3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/1

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Малта за периода 2009—2012 г.

(2)

Световната криза се отрази на Малта главно посредством търговския обмен, като въздействието върху финансовия сектор остана ограничено. През 2009 г. икономическата дейност се сви, тъй като износът, а и инвестициите се свиха рязко, докато частното потребление се очаква да е останало сравнително стабилно на фона на устойчивата трудова заетост и някои мерки за възстановяване в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ). Според оценките съпътстващият рязък спад на вноса доведе до значително намаляване на външнотърговския дефицит през 2009 г.

Ефектът на кризата и на някои еднократни мерки, които повишиха разходите през 2008 г., доведоха до значително повишаване на дефицита на консолидирания държавен бюджет в периода 2008—2009 г., в сравнение с 2007 г. На този фон и като отчете голямото съотношение на дълга, на 7 юли 2009 г. Съветът реши, че в Малта е налице прекомерен дефицит, и на 16 февруари 2010 г. прие препоръка за неговата корекция до 2011 г. Освен възстановяване на стабилни фискални позиции и подобряване на дългосрочната фискална устойчивост, предвид очакваното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, Малта е изправена пред предизвикателството да повиши конкурентоспособността с оглед подобряване на устойчивостта на икономиката по отношение на бъдещи силни външни въздействия. От една страна това ще изисква набиране на човешки капитал, разгръщане на бизнес потенциала и продължаване на усилията за изпълнение на дейности с по-висока добавена стойност, а от друга страна — насърчаване на ефективен процес за формиране на възнагражденията, който позволява тясно обвързване на възнагражденията с развитието на производителността.

(3)

Въпреки че в по-голямата си част наблюдаваният спад в реалния БВП в условията на кризата е цикличен, нивото на потенциалния БВП също беше негативно повлияно. Освен това кризата може да повлияе и на потенциалния растеж в средносрочен план посредством по-ниски инвестиции и евентуално нарастваща структурна безработица. Нещо повече, въздействието на икономическата криза утежнява отрицателните ефекти, които демографското застаряване на населението оказва върху потенциалния БВП и устойчивостта на публичните финанси. На този фон ще бъде важно да се ускорят структурните реформи с цел подкрепа на потенциалния растеж. По-специално за Малта е важно да предприеме по-нататъшни реформи в областта на образованието и конкуренцията.

(4)

Заложеният в програмата макроикономически сценарий предвижда връщане на реалния БВП към положителен растеж през 2010 г. от 1,1 %, след очаквано свиване от 2 % през 2009 г., последвано от по-нататъшно възстановяване със среден темп от 2,6 % за останалата част от програмния период.

Предвид наличната понастоящем информация (2), този сценарий изглежда основан на реалистични предвиждания за растеж на реалния БВП през 2010 г. и на благоприятни прогнози за следващите периоди. Освен това, що се отнася до структурата на растежа, предвиденото повишение на вътрешното търсене изглежда надценено през целия програмен период. Прогнозите на програмата относно инфлацията изглеждат подценени.

(5)

В програмата се предвижда дефицитът на консолидирания държавен бюджет през 2009 г. да достигне 3,8 % от БВП. Подобрението спрямо 2008 г., когато дефицитът достигна най-високото си равнище от 4,7 % от БВП, трябва да се разглежда на фона на някои еднократни мерки, които повишиха разходите през посочената година. Номиналният дефицит без посочените мерки се повиши през 2009 г. поради въздействието на кризата в частност върху непреките данъчни постъпления. Приетите в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ) мерки за възстановяване, възлизащи на около 0,7 % от БВП, бяха според властите в голяма степен уравновесени чрез предприетите компенсаторни мерки. Съгласно програмата през 2010 г. се предвижда фискалната политика да бъде до голяма степен неутрална, преди да стане рестриктивна през 2011 г., в съответствие със стратегията на Съвета за оттегляне на мерките във фискалната област и с оглед на коригиране на прекомерния дефицит до 2011 г. За 2012 г., на фона на предполагаемия висок темп на растеж, се предвижда съотношението на дефицита като цяло да се стабилизира, което свидетелства за експанзионистична фискална политика.

(6)

През 2010 г. целта е съотношението на дефицита да се стабилизира на ниво от 3,9 % от БВП в сравнение с 2009 г. Същото развитие се очаква и по отношение на първичния дефицит, който се предвижда да бъде 0,6 % от БВП. Формално погледнато, целевото равнище на дефицита за 2010 г. е в съответствие с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от 16 февруари 2010 г. Мерките от бюджета за 2010 г. като цяло имат неутрално въздействие върху състоянието на бюджета и се състоят, от една страна, от по-нататъшни мерки за възстановяване с цел подпомагане на икономиката, а от друга страна, от мерки за консолидация.

Предвижда се приходите да нараснат с 2,4 процентни пункта от БВП през 2010 г., движени от следните фактори, степенувани във възходящ ред по важност: i) дискреционни мерки за повишаване на данъците и подобряване на събирането на данъци, ii) предполагаеми високи постъпления от данъци, и iii) повишаване на приходите от вида „други“, подпомогнато от повишение на структурните фондове на ЕС. Предвижда се разходите да нараснат с 2,5 процентни пункта от БВП, основно поради по-големите инвестиции и повишението на разходите от вида „други“. Разходите, свързани с допълнителните мерки за възстановяване, частично се компенсират от намаляването на възнагражденията в публичния сектор като дял от БВП, главно благодарение на благоприятния базов ефект (някои еднократни разходи през 2009 г.), но също и в резултат на политиката за ограничаване на назначенията. В програмата е предвидено структурното салдо, т.е. коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл салдо, без еднократните и другите временни мерки, изчислено съгласно общоприетата методика, през 2010 г. да се влоши с 0,25 процентни пункта от БВП, което свидетелства в голяма степен за неутрална фискална политика.

(7)

Основната цел на средносрочната бюджетна стратегия на програмата е да сведе дефицита под 3 % от БВП до 2011 г., когато е крайният срок за корекция на прекомерния дефицит, определен от Съвета, и като цяло да стабилизира съотношението на дефицита през 2012 г. В структурно изражение състоянието на бюджета през 2011 г. ще се подобри с 0,75 процентни пункта от БВП, но през 2012 г. отново ще се влоши с 0,5 процентни пункта, като по този начин ще се отдалечи още повече от средносрочната цел на Малта относно състоянието на бюджета. Средносрочната цел на Малта е постигане на балансирано състояние в структурно отношение, което, с оглед на най-актуалните прогнози и нивото на задлъжнялост, отразява целите на Пакта. В програмата не се предвижда постигането на средносрочната цел в рамките на програмния период. Намаляването на номиналния дефицит през 2011 г. се очаква да бъде постигнато чрез намаляване на съотношението на разходите, което ще компенсира в достатъчна степен прогнозирания спад на съотношението на приходите, а приближаването до стабилизация през 2012 г. се дължи на допълнителен спад на двете съотношения. Тези тенденции не са подкрепени в достатъчна степен от конкретни мерки, въпреки че оттеглянето на временните мерки за възстановяване след 2010 г. и продължаващата политика на ограничаване на назначенията в публичния сектор се очаква да имат принос за ограничаване на разходите. Годишният растеж на разходите ще поддържа умерени нива от 1,8 % през 2011 г. и 2,7 % през 2012 г., в сравнение с 9,3 % през 2010 г.

Като дял от БВП възнагражденията на служителите, междинното потребление, публичните инвестиции и разходите от вида „други“ ще допринесат за цялостно намаляване на разходите в периода 2010—2012 г., а социалните трансфери ще останат стабилни, като отразяват сравнително силната динамика особено при пенсиите. По отношение на приходите след предполагаемите високи постъпления от данъци през 2010 г., през 2011 г. и 2012 г. се предвижда непреките данъци да намалеят като дял от БВП, а преките данъци да се повишат допълнително през 2011 г. и да се стабилизират през 2012 г.

(8)

Бюджетният резултат може да бъде по-неблагоприятен от заложеното в програмата през целия програмен период. По-специално, макроикономическият сценарий, заложен в основата на бюджетните прогнози, изглежда оптимистичен, особено след 2010 г. Очакваните приходи от високите постъпления от данъци и подобреното спазване на данъчното законодателство по отношение на предвиденото повишение на съотношението на данъците през 2010 г. изглежда оптимистично и представлява риск за прогнозите относно данъците през целия програмен период. Освен това, не може да бъде изключена възможността от преразход предвид неотдавнашните бюджетни отклонения, мащаба на предвиденото съкращаване и липсата на информация относно конкретни мерки в подкрепа на целевото намаление на съотношението на разходите през програмния период. Следва да се отбележи, че за 2010 г. в програмата е посочено, че „ще се осъществява мониторинг отблизо на актуалното развитие на компонентите на приходите и разходите, и при необходимост ще бъдат приемани допълнителни мерки“.

(9)

Предвижда се през целия програмен период съотношението на дълга да остане над предвидената в Договора референтна стойност. В програмата брутният държавен дълг се оценява на 66,8 % от БВП през 2009 г., което е над стойността под 64 % през 2008 г. Свиването на реалния БВП, заедно със скромния първичен дефицит, допринесоха за повишаването на съотношението на дълга. Предвижда се съотношението на дълга да се повиши допълнително през 2010 г. с почти 2 процентни пункта, преди да се понижи до около 67 % от БВП през 2012 г. под въздействието на предполагаемите благоприятни темпове на икономически растеж и планираното завръщане към малък първичен излишък през последните години на програмата. Като се имат предвид отрицателните рискове пред изпълнението на бюджетните цели, изменението на съотношението на дълга би могло да бъде по-неблагоприятно от предвиденото в програмата.

(10)

Средносрочните прогнози за дълга до 2020 г., в които се приема, че темпове на растежа на БВП ще се върнат постепенно към прогнозираните преди кризата стойности, а съотношението на данъците ще достигне нивата от периода преди кризата, и се включва прогнозираното нарастване на свързаните със застаряването на населението разходи, показват, че предвидената в програмата бюджетна стратегия за периода до 2012 г., формално погледнато и без допълнителни промени в политиките, няма да бъде достатъчна за стабилизиране на съотношението на дълга до 2020 г.

(11)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението в Малта върху бюджета е значително по-силно от средното за ЕС. Прогнозираното в програмата състояние на бюджета през 2009 г. допълнително утежнява бюджетното въздействие на застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси. Осигуряването на високи първични излишъци в средносрочен план и извършването на реформа за овладяване на предвиденото нарастване на разходите, свързани със застаряването на населението, ще допринесат за намаляване на рисковете пред устойчивостта на публичните финанси, които бяха оценени като високи в доклада на Комисията за устойчивостта от 2009 г. (3)

(12)

Отбелязаните от 2008 г. насам преразходи, по-специално в областта на възнагражденията на служителите и в здравеопазването, са свързани с някои слабости във фискалната рамка на Малта. Последните включват липса на задължителен таван за разходите; слабости в дисциплината при изпълнение на бюджета; липса на независима институция, която да взема участие в процеса на бюджетиране; както и непълно включване на средносрочната стратегия във формулирането на бюджета. В програмата се признава колко важно е строгото бюджетно управление, за да се гарантира постигането на стабилни и устойчиви публични финанси, и се докладва, че правителството активно проучва начини за подобряване на институционалната фискална рамка. Въведените до момента подобрения са сравнително ограничени в своя обхват. Те засягат администрирането на предоставянето на публични услуги и методите за управление в публичната администрация. Планира се и въвеждането на нова счетоводна система за правителството.

(13)

В Малта изглежда има възможност за подобряване на ефективността на публичните разходи, особено в областта на образованието, здравеопазването, обществената инфраструктура и общите услуги. Повишаването на ефективността на разходите става особено важно при опитите да се ограничи растежа на разходите, без да се застрашава нивото на предоставяните услуги. Успехът на усилията за ограничаване на растежа на разходите и същевременното повишаване на тяхната ефективност биха позволили преразпределяне на ресурси към категории разходи, които насърчават растежа, и повишаване на ефективността на инструмента на фискална политика в отговор на променящата се макроикономическа среда. Предвидените в програмата съкращения на разходите, особено в областта на възнагражденията на служителите и междинното потребление, като цяло са предвидени за рационализиране на разходите без да се засяга нивото и качеството на предоставяните услуги, но постигането им е предизвикателство. Предвид нетдавнашното явление компании, изпитващи недостиг на ликвидност, да могат да изплащат със закъснение дължими данъци, следва да се подобри спазването и прилагането на данъчното законодателство. В програмата се потвърждава ангажиментът на правителството да положи по-интензивни усилия в борбата с избягване на данъчното облагане и със злоупотребите с искания за социални трансфери.

(14)

Като цяло през 2010 г. бюджетната стратегия, заложена в програмата, в голяма степен отговаря на препоръките на Съвета съгласно член 126, параграф 7. През 2011 г. обаче, като се вземат предвид рисковете за целевото равнище на дефицита, може да се окаже, че бюджетната стратегия не е в съответствие с препоръките на Съвета. По-специално, въпреки че планираното структурно подобрение възлиза на препоръчаните 0,75 процентни пункта от БВП, плановете за консолидация за 2011 г. следва да бъдат подкрепени от конкретни мерки, а властите да имат готовност да приемат допълнителни мерки за консолидация, в случай че се реализират рисковете от евентуално по-неблагоприятен ръст на БВП и на приходите, и от евентуални слабости по отношение на разходите. Ако на тези рискове бъде намерен адекватен отговор и плановете за консолидация бъдат напълно изпълнени, бюджетната стратегия изглежда достатъчна да насочи съотношението на държавния дълг към спадане в периода 2011—2012 г., в голяма степен в съответствие с препоръките на Съвета.

За последната 2012 г. в програмата е предвидено по-скоро отдалечаване от средносрочната цел, отколкото постепенен напредък към нейното постигане, което не е в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Основателно е да се очаква по-амбициозен темп на консолидация от предвидения в програмата и с оглед на повишените рискове пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси, а мерките за засилване на мониторинга на публичните финанси през годината, както и средносрочната бюджетна рамка, биха могли да помогнат за ограничаване на рисковете за целевото равнище на дефицита, посочени по-горе.

(15)

По отношение на посочените в кодекса за поведение към програмите за стабилност и към програмите за конвергенция изисквания за предоставянето на данни програмата предоставя всички задължителни и повечето от незадължителните данни (4). В преразгледаните си препоръки съгласно член 126, параграф 7 от 16 февруари 2010 г. с оглед на прекратяване на прекомерния дефицит Съветът прикани Малта също да докладва относно напредъка, постигнат в изпълнението на препоръките на Съвета, в отделна глава в актуализираните програми за стабилност. Малта отчасти спази тази препоръка. По-специално, всеобхватните мерки относно бюджетна консолидация от 1 процентен пункт от БВП, необходими за корекция на прекомерния дефицит до 2011 г., не са изцяло конкретизирани.

i)

да постигне целевото равнище на дефицита за 2010 г. от 3,9 % от БВП, при необходимост чрез приемане на допълнителни мерки за консолидация; да подкрепи стратегията за намаляване на дефицита под 3 % от БВП през 2011 г. с конкретни мерки, като същевременно има готовност да приеме допълнителни мерки за консолидация, в случай че се реализират рисковете, свързани с факта, че макроикономическият сценарий на програмата е по-благоприятен отколкото сценария, залегнал в препоръката съгласно член 126, параграф 7; както и значително да засили стратегията за 2012 г., за да гарантира корекция към средносрочната цел в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж; да се възползва, съгласно предписанията в препоръката за ППД, от всяка възможност в допълнение към фискалната консолидация, включително от евентуални по-добри икономически условия, за да ускори намаляването на съотношението на брутния дълг в посока към референтната стойност от 60 % от БВП;

ii)

с оглед на прогнозираното значително увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, да повиши дългосрочната устойчивост на публичните финанси като прилага по-нататъшни реформи в системата на социалното осигуряване;

iii)

да засили обвързващия характер на средносрочната бюджетна рамка и да подобри наблюдението на изпълнението на бюджета през годината, както и да повиши ефективността на публичните разходи, особено в областта на здравеопазването.

3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/6

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Португалия за периода от 2009 г. до 2013 г. (2)

(2)

Когато глобалната криза застигна португалската икономика, поради структурните си несъвършенства като ниска производителност и нисък прираст на потенциалния БВП, тя вече почти десетилетие се намираше в процес на бавен напредък. След стагнация през 2008 г. реалният БВП спадна с 2,7 % през 2009 г. в резултат на свиване на вътрешното търсене, главно на инвестициите и в по-малка степен — на потреблението на домакинствата, като нетната търговия, от своя страна, имаше неутрално въздействие върху растежа. В последните месеци на 2009 г. безработицата достигна 10 %. Вследствие на резкия спад на икономическата активност и въвеждането на някои стимулиращи мерки, но също така в резултат на наследените слабости, изразяващи се във високи, макар и намаляващи, равнища на структурния дефицит в предкризисния период, бюджетният дефицит от 2,8 % от БВП през 2008 г. възлезе на 9,4 % от БВП през 2009 г. Основавайки се на заложеното равнище на бюджетния дефицит за 2009 г., което надхвърля 3 % от БВП, както и на увеличаващия се дълг, надхвърлящ 60 % от БВП, през декември 2009 г. Съветът реши, че в Португалия е налице прекомерен дефицит и определи 2013 г. за краен срок за коригирането му. Същевременно, въпреки резкия спад на БВП, продължаваха да се наблюдават дълбоки външни дисбаланси, като в края на 2009 г. нетните получени заеми представляваха 9,5 % от БВП, а нетната позиция на международните инвестиции беше с отрицателен знак и на стойност 110 % от БВП. Външните дисбаланси са свързани с отслабената конкурентоспособност, като отразяват, от една страна, слабото нарастване на производителността, а от друга — недостатъчната гъвкавост на разходите за труд в контекста на ожесточена конкуренция на международните пазари и в частност в трудоемките сектори, където Португалия в миналото е имала сравнително предимство, както и на сравнително лесен достъп до финансиране в продължение на години. Финансовите сътресения по време на кризата бяха обаче овладени. За постигането на дълготрайно подобрение на икономическите резултати ще са необходими значителни корекции. Във фискалната област консолидацията е ключов фактор за ограничаването на иначе увеличаващия се публичен дълг, който подкопава дългосрочната устойчивост. Същевременно безспорна обща цел е повишаването на прираста на потенциалния БВП, по-специално чрез стимулиране на производителността и трайно създаване на работни места. Неотклонните усилия в тази връзка биха допринесли за намаляването на значителния външен дисбаланс, който, предвид обслужването на големия външен дълг, през следващите години ще остане основната спънка за националния доход. За намаляването на външния дисбаланс ще е необходимо да се предислоцират подхранващите БВП източници в посока към външния сектор чрез възстановяване на конкурентоспособността в резултат на провеждането на структурна реформа и забавяне на нарастването на разходите за труд в сравнение с процеса при търговските партньори.

(3)

Въпреки че по-голямата част от наблюдавания спад на фактическия БВП в контекста на кризата се дължи на циклични фактори, потенциалният БВП също беше засегнат. Възможно е също така кризата посредством намалените инвестиции, ограниченията в достъпа до кредитиране и увеличената структурна безработица да се отрази на потенциалния растеж в средносрочен план. Нещо повече, ефектът на кризата съчетава неблагоприятното въздействие на застаряването на населението както върху потенциалния БВП, така и върху публичните финанси. На този фон ще бъде ключово да се ускори темпото на структурните реформи с оглед повишаването на потенциалния растеж. За Португалия по-специално е важно да продължи реформите в образованието и обучението, както и конкуренцията в сферата на услугите и мрежовите индустрии, а също така да се заеме с глобалното решаване на проблемите на пазара на труда, сред които неговата фрагментираност, като положи усилия и за засилването на капацитета за корекция в контекста на ИПС.

(4)

В макроикономическия сценарий, заложен в програмата, се предвижда постепенно подобряване на растежа на реалния БВП от 0,7 % през 2010 г. до 1,7 % през 2013 г. Ускоряването на икономическата активност се очаква да бъде движено главно от възстановяването на вътрешното търсене, като за тенденцията ще допринесе и външният сектор. Оценяван въз основа на наличната към момента информация (3), този сценарий изглежда основан на донякъде оптимистични прогнози, особено за последните години от програмния период. Растежът обаче се очаква да бъде слаб, като разликата между фактическия и потенциалния БВП остава с отрицателен знак през целия програмен период. По-специално върху средносрочните прогнози за доходите и следователно — върху вътрешното търсене натискът от потребността за преструктуриране на балансите както на домакинствата, така и на бизнеса, главно във връзка с увеличаващата се задлъжнялост, може да се окаже по-силен от заложения. Прогнозираните резултати в областта на износа зависят изцяло от възстановяването на търсенето от страна на основните търговски партньори (това са главно икономиките от еврозоната) и подобряването на конкурентната позиция на португалските износители. Прогнозираната в програмата инфлация изглежда реалистична за 2010 г., но за следващите години би могла да се окаже завишена. Нетната потребност от заеми се предвижда да отбележи едва лек спад, задържайки се около 8,5 % от БВП през последните години от програмния период, което показва допълнително влошаване на отрицателното равнище на нетната позиция на международните инвестиции, което би могло да достигне близо 130 % от БВП до края на програмния период в резултат на „лавинообразния ефект“, предизвикан от слабия прираст на номиналния БВП.

(5)

В програмата се предвижда дефицит на консолидирания държавен бюджет в размер на 9,3 % от БВП през 2009 г. (4) Сериозният обрат от дефицит в размер на 2,8 % от БВП през 2008 г. отразява до голяма степен влиянието на кризата върху държавните финанси чрез свободното действие на автоматичните стабилизатори, но за него допринесоха и мерките за стимулиране в размер на 0,75 % от БВП, приети от правителството в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), както и други дискреционни мерки (5). Влошаването на бюджетния дефицит до голяма степен се дължеше на увеличаването на публичните разходи, което, съпроводено от значителен спад на приходите, доведе до по-неблагоприятен бюджетен резултат (1,5 % от БВП) от очаквания през декември 2009 г., когато съгласно член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съветът отправи препоръката си. В програмата се предвижда фискалната политика през 2010 г. да стане рестриктивна, в съответствие със стратегията на Съвета за оттегляне на мерките във фискалната област и с оглед на коригирането на прекомерния дефицит до 2013 г., както и възстановяването на устойчиви публични финанси.

(6)

Заложената в програмата целева стойност за 2010 г. на дефицита на консолидирания държавен бюджет от 8,3 % от БВП е в пълно съответствие с приетия на 12 март 2010 г. закон за бюджета за 2010 г. (вж. бележка под линия 2). Планира се 0,75 % от целеното намаляване на дефицита с 1 процентен пункт от БВП през 2010 г. да се получи в резултат на увеличаване на приходите (в частност извънданъчните), а 0,25 % от него — от съкращаване на разходите (в частност капиталовите). Освен преустановяването на временните стимулиращи мерки, приети за 2009 г., и номиналното замразяване заплатите в публичния сектор, в закона за бюджета не се съдържат нови съществени консолидационни мерки. Фискалната политика през 2010 г., измервана по изменението на структурното салдо, т.е. коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл салдо, без еднократните и другите временни мерки, е планирана да бъде рестриктивна с постигане на подобрение от малко над 0,75 процентни пункта от БВП, което, въпреки по-острото влошаване на дефицита за 2009 г., е по-малко от препоръчаната от Съвета съгласно член 126, параграф 7 средногодишна фискална консолидация от 1,25 % от БВП.

(7)

Основната цел на средносрочната бюджетна стратегия е свеждането на дефицита под референтната стойност от 3 % от БВП до 2013 г. в съответствие с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС от 2 декември 2009 г. Заложените в актуализацията целеви равнища на бюджетния дефицит за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са съответно 6,6 %, 4,6 % и 2,8 % от БВП. Аналогично се очаква постепенно подобряване на първичното салдо от дефицит от 6,4 % от БВП през 2009 г. до дефицит от 0,6 % от БВП през 2012 г. и излишък от 1,3 % от БВП през 2013 г. Структурното салдо се очаква да се подобрява годишно средно с близо 1,75 % от БВП между 2011 г. и 2013 г. Планираното намаляване на дефицита е основано на консолидационни мерки с въздействие от 3,5 % от БВП до 2013 г. Мерките обхващат различни области, като най-съществените очаквани бюджетни икономии са при социалните трансфери (около 1 % от БВП), капиталовите разходи (0,75 % от БВП), разходите за заплати в публичния сектор (0,5 % от БВП) и данъците върху доходите (0,5 % от БВП). Ограничаването на разходите вероятно ще бъде подпомогнато от мерки, чието въвеждане предстои през следващите години, главно във връзка със заплатите в държавната администрация и пенсионната реформа. Обратно, предвид очакваното нарастване на съотношението на дълга към БВП с около 25 процентни пункта между края на 2008 г. и края на 2012 г., разходите за лихвени плащания се очаква да се увеличат от 2,9 % от БВП през 2009 г. на 4,1 % от БВП през 2012 г. и 2013 г. Предвид също така постепенно ускоряващия се прираст на БВП и постепенното връщане на данъчните постъпления към близки до предкризисните равнища като дял от БВП, три пети от намаляването на дефицита за периода 2011—2013 г. се очаква да се дължи на спад на съотношението на разходите към БВП, а останалите две пети — на нарастването на съотношението на приходите към БВП. Приветства се разчетите да визират предимно разходите. В номинално изражение приходите и разходите се очаква да нарастват съответно с около 4,5 % и 1 % годишно в рамките на програмния период (за периода 2011—2013 г. се прогнозира стабилизиране на усреднения размер на първичните разходи). Съгласно съобщеното от властите, средносрочната бюджетна цел (СБЦ) за Португалия е структурен дефицит от 0,5 % от БВП. Предвид последните прогнози и равнището на дълга СБЦ отразява повече от достатъчно целите на Пакта, като в програмата обаче не се предвижда постигането ѝ в рамките на програмния период.

(8)

Бюджетният резултат може да бъде по-неблагоприятен от предвиденото в програмата. Възможно е ефектът от някои от представените в програмата консолидационни мерки по отношение на приходите и разходите и по-специално на извънданъчните приходи, капиталовите разходи и социалните трансфери да не оправдае очакванията, включително през 2010 г. От друга страна, от 2011 г. нататък съществува несигурност по отношение на консолидационната стратегия и евентуално нейно отлагане, породена от обстоятелството, че приемането и прилагането на очертаните в програмата консолидационни мерки все още предстои. Неконкретизирането на някои от обявените мерки и по-специално на тези, насочени към съкращаването на капиталовите разходи, както и сравнително оптимистичният макроикономически сценарий, особено за последните години от програмния период, също съдържат неизвестни елементи. От своя страна, прогнозираното бързо възстановяване на приходите след острия им спад, наблюдаван през 2009 г., както и оптимистичната оценка на еластичността на данъчните постъпления спрямо вътрешното търсене прави възможно реализирането на сценарий с по-нисък прираст на приходите, което излага на риск бюджетните цели.

(9)

Средносрочните прогнози за дълга до 2020 г., в които се отчитат най-актуалната икономическа конюнктура и прогнози за потенциалния растеж, показват, че формално погледнато заложеният в програмата бюджетен тренд е достатъчен, за да бъде съотношението на дълга към БВП стабилизирано до 2020 г.

(10)

Брутният държавен дълг се оценява на 77,2 % от БВП в края на 2009 г. (6) спрямо 66,3 % през 2008 г., като увеличението му отразява както същественото нарастване на дефицита, така и спада на номиналния БВП. Съотношението на дълга се прогнозира да се увеличи с още 12,5 процентни пункта през програмния период и да достигне 90,7 % от БВП през 2012 г., преди леко да спадне до 89,8 % от БВП през 2013 г. Този план отразява високите, макар и намаляващи равнища на бюджетния дефицит на фона на ускоряване на номиналния БВП. Все пак се очаква „лавинообразният ефект“ да бъде положителен през програмния период, тъй като средният имплицитен лихвен процент (от порядъка на 4,5 % на годишна основа между 2010 г. и 2013 г.) надхвърля прираста на номиналния БВП (от порядъка на 3 %). Обратно, динамиката на дълга е ограничавана от постъпленията от приватизация в размер на 3 % от БВП в кумулативно изражение в рамките на програмния период. Предвид отрицателните рискове пред бюджетните цели и макроикономическия сценарий, динамиката на съотношението на дълга може да се окаже по-неблагоприятна от предвидената в програмата. Съотношението на брутния държавен дълг през 2009 г. беше над посочената в Договора референтна стойност, като освен това според програмата е с тенденция да се увеличава до 2012 г.

(11)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е значително над средното за ЕС равнище, като пенсионните разходи нарастват по-ограничено в резултат на провежданите пенсионни реформи. Бюджетната позиция през 2009 г., влошила се значително според програмата, отразява увеличаващото се бюджетно въздействие на застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси. Постигането на по-големи първични излишъци в средносрочен план би допринесло за намаляване на рисковете пред устойчивостта на публичните финанси, които в доклада на Комисията от 2009 г. за устойчивостта (7) са оценени като средни.

(12)

В програмата се заявява намерение за реформиране на бюджетната рамка. Основен елемент е преминаването към многогодишна бюджетна рамка с годишни разходни тавани. Обновената бюджетна рамка обаче не е предоставена изчерпателно, например по отношение на времето, органите или разходните категории, които ще бъдат обхванати, в какво ще се изразяват правилата за разходите, механизмите за прилагане и за отстраняване на евентуалните несъответствия. Освен тези промени в предварителното бюджетно планиране се предвиждат и допълнителни промени за по-интегрирано докладване за изпълнението на бюджета. В общи линии тези усилия са фокусирани върху два аспекта на португалската бюджетна рамка, за които необходимостта от постоянно подобряване е факт: планирането на фискалната политика в по-широк средносрочен контекст и по-всеобхватното контролиране на динамиката на разходите.

(13)

В програмата се отчита наличието през следващите години на редица съществени предизвикателства пред планираните политики, освен фискалната консолидация, като повишаването на прираста на потенциалния БВП и стесняването на външните дисбаланси. В програмата се съдържа подробен преглед на миналите и бъдещи мерки за справяне с тези и други проблеми като намаляването на зависимостта от нефта, реформирането на пазара на труда, подобряването на деловия климат, стимулирането на научноизследователската и развойна дейност, както и разширяването на експортната основа. Прилагането на някои от тези мерки в контекста на силна фискална консолидация предполага необходимостта от осигуряване на ефективност и ефикасност на публичните разходи, както и от поставянето на приоритети пред предприеманите усилия и публичните разходи. В програмата са обхванати и други два аспекта, които са налице при португалските публични финанси, а именно публично-частните партньорства и публичните предприятия. По отношение на първото е обявено преструктурирането на отдел за надзор на тези партньорства. Това изглежда много важно предвид увеличеното използване на публично-частни партньорства през последното десетилетие, породило съществени скрити задължения за идните години (по-специално след програмния период), които би трябвало да бъдат отчитани при оценяването на фискалната устойчивост и дългосрочното планиране. По отношение на публичните предприятия в програмата се съдържат изменения във връзка с управляването им, както и ограничаване на нарастването на дълга в нефинансовите публични предприятия. Целта е да се намали тежестта на губещи предприятия върху публичните финанси и да се овладеят неявните рискове, които значимият и натрупващ се дълг на публичните предприятия поражда. Въпреки това годишните тавани за номиналното увеличаване на този дълг, макар и намаляващи, надхвърлят очакваните равнища на прираст на номиналния БВП, което би могло да доведе до бъдещо увеличаване на съотношението на дълга към БВП за цялата група от публични предприятия.

(14)

Видимо, като цяло бюджетната стратегия, заложена в програмата, отговаря на препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. Все пак, при отчитане на рисковете, бюджетната стратегия може не съответства напълно на препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. Осигуряването на сведен под прага от 3 % от БВП дефицит до 2013 г. би могъл да изиска по-силна фискална консолидация от предвижданата понастоящем. Средногодишната фискална консолидация е в съответствие с препоръчаното от Съвета равнище от 1,25 % от БВП, но би могла да се окаже недостатъчна предвид както рисковете, така и по-острото от очакваното влошаване на дефицита за 2009 г. Накрая, стратегията може да се окаже недостатъчна и за възстановяването на намаляваща тенденция за съотношението на дълга. Коригирането на прекомерния дефицит съгласно препоръките на Съвета е необходимо и на фона на прогнозираното бързо натрупване на публичен дълг и постоянни предизвикателства пред усилията за корекция, по-специално във връзка със стесняването на значителния външен дисбаланс.

(15)

По отношение на посочените в етичния кодекс на програмите за стабилност и програмите за конвергенция изисквания за предоставяне на данни, програмата предоставя всички задължителни и повечето от незадължителните данни (8). В своите препоръки по член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. за прекратяване на прекомерния държавен дефицит Съветът също така призова Португалия да докладва за постигнатия напредък в прилагането на тези препоръки в отделна глава от актуализациите на програмата си за стабилност (9).

i)

да постигне целевото равнище на дефицита за 2010 г. от 8,3 % от БВП, при необходимост чрез засилване на консолидацията чрез приемане на допълнителни мерки; да подкрепи стратегията за свеждането на дефицита под 3 % през 2013 г. чрез своевременното прилагане на конкретни мерки; да бъде готова да приеме допълнителни консолидационни мерки, в случай че макроикономическият сценарий се окаже по-неблагоприятен от този, на който се основава препоръката съгласно член 126, параграф 7, и/или ако възникнат отклонения от плановете; да се възползва от всяка допълнителна възможност, освен фискалната консолидация, за да ускори намаляването на съотношение на брутния дълг към референтната стойност от 60 % от БВП;

ii)

да приложи ефективна многогодишна бюджетна рамка, така че да се осигури изпълнение на бюджетните цели от страна на целия публичен сектор, както и твърдо да ограничи разходите в средносрочен план;

iii)

да повиши качеството на публичните финанси според предвиденото в програмата, като по-конкретно подобри ефективността и ефикасността на публичните разходи в различните сфери на публична дейност; решително да се заеме с проблема на губещите държавни предприятия; както и да отчита при фискалната устойчивост поетите по отношение на разходите задължения и рисковете, породени от публично-частните партньорства;

iv)

да подплати мерките за фискална консолидация с усилия за повишаване на производителността и прираста на потенциалния БВП по устойчив начин, да стимулира конкурентоспособността и да стесни значителните външни дисбаланси, с което също ще се допринесе за подобряване на устойчивостта на публичните финанси.

3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/12

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за конвергенция на Румъния за периода 2009—2012 г.

(2)

Със средногодишен ръст от 6,8 % на БВП между 2004 г. и 2008 г. Румъния беше сред най-бързо развиващите се държави-членки на ЕС. За растежа допринесе скокът във вътрешното търсене както и при потреблението, така и при инвестициите, които бяха задвижвани от бързо разрастване на финансовия сектор, високи входящи капиталови потоци и стабилно нарастване на очакванията за доходите. Това, заедно с високия ръст на заплатите, предизвика рязко нарастване на дефицита по текущата сметка, който достигна 12,3 % от БВП през 2008 г. Освен това провежданата години наред проциклична бюджетна политика доведе до значително влошаване на фискалната позиция, като структурният дефицит (т.е. коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл салдо, без да бъдат взети предвид извънредните и други временни мерки) възлезе на 8,5 % от БВП през 2008 г. Внезапният спад на апетита към риска по време на финансовата криза доведе до повишена чувствителност на пазарите по отношение на тези дисбаланси. Входящите капиталови потоци рязко намаляха, а натискът върху обменния курс се увеличи, което доведе до кумулативно обезценяване с около 30 % на леята спрямо еврото между август 2007 г. и януари 2009 г. Това намаляване на входящите капиталови потоци, съчетано с въздействието от обезценяването на паричната единица върху платежния баланс и резкия спад на износа, доведе в края на 2008 г. и в първата половина на 2009 г. до тежка рецесия, в резултат на която БВП отбеляза спад от 7,1 % през 2009 г. Между февруари 2009 г. и февруари 2010 г. Румънската народна банка снижи основния си лихвен процент с общо 325 базисни пункта до 7,0 %. През 2009 г. дефицитът по текущата сметка намаля до около 4,25 % от БВП.

(3)

Предвид породените от това развитие ограничения властите решиха да потърсят външна финансова подкрепа (2), като същевременно се задължиха да приложат всеобхватна икономическа програма, така че да бъдат овладени не само посочените по-горе външни и фискални неравновесия, а и структурните пречки пред конкурентоспособността, както и да осъществят напредък по отношение на действителната конвергенция. Предвид влошаването на фискалната позиция на страната на 7 юли 2009 г. Съветът реши, че в Румъния е налице прекомерен дефицит, и препоръча коригирането му до 2011 г. На 16 февруари 2010 г. Съветът реши, че Румъния е предприела ефективни действия за коригиране на прекомерния дефицит и, предвид по-рязкото от предвиденото влошаване на икономическата активност през 2009 г., удължи срока за коригирането до 2012 г.

(4)

Въпреки че голяма част от спада на БВП, свързан с икономическата и финансовата криза, има цикличен характер, нивото на потенциалния БВП също беше отрицателно повлияно. Кризата може да повлияе и на потенциалния растеж в средносрочен план посредством по-ниски инвестиции, ограничения в достъпа до кредит и нарастваща структурна безработица. Освен това въздействието на икономическата криза утежнява отрицателните ефекти, които застаряването на населението оказва върху потенциалния БВП и устойчивостта на публичните финанси. При тези условия ще бъде изключително важно да се ускорят структурните реформи, за да бъде подкрепен потенциалният растеж, който от своя страна следва да допринесе за възстановяването на устойчивостта на публичните финанси. Румъния по-специално трябва да приеме и приложи проекта за пенсионна реформа, както и заложените в програмата за подкрепа на платежния баланс фискално управление и структурни реформи. Нещо повече, необходимо е да се вземат конкретни мерки, за да се ускори усвояването на средствата по структурните фондове на ЕС, тъй като това би увеличило инвестициите в дългосрочния растеж, без да се излага на риск постигането на съгласуваните целеви равнища на бюджетния дефицит.

(5)

Макроикономическият сценарий, на който се основава програмата, предвижда ръстът на реалния БВП да стане положителен през 2010 г. (1,3 %) и постепенно да достигне 3,7 % до 2012 г. Оценяван въз основа на наличната към момента информация, и по-специално по-лошите от очакваното резултати за четвъртото тримесечие на 2009 г., този сценарий изглежда основан на леко оптимистични предвиждания за растеж през 2010 г. Макроикономическият сценарий за 2011—2012 г. изглежда основан на правдоподобни предвиждания за растеж. Освен това се очаква допринеслите за остротата на кризата в Румъния външни и фискални дисбаланси да продължат да намаляват. Същевременно заложените в програмата стойности на инфлацията (3,7 % през 2010 г., 3,2 % през 2011 г. и 2,8 % през 2012 г.) изглеждат занижени предвид очакванията във връзка със заплатите и нарастването на производителността, неотдавнашното възстановяване на международните цени на енергията и евентуалното бъдещо покачване на административно регулираните цени. От друга страна, инфлационният натиск би могъл да бъде компенсиран с евентуално повишаване на стойността на леята спрямо еврото. Прогнозираното намаляване на безработицата от 8,4 % през 2009 г. до 7,7 % през 2010 г. изглежда доста трудно постижимо на този ранен етап на икономическо възстановяване.

(6)

Според програмата дефицитът на консолидирания държавен бюджет през 2009 г. е достигнал 8,0 % от БВП, което е малко над целевата стойност от 7,8 % в резултат на нарастване на просрочените задължения от страна на правителството. Значителното влошаване на дефицита спрямо равнището му от 5,5 % от БВП през 2008 г. отразява до голяма степен въздействието на кризата върху публичните финанси. Основна причина за него бяха намаляването на приходите, като най-силен спад беше регистриран в постъпленията от ДДС и социално-осигурителните вноски. Нещо повече, усвояването на средствата по фондовете на ЕС и извънданъчните приходи също бяха по-ниски от предвиденото. По отношение на разходите през 2009 г. правителството предприе значителна фискална консолидация, целяща овладяване на нарастването на дефицита. Мерките включваха преструктуриране на държавните агенции и орязване на разходите за стоки и услуги. Въздействието на тези мерки обаче беше по-слабо от бюджетираното в началото на годината. Трябваше, следователно, да бъдат предприети допълнителни мерки като задължението за служителите от публичния сектор да вземат десетдневен неплатен отпуск. Благодарение на тях структурното салдо за 2009 г. се подобри с 1 % от БВП. Предвид строгите бюджетни ограничения въздействието на стимулиращите мерки, приети в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), беше ограничено и възлиза на 0,2 % от БВП през 2009 г. и 2010 г. Съгласно подкрепяната от Съвета стратегия за оттегляне на мерките във фискалната област и с оглед на коригирането на прекомерния дефицит до 2012 г. се планира провеждането на политики, насочени към осъществяването на фискална консолидация, да продължи през следващите години.

(7)

В приетия от парламента през януари 2010 г. бюджет за 2010 г. е заложен целеви дефицит от 6,3 % от БВП. В съответствие с условията на провежданата съгласно програмата за подкрепа на платежния баланс политика корекцията се предвижда да се получи предимно в резултат на мерките за съкращаване на разходите в размер на около 2,2 % от БВП. Основните от тях са: замразяване на заплатите и съкращения в публичния сектор с очаквано въздействие върху намаляването на публичните разходи за заплати от 0,8 % от БВП; намаляване на публичните разходи за продукти и услуги, което се очаква да снижи с 0,5 % от БВП междинното потребление на сектор „Държавно управление“; замразяване на пенсиите, водещо до намаляване с 0,8 % от БВП на социалните плащания, както и съкращаване на субсидиите в размер на 0,2 % от БВП. Въздействието на тези мерки се неутрализира отчасти от увеличените разходи другаде, поради което нетното намаляване на съотношението на първичните разходи спрямо БВП е с 1,3 процентни пункта от БВП. По-конкретно, разходите за инвестиции следва да нараснат с 0,2 % от БВП, с оглед и на планираното увеличаване на усвояването на средствата по структурните фондове на ЕС. С 0,6 процентни пункта от БВП следва да се увеличи съотношението на публичните приходи спрямо БВП, включително (еднократните) постъпления от събирането на просрочени данъчни задължения (облигациите на румънската компания Rompetrol) в размер на 0,5 % от БВП. Осъществяването на посоченото по-горе съкращаване на разходите и нарастване на приходите се очаква да доведе до подобряване с 1,7 % от БВП на салдото на консолидирания държавен бюджет през 2010 г. (като бъде отчетено и нарастването в размер на 0,3 % от БВП на лихвените плащания през предходната година). Предвид увеличаването на разликата между фактическия и потенциалния БВП това представлява съществено подобрение на структурното салдо с 2,25 % от БВП (според преизчислението на службите на Комисията по общоприетата методология въз основа на данните в програмата).

(8)

Основната цел на средносрочната стратегия в програмата за конвергенция е свеждане на дефицита под референтната стойност от 3 % от БВП до 2012 г., в съответствие с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от 16 февруари 2010 г. В програмата е заложено постепенно намаляване на номиналния дефицит от 6,3 % от БВП през 2010 г. до 4,4 % от БВП през 2011 г. и 3,0 % от БВП през 2012 г. Тенденцията при първичното салдо е подобна. При (преизчисленото) структурно салдо се предвижда корекция в първоначалния етап. В програмата се залага средногодишна фискална консолидация от около 1,75 % от БВП за периода 2010—2012 г., което е в съответствие с препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит. По-голямата част от корекцията се дължи на съкращаване на разходите, като първичните разходи се очаква постепенно да намалеят от 37,6 % от БВП през 2009 г. до 33,3 % от БВП през 2012 г. Бюджетните постъпления се предвижда да се увеличат от 31,1 % от БВП през 2009 г. до 31,7 % от БВП през 2010 г. и да се стабилизират след това. Предприетите в подкрепа на бюджетната цел за 2010 г. мерки за структурна консолидация ще улеснят постигането и на фискалните цели за 2011 г. и 2012 г. Съгласно съобщеното от властите средносрочната бюджетна цел (СБЦ) за Румъния е структурен дефицит от 0,7 % от БВП. Като се имат предвид последните прогнози и равнището на дълга, СБЦ отразява целите на Пакта. В програмата не се предвижда постигането на СБЦ в рамките на програмния период.

(9)

Предвид факта, че някои от мерките за намаляване на разходите, като например съкращенията в публичния сектор, са трудни за провеждане както в социален, така и в политически аспект, бюджетният резултат за 2010 г. би могъл да бъде по-неблагоприятен от предвиденото в програмата. Освен това пълното събиране на еднократните постъпления от изплащането на облигациите на Rompetrol, което се очаква да увеличи допълнително приходите с 0,5 % от БВП, може да се окаже трудно. Все пак в рамките на програмата за подкрепа на платежния баланс румънското правителство се ангажира да въведе допълнителни мерки, в случай че приетите до този момент не генерират спестяванията, необходими за постигането на целевия бюджетен дефицит за тази година. Аналогично, може и да се окаже нелесно да се постигнат заложените в програмата цели в годините след 2010 г., особено в условията на евентуалното отрицателно въздействие на изборния цикъл върху публичните финанси. Друг потенциален средносрочен риск представлява натрупването на просрочени задължения от страна на публичните предприятия, който ако не бъде решен, може да има отрицателни последици за бюджета, в случай че правителството бъде задължено да се намеси на даден етап. И накрая, в програмата не са конкретизирани мерките, които ще бъдат предприети за свеждането на дефицита от 6,3 % от БВП през 2010 г. до 3,0 % от БВП през 2012 г. Очаква се тази информация да бъде включена в средносрочната бюджетна рамка за 2011—2013 г., която следва да бъде приета до май 2010 г.

(10)

Съгласно програмата за конвергенция през 2009 г. брутният държавен дълг се оценява на 23 % от БВП, което е повишение спрямо равнището му от 13,6 % предишната година. Основните фактори за увеличаването на съотношението на дълга спрямо БВП са скокът на дефицита, намаляването на БВП, нарастването на лихвените плащания, както и ефектът на оценяването поради обезценяването на обменния курс. Въпреки че остава значително под заложената в Договора референтна стойност, съотношението на дълга се предвижда да се повиши с още 6,7 процентни пункта през програмния период и да достигне 29,7 % от БВП през 2012 г., основно поради високия държавен дефицит. Прогнозираната динамика на съотношението на дълга може да се окаже по-неблагоприятна, в случай че заложените в програмата бюджетни цели не бъдат постигнати.

(11)

Средносрочните прогнози за дълга до 2020 г. предполагат едва постепенно възстановяване до предкризисните равнища на растежа на БВП и съотношението на данъците. Това показва, че формално погледнато и при запазване на сегашната политика предвидената в програмата бюджетна стратегия не е достатъчна за стабилизирането на съотношението на дълга до 2020 г.

(12)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е недвусмислено по-голямо от средното за ЕС, главно поради предвиденото значително увеличаване на разходите за пенсии. Предвиденото в програмата състояние на бюджета през 2009 г. утежнява бюджетното въздействие от застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси. Намаляването на първичния дефицит в средносрочен план, както е предвидено в програмата, и провеждането на пенсионната реформа, съгласувана с международните финансови институции в рамките на програмата за Румъния за подкрепа на платежния баланс, насочена към ограничаване на значителното нарастване на разходите, свързани със застаряването на населението, ще допринесат за намаляване на рисковете пред устойчивостта на публичните финанси, които бяха оценени като високи в Доклада на Комисията от 2009 г. за устойчивостта (3).

(13)

Фискалната политика по време на наблюдавания между 2004 г. и 2008 г. скок на търсенето беше силно проциклична, изостряйки неравновесията, пораждани от частния сектор, и състоянието на вече прегряващата икономика. Това се дължеше до голяма степен на несъвършената като цяло рамка на управление на бюджета, довела до слабо бюджетно планиране и изпълнение. Извънредните приходи обикновено се изразходваха чрез коригиране на бюджета в рамките на годината на изпълнението му, като отделяните за по-трудни времена резерви бяха малко. Недостатъчният административен капацитет за планиране и изпълнение на публични инвестиционни проекти също допринасяше за постоянното неизпълнение на планираните капиталови разходи. За заздравяване на фискалната рамка румънските власти се ангажираха да подобрят фискалното управление съгласно програмата на ЕС за подкрепа на платежния баланс на страната. На парламента беше представен за одобрение проектозакон за фискалната отговорност. В проектозакона се установява обвързваща средносрочна бюджетна рамка, ограничава се преразглеждането на бюджета в рамките на годината на изпълнението му, въвеждат се строги фискални правила и се създава фискален съвет, който ще предоставя независим контрол по въпросите, свързани с публичните финанси. Бяха определени целеви дати за създаването на фискалния съвет (края на април) и представянето на средносрочната бюджетна рамка за 2011—2013 г. (края на май).

(14)

Безспорен приоритет и предизвикателство за правителството е подобряването на ефикасността и ефективността на публичната администрация, както на централно, така и на местно равнище. Анализът на проблемите, рамката за фискално управление, бюджетното планиране и изпълнение, както и провеждането на политиките се подобряват в контекста на многостранната подкрепа от международните финансови институции. Необходим е обаче по-нататъшен напредък, за да се избегне влошаване на достъпа до публични услуги и качеството им, както и на бизнес климата в по-общ план. За справяне с предизвикателството, което поставя постигането на резултатност в отделните министерства, както и със системните проблеми, нуждаещи се от глобален управленски подход, в скоро време ще започне функционален преглед на публичната администрация. Предвиждат се и допълнителни мерки за подобряване на ефикасността на управлението на данъците и за засилване на контрола от страна на централното правителство върху разходите на местните органи и държавните предприятия. Властите приеха план за борба с недекларирания труд, в чиято основа са мерки за повишаване на ефикасността на инспекциите на труда. Властите работят и върху подобряването на ефикасността и ефективността на публичните разходи за образование и научноизследователска и развойна дейност. И накрая, правителството възнамерява да предприеме конкретни мерки за по-добро усвояване на средствата по структурните фондове на ЕС.

(15)

Като цяло през 2010 г. бюджетната стратегия, заложена в програмата, отговаря на препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7. Бюджетният дефицит за 2010 г. обаче би могъл да се окаже по-висок от прогнозирания основно поради трудностите от политически и социален характер, свързани с провеждането на някои от планираните реформи. Ако тези рискове се осъществят, правителството ще трябва да приложи разработваните понастоящем мерки при непредвидени ситуации. След 2011 г., предвид липсата на конкретни мерки за консолидация в програмата, може да се окаже, че бюджетната стратегия не е напълно в съответствие с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7. По-конкретно, в програмата не се съдържат подробности относно допълнителните мерки за консолидация, които трябва да бъдат приети през 2011 г. и 2012 г. с оглед постигането на фискалните цели. Такива подробности следва да се съдържат в средносрочната бюджетна рамка за 2011—2013 г., която трябва да бъде приета до края на май 2010 г. За периода 2010—2012 г. като цяло, бюджетният сценарий в програмата предвижда средногодишна фискална консолидация от порядъка на 1,75 %, която е в съответствие с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7, но е застрашена от същите рискове, които стоят и пред бюджетните цели.

(16)

По отношение на посочените в кодекса на програмите за стабилност и на програмите за конвергенция изисквания за предоставянето на данни, в програмата има някои пропуски по отношение на незадължителните данни (4). Нещо повече, основните предположения, залегнали в програмата, не са представени в отделна таблица, както се изисква в кодекса. В своите препоръки по член 126, параграф 7 от 16 февруари 2010 г. с оглед на коригирането на прекомерния дефицит до 2012 г. Съветът също така прикани Румъния да докладва за напредъка, постигнат в изпълнението на препоръките на Съвета, в отделна глава в актуализациите на програмата за конвергенция. В настоящата актуализация на програмата се съдържа отделен раздел за прилагането за Румъния на процедурата при прекомерен дефицит.

i)

да приложи стриктно мерките за фискална консолидация за 2010 г., приети по програмата за подкрепа на платежния баланс, както и да предприеме при необходимост по-нататъшни корективни действия за постигането на заложената за 2010 г. цел за дефицита на консолидирания държавен бюджет. Румънските власти се приканват също така да конкретизират, в контекста на средносрочната бюджетна рамка, която трябва да бъде изготвена до края на май 2010 г., мерките за фискална консолидация, необходими за постигането на заложените в програмата бюджетни цели за 2011 г. и 2012 г.;

ii)

да подобри фискалната си рамка, като приеме и приложи закона за фискална отговорност. По-специално, необходимо е при изготвянето и провеждането на фискалната политика да се взема под внимание анализът на фискалния съвет;

iii)

да приеме и приложи проектозакона за пенсиите, с който би се допринесло за значително подобряване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/17

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Словакия за периода 2009—2012 г.

(2)

Със среден растеж на реалния БВП от над 7 % за периода 2003—2008 г. Словакия беше една от най-добре представящите се държави от ЕС по време на възходящата фаза. Благодарение на разумната макроикономическа политика през периода не бяха допуснати големи макроикономически дисбаланси, което даде възможност на Словакия да приеме еврото през януари 2009 г. Но поради факта, че словашката икономика е много отворена по отношение на търговията, тя беше силно засегната от кризата. Според предварителните данни за 2009 г. реалният БВП е намалял с 4,7 %, а обезценяването на паричните единици на съседните държави е довело до допълнително повишаване на реалния ефективен обменен курс на Словакия.

За да ограничат въздействието на кризата, словашките власти оставиха автоматичните стабилизатори да действат свободно и в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване приеха антикризисни мерки през ноември 2008 г. и февруари 2009 г. (възлизащи на 0,5 % от БВП за 2009 г. и за 2010 г). Тъй като дефицитът по държавния бюджет се очаква да възлезе на около 6 % от БВП през 2009 г., на 2 декември 2009 г. Съветът постанови, че Словакия има прекомерен бюджетен дефицит и препоръча той да бъде коригиран до 2013 г. Като се имат предвид понижението на външната конкурентоспособност на Словакия поради временното обезценяване на паричните единици на съседните държави и нарастването на фискалните дисбаланси по време на кризата, през следващите години основен елемент на стратегията на властите следва да бъде надеждното и устойчиво намаляване на бюджетния дефицит.

(3)

Въпреки че спадът на фактическия БВП в условията на криза е до голяма степен с цикличен характер, равнището на потенциалния БВП също е засегнато отрицателно. Освен това кризата може да засегне потенциалния растеж и в средносрочен план чрез по-ниските инвестиции, ограниченията на кредитирането и увеличението на структурната безработица. Нещо повече, влиянието на икономическата криза подсилва отрицателните последици на застаряването на населението върху потенциалния БВП и устойчивостта на публичните финанси. При тези условия от основно значение ще бъде ускоряването на структурните реформи, за да се поддържа потенциалният растеж. По-конкретно, за Словакия е важно да предприеме реформи за намаление на регулаторната и административната тежест за предприятията, да подобри функционирането на пазара на труда и да подобри ценовата си конкурентоспособност спрямо търговските си партньори, включително чрез ограничаване на заплатите.

(4)

Според макроикономическия сценарий, въз основа на който е разработена програмата, растежът на реалния БВП ще бъде 1,9 % през 2010 г., 4,1 % през 2011 г. и 5,4 % през 2012 г. Предвид наличната към момента информация (2) този сценарий изглежда основан на реалистични допускания за растежа през 2010 г. и на оптимистични допускания за 2011 г. и 2012 г.

Предвижданията за последните години от програмата може би не отразяват степента на предпазливост, с която би трябвало да се отличават стратегиите за фискална консолидация, особено предвид необичайно голямата несигурност в сегашните следкризисни условия. В съответствие с допускането за възстановяване предвижданата в програмата инфлация за 2011 г. е с 1 процентен пункт по-висока спрямо прогнозата на службите на Комисията от есента на 2009 г., а процентът на безработицата се очаква да намалее по-бързо.

(5)

Бюджетният дефицит за 2009 г. възлиза по предварителни данни на 6,3 % от БВП според програмата, докато за 2008 г. е бил 2,3 % от БВП. Свободното действие на автоматичните стабилизатори през 2009 г. доведе до изразен спад на приходите и до значително нарастване на социалните разходи. Мерките за стимулиране, приети от правителството в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), не се отразиха върху дефицита, защото бяха финансирани чрез преразпределение на разходите в рамките на бюджета. Някои от антикризисните мерки ще останат в сила и през 2010 г. Все пак съгласно стратегията за оттегляне на мерките във фискалната област, препоръчана от Съвета, и с цел коригиране на прекомерния дефицит и постигане на по-устойчиво състояние на бюджета, правителството планира консолидацията на публичните финанси през периода на програмата да бъде съсредоточена през първите години, като започне от 2010 г.

(6)

За 2010 г. в програмата се предвижда дефицит по консолидирания държавен бюджет от 5,5 % от БВП. Очаква се съотношението на разходите към БВП да намалее с 1,1 процентни пункта от БВП в резултат на икономии на разходи за стоки и услуги, умерено нарастване на заплатите в публичния сектор и намаление на публичните инвестиции. Предвижда се съотношението на приходите към БВП да намалее с 0,3 процентни пункта от БВП поради временното увеличение на данъчните облекчения и социалните помощи за работещите, както и поради намалението на дивидентите от публичните дружества. Очаква се планираните мерки да доведат до намаление на дефицита по консолидирания държавен бюджет с около 1 процентен пункт от БВП. Бюджетната цел за 2010 г. предполага голямо подобрение на структурното салдо (т.е. салдото, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, минус еднократните и другите временни мерки) с около 1,25 процентни пункта от БВП, което съответства на препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит.

(7)

Главната цел на бюджетната стратегия в програмата е дефицитът по консолидирания държавен бюджет да бъде намален до 3 % от БВП през 2012 г., т.е. една година по-рано в сравнение с препоръчаното от Съвета по процедурата при прекомерен дефицит. Номиналният дефицит се очаква да намалее от 5,5 % от БВП през 2010 г. до 4,2 % и 3,0 % от БВП съответно през 2011 г. и 2012 г. Две трети от намалението на дефицита между 2010 г. и 2012 г. биха се дължали на изнесеното по-напред във времето структурно подобрение (изчислено по общоприетата приложена към данните в програмата методика), а останалата една трета — на благоприятни циклични изменения. Главните фактори за структурното подобрение са планираните големи съкращения на потреблението и капиталовите разходи на държавата. Според програмата средногодишната фискална консолидация през 2010—2012 г., преизчислена според общоприетия метод, би била около 1 % от БВП, което съответства на препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит. Планира се консолидацията да продължи и след 2012 г., за да се приближи до средносрочната бюджетна цел (СБЦ) — балансиран бюджет в структурно изражение. Предвид най-актуалните предвиждания и равнището на дълга СБЦ отразява повече от адекватно целите на пакта. В програмата обаче не се предвижда изпълнение на целта в рамките на програмния период.

(8)

Бюджетните резултати през 2010 г. биха могли да се окажат малко по-лоши от предвиденото в програмата. По-конкретно, несигурност има по отношение на разходите, защото някои мерки може да не доведат до очакваните икономии (например намалението на разходите за стоки и услуги). Освен това предвижданията за бюджетите на органите на местното управление изглеждат оптимистични с оглед на очакваното въздействие на кризата върху приходите им през 2010 г. Несигурността по отношение на изпълнението на фискалните цели е по-голяма за последните години от периода на програмата. По-конкретно, програмата се основава на оптимистични макроикономически допускания за 2011 г. и 2012 г., поради което е възможно по отношение на приходите да има неприятни изненади. Необходимо е също така да се конкретизират предвижданите мерки по отношение на разходите, особено мерките за намаляване на държавното потребление, за да се повиши надеждността на плана за консолидация.

(9)

Според програмата за стабилност брутният държавен дълг е нараснал от 27,7 % от БВП през 2008 г. до 37,1 % от БВП през 2009 г. Нарастването отразява високия дефицит и значителното свиване на реалния БВП през 2009 г. Макар че остава много под референтната стойност по Договора, съотношението на дълга се предвижда да нараства още през 2010 г. и 2011 г., когато ще достигне 42,5 % от БВП, и слабо да намалее през 2012 г. до 42,2 % от БВП. Изменението на съотношението на дълга вероятно ще бъде по-малко благоприятно от предвиденото в програмата, особено след 2010 г., предвид рисковете пред бюджетната консолидация, съчетани с риска растежът на реалния БВП да бъде по-нисък от очакваното съгласно програмата.

(10)

Средносрочните предвиждания за дълга, при които се допуска растежът на БВП да се възстанови постепенно до прогнозираните преди кризата стойности, а съотношението на данъчните приходи към БВП да достигне равнището отпреди кризата и да включва прогнозираното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, показват, че предвидената в програмата бюджетна стратегия във вида, в който е представена и без допълнителна промяна в политиката, не би била достатъчна за стабилизиране на съотношението дълг—БВП до 2020 г.

(11)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е малко по-голямо от средното за ЕС поради относително голямото увеличение на разходите за пенсии през следващите десетилетия. Освен това състоянието на бюджета през 2009 г. утежнява бюджетното въздействие на застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси. Постигането на по-големи първични излишъци в средносрочен план, съчетано със структурните реформи, както е предвидено в програмата, и реформирането на пенсионната система биха допринесли за намаляване на рисковете пред устойчивостта на публичните финанси, които в доклада на Комисията от 2009 г. относно устойчивостта (3) са оценени като високи.

(12)

Фискалната политика на Словакия се основава на ясно определена и подробна тригодишна фискална рамка. Въпреки това средносрочните цели за разходите са до голяма степен условни и обикновено биват значително променяни, което с времето ги прави не особено надеждни. В актуализираната през 2010 г. програма за стабилност се предлага рамката да бъде подсилена чрез въвеждане на многогодишни горни граници за разходите, които ще обхванат голяма част от държавните финанси. Ще има и разпоредби, даващи възможност тези граници да не бъдат спазвани при икономически срив. В програмата се предлага и въвеждане на горна граница за държавния дълг в конституционен закон и оптимизиране на наблюдението върху изпълнението на бюджета в течение на годината. Тези усилия за засилване на институционалната рамка на публичните финанси се приветстват и следва да бъдат насърчавани. Тъй като предложенията обаче са все още на съвсем начален етап, те би трябвало да бъдат разглеждани по-скоро като допълнителни усилия за изпълнението на стратегията за фискална консолидация, а не като нейни движещи сили.

(13)

Структурата на държавните разходи на Словакия би могла да бъде подобрена. Делът на държавните инвестиции в общите държавни разходи е нисък в сравнение със съседните държави (2 % от БВП). Разходите за научноизследователска и развойна дейност, образование и опазване на околната среда също са ниски по стандартите на ЕС и в сравнение с държавите от региона. В този контекст предвижданото намаление на разходите за образуване на капитал през периода на програмата буди безпокойство. Това не води до устойчиво развитие и не би било желателно за икономика като словашката, която трябва да настига другите. В програмата се предвиждат редица мерки за повишаване на ефикасността на държавното управление, включващи реорганизация на централната администрация чрез сливане на министерства, централизация на обществените поръчки и управлението на държавната собственост и по-ефективно използване на информационните технологии в публичните служби. Макар и на начален етап, тези мерки са в правилната посока.

(14)

Представената в програмата бюджетна стратегия за 2010 г. като цяло съответства на препоръките на Съвета по член 126, параграф 7. За периода от 2011 г. нататък има рискове описаният в програмата амбициозен план за консолидация да не бъде изпълнен и може да се окаже, че бюджетната стратегия не съответства напълно на препоръките на Съвета по член 126, параграф 7.

В програмата е представен амбициозен план за намаляване на дефицита по държавния бюджет от 6,3 % от БВП през 2009 г. до 3,0 % от БВП през 2012 г. — една година преди крайния срок 2013 г., определен от Съвета. Постигането на бюджетната цел за 2010 г. би предполагало подобряване на структурното салдо с около 1,25 процентни пункта от БВП. Предвижданото средногодишно подобрение на структурното салдо с около 1 % от БВП през периода 2010—2012 г. съответства на препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит. Но изпълнението на целите както за приходите, така и за разходите е изложено на рискове, особено през 2011 г. и 2012 г., защото макроикономическите допускания за този период изглеждат оптимистични. Освен това предвидените в програмата мерки ще трябва да се конкретизират, за да се повиши надеждността на плана за консолидация.

(15)

Що се отнася до посочените в етичния кодекс за програмите за стабилност и програмите за конвергенция изисквания за представянето на данни, в програмата има някои пропуски при задължителните и незадължителните данни (4). В своите препоръки съгласно член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. за преодоляване на прекомерния дефицит по държавния бюджет Съветът призова Словакия също така да докладва за напредъка в прилагането на тези препоръки в отделна глава от актуализираните програми за стабилност. Програмата съответства на тази препоръка.

i)

да изпълни мерките за намаление на дефицита през 2010 г. съгласно бюджета и да обезпечи плана за консолидация през следващите години с конкретни мерки, за да осигури корекцията на прекомерния дефицит, ако е възможно до 2012 г. и най-късно до 2013 г.;

ii)

да продължи реформите в пенсионната система, за да гарантира устойчивостта на държавните финанси;

iii)

да изпълни предвидените мерки за по-нататъшно укрепване на фискалната рамка, по-специално да въведе задължителни многогодишни горни граници за разходите.

3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/22

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Словения за периода 2009—2013 г.

(2)

В предкризисния период в Словения се наблюдаваше силен икономически растеж, за който допринасяха значителните инвестиции и големият износ. Бързата експанзия приключи през последното тримесечие на 2008 г., когато икономиката на страната беше поразена от глобалната криза, която, предвид голямата степен на отвореност на икономиката, силно засегна главно чрез външната търговия. След фазата на възникващи се рискове от прегряване и загуба на конкурентоспособност, понастоящем в условията на икономически спад се наблюдава известно приспособяване: от края на 2008 г. инфлационният диференциал с еврозоната и външният дефицит постепенно намаляха, като външният дефицит е почти балансиран през 2009 г.

В резултат на икономическия спад, както и поради стимулиращите мерки, предприети в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), съчетани с присъщите за словенската икономика динамични разходи, състоянието на бюджета на страната рязко се влоши. Острото нарастване на дефицита на консолидирания държавен бюджет от 1,8 % от БВП през 2008 г. до 5,7 % през 2009 г. (според оценките) принуди Съвета да реши на 2 декември 2009 г., че в Словения е налице прекомерен дефицит, определяйки 2013 г. за краен срок за коригирането му. Освен възстановяването на стабилни публични финанси, включително чрез допълнително реформиране на пенсионната система, ключови предизвикателства пред словенската икономика са и засилването на устойчивостта и възвръщането на конкурентоспособността, така че да се максимизира ползата от глобалното икономическо възстановяване. Това изисква по-добра корелация между производителност и възнаграждения, както и прилагане на структурни реформи.

(3)

Въпреки че една голяма част от наблюдавания по време на кризата спад на фактическия БВП има цикличен характер, размерът на потенциалния БВП бе също негативно засегнат. Кризата може да повлияе и на потенциалния растеж в средносрочен план посредством по-малки инвестиции, ограничения в достъпа до кредит и нарастваща структурна безработица. Освен това въздействието на икономическата криза съвпада с неблагоприятния ефект на застаряването на населението върху потенциалния БВП и устойчивостта на публичните финанси. При тези условия ще бъде важно да се ускорят структурните реформи, за да бъде подкрепен потенциалният растеж. За Словения по-специално е важно да увеличи производителността и да възпре растежа на разходите за труд на единица продукция, например като предприеме реформи в областта на иновациите и научноизследователската дейност и пазара на труда.

(4)

Макроикономическият сценарий, залегнал в програмата, предвижда връщане на реалния БВП към положителен ръст от 0,9 % през 2010 г., от – 7,3 % през 2009 г. (7,8 % съгласно публикуваните на 1 март 2010 г. оценки на статистическата служба), както и ускоряване на ръста до средно 3,2 % за оставащия период от програмата.

Оценяван въз основа на наличната понастоящем информация (2), този сценарий изглежда основан на реалистични предвиждания за растежа до 2011 г. и на оптимистични предвиждания след това. Заложеното намаляване на заетостта и съответно повишаване на безработицата могат да се окажат по-неблагоприятни от очакваното вследствие, от една страна, на преустановяването на временните мерки в подкрепа на пазара на труда, ако там, където е необходимо, тези мерки не бъдат съпътствани от политики за стимулиране на трудовата активност и за обучение с оглед улесняването на мобилността и преквалификацията на работната сила, а от друга — от планираното постепенно повишаване на минималната работна заплата между 2010 г. и 2012 г. Прогнозите на програмата относно инфлацията изглеждат реалистични.

(5)

Според програмата дефицитът на консолидирания държавен бюджет е нараснал от 1,8 % от БВП през 2008 г. до 5,7 % през 2009 г. Първичното салдо рязко се влоши, докато според прогнозите разходите за лихвени плащания са останали стабилни като част от БВП. Както беше посочено по-горе, това се дължи на бюджетното саморегулиране чрез така наречените автоматични стабилизатори, на характерната за Словения динамика на социалните плащания и разходите за заплати в бюджетната сфера, както и на различни дискреционни мерки, сред които приетите от правителството в съответствие с ЕПИВ мерки в отговор на кризата на стойност около 1,5 % от БВП. В програмата се предвижда фискалната политика през 2010 г. да стане леко рестриктивна, преди да бъде допълнително затегната след това, в съответствие със стратегията на Съвета за оттегляне на мерките във фискалната област и с оглед на коригирането на прекомерния дефицит до 2013 г.

(6)

За 2010 г. в програмата се предвижда стабилизиране на дефицита на консолидирания държавен бюджет на 5,7 % от БВП. Предвид рязкото нарастване на лихвената тежест, за първичния дефицит се цели спад с 0,7 процентни пункта до малко под 4 % от БВП. Формално погледнато, бюджетната стратегия за 2010 г. е до голяма степен в съответствие с приетите от Съвета на 2 декември 2009 г. препоръки съгласно член 126, параграф 7 за прилагане на планираните за 2010 г. консолидационни мерки.

Въздействието върху бюджета на дискреционните мерки по отношение на приходите — в частност допълнителното намаляване на корпоративното облагане и допълнителното данъчно облекчение за социално уязвимите хора, от една страна, а от друга — допълнителното увеличаване на акцизите и преразглеждането на данъка върху емисиите на въглероден диоксид (което все още трябва да бъде конкретизирано и прието) — е в общи линии неутрално. Все пак приходите се очаква да нараснат с 0,8 процентни пункта от БВП спрямо прогнозирания бюджетен резултат за 2009 г. поради предполагаем скок в постъпленията от косвени данъци (3) и леко увеличаване при „другите“ приходи. Планираните за 2010 г. мерки по отношение на разходите, сред които са допълнително отлагане на увеличаването на заплатите в бюджетната сфера, по-рестриктивни правила за индексирането на социалните помощи и пенсиите, както и по-малки капиталови трансфери, би трябвало да генерират спестявания от порядъка на 1,25 % от БВП спрямо сценария за непроменена политика, но поради характерната силна динамика на разходите съотношението на първичните разходи се очаква леко да се увеличи през 2010 г. В този контекст структурното салдо (т.е. коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл салдо, без еднократните и другите временни мерки, изчислено съгласно общоприетата методика) се предвижда да отбележи слабо подобрение с ¼ процентни пункта от БВП след влошаване през 2009 г. с 0,75 процентни пункта от БВП.

(7)

Основната цел на средносрочната бюджетна стратегия на програмата е намаляването на дефицита под референтната стойност от 3 % от БВП до 2013 г. в съответствие с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7, като равнищата за дефицита за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са съответно 4,2 %, 3,1 % и 1,6 % от БВП. Средносрочната стратегия за консолидация се основава на мащабно ограничаване на първичните разходи. В програмата се съдържат индикации за мащабни мерки, планирани в подкрепа на тази стратегия, като те обаче все още предстои да бъдат конкретизирани и приети. Тези мерки зависят от подобряването на ефикасността на публичния сектор и от рационализирането на публичните услуги и социалната закрила. Освен това в бюджетните прогнози в програмата се отчита пълното преустановяване на временните стимулиращи мерки, чието постепенно оттегляне започва през 2010 г.

За периода 2010—2013 г. е предвидено годишно структурно подобрение от близо 0,75 процентни пункта от БВП, което до голяма степен е в съответствие с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7. Корекцията е неравномерно разпределена през периода, като рестриктивната фискална политика е съсредоточена през 2011 г. и 2013 г. В програмата се потвърждава първоначално поставената през 2005 г. средносрочна бюджетна цел (СБЦ) за Словения за структурен дефицит от 1 % от БВП. Предвид последните прогнози и равнището на дълга може да се смята, че макар да поставя дълга под референтната стойност от 60 % от БВП, тази СБЦ не отчита в достатъчна степен неявните задължения, свързани със застаряването на населението. Структурните салда, съответстващи на заложените в програмата целеви дефицити, подсказват, че СБЦ няма да бъде постигната в рамките на периода на програмата.

(8)

Бюджетните резултати биха могли да бъдат по-неблагоприятни от заложеното в програмата, като вероятността за това се увеличава през периода на програмата. Прогнозите за значително нарастване на косвените данъци през 2010 г. изглеждат едва частично обосновани от мерките в програмата, като скромните предвиждания за потреблението на домакинствата ги правят трудно осъществими. Нарастването на разходите надвишава прогнозите през последните години, като тази ситуация може да се повтори. От 2011 г. нататък рискът от преразход се засилва, тъй като подкрепящите мерки все още не са напълно конкретизирани или приети, а някои от тях зависят от резултатите от преговорите със социалните партньори. Освен това размерът на заложеното съкращаване следва да бъде разглеждан на фона на наблюдаваната през последните години характерна силна динамика, особено при разходите за заплати и социалните плащания (в това число и пенсиите), предвид факта че и на двата компонента се отрежда значителен принос за намаляване на дефицита. Съгласно записаното прогнозите за съществено намаляване на капиталовите разходи през целия период на програмата отразяват увеличаване на усвояването на средствата по структурните фондове на ЕС, което, предвид несъвършенствата в капацитета на усвояване, може да се окаже трудно осъществимо. Рисковете по отношение на приходите са свързани с оптимистичния макроикономически сценарий за периода след 2011 г.

(9)

Според програмата брутният държавен дълг е нараснал значително от 22,5 % от БВП през 2008 г. до 34,4 % от БВП през 2009 г. (предвид по-ниската стойност на номиналния БВП в публикуваната на 1 март 2010 г. оценка на статистическата служба брутният дълг за 2009 г. би могъл да е по-висок с около 1 процентен пункт от БВП). Основните фактори за това нарастване са увеличаването на първичния дефицит и значителната разлика между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо, която отразява операциите по рекапитализиране и осигуряване на ликвидност в подкрепа на финансовия сектор. Съотношението на дълга се предвижда да остане под заложената в Договора референтна стойност през целия период на програмата, като обаче нарасне с повече от 8 процентни пункта до 2012 г. и достигне размер от почти 43 % от БВП, главно поради първичните дефицити и подобряващата се прогноза за номиналния БВП, преди да отбележи лек спад през 2013 г. в резултат на връщане към първичния излишък. Като се имат предвид отрицателните рискове пред изпълнението на бюджетните цели, увеличени от неопределеността по отношение на разликата между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо в резултат на подкрепата за финансовия сектор, изменението на съотношението на дълга би могло да бъде по-неблагоприятно от предвиденото в програмата.

(10)

Средносрочните прогнози за дълга, в които се приема, че растежът на БВП и съотношенията на данъците ще се върнат постепенно към предвижданите преди кризата стойности, и се залага увеличаване на разходите, свързани със застаряването на населението, показват, че предвидената в програмата бюджетна стратегия, формално погледнато и при положение че не се правят други промени в политиката, би стабилизирала съотношението на дълга за няколко години, но не би възпряла възобновяването на тенденция към леко нарастване до 2020 г.

(11)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е значително над средното ниво за ЕС, най-вече поради относително високото нарастване на разходите за пенсии като дял от БВП през следващите десетилетия. Предвиденото в програмата състояние на бюджета през 2009 г. засилва бюджетното въздействие на застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси.

Осигуряването на първични излишъци в средносрочен план и прилагането на структурната реформа за овладяване на значителното нарастване на разходите, свързани със застаряването на населението, биха допринесли за намаляване на рисковете пред устойчивостта на публичните финанси, които бяха оценени като високи в доклада на Комисията от 2009 г. за устойчивостта (4). Тази реформа би могла да се задвижи от планираната двустепенна пенсионна реформа, представена в приетата от правителството през февруари 2010 г. стратегия за оттегляне на мерките във фискалната област за периода 2010—2013 г.

(12)

Положителни черти на фискалната рамка на Словения са приемането на бюджети на централното правителство регулярно за двугодишен срок, както и на таван на общия дълг, който местните органи на властта могат да натрупват. Фискалното управление обаче може да бъде допълнително подобрено. Недостатък на регулярните двугодишни бюджети например е фактът, че заложените за втората година цели могат да бъдат преразглеждани след първата година. Освен това изпълнението на бюджета през 2006—2008 г. и отчасти през 2009 г. показва риск от превишаване на разходите. През 2009 г. Словения въведе мерки за засилване на фискалната рамка като бюджетиране, обвързано с изпълнението и създаването на независим фискален съвет. Планират се също други мерки като подобряване на бюджетното счетоводно отчитане и въвеждането на фискално правило. Ако бъдат неотклонно прилагани тези инициативи биха могли да допринесат за постигането на планираната фискална консолидация.

(13)

Основаната на разходите корекция, планирана в актуализацията на програмата, зависи от засилването на ефикасността на публичния сектор и от рационализирането на публичните услуги и социалната закрила. Повишаването на ефективността на разходите е особено важно в усилията на ограничаване на растежа на разходите, без да бъде застрашено нивото на предоставяните услуги.

За тази цел са планирани редица инициативи като единна информационна система и един-единствен регистрационен пункт за социалните трансфери, предефиниране на стандартите при обществените услуги, отчитане на качествените аспекти и евентуално увеличаване на съфинансирането от страна на ползвателите. В програмата се предвижда инициативите да доведат до намаляване на съотношението на социалните разходи към БВП от 2011 г. нататък, за което ще допринесе и постепенното икономическо възстановяване. По отношение на приходите данъчната реформа от 2006 г., с която постепенно бяха намалени подоходния и корпоративния данък, беше постепенно отменен данъкът върху заплатите и бяха въведени данъчни облекчения за инвестициите, целеше да засили стимулирането на предлагането на труд и да насърчи образуването на капитал. С бюджета за 2010 г. беше въведено допълнително данъчно облекчение за лицата с ниски доходи. Тези промени частично се финансират от увеличаване на акцизите (за който в програмата се предвижда и допълнително увеличаване), като по този начин данъчната тежест постепенно се прехвърля от доходите, особено ниските доходи, към косвените данъци. Други инициативи в областта на данъчното облагане са нови разпоредби за стимулиране на борбата с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци с оглед да се подобри събирането на данъците.

(14)

Като цяло през 2010 г. бюджетната стратегия, заложена в програмата, отговаря на препоръките на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. След 2011 г. обаче, като се вземат предвид гореизложените рискове, бюджетната стратегия може да не бъде напълно в съответствие с тези препоръки. По-специално е необходимо широкообхватните консолидационни мерки за 2011—2013 г. да бъдат напълно конкретизирани, приети и приложени, а плановете за целия период да бъдат подсилени, така че да представляват подходящ отговор на рисковете от евентуално по-неблагоприятен ръст на БВП и по-високи разходи или по-ниски приходи. Последното изглежда оправдано и в контекста на гореизложените рискове пред дългосрочната устойчивост. Отчитайки рисковете, средногодишната фискална консолидация за периода 2011—2013 г. може да не достигне препоръчваните от Съвета 0,75 процентни пункта от БВП.

(15)

По отношение на посочените в кодекса на програмите за стабилност и за конвергенция изисквания за предоставянето на данни, програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (5). В своите препоръки съгласно член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. за прекратяване на прекомерния дефицит Съветът също така прикани Словения да докладва за постигнатия напредък в прилагането на тези препоръки в отделна глава в актуализациите на програмите за стабилност. Словения се съобрази като цяло с тази препоръка.

i)

стриктно да приложи предвидените консолидационни мерки през 2010 г. и да сведе, както е планирано, дефицита под референтната стойност от 3 % от БВП до 2013 г., като напълно конкретизира, приеме и приложи посочените мерки за ограничаване на разходите в съответствие със средната годишна фискална консолидация, препоръчана от Съвета съгласно член 126, параграф 7, като същевременно има готовност да приеме допълнителни консолидационни мерки, в случай че се реализират рисковете макроикономическият сценарий на програмата да се окаже по-оптимистичен от този, послужил за основа на препоръката съгласно член 126, параграф 7;

ii)

да продължи усилията за засилване на контрола на разходите и на обвързващия характер на многогодишните бюджетни проекти, както и да подобри ефикасността и ефективността на публичните разходи;

iii)

предвид заложеното значително увеличаване на разходите във връзка със застаряването на населението, допълнително да реформира пенсионната система и да определи по-амбициозна СБЦ, в която в достатъчна степен се отчитат неявните задължения, свързани със застаряването на населението.

3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/27

3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/30

3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/31

Забележка 1:

В общия случай датата на прекратяване на използването ще бъде датата на отмяна („dow“), определена от Европейската организация по стандартизация, но на ползвателите на тези стандарти се обръща внимание, че в някои изключителни случаи това може да не е така.

Забележка 2.1:

Новият (или измененият) стандарт има същата област на приложение като заменения стандарт. От посочената дата замененият стандарт не може повече да се използва за целите на директивата.

Забележка 3:

В случай на изменения, съответно стандартът е EN CCCCC:YYYY, негови предишни изменения, ако има такива, и новото цитирано изменение. Замененият стандарт (колона 3) се състои от EN CCCCC:YYYY и негови предишни изменения, ако има такива, но без новото цитирано изменение. От посочената дата замененият стандарт не може повече да се използва за целите на директивата.

—

Европейските организации по стандартизация приемат хармонизирани стандарти на английски език (CEN и CENELEC публикуват своите стандарти и на френски и немски език). След това националните институти по стандартизация превеждат заглавията на хармонизираните стандарти на всички останали официални езици на Европейския съюз, на които се изисква те да бъдат преведени. Европейската комисия не носи отговорност за правилността на заглавията, представени за публикуване в Официален вестник.

—

CEN: Avenue Marnix 17, 1000 Bruxelles/Brussel, BELGIQUE/BELGIË, Тел. +32 25500811; Факс +32 25500819 (http://www.cen.eu),

—

CENELEC: Avenue Marnix 17, 1000 Bruxelles/Brussel, BELGIQUE/BELGIË, Тел. +32 25196871; Факс +32 25196919 (http://www.cenelec.eu),

—

ETSI: 650 route des Lucioles, 06921 Sophia Antipolis, FRANCE, Тел. +33 492944200; Факс +33 493654716 (http://www.etsi.eu).

3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/32

3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/33

3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/34

3.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 144/35

—

участие на млади хора,

—

културно многообразие,

—

европейско гражданство,

—

включване на младежи с по-малко възможности.

—

медийна грамотност,

—

проблемите в световен мащаб, които оказват влияние върху младите хора, като промяна на климата, устойчиво развитие, миграциите и Целите на хилядолетието за развитие (1).

—

неправителствени организации (НПО),

—

обществени органи на регионално и местно равнище, или

—

национални младежки съвети.

—

държавите-членки на Европейския съюз (2): Белгия, България, Чешка република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединеното кралство,

—

държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са страни по споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП): Исландия, Лихтенщайн и Норвегия,

—

страните кандидатки, за които е изготвена предприсъединителна стратегия в съответствие с общите принципи и с общите условия и клаузи, постановени в рамковите споразумения, сключени с тези държави, с оглед на тяхното участие в програми на ЕС: Турция.

а)

проектът отговаря на общите цели на програмата „Младежта в действие“;

б)

проектът отговаря на целите и приоритетите на настоящата покана за представяне на предложения.

а)

обхватът на проекта, с други думи неговият мултиплициращ ефект и по-специално неговото устойчиво въздействие, както и неговата приложимост в дългосрочен план;

б)

високото качество на работната програма по отношение на съдържание и методология, нейната яснота и последователност;

в)

транснационалният и многоезичният характер на разработените дейности и продукти;

г)

активното участие на млади хора в проекта;

д)

прозрачността на проекта и качеството на мерките, насочени към разпространение и използване на резултатите от проекта;

е)

качеството на партньорството и по-специално яснота на задачите, описание на действителната роля на партньорите в сътрудничеството, както и опитът и мотивацията на партньорите да създадат проекта;

ж)

съгласуваността на бюджета с дейностите, планирани в работната програма.

а)

броят на партньорите, участващи в проекта, и броят на държавите, обхванати от партньорството;

б)

броят на младите хора и лицата, занимаващи се с въпросите на младежта, участващи пряко в проекта.

Education, Audiovisual and Culture Executive Agency

‘Youth in action’ programme — EACEA/12/10

BOUR 4/029

Avenue du Bourget 1

1140 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

—

по пощата с дата, видна от пощенското клеймо,

—

с фирма за експресни куриерски услуги, като за дата на изпращане се приема датата, на която пратката е приета от куриерската фирма (във формуляра за кандидатстване трябва да се приложи копие от разписка с датата на депозита за приемане на пратката).