата на държавите членки срещу разпорежданията за информация, които имат прекомерен характер, се изразява в това да откажат да предоставят информацията, която според тях не е необходима за установяването на фактите. Това водело до прехвърляне върху държавите членки на задължението за установяване на фактическата обстановка и на задължението за определяне на предмета на производството — нещо, което противоречало на начина, по който е разпределена компетентността в областта на държавните помощи. Това прехвърляне на компетентност, визирано от Общия съд, нарушавало структурата на правомощията, предвидена в членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, прехвърляло върху държавите членки риска от грешка в преценката, и в това отношение освобождавало Комисията от задължението внимателно да проучи фактическата обстановка в административното производство.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/22

Преюдициално запитване, отправено от Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Vorarlberg (Австрия) на 1 октомври 2010 г. — projektart Errichtungsgesellschaft mbH, Eva Maria Pepic и Herbert Hilbe/Grundverkehrs-Landeskommission Vorarlberg

(Дело C-476/10)

()

2010/C 328/38

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Vorarlberg

Страни в главното производство

Жалбоподатели: projektart Errichtungsgesellschaft mbH, Eva Maria Pepic и Herbert Hilbe

Ответник: Grundverkehrs-Landeskommission Vorarlberg

Преюдициални въпроси

Следва ли разпоредбата на член 6, параграф 4 от Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 г. за прилагане на член 67 от Договора (1), с която се допуска запазването на действащите национални нормативни актове, регулиращи покупката на второ жилище, да се прилага и понастоящем при покупка на второ жилище, разположено в държава — членка на ЕС, от гражданин на Княжество Лихтенщайн, което е страна — членка на ЕИП?

Противоречи ли на разпоредбите на Споразумението за ЕИП относно свободното движение на капитали национална правна уредба, която въз основа на член 6, параграф 4 от Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 г. забранява на гражданите на Княжество Лихтенщайн да купуват второ жилище, разположено в държава — членка на ЕС, така че компетентният национален орган да е длъжен да остави без приложение тази национална правна уредба?

(1) ОВ L 178, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 10.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/22

Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. от Европейската комисия срещу Решение на Общия съд (първи състав), постановено на 7 юли 2010 г. по дело T-111/07, Agrofert Holding a.s./Европейска комисия

(Дело C-477/10 P)

()

2010/C 328/39

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Smulders, P. Costa de Oliveira и V. Bottka)

Други страни в производството: Agrofert Holding a.s., Кралство Швеция, Република Финладия, Кралство Дания, Polski Koncern Naftowy Orlen SA

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени Решението на Общия съд (първи състав) от 7 юли 2010 г. по дело T-111/07, Agrofert Holding a.s./Европейска комисия,

—	да постанови окончателно решение по предмета на настоящата жалба и

—	да осъди жалбоподателя по дело Т-111/07 да заплати направените от Комисията разноски в производството по посоченото дело и в настоящото производство по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба се отнася до тълкуването на изключенията от правото на достъп до документи във връзка със i) защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит (наричано по-нататък „изключението за разследванията“), ii) защитата на търговски интереси на физическо или юридическо лице (наричано по-нататък „изключението за търговските интереси“), iii) защитата на процеса на вземане на решение на Комисията (наричано по-нататък „изключението за процеса на вземане на решение“) и iv) защитата на правните становища (наричано по-нататък „изключението за правните становища“). Те са уредени съответно в член 4, параграф 2, трето тире, член 4, параграф 2, първо тире, член 4, параграф 3, втора алинея и член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1) (наричан по-нататък „Регламент 1049/2001“).

Настоящата жалба се отнася по-специално до прилагането на тези изключения към документи по преписка на Комисията относно производство по контрол върху сливанията в съответствие с Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) (наричан по-нататък „Регламент за сливанията“).

Комисията счита, че при приемане на обжалваното решение Общият съд е допуснал грешки при прилагането на правото, тъй като е тълкувал горепосочените изключения, без да отчита спецификите на производствата в областта на правото на конкуренция и на предоставените с Регламента за сливанията гаранции по отношение на предприятията, които участват в производствата по контрол върху сливанията. По-специално Общият съд не се опитал да намери в решението си ефективен и съгласуван баланс между двата приложими в конкретния случай правни режима. Вместо това съдът тълкувал неправилно разпоредбите за достъп до документи, като по този начин направил неприложими правилата за контрол върху сливанията.

Първият въпрос, който жалбоподателят отправя до Съда, се отнася до обхвата на задължението за пазене на професионална тайна, установено в Регламента за сливанията и в член 339 ДФЕС, за целите на тълкуването на изключенията от правото на достъп до документи, и по-специално на „изключението за разследвания“ и на „изключението за търговски интереси“.

Вторият въпрос, който жалбоподателят отправя до Съда, се отнася до заключението на Общия съд, че в конкретния случай липсват особени обстоятелства, въз основа на които може да се откаже достъп до документите, като Комисията не е длъжна да извършва конкретна и индивидуална преценка на всеки искан документ и да излага подробно съображенията си за отказ на достъп до съдържанието му.

Третият въпрос се отнася до ограничителното тълкуване на „изключението за разследвания“, съгласно което горепосоченото изключение не може да се приложи след приемането на решението на Комисията за прекратяване на административното производство по контрол върху сливанията между предприятия.

Четвъртият въпрос, който жалбоподателят отправя до Съда, се отнася до обхвата на задължението за мотивиране на целите на обосноваването за наличие на опасност от оповестяване, по-специално във връзка със защитата на „търговските интереси“, на „процеса на вземане на решение“ и на „правните становища“.

Накрая, петият въпрос до Съда се отнася до тълкуването на разпоредбите, свързани с правото на частичен достъп. Позицията на Комисията е че за да може ефективно да извършва проучванията си във връзка със сливанията на предприятия, тя трябва да изпълнява задълженията си по Регламента за сливанията, и по-конкретно тези, свързани с професионалната тайна, независимо че решението ѝ е станало окончателно. Освен това в случаите, когато процесуалните норми, регулиращи конкретна област на дейност, предоставят съгласно установената съдебна практиката защита на някои документи, като например вътрешните документи на Комисията, то тогава следва да се приеме, че тези документи се ползват от общата презумпция за отказ на достъп по Регламент 1049/2001. Решението на Общия съд поражда съмнения относно обхвата на правомощието на Комисията да извършва проучванията си в тази област, както и относно правата на страните, които са ѝ предоставили документи, като настоящото производство по обжалване има за цел да предостави възможност на Съда да разясни правилния подход.

Следователно Комисията подава настоящата жалба, за да предостави на Съда възможност да се произнесе по основни въпроси, които са повдигнати с решението на Общия съд, и да установи единно и съгласувано тълкуване на двата въпросни правни акта.

(1) ОВ L 145, стp. 43, Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76.

(2) Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия, ОВ L 24, стp. 1., Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/24

Иск, предявен на 5 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Швеция

(Дело C-479/10)

()

2010/C 328/40

Език на производството: шведски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: K. Simonsson и A. Alcover San Pedro)

Ответник: Кралство Швеция

Искания на ищеца

—

да се установи, че като през 2005 г., 2006 г. и 2007 г. е превишило пределно допустимите стойности на ПЧ10 в околния въздух в зони SW 2 и SW 4, а през 2005 г. и 2006 г. — в зона SW 5, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 5, параграф 1 от Директива 1999/30/ЕО (1) на Съвета от 22 април 1999 година относно пределно допустимите стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околния въздух,

—	да се осъди Кралство Швеция да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Член 5, параграф 1 от Директива 1999/30 предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че концентрациите на ПЧ10 в околния въздух не превишават пределно допустимите стойности, определени в раздел I от приложение III, считано от съответните дати, определени пак там. Съответната дата в случая е 1 януари 2005 г.

От докладите относно периода 2005—2007 г., изпратени от Швеция до Комисията, е видно, че пределно допустимите стойности на ПЧ10 са били превишени в зони SW 2 и SW 4 през целия период, а в зона SW 5 — през 2005 г. и 2006 г.

Следователно Швеция не е изпълнила задълженията си по член 5, параграф 1 от Директива 1999/30 във връзка с тези зони и тези години.

(1) ОВ L 163, стр. 41; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 46.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/24

Иск, предявен на 5 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Швеция

(Дело C-480/10)

()

2010/C 328/41

Език на производството: шведски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и K. Simonsson)

Ответник: Кралство Швеция

Искания на ищеца

—

да се обяви, че като е ограничило на практика режима за групите по данъка върху добавената стойност (ДДС) до доставчиците на финансови и застрахователни услуги, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност;

—	да се осъди Кралство Швеция да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Шведските разпоредби групите по ДДС са в разрез с предвиденото в член 11 от директивата относно ДДС, доколкото тяхното прилагане се ограничава до предприятията, които действат във финансовия сектор. Според Комисията националните режими относно групи по ДДС трябва да се прилагат към всички предприятия, установени в държавата членка, в която се прилага този режим, независимо от извършваната от тях дейност.

Общата система на ДДС е единна система. Ето защо въвеждането на специален режим в подобна система трябва по принцип да се направи по такъв начин, че той да бъде всеобщо приложим.

Нищо в текста на член 11 от директивата относно ДДС не показва, че държава членка може да ограничи прилагането на режим относно групи по ДДС до определени предприятия, които действат в определен сектор.

Целта на член 11 от директивата относно ДДС също предполага, че подобна разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към всички предприятия във всички сектори.

Освен това шведските норми относно групи по ДДС са несъвместими с принципа на общностното право за равно третиране.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/25

Преюдициално запитване, отправено от Corte dei Conti — Sezione Giurisdizionale per la Regione Siciliana (Италия) на 6 октомври 2010 г. — Teresa Cicala/Regione Siciliana

(Дело C-482/10)

()

2010/C 328/42

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte dei Conti — Sezione Giurisdizionale per la Regione Siciliana

Страни в главното производство

Жалбоподател: Teresa Cicala

Ответник: Regione Siciliana

Преюдициални въпроси

Съвместими ли са с правото на Европейския съюз тълкуване и прилагане на член 3 от Закон 241/1990 и член 3 от Регионален закон на Сицилия 10/1991 във връзка с член 1 от Закон 241/90 — изискващ италианските административни органи да прилагат принципите на правото на Европейския съюз в съответствие със задължението за мотивиране на актовете на публичната администрация, предвидено в член 296, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз — според които задължението за мотивиране може да не важи за свързаните с пенсии индивидуални актове, които по-конкретно се отнасят до субективни права и във всички случаи са приети при условията на обвързана компетентност? Налице ли е в този случай съществено процесуално нарушение при приемането на административната мярка?

Съвместим ли е член 21ж, параграф 2, първо изречение от Закон 241/1990 — както е тълкуван в административната практика, от гледна точка на задължението за мотивиране на административните актове, предвидено в член 3 от Закон 241/1990 и в Регионален закон 10/1991, и на задължението за мотивиране на актовете на публичната администрация, предвидено в член 296, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз — с член 1 от Закон 241/1990, в който е предвидено задължението на административните органи да прилагат принципите на правото на Европейския съюз, и следователно съвместими и допустими ли са тълкуване и прилагане, според които административните органи могат да допълнят мотивите на административната мярка в хода на правораздавателния процес?

