29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/1

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за конвергенция на Естония за периода 2009—2013 г.

(2)

Към настоящия момент икономиката на Естония излиза от значителна рецесия. Паралелно с осезаемия натиск, който рецесията оказа върху публичните финанси, обратът в неустойчивото вътрешно търсене и краят на бума в областта на недвижимите имоти доведоха до бързото компенсиране на предходните високи вътрешни и външни дисбаланси. Като се отчитат значителните макроикономически дисбаланси отпреди кризата, широкообхватните и решителни действия на правителството за ограничаване на негативното въздействие на икономическия спад върху публичните финанси представляваха разумна реакция в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване. Те спомогнаха за ограничаване на рисковете за икономиката, бюджета и финансовата система и допринесоха за възстановяване на конкурентоспособността посредством адаптиране на цените и заплатите в областта на икономиката. За предотвратяване на появата на неблагоприятни последствия спомогнаха поддържането на стабилни парични буфери в подкрепа на устойчивостта на обменния курс и провеждането на благоразумна политика във финансовия сектор, в т.ч. и интензивно трансгранично сътрудничество. Въпреки че високата задлъжнялост на частния сектор постепенно намалява, тя ще продължи да оказва натиск върху възстановяването, като ограничава потреблението и инвестициите. Към основните бъдещи предизвикателства пред политиката спадат подобряването на производителността на икономиката с оглед допълнително повишаване на конкурентоспособността и напредъка към постигане на трайна конвергенция, както и ограничаването на рисковете от загуба на квалификация вследствие на дългосрочна безработица. В по-широк смисъл предизвикателството пред икономиката се състои във възстановяване на положителния и устойчив растеж, като същевременно се избегне повторната поява на значителни външни и вътрешни дисбаланси. Публичните финанси бяха в значителна степен адаптирани към очаквания през следващите години по-слаб растеж, но в средносрочен план са необходими още положителни резултати.

(3)

Въпреки че голяма част от наблюдавания по време на кризата спад във фактическия БВП има цикличен характер, равнището на потенциалния БВП също е засегнато отрицателно. В допълнение, в средносрочна перспектива кризата може да повлияе и на потенциалния растеж посредством по-ниски нива на инвестиции, ограничения в кредитирането и нарастване на структурната безработица. Освен това влиянието на икономическата криза подсилва отрицателното въздействие на застаряването на населението върху потенциалния БВП и устойчивостта на публичните финанси. При тези условия ще бъде особено важно да се ускорят структурните реформи, за да бъде подкрепен потенциалният растеж. Адаптирането на икономиката към по-устойчива структура на растеж, в която износът играе по-важна роля, е предварително условие за това. По-специално, като се има предвид значителното нарастване на безработицата в Естония, е важно да се ускори прилагането на активни политики на трудовия пазар, да се увеличи професионалната насоченост на системите за образование и обучение съобразно потребностите на пазара на труда и да се инвестира в програмите за учене през целия живот.

(4)

Макроикономическият сценарий, на който се основава програмата, предвижда, че след оценявания на 14,5 % срив от 2009 г. растежът на реалния БВП на годишна база ще бъде почти нулев (– 0,1 %) през 2010 г., като през останалия програмен период той ще се възстанови до средното равнище от 3,7 %.

Предвижда се в рамките на 2010 г. конюнктурата да започне постепенно да се подобрява. През 2010 г. се очаква вътрешното търсене да продължи да действа като спирачка за възстановяването, а растежът да се основава главно на увеличеното външно търсене и на промяната в цикъла на материалните запаси. Предвижда се от 2011 г. вътрешните източници на растеж да наберат скорост. Оценяван въз основа на наличната към момента информация (2), този сценарий изглежда основан на реалистични прогнози за растеж, като несигурността по отношение на икономическото развитие остава висока. Прогнозите в програмата относно инфлацията изглеждат реалистични и предвижданията за паричната политика и обменния курс съответстват на останалия макроикономически сценарий. Номиналното намаление на вътрешните цени и заплатите протича успешно и според програмата и прогнозата на службите на Комисията от есента на 2009 г. се очаква, макар и с леки различия, то да продължи и през 2010 г. Предвид срива на вноса вследствие на рецесията предходният висок външен дефицит се трансформира в излишък, който се очаква в средносрочен план да се запази на по-високо ниво от посоченото в прогнозата на службите на Комисията от есента поради заложените в програмата по-предпазливи очаквания във връзка с развитието на вътрешното търсене. В програмата се предвижда допълнително увеличение на безработицата през 2010 г. и спад на заетостта в рамките на програмния период.

(5)

Цялостната икономическа и бюджетна стратегия на властите отразява тяхната твърда позиция в подкрепа на устойчивите публични финанси. В програмата дефицитът на консолидирания държавен бюджет през 2009 г. се оценява на 2,6 % от БВП, много близо до нивото от 2008 г. (2,7 %). Това отразява цялостната и широкообхватна бюджетна консолидация, осъществена през 2009 г. на фона на значителното влошаване на икономическата ситуация. Въпреки значителния спад на номиналния БВП осъществената консолидация доведе до слабо нарастване на номиналните приходи, главно вследствие на по-високите неданъчни приходи и увеличението на някои данъчни ставки. Вследствие на значително намаленото публично потребление нивото на разходите се запази почти непроменено спрямо 2008 г. Същевременно по-интензивното усвояване на средства от европейските структурни фондове осигури антициклична подкрепа за икономиката.

Подобрението на структурното салдо, т.е. коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки, и изчислено по общоприетата методика, съгласно програмата възлиза на 3,5 % от БВП, което предполага силно рестриктивна фискална политика. Същевременно общият обем на приложените през 2009 г. дискреционни мерки сочат към още по-висока бюджетна консолидация, възлизаща на над 9 % от БВП. Разликата може да се дължи, първо, на факта, че стратегията за консолидация разчита до голяма степен да обърне тенденцията на заложения вече растеж на разходите по отношение на държавното потребление и социалните помощи; второ, на отрицателните структурни ефекти върху данъчните приходи, по-специално поради силно изразен спад в частното потребление и разходите за заплати; и трето, на несигурността, свързана с изчисляването на коригираните спрямо фазата на икономическия цикъл салда, предвид мащаба и характеристиките на икономическия спад. Според програмата през 2010 г. номиналният дефицит на консолидирания държавен бюджет ще започне постепенно да намалява, като до края на програмния период той ще прерасне в излишък.

(6)

Програмата предвижда номинален дефицит от 2,2 % от БВП през 2010 г. Подобрението на номиналното салдо спрямо предходната година се дължи основно на целогодишното въздействие на мерките за консолидация, прилагани от втората половина на 2009 г. по отношение на приходите и разходите. Освен това през 2010 г. беше осъществено допълнително увеличение на акцизите, което въпреки свиването на номиналния БВП с около 1,25 % доведе до планирано нарастване на данъчните приходи. Прогнозира се номиналните разходи като цяло да запазят нивото си от 2009 г., като нарастването на общите държавни инвестиции се компенсира от допълнителното намаляване на общото държавно потребление; това води до слабо повишение на съотношението на разходите. Като цяло допълнителните мерки за подобряване на фискалната позиция възлизат на 0,7 % от БВП през 2010 г.; те се прибавят към целогодишното въздействие на решенията за консолидация, взети през втората половина на 2009 г., в размер на 2,5 % от БВП. Въпреки това планираната фискална политика, оценена посредством промяната в структурното салдо, е като цяло неутрална. Несъответствието между двата подхода се обяснява, от една страна, с увеличената зависимост от еднократни и временни мерки в програмата, на фона на все още неблагоприятните циклични условия, а от друга — с посочената по-горе несигурност, свързана с изчисляването на коригираните спрямо фазата на икономическия цикъл салда.

