(2010/C 179/01)

Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 161, 19.6.2010 г.

Предишни публикации

ОВ C 148, 5.6.2010 г.

ОВ C 134, 22.5.2010 г.

ОВ C 113, 1.5.2010 г.

ОВ C 100, 17.4.2010 г.

ОВ C 80, 27.3.2010 г.

ОВ C 63, 13.3.2010 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (четвърти състав) от 6 май 2010 г. (преюдициално запитване от Symvoulio tis Epikrateias, Гърция) — Club Hotel Loutraki AE, Athinaïki Techniki AE, Evangelos Marinakis (C-145/08), Aktor Anonymi Techniki Etaireia (Aktor ATE) (C-149/08)/Ethniko Symvoulio Radiotileorasis, Ypourgos Epikrateías (C-145/08), Ethniko Symvoulio Radiotileorasis, (C-149/08)

(Съединени дела C-145/08 и C-149/08) (1)

(Директива 92/50/ЕИО - Обществени поръчки за услуги - Концесия за услуги - Смесен договор - Договор, включващ прехвърляне на пакет акции от казино, публично предприятие - Договор, с който възлагащ орган възлага на изпълнител на обществена поръчка управлението на казино и изпълнението на план за модернизация и развитие на помещенията му и за благоустрояване на околното пространство - Директива 89/665/ЕИО - Решение на възлагащия орган - Бързи и ефективни способи за обжалване - Национални процесуални норми - Условия за присъждане на обезщетение за вреди и загуби - Предварителна отмяна на незаконосъобразно действие или бездействие или обявяване на недействителността им от компетентния съд - Членове на група - оферент в процедура за възлагане на обществена поръчка - Решение, прието в рамките на тази процедура от орган, различен от възлагащия - Жалба, подадена самостоятелно от някои от членовете на групата - Допустимост)

(2010/C 179/02)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Symvoulio tis Epikrateias

Страни в главното производство

Ищци: Club Hotel Loutraki AE, Athinaïki Techniki AE, Evangelos Marinakis

Ответници: Ethniko Symvoulio Radiotileorasis, Ypourgos Epikrateías

В присъствието на: Athens Resort Casino AE Symmetochon, Ellaktor AE, по-рано известно като Elliniki Technodomiki TEB AE, Regency Entertainment Psychagogiki kai Touristiki AE, по-рано известно като Hyatt Regency Xenodocheiaki kai Touristiki (Ellas) AE, Leonidas Bombolas (C-145/08)

и

Ищец: Aktor Anonymi Techniki Etaireia (Aktor ATE)

Ответник: Ethnico Symvoulio Radiotileorasis,

В присъствието на: Michaniki AE (C-149/08)

Предмет

Преюдициално запитване — Symvoulio tis Epikrateias — Тълкуване на член 3, параграф 2, член 9, член 14 и член 16 от Директива 92/50/ЕИО от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (ОВ L 209, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50) — Приложно поле — Споразумения със смесен характер, включващи договор за продажба на акции и договор за концесия за услуги — Тълкуване на член 1, параграф 3 и на член 2 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, стр. 33, Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237) — Национално законодателство, съдържащо забрана за членовете на консорциум оферент, без юридическа правоспособност, да обжалва от свое име актовете, свързани с възлагането на обществената поръчка

Диспозитив

1.

Смесен договор, чийто основен предмет е придобиването от дадено предприятие на 49 % от капитала на публично предприятие и чийто акцесорен предмет, неразделно свързан с този основен предмет, е доставката на услуги и извършването на строителни работи, не попада в своята цялост в приложното поле на директивите в областта на обществените поръчки.

2.

Правото на Съюза, и по-специалното правото на ефективна съдебна защита, не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, тълкувана в такъв смисъл, че членовете на временно сдружение — оферент в процедура по възлагане на обществена поръчка, да бъдат лишени от възможността да поискат самостоятелно поправяне на вредите, които всеки от тях поотделно е претърпял вследствие на решение, прието от орган, различен от възлагащия, но участващ в тази процедура в съответствие с приложимите национални норми, което решение може да повлияе върху развитието на процедурата.

---

(1)  ОВ C 142, 7.6.2008 г.

Решение на Съда (първи състав) от 14 януари 2010 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof, Германия) — Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs eV/Plus Warenhandelsgesellschaft mbH

(Дело C-304/08) (1)

(Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики - Национална правна уредба, която предвижда принципна забрана на търговски практики, които поставят участието на потребителите в игра с награди в зависимост от придобиването на стока или получаването на услуга)

(2010/C 179/03)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs eV

Ответник: Plus Warenhandelsgesellschaft mbH

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на член 5, параграф 2 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) — Търговска практика, съчетаваща продажбата на стоки с игра с награди, която позволява на клиента да участва в тегленията на националното тото, когато е събрал известен брой бонус точки, получени при покупката на стоки — Национална правна уредба, съгласно която търговска практика, при която участието на потребителите в конкурс с награди или в игра с награди зависи от придобиването на стока или ползването на услуга, е незаконосъобразна по принцип, независимо от това дали конкретната рекламна мярка засяга интересите на потребителите

Диспозитив

Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“) трябва да се тълкува в смисъл, че тя не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда принципна забрана, без да отчита конкретните обстоятелства на случая, на търговските практики, които поставят участието на потребителите в конкурс с награди или в игра с награди в зависимост от придобиването на стока или от получаването на услуга.

---

(1)  ОВ C 247, 27.9.2008 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 20 май 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-308/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 92/43/ЕИО - Опазване на естествените местообитания - Дива флора и фауна - Режим на защита преди включването на местообитание в списъка на териториите от значение за Общността - Член 12, параграф 4 - Проект за реконструкция на селски път)

(2010/C 179/04)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán и D. Recchia)

Ответник: Кралство Испания (представител: N. Díaz Abad)

Предмет

Неизпълнение на задължение от държава членка — Нарушение на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), съгласно тълкуването ѝ с Решение на Съда от 13 януари 2005 г. по дело C-117/03 и с Решение на Съда от 14 септември 2006 г. по дело C-244/05, както и на задълженията, произтичащи от член 12, параграф 4 от същата директива — Проект за реконструкция на селския път от Villamanrique de la Condesa (Севиля) до El Rocio (Уелва)

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 223, 30.08.2008 г.

Решение на Съда (голям състав) от 12 януари 2010 г. (преюдициално запитване от Sozialgericht Dortmund, Германия) — Domnica Petersen/Berufungsausschuss für Zahnärzte für den Bezirk Westfalen-Lippe

(Дело C-341/08) (1)

(Директива 2000/78/ЕО - Член 2, параграф 5 и член 6, параграф 1 - Забрана на дискриминация, основана на възраст - Национална разпоредба, която определя на 68 години максималната възраст за упражняване на професията зъболекар, който работи по договор със здравната каса - Преследвана цел - Понятие за мярка, необходима за защита на общественото здраве - Съгласуваност - Съответен и подходящ характер на мярката)

(2010/C 179/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Sozialgericht Dortmund

Страни в главното производство

Ищец: Domnica Petersen

Ответник: Berufungsausschuss für Zahnärzte für den Bezirk Westfalen-Lippe

В присъствието на: AOK Westfalen-Lippe, BKK-Landesverband Nordrhein-Westfalen, Vereinigte IKK, Deutsche Rentenversicherung Knappschaft-Bahn-See — Dezernat 0.63, Landwirtschaftliche Krankenkasse NRW, Verband der Angestellten-Krankenkassen eV, AEV — Arbeiter-Ersatzkassen-Verband eV, Kassenzahnärztliche Vereinigung Westfalen-Lippe

Предмет

Преюдициално запитване — Sozialgericht Dortmund — Тълкуване на член 6 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7) — Забрана за дискриминация, основана на възраст — Понятие за законосъобразна цел, която може да обоснове разлика в третирането, основана на възраст, както и за подходящи и необходими средства, позволяващи да се осъществи тази цел — Национална разпоредба, която с оглед на защитата на здравето на пациентите определя максималната възраст за упражняване на професията на зъболекар по договор със здравна каса

Диспозитив

1.

Член 2, параграф 5 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка като разглежданата в главното производство, определяща максимална възрастова граница за упражняване на професията на зъболекар, който работи по договор със здравната каса, в случая 68 години, когато единствената цел на тази разпоредба е да защити здравето на пациентите срещу понижаването на професионалните умения на тези зъболекари след посочената възраст, доколкото същата възрастова граница не се прилага за зъболекарите, които не работят по договор със здравната каса. Член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска подобна мярка, когато тя има за цел да разпредели възможностите за заетост между поколенията в рамките на професията зъболекар, който работи по договор със здравната каса, ако с оглед на положението на съответния трудов пазар тази мярка е подходяща и необходима за постигането на посочената цел. Националният съд трябва да определи каква цел преследва мярката, установяваща посочената възрастова граница, като провери причините за оставянето в сила на тази мярка.

2.

Когато с оглед на преследваната от нея цел правна уредба като разглежданата в главното производство противоречи на Директива 2000/78, националният съд, който е сезиран със спор между частноправен субект и административен орган, какъвто е Berufungsausschuss für Zahnärzte für den Bezirk Westfalen-Lippe, трябва да остави без приложение тази правна уредба, дори когато тя предхожда директивата и националното право не предвижда възможност това правило да не се приложи.

---

(1)  ОВ C 260, 11.10.2008 г.

Решение на Съда (първи състав) от 20 май 2010 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden, Нидерландия) — Modehuis A. Zwijnenburg BV/Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-352/08) (1)

(Сближаване на законодателствата - Директива 90/434/ЕИО - Обща система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки - Член 11, параграф 1, буква а) - Приложимост към данъците върху прехвърлянето)

(2010/C 179/06)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Modehuis A. Zwijnenburg BV

Ответник: Staatssecretaris van Financiën

Предмет

Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden Den Haag — Тълкуване на член 11, параграф 1, буква a) от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави-членки (ОВ L 225, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 92) — Понятие за данъчна измама или избягване на данъци — Действие, целящо да се избегне облагането с национален данък, който не е обхванат от забраната за данъчно облагане, предвидена в директивата

Диспозитив

Член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, отделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, трябва да се тълкува в смисъл, че въведеното с нея по-благоприятно данъчно третиране не може да бъде отказано на данъчнозадължено лице, което иска по пътя на правна конструкция, изразяваща се в сливане на предприятия, да предотврати събирането на данък като разглеждания в главното производство, а именно на данък върху прехвърлянето, доколкото този данък не попада в приложното поле на тази директива.

---

(1)  ОВ C 285, 8.11.2008 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 20 май 2010 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof, Австрия) — Agrana Zucker GmbH/Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft

(Дело C-365/08) (1)

(Захар - Регламент (ЕО) № 318/2006 - Член 16 - Изчисляване на размера на производствената такса - Включване в основата на таксата на изтеглените от пазара количества захар от квотата - Принципи на пропорционалност и на недопускане на дискриминация)

(2010/C 179/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Agrana Zucker GmbH

Ответник: Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft

Предмет

Преюдициално запитване — Verwaltungsgerichtshof (Австрия) — Тълкуване на член 34 от Договора за ЕО и по-специално на принципа на недопускане на дискриминация, както и на принципите на оправданите правни очаквания и на пропорционалност — Тълкуване и валидност на член 16 от Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (ОВ L 58, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 70, стр. 77) — Включване при изчисляване на размера на производствената такса на частта от квотата, която е била предмет на превантивно изтегляне съобразно член 1 от Регламент (ЕО) № 290/2007 на Комисията от 16 март 2007 година за определяне на процента, предвиден в член 19 от Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета, за пазарната 2007/2008 година (ОВ L 78, стр. 20)

Диспозитив

1.

Член 16 от Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта трябва да се тълкува в смисъл, че количеството захар от квотата, което е изтеглено от пазара в приложение на член 19 от този регламент и на член 1 от Регламент (ЕО) № 290/2007 на Комисията от 16 март 2007 година за определяне на процента, предвиден в член 19 от Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета, за пазарната 2007/2008 година, се включва в основата на производствената такса.

2.	При разглеждането на втория преюдициален въпрос не са установени никакви обстоятелства, засягащи валидността на член 16 от Регламент № 318/2006.

---

(1)  ОВ C 285, 8.11.2008 г.

Решение на Съда (втори състав) от 20 май 2010 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof, Германия) — Data I/O GmbH/Hauptzollamt Hannover, по-рано Bundesfinanzdirektion Südost

(Дело C-370/08) (1)

(Обща митническа тарифа - Тарифно класиране - Комбинирана номенклатура - Глава 84, бележка 5, Б - Адаптер, съдържащ чип с памет и предназначен да свързва автоматична програмираща машина с подлежащите на програмиране електронни модули - Позиции 8471, 8473 и 8536)

(2010/C 179/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Data I/O GmbH

Ответник: Hauptzollamt Hannover, по-рано Bundesfinanzdirektion Südost

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesfinanzhof — Тълкуване на бележка 5, Б от глава 84 на Комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа, която се съдържа в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), съответно изменено с Регламент (ЕО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 г. (ОВ L 327, стр. 1) — Електрически адаптер, който осигурява прехвърлянето на данни от програмиращ апарат към подлежащи на програмиране електронни модули и съдържа „Memory-Chip“, на който се записва процеса на програмиране — Класиране в позиция 8471 от комбинираната номенклатура

Диспозитив

Адаптер като разглеждания в главното производство, който осигурява свързването по електрически път на програматора с подлежащите на програмиране модули, както и запаметяването на процеса на програмиране, който впоследствие може да бъде възпроизведен, отговаря на условието в бележка 5, Б, буква в) от глава 84 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, съответно изменено с Регламент (ЕО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 година, и трябва да бъде класиран в позиция 8471 от тази номенклатура в качеството му на „единица“ на автоматична машина за обработка на информация, доколкото главната му функция се състои в обработка на информация. В случай че тази функция не е налице, такъв адаптер трябва да бъде класиран в позиция 8473 от посочената номенклатура в качеството му на „част“ или „принадлежност“ на машина, ако — което запитващата юрисдикция трябва да провери — той е необходим за функционирането на тази машина или представлява устройство, което позволява адаптирането ѝ към особени операции, или устройство, което осигурява изпълнението на особена функция, свързана с главната функция на машината. В случай че не може да бъде класиран в нито една от двете упоменати по-горе позиции, този адаптер трябва да се счита за „апарат за свързване на електрически вериги“, който поради това попада в позиция 8536 от посочената комбинирана номенклатура.

---

(1)  ОВ C 285, 8.11.2008 г.

Решение на Съда (първи състав) от 20 май 2010 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Oldenburg, Германия) — Arnold und Johann Harms als Gesellschaft bürgerlichen Rechts/Freerk Heidinga

(Дело C-434/08) (1)

(Обща селскостопанска политика - Интегрирана система за администриране и контрол на някои схеми за помощи - Регламент (ЕО) № 1782/2003 - Схема на единно плащане - Прехвърляне на права на плащане - Окончателно прехвърляне)

(2010/C 179/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Oldenburg

Страни в главното производство

Ищец: Arnold und Johann Harms als Gesellschaft bürgerlichen Rechts

Ответник: Freerk Heidinga

Предмет

Преюдициално запитване — Oberlandesgericht Oldenburg — Тълкуване на член 46, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/2001, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71 и (ЕО) № 2529/2001 (ОВ L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177) — Договорна клауза, включена в споразумение с предмет привидното осъществяване на пълно и окончателно прехвърляне на права на плащане, според която приобретателят в качеството му на формален притежател на правата на плащане трябва да активира тези права чрез използване на съответните площи, но е длъжен да изплати на прехвърлителя част от предоставените плащания

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/2001, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71 и (ЕО) № 2529/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска споразумение като разглежданото в главното производство с предмет окончателно прехвърляне на права на плащане, според което приобретателят в качеството му на носител на правата на плащане е длъжен да активира посочените права и да превежда на прехвърлителя без никакво ограничение във времето всички или част от плащанията, които е получил на това основание, при условие че целта на споразумението не е да позволи на прехвърлителя да си запази част от правата на плащане, които формално е прехвърлил, а да определи въз основа на стойността на тази част от правата на плащане цената, уговорена за прехвърлянето на всички права на плащане.

---

(1)  ОВ C 44, 21.2.2009 г.

Решение на Съда (голям състав) от 4 май 2010 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden, Нидерландия) — TNT Express Nederland B.V./AXA Versicherung AG

(Дело C-533/08) (1)

(Съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Член 71 - Сключени от държавите членки конвенции в специфични области - Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)

(2010/C 179/10)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Ищец: TNT Express Nederland B.V.

Ответник: AXA Versicherung AG

Предмет

Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden Den Haag — Тълкуване на член 71, параграф 1 и параграф 2, буква а) и буква б), втора алинея от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Брюксел I“) (ОВ L 12, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Връзка с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), подписана в Женева на 19 май 1956 г. — Висящо производство — Правила за съвместно съществуване

Диспозитив

1.

Член 71 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в дело като разглежданото в главното производство правилата за съдебната компетентност, признаването и изпълнението, предвидени в конвенция, сключена във връзка със специфична област, каквито са правилото за висящо производство, закрепено в член 31, параграф 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, подписана в Женева на 19 май 1956 г. и изменена с протокол, подписан в Женева на 5 юли 1978 г., и това за изпълняемостта, закрепено в член 31, параграф 3 от тази конвенция, се прилагат, при условие че осигуряват висока степен на предвидимост, улесняват доброто правораздаване и позволяват да се сведе до минимум възможността за едновременни производства и че осигуряват, при условия, които са поне толкова благоприятни като предвидените от посочения регламент, свободното движение на съдебните решения по граждански и търговски дела и взаимното доверие в правосъдието в рамките на Съюза (favor executionis).

2.	Съдът на Европейския съюз не е компетентен да тълкува член 31 от изменената Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

---

(1)  ОВ C 44, 21.2.2009 г.

Решение на Съда (трети състав) от 6 май 2010 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-545/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Електронни съобщения - Директиви 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО - Доставчик на услуги за високоскоростен достъп до Интернет - Налагане, по отношение на тарифите за услугите по предоставяне на високоскоростен достъп до Интернет, на задължение за получаване на разрешение и за определяне въз основа на разходите за предоставяне на тези услуги - Липса на анализ на пазара)

(2010/C 179/11)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Nijenhuis и K. Mojzesowicz)

Ответник: Република Полша (представители: M. Dowgielewicz и M. Szpunar)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 16 и 17 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213), както и на членове 16 и 27 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195) — Налагане на задължение за операторите да получат разрешение относно тарифите на дребно за услугите по предоставяне на високоскоростен достъп до Интернет без преди това да е направен анализ на пазара.

