7.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 271/1

A.

като има предвид, че Европейският парламент не е приключил разглеждането на предложенията на Комисията относно механизма за микрофинансиране; като има предвид, че Комисията следва да се въздържа от приемане на конкретни мерки относно разпределението на финансови средства по „Прогрес“, докато не бъде завършен законодателният процес във връзка с механизма за микрофинансиране;

1.

Противопоставя се на приемането на проекта на годишния план за работа по програмата „Прогрес“ за 2010 г. и списъка на дейностите в отделните сектори на политиката, предложен от Комисията;

2.

Счита, че проектът на годишния план надвишава изпълнителните правомощия, предвидени в Решение 1999/468/ЕО;

3.

Призовава Комисията да оттегли проекта на годишния план за работа и да представи на комисията ново предложение, веднага след като Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнат споразумение относно предложението на Комисията до относно инструмента за микрофинансиране (COM(2009)0333), както и предложение си за изменение на Решение 1672/2006/ЕО (COM(2009)0340);

4.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

7.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 271/2

А.

като има предвид, че през изминалото десетилетие отношенията между ЕС и Русия непрекъснато се развиваха, водейки до задълбочена и всеобхватна икономическа интеграция и взаимозависимост, която вероятно ще нараства все повече в бъдеще;

Б.

като има предвид, че сключването на ново общо споразумение за сътрудничество между ЕС и Русия, по което в началото на октомври 2009 г. се проведе шести кръг от преговори, а следващият кръг е предвиден за средата на декември 2009 г., продължава да бъде от изключителна важност за по-нататъшното развитие и засилване на сътрудничеството между двамата партньори;

В.

като има предвид, че ЕС и Русия, която е член на Съвета за сигурност на ООН, носят споделена отговорност за поддържането на глобална стабилност, и като има предвид, че засиленото сътрудничество и добросъседските отношения между ЕС и Русия са от ключово значение за стабилността, сигурността и просперитета на Европа;

Г.

като има предвид, че присъединяването на Русия към Световната търговска организация (СТО) би допринесло значително за по-нататъшното подобряване на икономическите отношения между ЕС и Русия при условие, че е налице обвързващ ангажимент от страна на Русия за пълно спазване и изпълнение на ангажиментите и задълженията в рамките на СТО, и би предоставило основа за споразумение за дълбока и всеобхватна икономическа интеграция между двамата партньори, основана на истинска взаимност;

Д.

като има предвид, че сигурността на енергийните доставки е едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена Европа, и една от най-важните области на сътрудничество с Русия; като има предвид, че са необходими съвместни усилия за пълно и ефективно използване на енергопреносните системи, както вече съществуващите, така и тези, които предстои да бъдат изградени; като има предвид, че неотдавнашното решение на Русия да оттегли своя подпис от Договора за енергийната харта (ДЕХ) допълнително усложнява отношенията в тази област и поражда загриженост по отношение на текущия диалог относно енергетиката и перспективите за развитие; и като има предвид, че силната зависимост на ЕС от изкопаеми горива, внасяни от Русия, заплашва да подкопае развитието на балансиран, последователен и основан на ценности европейски подход по отношение на Русия;

Е.

като има предвид, че за ЕС е от изключително значение да изрази единодушно становище, да демонстрира силна вътрешна солидарност, да заеме обща позиция и да се въздържа от приемане на предложенията от руска страна за сближаване на двустранните отношения с благоразположени държави-членки; като има предвид, че отношенията на ЕС с Русия следва да се основават на взаимни интереси и общи ценности;

Ж.

като има предвид, че все още съществува дълбока загриженост относно развитието на положението в Русия по отношение на демокрацията, правата на човека, независимостта на съдебната система, засиления държавен контрол над медиите, неспособността на руските полицейски и съдебни органи да открият отговорните за убийствата на журналисти и защитници на правата на човека, репресивните мерки, предприети срещу опозицията, избирателното прилагане на закона от страна на властите и честността на изборите, включително на регионалните и местните избори, проведени на 11 октомври 2009 г.; като има предвид, че Руската федерация е пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и следователно се е ангажирала с принципите на демокрацията и зачитането на правата на човека, и като има предвид, че наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта за 2009 г. беше присъдена на руската организация за защита на гражданските права „Мемориал“ и нейните представители;

З.

като има предвид, че ЕС и Русия биха могли и следва да играят заедно активна роля за установяването на мир и стабилност на европейския континент, по-специално в общото съседско пространство, и да работят съвместно за постигане на мирно уреждане съгласно международното право на конфликтите между Русия и Грузия и нейните отцепнически региони Южна Осетия и Абхазия, както и на конфликтите в Нагорни Карабах и Приднестровието; като има предвид, че Русия следва да зачита напълно правото на съседните държави на политическо и икономическо самоопределение;

И.

като има предвид, че на 19 октомври 2009 г. в Женева Русия и ЕС възобновиха преговорите относно изготвянето на ново споразумение, което да замени Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (START), с което беше отбелязана първата осезаема стъпка към затоплянето на отношенията между САЩ и Русия, обявено от администрацията на Обама; като има предвид, че на 23 октомври 2009 г. секретарят по отбраната на САЩ Робърт Гейтс заяви по време на пресконференция, проведена след среща на министрите на НАТО в Братислава, че руските радарни станции в Габала и Армавир, чието съвместно ползване е предложила Русия, биха могли да се окажат действително предимство за цялостната система за противоракетна отбрана за Европа, която понастоящем се изгражда от САЩ, като по този начин се откриват перспективи за това, САЩ, НАТО и Русия да станат партньори в изграждането на съвместна система за противоракетна отбрана, и като има предвид, че от 18 септември до 5 октомври 2009 г. Русия и Беларус проведоха стратегически маневри, които бяха в съответствие с процедурите, предвидени в документа на ОССЕ от Виена от 1999 г., но които породиха дълбока загриженост по повод съответствието им с духа на доброто сътрудничество и взаимното уважение между Русия и Европейския съюз;

1.

Отново изразява убеждението си, че Русия остава един от най-важните партньори за Европейския съюз в изграждането на устойчиво партньорство, с който ЕС споделя не само икономически и търговски интереси, но също така и целта за действия в тясно сътрудничество както на глобално равнище, така и в общото съседско пространство, въз основа на международното право;

2.

Отбелязва, че срещата на високо равнище в Стокхолм ще се съсредоточи върху широкото икономическо сътрудничество, по-специално върху последствията от финансовата и икономическа криза и методите за ограничаването им и върху подготовката за Конференцията по изменението на климата, която ще се проведе в Копенхаген през декември 2009 г., аспектите на енергетиката и енергийната сигурност, разискванията за допълнително либерализиране на визовия режим и напредъка в преговорите за ново двустранно споразумение за засилено сътрудничество, и ще бъдат разгледани редица международни въпроси, като ядрената програма на Иран и мирният процес в Близкия изток;

3.

Изразява подкрепата си за това, бъдещите отношения с Русия да се развиват по прагматичен начин, като вниманието се съсредоточи върху текущото сътрудничество, основано на четирите общи пространства, преговорите относно ново общо споразумение и изпълнението на вече поети ангажименти и договорености, но отново изразява силната си подкрепа за едно ново споразумение, което не се ограничава до чисто икономическо сътрудничество и в което се включват също така областите на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните права;

4.

Отново изразява подкрепата си за целта за присъединяване на Русия към СТО, което ще създаде равнопоставеност за бизнес общностите от двете страни и ще подпомогне значително Русия в опитите ѝ за изграждане на съвременна, диверсифицирана, високотехнологична икономика; призовава Русия да предприеме необходимите стъпки за премахване на все още съществуващите пречки пред процеса на присъединяване, а именно руските износни мита, размера на железопътните такси за стоки в режим транзит през Русия, пътните такси върху товарни превозни средства и ограниченията върху вноса на месо, мляко и растителни продукти, след което ЕС следва да започне обсъждане относно споразумение за свободна търговия с Руската федерация; очаква въвеждането на по-ефективни политики по редица нерешени въпроси като например правата на интелектуална собственост, радиоактивните отпадъци, ядрената безопасност, разрешителните за работа за граждани на ЕС и т.н.; подчертава, че е необходимо руските власти да гарантират, че спрямо търговските партньори и инвеститори от ЕС не се прилагат никакви дискриминационни практики, и да преразгледат мерките, предприети за справяне с икономическата криза, в съответствие с ангажиментите, поети на последната среща на високо равнище на Г-20; изразява съжаление относно факта, че Русия продължава да не спазва ангажимента си за постепенно премахване на таксите за полетите над Сибир, и призовава Русия да подпише споразумението, постигнато по този въпрос на срещата на високо равнище в Самара през 2007 г.; в този контекст приветства последното решение на Русия, Беларус и Казахстан да се откажат от опитите си да се присъединят към СТО като единен митнически съюз, които биха могли да удължат преговорите с години;

5.

Отбелязва с интерес текущия диалог между Европейския съюз и Русия относно допълнително либерализиране на визовия режим; призовава за по-нататъшно сътрудничество в областта на незаконната имиграция, подобрените проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове и на обмена на информация относно тероризма и организираната престъпност; подчертава, че Съветът и Комисията трябва да гарантират, че Русия изпълнява всички условия, определени във всички договорени споразумения относно премахването на изискването за визи за пътуване между двете страни, така че да се предотврати каквото и да е нарушаване на сигурността в Европа; във връзка с това подчертава значението на личните контакти между хората и тяхното благотворно въздействие върху развитието на отношенията между ЕС и Русия;

6.

Призовава Съвета и Комисията да удвоят усилията си за решаването на проблемите на граничните пунктове на границите между ЕС и Русия, да участват в конкретни проекти и да използват пълноценно новия инструмент за съседство и партньорство и фондовете по инициативата Interreg на Общноста за трансгранично сътрудничество;

7.

Очаква подписването на споразумение между Европейския съюз и Русия за установяването на механизъм за ранно предупреждение относно енергийната сигурност, който да включва уведомяване, консултиране и изпълнение, и призовава шведското председателство и Комисията да работят с руските власти, „Газпром“, украинските власти и „Naftohaz Ukrainy“, с цел да се избегне повторението на прекъсванията в доставките от последните години;

8.

Подчертава значението на енергийното сътрудничество както за Русия, така и за ЕС, като се има предвид, че то представлява потенциална възможност за допълнително търговско и икономическо сътрудничество между тях; подчертава, че принципите на взаимозависимост и прозрачност следва да бъдат в основата на това сътрудничество, заедно с равния достъп до пазарите, инфраструктурата и инвестициите; приканва шведското председателство, Съвета и Комисията да използват срещата на високо равнище, за да почертаят ясно пред руската страна засилените мерки за вътрешна солидарност в областта на енергийния сектор, които предприема Съюзът, и дългосрочните негативни последствия за двете страни, които могат да бъдат причинени от проблемите с енергийните доставки; призовава Русия бързо да включи в националното си законодателство най-добрите международни практики за прозрачност и публична отчетност и да подпише Конвенцията от Еспоо от 1991 г. (за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст);

9.

Призовава Съвета и Комисията да гарантират включването на принципите на Договора за енергийната харта и Транзитния протокол към него в новото споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия;

10.

Подчертава, че развитието на инфраструктурни връзки между ЕС и Руската федерация е от взаимна полза и следователно следва да се насърчава, като се основава на свеждането до минимум на икономическите разходи и на последиците за околната среда; силно насърчава Русия да се придържа в проектите за сътрудничество с ЕС в областта на енергетиката към основните принципи, формулирани в Енергийната харта;

11.

Признава, че за да се постигне шанс 50:50 за ограничаване на изменението на климата до равнище +2 °С, емисиите от индустриализираните страни е необходимо да бъдат намалени поне с 80-95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.; подчертава особената отговорност на развитите страни за водачество в намаляването на емисиите и счита, че е необходимо общо намаление на емисиите от индустриализираните страни в горната граница на препоръчаните от Международната експертна група по изменение на климата 25-40 % до 2020 г.; в този контекст счита, че е необходимо всички индустриализирани страни да приемат цели, изискващи амбициозно намаляване на настоящите равнища на емисии, и призовава Русия, в съответствие със значителния потенциал за ограничаване, който тя има, и препоръките на Международната експертна група по изменение на климата, да обмисли отново своето искане за повишаване на равнището на емисии в рамките на нейните цели за намаляване, с цел улесняване на бързото постигане на споразумение в Копенхаген;

12.

Подчертава необходимостта Русия да предостави пълната си подкрепа за обвързващи цели след Киото, свързани с изменението на климата; призовава председателството, Съвета и Комисията да работят интензивно с руската страна, за да се гарантира постигането на амбициозно и всеобхватно глобално споразумение на Конференцията по изменението на климата в Копенхаген през декември 2009 г., с което да се предотврати достигането на опасни равнища на глобалното затопляне;

13.

Подчертава важността на непрекъснатата размяна на мнения с Русия относно правата на човека като част от консултациите между ЕС и Русия в областта на правата на човека, с акцент върху стъпките, предприети от руските власти за гарантиране на сигурността на защитниците на правата на човека и свободата на медиите, и изисква подобряване на формата на тези срещи с цел повишаване на ефективността им, със специално внимание към общите действия срещу расизма и ксенофобията, както и за отваряне на процеса за ефективния принос от страна на Европейския парламент, Държавната дума и неправителствени организации за защита на правата на човека, независимо от това, дали диалогът се провежда в Русия или в държава-членка на ЕС; настоява, че защитата на правата на човека следва да бъде ключова тема в дневния ред на срещата на високо равнище между ЕС и Русия и неделима част от новото споразумение за сътрудничество между ЕС и Русия; отново призовава да се гарантира, че убийците на Наталия Естемирова, Андрей Кулагин, Зарема Садулаева, Алик Джабраилов, Макшарип Аушев, Станислав Маркелов, Анастасия Бабурова и Анна Политковская ще бъдат открити и подведени под съдебна отговорност;

14.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията да обърнат изключително голямо внимание на воденото второ съдебно дело срещу бившия директор на нефтената компания „ЮКОС“ Михаил Ходорковски, в което вече има редица тежки процесуални нарушения; призовава руските власти да се борят срещу произвола, да зачитат принципите на правовата държава и да не използват съдебната система като политически инструмент;

15.

Осъжда бруталното убийство на Макшарип Аушев, известен активист за защита на правата на човека и представител на опозицията, който беше застрелян в Ингушетия; по-специално призовава руските власти да приемат превантивни, защитни мерки за закрила на защитниците на правата на човека, като например започване на разследване, веднага след като на прокуратурата или на съдилищата станат известни случаи на отправени заплахи срещу защитниците на правата на човека;

16.

Призовава руските власти да спазват решенията на Европейския съд по правата на човека и възможно най-скоро да ратифицират протокола относно реформата на този орган; очаква Държавната дума да ратифицира Допълнителен протокол 14 към Европейската конвенция за защита на правата на човека;

17.

Призовава шведското председателство, Съвета и Комисията да използват срещата на високо равнище, за да изразят ясно загрижеността на ЕС по редица международни въпроси, за които конструктивното сътрудничество на Русия е от решаващо значение поради нейната позиция в международната политика, както и относно необходимостта от засилено сътрудничество в отношенията с Иран, Афганистан, Близкия изток и други въпроси от ключово значение в международния дневен ред;

18.

Призовава Съвета и Комисията да разработят съвместни инициативи с руското правителство с цел укрепване на сигурността и стабилността в света, и по-специално в общото съседско пространство, както и да постигнат мирно уреждане на конфликтите в Нагорни Карабах и Приднестровието съгласно международното право, и преди всичко на конфликта между Русия и Грузия и нейните отцепнически региони Южна Осетия и Абхазия;

19.

Приветства в този контекст постиженията на Мисията на Европейския съюз за наблюдение (МНЕС), които показаха, че ЕС има готовност и способност да действа решително за насърчаване на мира и стабилността, и подпомогнаха за създаването на условията, необходими за прилагането на споразуменията за прекратяване на огъня от 12 август и 8 септември 2008 г.; отново заявява своя ангажимент по отношение на териториалната цялост на Грузия и призовава всички страни да спазват ангажиментите си в тяхната цялост; припомня, че МНЕС има мандат за цялата страна и призова да ѝ бъде осигурен безпрепятствен достъп до Абхазия и Южна Осетия, който досега ѝ беше отказван; отново потвърждава пълния си ангажимент по отношение на преговорите в Женева и продължаването на съвместното председателство на този форум от ЕС, ООН и ОССЕ;

20.

Призовава ЕС и Русия да продължат да полагат усилия за постигане на напредък в мирния процес в Близкия изток и за намиране на решение по иранския ядрен въпрос, по-специално въз основа на договореността, постигната в Женева на 1 октомври 2009 г. между Иран и САЩ, Русия, Китай, Германия, Франция и Великобритания, относно плана за ядреното гориво и мониторинга на ООН на разкрития наскоро строящ се обект за обогатяване на уран;

21.

Изразява дълбока загриженост относно последиците за международната сигурност, произтичащи от това, че Думата прие изменения на закона за отбраната, внесени от президента на Русия, които гласят, че Русия може да използва военна сила по време на операции извън своите граници с цел да отговори на нападения срещу руски военни сили или други войски, разположени извън границите на Русия, с цел да отговори на нападение срещу друга държава или да го предотврати или с цел да защити граждани на Русия в чужбина, като последното е особено спорно предвид това, че Русия води политика за незаконно издаване на паспорти в териториите, обхванати от замразени конфликти, както и на Кримския полуостров в Украйна;

22.

Призовава председателството да изрази подкрепата на ЕС за преговорите между Русия и САЩ относно ново споразумение, което да замени START, както и за инициативи, насочени към изграждането на съвместна система за противоракетна отбрана, с участието на САЩ, Русия и НАТО; изразява своя оптимизъм, че до края на 2009 г. може да бъде постигнато споразумение по START;

23.

Настоятелно призовава правителствата на САЩ и Русия да включат изцяло Европейския съюз и неговите държави-членки в дискусиите относно развитието на въпросите, свързани с противоракетния щит, включително оценката на риска от ракетно нападение, като по този начин допринесат за мира и стабилността в света и по-специално в Европа;

24.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството и парламента на Руската федерация, Съвета на Европа, както и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

7.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 271/7

A.

като има предвид, че невродегенеративните заболявания, като например болестите на Алцхаймер и Паркинсон, са един от основните фактори за трайна инвалидност, като от тях страдат над седем милиона граждани на Европейския съюз и броят им вероятно ще се удвои през следващите десетилетия поради застаряването на населението,

Б.

като има предвид, че за момента невродегенеративните болести са нелечими, а знанията в областта на превенцията, лечението и идентифицирането на рисковите фактори се твърде ограничени,

В.

като има предвид, че разходите за лечение на болни от нервно-психични разстройства в ЕС 25 за 2005 г. се оценяват на 130 милиарда евро, приблизително средно по 21 000 EUR годишно на човек, страдащ от нервно-психично разстройство, като тази средна стойност включва преки разходи и разходи, възникнали в резултат на неформални грижи,

Г.

като има предвид, че болестите на Алцхаймер и Паркинсон и други форми на нервно-психични разстройства от този вид се проучват от различни гледни точки и в различни области на научните изследвания, което може още повече да засили разпокъсаността на научноизследователските дейности,

Д.

като има предвид, че повечето научни изследвания в областта на невродегенеративните заболявания се извършват от държавите-членки при сравнително ниско равнище на международна координация, което води до разпокъсване и ограничен обмен на знания и най-добри практики между държавите-членки,

1.

Приветства предложения пилотен проект за съвместно планиране на научноизследователски дейности в областта на невродегенеративните заболявания; счита, че съвместното планиране може да бъде много ценно за намаляването на разпокъсаността на научните изследвания, което би довело до натрупване на критична маса от умения, знания и финансови ресурси;

2.

Счита, че невродегенеративните заболявания, като например болестите на Алцхаймер и Паркинсон, са едно от най-големите предизвикателства за Европейския съюз в областта на психичното здраве и заема становището, че поради тази причина борбата срещу болестите на Алцхаймер и Паркинсон трябва да отговоря на две предизвикателства: предоставяне на всекидневни грижи за нарастващ брой пациенти и осигуряване на повече ресурси, така че броят на пациентите постоянно да намалява в бъдеще; поради това подкрепя приемането на предложената препоръка на Съвета;

3.

Подчертава необходимостта от спешно увеличаване на усилията, които са нужни за предприемане на действия спрямо ефекта от невродегенеративните заболявания и в частност болестите на Алцхаймер и Паркинсон както на социално ниво, така и на ниво обществено здравеопазване, предвид застаряващото население на Европа и с цел да се осигури устойчивост на националните системи за здравеопазване в бъдеще;

4.

Насърчава всички държави-членки да вземат активно участие в определянето, разработването и прилагането на обща програма за научни изследвания в областта на невродегенеративните заболявания;

5.

Призовава държавите-членки да подобрят епидемиологичните данни относно болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон и другите форми на нервно-психични разстройства и по-специално в асимптоматична фаза и преди настъпването на инвалидност;

6.

Изтъква важността на мултидисциплинарния подход към научните изследвания в тази област, включващи диагностика, лечение, превенция и социални изследвания за подобряване на благосъстоятието на пациентите, техните семейства и лични асистенти; счита, че тестовете за ранна диагностика, изследването на рискови фактори (като околната среда), както и критериите за ранна диагностика са от решаващо значение; при това положение на нещата вижда очевидна добавена стойност в провеждането на широкообхватни епидемиологични и клинични изследвания при транснационално сътрудничество;

7.

Счита, че научноизследователските програми следва приоритетно да се концентрират върху превенцията, биомаркерите,включително генетичната предразположеност; методите на образна диагностика; методите за ранна диагностика чрез използване на мултидисциплинарен подход, стандартизирането на критериите и диагностичните инструменти и създаването на широкообхватни бази данни, които могат да се използват за проучвания, свързани с населението, стратегии за лечение и клинични изследвания на нови химични и биологични вещества, ваксини и технологии;

8.

Изтъква важността на научните изследвания на зависимостта между процеса на остаряване и нервно-психичните разстройства, както и между нервно-психичните разстройства и депресията в напреднала възраст; освен това насърчава държавите-членки да насърчават програмите за научни изследвания, които отдават голяма важност на избора и перспективата за пациента;

9.

Насърчава Съвета да използва съществуващите структури при изготвянето на пилотния проект за съвместно планиране на научноизследователските дейности, като избягва създаването на нови бюрократични структури, и където е възможно, си сътрудничи с представители на промишлеността, за да се възползва от всички налични ресурси и опит, като в същото време осигури независимост и автономия;

10.

Насърчава Комисията и Съвета да включат проблемите на нервно-психичните разстройства във всички съществуващи и предстоящи инициативи на Европейския съюз, свързани с превенцията на заболяванията, и по-специално във връзка с ранната диагностика, здравето на сърдечносъдовата система и физическата активност;

11.

Счита за важно Европейската комисия да приеме препоръка, приканваща държавите-членки да информират обществеността относно промените в стила на живот, които могат да отложат във времето и да предотвратят възникването на невродегенеративни заболявания и по-специално болестите на Алцхаймер и Паркинсон, както и да насърчават „здравословни за мозъчната дейност начини на живот“;

12.

Предлага Съветът и Комисията да разгледат възможността за обявяване на Европейска година на борбата с мозъчните заболявания, за да увеличи информираността относно невродегенеративните заболявания, свързани със стареенето, и мерките за тяхното предотвратяване;

13.

Призовава Съвета да осигури в необходимата степен участието на представители на организации на пациенти и лични асистенти, както и на лицата, предоставящи здравни грижи, в пилотния проект за съвместно планиране на научноизследователски дейности в тази област;

14.

Призовава Съвета да информира Парламента за напредъка и резултатите, свързани с пилотния проект;

15.

Призовава Комисията да осигури в необходимата степен участието на Парламента във всяко решение за подкрепа на пилотния проект, както и във всички бъдещи инициативи за съвместно планиране в областта на научноизследователската дейност с финансиране от Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност (FP7);

16.

Счита, че член 182, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, въведен с Договора от Лисабон, предвиждащ мерки, необходими за осъществяване на европейско изследователско пространство, би могъл да представлява по-подходящо правно основание за бъдещи инициативи за съвместно планиране в областта на научноизследователската дейност; призовава Комисията сериозно да разгледа възможността за използване на член 182, параграф 5 като правно основание за всички бъдещи предложения за съвместно планиране на научноизследователски дейности;

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.

7.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 271/9

А.

като има предвид, че годишният доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2008 г. беше официално представен на председателя на Европейския парламент на 21 април 2009 г. и че омбудсманът, г-н Nikiforos Diamandouros, внесе своя доклад в комисията по петиции на 14 септември 2009 г. в Страсбург;

Б.

като има предвид, че член 41 от Хартата на основните права (във версията от 2007 г.) постановява следното: „Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“;

В.

като има предвид, че член 43 от Хартата (във версията от 2007 г.) постановява следното: „Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава-членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции“;

Г.

като има предвид, че е от първостепенно значение европейските институции и органи да използват максимално необходимите им ресурси, за да изпълняват задължението си да гарантират, че гражданите получават бързи и съдържателни отговори на своите запитвания, жалби и петиции;

Д.

като има предвид, че независимо че са изминали осем години от приемането на резолюцията на Парламента от 6 септември 2001 г. (3), в която се одобрява кодексът на омбудсмана за добро поведение на администрацията, другите основни институции все още не са изпълнили докрай призива на Парламента да приведат практиката си в съответствие с разпоредбите на този кодекс;

Е.

като има предвид, че през 2008 г. омбудсманът е регистрирал 3 406 жалби, в сравнение с 3 211 през 2007 г., и че от тях 802 са се оказали в рамките на неговите правомощия, в сравнение с 870-те през 2007 г.;

Ж.

като има предвид, че констатациите от 355-те приключени проверки, от които 352 са във връзка с жалби и три са по собствена инициатива, показват, че в 110 от случаите (съответстващи на 31 % от жалбите, по които се извършват разследвания) не е установено лошо администриране;

З.

като има предвид, че в 129 случая, приключени през 2008 г. (36 % от общия брой), засегнатата институция е приела приятелско споразумение или е разрешила въпроса, което показва силно желание от страна на институциите и органите да разглеждат подадените до омбудсмана жалби като възможност да поправят някои допуснати грешки и да си сътрудничат с омбудсмана в полза на гражданите;

И.

като има предвид, че през 2008 г. четири случая бяха разрешени с постигане на споразумение и че в края на 2008 г. 25 предложения за разрешаване чрез споразумение още бяха в процес на разглеждане;

Й.

като има предвид, че най-честото твърдение за лошо администриране, разглеждано от омбудсмана през 2008 г., е липсата на прозрачност (в 36 % от започнатите проверки);

К.

като има предвид, че през 2008 г. омбудсманът все по-често използваше по-неформални процедури с цел бързо разрешаване на проблемите, което доказва степента на уважение, с което се ползва омбудсманът, и демонстрира готовността на институциите да помагат на гражданите;

Л.

като има предвид, че през 2008 г. омбудсманът приключи 44 проверки с критични забележки, като по своето естество критичната забележка потвърждава пред жалбоподателя, че неговата жалба е оправдана, и посочва на засегнатата институция или орган допуснатите грешки, така че да се избягва лошо администриране в бъдеще;

М.

като има предвид, че с оглед подобряване работата на европейските институции в бъдеще, омбудсманът все по-често прибягва до допълнителни забележки, които той разглежда като възможност да се повиши качеството на администрацията, като през 2008 г. бяха направени допълнителни забележки към общо 41 случая;

Н.

като има предвид, че през 2008 г. бяха изготвени 23 проектопрепоръки, осем от които бяха приети от засегнатата институция, и като има предвид, че четири проектопрепоръки от 2007 г. доведоха до вземане на решение през 2008 г.;

О.

като има предвид, че един случай на лошо администриране доведе до представяне на специален доклад пред Европейския парламент през 2008 г., както и че представянето на специален доклад пред Парламента е ценно средство, с помощта на което омбудсманът може да поиска политическа подкрепа от Парламента и неговата комисия по петиции с цел удовлетворяване на гражданите, чиито права са били нарушени, както и стимулиране на повишаването на стандартите на администриране в ЕС;

П.

като има предвид, че нито критичните забележки, които се съдържат в решенията за приключване на разглеждането на непоправимите случаи на лошо администриране, нито препоръките или специалните доклади на омбудсмана имат задължителен характер, тъй като неговите правомощия не включват пряко разрешаване на случаите на лошо администриране, а имат за цел да насърчават саморегулирането от страна на институциите и органите на Европейския съюз;

Р.

като има предвид, че от влизането в сила на Договора от Ница Парламентът се ползва със същите права като държавите-членки, Съвета и Комисията за сезиране на Съда на Европейските общности на основание некомпетентност, съществено процесуално нарушение, нарушаване на Договора за ЕО или на всякакви правни норми по приложението му, или злоупотреба с правомощия;

С.

като има предвид, че критичните коментари, засягащи лошото администриране и формулирани от омбудсмана в доклада му за 2008 г. (критични забележки, проектопрепоръки и специален доклад), могат да послужат като основа, за да се избягва повтарянето на грешките и лошото функциониране в бъдеще чрез прилагането на подходящи мерки от институциите и от другите органи на Европейския съюз;

Т.

като има предвид, че сътрудничеството, създадено от омбудсмана в рамките на Европейската мрежа на омбудсманите, функционира вече над десет години като гъвкава система за обмен на информация и добри практики, а също и като средство за пренасочване на жалбоподателите към съответния омбудсман или друг подобен орган, който може да им окаже най-добро съдействие;

У.

като има предвид, че ролята на омбудсмана за защита на интересите на европейските граждани пред институциите и органите на Европейския съюз претърпя развитие през четиринадесетте години от създаването на неговата служба, благодарение на независимостта на омбудсмана и на демократичния контрол върху прозрачността на неговата дейност, упражняван от страна на Парламента;

Ф.

като има предвид, че дейностите на омбудсмана и на комисията по петиции трябва да останат отделени едни от други и - като общо правило, с цел избягване на евентуални конфликти във връзка със съответните им прерогативи - да включват взаимно предаване на съответните им досиета;

1.

Одобрява представения от Европейския омбудсман годишен доклад за 2008 г. и неговата структура, като съчетание от обобщение за дейностите през годината, преглед на жалбите и проверките и тематичен анализ на решенията на омбудсмана, включващ най-значимите с оглед на законите и фактите заключения, съдържащи се в решенията на омбудсмана от 2008 г., както и проблемите, възникнали на различни етапи от процедурата;

2.

Счита, че по-ясното представяне на статистическите данни, включително новият метод на изчисление и новият формат правят доклада по-разбираем, по-достъпен и по-лесен за ползване;

3.

Призовава на всички институции и органи на ЕС да бъдат предоставени необходимите бюджетни и човешки ресурси, с цел да се гарантира, че гражданите получават своевременни и съдържателни отговори на своите запитвания, жалби и петиции;

4.

Счита, че омбудсманът е продължил да упражнява своите правомощия по активен и балансиран начин, както по отношение на разглеждането и обработването на жалби, извършването и приключването на проверки, така и по отношение на поддържането на градивни взаимоотношения с институциите и органите на Европейския съюз и на насърчаването на гражданите да упражняват своите права по отношение на тези институции и органи;

5.

Призовава омбудсмана да продължи усилията си за повишаване на информираността относно своята работа и да популяризира своите дейности по ефективен и прозрачен начин;

6.

Счита, че терминът „лошо администриране“ следва да продължава да се тълкува в широк смисъл, така че да включва не само нарушения на правни норми или общи принципи на европейското административно право, като например обективност, пропорционалност и равнопоставеност, недискриминация и зачитане на правата на човека и основните свободи, но също случаи, и когато дадена институция не действа последователно и добросъвестно, или да отчита основателните очаквания на гражданите, включително в случаите, когато дадена институция сама е поела задължението да зачита определени норми и стандарти, без да има такова задължение съгласно Договорите или вторичното законодателство;

7.

Разглежда ролята на омбудсмана за насърчаване на откритостта и отчетността в процесите на вземане на решения и административно управление на Европейския съюз като основен принос за Съюз, в който решенията се вземат „при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“, както се посочва в член 1, параграф 2 от Договора за Европейски съюз;

8.

Отново приканва, както и в предишни резолюции, всички институции и органи на ЕС да възприемат общ подход по отношение на кодекса за добро поведение на администрацията;

9.

Отбелязва, че предложеният от омбудсмана кодекс за добро поведение на администрацията, във вида, в който е приет от Парламента на 6 септември 2001 г., изпълнява ролята на ръководство и помощно средство за служителите на всички институции и органи на Общността и редовно се актуализира и публикува на уебсайта на омбудсмана;

10.

Приветства преразглеждането на статута на омбудсмана, в частност засилените правомощия на омбудсмана в областта на разследванията, които ще допринесат за осигуряването на пълно доверие на гражданите в неговата способност да осъществява подробно проучване на жалбите им, без да бъде ограничаван;

11.

Подчертава необходимостта от принос към разбирането от страна на обществеността на задълженията на омбудсмана чрез предоставяне на информация на гражданите, дружествата, неправителствените и други организации и счита, че лесноразбираемата, точна и висококачествена информация може да допринесе за намаляване на броя на жалбите, които попадат извън обхвата на правомощията на омбудсмана;

12.

Счита, че броят на недопустимите жалби остава незадоволителен, макар и понятен, и с оглед на това препоръчва провеждането на продължителна информационна кампания сред европейските граждани с цел повишаване на тяхната осведоменост относно функциите и правомощията на членовете на Европейската мрежа на омбудсманите;

13.

Отчита усилията на омбудсмана за подобряване функционирането на институциите, както и стремежа му към по-нататъшно намаляване на текущата средна продължителност на проверките, която възлиза на 13 месеца;

14.

Приветства градивното сътрудничество между омбудсмана и институциите и органите на ЕС и го подкрепя в ролята му на външен контролен механизъм и, наред с това, на ценен източник на постоянно усъвършенстване на европейската администрация;

15.

Приветства подписването на 9 юли 2008 г. на меморандум за разбирателство между омбудсмана и Европейската инвестиционна банка, както и съгласието на агенциите на Съюза да възприемат Европейския кодекс за добро поведение на администрацията в своите отношения с гражданите;

16.

Призовава омбудсмана да продължи да изпълнява своите контролни функции и да гарантира, че Комисията упражнява надлежно правото си за откриване по свое усмотрение на процедури за нарушения съгласно член 226 от Договора за ЕО или за предлагане на санкции съгласно член 228 от Договора за ЕО, като същевременно съвестно полага усилия за избягване на забавяния или неоснователно непредприемане на своевременни действия, които са несъвместими с правомощията на Комисията за надзор над прилагането на правото на ЕС, и изисква омбудсманът да продължи да поддържа връзка по този въпрос с комисията по петиции;

17.

Изтъква отново виждането си, че, ако дадена институция отказва да следва препоръка, съдържаща се в специален доклад на омбудсмана, независимо че Парламентът е одобрил тази препоръка, Парламентът би могъл законно да упражни своите правомощия и да сезира Съда на Европейските общности във връзка с действието или бездействието, които са предмет на препоръката на омбудсмана; приканва комисията, която отговаря за правилника за дейността, да предложи подходящи разпоредби, които да бъдат включени в него и да предвиждат предприемането на такава мярка;

18.

Отбелязва, че омбудсманът е представил специален доклад, в който критикува Комисията за това, че не е обосновала достатъчно добре третирането на помощни устни преводачи на свободна практика над 65-годишна възраст, във връзка с който Парламентът прие резолюция на 5 май 2009 г. (4);

19.

Счита, че когато омбудсманът и Комисията по петиции, действащи в рамките на съответните си мандати и правомощия, разследват припокриващи се въпроси - например начина, по който Комисията е провела процедура за нарушение, и самото предполагаемо нарушение, те могат да постигнат в много по-голяма степен полезно взаимодействие чрез тясно сътрудничество помежду си;

20.

Приветства отличните взаимоотношения между омбудсмана и Комисията по петиции в институционалната рамка, по-специално взаимното зачитане на правомощия и прерогативи;

21.

Отчита полезния принос на Европейската мрежа на омбудсманите, член на която е Комисията по петиции, в съответствие с принципа на субсидиарност, за осигуряване на извънсъдебни начини за решаване на спорове; приветства сътрудничеството между Европейския омбудсман и омбудсманите и други подобни органи на национално, регионално и местно равнище в държавите-членки и настоятелно призовава за по-нататъшно засилване на обмена на най-добри практики, с което да се направи възможно бързото разпространение на най-добрите практики сред държавите-членки;

22.

Приветства публикуването през 2008 г. в уебсайта на омбудсмана на две проучвания относно последващите действия на заинтересованите институции във връзка с критични и други забележки, направени през 2006 г. и 2007 г.;

23.

Насърчава омбудсмана да продължи да отдава голямо значение на инициативи, свързани с информирането на граждани, и съответно потенциални жалбоподатели, тъй като е ясно, че разграничаването на отговорностите и процесите на вземане на решения на европейско, национално и регионално равнище все още е твърде объркващо и трудноразбираемо за много граждани и предприятия;

24.

Приветства засилената информационна кампания, представена в стратегията за комуникация, възприета от омбудсмана, която води до по-голяма осведоменост за правата на гражданите и правомощията на Общността, както и до по-добро познаване на сферата на правомощия на омбудсмана;

25.

Отбелязва, че всяка институция има свой уебсайт, чрез който се подават жалби, петиции и др., и че това може да попречи на гражданите да разграничават различните институции; във връзка с това подкрепя разработването на интерактивен наръчник, който да помага на гражданите да откриват най-подходящия форум за решаване на техните проблеми;

26.

Приветства новия уебсайт на омбудсмана като много сериозна ответна реакция по отношение на този въпрос;

27.

Предлага тази идея да бъде доразвита и да бъде създаден общ уебсайт на европейските институции, който да е в помощ на гражданите и да ги насочва направо към институцията, компетентна да разгледа тяхната жалба, с което да бъде намален броят на недопустимите жалби, подадени до Европейския омбудсман;

28.

Призовава Европейския омбудсман да поеме ангажимента, след получаване на съгласието на заинтересования жалбоподател, да препраща директно всяка жалба, която попада в сферата на правомощията на национален или регионален омбудсман;

29.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите-членки, както и техните омбудсмани или на сходни компетентни органи.

7.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 271/14

А.

като има предвид, че ДЛ въвежда значителни модификации по отношение на финансовите и бюджетните въпроси, по-конкретно като превръща многогодишната финансова рамка (МФР) в правнообвързващ акт, с който годишният бюджет трябва да се съобразява, като премахва разграничението между задължителни и незадължителни разходи и като значително опростява бюджетната процедура,

Б.

като има предвид, че тези модификации обезсмислят някои от разпоредбите на МИС и на Финансовия регламент,

В.

като има предвид, че влизането му в сила ще изисква бързото приемане на няколко правни акта, необходими за привеждането в действие на новата „финансова конституция“ на Съюза, а по-конкретно:

Г.

като има предвид, че дори и процедурите по приемане на тези нови инструменти да протичат нормално, те ще изискват дълги преговори и могат да траят няколко месеца след влизането в сила на ДЛ;

Д.

като има предвид, че за да се гарантира правилното прилагане на принципите на ДЛ, е препоръчително институциите да се споразумеят относно някои временни насоки, които да направят възможно изпълнението на бюджета, приемането на коригиращите бюджети, ако се окаже необходимо, и относно практическите условия за междуинституционално сътрудничество в рамките на бюджетната процедура за 2011 г.,

Е.

като има предвид, че тези временни насоки следва да съществуват в началото на 2010 г., което ще изисква те да бъдат договорени по време на съгласуването на бюджета преди второто четене от Съвета, предвидено за 19 ноември 2009 г.,

Ж.

като има предвид, че за да се гарантира, че делегацията на Парламента, в качеството ѝ на представител на един клон на бюджетния орган, има стабилна позиция за бъдещите преговори, тя трябва да получи ясни насоки, въз основа на подкрепен от Парламента мандат,

1.

Приветства предстоящото влизане в сила на ДЛ, което ще доведе до пълно прилагане на принципа за съвместно одобрение на целия годишен бюджет от страна на двата клона на бюджетния орган, в случай на необходимост посредством свикване на помирителен комитет; счита, че този принцип просто следва да се прилага, с необходимите настройки (като например опростена форма на помирителна процедура), към всички останали бюджетни процедури, неспоменати изрично в Договорите, като например приемането на коригиращите бюджети и трансферите;

2.

Счита за необходимо и двата клона на бюджетния орган да се споразумеят относно временните насоки за изпълнение на бюджета, по-конкретно относно одобрението на трансфери, приемането на коригиращи бюджети и принципите за практическо междуинституционално сътрудничество по време на годишната бюджетна процедура, които да са приложими до окончателното приемане на правните актове, необходими за гарантиране на прилагането на новите правила, въведени от ДЛ;

3.

Подчертава, че условията за споразумение относно тези насоки са те да зачитат напълно институционалния баланс, да гарантират напълно новите бюджетни правомощия на Парламента съгласно ДЛ (по отношение на съдържание, процедура и график) и да се прилагат единствено до приемането и влизането в сила на съответните правни актове;

4.

Счита, че при всички случаи временните мерки не може нито да се отклоняват от установените от новия договор общи принципи, нито да предопределят бъдещите законодателни процедури, но те следва да позволяват на двата клона на бюджетния орган да намерят необходимите практически ред и условия до приемането на законодателството;

5.

Счита, че такива временни насоки са необходими в областите, които засягат процедурата за приемане на коригиращите бюджети, одобрението на трансфери и определянето на прагматичен график и принципите за сътрудничество, приложими към годишната бюджетна процедура, с цел предоставяне на рамка за сътрудничество между двата клона на бюджетния орган с оглед улесняване на гладкото и успешно протичане на процедурите;

6.

Припомня, че коригиращите бюджети може да се приемат единствено съгласно същите процедури, установени в Договорите за годишната бюджетна процедура, включително помирителния комитет, в случай на необходимост, освен по отношение на графика, и счита, че що се отнася до годишния бюджет, бюджетният орган има право да въвежда поправки на елементи, които не са били известни по време на приемането на бюджета;

7.

Подчертава, че настоящият брой на коригиращи бюджети е прекалено голям и следва да се намали колкото е възможно с цел спазване на условията, посочени в член 37 на Финансовия регламент по отношение на тяхното представяне; счита за желателно институциите да се споразумеят относно периоди в годината, когато да се представят коригиращи бюджети, освен при много спешни обстоятелства;

8.

Изтъква, че целта на временните насоки относно коригиращите бюджети следва да бъде улесняване на постигането на споразумение между двата клона на бюджетния орган, без да се изключва прибягването до помирителен комитет; счита, че тази цел следва да се преследва посредством подобряване на информационния обмен между Комисията и двата клона на бюджетния орган, както и помежду им; въпреки това подчертава, че тези насоки трябва да зачитат напълно правомощията на Парламента по отношение на бюджетната процедура, която се отнася най-общо към коригиращите бюджети, както се споменава по-горе;

9.

Счита, че Парламентът и Съветът следва да имат възможността на равноправни условия да изразят своето одобрение или несъгласие с всички трансфери, които понастоящем се представят за одобрение на бюджетния орган, независимо от тяхното естество (плащания или поети ангажименти) и размер, дотолкова доколкото подобни трансфери представляват отклонение от решението на бюджетния орган; поради тази причина счита, че единствената съвместима с ДЛ възможност e процедура, която зачита баланса между двата клона на бюджетния орган и в случай на необходимост включва опростена форма на помирителна процедура;

10.

Счита, че целта на едно евентуално споразумение за трансферите трябва да бъде избягването на конфликти между двата клона на бюджетния орган, които имат право да се произнесат на равна основа, предотвратяването на усложняването на обичайното управление от съответните служби и хармонизирането на графика, за да се избегне по възможност свикването на помирителни структури, без да се поставя под въпрос настоящото равнище на намеса на Парламента при приемането на трансферите; счита, че е желателно прагът за трансферите да остане постоянен;

11.

Счита, че ДЛ съдържа достатъчно ясни правила относно временните суми от една дванадесета, като в случай на нужда позволява тяхното използване без необходимост от временни насоки по въпроса;

12.

Счита, че графикът за годишната процедура следва да продължи да позволява провеждането на широка консултация с различните органи в рамките на Парламента и да зачита изискванията на езиковото многообразие; подчертава, че няма готовност да приеме съкращаването на срока, с който разполага за вземането на своите решения;

13.

Заема становището, че временните насоки за принципите на сътрудничество следва да имат за цел да подобрят сътрудничеството между институциите по време на различните етапи на бюджетната процедура и да адаптират (и предвидят, ако е необходимо) отделните стъпки в прагматичния график към новите правила за бюджетната процедура, за да може заседанията, които понастоящем са с чисто формален характер, да се превърнат в истинска, задълбочена размяна на мнения; въпреки това подчертава желанието си институциите да договорят преди началото на бюджетната процедура за 2011 г. ново, по-кратко МИС, което установява строги правила по тези въпроси;

14.

Призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложения за постигане на общо съгласие по тези въпроси от двата клона на бюджетния орган по смисъла на настоящата резолюция;

15.

Призовава също така Комисията да представи възможно най-скоро подходящи предложения за приемането на регламент, съдържащ МФР, и за адаптирането на Финансовия регламент; подчертава, че тези предложения представляват единен пакет от политики и следва да бъдат представени и разглеждани заедно; има сериозни очаквания, че тези предложения ще вземат предвид исканията, отправени от Европейския парламент в неговите резолюции относно финансовите аспекти на ДЛ и относно междинния преглед;

16.

Припомня, че според ДЛ за приемането на новия регламент, съдържащ МФР, се изисква одобрението на Парламента и че измененията на Финансовия регламент попадат в обхвата на обикновената законодателна процедура (съвместно вземане на решение);

17.

Дава мандат на комисията по бюджети да договори и приеме по време на съгласуването на бюджета през ноември 2009 г. необходимите временни насоки по гореспоменатите въпроси в рамките и при условията, изложени в настоящата резолюция;

18.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

7.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 271/18

1.

Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.

Одобрява съвместното изявление на Европейския парламент и Съвета, приложено към настоящата резолюция;

3.

Приканва Комисията да внесе съответните изменения в предложението си съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО;

4.

Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

5.

Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

6.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.