24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/1

(1)

Тясното и ефективно сътрудничество между органите и институциите на отделните държави-членки е един от ключовите фактори за ефикасното функциониране на правилата на Общността по отношение на координацията на националните системи за социална сигурност.

(2)

По смисъла на регламентите един от елементите на доброто сътрудничество е обменът на информация между органи, институции и лица, който се основава на принципите на обществени услуги, ефективност, активно подпомагане, бързо предоставяне и достъпност.

(3)

Незабавното предоставяне или обмен на цялата информация, необходима за установяването и определянето на правата и задълженията на съответното лице, е от интерес както за институциите и органите, така и за съответните лица.

(4)

Принципът за лоялно сътрудничество, заложен също в член 10 от Договора, налага освен това институциите да извършват правилна оценка на фактите, които са от значение за прилагането на регламентите. В случай на съмнение относно валидността на документ или правилността на подкрепящите доказателства или в случай на различие в становищата на държавите-членки относно определянето на приложимото законодателство или коя институция следва да предостави обезщетението, в интерес на лицата, обхванати от Регламент (ЕО) № 883/2004, е институциите или органите на съответните държави-членки да постигнат споразумение в приемлив срок.

(5)

В членове 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 се предвижда в тези случаи да се следва процедура на помирение.

(6)

Посочените разпоредби потвърждават и разширяват съдебната практика на Съда на Европейските общности по отношение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (3), съгласно която е разработена стандартна процедура в случай на спорове между държави-членки относно валидността на удостоверенията при командироване, която бе консолидирана в предишното Решение № 181 на Административната комисия на Европейските общности относно социалната сигурност на работниците мигранти (4).

(7)

В членове 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 се предвижда възможността въпросът да бъде отнесен до Административната комисия, в случай че между съответните институции или органи е невъзможно да бъде постигнато споразумение.

(8)

В член 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 се предвижда посочената процедура да бъде следвана и в случай на различие в становищата на институциите или органите по отношение на прилагането на член 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

(9)

В член 60 от Регламент (ЕО) № 987/2009 се прави сходна препратка към член 6 от посочения регламент в случай на различие в становищата по отношение на приложимото законодателство с приоритет в областта на семейните обезщетения.

(10)

Основата на посочените разпоредби е заложена в член 76, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно който в случай на трудности при тълкуването или прилагането на посочения регламент институцията на компетентната държава-членка или държавата по пребиваване се свързва с институциите на съответните държави-членки и може да отнесе въпроса до Административната комисия, ако не може да бъде намерено решение в приемлив срок.

(11)

Държавите-членки изтъкнаха необходимостта от установяване на стандартна процедура, която да бъде следвана преди възможността въпросът да бъде отнесен до Административната комисия, и от по-точно определяне на ролята на Административната комисия при помиряване на противоположните становища на институциите по отношение на приложимото законодателство.

(12)

Подобна процедура вече бе установена в няколко двустранни споразумения между държави-членки. Тези споразумения послужиха за образец на настоящото решение.

(13)

Препоръчва се комуникацията между лицата за контакт на институциите и органите да се осъществява по електронен път, за да се ускори процедурата.

В съответствие с условията, предвидени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

а)

случаи, в които е налице съмнение за валидността на документ или правилността на подкрепящите доказателства, които показват положението на дадено лице за целите на прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 или Регламент (ЕО) № 987/2009, или

б)

случаи, в които е налице различие в становищата на държавите-членки във връзка с определянето на приложимото законодателство.

6.

Ако настъпи някоя от ситуациите, описани в параграф 1, институцията, подаваща искането, се свързва с институцията, получаваща искането, и моли за необходимите разяснения относно нейното решение, и при целесъобразност — за оттегляне на съответния документ или обявяването му за невалиден, или за преразглеждане или анулиране на нейното решение.

7.

Институцията, подаваща искането, го подкрепя с доказателства, като посочва, че се прилага настоящото решение и привежда съответните подкрепящи доказателства, които обосновават подаването на искането. Тя посочва своето лице за контакт през първия етап от процедурата на диалог.

8.

Институцията, получаваща искането, незабавно потвърждава неговото получаване по електронен път или по факс, но не по-късно от 10 работни дни от постъпването на искането. Тя също посочва своето лице за контакт през първия етап от процедурата на диалог.

9.

Институцията, получаваща искането, информира институцията, подаваща искането, за резултата от своето разследване възможно най-бързо, но не по-късно от три месеца след получаване на искането.

10.

Ако първоначалното решение е потвърдено, анулирано и/или документът е оттеглен или е обявен за невалиден, институцията, получаваща искането, уведомява институцията, подаваща искането. Тя уведомява също така съответното лице и при необходимост, неговия работодател, за решението си и за процедурите за оспорване на това решение съгласно националното законодателство.

11.

Ако институцията, получаваща искането, не може да приключи разследването си в срок от три месеца поради сложността на случая или предвид факта, че проверката на някои данни изисква участието на друга институция, тя може да удължи срока за максимален период от три месеца. Институцията, получаваща искането, информира институцията, подаваща искането, за удължаването на срока възможно най-скоро, но не по-късно от една седмица преди изтичането на първия срок, като привежда основания за причините за закъснението и посочва индикативен срок, в който разследването ще бъде приключено.

12.

При изключителни обстоятелства съответните държави-членки могат да се споразумеят за изключение от сроковете, определени в параграфи 9 и 11, при условие че удължаването е обосновано и съразмерно предвид конкретните обстоятелства и е ограничено във времето.

13.

Ако институциите не могат да стигнат до споразумение през първия етап от процедурата на диалог или ако институцията, получаваща искането, не е била в състояние да приключи разследването си в срок от 6 месеца след получаването на искането, институциите уведомяват своите компетентни органи. Всяка институция изготвя протокол за дейността си.

14.

Компетентните органи на съответните държави-членки могат да решат да дадат начало на втория етап от процедурата на диалог или да отнесат въпроса направо до Административната комисия.

15.

Ако компетентните органи започнат втория етап от процедурата на диалог, всеки от тях назначава главно лице за контакт в срок от две седмици след като са били уведомени от институциите. Лицата за контакт не трябва непременно да притежават конкретни умения по съответния въпрос.

16.

Лицата за контакт полагат усилия за постигането на споразумение по въпроса в рамките на шест месеца от назначаването им. Всяко лице за контакт изготвя протокол за дейността си и уведомява институциите за резултата от втория етап на процедурата на диалог.

17.

Ако по време на процедурата на диалог не може да бъде постигнато споразумение, компетентните органи могат да отнесат въпроса до Административната комисия. Всеки компетентен орган изготвя меморандум за Административната комисия с основните спорни въпроси.

18.

Административната комисия се опитва да отстрани различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея. Тя може да реши да отнесе въпроса до Помирителния съвет, който може да бъде учреден съгласно правилника на Административната комисия.

19.

Всяка година държавите-членки докладват на Административната комисия данните за броя на споровете, при които е приложена процедурата, установена в настоящото решение, взелите участие държави-членки, основните въпроси, продължителността на процедурата и резултата от нея.

20.

Държавите-членки предоставят своя първи годишен доклад в срок от три месеца след първата година на прилагане на настоящото решение.

21.

В срок от три месеца след получаване на първите годишни доклади Административната комисия прави оценка на опита на държавите-членки, придобит при прилагането на настоящото решение, като взема под внимание докладите на държавите-членки. След първата година Административната комисия ще реши дали изготвянето на доклади ще продължи да се извършва на годишна база или не.

22.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/5

(1)

С разпоредбите на член 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в който се предвижда изключение от общото правило, установено в член 11, параграф 3, буква а) от посочения регламент, се цели улесняване на свободното предоставяне на услуги в полза на работодателите, които командироват работници в държави-членки, различни от тези, в които те са установени, както и на свободното движение на работници в други държави-членки. С посочените разпоредби се цели и преодоляване на препятствията, които биха могли да попречат на свободното движение на работници, и насърчаване на икономическото взаимно навлизане на пазара, като се избягват административните усложнения, особено за работниците и предприятията.

(2)

Следователно с посочените разпоредби се цели избягване на административните усложнения за работници, работодатели и институции за социална сигурност, които биха възникнали вследствие на прилагането на общото правило, установено в член 11, параграф 3, буква а) от посочения регламент, когато периодът на заетост в държава-членка, различна от държавата, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието, или държавата, в която самостоятелно заетото лице упражнява обичайно своята дейност, е краткотраен.

(3)

За тази цел първото решаващо условие за прилагането на член 12, параграф 1 от посочения регламент е наличието на пряка връзка между работодателя и работника, който той наема на работа.

(4)

Защитата на работника и правната сигурност, на която имат право той и осигуряващата го институция, изискват да се гарантира изцяло, че пряката връзка ще бъде запазена през целия период на командироване.

(5)

Второто решаващо условие за прилагането на член 12, параграф 1 от посочения регламент е наличието на връзки между работодателя и държавата-членка, в която той е установен. Поради това да командироват работници следва да имат възможност само предприятия, които обичайно извършват дейността си на територията на държавата-членка, чието законодателство остава приложимо спрямо командирования работник, като следователно се приеме, че посочените по-горе разпоредби се прилагат само за предприятия, които обикновено извършват съществена част от дейността си на територията на държавата-членка, в която са установени.

(6)

За заети лица и самостоятелно заети лица следва да бъдат конкретно упоменати индикативни периоди, без това да накърнява извършването на оценка на всеки отделен случай.

(7)

Ако командированият работник е предоставен на разположение на трето предприятие, запазването на пряката връзка вече не може да бъде гарантирано.

(8)

През целия период на командироване е необходимо да могат да се извършват всички проверки, и по-специално по отношение на плащането на вноските и запазването на пряката връзка, които се налагат с оглед предотвратяване на неправилното използване на посочените по-горе разпоредби и гарантиране, че административните органи, работодателите и работниците са надлежно информирани.

(9)

Работникът и работодателят трябва да бъдат надлежно информирани за условията, съгласно които спрямо командирования работник може да продължи да се прилага законодателството на държавата, от която е бил командирован.

(10)

Положението на предприятията и работниците следва да бъде оценявано и наблюдавано от компетентните институции, като се гарантира, че това няма да възпрепятства свободното предоставяне на услуги и свободното движение на работници.

(11)

Принципът за лоялно сътрудничество, заложен в член 10 от Договора, налага на компетентните институции редица задължения за целите на прилагането на член 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

В съответствие с условията, предвидени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Разпоредбите на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прилагат за работник, подчинен на законодателството на държава-членка (изпращащата държава) по силата на упражняването на дейност в служба на работодател, и който е изпратен от този работодател в друга държава-членка (държава на заетост), за да извършва работа там за посочения работодател.

Работата се счита за извършвана за работодателя от изпращащата държава, ако е установено, че тази работа се извършва за посочения работодател и че продължава да съществува пряка връзка между работника и работодателя, който го е командировал.

За да се определи дали продължава да съществува такава пряка връзка, като се приеме, че поради тази причина работникът продължава да бъде на подчинение на работодателя, който го е командировал, трябва да бъдат взети предвид редица елементи, като отговорността за наемане на работа, договорът за наемане, възнаграждението (без това да накърнява евентуални споразумения между работодателя в изпращащата държава и предприятието в държавата на заетост относно заплащането на работниците), освобождаването от длъжност и властта за определяне на характера на работата.

За прилагането на член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 като индикация подчинеността на законодателството на държавата-членка, в която е установен работодателят за период от поне един месец, може да се счита като изпълнение на изискването, отнасящо се за думите „непосредствено преди да започне работа“. Един по-кратък период би наложил извършването на оценка на всеки отделен случай, като се вземат предвид всички останали фактори, имащи отношение по въпроса.

За да се определи, при необходимост и в случай на съмнение, дали даден работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата-членка, в която е установен, компетентната институция в посочената държава трябва да провери всички критерии, характеризиращи дейността на този работодател, като мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броя на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено, както и в другата държава-членка, мястото, където са наети командированите работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с клиенти — от друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава. Това не е изчерпателен списък, тъй като критериите следва да бъдат адаптирани към всеки конкретен случай и да се вземе предвид естеството на дейността, извършвана от предприятието в държавата, в която е установено.

2.

За прилагането на член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009 оценката на изпълнението на изискванията в държавата-членка, в която е установено лицето, се прави въз основа на критерии, като използване на офис помещение, плащане на данъци, притежание на професионална карта и на номер по ДДС или регистрация в търговски камари или професионални организации. Извършването на дейност за период от поне два месеца може да се счита за индикация, че е изпълнено изискването, формулирано, както следва: „определено време, преди датата, на която [лицето] би искало да се възползва от разпоредбите на посочения член“. Един по-кратък период би наложил извършването на оценка на всеки отделен случай, като се вземат предвид всички останали фактори, имащи отношение по въпроса.

3.

4.

Разпоредбите на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 не се прилагат или престават да се прилагат по-специално ако:

5.

6.

Компетентните институции правят оценка и мониторинг на ситуациите, попадащи в обхвата на член 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004, и предоставят на работодателите и работниците всички необходими гаранции, така че да не бъдат възпрепятствани свободното предоставяне на услуги и свободното движение на работници. По-конкретно критериите, използвани за оценка дали даден работодател обичайно извършва дейността си на територията на дадена държава, дали е налице пряка връзка между предприятието и работника или дали самостоятелно заетото лице поддържа инфраструктурата, необходима за упражняване на дейността му в дадена държава, трябва да се прилагат последователно и еднакво при едни и същи или сходни ситуации.

7.

Административната комисия насърчава сътрудничеството между компетентните органи на държавите-членки за целите на прилагането на член 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и улеснява проследяването и обмена на информация, опит и добри практики при определянето и степенуването на критериите за оценка на ситуацията на предприятията и работниците и във връзка с въведените мерки за контрол. За тази цел и в интерес на административните органи, предприятията и работниците, комисията изготвя поетапно наръчник за добри практики по отношение на командироването на работници и извършването от самостоятелно заетите лица на допълнителна дейност извън държавата, в която са установени.

8.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/9

(1)

С член 95 от Регламент (ЕО) № 987/2009 Административната комисия се оправомощава да определи конкретния ред и условия за всички необходими преходни периоди, с оглед да се осигури обменът на данни, необходими за прилагане на основния регламент и регламента по прилагане.

(2)

Необходимо е да се изяснят основните принципи, които трябва да се прилагат от институциите през преходния период.

(3)

Очаква се, че след датата на влизане в сила на новите регламенти ще продължи да има значителен брой текущи заявления, правата по които са възникнали преди тази дата по силата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (3); във връзка с тези заявления се предлага обменът на информация да се основа на процедурите, заложени в Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета (4), в това число използването на E-формуляри.

(4)

Съгласно член 94, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009, при обстоятелствата изложени в предходното съображение, се пристъпва към двойно отпускане на обезщетения, като бенефициентът получава обезщетението с по-висок размер.

(5)

На практика обаче в по-голяма част от случаите, ако не и във всички, отпускане на обезщетение, основано на предишни регламенти, няма да бъде подобрено с прилагането на новите регламенти. В съответствие с това се смята за нереалистично да се очаква, при тези обстоятелства, институциите да предприемат дублиращи се процедури по регламенти (ЕИО) № 574/72 и (ЕО) № 987/2009.

(6)

В параграф 5 от Решение № Н1 (5) се пояснява статутът на сертификатите (Е-формуляри) и Европейската здравноосигурителна карта (в това число и удостоверенията за временно заместване), издадени преди датата на влизане в сила на регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009.

(7)

През преходния период държавите-членки имат пълна свобода да решат кога са готови да се присъединят към системата за електронен обмен на данни за социалната сигурност (EESSI) като цяло или сектор по сектор.

В съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Водещият принцип през преходния период е добро сътрудничество между институциите, прагматизъм и гъвкавост. От първостепенно значение е преди всичко да се гарантира плавен преход за гражданите, упражняващи своите права по силата на новите регламенти.

2.

От датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 Е-формулярите, основани на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72, ще бъдат заменени от хартиени версии на структурирани електронни документи (SED).

3.

Без това да накърнява разпоредбите на параграф 2, държавите-членки, които разполагат с национални електронни заявления, с които се издават Е-формуляри, или със система за електронен обмен (например проектите Build), които в този срок не могат да бъдат променени по приемлив начин, могат да продължат да ги използват през преходния период, при условие че правата на гражданите по силата на новите регламенти бъдат напълно гарантирани.

4.

При всички случаи през преходния период дадена институция приема съответната информация върху всякакъв документ, издаден от друга институция, дори и тя да е базирана на неактуални формат, съдържание или структура. В случай на съмнение относно правата на съответния гражданин, институцията се свързва с институцията, издала документа, в духа на добро сътрудничество.

5.

Както е посочено в параграф 5 от Решение № Н1, Е-формуляри, документи и Европейски здравноосигурителни карти (в това число и удостоверенията за временно заместване), издадени преди датата на влизане в сила на регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009, продължават да са валидни и биват вземани предвид от органите на другите държави-членки дори и след тази дата, докато изтече собственият им срок на валидност или докато бъдат оттеглени или заменени с документи, издадени или предавани по силата на регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009.

6.

При прилагането на системата за електронен обмен на данни за социалната сигурност (EESSI) всяка държава-членка може да следва гъвкав поетапен подход, сектор по сектор, докато стане EESSI-достъпна посредством своята(ите) точка(и) за достъп. Дадена държава-членка може също така да избере да се присъедини към EESSI едва след като всички нейни сектори са достъпни.

7.

„EESSI-достъпна“ означава, че съответният сектор/точка за достъп може, както да изпраща, така и да получава всички съобщения в посочения сектор до/от точките за достъп на другите държави-членки.

8.

Информацията относно секторите, свързани към EESSI в отделните държави-членки, се помества в списък, достъпен за националните институции и в директорията на EESSI. Държавите-членки уведомяват писмено за това Административната комисия преди датата на свързване.

9.

През преходния период обменът на информация между две държави-членки в даден сектор се извършва или посредством EESSI или по друг начин; тези методи на обмен не се „смесват или съчетават“, без това да накърнява евентуални двустранни споразумения, които могат да се отнасят например до съвместно тестване или обучение или сходни аспекти.

10.

Административната комисия одобрява стандартизирана форма за структурираните електронни документи на хартиен носител, която се предоставя на разположение на институциите.

11.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/11

(1)

Когато семейните обезщетения са платими от повече от една държава-членка, правата на семейни обезщетения в държавата-членка, в която правата произтичат на базата на получаване на пенсии или на пребиваване, се спират до размера на семейните обезщетения, предвиден от държавата-членка, в която правата произтичат от дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Следователно, за да се установи редът на предимство, е важно да се знае кои други периоди се смятат за дейност като заето или като самостоятелно заето лице.

(2)

В законодателствата на някои държави-членки се предвижда, че периодите на преустановяване или прекъсване на текущата дейност като заето или самостоятелно заето лице поради ваканция, безработица, временна неработоспособност, стачки или локаут, се разглеждат или като периоди на дейност като заето или самостоятелно заето лице за придобиването на права за семейни обезщетения, или се смятат за периоди на незаетост, водещи като такива или вследствие на предходна дейност като заето или самостоятелно заето лице до заплащането на семейни обезщетения.

(3)

В член 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 883/2004 е дадено определение на „дейност като заето или самостоятелно заето лице“ като „всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на законодателството за социална сигурност на държавата-членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение“.

(4)

От основно значение е да се познава обхватът на „правата, произтичащи от дейност като заето или като самостоятелно заето лице“, установен в член 68 от Регламент (ЕО) № 883/2004, за да се избегне неопределеност или разминаване в тълкуването.

(5)

В решението си по дело за случай, при който на работник е бил отнет статутът на активно заето лице поради това, че е взел неплатен отпуск за раждане на дете и неговото отглеждане, Съдът на Европейските общности (3) се позова на член 73 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (4) във връзка с член 13, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (5). Подобен неплатен отпуск трябва следователно да се приема за дейност като заето или самостоятелно заето лице за целите на член 68 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В тази връзка Съдът отново повтори, че посочените по-горе разпоредби могат да се прилагат само докато съответното лице има статута на заето или самостоятелно заето лице по смисъла на член 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (6), съгласно който съответното лице трябва да е осигурено по поне един от клоновете на социалната сигурност. Това изключва лицата в неплатен отпуск, които вече не са обхванати от никоя схема за социална сигурност на съответната държава-членка.

(6)

Поради различията в системите за неплатен отпуск в отделните държави-членки и предвид текущите промени в националното законодателство, е възможно да се направи единствено неизчерпателен списък на случаите, в които по време на отпуск дадено лице се счита за изпълняващо дейност като заето или самостоятелно заето лице. Следователно е нецелесъобразно да се определят всички случаи, в които подобен неплатен отпуск се равнява на дейност като заето или самостоятелно заето лице, и тези, в които необходимата тясна връзка с доходоносната дейност не съществува.

В съответствие с условията, предвидени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

За целите на член 68 от Регламент (ЕО) № 883/2004 семейните обезщетения се разглеждат като „произтичащи от дейност като заето или като самостоятелно заето лице“ по-специално:

2.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/13

(1)

Регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009 влизат в сила на 1 май 2010 г. и регламенти (ЕИО) № 1408/71 (3) и (ЕИО) № 574/72 (4) се отменят на същата дата, с изключение на случаите по член 90, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и член 96, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

(2)

При спазване на разпоредбите на член 87, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и член 94 от Регламент (ЕО) № 987/2009, исканията, подадени преди датата на влизане в сила на посочените регламенти, принципно продължават да се регулират от законодателството, което е било приложимо към тях в момента на подаването им, и разпоредбите на посочените регламенти се прилагат единствено към искания, отворени след датата на влизането им в сила.

(3)

Решения № 74—208 и Препоръки № 14—23 на Административната комисия относно социалната сигурност на работници мигранти, които все още са в сила, губят своята актуалност на датата, на която регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72 бъдат отменени, а регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009 влязат в сила.

(4)

Налице е необходимост от адаптиране на някои решения и препоръки, приложими по силата на регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72, така че те да бъдат приведени в съответствие с разпоредбите на регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009.

(5)

Налице е необходимост от осигуряване на прозрачност и предоставяне на насоки за институциите при прилагането на решенията и препоръките на Административната комисия по силата на регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72 след датата на влизане в сила на регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009.

(6)

Поради юридическа и техническа сложност, кратките срокове и необходимостта от приоритизиране на някои задачи на Административната комисия, някои решения няма да бъдат готови за публикуване навреме преди влизането в сила на регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009, а на по-късен етап.

(7)

Някои разпоредби на решенията и препоръките, приложими по силата на регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72, са включени директно в разпоредбите на регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009.

(8)

В съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Решенията и препоръките, които се позовават на регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72, не се прилагат за случаи, регулирани от регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009. Независимо от това, за случаите при които регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72 остават в сила, посочените решения и препоръки продължават да се прилагат и да имат правна сила, по-специално в случаите по член 90, параграф 1, второ тире от Регламент (ЕО) № 883/2004 и член 96, параграф 1, втори абзац от Регламент (ЕО) № 987/2009.

2.

Решенията и препоръките, посочени в част А на приложението, не се заменят с други решения или препоръки във връзка с регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009.

3.

Решенията и препоръките, посочени в част Б на приложението, се заменят с посочените нови решения или препоръки във връзка с регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009.

4.

В най-кратки срокове Административната комисия адаптира решенията, посочени в част В на приложението, за да ги приведе в съответствие с разпоредбите на регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009, тъй като заложените в тези решения принципи трябва да се прилагат и по отношение на посочените регламенти.

5.

Документите, необходими за прилагането на регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72 (а именно Е-формуляри, Европейските здравноосигурителни карти и удостоверенията за временно заместване), издадени от компетентните институции, власти и други органи на държавите-членки преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, продължават да са валидни (независимо от това, че препращат към регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72) и се взимат предвид от институциите, властите и другите органи на останалите държави-членки дори и след тази дата, докато изтече собственият им срок на валидност или докато бъдат оттеглени или заменени с документи, издадени или предадени по силата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

6.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/17

а)

стартира отново писмената процедура, като представя на членовете предложеното изменение в съответствие с процедурата в параграф 3, или

б)

анулира писмената процедура, така че въпросът да се обсъди на следващото заседание,

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/21

1.

Институцията, която изплаща обезщетението, извършва автоматично ново изчисление, когато бъде информирана, че бенефициерът изпълнява условията за отпускане на обезщетение съгласно законодателството на другата държава-членка.

Не се пристъпва към ново изчисление, в случай че периодите, завършени съгласно законодателството на другите държави-членки, вече са били взети предвид при отпускането на обезщетението и след отпускането на първоначалното обезщетение не са били натрупани други периоди.

Когато обаче се прилагат допълнителни условия (различни от завършването на осигурителните периоди), като достигане на възрастта за отпускане на обезщетение или промяна в броя на децата, които трябва да бъдат взети предвид, това автоматично налага извършването на ново изчисление.

2.

Институцията, която извършва ново изчисление на отпуснато преди това от нея обезщетение, взема предвид при изчислението всички периоди на осигуряване и/или пребиваване, както и всяко друго условие, което бенефициерът изпълнява по своето собствено законодателство и по законодателството на другите държави-членки към датата на отпускане на преизчисленото обезщетение.

3.

Съответният ден е денят на настъпване на риска в държавата-членка, в която последно са били изпълнени условията за придобиване на права.

4.

Институцията, която отпуска добавка в съответствие с член 58 от Регламент (ЕО) № 883/2004, уведомява компетентната институция на всяка друга държава-членка, по чието законодателство бенефициерът има право на обезщетение, отпуснато в съответствие с разпоредбите на глава 5 от регламента.

5.

Компетентната институция на всяка друга държава-членка, която предоставя на бенефициера обезщетение по силата на глава 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004, уведомява през месец януари всяка година институцията, която изплаща добавката, за сумата, която тя изплаща на бенефициера, считано от 1 януари на същата година.

6.

Когато дадено лице подава молба за преразглеждане на пенсия за инвалидност съгласно разпоредбите на член 87, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004, то не се подлага непременно на нов медицински преглед, при условие че информацията в досието на бенефициера може да се счита за задоволителна.

Ако случаят не е такъв, съответната институция може да поиска да бъде проведен нов медицински преглед.

7.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/23

(1)

На Европейския съвет в Барселона, проведен на 15 и 16 март 2002 г., бе решено, че: „Европейска здравноосигурителна карта ще замести съществуващите хартиени формуляри, които са необходими за здравно лечение в друга държава-членка. Комисията ще представи предложение за тази цел преди пролетното заседание на Европейския съвет през 2003 г. Подобна карта ще опрости процедурите, но няма да промени съществуващите права и задължения,“ (точка 34).

(2)

Предвид това че употребата на здравно и социално осигурителните карти варира значително от една държава-членка до друга, Европейската здравноосигурителна карта първоначално бе въведена във формат, позволяващ данните, необходими за предоставянето на здравно обслужване и за възстановяването на разходите, да бъдат видими с просто око. Тази информация може освен това да бъде вградена и посредством електронно средство. На по-късен етап употребата на електронно средство ще се превърне в широка практика.

(3)

Европейската здравноосигурителна карта трябва да е в съответствие с единен модел, определен от Административната комисия, който следва както да улесни достъпа до здравно обслужване, така и да спомогне за предотвратяването на неправилната, нередна или незаконна употреба на картата.

(4)

Институциите на държавата-членка определят срока на валидност на издадената от тях Европейска здравноосигурителна карта. Срокът на валидност на Европейската здравноосигурителна карта следва да взема предвид предполагаемата продължителност на правата на осигуреното лице.

(5)

В случай на изключителни обстоятелства следва да се издаде удостоверение за временно заместване с ограничена продължителност. „Изключителни обстоятелства“ могат да бъдат кражба или изгубване на Европейската здравноосигурителна карта или заминаване в много кратки срокове, което не позволява издаване на Европейска здравноосигурителна карта. Удостоверението за временно заместване може да бъде поискано от осигуреното лице или от институцията в държавата на престой.

(6)

Европейската здравноосигурителна карта следва да бъде използвана при всички случаи на временен престой, по време на който дадено осигурено лице се нуждае от здравно обслужване независимо от целите на престоя — било то с туристическа, служебна или учебна цел. Европейската здравноосигурителна карта не може да се използва обаче тогава, когато целта на престоя зад граница е единствено получаването на здравно обслужване.

(7)

В съответствие с член 76 от Регламент (ЕО) № 883/2004 държавите-членки следва да си сътрудничат във въвеждането на процедури, насочени към това, в случай че дадено лице изгуби правата си на обезщетение в натура по отношение на дадена държава-членка и получи права на обезщетение в натура по отношение на друга държава-членка, то да продължи да използва Европейската здравноосигурителна карта, издадена от първата държава-членка, след датата, на която е изгубило правата си по отношение на посочената държава.

(8)

Европейската здравноосигурителна карта, издадена преди началото на прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, ще остане валидна до датата, посочена на картата.

Като предприе действия в съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Европейската здравноосигурителна карта удостоверява правото на осигурено лице или пенсионер, както и на членовете на неговото семейство, които имат престой в държава-членка различна от компетентната държава-членка, на обезщетения в натура, които са необходими по медицински причини по време на престоя им, предвид същността на обезщетенията и очакваната продължителност на престоя.

Европейската здравноосигурителна карта не може да се използва в случай, в който целта на временния престой е получаването на медицински грижи.

2.

Европейската здравноосигурителна карта е поименна и индивидуална.

3.

Срокът на валидност на Европейската здравноосигурителна карта се определя от институцията, която я издава.

4.

Обезщетенията в натура, предоставени от институцията в държавата-членка на престой на базата на валидна Европейска здравноосигурителна карта, се възстановяват от компетентната институция в съответствие с действащите разпоредби. Валидна Европейска здравноосигурителна карта е карта, чийто изписан върху нея срок на валидност не е изтекъл.

Компетентната институция не може да откаже да възстанови разходите по обезщетенията с мотива, че лицето е престанало да бъде осигурявано от институцията, издала Европейската здравноосигурителна карта, при условие че обезщетенията са били предоставени на притежателя на картата или удостоверението за временно заместване по време на срока на валидност на картата или удостоверението.

5.

Когато издаването на Европейска здравноосигурителна карта е възпрепятствано от извънредни обстоятелства, компетентната институция издава удостоверение за временно заместване с ограничен срок на валидност. Удостоверението за временно заместване може да бъде поискано от осигуреното лице или от институцията в държавата на престой.

6.

Европейската здравноосигурителна карта и удостоверението за временно заместване са в съответствие с единен модел, отговарящ на характеристиките и техническите спецификации, установени с решение на Административната комисия.

7.

Европейската здравноосигурителна карта съдържа следните данни:

8.

Европейската здравноосигурителна карта може да бъде използвана при всички случаи на временен престой, по време на който дадено осигурено лице се нуждае от обезщетение в натура независимо от целите на престоя — било то с туристическа, служебна или учебна цел.

9.

Европейската здравноосигурителна карта удостоверява правото на притежателя на картата в държавата-членка на престой на обезщетения в натура за болест, които са станали наложителни от медицинска гледна точка и които са предоставени по време на временния престой в друга държава-членка, за да не бъде притежателят на картата принуден да се завърне преди края на планирания престой в компетентната държава или в държавата на пребиваване, за да получи лечението, от което се нуждае.

Целта на обезщетения от този вид е да се даде възможност на осигуреното лице да продължи престоя си в безопасни медицински условия.

10.

Европейската здравноосигурителна карта не обхваща обезщетения в натура за болест в случаи, в които целта на временния престой е получаването на медицински грижи.

11.

Европейската здравноосигурителна карта гарантира на своя притежател същото обслужване (процедури и тарифи) в държавата-членка на престой, като това, от което би се ползвало лице, осигурено в системата за здравно осигуряване на посочената държава.

12.

В случай че дадено лице изгуби правата си на обезщетение в натура за болест по законодателството на дадена държава-членка и получи права на обезщетение в натура по законодателството на друга държава-членка, институциите на съответните държави-членки следва да си окажат съдействие, за да попречат на осигуреното лице да продължи да използва Европейската здравноосигурителна карта, издадена от институцията на първата държава-членка, след датата, на която е изгубил правата си на обезщетения в натура по отношение на посочената държава. Където това е целесъобразно, институцията на втората държава издава нова Европейската здравноосигурителна карта.

13.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/26

(1)

С цел да се улесни приемането и възстановяването на разходите за обезщетения в натура, предоставяни въз основа на Европейската здравноосигурителна карта, е необходимо трите главни заинтересовани страни, а именно осигуреното лице, доставчиците на здравни услуги и институциите, лесно да разпознават и приемат Европейската здравноосигурителна карта в съответствие с единен образец и единни спецификации.

(2)

Информацията, която трябва да бъде видима върху Европейската здравноосигурителна карта, е определена в точка 7 от Решение № S1. Въвеждането на Европейска здравноосигурителна карта с видими данни представлява първият етап от процеса по въвеждането в употреба на електронно средство, предоставящо право на получаване на обезщетения в натура при временен престой в държава-членка, различна от компетентната държава или от държавата на местопребиваване. Следователно компетентните институции на държавите-членки, които желаят, биха могли още в началния стадий да вградят посредством електронно средство, като микрочип или магнитна лента, упоменатите в настоящото съображение данни.

(3)

Когато издаването на Европейска здравноосигурителна карта е възпрепятствано от извънредни обстоятелства, се издава удостоверение за временно заместване в съответствие с единен образец,

като предприе действия в съответствие с условията, предвидени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Дизайнът и спецификациите на Европейската здравноосигурителна карта се определят в съответствие с приложение I към настоящото решение.

2.

Образецът на удостоверението за временно заместване се определя в съответствие с приложение II към настоящото решение.

3.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/40

(1)

Съгласно член 19, параграф 1 и член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 осигурено лице, което има престой в държава-членка, различна от държавата-членка на пребиваване, има право на обезщетения в натура, които са необходими по медицински причини по време на престоя му, предвид същността на обезщетенията и очакваната продължителност на престоя.

(2)

Съгласно член 25, буква А, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009 обезщетенията, упоменати в член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, се отнасят за обезщетенията в натура, които са предоставяни в държавата-членка на престой в съответствие с нейното законодателство и необходимостта от които е медицински обоснована, с оглед на това да се избегне принудителното връщане на осигуреното лице в компетентната държава-членка преди края на предвидената продължителност на престоя, с цел получаване на необходимото лечение.

(3)

Член 25, буква А, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009 следва да се тълкува така, че всички обезщетения в натура, предоставяни във връзка с хронични или съществуващи болести, да са обхванати от въпросната разпоредба. Съдът на Европейските общности постанови (3), че понятието за „необходимо лечение“ не може да бъде тълкувано като „означаващо, че тези обезщетения са ограничени единствено до случаите, в които предоставеното лечение е станало необходимо поради внезапно заболяване“. По-конкретно обстоятелството, че дадено лечение, станало необходимо поради промяна в здравословното състояние на осигуреното лице през временния му престой в друга държава-членка, може да бъде свързано и с предварително съществуваща патология, с която то е наясно, като например хронично заболяване, не означава, че условията за прилагане на тези разпоредби не са изпълнени.

(4)

Член 25, буква А, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009 следва да се тълкува така, че всички обезщетения в натура, предоставяни във връзка с бременност или раждане, да са обхванати от въпросната разпоредба. Въпреки това тази разпоредба не обхваща случаите, в които временният престой в чужбина е с цел раждане.

(5)

Съгласно член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 Административната комисия е инструктирана да състави списък на обезщетенията в натура, за предоставянето на които през време на престой в друга държава-членка по практически причини се изисква предварително съгласие между заинтересованото лице и институцията, която предоставя помощта.

(6)

Целта на предварителното съгласие, предвидено в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е да се гарантира непрекъснатостта на лечението, необходимо на осигуреното лице по време на престой в друга държава-членка.

(7)

С оглед на тази цел съществените критерии за определяне на обезщетенията в натура, изискващи предварително съгласие между пациента и отделението, което предоставя помощта в друга държава-членка, са жизненоважното значение на медицинското лечение и фактът, че това лечение е достъпно само в специализирани медицински отделения и/или може да бъде предоставено само от специализиран персонал и/или посредством специално оборудване. В приложението към настоящото решение е приложен неизчерпателен списък, базиран на тези критерии.

Като предприе действия в съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Обезщетенията в натура, предвидени в член 19, параграф 1 и член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и член 25, буква А, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009, включват обезщетения, предоставяни във връзка с хронични или вече съществуващи заболявания, както и във връзка с бременност и раждане.

2.

Обезщетенията в натура, включително и предоставяните във връзка с хронични или съществуващи заболявания или раждане, не са обхванати от въпросните разпоредби, когато целта на престоя в друга държава-членка е получаването на такова лечение.

3.

Всяко жизненоважно медицинско лечение, което е достъпно само в специализирани медицински отделения и/или може да бъде предоставено само от специализиран персонал и/или посредством специално оборудване, по принцип подлежи на предварително съгласие между осигуреното лице и отделението, предоставящо лечението, с цел да се гарантира, че лечението е достъпно по време на престоя на осигуреното лице в държава-членка, различна от компетентната държава-членка или държавата-членка на пребиваване.

В приложението към настоящото решение се съдържа неизчерпателен списък на видовете лечение, които отговарят на тези критерии.

4.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/42

(1)

Съгласно член 54, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009, ако по силата на законодателството на дадена държава-членка размерът на обезщетенията за безработица варира в зависимост от броя на членовете на семейството, при изчисляването на обезщетенията компетентната институция взема предвид също така членовете на семейството, пребиваващи в държава-членка, различна от тази, в която се намира компетентната институция.

(2)

Съгласно член 2, параграф 2 от посочения регламент институциите незабавно предоставят или обменят всички данни, необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на лицата, за които се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004.

(3)

Документите и структурираните електронни документи, предвидени в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009, служат като средства за доказване на правата на засегнатото лице, но тяхното издаване не представлява условие за възникването на такива права.

(4)

Документите, свързани с членове на семейството, пребиваващи на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира компетентната институция, могат да бъдат предавани едва след началото на периода на безработица, за който се дължат обезщетения.

(5)

Увеличенията на обезщетенията за безработица за членове на семейството трябва да се изплащат под формата на просрочени плащания за периода, предшестващ датата на подаване на информацията за членовете на семейството, пребиваващи на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира компетентната институция, при условие че в началото на периода на безработица, за който се дължи обезщетението, упоменатите лица вече са били зависими от безработното лице.

В съответствие с условията, предвидени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Предаването на документа, отнасящ се за членовете на семейството, след началото на периода на безработица, за който се дължи обезщетението, не е мотив за отлагане на получаването на правото на обезщетение за безработица при увеличения според броя на зависимите членове на семейството размер, който се определя съгласно законодателството на компетентната държава.

2.

Когато институцията, предаваща посочения в параграф 1 документ, не е в състояние да удостовери, че членовете на семейството не са взети предвид при изчисляването на дължими на друго лице обезщетения за безработица съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия те пребивават, на заинтересованото лице се предоставя възможност при подаване на посочения документ да представи допълнителна декларация в този смисъл.

3.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/43

(1)

Член 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 определя специфични правила за отпускането и изплащането на обезщетения за безработица на безработни лица, които по време на последната си дейност като заети или самостоятелно заети лица са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната.

(2)

Предпоставка за прилагането на член 65 от посочения регламент в неговата цялост е фактът, че по време на последната си дейност като заети или самостоятелно заети лица въпросните лица са пребивавали в държава-членка, различна от тази, на чието законодателство са подчинени, като тази държава не е задължително държавата, в която те са осъществявали дейност като заети или самостоятелно заети лица.

(3)

Съгласно определението, предоставено в член 1, буква й) от посочения регламент, понятието „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава, а в буква к) от същия член понятието „престой“ е определено като „временно пребиваване“.

(4)

В член 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 са посочени критериите за определяне на мястото на пребиваване в случаите, в които институциите на две или повече държави-членки са на различно мнение по този въпрос.

(5)

От член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 883/2004 следва, че мястото на пребиваване на пограничните работници е в държава, различна от тази, в която осъществяват професионалната си дейност, т.е. държавата, която по силата на член 11, параграф 3, буква а) от същия регламент е компетентната държава, и следователно няма съмнение, че тези работници са обхванати от член 65 от същия регламент.

(6)

Категориите лица, посочени в член 11, параграф 4 и член 13 от посочения регламент, както и лицата, по отношение на които е приложимо споразумението, упоменато в член 16 от посочения регламент, могат в някои от случаите да пребивават в държава-членка, различна от държавата, определена за компетентна държава по смисъла на тези членове.

(7)

Решението коя държава да бъде определена за място на пребиваване на лицата, принадлежащи към тези категории, трябва да се взема поотделно за всеки от случаите, а за лицата, посочени в член 13, параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, това е необходимо за целите на определянето на тяхната принадлежност.

(8)

По силата на член 65, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 отговорността за изплащането на обезщетенията се прехвърля от компетентната държава към държавата на пребиваване, на чиито служби по заетостта засегнатото лице се поставя на разположение.

(9)

Въпреки че понастоящем това е приемливо за пограничните работници и някои други категории работници, които също запазват близки отношения с държавата си на произход, то не би било приемливо, ако поради твърде широко тълкуване на понятието „пребиваване“ се наложи приложното поле на член 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 да бъде разширено до всички лица, които осъществяват определена относително стабилна дейност като заети или самостоятелно заети лица в определена държава-членка и са оставили семействата си в държавата си на произход.

В съответствие с условията, предвидени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Член 65, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прилага по-специално по отношение на:

в случаите, в които по време на последната си професионална дейност те са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава.

2.

Лицата, посочени в параграф 1, които по време на последната си професионална дейност са били подчинени на законодателството на държава-членка, различна от тази, в която са осъществявали дейност като заети или самостоятелно заети лица, имат право на обезщетения по силата на разпоредбите на законодателството на държавата на пребиваване, както ако са били подчинени на нейното законодателство и преди това.

3.

За целите на прилагането на настоящото решение държавата на пребиваване се определя в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

4.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/45

(1)

В член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се съдържа разпоредба, с която за напълно безработните лица се предвижда изключение от общия принцип lex loci laboris, определен в член 11, параграф 3, буква a) от посочения регламент.

(2)

При определянето на това дали дадено лице следва да се разглежда като напълно или частично безработно по смисъла на член 65, параграфи 1 и 2 от посочения регламент трябва да се прилагат единни за Общността критерии. Подобна оценка не може да се направи въз основа на критерии на националното право.

(3)

Тъй като практиките на националните социалноосигурителни институции в отделните държави-членки показват различия в тълкуването по отношение на определянето на вида безработица, е важно да бъде уточнен обхватът на посочения член с оглед на приемането на единни и балансирани критерии за целите на прилагането му от страна на съответните институции.

(4)

Съгласно член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 напълно безработно лице, което вече не поддържа никаква връзка с компетентната държава-членка, получава обезщетения за безработица от институцията в държавата на пребиваване.

(5)

Оценката на това дали съществува или се поддържа връзка на трудово отношение се основава изцяло на националното законодателство на държавата на заетост.

(6)

Целта на член 65 от регламента, а именно защитата на безработните лица, не би била постигната, ако дадено лице, което продължава да бъде наето от същото предприятие, което се намира в държава-членка, различна от тази, на чиято територия лицето пребивава и чиято дейност е преустановена, въпреки това се разглежда като напълно безработно и поради това от него се изисква да кандидатства за обезщетения за безработица пред институцията по местопребиваване.

Като предприе действия в съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Що се отнася до прилагането на член 65, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, определянето на вида безработица (т.е. частична или пълна) зависи от това дали между страните съществува или се поддържа определена връзка от трудовоправно договорно естество, а не от продължителността на евентуални временни преустановявания на дейността на работника.

2.

Ако дадено лице продължава да бъде наето от предприятие в държава-членка, различна от тази, на чиято територия пребивава, но дейността му е преустановена, макар че то може да се завърне на тази позиция по всяко време, лицето се разглежда като частично безработно, а съответстващите обезщетения се предоставят от компетентната институция на държавата-членка на заетост в съответствие с член 65, параграф 1 от посочения регламент.

3.

Ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

4.

Ако дадено самостоятелно заето лице вече не провежда никаква професионална или търговска дейност в държавата-членка на осъществяване на дейността, то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

5.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/47

(1)

Регламент (ЕО) № 883/2004, приет на основание членове 42 и 308 от Договора, е инструмент от основно значение за упражняването на основните свободи, предвидени в Договора за създаване на ЕО.

(2)

Принципът за недискриминация въз основа на национална принадлежност представлява основна гаранция за свободата на движение на заетите лица в съответствие с предвиденото в член 39 от Договора. Това предполага премахването на всякаква дискриминация на работниците мигранти в сравнение с постоянно пребиваващите в държавите-членки работници що се отнася до условията за наемане на работа, възнаграждението и другите условия на труд.

(3)

В решението си по делото Gottardo  (3) Съдът на ЕО се основава на този принцип, определен в член 39 от Договора, във връзка с лице, пребиваващо в Общността, което е работило във Франция, Италия и Швейцария. Лицето не e разполагало с достатъчни права за получаване на италианска пенсия за старост и подава искане за сумиране на периодите на осигуряване, завършени в Швейцария и Италия, в съответствие с предвиденото в двустранната спогодба, сключена между Италия и Швейцария в интерес на техните граждани.

(4)

По този случай Съдът постанови, че когато дадена държава-членка е сключила двустранна международна спогодба за социална сигурност с трета страна, в която се предвижда зачитане на периодите на осигуряване в съответната трета страна за нуждите на придобиването на право на обезщетения за старост, фундаменталният принцип за равно третиране изисква въпросната държава-членка да предостави на гражданите на останалите държави-членки същите предимства като тези, с които се ползват нейните собствени граждани по силата на тази спогодба, освен ако не е в състояние да представи обективно основание в полза на противното (параграф 34).

(5)

В тази връзка Съдът постанови, че неговото тълкувание на понятието „законодателство“ в член 1, буква й) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (4) (настоящ член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004) не накърнява задължението на всяка от държавите-членки за спазване на принципа за равно третиране, заложен в член 39 от Договора.

(6)

Съдът счете, че поставянето под въпрос на равновесието и на взаимността на двустранна международна спогодба, сключена между държава-членка и трета страна, не представлява обективно основание за отказ на държавата-членка, страна по тази спогодба, да предостави и на гражданите на другите държави-членки предимствата, които нейните собствени граждани извличат от тази спогодба.

(7)

Съдът отхвърли също така и възраженията във връзка с евентуалното увеличаване на финансовите задължения и на административните затруднения, свързани със сътрудничеството с компетентните органи на въпросната трета страна, като недостатъчни за да обосноват неизпълнението от страна на държавата-членка, страна по двустранната спогодба, на задълженията, произтичащи от Договора.

(8)

Важно е от това съдебно решение, което е от централно значение за гражданите на Общността, упражнили правото си на свободно движение в друга държава-членка, да бъдат извлечени всички подходящи заключения.

(9)

Поради това следва да се изясни, че двустранните спогодби за социално осигуряване между държави-членки и трети страни следва да бъдат тълкувани така, че предимствата, с които се ползват гражданите на държавата-членка, страна по спогодбата, да се предоставят по принцип и на други граждани на Общността, които обективно погледнато се намират в същото положение.

(10)

Съществуващите двустранни спогодби следва да бъдат преразгледани без оглед на еднородното прилагане на решението по делото Gottardo към индивидуалните случаи. По отношение на сключените по-рано спогодби член 307 от Договора определя: „заинтересованата държава-членка или заинтересованите държави са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия“, а по отношение на споразумения, сключени преди 1 януари 1958 г., или след датата на присъединяване на държава-членка към Европейската общност, член 10 от Договора изисква същите тези държави-членки да „се въздържат от каквато и да било мярка, която би могла да застраши постигането на целите на Договора“.

(11)

Що се отнася до новите двустранни спогодби за социално осигуряване, сключвани между държави-членки на ЕС и трети страни, важно е да се има предвид че те следва да съдържат изрично позоваване на принципа на недискриминация въз основа на национална принадлежност по отношение на гражданите на други държави-членки, които са упражнили правото си на свободно движение на територията на държавата-членка, страна по въпросната спогодба.

(12)

Прилагането на решението по делото Gottardo към индивидуалните случаи зависи до голяма степен от сътрудничеството на трети страни, тъй като от тях се очаква да удостоверяват периодите на осигуряване, завършени от заинтересованото лице.

(13)

Този въпрос следва да бъде разгледан от Административната комисия, предвид че решението по делото Gottardo е свързано с прилагането на принципа за равно третиране в областта на социалната сигурност,

като предприе действия в съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

В съответствие с принципа за равно третиране и недискриминация между гражданите на дадена държава-членка и граждани на други държави-членки, които са упражнили правото си на свободно движение съгласно член 39 от Договора, предимствата по отношение на правото на пенсия, с които се ползват работниците от въпросната държава (заети и самостоятелно заети лица) по силата на спогодбa за социална сигурност с трета страна, се предоставят по принцип и на работници (заети и самостоятелно заети лица), които са граждани на другите държави-членки и обективно погледнато се намират в същото положение.

2.

Новите двустранни спогодби за социална сигурност, сключвани между държави-членки на ЕС и трети страни, следва да съдържат изрично позоваване на принципа на недискриминация въз основа на национална принадлежност по отношение на гражданите на други държави-членки, които са упражнили правото си на свободно движение на територията на държавата-членка, страна по въпросната спогодба.

3.

Държавите-членки следва да информират институциите на държавите, с които са подписали спогодби за социална сигурност, приложими само по отношение на техните собствени граждани, за правните последици от решението по делото Gottardo и да ги приканят да им сътрудничат при изпълнението на решението на Съда. При отправянето на молба за такова сътрудничество държавите-членки, сключили двустранни спогодби с една и съща трета страна, могат да действат съвместно. Това сътрудничество е от основно значение за спазването на решението.

4.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/49

(1)

На лицата, които пребивават на територията на държава-членка и съгласно приложимото към тях законодателство имат право на обезщетения за безработица, следва да се позволи да извършват почасова професионална или търговска дейност на територията на друга държава-членка, като същевременно запазват правото си да получават обезщетения за безработица от държавата на пребиваване.

(2)

При това положение е необходимо в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се определи приложимото по отношение на такива лица законодателство, с цел да се избегне евентуален конфликт на законодателства.

(3)

Съгласно член 11, параграф 2 лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на своя дейност като заето или самостоятелно заето лице, се считат, че упражняват посочената дейност.

(4)

Съгласно член 11, параграф 3, буква a) от посочения регламент спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.

(5)

В интерес на лицата, упоменати в съображение 1 по-горе, е желателно спрямо тях да продължи да се прилага законодателството на държавата им на пребиваване, както по отношение на плащането на вноските, дължими във връзка с тяхната професионална или търговска дейност, така и по отношение на отпускането на обезщетения.

(6)

В член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се разрешава на държавите-членки да предвиждат изключения от членове 11—15 от посочения регламент;

в съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Компетентните органи на съответните държави-членки сключват или дават инструкции на определените от тях органи да сключват споразумения по член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, при следните условия:

Споразуменията следва да предвиждат, че лицата, получаващи обезщетения за безработица в държавата си на пребиваване и едновременно с това извършващи почасова професионална или търговска дейност в друга държава-членка са подчинени изключително на законодателството на първата държава, както по отношение на плащането на вноските, така и по отношение на отпускането на обезщетения.

Институцията, предоставяща обезщетението за безработица в държавата на пребиваване на съответното лице, информира институцията,определена от компетентния орган на същата държава, за всяка почасова професионална или търговска дейност, която съответното лице извършва на територията на друга държава-членка.

Последната институция незабавно информира институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия заинтересованото лице извършва почасова дейност, че лицето остава подчинено на законодателството на държавата-членка на пребиваване.

2.

По отношение на гореупоменатите споразумения се прилагат административните процедури, определени в членове 19—21 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

3.

Споразумението, сключено от държавите-членки в съответствие с Препоръка № 18 от 28 февруари 1986 г. и приложено към настоящата препоръка, остава в сила по отношение на регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009, при условията, определени в точка 2 от настоящата препоръка.

4.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/51

(1)

Съгласно член 64, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което е напълно безработно и отиде в държава-членка, различна от компетентната държава, с цел да търси работа, може, при определени условия и ограничения, да запази правото си на парични обезщетения за безработица.

(2)

Едно от условията, определени в буква а) от посочения параграф, е засегнатото лице да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава в продължение най-малко на четири седмици след като е станало безработно.

(3)

Последното изречение от буква а) обаче позволява на компетентните служби или институции да разрешат заминаването на търсещото работа лице преди изтичането на четирите седмици.

(4)

Такова разрешение не следва да се отказва на лица, които отговарят на останалите условия, определени в член 64, параграф 1 от посочения регламент, и биха искали да придружат свой съпруг или партньор, получил назначение в друга държава-членка.

Като предприе действия в съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

В съответствие с предвиденото в последното изречение на член 64, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, на лицата, които са напълно безработни, отговарят на всички останали условия, определени в член 64, параграф 1, и придружават своя(та) съпруг(а) или партньор, получил(а) назначение в държава-членка, различна от компетентната държава, се дава разрешение за заминаване преди изтичането на четириседмичния срок.

Статутът на партньор се определя въз основа на законодателството на компетентната държава-членка.

2.

Настоящата препоръка се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/52

(1)

Разходите за обезщетенията в натура, които се предоставят от институцията на една държава-членка от името на институцията на друга държава-членка, се възстановяват в пълен размер.

(2)

Възстановяването на парични средства между институциите, освен ако не е договорено друго, трябва да се извършва бързо и ефикасно, за да се избегне натрупването на искания, които остават неуредени за дълги периоди от време.

(3)

Натрупването на искания може да изложи на риск ефикасното функциониране на системата на Общността и да застраши правата на гражданите.

(4)

С Решение № S1 (3) Административната комисия реши, че на институцията по място на престой се възстановяват разходите за здравни грижи, предоставени въз основа на валидна европейска здравноосигурителна карта.

(5)

Общоприети най-добри практики биха спомогнали за бързото и ефикасно уреждане на възстановяването на парични средства между институциите.

Като предприе действия в съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Институцията, която иска възстановяване на базата на действителните разходи, подава искането най-късно в рамките на срока, посочен в член 67, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (наричан по-долу за краткост „регламентът по прилагането“). Институцията, която получава искането, гарантира изплащането на сумите в срока, предвиден в член 67, параграф 5 от регламента по прилагането, но преди крайния срок, веднага след като бъде в състояние да направи това.

2.

Исканията за възстановяване на обезщетения, които са били предоставени на базата на европейска здравноосигурителна карта, на документ, който я замества, или на някакъв друг документ, даващ право на възстановяване, могат да бъдат отхвърлени и върнати на институцията кредитор, в случай че например:

Дадено искане не може да бъде отхвърлено въз основа на факта, че лицето е престанало да бъде осигурявано от институцията, издала ЕЗОК или документа, даващ право на обезщетение, ако обезщетенията са били изплатени на бенефициера в рамките на периода на валидност на използвания документ.

Институция, която е задължена да възстанови разходите за обезщетения, предоставени на базата на ЕЗОК, може да поиска институцията, към която е било правомерно регистрирано лицето към момента на предоставяне на обезщетението, да възстанови разходите по тези обезщетения на първата институция, или, ако лицето не е имало право да използва ЕЗОК, да уреди въпроса с него.

3.

Институцията длъжник не може да проверява съответствието на дадено искане с разпоредбите на членове 19 и 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, освен ако няма основателни подозрения за злоупотреба, както е пояснено в съдебната практика на Съда на Европейските общности (4). Вследствие на това институцията длъжник е задължена да приеме информацията, на която се основава искането, и да възстанови паричните суми. В случай на подозрение за злоупотреба институцията длъжник може, при основателни причини, да отхвърли искането, както е предвидено в член 67, параграф 5 от регламента по прилагането.

4.

За целите на прилагането на точки 2 и 3, ако институцията длъжник изрази съмнения във верността на фактите, на които се базира искането, институцията кредитор е тази, която следва да прецени дали искането е правилно издадено и, ако това се налага, да оттегли искането или да го преизчисли.

5.

Искане, което е подадено след срока, определен в член 67, параграф 1 от регламента по прилагането, не се взема под внимание.

6.

Списъкът, предвиден в член 64, параграф 4 от регламента по прилагането, се представя на органа за връзка на държавата-членка длъжник до края на годината, следваща референтната година, а исканията, базирани на този списък, се подават до същия орган възможно най-скоро след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на годишните фиксирани суми на човек, в срока, предвиден в член 67, параграф 2 от регламента по прилагането.

7.

При възможност институцията кредитор представя едновременно на институцията длъжник исканията, които се отнасят за дадена календарна година.

8.

Институцията длъжник, която получава искането за възстановяване, определено на базата на фиксирани суми, гарантира изплащането на сумите в срока, предвиден в член 67, параграф 5 от регламента по прилагането, но преди крайния срок, веднага след като бъде в състояние да направи това.

9.

Искане, което е подадено след срока, определен в член 67, параграф 2 от регламента по прилагането, не се взема под внимание.

10.

Искане за възстановяване, определено на базата на фиксирани суми, може да бъде отхвърлено и върнато на институцията кредитор, в случай че например:

11.

Ако институцията длъжник изрази съмнения във верността на фактите, на които се базира искането, институцията кредитор е тази, която следва да прецени дали фактурата е правилно издадена и, ако това се налага, да оттегли искането или да го преизчисли.

12.

В случай на авансови плащания по смисъла на член 68 от регламента по прилагането сумата, която трябва да се плати, се определя отделно за исканията, базирани на действителните разходи (член 67, параграф 1 от регламента по прилагането), и исканията, базирани на фиксирани суми (член 67, параграф 2 от регламента по прилагането).

13.

Институциите следва да гарантират добро сътрудничество помежду си и да действат все едно в изпълнение на своето собствено законодателство.

14.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/54

(1)

За целите на прилагането на членове 17, 19, 20, 22, член 24, параграф 1, членове 25, 26, член 27, параграфи 1, 3, 4 и 5, членове 28, 34 и член 36, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 понятието „обезщетения в натура“ при болест и майчинство, както е определено в член 1, буква ха) от Регламент (ЕО) № 883/2004, трябва да се свърже с ясно и обвързващо всички държави-членки значение.

(2)

Понятието „обезщетение в натура“ за болест или майчинство в съответствие с практиката на Съда на европейските общности трябва да включва и обезщетенията в натура, предоставяни на лица, нуждаещи се от грижи.

Като предприе действия в съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

Обезщетенията в натура при болест и майчинство, които трябва да се имат предвид при изчисляване на сумите за възстановяване, посочени в членове 62, 63 и 64 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (наричан по-долу „регламентът по прилагане“), са онези, които се разглеждат като обезщетения в натура по силата на националното законодателство, прилагано от институцията, която е предоставила обезщетенията, доколкото те могат да бъдат получени в съответствие с разпоредбите на членове 17, 19, 20, 22, член 24, параграф 1, членове 25, 26, член 27, параграфи 1, 3, 4 и 5, членове 28, 34 и член 36, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (наричан по-долу „основният регламент“).

2.

По смисъла на горепосочените членове от основния регламент за обезщетения в натура се приемат също:

3.

По смисъла на горепосочените членове от основния регламент за разходи за обезщетения в натура не се приемат:

4.

При изчисляването на месечния и общия размер на фиксираните суми в съответствие с член 64 от регламента по прилагане се вземат предвид:

5.

При изчисляването на месечния и общия размер на фиксираните суми в съответствие с член 64 от регламента по прилагане не се вземат предвид:

6.

Изчисляването на сумите за възстановяване се основава при възможност на официалната статистика и счетоводните документи в мястото на престой или пребиваване, като се предпочитат публикуваните официални данни. Посочват се източниците на използваните статистически данни.

7.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/56

(1)

В много разпоредби, като например в член 5, буква a), член 21, параграф 1, член 29, член 34, член 52, член 62, параграф 3, член 65, параграфи 6 и 7, член 68, параграф 2 и член 84 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и член 25, параграфи 4 и 5, член 26, параграф 7, член 54, параграф 2, член 70, член 72, член 73, член 78 и член 80 от Регламент (ЕО) № 987/2009 се разглеждат случаи, в които за целите на плащане, изчисляване или преизчисляване на обезщетения или вноски, възстановяване на разходите или за целите на процедури на прихващане или събиране, обменният курс трябва да бъде определен.

(2)

С член 90 от Регламент (ЕО) № 987/2009 Административната комисия се оправомощава да определи датата, която се взема предвид при определяне на обменния курс, който се прилага при изчисляването на определени обезщетения и вноски.

Като предприе действия в съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

За целите на настоящото решение под обменен курс се разбира ежедневният обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.

2.

Обменният курс е курсът, публикуван в деня на извършване на операцията от страна на институцията, освен ако в настоящото решение не е посочено друго.

3.

Институция на държава-членка, която за целите на установяване на право на обезщетение и на първо изчисление на обезщетението трябва да превърне дадена сума в паричната единица на друга държава-членка, използва:

4.

Параграф 3 се прилага mutatis mutandis тогава, когато институция на държава-членка, която с оглед преизчисляване на обезщетението вследствие на промени във фактическото и правното положение на съответното лице, трябва да превърне сумата в паричната единица на друга държава-членка.

5.

Институция, която изплаща обезщетение, което е редовно индексирано в съответствие с националното законодателство, и когато сумите в други парични единици се отразяват върху посоченото обезщетение, при преизчисляване използва обменния курс, приложим за първия ден от месеца, предхождащ месеца, в който трябва да се извърши индексирането, освен ако в националното законодателство не е предвидено друго.

6.

За целите на процедурите на прихващане и събиране, обменният курс, който се прилага за превръщане на сумата, която трябва да бъде прихваната или платена, е обменният курс за деня, в който искането е изпратено за първи път.

7.

За целите на член 65, параграфи 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и член 70 от Регламент (ЕО) № 987/2009, когато сравнението се прави между сумата, действително платената от институцията по пребиваване, и максималния размер на възстановената сума, посочен в третото изречение на член 65, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (размерът на обезщетението, на което съответното лице би имало право според законодателството на държавата-членка, на което то последно е било подчинено, ако лицето е регистрирано в службите по заетостта на тази държава-членка), датата, която се взема предвид при определяне на обменния курс, е първият ден на календарния месец, в който е приключил периодът, подлежащ на възстановяване.

8.

Настоящото решение се преразглежда след първата година от началото на прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

9.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.