27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/1

—

Резолюция на Съвета от 27 ноември 2009 година относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.) (1),

—

Решение № 1098/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.).

—

солидарността е една от ценностите в основата на Европейския съюз. Ето защо икономическото и социалното сближаване са вътрешно присъщи цели на европейските общества,

—

активното приобщаване на младите хора предполага съчетаване на подходящо подпомагане на доходите, пазари на труда, които стимулират приобщаването, и достъп до качествени услуги,

—

целите, заложени в Лисабонската стратегия, за постигане на по-голям брой и по-добри работни места и за изкореняване на бедността до 2010 г., включително целите на Европейския пакт за младежта, не са постигнати и следователно е необходимо да продължи работата за тяхното изпълнение,

—

отрицателните последици от икономическата и финансовата криза за растежа и заетостта засягат особено силно групите в уязвимо положение или подложени на риск от социално изключване, като младите хора, което води до увеличаване на бедността сред тях,

—

един от основните инструменти за борба с бедността и социалното изключване е заетостта. Европа се нуждае от по-високи равнища на производителност и качествена заетост. Същевременно равнището на бедност сред младите хора, които имат работа (10 %) (2), показва, че не всички работни места дават достатъчна сигурност,

—

безработицата сред младите хора е достигнала изключително тревожни размери — в Европейския съюз един на всеки петима млади хора под 25-годишна възраст е безработен. Освен това един на всеки петима млади хора на възраст между 18 и 24 години е изложен на риск от бедност (2),

—

демографското предизвикателство, свързано със застаряването на населението, изисква действия по отношение на всички поколения, както и диалог и солидарност между поколенията.

—

социалните и икономическите интереси на Европейския съюз изискват потенциалът на младите хора да бъде използван пълноценно,

—

следователно е жизненоважно да се осигури социалното приобщаване и да се гарантират равни възможности на младите хора, което да им позволи да участват активно и равностойно в икономическия, социалния, демократичния и културния живот, като се обръща особено внимание на младите хора с по-малко възможности,

—

безработицата, бедността, социалното и икономическото изключване и всички форми на дискриминация са препятствия пред благосъстоянието на младите хора и могат да попречат на активното им участие в обществото. По-широкото приобщаване на младите хора в обществото и тяхното пълноценно и активно участие в пазара на труда, съчетано с по-добър достъп до качествено образование, както и адекватната и по-добре насочена социална закрила и услуги, са съществени средства за намаляване на бедността, подобряване на качеството на живот и насърчаване на социалното сближаване,

—

инвестирането в младите хора като съществен ресурс за растежа и заетостта и улесняването на тяхното социално приобщаване биха довели до едно по-единно общество, в което всички млади хора са с равни възможности за участие.

—

да се улесни достъпът на младите хора до пазара на труда и да се предоставят възможности за намиране на по-сигурна работа без дискриминация,

—

да се осигури по-добър достъп до качествено образование и да се улесни безпрепятственият преход към пазара на труда от образование и обучение или от безработица и неупражняване на дейност,

—

да се улесни съчетаването на личния, семейния и професионалния живот,

—

да се предотвратят бедността и социалното изключване на младите хора, както и предаването на тези проблеми от поколение на поколение.

—

принципа на равните възможности, като се обръща специално внимание на въпросите за равенството между половете и на младите хора с по-малко възможности,

—

участието на всички отговорни лица на местно, регионално, национално равнище и на равнище ЕС,

—

необходимо е да се наблегне на ролята на структурния диалог по въпросите на младежта, особено на резултатите от текущия цикъл по въпроса за заетостта сред младите хора.

—

специфични инициативи по въпросите на младежта

и

—

съгласуване на инициативите за интегриране на младежкото измерение в други съответни области на политиката.

i)

Насърчаване на образованието, обучението и неформалното учене за увеличаване на възможностите за намиране на работа чрез:

ii)

Насърчаване на прехода между системите за образование и обучение и пазара на труда с цел предотвратяване на безработицата и социалното изключване на младите хора чрез:

iii)

Насърчаване на качествената заетост за младите хора чрез:

iv)

Насърчаване на самостоятелната заетост и предприемачеството чрез:

v)

Поддържане, развиване и, ако е подходящо, въвеждане на необходимите мерки за предоставяне на достъп до адекватна социална закрила и до висококачествени услуги, включително здравеопазване, гледане на деца и помощ за жилищно настаняване, като се обръща специално внимание на разширяването на социалните услуги, насочени към младите семейства.

—

да разработят канали за комуникация и сътрудничество с другите съответни области на политиката и съответните подразделения в различните институции на ЕС и между тях, и в държавите-членки, като се обръща специално внимание на дейностите, извършвани в рамките на отворения метод на координация в други области, особено тези на социалната закрила и приобщаването, образованието и заетостта,

—

да поощряват признаването на неформалното и самостоятелното учене, които допълват формалното образование и играят полезна роля в подкрепата на ефективното социално и икономическо приобщаване на младите хора, особено на онези от тях с по-малко възможности. В това отношение работата с такива млади хора на лица, занимаващи се активно с въпросите на младежта, и участието в програмата „Младежта в действие“ са от особена важност,

—

да насърчават използването на инструментите за взаимно учене и обмен на най-добри практики чрез семинари на високо равнище или заседания на експертни групи по въпроси, свързани със социалната интеграция на младите хора и пълноценното им участие на пазара на труда. В това отношение резултатите от такива дейности следва да се разпространяват ефективно, като се използват съществуващите платформи по целесъобразност,

—

да използват ефикасно съществуващите фондове на ЕС за подпомагане на процеса на социално приобщаване на младите хора в образованието, обучението и заетостта и за преодоляване на безработицата и бедността, по-специално Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за развитие на селските райони или всеки друг фонд или програма на ЕС в областта, като програмата ПРОГРЕС,

—

да продължат да подкрепят и насърчават междудисциплинарните проучвания, отнасящи се до младите хора и условията им на живот, като се вземат предвид социално-икономическата среда и възможностите и препятствията, които тя поставя пред социалното приобщаване и наемането на работа на младите хора,

—

да гарантират, че съществуващите индикатори имат младежко измерение, за да се събират и анализират данни относно активното приобщаване на младите хора и преодоляването на безработицата и бедността и да стане възможно извършването на сравнителни оценки от държавите-членки в светлината на техните постижения,

—

да създадат подходящи механизми за наблюдение и оценка на резултатите от действията, изброени по-горе в точка 7, по-специално като използват Доклада за младежта в ЕС.

—

да се признава решаващата роля на младите хора за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, необходим за бъдещия просперитет на Европа,

—

да се гарантира, че приносът на политиката за младежта, включваща области като мобилност, участие, неформално и самостоятелно учене, доброволчески дейности и работа с младежта, е напълно интегриран в изпълнението на стратегията „Европа 2020“,

—

да се признава многообразният характер на въпросите, и следователно да се насърчават:

27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/7

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Австрия за периода 2009—2013 г.

(2)

В резултат на световната финансова и икономическа криза австрийската икономика навлезе в най-тежката рецесия в своята история след края на втората световна война. Основни причини за забавянето на икономическия растеж в Австрия са намаляването на износа вследствие на силния спад в световната търговия, както и по-ниските инвестиции в дълготрайни активи поради все по-слабото търсене и все по-труднодостъпните кредити. Като цяло, според последните официални прогнози, БВП се е свил с около 3,6 % (2) през 2009 г. Най-силно засегнат е ориентираният към износ производствен сектор.

Нарастването на частното потребление, макар и много по-слабо отколкото през последните години, се оказа стабилизиращ фактор. През 2009 г. потребителските цени отбелязаха покачване с едва 0,4 %, което се дължеше предимно на силните базови ефекти от значителния спад на цените на горивата и мазута, както и на все по-тесните маржове на печалба вследствие на слабото търсене. След като рецесията започна да се отразява и на пазара на труда, равнището на заетост спадна с 1,4 % през 2009 г., като процентът на безработица достигна 5,0 % (спрямо 3,8 % през предходната година). В отговор австрийското правителство прие мащабен пакет от дискреционни мерки за фискално стимулиране в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ). В резултат на мерките за стимулиране и действието на автоматичните стабилизатори публичните финанси значително се влошиха, като през 2009 г. дефицитът на консолидирания държавен бюджет достигна 3,5 % от БВП (спрямо 0,4 % от БВП през 2008 г.), а държавният дълг — 66,5 % от БВП. На 2 декември 2009 г. Съветът реши, че в Австрия е налице прекомерен дефицит и отправи препоръка дефицитът да бъде коригиран до 2013 г. В началото на кризата Австрия разполагаше с почти балансиран бюджет, но поради последвалото значително влошаване на публичните финанси са необходими мащабни мерки за консолидация.

(3)

Въпреки че в по-голямата си част наблюдаваният в условията на кризата спад на фактическия БВП е с цикличен характер, равнището на потенциалния БВП също претърпя отрицателно въздействие. Освен това кризата може да повлияе и на потенциалния растеж в средносрочен план вследствие на по-ниските инвестиции, ограниченията в достъпа до кредит и нарастващата структурна безработица. Нещо повече, въздействието на икономическата криза ще се прибави към негативните ефекти, които застаряването на населението оказва върху потенциалния БВП и устойчивостта на публичните финанси. В този контекст особено важно ще бъде да се ускорят структурните реформи, като целта е да се осигури подкрепа на потенциалния растеж. По-специално, за Австрия е важно да предприеме реформи в сферата на предлагането на работна ръка (по-конкретно, да усъвършенства стимулите за удължаване на трудовата заетост на по-възрастните работници) и в сферата на образованието (да подобри перспективите на младите хора в неравностойно положение).

(4)

Според заложения в програмата за стабилност от януари 2010 г. макроикономически сценарий се очаква възобновяване на растежа на реалния БВП от – 3,4 % през 2009 г. до 1,5 % през 2010—2011 г. и до около 2 % в периода след това. На фона на наличната към момента информация (3) този сценарий изглежда по-скоро оптимистичен за 2010 г., докато за периода 2011—2013 г. може да се смята, че е основан на сравнително реалистични прогнози за растежа. Различните прогнози за растежа през 2010 г. се дължат на очакваните постъпления от нетния износ, които са по-високи в програмата отколкото в прогнозата на службите на Комисията от есента на 2009 г. Прогнозите в програмата относно инфлацията изглеждат реалистични.

(5)

В програмата се предвижда дефицитът на консолидирания държавен бюджет през 2009 г. да достигне 3,5 % от БВП. Значителното влошаване на дефицита (спрямо дефицит в размер на 0,4 % от БВП през 2008 г.) отразява до голяма степен влиянието на кризата върху държавните финанси, като освен това принос имат и мерките за стимулиране в размер на 1,5 % от БВП, които бяха приети от правителството в съответствие с ЕПИВ. Повечето от въведените през 2009 г. мерки за фискално стимулиране бяха с постоянен характер (около 1,3 % от БВП през 2009 г. спрямо 0,2 % от БВП за временни мерки). В съответствие с подкрепената от Съвета стратегия за излизане от кризата и с оглед на коригирането на прекомерния дефицит до 2013 г. и възстановяването на устойчивостта на публичните финанси провежданата през 2010 г. експанзионистична фискална политика ще бъде последвана от значително затягане на бюджета след 2011 г.

(6)

Според програмата дефицитът на консолидирания държавен бюджет ще нарасне от 3,5 % през 2009 г. на 4,7 % през 2010 г. В програмата не се предвижда почти никакво изменение на съотношението на разходите през 2010 г., като влошаването в размер на над 1 % от БВП се дължи почти изцяло на приходната част. В актуализацията не се предвиждат никакви допълнителни мерки, с изключение на вече известните мерки от последния преглед на състоянието на Австрия в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, което е в съответствие с препоръката на Съвета, че Австрия „следва да изпълни предвидените за 2010 г. фискални мерки“.

Прогнозираното влошаване се дължи отчасти на свободното действие на автоматичните стабилизатори и отчасти на някои дискреционни мерки. По-специално, една част от мерките за данъчна реформа през 2009 г., а именно облекченията за семейства с деца и намалението на данъците за самостоятелно заети лица, влизат в сила едва през 2010 г. и се очаква да натоварят бюджета с около 0,25 % от БВП. Приетата през януари 2009 г. разпоредба за ускорена амортизация допълнително ще обремени бюджета с около 0,1 % от БВП. Очакваната фискална политика е експанзионистична, тъй като влошаването на номиналното салдо е съпътствано от нарастване на коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл структурно салдо с 1,25 % от БВП, изчислено от службите на Комисията въз основа на наличната в програмата информация и в съответствие с общоприетата методика. Тази промяна се отклонява от промяната, изчислена въз основа на ефективните през 2010 г. дискреционни мерки („възходящ подход“), която се оценява от службите на Комисията на около 0,5 % от БВП. Една част от това несъответствие може да се обясни с отрицателни структурни ефекти, като нетният износ се превръща в основен фактор за растежа, и със закъснялото въздействие върху доходите от корпоративния данък.

(7)

Основната цел на средносрочната бюджетна стратегия е дефицитът да бъде сведен под референтната стойност от 3 % от БВП до края на програмния период в съответствие с препоръката на Съвета от 2 декември 2009 г. съгласно член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В програмата се предвижда значителна и равномерно разпределена консолидация за периода 2011—2013 г. Очаква се структурното салдо да намалее от 3,9 % от БВП през 2010 г. на 2,2 % от БВП през 2013 г., което представлява средногодишно фискално подобрение малко по-ниско от 0,75 % от БВП за периода 2011—2013 г. Първичното структурно салдо се очаква да достигне излишък в размер на 0,75 % от БВП през 2013 г. спрямо дефицит в размер на 1,25 % от БВП през 2010 г. Според програмата съотношението на приходите спрямо БВП ще се задържи до голяма степен непроменено в периода от 2010 г. до 2013 г., като консолидацията ще бъде постигната главно чрез ограничения на разходите.

Единствената мярка в подкрепа на планираната консолидация в програмата обаче е договореното между федералното правителство и фондовете за обществено здравеопазване ограничаване на разходите в сферата на здравеопазването с около 1,7 млрд. EUR в периода от 2010 г. до 2013 г. Договорените икономии възлизат на около 0,6 % от БВП, т.е. тази мярка осигурява по-малко от една трета от предвидената консолидация за периода от 2010 г. до 2013 г. Средносрочната бюджетна цел (СБЦ) на Австрия е да постигне балансиран бюджет. Предвид последните прогнози и равнището на дълга, СБЦ отразява в достатъчна степен целите на Пакта. В програмата обаче не се предвижда постигането на СБЦ в рамките на програмния период.

(8)

През 2011 г. и след това бюджетните резултати може да се окажат по-неблагоприятни от предвиденото в програмата. Докато прогнозите за приходите в актуализацията остават реалистични, планираната консолидация на разходната част е подкрепена с конкретни мерки само частично. Специфични рискове има и във връзка с правителствените гаранции по отношение на банките в подкрепа на финансовия сектор, които при активиране ще доведат до увеличаване на дефицита и дълга. Въпреки това една част от разходите на правителството в подкрепа на финансовия сектор биха могли да бъдат възстановени в бъдеще. Добра новина по отношение на рисковете е възможното въвеждане на специален данък за банките от 2011 г., от който може да постъпят приходи в размер на около 0,2 % от БВП.

(9)

Брутният държавен дълг през 2009 г. се оценява на 66,5 % от БВП, което е повишение спрямо равнището му от 62,5 % през предходната година. Освен увеличаването на дефицита и забавянето на растежа на БВП, за повишаването на съотношението на дълга допринесоха и операциите за спасяване на банките, които представляват основната част от значителната разлика между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо. Съотношението на брутния държавен дълг през 2009 г. надхвърля посочената в Договора референтна стойност и през целия програмен период следва възходяща тенденция. Очаква се съотношението на дълга да нарасне със 7,8 процентни пункта през програмния период, като основна причина за това ще са високите държавни дефицити през следващите години. Освен възможността дефицитите да бъдат по-големи от предвиденото от 2011 г. нататък, динамиката на съотношението на дълга е изложена на рискове, които са по-специално свързани с несигурности относно разходите, свързани с бъдещето на петата по големина банка в страната — групата Hypo Alpe Adria, която беше национализирана през декември 2009 г., и относно предоставените държавни гаранции за дълговете на Австрийския орган за пътна инфраструктура (ASFINAG) и на Австрийските федерални железници (ÖBB).

(10)

Средносрочните прогнози за дълга, в които се приема, че темповете на растеж на БВП постепенно ще се възстановят до прогнозираните преди кризата стойности, а съотношението на данъците ще достигне нивата от периода преди кризата, и които включват прогнозирано увеличаване на разходите, свързани със застаряването на населението, и прогнозирано нарастване на реалния лихвен процент, показват, че предвидената в програмата бюджетна стратегия, във вида, в който е представена, и без други промени в политиката, ще бъде почти достатъчна за стабилизиране на съотношението на дълга спрямо БВП до 2020 г.

(11)

Дългосрочното въздействие върху бюджета от застаряването на населението в Австрия е малко по-ниско от средното за ЕС, като се прогнозира разходите за пенсии като дял от БВП да нараснат слабо в дългосрочен план. Очакваното в програмата състояние на бюджета през 2009 г. отразява бюджетното въздействие на застаряването на населението. В средносрочен план постигането на първични излишъци би допринесло за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси, чието ниво бе оценено като средно в Доклада на Комисията за устойчивостта от 2009 г. (4)

(12)

Съществуващата национална бюджетна рамка, която се основава на Закона за бюджетно уравняване („Finanzausgleichsgesetz“) и на Пакта за вътрешна стабилност, е по-скоро сложна и непрозрачна. Не само че приходите от повечето данъци се разпределят съгласно фиксирани ставки между отделните териториални единици на държавно управление, но и в много сфери процесът на вземане на решения е поделен между различни равнища на властта. Събирането на приходите и управлението на разходите за голям брой дейности не се извършват в рамките на едно и също държавно ведомство. По този начин системата не насърчава най-ефикасното използване на ресурсите. Все пак наскоро в Австрия бе предприета широкомащабна реформа за изменение на закона за бюджетната рамка на федерално равнище.

В първия етап от реформата, който е в сила от 1 януари 2009 г., бе създадена нова многогодишна разходна рамка с фиксирани тавани (за около 80 % от общите разходи), определяни периодично за четири последователни години. Очаква се с помощта на тази рамка да се избегнат процикличните разходи и да се засили ефективността на автоматичните стабилизатори. Вторият етап, който вече е приет и трябва да влезе в сила през 2013 г., включва въвеждането на бюджетиране на базата на крайния резултат и модернизация на счетоводната система на публичната администрация и дългосрочно прогнозиране.

(13)

Съществува възможност за подобряване на ефективността на редица аспекти на публичните разходи в Австрия, по-специално в областта на здравеопазването и образованието — области, в които Австрия предоставя услуги на идентично или на малко под средното за страните от ЕС ниво, но често на по-висока цена. Една от причините за това е гореспоменатото препокриване на финансовите и административните задължения на трите равнища на държавно управление. В програмата за 2010 г. се отбелязват планираните икономии в сектора на здравеопазването, които са в размер на около 0,6 % от БВП за периода 2010—2013 г. Освен това в нея се посочва, че е сформирана експертна работна група, за да се открият начини за засилване на ефективността на публичните разходи в много области. В актуализацията обаче не се споменават конкретно никакви предстоящи нови законодателни предложения.

(14)

Като цяло, през 2010 г. заложената в програмата бюджетна стратегия е в съответствие с препоръките на Съвета съгласно член 126, параграф 7. След 2011 г. обаче, като бъдат отчетени рисковете, може да се окаже, че бюджетната стратегия не е в съответствие с препоръките на Съвета съгласно член 126, параграф 7. По-специално, в стратегията се предвижда намаляване на дефицита до 2,7 % от БВП, и съответно коригиране на прекомерния дефицит до 2013 г. и средногодишно фискално подобрение малко под 0,75 % от БВП за периода 2011—2013 г., но с оглед на рисковете тази фискална корекция може да се окаже недостатъчна. Заложеният в програмата план за консолидация, който стартира през 2011 г., не е подкрепен с подходящи мерки. Освен това бюджетната стратегия не е достатъчна за обръщането на възходящата тенденция на съотношението на дълга спрямо БВП.

(15)

По отношение на посочените в кодекса на програмите за стабилност и конвергентните програми изисквания за предоставянето на данни, програмата предоставя всички задължителни и повечето от незадължителните данни (5). В своите препоръки съгласно член 126, параграф 7 от 2 декември 2009 г. с оглед прекратяване на прекомерния дефицит Съветът прикани Австрия също да докладва относно напредъка, постигнат в изпълнението на препоръките на Съвета, в отделна глава в актуализациите на програмите за стабилност. Съответният дял от актуализираната програма предоставя твърде ограничена информация относно начина, по който австрийското правителство планира да осъществи напредък в прилагането на препоръките на Съвета.

i)

да конкретизира мерките, които смята за необходими в подкрепа на планираната консолидация от 2011 г. нататък, с цел да постигне препоръчваното средногодишно фискално подобрение от 0,75 % от БВП и да сведе консолидирания държавен бюджет под референтната стойност от 3 % от БВП до 2013 г.; съгласно посоченото в препоръката относно ППД да се възползва, наред с фискалното подобрение, от всички възможности, включително от подобрените икономически условия, за да ускори намаляването на съотношението на брутния дълг спрямо БВП към референтната стойност от 60 % от БВП;

ii)

да подобри допълнително бюджетната рамка, за да се постигне по-добра бюджетна дисциплина на всички равнища на държавно управление чрез подобрена прозрачност и отчетност, особено чрез въвеждането на съответствие между законодателните, административните и финансовите отговорности на различните равнища на държавно управление и чрез укрепване на механизмите за привеждане в изпълнение съгласно Пакта за вътрешна стабилност.

27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/12

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът разгледа актуализираната програма за конвергенция на България, която обхваща периода от 2009 до 2012 г.

(2)

Преди началото на световната икономическа и финансова криза България отчиташе висок растеж на реалния БВП, подкрепен от бърза кредитна експанзия и големи чуждестранни инвестиции в страната. Високата икономическа активност обаче бе съпътствана от задълбочаване на макроикономическите дисбаланси като натрупването на много висок външен дефицит и на частен дълг, както и наличието на значителен инфлационен натиск. Големият растеж на инвестициите, дължащ се на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), и значителното повишение на заплатите, надхвърлящо съществено растежа на производителността, задълбочиха тези дисбаланси. С развитието на световната икономическа криза икономическата активност бе силно засегната, което доведе до намаление на реалния БВП с 5 % през 2009 г.

Същевременно икономическият спад доведе до положителна корекция на дисбалансите, като средната инфлация намаля до 2,5 % през 2009 г., а дефицитът по текущата сметка бързо спадна до 9,4 % от БВП. Въпреки че дефицитът по текущата сметка бе изцяло финансиран от ПЧИ, брутният външен дълг на страната в размер на около 110 % от БВП остава сравнително висок. България не е приела пакет от краткосрочни мерки за фискално стимулиране в отговор на икономическия спад. Като се имат предвид големите макроикономически дисбаланси преди кризата, в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ) политическите усилия бяха насочени най-вече към мерките за фискална консолидация, по-конкретно чрез ограничаване на разходите и подобряване на спазването на данъчното законодателство. Вследствие на това прогнозата на българската програма за конвергенция бе общият бюджетен дефицит през 2009 г. (2) да бъде под 3 % от БВП. Ако погледнем към бъдещето, главното краткосрочно и средносрочно предизвикателство за икономиката е да се осигури устойчив процес на наваксване, без да се нарушават фискалната и макроикономическата стабилност.

(3)

Макар спадът на фактическия БВП в условията на криза да е до голяма степен с цикличен характер, растежът на потенциалния БВП ще продължи с по-бавни темпове. Освен това кризата може да засегне потенциалния растеж и в средносрочен план чрез по-малко инвестиции, ограничения на кредитирането и увеличение на структурната безработица. Нещо повече, влиянието на икономическата криза се съчетава с отрицателните ефекти на застаряването на населението върху потенциалното производство и устойчивостта на публичните финанси. При тези условия от основно значение ще бъде ускоряването на темповете на структурните реформи, за да се подкрепя потенциалният растеж. За България по-специално е важно да предприеме реформи в сферата на здравеопазването, пенсионната система, образованието, публичната администрация и бизнес средата.

(4)

Според основния макроикономически сценарий, който програмата смята за референтен при оценяването на бюджетните прогнози, се предвижда, че растежът на реалния БВП ще се подобри от – 5 % през 2009 г. до 0,3 % през 2010 г., преди да се възстанови до среден темп от 4¼ % през останалата част от програмния период. Оценен на фона на наличната в момента информация (3), този сценарий изглежда основан на леко оптимистични допускания за растежа, тъй като и за предвиждания растеж през 2010 г. и за развитието му в средносрочен план изглежда са заложени високи показатели в настоящата прогнозна скала. Предвижда се проявлението на дисбалансите, започнало през 2009 г., да продължи през целия период на програмата. Очаква се инфлацията да остане ниска през периода 2010—2012 г., като предвижданията по този показател изглеждат реалистични и като цяло съответстват на прогнозата на службите на Комисията от есента на 2009 г. Външните сметки също се очаква да продължат да се подобряват. Докато през 2009 г. тези динамики се дължаха на по-бързото намаление на вноса спрямо износа, в средносрочен план корекцията би била в резултат на по-бързото и по-ранно нарастване на износа спрямо вноса. Въпреки че основният сценарий изглежда само малко по-благоприятен в сравнение с прогнозата на службите на Комисията от есента и предвид най-новата налична информация, надеждността му зависи основно от предполагаемото балансиране на растежа към по-устойчив модел с износа като главна движеща сила. Програмата предлага и алтернативен „песимистичен“ и „оптимистичен“ сценарий. Тези сценарии се отличават от основния сценарий най-вече по отношение на допусканията за времевото измерение на икономическото възстановяване и динамиката на износа. Според песимистичния сценарий свиването на реалния БВП ще продължи и през 2010 г. поради продължаващия спад на износа и ще бъде в размер на 2 %, като се приема, че възстановяването ще започне едва през 2011 г. Според оптимистичния сценарий по-бързо възстановяване в световен план би довело до по-висок растеж на БВП с ¾ процентни пункта през целия период на програмата.

(5)

Значителното влошаване на общото бюджетно салдо през 2009 г. отразява до голяма степен отражението на кризата върху публичните финанси. Като се има предвид необходимостта да се поддържа макроикономическа стабилност съгласно разпоредбите на валутния борд в съответствие с ЕПИВ, правителството не е приело мерки за стимулиране. Следователно влошаването се дължи главно на недостига на приходи в резултат на неочаквано резкия спад и на промяна в състава на БВП. Загубите от приходите обаче бяха частично компенсирани със съкращения на разходите. За да стабилизират фискалната позиция, през второто полугодие властите приложиха пакет от мерки за фискална консолидация в размер на 2,3 % от БВП. Пакетът включваше мерки за допълнително намаляване на първичните разходи (отвъд лимита от 90 % съгласно съществуващото правило за изпълнението на бюджета), както и мерки за подобряване на спазването на данъчното законодателство. Въпреки че бюджетната цел бе понижавана на няколко пъти и независимо от значителните допълнителни съкращения през годината, усилията в областта на политиката на фискална консолидация позволиха на България да постигне през 2009 г. относително нисък общ бюджетен дефицит.

(6)

За 2010 г. програмата за конвергенция предвижда да бъде постигнат балансиран бюджет. Очаква се съотношението на приходите към БВП да се увеличи до почти 39¼ % от БВП (от 37½ % от БВП през миналата година) благодарение на по-високите непреки данъци и други приходи. Въпреки че делът на данъците в структурата на БВП намалява, голямото нарастване на приходите от непреки данъци се обяснява с очакваното значително подобрение на спазването на данъчното законодателство и с повишаването на акцизите на цигарите и електрическата енергия за промишленото производство. В програмата обаче не са представени подробности за очакваното повишение на другите приходи в размер на 1 % от БВП. За сметка на това се предвижда приходите от социалноосигурителни вноски да намалеят с ¼ процентни пункта от БВП поради намаляването на ставките на вноските с 2 процентни пункта. Очаква се съотношението на разходите към БВП слабо да намалее с близо ¼ процентни пункта от БВП през 2010 г., най-вече в резултат от реформирането на публичната администрация. Номиналните заплати в публичния сектор и междинното потребление се предвижда да останат на равнището от 2008 г., като делът им в БВП ще намалее през 2010 г.

Тези мерки за намаляване на разходите компенсират и дори надхвърлят нарастването на добавките към пенсиите на овдовелите и към пенсиите на най-възрастните хора с 0,2 % от БВП през 2010 г. Планира се процентният дял в БВП на брутното формиране на основен капитал да остане постоянен в периода 2009—2011 г. В резултат на това структурното салдо (преизчислено от службите на Комисията въз основа на данните в програмата по общоприетата методология) се предвижда да нарасне като дял от БВП с 2— процентни пункта спрямо 2009 г., което предполага планирана рестриктивна позиция на фискалната политика през 2010 г. Оценката на фискалната позиция за 2010 г. по подхода „отдолу-нагоре“ (bottom-up еstimate) отразява близо половината от предвижданата структурна корекция въз основа на очертаните в програмата мерки. Подобрението на структурното салдо, заложено в програмата, е значително по-голямо от предвижданото в прогнозата на службите на Комисията от есента.

(7)

Главната цел на средносрочната бюджетна стратегия е поддържане на балансиран консолидиран държавен бюджет през целия програмен период. Тази цел се постига чрез поддържане на съотношенията на приходите и разходите спрямо БВП като цяло непроменени, на равнище от 39¼ % средно през последните години от периода. Средносрочната бюджетна цел (СБЦ) в структурно изражение (т.е. коригирана спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки) е излишък от ½ % от БВП, който според програмата трябва да бъде постигнат след 2010 г. Предвид най-последните прогнози и равнището на дълга СБЦ повече от адекватно отразява целите на пакта.

(8)

Бюджетните резултати биха могли да се окажат по-лоши от предвижданите. Основният риск произтича от макроикономическия сценарий, служещ за база на прогнозите, който се основава на леко оптимистични допускания за растежа за периода на програмата. По-специално, приходите биха могли да бъдат по-ниски от предвидените за 2010—2012 г. поради евентуално по-бавното и по-слабо изразено икономическо възстановяване. Освен това предвижданото преструктуриране на растежа към растеж с по-нисък дял на данъците също създава риск от значително понижаване на държавните приходи, а пълният ефект от мерките за подобряване на спазването на данъчното законодателство и бюджетната дисциплина все още не се е проявил. Що се отнася до разходите, значителните икономии в категорията „други разходи“ остават неуточнени.

Освен това възможността за по-нататъшни намаления на разходите за компенсиране на спада на приходите може да се окаже ограничена поради същественото начално съсредоточаване на мерките за фискална консолидация през 2009 г. В крайна сметка низходящото преразглеждане на бюджетното салдо за 2009 г., обявено след представянето на програмата, създава допълнителни рискове за бюджетните резултати през 2010 г.

(9)

Съотношението на брутния държавен дълг към БВП остава много по-ниско от референтната стойност по Договора през целия период на програмата. Според предварителните данни за 2009 г. дългът е в размер на близо 15 % от БВП, което е малко повече от предходната година. Факторите, които са допринесли най-много за малкото увеличение на съотношението на дълга към БВП, бяха влошаването на бюджетното салдо и спадът на растежа на БВП, които бяха донякъде компенсирани от корекцията наличности-потоци, водеща до намаление на дълга. Предвижда се съотношението на дълга към БВП като цяло да се стабилизира на равнището от 2009 г. за целия период на програмата благодарение най-вече на предвижданите балансирани държавни бюджети. Рисковете пред очакваното изменение на съотношението на дълга, освен тези, които са свързани и с дефицита, изглеждат като цяло балансирани.

(10)

Брутният държавен дълг е нисък, а средносрочните предвиждания за дълга до 2020 г., при които се приема, че растежът на БВП само ще се възстанови постепенно до предвижданите преди кризата темпове, че съотношението на данъчните приходи към БВП ще се върне на равнището отпреди кризата, и които включват прогнозното увеличение на възрастово обусловените разходи, показват, че предвидената в програмата бюджетна стратегия, така както е представена и без допълнителни изменения в следваната политика, би била достатъчна за намаляване на съотношението на дълга към БВП и за постигане на нетно състояние на активите до 2020 г.

(11)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е малко по-ниско от средното за ЕС. Според прогнозите в програмата състоянието на бюджета през 2009 г. отразява допълнителното бюджетно въздействие на застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси. Предвиденото в програмата постигане на по-големи първични излишъци в средносрочен план би допринесло за допълнително намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси, които в доклада на Комисията от 2009 г. относно устойчивостта (4) са оценени като ниски.

(12)

Националната бюджетна рамка изглежда относително силна, за което свидетелства фактът, че досега бюджетните цели са били изпълнявани, макар и при благоприятни макроикономически условия. През 2009 г. България смекчи отрицателното въздействие на кризата върху бюджета чрез прилагането на значителни мерки за консолидация. Недостатъците на сегашната фискална рамка са свързани със съществуването на известна оперативна самостоятелност на правителството. Освен това рамката не съдържа многогодишни правила, а горните граници на разходите, определяни при средносрочното фискално планиране, са задължителни само в краткосрочен план. В програмата не се предвиждат съществени изменения на бюджетната рамка освен увеличаването на времевия хоризонт на средносрочната фискална рамка от три на четири години, за да се изравни с мандата на правителството и по този начин средносрочната политика да стане по-предсказуема. Правилото за изпълнение на бюджета на 90 % е заменено от разпоредба, с която на правителството се дава правото да компенсира евентуалния недостиг на приходи в бюджета чрез намаляване на първичните разходи под размера на предвидените годишни бюджетни кредити. Новото правило осигурява по-голяма гъвкавост и възможност за провеждане на самостоятелна политика на консолидация от страна на правителството във време на криза. Липсата на по-ясно планиране и определение за прилагането на правилото обаче създава известна непрозрачност на бюджетната рамка.

(13)

В програмата се признават съществуващите недостатъци по отношение на качеството на публичните финанси. Потвърждава се необходимостта да се предприемат спешни мерки за противодействие на неблагоприятните последствия от застаряването на населението и влошаването на демографските тенденции върху дългосрочната устойчивост на държавните финанси. Амбициозни мерки за структурни реформи са представени в областта на здравеопазването, образованието, пенсионната система, публичната администрация и администрацията по приходите, за да се повишат ефикасността и ефективността на публичните приходи и разходи и да се увеличи потенциалът за растеж на икономиката с оглед осигуряване на устойчива конвергенция в рамките на Европейския съюз. Реформите предвиждат подобряване на съществуващите структури, оптимизиране на заетостта в публичния сектор, промяна на механизма за ценообразуване и финансиране на здравните услуги, прилагане на мерките съгласно новоприетата стратегия за пенсионна реформа, мерки за реформиране на висшето образование и научноизследователската и развойната дейност, и промяна на модела на управление на публичните държавни активи.

(14)

Като се имат предвид рисковете пред изпълнението на фискалните цели, посочени по-горе, може да се приеме, че бюджетната стратегия в програмата като цяло съответства на изискванията на Пакта и води до макроикономическа стабилност и запазване на доверието на инвеститорите в българската икономика. Предвижда се доста амбициозна структурна консолидация в размер на –2¾ % от БВП през 2010 г., без по-нататъшно подобрение през следващите години. Планираната консолидация през 2010 г. не е напълно гарантирана от мерките, изложени в програмата. Освен това нейното пълно постигане зависи от оптимистичния макроикономически сценарий с допълнителни рискове, произтичащи от възходящото преразглеждане на дефицита за 2009 г. Липсата на конкретизирани мерки в програмата за периода след 2011 г. би могла допълнително да застраши извършването на планираните корекции. Очаква се СБЦ да бъде постигната и значително надхвърлена още през 2010 г., което прави темпа на структурната консолидация доста амбициозен предвид лошата икономическа конюнктура и изложените по-горе рискове пред бюджетната стратегия. Цялостната фискална позиция, оценена чрез промените в структурното салдо, е рестриктивна през 2010 г., неутрална като цяло през 2011 г. и нерестриктивна през 2012 г. Средносрочната цел на програмата за поддържане на коригиран спрямо фазата на икономическия цикъл излишък от ½ % от БВП би била постигната от 2010 г.

(15)

Що се отнася до посочените в насоките за програмите за стабилност и програмите за конвергенция изисквания за представянето на данни, в програмата има някои пропуски при задължителните и незадължителните данни (5).

i)

да продължи да прилага стриктна фискална политика и да приеме допълнителни мерки за консолидация за постигане на програмната цел за 2010 г., за да устои на продължаващото регулиране на външните дисбаланси и да съхрани доверието на инвеститорите в икономиката; по-конкретно, да ограничи нарастването на заплатите в публичния сектор, с което да допринесе за постигане на цялостно умерено равнище на заплатите и да подобри конкурентоспособността;

ii)

да повиши ефикасността на публичните разходи чрез решително прилагане на планираните структурни реформи в областта на публичната администрация, здравеопазването, образованието и пенсионната система, за да повиши производителността и да осигури устойчива конвергенция в рамките на Европейския съюз.

27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/17

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32010M5852. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/17

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32010M5834. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/18

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32010M5810. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/19

—

създаването на европейската цифрова библиотека „Europeana“, портал за многоезичен достъп онлайн до цифрова културна продукция от цяла Европа (книги, вестници, фотографии, кинематографични и аудио-визуални произведения, архивни документи, музейни експонати, архитектурни и археологически паметници и т.н.), представлява изключителна възможност за популяризиране на културното наследство на държавите-членки, както и за разширяване на достъпа до това наследство и на знанията за него,

—

цифровизацията и достъпът онлайн до културната продукция на държавите-членки, както и цифровото съхранение, са от решаващо значение за популяризиране на културното наследство, за стимулиране на културното творчество и за предлагане на нови услуги онлайн,

—

съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 28 август 2009 г., озаглавено „Europeana — следващи стъпки“, с което се постави началото на процес на консултации, насочен към извършване на анализ на най-подходящите начини, чрез които да се гарантира, че „Europeana“ и свързаните с нея политики в областта на цифровизацията, достъпа онлайн и цифровото съхранение осигуряват трайно присъствие на европейската култура в цифровата среда,

—

целта до края на 2010 г. да се предоставят онлайн 10 милиона цифровизирани произведения чрез „Europeana“,

—

съобщението на Комисията от 19 октомври 2009 г., озаглавено „Авторското право в икономиката на знанието“, в което изрично се разглеждат възникващите правни предизвикателстватa по отношение на библиотеките и архивите при цифровизация на техните сбирки,

—

създаването от Комисията на Европейска група за размисъл („комитет на мъдреците“) по въпросите на цифровизацията в резултат на обсъжданията на заседанието на Съвета по образование, младеж и култура от 27 ноември 2009 г., която да разгледа по-конкретно въпросите, свързани с публично-частните партньорства; приканва групата да започне широки консултации и да използва пълноценно приноса на държавите-членки и на съответните заинтересовани страни, както и да предоставя редовно информация за своите дейности, съобразно потребностите,

—

постигнатия досега напредък, довел до създаването на фондацията „Европейска цифрова библиотека“ и до пускането на прототипа на „Europeana“ на 20 ноември 2008 г. като решаващ етап от този процес,

—

че следващите важни етапи ще бъдат представянето на „Europeana 1.0“ през 2010 г. и последващото консолидиране на платформата,

—

организационните, правните и финансовите предизвикателства пред цифровизацията и достъпа онлайн до културна продукция, както и пред цифровото съхранение, например въпроси, свързани с правата върху интелектуалната собственост и необходимостта от намиране на допълнително финансиране за цифровизация, което би могло да включва публично-частни партньорства,

—

че е важно да се гарантира, че тези предизвикателства се разглеждат от Комисията и държавите-членки паралелно с изложените по-долу мерки, с цел консолидиране на „Europeana“ като основна структура и общ портал за достъп до културно съдържание,

—

необходимостта държавите-членки и Комисията, както и органите и институциите, участващи активно в „Europeana“, да увеличат усилията си за разширяване и обогатяване на „Europeana“ през следващите години както в количествено, така и в качествено отношение,

—

следва да се продължи развитието на „Europeana“ като съвместно начинание на европейските културни институции, както и дейността ѝ за подобряване на портала — включително за постигане на по-съгласувано и привлекателно представяне на цифровите произведения, справяне с многоезиковите аспекти и подобряване на системите за търсене — с цел да се отговори на потребностите и очакванията на потребителите,

—

за дългосрочното консолидиране на „Europeana“ моделът за устойчиво финансиране и управление следва да взема предвид ролята на „Europeana“ да предоставя на трансгранична основа възможно най-широк достъп до културни сбирки, европейския обхват и характер на портала, а също и съществената роля на културните институции,

—

цифровизацията и достъпът онлайн до нашето културно наследство следва да се осъществяват при пълно зачитане на правата върху интелектуалната собственост; съществува необходимост от постигане на бърз напредък при намиране на приложими решения за цифровизацията на произведения, които вече са изчерпани и които не се разпространяват, и за предоставянето им онлайн, както и за разглеждането на въпроса относно произведенията с неуредени авторски права,

—

да се увеличава броят на експонатите — както произведения, които са обществено достояние, така и произведения, защитени от авторско право — от библиотеки, музеи, архиви и аудио-визуални сбирки, достъпни чрез портала, при пълно зачитане на правата върху интелектуалната собственост, като същевременно се осигурява качествен подход, който популяризира многообразието и богатството на европейското културно наследство; да продължи съвместната работа за осигуряване на възможно най-голяма достъпност до произведения, които са обществено достояние, след тяхната цифровизация,

—

да продължават усилията за насърчаване на по-широко географско разпространение и за установяване на по-добър баланс между различните видове съдържание, предлагано чрез „Europeana“ (книги, фотографии, архивни документи, кинематографична и аудио-визуална продукция, музейни сбирки и т.н.), като се вземат предвид специфичните потребности на видовете съдържание с интензивно използване на ресурси, например аудио-визуалната продукция,

—

да се вземе предвид в пълна степен езиковото многообразие като една от основните характеристики на европейското наследство и да се засилят многоезиковите аспекти на портала „Europeana“, по-специално чрез решаване на въпросите, свързани с междуезиковото търсене и автоматичния превод,

—

да се осигури централно място на потребителя и да се продължи анализът на потребностите и профилите на потребителите, също и с оглед на определянето на конкретни приложения и механизми, включително такива, които насърчават интерактивност, като дават възможност на потребителите да допринасят активно за разработването на портала, като същевременно предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че зареждането на съдържание става при зачитане на съответните правни разпоредби; По възможност новите приложения на „Europeana“ следва да са с отворен формат, за да се даде възможност за участие на възможно най-голяма общност от разработчици и да се улесни подходящото повторно използване на софтуерните компоненти на „Europeana“ в друг контекст и адаптиране към него,

—

да се повишава осведомеността относно „Europeana“ сред културните институции в цяла Европа, което би могло да допринесе за предоставяне на съдържание, и сред потенциалните потребители на портала. Във връзка с това, съвместната дейност с образователните и научноизследователски сектори би могла да има съществена роля и следва да се проучи допълнително,

—

да се вземе предвид многообразието на различните културни институции в Европа с цел да се гарантира, че на всички институции, включително и на най-малките, е предоставена възможност да участват в разработването на „Europeana“,

—

да продължи работата по изготвяне на набор от ясни и широко приети минимални стандарти за оперативна съвместимост и да се насърчава прилагането им от институциите, които предоставят съдържанието. Това ще помогне на културните институции да отчетат необходимостта от последователни метаданни с високо качество в процеса на цифровизация, които имат ключово значение при търсене на цифровизирани експонати и установяване на взаимни връзки между тях,

—

да се работи по създаването на устойчив модел на финансиране и управление за „Europeana“ като общ портал за достъп до европейското културно наследство и да се осигури оптимално използване на наличните финансови инструменти за финансиране на цифровизацията на национално и европейско равнище,

—

да се проучи евентуалната роля на публично-частните партньорства за цифровизацията с оглед на увеличаване на сбирките, които са достъпни чрез „Europeana“, като се отчита необходимостта от подходяща защита на интересите на притежателите на права, потребителите и допринасящите институции,

—

да продължат да работят съвместно за постигане на целите, определени в заключенията на Съвета от 13 ноември 2006 г. относно националните стратегии за цифровизацията и достъпа онлайн до културна продукция и цифровото съхранение и от 20 ноември 2008 г. относно достъпа до цифровизирана продукция чрез европейската цифрова библиотека „Europeana“,

—

да продължат и да активизират своята подкрепа по отношение на проекти за цифровизация, предприети от културните им институции с цел да се увеличи броят на експонатите от библиотеки, музеи, архиви и аудио-визуални сбирки от всички държави-членки и да се насърчи, например чрез условия за финансиране на цифровизацията, тяхното предоставяне чрез „Europeana“ и най-широк достъп на потребителите до съдържание,

—

да продължават да повишават осведомеността сред културните институции на всички териториални равнища, например чрез организиране на информационни срещи с цел да бъдат насърчени да предоставят своето съдържание на „Europeana“ пряко или чрез национални, регионални или тематични организатори,

—

да осигурят до края на 2013 г., на доброволна основа, и до разработването на устойчив модел на финансиране и управление, необходимото равнище на подпомагане за „Europeana“ като допълнение към финансирането от Общността,

—

да допринасят за повишаване на осведомеността на широката общественост относно „Europeana“, например чрез организиране на кампании в сътрудничество с културните институции за популяризиране на портала сред потенциалните потребители,

—

да улесняват и насърчават прилагането на набор от ясни и общи минимални стандарти за оперативна съвместимост за цифровизираното културно съдържание на „Europeana“,

—

да разработят, в рамките на експертната група на държавите-членки в областта на цифровизацията и цифровото съхранение и в сътрудничество с „Europeana“, пътна карта, съдържаща препоръки за балансирано увеличаване на съдържанието, достъпно чрез „Europeana“, обхващайки всички държави-членки и сектори (текстови, аудио, звукови и картинни произведения) и включвайки шедьоврите на културното наследство на Европа, подбрани от държавите-членки; и да продължават в контекста на тази експертна група своята съвместна дейност с „Europeana“ по въпроси, свързани с модела на управление и финансиране и стратегическата ориентация на портала,

27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/22

(1)

Член 10 от Регламент (ЕО) № 1922/2006 предвижда, inter alia, че Съветът назначава 18 членове на управителния съвет на Европейския институт за равенство между половете, както и техните заместници, за срок от три години.

(2)

Осемнадесет държави-членки (Белгия, България, Чешката република, Германия, Естония, Испания, Франция, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство) предстои да предложат кандидатурите на членове и заместник-членове за периода от 1 юни 2010 г. до 31 май 2013 г.

(3)

Правителствата на всички посочени по-горе държави-членки представиха на Съвета списъците с кандидати,

27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/24

27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/25

27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/26

27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/27

27.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 137/28

1.

На 18 май 2010 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Sun Capital Partners V, L.P., част от Sun Capital Partners group of funds („Sun Capital“, САЩ), придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над част от Rio Tinto Group („Rio Tinto“, Обединено кралство), което се състои от Alcan Packaging Beauty Business („Beauty Business“) посредством покупка на дялове и активи.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.5866 — Sun Capital/Beauty Business, на следния адрес: