ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

12.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 308/1

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА

ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

2009 ФИНАНСОВА ГОДИНА

консолидирани финансови отчети и консолидирани отчети за изпълнението на бюджета

2010/C 308/01

СЪДЪРЖАНИЕ

Бележка, придружаваща консолидираните отчети

Изпълнение и отчитане на бюджета на ЕС

ЧАСТ I —

Консолидирани финансови отчети на Европейския съюз и обяснителни бележки

А.	Счетоводен баланс

Б.	Отчет за финансовия резултат

В.	Таблица за паричните потоци

Г.	Отчет за промените в нетните активи

Д.	Бележки към финансовите отчети

ЧАСТ II —

Консолидирани отчети за изпълнението на бюджета на Европейския съюз и обяснителни бележки

РАЗДЕЛ А —

Консолидирани отчети за изпълнението на бюджета

РАЗДЕЛ Б —

Обяснителни бележки към консолидираните отчети за изпълнението на бюджета

БЕЛЕЖКА, ПРИДРУЖАВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ

Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за 2009 г. са изготвени въз основа на информацията, представена от институциите и органите съгласно член 129, параграф 2 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз. С настоящото заявявам, че те бяха съставени в съответствие с дял VII от този Финансов регламент и със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.

От счетоводителите на тези институции и органи, които удостовериха нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския съюз и изпълнението на бюджета.

С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите на Европейската комисия, имам достатъчна увереност, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние на Европейския съюз във всички съществени аспекти.

Philippe TAVERNE

Счетоводител на Комисията

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС

1. ПОДГОТОВКА НА ГОДИШНИЯ БЮДЖЕТ

Бюджетът на Европейския съюз (ЕС) финансира широк кръг от политики и програми в целия ЕС. В съответствие с приоритетите, определени от държавите-членки, Комисията изпълнява специфични програми, дейности и проекти в областта. Те могат да варират от проекти в подкрепа на образованието за мобилността на студенти и преподаватели до проекти, насочени към подкрепа на по-добрата работна среда за работниците в ЕС и засилване на контрола по външните граници.

Над 90 % от бюджета на ЕС се използва за финансиране на такива политики и дейности на ЕС, по които всички държави-членки са постигнали съгласие. Пряката връзка между годишния бюджет и политиките на ЕС се гарантира чрез бюджетиране, основано на дейностите (ABB). Номенклатурата на бюджетирането, основано на дейностите, въведена за първи път в бюджета за 2004 г., позволява ясно определяне на областите на политиката на Европейския съюз и на общия размер на ресурсите, предназначени за всяка от тези области.

Областите на политиката са подразделени на около 200 дейности, от които над 110 включват оперативни бюджетни редове и поради това са отразени в бюджетната номенклатура като бюджетни глави. Тези области на политиката са предимно оперативни, тъй като техните основни дейности са насочени към трета страна бенефициер, всяка в своята съответна област на дейност. Други области на политиката обаче са хоризонтални и осигуряват доброто функциониране на Комисията като „Координиране и правни съвети“ и „Бюджет“. Структурата на дейността осигурява общата концептуална рамка за определянето на приоритетите, планирането, бюджетирането, мониторинга и докладването, като основната цел е повишаване на оптималното, икономично и ефективно използване на ресурсите.

Вътрешната процедура за приемането на проектобюджета започва с неговото подготвяне от Комисията, преди да бъде предаден на Съвета, който може да внесе изменения, ако счете за необходимо. Актуализираният бюджет след това отива в Европейския парламент, който може да предложи изменения или да приеме или отхвърли текущия проект. Когато бъде постигнато съгласие по всички изменения и актуализации (включително, при необходимост, по изцяло нов проект, предложен от Комисията), бюджетът се приема в средата на месец декември от Парламента. Председателят на Парламента заявява, че бюджетът е приет, и тогава той може да бъде изпълнен.

2. КАК СЕ ФИНАНСИРА ЕС?

ЕС разполага с две основни категории финансиране: приходи от собствени ресурси и разни приходи.

2.1. Приходи и вземания от собствени ресурси

Приходите от собствени ресурси се начисляват автоматично за ЕС, за да може той да финансира своя бюджет без нуждата от последващо решение на националните органи. Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета, се определя чрез изваждане на другите приходи от общия размер на разходите. Общият размер на собствените ресурси не може да надвишава 1,24 % (1,23 % от 2010 г. нататък) от брутния национален доход (БНД) на ЕС. Собствените ресурси могат да бъдат разделени на следните категории:

Традиционните собствени ресурси (ТСР) се състоят от мита и налози върху захарта. Тези собствени ресурси са за сметка на икономическите оператори и се събират от държавите-членки от името на ЕС. При все това държавите-членки задържат 25 % като компенсация за разходите си по събирането. Митата се начисляват върху вноса на продукти от трети държави по ставки въз основа на Общата митническа тарифа. Налозите върху захарта се плащат от производителите на захар за финансиране на възстановяванията при износ на захар. ТСР обикновено представляват +/– 13 % от приходите от собствени ресурси.

Собственият ресурс на базата на данък добавена стойност (ДДС) се събира от базите за ДДС на държавите-членки, които са хармонизирани за тази цел в съответствие с правилата на ЕС. Един и същи процент се събира от хармонизираната база на всяка държава-членка. При все това базата за ДДС, която трябва да се вземе предвид, е ограничена до 50 % от БНД на всяка държава-членка. Ресурсът на база ДДС обикновено представлява около 12 % от приходите от собствени ресурси.

Ресурсът на база брутен национален доход (БНД) се използва за балансиране на бюджетните приходи и разходи, т.е. за финансиране на частта от бюджета, която не е покрита от никакви други източници на приходи. Един и същи процент се събира от БНД на всяка държава-членка, като този процент се определя в съответствие с правилата на ЕС. Ресурсът на база БНД обикновено представлява +/– 75 % от приходите от собствени ресурси.

Във връзка с плащането на тези суми отделни сметки съдържат традиционни собствени ресурси, които в съответствие с член 6, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 са констатирани от държавите-членки, но не са предоставени на ЕС, тъй като все още не са събрани или обезпечени или понеже са оспорени. Всяка държава-членка изпраща на Комисията тримесечен отчет за тези сметки със следните подробности за всеки вид ресурс:

—	остатъчното салдо от предишното тримесечие,

—	суми, събрани през въпросното тримесечие,

—	поправки на базата (корекции/анулирания) през въпросното тримесечие,

—	отписани суми,

—	салдото, което подлежи на събиране в края на въпросното тримесечие.

Когато традиционните собствени ресурси от отделната сметка бъдат събрани, те трябва да бъдат предоставени на Комисията най-късно на първия работен ден след 19-ия ден на втория месец, следващ месеца, през който сумата е била събрана.

Трябва да се направи намаление на вземанията в отделната сметка, за да се отразят ситуациите, в които реалното събиране е малко вероятно. Намалението се основава на прогнозни оценки, направени от самите държави-членки в съответствие с член 6, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета, който гласи „Заедно с окончателния тримесечен отчет за дадена година държавите-членки изпращат разчет за общия размер на средствата по отделната сметка към 31 декември на същата година, чието погасяване е малко вероятно.“

Въз основа на прогнозните оценки, изпратени от държавите-членки, се приспада сума от позицията за вземания от държавите-членки в частта за активи на счетоводния баланс. Въпреки това обаче това не означава, че Комисията се отказва от събирането на сумите, включени в тази корекция на стойността. Дори когато събирането изглежда слабо вероятно, ако не и на практика невъзможно, това не означава непременно, че въпросните суми никога няма да влязат в бюджета на ЕС като традиционни собствени ресурси. Това е така, защото несъбраните вземания са загубени единствено ако държавата-членка е изчерпала всички средства, които е длъжна да използва, за да осигури събирането. Когато държавата-членка не изпълни това свое задължение, тя е държана финансово отговорна и от нея се изисква да внесе сумата в бюджета на ЕС в съответствие с член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000.

2.2. Разни приходи

Разните приходи, произтичащи от дейностите на Европейския съюз обикновено представляват по-малко от 10 % от общия размер на приходите. Това са например глобите в областта на конкуренцията и нарежданията за събиране на вземания, издадени на частни и публични длъжници по отношение на управлението на проекти на ЕС. Санкциите, наложени от Съда на Европейските общности на държавите-членки, които не се съобразяват с дадено съдебно решение, също попадат в тази категория. Комисията управлява стотици хиляди проекти всяка година и ѝ се налага да изготвя около 13 000 нареждания за събиране на вземания годишно. Върху всеки дълг, който не е платен на датата, на която е станал дължим, се начислява лихва за забава. Когато дългове на трети страни, различни от държавите-членки, останат неплатени, решенията на Комисията (и на Съвета), налагащи задължението да се плати, се прилагат пряко в съответствие с правилата на гражданския процес в сила на територията, където трябва да се извърши принудителното събиране. Просрочилите плащанията си длъжници са обект на процедури по събирането на дългове, започнати от правната служба с помощта на външни правни кантори.

3. КАК СЕ УПРАВЛЯВА И РАЗХОДВА БЮДЖЕТЪТ НА ЕС

3.1. Основни оперативни разходи

Оперативните разходи на Европейския съюз обхващат различните функции от финансовата рамка и съществуват под различна форма в зависимост от това как парите се разходват и управляват. В съответствие с Финансовия регламент Комисията изпълнява общия бюджет посредством следните методи:

Пряко централизирано управление: при този метод бюджетът се изпълнява пряко от службите на Комисията.

Непряко централизирано управление: то се отнася за случаите, при които Комисията възлага задачи, свързани с изпълнението на бюджета, на органи в рамките на правото на ЕС или на националното право, като публичноправните агенции на ЕС или агенциите на ЕС за публични услуги.

Децентрализирано управление: това са случаите, в които Комисията делегира определени задачи за изпълнението на бюджета на трети държави.

Споделено управление: при този метод на управление задачите по изпълнението на бюджета се делегират на държавите-членки. По-голямата част от разходите попадат в категорията „Споделено управление“, където на държавите-членки се делегират задачи, обхващащи области като селскостопанските разходи и структурните дейности.

Съвместно управление: при този метод Комисията поверява определени задачи, свързани с изпълнението, на международна организация.

3.2. Различните финансови участници

Колегиумът от членовете на Комисията носи колективна политическа отговорност, но на практика не упражнява самият той предоставените му правомощия за изпълнение на бюджета. Всяка година той делегира тези задачи на отделни служители, които отговарят пред колегиума и попадат в обхвата на разпоредбите на Финансовия регламент и Правилника за длъжностните лица. Съответните служители — по принцип генерални директори и началници на служби — са известни като „оправомощени разпоредители с бюджетни кредити“. Те на свой ред могат да делегират по-нататък свързаните с изпълнението на бюджета задачи на „вторично оправомощените разпоредители с бюджетни кредити“.

Отговорността на разпоредителите с бюджетни кредити обхваща целия управленски процес — от определянето на това какво трябва да се направи, за да се постигнат целите на политиката, определени от институцията, до управлението на дейностите, започнати както от оперативна, така и от бюджетна гледна точка, включително подписване на документи за поемане на правни задължения, наблюдаване на изпълнението, извършване на плащания и дори, при необходимост, събиране на средства, които трябва да се възстановят. Разпоредителите с бюджетни кредити трябва също да организират извършването на оценки, за да се анализира жизнеспособността на техните предложения (предварителна оценка) и за да се преценят успехът и ефективността от гледна точка на разходите на програмите, които вече са започнати (междинна и последваща оценка). Резултатите от тези оценки се използват, за да подпомогнат подобряването на процеса на вземане на решения и повишаването на прозрачността, отчетността и ефективността от гледна точка на разходите на интервенцията на ЕС.

Доброто финансово управление и счетоводна отчетност се осигуряват във всяка ГД чрез отделяне на управленския контрол (в ръцете на разпоредителите с бюджетни кредити) от вътрешния одит и контрола на спазването на правилата с ясни стандарти за вътрешен контрол (за които вдъхновение е почерпено от международните стандарти на COSO), предварителни и последващи проверки, независим вътрешен одит въз основа на оценките на риска и редовно докладване за дейностите пред съответния член на Комисията.

Счетоводителят изпълнява платежните нареждания и нарежданията за събиране на вземания, изготвени от разпоредителите с бюджетни кредити, и отговаря за управлението на касата, за определянето на счетоводни правила и методи, за валидирането на счетоводните системи, за воденето на сметките и изготвянето на годишните отчети на институцията. Освен това счетоводителят трябва да подпише отчетите, заявявайки, че те предоставят вярна и честна представа за финансовото състояние.

Вътрешният одитор, който не е финансов участник в тесния смисъл на думата, се назначава от дадена институция или орган, за да провери дали системите и процедурите за изпълнение на бюджета функционират както трябва и за да даде съвети по въпроси, свързани с управлението на риска. Той излиза с независими становища относно качеството на системите за управление и контрол и прави препоръки за това как да се подобрят оперативните процедури и да се насърчи доброто финансово управление.

3.3. Поемане на задължение за разходване на бюджета на ЕС

Когато бюджетът бъде одобрен, посредством счетоводната система на Комисията ГД „Бюджет“ предоставя средства на различните отдели на Комисията и на институциите и другите органи в съответствие с техните отговорности, свързани с политиката, съгласно система, наречена бюджетиране, основано на дейностите. Например отговорността за управлението на бюджетните редове, свързани с околната среда, Комисията делегира на началника — или генералния директор — на ГД „Околна среда“ (който в този контекст става известен като оправомощения разпоредител с бюджетни кредити за въпросните бюджетни редове).

Преди да бъде поето правно задължение (например договор или споразумение за безвъзмездни средства) с трета страна, в годишния бюджет трябва да има бюджетен ред, разрешаващ въпросната дейност. Трябва да има и достатъчно средства по въпросния бюджетен ред за покриване на разходите. Ако тези условия са спазени, нужните средства трябва да се запазят в бюджета посредством бюджетно задължение, отразено в счетоводната система.

Никакви пари от бюджета на ЕС не могат да бъдат изразходвани, освен ако и докато Комисията или друг орган на ЕС и вероятният получател на пари от ЕС не поемат писмено правно задължение. При централизираното пряко управление това правно задължение приема формата или на договор с изпълнител, или на споразумение за безвъзмездни средства с бенефициер.

Когато бъде одобрено, бюджетното задължение се записва в бюджетната счетоводна система и бюджетните кредити се използват в съответствие с него. Това обаче не оказва влияние на общите сметки (или главната счетоводна книга), тъй като все още не е направен разход. Това е така, защото счетоводната система на Европейския съюз обхваща два отделни, но свързани елемента:

а)	бюджетни сметки, които предоставят подробен запис за изпълнението на бюджета;

б)	общи сметки, които се използват за изготвяне на баланса и финансовия резултат.

3.4. Извършване на плащане

3.4.1. Общи правила

Не може да бъде извършено никакво плащане, освен ако разпоредителят с бюджетни кредити, занимаващ се с въпросната операция, предварително не е одобрил бюджетно задължение.

Когато в счетоводната система бъде одобрено плащане, следващата стъпка е извършването на трансфера към сметката на бенефициера.

Комисията извършва над 1,7 милиона плащания на година. Комисията участва в SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication).

3.4.2. Предварително финансиране, декларации за направени разходи и допустимост на разходите

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период, определен в конкретното споразумение за предварително финансиране. Наличните средства, или авансът, или се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат — ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на Европейския съюз. Следователно отпуснатото предварително финансиране не е окончателен разход, докато не бъдат изпълнени съответните договорни условия, и затова се записва в счетоводния баланс на ЕС като актив, когато бъде извършено първоначалното плащане. Стойността на актива по предварителното финансиране се намалява (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи и върнатите суми.

Предварителното финансиране се оценява по размера на своята прогнозна възстановима сума, като се вземе предвид наличието на свързана с предварителното финансиране гаранция, придружаваща предварителното финансиране. Очакваната невъзстановима сума по предварително финансиране се признава като разход в отчета за финансовия резултат и намаление на отчетната стойност на предварителното финансиране в счетоводния баланс. Лихва обикновено се натрупва върху отпуснатото предварително финансиране (сред важните изключения са сумите, изплатени на държавите-членки или като предприсъединителна помощ).

Известно време след извършването на предварителното финансиране съответният орган на ЕС получава декларация за направени разходи, чиято цел е да обоснове начина, по който сумата по предварителното финансиране е била изразходена от бенефициера в съответствие с договора. Честотата на изпращане през годината на тези декларации за направени разходи е различна в зависимост от вида дейност, която се финансира, и договорните условия, като не е задължително да бъдат получени в края на годината.

Критериите за допустимост са определени в основния акт, в поканите за подаване на предложения, в други информационни документи за бенефициерите на безвъзмездни средства и/или в договорните клаузи на споразуменията за безвъзмездни средства. След анализ допустимите разходи се записват като разход, а бенефициерът се уведомява за сумите, установени като недопустими разходи. По тази причина сумите от „Предстояща проверка на допустимостта“ представляват получени декларации за направени разходи, за които допустимостта все още не е проверена и следователно за които събитието, водещо до разхода, все още не е настъпило.

3.4.3. Счетоводно третиране в края на годината (разделяне на финансовите периоди)

По отношение на неприключените суми по предварително финансиране в края на годината, те се оценяват по първоначално платената(ите) сума(и), от която(ито) се изваждат: върнатите суми, изчистените допустими суми, очакваните допустими суми, които все още не са изчистени в края на годината, и намаленията на стойността.

Декларациите за направени разходи, които все още не са получени в края на годината, се взимат предвид при счетоводните процедури за разделяне на финансовите периоди в края на годината. По-специално трябва да се направи оценка на допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства на ЕС, но за които все още не е съобщено на ЕС. Използват се различни методи в зависимост от вида на дейностите и наличната информация, за да бъде направена най-точната оценка на тези суми. След това вписване за разделяне на финансовите периоди очакваните допустими суми се записват като начислени разходи, докато очакваните недопустими части остават неприключени в сметките „Предстояща проверка на допустимостта“. Тези суми са показани като текущи задължения, за да не се завиши стойността на активите и пасивите.

3.5. Възстановяване на суми вследствие на открити нередности

Финансовият регламент и друго приложимо законодателство, особено във връзка със селското стопанство и кохезионната политика, дават право да се извършват проверки на разходите в срок от много години след извършването им. При откриване на нередности се прилага възстановяване на суми или финансови корекции. Откриването на нередности и техните корекции са последният етап от функционирането на системите за контрол и са от съществено значение за това да се покаже добро финансово управление.

Допустимостта на разходите за сметка на бюджета се проверява от съответните служби на ЕС или, при споделено управление, от държавите-членки въз основа на оправдателните документи, посочени в приложимото законодателство или в условията за всяка сума безвъзмездни средства. С цел оптимизиране на връзката между разходите и ползите от системите за контрол проверките на оправдателните документи за окончателните декларации за направени разходи имат тенденция да са по-интензивни от проверките на междинните декларации за направени разходи и следователно могат да открият грешки в междинните плащания, които се поправят с корекция на окончателното плащане. Освен това ЕС и/или държавата-членка имат право да проверяват достоверността на оправдателните документи чрез проверки в помещенията на декларатора по време на извършването на финансираната дейност и/или след това (последваща проверка). В приложимото законодателство са предвидени различни процедури за процеса на третиране на нередностите, открити от Комисията и от държавите-членки, като по-подробна информация се съдържа в бележка 6.

4. ОТЧИТАНЕ В КРАЯ НА ГОДИНАТА

4.1. Годишни отчети

Отговорност на счетоводителя на Комисията е да изготвя годишните отчети и да гарантира, че дават вярна и честна представа за финансовото състояние на ЕС. Годишните отчети се състоят от финансовите отчети и отчетите за изпълнението на бюджета. Те се приемат от Комисията и представят на Сметната палата за одит и накрая на Съвета и Европейския парламент за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

4.2. Годишни отчети за дейността

Всеки разпоредител с бюджетни кредити е длъжен да изготви годишен отчет за дейността (ГОД) за дейностите, за които отговаря. В този ГОД той докладва за резултатите в областта на политиката и за достатъчната си увереност, че ресурсите, отпуснати за дейностите, описани в неговия доклад, са били използвани по предназначение и в съответствие с принципите на доброто финансово управление и че въведените процедури за контрол предоставят необходимите гаранции във връзка със законосъобразността и редовността на извършените операции.

5. ОДИТ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

5.1. Одит

Годишните отчети и управлението на ресурсите на ЕС се надзирават от неговия външен одитор — Европейската сметна палата, която изготвя годишен доклад за Съвета и Европейския парламент. Главната задача на Палатата е да прави външен, независим одит на годишните отчети на Европейския съюз. Като част от своите дейности Сметната палата изготвя:

1.	годишен доклад за финансираните от общия бюджет дейности, представящ подробно нейните забележки относно годишните отчети и свързаните с тях операции;

становище, базирано на нейните одити и представено в годишния доклад под формата на декларация за достоверност относно i) надеждността и точността на отчетите, както и ii) законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, в които са включени както приходи, събрани от данъчнозадължени лица, така и плащания към крайни бенефициери;

3.	специални доклади с резултатите от одитите на специфични области на управлението.

Сметната палата има право на достъп до всички необходими документи при извършването на своя одит. Палатата прави одит на всички области на дейностите на ЕС, като се задълбочава до проверката на законосъобразността и редовността на отделните операции и плащания. Тя прави одит и на самите годишни отчети, като при необходимост преглежда отделните счетоводни баланси и отчети за финансовия резултат, както и цялостното представяне на финансовите отчети. Следователно Палатата може да излезе със становище не само относно представените цифри, но и относно използваната система и проверки.

5.2. Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Окончателната проверка е освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за дадена финансова година. В ЕС Европейският парламент е органът, който освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Това означава, че след одита и приключването на годишните отчети Съветът е този, който прави препоръка, а Парламентът решава дали да освободи Комисията и другите органи на ЕО от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на ЕС за предходната финансова година. Това решение се основава на преглед на отчетите и на годишния доклад на Сметната палата (който включва официална декларация за достоверност) и на отговорите на Комисията, като следва също въпросите и исканията за допълнителна информация, отправени към Комисията.

Освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета представлява политическият аспект на външния контрол върху изпълнението на бюджета и е решението, с което Европейският парламент, действайки по препоръка на Съвета, „освобождава“ Комисията от нейната отговорност във връзка с управлението на даден бюджет, отбелязвайки края на съществуването на този бюджет. Тази процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета може да доведе до един от два резултата: освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета или отлагане на това освобождаване. Когато освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, Парламентът може да наблегне на забележки, които смята за важни, като често прави препоръки за действия, които Комисията следва да предприеме по тези въпроси. Комисията излага взетите мерки в последващ доклад и план за действие, които изпраща както на Парламента, така и на Съвета.

ЧАСТ I

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

СЪДЪРЖАНИЕ

А.	Счетоводен баланс

Б.	Отчет за финансовия резултат

В.	Таблица за паричните потоци

Г.	Отчет за промените в нетните активи

Д.	Бележки към финансовите отчети

1.	Важни счетоводни политики

2.	Бележки към счетоводния баланс

3.	Бележки към отчета за финансовия резултат

4.	Бележки към таблицата за паричните потоци

5.	Информация в задбалансовата част на отчета

6.	Събиране на платени недължими суми

7.	Управление на финансовия риск

8.	Оповестяване на свързани лица

9.	Събития след датата на счетоводния баланс

10.	Консолидирани субекти

11.	Неконсолидирани субекти

A. СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

млн. EUR
	Бележка	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ:
Нематериални активи	2.1	72	56
Имоти, машини и съоръжения	2.2	4 859	4 881
Дългосрочни инвестиции	2.3	2 379	2 078
Заеми	2.4	10 764	3 565
Дългосрочно предварително финансиране	2.5	39 750	29 023
Дългосрочни вземания	2.6	55	45
		57 879	39 648
ТЕКУЩИ АКТИВИ:
Материални запаси	2.7	77	85
Краткосрочни инвестиции	2.8	1 791	1 553
Краткосрочно предварително финансиране	2.9	9 077	10 262
Краткосрочни вземания	2.10	8 663	11 920
Пари и парични еквиваленти	2.11	23 372	23 724
		42 980	47 544
Общо активи		100 859	87 192
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ:
Доходи на заети лица	2.12	(37 242)	(37 556)
Дългосрочни провизии	2.13	(1 469)	(1 341)
Дългосрочни финансови пасиви	2.14	(10 559)	(3 349)
Други дългосрочни пасиви	2.15	(2 178)	(2 226)
		(51 448)	(44 472)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ:
Краткосрочни провизии	2.16	(213)	(348)
Краткосрочни финансови пасиви	2.17	(40)	(119)
Задължения	2.18	(93 884)	(89 677)
		(94 137)	(90 144)
Общо пасиви		(145 585)	(134 616)
НЕТНИ АКТИВИ		(44 726)	(47 424)
Резерви	2.19	3 323	3 115
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки:	2.20
Доходи на заети лица (1)		(37 242)	(37 556)
Други суми (2)		(10 807)	(12 983)
НЕТНИ АКТИВИ		(44 726)	(47 424)

Б. ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

млн. EUR
	Бележка	2009 г.	2008 г.
ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ
Приходи от собствени ресурси и от вноски	3.1	110 537	112 713
Други оперативни приходи	3.2	7 532	9 731
		118 069	122 444
ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ
Административни разходи	3.3	(8 133)	(7 720)
Оперативни разходи	3.4	(104 934)	(97 214)
		(113 067)	(104 934)
ИЗЛИШЪК ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ		5 002	17 510
Финансови приходи	3.5	835	698
Финансови разходи	3.6	(594)	(467)
Движение на задължението, свързано с доходите на заети лица	2.12	(683)	(5 009)
Дял в нетния дефицит на асоциираните и съвместните предприятия	3.7	(103)	(46)
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА		4 457	12 686

В. ТАБЛИЦА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

млн. EUR
	Бележка	2009 г.	2008 г. (3)
Финансов резултат за годината		4 457	12 686
Оперативни дейности	4.2
Амортизация на дълготрайни финансови активи		22	19
Амортизация		447	302
(Сторниране на) загуби от обезценка на инвестиции		(16)	3
(Увеличение)/намаление на заемите		(7 199)	(1 759)
(Увеличение)/намаление на дългосрочното предварително финансиране		(10 727)	(15 008)
(Увеличение)/намаление на дългосрочните вземания		(10)	82
(Увеличение)/намаление на материалните запаси		8	3
(Увеличение)/намаление на краткосрочното предварително финансиране		1 185	10 321
(Увеличение)/намаление на краткосрочните вземания		3 257	131
Увеличение/(намаление) на дългосрочните провизии		128	262
Увеличение/(намаление) на дългосрочните финансови пасиви		7 210	1 775
Увеличение/(намаление) на другите дългосрочни пасиви		(48)	237
Увеличение/(намаление) на краткосрочните провизии		(135)	(21)
Увеличение/(намаление) на краткосрочните финансови пасиви		(79)	(16)
Увеличение/(намаление) на задълженията		4 207	(5 703)
Бюджетен излишък от предходната година, взет като непаричен приход		(1 796)	(1 529)
Други непарични движения		37	37
Увеличение/(намаление) на задължението, свързано с доходите на заети лица		(314)	4 076
Инвестиционни дейности	4.3
(Увеличение)/намаление на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията		(463)	(689)
(Увеличение)/намаление на дългосрочните инвестиции		(284)	(108)
(Увеличение)/намаление на краткосрочните инвестиции		(239)	(133)
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ		(352)	4 968
Нетно увеличение на парите и паричните еквиваленти		(352)	4 968
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	2.11	23 724	18 756
Пари и парични еквиваленти в края на годината	2.11	23 372	23 724

Г. ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

млн. EUR
	Резерви (А)		Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки (Б)		Нетни активи = (А) + (Б)
	Резерв на справедливата стойност	Други резерви	Натрупан излишък/(дефицит)	Финансов резултат за годината	Нетни активи = (А) + (Б)
САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2007 Г.	7	2 799	(68 888)	7 462	(58 620)
Движение на резерва на Гаранционния фонд		158	(158)		0
Движения на справедливата стойност	34				34
Други		113	(108)		5
Разпределение на финансовия резултат за 2007 г.		4	7 458	(7 462)	0
Бюджетен резултат за 2007 г., отпуснат на държавите-членки			(1 529)		(1 529)
Финансов резултат за годината				12 686	12 686
САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2008 Г.	41	3 074	(63 225)	12 686	(47 424)
Движение на резерва на Гаранционния фонд		196	(196)		0
Движения на справедливата стойност	28				28
Други		(1)	10		9
Разпределение на финансовия резултат за 2008 г.		(15)	12 701	(12 686)	0
Бюджетен резултат за 2008 г., отпуснат на държавите-членки			(1 796)		(1 796)
Финансов резултат за годината				4 457	4 457
САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2009 Г.	69	3 254	(52 506)	4 457	(44 726)

Д. БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

1. ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ

1.1. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ПРАВИЛА ЗА СЧЕТОВОДНА ОТЧЕТНОСТ

Консолидираните отчети на Европейския съюз обхващат отчетите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия и Европейската общност за въглища и стомана (в ликвидация). Тези отчети се водят в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. (ОВ L 248, 16.9.2002 г.) относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на този Финансов регламент.

В съответствие с член 133 от Финансовия регламент Европейският съюз изготви своите консолидирани финансови отчети за 2009 г. въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които произтичат от международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС) или, при липса на такива, от международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). Тези правила за счетоводна отчетност, приети от счетоводителя на Комисията, трябва да се прилагат от всички институции и органи на ЕС, които попадат в обхвата на консолидацията, с цел да бъде установен единен набор от правила за счетоводна отчетност, оценка и представяне на отчетите с оглед на хармонизиране на процеса на съставяне на финансовите отчети и консолидация. Сметките се водят в евро въз основа на календарната година.

1.2. СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ

Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна на широк кръг ползватели. За ЕС като публичен сектор, целите по-конкретно са да бъде предоставена информация, полезна при вземането на решения, и да бъде показана отчетността на субекта за ресурсите, които са му поверени. Настоящият документ е съставен с оглед на тези цели. Член 124 от Финансовия регламент определя счетоводните принципи, които трябва да бъдат прилагани при съставянето на финансовите отчети:

—	принцип на действащото предприятие;

—	предпазливост;

—	последователност на счетоводните методи;

—	съпоставимост на информацията;

—	същественост;

—	некомпенсиране;

—	предимство на съдържанието пред формата;

—	счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване.

Изготвянето на консолидираните финансови отчети в съответствие с гореупоменатите правила и принципи налага ръководството да направи оценки, които оказват отражение върху отчетените суми за някои позиции в консолидирания счетоводен баланс и в консолидирания отчет за финансовия резултат, както и върху свързаните с тях оповестени данни за условните активи и пасиви.

1.3. КОНСОЛИДАЦИЯ

Отражение на Договора от Лисабон

След влизането на Договора от Лисабон в сила на 1 декември 2009 г. годишните отчети вече се наричат „Годишни отчети на Европейския съюз“. Тази промяна не се отрази на обхвата на консолидирането. Агенциите, създадени в рамките на бившия 2-ри стълб на ЕС, не отговарят на критериите за консолидиране, на които не отговаря и Европейската централна банка (ЕЦБ), независимо от това че в Договора от Лисабон тя се разглежда като европейска институция. Следователно всички тези субекти остават извън обхвата на консолидирането, както през предходните години.

Що се отнася до агенциите в рамките на бившия 3-ти стълб на Европейския съюз, две от тях, които получават субсидия от общия бюджет на Европейския съюз, се консолидират, както през предходните години (вж. също бележка 10). Оставащата агенция в обхвата на този стълб (Европол) ще стане орган на ЕС от 2010 г. нататък.

Обхват на консолидацията

Консолидираните финансови отчети на ЕС обхващат всички важни контролирани субекти (институциите и агенциите), асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които на брой са съответно 40 контролирани субекта, 3 асоциирани предприятия и 4 съвместни предприятия. Пълният списък на консолидираните субекти е даден в бележка 10. В сравнение с 2008 г. обхватът на консолидирането е разширен с две изпълнителни агенции, две асоциирани предприятия и едно съвместно предприятие, докато една агенция бе ликвидирана към 31 декември 2008 г. Въздействието на добавките върху консолидираните финансови отчети не е съществено.

Контролирани субекти

Решението за включване на субект в обхвата на консолидацията се основава на концепцията за контрол. Контролирани субекти са всички субекти, чиито финансови и оперативни политики Европейският съюз има правомощието да управлява, пряко или непряко, така че да може да извлича полза от дейностите на тези субекти. Това правомощие трябва да е упражняемо в настоящия момент. Контролираните субекти са изцяло консолидирани. Консолидирането започва на първата дата, на която има наличие на контрол, и приключва, когато такъв контрол вече не съществува.

Най-често използваните показатели за контрол в рамките на Европейския съюз са: създаване с учредителните договори или вторичното законодателство, финансиране от общия бюджет, наличие на право на глас в ръководните органи, одит от Европейската сметна палата и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от Европейския парламент. Ясно е, че трябва да се извърши оценка на равнище субект, за да се прецени дали един или всички от изброените по-горе критерии са достатъчни, за да се породи контрол.

Съгласно този подход институциите (с изключение на ЕЦБ) и агенциите (с изключение на агенциите от бившия 2-ри стълб и Европол) на ЕС се считат за намиращи се под изключителния контрол на ЕС и поради това попадат в обхвата на консолидирането. Освен това Европейската общност за въглища и стомана в ликвидация (ЕОВС) също се счита за контролиран субект.

Всички операции и салда между предприятията между контролирани субекти на ЕС са елиминирани, докато нереализираните печалби и загуби от операции между субектите не са съществени и затова не са елиминирани.

Асоциирани предприятия

Асоциирани предприятия са субектите, над които Европейският съюз има, пряко или непряко, значително влияние, но не и контрол върху решенията, свързани с финансовата и оперативната политика. Приема се, че съществува значително влияние, ако Европейската комисия държи пряко или непряко 20 % или повече от правата на глас.

Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал, като първоначално се признават по себестойност. Делът на Европейския съюз в резултатите на неговите асоциирани предприятия се признава в отчета за финансовия резултат на ЕС, а делът му в движенията на резервите се признава в резервите на ЕС. Първоначалният разход плюс всички движения (допълнителни вноски, дял в резултатите и в движенията на резервите, обезценки и дивиденти) образуват счетоводната стойност на асоциираното предприятие в отчетите на ЕС към датата на счетоводния баланс. Разпределенията, получени от дадено асоциирано предприятие, намаляват отчетната стойност на актива. Нереализираните печалби и загуби от операции между Европейския съюз и неговите асоциирани предприятия не са съществени и следователно не са елиминирани.

Счетоводните политики на асоциираните предприятия могат да се различават от тези, приети от Европейския съюз за подобни операции и събития при сходни обстоятелства. В случаите, когато Европейският съюз държи 20 % или повече от фонд за рисков капитал, ЕС не се стреми да упражнява значително влияние. Такива фондове следователно се третират като финансови инструменти, категоризирани като обявени за продажба, и методът на собствения капитал не се прилага.

Съвместни предприятия

Съвместно предприятие е договорно споразумение, по силата на което Европейският съюз и една или повече страни („съдружници“) се заемат със стопанска дейност, подлежаща на съвместен контрол. Съвместен контрол е договорно уреденото поделяне на контрола, пряко или непряко, върху дадена дейност, съдържаща потенциал за предоставяне на услуга.

Участията в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал, като първоначално се признават по себестойност. Делът на Европейския съюз в резултатите на неговите съвместно контролирани предприятия се признава в отчета за финансовия резултат на ЕС, а делът му в движенията на резервите се признава в резервите на ЕС. Първоначалният разход плюс всички движения (допълнителни вноски, дял в резултатите и в движенията на резервите, обезценки и дивиденти) образуват счетоводната стойност на съвместното предприятие в отчетите на ЕС към датата на счетоводния баланс.

Нереализираните печалби и загуби от операции между Европейския съюз и неговия съвместно контролиран субект не са съществени и следователно не са елиминирани. Счетоводните политики на съвместните предприятия могат да се различават от тези, приети от Европейския съюз за подобни операции и събития при сходни обстоятелства.

Неконсолидирани субекти, чиито средства се управляват от Комисията

Средствата на здравноосигурителната схема за служителите на Европейския съюз, на Европейския фонд за развитие и на Гаранционния фонд за участниците се управляват от Комисията от тяхно име, но тъй като тези субекти не се контролират от Европейския съюз, те следователно не се консолидират в неговите отчети — вж. бележка 11 за допълнителни подробности относно съответните суми.

1.4. БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО

1.4.1. Валута и база за конвертиране

Работна и отчетна валута

Финансовите отчети са представени в милиони евро, като еврото е работната и отчетна валута на Европейския съюз.

Операции и салда

Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро, като се използва обменният курс, преобладаващ към дататa на операциите. Печалбите и загубите от разлики в обменния курс, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от конвертирането на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменния курс в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат.

Към следните позиции се прилагат различни методи на конвертиране:

—	имоти, машини и съоръжения и нематериални активи, които запазват стойността си в евро при курса, който се е прилагал към датата, на която са закупени; и

—	суми по предварително финансиране, изплатени по Европейския фонд за гарантиране на земеделието, които се конвертират по обменния курс, прилаган на десетия ден от месеца, следващ месеца, в който са отпуснати.

Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута се конвертират в евро въз основа на обменния курс, прилаган на 31 декември:

Обменни курсове спрямо еврото

Валута	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
BGN	1,9558	1,9558
CZK	26,4730	26,8750
DKK	7,4418	7,4506
EEK	15,6466	15,6466
GBP	0,8881	0,9525
HUF	270,4200	266,7000
LVL	0,7093	0,7083
LTL	3,4528	3,4528
PLN	4,1045	4,1535
RON	4,2363	4,0225
SEK	10,2520	10,8700
CHF	1,4836	1,4850
JPY	133,1600	126,1400
USD	1,4406	1,3917

Промените в справедливата стойност на паричните ценни книжа в чуждестранна валута, класифицирани като обявени за продажба, които са свързани с разлика от конвертиране, се признават в отчета за финансовия резултат. Разликите от конвертиране за непаричните финансови активи и пасиви, държани по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, се признават в него. Разликите от конвертиране за непаричните финансови активи, класифицирани като обявени за продажба, се включват в резерва на справедливата стойност.

1.4.2. Използване на приблизителни оценки

В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководителите, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това, сумите за задълженията, свързани с доходите на заети лица, провизиите, финансовия риск, свързан с материалните запаси и вземанията, начислените приходи и разходи, условните активи и пасиви и степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки. Промените в приблизителните оценки се отразяват в периода, през който станат известни.

1.5. СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

1.5.1. Нематериални активи

Придобитите лицензи за компютърен софтуер се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Активите се амортизират по линейния метод през изчисления си полезен живот, който е 4 години. Вътрешно произведените нематериални активи понастоящем се отчитат като разход в отчета за финансовия резултат. Разходите, свързани с разработването или поддържането на компютърни софтуерни програми, се признават като разходи в момента на възникването си, както разходите за научни изследвания и за разработки.

1.5.2. Имоти, машини и съоръжения

Всички имоти, машини и съоръжения се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Историческата стойност включва разходите, които могат директно да се припишат на придобиването или създаването на актива.

Последващите разходи са включени в отчетната стойност на актива или признати като отделен актив, както е уместно, единствено когато е вероятно бъдещите икономически ползи или потенциалът за предоставяне на услуга, свързани с него, да са по посока на Европейския съюз и цената на актива може да бъде надеждно оценена. Разходите за ремонт и поддръжка са включени в отчета за финансовия резултат за финансовия период, през който са били извършени. Тъй като Европейският съюз не взима средства назаем, за да финансира придобиването на имоти, машини и съоръжения, няма разходи по вземането на средства назаем, свързани с такива покупки.

Земята и произведенията на изкуството не са амортизирани, тъй като се счита, че имат безкраен полезен живот. Активите в строеж не са амортизирани, тъй като тези активи все още не са на разположение за употреба. Амортизацията на другите активи е изчислена, като е използван линейният метод, за да бъде разпределена тяхната цена към остатъчната им стойност през приблизителния им полезен живот, както следва:

Норми на амортизация

Вид актив	Норма на линейна амортизация
Сгради	4 %
Съоръжения, машини и оборудване	от 10 % до 25 %
Обзавеждане	от 10 % до 25 %
Неподвижни елементи и инсталации	от 10 % до 33 %
Превозни средства	25 %
Компютърен хардуер	25 %
Други материални активи	от 10 % до 33 %

Печалбите и загубите от освобождавания се определят чрез сравняване на приходите минус разходите по продажбата с отчетната стойност на актива, от който институцията се освобождава. Те са включени в отчета за финансовия резултат.

Лизинг

Лизингът на материални активи, при който Европейският съюз носи като цяло всички рискове и ползи от собствеността, е класифициран като финансов лизинг. Финансовият лизинг се капитализира в началото на лизинга по по-ниската от следните две стойности — справедливата стойност на наетия актив и сегашната стойност на минималните лизингови плащания. Всяко лизингово плащане се разпределя между пасива и финансовите разходи така, че да бъде постигната постоянна лихва върху оставащото финансово салдо. Наемните задължения, без включени финансови разходи, са включени в други пасиви (дългосрочни и краткосрочни). Лихвеният елемент от финансовата стойност е отнесен като разход в отчета за финансовия резултат за лизинговия период така, че да бъде получен постоянен периодичен лихвен процент за оставащото салдо по пасива за всеки период. Държаните чрез финансов лизинг активи са амортизирани през по-краткия от следните периоди: полезния живот на активите и срока на лизинговия договор.

Лизингът, при който наемодателят запазва значителна част от рисковете и ползите, произтичащи от собствеността, е класифициран като оперативен лизинг. Плащанията, направени по оперативни лизинги, са отнесени като разход в отчета за финансовия резултат по линейния метод за срока на лизинга.

1.5.3. Обезценка на нефинансови активи

Активите, имащи безкраен полезен живот, не подлежат на амортизация и се проверяват всяка година за обезценка. Активите, подлежащи на амортизация, се проверяват за обезценка, когато събития или промени в обстоятелствата покажат, че отчетната им стойност може да не е възстановима. Загуба от обезценка се признава за сумата, с която отчетната стойност на актива надвишава възстановимата му стойност. Възстановимата стойност е по-високата стойност от следните две стойности — справедливата стойност на актива, намалена с разходите по продажбата му, и стойността му в употреба.

Остатъчната стойност и полезният живот на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията се преразглеждат и ако е необходимо, коригират поне веднъж годишно. Отчетната стойност на даден актив се намалява веднага до неговата възстановима стойност, ако отчетната стойност на актива е по-голяма от приблизителната му възстановима стойност. Ако основанията за обезценки, признати през предходни години, вече не са валидни, загубите от обезценка се сторнират съответно.

1.5.4. Инвестиции

Участия в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия

Участията в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия се отчитат посредством метода на собствения капитал. Стойността на собствения капитал се коригира, за да се отрази делът на увеличенията или на намаленията на нетните активи на асоциираните и на съвместните предприятия, които могат да се припишат на Европейския съюз след първоначално признаване, ако има признаци за обезценка, и при необходимост се намаляват до по-ниската възстановима стойност. Възстановимата стойност се определя съгласно описаното в точка 1.5.3. Ако след време причината за обезценката спре да бъде валидна, загубата от обезценка се сторнира до отчетната стойност, която би била определена, ако не беше призната загуба от обезценка.

Инвестиции във фондове за рисков капитал

Класификация и оценяване

Инвестициите във фондове за рисков капитал се класифицират като активи, обявени за продажба (вж. 1.5.5), и в съответствие с това се отчитат по справедлива стойност, като печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност (включително разликите от конвертиране), се признават в резерва на справедливата стойност.

Съображения, свързани със справедливата стойност

Тъй като нямат посочена пазарна цена на активен пазар, инвестициите във фондове за рисков капитал се оценяват ред по ред по по-ниската от следните две стойности — себестойността или нетната стойност на актива („НСА“), която може да му се припише, съобщена от управителя на фонда до датата на счетоводния баланс, като по този начин се изключва всяка нереализирана печалба, която може да му се припише и която може да съществува в инвестиционния портфейл, в който е включен активът. Инвестициите във фондове за рисков капитал, които все още са в начален етап, се оценяват въз основа на същите принципи, освен в случай на нереализирани загуби, дължащи се единствено на административни разходи, когато тези нереализирани загуби не се вземат под внимание.

Нереализираните печалби, произтичащи от оценяването на справедливата стойност, се признават чрез резервите, а нереализираните загуби се оценяват за обезценка, за да се установи дали се признават като загуби от обезценка в отчета за финансовия резултат или като промени в резерва на справедливата стойност. Оценената по справедлива стойност НСА, която може да се припише на актива, се определя, като се приложи или процентното дялово участие на Европейския съюз във фонда към НСА, отразена в последния отчет, или, доколкото е възможно, точната стойност на дела към същата дата, посочена от съответния управител на фонда.

1.5.5. Финансови активи

Класификация

Европейският съюз класифицира своите финансови активи в следните категории: финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат; заеми и вземания; инвестиции, държани до падеж; и финансови активи, обявени за продажба. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към всяка дата на счетоводния баланс.

i) Финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат

Финансов актив бива класифициран в тази категория, ако е придобит главно с цел продажба в краткосрочен план или ако е посочен като такъв от Европейския съюз. Деривативите също попадат в тази категория. Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в рамките на 12 месеца от датата на счетоводния баланс.

ii) Заеми и вземания

Заемите и вземанията са недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания, които не се котират на активен пазар. Те възникват, когато ЕС предоставя пари, стоки или услуги пряко на длъжник, без намерение да търгува с вземането. Те се включват в нетекущите активи, освен ако падежът им не настъпва в рамките на 12 месеца от датата на счетоводния баланс.

iii) Инвестиции, държани до падеж

Инвестициите, държани до падеж, представляват недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания и фиксиран падеж, които Европейският съюз има категоричното намерение и възможност да държи до падеж. През тази финансова година Европейският съюз не държа инвестиции в тази категория.

iv) Финансови активи, обявени за продажба

Обявените за продажба финансови активи са недеривативни инструменти, които или са посочени в тази категория, или не са класифицирани в никоя от другите категории. Те се класифицират или като текущи, или като нетекущи активи в зависимост от срока, в който ЕС възнамерява да се освободи от тях. Инвестициите в неконсолидирани субекти и другите капиталови инвестиции (напр. операциите с рисков капитал), които не са отчетени по метода на собствения капитал, също се класифицират като финансови активи, обявени за продажба.

Първоначално признаване и оценяване

Покупките и продажбите на финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, държани до падеж и обявени за продажба, се признават на датата на търгуване – датата, на която Европейският съюз поема задължение да закупи или продаде актива. Заемите се признават, когато паричните средства бъдат отпуснати на заемополучателите. Финансовите инструменти първоначално се признават по справедлива стойност плюс трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат. Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, първоначално се признават по справедлива стойност, а трансакционните разходи се вписват като разход в отчета за финансовия резултат.

Справедливата стойност на даден финансов актив при първоначалното признаване обикновено е цената на операцията (т.е. справедливата стойност на полученото възнаграждение). Въпреки това, когато бъде отпуснат дългосрочен безлихвен заем или заем, чиято лихва е под пазарните условия, неговата справедлива стойност може да бъде оценена като сегашната стойност на всички бъдещи парични постъпления, дисконтирани посредством преобладаващия пазарен лихвен процент за подобен инструмент с подобен кредитен рейтинг.

В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, операции от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back), разликите между условията за отпускане и получаване на заем и между сумите не са съществени и „алтернативният разход“ не се прилага, тъй като ЕС няма право да инвестира средства в капиталовите пазари. Поради това тези отпуснати заеми се оценяват по номинална стойност. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.

Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или са били прехвърлени и Европейският съюз по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността.

Последващо оценяване

Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на категорията „финансови инструменти по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат“, се включват в отчета за финансовия резултат за периода, в който възникват.

Заемите, вземанията и инвестициите, държани до падеж, се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, същата ефективна лихва се прилага както за отпуснатите, така и за получените заеми, тъй като тези отпуснати заеми имат характеристиките на операции от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back) и разликите между условията за отпускане и получаване на заем и между сумите не са съществени. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.

Финансовите активи, обявени за продажба, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на активите, обявени за продажба, се признават в резерва на справедливата стойност. Когато активи, класифицирани като обявени за продажба, бъдат продадени или се обезценят, кумулативните корекции на справедливата стойност, които преди са били признати в резерва на справедливата стойност, се признават в отчета за финансовия резултат. Лихвата по финансовите активи, обявени за продажба, изчислена по метода на ефективната лихва, се признава в отчета за финансовия резултат. Дивидентите от обявени за продажба капиталови инструменти се признават, когато бъде установено правото на ЕС да получи плащането.

Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа), Европейският съюз установява справедлива стойност, като използва техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.

Когато справедливата стойност на инвестициите в капиталови инструменти, които нямат посочена пазарна цена на активен пазар, не може да бъде оценена по надежден начин, тези инвестиции се оценяват по себестойност минус загубите от обезценка.

Обезценка на финансови активи

Към датата на всеки счетоводен баланс Европейският съюз преценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив се е обезценил. Финансов актив се е обезценил и са настъпили загуби от обезценка, ако и само тогава, когато съществува обективно доказателство за обезценка в резултат на едно или повече събития, настъпили след първоначалното признаване на актива, и че това събитие (или събития), което води до загуба, има измеримо по надежден начин въздействие върху очакваните бъдещи парични потоци по финансовия актив.

i) Активи, отчетени по амортизирана стойност

Ако има обективно доказателство, че е възникнала загуба от обезценка по заеми и вземания или по инвестиции, държани до падеж, които са отчетени по амортизирана стойност, размерът на загубата се оценява като разликата между отчетната стойност на актива и сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци (като се изключват бъдещите кредитни загуби, които не са възникнали), дисконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на финансовия актив. Отчетната стойност на актива се намалява и стойността на загубата се признава в отчета за финансовия резултат. Ако заем или инвестиция, държана до падеж, има променлив лихвен процент, дисконтовият процент за оценяване на всяка загуба от обезценка е текущият ефективен лихвен процент, определен съгласно договора. Изчисляването на сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци по обезпечен финансов актив отразява паричните потоци, които могат да произтекат от конфискацията, минус разходите по придобиването и продажбата на обезпечението, без значение дали конфискацията е вероятна или не. Ако в последващ период размерът на загубата от обезценка намалее и намалението може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след като обезценката е била призната, признатата преди това загуба от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.

ii) Активи, отчетени по справедлива стойност

В случай на капиталови инвестиции, класифицирани като обявени за продажба, при определяне на това дали ценните книжа са се обезценили се взема предвид значителният или постоянен (продължителен) спад в справедливата стойност на ценната книга под нейната себестойност. Ако съществува такова доказателство за финансови активи, обявени за продажба, кумулативната загуба — оценявана като разликата между цената на придобиването и текущата справедлива стойност, минус загубите от обезценка по този финансов актив, вече признати в отчета за финансовия резултат — се отстранява от резервите и се признава в отчета за финансовия резултат. Загубите от обезценка, признати в отчета за финансовия резултат, по отношение на капиталовите инструменти не се сторнират чрез отчета за финансовия резултат. Ако в последващ период справедливата стойност на дългов инструмент, класифициран като обявен за продажба, нарасне и нарастването може обективно да бъда свързано със събитие, настъпило след признаването на загубата от обезценка, загубата от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.

1.5.6. Материални запаси

Материалните запаси се посочват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и нетната реализируема стойност. Себестойността се определя посредством метода първа входяща, първа изходяща (FIFO). Себестойността на завършените стоки и на текущата работа включва суровините, прекия труд, другите разходи, които могат директно да им се припишат, и свързаните с производството режийни разходи (въз основа на обичайния работен капацитет). Нетната реализируема стойност е очакваната продажна цена в нормалния ход на дейността минус разходите по завършване и продажба. Когато материалните запаси са държани за дистрибуция без разход или при номинален разход, те се оценяват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и текущата възстановителна стойност. Текущата възстановителна стойност е разходът, който Европейският съюз би направил, за да придобие актива на отчетната дата.

1.5.7. Суми по предварително финансиране

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период, определен в конкретното споразумение за предварително финансиране. Наличните средства, или авансът, се връщат или се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на Европейския съюз. Сумата по предварителното финансиране се намалява (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи и върнатите суми и тази сума се признава като разход.

В края на годината неприключените суми по предварително финансиране се оценяват по първоначално платената(ите) сума(и), от която(ито) се изваждат: върнатите суми, отчетените като разход допустими суми, очакваните допустими суми, които все още не са изчистени в края на годината, и намаленията на стойността.

Лихвата по предварителното финансиране се признава в момента на начисляването ѝ в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение. В края на годината се прави приблизителна оценка на начислените приходи от лихви, въз основа на най-надеждната информация, и се включва в счетоводния баланс.

1.5.8. Вземания

Вземанията се отчитат по първоначална стойност минус намалението за обезценка. Намаление за обезценка на вземания се установява, когато има обективно доказателство, че Европейският съюз няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове за вземанията. Размерът на намалението е разликата между отчетната стойност на актива и възстановимата стойност, която е сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани по пазарния лихвен процент за подобни заемополучатели. Стойността на намалението се признава в отчета за финансовия резултат. Признава се и общо намаление за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които вече не подлежат на специфично намаление. Вж. бележка 1.5.14 по-долу относно третирането на начислените приходи в края на годината.

1.5.9. Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти са финансови инструменти и се дефинират като текущи активи. Те включват парите в брой, депозитите по разплащателни сметки в банки, другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или по-малко и банковия овърдрафт.

1.5.10. Доходи на заети лица

Пенсионни задължения

Европейският съюз управлява пенсионни планове за дефинирани доходи. Докато персоналът участва с вноски от своята заплата за натрупването на една трета от очакваната стойност на тези доходи, задължението не се финансира. Задължението, признато в счетоводния баланс по отношение на пенсионните планове за дефинирани доходи, е сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи към датата на счетоводния баланс. Задължението за изплащане на дефинирани доходи се изчислява от актюери, като се използва кредитният метод на прогнозираните единици. Сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи се определя чрез дисконтиране на очакваните бъдещи изходящи парични потоци, като се използват лихвени проценти на държавни облигации във валутата, в която ще се изплащат доходите, и които имат падежни срокове, приблизително отговарящи на сроковете на съответното пенсионно задължение.

Актюерските печалби и загуби, възникващи от корекции, свързани с опита, и от промени в актюерските предположения, се признават незабавно в отчета за финансовия резултат. Разходите за предишен стаж се признават незабавно в отчета за финансовия резултат, освен ако промените в пенсионния план не са с условието служителите да останат на служба за определен период от време (правопораждащия период). В този случай разходите за предишен стаж се амортизират по линейния метод през правопораждащия период.

Обезщетения за болест след напускане на работа

Европейският съюз предоставя обезщетения при болест на своите служители чрез възстановяване на медицинските разходи. Създаден е отделен фонд („RCAM“) за осъществяване на свързаната с това ежедневна дейност. Както настоящите служители, така и пенсионерите, вдовците и ползвателите на техните права се ползват от системата. Доходите, отпускани на „неактивните лица“ (пенсионери, сираци и т.н.), са класифицирани като „Доходи на заети лица след напускане на работа“. Като се има предвид естеството на тези доходи, е необходимо извършването на актюерски изчисления. Задължението в счетоводния баланс е определено на база, подобна на тази за пенсионните задължения (вж. по-горе).

1.5.11. Провизии

Провизиите се признават, когато Европейският съюз има настоящо правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития, когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Провизии не се признават за бъдещи оперативни загуби. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на сегашното задължение към отчетната дата. Когато провизията включва голям брой позиции, задължението се оценява, като бъдат претеглени всички възможни резултати чрез свързаните с тях вероятности (метод на очакваната стойност).

1.5.12. Финансови пасиви

Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат или като финансови пасиви, отчетени по амортизирана стойност (получени заеми). Получените заеми се състоят от заеми от кредитни институции и дългове, удостоверени със сертификати. Те се признават първоначално по справедлива стойност, която представлява постъпленията от тяхното отпускане (справедливата стойност на полученото възнаграждение) без направените трансакционни разходи, а впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва; всяка разлика между постъпленията, от които са извадени трансакционните разходи, и погасителната стойност се признава в отчета за финансовия резултат през периода на заемите, като се използва методът на ефективната лихва.

Те се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, методът на ефективната лихва не може да се прилага за отпуснатите заеми и за получените заеми по съображения за същественост. Трансакционните разходи, направени от Европейския съюз и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.

Финансовите пасиви, категоризирани по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, включват деривативите, когато справедливата им стойност е отрицателна. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, вж. бележка 1.5.5.

1.5.13. Задължения

Значителна част от задълженията на ЕС не са свързани със закупуването на стоки или услуги — те са декларации за направени разходи от бенефициерите на безвъзмездни средства или на друго финансиране от ЕС, по които плащането не е извършено. Те се записват като задължения за исканата сума, когато декларацията за направени разходи бъде получена и след проверка бъде приета като допустима от съответните финансови служители. На този етап те се оценяват по приетата и допустима сума.

Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети от Европейския съюз.

1.5.14. Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди

Съгласно счетоводните правила на Европейския съюз операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от Комисията и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна и честна представа.

Приходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, а услугата е предоставена, доставките са извършени от ЕС или съществува договорно споразумение (т.е. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход.

Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.

1.6. ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

1.6.1. Приходи

Приходи, различни от приходите от размяна

Те съставят по-голямата част от приходите на ЕС и включват най-вече преките и косвените данъци и сумите от собствените ресурси. Освен данъци Европейският съюз може да получава и плащания от други страни като мита, глоби и дарения.

Ресурси на база БНД и ресурси от ДДС

Приходите се признават за периода, за който Европейският съюз изпрати покана за внасяне на средства до държавите-членки, с която изисква те да внесат своята вноска. Те се оценяват по своя „поискан размер“. Тъй като ресурсите от ДДС и от БНД са основани на приблизителни оценки на данните за съответната бюджетна година, те могат да бъдат преразглеждани при настъпването на промени до публикуването на окончателните данни от държавите-членки. Резултатът от промяна на приблизителна оценка се включва при определянето на нетния излишък или дефицит за периода, през който е настъпила промяната.

Традиционни собствени ресурси

Вземанията и свързаните с тях приходи се признават, когато от държавите-членки бъдат получени съответните месечни отчети A (включително събраните мита и дължимите суми, които са гарантирани и не са оспорени). Към отчетната дата събраните от държавите-членки приходи за периода, които все още не са платени на Европейския съюз, се оценяват и признават като начислени приходи. Тримесечните отчети Б (включително митата, които не са нито събрани, нито гарантирани, както и гарантираните суми, които са оспорени от длъжника), получени от държавите-членки, се признават като приход, като от тях се изваждат разходите по събирането (25 %), на които държавите имат право. Освен това в отчета за финансовия резултат се признава намаление на стойността в размер на очакваните несъбрани суми.

Глоби

Приходите от глоби се признават, когато решението на ЕС за налагане на глоба е взето и адресатът е официално уведомен за него. Ако има съмнения по отношение на платежоспособността на предприятието, се признава намаление на стойността на вземането. След решението за налагане на глоба длъжниците разполагат с два месеца от датата на уведомлението:

—	или да приемат решението, в който случай те трябва да платят глобата в посочения срок и сумата се събира от ЕС окончателно;

—	или да не приемат решението, в който случай го обжалват в съответствие със законодателството на ЕС.

При все това, дори и решението да бъде обжалвано, главницата на глобата трябва да се плати в определения тримесечен срок, тъй като обжалването няма суспензивно действие (член 278 от Договора за ЕC), или, при определени обстоятелства и със съгласието на счетоводителя на Комисията, вместо това може да бъде представена банкова гаранция за сумата.

Ако предприятието обжалва решението и вече е платило глобата условно, сумата се записва като условен пасив. Въпреки това, тъй като обжалване на решение на ЕС от адресата няма суспензивно действие, получените парични средства се използват за изчистване на вземането. Ако вместо плащане бъде получена гаранция, глобата остава като вземане. Ако изглежда вероятно, че Общият съд може да не се произнесе в полза на ЕС, се признава провизия за покриване на този риск. Ако вместо това е дадена гаранция, тогава неизплатеното вземане се намалява, колкото е необходимо. Натрупаната лихва, получена от Европейския съюз по банковите сметки, в които се депозират получаваните плащания, се признава като приход и всеки условен пасив се увеличава съответно.

Приходи от размяна

Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани със сделка, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на сделката към отчетната дата.

Приходи и разходи от лихви

Приходите и разходите от лихви се признават в отчета за финансовия резултат посредством метода на ефективната лихва. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и на разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период. При изчисляване на ефективния лихвен процент Европейският съюз оценява приблизително паричните потоци, като взема предвид всички договорни условия на финансовия инструмент (например възможностите за предплащане), но не взема предвид бъдещите кредитни загуби. Изчислението включва всички такси и пунктове, платени или получени между страните по договора, които са неразделна част от ефективния лихвен процент, от трансакционните разходи и всички други премии или намаления.

Когато даден финансов актив или група от подобни финансови активи бъде намалена в резултат на загуба от обезценка, приходите от лихви се признават посредством лихвения процент, използван за дисконтиране на бъдещите парични потоци за целите на оценяването на загубата от обезценка.

Приходи от дивиденти

Приходите от дивиденти се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.

1.6.2. Разходи

Разходите от размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките са извършени и приети от Европейския съюз. Те се оценяват по първоначална фактурна цена. Разходите, различни от разходите от размяна, са специфични за Европейския съюз и представляват по-голямата част от неговите разходи. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения.

Трансферите се признават като разходи в периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба (Финансовия регламент, Правилника за длъжностните лица или друг регламент) или е подписан договор, разрешаващ трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.

Когато бъде получено искане за плащане или декларация за направени разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които вече се дължат на бенефициерите, но които все още не са съобщени, се оценяват и записват като начислени разходи.

1.7. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ

1.7.1. Условни активи

Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на Европейския съюз. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуга.

1.7.2. Условни пасиви

Условен пасив е възможно задължение, което възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на Европейския съюз; или сегашно задължение, което възниква от минали събития, но не е признато, тъй като: не е вероятно да бъде необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за уреждане на задължението или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно.

2. БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

2.1. НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

млн. EUR
	Сума
Брутна отчетна стойност към 31 декември 2008 г.	134
Увеличения	39
Освобождавания	(3)
Трансфери между категориите активи	0
Други промени	1
Брутна отчетна стойност към 31 декември 2009 г.	171
Натрупана амортизация към 31 декември 2008 г.	78
Амортизационен разход за годината	22
Освобождавания	(1)
Трансфери между категориите активи	0
Други промени	0
Натрупана амортизация към 31 декември 2009 г.	99
НЕТНА ОТЧЕТНА СТОЙНОСТ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2009 Г.	72
Нетна отчетна стойност към 31 декември 2008 г.	56

Сумите се отнасят преди всичко до компютърния софтуер.

2.2. ИМОТИ, МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

В някои страни стойността на земята не може да бъде разграничена от стойността на сградата, тъй като земята и сградата са закупени като едно цяло. Стойността на земята, която не подлежи на амортизация, не се оценява отделно, освен ако това не стане необходимо, т.е. за последващи разходи като строеж на нов имот или частична продажба.

Активите, свързани с Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), са включени в машините и съоръженията към 31 декември 2009 г. след прехвърлянето им на Комисията през 2009 г. Тези активи имат нетна счетоводна стойност към тази дата в размер на 11 милиона EUR (брутна стойност 40 милиона EUR минус натрупаната амортизация от 29 милиона EUR).

ИМОТИ, МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

млн. EUR
	Земя и сгради	Машини и съоръжения	Обзавеждане и превозни средства	Компютърен хардуер	Други материални активи	Финансови лизинги	Активи в строеж	Общо
Брутна отчетна стойност към 31 декември 2008 г.	3 902	368	205	466	151	2 621	122	7 835
Увеличения	39	89	20	57	17	29	141	392
Освобождавания	(1)	(15)	(20)	(56)	(6)	0	0	(98)
Трансфери между категориите активи	31	(2)	0	0	3	0	(32)	0
Други промени	1	20	10	8	17	5	0	61
Брутна отчетна стойност към 31 декември 2009 г.	3 972	460	215	475	182	2 655	231	8 190
Натрупана амортизация към 31 декември 2008 г.	1 616	300	149	349	92	448		2 954
Амортизационен разход за годината	127	66	16	60	17	163		449
Отменена амортизация	0	0	0	(2)	0	0		(2)
Освобождавания	(1)	(13)	(14)	(52)	(5)	0		(85)
Трансфери между категориите активи	0	(1)	0	0	1	0		0
Други промени	0	3	4	4	3	1		15
Натрупана амортизация към 31 декември 2009 г.	1 742	355	155	359	108	612		3 331
НЕТНА ОТЧЕТНА СТОЙНОСТ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2009 Г.	2 230	105	60	116	74	2 043	231	4 859
Нетна отчетна стойност към 31 декември 2008 г.	2 286	68	56	117	59	2 173	122	4 881

Разходите, които все още не са платени, по отношение на финансовите лизинги и подобните на тях вземания са показани в дългосрочните и краткосрочните пасиви в счетоводния баланс (вж. също бележки 2.15 и 2.18.1). Те се разбиват, както следва:

ФИНАНСОВИ ЛИЗИНГИ

млн. EUR
Описание	Кумулативни разходи (A)	Бъдещи суми за плащане				Обща стойност	Последващи разходи по активите	Стойност на актива	Амортизация	Нетна отчетна стойност
Описание	Кумулативни разходи (A)	< 1 година	> 1 година	> 5 години	Общо пасив (Б)	A + Б	(В)	A + Б + В	(Д)	= A + Б + В + Д
Земя и сгради	785	51	257	1 465	1 773	2 558	61	2 619	(598)	2 021
Други материални активи	14	8	13	1	22	36	0	36	(14)	22
Общо към 31.12.2009 г.	799	59	270	1 466	1 795	2 594	61	2 655	(612)	2 043
Общо към 31.12.2008 г.	738	52	250	1 520	1 822	2 560	61	2 621	(448)	2 173

2.3. ДЪЛГОСРОЧНИ ИНВЕСТИЦИИ

млн. EUR
	Бележка	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Участия в асоциирани предприятия	2.3.1	382	278
Участия в съвместни предприятия	2.3.2	196	145
Гаранционен фонд	2.3.3	1 240	1 091
Активи, обявени за продажба	2.3.4	561	564
Общо инвестиции		2 379	2 078

Тази позиция обхваща инвестициите, извършени с цел подкрепа на дейностите на ЕС. Тя включва и нетните активи на Гаранционния фонд.

2.3.1. Участия в асоциирани предприятия

млн. EUR
	ЕИФ	ARTEMIS	Чисто небе	Общо
Сума към 31 декември 2008 г.	278	0	0	278
Придобивания	26	10	75	111
Дял в нетния излишък/(дефицит)	(2)	(3)	(1)	(6)
Други капиталови движения	(1)	0	0	(1)
Сума към 31 декември 2009 г.	301	7	74	382

Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (за допълнително обяснение вж. бележка 1.3). Следните отчетни стойности могат да се припишат на ЕС въз основа на процента на участието му в асоциирани предприятия.

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Активи	420	295
Пасиви	(38)	(17)
Приходи	17	23
Излишък/(Дефицит)	(6)	10

Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ)

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е финансовата институция на Европейския съюз, специализирана в предоставянето на рисков капитал и гаранции на МСП. Към 31 декември 2009 г. Комисията участва с общо 861 милиона EUR (от 2 940 милиона EUR) в акционерния капитал на ЕИФ. Това представлява 29,29 % от общия акционерен капитал на ЕИФ. Комисията е внесла 20 %, като непоисканият остатък съответства на сума в размер на 689 милиона EUR — вж. също бележка 5.13.2. По споразумение между Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), подписано през 2005 г., Комисията има правото да продаде своите акции по всяко време на ЕИБ на цената, съответстваща на оценката на ЕИФ, разделена на общия брой емитирани акции. Стойността на „пут“ опцията е близка до нула, тъй като формулата, използвана за определяне на продажната цена на акциите, е подобна на тази, използвана за определяне на нетния собствен капитал на ЕИФ. Акционерният дял на ЕС се оценява на 29,29 % от нетните активи на ЕИФ, които към 31 декември 2009 г. възлизат на 301 милиона EUR (2008 г.: 278 милиона EUR), от които 2 милиона EUR се отнасят до резултата за 2009 г. (загуба). Дивидент в размер на 4 милиона EUR, свързан с 2008 финансова година, бе получен през 2009 г.

Съвместни технологични инициативи

Публично-частните партньорства под формата на съвместни технологични инициативи, които бяха осъществени посредством съвместни предприятия по смисъла на член 171 от Договора, са създадени с цел изпълняване на целите на програмата от Лисабон за растеж и работни места. Съвместните технологични инициативи са публично-частни партньорства, създадени на европейско равнище и насочени към стратегически области, в които научните изследвания и иновациите са от съществено значение за европейската конкурентоспособност. Нов елемент на 7-та рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, съвместните технологични инициативи подпомагат широкомащабните многонационални научноизследователски дейности. Те обединяват частни и публични партньори, за да определят общи цели с широко значение за обществото и за да съчетаят финансиране и знания с цел изпълняване на тези цели. Съвместните технологични инициативи са нов начин на съвместна работа за постигане на целите, поставени от ръководителите на ЕС в лисабонската стратегия за растеж и заетост. През 2009 г. бяха приведени в действие първите три съвместни технологични инициативи — съвместното предприятие ARTEMIS и съвместното предприятие „Чисто небе“, описани по-долу, и съвместното предприятие на инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ), класифицирано като съвместно предприятие и описано в бележка 2.3.2. Въпреки че ARTEMIS и „Чисто небе“ от правна гледна точка са съвместни предприятия, от счетоводна гледна точка те трябва да се разглеждат като асоциирани предприятия, тъй като Комисията има значително влияние върху тези субекти.

Съвместно предприятие ARTEMIS

Този субект бе създаден с цел осъществяване на съвместна технологична инициатива с частния сектор в областта на вградените компютърни системи. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2009 г. е 100 %, или 7 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на ЕС възлиза на 420 милиона EUR.

Съвместно предприятие „Чисто небе“

Целта на този субект е да се ускорят разработването, утвърждаването и демонстрирането на екологично чисти технологии за въздушен транспорт в ЕС, и по-конкретно да се създаде радикално иновационна система за въздушен транспорт с цел намаляване на въздействието на въздушния транспорт върху околната среда. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2009 г. е 99,41 %, или 74 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на ЕС за тази инициатива възлиза на 800 милиона EUR.

2.3.2. Участия в съвместни предприятия

млн. EUR
	СПГ	SESAR	ITER	ИИЛ	Общо
Сума към 31.12.2008 г.	0	103	42	0	145
Придобивания	0	28	39	81	148
Дял в нетния резултат	0	(51)	(46)	0	(97)
Сума към 31.12.2009 г.	0	80	35	81	196

Участията в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (за допълнително обяснение вж. бележка 1.3). Следните отчетни стойности могат да се припишат на ЕС въз основа на процента на участието му в съвместни предприятия.

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Нетекущи активи	48	0
Текущи активи	192	154
Нетекущи пасиви	0	0
Текущи пасиви	(44)	(9)
Приходи	72	37
Разходи	(169)	(93)

Съвместно предприятие „Галилео“ (СПГ) в ликвидация

Съвместното предприятие „Галилео“ (СПГ) мина в ликвидация в края на 2006 г. и този процес все още не е приключил. Нетните активи на СПГ в ликвидация в края на годината възлизаха на 0 EUR. Тъй като субектът не е осъществявал дейност и все още е в ликвидация през 2009 г., не са реализирани приходи и не са извършени разходи. Стойността на инвестицията към 31 декември 2009 г. (и 31 декември 2008 г.) е 0 EUR и е получена като от инвестицията от 585 милиона EUR е изваден делът на натрупаните загуби, който е в размер на 585 милиона EUR.

Европейската надзорна агенция на ГНСС (НАГ), която е агенция на ЕС, създадена през 2004 г. и консолидирана в отчетите на ЕС, първоначално пое отговорността от СПГ на 1 януари 2007 г. След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 683/2008 Комисията пое от НАГ ролята на ръководител на европейските програми по ГНСС. Прехвърлянето на тези дейности и задачи от НАГ на Комисията породи действие на 1 януари 2009 г.

Съвместно предприятие SESAR

Целта на това съвместно предприятие е да осигури модернизацията на Европейската система за управление на въздушното движение и бързото осъществяване на Европейския генерален план за управление на въздушното движение чрез координиране и концентриране на всички съответни усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност в ЕС. Към 31 декември 2009 г. Комисията притежава 87,4 %, или 80 милиона EUR (2008 г.: 103 милиона EUR), от собствеността на SESAR. Общата (индикативна) вноска на ЕС, предвидена за SESAR (от 2007 до 2013 г.), е 700 милиона EUR.

ITER Международна организация по термоядрена енергия (Международна организация ITER)

В Международната организация ITER участват ЕС, Китай, Индия, Русия, Корея, Япония и САЩ. ITER бе създадена, за да управлява съоръженията на ITER, да насърчава експлоатацията на съоръженията на ITER от лабораториите, другите институции и персонала, работещ по програмите за научноизследователска и развойна дейност в областта на термоядрената енергия, на членовете, да насърчава общественото разбиране и приемане на термоядрената енергия и да извършва всякакви други дейности, необходими за постигане на нейната цел.

Вноската на ЕС (Евратом) за Международната организация ITER се предоставя чрез Агенцията за термоядрен синтез за енергия, като включва и вноските на държавите-членки и на Швейцария. Общият размер на вноската юридически се разглежда като вноска на Евратом в полза на ITER, а държавите-членки и Швейцария нямат дялово участие в ITER. Тъй като от правна гледна точка ЕС притежава участието в съвместното предприятие „Международна организация ITER“, ЕС трябва да признае участието в своите консолидирани отчети.

Към 31 декември 2009 г. Евратом притежава 47 %, или 35 милиона EUR (2008 г.: 42 милиона EUR), от собствеността на ITER. Общата (индикативна) вноска на Евратом, предвидена за ITER (от 2007 до 2041 г.), е 7 649 милиона EUR.

Съвместна технологична инициатива за иновативни лекарства (ИИЛ)

Съвместното предприятие на ИИЛ — третата съвместна технологична инициатива, приведена в действие през 2009 г., подпомага предконкурентните фармацевтични изследвания и развойна дейност в държавите-членки и в асоциираните държави, като има за цел увеличаване на инвестициите в научноизследователска дейност в биофармацевтичния сектор и насърчава участието на малките и средните предприятия (МСП) в своите дейности. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2009 г. е 99,1 %, или 81 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на ЕС възлиза на 1 милиард EUR до 31 декември 2017 г.

2.3.3. Гаранционен фонд

Нетни активи на Гаранционния фонд

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Активи, обявени за продажба	1 050	887
Пари и парични еквиваленти	191	205
Общо активи	1 241	1 092
Общо пасиви	(1)	(1)
Нетни активи	1 240	1 091

Гаранционният фонд за външни дейности обхваща заемите, гарантирани от ЕС в резултат на решение на Съвета, по-специално операциите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) по отпускане на заеми извън Европейския съюз и заемите в рамките на макрофинансовата помощ (заеми по МФП) и заемите от Евратом извън Европейския съюз. Той е дългосрочен инструмент за обхващане на всички гарантирани от ЕС заеми, по които задълженията не се изпълняват, и следователно може да се разглежда като дългосрочна инвестиция. Това се доказва от факта, че близо 76 % от активите, обявени за продажба, са със срок между 1 и 10 години. Фондът се финансира от плащания от общия бюджет на ЕС, равни на 9 % от капиталовата стойност на операциите, от постъпленията от лихви върху инвестициите, направени от активите на Фонда, и от сумите, събрани от просрочили плащанията си длъжници, за които Фондът е трябвало да задейства своята гаранция. Всеки произтекъл излишък за годината се връща в специален бюджетен ред в приходната част на общия бюджет на ЕС.

ЕС е длъжен да включва гаранционен резерв за покриването на заемите, отпускани на трети държави. Този резерв е предназначен за покриване на нуждите на Гаранционния фонд и, при необходимост, задействаните гаранции, надвишаващи сумата, налична във Фонда, за да могат тези суми да бъдат включени като разход в бюджета. Този резерв от 1 472 милиона EUR съответства на целевата сума от 9 % от неприключените заеми към 31 декември 2009 г. Нетните активи на Фонда към 31 декември 2009 г. възлизат на общо 1 240 милиона EUR. Разликата между нетните активи и сумата на резерва съответства на сумата, която трябва да се плати от бюджета на ЕС на Фонда, т.е. 232 милиона EUR. Промените в справедливата стойност на портфейла с обявени за продажба дългови ценни книжа са признати в собствения капитал през 2009 г. и са на обща стойност 16 милиона EUR (2008 г.: 15 милиона EUR).

2.3.4. Активи, обявени за продажба

Тази позиция включва инвестициите и участията, закупени, за да се подпомогнат бенефициерите в разработването на техните стопански дейности.

Дълготрайни активи, обявени за продажба

млн. EUR
	ЕБВР	ОРК	Стартиране на ЕФО	ЕФЮИЕ	Други	Общо
Суми към 31.12.2008 г.	157	204	133	67	3	564
Придобивания	0	11	52	26	19	108
Освобождавания/оттегляния	0	(26)	(4)	0	0	(30)
Преоценъчен излишък/(дефицит), прехвърлен към собствения капитал	0	(14)	(14)	3	0	(25)
Загуба от курсови разлики	0	(42)	0	0	0	(42)
Загуба от обезценка	0	(1)	(13)	0	0	(14)
Суми към 31.12.2009 г.	157	132	154	96	22	561

Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)

Комисията участва с 3 % в общия капитал на ЕБВР, който е в размер на 20 милиарда EUR. Към датата на счетоводния баланс, поисканата сума е 157 милиона EUR, които са внесени изцяло. Неуредените плащания по непоискания капитал възлизат на 443 милиона EUR (вж. също бележка 5.13.1). Тъй като акциите на ЕБВР не се котират на никоя фондова борса и предвид договорните ограничения, включени в учредителния акт на ЕБВР, свързани, освен с друго, с продажбата на дялови участия, ограничени до цената на придобиване и разрешени единствено за съществуващите акционери, акционерният дял на Комисията се оценява по себестойност минус намалението за обезценка.

Операции с рисков капитал (ОРК)

При операциите с рисков капитал се отпускат суми на финансови посредници за финансирането на капиталови инвестиции. Те се управляват от Европейската инвестиционна банка и се финансират в рамките на Европейската политика на добросъседство.

Други инвестиции

Най-значителните суми се отнасят до програмата за растеж и заетост, програмата MAP и програмата за конкурентоспособност и иновации, под попечителството на ЕИФ, които подпомагат създаването и финансирането на новосъздадени МСП чрез инвестиране в подходящи специализирани фондове за рисков капитал (154 милиона EUR). Също включени са 96 милиона EUR, свързани с Европейския фонд за Югоизточна Европа, който е инвестиционно дружество с променлив акционерен капитал (SICAV). Общата цел на ЕФЮИЕ е насърчаването на икономическото развитие и благоденствието в Югоизточна Европа чрез постоянно осигуряване на допълнително финансиране за развитие през местни финансови посредници. През 2009 г. е включена нова инвестиция в размер на 19 милиона EUR във връзка с Фонда за енергийна ефективност в Югоизточна Европа (SE4F).

2.4. ЗАЕМИ

Тази позиция обхваща сумите по заеми, дължими на Европейския съюз, с падеж след над една година:

млн. EUR
	Бележка	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Заеми, отпуснати от бюджета на ЕС и от ЕОВС	2.4.1	169	179
Заеми, отпуснати от заемни средства	2.4.2	10 595	3 386
Общо заеми		10 764	3 565

2.4.1. Заеми, отпуснати от бюджета на Европейския съюз и от ЕОВС в ликвидация

млн. EUR
	Заеми със специални условия	ЕОВС в ликвидация	Общо
Общо към 31.12.2008 г.	150	29	179
Върнати суми	(19)	(5)	(24)
Промени в отчетната стойност	12	2	14
Общо към 31.12.2009 г.	143	26	169

Заеми със специални условия

Тази позиция обхваща заемите със специални условия, отпуснати при преференциални лихви като част от сътрудничеството с държави, които не са членки на ЕС. Падежът на всички суми настъпва повече от 12 месеца след края на годината. Ефективните лихвени проценти по тези заеми варират между 7,73 % и 12,36 %.

Жилищни кредити, отпуснати от ЕОВС в ликвидация (ЕОВС)

Жилищните кредити са заеми, отпуснати от ЕОВС от собствените ѝ средства в съответствие с член 54 и член 54, параграф 2 от Договора за ЕОВС. Тези заеми са отпуснати при фиксирана лихва от 1 % и поради това се смятат за заеми при преференциални лихви. Ефективните лихвени проценти по тези заеми са 2,806 %—22,643 %. По практически съображения и по съображения за същественост цената на операцията е използвана като справедлива стойност за тези заеми в началото, независимо от всеки предоставен преференциален лихвен процент.

2.4.2. Заеми, отпуснати от заемни средства

млн. EUR
	Заеми по МФП	Заеми от Евратом	ПБ	ЕОВС в ликвидация	Общо
Общо към 31.12.2008 г.	663	494	2 004	338	3 499
Нови заеми	25	7	7 200	0	7 232
Върнати суми	(95)	(11)	0	(88)	(194)
Курсови разлики	0	(1)	0	16	15
Промяна в отчетната стойност	(6)	(5)	99	(5)	83
Общо към 31.12.2009 г.	587	484	9 303	261	10 635
Сума, дължима след < 1 година	40	0	0	0	40
Сума, дължима след > 1 година	547	484	9 303	261	10 595

Заеми в рамките на макрофинансова помощ (МФП)

МФП е финансов инструмент, основан на политиката, за необвързана и непредназначена за конкретна цел помощ за платежния баланс и/или бюджетна подкрепа за трети държави партньорки, разположени в географска близост до територията на ЕС. Тя е под формата на средно/дългосрочни заеми или безвъзмездни средства или на подходяща комбинация от двете и обикновено допълва финансирането, осигурено в контекста на подкрепяна от МВФ програма за корекция и реформи. Комисията не е получила гаранции от трети страни за тези заеми, но те са гарантирани от Гаранционния фонд (вж. бележка 2.3.3).

Заеми от Евратом

Евратом е правен субект на ЕС и се представлява от Европейската комисия. Тя отпуска заеми на държавите-членки с цел финансиране на инвестиционни проекти в държавите-членки, свързани с промишленото производство на електроенергия от ядрени електроцентрали и с промишлени горивни инсталации. Тя отпуска заеми и на държави, които не са членки на ЕС, за подобряване на степента на безопасност и ефикасност на ядрените електроцентрали и инсталациите в ядрения горивен цикъл, които са в експлоатация или в строеж.

Комисията е получила гаранции за 481 милиона EUR (2008 г.: 486 милиона EUR) от гаранти трети страни във връзка с тези заеми.

Заеми за платежния баланс (ПБ)

Инструментът ПБ, който е основан на политиката финансов инструмент, бе отново задействан с цел осигуряване на средносрочна финансова помощ за държавите членки на ЕС през настоящата икономическа и финансова криза. Благодарение на него могат да се отпускат заеми на държавите-членки, които изпитват или са сериозно застрашени от трудности със своите платежни баланси или капиталови движения. Единствено държавите-членки, които не са приели еврото, могат да се ползват от този инструмент. Максималната обща сума на разрешените заеми е 50 милиарда EUR и тези средства се гарантират от общия бюджет на ЕС.

Между ноември 2008 г. и края на 2009 г. бяха отпуснати заеми, възлизащи на 14,6 милиарда EUR. Финансова помощ по ПБ в размер на 6,5 милиарда EUR е предоставена на Унгария, от които 2 милиарда EUR са изплатени през 2008 г., като падежът настъпва през месец декември 2011 г. През 2009 г. бяха отпуснати още 3,5 милиарда EUR (падеж: ноември 2014 г. и април 2016 г.). Заем по ПБ в размер на 3,1 милиарда EUR бе предоставен на Латвия, като 2,2 милиарда EUR са изплатени през 2009 г. с падежи април 2014 г. и януари 2015 г., а 0,5 милиарда EUR са изплатени през март 2010 г. (с падеж май 2019 г.). 5 милиарда EUR бяха предоставени и на Латвия, от които 1,5 милиарда EUR са изплатени през 2009 г. с падеж януари 2015 г., а още 1 милиард EUR са изплатени през март 2010 г. (с падеж май 2019 г.).

Заеми от ЕОВС в ликвидация

Тази позиция включва главно заеми, отпуснати от ЕОВС в ликвидация, от заемни средства в съответствие с членове 54 и 56 от Договора за ЕОВС, както и три некотирани дългови ценни книги, емитирани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като заместител на просрочил плащането си длъжник. Тези дългови ценни книжа ще бъдат държани до крайния си падеж (2017 г. и 2019 г.), за да покрият услугата за свързаните с тях получени заеми. Промените в отчетната стойност съответстват на промяната в натрупаните лихви плюс амортизацията за годината на изплатените премии и на направените в началото трансакционни разходи, изчислени съгласно метода на ефективната лихва.

Ефективните лихвени проценти (изразени като лихвен диапазон) бяха, както следва:

Заеми	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Макрофинансова помощ (МФП)	0,9625 % - 4,54 %	3,022 % - 5,29 %
Евратом	1,071 % - 5,76 %	3,428 % - 5,76 %
ПБ	3,125 % - 3,625 %	3,25 %
ЕОВС в ликвидация	0,346% - 5,8103%	3,072% - 5,8103% (4)

2.5 ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

Моментът, избран за събирането или усвояването на предварителното финансиране, определя дали то се оповестява като текущ или дългосрочен актив по предварително финансиране. Усвояването се определя от споразумението, на което проектът се основава. Всяко възстановяване на средства или усвояване, което трябва да се осъществи преди изтичането на дванадесет месеца от отчетната дата, се оповестява като краткосрочно предварително финансиране и следователно като текущ актив, а остатъкът е дългосрочен.

Общо предварително финансиране

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Дългосрочно предварително финансиране (вж. по-долу)	39 750	29 023
Краткосрочно предварително финансиране (вж. бележка 2.9)	9 077	10 262
Общо предварително финансиране	48 827	39 285

Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране

Това са гаранции, които Европейският съюз в някои случаи изисква от бенефициерите при извършване на авансови плащания (предварително финансиране). За този вид гаранция съществуват две стойности за оповестяване: „номиналната“ и „текущата“ стойност. При „номиналната“ стойност пораждащото събитие е свързано със съществуването на гаранцията. При „текущата“ стойност пораждащото събитие за гаранцията е плащането на предварителното финансиране и/или последващите изчиствания. Към 31 декември 2009 г.„номиналната“ стойност на гаранциите, получени във връзка с предварително финансиране, възлиза на 936 милиона EUR. „Текущата“ стойност на тези гаранции възлиза на 724 милиона EUR. Към 31 декември 2008 г. тези стойности са съответно 968 милиона EUR и 769 милиона EUR. Тази разлика успешно действа като покритие за предварително финансиране, което е изчистено и записано като разход, но което може да се наложи да бъде възстановено в бъдеще.

Някои суми по предварителното финансиране, платени по 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП), успешно се покриват от Гаранционен фонд за участниците (ГФУ) — към 31 декември 2009 г. изплатеното предварително финансиране възлиза на общо 2,7 милиарда EUR. Това е инструмент от взаимна полза, създаден с цел покриване на финансовите рискове за ЕС и участниците през изпълнението на непреките дейности по 7РП, като неговият капитал и лихви осигуряват сигурност по отношение на изпълнението. Всички участници в непреки дейности под формата на безвъзмездни средства (и следователно предварително финансиране в счетоводните книги на Комисията) осигуряват 5 % от общата вноска на ЕС в капитала на ГФУ за времетраенето на дейността. Като такива участниците са собственици на ГФУ, а ЕС (представляван от Комисията) действа като тяхно изпълнително лице. В края на непряка дейност участниците си възстановяват в пълен размер вноската, която са направили в капитала, освен когато ГФУ претърпи загуби поради неизпълнили задълженията си бенефициери — в този случай участниците си възстановяват поне 80 % от своята вноска. Следователно Гаранционният фонд за участниците гарантира финансовия интерес както на ЕС, така и на участниците. Към 31 декември 2009 г. участниците са внесли в ГФУ сума в размер на общо 561 милиона EUR (2008 г.: 274 милиона EUR) — вж. също бележка 11.

Дългосрочно предварително финансиране

млн. EUR
Вид управление	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Пряко централизирано управление	1 148	1 351
Непряко централизирано управление	486	275
Децентрализирано управление	347	90
Споделено управление	37 199	26 764
Съвместно управление	568	543
Извършвано от други институции и агенции	2	0
Общо дългосрочно предварително финансиране	39 750	29 023

Най-значителните суми по дългосрочното предварително финансиране са свързани с дейности по структурните фондове за периода на програмиране 2007—2013 г.: Фонда за регионално развитие (ЕФРР), Социалния фонд (ЕСФ), Земеделския фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Кохезионния фонд (КФ) и Фонда за рибарството. Тъй като много от тези проекти са с дългосрочен характер, необходимо е свързаните с тях аванси да бъдат предоставени за повече от една година. Затова тези суми по предварително финансиране са показани като дългосрочни активи. Размерът на горепосоченото дългосрочно предварително финансиране, за което ЕС има право на лихва от бенефициерите, възлиза на 1 607 милиона EUR.

Увеличението през 2009 г. се дължи главно на плащането на трети транш предварително финансиране на държавите-членки в размер на общо 5 милиарда EUR: 2,6 милиарда EUR за КФ, 1,8 милиарда EUR за ЕФРР и 0,6 милиарда EUR за ЕСФ. Освен това поради икономическата криза за всяка програма бяха извършени допълнителни плащания по пакети от мерки за възстановяване в размер на общо 6,2 милиарда EUR: 3,9 милиарда EUR за КФ и ЕФРР и 2,3 милиарда EUR за ЕСФ. Увеличението на сумите, които се отнасят до децентрализираното управление, се дължи главно на плащанията по предварително финансиране, извършени за страните кандидатки по програмите по ИПП.

2.6. ДЪЛГОСРОЧНИ ВЗЕМАНИЯ

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Суми, дължими от държавите-членки	26	24
Заеми от ЕОВС за персонала	10	13
Други	2	2
Гаранции и депозити	17	6
Общо	55	45

Сумите, които трябва да бъдат получени от държавите-членки, се отнасят до суми, дължими на ЕОВС в ликвидация от предишни присъединяващи се държави.

ТЕКУЩИ АКТИВИ

2.7. МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Научни материали	62	73
Други	15	12
Общо	77	85

Запасите от научно оборудване се държат и управляват от Съвместния изследователски център (СИЦ). Важна част са запасите от референтни материали, ядрени и неядрени, намиращи се в Geel. Тези запаси имат стратегически характер и се поддържат с цел справяне с непредвидими бъдещи искания в кризисни ситуации. Другите запаси включват запасите по проекта EGNOS, запасите от публикации държани и/или управлявани от Службата за публикации, и запасите от ваксини.

2.8. КРАТКОСРОЧНИ ИНВЕСТИЦИИ

Краткосрочните инвестиции се състоят от финансови активи, обявени за продажба, които са закупени заради възвръщаемостта или печалбата от инвестицията в тях или държани за създаването на конкретна структура от активи или вторичен източник на ликвидност, и затова могат да бъдат продавани в отговор на нуждите от ликвидност или промените в лихвените проценти. През 2008 г. имаше и активи, държани за търгуване, на стойност 7 милиона EUR, които са посочени в тази позиция.

Активи, обявени за продажба

млн. EUR
	ЕОВС в ликвидация	Други	Общо
Суми към 31.12.2008 г.	1 464	82	1 546
Придобивания	560	255	815
Освобождавания и оттегляния	(573)	(32)	(605)
Корекции на амортизираната стойност	(1)	0	(1)
Промяна в отчетната стойност	8	3	11
Преоценъчен излишък, прехвърлен към собствения капитал	25	0	25
Суми към 31.12.2009 г.	1 483	308	1 791

Във връзка със сумите на ЕОВС в ликвидация всички инвестиции в активи, обявени за продажба, са дългови ценни книжа в евро, котирани на активен пазар. Към 31 декември 2009 г. дълговите ценни книжа (посочени по справедлива стойност), достигащи краен падеж през 2010 г., възлизат на 242 милиона EUR (2008 г.: 126 милиона EUR).

Увеличението на другите суми се дължи на нови придобивания от Механизма за финансиране с поделяне на риска (МФПР) (195 милиона EUR) и от Инструмента за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт (LGTT) (60 милиона EUR).

2.9. КРАТКОСРОЧНО ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

млн. EUR
Вид управление	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Пряко централизирано управление	2 924	3 055
Непряко централизирано управление	1 990	930
Децентрализирано управление	700	326
Споделено управление	2 550	5 304
Съвместно управление	832	608
Извършвано от други институции и агенции	81	39
Общо краткосрочно предварително финансиране	9 077	10 262

Намалението на краткосрочното предварително финансиране се дължи на факта, че за структурните дейности при споделено управление някои финансирани проекти са в процес на приключване (програмите, свързани с периода 2000—2006 г.), докато за новите проекти (програмите, свързани с периода 2007—2013 г.) е платена трета вноска по предварително финансиране през 2009 г., но е посочена при дългосрочните активи, съгласно обяснението в бележка 2.5. Увеличението на краткосрочното предварително финансиране при режима на непряко централизирано управление се дължи на прехвърлянето на дейности от Комисията на нови изпълнителни агенции, главно в сферата на научните изследвания и на развойната дейност. Размерът на краткосрочното предварително финансиране, за което Европейският съюз има право на лихва от бенефициерите, възлиза на 4 629 милиона EUR.

2.10. КРАТКОСРОЧНИ ВЗЕМАНИЯ

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Краткосрочни заеми	216	114
Текущи вземания	4 519	6 128
Разни вземания	16	23
Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди	3 912	5 655
Общо	8 663	11 920

2.10.1. Краткосрочни заеми

Тези суми се отнасят до заеми в размер на 41 милиона EUR с оставащ краен падеж, настъпващ по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс (40 милиона EUR, отнасящи се до заеми по МФП, вж. бележка 2.4 по-горе). Също включени в тази позиция са срочните депозити на ЕОВС в ликвидация:

Срочни депозити

млн. EUR
	Общо
Суми към 31.12.2008 г.	0
Увеличение	174
Начислени суми	1
Суми към 31.12.2009 г.	175

2.10.2. Текущи вземания

млн. EUR
Група сметки	31.12.2009 г.			31.12.2008 г.
Група сметки	Брутна сума	Намаление	Нетна стойност	Брутна сума	Намаление	Нетна стойност
Клиенти	277	(76)	201	243	(79)	164
Глоби	3 370	(133)	3 237	4 590	(96)	4 494
Държави-членки	2 198	(1 191)	1 007	2 576	(1 204)	1 372
Други	76	(2)	74	111	(13)	98
Общо	5 921	(1 402)	4 519	7 520	(1 392)	6 128

Клиенти

Това са нареждания за събиране на вземания, вписани по сметките към 31 декември 2009 г. като установени вземания, които трябва да бъдат събрани и не са вече включени в други позиции в частта за активи на счетоводния баланс.

Глоби

Сумите, които трябва да бъдат събрани, във връзка с наложени от Комисията глоби възлизат на общо 3 370 милиона EUR. По отношение на тази сума бе извършено намаление в размер на 133 милиона EUR. Увеличението на това намаление се обяснява с факта, че в контекста на икономическата и финансовата криза някои нови наложени глоби не можеха да бъдат обхванати от условните плащания или от банковите гаранции. Освен това за някои глоби бързите производства все още не са приключени от Съда. До 31 декември 2009 г. са получени гаранции на обща стойност 2 952 милиона EUR (2008 г.: 2 403 милиона EUR) във връзка с тези вземания, което сочи, че страната, на която е наложена глобата, иска да я обжалва. Следва да бъде отбелязано, че 290 милиона EUR от горепосочените суми не бяха дължими към 31 декември 2009 г.

Вземания от държавите-членки

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Вземания по ЕФГЗ
Вземания по ЕФГЗ	627	684
Намаление	(350)	(392)
Общо	277	292
ДДС, платено и дължимо от държавите-членки	38	36
Собствени ресурси
Установени в счетоводство „А“	89	97
Установени в отделната сметка	1 254	1 260
Намаление	(841)	(812)
Други	25	16
Общо	527	561
Други вземания от държавите-членки	165	483
Общо	1 007	1 372

Вземания по ЕФГЗ

Тази позиция обхваща сумите, които бенефициерите по ЕФГЗ дължат към 31 декември 2009 г., декларирани и удостоверени от държавите-членки към 15 октомври 2009 г., минус 20 % от сумата, които държавите-членки могат да задържат за покриване на административните си разходи. Направена е приблизителна оценка на вземанията, възникващи след тази декларация до 31 декември 2009 г. Комисията преценява също размера на намаление за сумите, които бенефициерите дължат и които е малко вероятно да бъдат събрани. Фактът, че е направена такава корекция, не означава, че Комисията се отказва от събирането на тези суми в бъдеще.

Собствени ресурси

Следва да се отбележи, че държавите-членки имат право да задържат 25 % от традиционните собствени ресурси като разходи по събирането, поради което цифрите по-горе са дадени след извършване на това намаление. Въз основа на приблизителните оценки, изпратени от държавите-членки, от вземанията от държавите-членки са приспаднати 841 милиона EUR. Въпреки това обаче това не означава, че Комисията се отказва от събирането на сумите, включени в тази корекция на стойността.

Други вземания от държавите-членки

Другите вземания от държавите-членки включват 72 милиона EUR събиране на разходи и аванси по ЕФГЗ в размер на 8 милиона EUR в сравнение със съответно 120 милиона EUR и 244 милиона EUR за 2008 г.

2.10.3. Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Начислени приходи	3 655	5 402
Разходи за бъдещи периоди	230	223
Други	27	30
Общо	3 912	5 655

Основната сума по тази позиция са начислени приходи в размер на 3 655 милиона EUR:

млн. EUR
Начислени приходи	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Собствени ресурси	2 209	2 576
Селскостопански целеви приходи за ноември и декември	940	1 261
Преструктуриране на сектора на захарта	0	911
ЕФГЗ: неизпълнени решения за корекция с оглед на съответствието	0	368
Кохезионен фонд и Фонд за регионално развитие: финансови корекции	404	146
Фонд за рибарството	0	32
Други начислени приходи	102	108
Общо начислени приходи	3 655	5 402

Други начислени приходи са предимно приходите от лихви за забава, начислените банкови лихви и начислените лихви върху суми по предварително финансиране.

Също включени в тази позиция са разходи за бъдещи периоди в размер на 230 милиона EUR, от които основните суми са очаквани плащания в размер на 53 милиона EUR по двустранни споразумения в областта на рибарството с трети държави, 36 милиона EUR за европейското училище, 44 милиона EUR за наемане на офиси, 22 милиона EUR за преобразуване на офиси и 17 милиона EUR лихви върху наети дълготрайни активи.

2.11. ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Свободни парични средства:
Сметки към министерствата на финансите и в централните банки	10 958	15 039
Текущи сметки	1 967	1 415
Сметки за авансови средства	42	35
Трансфери (парични средства в движение)	9	26
Краткосрочни депозити и други парични еквиваленти	1 486	1 456
Общо	14 462	17 971
Блокирани парични средства	8 910	5 753
Общо	23 372	23 724

2.11.1. Свободни парични средства

Свободните парични средства обхващат всички средства, които ЕС държи в свои сметки във всяка държава-членка и страна от ЕАСТ (към министерството на финансите или в централната банка), както и в текущи сметки, сметки за авансови средства, краткосрочни банкови депозити и в каса.

По-ниският баланс по сметките към министерствата на финансите и в централните банки в края на тази година се дължи на факта, че 3,5 милиарда EUR трябваше да бъдат възстановени на държавите-членки в началото на 2010 г. вследствие на коригиращ бюджет 10/2009 в сравнение с 6,6 милиарда EUR миналата година. Свързаното с него задължение е показано в текущите задължения — вж. също бележка 2.18.2 по-долу. Също влияещи на остатъка на парични средства в края на годината са парите от все още неусвоени целеви приходи в размер на 2,7 милиарда EUR (2008 г.: 5,1 милиарда EUR), които не могат да бъдат върнати на държавите-членки, и 1,4 милиарда EUR (2008 г.: 1,7 милиарда EUR), които бяха удържани за покриване на бюджетните кредити за плащания, пренесени за 2010 г. Бюджетният резултат от 2,3 милиарда EUR също трябва да бъде върнат на държавите-членки чрез приспадане от дължимите от тях суми за 2010 г.

Сумите, оповестени като краткосрочни депозити, са свързани предимно със средства, управлявани от доверени лица от името на ЕС с цел изпълняване на конкретни програми, финансирани от бюджета на ЕС.

2.11.2. Блокирани парични средства

Под блокирани парични средства се имат предвид сумите, получени във връзка с глоби, наложени от Комисията, за които случаят все още не е приключен. Те се държат в специални депозитни сметки, които не се използват за никакви други дейности.

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

2.12. ДОХОДИ НА ЗАЕТИ ЛИЦА

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Пенсии — персонал	33 316	32 867
Пенсии — други	663	696
Обща система за здравно осигуряване	3 263	3 993
Общо	37 242	37 556

2.12.1. Пенсии — персонал

В съответствие с член 83 от Правилника за длъжностните лица плащанията, предвидени в пенсионноосигурителната схема (PSEO: Pension Scheme of European Officials), представляват разход за бюджета на ЕС. Схемата не се финансира, но държавите-членки колективно гарантират изплащането на тези суми в съответствие с таблицата, фиксирана за финансирането на този разход. Освен това длъжностните лица внасят една трета от неговия размер за дългосрочното финансиране на тази схема чрез задължителна вноска. Размерът на тази вноска се преразглежда всяка година и при необходимост се актуализира, за да се гарантира, че тези вноски (понастоящем 11,3 % от основната заплата) са достатъчни за финансиране всяка година на една трета от придобитите през годината права.

Задълженията на пенсионноосигурителната схема бяха оценени въз основа на броя на служителите и на пенсионираните служители към 31 декември 2009 г. и на правилата на Правилника за длъжностните лица, приложими към тази дата. Тази оценка взе под внимание надбавките за старшинство, инвалидност и за преживяло лице (различните видове пенсии, както и обезщетението за инвалидност). Тя беше извършена в съответствие с методологията на IPSAS 25 (а следователно и на счетоводно правило 12 на ЕС). Съгласно този счетоводен стандарт работодателят е длъжен да определя своите задължения, определяни актюерно, като взима предвид както договорните доходи през активния живот на служителите, така и предвидимите увеличения на заплатите. Актюерският метод на оценка, използван за изчисляването на този пасив, е известен като кредитен метод на прогнозираните единици.

Основните актюерски предположения, налични към датата на оценяването и използвани при извършването му, бяха, както следва:

Актюерски предположения	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Номинален дисконтов процент	4,5 %	3,9 %
Очаквано равнище на инфлацията	2,5 %	1,8 %
Реален дисконтов процент	2,0 %	2,1 %
Вероятност да бъде сключен брак: мъж/жена	84 %/38 %	84 %/38 %
Общо нарастване на заплатата/преоценка на пенсията	0 %	0,3 %

При изчислението бе използвана международната таблица „Живот“ за публичните служители за 2008 г. Оттеглянето при пенсиониране се очаква да възникне в момента, когато длъжностното лице се ползва от пълните си права, като се вземат предвид намалението за ранно пенсиониране и стимулът от Барселона за късно пенсиониране, най-късно на 65-годишна възраст. Изчисленията на брутните пенсии и на семейните надбавки се основават на Правилника за длъжностните лица.

Задълженията обхващат правата, определени по-рано за следните лица:

1.	Активно заетия персонал към 31 декември 2009 г. във всички институции и агенции, включен в пенсионноосигурителната схема;

2.	Персонала в отложено положение, т.е. служителите, които са напуснали институциите временно или окончателно, но са оставили своите пенсионни права в пенсионноосигурителната схема (специално лицата, натрупали поне 10 години служба);

3.	Бившите длъжностни лица и други служители, получаващи пенсия за осигурителен стаж;

4.	Бившите длъжностни лица и други служители, получаващи пенсия за инвалидност;

5.	Бившите длъжностни лица и други служители, получаващи обезщетение за инвалидност;

6.	Получателите на пенсия за преживяло лице (вдовци или вдовици, сираци, лица на издръжка).

Основните движения от 31 декември 2008 г. насам бяха, както следва:

млн. EUR
Движение на задължението за пенсиите на персонала	Сума
Брутно пенсионно задължение към 31 декември 2008 г.	36 495
Разходи за трудов стаж	1 360
Разходи за лихви	1 456
Изплатени доходи	(1 035)
Актюерски печалби	(1 248)
Промяна, дължаща се на новодошли лица	187
Брутно пенсионно задължение към 31 декември 2009 г.	37 215

Основните моменти, които трябва да бъдат отбелязани, са:

—

Брутният размер на актюерското задължение беше оценен на 37 215 милиона EUR към 31 декември 2009 г. (2008 г.: 36 495 милиона EUR). Към него се добавя ефект на коректор на коефициента в размер на 1 079 милиона EUR (2008 г.: 1 277 милиона EUR). Данъците, дължими от ползвателите, се приспадат от общия брутен размер на задължението, за да бъде получено нетното задължение, включено в счетоводния баланс (тъй като данъкът се приспада при изплащането на пенсиите и се отчита в приходите на ЕС в годината на плащането). По този начин това нетно задължение (брутното задължение минус данъците) към 31 декември 2009 г. бе оценено на 33 316 милиона EUR.

—	Лицата, които се осигуряват по пенсионноосигурителната схема, се увеличиха с 5 082 души. Това увеличение се отнася главно до временните служители, договорно наетите лица и асистентите на членовете на Европейския парламент, като последните се включват в схемата за първи път.

2.12.2. Пенсии — други

Тази позиция се отнася до пасива, свързан с пенсионните задължения към членовете и бившите членове на Комисията, Съда (и Общия съд) и Сметната палата, генералните секретари на Съвета, Омбудсмана, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съда на публичната служба на Европейския съюз. Също включен в тази позиция е пасив, свързан с пенсиите на някои членове на Парламента.

2.12.3. Обща система за здравно осигуряване

Направена е и оценка на очакваното задължение на ЕС, що се отнася до вноските му в общата система за здравно осигуряване по отношение на служителите в пенсия. Това брутно задължение е оценено на 3 535 милиона EUR. Активи на плана в размер на 272 милиона EUR се приспадат от това брутно задължение, за да се получи нетната сума. Изчисленията взимат предвид активно заетите служители и пенсионерите от различните институции и агенции на ЕС, както и техните семейства, и активно заетите членове и пенсионерите от Комисията, Сметната палата, Съда, Съвета, Европейския надзорен орган по защита на данните и Европейския омбудсман. Дисконтовият процент и общият ръст на заплатите, използвани при изчислението, са същите като използваните при оценяването на пенсиите на служителите (вж. по-горе). Актюерските печалби, дължащи се на промени в актюерските предположения, са основната причина за малкото намаление на задължението.

млн. EUR
Движение на задължението, свързано с общата система за здравно осигуряване	Сума
Брутно задължение към 31 декември 2008 г.	4 248
Обичайни разходи	168
Разходи за лихви	169
Изплатени доходи	(85)
Актюерски печалби	(965)
Брутно задължение към 31 декември 2009 г.	3 535
Минус активите на плана	(272)
Нетно задължение към 31 декември 2009 г.	3 263

2.13. ДЪЛГОСРОЧНИ ПРОВИЗИИ

млн. EUR
	31.12.2008 г.	Допълнителни провизии	Сторнирани неизползвани суми	Използвани суми	Трансфер към/от краткосрочни	Промяна в очакваната стойност	31.12.2009 г.
Съдебни дела	421	54	(50)	(12)	0	0	413
Демонтаж на ядрени обекти	819	0	0	0	(22)	111	908
Финансови	12	67	0	0	(3)	0	76
Други	89	45	(12)	(37)	(13)	0	72
Общо	1 341	166	(62)	(49)	(38)	111	1 469

Съдебни дела

Това са очакваните суми, които вероятно ще трябва да бъдат платени след 2010 г. във връзка с редица продължаващи съдебни дела. Най-голямата част, 409 милиона EUR, се отнася до неприключили съдебни дела към 31 декември 2009 г. във връзка с финансови корекции на разходи по ЕФГЗ и други съдебни дела, свързани със селскостопанските разходи.

Демонтаж на ядрени обекти

През 2008 г. група от независими експерти актуализира своето проучване от 2003 г. на очакваните разходи за извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения на СИЦ и за програмата за управление на отпадъците. Актуализираната им оценка в размер на 1 222 милиона EUR (преди 1 145 милиона EUR) е взета като база за провизията, която трябва да бъде включена във финансовите отчети. В съответствие със счетоводните правила на ЕС тази оценка се индексира с инфлацията, след което се дисконтира до нетната си сегашна стойност. Към 31 декември 2009 г. това доведе до провизия в размер на общо 930 милиона EUR, разпределени между сумите, които се очаква да бъдат платени през 2010 г. (22 милиона EUR) и след това (908 милиона EUR). С оглед на очакваната продължителност на тази програма (около 30 години) следва да бъде посочено, че има известна несигурност по отношение на тази оценка и окончателният разход може да се различава от въведените понастоящем суми.

Финансови провизии

В рамките на гаранционния механизъм за МСП от 1998 г., гаранционния механизъм за МСП от 2001 г. и гаранционния механизъм за МСП от 2007 г. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е упълномощен да издава гаранции на свое име, но от името и на риск на Комисията. Финансовият риск, свързан с изтеглените и неизтеглените гаранции, обаче е ограничен. Към датата на счетоводния баланс финансовите провизии съответстват и за двата механизма на задълженията за плащане към финансовите посредници минус исканията за нетните плащания, направени до тази дата. Дългосрочните финансови провизии се дисконтират до нетната си сегашна стойност.

Други провизии

Основната сума тук се отнася до очакваните вноски на ЕС за различни държави-членки в рамките на Ветеринарния фонд за извънредни ситуации за внезапната поява на някои болести по животните и възлиза на общо 60 милиона EUR (2008 г.: 101 милиона EUR), разпределени между сумите, които се очаква да бъдат уредени през 2010 г. (25 милиона EUR) и след това (35 милиона EUR).

2.14. ДЪЛГОСРОЧНИ ФИНАНСОВИ ПАСИВИ

2.14.1. Получени заеми

млн. EUR
Име	31.12.2008 г.	Нови получени заеми	Върнати суми	Курсови разлики	Промяна в отчетната стойност	31.12.2009 г.
МФП	663	25	(95)	—	(6)	587
ПБ	2 004	7 200	—	—	99	9 303
ЕВРАТОМ	494	7	(11)	(1)	(5)	484
ЕОВС в ликвидация	282	—	(67)	18	(8)	225
Общо	3 443	7 232	(173)	17	80	10 599

Разделяне на получените заеми на дългосрочни и краткосрочни

млн. EUR
Получени заеми	Падеж < 1 година	Падеж > 1 година	Общо към 31.12.2009 г.
МФП	40	547	587
ПБ	—	9 303	9 303
ЕВРАТОМ	—	484	484
ЕОВС в ликвидация	—	225	225
Общо	40	10 559	10 599

Тази позиция включва получените заеми, дължими от Европейския съюз, с падеж след над една година: Получените заеми включват дълговете, удостоверени със сертификати, възлизащи на 10 324 милиона EUR (2008 г.: 3 131 милиона EUR). Промените в отчетната стойност съответстват на промяната в начислените лихви плюс, в случая с получените заеми на ЕОВС в ликвидация, амортизацията за годината на съществените трансакционни разходи, направени в началото, като са изчислени съгласно метода на ефективната лихва. Ефективните лихвени проценти (изразени като лихвен диапазон) бяха, както следва:

Получени заеми	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Макрофинансова помощ (МФП)	0,9625 % - 4,54 %	3,022 % - 5,29 %
Евратом	0,9031 % - 5,6775 %	3,348 % - 5,6775 %
ПБ	3,125 % - 3,625 %	3,25 %
ЕОВС в ликвидация	0,346 % - 9,2714 %	4,939 % - 11,875 % (5)

2.15. ДРУГИ ДЪЛГОСРОЧНИ ПАСИВИ

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Дългове по финансов лизинг	1 736	1 770
Сгради, които се изплащат на вноски	395	403
Други	47	53
Общо	2 178	2 226

Тази позиция обхваща предимно задълженията по лизинг, дължими след над една година (вж. бележка 2.2 по-горе). Също включени са сумите, отнасящи се до някои сгради, закупени от Комисията, за които покупната цена ще бъде изплатена на вноски — това не са лизингови договори, тъй като правото на собственост е преминало в ръцете на Комисията веднага.

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

2.16. КРАТКОСРОЧНИ ПРОВИЗИИ

млн. EUR
	31.12.2008 г.	Допълнителни провизии	Сторнирани неизползвани суми	Използвани суми	Трансфери към/от други позиции	Промяна в очакваната стойност	31.12.2009 г.
Съдебни дела	16	18	(3)	(1)	0	0	30
Демонтаж на ядрени обекти	89	0	0	(28)	22	(61)	22
Финансови	202	14	(50)	(41)	3	0	128
Други	41	7	(23)	(5)	13	0	33
Общо	348	39	(76)	(75)	38	(61)	213

Тази позиция включва частта от провизиите с падеж след по-малко от една година.

2.17. КРАТКОСРОЧНИ ФИНАНСОВИ ПАСИВИ

Тази позиция включва получени заеми (вж. бележка 2.14.1) в размер на 40 милиона EUR, чийто падеж настъпва през 12-те месеца след датата на счетоводния баланс (2008 г.: 94 милиона EUR плюс 25 милиона EUR във връзка с пасивите, държани за търгуване).

2.18. ЗАДЪЛЖЕНИЯ

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Текущ размер на дългосрочните пасиви	71	64
Текущи задължения	15 260	12 026
Разни задължения	133	115
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди	78 420	77 472
Общо	93 884	89 677

2.18.1. Текущ размер на дългосрочните пасиви

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Задължения, свързани с финансов лизинг	59	52
Други	12	12
Общо	71	64

2.18.2. Текущи задължения

млн. EUR
Вид	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Държави-членки	14 903	11 386
Доставчици и други	944	1 175
Предстояща проверка на допустимостта	(587)	(535)
Общо	15 260	12 026

Текущите задължения включват декларациите за направени разходи, получавани от ЕС в рамките на дейностите, свързани с безвъзмездни средства. Те се кредитират с декларираната сума в момента на получаване на искането. Ако партньорът е държава-членка, се класифицират като такива. Процедурата е същата за фактурите и кредитните известия, получавани в рамките на дейностите, свързани с обществените поръчки. Съответните декларации за направени разходи са взети предвид за процедурите по разделяне на финансовите периоди в края на годината. След тези вписвания, свързани с разделянето на финансовите периоди, очакваните допустими суми следователно са записани като начислени разходи (вж. бележка 2.18.3 по-долу), докато недопустимите суми остават неприключени в сметките на позиция „Предстояща проверка на допустимостта“. За да не се надценят активите и пасивите, беше решено да бъде посочена нетната сума, която трябва да бъде платена, в текущите пасиви.

Държави-членки

Основните суми в тази позиция се отнасят до 11 160 милиона EUR (2008 г.: 4 660 милиона EUR) неплатени декларации за направени разходи за дейностите по структурните фондове. Също включени тук са 3 524 милиона EUR, които трябваше да се върнат на държавите-членки вследствие на коригиращ бюджет, изготвен в края на 2009 г. (2008 г.: 6 627 милиона EUR) — те бяха изплатени на държавите-членки през февруари 2010 г.

Доставчици и други

В тази позиция са включени сумите, дължими вследствие на дейности, свързани с безвъзмездни средства и обществени поръчки, както и сумите, дължими на публични органи и на неконсолидирани субекти (напр. ЕФР).

Предстояща проверка на допустимостта

Задълженията са намалени с 587 милиона EUR, които са тази част от получените, но все още непроверени искания за възстановяване на средства, която бе счетена за недопустима. Най-големите суми се отнасят до генералните дирекции, отговарящи за дейностите по структурните фондове.

2.18.3. Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Начислени разходи	76 435	77 260
Приходи за бъдещи периоди	1 976	50
Други	9	162
Общо	78 420	77 472

Разпределението на начислените разходи е, както следва:

Начислени разходи

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Начислени разходи на ЕФГЗ:
Разходи за периода 16.10.2009—31.12.2009 г.	32 087	30 415
Преки помощи	12 195	12 682
Преструктуриране на сектора на захарта	735	3 787
Други	(55)	(13)
Общо ЕФГЗ:	44 962	46 871
Начислени разходи за структурни дейности:
ЕЗФРСР и ФЕОГА-O	9 076	7 004
ЕФРР и иновационни дейности	11 777	10 687
Кохезионен фонд	980	2 810
ИСПА	3	4
ЕСФ	5 411	4 596
Общо структурни фондове:	27 247	25 101
Други начислени разходи:
Научноизследователска и развойна дейност	1 687	1 978
Други	2 539	3 310
Общо други:	4 226	5 288
Общо начислени разходи	76 435	77 260

След бавно започване на дейността през предходни години програмите за периода 2007—2013 г. по структурните дейности достигнаха нормално темпо през 2009 г., с което се обясняват увеличенията в тази позиция по-горе. Това увеличение се компенсира от намаление на начислените разходи за преструктурирането на сектора на захарта, тъй като изглежда, че част от тези средства реално няма да бъдат използвани.

Значителното нарастване на приходите за бъдещи периоди се дължи на авансовото плащане от страна на две държави-членки на вноските собствени ресурси за 2010 г.

НЕТНИ АКТИВИ

2.19. РЕЗЕРВИ

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Резерв на справедливата стойност	69	41
Други резерви:
Гаранционен фонд	1 472	1 276
Преоценъчен резерв	57	57
Дейности по получаване и отпускане на заеми	1 511	1 528
Други	214	213
Общо	3 254	3 074
Общо	3 323	3 115

2.19.1. Резерв на справедливата стойност

В съответствие с правилата за счетоводна отчетност корекцията на справедливата стойност на активите, обявени за продажба, се отчита чрез резерва на справедливата стойност.

2.19.2. Други резерви

Гаранционен фонд

Вж. също бележка 2.3.3 относно функционирането на Гаранционния фонд. Този резерв отразява 9 %-овата целева сума от неприключените средства, гарантирани от Фонда, която трябва да се държи като актив.

Преоценъчен резерв

Преоценъчният резерв се състои от преоценките на имотите, на машините и на съоръженията. Остатъкът в края на годината от 57 милиона EUR се отнася до преоценка на земите и сградите на Комисията, която вече е била извършена преди преминаването към новите правила за счетоводна отчетност.

Резерв за дейностите по получаване и отпускане на заеми

Сумата се отнася до резерва на ЕОВС в ликвидация за активите на Изследователския фонд за въглища и стомана. Този резерв бе създаден в контекста на приключването на дейността на ЕОВС.

2.20. СУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОИСКАНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

млн. EUR
	Сума
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки, към 31 декември 2008 г.	50 539
Връщане на бюджетния излишък за 2008 г. на държавите-членки	1 796
Движение на резерва на Гаранционния фонд	196
Движения на други резерви	(10)
ЕОВС в ликвидация: разпределение на резултата за 2008 г.	(15)
Финансов резултат (излишък) за годината	(4 457)
Общ размер на сумите, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки, към 31 декември 2009 г.	48 049
Разпределение между:
Доходи на заети лица	37 242
Други суми	10 807

Тази сума представлява тази част от разходите, вече направени от ЕС до 31 декември 2009 г., която трябва да бъде финансирана от бъдещи бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през годината N, въпреки че може в действителност да бъдат платени през годината N+1 и финансирани от бюджета за годината N+1. Включването на тези пасиви в отчетите, съчетано с факта, че съответните суми се финансират от бъдещи бюджети, води до това, че в края на годината пасивите съществено надвишават активите. Най-значителните суми, които трябва да бъдат подчертани, са дейностите по ЕФГЗ. Размерът на плащанията, дължими на държавите-членки за периода 16 октомври—31 декември 2009 г., е 32 милиарда EUR. По-голямата част от сумите, които трябва да бъдат поискани, реално се плаща от държавите-членки по-малко от 12 месеца след края на въпросната финансова година като част от бюджета за следващата година.

Имаше намаление на другите суми, които трябва да се поискат от държавите-членки, в сравнение с миналата година — 10,8 милиарда EUR в сравнение с 13 милиарда EUR през 2008 г. Това намаление се дължи главно на увеличението от 9,5 милиарда EUR предварително финансиране (бележки 2.5 и 2.9), компенсирано от 4,2 милиарда EUR увеличение на задълженията (вж. бележка 2.18) и 3,3 милиарда EUR намаление на краткосрочните вземания (бележка 2.10).

По същество само задълженията, свързани с доходите на заети лица, на ЕС към неговия персонал се изплащат в продължение на по-дълъг период от време, като финансирането на пенсионните плащания от годишните бюджети се гарантира от държавите-членки. Само за информация по-долу е дадена приблизителна оценка на разпределението на бъдещите плащания по доходите на заети лица:

млн. EUR
	Сума
Краткосрочни: суми за плащане през 2010 г.	1 214
Дългосрочни: суми за плащане след 2010 г.	36 028
Общо задължение, свързано с доходите на заети лица, към 31.12.2009 г.	37 242

Следва също да се отбележи, че горното няма отражение върху бюджетния резултат — бюджетните приходи винаги трябва да са равни на бюджетните разходи или да ги превишават и всеки приходен излишък се връща на държавите-членки.

3. БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

3.1. ПРИХОДИ ОТ СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ И ОТ ВНОСКИ

млн. EUR
	Бележка	2009 г.	2008 г.
Приходи от собствени ресурси:	3.1.1
Ресурси от БНД		81 978	74 479
Ресурси от ДДС		12 795	19 008
Традиционни собствени ресурси:
Селскостопански мита		0	1 184
Мита		14 002	15 196
Налози върху захарта		130	702
Общо традиционни собствени ресурси		14 132	17 082
Бюджетни корекции	3.1.2	1 399	1 930
Вноски от трети страни (вкл. страните от ЕАСТ)		233	214
Общо		110 537	112 713

Приходите от собствени ресурси са основният елемент от оперативните приходи на Европейския съюз. Следователно основният обем разходи се финансират от собствени ресурси, тъй като с другите приходи се извършва само малка част от общото финансиране.

3.1.1. Приходи от собствени ресурси

Има три категории собствени ресурси: традиционни собствени ресурси, ресурс на база ДДС и ресурс на база БНД. Традиционните собствени ресурси на свой ред се състоят от налози върху захарта и мита. Част от системата на собствените ресурси са и корекционен механизъм във връзка с бюджетните дисбаланси (отстъпка за Обединеното кралство), както и брутно намаление на годишната вноска на базата на БНД на Нидерландия и на Швеция. Държавите-членки задържат, като разходи по събирането, 25 % от традиционните собствени ресурси и посочените по-горе суми са показани след приспадане на тази сума.

Собствените ресурси на база ДДС произтичат от прилагането на унифицирана ставка, фиксирана на 0,30 %, към хармонизираната база за ДДС за всички държави-членки, (освен за периода 2007—2013 г., за който изискуемата ставка за Австрия е фиксирана на 0,225 %, за Германия — на 0,15 %, а за Нидерландия и Швеция — на 0,10 %), която база е с таван от 50 % от БНД за всички държави-членки. Ресурсът на база БНД е променлив ресурс, предназначен да осигури необходимите приходи всяка година за покриване на разходите, надвишаващи сумата, събрана от традиционните собствени ресурси, ресурсите на база ДДС и разни приходи. Приходите произтичат от прилагането на унифицирана ставка към съвкупния БНД на всички държави-членки.

В сравнение с 2008 г. има намаление от 6,2 милиарда EUR на приходите от ресурса от ДДС, което бе повече от компенсирано от увеличение от 7,5 милиарда EUR на приходите от собствения ресурс на база БНД. Тези движения се обясняват основно с различните разпоредби в Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (РСР от 2007 г.), които замениха разпоредбите на предишното решение за собствените ресурси от 2000 г. През 2009 г. няма регистрирани приходи от селскостопански мита, тъй като след влизането в сила през 2009 г. на РСР от 2007 г. тези селскостопански мита вече се разглеждат като мита. Има намаление в размер на 1,1 милиарда EUR на митата, причинено от значително намаление за ЕС-27 на вноса в парично изражение за 2009 г. в сравнение с 2008 г., и намаление в размер на 572 милиона EUR на налозите върху захарта, поради това че през 2008 г. имаше допълнителни приходи от еднократните суми от допълнителните квоти захар.

3.1.2. Бюджетни корекции

Бюджетните корекции включват бюджетния излишък от 2008 г. (1 796 милиона EUR), който е върнат по косвен начин на държавите-членки чрез приспадането му от сумите собствени ресурси, които те трябва да прехвърлят на ЕС през следващата година — следователно той е приход за 2009 г. Съгласно РСР от 2007 г. на Обединеното кралство се предоставя корекция във връзка с бюджетните дисбаланси. Тъй като тази сума се финансира от другите държави-членки, не би трябвало да има нетен ефект върху бюджетния или финансовия резултат. Въпреки това по тази позиция бе регистрирана сума от 319 милиона EUR, която представлява разликите в курсовете на еврото, използвани за бюджетни цели (вж. член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000), и курсовете в сила по времето, когато съответните държави-членки, които не са част от Икономическия и паричен съюз (ИПС), действително са извършили плащанията си.

3.2. ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ

млн. EUR
	Бележка	2009 г.	2008 г.
Глоби	3.2.1	2 648	3 171
Селскостопански налози	3.2.2	705	2 299
Възстановяване на разходи:	3.2.3
Пряко централизирано управление		63	61
Непряко централизирано управление		6	4
Децентрализирано управление		41	90
Споделено управление		1 066	1 349
Общо		1 176	1 504
Приходи от административни операции:	3.2.4
Персонал		1 010	974
Приходи, свързани с имоти, машини и съоръжения		33	25
Други административни приходи		165	149
Общо		1 208	1 148
Разни оперативни приходи:	3.2.5
Корекции/провизии		150	71
Печалби от курсови разлики		618	269
Други		1 027	1 269
Общо		1 795	1 609
Общо		7 532	9 731

3.2.1. Глоби

Тези приходи са свързани с глобите, наложени от Комисията за нарушение на правилата за конкуренция. Вземанията и свързаните с тях приходи се признават, когато решението на Комисията за налагане на глоба е било взето и адресатът е официално уведомен за него.

3.2.2. Селскостопански налози

Тези суми се отнасят до налозите върху млякото в размер на 99 милиона EUR (2008 г.: 338 милиона EUR) и налозите върху захарта в размер на 606 милиона EUR (2008 г.: 1 961 милиона EUR). Налозите върху млякото са инструмент за управление на пазара, насочен към санкциониране на производителите на мляко, които превишат референтните си количества. Тъй като не са свързани с предходни плащания от страна на Комисията, те на практика се считат за приход за конкретна цел. Квотите за млякото постепенно спират да се прилагат, с което се обяснява намалението на приходите от налози. От 2008/2009 селскостопанска година нататък квотите ще бъдат увеличавани ежегодно с 1 % до премахването им през 2015 г.

Налозите върху захарта са свързани с фонда за преструктуриране на сектора на захарта, чрез който реформата на сектора на захарта доведе до спад на вътрешната цена на захарта, за да се намали разликата между цената в ЕС и международната цена. За да се поощрят по-слабо конкурентоспособните производители на захар да напуснат пазара, бе създаден самофинансиращ се фонд за преструктуриране, който се финансира с приходи от временен данък върху производителите на захар, който се третира като целеви приход. Въпреки че плащанията по схемата ще продължат до септември 2012 г., всички приходи, свързани с фонда за преструктуриране на сектора на захарта, вече са декларирани от държавите-членки към 31 декември 2009 г.

3.2.3. Възстановяване на разходи

Тази позиция представлява нарежданията за събиране на вземания, издадени от Комисията, и приспадането от следващи плащания, записани в нейната счетоводна система, за събирането на вече изплатени от общия бюджет разходи въз основа на проверки, приключени одити или анализ на допустимостта, заедно с нарежданията за събиране на вземания, издадени от държавите-членки на бенефициери на разходи по ЕФГЗ. Тя включва и разликата между приблизителните оценки на начислените приходи от края на предходната година до края на текущата година. Тя обаче не показва пълната степен, в която са възстановени разходите на ЕС, особено за областите с големи разходи като структурните дейности, където са въведени специални механизми за гарантиране на връщането на недопустими парични средства, повечето от които механизми не включват издаването на нарежданe за събиране на вземания. Събирането на суми по предварително финансиране също не е включено като приход в съответствие със счетоводните правила на ЕС.

Основната сума — 1 066 милиона EUR, е свързана със споделеното управление и е съставена от 453 милиона EUR, отнасящи се до Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), и 613 милиона EUR за структурни дейности.

а) Селско стопанство: ЕФГЗ

В рамките на селското стопанство сумите, отчетени като приход за годината в тази позиция, са 453 милиона EUR, със следния състав:

—	корекции с оглед на съответствието, за които е взето решение през годината, в размер на 347 милиона EUR;

—

измами и нередности в размер на 106 милиона EUR: възстановени суми, декларирани от държавите-членки и събрани през годината, в размер на 163 милиона EUR минус намалението на неприключените суми, декларирани от държавите-членки и които ще бъдат събрани в края на годината във връзка с измами и нередности, в размер на 57 милиона EUR (627 милиона EUR в края на 2009 г. в сравнение с 684 милиона EUR в края на 2008 г.) — вж. също бележка 2.10.2.

Към 31 декември 2009 г. размерът на разходите по ЕФГЗ, подлежащи на бъдещи корекции след извършването на одити, които все още не бяха приключени, възлиза на общо 2,8 милиарда EUR (вж. бележка 6.4.1).

б) Структурни дейности

Събирането на разходи по структурните дейности, включени в тази позиция, се отнася до сума в размер на 613 милиона EUR (2008 г.: 349 милиона EUR). Тази подпозиция включва нарежданията за събиране на вземания, изготвени от Комисията за събиране на недължимите разходи, направени през предходни години, в размер на 406 милиона EUR, и изменението (увеличението) на начислените приходи в края на годината, което е в размер на 206 милиона EUR.

Нареждания за събиране на вземания се изготвят само в следните случаи:

—	официални решения за финансови корекции на Комисията след откриването на нередовни разходи в сумите, които държавите-членки са посочили в своите декларации за направени разходи;

—

корекции при приключването на програма, водещи до намаление на вноската на ЕС, когато държава-членка не е декларирала достатъчно допустими разходи за оправдаване на общия размер на вече извършените плащания по предварително финансиране и междинни плащания; такива операции могат да се извършват без официално решение на Комисията, ако са приети от държавата-членка;

—	връщане на суми, събрани след приключване, след края на съдебно производство, което все още се е водело по време на приключването.

Другите нареждания за събиране на вземания, издадени в рамките на структурните дейности, се отнасят до събирането на предварително финансиране. Тези суми не са показани като приход, но са включени в позицията за предварителното финансиране в счетоводния баланс.

Към 31 декември 2009 г. се очаква, че 1,1 милиарда EUR ще е размерът на потенциалните финансови корекции, за които процесът на вземане на решение е в ход — вж. бележка 6.4.2 за повече подробности.

3.2.4. Приходи от административни операции

Този приход възниква главно от удръжки от заплатите на персонала и е съставен предимно от две суми — пенсионни вноски и данъци върху доходите.

3.2.5. Разни оперативни приходи

Сума от 376 милиона EUR (2008 г.: 321 милиона EUR) е свързана със суми, получени от присъединяващите се страни. Основната причина за увеличението на разните оперативни приходи в сравнение с миналата година е увеличението на печалбите от курсови разлики (вж. по-долу). То бе леко компенсирано от намалението на сумите по старо предварително финансиране, включени в счетоводния баланс за първи път, чийто съответстващ запис фигурира в настоящата позиция (5 милиона EUR в сравнение с 241 милиона EUR за 2008 г.).

Печалбите от курсови разлики, освен от финансовите дейности, разгледани в бележка 3.5 по-долу, също са включени в тази позиция. Те са резултат от ежедневните дейности и свързаните с тях операции, извършвани във валути, различни от еврото, както и от преоценката в края на годината, необходима за изготвяне на отчетите. Те съдържат както реализираните, така и нереализираните печалби.

По отношение на нетната позиция — имаше нетна печалба от курсови разлики за годината в размер на 185 милиона EUR (2008 г.: нетна загуба в размер на 504 милиона EUR). Тя се разпределя между нереализираните и реализираните суми, като почти всички суми са от Комисията:

Нетни нереализирани печалби от курсови разлики

Нетната печалба от 132 милиона EUR е резултат от преоценката в края на годината на остатъчните салда в чуждестранна валута. По-голямата част от печалбата (87 милиона EUR) е свързана с валутите GBP и SEK, и двете от които поскъпнаха спрямо EUR през 2009 г.

В края на годината Комисията държи значителни наличности чуждестранни валути, включително GBP и SEK, в банковите си сметки за собствените ресурси. В съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета тези средства се държат от Комисията в нейните сметки за собствените ресурси, по които сметки те се плащат от държавите-членки, и се използват доколкото е необходимо за покриване на нуждите на Комисията от парични средства вследствие на изпълнението на бюджета.

Нетни реализирани печалби от курсови разлики

По-голямата част от общата печалба от курсови разлики в размер на 53 милиона EUR е резултат от счетоводни операции, свързани със собствените ресурси, плащани в национални валути, различни от EUR, от държавите-членки, които не са част от еврозоната. Печалбата произтича от разликата между счетоводния обменен курс, по който тези суми се осчетоводяват от Комисията, когато бъдат получени, и пазарния обменен курс, по който се конвертират в EUR, преди да се използват за покриване на плащанията на Комисията. Счетоводният обменен курс за всеки отделен месец се фиксира въз основа на пазарния обменен курс за предпоследния ден на предходния месец. Собствените ресурси се осчетоводяват по тези обменни курсове, когато бъдат получени, и след това се конвертират в EUR по пазарните обменни курсове на по-късни дати.

В хода на 2009 г. няколко европейски валути, включително по-конкретно GBP и RON, значително поскъпнаха. В резултат на това пазарните обменни курсове, прилагани през определени периоди за конвертирането на собствените ресурси на Комисията в тези валути, редовно бяха по-високи от счетоводните курсове, по които бяха осчетоводявани при получаването си. Оставащата част от разликата е свързана с други счетоводни операции, включително с плащанията, извършвани от Комисията във валути, различни от EUR.

Промяната в общите курсови разлики между 2008 и 2009 г. от нетна загуба до нетна печалба се дължи на значителната промяна на обменните курсове в хода на тези две години. През 2008 г. няколко европейски валути се обезцениха значително спрямо EUR, докато през 2009 г. тази тенденция частично обърна посоката си.

3.3. АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗХОДИ

млн. EUR
	2009 г.	2008 г.
Разходи за персонал	4 898	4 563
Амортизация и обезценка	436	330
Други административни разходи	2 799	2 827
Общо	8 133	7 720

Това са административните разходи, извършени като част от дейностите на ЕС, и включват разходите за персонал, амортизацията и други разходи, свързани с работата на институциите и агенциите (като разходите за наем, за поддръжка и за доставки, разходите за обучение и т.н.).

3.4. ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ

млн. EUR
	Бележка	2009 г.	2008 г.
Основни оперативни разходи:	3.4.1
Пряко централизирано управление		8 744	7 998
Непряко централизирано управление		3 605	3 077
Децентрализирано управление		137	1 278
Споделено управление		89 681	81 839
Съвместно управление		1 655	1 188
Общо		103 822	95 380
Други оперативни разходи:	3.4.2
Корекции/провизии		199	278
Загуби от курсови разликиe		432	773
Други		481	783
Общо		1 112	1 834
Общо		104 934	97 214

3.4.1. Основни оперативни разходи

Оперативните разходи на Европейския съюз обхващат различните функции от финансовата перспектива и съществуват под различна форма в зависимост от това как парите се разходват и управляват. Основната част от разходите (86 %) попадат в позиция „Споделено управление“, при която се делегират задачи на държавите-членки, които задачи обхващат области като разходите по ЕФГЗ и дейностите, финансирани чрез различните дейности по структурните фондове (Фонда за регионално развитие, Социалния фонд, Земеделския фонд за развитие на селските райони, Кохезионния фонд и Фонда за рибарството).

Увеличението за 2009 г. се дължи главно на структурните дейности за периода на програмиране 2007—2013 г. След бавно започване на дейността през предходни години тези програми достигнаха нормално темпо през 2009 г., докато дейностите за периода 2000—2006 г. постепенно приключват.

3.4.2. Други оперативни разходи

Загуби от курсови разлики, освен от финансовите дейности, разгледани в бележка 3.6 по-долу, възникват от ежедневните дейности и свързаните с тях операции, извършвани във валути, различни от еврото, както и от преоценката в края на годината, необходима за изготвянето на отчетите — те са както реализирани, така и нереализирани.

3.5. ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ

млн. EUR
	2009 г.	2008 г.
Приходи от дивиденти (от фондове за рисков капитал)	14	22
Приходи от лихви:
По предварително финансиране	59	50
По просрочени плащания	132	26
По суапове	2	13
По активи, обявени за продажба	100	102
По отпуснати заеми	265	105
По пари и парични еквиваленти	158	349
Други	3	3
Общо	719	648
Други финансови приходи:
Реализирана печалба от продажба на финансови активи	10	4
Други	76	11
Общо	86	15
Корекции на сегашната стойност	10	3
Печалби от курсови разлики	6	10
Общо	835	698

3.6. ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ

млн. EUR
	2009 г.	2008 г.
Разходи от лихви:
Лизинг	95	91
По суапове	2	10
По получени заеми	248	90
Други	20	9
Общо	365	200
Други Финансови разходи:
Корекции на финансовите провизии	39	12
Финансови разходи по бюджетни инструменти	73	50
Реализирана загуба от продажба на финансови активи	0	8
Загуби от обезценка на финансови активи	15	11
Други	57	56
Общо	184	137
Корекции на сегашната стойност	0	118
Загуби от курсови разлики	45	12
Общо	594	467

3.7. ДЯЛ В НЕТНИЯ ИЗЛИШЪК/(ДЕФИЦИТ) НА АСОЦИИРАНИ И СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

В съответствие с метода на собствения капитал ЕС включва в своя отчет за финансовия резултат дела си в нетния излишък/дефицит на своите асоциирани и съвместни предприятия (вж. също бележки 2.3.1 и 2.3.2).

3.8. ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ

Отчетът по сегменти представя разпределението на оперативните приходи и разходи по области на политиката въз основа на структурата на бюджет, основан на дейностите, в Комисията. Тези области на политиката са обединени за целите на представянето на финансовите отчети в три по-големи групи — „Дейности в Европейския съюз“, „Дейности извън Европейския съюз“ и „Услуги и други“.

„Дейности в Европейския съюз“ е най-голямата от тези групи, тъй като обхваща многобройните области на политиката в Европейския съюз. „Дейности извън Европейския съюз“ се отнася до политиките, провеждани извън ЕС, като търговията и отпускането на помощи. „Услуги и други“ са вътрешните и хоризонталните дейности, необходими за функционирането на институциите и органите на ЕС.

Консолидираните агенции са включени в различните области на политиката. Другите институции, освен Комисията, са групирани в определена област на политиката. Различните области на политиката са представени с брутни суми преди консолидационните елиминирания, а консолидационните елиминирания се извършват глобално в една колона.

Следва да се отбележи, че собствените ресурси и вноските не са разпределени по различните дейности, тъй като те се изчисляват, събират и управляват от централни служби на Комисията. Тук те са посочени, за да се даде възможност за сравнение на нетния резултат с отчета за финансовия резултат.

ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ — ОБОБЩЕНИЕ

млн. EUR
	Дейности в ЕС	Дейности извън ЕС	Услуги и други	ЕОВС в ликвидация	Други институции	Консолидационни елиминирания	Общо
Други оперативни приходи:
Глоби	2 648	0	0	0	0	0	2 648
Селскостопански налози	705	0	0	0	0	0	705
Възстановяване на разходи	1 110	64	2	0	0	0	1 176
Приходи от административни операции	79	37	840	0	377	(125)	1 208
Други оперативни приходи	1 930	81	707	2	1	(926)	1 795
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ	6 472	182	1 549	2	378	(1 051)	7 532
Административни разходи:
Разходи за персонал	(1 732)	(737)	(1 151)	0	(1 287)	9	(4 898)
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения	(70)	(18)	(118)	0	(230)	0	(436)
Други Административни разходи	(658)	(311)	(853)	0	(1 225)	248	(2 799)
	(2 460)	(1 066)	(2 122)	0	(2 742)	257	(8 133)
Оперативни разходи:
Пряко централизирано управление	(6 279)	(2 843)	(278)	0	0	656	(8 744)
Непряко централизирано управление	(2 971)	(616)	(4)	0	0	(14)	(3 605)
Децентрализирано управление	(32)	(105)	0	0	0	0	(137)
Споделено управление	(89 546)	(9)	(126)	0	0	0	(89 681)
Съвместно управление	(368)	(1 287)	0	0	0	0	(1 655)
Други оперативни разходи	(726)	(9)	(468)	(61)	0	152	(1 112)
	(99 922)	(4 869)	(876)	(61)	0	794	(104 934)
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(102 382)	(5 935)	(2 998)	(61)	(2 742)	1 051	(113 067)
НЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(95 910)	(5 753)	(1 449)	(59)	(2 364)	0	(105 535)
Приходи от собствени ресурси и от вноски							110 537
Излишък от оперативни дейности							5 002
Нетни финансови приходи							241
Движение на задължението, свързано с доходите на заети лица							(683)
Дял в резултатите на асоциирани/съвместни предприятия							(103)
Финансов резултат за годината							4 457

ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ — ДЕЙНОСТИ В ЕС

млн. EUR
	Икономически и финансови въпроси	Предприятия и промишленост	Конкуренция	Заетост	Селско стопанство	Транспорт и енергетика	Околна среда	Научни изследвания	Информационно общество
Други оперативни приходи:
Глоби	0	8	2 626	0	0	2	10	0	0
Селскостопански налози	0	0	0	0	705	0	0	0	0
Възстановяване на разходи	3	5	0	60	492	3	1	6	12
Приходи от административни операции	0	9	0	0	0	17	0	1	4
Други оперативни приходи	7	261	0	33	84	203	35	513	5
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ	10	283	2 626	93	1 281	225	46	520	21
Административни разходи:	(53)	(243)	(74)	(102)	(108)	(265)	(100)	(292)	(127)
Разходи за персонал	(46)	(161)	(68)	(75)	(88)	(178)	(74)	(197)	(96)
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения	0	(15)	0	(1)	0	(9)	(1)	(2)	0
Други Административни разходи	(7)	(67)	(6)	(26)	(20)	(78)	(25)	(93)	(31)
Оперативни разходи:	(35)	(358)	(16)	(8 153)	(55 539)	(1 726)	(192)	(3 646)	(1 220)
Пряко централизирано управление	(35)	(159)	0	(182)	(43)	(607)	(173)	(2 647)	(1 108)
Непряко централизирано управление	0	(39)	0	0	0	(667)	(4)	(922)	(103)
Децентрализирано управление	0	0	0	(3)	(8)	(11)	0	0	0
Споделено управление	0	0	0	(7 952)	(55 427)	0	0	0	0
Съвместно управление	0	(68)	0	0	0	(285)	0	0	0
Други оперативни разходи	0	(92)	(16)	(16)	(61)	(156)	(15)	(77)	(9)
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(88)	(601)	(90)	(8 255)	(55 647)	(1 991)	(292)	(3 938)	(1 347)
НЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(78)	(318)	2 536	(8 162)	(54 366)	(1 766)	(246)	(3 418)	(1 326)

	Съвместен изследователски център	Рибарство	Вътрешен пазар	Регионална политика	Данъчно облагане и митници	Образование и култура	Здравеопазване и защита на потребителите	Правосъдие, свобода и сигурност	Общо дейности в ЕС
Други оперативни приходи:
Глоби	0	0	2	0	0	0	0	0	2 648
Селскостопански налози	0	0	0	0	0	0	0	0	705
Възстановяване на разходи	0	23	0	497	0	4	1	3	1 110
Приходи от административни операции	45	0	0	0	0	1	1	1	79
Други оперативни приходи	159	8	190	(1)	1	156	136	140	1 930
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ	204	31	192	496	1	161	138	144	6 472
Административни разходи:	(308)	(39)	(161)	(69)	(49)	(177)	(177)	(116)	(2 460)
Разходи за персонал	(226)	(32)	(105)	(55)	(40)	(88)	(120)	(83)	(1 732)
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения	(28)	0	(4)	0	(2)	(1)	(4)	(3)	(70)
Други административни разходи	(54)	(7)	(52)	(14)	(7)	(88)	(53)	(30)	(658)
Оперативни разходи:	(143)	(544)	(36)	(25 789)	(65)	(1 341)	(495)	(624)	(99 922)
Пряко централизирано управление	(29)	(282)	(7)	(37)	(65)	(157)	(395)	(353)	(6 279)
Непряко централизирано управление	0	0	0	(17)	0	(1 179)	(40)	0	(2 971)
Децентрализирано управление	0	0	0	(10)	0	0	0	0	(32)
Споделено управление	0	(260)	0	(25 710)	0	0	0	(197)	(89 546)
Съвместно управление	0	0	0	(15)	0	0	0	0	(368)
Други оперативни разходи	(114)	(2)	(29)	0	0	(5)	(60)	(74)	(726)
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(451)	(583)	(197)	(25 858)	(114)	(1 518)	(672)	(740)	(102 382)
НЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(247)	(552)	(5)	(25 362)	(113)	(1 357)	(534)	(596)	(95 910)

ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ — ДЕЙНОСТИ ИЗВЪН ЕС

млн. EUR
	Външни отношения	Търговия	Развитие	Разширяване	Хуманитарна помощ	Общо дейности извън ЕС
Други оперативни приходи:
Възстановяване на разходи	14	0	9	39	2	64
Приходи от административни операции	37	0	0	0	0	37
Други оперативни приходи	81	0	(1)	1	0	81
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ	132	0	8	40	2	182
Административни разходи	(799)	(50)	(146)	(45)	(26)	(1 066)
Разходи за персонал	(511)	(45)	(129)	(36)	(16)	(737)
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения	(18)	0	0	0	0	(18)
Други административни разходи	(270)	(5)	(17)	(9)	(10)	(311)
Оперативни разходи:	(2 924)	(12)	(939)	(142)	(852)	(4 869)
Пряко централизирано управление	(1 514)	(6)	(610)	(296)	(417)	(2 843)
Непряко централизирано управление	(563)	0	(1)	(52)	0	(616)
Децентрализирано управление	(185)	0	(122)	202	0	(105)
Споделено управление	(26)	0	17	0	0	(9)
Съвместно управление	(634)	(6)	(218)	6	(435)	(1 287)
Други оперативни разходи	(2)	0	(5)	(2)	0	(9)
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(3 723)	(62)	(1 085)	(187)	(878)	(5 935)
НЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(3 591)	(62)	(1 077)	(147)	(876)	(5 753)

ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ — УСЛУГИ И ДРУГИ

млн. EUR
	Печат и комуникации	Служба за борба с измамите	Координиране	Персонал и администрация	Евростат	Бюджет	Одит	Езици	Други	Общо услуги и други
Други оперативни приходи:
Възстановяване на разходи	1	0	0	1	0	0	0	0	0	2
Приходи от административни операции	0	6	0	692	0	50	0	92	0	840
Други оперативни приходи	(2)	0	6	54	(1)	(2)	0	47	605	707
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ	(1)	6	6	747	(1)	48	0	139	605	1 549
Административни разходи:	(96)	(49)	(148)	(1 360)	(65)	(51)	(8)	(380)	35	(2 122)
Разходи за персонал	(61)	(36)	(129)	(564)	(60)	(38)	(8)	(290)	35	(1 151)
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения	(2)	0	0	(116)	0	0	0	0	0	(118)
Други административни разходи	(33)	(13)	(19)	(680)	(5)	(13)	0	(90)	0	(853)
Оперативни разходи:	(98)	(13)	0	(36)	(30)	(261)	0	(14)	(424)	(876)
Пряко централизирано управление	(94)	(13)	0	(32)	(29)	(109)	0	(1)	0	(278)
Непряко централизирано управление	(4)	0	0	0	0	0	0	0	0	(4)
Споделено управление	0	0	0	0	0	(126)	0	0	0	(126)
Други оперативни разходи	0	0	0	(4)	(1)	(26)	0	(13)	(424)	(468)
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(194)	(62)	(148)	(1 396)	(95)	(312)	(8)	(394)	(389)	(2 998)
НЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(195)	(56)	(142)	(649)	(96)	(264)	(8)	(255)	216	(1 449)

4. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТАБЛИЦАТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

4.1. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ИЗГОТВЯНЕ НА ТАБЛИЦАТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

Информацията за паричните потоци се използва, за да осигури база за оценка на способността на ЕС да генерира пари и парични еквиваленти и нуждата му да използва тези парични потоци.

При изготвянето на таблицата за паричните потоци е използван косвеният метод. Това означава, че нетният излишък или дефицит за финансовата година се коригира с ефекта от трансакциите, извършвани по безналичен начин, отсрочените или начислените минали или бъдещи оперативни приходи или плащания и приходите или разходите, свързани с инвестирането на парични потоци. Паричните потоци, произтичащи от операции в чуждестранна валута, се отчитат във валутата, използвана за счетоводството на ЕС (евро), като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на еврото към чуждестранната валута към датата на паричния поток.

Представената таблица за паричните потоци съдържа паричните потоци през периода, класифицирани по оперативни и инвестиционни дейности (ЕС не извършва финансови дейности).

4.2. ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ

Оперативните дейности са дейностите на ЕС, които не са инвестиционни дейности. Това са по-голямата част от извършваните дейности. Заемите, отпуснати на бенефициери (и при необходимост свързаните с тях получени заеми), не се считат за инвестиционни дейности (или дейности по финансиране), тъй като са част от общите цели и следователно са ежедневни дейности на ЕС. Оперативните дейности включват също инвестициите като тези на ЕИФ, ЕБВР и фондовете за рисков капитал. Действително целта на тези дейности е участие в постигането на преследвани от политиката резултати.

4.3. ИНВЕСТИЦИОННИ ДЕЙНОСТИ

Инвестиционни дейности са придобиването и освобождаването от нематериални активи и имоти, машини и съоръжения и от други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти. Инвестиционните дейности не включват заемите, отпуснати на бенефициери. Целта е да бъдат показани реалните инвестиции на ЕС.

Следва да се отбележи, че наличности в размер на 8 910 милиона EUR пари и парични еквиваленти, държани от Общностите, не са на разположение за употреба от Общностите. Това са парите, получени като плащане на наложени глоби, когато другата страна обжалва налагането на глобата. Тези суми са ясно оповестени като „блокирани парични средства“ в бележка 2.11 по-горе.

5. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

УСЛОВНИ АКТИВИ

млн. EUR
	Бележка	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Получени гаранции	5.1	279	260
Условни активи, свързани с дела за измами и нередности	5.2	1 944	2 010
Финансови корекции в ход (в очакване на окончателно решение)	5.3	0	4 390
Други условни активи	5.4	18	43
Общо условни активи		2 241	6 703

УСЛОВНИ ПАСИВИ

млн. EUR
Условни пасиви	Бележка	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Предоставени гаранции	5.5	19 330	17 510
Глоби — жалби пред Съда	5.6	11 969	10 198
ЕФГЗ — непроизнесени съдебни решения	5.7	1 945	1 609
Суми, свързани със съдебни дела и други спорове	5.8	416	281
Други условни пасиви	5.9	12	18
Общо условни пасиви		33 672	29 616
Всички условни пасиви ще бъдат финансирани, ако станат дължими, от бюджета на ЕС през следващите години. Бюджетът на ЕС се финансира от държавите-членки.

УСЛОВНИ АКТИВИ

5.1. ПОЛУЧЕНИ ГАРАНЦИИ

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Гаранции за добро изпълнение	252	239
Други	27	21
Общо	279	260

Гаранциите за добро изпълнение понякога се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕС изпълняват задълженията по своите договори с ЕС.

5.2. ИЗМАМИ И НЕРЕДНОСТИ

Таблицата по-долу представя потенциалния размер на сумите, които могат да бъдат събрани, по държави-членки след откриването на нередовни декларации за направени разходи по структурните фондове. Тя е основана на официалните доклади, предоставени от държавите-членки в съответствие с Регламент (ЕО) № 1681/94 на Комисията, като сумите са разбити по държави-членки.

Условни активи: случаи на измами и нередности

млн. EUR
Държава-членка	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Австрия	8	13
Белгия	2	16
Чешката република	13	13
Дания	2	10
Естония	3	2
Финландия	2	3
Франция	15	12
Германия	468	581
Гърция	25	62
Унгария	6	5
Ирландия	1	1
Италия	436	441
Латвия	5	4
Литва	5	2
Малта	1	1
Нидерландия	15	14
Полша	18	13
Португалия	82	114
Словакия	39	9
Словения	7	1
Испания	277	279
Швеция	2	2
Обединеното кралство	347	257
Общо	1 779	1 855

Цифрите, посочени в тази таблица, представляват по-скоро теоретичен максимум, отколкото сумите, които действително ще бъдат предоставени на бюджета на ЕС, поради следните причини:

—	Държавите-членки невинаги докладват за резултатите от своите дейности по събирането.

—

Въпреки че държавите-членки трябва да информират Комисията каква е вероятността да съберат съответните суми, не е възможно точно да бъде определено каква част от все още несъбраните суми действително ще бъде събрана. Националните закони понякога предвиждат 30-годишен давностен срок, поради който националните органи може да отложат официално отписването на дълга, дори и шансовете за събирането му да са само теоретични. При структурните операции държавите-членки вече трябва веднъж годишно да изпращат на Комисията отчет за сумите, чакащи възстановяване (член 8 от Регламент (ЕО) № 438/2001 на Комисията), за да предоставят по-ясна картина на действителната ситуация.

—	Дори ако съответната държава-членка стартира навреме процедура по събиране, положителният резултат не е гарантиран. Това важи особено когато нарежданията за събиране на вземания биват оспорвани в съдилищата.

—

Отделните проекти се съфинансират като част от многогодишни програми. Докато една многогодишна програма не бъде приключена, не е възможно да бъде посочена точна цифра за сумите, които трябва да бъдат събрани, тъй като средствата, използвани за нередовни разходи, могат при определени обстоятелства да бъдат преразпределени за други, валидни проекти и понеже последващите вноски, по-специално окончателните плащания, могат понякога да бъдат използвани като средство за коригиране на по-ранни нередовни разходи. Цифрите в тези таблици са неокончателни цифри въз основа на получените и обработени доклади до края на февруари 2010 г. Тези цифри могат да бъдат променени в съответствие с допълнителните доклади, пристигнали по-късно.

Перспективите за събирането във всеки отделен случай не могат да бъдат оценени с достатъчна точност от информацията, изпратена от държавите-членки. Основните движения от 2008 г. насам са свързани с увеличенията, отнасящи се до държавите от ЕС-10. Осъществяването на кохезионната политика започна изцяло през 2004 г. и оттогава, поради все по-активното изпълнение и по-големия контрол на съфинансираните операции, съобщеният брой нередности нараства. Друга основна промяна по отношение на 2008 г. е свързана с Обединеното кралство, което съобщава за повишен брой нередности след задълбочени одити на финансираните операции.

Също включени в тази позиция са 165 милиона EUR във връзка с ЕФГЗ (2008 г.: 153 милиона EUR). Държавите-членки съобщиха на Комисията сумите, записани в тяхната „книга на длъжниците“, а също и сумите, които все още са в предварителен етап на проверка. Тези предварителни суми са сумите, които са оповестени в настоящата позиция.

5.3. ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ В ХОД В ОЧАКВАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

Тази информация, която се отнася до събирането на разходи на ЕС, вече е оповестена, заедно със свързаната с нея информация, в бележка 6 на настоящите финансови отчети.

5.4. ДРУГИ УСЛОВНИ АКТИВИ

Тази позиция включва други по-малки суми на условни активи, които не могат да се класифицират към горните позиции.

УСЛОВНИ ПАСИВИ

5.5. ПРЕДОСТАВЕНИ ГАРАНЦИИ

5.5.1. По заеми, отпуснати от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от нейните собствени средства

млн. EUR
	Поделяне на риска 31.12.2009 г.	Неподеляне на риска 31.12.2009 г.		Неизплатени суми 31.12.2009 г. Общо	Неизплатени суми 31.12.2008 г.
	Поделяне на риска 31.12.2009 г.	Публичен орган	Частно дружество	Неизплатени суми 31.12.2009 г. Общо	Неизплатени суми 31.12.2008 г.
65 % гаранция	3 127	9 126	2 692	14 945	12 429
70 % гаранция	109	1 981	506	2 596	2 908
75 % гаранция	0	617	233	850	1 049
100 % гаранция	0	625	196	821	1 008
Общо	3 236	12 349	3 627	19 212	17 394

Бюджетът на ЕС гарантира заемите, подписани и отпуснати от ЕИБ от собствените ѝ средства на трети държави към 31 декември 2009 г. (включително заемите, отпуснати на държави-членки преди присъединяването). При все това обаче гаранцията на ЕС е ограничена до процент от тавана на разрешените кредитни линии: 65 %, 70 %, 75 % или 100 %. Когато таванът не е достигнат, гаранцията на ЕС покрива цялата сума. Към 31 декември 2009 г. неизплатената сума възлиза на 19 212 милиона EUR и това следователно е максималният риск за ЕС.

За заемите, покрити от гаранцията от бюджета на ЕС, ЕИБ получава и гаранции от трети страни (държави, публични или частни финансови институции); в тези случаи Комисията е втори гарант. Гаранцията от бюджета на ЕС покрива само политическия риск на гаранциите, предоставени по категорията „поделяне на риска“ (risk-sharing). Другите рискове се покриват от ЕИБ, в случай че основният гарант не изпълни поетите си задължения. При гаранциите, предоставени по категорията „неподеляне на риска“ (non-risk sharing), всички рискове се покриват от бюджета на ЕС, в случай че основният гарант не изпълни поетите си задължения. Ако основният гарант е публичен орган, тези рискове се ограничават по правило до политическия риск, но когато гаранциите са предоставени от институция или частно дружество, бюджетът на ЕС може да трябва да покрива и търговския риск.

5.5.2. Други предоставени гаранции

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Механизъм за финансиране с поделяне на риска (МФПР)	94	48
МЕДА: гаранции от Мароко	17	66
Инструмент за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт (LGTT)	6	1
Други	1	1
Общо	118	116

В рамките на Механизма за финансиране с поделяне на риска (МФПР) вноската на Комисията се използва за осигуряване срещу финансовия риск при заемите и гаранциите, предоставени от ЕИБ на допустими проекти в областта на научните изследвания. Като цяло за периода 2007—2013 г. е предвиден бюджет на Комисията в размер на максимум 1 милиард EUR, от които до 800 милиона EUR са от специфичната програма „Сътрудничество“, а до 200 милиона EUR са от специфичната програма „Капацитети“. ЕИБ се е ангажирала да осигури същата сума. Сума в размер на 94 милиона EUR е блокирана от Комисията като „заделен капитал“. Този заделен капитал покрива неочакваните загуби по заемите и гаранциите, предоставени от ЕИБ в рамките на МФПР. Той представлява максималната загуба, която Комисията може да претърпи в случай на неизпълнение на задължения по заеми или предоставени гаранции. Той е таванът на предоставената от Комисията гаранция по отношение на МФПР и поради това се счита от ЕС за условен пасив.

Като част от програмата „МЕДА“ Комисията създаде гаранционен механизъм чрез специален фонд, който ще подпомага две марокански организации, а именно Caisse Centrale de Garantie и Fonds Dar Ad-Damane. Към 31 декември 2009 г. в покритието на гаранцията на Комисията попадат 17 милиона EUR.

Инструментът за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт (LGTT) (2007—2013 г.) има за цел предоставяне на гаранции за смекчаване на свързания с приходите риск през първите години на проектите, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт. Конкретно гаранцията покрива изцяло стендбай кредитни линии, по които се теглят средства само когато паричните потоци на даден проект не достигат за обслужване на привилегирован дълг. Инструментът ще бъде съвместен финансов продукт на Комисията и ЕИБ, а от бюджета на ЕС ще бъдат отпуснати 500 милиона EUR. ЕИБ ще отпусне още 500 милиона EUR и така общата налична сума ще бъде 1 милиард EUR. Включената тук сума (6 милиона EUR) представлява вноската за обезпечаване на неочакваните загуби във връзка с операциите по LGTT.

5.6. ГЛОБИ

Тези суми се отнасят до глобите, наложени от Комисията за нарушение на правилата за конкуренция и платени условно, когато или е внесена жалба, или не е известно дали такава ще бъде внесена. Условният пасив се запазва до произнасяне на окончателно решение на Съда по делото. Лихвата, натрупана върху условните плащания (460 милиона EUR), се включва във финансовия резултат за годината, а също и като условен пасив, за да се отрази несигурността на правото на собственост на Комисията върху сумите.

5.7. ЕФГЗ — НЕПРОИЗНЕСЕНИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Това са условни пасиви към държавите-членки, свързани с решенията с оглед на съответствието по ЕФГЗ, за които се очаква Съдът да се произнесе с решение. Определянето на окончателния размер на пасива и годината, през която резултатът от успешните обжалвания ще бъде вписан за сметка на бюджета, зависят от продължителността на процедурата пред Съда. Приблизителна оценка на вероятните сумите, които трябва да бъдат платени, е включена в счетоводния баланс като дългосрочна провизия — вж. бележка 2.13.

5.8. СУМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СЪДЕБНИ ДЕЛА И ДРУГИ СПОРОВЕ

Тази позиция се отнася до делата за обезщетения, понастоящем заведени срещу ЕС, други съдебни спорове и очакваните съдебни разходи.

Сумите са свързани със спорове с доставчици, изпълнители и бивши служители. Следва да се отбележи, че при дело за обезщетения по член 288 от Договора за ЕО ищецът трябва да докаже наличието на достатъчно сериозно нарушение от страна на институцията на законова разпоредба, предназначена да предостави права на лица, реална вреда, претърпяна от ищеца, и пряка причинно-следствена връзка между неправомерното действие и вредата.

5.9. ДРУГИ УСЛОВНИ ПАСИВИ

Тази позиция включва други по-малки суми на условни пасиви, които не могат да се класифицират към горните позиции.

ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

5.10. НЕИЗИСКАНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Неизискани задължения по финансови дейности	5 733	4 885

Това са споразумения за отпускане на заеми и за капиталови инвестиции, сключени от Комисията (непокрити от неизпълнените поети задължения (RAL)), до които другата страна все още не е прибегнала преди края на годината. Основните суми са свързани със споразуменията за заеми за платежния баланс, подписани през 2008 и 2009 г., но по които средствата са все още неизплатени преди края на годината (5,4 милиарда EUR към 31 декември 2009 г.).

5.11. ПОЕТИ БЮДЖЕТНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ВСЕ ОЩЕ НЕИЗВЪРШЕНИ ПЛАЩАНИЯ

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Поети бюджетни задължения, все още неизвършени плащания	134 689	120 023

Бюджетните RAL („Reste à Liquider“) са сума, представляваща неприключените задължения, за които все още не са извършени плащания и/или отмяна. Това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми. Към 31 декември 2009 г. бюджетните RAL възлизат на общо 177 272 милиона EUR. Горепосочената сума са тези бюджетни RAL минус свързаните с тях суми, включени като разходи в отчета за финансовия резултат за 2009 г.

5.12. СЪЩЕСТВЕНИ ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Структурни дейности	275 761	332 995
Протокол със средиземноморските страни	263	263
Споразумения в областта на рибарството	249	401
Програма „Галилео“	1 517	2 023
Програма по ГМОСС	556	624
ТЕМ-Т	4 289	4 571
Други договорни задължения	1 325	983
Общо	283 960	341 860

Тези задължения възникнаха, тъй като ЕС взе решение да поеме дългосрочни правни задължения по отношение на суми, които все още не са покрити от бюджетни кредити за поети задължения в бюджета. Това може да отнася до многогодишни програми като структурните действия или до суми, които Европейският съюз се е ангажирал да плати в бъдеще по административни договори, съществуващи към датата на счетоводния баланс (напр. във връзка с предоставянето на услуги като охрана, почистване и т.н., но и договорни задължения относно конкретни проекти, като строителни работи). Не всички многогодишни програми съдържат задължения, налагащи включване в тази позиция, тъй като разходите през бъдещи години ще бъдат направени, при условие че бъдат взети ежегодните решения от страна на бюджетния орган или бъдат променени съответните правила.

5.12.1. Структурни дейности

Таблицата по-долу показва сравнение между правните задължения, за които все още не са поети бюджетни задължения, и максималните задължения във връзка със сумите, предвидени във финансовата рамка за 2007—2013 г.: Структурните дейности представляват помощта, планирана за периода 2007—2013 г. Форматът и целите на периода на финансовата рамка, който започна през 2007 г., се различават от тези на предходния период.

млн. EUR
	Суми по финансовата перспектива за 2007—2013 г. (A)	Поети правни задължения (Б)	Бюджетни задължения за 2007—2009 г. (В)	Правни задължения минус бюджетни задължения (= Б – В)	Максимално задължение (= А – В)
Средства за кохезионната политика	346 543	346 136	140 318	205 818	206 225
Природни ресурси	100 624	98 388	39 533	58 855	61 091
Инструмент за предприсъединителна помощ	10 958	5 195	2 513	2 682	8 445
Общо	458 125	449 719	182 364	267 355	275 761

5.12.2. Протоколи със средиземноморските страни

Тези задължения възлизат на общо 263 милиона EUR и са свързани с финансови протоколи със средиземноморските страни, които не са членки на ЕС. Сумата, включена тук, е разликата между общата сума по подписаните протоколи и сумата на бюджетните задължения, вписани в отчетите. Тези протоколи са международни договори, които не могат да бъдат прекратени без съгласието и на двете страни, въпреки че процесът (на прекратяването им) е в ход.

5.12.3. Споразумения в областта на рибарството

Това са задължения, възлизащи на общо 249 милиона EUR, поети с трети държави за операции по международни споразумения в областта на рибарството.

5.12.4. Програма „Галилео“

„Галилео“ е глобална навигационна спътникова система (ГНСС), която понастоящем се изгражда от Европейския съюз и Европейската космическа агенция (ЕКА). Програмата „Галилео“ вече се финансира изцяло от бюджета на ЕС и се управлява от Комисията от името на ЕС. Очаква се първата фаза на програмата — фазата на валидиране в орбита, да приключи през 2012 г. Тогава създадените активи ще бъдат прехвърлени на Комисията.

Следва да се отбележи, че до края на 2009 г. и включително с предходната инвестиция в СПГ Комисията е платила 1 028 милиона EUR за фазата на валидиране в орбита на програмата „Галилео“. Тъй като тази програма понастоящем все още се намира в научноизследователската фаза, съгласно счетоводните правила на ЕС изразходените средства са отчетени като разход и не са признати нематериални активи. Общата (индикативна) вноска на Комисията, предвидена за следващата фаза на програмата „Галилео“ (от 2008 до 2013 г.), е 2 645 милиона EUR.

5.12.5. Програма по ГМОСС

Комисията сключи договор с ЕКА за периода 2008—2013 г. за привеждането в действие на космическия компонент на глобалния мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС). Общата индикативна сума за този период е 624 милиона EUR. През 2009 г. на ЕКА бяха платени 68 милиона EUR.

5.12.6. Задължения по ТЕМ-Т

Тази сума е свързана с безвъзмездните средства в областта на трансевропейската транспортна мрежа (ТЕМ-Т) за периода 2007—2013 г. Програмата е свързана с проекти за разработването на трансевропейска транспортна мрежа в подкрепа както на инфраструктурните проекти, така и на научноизследователските и иновационните проекти, с цел подпомагане на интегрирането на нови технологии и иновационни процеси във внедряването на нова транспортна инфраструктура. Общата индикативна сума за тази програма е 8 013 милиона EUR.

5.12.7. Други договорни задължения

Включените суми съответстват на сумите, за които е поето задължение за изплащане по време на срока на договорите. Тук са включени неизпълненото договорно задължение от 117 милиона EUR, свързано с договори за сгради на Съвета, както и 441 милиона EUR, свързани с договори за сгради на Парламента. Другите съществени суми, включени тук, са 480 милиона EUR във връзка с договореностите относно поръчките между Агенцията за термоядрен синтез за енергия (европейско съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергетика) и международната организация ITER и 165 милиона EUR във връзка с договореностите относно поръчките, които договорености са подписани между Агенцията за термоядрен синтез за енергия, Японската агенция за атомна енергия (JAEA) и международната организация ITER.

5.13. ВНОСКИ В СВЪРЗАНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Тази сума представлява неизвършени плащания по непоискан капитал, записан от Комисията.

5.13.1. Непоискан акционерен капитал: ЕБВР

млн. EUR
ЕБВР	Общ размер на капитала на ЕБВР	Участие на Комисията
Капитал	19 794	600
Внесен	(5 198)	(157)
Непоискан	14 596	443

5.13.2. Непоискан акционерен капитал: ЕИФ

млн. EUR
ЕИФ	Общ размер на капитала на ЕИФ	Участие на Комисията
Капитал	2 940	861
Внесен	(588)	(172)
Непоискан	2 352	689

След като през 2007 г. ЕИФ емитира 1 000 нови акции, през 2009 г. ЕС записа още 75 акции с номинална стойност 1 милион EUR на акция, от които 20 % от номиналната стойност и премията бяха платени през 2009 г. Участието на ЕС е ограничено до 900 акции (в размер на 900 милиона EUR). Вж. също бележка 2.3.1.

5.14. ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ОПЕРАТИВЕН ЛИЗИНГ

млн. EUR
Описание	Бъдещи суми за плащане
Описание	< 1 година	1—5 години	> 5 години	Общо
Сгради	334	1 236	842	2 412
Материали, свързани с информационните технологии, и друго оборудване	6	7	0	13
Общо	340	1 243	842	2 425

Тази позиция обхваща сградите и другото оборудване, взети под наем по договори за оперативен лизинг, които не отговарят на условията за вписване в частта за активи на счетоводния баланс. Посочените суми съответстват на задължения, които все още не са, но трябва да бъдат платени по време на срока на договорите.

През 2009 г. 364 милиона EUR бяха признати като разход в отчета за финансовия резултат по отношение на оперативните лизинги.

6. ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ И СЪБИРАНЕ НА СРЕДСТВА СЛЕД ОТКРИВАНЕТО НА НЕРЕДНОСТИ

При изпълнението на бюджета на ЕС е необходимо да се гарантират предотвратяването, откриването и коригирането на нередности и измами. Целта на тази бележка е да направи преглед на различните процедури, предвидени в приложимото законодателство за процеса на работа с нередностите, открити от Комисията и от държавите-членки, и да даде най-точна приблизителна оценка на съответните общи суми. Това е последният етап във функционирането на системите за контрол и е от съществено значение за доказването на добро финансово управление.

6.1. ВЪВЕДЕНИЕ

6.1.1. Преглед на процеса на извършване на финансови корекции и събиране на средства по видове управление

Събирането на средства и финансовите корекции могат да бъдат следствие от проверки и одити на всяко равнище на системата за контрол, от одити на равнище ЕС (от Комисията, Европейската сметна палата, ОЛАФ) или от одити, извършени от държавите-членки в случай на споделено управление. Въпреки че нередности могат да възникнат на всеки етап от даден проект, те могат да бъдат открити през последния етап, когато бенефициерът изпраща последната си декларация за направени разходи, която в повечето случаи се проверява на място и/или се удостоверява от независим одитор. Следва обаче да се прави разграничение между „събрани суми“ и „финансови корекции“, отчитайки разликите в режимите на управление, съгласно законодателството, приложимо за даден сектор.

Събиране на средства

Съгласно член 71, параграф 3 от Финансовия регламент недължимо платените суми се възстановяват. Събирането в този контекст е реалното събиране на средства от страна на Комисията или на държавата-членка поради откриването на недължим или нередовен разход.

Финансови корекции

Съгласно изложеното в законодателството, приложимо за даден сектор, в много области на разходите на ЕС (предимно при споделено управление), коригирането на нередности се извършва чрез механизъм, наречен „финансово коригиране“. Целта на финансовите корекции, извършени или от Комисията, или от държавата-членка, е да се възстанови положение, при което 100 % от разходите, декларирани за финансиране или съфинансиране (кохезионна политика), са в съответствие с приложимите национални правила и нормативни разпоредби и правила и нормативни разпоредби на ЕС.

При споделено управление държавите-членки носят основната отговорност за извършването на финансовите корекции, необходими във връзка с отделните или системните нередности, открити в оперативните програми. Комисията отговаря за това да гарантира, че въведените от националните органи системи са ефективни, а когато не са, Комисията налага на държавите-членки финансови корекции.

Когато в резултат на проверки от страна на ЕС бъдат открити недължими плащания за бенефициери, финансовите корекции могат да се разглеждат като първата стъпка в реален процес на събиране, тъй като приложимото законодателство задължава държавите-членки да предприемат последващи действия по наложените им финансови корекции и самите те да събират средствата от крайните бенефициери. В случая на одити, извършени от националните органи, държавите-членки също имат законовото задължение да събират дължимите суми на равнище краен бенефициер.

По-долу е дадено обобщение по видове управление на различните процедури по събиране на средства и за финансови корекции и тяхното отражение върху отчетите на ЕС.

6.1.2. Пряко управление

Когато Комисията управлява бюджета пряко, недопустимите разходи или се събират от бенефициера, или се приспадат от следващата декларация за направени разходи. Ако приспадането се извърши от бенефициерите, преди да изпратят декларацията за направени разходи, информацията не се записва в счетоводната система. Това се случва много често, тъй като от повечето бенефициери се изисква да предоставят на Комисията удостоверена или проверена от одитор окончателна декларация за направени разходи, преди да могат да получат окончателното си плащане. Тази удостоверена декларация за направени разходи следва да коригира всички установени нередности.

6.1.3. Споделено управление

Приблизително 80 % от бюджета на ЕС се управляват съвместно от Европейската комисия и държавите-членки и включват основно разходи за земеделието и развитието на селските райони, за кохезионната политика и за рибарството.

Що се отнася до разходите в рамките на споделено управление, задачите и отговорностите по изпълнението се делегират на държавите-членки, които носят основната отговорност за откриването и коригирането на нередностите, извършени от бенефициерите, и вследствие на това — за гарантиране на редовността на декларираните пред Комисията разходи. Поради това държавите-членки прилагат финансови корекции и, когато в резултат на техни собствени одити или на проверки от страна на ЕС могат да бъдат открити недължими плащания към бенефициерите, държавите-членки са законово задължени да започнат процедура по събиране по отношение на тези бенефициери.

Европейската комисия осъществява цялостен надзор: тя проверява ефективното функциониране на системите за управление и контрол на държавите-членки и предприема корективни мерки, когато заключи, че случаят не е такъв, за да поеме отговорността си за изпълнение на бюджета (член 53б, параграф 4 от Финансовия регламент). Комисия може също самата тя да вземе официално решение да приложи финансови корекции спрямо държавата-членка, когато самата държава-членка не е направила необходимите корекции или когато има сериозни слабости в системите за управление и контрол, които биха могли да доведат до нередности в цялата система.

Комисията налага финансови корекции по отношение на отделни открити корекции, но е оправомощена и да прилага екстраполирани или фиксирани корекции. Екстраполирането се използва при наличието на резултати от представителна извадка от досиета във връзка с нередност в системата. Фиксираните корекции се прилагат в случай на отделни нарушения или на системни нередности, когато финансовото отражение не е точно определимо и когато административният разход за установяване на точната сума би бил диспропорционален. И в двата случая, дори когато събирането на средствата от бенефициерите не е възможно, тези корекции са важно средство за подобряване на слабостите в системите на държавите-членки и следователно за предотвратяване или откриване и събиране на нередовно извършени плащания към бенефициерите.

6.1.4. Други видове управление

Що се отнася до разходите в рамките на децентрализирано управление и непряко централизирано управление, отговорността за събиране на неправилно извършените плащания, се делегира на държавите-членки, третите държави или агенциите. Що се отнася до разходите в рамките на съвместно управление, корективните механизми са определени в споразуменията, сключени с международните организации. Както при споделеното управление, в случаите, в които правилата на разходните схеми на ЕС са неправилно приложени, Комисията може да извърши финансови корекции.

6.1.5. Обобщение на събраните суми и на финансовите корекции за 2009 г.

Обобщение на събраните суми и на финансовите корекции, потвърдени/за които е взето решение през 2009 г.

млн. EUR

Финансови корекции

Бележка

2009 г.

2008 г.

ФЕОГА/ЕФГЗ/ЕЗФРСР

6.2.2

462

917

Кохезионна политика (действия на ЕС)

—	програми за периода 1994—1999 г.

6.2.4

521

414

—	програми за периода 2000—2006 г.

6.2.4

1 890

1 173

—	Междинна сума Кохезионна политика

2 411

1 587

Общо финансови корекции

2 873

2 504

млн. EUR
Събрани средства	Бележка	2009 г.	2008 г.
ФЕОГА/ЕФГЗ/ЕЗФРСР (открити от ДЧ)	6.3	163	360
Кохезионна политика (действия на ЕС)	6.3	102	31
Други видове управление	6.3	181	72
Общо събрани средства		446	463
Обща защита на бюджета на ЕС		3 319	2 967

Тази таблица не включва събиранията и оттеглянията на суми, извършени в рамките на кохезионната политика от държавите-членки вследствие на своите собствени проверки. Въпреки задължението си да предоставят на Комисията информация за оттеглянията и събиранията на средства, държавите-членки не са задължени от законодателството за програмите за периода 2000—2006 г. да посочват отделно събиранията на суми вследствие на собствените си проверки. Поради това и за да се избегне препокриване с финансовите корекции, извършваните от държавите-членки събирания и оттегляния на суми (2009 г.: 1 233 милиона EUR) не са включени (вж. бележка 6.5).

Обобщение на събраните суми и на финансовите корекции, извършени през 2009 г.

млн. EUR

Финансови корекции

Бележка

Потвърдени през 2009 г.

Потвърдени преди 2009 г.

Общо

ФЕОГА/ЕФГЗ/ЕЗФРСР

6.2.2

274

429

703

Кохезионна политика

—	програми за периода 1994—99 г.

6.2.4

163

137

300

—	програми за периода 2000—2006 г.

6.2.4

313

409

—	Междинна сума Кохезионна политика

476

233

709

Общо финансови корекции

750

662

1 412

млн. EUR
Събрани средства	Бележка	Потвърдени през 2009 г.	Потвърдени преди 2009 г.	Общо
ФЕОГА/ЕФГЗ/ЕЗФРСР	6.3.	117	31	148
Кохезионна политика	6.3.	102	0	102
Други видове управление	6.3.	147	34	181
Общо събрани средства		366	65	431
Обща защита на бюджета на ЕС		1 116	727	1 843

6.2. ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ ПРИ СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ

При споделено управление финансовите корекции имат три основни стъпки:

1.	Сумата е все още в процес на окончателно определяне чрез правни и състезателни процедури („в ход“ — вж. бележка 6.4 по-долу);

2.	Сумата е установена и окончателно определена („определена“ чрез решение на Комисията или „потвърдена“: договорена с държавите-членки при споделено управление); и

Сумата е реално събрана или чрез получаване на средствата от държавата-членка (корекция, за която е взето решение), или чрез приспадане (оттегляне/събиране) от държавата членка от бъдеща декларация за направени разходи („извършена“); за финансовите корекции, които все още не са извършени, вж. бележка 6.2.4.

6.2.1. Земеделие и развитие на селските райони

В рамките на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, които заеха мястото на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, приложимото законодателство предвижда, че финансовите корекции се извършват от Комисията чрез процедурата по уравняване на сметките.

Процедура по уравняване на сметките

Процедурата по уравняване на сметките се извършва от Комисията и включва годишно финансово уравняване на сметките на всяка разплащателна агенция и многогодишно уравняване с оглед на съответствието, обхващащо съответствието на разходите, декларирани от дадена държава-членка, с правилата на ЕС. В случая на ЕФГЗ всички тези суми са вписани в отчета за финансовия резултат на Комисията като приходи. При ЕЗФРСР сумите, събрани от самите държави-членки, както и сумите, произтичащи от годишното финансово уравняване на сметките, по правило могат да се използват повторно за програмата.

Финансово уравняване: Комисията приема решение за годишното уравняване на сметките, с което официално приема годишните отчети на разплащателните агенции въз основа на проверки на управлението и на удостоверенията и докладите на сертифициращите органи.

Уравняването с оглед на съответствието има за цел изключване от финансиране от ЕС на разходи, които не са извършени в съответствие с правилата на ЕС. Следователно уравняването с оглед на съответствието не е механизъм, чрез който нередовните плащания се събират директно от крайните бенефициери, а по-скоро силен стимул за държавите-членки да подобряват своите системи за управление и контрол и по този начин да предотвратяват или откриват и събират нередовните плащания за крайни бенефициери. Освен това корекция с оглед на съответствието не освобождава държавата-членка от отговорността ѝ да предприема мерки във връзка с откритите нередности. Уравняването с оглед на съответствието не следва годишен цикъл, тъй като обхваща разходите, извършени през повече от една финансова година.

Финансово уравняване на извършените плащания, които не спазват регулаторните срокове: Спазването на фиксираните срокове за плащанията от държавите-членки за бенефициерите се контролира систематично три пъти годишно в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 883/2006. При неспазване на сроковете Комисията прави намаления, прилагайки известно снизхождение за специалните случаи и извънредните обстоятелства, както и пропорционалност. Тези финансови корекции се третират като „отрицателни плащания“ и се отчитат в отчета за финансовия резултат като намаление на разходите.

6.2.2. Финансови корекции в областта на земеделието и развитието на селските райони за 2009 г.

Общо финансови корекции, за които е взето решение през 2009 г. за земеделието и развитието на селските райони

млн. EUR
	2009 г.	2008 г.
Процедура по уравняване на сметките:
Финансово уравняване и неспазени срокове за плащане	103	58
Уравняване с оглед на съответствието	359	859
Общо	462	917

Горепосочените суми се отнасят до ЕФГЗ, тъй като за ЕЗФРСР имаше финансови корекции в размер на приблизително само 0,4 милиона EUR за 2009 г. Тези суми са включени в отчета за финансовия резултат. За разпределението на горепосочените суми по държави-членки вж. приложение 1.

Намалението на уравняването с оглед на съответствието между 2008 и 2009 г. се дължеше на неизпълнени решения за уравняване с оглед на съответствието в края на 2008 г. за суми на обща стойност 368 милиона EUR.

Финансови корекции, извършени през 2009 г., за земеделието и развитието на селските райони

млн. EUR
	Изпълнение за 2009 г.
Процедура по уравняване на сметките
Финансово уравняване и неспазени срокове за плащане	103
Уравняване с оглед на съответствието	600
Общо	703

За разпределението на горепосочените суми по държави-членки вж. приложение 2.

6.2.3. Кохезионна политика

Приложимото за кохезионната политика законодателство предвижда, че действията за извършване на финансови корекции се предприемат както от държавите-членки, така и от Комисията:

—

Държавите-членки могат да извършват финансовите корекции по два начина: Те или:

—	незабавно оттеглят съответните разходи от програмата чрез приспадането им от следващата декларация за направени разходи, предоставена на Комисията, като по този начин незабавно освобождават средствата на ЕС за използване за други операции; или

—

оставят за момента разходите в програмата, изчаквайки резултата от процедурата по събиране на недължимо платените суми от бенефициерите. Събирането се извършва или чрез възстановяване на съответните суми от бенефициера, или чрез прихващане на сумите, които подлежат на възстановяване, от следващите плащания, дължими на същия бенефициер. Вж. 6.5 за подробности относно тези събирания.

—

Държавите-членки са длъжни да предоставят на Комисията данни за финансовите корекции под формата както на сумите, оттеглени от съфинансиране, така и на събраните суми. Двете групи от данни се различават и се допълват взаимно, тъй като само разходите, които са оттеглени, без да се чака резултатът от процедурата по събирането, се включват в оттеглените суми, и само разходите, които не са оттеглени веднага, но са оставени в декларираните разходи, докато бъдат събрани, се включват в събраните суми, когато събирането бъде извършено. Държавите-членки не са длъжни да посочват отделно корекциите в резултат на действията на ЕС и корекциите в резултат на собствените си одити. Това изискване във връзка с докладването бе въведено само за програмите за периода 2007—2013 г.

—

Финансовите корекции вследствие на одитите и проверките от страна на ЕС се извършват, както следва:

—

Когато държавата-членка се съгласи да извърши корекция в резултат на проверка или одит, извършени от ЕС, тя може да оттегли вече декларирания нередовен разход от следващата декларация за направени разходи (която е кумулативна за всяка програма или за всеки отделен проект по Кохезионния фонд) и да използва повторно освободените средства на ЕС за други допустими разходи по съответната програма, но които не са свързани с операцията или операциите обект на корекцията.

—

Комисията изготвя нареждания за събиране на вземания, за да извърши финансови корекции, в следните случаи:

—	след официални решения за финансови корекции;

—	при приключването на програма; и

—	след приключването на програма, след извършено от държавите-членки събиране на дължимите суми от бенефициерите.

В тези случаи нарежданията за събиране на вземания имат отражение върху отчетите на Комисията.

—	Комисията не изготвя нареждане за събиране на вземания в другите случаи на финансови корекции, а именно, когато държавите-членки приемат и извършат финансовата корекция. В тези случаи информацията не се въвежда в счетоводната система на Комисията.

6.2.4. Финансови корекции в рамките на кохезионната политика през 2009 г.

Следва да се отбележи, че таблицата по-долу не включва резултатите от проверките на държавите-членки на разходите по структурните дейности.

Финансови корекции, потвърдени през 2009 г.

млн. EUR
	ЕФРР	КФ	ЕСФ	ФИОР	ФЕОГА Ориентиране	Общо
Финансови корекции за периода 1994—99 г.:
Извършени	87	10	21	41	4	163
Все още неизвършени	358	0	0	0	0	358
Междинна сума за периода 1994—99 г.	445	10	21	41	4	521
Финансови корекции за периода 2000—2006 г.:
Извършени	82	63	141	2	25	313
Все още неизвършени	1 534	13	18	3	9	1 577
Междинна сума за периода 2000—2006 г.	1 616	76	159	5	34	1 890
Общо финансови корекции за 2009 г.	2 061	86	180	46	38	2 411
Общо финансови корекции за 2008 г.	949	92	522	19	5	1 587
N.B.: Включени в цифрите, потвърдени през 2009 г., са финансовите корекции, за които е взето решение/потвърдени през 2008 г. и които не са съобщени по-рано, възлизащи на 90 милиона EUR.

Увеличението на сумите, потвърдени между 2009 и 2008 г. за ЕФРР, се дължи на активните действия, осъществени в рамките на плана за действие за засилване на надзорните функции на Комисията при споделено управление на структурните дейности (COM(2010) 52), и на приемането на значителна финансова корекция за Испания през ноември 2009 г.

Намалението на потвърдените суми във връзка с ЕСФ през 2009 г. в сравнение със сумите, съобщени за 2008 г., се дължи на изпълнението на гореупоменатия план за действие на Комисията през 2008 г., целящ ускоряване на процедурите за вземане на решения относно финансовите корекции в ход, което впоследствие доведе до намаляване на броя на корекциите, които трябва да бъдат извършени през 2009 г. Следва да се отбележи, че от финансовите корекции в размер на 522 милиона EUR, потвърдени през 2008 г., изпълнението на финансови корекции за ЕСФ възлиза на 518 милиона EUR за тази година.

Цифрите, представени в предходните таблици, са установени на базата на текущо начисляване, което означава, че въпреки че някои от тези суми вече са усвоени през 2009 г. (709 милиона EUR за всички фондове), оставащите средства ще бъдат усвоени през следващите години.

Потвърдени финансови корекции — кумулативни цифри

млн. EUR
	Период 2000—2006 г.	Период 1994—1999 г.	Общо
	31.12.2009 г.	31.12.2009 г.	31.12.2009 г.
Кохезионен фонд	233	273	506
ЕФРР	3 797	1 633	5 430
ЕСФ	1 130	392	1 522
ФИОР	7	97	104
ФЕОГА „Ориентиране“	36	121	157
Общо	5 203	2 516	7 719

За разпределението на горепосочените суми по държави-членки вж. приложение 3.

Финансови корекции, потвърдени към 31 декември 2009 г., но все още неизвършени към 31 декември 2009 г. (кумулативни цифри)

Събирането или финансовата корекция все още не е извършена, когато за нея е взето решение или е потвърдена, но сумата все още не е възстановена, приспадната или оттеглена.

млн. EUR
За извършване към 31.12.2009 г.	ЕФРР	КФ	ЕСФ	ФИОР	ФЕОГА Ориентиране	Общо
Финансови корекции за периода 1994—99 г.:	359	11	1	0	0	371
Финансови корекции за периода 2000—2006 г.:	1 904	23	22	3	9	1 961
Общо за извършване към 31.12.2009 г.	2 263	34	23	3	9	2 332

Малката сума, приложена във връзка с решенията от 2009 г., се отнася до ЕФРР.

Що се отнася до периода на програмиране 1994—1999 г., повечето от финансовите корекции, все още неизвършени през 2009 г., са решения за финансови корекции, приети през 4-тото тримесечие на 2009 г. Извършването ще бъде осъществено през първото тримесечие на 2010 г.

Що се отнася до периода на програмиране 2000—2006 г., когато държавата-членка се съгласи да направи корекция вследствие на проверка от ЕС, за да извърши финансова корекция, тя може да оттегли сумата нередовен разход в следващата декларация за направени разходи и да я замени с друг допустим разход по същата програма. Тъй като таванът за плащанията е достигнат за повечето програми по ЕФРР и проекти по Кохезионния фонд (2000—2006 г.), приспадането на недопустимите разходи ще бъде отразено само в документите по приключването (окончателно удостоверяване на разходите, декларация за приключването на дейността и окончателен доклад за изпълнението), които ще бъдат предоставени от държавата-членка през следващите месеци.

Финансови корекции, извършени през 2009 г. (потвърдени през 2009 г. и през предходни години)

млн. EUR
	ЕФРР	КФ	ЕСФ	ФИОР	ФЕОГА Ориентиране	Общо
Финансови корекции за периода 1994—99 г.:
Потвърдени през 2009 г.	87	10	21	40	5	163
Потвърдени през предходни години	131	0	0	6	0	137
Междинна сума за периода 1994—99 г.	218	10	21	46	5	300
Финансови корекции за периода 2000—2006 г.:
Потвърдени през 2009 г.	82	63	141	2	25	313
Потвърдени през предходни години	34	16	44	2	0	96
Междинна сума за периода 2000—2006 г.	116	79	185	4	25	409
Общо финансови корекции, извършени през 2009 г.	334	89	206	50	30	709

За разпределението на горепосочените суми по държави-членки вж. приложение 4.

6.3. СРЕДСТВА, СЪБРАНИ ОТ КОМИСИЯТА ИЛИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

Тази позиция се отнася до събирането на недължимо платени суми в резултат на грешки или нередности, открити или от Комисията, държавите-членки, Европейската сметна палата, или от ОЛАФ.

Събиране на средства, потвърдено през 2009 г.

млн. EUR

2009 г.

2008 г.

Споделено управление

Селско стопанство: ФЕОГА/ЕФГЗ

163

360

Кохезионна политика

102

Междинна сума

265

391

Други видове управление:

—	външни дейности

—	вътрешни политики

100

Междинна сума

181

Общо

446

463

Средства, събрани през 2009 г.

млн. EUR

Потвърдени през 2009 г.

Потвърдени преди 2009 г.

Общо

Споделено управление

Селско стопанство: ФЕОГА/ЕФГЗ

117

148

Кохезионна политика

102

Междинна сума

219

250

Други видове управление:

—	външни дейности

—	вътрешни политики

100

Междинна сума

147

181

Общо

366

431

6.3.1. Селско стопанство: събиране на суми, свързани с нередности, открити от държавите-членки

Държавите-членки са длъжни да откриват и събират сумите, загубени в резултат на нередности, следвайки националните си правила и процедури. За дейностите, финансирани по ЕФГЗ, ако успеят да съберат средства от бенефициерите, те предоставят събраните суми на Комисията и тези суми се вписват в отчета за финансовия резултат като приходи. За ЕЗФРСР подлежащите на събиране суми се приспадат от следващото искане за плащане и следователно съответната сума по ЕЗФРСР може да се използва отново за програмата. Ако държава-членка не продължи да работи за събирането на съответните суми или ако не проявява усърдие в действията си, Комисията може да реши да се намеси чрез процедурата по уравняване с оглед на съответствието и да наложи финансова корекция на съответната държава-членка.

Намалението на приходите от нередности се дължи главно на положителния ефект от по-ефективните системи за контрол в държавите-членки, включително на въздействието на процедурата по уравняване „50 %“ (член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета).

6.3.2. Кохезионна политика

Държавите-членки носят основната отговорност за предотвратяването, откриването и коригирането на нередностите и за събирането на недължимо платените суми заедно, при необходимост, с лихвите за закъснелите плащания. Размерите на събраните от държавите-членки суми не са включени в таблицата по-горе (вж. обяснението в точка 6.5). Размерът на събраните суми, включен в тази позиция, се отнася до събиранията, извършени директно от Комисията.

6.3.3. Други видове управление

Събиранията на суми по нередности, открити в рамките на други видове управление, се осъществяват чрез изготвянето на нареждане за събиране на вземания или чрез извършване на приспадане от следващо плащане. Когато от бенефициера е поискано да изпрати коригирана окончателна декларация за направени разходи, сумата по нередността не се въвежда непременно в счетоводната система на Комисията.

6.4. ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ В ХОД СЛЕД ПРОВЕРКИ ОТ СТРАНА НА ЕС

6.4.1. Селско стопанство

млн. EUR
	Финансови корекции в ход към 31.12.2008 г.	Нови финансови корекции в ход през 2009 г.	Финансови корекции, за които е взето решение през 2009 г.	Корекции на финансови корекции, за които е взето решение или които са в ход към 31.12.2008 г.	Финансови корекции в ход към 31.12.2009 г.
ФЕОГА	1 733	657	– 317	690	2 763

Комисията определя всяка година мерките и държавите-членки, които ще бъдат одитирани с оглед на съответствието, въз основа на годишен анализ на риска, извършван по отношение на всички селскостопански разходи. Процедурата по уравняване с оглед на съответствието отнема няколко години. До края на 2009 г. работата във връзка със съответствието по извършените преди 2003 г. разходи бе до голяма степен приключена. Одитите за годините от 2003-та до 2009-та са в ход.

В съответствие със своите счетоводни политики и общоприетите счетоводни принципи Комисията може да използва оценки за съставянето на годишните отчети. Такъв е случаят по отношение на размера на разходите, които има вероятност да бъдат изключени от финансирането от ЕС вследствие на такива бъдещи решения с оглед на съответствието. Тази оценка отчита най-надеждната налична информация. Тъй като корекциите по ЕФГЗ се определят за извършените през една финансова година разходи, следователно е възможно да се изчисли средният размер на корекциите за приключена финансова година и този процент да се екстраполира за по-скорошни финансови години, за които проверките са все още в ход. Надеждността на тази оценка се преценява въз основа на сравнение с размерите на „корекциите в ход“ за годините, за които тази информация е налична, и се проверява спрямо резултатите от одитите с оглед на съответствието, извършени през въпросната година. Освен това следва да се отбележи, че средната стойност на корекциите за приключена финансова година е сравнително стабилна, а именно между 1,1 % и 1,9 %.

Сумата от 2 763 милиона EUR е оценка на сумата, която ще бъде получена вследствие на бъдещи решения с оглед на съответствието за одитите, обхващащи разходите за годините от 2003-та до 2009-та. От тази сума 2,1 милиарда EUR са финансови корекции в ход, размерът на които е изчислен въз основа на текущи одити в ход (които се отнасят основно до разходни години 2003-та — 2007-ма).

Увеличението на горепосочената оценка се дължи на нарастването, в сравнение с предходни години, на средния процент на корекциите спрямо разходите — от 1,1 % на 1,5 %. Последните налични данни за „корекциите в ход“ за 2003-та, 2004-та, 2005-та, 2006-та и 2007-ма година потвърждават този процент и дори показват по-висок среден процент на корекциите от 1,5 %. На този етап е трудно да се предскажат финансовите последици от въвеждането на схемата за единно плащане (СЕП) през 2005 г. От една страна, може да се счита, че ще има по-малко корекции. От друга страна, фиксираните корекции по отношение на мерките по СЕП могат да окажат по-голямо отражение във финансово изражение. Тъй като сумите все още не са окончателни, те не са признати в счетоводния баланс.

6.4.2. Структурни дейности

млн. EUR
	Финансови корекции в ход към 31.12.2008 г.	Нови финансови корекции в ход през 2009 г.	Финансови корекции, потвърдени през 2009 г.	Корекции на финансови корекции, потвърдени или които са в ход към 31.12.2008 г.	Финансови корекции в ход към 31.12.2009 г.
Структурни фондове и Кохезионен фонд (програми за периодите 1994—1999 г. и 2000—2006 г.)
ЕФРР	1 771	89	–1 087	– 343	430
Кохезионен фонд	178	98	–80	–47	149
ЕСФ	630	2	–56	– 250	326
ФИОР	35	0	–33	0	2
ФЕОГА „Ориентиране“ + ЕЗФРСР	4	221	–38	4	191
Общо	2 618	410	–1 294	– 636	1 098

Горепосочената сума се основава на одитни констатации на Комисията и на одитни констатации на Сметната палата или ОЛАФ, по всички от които съответните ГД предприемат последващи действия чрез официални съдебни производства и продължаващи състезателни процедури със съответните държави-членки. Това е възможно най-точна оценка, като се вземе предвид положението на последващите одитите мерки и изготвянето на писма с окончателно становище (или писма с предсуспензивен характер) към 31 декември 2009 г. Тази сума ще подлежи на промяна след състезателната процедура за суспендиране и финансови корекции, съгласно която на държавите-членки се предоставя възможността да представят допълнителни доказателства в подкрепа на своите декларации за направени разходи.

6.5. ДЕЙНОСТИ ПО СЪБИРАНЕ И ПО ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ЗА СТРУКТУРНИТЕ ДЕЙНОСТИ ИЛИ ЗА КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА

В областта на кохезионната политика извършваните от държавите-членки корекции вследствие на собствените им одити или на одитите от страна на ЕС не се регистрират в счетоводната система на Комисията, тъй като държавите-членки могат да използват отново тези суми за други допустими разходи. Независимо от това от държавите-членки се изисква да предоставят на Комисията актуализирана информация за оттеглените суми, събраните суми и сумите, които предстои да бъдат събрани, по структурните фондове както за 2009 г., така и кумулативно за периодите 2000—2006 г. и 2007—2013 г., и за четирите фонда (ЕФРР, ЕСФ, ФЕОГА (секция „Ориентиране“) и ФИОР). При все това те не са длъжни да посочват отделно корекциите, произтичащи от работата на ЕС. Поради това финансовите корекции, които държавите-членки извършват, не се добавят към тези на Комисията.

Оттеглените суми и събраните суми през 2009 г. въз основа на данните, съобщени от държавите-членки в съответствие със задължението им по регламенти (ЕО) № 438/2001 и № 448/2001, възлизат съответно на 986 милиона EUR и 247 милиона EUR, което е общо 1 233 милиона EUR. Тези цифри вземат предвид резултатите от първия анализ на Комисията, който доведе до корекция на някои данни. Прегледът на място на данните на държавите-членки, извършен от Комисията през 2009 г. в девет държави-членки (10 държави-членки през 2008 г.), показа, че системите за записване и докладване на данни все още не са изцяло надеждни във всички държави-членки, въпреки че съществуват доказателства, че качеството се подобрява и че има известно подобрение в сравнение с предходните години. Освен това данните са непълни, особено що се отнася до данните за целия програмен период, тъй като някои от големите държави-членки все още не са съобщили корекциите, извършени през по-ранните години на периода. При все това, дори по отношение на изчерпателността, има известно подобрение в сравнение с предходните години и държавите-членки се съгласиха да предоставят пълна информация при приключването на периода.

За периода 2000—2006 г. съществува опасност от препокриване на цифрите, съобщени за финансовите корекции в резултат на работата на органите на ЕС (одити от Комисията и от Европейската сметна палата и разследвания от ОЛАФ), и цифрите, съобщени от държавите-членки, резултат от собствената им работа. Причината за това е, че голяма част от финансовите корекции в резултат на работата на органите на ЕС се приемат от държавите-членки и се извършват от тях без официално решение на Комисията чрез оттегляне на съответните разходи от декларациите им за направени разходи. Тъй като държавите-членки не са задължени да правят разграничение между корекциите, произтичащи от работата на органите на ЕС, и тези, произтичащи от техния собствен контрол и одити, степента на това препокриване, не може да бъде точно определена. Освен това реалното извършване от държавата-членка може да не бъде осъществено през същата година, през която държавата-членка приема финансовата корекция. Поради това възможното препокриване остава само приблизителна оценка. Сравнение за всяка държава-членка на цифрите на държавите-членки за 2009 г. и сумите на корекциите, произтичащи от работата на органите на ЕС, които държавите-членки са приели за същата година, сочи, че сумата, за която им препокриване, не може да надвишава 465 милиона EUR. За 2008 г. препокриването не може да превишава 600 милиона EUR.

През програмния период 2007—2013 г. Комисията внедри годишното докладване в своите информационнотехнологични системи. Това означава, че тя ще получава данни по електронен път директно от държавите-членки. Държавите-членки също са задължени от нормативните разпоредби за даден сектор да посочват отделно корекциите, произтичащи от работата на органите на ЕС, за да се избегне препокриване.

Бележка 6 — Приложение 1: Общо финансови корекции и събиране на дължими средства, за които е взето решение през 2009 г. за земеделието и развитието на селските райони

Разпределение по държави-членки

млн. EUR
Държава-членка	Финансово уравняване	Уравняване с оглед на съответствието	Декларирани нередности	Общо
Белгия	0	12	2	15
България	0	0	5	5
Чешката република	0	0	0	1
Дания	0	101	4	104
Германия	0	2	15	17
Естония	0	0	0	0
Ирландия	–2	3	2	4
Гърция	2	18	1	21
Испания	7	62	38	106
Франция	3	73	35	111
Италия	–3	5	13	15
Кипър	0	0	0	0
Латвия	0	0	0	0
Литва	0	2	1	4
Люксембург	0	0	0	0
Унгария	6	13	2	22
Малта	0	0	0	0
Нидерландия	1	30	5	36
Австрия	0	2	1	3
Полша	0	11	2	13
Португалия	0	9	8	18
Румъния	5	0	9	14
Словения	0	1	0	2
Словакия	0	0	1	1
Финландия	2	0	0	2
Швеция	0	0	2	2
Обединеното кралство	83	12	14	109
Общо решени	103	359	163	625
N.B.: Посочените по-горе цифри са закръглени в милиони евро, а сумите, показани с „0“, представляват реални цифри на стойност, по-малка от 500 000 EUR.

Бележка 6 — Приложение 2: Общо финансови корекции и събиране на дължими средства, извършени през 2009 г. за земеделието и развитието на селските райони

Разпределение по държави-членки

млн. EUR
Държава-членка	Финансово уравняване и неспазени срокове за плащане	Уравняване с оглед на съответствието	Нередности, декларирани от държавите-членки (възстановени на ЕС)	Общо
Белгия	0	12	2	14
България	0	—	1	1
Чешката република	0	—	0	0
Дания	0	101	4	105
Германия	0	1	16	18
Естония	0	0	0	0
Ирландия	–2	5	2	5
Гърция	2	189	5	196
Испания	7	23	30	59
Франция	3	46	34	82
Италия	–3	167	13	177
Кипър	—	0	0	1
Латвия	0	0	0	0
Литва	0	0	2	2
Люксембург	0	—	0	0
Унгария	6	—	3	9
Малта	—	—	0	0
Нидерландия	1	2	6	9
Австрия	0	—	1	1
Полша	0	—	2	2
Португалия	0	0	7	7
Румъния	5	—	7	12
Словения	0	1	0	2
Словакия	0	0	0	0
Финландия	2	0	1	2
Швеция	0	12	2	14
Обединеното кралство	83	41	9	133
Общо извършени	103	600	148	851
N.B.: Посочените по-горе цифри са закръглени в милиони евро, а сумите, показани с „0“, представляват реални цифри на стойност, по-малка от 500 000 EUR.

Бележка 6 — Приложение 3: Общо финансови корекции, потвърдени през 2009 г. за структурните дейности

Разпределение по държави-членки

млн. EUR
	Кумулативно за 2008 г.	Финансови корекции, потвърдени през 2009 г.						Кумулативно за 2009 г.
Държава-членка		ЕФРР	КФ	ЕСФ	ФИОР	ФЕОГА „Ориентиране“	Общо
1994-1999	1 995	445	10	21	41	4	521	2 516
Белгия	5	—	—	0	—	—	0	5
Дания	3	0	—	—	—	—	0	3
Германия	286	49	—	—	—	4	53	339
Ирландия	42	0	—	—	—	—	0	42
Гърция	526	—	—	—	—	0	0	526
Испания	244	250	5	17	32	0	304	548
Франция	83	0	—	0	—	—	1	84
Италия	442	63	—	—	—	—	63	505
Люксембург	1	0	—	4	—	—	4	5
Нидерландия	168	1	—	—	9	—	9	177
Австрия	2	0	—	—	—	0	0	2
Португалия	113	19	5	—	—	—	24	137
Финландия	1	—	—	0	—	0	0	1
Швеция	1	0	—	—	—	—	0	1
Обединеното кралство	77	54	—	—	—	—	54	131
INTERREG	1	9	—	—	—	—	9	10
2000-2006	3 313	1 616	76	159	5	34	1 890	5 203
Белгия	5	2	—	3	—	—	5	10
България	—	—	2	—	—	—	2	2
Чешката република	—	—	0	—	—	—	0	0
Дания	—	—	—	0	0	—	0	0
Германия	10	0	—	2	—	—	2	12
Естония	—	0	—	—	—	—	0	0
Ирландия	26	16	—	—	—	—	16	42
Гърция	867	37	2	14	—	—	53	920
Испания	1 246	1 200	22	24	3	8	1 257	2 503
Франция	249	3	—	9	0	—	12	261
Италия	608	135	—	80	2	—	217	825
Кипър	—	—	—	—	—	—	—	—
Латвия	3	1	—	0	—	—	1	4
Литва	1	—	1	—	—	—	1	2
Люксембург	—	—	—	2	—	—	2	2
Унгария	—	4	41	7	—	0	52	52
Малта	—	—	—	—	—	—	—	—
Нидерландия	1	0	—	—	—	1	1	2
Австрия	—	—	—	—	—	—	—	—
Полша	37	85	—	12	0	11	108	145
Португалия	95	31	0	0	—	—	31	126
Румъния	2	—	8	—	—	14	22	24
Словения	2	—	—	0	—	—	0	2
Словакия	1	38	—	—	—	—	38	39
Финландия	—	0	—	—	0	0	0	0
Швеция	11	—	—	0	—	—	0	11
Обединеното кралство	149	63	—	5	—	—	68	217
INTERREG	—	1	—	—	—	—	1	1
Общо потвърдени	5 308	2 061	86	180	46	38	2 411	7 719
N.B.: Посочените по-горе цифри са закръглени в милиони евро, а сумите, показани с „0“, представляват реални цифри на стойност, по-малка от 500 000 EUR.

Бележка 6 — Приложение 4: Общо финансови корекции, извършени през 2009 г.: структурни дейности

Разпределение по държави-членки

млн. EUR
	Решения, изпълнени през 2009 г.
Държава-членка	ЕФРР	КФ	ЕСФ	ФИОР	ФЕОГА „Ориентиране“	Общо
Период 1994—1999 г.	218	10	21	46	5	300
Белгия	—	—	0	—	—	0
Дания	2	—	—	—	—	2
Германия	109	—	—	0	4	113
Ирландия	0	—	—	0	—	1
Гърция	—	—	—	—	0	0
Испания	3	5	17	32	0	57
Франция	1	—	0	5	—	6
Италия	41	—	—	—	—	41
Люксембург	0	—	4	—	—	4
Нидерландия	7	—	—	9	—	16
Австрия	0	—	—	—	0	0
Португалия	1	5	—	—	—	6
Финландия	—	—	0	—	0	0
Швеция	0	—	—	—	—	0
Обединеното кралство	52	—	—	—	—	52
INTERREG	2	—	—	—	—	2
Период 2000—2006 г.	116	79	185	4	25	409
Белгия	—	—	3	—	—	3
България	—	3	—	—	—	3
Чешката република	—	0	—	—	—	0
Дания	—	—	—	—	—	—
Германия	—	—	—	—	—	—
Естония	—	0	—	—	—	0
Ирландия	—	—	—	—	—	—
Гърция	47	5	14	—	—	66
Испания	7	14	38	0	—	59
Франция	1	—	0	—	—	2
Италия	10	—	80	4	—	93
Кипър	—	—	—	—	—	—
Латвия	—	—	0	—	—	0
Литва	—	1	—	—	—	1
Люксембург	—	—	2	—	—	2
Унгария	—	40	1	—	0	41
Малта	—	—	—	—	—	—
Нидерландия	—	—	—	—	—	—
Австрия	—	—	—	—	—	—
Полша	42	—	42	—	11	95
Португалия	9	9	—	—	—	18
Румъния	—	6	—	—	14	20
Словения	—	—	—	—	—	—
Словакия	—	—	—	—	—	—
Финландия	—	—	—	—	0	0
Швеция	—	—	—	—	—	—
Обединеното кралство	—	—	5	—	—	5
INTERREG	0	—	—	—	—	0
Общо изпълнени	334	89	206	50	30	709
N.B.: Посочените по-горе цифри са закръглени в милиони евро, а сумите, показани с „0“, представляват реални цифри на стойност, по-малка от 500 000 EUR.

7. УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК

Следната оповестена информация във връзка с управлението на финансовия риск на Европейския съюз (ЕС) се отнася до:

—	касовите операции, които Европейската комисия извършва с цел изпълняване на бюджета на ЕС;

—	дейностите по отпускане и получаване на заеми, извършвани от Европейската комисия чрез макрофинансовата помощ (МФП), платежния баланс (ПБ) и дейностите по Евратом;

—	Гаранционния фонд за външни дейности; и

—	дейностите по отпускане и получаване на заеми, както и касовите дейности, извършвани от Европейския съюз чрез Европейската общност за въглища и стомана (в ликвидация).

7.1. ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

7.1.1. Касови операции

Правилата и принципите за управлението на касовите операции на Комисията са посочени в Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 (съгласно неговото изменение с Регламент № 2028/2004) и във Финансовия регламент (Регламент (ЕО) № 1605/2002, изменен с Регламент (ЕО) № 1995/2006) и правилата за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 2342/2002, изменен с Регламент (ЕО) № 478/2007).

В резултат на посочените по-горе регламенти се прилагат следните основни принципи:

—	Собствените ресурси се внасят от държавите-членки в сметки, открити за тази цел на името на Комисията към министерството на финансите или към посочения от всяка държава-членка орган. Комисията може да тегли от посочените по-горе сметки само за да покрие нуждите си от парични средства.

—	Собствените ресурси се плащат от държавите-членки в националната им валута, докато плащанията на Комисията са предимно в евро.

—	Не може по банковите сметки, открити на името на Комисията, да се теглят суми, надвишаващи наличните.

—	Наличностите по сметките във валути, различни от EUR, или се използват за плащания в същите тези валути, или периодично се конвертират в EUR.

Освен сметките за собствените ресурси Комисията открива и други банкови сметки към централните банки и търговските банки с цел извършване на плащания и получаване на приходи, различни от вноските на държавите-членки в бюджета.

Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.

Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касата и платежните операции с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различните области на дейност (напр.: извършването на плащанията и управлението на паричните средства, прогнозирането на паричните потоци, непрекъснатостта на дейността и т.н.) и спазването на насоките и на процедурите се проверява редовно. Освен това между ГД „Бюджет“ и ГД „Икономически и финансови въпроси“ се провеждат срещи за обсъждане на обмена на информация относно управлението на риска и най-добрите практики.

7.1.2. Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)

Операциите по отпускане и получаване на заеми, както и свързаното с тях управление на касата, се извършват от ЕС съгласно съответните решения на Съвета, ако са приложими, и вътрешни насоки. Изготвени са наръчници за писмени процедури, обхващащи конкретни области като получаването и отпускането на заеми и управлението на касата и които се използват от съответните оперативни отдели. Финансовият и оперативният риск се определят и оценяват, а съблюдаването на вътрешните насоки и процедури се проверява редовно. Като правило не се извършват дейности за компенсиране на промените в лихвените проценти или промените във валутите (дейности по хеджиране), тъй като операциите по отпускане на заеми се финансират чрез „бек-ту-бек“ операции по получаване на заеми, които следователно не генерират открити лихвени или валутни позиции.

7.1.3. Гаранционен фонд

Правилата и принципите за управлението на активите на Гаранционния фонд (вж. бележка 2.3.3) са изложени в Конвенцията между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 25 ноември 1994 г. и в последващите ѝ изменения от 17/23 септември 1996 г., 8 май 2002 г. и 25 февруари 2008 г. Гаранционният фонд работи само в EUR. Той инвестира изключително в тази валута, за да бъде избегнат всякакъв валутен риск. Управлението на активите се основава на традиционните правила за предпазливост, съблюдавани при финансовите дейности. То трябва да обръща специално внимание на намаляването на рисковете и на това да се гарантира, че управляваните активи могат да бъдат продадени или прехвърлени без значително забавяне, отчитайки обхванатите поети задължения.

7.1.4. ЕОВС в ликвидация

Европейската комисия управлява ликвидацията на пасивите и за ЕОВС в ликвидация не се предвижда отпускане на нови заеми или на съответно финансиране. Новите получени заеми на ЕОВС са ограничени до рефинансиране с цел намаляване на разходите за средства. Що се отнася до касовите операции, прилагат се принципите на предпазливо управление с оглед на ограничаване на финансовите рискове.

7.2. ПАЗАРЕН РИСК

Пазарният риск е рискът от колебание на справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансов инструмент поради промени в пазарните цени. Пазарният риск обхваща не само потенциала за загуба, но и потенциала за печалба. Той включва валутния риск, лихвения риск и други ценови рискове. ЕС не е изправен пред значителни други ценови рискове.

7.2.1. Валутен риск

Валутният риск е рискът, че операциите на ЕС или стойността на неговите инвестиции ще бъдат засегнати от промени в обменните курсове. Този риск възниква от промяната в цената на една валута спрямо друга.

7.2.1.1. Касови операции

Собствените ресурси, плащани от държавите-членки във валути, различни от EUR, се държат в сметките за собствени ресурси в съответствие с регламента за собствените ресурси. Те се конвертират в EUR, когато са необходими за обезпечаване на плащания. Процедурите, които се прилагат за управлението на тези средства, са посочени в гореупоменатия регламент. В ограничен брой случаи тези средства се използват директно за плащания, които трябва да се извършат в същите валути.

Комисията има в търговски банки редица сметки във валути на ЕС, различни от EUR, и в USD с цел извършване на плащания в същите тези валути. Тези сметки се захранват в зависимост от размера на плащанията, които трябва да се извършат. Техните нощни наличности се поддържат много ниски, за да се минимизира рискът във връзка с колебанията на обменните курсове на чуждестранните валути.

При получаване на различни постъпления (различни от собствените ресурси) във валути, различни от еврото, те или се прехвърлят в други сметки на Комисията в същите валути, ако са необходими за обезпечаване на плащания, или се конвертират в евро и прехвърлят в сметки в евро. Сметките за авансови средства във валути, различни от еврото, се захранват в зависимост от очакваните краткосрочни платежни нужди в същите валути. Наличностите по тези сметки се поддържат в рамките на съответните тавани.

Тъй като всички условно платени глоби се плащат в евро, няма валутен риск.

7.2.1.2. Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)

Повечето финансови активи и пасиви са в евро, поради което в тези случаи за ЕС няма валутен риск. При все това чрез финансовия инструмент Евратом ЕС отпуска заеми в USD, финансирани от получени заеми с равностойна сума в USD (операция от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back)). Към датата на счетоводния баланс за ЕС няма валутен риск по отношение на Евратом.

7.2.1.3. Гаранционен фонд

Финансовите активи са в евро, поради което няма валутен риск.

7.2.1.4. ЕОВС в ликвидация

ЕОВС в ликвидация има малка нетна валутна експозиция, еквивалентна на 2,2 милиона EUR, възникваща от жилищни кредити, еквивалентни на 1,5 милиона EUR, и от наличности по текущи сметки, еквивалентни на 0,7 милиона EUR.

7.2.2. Лихвен риск

Лихвеният риск е възможността да намалее стойността на ценна книга, особено на облигация, в резултат на повишение на лихвените проценти. Като цяло по-високите лихвени проценти водят до по-ниски цени на облигациите с фиксиран лихвен процент, и обратно.

7.2.2.1. Касови операции

Касата на Комисията не взема средства назаем. Поради това тя не е изложена на лихвен риск. Тя обаче печели лихва върху наличностите, които държи в различните си банкови сметки. Поради това Комисията е въвела мерки, с които да се гарантира, че лихвата, която се начислява редовно в нейна полза, отразява пазарните лихвени проценти, както и тяхното евентуално колебание. Сметките, открити към министерствата на финансите на държавите-членки или в националните централни банки за постъпленията от собствени ресурси, не носят лихва и по тях не се начисляват такси. За всички други сметки в националните централни банки заплащането зависи от специфичните условия, които предлага всяка банка; лихвите, които се прилагат, се менят и коригират спрямо пазарните колебания.

Върху нощните наличности в сметки в търговски банки лихва се начислява всеки ден. Тази лихва се основава на променливи пазарни лихвени проценти, за които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). За повечето сметки изчисляването на лихвения процент е свързано с маргиналния лихвен процент на ЕЦБ за основните ѝ операции по рефинансиране, и се коригира така, че да отразява всички колебания на този лихвен процент. За някои други сметки изчисляването на лихвения процент е свързано с определяния всеки ден среднопретеглен лихвен процент за депозити в евро. Поради това не съществува риск Комисията да печели лихви при лихвени проценти, които са по-ниски от пазарните.

7.2.2.2. Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)

Получени и отпуснати заеми при променлива лихва

Поради естеството на своите дейности по получаване и отпускане на заеми ЕС има значителни лихвоносни активи и пасиви. Получените заеми по МФП и по Евратом, отпуснати при променливи лихвени проценти, излагат ЕС на лихвен риск. При все това лихвените рискове, възникващи от получените заеми, се компенсират от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия („бек-ту-бек“). Към датата на счетоводния баланс ЕС има отпуснати заеми (изразени в номинални стойности) с променливи лихвени проценти в размер на 0,96 милиарда EUR (2008 г.: 1,05 милиарда EUR), като на всеки 6 месеца се извършва преоценка.

Получени и отпуснати заеми при фиксирана лихва

ЕС има също заеми, отпуснати в рамките на МФП и по Евратом, при фиксирани лихвени проценти в размер на 110 милиона EUR през 2009 г. (2008 г.: 85 милиона EUR) и с краен падеж между една и пет години (25 милиона EUR) и над пет години (85 милиона EUR).

По-съществено е, че ЕС има шест отпуснати заема по свързания с ПБ финансов инструмент с фиксирани лихвени проценти в размер на общо 9,2 милиарда EUR за 2009 г. (2008 г.: 2 милиарда EUR) и с краен падеж между една и пет години (5 милиарда EUR) и над пет години (4,2 милиарда EUR).

7.2.2.3. Гаранционен фонд

Debt securities within the Guarantee Fund issued at variable interest rates are subject to the volatility effects of these rates, whereas debt securities at fixed rates have a risk with regard to their fair value. Облигациите с фиксиран лихвен процент представляват приблизително 97 % от инвестиционния портфейл към датата на счетоводния баланс (2008 г.: 96 %).

7.2.2.4. ЕОВС в ликвидация

Поради естеството на дейностите си ЕОВС в ликвидация е изложена на лихвен риск. Лихвените рискове, възникващи от получените заеми, като цяло се компенсират от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия. Що се отнася до операциите по управление на активи, облигациите с фиксиран лихвен процент представляват приблизително 97 % от портфейла с ценни книжа към датата на счетоводния баланс (2008 г.: 97 %).

7.3. КРЕДИТЕН РИСК

Кредитният риск е рискът от загуба поради неплащане от страна на длъжник/заемополучател на заем или друга кредитна линия (било то главницата или лихвата (купона) или и двете) или поради друго неизпълнение от негова страна на договорно задължение. Събитията, с които се нарушават поети задължения, включват закъсняване с плащането на вноските, преструктуриране на вноските на заемополучателя и банкрут.

7.3.1. Касови операции

В съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета за собствените ресурси по-голямата част от касовите ресурси на Комисията се държат в сметките, открити от държавите-членки за плащане на техните вноски (собствени ресурси). Всички такива сметки са към министерствата на финансите на държавите-членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-ниския кредитен риск (или риск на контрагента) за Комисията, тъй като експозицията, принадлежи на държавите-членки.

За частта от касовите ресурси на Комисията, които се държат в търговски банки с цел обезпечаване на плащанията, захранването на тези сметки се извършва съгласно принципа „точно навреме“ и се управлява от системата за управление на касата. Във всяка сметка се държат минимални наличности, пропорционални на средния размер на ежедневните плащания, извършвани от нея. Вследствие на това сумите, които се държат нощем в тези сметки, остават постоянно малки (като цяло средно между 50 милиона EUR и 150 милиона EUR, разпределени в над 30 сметки) и по този начин рискът, на който е изложена Комисията, се ограничава. Тези суми следва да се разглеждат с оглед на цялостните парични наличности, които се колебаят между 1 милиард EUR и 35 милиарда EUR, и на общия размер на извършените през 2009 г. плащания, който възлиза на 130 милиарда EUR.

Освен това за подбора на търговски банки се прилагат специални насоки с цел допълнително минимизиране на кредитния риск, на който е изложена Комисията:

—	Всички търговски банки се подбират чрез покана за участие в търг. Минималният краткосрочен кредитен рейтинг за допускане до тръжната процедура е Moody’s P-1 или негов еквивалент (S&P A-1 или Fitch F1). При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да се изисква по-ниско равнище.

—	За търговските банки, избрани специално за внасянето на условно платените глоби, като правило се изисква и минимален дългосрочен рейтинг S&P AA или еквивалентен на него и се прилагат специални мерки, в случай че рейтингът на банки от тази група бъде понижен.

—

В хода на 2009 г. службите на Комисията, които управляват касата, въведоха алтернативна система за управлението на условно платените глоби с конкретната цел да се намали рискът в тази област. По силата на Решение на Комисията C(2009) 4264 глобите, наложени от 1 януари 2010 г. нататък, ще се управляват съгласно новата система и вече няма да се внасят в търговски банки.

—

Сметките за авансови средства се държат в местни банки, подбрани чрез опростена тръжна процедура. Изискванията във връзка с рейтинга зависят от местната ситуация и могат да се различават значително между различните държави. За да се ограничи излагането на риск, наличностите по тези сметки са възможно най-малки (като се отчитат оперативните нужди); те се захранват редовно, а прилаганите тавани се преразглеждат ежегодно.

—	Кредитните рейтинги на търговските банки, в които Комисията има сметки, се разглеждат поне веднъж месечно или по-често, ако и когато това е необходимо. В контекста на финансовата криза бяха приети по-интензивни мерки за мониторинг, които бяха прилагани през цялата 2009 г.

7.3.2. Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)

Излагането на кредитен риск се управлява първо чрез получаване на държавни гаранции в случая на Евратом, след това чрез Гаранционния фонд (МФП и Евратом) и накрая чрез бюджета на ЕС (ПБ и, в случай че другите мерки се окажат недостатъчни, МФП и Евратом). Законодателството в областта на собствените ресурси в сила през 2009 г. определи тавана за ресурса от БНД на 1,24 % от БНД на държавите-членки и през 2009 г. реално за покриване на бюджетните кредити за плащания бяха използвани 1,01 %. Това означава, че към 31 декември 2009 г. имаше наличен марж от 0,23 % за покриване на тази гаранция. Следва да се отбележи, че от 2010 г. нататък таванът пада на 1,23 %. Гаранционният фонд за външни дейности беше създаден през 1994 г., за да покрива рисковете от просрочване на получени заеми, финансиращи заеми за страни извън Европейския съюз. Във всеки случай излагането на кредитен риск се смекчава от възможността за прибягване до бюджета на ЕС, в случай че длъжник не е в състояние да възстанови сумите, които дължи, в пълен размер. С оглед на тази цел ЕС има право да поиска от всички държави-членки да осигурят спазване на правното задължения на ЕС към неговите заемодатели.

Основните получатели на тези заеми са Унгария, Латвия и Румъния. Тези страни представляват приблизително съответно 54 %, 21 % и 18 % от общия обем на отпуснатите заеми. Що се отнася до касовите операции, трябва да се прилагат насоките за избиране на контрагенти. В съответствие с това оперативното звено ще може да работи само с банките, които отговарят на нужните условия и които имат достатъчни ограничения спрямо контрагентите.

7.3.3. Гаранционен фонд

В съответствие със споразумението между ЕС и ЕИБ за управлението на Гаранционния фонд всички междубанкови инвестиции трябва да имат минимален кредитен рейтинг P-1 на Moody’s или еквивалентен на него. Към 31 декември 2009 г. всички инвестиции (153 милиона EUR) бяха извършени с такива контрагенти (2008 г.: 183 милиона EUR). Към 31 декември 2009 г. фондът е инвестирал в четири краткосрочни финансови инструмента, а всички такива инвестиции (37 милиона EUR) са направени с контрагенти с минимален рейтинг P-1 на Moody’s или еквивалентен на него. Всички ценни книжа, държани в портфейла, обявен за продажба, са в съответствие с насоките за управление.

7.3.4. ЕОВС в ликвидация

Излагането на кредитен риск се управлява чрез редовен анализ на способността на кредитополучателите да изпълняват задълженията си по изплащане на лихвата и главницата. Излагането на кредитен риск се управлява също чрез получаването на обезпечение, както и на държавни, корпоративни и лични гаранции. 52 % от общия размер на неизплатените отпуснати заеми са покрити с гаранции от държава-членка или еквивалентни на нея органи (напр. публични институции). 36 % от неизплатените отпуснати заеми са предоставени на банки или са гарантирани от банки. Що се отнася до касовите операции, трябва да се прилагат насоките за избиране на контрагенти. Оперативното звено може само да работи с банките, които отговарят на нужните условия и които имат достатъчни ограничения спрямо контрагентите.

7.4. ЛИКВИДЕН РИСК

Ликвидният риск е рискът, произтичащ от трудното продаване на даден актив — например рискът, че дадена ценна книга или актив не могат да се продадат достатъчно бързо на пазара, за да се предотврати загуба или изпълни задължение.

7.4.1. Касови операции

Принципите на бюджета на ЕС гарантират, че общите парични наличности за годината са винаги достатъчни за извършването на всички плащания. Всъщност общият размер на вноските на държавите-членки е равен на размера на бюджетните кредити за плащания за бюджетната година. Вноските на държавите-членки обаче се получават под формата на дванадесет месечни вноски през цялата година, докато плащанията се характеризират с известна сезонност.

За да се гарантира, че касовите ресурси винаги са достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат извършени през даден месец, са въведени процедури за редовно прогнозиране на паричните средства, а собствените ресурси могат при необходимост да бъдат изискани предварително от държавите-членки, при определени условия.

Освен това в контекста на ежедневните касови операции на Комисията автоматизирани инструменти за управление на паричните средства ежедневно гарантират, че във всяка от банковите сметки на Комисията има достатъчни парични наличности.

7.4.2. Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)

Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). За МФП и Евратом Гаранционният фонд служи за резерв за ликвидност (или „спасителна мрежа“) в случай на неизпълнение на задължение за плащане и на просрочени плащания на заемополучатели. За ПБ Регламент (ЕО) № 431/2009 на Съвета предвижда процедура, предоставяща достатъчно време за мобилизиране на средства чрез бюджета на ЕС.

7.4.3. Гаранционен фонд

Фондът се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Фондът трябва да поддържа поне 100 милиона EUR в портфейл със срок < 12 месеца, който трябва да бъде инвестиран в парични инструменти. Към 31 декември 2009 г. тези инвестиции възлизат на 190 милиона EUR. Освен това поне 20 % от номиналната стойност на фонда трябва да се състои от парични инструменти, облигации с фиксиран лихвен процент с оставащ срок от не повече от една година и облигации с плаващ лихвен процент. Към 31 декември 2009 г. това съотношение е 27 %.

7.4.4. ЕОВС в ликвидация

Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). За управлението на активите и пасивите на ЕОВС в ликвидация Комисията управлява нуждите от ликвидност, основавайки се на прогнози за отпускането на суми, получени чрез консултации с отговорните служби на Комисията.

7.5. ЕЛЕМЕНТИ, ОПОВЕСТЕНИ ПО СПРАВЕДЛИВА СТОЙНОСТ

7.5.1. Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)

Първоначално положение:

Следва да се отбележи, че гореупоменатите отпуснати заеми първоначално се признават по номинална стойност в съответствие със счетоводно правило 11 на ЕС. Ако вместо това беше приложен счетоводен стандарт МСС 39 за частния сектор, отпуснатите заеми щяха да бъдат признати по справедлива стойност. Разликата между двете счетоводни третирания само на заемите по ПБ към датата на отпускането им е показана в следната таблица:

млн. EUR
	Счетоводно правило 11 на ЕС (номинална стойност)	МСС 39 (справедлива стойност)	Разлика в счетоводните третирания
Оценка на заемите във връзка с ПБ в момента на предоставяне през 2009 г.	7 200	6 649	551
Оценка на заемите във връзка с ПБ в момента на предоставяне през 2008 г.	2 000	1 767	233

Причините за прилагане на счетоводното третиране съгласно счетоводно правило 11 на ЕС са:

—	Има компенсиращи ефекти между отпуснатите и получените заеми поради техния реципрочен характер („бек-ту-бек“). Поради това ефективната лихва за отпуснатия заем е равна на ефективната лихва за свързаните с него получени заеми.

—

Първоначалната разлика отразява алтернативния разход, който би бил получен чрез алтернативна инвестиция на капиталовия пазар. Тъй като ЕС не може да инвестира средства на капиталовите пазари, тази „възможност“ по отношение на алтернативния разход не е приложима и затова не отразява справедливо същността на операциите.

—	Първоначалната разлика, показана по-горе, се компенсира от приходите от лихви през следващите години.

Настоящо положение към 31.12.2009 г.:

Очакваната справедлива стойност се определя, както следва:

—	За отпуснатите заеми: с помощта на модел на дисконтираните парични потоци, като се прилагат специфични за дадената държава криви на доходността, подходящи за оставащия период от време до падежа.

—	За получените заеми се използва модел на дисконтираните парични потоци, като се прилагат криви на доходността AAA, подходящи за оставащия период от време до падежа.

—	Предполага се, че отпуснатите заеми с променлив лихвен процент се доближават до номиналната си стойност, тъй като преоценяването по пазарни лихвени проценти се извършва на всеки 6 месеца.

Следната таблица показва очакваната справедлива стойност в края на годината на отпуснатите заеми с фиксиран лихвен процент по МФП, ПБ и Евратом по начин, който позволява да бъде съпоставяна със съответната счетоводна стойност в счетоводния баланс:

млн. EUR
	Отпуснати заеми 31.12.2009 г.	Отпуснати заеми 31.12.2008 г.	Получени заеми 31.12.2009 г.	Получени заеми 31.12.2008 г.
Справедлива стойност	8 785	1 863	9 626	2 118
Счетоводна стойност	9 416	2 091	9 416	2 091
Разлика	(631)	(228)	210	27

Към датата на счетоводния баланс ПБ представлява 98,8 % от тези отпуснати и получени заеми. Таблицата по-горе отразява факта, че справедливата стойност на получените заеми е по-висока от номиналната стойност, тъй като ЕС има кредитен рейтинг ААА и пазарните лихвени проценти понастоящем са по-високи от лихвените проценти, при които ЕС е получил заеми. Тъй като Унгария, Латвия и Румъния, които са основните получатели на тези заеми, имат рейтинги, по-ниски от ААА, независимо от това че понастоящем пазарните лихвени проценти са по-високи от лихвените проценти, които начислява ЕС, справедливата стойност на отпуснатите заеми е по-ниска от номиналната стойност.

7.5.2. ЕОВС в ликвидация

Очакваната справедлива стойност на отпуснатите и получените заеми се определя чрез модел на дисконтираните парични потоци. Според този модел очакваните бъдещи парични потоци се дисконтират, като се прилагат криви на доходността AAA, подходящи за оставащия период от време до падежа. Предполага се, че очакваната справедлива стойност на отпуснатите заеми с променливи лихвени проценти се доближава до отчетната им стойност, тъй като преоценяването по пазарни лихвени проценти се извършва на всеки 3 или 6 месеца. Очакваната справедлива стойност на отпуснатите и получените заеми с фиксирани лихвени проценти не можа да бъде получена и оповестена, тъй като нужните данни за изчисляването на тези стойности не бяха налични.

Ценните книжа, обявени за продажба, са представени по справедлива стойност, която е пазарната цена плюс начислените лихви. Няма финансови инструменти, оценени по справедлива стойност чрез техника за оценяване, която не е подкрепена от пазарни цени или ставки, които могат да бъдат наблюдавани. Смята се, че номиналната стойност минус провизията за обезценка на търговските вземания и номиналната стойност на търговските задължения се доближават до справедливите си стойности. Справедливата стойност на парите и паричните еквиваленти, включително на текущите сметки и краткосрочните депозити (за по-малко от три месеца), е тяхната отчетна стойност.

8. ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА

8.1. СВЪРЗАНИ ЛИЦА

Свързаните лица на ЕС са неговите консолидирани субекти и ключовият управленски персонал на тези субекти (вж. по-долу). Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕС и тъй като случаят е такъв, не са необходими специални изисквания от гледна точка на оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС. Списък на консолидираните субекти е даден в бележка 10.

8.2. ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ

За целите на представянето на информация за операциите на свързани лица във връзка с ключовото ръководство на Европейския съюз, тук тези лица са показани в пет категории:

Категория 1: председателят на Европейския съвет, председателят на Комисията и председателят на Съда

Категория 2: заместник-председателят на Комисията и върховен представител на Европейския съюз за външните работи и политиката на сигурност и другите заместник-председатели на Комисията

Категория 3: генералният секретар на Съвета, членовете на Комисията, съдиите и генералните адвокати на Съда, председателят и членовете на Общия съд, председателят и членовете на Съда на публичната служба на Европейския съюз, Омбудсманът и Европейският надзорен орган по защита на данните

Категория 4: председателят и членовете на Сметната палата

Категория 5: най-висшестоящите служители в институциите и агенциите

По-долу е дадено обобщение на техните финансови права — допълнителна информация може да бъде намерена в Официален вестник на Европейския съюз (L 187 от 8.8.1967 г., последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 202/2005 от 18.1.2005 г. (L 33, 5.2.2005 г.), и L 268 от 20.10.1977 г., последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1293/2004 на Съвета от 30.4.2004 г. (L 243, 15.7.2004 г.)). Друга информация е предоставена и в Правилника за длъжностните лица, публикуван на уебсайта Europa и който е официалният документ, описващ правата и задълженията на всички длъжностни лица на ЕС. Служителите на ключова ръководна длъжност не са получавали никакви заеми при преференциални условия от ЕС.

Финансови права на служителите на ключова ръководна длъжност

EUR
Финансово право (на служител)	Категория 1	Категория 2	Категория 3	Категория 4	Категория 5
Основна заплата (на месец)	24 874,61	22 531,36 – 23 432,62	18 025,08 – 20 278,22	19 467,10 – 20 728,85	11 461,32 – 18 025,09
Квартирна надбавка/Надбавка за експатриране	15 %	15 %	15 %	15 %	16 %
Семейни надбавки:
Домакинство (% от заплатата)	2 % + 167,31	2 % + 167,31	2 % + 167,31	2 % + 167,31	2 % + 167,31
Дете на издръжка	365,60	365,60	365,60	365,60	365,60
Предучилищно образование	89,31	89,31	89,31	89,31	89,31
Образование или	248,06	248,06	248,06	248,06	248,06
образование извън местоработата	496,12	496,12	496,12	496,12	496,12
Надбавка за председателстващи съдии	N/A	N/A	500 - 810,74	N/A	N/A
Надбавка за представяне	1 418,07	0 - 911,38	500 - 607,71	N/A	N/A
Годишни пътни разноски	N/A	N/A	N/A	N/A	Да
Трансфери към държава-членка:
Надбавка за образование (6)	Да	Да	Да	Да	Да
% от заплатата (6)	5 %	5 %	5 %	5 %	5 %
% от заплатата без кк	максимум 25 %	максимум 25 %	максимум 25 %	максимум 25 %	максимум 25 %
Представителни разходи	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	N/A	N/A
При встъпване в длъжност:
Разходи за настаняване	49 749,22	45 062,72 – 46 865,24	36 050,16 – 40 556,44	38 934,20 – 41 457,70	възстановяват се
Семейни пътни разноски	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се
Разходи за преместване	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се
При напускане на длъжността:
Разходи за пренастаняване	24 874,61	22 531,36 – 23 432,62	18 025,08 – 20 278,22	19 467,10 – 20 728,85	възстановяват се
Семейни пътни разноски	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се
Разходи за преместване	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се
Преход (% от заплатата) (7)	40 % - 65 %	40 % - 65 %	40 % - 65 %	40 % - 65 %	N/A
Здравно осигуряване	покриват се	покриват се	покриват се	покриват се	незадължително
Пенсия (% от заплатата, преди облагане с данък)	максимум 70 %	максимум 70 %	максимум 70 %	максимум 70 %	максимум 70 %
Удръжки:
Общностен данък	8 % - 45 %	8 % - 45 %	8 % - 45 %	8 % - 45 %	8 % - 45 %
Здравно осигуряване (% от заплатата)	1,8 %	1,8 %	1,8 %	1,8 %	1,8 %
Специален налог върху заплатата	4,64 %	4,64 %	4,64 %	4,64 %	4,64 %
Удръжка за пенсия	N/A	N/A	N/A	N/A	11,3 %
Брой лица към 31.12.2009 г.	3	7	91	27	81

9. СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Към датата на приемане на настоящите отчети, освен предоставената по-долу информация, нямаше други съществени въпроси, към които трябваше да бъде привлечено вниманието на счетоводителя на Комисията или които му бяха съобщени, нуждаещи се от отделно оповестяване в този раздел. Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха изготвени, като бе използвана последната налична информация и това е отразено в представената информация.

Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)

На 11 май 2010 г. Съветът прие европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) с цел запазване на финансовата стабилност в Европа (Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета). Механизмът се основава на член 122, параграф 2 от Договора и предоставя възможността да се оказва финансова помощ на държава-членка, изпитваща затруднения или сериозно застрашена от големи затруднения, причинени от извънредни събития извън нейния контрол. Помощта може да бъде под формата на заем или кредитна линия, гарантирани от бюджета на ЕС. При задействане Комисията взема средства назаем от капиталовите пазари или от финансови институции от името на ЕС и след това предоставя назаем тези средства на държавата-членка получател. Заключенията на Съвета по икономическите и финансовите въпроси ограничават механизма до 60 милиарда EUR. ЕМФС е създаден в допълнение към съществуващия механизъм във връзка с платежния баланс, който осигурява финансова помощ на държавите-членки, които не са част от еврозоната.

Следва да се отбележи, че въпреки че не оказва влияние нито на отчетите на ЕС, нито на бюджета на ЕС, сходен пакет за финансова помощ — Европейският механизъм за финансова стабилност (ЕМФСт), също бе създаден от държавите-членки от еврозоната и други участващи държави-членки. Тази потенциална помощ за държавите-членки от еврозоната се предоставя посредством носител със специална цел (НСЦ), а участващите държави-членки предоставят гаранции на стойност до 440 милиарда EUR за този НСЦ. Срокът на действие на механизма изтича през месец юни 2013 г.

На последно място, но отново без да се засягат отчетите или бюджетът на ЕС, освен горепосоченото, в горепосочените дейности ще участва и Международният валутен фонд (МВФ) и благодарение на това се очаква да бъдат осигурени още 250 милиарда EUR евентуална помощ.

10. КОНСОЛИДИРАНИ СУБЕКТИ

А. КОНТРОЛИРАНИ СУБЕКТИ

1. Институции и консултативни органи

Комитет на регионите

Съвет на Европейския съюз

Съд на Европейския съюз

Европейска комисия

Европейска сметна палата

Европейски надзорен орган по защита на данните

Европейски икономически и социален комитет

Европейски омбудсман

Европейски парламент

2. Агенции на ЕС

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа

Европейска агенция за авиационна безопасност

Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията

Европейски център за развитие на професионалното обучение

Европейска агенция за околната среда

Европейски орган за безопасност на храните

Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд

Европейска агенция по морска безопасност

Европейска агенция по лекарствата

Европейска агенция по химикали

Термоядрен синтез за енергия (европейско съвместно предприятие за ITER и развитие на термоядрената енергетика)

Евроюст (8)

Агенция на Европейския съюз за основните права

Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност

Европейска фондация за обучение

Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз

Център за преводи за органите на Европейския съюз

Европейски надзорен орган на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Европейска железопътна агенция

Служба на Общността за сортовете растения

Агенция на Общността за контрол в рибарството

Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите

Европейски полицейски колеж (ЕПК) (8)

Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации

Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура

Изпълнителна агенция на Европейския съвет за научни изследвания (9)

Изпълнителна агенция за здравеопазване и въпроси, свързани с потребителите

Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа

Изпълнителна агенция за научни изследвания (9)

3. Други контролирани субекти

Европейска общност за въглища и стомана (в ликвидация)

Б. АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Европейски инвестиционен фонд

Съвместно предприятие „Чисто небе“ (9)

Съвместно предприятие ARTEMIS (9)

В. СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ITER Международна организация по термоядрена енергия

Съвместно предприятие SESAR

Съвместно предприятие „Галилео“ в ликвидация

Съвместно предприятие ИИЛ (9)

11. НЕКОНСОЛИДИРАНИ СУБЕКТИ

Въпреки че ЕС управлява активите на споменатите по-долу субекти, последните не отговарят на изискванията, за да бъдат консолидирани, и затова не са включени в отчетите на Европейския съюз.

11.1. ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ (ЕФР)

Европейският фонд за развитие (ЕФР) е основният инструмент за предоставяне на помощ от страна на Европейския съюз за сътрудничество за развитие на страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и на Отвъдморските страни и територии (OCT). Договорът от Рим от 1957 г. предвиди неговото създаване с цел предоставяне на техническа и финансова помощ, първоначално ограничена до африканските държави, с които някои държави-членки имаха исторически връзки.

ЕФР не се финансира от бюджета на Европейския съюз, а от преки вноски от държавите-членки, които се договарят с преговори на междуправителствено равнище. Комисията и ЕИБ управляват ресурсите на ЕФР. Всеки ЕФР обикновено се учредява за период от около пет години. От сключването на първата конвенция за партньорство през 1964 г. циклите на програмиране на ЕФР като цяло следват циклите на споразумението/конвенцията за партньорство.

Дейността на ЕФР се урежда от негов собствен финансов регламент (ОВ L 78, 19.3.2008 г.), който предвижда представянето на финансови отчети на фонда, отделно от тези на ЕС. Годишните отчети и управлението на ресурсите на ЕФР подлежат на външен контрол от Сметната палата и Парламента. За информационни цели по-долу са поместени счетоводният баланс и отчетът за финансовия резултат на 8-ия, 9-ия и 10-ия ЕФР:

Счетоводен баланс — 8-и, 9-и и 10-и ефр

млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ	196	269
ТЕКУЩИ АКТИВИ	1 389	957
Общо активи	1 585	1 226
ТЕКУЩИ ПАСИВИ	(860)	(709)
Общо пасиви	(860)	(709)
НЕТНИ АКТИВИ	725	517
ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ
Поискан капитал на фонда	20 381	17 079
Други резерви	2 252	2 252
Финансов резултат, пренесен от предходни години	(18 814)	(15 784)
Финансов резултат за годината	(3 094)	(3 030)
Нетни активи	725	517

Отчет за финансовия резултат — 8-и, 9-и и 10-и ефр

млн. EUR
	2009 г.	2008 г.
ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ	49	23
ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(3 192)	(3 066)
ДЕФИЦИТ ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ	(3 143)	(3 043)
ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ	49	13
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	(3 094)	(3 030)

11.2. ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА СХЕМА

Здравноосигурителната схема е схемата, която предоставя здравно осигуряване на персонала на различните органи на Европейския съюз. Средствата на схемата са нейна собственост и не се контролират от Европейския съюз, въпреки че финансовите ѝ активи се управляват от Комисията. Схемата се финансира с вноски от нейните членове (персонала) и от работодателите (институциите/агенциите/органите). Излишъците остават в схемата.

Схемата се състои от четири отделни субекта — основната схема, обхващаща персонала на институциите и агенциите на Европейския съюз, и три по-малки схеми, обхващащи персонала на Европейския университет във Флоренция, на Европейските училища и персонала, работещ извън ЕС, като персонала в делегациите на ЕС. Общите активи на схемата към 31 декември 2009 г. възлизат на 297 милиона EUR (2008 г.: 288 милиона EUR).

11.3. ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЗА УЧАСТНИЦИТЕ (ГФУ)

Някои суми по предварителното финансиране, платени по 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП), успешно се покриват от Гаранционен фонд за участниците (ГФУ). Това е инструмент от взаимна полза, създаден с цел покриване на финансовите рискове за ЕС и участниците през изпълнението на непреките дейности по 7РП, като неговият капитал и лихви осигуряват сигурност по отношение на изпълнението. Всички участници в непреки дейности под формата на безвъзмездни средства участват с 5 % в общата вноска на ЕС в капитала на ГФУ за срока на дейността. Като такива участниците са собственици на ГФУ, а ЕС (представляван от Комисията) действа само като тяхно изпълнително лице. Към 31 декември 2009 г. ГФУ има активи на обща стойност 580 милиона EUR (2008 г.: 283 милиона EUR). Средствата на ГФУ са негова собственост и не се контролират от Европейския съюз, независимо от това че финансовите му активи се управляват от Комисията.

ЧАСТ II

КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

СЪДЪРЖАНИЕ

A.	Консолидирани отчети за изпълнението на бюджета

1.	Бюджетен резултат

2.	Съпоставка на бюджетните с реалните суми

Приходи:

3.	Консолидирано обобщение на изпълнението на бюджетните приходи

Разходи:

4.	Разбивка и промени в бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по функции от финансовата рамка

5.	Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения по функции от финансовата рамка

6.	Изпълнение на бюджетните кредити за плащания по функции от финансовата рамка

7.	Движение на неизпълнените поети задължения по функции от финансовата рамка

8.	Разбивка на неизпълнените поети задължения по години на възникване по функции от финансовата рамка

9.	Разбивка и промени в бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по области на политиката

10.	Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения по области на политиката

11.	Изпълнение на бюджетните кредити за плащания по области на политиката

12.	Движение на неизпълнените поети задължения по области на политиката

13.	Разбивка на неизпълнените поети задължения по години на възникване по области на политиката

Институции:

14.	Консолидирано обобщение на изпълнението на бюджетните приходи по институции

15.	Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по институции

Агенции:

16.	Приходи на агенциите: бюджетни прогнози, вземания и получени суми

17.	Бюджетни кредити за поети задължения и за плащания по агенции

18.	Бюджетен резултат, включително агенциите

Б.	Обяснителни бележки към консолидираните отчети за изпълнението на бюджета:

1.	Бюджетни принципи, структури и кредити

2.	Обяснение на отчетите за изпълнението на бюджета

РАЗДЕЛ A: РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА (10)

РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

1: Бюджетен резултат за 2009 г.

млн. EUR
	Общо 2009 г.	Общо 2008 г.
Приходи за финансовата година	117 626	121 584
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година	(116 579)	(115 550)
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1	(1 759)	(3 914)
Анулиране на неусвоени бюджетни кредити за плащания, пренесени от година N-1	2 791	188
Курсови разлики за годината	185	(498)
Бюджетен резултат (11)	2 264	1 810

Бюджетният излишък за Европейския съюз се връща на държавите-членки през следващата година чрез приспадането му от сумите, дължими от тях за тази година.

2. Съпоставка на бюджетните с реалните суми

приходи

млн. EUR

Дял

Първоначален бюджет

Окончателен бюджет

Установени вземания

Приходи

Разлика Окончателна сума-реална сума

Приходи като % от бюджета

Неизплатени суми

5 = 2 – 4

6 = 4/2

7 = 3 – 4

1.	Собствени ресурси

114 736

110 238

110 462

110 373

– 135

100,12 %

3.	Излишъци, салда и корекции

410

330

80,56 %

4.	Приходи от лица, работещи към институциите и към други органи на Общността

1 120

1 033

1 025

91,59 %

5.	Приходи от административната дейност на институциите

436

335

– 250

394,05 %

101

6.	Вноски и възстановени средства във връзка с общностни споразумения и програми

368

4 834

4 559

–4 191

1 238,97 %

275

7.	Лихви върху закъснели плащания и глоби

123

757

12 774

933

– 176

123,25 %

11 841

8.	Операции по получаване и отпускане на заеми

–4

—

9.	Разни приходи

–8

114,11 %

Общо

116 096

113 035

130 032

117 626

–4 590

104,06 %

12 407

Разходи — по функции от финансовата рамка

млн. EUR

Функция от финансовата рамка

Първоначален бюджет

Окончателен бюджет (12)

Извършени плащания

Разлика Окончателна сума-реална сума

Пренесени бюджетни кредити

Бюджетни кредити, които губят сила

4 = 2 – 3

5 = 3/2

7 = 2 – 3 – 6

1.	Устойчив растеж

46 000

47 520

44 684

2 837

94,03 %

2 381

456

2.	Опазване и управление на природните ресурси

52 566

57 107

55 877

1 230

97,85 %

986

244

3.	Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие

1 296

2 174

1 993

181

91,66 %

106

4.	ЕС — фактор от световно значение

8 324

8 804

7 983

821

90,67 %

220

601

5.	Администрация

7 701

8 754

7 615

1 139

86,99 %

857

281

6.	Компенсации

209

100,00 %

Общо

116 096

124 569

118 361

6 208

95,02 %

4 519

1 688

Разходи — по области на политиката

млн. EUR

Област на политиката

Първоначален бюджет

Окончателен бюджет (13)

Извършени плащания

Разлика Окончателна сума-реална сума

Пренесени бюджетни кредити

Бюджетни кредити, които губят сила

4 = 2 – 3

5 = 3/2

7 = 2 – 3 – 6

01	Икономически и финансови въпроси

487

345

327

94,82 %

02	Предприятия

601

705

558

147

79,21 %

03	Конкуренция

107

88,32 %

04	Заетост и социални въпроси

11 203

9 929

8 906

1 023

89,70 %

755

268

05	Земеделие и развитие на селските райони

51 478

56 413

55 209

1 204

97,87 %

954

249

06	Енергетика и транспорт

2 481

2 480

2 253

227

90,84 %

177

07	Околна среда

496

409

356

87,17 %

08	Научни изследвания

4 960

5 644

4 826

818

85,50 %

789

09	Информационно общество и медии

1 356

1 552

1 375

177

88,58 %

173

10	Преки изследвания

366

735

411

324

55,87 %

314

11	Рибарство и морско дело

927

715

592

122

82,87 %

103

12	Вътрешен пазар

86,89 %

13	Регионална политика

24 570

26 793

26 740

99,80 %

14	Данъчно облагане и митнически съюз

106

131

120

91,54 %

15	Образование и култура

1 363

1 654

1 495

159

90,38 %

153

16	Комуникация

211

229

204

89,22 %

17	Здравеопазване и защита на потребителите

582

632

526

106

83,25 %

18	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

678

830

744

89,64 %

19	Външни отношения

3 579

3 805

3 673

131

96,55 %

Търговия

88,09 %

21	Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)

1 680

1 872

1 698

174

90,68 %

138

22	Разширяване

1 661

1 437

1 308

128

91,08 %

110

23	Хуманитарна помощ

797

859

800

93,13 %

24	Борба с измамите

88,65 %

25	Координиране на политиките на Комисията и правни съвети

188

212

185

87,27 %

26	Администрация на Комисията

986

1 226

1 034

192

84,34 %

164

Бюджет

278

285

271

95,19 %

Одит

90,05 %

29	Статистика

101

138

120

87,27 %

30	Пенсии и свързаните с тях разходи

1 160

1 136

1 117

98,36 %

31	Езикови служби

389

479

422

87,91 %

Резерви

244

229

0,00 %

229

90	Други институции

2 848

3 334

2 771

563

83,12 %

392

171

Общо

116 096

124 569

118 361

6 208

95,02 %

4 519

1 688

3. Обобщение на изпълнението на бюджетните приходи за 2009 г.

млн. EUR

Дял

Бюджетни кредити от приходи

Установени вземания

Приходи

Приходи като % от бюджета

Неизплатени суми

Първоначални

Окончателни

Текуща година

Пренесени

Общо

От вземания за текущата година

От пренесени вземания

Общо

1.	Собствени ресурси

114 736

110 238

109 103

1 358

110 462

109 098

1 275

110 373

100,12 %

3.	Излишъци, салда и корекции

410

330

80,56 %

4.	Приходи от лица, работещи към институциите и към други органи на Общността

1 120

1 026

1 033

1 020

1 025

91,59 %

5.	Приходи от административните операции на институциите

345

436

309

335

394,05 %

101

6.	Вноски и възстановени средства във връзка с общностни споразумения и програми

368

4 430

404

4 834

4 277

282

4 559

1 238,97 %

275

7.	Лихви върху закъснели плащания и глоби

123

757

2 836

9 938

12 774

193

740

933

123,25 %

11 841

8.	Операции по получаване и отпускане на заеми

9.	Разни приходи

114,11 %

Общо

116 096

113 035

118 175

11 857

130 032

115 274

2 351

117 626

104,06 %

12 407

Подробно дял 1: Собствени ресурси

Глава

Бюджетни кредити от приходи

Установени вземания

Приходи

Приходи като % от бюджета

Неизплатени суми

Първоначални

Окончателни

Текуща година

Пренесени

Общо

От вземания за текущата година

От пренесени вземания

Общо

10.	Селскостопански мита

1 404

– 350

350

– 350

350

—

11.	Налози върху захарта

147

139

104

132

104

132

94,40 %

12.

Мита

17 656

14 441

13 505

980

14 485

13 499

897

14 397

99,69 %

13.

ДДС

19 616

13 668

13 743

100,54 %

14.

БНД

75 914

81 989

82 413

100,52 %

15.	Корекция на бюджетни дисбаланси

– 315

—

16.	Намаление на вноските на база БНД на Нидерландия и Швеция

—

Общо

114 736

110 238

109 103

1 358

110 462

109 098

1 275

110 373

100,12 %

Подробно дял 3: Излишъци, салда и корекции

Глава

Бюджетни кредити от приходи

Установени вземания

Приходи

Приходи като % от бюджета

Неизплатени суми

Първоначални

Окончателни

Текуща година

Пренесени

Общо

От вземания за текущата година

От пренесени вземания

Общо

30.	Излишък от предходната година

1 796

100,00 %

31.	Салда по ДДС

– 954

– 946

99,17 %

32.	Салда по БНД

– 432

– 431

99,70 %

34.	Корекция за неучастие в политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи

—

35.	Корекция за Обединеното кралство — корекции

–6

—

37.	Корекция по силата на Решение 2007/436/ЕО за собствените ресурси

–89

—

Общо

410

330

80,56 %

4. Разбивка и промени в бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по функции от финансовата рамка

млн. EUR

Бюджетни кредити за поети задължения

Бюджетни кредити за плащания

Функция от финансовата рамка

Одобрени бюджетни кредити

Изменения (трансфери и коригиращ бюджет)

Пренесени

Целеви приходи

Общо допълнителни суми

Общо разрешени суми

Одобрени бюджетни кредити

Изменения (трансфери и коригиращ бюджет)

Пренесени

Целеви приходи

Общо допълнителни суми

Общо разрешени суми

5 = 3 + 4

6 = 1 + 2 + 5

11 = 9 + 10

12 = 7 + 8 + 11

1	Устойчив растеж

60 196

2 003

1 705

1 724

63 923

46 000

– 795

176

2 139

2 315

47 520

2	Опазване и управление на природните ресурси

56 121

585

6 011

6 012

62 718

52 566

–2 290

829

6 002

6 831

57 107

3	Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие

1 515

617

113

196

2 328

1 296

725

131

153

2 174

4	ЕС — фактор от световно значение

8 104

271

339

610

8 714

8 324

– 224

378

326

704

8 804

5	Администрация

7 701

– 100

416

424

8 025

7 701

– 101

725

429

1 154

8 754

6	Компенсации

209

Общо

133 846

3 105

381

8 585

8 966

145 917

116 096

–2 686

2 132

9 026

11 158

124 569

5. Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения по функции от финансовата рамка

млн. EUR

Функция от финансовата рамка

Разрешени бюджетни кредити за поети задължения

Поети задължения

Appropriations carried over to 2010

Appropriations lapsing

От бюджетните кредити за годината

От пренасяния

От целеви приходи

Общо

Целеви приходи

Пренасяния с решение

Общо

От бюджетните кредити за годината

От пренасяния

Целеви приходи (ЕАСТ)

Общо

5 = 2 + 3 + 4

6 = 5/1

9 = 7 + 8

10=9/1

14 = 11 + 12 + 13

15 = 14/1

1	Устойчив растеж

63 923

61 630

796

62 444

97,69 %

908

972

1,52 %

505

507

0,79 %

2	Опазване и управление на природните ресурси

62 718

56 413

5 072

61 484

98,03 %

940

253

1 193

1,90 %

0,07 %

3	Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие

2 328

2 118

2 264

97,27 %

2,15 %

0,59 %

4	ЕС — фактор от световно значение

8 714

8 038

271

173

8 481

97,34 %

166

1,91 %

0,76 %

5	Администрация

8 025

7 398

255

7 662

95,48 %

161

172

2,14 %

191

2,38 %

6	Компенсации

209

100,00 %

0,00 %

Общо

145 917

135 806

381

6 358

142 545

97,69 %

2 225

328

2 553

1,75 %

817

819

0,56 %

6. Изпълнение на бюджетните кредити за плащания по функции от финансовата рамка

млн. EUR

Функция от финансовата рамка

Разрешени бюджетни кредити за плащания

Извършени плащания

Бюджетни кредити, пренесени за 2010 г.

Бюджетни кредити, които губят сила

От бюджетните кредити за годината

От пренасяния

От целеви приходи

Общо

Автоматични пренасяния

Пренасяния с решение

Целеви приходи

Общо

От бюджетните кредити за годината

От пренасяния

Целеви приходи (ЕАСТ)

Общо

5 = 2 + 3 + 4

6 = 5/1

10 = 7 + 8 + 9

11 = 10/1

15 = 12 + 13 + 14

16 = 15/1

1	Устойчив растеж

47 520

43 866

133

684

44 684

94,03 %

129

808

1 443

2 381

5,01 %

401

456

0,96 %

2	Опазване и управление на природните ресурси

57 107

50 026

773

5 078

55 877

97,85 %

924

986

1,73 %

188

244

0,43 %

3	Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие

2 174

1 915

1 993

91,66 %

3,46 %

106

4,88 %

4	ЕС — фактор от световно значение

8 804

7 564

224

195

7 983

90,67 %

131

220

2,50 %

447

154

601

6,83 %

5	Администрация

8 754

6 745

637

233

86,99 %

651

196

857

9,79 %

193

281

3,21 %

6	Компенсации

209

100,00 %

0,00 %

Общо

124 569

110 325

1 782

6 253

118 361

95,02 %

877

882

2 760

4 519

3,63 %

1 326

350

1 688

1,36 %

7. Движение на неизпълнените поети задължения по функции от финансовата рамка

млн. EUR

Неизпълнени поети задължения в края на предходната година

Поети задължения за годината

Функция от финансовата рамка

Задължения, пренесени от предходни години

Отменени задължения/Преоценки/Анулирания

Плащания

Неизпълнени поети задължения към края на годината

Задължения, поети през годината

Плащания

Анулиране на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени

Неизпълнени поети задължения към края на годината

Общо неизпълнени поети задължения към края на годината

1	Устойчив растеж

119 797

– 647

–39 892

79 259

62 444

–4 792

–10

57 642

136 901

2	Опазване и управление на природните ресурси

14 123

– 189

–7 370

6 564

61 484

–48 507

–0

12 977

19 541

3	Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие

1 535

– 144

– 560

830

2 264

–1 433

832

1 662

4	ЕС — фактор от световно значение

18 840

– 876

–5 455

12 509

8 481

–2 528

–1

5 953

18 462

5	Администрация

750

–90

– 646

7 662

–6 970

–1

692

706

6	Компенсации

209

– 209

Общо

155 045

–1 946

–53 923

99 177

142 545

–64 438

–12

78 095

177 272

8. Разбивка на неизпълнените поети задължения по години на възникване на задължението по функции от финансовата рамка

млн. EUR

Функция от финансовата рамка

< 2003 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

Общо

1	Устойчив растеж

626

624

1 268

2 814

18 348

11 584

43 995

57 642

136 901

2	Опазване и управление на природните ресурси

1 912

167

4 264

12 977

19 541

3	Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие

257

373

832

1 662

4	ЕС — фактор от световно значение

991

431

711

1 020

2 632

2 455

4 270

5 953

18 462

5	Администрация

692

706

Общо

1 709

1 093

2 042

3 977

22 978

14 463

52 915

78 095

177 272

9. Разбивка и промени в бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по области на политиката

млн. EUR

Област на политиката

Бюджетни кредити за поети задължения

Бюджетни кредити за плащания

Одобрени бюджетни кредити

Изменения (трансфер/коригиращ бюджет)

Пренесени

Целеви приходи

Общо допълнителни суми

Общо разрешени суми

Одобрени бюджетни кредити

Изменения (трансфер/коригиращ бюджет)

Пренесени

Целеви приходи

Общо допълнителни суми

Общо разрешени суми

5 = 3 + 4

6 = 1 + 2 + 5

11 = 9 + 10

12 = 7 + 8 + 11

01	Икономически и финансови въпроси

442

–17

445

487

– 179

345

02	Предприятия

663

–2

757

601

–22

105

125

705

03	Конкуренция

–0

107

04	Заетост и социални въпроси

11 188

11 255

11 203

–1 305

9 929

05	Земеделие и развитие на селските райони

54 682

586

5 993

61 260

51 478

–2 030

972

5 993

6 964

56 413

06	Енергетика и транспорт

2 740

1 998

120

121

4 859

2 481

– 171

150

171

2 480

07	Околна среда

483

–23

488

496

– 126

409

08	Научни изследвания

4 665

654

5 388

4 960

– 411

1 049

1 095

5 644

09	Информационно общество и медии

1 512

–71

168

1 609

1 356

–71

252

267

1 552

10	Преки изследвания

371

424

795

366

–5

337

374

735

11	Рибарство и морско дело

1 014

–35

985

927

– 222

715

12	Вътрешен пазар

–0

13	Регионална политика

37 901

629

38 560

24 570

2 027

192

195

26 793

14	Данъчно облагане и митнически съюз

131

–1

134

106

131

15	Образование и култура

1 401

–2

292

1 691

1 363

–38

312

328

1 654

16	Комуникация

214

–0

217

211

–3

229

17	Здравеопазване и защита на потребителите

624

695

582

–1

632

18	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

924

107

1 032

678

110

830

19	Външни отношения

4 072

–12

107

4 168

3 579

134

3 805

Търговия

–2

21	Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)

1 894

265

178

443

2 430

1 680

–21

180

213

1 872

22	Разширяване

1 081

1 132

1 661

– 296

1 437

23	Хуманитарна помощ

797

110

915

797

859

24	Борба с измамите

25	Координиране на политиките на Комисията и правни съвети

188

–2

194

188

–2

212

26	Администрация на Комисията

981

1 093

986

126

101

227

1 226

Бюджет

278

–9

274

278

–9

285

Одит

–0

29	Статистика

133

–1

143

101

138

30	Пенсии и свързаните с тях разходи

1 160

–24

1 136

1 160

–24

1 136

31	Езикови служби

389

–10

456

389

–10

101

479

Резерви

744

– 241

503

244

–15

229

90	Други институции

2 848

–43

156

164

2 970

2 848

–43

361

167

528

3 334

Общо

133 846

3 105

381

8 585

8 966

145 917

116 096

–2 686

2 132

9 026

11 158

124 569

10. Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения по области на политиката

млн. EUR

Област на политиката

Разрешени бюджетни кредити за поети задължения

Поети задължения

Бюджетни кредити, пренесени за 2010 г.

Бюджетни кредити, които губят сила

От бюдж. кредити за годината

От пренасяния

Целеви приходи

Общо

Целеви приходи

Пренасяния с решение

Общо

От бюдж. кредити за годината

От пренасяния

Целеви приходи (ЕАСТ)

Общо

5 = 2 + 3 + 4

6 = 5/1

9 = 7 + 8

10 = 9/1

= 11 + 12 + 13

15 = 14/1

01	Икономически и финансови въпроси

445

421

440

98,90 %

0,35 %

0,76 %

02	Предприятия

757

657

698

92,12 %

7,32 %

0,56 %

03	Конкуренция

97,29 %

1,96 %

0,75 %

04	Заетост и социални въпроси

11 255

11 186

11 196

99,47 %

0,41 %

0,12 %

05	Земеделие и развитие на селските райони

61 260

54 989

5 065

60 054

98,03 %

928

252

1 180

1,93 %

0,04 %

06	Енергетика и транспорт

4 859

4 727

4 803

98,86 %

0,91 %

0,24 %

07	Околна среда

488

451

460

94,25 %

3,83 %

1,92 %

08	Научни изследвания

5 388

4 732

352

5 084

94,35 %

301

5,59 %

0,06 %

09	Информационно общество и медии

1 609

1 440

115

1 556

96,68 %

3,25 %

0,07 %

10	Преки изследвания

795

365

433

54,39 %

357

361

45,37 %

0,24 %

11	Рибарство и морско дело

985

974

976

99,07 %

0,45 %

0,48 %

12	Вътрешен пазар

96,60 %

1,62 %

1,78 %

13	Регионална политика

38 560

38 495

38 523

99,90 %

0,06 %

0,04 %

14	Данъчно облагане и митнически съюз

134

125

126

94,45 %

1,22 %

4,33 %

15	Образование и култура

1 691

1 397

169

1 566

92,61 %

123

124

7,30 %

0,08 %

16	Комуникация

217

212

214

98,32 %

0,64 %

1,04 %

17	Здравеопазване и защита на потребителите

695

665

675

97,17 %

1,59 %

1,24 %

18	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

1 032

916

1 008

97,67 %

1,42 %

0,91 %

19	Външни отношения

4 168

4 052

4 105

98,51 %

1,29 %

0,20 %

Търговия

96,18 %

1,63 %

2,20 %

21	Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)

2 430

1 982

265

2 325

95,68 %

100

4,11 %

0,21 %

22	Разширяване

1 132

1 079

1 120

98,96 %

0,91 %

0,12 %

23	Хуманитарна помощ

915

906

913

99,79 %

0,11 %

0,10 %

24	Борба с измамите

98,64 %

0,00 %

1,36 %

25	Координиране на политиките на Комисията и правни съвети

194

183

187

96,65 %

1,97 %

1,38 %

26	Администрация на Комисията

1 093

985

1 048

95,92 %

3,34 %

0,74 %

Бюджет

274

268

272

99,07 %

0,74 %

0,19 %

Одит

96,77 %

1,93 %

1,30 %

29	Статистика

143

129

133

92,73 %

4,94 %

2,33 %

30	Пенсии и свързаните с тях разходи

1 136

1 117

98,36 %

0,00 %

1,64 %

31	Езикови служби

456

375

424

93,01 %

6,25 %

0,74 %

Резерви

503

0,00 %

503

100,00 %

90	Други институции

2 970

2 659

100

2 767

93,16 %

2,22 %

137

4,62 %

Общо

145 917

135 806

381

6 358

142 545

97,69 %

2 225

328

2 553

1,75 %

817

819

0,56 %

11. Изпълнение на бюджетните кредити за плащания по области на политиката

млн. EUR

Област на политиката

Разрешени бюджетни кредити за плащания

Извършени плащания

Бюджетни кредити, пренесени за 2010 г.

Бюджетни кредити, които губят сила

От бюдж. кредити за годината

От пренасяния

Целеви приходи

Общо

Автоматични пренасяния

Пренасяния с решение

Целеви приходи

Общо

От бюдж. кредити за годината

От пренасяния

Целеви приходи (ЕАСТ)

Общо

5 = 2 + 3 + 4

6 = 5/1

10 = 7 + 8 + 9

11 = 10/1

15 = 12 + 13 + 14

16 = 15/1

01	Икономически и финансови въпроси

345

300

327

94,82 %

4,10 %

1,08 %

02	Предприятия

705

514

558

79,21 %

12,57 %

8,22 %

03	Конкуренция

107

88,32 %

9,40 %

2,28 %

04	Заетост и социални въпроси

9 929

8 886

8 906

89,70 %

732

755

7,60 %

263

268

2,70 %

05	Земеделие и развитие на селските райони

56 413

49 365

780

5 064

55 209

97,87 %

929

954

1,69 %

192

249

0,44 %

06	Енергетика и транспорт

2 480

2 177

2 253

90,84 %

177

7,12 %

2,04 %

07	Околна среда

409

328

356

87,17 %

7,40 %

5,44 %

08	Научни изследвания

5 644

4 490

300

4 826

85,50 %

745

789

13,97 %

0,53 %

09	Информационно общество и медии

1 552

1 268

1 375

88,58 %

158

173

11,13 %

0,30 %

10	Преки изследвания

735

321

411

55,87 %

280

314

42,73 %

1,40 %

11	Рибарство и морско дело

715

588

592

82,87 %

2,69 %

102

103

14,45 %

12	Вътрешен пазар

86,89 %

9,47 %

3,64 %

13	Регионална политика

26 793

26 564

174

26 740

99,80 %

0,06 %

0,14 %

14	Данъчно облагане и митнически съюз

131

111

120

91,54 %

6,53 %

1,92 %

15	Образование и култура

1 654

1 310

171

1 495

90,38 %

140

153

9,27 %

0,35 %

16	Комуникация

229

189

204

89,22 %

7,17 %

3,61 %

17	Здравеопазване и защита на потребителите

632

484

526

83,25 %

5,58 %

11,16 %

18	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

830

718

744

89,64 %

1,89 %

8,47 %

19	Външни отношения

3 805

3 576

3 673

96,55 %

1,90 %

1,54 %

Търговия

88,09 %

8,56 %

3,35 %

21	Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)

1 872

1 588

1 698

90,68 %

138

7,37 %

1,95 %

22	Разширяване

1 437

1 250

1 308

91,08 %

1,25 %

106

110

7,67 %

23	Хуманитарна помощ

859

788

800

93,13 %

5,42 %

1,45 %

24	Борба с измамите

88,65 %

8,51 %

2,84 %

25	Координиране на политиките на Комисията и правни съвети

212

167

185

87,27 %

9,32 %

3,42 %

26	Администрация на Комисията

1 226

875

108

1 034

84,34 %

113

164

13,35 %

2,30 %

Бюджет

285

259

271

95,19 %

4,29 %

0,52 %

Одит

90,05 %

7,43 %

2,52 %

29	Статистика

138

107

120

87,27 %

10,63 %

2,09 %

30	Пенсии и свързаните с тях разходи

1 136

1 117

98,36 %

0,00 %

1,64 %

31	Езикови служби

479

354

422

87,91 %

11,02 %

1,07 %

Резерви

229

0,00 %

229

100,00 %

90	Други институции

3 334

2 344

327

100

2 771

83,12 %

315

392

11,75 %

137

171

5,13 %

Общо

124 569

110 325

1 782

6 253

118 361

95,02 %

877

882

2 760

4 519

3,63 %

1 326

350

1 688

1,36 %

12. Движение на неизпълнените поети задължения по области на политиката

млн. EUR

Област на политиката

Неизпълнени поети задължения в края на предходната година

Поети задължения за годината

Общо неизпълнени поети задължения към края на годината

Задължения, пренесени от предходни години

Отменени задължения/Преоценки/Анулирания

Плащания

Неизпълнени поети задължения към края на годината

Задължения, поети през годината

Плащания

Анулиране на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени

Неизпълнени поети задължения към края на годината

01	Икономически и финансови въпроси

329

–17

– 129

183

440

– 199

–0

241

424

02	Предприятия

653

–25

– 238

390

698

– 321

–0

377

767

03	Конкуренция

–1

–11

–83

–0

04	Заетост и социални въпроси

24 080

–90

–8 675

15 315

11 196

– 231

–0

10 964

26 279

05	Земеделие и развитие на селските райони

12 408

–98

–6 854

5 457

60 054

–48 355

–0

11 699

17 155

06	Енергетика и транспорт

4 302

– 139

–1 471

2 692

4 803

– 782

–0

4 021

6 714

07	Околна среда

682

–36

– 225

421

460

– 131

–0

329

750

08	Научни изследвания

8 253

– 103

–3 319

4 831

5 084

–1 507

–7

3 569

8 400

09	Информационно общество и медии

2 255

–24

– 947

1 283

1 556

– 428

–1

1 127

2 411

10	Преки изследвания

146

–10

–87

433

– 324

–0

109

158

11	Рибарство и морско дело

1 347

–99

– 364

884

976

– 229

–1

747

1 631

12	Вътрешен пазар

–2

–13

–53

–0

13	Регионална политика

81 674

– 225

–25 542

55 907

38 523

–1 198

–0

37 325

93 232

14	Данъчно облагане и митнически съюз

–13

–54

126

–67

–1

15	Образование и култура

563

–48

– 232

283

1 566

–1 263

–0

303

586

16	Комуникация

–8

–68

214

– 136

–0

17	Здравеопазване и защита на потребителите

614

–58

– 289

268

675

– 237

–0

438

706

18	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

866

–81

– 308

477

1 008

– 436

–0

572

1 049

19	Външни отношения

8 785

– 183

–2 492

6 110

4 105

–1 181

–0

2 924

9 034

Търговия

–2

–14

–63

–0

21	Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)

2 818

–54

– 790

1 974

2 325

– 908

–0

1 417

3 391

22	Разширяване

3 905

– 543

– 989

2 373

1 120

– 320

–0

800

3 173

23	Хуманитарна помощ

422

–23

– 248

151

913

– 551

–0

362

513

24	Борба с измамите

–3

–16

–55

25	Координиране на политиките на Комисията и правни съвети

–4

–16

187

– 169

–0

26	Администрация на Комисията

173

–18

– 136

1 048

– 898

–1

149

168

Бюджет

–1

–9

272

– 262

–0

Одит

–0

–10

–0

29	Статистика

–4

–44

133

–77

–0

101

30	Пенсии и свързаните с тях разходи

1 117

–1 117

31	Езикови служби

–2

–22

424

– 400

–0

90	Други институции

366

–34

– 321

2 767

–2 450

317

328

Общо

155 045

–1 946

–53 923

99 177

142 545

–64 438

–12

78 095

177 272

13. Разбивка на неизпълнените поети задължения по години на възникване на задължението по области на политиката

млн. EUR

Област на политиката

< 2003 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

Общо

01	Икономически и финансови въпроси

241

424

02	Предприятия

219

377

767

03	Конкуренция

04	Заетост и социални въпроси

133

466

4 283

1 363

9 024

10 964

26 279

05	Земеделие и развитие на селските райони

1 737

3 653

11 699

17 155

06	Енергетика и транспорт

100

172

302

743

1 264

4 021

6 714

07	Околна среда

112

175

329

750

08	Научни изследвания

235

238

440

841

1 232

1 761

3 569

8 400

09	Информационно общество и медии

113

195

329

598

1 127

2 411

10	Преки изследвания

109

158

11	Рибарство и морско дело

301

451

747

1 631

12	Вътрешен пазар

13	Регионална политика

412

476

1 085

1 825

13 108

7 765

31 235

37 325

93 232

14	Данъчно облагане и митнически съюз

15	Образование и култура

136

303

586

16	Комуникация

17	Здравеопазване и защита на потребителите

164

438

706

18	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

156

256

572

1 049

19	Външни отношения

579

166

330

386

987

1 439

2 222

2 924

9 034

Търговия

21	Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)

131

103

215

346

442

682

1 417

3 391

22	Разширяване

174

164

561

566

801

800

3 173

23	Хуманитарна помощ

120

362

513

24	Борба с измамите

25	Координиране на политиките на Комисията и правни съвети

26	Администрация на Комисията

149

168

Бюджет

Одит

29	Статистика

101

30	Пенсии и свързаните с тях разходи

31	Езикови служби

–0

90	Други институции

317

328

Общо

1 709

1 093

2 042

3 977

22 978

14 463

52 915

78 095

177 272

14. Обобщение на изпълнението на бюджетните приходи по институции

млн. EUR
Институция	Бюджетни кредити от приходи		Установени вземания			Приходи			Приходи като % от бюджета	Неизплатени суми
Институция	Първоначални	Окончателни	Текуща година	Пренесени	Общо	От вземания за текущата година	От пренесени вземания	Общо	Приходи като % от бюджета	Неизплатени суми
Европейски парламент	99	99	164	86	250	137	4	141	142,54 %	109
Съвет	53	53	96	12	108	90	12	102	192,94 %	6
Комисия	115 869	112 808	117 818	11 758	129 576	114 950	2 335	117 285	103,97 %	12 291
Съд	38	38	41	0	41	41	0	41	106,26 %	0
Сметна палата	19	19	19	1	19	18	0	19	98,50 %	0
Икономически и социален комитет	10	10	16	0	16	16	0	16	164,23 %	0
Комитет на регионите	7	7	20	0	20	20	0	20	309,74 %	0
Омбудсман	1	1	1	0	1	1	0	1	112,93 %	0
Европейски надзорен орган по защита на данните	1	1	1	0	1	1	0	1	78,73 %	0
Общо	116 096	113 035	118 175	11 857	130 032	115 274	2 351	117 626	104,06 %	12 407

15. Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по институции

Бюджетни кредити за поети задължения

млн. EUR
Институция	Разрешени бюджетни кредити за поети задължения	Поети задължения					Бюджетни кредити, пренесени за 2010 г.				Бюджетни кредити, които губят сила
	Разрешени бюджетни кредити за поети задължения	От бюдж. кредити за годината	От пренасяния	От целеви приходи	Общо	%	От целеви приходи	Пренасяния с решение	Общо	%	От бюдж. кредити за годината	Пренесени бюджетни кредити	Целеви приходи (ЕАСТ)	Общо	%
	1	2	3	4	5 = 2 + 3 + 4	6 = 5/1	7	8	9 = 7 + 8	10 = 9/1	11	12	13	14 = 11 + 12 + 13	15 = 14/1
Европейски парламент	1 596	1 418	8	42	1 467	91,94 %	16	10	26	1,65 %	102	0	0	102	6,42 %
Съвет	642	551	0	41	593	92,33 %	38	0	38	5,88 %	12	0	0	12	1,80 %
Комисия	142 947	133 147	373	6 258	139 779	97,78 %	2 169	318	2 487	1,74 %	680	0	2	682	0,48 %
Съд	318	311	0	1	313	98,50 %	1	0	1	0,37 %	4	0	0	4	1,14 %
Сметна палата	188	173	0	0	173	92,19 %	0	0	0	0,21 %	14	0	0	14	7,59 %
Икономически и социален комитет	122	117	0	3	120	98,02 %	0	0	0	0,33 %	2	0	0	2	1,65 %
Комитет на регионите	88	75	0	12	87	98,37 %	0	0	0	0,08 %	1	0	0	1	1,56 %
Омбудсман	9	8	0	0	8	91,98 %	0	0	0		1	0	0	1	8,02 %
Европейски надзорен орган по защита на данните	7	5	0	0	5	81,44 %	0	0	0		1	0	0	1	18,56 %
Общо	145 917	135 806	381	6 358	142 545	97,69 %	2 225	328	2 553	1,75 %	817	0	2	819	0,56 %

Бюджетни кредити за плащания

млн. EUR
Институция	Разрешени бюджетни кредити за плащания	Извършени плащания					Бюджетни кредити, пренесени за 2010 г.					Бюджетни кредити, които губят сила
	Разрешени бюджетни кредити за плащания	От бюдж. кредити за годината	От пренасяния	От целеви приходи	Общо	%	Автоматични пренасяния	Пренасяния с решение	От целеви приходи	Общо	%	От бюдж. кредити за годината	От пренасяния	Целеви приходи (ЕАСТ)	Общо	%
	1	2	3	4	5 = 2 + 3 + 4	6 = 5/1	7	8	9	10 = 7 + 8 + 9	11 = 10/1	12	13	14	15 = 12 + 13 + 14	16 = 15/1
Европейски парламент	1 799	1 237	186	43	1 466	81,50 %	180	10	22	212	11,78 %	102	19	0	121	6,72 %
Съвет	762	510	108	41	659	86,44 %	41	0	42	83	10,86 %	12	9	0	21	2,70 %
Комисия	121 235	107 981	1 455	6 154	115 590	95,34 %	562	872	2 693	4 127	3,40 %	1 189	316	13	1 517	1,25 %
Съд	332	293	13	1	307	92,47 %	18	0	1	19	5,84 %	4	2	0	6	1,69 %
Сметна палата	200	112	11	0	123	61,35 %	61	0	0	62	30,76 %	14	2	0	16	7,89 %
Икономически и социален комитет	128	110	4	3	117	91,69 %	6	0	1	8	5,95 %	2	1	0	3	2,37 %
Комитет на регионите	95	69	5	12	86	90,09 %	6	0	1	6	6,75 %	1	2	0	3	3,17 %
Омбудсман	10	8	1	0	8	84,57 %	1	0	0	1	7,57 %	1	0	0	1	7,86 %
Европейски надзорен орган по защита на данните	8	4	1	0	5	64,24 %	1	0	0	1	15,02 %	1	0	0	2	20,75 %
Общо	124 569	110 325	1 782	6 253	118 361	95,02 %	877	882	2 760	4 519	3,63 %	1 326	350	13	1 688	1,36 %

16. Приходи на агенциите: бюджетни прогнози, вземания и получени суми

млн. EUR
Агенция	Прогнозен бюджет на приходите	Установени вземания	Получени суми	Неизплатени суми	Финансиране за област на политиката на Комисията
Европейска агенция за авиационна безопасност	122	102	92	10	06
Frontex	89	80	80	0	18
Европейски център за развитие на професионалното обучение	19	18	17	1	15
Европейски полицейски колеж	9	7	7	0	18
Европейска агенция по химикали	70	71	71	0	02
Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията	51	49	49	0	17
Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите	15	16	15	0	18
Европейска агенция за околната среда	40	42	42	0	07
Агенция на Общността за контрол в рибарството	10	10	10	0	11
Европейски орган за безопасност на храните	69	65	65	0	17
Европейски надзорен орган на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)	44	41	41	0	06
Термоядрен синтез за енергия	174	174	143	31	08
Евроюст	28	28	28	0	18
Европейска агенция по морска безопасност	53	51	51	0	06
Служба за хармонизация във вътрешния пазар	225	194	194	0	12
Европейска агенция по лекарствата	194	198	196	1	02
Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност	8	8	8	0	09
Агенция на Европейския съюз за основните права	17	13	13	0	18
Европейска железопътна агенция	21	21	21	0	06
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа	14	13	13	0	04
Център за преводи за органите на Европейския съюз	63	52	45	7	31
Европейска фондация за обучение	20	19	19	0	15
Служба на Общността за сортовете растения	13	12	12	0	17
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд	20	20	20	0	04
Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура	48	48	48	0	15
Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации	13	13	13	0	06
Изпълнителна агенция на Европейския съвет за научни изследвания	14	13	13	0	08
Изпълнителна агенция за научни изследвания	22	22	21	0	08
Изпълнителна агенция по програмата за обществено здравеопазване	6	6	6	0	17
Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа	9	9	9	0	06
Общо	1 501	1 415	1 363	52

млн. EUR
Вид приходи	Прогнозен бюджет на приходите	Установени вземания	Получени суми	Неизплатени суми
Субсидия от Комисията	824	796	796	-0
Приходи от хонорари	415	399	388	11
Други приходи	262	220	179	41
Общо	1 501	1 415	1 363	52

17. Агенции: бюджетни кредити за поети задължения и за плащания по агенции

млн. EUR
Агенция	Бюджетни кредити за поети задължения			Бюджетни кредити за плащания
Агенция	Бюджетни кредити	Поети задължения	Пренесени за 2010 г.	Бюджетни кредити	Извършени плащания	Пренесени за 2010 г.
Европейска агенция за авиационна безопасност	136	107	27	150	96	52
Frontex	90	82	2	119	77	25
Европейски център за развитие на професионалното обучение	21	19	1	22	18	2
Европейски полицейски колеж	13	10	2	14	6	5
Европейска агенция по химикали	70	67	0	83	57	20
Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията	51	48	0	67	44	18
Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите	16	16	0	17	15	1
Европейска агенция за околната среда	42	42	0	48	40	7
Агенция на Общността за контрол в рибарството	10	10	0	11	10	1
Европейски орган за безопасност на храните	71	69	0	87	67	10
Европейски надзорен орган на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)	145	119	26	120	68	52
Термоядрен синтез за енергия	404	400	4	206	133	60
Евроюст	28	26	1	31	23	6
Европейска агенция по морска безопасност	49	46	0	57	46	2
Служба за хармонизация във вътрешния пазар	338	146	0	367	140	31
Европейска агенция по лекарствата	194	185	0	230	181	40
Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност	8	8	0	10	8	2
Агенция на Европейския съюз за основните права	17	17	0	24	17	7
Европейска железопътна агенция	21	21	0	25	20	5
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа	15	13	1	19	13	5
Център за преводи за органите на Европейския съюз	63	36	0	66	36	4
Европейска фондация за обучение	21	20	2	23	20	2
Служба на Общността за сортовете растения	14	12	0	14	12	0
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд	21	21	1	26	20	6
Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура	48	46	0	54	46	6
Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации	13	12	0	15	12	1
Изпълнителна агенция на Европейския съвет за научни изследвания	14	13	0	21	17	2
Изпълнителна агенция за научни изследвания	22	23	0	22	18	4
Изпълнителна агенция по програмата за обществено здравеопазване	6	6	0	7	5	1
Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа	9	8	0	10	8	1
Общо	1 972	1 647	68	1 964	1 272	377

млн. EUR
Вид разходи	Бюджетни кредити за поети задължения			Бюджетни кредити за плащания
Вид разходи	Бюджетни кредити	Поети задължения	Пренесени за 2010 г.	Бюджетни кредити	Извършени плащания	Пренесени за 2010 г.
Персонал	547	508	0	561	500	15
Административни разходи	246	238	0	331	232	83
Оперативни разходи	1 179	901	67	1 072	540	279
Общо	1 972	1 647	68	1 964	1 272	377

18. Бюджетен резултат, включително агенциите

млн. EUR
	Европейски съюз	Агенции	Елиминиране на субсидиите за агенциите	Общо
Приходи за финансовата година	117 626	1 363	(796)	118 193
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година	(116 579)	(1 082)	796	(116 865)
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1	(1 759)	(377)	0	(2 136)
Анулиране на неусвоени бюджетни кредити, пренесени от година N-1	2 791	188	0	2 979
Курсови разлики за годината	185	(5)	0	180
Бюджетен резултат	2 264	87	0	2 351

РАЗДЕЛ Б: ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

1. БЮДЖЕТНИ ПРИНЦИПИ, УСТРОЙСТВО И КРЕДИТИ

1.1. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ФИНАНСОВИЯТ РЕГЛАМЕНТ

Бюджетните отчети се водят в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 от 25 юни 2002 г. (ОВ L 248, 16.9.2002 г.) относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на този Финансов регламент. Общият бюджет, основният инструмент на финансовата политика на ЕС, е инструментът, който всяка година предвижда и разрешава приходите и разходите на ЕС.

Всяка година Комисията оценява приходите и разходите на всички институции за годината и изготвя предварителен проектобюджет, който изпраща на бюджетния орган. Въз основа на този предварителен проектобюджет Съветът съставя проектобюджет, по който след това се провеждат преговори между двата клона на бюджетния орган. Председателят на Парламента обявява, че бюджетът е окончателно приет, с което той влиза в сила. Задачата за изпълнението на бюджета е основно отговорност на Комисията.

1.2. БЮДЖЕТНИ ПРИНЦИПИ

Общият бюджет на Европейския съюз се управлява от няколко основни принципа:

— Единство и точност на бюджета: всички разходи и приходи трябва да бъдат включени в един бюджет, записани на бюджетен ред и разходите не могат да надвишават разрешените бюджетни кредити;

— универсалност: този принцип се състои от две правила:

правилото за неотнасяне, което означава, че бюджетните приходи не трябва да бъдат заделяни за определени разходни позиции (общият размер на приходите трябва да покрива общия размер на разходите);

правилото за брутния бюджет, което означава, че приходите и разходите се записват в пълния си размер в бюджета, без каквито и да било насрещни корекции;

— ежегодност: бюджетните кредити се разрешават за една година, поради което трябва да бъдат използвани през тази година;

— балансираност: приходите и разходите, показани в бюджета, трябва да бъдат балансирани (очакваните приходи трябва да са равни на бюджетните кредити за плащания);

— специфичност на разходите: всеки бюджетен кредит се отпуска с конкретно предназначение и за конкретна цел;

— разчетна единица на бюджета: бюджетът се съставя и изпълнява в евро, също както и отчетите;

— добро финансово управление: бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление, т.е. на икономичност, оптималност и ефективност;

— прозрачност: бюджетът, коригиращите бюджети и финансовите отчети се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

1.3. УСТРОЙСТВО НА БЮДЖЕТА

Бюджетът се състои от:

а)	общ разчет за приходната част на бюджета;

б)

отделни раздели, представящи приходната и разходната част на бюджета за всяка институция: раздел I: Парламент; раздел II: Съвет; раздел III: Комисия; раздел IV: Съд; раздел V: Сметна палата; раздел VI: Икономически и социален комитет; раздел VII: Комитет на регионите; раздел VIII: Омбудсман; раздел IX: Европейски надзорен орган по защита на данните.

Приходите и разходите на всяка институция се класифицират според вида си или според употребата, за която са предназначени, по дялове, глави, статии и позиции. Част от средствата на ЕОВС в ликвидация бяха поставени на разположение на оперативния бюджет на ЕОВС в ликвидация. Този оперативен бюджет беше приеман ежегодно от Комисията след консултации със Съвета и с Европейския парламент. Последният бюджет бе изготвен за периода от 1 януари до 23 юли 2002 г. От 24 юли 2002 г. приходите и разходите, свързани с оперативния бюджет, са включени в приходната и разходната сметка на ЕОВС в ликвидация. Оставащите за изпълнение поети задължения са показани в частта за пасиви на счетоводния баланс.

1.4. СТРУКТУРА НА БЮДЖЕТНИТЕ СМЕТКИ

1.4.1. Общ преглед

Само бюджетът на Комисията съдържа бюджетни кредити за административни и за оперативни разходи. Другите институции имат само бюджетни кредити за административни разходи. Освен това в бюджета се прави разграничение между два вида бюджетен кредит: едногодишни бюджетни кредити и многогодишни бюджетни кредити. Едногодишните бюджетни кредити се използват за финансиране на операции с годишен характер (които са в съответствие с принципа на ежегодност на бюджета). Те обхващат всички административни глави на бюджета в раздела за Комисията и цялото съдържание на всеки друг раздел, бюджетните кредити за ЕФГЗ с годишен характер и някои технически бюджетни кредити (погасителни вноски, гаранции по получаване и отпускане на заеми и т.н.). В случая с едногодишните бюджетни кредити размерът на бюджетните кредити за поети задължения е същият като този на бюджетните кредити за плащания.

Многогодишните бюджетни кредити бяха въведени, за да бъде съгласуван принципът на ежегодност с нуждата от управление на многогодишните операции. Те са предназначени да покриват многогодишните операции и включват всички други бюджетни кредити във всички глави освен глава 1 от раздела за Комисията.

Многогодишните бюджетни кредити се разделят на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания:

— бюджетни кредити за поети задължения: обхващат общия размер на разходите по правните задължения, поети за текущата финансова година за операции, протичащи в рамките на няколко години. Въпреки това бюджетните задължения за дейности, които надхвърлят една финансова година, могат, в съответствие с член 76, параграф 3 от Финансовия регламент, да се разделят на няколко години под формата на годишни вноски, когато това е предвидено в основния акт.

— бюджетни кредити за плащания: обхващат разходите, възникващи от задължения, поети през текущата финансова година и/или предходни финансови години.

1.4.2. Произход на бюджетните кредити

Основният източник на бюджетни кредити е бюджетът на ЕС за текущата година. Въпреки това обаче има и други видове бюджетни кредити, произтичащи от разпоредбите на Финансовия регламент. Те идват от предходни финансови години или от външни източници:

—	Първоначалните бюджетни кредити, приети за текущата година, могат да бъдат допълнени с трансфери между бюджетните редове в съответствие с правилата в членове 22—24 от Финансовия регламент (№ 1605/2002 от 25 юни 2002 г.) и с коригиращи бюджети (обхванати от членове 37 и 38 от Финансовия регламент).

—

Бюджетните кредити, пренесени от предходни години или отново предоставени, също допълват текущия бюджет. Това са:

—	едногодишни бюджетни кредити за плащания, които могат да бъдат пренасяни автоматично само за една финансова година в съответствие с член 9, параграф 4 от Финансовия регламент;

—

бюджетни кредити, пренасяни с решение на институциите в един от два случая: ако са приключени подготвителните етапи (член 9, параграф 2, буква a) от Финансовия регламент) или ако правното основание е прието късно (член 9, параграф 2, буква б)). Могат да бъдат пренасяни както бюджетните кредити за поети задължения, така и бюджетните кредити за плащания (член 9, параграф 3); и

—

бюджетни кредити, отново предоставени в резултат на отменени задължения: Това включва повторното записване на бюджетни кредити за поети задължения, отнасящи се до структурни фондове, които са били отменени. Сумите могат да бъдат повторно записани по изключение при грешка от страна на Комисията или ако са крайно необходими за завършването на програмата (член 157 от Финансовия регламент).

—

Целеви приходи, които се състоят от:

—	Възстановени средства, когато сумите са целеви приходи по бюджетния ред, по който е извършен първоначалният разход, и могат да се пренасят без ограничения,

—

Бюджетни кредити от ЕАСТ: Споразумението за Европейското икономическо пространство предвижда финансова вноска на неговите членове за определени дейности в бюджета на ЕС. Съответните бюджетни редове и предвидените суми се публикуват в приложение III към бюджета на ЕС. Съответните бюджетни редове се увеличават с вноската от ЕАСТ. Бюджетните кредити, които към края на годината не са усвоени, се анулират и се възстановяват на държавите от ЕИП;

—

Приходите от трети страни/други държави, сключили споразумения с Европейския съюз, предвиждащи финансова вноска в полза на дейностите на ЕС. Получаваните суми се считат за приход от трети страни, който се разпределя по съответните бюджетни редове (често в научноизследователската област) и може да бъде пренасян без ограничения (член 10 и член 18, параграф 1, букви a) и г) от Финансовия регламент);

—

Работа за трети страни: като част от научноизследователските си дейности изследователските центрове на ЕС могат да работят за външни органи (член 161, параграф 2 от Финансовия регламент). Също както приходите от трети страни, така и работата, извършвана за трети страни, се отнася към конкретни бюджетни редове и може да бъде пренасяна без ограничения (член 10 и член 18, параграф 1, буква г) от Финансовия регламент); и

—

Бюджетни кредити, предоставени отново в резултат на възстановяване на предплати: това са средствата на ЕС, които са възстановени от бенефициерите и могат да се пренасят без ограничения. В областта на структурните фондове повторното вписване се основава на решение на Комисията (член 18, параграф 2 от Финансовия регламент и член 228 от правилата за неговото прилагане).

1.4.3. Състав на наличните бюджетни кредити

—	Окончателни бюджетни кредити = първоначално приети бюджетни кредити + бюджетни кредити в коригиращите бюджети + трансфери;

—	Допълнителни бюджетни кредити = целеви приходи (вж. по-горе) + бюджетни кредити, пренесени от предходната финансова година или отново предоставени след отмяна на бюджетни кредити;

—	Общ размер на разрешените бюджетни кредити = окончателни бюджетни кредити + допълнителни бюджетни кредити;

—	Бюджетни кредити за годината (използвани за изчисляване на бюджетния резултат) = окончателни бюджетни кредити + целеви приходи.

1.5. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА

Изпълнението на бюджета се урежда с Финансовия регламент, член 48, параграф 1 от който гласи: „Комисията изпълнява … бюджета в съответствие с настоящия регламент на собствена отговорност и в рамките на разрешените бюджетни кредити.“ Член 50 гласи, че Комисията предоставя на институциите необходимите правомощия за изпълнение на разделите на бюджета, които се отнасят за тях.

1.6. НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL)

С въвеждането на многогодишните бюджетни кредити се появи несъответствие между поетите задължения и извършените плащания: това несъответствие, съответстващо на неизпълнените задължения, представлява разликата във времето между момента, в който се поемат задълженията, и момента, в който се извършват съответните плащания.

2. ОБЯСНЕНИЕ НА ОТЧЕТИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

2.1. БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА ( таблица 1 )

2.1.1. Общ преглед

Сумите собствени ресурси, записани в отчетите, са сумите, кредитирани в течение на годината в сметките, открити на името на Комисията от правителствата на държавите-членки. Приходите обхващат също, в случай на излишък, бюджетния резултат за предходната финансова година. Другите приходи, записани в отчетите, са действително получената в течение на годината сума.

За целите на изчисляването на бюджетния резултат за годината разходите се състоят от плащанията, направени спрямо бюджетните кредити за плащания за годината, плюс всички бюджетни кредити за тази година, които са пренесени за следващата година. Под плащания, извършени спрямо бюджетните кредити за плащания за годината, се разбират плащанията, които са извършени от счетоводителя до 31 декември на финансовата година. В случая с Европейския фонд за гарантиране на земеделието плащанията са тези, извършени от държавите-членки между 16 октомври 2008 г. и 15 октомври 2009 г., при условие че счетоводителят е бил уведомен за поетото задължение и за разрешението до 31 януари 2010 г. Разходите по ЕФГЗ могат да подлежат на решение за съответствието след проверки в държавите-членки.

Бюджетният резултат се състои от два елемента: резултата на Европейския съюз и резултата от участието на страните от ЕАСТ, които са част от ЕИП. В съответствие с член 15 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 за собствените ресурси този резултат представлява разликата между:

—	общия размер на приходите, получени за тази година;

—	и общия размер на плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за тази година, плюс общия размер на бюджетните кредити за тази година, пренесени за следващата година.

Към така получената цифра се добавя или от нея се приспада следното:

—	нетното салдо на анулираните бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходни години, и всички плащания, които поради колебанията на курса на еврото надвишават едногодишните бюджетни кредити, пренесени от предходната година;

—	салдото на записаните през годината печалби и загуби от валутния курс.

Бюджетният резултат се връща на държавите-членки следващата година чрез приспадането му от дължимите от тях суми за тази финансова година.

Бюджетните кредити, пренесени от предходната финансова година, по отношение на вноските от трети страни и работата за тях, които по дефиниция никога не губят сила, се включват към допълнителните бюджетни кредити за финансовата година. Това обяснява разликата между пренесените от предходната година суми в отчетите за изпълнението на бюджета за 2009 г. и сумите, пренесени за следващата година, в отчетите за изпълнението на бюджета за 2008 г. При изчисляването на резултата за годината не се вземат предвид бюджетните кредити за плащания, предназначени за повторна употреба, и бюджетните кредити, отново предоставени след възстановяването на предплати.

Пренесените бюджетни кредити за плащания включват: автоматично пренесени суми и суми, пренесени с решение. Анулирането на неизползвани бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходната година, показва анулиранията на бюджетни кредити, пренесени автоматично и с решение. То включва и намалението на бюджетните кредити от целеви приходи, пренесени за следващата година, в сравнение с 2008 г.

2.1.2. Равнение на бюджетния резултат с финансовия резултат

Финансовият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване. Бюджетният резултат обаче се основава на модифицирани правила за касова отчетност в съответствие с Финансовия регламент. Тъй като в основата и на двата резултата стоят едни и същи операции, добре е да се гарантира тяхната равняемост. Таблицата по-долу показва това равнение, като подчертава ключовите равняващи се суми, разделени на приходни и разходни позиции.

Равнение: финансов резултат — бюджетен резултат за 2009 г.

млн. EUR
	2009 г.	2008 г.
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	4 457	12 686
Приходи
Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани	(2 806)	(4 685)
Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година	2 563	3 485
Начислени приходи (нетни)	436	(724)
Разходи
Начислени разходи (нетни)	5 381	6 353
Разходи от предходната година, платени през текущата година	(432)	(219)
Ефект „нето“ на предварителното финансиране	(9 458)	(16 446)
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за следващата година	(1 759)	(3 914)
Плащания, извършени от пренесени суми, и анулирани неизползвани бюджетни кредити за плащания	4 573	1 182
Движение на провизиите	(329)	4 316
Други	(153)	(88)
Финансов резултат на агенциите + ЕОВС	(209)	(136)
БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	2 264	1 810

Равняване на позиции — приходи

Реалните бюджетни приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години. Поради това вземанията, установени през текущата година, но все още несъбрани, трябва да бъдат приспаднати от финансовия резултат за целите на равняването, тъй като не са част от бюджетните приходи. Обратно, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.

Нетните начислени приходи се състоят главно от начислените приходи от селскостопански налози, собствени ресурси и лихви и дивиденти. Взима се предвид само ефектът „нето“, т.е. начислените приходи за текущата година минус сторнираните начислени приходи от предходната година.

Равняване на позиции — разходи

Нетните начислени разходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕС, но за които все още не е съобщено на ЕС.

Въпреки че начислените разходи не се считат за бюджетни разходи, плащанията, извършени през текущата година и свързани с фактури, регистрирани през предходни години, са част от бюджетните разходи за текущата година.

Ефектът „нето“ на предварителното финансиране е комбинация от 1) новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година и признати като бюджетни разходи за годината и 2) изчистването на предварителното финансиране, платено през текущата година или предходни години, чрез приемането на допустимите разходи. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.

Освен плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, бюджетните кредити за тази година, които са пренесени за следващата година, също трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на бюджетния резултат за годината (в съответствие с член 15 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000). Същото важи и за бюджетните плащания, извършени през текущата година от пренесени суми, и за анулираните неизползвани бюджетни кредити за плащания.

Движението на провизиите е свързано с приблизителните оценки в края на годината, направени на сметките за счетоводно отчитане на базата на текущо начисляване (основно на доходите на заети лица), които сметки нямат отражение върху бюджетните сметки. Други равняващи се суми включват различни елементи като амортизацията на активи, придобиването на активи, плащанията по финансов лизинг и финансовите участия, за които бюджетното третиране и счетоводното отчитане на базата на текущо начисляване се различават.

И накрая финансовият резултат на агенциите и ЕОВС, които са включени в консолидирания финансов резултат, трябва да бъде изключен, тъй като бюджетното им изпълнение не е част от консолидирания бюджетен резултат.

2.2. СЪПОСТАВКА НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ ( таблица 2 )

В първоначално приетия бюджет, подписан от председателя на Европейския парламент на 18 декември 2008 г., размерът на бюджетните кредити за плащания бе определен на 116 096 милиона EUR, а сумата, която трябва да се финансира със собствени ресурси, възлизаше на 114 736 милиона EUR. Следва да се отбележи, че прогнозите за приходите и за разходите в първоначалния бюджет подлежат на коригиране през бюджетната година, като тези корекции се представят в коригиращи бюджети. Корекциите в плащанията на собствените ресурси на база БНД на държавите-членки гарантират, че включените в бюджета приходи съответстват точно на включените в бюджета разходи. В съответствие с принципа на балансираност бюджетните приходи и разходи (бюджетните кредити за плащания) трябва да са балансирани.

Приходи:

През 2009 г. бяха приети десет коригиращи бюджета. Тяхното отражение върху приходната част на бюджета за 2009 г. доведе до окончателни приходи в размер на 113 035 милиона EUR. Тази сума бе финансирана със собствени ресурси в размер на общо 110 238 милиона EUR (следователно с 4 498 милиона EUR по-малко от първоначално прогнозираната сума), а останалата част — с други приходи. Намалените нужди от собствени ресурси се дължаха главно на включването на 1 796 милиона EUR, свързани с излишъка от предходната година, както и на общия ефект от намаление на бюджетните кредити за плащания и увеличение на прогнозираните приходи в коригиращ бюджет № 10/2009. Последното доведе до допълнително намаление на собствените ресурси с 2 888 милиона EUR.

Що се отнася до собствените ресурси, следва да се отбележи, че събираемостта на традиционни собствени ресурси бе много близка до прогнозираните суми. Това се обяснява с факта, че бюджетните прогнози бяха променени при изготвянето на коригиращ бюджет № 6/2009 (бяха намалени с 5 226 милиона EUR), както и при изготвянето на коригиращ бюджет № 10/2009 (в този случай бяха увеличени с 600 милиона EUR). Тези корекции се основаваха, от една страна, на новите макроикономически прогнози от пролетта на 2009 г., които бяха по-малко оптимистични от предишните, а от друга страна — на промяната на реалната събираемост на вноските.

Окончателните плащания на базата на ДДС и на БНД на държавите-членки също бяха много близки до окончателната бюджетна прогноза. Разликите между прогнозираните суми и реално платените суми се обясняват с разликите в курсовете на еврото, използвани за бюджетни цели, и курсовете в сила в момента, в който държавите-членки, които не са част от ИПС, реално са извършили своите плащания.

Разходи:

През 2009 г. бюджетът на ЕС продължи да е в преход — от една многогодишна финансова рамка към следващата. Бюджетните кредити за поети задължения отразяваха насоките в разходите, договорени за новия период на програмиране 2007—2013 г., докато частта на исканията за плащане, все още свързани с предходната финансова рамка (за периода 2000—2006 г.), възлизаше на близо 12 %.

За поетите задължения първоначалният бюджет, а следователно и поставените политически цели бяха изпълнени на практика съгласно заплануваното. Изпълнението, с изключение на неизползваните резерви (447 милиона EUR за свързания с глобализацията фонд и 56 милиона EUR за Резерва за спешна помощ), достигна 99,6 % от бюджета, който бе леко коригиран през годината. Поетите задължения по функция 2 (Природни ресурси) бяха увеличени с 259 милиона EUR (увеличение с 600 милиона EUR за плана за възстановяване за развитието на селските райони, намаление в края на годината с 390 милиона EUR и увеличение с 49 милиона EUR за мерките за борба със заболяването син език). Средствата по функция 5 (Администрация) намаляха с 55 милиона EUR. Съвместно те представляват увеличение в размер на само 0,15 % от първоначалния бюджет, ако не бъде взето под внимание увеличението от 615 милиона EUR за Европейския фонд „Солидарност“ (поради същността му на резерв за непредвидими разходи).

Изпълнението на плащанията, без неусвоения Резерв за спешна помощ, бе 95 % от първоначалния бюджет и 97 % от окончателния бюджет. Основните намаления на бюджетните кредити за плащания бяха извършени чрез коригиращи бюджети във функция 1а (Конкурентоспособност) на обща стойност 738 милиона EUR (от които за научните изследвания — 448 милиона EUR), във функция 2 (Природни ресурси) — 2 632 милиона EUR (2 192 милиона EUR за развитието на селските райони), и в разширяването — 244 милиона EUR.

Неусвоените гласувани бюджетни кредити, с изключение на резервите, възлязоха на общо 2 395 милиона EUR и се състояха основно от: Европейския социален фонд (за сближаването — 674 милиона EUR, и за регионалната конкурентоспособност — 248 милиона EUR), Инструмента за предприсъединителна помощ (142 милиона EUR), администрацията на Комисията (394 милиона EUR) и конкурентоспособността (377 милиона EUR, разпределени в цялата функция 1а).

По-подробен анализ на бюджетните корекции, техния съответен контекст, тяхната обосновка и отражение е представен в доклада на Комисията за бюджетното и финансовото управление за 2009 г., част А — преглед на бюджетно равнище, и част Б, която разглежда всяка функция от финансовата рамка.

2.3. ПРИХОДИ ( таблица 3 )

Приходите в общия бюджет на Европейския съюз могат да бъдат разделени на две основни категории: собствени ресурси и други приходи. Това е посочено в член 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че: „Без да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени ресурси.“ Основната част от бюджетните разходи се финансират със собствени ресурси. Другите приходи представляват само малка част от общото финансиране.

Има три категории собствени ресурси: традиционни собствени ресурси, ресурсът от ДДС и ресурсът от БНД. Традиционните собствени ресурси на свой ред се състоят от налози върху захарта и мита. Част от системата на собствените ресурси са и корекционен механизъм в полза на Обединеното кралство, както и брутно намаление на годишната вноска на базата на БНД на Нидерландия и на Швеция.

Разпределението на собствените ресурси се извършва в съответствие с правилата в Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (РСР от 2007 г.). РСР от 2007 г. влезе в сила на 1 март 2009 г. При все това то породи действие на 1 януари 2007 г. Поради това последиците със задна дата са взети под внимание през бюджетна година 2009.

2.3.1. Традиционни собствени ресурси

Традиционни собствени ресурси: всички установени суми традиционни собствени ресурси трябва да бъдат записани в една или друга от сметките, водени от компетентните органи.

— В обикновената сметка, предвидена в член 6, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000: всички събрани или обезпечени суми.

— В отделната сметка, предвидена в член 6, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000: всички суми, които все още не са събрани и/или не са обезпечени; сумите, които са обезпечени, но са оспорени, също могат да бъдат вписани в тази сметка.

За отделната сметка държавите-членки изпращат на Комисията тримесечен отчет, който включва:

—	салдото, подлежащо на събиране през предходното тримесечие,

—	сумите, събрани през въпросното тримесечие,

—	поправките на базата (корекции/анулирания) през въпросното тримесечие,

—	отписаните суми,

—	салдото, което подлежи на събиране в края на въпросното тримесечие.

Традиционните собствени ресурси трябва да бъдат записани в сметката на Комисията към министерството на финансите или назначения от държавата-членка орган най-късно на първия работен ден след 19-ия ден на втория месец след месеца, през който вземането е било установено (или в случая на отделната сметка — събрано). Държавите-членки задържат 25 % от традиционните собствени ресурси като разходи по събирането. Условните вземания, свързани със собствените ресурси, се коригират въз основа на вероятността да бъдат събрани.

2.3.2. Ресурси на база ДДС и ресурси на база БНД

Собствените ресурси на база ДДС произтичат от прилагането на унифицирана ставка за всички държави-членки към хармонизираната база за ДДС, определена в съответствие с правилата на член 2, параграф 1, буква б) от РСР от 2007 г. Унифицираната ставка е фиксирана на 0,30 %, освен за периода 2007—2013 г., за който изискуемата ставка за Австрия е фиксирана на 0,225 %, за Германия — на 0,15 %, а за Нидерландия и Швеция — на 0,10 %. Базата за ДДС не може да надвишава 50 % от БНД за всички държави-членки.

Собствените ресурси на база ДДС произтичат от прилагането на унифицирана ставка за всички държави-членки към хармонизираната база за ДДС, определена в съответствие с правилата на член 2, параграф 1, буква в) от решението на Съвета от 29 септември 2000 г. Базата за ДДС не може да надвишава 50 % от БНД за всички държави-членки.

Ресурсът на база БНД е променлив ресурс, предназначен да осигури необходимите приходи всяка година за покриване на разходите, надвишаващи сумата, събрана от традиционните собствени ресурси, ресурсите от ДДС и разни приходи. Приходите произтичат от прилагането на унифицирана ставка към съвкупния БНД на всички държави-членки. Ресурсите на база ДДС и БНД се определят въз основа на прогнози за базите за ДДС и за БНД, направени при изготвянето на предварителния проектобюджет. Тези прогнози впоследствие се преразглеждат; цифрите се осъвременяват през въпросната бюджетна година чрез коригиращ бюджет.

Реалните цифри за базите за ДДС и БНД са на разположение в хода на годината, следваща въпросната бюджетна година. Комисията изчислява разликите между дължимите от държавите-членки суми, позовавайки се на реалните бази, и реално платените суми въз основа на (преразгледаните) прогнози. Комисията изисква тези салда по ДДС и БНД, били те положителни или отрицателни, от държавите-членки за първия работен ден на месец декември на годината, следваща въпросната бюджетна година. Корекции може все още да се правят на реалните бази за ДДС и БНД през следващите четири години, освен ако не бъде изразена резерва. Изчислените по-рано салда се коригират и разликата се изисква по същото време, както салдата по ДДС и БНД за предходната бюджетна година.

Когато извършва проверки на декларациите за ДДС и данните за БНД, Комисията може да изрази резерви пред държавите-членки по отношение на някои точки, които могат да имат последствия за техните вноски по собствените ресурси. Тези точки могат да се дължат например на липсата на приемливи данни или на нуждата от разработване на подходяща методология. Тези резерви трябва да бъдат разглеждани като потенциални искания към държавите-членки за неопределени суми, тъй като финансовото им отражение не може да бъде оценено с точност. Когато е възможно да бъде определен точният размер, съответните ресурси на база ДДС и БНД се събират или във връзка със салдата по ДДС и по БНД, или с индивидуални покани за внасяне на средства.

2.3.3. Корекция за Обединеното кралство

Този механизъм намалява плащанията по собствените ресурси на Обединеното кралство пропорционално на неговия т.нар. „бюджетен дисбаланс“ и увеличава съответно плащанията по собствените ресурси на другите държави-членки. Механизмът за корекция на бюджетния дисбаланс в полза на Обединеното кралство беше въведен от Европейския съвет във Фонтенбло (юни 1984 г.) и произтеклото от тази среща решение за собствените ресурси от 7 май 1985 г. Целта на механизма бе намаляване на бюджетния дисбаланс на Обединеното кралство чрез намаляване на неговите плащания към ЕС. Германия, Австрия, Швеция и Нидерландия се ползват от намалено финансиране на корекцията (ограничено до една четвърт от обикновената им сума).

2.3.4. Брутно намаление за Нидерландия и Швеция

Съгласно РСР от 2007 г. Нидерландия и Швеция се ползват от брутно намаление на годишните си вноски на база БНД за периода 2007—2013 г. Брутното намаление, което е на стойност 605 милиона EUR за Нидерландия и 150 милиона EUR за Швеция (по цени от 2004 г.), се коригира така, че да отразява текущите цени, чрез прилагане на дефлатора на БВП за ЕС, изразен в евро, и се предоставя след изчисляване на корекцията в полза на Обединеното кралство и нейното финансиране.

2.3.5. Корекция във връзка с изпълнението на РСР от 2007 г. за 2007 и 2008 г.

Член 11 от РСР от 2007 г. постановява, че когато решението влезе в сила, то ще породи действие на 1 януари 2007 г. Това означава, че финансирането за 2007 и 2008 г. трябваше да бъде преизчислено в съответствие с новите правила. Корекцията (разликите между старото и новото РСР за 2007 и 2008 г.) бе записана в коригиращ бюджет № 3/2009 и извършена с едно-единствено плащане на 1 юни 2009 г.

Допълнителна информация за изпълнението на приходите може да бъде намерена в доклада за бюджетното и финансовото управление за 2009 г.

2.4. РАЗХОДИ ( таблици 4—13 )

2.4.1. Финансова рамка за 2007—2013 г.

Този раздел описва основните категории разходи на ЕС, класифицирани по функции от финансовата рамка за 2007—2013 г. Финансова година 2009 бе третата година, обхваната от финансовата рамка за 2007—2013 г. Общият таван на бюджетните кредити за поети задължения за 2009 г. възлиза на 134 722 милиона EUR, което се равнява на 1,13 % от БНД. Съответният таван на бюджетните кредити за плащания възлиза на 120 445 милиона EUR, т.е. 1,01 % от БНД. Таблицата по-горе показва финансовата рамка по текущи цени, очаквани за 2013 г.

млн. EUR

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

1.	Устойчив растеж

53 979

57 653

61 696

63 555

63 974

66 964

69 957

2.	Опазване и управление на природните ресурси

55 143

59 193

56 333

59 955

60 338

60 810

61 289

3.	Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие

1 273

1 362

1 518

1 693

1 889

2 105

2 376

4.	ЕС — фактор от световно значение

6 578

7 002

7 440

7 893

8 430

8 997

9 595

5.	Администрация

7 039

7 380

7 525

7 882

8 334

8 670

9 095

6.	Компенсации

445

207

210

Бюджетни кредити за поети задължения:

124 457

132 797

134 722

140 978

142 965

147 546

152 312

Общ размер на бюджетните кредити за плащания:

122 190

129 681

120 445

134 289

134 280

141 360

143 331

Функция 1 — Устойчив растеж

Тази функция е разделена на два отделни, но взаимосвързани компонента:

—	1а. „Конкурентоспособност за растеж и заетост“, обхващащ разходите за научни изследвания и иновации, образование и обучение, трансевропейските мрежи, социалната политика, вътрешния пазар и съпътстващите ги политики.

—	1б. „Кохезия за растеж и заетост,“ предназначен за подобряване на сближаването на най-слабо развитите държави-членки и региони, за допълване на стратегията на ЕС за устойчиво развитие извън по-бедните региони и за подкрепа на междурегионалното сътрудничество.

Функция 2 — Опазване и управление на природните ресурси

Функция 2 включва общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, развитието на селските райони и мерките за околната среда, и по-специално „Натура 2000“. Сумата, заделена за общата селскостопанска политика, отразява споразумението, постигнато на заседанието на Европейския съвет в Брюксел през месец октомври 2002 г.

Функция 3 — Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие

Новата функция 3 (Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие) отразява нарастващото значение, което се отдава на някои сфери, в които на ЕС са възложени нови задачи — правосъдие и вътрешни работи, гранична защита, политика в областта на имиграцията и убежището, обществено здравеопазване и защита на потребителите, култура, младеж, информация и диалог с гражданите. Тя е разделена на два компонента: 3а. Свобода, сигурност и правосъдие и 3б. Гражданство

Функция 4 — ЕС — фактор от световно значение

Функция 4 обхваща всички външни действия, включително предприсъединителните инструменти. Въпреки че Комисията беше предложила да интегрира ЕФР във финансовата рамка, Европейският съвет и Европейският парламент решиха да го оставят извън нея.

Функция 5 — Администрация

Тази функция обхваща административните разходи за всички институции, пенсиите и европейските училища. За останалите институции освен Комисията тези разходи съставляват общия размер на техните разходи, но агенциите и другите органи извършват както административни, така и оперативни разходи.

Функция 6 — Компенсации

В съответствие с политическото споразумение, според което новите държави-членки не трябва да правят нетни вноски в бюджета в самото начало на своето членство, по тази функция беше предвидена компенсация. Тази сума им беше предоставяна като трансфери за балансиране на сумите, които получават от бюджета, и вноските им в него.

2.4.2. Области на политиката

Като част от прилагането на управление, основано на дейностите (ABM), Комисията извършва бюджетиране, основано на дейностите (ABB), в своите процеси на планиране и управление. При ABB се използва бюджетна структура, при която бюджетните дялове съответстват на области на политиката, а бюджетните глави — на дейности. ABB има за цел да предостави ясна рамка за превръщане в действие на целите на политиката на Комисията чрез законодателни, финансови или всякакви други средства на публичната политика. Чрез структуриране на работата на Комисията от гледна точка на дейностите се получава ясна картина на начинанията на Комисията и в същото време се създава обща рамка за определяне на приоритетите. По време на бюджетната процедура средствата се разпределят по приоритети, използвайки дейностите като градивни елементи за целите на бюджетирането. Като създава такава връзка между дейностите и средствата, отпуснати за тях, ABB се стреми да увеличи ефикасността и ефективността при използването на средства в Комисията.

Една област на политиката може да бъде дефинирана като хомогенна група от дейности, представляващи части от работата на Комисията и които са от значение за процеса на вземане на решения. Всяка област на политика по принцип съответства на ГД и обхваща средно около 6 или 7 отделни дейности. Областите на политиката са предимно оперативни, тъй като техните основни дейности са насочени към трета страна бенефициер в съответната си сфера на дейност. Оперативният бюджет се допълва с необходимите административни разходи за всяка област на политиката.

Допълнителна информация за изпълнението на разходите може да бъде намерена в доклада на Комисията за бюджетното и финансовото управление за 2009 г.

2.5. ИНСТИТУЦИИ И АГЕНЦИИ (таблици 14—18)

Консолидираните отчети за изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз включват, както и в предходни години, изпълнението на бюджета на всички институции, тъй като в рамките на бюджета на ЕС се създава отделен бюджет за всяка институция. Агенциите не разполагат с отделен бюджет в бюджета на ЕС и се финансират частично със субсидия от бюджета на Комисията.

За да бъдат предоставени всички съответни бюджетни данни за агенциите, бюджетната част от консолидираните годишни отчети включва отделни отчети за изпълнението на индивидуалните бюджети на традиционните консолидирани агенции.

(1) Съгласно член 83 от Правилника за длъжностните лица (Регламент (ЕИО) № 256/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. съгласно неговото изменение) държавите-членки съвместно гарантират пенсионните задължения.

(2) На 17 декември 2009 г. Европейският парламент прие бюджет, който предвижда плащането на краткосрочните задължения на ЕС от собствените ресурси, които ще бъдат събрани или поискани от държавите-членки през 2010 г.

(3) Отчетите за 2008 г. включват средствата на Гаранционния фонд като парични средства, не като инвестиции.

(4) По-високата граница се отнася до заем с фиксирана лихва, обхванат от лихвен суап.

(5) По-високата граница се отнася до получен заем с фиксирана лихва, обхванат от лихвен суап.

(6) С приложен корекционен коефициент („кк“).

(7) Изплащат се за първите 3 години след напускане.

(8) Децентрализиран орган на ЕС, попадащ в обхвата на стълба „Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси“.

(9) Консолидирана за пръв път през 2009 г.

(10) От който сумите на ЕАСТ възлизат на общо 11 милиона EUR за 2009 г. и на 14 милиона EUR за 2008 г.

(11) От който сумите на ЕАСТ възлизат на общо 11 милиона EUR за 2009 г. и на 14 милиона EUR за 2008 г.

(12) Включително пренесените бюджетни кредити и целевите приходи.

(13) Включително пренесените бюджетни кредити и целевите приходи.

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.308.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 308

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 12 ноември 2010 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2010/C 308/01	Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Сметната палата — Годишни отчети на Европейския съюз — 2009 финансова година — консолидирани финансови отчети и консолидирани отчети за изпълнението на бюджета	1

2010/C 308/02	Декларация за достоверност, предоставена от Сметната палата на Европейския парламент и на Съвета — доклад на независимия одитор	129