6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/1

А.

като има предвид, че след четири години на държавите-членки на ООН трябва да се напомни за техния ангажимент за реализиране на амбициозните цели от заключителния документ на Световната среща на върха през 2005 г., приет в Ню Йорк на 16 септември 2005 г.;

Б.

като има предвид, че само една глобална, ефективна и всеобхватна многостранна система може да се справи с многобройните и взаимно свързани предизвикателства и заплахи, пред които са изправени нациите, обществата и гражданите, като например тези, свързани с мира, стабилността и сигурността на хората и предизвикателствата, поставяни от бедността, изменението на климата, енергийната сигурност и последиците от световната икономическа и финансова криза;

В.

като има предвид, че 63-тата сесия на ОС на ООН взе важни решения по редица въпроси, отнасящи се до плана за реформа, включително подобрения в управлението на човешките ресурси и в правораздаването, частичното укрепване на отдела по политически въпроси и започването на междуправителствени преговори по реформата на Съвета за сигурност;

Г.

като има предвид, че ОС на ООН по предложение на Третия комитет прие серия от важни резолюции по широк спектър от въпроси, свързани с правата на човека, социални и хуманитарни проблеми, включително три резолюции за отделни страни, както и незадължителния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права;

Д.

като има предвид, че благодарение на инициативата „Да работим като един“ (Delivering as One) и работата на двамата съизпълнители, прагматично беше постигнат съществен напредък в изпълнението на някои от реформите за хармонизиране на ООН; като има предвид, че трябва да се консолидират постиженията и да се постигне по-нататъшен напредък в областите, определени от 63-тата сесия на ОС на ООН;

Е.

като има предвид, че неуспехът на реформирането на органи като Съвета за сигурност и Икономическия и социален съвет на ООН би могъл да доведа до това неформални групи като Г8 или Г20 да се опитат да изместят световните институционални структури;

Ж.

като има предвид, че Европейският съюз трябва да насърчава това, което той твърдо смята за универсални ценности, като полага усилия да избягва поляризирането на позициите;

З.

като има предвид от друга страна, че сътрудничеството между Генералния секретариат на ООН и институциите на ЕС никога не е било толкова тясно и че то отразява споделените ценности, цели и интереси на двете организации;

И.

като има предвид необходимостта от по-нататъшно укрепване на оперативния капацитет на ООН в областта на дейностите по мира и сигурността, и като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и ООН в опазването на мира представлява крайъгълен камък на мира и сигурността в глобален мащаб;

Й.

като има предвид нарасналия брой загинали сред мироопазващите сили на ООН и като има предвид, че трябва да бъдат предприети всички възможни мерки за защита на тези работници;

К.

като има предвид, че ЕС и САЩ са стратегически партньори и е в техен общ интерес е да се изправят заедно срещу общите заплахи и предизвикателства в новия глобален сценарий, като се опират на международното право и многостранни институции, и особено на ООН; като има предвид, че изявлението на новия постоянен представител на САЩ в ООН, Susan Rice, дава знак за подновен ангажимент за конструктивно участие в ООН;

Л.

като има предвид, че в своята декларация до Съвета на ООН по правата на човека на 19 септември 2008 г. Европейският съюз показа, че следните елементи от заключителния документ за Конференцията за преглед на изпълнението на договореностите от Дърбан биха били неприемливи (така наречените „червени линии“ на ЕС): (1) специален избор на един регион на света; (2) повторното отваряне на Декларацията от Дърбан с включването на забрана на „охулване на религията“, целяща ограничаване на свободата на словото и налагането на цензура, присъща на ислямските закони срещу богохулството; (3) съставяне на приоритетен ред сред жертвите; и (4) политизиране или поляризиране на дискусията;

M.

като има предвид, че в контекста на задълбочаваща се световна рецесия, развиващите се страни биха могли да се върнат с десетилетия назад в резултат на спада на цените на стоките, по-слабия приток на инвестиции, финансовата нестабилност и спада в паричните преводи и като има предвид, че стойността на поетите от ЕС ангажименти за помощ ще спадне близо с 12 милиарда долара годишно, тъй като те се изразяват като процент от БВП на държавите-членки;

1.

Отправя до Съвета следните препоръки:

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и, за сведение, на Комисията.

6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/7

A.

като има предвид, че целта за изкореняване на бедността трябва да продължи да заема централно място в съвместната стратегия;

Б.

като има предвид, че половината от населението на Африка все още живее в бедност и че Африка е единственият континент, който не бележи напредък в постигането на Целите на хилядолетие за развитие (ЦХР), особено по отношение на намаляването на бедността, детската смъртност, майчиното здраве и борбата срещу ХИВ/СПИН и малария;

В.

като има предвид, че съвместната стратегия има за цел да надскочи темите за развитието, Африка и институциите и да обхване по-широка гама от африкански и световни въпроси, в сравнение с миналото, като енергетиката, изменението на климата и сигурността, и да бъде приобщен по-широк кръг от неинституционални участници;

Г.

като има предвид, че през последната година е изградена институционалната структура и новаторски работни методи на съвместната стратегия, но е постигнат много малък напредък на място;

Д.

като има предвид, че въпреки изричното признаване в съвместната стратегия на основната роля на Панафриканския и Европейския парламент „да извършват преглед на напредъка и да осигуряват политическо ръководство на партньорството“, те все още предстои да бъдат включени по всякакъв конструктивен и смислен начин в създаването, приспособяването и контрола на съвместната стратегия;

Е.

като има предвид, че участието на гражданското общество и на местните органи, особено от африканска страна, в прилагането на съвместната стратегия досега беше минимално;

Ж.

като има предвид, че бяха предоставени много малко нови финансови средства за прилагане на съвместната стратегия и на практика съответните източници на финансиране бяха изцяло програмирани преди приемането на съвместната стратегия;

З.

като има предвид, че включването на Европейския фонд за развитие (ЕФР) в бюджета на ЕС, за което Парламентът неколкократно е призовавал, би позволило по-голяма приемственост между политиките и парламентарния контрол на разходите за развитие;

И.

като има предвид, че делът на Африка в световната търговия намалява и Африка се изключва от възможностите, които предлага глобализацията;

Й.

като има предвид, че изнасянето на капитали, особено незаконното изнасяне на капитали, ежегодно води до отлив от милиарди евро от африканските икономики, докато „източването на мозъци“ ограбва по-голямата част от интелектуалния капацитет на континента, необходим за бъдещото му развитие;

К.

като има предвид, че производството на храни и продоволствената сигурност в Африка все по-малко съставляват политически приоритети и през последното десетилетие изпитват остър недостиг на инвестиции, което е възможно да има катастрофални последици, както показа неотдавнашната криза на цените на храните;

Л.

като има предвид, че Африка не е представено в достатъчна степен в международните организации и многостранните форуми, които вземат решения по голяма част от въпросите, засягащи бъдещето на континента;

М.

като има предвид, че дългогодишните отношения между ЕС и Африка придобиват вече ново значение с появата на сцена на нетрадиционните донори, чиито програми и приоритети за Африка представляват нови рискове и предизвикателства;

Н.

като има предвид, че е от съществено значение да се установи съгласуваност и да се избягва припокриване между институциите, участващи в осъществяването на съвместната стратегия, и институциите, които отговарят за съществуващите отношения като Споразумението от Котону, Евросредиземноморската стратегия и Стратегическото партньорство между Южна Африка и ЕС;

О.

като има предвид, че преразглеждането на Споразумението от Котону през 2009 г. ще има за цел да хвърли светлина върху бъдещите взаимоотношения между държавите от АКТБ и Африканския съюз;

П.

като има предвид, че равнищата на осведоменост относно целите и действията съгласно съвместната стратегия са тревожно ниски, и че – предимно в Африка – обществената осведоменост и приобщаването към стратегическото партньорство между Африка и ЕС са пряко свързани със способността на съвместната стратегия да доведе до непосредствени и осезаеми резултати, които да са в състояние да повишат жизнения стандарт на населението в Африка;

Р.

като има предвид, че при партньорството следва се отчете, че независимо че „партньорството между равни“ означава, че ЕС и Африканския съюз са равни по отношение на участието в дискусията и определянето на политиката, то трябва да отговори на суровата действителност, при която двата континента и техните институции далеч не са равни по отношение на институционалното развитие, капацитета за вземане на решения и ресурсите;

1.

Приветства факта, че една година след приемането на съвместната стратегия най-сетне са установени и започнаха да функционират основните компоненти на институционалната структура за нейното прилагане, подкрепени от план за действие с набелязани цели и графици за изпълнение, както и че е постигнат известен напредък в прилагането на съвместната стратегия и свързаните с нея тематични партньорства; независимо от това изразява съжаление от факта, че до края на първата година от прилагането, някои партньорства все още са в процес на определяне на работните методи и не са набелязали цели, графици за изпълнение и отпускане на бюджетни средства;

2.

Приветства факта, че през първата година след подписването на съвместната стратегия ЕС и Африканският съюз се срещаха толкова често, както никога преди това;

3.

Призовава Комисиите и държавите-членки на ЕС и АС приоритетно да завършат изграждането на тази институционална структура чрез развиване на парламентарния компонент и компонента гражданско общество и местните власти, които следва да движат и подкрепят процеса, като му придават прозрачност и демократична легитимност;

4.

Приветства създаването на екипи за изпълнение от ЕС с участието на заинтересовани държави-членки, не само поради зависимостта на финансирането на съвместната стратегия от приноса на държавите-членки, но също така поради това, че прекият ангажимент от страна на държавите-членки ще допринесе за повишаване на осведомеността, приемствеността и дълготрайността на действията, предвидени в плана за действие;

5.

Настоятелно призовава институциите, които са отговорни за прилагането на съвместната стратегия, изцяло да се съсредоточат върху резултатите, които е необходимо да бъдат постигнати, като се има предвид, че срокът за изпълнение на първия план за действие е по-малко от три години (2008-2010 г.);

6.

Отново отправя искане до Комисиите на ЕС и АС да предприемат активни действия за включване на Европейския и Панафриканския парламент в прилагането, контрола и предоставянето на политически насоки за съвместната стратегия, в съответствие с положението им на ключови компоненти на нейната институционална структура;

7.

Подчертава ролята на междупарламентарните органи между Европейския парламент и Африканския парламент като Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и Парламентарната асамблея на Евромед, за укрепване на мира и сигурността, доброто управление и демокрацията, както и в качеството им на ефективни платформи за сътрудничество и решаване на въпроси от общ интерес;

8.

Отбелязва факта, че на 11-то заседание на министерско равнище на Тройката Африка-ЕС беше одобрен първият годишен доклад за напредъка в прилагането на съвместната стратегия и свързания с нея първи план за действие, към който гореспоменатото съобщение на Комисията съставлява приносът на ЕС;

9.

Въпреки това изразява съжаление, че докладът беше изготвен без допитване до или официално участие на Европейския или Панафриканския парламент;

10.

Предлага председателите на Панафриканския парламент и на Европейския парламент системно да присъстват и да се изказват на срещите на високо равнище между ЕС и Африка, за да представят заключенията на двата парламента относно прилагането на плана за действие и предложенията за бъдещата насоченост на съвместната стратегия;

11.

Изисква, непосредствено преди пролетното заседание на министерско равнище на Тройката, членовете на Тройката да разменят мнения с представители на компетентните органи от Панафриканския и Европейския парламент, по време на която размяна на мнения парламентите да могат да представят своите предложения и препоръки относно последния съвместен годишен доклад за напредъка; предлага обсъждането на предложенията и препоръките на парламентите да бъде включено в дневния ред на въпросното заседание на министерско равнище на Тройката; очаква в следващия съвместен годишен доклад, приет по време на следващото есенно заседание на министерско равнище на Тройката, да бъде посочено, че тези предложения и препоръки са били взети под внимание; изисква също парламентарните представители да се срещнат с министрите от Тройката в началото или края на есенното заседание на Тройката;

12.

Счита, че Панафриканският парламент и Европейският парламент следва да участват на подходящо равнище както в съвместните експертни групи, така и в работната група на АС и ЕС;

13.

Приветства факта, че Европейската комисия е учредила програма за подпомагане в рамките на 9-ия ЕФР с бюджет от 55 милиона евро за укрепване на капацитета на институциите на АС; отново настоятелно заявява, че част от този бюджет трябва да бъде предоставен за укрепване на административния и оперативния капацитет на Панафриканския парламент и призовава Комисиите да съставят плановете за действие с цел използването на тези бюджетни средства, при условията на тясно съгласуване с Панафриканския парламент и в сътрудничество с Европейския парламент;

14.

Препоръчва частта от бюджета, която е целево заделена за Панафриканския парламент, да се управлява директно от този парламент, когато същият изгради необходимия за това административен капацитет и изпълни съдържащите се във финансовия регламент на ЕС изисквания (по-конкретно в член 56 от него) (6), за да може Комисията да изпълнява бюджета чрез косвено централизирано управление;

15.

Приканва Комисиите на ЕС и АС да опростят процедурите, за да се гарантира пряк и ефективен диалог с парламентите, за да се избягват неприемливи закъснения, при условията на надлежно отчитане на особеностите на техните съответни процедури;

16.

Отново призовава за включването на ЕФР в бюджета и междувременно изисква от Комисията редовно да информира Европейския и Панафриканския парламент на всички етапи на бюджетния процес;

17.

Счита, че, за да бъде наистина „партньорство на широка основа, съсредоточено върху широк кръг хора“, съвместната стратегия трябва ефективно да включва гражданското общество и местните органи и да улеснява тяхното ефективно участие в работата на органите по прилагане на стратегията;

18.

Изразява съжаление, че паради това, че планът за действие показва, че всяка страна по споразумението за партньорство между Африка и ЕС е отворена за широк набор от действия, се обръща прекомерно голямо внимание на действията на държавно равнище; подчертава, че е необходимо да се задълбочи и допълнително да се изясни приносът и участието на парламентите и недържавни участници като организации на гражданското общество, местни органи и други недържавни участници в процеса;

19.

Приветства Африканския икономически, социален и културен съвет (АИСКС) като средство за изграждане на партньорство между африканските правителства и гражданското общество; въпреки това изразява загриженост по повод на ниското равнище на участие на африканското гражданско общество в прилагането на съвместната стратегия и призовава за незабавно полагане на усилия, особено от африканска страна, за установяване, в тясно сътрудничество със заинтересованите лица, на процедури за установяване, съотнасяне и ефективно приобщаване на представителни африкански недържавни участници;

20.

Призовава Европейската комисия да разработи подходящи инструменти за изграждането на капацитет за африканското граждански общество, специално насочени към укрепването на тяхната способност да се ангажират с прилагането на съвместната стратегия;

21.

Отбелязва, че в съвместната стратегия следва да се разглеждат и въпроси, които, макар и формално да спадат към различна институционална структура, оказват дълбоко влияние върху бъдещето на Африка и формират облика на отношенията между двата континента, като например споразуменията за икономическо партньорство (СИП) и отношенията между регионалните групи държави, подписали СИП, и други съществуващи регионални групи държави в Африка (включително регионалните икономически общности), второто преразглеждане на Споразумението от Котону, Евросредиземноморската стратегия, стратегическото партньорство между ЕС и Южна Африка, отношенията на Африка с нови участници на световната сцена като Китай и Бразилия;

22.

Вярва, че може да се постигне устойчиво, социално и екологично развитие единствено в държави, които предлагат гаранции за мир, демокрация и права на човека;

23.

Призовава Европейската комисия, Съвета и африканската страна да гарантират приемственост между тази стратегия и другите европейски политики, които могат да имат неблагоприятно въздействие върху насърчаването на ново стратегическо партньорство между ЕС и Африка, по-специално търговската политика, политиката за опазване на околната среда, политиката за миграция и селскостопанската политика; подчертава, че политическият диалог между ЕС и Африка следва да включва тези въпроси;

24.

Подчертава, че, за да се води ефективна борба срещу бедността, която остава сърцевината на съвместната стратегия, стратегическото партньорство между ЕС и Африка трябва да спомага за стимулиране на устойчиво икономическо и социално развитие, привличане на чуждестранни инвестиции и насърчаване на справедлива международна търговия, и да способства за създаване на условия, при които африканските държави да могат постепенно да заемат своето място в световната икономика

25.

Приветства постигнатия напредък относно партньорството за мир и сигурност; отбелязва политическия диалог между АС и ЕС относно кризисните положения в Африка и извън нея; подчертава, че в рамките на този диалог е необходимо да бъдат разгледани цял набор от въпроси, свързани с мира и сигурността, от предотвратяване и разрешаване на конфликти до възстановяване след конфликти и изграждане на мира, включително задълбочен диалог относно прилагането на принципа на отговорност за защита;

26.

Призовава за отдаване на предимство на изграждането на африканската структура за мир и сигурност; отново подчертава, че ЕФР не е достатъчен източник на финансиране за бъдещо захранване с нови средства на Фонда за мира в Африка; счита, че разходването на средства от ЕФР следва да съответства на определените от Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР/КПР) критерии за официални помощи за развитие; отново отправя призив за окончателно решаване на въпроса с финансирането на Фонда за мира в Африка;

27.

Приветства създаването през септември 2008 г. от генералния секретар на ООН Бан Ки-муун на група от видни личности от ЕС и ООН, която да определи начини, по които международната общност може да подкрепи мироопазващите операции на АС, провеждани с мандат на ООН;

28.

Посочва, че понятието за управление надхвърля единствено борбата срещу корупцията и следва да бъде мерило за доброто функциониране на определено общество чрез закон и ред, зачитане и активно насърчаване на правата на човека, борбата срещу корупцията, изграждане на благосъстояние и прозрачно и справедливо разпределение на богатството, и наличие на здравни и социални услуги от крайна необходимост; подчертава, че външните участници не трябва да оценяват управлението единствено въз основа на наложени отвън критерии, а въз основа на взаимно договорени и споделени ценности и стандарти;

29.

Подчертава значението на устойчивата демокрация, включително доброто управление и демократичното провеждане на избори, която трябва да включва подкрепа за парламентарното изграждане на капацитет и за участието на гражданското общество и местните органи в политическия диалог;

30.

Подчертава, че управлението трябва да се подобри двустранно: това не е единствено приоритет за Африка, но също така и за европейската страна, която трябва да подобри управлението и отчетността по отношение на ангажиментите за предоставяне на помощ и по-добро координиране на донорите с оглед по-добро отчитане на т.нар. „сираци“ по отношение на оказваната помощ; подчертава, че националните и континенталните парламенти, недържавните участници и местните органи трябва да изиграят важна роля в тази област;

31.

Призовава за засилена подкрепа за съществуващите африкански инициативи като Африканския механизъм за партньорски проверки (APRM), който се явява най-сериозното усилие досега от страна на африканските държави за подобряване на управлението на континента, както и редица инструменти, създадени от АС, които ще повишат съпричастността на Африка към процеса;

32.

Изразява сериозна загриженост, че „профилите на управление“, разработени от Комисията за всяка страна от АКТБ, които ще дават насоките за програмите за помощ за развитие във връзка с 2,7 млрд. евро допълнителни средства в рамките на десетия ЕФР, са изготвени без елемент на участие; отбелязва, че допустимостта за получаване на допълнителни средства от държавите бенефициенти е била преценявана според набор от критерии, от които само един е пряко свързан с ЦХР; изразява тревога, че „профилите“ на Европейската комисия рискуват да подронят процеса на АМПП; призовава Европейската комисия да се консултира със и да информира Европейския парламент и Съвета относно последващите действия и използването на тези фондове, за да гарантира, че те са отпуснати за инициативи за управление, за подпомагане на програмата за управление на АС и процеса на АМПП;

33.

Призовава диалогът в рамките на партньорството в областта на управлението и правата на човека да разглежда безнаказаността на нарушенията на правата на човека, като се черпи пример от най-добрата практика съгласно националното и международното право, включително работата на международните наказателни съдилища, създадени в Сиера Леоне и Руанда;

34.

Счита, що се отнася до партньорството в областта на търговията и регионалната интеграция, че при правилни условия повишаването на търговския обмен е съществен двигател за икономически растеж, при условие че търговските политики са свързани с целите за развитие; следователно приветства целите на това партньорство за подпомагане та африканската регионална интеграция и за укрепване на търговския капацитет на континента;

35.

Очаква бързо приключване на кръга преговори за развитие от Доха в рамките на Световната търговска организация (СТО), но настоява това да продължи да бъде кръг от преговори във връзка с развитието, който да благоприятства интеграцията на африканските държави в световната икономика, като ефективно намали субсидиите за селското стопанство, нарушаващи търговията, и премахне субсидиите за износ в селското стопанство;

36.

Счита, че ЕС следва да помогне на африканските държави да гарантират, че тяхното селско стопанство е самостоятелно и да подпомогнат основните услуги и уязвимите сектори на местната промишленост;

37.

Настоятелно заявява, че окончателните СИП, подписани с африкански държави, трябва да бъдат първите и най-важни инструменти за развитие, които зачитат разнородните капацитети и равнища на развитие на различните бенефициенти;

38.

Подчертава факта, че СИП трябва да насърчават, а не да подкопават африканската регионална интеграция; подкрепя усилията на АС да укрепи регионалните икономически общности като основополагащи елементи за регионалната интеграция на континента;

39.

Настоятелно призовава Европейската комисия и държавите-членки да изпълнят ангажимента си да предоставят до 2010 г. най-малко 2 млрд. евро под формата на същински „помощи за търговия“, най-големият дял от които трябва да бъде за Африка; призовава за навременно определяне и предвиждане на дела на средствата за помощи за търговия; подчертава, че тези финансови средства следва да бъдат допълнителни средства, а не единствено преобразуване на финансирането по Европейския фонд за развитие;

40.

Призовава партньорството да включва по-широката програма за помощи за търговия, включително разработването на инфраструктури, насърчаването на стопанско развитие и по-добро регулиране, включително по-прости и лесни за прилагане правила за произход;

41.

Призовава партньорството да включва и икономически аспекти, които, макар и да не са непременно свързани с търговията, имат важни последици за африканските икономики като необходимостта от предприемане на действия за спиране на незаконното изнасяне на капитали и насърчаване на международното регулиране на зоните на „данъчен рай“;

42.

Призовава съвместната стратегия да признае и да подкрепи благоприятната роля на мигрантите и националните общности в чужбина за развитието на техните родни страни, като улесни инвестирането от тяхна страна в тези държави и като намали разходите по прехвърлянето на финансови средства;

43.

Настоятелно заявява, що се отнася до партньорството относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), че дори и с повече и по-качествени помощи ще бъде трудно да се изпълнят тези цели, поради което настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да спазят ангажиментите, които те наскоро отново потвърдиха по време на Конференцията в Доха относно финансирането за развитие, както и по време на Форума на високо равнище в Акра относно ефективността на помощите, особено по отношение на обема на предоставяната от тях помощ, последователността на политиката, съпричастността, прозрачността и разделението на труда между донорите;

44.

Отбелязва, че основното здравеопазване и началното и гимназиалното образование са решаващи катализатори за постигане на ЦХР; вследствие на това насърчава африканските държави да превърнат тези области в един от главните приоритети на своите стратегии за намаляване на бедността; призовава партньорството да насърчава подобно развитие, като разгледа ангажимента на Европейската комисия да похарчи поне 20 % от бюджета на Общността за помощи в тези сектори; призовава Комисията да разшири този ангажимент, така че той да обхваща ЕФР; припомня, че всички усилия в тази посока следва да включват лицата с увреждания; в тази връзка приветства резултата от първото заседание на съвместната експертна група и призовава заинтересованите участници да гарантират постигането на напредък пред предстоящата година;

45.

Призовава Европейската комисия да предприеме спешни мерки за изпълняване на своите ангажименти в областта на здравеопазването във връзка със заключенията и препоръките в доклада от 2009 г. на Европейската сметна палата относно „Помощта на ЕО за развитие на здравните служби в държавите от Африка на юг от Сахара“; подчертава колко е важно увеличаването на помощта от Европейската комисия за здравния сектор в държавите от Африка на юг от Сахара по време на 10-ия междинен преглед на ЕФР в подкрепа на ангажимента към ЦФР, свързани със здравеопазването;

46.

Насърчава държавите-членки на ЕС и АС да обърнат по-голямо внимание на продоволствената сигурност в Африка и на независимостта на държавите по отношение на храните, както и да подкрепят действия за увеличаване на производителността и конкурентоспособността на африканското селско стопанство, по-специално производството на храни за местните пазари и насърчаване създаването на „зелени пояси“ около градовете;

47.

Призовава държавите-членки да включат в своите разисквания, в рамките на и извън съвместната стратегия ЕС-Африка, въпроса за справедливото разпределение на благата, получени като резултат от експлоатирането на природните ресурси; настоява, че националните приходи от природни ресурси следва приоритетно да бъдат по-справедливо разпределяни, за да се удовлетворят основните потребности на населението, по-специално в областта на здравеопазването, образованието, опазването на природните ресурси и на околната среда, като по този начин се подпомага постигането на ЦХР;

48.

Изразява загриженост, че последният период на рекорден растеж на Африка ще бъде последван от глобален икономически спад и подчертава, че континентът би могъл да се върне с десетилетия назад в своето развитие в резултат на спада в цените на стоките, по-слабия приток на инвестиции, финансовата нестабилност и спада в паричните преводи;

49.

Припомня, що се отнася до изменението на климата, че развитите страни са първостепенно отговорни за изменението на климата, което обаче оказва най-голямо отрицателно въздействие в развиващите се страни; поради това настоятелно заявява, че са необходими нови средства, за да се избегне принуждаване на африканските държави да плащат несъразмерна цена за приспособяване към и смекчаване на последиците от изменението на климата; освен това подкрепя съвместната декларация на ЕС и Африка относно изменението на климата, представена по време на Конференцията по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, състояла се през декември 2008 г. в Познан;

50.

В контекста на партньорството в областта на миграцията и заетостта, изисква намиране на справедливо и осъществимо решение на „източването на мозъци“, което лишава много африкански нации от голям брой квалифицирани работници, особено в сферата на здравеопазването;

51.

Призовава за нова схема за „синя карта“ на ЕС, която да обезсърчава отлива на квалифициране работници от развиващите се държави от сектори, в които в тези държави има недостиг на работна ръка, особено в сферата на здравеопазването и образованието;

52.

Призовава Европейската комисия да използва партньорството между ЕС и Африка, за да помогне на африканските държави да приложат гъвкавите подходи, предвидени в Декларацията от Доха относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве, за да се улесни достъпа до основни лекарства на достъпни цени в Африка;

53.

Насърчава двете страни да се стремят да превъзмогнат несъответствията в развитието на цифровите технологии, в рамките на научното и техническото партньорство, като заложат на непрестанното сътрудничество при разработването и трансфера на технологии, особено по отношение на телекомуникациите и интернет;

54.

Очаква съвместната стратегия да направи конкретни постъпки за подобряване на възможностите за жените, децата и лицата с увреждания в Африка, тъй като тези групи в развиващите се държави са изправени пред сериозни трудности;

55.

Подчертава, че, за да може съвместната стратегия да надхвърли „границите на Африка“ и да се постигне по-голямо сътрудничество между ЕС и Африка в рамките на международни органи и при многостранни преговори по въпроси като търговията, правата на човека или изменението на климата, ЕС и Африка следва да положат усилия за повишаване на демократичния характер и степента на представителност на международни институции като Световната банка, Международния валутен фонд и СТО, и да гарантират, че Африка най-сетне може да упражнява влияние, съответстващо на нейния размер и положение;

56.

Отново призовава институциите на ЕС да създадат конкретен инструмент за прилагане на съвместната стратегия, като централизират ясно, предвидимо и програмирано всички налични финансови средства; пита се до каква степен съвместната стратегия ще бъде в състояние да постигне заложените в нея амбициозни цели или да предложи истинска добавена стойност, без каквито и да е нови финансови средства или дори без препрограмиране на наличните финансови средства;

57.

Призовава правителствата в ЕС и в Африка да съобщават по-ефективно и системно на жителите на своите държави действията и резултатите от прилагането на съвместната стратегия и да се стремят това да бъде по-широко отразявано от средствата за осведомяване;

58.

Очаква значимо приобщаване на Европейския и Панафриканския парламент, както и на организации на гражданското общество и местни органи след срещата на високо равнище между ЕС и Африка в Лисабон на 8 и 9 декември 2007 г. в периода до третата среща на високо равнище между Африка и ЕС през 2010 г. и тяхното активно участие по време на самата среща;

59.

Призовава Комисиите и председателствата на ЕС и АС да постигнат съгласие по изложените по-горе предложения, целящи укрепване но ангажимента от страна на парламентите за прилагането и контрола върху прилагането на съвместната стратегия;

60.

Възнамерява да създаде в рамките на Европейския парламент необходимата координация и съгласуваност между всички негови органи с оглед подкрепяне и контролиране на прилагането на съвместната стратегия; в тази връзка отново заявява намерението си да преобразува своята специална делегация за връзки с Панафриканския парламент в пълноправна междупарламентарна делегация;

61.

Възлага на своя председател на предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Икономическия и социален комитет на ЕС, Икономическия, социален и културен съвет АС, Комисията на АС, Изпълнителния съвет на АС, Панафриканския парламент, Съвета на министрите на държавите от АКТБ и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС.

6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/15

A.

като има предвид, че с присъединяването си към Декларацията на хилядолетието за развитие от 2000 г. Европейският съюз се ангажира да работи съвместно с международната общност за намаляване наполовина на крайната бедност в света до 2015 г., като съсредоточи усилията си за изпълнението на осемте ЦХР;

Б.

като има предвид, че според новите изчисления около 1.4 милиарда души живеят под прага на бедността, т.е. с 1.25 щ.д. на ден, което представлява повече от една четвърт от населението на развиващите се страни;

В.

като има предвид новите ангажименти, поети от Комисията и държавите-членки на Европейския съюз през 2007 г., с цел допринасяне в значителна степен за преодоляване на закъснението при постигането на тези цели;

Г.

като има предвид, че липсата на достъп до медицинско обслужване и до основните здравни услуги е причина за смъртта на милиони хора и води до продължаване на цикъла на бедността, независимо че достъпът до здравни грижи и основно образование е човешко право и правителствата носят отговорност за спазването и прилагането на този принцип;

Д.

като има предвид възможността договорите за ЦХР да представляват един от инструментите за отговор на предизвикателствата, пред които са изправени развиващите се страни вследствие на световната продоволствена криза, и по-конкретно в отрасъла на селското стопанство;

Е.

като има предвид, че независимо от положените многобройните усилия, повечето развиващи се страни не разполагат с необходимите ресурси, за да се справят с възникналите предизвикателства в областта на здравеопазването и образованието и че следователно е необходимо да им бъде оказана външна помощ;

Ж.

като има предвид, че Европейският парламент има за задача да освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския фонд за развитие (ЕФР);

З.

като има предвид намерението на Комисията да увеличи значително ползването на бюджетна подкрепа през периода на прилагане на десетия ЕФР, за да подобри ефективността на своята помощ и да реализира целите, които си е поставила;

И.

като има предвид, че учителите и здравните работници в развиващите се страни работят при тежки условия, а за постигане на ЦХР са необходими близо два милиона учители и повече от четири милиона здравни работници, за наемането и обучението на които би допринесло отпускането на бюджетна подкрепа в съответни размери в рамките на договор за ЦХР;

Й.

като има предвид, че трайният недостиг на здравни работници и на учители се утежнява от изтичането на мозъци, организирано от богатите държави;

К.

като има предвид намерението на Европейския съюз да повиши своите разходи в областта на бюджетното подпомагане, най-вече като увеличи значително секторното бюджетно подпомагане в сферата на здравеопазването и образованието, и по-специално за африканските страни;

Л.

като има предвид, че договорите във връзка с ЦХР са обвързани с постигането на конкретни резултати в сферата на здравеопазването и основното образование с оглед постигането на ЦХР и че в същото време други приоритетни сектори също биха могли да бъдат предмет на договор за ЦХР;

М.

като има предвид, че според официалната позиция на Парламента относно помощта за развитие, изразена в параграф 6 от неговата горепосочена резолюция от 16 февруари 2006 г., относно новите механизми за финансиране на развитието с оглед на Целите на хилядолетието „… всяко количествено увеличение на подкрепата трябва да се извършва паралелно с качественото увеличение, с други думи, ефективността на помощта трябва да се увеличи посредством трите „С“ на английски език (координация, допълняемост и съгласуваност), като в същото време се намалят разходите по превеждането на помощта, като се подобри предсказуемостта и устойчивостта на механизмите за подпомагане, като се ускори ритъмът за предоставяне на помощи, като продължи освобождаването на помощите, като се намери решение на непоносимата тежест на данъците, като се насърчава доброто управление, като се води борба с корупцията и като се увеличи капацитетът на бенефициентите за усвояване на помощта“;

Н.

като има предвид, че наличието на поток от предсказуема помощ в дългосрочна перспектива може да допринесе пряко и ефективно за реално осъществяване на стратегиите за премахване на бедността, определени в ЦХР;

О.

като има предвид, че въпреки своите ангажименти, поети в Монтерей (2002 г.), Гленийгълс (2005 г.), Париж (2005 г.) и също в Акра (2008 г.), за подобряване на количеството и качеството на помощта за развитие, много държави-членки на ЕС невинаги предоставят цялата помощ, която са обещали, а когато тя бъде доставена, част от нея се оказва нецелесъобразна;

П.

като има предвид, че очевидно в 30 % от случаите се наблюдават закъснения в изплащането на бюджетната помощ, предоставяна от Комисията, поради нейните прекалено тежки административни процедури;

Р.

като има предвид, че липсата на предвидимост на бюджетната подкрепа се дължи по-специално на годишния характер на повечето условия, свързани с предоставянето на тази подкрепа, а липсата на предвидимост понякога налага на страните бенефициенти да изразходват помощта, преди реално да им бъде предоставена и без да са сигурни, дали ще я получат някога;

С.

като има предвид, че липсата на предвидимост на европейската помощ за развитие касае също и страните бенефициенти, в които е налице известна правна сигурност и стабилна регулаторна среда;

Т.

като има предвид, че Комисията е първият многостранен донор на помощ за развитие, че тя е един от първите донори на бюджетна подкрепа и че тя все повече използва този вид помощ, която представлява една пета от подкрепата, предоставяна от Комисията през последните години;

У.

като има предвид, че бюджетната подкрепа вече представлява един от инструментите, даващи възможност да се подобри помощта Съюза, тя би спечелила, ако стане по-предвидима и се отпуска в по-дългосрочен план;

Ф.

като има предвид, че сегашната бюджетна подкрепа, предоставяна от Комисията, по правило се програмира за период от три години, а по отношение на отделни агенции - и за една година;

Х.

като има предвид, че предложението за договор за ЦХР няма отражение върху бюджета и че договорът за ЦХР не е нов финансов инструмент, а способ за прилагане на съществуващите механизми;

Ц.

като има предвид, че в настоящия момент статусът на документа на Комисията относно договорите във връзка с ЦХР е неясен;

Ч.

като има предвид, че понастоящем Комисията смята, че е настъпил моментът за прилагане на концепцията за договор, обвързан с осезаеми резултати по отношение на ЦХР, с оглед на ежегодния контрол по традиционното спазване на условията от страна на всеки донор;

Ш.

като има предвид, че срокът на договора е свързан с финансов ангажимент, което осигурява по-голяма предсказуемост за държавата донор, в замяна на по-твърд ангажимент от страна на държавата бенефициент по отношение на конкретните резултати, които следва да бъдат постигнати;

Щ.

като има предвид, че Комисията предвижда да сключи първа серия от договори във връзка с ЦХР за период от шест години, т. е. до края на десетия ЕФР;

АА.

като има предвид, че предложението на Комисията за сключване на договорите за шестгодишен срок надминава наблюдаваната тенденция при другите донори на световно равнище;

АБ.

като има предвид призива на Комисията към държавите-членки да съфинансират договорите за ЦХР чрез допълнителни доброволни вноски в ЕФР;

АВ.

като има предвид, че договорите за ЦХР, които произтичат от инструмента за обща бюджетна подкрепа, изработен съгласно критериите, заложени в Споразумението от Котону, не изискват никакви промени във връзка с решенията за текущите програми и различията в мерките за прилагане на общата бюджетна подкрепа, че договорите за ЦХР не предвиждат създаване на нов финансов инструмент, и съответно продължават да се основават на разпоредбите за бюджетната подкрепа, съдържащи се в Споразумението от Котону, и също така като има предвид, че договорите за ЦХР остават съвместими с наскоро определените окончателни вътрешни насоки за общата бюджетна подкрепа;

АГ.

като има предвид, че критериите за допустимост на даден договор за ЦХР включват спазване на разпоредбите на член 9 от Споразумението от Котону, отнасящи се до зачитането на правата на човека, демократичните принципи и правовата държава;

АД.

като има предвид, че една ефективна бюджетна подкрепа следва да позволява на бенефициентите да финансират собствените си стратегии и конкретни програми за подобряване на достъпа до качествени обществени услуги в сферите на здравеопазването и образованието;

АЕ.

като има предвид, че Комисията не е спазила ангажимента си да включва редовно парламентарни представители и представители на организации на гражданското общество в диалога си с правителствата на развиващите се страни, и като има предвид също така общоизвестния факт, че с оглед на ефективността, отговорността по изпълнението на дейностите, свързани с развитието, следва да бъде делегирана изцяло на правителствата, на отделните парламенти и организации на гражданското общество в развиващите се страни;

АЖ.

като има предвид, че Комисията определя като отговарящи на изискуемите критерии тези страни, които са постигнали задоволителни резултати на макроикономическо равнище и по отношение на бюджетното управление при усвояването на съответната бюджетна подкрепа, и в това отношение Комисията се отличава от останалите институции, предоставящи бюджетна подкрепа, като МВФ или Световната банка, които обвързват своите помощи с многобройни условия, в противоречие с принципа на усвояване от страната бенефициер;

АЗ.

като има предвид, че редица страни, които изпитват належаща нужда от по-значима и по-ефективна помощ за ускоряване на напредъка им по постигането на ЦХР, не могат да отговорят на критериите, определени понастоящем от Комисията за сключване на договор във връзка с ЦХР;

АИ.

като има предвид, че в сегашния си вид договорите за ЦХР са насочени единствено към страните от АКТБ;

АЙ.

като има предвид, че бюджетната подкрепа на Комисията страда от сериозна липса на прозрачност и ангажираност на бедните страни, и до споразуменията за финансиране рядко се предоставя обществен достъп;

АК.

като има предвид, че основният принцип на помощта за развитие гласи, че помощ следва да се предоставя на тези, които имат най-голяма нужда от нея и там, където тя може да бъде най-полезна;

АЛ.

като има предвид, че в Буркина Фасо, например, никой не беше в течение на провеждащите се преговори за договор за ЦХР между Буркина Фасо и Комисията, и в момента на сайта на делегацията на Европейската комисия в Буркина Фасо няма никаква информация по този въпрос;

АМ

като има предвид, че в рамките на Европейския консенсус за развитие Съюзът е поел ангажимент да възприеме подход, основан на резултатите и използването на показатели за постигнатите резултати;

АН.

като има предвид необходимостта Комисията да продължи да обвързва своята бюджетна подкрепа с резултатите, постигнати от страните бенефициенти в областта на равенството между мъжете и жените и насърчаването на правата на жените;

АО.

като има предвид, че по отношение на бюджетната подкрепа вече са сключени споразумения между Комисията и Буркина Фасо (2005-2008 г.), Етиопия (2003-2006 г.), Гана (2007-2009 г.), Кения (2004-2006 г.), Мадагаскар (2005-2007 г.), Малави (2006-2008 г.), Мали (2003-2007 г.), Мозамбик (2006-2008 г.), Танзания (2006-2008 г.), Уганда (2005-2007 г.) и Замбия (2007-2008 г.);

АП.

като има предвид, че в света има 650 милиона хора с увреждания, от които 80 % живеят в развиващи се страни и една пета живеят в крайна бедност; като има предвид, че те представляват една от най-големите групи в положение на бедност и социална изолация, изправени са пред много и различни видове дискриминация и често нямат достъп до образование и здравни грижи;

АР.

като има предвид, че съгласно общите задължения, и по-конкретно член 32 от горепосочената Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, подписалите я страни се задължават да отчитат данните за хората с увреждания в своето сътрудничество за развитие;

АС.

като има предвид, че ЦХР няма да бъдат постигнати до 2015 г., ако не се обърне дължимото внимание на включването и участието на хората с увреждания;

АТ.

като има предвид, че докладът за осъществяването на партньорството между ЕС и Африка от 22 ноември 2008 г., и по-конкретно параграф 37, подчертава очебийната липса на действия по отношение на положението на хората с увреждания в усилията за постигане на ЦХР;

1.

Заявява отново, че помощта за развитие следва да бъде обвързана с конкретни нужди и резултати, и че политиката за подпомагане на развитието следва да се разработва в партньорство със страните бенефициенти;

2.

Потвърждава, че за да бъдат постигнати ЦХР, държавите донори следва да спазват всички свои ангажименти и да подобрят качеството на помощта, която предоставят;

3.

Подчертава необходимостта от разработване на нови механизми за по-предсказуема и устойчива подкрепа;

4.

Припомня целта на Декларацията от Абуджа за отделяне на 15 % от националния бюджет за сферата на здравеопазването, и целта на световната кампания за образование за отделяне на 20 % от националния бюджет за сферата на образованието;

5.

Призовава Комисията да продължи да обвързва своята подкрепа в сферата на здравеопазването и образованието, и по-специално в областта на основното здравно обслужване и началното образование, с постигнатите резултати; приканва също така Комисията да уточни значението, което следва да се отдава на постигнатите в тези сектори резултати в сравнение с по-широк набор от показатели, както и начина за оценка на напредъка, постигнат в тези области;

6.

Приканва Комисията да подобри предсказуемостта на бюджетната подкрепа чрез изпълнение на договори във връзка с ЦХР, разширяване на обхвата на принципите, произтичащи от тези договори, в полза на по-голям брой страни, както и секторна бюджетна подкрепа;

7.

Припомня на Комисията необходимостта от значително съкращаване на ненужните срокове, свързани с прекалената тромавост на нейните административни процедури;

8.

Изисква от правителствата на развиващите се страни да увеличат своите разходи за здравеопазване на 15 % от националния бюджет съгласно препоръките в Декларацията от Абуджа и своите разходи за образование на 20 % от националния бюджет, според изискванията на световната кампания за образование;

9.

Изисква от Комисията да гарантира високо ниво на разходите под формата на бюджетна подкрепа, като се предвиди по-специално значително увеличаване на бюджетната подкрепа за социалната сфера на страните от АКТБ, както и увеличаване на секторната бюджетна помощ в другите региони;

10.

Отбелязва с интерес, че предложението на Комисията за договори във връзка с ЦХР осигурява гарантирано минимално равнище на помощта (70 % от всички средства, за които е поет ангажимент) за страни, отговарящи на изискуемите критерии;

11.

Същевременно изразява съжаление, че документът, отнасящ се до договорите за ЦХР, не съдържа никакъв график за изпълнението на договорите, които са разработени основно с оглед на шестгодишния период на прилагане на десетия ЕФР, и в тази връзка приканва Комисията да изготви точен график;

12.

Отбелязва, че основна цел на договора във връзка с ЦХР е да способства за подобряване на ефективността на подкрепата и за ускоряване на напредъка по постигането на ЦХР от най-нуждаещите се страни;

13.

Приканва Комисията да приеме съобщение, с което да формализира инициативата за договор във връзка с ЦХР и да разшири обсега на тази инициатива за страни извън АКТБ, които отговарят на критериите за допустимост;

14.

Приканва Комисията и страните бенефициенти да гарантират участието на техните парламенти и гражданското общество, включително и на организациите на хора с увреждания, на всички етапи от диалога за бюджетната подкрепа, в това число и при изработването, изпълнението и оценката на програмата, изготвена в рамките на договорите за ЦХР;

15.

Изтъква, че вместо да налагат едностранни условия на ползвателите, донорите би трябвало да се стремят да насърчават доброто управление, демокрацията и стабилността в страните бенефициенти въз основа на прозрачни критерии, определени в партньорство с тези страни;

16.

Счита, че с оглед насърчаване на прозрачността, условията за изплащане на различните вариращи траншове би трябвало да се основават на резултати, доколкото това би стимулирало донорите и бенефициентите да анализират реалната полза от вложените от тях пари и би увеличило прозрачността на използването на публичните средства;

17.

Приканва Комисията да контролира периодично резултатите от своите програми и да представя тези резултати на вниманието на Парламента;

18.

Препоръчва Комисията да работи за укрепване на диалога между донори и бенефициенти, особено по отношение на определянето на действителните нужди и области, за които е необходимо да се предостави помощ;

19.

Приканва Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС да вземе по-активно участие в дейността по определяне на приоритетите, в преговорите по договорите във връзка с ЦХР, както и във всички останали етапи на този процес;

20.

Призовава Комисията да определя своята бюджетна подкрепа в зависимост от постигнатите резултати по отношение на доброто управление и прозрачността, както и зачитането на правата на човека, по-конкретно на най-бедните и маргинализираните лица, като хората с увреждания, малцинствените групи, жените и децата, и да следи за това бюджетната помощ да не се разходва за други сектори извън изрично упоменатите в договора за ЦХР;

21.

Потвърждава, че националните индикативни програми трябва да се изготвят със сътрудничеството на парламентите на заинтересованите страни, на Съвместната парламентарна асамблея и на гражданското общество;

22.

Отбелязва, че в предложението за договори във връзка с ЦХР не се посочва кои страни ще бъдат избрани при първия етап на договори за ЦХР и че в настоящия си вид договорите във връзка с ЦХР са насочени изключително към страните от АКТБ;

23.

Изразява съжаление, че политиката на бюджетна подкрепа на Европейския съюз в полза на развиващите се страни все повече се подчинява на наложени от МВФ условия за получаване на помощ за развитие от страна на Съюза; констатира също така, че тази обусловеност е в противоречие с политиката на страните бенефициенти по отношение на усвояването;

24.

Подчертава необходимостта от разработване на други подходи за бюджетна подкрепа на страни, които не отговарят на изискванията за договори във връзка с ЦХР, и по-специално на страни в нестабилно положение; изтъква очевидния факт, че страни, които са в положение на изключителна нестабилност, не могат да изпълнят настоящите изискуеми критерии;

25.

Препоръчва договорите във връзка с ЦХР да бъдат предоставени на разположение и на страните, обхванати от Инструмента за финансиране на сътрудничеството за развитие;

26.

Приканва Комисията да обясни как се предвижда съчетаването на договорите за ЦХР с останалите начини за разпределяне на помощта;

27.

Предупреждава за опасността от безразборно и прекомерно прибягване до сключване на договори във връзка с ЦХР, които могат да се възприемат като единствено средство за разпределяне на истински ефективна помощ, и в тази връзка, призовава Комисията да подбере такива механизми за разпределение, които да съответстват в най-голяма степен на всяка отделна ситуация;

28.

Приканва Комисията да повиши капацитета на парламентите на страните бенефициенти, с цел тяхното по-активно участие в бюджетните процедури, както и капацитета на парламентите и гражданското общество за включване в изготвянето на националните политики, чрез предоставяне на по-голяма финансова подкрепа, като се наблегне върху участието им в политическия диалог със страните бенефициенти и се обърне внимание на показателите за управление на публичните финанси, с цел повишаване на отговорността на правителствата към техните граждани;

29.

Изисква Комисията, в сътрудничество със страните партньори, да определи за всяко предложение за договор във връзка с ЦХР набор от показатели за постигнати резултати, за да се направи оценка на постигнатия напредък при изпълнението на тези договори, като включването на хората и децата с увреждания също следва да се оценява по тези показатели;

30.

Обръща внимание на факта, че Комисията следва задължително да продължава да обвързва своята бюджетна подкрепа с резултатите, постигнати от страните бенефициенти по отношение на насърчаването на равнопоставеността на половете и правата на жените, и изисква от нея завишаване на показателите за постигнати резултати в тази област, които ще бъдат заложени в договорите за ЦХР, като ги разшири така, че да обхванат и други области като: правата на жените и на хората с увреждания; изисква от Комисията завишаване на показателите за постигнати резултати в областта на равнопоставеността на половете, свързани с бюджетната подкрепа, като се включат и други сфери, като: правата на хората с увреждания, правата на жените, и по-конкретно насърчаване на достъпа на всички жени до информация и здравни услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното им здраве като цяло; подобряване на достъпа и по-широко прилагане на методи за семейно планиране; трайна подкрепа на образованието и еманципацията на жените, както и борба с дискриминацията, за постигане на равенство между половете;

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Съвета на АКТБ, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки на ЕС и на страните от АКТБ.

6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/23

A.

като има предвид, че Европейският съюз, верен на девиза си „Единство в многообразието“, следва да признае общата си история и че това може да се постигне чрез историята на европейското изкуство, поради присъщия му универсален характер;

Б.

като има предвид, че училището следва отново да се превърне в основното място за осигуряване на демократичен достъп до култура;

В.

като има предвид, че художественото образование и образованието в областта на културата, към което спада образованието в областта на езика на образите, е съществена част от образователната система на държавите-членки;

Г.

като има предвид, че художественото образование и образованието в областта на културата е съществена съставна част от обучението на децата и младежите, тъй като допринася за развитието на свободната воля, чувствителността и откритостта към другите; като има предвид, че то е важен залог за осигуряване на равни възможности и предварително условие за истинска демократизация на достъпа до култура;

Д.

като има предвид, че за да се отговори на предизвикателството на демократизацията на достъпа до култура, е необходимо да се насърчават артистичните способности на всички равнища и за всички възрасти, да се признае значението на колективните и любителските занимания и да се насърчава достъпът до образование в областта на изкуствата;

E.

като има предвид, че за съжаление икономическите обстоятелства твърде често принуждават държавите-членки да ограничават мястото на изкуствата в общата образователна политика;

Ж.

като има предвид, че художественото образование представлява основата на професионалното обучение в областта на изкуствата и че стимулира творчеството, а също така физическото и интелектуалното развитие в тази област, като насърчава по-тесни и плодотворни връзки между образованието, културата и изкуствата;

З.

като има предвид, че училищата и центровете за художествено образование и дизайн подпомагат развитието на философии, създаването на нови художествени стилове и движения и разкриването на различни културни светове, което укрепва популярността на Европейския съюз в света;

И.

като има предвид, че обучението е много важно за успеха на професионално заетите в художествения и творческия сектор;

Й.

като има предвид, че художественото образование, насочено към развитието на кариера и професия, освен талант, изисква от учащите солидна културна основа, която може да се придобие единствено чрез мултидисциплинарно и системно обучение; като има предвид, че това увеличава възможностите за достъп до заетост в сектора, доколкото предоставя обща култура, изследователска методология, предприемачески способности и професионални знания, както и умения в различни области на дейност, свързани със съвременното изкуство;

К.

като има предвид, че икономическият потенциал и потенциалът за заетост, какъвто представляват творческите, културните и художествените компании и индустрии в Европейския съюз, имат голямо влияние върху развитието на художествения сектор;

Л.

като има предвид, че технологичната революция доведе до увеличаване на конкуренцията в страните и между тях, и това означава, че интелектуалните способности и креативността заемат преимуществено място в рамките на Лисабонската стратегия;

М.

като има предвид, че бързите и постоянни промени, които се случват в нашите общества, изискват по-голяма адаптивност, гъвкавост, креативност, новаторство и комуникативност между хората в трудовата област; като има предвид, че тези качества следва да бъдат насърчавани от системите за образование и обучение в различните държави-членки, съгласно целите на програма „Образование и обучение 2010“ ;

Н.

като има предвид, че следва да бъде взет под внимание фактът, че съществуват значителни различия в съществуващите модели на художествено образование в различните държави-членки;

О.

като има предвид, че следва да бъде взет под внимание фактът, че вследствие на глобализацията и повишената мобилност на гражданите, както и на последователните разширявания на Европейския съюз, обучението в областта на културата и нейното многообразие е важен елемент за съхраняване на идентичността и за насърчаване на междукултурното и междурелигиозното разбирателство; като има предвид, че целите на Европейската година на междукултурния диалог, свързани с повишаване на информираността и насърчаване на културата, следва да продължат и след 2008 г.;

1.

Счита, че художественото образование следва да бъде задължителен елемент в програмите за обучение на всички училищни нива, с цел да се подкрепи осигуряването на демократичен достъп до културата;

2.

Подчертава, че е важно както в учебните програми, така и в програмите за професионално обучение и за обучение през целия живот да се включат предмети, които да насърчават развитието на креативността на всякаква възраст в процеса на обучение през целия живот;

3.

Припомня, че една от целите на художественото образование и образованието в областта на културата е да допринася за гражданското образование и че една от ролите му е да засилва способността ни да мислим, както и да допринася за личностното развитие в интелектуален, емоционален и физически план;

4.

Признава ролята на изкуствата като имащи значителен принос за иновациите в обществото и икономиката в рамките на Европейската година на творчеството и иновациите - 2009 година;

5.

Привлича вниманието на Съвета и на държавите-членки върху ролята на европейската култура и нейното многообразие като фактор за интеграция и върху значението на художественото и културното образование на равнище Европейски съюз, включително запазването на традиционните културни ценности в различни райони;

6.

Отбелязва, че все по-голям брой учащи в областта на изкуства са заинтересувани да продължат обучението си в държава-членка, различна от тяхната, и вследствие на това насърчава държавите-членки да координират своите политики в областта на художественото образование на равнище Европейски съюз, да обменят най-добри практики и да увеличат мобилността както на студенти, така и на учители в този сектор;

7.

Предлага подобряването на мобилността на професионално заетите в художествения сектор чрез повишено внимание към въпроса за признаването на квалификациите. Това следва да бъде направено посредством насърчаване на институциите за обучение и работодателите да установят връзка с европейската квалификационна рамка, така че способностите и квалификациите в сектора да могат да бъдат сравнявани на европейско равнище;

8.

В тази връзка настоятелно призовава Комисията да работи заедно с държавите-членки при изработването на рамка за мобилност за европейци, които се занимават с художествена и творческа дейност, като се набляга по-специално на мобилността на младите художници и студенти по изкуства;

9.

Признава, че въпросът попада в правомощията на държавите-членки, като същевременно счита че политиките в областта на художественото образование би трябвало да се координират на равнище ЕС, по-специално що се отнася до:

10.

Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки:

11.

Подчертава, че преподаването на история на изкуствата трябва да включва също така срещи с артисти и посещения на места, свързани с културата, с цел да се предизвика любознателността и да се стимулират разсъжденията на учащите;

12.

Подчертава значението на използването на ресурсите, които предлагат новите информационни и комуникационни технологии и интернет, като средства за модерно и съответстващо на съвременните практики образование при въвеждането на художественото измерение в училищните програми;

13.

В този смисъл подчертава съществения принос на начинания като европейската дигитална библиотека Europeana;

14.

Препоръчва съвместното разработване на европейски портал за художествено образование и образование в областта на културата и включването на художественото образование в учебните програми на държавите-членки с цел да се осигури развитието и насърчаването на европейския културен модел, особено високо ценен в международен план;

15.

Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да контролират напредъка на включването на художественото образование в училищните програми; предлага по-специално на Комисията да насърчи провеждането на проучвания, необходими за съставяне на надеждна информация относно въздействието на този вид образование върху нивото на обучение и способностите на учащите в Европейския съюз;

16.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/27

А.

като има предвид, че постигането на демократичен и прозрачен Европейски съюз преминава през интензивен диалог между гражданите и европейските институции, сред които и Парламента, но също и през постоянен дебат относно Европа на европейско, национално и местно равнище;

Б.

като има предвид, че след отхвърлянето на Проектодоговора за Конституция на Европа във Франция и Нидерландия, 53,4 % от ирландците гласуваха на референдум против ратификацията на Договора от Лисабон и че, когато хората не разбират достатъчно добре политиките на Европейския съюз или Договорите, е по-вероятно да им се противопоставят;

B.

като има предвид, че проучването Евробарометър 69 показа, че 52 % от гражданите на Съюза смятат, че членството на родната им страна в ЕС е нещо добро, и едва 14 % са на противоположно мнение;

Г.

като има предвид, че познаването на Европейския съюз, на неговите политики и функциониране, но също така и на гарантираните от Договорите права, ще бъде в основата на възстановяването на доверието на гражданите в европейските институции;

Д.

като има предвид, че през 2004 г. за пръв път беше назначен отделен член на Европейската комисия по въпросите на комуникационната политика, въпреки че самата комуникационна политика все още не е приета, поради липса на подходящо правно основание в Договорите;

1.

Припомня, че проучванията показват, че е по-вероятно гражданите на Съюза с по-ниска степен на образование и с по-ограничени доходи да се противопоставят в по-голяма степен на европейската интеграция, което показва, че европейската идея, въпреки всички положени преди това усилия, достига предимно добре образования и заможен слой на европейското общество; счита, че активният диалог между Европейския съюз и неговите граждани е от съществено значение за осъществяването на принципите и ценностите на проекта ЕС, но признава, че досега този диалог не е бил особено успешен;

2.

Съжалява, че въпреки усилията и добрите идеи на Комисията, успехът, постигнат по отношение на повишаване на равнището на осведоменост и интерес на гражданите на ЕС към европейските въпроси, остава много ограничен, което за съжаление бе засвидетелствано от референдума в Ирландия;

3.

Подчертава особеното значение на създаването на здрави комуникационни връзки с целенасочено съдържание както между ЕС и регионите с особени характеристики, така и между ЕС и специфични обществени групи;

4.

Отбелязва, че според последни проучвания, голяма част от европейските граждани подкрепят идеята за единна позиция на Европейския съюз по външнополитически въпроси; подчертава факта, че за целта е включено изявление по искане на гражданите на Съюза в отворено писмо/препоръки от участниците в заключителната конференция за шестте граждански проекта по План Д от 9 декември 2007 г.; подчертава, че 27-те препоръки, изложени в това отворено писмо, включват също така и искане за по-ефективни действия на Съюза в областта на социалната политика и социалното сближаване, по-конкретно с оглед на намаляване на разликите в трудовото възнаграждение и насърчаване на равенството между жените и мъжете, а в по-общ план – обръщане на специално внимание на тези често пренебрегвани въпроси относно равенството; изказва предположение, че във връзка с това също е важно да се разгледа какво се изразява със съответните действия и да се прецени дали то не е в противоречие с посланието, което ЕС иска да отправи към своите граждани;

5.

Припомня, че по-голямата част от жените са гласували „не“ на последните референдуми относно Европейския съюз: 56 % във Франция (Евробарометър 171), 63 % в Нидерландия (Евробарометър 172) и 56 % в Ирландия (Евробарометър 245); счита, че този отрицателен вот произтича, наред с другите фактори, от слабото участие на европейските институции в политиките, засягащи пряко жените и които са в основата на продължаващото неравенство на възможностите на мъжете и жените, като политиката в областта на съвместяването на професионалния и семейния живот или в областта на оказването на помощ на зависимите лица;

6.

Подчертава необходимостта от приключване на процеса по ратификацията на Договора от Лисабон, който допълнително ще увеличи прозрачността на ЕС и участието на гражданите в процеса на вземане на решения; в тази връзка припомня, че Договорът от Лисабон би предоставил нови възможности за демокрация на участието, и по-специално за гражданска инициатива;

7.

Подчертава необходимостта от координирани усилия и съвместни действия на всички институции на ЕС и на държавите-членки, за комуникация с гражданите на ЕС по европейски въпроси; приветства и отбелязва цитираната по-горе съвместна декларация от 22 октомври 2008 г., която посочва ясни цели за подобряване на комуникацията относно ЕС от страна на Европейския парламент, Съвета, Комисията и държавите-членки; счита, че тя би могла да бъде по-амбициозна, тъй като Парламентът беше поискал междуинституционално споразумение относно комуникационната политика между всички институции;

8.

Счита, че институциите на ЕС следва да подемат инициативата за по-нататъшни дискусии относно Европа и незабавно да приложат на практика концепциите, които се съдържат в гореспоменатата съвместна декларация от 1 февруари 2006 г. и в работния документ на Комисията от 3 октомври 2007 г.;

9.

Споделя виждането на Комисията, че демокрацията на участието може успешно да допълва представителната демокрация; при все това подчертава, че демокрация на участието означава не само, че гласът на гражданите трябва да бъде чут, но и че следва да им се предоставят действителни възможности за влияние върху европейската политика; подчертава, че за постигане на тези цели е необходимо институциите да станат много по-открити и да възприемат подходи, позволяващи на гражданите и на техните организации да участват ефективно на всички етапи на обсъждане на въпроси, свързани с ЕС; отбелязва също така, че е необходимо да се осигури възможно най-широк публичен достъп до документите, издавани от институциите, като това е sine qua non, за да могат те да упражняват влияние;

10.

Подчертава колко важен и ценен е процесът на консултация като ефикасно средство за привличане на гражданите към участие, като им дава възможност да допринасят пряко за политическия процес на равнище ЕС; призовава Комисията да предприеме по-нататъшни действия за разпространяване на информация по време на бъдещи консултации относно ЕС посредством медиите и други подходящи форуми на национално, регионално и местно равнище, да разшири кръга на чутите мнения на заинтересовани лица по време на консултациите относно законодателство на ЕС и да оповестява на по-широка публика проведените по Интернет консултации относно политиките и инициативите на ЕС, така че да гарантира, че всички заинтересовани страни, най-вече малките и средните предприятия и местните неправителствени организации (НПО), са включени в дискусията; подчертава значението на представителите на гражданското общество, както и на мрежите от специалисти и потребители, на всички равнища, от транснационално до местно, които предоставят платформи за неформална размяна на мнения относно политиките на ЕС, което допринася за по-високото качество на законодателството на ЕС; признава проблемите при прилагането на законодателството и насърчава потребителите и стопанските субекти да упражняват правата си и да съобщават за съществуващи проблеми на институциите на ЕС;

11.

Счита, че институциите на ЕС и държавите-членки следва да координират усилията си в областта на комуникацията и да изградят партньорство с гражданското общество, за да използват възможните взаимодействия; подчертава необходимостта от съгласуване между институциите и целесъобразността от създаване на връзки между телевизионните канали на Комисията и Парламента; призовава Комисията да подобри сътрудничеството и съгласуването между своите представителства в държавите-членки и информационните бюра на Парламента; призовава представителствата на Комисията и на Парламента в държавите-членки да подобрят сътрудничеството си по отношение на проучването на гражданското мнение, обмена на информация, знания и идеи за ЕС с гражданите и предоставянето на възможности на гласоподавателите да се срещнат с членове на Европейския парламент, избрани в различни страни, както и със служители на ЕС;

12.

Приветства факта, че Комисията подкрепя ролята на Парламента и на европейските политически партии и признава необходимостта от преодоляване на дистанцията между националната и европейската политика, особено по време на европейски предизборни кампании;

13.

Приканва трите основни институции да проучат възможността за организиране на общи открити дебати, които да допълват организираните от Парламента, като почерпят темите за разискване от потребителите и тяхното всекидневие, така че да се укрепи потребителското доверие, що се отнася до вътрешния пазар и защитата на потребителите; подчертава, че смесените работни групи на Парламента изпълняват изцяло ролята си на „посредник на гражданите“ – истинско средство за връзка между политическата сфера и гражданското общество;

14.

Отбелязва със задоволство, че Комисията е взела предвид много от идеите, предложени преди това от Парламента, като например провеждането на граждански форуми както на европейско, така и на национално равнище, по-изявена роля за организациите на гражданското общество и новаторско използване на новите медии;

15.

Призовава Комисията да разшири диалога, като приспособи посланието си към различни целеви групи според социалния им произход; следователно предлага да се укрепи диалогът между Европейския съюз и неговите граждани чрез предоставяне на всички на една и съща информация, приспособена към индивидуалните целеви групи, и улесняване на дебата със и между информираните граждани; счита, че институциите на ЕС следва да включат в своите политики заключенията от местните дискусии, организирани в рамките на План Д, и да вземат под внимание очакванията на гражданите за ЕС, когато вземат решения за приемане на ново законодателство;

16.

Призовава държавите-членки да подемат ефективни, посветени на комуникацията в ЕС кампании, на всички равнища – национално, регионално и местно; призовава Комисията да разпространи най-добрите практики, установени благодарение на тези кампании и предлага създаването на постоянна система за интерактивна връзка между институциите на ЕС и гражданите, която да позволи редовно провеждане от страна на ЕС на кампании с местен или регионален характер, с подкрепата на регионалните медии и с активното участие на гражданското общество, НПО, търговските палати и синдикалните и професионални организации;

17.

Подчертава, че политиката на сближаване на ЕС е основа за европейската интеграция и социална солидарност; във връзка с това счита, че гражданите следва да бъдат осведомявани относно усилията и специфичното отражение на политиката на ЕС върху тяхното всекидневие, като се подчертава приносът на ЕС и ползите от общия европейски проект; в този контекст изразява желание местните органи да изпълняват по-добре задълженията си за разпространяване на информация относно помощите, получени от Европейския съюз; също така подчертава, че съзнателните усилия на местните и регионалните избрани представители са от съществено значение, за развитието на информацията и образованието; в тази връзка приветства създаването на програма „Erasmus“ за местните и регионални избрани представители;

18.

Подчертава, че участието на партньорите в подготовката и изпълнението на оперативните програми, съгласно член 11 от Общия регламент за структурните фондове (ЕСФ) 2007–2013 г., допринася в голяма степен за популяризиране на политиката на сближаване на ЕС и за приближаването ѝ до гражданите; подчертава, че тези партньори са в най-изгодно положение, за да установяват пряко истинските проблеми, които тревожат гражданите на първо място; във връзка с това призовава Комисията да гарантира правилното прилагане на принципа на партньорство на национално, регионално и местно равнище; подчертава колко е важно националните и регионалните органи да използват съществуващите финансови възможности, предоставените от ЕСФ, с цел подобряване на уменията на тези партньори, по-специално във връзка с обучението; отбелязва съществената роля на структурните фондове за насърчаване на трансграничното сътрудничество в рамките на проектите и програмите на Общността, което допринесе за изграждане на активно гражданство и демокрация на участието; призовава Комисията да продължи да подкрепя проекти и програми от такова естество и да участва в тях като партньор;

19.

В контекста на предстоящите избори за Европейски парламент подчертава необходимостта от информиране, на местно и регионално равнище на гражданите, особено на младежите, и по-специално на онези избиратели, които ще пристъпят към избирателните урни за първи път; в един по-общ контекст подчертава колко е важно членовете на Европейския парламент, в сътрудничество с местните и регионалните избрани представители, да участват в процеса на консултиране с гражданите от техните региони, в ролята им на представители на гласа на обществеността в ЕС; подкрепя усилията на Комитета на регионите за укрепване на процеса на консултиране на регионално равнище и за включване в този процес на регионалните мрежи и на важните местни и регионални участници, така че да бъде насърчавано разискване в непосредствена близост до гражданите, като се отчитат тяхното мнение и интереси;

20.

Подчертава необходимостта членовете на Европейския парламент да се включат по-активно в общуването с гражданите на ЕС, както и да бъдат извършени промени в организацията на работата на Парламента, които да позволяват на членовете на ЕП да водят диалог с гражданите на възможно най-местно равнище; изразява желание успоредно с кампаниите на политическите партии, членовете на ЕП да се ангажират тясно по места с европейската предизборна кампания;

21.

Призовава Комисията да подеме маломащабни комуникационни кампании на местно равнище и с местно участие, да насърчава дейности, предоставящи по-добра информация на гражданите за родните страни на имигрантите и на имигрантите за техните, произтичащи от гражданството на ЕС права и задължения, като действително най-ефективен и смислен начин за постигане на тези комуникационни цели, а също така да продължи да полага усилията, направени в контекста на 2008 г. като Европейска година на междукултурния диалог;

22.

Подчертава значението на включването на европейска политика и история в училищните програми на държавите-членки за укрепване на европейските ценности, и на създаването на катедри по европеистика в рамките на университетските програми; призовава Комисията да осигури финансова подкрепа за изпълнението на тези проекти; призовава държавите-членки да насърчат едногодишен курс на обучение по история на европейската интеграция и функционирането на ЕС, чрез който да се формира основата на общоевропейско познание;

23.

Подчертава особената роля на гражданското образование, като основна движеща сила на активното гражданство; отбелязва необходимостта да бъде подкрепен един активен модел на гражданско образование, който да осигурява на младите хора възможност за пряко участие в обществения живот, както и възможности за контакт с техните политически представители на национално, местно и европейско равнище, с представители на неправителствени организации и с граждански инициативи; предлага Комисията да подкрепя пилотни проекти, насърчаващи подобен модел на гражданско образование в държавите-членки;

24.

Препоръчва програмите като Erasmus, Leonardo da Vinci, Grundtvig и Comenius да се популяризират по-ефективно, посредством по-широко разгърнати информационни кампании и да се организират така, че да се насърчават възможно най-голям брой хора да участват в тях, да се увеличи участието на по-малко влиятелните граждани и да се улесни тяхната мобилност в ЕС; обръща внимание на факта, че по-специално тези програми са много популярни сред младите хора и съществено допринасят за успеха на европейската интеграция;

25.

Приветства цитираното по-горе съобщение на Комисията от 21 декември 2007 г., което посочва ясни цели по отношение на превръщането на уебсайта „Europa“ в ориентиран към предоставянето на услуги уебсайт от типа „web 2.0“; настоятелно призовава Комисията да завърши бързо изграждането на новия уебсайт през 2009 г. и счита, че новият уебсайт следва да предоставя на гражданите форум за споделяне на мнения и участие в електронни анкети, където всички НПО, обществени институции и частни лица да могат да споделят опита си от своите проекти в областта на европейската комуникация; призовава Комисията да събере и публикува на тази уебстраница опита на бенефициерите от дейностите, финансирани в рамките на План Д;

26.

Приветства идеята за EU Tube, който поради факта, че има почти 1,7 милиона посетители, представлява уникален по рода си инструмент, посредством който европейските политики могат да бъдат споделяни сред потребителите на Интернет; призовава също така Комисията да подготви насоки относно ефикасни кампании по Интернет и да ги сподели с другите институции на ЕС;

27.

Призовава Комисията да използва по-добре достъпните чрез програмата „Europe by Satellite“ аудиовизуални материали, като създаде връзки с местни телевизионни канали и местни медии, които се интересуват от получаването на подобен материал за целите на своите предавания, за да се достигне до по-широка аудитория;

28.

Счита мрежата „Europe Direct“ за важен инструмент за предоставяне на отговор на питания на гражданите чрез електронни съобщения или безплатен телефон от всяка точка на ЕС, като този инструмент следва да бъде по-добре популяризиран;

29.

Счита, че областите на политиката за защита на потребителите и вътрешният пазар са от първостепенно значение при общуването на тема Европа с потребителите и стопанските субекти; призовава държавите-членки да повишат усилията за общуване на тема ползите от единния пазар на национално, регионално и местно равнище; приканва Комисията и държавите-членки да насърчават и укрепват интерактивното общуване и предоставяне на информация за постигане на ефективен диалог между потребители, стопански субекти и институции чрез различни електронни средства от последно поколение технологии и да допринасят за развитието на електронната търговия;

30.

Изисква Комисията да повиши своите координационни усилия в областите на образоване и предоставяне на информация на потребителите относно техните права и задължения чрез увеличаване на собствените си финансови и човешки ресурси; призовава държавите-членки да увеличат финансовите и човешките ресурси, предназначени за европейската мрежа от потребителски центрове, за да се повиши степента на осведоменост и да се гарантира прилагането на правата на потребителите в ЕС, и настоятелно призовава държавите-членки с оглед на световната финансова криза и повишаващите се равнища на задлъжнялост на потребителите, да положат усилия за повишаване на степента на финансова грамотност на потребителите, по-конкретно относно техните права и задължения, както и способите за обезщетение, с които разполагат, по отношение на спестявания и заеми;

31.

Призовава държавите-членки да увеличат човешките ресурси и финансовите средства, които се заделят за мрежата SOLVIT, която позволява безплатното решаване на проблеми, породени от лошо прилагане или от неприлагане на общностното законодателство; изисква Комисията да ускори модернизацията на различните служби, предоставящи информация и консултации във връзка с единния пазар; следователно подкрепя концепцията, съдържаща се в съобщението на Комисията от 20 ноември 2007 г., озаглавено „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ (COM(2007)0724), за интегриран подход по отношение на предоставянето на помощни услуги във връзка с единния пазар чрез създаването на обща начална уебстраница; отбелязва инициативите на Комисията за намаляване на административното бреме и за по-добро регулиране; по-конкретно, призовава за внасяне на подобрения в подкрепа на малките и средните предприятия, които представляват важен източник на работни места в Европа;

32.

Отбелязва, че една европейска година на доброволческата дейност би представлявала идеална възможност за европейските институции да общуват с гражданите; подчертава, че в Европейския съюз има повече от 100 милиона доброволци, и призовава Комисията да подготви почвата, за да провъзгласи 2011 г. за европейска година на доброволческата дейност, като представи възможно най-скоро конкретно законодателно предложение по този въпрос;

33.

Подчертава значението на отчитането на мнението на гражданите за Европа като глобален играч, като по-конкретно се отчита все по-осезаемата роля на Европейския парламент по този въпрос; във връзка с това насърчава членовете на ЕП и на Съвета да вземат участие в посещенията на членове на Комисията в рамките на План Д, тъй като тези посещения играят важна роля за установяването на връзка с националните парламенти, с гражданското общество, с лидери от средите на бизнеса и синдикални ръководители, с регионалните и местните органи на държавите-членки;

34.

Изразява задоволство, че светът като цяло повече от всякога се интересува от европейския проект и че ЕС и неговите граждани все повече осъзнават предимствата от споделянето на техния собствен опит на наднационално ниво с други страни и региони, и по-специално със съседните на ЕС страни; във връзка с това призовава Комисията, чрез своите делегации в трети държави, да намери начини за достигане до гражданите на тези държави и за информирането им относно възможностите в Европейския съюз, например с оглед на средствата за масово осведомяване и другите форми на култура, образование, езиково обучение и програми за мобилност и обмен, като „Erasmus Mundus“;

35.

Отбелязва, особено в контекста на увеличаващия се брой граждани от трети страни в ЕС и зараждането на многокултурни общества, за което те също са допринесли, че са необходими повече усилия за интеграцията на имигрантите в ЕС, както и за предоставяне на конкретен достъп до информация относно европейското гражданство и последствията от него, посредством например укрепване на партньорствата между различните управленски равнища (местно, регионално и национално) и неправителствените фактори (например работодатели, гражданско общество, мигрантски сдружения, медии и НПО, подпомагащи мигранти); смята, че успешната интеграция ще допринесе за по-нататъшното развитие на многокултурно европейско съзнание, основаващо се на толерантност, диалог и равенство;

36.

Призовава Комисията да популяризира програми и кампании (като например „Светът през погледа на жените“), които насърчават социалните, политическите и културните дейности на жените, като се отчита ролята на жените по отношение на диалога между поколенията и устойчивостта и благоденствието на обществото; във връзка с това призовава за по-добро информиране на младите момичета и на жените относно понятието европейско гражданство и съответните права, които то носи, по-специално в социално и географски изолираните райони; подчертава, че тези информационни кампании трябва да имат за цел подобрено участие на жените в политическия живот и в процеса на вземане на решение; подчертава необходимостта от насърчаване на мерки за премахване на свързаното с пола цифрово разделение, за да бъдат предоставени на жените инструменти за участие в диалога относно Европа при еднакви условия; поздравява Комисията за избора на съвместно финансираните проекти в рамките на План Д от нейните представителства, които включват многобройни женски организации и многобройни проекти с участието на жени; подчертава необходимостта от насърчаване на гражданското участие в областта на въпроси като насилието въз основа на пола или трафика на хора, за които, за да има напредък в разрешаването на проблемите, е абсолютно необходимо участието на обществото; признава уменията на жените за разрешаване на проблеми и конфликти и настоятелно призовава Комисията да включва повече жени в оперативните и работните групи, чиято дейност засяга областта на семейния живот, детските грижи, образованието и др.;

37.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Комисията, Съвета, Съда на Европейските общности, Сметната палата, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/33

—

относно социалните и екологични последствия на програмите за структурно приспособяване (7),

—

относно опита от процеса на европейска регионална интеграция, който може да бъде приложен спрямо страните от АКТБ (8),

—

относно въпроси на хранителната безопасност в страните от АКТБ и ролята на сътрудничеството АКТБ - ЕС (9),

—

относно положението в Кения (10),

—

относно защитата за цивилни граждани в рамките на операции по поддържане на мира на Организацията на Обединените нации и на регионалните организации (11),

—

относно ефикасността на помощта и определянето на държавната помощ за развитие (12),

—

относно социалните последствия от детския труд и стратегиите за борба срещу детския труд (13),

—

относно положението в Мавритания (14),

—

относно положението в Зимбабве (15),

А.

като има предвид подписването на СИП с някои региони или страни от АКТБ през 2008 г. и проведените в рамките на СПА разисквания, през март 2008 г. в Любляна (Словения) и през ноември 2008 г. в Port Moresby относно етапа на напредък на преговорите по СИП;

Б.

като има предвид, че приемането на горепосочения Регламент (ЕО) №1905/2006, в който се предвиждат тематични програми, приложими и за държавите от АКТБ, както и програма от придружаващи мерки за държавите от АКТБ, които са страни по Протокола за захарта;

В.

като има предвид ангажимента, поет от члена на Комисията, отговарящ за въпросите на развитието и хуманитарната помощ, на заседанието на СПА през юни 2007 г. във Висбаден, за представяне на национални и регионални стратегически документи за страните от АКТБ (за периода 2008-2013 г.) за упражняването на демократичен контрол от парламентите, и като приветства факта, че изпълнението на този ангажимент вече е започнало;

Г.

като има предвид, че предвиденото за 2010 г. ново преразглеждане на Споразумението от Котону, предоставя съществена възможност за развиване на регионалното измерение на СПА и за развиване на парламентарния контрол в региона на държавите от СПА, но също така и за укрепване на ролята и дейностите на самата институция на СПА;

Д.

като има предвид забележителния успех на двете регионалните заседания на СПА през 2008 г. в Намибия и Вануату, които доведоха да приемането на горепосочените комюникета от Windhoek и Port Vila;

Е.

като има предвид положението в Зимбабве, което допълнително се влоши през 2008 г., въпреки произвеждането на избори през юли 2008 г., като все пак приветства постигнатото споразумение за приемането на резолюция относно Зимбабве на 16-тата сесия на СПА в Port Moresby;

Ж.

като има предвид продължаващия конфликт в Демократична република Конго (ДКР) и сериозните и повтарящи се нарушения на правата на човека там, и като припомня необходимостта от ефективна хуманитарна помощ и на засилен ангажимент от страна на международната общност;

З.

като има предвид работата на Панафриканския парламент и придаването на официален характер на отношенията между Европейския парламент и ПАП, и изразеното в рамките на втората сесия на Панафриканския парламент от 28 октомври 2008 г. от председателя на Европейския парламент намерение да се създаде междупарламентарна делегация при следващия мандат на Парламента;

И.

като има предвид почти едновременното провеждане в Port Moresby на 16-тата сесия на СПА и на Международната конференция за финансирането на помощта за развитие в Доха, което принуди много от членовете на Европейския парламент да направят мъчителен избор;

Й.

като има предвид отличния принос на словенското председателство на Европейския съюз (януари - юни 2008 г.) и на правителството на Папуа-Нова Гвинея за горепосочените заседания на СПА в Любляна и Port Moresby;

К.

като има предвид проучвателните мисии на Бюрото на СПА през 2008 г.:

1.

Изразява удовлетворение от факта, че през 2008 г. СПА предостави рамките на един открит, демократичен и задълбочен диалог по преговорите по споразуменията за икономическо партньорство между Европейския съюз и страните от АКТБ;

2.

Подчертава изразената от СПА загриженост относно някои елементи от преговорите, както по отношение на формата, така и по същество; припомня, че след приемането на СИП с Карибския форум (Caribbean Forum of States) и временните споразумения с някои страни от други региони, обсъждането продължава;

3.

Приветства положителния отговор на новия член на Комисията, отговарящ по въпросите на търговията, спрямо искането на няколко държави и региони от АКТБ за преразглеждане на спорни въпроси, в съответствие на изявлението на председателя на Комисията;

4.

Подчертава необходимостта от стриктен парламентарен контрол по време на преговорите, както и при прилагането на СИП; отбелязва със съжаление, че ролята на СПА е застрашена от перспективата за създаването на нов орган, а именно парламентарната комисия в рамките на СИП, без да е изяснено отношението между този орган и СПА; приканва парламентарната комисия да насочи усилията си в рамките на СПА към предотвратяване на натрупването на разходи и проблеми, произтичащи от организирането на заседания, като извлече полза от системата на регионални заседания на СПА, към използване на опита на СПА и към насърчаване на взаимодействието с всички региони от СИП; подчертава, че е желателно тази комисия да действа гъвкаво, да бъде в състояние да приспособи опита на участващите в разглеждането на СИП в комисиите членове на Европейския парламент в областта на търговията и развитието;

5.

Изрично подчертава ключовата роля на парламентите на държавите АКТБ, недържавните участници и на местните органи за проследяването и управлението на АКТБ, и изисква от Комисията да гарантира участието им в протичащите в момента преговори, което предполага ясен дневен ред за продължаването на преговорите, одобрен от държавите АКТБ и от Съюза, и основан на общо участие;

6.

Подчертава загрижеността на СПА по отношение на последиците от настоящата финансова криза и приветства приемането от СПА на горепосочената декларация от Port Moresby относно световната финансова и хранителна криза, призовава СПА да провежда редовни разисквания по този въпрос;

7.

Със задоволство приветства ангажимента, поет от члена на Комисията, отговарящ за въпросите на развитието и хуманитарната помощ, на горепосоченото заседание на СПА в Кигали, за представяне на национални и регионални стратегически документи за страните от АКТБ (за периода 2008-2013 г.) за упражняване на демократичен контрол от парламентите, и при анализа на тези документи приветства вече извършената от някои парламенти на страните от АКТБ работа;

8.

По този повод припомня необходимостта от цялостно включване на парламентите в демократичния процес и в националните стратегии за развитие; подчертава основната им роля при прилагането, мониторинга и контрола на политиките за развитие;

9.

Приканва парламентите на страните от АКТБ да изискат от своите правителства, както и от Комисията, да се включат в процеса на подготовка и прилагане на националните и регионални стратегически документи за сътрудничеството между Европейския съюз и техните страни (за периода 2008-2013 г.);

10.

Призовава Комисията да предостави цялата налична информация на парламентите на страните от АКТБ и да им окаже помощ в тази работа по упражняване на демократичен контрол, а именно чрез подкрепа на капацитета им;

11.

Подкрепя включването на Европейския фонд за развитие (ЕФР) в бюджета на Съюза с цел да се засили последователността, прозрачността и ефикасността на политиката на сътрудничество за развитие и да се гарантира демократичния й контрол; подчертава, че включването на ЕФР в бюджета на Съюза представлява също уместен отговор на трудностите по изпълнението и ратификацията на следващите ЕФР;

12.

Приканва парламентите да извършат задълбочен парламентарен контрол във връзка с Европейския фонд за развитие (ЕФР); подчертава привилегированото положение на СПА в тези разисквания и приканва СПА, както и парламентите на страните от АКТБ да участват активно в тях, по-конкретно при преразглеждането на Споразумението от Котону, предвидено за 2010 г.; настоява държавите АКТБ да бъдат приобщени към цялостния процес на преговори по посоченото преразглеждане;

13.

Със задоволство отбелязва все по-парламентарното, и следователно политическо естество на СПА, както и засилването на ангажимента на нейните членове и повишаването на качеството на разискванията в нейните рамки, което решително допринася за партньорството между страните от АКТБ и ЕС;

14.

Счита, че горепосочените резолюции на СПА относно положението в Кения и Зимбабве, са показателни примери за засилен диалог;

15.

Призовава СПА да продължи да следи положението в Судан и по-конкретно в Дарфур, като по-конкретно оцени позицията на Съюза и държавите АКТБ по отношение на обвиненията, повдигнати от МНС;

16.

Призовава СПА да продължи да следи положението в Сомалия, което поставя в опасност живота на сомалийското население, представлява заплаха за сигурността в региона и е източник на глобална нестабилност, предизвикана от ескалацията на случаите на беззаконие, екстремизъм и пиратство;

17.

Призовава СПА да продължи да разисква тревожното положение в Зимбабве, където изборите от юли 2008 г. не доведоха да възстановяване на демокрацията и където икономическото положение представлява истинска заплаха за здравето и живота на милиони граждани, това положение на Зимбабве заплашва стабилността на целия регион;

18.

Приканва СПА да продължи да допринася за усилията за осведомяване на международната общност за конфликтите в източната част на Демократична република Конго, да насърчи намирането на политическо решение на кризата чрез провеждане на преговори и да подкрепи всякакви действия, които биха могли да бъдат предложени в рамките на решение, постигнато по пътя на преговорите;

19.

Приканва СПА да продължи и задълбочи диалога с Панафриканския парламент и парламентите на регионалните организации поради значението на регионалната интеграция за мира и развитието на страните от АКТБ;

20.

Изказва съжаление за това, че не са били проведени достатъчно консултации със СПА във връзка с изготвянето на съвместната стратегия на ЕС и Африка и изразява надежда, че СПА ще бъде включена активно в прилагането на стратегията;

21.

Приветства факта, че регионалните заседания, предвидени в Споразумението от Котону и в правилника на СПА, се провеждат от 2008 г.; счита, че тези заседания позволяват истински обмен на мнения относно регионалните предизвикателства, включително предотвратяването и разрешаването на конфликти, както и че европейските политики допринасят за засилване на регионалното сближаване; подчертава, че тези заседания се провеждат в много подходящ момент от преговорите - сключването и прилагането на СИП и че това би следвало да бъде основен приоритет; поздравява организаторите на двете много успешни заседания в Намибия и Вануату и подкрепя организирането на следващите заседания в регионите на Карибския басейн и Западна Африка през 2009 г.;

22.

Насърчава СПА да засили ролята на комисията по политически въпроси, за да може тя да се превърне в истински форум за предотвратяване и решаване на конфликти в рамките на партньорството между АКТБ и ЕС и този ефект да се разпростре върху разискванията по неотложни ситуации в една или друга страна; приветства работата, извършена в областта на защитата на цивилни граждани в рамките на операциите по поддържане на мира и намерението да се работи в областта на управлението в страните от АКТБ;

23.

Приветства също така доклада на Комисията по политически въпроси на СПА относно опита от процеса на европейската регионална интеграция, който би могъл да се приложи спрямо държавите АКТБ, който беше приет в Любляна през март 2008 г. и в който се подчертават ключовите ползи от интеграцията, като например мир и сигурност, предотвратяване на превръщането на потенциални във въоръжени конфликти, просперитет, благополучие, демокрация и зачитане на правата на човека;

24.

Със задоволство отбелязва изразеното от комисията за икономическо развитие, финанси и търговия на СПА становище да започне анализ на стратегическите регионални документи за региона на страните от АКТБ;

25.

Подчертава ролята на комисията по социални въпроси и околна среда на СПА в областта на детския труд и намерението й да продължи анализа на социалното положение на младите хора в страните от АКТБ;

26.

Приветства също така доклада на комисията по социални въпроси и околна среда относно социалните и екологични последици от програмите за преструктуриране, приет в Любляна, който застъпва становището, че практиката заемите от Световната банка и МВФ да се обвързват с условия на икономическите политики е оказала пагубни социални и екологични последици за държавите АКТБ и би следвало да бъде заменена с политика на отпускане на заеми, която да е адаптирана спрямо всяка държава и да се фокусира върху намаляването на бедността;

27.

Приканва СПА да изиска да бъде активно включена в процеса на преразглеждане на споразумението от Котону, което ще започне през 2009 г., за да се гарантира, че в бъдеще ролята и дейностите на СПА ще бъдат укрепени;

28.

Отбелязва със задоволство нарастващото участие на недържавни субекти в сесиите на СПА, което изпъкна по време на разискванията, довели до приемането на горецитираната декларация от Port Moresby от ноември 2008 г. относно световната финансова и продоволствена криза, както и при доклада на икономическите и социални партньори относно СИП, който беше представен в рамките на заседанието на СПА, проведено в Любляна през март 2008 г.;

29.

Изразява желание, освен годишния доклад относно дейността на СПА АКТБ - ЕС, да бъде подготвен общ дебат между секретариата на държавите АКТБ и Европейския парламент относно условията на функциониране на СПА, по-конкретно гласуването от отделна колегия, равното третиране на парламентаристите, както и мисии за установяване на фактическата обстановка и съвместните мисии за наблюдаване на избори;

30.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Съвета на АКТБ, на Бюрото на СПА, както и на правителствата и парламентите на Словения и Папуа - Нова Гвинея.

6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/38

А.

като има предвид, че политиката на сближаване е една от най-значимите области на политиката в ЕС, не само от гледна точка на бюджета му, а преди всичко защото е основен стълб в процеса на европейска интеграция и поради нейното значение за социалното, икономическото и териториално сближаване на Европейския съюз и за хармоничното развитие на 268-те региона, което намалява различията и слабостите на развитието и подобрява живота на всички граждани на ЕС;

Б.

като има предвид, че регионите в Европейския съюз са изправени пред до голяма степен сходни предизвикателства, въпреки че въздействието им е много различно за различните региони, като се имат предвид специфичните им особености, свързани с естеството им (например островни или планински региони) и население: глобализацията и свързаното с нея ускорено икономическо преструктуриране, отварянето на търговските взаимоотношения, последиците от технологичната революция и изменението на климата, развитието на икономиката, основана на знанието, демографските промени, обезлюдяването, както и увеличаването на имиграцията;

В.

като има предвид, че най-добрите резултати, които укрепват основата на знанията подобряват конкуренцията, често се постигат при проекти със сътрудничество между публичния сектор, бизнеса, образователния сектор и местни заинтересовани лица;

Г.

като има предвид, че политиката на сближаване не може да разгърне пълния си потенциал за преодоляване на предизвикателствата, тъй като потенциалните кандидати срещат сериозни пречки, свързани с използването на структурните фондове, като:

Д.

като има предвид, че някои от съществуващите грешки в областта на политиката на сближаване произтичат от тези съществуващи пречки;

Е.

като има предвид, че забавянето в изпълнението на структурната политика се дължи до известна степен на прекалената скованост на процедурите, и че затова е необходимо те да се опростят и да се установи едно ясно разделение на отговорностите и правомощията между ЕС, държавите-членки и регионалните и местни органи;

1.

Подчертава, че, въпреки че добавената стойност на разпространението на добри практики сред широката общественост от гледна точка на подобрената комуникация и на разходите и ползите трябва да бъдат отчетени, опитите за въвеждане на тези практики в регионалната политика на ЕС следва да бъдат насочени главно към управленските органи, като те се насочват към съставянето на правила за достъп до структурните ресурси, така че обменът на информация и опит да може да допринася за съществено подобряване качеството на проектите, като предоставя решения на общи проблеми и предлага по-ефективни и насочени действия;

2.

Посочва необходимостта от опростяване на процедурите, които ръководят изпълнението на проекти и програми по структурните фондове, особено по отношение на системите за управление и контрол; следователно в тази връзка приветства пакета за ревизиране на уредбата по структурните фондове в отговор на настоящата финансова криза; очаква с нетърпение по-нататъшните предложения на Комисията в тази област да бъдат съобщени в рамките на следващите няколко месеца;

3.

С оглед премахване на посочените пречки, призовава Комисията, наред с останалото, да:

4.

Препоръчва на Комисия да продължи действията си и да разработи съгласуван, общодостъпен подход за междурегионален обмен на най-добрите практики, с цел участниците в областта на политиката на сближаване да се възползват от опита на другите;

5.

Изрично посочва, че идентифицирането на най-добри практики не трябва да води до допълнителни бюрократични спънки за кандидатстващите и за организаторите на проекти;

6.

Изисква административната тежест при използването на структурните фондове да бъде сведена до минимум и да не се увеличава излишно чрез налагането на индивидуални условия от страна на държавите-членки;

7.

Отново изразява подкрепата си за практика, която цели всяка държава-членка да представя национална годишна декларация за достоверността и точността на отчетите, обхващаща средствата на Общността, които са обект на споделено управление, и призовава тази практика да стане общоприета;

8.

Приветства подхода, установен в рамките на инициативата „Региони за икономическа промяна“, първо, най-добрите практики да бъдат определяни и отличавани с годишната награда „REGIO STARS“, както и да бъдат публично огласявани, и второ, да бъде създадена уебстраница за най-добри практики; обръща внимание на ограничената ефективност на един интернет сайт сам по себе си;

9.

Отправя критика относно липсващата прозрачност по отношение на обективната основа на Комисията за определяне на най-добри практики;

10.

Призовава Комисията, с оглед на широко разпространеното използване на понятието „най-добри практики“, както и често употребяваните паралелно изрази „добри практики“ или „успешни примери“, да разработи ясен набор от критерии, приспособен специално към политиката на сближаване, чрез който „най-добрите практики“ да могат да бъдат разграничени от тези, които се отнасят за други проекти;

11.

Препоръчва Комисията да вземе под внимание следните точки при определяне на „най-добри практики“:

12.

Подчертава, че всички критерии за подчертаване на най-добри практики трябва да бъдат ясно измерими и надеждни, за да се избегнат търкания, нежелани последствия и субективни преценки, което може да подрони цялата процедура за оценяване на проекта, базирана на тези критерии; по тази причина призовава Комисията да опише ясно съдържанието на тези критерии, и начина, по който те следва да се прилагат;

13.

Препоръчва, въз основа на анализа на многобройни проекти от много региони на ЕС, при определянето на „най-добри практики“ за областите на политиката на сближаване да се вземат под внимание допълнителни фактори, които са от особено значение за развитието на определени региони и на ЕС като цяло, и които се отличават с многообразие на подходите при прилагането;

14.

Препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Научноизследователска и развойна дейност / иновации“:

15.

Препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Околна среда, климат и устойчива енергийна политика“:

16.

Препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Създаване на висококачествени работни места“:

17.

Препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Обучение през целия живот“:

18.

Препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Интегрирано развитие на градската среда“:

19.

Препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Демографско развитие“:

20.

Препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Трансгранично сътрудничество“:

21.

Препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Публично-частни партньорства“:

22.

Призовава Комисията да отчита необходимостта от насърчаване на най-добрите практики в областта на финансовите схеми, по-специално по отношение на публично-частните партньорства и тези, които се ползват с подкрепата на Европейската инвестиционна банка и на Европейския инвестиционен фонд;

23.

Осъзнава, че е изключително трудно един проект да отговаря на съвкупността от всички посочени по-горе критерии; следователно призовава Комисията преди да прилага тези критерии, да състави списък по ред на приоритет и да определи тези от тях, които представляват най-голям приоритет, за да е по-лесно да се определят достойните проекти като „най-добри практики“; подчертава необходимостта общо установените критерии за „най-добри практики“ да се използват по открит и прозрачен начин, което ще позволи по-добро управление, приемане и сравнимост на най-добри практики и предотвратяване на объркване с други сходни понятия;

24.

Призовава Комисията, с оглед на бъдещото използване на понятията „най-добри практики“, „добри практики“, и „успешни примери“, да разработи ясна и прозрачна класификация или степенуване на тези понятия за целите на описанието на проектите;

25.

Призовава Комисията да организира и координира обмена на най-добри практики чрез мрежа на регионите и да създаде за тази цел публичен уебсайт, съдържащ основна информация за проектите на всички общностни езици;

26.

Препоръчва Комисията да създаде в рамките на съществуващата административна структура специфична служба към Генерална дирекция „Регионална политика“, която да организира, в сътрудничество с тази мрежа на регионите, оценяването, събирането и обмена на най-добри практики и да действа като постоянно звено за контакти както от гледна точка на предлагането, така и на търсенето, с цел установяване на дългосрочен, постоянен, надежден и успешен обмен на най-добри практики в областта на политиката на сближаване; призовава Комисията да разпространява сред всичките си отдели тази култура на добри практики;

27.

Предлага в тази рамка механизмите за оценяване да проучат и отчетат изпитаните и надеждни методологии, които вече са били прилагани; изразява убеждение, че следва да се обърне особено внимание на сътрудничеството с мрежа от регионални органи и специализирани агенции, които са ключов източник на първостепенен материал от най-добри практики за оценяване;

28.

Припомня, че ако Европейският съюз предоставя финансиране и добри практики, то националните, регионалните и местните органи са отговорни за това да се възползват от тях; в тази връзка приветства създаването на програма Еразъм за избраните представители на местно и регионално равнище;

29.

Препоръчва Комисията да използва наличните инструменти на Комитета на регионите, и в частност Лисабонската платформа за мониторинг и мрежата за наблюдение на субсидиарността, за да обменя най-добри практики между регионите и държавите-членки с оглед идентифициране и съвместно определяне на целите, след това планиране на дейностите и накрая - извършване на сравнителна оценка на резултатите от политиката на сближаване;

30.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/46

А.

като има предвид, че понятието селски райони беше определено от Организацията за икономическо сътрудничество, като дефиницията му включва характеристики като ниска гъстота на населението и липса на достъп до услуги и като има предвид, че това определение се използва от Комисията, за да се установят и очертаят целите за развитие на тези райони;

Б.

като има предвид, че между селските райони в отделните държави-членки съществуват големи разлики и като има предвид, че докато селските зони в някои региони и държави-членки преживяха демографски и икономически растеж, жителите на много от тези зони мигрират към градските зони или търсят преквалификация, като това създава огромно предизвикателство за селските райони;

В.

като има предвид, че селските райони обхващат до 80 % от територията на ЕС;

Г.

като има предвид, че потребностите на смесените селски райони, които се характеризират с икономическа структура, подобна на тази на градските райони, разположени в близост до тях, се различават от потребностите на райони, които са преобладаващо селски, периферни или изолирани;

Д.

като има предвид, че една от целите на Съюза е да насърчава икономическия и социален напредък и висока степен на трудова заетост и постигането на балансирано и устойчиво развитие;

Е.

като има предвид, че икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС може да се подобри чрез икономическо развитие, насърчаването на възможностите за осигуряване на трудова заетост в селските и градски райони, и чрез осигуряване на равен достъп до обществени услуги;

Ж.

като има предвид, че реформата на структурната политика за периода 207-2013 г. доведе до промени в структурата на фондовете и принципите за предоставянето на помощ в рамките на тази политика, както и до създаване на нов Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), обвързан с общата селскостопанска политика (ОСП) и отделен от политиката на сближаване;

З.

като има предвид, че програмите LEADER вече са показали в миналото как чрез инструментите на регионалната политика успешно може да бъде насърчавано развитието на селските райони;

И.

като има предвид, че от ключово значение за успеха на ЕЗФРСР е осигуряването на взаимна допълняемост на действията, съфинансирани от ЕЗФРСР, и действията, съфинансирани от структурните фондове, тоест правилно координиране на помощта, предоставяна чрез различните фондове, в частност Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и Европейския социален фонд, както и осигуряване на взаимното им допълване;

Й.

като има предвид, че създаването на ЕЗФРСР, отделянето на средствата за развитие на селските райони от обхвата на политиката на сближаване и широкообхватната перспектива за регионално развитие, може да доведе до дублиране на някои цели (например опазване на околната среда, транспорт и образование) или до тяхното пълно пренебрегване;

К.

като има предвид, че непрекъснатият трансфер на фондове между Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и ЕЗФРСР води до несигурност в планирането както за земеделските производители, така и за организаторите на проекти за развитие на селските райони;

Л.

като има предвид, че с оглед на бюджетните ограничения, съществува риск наличното финансиране в рамките на ЕФРР в значителна степен да бъде използвано за повишаване на стопанската конкурентоспособност в по-големите градски центрове или най-активните региони, а средствата от ЕЗФРСР да бъдат съсредоточени върху подобряването на конкурентоспособността на селското стопанство, което продължава да бъде двигателят на селските райони, и също така върху неселскостопански дейности и за развитие на малките и средни предприятия (МСП) в селските райони, в резултат на което е необходима по-тясна координация, за да се гарантира, че всички райони са обхванати;

М.

като има предвид, че МСП, най-вече микропредприятията и занаятчийските предприятия, играят съществена роля за поддържането на икономическия и социалния живот на селските райони и осигуряването на тяхната стабилност;

Н.

като има предвид, че целите на политиката за развитие на селските райони не трябва да противоречат на целите от Лисабон, ако това развитие се основава на прилагането на механизма за относителна конкурентоспособност (по-добро съотношение разходи-ефективност), в частност в местното преработване на хранителни продукти и във връзка с развитието на МСП и на инфраструктура и услуги, като например туризъм, образование или опазване на околната среда;

О.

като има предвид, че следва да се признава естествената връзка между и допълване на селскостопанската политика и политиката за развитие на селските райони;

1.

Отбелязва, че традиционно използваните критерии за разграничаване на селските от градските райони (по-ниска гъстота на населението и равнище на урбанизация) не винаги са достатъчни, за да предоставят „пълна картина“; следователно счита, че следва да се проучи възможността за добавянето на допълнителни критерии и призовава Комисията да осъществи анализ и да направи конкретни предложения в тази област;

2.

Счита, че с оглед на големите различия между селските райони в различните държави-членки и тъй като тези райони представляват над 80 % от територията на ЕС, е необходимо да се приеме и приложи надлежно ориентиран и интегриран подход за устойчиво развитие на тези райони, като целта е да се преодолеят съществуващите неравенства и да се насърчи икономическата динамика на градските и селски райони; подчертава необходимостта да се отпусне подходящо финансиране за съответните действия;

3.

В тази връзка припомня, че всички региони в Съюза като цяло, включително селските и отдалечените райони, следва по принцип да се облагодетелстват от еднакви възможности за развитие, за да се избегне по-нататъшното териториално изключване на областите, които са в най-необлагодетелствано положение;

4.

Подчертава, че голяма част от възможностите за развитие на селските райони, по-специално за млади мъже и жени, биват възпрепятствани поради затруднения достъп до обществени услуги, отсъствието на работни места и възрастовата пирамида;

5.

Подчертава, че в определени региони не съществуват алтернативни решения за конкретни форми на селскостопанско производство и че често тези форми трябва да бъдат съхранявани на всяка цена за целите на екологичната и регионална политика, в частност в отдалечените и планинските региони, които са засегнати от опустиняване;

6.

Припомня, че Европейският съвет от Гьотеборг, състоял се на 15 и 16 юни 2001 г., разшири целите от Лисабон, така че да включват понятията устойчивост и сближаване, и политиката за развитие на селските райони е насочена към устойчиво селско стопанство, поддържането на неселскостопански дейности в тези райони, оптимизиране на възможностите за местно развитие, опазване на околната среда, балансирано регионално планиране и развитие на малките и средни предприятия;

7.

Счита, че правилното прилагане на политиката в областта на развитие на селските райони с оглед на дългосрочното устойчиво развитие на селските райони изисква да бъдат взети предвид в необходимата степен природните ресурси и специфичните характеристики, включително защитата, укрепването и управлението на селското наследство и развитието на връзки и взаимодействия с градските зони;

8.

Подчертава също така необходимостта от оценка на областите на алтернативна стопанска дейност и на възможностите, които тези области предоставят за диверсификация на професионалната дейност на населението;

9.

Вярва, че бъдещите въпроси, свързани със селските райони, изискват една балансирана политика на развитие, която интегрира всички икономически и социални участници, включително малките и средни предприятия в сферата на производството и услугите, при отчитане на тяхната роля за интегрираното развитие на регионите;

10.

Счита, че в случая с новите държави-членки политиката за развитие на селските райони трябва да има за цел подобряването на ефикасността на селското стопанство и намаляването на различията в степента на развитие между селото и града, наред с другото посредством подпомагането на неземеделски дейности - цел, която може да бъде постигната чрез използване на структурните фондове;

11.

Приветства амбициозните стремежи, заявени на втората Европейска конференция по въпросите на развитието в селските райони, проведена в Залцбург през 2003 г., но изразява съжаление относно значителното намаляване на финансирането за втория стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП), предвидено в последните финансови перспективи, което води до риск от неефективност и създаване на разделение между селскостопанските производители и жителите на селските райони;

12.

Посочва, че е необходимо разработването на последователна, дългосрочна стратегия за развитие на селските райони, с цел улесняване на най-ефективното и ефикасно използване на всички налични средства;

13.

Призовава държавите-членки и регионалните органи в сътрудничество с Европейската комисия и в партньорство с всички компетентни власти и органи, представляващи гражданското общество да изготвят прозрачна, дългосрочна, устойчива стратегия за развитие на селските райони на равнището на държавите-членки и техните райони по такъв начин, че да е възможно ясно определяне на приоритетите и целите в развитието на селските райони и да се гарантира приспособяването, координацията и взаимното допълване на помощни средства от различни налични източници за тяхното постигане;

14.

Призовава Комисията, държавите-членки и органите на регионално управление да гарантират прякото участие на организациите, представляващи МСП, микропредприятия и занаятчийски предприятия, за да определят техните приоритети с цел да отговорят най-добре на потребностите и очакванията на тези предприятия;

15.

Признава, че политиката в областта на развитие на селските райони играе изключително важна роля за определянето и преодоляването на специфичните проблеми на селските райони и счита, че установяването на ЕЗФРСР за втори стълб на ОСП представлява опит за постигане на гъвкав, стратегически, тематичен и интегриран подход за предоставяне на отговор на разнообразието от ситуации и мащабът на предизвикателствата, пред които са изправени селските райони на ЕС, и за опростяване на финансовите процедури и гарантиране, че средствата са фокусирани върху тези райони;

16.

Припомня, че държавите-членки бяха призовани да подготвят за текущия програмен период два стратегически документа: национален стратегически план за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и национална стратегическа референтна рамка за регионална политика (Структурни фондове); припомня, че държавите-членки бяха призовани да мобилизират взаимодействие и да създадат оперативни координационни механизми между различните фондове; изразява съжаление, че при този процес акцентът беше поставен основно върху осигуряването на разграничаване между различните фондове и програми, а не върху създаването на взаимодействие от тях;

17.

Счита, че ефикасността на политиката за развитие на селските райони може да бъде постигната единствено ако мерките, приложени по ЕЗФРСР и политиката за регионално развитие са координирани и допълващи се, така че да се избегне дублиране на финансирането и пропуски; отбелязва със загриженост недостатъчната координация в отделните държави-членки между тези действия по време на настоящия период на програмиране; следователно призовава Комисията да предложи реформи, имащи за цел осигуряване на по-добра координация в областта на планирането и прилагането на мерки, съфинансирани в рамките на политиката на сближаване и ОСП; признава, че реформата на ОСП след 2013 г. и структурните фондове на ОСП ще предоставят възможност за преоценка на отношенията между развитието на селските райони, от една страна и селскостопанската политика и политиката на сближаване, от друга;

18.

Признава, че първостепенната роля на политиката за развитие на селските райони е да продължава да подкрепя населението на селските райони и да гарантира на селското население достоен жизнен стандарт;

19.

Счита, че подходът на разделяне на развитието на селските райони от политиката на сближаване със създаването на ЕЗФРСР следва да бъде наблюдаван много внимателно, за да се оцени истинското въздействие върху развитието на селските райони; отбелязва, че новата система беше въведена през 2007 г. и че следователно е твърде рано да се достигне до каквито и да е заключения относно бъдещето на тази общностна политика;

20.

Изтъква, че един от приоритетите на политиката за развитие на селските райони е да предлага мерки, които не водят до това населението на тези райони да изостави селскостопанската дейност и които, наред с другото, насърчават конкурентоспособните стопанства, производството на органични продукти и традиционни висококачествени храни и напитки, например;

21.

Отбелязва с интерес, че ос 3 и ос 4 (ЛИДЕР) от втория стълб на общата селскостопанска политика (политика за развитие на селските райони), която представлява 15 % от общите разходи по ЕЗФРСР, се отнасят до неселскостопанските дейности, които основно са съсредоточени върху разнообразяването на икономиките на селските райони; счита, че като се има предвид характера на интервенциите, финансирани съгласно тези оси, които приличат на някои дейности, финансирани по структурните фондове, има риск от припокриване на политики;

22.

Изтъква, обаче, необходимостта да се отчитат перспективите основно на населението, заето в селското стопанство, което следва да остане основна цел на мерките за подкрепа по политиката за развитие на селските райони;

23.

Изтъква необходимостта от подкрепа на младите селскостопански производители, за да останат при земите си, дори ако не са заети само със селскостопанска дейност, като им се предоставят стимули за развитие и на други дейности, като например аграрен туризъм и укрепване на МСП в селските райони;

24.

Счита, че политиката за развитие на селските райони може да бъде постигната само, ако получи съответно финансиране, което се оползотворява съгласно приоритетите, определени за селските райони и че фондовете, набрани чрез модулация следва винаги да бъдат разпределяни обратно на действащи селскостопански общности;

25.

Счита, че координирането на структурната политика и мерките за развитие на селските райони дава възможност за осъществяване на проекти с по-голяма европейска добавена стойност; вижда в това възможност за дългосрочно трайно стабилизиране на селските райони, напр. чрез инфраструктурни мерки или чрез мерки за опазване на околната среда;

26.

Призовава Комисията да представи подробни данни и прогнози относно използването на ЕЗФРСР и структурните фондове в селските райони, както и да проучи взаимодействието, което може да бъде създадено между ЕЗФРСР и структурните фондове от гледна точка на достъпното финансиране в селските райони;

27.

Призовава Комисията да направи оценка, дали програмите по регионалната политика могат да допринесат за това, на земеделските производители да се предложат надеждни приходи, напр. чрез извършване на дейности по опазване на околната среда, опазване на природата и дейности по управление на ландшафта;

28.

Подчертава, че устойчивото развитие, равнището на доходи на глава от населението, достъпността, достъпът до обществени блага и услуги и обезлюдяването на селските райони са сред най-големите предизвикателства по отношение на политиката на сближаване, а тези цели могат да бъдат осъществявани най-ефективно, като в селските райони, наред с другите мерки, бъдат подкрепяни икономическите дейности;

29.

Призовава Комисията и държавите-членки системно да вземат предвид селските зони в политиките на ЕС и да предоставят подходяща подкрепа за проекти за развитие на човешкия капитал, най-вече чрез предоставяне на възможности за обучение за предприемачи в областта на селскостопански и неселскостопански дейности в селските райони, като особен акцент бъде поставен върху младите жени с цел насърчаване на заетостта и разкриване на работни места;

30.

Изтъква, че развитието в селските райони изисква по-голямо внимание и подкрепа за опазването на природния и обработваемия ландшафт, екотуризъм, производството и използването на възобновяеми източници на енергия и местни инициативи като местни схеми за осигуряване на качество на хранителните продукти и пазари на местните земеделски производители;

31.

Обръща внимание на ролята на малките и средни предприятия за развитието на селските райони, а също и техния принос за изравняване на разликите на равнище местни региони и общности; призовава Комисията, държавите-членки и регионалните и местни органи да поставят акцент върху укрепването на конкурентоспособността като подкрепят и други производствени сектори и засилват предприемачеството в селските райони, по-конкретно като премахнат административните, законови и програмни бариери, като предоставят подходяща инфраструктура, свързана с високите технологии и увеличат стимулите за започване на нови предприемачески дейности, и като също предложат повече подкрепа за неселскостопанските дейности, като същевременно насърчат икономическата диверсификация в тези райони;

32.

Още веднъж обръща внимание на Съвета, Комисията, държавите-членки и органите на местно управление за огромното предизвикателство, което представлява очакваното закриване на няколко милиона малки предприятия в селските райони, което ще окаже значително въздействие върху заетостта и следователно, върху стабилността на селските зони; призовава да бъдат предприети всички мерки, на всички равнища, в тясно сътрудничество с икономическите и социални партньори;

33.

Отбелязва, че трудностите при прилагането на политиката на развитие на селските райони произлизат от факта, че секторните политики и политиката на териториално сближаване са в конфликт помежду си, както и икономическите и социални аспекти на тези два вида политики, и от голямото разнообразие на възлагане на отговорности и политическа координация на системите, използвани в държавите-членки, в тази връзка, още веднъж подчертава необходимостта от създаване на взаимодействие между ЕЗФРСР и структурните фондове и Кохезионния фонд, и призовава Комисията да подкрепя националните, регионални и местни органи за правилното разбиране на възможностите, предлагани чрез тези финансови инструменти; призовава държавите-членки да осигурят диалог между управителните органи, така че да създадат взаимодействие между мерките, финансирани чрез различни фондове и да укрепят тяхната ефективност;

34.

Счита, че реформата във финансирането на селските райони трябва да бъде предшествана от задълбочени проучвания на Комисия за оценка на всички секторни политики, които оказват въздействие върху селските райони, особено ОСП и регионалната политика в контекста на политиката на сближаване и изготвяне на набор от най-добри практики в областта на цялостната политика на развитие на селските райони;

35.

Призовава Съвета да организира обща неформална среща на министрите, отговарящи за земеделието и регионалната политика, на която да бъдат обсъдени най-добрите средства за координиране на политиката на сближаване и мерки за развитие на селските райони и да покани на тази среща консултативните органи на ЕС (Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет), както и представители на регионалните и местни органи;

36.

Изисква Комисията в срок до 2011 г. да създаде работна група на високо равнище като част от текущия преглед на състоянието на ОСП, която да представи предложения за гарантиране на бъдещето на икономиката на селските райони и на всички жители на тези райони след 2013 г.;

37.

Призовава Комисията да въведе или да укрепи истинско управление или споразумения за партньорство на всички равнища, като включи пряко всички фактори, включително МСП и микропредприятията, както и икономическите и социални партньори, с цел да определи приоритетните действия, който в най-голяма степен отговарят на потребностите от развитие на селските територии;

38.

Отбелязва, че процесът на развитие на селските райони е необходимо да се свърже с интересите на крайградските области и да се координира тясно с подкрепата за развитието на градовете и подчертава факта, че няма достатъчно и функционално взаимно свързване на политиките на развитие на селските райони и градовете;

39.

Признава потенциала на селските райони за положителен принос към околната среда чрез ангажирането им в щадящи околната среда дейности и разработването на алтернативни енергийни източници като биогорива, особено като се имат предвид четирите нови предизвикателства, очертани в политиката за развитие на селските райони при здравната проверка, като биоразнообразие и възобновяеми енергийни източници;

40.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/52

А.

като има предвид, че според данните на Световната здравна организация (СЗО) между 100 и 140 милиона жени и момичета в света са били подложени на генитално осакатяване и че според данните на СЗО и на Фонда на ООН за населението (UNFPA) всяка година между 2 и 3 милиона жени са потенциално изложени на риск от такава практика, която води до тежки увреждания;

Б.

като има предвид, че всяка година около 180 000 жени, емигрирали в Европа, биват подлагани на генитално осакатяване или са изложени на такъв риск;

В.

като има предвид, че според СЗО тези практики са разпространени в най-малко 28 африкански страни и в някои страни в Азия и Близкия Изток;

Г.

като има предвид, че насилието срещу жените, включително женското генитално осакатяване, води началото си от социални структури, основани върху неравенството между половете и върху неуравновесени отношения на сила, доминация, и контрол, при които социалният и семеен натиск е в основата на нарушаването на едно основно право, като зачитането на неприкосновеността на личността;

Д.

като има предвид, че гениталното осакатяване на момичетата заслужава най-категорично осъждане и представлява явно нарушение на международните и националните норми за защита на децата и правата им;

Е.

като има предвид, че СЗО е идентифицирала четири типа генитално осакатяване на жени, които варират от клитородектомия (частично или цялостно отстраняване на клитора), ексцизия (отстраняване на клитора и малките срамни устни), която обхваща около 85 % от случаите на генитално осакатяване на жени, до най-крайната форма инфибулация (пълно отстраняване на клитора и малките срамни устни, както и на вътрешните части на големите срамни устни и съшиване на вулвата, като се оставя само тесен вагинален отвор) и други видове (набождане, пробождане или разрязване на клитора или срамните устни);

Ж.

като има предвид, че всяко генитално осакатяване на жените, в каквато и да е степен, представлява насилствен акт спрямо жените и означава нарушаване на основните им права, и по-конкретно правото на лична и физическа неприкосновеност и на психическо здраве, както и на сексуалните и репродуктивните им права; и че това нарушаване в никакъв случай не може да бъде оправдано със зачитането на различни културни традиции и церемонии по посвещаване;

З.

като има предвид, че в Европа около 500 000 жени са пострадали от генитално осакатяване и като има предвид, че това обрязване е обичайна практика в семействата на имигранти и бежанци и че за тази цел момичетата дори биват изпращани в техните родни страни;

И.

като има предвид, че гениталното осакатяване причинява пагубни необратими краткосрочни и дългосрочни последици за психическото и физическото здраве на засегнатите жени и момичета, като представлява сериозно посегателство срещу тяхната личност и телесна неприкосновеност; и че в някои случаи води дори до смърт; като има предвид, че използването на примитивни инструменти и липсата на антисептични предпазни мерки имат вредни вторични последствия, като например болки при полови контакти и раждане, органите остават необратимо увредени и могат да настъпят усложнения, като например кръвоизливи, шокови състояния, инфекции, предаване на вируса на СПИН, тетанус, доброкачествени тумори и сериозни усложнения по време на бременността и раждането;

Й.

като има предвид, че женското генитално осакатяване, което е нарушение на правата на жените и момичетата, както те са утвърдени в множество международни конвенции, и което е забранено в наказателното право на държавите-членки и е в нарушение на принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз;

К.

като има предвид, своята резолюцията от 16 януари 2008 г. също така настоятелно призовава държавите-членки да приемат специфични разпоредби относно гениталното осакатяване на жени, които да правят възможно възбуждането на наказателно преследване срещу лица, които извършват подобни процедури върху деца;

Л.

като има предвид, че Конвенцията за премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените изисква от държавите-страни по нея да вземат необходимите мерки, за да изменят или забранят съществуващите норми, обичаи и практики, представляващи дискриминация срещу жените и да предприемат всички необходими мерки, за да изменят социалните и културни модели за поведение на мъжете и жените с цел да се постигне премахване на предразсъдъците и на обичайните и всякакви други практики, основаващи се на идеята за малоценността или превъзходството на който и да е от половете или на стереотипи за функциите на мъжете и жените;

М.

като има предвид, че Конвенцията за правата на детето, приета през 1989 г., изисква от държавите-страни по конвенцията да зачитат залегналите в нея права и гарантират прилагането ѝ по отношение на всяко дете, в рамките на тяхната юрисдикция, независимо от пола му, и да приемат всички възможни ефикасни и подходящи мерки, за да премахнат традиционните практики, които са в ущърб на здравето на децата;

Н.

като има предвид, че Африканската харта за правата и благосъстоянието на детето препоръчва на държавите, които са я подписали, да премахнат социалните и културни практики, които имат вредни последици за благосъстоянието, достойнството, нормалното израстване и развитие на детето;

О.

като има предвид, че параграф 18 от Декларацията и програмата за действие от Виена, одобрени през юни 1993 г., гласи, че човешките права на жените и на момичетата са неотменна, съставна и неделима част от универсалните права на човека;

П.

като има предвид, че в член 2 от Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жени от 1993 г. изрично се посочва гениталното осакатяване на жени и други традиционни практики, целящи нараняването на жени;

Р.

като има предвид, че член 4 от Декларацията предвижда, че държавите са задължени да осъждат насилието срещу жени и че не могат да се позовават на обичаи, традиции или религиозни съображения, за да избегнат задължението да го премахнат;

С.

като има предвид, че в Програматаа за действие на Международната конференция на ООН по въпросите на населението и развитието, проведена в Кайро през 1994 г., се предвижда правителствата да изкоренят съществуващите практики на генитално осакатяване, навсякъде, където такива съществуват и да окажат подкрепа на неправителствените организации и религиозните институции, които се борят за премахването на тези практики;

Т.

като има предвид, че в Платформата за действие, приета на Четвъртата конференция на ООН в Пекин, правителствата се призовават да засилят законите си, да реформират институциите и да насърчават стандартите и практиките, целящи да бъде премахната дискриминацията срещу жените, която, наред с другото, се проявява чрез генитално осакатяване на жени;

У.

като има предвид, че Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС (Споразумение от Котону) се основава върху подобни универсални принципи и съдържа разпоредби срещу гениталното осакатяване на жени (член 9 относно основните елементи на споразумението, включително зачитането на правата на човека, и членове 25 и 31 съответно относно социалното развитие и относно въпросите, свързани с половете);

Ф.

като има предвид, че в доклада, приет от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 3 май 2001 г., се призовава за забраната на практиката на генитално осакатяване на жени, което се разглежда като нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека; като напомня, че не трябва да се позволява защитата на културните особености и традиции да надделява над зачитането на основните права и че трябва да бъдат обявени за незаконни практиките, които представляват изтезания;

Х.

като има предвид, че в рамките на общата европейска политика в областта на имиграцията и предоставянето на убежище Съветът и Комисията признават, че гениталното осакатяване на жени съставлява нарушение на правата на човека; като има предвид, че нарастващ брой искания за убежище от родители са основани на заплахите, на които те са подложени в своите страни поради отказа им да се съгласят техните деца да бъдат подложени на генитално осакатяване;

Ц.

като има предвид, че за съжаление, предоставянето на родителите на статус на търсещи убежище не гарантира, че детето им ще избегне риска от гениталното осакатяване, което в някои случаи се извършва след като семейството е вече установено в приемаща държава в Европейския съюз;

Ч.

като има предвид, че в изявлението от 5 февруари 2008 г. на членовете на Европейската комисия Ferrero-Waldner и Michel изрично се отрича гениталното осакатяване, като то се определя като неприемливо, независимо от това дали е извършвано в Европейския съюз или в държави извън него, и се подчертава, че нарушаването на правата на жените не може в никой случай да бъде оправдано в името на културен релативизъм или традиции;

Ш.

като има предвид, че националните центрове и институции за млади хора и семейства могат да предложат на семействата своевременна помощ с цел предприемане на превантивни действия срещу извършването на генитално осакатяване на жени;

1.

Решително осъжда гениталното осакатяване на жени като нарушение на основните права на човека и като изключително жестоко нарушаване на личната неприкосновеност на жените и момичетата и следователно го счита за тежко престъпление в очите на обществото;

2.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят всеобхватна стратегия и планове за действие с цел забрана на гениталното осакатяване на жени в Европейския съюз и, за тази цел, да предоставят необходимите средства под формата на закони и административни разпоредби, системи за предотвратяване, образователни и социални мерки и по-специално посредством широкото разпространение на информация относно съществуващите механизми за защита, които са на разположение на уязвимите групи, така че реалните и потенциални жертви да бъдат надлежно защитени;

3.

Настоява върху необходимостта да бъде проучвано поотделно всяко заявление за убежище, което е било направено въз основа на твърдението на родителите, че те са изложени на опасност в своята държава на произход, тъй като не са дали съгласието си тяхното дете да бъде подложено на женско генитално осакатяване, както и да се гарантира, че тези заявления са подкрепени от солидни доказателства, които отчитат качеството на заявлението, личността и надеждността на лицето, търсещо убежище, и дали мотивите за заявлението са истински;

4.

Настоява жените и момичетата, на които е предоставено убежище в ЕС поради заплахата от женско генитално осакатяване да бъдат преглеждани редовно, като превантивна мярка, от здравни органи и/или от лекари, за да бъдат защитени от всяка заплаха за последващо извършване на женско генитално осакатяване в ЕС; счита, че тази мярка няма по никакъв начин да бъде дискриминационна спрямо тези жени и момичета, но че ще гарантира забраната на женското генитално осакатяване в ЕС;

5.

Призовава тази цялостна стратегия да бъде придружена от образователни програми, както и от кампании на национално и международно равнище за повишаване на осведомеността;

6.

Подкрепя инициативата на Европол да координира среща между европейските полицейски служби за засилване на борбата срещу гениталното осакатяване на жени, за разрешаване на проблемите, свързани с ниския процент на съобщаване и с трудностите при събирането на доказателства и свидетелски показания, както и за ефективно преследване на лицата, които носят отговорност за тези престъпления; за тази цел призовава държавите-членки да проучат възможността за въвеждане на допълнителни мерки за защита на жертвите, след като те заявят готовността си за съдействие;

7.

Посочва, че споменатите в горепосочения протокол от Мапуто мерки за преодоляване на вредните практики, като например гениталното осакатяване, обхващат следното: повишаване на осведомеността в обществото чрез информация, формално и неформално образование и кампании, забрана за всякакъв вид женско генитално осакатяване, включително извършването на интервенцията от медицински персонал, чрез законодателство и санкции, подкрепа на засегнатите лица чрез здравни услуги, правна защита, грижи за душевното здраве и образование и закрила на жените, които са потенциални жертви на вредни практики или други форми на насилие, злоупотреби и нетърпимост;

8.

Изисква от държавите-членки да уточнят броя на жените, които са били подложени на генитално осакатяване, както и на жените, изложени на риск, във всяка държава-членка, като имат предвид, че за много държави все още няма налични данни, нито хармонизирано събиране на данни;

9.

Приканва да се създаде „европейски здравен протокол“ за контрол и база данни относно явлението, която да се използва за статистически цели и за целеви информационни действия, насочени към засегнатите имигрантски общности;

10.

Призовава държавите-членки да подготвят научни данни, които биха могли да се използват в помощ на СЗО в нейните действия в подкрепа на премахването на гениталното осакатяване на жени на територията на Европа и във всички останали континенти;

11.

Призовава Комисията, в преговорите за сътрудничество и в споразуменията с въпросните държави, да включва клауза за изкореняване на гениталното осакатяване на жени;

12.

Приканва да се създаде сборник с добри практики на различни равнища и анализ на тяхното въздействие (по възможност чрез проектите, финансирани по ДАФНЕ III, и постигнатите от тях резултати), както и осигуряване на широко разпространение на съответните данни и възможност за използване на практическия и теоретичен експертен опит;

13.

Посочва, че националните центрове и институции играят решаваща роля за идентифициране на жертвите и за предприемане на предпазни мерки срещу практикуването на генитално осакатяване на жени;

14.

Призовава да се укрепят съществуващите европейски мрежи за превенция спрямо вредни традиционни практики, например като се предвидят курсове за обучение за неправителствени организации, териториални асоциации с нестопанска цел и секторни оператори, както и да се насърчава изграждането на такива мрежи;

15.

Оценява високо значителния принос на множество международни и национални неправителствени организации (НПО), на научноизследователски институции, на Европейската мрежа за превенция на женското генитално осакатяване в Европа и на ангажираните с това лица, които благодарение на финансирането от страна на агенциите на ООН и на програмата ДАФНЕ, наред с други източници, изпълняват разнообразни проекти, насочени към повишаване на осведомеността, превенция и премахване на женското генитално осакатяване; посочва, че създаването на мрежи от неправителствени организации и организации, базирани в различни общности на национално, регионално и международно равнище, несъмнено е от основно значение за успешното изкореняване на женското генитално осакатяване и за обмена на информация и опит;

16.

Посочва, че член 10 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (8) уточнява, че аспектите, свързани с пола, могат да бъдат взети предвид, но че те сами по себе си не водят до прилагане на член 10;

17.

Приканва да се осигури участието на Агенцията на Европейския съюз за основните права и на Европейския институт за равенство на половете, посредством съответните многогодишни и/или годишни работни програми за борба срещу гениталното осакатяване на жени; вярва, че тези агенции могат да извършват приоритетна дейност в областта на изследванията и/или за повишаване на осведомеността, което би могло да доведе до по-добро познаване на европейско равнище на явлението генитално осакатяване;

18.

Счита за необходимо организирането на форуми за диалог в засегнатите държави, реформирането на традиционните правни норми, включването на темата за гениталното осакатяване на жените като учебен предмет и насърчаването на сътрудничеството с необрязани лица;

19.

Призовава Европейския съюз и държавите-членки да си сътрудничат, в името на правата на човека, на неприкосновеността на личността, на свободата на съвестта и правото на здраве, за хармонизиране на съществуващото законодателство и за разработване на специфично законодателство в тази област, ако се установи, че съществуващото законодателство не е подходящо;

20.

Изисква от държавите-членки да прилагат съществуващите законодателни разпоредби по отношение на гениталното осакатяване на жени или да ги включат в законодателните разпоредби, които наказват тежки телесни повреди, когато тези практики биват извършвани на територията на Европейския съюз, като дават предимство на превенцията и на борбата с това явление чрез неговото адекватно познаване от страна на професионално ангажираните лица (измежду които социални работници, преподаватели, полицейски служители, професионалисти в областта на здравеопазването), така че те да са в състояние да го разпознават, както и да положат усилия за постигане на възможно най-висока степен на хармонизация на действащите закони във всички 27 държави-членки;

21.

Призовава държавите-членки да въведат разпоредби, в съответствие с които общопрактикуващите лекари, лекарите и здравните екипи в болничните заведения се задължават да докладват на здравните и/или на полицейските органи относно случаи на генитално осакатяване на жени;

22.

Призовава държавите-членки или да разработят специално законодателство относно гениталното осакатяване на жени, или в рамките на съществуващото законодателство да преследват по наказателно правен път всяко лице, което извършва генитално осакатяване;

23.

Изисква Европейският съюз и държавите-членки да преследват, осъждат и санкционират извършването на тези практики чрез прилагане на всеобхватна стратегия, която взема предвид нормативното, здравното и социалното измерение на проблема, както и интеграцията на имигрантското население; изисква, по-специално, съответните директиви относно имиграцията да разглеждат извършването на генитално осакатяване като престъпление, както и да бъдат предвидени подходящи санкции срещу лицата, които са виновни в извършването на такова престъпление, ако тези практики биват извършвани на територията на Европейския съюз;

24.

Настоятелно призовава за създаване на постоянни технически комисии за хармонизация и контакт между държавите-членки и между държавите-членки и африканските институции; счита, че съставът на тези комисии следва да включва специалисти по темата и представители на водещи европейски и африкански женски организации;

25.

Призовава за категорично отхвърляне на практикуването на „убождане на клитора“ и на всеки вид медикализация, предлагани като компромисно решение между обрязването на клитора и зачитането на традиции, които определят идентичността, тъй като те единствено биха означавали оправдаване и приемане на практиката на женското генитално осакатяване на територията на Европейския съюз; подчертава отново абсолютното и решително осъждане на гениталното осакатяване на жени, тъй като не съществуват никакви причини - социални, икономически, етнически или здравни, които да оправдават тази практика;

26.

Призовава за премахване на гениталното осакатяване на жените посредством политики, които подкрепят и интегрират жените и семейните единици, в чиито традиции се практикува генитално осакатяване, с цел, при стриктно прилагане на закона и зачитане на основните права на човека, на правото на сексуално самоопределение, да бъде гарантирана закрилата на жените от всяка форма на насилие и злоупотреби;

27.

Заявява, че привежданите от множество общности доводи в подкрепа на запазването на някои традиционни практики, вредни за здравето на жените и момичетата, нямат научно основание, нито религиозен произход или основание;

28.

Призовава държавите-членки: