ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/2

Решение на Съда (голям състав) от 14 септември 2010 г. — Akzo Nobel Chemicals Ltd, Akcros Chemicals Ltd/Европейска комисия, Council of the Bars and Law Societies of the European Union, Algemene Raad van de Nederlandse Orde van Advocaten, Association européenne des juristes d'entreprise (AEJE), American Corporate Counsel Association (ACCA) — European Chapter, International Bar Association

(Дело C-550/07 P) (1)

(Обжалване - Конкуренция - Събиране на доказателства - Правомощия на Комисията за извършване на проверка - Защита на поверителността на съобщенията - Правоотношение по наемане на работа между адвокат и предприятие - Размяна на електронни писма)

2010/C 301/02

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Akzo Nobel Chemicals Ltd, Akcros Chemicals Ltd (представители: M. Mollica, M. van der Woude и C. Swaak, advocaat)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и X. Lewis), Council of the Bars and Law Societies of the European Union (представител: J. Flynn QC), Algemene Raad van de Nederlandse Orde van Advocaten (представители: O. Brouwer и C.E. Schillemans, advocaten), Association européenne des juristes d'entreprise (AEJE) (представители: M. Dolmans и K. Nordlander, avocats, J. Temple Lang, solicitor), American Corporate Counsel Association (ACCA) — European Chapter (представител: G. Berrisch, Rechtsanwalt, D.W. Hull, Solicitor), International Bar Association (представители: J. Buhart и I. Michou, avocats)

Страни, встъпили в подкрепа на жалбоподателя: Обединено кралство Великобритание и Северна Ирландия (представители: V. Jackson, E. Jenkinson, както и M. Hoskins, barrister), Ирландия (представители: D. O'Hagen, както и D. O'Donnell, SC и R. Casey, BL), Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels, Y. Vries и M. de Grave)

Предмет

Жалба срещу Решението на Първоинстанционния съд [понастоящем Общ съд] (първи разширен състав) от 17 септември 2007 г. по дело Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия (T-253/03), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата за отмяна на Решение № C(2003) 1533 окончателен от 8 май 2003 г. за отхвърляне на искането за прилагане на защитата, предоставяна на съобщенията между адвокат и клиент, по отношение на определени документи, иззети в рамките на проверка, която е разпоредена в съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент № 17 (преписка COMP/E-1/38.589)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Ирландия и Кралство Нидерландия понасят съответно направените от тях съдебни разноски.

3.	Conseil des barreaux européens, Algemene Raad van de Nederlandse Orde van Advocaten, European Company Lawyers Association, American Corporate Counsel Association (ACCA) — European Chapter и International Bar Association понасят съответно направените от тях съдебни разноски.

4.	Осъжда Akzo Nobel Chemicals Ltd. и Akcros Chemicals Ltd. да заплатят солидарно съдебните разноски в останалата им част.

(1) ОВ C 37, 9.2.2008 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/3

Решение на Съда (голям състав) от 14 септември 2010 г. — Lego Juris A/S/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Mega Brands Inc.

(Дело C-48/09 P) (1)

(Обжалване - Регламент (ЕО) № 40/94 - Марка на Общността - Възможност формата на стока да се регистрира като марка - Регистриране на триизмерен знак, съставен от горната страна на блокчето „Lego“ - Отмяна на посочената регистрация по искане на предприятие, което търгува с блокчета за игра със същата форма и размери - Член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от посочения регламент - Знак, който се състои изключително от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат)

2010/C 301/03

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Lego Juris A/S (представители: V. von Bomhard и T. Dolde, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Botis), Mega Brands Inc. (представители: P. Cappuyns и C. De Meyer, advocaten).

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 12 ноември 2008 г. по дело Lego Juris A/S/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (T-270/06), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалба за отмяна, подадена от притежателя на триизмерна марка на Общността, представляваща формата на блокче „Lego“, за стоки от класове 9 и 28, срещу Решение R 856/2004-G на разширения апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 10 юли 2006 г., с което се отхвърля жалбата срещу решението на отдела по заличаването за частична отмяна на посочената марка в рамките на искане за отмяна от страна на Mega Brands — Тълкуване на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 40/94

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Lego Juris A/S да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 82, 4.4.2009 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/3

Решение на Съда (първи състав) от 16 септември 2010 г. (преюдициално запитване от Dioikitiko Efeteio Thessalonikis — Гърция) — Zoi Chatzi/Ypourgos Oikonomikon

(Дело C-149/10) (1)

(Социална политика - Директива 96/34/ЕО - Рамково споразумение за родителския отпуск - Тълкуване на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение - Носител на правото на родителски отпуск - Родителски отпуск, предоставян при раждане на близнаци - Понятието „раждане“ - Отчитане на броя родени деца - Принцип на равно третиране)

2010/C 301/04

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Dioikitiko Efeteio Thessalonikis

Страни в главното производство

Жалбоподател: Zoi Chatzi

Ответник: Ypourgos Oikonomikon

Предмет

Преюдициално запитване — Dioikitiko Efeteio Thessalonikis — Тълкуване на клауза 2, точка 1 от Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 145, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 160) във връзка с член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 83, стр. 389) — Родителски отпуск, предоставян при раждане на близнаци — Предоставяне на само един родителски отпуск при раждане на близнаци — Нарушение на член 21 от Хартата на основните права поради дискриминация въз основа на раждане и поради несъвместимо с принципа на пропорционалност ограничаване на правата на децата—близнаци?

Диспозитив

Клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г., съдържащо се като приложение към Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), съответно изменена с Директива 79/75/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година, не може да се тълкува в смисъл, че предоставя на детето лично право на родителски отпуск.

Клауза 2, точка 1 от споменатото рамково споразумение не трябва да се тълкува в смисъл, че раждането на близнаци дава право на такъв брой родителски отпуск, който да е равен на броя родени деца. Въпреки това в светлината на принципа на равно третиране тази клауза изисква от националния законодател да въведе режим на родителски отпуск, който в зависимост от съществуващото в съответната държава членка положение да осигурява на родителите на близнаци третиране, което да отчита надлежно особените им потребности. Националният съд следва да провери дали националната правна уредба отговаря на това изискване и при необходимост да тълкува тази национална правна уредба до изчерпване на всички възможности в съответствие с правото на Съюза.

(1) ОВ C 148, 5.6.2010 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/4

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichts Frankfurt am Main (Германия) на 7 юли 2010 г. — Georg Neidel/Stadt Frankfurt am Main

(Дело C-337/10)

()

2010/C 301/05

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Frankfurt am Main

Страни в главното производство

Ищец: Georg Neidel

Ответник: Stadt Frankfurt am Main

Преюдициални въпроси

1.	Член 7 от Директива 2003/88/ЕО (1) прилага ли се и към служебните правоотношения?

2.	Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО обхваща ли и правото на годишен отпуск, когато националното право предвижда такова право от повече от 4 седмици?

3.	Попадат ли в рамките на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО и това право на отпуск, което се предоставя съгласно националното право в допълнение към годишния отпуск поради неравномерното разпределение на работното време като компенсация за положен труд през празничните дни?

4.	Може ли пенсиониран държавен служител да основе пряко върху член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО право на парично обезщетение за неизползван годишен отпуск, когато поради заболяване не е работил и поради това не е бил в състояние да използва годишния си отпуск под тази форма?

5.	Може ли това на това право на парично обезщетение за неизползван годишен отпуск поне отчасти да се противопостави предвиденото в националното право предсрочно погасяване на правото на отпуск?

Обхватът на предвиденото в член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО право на парично обезщетение за неизползван годишен отпуск разпростира ли се само до предвидения в член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО минимален годишен отпуск от 4 седмици, или излиза извън тези рамки и включва и предвиденото в националното право допълнително право на отпуск? Това допълнително право обхваща ли и правото на отпуск, което се полага единствено въз основа на специфичното разпределение на работното време?

(1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/4

Иск, предявен на 20 юли 2010 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-362/10)

()

2010/C 301/06

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: S. La Pergola и K. Herrmann)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—

да установи, че като не е приела законовите и подзаконовите разпоредби, необходими за прилагане на членове 2, 3, 4, 6, 7, 8, 10 и 11 от Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (1), Република Полша не е изпълнила задълженията си по посочените разпоредби от тази директива;

—	да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Според ищеца към момента Република Полша не е приела националните мерки, необходими за правилното транспониране на Директива 2003/98/ЕО в националния правен ред. Нотифициарният на Комисията Ustawa z 6 września 2001 r. o dostępie do informacji publicznej (Закон от 6 септември 2001 г. за достъпа до обществена информация не се отнася до повторната употреба на информацията в обществения сектор, тъй като той дори не съдържа определение за понятието „повторна употреба“. Правата и задълженията, които произтичат от този закон, не могат да представляват правилно транспониране на Директива 2003/98/ЕО дори само на това основание.

(1) ОВ L 345, стp. 90, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 41, стр. 73.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/5

Иск, предявен на 8 юли 2010 г. — Република Унгария/Словашка република

(Дело C-364/10)

()

2010/C 301/07

Език на производството: словашки

Страни

Ищец: Република Унгария (представители: M. Fehér, E. Orgován)

Ответник: Словашка република

Искания на ищеца

—

да се обяви, че като не е позволила влизането на Президента на Република Унгария László Sólyom на своя територия на 21 август 2009 г., в нарушение на разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (наричана по-нататък просто „Директива 2004/38“), Словашката република не е изпълнила задълженията си по посочената директива и по член 18, параграф 1 ДФЕС;

—

да се обяви освен това, че правото на Европейския съюз, особено член 3, параграф 2 ДЕС и член 21, параграф 1 ДФЕС, се противопоставя на тезата на Словашката република, поддържана и към момента на предявяване на настоящия иск, според която Директива 2004/38 ѝ дава право да забрани влизането на словашка територия на представител на Република Унгария, в конкретния случай нейния Президент, така че подобно нарушение би могло да бъде извършено отново;

—	да се обяви, че Словашката република е приложила погрешно правната уредба на Съюза, като нейните органи не са позволили влизането на Президента на Република Унгария Lázló Sólyom на тяхна територия, позовавайки се на Директива 2004/38;

—

в случай, че Съдът, обратно на поддържаното от Република Унгария в изложените по-горе нейни искания, обяви, че конкретна международноправна разпоредба може да ограничи приложното поле на Директива 2004/38 по отношение на лицата — теза, която Република Унгария не споделя — да се определи обхватът и приложното поле на подобно ограничение;

—	да се осъди Словашката република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С вербална нота от 21 август 2009 г. Министърът на външните работи на Словашката република съобщава на унгарския си колега, във връзка с посещението на Президента на Република Унгария László Sólyom, протичащо в същия ден, че компетентните органи на Словашката република са решили да забранят на същия влизането на тяхна територия.

Унгарското правителство твърди, че като не е позволила влизането на Президента László Sólyom Словашката република е нарушила член 18 ДФЕС, както и Директива 2004/38. Според Република Унгария поведението на Президента на републиката László Sólyom както общо, така и в контекста на въпросното посещение, не е съставлявало реална, пряка и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, такава, че да може да обоснове приемането на ограничителна мярка. Унгарското правителство счита, че дори подобно действие да беше обосновано, мярка като приетата в конкретния случай — тоест да се забрани влизането на Президента на републиката — не отговаря на изискването за пропорционалност и надхвърля преследваната цел, която Словашката република би могла да постигне с по-малко ограничителни мерки.

Словашката република не е спазила и процесуалните норми на Директива 2004/38, при положение, че забраната за влизане на Президента László Sólyom не е била приета на основание решение, съответстващо на директивата и не е била нотифицирана; вербалната нота информира за решението да се забрани влизането, но не съдържа достатъчни мотиви, нито посочва пред кой административен или съдебен орган и в какви срокове може да се обжалва.

Унгарското правителство се опасява от ново нарушение от страна на Словашката република, която заявява, че все още е на мнение, че забраната за влизане на Президента László Sólyom на нейна територия е обоснована.

Унгарското правителство е на мнение, че не само прилагането на правото от словашките органи съдържа нарушение на Директива 2004/38, но и самото позоваване на директивата е неоправдано, тъй като словашките органи не са имали намерение да осъществят целите на последната, а — под такъв претекст — са преследвали само чисто политически цели. От изявленията на словашкото правителство можело да се изведе, че то не е забранило влизането на Президента László Sólyom на територията на Словашката република по съображения за сигурност или за обществен ред, както предвижда правната уредба на Съюза, в частност Директива 2004/38, а по чисто политически, предимно външнополитически мотиви.

Според унгарското правителство Европейската комисия неправилно е потвърдила в хода на производството, че в случаи на официални посещения на държавни глави в държавите членки трябва да се прилагат нормите на националното право, а не правото на Съюза. По негово мнение Директива 2004/38 се прилага без разлика към всяка група лица и към всеки вид посещение, както официално, така и частно. Посочената Директива признава общо и на всички граждани на Съюза основното право да влизат на територията на която и да е държава членка, което е предоставено на всеки отделен гражданин от първичното право. Директива 2004/38 установява също по общ и императивен начин случаите, в които може да се ограничава свободата на движение на гражданите на Съюза. Тя не въвежда дерогация, която да позволява да се изключат от приложното поле на общото правило държавните глави или друга категория граждани на държавите членки. Ако Съветът или Европейският парламент имаха намерението да подчинят упражняването на свободата на движение на норма на международното право, включително на международното обичайно право, със сигурност биха действали в този смисъл още при приемането на директивата.

Унгарското правителство счита, че в обхвата на международното право, кодифицирано или обичайно, не съществува правна норма, приложима към конкретния случай и че дори да съществуваше, държавите членки с присъединяването си към Съюза са признали на последния компетентността да регламентира свободното движение на хора и са се съгласили да упражняват правомощията, оставени им в тази област, в съответствие с решенията и с правото на Съюза. В случай, че при влизането на един гражданин на една държава членка в друга държава членка международноправна разпоредба може да ограничи приложното поле на Директива 2004/38 по отношение на лицата, е необходимо Съдът да определи обхвата на това ограничение, като има предвид факта, че Директива 2004/38 не предвижда изключения или дерогации в този смисъл.

(1) ОВ L 158, стp. 77; Специално издание на български език,2007 г., глава 5, том 7, стр. 56.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/6

Иск, предявен на 29 юли 2010 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-379/10)

()

2010/C 301/08

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Pignataro и M. Nolin)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

да се обяви, че като е изключила всякаква отговорност на италианската държава за вредите, причинени на частноправните субекти от нарушения на правото на Съюза, допуснати от действаща като последна инстанция национална юрисдикция, когато това нарушение е резултат от извършено от тази юрисдикция тълкуване на правните норми или преценка на фактите и доказателствата, и като е ограничила тази отговорност само до случаите на умисъл или груба небрежност по силата на член 2, параграфи 1 и 2 от италиански Закон № 117 от 13 април 1988 г., Италианската република не е изпълнила задълженията си по силата на общия принцип за отговорността на държавите членки за нарушение на правото на Съюза от действаща като последна инстанция юрисдикция на държава членка, който принцип е установен от Съда на Европейския съюз в неговата практика.

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Закон № 117 от 13 април 1988 г. за отговорността за вреди, причинени при изпълнението на съдебните функции и гражданската отговорност на магистратите, изключва всякаква отговорност на италианската държава за вредите, причинени на частноправните субекти от нарушения на правото на Съюза, допуснати от действаща като последна инстанция национална юрисдикция, когато това нарушение е резултат от извършено от тази юрисдикция тълкуване на правните норми или преценка на фактите и доказателствата. Освен това законът ограничава тази отговорност само до случаите на умисъл или груба небрежност.

В Решението по дело Traghetti (1) Съдът е заключил, че:

„Общностното право не допуска национална правна уредба, с която се изключва по принцип отговорността на държава членка за причинени на частноправните субекти вреди от нарушения на общностното право, допуснати от действаща като последна инстанция юрисдикция, поради това че съответното нарушение е резултат на извършено от тази юрисдикция тълкуване на правните норми или преценка на фактите и доказателствата.

Общностното право не допуска също и национална правна уредба, с която се ограничава възможността за ангажиране на тази отговорност само до случаите, в които съдията е допуснал нарушението умишлено или поради груба небрежност, ако в резултат на това ограничаване се изключва възможността за ангажиране на отговорността на съответната държава членка в други случаи на явно нарушение на приложимото право, като посоченото в точки 53—56 от Решение от 30 септември 2003 г. по дело Köbler (2)“.

Следователно Съдът е приел, че Закон № 117 е несъвместим с неговата собствена съдебна практика. Понастоящем последната е действаща и приложима. Следователно е налице несъвместимост с практиката на Съда.

(1) C-173/03, Recueil, стр. I — 5177.

(2) C-224/01, Recueil, стp. I — 10239.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/7

Жалба, подадена на 2 август 2010 г. от Félix Muñoz Arraiza срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 9 юни 2010 г. по дело T-138/09, Félix Muñoz Arraiza/СХВП и Consejo Regulador de la Denominación de Origen Calificada Rioja

(Дело C-388/10 P)

()

2010/C 301/09

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Félix Muñoz Arraiza (представители: J. Grimau Muñoz и J. Villamor Muguerza, abogados)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Consejo Regulador de la Denominación de Origen Calificada Rioja

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на пети състав на Общия съд от 9 юни 2010 г. по дело T-138/09, тъй като с него се приема, че марките, на които се основава възражението, са напълно съвместими със заявката за марка на Общността № 4 121 621„Riojavina“;

—	да се осъдят ответниците да заплатят направените съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

А.

Първото основание на жалбата е нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (1) относно марката на Общността (наричан по-нататък „РМО“). То се състои от две части:

—

Изопачаване на фактите, изопачаване на списъка на действително посочените в заявката за марка стоки и услуги и нарушение на Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon C-39/97 (2), ОВ СХВП 12/98, стр. 1419, точка 23 във връзка с Решение на Съда от 9 декември 1981 г. по дело C-193/80 и Решение на Съда от 15 октомври 1985 г. по дело 281/83.

Във връзка с тази част от основанието на жалбата се твърди, че Общият съд е ограничил действително посочения в заявката за марка на Общността списък на стоките, като е свел общата категория „оцети“ до категорията „винен оцет“ по две съображения: първо, е взел предвид непряка и използваща препращане национална легална дефиниция на понятието за оцет, а именно първата допълнителна разпоредба от испанския Закон 24/2003 за лозите и виното, пренебрегвайки пряката и основана на общностното право легална дефиниция, дадена в Решение на Съда от 9 декември 1981 г. по дело C-193/80 и Решение на Съда от 15 октомври 1985 г. по дело C-281/83. От посочените решения ясно следва, че общностното право дефинира общо понятие за оцет, което изобщо не предполага, че оцетът се произвежда от вино. Второто съображение на Общия съд за приравняване на оцета и винения оцет е, че производителите на вино обикновено произвеждат винен оцет, като по този начин съдът приема за сигурно нещо, което е под въпрос, тъй като подобно твърдение от своя страна се основава на смесване на категориите „оцет“ и „винен оцет“. Освен това, при сравнението в рамките на преценката на вероятността от объркване Решение по дело C-193/80 и Решение по дело C-281/83 свързват оцета като общо понятие със съответната територия. Общият съд, напротив, изопачава съответната територия като посочва, че най-често произвеждан и използван „в света“ е виненият оцет, докато всъщност територията, която е следвало да вземе предвид, е тази на Европейския съюз.

—

Неспазване на процесуалните правила относно преценката на доказателствата и доказателствената тежест, както са изложени в Решение на Съда от 14 септември 1999 г. по дело C-375/97 (3) и Решение на Съда от 4 май 1999 г. по съединени дела C-108/97 и C-109/97 (4).

Във връзка с това се твърди, че Общият съд е сравнил знаците въз основа на недоказани в производството репутация и/или повишен отличителен характер на марката „Rioja“.

Б.

Второто основание на жалбата е нарушение по аналогия на член 43 РМО 40/94 (5), понастоящем член 42 РМО 207/2009.

С това основание се твърди, че Общият съд е съкратил действително посочения списък на стоките и услугите заради декларираното бъдещо използване на заявената марка, което е допустимо само за марките, регистрирани поне преди пет години, и след доказване на използването по искане на притежателя на оспорената марка на основание член 42, параграф 2 РМО.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година, ОВ L 78, стр. 1.

(2) Recueil, стр. I-5507.

(3) Recueil, стр. I-5421.

(4) Recueil, стр. I-2779.

(5) ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/8

Иск, предявен на 4 август 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-397/10)

()

2010/C 301/10

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J.-P. Keppenne и I.V. Rogalski)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

—

да се установи, че Кралство Белгия не изпълнява задълженията си по член 56 ДФЕС като налага следните задължения във връзка с дейността на агенциите за временна работа: предметът на дейност на предприятието да включва само предоставянето на работна сила (на територията на регион Брюксел-столица); предприятието да има точно определена правно-организационна форма (на територията на регион Брюксел-столица) и минимален капитал в размер на 30 987 EUR (в регион Фландрия);

—	да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си Комисията изтъква три нарушения на член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Във връзка с първото си твърдение за нарушение сочи, че изискването предметът на дейност на предприятието да включва само предоставянето на работна сила представлява съществена пречка за предприятията, установени в други държави членки, където те евентуално имат право да извършват и други дейности. Всъщност тази мярка задължава посочените предприятия да променят устава си, за да могат да предоставят, дори и временно, услуги в региона Брюксел-столица.

Във връзка с второто си твърдение за нарушение Комисията сочи, че задължението за установено в друга държава членка предприятие да има точно определена правно-организационна форма или точно определен правен статут представлява съществено ограничение на свободното предоставяне на услуги. Изтъкнатата като обосновка от ответната държава членка цел за защита на работниците всъщност може да бъде постигната с налагащи по-малко ограничения мерки като задължението за предприятието да докаже, че има подходяща застраховка.

Третото твърдение за нарушение се отнася до установеното от регион Фландрия задължение за минимален капитал в размер на 30 987 EUR, доколкото подобно изискване предполага, че някои установени в други държави членки предприятия ще бъдат принудени да променят дружествения си капитал, за да могат да предоставят, дори и временно, услуги в Белгия. Съществуват налагащи по-малко ограничения средства за постигане на преследваната от ответната държава членка цел за защита на работниците като например предоставянето на гаранция или сключването на договор за застраховка.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/8

Жалба, подадена на 6 август 2010 г. от Mediaset SpA срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 15 юни 2010 г. по дело T-177/07, Mediaset SpA/Европейска комисия

(Дело C-403/10 P)

()

2010/C 301/11

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mediaset SpA (представители: K. Adamantopoulos, Dikigoros и G. Rossi, avvocato)

Други страни в производството: Европейска комисия, Sky Italia Srl

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени Решението на Общия съд от 15 юни 2010 г. по дело T-177/07;

—	да постанови окончателно решение по спора като отмени оспорваното в първоинстанционното производство решение на Европейската комисия или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд и

—	да осъди ответника и встъпилата страна в първоинстанционното производство да понесат съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят поддържа, че: Общият съд (наричан по-нататък „ОС“) допуска две грешки при прилагане на правото, като приема за недопустими позоваванията на жалбоподателя на приложното поле на член 4, параграф 1 от италианския Закон № 350/2003, както и правното основание на жалбоподателя във връзка с разликата между понятията за i) селективност в съответствие с член 107, параграф 1 ДФЕС и ii) дискриминация, което е различно от технологична неутралност. Вследствие на това ОС допуска явна грешка при прилагане на правото поради правната квалификация на италианския закон като мярка, която не е технологично неутрална.

ОС допуска грешка при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС като приема, че твърдяното „не неутрално технологично“ естество на италианския закон непременно предоставя селективно икономическо предимство на жалбоподателя. Освен това ОС допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че ответникът правилно констатира наличието на икономическо предимство за Mediaset, при положение, че не квалифицира правно (като ответника) абстрактното и само предполагаемо „създаване на аудитория“ и „навлизане на пазара при по-ниски разходи“ като специално икономическо предимство за Mediaset. ОС също излага неподходящи мотиви в противоречие с член 36 от Статута на Съда, явно изопачава фактите и допуска грешка при прилагане на правото като извършва погрешно и изопачено тълкуване на оспорваното решение в точки 62—68 и 74—79 от съдебното решение. Всъщност ОС допуска грешка при прилагане на правото, защото замества своите съображения с доводът, изложен в оспорваното решение относно твърдяното предимство на Mediaset, и тълкува представените доказателства по начин, който противоречи на формулировката и анализът, съдържащи се в точки 82—95 от оспорваното решение, и изопачава тези доказателства. ОС допуска грешка при прилагане на правото и по отношение на понятието „непряк получател“, както и неговото прилагане и правната му квалификация в настоящото дело.

Освен това ОС допуска грешка при прилагане на правото като напълно пропуска да разгледа различните правни основания, изтъкнати, от една страна, в точки 93—96 и, от друга страна, в точки 121—129 от жалбата във връзка с преценката за съвместимост на италианския закон съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. В това отношение ОС също не представя достатъчни мотиви. Освен това ОС допуска грешка при прилагане на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС като обявява италианския закон за несъвместим с общия пазар, в резултат и единствено поради твърдяното неспазване на принципа на технологична неутралност, дължащо се на твърдяното изключване на сателитните декодери от неговото приложно поле, което не е така; и като приема, че ответникът не е извършил правна преценка на негативното въздействие на мярката върху пазара на платената телевизия чрез осъществяване на подходяща правна, икономическа и сравнителна оценка на: a) специфичните нарушения на конкуренцията на пазара на платената телевизия и б) твърдяното наличие на икономическо предимство. Последната мярка най-напред само се презумира, а после е приета за несъвместима с общия пазар, тъй като евентуално не е технически неутрална. В допълнение ОС допуска грешка при прилагане на правото и излага неправилни мотиви за отхвърляне на третото правно основание на жалбата. Той не само представя и тълкува неправилно съответното правно основание и доводите във връзка с противоречивите съображения на оспорваното решение, но и не разглежда тези доводи, поради което неправилно ги отхвърля като неоснователни.

На последно място ОС допуска грешка при прилагането на член 14 от Регламент 659/1999 (1) като пропуска да разгледа обстоятелството, че пороците на оспорваното решение относно икономическото предимство, което се твърди, че е било предоставено на жалбоподателя, правят на практика невъзможно възстановяването на твърдяната държавна помощ, в нарушение на принципа на правната сигурност. По този начин оспорваното решение остава без ефективна и прозрачна възможност за обжалване и без подходящ метод за възстановяване. Наред с това ОС тълкува неправилно правните основания на жалбоподателя в това отношение и допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че оспорваното решение позволява възстановяване на предишното положение.

(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година, за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, ОВ L 83, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/9

Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (Queen's Bench Division) (Обединеното кралство) на 18 август 2010 г. — Deo Antoine Homawoo/GMF Assurances SA

(Дело C-412/10)

()

2010/C 301/12

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (Queen's Bench Division)

Страни в главното производство

Ищец: Deo Antoine Homawoo

Ответник: GMF Assurances SA

Преюдициални въпроси

Следва ли членове 31 и 32 от Регламент (ЕО) № 864/2007 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) във връзка с член 297 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че те изискват националната юрисдикция да приложи „Рим II“ и по-специално член 15, буква в) от него към дело, при което вредоносните събития са настъпили на 29 август 2007 г.?

Може ли отговорът на въпрос 1 да бъде засегнат от някой от следните факти:

i)	че производството за обезщетяване на вреди е започнало на 8 януари 2009 г.;

ii)	че националната юрисдикция не е определила приложимото право преди 11 януари 2009 г.?

(1) ОВ L 199, стр. 40.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/10

Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht (Германия) на 20 август 2010 г. — Galina Meister/Speech Design Carrier Systems GmbH

(Дело C-415/10)

()

2010/C 301/14

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Ищец: Galina Meister

Ответник: Speech Design Carrier Systems GmbH

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 19, параграф 1 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (1), член 8, параграф 1 от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (2), както и член 10, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (3) да се тълкуват в смисъл, че когато работникът докаже, че отговаря на изискванията във връзка с обявеното от даден работодател работно място, ако кандидатурата на този работник бъде отхвърлена последният има право да получи от работодателя информация дали е назначил друг кандидат, и ако случаят е такъв, въз основа на какви критерии е извършено назначението?

2.	Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: Когато работодателят не предоставя поисканата информация, води ли това обстоятелство до предположението, че е налице твърдяната от работника дискриминация?

(1) ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262.

(2) ОВ L 180, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19.

(3) ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/11

Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Словашка република) на 23 август 2010 г. — Jozef Križan и др./Slovenská inšpekcia životného prostredia (Словашки инспекторат по околната среда)

(Дело C-416/10)

()

2010/C 301/15

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Jozef Križan, Katarína Aksamitová, Gabriela Kokošková, Jozef Kokoška, Martina Strezenická, Jozef Strezenický, Peter Šidlo, Lenka Šidlová, Drahoslava Šidlová, Milan Šimovič, Elena Šimovičová, Stanislav Aksamit, Tomáš Pitoňák, Petra Pitoňáková, Mária Križanová, Vladimír Mizerák, Ľubomír Pevný, Darina Brunovská, Mária Fišerová, Lenka Fišerová, Peter Zvolenský, Katarína Zvolenská, Kamila Mizeráková, Anna Konfráterová, Milan Konfráter, Michaela Konfráterová, Tomáš Pavlovič, Jozef Krivošík, Ema Krivošíková, Eva Pavlovičová, Jaroslav Pavlovič, Pavol Šipoš, Martina Šipošová, Jozefína Šipošová, Zuzana Šipošová, Ivan Čaputa, Zuzana Čaputová, Štefan Strapák, Katarína Strapáková, František Slezák, Agnesa Slezáková, Vincent Zimka, Elena Zimková, Marián Šipoš и mesto Pezinok (община Pezinok)

Ответник: Slovenská inšpekcia životného prostredia (Словашки инспекторат по околната среда)

Преюдициални въпроси

Позволява ли или задължава общностното право (и по-конкретно член 267 ДФЕС) върховната юрисдикция на държава членка да сезира „служебно“ Съда на Европейския съюз с преюдициален въпрос, включително на такъв стадий от съдебното производство, на който Конституционният съд е отменил решение на върховната юрисдикция, което се основава преди всичко на прилагането на общностната правна уредба относно опазването на околната среда, като е задължил тази юрисдикция да се придържа към правните становища на Конституционния съд относно нарушаването на материалните и процесуалните конституционни права на страна в производството, без да държи сметка за общностния обхват на разглежданото дело или, с други думи, когато, заседавайки като последна инстанция, Конституционният съд е достигнал до извода, че не е необходимо да се отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в рамките на това производство и по разглежданото дело временно е изключил прилагането

Може ли да бъде постигната основната цел на комплексното предотвратяване, която е определена по-конкретно в съображения 8, 9 и 23, както и в членове 1 и 15 от Директива 96/61/ЕО на Съвета за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (1), и по-общо в общностната правна уредба относно околната среда, т.е. предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда, включително чрез приобщаването на обществеността към целта да се постигне висока степен на опазване на околната среда като цяло, в рамките на производство, при което не се гарантира достъп на обществеността в началото на процедурата за комплексно предотвратяване, до всички релевантни документи (член 6 във връзка с член 15 от Директива 96/61/ЕО), и по-специално до решението за изграждане на инсталация — депо за отпадъци, но като впоследствие липсващият документ бъде приложен по делото в първоинстанционното производство при условие, че той няма да бъде оповестяван на останалите участници в производството, тъй като става дума за търговска тайна, или — казано с други думи — може ли основателно да се предположи, че решението за изграждане на инсталацията (и най-вече неговата обосновка) оказва съществено влияние върху доводите, становищата и останалите предложения?

Постигат ли се целите на Директива 85/337/ЕИО на Съвета относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (2), по-специално от гледна точка на общностната правна уредба относно околната среда, и по-конкретно от гледна точка на предвиденото в член 2 условие, съгласно което преди да бъдат одобрени определени проекти, те следва да бъдат оценени с оглед на въздействието им върху околната среда, когато приетото през 1999 г. първоначално становище на Министерството на околната среда, с което преди време е приключвала процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), е удължено след няколко години с обикновено решение, без да се извърши нова ОВОС? С други думи може ли да се приеме, че валидността на решение, което вече е прието в приложение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, е неограничена?

Общото условие, произтичащо от Директива 96/61/ЕО (и по-специално от нейния преамбюл и от членове 1 и 5а) — а именно че държавите членки гарантират предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда, като следят и за това заинтересуваните лица да разполагат с редовни, справедливи и бързи административни и съдебни производства — във връзка с член 10а от Директива 85/337/ЕИО, както и от член 6 и от член 9, параграфи 2 и 4 от Конвенцията от Орхус, включва ли и възможността посочените лица да поискат постановяването на привременна административна или съдебна мярка по националното право (например разпореждане за спиране на изпълнението на комплексно решене), която позволява временно, т.е. до постановяване на решене по същество, да се спре изграждането на проектираната инсталация?

Възможно ли е незаконосъобразно, посредством съдебно решение, с което се осъществява условието по Директива 96/61/ЕО, по Директива 85/337/ЕИО или по член 9, параграфи 2 и 4 от Конвенцията от Орхус, т.е. в приложение на предвиденото в посочените разпоредби право на обществеността на справедлива съдебна защита по смисъла на член 191, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който се отнася до политиката на Европейския съюз в областта на околната среда, да се наруши правото на собственост на управителя на инсталацията, гарантирано по-конкретно в член 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, например като в рамките на съдебно производство се отмени валидно предоставеното на заявителя комплексно разрешение за нова инсталация?

(1) ОВ L 257, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 183.

(2) ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/12

Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (Chancery Division) (Обединеното кралство) на 27 август 2010 г. — Georgetown University, University of Rochester, Loyola University of Chicago/Comptroller-General of Patents, Designs and Trade Marks

(Дело C-422/10)

()

2010/C 301/17

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (Chancery Division)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Georgetown University, University of Rochester, Loyola University of Chicago

Ответник: Comptroller-General of Patents, Designs and Trade Marks

Преюдициални въпроси

Позволява ли Регламентът за СДЗ [Регламент относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти], и по-специално член 3, точка б) от него, предоставянето на сертификат за допълнителна закрила за една активна съставка или за комбинация от активни съставки когато:

а)	една активна съставка или комбинация от активни съставки са защитени с основен патент, който е в сила, по смисъла на член 3, буква а) от Регламента за СДЗ и

б)

лекарствен продукт, който съдържа една активна съставка или комбинация от активни съставки, заедно с една или повече други активни съставки, е предмет на валидно разрешение, издадено в съответствие с Директива 2001/83/ЕО (1) или с Директива 2001/82/ЕО (2), представляващо първото разрешение за пускане на пазара, с което са пуснати на пазара активната съставка или комбинацията от активни съставки?

(1) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

(2) Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 31, стр. 200).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/13

Жалба, подадена на 2 септември 2010 г. от X Technology Swiss GmbH срещу Решение на Общия съд (втори състав) от 15 юни 2010 г. по дело T-547/08, X Technologie Swiss GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-429/10 P)

()

2010/C 301/20

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: X Technology Swiss GmbH (представители: A. Herbertz и R. Jung, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решението на Общия съд от 15 юни 2010 г. по дело T-547/08 и решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 6 октомври 2008 г. — R 846/2008-4;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е срещу решението, с което Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя за отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 6 октомври 2008 г. относно отхвърляне на заявката за регистрация на позиционна марка, състояща се от оцветяване в оранжево на предната част на чорап.

Жалбоподателят изтъква, че Общият съд е тълкувал правно погрешно и неуместно предвиденото в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността абсолютно основание за отказ на марки, лишени от отличителен характер. Според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в обжалваното решение е наложил по-стриктни условия по отношение на отличителния характер.

Жалбоподателят счита, че за преценката на отличителния характер значение имат не само отделните характеристики на марката, но и общото ѝ впечатление по отношение на съответната стока. Това означава, че отличителният характер на заявената марка трябва да се разглежда, от една страна, като се изхожда от различните ѝ съставни елементи, като например формата, разположението или цвета, но от друга страна, също и от общото впечатление, което тя оставя — нещо, което Общият съд не е направил. В контекста на такова разглеждане по принцип би следвало също да се вземе предвид фактът, че определена степен на отличителност е достатъчна, за да може марката да бъде регистрирана.

Жалбоподателят изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е преувеличил значението на изискванията относно отличителния характер на заявената марка чрез позоваване на съдебната практика относно триизмерните марки, които се състоят от изражение на външния вид на самата стока, и относно фигуративните марки, които се състоят от двуизмерно представяне на стоката. Тази съдебна практика не е приложима към заявената марка, като се има предвид че марката на жалбоподателя не е триизмерна и че няма база за сравнение, въз основа на която съдебната практика относно другите марки да може да се приложи към заявената марка. Обратно на визираните в цитираната съдебна практика марки, марката на жалбоподателя представлява само малка част от разглежданата стока. Според жалбоподателя не е възможно да се прави сравнение между точно отграничен и ясно дефиниран като цвят знак, който представлява малка част от разглежданата стока, с марка, която се състои изцяло от изражение на външния вид на стоката.

Жалбоподателят твърди, че дори и да се предположи, че съдебната практика относно триизмерните марки е приложима по отношение на заявената марка, решението на Общия съд е опорочено от грешка при прилагане на правото. Всъщност жалбоподателят счита, че неговата марка отговаря на условията, установени от съдебната практика в областта на триизмерните марки. Тя се отклонява значително от обичайно възприетото в сектора и изпълнява основната си функция да посочва произхода. Не са разбираеми съображенията на Съда относно степента на ангажираност на вниманието на съответните потребители: когато стоките не могат да бъдат пробвани потребителят е особено внимателен и специално взима предвид марките. Освен това Общият съд не е разгледал достатъчно задълбочено довода на жалбоподателя относно обстоятелството, че заявената марка визира точно определен цветен нюанс. След като Общият съд счита, че поставянето на марки върху спортните стоки е широко разпространено, не е ясно на какво основание оцветяване, което има сигнално предназначение, намира се винаги на едно и също място и винаги е с един и същи нюанс, не би могло да представлява марка, годна за регистриране.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/14

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 2 септември 2010 г. — Христо Гайдаров/Директор на Главна дирекция „Охранителна полиция“ при Министерство на вътрешните работи

(Дело C-430/10)

()

2010/C 301/21

Език на производството: български

Препращаща юрисдикция

Административен съд София-град.

Страни в главното производство

Ищец: Христо Гайдаров.

Ответник: Директор на Главна дирекция „Охранителна полиция“ при Министерство на вътрешните работи.

Преюдициални въпроси

Следва ли чл. 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (1), при условията на главното производство, да се тълкуват като приложими при налагане на забрана на гражданин на държава-членка да напуска територията на собствената си държава, за извършено престъпление в трета държава, с предмет наркотични вещества, когато едновременно са налице следните условия:

1.1.	посочените разпоредби на директивата не са транспонирани изрично за собствените граждани на държавата-членка;

1.2.

мотивите на националния законодател да приеме допустимите цели за ограничаване свободата на придвижване на българските граждани се основават на Регламент (ЕО) № 562/2006г.·на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за приемане на Кодекс на общността за движението на лица през граници (Кодекс на шенгенските граници) (2), и

1.3.

при прилагането на административни мерки във връзка с чл. 71 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985г., при спазване на съображения 5 и 20 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 562/2006г. нa Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за приемане на Кодекс на общността за движението на лица през граници (Кодекс на шенгенските граници)?

Следва ли от предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на Европейския съюз и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на Съюза, в това число и от чл. 71, параграфи 1, 2 и 5 на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген и във връзка със съображения 5 и 20 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 562/2006г.. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за приемане на Кодекс на общността за движението на лица през граници (Кодекс на шенгенските граници), при условията на главното производство, че допускат национална правна уредба, която предвижда налагането на принудителна административна мярка „да не се напуска страната“, от държава-членка на гражданин на същата държава, за извършено престъпление с предмет наркотични вещества, когато този гражданин е осъден за същото деяние от съд на трета държава?

Следва ли предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на Европейския съюз и мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на Съюза, в това число и чл. 71, параграфи 1, 2 и 5 на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, във връзка със съображения 5 и 20 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 562/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за приемане на Кодекс на общността за движението на лица през граници (Кодекс на шенгенските граници), при условията на главното производство, да се тълкуват в смисъл, че осъждането на гражданин на държава-членка от съд на трета държава за деяние, представляващо тежко умишлено престъпление по правото на тази държава-членка, с предмет наркотични вещества, определя личното поведение на този гражданин като истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основни интереси на обществото, в бъдещ точно определен от закона срок, който не е обвързан със срока за изтърпяване на наложеното наказание, но е в рамките на срока за реабилитация, по съображения за обща и специална превенция, в това число и за осигуряване на по-висока степен на защита на здравето на други лица на основание принципа за предпазливост?

(1) OB L 158, стр. 77

(2) OB L 105, стр. 1

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/15

Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Белгия) на 26 август 2010 г. — Ministerie van Financiën и Openbaar Ministerie tegen Aboulkacem Chihabi и др.

(Дело C-432/10)

()

2010/C 301/23

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen

Страни в главното производство

Ищец: Ministerie van Financiën, Openbaar Ministerie

Ответник: Aboulkacem Chihabi и др.

Преюдициални въпроси

а)

По член 221 от Митническия кодекс на Общността

Следва ли член 221, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс на Общността (приет с Регламент [ЕИО] № 2913 (1) на Съвета [ОВ L 302]) във версията им преди изменението с член 1, параграф 17 от Регламент (ЕО) № 2700/2000 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 година (ОВ L 311) да се разбира в смисъл, че документ, в който размерът на сборовете е упоменат и за който митническите органи са уведомили длъжника, да се разглежда като уведомяване на длъжника за размера на сборовете по смисъла на член 221, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс само тогава, когато размерът на сборовете е взет под отчет от митническите органи (т.е. регистриран е в счетоводните книги или върху какъвто и да е друг носител, изпълняващ тази функция) преди посредством гореспоменатия документ за него да се уведоми длъжникът?

Нарушението на член 221, параграф 1 от Митническия кодекс (Регламент [ЕИО] № 2913), според който вземането под отчет на митническото задължение трябва да предхожда уведомяването за него, така че е ясно, че уведомяването за митническото задължение (2 юли 2004 г.) е направено преди вземането под отчет (второто тримесечие на 2005 г.), води ли до отпадане на правото на администрацията за последващо събиране?

3.	Трябва ли член 221, параграф 1 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че по отношение на евентуалния длъжник не може да се направи валидно уведомяване за митническо задължение, когато не е представено доказателство за предшестващо вземане под отчет на митническото задължение?

Трябва ли уведомяването на длъжника за митническо задължение по смисъла на член 221, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се разглежда като недействително или несъществуващо без предшестващо уведомяването вземане под отчет на митническото задължение, така че митническото задължение не може да се събере от митническите органи, освен ако по-късно, след вземането под отчет на митническото задължение, се направи ново уведомяване в рамките на предвидения за това срок?

б)

По член 202 от Митническия кодекс на Общността

Следва ли член 202, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че въвеждане на митническата територия на Общността на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, е неправомерно единствено поради факта, че в митническия манифест по член 43 от Митническия кодекс те са посочени с погрешно описание, въпреки че:

член 202, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс препраща към членове 38-41 и член 177, второ тире от Митническия кодекс, а не към член 43 от Митническия кодекс;

задължението по член 199 от Регламента за прилагане № 2454/92 относно верността на сведенията, дадени в декларацията, се отнася само до декларацията, а не и до митническия манифест,

за лицето, което трябва да направи митническия манифест, е фактически и правно невъзможно да провери какви стоки се намират в контейнерите?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: Следва ли член 202, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че лицето (корабният агент), което е подало митническия манифест от името и за сметка на своя възложител (параходното дружество), трябва да се разглежда като „лицето, извършило неправомерното въвеждане на стоките“ по смисъла на първото тире от тази разпоредба само поради посочването на погрешно описание в митническия манифест?

При отрицателен отговор на втория въпрос: Трябва ли член 202, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална разпоредба като член 24, параграф 2 от Общия закон за митата и акцизите, според който лицето, което е подало митнически манифест от името и за сметка на друго лице, автоматично става длъжник за митническото задължение, без засегнатото лице да има възможността да докаже, че не е участвал в неправомерното внасяне на стоката и не е знаел или не може разумно да се предположи, че е трябвало да знае, че стоката е въведена неправомерно?

Следва ли член 5 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че той не допуска разпоредба като член 24, параграф 2 от Общия закон за митата и акцизите, който не позволява използването на пряко представителство, т.е. представителство от лице, което действа от името и за сметка на възложителя, тъй като при митнически манифест, в който е посочено погрешно описание, това лице автоматично става отговорно за митническото задължение?

Следва ли когато е подаден митнически манифест, в който внесената стока е посочена с погрешно описание, поради което възниква митническо задължение по член 202, параграф 1 от Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността, лицето, което е изготвило и подписало митническия манифест, било то като пряк или непряк представител на лицето, което е въвело стоката в Общността, да се разглежда като причинител на неправомерното внасяне на стоката и с това като длъжник по смисъла на член 202, параграф 3, първо тире от този регламент, когато за подаването на митническия манифест това лице се е основало само на данните, предоставени му от капитана на кораба, с който стоката е внесена в Общността, и с оглед на огромното количество контейнери на борда на кораба, които е трябвало да бъдат разтоварени в пристанището по пристигане това лице фактически не е било в състояние да провери дали съдържанието на представените на митническите органи контейнери действително съответства на предоставените му документи, въз основа на които е изготвен митническият манифест?

Следва ли капитанът на кораба и корабната компания, която той представлява, да се разглеждат като причинители на неправомерното внасяне на стоката в Общността и вследствие на това като длъжници по смисъла на член 202, параграф 3, първо тире от Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността, когато въз основа на предоставените от капитана данни неговият представител е подал митнически манифест, в който внесената стока е посочена с неправилно описание, от което съгласно член 202, параграф 1 от този Регламент е възникнало митническо задължение поради неправомерно внасяне на стоката в Общността?

7.	При отрицателен отговор на петия и/или на шестия въпрос: Може ли посочените в петия и/или шестия въпрос лица при споменатите обстоятелства да се разглеждат като длъжници по смисъла на член 202, параграф 3, второ тире от Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността?

(1) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

(2) Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за установяване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 311, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 13, стр. 12).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/17

Жалба, подадена на 3 септември 2010 г. от Volker Mauerhofer срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 29 юни 2010 г. по дело T-515/08: Volker Mauerhofer/Европейска комисия

(Дело C-433/10 P)

()

2010/C 301/24

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Volker Mauerhofer (представител: J. Schartmüller, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да се произнесе окончателно по същество и да отмени спорния акт или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за повторно произнасяне и

—	да упражни неограничената си компетентност и да му присъди обезщетение в размер на 5 500 EUR за имуществени вреди, претърпени в резултат от неправомерното поведение, изразяващо се в приемането на спорния акт и в липсата на подходящи указания за ръководителя на екипа (експерт 1);

—	да разпореди на екипа за подпомагане във връзка с рамковия договор да представи формуляра за оценка на изпълнителите относно проекта, който е предмет на спора;

—	да осъди ответника да заплати разноските както в производството пред Общия съд, така и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните правни основания в подкрепа на искането си за отмяна на спорното решение:

—	Изопачаване на фактите, отнасящи се до езиковата проверка на частта от окончателния доклад, изготвената от жалбоподателя;

—	Неправилен анализ на правните основания на обжалваното решение, отнасящи се до езиковата проверка;

—	Неправилен анализ на въпроса, засягащ действията на ответника;

—	Незаконосъобразно приемане, че спорното решение не засяга положението на жалбоподателя като трета страна;

—	Незаконосъобразно приемане, че спорният акт не води до явна промяна на правното положение на жалбоподателя;

—	Незаконосъобразно приемане, че спорният акт не е приет от ответника при упражняване на правомощията му на публичноправен орган;

—	Незаконосъобразно приемане, че спорният акт е оформен правилно и своевременно;

—	Незаконосъобразно засягане на интересите на жалбоподателя поради неспазването на предвидените процедури;

—	Нарушение на общия принцип на общностното право на равно третиране и засягане на основните права на жалбоподателя;

—	Незаконосъобразно приемане на „несъществено изменение в разпределението на работните дни между експертите“;

—	Нарушение на общото общностно право на справедлив процес.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/18

Жалба, подадена на 15 септември 2010 г. от Grain Millers, Inc. срещу Решение на Общия съд (седми състав), постановено на 9 юли 2010 г. по дело T-430/08 — Grain Millers, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Grain Millers GmbH & Co. KG

(Дело C-447/10)

()

2010/C 301/26

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Grain Millers, Inc. (представители: L.-E. Ström, K. Martinsson, advokater)

Другаи страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Grain Millers GmbH & Co. KG

Искания на жалбоподателя

—

Grain Millers, Inc. иска да бъде отменено изцяло Решение от 9 юли 2010 г. на Общия съд на Европейския съюз (седми състав) по дело T-430/08, което потвърждава решението на втори апелативен състав на СХВП от 23 юли 2008 г. (преписка R 478/2007-2) относно производството по възражение между Grain Millers GmbH & Co. KG и Grain Millers, Inc, СХВП да бъде осъдена да заплати разноските пред Съда на Европейския съюз и пред Общия съд, ответниците да бъдат осъдени да заплатят разноските пред апелативния състав на СХВП и пред отдела по споровете на СХВП.

Правни основания и основни доводи

По делото се разглежда въпроса дали Grain Millers GmbH & KG е предоставило достатъчно доказателства за използването на знака „GRAIN MILLERS“, за да изпълни условията по член 8, параграф 4 от Регламента (1), по начин, по който този знак представлява пречка пред заявката на жалбоподателя за марка на Общността № 003650256 GRAIN MILLERS.

По-рано Общият съд, в Решение от 24 март 2009 г. по дело Alberto Jorge Moreira da Fonsecal/СХВП — General Optica, T-318/06—T-321/06, точки 33—35 се позовава на тълкуване на целта на условието за „по-голям обхват от местния“, което се съдържа в член 8, параграф 4 от Регламента, а именно на целта възможностите за конфликт да се ограничат до тези, които могат да съществуват със знаци, които действително са важни и че това трябва да се преценява не само като географско, но и като икономическо измерение на обхвата на знака, което се оценява с оглед на периода, през който този знак е осъществявал функциите си в процеса на търговия и интензивността на използването му. В обжалваното решение обаче Общият съд не е възприел подобен подход и нищо не подсказва, че Общият съд изобщо е взел предвид принципите, които следват от това дело.

Жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е постановил, че член 8, параграф 4 не изисква доказване на реалното използване на знака в подкрепа на възражението, както изисква член 43, параграф 2 от Регламента.

Общият съд неправилно се е отклонил от предходната съдебна практика относно преценката на доказателствата и необходимото равнище на доказване.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ L 11, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/18

Жалба, подадена на 16 септември 2010 г. от AstraZeneca AB, AstraZeneca plc срещу Решение, постановено от Общия съд (шести разширен състав) на 1 юли 2010 г. по дело T-321/05, AstraZeneca AB, AstraZeneca plc/Европейска комисия

(Дело C-457/10 P)

()

2010/C 301/27

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: AstraZeneca AB, AstraZeneca plc (представители: M. Brealey QC, M. Hoskins QC, D. Jowell, Barristers, F. Murphy, Solicitor)

Други страни в производството: European Federation of Pharmaceutical Industries и Associations (EFPIA), Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

—	да отмени Решение на Общия съд от 1 юли 2010 г. по дело T-321/05,

—	да отмени Решение C(2005) 1757 окончателен на Комисията от 15 юни 2005 г. (преписка COMP/A.37.507/F3 — AstraZeneca),

—	при условията на евентуалност, да намали по своя преценка размера на наложената в член 2 от оспорваното решение на Комисията глоба на жалбоподателите,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите се основават на няколко грешки при прилагане на правото, които се съдържат в съдебното решение. Посочените грешки са обобщени в отделни рубрики както следва:

Определяне на съответния продуктов пазар. Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки констатациите на Комисията в оспорваното решение относно съответния продуктов пазар, че за периода 1993—2000 г. инхибиторите на протонната помпа (ИПП) са с имали самостоятелен пазар. В това отношение са изтъкнати две правни основания.

Първото правно основание има две основни части. На първо място Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е осъществил анализ на доказателствата с оглед на времето и във връзка с това е направил извод относно съответния продуктов пазар за 1993 г. въз основа на състоянието на конкуренцията между ИПП и H2-блокерите през 2000 г. На второ място, Общият съд е допуснал грешка, като не е взел предвид обстоятелството, че нарастването на употребата ИПП е било постепенно, въз основа на това, че характеризиращите се с „инерция“ лекарски практики на предписване били ирелевантни за определянето на пазара.

Второто правно основание е, че въпросът за общата цена на лечението с H2-блокери в сравнение с лечението с ИПП е от основно значение за всяко твърдяно използване на разликите в цените като основание за определянето на пазара и че Общият съд е допуснал грешка, като не е взел предвид общата цена на лечението.

Първата злоупотреба с господстващо положение, свързана със сертификатите за допълнителна закрила. Правните основания относно първата злоупотреба се подразделят на две основни части. На първо място Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката си относно това в какво се състои конкуренцията, основана на качества. Общият съд е преценил неправилно това дали изявленията на жалбоподателя, направени пред патентните ведомства, са били обективно заблуждаващи, за да отхвърли като ирелевантен логичният и добросъвестен характер на разбирането на жалбоподателя за неговите права на СДЗ [сертификат за допълнителна закрила]. Липсата на прозрачност е недостатъчна, за да се направи извод за злоупотреба с право, а следва да бъде налице изискване за наличие на преднамерена измама или на въвеждане в заблуждение. На второ място Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в преценката си относно това какво представлява поведение, насочено към ограничаване на конкуренцията. Общият съд е направил неправилен извод, че самото подаване на заявление за регистриране на право на интелектуална собственост, което може да придобие действие 5—6 години по-късно, е поведение, за което може да се приеме, че е насочено към ограничаване на конкуренцията, независимо дали правото е окончателно предоставено и/или приведено в действие. Това е така, тъй като поведението е твърде изолирано или откъснато от пазара, за който се приема, че е засегнат.

Втората злоупотреба с господстващо положение: оттеглянето на разрешенията за пускане на пазара. Правните основания, свързани с втората злоупотреба, се подразделят на две основни части. На първо място Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката си относно това какво представлява конкуренция, основана на качествата. Общият съд е постановил неправилно, че упражняването на неограничено право съгласно общностното законодателство е равнозначно на липса на конкуренция, основана на качествата.

Второ, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката си относно това какво съставлява поведение, насочено към ограничаване на конкуренцията. Общият съд е направил неправилен извод, че самото упражняване на право съгласно общностното законодателство е насочено към ограничаване на конкуренцията. Обратно на това, ако Съдът приеме, че упражняването на предоставено съгласно общностното законодателство право би могло по принцип да бъде равнозначно на злоупотреба, тогава е необходимо наличието на нещо повече от простия стремеж за нарушаване на конкуренцията, за да бъде направен извод за съществуването на злоупотреба. Жалбоподателите поддържат, че би следвало Комисията да докаже, че упражняването на валидно притежаваното право е било насочено към отстраняване на всяка ефективна конкуренция. Това било сходно с условията в случаи, свързани с принудителното предоставяне на лицензии, за което всъщност се отнася второто нарушение.

Глоби. Общият съд е приложил неправилно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 (1) като не е възразил срещу направеното от Комисията изчисление на глобата и не е взел надлежно предвид това, че твърдяните злоупотреби са незначителни, че липсват каквито и да са сериозни последици за конкуренцията и като не е отчел други смекчаващи обстоятелства.

(1) Регламент (ЕИО) № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове 85 и 86 от Договора (OB 13, 21.2.1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/20

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Éditions Jacob/Комисия

(Дело T-279/04) (1)

(Конкуренция - Концентрации - Френскоезични издания - Решение за обявяване на концентрацията за съвместима с общия пазар под условие за прехвърляне на активи - Жалба за отмяна от кандидат, който не е одобрен за приобретател - Задължение за мотивиране - Измама - Грешка при прилагане на правото - Явна грешка в преценката - Регламент (ЕИО) № 4064/89)

2010/C 301/29

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Éditions Odile Jacob SAS (Париж, Франция) (представители: O. Fréget, W. van Weert, I. de Seze, M. Struys, M. Potel и L. Eskenazi, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално A. Whelan, O. Beynet, A. Bouquet и F. Arbault, впоследствие A. Bouquet и O. Beynet)

Встъпила в подкрепа на ответника страна: Lagardère SCA (Париж) (представители: първоначално A. Winckler и I. Girgenson, впоследствие A. Winckler, F. de Bure и J.-B. Pinçon, avocats)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2004/422/ЕО на Комисията от 7 януари 2004 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и с действието на Споразумението за Европейското икономическо пространство (Преписка COMP/M.2978 — Lagardère/Natexis/VUP) (ОВ L 125, стр. 54)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Éditions Odile Jacob SAS да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия и от Lagardère SCA.

(1) ОВ C 262, 23.10.2004 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/20

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Editions Jacob/Европейска комисия

(Дело T-452/04) (1)

(Конкуренция - Концентрации - Френскоезични издания - Решение за обявяване на концентрацията за съвместима с общия пазар под условие за прехвърляне на активи - Решение за одобрение на приобретателя на прехвърлените активи - Жалба за отмяна от кандидат, който не е одобрен за приобретател - Независимост на довереника - Регламент (ЕИО) № 4064/89)

2010/C 301/30

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Éditions Odile Jacob SAS (Париж, Франция) (представители: W. van Weert, O. Fréget, M. Struys, M. Potel и L. Eskenazi, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално A. Whelan, O. Beynet, A. Bouquet и F. Arbault, впоследствие A. Bouquet и O. Beynet, agents)

Страни встъпили в подкрепа на ответника: Wendel Investissement SA (Париж) (представители: първоначално C. Couadou и M. Trabucchi, впоследствие M. Trabucchi и F. Gordon, avocats) и Lagardère SCA (Париж) (представители: първоначално A. Winckler, I. Girgenson и S. Sorinas Jimeno, впоследствие A. Winckler, F. de Bure и J.-B. Pinçon, avocats)

Предмет

Искане за отмяна на Решение (2004) D/203365 на Комисията от 30 юли 2004 г., с което Wendel Investissement се одобрява за приобретател на активите, прехвърлени в съответствие с Решение 2004/422/ЕО на Комисията от 7 януари 2004 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и с действието на Споразумението за Европейското икономическо пространство (Преписка COMP/M.2978 — Lagardère/Natexis/VUP) (ОВ L 125, стр. 54)

Диспозитив

Отменя Решение (2004) D/203365 на Комисията от 30 юли 2004 г., с което Wendel Investissement SA се одобрява като приобретател на активите, прехвърлени в съответствие с Решение 2004/422/ЕИО на Комисията от 7 януари 2004 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и с действието на Споразумението за Европейското икономическо пространство (преписка COMP/M.2978 — Lagardère/Natexis/VUP).

2.	Европейската комисия и Lagardère SCA понасят направените от тях съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Éditions Odile Jacob SAS.

3.	Wendel Investissement понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 45 от 19.2.2005 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/21

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Grèce и др./Комисия

(Дело T-415/05) (1)

(Държавни помощи - Сектор на въздушния транспорт - Помощи, свързани с преструктурирането и приватизацията на гръцката национална авиокомпания - Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с общия пазар и се разпорежда възстановяването им - Икономическа приемственост между две дружества - Установяване на действителния получател на помощта с оглед на възстановяването ѝ - Критерий за частния оператор - Съвместимост на помощта с общия пазар - Задължение за мотивиране)

2010/C 301/31

Език на производството: гръцки

Страни

Ищци: Република Гърция (представители: A. Samoni-Rantou и P. Mylonopoulos, agents) (дело T-415/05); Olympiakes Aerogrammes AE (Kallithéa, Гърция) (представител: V. Christianos, avocat) (дело T-416/05) и Olympiaki Aeroporia Ypiresies AE (Атина, Гърция) (представители: P. Anestis, S. Mavroghenis, avocats, S. Jordan, T. Soames, solicitors и D. Geradin, avocat) (дело T-423/05)

Ответник: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou и T. Scharf, agents)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Aeroporia Aigaiou Aeroporiki AE (Атина) (представители: N. Keramidas, както и по дело T-416/05 — N. Korogiannakis, I. Dryllerakis и E. Dryllerakis, avocats) (дела T-416/05 и T-423/05)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C(2005) 2706 окончателен на Комисията от 14 септември 2005 година относно държавни помощи в полза на Olympiaki Aeroporia Ypiresies AE [C 11/2004 (ex NN 4/2003) — Olympiaki Aeroporia — Преструктуриране и приватизация]

Диспозитив

1.	Отменя член 1, параграф 1 от Решение С(2005) 2706 окончателен на Комисията от 14 септември 2005 година относно държавни помощи в полза на Olympiaki Aeroporia Ypiresies AE [C 11/2004 (ex NN 4/2003) — Olympiaki Aeroporia — Преструктуриране и приватизация].

Отменя член 1, параграф 2 от Решение С(2005) 2706 окончателен в частта му относно сумата, съответстваща на стойността на всички нематериални активи, записани в баланса при преобразуване на Olympiaki Aeroporia Ypiresies като положителна репутация, относно стойността на прехвърлените на Olympiakes Aerogrammes AE самолети, както и относно очакваните постъпления от продажбата на два самолета, все още записани в баланса на Olympiaki Aeroporia Ypiresies.

3.	Отменя член 2 от Решение С(2005) 2706 окончателен, доколкото се отнася до мерките по член 1, параграфи 1 и 2, тъй като посочените разпоредби са отменени.

4.	Отхвърля жалбите в останалата им част.

5.	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски, включително в рамките на обезпечителните производства.

(1) ОВ C 22, 28.1.2006 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/22

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Trioplast Industrier/Комисия

(Дело T-40/06) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на найлоновите промишлени торби - Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО - Продължителност на нарушението - Глоби - Тежест на нарушението - Смекчаващи обстоятелства - Сътрудничество по време на административното производство - Пропорционалност - Солидарна отговорност - Принцип на правната сигурност)

2010/C 301/33

Език на производството: шведски

Страни

Жалбоподател: Trioplast Industrier AB (Smålandsstenar, Швеция) (представители: T. Pettersson и O. Larsson, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Castillo de la Torre, P. Hellström и V. Bottka, впоследствие F. Castillo de la Torre, L. Parpala и V. Bottka)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение C(2005) 4634 окончателен на Комисията от 30 ноември 2005 г. относно производство по член 81 [ЕО] (дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби) отнасящо се до картел на пазара на найлоновите промишлени торби, както и при условията на евентуалност, искане за намаляване на глобата, наложена на жалбоподателя

Диспозитив

1.	Отменя член 2, първа алинея, буква е) от Решение C(2005) 4634 окончателен на Комисията от 30 ноември 2005 г. относно производство по член 81 ЕО (дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби) в частта, която се отнася до Trioplast Industrier AB.

2.	Определя за Trioplast Industrier сума от 2,73 милиона евро, въз основа на която трябва да се определи неговия дял в рамките на солидарната отговорност на последователните дружества майки за плащането на наложената на Trioplast Wittenheim SA глоба.

3.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4.	Trioplast Industrier понася половината от направените от него съдебни разноски и половината от съдебните разноски от Комисията.

5.	Комисията понася половината от направените от нея съдебни разноски и половината от направените от Trioplast Industrier съдебни разноски.

(1) ОВ C 96 от 22.4.2006 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/22

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — TF1/Комисия

(Дело T-193/06) (1)

(Държавни помощи - Схеми за помощи за кинематографската и аудиовизуалната продукции - Решение да не се повдигат възражения - Жалба за отмяна - Липса на съществено засягане на конкурентното положение - Недопустимост)

2010/C 301/34

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Télévision française 1 SA (TF1) (Boulogne-Billancourt, Франция) (представители: J.-P. Hordies и C. Smits, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Giolito, T. Scharf и B. Stromsky)

Встъпила страна в подкрепа на исканията на ответника: Френска република (представители: G. de Bergues и L. Butel)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C(2006) 832 окончателен на Комисията от 22 март 2006 година относно мерки в подкрепа на кино- и аудиовизуалната индустрия във Франция (помощи NN 84/2004 и N 95/2004 — Франция, Схеми за помощи за кино- и аудиовизуалната индустрия)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Осъжда Télévision française 1 SA (TF1) да понесе направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Комисията.

3.	Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 224, 16.9.2006 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/23

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Whirlpool Europe/Съвет

(Дело T-314/06) (1)

(Дъмпинг - Внос на някои комбинирани хладилници с фризери с произход от Южна Корея - Дефиниция на разглеждания продукт - Право на защита - Консултативен комитет - Задължение за мотивиране - Избор на метода за дефиниране на разглеждания продукт - Член 15, параграф 2 и член 20, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96 (понастоящем член 15, параграф 2 и член 20, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009)

2010/C 301/35

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Whirlpool Europe Srl (Comerio, Италия) (представители: M. Bronckers и F. Louis, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, agent, подпомаган от G. Berrisch, avocat)

Страни встъпили в подкрепа на жалбоподателя: Италианска република (представител: G. Albenzio, avvocato dello Stato) и Европейски комитет на производителите на домакинско оборудване (CECED) (Брюксел, Белгия) (представители: Y. Desmedt и A. Verheyden, avocats)

Страни встъпили в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: H. van Vliet и T. Scharf, agents) и LG Electronics, Inc. (Сеул, Южна Корея) (представители: първоначално L. Ruessmann и P. Hecker, впоследствие L. Ruessmann и A. Willems, avocats)

Предмет

Жалба за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1289/2006 на Съвета от 25 август 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои успоредно разположени хладилници с произход от Република Корея (ОВ L 236, стp. 11, Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 47, стр. 247)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Whirlpool Europe Srl понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на Съвета на Европейския съюз и на LG Electronics, Inc.

3.	Италианската република, Европейската комисия и Европейският комитет на производителите на домакинско оборудване (CECED) понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 326, 30.12.2006 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/23

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Mohr & Sohn/Комисия

(Дело T-131/07) (1)

(Вътрешно корабоплаване - Капацитет на флотите на Общността - Условия за въвеждане в експлоатация на нови плавателни съдове (правило „старо за ново“) - Решение на Комисията за отказ да се приложи изключването, предвидено за специализираните плавателни съдове - Член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 718/1999)

2010/C 301/36

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Paul Mohr & Sohn, Baggerei und Schiffahrt (Niederwalluf, Германия) (представител: F. von Waldstein, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Braun и K. Simonsson)

Предмет

Искане за отмяна на Решение SG-Greffe (2007) D/200972 на Комисията от 28 февруари 2007 г., с което се отказва по отношение на плавателния съд „Niclas“ да се приложи изключването, предвидено за специализираните плавателни съдове в член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 718/1999 на Съвета от 29 март 1999 г. относно политиката за капацитета на флотите на Общността с оглед насърчаване на транспорта по вътрешните водни пътища (ОВ L 90, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 6, стр. 234)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Paul Mohr & Sohn, Baggerei und Schiffahrt да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 155, 7.7.2007 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/24

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Испания/Комисия

(Съединени дела T-156/07 и T-232/07) (1)

(Езиков режим - Обявлениe за конкурс на общо основание за назначаването на администратори - Публикуване на всички официални езици - Изменения - Регламент № 1 - Членове 27, 28 и член 29, параграф 1 от Правилника - Член 1, параграфи 1 и 2 от Приложение III към Правилника - Задължение за мотивиране - Принцип на недопускане на дискриминация)

2010/C 301/37

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представители: по дело T-156/07, F. Díez Moreno, и по дело T-232/07, F. Díez Moreno и N. Díaz Abad, abogados del Estado)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално J. Currall, L. Escobar Guerrero и H. Krämer, впоследствие J. Currall, H. Krämer и J. Baquero Cruz, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Република Литва (представител: D. Kriaučiūnas) (по дела T-156/07 и T-232/07) и Република Гърция (представители: S. Vodina и M. Michelogiannaki) (по дело T-156/07)

Предмет

Искане за отмяна, от една страна, на обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/94/07 за съставянето на списък, от който да се набират администратори (AD5) в областта на информацията, комуникацията и медиите (ОВ C 45 A, 2007 г., стр. 3) и, от друга страна, на обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/95/07 за съставянето на списък, от който да се набират администратори (AD5) в област информация (библиотечно дело/документация) (ОВ C 103 A, 2007 г., стр. 7)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия.

3.	Република Литва и Република Гърция понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 140, 23.6.2007 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/24

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Италия/Комисия

(Съединени дела T-166/07 и T-285/07) (1)

(Езиков режим - Обявления за конкурси на общо основание за назначаването на администратори и асистенти - Публикуване на три официални езици - Изменения - Публикуване на всички официални езици - Избор на втория език от три езика - Регламент № 1 - Членове 27, 28 и член 29, параграф 1 от Правилника - Член 1, параграфи 1 и 2 от Приложение III към Правилника - Задължение за мотивиране - Принцип на недопускане на дискриминация - Злоупотреба с власт)

2010/C 301/38

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: по дело T-166/07 P. Gentili, avvocato dello Stato, и по дело T-285/07, първоначално P. Gentili и I. Braguglia, впоследствие P. Gentili и R. Adam, и накрая P. Gentili и I. Bruni)

Ответник: Европейска комисия (представители: по дело T-166/07, първоначално J. Currall, H. Krämer и M. Velardo, впоследствие J. Currall и I. Baquero Cruz, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat, и по дело T-285/07, първоначално J. Currall и A. Aresu, впоследствие J. Currall и I. Baquero Cruz, подпомагани от A. Dal Ferro)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Република Литва (представител: D. Kriaučiūnas) (дело T-166/07) и Република Гърция (представители: S. Vodina и M. Michelogiannaki) (дело T-285/07)

Предмет

Искане за отмяна на обявленията за конкурси на общо основание EPSO/AD/94/07 за съставянето на списък, от който да се набират администратори (AD5) в областта на информацията, комуникацията и медиите (ОВ C 45 A, 2007 г., стр. 3), EPSO/AST/37/07 за съставянето на списък, от който да се набират асистенти (AST 3) в областта на комуникацията и информацията (ОВ C 45 A, 2007 г., стр. 15) и EPSO/AD/95/07 за съставянето на списък, от който да се набират администратори (AD5) в област информация (библиотечно дело/документация) (ОВ C 103 A, 2007 г., стр. 7)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбите.

2.	Италианската република понася направените от нея съдебни разноски и тези, направени от Европейската комисия.

3.	Република Литва и Република Гърция понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 155, 7.7.2007 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/25

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Procter & Gamble/СХВП — Prestige Cosmetics (P&G PRESTIGE BEAUTE)

(Дело T-366/07) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за регистрация на словна марка на Общността P&G PRESTIGE BEAUTE - По-ранни национални фигуративни марки Prestige - Частичен отказ за регистрация - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2010/C 301/39

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: The Procter & Gamble Company (Синсинати, Охайо, Съединените щати) (представители: K. Sandberg и B. Klingberg, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Laporta Insa)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Prestige Cosmetics SpA (Anzola Emilia, Италия) (представители: А. Mugnoz, M. Andreolini и A. Parini, avocats)

Предмет

Жалба срещу Решение на втори апелативен състав на СХВП от 19 юли 2007 г. (преписка R 681/2006-2) относно производство по възражение между Prestige Cosmetics Srl и The Procter & Gamble Company

Диспозитив

1.	Отменя Решение на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 19 юли 2007 г. (преписка R 681/2006-2).

2.	СХВП понася направените от него разноски и разноските, направени от The Procter & Gamble Company в производството пред Общия съд.

(1) ОВ C 283, 24.11.2007 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/25

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Travel Service/СХВП — Eurowings Luftverkehrs (smartWings)

(Дело T-72/08) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността smartWings - По-ранни национални и международни словни и фигуративни марки EUROWINGS и EuroWings - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Задължение за мотивиране - Член 73 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 75 от Регламент № 207/2009) - Член 79 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 83 от Регламент № 207/2009)

2010/C 301/40

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Travel Service a.s. (Прага, Чешка република) (представители: S. Hejdová и R. Charvát, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Eurowings Luftverkehrs AG (Нюрнберг, Германия) (представител: J. Schmidt, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 21 ноември 2007 г. (преписка № R 1515/2006-2), свързано с производство по възражение между Eurowings Luftverkehrs AG и Travel Service a.s.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Travel Service a.s. да понесе освен собствените си съдебни разноски и тези, направени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и от Eurowings Luftverkehrs AG.

(1) ОВ C 107, 26.4.2008 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/26

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Schniga/СОСР — Elaris и Brookfield New Zealand (Gala Schnitzer)

(Дело T-135/08) (1)

(Сортове растения - Заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения за сорта ябълки „Gala Schnitzer“ - Техническа проверка - Право на преценка на СОСР - Възражения - Член 55, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2100/94)

2010/C 301/42

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Schniga GmbH (Bolzano, Италия) (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, avocats)

Ответник: Служба на Общността за сортовете растения (СОСР) (представители: B. Kiewiet и M. Ekvad, agents)

Други страни в производството пред отделението по жалбите на СОСР, встъпила в производството пред Общия съд: Elaris SNC (Angers, Франция) и Brookfield New Zealand Ltd (Havelock North, Нова Зеландия) (представител: M. Eller, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на отделението по жалбите на СОСР от 21 ноември 2007 г. (преписки A 003/2007 и A 004/2007) относно предоставянето на правна закрила на Общността на сортовете растения за сорта „Gala Schnitzer“

Диспозитив

1.	Отменя решението на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения (СОСР) от 21 ноември 2007 г. (преписки A 003/2007 и A 004/2007).

2.	Осъжда СОСР да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Schniga GmbH.

3.	Осъжда Elaris SNC и Brookfield New Zealand Ltd да понесат направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 142, 7.6.2008 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/26

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Abbott Laboratories/СХВП — aRigen (Sorvir)

(Дело T-149/08) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността „Sorvir“ - По-ранна словна марка на Общността „NORVIR“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2010/C 301/43

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Abbott Laboratories (Abbott Park, Илинойс, Съединените щати) (представител: S. Schäffler, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: J. Crespo Carrillo и A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: aRigen, Inc. (Токио, Япония)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 6 февруари 2008 г. (преписка R 809/2007-2) в процедурата по възражение със страни Abbott Laboratories и aRigen, Inc.

Диспозитив

1.	Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 6 февруари 2008 г. (преписка R 809/2007-2).

2.	Осъжда СХВП да понесе направените от нея съдебни разноски, както и разноските на Abbott Laboratories.

(1) ОВ C 142, 7.6.2008 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/27

Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. — Inditex/СХВП — Marín Díaz de Cerio (OFTEN)

(Дело T-292/08) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „OFTEN“ - По-ранна национална словна марка „OLTEN“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Сходство на стоките - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Доказване на реалното използване на по-ранната марка - Член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009) - Предмет на спора пред апелативния състав - Членове 61 и 62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 63 и 64 от Регламент № 207/2009)

2010/C 301/44

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Industria de Diseño Textil (Inditex), SA (Arteixo, Испания) (представители: E. Armijo Chávarri и A. Castán Pérez-Gómez, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: O. Mondéjar Ortuño)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Roberto Fernando Marín Díaz de Cerio (Logroño, Испания)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 24 април 2008 г. (преписка R 484/2007-2) относно производство по възражение между г-н Roberto Fernando Marín Díaz de Cerio и Industria de Diseño Textil (Inditex), SA

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Industria de Diseño Textil (Inditex), SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 236, 13.9.2008 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/28

Решение на Общия съд от 21 септември 2010 г. — Villa Almè/СХВП — Marqués de Murrieta (i GAI)

(Дело T-546/08) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността i GAI - Национална словна марка YGAY и фигуративна и словна марка на Общността MARQUÉS DE MURRIETA YGAY - Относителни основания за отказ - Реално използване на по-ранната марка - Член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009)

2010/C 301/46

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Villa Almè Azienda vitivinicola di Vizzotto Giuseppe (Mansuè, Италия) (представители: G. Massa и P. Massa, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: О. Montalto и A. Sempio)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Marqués de Murrieta, SA (Logroño, Испания) (представители: P. López Ronda и G. Macias Bonilla, avocats)

Предмет

Жалба срещу Решение на първи апелативен състав на СХВП от 24 септември 2008 г. (преписка R 1695/2007-1) относно процедура по възражение между Bodegas Marqués de Murrieta, SA и Villa Almè Azienda vitivinicola di Vizzotto Giuseppe.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Villa Almè Azienda vitivinicola di Vizzotto Giuseppe да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/28

Определение на Общия съд от 6 септември 2010 г. — Португалия/Transnáutica и Commission

(Дело T-385/05) (1)

(Отмяна на влязло в сила съдебно решение по молба на трето лице - Възможност за третото лице, подало молбата за отмяна, да вземе участие в първоначалното дело - Липса на засягане на правата на подалото молбата за отмяна трето лице - Недопустимост)

2010/C 301/47

Език на производството: английски

Страни

Трето лице, подало молба за отмяна на съдебното решение: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, A. C. Santos, J. Gomes и P. Rocha)

Други страни в производството: Transnáutica — Transportes e Navegação, SA (Matosinhos, Португалия) (представители: C. Fernández Vicién, D. Ortigão Ramos, P. Carmona Botana, M. T. López Garrido и P. Vidal Matos, avocats) и Европейска комисия (представители: R. Lyal и L. Bouyon, avocats)

Предмет

Молба на трето лице за отмяна на Решение на Първоинстанционния съд от 23 септември 2009 г. по дело Transnáutica/Комисия (T-385/05, все още непубликувано в Сборника)

Диспозитив

1.	Отхвърля като недопустима молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, подадена от трето лице.

2.	Португалската република понася направените от нея съдебни разноски, както и направените от Transnáutica — Transportes e Navegação, SA, в това число и съдебните разноски, свързани с обезпечителното производство.

3.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 330, 24.12.2005 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/29

Определение на Общия съд от 7 септември 2010 г. — Norilsk Nickel Harjavalta и Umicore/Комисия

(Дело T-532/08) (1)

(Жалба за отмяна - Околна среда и опазване на здравето на хората - Класификация, опаковане и етикетиране на някои съединения на никелов карбонат като опасни вещества - Директива 2008/58/ЕО - Директива 67/548/ЕИО - Регламент (ЕО) № 790/2009 - Регламент (CE) № 1272/2008 - Промяна на исканията - Прилагане във времето на член 263, четвърта алинея ДФЕС - Липса на лично засягане - Недопустимост)

2010/C 301/49

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Norilsk Nickel Harjavalta Oy (Espoo, Финландия) и Umicore SA/NV (Брюксел, Белгия) (представители: K. Nordlander, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Oliver и D. Kukovec)

Встъпила страна в подкрепа на исканията на жалбоподателя: Nickel Institute (Торонто, Канада) (представители: K. Nordlander, avocat, D. Anderson, QC, S. Kinsella и H. Pearson, solicitors)

Встъпила страна в подкрепа на исканията на ответника: Кралство Дания (представител: B. Weis Fogh)

Предмет

Искане за частична отмяна, от една страна, на Директива 2008/58/ЕО на Комисията от 21 август 2008 година за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес за тридесети път на Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ L 246, стр. 1) и, от друга страна, на Регламент (ЕО) № 790/2009 на Комисията от 10 август 2009 година за изменение с цел адаптиране към научно-техническия напредък на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (ОВ L 235, стр. 1), доколкото тези актове променят класификацията на някои съединения на никелов карбонат

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Norilsk Nickel Harjavalta Oy и Umicore SA/NV понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3.	Кралство Дания и Nickel Institute понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/30

Определение на Общия съд от 7 септември 2010 г. — Etimine и Etiproducts/Комисия

(Дело T-539/08) (1)

(Жалба за отмяна - Околна среда и опазване на здравето на хората - Класификация, опаковане и етикетиране на някои борати като опасни вещества - Директива 2008/58/ЕО - Директива 67/548/ЕИО - Регламент (ЕО) № 790/2009 - Регламент (CE) № 1272/2008 - Промяна на исканията - Прилагане във времето на член 263, четвърта алинея ДФЕС - Липса на лично засягане - Недопустимост)

2010/C 301/50

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Etimine SA (Bettembourg, Люксембург) и AB Etiproducts Oy (Espoo, Финландия) (представители: C. Mereu и K. Van Maldegem, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Oliver и D. Kukovec)

Встъпила страна в подкрепа на исканията на жалбоподателя: Borax Europe Ltd (Лондон, Обединеното кралство) (представители: K. Nordlander, avocat и S. Kinsella, solicitor)

Встъпила страна в подкрепа на исканията на ответника: Кралство Дания (представител: B. Weis Fogh)

Предмет

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Etimine SA и AB Etiproducts Oy понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3.	Кралство Дания и Borax Europe Ltd понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/30

Определение на Общия съд от 9 септември 2010 г. — Phoenix-Reisen и DRV/Комисия

(Дело T-120/09) (1)

(Държавни помощи - Субсидия, предвидена от германското законодателство за неплатежоспособните предприятия - Жалба, с която се твърди, че е извършено нарушение на общностното право - Отхвърляне на жалбата - Приемане на последващо решение - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2010/C 301/51

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Phoenix-Reisen GmbH (Бон, Германия) и Deutscher Reiseverband eV (DRV) (Берлин, Германия) (представители: R. Gerharz и A. Funke, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Flynn и B. Martenczuk)

Страна, встъпила в производството в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: J. Möller и B. Klein)

Предмет

Искане за отмяна на решението на Комисията от 13 февруари 2009 г. да не предприема действия срещу Федерална република Германия във връзка с твърдените държавни помощи, предоставени от тази държава под формата на плащания поради неплатежоспособност

Диспозитив

1.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата.

2.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по искането за съединяване на настоящото дело с дело T-58/10, направено от жалбоподателите.

3.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 297, 5.12.2009 г.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/31

Жалба, подадена на 10 август 2010 г. — Viaguara przeciwko/СХВП — Pfizer (VIAGUARA)

(Дело T-332/10)

()

2010/C 301/54

Език на жалбата: полски

Страни

Жалбоподател: Viaguara S.A. (Варшава, Полша) (представител: R. Skubisz, radca prawny)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Pfizer Inc.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация на вътрешния пазар (СХВП) от 20 май 2010 г. по преписка R 946/2009-1;

—	да се осъдят ответника и Pfizer Inc. да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „VIAGUARA“ (заявка за регистрация № 4630562) за стоки от класове 32 и 33

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Pfizer Inc.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка на Общността „VIAGRA“ за стоки от клас 5

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете и отхвърля изцяло заявката за регистрация.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (1) поради неправилната методология за преценка на връзката между марките и погрешните констатации относно риска от използване на добрата репутация и имиджа на посочената във възражението търговска марка.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/32

Жалба, подадена на 20 август 2010 г. — F91 Diddeléng и др./Комисия

(Дело T-341/10)

()

2010/C 301/55

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: F91 Diddeléng (Dudelange, Люксембург), Julien Bonnetaud (Yutz, Франция), Thomas Gruszczynski (Amnéville, Франция), Rainer Hauck (Maxdorf, Германия), Stéphane Martine (Esch-sur-Alzette, Люксембург), Grégory Molnar (Moyeuvre-Grande, Франция) и Yann Thibout (Algrange, Франция) (представители: L. Misson, C. Delrée и G. Ernes, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени спорното решение на Европейската комисия, прието на 3 юни 2010 г.,

—	да се отмени правилникът, нарушаващ членове 45 и 101 ДФЕС,

—	да се наложат необходимите санкции.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите (футболният клуб на Dudelange и наетите в него играчи, които не са люксембургски граждани) искат отмяната на решението на Комисията от 3 юни 2010 г., съобщено с писмо от 21 юни 2010 г., с което Комисията уведомява жалбоподателите, че е оставена без последствие жалбата им срещу Fédération Luxembourgeoise de Football (FLF) на основание членове 45 и 101 ДФЕС относно правилника на FLF, забраняващ на жалбоподателите да участват в някои футболни мачове, ако броят на чуждестранните играчи, които фигурират в списъка на футболистите за мача, надвишава броя, определен в правилника на FLF.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват две правни основания, изведени от:

—

нарушение на член 45 ДФЕС доколкото понастоящем предвиденото в правилника на FLF задължение в списъка на футболистите за официален мач да се включват седем играчи, получили първи лиценз в Люксембург, както и забраната за включване в същия списък на повече от четирима играчи, чиито трансфер е настъпил в хода на състезателната година, водели до пряка дискриминация, възпрепятстваща гражданин на държава членка да упражнява икономическа дейност на територията на Люксембург. Освен това жалбоподателите твърдят, че доколкото в правилника на FLF се съдържала не пряка, а косвена дискриминация, посочената от FLF цел, а именно, че социалната ѝ насоченост е да насърчава футболната игра като любителски спорт, е необоснована и не може да се счита за законосъобразна. При това положение ограниченията били непропорционални по отношение на посочената цел,

—

нарушение на член 101 ДФЕС, тъй като FLF трябвало да се счита за сдружение на предприятия, нарушаващо правото на конкуренцията и по-специално член 101 ДФЕС, доколкото ограниченията относно броя на чуждестранните играчи биха имали икономически последици за професионалните спортисти и биха засегнали свободата на конкуренция между люксембургските футболни клубове.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/32

Жалба, подадена на 25 август 2010 г. — Португалска република/Комисия

(Дело T-345/10)

()

2010/C 301/56

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes и J. Saraiva de Almeida, подпомагани от M. Figueiredo, advogado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

Главно искане:

да се отмени Решение C(2010) 4255 окончателен на Комисията от 29 юни 2010 г. за прилагане на финансови корекции по отношение на помощта от ФЕОГА, секция „Ориентиране“, отпусната за оперативна програма № CCI 1999.PT.06.1.PO.007 (Португалия — Национална програма, Цел 1) във връзка с мярката „инвестиции в земеделски стопанства“, с което се намалява на 16 411 829,46 EUR помощта от ФЕОГА, секция „Ориентиране“ за разходите, одобрени с Решение C(2000) 2878 на Комисията от 30 октомври 2000 г. в рамките на програмата за подпомагане CCI 1999.PT.06.1.PO.007 (Португалия — Национална програма, Цел 1).

—

Евентуални искания:

да се отмени Решение C(2010) 4255 окончателен на Комисията от 29 юни 2010 г. в частта, която е от значение за финансирането от Общността на разходите на Португалската република във връзка с кандидатурите, одобрени в периода 28 октомври 2003 г. — ноември 2006 г., които разходи възлизат на 194 347 574,29 EUR;

да се отмени Решение C(2010) 4255 окончателен на Комисията от 29 юни 2010 г. в частта, която е от значение за финансирането от Общността на разходите на Португалската република във връзка с кандидатурите за „инвестиции в земеделски стопанства“ на млади земеделски стопани, започващи такава дейност, които разходи възлизат на 94 621 812,06 EUR.

—	Да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните правни основания:

а)	нарушение на член 250 ДФЕС и липса на компетентност;

б)	нарушение на член 39, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. (1);

в)	прилагане с обратно действие на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. (2);

г)	нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 445/2002 на Комисията от 26 февруари 2002 г. (3);

д)	нарушение на член 4 от Регламент (ЕО) № 438/2001 на Комисията от 2 март 2001 г. (4);

е)	нарушение на член 5, параграф 2 от Регламент № 1257/99;

ж)	нарушение на принципа на равенство;

з)	нарушение на принципите на равенство и защита на оправданите правни очаквания, както и грешка при определяне на това какви да бъдат финансовите последици във връзка с нарушението на общностните норми;

и)	нарушение на принципа на пропорционалност.

(1) Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за Структурните фондове (ОВ L 161, стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) (ОВ L 160, стр. 80).

(3) Регламент (ЕО) № 445/2002 на Комисията от 26 февруари 2002 година относно установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) (ОВ L 74, стр. 1).

(4) Регламент (ЕО) № 438/2001 на Комисията от 2 март 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета по отношение на системите за управление и контрол на помощта, отпускана по структурните фондове (ОВ L 63, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 39).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/33

Жалба, подадена на 25 август 2010 г. от Европейската комисия срещу решение, постановено на 15 юни 2010 г. от Съда на публичната служба по дело F-35/08, Pachtitis/Комисия

(Дело T-361/10 P)

()

2010/C 301/57

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представител: J. Currall и Ι. Chatzigiannis)

Други страни в производството: Dimitrios Pachtitis (Атина, Гърция), подпомаган от Европейския надзорен орган по защита на данните

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Съда на публичната служба от 15 юни 2010 г. по дело F-35/08, Pachtitis/Комисия;

—	делото да се върне на Съда на публичната служба, за да бъдат разгледани и другите правни основания за отмяна;

—	да се осъди ответникът по жалбата да заплати съдебните разноски, направени в производството по жалбата и в първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на решението, постановено от Съда на публичната служба на 15 юни 2010 г. по дело F-35/08, Pachtitis/Комисия, с което се отменят решенията на Европейската служба за подбор на персонал на Европейските общности (EPSO) от 31 май 2007 г. и от 6 декември 2007 г., съгласно които г-н D. Pachtitis е изключен от списъка със 110-тимата кандидати, които са получили най-добра оценка на входните тестове за общия конкурс EPSO/AD/77/06, и с което Комисията е осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство.

В подкрепа на своята жалба Комисията изтъква следните правни основания за отмяна:

—	нарушение на членове 1, 5 и 7 от Приложение III от Регламента относно Правилника на длъжностните лица на Европейските общности;

—	нарушение на правото на Съюза и по-конкретно на член 2 от Решение 2002/620/ЕО (1) и на член 1 от Решение 2002/621/ЕО (2), относно създаването на EPSO;

—	нарушение на задължението за мотивиране на решенията.

(1) Решение на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година относно създаването на Служба за подбор на персонал на Европейските общности (2002/620/ЕО) (ОВ L 197, стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 247).

(2) Решение на генералните секретари на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, на секретаря на Съда на Европейските общности, на генералните секретари на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите и на представителя на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година относно работата и организацията на Службата за подбор на персонал на Европейските общности (2002/621/ЕО) (ОВ L 197, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 249).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/34

Жалба, подадена на 3 септември 2010 г. — Bloufin Touna Ellas Naftiki Etaireia и др./Комисия

(Дело T-367/10)

()

2010/C 301/58

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Bloufin Touna Ellas Naftiki Etaireia (Атина, Гърция), Chrisderic (St Cyprien, Франция), André Sébastien Fortassier (Grau D’Agde, Франция) (представители: V. Akritidis и E. Petritsi, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—

да се отмени Регламент (ЕС) № 498/2010 на Комисията от 9 юни 2010 година за забрана на риболовни дейности от страна на кораби с мрежи гъргър под флага на Франция или Гърция или регистрирани във Франция или Гърция, извършващи риболов на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море (1),

—	да се осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателите разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват три правни основания.

На първо място те считат, че обжалваният регламент е приет в нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, установени в член 18 ДФЕС за забрана на дискриминацията на основание гражданство и член 40, параграф 2 ДФЕС за забрана на дискриминацията между производители и потребители в селскостопанския сектор, както и в нарушение на общия принцип на правото на Европейския съюз по смисъла на член 21, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Във връзка с това жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала дискриминация на две основания. На първо място тя е забранила на Гърция, Франция и Испания (2) да извършват по-нататъшни риболовни дейности преди края на риболовния сезон, въпреки че квотата на Гърция е изчерпана в значително по-малка степен в сравнение с тази на Испания. На второ място, въпреки че Комисията е уведомила трите държави членки за предстоящото прекратяване на риболовните дейности, тя е публикувала два различни пораждащи задължително правно действие регламента за прекратяване — първият за Гърция и Франция, а вторият за Испания, като с последния на практика се разрешава на испанската флота да продължи риболова до края на риболовния сезон. Жалбоподателите твърдят, че доколкото им е известно, не съществува обективна причина, която да обосновава подобно различно третиране.

На второ място жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила установения в член 5, параграф 4 ДФЕС и в приложения към този договор Протокол № 2 общ принцип на пропорционалност, който е признат в постоянната съдебна практика за правна норма от по-висок ранг за защита на частноправните субекти. Според жалбоподателите Комисията е могла да приеме по-пропорционална мярка, за да гарантира, че държавите — членки на ЕС, спазват установения с Регламент (ЕО) № 1224/2009 (3) режим, и да забрани риболова на червен тон, когато националните квоти достигнат по-критично, близко до пълно изчерпване ниво. Комисията е могла също така да забрани тази дейност от една и съща дата за всички засегнати държави членки.

На трето място жалбоподателите считат, че обжалваният регламент е приет в нарушение на общия принцип на добра администрация и/или задължението за полагане на грижа, установени в постоянната съдебна практика и предвидени в член 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз.

(1) OB L 142, 2010 г., стр. 1.

(2) Регламент (ЕС) № 508/2010 на Комисията от 14 юни 2010 година относно забрана за риболовна дейност за кораби с мрежи гъргър под флага на или регистрирани в Испания, извършващи риболов на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море (OB L 149, 2010 г., стр. 7).

(3) Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (OB L 343, 2009 г., стр. 1)

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/35

Жалба, подадена на 2 септември 2010 г. — Handicare/СХВП — Apple Corps (BEATLE)

(Дело T-369/10)

()

2010/C 301/59

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Handicare Holding BV (Helmond, Нидерландия) (представител: G. van Roeyen, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Apple Corps Ltd (Лондон, Обединеното кралство)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 31 май 2010 г. по преписка R 1276/2009-2; и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „BEATLE“ за стоки от клас 12

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративни марки „BEATLES“ и „THE BEATLES“, регистрирани в Обединеното кралство с № 1341242 за стоки от клас 9; испанска фигуративна марка „BEATLES“, регистрирана с № 1737191 за стоки от клас 9; германски фигуративни марки „BEATLES“, регистрирани с № 1148166 и № 2072741 за стоки от клас 9; португалска фигуративна марка „BEATLES“, регистрирана с № 312175 за стоки от клас 9; френска фигуративна марка „BEATLES“, регистрирана с № 1584857 за стоки от клас 9; италианска фигуративна марка „BEATLES“, регистрирана с № 839105 за стоки от клас 9; словна марка на Общността „BEATLES“, регистрирана с № 219048 за стоки от класове 6, 9, 14, 15, 16, 18, 20, 21, 24, 25, 26, 27, 28, 34 и 41; фигуративна марка на Общността „BEATLES“, регистрирана с № 219014 за стоки от класове 6, 9, 14, 15, 16, 18, 20, 21, 24, 25, 26, 27, 28, 34 и 41

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и отменя решението на отдела по споровете.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав не е отхвърлил възражението на тези основания, въпреки че е установил липсата на действително сходство между съответните стоки; нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав погрешно е заключил, че са изпълнени условията за прилагането на този член.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/35

Жалба, подадена на 3 септември 2010 г. — Bolloré/Комисия

(Дело T-372/10)

()

2010/C 301/60

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bolloré (Ergué-Gabéric, Франция) (представители: P. Gassenbach, C. Lemaire и O. de Juvigny, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отменят член 1 и член 2 от решението на Комисията C(2010) 4160 окончателен от 23 юни 2010 г. във връзка с процедура по прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/36.212 — Самокопираща хартия),

—	при условията на евентуалност, да се намали съществено размерът на глобата, наложена на Bolloré в член 2 от посоченото решение,

—	да се осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В настоящата жалба жалбоподателят посочва като главно искане отмяна на решението C(2010) 4160 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. във връзка с процедура по прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/36.212 — Самокопираща хартия), прието от Комисията в резултат на решението на Съда, постановено по дело Bolloré/Комисия, C-327/07 P, с което той приема, че правото на защита на Bolloré не е било спазено, доколкото Bolloré е санкционирано не само като дружеството майка на Copigraph, но също и като пряк и личен съизвършител на нарушеното, докато известието за нарушения се отнася само до отговорността му в качеството на дружество майка на Copigraph.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва шест правни основания, изведени от:

—

нарушение на членове 6 и 7 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) и на членове 41, 47 и 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), доколкото наложената на Bolloré санкция е била постановена в нарушение на принципите на законосъобразност на нарушенията и наказанията, на правна сигурност, на индивидуализация на наказанията и на правото на справедлив процес, доколкото:

—	санкцията на Bolloré в качеството му на дружество майка съставлява нарушение на принципите на законосъобразност на нарушенията и на наказанията и на правната сигурност, посочени в членове 6 и 7 от ЕКПЧ и членове 47 и 49 от Хартата и на принципа на индивидуализация на наказанията,

—	изслушването на Bolloré, на което не е присъствал нито един член от колегиума на Комисията, съставлява нарушение на правото на справедлив процес, установен в член 6 от ЕКПЧ и в членове 41 и 47 от Хартата, тъй като Bolloré не е било изслушано от „съдниците си“,

—	условията за „адаптиране“ на първоначалното решение нарушават на много основания изискването за безпристрастност, което се отнася до правото на справедлив процес, установено в член 6 от ЕКПЧ и в членове 41 и 47 от Хартата,

—	нарушение на член 101 ДФЕС и на член 25 от Регламент № 1/2003 (1), доколкото Комисията е санкционирала Bolloré за нарушения, които се погасяват по давност днес,

—	нарушение на принципа на равно третиране, санкционирайки Bolloré в качеството му на дружество майка към момента на настъпване на фактите,

—

нарушение на член 101 ДФЕС, на член 6 от ЕКПЧ и на членове 41 и 47 от Хартата, уведомявайки за ново известие за нарушения в явно неразумен срок, което окончателно възпрепятства Bolloré да се защити срещу нарушенията, отнасящи се, от една страна, до отговорността му като дружество майка на Copigraph и, от друга страна, до личното му участие в нарушението,

—	при условията на евентуалност, нарушение на насоките от 1998 г. относно метода за определяне на размера на глобите (2), на принципите на индивидуализация на наказанията и на пропорционалност при определяне на размера на глобата, както и на изискването за мотивиране и

—	при условията на евентуалност, нарушение на известието от 1996 г. за освобождаване от глоби или намаляване на размера им (3) и на принципите на пропорционалност и на равно третиране.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

(2) Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69).

(3) Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/36

Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. — Villeroy & Boch Austria/Комисия

(Дело T-373/10)

()

2010/C 301/61

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Villeroy & Boch Austria GmbH (Mondsee, Австрия) (представители: Rechtsanwälte A. Reidlinger и S. Dethof)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение, в частта му, която се отнася до жалбоподателя;

—	при условията на евентуалност, да се намали по подходящ начин размера на наложената на жалбоподателя с обжалваното решение глоба;

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят обжалва Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации за бани. Съгласно обжалваното решение на жалбоподателя, както и на други предприятия, са наложени глоби за нарушаване на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията жалбоподателят е участвал в Белгия, Германия, Франция, Италия, Нидерландия и Австрия в продължаващо споразумение или в съгласувана практика в сектора на санитарните инсталации за бани.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем правни основания.

На първо място жалбоподателят оспорва твърдението за нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП в резултат на едно единствено сложно и продължаващо нарушение. Чрез тази недопустима цялостна преценка ответникът е нарушил задължението си за правна оценка на индивидуалното поведение на отделните адресати на решението и е приписал по незаконосъобразен начин действия, които не могат да бъдат приписани на трети лица.

Като второ правно основание при условията на евентуалност жалбоподателят изтъква, че е налице нарушение на задължението за мотивиране въз основа на член 296, параграф 2 ДФЕС поради липсата на индивидуално мотивиране на решението.

По-нататък като трето правно основание жалбоподателят подчертава, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, тъй като жалбоподателят не е участвал в твърдените нарушения на съответните продуктови и географски пазари, посочени в решението и не е доказано, че той е извършил нарушение в областта на картелното право.

Като четвърто правно основание жалбоподателят изтъква, че на него и на дружеството му майка е била наложена незаконсъобразно солидарно глоба. Такава солидарно наложена санкция нарушавала принципа nulla poena sine lege съгласно член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на пропорционалността на глобите съгласно член 49, параграф 3 във връзка с член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003. (1)

В рамките на петото правно основание жалбоподателят изтъква погрешното изчисляване на глобата. В този контекст той твърди, че при извършеното от него изчисляване ответникът включил обороти на жалбоподателя, които от самото начало не можели да имат връзка с повдигнатите твърдения за нарушения.

С шестото си правно основание жалбоподателят изтъква прекалената продължителност на производството и невземането ѝ предвид при изчисляването на глобата като нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Със седмото правно основание се изтъкват грешки в преценката при изчисляването на размера на глобата, когато е било преценявано твърдяното участие на жалбоподателя в деянията. В тази връзка жалбоподателят заключава, че дори да се приеме, че е налице нарушение на член 101 ДФЕС съгласно предположенията на ответника, глобата е в твърде висок размер и е непропорционална. Според жалбоподателя ответникът е нарушил принципа на пропорционалност на глобите, кодифициран в член 49, параграф 3 във връзка с член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/37

Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. — Villeroy & Boch/Комисия

(Дело T-374/10)

()

2010/C 301/62

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Villeroy & Boch AG (Mettlach, Германия) (представители: Rechtsanwalt M. Klusmann и Professor S. Thomas)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение, в частта му, която се отнася до жалбоподателя;

—	при условията на евентуалност, да се намали по подходящ начин размера на наложената на жалбоподателя с обжалваното решение глоба;

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем правни основания.

Като четвърто правно основание жалбоподателят изтъква, че на него и на дъщерните му дружества във Франция, Белгия и Австрия е била наложена незаконсъобразно солидарно глоба. Такава солидарно наложена санкция нарушавала принципа nulla poena sine lege съгласно член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на пропорционалността на глобите съгласно член 49, параграф 3 във връзка с член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003. (1)

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/38

Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. — Hansa Metallwerke и др./Комисия

(Дело T-375/10)

()

2010/C 301/63

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Hansa Metallwerke AG (Щутгарт, Германия), Hansa Nederland BV (Nijkerk, Нидерландия), Hansa Italiana Srl (Castelnuovo del Garda, Италия), Hansa Belgium Sprl (Asse, Белгия), Hansa Austria GmbH (Залцбург, Австрия) (представител: Rechtsanwalt H.-J. Hellmann)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени нотифицираното на жалбоподателите на 30 юни 2010 г. Решение на Комисията от 23 юни 2010 г. (по дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации за бани) относно процедура по прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, в частта му, която се отнася до жалбоподателите;

—	при условията на евентуалност, да се намали размера на наложената на жалбоподателите глоба;

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите обжалват Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации за бани. Съгласно обжалваното решение на жалбоподателите, както и на други предприятия, са наложени глоби за нарушаване на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията жалбоподателите са участвали в Белгия, Германия, Франция, Италия, Нидерландия и Австрия в продължаващо споразумение или в съгласувана практика в сектора на санитарните инсталации за бани.

В подкрепа на жалбата си на първо място жалбоподателите изтъкват, че размерът на наложената им глоба надвишава допустимия максимален размер съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (1), тъй като ответникът основал решението си на погрешен световен оборот на Hansa Metallwerke AG.

На второ място се изтъква нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Жалбоподателите считат, че в рамките на административното производство ответникът е допуснал сериозни административни грешки, което е довело до поставянето им в неблагоприятно положение спрямо другите участници в производството. В обжалваното решение ответникът не е взел предвид това обстоятелство, за което се е бил ангажирал в хода на административното производство.

На трето място жалбоподателите посочват, че ответникът е нарушил член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 поради погрешно определяне на размера на глобата във връзка с Известието относно освобождаване или намаляване на глоба (2). Те твърдят, че въпреки че са сътрудничили, ответникът не е намалил размера на наложената им глоба.

На четвърто място жалбоподателите изтъкват, че прилагането на Насоките (3) за обстоятелства, които са приключили много преди тяхното оповестяване нарушава принципа за забрана на прилагането с обратна сила.

По-нататък жалбоподателите подчертават също, че практиката на ответника във връзка с налагане на глобите не се обхваща от правната основа по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. В тази връзка жалбоподателите изтъкват, че с обжалваното решение с били нарушени принципите на равно третиране и на пропорционалност. Освен това, член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както е бил приложен на практика съгласно Насоките, нарушавал принципа на законност на наказанията съгласно член 7 ЕКЗПЧОС и член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Накрая жалбоподателите твърдят, че е налице погрешно прилагане на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и на Насоките предвид множеството грешки при прилагането и в преценката, допуснати във вреда на жалбоподателите. Те по-специално посочват, че представянето и преценката на доказателства от ответника са извършени погрешно, що се отнася до конкретните фактически обстоятелства, свързани с жалбоподателите.

(2) Известие на Комисията относно освобождаване или намаляване на глоба при дела за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3).

(3) Насоки за изчисляване на глобите съгласно член 23, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/39

Жалба, подадена на 6 септември 2010 г. — Preparados Alimenticios/СХВП — Rila Feinkost-Importe (Jambo Afrika)

(Дело T-377/10)

()

2010/C 301/64

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Preparados Alimenticios, SA (Барселона, Испания) (представител: D. Pellisé Urquiza, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Rila Feinkost-Importe GmbH & Co. KG (Stemwede-Levern, Германия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 юни 2010 г. по преписка R 1144/2009-1,

—	да се приеме настоящата жалба за допустима и основателна, и

—	да се установи, че заявката за регистрация на спорната марка на Общността следва да се отхвърли.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „Jambo Afrika“ за стоки от класове 29, 30 и 33

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване: испанска фигуративна марка „JUMBO“, регистрирана под № 2573221, 2573219 и 2573216 за стоки от класове 29 и 30; фигуративна марка на Общността „JUMBO CUBE“, регистрирана под № 2217404 за стоки от клас 29; фигуративна марка на Общността „JUMBO MARINADE“, регистрирана под № 2412823 за стоки от класове 29 и 30; фигуративна марка на Общността „JUMBO NOKKOS“, регистрирана под № 2413391 за стоки от класове 29 и 30; фигуративна марка на Общността „JUMBO“, регистрирана под № 2413581, № 2423275, № 2970754, № 3246139, № 3754462 и № 4088761 за стоки от класове 29 и 30

Решение на отдела по споровете: уважава възражението за част от оспорваните стоки.

Решение на апелативния състав: отхвърля възражението в неговата цялост.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е изключил вероятността от объркване.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/40

Жалба, подадена на 7 септември 2010 г. — Masco и др./Европейска комисия

(Дело T-378/10)

()

2010/C 301/65

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Masco Corp. (Taylor, Съединени американски щати), Hansgrohe AG (Schiltach, Германия), Hansgrohe Deutschland Vertriebs GmbH (Schiltach, Германия), Hansgrohe Handelsgesellschaft m.b.H. (Wiener Neudorf, Австрия), Hansgrohe SA/NV (Anderlecht, Белгия), Hansgrohe B.V. (Westknollendam, Нидерландия), Hansgrohe SARL (Antony, Франция), Hansgrohe Srl (Villanova d’Asti, Италия), Hüppe GmbH (Bad Zwischenahn, Германия), Hüppe Gesellschaft m.b.H. (Laxenburg, Австрия), Hüppe Belgium SA/NV (Zaventem, Белгия) и Hüppe B.V. (Alblasserdam, Нидерландия) (представители: D. Schroeder, lawyer и J. Temple Lang, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени член 1 от Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по преписка COMP/39092 — Санитарно оборудване, доколкото с него се приема, че жалбоподателите са участвали в продължаващо споразумение или съгласувана практика „в сектора на санитарното оборудване за бани“, и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните и другите разноски, направени от жалбоподателя във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателите искат частична отмяна на член 1 от Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по преписка COMP/39092 — Санитарно оборудване, с което Комисията приема, че жалбоподателите заедно с други предприятия са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в продължаващо споразумение или съгласувана практика „в сектора на санитарното оборудване за бани“, покриващо територията на Германия, Австрия, Италия, Франция, Белгия и Нидерландия.

Жалбоподателите изтъкват едно правно основание в подкрепа на жалбата си.

Те оспорват дадената от Комисията правна квалификация на поведението като едно-единствено комплексно нарушение, покриващо различни групи продукти, а именно кранчета и оборудване за бани, душ кабини и керамични санитарни изделия, вместо да се приеме, че са налице три отделни нарушения.

Жалбоподателите не произвеждат керамични санитарни изделия. Те поддържат, че като е приела, че са участвали в едно-единствено комплексно нарушение за трите групи продукти, включително керамичните санитарни изделия, Комисията е допуснала грешки в преценката на фактите и грешки при прилагане на правото. Констатацията на Комисията в решението за наличието на едно-единствено комплексно нарушение не е в съответствие с предишни решения на Комисията (или с практиката на Съда). Така Комисията е нарушила принципите на прозрачност, на правна сигурност и на равно третиране. В частност изложените в решението факти и доказателства не подкрепят извода на Комисията за наличие на едно-единствено комплексно нарушение, покриващо три различни групи продукти.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/40

Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. — Keramag Keramische Werke и др./Комисия

(Дело T-379/10)

()

2010/C 301/66

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Keramag Keramische Werke AG (Ratingen, Германия); Koralle Sanitärprodukte GmbH (Vlotho, Германия); Koninklijke Sphinx BV (Маастрихт, Нидерландия); Allia SAS (Avon, Франция); Produits Céramique de Touraine SA (PCT) (Selles sur Cher, Франция) и Pozzi Ginori SpA (Милано, Италия) (представители: J. Killick, Barrister, P. Lindfelt, lawyer, I. Reynolds, Solicitor, и K. Struckmann, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени изцяло или отчасти спорното решение;

—	да се обяви, че жалбоподателите не носят отговорност за антиконкурентна дейност в областта на водопроводните кранове и при необходимост да се отмени решението, доколкото с него се установява отговорността на жалбоподателите;

—	едновременно с това или при условията на евентуалност да се намали размерът на глобата;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски;

—	да се приемат други подходящи мерки, предвид обстоятелствата по делото.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат отмяната на Решение на Комисията C(2010) 4185 окончателен от 23 юни 2010 г. относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Дело COMP/39.092), доколкото съгласно това решение те са отговорни за участие в продължително споразумение или съгласувана практика, обхващащи отрасъла на санитарните инсталации на територията на Германия, Австрия, Италия, Франция, Белгия и Нидерландия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите се позовават на седем правни основания.

Първо, те изтъкват, че Комисията не е оценила или изследвала икономическия контекст и поради това не е установила надлежно антиконкурентната цел на твърдените нарушения. Жалбоподателите посочват, че Комисията не е имала право да предположи (или да установи), че обсъжданията (i) между неконкурентни предприятия (ii) относно неикономическа цена, която никой от участниците на пазара не заплаща, има антиконкурентна цел.

Второ, те твърдят, че Комисията погрешно е установила, че жалбоподателите са отговорни за нарушение в областта на водопроводните кранове, като се има предвид първото правно основание и фактът, че жалбоподателите не произвеждат водопроводни кранове.

Трето, жалбоподателите твърдят, че Комисията не е установила надлежно наличието на твърдяното нарушение, тъй като по-специално извършеният от нея анализ на доказателствата е погрешен по отношение на Франция, Италия и дейността на Keramag Keramische Werke Aktiengesellschaft в Германия.

Четвърто, те твърдят, че Комисията не е доказала наличието на интерес от установяване на нарушение в Нидерландия, отговорността за което е била погасена.

Пето, жалбоподателите изтъкват, че Комисията

i)	не е посочила надлежно твърденията си в изложението на възраженията

ii)	не е събрала и предоставила съответните и евентуално оправдателни доказателства.

Според жалбоподателите тези процесуални пропуски накърняват правото им на защита.

Шесто, жалбоподателите твърдят, че разследването на случая е било избирателно и произволно по своето естество, като се има предвид, че въобще не са били предприети действия по преследване срещу много от дружествата, обвинени в участие в предполагаемо незаконните срещи или обсъждания.

Седмо, те твърдят, че глобата е необосновано и несъразмерно висока, по-специално поради липсата на прилагане или влияние върху пазара. Ето защо жалбоподателите приканват Съда да упражни неограничената си компетентност съгласно член 261 ДФЕС и да намали размера на глобата.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/41

Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. — Sanitec Europe/Комисия

(Дело T-381/10)

()

2010/C 301/67

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sanitec Europe Oy (Хелзинки, Финландия) (представители: J. Killick, Barrister, I. Reynolds, Solicitor, P. Lindfelt и K. Struckmann, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло или отчасти Решение на Комисията C(2010) 4185 окончателен от 23 юни 2010 г. по дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации за баня;

—	да се обяви, че жалбоподателят не носи отговорност за антиконкурентна дейност в областта на водопроводните кранове и при необходимост да се отмени спорното решение, доколкото с него се установява отговорността на жалбоподателя (или неговите филиали);

—	едновременно с това или при условията на евентуалност да се намали размерът на глобата;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски;

—	да се приемат други подходящи мерки, предвид обстоятелствата по делото.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска отмяната съгласно член 263 ДФЕС на Решение на Комисията C(2010) 4185 окончателен от 23 юни 2010 г. по дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации за баня, относно споразумение между предприятия, което обхваща белгийския, германския, френския, италианския, нидерландския и австрийския пазар на санитарни инсталации за бани и засяга продажните цени и обмена на деликатна търговска информация, както и, при условията на евентуалност, намаляване на размера на наложената му глоба.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем правни основания.

Първо, Комисията не е оценила или изследвала икономическия контекст и поради това не е установила надлежно антиконкурентната цел на твърдените нарушения. Тя не е имала право да предположи (или да установи), че обсъжданията (i) между неконкурентни предприятия (ii) относно неикономическа цена, която никой от участниците на пазара не заплаща, има антиконкурентна цел.

Второ, Комисията погрешно е установила, че жалбоподателят е отговорен за нарушение в областта на водопроводните кранове, като се има предвид първото правно основание и фактът, че нито жалбоподателят, нито някой от неговите филиали произвеждат водопроводни кранове.

В допълнение Комисията не е установила надлежно наличието на твърдяното нарушение, тъй като по-специално извършеният от нея анализ на доказателствата е погрешен по отношение на Франция, Италия и дейността на Keramag Keramische Werke Aktiengesellschaft в Германия, във връзка с която се търси отговорността на жалбоподателя.

Четвърто, Комисията не е доказала наличието на интерес от установяване на нарушение в Нидерландия, отговорността за което е била погасена.

По-нататък, Комисията (i) не е посочила надлежно твърденията си в изложението на възраженията и (ii) не е събрала и предоставила съответните и евентуално оправдателни доказателства. Тези процесуални пропуски накърнили правото на жалбоподателя на защита.

Като допълнително правно основание, не би следвало жалбоподателят да бъде пряко и лично отговорен за плащане на глоба в размер на 9,873,060 EUR. Самият жалбоподател не е виновен за каквото и да било незаконосъобразно поведение. Той е отговорен единствено в качеството му на дружество майка и като такъв не може да бъде пряко и лично отговорен за плащане на глоба. Освен това възможността за пряка и лична отговорност не е посочена в изложението на възраженията, което е процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна.

Освен това погрешно е прието, че жалбоподателят е солидарно отговорен за действията на своя филиал Keramag Keramische Werke AG. Жалбоподателят не е притежавал всички дялове в Keramag Keramische Werke AG през съответния период и нито е бил в състояние да упражнява решаващо влияние върху него, нито е упражнил такова влияние в действителност.

Същевременно разследването на случая е било избирателно и произволно по своето естество, като се има предвид, че въобще не са били предприети действия по преследване срещу много от дружествата, обвинени в участие в предполагаемо незаконните срещи или обсъждания.

Накрая, глобата е необосновано и несъразмерно висока, по-специално поради липсата на прилагане или влияние върху пазара. Жалбоподателят приканва Съда да упражни неограничената си компетентност съгласно член 261 ДФЕС и да намали размера на глобата.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/42

Жалба, подадена на 9 септември 2010 г. — Villeroy и Boch/Комисия

(Дело T-382/10)

()

2010/C 301/68

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Villeroy и Boch (Париж, Франция) (представители: J. Philippe и K. Blau Hansen, avocats, и A. Villette, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се обяви за нищожно обжалваното решение в частта му, която засяга жалбоподателя;

—	при условията на евентуалност, вследствие на това да се намали глобата, наложена на жалбоподателя с обжалваното решение;

—	разноските по производството да се възложат на ответната страна.

Правни основания и основни доводи

Главното искане на жалбоподателя е за частична отмяна на Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. относно процедура за прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, наричано по-нататък „ЕИП“ (дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации), във връзка с картел на белгийския, германския, френския, италианския, нидерландския и австрийския пазар на санитарни инсталации за баня, за съгласуването на продажните цени и за обмен на чувствителна търговска информация.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем правни основания, изведени от:

—	нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП от квалификацията на нарушението като едно-единствено, сложно и продължавано, тъй като по този начин ответникът е нарушил задължението си за правна преценка на индивидуалното поведение на адресатите на обжалваното решение;

—	нарушение на задължението за мотивиране по силата на член 296, втора алинея ДФЕС, тъй като в обжалваното решение ответникът не е дал достатъчно точно определение на съответните пазари;

—	липса на достатъчно доказателство за участието на жалбоподателя в нарушенията във Франция;

—

нарушение на принципа nulla poena sine lege, прогласен в член 49, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, закрепен в член 49, трета алинея от Хартата във връзка с член 48, първа алинея от Хартата и член 23 от Регламент № 1/2003 (1), тъй като ответникът е наложил глоба солидарно на жалбоподателя и на неговото дружество майка;

—	погрешно изчисляване на глобата, тъй като ответникът е включил оборота на жалбоподателя, който няма връзка с твърденията за нарушение, формулирани при изчисляването на глобата;

—	нарушение на член 41 от Хартата, тъй като изключително голямата продължителност на производството не е била взета предвид при изчисляването на глобата;

—	нарушение на принципа на пропорционалност на наказанията и на грешките в преценката при изчисляването на глобата, тъй като основният размер е определен на 15 %, а абсолютният размер на глобата надхвърля границата от 10 % спрямо оборота на жалбоподателя.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/43

Жалба, подадена на 7 септември 2010 г. — Continental Bulldog Club Deutschland/СХВП (CONTINENTAL)

(Дело T-383/10)

()

2010/C 301/69

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Continental Bulldog Club Deutschland eV (Берлин, Германия) (представител: S. Vollmer, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 23 юни 2010 г. по преписка R 300/2010-1;

—	при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение, доколкото се отнася до стоки и услуги от клас 44;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени пред апелативния състав.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка „CONTINENTAL“ за стоки от класове 31 и 44.

Решение на проверителя: Отхвърля заявката за регистрация.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като въпросната марка на Общността притежавала отличителни белези и не била описателна.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ L 2009, L 78, стр. 1).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/43

Жалба, подадена на 13 септември 2010 г. — ArcelorMittal Wire France и др./Комисия

(Дело T-385/10)

()

2010/C 301/70

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: ArcelorMittal Wire France (Bourg-en-Bresse, Франция), ArcelorMittal Fontaine (Fontaine-L’Evêque, Белгия), ArcelorMittal Verderio Srl (Verderio Inferiore, Италия) (представители: H. Calvet, O. Billard и M. Pittie, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—

като главно искане, да се отмени решението на Комисията от 30 юни 2010 г. по дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане, тъй като (i) в член 1 то осъжда AMWF, AM Fontaine и AM Verderio за това, че са участвали в едно-единствено и продължавано нарушение и/или съгласувана практика в сектора на стоманата за предварително напрягане в нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, от 1 януари 1984 г. до 19 септември 2002 г., от 20 декември 1984 г. до 19 септември 2002 г. и от 3 април 1995 г. до 19 септември 2002 г. съответно; (ii) вследствие на това, в член 2 им налага плащането на глоби, възлизащи на 276,48 милиона евро, що се отнася до AMWF, от които 268,8 милиона евро солидарно с AM Fontaine; и 72 милиона евро солидарно с AM Verderio; (iii) в член 3 им разпорежда да преустановят незабавно това нарушение, ако все още не са направили това, и да се въздържат занапред от всяко действие или поведение, описано в (i), както и от всяко действие или поведение, имащо същата или подобна цел или резултат; и (iv) в член 4 ги посочва като адресати;

—	при условията на евентуалност, в рамките на своята пълна юрисдикция, да измени решението, като намали много съществено размерите на глобите, наложени на всеки от жалбоподателите, както тези размери фигурират в член 2; и

—	във всички случаи да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Главното искане на жалбоподателите е отмяната на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно процедура за прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „ЕИП“) (дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане), във връзка с картел на европейския пазар на стомана за предварително напрягане, за определянето на цените, подялбата на пазара и обмен на чувствителна търговска информация.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват определен брой правни основания, изведени от:

—	нарушение на основното право на жалбоподателите на безпристрастен съд и нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като Комисията упражнява функции както по преследване, така и по решаване;

—

нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (1), както и на принципа, че наказателната отговорност е лична и на принципите на пропорционалност и на равно третиране, тъй като Комисията е наложила на жалбоподателите глоби в размер, който явно надвишава законовия таван от 10 % от общия оборот, реализиран от същите през предходната счетоводна година;

—	недостатъчност на доказателствата за наличието на нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП за периода от 1 януари 1984 г. до ноември 1992 г. или поне за липсата на мотиви;

—

липса на мотиви и нарушение на Насоките относно метода за определяне на глобите (2), както и на принципите на оправданите правни очаквания и на добра администрация, тъй като обжалваното решение е засегнато от празноти, които правят неразбираема методологията на определяне на глобите, прилагана от Комисията;

—	липса на мотиви и явни фактически и правни грешки, като се утежняват с 60 % глобите, наложени на AMWF и AM Fontaine поради повторност; и

—

недостатъчно мотивиране и нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и на принципите на равно третиране и на пропорционалност, като са увеличени с 20 %, с оглед на възпиращия ефект, размерите на глобите само на жалбоподателите, макар че други страни в картела са се намирали в същото положение.

(2) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/44

Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. — Dornbracht/Комисия

(Дело T-386/10)

()

2010/C 301/71

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Aloys F. Dornbracht GmbH & Co. KG (Iserlohn, Германия) (представители: Rechtsanwälte H. Janssen, T. Kapp и M. Franz)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение, в частта му, която се отнася до жалбоподателя;

—	при условията на евентуалност, да се намали по подходящ начин размера на наложената на жалбоподателя с обжалваното решение глоба;

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят обжалва Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации за бани. Съгласно обжалваното решение на жалбоподателя, както и на други предприятия, са наложени глоби за нарушаване на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията жалбоподателят е участвал в Германия и Австрия в продължаващо споразумение или в съгласувани практики в сектора на санитарните инсталации за бани.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква осем правни основания.

На първо място жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (1), тъй като ответникът не взел предвид множеството смекчаващи обстоятелства в полза на жалбоподателя.

На второ място жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тъй като чрез тълкуването на член 23, параграф 2, изречение 2 от същия регламент от гледна точка на горната граница, за ответника е невъзможно да прецени тежестта на нарушението, в което той упреква жалбоподателя.

По-нататък, като трето правно основание жалбоподателят твърди, че при определянето на размера на глобата ответникът не е отчел конкретното участие на жалбоподателя в деянието, с което е нарушил принципа за равно третиране.

В рамките на четвъртото си правно основание жалбоподателят изтъква, че при определяне на размера на глобата ответникът не е съпоставил нарушението с нарушенията, разглеждани по други дела и така е нарушил принципа за равно третиране.

Като пето правно основание жалбоподателят изтъква непропорционалния характер на размера на глобата, предвид това, че ответникът не е отчел ограничените икономически възможности на жалбоподателя.

В рамките на шестото правно основание жалбоподателят поддържа, че доколкото ответникът е изчислил размера на глобите въз основа на неговите Насоки (2) от 2006 г., с обжалваното решение се нарушава забраната за обратно действие.

Като седмо правно основание жалбоподателят изтъква, че с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 се нарушава принципа на точност.

Накрая, като осмо правно основание жалбоподателят посочва, че определянето на размера на глобата е било незаконосъобразно, тъй като нейният размер е установен въз основа на Насоките, които предоставят на ответника твърде широко правомощие за преценка.

(2) Насоки относно методиката за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 23, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ C 210, стр. 2).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/45

Жалба, подадена на 9 септември 2010 г. — Goutier/СХВП — Eurodata (ARANTAX)

(Дело T-387/10)

()

2010/C 301/72

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Klaus Goutier (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: E. E. Happe, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Eurodata GmbH & Co. KG (Саарбрюкен, Германия)

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 1 юли 2010 г. по преписка R 126/2009-4, доколкото с това решение се отхвърля заявката за регистрация на марка на Общността за следните услуги:

— клас 35— данъчни консултантски услуги, попълване на данъчни декларации, счетоводни услуги, счетоводни услуги, консултантски услуги за търговско управление, консултации в областта на организирането на търговията;

— клас 36— изготвяне на данъчни оценки, сделки по сливане и придобиване, по-специално финансови консултации при покупка или продажба на предприятия както и на дялове от предприятия;

— клас 42— правни консултации и представителство, проучване на правни въпроси;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „ARANTAX“ за услуги от класове 35, 36 и 42

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Eurodata GmbH & Co. KG

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: германска словна марка „ANTAX“ за услуги от класове 35, 36, 41, 42 и 45

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: частична отмяна на решението на отдела по споровете и частично отхвърляне на заявката за регистрация на марка на Общността

Изложени правни основания: нарушение на членове 15 и 43 Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като не е представено доказателство за използване, както и нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009, тъй като между конфликтните марки не е налице вероятност от объркване.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОB L 78, стр. 1).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/46

Жалба, подадена на 6 септември 2010 г. — Productos Derivados del Acero/Комисия

(Дело T-388/10)

()

2010/C 301/73

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Productos Derivados del Acero, SA (Catarroja, Испания) (представители: M. B. Escuder Tella, J. Viciano Pastor и F. Palau Ramirez, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение поради изтичане на петгодишния давностен срок за налагане на санкции по член 25 от Регламент (ЕО) № 1/2003;

—

при условията на евентуалност, в случай че предходното искане не бъде уважено, да се отмени обжалваното решение в частта, с която се приема, че Productos Derivados del Acero, SA (PRODERAC) е участвало в посочените в решението ограничаващи конкуренцията споразумения, и да се обяви, че това дружество не е участвало в тайните споразумения, за които се твърди, че носи отговорност;

—

при условията на евентуалност, в случай че и предходното искане не бъде уважено, да се отмени обжалваното решение в частта, с която се намалява наложената на Productos Derivados del Acero, SA (PRODERAC) глоба само с 25 %, и да се обяви, че това дружество се освобождава от заплащане на глоба съгласно насоките във връзка с глобите от 2006 г. с мотив, че е установено, че то не е в състояние да плати глобата;

—	при условията на евентуалност, в случай че и предходното искане не бъде уважено, да се отмени обжалваното решение в частта, с която се намалява наложената на Productos Derivados del Acero, SA (PRODERAC) глоба само с 25 %, и глобата да се намали със 75 %;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното в настоящото производство решение е същото като обжалваното по дело T-385/10, ArcelorMittal Wire France и др./Комисия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

Правно основание, което следва да се разгледа най-напред: изтичане на погасителната давност за налагане на санкции. Твърди се, че налагането на санкции за участие в тайни споразумения се погасява с изтичането на пет години от последното действие по разследване и че давността не е била прекъсвана от крайната дата на картела, а именно 19 септември 2008 г., и от датата на връчване на известието за нарушения, а именно 30 септември 2008 г.

Неправилно прилагане на член 101 ДФЕС, на член 53 от Споразумението за ЕИП и на практиката на общностните юрисдикции, тъй като:

—	жалбоподателят не е изразил изрично воля да участва в споразуменията и съгласуваните практики и такава воля не може да се изведе от други обстоятелства;

—

жалбоподателят явно и публично се е разграничил от тайните споразумения, доколкото участието му в събранията не се е отразило върху търговското му поведение. В това отношение неизпълнението на тайните споразумения е доказателство, че участието му в събранията не се е отразило върху поведението му на пазара.

3.	Неправилно прилагане на насоките във връзка с глобите от 2006 г. поради неправилно прилагане по аналогия на преценката за „тежки и непоправими вреди“ в контекста на временни мерки.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/46

Жалба, подадена на 13 септември 2010 г. — SLM/Комисия

(Дело T-389/10)

()

2010/C 301/74

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Siderurgica Latina Martin SpA (SLM) (Ceprano, Италия) (представители: G. Belotti, avvocato, F. Covone, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Като предварително или главно искане:

—	да се отмени Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. по преписка COMP/38.344 — Предварително напрегната стомана,

при условията на евентуалност:

—	да се намали глобата, наложена на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното решение по настоящото дело е същото като по дело T-385/10, Arcelormittal Wire France и др./Комисия.

В подкрепа на исканията си дружеството жалбоподател изтъква:

За отмяната на решението: необичайна и необоснована продължителност на административното производство, която засяга сериозно упражняването на правото на защита на жалбоподателя, преди всичко що се отнася до фактическите обстоятелства, настъпили през двугодишния период от 1997 г. до 1999 г., т.е. 10 години преди изложението на възраженията от септември 2008 г.

За намаляването на глобата, която му е наложена:

Липса на мотиви при определянето на размера на глобата, доколкото не се разбира ясно върху каква база за изчисляване и върху какъв оборот Комисията е санкционирала жалбоподателя.

Нарушение на максималния размер от 10 % от оборота.

Липса на мотиви относно наложените увеличения.

Неправилно прилагане на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г., както и на Насоките от 1998 г., които са в сила не само към момента на настъпване на твърдените неправомерни факти, но и по време на първите четири години от производството.

Неправилна преценка относно продължителността на участието на жалбоподателя в картела, доколкото не е основана върху повече обективни критерии.

Неотчитане на смекчаващи обстоятелства, в случая на доказаната второстепенна роля на жалбоподателя относно твърдените неправомерни факти, на неговия ограничен пазарен дял, както и на неефективността на картела.

Изтекла погасителна давност, тъй като в продължение на пет години след неочакваната проверка не е приета никаква мярка, която да може да я спре.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/47

Жалба, подадена на 10 септември 2010 г. от Paulette Füller-Tomlinson срещу решението, постановено на 1 юли 2010 г. от Съда на публичната служба по дело F-97/08, Füller-Tomlinson/Парламент

(Дело T-390/10 P)

()

2010/C 301/75

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Paulette Füller-Tomlinson (Брюксел, Белгия) (представител: L. Levi, avocat)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 1 юли 2010 г. по дело F-97/08,

—

в резултат на това да се уважат исканията, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, и следователно

—	да се отмени решението на началника на отдел „Пенсии и социално осигуряване“ от 9 април 2008 г., в член 3 от което степента на увреждане при частичната трайна инвалидност, дължаща се на професионалния произход на заболяването, се определя на 20 %,

—	ако е необходимо, да се отмени решението за отхвърляне на административната жалба, прието на 26 август 2008 г. и връчено на 28 август 2008 г.,

—	при условията на евентуалност, да се осъди ответникът да заплати сума в размер на 12 000 EUR като обезщетение за причинените неимуществени вреди,

—	да се осъди ответникът да заплати всички съдебни разноски.

—	да се осъди ответникът да заплати всички разноски, направени в производствата пред двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на решението на Съда на публичната служба, постановено на 1 юли 2010 г. по дело F-97/08 Paulette Füller-Tomlinson/Европейски парламент, с което се отхвърля жалбата му за отмяна на решението на Европейския парламент, с което степента на увреждане при трайната инвалидност, дължаща се на професионалния произход на заболяването, се определя на 20 % след прилагане на европейската таблица за оценяване за медицински цели на уврежданията на физическото и психическо здраве.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква няколко правни основания, изведени от:

—

нарушение на обхвата на контрола за законосъобразност, който съдът упражнява върху условията, предвидени в правната уредба относно покриването на рискове, приета в изпълнение на член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, тъй като Съдът на публичната служба е ограничил този контрол до явните грешки в преценката или превишаването на пределите на правото на преценка на институциите, докато същият е трябвало да осъществи пълен контрол за законосъобразност по същество на акта,

—

нарушение на контрола за явни грешки в преценката, изопачаване на преписката, неизпълнение на задължението на първоинстанционния съд за мотивиране и нарушение на член 73 от Правилника и правната уредба относно покриването на рискове:

—	тъй като Съдът на публичната служба не е взел предвид изложените в хода на съдебното заседание съображения във връзка с твърденията за нарушение, посочени в първоинстанционната жалба,

—

тъй като Съдът на публичната служба е приел по-специално, че свободата на преценка на лекарите се отнася единствено до установяване на заболяването, а не до определянето на степента на увреждане при инвалидност, като по този начин съдът потвърждава задължителния характер на европейската таблица за оценяване на уврежданията на физическото и психическо здраве, с която степента на увреждане при инвалидност в конкретния случай се ограничава на 20 %, докато лекарската комисия е приела, че степента на увреждане на жалбоподателя е от 100 %,

—	нарушение на понятието за разумен срок и изопачаване на преписката, тъй като при припомняне на фактите Съдът на публичната служба е посочил медицински преглед, който не е бил проведен, за да заключи впоследствие, че преписката на жалбоподателя е разгледана в разумен срок.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/48

Жалба, подадена на 13 септември 2010 г. — Nedri Spanstaal/Комисия

(Дело T-391/10)

()

2010/C 301/76

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Nedri Spanstaal BV (Venlo, Нидерландия) (представители: M. Slotboom и B. Haan, advocaten)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се установи, че жалбата е допустима;

—	да се отмени член 1, точка 9 от Решението по отношение на периода, за който се ангажира отговорността на Hit Groep, както и да се отмени член 2, точка 9 от Решението в частта му, с която се налага глоба на Nedri;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска частичната отмяна на Решение на Комисията от 30 юни 2010 г., постановено в рамките на процедура по прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП по дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане.

В подкрепа на жалбата си излага три правни основания.

На първо място се нарушавали член 101 ДФЕС, член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (1), както и задължението за мотивиране. Комисията допускала юридически и фактически пропуски, тъй като ангажирала солидарната отговорност на Hit Groep единствено за периода от 1 януари 1998 г. до 17 януари 2002 г. Според жалбоподателят Комисията трябвало да ангажира отговорността на Hit Groep за периода от 1 май 1987 г. до 17 януари 2002 г. Именно през целия този период Hit Groep упражнявал контрол над жалбоподателя.

На второ място се нарушавали член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, Насоките относно метода за определяне на глобите (2), принципът на пропорционалността и задължението за мотивиране. Комисията допускала юридически и фактически пропуски, като изчислила законния максимум за размера на глобата, който е 10 % от общия оборот за предходната търговска година, въз основа на общия оборот на жалбоподателя за 2009 г. Законният максимум следвало да се изчисли въз основа на общият оборот на жалбоподателя за 2002 г.

На трето място, се нарушавали точка 23 от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (3), както и задължението за мотивиране. Комисията допускала юридически и фактически пропуски, тъй като намалила размера на глобата на жалбоподателя единствено с 25 %, вместо с 30 %.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОB L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

(3) Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/48

Жалба, подадена на 6 септември 2010 г. — Euro-Information/СХВП (EURO AUTOMATIC CASH)

(Дело T-392/10)

()

2010/C 301/77

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Euro-Information — Européenne de traitement de l’information (Страсбург, Франция) (представител: A. Grolée, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението, постановено на 17 юни 2010 г. от втори апелативен състав по преписка R 892/2010-2, в частта с която се отхвърля заявката за марка № 004114864 по отношение на стоки и услуги от класове 9, 35, 36, 37, 38 и 42,

—	да се осъди СХВП да заплати разноските, направени от жалбоподателя в производството пред СХВП и в настоящото производство съгласно член 87 от Процедурния правилник.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „EURO AUTOMATIC CASH“ за стоки и услуги от класове 9, 35, 36, 37, 38 и 42 — заявка № 4114864

Решение на проверителя: отхвърляне на заявката за регистрация

Решение на апелативния състав: частична отмяна на решението на проверителя; частичен отказ за регистрация на заявената марка; решение, прието вследствие на Решение на Общия съд от 9 март 2010 г. по дело Euro-Information/СХВП (EURO AUTOMATIC CASH) (T-15/09, все още непубликувано в Сборника)

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009, тъй като заявената марка не е описателна, а напротив — отличителна за всички стоки и услуги, по отношение на които е отказана регистрацията ѝ.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/49

Жалба, предявена на 14 септември 2010 г. — Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия

(Дело T-393/10)

()

2010/C 301/78

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Westfälische Drahtindustrie GmbH (Hamm, Германия), Westfälische Drahtindustrie Verwaltungsgesellschaft mbH & Co. KG (Hamm), Pampus Industriebeteiligungen GmbH & Co. KG (Iserlohn, Германия) (представител: C. Stadler, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени член 1, точка 8, букви а) и б) от Решението, доколкото с него се констатира наличие на основание за ангажиране на отговорността на първия и втория жалбоподатели поради извършено преди 12 май 1997 г. нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП;

—

да се отмени член 2 от Решението, доколкото в него се налагат следните глоби: за първия, втория и третия жалбоподатели, като солидарни длъжници — глоба в размер на 15 485 000 EUR, за първия и втория жалбоподатели, като солидарни длъжници — глоба в размер на 30 115 000 EUR и за първия жалбоподател — глоба в размер на 10 450 000 EUR;

—	при условията на евентуалност, да се намалят в подходящ размер наложените на жалбоподателите глоби;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите обжалват Решение на Комисията C(2010) 4387 окончателен от 30 юни 2010 г. по дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане. С обжалваното Решение на жалбоподателите и на други предприятия се налагат глоби на основание нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП. Според Комисията жалбоподателите са участвали в продължаващо споразумение и/или съгласувана практика в сектора на стомана за предварително напрягане на пазара на Общността и на пазара на ЕИП.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват осем правни основания.

В първото правно основание жалбоподателите изтъкват, че бил нарушен член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (1), тъй като Комисията погрешно приела, че жалбоподателите са участвали в едно единствено и продължено нарушение.

С второто правно основание при условията на евентуалност се посочва, че Комисията нарушила член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тъй като не се съобразила с основни принципи за изчисляване на глобата, а при определяне на продължителността на нарушението взела предвид и периодът, в който картелът бил в упадък.

В третото правно основание жалбоподателите твърдят, че ответникът нарушил член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тъй като използвал данните, посочени в молбата на жалбоподателите за намаляване на глобата, против техните интереси и по този начин нарушил принципа на оправданите правни очаквания и принципа, съгласно който администрацията е обвързана от своите решения.

В четвъртото правно основание жалбоподателите изтъкват, че член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 бил нарушен, тъй като ответникът допуснал многобройни грешки в преценката при определяне тежестта на нарушението.

Като пето правно основание жалбоподателите посочват, че се нарушавал член 23 от Регламент № 1/2003 и се допускало нарушение на задължението за мотивиране по член 296, параграф 2 ДФЕС, както и по член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Във връзка с това жалбоподателите твърдят, че при определяне размера на глобата ответникът произволно се отклонявал от метода за нейното изчисляване, установен в обжалваното решение.

В шестото правно основание жалбоподателите изтъкват, че се нарушавал член 23 от Регламент № 1/2003, тъй като ответникът надхвърлял границите на правото си на преценка и нарушавал принципа на пропорционалността при изчисляване на наложената глоба.

Със седмото правно основание жалбоподателите твърдят, че било допуснато нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС, както и на член 41, параграф 2, буква г) от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като ответникът не изложил мотиви по някои съществени въпроси от обжалваното решение.

Накрая, като осмо правно основание се твърди, че ответникът нарушил правото на жалбоподателите да бъдат изслушани в съответствие с член 27 от Регламент № 1/2003 и член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като жалбоподателите не били изслушани по някои въпроси от съществено значение.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/50

Жалба, подадена на 13 септември 2010 г. — Grebenshikova/СХВП — Volvo Trademark (SOLVO)

(Дело T-394/10)

()

2010/C 301/79

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Elena Grebenshikova (Санкт Петербург, Руска федерация) (представител: M. Björkenfeldt, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Volvo Trademark Holding AB (Гьотеборг, Швеция)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 юни 2010 г. по дело R 861/2010-1, и

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „SOLVO“ за стоки от клас 9

Марка или знак, на която/който е направено позоваване: фигуративна марка „VOLVO“, регистрирана в Обединеното кралство под № 747361за редица стоки и услуги; словна марка „VOLVO“, регистрирана в Обединеното кралство под № 1552528, № 1102971, № 1552529 и № 747362 за редица стоки и услуги; словна марка на Общността „VOLVO“, регистрирана под № 2361087 и № 2347193 по-конкретно за стоки и услуги от класове 9 и 12

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението в неговата цялост.

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете и отказва регистрацията на марката.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав погрешно е приложил разпоредбите на същия член; нарушение от апелативния състав на общия принцип на правото на ЕС за равно третиране, нарушение на член 1 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), както и нарушение на член 2 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/50

Жалба, подадена на 14 септември 2010 г. — Stichting Corporate Europe Observatory/Комисия

(Дело T-395/10)

()

2010/C 301/80

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Stichting Corporate Europe Observatory (Амстердам, Нидерландия) (представители: S. Crosby, Solicitor и S. Santoro, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени мълчаливият отказ на подаденото от жалбоподателя потвърждение на заявление;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят моли за отмяна на мълчаливия отказ на Комисията да уважи подаденото от него съгласно Регламент № 1049/2001 (1) заявление за достъп до определени документи относно търговските преговори между ЕС и Индия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания.

Първо, той твърди, че Комисията е нарушила Регламент № 1049/2001, като не е дала отговор на потвърждението на заявлението в предвидения срок.

Второ, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила Регламент № 1049/2001 и Договора, като мълчаливо е отхвърлила потвърждение на заявление без да изтъква каквито и да било причини или без да изтъква причини, които отговарят на изискванията, посочени в Договора и установени от Съда.

Трето, той твърди, че като не е дала отговор на потвърждението на заявлението Комисията е нарушила съществено процесуално изискване и/или е допуснала грешка при прилагане на правото.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/51

Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. — Zucchetti Rubinetteria/Комисия

(Дело T-396/10)

()

2010/C 301/81

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Zucchetti Rubinetteria SpA (Gozzano, Италия) (представители: M. Condinanzi, avvocato, P. Ziotti, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение,

—	при условията на евентуалност, наложената глоба да бъде отменена или намалена,

—	при условията на евентуалност спрямо предходното, да се уважи искането за отчитане на смекчаващите обстоятелства, посочени в точка 29 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, и така наложената глоба да бъде намалена,.

—	във всички случаи Комисията да се осъди да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В настоящото производство се обжалва същото решение като обжалваното по дело T-368/10, Rubinetteria Cisal/Комисия.

Изложените правни основания и основни доводи са сходни с тези в посоченото дело. Жалбоподателят по-конкретно твърди, че разглежданите в решението продукти присъстват на три отделни пазара, че Zucchetti участва само на пазара на водопроводни части, както и че в решението на Комисията предварително не е установен релевантният пазар. Следователно според него решението е опорочено и от гледна точка на преценката на географския обхват на пазара, както и на последиците от картела за условията на функциониране на пазара.

Жалбоподателят добавя, че тълкуването на споразуменията и/или на съгласуваните практики, което е довело Комисията до констатацията, че жалбоподателят е участвал в едно-единствено, сложно и продължено нарушение на член 101 ДФЕС само поради прикритите действия в Италия, е опорочено, и не са посочени мотиви за тази констатация, тъй като изобщо не е доказано, че жалбоподателят е бил наясно с неправомерното поведение на другите предприятия, за които се твърди, че са участвали в картела.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/51

Жалба, подадена на 13 септември 2010 г. — ara/СХВП — Allrounder (Изображение на спортна обувка с буквата „А“ отстрани)

(Дело T-397/10)

()

2010/C 301/82

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: ara AG (Langenfeld, Германия) (представител: M. Gail, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Allrounder SARL (Saarburg, Франция)

Искания на жалбоподателя

—	отмяна на решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 23 юни 2010 г. по преписка R 1543/2009-1

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Allrounder SARL

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, която изобразява спортна обувка с буквата „A“ отстрани за стоките и услугите от класове 16, 18 и 25

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: националната словна марка „A“ за стоки от класове 9, 18 и 25.

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата като недопустима.

Изложени правни основания: нарушение на член 81 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като апелативният състав неправилно е изходил от предпоставката, че описаната от представителите на жалбоподателя вътрешна организация не позволява да се докаже, че е проявена цялата налагаща се с оглед на обстоятелствата предпазливост, и по този начин апелативният състав не е уважил искането „en restitutio in integrum“ що се отнася до срока за представяне на мотивите на жалбата.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/52

Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. — Fapricela — Indústria de Trefilaria/Комисия

(Дело T-398/10)

()

2010/C 301/83

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Fapricela — Indústria de Trefilaria, SA (Ançã, Португалия) (представители: M. Gorjão-Henriques и S. Roux, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отменят членове 1 и 2 от Решението на Комисията от 30 юни 2010 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело COMP/38.344 — Стоманени изделия за предварително напрягане), доколкото те засягат жалбоподателя;

—	да се намали значително наложената глоба;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Решението, срещу което е насочена жалбата по настоящото производство, е същото, което се обжалва по дело T-385/10, ArcelorMittal Wire France и др./Комисия.

В своята жалба жалбоподателят твърди, че:

в мотивите на обжалваното решение са налице пропуски, които затрудняват упражняването на правото на защита на Fapricela и са довели до поправяне на самото решение; в тази връзка жалбоподателят счита, че тази поправка е неефикасна, доколкото признаването на материалните грешки от Комисията накърнява пълното упражняване на правото на защита на Fapricela и поставя под въпрос предмета на настоящия спор; от друга страна, на Комисията е предоставена допълнителната възможност да приеме ново решение за изменение, в което да отчете фактическите и правни доводи на предприятията, участващи в това дело;

ii)

Комисията не е доказала, че Fapricela е знаела или че принципно е трябвало да знае за наличието на картели, надхвърлящи иберийските граници, поради което е изключено това предприятие да се счита за отговорно за извършването на единственото и непрекъснато нарушение, описано в обжалваното решение;

При условията на евентуалност:

iii)	Комисията е нарушила принципите на пропорционалност и на равно третиране при определяне на размера на глобата, наложена на посоченото предприятие, поради което същата трябва да бъде намалена;

iv)	Комисията е изчислила погрешно продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението, тъй като не е взела предвид периода, по време на който той се е отдалечил временно от картела, и

v)	Комисията е допуснала фактически грешки и е нарушила принципа на равно третиране като не е признала неспособността на жалбоподателя да плати глобата.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/53

Жалба, подадена на 14 септември 2010 г. — ArcelorMittal España/Комисия

(Дело T-399/10)

()

2010/C 301/84

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ArcelorMittal España, SA (Gozón, Испания) (представители: A. Creus Carreras и A. Valiente Martin, lawyers)

Ответник: Комисията

Искания на жалбоподателя

—	да се отменят членове 1, 2, 3 и 4 от Решението в частта му, която се отнася до ArcelorMittal España, S.A.;

—	при условията на евентуалност, да се отмени глобата, наложена на ArcelorMittal España, S.A.;

—	и при условията на евентуалност спрямо предходните искания, да се намали размерът на глобата, наложена на ArcelorMittal España, S.A.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска отмяната на членове 1, 2, 3 и 4 от Решение на Комисията C(2010) 4387 окончателен от 30 юни 2010 година по дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане, с което Комисията приема, че жалбоподателите, заедно с други предприятия, са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП, като са участвали в продължаващо споразумение или съгласувана практика в сектора на стомана за предварително напрягане на общоевропейско и/или национално и/или регионално равнище. В допълнение жалбоподателят иска отмяна или намаляване на наложената глоба.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва шест правни основания.

Първо, жалбоподателят изтъква, че Комисията нарушавала фундаменталното право на справедлив съдебен процес съгласно член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи („ЕКПЧ“) и член 47 от Хартата на основните човешки права на Европейския съюз, тъй като конкретната глоба била наложена от административен орган, който имал правомощия едновременно и да разследва, и да налага наказания.

Второ, жалбоподателят изтъква, че Комисията допускала грешки при изчисляването на глобата, което водело до обстоятелството, че наложената глоба на жалбоподателя била в по-голям размер.

Трето, жалбоподателят твърди, че Комисията погрешно констатирала, че жалбоподателят упражнявал решаващо влияние върху Emesa and Galycas’ в периода преди месец декември 1997 г.

Четвърто, жалбоподателят изтъква, че Комисията незаконосъобразно отказала да освободи частично жалбоподателя от налагането на глоба по член 23 от Известието от 2002 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (1), независимо че жалбоподателят предоставил решаващи доказателства относно продължителността и тежестта на нарушението и по този начин изпълнил изискванията, посочени в това известие.

Накрая жалбоподателят посочва, че Комисията погрешно приложила „специалното увеличение с възпираща цел“ съгласно член 30 от Насоките от 2006 г. относно метода за определяне на глобите (2), като в резултат на това увеличила незаконосъобразно с 20 % глобата, наложена на жалбоподателя.

(1) Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/53

Жалба, подадена на 9 септември 2010 г. — Villeroy & Boch — Белгия/Комисия

(Дело T-402/10)

()

2010/C 301/85

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Villeroy & Boch — Белгия (Брюксел, Белгия) (представители: O. Brouwer и J. Blockx, advocaten)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение, в частта му, която се отнася до Villeroy & Boch Белгия N.V./S.A.;

—	при условията на евентуалност, да се намали размера на наложената на жалбоподателя глоба;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска частичната отмяна на Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации за бани, във връзка с нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС на пазара на арматурни изделия, душкабини и санитарни керамични изделия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем правни основания:

—	нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, както и на постоянната съдебна практика, доколкото се е изхождало незаконосъобразно от наличието на едно единствено сложно и продължаващо нарушение;

—	нарушение на задължението за мотивиране въз основа на член 296, параграф 2 ДФЕС, доколкото наличието на едно единствено сложно и продължаващо нарушение било недостатъчно и погрешно мотивирано;

—	нарушение на задължението за мотивиране във връзка с твърдяното участие на жалбоподателя в нарушение на белгийския пазар, както и липса на доказателства, че жалбоподателят е участвал в това нарушение на белгийския пазар;

—

нарушение на принципа nulla poena sine lege съгласно член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа, че тежестта на наказанията не трябва да бъде непропорционална на престъплението съгласно член 49, параграф 3 във връзка с член 48, параграф 1 от Хартата, при солидарно налагане на глобата на жалбоподателя и на неговото дружество майка, както и нарушение на член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003;

—	погрешно определяне на размера на глобата, тъй като то било обусловено от обороти, които не били свързани с тежестта на твърдяното нарушение;

—	противоречащ на член 41 от Хартата незаконосъобразен отказ за определяне на размера на глобата предвид непропорционално голямата продължителност на производството;

—	нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент 1/2003 поради погрешно определяне на размера на глобата спрямо тежестта на нарушението и погрешно определяне на „възпиращия коефициент“, както и непропорционалност на размера на глобата в абсолютно отношение.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/54

Жалба, подадена на 10 септември 2010 г. — Justice & Environment/Комисия

(Дело T-405/10)

()

2010/C 301/86

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Justice & Environment (Амстердам, Нидерландия) (представител: P. Černý, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отменят обжалваните актове (Решения 2010/135/ЕС и 2010/136/ЕС на Комисията и отговор на Комисията С(2010) 4632).

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решения 2010/135/ЕС (1) и 2010/136/ЕС (2) на Комисията относно пускането на пазара на генетично модифициран картоф в хранителни и фуражни продукти и Решение C(2010) 4632 на Комисията за отхвърляне на направеното от жалбоподателя искане за вътрешно преразглеждане въз основа на Дял IV от Регламент (ЕО) № 1367/2006 (3).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания.

На първо място, той твърди, че при приемането на Решения 2010/135/ЕС и 2010/136/ЕС Комисията е допуснала съществени процесуални нарушения по смисъла на член 263 от ДФЕС и не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 2 от Директива 2001/18/ЕО (4). Според жалбоподателя обжалваните решения нарушават определени общи принципи на правото на ЕС, тъй като извършената от Комисията оценка на риска за околната среда е противоречива, Комисията е тълкувала неправилно член 4, параграф 2 от Директива 2001/18/ЕО и освен това не е взела предвид всички доказателства и измененията в законодателството. Жалбоподателят твърди още, че с Решение 2010/136/ЕС Комисията нарушава и Регламент № 1829/2003 (5), тъй като разрешава пускането на пазара на генетично модифициран картоф.

На второ място, жалбоподателят счита, че Решение C(2010) 4632 на Комисията е незаконосъобразно, тъй като с него се отхвърля направеното от жалбоподателя искане за вътрешно преразглеждане и по този начин се потвърждават двете посочени по-горе незаконосъобразни решения на Комисията. В допълнение жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на добро правораздаване и задължението си надлежно да вземе предвид доказателствата при вземането на административни решения, тъй като не е взела надлежно предвид доводите, изложени от жалбоподателя в искането му за вътрешно преразглеждане.

(1) Решение на Комисията от 2 март 2010 година за пускането на пазара, в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на продукта картофи (Solanum tuberosum L. линия EH92-527-1), генетично модифицирани за повишено съдържание на компонента на скорбялата амилопектин (нотифицирано под номер C(2010) 1193), OB L 53, стр. 11.

(2) Решение на Комисията от 2 март 2010 година за разрешаване на пускането на пазара на фураж, произведен от генетично модифицирания картоф EH92-527-1 (BPS-25271-9), и случайното или технически неизбежното наличие на картофа в хранителни и фуражни продукти съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер C(2010) 1196), OB L 53, стр. 15.

(3) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (OB L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).

(4) Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (OB L 106, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 75).

(5) Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи (OB L 268, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 41, стр. 3).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/55

Жалба, подадена на 15 септември 2010 г. — Emesa-Trefilería и Industrias Galyca/Комисия

(Дело T-406/10)

()

2010/C 301/87

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Emesa-Trefilería, SA (Arteixo, Испания) и Industrias Galyca, SA (Vitoria, Испания) (представители: A. Creus Carreras и A. Valiente Martin, lawyers)

Ответник: Комисията

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени обжалваното решение, в частта му, която се отнася до жалбоподателите;

—	при условията на евентуалност, да се отмени или да се намали глобата, наложена на жалбоподателите;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателите искат частична отмяна на Решение на Комисията C(2010) 4387 окончателен от 30 юни 2010 година по дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане, с което Комисията приема, че жалбоподателите, заедно с други предприятия, са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП, като са участвали в продължаващо споразумение или съгласувана практика в сектора на стомана за предварително напрягане на общоевропейско и/или национално и/или регионално равнище. В допълнение жалбоподателят иска отмяна или намаляване на наложената глоба.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват три правни основания.

Първо, жалбоподателите посочват, че Комисията нарушила фундаменталното право на справедлив съдебен процес съгласно член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи („ЕКПЧ“) и член 47 от Хартата на основните човешки права на Европейския съюз, тъй като конкретната глоба била наложена от административен орган, който имал правомощия едновременно и да разследва, и да налага наказания.

Второ, жалбоподателите твърдят, че Комисията незаконосъобразно отказала да намали наложените им глоби в съответствие с Известието от 2002 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (1), тъй като Решението се основавало единствено на доказателства, представени от Emesa.

Накрая, жалбоподателите изтъкват, че Комисията незаконосъобразно отказала да освободи частично жалбоподателите от налагането на глоба по член 23 от Известието от 2002 г. за намаляване и освобождаване от отговорност, независимо, че Emesa предоставила решаващи доказателства, които имали отношение към продължителността и тежестта на нарушението.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/55

Жалба, продадена на 8 септември 2010 г. — Roca Sanitario/Комисия

(Дело T-408/10)

()

2010/C 301/88

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Roca Sanitario, SA (Барселона, Испания) (представители: J. Folguera Crespo и M. Merola, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се обявят за частично недействителни членове 1, 2 и 4 от Решение на Европейската комисия от 23 юни 2010 г., доколкото се отнасят до Roca Sanitario,

—	при условията на евентуалност, да се намали размера на наложената на Roca Sanitario глоба в съответствие с изложеното в жалбата, доколкото Общият съд приеме това за уместно с оглед на изложените съображения или поради други възприети от посочения съд съображения,

—

при условията на евентуалност и в случай, че Общият съд постанови решения по другите подадени от Roca France или Laufen Austria жалби, намалявайки наложените с Решение на Европейската Комисия от 23 юни 2010 г. глоби за извършени от тези дружества нарушения, за които Roca Sanitario е солидарно отговорно, да се признае правото на Roca Sanitario на еквивалентно намаляване на размера на глобата, за заплащането на която е солидарно отговорно, и

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски на Roca Sanitario.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното решение в настоящото производство е същото като по дело T-364/10, Duravit и др./Комисия и по дело T-368/10, Rubinetteria Cisal/Комисия.

Правните основания и основни доводи са сходни с изложените по тези дела.

Жалбоподателят твърди по-специално, че е налице явна грешка в преценката при определянето на неговата солидарна отговорност за нарушенията, за които се твърди, че са извършени от Roca France и Laufe Austria, като максималният размер на глобата, която може да бъде наложена по силата на член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (1), е значително надхвърлен.

Твърди се също, че за целите на възлагането на отговорността и за изчисляването на глобата в обжалваното решение неоснователно не са взети предвид представените значителни доказателства, които оборват презумпцията за упражняване на значително влияние от страна на жалбоподателя върху Roca France и Laufen Austria.

Според жалбоподателя обжалваното решение противоречи на правото на защита, тъй като в него отговорността на жалбоподателя е основана на фактически обстоятелства и субективни преценки, които не са се съдържали в изложението на възраженията и по отношение на които той не е имал възможност да изрази становище.

(1) ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/56

Жалба, подадена на 13 септември 2010 г. — Bottega Veneta International/СХВП (Форма на ръчна дамска чанта)

(Дело T-409/10)

()

2010/C 301/89

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Bottega Veneta International Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представители: P. Roncaglia, avvocato, G. Lazzeretti, avvocato, M. Boletto, avvocato, E. Gavuzzi, avvocato)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 16 юни 2010 г. по преписка R 1247/2009-1,

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати разноските, направени в настоящото производство и в производството по обжалване пред апелативния състав.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Марка, състояща се от триизмерен отличителен знак, познат като чанта „veneta“ (заявка за регистрация № 6632608) за стоки от клас 18 („Чанти и ръчни дамски чанти“)

Решение на проверителя: Отхвърля заявката за регистрация.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на правило 9, параграф 3, буква а) от Регламент № 2868/95 и на член 7, параграф 1, буква б) и параграф 3 от Регламент № 207/2009.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/56

Жалба, подадена на 13 септември 2010 г. — Bottega Veneta International/СХВП (Форма на ръчна дамска чанта)

(Дело T-410/10)

()

2010/C 301/90

Език на производството: италиански

Страни

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 16 юни 2010 г. по преписка R 1539/2009-1,

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати разноските, направени в настоящото производство и в производството по обжалване пред апелативния състав.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Марка, състояща се от триизмерен отличителен знак, познат като чанта „Cabat“ (заявка за регистрация № 6632566) за стоки от клас 18 („Чанти и ръчни дамски чанти“)

Решение на проверителя: Отхвърля заявката за регистрация.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/57

Жалба, продадена на 8 септември 2010 г. — Laufen Austria/Комисия

(Дело T-411/10)

()

2010/C 301/91

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Laufen Austria AG (Wilhelmsburg, Австрия) (представител: E. Navarro Varona, abogada)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се обявят за частично недействителни членове 1 и 2 от Решение на Европейската комисия от 23 юни 2010 г., доколкото се отнасят до наложената на Laufen Austria глоба (както индивидуално, така и солидарно с Roca Sanitario) за извършването на твърдяно нарушение на член 101 ДФЕС и в резултат от това

—	да се намали размера на наложената на Laufen Austria глоба както индивидуално, така и солидарно с Roca Sanitario, в съответствие с изложеното в жалбата, доколкото Общият съд приеме това за уместно с оглед на изложените съображения или поради други възприети от посочения съд съображения и

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски на Laufen Austria.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното решение в настоящото производство е същото като по дело T-408/10, Roca Sanitario/Комисия.

Правните основания и основни доводи са сходни с изложените по това дело.

Твърди се по-специално, че в обжалваното решение е налице явна грешка в преценката, тъй като Комисията е приела, че жалбоподателят не е действал независимо на пазара, обявявайки че Roca Sanitario е отговорно за неговото поведение.

В това отношение и при условията на евентуалност се твърди, че е налице нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, както и нарушение на принципите на индивидуална отговорност за нарушенията и на пропорционалност във връзка с размера на наложената индивидуално глоба на жалбоподателя за нарушение, за което се твърди, че е извършил преди да стане собственост на Roca Sanitario. Посоченият размер надхвърля 10 % от неговия оборот за стопанската година преди приемането на обжалваното решение и е установен неправилно.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/58

Жалба, подадена на 18 септември 2010 г. — Nexans France/Съвместно предприятие „Fusion for Energy“

(Дело T-415/10)

()

2010/C 301/93

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Nexans France SAS (Clichy, Франция) (представители: J.-P. Tran Thiet и J.-F. Le Corre, avocats)

Ответник: Европейско съвместно предприятие за ИТЕР [Интернационален термоядрен експериментален реактор] и развитието на синтеза на енергия

Искания на жалбоподателя

—	да се установи, че поръчката е възложена в резултат на процедура, при която са нарушени принципите на правна сигурност, оправдани правни очаквания, прозрачност, равно третиране и добра администрация;

—	да се установи, че ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото като е оставил жалбоподателя в неведение относно решението да се изключи неговата оферта още преди тя да бъде разгледана и като го е уведомил за това едва с писмото си от 16 юли 2010 г.;

—	да се установи, че ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото като е отхвърлил офертата на жалбоподателя на основание член 120.4 от своя Правилник за прилагане на Финансовия регламент;

—	да се обяви решението от 16 юли за нищожно;

—	да се обяви решението от 8 юли за нищожно;

—	да се обявят всички актове, приети от ответника след решенията от 8 и 16 юли, за нищожни;

—

да се присъди в полза на жалбоподателя обезщетение по справедливост в размер на 175 453 EUR заедно с лихвите, считано от произнасянето на съдебното решение до окончателното плащане (без да се засяга точното определяне на цената на поръчката и окончателното изчисление на адвокатските възнаграждения, които могат да бъдат съобщени едва в края на настоящото производство);

—

при условията на евентуалност, ако към момента на произнасяне на съдебното решение се окаже, че не е вероятно да бъде отправена нова покана за предоставяне на оферти за тази поръчка, да се присъди в полза на жалбоподателя обезщетение по справедливост в размер на 50 175 453 EUR заедно с лихвите, считано от произнасянето на съдебното решение до окончателното плащане (без да се засяга точното определяне на цената на поръчката и окончателното изчисление на адвокатските възнаграждения, които могат да бъдат съобщени едва в края на настоящото производство);

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят моли за отмяна на решенията на Съвместно предприятие за ИТЕР и развитието на синтеза на енергия, с които се отхвърля офертата, представена от жалбоподателя в рамките на покана за представяне на оферти F4E-2009-OPE-18 (MS-MG), целяща сключването на договори за доставка на електрически материали (JO 2009/S 149-218279), и поръчката се възлага на друг оферент. Освен това жалбоподателят моли за обезщетяване на вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на обжалваните решения.

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква няколко правни основания, изведени от:

—

нарушаването на принципите на правна сигурност и прозрачност, тъй като ответникът не е уведомил жалбоподателя, че неговата оферта ще се отхвърли без да бъде разгледана, ако последният откаже да подпише проектодоговора, приложен към поръчката, като по този начин не е позволил на жалбоподателя да разбере обхвата на задълженията си като оферент;

—	нарушаването на принципа на оправданите правни очаквания, доколкото ответникът е предоставил на жалбоподателя гаранции, че неговата оферта няма да бъде отхвърлена автоматично;

—

нарушаването на принципите на равно третиране и равни шансове на кандидатите за обществената поръчка, поради това че

—

поканата за предоставяне на оферти е организирана по начин, който поставя в по-благоприятно положение кандидатурата на Сдружение ICAS (на което е възложена поръчката), доколкото сроковете, предвидени в рамките на поръчката, са явно недостатъчни и неподходящи, тъй като на практика не могат да бъдат спазени от оферентите, които не разполагат със специална производствена линия, каквато притежава единствено Сдружение ICAS;

—

съществува конфликт на интереси, който може да постави в по-благоприятно положение кандидатурата на Сдружение ICAS, доколкото едно от лицата, работещо за член на Сдружение ICAS, е участвало в процедурата за подбор на офертите, а друго лице, работещо за член на Сдружение ICAS, е участвало в изготвянето на поканата за предоставяне на оферти;

—	Сдружение ICAS се е ползвало от информация, която го е поставила в по-благоприятно положение, поради посещението в качеството на експерт по ИТЕР, на лице, работещо за член на Сдружение ICAS, в заводите на жалбоподателя в Корея, както и в заводите на производители на кабели в Китай и Япония;

—

нарушаването на принципа на добра администрация и на членове 84 и 94 от Финансовия регламент, тъй като процедурата по оценяване е продължила, дори когато е останала само една оферта и ответникът не е предприел действия, въпреки че жалбоподателят го е уведомил за наличието на конфликт на интереси, поставящ Сдружение ICAS в по-благоприятно положение;

—

грешка при прилагане на правото, допусната от ответника поради отхвърлянето на офертата на жалбоподателя на основание член 120, параграф 4 от Правилника за прилагане на Финансовия регламент, тъй като този член допуска автоматичното отхвърляне на оферта без тя да бъде разгледана единствено ако тя не отговаря на съществено изискване или на специфично изискване, посочено в тръжните спецификации;

—	факта, че твърдените нарушения на правните норми са причинили пряка и сигурна вреда на жалбоподателя, за която той има основание да иска обезщетение.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/59

Жалба, подадена на 13 септември 2010 г. — Cortés del Valle López/СХВП (HIJOPUTA)

(Дело T-417/10)

()

2010/C 301/94

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: D. Federico Cortés del Valle López (Maliaño, Испания) (представител: J. Calderón Chavero, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението от 18 юни 2010 г. на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) по преписка R 175/2010-2;

—	като последица от това да се отмени решението от 24 ноември 2009 г. на проверителя на СХВП;

—	да се уважат исканията на жалбоподателя, и

—	да се осъди СХВП да плати съдебните разноски по настоящото производство в случай на противопоставяне на същото и отхвърляне на направените в него искания.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „¡Que buenu ye! HIJOPUTA“ за стоки и услуги от класове 33, 35 и 39.

Решение на проверителя: отхвърля заявката за марка на Общността.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: липса на нарушение на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 (1), тъй като заявената марка не противоречи на добрите нрави.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/59

Жалба, подадена на 15 септември 2010 г. — voestalpine и voestalpine Austria Draht/Комисия

(Дело T-418/10)

()

2010/C 301/95

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: voestalpine AG (Линц, Австрия), voestalpine Austria Draht GmbH (Bruck an der Mur, Австрия) (представители: A. Ablasser-Neuhuber и G. Fussenegger, Rechtsanwälte)

Ответник: Комисията

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени Решение на Комисията С(2010) 4387 окончателен от 30 юни 2010 г., постановено в рамките на процедура по прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП по дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане, в частта му, в която се отнася до жалбоподателите;

—	при условията на евентуалност, да се намали размерът на наложените на жалбоподателите глоби по член 2 от Решението;

—	да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват три правни основания.

В първото правно основание жалбподателите твърдят, че не са извършили нарушение на член 101 ДФЕС. В тази връзка изтъкват, че Комисията погрешно е ангажирала отговорността им за това, че са участвали [в посоченото продължаващо споразумение и/или съгласувана практика], като взема предвид единствено действията на съответния търговски представител в Италия, който по никакъв начин не представлявал жалбоподателите по време на срещите на „клуб Италия“, а и жалбоподателите не можели да носят отговорност за действията на лице, което не е било техен изключителен търговски представител, при положение че липсвала конкретна стопанска единица [в която да бъдат обединени]; като е ангажирал автоматично отговорността на жалбоподателите за действията на техния неизключителен търговски представител, ответникът не се е съобразил с релевантната практика на Съда, а освен това жалбоподателите по никакъв начин не са били уведомени за предприетите действия от страна на търговския представител. При условията на алтернативност се посочва, че продължителността на извършеното нарушение била определена погрешно по отношение на жалбоподателите.

Във второто правно основание жалбоподателите оспорват обстоятелството, че са участвали в едно единствено, комплексно и продължено нарушение. Във връзка с това те изтъкват по-специално, че нарушението в „клуб Италия“ следвало да се разглежда отделно от останалите нарушения, посочени в конкретното решение. По-нататък посочват, че не са участвали в извършването на едно единствено, комплексно и продължено нарушение, тъй като са нямали информация за цялостния план, не са могли всъщност логически да го предвидят, а и не са били готови да поемат риска, произтичащ от подобно действие.

Накрая, като трето правно основание, се изтъкват грешки, които Комисията е допуснала при определянето на наложената глоба. Жалбоподателите посочват във връзка с това, че било допуснато нарушение на принципа на пропорционалността, тъй като наложената от Комисията глоба била прекомерно висока, независимо че били поставени нови (и непредвидими) правни въпроси, а и наложената глоба била в същия размер, като наложената глоба на останалите предприятия, единствено поради обстоятелството, че жалбоподателите знаели за извършваните от останалите предприятия нарушения. В допълнение според жалбоподателите са допуснати нарушения на принципа на еднакво третиране, на Насоките от 2006 г. относно метода за определяне на глобите (1) и на правото на защита, както и на правото на справедлив съдебен процес.

(1) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 1.09.2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/60

Жалба, подадена на 14 септември 2010 г. — Ori Martin/Европейска комисия

(Дело T-419/10)

()

2010/C 301/96

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Ori Martin SA (Люксембург, Люксембург) (представител: P. Ziotti, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени Решение C(2010) 4387 окончателен на Европейската комисия от 30 юни 2010 г. относно производство по прилагане на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане), в частта, в която вменява на жалбоподателя отговорността за санкционираното поведение,

—	да се отмени или намали наложената с член 2 от посоченото решение глоба,

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното по настоящото дело решение е същото като решението по дело T-385/10 ArcelorMittal Wire France и др./Комисия.

Според жалбоподателя Решение C(2010) 4387 окончателен на Европейската комисия от 30 юни 2010 г. е незаконосъобразно, доколкото в него се приема, че жалбоподателят носи отговорност единствено поради това, че притежава (почти) изцяло дружеството, считано за отговорно за твърдените тайни споразумения, които подлежат на санкциониране на основание член 10 от ДФЕС.

Жалбоподателят изтъква по-конкретно:

—	Нарушение на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1/2003, тъй като правомощието на Комисията да налага глоби е погасено по давност в настоящия случай.

—

Нарушение на член 101 от ДФЕС, както и на принципа за личния характер на отговорността и на наказанията, принципа на добра администрация и принципа за недопускане на дискриминация, доколкото Комисията вменява на ответника истинска обективна отговорност за евентуалното неправомерно поведение на неговото дъщерно дружество, отговорност, която е предмет на необорима презумпция. Тази свързана със собствеността отговорност не намира потвърждение и противоречи на утвърдените в общностната съдебна практика принципи относно прилагането на член 101 ДФЕС в областта на групите от дружества.

—	Нарушение на присъщия за дружественото право принцип за ограничената отговорност на капиталовите дружества, общопризнат в правните системи на държавите членки и в самото право на Съюза.

Ori Martin иска освен това да се отмени или поне да се намали значително размерът на наложената глоба.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/61

Жалба, подадена на 17 септември 2010 г. — Armani/СХВП — Annunziata Del Prete (AJ AMICI JUNIOR)

(Дело T-420/10)

()

2010/C 301/97

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Georgio Armani SpA (Милано, Италия) (представител: M. Rapisardi, avvocato)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Annunziata Del Prete (Неапол, Италия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение R 1360/2009-2 на втори апелативен състав от 8 юли 2010 г. поради неправилно прилагане и нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009, доколкото не е признато, че съществува вероятност от объркване между конфликтните марки,

—	да се уважат доводите на жалбоподателя, както са изложени в подкрепа на възражението и в съответствие с решението на отдела по споровете,

—	да се отхвърли изцяло на основание на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 заявка за марка на Общността № 6 314 462 от името на Annunziata del Prete за посочените в нея стоки и услуги,

—	да се разпореди на СХВП да изпълни решението и да откаже регистрация на марката „AJ AMICI JUNIOR“,

—	да се разпореди на СХВП самостоятелно и/или съвместно с Annunziata del Prete да възстанови на Giorgio Armani SpA всички разноски, направени по време на производството,

—	да се реши вследствие на отмяната, че на жалбоподателя ще бъдат заплатени направените по време на това производство разноски, включително направените в производството по обжалването в съответствие с член 91, [буква б)] от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Annunziata del Prete

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „AJ Amici Junior“ (заявка за регистрация № 6 314 462) за стоки и услуги от класове 9, 25 и 35

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: италианска фигуративна марка, съдържаща словния елемент „AJ Armani Jeans“ (№ 912 114) за стоки от класове 9, 25 и 35, и италианска словна марка, съдържаща словния елемент „ARMANI JUNIOR“ (№ 998 554) за стоки от класове 25 и 35

Решение на отдела по споровете: уважава възражението.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно съществуването на вероятност от объркване между конфликтните марки и между стоките, до които се отнасят тези марки.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/61

Жалба, подадена на 20 септември 2010 г. — Cooperativa Vitivinícola Arousana/СХВП — Constantina Sotelo Ares (ROSALIA DE CASTRO)

(Дело T-421/10)

()

2010/C 301/98

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Cooperativa Vitivinícola Arousana, S. Coop. Galega (Meaño, Испания) (представител: E. Sánchez-Quiñones González, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Doña Constantina Sotelo Ares (Cambados, Испания)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 19 юли 2010 г. по преписка R 1804/2008-4;

—	да се постанови решение, с което да се приеме марката 5635867 ROSALIA DE CASTRO за класове 32, 33 и 35, и

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски и да се отменят разноските по обжалването, наложени на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „ROSALIA DE CASTRO“ за стоки и услуги от класове 32, 33 и 35

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Doña Constantina Sotelo Ares

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: испанската словна марка „ROSALIA“ за стоки и услуги от клас 33

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата и възражението.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), с оглед на това, че не съществува вероятност от объркване между конфликтните марки.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/62

Жалба, подадена на 17 септември 2010 г. — Global Steel Wire/Комисия

(Дело T-429/10)

()

2010/C 301/99

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Global Steel Wire, SA (Cerdanyola del Vallés, Испания) (представители: F. González Díaz и A. Tresandí Blanco, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	като главно искане, да се отмени на основание член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“) решението C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. по преписка COMP/38344 — Обработена стомана,

—	при условията на евентуалност, да се отмени или намали на основание член 261 ДФЕС наложената с това решение глоба и

—	във всеки случай да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното решение в настоящото дело е същото като това по дело Moreda-Riviere Trefilerías/Комисия, T-426/10.

Правните основания и основни доводи са идентични на изложените по посоченото по-горе дело.

По-специално жалбоподателят посочва, че Европейската комисия не е спазила изисквания от съдебната практика стандарт на проверка при определяне на отговорността на GSW за поведението на дъщерните му дружества. Европейската комисия не е проверила дали GSW е могло да упражнява определящо влияние върху поведението на дружествата, които участват в него.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/63

Жалба, подадена на 3 септември 2010 г. — Coedo Suárez/Съвет

(Дело F-73/10)

()

2010/C 301/101

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ángel Coedo Suárez (Брюксел, Белгия) (представители: S. Rodrigues, A. Blot и C. Bernard-Glanz, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Предмет на производството

Жалба за отмяна на решението на ответника, с което се отхвърля искането на жалбоподателя за обезщетение, и искане за обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на органа по назначаването, с което се отхвърля искането на жалбоподателя за обезщетение, а ако е необходимо — и решението на органа по назначаването, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба,

—	що се отнася до искането за обезщетение за имуществените вреди, ответникът да бъде осъден да заплати сума, чийто размер според жалбоподателя следва да се определи по справедливост на 450 000 EUR, заедно със законната лихва, считано от датата на постановяване на съдебното решение;

—

що се отнася до искането за обезщетение за неимуществените вреди, ответникът да бъде осъден да вземе подходящи мерки за възстановяване на достойнството и доброто име на жалбоподателя и да му заплати символичната сума от едно евро, или при условията на евентуалност, да му заплати сума, чийто размер според жалбоподателя следва да се определи по справедливост на 300 000 EUR, заедно със законната лихва, считано от датата на постановяване на съдебното решение;

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/64

Жалба, подадена на 10 септември 2010 г. — Scheefer/Парламент

(Дело F-75/10)

()

2010/C 301/103

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Séverine Scheefer (Люксембург, Люксембург) (представител: C. L'Hote-Tissier, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Предмет и описание на спора

Отмяна на решенията на ответника, с които отказва да приеме мотивирано решение относно правното положение на жалбоподателя и отказва in fine да преквалифицира договора на жалбоподателя като срочно нает служител в такъв за неопределено време в съответствие с член 8, параграф 1 от Условията за работа на другите служители, както и поправяне на претърпяната от жалбоподателя вреда

Искания на жалбоподателя

—	да се спре производството и да се изчака изхода на дело F-105/09, което е висящо понастоящем пред Съда на публичната служба на Европейския съюз,

—

в противен случай да се отменят решенията от 11 февруари 2010 г. и 10 юни 2010 г., с които, препращайки само към писмото си от 12 октомври 2009 г., Парламентът отказва да приеме мотивирано решение относно правното положение на жалбоподателя и въпреки две последователни подновявания отказва in fine да преквалифицира договора на жалбоподателя като срочно нает служител в такъв за неопределено време,

—	да се отмени решението на Парламента от 12 февруари 2009 г.,

—	да се отмени решението на Парламента от 12 октомври 2009 г.,

—	да се отмени правната квалификация на първоначалния договор, както и определянето на 31 март 2009 г. като краен срок на действие на този договор,

—	вследствие на това да се преквалифицира договорът на жалбоподателя като такъв за неопределено време,

—	да се поправи вредата, претърпяна от жалбоподателя в резултат от поведението на Парламента,

—	при условията на евентуалност, ако въпреки всичко Съдът на публичната служба стигне до извода, че въпреки назначаването за неопределено време трудовото правоотношение е прекратено, което не е така, да се присъди обезщетение за вреди поради злоупотреба при прекратяване на договорното правоотношение,

—

при условията на евентуалност спрямо предходните искания, ако въпреки всичко Съдът на публичната служба стигне до извода, че не е възможно каквото и да било преквалифициране, което не е така, да се присъди обезщетение за вредата, претърпяна от жалбоподателя в резултат от неправомерното поведение на Европейския парламент,

—	да се запазят за жалбоподателя всички други права, способи, правни основания и искове, и по-специално осъждането на Парламента да заплати обезщетение във връзка с претърпяната вреда,

—	да се осъди Европейският парламент да заплати съдебните разноски.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/64

Жалба, подадена на 10 септември 2010 г. — Colart и др./Парламент

(Дело F-76/10)

()

2010/C 301/104

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Philippe Colart (Bastogne, Белгия) и други (представител: C. Mourato, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Предмет на производството

Отмяна на фишовете за регулиране на възнагражденията на жалбоподателите за периода от юли до декември 2009 г. и на фишовете за заплата, изготвени считано от 1 януари 2010 г., в рамките на годишното адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на основание на Регламент (ЕС, Евратом) № 1296/2009 на Съвета от 23 декември 2009 година

Искания на жалбоподателите

—

да се отменят фишовете им за заплата RG 2009 (неизплатена част от адаптирането на възнагражденията им от юли до декември 2009 г.), фишовете им за заплата от януари 2010 г. и последващите ги, доколкото в тях е приложена ставка за адаптиране на заплатите 1,85 %, вместо 3,70 %, въз основа на Регламент (ЕС, Евратом) № 1296/2009 на Съвета от 23 декември 2009 година, като същевременно се запази действието на тези фишове до приемането на нови фишове, с които правилно се прилагат членове 65, 65а от Правилника и членове 1 и 3 от Приложение XI към Правилника (текст от 2010 г.);

—	да се осъди Европейският парламент да заплати съдебните разноски.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/65

Жалба, подадена на 13 септември 2010 г. — Arroyo Redondo/Комисия

(Дело F-77/10)

()

2010/C 301/105

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Fernando Arroyo Redondo (Люксембург, Люксембург) (представители: E. Boigelot и S. Woog, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението на ответника да не включи жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, повишени в степен AD10 в процедурата за повишаване за 2009 г.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени публикуваното на 20 ноември 2009 г. решение на Комисията да не включи жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, повишени от степен AD9 в степен AD10 в процедурата за повишаване за 2009 г.,

—

вследствие на тази отмяна да се извърши ново съпоставяне на заслугите на жалбоподателя с тези на другите кандидати в процедурата за повишаване за 2009 г. и жалбоподателят да се повиши в степен AD10 с обратно действие от 1 март 2009 г., както и да му се заплатят лихви върху неизплатеното възнаграждение по лихвения процент, определен от Европейската централна банка за основните операции на рефинансиране, считано от 1 март 2009 г., увеличен с два пункта, без обаче да се поставя под съмнение повишаването на другите повишени длъжностни лица, чиито имена фигурират в публикувания на 20 ноември 2009 г. списък,

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/65

Жалба, подадена на 18 септември 2010 г. — Antelo Sanchez и др./Парламент

(Дело F-78/10)

()

2010/C 301/106

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Pilar Antelo Sanchez (Брюксел, Белгия) и други (представители: M. Casado García-Hirschfeld, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Предмет на производството

Отмяна на решението на ответника, отразено във фишовете за заплата на жалбоподателите, за ограничаване размера на адаптирането на месечните им възнаграждения, считано от юли 2009 г., до 1,85 % в рамките на годишното адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на основание на Регламент (ЕС, Евратом) № 1296/2009 на Съвета от 23 декември 2009 година

Искания на жалбоподателите

—

да се отмени обжалваното решение в частта му, в която определя ставка 1,85 % за адаптиране на възнагражденията в приложение на Регламент (ЕС, Евратом) № 1296/2009 за адаптиране, считано от 1 юли 2009 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях;

—

да им се присъдят лихви за забава, изчислени съгласно определения от Централната европейска банка процент, дължими за всички суми, съответстващи на разликата между възнаграждението, посочено във фишовете за заплата, считано от януари 2010 г., заедно със сумите за регулиране за периода от юли 2009 г. до декември 2009 г., и възнаграждението, на което те биха имали право до датата на прилагане на забавеното регулиране на тези възнаграждения;

—	да се осъди Европейският парламент да заплати съдебните разноски.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/66

Жалба, подадена на 17 септември 2010 г. — Dubus/Комисия

(Дело F-79/10)

()

2010/C 301/107

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Charles Dubus (Tervuren, Белгия) (представители: E. Boigelot и S. Woog, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението на ответника да не включи жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, повишени в степен AST4/C в процедурата за повишаване за 2009 г. и искане за поправяне на претърпяната неимуществена вреда

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени публикуваното на 20 ноември 2009 г. решение на Комисията да не включи жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, повишени от степен AST3/4 в степен AST4/C в процедурата за повишаване за 2009 г.,

—

вследствие на тази отмяна да се извърши ново съпоставяне на заслугите на жалбоподателя с тези на другите кандидати в процедурата за повишаване за 2009 г. и жалбоподателят да се повиши в степен AST4C с обратно действие от 1 януари 2009 г., както и да му се заплатят лихви върху неизплатеното възнаграждение по лихвения процент, определен от Европейската централна банка за основните операции на рефинансиране, считано от 1 януари 2009 г., увеличен с два пункта, без обаче да се поставя под съмнение повишаването на другите повишени длъжностни лица, чиито имена фигурират в публикувания на 20 ноември 2009 г. списък,

—	да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя сумата от 3 500 EUR като обезщетение за неимуществената вреда, претърпяна в резултат от неповишаването му на 1 януари 2009 г., със запазване на възможността за увеличаване на размера на сумата в хода на производството,

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

6.11.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/66

Жалба, подадена на 24 септември 2010 г. — Praskevicius/Парламент

(Дело F-81/10)

()

2010/C 301/108

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Vidas Praskevicius (Люксембург, Люксембург) (представители: P. Nelissen Grade и G. Leblanc, avocats)

Ответник: Европейски парламент

Предмет на производството

Отмяна на решението на ответника да не включи жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, повишени в степен AD6 в процедурата за повишаване за 2009 г. и искане за поправяне на претърпените неимуществени вреди

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на органа по назначаване (ОН) от 21 юни 2010 г., с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя;

—	да се отмени решението на ОН от 24 ноември 2009 г., за което жалбоподателят е уведомен на 2 декември 2009 г., да не бъде включен в списъка на длъжностните лица, повишени в степен AD6 в процедурата за повишаване за 2009 г.;

—	да се посочат на ОН последиците, които има отмяната на обжалваните решения и в частност, класирането в степен AD6, както и повишаването в степен AD6 с обратна сила от датата, на която то е трябвало да бъде извършено, а именно 1 януари 2009 г.;

—	да се присъди на жалбоподателя обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 EUR;

—	да се осъди Европейският парламент да заплати съдебните разноски.

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.301.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 301

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 6 ноември 2010 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2010/C 301/01	Последна публикация на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 288, 23.10.2010 г.	1