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/25

Иск, предявен на 6 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-483/10)

()

2010/C 328/43

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: H. Støvlbæk и R. Vidal Puig)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

да се установи, че Кралство Испания е нарушило задълженията си по член 4, параграф 1, член 11, параграф 2, член 14, параграф 1 и член 30, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура, както и на член 10, параграф 7 от Директива 91/440/ЕИО (2) на Съвета от 29 юли 1991 година относно развитието на железниците в Общността,

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията смята, че Кралство Испания е нарушило следните разпоредби от посочените по-горе директиви:

1.	член 4, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО, доколкото определянето на таксата за използване на инфраструктурата се „извършва“ изключително от държавните органи, а функцията на „управител на инфраструктурата“ (ADIF) е сведена само до събирането на тази такса,

2.	член 11 от Директива 2001/14/ЕО, доколкото установената от испанските власти система за таксуване не предвижда никакви схеми, отчитащи функционирането, които да отговарят на критериите, посочени в този член,

член 30, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО, доколкото испанската правна уредба не осигурява в значителна степен независимостта на контролния орган (Comité de Regulación Ferroviaria) спрямо ADIF (управител на железопътната инфраструктура) и на RENFE Operadora (железопътно предприятие на министерството на транспорта),

4.	член 10, параграф 7 от Директива 91/440/ЕИО, доколкото контролният орган (Comité de Regulación Ferroviaria) не разполага с необходимите средства, за да упражнява контрол върху конкурентноспособността на железопътните пазари, предоставен му с този член и

член 13, параграф 2 и член 14, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО доколкото испанската правна уредба предвижда дискриминационни критерии за разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура; тези критерии могат да доведат до това влаковите маршрути да се определят за период, който е по-голям от валидния период от време за услуга, а от друга страна, до липса на спецификация.

(1) ОВ L 75, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66.

(2) ОВ L 237, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 86.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/26

Иск, предявен на 8 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-485/10)

()

2010/C 328/44

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: B. Stromsky и Μ. Konstantinidis)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела в предвидените срокове всички необходими мерки за изпълнение на Решение Е(2008) 3118 на Комисията от 2 юли 2008 г. (поправено с Решение на Комисията от 13 август 2008 г.) относно помощите, които е предоставила на предприятието Ellinika Nafpigeia AE или при всички положения като не е уведомила в достатъчна степен Комисията за мерките, взети на основание член 19 от решението, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по членове 2, 3, 5, 6, 8, 9 и по членове 11—18 от споменатото решение, както и по Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Искът на Комисията има за предмет изпълнението от Република Гърция на решението на Комисията относно неправомерните държавни помощи, които са предоставени на предприятието Ellinika Nafpigeia AE и които трябва да бъдат възстановени от отдела на това предприятие, който не отговаря за военните въпроси.

Комисията отбелязва, че Гърция е трябвало да осигури изпълнението на решението в четиримесечен срок, считано от съобщаването му. Решението е било съобщено на 13 август 2008 г. и Комисията не е удължила предвидения за изпълнението на решението срок. Следователно предоставения на Гърция срок за съобразяване от формална гледна точка с решението е изтекъл на 13 декември 2008 г.

Комисията припомня, че съгласно постоянна практика на Съда единственият основателен мотив, който държава членка може да изтъкне в своя защита срещу иск за неизпълнение на задължения, подаден от Комисията на основание член 108, параграф 2 от ДФЕС, е абсолютна невъзможност да изпълни точно решението.

В конкретния случай обаче гръцките власти не са изтъкнали довод, изведен от абсолютна невъзможност за изпълнение. Напротив, още в самото начало те са изразили волята си да изпълнят решението възможно най-бързо. Комисията обаче отбелязва, че към момента, в който е предявила настоящия иск, гръцките власти все още не за предприели никаква мярка, за да изпълнят дори отчасти решението.

Комисията преценява, че Гърция не е предприела необходимите марки, за да изпълни решението или в съответствие с разрешението, предмет на обсъждания между нейните служби и компетентните гръцки органи, или по какъвто и да било друг подходящ начин.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/26

Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Обединеното кралство) на 18 октомври 2010 г. — Barbara Mercredi/Richard Chaffe

(Дело C-497/10 PPU)

()

2010/C 328/45

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Barbara Mercredi

Ответник: Richard Chaffe

Преюдициални въпроси

Отправя се искане за изясняване на подходящите критерии, които следва да се приложат за определяне на обичайното местопребиваване на дете с оглед на:

а)	член 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 (1);

б)	член 10 Регламент (ЕО) № 2201/2003?

2.	Може ли съд да бъде „институция или орган“, на който да се предостави правото на упражняване на родителски права за целите на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2201/2003?

Продължава ли член 10 да е приложим след като съдилищата на държавата членка, пред които е направено искане за връщане на детето в съответствие с Хагската конвенция за отвличането на деца от 1980 г., са отхвърлили искането поради неприложимост на членове 3 и 5 от нея?

В частност как следва да се разреши противоречието между решението на държавата, пред която е направено искането за връщане на детето, за неприложимост на членове 3 и 5 от Хагската конвенция за отвличането на деца от 1980 г. и решението на държава, от която изхожда искането за връщане, за приложимост на членове 3 и 5?

(1) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/28

Решение на Общия съд от 29 септември 2010 г. — Al-Faqih и др./Съвет

(Дела T-135/06—T-138/06) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Борба с тероризма - Ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните - Замразяване на средства - Основни права - Право на изслушване, право на ефективен съдебен контрол и неприкосновеност на собствеността)

2010/C 328/46

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Al-Bashir Mohammed Al-Faqih (Бирмингам, Обединеното кралство), Sanabel Relief Agency Ltd (Бирмингам), Ghunia Abdrabbah (Бирмингам) и Taher Nasuf (Манчестър, Обединеното кралство) (представители: първоначално N. Garcia-Lora, solicitor, и S. Cox, barrister, впоследствие N. Garcia-Lora и E. Grieves, barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и E. Finnegan)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: първоначално P. J. Kuijper, впоследствие C. O’Reilly и J. Aquilina, впоследствие E. Paasivirta и P. Aalto, и накрая E. Paasivirta и M. Konstantinidis) и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: C. Gibbs, Z. Bryanston-Cross и S. Ossowski, подпомагани от A. Dashwood, barrister)

Предмет

Искане за отмяна на член 2 от Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (ОВ L 139, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 189), изменен за шестдесет и трети път с Регламент (ЕО) № 246/2006 на Комисията от 10 февруари 2006 година (OB L 40, стр. 13, Специално издание на български език; 2007 г., глава 18, том 4, стр. 182), с който имената на жалбоподателите са включени в приложение I към Регламент № 881/2002

Диспозитив

1.	Съединява дела Т-135/06—Т-138/06 за целите на съдебното решение.

Отменя член 2 от Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан, изменен за шестдесет и трети път с Регламент (ЕО) № 246/2006 на Комисията от 10 февруари 2006 година, доколкото се отнася до жалбоподателите г-н Al-Bashir Mohammed Al-Faqih, г-н Taher Nasuf, г-н Ghunia Abdrabbah и Sanabel Relief Agency Ltd.

3.	Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на жалбоподателите, както и да възстанови средствата, предварително отпуснати от касата на Обшия съд като правна помощ.

4.	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 165, 15.7.2006 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/29

Решение на Общия съд от 21 октомври 2010 г. — Agapiou Joséphidès/Комисия и EACEA

(Дело T-439/08) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи, свързани със създаването на Център за високи постижения „Жан Моне“ към Университета в Кипър - Документи, изхождащи от трето лице - Частичен отказ за достъп - Жалба за отмяна - Срок за обжалване - Недопустимост - Възражение за незаконосъобразност - Възражение, свързано със защитата на личния живот и на личната неприкосновеност - Възражение, свързано със защитата на търговските интереси - Задължение за мотивиране)

2010/C 328/48

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Kalliope Agapiou Joséphidès (Никозия, Кипър) (представител: C. Joséphidès)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Owsiany-Hornung и G. Rozet) и Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) (представител: H. Monet)

Предмет

Искане за отмяна, от една страна, на решението на EACEA от 1 август 2008 година относно заявление за достъп до документи, свързани със създаването на Център за високи постижения „Жан Моне“ към Университета в Кипър, и от друга страна, на Решение C(2007) 3749 на Комисията от 8 август 2007 година относно индивидуално решение за предоставянето на субсидия в рамките на програмата за образование и обучение през целия живот, подпрограма Жан Моне

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда г-жа Kalliope Agapiou Joséphidès да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 237, 20.12.2008 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/31

Жалба, подадена на 13 август 2010 г. — José Carlos Morte Navarro/Парламент

(Дело T-280/09)

()

2010/C 328/53

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: José Carlos Morte Navarro (Сарагоса, Испания) (представител: J. González Buitrón, abogado)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Решение № 202 660 от 5 май 2009 г. на Комисията по петициите на Европейския парламент, с което същата оставя без разглеждане петицията на г-н Morte Navarro, заведена под № 1818-08, като се постанови друго решение, в което да се обяви за допустима петиция № 1818-08 на г-н Morte Navarro до Европейския парламент, за да бъде същата разгледана в съответствие със законно установената процедура, и да се осъди ответната страна да плати съдебните разноски;

—	при условията на евентуалност и в случай, че предходното искане не бъде уважено, да се отмени горепосоченото решение от 5 май 2009 г., и

—	да се осъди Комисията по петициите на Европейския парламент да приеме ново решение, в което да се произнесе по допустимостта на искането на г-н Morte Navarro и да се осъди ответната страна да плати разноските.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението на Комисията по петициите на Европейския парламент от 5 май 2009 г., с което същата оставя без разглеждане петицията на жалбоподателя, с мотив, че тя не попада ясно в приложното поле на компетенциите на Европейския съюз.

В посочената петиция жалбоподателят е поискал започване на разследване от Европейския парламент с цел последният да поиска от Съвета в съответствие с член 7 от Договора за Европейския съюз да констатира наличието на тежко и продължаващо нарушение от страна на испанската държава на принципите на свобода, демокрация, зачитане на човешките права и основните свободи и на правовата държава, предвидени в член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз.

В подкрепа на своите искания жалбоподателят изтъква липсата на мотиви на обжалваното решение, с оглед на това, че то не съдържа никакви доводи, а само твърдението, че поставеният въпрос не попада ясно в приложното поле на дейностите на Европейския съюз, които да му позволят да узнае основанията и доводите, които са накарали Комисията по петициите на Европейския парламент да остави без разглеждане неговата петиция.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/31

Жалба, подадена на 7 септември 2010 г. — Brighton Collectibles/СХВП — Felmar (BRIGHTON)

(Дело T-403/10)

()

2010/C 328/54

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Brighton Collectibles, Inc. (City of Industry, САЩ) (представител: R. Delorey, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Felmar (Париж, Франция)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 30 юни 2010 г. по преписка R 408/2009-4;

—	да се отменят решенията на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) за възлагане на разноските на жалбоподателя; и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марка на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „BRIGHTON“ за стоки от клас 25

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словни и фигуративни марки „BRIGHTON“ и „Brighton“, използвани в търговския оборот в Обединеното кралство, Ирландия, Германия и Италия по отношение на колани; добре известни дума и фигуративни марки „BRIGHTON“ и „Brighton“, използвани в търговския оборот в Обединеното кралство, Ирландия, Германия и Италия по отношение на кожени изделия, шапки, бижута и часовници

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета, доколкото апелативният състав е допуснал правна грешка с констатацията, че не са доказани предходните права, на които се основава възражението; нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета, доколкото апелативният състав неправилно е изключил възможността от объркване.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/32

Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. — National Lottery Commission/СХВП — Mediatek Italia и De Gregorio (Изображение на ръка)

(Дело T-404/10)

()

2010/C 328/55

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: National Lottery Commission (Лондон, Обединеното кралство) (представител: B. Brandreth, Barrister)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Други страни в производството пред апелативния състав: Mediatek Italia Srl (Неапол, Италия), Giuseppe De Gregorio (Неапол, Италия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 юни 2010 г. по преписка R 1028/2009-1,

—	да се върне преписката на отдела по отмяна,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка, представляваща изображение на ръка с два кръстосани пръста и усмихнато лице, за стоки и услуги от класове 9, 16, 25, 28 и 41 — Марка на Общността, регистрирана под № 4800389

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: другите страни в производството пред апелативния състав

Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: страните, които искат обявяване на недействителността, се позовават на относителни основания за недействителност съгласно член 53, параграф 1, буква в) и член 53, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета.