(7)

Основната цел на средносрочната бюджетна стратегия на програмата е постигане на СБЦ, определена в програмата като структурно салдо, до края на програмния период през 2013 г., когато се предвижда излишък по номиналното и първичното салдо. Предвид най-актуалните предвиждания и ниво на дълга СБЦ отразява повече от задоволително целите на Пакта за стабилност и растеж. В съответствие с програмата структурното салдо, изчислено по общоприетата методика, ще се подобрява годишно с 0,5—1 % от БВП през периода 2011—2013 г. Предвижда се подобрението да се осъществи основно за сметка на съотношението на разходите към БВП, което ще спадне по-бързо от съотношението на приходите към БВП, като в последните години от програмния период се очаква номинално намаление в повечето категории първични разходи, по-специално при трудовите възнаграждения и социалните плащания. При все това в програмата не е поместена подробна информация относно широкообхватните мерки в подкрепа на тази консолидация. През 2011 г. зависимостта от еднократни мерки за постигане на бюджетните цели ще намалее и през последните години от програмния период ще изчезне. В унисон с тази тенденция, а също и с изчерпване на източниците на финансиране, налични в рамките на финансовата перспектива 2007—2013 г., се предвижда до края на програмния период делът на неданъчните приходи да намалее до нивото си от 2008 г.

(8)

В краткосрочен и средносрочен план бюджетните резултати биха могли да бъдат по-лоши от предвиденото в програмата. Както беше отбелязано по-горе, съществува голяма несигурност по отношение на макроикономическата среда, като това крие явни рискове за бюджета, въпреки че няма основание да се счита, че тенденцията при въпросните рискове е положителна или отрицателна. Източник на допълнителна несигурност през 2010 г. е зависимостта от нестабилни финансови позиции. По-конкретно, планираните продажби на нефинансови активи на обща стойност 0,5 % от БВП може да не бъдат осъществени изцяло, а приспадането на дивиденти и дялови печалби от държавни дружества е предмет на административни решения и следователно крие рискове за изпълнението. Освен това по-добрите от очакваното данъчни приходи през 2009 г. се дължат отчасти на широкоразпространеното складиране на подлежащи на облагане с акциз стоки преди увеличението на акцизите през януари 2010 г., което може да има неутрализиращ отрицателен ефект върху приходите през 2010 г.

Въпреки че зависимостта от еднократни и временни мерки намалява в последните години от програмата, липсва достатъчно информация във връзка със заместващите ги структурни мерки, което крие рискове за постигането на целите. Все пак солидната досегашна практика на естонските власти в областта на бюджета отчасти компенсира горепосоченото.

(9)

През 2009 г. съотношението на брутния държавен дълг е 7,8 % от БВП, т.е. равнище, което е значително под посочената в Договора референтна стойност. Предвижда се вследствие на бюджетните дефицити съотношението на дълга да нарасне до 14,3 % от БВП до края на програмния период. Очаква се през програмния период консолидираният държавен бюджет да запази нетното състояние на активите си.

(10)

В номинално изражение и без допълнителна промяна в политиката предвидената в програмата бюджетна стратегия би била повече от достатъчна за стабилизирането на съотношението на държавния дълг към БВП до 2020 г., както сочат средносрочните прогнози за дълга, предполагащи постепенно възвръщане на темповете на растеж на БВП на прогнозираните преди кризата нива, възстановяване на данъчните приходи на тяхното предкризисно равнище и включване на предвиденото увеличение на свързаните с възрастта разходи.

(11)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е значително по-ниско от средното за ЕС. Текущото ниво на брутния дълг на Естония е много ниско и поддържането на стабилни държавни финанси в съответствие с бюджетните планове за програмния период би допринесло за ограничаване на рисковете пред устойчивостта на публичните финанси, чието ниво беше оценено като ниско в доклада на Комисията от 2009 г. относно устойчивостта (3).

(12)

Бюджетната рамка е основана върху правилото за номинално салдо на консолидирания държавен бюджет. Правилото изигра ролята на дългосрочен стабилизатор на икономическата политика, като допринесе за стабилната практика в областта на бюджета и акумулирането на финансови активи.

През последните години прилагането на правилото претърпя развитие посредством по-доброто му синхронизиране с икономическия цикъл, т.е. бяха възприети някои от характеристиките на подхода за структурно салдо, като например стремеж към постигане на излишък във върховата фаза и толериране на дефицит при рецесия. Въпреки това липсата на отделни правила за разходите и/или приходите може би допринесоха за частичното изразходване на извънредните приходи във фазите на растеж или пик. Освен това съществуват известни недостатъци в средносрочната бюджетна рамка, които водят до отслабване на приемствеността между годишните актуализации; продължава да важи принципът, че актуализираните програми за конвергенция не са предмет на обсъждане преди тяхното приемане от Парламента. Програмата съдържа планове, в процес на реализация, за укрепване на бюджетния процес чрез подобряване на стратегическото и годишното планиране, като така се обръща внимание на някои от посочените по-горе недостатъци.

(13)

Въведените през 2009—2010 г. данъчни промени продължават стратегията за изместване на фокуса на облагането към потреблението и използването на природни ресурси, като същевременно нарасна и зависимостта от облагането на трудовите доходи. В допълнение, програмата се позовава на текущ анализ на ефективността на съществуващото освобождаване от данъци и преференциални данъчни ставки, на гарантирането на по-висока гъвкавост при бюджетния процес чрез намаляване на броя на целевите приходи, на актуалните мерки срещу избягването на данъчното облагане и за допълнително опростяване и усъвършенстване на данъчната администрация. Тези мерки и други данъчни промени, изместващи фокуса от труда към други циклично по-устойчиви източници, биха могли да спомогнат за повишаване на качеството на публичните финанси, а също и за намаляване на рисковете за бюджетна перспектива.

(14)

Стратегията, осигуряваща успешно участие във ВКМ II, подкрепено от редица политически ангажименти, поети по време на включването във ВКМ II, е насочена към гарантиране на устойчивостта на обменния курс чрез поддържане на стабилни парични буфери, финансова и фискална стабилност и запазване на гъвкавостта на пазара на труда и продуктовите пазари.

Въпреки че когато кризата достигна до Естония, нейната икономическа позиция беше относително добра, характеризираща се с голям фискален резерв, като цяло стабилен банков сектор и сравнително висока степен на гъвкавост на заплатите и цените, предишните политики не предотвратиха възникването на значителни макроикономически дисбаланси, за които свидетелстват много високите равнища на растеж на кредитите, значителният инфлационен натиск, големият дефицит по текущи сметки и неустойчивият бум в областта на недвижимите имоти. През 2009 г. властите приеха няколко значителни пакета от мерки за консолидация, целящи да овладеят влошаването на публичните финанси в условията на кризата. Тази консолидация ще има положителен ефект и след 2009 г., като по-конкретно намалението на заплатите в публичния сектор допринася за компенсирането на дисбалансите в икономиката. Банковият сектор запази своята висока степен на капитализация и достатъчна ликвидност. Постигнат беше напредък и в областта на структурната политика. Приетият неотдавна закон за труда доведе до увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда, улеснявайки адаптирането на икономиката — от предходния, подчинен на вътрешното търсене модел на развитие към повишаване на устойчивостта на растежа. Мерките на политиката във връзка с продуктовите пазари целят увеличаване на конкуренцията. Увеличава се конкурентоспособността в сектора на търговията, която през 2009 г. започна да се ползва от продължаващото намаление на разходите за заплати, както и от целевите държавни програми, в т.ч. ефективното използване на европейските структурни фондове. В бъдеще предизвикателството ще се състои в избягване на повторната поява на значителни външни и вътрешни дисбаланси след възстановяването.

(15)

Като се отчитат посочените по-горе рискове за бюджетните цели, може да се счита, че бюджетната стратегия на програмата като цяло съответства на изискванията на Пакта. По-специално, на фона на последния значителен спад на икономическата активност планираното постигане на СБЦ до края на програмния период може да служи като пример за премерено амбициозна цел съгласно изискванията на Пакта за стабилност и растеж и съответства на успешното участие във ВКМ II. При все това в краткосрочен план остават някои рискове, свързани с несигурността по отношение на макроикономическата среда и със зависимостта от нестабилни елементи. Съществува възможност СБЦ да не бъде постигната по предвидения в програмата начин, ако целевата консолидация не бъде подкрепена от допълнителни мерки в средносрочен план.

(16)

Относно посочените в етичния кодекс на програмите за стабилност и за конвергенция изисквания за предоставянето на данни, програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (4).

i)

да гарантира запазването на дефицита на консолидирания държавен бюджет под 3 % от БВП и да предприеме необходимите мерки в подкрепа на желаното връщане към СБЦ в средносрочен план;

ii)

да укрепи средносрочната бюджетна рамка, по-специално чрез оптимизиране на планирането на разходите, и да подсили допълнително системата за контрол на стратегическите цели и тяхното отчитане.

29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/6

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Франция за периода от 2009 г. до 2013 г.

(2)

След като през 2008 г. икономическата активност във Франция изгуби своята динамика, през последното тримесечие на 2008 г. и първото тримесечие на 2009 г. тя отбеляза рязък спад. От началото на второто тримесечие на 2009 г. отново бе отчетен известен подем благодарение на мерките за стимулиране във Франция и в съседните държави. Едно от значителните предизвикателства за икономическата политика е състоянието на публичните финанси. По-конкретно, от 2002 г. дефицитът на Франция всяка година надвишава или е близо до прага от 3 % от БВП, което се дължи главно на недостатъчни мерки за консолидация. Във връзка с това между 2002 г. и 2007 г. Франция бе обект на процедура при прекомерен дефицит, като през май 2008 г. получи от Комисията съвет във връзка с политиката. След като Франция уведоми за наличието на дефицит, надхвърлящ прага от 3 % от БВП през 2008 г., през февруари 2009 г. бе открита нова процедура при прекомерен дефицит, в която се предвижда прекомерният дефицит да бъде коригиран до 2013 г. Други предизвикателства са отстраняването на слабостите в предлагането, които водят до недостатъчна външна конкурентоспособност, както и подобряването на използването на работната ръка.

(3)

Въпреки че спадът на фактическия БВП в условията на криза е до голяма степен с цикличен характер, равнището на потенциалния БВП също е негативно засегнато. Освен това кризата може да засегне потенциалния растеж и в средносрочен план чрез по-ниските инвестиции, ограниченията на кредитирането и увеличението на структурната безработица. Нещо повече, влиянието на икономическата криза подсилва отрицателното въздействие на застаряването на населението върху потенциалния БВП и устойчивостта на публичните финанси. При тези условия от основно значение ще бъде ускоряването на структурните реформи, за да се поддържа потенциалният растеж. По-специално, за Франция е важно да предприеме реформи в областта на пазара на труда и на общите рамкови условия за конкуренция.

(4)

В макроикономическия сценарий, на който се основава програмата, се предвижда, че след свиване с 2,2 % през 2009 г. реалният БВП отново ще нарасне с 1,4 % през 2010 г., преди да се възстанови до средно 2,5 % за остатъка от програмния период. Предвид наличната към момента информация (2) този сценарий изглежда основан на леко оптимистични допускания за растежа през 2010 г., които като цяло съответстват на прогнозата на службите на Комисията, като данъчните приходи играят по-голяма роля за растежа в предвижданията на програмата, отколкото в прогнозата на службите на Комисията. От 2011 г. нататък допусканията за растежа са подчертано оптимистични и от 2011 г. до 2013 г. са средно с 0,75 процентни пункта над потенциала (според повторните изчисления на службите на Комисията, основани на данните в програмата и извършени съгласно общоприетата методика). В резултат на това се очаква бързо преодоляване на разликата между фактическия и потенциалния БВП. Прогнозите за растежа се основават основно на очаквания за вътрешното търсене, по-специално на потреблението на домакинствата, през целия програмен период. Предвижданията за инфлацията в програмата изглежда съответстват на прогнозите на службите на Комисията, както и предвижданията, че растежът на заетостта ще остане отрицателен през 2010 г. преди да се възстанови, което отразява обичайния забавен ефект от възобновяването на икономическата дейност.

(5)

Дефицитът на консолидирания държавен бюджет за 2009 г. се оценява в програмата на 7,9 % от БВП. Значителното влошаване спрямо дефицита в размер на 3,4 % от БВП през 2008 г. отразява до голяма степен влиянието на кризата върху публичните финанси (особено върху постъпленията от корпоративен данък и ДДС), но принос за това имат и мерките за стимулиране в размер на 1,1 % от БВП, приети от правителството в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ). Според програмата фискалната политика през 2010 г. ще бъде неутрална, а през последните години от програмния период, при наличните прогнози за растежа, ще бъде ограничителна и насочена към коригиране на прекомерния дефицит до 2013 г. Този план за консолидация е в съответствие с подкрепяната от Съвета изходна стратегия.

(6)

Очакванията в програмата за стабилност от февруари 2010 г. са дефицитът на консолидирания държавен бюджет да се влоши с още 0,3 % от БВП през 2010 г., достигайки по този начин 8,2 % от БВП. Франция изпълни мерките за намаляване на дефицита през 2010 г., както е планирано в проектозакона на правителството за бюджета за 2010 г., като до голяма степен избегна по-нататъшно влошаване на публичните финанси, с изключение на решението за отпускане на публичен заем „за инвестиция в бъдещето“, който ще натовари бюджета с около 0,1 % от БВП през 2010 г. (а и след това), и като цяло тези действия са в съответствие с последните препоръки съгласно член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС, отправени към Франция. Предвижданията за дефицита за 2010 г. са с 0,3 % от БВП по-добри от тези в проектобюджета за 2010 г., което се дължи на по-оптимистични очаквания за дефицита за 2009 г. (с 0,2 % от БВП) и на корекция на предвижданията за растежа (с 0,3 % от БВП), като положителният ефект отчасти е компенсиран от премахването на екологичния данък от Френския конституционен съд, както и от въвеждането на мерки вследствие на горепосочения публичен заем, които взети заедно ще влошат дефицита с около 0,2 % от БВП. Последните елементи измениха салдото на дискреционните мерки в програмата от около + 0,25 % от БВП (към момента на издаването на препоръката на Съвета) на около нула. Една част от мерките за стимулиране в размер на 1,1 % от БВП, предприети в съответствие с ЕПИВ, постепенно са били оттеглени и техният размер е намален на 0,4 % от БВП през 2010 г.; предприемат се и допълнителни мерки за консолидация в размер на 0,1 % от БВП (по-специално увеличението на данъците, предвидено в бюджета за социалното осигуряване), като общият размер на всички мерки за консолидация възлиза на 0,8 % от БВП. Тези мерки обаче се неутрализират от нови, увеличаващи дефицита мерки, свързани предимно с краткосрочни разходи, които са предвидени в първоначалния бюджет за 2010 г. и са в размер на 0,7 % от БВП, по-конкретно реформата на местния корпоративен данък (около 0,6 % от БВП) и намалението на ДДС в сектора на общественото хранене (0,1 % от БВП), както и от горепосочените мерки, свързани с публичния заем (около 0,1 % от БВП). През 2010 г. се очаква структурният дефицит, т.е. коригираният спрямо фазата на икономическия цикъл дефицит, минус еднократните и другите временни мерки, изчислен от службите на Комисията въз основа на данните в програмата и съгласно общоприетата методика, да се влоши с ¼ процентни пункта, достигайки по този начин 6,75 % от БВП. Ако се отчете временното въздействие на предсрочните възстановявания на фирми в размер на 0,4 % от БВП в рамките на провеждането на реформата в областта на местния корпоративен данък, които представляват еднократна мярка, но не са представени като такива в програмата, структурният дефицит би отбелязал леко подобрение с 0,1 процентни пункта през 2010 г., достигайки 6,5 % от БВП.

(7)

Основната цел на заложената в програмата бюджетна стратегия е свеждането на дефицита на консолидирания държавен бюджет до референтната стойност от 3 % от БВП до 2013 г. — срокът, определен в препоръката на Съвета от 2 декември 2009 г. В програмата се предвижда номиналният бюджетен дефицит да се намали до 6 % от БВП през 2011 г. и до 4,6 % през 2012 г., преди да стигне 3 % през 2013 г. Очаква се първичното салдо да следва подобна тенденция, достигайки – 0,1 % от БВП в края на програмния период спрямо – 5,5 % от БВП през 2010 г. Структурният дефицит, изчислен съгласно общоприетата методика, ще продължи да се подобрява след 2010 г., достигайки 5 % от БВП през 2011 г., 4 % през 2012 г. и 2,75 % през 2013 г. Средногодишната фискална консолидация за периода 2010—2013 г. ще възлиза на 0,9 % от БВП, което е малко под препоръчаната от Съвета средна консолидация в размер на над 1 % от БВП годишно. Освен на пълното оттегляне на мерките в съответствие с ЕПИВ през 2011 г., изложената в програмата стратегия за консолидация ще се основава на мерки, насочени към ограничаване на растежа на разходите на всички равнища на държавно управление. Френските власти възнамеряват да намалят още бюджетното въздействие на съществуващите освобождавания от данъчно облагане с около 0,1 % от БВП годишно, считано от 2011 г. Мерките в подкрепа на стратегията за консолидация още не са конкретизирани, но следва да бъдат представени в следващите месеци. Средносрочната бюджетна цел (СБЦ) според програмата е балансиран бюджет в структурно изражение. Предвид най-актуалните предвиждания и равнището на дълга СБЦ отразява повече от адекватно целите на пакта. В актуализираната програма за стабилност не се предвижда постигане на средносрочната бюджетна цел в рамките на програмния период.

(8)

Въпреки че целта за дефицита през 2010 г. изглежда по-скоро реалистична и дори дава известни надежди за по-добри резултати, ако екологичният данък все пак бъде приложен в променен вид, предвижданията за бюджета от 2011 г. нататък може да се окажат по-лоши от очакваното в програмата. По-специално, макроикономическият сценарий за периода 2011—2013 г. е подчертано оптимистичен. По-конкретно, предвижданията за дефицита силно зависят от растежа: резултатите от направения в програмата анализ на чувствителността показват, че ако растежът на БВП е по-нисък с ¼ процентни пункта в рамките на посочения период, дефицитът на консолидирания държавен бюджет ще бъде намален само до 4 % от БВП през 2013 г.

Следователно спад на БВП с общо 0,75 % би довел до увеличение на дефицита с 1 % от БВП през 2013 г. Освен това целите за дефицита могат да бъдат негативно повлияни от евентуални отклонения от плановете за разходите, тъй като корекцията на публичните разходи на всички равнища на държавно управление в сравнение с предишните им тенденции, не е подкрепена с достатъчно конкретни мерки. По-скоро оптимистичните предвиждания за развитието на приходите се основават на хипотезата за феномен на компенсиране след негативните резултати по време на кризата, тъй като се очаква от 2011 г. до 2013 г. еластичността на данъчните приходи спрямо БВП да достигне средно 1,2. Също така все още не е уточнено намаляването на освобождаванията от данъчно облагане в размер на около 0,1 % от БВП годишно. Като цяло опитът показва, че не може да бъде изключено превишаване на разходите. Оценката, основана на представените в програмата данни, предполага, че съществуват значителни рискове резултатите за дефицита за периода 2011—2013 г. да бъдат по-лоши от очакваното в програмата.

(9)

През 2009 г. съотношението на брутния държавен дълг беше над заложената в Договора референтна стойност, като според програмата се очаква да продължи да нараства до 2012 г. През 2009 г. брутният държавен дълг се оценява на 77,4 % от БВП, което е повишение спрямо равнището му от 67,4 % през 2008 г. Освен увеличаването на дефицита и намаляването на растежа на БВП, за повишаването на съотношението на дълга допринесоха и финансовите операции за спасяване на банковия и на автомобилния сектор, поради които бе отчетена значителна разлика между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо. Очаква се под натиска на постоянни високи държавни дефицити съотношението на дълга да се увеличи с още 9,2 процентни пункта в рамките на програмния период, достигайки равнището от около 87 % от БВП. Като се имат предвид съществените рискове по отношение на изпълнението на бюджетните цели, има вероятност изменението на съотношението на дълга да бъде по-неблагоприятно от предвиденото в програмата, особено за периода след 2011 г.

(10)

Средносрочните предвиждания за дълга, в които се приема, че темповете на растежа на БВП ще се възстановят постепенно до прогнозираните преди кризата стойности, а съотношението на данъците ще достигне нивата от периода преди кризата, и се включва предвиденото увеличаване на свързаните с възрастови показатели разходи, показват, че предвидената в програмата бюджетна стратегия, в номинално изражение и без допълнително изменение на политиката, няма да бъде достатъчна за стабилизиране на съотношението на дълга към БВП до 2020 г.

(11)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е определено под средното за ЕС, като в резултат на вече проведените пенсионни реформи нарастването на пенсионните разходи е по-ограничено. Бюджетната позиция през 2009 г., както е предвидена в програмата, допълнително утежнява бюджетното въздействие на застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси. В средносрочен план осигуряването на първични излишъци би допринесло за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси, чието ниво бе оценено като средно в доклада на Комисията относно устойчивостта от 2009 г. (3)

(12)

Наскоро бяха започнати реформи за по-нататъшно подобряване на цялостната бюджетна рамка. На 9 февруари 2009 г. парламентът прие първия Закон за многогодишно планиране на публичните финанси, в който се установяват целите за разходите на всички равнища на държавно управление. В него се установява също така принципът на бюджетна неутралност при въвеждането на нови освобождавания от данъчно облагане, като съвкупните разходи във връзка с тези освобождавания трябва да бъдат изцяло компенсирани. Този принцип е задължителен и през 2009 г. бюджетната неутралност, оценена на многогодишна основа, беше почти постигната. По-конкретно, в годишната бюджетна рамка на Франция са включени разпоредби по отношение на разходите, които се отнасят до равнищата на държавно управление. Първата разпоредба, така нареченото „правило за нулев прираст на разходите“, се определя на равнището на централното държавно управление. Независимо от това, че в миналото промените в обхвата на правилото може да са улеснявали неговото спазване, наскоро периметърът беше разширен с цел да се постигне по-добър контрол над разходите на централното държавно управление и правилото беше спазено.

Националната цел по отношение на разходите за здравно осигуряване (Objectif National des Dépenses d’Assurance Maladie), представена през 1997 г., спомогна да се ограничат разходите в областта на здравеопазването, независимо от това, че целите по отношение на разходите често не бяха постигани. И накрая, разходите на местните органи на управление са ограничени с помощта на „златно правило“, със съответно правно основание, което възпрепятства властите да финансират оперативни разходи с дългове, както и с помощта на разпоредба, с която се постановява, че увеличението на трансферираните от централното държавно управление средства не може да надвишава процента на инфлацията. Определените в програмите за стабилност цели обаче се постигат в редки случаи. Правителството възнамерява да проведе допълнителни реформи по отношение на фискалната рамка. На 28 януари 2010 г. се състоя конференция, посветена на публичните финанси, като целта беше да се обсъди влошаването на публичните финанси във Франция и прилагането на бюджетна консолидация. Няколко работни групи бяха сформирани с цел да предложат нови реформи, които да бъдат обявени през април, и по-специално с цел да постигнат още по-голямо ограничаване на разходите в областта на здравеопазването или да подобрят контрола на разходите на местните органи на управление. Също така бе учредена работна група за изготвяне на разпоредби за балансиран бюджет. В програмата се посочва също, че през април ще бъдат представени нови мерки за намаляване на разходите на централното държавно управление. Представената в програмата стратегия за консолидация разчита и на това, че бюджетната рамка ще бъде подобрена вследствие на предложенията на тези работни групи.

(13)

Франция е страната с най-високо съотношение на разходите към БВП в еврозоната за 2008 г. — 52,7 %. Нарастването на публичните разходи през изминалите десетилетия допринесе за високите равнища на дефицита и дълга, което повлия на дългосрочната устойчивост на публичните финанси във Франция. През 2007 г. френските власти започнаха Общия преглед на публичните политики (Revue Générale des Politiques Publiques или ОППП), като поставената цел беше да се набележат начини за повишаване на ефикасността на държавните разходи. До момента са набелязани повече от 300 мерки (като целта е постигането на икономии в размер на 0,3 % от БВП — едно по-скоро скромно подобрение в сравнение с общия размер на публичните разходи, който надвишава 50 % от БВП). До момента около три четвърти от мерките са приложени, което позволи например всеки втори пенсиониращ се държавен служител в централната държавна администрация да не бъде заместван. В закона за бюджета за 2010 г. правителството обяви, че ОППП ще се приложи и по отношение на други централни органи, като през есента се очаква обявяването на нови реформи. Накрая, както бе споменато по-горе, в програмата е предвидена реформа в областта на пенсионната система през 2010 г. До момента не са обявени никакви мерки в тази област.

(14)

Като цяло през 2010 г. бюджетната стратегия, заложена в програмата, до голяма степен отговаря на препоръките на Съвета съгласно член 126, параграф 7. Въпреки това, като се вземат предвид рисковете, изглежда, че от 2011 г. нататък бюджетната стратегия няма да съответства на препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7. Според програмата средногодишната фискална консолидация, изчислена въз основа на изменението на (преизчисленото) структурно салдо, ще достигне 0,9 % от БВП. Това е малко по-ниско от изискваното в препоръките на Съвета по член 126, параграф 7 („над 1 % от БВП“), като освен това постигането на тази стойност е изложено на гореспоменатите рискове. Все пак в програмата се предвижда, че в крайна сметка номиналният бюджетен дефицит ще достигне 3 % от БВП, което се дължи по-специално на подчертано оптимистичен макроикономически сценарий през последните години на програмата, както и на по-скоро оптимистичните допускания по отношение на еластичността на бюджетните приходи спрямо БВП. Като цяло, предвид рисковете по отношение на настоящите политики, резултатите за дефицита за периода 2011—2013 г. може да се окажат по-лоши от предвиденото в програмата и може да се наложи значителна консолидация, за да бъде коригиран прекомерният дефицит до 2013 г., както препоръчва Съвета. Приходите от новия вариант на премахнатия екологичен данък, както е посочено в програмата, биха допринесли за постигането на малко по-добри резултати за бюджета още през 2010 г. Накрая, бюджетната стратегия може също така да се окаже недостатъчна за намаляването на дълга.

(15)

По отношение на определените в етичния кодекс на програмите за стабилност и програмите за конвергенция изисквания за предоставяне на данни, програмата предоставя всички задължителни и повечето от незадължителните данни (4). В своята препоръка съгласно член 104/126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. с оглед на прекратяване на прекомерния дефицит Съветът прикани Франция също да докладва относно напредъка, постигнат в изпълнението на препоръките на Съвета, в отделна глава в актуализациите на програмата за стабилност. Франция спази тази препоръка.

i)

да използва, в рамките на програмния период, извънредните приходи в резултат на евентуално подобряване на макроикономическите и фискалните перспективи, както и да приложи всички предвидени данъчни мерки, за да ускори намаляването на дефицита и приближаването на съотношението на брутния дълг обратно към референтната стойност от 60 % от БВП;

ii)

да бъде в готовност да приеме допълнителни мерки за консолидация, в случай че се окаже, че макроикономическият сценарий в програмата е бил по-благоприятен от заложения в препоръката по член 126, параграф 7, и да конкретизира мерките, необходими за постигането на средногодишна фискална консолидация в размер на над 1 % от БВП за периода 2010—2013 г., и да постигне корекция на прекомерния дефицит до 2013 г.;

iii)

да гарантира, че бюджетната рамка е консолидирана, по-специално в разходната част, и ефективно способства за изпълнението на набелязаните средносрочни фискални планове на всички равнища на държавно управление, както е планирано от правителството на Франция.

29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/12

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Германия за периода от 2009 г. до 2013 г.

(2)

След резкия си спад от края на 2008 г. и началото на 2009 г., предизвикан от намаляването на износа, в средата на 2009 г. реалният БВП се покачи значително благодарение на експанзионистичната политика и възстановяването на външното търсене. Настъпилото в края на 2009 г. повторно забавяне на икономическата активност все пак подчерта нестабилния характер на текущото икономическо възстановяване. Докато благодарение на отчасти държавно финансираните схеми за работа на съкратено работно време пазарът на труда засега запазва своята устойчивост, банковият сектор претърпя значителни загуби и обезценки вследствие на инвестиции в структурирани активи.

В резултат на приетите в съответствие с Европейски план за икономическо възстановяване (ЕПИВ) мащабни мерки за фискално стимулиране (през 2009 г. и 2010 г.), както и на предизвиканите от кризата по-ниски приходи и по-високи разходи консолидираният държавен бюджет премина от балансирана позиция през 2008 г. към дефицит от над 3 % от БВП през 2009 г. На 2 декември 2009 г. това развитие доведе до откриване на процедура при прекомерен дефицит спрямо Германия, като Съветът определи 2013 г. като краен срок за коригирането на прекомерния дефицит. Въпреки че средносрочното възстановяване може да бъде подпомогнато от извършените структурни реформи (основно в областта на пазара на труда), стабилното финансово състояние на дружествата и на домакинствата и добрата конкурентна позиция, основното предизвикателство ще се състои в увеличаване на потенциалния растеж, конкретно посредством укрепване на вътрешните източници на растеж. Централните елементи на подкрепата на икономическото възстановяване ще бъдат комбинирането на необходимата фискална консолидация със стабилизирането на банковия сектор, осигуряването на достъп до финансиране за нефинансовия сектор, както и допълнителното увеличаване на капацитета за приспособяване на пазара на труда.

(3)

Въпреки че голяма част от наблюдавания по време на кризата спад във фактическия БВП има цикличен характер, равнището на потенциалното производство също бе повлияно отрицателно. В допълнение, в средносрочна перспектива кризата може да повлияе и на потенциалния растеж поради по-ниските нива на инвестиции, ограниченията в кредитирането и нарастването на структурната безработица. Освен това влиянието на икономическата криза изостря отрицателното въздействие на застаряването на населението върху потенциалния БВП и устойчивостта на публичните финанси. На фона на това основна роля за подпомагането на потенциалния растеж ще изиграе ускоряването на темпото на структурните реформи. И по-специално, за Германия е важно да предприеме реформи по отношение на конкуренцията в сферата на услугите, на интеграцията на пазара на труда и на образованието и обучението.

(4)

Макроикономическият сценарий, на който се основава програмата, предвижда, че след спада от 5 % през 2009 г. растежът на реалния БВП ще бъде възстановен, достигайки 1,4 % през 2010 г. и средно равнище от 2 % за остатъка от периода на програмата. Оценяван въз основа на наличната към момента информация (2), този сценарий изглежда основан на донякъде оптимистични прогнози за растеж. Предвижданията за растеж на реалния БВП за 2010 г. и 2011 г. леко надвишават прогнозата на службите на Комисията от есента на 2009 г. Освен това в програмата се планира малко по-силно разширяване на частното потребление през 2011 г., подкрепено от по-благоприятни перспективи по отношение на заетостта, безработицата и нарастването на заплатите. Прогнозата за инфлацията в програмата може да се окаже завишена за 2011 г., но се смята, че за останалия период на програмата тя е реалистична.

(5)

В програмата дефицитът на консолидирания държавен бюджет за 2009 г. се оценява на 3,2 % от БВП. Значителното влошаване на балансираната бюджетна позиция през 2008 г. отразява до голяма степен въздействието на автоматичните стабилизатори, но бе предизвикано и от приетите от правителството в съответствие с ЕПИВ мерки за стимулиране, възлизащи на около 1,75 % от БВП. Увеличаването на дефицита бе предизвикано главно от нарастване на разходите поради по-високи социални трансфери, публични инвестиции и субсидии в подкрепа на схемите за съкратено работно време. Съгласно програмата се планира през 2010 г. фискалната политика да запази своята стимулираща роля, преди да стане рестриктивна през последните години от програмния период. С оглед на относително благоприятната бюджетна и икономическа ситуация в Германия продължаването на фискалната експанзия през 2010 г. е целесъобразно и съответства на ЕПИВ. Съгласно предвидената от Съвета стратегия за оттегляне на мерките във фискалната област и с оглед на коригирането на прекомерния дефицит до 2013 г. и възстановяването на устойчивостта на публичните финанси провежданата през 2009 г. и 2010 г. експанзионистична фискална политика ще бъде последвана от значително затягане на бюджета след 2011 г.

(6)

Според програмата номиналният дефицит на консолидирания държавен бюджет ще нарасне от 3,2 % от БВП през 2009 г. до 5,5 % през 2010 г., което е в съответствие с Препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. Допълнителното увеличаване на дефицита през 2010 г. е предизвикано главно от мерките за фискално стимулиране и въздействието на автоматичните стабилизатори. Предвижда се приходите на консолидирания държавен бюджет да се свият с почти 2 % от БВП вследствие на облекченията за домакинствата (като например приспадането на вноските за здравно осигуряване и дългосрочните социални грижи от облагаемата данъчна основа, намалените ставки на вноските за здравно осигуряване, увеличените детски надбавки и по-високия необлагаем минимум) и на по-слабото вътрешно търсене. Предвиденото увеличение на разходите на консолидирания държавен бюджет с около 0,5 % от БВП може да се обясни главно с влошаващата се ситуация на пазара на труда и спадащите към фискалните стимули продължаващи инвестиции в обществената инфраструктура (около 0,25 % от БВП по оценка на службите на Комисията). Увеличението на структурния дефицит (коригиран спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки, преизчислен от службите на Комисията по общоприетата методика въз основа на данните от програмата) от 2,5 % от БВП показва, че през 2010 г. фискалната политика ще продължи да се развива подчертано експанзионистично. Силното влошаване на структурното салдо може да се отдаде главно на въведените през 2010 г. нови мерки за фискално стимулиране и на забавеното въздействие на някои приети през 2009 г. мерки (като например намалените ставки на вноските за здравно осигуряване и допълнителните инвестиции в инфраструктурата). Изменението на структурния дефицит, изчислено съгласно общоприетата методика (подход отгоре-надолу), възлиза на – 2,5 % от БВП и се различава от базираното на данните относно предприетите през 2010 г. дискреционни мерки (подход отдолу-нагоре) изменение, оценено от службите на Комисията на около – 1,75 % от БВП. Това несъответствие може да се отдаде на отрицателните структурни ефекти върху данъчните приходи, предизвикани конкретно от слабото частно потребление, ниския ръст на заплатите и вероятно по-ниските приходи от данъците върху печалбата.

(7)

Главната цел на средносрочната бюджетна стратегия е коригиране на прекомерния бюджетен дефицит до 2013 г. чрез средногодишна фискална консолидация от 0,75 % от БВП през 2011—2013 г., което съответства на Препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г.

В програмата се предвижда подобрението на консолидирания държавен бюджет да започне от 2011 г. В номинално изражение се очаква консолидацията да се осъществи равномерно през 2011 г. и 2012 г. — около 1 процентен пункт на година, след което през 2013 г. ще последва по-слаба корекция в размер на 0,5 процентен пункт. Предвиденият план за корекция се основава на техническото допускане за разходоориентирана консолидация на федерално ниво (ограниченията са разпределени равномерно върху всички разходи с изключение на тези за лихвени плащания и за трансфери към други нива на държавно управление и чужбина). Това техническо допускане е свързано с изискванията за консолидация, налагани по силата на новото национално бюджетно правило. Предвижда се очакваната консолидация да се поеме основно от федералното правителство (около 2 % от БВП през периода от 2011 г. до 2013 г.) и в по-малка степен от федералните провинции (около 0,5 % от БВП). В структурно изражение (преизчислено съгласно общоприетата методика) се предвижда дефицитът да се намали с около 0,5 % от БВП през 2011 г., с около 1 % от БВП през 2012 г. и с около 0,75 % от БВП през 2013 г. Поради нарастването на дълга и лихвените плащания към края на програмния период първичното салдо ще трябва да се подобри по-бързо от номиналния дефицит. Средносрочната цел на Германия е постигане на почти балансиран консолидиран държавен бюджет в структурно отношение. Според програмата това предполага средносрочна бюджетна цел (СБЦ) от – 0,5 % от БВП. Предвид най-актуалните предвиждания и ниво на дълга СБЦ отразява целите на Пакта. При все това в актуализираната програма за стабилност не се предвижда постигането на СБЦ в рамките на програмния период.

(8)

Бюджетните резултати биха могли да бъдат по-лоши от предвиденото в програмата, по-специално от 2011 г. включително. Това е свързано с липсата на специфични мерки за консолидация след 2010 г., с необходимостта от ефективно прилагане на новото национално бюджетно правило на централно и на подфедерално ниво на държавно управление, без отлагане на изискванията за консолидация за следващи години, с несигурността относно евентуалното въвеждане на предвидените в коалиционното споразумение допълнителни данъчни облекчения и тяхното съгласуване с необходимите бюджетни ограничения, както и с донякъде оптимистичните прогнози за растеж. Допълнителните мерки за стабилизиране на финансовите пазари биха могли допълнително да натоварят бюджета, въпреки че някои от разходите на правителствената подкрепа може да бъдат компенсирани в бъдеще.

(9)

Брутният държавен дълг се оценява на 72,5 % от БВП през 2009 г., което представлява повишение спрямо равнището му от 65,9 % през предходната година. Освен за увеличаване на дефицита и за намаляването на растежа на БВП значителната разлика между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо (stock-flow adjustment) от около 1 % от БВП, предизвикана главно вследствие на операции за спасяване на банките, допринесе и за повишаване на съотношението на дълга. Предвижда се през периода на програмата съотношението на дълга да нарасне допълнително с 9,5 процентни пункта до 82 % от БВП вследствие основно на запазването на бюджетните дефицити и в по-малка степен на неуточнени корекции на разликата между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо от около 0,5 % от БВП годишно, в периода между 2011 г. и 2013 г. Включените в програмата прогнози за дълга се основават на допускането, че нивото на дълга няма да се повлияе от създаването на т.н. „лоши банки“ (bad banks). Освен на рисковете, свързани с плановете за изменение на дефицита, развитието на съотношението на дълга е изложено и на рискове във връзка с евентуалните допълнителни тежести за стабилизиране на финансовите пазари. Съотношението на брутния държавен дълг надхвърля посочената в Договора референтна стойност и през целия програмен период следва възходяща тенденция.

(10)

Средносрочните прогнози за дълга, предполагащи постепенно възвръщане на темповете на растеж на БВП на прогнозираните преди кризата нива и възстановяване на данъчните ставки на тяхното предкризисно равнище, и които включват прогнозирано нарастване на разходите, свързани със застаряването на населението сочат, че предвидената в програмата бюджетна стратегия, в номинално изражение и без допълнително изменение на политиката, не би била достатъчна за стабилизирането на съотношението на държавния дълг към БВП до 2020 г.

(11)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е малко по-високо от средното за ЕС. Според оценката в програмата състоянието на бюджета през 2008 г. изостря бюджетното въздействие на застаряването на населението върху проблемите с устойчивостта. В средносрочен план постигането на първични излишъци би допринесло за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси, чието ниво бе оценено като средно в Доклада на Комисията за устойчивостта от 2009 г. (3)

(12)

Фискалната рамка на Германия бе значително укрепена посредством новото бюджетно правило, утвърдено в конституцията през август 2009 г. Следвайки структурата на превантивните мерки на ПСР, новото правило цели постигане на почти балансиран бюджет, като определя таван на федералния структурен дефицит — 0,35 % от БВП след 2016 г., със започващ от 2011 г. преходен период. Регионалните бюджети на федералните провинции трябва от 2020 г. да бъдат структурно балансирани, но съответните им консолидационни програми все още не са уточнени. Липсата на планове за ограничаване на разходите на подфедерално ниво, както и несигурността, свързана с бъдещите финансови нужди на социалноосигурителните фондове, представляват потенциален риск за консолидацията на общия държавен бюджет. Въпреки това новото правило повишава доверието във фиска и значително намалява дискреционната свобода в сравнение с предходното бюджетно правило, което през отминалите десетилетия не съумя да предотврати натрупването на задължения. Новосъздаденият Съвет за стабилизиране (Stabilitätsrat), включващ финансовите министри на федерално и провинциално ниво, ще осъществява текущо наблюдение върху федералния и регионалните бюджети, в т.ч. и върху осъществяването на мерките за консолидация в рамките на ПСР. При все това неговите препоръки нямат обвързващ характер и той няма право да налага санкции. Планира се новата рамка да бъде допълнително укрепена посредством преминаването към подход отгоре-надолу (вместо отдолу-нагоре) при бюджетното планиране, чрез което се подобрява контролът на Министерството на финансите върху разходите и следователно се подсилва съответствието с предварително определената чрез бюджетното правило консолидация. Освен това правителството планира постепенното извършване на основен преглед на федералната система за бюджетиране и осчетоводяване, като при оценката на приходите и разходите ще се акцентира върху ефективността.

(13)

Въпреки като цяло доброто им качество, все още има какво да се желае по отношение на публичните финанси на Германия. По отношение на приходите, законодателството в областта на корпоративния и на подоходния данък е все още твърде сложно и данъчната система позволява редица данъчни облекчения. Въпреки бъдещите планове за увеличаване на разходите в областта на образованието и научноизследователската и развойна дейност относително ниският дял на инвестициите от публичното потребление разкрива съществуващата възможност разходите да бъдат структурирани по начин, насърчаващ по-добре растежа.

Въпреки че програмата отчита значението на цялостния преглед на публичните субсидии, тя не съдържа конкретни планове във връзка с това. Ефективността би могла да бъде повишена още посредством подобряване на бюджетната координация между федералното и регионалните правителства и допълнителна реорганизация на публичната администрация (в т.ч. по-широко застъпено управление на качеството, възлагане на дейности на външни изпълнители, електронно управление, намаляване на заетостта в публичния сектор и т.н.) (4). Необходимостта от фискална консолидация ограничава обхвата на субсидиите, предоставяни от консолидирания бюджет на държавната пенсионна система. Неотдавнашните ad-hoc промени във формулата за индексиране на пенсиите подкопаха доверието в предприетите пенсионни реформи, тъй като предвидените корекции може след време да се окажат трудно изпълними. По отношение на общественото здравно осигуряване правителството създаде специален комитет на министерско ниво, който ще преразгледа финансирането на здравноосигурителната система, по-специално възможността за отделяне на вноските за здравно осигуряване от заплатата с оглед намаляване на непреките разходи за труд. Първите резултати се очакват през юли 2010 г.

(14)

Като цяло, през 2010 г. изложената в програмата бюджетна стратегия съответства на Препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. При все това, при отчитане на рисковете бюджетната стратегия може от 2011 г. вече да не съответства на Препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. По-специално, от 2011 г. консолидационната програма не е подкрепена от конкретни мерки, като не се предоставя информация относно евентуалното прилагане на предвидените в новото коалиционно споразумение на правителството експанзионистични мерки и тяхното съгласуване с необходимите бюджетни ограничения. Националното бюджетно правило — централен елемент на плановете за консолидация — все още не се прилага на всички нива на държавно управление. Освен това, ако възстановяването на икономиката се окаже по-бавно от настоящите очаквания, ще бъдат засегнати бюджетните цели.

С оглед на рисковете средногодишната фискална консолидация може да се окаже недостатъчна за постигане на корекцията, препоръчана от Съвета по член 126, параграф 7. Предвид представените в програмата прогнози за дълга, както и риска от евентуални допълнителни мерки за стабилизиране на финансовия пазар бюджетната стратегия не е достатъчна за възстановяване на низходящата тенденция на развитие на съотношението на държавния дълг към БВП. Предвидената разходоориентирана консолидация и планираното увеличение на разходите в областта на образованието и научноизследователската и развойна дейност биха били в съответствие с целта за подпомагане на възстановяването на потенциалния растеж. При все това планираният спад на съотношението на съвкупните инвестиции под нивото му от 2009 г. буди безпокойство.

(15)

Относно посочените в кодекса на програмите за стабилност и за конвергенция изисквания за предоставянето на данни, програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (5). В своите препоръки по член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. за прекратяване на прекомерния държавен дефицит Съветът също така призова Германия да докладва за постигнатия напредък в прилагането на тези препоръки в отделна глава от актуализираните програми за стабилност. Съответният дял от актуализираната програма предоставя твърде ограничена информация относно начина, по който германското правителство планира да осъществи напредък в прилагането на препоръката на Съвета.

i)

конкретизира необходимите мерки в подкрепа на предвидената консолидация; изпълни посочената в програмата бюджетна стратегия за 2011—2013 г. с цел коригиране на прекомерния бюджетен дефицит до 2013 г.; да използва, както е указано в препоръката във връзка с ППД, всяка възможност освен фискалната консолидация, в т.ч. и по-добрата икономическа ситуация, за ускоряване на намалението на съотношението на брутния дълг към референтната стойност от 60 % от БВП;

ii)

осигури пълното прилагане на новото конституционно бюджетно правило на всички нива на държавно управление и преустанови отклонението от формулата за индексиране на пенсиите от 2008 г., както е предвидено.

29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/18

29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/20

29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/21

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32010M5843. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/22

1.

ПРИПОМНЯ, че през май 2007 г. прие заключения относно финансовите перспективи пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (наричана по-долу „OHIM“) и по-нататъшното развитие на системата на търговските марки на Общността (1);

2.

ОТЧИТА споразумението, постигнато на 18—19 септември 2008 г. на смесеното заседание на административния съвет и бюджетния комитет на OHIM, относно пакет от бюджетни мерки, целящи изготвянето на по-балансирани бюджети на OHIM в бъдеще, като този пакет се състои от три главни елемента: i) намаляване на таксите за получаване на защита за търговска марка на Общността, ii) създаване на Фонд за сътрудничество и iii) бъдещо насочване на 50 % от таксите за подновяване към националните служби за търговски марки (наричани по-долу „националните служби“);

3.

ПРИЕМА, че тези бюджетни мерки са не само подходящо и полезно средство да се гарантира балансиран бюджет на OHIM в бъдеще, но допринасят и за модернизирането, опростяването, хармонизирането и укрепването на системата на търговските марки в Европа като цяло в рамките на засиленото сътрудничество между OHIM и националните служби;

4.

ПРИВЕТСТВА факта, че вследствие на споразумението от септември 2008 г. таксите за регистрация на търговска марка на Общността бяха намалени значително с Регламент (ЕО) № 355/2009 на Комисията с действие от 1 май 2009 г.;

5.

ПРИВЕТСТВА значителния напредък, постигнат от OHIM, за създаване на Фонд за сътрудничество и НАСЪРЧАВА OHIM, да довърши започнатата работа приоритетно, за да може фондът да заработи незабавно и с активното участие на националните служби;

6.

ПРИПОМНЯ Съобщението на Комисията „Европейска стратегия за правата върху индустриална собственост“ от 16 юли 2008 г. (2);

7.

ПРИВЕТСТВА възложеното от Комисията проучване на цялостното функциониране на системата на търговските марки в Европа и ПОДКРЕПЯ неговите цели, както са изложени в заданието;

8.

ОТБЕЛЯЗВА междинните резултати от проучването, които бяха представени пред работна група „Интелектуална собственост“ на Съвета на 25 март 2010 г.;

9.

НАСЪРЧАВА Комисията да завърши проучването с цел да се положи солидна база за последващи законодателни инициативи на Комисията;

10.

ПРИЗНАВА факта, че повечето асоциации на ползватели на системата на търговските марки на Общността са доволни от нея, както и от принципа на успоредно съществуване между търговски марки на Общността и национални търговски марки, но смятат, че е необходимо тя да бъде доусъвършенствана посредством бъдещо преразглеждане, като се отчита необходимостта от баланс в отношенията между системата на Общността и националните системи на търговските марки;

11.

ОТЧИТА, че националните търговски марки продължават да отговарят на нуждите на голям брой заявители и следователно националната защита на търговските марки следва да се запази като възможност за избор на тези заявители;

12.

ПРИПОМНЯ Съобщението на Комисията от 11 септември 2009 г. относно усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар (3);

13.

ПРИПОМНЯ своята Резолюция от 1 март 2010 г. относно усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар (4);

14.

ПРИЗОВАВА Комисията да представи предложения за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността и Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките.

—

въвеждането на специална клауза за определяне на рамката за сътрудничество между OHIM и националните служби,

—

изричното определяне на хармонизирането на практиката и средствата като цел, която следва да си поставят всички служби за търговски марки в ЕС, и че OHIM следва да подкрепи и улесни усилията в тази насока с активното участие на своя административен съвет,

—

установяването на ясно правно основание за участието на OHIM в дейности, свързани с упражняването на правата, включително в борбата с фалшифицирането, особено чрез развитие на сътрудничеството с националните служби, в съответствие с техните национални сфери на компетентност, и с Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството (5),

—

създаването на правно основание за насочване на сума в размер на 50 % от таксите на OHIM за подновяване към националните служби в съответствие с критерии за честно, справедливо и целесъобразно разпределение, които следва да се дефинират по такъв начин, че да гарантират, наред с другото, определена минимална сума за всяка държава-членка, както и въвеждането на подходящи механизми, които отчитат надлежно финансовите разпоредби по отношение на отделните национални служби, за да се гарантира, че тези средства ще могат да се ползват от националните служби и ще бъдат употребени за цели, които са тясно свързани със защитата и популяризирането на търговските марки и/или упражняването на правата върху тях, включително за борба с фалшифицирането,

—

изменения и други мерки, според случая, които имат за цел да подкрепят отношенията на взаимно допълване между системата на Общността и националните системи на търговските марки,

—

мерки да се подобри съответствието между Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (кодифицирана версия) (6) и Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (7) и по този начин да се допринесе допълнително за намаляване на областите на несъответствие в системата на търговските марки в Европа като цяло.

29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/24

29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/25

European Commission

Directorate-General for Competition

State Aid Greffe

1049 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Факс +32 22961242

29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/33

1.

На 21 май 2010 година Комисиа получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която Hon Hai Precision Industry Co., Ltd („Hon Hai group“, Тайван) — дружеството майка на Foxconn group („Foxconn“, Тайван) придобива самостоятелен контрол над Sony Slovakia spol. s r.o. („словашкия обект“, Словакия) посредством закупуване на акции. На 1 януари 2010 година преди постигането на споразумение за придобиване на словашкия обект, Foxconn е придобил самостоятелен контрол над Sony Baja California, S.A. de C.V („мексиканския обект“, Mexico) посредством закупуване на акции и закупуване на активи.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.5870 — Foxconn/Sony LCD TV Manufacturing Company in Slovakia на следния адрес: