СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

9.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 302/11

Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

2010/C 302/11

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявката в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета (1). Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.

РЕЗЮМЕ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„MOULES DE BOUCHOT DE LA BAIE DU MONT-SAINT-MICHEL“

ЕО №: FR-PDO-0005-0547-30.03.2006

ЗНП ( Х ) ЗГУ ( )

Настоящото резюме представя с информационна цел основните елементи на спецификацията на продукта.

1. Отговорен отдел в държавата-членка:

Наименование:

Institut national de l’origine et de la qualité

Адрес:

51 rue d’Anjou

75008 Paris

FRANCE

Тел

+33 0153898000

Факс

+33 0153898060

Електронна поща:

info@inao.gouv.fr

2. Група:

Наименование:

Comité de défense des «Moules de bouchot de la Baie du Mont-Saint-Michel»

Адрес:

Maison de la baie

35960 Le-Vivier-sur-Mer

FRANCE

Тел.

+33 0299488615

Факс

+33 0299488615

Електронна поща:

—

Състав:

Производители/преработватели ( Х ) Други ( )

3. Вид продукт:

Клас 1.7.

Риби, мекотели, пресни раковини и производни продукти

4. Спецификация:

(резюме на изискванията по член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

4.1. Наименование:

„Moules de Bouchot de la Baie du Mont-Saint-Michel“

4.2. Описание:

Живи миди от развъдници, предимно от вида „Mytilus edulis“ (не повече от 5 % миди от вида „Mytilus galloprovincialis“ или хибридни миди „Galloprovincialis-edulis“), характеризиращи се с гладка и тъмна черупка, правилна форма и месо с жълт до оранжев цвят, без раци и песъчинки. Консистенцията на месото е маслена и топяща се в устата, а вкусът е преобладаващо сладък.

Мидите са със средна дължина, равна или по-голяма от 4 cm, съдържание на въглехидрати над 4 % от вареното месо и коефициент на месестост не по-малък от 120 по индекса на Lawrence и Scott. Методите на измерване и контрол за принадлежност към вида, средната дължина и минималният коефициент на месестост на партидите миди, които са готови за продажба, са уточнени в част 5, отнасяща се до начина на производство.

4.3. Географски район:

Географският район за производство на мидите включва зона на отглеждане, която се простира от частта от ниските брегове на залива Mont-Saint-Michel, разположен на юг от линията между Carolles и нос Chaîne и стига на запад до границата между департаментите Ille et Vilaine и Manche, като районът на обработване и опаковане обхваща териториите на общините Cancale, Cherrueix, Le Vivier-sur-Mer, Mont-Dol, Hirel, Saint-Benoît-des-Ondes, Saint-Méloir-des-Ondes.

Районът на поставяне на развъдниците и хранилищата се състои от:

—	частите от морето, където има водни маси, характерни за общата система на биологично производство в залива Mont-Saint-Michel, и отличаващи се по-специално с ниска скорост на транспорт,

—	и дълъг нисък бряг, включващ утайки, състоящ се от дребнозърнест пясък в Macoma Balthica или от дребно- до среднозърнест зоогенен пясък в ниските участъци.

Районът предлага на мидите изобилна специфична и разнообразна храна, която е свързана:

—	с наличието на много дълъг нисък бряг,

—	с покритието от ситнозърнест пясък, върху който се развиват специфични дънни (бентични) популации,

—	с взаимодействията между течението, породено от най-голямата амплитуда на приливите във Франция, и реките, които се вливат в залива,

—	с преноса и взаимодействията между различни екосистеми, като полдери, кални плитчини и морски блата.

Районът на обработване и опаковане отговаря на предишните практики за отглеждане на миди, установени след 50-те години на миналия век в близост до традиционните подстъпи към развъдниците при ниски брегове по водни или сухоземни пътища.

4.4. Доказателство за произход:

Всеки оператор, който има отношение към условията на производство на „Moules de Bouchot de la Baie du Mont-Saint-Michel“ трябва да поеме задължение да спазва спецификацията на продукта, като подпише декларация за идентификация. Тази декларация дава възможност да се изготви регистър на операторите, участващи в процеса на производство, миене, сортиране и опаковане на продукта.

Необходими са различни регистри — един за регистриране на практиките на отглеждане и пречистване, друг за записване на количествата миди, съхранявани в хранилища или резервоари, трети за записване на количествата миди, подложени на операциите на измиване и сортиране, и още един за записване на опакованите количества.

С цел да се гарантира проследяването, физическото отделяне на мидите, предназначени за защитеното наименование за произход „Moules de bouchot de la baie du Mont Saint-Michel“, от другите миди се извършва през различните етапи на производство: отглеждане, измиване и сортиране и опаковане.

Всяка опаковка се идентифицира чрез система на маркиране, като се посочва теглото, наименованието на производителя и данните на експедиционния център, датата на опаковане, както и номерът на опаковката.

Цялата тази процедура се контролира чрез аналитични и органолептични проби, които да гарантират качеството и типичните характеристики на мидите.

4.5. Метод на производство:

Мидите са миди от развъдници, отгледани на вертикални колове, подредени и забити в почвата на ниските брегове.

Захранването на развъдниците чрез въжета със свободно плаващи личинки става не по-късно от 31 октомври всяка година и трябва да не надвишава максималната степен на насищане на определените развъдници.

Мидите се отглеждат в района на отглеждане в определени за целта развъдници, всеки от които се състои от редове вертикални пръти, чието разпределение и плътност се определят от защитеното наименование.

Отглеждането на мидите се извършва през период от най-малко 11 последователни месеца, от които най-малко 8 месеца в развъдника, считано от захранването на съответните развъдници, като периодът на отглеждане не може да надвишава 24 месеца.

Периодът на събиране на мидите е определен от 15 юни до 15 февруари през годината след захранването на съответните развъдници и от 15 юни до 31 юли за мидите, отглеждани в течение на не по-малко от 18 месеца. След събирането мидите може да се поставят в хранилища или да се потопят в затворени решетъчни съдове в непотъващи резервоари, към които се подава морска вода и които са поставени в центровете за почистване и извозване.

След евентуалното преминаване през хранилище или резервоар мидите се остъргват, измиват и сортират в експедиционни центрове, разположени в определената зона за обработване и опаковане.

Партидите миди, готови за опаковане или взети за аналитична проба, трябва да съдържат не повече от 5 % миди от вида „Mytilus galloprovincialis“ или хибридни миди „Galloprovincialis-edulis“, както и не повече от 20 % миди с размер под 4 cm.

Методът на изчисляване на минималния коефициент на месестост е описан подробно в спецификацията. В случай на извънредни климатични или биологични условия при дадено събиране, национална разпоредба може да намали този коефициент на месестост на мидите с не повече от 5 % спрямо коефициента, определен в точка 4.2 „Описание на продукта“.

Опаковането се извършва в определения район за обработване и опаковане на миди, взети от един и същи експедиционен център. Срокът не може да надвишава 18 часа след сортирането на мидите.

Експедицията и продажбата на мидите се извършват в опаковки с максимален капацитет 15 kg. Опаковането на крайния продукт може да се извърши в торбички от 2 до 15 kg или в пластмасови чинийки от 0,5 до 7 kg.

4.6. Връзка:

Специфична характеристика на географския район

Общините, до които се отнася защитеното наименование за произход „Moules de Bouchot de la Baie du Mont-Saint-Michel“, се намират на крайбрежието на залива Mont-Saint-Michel, в дъното на по-големия залив Normano-Breton.

Заливът Mont-Saint-Michel, отличаващ се с дългия си нисък бряг с малък наклон и най-голямата амплитуда на приливите по френската брегова линия, представлява мозайка от екосистеми (полдери, солени блата, кални плитчини, устия...), характеризиращи се с взаимодействието между земната и морската среда и прехода между земята и морето.

Водните маси, покриващи тази голяма водна площ с малка дълбочина, се загряват силно още от пролетния сезон и поради наличието на дребнозърнест или дребно- до среднозърнест пясък са много мътни. След като навлязат в залива, те се придвижват много бавно, като се изключат колебанията, свързани с амплитудите на приливите, и вятърът.

Заливът Mont-Saint-Michel се характеризира освен това с липсата на ендемични популации, имащи значение за развъждането на миди. Видът „Mytilus galloprovincialis“ има крайно ограничено присъствие, а видът „Mytilus edulis“ не може да се възпроизвежда.

Именно тези необичайни природни условия са подтикнали известен брой производители от Шарант (Charente) да въведат в края на 50-те години отглеждането на миди в развъдници. Тези производители, загрижени заради рисковете, на които свръхпроизводството е излагало околната среда и продукта, са искали да бъдат установени строги правила за поставяне на развъдниците. Накрая производителите на миди са въвели процедура за започване и приключване на събирането с оглед на аналитични и органолептични изследвания, с цел да бъдат избегнати прекалено ранните събирания, когато мидите не са още достигнали достатъчен размер.

Специфична характеристика на продукта

Мидата от залива Mont-Saint-Michel е от вида „Mytilus edulis“, отглеждана в развъдници, която се отличава определено от мидите от същия вид и същия начин на отглеждане, идващи от други райони, главно по голямото запълване на черупката, високото съдържание на въглехидрати, както и по своето месо с жълт до оранжев цвят, по топящата се в устата, маслена консистенция и преобладаващо сладкия си вкус.

Поради своите отличителни характеристики мидите „Moules de Bouchot de la Baie du Mont-Saint-Michel“ заемат видно място на пазара, по-специално поради своята продажна цена, която е по-висока от тази на продуктите от другите центрове на производство.

Причинно-следствена връзка между географския район и специфичното качеството, репутацията или други особености на продукта

През 50-те години на миналия век производителите на миди от залива Aiguillon, търсейки нови обекти, подходящи за производство на миди в развъдници, са намерили в залива Mont-Saint-Michel особено благоприятни условия, дължащи се на много малкия и много равен наклон на ниския му бряг и на традиционните подстъпи към него по водни или сухоземни пътища.

Батиметричните условия дават възможност на мидите да се възползват по наистина забележителен начин от предимствата на отглеждането им в развъдници; те обуславят също така характерната температура и мътност на водните маси, които са благоприятни за изобилието на хранителни ресурси, така че мидите не се налага да бъдат хранени допълнително. От друга страна, твърде продължителното време на престой на водните маси в дъното на залива ще даде възможност на последователните поколения фитопланктон да останат в продължителен контакт с мидите и благодарение на това да им осигурят обилна храна.

Други изобилни хранителни ресурси идват от различните екосистеми в залива и допринасят за големите коефициенти на запълване, както и за специфичните органолептични характеристики на мидите от залива Mont-Saint-Michel. Сред тези различни ресурси, микроводораслите от повърхността на калните плитчини до брега изпълняват важна роля, тъй като бе установено, че 96 % от силикатните скелети, намерени в стомашното съдържание на мидите от залива Mont-Saint-Michel, принадлежат на 4 вида диатомити, обитаващи тези наноси.

От друга страна, характеристиките на водните маси, не допускащи наличието на вида „Mytilus galloprovincialis“ и възпроизвеждането на вида „Mytilus edulis“, ще защитят мидите, развъждани в залива, от всякаква пространствена и хранителна конкуренция и ще им осигурят възможност за бързо развитие.

И накрая, именно благодарение на различните мерки за контрол на ресурсите и опазването на средата, въведени от производителите, този ресурс може да бъде използван от мидите „Moules de Bouchot de la Baie du Mont-Saint-Michel“.

По този начин географската среда на залива Mont-Saint-Michel, благодарение на своите естествени компоненти, използвани правилно от производителите от самото начало на този начин на производство, дава възможност на мидите от вида „Mytilus edulis“ да придобият своите специфични характеристики.

4.7. Инспекционен орган:

Наименование:

Institut national de l’origine et de la qualité (I.N.A.O.)

Адрес:

51 rue d’Anjou

75008 Paris

FRANCE

Тел.

+33 0153898000

Факс

+33 0142255797

Електронна поща:

info@inao.gouv.fr

Наименование:

Direction générale de la concurrence, de la consommation et de la répression des fraudes (D.G.C.C.R.F.)

Адрес:

59 Bd V. Auriol

75703 Paris Cedex 13

FRANCE

Тел.

+33 0144871717

Факс

+33 0144973037

Електронна поща:

—

4.8. Етикетиране:

Етикетирането на мидите, ползващи се със защитеното наименование „Moules de Bouchot de la Baie du Mont-Saint-Michel“, предвижда на всяка отделна опаковка да има: защитеното наименование за произход „Moules de Bouchot de la Baie du Mont-Saint-Michel“, изписано с букви, чиито размери са най-малко равни на тези на най-големите букви върху етикета, означението „защитено наименование за произход“ и логото на Общността за ЗНП непосредствено преди или след наименованието за произход без междинно обозначение.

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

9.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 302/16

Публикация на заявка за промяна съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

2010/C 302/12

ЗАЯВКА ЗА ПРОМЕНИ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

ЗАЯВКА ЗА ПРОМЕНИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 9

„BEAUFORT“

ЕО №: FR-PDO-0217-0106-07.07.2009

ЗГУ ( ) ЗНП ( Х )

1. Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на промяна:

—		Наименование на продукта
—		Описание на продукта
—		Географски район
—		Доказателство за произход
—		Метод на производство
—		Връзка
—		Етикетиране
—		Национални изисквания
—		Друго (да се посочи)

2. Вид на промяната/промените:

—		Промяна в единния документ или в резюмето
—		Промяна в спецификацията на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за които не са публикувани нито единен документ, нито резюме
—		Промяна в спецификацията, за която не се изисква промяна в публикувания единен документ (член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 510/2006)
—		Временна промяна в спецификацията, като последица от налагането на задължителни санитарни или фитосанитарни мерки от страна на публичните органи (член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

3. Промяна/промени:

3.1. Определение на географския район:

Добавяне към списъка на общините на географския район на ЗНП „Beaufort“ на следните общини или части от общини: Tours en Savoie и Montsapey (департамент Savoie) изцяло, Albertville (департамент Savoie) отчасти за райони по кадастър E2, E3, E4.

Обяснение:

Получени бяха заявки за включване в района на производство на ЗНП „Beaufort“.

Извършено бе проучване с експертна комисия, с цел да бъдат изяснени по-добре елементите, които характеризират района на производство. Това проучване завърши с определянето на набор от критерии, което позволи да се отговори положително на някои от представените заявки.

Елементите, които са характерни за района на производство Beaufort, могат да бъдат обобщени по следния начин.

Този район включва геологичната част на вътрешните Алпи, характерна с наличието на почви с кристална структура, които се свързват с глинести и седиментни почви. Откритостта на високите участъци и широките склонове е обусловило обширни тревни площи (или високопланински пасища), чиято височина е от 1 500 до 3 000 метра.

Тези различни височини дават възможност тревата да расте на периоди през целия летен сезон от юни до септември, богата на фуражни видове.

Местното население е въвело многопластова земеделска система, която включва използване на ниската част, предназначена често за косене, допълващо използването на високопланинските пасища, където пасат млечните животни. През лятото хората и животните следват растенето на тревата и се местят в зависимост от височината.

Сиренето „Beaufort“ следователно е продукт на приспособяването на човека към неблагоприятните природни условия в тази част на Северните Алпи.

И накрая, целият район на производство е белязан с историческото и настоящото присъствие на изготвяне на пресовано мазно сирене.

За производството на сирене от Beaufort има свидетелства от ХVII-ти век насам.

След като бе проверено, че предложените територии имат посочените по-горе характеристики, беше решено те да бъдат включени в района на производство на сиренето „Beaufort“.

3.2. Връзка с географската среда:

Няма съществени промени, формулирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 510/2006.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„BEAUFORT“

ЕО №: FR-PDO-0217-0106-07.07.2009

ЗГУ ( ) ЗНП ( Х )

1. Наименование:

„Beaufort“

2. Държава-членка или трета държава:

Франция

3. Описание на земеделския продукт или храна:

3.1. Вид продукт:

Клас 1.3

Сирена

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

„Beaufort“ е сирене, произведено по технология за пресовано сирене, изключително от пълномаслено краве мляко, приготвено в сурово състояние и подсирено, сварено, пресовано и осолено в саламура, както и повърхностно, и узрявало в течение най-малко на 5 месеца. Консистенцията му е мека и маслена, с цвят от слонова кост до бледожълт, може да има известен брой фини хоризонтални браздички и малки шупли („яребичи очи“). Питите имат плоска форма с вдлъбната стена, от 20 до 70 kg, с диаметър от 35 до 75 cm и височина на стената от 11 до 16 cm, с гладка, чиста и твърда кора, с равномерен цвят от жълто до кафяво, съдържащи не по-малко от 48 % мазнини на 100 g сирене след пълно изсушаване, като съдържанието на сухо вещество в 100 g сирене не трябва да бъде по-малко от 61 g на 100 g сирене в узряло състояние.

Всяка пита се идентифицира с поставяне на синя казеинова плочка, съдържаща знака на съответната мандра.

Когато сиренето се продава пакетирано, парчетата трябва задължително да имат по една страна с характерната за наименованието коричка; тази коричка може обаче да бъде почистена от петна. Когато сиренето се продава настъргано, е забранено използването на наименованието „Beaufort“.

Млякото, използвано за производството, трябва да бъде единствено от млекодайни стада, съставени от крави местни породи Tarine и Abondance, отговарящи на критериите от основния раздел на родословната книга или удостоверени като такива по признати фенотипични характеристики.

3.3. Суровини (само за преработените продукти):

Суровините, влизащи в състава на „Beaufort“, са:

—	суровото и пълномаслено мляко след всяко доене, взето от неохладено мляко, или от смес на млякото от две доенета, едното от които е взето не по-късно от два часа след неохладеното издоено мляко, а другото след охлаждане,

—	сирището, получено от накисване на сиренината след варене. Ако се налага, може като добавка да се използва закупено сирище,

—	термофилната закваска се състои в основната си част от лактобацили. Допълнителното варене на сиренината служи едновременно за развъждане на закваска (дрожди) и получаване на сирище,

—	солта, добавена при първо осоляване в течение на 24 часа в саламура, и след това при зреенето,

—	на сиренето се поставя синя казеинова плочка и елементи за проследяване, изписани с хранително мастило.

За производството на сирене „Beaufort“ е забранено използването на всякакви други продукти.

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход):

Фуражът за млечните крави от породи Tarine и Abondance се състои от:

—

през зимния период от не по-малко от 13 kg сено, към които могат да се добавят 3 kg смляна суха люцерна. Допълнителният фураж не може да надхвърля 1/3 от теглото на средната основна хранителна дажба за лактиращото млекодайно стадо. Комбинираните фуражи се правят от определени видове и нетрансгенни сортове и трябва да отговарят на следните технически характеристики: 0,94 UFL, 123 PDIE и 119 PDIN,

—

през летния сезон от опасена трева. В долината допълването от същия вид като през зимния период може да бъде 2,5 kg/ден за една лактираща крава, взето средно за млекодайното стадо. На високопланинските пасища допълнението е не повече от 1,5 kg/на лактираща крава на ден, взето средно за млекодайното стадо,

—	между двата вида основна хранителна дажба през пролетта и през лятото се допуска преходен период от 15 дни.

Добавяне на фураж с произход извън района се прави само при необходимост. Най-малко 75 % от количеството сено и паша, необходимо за млекодайното стадо, са от географския район, за да може най-малко 75 % от млекодобива да е от фуражи, произхождащи от района.

Най-малко 20 % от годишните потребности от сено са с произход от географския район.

Ливадите са обект на традиционно отглеждане на стадото и разпределяне на животинските изпражнения. Разпръскването на утайки от пречистването на отпадни води или на получени от тях продукти е забранено на ливадите, пасищата и високопланинските пасища, използвани от сектора за производство на „Beaufort“.

3.5. Специфични етапи на производство, които трябва да бъдат извършени в определения географски район:

Млекодобивът, производството и зреенето в течение на най-малко 5 месеца се извършват в географския район.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

3.7. Специфични правила за етикетиране:

Етикетът на сирената, имащи право да носят защитеното наименование за произход „Beaufort“, трябва да включва наименованието, изписано с букви, чиито размери са равни най-малко на две трети от най-големите букви, фигуриращи на етикета.

Използването на всякакви качествени определения или на други думи, придружаващи посоченото защитено наименование за произход, е забранено на етикетите, в рекламите, фактурите или търговските документи с изключение на:

—	специалните търговски или фабрични марки,

—

термините: „été“ и „chalet d'alpage“, чието използване се допуска при определените по-долу условия:

а)	„été“ (лято) за млечни продукти, произведени от юни до октомври, включително млякото от високопланински пасища;

б)	„chalet d'alpage“ за продукти от летния сезон, произвеждани два пъти дневно в алпийски хижи на височина над 1 500 метра по традиционни способи при използване най-много на млекодобива от едно-единствено стадо в хижата.

В допълнение към синята казеинова плочка, характерна за „Beaufort“, на сирената, произведени съгласно условията, допускащи използването на качественото определение „chalet d'alpage“, трябва да има допълнителна казеинова плочка, описана в горната точка. Освен това всяка година производителите, използващи определението „chalet d'alpage“, трябва преди качването на високопланински пасища да поемат ангажимент пред Institut national des appellations d'origine (френския Национален институт за запазени наименования за произход) да спазват специалните условия на производство, описани по-горе.

Когато сиренето се продава, след като е било първо настъргано, използването на наименованието „Beaufort“ е забранено.

4. Кратко определение на географския район:

Регионът за производство на „Beaufort“ обхваща планинските масиви на Beaufortain, Tarentaise и Maurienne. Той включва част от департамента Savoie (Савоя) и прилежаща част от департамента Haute Savoie (Горна Савоя).

Млекодобивът, производството и зреенето на сирената се извършват в географския район, който обхваща териториите на следните общини:

Департамент Savoie

Област Albertville:

Кантон Albertville: Rognaix, La Bâthie, Cevins, Saint-Paul-sur-Isère, Esserts-Blay, Tours-en-Savoie, част от община Albertville, включваща райони по кадастър E2, E3 и E4.

Кантон Ugine: La Giettaz, Flumet, Notre-Dame-de-Bellecombe, Crest-Voland, Cohennoz, Saint-Nicolas-la-Chapelle.

Кантон Beaufort: Beaufort, Hauteluce, Queige, Villard-sur-Doron.

Кантон Bourg-Saint-Maurice: Bourg-Saint-Maurice, Les Chapelles, Montvalezan, Sainte-Foy-Tarentaise, Séez, Tignes, Val-d′Isère, Villaroger.

Кантон Aime: Aime, Bellentre, La Côte-d′Aime, Granier, Landry, Mâcot-la-Plagne, Montgirod, Peisey-Nancroix, Valezan.

Кантон Bozel: Les Allues, Bozel, Brides-les-Bains, Champagny-en-Vanoise, Feissons-sur-Salins, Montagny, La Perrière, Planay, Pralognan-la-Vanoise, Saint-Bon-Tarentaise.

Кантон Moûtiers: Aigueblanche, Les Avanchers-Valmorel, Le Bois, Bonneval, Feissons-sur-Isère, Fontaine-le-Puits, Hautecour, Moûtiers, La Léchère, Notre-Dame-du-Pré, Saint-Jean-de-Belleville, Saint-Marcel, Saint-Martin-de-Belleville, Saint-Oyen, Salins-les-Thermes, Villarlurin.

Област Saint-Jean-de-Maurienne:

Кантон Aiguebelle: Montsapey.

Кантон La Chambre: La Chambre, La Chapelle, Les Chavannes-en-Maurienne, Montaimont, Montgellafray, Notre-Dame-du-Cruet, Saint-Alban-des-Villards, Saint-Avre, Saint-Colomban-des-Villards, Saint-Etienne-de-Cuines, Saint-François-Longchamp, Sainte-Marie-de-Cuines, Saint-Martin-sur-la-Chambre, Saint-Rémy-de-Maurienne.

Кантон Saint-Jean-de-Maurienne: Albiez-le-Jeune, Albiez-Montrond, Le Châtel, Fontcouverte-la-Toussuire, Hermillon, Jarrier, Montricher-Albanne, Montvernier, Pontamafrey-Montpascal, Saint-Jean-d′Arves, Saint-Jean-de-Maurienne, Saint-Julien-Mont-Denis, Saint-Pancrace, Saint-Sorlin-d′Arves, Villarembert, Villargondran.

Кантон Saint-Michel-de-Maurienne: Orelle, Saint-Martin-d′Arc, Saint-Martin-de-la-Porte, Saint-Michel-de-Maurienne, Valloire, Valmeinier.

Кантон Modane: Aussois, Avrieux, Fourneaux, Freney, Modane, Saint-André, Villarodin-Bourget.

Кантон Lanslebourg-Mont-Cenis: Bessans, Bonneval-sur-Arc, Bramans, Lanslebourg-Mont-Cenis, Lanslevillard, Sollières-Sardières, Termignon.

Департамент Haute-Savoie

Област Bonneville:

Кантон Sallanches: община Praz-sur-Arly.

Кантон Saint-Gervais-les-Bains: част от общината, образувана от четирите високопланински пасища, означени както следва в кадастралния опис: La Roselette, Les Besoëns, Les Tierces и Les Coins.

5. Връзка с географския район:

5.1. Специфична характеристика на географския район:

Естествената околна среда на защитеното наименование „Beaufort“ се характеризира с принадлежността си към планинските масиви от вътрешната зона на Алпите, определени от:

—	компактните вътрешни масиви с кристална структура, както и със седиментни скали от региона на Briançon,

—	отчасти външните масиви с кристална структура, свързващи меки седиментни скали от шистов тип с твърдите скали с кристална структура,

—	отсъствие на скали от твърд варовик на големи площи,

—	„меки“ форми на релефа, характерни обикновено за глинестите почви и изключващи срутване на големи блокове,

—	климат, характерен за вътрешните и междинните Алпи, защитени от прякото въздействие на западните потоци (общо взето, по-слаби валежи, по-голяма осветеност, отколкото в останалата част на Северните Алпи), отговарящ на границата на зоната на Mélèze и нейните близки краища.

Този специфичен район има обширни площи с високопланинска трева на височина между 1 500 и 3 000 m (преобладаващ алпийски пояс), характерни със своята флора, богата на двусемеделни растения, които придават на пасищната трева вкус на подправки. Тези обширни площи и височинното им разпределение по големи склонове са една от важните особености на района на ЗНП „Beaufort“.

На тези високопланински пасищни площи са се развили земеделски практики, които, взети всяка поотделно или всички заедно, не се срещат в тези мащаби другаде в Алпите или образуват единствена по рода си система.

Тази организация е описана схематично от M. DUBOIS (1996 г.) по трудовете на ARBOS (1922 г.), BLANCHARD (1938 г.), и REFFAY (1967 г.).

„В началото на ХХ-ти век се различават две големи системи на производство:

—	системата на високите планини, които обединявали под ръководството на пастири голям брой млечни крави (от 50 до повече от 100), необходими за ежедневното производство на големи пити пресовано сирене,

—

системата на ниските планини, където стопанствата били семейни. Доенето ставало в хижата при разпръскване на тор или торова течност върху частните терени на високопланинските пасища, които били култивирани или косени. Възможни били премествания на добитъка за паша, с цел изкачване на по-голяма височина или използване на друг склон на планината. Те били обаче значително по-редки, отколкото във високите планини. Стадата, малки по размери, били пазени. Производството на малки пити сирене от вида „Reblochon“ или „Tomme“ се извършвало в хижата. Понякога млякото се доставяло в мандрите.“

В Алпите само в северните им дялове, чийто климат е достатъчно влажен, се е запазило отглеждането на млечни крави. В останалите части на Алпите планинските пасища са били заети след 1960 г. от овце или в по-малка степен — от кози.

Понастоящем размерите на високопланинските пасища и големият брой на високо разположените земеделски стопанства остават характерни белези на географския район Beaufort. Всъщност високо разположените земеделски стопанства от областите на географския район представляват 92 % от високо разположените стопанства на департамент Savoie.

—

Преместванията на стадата по по-високите планински пасища са се запазили благодарение на въвеждането на подвижната доилна машина, т.е. вече не се мести цялото стопанство. Срещат се и двете системи от високите и от ниските планини, които отговарят по принцип на наличието или липсата на подвижна доилна инсталация, която се мести на всеки 2 до 7 дена. Местата за пренощуване се изравняват с брана, когато остава време за това. Доенето в хижата е все още честа практика във Val d’Arly и Maurienne.

—

Преработката на високопланинското пасище е много по-рядка практика, която е била изместена от създаването на мандри за преработка, разположени в долината. От друга страна, системата на високопланинските пасища, в сравнение с другите системи млечни стопанства, изисква все още значително човешко присъствие и дава възможност за запазването на малки структури, изчезнали в наши дни в равнината.

В Beaufortain и Tarentaise се наблюдават също практики на усилена поддръжка: доилната машина се премества понякога два пъти на ден, сборните места за изчакване и почивка се изравняват редовно с брана. Тези планински пасища, включващи широк набор от височини и изложения, се редуват по принципа на следване на растежа на тревата, като се използва доброто височинно разпределение на растителността.

Планинските пасища са давали и все още дават възможност да бъдат освободени площи от долината, които да бъдат окосени и така да се събере фураж за зимата. Ниските части, разполагащи с площи за косене, са особено благоприятни.

Подобрените транспортни връзки са довели до значителни промени на този баланс; преработката на високопланинските пасища е вече рядка практика, тъй като има възможност млякото да бъде докарано в долината. Така в наши дни ниските части са мястото, където се произвеждат сирената, с изключение на хижите, където се прави „Beaufort Chalet d’Alpage“.

Избите на високопланинските пасища дават наистина възможност да започне зреенето, но тази работа продължава в долината, където се върши от специализиран персонал.

5.2. Специфична характеристика на продукта:

В семейството на пресованите сирена сиренето „Beaufort“ отдавна заема специално място. Така например по време на земеделското проучване от 1929 г. наименованието „Beaufort“ се откроява ясно от останалите сирена тип „Gruyère“. „Горският инспектор уточнява, че сиренето „Gruyère de Beaufort“ се продава под наименованието „Beaufort“, а не вече само като „Gruyère“, което му позволява да бъде продавано по-скъпо.“

Тази разлика се открива отново в текстовете, посветени на производството на „Gruyère“ в Савоя (Savoie), написани този път от директора на училището за сиренарство в Bourg-Saint-Maurice. Във въведението той уточнява, че: „Сиренето „Gruyère“ се произвежда във Франция само в департаментите Est, Jura, Doubs, Haute-Savoie, Savoie от частично обезмаслено краве мляко.“ След това авторът добавя, че главните центрове на производство в Савоя се намират в областите Albertville и Chambéry, „където се произвежда почти изключително сирене „Gruyère“, тип „Emmental“ и „Comté“. В други части на Савоя се произвежда много характерно специално сирене „Gruyère“ под наименованието „le Beaufort“, което се получава чрез преработка на пълномаслено, т.е. необезмаслено мляко, а именно в долините на Beaufort, Haute-Tarentaise и Maurienne. Този вид сирене се произвежда главно на високопланинските пасища, на височина между 1 500 и 2 000 m.“ … По-нататък той направо споменава наименованието „Beaufort“, като пише, че това високопланинско сирене се нарича „от Beaufort“. Сиренето „Gruyère du Beaufortain“, ценено от туристите, които прииждат все по-многобройни, приема следователно характерно наименование, а именно „Beaufort“. Така то заявява характерната си специфичност, а именно производството на високопланински пасища, за чието изчезване в други части на Алпите са допринесли мандрите.

През 1945 г. Декрет № 45-1245, който определя всички френски сирена, дава наименованието „Beaufort“ на сирената, „произведени изключително от краве мляко, пресовани и осолени, със суха кора … районът на производство е ограничен до департаментите Savoie и Haute Savoie“.

И понастоящем „Beaufort“ се отличава от останалите пресовани сирена, по-специално чрез:

—	производството си след доене от сурово пълномаслено мляко,

—	използването на дървена форма, наречена „cercle à forme“ (моделиращ кръг), която придава вдлъбнатост на стената на сиренето,

—	традиционни практики на преработка (използване на закваска от диви дрожди с полагане във форми от ленено платно и с характерния кръг, изискващ обръщане по време на пресоването),

—	консистенция без дупки или почти без дупки.

5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или особеностите на продукта (за ЗНП) или специфично качество, репутация или друга особеност на продукта (за ЗГУ):

Особеностите на околната среда, описани в точка 5.1, обуславят голямо богатство на флората и голямо многообразие на наличните растителни групи. Тук са представени всички фитосоциологични групи тревни площи и пустеещи земи, използвани като високопланински пасища.

Според DORIOZ et al. (2000 г.) „става въпрос за десетина растителни групи, обхващащи общо над 250 до 300 вида висши растения. Почвените контрасти и взаимодействията между почвите и практиките обясняват тези големи различия в растителната покривка (DORIOZ 1995 г.; INRA, 1994 г.). Почвите се променят много бързо, на декаметрично ниво, в зависимост от продължителността на снежното покритие, местните скелетни почви, ветровете откъм долината и водната циркулация по хълмовете, и накрая, в зависимост от свличанията на скалите, между различните склонове на една и съща планина (DORIOZ и VAN OORT, 1991 г.). Този променлив характер се изразява, на едно и също място, дори през един и същи ден на паша, с много разнообразно предлагане на фураж, идващ от цяла гама растения, от калцифилни до ацидофилни, от ксерофилни до пресни (LEGROS et al., 1987 г.; DORIOZ, 1995 г.).“

В едно неотдавнашно изследване (BORNARD и BASSIGNANA, 2001a и 2001b) центърът Cemagref, Гренобъл, е идентифицирал 19 прерийни типа в зависимост от агрономическото използване и като продължение на Valle d'Aosta. Авторите отбелязват във връзка с някои от тези прерийни типове аналогия, от една страна, с тревните площи на външните и влажни Северни Алпи (BORNARD и DUBOST, 1992 г., BRAU-NOGUE, 1996 г.) и, от друга страна, с тревните площи на вътрешните френски Южни Алпи (JOUGLET, 1999 г.).

По този начин, от гледна точка на привлекателността, подобно на средиземноморската флора, добре позната заради вкусовете и ароматите си, алпийската флора, когато валежите са сравнително ограничени, какъвто е случая с вътрешните Алпи, представлява вероятно ароматна смес, която се проявява в много специфичните и подчертано характерни вкусови качества на сиренето „Beaufort“ (DUMONT и ADDA, 1978 г., BUCHIN et al., 1999 г.; ASSELIN et al., 1999 г., в DORIOZ et al., 2000 г.).

Така някои планински пастири считат, че групите от местностите с дълготрайна снежна покривка („combe à neige“), с видове като Ligusticum mutellina, изобилстват с трева, особено благоприятна за качеството на сиренето (PARTY, 1995 г.).

Земеделската система се основава на оползотворяването на това голямо растително богатство посредством стада от местните раси Tarine и Abondance, отглеждани в съответствие със земеделски практики, обвързани изцяло с околната среда. През 1963 г. E. QUITTET дава следното описание: „расата Tarine притежава забележителни качества на издръжливост и устойчивост на най-суровите условия на живот, дължащи се до голяма степен на нейния начин на живот (престои през лятото на планински пасища на височина от 1 500 до 2 000 m). Тя се поддържа дълго време в добро състояние въпреки редовните отелвания. Расата има забележителна способност да използва, при приемливи стойности на млеконадоя, груб фураж през зимния период … Tarine е превъзходна млечна раса, особено при тежки климатични условия.“

Ето защо преработката на неохладеното мляко позволява да се запазят първоначалните му качества и съответства напълно на изискванията за производство на мазен продукт, без обезмасляване, при използване на закваска от диви дрожди. Използването на изпъкнал кръг дава възможност за приспособяване към големите разлики в млеконадоя на високопланинските пасища, за поддържане на температурата във вътрешността на сиренето при пресоването му, за стабилизиране на формата на питата … Зреенето в студена изба, важен етап за качеството на сиренето, се доближава най-много до климатичните условия на производство и е напълно подходящо за производството на сирене от мазен тип.

В своето съчетание практиките на производство и преработка представляват система, съответстваща на особеностите на продукта, която дава възможност да се запази ароматното многообразие, дължащо се на специфичната флора, чак до крайния продукт.

Препратка към публикуваната спецификация:

[член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006]

http://www.inao.gouv.fr/repository/editeur/pdf/CDCAOP/CDCBeaufort.pdf

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стp. 12.

9.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 302/24

ДЪРЖАВНА ПОМОЩ — ГЕРМАНИЯ

Държавна помощ C 22/10 (ex N 701/09)

Помощ за асистенти в сферата на иновациите (НИРД)

Покана за представяне на мнения съгласно член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз

(текст от значение за ЕИП)

2010/C 302/13

С писмо от 29 септември 2010 г., чието копие на автентичния език се намира на страниците след настоящото резюме, Комисията уведомява Германия за решението си да започне процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, относно гореспомената мярка.

Заинтересованите страни могат да представят мненията си относно мярката, по отношение на която Комисията започва процедурата, в срок от един месец от датата на публикуване на настоящото резюме и на писмото, което следва, на следния адрес:

Commission européenne

Direction générale de la concurrence

Greffe des aides d'État

1049 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Fax +32 22961242

Тези мнения ще бъдат предадени на Германия. Запазването в тайна на самоличността на заинтересованата страна, която представя мнението, може да бъде поискано писмено, като се посочат причините за това искане.

ТЕКСТ НА РЕЗЮМЕТО

ПРОЦЕДУРА

С писмо от 17 декември 2009 г. германските власти уведомиха Комисията за изменение на схема за асистенти в сферата на иновациите в Саксония, която беше продължение на първоначално приета схема (N 583/94) на 19 декември 1994 г. съгласно Рамката на Общността за държавна помощ за научно-изследователска и развойна дейност от 1986 г. и която впоследствие беше продължена през 1998 г. и 2005 г.

ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА

Съгласно схемата помощта се предоставя за създаване на работни места за „асистенти в сферата на иновациите“, т.е. за завършилите университет или други висши учебни заведения, чието обучение в сферата на висшето образование е продължило поне три години, както и за млади учени от университети и от изследователски организации, които ще бъдат наети на работа от МСП. Асистентите ще се назначават за срок от поне 12 месеца на новосъздадени длъжности и ще работят по време на периода на финансиране по проект в сферата на НИРДИ, насочен към иновативните технологии или към управлението на иновациите в МСП.

Правното основание за схемата е следното:

—	параграфи 23 и 44 от Финансовия регламент на Саксония (Haushaltsordnung де Freistaates Sachsen (Sächsische Haushalts ¬ Ordnung — SäHO)) от 10 април 2001 г. (SächsGVBl. S. 153), изменен с параграф 2 на Закона от 12 декември 2008 г.(SächsGVBl. S. 866),

—

общи административни разпоредби на Министерството на финансите на Саксония (Verwaltungsvorschriften des Sächsischen Staatsministeriums der Finanzen zur Sächsischen Haushaltsordnung (VwV-SäHO)) от 27 юни 2005 г. (SächsABl. SDr. S. S 226), изменени с Verwaltungsvorschrift от 28 декември 2006 г.(SächsABl. 2007 S. 180) и с Verwaltungsvorschrift от 11 декември 2007 г. (SächsABl. SDr. S. 538),

—	оперативна програма на Саксония за Европейския социален фонд с цел: Сближаване (Operationelles Programm des Freistaates Sachsen für den Europäischen Sozialfonds (ESF) im Ziel „Konvergenz“) за периода 2007—2013 г., CCI-Nr.: 2007 DE 051 PO 004 от 20 юли 2007 г.

Бюджетът на схемата възлиза на 30 млн. EUR и ще бъде изпълнен до 31 декември 2015 г. Предоставящият орган е Sächsische Aufbaubank — Förderbank — (SAB) в Дрезден, която е банка за развитие на провинция Саксония.

Бенефициерите на помощта са МСП с оперативни подразделения (Betriebsstätte) в Саксония. Помощта се предоставя под формата на преки безвъзмездни средства. Тя ще бъде предоставяна за период до 36 месеца. През първите 24 месеца бенефициерът има право да получи до 50 % от разходите за заплати, а в последните 12 месеца — само 25 %. Общият размер на помощта не надвишава 62 500 EUR на човек. Обикновено всяко предприятие получава помощ за две работни места за асистенти в сферата на иновациите. Схемата, за която е подадено уведомление, няма да се съчетава с помощ, получена от други източници за покриване на същите разходи.

ОЦЕНКА

Въпреки ограниченият размер на помощта, Германия изрично отказва да се съобрази с условията на Регламента за минималната помощ (1) и да приложи мярката като минимална помощ, която е изключена от приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС и по този начин не представлява държавна помощ. Освен това германските власти предложиха мярката да се оценява пряко с оглед на Договора.

Комисията изразява съмнение дали е уместно схемата да се оценява пряко по силата на Договора и дали тя по-скоро не попада в обхвата на рамката за НИРДИ за 2006 г. (2) като подходящо правно основание за оценка на съвместимостта на схемата с вътрешния пазар; или в крайна сметка съгласно разпоредбите на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО), които се отнасят до помощите за заетост (3).

Рамка за НИРДИ

Съгласно раздел 5.1 от рамката за НИРДИ, помощта и съкращаването на разходите за заетост са пряко свързани с конкретен научноизследователски проект, реализиран от предприятие, и по този начин — с определени допустими разходи. Тази схема обаче предвижда временна или постоянна заетост на персонал, чиято дейност няма да се ограничи до конкретни научноизследователски проекти, и по неясно определен начин се отнася по-скоро до обща научноизследователска дейност, без да се определя конкретен резултат.

Раздел 5.7 от рамката за НИРДИ определя условията за временно наемане на висококвалифициран персонал. Освен това такъв персонал трябва да бъде командирован единствено в МСП, което получава помощта, от научноизследователска организация или голямо предприятие. Мярката, за която е подадено уведомление, не предвижда командироването на такъв персонал, а временното наемане на работа с перспектива за постоянно наемане, например на дипломираните наскоро, които са без работа.

Комисията следователно има съмнения, че схемата, за която е подадено уведомление, е в съответствие с рамката за НИРДИ.

Помощ за заетост

Член 15 от Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) предвижда помощ за инвестиции и за заетост за МСП. Допустимите интензитети на помощта са 20 % от допустимите разходи за малките предприятия и 10 % за средните предприятия. Интензитетите на помощта, за които е подадено уведомление, са над предвидените прагове.

Разходите за заплати по схемата, за която е подадено уведомление, ще бъдат допустими за период от три години, докато при ОРГО се позволява максимален период от две години.

В ОРГО се посочва, че разходите за заплати могат да бъдат покрити само дотолкова, доколкото те се отнасят до заетост, пряко създадена от инвестиционен проект. Предадената от Германия информация до момента показва, че съгласно схемата, за която е подадено уведомление, асистентите в сферата на иновациите няма да бъдат свързани с инвестиционен проект.

По тези причини Комисията има съмнения, че схемата, за която е подадено уведомление, отговаря на изискванията на член 15 на ОРГО.

По член 40 от ОРГО се разрешава помощ за наемане на работници в неравностойно положение по смисъла на член 2, параграф 18. По ОРГО се разрешава помощ, която съответства на 50 % от разходите за заплати, само за период до 12 месеца и се налагат допълнителни условия. По-специално, с оглед на подкрепата в рамките на 36 месеца и елементите на определението за работник в неравностойно положение, Комисията се съмнява, че моделът и обхватът на мярката отговарят на условията на ОРГО.

Оценка, която е в пряка връзка с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС

Поради изложените по-горе причини, след предварителна оценка на мярката Комисията се съмнява, че помощ, за която е подадено уведомление, може да се счита за съвместима с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС според рамката за НИРДИ, или според ОРГО.

Тъй като мерките, за които е подадено уведомление, попадат в приложното поле както на рамката за НИРДИ, така и на ОРГО, Комисията е длъжна да се съобрази с тези два текста при упражняването на правото си на преценка съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. На този етап Комисията счита, че Германия не е представила убедителни доводи, за да упражни отново правото си на преценка съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

Съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета всяка неправомерна помощ може да бъде предмет на възстановяване от страна на бенефициера.

ТЕКСТ НА ПИСМОТО

„Die Kommission hat für die oben genannte Maßnahme beschlossen, aus den im Folgenden dargestellten Gründen das förmliche Prüfverfahren nach Artikel 108 Absatz 2 des Vertrags über die Arbeitsweise der Europäischen Union (nachstehend ‚AEUV‘ genannt) zu eröffnen.

1. VERFAHREN

(1)

Deutschland meldete mit Schreiben vom 17. Dezember 2009, das am selben Tag registriert wurde, bei der Kommission gemäß Artikel 108 Absatz 3 AEUV die Änderung einer Regelung für Innovationsassistenten in Sachsen an. Die Kommission forderte mit Schreiben vom 17. Februar 2010 ergänzende Informationen an. Mit Schreiben vom 19. Februar 2010, das am selben Tag registriert wurde, beantragte Deutschland eine Verlängerung der Antwortfrist, die die Kommission mit Schreiben vom 25. Februar 2010 gewährte.

(2)

Am 24. März 2010 fand ein Treffen zwischen Vertretern Deutschlands und der Kommission statt. Mit Schreiben vom 12. April 2010, das am selben Tag registriert wurde, beantragte Deutschland eine weitere Verlängerung der Antwortfrist, die die Kommission mit Schreiben vom 19. April 2010 gewährte. Mit Schreiben vom 12. Mai 2010, das am selben Tag registriert wurde, erteilte Deutschland zusätzliche Auskünfte. Mit Schreiben vom 14. Juni 2010 forderte die Kommission weitere Informationen an, die Deutschland mit Schreiben vom 12. Juli 2010, das am selben Tag registriert wurde, erteilte. Am 23. Juli 2010 übermittelte die Kommission ein Schreiben an den sächsischen Ministerpräsidenten.

2. BESCHREIBUNG DER MASSNAHME

2.1 Ursprüngliche Beihilferegelung

(3)	Die ursprüngliche Beihilferegelung wurde am 19. Dezember 1994 (4) (N 583/94) nach dem Gemeinschaftsrahmen für staatliche Forschungs- und Entwicklungsbeihilfen von 1986 (5) angenommen.

(4)

Die erste Verlängerung der ursprünglichen Regelung wurde von der Kommission am 3. März 1998 nach dem Gemeinschaftsrahmen für staatliche Forschungs- und Entwicklungsbeihilfen von 1996 (6) angenommen (N 493/97). Eine weitere Verlängerung wurde am 26. Januar 2005 (7) ebenfalls nach dem Gemeinschaftsrahmen für staatliche Forschungs- und Entwicklungsbeihilfen von 1996 genehmigt (N 550/04) und lief am 31. Dezember 2009 aus.

2.2 In Rede stehende Beihilferegelung

(5)

Ziel der Regelung ist nach Angaben Deutschlands die ‚Schaffung und Sicherung zukunftsfähiger Arbeitsplätze durch die Erhöhung der Innovations- und Wettbewerbsfähigkeit von kleinen und mittleren Unternehmen (KMU) (8) der gewerblichen Wirtschaft […] und die Erhöhung der beruflichen Mobilität zwischen Wissenschaft und Wirtschaft‘. Deutschland zufolge soll die Regelung die Innovationskapazität von KMU verbessern und zu stärkerem wirtschaftlichem Wachstum, höherer Wettbewerbsfähigkeit von KMU und mehr Beschäftigung führen, womit ein Beitrag zur Umsetzung der Strategie von Lissabon geleistet werde. Deutschland begründet die geplante Verlängerung damit, dass die Zahl der Unternehmen, die Innovationsassistenten beschäftigen, weiter erhöht werden müsse, da die Assistenten aller Voraussicht nach zu einer stärkeren Beteiligung von KMU an FuEuI-Vorhaben Sachsen und damit zur Verringerung des Unterschieds zu den westdeutschen Bundesländern beitragen würden.

(6)

Deutschland zufolge haben die FuE-Tätigkeiten von Unternehmen in Sachsen als Folge der Planwirtschaft und des Transformationsprozesses noch immer kein den westdeutschen Bundesländern vergleichbares Niveau erreicht. So liege der Anteil von Beschäftigten, die in einem Unternehmen mit mehr als 250 Mitarbeitern tätig sind, in den westdeutschen Ländern bei 31 %, in Sachsen hingegen bei nur 22 %. Die wirtschaftliche Struktur des KMU-Sektors in Sachsen erweise sich als eine wesentliche Beschränkung bei der Gewinnung und Umsetzung neuer Forschungsergebnisse, was u. a. zurückzuführen sei auf geringere Möglichkeiten der Eigenfinanzierung von FuE, schlechtere Fremdfinanzierungskonditionen, höhere Eingangsbarrieren wegen des höheren Fixkostenanteils und der bei einem Misserfolg von Innovationsprojekten schwerer wiegenden existentiellen Konsequenzen, begrenztere Möglichkeiten für die Einstellung qualifizierten Personals aufgrund der erforderlichen Gehaltszahlungen und die fehlende Kapazität, um sich überhaupt mit FuE befassen zu können. Insgesamt arbeiteten in Deutschland etwa 81 % des FuE-Personals der Wirtschaft in Großunternehmen mit über 500 Beschäftigten. In Sachsen liege dieser Anteil bei lediglich etwa 33 %. Die relative Schwäche der sächsischen Wirtschaft zeigt sich Deutschland zufolge auch bei der Wahl des Arbeitsortes hochqualifizierter Personen. So habe Sachsen von den erwerbstätigen akademischen Nachwuchskräften des Prüfungsjahrgangs 2005 unter Berücksichtigung von Zu- und Abwanderungen einen Schwund von über 21 % zu verzeichnen gehabt. Bei den klassischen technischen Studiengängen wie der Elektrotechnik und dem Maschinenbau sowie bei den Wirtschaftsingenieuren habe der Saldo für Fachhochschulabsolventen sogar bei – 36 % und für Universitätsabsolventen bei – 41 % gelegen. Sachsen liege mit einer FuE-Intensität in der Wirtschaft von 1,07 % des BIP weit hinter dem erfolgreichsten Bundesland, das 3 % erreicht, zurück. Pro 1 000 Erwerbspersonen habe Sachsens Wirtschaft im Jahr 2005 4,3 FuE-Beschäftigte aufgewiesen, der deutsche Durchschnitt habe bei 7,5 gelegen. Aus Sachsen seien 2008 nur 2,0 % aller Patentanmeldungen in Deutschland gekommen. Ferner bestehe ein großes Produktivitätsgefälle: Die Produktivität in Sachsen liege um mehr als 20 % unter dem deutschen Durchschnitt und sogar unter dem Schnitt der ostdeutschen Länder.

(7)

Was die besondere Form der Regelung und die festgelegten Voraussetzungen angeht, macht Deutschland geltend, eine Beschränkung auf Innovationsassistenten aus Forschungseinrichtungen oder großen Unternehmen mit mehrjähriger Berufserfahrung laufe dem Ziel der Regelung zuwider, dass möglichst viele Innovationsassistenten eingestellt werden. Im Rahmen der Regelung sollten Berufsanfänger unmittelbar im Anschluss an ihr Studium eingestellt werden, damit das aktuellste, gerade an den Hochschulen gelehrte Wissen in die KMU gelange. Die Innovationsassistenten sollten die begünstigten KMU dabei unterstützen, ihre Innovationskapazität zu verbessern und überhaupt FuE-Tätigkeiten aufzunehmen. Die Einstellung hochqualifizierten Personals mit mehrjähriger Berufserfahrung würde dagegen weit über das Ziel der in Rede stehenden Regelung hinausgehen und sei vielmehr für KMU geeignet, die im Innovationsprozess bereits weiter fortgeschritten sind.

2.2.1 Innovationsassistenten

(8)

Gefördert werden soll die Schaffung von Stellen für ‚Innovationsassistenten‘. Zu verstehen sind darunter Absolventen von Hochschulen, Fachhochschulen und Berufsakademien, die ein mindestens dreijähriges Studium abgeschlossen haben, sowie junge Forscher von Hochschulen und Forschungseinrichtungen, die von KMU beschäftigt werden.

(9)	Für die Assistenten müssen neue Stellen geschaffen werden, d. h., sie dürfen nicht andere Mitarbeiter ersetzen. Während des Förderzeitraums müssen sie an einem Thema im Bereich FuEuI mit innovativem, technologieorientiertem Inhalt oder im Innovationsmanagement innerhalb des KMU arbeiten.

(10)	Die Assistenten werden für einen Zeitraum von mindestens 12 Monaten eingestellt. Eine den Gepflogenheiten entsprechende Probezeit ist zulässig.

2.2.2 Rechtsgrundlage

(11)	Folgende Vorschriften bilden die Rechtsgrundlage der Regelung:

(12)	§§ 23 und 44 der Haushaltsordnung des Freistaates Sachsen (Sächsische Haushaltsordnung — SäHO) vom 10. April 2001 (SächsGVBl. S. 153), zuletzt geändert durch Artikel 2 des Gesetzes vom 12. Dezember 2008 (SächsGVBl. S. 866);

(13)

Verwaltungsvorschriften des Sächsischen Staatsministeriums der Finanzen zur Sächsischen Haushaltsordnung (VwV-SäHO) vom 27. Juni 2005 (SächsABl. SDr. S. 226), geändert durch die Verwaltungsvorschrift vom 28. Dezember 2006 (SächsABl. 2007 S. 180) und die Verwaltungsvorschrift vom 11. Dezember 2007 (SächsABl. SDr. S. 538);

(14)	Operationelles Programm des Freistaates Sachsen für den Europäischen Sozialfonds (ESF) im Ziel ‚Konvergenz‘ in der Förderperiode 2007-2013, CCI-Nr.: 2007 DE 051 PO 004, Fassung vom 20. Juli 2007.

2.2.3 Haushaltsmittel, Laufzeit und Bewilligungsbehörde

(15)	Die für die Regelung bis zum 31. Dezember 2015 angesetzten Haushaltsmittel belaufen sich auf 30 Mio. EUR.

(16)	Bewilligungsbehörde ist die Sächsische Aufbaubank (SAB) in Dresden.

2.2.4 Beihilfeempfänger und Beihilfebetrag

(17)	Beihilfeempfänger im Rahmen der Regelung sind KMU mit Betriebsstätte in Sachsen.

(18)	Die Beihilfe hat die Form eines Direktzuschusses. Sie wird für höchstens 36 Monate gewährt. Während der ersten 24 Monate kann der Begünstigte bis zu 50 % der Lohnkosten erhalten, während der letzten 12 Monate nur 25 %. Insgesamt darf der Beihilfebetrag 62 500 EUR je Person nicht übersteigen.

(19)

Je Unternehmen sind zwei Stellen für Innovationsassistenten förderfähig. Werden nachstehende Voraussetzungen erfüllt, können im Rahmen der Regelung Beihilfen für weitere Innovationsassistenten gewährt werden: Erstens müssen die ursprünglich eingestellten Innovationsassistenten einen langfristigen Vertrag erhalten, und zweitens muss das jeweilige KMU nachweisen, dass pro neuem Innovationsassistenten, für den Fördergelder fließen, eine neue Stelle im Produktionsbereich geschaffen wird. Sonst kann ein KMU erst nach Ablauf eines Zeitraums von 24 Monaten nach dem Ende der Beschäftigung des letzten Innovationsassistenten, für den eine Beihilfe gewährt wurde, weitere Innovationsassistenten einstellen.

2.2.5 Kumulierung

(20)	Deutschland hat erklärt, dass die Beihilfen im Rahmen der angemeldeten Regelung nicht mit Zuwendungen anderer Stellen zur Deckung derselben Kosten kumuliert werden.

3. WÜRDIGUNG

3.1 Vorliegen einer staatlichen Beihilfe im Sinne von Artikel 107 Absatz 1 AEUV

(21)

Gemäß Artikel 107 Absatz 1 AEUV sind staatliche oder aus staatlichen Mitteln gewährte Beihilfen gleich welcher Art, die durch die Begünstigung bestimmter Unternehmen oder Produktionszweige den Wettbewerb verfälschen oder zu verfälschen drohen und den Handel zwischen Mitgliedstaaten beeinträchtigen, mit dem Binnenmarkt unvereinbar.

(22)

Die Maßnahme gilt als staatliche Beihilfe, wenn folgende Kriterien erfüllt sind: i) Die Maßnahme muss eine staatliche oder aus staatlichen Mitteln gewährte Förderung sein, ii) dem Unternehmen muss daraus ein wirtschaftlicher Vorteil erwachsen, iii) der Vorteil muss selektiv sein und iv) die Maßnahme verfälscht den Wettbewerb oder droht ihn zu verfälschen und beeinträchtigt den Handel zwischen Mitgliedstaaten. Es liegt eine staatliche Beihilfe vor, wenn die Voraussetzungen des Artikels 107 Absatz 1 AEUV kumulativ erfüllt sind.

(23)

Die angemeldete Maßnahme wurde von der sächsischen Landesregierung als Beihilferegelung angenommen. Die Sächsische Aufbaubank wurde mit der Zahlung von Direktzuschüssen beauftragt, die Zahlungen aus staatlichen Mitteln darstellen. Da die Bank an die von der sächsischen Landesregierung verabschiedete Rechtsgrundlage gebunden ist, ist die Maßnahme dem Staat zuzurechnen.

(24)	Die angemeldete Maßnahme sieht vor, dass eine begrenzte Anzahl von Unternehmen um einen Teil der Lohnkosten entlastet wird, die sie normalerweise selbst tragen müssten.

(25)

Förderfähig im Rahmen der Regelung sind Unternehmen aus allen Wirtschaftszweigen. Fast alle, wenn nicht gar sämtliche Wirtschaftzweige unterliegen dem Wettbewerb. Da die finanzielle Förderung durch den Staat die Stellung der begünstigten Unternehmen im Vergleich zur Stellung derjenigen ihrer Wettbewerber, die mangels Betriebsstätte in Sachsen nicht förderfähig sind, stärken könnte, droht die Regelung den Wettbewerb zu verfälschen. Da zudem die Erzeugnisse begünstigter Unternehmen innerhalb der EU gehandelt werden oder gehandelt werden können, ist die Beihilfe geeignet, den Handel zwischen Mitgliedstaaten zu beeinträchtigen.

(26)

In Anbetracht der relativ geringen Beihilfebeträge (höchstens 62 500 EUR je Assistent in drei Jahren und zwei Assistenten pro Unternehmen) forderte die Kommission Deutschland auf, in Erwägung zu ziehen, die Maßnahme derart umzugestalten, dass sie unter die De-minimis-Verordnung (9) fallen würde. In diesem Fall könnte davon ausgegangen werden, dass der Wettbewerb nicht verfälscht und/oder der Handel nicht beeinträchtigt würde. Deutschland wies diese Möglichkeit jedoch mit der Begründung ausdrücklich zurück, dass der dadurch entstehende hohe Verwaltungsaufwand für die KMU zu geringer allgemeiner Akzeptanz der Regelung führen würde. Die angestrebten positiven Auswirkungen auf die Innovationskapazität der KMU würden ausbleiben.

(27)	Daher stellt die angemeldete Regelung eine staatliche Beihilfe im Sinne von Artikel 107 Absatz 1 AEUV dar.

3.2 Anmeldungt der Beihilfe

(28)	Deutschland hat die Verlängerung und Änderung der Regelung vor der Durchführung angemeldet und somit die Stillhalteklausel des Artikels 108 Absatz 3 AEUV eingehalten.

(29)

Was die mit der Entscheidung N 550/04 genehmigte Beihilferegelung angeht, stellt die Kommission jedoch fest, dass Deutschland anscheinend seiner Pflicht nicht nachgekommen ist, diese Regelung durch zweckdienliche Maßnahmen so zu ändern, dass sie ab dem 1. Januar 2008 mit dem Gemeinschaftsrahmen für staatliche Beihilfen für Forschung, Entwicklung und Innovation von 2006 (10) (nachstehend ‚FuEuI-Gemeinschaftsrahmen‘) vereinbar ist. Die Kommission wird dies im Rahmen eines gesonderten Verfahrens näher prüfen.

3.3 Vereinbarkeit der Maßnahme

(30)

Nach Artikel 107 Absatz 3 Buchstabe c AEUV kann die Kommission staatliche Beihilfen für mit dem Binnenmarkt vereinbar erklären, wenn sie die Entwicklung gewisser Wirtschaftszweige oder Wirtschaftsgebiete fördern, soweit sie die Handelsbedingungen nicht in einer Weise verändern, die dem gemeinsamen Interesse zuwiderläuft.

(31)

Die Kommission verfügt im Rahmen von Artikel 107 Absatz 3 AEUV über einen weiten Beurteilungsspielraum (11). Daher hat sie in Leitlinien und Mitteilungen Kriterien für die Vereinbarkeit bestimmter Arten von Beihilfen mit dem Binnenmarkt nach Artikel 107 Absatz 3 AEUV festgelegt. Nach ständiger Rechtsprechung ist die Kommission im Bereich der Beihilfenkontrolle an die von ihr herausgegebenen Leitlinien und Mitteilungen gebunden, soweit diese nicht von den Regeln des AEUV abweichen und sie von den Mitgliedstaaten akzeptiert sind (12).

(32)

Daher ist zunächst zu prüfen, ob die angemeldete Beihilfe in den Geltungsbereich einer bzw. mehrerer dieser Leitlinien oder Mitteilungen fällt und als mit dem Binnenmarkt vereinbar gelten kann, weil sie alle darin festgelegten Voraussetzungen für die Vereinbarkeit erfüllt. Die in Rede stehende Maßnahme kann unter den FuEuI-Rahmen fallen. Sie kann auch unter die in der Allgemeinen Gruppenfreistellungsverordnung aus dem Jahr 2008 (nachstehend ‚AGVO‘ genannt) (13) enthaltenen Regeln für allgemeine Beschäftigungs- und Ausbildungsbeihilfen fallen. Nach Erwägungsgrund 7 dieser AGVO sollten die Mitgliedstaaten unbeschadet der AGVO weiterhin die Möglichkeit haben, Beihilfen anzumelden, mit denen unter die AGVO fallende Ziele verfolgt werden. Bei der rechtlichen Würdigung solcher Beihilfen stützt sich die Kommission insbesondere auf die AGVO sowie auf die Kriterien, die in spezifischen, von der Kommission angenommenen Leitlinien oder Gemeinschaftsrahmen festgelegt sind, sofern die betreffende Beihilfemaßnahme unter solche spezifischen Regelungen fällt. Aus diesem Erwägungsgrund ergibt sich, dass die in der AGVO festgelegten Kriterien zur rechtlichen Würdigung angemeldeter Beihilfen ebenfalls als Leitlinien oder Mitteilung dienen können.

3.3.1 Würdigung auf der Grundlage des FuEuI-Rahmens

3.3.1.1 Geltungsbereich

(33)

Der FuEuI-Rahmen gilt laut seinem Abschnitt 2.1 für staatliche Beihilfen für Forschung, Entwicklung und Innovation. Im selben Abschnitt ist festgehalten, dass Personalkosten bei zahlreichen der unter den Gemeinschaftsrahmen fallenden Maßnahmen zwar beihilfefähig sind und außerdem eine Maßnahme über Beihilfen für das Ausleihen von hochqualifiziertem Personal eingeführt wurde, dass allgemeine Beschäftigungsbeihilfen für Forscher jedoch weiterhin unter die einschlägigen Beihilfevorschriften für Beschäftigungsbeihilfen fallen.

(34)

Die angemeldete Beihilfe, deren ausdrücklicher Zweck es ist, Innovationen in KMU zu fördern und die berufliche Mobilität zwischen Wissenschaft und Wirtschaft zu erhöhen, fällt daher in den Geltungsbereich sowohl des FuEuI-Rahmens als auch einschlägiger Beihilfevorschriften für Beschäftigungsbeihilfen.

(35)	Dem FuEuI-Rahmen zufolge sind Personalkosten vor allem dann förderfähig, wenn das begünstigte Unternehmen bestimmte FuE-Vorhaben durchführt (Abschnitt 5.1.4 FuEuI-Rahmen) oder wenn es beabsichtigt, hochqualifiziertes Personal von einer anderen Einrichtung auszuleihen (Abschnitt 5.7 FuEuI-Rahmen).

3.3.1.2 Würdigung als Beihilfe für FuEuI-Vorhaben

(36)

Abschnitt 5.1 des FuEuI-Rahmens zufolge müssen Beihilfen, einschließlich Beihilfen in Form eines Zuschusses zu Personalkosten, unmittelbar mit einem konkreten, von einem Unternehmen durchgeführten FuE-Vorhaben in Verbindung stehen. Abschnitt 5.1.4 des Rahmens erlaubt die Förderung von Personalkosten für Forscher, Techniker und sonstige Personen, soweit diese mit dem Forschungsvorhaben beschäftigt sind, wobei die Beihilfeintensität je nach Art der Forschung (Grundlagenforschung, industrielle Forschung oder experimentelle Entwicklung) zwischen 25 und 100 % liegen kann.

(37)

Mit der zu würdigenden Regelung soll jedoch die befristete oder unbefristete Beschäftigung von Personal, das keinem bestimmten FuE-Vorhaben zugeordnet ist, finanziell gefördert werden. Im Entwurf der Rechtsgrundlage der Regelung wird lediglich verlangt, dass die im Rahmen der Regelung eingestellte Person an einem Thema aus dem Bereich Forschung und Entwicklung mit technologieorientiertem Inhalt oder im Innovationsmanagement innerhalb des KMU arbeitet.

(38)

Beim derzeitigen Verfahrensstand ist die Kommission der Auffassung, dass diese vage Aufgabenbeschreibung für die im Rahmen der Regelung eingestellten Mitarbeiter eine auch nur teilweise Zuordnung der Tätigkeiten der Innovationsassistenten zu spezifischen Forschungsvorhaben nicht erlaubt. Daher geht die Kommission beim derzeitigen Stand davon aus, dass die Beschäftigungskosten im Rahmen der Regelung nicht als förderfähige Kosten nach Abschnitt 5.1.4 des FuEuI-Rahmens angesehen werden können.

(39)	Aus diesen Gründen hegt die Kommission Zweifel, ob die angemeldete Regelung die Voraussetzungen des Abschnitts 5.1 des FuEuI-Rahmens erfüllt.

3.3.1.3 Würdigung als Beihilfe für das Ausleihen hochqualifizierten Personals nach dem FuEuI-Rahmen

(40)

In Abschnitt 5.7 des FuEuI-Rahmens werden die Voraussetzungen im Zusammenhang mit dem Ausleihen hochqualifizierten Personals festgelegt. So darf das ausgeliehene Personal kein anderes Personal ersetzen, sondern ist in einer neu geschaffenen Funktion in dem begünstigten Unternehmen zu beschäftigen und muss zuvor wenigstens zwei Jahre in der Forschungseinrichtung oder dem Großunternehmen, die bzw. das das Personal ausleiht, beschäftigt gewesen sein.

(41)

Ferner muss das abgeordnete Personal innerhalb des KMU, das die Beihilfe erhält, im Bereich FuEuI arbeiten. Förderfähig sind sämtliche Personalkosten für das Ausleihen und die Beschäftigung hochqualifizierten Personals einschließlich der Kosten für das Einschalten einer Vermittlungseinrichtung sowie einer Mobilitätszulage für das abgeordnete Personal. Die Beihilfehöchstintensität beträgt 50 % der förderfähigen Kosten über einen Zeitraum von höchstens drei Jahren je Unternehmen und ausgeliehener Person.

(42)

Die angemeldete Maßnahme sieht die Abordnung solchen Personals nicht vor. Vielmehr sollen befristete Einstellungen mit Aussicht auf unbefristete Übernahme erfolgen. Die Definition der Innovationsassistenten als Absolventen von Hochschulen, Fachhochschulen oder Berufsakademien, die ein mindestens dreijähriges Studium abgeschlossen haben, sowie als junge Forscher von Hochschulen und Forschungseinrichtungen entspricht nicht der in Abschnitt 2.2 Buchstabe k des FuEuI-Rahmens festgelegten Definition hochqualifizierten Personals als ‚Forscher, Ingenieure, Designer und Marketingspezialisten mit Universitätsabschluss und wenigstens fünf Jahren einschlägiger Berufserfahrung‘, wozu auch eine Promotionstätigkeit gerechnet werden kann.

(43)	Angesichts dieser offenkundigen Unterschiede hegt die Kommission Zweifel, ob die angemeldete Regelung die Voraussetzungen des Abschnitts 5.7 des FuEuI-Rahmens erfüllt.

3.3.2 Würdigung als Beschäftigungsbeihilfe nach der AGVO

(44)

Die AGVO hat das in Abschnitt 2.1 des FuEuI-Rahmens als einschlägige Beihilfevorschriften für Beschäftigungsbeihilfen genannte Instrument ersetzt. Daher ist zu prüfen, ob die angemeldete Beihilfe in den Geltungsbereich der AGVO fällt und ob gegebenenfalls die darin festgelegten Kriterien erfüllt sind.

3.3.2.1 Geltungsbereich

(45)	Der in ihrem Artikel 1 abgesteckte Geltungsbereich der AGVO umfasst unter Buchstabe b auch Investitions- und Beschäftigungsbeihilfen für KMU. Die angemeldete Regelung fällt als Beschäftigungsbeihilfe für KMU somit in den Geltungsbereich der AGVO.

(46)	Die Voraussetzungen für die Vereinbarkeit werden in Bezug auf Investitions- und Beschäftigungsbeihilfen für KMU in Artikel 15 und in Bezug auf Beihilfen für die Einstellung benachteiligter Arbeitnehmer in Artikel 40 der AGVO dargelegt.

3.3.2.2 Investitions- und Beschäftigungsbeihilfen für KMU

(47)

Artikel 15 der AGVO regelt Investitions- und Beschäftigungsbeihilfen für KMU. Die Beihilfeintensität darf bei kleineren Unternehmen 20 % der beihilfefähigen Kosten und bei mittleren Unternehmen 10 % der beihilfefähigen Kosten nicht überschreiten. Die geschätzten Lohnkosten für direkt durch ein Investitionsvorhaben geschaffene Arbeitsplätze sind über einen Zeitraum von zwei Jahren förderfähig.

(48)	Die Kommission stellt fest, dass erstens die angemeldete Beihilfeintensität in den beiden ersten Jahren 50 und im dritten Jahr 25 % der Lohnkosten beträgt, was die erlaubten Werte überschreitet.

(49)	Zweitens wären die Lohnkosten im Rahmen der angemeldeten Regelung über drei Jahre förderfähig, während nach der AGVO höchstens zwei Förderjahre zulässig sind.

(50)

Drittens sind der AGVO zufolge Lohnkosten nur insoweit förderfähig, wie sie sich auf direkt durch ein Investitionsvorhaben geschaffene Arbeitsplätze beziehen. Die bisher von Deutschland übermittelten Angaben deuten darauf hin, dass im Rahmen der angemeldeten Regelung kein direkter Zusammenhang zwischen den Innovationsassistenten und einem Investitionsvorhaben besteht.

(51)	Aus diesen Gründen ist die Kommission beim derzeitigen Stand der Auffassung, dass die angemeldete Regelung die Voraussetzungen des Artikel 15 der AGVO nicht erfüllt.

3.3.2.3 Beihilfen für die Einstellung benachteiligter Arbeitnehmer

(52)	Artikel 40 der AGVO regelt Beihilfen für die Einstellung benachteiligter Arbeitnehmer.

(53)

Der Begriff des ‚benachteiligten Arbeitnehmers‘ wird in Artikel 2 Absatz 18 der AGVO näher bestimmt. Die Kommission stellt beim derzeitigen Stand fest, dass die Beihilferegelung nicht auf die Einstellung benachteiligter Arbeitnehmer beschränkt zu sein scheint. Sie zweifelt daher, ob diese Voraussetzung erfüllt ist und fordert Deutschland auf, klarzustellen, ob die Regelung auf benachteiligte Arbeitnehmer beschränkt ist.

(54)	Nach Artikel 40 der AGVO ist eine Beihilfeintensität von 50 % der Lohnkosten zulässig. Die Kommission stellt fest, dass die in Rede stehende Regelung diese Voraussetzung erfüllt.

(55)	Nach Artikel 40 der AGVO sind die Lohnkosten jedoch nur über einen Zeitraum von höchstens 12 Monaten beihilfefähig. Da die angemeldete Regelung einen Förderzeitraum von bis zu 36 Monaten vorsieht, ist diese Voraussetzung nicht erfüllt.

(56)

Nach Artikel 40 der AGVO muss die Einstellung eines Innovationsassistenten ferner einen Nettozuwachs an Beschäftigten im Vergleich zur durchschnittlichen Beschäftigtenzahl in den vorausgegangenen zwölf Monaten zur Folge haben oder aber die Stelle sollte im Anschluss an das freiwillige Ausscheiden, die Invalidisierung, den Eintritt in den Ruhestand aus Altersgründen, die freiwillige Reduzierung der Arbeitszeit oder die rechtmäßige Entlassung eines Mitarbeiters wegen Fehlverhaltens und nicht infolge des Abbaus von Arbeitsplätzen frei geworden sein. Da im Rahmen der Regelung neue Stellen für die Assistenten geschaffen werden müssen, d. h., die Assistenten keine anderen Mitarbeiter ersetzen dürfen, ist diese Voraussetzung erfüllt.

(57)

Schließlich schreibt Artikel 40 der AGVO vor, dass der benachteiligte Arbeitnehmer — außer bei rechtmäßiger Entlassung wegen Fehlverhaltens — Anspruch hat auf eine dauerhafte Beschäftigung über den Mindestzeitraum, der in den einschlägigen einzelstaatlichen Rechtsvorschriften oder in Tarifvereinbarungen über Beschäftigungsverträge niedergelegt ist. Der Kommission liegen beim derzeitigen Stand keine ausreichenden Informationen vor, um feststellen zu können, ob diese Voraussetzung erfüllt ist.

(58)

Zuvorderst deswegen, weil der Förderzeitraum im Rahmen der Regelung 12 Monate je Innovationsassistenten überschreitet und die Regelung nicht auf Personen beschränkt ist, die der Begriffsbestimmung eines ‚benachteiligten Arbeitnehmers‘ nach Artikel 2 Absatz 18 der AGVO entsprechen, hegt die Kommission beim derzeitigen Stand Zweifel, ob alle Voraussetzungen des Artikels 40 der AGVO erfüllt sind.

3.3.3 Würdigung unmittelbar auf der Grundlage von Artikel 107 Absatz 3 Buchstabe c AEUV

(59)	Deutschland zufolge sollte die angemeldete Beihilfe unmittelbar auf der Grundlage von Artikel 107 Absatz 3 Buchstabe c AEUV gewürdigt und von den im FuEuI-Rahmen und in der AGVO festgelegten Voraussetzungen abgesehen werden.

(60)	Nach vorläufiger Prüfung stellt die Kommission fest, dass die angemeldete Maßnahme in den Geltungsbereich sowohl des FuEuI-Rahmens als auch der AGVO zu fallen scheint.

(61)	Daher ist die Kommission beim derzeitigen Stand der Auffassung, dass sie bei der Nutzung ihres Beurteilungsspielraums im Rahmen von Artikel 107 Absatz 3 Buchstabe c AEUV aus den in den Erwägungsgründen 31 ff. dargelegten Gründen diese beiden Texte heranzuziehen hat.

(62)

Wenn zwingende Gründe vorliegen, kann die Kommission ihren Beurteilungsspielraum jedoch erneut nutzen, sofern sie sich innerhalb der vom AEUV und den allgemeinen Rechtsgrundsätzen abgesteckten Grenzen und insbesondere des Gleichbehandlungsgrundsatzes bewegt, wie er vom Gerichtshof ausgelegt wurde (14). Dazu ist in der Regel die Eröffnung eines förmlichen Prüfverfahrens erforderlich, damit alle Beteiligten Stellung nehmen können.

(63)

In diesem Zusammenhang darf die Kommission Beihilfen der Rechtsprechung des Gerichtshofs zufolge als mit dem Binnenmarkt vereinbar erklären, wenn sie einem Ziel von gemeinsamem Interesse dienen (15), zur Erreichung dieses Ziels notwendig sind (16) und die Handelsbedingungen nicht in einer Weise verändern, die dem gemeinsamen Interesse zuwiderläuft.

3.3.3.1 Ziel von gemeinsamem Interesse

(64)	Mit der Maßnahme wird das Ziel verfolgt, Innovationen zu fördern und Arbeitsplätze zu schaffen. Diese Ziele wurden jedoch auch im FuEuI-Rahmen und in der AGVO als Ziele von gemeinsamem Interesse anerkannt.

3.3.3.2 Notwendigkeit der Beihilfe

(65)

Um festzustellen, ob eine Beihilfe notwendig ist, prüft die Kommission in ihrer ständigen Praxis insbesondere, ob das Beihilfeinstrument geeignet ist, das im gemeinsamen Interesse liegende Ziel zu verwirklichen, d. h., das Marktversagen zu beheben (17). Bei der Würdigung der Notwendigkeit einer Beihilfe prüft die Kommission in erster Linie folgende Fragen (18):

a)	Ist die Beihilfe das geeignete Mittel?

b)	Hat sie einen Anreizeffekt, d. h., ändert sie das Verhalten von Unternehmen?

c)	Ist die Beihilfe verhältnismäßig, d. h., könnte dieselbe Verhaltensänderung auch mit weniger Beihilfen erreicht werden?

(66)

Deutschland argumentiert im vorliegenden Fall, es sei notwendig, KMU bei der Ausarbeitung von FuE-Vorhaben, die im Rahmen konkreter FuE-Regelungen in Sachsen förderfähig sein könnten, zu unterstützen. Die Innovationsassistenten würden grundlegende Ideen für potenzielle FuE-Vorhaben einbringen. Hochschulabsolventen seien dazu besser geeignet und außerdem kostengünstiger als im Rahmen des FuEuI-Rahmens förderfähiges ausgeliehenes hochqualifiziertes Personal. Zugleich werde die Beschäftigung und besonders die Beschäftigung junger Absolventen in der Region gefördert, so dass eine einzige Maßnahme beiden Zielen diene: der Intensivierung von FuE-Tätigkeiten und der Schaffung von Arbeitsplätzen. Da die geförderten KMU dem verarbeitenden Gewerbe angehörten, sei starker Handel innerhalb der EU zu erwarten, doch könnte die Verfälschung des Wettbewerbs, soweit sie dem gemeinsamen Interesse zuwiderläuft, aufgrund des begrenzten Beihilfebetrags (in der Regel höchstens 125 000 EUR je KMU über einen Zeitraum von drei Jahren) außer Acht gelassen werden.

(67)

Deutschland hat die geltend gemachte besondere Lage Sachsens bislang nicht hinreichend mit Vergleichszahlen aus anderen ostdeutschen Bundesländern oder anderen EU-Regionen in ähnlicher Lage untermauert. In der in den Erwägungsgründen 6 und 7 beschriebenen Situation befinden sich, in mehr oder minder starkem Maße, die meisten Regionen in den neuen Mitgliedstaaten, die von der Planwirtschaft auf die Marktwirtschaft umgestellt haben.

(68)

Die Kommission ist daher der Auffassung, dass die von Deutschland im Rahmen der vorläufigen Prüfung der Maßnahme übermittelten und in den Erwägungsgründen 6 und 7 dargelegten Angaben bislang keinen zwingenden Grund für eine Würdigung der Regelung unmittelbar auf der Grundlage von Artikel 107 Absatz 3 Buchstabe c AEUV bilden.

(69)

Beim derzeitigen Stand ist die Kommission der Auffassung, dass die von Deutschland verfolgten Ziele auch mittels solcher staatlicher Beihilfen erreichbar sind, die die im FuEuI-Rahmen und in der AGVO niedergelegten Voraussetzungen erfüllen. So könnte Deutschland insbesondere folgende Beihilfen gewähren: De-minimis-Beihilfen je KMU in Höhe von bis zu 200 000 EUR, Beihilfen im Rahmen des FuEuI-Rahmens für konkrete FuE-Vorhaben und die Ausleihung hochqualifizierten Personals, Beschäftigungsbeihilfen über einen Zeitraum von bis zu zwei Jahren, sofern die Beschäftigung mit einem konkreten Investitionsvorhaben in Zusammenhang steht, und Beihilfen für die Einstellung benachteiligter Arbeitnehmer über einen Zeitraum von bis zu 12 Monaten.

(70)	Die Kommission vertritt beim derzeitigen Stand daher die Auffassung, dass die von Deutschland unterbreiteten Elemente unzureichend sind und Deutschland nicht nachgewiesen hat, dass die im Rahmen der Regelung zu erfüllenden Voraussetzungen vom FuEuI-Rahmen und der AGVO abweichen müssen.

3.3.3.3 Gewichtung der Auswirkungen auf die Handelsbedingungen und das gemeinsame Interesse

(71)	Die Kommission hat die Vorschriften im FuEuI-Rahmen und in der AGVO jeweils so gestaltet, dass die nach diesen allgemeinen Vorschriften genehmigten Beihilfen die Handelsbedingungen nicht in einer dem gemeinsamen Interesse zuwiderlaufenden Weise verändern.

(72)

Nach Prüfung der verfügbaren Informationen scheint die angemeldete Regelung eine Betriebsbeihilfe in Form eines Lohnkostenzuschusses in Höhe von 50 % über einen Zeitraum von drei Jahren darzustellen. Betriebsbeihilfen verfälschen Wettbewerb und Handel in der Regel stärker als Investitionsbeihilfen. Die Beihilfeintensität liegt mit 50 % relativ hoch, und die Laufzeit von drei Jahren ist verhältnismäßig lang. Trotz des begrenzten Gesamtbeihilfebetrags je gefördertem KMU hat die Kommission beim derzeitigen Stand Zweifel, ob die angemeldete Regelung die Handelsbedingungen nicht in einer dem gemeinsamen Interesse zuwiderlaufenden Weise verändern würde.

(73)	Auf der Grundlage von Abschnitt 3.3.3.2 kann die Kommission beim derzeitigen Stand daher nicht den Schluss ziehen, dass die angeblichen positiven Folgen der Maßnahme die eventuell verursachten Verfälschungen überwiegen.

4. ZUSAMMENFASSUNG DER ZUM AUSDRUCK GEBRACHTEN ZWEIFEL

(74)	Aus den vorstehend dargelegten Gründen hegt die Kommission nach einer vorläufigen Prüfung der Maßnahme Zweifel, ob die angemeldete Beihilfe auf der Grundlage entweder des FuEuI-Rahmens oder der AGVO als mit Artikel 107 Absatz 3 Buchstabe c AEUV vereinbar angesehen werden kann.

(75)	Die Kommission zweifelt daran, dass die Innovationsassistenten die Voraussetzungen der Abschnitte 5.1 und 5.7 des FuEuI-Rahmens bezüglich Beschäftigungsbeihilfen erfüllen.

(76)	Die Kommission hegt auch Zweifel, ob Beihilfeintensitäten für FuE-Tätigkeiten unmittelbar auf Lohnkostenzuschüsse für Innovationsassistenten angewendet werden können, deren Beschäftigung nicht, wie in Abschnitt 5.1 des FuEuI-Rahmens gefordert, mit einem konkreten FuE-Vorhaben in Zusammenhang steht.

(77)

Ferner zweifelt die Kommission an der Vereinbarkeit der Maßnahme mit Abschnitt 5.7 des FuEuI-Rahmens, vor allem in Bezug auf die befristete/unbefristete Einstellung anstelle einer Ausleihung von Personal und aufgrund der Tatsache, dass die Definition der Innovationsassistenten im Rahmen der Regelung die Voraussetzungen nicht erfüllt, um als hochqualifiziertes Personal im Sinne von Abschnitt 2.2 Buchstabe k des FuEuI-Rahmens gelten zu können.

(78)	Des Weiteren zweifelt die Kommission daran, dass die Maßnahme die Voraussetzungen der Artikel 15 (Investitions- und Beschäftigungsbeihilfen für KMU) und 40 (Beihilfen für die Einstellung benachteiligter Arbeitnehmer) der AGVO erfüllt.

(79)	Bezüglich Artikel 15 beziehen sich die Zweifel der Kommission besonders auf den Förderzeitraum, die Beihilfeintensität und den Zusammenhang mit einem Investitionsvorhaben.

(80)

Bezüglich Artikel 40 betreffen die Zweifel vor allem den Förderzeitraum und das Fehlen einer ersichtlichen Beschränkung der Regelung auf benachteiligte Arbeitnehmer im Sinne von Artikel 2 Absatz 18 der AGVO. Ferner liegen der Kommission keine ausreichenden Informationen vor, um feststellen zu können, ob der Anspruch auf eine dauerhafte Beschäftigung über den Mindestzeitraum, der in den einschlägigen einzelstaatlichen Rechtsvorschriften oder in Tarifvereinbarungen über Beschäftigungsverträge niedergelegt ist, gewährleistet wird.

(81)

Da Deutschland nicht ausreichend begründet hat, weshalb die angemeldete Beihilfe nicht in den Geltungsbereich des FuEuI-Rahmens und der AGVO fallen sollte, ist die Kommission verpflichtet, bei der Nutzung ihres Beurteilungsspielraums im Rahmen von Artikel 107 Absatz 3 Buchstabe c AEUV diese beiden Texte als Grundlage heranzuziehen. Beim derzeitigen Sachstand geht die Kommission davon aus, dass Deutschland keine zwingenden Gründe dafür angeführt hat, dass die Kommission ihren Beurteilungsspielraum im Rahmen von Artikel 107 Absatz 3 Buchstabe c AEUV erneut nutzen sollte.

(82)	Die vorläufige Prüfung der angemeldeten Maßnahme lässt den Schluss nicht zu, dass die Maßnahme mit dem Binnenmarkt vereinbar ist, so dass die Kommission alle erforderlichen Anhörungen vornehmen und hierzu das Verfahren nach Artikel 108 Absatz 2 AEUV einleiten muss.

5. BESCHLUSS

(83)	Aus diesen Gründen fordert die Kommission Deutschland im Rahmen des Verfahrens nach Artikel 108 Absatz 2 AEUV auf, innerhalb eines Monats nach Eingang dieses Schreibens Stellung zu nehmen und alle für die Würdigung der Beihilfemaßnahme sachdienlichen Informationen zu übermitteln.

(84)	Die Kommission erinnert Deutschland an die aufschiebende Wirkung von Artikel 108 Absatz 3 AEUV und verweist auf Artikel 14 der Verordnung (EG) Nr. 659/1999 des Rates, wonach alle rechtswidrigen Beihilfen unter Umständen vom Empfänger zurückzufordern sind.

(85)

Die Kommission weist Deutschland darauf hin, dass sie die Beteiligten durch Veröffentlichung des vorliegenden Schreibens und einer aussagekräftigen Zusammenfassung dieses Schreibens im Amtsblatt der Europäischen Union von dem Vorgang in Kenntnis setzen wird. Außerdem wird sie die Beteiligten in den EFTA-Staaten, die das EWR-Abkommen unterzeichnet haben, durch die Veröffentlichung einer Bekanntmachung in der EWR-Beilage zum Amtsblatt der Europäischen Union und die EFTA-Überwachungsbehörde durch die Übermittlung einer Kopie dieses Schreibens in Kenntnis setzen. Alle Beteiligten werden aufgefordert, innerhalb eines Monats ab dem Datum dieser Veröffentlichung Stellung zu nehmen.“

(1) Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (ОВ L 379, 28.12.2006 г., стр. 5).

(2) Рамка на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации, (ОВ C 323, 30.12.2006 г., стр. 1).

(3) Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване), (ОВ L 214, 9.8.2008 г., стр. 3).

(4) ABl. C 395 vom 31.12.1994, S. 14.

(5) ABl. C 83 vom 11.4.1986, S. 2.

(6) ABl. C 45 vom 17.2.1996, S. 5.

(7) ABl. C 95 vom 20.4.2005, S. 9.

(8) Im Sinne der KMU-Definition in der Empfehlung der Kommission vom 6. Mai 2003 betreffend die Definition der Kleinstunternehmen sowie der kleinen und mittleren Unternehmen (ABl. L 124 vom 20.5.2003, S. 36).

(9) Verordnung (EG) Nr. 1998/2006 der Kommission vom 15. Dezember 2006 über die Anwendung der Artikel 87 und 88 EG-Vertrag auf De-minimis-Beihilfen (ABl. L 379 vom 28.12.2006, S. 5).

(10) ABl. C 323 vom 30.12.2006, S. 1.

(11) Rechtssache C-142/87, Belgien/Kommission, Slg. 1990, I-959, Randnr. 56, und Rechtssache C-39/94, SFEI und andere/La Poste und andere, Slg. 1996, I-3547, Randnr. 36.

(12) Rechtssache C-313/90, CIRFS und andere/Kommission, Slg. 1993, I-1125, Randnr. 36, Rechtssache C-311/94, IJssel-Vliet, Slg. 1996, I-5023, Randnr. 43, und Rechtssache C-351/98, Spanien/Kommission, Slg. 2002, I-8031, Randnr. 53.

(13) Verordnung (EG) Nr. 800/2008 der Kommission vom 6. August 2008 zur Erklärung der Vereinbarkeit bestimmter Gruppen von Beihilfen mit dem Gemeinsamen Markt in Anwendung der Artikel 87 und 88 EG-Vertrag (allgemeine Gruppenfreistellungsverordnung) (ABl. L 214 vom 9.8.2008, S. 3).

(14) Siehe insbesondere Urteil des Gerichtshofs vom 24. März 1993, Comité International de la Rayonne et des Fibres Synthétiques (CIRFS)/Kommission (C-313/90, Sgl. 1993, I-1125).

(15) Urteil des Gerichts vom 14. Januar 2009, Kronoply/Kommission (T-162/06, Slg. S. II-1, insbesondere Randnrn. 65, 66, 74 und 75).

(16) Urteil des Gerichts vom 7. Juni 2001, Agrana Zucker und Stärke / Kommission (T-187/99, Slg. II-1587, Randnr. 74), Urteil des Gerichts vom 14. Mai 2002, Graphischer Maschinenbau/Kommission (T-126/99, Slg. II-2427, Randnrn. 41-43), Urteil des Gerichtshofs vom 15. April 2008, Nuova Agricast (Rechtssache C-390/06, Slg. I-2577, Randnrn. 68-69).

(17) Gemeinschaftsrahmen für staatliche Beihilfen für Forschung, Entwicklung und Innovation, Abschnitt 1.3 (ABl. C 323 vom 30.12.2006, S. 1), Leitlinien der Gemeinschaft für staatliche Umweltschutzbeihilfen, Randnummer 1.3 (ABl. C 82 vom 1.4.2008, S. 1).

(18) Gemeinschaftsrahmen für staatliche Beihilfen für Forschung, Entwicklung und Innovation, Abschnitt 1.3 (ABl. C 323 vom 30.12.2006, S. 1), Leitlinien der Gemeinschaft für staatliche Umweltschutzbeihilfen, Randnummer 1.3 (ABl. C 82 vom 1.4.2008, S. 1).

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.302.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 302

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 9 ноември 2010 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2010/C 302/01	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5958 — GS/TPG/Ontex) ( 1 )	1

2010/C 302/02	Разрешение за предоставяне на държавни помощи по силата на членове 107 и 108 от ДФЕС — Случаи, в които Комисията няма възражения ( 2 )	2

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2010/C 302/03	Обменен курс на еврото	3

	V Становища
	АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
	Европейска комисия
2010/C 302/04	Първа покана за представяне на предложения съгласно Решение C(2010) 7499 на Комисията за определяне на критерии и мерки за финансирането на демонстрационни проекти със стопански характер за безопасно за околната среда улавяне и съхранение в геоложки обекти на CO2, както и за финансирането на демонстрационни проекти за новаторски технологии за възобновяема енергия чрез схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността, въведена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета	4

	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2010/C 302/05	Оттегляне на уведомление за концентрация (Дело COMP/M.5913 — CEZ/EPH/MIBRAG Group) ( 1 )	5

2010/C 302/06	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.5995 — VW/Karmann) ( 1 )	6

2010/C 302/07	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.6003 — Renco Group/Body Systems) ( 1 )	7

2010/C 302/08	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.6011 — ATP/PFA/Folksam Group/CPD/FIH Group) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	8

2010/C 302/09	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.5983 — Tyco Electronics/ADC Telecommunications) ( 1 )	9

2010/C 302/10	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.5932 — News Corp/BSkyB) ( 1 )	10

	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2010/C 302/11	Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни	11

2010/C 302/12	Публикация на заявка за промяна съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни	16

2010/C 302/13	Държавна помощ — Германия — Държавна помощ C 22/10 (ex N 701/09) — Помощ за асистенти в сферата на иновациите (НИРД) — Покана за представяне на мнения съгласно член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз ( 1 )	24

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,3917
JPY	японска йена	112,88
DKK	датска крона	7,4535
GBP	лира стерлинг	0,86270
SEK	шведска крона	9,2940
CHF	швейцарски франк	1,3435
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	8,0850
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	24,575
EEK	естонска крона	15,6466
HUF	унгарски форинт	274,60
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,7093
PLN	полска злота	3,9193
RON	румънска лея	4,2875
TRY	турска лира	1,9621
AUD	австралийски долар	1,3770
CAD	канадски долар	1,3960
HKD	хонконгски долар	10,7880
NZD	новозеландски долар	1,7680
SGD	сингапурски долар	1,7922
KRW	южнокорейски вон	1 549,24
ZAR	южноафрикански ранд	9,5560
CNY	китайски юан рен-мин-би	9,2939
HRK	хърватска куна	7,3495
IDR	индонезийска рупия	12 396,12
MYR	малайзийски рингит	4,3038
PHP	филипинско песо	60,058
RUB	руска рубла	42,8150
THB	тайландски бат	41,267
BRL	бразилски реал	2,3607
MXN	мексиканско песо	17,0462
INR	индийска рупия	61,8200


	(1) Текст от значение за ЕИП
	(2) Текст от значение за ЕИП, с изключение на продуктите съгласно приложение I към Договора