Решение на отдела по отмяна: обявява марката на Общността за недействителна.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава член 53, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е приложил тази разпоредба, неправилно е преценил фактите и не е упражнил правомощията си да събира доказателства. Освен това жалбоподателят счита, че апелативният състав не е упражнил в пълна степен правомощията си по член 78 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/32

Жалба, подадена на 15 септември 2010 г. — Yoshida Metal Industry/СХВП — Pi-Design и други (повърхност, покрита с черни окръжности)

(Дело T-416/10)

()

2010/C 328/56

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Yoshida Metal Industry Co., Ltd (Niigata, Япония) (представители: S. Verea, K. Muraro, M. Balestriero, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Други страни в производството пред апелативния състав: Pi-Design AG (Triengen, Швейцария), Bodum France SA (Neuilly sur Seine, Франция), Bodum Logistics A/S (Billund, Дания)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 20 май 2010 г. по преписка R 1237/2008-1;

—	да се потвърди решението на отдела по заличаването от 15 юли 2008 г. относно заявка за марка на Общността № 1372580;

—	да се потвърди валидността на регистрация на марка на Общността № 1372580;

—	да се осъдят ответникът и другите страни в производството пред апелативния състав да платят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка, представляваща повърхност, покрита с черни окръжности, за стоки от класове 8 и 21 — Регистрация на марка на Общността № 1372580

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Право върху марката на страните, които искат обявяване на недействителността: страните, които искат обявяване на недействителността, основават искането си на абсолютните основания за отказ, предвидени в член 7 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета.

Решение на отдела по заличаването: отхвърля искането за обявяване на недействителност на марката на Общността.

Решение на апелативния състав: отменя оспорваното решение и обявява регистрацията на марката на Общността за недействителна.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е заключил, че разпоредбите на тези членове са приложими по отношение на оспорваната марка на Общността.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/33

Жалба, подадена на 17 септември 2010 г. — Václav Hrbek, осъществяващ търговска дейност под името BODY-HF/СХВП — The Outdoor Group (ALPINE PRO SPORTSWEAR & EQUIPMENT)

(Дело T-434/10)

()

2010/C 328/57

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Václav Hrbek, осъществяващ търговска дейност под името BODY-HF (Прага, Чешка република) (представител: C. Jäger, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: The Outdoor Group Ltd (Northampton, Обединено Кралство)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 8 юли 2010 г. по преписка R 1441/2009-2,

—	да се осъди ответника да отхвърли възражение № B1276692 и да уважи изцяло заявка за регистрация № 5779351,

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски,

—	да се осъди другата страна в производството пред апелативния състав, в случай че встъпи в настоящото производство, да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени от жалбоподателя в производството пред апелативния състав и пред отдела по споровете.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка „ALPINE PRO SPORTSWEAR & EQUIPMENT“ за стоки от класове 18, 24, 25 и 28 — Заявка за регистрация на марка на Общността № 5779351

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Регистрация на марка на Общността № 2165017 за фигуративна марка „alpine“ за стоки от класове 18 и 25

Решение на отдела по споровете: Уважава частично възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Жалбоподателят смята, че оспорваното решение нарушава член 65, параграф 2 и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, защото с постановяването му апелативният състав злоупотребява с правомощията си, тъй като решението не е обективно и е прието без правно основание, и защото апелативният състав прилага неправилно критериите за установяване наличието на вероятност от объркване между по-ранната марка и спорната марка.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/34

Жалба, подадена на 24 септември 2010 г. — Fulmen/Съвет

(Дело T-439/10)

()

2010/C 328/58

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Fulmen (Техеран, Иран) (представител: A. Kronshagen, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени параграф 11, раздел I Б от Приложението към Регламент (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран, както и решението на Съвета от 26 юли 2010 г., доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяната на Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 (1), както и на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета (2) относно ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие, доколкото с тях името на жалбоподателя е включено в списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилага замразяване на средства и икономически ресурси в изпълнение на посочената разпоредба.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение на Съвета трябва да бъде отменено, тъй като липсва релевантно решение на компетентен орган, което да обоснове към момента на приемането му включването на жалбоподателя в списъка на организациите, свързани с ядрената и балистична програма на Иран.

Освен това жалбоподателят твърди, че не са спазени процесуалните гаранции, тъй като правото му на защита и правото му на справедлив процес са нарушени, доколкото:

—	Съветът не е обосновал в достатъчна степен решението си да включи името на жалбоподателя в спорния списък,

—	решението на Съвета не се предхожда от уведомяване на жалбоподателя относно доказателствата за неговата вина и

—	жалбоподателят не е имал възможност да изложи ефективно становището си относно тези доказателства.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 195, стp. 25).

(2) Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стp. 39).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/34

Жалба, подадена на 24 септември 2010 г. — Mahmoudian/Съвет

(Дело T-440/10)

()

2010/C 328/59

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Fereydoun Mahmoudian (Техеран, Иран) (представител: A. Kronshagen, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени параграф 2, раздел I A от Приложението към Регламент (ЕС) № 668/2010 на Съвета във връзка с ограничителните мерки срещу Иран, както и решението на Съвета от 26 юли 2010 г., доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 (1), както и на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета (2) относно ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на ядреното разпространение, доколкото с тях името на жалбоподателя е включено в списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилага замразяване на средства и икономически ресурси в изпълнение на посочената разпоредба.

Изтъкнатите от жалбоподателя правни основания и основни доводи са идентични с изложените по дело T-439/10, Fulmen/Съвет, във връзка с предприятието, на което жалбоподателят е генерален директор.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (OB L 195, стр. 25).

(2) Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (OB L 195, стр. 39).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/35

Жалба, подадена на 20 септември 2010 г. от Christian Kurrer срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз, постановено на 8 юли 2010 г. по дело F-139/06, Kurrer/Комисия

(Дело T-441/10 P)

()

2010/C 328/60

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Christian Kurrer (Watermael-Boitsfort, Белгия) (представител: M. Velardo, avocat)

Други страни в производството: Европейска комисия и Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени съдебното решение по дело F-139/06, Kurrer/Комисия,

—	да се отмени решението на Комисията от 27 март 2006 г. в частта, в която жалбоподателят е класиран като длъжностно лице в изпитателен срок със степен A*6, стъпка 2,

—	в условията на евентуалност, делото да се върне на Съда на публичната служба за ново разглеждане,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, включително по първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решение на Съда на публичната служба от 8 юли 2010 г. по дело Kurrer/Комисия (F-139/06), с което се отхвърля искането на жалбоподателя, бивш срочно нает служител със степен A*8, за отмяна на решението на Комисията, с което тя i) назначава жалбоподателя като длъжностно лице в изпитателен срок от функционална група „администратори“ след издържан общ конкурс, публикуван преди влизането в сила на новия Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз, доколкото с това решение жалбоподателят е класиран в степен A*6, стъпка 2 съгласно разпоредбите на новия правилник, и ii) не запазва неговите точки за повишаване.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, че член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица следва да бъде тълкуван в смисъл, че всички срочно наети служители, издържали вътрешен или общ конкурс, трябва да запазят степента си при класирането им като длъжностни лица по смисъла на Правилника, докато Съдът на публичната служба постановил, че тази възможност е налице само за срочно наетите служители, които при титуляризирането преминават в по-висока категория.

В този контекст жалбоподателят изтъква четири правни основания, изведени от:

—

липса на мотиви и грешка при прилагането на правото, тъй като Съдът на публичната служба се е произнесъл твърде неясно по въпроса за дискриминацията между срочно наетите служители, назначени от Европейската комисия, и срочно наетите служители, назначени от Европейския парламент и Сметната палата на Европейския съюз, тъй като при класирането последните са запазили степента и старшинството си независимо от класирането, посочено в обявлението за издържания от тях конкурс,

—	нарушение на правилата за тълкуване на общностното право, доколкото възприетото от Съда на публичната служба тълкуване не съответства нито на текста, нито на логиката на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица,

—

нарушение на принципа на равно третиране и на Хартата на основните права на Европейския съюз и грешка при прилагането на правото, доколкото възприетото от Съда на публичната служба тълкуване съставлява нарушение на принципа, съгласно който две несъществено различаващи се едно от друго положения не следва да бъдат третирани по различен начин, а в случая не съществува съществена разлика между срочно наетите служители, титуляризирани при преминаването в друга категория, и срочно наетите служители, класирани като длъжностни лица след издържан общ конкурс; освен това, някои от срочно наетите служители, които са назначени като длъжностни лица след издържан общ конкурс, са запазили точките си за повишаване за разлика от жалбоподателя,

—	нарушение на общностното право, и по-специално на правото на кариерно развитие и правно гарантираната възможност на срочно наетите служители да бъдат назначени като длъжностни лица.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/36

Жалба, подадена на 20 септември 2010 г. от Salvatore Magazzu срещу решението на Съда на публичната служба, постановено на 8 юли 2010 г. по дело F-126/06, Magazzu/Комисия

(Дело T-442/10 P)

()

2010/C 328/61

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Salvatore Magazzu (Брюксел, Белгия) (представител: M. Velardo, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени съдебното решение по дело F-126/06, Salvatore Magazzu/Комисия,

—	да се отмени решението на Комисията от 13 декември 2005 г. в частта, в която жалбоподателят е класиран като длъжностно лице в изпитателен срок със степен A*6, стъпка 2, считано от 1 януари 2006 г.,

—	да се върне делото на Съда на публичната служба за ново разглеждане,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, включително по първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

Изтъкнатите от жалбоподателя правни основания и основни доводи са по същество идентични или сходни с тези, изтъкнати в производството по дело T-441/10 P, Kurrer/Комисия.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/36

Жалба, подадена на 20 септември 2010 г. от Stefano Sotgia срещу решението на Съда на публичната служба, постановено на 8 юли 2010 г. по дело F-130/06, Sotgia/Комисия

(Дело T-443/10 P)

()

2010/C 328/62

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Stefano Sotgia (Дъблин, Ирландия) (представител: M. Velardo, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени съдебното решение по дело F-130/06, Sotgia/Комисия,

—	да се отмени решението на Комисията от 11 април 2006 г. в частта, в която жалбоподателят е класиран като длъжностно лице в изпитателен срок със степен A*6, стъпка 2, считано от 16 април 2006 г.,

—	в условията на евентуалност, делото да се върне на Съда на публичната служба за ново разглеждане,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, включително по първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/36

Жалба, подадена на 23 септември 2010 г. — Apple/СХВП — Iphone Media (IPH IPHONE)

(Дело T-448/10)

()

2010/C 328/63

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Apple, Inc. (Cupertino, САЩ) (представители: M. Engelman, barrister и J. Olsen, solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Iphone Media, SA (Севиля, Испания)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 21 юли 2010 г. по преписка R 1084/2009-4;

—	да се уважи възражението на жалбоподателя;

—

при условията на евентуалност, жалбоподателят иска възражението да бъде уважено по отношение на тези стоки и услуги, за които се приеме, че е налице вероятност от объркване и/или за тези стоки и услуги, за които се установи, че е налице риск заявената марка да извличе неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на марката на жалбоподателя или би ги увредила;

—	да се осъди другата страна в производството пред апелативния състав да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка „IPH IPHONE“ за стоки и услуги от класове 16, 35, 38, 41 и 42 — заявка № 5562822 за марка на Общността

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: регистрация № 2901007 за марка на Общността на словната марка „IPHONE“ за стоки и услуги от класове 9, 38 и 42

Решение на отдела по споровете: уважава частично възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: жалбоподателят счита, че обжалваното решение нарушава член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009, тъй като апелативният състав не е приложил правилно разпоредбите на тези членове към оспорваната марка.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/37

Жалба, подадена на 24 септември 2010 г. — ClientEarth/Съвет

(Дело T-452/10)

()

2010/C 328/64

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ClientEarth (Лондон, Обединеното кралство) (представител: S. Hockman QC, Barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се постанови, че ответникът е нарушил Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1);

—	да се постанови, че Съветът е нарушил член 294, параграф 6 ДФЕС, тъй като не е информирал изчерпателно Европейския парламент за основанията, мотивирали го за приемане на неговата позиция на първо четене;

—	да се отмени оспорваното решение от 26 юли 2010 г. (Ref. 15/c/01/10), с което Съветът дава отрицателен отговор съгласно член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, като по този начин отказва да предостави документ № 6865/09;

—	да се разпореди на ответника да предостави достъп до искания документ, и

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя съгласно член 87 от Процедурния правилник на Общия съд, включително съдебните разноски на всяка встъпила страна.

Правни основания и основни доводи

Чрез настоящата жалба жалбоподателят иска да се отмени съгласно член 263 ДФЕС решението на Съвета от 26 юли 2010 г., с което ответникът не предоставя на жалбоподателя достъп до документ № 6865/09, който съдържа становище на Правната служба на ответника относно предложението на Комисията за преработването на Регламент (ЕО) № 1049/2001 и по-конкретно относно препоръчваните изменения от Европейския парламент, съдържащи се в доклада Cashman.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

Първо, оспорваното решение нарушавало член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 и член 294, параграф 6 ДФЕС. Оповестяването на исканото правно становище нямало да засегне защитата на правното становище, както и нямало да засегне интереса на Съвета от искането и получаването на искрено, обективно и изчерпателно правно становище. Етапът на първо четене на законодателната процедура трябвало да включва оповестяването на правното становище относно допустимостта на предложените от Европейския парламент изменения.

Второ, оспорваното решение нарушавало член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1049/2001. Член 4, параграф 3 не се прилагал за защитата на правно становище. Дори ако бил приложим, оповестяването на исканото правно становище нямало да засегне сериозно процеса на вземане на решение на Съвета. Оповестяването нямало да засегне способността на Правната служба да представлява свободно, без каквото и да било външно влияние, позицията на Съвета в съдебно производство, както и нямало да засегне независимостта на Правната служба на Съвета, нито да възпрепятства вътрешното обсъждане на Съвета на измененията на Парламента.

В допълнение оспорваното решение нарушавало член 4, параграф 2, последно тире и член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, тъй като не преценявало дали е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на посочения документ и не представяло подробни мотиви за такъв отказ. Съветът не съпоставял защитата на правното становище и обществения интерес от предоставянето на достъп до документа в светлината на предимствата, произтичащи от нарастващата откритост и на обстоятелството, че достъпът до исканото правно становище дава възможност на гражданите да участват по-тясно в процеса по преработване на Регламент (ЕО) № 1049/2001, който засяга обществото като цяло, тъй като му предоставя основанието, на базата на което може да упражнява правото си на достъп до държаните от институциите на ЕС документи.

Накрая, оспорваното решение нарушавало член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, тъй като не предоставяло частичен достъп до искания документ.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г. глава 1, том 3, стр. 76).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/38

Жалба, подадена на 24 септември 2010 г. — Northern Ireland Department of Agriculture and Rural Development/Комисия

(Дело T-453/10)

()

2010/C 328/65

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Northern Ireland Department of Agriculture and Rural Development (Белфаст, Обединеното кралство) (представители: K. Brown, Solicitor и D. Wyatt QC, Barrister)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Комисията № 2010/399/ЕС (1) (нотифицирано под номер C(2010) 4894) от 15 юли 2010 г. по отношение на перото, с което се коригира на 5 % фиксираната ставка, приложима за възлизащите на 18 600 258,71 евро разходи, направени в Северна Ирландия през финансовата 2007 година, и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба, съгласно член 263 ДФЕС, се иска частична отмяна на Решение на Комисията № 2010/399/ЕС (нотифицирано под номер C(2010) 4894) от 15 юли 2010 г., доколкото с него се изключва от финансирането от Европейския съюз перото, отнасящо се до коригираната на 5 % фиксирана ставка, приложима за възлизащите на 18 600 258,71 евро разходи, направени в Северна Ирландия през финансовата 2007 година.

В подкрепа на искането си жалбоподателят излага следните оплаквания:

На първо място Комисията е приела своето решение относно посоченото перо, допускайки правни и фактически грешки, тъй като установените от нея недостатъци в ключовия контрол и техните евентуални последици върху заявяването през 2006 г. на хектари, даващи право на помощ, не биха могли да създадат риск от 5 % по отношение на всички съответно направени в Северна Ирландия през тази година разходи. Подобни подадени в повече декларации не са могли да увеличат референтните размери, произтичащи от плащания, направени на земеделските производители в периода 2000—2002 г., като съответно не са могли да увеличат броя — не стойността — на определените през 2005 г. права за получаване на плащане. Около 78 % от размера на правата за получаване на плащане, които е трябвало да се предоставят и разпределят между заявените през 2005 г. от земеделските производители хектари, даващи право на помощ, са били определени посредством плащанията, направени на съответните земеделски производители в периода 2000—2002 г. и не би следвало да се засягат от грешки при определянето на броя на хектарите, даващи право на помощ през 2005 г., който е останал същият и през 2006 г. Освен това разпоредбите, които се отнасят до намаления, изключения или санкции, се прилагат при условие, че е приложим принципът на коригиране с обратно действие на правата за получаване на плащане, както и на принципът за неналагане на санкция, когато земеделски производител е декларирал в повече хектари, даващи право на помощ и права за получаване на плащане, но определената като даваща право на помощ земеделска площ е достатъчна, за да се допусне предоставянето на всички права за получаване на плащане, които всъщност той може да претендира. Комисията е изтълкувала неправилно разпоредбите, които извеждат тези принципи и поради това е надценила значително сумите, подлежащи на възстановяване от земеделските производители в Северна Ирландия въз основа на подадените в повече при заявяването през 2006 г. декларации.

От друга страна Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, като е оценила вероятната загуба на 5 % от общата стойност на направените разходи, след като в случаите на невъзможност за точно изчисляване на загубите за фондове на Европейския съюз, подходящият за прилагане принцип е наличието на ясна връзка между коригиращия процент и възможната загуба. Тази преценка на Комисията се основава на две погрешни предпоставки: първата от тях е, че няма значение дали грешки, свързани с определянето в повече на даващите право на помощи площи за 2005 г. и 2006 г. не биха могли да имат отрицателно въздействие върху около 78 % от всички права за получаване на плащане, подлежащи на разпределяне между земеделските производители, и съответно на това не биха могли в такава степен да създадат рискове за фондовете. Втората погрешна предпоставка е, че Комисията съществено е надценила подлежащите на възстановяване от земеделските производители в Северна Ирландия суми в случаите на подадени в повече през 2006 г. декларации. Накрая, тъй като прилагането от страна на Комисията на намаление с фиксирана ставка от 5 % се основава на съществено надценяване на вероятната действителна загуба за фондовете на Европейския съюз, то съгласно данните в конкретния случай намалението с фиксирана ставка от 5 % е прекомерно и поради това непропорционално.

(1) Решение на Комисията от 15 юли 2010 г. за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер C(2010) 4894) (ОВ L 184, стр. 6).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/39

Жалба, подадена на 30 септември 2010 г. — Anicav/Комисия

(Дело T-454/10)

()

2010/C 328/66

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Associazione Nazionale degli Industriali delle Conserve Alimentari Vegetali (Anicav) (Неапол, Италия) (представители: J. da Cruz Vilaça, S. Estima Martins и S. Carvalho de Sousa, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отменят разпоредбите на член 52 и приложение VIII към Регламент № 1580/2007 на Комисията (1), изменен с Регламент № 687/2010 на Комисията (2), и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба по реда на член 263 ДФЕС жалбоподателят иска частична отмяна на Регламент № 1580/2007 на Комисията, изменен с Регламент № 687/2010 на Комисията.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят представя следните правни основания:

Първо, жалбоподателят твърди, че обжалваната мярка нарушава Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1).

Като (i) не включва дейностите по преработване в приложение VIII към Регламент № 1580/2007 на Комисията и (ii) не изключва дейностите по подготовка, опаковане и последващо преработване от стойността на търгуваната продукция на продукти, предназначени за преработка, обжалваната мярка нарушава Общия регламент за ООП, доколкото последният предвижда, че разпоредбите относно организациите на производителите, а именно относно предоставянето на помощ, следва да се прилагат само за продуктите, обхванати от общата организация на пазара на плодове и зеленчуци.

Второ, жалбоподателят твърди, че обжалваната мярка нарушава принципа на недопускане на дискриминация; като предоставя на организациите на производители помощ относно промишлени дейности, осъществявани и от частни предприятия, обжалваната мярка нарушава принципа на недопускане на дискриминация, който забранява сходни положения да се третират по различен начин, освен ако това третиране не е обективно обосновано.

Накрая, жалбоподателят твърди, че обжалваната мярка нарушава принципа на пропорционалност; като предоставя на организациите на производители помощ, която обхваща промишлени дейности, осъществявани и от частни предприятия, обжалваната мярка нарушава принципа на пропорционалност, тъй като надхвърля това, което би било необходимо за постигане на хипотетична цел на Общата селскостопанска политика във връзка с вертикалната интеграция на организации на производители.

(1) Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 година за определяне на правила за прилагане на Регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (ОВ L 350, 2007 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕС) № 687/2010 на Комисията от 30 юли 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1580/2007 за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (ОВ L 199, 2010 г., стр. 12).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/39

Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. — McBride/Комисия

(Дело T-458/10)

()

2010/C 328/67

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Peter McBride (Downings, Ирландия) (представители: A. Collins SC, N. Travers, Barrister и D. Barry, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4758 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с нов риболовен кораб Peadar Elaine II, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03—Т-240/03, Recueil, стр. II-1699), и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4758 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с нов риболовен кораб Peadar Elaine II, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03—Т-240/03, Recueil, стр. II-1699).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

На първо място жалбоподателят твърди, че приетият от ответника акт няма правно основание. Член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО на Съвета от 26 юни 1997 година относно целите и подробните правила за преструктуриране на сектора на рибарството в Общността за периода от 1 януари 1997 г. до 31 декември 2001 г. с оглед на постигане на устойчиво равновесие между ресурсите и тяхната експлоатация (ОВ L 175, стp. 27) продължава да бъде подходящото правно основание за обжалваното решение и затова според жалбоподателя няма правно основание, на което Комисията да приеме решението като ad hoc решение.

На второ място жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят твърди, че съгласно Решение 97/413/ЕО на Съвета обжалваното решение е трябвало да бъде прието съобразно процедурата на Управителните комитети и че като е приела решението ad hoc, Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение.

На трето място жалбоподателят твърди, че като е тълкувала неправилно член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО на Съвета, Комисията е превишила правомощията си, като по-специално е приложила неотносими критерии и не е взела предвид понятието „риболовни усилия“ от Решение 97/413/ЕО на Съвета и от законодателството на Общността в областта на рибарството, приложимо към момента, в който жалбоподателят е направил искането за свързан с безопасността тонаж през декември 2001 г.

Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради редица явни грешки в преценката на направеното от жалбоподателя искане за свързан с безопасността тонаж. По-специално жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли направеното от жалбоподателя искане на това основание е неправилно, тъй като използването на заместващ капацитет за Peadar Elaine II от редица по-малки кораби означава, че общият капацитет на поливалентния сегмент на ирландската флота не е бил увеличен при регистрацията на този кораб.

На последно място жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила правото му на добра администрация. Жалбоподателят твърди, че отказът на Комисията да прецени основателността на искането му съставлява нарушение на задължението ѝ по член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ С 83, 2010 г., стр. 389) и, по-специално на правото искането му съгласно член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО да бъде разгледано „справедливо и в разумен срок“.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/40

Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. — McBride/Комисия

(Дело T-459/10)

()

2010/C 328/68

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Hugh McBride (Downings, Ирландия) (представители: A. Collins SC, N. Travers, Barrister и D. Barry, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4748 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с нов риболовен кораб Heather Jane II, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03—Т-240/03, Recueil, стр. II-1699), и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4748 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с нов риболовен кораб Heather Jane II, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03—Т-240/03, Recueil, стр. II-1699).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради редица явни грешки в преценката на направеното от жалбоподателя искане за свързан с безопасността тонаж. По-специално жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли направеното от жалбоподателя искане на това основание е неправилно, тъй като използването на заместващ капацитет за Heather Jane II от редица по-малки кораби означава, че общият капацитет на поливалентния сегмент на ирландската флота не е бил увеличен при регистрацията на този кораб.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/41

Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. — Mullglen/Комисия

(Дело T-460/10)

()

2010/C 328/69

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mullglen Ltd (Killybegs, Ирландия) (представители: A. Collins SC, N. Travers, Barrister и D. Barry, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя:

—

да се отмени съобщеното на жалбоподателя на 16 юли 2010 г. Решение на Комисията по преписка № С(2010) 4757 от 13 юли 2010 г. под формата на писмо до Ирландия, с което е отхвърлено искането му за увеличаване на капацитета във връзка с повишаване на сигурността за проектиран нов морски траулер, който да замени MFV Pacelli, прието след като Решение на Комисията № 2003/245 от 4 април 2003 г. по получените от нея искания за увеличаване на целите в МПО IV, за да бъде взето предвид подобряването на сигурността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за кораби с обща дължина над 12 метра (ОВ L 90, 2003 г., стр. 48), е отменено по отношение на жалбоподателя с Решение на Първоинстанционния съд от 13 юни 2006 г. по съединени дела T-218/03—T-240/03 Boyle и др./Комисия, Recueil, стр. II-1699 и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска на основание член 263 от ДФЕС отмяна на съобщеното му на 16 юли 2010 г. Решение на Комисията по преписка C(2010) 4757 от 13 юли 2010 г. под формата на писмо до Ирландия, с което е отхвърлено искането му за увеличаване на капацитета във връзка с повишаване на сигурността за проектиран нов морски траулер, който да замени MFV Pacelli, прието след като Решение на Комисията № 2003/245 от 4 април 2003 г. по получените от нея искания за увеличаване на целите в МПО IV, за да бъде взето предвид подобряването на сигурността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за кораби с обща дължина над 12 метра (ОВ L 90, 2003 г., стр. 48), е отменено по отношение на жалбоподателя с Решение на Първоинстанционния съд от 13 юни 2006 г. по съединени дела T-218/03—T-240/03 Boyle и др./Комисия, Recueil, стр. II-1699.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи следните правни основания:

На първо място жалбоподателят твърди, че ответникът е действал без да има правна основа за това. Член 4, параграф 2 от Решение № 97/413/ЕО на Съвета от 26 юни 1997 г. относно целите и подробните правила за преструктуриране на риболова в Общността за периода между 1 януари 1997 г. до 31 декември 2001 г. за постигане на трайно равновесие между ресурсите и тяхната експлоатация (ОВ L 175, 1997 г., стp. 27) продължава да бъде подходящата правна основа за оспорваното решение, поради което Комисията нямала правна основа за приемане на решението като решение ad hoc.

На второ място жалбоподателят твърди, че Комисията нарушила основни процесуални норми. Жалбоподателят сочи, че според Решение № 97/413/ЕО на Съвета оспорваното решение трябвало да бъде прието по реда на процедурата на управителните комитети и като решила да приеме решението като решение ad hoc, Комисията действала в нарушение на основни процесуални изисквания.

На трето място жалбоподателят твърди, че като не тълкувала правилно член 4, параграф 2 от Решение № 97/413/ЕО на Съвета, Комисията превишила правата си, по-конкретно като се основала на неотносими критерии и пренебрегнала дадената в Решение № 97/413/ЕО на Съвета и в приложимите към момента на подаване на искането на жалбоподателя за свързан с безопасността допълнителен тонаж през м. декември 2001 г. общностни актове относно риболова дефиниция на „риболовно усилие“.

Сочи се освен това, че оспорваното решение съдържа няколко явни грешки в преценката на искането на жалбоподателя за свързан с безопасността допълнителен тонаж. По-конкретно жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли искането на жалбоподателя поради по-големия обем под главната палуба на проектирания нов кораб в сравнение с този на Pacelli било явно погрешно, както и предположението ѝ, че проектираният нов кораб ще има по-голямо „риболовно усилие“от това на Pacelli.

Накрая жалбоподателят твърди, че Комисията нарушила правото му на равно третиране. Той излага, че отхвърлянето на искането му от страна на Комисията поради по-големия обем под главната палуба на неговия предвиждан нов кораб представлява очебийна разлика в третирането достигаща до недопустима дискриминация спрямо него в сравнение с изцяло различния подход възприет при третирането на някои други искания за свързан с безопасността допълнителен тонаж, възприет в Решение 2003/245 на Комисията, както и по отношение на едно от първоначално отхвърлените в това решение искания, но след това уважено в Решение на Комисията, съобщено под № C(2010) 4765 от 13 юли 2010 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/42

Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. — Boyle/Комисия

(Дело T-461/10)

()

2010/C 328/70

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Cathal Boyle (Killybegs, Ирландия) (представители: A. Collins SC, N. Travers, Barrister и D. Barry, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

—

да се отмени съобщеното на жалбоподателя на 16 юли 2010 г. Решение на Комисията по преписка № С(2010) 4751 от 13 юли 2010 г. под формата на писмо до Ирландия, с което е отхвърлено искането му за увеличаване на капацитета във връзка с повишаване на сигурността за проектиран нов морски траулер, който да замени MFV Marie Dawn, прието след като Решение на Комисията № 2003/245 от 4 април 2003 г. по получените от нея искания за увеличаване на целите в МПО IV, за да бъде взето предвид подобряването на сигурността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за кораби с обща дължина над 12 метра (ОВ L 90, 2003 г., стр. 48), е отменено по отношение на жалбоподателя с Решение на Първоинстанционния съд от 13 юни 2006 г. по съединени дела T-218/03—T-240/03 Boyle и др./Комисия, Recueil, стр. II-1699 и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска на основание член 263 от ДФЕС отмяна на съобщеното му на 16 юли 2010 г. Решение на Комисията по преписка C(2010) 4751 от 13 юли 2010 г. под формата на писмо до Ирландия, с което е отхвърлено искането му за увеличаване на капацитета във връзка с повишаване на сигурността за проектиран нов морски траулер, който да замени MFV Marie Dawn, прието след като Решение на Комисията № 2003/245 от 4 април 2003 г. по получените от нея искания за увеличаване на целите в МПО IV, за да бъде взето предвид подобряването на сигурността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за кораби с обща дължина над 12 метра (ОВ L 90, 2003 г., стр. 48), е отменено по отношение на жалбоподателя с Решение на Първоинстанционния съд от 13 юни 2006 г. по съединени дела T-218/03—T-240/03 Boyle и др./Комисия, Recueil, стр. II-1699.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи следните правни основания

Сочи се освен това, че оспорваното решение съдържа няколко явни грешки в преценката на искането на жалбоподателя за свързан с безопасността допълнителен тонаж. По-конкретно жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли искането на жалбоподателя поради по-големия обем под главната палуба на проектирания нов кораб в сравнение с този на Marie Dawn било явно погрешно, както и предположението ѝ, че проектираният нов кораб ще има по-голямо „риболовно усилие“от това на Marie Dawn.

Накрая жалбоподателят твърди, че Комисията нарушила правото му на равно третиране. Той сочи, че отхвърлянето на искането му от страна на Комисията поради по-големия обем под главната палуба на неговия проектиран нов кораб представлява очебийна разлика в третирането, достигаща до недопустима дискриминация спрямо него в сравнение с изцяло различния подход, възприет при третирането на някои други искания за свързан с безопасността допълнителен тонаж, уважени в Решение 2003/245 на Комисията, както и по отношение на едно от първоначално отхвърлените в това решение искания, но след това уважено в Решение на Комисията, съобщено под № C(2010) 4765 от 13 юли 2010 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/43

Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. — Flaherty/Комисия

(Дело T-462/10)

()

2010/C 328/71

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Thomas Flaherty (Kilronan, Ирландия) (представители: A. Collins SC, N. Travers, Barrister и D. Barry, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4764 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с евентуалния нов пелагичен траулер, който следва да замести MFV Westward Isle, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Съда от 17 април 2008 г. по дело Flaherty и др./Комисия (C-373/06 P, C-379/06 P и C-382/06 P, Сборник, стр. I-2649), и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4764 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с евентуалния нов пелагичен траулер, който следва да замести MFV Westward Isle, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Съда от 17 април 2008 г. по дело Flaherty и др./Комисия (C-373/06 P, C-379/06 P и C-382/06 P, Сборник, стр. I-2649).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради редица явни грешки в преценката на направеното от жалбоподателя искане за свързан с безопасността тонаж. По-специално жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли направеното от жалбоподателя искане поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб в сравнение с Westward Isle е явно неправилно, каквото е и предположението ѝ, че „риболовното усилие“ на заместващия кораб ще бъде по-голямо от това на Westward Isle.

На последно място жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила правото му на равно третиране. Жалбоподателят твърди, че отхвърлянето от Комисията на искането поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб представлява съществена разлика в третирането, която съставлява недопустима дискриминация спрямо жалбоподателя в сравнение с изцяло различния подход към някои от исканията за допълнителен свързан с безопасността тонаж, приети с Решение на Комисията 2003/245, както и към едно от исканията, първоначално отхвърлено със същото решение, но впоследствие прието с Решение на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4765 от 13 юли 2010 г.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/44

Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. — Ocean Trawlers/Комисия

(Дело T-463/10)

()

2010/C 328/72

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ocean Trawlers Ltd (Killybegs, Ирландия) (представители: A. Collins SC, N. Travers, Barrister и D. Barry, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4750 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с евентуалния нов пелагичен траулер, който следва да замести MFV Golden Rose, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Съда от 17 април 2008 г. по дело Flaherty и др./Комисия (C-373/06 P, C-379/06 P и C-382/06 P, Сборник, стр. I-2649), и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4750 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с евентуалния нов пелагичен траулер, който следва да замести MFV Golden Rose, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Съда от 17 април 2008 г. по дело Flaherty и др./Комисия (C-373/06 P, C-379/06 P и C-382/06 P, Сборник, стр. I-2649).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради редица явни грешки в преценката на направеното от жалбоподателя искане за свързан с безопасността тонаж. По-специално жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли направеното от жалбоподателя искане поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб в сравнение с Golden Rose е явно неправилно, каквото е и предположението ѝ, че „риболовното усилие“ на заместващия кораб ще бъде по-голямо от това на Golden Rose.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/45

Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. — Fitzpatrick/Комисия

(Дело T-464/10)

()

2010/C 328/73

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Patrick Fitzpatrick (Kileany, Ирландия) (представители: A. Collins SC, N. Travers, Barrister и D. Barry, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4761 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия и връчено на жалбоподателя на 16 юли 2010 г., с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с евентуалния нов пелагичен траулер, който следва да замести MFV Shauna Ann, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (T-218/03—T-240/03, Recueil, стр. II-1699), и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4761 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия и връчено на жалбоподателя на 16 юли 2010 г., с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с евентуалния нов пелагичен траулер, който следва да замести MFV Shauna Ann, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (T-218/03—T-240/03, Recueil, стр. II-1699).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради редица явни грешки в преценката на направеното от жалбоподателя искане за свързан с безопасността тонаж. По-специално жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли направеното от жалбоподателя искане на това основание е неправилно, тъй като използването на заместващ капацитет за Shauna Ann от редица по-малки кораби означава, че общият капацитет на поливалентния сегмент на ирландската флота не е бил увеличен при регистрацията на този кораб.

На последно място жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила правото му на добра администрация. Жалбоподателят твърди, че отказът на Комисията да прецени основателността на искането му съставлява нарушение на задължението ѝ по член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ С 83, 2010 г., стр. 389), и по-специално на правото искането му съгласно член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО да бъде разгледано „справедливо и в разумен срок“.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/46

Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. — McHugh/Комисия

(Дело T-465/10)

()

2010/C 328/74

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eamon McHugh (Killybegs, Ирландия) (представители: A. Collins SC, N. Travers, Barrister и D. Barry, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4767 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с евентуалния нов пелагичен траулер Antartic, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03—Т-240/03, Recueil, стр. II-1699), и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4767 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с евентуалния нов пелагичен траулер Antartic, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03—Т-240/03, Recueil, стр. II-1699).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради редица явни грешки в преценката на направеното от жалбоподателя искане за свързан с безопасността тонаж. По-специално жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли направеното от жалбоподателя искане поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб Аntartic както и предположението ѝ, че неговото „риболовното усилие“ е по-голямо от това на замествания кораб, са явно неправилни.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/47

Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. — Hannigan/Комисия

(Дело T-466/10)

()

2010/C 328/75

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eugene Hannigan (Killybegs, Ирландия) (представители: A. Collins SC, N. Travers, Barrister и D. Barry, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4754 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с нов риболовен кораб Niamh Eoghan, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03—Т-240/03, Recueil, стр. II-1699), и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4754 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с нов риболовен кораб Niamh Eoghan, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (съединени дела Т-218/03—Т-240/03, Recueil, стр. II-1699).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради редица явни грешки в преценката на направеното от жалбоподателя искане за свързан с безопасността тонаж. По-специално жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли направеното от жалбоподателя искане на това основание е неправилно, тъй като използването на заместващ капацитет за Niamh Eoghan от редица по-малки кораби означава, че общият капацитет на поливалентния сегмент на ирландската флота не е бил увеличен при регистрацията на този кораб.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/48

Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. — Murphy/Комисия

(Дело T-467/10)

()

2010/C 328/76

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Larry Murphy (Castletownbere, Ирландия) (представители: A. Collins SC, N. Travers, Barrister и D. Barry, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4753 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с евентуалния нов пелагичен траулер, който следва да замести MFV Menhaden, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Съда от 17 април 2008 г. по дело Flaherty и др./Комисия (C-373/06 P, C-379/06 P и C-382/06 P, Сборник, стр. I-2649), и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4753 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с евентуалния нов пелагичен траулер, който следва да замести MFV Menhaden, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Съда от 17 април 2008 г. по дело Flaherty и др./Комисия (C-373/06 P, C-379/06 P и C-382/06 P, Сборник, стр. I-2649).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради редица явни грешки в преценката на направеното от жалбоподателя искане за свързан с безопасността тонаж. По-специално жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли направеното от жалбоподателя искане поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб в сравнение с Menhaden е явно неправилно, каквото е и предположението ѝ, че „риболовното усилие“ на заместващия кораб ще бъде по-голямо от това на Menhaden.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/49

Жалба, подадена на 4 октомври 2010 г. — Португалия/Комисия

(Дело T-475/10)

()

2010/C 328/77

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, подпомаган от C. Botelho Moniz и P. Gouveia e Melo, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Комисията C(2010) 4891 окончателен от 20 юли 2010 г. относно парафискалната такса за популяризиране на виното, събирана в Португалия — дело C-43/2004 (ex NN 38/2003);

При условията на евентуалност

—	да се отменят седмото и деветото условие, предвидени в член 3, параграф 2 от решението,

като и в двата случая

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

а)	Грешка при прилагането на член 107, параграф 1 от Договора, доколкото частта от приходите от таксата за популяризиране на виното, предназначена съгласно Декрет-закон № 119/97 от 15 май 1997 г. да финансира помощта за популяризиране и рекламиране на виното, е окачествена като държавни средства;

б)

Грешка при прилагането на член 107, параграф 1 и член 296 от Договора и на Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Комисията (1), доколкото Комисията е окачествила помощта за популяризиране и рекламиране на виното като държавна помощ, без да прецени дали тази помощ може да ограничи конкуренцията на пазара, нито дали тя представлява минимална помощ;

в)

Неправилна преценка на фактите, тъй като Комисията е приела, че като механизъм за финансиране на дейности за популяризиране и рекламиране на виното в други държави членки таксата за популяризиране на виното дискриминира вносните стоки и нарушава член 110 от Договора; и нарушение на принципа на добра администрация, тъй като Комисията не е взела допълнителни мерки за събиране на доказателства след искането за сведения от 24 април 2006 г., за да отстрани своите съмнения по този въпрос.

г)

Неправилно прилагане на член 108 от Договора и член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (2), както и нарушаване на принципите на пропорционалност и равно третиране, доколкото, дори да се допусне, че съдържащият се в решението анализ на Комисията е правилен (quod non), седмото условие, предвидено в член 3, параграф 2 от решението, е в противоречие с този анализ и с изводите, които Комисията излага в мотивите на решението;

д)

Грешка при прилагане на правото, доколкото деветото условие, предвидено в член 3, параграф 2 от решението, нарушава членове 108 и 296 от Договора, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999, както и принципа на пропорционалност, принципа на равно третиране и правото на защита.

(1) Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Комисията от 6 октомври 2004 година относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО спрямо минималните помощи в секторите на земеделието и рибарството.

(2) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/50

Жалба, подадена на 8 октомври 2010 г. — The Pukka Luggage Company/СХВП — Jesus Miguel Azpiroz Arruti (PUKKA)

(Дело T-483/10)

()

2010/C 328/78

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: The Pukka Luggage Company Ltd (Лондон, Обединеното кралство) (представители: K. E. Gilbert и M. H. Blair, Solicitors)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Jesús Miguel Azpiroz Arruti (San Sebastián, Испания)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 29 юли 2010 г. по преписка R 1175/2008-4,

—	при условията на евентуалност, да се отмени обжалваното решение в частта, с която се уважава възражението по отношение на „багаж“,

—	или, при условията на евентуалност, да се отмени обжалваното решение в частта, с която се уважава възражението по отношение на „твърди куфари и твърди куфари на колелца“,

—	да се осъдят ответникът и другата страна в производството пред апелативния състав да понесат направените от тях съдебни разноски, както и да заплатят разноските на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „PUKKA“ за стоки от клас 18 — Заявка за марка на Общността № 4061545

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване: испанска фигуративна марка „PUKAS“, регистрирана под № 1570450 за стоки от клас 18; фигуративна марка на Общността „PUKAS“, регистрирана под № 19802 за стоки и услуги от класове 25, 28 и 39

Решение на отдела по споровете: уважава частично възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: жалбоподателят смята, че обжалваното решение нарушава член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав е допуснал грешка при преценката на сходството на стоките и при преценката на сходството на оспорваната марка с по-ранната марка.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/50

Жалба, подадена на 14 октомври 2010 г. — Gas Natural Fenosa SDG/Комисия

(Дело T-484/10)

()

2010/C 328/79

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Gas Natural Fenosa SDG, SA (Мадрид, Испания) (представители: F. González Díaz и F. Salerno, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	въз основа на член 263 ДФЕС да се отмени решението на Европейската комисия от 29 септември 2010 година и

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбата в настоящото производство е насочена срещу решението, с което се одобрява испанската правна уредба относно компенсирането на допълнителните разноски на производителите на електроенергия, които въз основа на задължение за предоставяне на обществена услуга трябва да използват добити в страната въглища за част от производството си.

Gas Natural Fenosa счита, че решението противоречи на общностното право и иска неговата отмяна въз основа на следните съображения:

На първо място решението нарушава член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1), доколкото спорните помощи пораждат съмнения относно съвместимостта им с общия пазар.

На второ място решението нарушава множество разпоредби от първичното и вторичното право, поради което помощта не може да се приеме за съвместима с общия пазар, а именно:

—

Общностната правна уредба относно околната среда и по-точно членове 4 ДФЕС и 191 ДФЕС и правните норми, свързани с изпълнение на задълженията в областта на околната среда и по-специално Директива 2003/87/ЕО, последно изменена с Директива 2009/29/ЕО (2), доколкото спорната мярка подкрепя функционирането на инсталации, които увеличават нивото на отделените в атмосферата газове, нарушава забраната за предоставяне на нови безплатни квоти за емисии и поощрява минни дейности, които представляват сериозна опасност за естествената жизнена среда.

—

Правните норми на Договора в областта на вътрешния пазар и по-специално членове 34 и 49 ДФЕС, доколкото възпрепятства и затруднява вноса на електрическа енергия, произведена с въглища, които не са испански, или газ, както и плановете за разширяване на мощностите за електропроизводство въз основа на газ и/или вносни въглища.

—	Членове 101 и 102 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДФЕС, тъй като поощрява неконкурентното поведение на производителите на испански въглища.

—	Член 126, параграф 1 ДФЕС, предвид факта, че спорната мярка ще увеличи ненужно и непропорционално публичните разходи.

—	Регламент № 1407/2002 (3), тъй като разрешава увеличение на размера на вече предоставената с предходни мерки помощ и води до нарушение на конкуренцията на пазара на производство на електрическа енергия.

На трето място решението нарушава член 3, параграф 2 и член 11, параграф 4 от Втора директива относно пазара на електроенергия (Директива 2003/54/ЕО) (4), член 106, параграф 2 ДФЕС, както и Рамката на Общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги и принципа на пропорционалност, тъй като не са изпълнени предвидените в тези разпоредби условия за наличието на услуга от общ икономически интерес по съображения за сигурност на снабдяването и, във всички случаи, тъй като съществуват по-необременителни алтернативи за постигане на целите, преследвани със спорната мярка.

(1) ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.

(2) Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (ОВ L 140, стр. 63).

(3) Регламент (ЕО) № 1407/2002 на Съвета от 23 юли 2002 година относно държавните помощи за въгледобивната промишленост (ОВ L 205, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 124).

(4) Директива 2003/54/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 12, стр. 61).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/51

Жалба, подадена на 14 октомври 2010 г. — Iberdrola/Комисия

(Дело T-486/10)

()

2010/C 328/80

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Iberdrola, SA (Билбао, Испания) (представители: J. Ruiz Calzado и E. Barbier de la Serre, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението и

—	да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, свързани с производството.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното в настоящото производство решение е същото като това по дело T-484/10, Gas Natural Fenosa SDG/Комисия и по дело T-490/10, Endesa/Комисия.

Според жалбоподателя Комисията е допуснала поредица от правни грешки и грешки в преценката, като след предвидения в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) 659/1999 (1) предварителен анализ е приела, че компенсацията за обществена услуга, за която Кралство Испания е направило уведомление, е обоснована в съответствие с правните норми на ЕС относно държавните помощи. Жалбоподателят посочва пет правни основания за отмяна.

В първото правно основание за отмяна жалбоподателят изтъква, че Комисията се е въздържала да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 4, параграф 4 от Регламента, независимо, че са съществували редица опасения относно съвместимостта на нотифицираната помощ с общия пазар. Ето защо жалбоподателят твърди, че Комисията явно е нарушила член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999.

Във второто правно основание за отмяна, което се състои от две части, жалбоподателят посочва първо, че Комисията е допуснала правни грешки и грешки в преценката, като е приела, че нотифицираната от Кралство Испания мярка отговаря на необходимостта от компенсиране на разходите за предоставяне на услуга от общ икономически интерес, обоснован по съображения за сигурност на снабдяването, когато нито съществуват, нито пък се предвижда съществуването в средносрочен план на проблеми, свързани със снабдяването в Испания; и второ, жалбоподателят посочва наличието на явна грешка в преценката, доколкото е прието, че нотифицираната от Кралство Испания мярка е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС и Третата директива относно електроенергията.

В третото правно основание за отмяна жалбоподателят посочва, че разрешената от Комисията държавна помощ е в противоречие с материалните и времеви ограничения, установени в Регламент (ЕО) № 1407/2002 (2) относно държавните помощи за въгледобивната промишленост и в Предложение за Регламент на Съвета относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въгледобивни мини.

В четвъртото правно основание за отмяна жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, който я задължава да провери надлежно, в детайли и безпристрастно всички релевантни за преписката елементи, като не е счела за уместно да изиска всички мнения, необходими, за да бъде напълно информирана относно всички данни по преписката преди да приеме своето решение, а е предпочела да одобри нотифицираната мярка в първата фаза.

В петото правно основание, което се състои от три части, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила установения в съдебната практика принцип, който забранява на Комисията да обявява за съвместима с вътрешния пазар държавна помощ, нарушаваща други разпоредби на Договора, и по-специално като е пренебрегнала обстоятелството, че мярката нарушава разпоредбите, в които се установява принципът на свободно движение на стоки, целите, преследвани от директивите относно вътрешния пазара на електроенергия и целите, свързани с устойчивото развитие на Европейския съюз.

(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2) Регламент (ЕО) № 1407/2002 на Съвета от 23 юли 2002 година относно държавните помощи за въгледобивната промишленост (ОВ L 205, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 124).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/52

Жалба, подадена на 14 октомври 2010 г. — Endesa и Endesa Generación/Комисия

(Дело T-490/10)

()

2010/C 328/81

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Endesa, SA (Мадрид, Испания), Endesa Generación, SA (Севиля, Испания) (представители: M. Merola, abogado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се приеме за допустима жалбата за отмяна,

—	да се приеме за основателна жалбата и да се отмени изцяло обжалваното решение,

—	на жалбоподателите да се присъдят всички съдебни разноски, свързани с жалбата.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното в настоящото производство решение е същото като това по дело T-484/10, Gas Natural Fenosa SDG/Комисия, и по дело T-486/10, Iberdrola/Комисия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват три правни основания:

Първото правно основание е свързано с явната грешка, която Комисията е допуснала, като е приела, че нотифицираната мярка попада в рамките на Директива 2003/54/ЕО (1):

—

Комисията е допуснала явна грешка, като е направила тълкуване в смисъл, че член 11, параграф 4 от Директива 2003/57/ЕО не изисква от националните органи да посочват и доказват наличието на основания, свързани със сигурността на снабдяването, за да приемат мерки, които са несъвместими със съдържащите се в Директивата норми за хармонизиране. Подобно тълкуване е несъвместимо със задължението за ограничително тълкуване на правните норми, които установяват изключения.

—

Направеното от Комисията тълкуване на член 11, параграф 4 от Директива 2003/54/ЕО би означавало на държавите членки да се разреши да използват неограничено правна норма, чието приложение в съответствие с член 114 от Договора може да има само преходен характер. Поради това направеното от Комисията тълкуване е несъвместимо с правното основание на Директива 2003/54/ЕО.

—	Комисията е допуснала явна грешка, като е изчислила установения в Директива 2003/54/ЕО праг от 15 % по такъв начин, че го е лишила от целеното от законодателя на Съюза полезно действие.

—	Комисията е допуснала явна грешка, тъй като не съществуват проблеми, свързани със сигурността на снабдяването в Испания, които да обосновават приемането на нотифицираната мярка.

—

Нотифицираната мярка не отговаря на условията, установени в член 3, параграф 2 от Директива 2003/57/ЕО, според който задълженията, свързани с обществени услуги трябва да бъдат ясно определени, прозрачни, недискриминационни, проверими и трябва да гарантират равни условия на достъп за електрическите дружества от ЕС до националните потребители.

Второто правно основание на жалбата е свързано с явната грешка, допусната от Комисията, като е приела, че член 106, параграф 2 от Договора е приложим към нотифицираната мярка. Във връзка с това правно основание жалбоподателите посочват, че:

—	Комисията е допуснала явна грешка, като е приела, че предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива 2003/54/ЕО прави ненужна проверката дали в разглеждания случай са изпълнени задължителните изисквания за наличие на задължение, свързано с обществена услуга.

—	Комисията е допуснала явна грешка, като не е преценила правилно пропорционалността на нотифицираната мярка и е ограничила този анализ до това да посочи липсата на прекомерна компенсация.

—	При прилагането на член 106, параграф 2 от Договора Комисията не е анализирала нарушението, с което е свързана нотифицираната мярка, на предвиденото в Хартата на основните права на ЕС право на собственост.

Третото правно основание на жалбата е свързано с нарушение на някои аспекти на процедурата. Във връзка с това жалбоподателите считат, че:

—

Комисията е нарушила член 108 от Договора и член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 (2), като не е започнала официално производство по разследване, независимо от наличието на обективни и съгласувани данни, които доказват, че са налице редица трудности относно преценката на съвместимостта на нотифицираната мярка.

—	Комисията е допуснала злоупотреба с власт като е използвала фазата, предшестваща уведомлението, с цел да се избегне откриването на официално производство по разследване.

(1) Директива 2003/54/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 12, стр. 61).

(2) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/53

Жалба, подадена на 7 октомври 2010 г. — Melli Bank/Съвет

(Дело T-492/10)

()

2010/C 328/82

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Melli Bank plc (Лондон, Обединеното кралство) (представители: S. Gadhia, S. Ashley, Solicitors, D. Anderson, QC, и R. Blakeley, Barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени параграф 5 от таблица Б от Приложение II към Решение № 2010/413/ОВППС (1) на Съвета, доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се отмени параграф 3 от таблица Б от Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 (2) на Съвета, доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се постанови, че член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 (3) на Съвета е неприложим спрямо жалбоподателя, и

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета и на Решение № 2010/413/ОВППС на Съвета в частта, с която името на жалбоподателя е включено в списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилага замразяване на средства и икономически ресурси в изпълнение на посочената разпоредба. Освен това жалбоподателят иска по силата на член 277 ДФЕС, член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 да бъде обявен за неприложим.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания.

На първо място жалбоподателят твърди, че обжалваните регламент и решение са приети в нарушение на правото на жалбоподателя на защита и правото му на ефективна съдебна защита, тъй като изложените от Съвета мотиви не позволяват на жалбоподателя да разбере основанията за посочването му в списъка и последвалото замразяване на активите му.

Освен това жалбоподателят твърди, че Съветът не му е предоставил доказателствата и/или документите от преписката, на които Съветът се е позовал, което съответно е лишило жалбоподателя от възможността да представи на практика оборващи доказателства във връзка с посочването му в списъка.

На второ място жалбоподателят твърди, че материалноправните критерии за неговото посочване не са изпълнени и/или Съветът е допуснал явна грешка в преценката дали тези критерии са изпълнени или не. Жалбоподателят твърди, че не е „притежаван или контролиран“ от субект, участващ във, пряко свързан със или предоставящи помощ за твърдяните чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности на Иран или разработването на системи за ядрено оръжие по смисъла на понятието за „притежаван или контролиран“ от Решение на Общия съд по дело Melli Bank/Съвет (T-246/08) (4).

На трето място жалбоподателят твърди, че доколкото член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета и/или член 20, параграф 1, буква б) от Решение № 2010/413/ОВППС на Съвета са императивни и задължават Съвета да посочи всяко дъщерно дружество на посочено в списъка дружество-майка, то последните са незаконосъобразни.

На четвърто място жалбоподателят твърди, че не са спазени материалноправните критерии за посочването на неговото дружеството-майка, и по този начин и за посочването на жалбоподателя, както и/или че Съветът е допуснал явна грешка в преценката дали тези критерии са спазени или не. Жалбоподателят твърди, че доколкото неговото дружество-майка успешно е обжалвало Регламент (ЕО) № 1100/2009 (5) на Съвета (дело T-35/10) (6) и Решение № 2008/475/ЕО (7) на Съвета (дело T-390/08 (8)), Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета и Решение № 2010/413/ОВППС на Съвета също следва да бъдат отменени, доколкото се отнасят до жалбоподателя.

На пето място жалбоподателят твърди, че посочването му в списъка и замразяването на всичките му активи по цял свят не е рационално свързано с преследваната от Съвета цел и нарушава правото му на собственост. Освен това той твърди, че наложените ограничителни мерки са непропорционални, доколкото с тях се причинява съществена вреда на жалбоподателя и доколкото в случая е било възможно да бъдат приложени други, по-малко ограничителни мерки.

(1) Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (OB L 195, стр. 39).

(2) Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (OB L 195, стр. 25).

(3) Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (OB L 103, стр. 1).

(4) Решение на Общия съд от 9 юли 2009 г. по съединени дела T-246/08 и T-332/08, Melli Bank/Съвет, Сборник, стр. II-2629, в момента в процес на обжалване по дело C-380/09 P, Melli Bank/Съвет (ОВ C 282, 2009 г., стp. 30).

(5) Регламент (ЕО) № 1100/2009 на Съвета от 17 ноември 2009 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Решение 2008/475/ЕО (ОВ L 303, стp. 31).

(6) Дело T-35/10, Bank Melli Iran/Съвет (ОВ C 100, стp. 47).

(7) Решение на Съвета от 23 юни 2008 година за прилагане член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 163, стp. 29).

(8) Решение на Общия съд от 14 октомври 2009 г. по съединено дело T-390/08, Bank Melli Iran/Съвет, Сборник, стр. II-3967, в момента в процес на обжалване обжалвано по дело C-548/09 P, Bank Melli Iran/Съвет (ОВ C 80, 2010 г., стp. 10).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/54

Жалба, подадена на 7 октомври 2010 г. — Persia International Bank/Съвет

(Дело T-493/10)

()

2010/C 328/83

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Persia International Bank plc (Лондон, Обединеното кралство) (представители: S. Gadhia, S. Ashley, Solicitors, D. Anderson, QC, и R. Blakeley, Barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени параграф 2 от Таблица Б от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета (1), доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се отмени параграф 4 от Таблица Б от Приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета (2), доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се постанови, че член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 (3) на Съвета е неприложим по отношение на жалбоподателя,

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета и на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета, доколкото с тях името на жалбоподателя е включено в списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилага замразяване на средства и икономически ресурси в съответствие с посочената разпоредба. Освен това жалбоподателят иска от Съда по силата на член 277 ДФЕС, член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 да бъде обявен за неприложим.

Изтъкнатите от жалбоподателя правни основания и основни доводи са идентични или сходни с изложените по дело Melli Bank/Съвет (T-492/10).

(2) Решение на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (OB L 195, стр. 39).

(3) Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стp. 1).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/55

Жалба, подадена на 7 октомври 2010 г. — Bank Saderat Iran/Съвет

(Дело T-494/10)

()

2010/C 328/84

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bank Saderat Iran (Техеран, Иран) (представители: S. Gadhia, S. Ashley, Solicitors, D. Anderson, QC, и R. Blakeley, Barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени параграф 5 от Таблица Б от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 (1) на Съвета, доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се отмени параграф 7 от Таблица Б от Приложение II към Решение 2010/413/ОВППС (2) на Съвета, доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Трите изтъкнати от жалбоподателя правни основания са идентични или сходни с изтъкнатите първо, второ и пето правно основание по дело Melli Bank/Съвет (T-492/10).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/55

Жалба, подадена на 7 октомври 2010 г. — Bank Saderat/Съвет

(Дело T-495/10)

()

2010/C 328/85

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bank Saderat plc (Лондон, Обединеното кралство) (представители: S. Gadhia, S. Ashley, Solicitors, D. Anderson, QC, и R. Blakeley, Barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени параграф 5 от Таблица Б от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 (1) на Съвета, доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се отмени параграф 7 от Таблица Б от Приложение II към Решение 2010/413/ОВППС (2) на Съвета, доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се постанови, че член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета (3) е неприложим по отношение на жалбоподателя,

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета и на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета, доколкото с тях името на жалбоподателя е включено в списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилага замразяване на средства и икономически ресурси в съответствие с посочената разпоредба. Освен това жалбоподателят иска по силата на член 277 ДФЕС, член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 да бъде обявен за неприложим.

(3) Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стp. 1).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/56

Жалба, подадена на 7 октомври 2010 г. — Bank Mellat/Съвет

(Дело T-496/10)

()

2010/C 328/86

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bank Mellat (Техеран, Иран) (представители: S. Gadhia, S. Ashley, Solicitors, D. Anderson, QC, и R. Blakeley, Barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени параграф 2 от Таблица Б от Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета (1), доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се отмени параграф 4 от Таблица Б от Приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета (2), доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Трите изтъкнати от жалбоподателя правни основания са идентични или сходни с изтъкнатите първо, второ и пето правно основание по дело Melli Bank/Съвет (Т-492/10).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/56

Жалба, подадена на 7 октомври 2010 г. — Divandari/Съвет

(Дело T-497/10)

()

2010/C 328/87

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатлел: Ali Divandari (Техеран, Иран) (представители: S. Gadhia, S. Ashley, Solicitors, D. Wyatt, QC, и R. Blakeley, Barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени параграф 1 от Таблица A от Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 (1) на Съвета, доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се отмени параграф 2 от Таблица A от Приложение II към Решение 2010/413/ОВППС (2) на Съвета, доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Четирите изтъкнати от жалбоподателя правни основания са идентични или сходни с изтъкнатите първо, второ и пето правно основание по дело Melli Bank/Съвет (T-492/10).

Съд на публичната служба на Европейския съюз

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/58

Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 30 септември 2010 г. — Vievier/Комисия

(Дело F-29/05) (1)

(Публична служба - Срочно наети служители - Класиране в степен - Степени, предвидени в поканата за представяне на кандидатури - Изменение на правилата за класиране на служители - Преходни разпоредби - Член 12, параграф 3 от Приложение XIII към Правилника - Прилагане по аналогия)

2010/C 328/91

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-François Vivier (Петен, Нидерландия) (представители: първоначално S. Orlandi, A. Coolen и É. Marchal, avocats, впоследствие S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и É. Marchal, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално H. Krämer и K. Herrmann, впоследствие J. Currall)

Предмет

Отмяна на решението на Комисията за класиране на жалбоподателя в степен А*6 при назначаването му като срочно нает служител.

Диспозитив

1.	Отменя решението за класиране, прието от Европейската комисия като приложение към допълнително споразумение от 21 юли 2004 г. към договора на срочно нает служител, подписан от г-н Vivier на 10 юни 2004 г.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати направените от нея и от г-н Vivier съдебни разноски.

(1) ОВ C 193, 06/08/2005 г., стр. 31 (дело, заведено първоначално пред Първоинстанционния съд на Европейските общности под номер Т-196/05 и препратено на Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15.12.2005 г.)

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/58

Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 30 септември 2010 г. — Gudrun Schulze/Европейска комисия

(Дело F-36/05) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Кандидати, вписани в списък с резерви, публикуван преди влизането в сила на новия Правилник - Преходни правила за класиране в степен при назначаване - Класиране в стъпка - Член 32 от Правилника - Членове 2, 5 и 12 от Приложение XIII към Правилника - Дискриминация, основана на възрастта - Равно заплащане за труд с еднаква стойност - Принцип на добра администрация - Задължение за полагане на грижа)

2010/C 328/92

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Gudrun Schulze (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално S. Rodrigues и A. Jaume, avocats, впоследствие S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и H. Krämer)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Arpio Santacruz и I. Šulce)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на решението на Комисията за класиране на жалбоподателя, включен в списък с резерви преди влизането в сила на новия Правилник, при прилагане на по-неблагоприятни за него правила (член 12 от Приложение XIII към Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица), и от друга страна, искане за обезщетение.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски

(1) ОВ C 193, 06/08/2005 г., стр. 36 (дело, заведено първоначално пред Първоинстанционния съд на Европейските общности под номер Т-207/05 и препратено на Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15.12.2005 г.)

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/59

Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 30 септември 2010 г. — Jacobs/Комисия

(Дело F-41/05) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Кандидати, включени в списък с резерви преди влизането в сила на новия правилник - Класиране в степен съгласно новите по-неблагоприятни правила - Член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника)

2010/C 328/93

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Kurt Jacobs (Bruges, Белгия) (представител: L. Vogel, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: H. Krämer и K. Herrmann)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на решението на Комисията за класиране на жалбоподателя, включен в списък с резерви преди влизането в сила на новия правилник, съгласно новите по-неблагоприятни правила на този правилник (член 12 от приложение XIII към Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 за изменение на правилника за длъжностните лица) и, от друга страна, искане за обезщетение за вреди.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 205, 20.8.2005 г., стр. 26 (дело, първоначално образувано пред Първоинстанционния съд на Европейските общности под номер T-220/05 и препратено на Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15 декември 2005 г.).

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/59

Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 30 септември 2010 г. — Torijano Montero/Съвет

(Дело F-76/05) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Кандидати, вписани в списък с резерви от конкурс, публикуван преди влизането в сила на новия правилник - Класиране в степен в приложение на новите по-неблагоприятни правила - Член 5 от Правилника - Член 12 от приложение XIII към Правилника - Принцип на равенство - Принцип на защита на оправданите правни очаквания - Задължение за полагане на грижа - Пропорционалност)

2010/C 328/94

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Javier Torijano Montero (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално S. Rodrigues и A. Jaume, avocats, впоследствие S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Arpio Santacruz и I. Sulce)

Предмет на делото

Отмяна на решението на Съвета за класиране на жалбоподателя, вписан в списък с резерви преди влизането в сила на новия правилник, в приложение на по-неблагоприятните правила на последния (член 12 от приложение XIII към Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица.

Диспозитив на решението

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 281, 12.11.2005 г., стр. 23 (дело, първоначално образувано пред Първоинстанционния съд на Европейските общности под номер T-302/05 и препратено на Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15 декември 2005 г.)

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/59

Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 30 септември 2010 г. — Toth/Комисия

(Дело F-107/05) (1)

(Публична служба - Срочно нает служител - Класиране в степен - Степени, предвидени в поканата за набиране на кандидатури - Изменение на правилата за класиране на срочно наети служители, извършено след публикуването на поканата за набиране на кандидатури - Класиране в степен в приложение на новите по-неблагоприятни правила - Преходни разпоредби - Прилагане по аналогия - Член 12, параграф 3 от Приложение XIII към Правилника - Пропорционалност - Принцип на добра администрация)

2010/C 328/95

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Gergely Toth (Besozzo, Италия) (представители: първоначално S. Rodrigues и Y. Minatchy, avocats, впоследствие S. Rodrigues, C. Bernard-Glanz и R. Albelice, avocats, накрая S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и H. Krämer, avocats)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Arpio Santacruz и I. Šulce, впоследствие K. Zieleśkiewicz и M. Bauer)

Предмет на делото

От една страна, отмяна на решението на Комисията за класиране на жалбоподателя в степен A*6 при назначаването му като срочно нает служител и, от друга страна, искане за обезщетение за вреди и пропуснати ползи.

Диспозитив на решението

1.	Отменя решението на Европейската комисия за класиране на г-н Toth в степен A*6, втора стъпка, което се съдържа в член 3 от договора за срочно нает служител, подписан на 17 януари 2006 г.

2.	Отхвърля жалбата в останалата й част.

3.	Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея и от жалбоподателя съдебни разноски.

4.	Осъжда Съвета на Европейския съюз, встъпила страна, да понесе направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 22, 28.1.2006 г., стр. 15 (дело, първоначално заведено в Първоинстанционния съд на Европейските общности под номер T-401/05 и препратено на Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15 декември 2005 г.)

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/60

Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 30 септември 2010 г. — de Luca/Комисия

(Дело F-20/06) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Длъжностни лица, които се преместват в по-висока функционална група чрез общ конкурс - Кандидати, включени в списък с резерви преди влизането в сила на новия правилник - Преходни правила за класиране в степен при назначаването - Класиране в степен съгласно новите по-неблагоприятни правила - Член 5, параграф 2 и член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника)

2010/C 328/96

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Patricia de Luca (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и É. Marchal, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и H. Krämer)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Arpio Santacruz и M. Simm)

Предмет

Отмяна на решението на Комисията от 23 февруари 2005 г. за назначаването на жалбоподателя, който към онзи момент е длъжностно лице от степен A*10 и е издържал конкурс за степени A5/A4, на длъжност „администратор“ в генерална дирекция „Правосъдие, свобода и сигурност“, доколкото с това решение се изменя класирането му от степен A*10 в степен A*9.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 108, 6.5.2006 г., стр. 31.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/60

Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 30 септември 2010 г. — Lebedef и Jones/Комисия

(Дело F-29/09) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Възнаграждение - Член 64 от Правилника - Член 3, параграф 5, първа алинея и член 9 от приложение XI към Правилника - Корекционен коефициент - Равно третиране)

2010/C 328/97

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Georgio Lebedef (Senningerberg, Люксембург) и Trevor Jones (Ernzen, Люксембург) (представители: F. Frabetti и J.-Y. Vergnaud, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и D. Martin)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: K. Zieleśkiewicz и M. Bauer)

Предмет

Жалба за отмяна на решението за отказ да се изравни покупателната способност на заплатите в Люксембург с покупателната способност на заплатите в Брюксел и при условията на евентуалност, жалба за отмяна на фишовете за заплата на жалбоподателите, издадени след 15 юни 2008 г.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Г-н Lebedef и г-н Jones понасят всички съдебни разноски, с изключение на разноските на Съвета на Европейския съюз.

3.	Встъпилата страна Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 129, 6.6.2009 г., стр. 21.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/61

Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 14 октомври 2010 г. — W/Комисия

(Дело F-86/09) (1)

(Публична служба - Договорно наети служители - Възнаграждение - Семейни надбавки - Двойка между лица от един и същ пол - Надбавка за жилищни нужди - Условия за предоставяне - Достъп до граждански брак - Понятие - Член 1, параграф 2, буква в), iv от приложение VII към Правилника)

2010/C 328/98

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: W (Брюксел, Белгия) (представител: É. Boigelot, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и D. Martin)

Предмет

Искане за отмяна на решението на жалбоподателя да не се предоставя надбавка за жилищни нужди, тъй като той и неговият партньор имали достъп до граждански брак в Белгия

Диспозитив

1.	Отменя решенията на Комисията от 5 март 2009 г. и от 17 юли 2009 г., с които се отказва на W да бъде предоставена надбавката за жилищни нужди, предвидена в член 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

2.	Осъжда Комисията да понесе всички съдебни разноски.

(1) ОВ C 11, 16.1.2010 г., стр. 40.

4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/61

Жалба, подадена на 4 октомври 2010 г. — Blessemaille/Парламент

(Дело F-93/10)

()

2010/C 328/100

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Philippe Blessemaille (Remich, Люксембург) (представители: E. Boigelot и S. Woog, avocats)

Ответник: Европейски парламент

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението на ответника да не включи жалбоподателя в списъка на длъжностните лица за повишаване в степен АST 8 в рамките на процедурата за повишаване за 2009 г., и искане за обезщетение за претърпените неимуществени вреди

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени публикуваното на 2 декември 2009 г. решение на Парламента да не включи жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, повишени от степен АST 7 в степен АST 8, в рамките на процедурата за повишаване за 2009 г.,

—

в резултат на отмяната да се извърши повторно съпоставяне на заслугите на жалбоподателя с тези на другите кандидати в рамките на процедурите за повишаване за 2008 г. и 2009 г., като жалбоподателят бъде повишен в степен АST 8 с обратно действие, считано от 1 януари 2008 г., и му се заплатят лихви върху неизплатените възнаграждения въз основа на лихвения процент на Европейската централна банка, определен за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с два пункта, считано от 1 януари 2008 г., без все пак да се оспорва повишаването на другите повишени длъжностни лица.

—	да се осъди Парламентът да заплати на жалбоподателя сумата от 3 500 EUR като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради това, че жалбоподателят не е повишен на 1 януари 2008 г., под условие за увеличаване на тази сума в хода на производството,

—

при условията на евентуалност, в случай, че Съдът на публичната служба установи, че повишаването в степен АST 8 не може да произведе действие преди 1 януари 2009 г., да се осъди Парламентът да заплати допълнително обезщетение на основание имуществени вреди в размер на разликата между действително полученото през 2008 г. възнаграждение и това, което жалбоподателят е трябвало да получи през същата година след повишаване от 1 януари 2008 г., изчислено за периода от 1 януари до 31 декември 2008 г. или за периода от 1 януари до 31 август 2008 г., в зависимост от датата, за която се приеме, че спорното повишаване влиза в сила (съответно 1 януари 2009 г. или 1 септември 2008 г.),

—	да се осъди Парламентът да заплати съдебните разноски.

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.328.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 328

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 4 декември 2010 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2010/C 328/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 317, 20.11.2010 г.	1