Диспозитив

1.

Като е регулирала тарифите на дребно за услугите по предоставяне на високоскоростен достъп до Интернет без да направи предварителен анализ на пазара, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 16 във връзка с член 17 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), както и по членове 16 и 27 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива).

2.	Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 82, 4.4.2009 г.

Решение на Съда (първи състав) от 20 май 2010 г. — Christos Gogos/Европейска комисия

(Дело C-583/08 P) (1)

(Обжалване - Длъжностни лица - Вътрешен конкурс за преминаване от една в друга категория - Назначаване - Класиране в степен - Член 31, параграф 2 от Правилника - Неограничена компетентност - Спор от финансов характер - Продължителност на производството пред Общия съд - Разумен срок - Искане за справедливо обезщетение)

(2010/C 179/12)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Christos Gogos (представители: N. Korogiannakis и P. Katsimani, dikigoroi)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall, както и P. Anestis, dikigoros)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (седми състав) от 15 октомври 2008 г. по дело Gogos/Комисия (T-66/04), с което този съд отхвърля жалбата за отмяна на решението на Комисията да класира жалбоподателя в степен A 7 при назначаването му

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Г-н Gogos и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 44, 21.2.2009 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 21 януари 2010 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-17/09) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Услуги за обезвреждане на биоразградими и растителни отпадъци - Възлагане без открити процедури за възлагане на обществени поръчки)

(2010/C 179/13)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: B. Schima и C. Zadra)

Ответник: Федерална република Германия (представители: M. Lumma и B. Klein)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 8 във връзка с дялове III—VI от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (ОВ L 209, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50) — Непровеждане на официална европейска процедура за възлагане на обществена поръчка преди сключването на договор за обезвреждането на биоразградими и растителни отпадъци между Община Бон и частноправно дружество

Диспозитив

1.

Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 8 във връзка с дялове III—VI от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, тъй като Община Бон и Müllverwertungsanlage Bonn GmbH са възложили обществена поръчка за услуги за обезвреждането на биологични и зелени отпадъци без провеждане на европейска процедура за възлагане на обществена поръчка с покана за представяне на оферти.

2.	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 69, 21.3.2009 г.

Решение на Съда (втори състав) от 20 май 2010 г. (преюдициално запитване от Commissione tributaria provinciale di Roma, Италия) — Emiliano Zanotti/Agenzia delle Entrate — Ufficio Roma 2

(Дело C-56/09) (1)

(Свободно предоставяне на услуги - Гражданство на Съюза - Членове 18 ЕО и 49 ЕО - Национална правна уредба в областта на данъка върху дохода - Право на приспадане от брутния данък на фиксиран процент от общия размер на разходите за обучение - Университетски курс, следван в друга държава членка - Налагане на количествено ограничение - Приспадане, което не надвишава максималната стойност, определена за таксите и разноските, заплащани за сходни услуги, които се предоставят от национални публични университети - Налагане на териториално ограничение - Приспадане, което не надвишава максималната стойност, определена за таксите и разноските, заплащани за сходни услуги, които се предоставят от най-близкия до данъчния адрес на данъчнозадълженото лице национален публичен университет)

(2010/C 179/14)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Roma

Страни в главното производство

Ищец: Emiliano Zanotti

Ответник: Agenzia delle Entrate — Ufficio Roma 2

Предмет

Преюдициално запитване — Commissione tributaria provinciale di Roma — Тълкуване на член 149 ЕО и член 151 ЕО — Национално законодателство в областта на данък върху доходите — Приспадане от облагаемия доход на разходите, предназначени за заплащане на участието в провеждани в чужбина курсове в областта на средното и университетското образование — Ограничения

Диспозитив

1.

Член 49 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че: — не допуска национална правна уредба, която предвижда възможност данъчнозадължените лица да приспадат от брутния данък разходите за университетски курсове, провеждани от университетски учебни заведения, намиращи се на територията на тази държава членка, но общо изключва тази възможност по отношение на таксите за университетско обучение, заплащани на частно университетско учебно заведение, установено в друга държава членка, — допуска национална правна уредба, която предвижда възможност данъчнозадължените лица да приспадат от брутния данък разходите за университетски курсове в частно университетско учебно заведение, установено в друга държава членка, до границите на тавана, определен за съответните разходи, предвидени за посещаването на сходни курсове, провеждани в най-близкия до данъчния адрес на данъчнозадълженото лице национален публичен университет.

2.

Член 18 ЕО следва да се тълкува в смисъл, че: — не допуска национална правна уредба, която предвижда възможност данъчнозадължените лица да приспадат от брутния данък разходите за университетски курсове, провеждани от учебните заведения, намиращи се на територията на тази държава членка, но общо изключва тази възможност по отношение на разходите за университетско обучение, заплащани на университетско учебно заведение, установено в друга държава членка, — допуска национална правна уредба, която предвижда възможност данъчнозадължените лица да приспадат от брутния данък разходите за университетски курсове в университетско учебно заведение, установено в друга държава членка, до границите на тавана, определен за съответните разходи, предвидени за посещаването на сходни курсове, провеждани от най-близкия до данъчния адрес на данъчнозадълженото лице национален публичен университет.

---

(1)  ОВ C 90, 18.4.2009 г.

Решение на Съда (трети състав) от 6 май 2010 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil no 4, Испания) — Axel Walz/Clickair S.A.

(Дело C-63/09) (1)

(Въздушен транспорт - Конвенция от Монреал - Отговорност на превозвачите за регистриран багаж - Член 22, параграф 2 - Лимити на отговорност в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение на багаж - Понятие за вреда - Имуществени и неимуществени вреди)

(2010/C 179/15)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Mercantil no 4

Страни в главното производство

Ищец: Axel Walz

Ответник: Clickair S.A.

Предмет

Преюдициално запитване — Juzgado de lo Mercantil no 4 (Barcelona) — Тълкуване на член 22, точка 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал), (Решение 2001/539/ЕО на Съвета, ОВ L 194, стр. 39; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 112) — Компетентност на Съда — Тълкуване на член 3 от Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (ОВ L 285, стр. 1; Специално издание на български език, глава 7, том 4, стр. 170) — Отговорност на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и на техния багаж — Лимит в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение на багаж — Имуществени и неимуществени вреди

Диспозитив

Терминът „вреда“ в основата на член 22, параграф 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., който член определя лимита на отговорност на въздушния превозвач за вредите, настъпили по-специално вследствие на загубата на багаж, трябва да се тълкува в смисъл, че включва както имуществените, така и неимуществените вреди.

---

(1)  ОВ C 102, 1.5.2009 г.

Решение на Съда (първи състав) от 6 май 2010 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-94/09) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Член 98, параграфи 1 и 2 - Доставки на услуги от погребални служби - Прилагане на намалена ставка за услугите по превоз на тленни останки с превозно средство)

(2010/C 179/16)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представител: M. Afonso)

Ответник: Френска република (представители: G. de Bergues и J. — S. Pilczer)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 96—99, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Дейности на погребалните служби — Задължение за прилагане на единна данъчна ставка за неделима комплексна доставка на услуги, предоставяна от тези служби — Забрана за прилагане на намалени променливи ставки на ДДС

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 113, 16.5.2009 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 20 май 2010 г. (преюдициално запитване от Okresní soud v Chebu, Чешка република) — Česká podnikatelská pojišťovna, a.s., Vienna Insurance Group/Michal Bilas

(Дело C-111/09) (1)

(Регламент № 44/2001 - Иск на осигурител пред съда по неговото местожителство или седалище за плащане на осигурителна премия от притежателя на полицата с местожителство или седалище в друга държава членка - Явяване на ответника пред сезираната юрисдикция - Липса на оспорване на компетентността и защита по същество - Предоставяне на компетентност чрез явяване)

(2010/C 179/17)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Okresní soud v Chebu

Страни в главното производство

Ищец: Česká podnikatelská pojišťovna, a.s., Vienna Insurance Group

Ответник: Michal Bilas

Предмет

Преюдициално запитване — Okresní soud v Chebu — Тълкуване на член 13, параграф 1, член 24 и на член 26 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стp. 1, Специално издание на български език 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Компетентност по дела във връзка със застраховане — Иск за плащане на застрахователна премия от притежателя на полицата с местожителство или седалище в държава членка, различна от тази на застрахователя — Защита по същество на притежателя на полицата в съда по местожителството или седалището на застрахователя

Диспозитив

Член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че съдът, който е сезиран, без да са спазени съдържащите се в глава II, раздел 3 от този регламент правила, трябва да прогласи, че е компетентен, когато ответникът се яви и не повдигне възражение за липса на компетентност, тъй като това явяване представлява мълчалива пророгация на компетентността.

---

(1)  ОВ C 141, 20.6.2009 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 20 май 2010 г. (преюдициално запитване от Tribunale Ordinario di Palermo, Италия) — Todaro Nunziatina & C. SNC/Assessorato del Lavoro e della Previdenza Sociale, della Formazione Professionale e dell’Emigrazione della regione Sicilia

(Дело C-138/09) (1)

(Преюдициално запитване - Държавни помощи - Решения на Комисията - Тълкуване - Помощи, отпуснати от регион Сицилия на предприятията, които сключват договори за обучение или преобразуват същите в договори за неопределено време - Краен срок за предоставяне на помощите - Бюджетни ограничения - Лихви за забава - Недопустимост)

(2010/C 179/18)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Ordinario di Palermo

Страни в главното производство

Ищец: Todaro Nunziatina & C. SNC

Ответник: Assessorato del Lavoro e della Previdenza Sociale, della Formazione Professionale e dell’Emigrazione della regione Sicilia

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Ordinario di Palermo — Държавни помощи — Обхват на Решение на Комисията № (95)D/15975 от 11 декември 1995 година относно Регионален закон № 27 от 15 май 1991 г. на регион Сицилия за помощите за повишаване на заетостта и на Решение № 2003/195/ЕО от 16 октомври 2002 година (ОВ L 77, стр. 57) относно помощите, предоставени от регион Сицилия на предприятията, които сключват договори за обучение или които преобразуват договорите за обучение в безсрочни трудови договори

Диспозитив

1.

Решение SG (95) D/15975 на Комисията от 11 декември 1995 година относно Регионален закон № 27 от 15 май 1991 г. на регион Сицилия за помощите за повишаване на заетостта (държавна помощ NN 91/A/95) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съвместимостта с общия пазар на схема за помощи, състояща се от две мерки, предвидени в член 10, параграф 1, букви а) и б) от споменатия Регионален закон № 27/91, които не могат да се кумулират и чийто правопораждащ факт, а именно назначаването на работник или преобразуването на договора в договор за неопределено време, трябва да настъпи преди 31 декември 1996 г., като изплащането им обаче може да продължи и след тази дата, при положение че приложимите национални финансови и бюджетни правила допускат това и се спазва одобреният от Комисията на Европейските общности общ бюджет.

2.

Член 1 от Решение 2003/195/ЕО на Комисията от 16 октомври 2002 година относно схемата за помощи, която Италия възнамерява да приведе в изпълнение за повишаване на заетостта в регион Сицилия — C 56/99 (ex N 668/97), трябва да се тълкува в смисъл, че схемата за помощи, предвидена в член 11, параграф 1 от Регионален закон № 16 от 27 май 1997 г. на регион Сицилия, с който се разрешава разходването на средства с оглед усвояване на провизиите по общите фондове в рамките на бюджета на региона за финансовата 1997 година, представлява нова помощ, различна от предвидената в член 10 от Регионален закон № 27 от 15 май 1991 г. на регион Сицилия за помощите за повишаване на заетостта. Споменатият член 1 не допуска предоставянето на субсидии за всяко назначаване на лица по договори за обучение или за всяко преобразуване на договори за обучение в договори за неопределено време след 1 януари 1997 г.

3.

Съответната държава членка следва да определи страната в производството, която да докаже, че не е бил изчерпан общият бюджет, предназначен за разрешените с Решение SG (95) D/15975 мерки по член 10, параграф 1, букви а) и б) от Регионален закон № 27 от 15 май 1991 г. на регион Сицилия за помощите за повишаване на заетостта.

4.

Размерът на евентуално дължимите законоустановени лихви в случай на забава в изплащането на помощите, разрешени с Решение SG (95) D/15975 през периода след това решение, не следва да се включва в размера на общия разрешен с това решение бюджет. Лихвеният процент и правилата за неговото прилагане се уреждат от националното право.

---

(1)  ОВ C 153, 4.7.2009 г.

Решение на Съда (пети състав) от 20 май 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-158/09) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2003/88/ЕО - Организация на работното време - Неграждански персонал на публичната администрация - Липса на транспониране в предвидения срок)

(2010/C 179/19)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: I. Martinez del Peral Cagigal и M. van Beek)

Ответник: Кралство Испания (представител: B. Plaza Cruz)

Предмет

Неизпълнение на задължение от държава членка — Нарушение на член 1, параграф 3 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стp. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3) и на член 18, буква a) от Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 307, стp. 18), запазен от член 27, параграф 1 от Директива 2003/88 във връзка с приложение I, част Б от същата директива — Неграждански персонал на публичните администрации

Диспозитив

1.

Като не е приело в предвидения срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, що се отнася до негражданския персонал на публичните администрации, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 1, параграф 3 от посочената директива.

2.	Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 180, 1.8.2009 г.

Решение на Съда (трети състав) от 20 май 2010 г. (преюдициално запитване от Symvoulio tis Epikrateias, Гърция) — Ioannis Katsivardas — Nikolaos Tsitsikas O.E./Ypourgos Oikonomikon

(Дело C-160/09) (1)

(Регламент (ЕИО) № 1591/84 - Споразумение за сътрудничество между Европейската икономическа общност, от една страна, и Споразумението от Картахена и страните членки по него - Боливия, Колумбия, Еквадор, Перу и Венецуела, от друга страна - Клауза за най-облагодетелствана нация - Непосредствено действие - Акциз върху вноса на банани в Гърция)

(2010/C 179/20)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Symvoulio tis Epikrateias

Страни в главното производство

Ищец: Ioannis Katsivardas — Nikolaos Tsitsikas O.E.

Ответник: Ypourgos Oikonomikon

Предмет

Преюдициално запитване — Symvoulio tis Epikrateias — Тълкуване на член 4 от Регламент (ЕИО) № 1591/84 на Съвета от 4 юни 1984 година относно сключването на Споразумение за сътрудничество между Европейската икономическа общност, от една страна и Споразумението от Картахена и страните членки по него — Боливия, Колумбия, Еквадор, Перу и Венецуела, от друга страна (ОВ L 153, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 4, стр. 73) — Клауза за най-облагодетелствана нация — Право на позоваване от страна на частноправен субект, търсещ възстановяване на вътрешен данък, за да докаже несъвместимостта на последния с посоченото споразумение — Режим за внос на банани

Диспозитив

Член 4 от Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност, от една страна, и Споразумението от Картахена и страните членки по него — Боливия, Колумбия, Еквадор, Перу и Венецуела, от друга страна, одобрено с Регламент (ЕИО) № 1591/84 на Съвета от 4 юни 1984 година, не може да предостави на частноправните субекти права, на които те да могат да се позовават пред юрисдикциите на държава членка.

---

(1)  ОВ C 153, 4.7.2009 г.

Решение на Съда (трети състав) от 20 май 2010 г. (преюдициално запитване от Cour administrative d'appel de Nantes, Франция) — Scott SA, Kimberly Clark SNC, понастоящем „Kimberly Clark SAS“/община Орлеан

(Дело C-210/09) (1)

(Държавни помощи - Регламент (ЕО) № 659/1999 - Член 14, параграф 3 - Възстановяване на помощта - Принцип на ефективност - Актове за събиране на вземания, опорочени от неспазване на формата - Отмяна)

(2010/C 179/21)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour administrative d'appel de Nantes

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Scott SA, Kimberly Clark SNC, понастоящем „Kimberly Clark SAS“

Ответник: община Орлеан

Предмет

Преюдициално запитване — Cour administrative d'appel de Nantes — Тълкуване на член 14, параграф 3 от Регламент № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) — Помощи, предоставени от френските власти в полза на Scott SA и Kimberly Clark — Задължение за незабавно възстановяване на помощите, обявени за несъвместими с общия пазар — Последици по отношение на това задължение от евентуалната отмяна поради пороци във формата на актовете, издадени от националните власти за възстановяване на тези помощи

Диспозитив

Член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] от Договора за ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че когато сумите в размер на разглежданата помощ вече са били възстановени, допуска националният съд да отмени поради порок във формата актове за събиране на вземания, издадени с оглед на възстановяване на незаконосъобразната държавна помощ, когато националното законодателство осигурява възможност за отстраняване на този порок във формата. В замяна на това посочената разпоредба не допуска тези суми да бъдат отново изплатени — дори само временно — на получателя на разглежданата помощ.

---

(1)  ОВ C 205, 29.8.2009 г.

Решение на Съда (седми състав) от 6 май 2010 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-311/09) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Данъчни въпроси - ДДС - Международен превоз на лица - Еднократно облагане с данък на превозвачите, имащи постоянно пребиваване извън националната територия)

(2010/C 179/22)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou и K. Herrmann)

Ответник: Република Полша (представители: M. Dowgielewicz и M. Szpunar)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 73, 168 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Международен превоз на лица по шосе — Национална правна уредба, съгласно която се изисква превозвачите с постоянно пребиваване в чужбина да заплащат ДДС по система на еднократно платими суми, основаваща се единствено на броя на превозваните на националната територия лица и не се позволява приспадане на наложения на предходния етап данък

Диспозитив

1.

Като е наложила заплащане на данък върху добавената стойност по начина, предвиден в глава 13, параграф 35, точки 1, 3, 4 и 5 от Наредбата на министъра на финансите от 27 април 2004 г. за прилагането на някои разпоредби от Закона за данъчното облагане на стоките и услугите, Република Полша не е изпълнила задълженията си по членове 73, 168 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

2.	Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 256, 24.10.2009 г.

Определение на Съда (седми състав) от 18 март 2010 г. (преюдициално запитване от du Areios Pagos, Гърция) — Organismos Sillogikis Diacheirisis Dimiourgon Theatrikon kai Optikoakoustikon Ergon/Divani Akropolis Anonimi Xenodocheiaki kai Touristiki Etaireia

(Дело C-136/09) (1)

(Член 104, параграф 3, от Процедурния правилник - Авторско право и сродните му права в информационното общество - Директива 2001/29/ЕО - Член 3 - Понятие за „публично разгласяване“ - Произведения, разпространявани по телевизионни приемници, с които са обзаведени хотелски стаи)

(2010/C 179/23)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Areios Pagos

Страни в главното производство

Жалбоподател: Organismos Sillogikis Diacheirisis Dimiourgon Theatrikon kai Optikoakoustikon Ergon

Ответник: Divani Akropolis Anonimi Xenodocheiaki kai Touristiki Etaireia

В присъствието на: Xenodocheiako Epimelitirio tis Ellados

Предмет

Преюдициално запитване — Areios Pagos — Тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) — Понятие за „публично разгласяване“ — Произведения, разпространявани по телевизионни приемници, с които са обзаведени хотелски стаи и които са свързани с централната антена на хотела, без друг вид намеса от страна на хотела за приемане на сигнала от клиентите

Диспозитив

Обзавеждането от хотелиера на хотелските стаи с телевизионни приемници и свързването на последните с монтираната в хотела централна антена единствено поради това действие извършва публично разгласяване на произведение по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

---

(1)  ОВ C 141, 20.6.2009 г.

Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden на 1 април 2010 г. — Sony Logistics Europe BV/Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-153/10)

(2010/C 179/24)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sony Logistics Europe BV

Ответник: Staatssecretaris van Financiën

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли общностното право и по-конкретно член 12, параграфи 2 и 5, член 217, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността (1), както и член 11 от Регламента за прилагането му (2), във връзка с член 243 от Митническия кодекс да се тълкуват в смисъл, че в контекста на процедура, свързана със събирането на мита, заинтересована страна може да оспори това събиране, като представи обвързваща митническа информация, издадена за същите стоки в друга държава членка, която към този момент все още е била предмет на правен спор, но която впоследствие е била изменена?

2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли лицето, което декларира стоки пред митническите органи от свое име и за своя сметка, да се позове в случай като разглеждания по главното производство при подаване на митнически декларации за пускане в свободно обращение на обвързваща митническа информация, чийто притежател не е това лице, а свързано с него дружество, по искане на което то е подало митническите декларации?

3.

При отрицателен отговор на втория въпрос създава ли пречки общностното право за това в случай като разглеждания по главното производство заинтересована страна да се позове на национално решение, по силата на което националните органи предвиждат хипотеза на правно очакване относно възможността за позоваване във връзка с тарифното класиране на декларираните стоки на тарифна информация, издадена на трето лице за същите стоки?

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

(2)  Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).

Жалба, подадена на 1 април 2010 г. от Nokia Oyj срещу Решение на Общия съд (осми състав), постановено на 20 януари 2010 г. по дело T-460/07 — Nokia Oyj/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-154/10 P)

(2010/C 179/25)

Език на производството: фински

Страни

Жалбоподател: Nokia Oyj (представител: C. Rehaag)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), Medion AG

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение Т-460/07;

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска да бъде отменено Решение на Общия съд по дело T-460/07, тъй като в него неправилно постановявало, че между марките LIFE и LIFE BLOG е налице вероятност от объркване и по този начин член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (1) бил приложен неправилно. С това Общият съд нарушил правото на ЕС.

Що се отнася до сходството между марките, несъмнено Общият съд констатирал, че сравнението се отнася до марките LIFE и LIFE BLOG, но след това действал в явно противоречие с тази констатация като обосновал сходството между марките само на частта „LIFE“ от единната марка „LIFE BLOG“.

В тази връзка Общият съд преценил неправилно типа потребители, за които е предназначена марката, и начина, по който те възприемат марките; така той нарушил признатите от практиката на Съда принципи.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo (Испания) на 2 април 2010 г. — Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, S.A./Administración General del Estado

(Дело C-157/10)

(2010/C 179/26)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, S.A.

Ответник: Administración General del Estado

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 63 и 65 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба (приета едностранно или по силата на двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане) която — в рамките на корпоративния данък и сред нормите за избягване на това двойно данъчно облагане — забранява приспадането на размера на дължимия в други държави членки на Европейския съюз данък за получените на тяхна територия приходи, които се облагат с посочения данък, когато макар да се дължат, тези суми не са платени по силата на освобождаване, облекчение или на каквото и да друго данъчно предимство?

Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 12 de Sevilla (Испания) на 7 април 2010 г. — Francisco Javier Rosado Santana/Consejería de Justicia y Administración Pública de la Junta de Andalucía

(Дело C-177/10)

(2010/C 179/27)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 12 de Sevilla

Страни в главното производство

Ищец: Francisco Javier Rosado Santana

Ответник: Consejería de Justicia y Administración Pública de la Junta de Andalucía

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли Директива [99/70/ЕО (1) на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)] да се тълкува в смисъл, че като се има предвид, че Конституционният съд на държава членка на Съюза се е произнесъл в смисъл, че е възможно установяването на различни права за назначените за определен и за неопределен срок държавни служители в тази държава членка да не противоречи на конституцията ѝ, това задължително предполага, че приложимостта на посочената общностна уредба е изключена в областта на публичната служба на държавата членка.

2.

Трябва ли посочената директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да тълкува принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация по такъв начин, че общо да изключва прилагането им при съпоставянето на положението на назначените за определен и за неопределен срок държавни служители.

3.

Трябва ли [клауза 4 от директивата] да се тълкува в смисъл, че не допуска работата за определен срок да не се взема предвид като стаж при настъпване на условието за преминаване на постоянна длъжност и по-конкретно във връзка с възнаграждението, определянето на класа или развитието на кариерата на служителя.

4.	Задължава ли посочената клауза националната правна уредба да се тълкува така че при изчисляването на продължителността на работата не се изключва работата по временно правоотношение.

5.

Трябва ли посочената клауза да се тълкува в смисъл, че макар условията на обявата за заемане на длъжността да са били публикувани и да не са били обжалвани от заинтересованото лице националният съд е длъжен да разгледа дали не противоречат на общностната правна уредба и трябва ли в такъв случай той да не приложи такива условия или националната разпоредба, на която се основават, доколкото те противоречат на посочената клауза.

---

(1)  ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.

Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Република Полша) на 9 април 2010 г. — Jarosław Słaby/Ministrowi Finansów

(Дело C-180/10)

(2010/C 179/28)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Ищец: Jarosław Słaby

Ответник: Minister Finansów

Преюдициален въпрос

Физическо лице, което е извършвало земеделска дейност върху даден недвижим имот, прекратило я е поради промяна на плановете за устройство на територията — която промяна е внесена по независими от него причини и с нея имотът се преотрежда за частна собственост и се разделя на по-малки парцели (предназначени за строителство на ваканционни жилища) — и е решило да пристъпи към продажбата му, трябва ли на това основание да се счита за данъчнозадължено лице по ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/CE (1) и на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО (2), както и за лице, задължено да плаща този данък, поради упражняване на търговска дейност?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

(2)  Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Република Полша) на 9 април 2010 г. — Emilian Kuć и Halina Jeziorka-Kuć/Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie

(Дело C-181/10)

(2010/C 179/29)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Ищци: Emilian Kuć и Halina Jeziorska-Kuć

Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли да се приложи по отношение на земеделски производител, подчинен на режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) — който продава използвани от него по-рано за земеделска дейност парцели, предназначени съгласно плана за устройство на територията на общината за нуждите на жилищното строителство и на услугите, но придобити като земеделски терени (освободени от ДДС) — член 16 от тази директива, съгласно който употребата на стопански активи за лични нужди или за цели извън предмета на стопанска дейност се третира като възмездна доставка само когато дължимият ДДС за тези активи или техни съставни части е подлежал на приспадане?

2.

Земеделски производител, подчинен на режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112/ЕО — който продава използвани от него по-рано за земеделска дейност парцели, отредени съгласно плана за устройство на територията на общината за нуждите на жилищното строителство и услугите, но придобити като земеделски терени (освободени от ДДС) — трябва ли да се счита за данъчнозадължено лице по ДДС на основание на тази продажба съгласно общия режим?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

Преюдициално запитване, отправено от Cour constitutionnelle (Белгия) на 9 април 2010 г. — Marie-Noëlle Solvay, Le Poumon vert de la Hulpe ASBL, Jacques Solvay de la Hulpe, Jean-Marie Solvay de la Hulpe, La Hulpe — Notre village ASBL, Alix Walsh, André Philips, Les amis de la Forêt de Soignes ASBL, Association des Riverains et Habitants des Communes Proches de l’Aéroport B.S.C.A. (Brussels South Charleroi Airport) ASBL, Grégoire Stassin, André Gilliard, Société Wallonne des Aéroports SA (SOWAER), Paul Fastrez, Henriette Fastrez, Infrabel SA, Jean-Pierre Olivier, Pierre Deneye, Paul Thiry, Antoine Boxus, Willy Roua, Gouvernement flamand, Inter-Environnement Wallonie ASBL, Sartau SA, Charleroi South Air Pur ASBL, Pierre Grymonprez, Philippe Grisard de la Rochette, Nicole Laloux, Annabelle Denoël-Gevers, Marc Traversin, Joseph Melard, Chantal Michiels, Thierry Regout, René Canfin, Georges Lahaye, Jeanine Postelmans, Christophe Dehousse, Christine Lahaye, Jean-Marc Lesoinne, Jacques Teheux, Anne-Marie Larock, Bernadette Mestdag, Jean-François Serrafin, Françoise Mahoux, Ferdinand Wallraf, Jeanne Mariel, Agnès Fortemps, Georges Seraffin, Jeannine Melen, Groupement Cerexhe-Heuseux/Beaufays ASBL, Action et Défense de l’Environnement de la vallée de la Senne et de ses affluents ASBL, Réserves naturelles RNOB ASBL, Stéphane Banneux, Zénon Darquenne, Guido Durlet, Société régionale wallonne du transport SRWT, Philippe Daras, Bernard Croiselet, Bernard Page, Intercommunale du Brabant Wallon SCRL, Codic Belgique SA, Fédéral Express European Services Inc./Валонски регион

(Дело C-182/10)

(2010/C 179/30)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour constitutionnelle

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Marie-Noëlle Solvay, Le Poumon vert de la Hulpe ASBL, Jacques Solvay de la Hulpe, Jean-Marie Solvay de la Hulpe, La Hulpe — Notre village ASBL, Alix Walsh, André Philips, Les amis de la Forêt de Soignes ASBL, Association des Riverains et Habitants des Communes Proches de l'Aéroport B.S.C.A. (Brussels South Charleroi Airport) ASBL, Grégoire Stassin, André Gilliard, Paul Fastrez, Henriette Fastrez, Jean-Pierre Olivier, Pierre Deneye, Paul Thiry, Antoine Boxus, Willy Roua, Gouvernement flamand, Inter-Environnement Wallonie ASBL, Sartau SA, Charleroi South Air Pur ASBL, Pierre Grymonprez, Philippe Grisard de la Rochette, Nicole Laloux, Annabelle Denoël-Gevers, Marc Traversin, Joseph Melard, Chantal Michiels, Thierry Regout, René Canfin, Georges Lahaye, Jeanine Postelmans, Christophe Dehousse, Christine Lahaye, Jean-Marc Lesoinne, Jacques Teheux, Anne-Marie Larock, Bernadette Mestdag, Jean-François Serrafin, Françoise Mahoux, Ferdinand Wallraf, Jeanne Mariel, Agnès Fortemps, Georges Seraffin, Jeannine Melen, Groupement Cerexhe-Heuseux/Beaufays ASBL, Action et Défense de l'Environnement de la vallée de la Senne et de ses affluents ASBL, Réserves naturelles RNOB ASBL, Stéphane Banneux, Zénon Darquenne, Guido Durlet, Philippe Daras, Bernard Croiselet, Bernard Page

Ответник: Регион Валония

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 2, точка 2 и член 9, параграф 4 от Конвенцията от Орхус за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (1) да се тълкуват в съответствие с уточненията, направени с Ръководството за прилагане на тази конвенция?

2.

а) Трябва ли член 2, точка 2 от Конвенцията от Орхус да се тълкува в смисъл, че изключва от приложното поле на посочената конвенция законодателни актове като разрешителните за градоустройствено планиране или екологичните разрешителни, предоставени в съответствие с процедурата, установена в членове 1—4 от Декрета на Регион Валония от 17 юли 2008 година за някои разрешителни, по отношение на които са налице императивни съображения от общ интерес? б) Трябва ли член 2, точка 2 от Конвенцията от Орхус да се тълкува в смисъл, че изключва от приложното поле на посочената конвенция законодателни актове като потвържденията на разрешителни за градоустройствено планиране или на екологични разрешителни, които се съдържат в членове 5—9 и в членове 14—17 от същия декрет? в) Трябва ли член 1, параграф 5 от Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (2) да се тълкува в смисъл, че изключва от приложното поле на посочената директива законодателни актове като разрешителните за градоустройствено планиране или екологичните разрешителни, които са предоставени в съответствие с процедурата, установена в членове 1—4 от същия декрет? г) Трябва ли член 1, параграф 5 от Директива 85/337/ЕИО да се тълкува в смисъл, че изключва от приложното поле на посочената директива законодателни актове като потвържденията на разрешителни за градоустройствено планиране или на екологични разрешителни, които се съдържат в членове 5—9 и в членове 14—17 от същия декрет?

3.

а) Трябва ли член 3, параграф 9, член 9, параграфи 2, 3 и 4 от Конвенцията от Орхус и член 10а от Директива 85/337/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат процедура като установената в членове 1—4 от същия декрет, по силата на която регионалният законодател издава разрешителни за градоустройствено планиране и екологични разрешителни, които са изготвени от административен орган и могат да бъдат оспорвани само с правните средства за защита, посочени в точки B.6 и B.7, пред Cour constitutionnelle и пред общите съдилища? б) Трябва ли член 3, параграф 9, член 9, параграфи 2, 3 и 4 от Конвенцията от Орхус и член 10а от Директива 85/337/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на законодателни актове като потвържденията с обратно действие, съдържащи се в членове 5—9 и в членове 14—17 от същия декрет, които могат да бъдат оспорвани само с правните средства за защита, посочени в точки B.6 и B.7, пред Cour constitutionnelle и пред общите съдилища?

4.

а) Трябва ли член 6, параграф 9 от Конвенцията от Орхус и член 9, параграф 1 от Директива 85/337/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат процедура като установената в членове 1—4 от същия декрет, по силата на която самият декрет, с който се издават разрешителни за градоустройствено планиране или екологични разрешителни, не трябва да съдържа всички данни, даващи възможност да се провери дали тези разрешителни са основани на подходяща предварителна проверка, извършена според изискванията на Конвенцията от Орхус и на Директива 85/337/ЕИО? б) Трябва ли член 6, параграф 9 от Конвенцията от Орхус и член 9, параграф 1 от Директива 85/337/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на законодателни актове като потвържденията, съдържащи в членове 5—9 и в членове 14—17 от същия декрет, в които не се съдържат всички данни, даващи възможност да се провери дали тези разрешителни са основани на подходяща предварителна проверка, извършена според изискванията на Конвенцията от Орхус и на Директива 85/337/ЕИО?

5.

Трябва ли член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (3) да се тълкува в смисъл, че позволява на законодателен орган да разрешава проекти като посочените в членове 16 и 17 от същия декрет, въпреки че извършената във връзка с това проверка на въздействието е приета за непълна от Conseil d'État, постановил решение по реда на особено спешно производство, и е оспорена със становище на органа на Регион Валония, който отговаря за екологосъобразното управление на природната среда?

6.

При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че позволява да се приеме за наложителна причина от по-важен обществен интерес изграждането на инфраструктура, предназначена за настаняване на административния център на частно дружество и на голям брой работници?

---

(1)  Конвенцията от Орхус е сключена на 25 юни 1998 г. и е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 година (ОВ L 124, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201).

(2)  Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174).

(3)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 63, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109).

Преюдициално запитване, отправено от Bayerischer Verwaltungsgerichtshof (Германия) на 14 април 2010 г. — Mathilde Grasser/Freistaat Bayern

(Дело C-184/10)

(2010/C 179/31)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bayerischer Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Mathilde Grasser

Ответник: Freistaat Bayern

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 1, параграф 2 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО (1) да се тълкуват в смисъл, че приемащата държава членка има право да не признае свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, ако въз основа на данните, вписани в това свидетелство за управление, се установи нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от тази директива, при положение че приемащата държава членка предварително не е наложила мярка по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 91/439/ЕИО спрямо притежателя на свидетелството за управление?

---

(1)  Директива на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (ОВ L 237, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62).

Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) на 15 април 2010 г. — Tural Oguz/Secretary of State for the Home Department

(Дело C-186/10)

(2010/C 179/32)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Tural Oguz

Ответник: Secretary of State for the Home Department

Преюдициален въпроси

Има ли право да се ползва от член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, турски гражданин, когато има разрешение за престой в Обединеното кралство с условие да не упражнява търговска дейност или професия, стане заето лице в нарушение на това условие и впоследствие кандидатства пред националните власти за продължаване на разрешението му за престой въз основа на сега създадената от него търговска дейност?

Иск, предявен на 21 април 2010 г. — Европейска комисия/Република Естония

(Дело C-195/10)

(2010/C 179/33)

Език на производството: естонски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Marghelis, E. Randvere)

Ответник: Република Естония

Искания на ищеца

—	да се установи, че Република Естония не е транспонирала правилно член 8, буква а), подточка iv) и член 10 от Директива 1999/31/ЕО (1) на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци;

—	да се осъди Република Естония да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Член 91, параграф 5 от Закона за отпадъците (Jäätmeseadus) не предвижда, че гаранцията трябва да се поддържа толкова дълго, колкото се изисква за поддръжката и управлението на депото, в съответствие с член 13, буква г), както и че разходите за поддръжката след закриването на площадката трябва да бъдат покрити за период най-малко от тридесет години.

---

(1)  ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр 94.

Преюдициално запитване, отправено от Corte d'appello di Milano (Италия) на 23 април 2010 г. — Cassina S.p.A./Alivar Srl, Galliani Host Arredamenti Srl

(Дело C-198/10)

(2010/C 179/34)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte d'appello di Milano

Страни в главното производство

Ищец: Cassina S.p.A.

