27.8.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 232/1

Становище на Комитета на регионите относно „Да превърнем цифровия дивидент в социални постижения и икономически растеж“ и „Публично-частно партньорство за бъдещия интернет“

(2010/C 232/01)

I. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

Въведение

1. приветства решимостта на Комисията да подкрепи и допълни усилията на държавите-членки и местните и регионалните власти в търсене на решение на въпроса за неравнопоставеността в здравеопазването в Европейския съюз. От значение е фактът, че се признава мащабът на предизвикателството, свързано с неравнопоставеността в здравеопазването в държавите-членки и помежду им. Позицията на Комисията, според която неравнопоставеността в здравеопазването представлява предизвикателство за ангажимента на ЕС по отношение на солидарността, социалното и икономическото сближаване, правата на човека и равните възможности, е добре обоснована и се приема. Въпреки това Комисията би могла да наблегне повече на целта за „териториално сближаване“, въведена наскоро с Договора от Лисабон;

2. признава и използва определението на Световната здравна организация (СЗО), според която „здравето е състояние на пълно физическо и психическо благополучие, а не просто липса на заболяване или недъг“;

3. припомня на Комисията, че понастоящем член 3 от Договора от Лисабон изисква от институциите да насърчават благосъстоянието на европейските граждани;

4. привлича вниманието на Комисията върху доклада на СЗО, изготвен от сър Michael Marmot и озаглавен „Преодоляване на разликите за едно поколение – постигане на равенство в здравеопазването посредством въздействие върху социалните детерминанти на здравето“; КР смята, че това би трябвало да бъде ключов инструмент за справяне с неравнопоставеността в здравеопазването за ЕС;

5. приема оценката, която дава Комисията, че проблемът за неравнопоставеността в здравеопазването е много комплексен и неговото развитие зависи от разнообразни фактори, по-специално: признаването на факта, че неравнопоставеността съществува на всички равнища, от европейското до равнище квартал; ролята на социалната стратификация и тясната връзка между здраве и имуществено състояние; последиците от неравностойното положение на уязвимите и социално изключените групи по отношение на здравето; както и различните последици от решенията в областта на социалната политика при предоставянето на здравни грижи и социална подкрепа;

6. приветства постигнатия до голяма степен баланс в документа на Комисията между европейско сътрудничество и субсидиарност съгласно член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); в тази връзка посочва обаче, че и съгласно Договора от Лисабон намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в самите държави-членки остава отговорност на националните политики в областта на здравеопазването;

Принос на политиката на ЕС за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването

7. признава, че подпомагащите политики на ЕС могат да допринесат в тази област, по принцип в съответствие с целите, определени в член 168 от ДФЕС, както и в член 35 от Хартата на основните права, а именно че „При разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве“;

8. припомня, че правото „на достъп до здравна профилактика и ползване на медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики“ е залегнало в член 35 от Хартата на основните права на ЕС;

9. приветства всеобхватните цели на Здравната стратегия на ЕС, която подкрепя достъпа до здравеопазване и превенция на заболяванията и насърчаването на здравословния начин на живот;

10. настойчиво призовава Комисията да предостави на Комитета на регионите гаранции, че в Предложението за директива за прилагането на правата на пациентите при трансграничните здравни грижи ще се отчете в пълна степен въздействието върху неравнопоставеността в здравеопазването, ако това предложение бъде приведено в изпълнение;

11. предвид акцента, който се поставя в член 168 от ДФЕС върху подобряването на здравните услуги в трансграничните райони, Комитетът на регионите призовава за подкрепа за граничещи помежду си региони от различни държави-членки за разработване на доброволни механизми за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в трансграничен план. В това отношение Комитетът на регионите подчертава възможностите на инструмента на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС), който вече беше използван от няколко групи. Но Комитетът на регионите заявява ясно, че трябва да бъдат внимателно оценени механизмите за трансгранични здравни грижи в по-широк смисъл, за да се гарантира, че движението на пациенти през границите няма да се окаже от полза за групите, които вече се възползват от здравни грижи, в ущърб на други, като по този начин се изостри неравнопоставеността в здравеопазването. Би трябвало на всички региони да се дадат ясни гаранции за това, че в рамките на трансграничните механизми на уязвимите групи и групите в неравностойно положение ще се осигури справедлив достъп с цел подобряване на здравните резултати, когато правата на тези групи се конкурират за ресурси за здравеопазване. Достъп до трансгранични здравни грижи трябва да се получава само с предварително разрешение, така че лицата с ниски доходи да имат равен достъп до тези услуги;

12. приветства признаването на ролята на Общата селскостопанска политика по отношение на въпросите, свързани със здравето, и признава приноса на програми като тези за осигуряване на мляко в училищата, на храна за хората в най-необлагодетелствано положение, на плодове за учениците, за подкрепата на здравословното хранене и начин на живот. По отношение на храната, която се предлага в обществените учреждения като училища и болници, основната грижа следва да бъде осигуряването на здравословна питателна храна местно производство, винаги когато това е възможно. Приветстваме и признаването на въздействието върху здравето, което ОСП и другите политики могат да окажат в селските райони, посредством мерки във връзка със социалните детерминанти на здравето. КР признава, че селските райони са изправени пред специфични предизвикателства във връзка със здравето: недостатъчно добрият достъп до здравни грижи в селските райони може да доведе до неравнопоставеност в здравеопазването в някои държави-членки, а връзката между селскостопанската икономика и миграцията може да доведе до възникването специфични нужди и неравнопоставеност в здравеопазването в някои общности. И в двата случая ОСП може да изиграе роля за подобряване на условията на живот и следователно е от значение;

13. изразява несъгласие с твърдението, че е достатъчно да се заяви, че политиката на ЕС в областта на околната среда и политиките относно пазарите в рамките на Общата селскостопанска политика подкрепят редица инициативи, способстващи за подобряване на здравеопазването. Въпреки че в рамките на ОСП съществува потенциал за принос, по своята същност ОСП не е структурирана да дава приоритет на резултатите или неравнопоставеността в здравеопазването и е легитимно да се отчита отрицателното въздействие върху здравните резултати, което може да окаже един небалансиран подход към млеко- и месопроизводството в сравнение с производството на плодове и зеленчуци. Има възможност тези дисбаланси да бъдат преразгледани в рамките на реформата на ОСП, като на всеки етап от процеса на реформа би трябвало да се утвърждава важността на това да се подкрепят добрите и справедливите здравни резултати;

Неравнопоставеност в здравеопазването и икономически въпроси

14. изразява съжаление за това, че Комисията не е успяла в пълна степен да разгледа въпроса за прекомерната употреба на алкохол и други упойващи вещества като фактор за влошаване на здравето и създаване на неравнопоставеност в здравеопазването. Що се отнася до алкохола, КР осъзнава специфичното предизвикателство, което това представлява за политиците, които трябва освен това да отчетат отражението на проблема върху местната и регионалната икономика и неговите както публични, така и частни аспекти. В този контекст е уместно да се признае, че регулирането на употребата на алкохол е свързано с трудности, но това не е причина да се пренебрегва неговото въздействие върху здравето, нито да се ограничат усилията, насочени срещу злоупотребата с алкохол и с всяко друго вещество, променящо психичното състояние;

15. признава, че държавите-членки в целия ЕС са изправени пред тежка финансова и икономическа криза и че това неизбежно ще се отрази на здравето и благосъстоянието на неговите граждани. Въпреки че икономическата ситуация може наистина да доведе до увеличаване на неравнопоставеността по отношение на здравните резултати, тази ситуация не би трябвало да се използва като претекст да не се адаптират политиките в посока по-успешно справяне с проблемите на неравнопоставеността. Неуспехът на финансовите институции като цяло принуждава държавите-членки, регионите и общините да преразглеждат своя подход към изграждането на устойчиви общности. Политиките, които се съсредоточават твърде много върху икономическия просперитет, могат да доведат до неравнопоставеност в здравеопазването. Въпреки че икономическите трудности могат да доведат до намаляване на икономическия просперитет, това не е пречка за даване на по-голям приоритет на намаляването на неравнопоставеността в икономически и социален план и в здравеопазването. Сега Комисията има възможността, в контекста на РП7 и на бюджетното планиране, да преразгледа приоритетите и да постави по-голям акцент върху мерките за справяне с неравнопоставеността;

16. смята, че настоящите икономически затруднения означават, че икономическото измерение на здравните услуги и икономическото въздействие на доброто здравословно състояние на населението придобиват все по-голямо значение. Здравните услуги осигуряват значителна заетост и генерират икономически просперитет чрез свързаните с тях сектори като изследванията и иновациите, в които изникват особено интересни възможности в нововъзникващите икономики. Същевременно загубата на част от работната сила вследствие на преждевременна смърт и инвалидност представлява намаление на производителността и увеличаване на натиска върху системите за социална помощ;

17. одобрява признаването на значението на по-доброто здравословно състояние на всички групи от населението в контекста на застаряването на населението. Системите за социална защита вече изпитват последствията от променения демографски състав на населението. Въпреки че увеличената продължителност на живота следва да се разглежда като положително явление, ако искаме системите за социална защита да останат на равнището, с което са свикнали европейците, трябва да се направи повече за управлението на търсенето на услуги. Ето защо увеличаването на броя на годините живот в добро здраве за тези, които имат най-лоши перспективи, е приоритет. Като отчита мащаба на социално-икономическите промени, до които ще доведе застаряването на населението в Европа, КР би искал да наблегне на значението на изследователската и развойната дейност, насочена към подобряване на здравните грижи за възрастните хора;

Принос на политиката на ЕС на сближаване за преодоляване на неравнопоставеността в здравеопазването

18. одобрява твърдението, че политиката на сближаване на ЕС е от основно значение за постигането на целите на икономическото и социалното сближаване, залегнали в „ЕС-2020“, и може да бъде мощен инструмент при търсенето на решение на неравнопоставеността в здравеопазването. Разработването и договарянето на стратегията „ЕС-2020“ през 2010 г. предоставя важна възможност за обмисляне на предоставянето на средства по структурните фондове, считано от 2013 г. Комитетът очаква стратегията „ЕС-2020“ да наблегне силно на борбата срещу изключването, което на свой ред би осигурило ясна връзка с неравнопоставеността в здравеопазването;

19. смята, че структурните фондове на ЕС биха могли да се използват, за да се разшири здравеопазването на място като част от регионална стратегия за развитие. Причината е, че не всички европейски граждани имат достъп до равни възможности, включително и тези, свързани със здравеопазването, а това е една от основните цели на политиката на сближаване на ЕС и на структурните фондове;

20. изразява съгласие с набелязаните от Комисията три области, в които може да бъде постигнато подобрение: познаване на възможностите за използване на фондовете в тази област; координация между службите, отговарящи за националната политика, и техническия капацитет за развитие на инвестициите в този сектор. Но това не означава непременно, че това са областите, които имат най-приоритетна нужда от подобрение. По-специално координацията между регионалните и местните агенции, когато те носят отговорността за прякото предоставяне на услуги, може да окаже по-голямо въздействие. Също така, може да съществува технически капацитет на национално равнище, но не и в здравните агенции на регионално и местно равнище, и следователно, за да се постигнат желаните резултати, действията би трябвало да бъдат насочени към съответното равнище;

Събиране, мониторинг и анализ на данните

21. подкрепя предложението за допълнително усъвършенстване на измерването на напредъка при изпълнението на целите на програмата „ЕС-2020“, така че да се отрази значението на намаляването на неравнопоставеността. Показателят „брой години живот в добро здраве“ предоставя възможност за измерване на здравните резултати, но би трябвало да бъде допълнен от мерки, които отразяват значението на намаляването на разликите между тези в най-добро и най-лошо здравословно състояние;

22. приема оценката на разликите между държавите-членки при събирането и анализа на данните. Полезно е разработването от Евростат на показатели, свързани със здравето. Освен това разглежда взаимната подкрепа между държавите-членки чрез трансфер на ноу-хау относно подобряването на здравните грижи за населението като ефективно средство за намаляване на разликите между държавите-членки;

23. призовава настойчиво Комисията да отчете специфичните предизвикателства при мониторинга на здравните резултати при мигрантите и мигрантските общности. При кратковременно пребиваващите или мигриращите общности е по-малко вероятно да се наблюдават добри здравни резултати и те могат да срещат специфични пречки при достъпа до социална подкрепа. В съобщението мигрантите се посочват като уязвима група. За да се постигне ефективен мониторинг на данните, следва да се обърне внимание на специфичните предизвикателства, свързани с мониторинга на здравните резултати при мигриращи или кратковременно пребиваващи групи от населението;

24. настоятелно приканва Комисията да признае основаващата се на пола неравнопоставеност по отношение на здравето и да подкрепи събирането, мониторинга и анализа на данни за здравословното състояние по пол, както и статистики за равенството между половете. Особено внимание следва да бъде отделено на правата на жените и мъжете за достъп до профилактично здравеопазване с оглед на ефективното преодоляване на различията във и между държавите-членки;

Ролята на местните и регионалните власти

25. приветства признаването на ролята на местните и регионалните власти както при постигането на здравните резултати, така и при предоставянето на услугите, свързани със социалните детерминанти на здравето;

26. предлага да се наблегне в по-голяма степен на значението на мерките на местно равнище за насърчаването на здравословен начин на живот и предотвратяване на условията, които водят до лошо здравословно състояние. Някои региони вече са разработили собствени стратегии, с които се преследват посочените в съобщението цели и се описва рамка за общата политика за насърчаване на здравеопазването. Комитетът подчертава, че образователните програми в училищата са от жизненоважно значение за насърчаване на здравословното хранене и здравословния начин на живот. Редица агенции са в състояние да допринесат за повече превантивни действия, но в много случаи ефективната превенция изисква целенасочени действия на чисто местно равнище, които да отговарят на нуждите на конкретни общности. Въпреки че естеството на проблемите, водещи до недобро здравословно състояние, може да е общо за държавите-членки, посланията, отнасящи се до здравословния начин на живот, често налагат действия от малък мащаб, основаващи се на познаването на местните реалности. Тези действия могат да бъдат ефикасни в населени места в редица държави-членки - обособени в географски план райони могат да са изправени пред сходни предизвикателства като напр. високо равнище на безработица вследствие закриването на предприятия в тежката промишленост. Целта на бъдещите мерки би трябвало да бъде свързването на малките общини в ЕС, които са изправени пред сходни предизвикателства, които може да не са същите като тези, които трябва да преодоляват по-близките им съседи в техния регион. Сътрудничеството на национално равнище може да бъде неефективно за извличане на поуки за ефикасни подходи в особено малки общини;

27. изразява категорично одобрение за позицията на Комисията, че чрез подобряването на обмена на информация и координацията на политиките между различните управленски равнища и сектори може да се достигне до по-ефикасни мерки и да се постигне по-голямо и по-последователно въздействие. Комитетът предлага тази позиция да бъде изразена по-категорично: чрез подобрена координация и обмен може да се постигне не само по-ефективно и ефикасно въздействие, но те са и важна предпоставка за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването. Ангажиментът за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването предлага значителна възможност държавите-членки да преразгледат равнището на сътрудничество в рамките на своята територия и да се поучат от държавите-членки, които са създали най-успешни партньорства между управленските равнища и различните сектори;

Структури за сътрудничество на равнище ЕС

28. потвърждава заявения по-рано интерес акцентът в областта на регионалното сътрудничество в здравеопазването да бъде поставен върху неравнопоставеността в здравеопазването. Комитетът на регионите поддържа принципа за структурирано взаимодействие, ръководено от неговите членове. Комитетът проявява интерес и към използването на подобно структурирано взаимодействие за започването на сътрудничество с ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ в работата ѝ по въпросите на неравнопоставеността в здравеопазването;

29. смята, че структурираното взаимодействие от страна на Комитета на регионите би трябвало да бъде допълнено с неговото представителство в съответните комитети и работни групи на равнище ЕС, занимаващи се с въпросите на здравеопазването. Въпреки че по принцип държавите-членки са тези, които определят представителите, които участват в подобни работни групи, би било от полза да се прави преглед на напредъка, постигнат на местно и регионално равнище във връзка с борбата срещу неравнопоставеността в здравеопазването;

Уязвими групи

30. приветства признаването на нуждите на уязвимите групи и необходимостта от отделяне на специално внимание на хората, живеещи в бедност, на групите от мигрантските и етическите малцинства в неравностойно положение, на хората с увреждания, на възрастните хора и на децата, живеещи в бедност;

31. отправя искане да се обмислят нуждите на останалите уязвими групи, по-специално онези, при които след време може да възникне неравнопоставеност в здравеопазването. Разбирането на променящия се характер на обществото и произтичащата от това неравнопоставеност е от решаващо значение за търсенето на решение във връзка с неравнопоставеността, която може да бъде предотвратена. Това може да включва нуждите на възрастни, които живеят в изолация в резултат на разпадане на семейството, на лишените от свобода, на хората, настанени в институции или на хората, живеещи в селски райони със западаща икономическа база. Трябва да се обърне внимание и на значението на разбирането на социалните и културни влияния, доминиращи в различните общностни групи, поради въздействието, което те могат да окажат върху индивидуалното поведение;

32. набляга върху факта, че мерките за подкрепа на уязвимите групи би трябвало да признават двусмислието, възникващо при определянето на „мигрантите“. Що се отнася до неравнопоставеността в здравеопазването, всяко движение на населението, независимо от това дали се извършва в рамките на ЕС или към ЕС, може да доведе до социално неравностойно положение, недобър достъп до социална помощ и следователно и до неравнопоставеност в здравеопазването. Групи от населението, които се движат в рамките на ЕС, имат нееднакъв достъп до услуги като жилищно настаняване и могат да се превърнат в бездомни. Бездомността може да окаже остро въздействие върху здравето. Следва да се предприемат специфични мерки, за да се взимат предвид здравните резултати на групите население, които се движат в рамките на ЕС;

Ролята на местните и регионалните власти във финансирането и осигуряването на услуги

33. смята, че когато съществуващите потоци на финансиране са насочени към здравеопазването, местните и регионалните власти би трябвало да разполагат с гъвкавост, за да решат дали да поставят акцента върху развиването на умения, знания и капацитет в специализираните агенции или върху развиването на здравна инфраструктура. Въпреки че инвестирането в здравна инфраструктура може да се окаже приоритет в някои държави-членки, региони и населени места с по-слабо развита инфраструктура, в други райони със значителна неравнопоставеност в здравеопазването, тя е добре развита. В тези райони може да се наложи инвестициите да се насочат на чисто местно равнище за развиване на умения, знания и капацитет както на здравните агенции, така и на местното население;

34. предлага, въпреки че въвеждането на законодателството на Общността относно здравеопазването и здравословните и безопасни условия на труд на национално равнище допринася за равнопоставеността в здравеопазването чрез защита на здравето на работниците, местните и регионалните власти също да могат да играят роля при моделиране на най-добрите практики в заетостта. Това се отнася както до ролята им на важни работодатели в техните региони и населени места, така и до възможността им да влияят на работодателските практики на други организации и заинтересовани страни в техните региони и населени места;

35. припомня своето искане за по-голяма правна сигурност за доставчиците на социални услуги от общ интерес във връзка с правилата на ЕС в областта на конкуренцията и очаква Комисията да възприеме това предложение в работната си програма за 2010 г. В тази връзка отбелязва ангажимента, поет от председателя на Европейската комисия, за изготвянето на рамка за качество на обществените услуги;

Препоръки

Комитетът на регионите препоръчва:

36. в рамките на стратегията „ЕС-2020“ да се отдаде по-голямо признание на здравето и благосъстоянието като ключов фактор за борбата с изключването;

37. създаването на възможност да се използват структурните фондове за справянето с неравнопоставеността в здравеопазването;

38. при мониторинга на Лисабонската програма да се включат и други показатели освен годините живот в добро здраве, по-специално такива, които да отразяват разликите в здравните резултати между отделните групи;

39. да се признае фактът, че настоящата финансова криза ще изостри допълнително неравнопоставеността в здравеопазването на тези граждани на ЕС, които се озоват без работа, без дом или в бедност; вместо това призовава за повече инвестиции в програми за финансиране като РП7 и „Прогрес“ с цел подпомагане на местните регионалните власти в преодоляването на неравнопоставеността в здравеопазването в краткосрочен план по време на постепенното приключване на текущите програми и в по-дългосрочен план за справяне с растящите различия във връзка със здравеопазването.

40. да се признае от ЕС и да се разпространява докладът на комисията на СЗО по социалните детерминанти на здравето, както и отговорите на националните правителства на комисията на СЗО;

41. да се поеме ангажимент спрямо отворения метод на координация като инструмент за споделяне на най-добри практики и бенчмаркинг за справяне с неравнопоставеността в здравеопазването между държавите-членки, без да се засягат вече предприетите на местно и регионално равнище усилия.

Брюксел, 14 април 2010 г.

Първи заместник-председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCARCEL SISO

27.8.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 232/7

Становище на Комитета на регионите относно „Разработване на обща стратегия за главните базови технологии в ЕС“

(2010/C 232/02)

I. ВЪВЕДЕНИЕ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1. приветства Съобщението на Комисията, озаглавено „Справяне с последиците от застаряването на населението в ЕС“, в което се констатира, че застаряването ще има значителни последици по отношение на пенсиите, здравните грижи и дългосрочните грижи. В текста на Комисията се подчертава, че публичните власти не разполагат дори с десет години, за да предприемат действия преди поколението от следвоенния бум в раждаемостта да премине в пенсия. Спешността, предизвикателствата и рисковете са значителни и изискват целенасочени политически действия. Действията, които се предприемат в отговор на застаряването на това поколение, следва да бъдат тясно свързани с политиките за равенство между мъжете и жените, с цел да се преодолее настоящата ситуация на голяма бедност или на лоши социално-икономически условия на възрастните жени, както и по-ниското качество на живот, дължащо се на по-голяма заболеваемост и по-голяма зависимост от условностите на пола;

2. изказва благодарност на местните и регионалните власти, неправителствените организации и другите партньори на Комитета за активното им участие в изработването на проектостановището, особено по време на заседанието на комисия ECOS на 4 септември 2009 г., на кръглата маса на 18 ноември 2009 г. и на заседанието на работната група на 14 декември 2009 г.;

3. подчертава, че застаряването на населението не е изолирано явление, а се вписва в широк демографски преход, който води след себе си дълбока промяна в броя и състава на населението на местно и регионално равнище. Много и различни фактори влияят върху точното развитие и въздействие на този демографски преход (раждаемост, смъртност, нагласа за смяна на местоживеенето и имиграция). Застаряването на населението е автономен процес. Тази автономна тенденция трябва да бъде осъзната и призната, за да се вземат мерки по отношение на последиците от застаряването;

4. констатира, че в Европа съотношението между хората в трудоспособна възраст и тези на възраст над 65 години ще стане две към едно, докато понастоящем е четири към едно. Това е дългосрочна прогноза. Колкото и да са целесъобразни дългосрочните прогнози, застаряването на населението не е проблем, който ще възникне внезапно утре или вдругиден – това е проблем, който днес вече стои пред нас. В над 60 региона икономически зависимите възрастни хора представляват повече от 29 %, а в над 70 региона се наблюдава намаляване на населението, като в някои от тях годишният темп на намалението е над 1 %;

5. отбелязва, че възрастните жени, лицата с увреждания и имигрантите могат да се сблъскват с особени трудности при остаряването в добро здраве, с които трябва да се справят;

6. смята, че застаряването е тема, която следва да бъде разгледана в рамките на стратегията „Европа 2020“. Застъпва се за използване на възможностите, които застаряването предлага за социалното, икономическото и териториалното сближаване. Стратегията „Европа 2020“ изхожда от това, че всеки гражданин и всеки регион допринася за силата на ЕС според своите специфични качества и характеристики. Европейските граждани, които остаряват, като същевременно остават активни и в добро здраве, представляват до голяма степен неизползван потенциал. Поради това е важно не само да се създаде политика, предназначена за възрастните хора, но и да се изготви политика за всички европейски граждани на всички етапи от техния живот;

7. вече констатира в миналото, че демографските последици от застаряването в голяма степен имат своята специфика на местно и регионално равнище. На местните и регионалните власти са възложени важни задачи в областта на здравеопазването, благосъстоянието, платените или безплатни грижи, пазара на труда и осигуряването на услуги и съоръжения по отношение на жилищно настаняване, (обществен) транспорт и образование. Задължение на местните и регионалните власти е да направляват чрез творчески и новаторски методи последиците от застаряването на съответната им територия, като използват ориентирите, предоставени от стратегията „Европа 2020“. Това предполага да се създаде и солидарност между по-възрастните и по-младите поколения, зоните с естествен прираст и тези с демографски спад, селските и градските райони, и регионите и държавите-членки.

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

8. призовава за три основни тематични направления, оформящи нова програма („нов курс“) за справяне с последиците от застаряването в ЕС, чиито приоритети да се реализират в рамките на пилотни трансрегионални и/или междурегионални инициативи. Тези приоритети отговарят на целите на Комисията. Ударението се поставя върху първостепенните отговорности на местните и регионалните власти в областта на здравеопазването и грижите, пазара на труда и предлагането на услуги:

—	остаряване в добро здраве – целта, която се преследва, е да се стимулира европейското население да остава активно и в добро здравословно състояние възможно най-дълго време;

—	заетост и производителност, с цел насърчаване на изграждането на европейско общество, в което всички да имат възможност да учат, да участват и да съдействат за изграждане на обществото, включително чрез възможността за платена или неплатена работа, през целия живот;

—	достъпност на услугите и съоръженията, за да се разнообрази предлагането на услуги, предназначени за застаряващото население.

9. изтъква, че между тези три направления съществуват преки връзки и затова призовава за хоризонтален подход. Хората, които остаряват в добро здравословно състояние, могат по-лесно да ползват услугите и съоръженията, които им се предоставят, и имат повече възможности на пазара на труда. За да се повиши производителността на труда, от съществено значение е да се разполага с активно население в добро здравословно състояние, както и да има добро предлагане на услуги и съоръжения. Те могат да допринесат за това населението да остарява в по-добро здравословно състояние, както и за повишаване на заетостта и производителността; призовава също така за основаващ се на пола подход, насърчаващ остаряването в добро здравословно състояние и равнопоставеност между мъжете и жените;

10. признава, че тези три главни направления се вписват в програма с ясно изразен социален характер. Европейското общество показва солидарността си в отношението към възрастните хора. Това включва борбата срещу всички форми на дискриминация (по-конкретно дискриминацията по възраст), премахването на пречките за социално участие на възрастните хора и осигуряването на целева социална предпазна мрежа. Обхванатите в тази мрежа трябва да разчитат на уважение и достойно отношение. Тази социална програма е съвместна отговорност на публичните органи и техните (социални) партньори;

11. присъединява се към инициативата за обявяване на „Европейска година на активно остаряване и солидарност между поколенията“ при пълно участие на децата през следващия мандат на Комисията и смята, че предложените главни направления и пилотни инициативи биха могли да бъдат важни елементи от тази проява;

12. отбелязва, че освен това е възможно да се търсят идеи от участниците на местно равнище, полагащи усилия да приобщят гражданите (и най-вече, в контекста на настоящото становище, най-възрастните от тях) към активен социален живот. Необходимо е сътрудничество с гражданското общество, за да се смекчат последиците от застаряването на населението. Ето защо е важно да се осигури активната ангажираност на гражданите, на социалните организации, учебните заведения и частните сдружения. Инициативният дух на тези партньори в полза на общността е необходим и чрез него може да се осъществи решителният пробив, да се изпълнят със съдържание и да се осъществят предложените пилотни инициативи;

ОСТАРЯВАНЕ В ДОБРО ЗДРАВЕ

„Да останем здрави и активни възможно най-дълго“

13. разглежда„остаряването в добро здраве“ като съвкупност от усилия, насочени към ограничаване на отрицателните резултати от физиологичното, психичното и социалното стареене. Остаряването в добро здраве изисква цялостен подход към жизнения цикъл (който започва от детството). Трябва да се обръща внимание на причините за здравните проблеми, които се появяват през живота на човека. Също трябва да се търсят възможности за осъществяване на ефикасна превенция и да се изследват факторите от околната среда, които оказват влияние върху здравето;

14. смята категорично, че остаряването в добро здраве на европейското население е положителна (автономна) еволюция и неоспорим знак за благосъстояние. Предизвикателството на остаряването в добро здраве се състои в това да знаем как хората да запазят доброто си здравословно състояние и благосъстояние и да продължат да участват активно в социалния живот възможно най-дълго, като ударението се поставя върху социалния и икономическия принос. Следователно въпросът не опира до (биологичната) възраст, а до жизнената ситуация;

15. твърди, че „остаряването в добро здраве“ открива възможности за ограничаване нарастването на разходите, произтичащи от застаряването на населението. Всъщност гражданите, които остаряват в добро здраве, могат да участват по-дълго в социалния и икономическия живот на нашите общества. За да се стимулира остаряването в добро здраве, са необходими нови социално-политически концепции, иновации и научни изследвания (в областта на терапевтиката и техническите помощни средства, например), както и да се обръща голямо внимание на съобразените с нуждите на възрастните хора градове, като се предлагат съответни продукти. Също така е необходимо да се насърчават професионалистите, основно в социалните и здравните области, като се укрепват учебните програми в областта на застаряването за различните университетски и неуниверситетски специалности, с цел да се осигурят обучени и способни професионалисти за решаване на проблемите на застаряването в различните им проявления, най-вече като се поощряват професионални профили, свързани с грижите, зависимостта и насърчаването на здравето. По този начин „остаряването в добро здраве“ ще допринесе за изпълнение на стратегията „Европа 2020“;

16. за да се намалят свързаните със застаряващото население разходи, компетентните власти следва да въведат подходящи политики, които да направят възможно и насърчат възрастните хора да стоят вкъщи колкото се може по-дълго;

ЦЕЛИ

17. стреми се регионите в Европа да търсят активно допирни точки между различните политики за остаряване в добро здраве. Те биха могли съвместно да търсят най-добрите начини за насърчаване на иновациите и научните изследвания и да следят постиженията в тази област. Необходимо е да създаде целенасочена иновативна политика за гарантиране успеха на този подход. Всички власти, заедно с техните партньори (от научните среди), трябва да бъдат двигатели на процеса, който има за цел да насърчава остаряването в добро здраве;

18. призовава за сътрудничество в и между регионите в областта на остаряването в добро здраве, което да е насочено към следните задачи (ударението се поставя върху здравето; другите приоритети се отнасят до икономическото участие и предлагането на услуги и съоръжения):

—

залагане на здравословни основи от най-ранна възраст. Подготовката за остаряване в добро здраве трябва да започне отрано. Колкото по-рано се обърне внимание на състояния и поведение, представляващи риск за здравето, като наднорменото тегло, хранителните навици и начина на живот, толкова по-добри ще бъдат перспективите;

—

подходящи грижи за бързо възстановяване. Ако в течение на живота се появят здравословни проблеми, важно е те да бъдат лекувани възможно най-бързо и ефикасно, като това е най-доброто решение по отношение на разходите. Това дава на засегнатите хора най-добрата възможност да се върнат към нормалния ход на живота и социалните отношения. Това допринася в голяма степен за повишаване на участието в активния живот и социалната подкрепа;

—

предоставяне на (дългосрочни) грижи за възрастните хора. Необходим е специфичен подход към грижите, предлагани на възрастните хора, от една страна, защото те са повече или по-малко уязвими и това може да повлияе сериозно на успеха на лечението, и от друга страна, защото техните здравословни проблеми все по-често произтичат от комбинация от нарушения. Да се предлагат (дългосрочно) адекватни здравни грижи налага професионалните здравни работници да могат да се специализират достатъчно по съвременни и ефикасни лечебни практики и други аспекти на здравеопазването (като рехабилитацията);

ЗАЕТОСТ И ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ

„Възможност за учене, работа и участие в обществото през целия живот“

19. подчертава, че възрастните хора трябва да имат право на доходи за старини над прага на бедността, за да им се гарантира достоен живот. Редица възрастни хора, особено жените, живеят или са застрашени от бедност;

20. констатира, че участието (в обществото) допринася значително за усещането за благополучие у възрастните хора. Първостепенно условие за това е участието на пазара на труда. Увеличаването на равнището на заетост и на производителността е задължително условие за поддържане на икономиката, публичните финанси и системите за социално осигуряване стабилни в условия на застаряване на населението. Ако проявяваме загриженост за близкото бъдеще, участието в заетостта е не само право, но и задължение за всеки гражданин. В този контекст, работодателите и работниците трябва да проявят необходимата гъвкавост. Социалните партньори и обществените органи също трябва да следят участието на пазара на труда да е без ограничения. Така например, Комитетът на регионите е за изработването на обширна директива за борбата срещу дискриминацията при достъпа до различни стоки и услуги (и в която борбата срещу дискриминацията по възраст трябва да заеме важна част). Все още има големи различия в участието на трудовия пазар между регионите и целевите групи. Едно съвременно (застаряващо) общество трябва да се възползва по най-добрия начин от уменията на възрастните хора. Грижата за осигуряване на качествени, т.е. адаптирани към тяхното състояние работни места ще позволи на заинтересованите да продължат да работят по-дълго време. Тук не става дума само за условията на труд, но и за разнообразието от задачи и др. Неприемливо е съображения, свързани с възрастта, но и с пола или етническата принадлежност или с някакво увреждане, да водят до спънки в кариерата или до изключване от пазара на труда;

21. подчертава, че образованието играе важна роля за нарастването на производителността на труда и равнището на заетост. Време е да се започне културен завой към учене през целия живот, въз основа на уменията, и професионална дейност с цел пригодност за наемане през целия живот, а оттам и участие (в обществото). Това означава, че трябва да бъде гарантиран достъпът до услуги и съоръжения за обучения. Тази отговорност трябва да бъде споделена между гражданите, обществените органи, работодателите, работниците и институциите на знанието;

22. счита, че по логиката на учене и активност през целия живот, структурирани според уменията, е възможно пенсионният период да се превърне в период на „адаптиран и структуриран според уменията труд“. Икономиката „на белите коси“ предоставя множество възможности за укрепване на стопанската мощ на Европа. Доброволчеството и предоставянето на грижи също са възможни варианти за запълване на този период на адаптиран труд. Но най-важно е гражданите да останат активни през целия си живот;

23. смята, че (селективната) имиграция на работната сила може да допринесе в борбата срещу недостига на работна ръка. Така например Комисията посочва, че една добре замислена политика за законна имиграция би могла да допринесе значително за преодоляване на недостига. В тази област би било целесъобразно да се обърне внимание на признаването на дипломите и на опростяване на процедурите (като същевременно се внимава да не се предизвика „изтичане на мозъци“ от страните на произход);

ЦЕЛИ

24. стреми се към подобряване на пригодността за заетост на активното население като цяло. Трябва да се извлече максимална полза от способностите и уменията на всички хора, включително и на възрастните хора. Здравето и здравословните условия на труд са съществени фактори за пригодността за заетост. По-доброто използване на наличните умения е задача най-вече на социалните партньори. Гражданите – мъже и жени, би трябвало да бъдат призовани да учат през целия живот, за да могат да участват и да заемат позиции в непрестанно променящите се изисквания на обществения живот и икономиката. Ролята на публичните власти трябва да бъде да улесняват и насърчават този процес. Трябва да се използват по най-добрия начин творческите наклонности и предприемчивостта на гражданите и частния бизнес. Образователните институции и институциите в областта на обучението трябва да адаптират своите програми спрямо нуждите на възрастните хора, за да могат те да развият необходимите за това познания и умения. Особено важно е възрастните граждани да бъдат насърчавани и подпомагани при акредитирането и валидирането на техните знания и умения;

25. призовава да бъде стимулирана производителността на труда и участието в заетостта чрез различни целеви дейности и модели по мярка за всеки регион и всяка целева група. За цялостното прилагане на този подход най-важно е:

—	да се инвестира в образованието, обучението и придобиването на квалификации, за да се насърчава възходящата мобилност на младите на пазара на труда;

—	да се насърчават мерките за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот; тук може да се помисли за грижите в ранна детска възраст, родителския отпуск или отпуска по семейни причини, или за технологическите нововъведения като работа от разстояние;

—

да се насърчава здравето на работното място. Макар че средната продължителност на живота в ЕС нараства, жителите му не живеят по-дълго в добро здраве. Пазарът на труда трябва да бъде организиран така, че хората да могат да участват в него, въпреки евентуални здравословни ограничения и проблеми. За тази цел е необходима здравословна или по-здравословна работна среда с по-добро оборудване;

—	да се акредитират и валидират знанията, уменията и опита на възрастните граждани;

—

да се търсят възможности за улесняване на достъпа до европейския пазар на труда за работници от трети страни с професии, в които се наблюдава недостиг на работната сила (както е в момента в някои части от сектора на грижите и в някои сектори, изискващи високо ниво на познание, и както потенциално би могло да бъде в бъдеще и в други сектори);

26. подчертава, че опасността частично или пълно да изгубят правото на пенсия, ако имат странични доходи, след като са достигнали пенсионна възраст, често е причина възрастните хора да не работят. Необходимо е да се разгледат възможностите за приемане на по-гъвкави правила на подходящите равнища в тази насока;

27. подчертава важността на привличането на вниманието на предприятията и по-специално на отговорниците за човешките ресурси или на службите за наемане на кадри, за да набират персонал в напреднала възраст и по-специално жени. Предприятията, които полагат големи усилия за гарантиране на вътрешната мобилност на възрастните работници, за осигуряване на гъвкави работни споразумения или които ориентират целевото си обучение или стратегиите си за развитие на кариерата към конкретните нужди на възрастните работници, следва да бъдат подкрепяни. Европейската комисия следва да събира и разпространява информация за най-добри практики в тази насока. Важно е също така да се привлече вниманието на самите възрастни работници и те да бъдат осведомявани по този въпрос;

ДОСТЪПНОСТ НА УСЛУГИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА

„Предоставяне на повече услуги“

28. в израза „предлагане на услуги и съоръжения“разбира услуги и съоръжения като социална, стопанска и териториална (физическа) инфраструктура в широк смисъл, която допринася за качеството на колективния живот в местен и регионален мащаб. В тази връзка трябва ясно да се разграничат услугите и съоръженията на местно и регионално равнище (като обществен транспорт, грижи, образование, колективни развлечения или помощ) от тези на национално равнище (като пенсионната система и др.). Предлагането на услуги и съоръжения се нуждае от глобален и последователен подход, за да се извлече полза от социалните, икономическите и географските възможности;

29. констатира, че предлаганите понастоящем услуги и съоръжения не съответстват на променящото се в резултат от застаряването на населението търсене. Политиката трябва да е така замислена, че да позволява на хората да използват оптимално услугите и съоръженията, които им позволяват да останат активни и да участват в обществения живот. В контекста на увеличаващото се търсене и недостатъчните публични финансови средства това означава, че трябва да се увеличи предлагането на услуги и съоръжения. Трябва потенциалът за иновации да се използва максимално или по друг начин. Освен това застаряването на населението е допълнителното предизвикателство за наемането на достатъчно на брой и добре квалифицирани работници, които ще играят определяща роля в осигуряването на достъп до услуги и съоръжения; за това ще допринесе увеличаването на производителността и на равнището на заетост (но успоредно с това са необходими и други подходи);

30. подчертава, че в зони, където се наблюдават дълбоки демографски промени, услугите и съоръженията вече не могат да се предлагат по традиционния начин. По отношение на това, което се нарича електронно включване, стремежът е да се насърчава гарантирането на стабилен и различен достъп. Например може да се мисли за електронни услуги като здравеопазване, обучение, грижи и подкрепа онлайн. Традиционното разграничение, често свързано с възрастта, между „физически“ и онлайн услуги все повече се размива; в бъдеще трябва да се подходи по новаторски начин на местно равнище, така че във всеки регион да се създаде мрежа от специфични услуги и физическо оборудване, които да са достъпни (електронно); „телефонните вериги“ например представляват добро начало;

31. освен това набляга върху факта, че качествената целева система за обществен транспорт има съществен принос за поддържането на достъпността на услуги и съоръжения, по-специално ако съоръженията са централно разположени и поради това една добра система за (обществен) транспорт може да улесни достъпа до тях. Това се отнася както до съоръжения (за грижи), предназначени за възрастни хора, така и например до училищата или научните центрове за младите и за възрастните. За тази цел системата за (обществен) транспорт трябва да бъде адаптирана на регионално равнище;

32. обръща внимание на инициативата на Световната здравна организация за насърчаване на развитието на „Здравословни градове“, в които съоръженията и услугите са по-добре адаптирани към застаряващото население и съвместими с физическата инфраструктура. Активното участие (на възрастните хора) играе важна роля в изготвянето на политиката за този проект. Този подход не е далече от призивите на Комитета за достъпност на услугите и съоръженията.

ЦЕЛИ

33. стреми се възможно най-много хора да са в състояние да използват оптимално услугите и съоръженията, които им позволяват да останат активни и да участват в обществения живот. През идните години трябва да се подобри съответствието между предлагането на услуги и съоръжения на местно и регионално равнище и променящото се търсене. Търсенето не бива да се основава единствено на възрастта, а по-скоро на начина на живот - хората със здравословен начин на живот по принцип имат нужда от по-малко и не толкова разнообразно оборудване от хората с нездравословен начин на живот;

34. призовава към развитие и обмен на познания, свързани с предлагането на услуги и съоръжения, както в регионите, така и между тях. В тази област основната цел е:

—

да се подобри сътрудничеството. Предлагането на услуги и съоръжения изисква качествено сътрудничество. Сътрудничеството на местно и регионално равнище между властите, институциите на знанието, организациите на гражданското общество (по-специално НПО) и предприятията е необходимата движеща сила за увеличаване на количествената и качествената подкрепа;

—

насърчаване на творческото предприемачество, новаторството и електронното включване чрез възприемането на застаряването на европейското население като голяма възможност за повишаване на конкурентоспособността на икономическите участници. Предизвикателството пред регионалните и местните частни и обществени оператори се състои в използването на новите идеи и технологии за подобряване на организацията и финансирането на предлаганите от тях услуги и съоръжения. Може да се мисли за широколентов интернет и електронно включване (компютъризираното управление на дома или грижи, пазаруване и обучение от разстояние), но също и за развиване на нови регионални транспортни системи и на съществуващите обществени транспортни системи;

—	промяна на предлагането. Предлагането на услуги и съоръжения, както електронни услуги, така и неофициални услуги за полагане на грижи, трябва да се адаптира към променящото се търсене от страна на гражданите;

—	насърчаване на използването на ИКТ за постигане на по-голямо социално и териториално включване на възрастните хора;

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

35. призовава за подход по региони, чрез който да се управляват последиците от застаряването на населението, в следните три насоки: 1. остаряване в добро здраве; 2. заетост и производителност; 3. достъпност на услугите и съоръженията. По този начин Комитетът препоръчва глобален подход към застаряването, което следва да се разглежда като елемент на по-обширен демографски преход. Този подход се отнася до жизнения цикъл в неговата цялост, опира се на оптималното използване на възможностите и отчита регионалните различия. Целта е да се създаде нова програма („нов курс“) за справяне с последиците от застаряването в ЕС, при зачитане на отговорностите на местните и регионалните власти да предлагат творчески и новаторски решения в своите региони;

36. призовава Комисията да обърне специално внимание на:

—	насърчаване в по-висока степен на осъзнаването, обмена на знания, технологичните новости и разработването на най-добри практики и стратегии за намеса сред всички действащи лица в ЕС (неправителствени организации, институции на знанието, частни лица и обществени власти);

—

извършване на наблюдение и прогнози на регионално равнище на застаряването на населението, като задължителна предпоставка за изготвянето и осъществяването на политиките. Съществуват големи регионални различия, които не се отчитат ясно в наблюдението на национално равнище, но са също толкова необходими за предвиждане на последиците от застаряването на населението;

—	включване на въпроса за застаряването на населението като част от по-широк демографски преход в различните европейски програми, под формата на инструмент за подкрепа на регионални, секторни, глобални и новаторски подходи. Регионите са за тясно и пряко сътрудничество с Комисията;

37. предлага да разработва, в сътрудничество с Комисията, различни пилотни трансрегионални или междурегионални проекти, въз основа на определените три основни приоритета. Целта на тези проекти е преди всичко да се обменят знания и добри практики. Трябва не само да се повишава общественото съзнание, но и да се прилагат и обменят конкретни подходи. Като се има предвид глобалният характер на въпроса за застаряването, Комитетът отдава голямо значение на разпространението на знания не само по големите оси, но и хоризонтално. Тези пилотни проекти благоприятстват развитието на знания. За изпълнението на програмите, партньорите по проектите могат да се опират напълно самостоятелно на различните източници на общностно финансиране. В своята брошура, озаглавена „Как да насърчаваме достойното остаряване в Европа: инструменти, които могат да бъдат използвани от местните и регионалните участници“, Комитетът представя, в сътрудничество с AGE (Европейската платформа на възрастните хора), преглед на всички налични източници (CdR, 2009 г.). Това е един много важен инструмент за лансирането на пилотни проекти. За тази цел членовете на Комитета ще изготвят предложения;

38. определя следната рамка за пилотните проекти: пилотните инициативи трябва да имат за цел да създадат практически и научни познания (приложни и фундаментални научни изследвания), които могат да допринесат за управлението на последиците от застаряването на населението в ЕС. Фундаменталните научни изследвания трябва да допринасят за намаляването в дългосрочен план на бъдещите нужди от грижи. Във връзка с това, кохортните проучвания и биобанките са източник на важна информация. За да се знае как да се остарява в добро здраве и как да се забави нуждата от грижи, е важно да се познават (клетъчните) процеси, които са в основата на остаряването. За да се улесни създаването на междурегионални и трансрегионални партньорства между центрове на знанието, (децентрализираните) публични власти и частните партньори, трябва да се развиват новаторски регионални подходи и да се изпробват в практиката. Социалните партньори, заведенията за грижи и други неправителствени организации могат да изпълняват важна роля в тази рамка. Регионалните партньорства биха могли да се изградят въз основа на конкретни компетенции в областта на знанията или връзки на сътрудничество, присъщи на различните региони, или пък въпроси, свързани със застаряването, които са особено важни за един или друг регион. Тези проекти биха могли да се свържат например със съществуващите програми INTERREG. Освен гореспоменатите задачи по всяка от основните насоки, трябва да се наблегне на следните елементи:

—

остаряване в добро здраве: да се подобрят мрежите за предоставяне на грижи (съвкупността от грижи, които са резултат от сътрудничеството между различните партньори за активни грижи през времетраенето на един живот и съответното търсене на грижи), като се използват резултатите от изследванията в разработването на нови продукти, технологии и услуги и като се използва пълноценно практическият опит от научноизследователските програми;

—	заетост и производителност: с цел насърчаване на изграждането на европейско общество, в което всички да имат възможност да учат, да участват и да съдействат за изграждане на обществото, включително чрез възможността за платена или неплатена работа, през целия живот;

—	достъпност на услугите и съоръженията: да се разработят подходи по региони, за да се обогати предлагането на услуги;

39. призовава Европейския парламент да подкрепи призива на Комитета на регионите, за да се потърси решение на актуалния и належащ проблем на застаряването (като елемент от по-широкия демографски преход) на регионално равнище, в рамките на пилотни междурегионални или трансрегионални проекти и да се допринесе за започването на тези инициативи.

Брюксел, 14 април 2010 г.

Първи заместник-председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCARCEL SISO

27.8.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 232/14

Прогнозно становище на Комитета на регионите относно „Бъдещето на политиката на сближаване“

(2010/C 232/03)

I. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

Въведение

1. приветства, че с Четвъртия доклад за сближаването от май 2007 г., със „Зелената книга за териториалното сближаване“ от септември 2008 г., с „Доклада Barca“ от април 2009 г. и с междинните си доклади за икономическото и социалното сближаване, Европейската комисия постави своевременно началото на обмена на мнения за бъдещото изграждане на европейската политика на сближаване след 2013 г.;

2. приветства факта, че Европейската комисия поиска от Комитета на регионите прогнозно становище за начина, по който политиката на сближаване може да продължи да бъде ефективен инструмент за хармоничното и устойчиво развитие на Европейския съюз, и как да се даде отговор на бъдещите предизвикателства при осъществяването на политиките на ЕС;

3. подчертава, че в съответствие с разпоредбите на Договора от Лисабон приоритетна цел на ЕС трябва да продължи да бъде развиването на политика за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, за да се насърчи хармоничното развитие на Съюза като цяло. Специфична цел в този контекст е намаляването на разликите между степента на развитие на различните региони и изоставането на най-необлагодетелстваните региони. Специално внимание трябва да бъде отделено на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони. Проблемите на градските райони, каквито са малките и големите градове, засегнати от дългосрочни неблагоприятни условия, също следва да бъдат признати;

4. в този смисъл е на мнение, че по-нататъшното развитие на европейската политика на сближаване трябва и занапред да има за цел да спомага за трайното преодоляване на изоставането в развитието, да укрепва устойчивия растеж и заетостта в европейските региони, да подкрепя социалното включване и конкурентоспособността във всички държави-членки и региони, да пази субсидиарността и финансовата устойчивост, и да повишава още повече ефективността на политиките на Общността;

5. смята, че дебатът за бъдещето на европейската политика на сближаване трябва да предхожда дебата за прегледа на европейската финансова система, доколкото политическите цели трябва да се определят преди да се вземе решение за предоставянето на средствата; въпросите, свързани с финансовата рамка на бъдещата политика на сближаване, не са предмет на настоящото становище. Те трябва да бъдат изяснени в рамките на предвиденото преразглеждане на финансовата система и преговорите за следващата финансова перспектива. Впрочем Комитетът на регионите още отсега се застъпва за това и занапред значителна част от бюджетните средства на ЕС да се предвижда за дейности за насърчаване на структурната политика на регионалните и местните власти;

Бъдещи предизвикателства пред политиката на сближаване след 2013 г.

6. изразява съгласие с Европейската комисия, че във връзка с икономическото, социалното и териториалното сближаване се очертават нови предизвикателства, които ще трябва да бъдат разрешени, като се отчитат едновременно конкретните характеристики на териториалното развитие, наличните ресурси и стратегията за развитие. Типично за регионалната и структурната политика е адаптирането ѝ към променящите се проблеми и възможности. Ето защо Комитетът на регионите е убеден, че регионалното равнище, включвайки участници на местно равнище, може особено да допринесе за преодоляване на предизвикателства, като изменението на климата, сигурността на енергийната политика, демографското развитие или глобализацията – в тясно взаимодействие с усилията, полагани на по-високите равнища. Важно е да се прилагат принципите на многостепенното управление и различните административни равнища да си сътрудничат;

7. изтъква, че тези предизвикателства засягат политиката на сближаване, когато допринасят за увеличаване на икономическите и социалните разлики в регионите в Европа. В този смисъл следва да се проучи по какъв начин следва да бъдат взети предвид в още по-голяма степен също и новите предизвикателства при изготвянето на политиката на сближаване. Трябва също да се проучи дали на тези предизвикателства не следва да се реагира и чрез адаптиране на законодателството или чрез общополитически процеси;

8. подчертава, че европейската политика на сближаване има също така принос за справяне с новите предизвикателства, като повишава конкурентоспособността и привлекателността на регионите. Тя и сега вече допринася за опазване на климата, преодоляване на многообразните последици от изменението на климата и за енергийната сигурност, например чрез насърчаване на екологичните иновации, на мерките за повишаване на енергийната ефективност, както и за разработването на възобновяеми енергийни източници. Благодарение на тази гъвкавост европейската структурна политика е отчитала и в миналото новите предизвикателства и е в състояние да го прави и в бъдеще;

9. не смята, че във връзка с новите предизвикателства е необходимо въвеждането на качествено нови инструменти на структурната политика или формулирането на нови, допълнителни цели. Също и в контекста на новите предизвикателства е необходимо поставянето на общи структурни политически цели за повишаване на конкурентоспособността и заетостта във всички региони на ЕС, както и за ускоряване на конвергенцията на все още изоставащите региони. Ето защо и след 2013 г. следва да се използват европейските структурни фондове във всички европейски региони, за да се гарантира икономическото и социалното сближаване и да се сведат до минимум териториалните различия между регионите и вътре в тях;

10. подкрепя с това и целите на Териториалната програма на ЕС и основните резултати от обсъждането на Зелената книга за териториалното сближаване, както и насочените към потенциала интегрирани регионални стратегии за развитие като многообещаващи инструменти за засилване на сближаването в Европа. Предвид предстоящите предизвикателства, Европа не може да си позволи да се откаже от обща насоченост на политиките на различните равнища и в различните сектори. Единствено със съгласувани съвместни усилия на европейската, националната и регионалната политика може да бъде даден ефективен отговор на новите предизвикателства;

11. поради това се застъпва за подробно проучване в каква степен инструментите на структурните фондове на ЕС, наред с други инструменти, могат да бъдат използвани най-вече за оползотворяване на свързаните с новите предизвикателства възможности за по-бърза интеграция в Европа, и подобряване на конкурентоспособността на Европа в света и за преминаването към една нисковъглеродна икономика. Това проучване трябва да се съпътства от анализ на взаимодействията между политиката на сближаване и Лисабонската стратегия за периода 2007-2013 г. и в частност от отговора на въпроса дали отделянето на средства от структурните фондове въз основа на целите на тази стратегия има въздействие върху сближаването. Подобен преглед би дал възможност за преориентиране на стратегическите насоки на политиката на сближаване, в случай че това е необходимо;

12. отбелязва, че през настоящия финансов период 2007-2013 г. структурните фондове на ЕС вече са допринесли значително за прилагането на Лисабонската стратегия, като са засилили участието на регионите в изпълнението ѝ и поради това смята за необходимо потенциалът на европейската структурна политика да се използва и за изпълнение на обновената Лисабонска стратегия и да се запази насочеността на политиката на сближаване към целите на обновената Лисабонска стратегия, като се запази първоначалната цел на политиката на сближаване, която се състои в намаляване на различията по отношение на развитието между по-слабо развитите територии и останалата част от ЕС. Ефективността и въздействието на политиката на сближаване зависят в значителна степен от съответните макроикономически условия. Благоприятните икономико-политически рамкови условия, които подкрепят конкурентоспособността и заетостта в регионите, са от основно значение за постигането на самоподдържащ се икономически растеж в регионите. Политиката на сближаване трябва да се оценява във връзка с това като основна съпътстваща политика за повишаване на конкурентоспособността на изоставащите региони;

13. освен това подчертава, че ефективността и въздействието на политиката на сближаване зависят в значителна степен от съответните макроикономически условия. Благоприятните икономико-политически рамкови условия, които подкрепят конкурентоспособността и заетостта в регионите, са от основно значение за постигането на самоподдържащ се икономически растеж в регионите. С оглед на това политиката на сближаване трябва да се разглежда като основна съпътстваща политика за повишаване на конкурентоспособността на изоставащите региони;

14. поради това подкрепя заявеното от Европейската комисия в нейното съобщение относно стратегията „Европа 2020“, че икономическото, социално и териториално сближаване ще остане в центъра на стратегията „Европа 2020“. Политиката на сближаване и структурните фондове не само са сами по себе си важни инструменти на политиката на Съюза, но също и решаващи катализатори за осъществяването на иновативен, устойчив и интегриращ растеж в държавите-членки и регионите. Тясното обвързване на икономическите, социалните цели и целите на екологичната политика е предпоставка за успеха на тази стратегия. Предлаганите водещи инициативи обаче не бива да водят до стесняване на европейската политика на сближаване. Структурните фондове трябва да запазят способността си за интегрирано решаване на проблемите на регионално равнище и не бива да се ограничават само до изпълнението на изисквания в отделните сектори;

15. подчертава, че европейската политика на сближаване има важен принос както за насърчаване на социалното сближаване, така и за намаляване на социалните различия в Европейския съюз. Поради това Комитетът отбелязва, че предвид социалното въздействие на финансовата и икономическата криза, политическото структуриране на социалното сближаване трябва да образува едно цяло с икономическото и териториалното сближаване и не бива да бъде пренебрегвано и в бъдеще. При все това следва да се има предвид, че политиката на сближаване трябва да бъде дългосрочна политика, която да е в състояние да реагира на краткосрочните промени, причинени от влошената икономическа ситуация;

16. изразява убеждението, че поради въздействието на финансовата и икономическата криза върху пазарите на труда, ориентираната към заетостта европейска стратегия на сближаване ще придобива в бъдеще още по-голямо значение. За осъществяването на тази стратегия първостепенно значение има Европейският социален фонд (ЕСФ) като най-важен общностен инструмент за финансиране на пазара на труда и на политиката в областта на заетостта. Европейският социален фонд трябва да продължи да бъде и занапред финансов инструмент за постигането на цел „Социално сближаване“ в рамките на политиката на сближаване. Освен това е необходимо да се поддържа интегриран подход към прилагането на структурните фонове в европейските региони. ЕСФ трябва да разполага с достатъчно финансови средства, за да може надеждно да постигне целите на Общността в политиката по пазара на труда, по заетостта и целите на социалното включване;

17. счита, че особената стойност на европейската политика на сближаване следва да се измерва по резултатите и във връзка с това посочва становището на Комитета на регионите относно ефекта на лоста на политиката на сближаване. Европейските структурни фондове са важен инструмент, за да се даде възможност на всички региони да използват своя вътрешен потенциал за развитие за устойчив растеж, заетост и благосъстояние. Програмите, насочени към общите европейски приоритети, се основават на съгласувани стратегии за развитие и стават оперативни на децентрализирано равнище. По този начин те имат значителен принос за развитието на потенциала за растеж на местните и регионалните власти;

18. отбелязва, че от широкия спектър на успехите на европейската политика на сближаване следва да се изтъкнат основните импулси за изследвания и иновации, както и услуги, свързани с интензивно използване на знания. Много от важните за структурното развитие проекти – особено в областта на научно-техническата инфраструктура и в развитието на новаторски подходи в политиката в областта на пазара на труда и заетостта – можаха да бъдат осъществени както в изоставащите, така и в останалите региони на Европа само с финансовите средства от структурните фондове на ЕС. По този начин в цяла Европа вече бяха осъществени многобройни проекти, които са прекрасен пример за европейската добавена стойност на финансирането от структурните фондове на ЕС. Регионално насочената политика на сближаване гарантира, в допълнение към насърчаването на върховите постижения в Европа, че европейската иновационна политика ще окаже необходимото въздействие, за да доведе до успех стратегията EС 2020. За максимално оптимизиране и укрепване на въздействието и резултатите в областта на научните изследвания и иновациите в регионите следва да се подчертае значението на координацията между програмите и инструментите за финансиране на политиките в областта на иновациите и научните изследвания, както и на политиката на сближаване;

19. подчертава същевременно, че европейските структурни фондове допринасят не само непосредствено чрез предоставяните средства за финансиране. Те имат значителен принос за насочването към общи цели на стратегиите за регионалната и структурната политика на действащите на различни равнища участници. Комитетът на регионите е убеден, че по този начин се увеличава значително ефективността на общо вложените европейски, национални, регионални и общински средства за икономическото, социално и териториално сближаване. Системата на многостепенно управление с децентрализирана отговорност за програмите в различните области на подпомагане гарантира, че Европа преследва постигането на общи цели чрез съгласувани мерки и едновременно с това отваря място за определянето на регионални и местни приоритети. В това, по мнение на Комитета на регионите, се състои добавената стойност на европейската структурна политика - надхвърлящата финансовата солидарност;

20. счита, че извършваната понастоящем непрекъсната последваща оценка на последния период на финансиране и предстоящият междинен преглед трябва да се използват, за да се подчертаят положителното въздействие и потенциалът на финансирането чрез структурните фондове;

Принципи на политиката на сближаване след 2013 г.

21. подкрепя направените в доклада „Barca“ констатации, че структурната политика трябва да се постави в контекста на общите цели на Европейския съюз за увеличаване на растежа, благосъстоянието, сближаването и опазването на мира, и счита, че е важно тази политика да продължи да се прилага към всички региони на Европа, като се обръща особено внимание на най-слабите региони. Структурната политика е основен стълб на европейския интеграционен процес и дава възможност на гражданите да се идентифицират с европейския проект. Ето защо формулата за бъдещата европейска политика на сближаване може да гласи: европейски програми за подпомагане, подкрепяни от стратегически рамки плюс регионални и местни правомощия за решаване на проблеми е равно на икономическо, социално и териториално сближаване;

22. смята, че е полезно да се обмисли един подход за оценка на въглеродния отпечатък на финансираните от Структурните фондове проекти. В частност препоръчва бъдещото програмиране да се извършва с оглед на постигане на неутралност откъм емисиите на въглероден диоксид. Както вече се предвижда в редица държави-членки, резултатите от инвестициите не бива да водят до допълнителни емисии на парникови газове;

23. отбелязва в този контекст, че децентрализираният подход на политиката на сближаване се е наложил успешно и следва да бъде запазен. Същевременно следва да се проучи кои процедури могат да бъдат допълнително опростени, за да се намали бюрокрацията във връзка с управлението на политиката на сближаване;

24. се застъпва за диференцирана концепция за използването на внимателно подбрани и съдържателни показатели за оценка на политиката на сближаване, за да може да се осигури целево използване на средствата и да се представи цялостна картина на въздействието на структурната политика;

25. отбелязва, че други области на политиката на ЕС също оказват влияние върху икономическото, социалното и териториалното сближаване и следователно трябва да отчитат и целите на политиката на сближаване; затова призовава Европейската комисия да извърши предварителни проучвания на териториалното въздействие на законодателни или незаконодателни предложения в областите с ясно териториално измерение (обществени услуги, транспорт, енергетика, околна среда, конкуренция, селско стопанство и др.). КР също така призовава Европейската комисия да обърне специално внимание на този аспект при съставянето на Петия доклад за напредъка в икономическото, социалното и териториалното сближаване. Комитетът на регионите приветства усилията на Комисията за по-добро обвързване на политиката на сближаване с други политики, които имат ясно териториално въздействие, и за постигане на синергичен ефект;

26. разглежда политиката на сближаване на ЕС и в тясна функционална връзка с разпоредбите на законодателството на ЕС за държавните помощи и за услугите от общ икономически интерес. Всяка реформа на политиката на сближаване на ЕС следва да бъде съпътствана и от преглед на законодателството на ЕС в областта на държавните помощи. Именно при намиращи се в глобална конкуренция центрове и инвестиции в „индустриите на бъдещето“ могат да бъдат необходими диференцирани решения. В областта на услугите от общ икономически интерес КР приканва Комисията да използва новото правно основание, предоставено от член 14 на Договора за функциониране на Европейския съюз, inter alia, за да уточни съвместимостта на механизмите за финансиране на тези услуги със съответните разпоредби на Общността;

27. потвърждава, че принципът на партньорството и свързаното с него участие на икономическите и социални партньори и други регионални и местни участници се е доказал успешно във всички фази на финансирането от структурни фондове, за да се постигне по-добро възприемане и целенасоченост на интервенциите и във връзка с това предлага да се увеличи подкрепата на обмена на добри практики между регионите, с цел засилване на партньорството между тях. Комитетът на регионите не смята обаче за необходими по-широкообхватни законодателни разпоредби за структуриране на партньорството на европейско равнище;

28. признава, че особено в контекста на все по-ограничените финансови средства е необходимо да се преразгледа ефикасността и ефективността на европейската политика на сближаване. Във връзка с това увеличеното използване на частни ресурси предлага допълнителни възможности за прилагане на политиката на сближаване. Във всеки случай използването на частни ресурси следва винаги да бъде стимул, а не негов заместител;

29. подчертава в този контекст необходимостта да се улесни използването на револвиращи фондове в рамките на политиката на сближаване, в подходящи за целта области, така че при прилагането на тази политика да се използват в по-голяма степен инструментите за предоставяне на заеми, и във връзка с това високо оценява ролята на Европейската инвестиционна банка и на инструменти като JEREMIE и JASPERS в разработването и прилагането на основани на заеми програми по структурните фондове;

30. застъпва се за по-последователно прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност в политиката на сближаване. Тези принципи не трябва обаче да се свеждат единствено до съображения за ефективност. Успешно се е наложила досегашната децентрализирана система на европейската политика на сближаване с изготвянето на оперативни програми на национално и регионално равнище в партньорски диалог с Комисията и със самостоятелното прилагане на тези оперативни програми от националните, регионалните и местните власти. Тази система трябва да се запази и разшири в духа на допълнителното укрепване на самостоятелността на регионалните и местните власти при оперативното изпълнение на европейската политика на сближаване;

31. изрично приветства предприетия през периода на финансиране 2007-2013 г. подход към по-стратегическо управление на структурната политика на ЕС. Управлението на политиката въз основа на целите, а не на правилата за допустимост на регионите, им дава възможността да избират и, когато е необходимо, да адаптират подходящите за тях мерки и инструменти, без да пренебрегват обвързаността с целите на ЕС;

32. освен това отново изтъква необходимостта от по-добра координация на действията за развитие на селските региони в рамките на втория стълб на ОСП с регионалната политика, за да се гарантира повече допълняемост между развитието на селските и градските райони. Тази координация би могла да доведе до стратегическа рамка на европейско равнище във вид на общи общностни стратегически насоки за структурните фондове и за ЕЗФРСР.

33. счита, че последователно насочената към европейските стратегически цели отчетност и контрол за оценка на напредъка и за проверка на надеждността на използваните в държавите-членки процедури за контрол и одит, с оглед на целта за извършване на по-малко, но по-качествени проверки, в съчетание с прегледна и стабилна система за одит, отлично ще съответстват на подхода за стратегическо управление. По този начин може да се избегне ненужната административна тежест;

34. счита, че и монофондовите програми, въведени за ЕФРР и ЕСФ, са се наложили успешно. Монофондовият принцип значително опростява процедурите за разрешение и изменение в сравнение с използваните преди това мултифондови програми. Необходимата гъвкавост беше постигната благодарение на възможността, в програмите да могат до известна степен да се прилагат и мерки съответно по другия фонд. Следва да продължи да се подобрява координирането между фондовете и съответните им оперативни програми, като крайната цел е постигането на по-добро съгласуване между ЕСФ и ЕФРР на местно и регионално равнище;

35. подчертава трайния стремеж към намаляване на бюрократичната тежест и на последователното опростяване на административните процедури при отпускането, използването, отчитането и контрола на финансови средства от структурните фондове на ЕС. Това следва да намери израз и в разпоредбите за бъдещото програмно планиране;

36. отбелязва, че през текущия финансов период изискванията към системата за прилагане и разпоредбите за финансов контрол са станали по-строги. В някои случаи обявените опростявания са се превърнали в своята противоположност. По този начин е възникнала несъразмерна административна тежест. Оценката на въздействието показва също така, че страда ефективността на дейностите по разработването. Поради това Комитетът на регионите се застъпва за прости и прозрачни, но ефективни процедури за контрол. Комитетът не смята за необходимо през всеки период на финансиране да се извършва цялостна проверка за съответствие на процедурите. Вместо това следва да е достатъчно признаването на утвърдени разпоредби за финансиране на национално равнище. Следва да се обърне внимание на структурата на одитните органи, на стандартите за контрол и стандартите за дефиниране и установяване на маржа на грешка с цел опростяването им. Често случващото се определяне на правила и стандарти с обратна сила води до усложнения, значително затруднява правилното управление и трябва да се избягва в бъдеще. Друга възможност за проучване би било прилагането на общия принцип на пропорционалност, чрез който да се адаптират законодателните изисквания за контрол спрямо размера на финансираните от структурните фондове проекти;

37. посочва, че с Договора от Лисабон възникват нови възможности за опростяване, в резултат на нова разпоредба, съгласно която държавите-членки трябва също така да поемат отговорност за изпълнението на бюджета на ЕС. КР предполага, че ще бъде постигнато допълнително опростяване, ако при анализ на одитните процедури на държавите-членки от страна на Комисията се установи дали могат да бъдат сключени „договори за доверие“ с регионите, за да се избегне дублирането на одитните процедури. За да се намали тежестта, следва да се прилага принципът на пропорционалност на разпоредбите относно малките проекти;

Бъдещата архитектура на политиката на сближаване след 2013 г.

38. приветства факта, че структурната политика на ЕС от 2000 г. насам, чрез отказа от първоначалните многобройни цели и от големия брой специфични инициативи на Общността, преобразува схемата за подпомагане по такъв начин, че се постигна отчетлив напредък по отношение на яснотата и опростяването. Този напредък не трябва отново да бъде поставен под въпрос;

39. счита, че принципно са се наложили ограничаването на броя на целите, включването на всички региони на Европа с особено внимание върху изоставащите в развитието си региони и разделянето на правомощията между различните равнища, като регионите запазват като цяло отговорността за децентрализираното разработване и прилагане на програмите;

40. въпреки това смята, че е необходимо с помощта на европейската политика на сближаване и занапред да се подобрява икономическото, социалното и териториалното сближаване в Общността, както и нейната конкурентоспособност, за да се гарантира по този начин устойчив икономически растеж, високо равнище на заетост, социално приобщаване, както и качество и ефективност на обществените услуги и подчертава, че трябва да се осигури равнопоставеността в цяла Европа на заинтересованите страни и региони. И в бъдеще би трябвало особено да се подпомагат изоставащите в развитието си региони, независимо от това в коя държава-членка се намират. Политиката на сближаване е от ключово значение за ангажираността на гражданите на местно и регионално равнище с цялостните политически стратегии на ЕС;

41. счита, че европейската политика на сближаване до голяма степен се е превърнала и в инструмент за насърчаване на иновациите, конкурентоспособността и растежа, и по този начин за насърчаване на устойчивата заетост;

42. изразява съгласие с оценката на Комисията, че и занапред в европейската политика на сближаване трябва да се поставя особено ударение върху подкрепата на усилията на по-слабите региони в новите държави-членки да догонят икономически останалите. Поради това Комитетът смята, че инструментите на политиката на сближаване трябва да бъдат съответно концентрирани към тези държави-членки и региони. При това политиката на сближаване следва да спомогне за разгръщането на възможностите, предлагани от вътрешния пазар и европейската интеграция като цяло. Не бива обаче да се допусне политиката на сближаване на ЕС да се превърне единствено в инструмент за „трансфер на средства“;

43. счита, че за укрепване на сближаването в Европа ще бъде необходимо и в бъдеще по-големият дял от финансовите средства на европейските структурни фондове да се предоставя на изоставащите в развитието си региони, за да може да бъде постигнат по-нататъшен напредък при преодоляване на най-големите регионални разлики. При определянето на регионите с изоставане в развитието си на ниво NUTS II като разграничителен критерий за избор на регионите за финансиране, успешно се наложил прилаганият досега праг от 75 % от средния за ЕС БВП на глава от населението. За оценка на политиката на сближаване би трябвало да се намерят показатели под ниво NUTS II, за да се изтъкнат по-добре спецификите и ситуацията в регионите;

44. счита, че регионите, които вече не отговарят на условията за максимално финансиране, трябва да продължават да получават помощ чрез надеждни, подходящи и достатъчно широкообхватни инструменти за подпомагане, които отчитат специфичното положение на тези региони, за да се мобилизира трайно – в интерес и на ЕС като цяло – техният наличен потенциал. Само така може да се гарантира устойчивостта на постигнатите досега успехи на финансирането чрез структурни фондове на тези области. За тези региони (включително и тези, засегнати от т.н. статистически ефект), трябва да бъдат предвидени подходящи и справедливи преходни разпоредби в рамките на цел „Сближаване“, за да се избегне рязкото спиране на финансирането при прехвърлянето на прага от 75 % и да се осигури на съответните региони сигурността, от която те се нуждаят за по-нататъшно засилване на тяхната конкурентоспособност. Във всички случаи финансовата помощ за регионите, които за първи път излизат от цел „Конвергенция“, следва да остане гарантирана, независимо от това каква ще е бъдещата архитектура на регионалната политика и нейните цели;

45. изразява задоволство, че Европейският парламент и Европейската комисия изрично признават особеното положение на регионите, които след 2013 г. вече няма да получават максимално финансиране по цел „Сближаване“;

46. също както Европейският парламент призовава Комисията „да създаде една по-всеобхватна система за поетапна преходна помощ за регионите, които скоро ще надхвърлят прага от 75 % от БВП, за да им се даде по-ясен статут и повече сигурност в развитието им“;

47. подчертава, че широкообхватната подкрепа, предвидена в рамките на европейската политика на сближаване, трябва да продължи след 2013 г. в регионите по целта „Регионална конкурентоспособност и заетост“, тъй като в тези региони из цяла Европа има големи „джобове“ на бедност, а социалното и териториалното неравенство в тях се увеличава. Тези региони имат важен принос за осъществяването на Лисабонската стратегия. Само ако се удаде конкурентоспособността, иновациите и високото ниво на заетост постоянно да се развиват по нов начин в съответствие с изискванията за устойчиво развитие, тези региони ще могат трайно да дават своя принос за сближаването и конкурентоспособността;

48. приветства факта, че – както съобщи Европейската комисия в „Петия доклад за напредъка в икономическото и социалното сближаване“ – повечето държави-членки са изразили подкрепата си за запазване на целта „Регионална конкурентоспособност и заетост“ и че това е предвидено също така в дискусионния документ, изготвен от тогавашния комисар по регионалните въпроси г-жа Danuta Hübner през април 2009 г. и в проучването на г-н Fabrizio Barca относно реформата на европейската политика на сближаване;

49. изразява съгласие с Комисията, че и структурно по-силните региони, които понастоящем са в обхвата на втората цел на структурните фондове „Регионална конкурентоспособност и заетост“, трябва да увеличат инвестициите си в творчество и иновации, и да ускорят превръщането на новите идеи в нови продукти, услуги или процеси;

50. очаква, че предвид разпоредбите за териториалното сближаване, предвидени в новия договор на ЕС, териториалният аспект на политиката на сближаване ще придобие голямо значение в бъдеще. Приканва Европейската комисия да вземе предвид 400-те отговора, получени по време на консултациите относно Зелената книга за териториално сближаване, в документа си относно бъдещето на политиката на сближаване (вж. становището на КР). Ето защо регионите трябва да определят сами собствените си силни страни и да разработват подходящи стратегии спрямо съответните си нужди. Териториалното развитие и в бъдеще ще остане в рамките на правомощията на държавите-членки на ЕС и поради това трябва да се има предвид разделението на правомощията във всяка държава. Чрез участието на регионалните и местните равнища трябва да се осигури териториално развитие, съсредоточено върху прилагането, конкретно и свързано с територията, и ефективно използване на средствата;

51. подкрепя запазването на градското измерение в рамките на европейската политика на сближаване. Градовете, както и метрополните области, са важни двигатели на растежа и на иновациите. Въпреки това, за да осъществят тази роля, и в бъдеще ще бъдат необходими мерки за социалното и икономическото стабилизиране на градовете и проблемните градски зони, особено в най-слабо развитите региони на ЕС. Градовете и метрополните области са и фактори за разпространение на процесите на развитие в съседните зони. Освен това те гарантират достъпа до знания, услуги и блага на съответното равнище. Изготвянето на градоустройствената политика трябва да се опира на насърчаването на ендогенните фактори за развитие на градските зони, както и на укрепването на отношенията и връзките между градските центрове;

52. препоръчва в политиката на сближаване да бъде призната във все по-голяма степен взаимовръзката между градските и селските райони в рамките на по-широките функционални икономически области. Политиката на сближаване има добра възможност да следва интегриран подход към развитието, чрез който могат да се разгледат редица въпроси във и между различните комбинации от градски и селски райони. Във връзка с това е необходима е по-тясна координация на целите и инструментите между европейските структурни фондове и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Тъй като проблемите на регионите са специфични за всеки регион, се пледира за това всеки регион да може да определя собствени цели и мерки в определени граници, така че регионите да могат да управляват собственото си развитие с помощта на средства на ЕС;

53. счита, че следва да се постави силно ударение и върху подпомагането на селските райони, както и на ролята на малките и средните по големина градове в селските райони. Това е единственият начин за разрешаване на въпросите, свързани със структурните дефицити, миграционните тенденции и демографското застаряване в много от селските райони на Европейския съюз. Необходима е по-тясна координация на целите и инструментите между европейските структурни фондове и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони;

54. посочва необходимостта при прилагането на въведения с Договора от Лисабон принцип на териториално сближаване да се отделя особено внимание и на регионите, засегнати от индустриалните промени и на регионите с трудни и трайно неблагоприятни природни или демографски условия, напр. най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните, планинските и най-отдалечените региони;

55. подчертава, че досегашното подпомагане на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество в рамките на третата цел на структурните фондове – „Европейско териториално сътрудничество“ – се утвърди като успешно и трябва да продължи и да се засилва и след 2013 г. Териториалното сътрудничество има незаменим принос за засилване на ефективността на Европейския съюз и за неговото икономическо, социално и преди всичко териториално сближаване, като се използва допълнителният потенциал, получен от връзките между местните и регионалните власти. При това съществуващите досега програми, като например ESPON, „Региони за икономическа промяна“ или URBACT, трябва в бъдеще да се обединят като т.нар. „хоризонтални мерки за териториално сътрудничество“ и да бъдат от полза и за трите форми на сътрудничество. Граничните региони, които отговарят на изискването да допринасят за икономическото, социалното и териториалното сближаване, следва да продължат да бъдат допустими за помощи по целта за териториално сближаване;

56. в тази връзка признава работата на Европейската комисия за създаване на Европейска група за териториално сътрудничество (ЕГТС), приканва местните и регионалните власти да използват този инструмент по-активно отколкото в миналото при осъществяването на териториалното сътрудничество и призовава Европейската комисия в своите предложения за бъдещото осъществяване на териториалното сътрудничество да разгледа аномалиите в настоящите разпоредби, като трансграничния компонент, който възпрепятства създаването на функционални области на морско сътрудничество между регионите (поради границата от 150 км, установена в разпоредбите), както и да определи по-подробно и ролята на макрорегионите и на тематичните стратегии. При това трябва да се гарантира, че местните и регионалните власти са включвани в по-голяма степен в изготвянето и прилагането на стратегиите;

57. приканва да се направи преценка на предложението на г-н Fabrizio Barca през следващия период на финансиране малка част от бюджета на политиката на сближаване да се задели за новаторски мерки, които да се управляват директно от Европейската комисия, с цел насърчаване на новаторски подходи в регионалната политика на цялата територия на Общността;

Система за прилагане на политиката на сближаване

58. счита, че децентрализираната отговорност на регионите за изготвянето на оперативни програми въз основа на регионални стратегии за развитие, което е част от системата за координация и партньорство с по-високите нива на управление, е доказала своята ефективност в продължение на няколко програмни периода. Системата на съвместно управление на средствата, с програмиране и изпълнение на регионално равнище също трябва да се запази и в бъдеще. При това принципите на субсидиарност и пропорционалност трябва да бъдат засилени. Преди всичко на регионално и местно равнище може да бъде разкрит съществуващият потенциал за развитие и местните и регионалните заинтересовани страни могат да бъдат мобилизирани и свързани в мрежа;

59. поради това подкрепя запазването на регионалните правомощия в европейската структурна политика и отхвърля прехвърлянето на правомощия - например за избор на проект - на европейско равнище;

60. потвърждава, че усилията за намаляване на бюрокрацията и опростяване на процедурите следва да продължат и да се засилят и предлага по време на настоящия период на финансиране при определянето на бъдещите административни процедури да бъдат взети предвид заключенията на създадената от Комисията работна група за опростяване на административните процедури, а Комитетът на регионите да бъде включен своевременно в този процес. По-опростените и прозрачни процедури са важна предпоставка за ефективното използване на средствата;

61. смята, че освен това следва да се обмисли и дали и други елементи на европейската политика на подпомагане, които досега все още се прилагат централно от Европейската комисия – например от областта на финансирането на иновации – не могат да се прехвърлят още отсега в децентрализираната система на структурните фондове на ЕС и към правомощията на регионалните власти, още повече че насърчаването на иновациите вече е основен елемент на програмите на ЕС за структурните фондове. С това, че при разработването на стратегиите си за регионално развитие регионите от своя страна ползват местни концепции за развитие на градовете и подрегионите и привличат подкрепата на неправителствени регионални и местни заинтересовани участници при изпълнение на програмите, тези подрегионални равнища също се включват активно в изпълнението на структурната политика на ЕС;

62. подчертава факта, че през последните години местните и регионалните власти натрупаха богат – като цяло положителен – опит при разработването на концепции и при създаването на регионално управление на подрегионите и при интегрираните концепции за развитие на градовете, неотдавна обобщени от ГД „Регионална политика“ под надслов „Местни методи на развитие“. Този опит вече е включен в оперативните програми за периодите 2000-2006 г. и 2007-2013 г. и в изпълнението им;

63. вярва, че със системата на многогодишна политика на финансиране, насочена към общите европейски приоритети, основаваща се същевременно на регионална стратегия за развитие и прилагана на регионално ниво, структурните фондове на ЕС представляват допълнителна стойност в сравнение с националните регионални политики. Многогодишният характер на програмите създава надеждна рамка за всички участници и прави възможно по-специално разработването на иновативни политически подходи. Той гарантира насочеността на структурната политика към стратегически цели и приоритети и предпазва от опасността от краткосрочна или кампанийна политика на финансиране, която по този начин често съхранява остарели структури. Седемгодишните програми, които се прилагат от 2000 г. насам, са се доказали успешно. Цикълът на програмата в никакъв случай не бива да се съкращава. Регионалната политика е важен елемент от политиката на Общността, затова трябва да се съпротивляваме срещу всеки опит за ренационализиране;

64. подчертано приветства културата на оценката, която наред със структурните фондове на ЕС все повече става част от политиката на подпомагане на всички региони и дава възможност за непрекъснато подобряване на качеството на стратегиите и инструментите. Включването на всички региони в европейското финансиране от структурните фондове осигурява възможност за обмен на опит и на добри практики между националните и регионалните власти в цяла Европа. Същевременно в този процес се създава широка и солидна основа за по-нататъшното развитие на европейската структурна политика;

Бъдещата роля на местните и регионалните власти и на Комитета на регионите

65. разглежда критично тенденцията програмите по структурните фондове да се прилагат във все по-голяма степен на национално равнище и предлага в рамките на междинните доклади за напредъка в икономическото, социалното и териториалното сближаване редовно да се докладва за участието на местните и регионалните власти в изпълнението на политиката на сближаване, като във връзка с това посочва работата на Платформата за наблюдение на Лисабонския процес на Комитета на регионите;

66. подчертава необходимостта, в духа на субсидиарността и близостта до гражданите, да продължи да се засилва ролята на местните и регионалните власти при разработването, прилагането и оценката на политиката на сближаване;

67. предлага Комитетът на регионите да продължи да бъде като партньор, за да се осигури своевременно и цялостно сътрудничество с местните и регионалните власти на европейско равнище при бъдещото разработване и прилагане на политиката на сближаване;

Заключения

68. със своята цел за хармонично развитие на Европейския съюз намаляване на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони, икономическото, социалното и териториалното сближаване представляват основен елемент от европейския модел на интеграция, който бе подсилен допълнително от Договора от Лисабон, като за тази цел е необходимо тази политика да продължи и след 2013 г.;

69. политиката на сближаване със своя децентрализиран подход и многостепенна система за управление е единствената политика на Европейския съюз за свързване на целите на стратегията „Европа 2020“ и на новите предизвикателства с местните и регионалните власти; поради това политиката на сближаване трябва и занапред да бъде насочена към целите за устойчив растеж, социално включване, заетост и борба с изменението на климата. Политиката на сближаване свързва различните равнища на управление и засилва регионалното и местното измерение. Във връзка с това посочените в стратегията „ЕВРОПА 2020“ седем водещи инициативи трябва да се разглеждат като допълнителни и допълващи мерки;

70. политиката на сближаване трябва и занапред да концентрира преобладаващата част от средствата в държавите-членки и регионите на ЕС, които са най-нуждаещи се и с най-големи проблеми, за да помогне за преодоляване на изоставането в развитието и по този начин да даде конкретен принос както за осигуряване на равни възможности за регионите, така и за европейската солидарност. Използваните с тази цел критерии за определяне на областите за подпомагане се доказаха на практика;

71. регионите в преход също се нуждаят от специална подкрепа, така че успехите, постигнати с помощта на структурните фондове, да не бъдат застрашени вследствие на преустановяването на финансирането. Устойчивият характер на европейската намеса трябва да предостави на тези региони сигурност за развитието им и да взема предвид особеното им положение;

72. целта „Регионална конкурентоспособност и заетост“ трябва да продължи да оказва подкрепа на всички други региони на ЕС преди всичко за засилване на иновациите, социалното сближаване и конкурентоспособността;

73. поради своята висока европейска добавена стойност териториалното сътрудничество трябва и в бъдеще да остане само по себе си цел в подкрепа на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество и в частност да допринася на практика за териториалното сближаване в Европейския съюз;

74. политиката на сближаване може да предвижда също и възможности за разработването на нови иновативни подходи в регионалната политика. За тази цел ще призовем да се проучи възможността една малка част от средствата на Европейската комисия да бъдат предоставени за насърчаване на иновационни мерки;

75. настоящите принципи на политиката на сближаване по отношение на системата на многостепенно управление, на многогодишните програми за планиране, на партньорството, концентрацията, управлението на програмите на базата на показатели и на оценката са се наложили успешно. Ето защо се отхвърля съкращаването на седемгодишния програмен период;

76. сегашната система на управление на средствата е сложна и често води до грешки. Ето защо общата цел на всички участници трябва да продължи да бъде намаляването на процента на грешките и опростяването на управлението на ресурсите, както и на процедурите на отчетност и контрол. При това следва да се намерят решения, които са адаптирани в по-голяма степен, отколкото преди, към съответните национални дадености чрез конкретно прилагане на принципа на пропорционалност;

77. субсидиарният подход към политиката на сближаване трябва да се запази и да продължи да се разширява. За тази цел преди всичко е необходимо по-нататъшно засилване на ролята на местните и регионалните власти на всеки етап от програмирането, изпълнението и оценката на политиката на сближаване;

78. резултатите, постигнати на местно и регионално равнище, трябва да се взимат предвид в по-голяма степен, отколкото досега при оценката на политиката на сближаване. Ето защо Комитетът на регионите подкрепя всички усилия за прилагането на политиката на сближаване в съответствие с горепосочените съображения.

Брюксел, 15 април 2010 г.

Първи заместник-председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO

27.8.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 232/23

Становище на Комитета на регионите относно „Справяне с последиците от застаряването на населението в ЕС (доклад от 2009 г. за застаряването на населението)“

(2010/C 232/04)

I. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

1. Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море (COM(2009) 248 окончателен) е важен документ от гледна точка на развитието на Европейския съюз. С нея се създава рамка за регионалното сътрудничество в региона на Балтийско море, но същевременно се прокарва и пътят към създаването на макрорегиони в Европейския съюз. Разширяването на Европейския съюз благоприятства политическата тенденция към формиране на макрорегиони. Държавите-членки, които са близо една до друга в географски план, са изправени пред общи предизвикателства и цели, на които отговарят чрез търсене на решения в процеса на регионално сътрудничество.

2. В съобщението на Европейската комисия се отбелязва, че макар регионът на Балтийско море да е изключително разнородна област, разглежданите страни имат много общи интереси и зависят една от друга в много отношения. В него се отбелязва също така, че регионът на Балтийско море би могъл да бъде пример за регионално сътрудничество, при което с времето могат да се изпробват и разработват нови идеи и подходи като примери за най-добри практики. Комитетът на регионите би искал да подчертае, че стратегията следва да подкрепя целите на политиката на сближаване на ЕС. На регионално и подрегионално равнище се наблюдават големи разлики по отношение на обществените услуги и инфраструктурата.

3. Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море е най-вече въпрос на вътрешната политика на ЕС, който обхваща както действия от компетенцията на ЕС, така и области извън неговата компетенция. При изпълнението на стратегията целта е да се насърчават по-добрата координация на политиките и по-ефективното законодателство чрез прилагане на интегриран подход.

4. В съобщението Комисията заявява, че: „По-добрата координация и по-стратегическото използване на общностните програми са ключови съставки, особено във време на криза, за гарантиране на това, че фондовете и политиките в региона допринасят пълноценно за стратегията“. Вече много пъти се поставя акцент върху това, че стратегията трябва да донесе добавена стойност за ЕС. Съществуващата финансова и правна рамка също предлага възможности за ефективни действия посредством по-тясно сътрудничество и координация.

5. Европейската стратегия за региона на Балтийско море е важен документ не само за страните от този регион, но и за други нововъзникващи макрорегиони в Европа. Регионът на Балтийско море е водещ в процеса на оформяне на макрорегиони в ЕС. Намерените в региона на Балтийско море решения за насърчаване и прилагане на стратегията ще послужат като модели за създаване на добри практики в други потенциални макрорегиони. Регионалните и местните участници от региона на Балтийско море ще установят практики за други региони в Европа. Например понастоящем Комисията подготвя стратегически документ за Дунавския регион. Подобни обсъждания текат и относно необходимостта от аналогични стратегически документи за други макрорегиони.

6. Появата на макрорегиони в ЕС не е въпрос с ясни рамки. От гледна точка на регионите и местните общности е необходимо сътрудничеството между тях да стане по-интензивно и да бъде разширено така, че да обхваща различните области на политиката на ЕС, както и да надхвърля границите на отделните области на политиката. Макрорегионите не бива да се превръщат в ново институционално равнище между ЕС и държавите-членки, а трябва да бъдат инструмент на сътрудничеството между регионите, държавите-членки и ЕС. Макрорегионите биха могли да донесат добавена стойност за европейската интеграция само, ако спомогнат за засилване на сътрудничеството между националното равнище на управление от една страна, и местното и регионалното равнище от друга, което би довело до повишаване на ефективността на политиката на ЕС.

7. Според съобщението границите на макрорегиона се променят в зависимост от разглежданите въпроси. Това е преди всичко вътрешна стратегия на ЕС, която обхваща осем държави-членки. В съобщението обаче се посочва, че е необходимо и тясно сътрудничество между ЕС и Русия с оглед посрещането на редица предизвикателства за региона. Комитетът на регионите би искал да подчертае, че Норвегия също е важен партньор от страните извън ЕС в региона на Балтийско море. Съществува и необходимост от конструктивно сътрудничество с Беларус.

Външно измерение

8. Въпреки че регионалните стратегии са вътрешни стратегии на ЕС, те имат потенциално значение, включително и за държавите извън ЕС, които граничат с макрорегионите. Има две балтийски държави, които имат пряка граница с региона на Балтийско море - Норвегия и Русия. Норвегия вече е обвързана с региона на Балтийско море чрез Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Споразумението свързва Норвегия с вътрешния пазар на ЕС. Норвежката позиция в това отношение няма да се промени. Въпреки това стратегията за Балтийско море обхваща политики, които не са включени в Споразумението за ЕИП. Пример за такава политика е морската политика на Европейския съюз, която е от огромно значение за Норвегия, като страната би могла да играе ключова роля в нейното прилагане.

9. Позицията и отношенията на Русия с ЕС са друг въпрос. Тези отношения се определят от отделни споразумения и програми. Основата за тяхното развитие е Споразумението за сътрудничество и партньорство между Руската федерация и ЕС и неговите държави-членки от 1994 г. Наред с това съществуват и голям брой споразумения по конкретни въпроси между Русия и ЕС. Съществува и механизъм за политически консултации между страните. Прилагането на споразуменията не отбеляза очаквания напредък, нито бе възможно сключването на преразгледано споразумение за сътрудничество и партньорство, независимо от усилията в тази посока.

10. Отношенията между Русия и ЕС в региона на Балтийско море се основават до голяма степен на развитието на двустранните отношения и програми.

11. В съобщението на Комисията относно Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море се акцентира върху политиката за Северното измерение на ЕС. В него се посочва, че „… отношенията с трети страни следва да бъдат установявани основно посредством Северното измерение, с варианта да се използват алтернативни канали, когато са от полза“.

12. Политиката за Северното измерение – политическа стратегия на ЕС – допълва Стратегията за региона на Балтийско море. В действителност, в рамките на политиката за Северното измерение Исландия също поддържа връзки на сътрудничество с региона на Балтийско море.

13. В прилагането на стратегията би трябвало да се обърне по-голямо внимание на въпросите, свързани с външното измерение на стратегията. Обхватът на външното измерение на региона на Балтийско море следва да бъде разширен така, че да включва страните от Балтийския водосборен басейн, а именно Беларус и Украйна. По-силната ангажираност на тези страни в прилагането на стратегията би спомогнала за тяхното приближаване до европейските ценности.

14. Успешното прилагане на Стратегията за региона на Балтийско море зависи от участието на трети страни от региона. Например в областта на околната среда, транспорта, логистиката и националната сигурност съществува необходимост от сътрудничество, което да се разпростира отвъд външните граници на ЕС. Енергийната политика в региона на Балтийско море също е област от политиката за региона, която излиза извън външните граници на ЕС.

15. Практическото прилагане на Стратегията за региона на Балтийско море се състои в проекти на местно равнище, като не е задължително това да включва широки политически връзки. Именно в контекста на местните проекти съществува възможност да се докаже взаимната полза, която може да бъде извлечена например от работата с Русия.

16. Регионите и местните общности могат да играят важна роля в прилагането на вътрешното и външното измерение на стратегията. Регионите и местните общности участват в голям брой партньорства, които надхвърлят външните граници на ЕС. Например схемите за побратимяване на градове предлагат възможности за използване на различни елементи от стратегията. За да подпомогнат напредъка на стратегията, ЕС и други участници от региона следва да потърсят и разработят начини за укрепване на външното измерение на стратегията с оглед подобряването на нейното прилагане.

17. В региона на Балтийско море се използват обичайните програми и инструменти на ЕС за финансиране. Използването на тези инструменти за целите на Стратегията за региона на Балтийско море е специфично предизвикателство. Това е още по-важно предвид факта, че съобщението на Комисията не съдържа предложения за допълнително финансиране или други допълнителни ресурси. Важно е да се гарантира, че приложимите съществуващи ресурси на ЕС могат да бъдат използвани понастоящем и през бъдещите програмни периоди в максимална степен за постигането на целите на стратегията.

18. Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море е и трябва да бъде основана на прилагането на принципа на субсидиарност. С други думи, стратегията следва да бъде насочена най-вече към разглеждането на въпроси, които не могат да бъдат решени единствено чрез мерки на национално или местно равнище. Приоритетите на стратегията са представени в съобщението като четири основни задачи:

—	да се даде възможност за създаване на устойчива околна среда;

—	да се увеличи просперитетът на региона;

—	да се увеличи достъпността и привлекателността му;

—	да се гарантира безопасността и сигурността в региона.

19. Съобщението на Комисията се придружава от отделен план за действие за изпълнението на стратегията. Планът за действие е структуриран на три равнища. Първо се определят четири стълба, които отговарят на четирите ключови предизвикателства, посочени по-горе. Стълбовете се разделят на 15 приоритетни области, които от своя страна се разделят на 78 водещи проекта. От гледна точка на изпълнението на стратегията, приоритетните области са подбрани или въз основа на това, че допринасят за постигането на целите, или поради това, че дават възможност за справяне с основните предизвикателства за региона на Балтийско море. Темите, които обхващат, са общи и често пъти относително широкообхватни. За сметка на това водещите проекти са конкретни и по-практически насочени.

20. Като част от процеса на изготвяне на стратегията Комисията проведе широки консултации със заинтересованите страни, които се състояха от три основни елемента: неофициални документи от правителствата и други официални органи в региона; прояви с участието на представители на официални органи, неправителствени организации и частния сектор, които да дадат своя принос чрез опита си; обществена консултация, проведена на уебсайта на сървъра Европа, в която взеха участие множество участници от региона на Балтийско море.

21. Общо 109 групи заинтересовани страни взеха участие в процеса на консултации, включително всичките осем държави-членки от региона и трите държави извън ЕС (Русия, Норвегия и Беларус). Наред с това позицията си изразиха 48 междуправителствени организации, 31 регионални и местни администрации и 19 представители на частния сектор. Процесът на консултации изведе на преден план множество идеи и предложения от регионални участници по отношение на изготвянето на стратегията.

22. На заинтересованите страни, които взеха участие в процеса на консултации, в частност на представителите на организации и на местните и регионалните власти, следва да се осигури непрекъсната възможност за участие в развитието на стратегията. Комитетът на регионите счита, че е необходимо да се обърне сериозно внимание на оценката и последващите действия във връзка със съобщението и придружаващия го план за действие. Включеното в съобщението предложение да се провежда годишен форум е добро, но недостатъчно. Комитетът смята, че процесът на оценяване следва да бъде непрекъснат и отворен за всички заинтересовани страни, които желаят да участват.

23. Въз основа на процеса на консултации Комисията стига до заключението, че не са необходими нови институции за изпълнението на стратегията. В региона на Балтийско море съществуват множество схеми за сътрудничество и няма основание за създаване на нови схеми, които могат единствено да увеличат административните разходи, без да допринесат за ефективността на действията. В региона на Балтийско море съществуват стотици различни организации и мрежи. Много от тях бяха създадени в началото на 90-те години след разпада на системата от Студената война, с цел държавите, които се стремят към членство в ЕС, да бъдат подпомогнати в приспособяването си към европейското сътрудничество.

24. Въпреки големия брой организации и мрежи в региона, много от тях загубиха своя смисъл и престанаха да бъдат необходими след разширяването през 2004 г. Някои от организациите, които първоначално бяха създадени, за да насърчават членството в ЕС, не успяха да открият нова роля и задачи, които да изпълняват. Стратегията за региона на Балтийско море и нейното прилагане биха могли да предложат нови задачи за тези организации. Необходимо е всички заинтересовани страни съвместно да анализират и направят оценка на това колко голяма мрежа е целесъобразна с оглед изпълнението на стратегията.

25. Активирането на организации и мрежи изисква широка информационна и комуникационна кампания относно съдържанието на стратегията и възможностите, които тя предлага. В своето предложение Комисията не отделя внимание на този аспект. Комитетът на регионите предлага да бъде поискано от представителствата на Европейската комисия в държавите-членки да организират достатъчно широки и многообразни информационни дейности.

26. Въпреки това Комитетът подчертава, че сътрудничеството между регионалните и местните власти се увеличи след разширяването, а организациите и мрежите, създадени от тях, станаха по-активни. Тези групи показаха съществен интерес в рамките на консултациите, а позициите, които защитаваха, често пъти бяха много добре подготвени.

27. В съобщението на Комисията се заявява и следното: „Това не е просто една стратегия. Трябва да има и дела – конкретни, осезаеми дейности – за справяне с предизвикателствата пред региона. Ето защо в своя план на действие Комисията настоява, че държавите-членки и другите заинтересовани страни трябва да поемат отговорност като водещи партньори за конкретни приоритетни области и водещи проекти …“

28. Комитетът на регионите посочва, че това желание не беше изпълнено на първия етап от приемането на стратегията. В плана за действие основната отговорност за изпълнението на приоритетните области се поема от държавите-членки. Само една от 15-те приоритетни области е възложена за изпълнение на регионално равнище. Това е развитието на регионалната туристическа политика, за чието координиране отговаря област Мекленбург-Предна Померания. В същата приоритетна област отговорността за насърчаване на здравословния живот е предоставена на Партньорството на Северното измерение по здравеопазване и социална сигурност (NDPHS). Целта е изпълнението на приоритетните области да се извършва в тясно сътрудничество с Комисията.

29. Към момента на приемане на съобщението на регионите не е отредена водеща роля в нито един от водещите проекти (78 на брой), а именно в тези проекти регионите биха могли да играят съществена роля. Комитетът на регионите счита, че за в бъдеще, при вземането на решения относно водещите проекти, регионите и местните власти следва да имат възможността да участват активно в тяхното изпълнение.

Прилагане на стратегията

30. Комитетът на регионите отбелязва, че в съобщението не е достатъчно добре очертан процесът на прилагане на стратегията. Стратегията за Балтийско море играе водеща роля по отношение на макрорегионалното сътрудничество от нов вид, чиито основни елементи са участието на заинтересовани страни на различни управленски равнища и координираната дейност. Комитетът на регионите призовава Комисията да акцентира особено върху подкрепата за гъвкаво, но решително прилагане и управление на стратегията.

31. В съобщението се оформя тристепенен подход към прилагането, който в общи линии съответства на модела на многостепенното управление. Представеният подход е в съответствие с общностния метод, който се използва в Европейския съюз. Предлага се прилагането да бъде обвързано със стандартните процедури на ЕС. На Съвета е отредена отговорността за разработване на политиките въз основа на препоръките, изготвяни от Комисията. Комисията има за задача също така да представя на Съвета редовни доклади за напредъка по стратегията. Комитетът на регионите счита, че е важно да бъде приложен общностният метод, за да се осигури прилагането на подхода на многостепенното управление. Това ще гарантира, че регионалните и местните администрации участват в прилагането на стратегията.

32. В съответствие с подхода на многостепенното управление Комисията има основна роля в прилагането на стратегията. Комисията ще носи отговорност за „координацията, наблюдението, докладването, подпомагането на изпълнението и на последващите дейности. В партньорство със заинтересованите страни в региона тя следва да изготвя редовни доклади за напредъка и да се позовава на правото си на инициатива за отправяне на предложения с оглед на адаптирането на стратегията и на плана за действие, когато е необходимо. При координацията следва да се прави преглед на това как усвояването на средствата допринася за изпълнението на приоритетите на стратегията“.

33. Съобщението не съдържа предложения за това как би могла да бъде организирана работата на Комисията с оглед прилагането на стратегията. Първоначално „програмните органи могат да прегледат критериите за разпределение и да улеснят подбора на проекти в съответствие със стратегията. Освен това Комисията ще приветства целесъобразни изменения на програмите, когато е необходимо“. Предвид множеството области на отговорност на Комисията, тук съществува опасност да не бъдат заделени достатъчно ресурси в рамките на Комисията за целите на изпълнението на стратегията. Създаването на многосекторни работни групи от служители на Комисията, които да управляват задачите, свързани със стратегията, би могло да е от полза. Ролята на Комисията в прилагането на стратегията е толкова съществена, че би трябвало за нея да бъдат отделени достатъчно ресурси за планиране, наблюдение, координация и отчитане.

34. Третото равнище на прилагане на стратегията включва „партньорите“. Равнището на практическото прилагане е от основно значение за изпълнението на стратегията. Документът на Комисията предоставя само бегло описание на това равнище. Идеята е, че изпълнението на място и изпълнителните органи ще бъдат съгласувани с целите на стратегията. Ролята на Комисията в това отношение също е решаваща: „Комисията ще работи в партньорство с другите институции, държави-членки и региони, международни финансови институции, транснационални програмни органи и междуправителствени организации като HELCOM за набелязването на координационни органи в приоритетните области и главни партньори за водещите проекти“.

35. В съобщението на Комисията се дава следното определение за макрорегион: „област, която обхваща редица административни региони, но с достатъчно общи проблеми, за да бъде оправдано прилагането на единен стратегически подход“. Това определение се отнася по-скоро за административните региони, отколкото за държавите, което предполага, че регионалните и местните органи на самоуправление са равнопоставени с националните правителства в изграждането на основата на региона. Комитетът на регионите счита, че регионалните и местните органи на самоуправление следва да получат водеща роля в този процес. Регионите и местните власти са на най-близкото до гражданите равнище. Осезаемият принос от тяхна страна би могъл да спомогне за това стратегията да се приближи до гражданите, което представлява основно изискване за нейния успех. Близостта до гражданите и свързаната с нея легитимност са необходимо условие за успеха на стратегията. Тези принципи могат да бъдат приложени най-добре в партньорство с участниците на регионално и местно равнище.

36. Участниците на местно и регионално равнище също така познават добре условията и нуждите на региона на Балтийско море. Те имат дълъг и ефективен опит в съвместната работа помежду си и с НПО. Струва си да се припомни също така, че местните и регионалните участници имат и дълъг опит в тристранните дейности с Европейската комисия и правителствата на държавите-членки по управление на финансовите инструменти и политиките на ЕС. Те са компетентни по отношение на политиките на ЕС по принцип. Наред с това следва да се отбележи, че участниците на регионално и местно равнище показаха голям интерес и ангажираност в процеса на консултации със заинтересованите страни.

37. Комитетът на регионите изразява надежда, че Комисията ще признае централната роля и способностите на тези участници в изпълнението на стратегията. При определянето и избора на координиращи органи във връзка с приоритетните области и водещи партньори в пилотните проекти на местните и регионалните власти следва да бъде отредена ключовата позиция на стабилни участници в системата на многостепенното управление.

38. Комитетът на регионите констатира със задоволство, че по настояване на Европейския парламент в бюджета на ЕС бяха включени бюджетни кредити за насърчаване на стратегията. Комитетът смята, че тези бюджетни кредити, макар и ограничени от гледна точка на нуждите, представляват първоначален, поощрителен етап, и се надява, че те ще нарастват през идните години. Според Комитета средствата трябва да служат най-вече за подобряване на капацитета и възможностите на регионите и на множеството групи заинтересовани лица от региона на Балтийско море да участват в прилагането на стратегията.

39. Комитетът на регионите подкрепя идеята за годишен форум, но не счита, че той е достатъчен за наблюдение на изпълнението на стратегията. Не е достатъчно чрез форума „да бъдат събрани на едно място партньори, засегнати от различните аспекти на стратегията, включително и от заинтересовани трети държави, както и да се отправят препоръки за изпълнението“. Контролът по прилагането на стратегията изисква също така по-непосредствено наблюдение във връзка с изпълнението на място. Тук следва да се разгледа въпросът за това как по най-добър начин да се предостави информация относно резултатите от различните мерки. Трябва да се намери също начин да се съберат наличните данни относно региона на Балтийско море, така че да се допринесе за постигането на определените в стратегията цели.

40. В плана за действие често се споменава важността на ангажимента на участниците. Успешното прилагане на стратегията изисква силна политическа ангажираност от страна на участниците в региона. Осигуряването и поддържането на политическата ангажираност е основен въпрос. Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море се публикува в изключителна обстановка, насред тежка световна рецесия.

41. Икономическият регион на Балтийско море е тежко засегнат от рецесията. Неотдавна икономическият регион на Балтийско море беше регионът с най-бърз растеж в Европа. През юни 2009 г., към момента на публикуване на плана за действие той е един от най-тежко пострадалите от кризата региони. Кризата може да е фактор, който да спомогне за ускоряване на изпълнението на плана за действие. Стратегията за региона на Балтийско море би могла да предложи нови елементи в усилията за преодоляване на икономическата криза. От друга страна, в плана за действие, придружаващ съобщението на Комисията, се изчислява, че поради кризата в публичните финанси може да има изоставане от графика за изпълнение на мерките, включени в стратегията.

42. Предположението, че участниците са ангажирани със стратегията, се основава на активния интерес, който те показаха по време на подготовката на стратегията. Правителствата на държавите-членки имат ключова роля, когато става въпрос за ангажираност. Правителствата определят целите на стратегията и вземат решения относно общите ѝ насоки и приоритети. Те обаче играят и решаваща роля за изграждане на интерес и ангажираност сред другите участници в региона. Чрез своите решения правителствата трябва да създадат условия, които да доведат до активното включване на други участници.

43. В региона на Балтийско море са създадени институции за междуправителствено сътрудничество. Сътрудничеството между скандинавските държави, което започна през 50-те години, разполага със собствени органи, а именно Северния съвет и Северния съвет на министрите. Аналогично, трите балтийски държави създадоха Балтийския съвет на министрите и Балтийския съвет. През 1992 г. бяха създадени две организации, които обхващат целия регион на Балтийско море: Съветът на балтийските държави (CBSS), както и съответстващият му орган на членовете на парламентите - Парламентарна конференция на региона на Балтийско море (BSPC).

44. Засилването на междуправителственото сътрудничество не изисква създаването на нови органи. Това, което е необходимо, по-скоро е съществуващите институции да станат по-ефективни и да се използват като форуми за прилагането на Стратегията за региона на Балтийско море. Също така Стратегията за региона на Балтийско море би представлявала нова сфера на дейност за тези организации.

45. Ролята на трите парламентарни организации би могла да се състои в осигуряването на форум, на който политиците да обсъждат политиката за региона на Балтийско море. Това би спомогнало за повишаване на интереса и ангажираността на политическите партии и членовете на парламентите към политиката за региона на Балтийско море, което, от своя страна, би могло да бъде от съществено значение за изпълнението на стратегията за този регион.

46. Наред с това, другите организации и органи за сътрудничество в региона на Балтийско море представляват потенциални форуми за прилагането на стратегията и, преди всичко, за осигуряване на ангажираността на участниците към нея. Стратегията за региона на Балтийско море би могла също да вдъхне нов живот на много организации, чието съществуване е загубило своя смисъл.

Брюксел, 14 април 2010 г.

Първи заместник-председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCARCEL SISO

27.8.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 232/29

Становище на Комитета на регионите относно „Стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море“

(2010/C 232/05)

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Предистория

1. През 2008 г. Комитетът на регионите (1) отговори на Зелената книга на Европейската комисия „Към нова култура за градска мобилност“ (2). Като продължение на становището през април 2009 г. Комитетът прие „План за действие за градска мобилност“ (3) в отговор на доклада по собствена инициатива на Европейския парламент (4). В това второ становище Комитетът на регионите приветства многобройните инициативи за градска мобилност, появили се на равнище ЕС.

2. Комитетът на регионите се застъпи за модел, при който плановете за градска мобилност се прилагат чрез устойчиви дългосрочни публично-публични/публично-частни споразумения или споразумения за мобилност, и помоли Комисията да изработи финансов инструмент в рамките на политиката за сближаване и да го предостави направо на регионите и градските зони, с оглед това да насърчи градските зони да изготвят планове за мобилност. Изготвянето и прилагането на плановете за градска мобилност ще бъде от компетентността на самите градове.

3. Европейската комисия беше призована също така да придаде добавена стойност на този процес чрез финансиране на схеми за стимулиране, отличаване с награди и обмен на най-добри практики с аналога на схемата „Син флаг“ за образцови брегови зони в целия ЕС, по която, въз основа на специфични показатели, да се дава оценка на градски райони с ниска степен на замърсяване и задръстване.

4. вижда необходимост от хармонизиране в Европа, особено на техническите изисквания за превозните средства (напр. оборудване на вече съществуващите дизелови автомобили с филтри за твърди частици), за инфраструктурните съоръжения и транспортните услуги, както и при маркировката (знаци и стикери) за достъп на превозни средства в зелените зони в съответствие с европейските стандарти за отработени газове и шум;

5. Освен това Комитетът на регионите (5) изрази виждането, че следва да се отдели повече внимание на социалното измерение на градската мобилност, тъй като то е средството за насърчаване на социалното и териториалното сближаване в градските и периферните градски райони.

6. Комисията прие План за действие за градска мобилност (6), в който предлага двадесет мерки за насърчаване и подпомагане на местните, регионалните и националните власти да постигат целите си по устойчивата градска мобилност. За пръв път се представя всеобхватен пакет за подкрепа в областта на устойчивата градска мобилност.

7. Предложените от Комисията дейности трябва да започнат през четирите години след приемането на Плана за действие, но Европейската комисия ще направи преглед на прилагането на Плана за действие през 2012 г. и ще оцени необходимостта от по-нататъшни действия.

Бележки по „Плана за действие за градска мобилност“ на Европейската комисия

8. Комитетът на регионите поздравява Европейската комисия за публикуването на „План за действие за градска мобилност“, в който са отразени основните въпроси за по-добра мобилност в нашите градове.

Икономически и екологични аргументи за план за действие

9. Европейската комисия отбелязва, че 72 % (7) от населението на ЕС живее в градски райони. До 2050 г. този дял ще достигне 84 %. Градските райони са изправени пред предизвикателството да направят транспорта устойчив с оглед на конкурентоспособността (задръствания, транспортни разходи) и околната среда (замърсяване на въздуха, шум).

10. Комитетът на регионите признава ключовото значение на градската мобилност и градския транспорт за бъдещето на Европа, тъй като засягат трите основни стълба на устойчивото развитие:

—

икономически стълб – защото задръстванията са пречка за икономическата конкурентоспособност (забавяне на търговията, повишаване на разходите за транспорт на стоки и др.). Градските райони са икономическите двигатели на Европа, тъй като над 70 % от икономическото благосъстояние на ЕС се създава в тях. Но 7 % от това благосъстояние се губят във външни разходи, породени от произшествия, задръствания, здравни и екологични вреди;

—

екологичен стълб – защото замърсяването, породено от движението на леки автомобили и камиони и от задръстванията в градските и метрополните зони и при междуградски пътувания, е една от основните пречки за това ЕС да постигне целта „20-20-20“. Моторизираният транспорт в градовете генерира 40 % от емисиите на парникови газове, произведени от пътния транспорт като цяло, и до 70 % от другите замърсители. Очевидно е, че преходът към други видове градски транспорт (като общественият си остава основното решение) ще спомогне за устойчивостта на европейското развитие;

—

социален стълб – защото по-добрите системи за обществен транспорт и намаляване на задръстванията ще имат положителен ефект върху качеството на живота на гражданите и върху общественото здраве; освен това те ще дадат на кварталите и общините с лоши условия за живот по-добър достъп до градските центрове и по този начин ще осигурят по-добър достъп до работни места, услуги (здравеопазване, образование) и култура.

Функции и отговорности

11. Комитетът на регионите приветства пълното разбиране на принципа на субсидиарността от страна на Комисията, тъй като в Плана за действие Европейската комисия признава, че политиките за градска мобилност са от компетентността основно на местните, регионалните и националните власти, въпреки че взетите на местно равнище решения често са свързани с рамка, определена от националната и европейската политика.

12. Европейската комисия счита, че може да се извлече голяма полза от партньорски подход, който напълно зачита принципа на субсидиарност и различните правомощия и отговорности на всички равнища на управление.

13. Двадесетте мерки, предложени в Плана за действие, засягат основно средствата, предназначени да подпомогнат градовете и регионите да изработят политика за устойчива мобилност, и отразяват повечето предишни препоръки на КР. Тези средства са:

—	обмен на информация и най-добри практики;

—	публикуване на информационни документи и насоки за изработване на планове за градска мобилност;

—	диалог с операторите на обществен транспорт, за да се определят доброволни ангажименти по отношение на правата на пътниците;

—	онлайн наръчник за екологично по-чисти превозни средства и обсъждания с държавите-членки на мерките за въвеждане на „енергоспестяващи“ техники на кормуване в шофьорските изпити;

—	обсерватория на градската мобилност;

—	редица проучвания в областта на градската мобилност, включително по въпроса за това как действат различните видове „зелени зони“ в ЕС.

14. Планът за действие за градска мобилност на ЕК дава възможност да се създаде европейска рамка за подпомагане на местните, регионалните и националните власти да предприемат действия в градски райони, където трябва да се развият устойчиви транспортни мрежи и да се внедрят нови технологични решения, зачитащи правомощията и отговорностите, да се въведат мерки, които да предложат на гражданите на ЕС чисти видове транспорт в градските райони, и да се промени поведението по отношение на градската мобилност, за да се постигнат целите на ЕС в областта на екологичната и икономическата конкурентоспособност и социалното сближаване;

15. В Плана за действие на Европейската комисия са изброени шест теми, възникнали след консултациите по Зелената книга, всяка от които заслужава по-нататъшен коментар.

Насърчаване на интегрирани политики

16. Може би най-важното от трите действия, предложени в рамките на настоящата тема, е да се подкрепят местните власти в разработването на планове за устойчива градска мобилност, обхващащи превоза на товари и пътници в градските и периферните градски райони. Тази дейност беше основна препоръка на Комитета на регионите (8).

17. Но има едно интересно допълнение, което заслужава подкрепа: предложението за въвеждане на измерението „градска мобилност“ в плановете за устойчива енергетика, които трябва да бъдат изготвени от градовете, участващи в Конвента на кметовете (9), за да се насърчи интегриран подход, свързващ енергетиката и изменението на климата с въпросите на устойчивия транспорт и мобилността.

18. Европейската комисия възнамерява също така да предоставя информация за връзката между мерките за устойчива градска мобилност и целите на регионалната политика, включително и за връзката между градския транспорт и трансевропейската транспортна мрежа.

Насочване на вниманието към гражданите

19. В документа се признава, че правата на пътниците и наличието на информация за надеждността, безопасността и пр. са необходими за привличане на обществеността към ползването на автобусите, трамваите, метрото и другите видове обществен транспорт. Комисията възнамерява да определи най-добрите практики в ЕС и да въведе набор от доброволни ангажименти за укрепване на правата на пътниците в обществения транспорт – инициатива, която Комитетът на регионите вече подкрепи (8).

20. Европейската комисия възнамерява да работи с операторите на обществения транспорт и други оператори за улесняване на осигуряването на пътническа информация с цел да предостави на потребителите Интернет-портал за обществен пътнически транспорт на равнище ЕС, насочен най-вече към основните възли в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и местните и регионалните места за връзка, както Комитетът на регионите вече предложи (8).

21. Комисията предлага да започне проучване за оперативните правила на Зелените зони в целия ЕС, чиято цел е да доведе до обмен на добри практики. Това предложение стои в основата на идеята на Комитета на регионите (8) за учредяване на годишна европейска награда за поощряване на изключителни и общоприложими инициативи в областта на транспорта, като част от аналога на общоевропейската схема „Син флаг“, присъждана на райони с ниска степен на замърсяване на околната среда и задръствания (схема „Зелен флаг“). По отношение на Европейската седмица на мобилността Европейската комисия предлага да се оптимизира съществуващата схема за присъждане на награди и да се създаде специална награда за насърчаване на приемането на планове за градска мобилност.

22. Тъй като енергоспестяващото шофиране е задължителна част от обучението и тестването на професионалните шофьори, Комисията ще обсъди с държавите-членки дали и как енергоспестяващото шофиране може да се включи в шофьорските изпити на частните шофьори.

Екологизиране на градския транспорт

23. Европейската комисия смята, че дейностите на равнище ЕС могат да спомогнат за укрепване на пазарите с оглед на нови чисти технологии за превозни средства и алтернативни горива. Ето защо тя предлага непрекъсната подкрепа за изследователски и демонстрационни проекти, финансирани по Седмата рамкова програма, за да се улесни въвеждането на пазара на превозни средства с по-ниски или нулеви емисии и на алтернативни горива, като се обръща особено внимание на инициативата „Европейски екологични коли“ (10), насочена към електрическите превозни средства и свързаната с тях инфраструктура в градските райони.

24. Ще бъде изготвено онлайн ръководство за екологично чисти и енергоспестяващи превозни средства в подкрепа на съвместното закупуване на превозни средства за обществените услуги.

25. Щом се изгради европейската рамка за интернализация на външни разходи, Комисията ще започне проучване за урбанистичните аспекти на интернализацията, в което ще се отчете ефективността и ефикасността на решенията за ценообразуване, които карат потребителя да плаща външните разходи (за екология, задръствания и др.).

Укрепване на финансирането

26. Една от специфичните препоръки на Комитета на регионите (8) беше да се подкрепи предложението финансиране и съфинансиране от ЕС на проекти в сектора на градския транспорт да се предоставя само при наличие на интегрирани планове за градска мобилност, което би представлявало допълнителен стимул от страна на ЕС за разработването на такива планове. Комитетът на регионите подкрепи въвеждането на европейски финансови инструменти, позволяващи съфинансиране на плановете за градска мобилност, при условие че съществуват публично-публични/публично-частни споразумения за градска мобилност, които да привличат средства от частния сектор, а също и от местните, регионалните и националните програми за финансиране.

27. В своя План за действие Европейската комисия смята, че европейското финансиране, включително инструментите на ЕИБ, може да даде значителни стимули, да улесни набирането на частни средства и по този начин да помогне на местните власти да разработят новаторски схеми за публично-частно партньорство. Комисията би желала да подпомогне властите и заинтересованите страни да разгледат съществуващите възможности за финансиране и да развият иновативни схеми за публично-частни партньорства.

28. Освен това Комисията призна, че би трябвало да продължи да подкрепя инициативата CIVITAS и след третото поколение проекти, стартирани през 2008 г., както по-рано настояваше Комитетът на регионите (8).

Обмяна на опит и знания

29. Европейската комисия възнамерява да стартира проучване за това как се да подобри събирането на данни за градския транспорт и мобилността и да изготви виртуална платформа за обмен на информация, данни и статистика, за наблюдение на развитията и за улесняване на обмена на най-добри практики, въз основа на съществуващите инициативи (11). Комитетът на регионите вече приветства тази дейност.

Оптимизиране на градската мобилност

30. Европейската комисия се стреми да улесни прехода към по-екологосъобразни видове транспорт и ефективна логистика на товарните превози, като за тази цел възнамерява да организира през 2010 г. конференция за градския товарен транспорт. Комитетът на регионите приветства тази инициатива.

31. Комисията също така предвижда да окаже съдействие за прилагането на интелигентни транспортни системи, като се надява те да бъдат със съвместими протоколи за връзка и трансфер на данни, за да се подобри градската мобилност, например във връзка с електронните билети и плащания, управлението на трафика, пътната информация и др.

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

32. приветства „Плана за действие за градска мобилност“ на Европейската комисия и подкрепя представените мерки, тъй като те не накърняват принципа на субсидиарност и първостепенната отговорност на местните, регионалните и националните власти, с убеждението, че предизвикателствата пред градската мобилност са също толкова важни, колкото и регионалната транспортна инфраструктура и транспортната инфраструктура за превози на дълги разстояния, и във всички случаи са допълващи действия в различни териториални и функционални области на дейност;

Финансиране на прехода към други видове обществен транспорт

33. смята, че само технологично ориентираните дейности (нови технологии за двигателите, по-добри горива и други подобрения), подкрепяни от Седмата рамкова програма, няма да бъдат достатъчни за постигане на високо качество, сигурни и евтини системи за обществен транспорт, а оттам и радикален преход от един вид транспорт към друг и по-малко задръствания в градските райони; трябва да се насърчи преходът към всички форми на обществен транспорт, придвижването с велосипеди и пеша;

34. в съответствие с това, настоятелно приканва Комисията да отдели подобаващо внимание на градската мобилност с ясни критерии за устойчивост в градските и периферните градски райони на ЕС чрез структурните фондове и политиката на сближаване, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР);

35. освен това, в предстоящия преглед на финансовите перспективи на ЕС настоява да се вземат предвид нуждите на градския транспорт, най-вече поради значителния принос, който финансираните планове за градска мобилност могат да дадат във връзка с икономическите, екологични и социални стълбове на устойчивото развитие в метрополните райони;

36. подкрепя предложението на Европейския парламент в рамките на финансовите перспективи за 2014-2020 г. да се разгледа възможността за създаване на европейски финансов инструмент, който би позволил съфинансирането на:

—	планове за градска мобилност и

—	инвестиции в градската и метрополната мобилност, които отговарят на екологичните и социално-икономическите цели на ЕС.

37. смята, че тези мерки са оправдани, тъй като осигуряването на висококачествени, безопасни, достъпни и екстензивни системи за обществен транспорт в европейските градове и в крайградските зони ще позволи:

—	укрепване на икономическия растеж и конкурентоспособността чрез намаляване на задръстванията и транспортните разходи, по-доброто управление на превоза на хора и стоки, създаването на работни места в подкрепа на системите за обществен транспорт и силното въздействие на такава инвестиция (12);

—	подобряване на качеството на околната среда чрез намаляване на емисиите на парникови газове и други замърсители, чрез намаляване на движението по пътищата и енергоспестяване (13), подобряване на качеството на въздуха и намаляване на броя на дихателните и сърдечносъдовите заболявания;

—	укрепване на общественото и териториалното сближаване (14) чрез повишаване на мобилността на жителите, особено от маргинализираните общности, живеещи в бедни предградия, и едновременно с това в центровете на градовете да се подобри средата на жилищните зони и туристическите атракции.

Възприемане на интегриран подход към градските политики

38. смята, че е необходима по-голяма свързаност между европейските политики и инициативи, и в частност – интегриран подход към градските политики и устройството на територията, за да може инициативите за борба със задръстванията и замърсяването на околната среда посредством разработване на интегрирани, устойчиви планове за градска мобилност в метрополните райони да не се обезсмислят например от политиките в областта на градското планиране и осигуряването на жилища;

39. отново потвърждава подкрепата си за развитието на плановете за устойчива градска мобилност поне за по-големите градове, градските и периферните градски райони, които ще се изправят пред предизвикателства като достъпността за всички жители и нуждите на тези райони от товарен транспорт, както и задръстванията и въздействията върху околната среда и здравето;

40. препоръчва въвеждането на поощрителни мерки на равнище ЕС: например в подходящи градски и крайградски райони европейското финансиране и съфинансиране на транспортни проекти в градовете и градските агломерации би трябвало да зависи от съществуването на планове за устойчива градска мобилност и от приемането на споразумения за мобилност, които чрез публично-частни споразумения за партньорство да привличат средства от частния сектор, както и от местните, регионалните и националните програми за финансиране;

41. приема, че редица градове вече са изготвили планове за мобилност, но смята, че ако този подход бъде възприет във всички основни градски райони с активно участие на заинтересованите лица, градовете ще бъдат все така свободни да приемат планове за мобилност, пригодени към техните реалности, а Комисията ще може да покаже добавената стойност от дейността на равнище ЕС;

42. отбелязва, че тъй като Европейската комисия и по-рано е призовавала местните власти да развиват и прилагат планове за устойчив градски транспорт (15), тя следва да насърчава държавите-членки да налагат това задължение на всички големи градски или крайградски райони и да създават подходящи стимули за градовете и регионите, за да насърчават местните власти да изработват такива планове;

43. настоява да се увеличи финансирането за инициативата CIVITAS, но само за да ѝ се позволи да надхвърли стадия на демонстрационните проекти и обмена на добри практики, за да помага за насърчаване и прилагане на плановете за градска мобилност;

44. настоява Комисията да поощрява развитието и прилагането на плановете за градска мобилност чрез учредяване на годишна европейска награда за поощряване на изключителни и общоприложими инициативи в областта на транспорта, като част от общоевропейската схема „Зелен флаг“, присъждана например на градски райони, приели плановете за градска мобилност и постигнали ниска степен на замърсяване на околната среда и задръствания или постигнали особен успех в правилното разпределение на различните видове транспорт;

45. препоръчва Комисията да приеме набор от показатели, въз основа на които да се присъжда градски „Зелен флаг“, но признава, че постигането на ниски стойности на замърсяване (въздух и шум) и на задръстване (бързина и надеждност на пътуванията) ще бъде променливо предизвикателство за градовете, предвид големите различия между характеристиките на градовете и на градския транспорт;

46. препоръчва при отличаването на градове със „Зелен флаг“ да се взема предвид също и насърчаването на зелено и/или екологично мислене в градските зони, например насърчаването на ползването на алтернативни начини на придвижване (чрез разширяване на мрежата от пешеходни и велосипедни алеи или популяризиране на други алтернативни превозни средства и т.н.);

Насърчаване на прехода към други видове транспорт

47. приема, че гражданите на ЕС, които ясно съзнават проблемите с изменението на климата, могат да проявят повече разбиране към приемането на мерки, които ще накарат потребителя да плаща външните разходи по транспортните системи (разходи за околната среда, задръствания и др.) там, където публичните власти не инвестират в обществения транспорт – принципът „замърсителят плаща“;

48. настоява Комисията бързо да започне предложеното проучване относно градските аспекти на интернализацията на външните разходи за видовете транспорт, така че да се вземат мерки за улесняване на преразпределението на разходите за различните видове транспорт (16) (17) и за постигане на по-устойчива транспортна система в градските райони;

49. смята, че насоките на Европейската комисия относно различните варианти за отразяване на външните разходи за мобилност в цените на транспорта ще насърчат публичната подкрепа за екологично чисти видове транспорт, ще помогнат за прехода към други видове транспорт и ще помогнат да се разясни на гражданите, че индивидуалният транспорт „изглежда“ по-икономичен, единствено защото външните разходи не се отразяват в икономическите сметки на транспорта;

50. приветства подкрепата на Комисията за изследвания в областта на екологично чистите, енергоефективни превозни средства и алтернативните горива, но отбелязва, че технологичният напредък ще помогне за решаването на проблемите, свързани с околната среда, но са необходими и мерки за справяне с екологичните проблеми и задръстванията в градските райони;

Подобряване на правата на пътниците

51. приветства предложенията на Европейската комисия относно правата на пътниците и наличността на информация за безопасността и надеждността, но тъй като те ще се разширяват само до доброволни ангажименти, основани върху най-добрите практики в целия ЕС, настоява Комисията да подсили вероятния ефект от тези предложения чрез подкрепа за комуникационни и информационни кампании във всички държави-членки съвместно с националните, регионалните и местните власти;

52. призовава в тези информационни кампании да се включат сведения за въздействието на мерките за градска мобилност и избора за мобилност на европейските граждани върху околната среда и икономическата конкурентоспособност на Европа и нейните региони.

Брюксел, 15 април 2010 г.

Първи заместник-председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO

(1) Становище относно „Зелената книга за градския транспорт“ (докладчик: Albert Bore) – CdR 236/2007 fin.

(2) COM (2007) 551.

(3) Становище относно „План за действие за градска мобилност“ (докладчик: Albert Bore) – CdR 417/2008 fin.

(4) Доклад относно „План за действие за градска мобилност“ (докладчик: Gilles Savary) – 2008/2217(INI).

(5) Становище относно „Зелена книга за териториално сближаване“ (докладчик: Jean-Yves Le Drian) – CdR 274/2008 fin.

(6) COM (2009) 490.

(7) ООН, World Urbanisation Prospects („Перспективи за урбанизацията на света“), преработено издание от 2007 г.

(8) Вж. бележка под линия 3.

(9) www.eumayors.eu

(10) http://ec.europa.eu/research/trnasport/info/green_cars_initiative_en.html

(11) Например www.eltis.org.

(12) Инвестициите в обществения транспорт имат мултиплициращ ефект от 2 до 2,5 в местните и регионалните икономики - Пета рамкова програма на ЕК (2005 г.): проучване Transecon.

(13) Спестяване на енергия от около 400-500 кг гориво годишно на глава от населението е възможно в градове с висок дял на обществения транспорт – UITP (Международен съюз на обществения транспорт).

(14) Вж. бележка под линия 5.

(15) „Тематична стратегия за урбанизираната среда“ – COM(2005) 718.

(16) Цените за железопътен и автобусен транспорт нарастват по-бързо от цената на личния автомобилен транспорт – Европейска агенция за околната среда, Доклад 3/2004 г.

(17) „Устойчиво бъдеще за транспорта: интегрирана, основана на технологии и лесна за ползване система“ (докладчик: Väino Hallikmägi) – CdR 146/2009 fin.

27.8.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 232/36

Становище на Комитета на регионите относно „План за действие за градска мобилност“

(2010/C 232/06)

I ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи препоръки

1. изтъква отново, че целта на ЕС е да насърчава мира, своите ценности и благоденствието на народите в него. Именно поради тази причина ЕС е отворен за всяка демократична европейска страна, която изпълни критериите от Копенхаген;

2. отбелязва, че процесът на разширяване представлява важен фактор за гарантирането на мира и стабилността на европейския континент и предоставя допълнителна възможност за гражданите на страните кандидатки да се възползват от развиващото се благодарение на общото икономическо пространство благосъстояние;

3. подчертава, че Европейският съюз трябва да потвърди категоричния си ангажимент по отношение на перспектива за присъединяване на всички европейски страни, които отговарят на критериите за членство, както и на условията за допустимост в процеса на стабилизиране и присъединяване;

4. отбелязва, че успехът на интеграцията зависи от начина, по който страната кандидатка подготвя присъединяването си и изпълнява критериите от Копенхаген;

5. подчертава своята пълна подкрепа за мерките и реформите в страните кандидатки за изпълнение на критериите за присъединяване;

6. обръща внимание на ключовото значение на спазването на принципа на добросъседски отношения и регионално сътрудничество в процеса на интеграция; приканва страните кандидатки да решат по взаимноприемлив начин оставащите неразрешени проблеми със съседните си страни, като се впишат в рамките на приоритетите, принципите и ценностите на Европа;

7. отбелязва, че е важно местните и регионалните власти и техните сдружения да участват в процеса на интеграция на най-ранен етап, като се има предвид, че става дума за структурен, дълбоко демократичен процес, който не може да се проведе успешно единствено на централно равнище без активното участие на всички равнища на управление и без пълното зачитане на принципите на субсидиарност и близост до гражданите;

ХЪРВАТИЯ

Напредък, постигнат от Хърватия в процеса на присъединяване

8. поздравява Хърватия за постоянния ѝ напредък при изпълнението на критериите за присъединяване към ЕС, както и на произтичащите от това задължения;

9. изразява своето удовлетворение от двустранното споразумение, сключено за изглаждане на граничния спор със Словения, което позволи постигане на взаимоприемливо решение по този въпрос;

10. насърчава Хърватия да увеличи усилията си за изпълняване на всички необходими критерии и основни параметри, а именно пълно сътрудничество с МНТБЮ по проблемните дела, както и да ускори реформите в някои ключови сектори, тъй като те са задължително условие за приключване на преговорите за присъединяване през 2010 г.;

11. смята, че е постигнат напредък в борбата с корупцията; но все пак отбелязва, че тя остава разпространена в много сфери, и препоръчва на Хърватия да положи допълнителни усилия и да увеличи административния капацитет на органите, ангажирани в борбата срещу корупцията, и да развие културата на политическата отчетност на всички равнища;

12. приветства правните гаранции за свободата и плурализма на медиите и тяхното зачитане; отбелязва обаче заплахите и политическия натиск, който се оказва срещу журналисти, разследващи случаи на корупция и организирана престъпност;

13. изразява своето безпокойство по отношение на слабостите при прилагането на антидискриминационното законодателство. Наскоро наложените бюджетни ограничения не трябва да се използват като основание за непълното прилагане на това законодателство. Комитетът отбелязва, че дискриминацията на малцинствата е по-специфичен проблем, доколкото на практика закрилата срещу дискриминация и нейното наказателно преследване все още не са в съответствие със стандартите на ЕС;

Укрепване на капацитета на местните и регионалните власти

14. оценява положително правилното произвеждане на първите преки избори за кметове и областни управители през май 2009 г., белязано от повишено участие и разширено политическо представителство на жените;

15. приветства приемането на „Национална стратегия за 2009-2013 г. за обучение на политическите ръководители и служителите от местните и регионалните власти“ и признава потенциала ѝ за подобряване на капацитета на местната администрация за предоставяне на децентрализирани услуги на гражданите, но подчертава сериозните слабости, които съществуват в административните процедури, и признава, че правната основа за изграждането на модерна и професионална публична администрация все още е несъвършена;

16. отбелязва, че стратегията за децентрализиране не беше приета поради липса на ангажимент на политическо равнище, и изразява съжаление за липсата на цялостно съгласуване между политическото и техническото равнище, както и между централната администрация и местните власти; приканва националните власти да създадат процедури, които да им позволят да бъдат представени удовлетворително в законодателния процес, и препоръчва приемането на мерки, които да подобрят икономическото положение на местните и регионалните власти;

17. призовава за по-конкретни мерки за осигуряване на обучение и за подобряване на професионалната квалификация и знания на хърватските органи на управление на национално, регионално и местно равнище; предлага в това отношение да се разшири сътрудничеството с държавите-членки на ЕС, за да може по-бързо да се използва техният опит и без забавяне да се изпълнят условията от Договора за присъединяване към ЕС;

18. признава постигнатия напредък за опростяване на вписването на предприятията в съответните регистри, но подчертава, че големият брой парафискални субекти на национално и местно равнище, корупцията и недостатъците на публичната администрация оказват отрицателно въздействие върху бизнес климата;

19. смята, че местните и регионалните власти и техните сдружения трябва да бъдат включени в процеса на прилагане на достиженията на правото на Общността; освен това подчертава, че местните и регионалните власти трябва да бъдат добре подготвени да поемат задълженията, произтичащи от бъдещото членство в ЕС, както и да се възползват от възможностите, които то предлага;

БИВША ЮГОСЛАВСКА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ

Напредък, постигнат от бившата югославска република Македония в процеса на присъединяване

20. отбелязва препоръката на Комисията и заключенията на Съвета „Общи въпроси“ от декември 2009 г. и насърчава правителството на бившата югославска република Македония да гарантира добросъседските отношения, и по-специално да удвои усилията за намиране, по пътя на преговорите под егидата на ООН, на взаимноприемливо решение на въпроса за името си;

21. припомня важността на добросъседските отношения и призовава правителството на бившата югославска република Македония да работи съвместно с всички партньори за по-нататъшно развитие на регионалното сътрудничество;

22. приветства решението на ЕС, по силата на което гражданите на бившата югославска република Македония могат, считано от 19 декември 2009 г., да пътуват без визи в Шенгенското пространство;

23. настоява властите на бившата югославска република Македония да продължат реформите, най-вече в областта на публичната администрация и на правосъдието, на правата на жените и на междуетническите отношения, в съответствие с рамковото споразумение от Охрид от 2001 г., в което се предвижда гарантиране на правата на лицата от различен етнически произход, и включването им в по-голяма степен в обществения живот и в администрацията;

24. приветства удовлетворителния напредък на страната относно укрепването и прилагането на рамката за борба срещу корупцията, въпреки че корупцията все още е разпространена и остава сериозен проблем; приканва към продължаване на необходимите усилия, и по-специално по отношение на прилагането на правната рамка;

Укрепване на капацитета на местните власти

25. приветства създаването на нова комисия за местна автономия;

26. оценява използването на транграничното сътрудничество за насърчаване на диалога между местните и регионалните власти на съседните страни;

27. изразява задоволство от факта, че наблюдателите от ОССЕ – Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) и от Съвета на Европа излязоха със заключение, че президентските и местните избори през 2009 г. са протекли в съответствие с повечето критерии на ОССЕ и международните стандарти за демократични избори; насърчава правителството да продължи да прилага останалите препоръки на ОССЕ – СДИПЧ и очаква енергични мерки за изясняване на констатираните нарушения;

28. насърчава продължаването на децентрализицията и прехвърлянето на повече правомощия към общините, каквито са едни от основните принципи на Охридското рамково споразумение, но отбелязва, че трябва да се поеме по-категоричен ангажимент в полза на общините, особено по отношение на финансовата им рамка; от друга страна подкрепя направените усилия от Сдружението на местните власти (ЗЕЛС), което работи много сериозно за напредъка на процеса на децентрализация;

29. приветства влизането в сила на Закона за сътрудничество между общините от юни 2009 г., и разчита, че той ще бъде ефективно прилаган и очаква изготвяното сходно законодателство;

30. подчертава подобряването на събираемостта на местните данъци и действията за укрепване на капацитета на общините за управление на имуществения данък, на публичните финанси, на задълженията и за извършване на финансов одит;

31. отбелязва, че някои общини, особено слабонаселените, все още разполагат само с ограничен административен капацитет за управление на финансите и данъците и за извършване на финансов одит, и изразява съжаление, че местните власти все още страдат от недостатъчни прозрачност и отчетност;

32. изразява убеждението си, че е необходимо по-добро сътрудничество между централното и местното равнище, както и че Министерството на местното самоуправление трябва да направи повече за улесняването на процеса на децентрализиране;

33. настоява да се положат допълнителни усилия за борба срещу съвременния трафик на хора чрез по-нататъшно прилагане на Националния план за действие за борба с трафика на хора и незаконната имиграция (НПД) и осигуряване на по-добра координация на местно равнище;

34. констатира със задоволство постепенното повишаване на квалификацията на общинските служители за прилагане на онези части от достиженията на правото на ЕС, които се отнасят до местното самоуправление и за управляване на предоставените от ЕС средства; насърчава продължаването на тези усилия;

35. отбелязва, че по отношение на изработването и прилагането на законодателство в областта на околната среда, административният капацитет не може да се определи като удовлетворителен нито на национално, нито на местно равнище и подчертава важността на ефикасното преодоляване на това положение, като се имат предвид и евентуалните последици за околната среда в съседните държави;

ТУРЦИЯ

Напредък, постигнат от Турция в процеса на присъединяване

36. отбелязва със задоволство провеждането на широк обществен дебат по редица въпроси, които традиционно се считат за чувствителни, като ролята на съдебната власт, правата на гражданите от кюрдски произход и от алевитската общност, мястото на армията, както и отношенията на Турция със съседните ѝ държави, и поздравява турското правителство за конструктивното му отношение и действията му за започване на този диалог;

37. отбелязва, че през 2009 г. страната не постигна почти никакъв напредък с осезаеми реформи, и призовава правителството да превърне политическите си инициативи в конкретни промени в областта на законодателството и последващото му прилагане;

38. констатира с разочарование, че въпреки приетото законодателство, съответстващо на критериите от Копенхаген, неговото прилагане е твърде неудовлетворително, по-специално по отношение на правата на жените, липсата на дискриминация, свободата на вероизповедание и на изразяване, нулевата толерантност към изтезанията и премахването на корупцията;

39. изразява безпокойството си от преобладаващата ситуация по отношение на свободата на изразяване и свободата на печата, особено с оглед на безпрецедентната глоба, наложена на една медийна група;

40. изказва своето разочарование от слабия напредък в областта на свободата на вероизповедание и призовава правителството да създаде правна рамка, която да е в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, за да могат всички немюсюлмански религиозни общности и алевитската общност да извършват своята дейност без неправомерни ограничения;

41. констатира с неудовлетворение, че турското правителство продължава да изразява резерви по отношение на зачитането на правата на малцинствата, както са гарантирани от международното право; затова приканва турското правителство да съобрази политиката си с международните стандарти в тази област и призовава политическите партии да подкрепят усилията му; освен това приканва Турция да приеме мерки съгласно препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно гръцкото малцинство от островите Гьокчеада/Имброс и Бозджаада/Тенедос, като целта е да се запази междукултурният характер на двата острова като модел за сътрудничество между Гърция и Турция;

42. изразява неодобрение във връзка с продължаващите нарушения на ангажиментите, произтичащи от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕС и Турция, приканва турската страна да предприеме мерки за цялостното и недискриминационно прилагане на този текст;

43. приканва всички засегнати страни енергично да подкрепят преговорите, които се водят по кипърския въпрос, и да допринесат конкретно за постигане на цялостно решение, което трябва да се основава на схема за конфедерация от две зони и две общности с обща международна идентичност и правосубектност, в съответствие както с решенията на Съвета за сигурност на ООН по този въпрос, така и с основополагащите принципи на ЕС; приканва ги да улеснят създаването на благоприятна за преговори атмосфера чрез изтегляне на турските войски от Кипър – държава-членка на ЕС, решаване на въпроса за заселниците и връщане на блокираната зона на Фамагуста на законните ѝ жители;

44. набляга на важността на Турция като транзитна за незаконната имиграция страна; отбелязва перспективата за възобновяване на водените преговори за сключване на споразумение за реадмисия с ЕС и отправя съвет, в периода преди сключването на споразумението тя да прилага изцяло вече сключените със съседните държави-членки двустранни споразумения за реадмисия; приканва турското правителство да засили сътрудничеството си с ЕС за управление на имиграцията, включително в рамките на Frontex – агенцията, която наблюдава външните граници;

45. Що се отнася до другите въпроси в региона, КР приветства подобряването на отношенията на Турция с нейните съседи, по-специално съвместното споразумение с Армения, и подчертава голямото значение на бързото ратифициране на протоколите за установяване на дипломатически отношения и по-нататъшното развитие на двустранните отношения с Армения. КР очаква Турция да продължи усилията за добросъседски отношения и мирно решаване на проблемите;

Укрепване на капацитета на местните власти

46. приветства факта, че местните избори, които се проведоха през март 2009 г., бяха като цяло свободни и справедливи;

47. изразява своята неудовлетвореност от бавния напредък в прехвърлянето на правомощия към местните власти, особено по отношение на създаването на функциониращи общински съвети, тъй като това е основно условие за засилване на участието на населението във взимането на решения от местните власти;

48. настоява за повече прозрачност и отчетност, особено в областта на вътрешния и външния контрол на финансите на местните власти и подчертава важността на децентрализирането и укрепването на капацитета на органите на местната власт да изпълняват правомощията си;

49. одобрява приоритета, който се дава на пълната заетост в преговорите, както и приемането на национална програма за възприемане на достиженията на правото на ЕС, като същевременно отбелязва, че напредъкът в ефикасното конкретизиране на политиките и конституционните реформи е твърде ограничен;

50. обръща внимание на Специалния доклад на Европейската сметна палата под номер 16/2009, посветен на управлението на предприсъединителната помощ, отпусната на Турция от Европейската комисия, и приканва ЕК да приложи отправените в него препоръки, като постави цели и изпълнява програмите въз основа на критериите за присъединяване;

51. приветства създаването на агенции за развитие и изразява задоволство от факта, че заинтересованите местни и регионални страни участваха в изготвянето на бюджета за всяка една от тях, но посочва неяснотите, съпътстващи критериите за избор, и недостатъчната прозрачност на процедурата;

52. посочва ниското равнище, на което е застинало привеждането на законодателството в съответствие с достиженията на правото на ЕС в сферата на регионалната политика и координирането на структурните инструменти;

53. изразява своята надежда и увереност, че посочените недостатъци и критични бележки ще бъдат цялостно анализирани от държавните органи и други институции на Турция и че ще бъдат предприети адекватни правни и административни мерки за тяхното отстраняване.

Брюксел, 14 април 2010 г.

Първи заместник-председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCARCEL SISO

27.8.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 232/44

Становище на Комитета на регионите относно „Подобряване на ефективността на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и на Директивата за стратегическата екологична оценка (СЕО)“

(2010/C 232/08)

I. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки към двете съобщения

1. приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Да превърнем цифровия дивидент в социални постижения и икономически растеж“ и съобщението на Комисията, озаглавено „Публично-частно партньорство за бъдещия интернет“, тъй като използването на цифровия дивидент и развитието на интернет на бъдещето могат съществено да допринесат за намаляване на цифровото разделение, както и за изпълнение на целите на Лисабонската стратегия и на последващата я стратегия „ЕС 2020“, и да задоволят определени важни потребности на европейските граждани в социалната, културната и икономическата област;

2. вече неколкократно е изтъквал, че продължаващото цифрово разделение поражда социално изключване и икономическо неравенство. Поради това, постигането на равни възможности по отношение на достъпа и цифровите умения е необходимо от социална и от икономическа гледна точка;

3. припомня също така, че електронното приобщаване играе решаваща роля за осъществяване на целите на инициативата „i2010 – европейско информационно общество за растеж и заетост“ (1), а чрез това и за постигане на целите на Лисабонската стратегия (2), свързани с икономическото и социалното развитие;

4. подчертава, че изискването за широколентов интернет на достъпна цена е абсолютно необходимо за социалното и териториалното сближаване и за икономическия растеж, както и за електронното приобщаване в Европейския съюз, особено в настоящите условия на дълбока икономическа и социална криза;

5. отбелязва, че тъй като широколентовият достъп е сравним с други комунално-битови услуги, като например водоснабдяване и енергоснабдяване, той все по-често се разглежда като още една обществена услуга (3). Следователно широколентовите мрежи би следвало да бъдат достъпни на разумни цени за всички граждани на Европейския съюз;

6. подчертава голямото значение, признато в стратегията „i2010“, което местните и регионалните власти имат за европейското информационно общество, тъй като те са двигател на икономическия растеж на местно равнище и създават, използват и притежават многобройни цифрови информационни продукти и услуги. В някои държави-членки тази област е в техните правомощия. Затова местните и регионалните власти следва да имат пълноценно и ефикасно участие в управлението на информационното общество (4);

7. в този контекст подчертава ключовата роля и отговорност на местните и регионалните власти за осигуряване на широколентов интернет със справедливи условия на достъп и на разумна цена в регионите, където пазарните механизми се оказват недостатъчни за изграждането му, за осъществяване на пилотни проекти с цел преодоляване на неравенството в електронния достъп, както и за разработване на нов подход, чрез който обществените електронни услуги да се насочат към гражданите (2);

8. смята, че местните и регионалните власти трябва да участват в широкообхватно сътрудничество за подобряване на оперативната съвместимост в областта на публичната администрация и ефективността на доставянето на обществени услуги (5);

9. предлага да се оползотвори пълноценно потенциалът на Европа в развитието на ИКТ услугите в публичния и в частния сектор и по този начин ИКТ да бъдат използвани като средство за подобряване на услугите, предоставяни от местните и регионалните власти в области като здравеопазване, образование, обществен ред, сигурност и социални грижи. Публично-частните партньорства в областта на обществените ИКТ услуги, подкрепяни от ЕС и развивани между местните и регионалните власти и МСП, разработващи ИКТ, могат да послужат като отлична основа за изграждане на умения и знания на местно равнище в целия ЕС (6);

Специфични бележки към съобщението на Комисията „Да превърнем цифровия дивидент в социални постижения и икономически растеж“

10. споделя констатацията на Комисията, че преходът от аналогова към цифрова наземна телевизия в Европа ще освободи редица изключително ценни радиочестоти благодарение на по-високата ефективност на цифровото радиоразпръскване. Потенциалът, който този „цифров дивидент“ предлага за предоставянето на широк набор от услуги, е значителен, тъй като радиосигналите в този диапазон се разпространяват на големи разстояния и оборудването, което използва тези честоти, може без затруднения да работи на закрито. Ето защо Комитетът е убеден, че това е уникална възможност за Европа да посрещне нарастващото търсене на радиочестотен спектър, необходим по-специално за осигуряване на безжичен широколентов достъп в селските райони, който да допринесе за преодоляване на цифровото разделение, за стимулиране на разпространението на нови безжични услуги, като например следващото поколение мобилни широколентови комуникации, както и за подпомагане на развитието на наземното радиоразпръскване;

Цифровият дивидент – инструмент в полза на икономическото развитие

11. отбелязва факта, че според проучването „Exploiting the digital dividend – a European approach“ („Използване на цифровия дивидент – европейският подход“), поръчано от Комисията, цифровият дивидент би могъл да генерира в ЕС като цяло между 150 и 700 милиарда евро за период от 15 години; подчертава във връзка с това, че съгласно наскоро преразгледаните разпоредби на общата регулаторна рамка на ЕС за електронните съобщителни мрежи и услуги (7), радиочестотите са обществен ресурс, който има важна социална, културна и икономическа стойност;

12. констатира, че достъпът до цифровия дивидент ще облекчи предоставянето на широколентови услуги в целия Европейски съюз, ще допринесе по този начин за доизграждането на единния пазар на електронни съобщителни услуги и следователно ще представлява основен елемент на производителността и конкурентоспособността на европейската икономика;

Цифровият дивидент – инструмент за противодействие на цифровото разделение

13. е убеден, че продължаващото цифрово разделение пречи на развитието и запазването на социалното сближаване и на благоденствието и поражда социално и икономическо изключване. В това отношение инициативата „i2010“ трябва да спомогне за подобряване на качеството на живот на гражданите и в по-общ смисъл – на обществото (2);

14. припомня трудностите, които пазарите срещат в определени географски области при осигуряването на високоскоростни широколентови мрежи на достъпни цени; поради това призовава Комисията да насърчи използването на освободените радиочестоти и да разработи политики и насоки, които отчитат тази неефективност на пазара и улесняват инициативи на държавите и на публичния сектор, с цел в такива области да се развият отворени мрежи, които функционално са отделени от услугите (3);

Отварянето на спектъра и предимствата за развитието на обществените услуги

15. отново подчертава, че наличието на висококачествен широколентов достъп на разумни цени може да подобри достъпа до предоставяните от местните и регионалните власти услуги, както и качеството на тези услуги, като същевременно улеснява микропредприятията и МСП да пускат своите продукти на пазара. Очаква се отдалечените и особено най-отдалечените региони и общини да извлекат значителна полза от по-широко разпространения и по-бърз достъп до широколентови услуги (8);

16. смята, че използването на цифровия дивидент би дало възможност за развитие на т.нар. „електронни административни услуги“, които биха намерили приложение по-специално в следните аспекти: контакта между ползвателите и административните органи; приноса на административните органи към насърчаването на обществения дебат (разпространение на важна обществена информация, обществени форуми, онлайн консултации и в по-широк смисъл – нови механизми за консултация на гражданите); отношенията между предприятията и административните органи (декларации за социални данни, декларации за наемане на работници, трансфер на данъчни и счетоводни данни); прилагането на техниките на електронната търговия в сферата на обществените поръчки (електронни обществени поръчки); новите методи на работа и организация в администрацията (трансформация на длъжностите, съвместна работа, работа от разстояние). Така използването на цифровия дивидент би позволило неудобствата, свързани с отдалечеността на селските райони, да се компенсират чрез по-добра комуникация между администрацията и ползвателите – както за лични, така и за търговски цели;

17. подчертава, че една от основните насоки на целта за икономическа модернизация на европейската политика на сближаване за периода 2007-2013 г. е повишаването на привлекателността на държавите-членки, регионите и градовете, като за тях се осигурят достъп и услуги на адекватно равнище. Комитетът счита, че тези усилия подпомагат развитието на електронните административни услуги и растежа на икономиката на знанието чрез укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации (2);

Координиран подход на равнище ЕС

18. отбелязва факта, че пак според проучването „Exploiting the digital dividend – a European approach“ („Използване на цифровия дивидент – европейският подход“), осъществяването преди 2015 г. на подходяща европейска координация по отношение на съвкупността от радиочестоти на цифровия дивидент би дало възможност икономическото въздействие на цифровия дивидент да се увеличи допълнително с 20 до 50 милиарда евро за период от 15 години, в зависимост главно от реалното равнище на бъдещото търсене на високотехнологични услуги, като наземното радиоразпръскване и безжичния широколентов достъп;

19. отбелязва също така факта, че както CEPT (9) (Европейска конференция по пощи и далекосъобщения), така и RSPG (10) (Група за политиката в областта на радиочестотния спектър) настояват нито един от хармонизираните подходи да няма задължителен характер. Съществуват множество основания в полза на такъв незадължителен характер: разликите, дължащи се на големината и топографията на държавите-членки, степента на конкуренция с другите платформи за предоставяне на услуги като сателитните или кабелните мрежи, както и използването на радиочестотите в съседни страни, които не са членки на Европейския съюз. Освен това Комитетът смята, че в съответствие с принципа на субсидиарност следва държавите-членки – или местните или регионалните власти, ако разполагат с такива правомощия – да вземат решения за предоставянето на даден радиочестотен поддиапазон за конкретна употреба. Все пак Комитетът признава, че на европейско равнище е необходима координация на техническите условия за използване, така че да се оптимизират икономиите от мащаба в инвестициите и да се гарантира ефективно използване на спектъра;

20. поради това счита, че един хармонизиран подход по отношение на цифровия дивидент е оправдан, при условие че не е задължителен и че отчита конкретните характеристики на държавите-членки и политиките, които те възнамеряват да провеждат. Следователно Комитетът приема положително намерението на Комисията да вземе решение за хармонизиране на техническите условия за използване на поддиапазона около 800 MHz, без да задължава отделните държави-членки да отворят този поддиапазон за нови приложения, различни от радиоразпръскването;

Цифровият дивидент и националните политики в областта на медиите

21. констатира, че общностната политика по отношение на цифровия дивидент ще има отражение върху политиките на държавите-членки в областта на медиите и по-специално в развитието на цифровата наземна телевизия. Всяка държава-членка в момента разполага със съответно равнище на национално телевизионно покритие. Но предоставянето на радиочестотен поддиапазон за услуги, различни от радиоразпръскването, ще окаже въздействие върху това покритие, като това въздействие ще варира според различните държави-членки, застрашавайки по този начин принципа за равен достъп на всяка държава-членка до радиочестотния спектър. Поради това Комитетът счита, че политиката на Общността по отношение на цифровия дивидент следва да отчита тази трудност и да направи така, че всички държави-членки да разполагат с равностоен капацитет за провеждане на своите национални политики в областта на развитието на цифровите медии;

22. подчертава важната роля на медийните услуги за насърчаване на културното многообразие, плурализма и демокрацията на участието, както и за изграждане и укрепване на идентичността на местните, регионалните и националните общности в Европа. Комитетът отбелязва, че наземната телевизия остава основният начин за предоставяне на тези услуги на гражданите. Той признава очакванията и потребностите на гражданите по отношение на разнообразието на програмите, качеството на услугите, мобилността и необходимостта да се предоставят услуги с добавена стойност, включително посредством наземните платформи;

Цифровият дивидент и политиките в областта на градоустройството и опазването на околната среда

23. отбелязва, че използването на цифровия дивидент за безжични комуникации ще изисква разполагането на по-голям брой антени, отколкото за радиоразпръскването, което може да окаже въздействие върху градоустройството и околната среда. Отбелязва също така, че обикновено местните и регионалните власти имат правомощия по тези въпроси. Поради това обръща внимание върху необходимостта да се намери правилният баланс между неизбежното разгръщане на нови мрежи и упражняването на тези правомощия;

Специфични бележки към съобщението на Комисията „Публично-частно партньорство за бъдещия интернет“

Научноизследователска и развойна дейност

24. приветства ангажимента на Комисията да продължи да подкрепя научните изследвания и технологичното развитие на интернет на бъдещето чрез Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7) отвъд настоящите забележителни постижения и препоръчва използването на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ) като отлична платформа за насърчаване на внедряването на бъдещите приложения на интернет. По-специално Комитетът призовава, както и в предишни свои становища (11), за координирано използване на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7), структурните фондове (СФ) и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ), тъй като това е от съществено значение за конкурентоспособността на ЕС и за синергията между политиките на национално и регионално равнище в областта на сближаването, научните изследвания, висшето образование и иновациите (6);

25. констатира, че е налице цялостна липса на координация в определени сектори като образованието, иновациите, научните изследвания, инвестициите и предлагането на пазара на новаторски ИКТ решения. В това отношение концепцията за „иновации, насочени към ползвателя“ може да бъде важен инструмент за подобряване, който се използва във все повече региони и градове в Европа и се утвърди като основен двигател за инвестирането в НИРД и за навлизането на нови иновации на пазара. Ето защо Комитетът предлага на тази концепция да бъде отредено по-централно място в съобщението на Европейската комисия (6);

26. подчертава още веднъж важността на по-тясната връзка между НИРД и индустриалните практики и в този смисъл призовава държавите-членки и Комисията да направят всичко възможно, за да насърчат бързия преход от научните изследвания към ежедневната търговска и обществена практика (6);

27. припомня, че местните и регионалните власти могат да създадат новаторска среда, благоприятстваща научноизследователската дейност, и да намерят нови пътища за институционално сътрудничество между публичния и частния сектор или за трансгранично регионално сътрудничество. За тази цел, освен с инвестициите на местните и регионалните власти, би трябвало да се разполага и с финансова подкрепа от страна на държавите-членки и ЕС (12);

Оперативна съвместимост

28. отбелязва, че днес разработването на интерактивни платформи като Web 2.0 се оказва по-полезно поради техните комплексни функции за споделяне на информация и повишената оперативна съвместимост между голям брой мрежи, както и поради възможностите, които предлагат за създаване или доставяне на съдържание – било от частни лица, било под форма на сътрудничество или съвместна работа. В този контекст бързото развитие на технологиите за съхранение на големи масиви данни е жизненоважно за базите данни на публичните администрации, в които ще се съхраняват описанията на обектите, идентифицирани по техния интернет адрес (13);

29. смята, че успехът на усилията, полагани за улесняване на възникването на пазари на иновации и за постигане на оперативна съвместимост и на общи стандарти, зависи от непрекъснатата подкрепа и участието на националните, регионалните и местните власти, и подчертава, че тези усилия трябва да бъдат допълвани от действия на регионално и местно равнище;

Защита на данните и неприкосновеност на личния живот

30. счита, че в процеса на изграждане на инфраструктурата за интернет на бъдещето и разработване на услугите, които той предлага, ще бъде изключително важно да се гарантира спазването на всички изисквания за сигурност на всяко равнище, за да се осигури оптимална степен на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, както и да се предотвратят неразрешеното проследяване на какъвто и да било вид лична информация и изготвянето на профили, по-специално по предпочитания при пазаруване, медицински статус, здравни досиета и др. (13);

31. счита, че гарантирането на неприкосновеността на личния живот зависи от определени фактори, включително структурата на органите в публичния сектор (по-голямата част от които са на местно равнище), сближаването на законодателството на ЕС, изграждането на новаторска култура сред длъжностните лица, включително чрез прилагането на общ етичен кодекс, и управлението на приложения на основата на ИКТ (13);

32. призовава за всеобхватно обучение за целия персонал, особено за специализирания технически персонал (напр. мрежови и системни администратори, лицата, отговорни за осигуряване на сигурност, неприкосновеност на личните данни и т.н.), за персонала, работещ пряко с процедури за сигурност, включващи различни методологии, както и за персонала, общо или непряко ангажиран в кампании за нововъведения и модернизация (напр. преподаватели по електронна грамотност на потребителите) (13);

33. припомня, че вече е препоръчвал да се подкрепи и даде нов импулс на предотвратяването, управлението и разрешаването на проблемите с мрежовата сигурност на ранен етап – задача, която е възложена на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) (2);

Необходимост от общи действия на равнище ЕС за развитие на интернет на бъдещето

34. приветства намерението на Комисията да включи „Форума за бъдещия интернет“ (FIF) в изпълнението на предложенията от съобщението, доколкото е необходима координация на действията на европейско равнище, за да се избегне разпиляване на усилията и да се определят общи цели от обществен интерес. Тъй като местните и регионалните власти играят важна роля в развитието на интернет на бъдещето, Комитетът смята, че те би следвало да имат възможността да участват във FIF и призовава Комисията за направи предложения в този смисъл.

Брюксел, 15 април 2010 г.

Първи заместник-председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO

(1) COM(2005) 229 окончателен.

(2) CdR 5/2008 fin.

(3) CdR 304/2008 fin.

(4) CdR 247/2009 fin.

(5) CdR 10/2009 fin.

(6) CdR 156/2009 fin

(7) Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., ОВ L 337, 18.12.2009 г.

(8) CdR 252/2005 fin.

(9) Доклад 22 на CEPT – Доклад на CEPT до Европейската комисия в отговор на предоставения от Комисията мандат за „технически съображения относно възможностите за хармонизация на цифровия дивидент“ (Част Б) от 1.7.2008 г.

(10) Становище на RSPG относно въздействието на цифровия дивидент върху политиката на ЕС в областта на радиочестотния спектър от 14.2.2007 г.; становище на RSPG относно цифровия дивидент от 18.9.2009 г.

(11) CdR 263/2007 fin.

(12) CdR 84/2007 fin.

(13) CdR 247/2009.

27.8.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 232/49

Становище на Комитета на регионите относно „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“

(2010/C 232/09)

I. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1. приветства инициативата на Европейската комисия (Комисията) за изготвяне на съобщение относно „С поглед към бъдещето ни: разработване на обща стратегия за главните базови технологии в ЕС“ (Съобщение относно главните базови технологии - ГБТ);

2. отбелязва, че тези технологии имат потенциала да се превърнат в ценен актив за гражданите, предприятията и администрациите и биха могли да допринесат за подобряване на продуктите и на качеството на публичните услуги;

3. приветства допълнителните отправни документи и доклaди, като съобщението относно „Нанонауки и нанотехнологии: План за действие за Европа 2005-2009“ (доклад за нанотехнологиите), за подкрепата, която предлага за бъдещото развитие на главни базови технологии (ГБТ); отбелязва, че съобщението относно ГБТ разглежда нанотехнологиите като една от петте най-важни стратегически ГБТ;

4. отбелязва ключовата роля на местните и регионалните власти (МРВ) за насърчаване на информирания диалог с широката общественост и за разглеждане на обществените проблеми на ниво, близко до гражданите;

5. подкрепя поставянето на по-голямо ударение в Съобщението относно ГБТ върху съвместното стратегическо планиране и демонстрационните проекти, както и прилагането на по-стратегически и координиран подход не само от страна на ЕС и на държавите-членки, но и от страна на регионите;

6. приветства позоваването в настоящото съобщение относно ГБТ на насърчаването на регионалните иновационни клъстери и мрежи като основен елемент за създаването и поддържането на иновации на световно равнище и трайното установяване на знанието в даден регион;

7. признава значението на ГБТ за международната конкурентоспособност на ЕС и за устойчивото развитие; подчертава, че следва да се активизира обменът на опит и на най-добри практики между държавите-членки и другите европейски региони и изтъква значението на използването на най-добрите практики в световен мащаб;

8. подчертава отново значението на синергиите между рамковите програми, структурните фондове (СФ) и националните политики във връзка с по-широките цели на ЕС в областта на конкурентоспособността и сближаването;

9. признава значението на преразглеждането на рамката за държавните помощи по отношение на иновациите и приканва Комисията да се информира относно развитията в тази област;

10. подкрепя предложението на Комисията за създаване на експертна група на високо равнище, на която да бъде възложено разработването на обща дългосрочна стратегия за ГБТ, и поставя изискването Комисията да се информира на ранен етап относно развитията във връзка с тази група, включително нейните анализи и политически препоръки;

11. подкрепя необходимостта, отбелязана в доклада за нанотехнологиите за включване на аспектите, свързани със здравеопазването, безопасността и околната среда, в развитието на нанотехнологиите и за установяване на ефективен диалог с всички заинтересовани страни;

12. признава значението на внимателното преразглеждане на съществуващите европейски законодателни актове, каквото е искането на Европейския парламент; и привеждането им в синхрон с разпоредбите и стандартите на регионално равнище, тъй като прекомерното разнообразие от законодателни актове би могло да бъде в ущърб на международната конкурентоспособност на европейските региони и на държавите-членки;

13. смята, че предложените действия, както те са описани понастоящем в съобщението относно ГБТ, не предизвикват никакви възражения по отношение на тяхното съответствие както с принципа на субсидиарност, така и с принципа на пропорционалност;

Въздействие на ГБТ върху конкурентоспособността и иновациите

14. подчертава значението на ГБТ за укрепване на практическите приложения, на потенциалната им роля за новия Европейски план за иновации и възможностите им за повишаване на качеството на живота и конкурентоспособността на европейските региони;

15. признава, че в допълнение към необходимостта да се обръща непрекъснато внимание на конкурентоспособността на определени сектори, е важно да се отбележи, че бъдещото благоденствие на Европа ще бъде все по-зависимо от вътрешносекторни дейности (1);

16. отбелязва, че насърчаването на голямо разнообразие от приложения на специфични знания в няколко иновационни вериги би могло да доведе до създаването на нови работни места на всички нива и да осигури знание за регионите (1);

17. приканва към преразглеждане на Рамковата програма за научни изследвания и технологично развитие на ЕС (РП) и за адаптирането ѝ в по-голяма степен към нуждите на МСП, за да се улесни участието им в европейски съвместни проекти и за да се осигури по-голям потенциал за развитието на ГБТ на регионално равнище;

18. установява, че привлекателността на Европа за индустриални инвестиции в областта на базовите технологии дори и сега вече е намаляла;

Обществени аспекти на ГБТ

19. признава подчертаното в съобщението относно ГБТ значение, отделено на осведомеността и разбирането на ГБТ от страна на обществото, и на проактивната стратегия, обединяваща заинтересованите страни: да се обръща внимание на тревогите на обществото и да се общува открито по въпроса за ползите и рисковете от новите технологии;

20. припомня необходимостта от: добро разбиране и информиране за ползите и рисковете от новите технологии, както беше посочено от КР в предходни становища (2); и от провеждането, ако е необходимо, на проучвания за по-добро разбиране на потенциалните рискове спрямо очакваните ползи;

21. приветства във връзка с това една по-силна роля на Европейската група по етика за информиран дебат относно възможностите и рисковете, свързани с био- и нанотехнологииге;

22. подкрепя значението на отделянето на внимание на очакванията и тревогите на обществото, както е посочено в доклада за нанотехнологиите и в придружаващите го документи;

23. насърчава стимулирането на сътрудничеството между ЕС и националните и регионалните равнища по етичните и социално-икономическите въпроси;

24. счита, че ЕС трябва да създаде европейска работна група по социални иновации, която да не бъде отделена от индустриалната политика на ЕС, а по-скоро да бъде в основата на тази политика (1);

25. призовава държавите-членки съвместно с регионите да вземат координирани решения относно иновационната политика, както и относно методите и инструментите, използвани за насърчаване на тази политика, така че постигнатите резултати да отговарят и на съществуващите нужди на местно и регионално равнище (3);

26. приветства намерението на Комисията да се застъпва в рамките както на търговската политика, така и на двустранните спогодби за прекратяване на недопустимите практики на субсидиране в трети страни, а с това - и на субсидирането на конкуренцията. Когато третите страни не са подготвени за това, ЕС и държавите-членки следва да защитават независимо от това своите технологични и съответно икономически интереси с ефикасни мерки, за да гарантират съхраняването на базовите технологии, а с тях - и на основаната на знанието икономика в Европа;

Инфраструктура и сближаване

27. приканва към по-голямо съсредоточаване върху осведомеността на регионално и местно равнище и към насърчаване на модернизацията на инфраструктурата, като необходими елементи за развитието и прилагането на ГБТ;

28. посочва, че европейските научноизследователски инфраструктури се намират предимно в Западна Европа и в този смисъл следва да се насърчава по-доброто географско разпределение;

29. признава необходимостта от развитието на рамка на европейско равнище за осигуряване на по-ефективната работа на научноизследователските инфраструктури и за отстраняване на пречките пред международните научни изследвания;

30. настоятелно приканва Европейската Група за Териториално сближаване (ЕГТС) да бъде разглеждана конкретно като алтернативен правен инструмент за изграждане на научноизследователски инфраструктури с европейско измерение;

31. подчертава значението на МРВ за насърчаване на съвместните научноизследователски програми: МРВ са ключови участници в развитието на регионалната научноизследователска дейност и на иновационните стратегии; често те отговарят за научноизследователските институции; подкрепят иновативната среда;

32. предлага в рамките на СФ да се създадат допълнителни стимули за подкрепа на научните изследвания и иновациите, включително диференцирани помощи в подкрепа на инвестициите в научноизследователските и иновационните проекти;

33. насърчава градовете и регионите: да подкрепят трансфера на знания и иновации от научната база към промишлеността; да подобряват предлагането на рисков капитал, включително за трансгранично сътрудничество, и да подкрепят тези, които прилагат технологични открития в патентното дело и използват патенти;

34. подчертава особената роля на политиката на сближаване за подкрепа на иновационната дейност в регионите;

35. отбелязва, че Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) може да осигури финансова подкрепа за развитието на умения и за модернизацията на образователните структури и системи, като финансира бизнес инкубатори и научноизследователски центрове и улеснява по този начин връзките между МСП и университетите;

Подобряване на участието на МСП в публично-частните партньорства

36. за пореден път заявява, че европейската индустриална политика следва да обърне по-специално внимание на взаимодействието между големи и средни или малки предприятия, и особено между МСП и научноизследователските центрове (1); подчертава изключителното значение на квалифицираната работна сила за това взаимодействие и за стабилизирането на промишлеността на регионално равнище;

37. припомня съществената роля на сътрудничеството между публичните институции и частния сектор, с особено ударение върху участието на университетите, колежите и научноизследователските институции (4); отбелязва важността от свързване на университетските програми с технологиите, които имат отношение към работната сила в региона, с цел да се запазят знанията и конкурентоспособността в този регион;

38. призовава към значителна промяна при използването на СФ от регионите, по-специално към стимулиране на търсенето на научни изследвания и иновации, насърчаване на ориентирани към потребителя и „отворени иновации“ като двигател на регионалното развитие (5);

Тенденции в отделните сектори

39. признава, че в редица сектори вече възникват периодично забележителни иновации в продуктите и маркетинга, като например в производство на хранителни продукти и във фармацевтичната промишленост (науки за живота), биомедицинските технологии, автомобилостроенето и високотехнологичните системи (1);

40. посочва, че освен приложенията в здравеопазването, хранителните продукти и храните за животни, биотехнологиите предлагат ориентирани към бъдещето алтернативи за химическата промишленост (2);

41. призовава към развитие на съвместното съществуване на различни селскостопански практики, не само в интерес на добрите земеделски практики, но също така и заради толерантността и доверието между съседните земеделски производители при обмена на информация, координирането и сътрудничеството (2);

42. приветства дейностите на Комисията, насочени към осигуряване на безопасно и ефективно използване на съвременни биотехнологии в развиващите се страни и насърчаване на възможностите на тези страни за оценка и управление на риска, с цел подпомагане на опазването и устойчивото използване на генетичните ресурси в тези страни (2);

43. подчертава необходимостта от разработване на адекватни методологии за оценка на безопасността на нанотехнологиите и от прилагане на подходяща политическа и регулаторна рамка преди по-нататъшно въвеждане на пазара;

44. подчертава необходимостта от определянето като приоритет на разработване на по-стабилна оценка на устойчивостта за технологиите, като ударението се постави по-специално върху развитието на ранен етап, много преди достигането на близка до пазарната фаза; отбелязва, че това би могло евентуално да доведе до изготвянето на независими методологични рамки за оценка и управление на риска, както и за проучвания на социалното въздействие;

45. призовава към засилване на прогнозната функция на всички служби на Европейската комисия, в частност в областта на технологиите с оглед на улесняването на ранното установяване на нововъзникващите въпроси. Следва да се преразгледат целесъобразността, съгласуваността и ефективността на законодателството и на политиките, както и тяхното прилагане и социалното и икономическото им въздействие (2).

Брюксел, 14 април 2010 г.

Първи заместник-председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO

(1) CdR 39/2006 fin.

(2) CdR 174/2007 fin.

(3) CdR 283/2008 fin.

(4) CdR 83/2007 fin.

(5) CdR 263/2007 fin.

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.232.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 232

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 27 август 2010 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Комитет на регионите
	84-та пленарна сесия от 14 и 15 април 2010 г.
2010/C 232/01	Становище на Комитета на регионите относно Да превърнем цифровия дивидент в социални постижения и икономически растеж и Публично-частно партньорство за бъдещия интернет	1

2010/C 232/02	Становище на Комитета на регионите относно Разработване на обща стратегия за главните базови технологии в ЕС	7

2010/C 232/03	Прогнозно становище на Комитета на регионите относно Бъдещето на политиката на сближаване	14

2010/C 232/04	Становище на Комитета на регионите относно Справяне с последиците от застаряването на населението в ЕС (доклад от 2009 г. за застаряването на населението)	23

2010/C 232/05	Становище на Комитета на регионите относно Стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море	29

2010/C 232/06	Становище на Комитета на регионите относно План за действие за градска мобилност	36

2010/C 232/07	Становище на Комитета на регионите относно Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през 2009—2010 г. — страни кандидатки	41

2010/C 232/08	Становище на Комитета на регионите относно Подобряване на ефективността на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и на Директивата за стратегическата екологична оценка (СЕО)	44

2010/C 232/09	Становище на Комитета на регионите относно Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС	49