25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/1

A.

като има предвид, че конфликтът в ивицата Газа допълнително утежни хуманитарната криза в региона, която достигна нечовешко равнище и като има предвид, че 88 % от населението в Газа зависи от помощи под формата на хранителни продукти;

Б.

като има предвид, че контролно-пропускателните пунктове от и към Газа са затворени от 18 месеца насам и че забраната за движението на лица и стоки възпрепятства доставянето на хуманитарна помощ за населението и като има предвид, че количеството стоки, което е разрешено да се внася в ивицата Газа, е недостатъчно дори за задоволяване на основни човешки потребности;

В.

като има предвид, че обществените услуги от ключово значение в ивицата Газа са изправени пред сериозни затруднения поради липсата на основни материали, необходими за тяхното функциониране и като има предвид, че липсата на лекарствени средства и гориво в болничните заведения продължава да излага на опасност живота на палестинци;

Г.

като има предвид, че UNRWA и Световната програма по прехраната играят роля от първостепенно значение, като снабдяват със стоки от първа необходимост населението в ивицата Газа с пълната подкрепа на международната общност; като има предвид, че част от продуктите в рамките на хуманитарната помощ с храни, насочена към подобряване на условията на живот в региона, загубиха годността си в резултат от препятствията по веригата за доставяне; като има предвид, че на 3 и 5 февруари 2009 г. Хамас иззе стотици колети с хранителни продукти и хиляди завивки, предназначени за цивилните жители на Газа, и които бяха върнати вследствие на прекратяването на всякакво внасяне на помощи от UNRWA в ивицата Газа;

Д.

като има предвид, че значителната финансова помощ от страна на Европейския съюз за палестинците изигра важна роля в опита за предотвратяване на хуманитарна катастрофа в ивицата Газа и като има предвид, че въпреки всички препятствия Съюзът продължава да предоставя хуманитарна помощ;

Е.

като има предвид, че на 2 март 2009 г. в Шарм Ел Шейх ще бъде проведена международна конференция в подкрепа на палестинската икономика за възстановяването на Газа;

1.

Признава страданията на палестинското население в ивицата Газа и призовава за незабавно и безпрепятствено увеличаване на хуманитарната помощ за тях, помощ, която представлява морално задължение и която трябва да се предоставя без никакви условия и ограничения; призовава израелските органи да позволят организирането на непрекъснат и достатъчно голям поток на хуманитарна помощ, включващ всички материали и оборудване за UNRWA и други агенции на ООН, както и за международни агенции, необходими за изпълнението на задълженията им, така че да се отговори на потребностите на населението;

2.

Още веднъж призовава за прекратяване на блокадата на ивицата Газа съгласно споразумението за движение и достъп от 15 ноември 2005 г., както и за незабавно и дългосрочно отваряне на пропускателните пунктове за лица и стоки и за предотвратяването на контрабандата и незаконната търговия с оръжие и муниции;

3.

Призовава за подробна оценка на пораженията в ивицата Газа и за задълбочено проучване на потребностите на населението на Газа, които могат да служат за основа на планове за възстановяване;

4.

Призовава за финансово, икономическо и социално възстановяване на ивицата Газа, което е основен фактор за сигурността в региона; припомня, че в съответствие с ангажиментите, поети от международната общност и Съюза, помощта следва да включва плащания в брой за изплащане на заплати, пенсии и помощи за най-уязвимите лица и семейства и призовава израелските органи да не възпрепятстват извършването на банкови парични преводи;

5.

Счита наред с това, че с оглед международната конференция в подкрепа на палестинската икономика за възстановяването на Газа, която ще се проведе в Шарм Ел Шейх на 2 март 2009 г., за всяка устойчива политика за възстановяване и развитие на ивицата Газа е необходимо дълготрайно прекратяване на огъня, съпътствано от възобновяване на сериозни мирни преговори между израелци и палестинци, а също и от процес на национално помирение между палестинците;

6.

Отново подчертава, че финансовата подкрепа за палестинците от страна на Европейския съюз не следва да се подкопава от продължаващи разрушения, намаляващи подкрепата за проектите за възстановяване от страна на европейското обществено мнение;

7.

Призовава Комисията да изготви цялостен преглед и оценка на средносрочните и дългосрочните перспективи за проекти за възстановяване в ивицата Газа, финансирани от Европейския съюз в рамките на механизма за финансиране PEGASE (Палестинско-европейски механизъм за управление на социално-икономическа помощ) и ECHO (ГД „Хуманитарна помощ“ на Европейската комисия), както и на техните бюджетни последици; настоятелно призовава другите донори да поемат ангажименти на горепосочената международна конференция, както и да изпълнят вече поетите ангажименти на донорската конференция в Париж от 17 декември 2007 г.;

8.

Отново подчертава, че за функция 4 от бюджета на ЕС редовно не се осигурява достатъчно финансиране и че поемането на ангажимент за допълнителна помощ за Газа следва да не бъде в ущърб на други политики; подчертава още, че допълнителни средства могат да бъдат мобилизирани при използване на всички средства, предвидени в Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (5);

9.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, върховния представител по Общата външна политика и политика на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, пратеника на Четворката за Близкия изток, президента на Палестинската автономна власт, Палестинския законодателен съвет, израелското правителство и Кнесета.

25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/3

A.

като има предвид, че осъществяването на правата на децата е от съществено значение за шансовете за успех на всяко от тях, както и за постигане на напредък в изкореняването на бедността;

Б.

като има предвид, че ролите на половете, които обществото възлага на своите деца, имат определящо значение за тяхното бъдеще: техния достъп до храна и образование, участието им в работната сила, статута им във взаимоотношения и физическото и психическото им здраве;

В.

като има предвид, че целите, определени в Конвенцията за правата на детето, остават до голяма степен непостигнати;

Г.

като има предвид, че от 2,2 милиарда деца по света, 1,9 милиарда (86 %) живеят в развиващи се страни и над 98 % от децата, които живеят в крайна бедност, живеят в развиващи се страни;

Д.

като има предвид, че всеки ден по света умират повече от 26 000 деца на възраст под 5 години, като в повечето случаи причините са предотвратими и че при съществуващите в момента тенденции целта на ЦХР за намаляване на детската смъртност с две трети няма да бъде постигната до 2045 г.,

Е.

като има предвид точка 9 от програмата за действие, приета на четвъртата световна конференция на жените (проведена в Пекин от 4 до 15 септември 1995 г.), която същевременно е фундаментален принцип, излаган на всички международни конференции за правата на децата през изминалото десетилетие;

Ж.

като има предвид, че ако Договорът от Лисабон бъде ратифициран от всички държави-членки, защитата на правата на детето ще стане конкретна цел на външната политика на Съюза;

З.

като има предвид, че Съветът даде мандат на Комисията да анализира въздействието на положителни стимули върху продажбата на продукти, които са произведени без използването на детски труд, да проучи и докладва относно възможността за допълнителни мерки по отношение на продуктите, които са произведени с използването на най-тежките форми на детски труд;

И.

като има предвид, че правото на децата на образование не подлежи на обсъждане и че образованието и професионалното обучение играят важна роля в стратегията за постепенното премахване на детския труд;

Й.

като има предвид, че комерсиалната експлоатация на деца е грубо нарушение на тяхното човешко достойнство и е в разрез с принципите на социална справедливост;

К.

като има предвид, че тези, които купуват стоки от развиващите се страни имат ключови позиции за определяне и отказване на закупуването на стоки, произведени изцяло или частично с детски труд, и по този начин могат да оказват пряк и ефективен икономически натиск;

1.

Приветства посоченото по-горе съобщение на Комисията относно „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ и допълнителните работни документи на службите на Комисията, както и съпътстващите заключения на Съвета, като важни стъпки напред към стратегия на ЕС за правата на детето;

2.

Признава, че институциите на ЕС придават все по-голямо значение на правата на децата, но подчертава, че предстои още много работа, за да се изпълнят на практика политическите ангажименти; подчертава, че ако липсва достатъчно финансиране, няма да бъде реализиран нито един от плановете;

3.

Подчертава важното значение на изпълнението на ЦХР относно усилията за защита на правата на децата и настоятелно призовава държавите-членки да изпълнят своите обещания да осигурят достатъчно и предвидимо финансиране чрез предварително определена бюджетна помощ за изпълнение на целите за 2010 г.;

4.

Призовава Съюза да действа решително за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу момичетата (от зачеването) и да ангажира достатъчно ресурси за борбата с преодоляване на произтичащите от това неравенства;

5.

Приветства четирите ръководни принципа на плана за действие на Комисията относно правата на децата във външните действия, които включват холистичен и последователен подход към правата на децата;

6.

Признава, че подходът към правата на децата се основава на нормите и принципите, определени в Конвенцията за правата на детето и е насочен към тяхната реализация;

7.

Призовава за присъединяване на Европейската общност към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и към други конвенции, които имат отношение към упражняването на правата на децата, осиновяването, сексуалната експлоатация, детския труд, закрилата на децата при въоръжени конфликти и злоупотребата с деца;

8.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават прилагането на Конвенцията за правата на детето и протоколите към нея и да увеличат подкрепата, оказвана на реформите в правните системи на трети страни, в които е заложена закрилата на децата;

9.

Подчертава, че всички действия в полза на правата на децата следва да зачитат първостепенно място на родителите и непосредственото семейно обкръжение на детето, както и основните настойници и попечители, като се отдава специално внимание на подобряването на положението на майките;

10.

При все това припомня, че може да бъде в интерес на детето, което е в затруднено положение в семейството си, да бъде отделено от него временно, ако това представлява мярка за защита, по-специално в случай на психо-социални или психиатрични проблеми на родителите, на насилие в семейството, на малтретиране и сексуално насилие;

11.

Подчертава неотложната необходимост да се обърне специално внимание на най-уязвимите и намиращи се в състояние на социално изключване момичета и момчета, в т.ч. деца с увреждания, деца мигранти, деца от малцинствата, отделени от семействата си или непридружавани деца и деца, лишени от родителски грижи;

12.

Подчертава, че за да се приложи на практика подходът към правата на децата, ЕС трябва да предприеме задълбочен анализ на правата на децата, най-добре при приемането или разглеждането на стратегически документи по държави, региони или конкретни теми, въз основа на който ще се подберат действия и програми, насочени към проблемите на децата; в тази връзка призовава Комисията да представи на Парламента, възможно най-скоро или по време на среднострочните прегледи на програмите за развитие, преглед на дейностите и предоставените средства, свързани с деца;

13.

Подчертава, че правата на децата трябва системно да се включват в политическия диалог и обсъжданията на политиките на ЕС с държавите партньори;

14.

Призовава Комисията да изготви доклад относно наличието на правно обвързваща клауза за защита на правата на децата в съществуващите международни споразумения между Европейския съюз и трети държави, и ако не съществува - дали такава клауза би могла да бъде включена в споразуменията;

15.

Счита, че участието на децата трябва да се институционализира и финансира по-добре в държавите партньори и на равнище ЕС;

16.

Подкрепя изграждането на съществуващите младежки и детски мрежи като устойчиви платформи за ангажиране и консултиране на деца и призовава Комисията системно да кани представители на тези мрежи да допринасят към дискусиите по стратегически документи по държави, както и да насърчава тяхното участие в изготвянето на националните инструменти за планиране;

17.

Призовава Комисията да помогне да държавите партньори да въведат бюджетиране, ориентирано към децата, особено когато Европейския съюз предоставя бюджетна подкрепа, и да разработи интегрирани и всеобхватни национални планове за действие за децата с ясни критерии, измерими цели и срокове и механизми за преглед и отчет на правата на децата;

18.

Настоява, че общото бюджетно подпомагане на ЕС следва да включва средства за изграждане на капацитет за съответните министерства (като напр. министерствата на социалните грижи, здравеопазването, образованието и правосъдието) за да се гарантира, че те разполагат с необходимите политики и инструменти за бюджетиране и предоставяне на услуги за деца;

19.

Подчертава, че в своите външни действия ЕС следва силно да насърчава правителствата на трети страни да спазват международните стандарти за правата на децата, по-специално по отношение на осигуряването на основни социални грижи за децата, като например чрез безплатно раздаване на храна в училища и детски ясли и достъп до здравеопазване; подчертава същевременно, че осигуряването на справедлив достъп до образование за деца в ситуации на въоръжен конфликт и следконфликтни ситуации, представлява важна инвестиция в предотвратяването на конфликти;

20.

Отбелязва, че въпреки положителните промени на равнище ЕС напоследък, ресурсите, свързани със служители и институции на ЕС, посветени на правата на децата, са все още недостатъчни;

21.

Препоръчва назначаването на Специален представител на ЕС с цел да се гарантира видимост и лидерство по отношение правата на децата;

22.

Счита, че във всяка делегация на ЕК следва да има лице, което да отговаря за въпросите на децата и призовава Комисията и държавите-членки да осигурят възможност целият персонал в централата и мисиите/делегациите да бъде съответно обучен и да получи указания относно начина, по който правата на децата да се включват във външните действия и относно постигането на безопасно и ефективно детско участие;

23.

Призовава защитата на правата на децата съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето да заеме централно място в многогодишната рамка на Агенцията на ЕС за основните права; счита, че тази Агенция следва да изгради мрежа, съвместно с международни организации, омбудсмани по въпросите на децата и неправителствени организации, за да се възползва от техните богати познания и опит;

24.

Приветства ангажимента на Комисията да обърне внимание на нарушенията на правата на детето, като детския труд, трафика на деца, децата войници, децата, засегнати от въоръжени конфликти и всички форми на насилие срещу деца, включително сексуална експлоатация и вредни традиционни практики; настоява обаче, че вниманието следва да се съсредоточи върху причините, които са в основата, както и върху предотвратяването на нарушенията на правата на детето;

25.

Изисква от Комисията да включи във външните си действия и в отношенията си с трети страни борбата с безнаказаността като важна мярка за предотвратяване на нарушаването на правата на децата;

26.

Призовава Комисията и държавите-членки приоритетно да разработят национални стратегии и системи за защита на децата в държавите партньори, които могат да предоставят помощ на деца и семейства, преди децата да бъдат засегнати;

27.

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят институционални структури в държави-партньори в насърчаването и защитата на правата на децата, включително независимите омбудсмани;

28.

Вярва също така, че са необходими усилия за увеличаване на разбирането и зачитането на правата на децата сред родителите и хората, които се грижат за деца, както и сред работещите с деца, като учителите и здравните работници;

29.

Призовава Съвета и Комисията да направят официалната регистрация на ражданията част от политиката на сътрудничество за развитие, като основно право и важно средство за защита на правата на детето;

30.

Признава, че грижите и образованието в ранна детска възраст са право на детето, включително имунизации, родителски грижи и достъп до детски градини и ясли, и признава, че ранното детство е период на значимо развитие и че недохранването и липсата на грижи може да доведе до физическа и умствена недоразвитост;

31.

Подчертава, че постигането на ЦХР 2 за всеобщо начално образование и ЦХР 3 за равенството на половете е от основно значение за предотвратяване на нарушения на правата на децата;

32.

Подчертава, че е необходима фокусирана намеса конкретно за момичета, за да им се осигурят възможности, еднакви с тези на момчетата да посещават училище, да получават достатъчно храна, да изразяват своето мнение и да имат достъп до здравеопазване;

33.

Настоятелно призовава Съюза да постави правото на образование, по-специално за момичетата, като приоритет в програмите за помощ и в рамките на диалога със страните-партньори относно провежданата политика; подчертава необходимостта от борба с продължаващата дискриминация в бедните семейства, които не могат да си позволят училищни такси за всички свои деца, и избират да изпращат на училище момчетата за сметка на момичетата;

34.

Подчертава, че учебните заведения и програми трябва да бъдат съобразени с нуждите на момичетата и да предлагат, например, алтернативни форми на образование извън официалните институции или гъвкави часове за момичета, които се грижат за по-малки братя и сестри;

35.

Подчертава, че инвестирането в образованието на момичетата е инвестиция, която ще има най-голямо въздействие за изкореняване на бедността, намаляване на прираста на населението, по-ниска детска смъртност, по-малко разпространено недохранване, увеличаване на посещаемостта на училище и подобряване на здравето;

36.

Подчертава, че качественото образование следва да бъде приоритет, включително в ситуации на конфликт и деликатни ситуации и приветства плана на Комисията да обърне внимание на образованието в своите операции за хуманитарна помощ; подчертава необходимостта от оперативни насоки, които да ангажират ЕС да включва образованието във всеки етап от своята хуманитарна реакция в съответствие с минималните стандарти за образование, определени от Междуинституционалната мрежа за образование в извънредни ситуации, и призовава за предоставяне на достатъчно средства и човешки ресурси на равнище ЕС за изпълнението на този нов политически ангажимент;

37.

Настоява, че нито едно дете не следва да бъде лишено от основното право на образование поради липса на икономически ресурси и отново призовава всички правителства на развиващите се страни да изготвят ясна програма за бързо премахване на преките и косвени училищни такси за начално образование, като същевременно се поддържа високо образователно равнище;

38.

Подчертава, че в отношенията на ЕС с трети страни от най-голямо значение са проектите за развитие на социалните умения на децата, толерантността, солидарността и отговорността за околна им среда, особено в контекста на борбата с промяната на климата;

39.

Припомня, че политическият ангажимент за избор на последователни политики в областта на намаляването на бедността, качественото образование и правата на човека е особено важен за намаляване на стимулите за детски труд;

40.

Призовава Европейската общност и държавите-членки да предоставят повече подкрепа на инициативи за справедлива търговия и етикетиране, които насърчават компаниите да не използват детски труд; препоръчва упражняването на по-добър контрол върху спазването на доброволни кодекси за поведение относно основните трудови права и по-голяма прозрачност относно придържането към тези кодекси за европейските потребители; счита, че договорите за обществени поръчки следва да бъдат обусловени от спазването на международните стандарти за детски труд;

41.

Приветства инициативата на Съвета за стартиране на проучване на въздействието на положителни инициативи върху продажбата на продукти, произведени без използването на детски труд и относно възможни допълнителни мерки, включително мерки, свързани с търговията; призовава Комисията да информира Парламента за разработването, изпълнението и резултатите от това проучване;

42.

Настоятелно призовава Комисията да предложи единен стандарт за етикетиране на продукти, внасяни в Европейския съюз, който да удостоверява, че те са били произведени без използването на детски труд на който и да е етап от производствената верига, например чрез поставянето на надпис „Без използване на детски труд“ на опаковката на въпросните продукти, като по този начин се гарантира, че тази система е в съответствие с международните правила в областта на търговията на СТО;

43.

Изтъква ЦХР 4 за намаляване на детската смъртност и ЦХР 6 за борбата с ХИВ/СПИН, малария и други болести, и настоятелно призовава Общността и други донори да укрепят системите за обществено здравеопазване, които предоставят ефективни услуги в областта на майчиното, неонаталогичното и детското здравеопазване на цялото население, и да включат в тези здравни услуги конкретни интервенции за определени болести, като например предоставяне на мрежи за легла против комари и антиретровирални лекарства;

44.

Осъжда съществуващия натиск за осуетяване на политиките в областта на правата на сексуално и репродуктивно здраве, което води до нежелани бременности и опасни аборти за младите жени, и настоятелно призовава ЕС да поддържа нива на финансиране за целия набор от здравни услуги в тази област, с цел постигане на ЦХР 5 за подобряване на майчиното здраве;

45.

Отбелязва особено неблагоприятното отражение на кризата с цените на храните върху децата и подчертава необходимостта от широкомащабни стратегии за по-голяма сигурност в областта на храненето, което означава не само достъп до подходяща храна, но и достъп до подходящи микроелементи, безопасна вода, хигиенни и санитарни съоръжения, здравеопазване, адекватни детски грижи и здравословна околна среда;

46.

Признава впечатляващата рамка от политики на Европейския съюз за справяне с трагедията на деца, засегнати от въоръжени конфликти и призовава за засилен мониторинг, повишаване на осведомеността и механизмите за обучение с цел гарантиране на нейното правилно прилагане в практиката;

47.

Вярва, че в състава на ЕПСО мисиите следва да има съветник по въпросите на закрилата на детето и подчертава, че обучението на участниците в мисиите следва да включва закрила на детето;

48.

Подчертава, че програмите за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция, подкрепени от мисии на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) следва да вземат предвид специфичните нужди на децата;

49.

Призовава за обръщане на специално внимание на нуждите на майките на момичета в конфликтни и след конфликтни ситуации и на бежанците и на момичетата, принудени да напуснат домовете си, както и на момичетата, жертви на изнасилване и сексуално насилие;

50.

Призовава Комисията да инвестира в програми за предотвратяване и реагиране на сексуално насилие и насилие, свързано с пола върху момичета и момчета, които следва да предвиждат комплекти за последваща профилактика за предотвратяване на заразяване със СПИН, подкрепа за службите за възстановяване и реинтеграция и конфиденциални механизми за съобщаване;

51.

Подчертава, че ЕС следва също така да подкрепя мерки за преодоляване на заклеймяването и дискриминацията, тъй като уязвими момичета или млади жени - като тези, заразени със СПИН, станали жертва на изнасилване или сексуално насилие, родили деца в резултат от изнасилване или подложили се на аборт - често биват отхвърляни от общностите, в които живеят;

52.

Подчертава особено тежкото положение на децата, заразени с ХИВ и на децата, болни от СПИН, както и на децата, сираци на починали от СПИН родители; осъжда по-специално изнасилванията на жени и момичета във връзка с вярването, че полов акт с девица може да излекува от СПИН, и призовава местните образователни кампании да отстранят това погрешно вярване и по този начин да осигурят по-добра защита по-специално на момичетата;

53.

Подчертава, че е необходимо да се спазва Конвенцията на ООН за защита на правата на всички мигриращи работници и членовете на техните семейства, така че да се гарантират правата на децата на мигриращите семейства;

54.

Призовава ЕС да използва Тематичната програма в областта на убежището и миграцията, която е част от Инструмента за сътрудничество за развитие, за подкрепа на особено уязвими групи, като например деца на мигранти и деца, живеещи в бедност;

55.

Призовава Европейския съюз в своите външни действия да обръща специално внимание на положението на деца, изправени пред дискриминация, включително деца правонарушители и деца, лишени от свобода и поставени в затворени институции; подчертава, че децата следва да имат по-лесен достъп до правосъдие и специализирана помощ и че тяхната възраст трябва да се взема под внимание през цялото времетраене на съдебните производства посредством специални мерки за закрила;

56.

Призовава Съвета и Комисията при съставянето на програми за помощ и преговори с трети страни по планове за действие в областта на правосъдието и вътрешните работи да разгледат проблема с правосъдието, приложимо при непълнолетни лица, като имат предвид не само ратифицирането на съответни международни и регионални норми, но и ефективното им прилагане;

57.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават съгласуваност на политиките относно въпросите, свързани с децата, като вземат предвид правата на децата в други основни области на политиките, като сигурност, изменение на климата, миграция и ефективност на помощта;

58.

Призовава всички политики, които биха могли да имат ефект върху деца от страни от третия свят, да бъдат подлагани на последователни оценки на въздействието им върху правата на децата преди тяхното приемане, както и на последващи оценки; подчертава, че децата следва да бъдат разглеждани като отделна и специална група, тъй като въздействието върху тях се различава от въздействието върху възрастните;

59.

Приветства инициативата, лансирана в посочените по-горе заключения на Съвета за по-добра координация и по-ясно разделение на труда в областта на правата на децата чрез отразяване на съществуващите политики и дейности на Комисията и на държавите-членки в пилотни страни;

60.

Изразява загриженост относно това, че пилотните държави все още не са определени и призовава държавите-членки да работят в тясно сътрудничество с Комисията с цел гарантиране на бързото постигане на тази цел;

61.

Призовава Комисията да разработи процедури, цели и показатели, за да гарантира, че „интегрираните“ права на децата остават в дневния ред и споделя становището на Комисията, че освен „интегриране“ на правата на децата са необходими и конкретни действия в рамките на географските програми и Европейския фонд за развитие, най-вероятно в нецентралните сектори;

62.

Счита, че Парламентът може да играе по-координирана и систематична роля в наблюдението на ангажиментите на ЕС относно децата, например чрез годишния доклад относно правата на човека;

63.

Предлага междупарламентарните асамблеи(Съвместната парламентарна асамблея на АКТБ-ЕС, Евро-Латиноамериканската парламентарна асамблея,Евро-средиземноморската парламентарна асамблея) да канят на своите срещи представители на организации на децата от държавата-домакин и подкрепя създаването на междурегионални младежки форуми, като Младежката платформа за ЕС–Африка;

64.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния секретар на ООН и съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС.

25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/11

А.

като има предвид, че транспонирането на Директива 2002/14/ЕО от страна на отделни държави-членки е забавено и че някои държави-членки са се ограничили да възпроизведат определени аспекти на нейните минимални приложими разпоредби;

Б.

като има предвид, че сегашната финансова криза ще даде отражение върху икономиката на ЕС, което ще се изрази в преструктуриране, сливане и делокализиране на предприятията на равнище ЕС;

В.

като има предвид, че целта на Директива 2002/14/ЕО е да създаде обща правна рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите относно бъдещето на предприятията, в които те са наети, както и за ефективно консултиране на работниците и служителите, за да се реагира предварително на бъдещото икономическо развитие на съответното предприятие;

Г.

като има предвид, че информирането и консултирането на работниците и служителите представляват ключови елементи в социалното пазарно стопанство и не следва да бъдат разглеждани като пречка за икономическото развитие на предприятията;

Д.

като има предвид, че в Европейския съюз има 23 милиона предприятия с персонал под 250 работници и служители (които представляват 99 % от предприятията и осигуряват работа на над 100 милиона души) и че институциите на ЕС следва да гарантират и да подобрят правото на работниците и служителите на информиране и консултиране с тях;

1.

Отчита, че транспонирането на Директива 2002/14/ЕО в отделни държави-членки закъснява значително и, следователно, оценката на транспонирането изисква допълнително време; подчертава обаче, че в някои държави-членки, където не е съществувала обща система за информиране и консултации с работниците, въздействието от тази директива е очевидно;

2.

Настойчиво призовава държавите-членки, които все още не са транспонирали правилно Директива 2002/14/ЕО, да направят това във възможно най-кратки срокове;

3.

Счита, че инициативите на Комисията в тази насока, осъществявани в тясно сътрудничество със съответните националните органи на държавите-членки и със социалните партньори, следва да позволят допълнително изясняване и разрешаване на проблемите, възникващи във връзка с тълкуването на Директива 2002/14/ЕО и съответствието на разпоредите за прилагане;

4.

Установява, че в своите национални мерки за транспониране на Директива 2002/14/ЕО отделни държави-членки не са взели предвид определени категории млади работници, жените, работещи на непълен работен ден, или работници на краткосрочен договор; при тези обстоятелства насърчава държавите-членки да приспособят своите разпоредби относно изчисляването на броя на наетите работници и служители в предприятията към духа и буквата на директивата, т.е. това изчисляване винаги да се извършва въз основа на реалния брой на работниците, без никакви други условия;

5.

Счита за желателно държавите-членки, като зачитат своите национални практики, да предвидят по-точно условията и ограниченията, свързани с член 6 от Директива 2002/14/ЕО относно поверителната информация, и вземат под внимание:

6.

Приканва държавите-членки при осъществяване на техните мерки за транспониране да следят за:

7.

Насърчава държавите-членки, които не разполагат с ефикасни, пропорционални и възпиращи санкции, предвидени в член 6, параграф 3, за случаи на неспазване на нормите, уреждащи упражняването на правото на работниците и служителите да бъдат информирани и консултирани, да въведат такива санкции;

8.

Приканва всички държави-членки, които не разполагат със система за защита на представителите на работниците и служителите, да създадат такава;

9.

Предлага държавите-членки, в които защитата на представителите на работниците традиционно се гарантира от споразумение, договорено между профсъюзните организации и организациите на работодателите, да предвидят допълнителна защита в случай на провал на преговорите;

10.

Счита за необходимо да определи и да предостави на разположение на държавите-членки класификация с възможни санкции, които те биха могли да предприемат по отношение на работодатели, нарушаващи правото на работниците и служителите на информиране и консултиране, посочено в разпоредбите на Директива 2002/14/ЕО;

11.

Подчертава, че субсидиарността не може да бъде изтъквана като аргумент в полза на неизпълнение на задължението на държавите-членки да определят достатъчно високи санкции, които да разубедят работодателите да нарушават Директива 2002/14/ЕО;

12.

Припомня правния принцип, установен с решението на Съда на Европейските общности на 8 юни 1994 г. (10), според който държавите-членки, в чиито процедурни и институционални системи има пропуски в това отношение, се задължават да установят подходящи административни и правни средства за защита, както и адекватни, ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции за работодатели, които не спазват задълженията си за информиране и консултиране с работниците;

13.

Призовава държавите-членки, в очакване на преразглеждане на Директива 2002/14/ЕО, да черпят опит от съдебната практика на Съда на Европейските общности при определянето на административни или съдебни процедури за защита и на санкции за работодатели, които не спазват задълженията си за информиране и консултиране с работниците;

14.

Счита за необходимо при прилагането на приетите от държавите-членки мерки по транспониране да бъде запазена автоматичността на правото на информиране и консултиране с представителите на работниците в съответствие с правилното тълкуване на Директива 2002/14/ЕО;

15.

Счита за необходимо да се определят начините на изпълнение на мандата на представителя на работниците, така че той да бъде изпълняван в рамките на работния ден и да бъде възнаграждаван съответно;

16.

Счита за необходимо да се гарантират на представителите на работниците и служителите в публичната администрация и в държавния и финансовия сектор същите права на информиране и консултиране, които се предоставят на останалите работници;

17.

Счита за необходимо да се преразгледа възможността за прибягване до пряко консултиране, в случаите, в които съществува структура на изборно или профсъюзно представителство, като по този начин се избягва намесата на работодателя чрез пряко консултиране по въпроси, попадащи в обхвата на колективните преговори, водени от профсъюзите, като въпросите, отнасящи се до работното възнаграждение;

18.

Призовава да се разгледа въпросът относно необходимостта от промяна на прага по отношение на броя на наетите работници и служители от предприятието или организацията, над който се прилага Директива 2002/14/ЕО, така че от приложното ѝ поле да не се изключват микропредприятията;

19.

Посочва на държавите-членки, че ако възникнат съмнения по отношение на точното определение на термина „предприятие“ в Директива 2002/14/ЕО, в тази област съществува обширна съдебна практика на Съда на Европейските общности и приканва държавите-членки да се позовават на нея при мерките по транспонирането, като по този начин ще се избегне необходимостта от започването на производство по неизпълнение срещу тях;

20.

Приканва настоятелно Комисията в най-кратки срокове да предприеме мерки за гарантиране на правилното транспониране на Директива 2002/14/ЕО от страна на държавите-членки, като същевременно се прегледат всички отделни пунктове, в които са отбелязани пропуски или които пораждат проблеми, като например националните разпоредби и практики, приложими към изчисляването на броя на наетите работници и служители в предприятията, използването на специфичните разпоредби, предвидени в член 3, параграфи 2 и 3, както и гаранциите, които следва да се прилагат във връзка с клаузата за поверителност, предвидена в член 6; призовава Комисията да започне процедури за нарушение срещу държавите-членки, които не са транспонирали директивата или са я транспонирали неправилно;

21.

Приканва Комисията да представи доклад за оценка относно резултатите от прилагането на Директива 2002/14/ЕО по отношение на засилването на социалния диалог, на способността за прогнозиране и превенция и на капацитета за заетост на пазара на труда, както и по отношение на способността за избягване на административни, правни и финансови трудности в малките и средни предприятия, като при необходимост се добавят към доклада подходящи предложения;

22.

Приветства предложението за регламент на Съвета относно статута на Европейското частно дружество (COM(2008)0396), което отчита специфичните потребности на малките предприятия;

23.

Призовава Комисията, която наблюдава сливанията и поглъщанията, да се погрижи разпоредбите на националното и общностното право в областта на информирането и консултирането с работниците да се спазват при вземането на решения за сливане и поглъщане;

24.

Счита, че информация, която с разкриването си може да причини сериозни икономически щети на предприятието, следва да се разглежда при условия на абсолютна поверителност до вземане на окончателно решение относно основни икономически въпроси, отнасящи се до предприятието (напр. под формата на деклариране на намерение);

25.

Призовава Комисията да препоръчва редовно подобряването на правото на информиране и консултиране с работници и служители и да го поставя на дневния ред на европейския социален диалог – както на междуотраслово, така и на отраслово равнище;

26.

Призовава Комисията да насърчава социалните партньори за предприемане на стъпки за положително въздействие по проактивен начин върху прилагането на национално равнище, например чрез разпространение на най-добри практики;

27.

Призовава Комисията във възможно най-кратък срок да поеме инициативи за засилване на ефективната култура на сътрудничество между социалните партньори в Европейския съюз в областта на информирането и консултирането с работниците, при отчитане на естеството на темите, както и характеристиките и размера на предприятията;

28.

Отбелязва със задоволство, че в споразумението, сключено между Сдружението на корабособствениците от Европейската общност (ESCA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) във връзка с Морската трудова конвенция от 2006 г., се споменава консултирането по различни въпроси, като например когато съществува опасност за здравето и безопасността на работниците и при случаите на преждевременно прекратяване на трудовите договори;

29.

Приветства инициативата на Комисията да се позове в своето съобщение от 10 октомври 2007 г., на „повторното оценяване на регулаторната социална рамка за повече и по-добри работни места в областта на мореплаването в ЕС“ (COM(2007)0591), на Директива 2002/14/ЕО и я приканва при това повторно оценяване да преразгледа във всички негови подробности въпроса относно възможността за дерогация по отношение на прилагането на член 3, параграф 3 от Директива 2002/14/ЕО;

30.

Призовава Комисията да разгледа въпроса относно изискванията за координиране на Директиви 94/45/ЕО, 98/59/ЕО, 2001/23/ЕО, 2001/86/ЕО, 2002/14/ЕО, 2003/72/ЕО и Регламент (ЕО) № 2157/2001, така че да се проучи възможността за евентуални изменения с цел премахване на противоречията и застъпването между тези законодателни актове; счита, че евентуалните изменения следва да се направят едновременно;

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/16

А.

като има предвид, че европейският социален модел се е изградил най-вече чрез високо ниво на услугите, стоките и работните места, генерирани от социалната икономика, както и с подкрепата на възможностите за прогнозиране и иновация, развити от неговите радетели;

Б.

като има предвид, че социалната икономика е основана на социална парадигма, която е в съответствие с основните принципи на европейския социален модел и като има предвид, че социалната икономика играе ключова роля за запазването и укрепването на този модел чрез регулиране на производството и доставката на множество социални услуги от общ интерес;

В.

като има предвид, че в резултат от това моделите на социалната икономика следва да се градят, за да се постигнат целите на икономическия растеж, възможностите за намиране на работа, обучение и услугите, обслужващи личността, залегнали във всички политики на ЕС;

Г.

като има предвид, че богатството и равновесието на обществото произтича от неговото многообразие и че социалната икономика активно допринася за него, като подобрява и укрепва европейския социален модел и като внася един подходящ предприемачески модел, който позволява на социалната икономика да способства за стабилен и траен растеж;

Д.

като има предвид, че ценностите на социалната икономика се намират в тясна връзка с общите цели за социално приобщаване и като има предвид, че достойните условия на труд, обучение и реинтеграция на пазара на труда следва да бъдат свързани с тях; като има предвид, че социалната икономика показа, че може в голяма степен да подобри социалния статут на хората в неравностойно положение (както си пролича, например, от разработените от носителя на Нобелова награда Mohammed Yunus микрокредитни кооперации, които, като улесниха финансовото приобщаване, повишиха влиянието на жените) и че социалната икономика има съществен потенциал за социална иновация, като насърчава хората, намиращите се в затруднено положение, да намерят разрешения на социалните си проблеми, напр. по отношение на съвместяване на техния професионален и личен живот, равенството между половете, качеството на семейния им живот и тяхната способност да се грижат за деца, възрастни хора и хора с увреждания;

Е.

като има предвид, че социалната икономика представлява 10 % от всички европейски предприятия с 2 милиона предприятия или 6 % от всички работни места и се отличава с висок потенциал за генериране и поддържане на стабилна заетост, главно поради факта, че изнасянето на тези дейности не е вероятно поради характера им;

Ж.

като има предвид, че предприятията от областта на социалната икономика обикновено са малки и средни предприятия (МСП), допринасящи за един устойчив икономически модел, при който отделните личности са по-важни от капитала, и като има предвид, че такива предприятия са често активни на вътрешния пазар и затова трябва да гарантират, че дейностите им са съобразени със съответните правни разпоредби;

З.

като има предвид, че социалната икономика се е развила посредством конкретни организационни и/или правни форми на предприемачество като кооперациите, взаимно-спомагателните дружества, сдруженията, социалните предприятия и организации, фондациите и други съществуващи във всяка държава-членка правни образувания; като има предвид, че социалната икономика включва редица понятия, използвани в различните страни като „солидарна икономика“ и „трети сектор“, както и че, макар тези понятия да не се разглеждат като част от социалната икономика във всички държави-членки, съпоставими дейности с общи характеристики съществуват навсякъде в Европейския съюз;

И.

като има предвид необходимостта от признаване статута на някои от видовете организации, които са част от социалната икономика на равнище ЕС, отчитайки правилата на вътрешния пазар, с цел да се намалят бюрократичните пречки при получаването на финансиране от Общността;

Й.

като има предвид, че социалната икономика изтъква бизнес модел, който не може да се окачестви нито по своя размер, нито по сферите на дейност, а посредством зачитането на общи ценности, каквито са върховенството на демокрацията, участието на социалните партньори и индивидуални и социални цели, поставени над целта за печалба; защита и прилагане на принципите на солидарност и отговорност, съчетаването на интересите на членуващите ползватели и общия интерес; демократичен контрол от страна на членовете; доброволното и открито членство, автономия на управлението и независимост по отношение на публичните органи; предназначаване на излишъка от приходи за постигане на целите за устойчиво развитие и в услуга на нейните членове в съответствие с общия интерес;

К.

като има предвид, че въпреки нарастващото значение на социалната икономика и на организациите, които са част от нея, тя остава слабо позната и често е обект на критики, произтичащи от прилагането на погрешни технически подходи; и като има предвид, че липсата на институционална прозрачност е една от основните пречки, с които се сблъсква социалната икономика в ЕС и в някои държави-членки, което се дължи отчасти на особеностите на националните счетоводни системи;

Л.

като има предвид задълбочената работа, свършена в рамките на смесената група на Парламента за социална икономика;

1.

Изтъква, че социалната икономика играе основна роля в европейската икономика, като обединява рентабилността и солидарността, създава качествени работни места, укрепва социалното, икономическото и регионалното сближаване, генерира социален капитал, насърчава активното гражданство, солидарността и един вид икономика с демократични ценности, които поставят хората на първо място, в допълнение на подкрепата за устойчивото развитие и иновациите в социалната сфера и в сферата на околната среда и технологиите;

2.

Счита, че социалната икономика има символично значение и също така е важна за постигането на резултати, свързани с укрепването на индустриалната и икономическата демокрация;

3.

Признава, че социалната икономика може да просперира и да разгърне пълния си потенциал, само ако може да се възползва от адекватни политически, законодателни и оперативни условия и предпоставки, като се отчита голямото разнообразие от социално-икономически организации и техните специфични характеристики;

4.

Счита, че към предприятията от областта на социалната икономика не следва да се прилага същите правила за конкуренцията, както към останалите предприятия, и че те се нуждаят от сигурна правна рамка, основана на зачитането на техните специфични ценности, за да могат да оперират при равностойни условия с останалите предприятия;

5.

Подчертава факта, че икономическа система, в която предприятията от областта на социалната икономика играят по-значителна роля, би ограничила излагането на спекулации на финансовите пазари, при които някои частни компании не подлежат на надзор от страна на акционерите и регулаторните органи;

6.

Изтъква, че многообразието на формите на дружествата се признава в Договора за ЕО, както и от приемането на Устава на европейското кооперативно дружество;

7.

Изтъква, че Комисията неколкократно вече е признала понятието за социална икономика;

8.

Приканва Комисията да насърчи социалната икономика в своите нови политики и да защитава концепцията за „различен подход към предприемачеството“ в рамките на социалната икономика, чийто двигател не е главно печалбата, а мотивът за социална полза, така че особеностите на социалната икономика да бъдат действително отчетени при изработването на законодателството;

9.

Счита, че Европейският съюз и държавите-членки следва да признаят социалната икономика и участващите в нея страни – кооперации, взаимоспомагателни дружества, сдружения и фондации – в своето законодателство и политики; предлага тези мерки да включват лесен достъп до кредитни и данъчни облекчения, разработване на микрокредити, учредяване на европейски статути за сдружения, фондации и взаимоспомагателни дружества, както и специално финансиране от ЕС и стимули за оказване на по-добра подкрепа на организациите на социалната икономика, развиващи дейност в рамките на пазарни и непазарни сектори и създадени с оглед обществената полза;

10.

Констатира, че признаването на европейските устави за сдруженията, взаимоспомагателните дружества и фондациите е необходимо за гарантиране на равното третиране на предприятията на социалната икономика в рамките на вътрешния пазар; счита, че оттеглянето от страна на Комисията на предложенията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статут на европейско сдружение и за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статут на европейско взаимоспомагателно дружество (СОМ(1991)0273) е значителна пречка за развитието на тези форми на социална икономика в ЕС; поради това настоятелно призовава Комисията да преразгледа работната си програма по съответния начин;

11.

Приканва Комисията да придвижи доклада за осъществимост относно статута на европейската фондация, който ще бъде публикуван преди края на 2008 г. и да стартира проучване на въздействието относно статутите на европейското сдружение и европейското взаимоспомагателно дружество;

12.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят правна рамка, която да признава компонентите на социалната икономика;

13.

Призовава Комисията да гарантира, че европейското частно дружество ще представлява тип дружество, което ще може да бъде възприето от всички видове предприятия;

14.

Призовава Комисията да определи ясни правила, с които да бъде установено кои образувания могат законно да развиват дейност като предприятия на социалната икономика и да бъдат въведени ефективни правни бариери за включване, така че само предприятия на социалната икономика да могат да се възползват от финансиране, предназначено за предприятия на социалната икономика или от обществени политики, предназначени да насърчат предприятията на социалната икономика;

15.

Приканва Комисията и държавите-членки да подкрепят създаването на национални статистически регистри на предприятията на социалната икономика, да установят национални сателитни сметки по институционални сектори и браншове на дейност и да дадат възможност за въвеждането на тези данни в Евростат, също така оползотворявайки опита на университетите;

16.

Изтъква, че оценяването на социалната икономика е тясно свързано с оценяването на организациите с нестопанска цел (ОНЦ), призовава Комисията и държавите-членки да насърчават употребата на Наръчника на ООН за организациите с нестопанска цел в системата на националните отчети и да подготвят сателитни сметки, които ще подобрят видимостта на ОНЦ и на социално-икономическите организации;

17.

Подкрепя необходимостта от признаване на съставните елементи на социалната икономика в европейския секторен и междусекторен социален диалог и предлага, както Комисията, така и държавите-членки решително да насърчат процеса на включване на действащите лица на социалната икономика в социалните консултации и гражданския диалог;

18.

Отбелязва, че предприятията и организациите на социалната икономика допринасят за укрепване на предприемаческия дух, способстват за по-демократично функциониране на предприятията, въплъщават социалната отговорност и насърчават активната социална интеграция на уязвими категории;

19.

Подчертава, че работодателите в сектора на социалната икономика са важен фактор за реинтеграцията на пазара на труда и приветства усилията им за създаване и поддържане на висококачествени, добри и стабилни работни места и за инвестиране в работниците; призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят и укрепват социалната икономика в ролята й на добър работодател и да вземат под внимание специалния й статут;

20.

Подчертава, че социалната икономика спомага за коригирането на три основни дисбаланса на пазара на труда: безработица, нестабилни работни места и изключване на безработните от пазара на труда; освен това отбелязва, че социалната икономика играе роля при подобряване на възможностите за намиране на работа и създава работни места, които поначало не се изнасят другаде, което допринася за постигането на целите, изложени в Лисабонската стратегия;

21.

Счита, че подкрепата от държава-членка за предприятия, работещи в сектора на социалната икономика, следва да се разглежда като реална инвестиция за създаването на мрежи на солидарност, които могат да доведат до засилване на ролята на местните общности и органи в развитието на социалните политики;

22.

Счита, че социалните проблеми ни навеждат към размисъл, но това, което е най-необходимо в настоящата ситуация, е да се действа; смята, че повечето социални проблеми изискват местно решение, с цел справяне с практически ситуации и проблеми; счита, че за да бъдат ефективни тези мерки, трябва да са налице стриктни правила за координация, което означава високо равнище на сътрудничество между публичните органи и предприятията на социалната икономика;

23.

Констатира, че поради дълбоките си корени на местно ниво предприятията на социалната икономика позволяват създаването на връзки между гражданите и техните регионални, национални и европейски представителни органи и в този смисъл са в състояние да способстват ефикасно за социалното сближаване на европейско управление; оценява много положително усилията на предприятията и организациите на социалната икономика да се обединяват в рамките на платформи за координация на равнище Европейски съюз;

24.

Подчертава, че социалната икономика играе ключова роля за постигане на целите по Лисабонската стратегия за устойчиво развитие и пълна заетост, тъй като неутрализира редица неравновесия на пазара на труда, и по-специално чрез подкрепа на заетостта на жените, създава и предоставя общностни услуги, свързани с полагането на грижи (например социални и здравни услуги), в допълнение към създаването и поддържането на икономическа структура на обществото, като по този начин допринася за насърчаване на местното развитие и социалното сближаване;

25.

Счита, че Европейският съюз следва да предприеме действия за установяването на програмна рамка за социалната икономика, тъй като това би укрепило конкурентния и иновационен капацитет на местно равнище и на равнище ЕС, като се има предвид способността на социалната икономика да създава стабилност в контекста на силно циклични икономики, посредством преразпределяне и реинвестиране на печалбите на местно равнище, когато това е целесъобразно, насърчаване на предприемаческия дух, свързване на икономическите дейности с местните нужди, оказване подкрепа на дейностите, изложени на риск (например занаятите) и генериране на социален капитал;

26.

Призовава компетентните власти и стопанските субекти в сектора да оценят и повишат ролята на жените в социалната икономика както количествено, предвид високия процент на женска заетост във всички области на сектора, включително в областта на сдруженията и доброволните организации, така и по отношение на качеството и организацията на труда и на предоставянето на услуги; изразява загриженост от продължаващото да съществува и в социалната икономика явление на вертикална сегрегация, която ограничава участието на жените в процесите на вземане на решения;

27.

Призовава централните и местни власти и стопанските субекти в сектора да насърчават и подкрепят потенциалната взаимна свързаност в областта на услугите между участниците в социалната икономика и самите потребители, като се разшири кръгът на участие, консултация и съвместна отговорност;

28.

Призовава Комисията да отчете действителното положение на социалната икономика при преразглеждането на политиката на държавни помощи, предвид обстоятелството, че малките предприятия и организациите на местно равнище срещат големи трудности при получаване на достъп до финансиране, особено по време на настоящата икономическа и финансова криза; също така приканва Комисията да не възпрепятства приемането на национални нормативни разпоредби в областта на дружественото или данъчното право като разпоредбите, предназначени за кооперациите в банковия сектор и в сектора на големите дистрибуторски мрежи, които работят на основата на принципите на взаимопомощ, дружествена демокрация, предаване на имуществото между поколенията, неделимост на резервите, солидарност, трудова и предприемаческа етика;

29.

Подчертава, че някои от предприятията на социалната икономика са микро-предприятия и малки и средни предприятия, на които могат да липсват средствата, необходими за действие на вътрешния пазар и за участие в националните и ЕС програми, и предлага определянето на подкрепа и инструменти, които да им позволят да дадат по-голям принос за устойчив икономически растеж в ЕС, както и да улеснят в случай на икономически кризи възможността за трансформиране на предприятията в работническа собственост;

30.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят програми, предназначени за потенциални и съществуващи социални предприятия, предоставящи финансова подкрепа, информация, съвети и обучение, както и да опростят процедурите по създаване (включително като намалят изискванията за начален капитал за дружествата), за да им помогнат да се справят с една икономика, която става все по-глобализирана и която в момента е засегната от финансова криза;

31.

Изтъква, че предприятията на социалната икономика са изправени пред повече трудности в сравнение с големите дружества, например при справянето с регулаторната тежест, при намирането на финансиране и при достъпа до нови технологии и информация;

32.

Подчертава значението на социалната икономика по отношение на услугите от общ интерес; посочва добавената стойност, осигурена от публично-частните интегрирани мрежи, както и експлоатационния риск, например чрез наемане на външни изпълнители /аутсорсинг/ с цел намаляване на разходите на публичните власти, не на последно място като се използва принос под формата на доброволен труд;

33.

Настоятелно призовава Комисията да продължи работата си по отношение на диалога и разясненията с участниците и по отношение на подкрепата за държавите-членки във връзка с услугите от общ интерес и социалните услуги от общ интерес и да използва метода на съвпадащите данни;

34.

Призовава Комисията да обезпечи отчитането на особеностите на социалната икономика (нейните цели, ценности и методи на работа) при изработването на политиките на ЕС, и по-специално да включи социалната политика в своите политики и стратегии в областта на социалното, икономическото и стопанско развитие, по-специално във връзка с документа „Small Business Act“ за Европа (СОМ(2008)0394); призовава, когато е засегната социалната икономика да се изготвят оценки, нейните интереси да се вземат под внимание и да им се дава приоритет; освен това, настоятелно призовава Комисията да разгледа отново възможността за създаване на един междинен отдел, свързващ съответните главни дирекции;

35.

Призовава Комисията да гарантира, че Обсерваторията на европейските МСП систематично включва предприятията на социалната икономика в своите проучвания, както и да даде препоръки за вземането на мерки с оглед подкрепата на тяхното функциониране и развитие; призовава Комисията също така да вземе необходимите мерки, които да позволят на предприятията на социалната икономика да се свържат помежду си и да бъдат насърчавани от Европейската мрежа за подкрепа на електронната търговия;

36.

Призовава държавите-членки да подкрепят малките и средни организации на социалната икономика с цел ограничаване на зависимостта от финансирането и повишаване на устойчивостта;

37.

Приканва Комисията да призове участниците в социалната икономика да се присъединят към постоянно действащи органи за диалог и да вземат участие в работата на експертните групи на високо равнище, които биха се интересували от въпроси, свързани със социалната икономика; приканва Комисията да вземе участие в укрепването на представителните структури на социалната икономика на регионално, национално и общностно ниво и да създаде правна рамка, предназначена да насърчава активното партньорство между местните власти и предприятията на социалната икономика;

38.

Призовава Комисията да насърчава диалога между публичните агенции и представителите на социалната икономика на национално и общностно равнище и по този начин да благоприятства взаимното разбирателство и да насърчава добрите практики;

39.

Призовава Комисията да подкрепи експертната група на ЕС по въпросите на кооперативните банки, създадена от сдружението на сектора или други финансови услуги, които биха били от интерес за организациите на социалната икономика, която да извърши проучване на начина, по който тези специфични структури на социалната икономика са функционирали досега в ЕС, особено в контекста на текущата световна кредитна и финансова криза, и как те ще избегнат бъдещи рискове от този вид;

40.

Призовава Комисията да разгледа въпроса за актуализация на специалния бюджетен ред за социалната икономика;

41.

Приканва да се създадат програми, които да насърчат изпробването на нови социално-икономически модели, да се инициират рамкови изследователски програми, като да включват въпроси, свързани със социалната икономика в поканите за представяне на предложения по Седмата рамкова програма, да се предвиди използването на „мултипликатор“, приложен към официалните статистически данни и да се въведат инструменти за измерване на икономическия растеж от качествена и количествена гледна точка;

42.

Призовава Комисията и държавите-членки да включат измерение, свързано със социалната икономика при изпълнението на общностните и национални политики и в програмите на ЕС, предназначени за предприятията в областта на научно-изследователската дейност, иновациите, финансите, регионалното развитие и сътрудничеството за развитие, и да подкрепят създаването на програми за обучение в областта на социалната икономика на общностни, национални и местни администратори и да гарантират достъпа на предприятията на социалната икономика до програми и дейности за развитие и външни отношения;

43.

Настоятелно призовава държавите-членки да предвидят проекти за обучение в рамките на средното и висшето образование, и професионалното обучение, насочени към предаване на знанията за социалната икономика и на основаващите се на нейните ценности предприемачески инициативи;

44.

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят развитието на умения и професионализъм в сектора, за да укрепят ролята на социалната икономика при интеграцията на пазара на труда;

45.

Призовава Комисията да разработи правна рамка на ЕС, позволяващата установяването и поддържането на териториални партньорства между сектора на социалната икономика и местните органи на управление, и да определи критерии за признаването и подкрепата на социалната икономика, стимулиране на устойчивото местно развитие и насърчаване на общия интерес;

46.

Призовава Комисията да се стреми към постигането на условия, които да улеснят инвестициите в социалната икономика, по-специално посредством инвестиционни фондове, гарантирани заеми и субсидии;

47.

Призовава Комисията да направи повторна оценка:

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите и на Комитета за социална закрила.

25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/23

А.

като има предвид, че психичното здраве и благоденствие са в основата на качеството на личния и обществения живот, и представляват ключов фактор за целите на ЕС в рамките на Лисабонската стратегия и обновената стратегия за устойчиво развитие, както и че превенцията, откриването, интервенцията и третирането на психичните нарушения навреме намалява значително личните, икономически и социални последици от тях;

Б.

като има предвид, че различни стратегически документи на ЕС изтъкват значението на психичното здраве за постигането на тези цели и очакват своето приложение;

В.

като има предвид, че добавената стойност на стратегията на Общността по отношение на психичното здраве се състои главно в превенцията и в насърчаването на човешките и гражданските права на лицата, засегнати от психични нарушения;

Г.

като има предвид, че проблемите, свързани с психичното здраве, са широко разпространени в Европа, като един на всеки четирима граждани имат такива проблеми поне веднъж в живота си, а на непреките последици от тези проявления са изложени много повече хора, като същевременно стандартът за грижи, свързани с психичното здраве, се различава значително между отделните държави-членки, особено между старите държави-членки и някои от новите държави-членки;

Д.

като има предвид, че спецификата на мъжете и жените трябва да се взема под внимание, когато се разглежда темата за психичното здраве, и като има предвид, че жените страдат повече от мъжете от психични нарушения и че мъжете извършват самоубийство по-често от жените;

Е.

като има предвид, че самоубийствата остават сериозна причина за преждевременна смърт в Европа, с над 50 000 случая на година в ЕС, като в девет от десет от тях самоубийството е предшествано от проявени психични нарушения, често депресия; като има предвид освен това, че процентът на самоубийствата и на опитите за самоубийство сред задържаните е по-висок от този сред населението като цяло;

Ж.

като има предвид, че набелязването на политики за предотвратяване на депресията и самоубийствата е тясно свързано със защитата на човешкото достойнство;

З.

като има предвид, че макар депресията да представлява едно от най-често срещаните и сериозни нарушения, мерките за борба с нея остават неадекватни, както и че едва няколко държави-членки прилагат програми за превенция;

И.

като има предвид, че въпреки това все още се наблюдава неразбиране и липсват инвестиции за насърчаване на психичното здраве и за превенция на психичните нарушения, както липсва и подкрепа за научните изследвания в тази област и за хората с проблеми, свързани с психичното здраве;

Й.

като има предвид, че финансовото бреме от проблемното психично здраве се изчислява за обществото между 3 % и 4 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите-членки и че разходите, произтичащи от психичните нарушения в ЕС, достигнаха 436 млрд. евро през 2006 г., а по-голяма част от тези разходи са направени извън сектора на здравеопазването, главно поради системни отсъствия от работа, неработоспособност и предсрочно пенсиониране, като оценката на разходите в много случаи не включва допълнителното финансово бреме на коморбидността, от която са по-уязвими хората с проблеми, свързани с психичното здраве;

К.

като има предвид, че социално-икономическото неравенство може да увеличи броя на проблемите, свързани с психичното здраве, и процентът на хората с проблемно психично здраве е по-висок при уязвимите и маргинализирани групи като безработни, имигранти, затворници и бивши затворници, лица, употребяващи психотропни вещества, инвалиди, и лица с хронични заболявания, както и че са необходими специфични действия и подходящи политики за благоприятстване на тяхната интеграция и социално включване;

Л.

като има предвид, че се наблюдават значителни различия между и в рамките на държавите-членки, що се отнася до психичното здраве, включително по отношение на областите на лечението и социалната интеграция;

М.

като има предвид, че, в сравнение с останалото население, хората с проблеми, свързани с психичното здраве, са изложени на по-голям риск да развият физическо заболяване и е по-малко вероятно да получат лечение на тези психически заболявания;

Н.

като има предвид, че въпреки еднакво важната роля и взаимозависимостта на физическото и психичното здраве, психичното остава често недиагностицирано или подценявано, и не получава съответстващо лечение;

О.

като има предвид, че в повечето държави-членки се наблюдава преход от дългосрочни институционализирани грижи към подпомагане за живот в обществото, като обаче това се извършва без подходящо планиране и отпускане на средства, без механизми за контрол и често със съкращения на бюджетни разходи, заплашващи с повторна институционализация хиляди граждани с психични заболявания;

П.

като има предвид, че през 2008 г. беше създадена Европейската платформа за психично и физическо здраве, обединяваща представители на високо равнище на ключови организации;

Р.

като има предвид, че основите на психичното здраве за цял живот се полагат през първите години от живота на индивида и психичните заболявания са често срещани сред хората в млада възраст, при които навременното диагностициране и лечение е от най-голямо значение;

С.

като има предвид, че застаряването на населението на ЕС означава по-често проявяване на дегенеративни нарушения на нервната система;

Т.

като има предвид, че дискриминацията и социалното изключване, на които са обект хората с проблеми, свързани с психичното здраве, и техните семейства, представляват не само следствие от психичните нарушения, но и от стигматизирането, изолирането и социалното изключване на тези хора, и са рискови фактори, възпрепятстващи търсенето на помощ и лечение;

У.

като има предвид, че Европейският съюз определи 2010 г. за Европейска година за борба с бедността и със социалното изключване;

Ф.

като има предвид, че проучванията разкриват нови данни за медицинските и социалните измерения на психичното здраве, но все още има значителни празнини в познанието, от тази гледна точка е неуместно да се възпрепятстват усилията за научни (публични или частни) изследвания чрез често несъразмерно административно бреме, или пък чрез твърде строги ограничения по отношение на използваните образци за разработване на безопасни и ефикасни лекарства;

Х.

като има предвид, че нарушенията на способността за учене (психична инвалидност) имат много от характеристиките и пораждат същите потребности като психичните нарушения;

Ц.

като има предвид, че е от съществено значение да се подобри значително обучението на медицинските специалисти, които срещат хора, страдащи от психични заболявания, включително на практикуващите медици и членовете на съдебното тяло;

Ч.

като има предвид, че нарушенията на психичното здраве са на първо място сред причините за морбидност у човека;

1.

Приветства Европейския пакт за психичното здраве и благоденствие, и признаването на психичното здраве и благоденствие за основен приоритет за действие;

2.

Изразява твърда подкрепа за призива за сътрудничество и съвместни действия между органите на ЕС и на държавите-членки, регионалните и местни органи на властта, и социалните партньори, в пет приоритетни области за насърчаване на психичното здраве и благоденствие на населението, включващи всички възрастови групи и различни полове, етнически произход и социалноикономически групи, за борба със стигмата и социалното изключване, за стимулиране на превантивните действия и самопомощта, за осигуряване на подкрепа и адекватно лечение на хората с проблеми, свързани с психичното здраве, техните семейства и грижещите се за тях; подчертава, че това сътрудничество трябва да се провежда при пълно спазване на принципа на субсидиарност;

3.

Призовава държавите-членки да изградят съзнание за важната роля, която играе доброто психично здраве, особено сред специалистите в сектора на здравеопазването, но също и сред целевите групи, като родители, учители, кадри в сферата на социалните и правни услуги, работодатели, лица, полагащи грижи, и особено най-общо сред широката общественост;

4.

Приканва държавите-членки, в сътрудничество с Комисията и Евростат, да подобрят осведомеността по въпросите на психичното здраве, както и за връзката му с годините здравословен живот, чрез създаване на механизми за обмен и разпространение на информация по ясен, лесно достъпен и разбираем начин;

5.

Приканва Комисията да предложи общи показатели за подобряване на сравнимостта на данните и улесняване на обмена на най-добри практики и сътрудничеството между държавите-членки за насърчаване на психичното здраве;

6.

Счита, че трябва да се постави акцент върху превенцията на проблемното психично здраве чрез социални интервенции, особено сред най-уязвимите групи; подчертава, че в случаите, когато превенцията е недостатъчна, следва да се насърчава и улеснява недискриминационен достъп до терапевтично лечение, като хората с проблеми, свързани с психичното здраве, следва да имат пълен достъп до информация относно новаторски форми на лечение;

7.

Приканва ЕС да използва наличните възможности за финансиране по 7-та рамкова програма за повече научноизследователска дейност в областта на психичното здраве и благоденствие, и взаимовръзката между проблемите на психическото и физическото здраве; приканва държавите-членки да проучат възможностите за финансиране на инициативи, отнасящи се до психичното здраве, от Европейския социален фонд и от Европейския фонд за регионално развитие;

8.

Призовава държавите-членки да използват най-рационално наличните общностни и национални средства за стимулиране на дейността по въпроси, свързани с психичното здраве, и организиране на програми за повишаване на осведомеността и обучение за всички лица на ключови позиции, за насърчаване на навременното диагностициране, незабавната интервенция и правилното третиране на проблемите, свързани с психичното здраве;

9.

Приканва Комисията да проведе и да публикува проучване за услугите, свързани с психичните заболявания, и политиките за насърчаване на психичното здраве в целия ЕС;

10.

Призовава държавите-членки да приемат резолюция 46/119 на ООН за защита на лица с психична болест и за подобряване на психичноздравната помощ, изготвена от комисията по правата на човека на ООН и приета от Общото събрание на ООН през 1991 г.,

11.

Призовава държавите-членки да гарантират на хората с проблеми, свързани с психичното здраве, правото на равноправен, пълен и адекватен достъп до образование, обучение и заетост, в съответствие с принципите за обучение през целия живот, и да им гарантират помощ, съответстваща на потребностите им;

12.

Изтъква, че се изисква ясно и дългосрочно планиране за предоставяне на висококачествени, ефикасни, достъпни и универсални услуги, предназначени за амбулаторни и стационарни пациенти, страдащи от психични нарушения, както и за приемането на критерии за контрол от независими органи; изисква по-добро сътрудничество и комуникация между специалистите по първични здравни грижи и специалистите по психично здраве, с цел ефективно третиране на проблемите, свързани с психичното и физическото здраве, като се насърчава холистичен подход, отчитащ цялостния профил на хората, както от гледна точка на физическото, така и на психичното им здраве;

13.

Призовава държавите-членки да въведат наблюдение на проблемите, свързани с психичното здраве, в общите здравни услуги, както и на здравословните проблеми в услугите, свързани с психичното здраве; освен това приканва държавите-членки да създадат всеобхватен модел на грижи;

14.

Изисква от Комисията да събере и опише случаите на пациенти със странични лекарствени ефекти в насоките на Европейската агенция по лекарствата (ЕМЕА);

15.

Изисква от Комисията да разшири правомощията на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), така че да включват психичното здраве;

16.

Приканва Комисията да осигури разпространяването на резултатите от тематичните конференции, които ще се проведат във връзка с прилагането на Европейския пакт, и да излезе с предложение за „Европейски план за действие за научни изследвания за психичното здраве и благоденствие на гражданите“;

17.

Поощрява създаването на платформа на ЕС за психичното здраве и благоденствие за прилагането на Европейския пакт, състояща се от представители на Комисията, на председателството на Съвета, на Парламента, на СЗО, както и на потребителите на тези услуги, на хората с проблеми, свързани с психичното здраве, техните семейства и полагащите грижи за тях, НПО, фармацевтичната индустрия, академичните среди и други заинтересовани участници, като същевременно изразява съжаление относно неприемането на директива на европейско равнище, както се препоръчваше в гореспоменатата резолюция на Европейския парламент относно Зелената книга на Комисията за психичното здраве;

18.

Приканва Комисията да запази като своя дългосрочна цел предложението за Европейска стратегия за психичното здраве и благоденствие;

19.

Призовава държавите-членки да разработят съвременно законодателство за психичното здраве, в което да се осигурява спазване на международните задължения в областта на правата на човека - равенство и премахване на дискриминацията, неприкосновеност на личния живот, автономия, телесна цялост, право на информация и участие - и да се кодифицират и утвърждават основните принципи, ценности и цели на политиката за психичното здраве;

20.

Призовава за приемане на общоевропейски насоки за определяне на инвалидността, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на инвалидите;

21.

Призовава държавите-членки да прилагат интердисциплинарни програми за превенция на самоубийствата, особено сред младите хора и юношите, като стимулират здравословния начин на живот, намаляват рисковите фактори, като например лесния достъп до лекарства, наркотици, вредни химични вещества, и злоупотребата с алкохол; счита, че е особено необходимо да се гарантира предоставянето на лечение за хората, които са извършили опит за самоубийство, както и на психотерапевтично лечение за семействата на хората, извършили самоубийство;

22.

Приканва държавите-членки да създадат регионални информационни мрежи, свързващи специалистите от сферата на здравеопазването, потребителите на техните услуги, и изобщо хората с проблеми, свързани с психичното здраве, и техните семейства, учебни заведения и работни места, заедно с местни организации и обществеността, с цел намаляване на депресивните и самоубийствените поведения;

23.

Изисква повишаване на осведомеността за единния европейски номер за спешни повиквания 112, за случаи на опит за самоубийство или психична криза, с цел бърза намеса и оказване на спешна медицинска помощ;

24.

Призовава държавите-членки да въведат курсове за специфично обучение на общопрактикуващите лекари и на работещите в сферата на психиатричните услуги, включително лекари, психолози и медицински сестри, в областта на превенцията и лечението на депресивни състояния, както и на идентифициране на риска от самоубийство и на начините за неговото управление;

25.

Призовава държавите-членки да оказват подкрепа на училищния персонал за създаване на здравословна атмосфера и изграждане на връзки между училището, родителите, доставчиците на здравни услуги и обществото, с цел насърчаване на социалната интеграция на младите;

26.

Призовава държавите-членки да организират програми за подкрепа за родителите, особено семействата в неравностойно положение, и да насърчават разкриването на длъжности за съветници по въпросите на психичното здраве във всяко средно училище, които да помагат на младите хора по отношение на техните социални и емоционални потребности, като се обръща специално внимание на програми за превенция, като например за повишаване на самочувствието и управление на кризи;

27.

Подчертава необходимостта от планиране на системи на здравеопазването, които да се отзовават на потребността от специализирани услуги, свързани с психичното здраве на децата и юношите, като отчитат прехода от дългосрочни институционализирани грижи към подпомагане за живот в обществото;

28.

Подчертава необходимостта от ранно откриване и лечение на проблемите, свързани с психичното здраве, сред уязвимите групи, като се обръща особено внимание на непълнолетните;

29.

Предлага психичното здраве да се включи в образователните програми на всички специалисти в сферата на здравеопазването и да се предвиди непрекъснато образование и обучение в тази област;

30.

Призовава държавите-членки и Европейския съюз да работят съвместно за повишаване на информираността относно влошаването на състоянието на психичното здраве на децата на емигрантите, и да въведат училищни програми, насочени към подпомагане на тези млади хора да преодолеят психологическите проблеми, свързани с отсъствието на техните родители;

31.

Заявява, че работното място играе ключова роля за социалната интеграция на хората с проблеми, свързани с психичното здраве, и иска подкрепа за тяхното наемане и задържане на работа, за реабилитацията и реинтеграцията им на пазара на труда, с особено внимание върху интеграцията на най-уязвимите групи, включително етнически малцинствените общности;

32.

Призовава държавите-членки да насърчават изследването на условията на труд, които може да доведат до повишаване случаите на психични заболявания, особено сред жените;

33.

Призовава държавите-членки да насърчават и осъществяват специални курсове за лица с проблеми, свързани с психичното здраве, които да вземат предвид техните способности и потенциал с цел да улеснят тяхното интегриране на пазара на труда, както и да разработят програми за повторно интегриране на работното място; изтъква същевременно необходимостта от подходящо обучение на работодатели и служители за справяне със специфичните потребности на хората с проблеми, свързани с психичното здраве;

34.

Призовава работодателите да насърчават здравословна работна атмосфера, отдавайки внимание на намаляването на работния стрес, на причините за проявяване на психични нарушения на работното място и за тяхното преодоляване;

35.

Призовава Комисията да изисква от предприятията и публичните органи да публикуват годишни доклади относно своята политика и работа за психичното здраве на техните служители, на същия принцип, както докладват за физическото здраве и безопасността на труда;

36.

Насърчава работодателите да приемат в рамките на своята стратегия за здраве и безопасност на работното място програми за стимулиране на емоционалното и психично здраве на работниците, да предоставят възможности за помощ, които да са поверителни и нестигматизиращи, както и да въведат политики за недопускане на тормоз; приканва Комисията да публикува такива програми в интернет с цел разпространение на положителни модели;

37.

Иска от държавите-членки да гарантират, че хората, имащи право на помощи за болест или инвалидност поради проблеми, свързани с психичното здраве, не са лишени от правото на достъп до пазара на труда, и че не губят привилегиите, произтичащи от инвалидността/заболяването си, с намирането на работа;

38.

Изисква от държавите-членки пълно и ефективно прилагане на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (3),

39.

Приканва държавите-членки да приемат подходящи мерки за подобряване и стабилизиране на високо качество на живот за възрастните хора и да поощряват стареенето в добро здраве и активност чрез участие в социалния живот, включително разработване на гъвкави схеми за пенсиониране;

40.

Подчертава необходимостта от насърчаване на научни изследвания за превенцията и грижите при дегенеративни нарушения на нервната система, и други свързани с възрастта психични заболявания, като по отношение на бъдещите действия или предложения на Комисията, настоява за необходимостта от разграничаване на болестта Алцхаймер и сродните й дегенеративни нарушения на нервната система от останалите форми на психични заболявания;

41.

Насърчава създаването на съвместими помежду им научни изследвания и политики в областта на психичното здраве и благоденствие;

42.

Изтъква необходимостта от оценка на коморбидността при възрастните хора и на потребността от обучение на здравния персонал за подобряване на познанията за нуждите на възрастните с хора с проблеми, свързани с психичното здраве;

43.

Призовава Комисията и от държавите-членки в рамките на метода на открита координация на социалната закрила и интеграция да предприемат мерки за подкрепа на персонала, който полага грижи, и да разработят насоки за лечението и дългосрочните грижи, като допринасят за превенцията на случаите на малтретиране на възрастни хора и за техния достоен живот в подходяща среда;

44.

Призовава да се организират действия за информиране на обществеността в средствата за масова информация, интернет, училищата и работните места, за стимулиране на психичното здраве, за подобряване на познанията за най-честите симптоми на депресията и тенденциите към самоубийство, за дестигматизиране на психичните нарушения и насърчаване на търсенето на най-добрата и най-ефикасна помощ, както и за активна интеграция на хората с проблеми, свързани с психичното здраве;

45.

Подчертава решаващата роля на средствата за масова информация за промяна в схващанията за психичните заболявания и призовава за разработване на европейски насоки за отговорно представяне на психичното здраве в средствата за масова информация;

46.

Приканва държавите-членки да подкрепят и насърчават ролята на представителните организации на хората с проблеми, свързани с психичното здраве, и на полагащите грижи за тях, за да се улесни участието им в процеса на провеждане и прилагане на политики, както и на всички етапи на научноизследователската дейност в областта на психичното здраве;

47.

Счита, че дестигматизирането на психичните заболявания включва прекратяване на употребата на инвазивни и нехуманни практики, като тези, основаващи се на модела на принудителен надзор;

48.

Счита, че е необходимо да се насърчават и подкрепят дейности за психологическа и социална рехабилитация посредством малки публични, частни или смесени центрове за настаняване, осигуряващи грижи през деня или непрекъснато, които да предлагат размер и модел от семеен тип и да са разположени в населените места, с цел да се благоприятства интеграцията на пациентите по време на всички фази на процеса на лечение и рехабилитация;

49.

Приветства предложението на Комисията за нова директива срещу дискриминацията на основата на религия или убеждения, инвалидност, възраст или сексуална ориентация, която директива да излиза и извън областта на заетостта, и изисква незабавното приемане на горепосочената директива за ефективна закрила от дискриминация на хората с проблеми, свързани с психичното здраве;

50.

Призовава всички държави-членки да ратифицират незабавно Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетните лица;

51.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на офиса на СЗО за Европа.

25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/30

А.

като има предвид, че Европейският съюз похабява над 20 % от енергията си поради неефективност и че, ако целта за 20 % спестяване се постигне, ЕС би използвал с около 400 Mtoe (милиона тона нефтен еквивалент) по-малко първична енергия, а намалението на емисиите на СО2 би било от около 860 милиона тона;

Б.

като има предвид, че потреблението на енергия в съчетание с националния енергиен микс, основан най-вече на конвенционални източници на енергия, продължават да бъдат основният източник на емисии на парникови газове в Европейския съюз;

В.

като има предвид, че съществуват рискове с нарастваща сложност относно сигурността и зависимостта от доставките във връзка с вноса на източници на енергия в Европейския съюз;

Г.

като има предвид, че увеличените стимули за инвестиране в енергийната ефективност по време на финансова криза или рецесия и в условия на нестабилност и непредсказуемост на цените на петрола биха могли да помогнат за насърчаване на икономиката;

Д.

като има предвид, че повишаването на цените на електроенергията може да се превърне в една от основните причини за бедност; като има предвид, че повишаването на енергийната ефективност е най-ефикасният начин за намаляване на уязвимостта на нуждаещите се;

Е.

като има предвид, че подобряването на енергийната ефективност е също така най-ефективният предвид разходите начин да се постигнат задължителните цели за намаляване на емисиите и за производство на енергия от възобновяеми източници, които си е поставил Европейският съюз;

Ж.

като има предвид, че повишаването на енергийната ефективност и разработването на присъщите й възможности е от общ интерес за държавите-членки; като има предвид, че би било препоръчително да се прилагат различни пакети мерки в държавите-членки, така че да се отчитат различията в техните икономики и климатични особености;

З.

като има предвид, че мерките за енергийна ефективност могат да постигнат желания резултат само ако се прилагат във всички отраслови политики;

И.

като има предвид, че с оглед на факта, че няколко държави-членки не са представили национални планове за действие за енергийна ефективност, Комисията трябва да вземе мерки за насърчаване на повече държави-членки да прилагат решенията в тази област;

Й.

като има предвид, че международната икономическа криза и нарастващата нестабилност в цените на източниците на енергия увеличават значението на енергийната ефективност, която може значително да подобри конкурентоспособността на европейските предприятия в международен мащаб;

К.

като има предвид гореспоменатото съобщение на Комисията, озаглавено „Енергийна ефективност – как да се постигне двадесетпроцентната цел“, съществува реална опасност целта за енергийна ефективност, определена за 2020 г., да не бъде постигната;

Л.

като има предвид, че съгласно предложението за директива относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници, държавите-членки са длъжни да стимулират и насърчават енергийната ефективност и пестенето на енергия, за да постигнат по-лесно своите цели в областта на възобновяемата енергия;

М.

като има предвид, че жилищните сгради разполагат с потенциал за спестяване на енергия от около 27 %;

Н.

като има предвид, че все още няма юридически обвързващи цели за енергийна ефективност нито на равнище ЕС, нито на национално равнище;

О.

като има предвид, че съществува видима липса на капацитет за изпълнение на проекти, свързани с енергийната ефективност;

1.

Приветства плановете за действие, разработени от държавите-членки; едновременно с това изразява загриженост, че закъснението при представянето на плановете и съдържанието на редица национални планове за действие сочат пропуски, които биха могли да застрашат постигането на целите на ЕС за енергийна ефективност и опазване на климата; подчертава, че сега трябва да се наблегне на ефективното изпълнение на мерките, съсредоточени върху енергийната ефективност, включително разработването на най-добри практики и синергии, както и на по-добра осведоменост и съвети за крайните потребители относно енергийната ефективност;

2.

Счита, че е време като част от прегледа на плановете за действие през 2009 г. да се направи задълбочен анализ доколко в областта на енергийната ефективност законодателството и плановете за действие обхващат всички възможности за спестяване, както и анализ на разделението на отговорностите между Комисията, държавите-членки и регионалните и местните органи по отношение на изпълнението и прилагането;

3.

Настоятелно призовава Комисията да превърне енергийната ефективност и спестяването на енергия в крайъгълен камък на енергийната политика за Европа; приветства ангажимента на Комисията в гореспоменатото съобщение, озаглавено „Енергийна ефективност — как да се постигне двадесетпроцентната цел“ да подготви преразгледан план за действие на ЕС относно енергийната ефективност; призовава Комисията да направи двадесетпроцентната цел за енергийна ефективност до 2020 г. юридически обвързваща, тъй като част от оценката тя трябва да подготви постигането на тази цел от страна на Общността съгласно Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (13);

4.

Приветства Европейската комисия за увеличаването на човешките ресурси в областта на енергийната ефективност, макар и все още недостатъчни за да имат пълна оперативна способност, в резултат на което се ускори подготовката на законодателни предложения в областта например на екологичния продуктов дизайн, енергийните характеристики на сградите и обозначаването на разхода на енергия, транспортния сектор и крайните потребителски инсталации; подчертава, че все още са необходими законодателни норми в тези области;

5.

Разглежда Директива 2006/32/ЕО като добра регулаторна рамка; същевременно отбелязва, че директивата e ограничена в периода си на прилагане до 2016 г. и във всеки случай е твърде ограничена в своите амбиции, за да успее да постигне целта за най-малко 20 % подобряване на енергийната ефективност до 2020 г., поради което се призовава за преразглеждането ѝ през 2012 г. въз основа на задълбочено проучване на опита на държавите-членки;

6.

Приветства факта, че доставчиците на електроенергия и професионалните сдружения в редица държави-членки започнаха, въз основа на директивата, да подобряват и координират свои собствени системи за интелигентно отчитане; въпреки това отбелязва, че предвид настоящата регулаторна рамка е малко вероятно системите за интелигентно отчитане да бъдат възприети широко в домакинствата; подкрепя задължителното въвеждане на интелигентни измервателни уреди във всички сгради в рамките на 10 години от влизането в сила на новата директива за изменение на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2003/54/ЕО (14); настоятелно призовава Комисията да прилага по-стриктно изискванията на член 13 от Директива 2006/32/ЕО с цел да ускори въвеждането на системи за интелигентно отчитане;

7.

Счита за необходимо, в подкрепа на задължителното въвеждане на системите за интелигентно отчитане, Комисията да изготви задълбочено проучване на опита на държавите-членки в тази област; счита, че бъдещите правила следва да налагат изискване за оборудване на домовете на потребителите с разбираеми екрани едновременно със системата за отчитане и че Комисията следва да обърне внимание на правилата за съвместимост на системите за отчитане и на правилата за съобщаване на данните, на диференцираните тарифи и микропроизводството;

8.

Счита, че разпоредби, които утвърждават примера на публичния сектор, следва да бъдат подкрепяни; счита, че предвид нарастващите разходи за електроенергия следва да бъдат определени критерии за енергийна ефективност за процедурите за възлагане на обществени поръчки, обявявани от институциите от публичния сектор;

9.

Признава, че увеличаването на енергийната ефективност на сградите има огромен потенциал за намаляване на емисиите на газове с парников ефект и борбата с изменението на климата по отношение както на приспособяването към изменението на климата, така и на справянето с причините за него;

10.

Насърчава държавите-членки, когато е възможно, реално да използват алтернативни възобновяеми източници на енергия като вятър, биомаса, биогорива, както и енергията на вълните и на приливите и отливите;

11.

Приветства подготовката на Комисията за разширяване на обхвата на Директива 2002/91/ЕО по отношение на стандартизацията на домове с ниска енергийна интензивност и с нулеви емисии на въглерод и призовава за установяване на изисквания за сгради с положителен енергиен баланс за целия ЕС, тъй като те биха могли да намалят разходите за крайните ползватели; настоятелно призовава за определянето на точен график за стандартизацията и на минималните равнища на енергия от възобновяеми източници както за нови, така и за съществуващи сгради;

12.

Подчертава, че жилищните сгради са сред най-големите разхитители на енергия и следователно настоятелно призовава финансовата помощ за енергийна ефективност на сградите да бъде увеличена на национално равнище и на равнище Общност, а съществуващите финансови стимули да бъдат съпоставени с ангажиментите, посочени в националните планове за действие като част от оценката на тези планове за действие от страна на Комисията;

13.

Насърчава по-специално държавите-членки и регионите да използват структурните фондове за изграждане на тяхна територия на тематични мрежи в рамките на съгласуваното действие, предвидено в Европейската работна програма за интелигентна енергия за 2008 г., с цел да се информират за практиките на другите региони в ЕС по отношение на ефективното използване на енергията и да обменят „ноу-хау“ и опит в тази област;

14.

Подчертава, че енергийните политики в националните планове за действие по отношение на жилищния сектор следва да поставят като задача от първостепенно значение подобряването на качеството на външните структури на жилищата, в които живеят хора с ниски доходи, като се взема предвид фактът, че непредсказуемите цени на горивата сериозно ще влошат икономическото положение на тези домакинства и могат да създадат сериозни социални проблеми;

15.

Приветства своевременните, непрекъснати допълнения към законодателството с разпоредби относно етикетирането на оборудване и минимална енергийна ефективност предвид плана за действие и Директива 2005/32/ЕО; счита, че е важно категориите оборудване, обхванати от законодателството, да бъдат разширени, като същевременно се наблюдават потребителските навици;

16.

Препоръчва на Комисията да разгледа възможността за регламентиране на външните източници на електроенергия, които снабдяват многофункционални съоръжения, с цел намаляване на потреблението на мощност за поддържане на режим на готовност; призовава Комисията да гарантира, съгласно разпоредбите на Директива 2005/32/ЕО, че тези разпоредби обхващат целия жизнен цикъл на продукта предвид последствията за енергийната ефективност; в този смисъл призовава към директивата да бъдат добавени разпоредби относно целия жизнен цикъл, надеждността на продукта и възможностите за поправянето му;

17.

Счита, че е важно предприятията, които не са насочвани от европейската схема за търговия с емисии, да бъдат включени в повишаването на енергийната ефективност и по-специално там, където скритите разходи или други затруднения пречат на пазарната реализация на енергийната ефективност; с цел да се постигне това счита, че е необходимо – в допълнение към разширяването на обхвата на екодизайна – да бъде въведена системата на „белите сертификати“; изразява убеждението, че в тази връзка Комисията следва да осъществи съответните проверки във възможно най-кратък срок; отбелязва ключовата роля, която енергийната ефективност може да играе за подпомагане на държавите-членки при постигане на задължителните им цели за поделяне на усилията; подчертава особения потенциал за разходно-ефективни намаления чрез подобрена енергийна ефективност на сградите;

18.

Приветства Регламент (ЕО) № 443/2009/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO 2 от лекотоварните превозни средства (15) и консултациите за допълнително законодателство за повишаване на конкретната енергийна ефективност на превозните средства; подчертава значението на формулирането на стриктни бъдещи цели за емисии възможно най-скоро в интерес на това, да има сигурност за индустрията; изразява разочарование, че исканата от Парламента пределна стойност от 95 g CO2 за 2020 г. още не е потвърдена; отбелязва при все това със загриженост, че новото законодателство няма да компенсира нарастващото търсене на енергия за транспорт;

19.

Приветства изготвянето на Зелена книга за градска мобилност (COM(2007)0551), но отбелязва, че при липсата на конкретни, измерими разпоредби резервите ефективност не могат да бъдат мобилизирани; призовава Комисията да проучи по какъв начин насърчаването на ефективна в енергийно отношение градска мобилност и развитието на обществения транспорт могат да получат по-значителна роля в структурната политика и политиката за сближаване и как ефективността на придвижване би могла да бъде по-съществено застъпена в схемата на условията за проекти, съфинансирани от Общността;

20.

Подчертава, че разпространението на информационните и комуникационни средства направи възможно прилагането на методи за отчитане на пътния товарен транспорт, които не покриват само високоскоростната пътна мрежа; настоятелно призовава да бъдат проучени възможностите за законодателство за еднообразно наблюдение на вътрешния пазар;

21.

Приветства предложението на Комисията за насърчаване на ефикасното комбинирано производство на електроенергия, но отбелязва, че популяризирането на тази технология може да играе роля на места, където тя може да допринася ефективно за посрещане на нуждите от полезна топлоенергия; отбелязва, че в централните топлофикационни системи ефективността на мрежата е също толкова важна, колкото ефикасното оборудване, използвано от страна на потребителя; счита, че в бъдеще при разпределянето на финансирането по структурните фондове следва да се придава значително по-голямо значение на ефективността на мрежата на съществуващите централни топлофикационни системи;

22.

Все така счита, че индивидуалните секторни политики противоречат на усилията на Европейския съюз за енергийна ефективност; застъпва становището, че същото се отнася и до съществуващата структура на структурната помощ и помощта за сближаване;

23.

Счита, че МСП ще играят важна роля за подобряване на енергийната ефективност, но че те не разполагат с еднакъв капацитет за спазване на законодателството или на новите стандарти в енергийния сектор; във връзка с това счита, че възможностите, които ще бъдат създадени от Small Business Act, следва да включват също така информация и контакти с МСП относно енергийната ефективност;

24.

Призовава държавите-членки да бъдат по-амбициозни и да превърнат своите национални планове за действие в областта на енергийната ефективност в практически инструменти за постигане не само на целите си за енергийна ефективност съгласно Директива 2006/32/ЕО, но и на своите по-широки и по-дългосрочни цели, по-специално за подобряване на енергийната ефективност с най-малко 20 % до 2020 г. и изпълнение на задължителните национални цели за поделяне на усилията за намаляване на емисиите;

25.

Призовава държавите-членки да не се ограничават с минималната национална индикативна цел за спестяване на електроенергия от 9 % до 2016 г., посочена в Директива 2006/32/ЕО, и да поставят ясни междинни цели за постигане на крайната цел;

26.

Счита, че е необходимо в националните планове за действие да се определят реалистични, обосновани обвързващи цели и да се уточнят мерките, които да се предприемат за гарантиране на тяхното постигане;

27.

Счита, че е изключително важно националните планове за действие да бъдат съобразени с географската, климатичната и икономическата структура и характеристиките на потреблението, които могат да се различават значително според региона;

28.

Подчертава връзката между енергетиката и териториалното сближаване, посочена в Зелената книга за териториално сближаване на Комисията (COM(2008)0616), по отношение на положителния принос на мерките за енергийна ефективност за устойчивото развитие и енергийната сигурност, както и значението на добре формулираната териториална стратегия и създаването на дългосрочни решения за всички региони;

29.

Счита, че е необходимо чрез националните планове за действие да се постигат целите за енергийна ефективност по разходно ефективен начин и да се гарантира добавената стойност от държавните помощи;

30.

Призовава държавите-членки да включат в съществуващите структури за контакт между правителствените агенции и обществеността информация относно енергийната ефективност, най-добрите практики в тази област и правата на потребителите, установени в енергийния и климатичния сектор;

31.

Счита, че е задължително за разлика от текущата практика в редица държави-членки националните планове за действие да се изготвят с действителното участие на местните и регионални управи, гражданските организации и икономическите партньори, за да се осигури по-добро изпълнение на местно равнище;

32.

Счита, че е важно в националните планове за действие да се отделя специално внимание на бедността, пораждана от увеличаващите се цени на електроенергията и да се гарантира подходяща закрила за застрашените от бедност; счита, че повишаването на енергийната ефективност, както и подобряването на осведомеността относно нея, е жизненоважна и спешна задача;

33.

Подчертава значението на това държавите-членки да включат в своите национални планове за действия в областта на енергийната ефективност подходящи финансови инструменти за спестяване на електроенергия съгласно изискванията на член 9 от Директива 2006/32/ЕО; счита, че тези финансови инструменти следва да бъдат изготвени така, че да преодолеят установените пречки пред подобряването на енергийната ефективност като поделянето на разходите и ползите между собственика и наемателя и по-дългия период на възвращаемост, когато стари и трудни за третиране имоти се привеждат в съответствие със съвременните стандарти за енергийна ефективност;

34.

Счита, че е необходимо в националните планове за действие да се наблегне специално на това как правителствата възнамеряват да насърчават и подкрепят инвестициите за енергийна ефективност от страна на МСП; във връзка с това подчертава, че подобни инвестиции следва да бъдат взети под специално внимание при изготвянето на националните планове за действие;

35.

Отбелязва със съжаление, че в повечето държави-членки финансирането, отпускано за свързаните с енергийната ефективност проекти, е все още недостатъчно и не успява адекватно да отрази регионалните различия; призовава държавите-членки и регионите да се съсредоточат при изпълнението на своите съответни оперативни програми върху новаторски мерки за разработването на разходно-ефективни решения за енергийна ефективност;

36.

Подчертава необходимостта, от този момент нататък, от ефективно изпълнение на тези мерки, включително от разработването на най-добри практики и синергии и организирането на обмен на информация и координиране на разнообразните и разпръснати участници в сектора на енергийната ефективност;

37.

Подчертава необходимостта от по-широкообхватни и ясни ангажименти във вторите национални планове за действие през 2011 г., за да се създаде благоприятна бизнес среда и предсказуеми инвестиционни условия за участниците на пазара;

38.

Подчертава, че частният сектор, подкрепян от мерки на национално равнище, следва да има съществена роля при инвестирането в нови, устойчиви енергийни технологии и разработването на такива технологии, като същевременно предприема новаторски действия, за да възприеме подход, съсредоточен в по-голяма степен върху енергийната ефективност;

39.

Подчертава стратегическата роля на публичните органи в ЕС, по-специално на регионално и местно равнище, при предоставянето на необходимата институционална помощ за инициативи, свързани с енергийната ефективност, както е посочено в Директива 2006/32/ЕО; препоръчва да бъдат засилени информационните и образователни кампании на микроравнище, напр. чрез използване на разбираеми обозначения за енергийна ефективност и на свързани с енергията пилотни инициативи и обучения на територията на онези регионални и местни органи, които имат за цел повишаване информираността на гражданите и промяна на моделите на поведение;

40.

Призовава държавите-членки да разработят дългосрочни кампании за осведомяване по въпросите на енергийната ефективност, като се съсредоточат върху ефективността както в обществените, така и в частните сгради и върху убеждаването на обществеността, че енергийната ефективност може да даде на хората възможност наистина да спестяват средства;

41.

Призовава Комисията да разпространи подробен анализ на първия пакет предадени планове, за да се изяснят напълно причините за изоставането и да се предприемат сериозни действия срещу бъдещи забавяния и пропуски;

42.

Отправя искане към Комисията да проучи, на равнище Общност и на национално равнище, съгласуваността на всяка секторна политика с целите за енергийна ефективност; счита в тази връзка, че е задължително да се извърши задълбочен преглед на схемите за подпомагане на Общността;

43.

Призовава Комисията да увеличи значително в рамките на структурните фондове и Кохезионния фонд дела, предназначен за подобряване на енергийната ефективност на съществуващите жилища, съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие (16) и да изиска от държавите-членки напълно да се възползват от тази възможност;

44.

Насърчава по-специално държавите-членки и регионите да използват структурните фондове за изграждане на тяхна територия на тематични мрежи в рамките на съгласуваното действие, предвидено в Европейската работна програма за интелигентна енергия за 2008 г., с цел да се информират за практиките на другите региони в ЕС по отношение на ефективното използване на енергията и да обменят „ноу-хау“ и опит в тази област;

45.

Изисква от Комисията за следващия период на програмиране на структурните фондове да подкрепи целите за енергийна ефективност, да засили свързаните с подобни цели приоритетни критерии и да подкрепи прилагането на конкретни мерки и технологии за спестяване на енергия и за стимулиране на ефективното й използване, включително чрез насърчаване на партньорства по проекти като напр. реновиране на сгради, модернизиране на уличното осветление и екологичен транспорт, модернизиране на градски топлофикационни инсталации и производство на топло- и електроенергия;

46.

Призовава Комисията да приеме необходимите мерки, които да осигурят на държавите-членки институционалния капацитет за подготовката и изпълнението на ефективни национални планове за действие, включително за официално наблюдение и контрол на качеството на отделните мерки, наред с другото на мерки, които произтичат от задълженията, свързани с енергийните сертификати на сградите и с подкрепата за образователни програми и програми за обучение по енергийна ефективност на обществеността; призовава Комисията да създаде обществена база данни с мерките за енергийна ефективност на държавите-членки и/или с особено важни елементи на тяхното прилагане;

47.

Призовава Комисията да установи минимални изисквания за хармонизиран образец, методология и процес на оценка за националните планове за действие в областта на енергийната ефективност; отбелязва, че това ще намали административната тежест за държавите-членки, ще гарантира, че националните планове за действие в областта на енергийната ефективност имат добра основа и ще облекчи сравнителния анализ; изразява убеждението, че съгласно хармонизираният образец и методологията трябва да се изискват глави по сектори и да се разграничават ясно, от една страна, политиките и действията в областта на енергийната ефективност, вече приети от държавите-членки, и, от друга страна, новите и допълнителни политики и действия; посочва приложимите разпоредби на предложението за директивата относно насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници; подчертава, че проверката от страна на Комисията и при необходимост отхвърлянето на националните планове за действие в момента на представянето им би гарантирало по-качествено изпълнение по веригата; призовава за координиране на националните планове за действие и докладите, предвидени съгласно различни законодателни инструменти, свързани с целите по отношение на изменението на климата; призовава Комисията да направи кръстосана проверка на националните плановете за действие в областта на енергийната ефективност и на други подобни национални планове за действие и доклади, включително предадените във връзка с протокола от Киото и документите по Националната стратегическа референтна рамка на структурните фондове;

48.

Призовава Комисията да разработи общи принципи за методи за измерване на спестяването на енергия, като се спазва надлежно принципът на субсидиарност; отбелязва, че необходимостта от определяне на количеството и проверка на спестяванията на енергия в резултат от мерки за подобряване на енергийната ефективност не е само от интерес в рамките на Директива 2006/32/ЕО, но и във връзка с измерванията на постигането на целта за 20 % спестяване до 2020 г. и за всякакви други бъдещи цели за пестене на енергия;

49.

Насърчава Комисията да гарантира, че националните планове за действие в областта на енергийната ефективност дават ясен и свързан подход, и по-конкретно че изискванията на Директива 2002/91/ЕО, включително всяка следваща преработка, се включват изцяло в националните планове за действие в областта на енергийната ефективност, така че плановете да предлагат мерки, които са наистина допълнителни спрямо подобрения на енергийната ефективност, които са вече изисквани съгласно съществуващото национално законодателство и законодателството на Общността;

50.

Настоятелно призовава Комисията да настоява националните планове за действие в областта на енергийната ефективност ясно да посочват как ще бъде изпълнено задължението по Директива 2006/32/ЕО публичният сектор да служи за пример и ако е необходимо да направи предложение за законодателство на равнище Общност, което да гарантира водещата роля на публичния сектор в областта на инвестициите за енергийна ефективност;

51.

Отправя покана към Комисията да проучи възможностите процедурите за възлагане на обществени поръчки да бъдат подкрепени от пакет условия за енергийна ефективност, като това се постигне посредством даване на приоритет на „зелени“ проекти в договорите за обществени поръчки, включително задължително прилагане на стандарти за енергийна ефективност и задължително включване на разходите за енергия от целия жизнен цикъл при оценката на инвестициите, подчертава, че публичните органи на всички равнища следва да дадат пример чрез прилагане на екологични обществени поръчки в процедурите си;

52.

Призовава Комисията да направи преглед на ресурсите на Общността, предназначени за научни изследвания и развитие с цел увеличаване на ресурсите, предназначени за повишаване на енергийната ефективност през следващата финансова перспектива;

53.

Счита, че Комисията следва да насърчи онези държави-членки, които все още не са приели свой национален план за действие в областта на енергийната ефективност, да приложат взетите в тази област решения;

54.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/38

A.

като има предвид, че Комисията се стреми да стимулира европейската научноизследователска дейност в областта на рибарството и аквакултурата от Четвъртата рамкова програма насам, за да подкрепи общата политика в областта на рибарството (ОПР);

Б.

като има предвид, че в Седмата рамкова програма цялата научноизследователска дейност в областта на рибарството и акватултурата е обхваната в по-общия контекст на научноизследователската дейност в областта на земеделието (тематична област 2), докато морските изследвания и управлението на крайбрежните зони спадат към науката за околната среда;

В.

като има предвид, че в кодекса за поведение за отговорен риболов на Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО), както и в споразумението за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, свързани с опазването и управлението на запасите от трансгранично преминаваща риба, и от далекомигриращи риби се подчертава необходимостта от развиване на научноизследователската дейност и събиране на данни с оглед подобряване на научните познания в този сектор;

Г.

като има предвид, че общата политика в областта на рибарството е една от общностните политики, които зависят в най-голяма степен от научните изследвания, както и че надеждността на мерките, приети в рамките на ОПР, се основава на научни становища на високо равнище;

Д.

като има предвид, че общата политика в областта на рибарството изхожда от принципи за добро управление, които изискват процесът на вземане на решения да се основава на сериозни научни становища и своевременно да води до резултати;

Е.

като има предвид, че научните данни трябва да бъдат взети за основа при определянето на квотите и максималния устойчив улов;

Ж.

като има предвид, че често се наблюдават различия в оценките на рибарите и изследователите относно състоянието на морските и рибните запаси;

З.

като има предвид, че стратегията за мореплавателските и морските изследвания отчита, че е важно да се продължат усилията в различните мореплавателски и морски дисциплини, но същевременно се съсредоточава по-скоро върху подобряване на взаимодействията между морските изследвания и мореплавателските изследвания, вместо да се насочи към вече установени изследователски направления;

И.

като има предвид, че съществуващите центрове за научни изследвания в най-отдалечените региони са с първостепенна роля при наблюдение на морската среда в Европа, в рамките на стратегията за мореплавателските и морските изследвания;

Й.

като има предвид, че предстоящото преразглеждане на ОПР, което отдава приоритет на регионалното управление и управлението въз основа на екосистемите, изисква солидна основа от научни познания;

1.

Изразява убедеността си, че е необходимо в политиките в областта на изследванията да се отдели по-голямо внимание на специфичните проблеми на рибарството и аквакултурата поради икономическата, социалната и политическата важност на този сектор за ЕС;

2.

Изразява задоволство във връзка с неотдавнашните усилия на Комисията, изразяващи се чрез нейната стратегия за мореплавателски и морски изследвания, целяща мобилизирането на средства в полза на по-добра интеграция между морските изследвания и мореплавателските изследвания;

3.

Припомня на Комисията, че в съответствие с Регламент (ЕО) № 2371/2002, е нейно законно задължение да основава своите предложения; свързани с ОПР, „на сериозни научни становища и на подхода на предпазливост“; призовава Комисията да подчертае и докаже значението на научните изследвания за състоянието на морските и рибните запаси;

4.

Изразява безпокойство във връзка с реорганизацията на теми в Седмата рамкова програма, което означава, че изследванията относно производството на риба са отделени от тези относно рибните полета и морската екология, докато едно ясно изразено преориентиране на ОПР към подход, основан на екосистемите, изисква, напротив, повече интеграция;

5.

Изразява съжаление, че Седмата рамкова програма не счита нито рибарството, нито аквакултурата за специфични направления и че се позовава единствено на тематична област 2 „Храни, земеделие и рибарство и биотехнологии“, която евентуално тълкувана в широк смисъл обхваща научноизследователската дейност в областта на рибарството; констатира, че същото се отнася и до тематична област 6 „Околна среда (включително промени в климата)“;

6.

Приканва Комисията да преразгледа Седмата рамкова програма по повод междинната оценка, предвидена за 2010 г., като вземе предвид настоящата резолюция и отдели по-голямо внимание на специфичните проблеми на рибарството и аквакултурата;

7.

Изразява убеждение, че както вземащите политически решения, така и стопанските субекти в областта на рибарството имат жизненоважна необходимост от изследвания с по-практическа насоченост, като предвид продължителността на Седмата рамкова програма, е наложително да се включат цели за изпълнение;

8.

Счита, че липсата на специфични насоки за рибарството и аквакултурата в Седмата рамкова програма не спомага за изготвянето на достатъчен брой научноизследователски проекти в тези области и следователно е в ущърб на уместността и интересът, който представляват подбраните проекти;

9.

Подчертава, че с оглед обезпечаване на ефикасно прилагане на общата политика в областта на рибарството, е необходимо да се въведат специфични програми в областта на приложните научни изследвания, като се осигури тяхното финансиране чрез отпускане на достатъчни бюджетни средства; счита, че е необходимо за тази цел в Седмата рамкова програма да се включи скала за разпределение;

10.

Отправя искане към Комисията финансирането на приложните научни изследвания в областта на ОПР в рамките на Седмата рамкова програма да бъде използвано като средство за насърчаване на взаимодействието между научноизследователските усилия на държавите-членки и за натрупване на необходимата критична маса за справяне с основните залози на интердисциплинарните морски научни изследвания;

11.

Препоръчва в областта на морските научни изследвания да се отдаде приоритет не само на изследванията, целящи познаване на състоянието на рибните запаси, но също така на свързаните с екосистемите, търговските, икономическите и социалните аспекти, предопределящи управлението на рибните полета, тъй като всички тези аспекти имат ключово значение;

12.

Счита, че в областта на рибарството и аквакултурата, следва да се отдаде приоритет на приложните научни изследвания, чиято основна цел би следвало да бъде подобряване на научните данни, служещи за основа на законодателството и управлението на риболовните дейности, по-специално що се отнася до плановете за възстановяване на видовете, за които съществува биологичен риск;

13.

Констатира, че в краткосрочен план е налице очевиден сблъсък на интереси между рибарите и изследователите, докато в дългосрочен план техните цели са по-съвместими; смята, че консенсусът относно състоянието на моретата трябва да представлява основа за една насочена към устойчивото развитие политика в областта на рибарството; призовава Комисията да насърчи по-доброто сътрудничество между рибарите и изследователите;

14.

Приканва Комисията и държавите-членки да осведомят по -добре рибарите относно техния интерес от вземане под внимание на икономическата полза, която могат да очакват в средносрочен и дългосрочен план при оценка на предполагаемата икономическа загуба в краткосрочен план;

15.

Подчертава обезпокоителния проблем, свързан с недостига на млади учени в приложните научни изследвания в областта на рибарството, предвид слабо привлекателните кариери в сравнение с тези в областта на фундаменталните изследвания и други научни дисциплини;

16.

Подчертава необходимостта от възстановяването на интересни и престижни университетски програми, които водят до доходни кариери в този научен сектор;

17.

Изразява подкрепата си за образователна политика, която да мотивира в по-голяма степен младите учени да се посветят по-скоро на приложни изследвания в областта на рибарството, отколкото на фундаментални изследвания;

18.

Призовава Комисията да насърчи създаването на устойчива европейска мрежа, която да се основава на съществуващата физическата инфраструктура в държавите-членки и която да е предназначена за наблюдение и събиране на данни относно морската среда, което би улеснило обмена на информация между стопанските субекти в сектора и европейските научноизследователски организации и би позволило на Съюза да запази челните си позиции; с оглед на въпросната мрежа, приканва Комисията да обърне особено внимание на съществуващите центрове за върхови постижения в най-отдалечените региони;

19.

Припомня необходимостта от хомогенизиране на различните действащи модели на приложни изследвания в държавите-членки, с оглед по-голямата съпоставимост на резултатите и улесняване обобщаването на данните;

20.

Приканва Комисията да насърчи научната общност да разработи повече общи методологични норми за изследванията в областта на рибарството и да укрепи сътрудничеството между националните научноизследователски институти;

21.

Приканва Комисията да събере конкретна информация относно начина, по-който функционира понастоящем диалогът между изследователите и рибарите в отделните държави-членки, и да извлече най-добрите практики;

22.

Подчертава, че регионалните консултативни съвети имат важна роля по отношение на приложните научни изследвания и ето защо отправя искане за пълноправно членство на учените в тези структури;

23.

Констатира със загриженост, че от 2006 г. насам общата сума, която държавите-членки изразходват за събиране на данни в областта на рибарството, непрекъснато намалява;

24.

Приканва Комисията и държавите-членки да предоставят бюджетните средства, предвидени в бюджета на Съюза в полза на събирането на данни в сектора на рибарството, по-специално в бюджетен ред 11 07 02: „Подкрепа за управлението на рибните ресурси (подобряване на научните консултации)“;

25.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и правителствата и парламентите на държавите-членки.

25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/42

А.

като има предвид, че правото на гражданите на ЕС да се установяват или да предоставят услуги навсякъде в ЕС е основна свобода на единния пазар, която включва правото на упражняване на професия в качеството на самостоятелно заето или заето лице в държава-членка, различна от тази на получаване на професионалната квалификация;

Б.

като има предвид, че съгласно член 3, параграф 1, буква в) от Договора за ЕО премахването между държавите-членки на пречките за свободно движение на хора и услуги е една от дейностите на Общността;

B.

като има предвид, че по-голямата мобилност на хора и услуги между държавите-членки и между регионите е основен елемент за постигането на целите от Програмата от Лисабон за растеж и заетост и може да повиши производителността посредством нови перспективи, идеи и умения;

Г.

като има предвид, че мобилността в ЕС остава слаба – едва 4 % от работната сила някога са живели и работили в друга държава-членка и приблизително 2 % в момента живеят и работят в друга държава-членка (7);

Д.

като има предвид, че все още съществуват съществени пречки за хората, които искат да работят в друга държава-членка и че 20 % от получените от SOLVIT жалби през 2007 г. касаят признаването на професионалните квалификации, изисквани за упражняването на регламентирана професия;

E.

като има предвид, че Комисията образува производства за установяване на нарушение съгласно член 226 от Договора за ЕО срещу няколко държави-членки за това, че не са я уведомили за приетите мерки за транспониране на Директива 2005/36/ЕО;

Ж.

като има предвид, че в съображение 32 от Директива 2005/36/ЕО се посочва, че „въвеждането на европейско равнище на професионални карти от професионалните сдружения или организации има потенциал да улесни мобилността на специалистите, по-специално посредством ускоряване на обмена на информация между приемащата държава-членка и държавата-членка по произход. Тези професионални карти следва да позволят осъществяване на наблюдение върху професионалното развитие на специалистите, които се установяват в различни държави-членки. Тези карти могат, при пълно спазване на разпоредбите, отнасящи се до защитата на личните данни, да съдържат информация относно професионалните квалификации на специалиста (данни за завършения университет или учебно заведение, придобитите квалификации, професионалния стаж), законосъобразното му установяване, наложените санкции, свързани с професионалната му дейност, и информация за компетентния орган“;

З.

като има предвид, че в гореспоменатата си резолюция относно влиянието и последиците от изключването на здравните услуги от Директивата за услугите на вътрешния пазар Парламентът изисква „създаването на европейска карта, която да осигурява достъп до информация относно квалификацията на здравните работници и тя да бъде достъпна за пациентите“;

1.

Насърчава всички инициативи, които имат за цел да улеснят презграничната мобилност като средство за ефективно функциониране на услугите и пазарите на труда, както и като средство за насърчаване на икономическия растеж в ЕС;

2.

Подчертава отговорността на ЕС за допълнително улесняване на географската и професионалната мобилност чрез повишаване на прозрачността при признаването и съпоставимостта на квалификациите, както и при гарантирането на сигурността на пациентите и на потребителите;

3.

Подчертава обаче необходимостта от по-ефективен и координиран подход от страна на Комисията при инициативи, които целят да улеснят и стимулират мобилността на специалисти между държавите-членки като Европас (Европейска автобиография), EURES (портал за трудова мобилност) и Европейската квалификационна рамка (ЕКР), както и между различните асоциирани мрежи, финансирани или съфинансирани от Общността, които се отнасят до тези въпроси, като например SOLVIT, IMI, EUROGUIDANCE и ENIC/NARIC;

4.

Подчертава съвместната отговорност на гражданското общество, включително работодателите, професионалните съюзи и организации, както и на отговорните органи, за улесняване и подобряване на мобилността в рамките на вътрешния пазар;

5.

Настоятелно призовава онези държави-членки, които изостават с транспонирането на Директива 2005/36/ЕО, което трябваше да приключи до 20 октомври 2007 г., да приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби;

6.

Призовава Комисията да предприеме действия срещу онези държави-членки, които все още не са транспонирали Директива 2005/36/ЕО;

7.

Призовава Комисията да направи оценка на въздействието на прилагането на член 7 от Директива 2005/36/ЕО върху мобилността в доклада, който ще изготви съгласно член 60, параграф 2 от тази директива;

8.

Настоятелно призовава държавите-членки да се стремят към по-хармонизиран подход за признаване на квалификациите и уменията, към опростяване на съответните административни процеси и към намаляване на извършените от специалистите разходи;

9.

Счита, че за повечето професии трябва да бъде установена добавената стойност на европейската професионална карта в допълнение към съществуващите мерки, които целят да улеснят и стимулират мобилността;

10.

Отбелязва, че при някои регламентирани и хармонизирани професии, като адвокати и здравни специалисти, европейските професионални карти съществуват или са в процес на разработване, но, че за други нехармонизирани или по-слабо хармонизирани професии въвеждането на професионални карти изглежда трудно, тъй като регламентирането варира в различните държави-членки и данните за квалификациите трябва първо да бъдат потвърдени и взаимно признати;

11.

Посочва, че европейската професионална карта би могла да е от полза дори за нерегламентираните и нехармонизираните професии, тъй като тя би имала информационна роля, особено за работодателите и потребителите, какъвто би бил случаят с повечето свободни професии;

12.

Приканва Комисията да направи преглед на различните инициативи за създаване на професионални карти и да докладва пред Парламента, като представи представителен списък;

13.

Призовава Комисията да проучи инициативите, за да се установи дали европейската професионална карта, освен другите мерки, би могла:

счита, че допълнителните стъпки в публичния сектор следва да включват добре дефинирано описание на видовете професии и конкретни потребности, на които картата следва да отговаря;

14.

Счита, че всяка професионална карта, в случай че има достатъчна необходимост от създаване на такава, следва да бъде възможно най-опростена, разбираема и либерална, като се избягват нови административни тежести, както и че чрез нея би могъл да се създаде „общ език“ за квалификациите за определени професии;

15.

Настоятелно призовава европейската професионална карта да не оказва неблагоприятен ефект върху трансграничната мобилност и да се използва единствено като доказателство за правото на движение без да бъде условие за такова движение; подчертава, че специфичните групи следва да не се изключват от предлагане на своите услуги в други държави-членки, както и че картата следва да не създава нови пречки особено за хора с по-малко или не толкова специализирани квалификации;

16.

Подчертава, че използването на една или повече европейски професионални карти следва да допуска разнообразие, например за съгласуване на различията между професиите или различията между държавите-членки; счита, че, по целесъобразност, самите професии следва да финансират създаването и въвеждането на европейска професионална карта;

17.

Подчертава, че в случай че съответната професионална група вече разполага с национална професионална карта, от практически съображения следва функциите на националната карта да се интегрират в европейската професионална карта;

18.

Подчертава, че информацията, която се съдържа в европейската професионална карта следва да бъде надеждна, както и да бъде потвърдена и актуализирана от компетентните национални органи; счита, че, по целесъобразност, информацията, съдържаща се в автобиографиите на Европас би могла също да бъде включена в европейската професионална карта;

19.

Подчертава, че достъпът до съдържащите се в картата данни следва да отговаря на най-високите стандарти за защита на личния живот;

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/46

A.

като има предвид, че първостепенната цел трябва бъде опазването на биологичното разнообразие, включително опазването на видовете;

Б.

като има предвид, че трябва винаги да се отчита хуманното отношение към животните;

В.

като има предвид, че въпреки това съществуват въпроси, свързани с безопасността и снабдяването с храни, по-специално за общности, които традиционно се занимават с китолов;

Г.

като има предвид, че съгласно Директивата за местообитанията „преднамереното посегателство, улов или убиване“ на всички видове китове понастоящем са забранени във водите на Общността;

Д.

като има предвид, че приблизително един на всеки четири вида китоподобни се считат за застрашени, като девет вида са включени в списъка като застрашени или сериозно застрашени и положението на много видове и популации остава неясно;

Е.

като има предвид, че въпреки че при някои популации китове е постигната известна степен на възстановяване след въвеждане на мораториума, при други това не е така и способността им да се приспособят към променящите се условия на околната среда остава неизвестна;

Ж.

като има предвид, че мораториумът първоначално беше предвиден за срок до създаване на адекватна схема на управление и за да позволи достатъчно време за възстановяване на намалелите популации;

З.

като има предвид, че не всички членове на IWC са подписали мораториума;

И.

като има предвид, че мораториумът в никакъв случай не обхваща убиването на китове за научни цели;

Й.

като има предвид, че броят на убитите китове със специално разрешително в действителност се е повишил след въвеждане на мораториума;

К.

като има предвид, че IWC (в повече от 30 резолюции) и няколко неправителствени организации и други структури изразиха сериозна загриженост, че сегашният китолов със специално разрешително е „в противоречие с духа на мораториума върху търговския китолов“ (IWC2003-2); месото от такъв китолов не следва да се използва за търговски цели;

Л.

като има предвид, че, независимо от неотдавнашното подобрение, методите, чрез които се убиват китовете все още не съответстват на желаните стандарти;

М.

като има предвид, че китоподобните са застрашени не само от улов, но и от изменението на климата, замърсяване, сблъсъци с кораби, риболовни въдици, хидролокатори и други опасности;

Н.

като има предвид, че горепосоченото решение на Съвета се основава единствено на член 175 от Договора за ЕО и се отнася единствено до горепосоченото заседание на IWC в Сантяго, Чили през м. юни 2008 г.;

1.

Горещо приветства горепосоченото съобщение на Комисията относно действията на Общността във връзка с китолова, както и позицията относно китолова, приета от Съвета с квалифицирано мнозинство; и подкрепя запазването на всеобщия мораториум върху търговския китолов, както и забраната на международната търговия с китови продукти; иска прекратяване на „китолова с научноизследователска цел“ и подкрепя определянето на обширни океански и морски зони като резервати, където всички видове китолов да бъдат забранени за неопределен период от време;

2.

Призовава Съвета да приеме нова обща позиция по член 37 и по член 175 от Договора за ЕО;

3.

Счита, че опазването на китовете и другите китоподобни в крайна сметка зависи от разработването на мерки, които са предмет на достатъчно широко споразумение, което трябва да се прилага ефективно;

4.

Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки, участващи в Работната група, да работят за постигането на такова споразумение;

5.

Счита, че обсъжданията в работната група следва да са прозрачни във възможно най-голяма степен;

6.

Изразява надежда, че работната група ще разгледа въпроса за леталния китолов за научни цели с оглед намиране на основа за премахването му;

7.

Зачита необходимостта от извършване на ограничено количество улов от общности, традиционно занимаващи се с тази дейност с цел препитание, но призовава за много по-голям акцент върху изследванията и използване на хуманни методи на убиване;

8.

Призовава уловът да се извършва единствено при ясно определени квоти, основани на съвети от научния комитет на IWC, и да бъде регулиран при строг контрол, включващ и пълна отчетност и докладване на IWC;

9.

Призовава за създаване на повече морски защитени зони на подходящи места по света, в които китовете ще получават специална закрила;

10.

Отбелязва, че Директивата за местообитанията, която определя позицията на Общността по отношение на китовете (и делфините), не позволява възобновяването на търговския китолов на който и да е вид във водите на ЕС;

11.

Обръща внимание на необходимостта от използване на по-подбрани риболовни въдици, за да се избегне страничен улов на други видове, по-специално китоподобни;

12.

Счита, че трагичната история на търговския китолов, съчетана с множеството заплахи, пред които са изправени популациите от китове в момента (в това число и наред с другото, инцидентният улов по време на риболовна дейност, сблъсъкът с кораби, глобалното изменението на климата и шумовото замърсяване на океаните), изисква от ЕС да насърчава, в рамките на значимите международни форуми, най-високото ниво на защита на китове на световно равнище и по координиран и последователен начин;

13.

Призовава и за отстраняване на заплахите за популациите от китоподобни, произтичащи от климатични промени, замърсяване, сблъсъци с кораби, риболовни въдици, антропогенен шум в океаните (включително шум от хидролокатори, сеизмични измервания и плавателни съдове) и други опасности, извън защитените зони;

14.

Счита, че като мярка, изпреварваща всеобщото действие, Комисията следва да представи допълнителни предложения за неутрализиране на тези заплахи по отношение на водите на Общността и плавателните й съдове;

15.

Счита, че Комисията следва да определи преразгледана регулаторна рамка за практикуване на наблюдението на китове, която защитава икономическите и социални интереси на крайбрежните райони, където тази дейност се извършва, като отчита скорошното й развитие;

16.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите-членки, на Международната комисия по китолов, на регионалните консултативни съвети, на Консултативния съвет по рибарство и аквакултури и регионалните организации по управление на рибарството, в които членува ЕС.

25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/49

А.

като има предвид, че аудиовизуалният сектор има важен принос за европейската креативна индустрия и икономика на знанието и играе централна роля в насърчаването на културното многообразие и плурализъм в Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че сближаването на услугите на информационното общество и медийните услуги, мрежи и устройства поставя нови предизвикателства, свързани с адаптирането на съществуващата нормативна уредба и установените от нея права и задължения в редица области и предлага множество нови възможности;

В.

като има предвид, че прозрачността и наличието на надеждна и сравнима информация относно европейския аудиовизуален пазар може да направи операторите в сектора, особено МСП, по-конкурентоспособни чрез подобряване разбирането за потенциала на сектора, като бъдат в полза на потребителите;

Г.

като има предвид, че Европейската аудиовизуална обсерватория (наричана по-долу Обсерваторията) по този начин допринася за конкурентоспособността на европейската аудиовизуална индустрия чрез събиране и разпространение на подробна информация за аудиовизуалния сектор;

Д.

като има предвид, че Обсерваторията осигурява голямо разнообразие от продукти, включително онлайн услуги, публикации и бази данни, които се оказаха особено ценни както за индустрията, така и за лицата, изготвящи политиките на национално и общностно ниво;

Е.

като има предвид, че дейността на Общността в подкрепа на конкурентоспособността на аудиовизуалната индустрия ще допринесе за постигане на целите, поставени от Лисабонската стратегия;

1.

Отчита, че Обсерваторията е единствената паневропейска организация за обществени услуги, която се занимава със събиране и разпространение на информация относно европейската аудиовизуална индустрия и играе жизнено важна роля чрез предоставяне на подробна информация за сектора както на публичните, така и на частните организации в тази област;

2.

Подчертава, че сближаването на услугите на информационното общество и медийните услуги, мрежи и устройства предлага нови предизвикателства за научни изследвания относно аудиовизуалния сектор, които следва да бъдат отразени в дейността на Обсерваторията;

3.

Отново заявява, че мултимедиите и новите технологии ще играят все по-голяма роля в аудиовизуалния сектор и че Обсерваторията трябва своевременно да засили своя капацитет за следване на тези нови разработки, за да продължи да играе важна роля в сектора;

4.

Подчертава, че на Обсерваторията трябва да бъдат осигурени необходимите ресурси, за да продължи да реализира своите цели, като по този начин ще бъде ефективно в крак с новите разработки в мултимедиите и новите технологии;

5.

Призовава Обсерваторията в тази връзка да разшири своята дейност, за да обхване по-специално последните предизвикателства, създадени от сближаването на медиите и от новите разработки, като обърне особено внимание на анализа на въздействието на цифровизацията на филмовата и аудиовизуалната индустрия като цяло и анализа на онлайн аудиовизуалните услуги, мобилната телевизия и видео игрите;

6.

Подчертава значението на връзките и координацията между националните регулаторни органи и заинтересованите страни, които участват в сектора на аудиовизуалните медии;

7.

Приветства публикацията на Обсерваторията за авторското право и сродните му права и предлага Обсерваторията системно да обхваща тези въпроси и във връзка с Конвенцията на ЮНЕСКО за културното многообразие (4) да разшири своя обхват, за да включи данъчното и трудово законодателство в аудиовизуалния сектор в Европа;

8.

Призовава Обсерваторията като експертен орган да направи предложения и представи възможности за провеждане на политика, които биха могли да послужат като основа за европейска политика като взема предвид най-добрите практики, използвани в други части на света и подобни тенденции в областта на аудиовизуалните медии (например в Азия или Северна Америка);

9.

Приветства проучването на Обсерваторията за значението на аудиовизуалните произведения от трети държави на европейския пазар и препоръчва извършването на анализ относно разработването на модели на сътрудничество с партньори от трети държави във връзка с прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО за културното многообразие и горепосочената Директива за аудиовизуалните медийни услуги, с оглед на „Европейски произведения“ по член 1, буква н, включително и пилотния проект по програма Media International;

10.

Признава културните различия между държавите-членки, които могат да доведат до различни начини за справяне с вредни или обидни аудиовизуални материали, особено по отношение на непълнолетните лица, като отчита минималното хармонизиране в областта на защитата на непълнолетните, предвидено в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, и действията, предприети по програмата „По-безопасен интернет плюс“, която има за цел да популяризира по-безопасно използване на интернет и новите онлайн технологии, най-вече за децата, и да се бори срещу незаконното съдържание и нежеланото от крайния потребител съдържание;

11.

Призовава в тази връзка Обсерваторията да наблюдава различните (правни) инструменти и да разработи варианти на политики;

12.

Насърчава по-широкото разпространение на публикациите на Обсерваторията чрез политика на засилени комуникации, с цел повишаване осведомеността за нейната дейност;

13.

Приветства планираното обновяване на интернет страницата на Обсерваторията, което следва да отрази последните и най-високи стандарти в мултимедиите и технологиите, и подкрепя планираните усилия за подобряване на нейния дизайн и интерактивност, които ще я направят по-информативна и лесна за използване от потребителите;

14.

Признава, че въпреки че в момента някои специфични области като медийната грамотност не са в рамките на дейност на Обсерваторията, следва да се предвиди проучване на тези въпроси;

15.

Насърчава Обсерваторията в сътрудничество със своите членове да предоставя повече информация за наличието на специфични аудиовизуални услуги, като субтитриране, аудиоописание и представяне на предавания със средствата на жестомимичния език, предназначени да подпомагат хората с увреждания;

16.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на Съвета на Европа и на Европейската аудиовизуална обсерватория.

25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/51

A.

като има предвид, че в резолюцията си от 14 февруари 2007 г. отправи поредица от 46 подробни препоръки към държавите-членки, Съвета и Комисията;

Б.

като има предвид, че след приемането на резолюцията си от 14 февруари 2007 г. настъпиха ред нови събития в държавите-членки на ЕС, включително:

В.

като има предвид, че на 3 февруари 2009 г. членът на Комисията, отговарящ за правосъдие, свобода и сигурност, заяви пред Европейския парламент, че е предприел редица действия за изпълнение на препоръките на Парламента, включително е изпратил писмо до властите в Полша и Румъния с искане за пълно изясняване на позицията относно предполагаемото съществуване на тайни затвори на тяхна територия и е изготвил съобщение с предложение за нови мерки в сферата на гражданското въздухоплаване;

Г.

като има предвид, че извънредното предаване и тайното задържане са в противоречие с международното право в областта на правата на човека, с Конвенцията на ООН срещу изтезанията, с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с Хартата на основните права на Европейския съюз, и като има предвид, че властите на САЩ в момента преразглеждат тези практики;

Д.

като има предвид, че лицата, отвлечени на територията на някои държави-членки по програмата за извънредно предаване, са били транспортирани по въздух до Гуантанамо или до други държави от властите на САЩ с военни полети или с полети на ЦРУ, които често са преминавали над територията на ЕС и в някои случаи са извършили и междинни кацания в някои държави-членки на ЕС, като има предвид, че лицата, прехвърлени в трети държави, са били подложени на изтезания в местни затвори;

Е.

като има предвид, че някои държави-членки се обърнаха към властите на САЩ с искане за освобождаването и репатрирането на лица, които са били обект на извънредно предаване и които притежават тяхно гражданство или са пребивавали постоянно на тяхна територия; като има предвид, че официални представители на някои държави-членки са имали достъп до затворници в Гуантанамо или в други центрове за задържане, и също са ги разпитали, за да проверят обвиненията, повдигнати срещу тях от властите на САЩ, като по този начин са легитимирали съществуването на подобни центрове за задържане;

Ж.

като има предвид, че в резолюцията си от 14 февруари 2007 г. изтъква, и последвалите събития го потвърждават, че няколко държави-членки на ЕС са участвали или са сътрудничили активно или пасивно на властите на САЩ при незаконното транспортиране на затворници от страна на ЦРУ и военните сили на САЩ и/или при тяхното задържане в Гуантанамо и в „тайните затвори“, чието съществуване бе признато от президента Буш – както това се доказва от наскоро разкрита информация относно разрешения за прелитане, дадени от правителства вследствие на искания на САЩ, и от правителствена информация относно тайни затвори – както и че държавите-членки на ЕС носят особен дял от политическата, моралната и юридическата отговорност за транспортирането и задържането на лицата, затворени в Гуантанамо и в тайните центрове за задържане;

З.

като има предвид, че Сенатът на САЩ ратифицира споразумението между ЕС и САЩ за екстрадиция и взаимна правна помощ, което е ратифицирано от всички държави-членки на ЕС освен Италия;

И.

като има предвид, че указите на президента Обама от 22 януари 2009 г., въпреки че са значителна крачка напред, изглежда не подхождат цялостно към въпросите за тайното задържане и отвличане или за използването на изтезания;

1.

Критикува липсата на действия до момента от страна на държавите-членки и на Съвета за изясняване на обстоятелствата около програмата за извънредно предаване и за изпълнение на препоръките на Парламента; осъжда факта, че на 3 февруари 2009 г. Съветът не даде задоволителни отговори пред Парламента;

2.

Призовава държавите-членки, Съвета и Комисията да изпълнят изцяло препоръките, отправени към тях от Парламента в декларацията му от 14 февруари 2007 г. и да оказват помощ за установяване на истината, като започват разследвания или сътрудничат с компетентните власти, като разкриват и предоставят цялата свързана с това информация, и като гарантират ефективен парламентарен контрол на действията на тайните служби; отправя искане до Съвета да разкрие цялата съответна информация относно транспортиране и незаконно задържане на затворници, включително в рамките на Работната група по публично международно право (COJUR); призовава държавите-членки и институциите на ЕС да сътрудничат с всички компетентни международни органи, включително тези на ООН и на Съвета на Европа, и да предадат на Парламента всяка съответна информация, доклади от парламентарни разследвания или решения;

3.

Призовава Европейския съюз и Съединените щати да укрепят трансатлантическия диалог за нов общ подход в борбата срещу тероризма, основан на общите ценности като зачитане на международното право в областта на правата на човека, демокрацията и правовата държава, в рамките на международното сътрудничество;

4.

Вярва, че споразуменията между ЕС и САЩ за екстрадиция и взаимна правна помощ представляват подходящ инструмент за законно правоприлагане и съдебно сътрудничество в борбата срещу тероризма; ето защо приветства ратифицирането им от страна на Сената на САЩ и призовава Италия да ги ратифицира в най-кратък срок;

5.

Приветства издаването от президента Обама на три указа относно затварянето на центъра за задържане в Гуантанамо, преустановяването на дейността на военните комисии, прекратяването на използването на изтезания и закриването на тайните затвори в чужбина;

6.

Въпреки това подчертава факта, че продължават да съществуват някои неясноти относно продължаващото използване на ограничен брой схеми за предаване и на тайни центрове за задържане и изразява убеждението си, че ще бъдат направени разяснения относно закриването и забраната на използването на всички останали тайни центрове за задържане на територията на САЩ или извън нея, които пряко или непряко се ръководят от американските власти; припомня, че тайното задържане само по себе си се явява сериозно нарушение на основните права на човека;

7.

Отново потвърждава, че в съответствие с член 14 от Конвенцията на ООН срещу изтезанията, всяка жертва на изтезания разполага с гарантирано право на удовлетворение и на справедлива и адекватна компенсация;

8.

Приветства предстоящото посещение в Съединените щати на 16 и 17 март 2009 г. на члена на Комисията, отговарящ за правосъдие, свобода и сигурност, на чешкото председателство и на координатора на ЕС за борбата срещу тероризма и призовава представителите на ЕС да повдигнат въпроса за извънредното предаване и за тайните центрове за задържане, тъй като това са сериозни нарушения на международното и европейското право в областта на правата на човека; призовава Съвета по правосъдие и вътрешни работи на заседанието си на 26 февруари 2009 г. да приеме твърда позиция по въпроса и да обсъди въпроса за затварянето на Гуантанамо и обратното заселване на задържаните лица, като надлежно вземе предвид резолюцията на Парламента от 4 февруари 2009 г. по този въпрос;

9.

Призовава Европейския съюз, държавите-членки и властите на САЩ да разследват и изяснят напълно случаите на злоупотреби и нарушаване на международното и национално право относно правата на човека, основните свободи, забраната на изтезанията, малтретирането и насилствените изчезвания и относно правото на справедлив процес, които са извършени във връзка с „войната срещу тероризма“, с оглед на това да се установи отговорността за тайните центрове за задържане, в това число и за Гуантанамо, и за програмата за извънредно предаване, както и да се гарантира, че такива нарушения няма да се повторят в бъдеще и че борбата срещу тероризма се води, без да се накърняват правата на човека, основните свободи, демокрацията и върховенството на закона;

10.

Призовава Съвета, Комисията и координатора на ЕС за борбата срещу тероризма след посещението на делегацията на ЕС в САЩ да докладват на Парламента относно прилагането на споразуменията за екстрадиция и правна помощ, както и относно сътрудничеството между ЕС и САЩ в борбата срещу тероризма, при гарантиране на пълното зачитане на правата на човека, така че компетентната комисия да може да разгледа тези въпроси в доклад, изготвен, наред с другото, въз основа на параграф 232 от резолюцията му от 14 февруари 2007 г.;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Върховния представител по общата външна политика и политика на сигурност, координатора на ЕС за борбата срещу тероризма, на правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на НАТО, генералния секретар и председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, генералния секретар на ООН и на президента и Конгреса на САЩ.

25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/54

A.

като има предвид, че ясното определяне на общите интереси на ЕС е от съществено значение за постигане на целите на външната дейност на ЕС и по-специално на неговата обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС);

Б.

като има предвид, че винаги когато Европейският съюз е говорил в един глас, той е имал значителен авторитет, постигал е осезаеми резултати и е упражнявал съществено влияние върху хода на събитията – влияние, което е съизмеримо с неговата икономическа мощ;

В.

като има предвид, че ОВППС, която сега разчита на голям кръг от консолидирани оперативни средства, навлиза в нов етап, белязан с повишено внимание върху стратегическото мислене и ясно подредените по приоритети действия;

Г.

като има предвид, че за да подобри ефективността и последователността на своите действия на световната сцена ЕС се нуждае преди всичко от инструментите на външната политика, предвидени в Договора от Лисабон; като има предвид, че въпреки всичко трябва да бъдат използвани всички практически възможности, предлагани от съществуващите договори, съчетани със силна обща политическа воля, за да се засили институционалната съгласуваност на външните действия на ЕС;

Д.

като има предвид, че Съветът и Комисията вече са предприели инициативи, целящи насърчаването на по-голяма синергия и съгласуваност между тях; като има предвид, че Европейският парламент следва да предприеме подобни усилия, за да се избегне вътрешната разпокъсаност в областта на външните отношения;

1.

Заявява отново, че ОВППС трябва да се гради и ръководи от ценностите, споделяни от Европейския съюз и неговите държави-членки, и по-специално демокрацията, правовата държава и зачитането на достойнството на човешката личност, правата на човека и основните свободи, както и насърчаването на мира и ефективните многостранни отношения;

2.

Подчертава, че ЕС трябва да използва ОВППС, за да се бори за общите интереси на неговите граждани, включително тяхното право да живеят в мир и сигурност в условията на чиста околна среда и да имат разнообразен достъп до жизненоважни ресурси като енергията;

3.

Твърдо е убеден, че Европейският съюз може да оказва въздействие само ако говори с един глас, разполага с подходящите инструменти, допълнително засили своето сътрудничество с ООН и притежава силната демократична легитимност, която се осигурява от информиран контрол, упражняван от Европейския парламент и националните парламенти, действащи на техните съответни нива и в съответствие с техните мандати; в тази връзка счита, че членовете на комисиите по външни отношения и отбрана на националните парламенти трябва да бъдат канени от Европейския парламент да се срещат с него редовно, за да разглеждат, въз основа на подходящи аналитични способи и методологии, основите развития на ОВППС; счита, че следва да се положат нови усилия, за да се повиши осведомеността на гражданите на ЕС по отношение на ОВППС;

4.

Счита също така, че Европейският парламент следва да преразгледа своята структура и организация, с цел обединяване и по-добро използване на целия експертен опит в областта на ОВПСС, за да допринесе по-ефективно и последователно за развитието на по-стратегическа и демократична ОВПСС;

5.

Изразява съжаление от факта, че бюджетът на ОВППС е твърде недостатъчен и припомня, че за да бъде надеждна и да отговаря на очакванията на гражданите на ЕС, за ОВППС трябва да бъдат отделени ресурси, съответстващи на нейните общи и конкретни цели;

6.

Приветства редовното провеждане на редовни консултативни срещи между Европейския парламент и председателството на Съвета в областта на ОВППС, както е предвидено в горепосоченото междуинституционално споразумение; независимо от това подчертава, че тези срещи следва да се разбират като възможност за размяна на мнения относно предстоящите потребности, прогнозираните действия в областта на ОВППС и средносрочните и дългосрочните стратегии на ЕС в трети държави;

7.

Би приветствал получаването на повече информация от Съвета относно дейностите, финансирани от бюджета на Съвета или чрез механизма ATHENA, и по-специално във връзка с това как тези средства допълват средствата за действията в областта на ОВППС в рамките на бюджета на ЕС;

8.

Отправя искане бюджета за ОВППС да бъде напълно прозрачен за бюджетния орган и органа, който взема решение за освобождаване от отговорност; отново изразява загриженост по отношение на преноса на неизразходени средства по глава ОВППС и призовава Комисията да информира своевременно Парламента за вътрешните прехвърляния на средства, тъй като по-специално по-голямата част от съответните мисии на ОВППС, и особено мисията от наблюдатели на ЕС в Грузия или мисията EULEX в Косово, са с деликатен политически характер и са ориентирани към добре известни на обществото кризи;

9.

Отбелязва със задоволство, че за пръв път докладът на Съвета систематично се позовава на резолюциите, приети от Парламента; изразява съжаление обаче, че Съветът не участва в съдържателен диалог върху представените от Парламента мнения, нито пък се позовава на тези резолюции в оперативни документи, като например съвместни действия или общи позиции;

10.

Счита, че вместо да се задоволява с представяне на изчерпателен списък на извършените дейности, годишният доклад на Съвета следва да дава възможност за установяване на диалог с Парламента, насочен към разработване на по-стратегически подход към ОВППС, който се основава на определяне на основните предизвикателства и установяване на приоритетите и целите за бъдещите действия;

11.

Поради това настоятелно призовава Съветът да преразгледа общата обосновка и конкретния формат на доклада, за да гарантира, че той включва задълбочена оценка на политиката на ЕС спрямо трети държави или регионални блокове и реакцията на ЕС при хуманитарни кризи и кризи, свързани със сигурността, както и конкретни предложения за бъдещи действия;

12.

Счита, че следващите месеци ще предоставят уникална възможност на ЕС да разработи нов трансатлантически дневен ред с новата администрация на САЩ, който обхваща стратегически въпроси от общ интерес, като например ново по-приобщаващо и по-ефективно световно управление, основано на по-силни многостранни организации, финансовата криза, създаването на нов набор от евро-атлантически институции и на задълбочен и всеобхватен трансатлантически пазар, мерки за борба с изменението на климата, енергийната сигурност, насърчаването на траен мир в Близкия Изток, положението в Иран, Ирак и Афганистан, борбата с тероризма и организираната престъпност, неразпространението на ядрени оръжия и разоръжаване и Целите на хилядолетието за развитие;

13.

Счита, че ОВППС следва да продължи да набляга на поддържането на човешките права, насърчаването на мира и сигурността в съседните на Европа страни и на световно равнище, подкрепата на ефективните многостранни отношения и зачитането на международното право, борбата с тероризма, неразпространението на оръжията за масово унищожаване и разоръжаването, изменението на климата и енергийната сигурност, тъй като тези въпроси са най-големите предизвикателства за нашата планета и по този начин са пряко свързани с тревогите на гражданите на ЕС;

14.

Във връзка с отвличането и убийството на заложници от ислямски терористи, подчертава необходимостта от засилено сътрудничество и координация на антитерористичните политики на държавите-членки на ЕС, САЩ и НАТО, с цел подобряване на ефективността на спасителни операции, започнати с оглед спасяване на заложници;

15.

Призовава Съвета решително да следва препоръките на Парламента за изготвянето на обща европейска външна политика в областта на енергетиката, по-специално като насърчава съгласуваността на равнище ЕС при преговорите с енергийните доставчици и транзитните държави и защитата на общите интереси на ЕС, като развие ефективна дипломация по въпросите на енергетиката и по-ефикасни механизми за реагиране при кризисни ситуации и, на последно място, като гарантира разнообразяване на енергийните доставки и устойчивото им използване, както и насърчаването на развиването на възобновяеми енергийни източници;

16.

Приветства факта, че извършваната в момента редакция на ЕСС отчита новите предизвикателства във връзка със сигурността, като например енергийната сигурност, изменението на климата и сигурността на киберпространството, и цели да повиши качеството на изпълнение на самата стратегия; в този контекст отбелязва дебатът по инициатива на Съвета, Европейския парламент и националните парламенти на държавите-членки относно бъдещето на европейската сигурност; подчертава, че далеч от идеята да преследват радикално нова архитектура, тези дискусии, включващи ЕС, Русия, Съединените щати и държави, членуващи н Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), които не са членки на ЕС, следва да градят върху постиженията и ценностите на Европейския съюз, както е посочено в член 11 от Договора за Европейски съюз и заложено в Заключителния акт от Хелзинки и Хартата от Париж;

17.

Счита също така, че войната в Грузия потвърждава необходимостта от по-нататъшно развитие, в рамките на редакцията на ЕСС, на превантивната дипломация на ЕС, съчетана с подходящи инструменти за предотвратяване на кризи, включително Инструмента за стабилност, планове за извънредни ситуации и надеждно дългосрочно финансиране, както и необходимостта от пълноценно използване на възможностите и опита на ЕС в управлението на бедствия и кризи;

18.

Припомня, че консолидирането на Косово след определянето на неговия статут е от съществено значение за постигането на стабилност в Западните Балкани; затова приветства постигнатия консенсус в Съвета за сигурност на ООН на 26 ноември 2008 г., който позволи разполагането на EULEX в Косово и настоятелно призовава Съвета, в сътрудничество с мисията за Временна администрация на ООН в Косово (UNMIK), да установи ясни работни отношения и плавно предаване между двете мисии в духа на принципите на правовата държава; призовава EULEX да достави бързи резултати в областта на борбата срещу организираната престъпност и наказателното преследване на обвинените във военни престъпления; освен това изразява подкрепата си за работата на специалния представител на Европейския съюз в Косово и го насърчава да продължава да изпълнява мандата си и да насърчава дух на прагматично сътрудничество между властите в Прищина и тези в Белград, за благото на сръбските общности, живеещи в Косово;

19.

Потвърждава, че целта на ЕС в Босна и Херцеговина остава да гарантира една стабилна, мирна и мултиетническа държава, която необратимо върви по пътя към членство в ЕС; насърчава политическите лидери на Босна и Херцеговина да изпълняват постигнатото на 8 ноември 2008 г. споразумение, с цел бързо да се разгледат оставащите цели и условията, определени от Съвета по прилагане на мирното споразумение за прехода от Службата на върховния представител към службата на Специалния представител на ЕС в средата на 2009 г.; изразява своята загриженост за възможното оттегляне от страна на международната общност от Босна и Херцеговина; счита всъщност, че международното участие може да приключи само при пълно споразумение с босненските власти и едва след превръщането на Босна и Херцеговина в стабилна държава с добре функциониращи институции;

20.

Заявява отново своето убеждение, че стимулите за извършване на реформи за страните партньори в европейската политика на добросъседство трябва да се засилят и счита, че кризата в Южен Кавказ неотдавна ясно е показала необходимостта от по-силно присъствие на ЕС в неговите източни съседи; поради това подкрепя подхода на Комисията, залегнал в нейното съобщение от 3 декември 2008 г., относно източно партньорство (СОМ(2008)0823), което цели създаване на задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия, прогресивно премахване на всички пречки за свободното движение на хора (включително безвизови пътувания), и сътрудничество във всички аспекти на сигурността, и по-специално на енергийна сигурност; счита, че източното партньорство и черноморското сътрудничество следва взаимно да се подкрепят, за да се създаде зона на мир, сигурност, стабилност и зачитане на териториалната цялост; счита, че партньорството следва да бъде съчетано с удвояване на финансовата помощ от ЕС и със силно политическо измерение, от което неразделна част следва да бъде EURONEST — предложената съвместна парламентарна асамблея, съставена от членове на Европейския парламент и парламентите на страните в съседство;

21.

Подкрепя решението на Съвета да се свърже отново с властите на Беларус, като в същото време продължи диалога с всички демократични сили в страната, при условие че властите на Беларус откликнат позитивно на това предложение като постигнат реален напредък по отношение на спазването на демократичните ценности, правовата държава, правата на човека и основните свободи; счита, че на тази основа трябва да се развие постепенно сътрудничество, основано на строги условия, като по този начин Беларус постепенно се приобщи към източното партньорство; настоява Комисията и Съвета без допълнително забавяне да предприемат ефективни стъпки за улесняване на визовите процедури за гражданите на Беларус, включително намаляване на разходите за тяхното влизане в Шенгенското пространство;

22.

Изразява похвала на френското председателство на Съвета, което осигури това Европейският съюз да играе ключова роля за прекратяването на войната в Грузия; призовава ЕС и по-специално неговия специален представител за кризата в Грузия да поддържа принципа за териториалната цялост на Грузия и зачитането на малцинствата, като в същото време положи усилия за постигане на решение, което предвижда ефективни механизми за връщане на разселените в страната хора и бежанците, както и за ефективно наблюдение на сигурността в региона;

23.

Настоятелно призовава Съвета да настоява за пълно прилагане на споразумението за прекратяване на огъня и да гарантира предоставянето на пълен достъп на наблюдателите на ЕС до всички райони, засегнати от конфликта, в съответствие с мандата на мисията за наблюдение на ЕС; отдава голямо значение на това, да бъде редовно и пълно информиран за докладите, изготвяни от тази мисия;

24.

Счита, че ЕС следва да следи отблизо и да се ангажира с приноса за решаването на други потенциални конфликти в тази част от съседните на ЕС страни, включително чрез установяване на контакти и отворени канали за комуникация с всички заинтересовани регионални участници; в тази връзка подчертава, че следва да се изгради близко сътрудничество с Турция;

25.

Счита, че партньорството на ЕС с Русия трябва да се основава на съгласувана стратегия и ясен ангажимент и от двете страни да действат при пълно спазване на международното право и на техните двустранни и многостранни споразумения; в съответствие със заключенията на Председателството на Европейския съвет от 1 септември и 15-16 октомври 2008 г. подчертава, че Русия трябва да спазва ангажиментите, които е поела по споразуменията от 12 август и 8 септември 2008 г.; поради това изразява своето убеждение, че съгласието от страна на Русия да позволи на международните наблюдатели да наблюдават ситуацията в Южна Осетия и Абхазия и нейното пълно съобразяване с условията на плана, съдържащ 6 точки, са необходими за нормализиране на отношенията между ЕС и Русия; също така счита, че не е възможно стратегическо партньорство, ако ценностите демокрация, зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава не се споделят и зачитат изцяло; призовава Съвета да постави тези ценности в центъра на настоящите преговори за ново споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия;

26.

Изразява съжаление от влошаването на положението в Близкия Изток и тежката загуба на живота на цивилни лица, причинена от въоръжения конфликт в ивицата Газа, допълнено с липсата на значителен напредък в мирния процес; предупреждава за изтичането на крайния срок, договорен на конференцията в Анаполис и е убеден, че засиленото трансатлантическо сътрудничество може да добави стойност към процеса от Анаполис; счита, че Европейският съюз следва да приеме решителна и явна политическа роля в региона, съответстваща на предоставените от него финансови ресурси, и по-специално да разгледа драматичната хуманитарна криза в ивицата Газа; призовава Съвета да положи усилия за постигане на постоянно прекратяване на огъня в ивицата Газа, в съответствие с Резолюция 1860 (2009) на Съвета за сигурност на ООН, така че да се позволи започването на мирните преговори между Израел и палестинския народ, в координация с другите регионални партньори; настоятелно призовава да се обмислят всички средства за насърчаване на траен мир в региона, включително разполагането на мисия на ЕПСО (Европейска политика за сигурност и отбрана);

27.

Приветства намерението на Съвета да поднови мандата на полицейската мисия на ЕС в палестинските територии и вярва, че все още е необходима по-силна подкрепа за развитието на правовата държава и полицейския капацитет; освен това отбелязва решението на Съвета за удължаване на мандата на Мисията на ЕС в Рафа за помощ по граничните въпроси и неговата решимост и готовност повторно да активира тази мисия; счита, че тази решимост трябва да доведе до конкретни инициативи за възстановяване на свободата на движение в палестинските територии;

28.

Изразява задоволство от постигнатия напредък по време на Евро-средиземноморската министерска среща на върха в Марсилия от 3 - 4 ноември 2008 г. за допълнителното определяне на институционалната рамка на Съюза за Средиземноморието; счита, че целите, свързани с правата на човека, мирът, сигурността и развитието в средиземноморския регион не могат да се преследват поотделно; подчертава, че политическият и културният диалог, икономическите отношения, управлението на миграционните потоци, политиките на околната среда и сигурността, включително борбата срещу тероризма, трябва да съставляват съществена част от евро-средиземноморския дневен ред; призовава Комисията и Съвета да включат значителна и подходяща роля за Турция в Съюза за Средиземноморието; счита, че е от съществено значение Евро-средиземноморската парламентарна асамблея да може да се интегрира в структурата на Съюза за Средиземноморието като негово парламентарно измерение;

29.

Счита, че ЕС следва да засили ангажимента си към Ирак и, в сътрудничество с иракското правителство и ООН, да подкрепя процеса на развитие на демократичните институции, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, както и ускоряването на процеса на помирение не само в рамките на Ирак, но също така и между Ирак и неговите съседи; приветства удължаването на Мисията на ЕС за интегрирано върховенство на закона за Ирак (EUJUST LEX) и напредъка, постигнат при подготовката на първото по рода си споразумение за търговия и сътрудничество между ЕС и Ирак;

30.

Призовава ЕС да развие по-ефективни и всеобхватни отношения с Иран, които, освен разрешаване на ядрения въпрос, следва да обхващат и сътрудничеството в областта на търговията и енергетиката, регионалната стабилност, и на последно, но не по значимост място — доброто управление и зачитането на правата на човека;

31.

Счита, че ЕС следва да насърчи нов подход към Афганистан и следва да се координира с новата администрация на САЩ с оглед откриването на възможност за преговори между правителството на Афганистан и тези, които са готови да приемат конституцията и да се откажат от насилието; отбелязва, че помощта следва да се съсредоточава в по-голяма степен върху принципа на правовата държава, доброто управление, предоставянето на основни услуги (с особено внимание върху здравеопазването) и икономическото развитие и развитието на селските райони, включително чрез популяризирането на реални алтернативи на производството на опиум;

32.

Изразява загриженост относно влошаването на ситуацията със сигурността в Афганистан; отново насочва вниманието към спешната необходимост от преодоляване на институционалните пречки и подобряване на сътрудничеството между ЕС и НАТО с оглед на улесняване на дейността на полицейската мисия на ЕС в Афганистан (EUPOL); счита, че ЕС и САЩ следва по-добре да координират техните съответни инициативи в областта на полицейската реформа; приветства ангажимента на държавите-членки за увеличаване на състава на EUPOL и призовава за неговото бързо разполагане; изразява убеденост, че успехът на операцията е от изключително значение за бъдещето на трансатлантическия съюз и че като се има това предвид всички държави-членки следва да поемат по-сериозен ангажимент във връзка със сигурността в Афганистан;

33.

Призовава Съвета да разшири дневния ред, свързан с Африка, така че да обхваща по-широк набор от политики, отколкото в момента и да го превърне в приоритет за външни действия на ЕС;

34.

Счита, че подкрепата на ЕС за ООН в източната част на Чад остава от съществено значение, като част от общорегионалното решение за Дарфур; отбелязва, че мисията на силите на Европейския съюз в Чад (EUFOR Чад) ще бъде прекратена съгласно планираното и ще предаде своите операции на мисия, ръководена от ООН; призовава Съвета да улесни безпроблемния преход и по един координиран начин да обмисли как ЕС би могъл да подпомогне понастоящем свръхнатоварената Служба на ООН за мироопазващи операции при разполагането на мисията на ООН;

35.

Изразява сериозна загриженост относно потресаващата хуманитарна ситуация в Сомалия; призовава ЕС да обмисли как може да помогне на ООН, в близко сътрудничество с Африканския съюз, за бързото справяне с това предизвикателство в областта на сигурността, в политическата и хуманитарната област; привлича вниманието към нарастващата заплаха от пиратство край бреговете на Сомалия и в тази връзка приветства решението на ЕС да предприеме морска операция по линия на ЕПСО;

36.

Изразява загриженост относно ескалацията на насилие и конфликт в Демократична република Конго, което може да доведе до сериозна хуманитарна криза; призовава всички страни, включително правителствените войски, да прекратят безразборното насилие и нарушенията на правата на човека, включващи цивилното население, да се включат отново в мирните преговори, които започнаха в Гома и Найроби, и да приемат програмата, одобрена от Народното събрание на Демократична република Конго; счита, че ангажиментът на ЕС в Демократична република Конго трябва да надхвърли техническата помощ, оказвана от Мисията на ЕС за реформа на сектора за сигурност (EUSEC RD Конго) и Полицейската мисия на ЕС (EUPOL RD Конго) в Демократична република Конго и трябва да доведе до предоставянето на реална подкрепа за мироопазващата мисия на ООН, която до момента се оказа неспособна да спре насилието;

37.

Приветства значителното намаляване на напрежението в района на Тайванския пролив и настоящия диалог между Пекин и Тайпей относно двустранно взаимодействие и значимото участие на Тайван в международни организации; силно подкрепя декларацията на Съвета от 19 септември 2008 г., която отново заявява неговата подкрепа за участието на Тайван в специализирани многостранни форуми, включително предоставянето на статут на наблюдател, когато членството на Тайван не е възможно;

38.

Отбелязва факта, че икономическите отношения между ЕС и Китай бележат постоянен ръст и че контактите между техните граждани нараснаха като обхват и мащаб; в същото време остава сериозно загрижен от липсата на готовност от страна на китайските органи да се занимаят с многобройните нарушения на правата на човека и да гарантират, че хората в Китай се ползват от основни права и свободи; в този контекст изразява дълбокото си разочарование по повод аргументите, с китайските органи обосноваха решението си да отложат 11-та среща на върха между ЕС и Китай; отбелязва, че новата среща на върха между ЕС и Китай е планирана за първата половина на 2009 г. и изразява надежда дотогава да бъде постигнат напредък във всички области на сътрудничество;

39.

Изразява съжаление относно решението на китайските органи да прекратят преговорите с представителите на Далай лама и им припомня задълженията, поети след трагичните събития от март 2008 г. преди Олимпийските игри; отново призовава Съвета да назначи специален пратеник по въпросите на Тибет, за да следи отблизо положението и да улесни възобновяването на диалога между страните;

40.

Припомня предложението, направено в своята резолюция от 15 ноември 2001 г. относно глобално партньорство и обща стратегия за отношенията между Европейския съюз и Латинска Америка (6), повторено след това в резолюциите му съответно от 27 април 2006 г. (7) и 24 април 2008 г. (8), приети с оглед срещата на високо равнище EU-LAC (Латинска Америка и Карибите), проведена съответно във Виена и Лима, за изработване на Евро-латиноамериканска харта за мир и сигурност, която, въз основа на Хартата на ООН, ще даде възможност за съвместни политически, стратегически действия и такива, свързани със сигурността; призовава Съвета и Комисията да предприемат активни стъпки за реализацията на тази амбициозна цел;

41.

Приветства усилията за сключване на споразумения за би-регионално асоцииране с Латинска Америка - нов тип споразумения, който за пръв път ще бъдат сключени от ЕС;

42.

Възлага на своя председател на предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на генералния секретар на НАТО, на изпълняващия длъжността председател на ОССЕ, на председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ, на председателя на Комитета на министрите на Съвета на Европа и на председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/61

1.

Посочва, че Европейският съюз се нуждае от развиване на стратегическата си автономност чрез силна и ефективна външна политика и политика за сигурност и отбрана, за да укрепва мира и международната сигурност, да защитава интересите си по света, както и сигурността на своите граждани, да допринася за ефективна многостранност, да укрепва зачитането на правата на човека и демократичните ценности по целия свят и да опазва световния мир;

2.

Признава необходимостта ЕС да преследва тези цели чрез многостранно сътрудничество в международните организации, на първо място в Организацията на обединените нации, и чрез партньорство с други ключови участници, в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации, принципите на Заключителния акт от Хелзинки и целите на Парижката харта;

3.

Потвърждава необходимостта от реформа на Организацията на обединените нации с цел ООН да бъде способна да изпълнява изцяло своите отговорности и да действа ефективно за намиране на решения на глобалните предизвикателства и отговори на ключовите заплахи;

4.

Отново подчертава значението на трансатлантическите отношения и признава необходимостта от координиране на действията между ЕПСО и НАТО, но същевременно подчертава необходимостта от по-балансирано партньорство без конкуренция и с взаимно зачитане на автономията и взаимно разбиране в случай на различаващи се стратегически съображения;

5.

Счита, че много от новите заплахи не са просто военни и не могат да бъдат посрещани само с военни средства;

6.

Отбелязва, че тази политика трябва да съчетава употребата както на граждански, така и на военни средства и капацитет, и че тя изисква тясно и непрекъснато сътрудничество между всички участници;

7.

Подкрепя концепцията за „отговорност за защита“, приета от ООН през 2005 г., и концепцията за „човешка сигурност“, която се основава на върховенството на индивида, а не на държавата; подчертава, че тези концепции включват както практически мерки, така и строги политически насоки за стратегическата ориентация на европейската политика на сигурност, за да се даде възможност за ефективни действия при кризи; все пак изтъква, че не съществува нито автоматично задължение, нито ЕС разполага със средства за разгръщане на мисии на ЕПСО, независимо дали те са цивилни или военни, във всички кризисни ситуации;

8.

Подчертава, че обединяването на усилия и капацитет на равнище ЕС е ключово за преодоляване на комбинираните последствия от увеличаващите се разходи за отбранителна техника и съществуващите ограничения на разходите за отбрана;

9.

Отбелязва, че една обща отбранителна политика в Европа изисква интегрирани европейски въоръжени сили, които съответно трябва да бъдат оборудвани с общи оръжейни системи, така че да се гарантира общност и оперативна съвместимост;

10.

Подчертава, че прозрачността и икономическата ефективност, както и парламентарната отчетност и съблюдаването на международното право за правата на човека и международното хуманитарно право, са от жизнено значение за осигуряване на обществена подкрепа за европейската отбрана; във връзка с това подчертава особеното значение на парламентарния контрол на ЕПСО под формата на тясно сътрудничество между Европейския парламент и парламентите на държавите-членки на ЕС;

11.

Счита, че осъвременената ЕСС и бъдещата нова Стратегическа концепция на НАТО следва да бъдат взаимно съгласувани и че това следва да бъде отразено в декларацията, която ще бъде приета на срещата на върха в Страсбург и Кел на 3 и 4 април 2009 г. по случай 60-та годишнина на НАТО;

12.

Подчертава, че цялостното и навременно изпълнение на ЕСС е от ключово значение;

13.

Приветства доклада на Съвета относно изпълнението на ЕСС; въпреки това отбелязва, че тъй като много от целите на ЕСС през 2003 г. остават до голяма степен неизпълнени, Европейският съюз, укрепен от Договора от Лисабон, следва да играе по-решителна роля за укрепване на легитимността, прозрачността и ефективността на институциите на глобалното управление;

14.

Приветства започването на горепосочената мисия Аталанта в рамките на ЕПСО срещу пиратството край бреговете на Сомалия; въпреки това напомня на Съвета, Комисията и държавите-членки на ЕС, че причините за проблема с пиратството в този регион имат по-дълбоки корени, сред които бедността в една нефункционираща държава, и иска по-задълбочени европейски действия за решаване на тези проблеми;

15.

Във връзка с отвличането и убиването на заложници от ислямски терористи подчертава необходимостта от по-интензивно сътрудничество и координация в политиката за борба срещу тероризма между държавите-членки на ЕС, САЩ и НАТО, с цел по-конкретно да се подобри ефективността на предприеманите спасителни операции, с оглед на спасяване на живота на заложници;

16.

Настоятелно потвърждава призива си, чрез ЕСС и ЕПСО да се дадат всички гаранции за осигуряване на успешното изпълнение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН за насърчаване на равнопоставеното участие на жените във всички въпроси и решения относно мира и сигурността, а именно Резолюция 1325 от 31 октомври 2000 г. (S/RES 1325) и Резолюция 1820 от 19 юни 2008 г. (S/RES 1820), и за определяне на систематичната употреба на сексуално насилие срещу жени в ситуации на конфликт като военно престъпление срещу човечеството; изразява съжаление, че напредъкът в сферата на равенството между половете в операции по ЕПСО е прекалено бавен;

17.

Посочва, че твърде често начинът на мислене в държавите-членки остава ограничен в рамките на интересите на националната сигурност и че по този начин се пренебрегва общата отговорност за защитата на обединените европейски интереси; счита, че този подход носи обратни на желаните резултати и настоятелно призовава държавите-членки да мислят по-мащабно, за да превърнат ЕС в по-важен участник на международната сцена, като предвидят по-ефективна структура за европейска сигурност;

18.

Поради това счита за необходимо да се определят общите интереси на ЕС в областта на сигурността; подчертава, че единствено ако Европейският съюз има ясна представа за своите общи интереси, той може да направи общата си политика по-съгласувана и ефективна;

19.

Изразява мнението, че в допълнение към предизвикателствата, посочени в ЕСС от 2003 г., интересите на Съюза в областта на сигурността включват защитата на неговите граждани и интереси както в границите на ЕС, така и извън тях, сигурността на съседните му държави, защитата на външните му граници и жизнено важната инфраструктура, както и подобряването на кибер-сигурността, сигурността на енергийните доставки и морските пътища, защитата на космическите му ресурси и защитата срещу последствията от изменението на климата;

20.

Отбелязва, че ЕС признава международен ред, основан на ефективна многостранност на основата на международното право, и че това е израз на убеждението на европейците, че никоя нация не може да се изправи срещу новите заплахи самостоятелно;

21.

Счита, че Европейският съюз трябва да определи по-ясно амбициите си по отношение на своята роля в света; изразява мнение, че Европейският съюз не следва да се опитва да се превърне в суперсила като Съединените щати, а вместо това следва да гарантира своята сигурност, да работи в интерес на стабилността на съседните си държави и да допринася за многостранна система за глобална сигурност в рамките на Обединените нации, като гарантира спазването на международното право и ефективното предотвратяване на кризи и конфликти, както и за управление и разрешаване на следконфликтни ситуации;

22.

Подчертава, че в рамките на ЕПСО Европейският съюз отдава приоритет на предотвратяването на кризите; изтъква, че сигурността и правовата държава са необходими условия за развитието и дългосрочната стабилност;

23.

Отбелязва, че ЕСС от 2003 г. акцентира върху главните заплахи пред Европейския съюз (тероризъм, разпространение на оръжия за масово унищожение, регионални конфликти, разпадане на държави и организирана престъпност) и определя стратегически цели, които залягат в основата на подстратегии;

24.

Поздравява изминалото френско председателство на ЕС за амбициите му относно ЕПСО; отбелязва горепосочения доклад от 11 декември 2008 г. на върховния представител относно изпълнението на ЕСС, одобрена от Европейския съвет и приветства факта, че са възприети много от препоръките от предходните доклади на Парламента относно ЕСС и ЕПСО, по-специално по отношение на:

25.

Приветства ангажимента на Съвета към идеята през следващите години ЕС действително да е способен, в съответствие с поставената амбициозна цел, наред с другото, за разгръщане на 60 000 души в срок от 60 дни в рамките на мащабна операция, която е част от операциите, предвидени в приоритетна цел 2010 и в гражданска приоритетна цел 2010, да планира и провежда едновременно:

26.

Въпреки това изразява неодобрение от неясния начин на представяне на заключенията относно ЕСС и ЕПСО (четири документа вместо един); изразява съжаление за честото използване на общи фрази, които не описват истинска стратегия; критикува това, че Съветът не откликна на искането на Парламента за Бяла книга и че следователно няма голяма вероятност да се започне плодотворен широк публичен дебат;

27.

Освен това изразява неодобрение на това, че исканията от предишни доклади на Парламента относно ЕСС и ЕПСО не бяха разгледани, най-вече:

28.

Предлага ЕСС да бъде ревизирана на всеки пет години в началото на нов законодателен период в ЕС;

29.

Изразява съжаление за сравнителната липса на напредък след 2003 г. за укрепване на сътрудничеството в ЕС в сферата на отбраната; поради това отново призовава за бяла книга за европейската сигурност и отбрана като инструмент, с който да се даде начало на широк публичен дебат и да гарантира, че ЕСС се прилага ефикасно;

30.

Изразява съжаление, че въпреки задълбочената подготовка, но в резултат от намаленото темпо поради патовото положение с Договора от Лисабон, преразглеждането на ЕСС не доведе до нова стратегическа ориентация, а само до доклад, в който се посочват ежедневни проблеми по политиките в хода на тяхната поява; отбелязва, че обхватът от заплахи е разширен и наред с другото включва кибер-сигурността, приветства новите аспекти в прегледа като фокуса върху изменението на климата, енергийната сигурност (включително в ядрената сфера, подкрепа за многостранен цикъл относно ядреното гориво и многостранен договор за забрана на производството на ядрените разпадащи се материали за ядрени оръжия) и международния договор относно търговията с оръжие, както и други договори за разоръжаване, като новата Конвенция от Осло за касетъчните боеприпаси;

31.

Счита за неприемливо, че се е провел само ограничен парламентарен дебат и никакъв публичен дебат преди приемането на доклада за преразглеждане на ЕСС;

32.

Счита, че ескалацията на насилие в замразените до момента конфликти в Южна Осетия и Абхазия и последвалото признаване на независимостта на тези провинции от Русия подчертават спешната нужда от инвестиране в трайни политически решения на подобни конфликти в съседните ни райони; потвърждава възгледа си, че конфликтите в Кавказ не могат да бъдат решени по военен път и решително осъжда всички, които са използвали насилие по време на конфликта; подчертава, че по-нататъшното развитие на партньорството с Русия трябва да включва съдържателен диалог относно сигурността, основан на потвърдения ангажимент на двете страни към споделяните от тях ценности, зачитане на международното право и териториалната цялост и ангажиране и изпълнение на задълженията съгласно Заключителния акт от Хелзинки;

33.

Подчертава, че измерението, свързано със сигурността, в отношенията ЕС-Русия и ролята на Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) и ЕПСО не могат да се разглеждат отделно от по-широката рамка на европейската структура за сигурност, която включва НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и международни договорености като договора за противоракетна отбрана и договора за конвенционалните сили в Европа; счита, че съответните промени в тази по-широка структура за сигурност следва да бъдат предприемани в диалог както с Русия, така и със САЩ и отправя искане към Съвета да заеме открита и конструктивна позиция към възможни преговори между ЕС, САЩ, Русия и страни членки на ОССЕ извън ЕС с оглед подновяване на трансатлантическия консенсус относно сигурността, като за основа се вземе Заключителният акт от Хелзинки;

34.

Приветства предприетите от Европейския съюз единни действия за посредничество между Русия и Грузия в отговор на предизвикателствата на войната в Грузия; изтъква, че бързата реакция и единството на Европейския съюз, довели до подписването на споразумение за прекратяване на огъня, и бързото разполагане на мисия за наблюдение в рамките на ЕПСО демонстрира способността на Съюза за управление на кризи и за общи действия; поздравява председателството на ЕС за положителната му роля в поддържането на общ европейски подход;

35.

Приветства решението на Съвета от 2 декември 2008 г. за създаване на независима комисия под ръководството на Европейския съюз за проучване на причините за конфликта в Грузия;

36.

Отбелязва загрижеността, изразена от балтийските държави, както и ясното потвърждение от страна на НАТО и държавите членки на организацията, че техните ангажименти съгласно член 5 от Северноатлантическия договор запазват валидността си;

37.

Приветства решението на НАТО отново да използва съществуващите канали за комуникация, както и намерението да се възобнови дейността на Съвета НАТО-Русия;

38.

Счита, че както ЕС, така и НАТО следва да провеждат искрен и реалистичен диалог с Русия по въпроси като регионалната сигурност, енергията, ракетната отбрана, неразпространението на оръжия за масово унищожение, ограничаването на въоръжените сили и космическата политика;

39.

Счита, че е важно да се засили многостранният диалог по въпросите на сигурността в рамките на Съвета за евро-атлантическо партньорство;

40.

Посочва обстоятелството, че поради своето геополитическо положение, военна мощ, политическа тежест, богатство на енергийни ресурси и икономически потенциал Русия е от стратегическо значение за Европа;

41.

Подчертава, че Европейският съюз трябва да разполага със средства за прилагане на своите политики и че поради това, наред със засилване на дипломатическия си капацитет, той се нуждае както от граждански, така и от военен капацитет, за да укрепи ЕПСО и да изпълнява отговорностите си в международен план;

42.

Посочва, че от създаването й в рамките на ЕПСО са проведени 22 мисии, от които 16 с граждански характер; подчертава значението на гражданските компоненти на ЕПСО; приветства във връзка с това създаването на способност за планиране и провеждане на граждански операции (CPCC) към Съвета на Европейския съюз; призовава държавите-членки да увеличат усилията си за предоставяне на квалифициран персонал за гражданските мисии на ЕПСО; подчертава във връзка с това значението на Гражданска приоритетна цел 2010;

43.

Подчертава също така, че поради акцентирането върху военното измерение на ЕПСО напредъкът в областта на гражданския капацитет и предотвратяването на конфликти е прекалено бавен и че както Съветът, така и Комисията трябва да предложат като спешна мярка ново динамично развитие в тази област;

44.

Призовава за по-нататъшно развитие на партньорството за укрепване на мира и превръщането му в Европейски граждански корпус за мир;

45.

Счита, че Европейският съюз следва да продължи да изгражда капацитета си въз основа на гражданските и военните приоритетни цели; отбелязва, че той следва да се стреми да осигури военни сили от 60 000 войници, които да са на постоянно разположение; повтаря предложението си Eurocorps да бъде ядрото на тези военни части, при необходимост подсилен с допълнителни морски и въздушни сили; приветства постигнатото споразумение между Германия и Франция за продължаване на съществуването на френско-германска бригада в общи гарнизони; освен това счита, че Европейският съюз следва да осигури подходящ брой полицейски служители, съдии и прокурори, които да са на постоянно разположение; изразява объркването си от това, че концепцията за бойните групи на ЕС и конкретните сценарии за възможните им мисии явно не водят до използването на тези групи във външни операции на Европейския съюз;

46.

Подчертава, че държавите-членки на ЕС заедно изразходват за отбрана повече от 200 000 000 000 EUR годишно, което е повече от половината от разходите за отбрана на Съединените щати; продължава да бъде дълбоко загрижен за липсата на ефикасност и координиране в използването на тези средства; затова настоятелно призовава за полагане на повече усилия за премахване на ненужното дублиране между държавите-членки, а именно чрез специализация, обединяване и споделяне на съществуващия капацитет, както и съвместно изграждане на нов капацитет; поздравява Европейската агенция по отбраната (ЕАО) за отличната й работа до момента и призовава държавите-членки на ЕС да се възползват пълноценно от потенциала на ЕАО;

47.

Подчертава, че потребностите от капацитет за операциите на въоръжените сили, операциите за наблюдение на границите, защитата на жизнено важна инфраструктура и управлението на бедствия често са технологично много сходни или дори еднакви; подчертава, че това създава нови възможности за използване на синхрон и за подобряване на оперативната съвместимост между въоръжените сили и силите за сигурност;

48.

Настоятелно призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да концентрират усилията си върху общия капацитет, който може да бъде използван за целите както на отбраната, така и на сигурността; в този контекст счита за жизнено важни сателитното разузнаване, оборудването за наблюдение и предупреждение, безпилотните летателни апарати, хеликоптери и телекомуникационно оборудване, както и въздушния и морския транспорт; настоява за общ технически стандарт за защитени телекомуникации и средства за защита на жизнено важна инфраструктура;

49.

Приветства решението на управителния съвет на Европейската агенция по отбраната от 10 ноември 2008 г. относно създаването на европейски въздушнотранспортен флот и отбелязва декларацията за намерение за участие в тази инициатива, подписана от министрите на отбраната на дванадесет държави-членки;

50.

Счита, че е необходимо да се даде възможност за използването на системите Galileo и GMES (глобално наблюдение за околната среда и за сигурност) за целите на сигурността и отбраната;

51.

Подкрепя динамичното развитие на сътрудничеството на националните въоръжени сили към все по-тясно синхронизиране; предлага този процес и въоръжените сили да бъдат наречени „Синхронизирани военни сили на Европа“ (SAFE);

52.

Счита, че SAFE дава достатъчно пространство за действие за неутрални членове и членове, обединени във военни съюзи, за онези, които вече са в тясно сътрудничество, както и за онези, които все още се въздържат от такова; предлага за организацията на SAFE модел, отворен за участие, основаващ се на засилено доброволно синхронизиране;

53.

Подкрепя идеята за европейски статут на военнослужещи в рамките на SAFE, с който да се уреждат стандартите за обучение, оперативната доктрина и свободата на оперативни действия, въпросите, свързани със задълженията и правата, както и нивото на качество на оборудването, медицинското обслужване и социалното осигуряване в случай на смърт, раняване и негодност за военна служба;

54.

Подкрепя по отношение на SAFE принципа на общоевропейско разпределение на труда в областта на военния капацитет;

55.

Препоръчва по-тясно европейско сътрудничество в областта на обучението, поддръжката и логистиката като ключови предпоставки за по-ефикасно изразходване на средствата за отбрана;

56.

Изразява мнение, че капацитетът на Европейския съюз за самостоятелни действия в областта на външната политика и политиката за сигурност следва да се подобри чрез целенасочено развитие на капацитета му за анализ, планиране, командване и контрол и разузнаване; в този контекст приветства решението на Европейския съвет да полага усилия за създаване на интегрирана структура за гражданско и военно стратегическо планиране за операциите и мисиите на ЕПСО;

57.

Също така приветства решението на Европейския съвет да създаде неформална група на високо равнище ЕС-НАТО, която ще има за задача укрепването на сътрудничеството между двете организации по прагматичен начин;

58.

Призовава за създаването на самостоятелен и постоянен оперативен щаб на ЕС с капацитет за извършване на стратегическо планиране и провеждане на операциите и мисиите на ЕПСО;

59.

Подкрепя идеята за създаване на Съвет на министрите на отбраната, за да се придаде по-голяма съгласуваност на различните национални политики в областта на отбраната и по такъв начин да се засили съответният национален принос към ЕПСО; подчертава целта за пълен парламентарен контрол на мисиите и операциите на ЕПСО, включително от страна на Европейския парламент;

60.

Силно подкрепя укрепването на Европейски пазар за отбрана и сигурност посредством приемане на законодателните предложения на Комисията за обществени поръчки и прехвърляне в рамките на Общността и препоръчва по-нататъшни инициативи за постигане на тази цел, по-специално в областта на сигурността на доставките и сигурността на информацията;

61.

Приветства във връзка с това приемането на Обща позиция на Съвета 2008/944/ОВППС от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (8), с който Кодексът за поведение относно износа на оръжие се преобразува в правно обвързващ инструмент; освен това приветства факта, че на националните държави се предоставя възможността да приемат индивидуално по-строги мерки;

62.

Припомня, че следва да се осигурят общи оръжейни системи чрез силна промишленост за европейска отбрана, която ще е в състояние да задоволява настоящите и бъдещите потребности на военните европейски сили и ще спомогне за придобиването от Европа на самостоятелност и независимост;

63.

Настоява за увеличаване на финансирането от Общността за изследователска дейност в областта на сигурността и за стартиране на съвместни изследователски програми с участието на Комисията и на ЕАО;

64.

Счита, че е особено важно да бъде укрепен Европейският колеж по сигурност и отбрана и той да се превърне в постоянна структура, която да ускори допълнително развитието на специфично европейска култура на сигурността; настоятелно призовава Комисията да продължи и след 2009 г. да финансира учебните дейности на равнище ЕС в областта на гражданското управление на кризи;

65.

Призовава за по-нататъшни инициативи за общо обучение и общи стандарти за личния състав, който ще бъде разположен и ще работи заедно в граждански и военни операции, за координация на обучението, свързано с кризите, програми за обмен сред въоръжените сили в Европа и отваряне на армиите за граждани на други държави-членки на ЕС;

66.

Силно подкрепя успешните европейски програми, като например Eurofighter, който ще служи като основен боен самолет за пет европейски въздушни сили през следващите десетилетия; поради това счита, че държавите-членки на ЕС следва да насърчават и подкрепят подобни инициативи;

67.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, на парламентите на държавите-членки и на генералните секретари на Организацията на обединените нации, Организацията на Северноатлантическия договор, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Съвета на Европа.