Ответник: Alivar Srl, Galliani Host Arredamenti Srl

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли членове 17 и 19 от Директива № 98/71/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че предоставената на държавата членка възможност да определи самостоятелно обхвата на защитата и условията, при които тя се предоставя може да ѝ позволи да изключи същата при положение че трето лице, което не е оправомощено от титуляра на авторското право върху тези промишлени дизайни и модели, вече е произвело и пуснало на пазара в тази държава продукти, реализирани в съответствие с тези промишлени дизайни и модели, станали достъпни за свободно използване преди влизането в сила на адаптиращата национална правна уредба?

2.

Трябва ли членове 17 и 19 от Директива № 98/71/ЕО да се тълкуват в смисъл, че предоставената на държавата членка възможност да определи самостоятелно обхвата на защитата и условията, при които тя се предоставя може да ѝ позволи да изключи същата при положение че трето лице, което не е оправомощено от титуляра на авторското право върху тези промишлени дизайни и модели, вече е произвело и пуснало на пазара в тази държава продукти, реализирани въз основа на тези промишлени дизайни и модели, когато това изключване е предвидено в границите на предварителното използване?

---

(1)  ОВ L 289, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 24, стр. 106.

Жалба, подадена на 26 април 2010 г. от Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 9 февруари 2010 г. по дело T-340/07, Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE/Европейска комисия

(Дело C-200/10 P)

(2010/C 179/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (представител: N. Korogiannakis, Δικηγόρος)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли съда:

—

да се отмени решението на Общия съд, да се осъди Комисията да обезщети претърпяната от жалбоподателя вреда в резултат на неизпълнението на договорните му задължения в рамките на изпълнението по договор EDC-53007 EEBO/27873 по проект „e-Content Exposure and Business Opportunities“ и да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски и всички останали направени от жалбоподателя разходи и разноски и свързаните с първоначалната процедура дори в случай на отхвърляне на настоящата жалба, както и тези свързани с настоящата жалба, ако същата е уважена.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че Общият съд не е мотивирал достатъчно ясно отхвърлянето на поредица изложени от него доводи.

Жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като неправилно е изтълкувал текста на член 7, параграф 6 от договора, който се отнася до задължението на съдоговорителите да предприемат необходимите действия, за да отменят или намалят задълженията за плащане след получаване на писмото от Комисията, която ги уведомява за прекратяването на договора.

Жалба, подадена на 28 април 2010 г. от Enercon GmbH срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 3 февруари 2010 г. по дело T-472/07 — Enercon GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-204/10 P)

(2010/C 179/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Enercon GmbH (представители: J. Mellor, Barrister, R. Böhm, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Hasbro Inc.

Искания на жалбоподателя

—	да се уважи жалбата, подадена срещу решението на Общия съд и да се отмени решението на Общия съд, да се отмени решението на четвърти апелативен състав и, при необходимост, решението на отдела по спорове;

—	при необходимост, да се върне делото пред Службата за ново разглеждане на въпросите във възражението;

—	да се осъди встъпилата страна и Службата да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че Общият съд не е установил грешките в решението на Апелативния състав, което само по себе си се основава на нелегитимното решение на отдела по спорове. По-специално напълно не е установено, че а) решението по дело Medion (1) се отнася до изключителен случай, в който е отхвърлено обикновеното правило, според което средният потребител възприема нормално марката цялостно, но б) в конкретния случай не са налице никакви обстоятелства, които да оправдаят такъв изключителен подход. В конкретния случай нито един елемент от по-ранната марка не е имал „самостоятелна отличителна роля“.

Освен това жалбоподателят твърди, че в резултат на неправилното прилагане на принцип от вида по делото Medion на първия етап от преценката за прилика, цялостната преценка на вероятността от объркване не е извършена правилно.

---

(1)  ОВ С 106, 30.4.2004 г., стр. 31.

Иск, предявен на 30 април 2010 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-206/10)

(2010/C 179/37)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представител: V. Kreuschitz)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

—

да се установи, че като обвързва съгласно законодателството на провинциите предоставянето на обезщетения в полза на незрящите лица и на лицата с увреждания, в това число и на глухите лица (Blindengeld, съответно Landesblindengeld [предоставяни от държавата, съответно от провинциите, обезщетения в полза на незрящите лица], Blindenbeihilfe, съответно Landsblindenbeihilfe [предоставяни от държавата, съответно от провинциите, помощи за незрящите лица], Pflegegeld [помощ за полагане на грижи] или съответно подпомагане за незрящи и глухи лица и др.) с условието лицата, за които Федерална република Германия е компетентната държава членка и които са получатели, да имат местоживеене или обичайно пребиваване на територията на съответната германска провинция, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (1) и по член 4, параграф 1, буква a) във връзка с дял III, раздел 1 („Болест и майчинство“) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (2);

—	да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящият иск се отнася до несъвместимостта с Регламент (ЕИО) № 1408/71 и с Регламент (ЕИО) № 1612/68 на законодателството на германските провинции, съгласно което предоставянето на обезщетения в полза на незрящите лица и на лицата с увреждания е подчинено на условието получателят да има местоживеене или обичайно пребиваване на територията на съответната германска провинция.

Регламент № 1408/71 бил насочен към координиране на националните разпоредби в областта на социалната сигурност в рамките на свободата на движение в съответствие с целите на член 42 от Договора за ЕО (понастоящем член 48 ДФЕС). Съгласно член 4, параграф 2б) от Регламент № 1408/71 същият не се прилагал за разпоредбите в законодателството на дадена държава членка относно посочените в приложение II, раздел III специални обезщетения, независещи от вноски, чието действие било ограничено до част от нейната територия. Разглежданите германски обезщетения били посочени като специални обезщетения в приложение II, раздел III към Регламент № 1408/71.

Въпреки това Комисията счита, че само по себе си вписването на дадено обезщетение в списъка на приложение II към Регламент № 1408/71 не е достатъчно, за се изключи същото от приложното поле на този регламент като „специално обезщетение, получавано без вноски“. Тъй като представлявал изключение, член 4, параграф 2б от Регламент № 1408/71 трябвало да се тълкува тясно: той можел да се прилага само по отношение на обезщетения, които отговаряли на условията, установени кумулативно в тази разпоредба. Разпоредбата обхващала само специалните и едновременно с това независещи от вноски обезщетения, за които се отнасяло приложение II, раздел III към Регламент № 1408/71 и които били въведени с разпоредби, чието действие било ограничено до част от територията на дадена държава членка.

Разглежданите обезщетения, които били правно регулирани от провинциите, не отговаряли обаче на всички тези условия, тъй като те следвало да бъдат квалифицирани не като „специални обезщетения, независещи от вноски“, а като „обезщетения за болест“ поради следните съображения.

Най-напред, разглежданите обезщетения на провинциите се предоставяли въз основа на законово установен фактически състав, без да се извършва преценка на личните нужди. Тези обезщетения служели за компенсиране на допълнителните разходи, настъпили в резултат на увреждането, и имали за цел да подобрят здравословното състояние и условията на живот на лицата с увреждания. Следователно по съществото си те били предвидени в допълнение към обезщетенията за болест. Обстоятелството, че предоставяната на основание на федералното германско законодателство помощ за полагане на грижи се приспадала от обезщетенията, изплащани от провинциите в полза на незрящите лица и на лицата с увреждания доказвало, че двете обезщетения покриват един и същи риск — рискът от допълнителни разходи във връзка със заболяването — и че не ставало въпрос за „допълващо, заместващо или спомагателно покритие срещу рискове“.

По-нататък, класифицирането на дадено обезщетение съгласно вътрешноправното устройство на държава членка не било определящо за това дали то следва да се разглежда като обезщетение за социално осигуряване по смисъла на Регламент № 1408/71.

Освен това от материалноправна гледна точка разглежданото тук законодателство на провинциите не представлявало допълнително предимство, предоставяно само на регионална основа. Тези обезщетения, напротив, били част от системата за покриване на риска от допълнителни разходи, свързани със заболяване, която била установена на цялата територия на Германия и която по силата на взаимното прихващане била тясно свързана с федералния закон.

Следователно въпросните обезщетения на провинциите трябвало да се квалифицират като обезщетения за болест, а не като специални обезщетения. Включването на тези обезщетения в приложение II, раздел III към Регламент (ЕИО) № 1408/71 било неправомерно, тъй като те попадали в приложното поле на този регламент.

По-нататък, наложеното от германските разпоредби изискване за местоживеене било в нарушение на Регламент (ЕИО) № 1612/68, тъй като възпрепятствало получаването на тези обезщетения от пограничните работници и от членовете на техните семейства.

Съдът ясно бил потвърдил, че държава членка не може да поставя предоставянето на социално предимство под условие получаващият го да има местоживеене в нея. Този извод на Съда се отнасял до всички социални предимства по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68.

Понятието „социално предимство“ се разбирало много широко: то обхващало не само предимствата, свързани с трудови договори, но и всички предимства, които дадена държава членка предоставяла на гражданите си и следователно на работниците. Според Комисията обстоятелството, че предоставянето на разглежданите обезщетения не зависи нито от извършването на трудова дейност, нито от финансовите средства на съответното лице или на неговото семейство, и следователно зависи единствено от местоживеенето във въпросната провинция, не можело да обоснове неотчитането на последиците по отношение на работниците, които работят в Германия, но живеят в друга държава членка. Поради това нямало достатъчно основание тези обезщетения да не трябва да се разглеждат като социално предимство по смисъла на Регламент № 1612/68.

Следователно работещите в Германия погранични работници и членовете на техните семейства трябвало, дори и да не живеят в Германия, да имат право да получават установените в законодателството на провинциите обезщетения в полза на лицата с увреждания и на незрящите лица. Поради това условието, че те трябва да имат местоживеене или обичайно пребиваване в съответната провинция е в нарушение на Регламент № 1612/68.

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11).

(2)  Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26).

Преюдициално запитване, отправено от Højesteret (Дания) на 30 април 2010 г. — Paranova Danmark A/S, Paranova Pack A/S/Merck Sharp & Dohme Corp, Merck Sharp & Dohme B.V. и Merck Sharp & Dohme

(Дело C-207/10)

(2010/C 179/38)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Højesteret (Дания)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Paranova Danmark A/S, Paranova Pack A/S

Ответник: Merck Sharp & Dohme Corp, Merck Sharp & Dohme и Merck Sharp & Dohme BV

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (1) и свързаната с него съдебна практика, по-конкретно Решение по дело Hoffmann-La Roche (2) (102/77, Recueil, стр. 1139), Решение по дело Pfizer (3) (1/81, Recueil, стр. 2913) и Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. (4) (C-427/93, C-429/93 и C-436/93, Recueil, стр. I-3457), да се тълкуват в смисъл, че притежателят на право върху марка може да се позове на това право, за да се противопостави на дружество за продажба на продукти от паралелен внос — титуляр на разрешение за търговия с лекарствен продукт в държава членка, да продава този лекарствен продукт, като посочва, че той е преопакован от дружеството за продажба, макар същото да е възложило физическото преопаковане на друго дружество, като на преопаковащото дружество, което е титуляр на разрешението за преопаковане и поставя марката върху новата опаковка в рамките на преопаковането, дружеството за продажби дава инструкции за покупките, за преопаковането, подробен дизайн на опаковката на лекарствения продукт, както и други разпореждания по отношение на лекарствения продукт?

2.

Има ли значение за отговора на първия въпрос възможността да се допусне, че потребителят или крайният ползвател няма да бъде въведен в заблуждение по отношение на произхода на продукта и няма да бъде изградена у него представа, че притежателят на марката отговаря за преопаковането ако паралелният вносител посочи върху опаковката наименованието на производителя наред с посоченото по-горе обозначение на предприятието, отговарящо за преопаковането?

3.

Като се приема, че притежателя на марката отговаря за преопаковането, единствено вероятността от объркване на потребителя или крайния ползовател ли е от значение за отговора на първия въпрос или от значение са и други съображения относно притежателя на марката, като например: а) фактът, че лицето, което извършва в действителност покупката, преопаковането и поставянето отново на марката на притежателя ѝ върху опаковката на лекарствения продукт, потенциално нарушава на самостоятелно основание правата на притежателя на марката и това може да се дължи на фактори, за които лицето, което физически осъществява преопаковането, носи отговорност, б) това, че преопаковането засяга първоначалното състояние на лекарствения продукт или в) че представянето на преопакования лекарствен продукт е такова, че може да се приеме, че уврежда марката или репутацията на притежателя ѝ?

4.

Ако Съдът приеме, че при отговора на третия въпрос е от значение също и вземането предвид на факта, че самото предприятие за преопаковане може да наруши правата на притежателя на марката, може ли Съдът да посочи дали е от значение за този отговор обстоятелството, че дружеството за продажба на паралелния вносител и дружеството за преопаковане са солидарно отговорни по силата на националното право за нарушаване на правата на притежателя на марката?

5.

Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че паралелният вносител, който е титуляр на разрешението за търговия на пазара и който посочва, че отговаря за преопаковането, принадлежи към същата група като дружеството, което е извършило преопаковането (дружество сестра), към момента на нотифициране на притежателя на марката относно предвидената продажба на преопакования лекарствен продукт?

6.	Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че дружеството за преопаковане е посочено като производител в приложената към лекарствения продукт листовка?

---

(1)  ОВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92.

(2)  Решение от 23 май 1978 г.

(3)  Решение от 3 декември 1981 г.

(4)  Решение от 11 юли 1996 г.

Иск, предявен на 30 април 2010г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-208/10)

(2010/C 179/39)

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Nijenhuis и M. Teles Romão)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—

да се обяви, че като не е приела законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2007/44/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за изменение на Директива 92/49/ЕИО на Съвета и Директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор и при всички положения, като не е уведомила Комисията за така приетите разпоредби, Португалската република не е изпълнила задълженията си съгласно тази директива,

—	да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директивата е изтекъл на 20 март 2009 г.

---

(1)  ОВ L 247, стр. 1.

Преюдициално запитване, отправено от Højesteret (Дания) на 3 май 2010 г. — Post Danmark A/S/Konkurrencerådet

(Дело C-209/10)

(2010/C 179/40)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Højesteret

Страни в главното производство

Жалбоподател: Post Danmark A/S

Ответник: Konkurrencerådet

Встъпила страна: Forbruger-Kontakt a-s

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 82 ЕО да се тълкува в смисъл, че избирателното намаляване от страна на пощенско дружество с господстващо положение, което има задължение за доставка, на цените до размер под общите средни разходи, но над средните увеличаващи се разходи на това дружество, може да представлява злоупотреба с цел да бъде отстранен конкурент, ако е установено, че цените не са определени на това равнище, за да бъде отстранен конкурент?

2.	Ако на първия въпрос трябва да се отговори, че при изложените в първия въпрос условия избирателното намаляване на цените в някои случаи може да представлява злоупотреба с цел отстраняване, кои са обстоятелствата, които трябва да вземе предвид националният съд?

Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия) на 3 май 2010 г. — Doris Povse/Mauro Alpago

(Дело C-211/10)

(2010/C 179/41)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Doris Povse

Ответник: Mauro Alpago

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли „решение[то] относно упражняването на родителските права, което не съдържа [разпореждане за] завръщането на детето“ по смисъла на член 10, буква б), точка iv) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 (Регламент „Брюксел IIa“) (1) да се разбира също и като привременно разпореждане, с което до постановяване на окончателното решение относно упражняването на родителските права „родителската власт за взимане на решения“, и по-специално — правомощието да се определя местопребиваването на детето, се възлага на родителя, отвлякъл детето?

2.	Попада ли разпореждането за връщане на дете в приложното поле на член 11, параграф 8 от Регламент „Брюксел IIa“ единствено когато съдът разпорежда връщане на дете на базата на произнесено от него решение относно упражняването на родителските права?

3.

При утвърдителен отговор на въпроси 1 или 2: 3.1 Може ли липсата на компетентност на съда по произход (въпрос 1) или неприложимостта на член 11, параграф 8 от Регламент „Брюксел IIa“ (въпрос 2) във втората държава да бъдат повдигнати като възражения срещу изпълнението на съдебно решение, за което съдът по произход е издал удостоверение съгласно член 42, параграф 2 от Регламент „Брюксел IIa“? 3.2 Или в подобна хипотеза ответникът следва да иска отмяната на удостоверението в държавата по произход, като изпълнението във втората държава може да бъде спряно до произнасяне на решението на държавата по произход?

4.

При отрицателен отговор на въпроси 1 и 2 или на въпрос 3.1.: Съдебното решение, което е произнесено от съд на втората държава и е смятано за изпълняемо според правото на тази държава и с което се предоставя временното упражняване на родителските права на родителя, отвлякъл детето, възпрепятства ли съгласно член 47, параграф 2 от Регламент „Брюксел IIa“ изпълнението на по-ранно съдебно разпореждане за връщане, направено от първата държава в съответствие с член 11, параграф 8 от Регламент „Брюксел IIa“, дори ако това разпореждане не пречи на изпълнението на разпореждане за връщане на дете, издадено от втората държава съгласно Хагската конвенция от 25 октомври 1980 година за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция“)?

5.

При отрицателен отговор на въпрос 4: 5.1 Може ли втората държава да откаже да изпълни съдебното решение, по отношение на което съдът по произход е издал удостоверение съгласно член 47, параграф 2 от Регламент „Брюксел IIa“, ако обстоятелствата са се изменили по такъв начин от момента на издаване на това удостоверение, че изпълнението на решението би изложило на сериозна опасност най-добрия интерес на детето? 5.2 Или ответникът следва да се позове на промяната в обстоятелствата в държавата по произход, като изпълнението на съдебното решение бъде спряно във втората държава до произнасяне на решението на държавата по произход?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

Жалба, подадена на 6 май 2010 г. от Lufthansa AirPlus Servicekarten GmbH срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 3 март 2010 г. по дело T-321/07 — Lufthansa AirPlus Servicekarten GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-216/10 Р)

(2010/C 179/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: AirPlus Servicekarten GmbH (представители: R. Kunze, G. Würtenberger, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Applus Servicios Tecnológicos, SL

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Общия съд от 3 март 2010 г. по дело T-321/07 Lufthansa AirPlus Servicekarten GmbH/СХВП — Applus Servicios Tecnológicos, SL (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което съдът отхвърля жалбата, подадена срещу решението на втори апелативен състав към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 7 юни 2007 г., потвърждаващо решението на отдела по спорове, което отхвърля възражението, насочено срещу заявката за регистрация на марка на Общността 002 933 356;

—	да се насрочи съдебно заседание след края на писмената фаза в производството;

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски по делото.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че решението на Общия съд следва да бъде отменено на следните правни основания:

—	Общият съд неправилно е приел оценката на апелативния състав относно критерия за вероятност от объркване съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламента за марката на Общността (1) (РМО),

—	Общият съд неправилно не е разгледал подаденото от жалбоподателя възражение на основание член 8, параграф 5 от РМО,

—	Общият съд е нарушил член 75 от РМО, като е постановил, че апелативният състав не е могъл изчерпателно да разгледа останалите доводи на жалбоподателя, по-конкретно тези свързани с отличителния характер на предходната регистрация на марката „поради процесуална икономия“,

—	обжалваното решение нарушава член 76 РМО,

—

Общият съд неправилно е приел, че не води до тежко нарушение на правото на жалбоподателя на справедлив процес фактът, че СХВП като не е информирало жалбоподателя за промяната на притежателя на заявката за регистрация на марка на Общността и лишавайки го по този начин от възможността да вземе становище относно промяната на страната,

—	Общият съд се произнася по разноските, което не е в съответствие с относимите по делото разпоредби на правото на Европейския съюз.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., том 1, глава 17, стр. 146).

Иск, предявен на 10 май 2010 г. — Европейска комисия/Република Естония

(Дело C-231/10)

(2010/C 179/43)

Език на производството: естонски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán, E. Randvere)

Ответник: Република Естония

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2006/118/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година (за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им), и във всички случаи като не е съобщила посочените разпоредби на Комисията, Република Естония е нарушила задълженията си по тази директива;

—	да се осъди Република Естония да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспонирането на тази директива във вътрешното право е изтекъл на 16 януари 2009 г.

---

(1)  ОВ L 372, стр. 19, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 209.

Определение на председателя на Съда от 25 март 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-315/09) (1)

(2010/C 179/44)

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 256, 24.10.2009 г.

Определение на председателя на трети състав на Съда от 3 април 2010 г. (преюдициално запитване от Korkein oikeus, Финландия) — Virallinen syyttäjä/Malik Gataev, Khadizhat Gataeva

(Дело C-105/10 PPU) (1)

(2010/C 179/45)

Език на производството: фински

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 100, 17.4.2010 г.

Решение на Общия съд от 21 май 2010 г. — Франция/Комисия

(Съединени дела T-425/04, T-444/04, T-450/04 и T-456/04) (1)

(Държавни помощи - Финансови мерки в полза на France Télécom - Проект за заем на акционер - Публични изявления на член на френското правителство - Решение, с което помощта се обявяване за несъвместима с общия пазар и не се разпорежда нейното възстановяване - Жалба за отмяна - Правен интерес - Допустимост - Понятие за държавна помощ - Предимство - Държавни ресурси - Задължение за мотивиране)

(2010/C 179/46)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Френска република (представители: първоначално G. de Bergues, R. Abraham и S. Ramet, впоследствие E. Belliard, M. de Bergues и S. Ramet, и накрая E. Belliard, M. de Bergues, A.-L. Vendrolini и J.-C. Niollet) (Дело T-425/04); France Télécom SA (Париж, Франция) (представители: първоначално A. Gosset-Grainville и S. Hautbourg, впоследствие S. Hautbourg, avocats) (Дело T-444/04); Bouygues SA (Париж); Bouygues Télécom SA (Boulogne-Billancourt, Франция) (представители: J. Vogel, F. Sureau, D. Théophile и J. Blouet Gaillard, avocats) (Дело T-450/04); и Association française des opérateurs de réseaux et services de télécommunications (AFORS Télécom) (Париж) (представители: O. Fréget, F. Herrenschmidt, M. Struys и L. Eskenazi, avocats) (Дело T-456/04)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално C. Giolito и J. Buendía Sierra, впоследствие C. Giolito и D. Grespan)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Френска република (представители: E. Belliard, G. de Bergues, A.-L. Vendrolini и J.-C. Niollet, по Дело T-450/04, и M. de Bergues по Дело T-456/04) (Дела T-450/04 и T-456/04); Bouygues SA (Париж); Bouygues Télécom SA (Boulogne-Billancourt) (представители: J. Vogel, F. Sureau, D. Théophile и J. Blouet Gaillard, avocats) (Дело T-444/04); и France Télécom SA (Paris) (представители: първоначално A. Gosset-Grainville и S. Hautbourg, впослествие S. Hautbourg, avocats) (Дела T-450/04 и T-456/04)

Предмет

Искания за отмяна на Решение 2006/621/ЕО на Комисията от 2 август 2004 г. относно държавната помощ приведена в действие от Франция в полза на France Télécom (ОВ L 257, стр. 11)

Диспозитив

1.	Отменя член 1 от Решение 2006/621/ЕО на Комисията от 2 август 2004 г. относно държавната помощ приведена в действие от Франция в полза на France Télécom.

2.	Основанието за постановяване на решение по същество по исканията за отмяна на член 2 от Решение 2006/621 е отпаднало.

3.	По дела T-425/04 и T-444/04, Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Френската република и от France Télécom SA.

4.	По дела T-425/04 и T-444/04, Bouygues SA и Bouygues Télécom SA понасят направените от тях съдебни разноски.

5.	По дело T-450/04, Bouygues и Bouygues Télécom понасят направените от тях съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от Комисията.

6.	По дело T-450/04, Европейската комисия понася половината от направените от нея съдебни разноски.

7.	По дело T-456/04, Association française des opérateurs de réseaux et services de télécommunications (AFORS Télécom) и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски.

8.	По дела T-450/04 и T-456/04, Френската република и France Télécom понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 19, 22.1.2005 г.

Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — Wieland-Werke и др./Комисия

(Дело T-11/05) (1)

(Конкуренция - Картели - Сектор на медни водопроводни тръби - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Продължаващо нарушение с много проявни форми - Принцип на законоустановеност на наказанието - Принцип „ne bis in idem“ - Глоби - Действително отражение върху пазара - Размер на съответния пазар - Продължителност на нарушението - Смекчаващи обстоятелства)

(2010/C 179/47)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Wieland-Werke AG (Ulm, Германия); Buntmetall Amstetten GmbH (Amstetten, Австрия); и Austria Buntmetall AG (Enzesfeld, Австрия) (представители: R. Bechtold и U. Soltész, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и É. Gippini Fournier, подпомагани от G. Eickstädt, avocat)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: J. Huber и Mme G. Kimberley)

Предмет

На първо място, искане за отмяна на Решение C(2004) 2826 на Комисията от 3 септември 2004 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (Преписка COMP/E 1/38.069 — Медни водопроводни тръби), на второ място, при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера на глобите, наложени с това решение на жалбоподателите, и на трето място, насрещно искане на Комисията, целящо увеличаването на посочената сума.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Отхвърля направеното от Европейската комисия насрещно искане.

3.	Wieland-Werke AG, Buntmetall Amstetten GmbH и Austria Buntmetall AG понасят направените от тях съдебни разноски и 90 % от тези, направени от Комисията.

4.	Комисията понася 10 % от направените от нея съдебни разноски.

5.	Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 93, 16.4.2005 г.

Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — IMI и др./Комисия

(Дело T-18/05) (1)

(Конкуренция - Картели - Сектор на медните водопроводни тръби - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Продължено нарушение с множество проявни форми - Прекъсване на участието - Глоби - Ограничено участие в картела)

(2010/C 179/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: IMI plc (Бирмингам, Уорикшър, Обединеното кралство); IMI Kynoch Ltd (Бирмингам) и Yorkshire Copper Tube (Ливърпул, Мърсисайд, Обединеното кралство) (представители: M. Struys и D. Arts, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier и S. Noë)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на член 1, букви з)—й) и на член 2, буква е) от Решение C(2004) 2826 на Комисията от 3 септември 2004 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело COMP/E-1/38.069 — Медни водопроводни тръби) и, от друга страна, при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера на наложената на жалбоподателите с това решение глоба

Диспозитив

1.	Отменя член 1, букви з)—й) от Решение C(2004) 2826 на Комисията от 3 септември 2004 г. относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело COMP/E-1/38.069 — Медни водопроводни тръби) в частта, която се отнася до периода от 1 декември 1994 г. до 11 април 1996 г.

2.	Определя размера на глобата, наложена солидарно на IMI plc, на IMI Kynoch Ltd и на Yorkshire Copper Tube с член 2, буква е) от Решение C(2004) 2826, на 38,556 милиона евро.

3.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4.	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и 40 % от тези на IMI, IMI Kynoch и Yorkshire Copper Tube.

5.	IMI, IMI Kynoch и Yorkshire Copper Tube понасят 60 % от направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 69, 19.3.2005 г.

Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — Boliden и др./Комисия

(Дело T-19/05) (1)

(Конкуренция - Картели - Сектор на медните водопроводни тръби - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Продължено нарушение с множество проявни форми - Глоби - Погасителна давност - Сътрудничество)

(2010/C 179/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Boliden AB (Стокхолм, Швеция); Outokumpu Copper Fabrication AB, по-рано Boliden Fabrication AB (Västerås, Швеция) и Outokumpu Copper BCZ SA, по-рано Boliden Cuivre & Zinc SA (Лиеж, Белгия) (представители: първоначално C. Wetter и O. Rislund, а впоследствие C. Wetter и M. Johansson, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier и S. Noë)

Предмет

На първо място, искане за отмяна на член 1, букви a)—в) от Решение C(2004) 2826 на Комисията от 3 септември 2004 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/E-1/38.069 — Медни водопроводни тръби), доколкото в него се приема за установено, че в периода от 1 юли 1995 г. до 27 август 1998 г., както и в периода от 10 декември 1998 г. до 7 октомври 1999 г. жалбоподателите участват в нарушение, на второ място, искане за намаляване на размера на наложената на жалбоподателите с това решение глоба, и на трето място, насрещно искане на Комисията за увеличаване на въпросния размер.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Отхвърля направеното от Европейската комисия насрещно искане.

3.	Boliden AB, Outokumpu Copper Fabrication AB и Outokumpu Copper BCZ SA понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и 90 % от тези на Комисията.

4.	Комисията понася 10 % от направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 82, 2.4.2005 г.

Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — Outokumpu и Luvata/Комисия

(Дело T-20/05) (1)

(Конкуренция - Картели - Сектор на медните водопроводни тръби - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Глоби - Големина на съответния пазар - Отегчаващо обстоятелство - Повторност на нарушението)

(2010/C 179/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Outokumpu Oyj (Espoo, Финландия) и Luvata Oy, по-рано Outokumpu Copper Products Oy (Espoo) (представители: J. Ratliff, barrister, F. Distefano и J. Luostarinen, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier и S. Noë)

Предмет

Искане за отмяна или намаляване на глобата, наложена на жалбоподателите с член 2, буква й) от Решение C(2004) 2826 на Комисията от 3 септември 2004 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/E-1/38.069 — Медни водопроводни тръби)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Outokumpu Oyj и Luvata Oy да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 82, 2.4.2005 г.

Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — Chalkor/Комисия

(Дело T-21/05) (1)

(Конкуренция - Картели - Сектор на медните водопроводни тръби - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Продължено нарушение с множество проявни форми - Глоби - Ограничено участие в картела - Географски обхват на съответния пазар - Продължителност на нарушението - Сътрудничество)

(2010/C 179/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Chalkor AE Epexergasias Metallon (Атина, Гърция) (представители: I. Forrester, QC, A. Schulz и A. Komninos, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Oliver и S. Noë)

Предмет

Искане за отмяна или намаляване на наложената на жалбоподателя глоба с Решение C(2004) 2826 на Комисията от 3 септември 2004 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/E-1/38.069 — Медни водопроводни тръби)

Диспозитив

1.

Определя размера на глобата, наложена на Chalkor AE Epexergasias Metallon с член 2, буква г) от Решение C(2004) 2826 на Комисията от 3 септември 2004 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/E-1/38.069 — Медни водопроводни тръби), на 8,2467 милиона евро.

2.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.	Chalkor Epexergasias Metallon и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 82, 2.4.2005 г.

Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — KME Germany и др./Комисия

(Дело T-25/05) (1)

(„Конкуренция - Картели - Сектор на медните водопроводни тръби - Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО - Глоби - Действително отражение върху пазара - Големина на съответния пазар - Продължителност на нарушението - Възможности за плащане - Сътрудничество“)

(2010/C 179/52)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: KME Germany AG, по-рано KM Europa Metal AG (Osnabrück, Германия); KME France SAS, по-рано Tréfimétaux SA (Courbevoie, Франция) и KME Italy SpA, по-рано Europa Metalli SpA (Флоренция, Италия) (представители: M. Siragusa, A. Winckler, G. C. Rizza, T. Graf, M. Piergiovanni, avocats, и R. Elderkin, barrister)

Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier, S. Noë и C. Thomas)

Предмет

От една страна, искане за намаляване на глобите, наложени на ищците с член 2,букви ж), з) и и) от Решение C(2004) 2826 Комисията от 3 септември 2004 г. относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (Преписка COMP/E-1/38.069 — Медни водопроводни тръби), и от друга страна насрещен иск на Комисията за увеличаване на размера на посочените глоби.

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Отхвърля предявения от Европейската комисия насрещен иск.

3.	KME Germany AG, KME France SAS и KME Italy Spa понасят направените от тях съдебни разноски и 50 % от съдебните разноски, направени от Комисията.

4.	Комисията понася 50 % от направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 82, 2.4.2005 г.

Решение на Общия съд от 12 май 2010 г. — EMC Development/Комисия

(Дело T-432/05) (1)

(Конкуренция - Картели - Европейски пазар на цимента - Решение за отхвърляне на жалба - Хармонизиран стандарт за цимента - Задължителен характер - Насоки относно приложимостта на член 81 от Договора за ЕО по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество)

(2010/C 179/53)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: EMC Development AB (Luleå, Швеция) (представители: M. Elvinger и W.-N. Schelp, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално É. Gippini Fournier и B. Doherty, впоследствие É. Gippini Fournier и J. Bourke)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение SG-Greffe (2005) D/205249 на Комисията от 28 септември 2005 г., с което е отхвърлена подадената от жалбоподателя срещу европейските производители на цимент, тип „Портланд“, Европейската циментова асоциация (Cembureau) и Европейския комитет по стандартизация (CEN) жалба във връзка с европейския пазар на цимент

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	EMC Development AB понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 36, 11.02.2006 г.

Решение на Общия съд от 20 май 2010 г. — Германия/Комисия

(Дело T-258/06) (1)

(Приложими разпоредби за обществените поръчки - Възлагане на обществени поръчки, за които директивите за обществените поръчки се прилагат частично или не се прилагат - Тълкувателно съобщение на Комисията - Обжалваем акт - Акт, предназначен да произведе правно действие)

(2010/C 179/54)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: M. Lumma и C. Schulze-Bahr)

Ответник: Европейска комисия (представители: X. Lewis и B. Schima)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Френска република (представители: първоначално G. de Bergues, впоследствие G. de Bergues и J.-C. Gracia, и накрая G. de Bergues и J.-S. Pilczer); Република Австрия (представители: M. Fruhmann, C. Pesendorfer и C. Mayr); Република Полша (представители: първоначално E. Ośniecka-Tamecka, впоследствие T. Nowakowski, впоследствие M. Dowgielewicz, впоследствие M. Dowgielewicz, K. Rokicka и K. Zawisza, и накрая M. Szpunar); Кралство Нидерландия (представители: първоначално H. Sevenster, впоследствие C. Wissels и M. de Grave, и накрая C. Wissels, M. de Grave и Y. de Vries); Европейски парламент (представители: U. Rösslein и J. Rodrigues); Република Гърция (представители: D. Tsagkaraki и M. Tassopoulou); и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално Z. Bryanston-Cross, впоследствие L. Seeboruth)

Предмет

Искане за отмяна на Тълкувателно съобщение на Комисията относно приложимото общностно право при възлагането на обществени поръчки, за които директивите за обществените поръчки се прилагат частично или не се прилагат (ОВ C 179, 2006 г., стр. 2)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия.

3.	Френската република, Република Австрия, Република Полша, Кралство Нидерландия, Европейският парламент, Република Гърция и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 294, 2.12.2006 г.

Решение на Общия съд от 11 май 2010 г. — PC-Ware Information Technologies/Комисия

(Дело T-121/08) (1)

(Обществени поръчки за доставки - Общностна процедура за възлагане на обществени поръчки - Придобиване на софтуерни продукти и лицензи - Отхвърляне на офертата на оферент - Оферта с необичайно ниска стойност - Задължение за мотивиране)

(2010/C 179/55)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: PC-Ware Information Technologies BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: L. Devillé и B. Maerevoet, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve, подпомаган от P. Wytinck, avocat)

Предмет

Главно искане за отмяна на решението на Комисията от 11 януари 2008 г. за отхвърляне на офертата, представена от жалбоподателя в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка DIGIT/R2/PO/2007/022 и при условията на евентуалност искане за поправяне на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на поведението на Комисията

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда PC-Ware Information Technologies BV да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 116, 9.5.2008 г.

Решение на Общия съд от 12 май 2010 г. — Beifa Group/СХВП — Schwan-Stabilo Schwanhäußer (Пособие за писане)

(Дело T-148/08) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ пособие за писане - По-ранна национална фигуративна марка - Основание за обявяване на недействителност - Използване в промишления дизайн на Общността на по-ранен знак, чийто притежател има право да забрани използването му - Член 25, параграф 1, буква д) от Регламент № 6/2002 - Искане за доказване на реалното използване на по-ранната марка, направено за първи път пред апелативния състав)

(2010/C 179/56)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Beifa Group Co. Ltd (Ningbo, Zhejiang, Китай) (представители: R. Davis, barrister, и N. Cordell, solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Schwan-Stabilo Schwanhaüßer GmbH & Co. KG (Heroldsberg, Германия) (представители: U. Blumenröder и H. Gauß, avocats)

Предмет

Жалба срещу Решение на трети апелативен състав на СХВП от 31 януари 2008 г. (преписка R 1352/2006-3) в производство за обявяване на недействителност на промишлен дизайн на Общността между Schwan-Stabilo Schwanhäußer GmbH & Co. KG и Ningo Beifa Group Co., Ltd

Диспозитив

1.	Отменя решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 31 януари 2008 г. (преписка R 1352/2006-3).

2.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.	СХВП понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Beifa Group Co. Ltd. Schwan-Stabilo Schwanhaüßer GmbH & Co. KG.

---

(1)  ОВ C 142, 7.6.2008 г.

Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — Arbeitsgemeinschaft Golden Toast/СХВП (Golden Toast)

(Дело T-163/08) (1)

(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността Golden Toast - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1,буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

(2010/C 179/57)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Arbeitsgemeinschaft Golden Toast e.V. (Дюселдорф, Германия) (представители: A. Späth и G. Hasselblatt, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: S. Schäffner)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 31 януари 2008 г. (преписка R 761/2007-1) относно заявка за регистрация на словен знак Golden Toast като марка на Общността

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Arbeitsgemeinschaft Golden Toast e.V. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 171, 5.7.2008 г.

Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — Tay Za/Съвет

(Дело T-181/08) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки по отношение на Мианмар - Замразяване на средства - Жалба за отмяна - Правно основание член 60 ЕО във връзка с член 301 ЕО - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективен съдебен контрол - Право на зачитане на собствеността - Пропорционалност)

(2010/C 179/58)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Pye Phyo Tay Za (Yangon, Мианмар) (представители: D. Anderson, QC, M. Lester, barrister и G. Martin, solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и E. Finnegan)

Встъпили страни в подкрепа ответника: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално S. Behzadi-Spencer, впоследствие I. Rao, подпомаган от D. Beard, barrister) и Европейска комисия (представители: A. Bordes, P. Aalto и S. Boelaert)

Предмет

Жалба за отмяна на Регламент (ЕО) № 194/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 година за подновяване и засилване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар и за отмяна на Регламент (ЕО) № 817/2006 (ОВ L 66, стр. 1) в частта, в която името на жалбоподателя е включено в списъка с лицата, образуванията и органите, към които се прилага този регламент

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Pye Phyo Tay Za да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3.	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 171, 5.7.2008 г.

Решение на Общия съд от 11 май 2010 г. — Abadía Retuerta/СХВП (CUVÉE PALOMAR)

(Дело T-237/08) (1)

(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „CUVÉE PALOMAR“ - Абсолютно основание за отказ - Марки за вина, включващи географски указания - Споразумение ТРИПС - Член 7, параграф 1, буква й) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква й) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

(2010/C 179/59)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Abadía Retuerta, SA (Sardón de Duero, Испания) (представители: X. Fàbrega Sabaté и M-l. Curell Aguilà, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 2 април 2008 г. (преписка R 1185/2007-1) относно регистрацията на словния знак „CUVÉE PALOMAR“ като марка на Общността

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Abadía Retuerta, SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 272, 25.10.2008 г.

Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — Ravensburger/СХВП — Educa Borras (EDUCA Memory game)

(Дело T-243/08) (1)

(Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на общността EDUCA Memory game - По-ранна национална и международна словна марка MEMORY - Относително основание за отказ - Липса на сходство между знаците - Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5, членове 74 и 75 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5, членове 76 и 77 от Регламент (ЕО) № 207/2009)

(2010/C 179/60)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ravensburger AG (Ravensburg, Германия) (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: D. Botis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Educa Borras, SA (Барселона, Испания) (представители: I. Valdelomar Serrano, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 8 април 2008 г. (преписка № R 597/2007-2) във връзка с производство за обявяване на недействителност между Ravensburger AG и Educa Borras, SA.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Ravensburger AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 209, 15.8.2008 г.

Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — Nexus Europe (Ireland)/Комисия

(Дело T-424/08) (1)

(Арбитражна клауза - Пета рамкова програма за дейностите за научни изследвания и технологично развитие - Проект, свързан с макроикономическите тенденции и тенденциите в градските райони в европейското информационно общество (Muteis) - Вреда, която е резултат от изменение на договор, свързано със системата за възстановяване на разходите, направени от участник в проекта)

(2010/C 179/61)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Nexus Europe (Ireland) Ltd (Дъблин, Ирландия) (представител: M. Noonan, barrister)

Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lyal и A. Sauka)

Предмет

Искане за поправяне на вредите, които ищецът твърди, че е претърпял поради това, че Комисията е постигнала определени изменения на Договор Muteis IST-2000-30117, сключен на 31 октомври 2001 г.

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Nexus Europe (Ireland) Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 6 от 10.1.2009 г.

Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — Zeta Europe/СХВП (Superleggera)

(Дело T-464/08) (1)

(Марка на Общността - Заявка за фигуративна марка на Общността Superleggera - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Служебна проверка на фактите - Член 74 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 76 от Регламент № 207/2009) - Задължение за мотивиране - Член 73 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 75 от Регламент № 207/2009)

(2010/C 179/62)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Zeta Europe BV (Arnhem, Нидерландия) (представители: V. Bilardo, C. Bacchini и M. Mazzitelli, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представители: A. Sempio и O. Montalto)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 17 юли 2008 г. (преписка R 666/2008-1) относно заявка за регистрация на фигуративния знак Superleggera като марка на Общността

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Zeta Europe BV да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 313, 6.12.2008 г.

Решение на Общия съд от 12 май 2010 г. — Bui Van/Комисия

(Дело T-491/08 P) (1)

(Жалба - Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Класиране в степен - Оттегляне на административен акт - Защита на оправданите правни очаквания - Разумен срок - Право на изслушване)

(2010/C 179/63)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Philippe Bui Van (Hettange-Grande, Франция) (представител: P. Nelissen Grade, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall и G. Berscheid)

Предмет

Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 11 септември 2008 г. по дело Bui Van/Комисия (F-51/07, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това решение

Диспозитив

1.	Отменя решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 11 септември 2008 г. по дело Bui Van/Комисия (F-51/07) в частта, в която на Philippe Bui Van се присъжда обезщетение в размер на 1 500 EUR.

2.	Отхвърля жалбата и останалите искания в насрещната жалба.

3.	Връща делото на Съда на публичната служба, за да се произнесе по искането за обезщетение.

4.	Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 32, 7.2.2009 г.

Решение на Общия съд от 11 май 2010 г. — Wessang/СХВП — Greinwald (star foods)

(Дело T-492/08) (1)

(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявление за фигуративна марка на Общността „star foods“ - По-ранна словна марка на Общността „STAR SNACKS“ и по-ранна фигуративна марка на Общността „STAR SNACKS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

(2010/C 179/64)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Nicolas Wessang (Zimmerbach, Франция) (представител: A. Grolée, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представители: A. Führer и G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Greinwald GmbH (Kempten, Германия) (представител: A. Schulz, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 17 септември 2008 г. (преписка R 1408/2007-4), постановено в производството по възражение между Nicolas Wessang и Greinwald GmbH

Диспозитив

1.	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 17 септември 2008 г. (преписка R 1408/2007-4).

2.	Greinwald GmbH понася направените от него съдебни разноски, както и една трета от тези на Nicolas Wessang.

3.	Wessang понася две трети от направените от него съдебни разноски.

4.	СХВП понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 32, 7.2.2009 г.

Решение на Общия съд от 12 май 2010 г. — Комисия/Meierhofer

(Дело T-560/08 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Назначаване - Конкурс на общо основание - Решение, с което се установява, че кандидатът не е положил успешно устния изпит - Отказ на Комисията да се съобрази с процесуално-организационни действия)

(2010/C 179/65)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J. Currall и B. Eggers, подпомагани от B. Wägenbaur, адвокат)

Друга страна в производството: Stefan Meierhofer (Мюнхен, Германия) (представител: H.-G. Schiessl, адвокат)

Предмет

Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 14 октомври 2008 г. по дело Meierhofer/Комисия (F-74/07, все още непубликувано в Сборника), с която се цели отмяната на това решение

Диспозитив

1.	Отменя Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 14 октомври 2008 г. по дело Meierhofer/Комисия (F-74/07, все още непубликувано в Сборника).

2.	Връща делото на Съда на публичната служба за постановяване на решение.

3.	Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 55, 7.3.2009 г.

Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — Ravensburger/СХВП — Educa Borras (MEMORY)

(Дело T-108/09) (1)

(Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността MEMORY - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) и член 75 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) и член 77 от Регламент (CE) № 207/2009)

(2010/C 179/66)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ravensburger AG (Ravensburg, Германия) (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: D. Botis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Educa Borras, SA (Барселона, Испания) (представител: I. Valdelomar Serrano, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 8 януари 2009 г. (преписка № R 305/2008-2), във връзка с производство за обявяване на недействителност между Educa Borras, SA и Ravensburger AG.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Ravensburger AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 6.6.2009 г.

Определение на Общия съд от 6 май 2010 г. — Керелов/Комисия

(Дело T-100/08 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Наемане на работа - Конкурс на общо основание - Отказ на директора на Европейската служба за подбор на персонала (EPSO) да даде на кандидат свързани с теста за достъп сведения и документ - Жалба, частично явно недопустима и частично явно неоснователна)

(2010/C 179/67)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Георги Керелов (Пазарджик, България) (представител: А. Керелов, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: B. Eggers и K. Herrmann)

Предмет

Жалба срещу определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 12 декември 2007 г. по дело Керелов/Комисия (F-110/07, непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това определение

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Георги Керелов понася собствените си съдебни разноски, както и разноските на Европейската комисия за производството пред настоящата инстанция.

---

(1)  ОВ C 69, 21.3.2009 г.

Определение на председателя на Общия съд от 7 май 2010 г. — Almamet/Комисия

(Дело T-410/09 R)

(Обезпечително производство - Конкуренция - Решение на Комисията, с което се налага глоба - Банкова гаранция - Молба за спиране на изпълнението - Финансова вреда - Липса на изключителни обстоятелства - Липса на неотложност)

(2010/C 179/68)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Almamet GmbH Handel mit Spänen und Pulvern aus Metall (Ainring, Германия) (представители: S. Hautbourg и C. Renner, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: N. Khan, V. Bottka и N. von Lingen)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на решението на Комисията от 22 юли 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/39.396 — реактиви на основата на калциев карбид и магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост)

Диспозитив

1.	Отхвърля искането за обезпечително производство.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

Определение на председателя на Общия съд от 12 май 2010 г. — Reagens/Комисия

(Дело T-30/10 R)

(Обезпечително производство - Конкуренция - Решение на Комисията, с което се налага глоба - Банкова гаранция - Молба за спиране на изпълнението - Финансова вреда - Липса на изключителни обстоятелства - Липса на неотложност)

(2010/C 179/69)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Reagens SpA (San Giorgio di Piano, Италия) (представители: B. O’Connor, solicitor, L. Toffoletti, D. Gullo и E. De Giorgi, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Bourke и F. Ronkes Agerbeek)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на решението на Комисията от 11 ноември 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело COMP/38.589 — Термостабилизатори)

Диспозитив

1.	Отхвърля искането за обезпечително производство.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

Определение на председателя на Общия съд от 30 април 2010 г. — Xeda International/Комисия

(Дело T-71/10 R)

(Обезпечително производство - Директива 91/414/ЕИО - Решение за невключване на дифениламин в приложение I към Директива № 91/414 - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

(2010/C 179/70)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Xeda International SA (Saint-Andiol, Франция) (представители: C. Mereu, K. Van Maldegem, avocats, и P. Sellar, solicitor)

Ответник: Европейска комисия (представители: D. Bianchi и L. Parpala, подпомагани от J. Stuyck, avocat)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Решение 2009/859/ЕО на Комисията от 30 ноември 2009 година за невключване на дифениламин в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и за отнемане на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи посоченото вещество (ОВ L 314, стр. 79), до постановяване на съдебното решение по главното производство

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

Определение на председателя на Общия съд от 28 април 2010 г. — Парламент/U

(Дело T-103/10 P(R)-R)

(Обезпечително производство - Публична служба - Длъжностни лица - Решение за уволнение - Определение на председателя на Съда на публичната служба на Европейския съюз, постановено в обезпечително производство - Молба за спиране на изпълнението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

(2010/C 179/71)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: S. Seyr и K. Zejdová)

Ответник: U (Люксембург, Люксембург) (представители: F. Moyse и A. Salerno, avocats)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на Определение на председателя на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 18 декември 2009 г. по дело U/Парламент (F-92/09 R, все още непубликувано в Сборника)

Диспозитив

1.	Липсва основание за произнасяне по подадената от Европейския парламент молба за допускане на обезпечение.

2.	Не се произнася по съдебните разноски.

Жалба, подадена на 19 април 2010 г. — Apotheke DocMorris/СХВП (Изображение на зелен кръст)

(Дело T-173/10)

(2010/C 179/72)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Apotheke DocMorris Holding GmbH (Щутгарт, Германия) (представител: адв. Y. Dick, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 15 февруари 2010 г. по преписка R 1606/2008-4;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съставена от изображение на зелен кръст, за стоки и услуги от класове 3, 5, 8, 9, 10, 11, 16, 21, 25, 29, 30, 32, 35—42 и 44 — Заявка № 5 930 946

Решение на проверителя: отказва регистрацията.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като преценката на апелативния състав във връзка с установяването на отличителния характер на марката е неправилна в много отношения.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 12 април 2010 г. — ARA/СХВП — Allrounder (Изображение на буквата „А“ с две горни ударения)

(Дело T-174/10)

(2010/C 179/73)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: ara AG (Langenfeld, Германия) (представител: адв. M. Gail, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Allrounder SARL (Saarburg, Франция)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 януари 2010 г. по преписка R 481/2009-1;

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Allrounder SARL

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съставена от изображение на букавата „A“ с две горни ударения, за стоки от класове 18 и 25

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: по-специално словна марка „A“ за стоки от класове 18 и 25

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на чл. 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1) поради наличие на вероятност от объркване между конфликтните марки.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 23 април 2010 г. — Reagens/Комисия

(Дело T-181/10)

(2010/C 179/74)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Reagens SpA (San Giorgio di Piano, Италия) (представители: B. O'Connor, Solicitor и L. Toffoletti, D. Gullo и E. De Giorgi, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Комисията от 23 февруари 2010 година по потвърдителното заявление за достъп до документи GESTDEM 2009/5145 (SG.E.3/HP/cr-Ares (2010)95823);

—	да се задължи Комисията да предостави публичен достъп до документите, изброени на страница 3 от обжалваното решение (в неповерителен вариант); и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С подадената жалба жалбоподателят иска на основание член 263 ДФЕС да се отмени Решение на Комисията от 23 февруари 2010 година по потвърдителното заявление за достъп до документи GESTDEM 2009/5145 (SG.E.3/HP/cr-Ares (2010)95823) относно производство по Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1). Решението е постановено по заявление за достъп до документи, които се отнасят до искания във връзка с невъзможност да се заплати глоба, наложена на жалбоподателя поради нарушение на член 81 ЕО и член 53 ЕИП (преписка COMP/38589 — Термостабилизатори).

В подкрепа на исканията си жалбоподателят излага следните правни основания:

Комисията допуска явна грешка в прилагането на правото, като прилага разширително изключенията съгласно член 4 от Регламент № 1049/2001.

В допълнение, Комисията допуска явна грешка в прилагането на правото, като отхвърля молбата за достъп до документи, като се позовава на защитата на търговските интереси на предприятията и на необходимостта от защита на целите на разследването.

По-нататък се твърди, че Комисията нарушава правото на достъп на жалбоподателя до неповерителни варианти на документите съгласно Регламент № 1049/2001, като отказва да предостави частичен достъп до тях.

Накрая се изтъква, че Комисията нарушава принципа за добра администрация, принципа за зачитането на оправданите правни очаквания, както и принципа на законност, като отказва достъп до информацията, която е необходима, за да може да се установи как Комисията прилага точка 35 от Насоките относно метода за определяне на глобите (2).

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(2)  Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

Жалба, подадена на 22 април 2010 г. — Sviluppo Globale/Комисия

(Дело T-183/10)

(2010/C 179/75)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Sviluppo Globale GEIE (Рим, Италия) (представители: адв. F. Sciaudone, адв. R. Sciaudone, адв. A. Neri)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

—	да се отмени Решението на Комисията от 14 февруари 2010 г.,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение на Комисията от 14 февруари 2010 г., с което Комисията в качеството си на възлагащ орган уведомява жалбоподателя, че е изключила кандидатурата на водения от Sviluppo Globale GEIE консорциум от краткия списък (short-list), съставен в рамките на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка EUROPEAID/129038/C/SER/SYR, с предмет доставка на услуги за техническа помощ в полза на сирийското правителство, насочени към подпомагане на процеса на децентрализация и местно развитие.

В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят изтъква явна грешка при тълкуването и прилагането на критериите за подбор, предвидени в поканата за представяне на оферти. По-специално Комисията е приложила неправилно предвидените в поканата за представяне на оферти критерии за подбор, свързани с техническия капацитет, като е изключила водения от жалбоподателя консорциум от краткия списък, макар той да отговоря на необходимите изисквания, предвидени в поканата за представяне на оферти. Тази явна грешка на възлагащия орган ясно може да бъде видяна ако се направи обикновено сравнение между изискванията за технически капацитет, предвидени за допускането до краткия списък на въпросната процедура за възлагане на обществена поръчка, от една страна, и действителното наличие на технически капацитет на водения от жалбоподателя консорциум, от друга страна.

Освен това и във всички случаи жалбоподателят изтъква липсата на мотиви на решението за изключване от 14 февруари 2010 г., тъй като въобще не е обяснена причината, поради която представената от жалбоподателя кандидатура не отговаря на предвидените в поканата за подаване на оферти критерии за подбор, свързани с техническия капацитет.

Жалба, подадена на 23 април 2010 г. — Emram/СХВП — Guccio Gucci (G)

(Дело T-187/10)

(2010/C 179/76)

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Maurice Emram (Марсилия, Франция) (представител: M. Benavï, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Guccio Gucci SpA (Firenze, Италия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение R 1281/2008-1 на СХВП;

—	да се отхвърли възражението по заявката на марката G line № 2 421 402 на дружеството Gucci spa.;

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски;

—	и да се осъди дружеството Gucci spa да заплати разходите и разноските по производството пред СХВП.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Maurice Emram

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „G“ за стоки, класирани в класове 9, 18 и 25 — заявка № 2 421 402

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Guccio Gucci SpA

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: общностна и национални фигуративни марки „G“ за стоки, класирани в класове 9, 18 и 25

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете и отказва да регистрира заявената марка.

Изложени правни основания: нарушение на членове 8 и 75 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 8 и 77 от Регламент № 207/2009), доколкото апелативният състав не е приложил правилно законовите разпоредби в тази област и е направил твърде кратък анализ на представените от жалбоподателя доказателства.

Жалба, подадена на 20 април 2010 г. — GEA Group/Комисия

(Дело T-189/10)

(2010/C 179/77)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: GEA Group AG (Бохум, Германия) (представители: адв. A. Kallmayer, адв. I. du Mont и адв. G. Schiffers Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени член 1 от решението за изменение, доколкото с него се налага глоба на жалбоподателя;

—	при условията на евентуалност, да се намали глобата, наложена на жалбоподателя в член 1 от решението за изменение;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва Решение № C(2010) 727 окончателен на Комисията от 8 февруари 2010 г., с което Комисията изменя в частност по отношение на жалбоподателя свое Решение № C(2009) 8682 окончателен от 11 ноември 2009 г. по преписка COMP/38.589 — Топлинни стабилизатори (наричано по-нататък: „решение за изменение“). Изменението засяга член 2, точки 31 и 32 от Решение № C(2009) 8682 окончателен на Комисията по отношение на солидарната отговорност на жалбоподателя.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва пет правни основания.

На първо място, жалбоподателят възразява, че е нарушено правото му на защита, тъй като преди постановяване на решението за изменение не е изслушан, нито е взел някакво участие в производството. Като второ правно основание жалбоподателят сочи пороци в мотивите на решението за изменение, тъй като те се основават единствено на неотчитането на горната граница според член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (1), която следва да се вземе предвид служебно, а индивидуални мотиви по отношение на жалбоподателя липсват. В третото правно основание жалбоподателят посочва липсата на правно основание за приемане на решението за изменение, което по отношение на определени адресати е влязло в сила, съответно спрямо него е налице висящо съдебно производство. Като четвърто правно основание жалбоподателят изтъква, че промяната на глобата в негова вреда е недопустима. Накрая жалбоподателят се позовава на изтекла давност, тъй като решението за изменение е постановено след изтичане на давностния срок съгласно член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

Жалба, подадена на 20 април 2010 г. — Greenwood Houseware (Zhuhai) и др./Съвет

(Дело T-191/10)

(2010/C 179/78)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Greenwood Houseware (Zhuhai) Ltd (Zhuhai City, Китай), Brabantia S&S Ltd (Хонконг, Китай), Brabantia S&L Belgium NV (Overpelt, Белгия), Brabantia Belgium NV (Overpelt, Белгия), Brabantia Netherlands BV (Valkenswaard, Нидерландия) и Brabantia (U.K.) Ltd (Bristol, Обединеното кралство) (представители: E. Vermulst и Y. van Gerven, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 77/2010 на Съвета от 19 януари 2010 година (1);

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски,

—	да се осъдят встъпилите страни, ако има такива, да заплатят направените от тях разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателите искат на основание член 263 от ДФЕС да се отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 77/2010 на Съвета от 19 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 452/2007 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на дъски за гладене с произход, inter alia, от Китайската народна република.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат следните правни основания за отмяна:

Първо, като оповестява допълнителна информация след публикуването на обжалвания регламент, Съветът нарушава член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (2) и правото на защита на жалбоподателите. Преди да завършат и изпратят обжалвания регламент на Съвета за неговото приемане, институциите на Европейския съюз не уведомяват жалбоподателите за новите факти и съображения, наложили промяната на антидъмпинговото мито, и по този начин лишават жалбоподателите от възможността да изложат нови аргументи или да пояснят предоставените вече сведения, което е можело да доведе до допълнително намаляване на антидъмпинговото мито.

Второ, Съветът допуска явна грешка в преценката при конструиране на експортната цена и по този начин нарушава член 2, параграф 9 и член 11, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета. В процеса на конструиране на експортната цена институциите на Съюза погрешно приспадат антидъмпинговото мито от 38,1 %, тъй като в хипотезата на нов износител не може да се докаже дали е изпълнено изискването по член 11, параграф 10 от посочения регламент. В допълнение, преценката на институциите на Съюза за приспадане на антидъмпинговото мито се основава на погрешна оценка на фактите.

Трето, Съветът допуска явна грешка в преценката, нарушава принципа за полагане на дължимата грижа, принципа на добра администрация и принципа за недопускане на дискриминация и погрешно прилага член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета, като извършва неправилна корекция на експортната цена и нормалната стойност. Институциите на Съюза погрешно приспадат от експортната цена преки разходи, които жалбоподателите не са направили във връзка с етап от износа на въпросния продукт, и неправилно увеличават нормалната стойност, за да вземат предвид невъзстановяването на ДДС върху експортните продажби, независимо че подобна корекция не е извършена в рамките на първоначалното разследване.

На последно място, институциите на Съюза допускат явна грешка в преценката, нарушават принципа за полагане на дължимата грижа, принципа на добра администрация и принципа за недопускане на дискриминация и погрешно прилагат член 2, параграф 7, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета, като отказват да предоставят на Greenwood Houseware (Zhuhai) Ltd статут на дружество, функциониращо в условията на пазарна икономика. Отказът на институциите на Съюза да третират Greenwood Houseware (Zhuhai) Ltd като дружество, функциониращо в условията на пазарна икономика, се основава на погрешна преценка на изложените факти и представените доказателства. В допълнение е налице неполагане на дължимата грижа от страна на институциите на Съюза при оценката на всички относими аспекти при прилагането на втория и третия критерий от член 2, параграф 7, буква в) от посочения регламент.

---

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 77/2010 на Съвета от 19 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 452/2007 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на дъски за гладене с произход, inter alia, от Китайската народна република (ОВ L 24, 2010 г., стp. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51 и поправка в ОВ L 7, 12.1.2010 г., стр. 22).

Жалба, подадена на 26 април 2010 г. — Ferracci/Комисия

(Дело T-192/10)

(2010/C 179/79)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Pietro Ferracci (San Cesareo, Италия) (представител: A. Nucara, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Комисията, съдържащо се в писмото от 15 февруари 2010 г., с което ответникът отхвърля оплакванията на жалбоподателя,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението, което се съдържа в писмото от 15 февруари 2010 г., за отхвърляне на оплакването, подадено от жалбоподателя.

Това оплакване се отнася до освобождаването от общинския данък върху недвижимите имоти, предвидено в член 7, параграф 1, буква i) от Декрет-закон № 504/1992, което, съгласно член 7, параграф 2а от Декрет-закон № 203/2005, в преработената му в закон редакция, се прилага към посочените в споменатата буква дейности, независимо от евентуалния им търговски характер. Според жалбоподателя тази норма предоставя държавна помощ в полза на религиозните организации и на организациите с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, доколкото тези субекти упражняват търговски дейности или във всеки случай икономически дейности по смисъла на общностната съдебна практика.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква две правни основания:

На първо място, жалбоподателят счита, че обжалваното решение е опорочено от нарушение и неправилно прилагане, както и от погрешно тълкуване на член 108, параграф 3 от ДФЕС. Всъщност ответникът, въз основа на оплакването на жалбоподателя, получено на 14 юни 2006 г., започва продължителна фаза на предварително разглеждане, характеризираща се с интензивна размяна на писма с жалбоподателя и с искания за предоставяне на информация от националните органи, за да достигне в крайна сметка до извода, направен в обжалваното решение, че не съществува никакво съмнение, че въпросните мерки не представляват държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС.

Жалбоподателят смята, че съществуват сериозни индикации, сред които извънредно дългия период за приключване на предварителното разглеждане, за това че ответникът не е бил в състояние да отговори на съмненията, изразени в жалбите, и във всеки случай е трябвало поне да разпореди задълбочено разглеждане чрез официалната процедура по разследване, посочена в член 108, параграф 2 от ДФЕС.

От друга страна, от внимателния прочит на обжалваното решение задължително следва, че ответникът е имал съмнения относно характера на държавна помощ на спорните мерки, но в крайна сметка е избрал да отхвърли жалбите без да открие официална процедура и по този начин е засегнал интереса на жалбоподателя да представи становище във връзка с обосноваването, което италианските органи трябва да представят пред Комисията в рамките на официалната процедура по разследване съгласно член 108 от ДФЕС и интереса от задължителната проверка за съвместимост, която Комисията трябва да извърши с цел преценка на степента на нарушаване на конкуренцията от оспорвания преференциален данъчен режим.

На второ място жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради липса на мотиви в нарушение на член 296 от ДФЕС (предишен член 253 от Договора за ЕО).

Жалба, подадена на 26 април 2010 г. — Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия

(Дело T-193/10)

(2010/C 179/80)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Scuola Elementare Maria Montessori Srl (Рим, Италия) (представител: A. Nucara, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени съдържащото се в писмо от 15 февруари 2010 година решение на Комисията, с което ответникът отхвърля подадената от жалбоподателя жалба;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу съдържащото се в писмо от 15 февруари 2010 година решение, с което се отхвърля подадената от жалбоподателя жалба.

Жалбата се е отнасяла не само до освобождаване от местния данък за недвижими имоти, както е по дело T-192/10, Pietro Ferracci/Комисия, но и до частично освобождаване (в размер от 50 %) от заплащане на подоходния данък за облагане на юридическите лица, предвиден от италианското данъчно законодателство.

Правните основания и основните доводи са сходни с изтъкнатите по дело T-192/10.

Жалба, подадена на 29 април 2010 г. — Apotheke DocMorris/СХВП (Изображение на кръст в зелено и бяло)

(Дело T-196/10)

(2010/C 179/81)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Apotheke DocMorris Holding GmbH (Щутгарт, Германия) (представител: адв. Y. Dick, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 23 февруари 2010 г. по преписка R 470/2009-4;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съставена от изображение на кръст, оцветен в зелено и бяло, за стоки и услуги от класове 3, 5, 8, 9, 10,11, 16, 21, 25, 29, 30, 32, 35—42 и 44 — Заявка № 5 930 979

Решение на проверителя: отказва регистрацията.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като преценката на апелативния състав във връзка с установяването на отличителния характер на марката е неправилна в много отношения.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 27 април 2010 г. — BVR/СХВП — Austria Leasing (Austria Leasing Gesellschaft m.b.H. Mitglied der Raiffeisen-Bankengruppe Österreich)

(Дело T-197/10)

(2010/C 179/82)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Bundesverband der Deutschen Volksbanken und Raiffeisenbanken eV (BVR) (Берлин, Германия) (представител: I. Rinke, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Austria Leasing GmbH (Франкфурт, Германия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 3 февруари 2010 г. (преписка № R 248/2009-1),

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Austria Leasing GmbH

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, която съдържа словните елементи „Austria Leasing Gesellschaft m.b.H. Mitglied der Raiffeisen Bankengruppe Österreich“, за услуги от класове 35, 36 и 37

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: в частност, регистрирана в Германия фигуративна марка, която съдържа словния елемент „Raiffeisen“, за услуги от класове 36, 39 и 42

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като не съществувала вероятност от объркване на конфликтните марки.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OB L 78, 24.3.2009 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 30 април 2010 г. — Maximuscle Limited/СХВП — Foreign Supplement Trade Mark Ltd

(Дело T-198/10)

(2010/C 179/83)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Maximuscle Ltd (Hertfordshire, Обединено кралство) (представители: N. Phillips, Solicitor и G. Fernando, Barrister)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Foreign Supplement Trademark Ltd (Oakville, Канада)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 януари 2010 г. по преписка R 1621/2008-1 и да се върне преписката за ново разглеждане,

—	при условията на евентуалност, да се измени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 януари 2010 г. по преписка R 1621/2008-1,

—	да се осъди ответникът да понесе разноските, направени по настоящото производство, както и разноските, направени пред СХВП.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словна марка „GAKIC“ за стоки от класове 5, 30 и 32

Притежател на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят

Решение на отдела по заличаването: отхвърля искането за обявяване на недействителност.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата и в резултат на това отхвърля искането за обявяване на недействителност на въпросната регистрирана марка на Общността.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав: (i) повтаря грешката на отдела по заличаването и неправилно разглежда преписката въз основа на член 7, параграф 1, буква г), (ii) погрешно приема, че е от значение обстоятелството, че глицин-алфа-кетоизокапроиновата киселина, чието съкращение е GAKIC, е патентована съставка в САЩ, (iii) пропуска да разгледа някои данни след датата на регистрацията, поради това, че те не са имали доказателствена стойност, (iv) не взема под внимание доказателства, поради това, че се отнасят до уеб сайт, свързан с жалбоподателя, (v) приема несъгласуван подход от гледна точка на извода, че GAKIC е съкращение на глицин-алфа-кетоизокапроинова киселина, (vi) изопачава доказателства и пропуска да отдаде полагащата се тежест на доказателството, което показва, че „GAKIC“ е нормално съкращение от глицин-алфа-кетоизокапроинова киселина [глицин (G) алфа (A) кетоизокапроинова (KIC) киселина], и (vii) погрешно приема характеризирането като марка поради изписването с главни букви на термина „GAKIC“.

Жалба, подадена на 27 април 2010 г. — DRV/СХВП — Austria Leasing (Austria Leasing Gesellschaft m.b.H. Mitglied der Raiffeisen-Bankengruppe Österreich)

(Дело T-199/10)

(2010/C 179/84)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Deutscher Raiffeisenverband eV (Бон, Германия) (представител: I. Rinke, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Austria Leasing GmbH (Франкфурт, Германия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 3 февруари 2010 г. (преписка № R 253/2009-1),

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността:: Austria Leasing GmbH.

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, която съдържа словните елементи „Austria Leasing Gesellschaft m.b.H. Mitglied der Raiffeisen Bankengruppe Österreich“, за услуги от класове 35, 36 и 37

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: в частност, регистрирана в Германия фигуративна марка, която съдържа словния елемент „Raiffeisen“, за услуги от класове 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41 и 42

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като не съществувала вероятност от объркване на конфликтните марки.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OB L 78, 24.3.2009 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 30 април 2010 г. — IVBN/Комисия

(Дело T-201/10)

(2010/C 179/85)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Vereniging van Institutionele Beleggers in Vastgoed, Nederland (IVBN) (Voorburg, Нидерландия) (представител: Maarten Meulenbelt, advocaat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се обяви жалбата за допустима;

—	да се отмени обжалваното решение на Комисията;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска да се отмени Решение C(2009) 9963 окончателен на Комисията от 15 декември 2009 година относно държавни помощи № E 2/2005 и № 642/2009 (Нидерландия) — съществуваща помощ и специална помощ по проект в полза на дружествата за социално жилищно строителство. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

На първо място, жалбоподателят посочва, че освен задължението за мотивиране са нарушени членове 18 и 19 от Регламент № 659/1999 (1), както и член 106, параграф 2, член 107 и член 108 от ДФЕС. Комисията погрешно изложила фактите относно задължението на дружествата за социално жилищно строителство да начисляват наеми, които са по-ниски от установените от държавата разумни цени. В допълнение, определението за целева група за социално жилищно настаняване било немотивирано и погрешно. Освен това, Комисията неправилно не определила обективна граница нито за общата сума на разходите за строителство на жилищата, за които се предоставя помощта, нито за присъщото качество на такива наемни жилища, отразявано в наемната цена. В допълнение, защитата срещу свръхкомпенсация била недостатъчна, с което Комисията нарушила също член 5 от Решението за услугите от общ икономически интерес (2). В заключение в това отношение жалбоподателят изтъква, че Комисията не се е произнесла по жалбата му в частта ѝ относно ролята на Woningsinvesteringsfond (Жилищен инвестиционен фонд) и на Nederlandse Waterschapsbank.

На второ място, жалбоподателят посочва, че са нарушени член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 и член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004 (3), както и задължението за мотивиране. Комисията пропуснала да извърши цялостна и подробна проверка и не установила, че помощта за дружествата за социално жилищно строителство по преписка № Е 2/2005 изцяло или поне в значителна част трябвало да бъде разглеждана като нова, а не като съществуваща помощ.

Накрая жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила член 106, параграф 2, член 107 и член 108 от ДФЕС, тъй като не образувала официална процедура по разследване по смисъла на член 108, параграф 2 от ДФЕС във връзка с членове 4 и 6 от Регламент № 659/1999 и в резултат жалбоподателят нямал възможност да упражни предоставените му с тези разпоредби процесуални права.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (OB L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2)  Решение 2005/842/ЕО на Комисията от 28 ноември 2005 година относно прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 312, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 186).

(3)  Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОB L 140, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42).

Жалба, подадена на 29 април 2010 г. — Stichting Woonlinie и др./Комисия

(Дело T-202/10)

(2010/C 179/86)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: Stichting Woonlinie (Woudrichem, Нидерландия), Stichting Allee Wonen (Roosendaal, Нидерландия), Woningstichting Volksbelang (Wijk bij Duurstede, Нидерландия), Stichting WoonInvest (Leidschendam-Voorburg, Нидерландия), Stichting Woonstede (Ede, Нидерландия) (представители: E. Henny, T. Ottervanger и P. Glazener, advocaten)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени на основание член 263 ДФЕС решението на Комисията в частта му относно съществуващите помощи;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат да се отмени Решение C(2009) 9963 окончателен на Комисията от 15 декември 2009 година относно държавни помощи № E 2/2005 и № 642/2009 (Нидерландия) — съществуваща помощ и специална помощ по проект в полза на дружествата за социално жилищно строителство. В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат осем правни основания.

Първо, Комисията приложила правото неправилно, тъй като квалифицирала всички мерки като част от схема за държавни помощи. Така тя неправилно разгледала третата и четвъртата от посочените мерки като част от съществуваща схема за държавни помощи по смисъла на член 1, буква г) от Регламент № 659/1999 (1), независимо от това дали тези мерки следва да бъдат квалифицирани като помощи по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. В резултат Комисията превишила правомощията си, като при проверката на съвместимостта с общия пазар включила двете мерки в съществуваща схема за държавни помощи.

Второ, решението на Комисията по преписка № Е 2/2005 се основавало на непълна и очевидно погрешна оценка на съответната национална уредба и относимите факти. Комисията не изследвала дали в действащата уредба в Нидерландия относно финансирането на социалното жилищно настаняване действително съществува явна грешка в определението за услуга от общ икономически интерес.

Трето, преценката на Комисията била неправилна и недобросъвестна, доколкото стигнала до извода, че отдаването под наем на жилища за социално настаняване на лица със значителни доходи било част от възложената на дружествата за социално жилищно строителство задача за предоставяне на обществена услуга.

Четвърто, Комисията застъпвала погрешно правно становище и злоупотребила с правомощията си, доколкото изискала от нидерландската държава предоставянето на ново определение за „социално жилищно настаняване“. Комисията превишила правомощията си, защото съставила свое собствено определение за социалното жилищно настаняване като услуга от общ икономически интерес, независимо че Нидерландия разполагала с широка свобода на преценка при определянето на политиката си в тази област.

Пето, Комисията застъпвала погрешно правно становище, тъй като не направила разлика между определението за услуга от общ икономически интерес и начина за нейното финансиране.

Шесто, Комисията нарушила Решение 2005/842/ЕО (2), като изискала специално описание на услугата от общ икономически интерес. Комисията погрешно приела, че държавите членки трябва да дефинират услугата от общ икономически интерес въз основа на определен праг на доходите.

Седмо, Комисията допуснала грешка в преценката и не се съобразила с Решение 2005/842/ЕО, тъй като не установила, че начинът на финансиране на услугата от общ икономически интерес е явно неподходящ. Комисията пропуснала да провери дали с оглед на определението за услуга от общ икономически интерес не би могло да е налице възможна свръхкомпенсация.

Осмо, Комисията нарушила процедурата по оценка на съществуващите помощи, тъй като въз основа на тази процедура съставила изчерпателен списък на сградите, които може да бъдат категоризирани като жилища за социално настаняване, при което сградите, които не били посочени в този списък, не се включвали в услугата от общ икономически интерес.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (OB L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2)  Решение 2005/842/ЕО на Комисията от 28 ноември 2005 година относно прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 312, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 186).

Жалба, подадена на 30 април 2010 г. — Stichting Woonpunt и др./Комисия

(Дело T-203/10)

(2010/C 179/87)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: Stichting Woonpunt (Beek, Нидерландия), Stichting Com.wonen (Ротердам, Нидерландия), Woningstichting Haag Wonen (‘s-Gravenhage, Нидерландия), Stichting Woonbedrijf SWS.Hhvl (Айндховен, Нидерландия) (представители: Elske Henny, Tom Ottervanger и Paul Glazener, advocaten)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени на основание член 263 ДФЕС решението на Комисията в частта му относно съществуващите помощи,

—	да се отмени на основание член 263 ДФЕС решението на Комисията в частта му относно новите помощи,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат да се отмени Решение C(2009) 9963 окончателен на Комисията от 15 декември 2009 година относно държавни помощи № E 2/2005 и № 642/2009 (Нидерландия) — съществуваща помощ и специална помощ по проект в полза на дружествата за социално жилищно строителство.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат осем правни основания. Правните основания и основните доводи са идентични с изложените по дело Stichting Woonlinie и др./Комисия (T-202/10).

В подкрепа на второто искане жалбоподателите посочват три допълнителни правни основания.

На първо място, Комисията нарушила членове 107 и 108 от ДФЕС, както и Регламент № 659/1999 (1), тъй като разглеждала помощта по проекта за жилищните квартали в упадък като част от съществуваща схема за държавни помощи и налагала изпълнението на задължителни условия, без да следва процедурата по Регламент № 659/1999.

На второ място, жалбоподателите изтъкват, че Комисията изхождала от неправилния извод, че не бил изпълнен четвъртият критерий според Решение по дело Altmark (2), тъй като дружествата за социално жилищно строителство не били избрани след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка. Комисията трябвало единствено да провери дали мярката не води до неефективност.

На трето място, жалбоподателите твърдят, че Комисията трябвало да провери дали не е налице свръхкомпенсация за извършваната услуга от общ икономически интерес.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (OB L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2)  Решение от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C-280/00, Recueil, стр. I-7747).

Жалба, подадена на 3 май 2010 г. — Lancôme parfums et beauté & Cie/СХВП — Focus Magazin Verlag GmbH (COLOR FOCUS)

(Дело T-204/10)

(2010/C 179/88)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Lancôme parfums et beauté & Cie (Париж, Франция) (представители: A. von Mühlendahl и S. Abel, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Focus Magazin Verlag GmbH (Мюнхен, Германия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 11 февруари 2010 г. по преписка R 238/2009-2,

—	да се отмени решението на отдела по заличаването на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 16 декември 2008 г. по преписка 990 C;

—	да се отхвърли искането, подадено от другата страна в производството пред апелативния състав, за обявяване на недействителност на марката на Общността на жалбоподателя № 1327410 COLOR FOCUS, доколкото искането се основава на марката на Общността FOCUS № 453720,

—	да се осъди ответникът да заплати разноските, включително направените от жалбоподателя в производството през апелативния състав, и

—	да се осъди другата страна в производството пред апелативния състав да заплати разноските, включително направените от жалбоподателя в производството през апелативния състав, в случай че тя встъпи в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Словна марка „COLOR FOCUS“ за стоки от клас 3 — Марка на Общността № 1327410

Притежател на марката на Общността: Жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав

Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: Словна марка на Общността № 453720 „FOCUS“ за стоки и услуги от класове 3, 6, 7, 9, 14, 16, 21, 25, 28, 29, 32, 33, 35, 38, 39, 41, 42; словна марка на Германия „FOCUS“ № 39407564, регистрирана за широк кръг стоки и услуги от общо 24 класа

Решение на отдела по заличаването: Обявяване на недействителността на марката на Общността

Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата

Изложени правни основания:

Жалбоподателят изтъква две правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото правно основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава член 53, параграф 1, буква а), във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета (наричан по-нататък „РМО“), като заключава, че съществува вероятност от объркване между „COLOR FOCUS“ и „FOCUS“. Според жалбоподателя апелативният състав допуска нарушение като не предоставя конкретна преценка на това твърдение, изискваща анализ на отличителния характер и на степента на сходство, като по този начин обжалваното решение е лишено от съществен елемент от обосновката.

С второто правно основание жалбоподателят счита, че обжалваното решение пропуска да вземе предвид общия правен принцип, съгласно който никой не може да се основава на формално правно положение, когато това представлява злоупотреба с право.

Жалба, подадена на 4 май 2010 г. — Cervecería Modelo/СХВП — Plataforma Continental (LA VICTORIA DE MEXICO)

(Дело Т-205/10)

(2010/C 179/89)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Cervecería Modelo, SA de CV (представител: C. Lema Devesa, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Plataforma Continental, SL (Мадрид, Испания)

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени частично Решение от 5 март 2010 г. (преписка R 322/2009-2) на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар, само в частта, в която се отказва регистрацията на марката „LA VICTORIA DE MEXICO“ за стоки от клас 32 и в следствие от това да се обяви, че тази марка следва да бъде регистрирана, и

—	да се осъди ответника за заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „LA VICTORIA DE MEXICO“ (заявка за регистрация № 4.551.214) за стоки и услуги от класове 25, 32 и 43

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: PLATAFORMA CONTINENTAL S.L.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративната марка на Общността, която съдържа словният елемент „VICTORIA“ (№ 2.632.271) за стоки от класове 31, 32 и 33 и испанската словна марка „VICTORIA“ (№ 1.648.564) за стоки от клас 32

Решение на отдела по споровете: отхвърля изцяло възражението.

Решение на апелативния състав: отменя частично обжалваното решение и отхвърля частично заявлението за регистрация.

Изложени правни основания: неправилно тълкуване и прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно марката на Общността.

Жалба, подадена на 30 април 2010 г. — Vesteda Groep/Комисия

(Дело T-206/10)

(2010/C 179/90)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Vesteda Groep BV (Маастрихт, Нидерландия) (представители: G. van der Wal и T. Boesman, advocaten)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Комисията от 15 декември 2009 година;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска да се отмени Решение C(2010) 26 окончателен на Комисията от 15 декември 2009 година относно държавни помощи № E 2/2005 и № 642/2009 (Нидерландия) — съществуваща помощ и специална помощ по проект в полза на дружествата за социално жилищно строителство. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

На първо място, жалбоподателят посочва, че в точки 25—37 от обжалваното решение Комисията допуснала грешка при прилагане на правото и стигнала до неправилния извод, че нидерландската система за финансиране на социалното жилищно настаняване и всичките изменения на тази система от датата на приемането на Договора за ЕИО представлявали съществуващи помощи и поради тази причина основала преценката си на член 108, параграф 1 от ДФЕС и глава V от Регламент № 659/1999 (1). Комисията допуснала грешка в преценката, тъй като не изследвала в достатъчна степен промените на системата и не мотивирала в достатъчна степен обжалваното решение.

На второ място, в обжалваното решение Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като на основание член 19 от Регламент № 659/1999 неправилно приела посочените от Нидерландия мерки по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 659/1999. Приетите от Комисията подходящи мерки били недостатъчни и/или неподходящи да осигурят съвместимостта на съществуващите помощи с членове 107 и 106 от ДФЕС. Освен това Комисията приложила неправилно изискванията на член 106, параграф 2 от ДФЕС и не мотивирала оценката си в достатъчна степен.

На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като неправилно не е образувала процедурата по член 108, параграф 2 от ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (OB L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

Жалба, подадена на 6 май 2010 г. — Cree/СХВП (TRUEWHITE)

(Дело T-208/10)

(2010/C 179/91)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Cree, Inc. (Durham, Съединените щати) (представител: V. Schiller, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 17 февруари 2010 г. по преписка № R 985/2009-2,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „TRUEWHITE“ за стоки от класовете 9 и 11

Решение на проверителя: отхвърля заявката за регисттрация.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 4, член 7, параграф 1, буква б) и на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като въпросната марка има отличителен характер.

Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) и на член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (2), тъй като въпросната марка не е описателна.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

Жалба, подадена на 5 май 2010 г. — Deutscher Ring/СХВП — (Deutscher Ring Sachversicherungs-AG)

(Дело T-209/10)

(2010/C 179/92)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutscher Ring Sachversicherungs-AG (Хамбург, Германия) (представител: A. Busse, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 11 март 2010 г. по преписка R 1290/2009-1 и да се регистрира заявената марка;

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „Deutscher Ring Sachversicherungs-AG“ за услуги от клас 36.

Решение на проверителя: отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като заявената марка на Общността има отличителен характер и не е чисто описателна.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

Жалба, подадена на 14 май 2010 г. — Autogrill España/Комисия

(Дело T-219/10)

(2010/C 179/93)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Autogrill España, SA (Мадрид, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, M. Muñoz de Juan и R. Calvo Salinero, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се уважат исканията за отмяна, изложени в жалбата,

—

да се отмени член 1, параграф 1 от Решение на Комисията от 28 октомври 2009 година (държавна помощ № C 45/2007, ex NN 51/2007, ex CP 9/2007) относно данъчната амортизация на предприятието при придобиване на значително участие в чуждестранно дружество, доколкото с това решение се обявява, че член 12, параграф 5 от Консолидирания текст на Закона за корпоративното облагане (КТЗКО) съдържа елементи на държавна помощ,

—	при условията на евентуалност, да се отмени член 4, доколкото с него се прилага разпореждането за възстановяване по отношение на сделки, извършени преди публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на окончателното решение, обжалвано с настоящата жалба, и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Съгласно обжалваното с настоящата жалба решение режимът на държавни помощи, въведен в Испания в съответствие с член 12, параграф 5 от КТЗКО, е несъвместим с общия пазар, що се отнася до предоставените на получателите помощи в случаите на вътреобщностно придобиване. В това отношение се уточнява, че посочената по-горе разпоредба допуска приспадане на амортизацията на предприятието поради придобиване на повече от 5 % от дяловото участие в капитала на чуждестранни дружества.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят излага следните съображения:

1.

Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото в обжалваното решение се приема, че разглежданата в настоящото производство мярка представлява държавна помощ. В това отношение жалбоподателят сочи, че Комисията не е установила, че въпросната данъчна мярка поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“, така както се изисква в член 107, параграф 1 ДФЕС. Комисията само презумира, че тази мярка е избирателна, тъй като се прилага само при придобиване на дялово участие в чуждестранни, но не и в местни дружества. Жалбоподателят счита, че това съображение е неправилно и несъстоятелно: фактът, че прилагането на разглежданата мярка — подобно на всяка друга данъчна разпоредба — е обвързано с изпълнението на определени положителни условия, не превръща тази мярка в избирателна de iure o de facto. Всъщност механичният подход на Комисията би довел до положение, при което всяка данъчна разпоредба следва да се разглежда prima facie като избирателна мярка. Освен това, както правният анализ на мярката, така и статистическите данни, представени от Кралство Испания, показват, че член 12, параграф 5 от КТЗКО е обща мярка, приложима de iure y de facto по отношение на всички дружества, подлежащи на облагане с испанския корпоративен данък, независимо от тяхната големина, вид, сфера на дейност или място на регистрация. От друга страна, с различния на пръв поглед режим по член 12, параграф 5 КТЗКО, който съвсем не представлява избирателно предимство, се въвежда еднакво данъчно третиране на всички сделки по придобиване на акции, без значение местни или чуждестранни; всъщност предвид обстоятелството, че ако поради невъзможността да се приключат трансграничните сливания амортизацията на предприятието може да се извърши единствено на национално равнище, което е допустимо съгласно съществуващите данъчни разпоредби, член 12, параграф 5 от КТЗКО само разпростира тази възможност и по отношение на закупуването на активи на чуждестранни дружества. При условията на евентуалност решението на Комисията било непропорционално, тъй като прилагането му в случаите на придобиване на контрол върху чуждестранни дружества би трябвало най-малкото да се приравни на случаите на сливане на местни дружества, които случаи са обосновани от структурата и логиката на испанската система.

2.

Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неправилно определяне на получателя по разглежданата мярка. При условията на евентуалност, макар да приема, че член 12, параграф 5 от КТЗКО съдържа елементи на държавна помощ, Комисията трябвало да извърши изчерпателен икономически анализ, за да определи кои са били получателите по режима на помощи. Жалбоподателят счита, че във всички случаи получателите на помощта (под формата на прекомерно висока цена за придобитите дялови участия) били продавачите на тези участия, а не, както твърди Комисията, испанските дружества, приложили посочената мярка.

3.	Накрая, жалбоподателят твърди, че е нарушен принципът на оправданите правни очаквания, що се отнася до прилагането по време на разпореждането за възстановяване.

Жалба, подадена на 18 май 2010 г. — Iberdrola/Комисия

(Дело T-221/10)

(2010/C 179/94)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Iberdrola, SA (Билбао, Испания) (представители: J. Ruiz Calzado, M. Núñez Müller и J. Domínguez Pérez, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени член 1, параграф 1 от решението,

—	да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В настоящото производство се обжалва същото решение като това по дело T-219/10, Autogrill España/Комисия.

Съображенията и основните доводи са сходни на изложените по посоченото дело. Жалбоподателят по-конкретно твърди, че:

—

приемайки, че съдържащата се в член 12, параграф 5 от КТЗКО мярка представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като не е взела предвид положителните последици на тази мярка и е пренебрегнала нейното благоприятно въздействие върху постигането на заложените в други разпоредби на Договора цели,

—	Комисията е нарушила принципа на оправданите правни очаквания и принципа за равно третиране, като се е отклонила от насоките, определени в Известието относно прякото данъчно облагане, и от своята административна практика, възприета в съответствие с посоченото известие,

—

Комисията е нарушила принципа на добра администрация, съгласно който е длъжна старателно, задълбочено и безпристрастно да прецени всички обстоятелства от значение за случая, тъй като не е извършила всички процесуални действия (което е направила в случаите на извънобщностно придобиване), за да установи, че мярката е избирателна, и за да провери преди да направи извод в този смисъл точния обхват на практическите пречки за вътреобщностното търговско сливане.

—

Комисията не е изпълнила задължението си да се съобразява с установената в Договора схема и да осигури съгласувано прилагане на нормите относно контрола върху държавните помощи и на тези, свързани с други заложени в Договора принципи и свободи като свободното движение на капитали и изграждането на вътрешния пазар,

—	в обжалваното решение не са изложени достатъчно мотиви във връзка с различни важни аспекти на преценката на Комисията относно избирателността на мярката и нейните последици за конкуренцията и търговията между държавите членки.

Жалба, подадена на 20 май 2010 г. — Regione Puglia/Комисия

(Дело T-223/10)

(2010/C 179/95)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Regione Puglia (Бари, Италия) (представители: F. Brunelli, avvocato, A. Aloia, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени дебитно известие на Европейската комисия № 3241001630 от 26 февруари 2010 г.;

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, разходи и хонорари, наред с еднократното възстановяване на общите съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена към отмяната на дебитно известие от 26 февруари 2010 г., издадено от ответника в изпълнение на Решение C(2009) 10350 от 22 декември 2009 година за отмяната на част от помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), предназначена за оперативната програма POR Puglia, Цел № 1 2000-2006. Regione Puglia и Италия са подали жалби срещу посоченото решение, съответно по дела T-84/10 (1) и T-117/10 (2).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква:

—	незаконосъобразност на Решение C(2009) 10350 от 22 декември 2009 година, базирана на посочените в дело T-84/10 правни основания и основни доводи.

—

нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 448/2001 на Комисията от 2 март 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета по отношение на процедурата за извършване на финансови корекции на помощта, отпускана по структурните фондове (3), който предвижда увеличение на размера на лихвата с 1,5 % спрямо лихвата, прилагана от ЕЦБ при нейните основни операции за рефинансиране, доколкото обжалваното дебитно известие предвижда размер на лихвата, съставен от публикувания в ОВ на ЕС от 1 април 2010 г. размер, увеличен с 3,5 %.

---

(1)  ОВ C 113, 1.5.2010 г., стр. 58.

(2)  Все още непубликувано в ОВ.

(3)  ОВ L 64, 6.3.2001 г., стр. 13, Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 62.

Жалба, подадена на 18 май 2010 г. — Banco Bilbao Vizcaya Argentaria/Комисия

(Дело T-225/10)

(2010/C 179/96)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, SA (Билбау, Испания) (представители: J. Buendia Sierra, E. Abad Valdenebro, M. Muñoz de Juan и R. Calvo Salinero, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение, доколкото в него се постановява, че член 12, параграф 5 от TRLIS (texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades) съдържа елементи на държавна помощ,

—	при условията на евентуалност, да отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение, доколкото в него се постановява, че член 12, параграф 5 от TRLIS съдържа елементи на държавна помощ, когато се прилага към придобиване на дялови участия, които включват придобиване на контрол и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Решението, срещу което е насочена настоящата жалба, е същото като обжалваното по дело Т-219/10, Autogrill España/Комисия и по дело T-221/10, Iberdrola/Комисия.

Основните правни основания и доводи са подобни на изложените в рамките на тези дела.

Конкретно жалбоподателят посочва грешки при прилагане на правото по отношение на правната квалификация на мярката като държавна помощ и на установяването на получателя на мярката.