ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/2

Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Финландия

(Дело C-284/05) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Безмитен внос на военна екипировка)

2010/C 51/02

Език на производството: фински

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Wilms и P. Aalto)

Ответник: Република Финландия (представители: T. Pynnä, E. Bygglin, J. Heliskoski и A. Guimaraes-Purokoski)

Страни, встъпили в подкрепа на исканията на ответника: Кралство Дания (представител: J. Molde), Федерална република Германия (представители: M. Lumma и U. Forsthoff), Република Гърция (представители: E.-M. Mamouna и M. K. Boskovits), Италианска република (представители: I. M. Braguglia, G. De Bellis, avvocato dello Stato), Португалска република (представител: L. Inez Fernandes), Кралство Швеция (представител: A. Falk)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 2, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1) и за периода след 31 май 2000 г., на Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184) — Безмитен внос на военни материали и на стоки с двойна употреба з военни и граждански цели

Диспозитив

Република Финландия не е изпълнила задълженията си по член 26 ЕО, по член 20 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността и следователно задълженията си по Общата митническа тарифа, като освобождава от мита вноса на военна екипировка през периода 1998—2002 г., и не е изпълнила и задълженията си по членове 2 и 9—11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, изменен с Регламент (Евратом, ЕО) № 1355/96 на Съвета от 8 юли 1996 година, както и по същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите, като отказва да изчисли, да установи и да предостави на разположение на Комисията на Европейските общности свързаните с тях собствени ресурси, както и като отказва да плати лихвите за забава, дължими поради непредоставяне на разположение на Комисията на Европейските общности на посочените собствени ресурси.

2.	Осъжда Република Финландия да заплати съдебните разноски.

3.	Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Гърция, Италианската република, Португалската република и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 271 от 29.10.2005 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/3

Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Кралство Швеция

(Дело C-294/05) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Безмитен внос на военна екипировка и на стоки с двойна употреба за граждански и военни цели)

2010/C 51/03

Език на производството: шведски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Ström van Lier, P. Dejmek и G. Wilms)

Ответник: Кралство Швеция (представители: A. Kruse и A. Falk)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представител: M. Lumma), Република Финландия (представител: J. Heliskoski), Кралство Дания (представител: J. Molde)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 2, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1) и, за периода след 31 май 2000 г., от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184) — Безмитен внос на военни материали и на стоки с двойна употреба за военни и граждански цели

Диспозитив

Като не констатира и не извършва плащане на Комисията на Европейските общности на собствените ресурси, които не са събрани през периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2002 г. в рамките на вноса на военни материали и на стоки за гражданска и военна употреба, и като не плаща лихвите за забава, свързани с неплащането на Комисията на Европейските общности на посочените собствени ресурси, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си съответно по членове 2 и 9—11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1355/96 на Съвета от 8 юли 1996 година, до 31 май 2000 г. и, считано от същата дата, по същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите.

2.	Осъжда Кралство Швеция да заплати съдебните разноски.

3.	Федерална република Германия, Република Финландия и Кралство Дания понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 217 от 3.9.2005 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/3

Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-372/05) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Безмитен внос на военна екипировка)

2010/C 51/04

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Cattabriga, G. Wilms, D. Triantafyllou и H. Støvlbæk)

Ответник: Федерална република Германия (представители: M. Lumma, C. von Donat, Rechtsanwalt)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Кралство Дания (представител: J. Bering Liisberg), Република Гърция (представители: E.-M. Mamouna, A. Samoni-Rantou и K. Boskovits), Република Финландия (представители: E. Bygglin и A. Guimaraes-Purokoski)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 2 и 9—11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1), а за периода след 31 май 2000 г. — от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184) — Безмитен внос на военна екипировка

Диспозитив

Като отказва да изчисли, установи и предостави на разположение на Комисията на Европейските общности собствените ресурси, свързани с вноса на военно оборудване през периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2002 г., и като отказва да плати лихвите за забава, дължими поради непредоставяне на разположение на Комисията на Европейските общности на посочените собствени ресурси, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по членове 2 и 9—11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1355/96 на Съвета от 8 юли 1996 година, и по същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите.

2.	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

3.	Кралство Дания, Република Гърция и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 296, 26.11.2005 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/4

Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-387/05) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Безмитен внос на оборудване с двойна употреба за граждански и военни цели)

2010/C 51/05

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Wilms, L. Visaggio и C. Cattabriga)

Ответник: Италианска република (представители: I. M. Braguglia, G. De Bellis, avvocato dello Stato)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Кралство Дания (представител: J. Bering Liisberg), Република Гърция (представители: E.-M. Mamouna, A. Samoni-Rantou и K. Boskovits), Португалска република (представители: C. Guerra Santos, L. Inez Fernandes и J. Gomes), Република Финландия (представител: A. Guimaraes-Purokoski)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 26 ЕО и на различни разпоредби от митническото законодателство (член 20 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), членове 2, 9, 10 и член 17, параграф 1 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1) и на съответните разпоредби от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално здание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184) — Безмитен внос на оборудване с двойна употреба за граждански и военни цели — Отказ да се изчислят сумите, които би трябвало да се събират и да се предоставят на разположение на собствените ресурси на Общностите

Диспозитив

Като освобождава от мита вноса на оборудване, което може да се употребява както за граждански, така и за военни цели, през периода от 1 януари 1999 г. до 31 декември 2002 г. и като отказва да изчисли, установи и предостави на разположение на Комисията на Европейските общности собствените ресурси, които не е събрала поради това освобождаване, както и лихвите за забава, дължими поради факта че тези собствени ресурси не са предоставени в срок на разположение на Комисията на Европейските общности, Италианската република не е изпълнила задълженията си, от една страна, по член 26 ЕО, по член 20 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, както следователно и по Общата митническа тарифа, и от друга страна, по членове 2, 9, 10 и член 17, параграф 1 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, изменен с Регламент (Евратом, ЕО) № 1355/96 на Съвета от 8 юли 1996 година, както и по същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите.

2.	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

3.	Кралство Дания, Република Гърция, Португалската република и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 22, 28.1.2006 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/5

Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-409/05) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Безмитен внос на военна екипировка)

2010/C 51/06

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Cattabriga, D. Triantafyllou, H. Støvlbæk и G. Wilms)

Ответник: Република Гърция (представители: A. Samoni-Rantou, E.-M. Mamouna и K. Boskovits)

Страни, встъпили в подкрепа на исканията на ответника: Кралство Дания (представител: J. Bering Liisberg), Италианска република (представители: I. Braguglia, G. De Bellis, avvocato dello Stato), Португалска република (представители: C. Guerra Santos, L. Inez Fernandes и J. Gomes), Република Финландия (представители: J. Heliskoski и A. Guimaraes-Purokoski)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 2, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1) и за периода след 31 май 2000 г. на Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184) — Безмитен внос на военни материали

Диспозитив

Като отказва да изчисли и да плати на Комисията на Европейските общности собствените ресурси, които не е събрала през периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2002 г. поради освобождаване от мита на внос на военно оборудване и като отказва да плати лихвите за забава, свързани с неплащането на Комисията на Европейските общности на посочените собствени ресурси, Република Гърция не е изпълнила задълженията си съответно по членове 2 и 9—11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, изменен с Регламент (Евратом, ЕО) № 1355/96 на Съвета от 8 юли 1996 година, до 31 май 2000 г., както и считано от тази дата — по същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите.

2.	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

3.	Кралство Дания, Италианската република, Португалската република и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 10 от 14.1.2006 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/5

Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Кралство Дания

(Дело C-461/05) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Безмитен внос на военна екипировка)

2010/C 51/07

Език на производството: датски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Cattabriga, G. Wilms, D. Triantafyllou и H. Støvlbæk)

Ответник: Кралство Дания (представители: J. Molde, J. Bering Liisberg и B. Weis Fogh)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Република Гърция (представители: E.-M. Mamouna, A. Samoni-Rantou и K. Boskovits), Португалска република (представители: C. Guerra Santos, L. Inez Fernandes и J. Gomes), Република Финландия (представители: E. Bygglin и A. Guimaraes-Purokoski)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 2, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1) и, за периода след 31 май 2000 г., от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184) — Безмитен внос на военни материали

Диспозитив

Като отказва да изчисли и да плати на Комисията на Европейските общности собствените ресурси, които не е събрало през периода 1 януари 1998 г.—31 декември 2002 г. във връзка с освобождаването от мита на внос на военно оборудване, както и като отказва да заплати лихвите за забава, свързани с неплащането на Комисията на Европейските общности посочените собствени ресурси, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си съответно по членове 2 и 9—11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, изменен с Регламент (Евратом, ЕО) № 1355/96 на Съвета от 8 юли 1996 година до 31 май 2000 г., както и, считано от тази дата, по същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите.

2.	Осъжда Кралство Дания да заплати съдебните разноски.

3.	Република Гърция, Португалската република и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 48, 25.2.2006 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/6

Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-239/06) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Безмитен внос на военна екипировка)

2010/C 51/08

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Wilms, C. Cattabriga и L. Visaggio)

Ответник: Италианска република (представители: I. Braguglia, G. De Bellis, avvocato dello Stato)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Република Гърция (представители: E.-M. Mamouna и A. Samoni-Rantou както и K. Boskovits), Република Финландия (представители: A. Guimaraes-Purokoski)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 2 и 9—11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1), и на съответните разпоредби от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184) — Безмитен внос на военна екипировка — Отказ да се изчислят сумите, които е трябвало да бъдат събрани и предоставени на разположение на Общностите

Диспозитив

Като освобождава от мита вноса на военно оборудване през периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2002 г. и като отказва да изчисли, установи и предостави на разположение на Комисията на Европейските общности несъбраните в резултат на това освобождаване собствени ресурси, както и лихвите за забава, дължими поради факта, че тези собствени ресурси не са предоставени в срок на разположение на Комисията на Европейските общности, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 2 и 9—11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1355/96 на Съвета от 8 юли 1996 година, както и по същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите.

2.	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

3.	Република Гърция и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 178, 29.7.2006 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/6

Решение на Съда (трети състав) от 23 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel, Белгия) — Spector Photo Group NV, Chris Van Raemdonck/Commissie voor het Bank-, Financie- en Assurantiewezen (CBFA)

(Дело C-45/08) (1)

(Директива 2003/6 - Търговия с вътрешна информация - Използване на вътрешна информация - Санкции - Условия)

2010/C 51/09

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Brussel

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Spector Photo Group NV, Chris Van Raemdonck

Ответник: Commissie voor het Bank-, Financie- en Assurantiewezen (CBFA)

Предмет

Преюдициално запитване — Hof van beroep te Brussel — Тълкуване на членове 2 и 14 от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (ОВ L 96, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 210) и на член 1 от Директива 2003/124/ЕО на Комисията от 22 декември 2003 година за прилагане на Директива 2003/6/ЕО (ОВ L 339, стр. 70; Специално издание на български език, глава 6, том 5, стр. 243) — Използване на вътрешна информация — Максимална хармонизация, която не оставя на държавите членки никаква свобода на действие при определяне на понятието за търговия с вътрешна информация — Санкции, които могат да бъдат наложени — Условия

Диспозитив

Член 2, параграф 1 от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че лице, посочено във втората алинея от тази разпоредба, което разполага с вътрешна информация, придобива или продава, или се опитва да придобие или да продаде за своя собствена сметка или за чужда сметка, или пряко или косвено, финансовите инструменти, за които се отнася тази информация, означава, че това лице е „използвало тази информация“ по смисъла на посочената разпоредба, при условие че е спазено правото на защита, и по-конкретно правото да може да се обори тази презумпция. Въпросът дали посоченото лице е нарушило забраната на търговията с вътрешна информация, трябва да се анализира с оглед на целта на тази директива, която е да се защити интегритетът на финансовите пазари и да се укрепи доверието на инвеститорите, което почива по-специално на уверението, че последните ще бъдат равнопоставени и защитени от неправомерно използване на вътрешна информация.

Член 14, параграф 1 от Директива 2003/6 трябва да се тълкува в смисъл, че икономическото предимство, следващо от търговия с вътрешна информация, може да представлява релевантен елемент за целите на определянето на ефикасна, съразмерна на нарушението и възпираща санкция. Методът на изчисляване на това икономическо предимство, и по-конкретно моментът или периодът, който следва да се вземе предвид, трябва да се определят от националното право.

Член 14, параграф 1 от Директива 2003/6 трябва да се тълкува в смисъл, че ако държава членка е предвидила освен посочените в тази разпоредба административни санкции възможността за налагане на имуществена санкция с наказателноправен характер, за целите на преценката дали административната санкция е ефикасна, съразмерна на нарушението и възпираща, не следва да се вземат предвид тази възможност и/или размерът на евентуална последваща наказателноправна санкция.

(1) ОВ C 107, 26.4.2008 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/7

Решение на Съда (първи състав) от 17 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Salamanca, Испания) — Eva Martín Martín/EDP Editores SL

(Дело C-227/08) (1)

(Директива 85/577/ЕИО - Член 4 - Защита на потребителите - Договори, сключени извън търговския обект - Право на отказ - Задължение за информиране от страна на търговеца - Недействителност на договора - Подходящи мерки)

2010/C 51/10

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Salamanca

Страни в главното производство

Жалбоподател: Eva Martín Martín

Ответник: EDP Editores SL

Предмет

Преюдициално запитване — Audiencia Provincial de Salamanca — Тълкуване на член 4 от Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект (ОВ L 372, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 188) — Член 3 ЕО, член 95 ЕО и член 153 ЕО —Член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на отказ — Задължение на търговеца да предостави определена информация — Мерки за защита на потребителя в случай на неизпълнение — Недействителност на договора и правомощия на националния съд

Диспозитив

Член 4 от Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект, допуска националната юрисдикция служебно да обяви за недействителен договор, който попада в приложното поле на тази директива, на основание че потребителят не е бил информиран за правото му на отказ, въпреки че същият изобщо не се е позовал на тази недействителност пред компетентните национални юрисдикции.

(1) ОВ C 223, 30.8.2008 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/8

Решение на Съда (пети състав) от 17 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-248/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Регламент (ЕО) № 1774/2002 - Член 4, параграф 2, букви a) и в), член 5, параграф 2, буква в), член 6, параграф 2, буква б), членове 10 - 15, 17, 18 и 26 - Странични животински продукти - Отпадъци - Депониране на странични животински продукти без предварителна преработка - Неупражняване на официален контрол - Инсталации, които гарантират безопасността и управлението на странични животински продукти - Експлоатация - Липса на одобрение - Изгаряне не определени опасни продукти - Липса на подходящи процедури)

2010/C 51/11

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: H. Tserepa-Lacombe и A. Markoulli)

Ответник: Република Гърция (представители: V. Kontolaimos, S. Charitaki, E.-M. Mamouna и Chalkias)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 4, параграф 2, член 5, параграф 2, членове 10—15, членове 17, 18 и 26 от Регламент (ЕО) № 1774/2002 от 3 октомври 2002 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ L 273, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 44, стр. 113) — Депониране на странични животински продукти без предварителна преработка — Липса на официален контрол

Диспозитив

Като не е приложила нито привела в действие точно Регламент (ЕО) № 1774/2002 от 3 октомври 2002 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека, що се отнася до депониране на странични животински продукти без предварителна преработка, неупражняване на официален контрол, одобряване на инсталации за управление на странични животински продукти и изгаряне не определени опасни продукти, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 2, букви a) и в), член 5, параграф 2, буква в), член 6, параграф 2, буква б), членове 10—15, 17, 18 и 26 от Регламент (ЕО) № 1774/2002.

2.	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 209, 15.08.2008 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/8

Решение на Съда (четвърти състав) от 23 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato, Италия) — Consorzio Nazionale Interuniversitario per le Scienze del Mare (CoNISMa)/Regione Marche

(Дело C-305/08) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Директива 2004/18 - Понятия „изпълнител на строителство“, „изпълнител на доставки“ и „изпълнител на услуги“ - Понятие „икономически оператор“ - Университети и изследователски институти - Обединение („consorzio“), съставено от университети и административни органи - Основна нестопанска цел, предвидена в устава - Допускане до участие в процедура за възлагане на обществена поръчка)

2010/C 51/12

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Ищец: Consorzio Nazionale Interuniversitario per le Scienze del Mare (CoNISMa)

Ответник: Regione Marche

Предмет

Преюдициално запитване — Consiglio di Stato — Тълкуване на Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка ОВ L 182, 10.7.2008 г., стр. 282) — Изключване от процедурата за възлагане на обществена поръчка за услуга, състояща се в събиране на геофизични данни, на образувания като университетите, които са с нестопанска цел, но имат изследователска насоченост

Диспозитив

Разпоредбите на Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, и по-специално на член 1, параграф 2, буква a) и параграф 8, първа и втора алинея от нея, които се позовават на понятието „икономически оператор“, трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват участието в процедура за възлагане на обществена поръчка на образувания, чиято основна цел е нестопанска, които не разполагат с организационна структура на предприятие и не присъстват постоянно на пазара, като университетите и изследователските институти и обединенията, съставени от университети и административни органи.

Директива 2004/18 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на национална правна уредба като разглежданата в главното производство, което забранява на образувания, чиято основна цел е нестопанска, като университети и изследователски институти, да участват в процедура за възлагане на обществена поръчка, при положение че такива образувания имат право по силата на националното право да предлагат услугите, предмет на съответната обществена поръчка.

(1) ОВ C 247, 27.9.2008 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/9

Решение на Съда (четвърти състав) от 23 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia, Италия) — Serrantoni Srl, Consorzio stabile edili scrl/Comune di Milano

(Дело C-376/08) (1)

(Обществени поръчки за строителство - Директива 2004/18/ЕО - Членове 43 ЕО и 49 ЕО - Принцип на равно третиране - Обединения на предприятия - Забрана за конкурентно участие в една и съща процедура за обществена поръчка на „consorzio stabile“ („постоянно обединение“) и на дружество, което участва в него)

2010/C 51/13

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia

Страни в главното производство

Ищци: Serrantoni Srl, Consorzio stabile edili scrl

Ответник: Comune di Milano

В присъствието на: Bora Srl Construzioni edili, Unione consorzi stabili Italia (UCSI), Associazione nazionale imprese edili (ANIEM)

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia — Тълкуване на членове 39, 43, 49 и 81 ЕО и на член 4 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116) — Национална правна уредба, предвиждаща автоматично изключване на предприятията, принадлежащи към обединение от икономически оператори, в случай на участие на това обединение в процедурата

Диспозитив

Общностното право трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка, чиято стойност е под прага, предвиден в член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, но която е от сигурен трансграничен интерес, предвижда автоматичното изключване от участие в тази процедура и налагането на наказателноправни санкции както на постоянно обединение на предприятия, така и на членуващите в него предприятия, когато последните са представили оферти, конкурентни на офертата на това обединение в рамките на същата процедура, дори когато офертата на споменатото обединение не е била подадена за сметка и в интерес на тези предприятия.

(1) ОВ C 327, 20.12.2008 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/9

Решение на Съда (пети състав) от 17 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Baden-Württemberg, Германия) — Swiss Caps AG/Hauptzollamt Singen

(Съединени дела C-410/08 — C-412/08) (1)

(Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Тарифно класиране - Позиции 1515, 1517, 2106 и 3004 - Желатинови капсули - Масла от риба, пшеничен зародиш и челебитка - Понятие „опаковка“)

2010/C 51/14

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Baden-Württemberg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Swiss Caps AG

Ответник: Hauptzollamt Singen

Предмет

Преюдициално запитване — Finanzgericht Baden-Württemberg — Тълкуване на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3) — Позиция 1517 (Маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от позиция 1516) и позиция 2106 (Хранителни продукти, неупоменати, нито включени другаде) — Точка A, параграф 5, буква б) от раздел първи към част първа от приложение I — Тарифно класиране на препарат от рибно масло с добавка на витамин Е, в капсули, съставени от желатин, глицерол и вода — Понятие за опаковка

Диспозитив

Комбинираната номенклатура, намираща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕО) № 388/2000 на Комисията от 13 октомври 2000 г., трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

хранителни препарати под формата на желатинови капсули, съдържащи 600 mg студено пресовано концентрирано рибно масло и 22,8 mg концентриран витамин E в капсула с обвивка, състояща се от 212,8 mg желатин, 77,7 mg глицерол и 159,6 mg пречистена вода, и предназначени за използване като хранителна добавка,

—	хранителни препарати под формата на желатинови капсули, съдържащи 580 mg масло от пшеничен зародиш в капсула с обвивка, състояща се от 250 mg гранулат скорбяла, и предназначени за използване като хранителна добавка,

—

хранителни препарати под формата на желатинови капсули, съдържащи 500 mg студено пресовано масло от черен кимион, 38,7 mg соево масло, 18,8 mg витамин E, 16 mg маслена мазнина, 10 mg лецитин, 8,2 mg восък, 8 mg калциев пантотенат, 0,2 mg фолиева киселина и 0,11 mg биотин в капсула с обвивка, състояща се от 313,97 mg желатинов разтвор (47,3 % желатин, 17,2 % глицерин, 35,5 % вода), 4,30 mg паста от 50 % титанов диоксид и 50 % глицерин и 1,73 mg паста от 25 % жълт хинолин и 75 % глицерин, и предназначени за използване като хранителна добавка,

спадат към позиция 2106 от посочената Комбинирана номенклатура.

(1) ОВ C 313, 6.12.2008 г.

ОВ С 327, 20.12.2008 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/10

Решение на Съда (втори състав) от 23 декември 2009 г. — Европейска комисия/Ирландия

(Дело C-455/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 89/665/ЕИО и Директива 92/13/ЕИО - Обществени поръчки за доставки и за строителство - Производство по обжалване срещу решение за възлагане на поръчка - Гарантиране на ефективно средство за защита - Минимален срок на изчакване между уведомяването на отстранените оференти за решението за възлагане на поръчката и подписването на договора за тази поръчка)

2010/C 51/15

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Zavvos и M. Konstantinidis)

Ответник: Ирландия (представител: D. O'Hagan)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, стp. 33, Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237) — Нарушение на член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, стp. 14, Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43) — Задължение в националното право да се предвиди ефективно и бързо производство по обжалване, което да позволи на неуспелия оферент да получи отмяна на решението за възлагане на поръчката — Срок за обжалване

Диспозитив

Като приема член 49 от Statutory Instrument № 329 от 2006 г. и член 51 от Statutory Instrument № 50 от 2007 г., Ирландия определя правилата, уреждащи уведомяването на оферентите за решенията на възложителя и на възлагащите органи, както и за мотивите на тези решения, по такъв начин, че към момента, в който оферентите са цялостно информирани за причините за отхвърлянето на офертата им, предхождащия сключването на договора срок на изчакване може вече да е изтекъл. По този начин тази държава членка не е изпълнила задълженията си по член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година, и по член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор.

2.	Осъжда Ирландия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 32, 7.2.2009 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/11

Решение на Съда (шести състав) от 17 декември 2009 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-505/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2005/36/ЕО - Признаване на професионалните квалификации - Липса на транспониране в предвидения срок)

2010/C 51/16

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: H. Støvlbæk и M. Adam)

Ответник: Федерална република Германия (представители: M. Lumma и N. Graf Vitzthum)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане в предвидения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3)

Диспозитив

Като не е приела и съобщила на Европейската комисия в предвидения срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за транспониране на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по тази директива.

2.	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 19, 24.1.2009 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/11

Решение на Съда (осми състав) от 17 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio, Италия) — Angelo Rubino/Ministero dell'Università e della Ricerca

(Дело C-586/08) (1)

(Директива 2005/36/ЕО - Признаване на дипломи - Понятие „регламентирана професия“ - Подбор на предварително определен брой лица въз основа на сравнително оценяване, като се дава звание с ограничен във времето срок на валидност - Национална научна правоспособност - Университетски преподавател)

2010/C 51/17

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio

Страни в главното производство

Ищец: Angelo Rubino

Ответник: Ministero dell'Università e della Ricerca

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio — Тълкуване на член 3, параграф 1, буква в) ЕО, на член 47, параграф 1 ЕО и на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации — Национална правна уредба, която не позволява признаване на професионалната квалификация на университетски преподавател, придобита в друга държава членка

Диспозитив

Фактът, че достъпът до дадена професия е запазен за кандидатите, успешно преминали процедура, която има за цел подбора на предварително определен брой лица по-скоро въз основа на сравнително оценяване на кандидатите, отколкото чрез прилагане на абсолютни критерии и с която се дава звание, чиято валидност е стриктно ограничена във времето, няма за последица посочената професия да представлява регламентирана професия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации.

Въпреки това членове 39 ЕО и 43 ЕО налагат квалификациите, придобити в други държави членки, да бъдат признати с тяхната реална стойност и надлежно взети предвид в рамките на подобна процедура.

(1) ОВ C 55, 7.3.2009 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/12

Решение на Съда (пети състав) от 17 декември 2009 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-120/09) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 1999/31/ЕО - Депониране на отпадъци - Понятия за „подземни складове“, „газове от депа“ и „елюат“ - Задължение за определяне на праговите нива, над които може да се счита, че депото за отпадъци има значително неблагоприятно въздействие върху качеството на подземните води - Липса на транспониране в предвидения срок що се отнася до Валонската област)

2010/C 51/18

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. van Beek и J.-B. Laignelot)

Ответник: Кралство Белгия (представител: T. Materne)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Липса на пълно транспониране във валонското право на член 2, букви е), й) и к) и на Приложение III, точка 4, буква В) към Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94) — Понятия за „подземни складове“, „газове от депа“ и „елюат“ — Задължение за определяне на праговите нива, над които може да се счита, че депото за отпадъци има значително неблагоприятно въздействие върху качеството на подземните води

Диспозитив

Като не е осигурила транспонирането що се отнася до Валонската област на член 2, букви е), й) и к), както и на Приложение III, точка 4, буква В) към Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по тази директива.

2.	Осъжда Кралство Белгия да плати съдебните разноски.

(1) ОВ C 141, 20.6.2009 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/12

Определение на Съда (седми състав) от 9 ноември 2009 г. (преюдициални запитвания от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio, Италия) — Roche SpA (C-450/07), Federazione nazionale unitaria dei Titolari di Farmacia italiani (Federfarma) (C-451/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Ministero della Salute

(Съединени дела C-450/07 и C-451/07) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Директива 89/105/ЕИО - Прозрачност на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека - Член 4 - Замразяване на цените - Намаляване на цените)

2010/C 51/19

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio

Страни в главното производство

Ищец: Roche SpA

Ответници: Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Ministero della Salute

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio — Тълкуване на член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване (ОВ L 40, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 84) — Лекарствени продукти, подложени на замразяване на цените — Условия и ред, които следва да се спазват в случай на евентуално намаление на цените

Диспозитив

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване трябва да бъде тълкуван в смисъл, че ако предвидените в тази разпоредба изисквания са спазени, компетентните органи на държава членка могат да приемат мерки от общ характер, изразяващи се в намаляване на цените на всички лекарствени продукти или само на някои категории от тях, макар приемането на посочените мерки да не е предшествано от замразяване на тези цени.

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че ако предвидените в тази разпоредба изисквания са спазени, приемането на мерки за намаляване на цените на всички лекарствени продукти или само на някои категории от тях е възможно многократно през годината, при това в продължение на много години.

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска мерки за контрол върху цените на всички лекарствени продукти или само на някои категории от тях да се приемат въз основа на прогнозни разходи, ако предвидените в тази разпоредба изисквания са спазени и тези прогнози се основават на обективни данни, които могат да бъдат проверени.

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че като се съобразяват с преследваната от тази директива цел за постигане на прозрачност и с изискванията, предвидени в посочената разпоредба, държавите членки следва да определят критериите, въз основа на които трябва да се извърши предвидената в тази разпоредба проверка на макроикономическите условия, както и че тези критерии могат да се състоят в разходи само за лекарствени продукти, в съвкупността от разходи за здравеопазване, или в други видове разходи.

Член 4, параграф 2 от Директива 89/105 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че:

—	държавите членки трябва във всички случаи да предвидят възможност за предприятие, засегнато от мярка за замразяване или намаляване на цените на всички лекарствени продукти или само на някои категории от тях, да поиска изключване по отношение на цената, наложена съгласно тези мерки,

—	те са длъжни да следят за приемането на мотивирано решение по всяко подобно заявление, и

—

конкретното участие на засегнатото предприятие се изразява от една страна в представянето на подходящо изложение на особените причини, обосноваващи заявлението му за изключване и, от друга страна, в предоставянето на подробни допълнителни сведения, в случай че информацията, представена в подкрепа на искането, е недостатъчна.

(1) ОВ C 297, 8.12.2007 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/13

Определение на Съда от 24 ноември 2009 г. — Landtag Schleswig-Holstein/Комисия на Европейските общности

(Дело C-281/08 P) (1)

(Обжалване - Жалба за отмяна - Достъп до документи - Процесуална правоспособност на регионален парламент)

2010/C 51/20

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Landtag Schleswig-Holstein (представители: S. R. Laskowski, Privatdozentin и J. Caspar, Professor)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: P. Costa de Oliveira и B. Martenczuk)

Предмет

Жалба срещу Определение на Първоинстанционният съд (втори състав) от 3 април 2008 г. по дело Landtag Schleswig-Holstein/Комисия (T-236/06), с което Първоинстанционният съд отхвърля като недопустима жалбата за отмяна на решения на Комисията от 10 март и 23 юни 2006 г. за отказ да се предостави достъп на жалбоподателя до документ SEC(2005) 420 от 22 март 2005 г., съдържащ правен анализ на обсъждан от Съвета проект за рамково решение относно запазването на данните, обработвани и съхранявани във връзка с предоставянето на електронни съобщителни услуги, достъпни за обществеността, или на данни, пренасяни чрез обществени съобщителни мрежи, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на нарушения и престъпления, включително тероризъм — Процесуална правоспособност на регионален парламент — Право на изслушване пред съд — Понятие „юридическо лице“, съдържащо се в член 230, четвърта алинея ЕО

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Landtag Schleswig-Holstein да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 260, 11.10.2008 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/13

Определение на Съда (седми състав) от 9 ноември 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio, Италия) — A. Menarini — Industrie Farmaceutiche Riunite Srl, FIRMA Srl, Laboratori Guidotti SpA, Menarini International Operations Luxembourg SA, Istituto Lusofarmaco d'Italia SpA, Malesi Istituto Farmacobiologico SpA/Ministero della Salute, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA)

(Дело C-353/08) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Директива 89/105/ЕИО - Прозрачност на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека - Член 4, параграф 1 - Замразяване на цени - Намаляване на цени)

2010/C 51/21

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio

Страни в главното производство

Ищци: A. Menarini — Industrie Farmaceutiche Riunite Srl, FIRMA Srl, Laboratori Guidotti SpA, Menarini International Operations Luxembourg SA, Istituto Lusofarmaco d'Italia SpA, Malesi Istituto Farmacobiologico SpA

Ответници: Ministero della Salute, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA)

В присъствието на: Bracco SpA

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio — Тълкуване на член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване (ОВ L 40, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 84) — Лекарствени продукти, подложени на замразяване на цени — Ред и условия за евентуално намаляване на цените

Диспозитив

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване трябва да се тълкува в смисъл, че, при условие, че са спазени предвидените в тази разпоредба изисквания, компетентните органи на държава членка могат да приемат мерки с общо приложение, състоящи се в намаляване на цените на всички лекарствени продукти или на определени категории лекарствени продукти, дори ако преди приемането на тези мерки не е извършено замразяване на цени.

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105 трябва да се тълкува в смисъл, че, при условие че са спазени предвидените в тази разпоредба изисквания, приемането на мерки за намаляване на цените на всички лекарствени продукти или на определени категории лекарствени продукти е допустимо многократно в рамките на една година, за период от няколко години.

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска приемането на мерки за контрол на цените на всички лекарствени средства или на определени категории лекарствени продукти въз основа на прогнозата за разходите, при условие че са спазени предвидените в тази разпоредба изисквания и че прогнозите се основават на обективни данни, които могат да бъдат проверени.

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105 трябва да се тълкува в смисъл че, при зачитане на целта за прозрачност както и спазване на предвидените в тази разпоредба изисквания държавите членки са длъжни да определят критериите, въз основа на които следва да се извършва проверка на посочените в тази разпоредба макроикономически условия и че тези критерии могат да се състоят само в разходите за лекарствени средства, във всички разходи за здравеопазване или също в други видови разходи.

(1) ОВ C 313, 06.12.2008 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/14

Определение на Съда (осми състав) от 2 декември 2009 г. — Powerserv Personalservice GmbH, преди Manpower Personalservice GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Manpower Inc.

(Дело C-553/08 P) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 7, параграф 1, буква в) и член 51, параграфи 1 и 2 - Искане за обявяване на недействителност - Насрещна жалба - Словна марка на Общността „MANPOWER“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Отличителен характер, придобит чрез използване)

2010/C 51/22

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Powerserv Personalservice GmbH, преди Manpower Personalservice GmbH (представител: B. Kuchar, Rechtsanwältin)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider), Manpower Inc. (представители: A. Bryson, barrister и V. Marsland, solicitor)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на Първоинстанционния съд (пети състав) от 15 октомври 2008 г. по дело Powerserv Personalservice/СХВП и Manpower (T-405/05), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата за отмяна, подадена от жалбоподателя срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 22 юли 2005 г. за отхвърляне на жалбата срещу решението на отдела по отмяна, с което се отхвърля искането за обявяване на недействителност на словната марка на Общността „MANPOWER“ за стоките от класове 9, 16, 35, 41 и 42 — Погрешна преценка на отличителния характер на марката — Липса на повторна преценка на доказателствата относно придобиването на отличителен характер чрез използване, след разширяване на кръга на съответните потребители в сравнение с обжалваното решение на апелативния състав

Диспозитив

1.	Отхвърля главната жалба, подадена от Powerserv Personalservice GmbH.

2.	Отхвърля насрещната жалба, подадена от Manpower Inc.

3.	Осъжда Powerserv Personalservice GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 69, 21.3.2009 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/15

Определение на Съда (пети състав) от 23 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Gerasimos Potamianos (C-561/08 P), Gerasimos Potamianos/Комисия на Европейските общности (C-4/09 P)

(Съединени дела C-561/08 P и C-4/09 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Публична служба - Неподновяване на договор, сключен за определен срок - Увреждащ акт)

2010/C 51/23

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Комисия на Европейските общности (представители: J. Curral и D. Martin) (C-561/08 P), Gerasimos Potamianos (представител: J.-N. Louis, avocat) (C-4/09 P)

Други страни в производството: Gerasimos Potamianos (представител: J.-N. Louis, avocat) (C-4/09 P), Комисия на Европейските общности (представители: J. Curral и D. Martin) (C-561/08 P)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (седми състав) от 15 октомври 2008 г. по дело Potamianos/Комисия (T-160/04), с което Първоинстанционният съд приема за допустима жалбата, подадена от г-н Potamianos срещу направеното от генералния директор на ГД „Изследвания“ уведомление, че договорът на г-н Potamianos като срочно нает служител няма да бъде подновен след изтичане на срока му — Понятие за увреждащ акт — Разлика в тълкуването, което правят Съдът от една страна и Първоинстанционният съд и Съдът на публична служба — от друга

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбите.

2.	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.

ОВ C 82, 4.4.2009 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/15

Определение на Съда от 29 октомври 2009 г. — Portela — Comércio de artigos ortopédicos e hospitalares, Lda/Комисия на Европейските общности

(Дело C-85/09 P) (1)

(Обжалване - Извъндоговорна отговорност - Искане за поправяне на вредите, претърпени поради различни пропуски на Комисията при прилагането на Директива 93/42/ЕИО - Липса на причинно-следствена връзка между твърдените пропуски и претърпените от жалбоподателя вреди във връзка с пускането на пазара на дефектни цифрови термометри - Явно неоснователна жалба)

2010/C 51/24

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Portela — Comércio de artigos ortopédicos e hospitalares, Lda (представител: C. Mourato, avocat)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: B. Schima и P. Guerra e Andrade)

Предмет

Жалба, подадена срещу Определение на Първоинстанционния съд (осми състав) от 17 декември 2009 г. по дело Portela/Комисия (T-137/07), с което Първоинстанционният съд отхвърля като отчасти явно недопустимо и в останалата част като явно лишено от всякакво правно основание искане, с което се цели, на първо място, задължаване на Комисията да действа в съответствие с член 14б от Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно медицинските изделия (ОВ L 169, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 244), изменена с Директива 98/79/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 година относно диагностичните медицински изделия in vitro (ОВ L 331, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 25, стр. 5), като посредством Федерална република Германия разпореди на сертифициращото дружество TÜV Rheinland Product Safety GmbH да реализира в полза на жалбоподателя предвидената в точка 6 от приложение XI към Директива 93/42 задължителна застраховка гражданска отговорност, която посоченото дружество е сключило, а ако твърдяната вреда не може да бъде поправена чрез основното искане, при условията на евентуалност, искане за поправяне на вредата, претърпяна от жалбоподателя поради различни пропуски на Комисията

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Portela — Comércio de artigos ortopédicos e hospitalares, Lda да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 102, 1.5.2009 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/16

Определение на Съда (втори състав) от 17 септември 2009 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Bíróság, Република Унгария) — Pannon GSM Távközlési Rt./Nemzeti Hírközlési Hatóság Tanácsa

(Дело C-143/09) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Присъединяване към Европейския съюз - Директива 2002/22/ЕО - Прилагане във времето - Компетентност на Съда)

2010/C 51/25

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Bíróság

Страни в главното производство

Ищец: Pannon GSM Távközlési Rt.

Ответник: Nemzeti Hírközlési Hatóság Tanácsa

Предмет

Преюдициално запитване — Fővárosi Bíróság — Тълкуване на Акта относно условията за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Република Словакия и на промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, стр. 33), на член 10, член 87, параграф 1 и на член 249 ЕО, както и на Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) — Разпределяне на нетните разходи за задълженията за предоставяне на универсална услуга между доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги — Национална правна уредба на механизмите за разпределяне на разходите, която предвижда прилагането на правила, несъвместими с директивата, що се отнася до финансирането на универсални услуги, предоставени през годината преди присъединяването на въпросната държава членка към Европейския съюз

Диспозитив

Член 13, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), както и приложение IV към нея не се прилагат към фактите по спор, като този в главното производство, който се отнася до вноска в областта на електронните съобщения, изискуема от властите на Република Унгария през 2003 г.

(1) ОВ C 153, 04.07.2009 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/16

Определение на Съда (седми състав) от 9 ноември 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio, Италия) — IFB Stroder Srl/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA)

(Дело C-198/09) (1)

2010/C 51/26

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio

Страни в главното производство

Ищец: IFB Stroder Srl

Ответник: Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA)

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio — Тълкуване на член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване (ОВ L 40, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 84) — Лекарствени продукти, подложени на замразяване на цени — Ред и условия за евентуално намаляване на цените

Диспозитив

Член 4, параграф 1 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване трябва да се тълкува в смисъл, че, при условие, че са спазени предвидените в тази разпоредба изисквания, компетентните органи на държава членка могат да приемат мерки с общо приложение, състоящи се в намаляване на цените на всички лекарствени продукти или на определени категории лекарствени продукти, дори ако преди приемането на тези мерки не е извършено замразяване на цени.

Член 4, параграф 2 от Директива 89/105 трябва да се тълкува в смисъл, че:

—	държавите членки трябва да предвидят във всички случаи възможността за предприятие, засегнато от мярка за замразяване на цените на всички лекарствени средства или на определени категории лекарствени средства, да поиска дерогация на цените, наложени по силата на тези мерки,

—	те са длъжни да следят за приемането на мотивирано решение по всяко такова искане, и

—

конкретното участие на засегнатото предприятие се състои, от една страна, в представяне на достатъчно изложение на особените причини, обосноваващи искането му за дерогация, и, от друга страна, в предоставяне на допълнителни подробни сведения в случай, че съобщената в подкрепа на искането информация е недостатъчна.

(1) ОВ C 233, 26.09.2009 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/17

Определение на Съда (шести състав) от 27 ноември 2009 г. (преюдициално запитване от Conseil de prud'hommes de Caen, Франция) — Sophie Noël/SCP Brouard Daude, синдик в производството по несъстоятелност на Pronuptia Boutiques Province SA, Centre de Gestion et d'Étude AGS IDF EST

(Дело C-333/09) (1)

(Преюдициално запитване - Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Международен пакт за граждански и политически права - Принцип на равно третиране - Уволнение поради икономически причини - Липса на привръзка към общностното право - Явна липса на компетентност на Съда)

2010/C 51/27

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil de prud'hommes de Caen

Страни в главното производство

Ищец: Sophie Noël

Ответници: SCP Brouard Daude, синдик в производството по несъстоятелност на Pronuptia Boutiques Province SA, Centre de Gestion et d'Étude AGS IDF EST

Предмет

Преюдициално запитване — Conseil de Prud'hommes de Caen (Франция) — Тълкуване на член 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи — Тълкуване на член 26 от Международния пакт за граждански и политически права — Уволнение поради икономически причини — Уволнение поради лични причини — Национални разпоредби, за които се предполага, че противоречат на посочените норми — Нарушение на принципа на равно третиране

Диспозитив

Явна липса на компетентност на Съда на Европейските общности за даване на отговор на въпросите, поставени от Conseil de prud'hommes de Caen с решение от 11 юни 2009 г.

(1) ОВ C 256, 24.10.2009 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/18

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Ordinario di Cosenza (Италия) на 13 ноември 2009 г. — C.C.I.A.A. di Cosenza/Grillo Star srl Fallimento

(Дело C-443/09)

2010/C 51/28

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Ordinario di Cosenza

Страни в главното производство

Ищец: C.C.I.A.A. di Cosenza

Ответник: Grillo Star srl Fallimento

Преюдициални въпроси

Дали критериите за определяне на годишния данък, уредени в член 18, буква б) от италианския закон от 29 декември 1993 г. № 580, определени в параграфи 3, 4, 5 и 6 на същия член, са в противоречие с Директива 2008/7/ЕО (1) на Съвета от 12 февруари 2008 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, доколкото посоченият не може да попадне в приложното поле на дерогацията по член 6, буква д) от същата директива;

По-специално:

—	дали годишният данък, чието определяне се отнася до „нужди от извършването на услуги, които търговските камари са длъжни да предоставят на цялата национална територия“ има характера на данък под формата на такса или дължимо вземане,

—

дали предвиждането на „фонд за равномерно разпределение на данъка“ за уеднаквяване на цялата национална територия на осъществяването на всички „административни функции“, предоставени по закон на търговската камара, изключва характера на годишния данък на данък под формата на такса или дължимо вземане,

—

дали възможността, предоставена на конкретните търговски камари да увеличават ставката на годишния данък до 20 % с оглед на съвместно финансиране на инициативите, имащи за цел увеличаване на производството и подобряване на икономическите условия в техния териториален район, е съвместим с характера на самия данък на данък под формата на такса или дължимо вземане,

—

дали липсата на обяснение на способите за определяне на нуждите във връзка с извършването и актуализирането на вписвания и отбелязвания в регистъра на предприятията от страна на търговските камари възпрепятства установяването на характера на годишния данък на данък под формата на такса или дължимо вземане,

—	дали фиксираното определяне на годишния данък е съвместимо с характера на годишния данък на данък под формата на такса или дължимо вземане в отсъствие на разпоредби относно проверката в „редовни интервали“ на неговото съответствие на средната стойност на услугата?

(1) ОВ L 46, стр. 11.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/18

Жалба, подадена на 4 декември 2009 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд на 23 септември 2009 г. по дело T-183/07, Полша/Комисия

(Дело C-504/09 P)

2010/C 51/29

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: E. Kružíková, E. White и K. Herrmann)

Други страни в производството: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Полша, Република Унгария, Република Литва, Словашка република

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Първоинстанционния съд от 23 септември 2009 г., Т-183/07 в неговата цялост,

—	да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В жалбата си жалбоподателят посочва четири правни основания. На първо място, Първоинстанционният съд превишил контролното си правомощие и допуснал процесуални нарушения, което впоследствие се отразило на интересите на Комисията, на второ място, нарушил член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (1), на трето място, изтълкувал погрешно задължението за мотивиране на решенията по член 296 ДФЕС и на четвърто място, допуснал грешка при прилагането на правото, доколкото не е разгледал член 1, параграф 1, член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 отделно от останалите разпоредби от обжалваното решение, в резултат на което е отменил решението в неговата цялост.

В рамките на първото правно основание жалбоподателят посочва, че Първоинстанционният съд допуснал, в нарушение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник, искане, направено в писмената реплика, според което Комисията превишила правомощията си. Освен това Първоинстанционнен съд е превишил пределите на съдебния си контрол, определяйки кои разпоредби от общностното право съответстват на второ искане на жалбоподателя в производството пред него.

В рамките на второто правно основание жалбоподателят посочва, че Първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал обхвата на правомощието на Комисията по член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, както и начинът на упражняването му. Това правно основание включа две части.

В първата част на това правно основание жалбоподателят посочва, че като твърди, че при проверката на съвместимостта на съобщените национални планове за разпределение II (наричани по-нататък НПР II) с критериите от приложение III към Директива 2003/87/ЕО, Комисията нямала правото, нито да използва данните за CO2, които са били проверени и произхождат от един и същ източник (Community Independant Transaction Log) за всички държави членки за един и същи период от време (2005 година), нито да обоснове решението си с прогнозите за развитие на БНП за 2005—2010 г., публикувани през същия период за всички държави членки, Първоинстанционният съд изтълкувал неправилно член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, нарушавайки принципа на равно третиране.

Във втората част на това правно основание жалбоподателят посочва, че като отрича правото на Комисията да не си служи при преценката на НПР II с използваните от дадена държава членка данни и да посочи в решението си за отхвърляне на НПР II, прието на основание член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, горната граница на всички квоти, които дадена държава членка може да разпредели, Първоинстанционният съд е изтълкувал погрешно член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, нарушавайки целта и предмета ѝ.

Предварителният контрол на НПР II по член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО имал за цел да позволи постигането на целите ѝ, а именно намаляване на емисиите на парникови газове, подобрявайки отношението цена—ефективност и гарантирайки доброто функциониране на схемата за търговия с квоти. Доколкото правото да се приеме решение за отхвърляне на НПР II е ограничено във времето, следвало да се прецени начинът, по който Комисията упражнява контролните си правомощия по член 9, параграф 3, първо изречение от Директива 2003/87/ЕО, като се държи сметка за целта на всяка контролна процедура, а именно да се гарантира, че единствено НПР II, които съответстват на посочените в приложение III критерии, по-специално тези в т. 1—3, могат да бъдат окончателни и да служат за основа за приемането на решения от всички държави членки относно квотите, които трябва да бъдат разпределени.

В рамките на третото правно основание жалбоподателят посочва, че твърдейки, че Комисията била длъжна да обясни в рамките на обжалваното решение защо използваните в НПР II на Република Полша данни са „по-малко надеждни“ Първоинстанционният съд не взел предвид всички доводи от съображение 5 от обжалваното решение и във всеки случай е отишъл отвъд задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС.

В рамките на четвъртото правно основание жалбоподателят посочва, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка, прилагайки условието за самостоятелния характер на разпоредбите на обжалваното решение. В действителност той постановява, че параграфи 2—5 от член 1 и 2, които се отнасят до несъвместимостта на НПР II с критериите от приложение III към директивата, също както първият параграф от посочените членове не могат да бъдат отделени от другите разпоредби на обжалваното решение. Тази погрешна преценка на Първоинстанционния съд го води до отмяна на обжалваното решение в неговата цялост.

(1) ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/19

Преюдициално запитване, отправено от Collège d'autorisation et de contrôle du Conseil supérieur de l'audiovisuel (Белгия) на 11 декември 2009 г. — RTL Belgium SA (по-рано TVI SA)

(Дело C-517/09)

2010/C 51/30

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Collège d'autorisation et de contrôle du Conseil supérieur de l'audiovisuel

Страна по делото:

RTL Belgium SA (по-рано TVI SA)

Преюдициален въпрос

Може ли понятието „ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация“, съдържащо се в член 1, буква в) от Директивата от 3 октомври 1989 година за координирането на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (1) (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), да се тълкува в смисъл, че позволява да се приеме, че дружество, което е установено в държава членка и на което е разрешено чрез лицензиране от правителството на тази държава членка да предоставя аудиовизуални медийни услуги, действително упражнява такъв контрол, след като то делегира, с възможност за пределегиране, на трето дружество, установено в друга държава членка, срещу плащане на неопределена сума, съответстваща на общия оборот от реклама, осъществен от излъчването на тези услуги, реализирането и произвеждането на всички програми, характерни за тези услуги, информирането на обществеността в областта на програмните схеми, както и финансовите услуги, правните услуги, услугите, свързани с човешките ресурси, услугите, свързани с управлението на инфраструктурите и други услуги, свързани с персонала, и след като изглежда, че в седалището на това трето дружество се решава и се осъществява съединяването на програми, евентуалното сваляне от програмата и промените в телевизионните излъчвания, свързани с текущите събития?

(1) Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215).

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/20

Иск, предявен на 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Румъния

(Дело C-522/09)

2010/C 51/31

Език на производството: румънски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Recchia и L. Bouyon)

Ответник: Румъния

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е определила в достатъчна степен по брой и размери териториите, подходящи за специални защитени зони за запазването на видовете птици, изброени в приложение I към Директива 79/409/ЕИО (1), и на редовно срещащите се на територията ѝ мигриращи видове, Румъния не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от посочената директива,

—	да се осъди Румъния да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици, заедно с измененията си, урежда опазването на всички видове птици, които се срещат естествено на европейската територия на държавите членки. Произтичащите от разпоредбите на директивата задължения са приложими за Румъния от датата на присъединяването ѝ (1 януари 2007 г.) и следователно съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от посочената директива Румъния е длъжна да определи на територията си специални защитени зони.

В резултат на преглед на определените от румънските власти специални защитени зони Комисията счита, че това определяне на най-подходящите за специални защитени зони територии е недостатъчно по брой и размери.

В конкретния случай териториите, определени от Румъния за специални защитени зони, са разгледани с оглед на описа на районите от значение за птичата фауна, съставен от организацията BirdLife International, и на сходния анализ, направен от Societatea Ornitologică Română. Процедурата за определяне на районите от значение за птичата фауна в Румъния е приключена през 2007 г. и е довела до определянето на 130 района от значение за птичата фауна.

От общо 130 района от значение за птичата фауна, обхващащи площ от 4 157 500 хектара само 108 района, обхващащи площ от 2 998 700 хектара, са определени от румънските власти за специални защитени зони. Сред тези 108 района само 38 са изцяло определени за специални защитени зони.

Също така 21 района от значение за птичата фауна, обхващащи площ от 341 013 хектара, все още не са определени в Румъния за специални защитени зони и площите на 71 специални защитени зони значително се различават от тези на районите от значение за птичата фауна.

Още повече, че макар 71 района от значение за птичата фауна да не са били изцяло определени за специални защитени зони и 21 района от значение за птичата фауна да не са били включени в процедурата за определяне, румънските власти не са представили никакъв опис и никакъв научен метод, който да обосновава подобна разлика между районите от значение за птичата фауна и специалните защитени зони, които са били определени.

Тези пропуски или частично определяне на различните райони от значение за птичата фауна водят до липса на защитни мерки, както що се отнася до видовете, посочени в приложение I към Директива 79/409/ЕИО, така и до мигриращите видове, в нарушение на член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 79/409.

Следователно Комисията счита, че предвид недостатъчното определяне по брой и размери на специалните защитени зони, Румъния не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 79/409.

(1) Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77).

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/21

Иск, предявен на 17 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-525/09)

2010/C 51/32

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Marghelis и G. Braga da Cruz)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2006/21/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО, или във всеки случай като не е уведомила за това Комисията, Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 25 от посочената директива;

—	да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 30 април 2008 г.

(1) ОВ L 102, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 3.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/21

Иск, предявен на 17 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-526/09)

2010/C 51/33

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán и G. Braga da Cruz)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като е допуснала заустване на отпадъчните промишлени води от промишленото предприятие „Estação de Serviço Sobritos“, разположено в зона Matosinhos, без надлежно разрешително, Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 11, параграфи 1 и 2 от Директива 91/271/ЕИО (1) на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води,

—	да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

До настоящия момент Португалската република не е уведомила Комисията за приключването на процедурата за издаване на разрешително на промишленото предприятие „Estação de Serviço Sobritos“.

(1) ОВ L 135, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/21

Иск, предявен на 18 декември 2009 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-529/09)

2010/C 51/34

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Flynn и C. Urraca Caviedes)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не приема мерките, необходими за изпълнение на Решение 1999/509/ЕО на Комисията от 14 октомври 1998 г. относно помощта, предоставена от Испания на предприятията от групата Magefesa и на нейните дружества правоприемници (ОВ 1999, L 198, стр. 15), Кралство Испания не изпълнява задълженията си по член 288, четвърта алинея ДФЕС, и по членове 2 и 3 от посоченото решение в частта му, която се отнася до Industrias Domésticas, S.A. (Indosa);

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Кралство Испания не приема в определения срок мерките, необходими за изпълнението на Решение 1999/509/ЕО в частта му, която се отнася до Industrias Domésticas, S.A. (Indosa).

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/22

Иск, предявен на 18 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-531/09)

2010/C 51/35

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: N. Yerrell и M. Teles Romão)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2006/38/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и във всеки случай като не е уведомила за това Комисията, Португалската република не е изпълнила задълженията си по тази директива;

—	да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране е изтекъл на 10 юни 2008 г.

(1) ОВ L 157, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 15, стр. 234.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/22

Жалба, подадена на 18 декември 2009 г. от Владимир Иванов срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (трети състав) на 30 септември 2009 г. по дело T-166/08, Иванов/Комисия

(Дело C-532/09 P)

2010/C 51/36

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Владимир Иванов (представител: F. Rollinger, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се обяви жалбата за допустима;

—	да се обяви жалбата за основателна;

—	да се отмени определението на Първоинстанционния съд от 30 септември 2009 г.;

—	да се приеме решение в съответствие с исковата молба;

—	да се осъди противниковата страна да заплати съдебните разноски по двете съдебни производства.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на три правни основания.

С първото си правно основание, състоящо се от две части, той изтъква, че Първоинстанционният съд не трябвало да прилага резервата за злоупотреба с процесуални права, за да мотивира недопустимостта на неговия иск за извъндоговорна отговорност, тъй като твърде ограниченото приложно поле на тази резерва обхващало само изключителни случаи, при които с иска за обезщетение се целяло да се получи същата сума като тази, която жалбоподателят би получил при уважаване на жалба за отмяна. В дадения случай обаче подаденият от жалбоподателя иск за обезщетение бил изцяло самостоятелен иск, с който той искал да ангажира извъндоговорната отговорност на Комисията за възприетото по отношение на него поведение, а не да постигне същото финансово положение като при отмяна на решенията на Комисията.

В тази връзка жалбоподателят също счита, че Първоинстанционният съд не можел служебно да прилага резерва за злоупотреба с процесуални права, тъй като тежестта на доказване на подобна злоупотреба пада върху ответника.

С второто си правно основание жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е поискал да се установи наличие на незаконосъобразно поведение от страна на Комисията като предварително условие за ангажирането на извъндоговорната ѝ отговорност, докато незаконосъобразността на поведението на общностните институции не било сред условията, които най-новата практика на Първоинстанционния съд взимала предвид при ангажиране на отговорността на посочените институции.

Накрая, според третото правно основание на жалбоподателя, като постановява, че жалбата за отмяна е по-подходяща от иска за обезщетение, обжалваното определение засягало признатото му от Хартата на основните права на Европейския съюз право на ефективно средство за защита.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/23

Иск, предявен на 18 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-533/09)

2010/C 51/37

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: H. Støvlbæk и P. Guerra e Andrade)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като изисква португалско гражданство за достъп до професията нотариус по силата на решение на министъра на правосъдието от 12 декември 1991 г., с което се потвърждава становището на Conselho Consultivo da Procuradoria-Geral da República относно член 15 от Конституцията, Португалската република не изпълнява задълженията си по член 49 ДФЕС, доколкото разпоредбите на член 51 ДФЕС не са приложими,

—	да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В Португалия интересите на нотариуса не са държавни и нотариусите не участват пряко или конкретно в упражняването на властнически правомощия, нито са част от публичната администрация. По отношение на португалските нотариуси не е възможно да се приложи изключението по член 51 ДФЕС. В консултативното становище на Procuradoria-Geral da República, потвърдено на 12 декември 1991 г., не се посочва, че професията нотариус попада в приложното поле на член 15, параграф 2 от Конституцията. В Португалия функциите на нотариуса са чисто технически. В основата им стои професионалната компетентност, а не политическото доверие.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/23

Иск, предявен на 21 декември 2009 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-538/09)

2010/C 51/38

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: г-жа D. Recchia и г-н A. Marghelis)

Ответник: Кралство Белгия

Искания

—

да се установи, че тъй като белгийското законодателство не изисква да се извършва съответна проверка за въздействие върху околната среда по отношение на някои дейности, който могат да засегнат „Натура 2000“ обект, и предвижда режим на деклариране за определени дейности, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1),

—	да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си Комисията изтъква едно единствено твърдение за нарушение, изведено от неправилното транспониране на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО („Директивата за местообитанията“).

В това отношение ищецът посочва, че тази разпоредба изисква всички планове или проекти, които не са непосредствено свързани с или необходими за управлението на „Натура 2000“ обект, да се подлагат на съответна проверка за въздействие върху околната среда. Белгийското законодателство не било в съответствие с общностното право, доколкото не изисквало да се извършва систематично такава проверка и предвиждало обикновен режим на деклариране за определени дейности, които могат да засегнат „Натура 2000“ обект.

Такъв бил случаят по-конкретно с всички планове и проекти, за които не се изисква екологично разрешително в област Валония.

(1) ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/24

Иск, предявен на 21 декември 2009 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-539/09)

2010/C 51/39

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Caeiros и B. Conte)

Ответник: Федерална република Германия

Искания

Ищецът иска:

—

да се установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 248, параграфи 1, 2 и 3 ЕО, от член 140, параграф 2 и член 142, параграф 1 от Регламент № 1605/2002, както и от член 10 ЕО, като не е позволила на Сметната палата да осъществи контрол съгласно предвиденото в Регламент № 1798/2003 и в съответните разпоредби по прилагане административно сътрудничество на държавите членки в областта на данъка върху добавената стойност;

—	да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящият иск има за предмет отказа на германските власти да позволят на Европейската сметна палата да осъществи контрол в Германия съгласно предвиденото в Регламент № 1798/2003 и в съответните разпоредби по прилагане административно сътрудничество на държавите членки в областта на данъка върху добавената стойност.

Според Комисията Федерална република Германия е нарушила задълженията си, произтичащи от член 248 ЕО, съответно от Регламент № 1605/2002, както и задължението си за лоялност съгласно член 10 ЕО.

Контролните правомощия на Сметната палата трябвало да се тълкуват разширително: Сметната палата трябвало да контролира финансовите средства на ЕС и да предлага начини за повишаване на ефективността. Затова се нуждаела от правото да осъществява пълен одит и проверки по отношение на всички области и лица, свързани с приходите и разходите на ЕС. Такъв контрол можел да бъде осъществен и в държавите членки, като съгласно член 248, параграф 3 ЕО, член 140, параграф 2 и член 142, параграф 1 от Регламент № 1605/2002, както и в съответствие със задължението за лоялност по член 10 ЕО те трябвало да окажат пълна подкрепа на Сметната палата при изпълнение на дейността ѝ. Това обхващало и задължението за допускане на всички видове контрол от страна на Сметната палата, чието предназначение било оценка на събирането и използването на финансовите средства на ЕС.

Именно това в настоящия случай било отказано на Сметната палата от страна на германските власти.

Регламент № 1798/2003 се отнасял до законосъобразността и правомерността на приходите на Общността. Този регламент бил само елемент от мрежата от различни мерки, които трябвало да гарантират, че държавите членки могат да разполагат с правилен механизъм за постъпления от данък върху добавената стойност и при това Общността може да борави при най-добри условия с наличните ѝ средства, така че измамните практики да бъдат преодолени и предварително избегнати. От тази гледна точка Комисията счита за необходимо с цел контрол на правомерността и законосъобразността на приходите от данък върху добавената стойност Сметната палата да може да осъществява контрол върху въвеждането в действие и прилагането на Регламент № 1798/2003. Това означавало тя да може да контролира дали държавите членки са изградили ефикасна система за сътрудничество и съдействие и дали те я прилагат по достатъчно удовлетворяващ начин на практика или е необходимо повишаване на ефективността.

Въвеждането на практика на предвиденото в Регламент № 1798/2003 административно сътрудничество оказвало влияние върху собствените средства от данък върху добавената стойност, които държавите членки трябвало да акумулират. Добре функциониращото сътрудничество в тази област щяло да предотврати избягването на плащането на данък върху добавената стойност или отклоняването на облагането с данък върху добавената стойност и щяло автоматично да доведе до повишаване на приходите от данък върху добавената стойност, с което и до нарастване на собствените средства от данък върху добавената стойност на Общността. Ако напротив държавата членка не сътрудничела правомерно, то тя не изпълнявала не само задълженията си, произтичащи от Регламент № 1798/2003, но и задължението си, произтичащо от Директивата за данъка върху добавената стойност, за приемане на всички законови и подзаконови разпоредби, които са необходими, за да се гарантира събирането на целия дължим на нейната територия данък върху добавената стойност.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/24

Преюдициално запитване, отправено от Regeringsrätten (Швеция) на 21 декември 2009 г. — Skandinaviska Enskilda Banken AB Momsgrupp/Skatteverket

(Дело C-540/09)

2010/C 51/40

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Regeringsrätten

Страни в главното производство

Ищец: Skandinaviska Enskilda Banken AB Momsgrupp

Ответник: Skatteverket

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 13 Б от Шеста директива ДДС (1) (член 135, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност) да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от данък си прилага също и за услуги (гарантиране на емисията), включващи задължението на кредитната институция, даваща срещу заплащане гаранция на дружество, което предстои да емитира акции, по силата на която гаранция кредитната институция се задължава да придобие всички акции, които не са били записани в срока на подписката?

(1) Директива на Съвета 77/388/ЕИО (ОВ L 145, стр. 1).

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/25

Жалба, подадена на 22 декември 2009 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 6 октомври 2009 г. по дело T-21/06, Германия/Комисия

(Дело C-544/09 P)

2010/C 51/41

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: M. Lumma, J. Möller и B. Klein)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

—	да се отмени Решение на Първоинстанционния съд от 6 октомври 2009 г. по дело T-21/06, Германия/Комисия;

—	да се отмени Решение С(2005)3903 на Комисията от 9 ноември 2003 г. относно държавната помощ, предоставена от Федерална република Германия в помощ на въвеждането на цифрова наземна телевизия (DVB-T) в района на Берлин Бранденбург и

—	да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбата е насочена срещу решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности, с което жалбата на Федерална република Германия срещу Решение на Комисията от 9 ноември 2005 г., прието в процедурата за държавна помощ C25/2004 относно въвеждането на цифрова наземна телевизия (DVB-T) в района на Берлин Бранденбург е отхвърлена като неоснователна. В решението си Комисията приема, че мярката за помощ е несъвместима с вътрешния пазар (член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС).

Федерална република Германия изтъква общо пет правни основания, с които твърди, че Първоинстанционният съд не е признал злоупотребата с власт, извършена от Комисията и че поради това е отхвърлил погрешно жалбата.

На първо място Първоинстанционният съд погрешно отрекъл стимулиращия ефект на мярката, като взел предвид единствено много ограничения период на преминаване от аналогов наземен пренос към DVB-T, вместо да разгледа разходите за цялата мярка, настъпили за радиотелевизионните оператори, извършващи обществена услуга, получили подпомагане. Тази цялостна мярка съдържала освен прехода към DVB-T задължението за поддържане в продължение на пет години на офертата за програми по DVB-T, независимо от трудно предвидимото приемане на пазара. Така, разходите, които следвали от този период на задължителен пренос, трябвало също да бъдат взети предвид.

На второ място Първоинстанционният съд погрешно възприел разширително критериите за преценка на Комисията съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, като приел, че Комисията можела да отрече подходящия характер на мярката за помощ единствено на основание, че преследваната цел можела да се постигне и с алтернативни регулаторни мерки. По смисъла на разпоредбите на ДФЕС относно контрола на държавните помощи сравнението с алтернативните мерки не попадало в параметрите на процедурата по контрол, която Комисията можела да провежда. В тази връзка федералното правителство твърди също, че Първоинстанционният съд прехвърля на държавата членка тежестта на доказване на твърдението, че предложените от Комисията алтернативни мерки нямали действие от самото начало. Това противоречало на принципа на правна сигурност, на общите принципи на разпределяне на тежестта на доказване и на целта, преследвана с контрола на държавните помощи.

На трето място при разглеждането на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС Първоинстанционният съд преценил погрешно релевантността на основните права на Съюза, които в качеството си на неразривна част от първичното право обединяват всички органи на Съюза в техните действия. Да се приеме, че обикновеното позоваване на евентуални алтернативни регулаторни мерки било достатъчно за отказа да се позволи отпускането на държавна помощ, означавало да се пренебрегне факта, че регулаторните мерки засягали основното право на свободно упражняване на икономическа дейност от предприятията. Този аспект трябвало най-малкото да бъде предмет на преценка, каквато в настоящия случай не била извършена.

На четвърто място като се позовал на алтернативни регулаторни мерки, Първоинстанционният съд тълкувал погрешно понятията за вътрешен пазар и за засягане по неблагоприятен начин на условията на търговия съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, като не признал, че регулаторните мерки можели също да засегнат конкуренцията. Общата представа, че всяка регулаторна мярка засяга тези правни интереси в по-малка степен отколкото държавната помощ, налага критерии, чието съдържание е ограничено по недопустим начин.

На пето място Федерална република Германия твърди, че Първоинстанционният съд е възприел принципа на неутралност по отношение на технологиите, развит от Комисията, без в тази връзка да признае, че преследваната от германските власти цел на мярката била отхвърлена по същество. Неутралността по отношение на технологиите бил подходящ критерий за проверка на съвместимостта, единствено когато целта на подпомагането била преминаването към цифров пренос. При подпомагане на преминаването към DVB-T в Берлин Бранденбург обаче по различни причини трябвало да бъде подпомогнат именно този начин на пренос, предвид факта, че за преноса по кабел и по сателит не се изисквало подпомагане. При установяване на законната цел на мярката за помощ държавата членка разполагала със свобода на преценка.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/26

Жалба, подадена на 23 декември 2009 г. от BCS SpA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (осми състав) на 28 октомври 2009 г. по дело T-137/08, BCS SpA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-553/09 P)

2010/C 51/42

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: BCS SpA (представители: M. Franzosi, V. Jandoli, F. Santonocito, avvocati)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска съда:

—	да отмени обжалваните решения,

—	да обяви марката на Общността ‘289 за недействителна,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено от следните допуснати грешки при прилагане на правото:

Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 3 от Регламента относно марката на Общността (1), посочвайки, че придобиването на отличителен характер от даден знак не зависи от неговото предишно и настоящо изключително използване (още повече, че споменатото използване не е било доказано; дори в същото решение се посочва, че в някои страни то е отречено),

II.	Първоинстанционният съд неправилно е приложил критериите, установени от общностната съдебна практика, за определяне на придобиването на отличителен характер, в нарушение на член 7, параграф 3 от Регламента относно марката на Общността.

Относно I.: липсата на изключително използване в други части на Общността се доказва от декларациите на трети страни в Дания и Ирландия. Всъщност липсата на еднозначна връзка между съчетанието от зелен и жълт цвят, от една страна, и Deere, от друга страна, е несъвместима с признаването на отличителен характер, придобит от знака в тези държави.

Относно II.: BCS оспорва приложените от Първоинстанционния съд правни критерии във връзка с доказателствата за вторично значение, тъй като те противоречат на принципите, установени в трайната практика на Съда. Всъщност продължителността на използването на марката от Deere, пазарните дялове и обемите на продажбите не могат да се разглеждат като достатъчни обстоятелства — взети поотделно — за доказването на придобито вторично значение. И по-конкретно те не могат да компенсират липсата на проучване на общественото мнение (или противоречив резултат от декларациите на трети страни), тъй като тези обстоятелства са доказателствени параметри от различно естество.

По този начин Първоинстанционният съд е допуснал грешка като не е отчел преките доказателства за липса на отличителен характер на марката на Общността ‘289 в Дания и Ирландия.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия)

ОВ L 78, стр. 1

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/27

Жалба, подадена на 25 януари 2010 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-40/10)

2010/C 51/43

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J. Currall, G. Berscheid и J.-P. Keppenne, agents)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Регламент (ЕС, Евратом) № 1296/2009 на Съвета от 23 декември 2009 година за адаптиране, считано от 1 юли 2009 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях (1), с изключение на членове 1 и 3 от него, като едновременно с това се запазят породените от него последици, докато Съветът приеме нов регламент, с който членове 64 и 65 от приложение ХI към него да се прилагат правилно;

—	Съветът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията иска частична отмяна на Регламент (ЕС) № 1296/2009, доколкото по съображения за политическа целесъобразност в него Съветът замества размера на възнагражденията и на пенсиите, предложен от Комисията при ставка преразглеждане от 3,70 % — произтичаща от буквалното прилагане на член 65 от Правилника и на приложение ХI към него —, с размер, получен от прилагането на неправилния коефициент от 1,85 %. Според Съвета това заместване е обосновано от финансовата и икономическа криза, както и от икономическата и социалната политика на Съюза.

Комисията сочи само едно правно основание във връзка с членове 2 и 4—17 от обжалвания регламент, което се извежда от нарушението на член 65 от Правилника и на членове 1 и 3 от приложение ХI към него. По тези въпроси, особено при настоящата редакция на Правилника — в която описание на метода за преразглеждане на възнагражденията и пенсиите се съдържа в приложение ХI към него — Съветът всъщност действал при условията на обвързана компетентност в много по-голяма степен отколкото в миналото, когато на основание единствено на член 65 от Правилника Съдът направил извода за наличието на ограничена свобода на преценка на Съвета. Комисията изтъква и нарушение на оправданите правни очаквания и на принципа „patere legem quam ipse fecisti“.

От своя страна член 18 от обжалвания регламент нарушавал членове 3—7 от приложение ХI към Правилника, като въвеждал възможност за временно адаптиране на възнагражденията в допълнение на годишния график, предвиден в член 65 от Правилника, и извън условията, предвидени в членове 4—7 от приложение ХI към него.

(1) ОВ L 348, стр. 10.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/30

Решение на Първоинстанционния съд от 19 януари 2010 г. — Co-Frutta/Комисия

(Съединени дела T-355/04 и T-446/04) (1)

(„Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи, свързани с общностния пазар на внос на банани - Мълчалив отказ, последван от изричен отказ на достъп - Жалба за отмяна - Допустимост - Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трета страна - Спазване на сроковете - Предварително съгласие на държавата членка - Задължение за мотивиране“)

2010/C 51/57

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Co-Frutta Soc. coop. (Падуа, Италия) (представители: W. Viscardini и G. Donà, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално L. Visaggio и P. Aalto, впоследствие P. Aalto и L. Prete)

Предмет

По дело T-355/04, искане за отмяна на решението на Комисията от 28 април 2004 г., с което се отхвърля първоначално заявление за достъп до данни относно регистрираните в Общността оператори, извършващи внос на банани, и искане за отмяна на мълчаливия отказ на Комисията, с който се отхвърля потвърдителното заявление за достъп, а по дело T-446/04 — искане за отмяна на изричното решение на Комисията от 10 август 2004 г., с което се отказва достъпът до посочените данни,.

Диспозитив

1.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата по дело T 355/04.

2.	Отхвърля жалбата по дело T 446/04.

3.	Осъжда Co-Frutta Soc. coop. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 262, 23.10.2004 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/30

Решение на Първоинстанционния съд от 20 януари 2010 г. — Sungro и др./Съвет и Комисия

(Дела T-252/07, 271/07 и 272/07) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Обща селскостопанска политика - Изменение на схемата за общностно подпомагане на памука - Дял IV, глава 10а от Регламент (ЕО) № 1782/2003, въведена с член 1, точка 20 от Регламент (ЕО) № 864/2004 - Отмяна на посочените разпоредби с решение на Съда - Причинно-следствена връзка)

2010/C 51/58

Език на производството: испански

Страни

Ищци: Sungro, SA (Cordoue, Испания) (T-252/07); Eurosemillas, SA (Cordoue, Испания) (T-271/07); и Surcotton, SA (Cordoue, Испания) (T-272/07) (представител: L. Ortiz Blanco, avocat)

Ответници: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Moore, A. De Gregorio Merino и A. Westerhof Löfflerova); и Европейска комисия (представители: L. Parpala и F. Jimeno Fernández, подпомагани от E. Díaz-Bastien Lopez, L. Divar Bilbao и J. Magdalena Anda, avocats)

Предмет

Искове за обезщетение на основание член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО, целящи поправяне на вредата, която ищците твърдят, че са претърпели в резултат на приемането и прилагането през пазарната 2006/2007 година на глава 10а от дял IV от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/2001, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71 и (ЕО) № 2529/2001 (ОВ L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177), въведена с член 1, точка 20 от Регламент (ЕО) № 864/2004 на Съвета от 29 април 2004 година за изменение на Регламент № 1782/2003 и за адаптиране на този регламент предвид присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Европейския съюз (ОВ L 161, стр. 48; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 134) и отменена с Решение на Съда от 7 септември 2006 г. по дело Испания/Съвет (C-310/04, Recueil, стр. I-7285)

Диспозитив

1.	Съединява дела T-252/07, T-271/07 и T-272/07 за целите на постановяване на съдебното решение.

2.	Отхвърля исковете.

3.	Sungro, SA, Eurosemillas, SA, и Surcotton, SA, понасят направените от тях съдебни разноски, както и солидарно разходите, направени от Съвета на Европейския съюз и от Европейската комисия.

(1) ОВ C 211, 8.9.2007 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/31

Решение на Общия съд от 20 януари 2010 г. — Nokia/СХВП — Medion (LIFE BLOG)

(Дело T-460/07) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността „LIFE BLOG“ - По-ранна национална словна марка „LIFE“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Частичен отказ за регистрация)

2010/C 51/59

Език на производството: фински

Страни

Жалбоподател: Nokia Oyj (Хелзинки, Финландия) (представители: J. Tanhuanpää, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Medion AG (Есен, Германия) (представител: P.-M. Weisse, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 2 октомври 2007 г. (преписка R 141/2007-2) относно процедура по възражение между Medion AG и Nokia Oyj

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Nokia Oyj да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 51 от 23.2.2008 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/31

Решение на Първоинстанционния съд от 19 януари 2010 г. — De Fays/Комисия

(Дело T-355/08) (1)

(Обжалване - Насрещна жалба - Публична служба - Длъжностни лица - Отпуски - Отпуск по болест - Неразрешено отсъствие, установено след медицински преглед - Приспадане от годишния отпуск - Загуба на право на заплата)

2010/C 51/60

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Chantal De Fays (Bereldange, Люксембург) (представители: F. Moyse и A. Salerno, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: D. Martin и K. Herrmann)

Предмет

Жалба за отмяна на Решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 17 юни 2008 г. по дело De Fays/Комисия (F-97/07, все още непубликувано в Сборника)

Диспозитив

1.	Отхвърля главната жалба и насрещната жалба.

2.	Chantal De Fays понася съдебните разноски, свързани с производството по главната жалба.

3.	Европейската комисия понася съдебните разноски, свързани с производството по насрещната жалба.

(1) ОВ C 285, 8.11.2008 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/32

Определение на Общия съд от 22 декември 2009 г. — Associazione Giùlemanidallajuve/Комисия

(Дело T-254/08) (1)

(Твърдения за нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО - Жалба - Иск за установяване на неправомерно бездействие - Произнасяне от страна на Комисията, с което се преустановява неправомерното бездействие - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2010/C 51/61

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Associazione Giùlemanidallajuve (Cerignola, Италия) (представители: L. Misson, A. Kettels, G. Ernes и A. Pel, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представител: A Bouquet)

Предмет

Искане в съответствие с член 232 ЕО да се приеме за установено, че Комисията неправомерно се е въздържала да изрази становище по жалбата на ищеца относно нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО, за които той твърди, че са извършени от Federazione Italiana Giuoco Calcio (FIGC), Comitato Olimpico Nazionale Italiano (CONI), Union des associations européennes de football (UEFA) и Fédération Internationale de Football Association (FIFA)

Диспозитив

1.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящия иск.

2.	Associazione Giùlemanidallajuve и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 223, 30.8.2008 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/32

Определение на Общия съд от 5 януари 2010 г. — Química Atlântica/Комисия

(Дело T-71/09) (1)

(Иск за установяване на неправомерно бездействие - Изразяване на становище - Иск за обезщетение - Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд - Недопустимост)

2010/C 51/62

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Química Atlântica Lda (Лисабон, Португалия) (представител: J. Teixeira Alves, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Afonso и L. Bouyon)

Предмет

Искане с цел да се констатира неправомерно бездействие на Комисията, доколкото тя незаконно се е въздържала да приеме необходимите мерки за хармонизиране на критериите за тарифно класиране на дикалциев фосфат, както и искане за възстановяване на разликата между сумите, които ищецът е бил длъжен да плати считано от 1995 г. като митни сборове и тези, произтичащи от прилагането на ставката, свързана с тарифния код 28 35 25 90 за вноса дикалциев фосфат от Тунис или обезщетение в същия размер.

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Не следва да се произнася по молбата за встъпване на Timab Ibérica SL.

3.	Química Atlântica Lda понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 113, 16.5.2009 г.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/32

Определение на председателя на Общия съд от 15 януари 2010 г. — United Phosphorus/Комисия

(Дело T-95/09 R II)

(Обезпечително производство - Директива 91/414/ЕИО - Решение относно невключването на напропамид в приложение I към Директива 91/414 - Удължаване срока на мярката за спиране на изпълнение)

2010/C 51/63

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: United Phosphorus Ltd. (Warrington, Cheshire, Обединеното кралство) (представители: C. Mereu и K. Van Maldegem, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Parpala и N. Rasmussen)

Предмет

Искане за удължаване срока на мярката за спиране на изпълнението на Решението 2008/902/ЕО на Комисията от 7 ноември 2008 година относно невключването на напропамида в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и отнемането на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи това вещество (ОВ L 326, стр.35)

Диспозитив

Удължава срока на постановената в точка 1 от определението на Председателя на Първоинстанционния съд мярка за спиране на изпълнението от 28 април 2009 г. по делото United Phosphorus/Комисия (T-95/09 R, все още непубликувано в Сборника) до 30 ноември 2010 г., но не по-късно от датата на произнасяне на решението по главното производство или датата на формалното приключване на започнатата ускорена процедура във връзка с напропамида на основание член 13 от Регламент № 33/2008 на Комисията от 17 януари 2008 година за определяне на подборни правила за прилагането на Директива 91/414/ЕИО на Съвета във връзка с редовна и ускорена процедура за оценката на активни вещества, които са били част от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от същата директива, но не са били включени в приложение I към нея (ОВ L 15, стр. 5).

2.	Общият съд не се произнася по разноските.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/33

Определение на председателя на Общия съд от 8 януари 2010 г. — Escola Superior Agrária de Coimbra/Комисия

(Дело T-446/09 R)

(Обезпечително производство - Програма Life - Възстановяване на част от платените суми - Нареждане за събиране на вземане - Дебитно известие - Молба за спиране на изпълнението - Финансова вреда - Изключителни обстоятелства - Липса на неотложност)

2010/C 51/64

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Escola Superior Agrária de Coimbra (Coimbra, Португалия) (представител: J. Pais do Amaral, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Braga da Cruz и J.-B. Laignelot)

Предмет

Молба за спиране на изпълнението на решенията, които се съдържали съответно в писмо Г(2009) 224268 на Комисията от 9 септември 2009 г. с предмет нареждане за събиране на вземане и в дебитно известие № 3230909105 на Комисията от 11 септември 2009 г. на стойност 327 500,35 EUR.

Диспозитив

1.	Отхвърля искането за допускане на обезпечение.

2.	Председателят на Общия съд не се произнася по съдебните разноски.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/33

Иск, предявен на 20 ноември 2009 г. — Европейска комисия/New Acoustic Music и Anna Hildur Hildibrandsdottir

(Дело T-464/09)

2010/C 51/65

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A.-M. Rouchaud-Joët, N. Bambara, подпомагани от C. Erkelens, lawyer)

Ответници: New Acoustic Music Association (Orpington, Обединеното кралство), Anna Hildur Hildibrandsdottir (Orpington)

Искания на ищеца

—	да се осъдят ответниците да възстановят на Комисията сумата от 31 136,23 EUR — главница, заедно с лихви в размер на 7,70 % на година, считано от 14 януари 2008 г. до датата на окончателното плащане,

—	да се осъдят ответниците да заплатят разноските по производството, включително направените от Комисията съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Искът е предявен във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездна помощ, определено с договор № 2003-1895/001-001, сключен между Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) и New Acoustic Music Association (наричана по-нататък „NAMA“), представлявана от г-жа Anna Hildur Hildibrandsdottir, с оглед провеждането на дейността, озаглавена „CLT2003/A1/GB-317 — European Music Roadwork“ в рамките на програма „Култура 2000“ (1).

Настоящият иск има за предмет осъждането на ответниците, всеки от които отговаря солидарно за пълния размер, да възстановят на Комисията сумата от 31 136,23 EUR, заедно с лихвите за забава, представляваща разликата между авансовото плащане от ищеца на NAMA за изпълнение на дейностите, предвидени в споразумението за отпускане на безвъзмездна помощ, и сумата, която NAMA има право да получи.

В подкрепа на иска си ищецът изтъква само едно правно основание. Той твърди, че NAMA е нарушила договорните си задължения като не е възстановила част от авансовото плащане, направено от Комисията, тъй като действителните допустими разходи са били по-ниски от общия обем на предвидените разходи.

Комисията твърди, че Acoustic и г-жа Anna Hildur Hildibrandsdottir, в качеството ѝ на партньор и упълномощен юридически представител на NAMA, отговарят солидарно за дължимата сума.

(1) Решение № 508/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 февруари 2000 година за създаване на програма „Култура 2000“ (ОВ L 63, 2000 г., стр. 1).

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/34

Жалба, подадена на 4 декември 2009 г. — Полша/Комисия

(Дело T-486/09)

2010/C 51/66

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: M. Szpunar)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

—

да се отмени Решение 2009/721/EG на Комисията от 24 септември 2009 г. (нотифицирано под № С(2009) 7044) за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (1), доколкото с него се изключва от финансиране от страна на Общността сумата 47 152 775 PLN, предоставена от одобрена от Република Полша разплащателна агенция;

—	да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В обжалваното решение е предвидена финансова корекция от 5 % по отношение на средствата, похарчени през 2005 г. в рамките на плана за развитие на селските райони, за подпомагане на селскостопанската дейност в районите в по-неблагоприятно положение и за подпомагане на инициативи в областта на селското стопанство и околната среда. Основание за корекцията са твърдяни грешки, свързани с изравняването под формата на насрещни проверки за спазване на принципите на обичайните добри селскостопански практики, със санкционната система, с докладите относно проверките на място и със свързването на проверките на всички задължения, отнасящи се до мерки в областта на селското стопанство и околната среда.

Жалбоподателят оспорва наличието на твърдяните нарушения и посочва следните основания срещу обжалваното решение.

На първо място той посочва нарушения на член 7, параграф 4, точка 1 от Регламент № 1258/1999 (2) и на член 31, параграф 1 от Регламент № 1290/2005 (3), както и на установените в Документ VI/5330/97 насоки, тъй като финансовата корекция е направена при погрешно установяване на фактите и тълкуване на правото. Никоя от твърдяните грешки, основание за финансовата корекция, не била допусната; освен това разходите, изключени от общностно финансиране с обжалваното решение, били направени в съответствие с общностните разпоредби.

В рамките на първото правно основание жалбоподателят посочва, че докладите от проверките на място отразявали всички принципи на обичайните добри селскостопански практики в съответствие с член 28 от Регламент № 796/2004 (4), включително проверката за спазване на годишната горна граница за торене с естествени торове. Не били направени насрещни административни проверки въз основа на системата за обозначаване и регистриране на животни само защото тази система била безполезна като референтна база за насрещните проверки и поради това съгласно член 68 от Регламент № 817/2004 (5) провеждането на насрещни проверки въз основа на тази система не било необходимо. Санкционната система за нарушения на принципите на обичайните добри селскостопански практики била напълно действаща, съответствала на положението през първата година на прилагане на плана за развитие на селските райони и дори била по-строга от понастоящем действащата система на общностни санкции, поради което съответствала без ограничения на член 73 от Регламент № 817/2004. Гарантирана била всеобхватността на проверките на място, която дори надхвърляла изискванията на член 69, трета алинея от Регламент № 817/2004.

На второ място жалбоподателят посочва нарушения на член 7, параграф 4, точка 4 от Регламент № 1258/1999 и на член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005, на установените в Документ VI/5330/97 насоки, както и на принципа на пропорционалност, тъй като финансовата корекция под формата на фиксиран процент, преценена въз основа на опасността от загуби за общностния бюджет, била прекалено завишена. Никоя от твърдяните грешки, основание за корекцията, не можела да доведе до финансови загуби за Общността или най-малкото опасността от подобни предполагаеми финансови загуби била напълно несъществена и се отнасяла до многократно по-малка сума, отколкото изключената от общностно финансиране с обжалваното решение.

На трето място жалбоподателят посочва нарушение на член 296, параграф 2 от ДФЕС, тъй като обжалваното решение не било достатъчно мотивирано. Комисията не разяснила основанията за същественото изменение на обхвата на твърдените грешки и поради това не дала възможност на полските власти да узнаят тези основания.

(1) ОВ L 257, стр. 28.

(2) Регламент (ЕО) № 1258/199 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 160, стр. 103).

(3) Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).

(4) Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (ОВ L 141, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 210).

(5) Регламент (ЕО) № 817/2004 на Комисията от 29 април 2004 година относно определяне на подробни правила за прилагането от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) (ОВ L 153, стр. 30, поправен в ОВ L 231, 2004 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 57, стр. 116).

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/35

Жалба, подадена на 9 декември 2009 г. от Petrus Kerstens срещу решение, постановено на 29 септември 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-102/07, Kerstens/Комисия

(Дело T-498/09 P)

2010/C 51/67

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Petrus Kerstens (Overijse, Белгия) (представител: C. Mourato, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение;

—	да се върне делото за ново разглеждане на Съда на публичната служба на Европейския съюз;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба, жалбоподателя иска отмяната на Решението на Съда на публичната служба (СПС) от 29 септември 2009 г., постановено по дело Kerstens/Комисия, F-102/07, с което СПС отхвърля като неоснователна жалбата за отмяна на множество решения на Комисията относно предоставянето на жалбоподателя на точки за предимство от генералната дирекция (ТПГД) и на точки за предимство, с които се признават извършените допълнителни задачи в интерес на институцията (ТПДЗ) въз основа на процедурата за повишение за 2004, 2005 и 2006 г.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания, изведени от:

—

грешка при прилагане на правото на СПС при прилагането на принципа за равно третиране по член 5 от Общите разпоредби за изпълнение на член 45 от Правилника за длъжностните лица и критериите, определени от директора на Службата за управление и плащане по индивидуални права за предоставянето на точки за предимство по процедурата за повишаване за 2005 г. в приложение на посочената по-горе разпоредба, както и от изопачаване на доказателствата;

—	нарушаване на правото на защита, доколкото СПС се е основал на твърдяно извлечение от Доклад за развитие на кариерата за 2004 г., който не е бил представен и не е могъл да бъде оспорен от страните.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/35

Жалба, подадена на 11 декември 2009 г. — Inovis/СХВП — Sonaecom (INOVIS)

(Дело T-502/09)

2010/C 51/68

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Inovis, Inc. (Alpharetta, Съединени американски щати) (представители: R. Black и B. Ladas, Solicitors)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Sonaecom — Serviços de Communicações, S.A. (Maia, Португалия)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 14 септември 2009 г. по преписка R 1691/2008-1;

—	да се разпореди на апелативния състав на ответника да допусне регистрация на заявката за марка на Общността, и

—	да се осъди ответника да заплати направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „INOVIS“ за стоки и услуги от класове 9, 35, 38 и 42

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Регистрация в Португалия на словната марка „NOVIS“за стоки и услуги от класове 9, 35, 37, 38, 41 и 42

Решение на отдела по споровете: Уважава възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета, доколкото апелативния състав неправилно: i) е пренебрегнал ясната разлика между съответните стоки и услуги, обхванати от спорните марки, включително като е приел погрешно, че по-ранната марка обхваща класове 9 и 42, макар Португалската служба за марките да е отказала регистрация за подобни класове и че при всички положения подобна регистрация не е била доказана в хода на процедурата ii) е пренебрегнал ясната концептуална разлика между спорните марките; и iii) е приел, че е налице вероятност от объркване между спорните марки.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/36

Жалба, подадена на 16 декември 2009 г. — Cybergun/СХВП — Umarex Sportwaffen (AK 47)

(Дело T-503/09)

2010/C 51/69

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Cybergun (Bondoufle, Франция) (представител: S. Guyot, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Umarex Sportwaffen GmbH & Co. KG (Arnsberg, Германия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на СХВП, постановено на 8 октомври 2009 г., доколкото с него се обявява за недействителна марката „AK 47“,

—

да се осъди СХВП съгласно член 87, параграф 2 и член 91 от Процедурния правилник да заплати съдебните разноски, включващи разходите, направени от жалбоподателя за целите на настоящото производство, по-специално, разходите за превод на документи, възнаграждението на неговия адвокат, и евентуално разходите за пребиваване и пътуване; от Първоинстанционния съд се иска да определи тази сума на 20 000 EUR.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словната марка „AK 47“ за стоки и услуги от класове 9, 28 и 38 (марка на Общността №°3 249381)

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Umarex Sportwaffen GmbH & Co. KG

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането за обявяване на недействителност на разглежданата марка.

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по отмяна и обявява марката на Общността за недействителна.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009) и на член 51, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/36

Жалба, подадена на 16 декември 2009 г. — Carlyle/СХВП — Mascha & Regner Consulting (CAFE CARLYLE)

(Дело T-505/09)

2010/C 51/70

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: The Carlyle, LLC (St. Louis, Съединени щати) (представители: E. Cornu, E. De Gryse и D. Moreau, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Mascha & Regner Consulting KEG (Виена, Австрия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 8 октомври 2009 г. по преписка № R 239/2009-4; и

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искането за отмяна: словната марка „CAFE CARLYLE“ за услуги от клас 42

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането за отмяна.

Решение на апелативния състав: отменя съответната марка на Общността.

Изложени правни основания: нарушение на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав погрешно е приложил твърде ограничително тълкуване на понятието за реално използване. Освен това апелативният състав не е успял: i) да вземе предвид доказателствата, представени от жалбоподателя пред отдела по отмяна; ii) да прецени правилно обхвата на посочените доказателства за използването и iii) да им направи цялостна оценка.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/37

Жалба, подадена на 16 декември 2009 г. — Carlyle/СХВП — Mascha & Regner Consulting (THE CARLYLE)

(Дело T-506/09)

2010/C 51/71

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: The Carlyle, LLC (St. Louis, Съединени американски щати) (представители: E. Cornu, E. De Gryse и D. Moreau, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Mascha & Regner Consulting KEG (Виена, Австрия)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 8 октомври 2009 г. по преписка R 240/2009-4; и

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Словна марка „THE CARLYLE“ за стоки и услуги по класове 3, 25 и 42

Притежател на марката на Общността: Жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав

Решение на отдела по заличаването: Отхвърля частично искането за отмяна

Решение на апелативния състав: Отменя спорната мярка на Общността

Изложени правни основания: Нарушение на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент 207/2009 на Съвета, доколкото апелативният състав неправилно е дал твърде стриктно тълкуване на понятието за реално използване.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/37

Жалба, подадена на 22 декември 2009 г. — Baena Grupo/СХВП — Neuman и Galdeano del Sel (дизайни или модели)

(Дело T-513/09)

2010/C 51/72

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: José Manuel Baena Grupo, SA (Santa Perpètua de Mogoda, Испания) (представител: A. Canela Giménez, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Други страни в производството пред апелативния състав: Herbert Neuman и Andoni Galdeano del Sel (Tarifa, Испания)

Искания на жалбоподателя

—	да се уважи срещу решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 14 октомври 2009 г. по преписка R 1323/2008-3,

—	да се отмени решението на СХВП,

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистриран дизайн или модел на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: регистриран модел на Общността № 000426 895-0002 за „орнамент за тениски, орнамент за шапки, орнамент за лепенки, орнамент за печатни, включителни рекламни, материали“

Притежател на дизайна или модела на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на дизайна или модела на Общността: Herbert Neuman и Andoni Galdeano del Sel

Марка, дизайн или модел на страната, която иска обявяване на недействителността: фигуративна марка № 1 312 651 за стоки от класове 25, 28 и 32 от Ницската спогодба

Решение на отдела по отмяна от отделение „Дизайни и модели“: уважава жалбата и обявява за недействителен дизайна или модела.

Решение на апелативния състав: отменя оспорваното решение и по силата на правомощието, предоставено с член 60, параграф 1 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността, разглежда жалбата по същество и обявява за недействителен модела на Общността

Изложени правни основания: неправилно тълкуване на член 6, параграф 1 от Регламент № 6/2002.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/38

Жалба, подадена на 31 декември 2009 г. — De Post/Комисия

(Дело T-514/09)

2010/C 51/73

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: De Post NV van publiek recht (Брюксел, Белгия) (представители: R. Martens и B. Schutyser, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Службата за публикации на Европейския съюз за възлагане изпълнението на поръчката, предмет на покана за представяне на оферти № 10234 „Ежедневно транспортиране и доставка на Официален вестник, книги, други периодични издания и публикации“ (ОВ S 2009/176-253034), на „Entreprises des Postes et Télécommunications Luxembourg“, а не на жалбоподателя, за което последният е уведомен на 17 декември 2009 г.,

—	в случай че към момента на постановяване на решението Службата за публикации вече е подписала договора въз основа на покана за представяне на оферти № 10234 с Entreprises des Postes et Télécommunications Luxembourg, да се приеме, че този договор е недействителен,

—	да му бъде присъдено обезщетение, като компенсация за загубите, които жалбоподателят е понесъл в резултат на обжалваното решение, предварително оценени на 2 386 444,94 EUR, ведно с мораторна и сложна лихва, считано от датата на подаване на настоящата жалба,

—	да бъде осъдена Европейската комисия да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски, включително разноските за правни консултантски услуги.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска, от една страна, отмяна на решението на Службата за публикации на Европейския съюз (наричана по-нататък „Службата за публикации“) от 17 декември 2009 г., за възлагане на изпълнението на поръчката, предмет на поканата за представяне на оферти № 10234 „Ежедневно транспортиране и доставка на Официален вестник, книги, други периодични издания и публикации“ (ОВ S 2009/176-253034), на Entreprises des Postes et Télécommunications Luxembourg (наричано по-нататък „Пощенска служба на Люксембург“) и в резултат на това, за отхвърляне на офертата на жалбоподателя и, от друга страна, присъждане на обезщетение оценено в размер на 2 386 444,94 EUR за вредите, които той твърди, че е претърпял в резултат на отхвърлянето на неговата оферта.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага едно единствено правно основание, което се състои от четири части.

В първото и единствено повдигнато от жалбоподателя правно основание се изтъква твърдяното нарушение от страна на Службата за публикации на принципа за прозрачност и за равно третиране на оферентите, съдържащ се в член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в член 89 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (по-нататък наричан „Финансовият регламент“) (1), нарушението на задължението за възлагане на изпълнението на поръчката въз основа на съдържащите се в член 100, параграф 1 от Финансовия регламент критерии за оценка и подбор, недостатъчното мотивиране на решението (нарушение на член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз) и няколко явни грешки в преценката, които се твърди, че Службата за публикации допуснала, които довели до недействителност на нейното решение, че оферентът Пощенска служба на Люксембург, а не жалбоподателят, е оферентът с икономически най-изгодната оферта.

В първата част на правното основание жалбоподателят твърди, че в нарушение на член 100, параграф 1 от Финансовия регламент Службата за публикации не е основала решението си на оценка на критериите за подбор и възлагане.

Във втората част от правното основание жалбоподателят твърди, че при оценката на оферентите Службата за публикации приложила различни под-критерии, които не се съдържали в спецификациите на поканата за представяне на оферти и по този начин нарушила принципа за прозрачност, изложен в член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в член 89 от Финансовия регламент.

В третата част от правното си основание жалбоподателят твърди, че Службата за публикации приложила непоследователно неопределени окончателно техническите критерии за възлагане, като всъщност премахнала всякаква прозрачност от процеса по оценяването.

В четвъртата част от правното си основание жалбоподателят твърди, че Службата за публикации в нарушение на членове 15 и 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз и на член 89 от Финансовия регламент, както и на общите процедурни правила относно задължението за мотивиране и за прозрачност, не посочила достатъчно и недвусмислени мотиви за оценката си на кандидатите, тъй като според него мотивите на решението били противоречиви и опорочени от явна грешка в преценката.

В допълнение жалбоподателят излага, че тъй като обжалваното решение е опорочено поради нарушения на Правото на ЕС, Службата за публикации допуснала нарушение и поради това следвало да носи отговорност на основание член 340 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Всъщност жалбоподателят твърди, че в резултат на решението изпълнението на поръчката да бъде възложено на Пощенската служба на Люксембург вместо на жалбоподателя, последният претърпял сериозни загуби, изразяващи се в загуба на шанса да му бъде възложено изпълнението на поръчката и във всички разходи направени от него във връзка с подготовката и изработването на проект за офертата, както и за защита на становището му.

(1) Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 2002, 248, стр. 1, Специално издание на български език 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/39

Жалба, подадена на 21 декември 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу определение, постановено на 7 октомври 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-3/08, Marcuccio/Комисия

(Дело T-515/09 P)

2010/C 51/74

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	във всички случаи: да се отмени изцяло и без никакво изключение обжалваното определение,

—	да се обяви за напълно допустима като цяло и без никакво изключение първоинстанционната жалба по повод, на която е издадено обжалваното определение,

—	като основно искане: да се уважат изцяло и без никакво изключение исканията на жалбоподателя по първоинстанционната жалба,

—	да се отсъди ответника да заплати на жалбоподателя всички разноски, разходи и хонорари, понесени от последния в производствата пред всички досегашни инстанции по настоящото дело,

—	при условията на евентуалност: да се върне настоящото дело на Съда на публичната служба, който да се произнесе отново, в друг състав, по съществото на същото.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу Определение на Съда на публичната служба (СПС) от 7 октомври 2009 г., постановено по дело F-3/08, Marcuccio/Комисия. Това определение отхвърля като явно неоснователна жалба за отмяна на решението, с което Комисията отказва да изпрати на жалбоподателя превода на италиански език на предишно решение, както и да осъди ответника да поправи вредите, претърпени вследствие на този отказ. Освен това с обжалваното определение се осъжда жалбоподателя, в приложение на член 94, буква а) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, да заплати на Съда на публичната служба сума в размер на 1 000 EUR.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

—	пълна липса на мотиви, включително поради изопачаване и преиначаване на фактите що се отнася до констатациите на Съда на публичната служба относно възможността жалбоподателят да разбере съдържанието на въпросното писмо на езика, на който е бил уведомен за него,

—	неспазване на праните норми относно правото на всяко лице да се обърне към общностна институция, като използва който и да е от официалните езици на Европейския съюз и правото му да получи отговор на същия език,

—	неправилно тълкуване и прилагане на член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/40

Жалба, подадена на 21 декември 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу решение, постановено на 7 октомври 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-122/07, Marcuccio/Комисия

(Дело T-516/09 P)

2010/C 51/75

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	във всички случаи: да се отмени изцяло и без никакво изключение обжалваното определение,

—	да се обяви за напълно допустима като цяло и без никакво изключение първоинстанционната жалба по повод, на която е издадено обжалваното определение,

—	като основно искане: да се уважат изцяло и без никакво изключение исканията на жалбоподателя по първоинстанционната жалба,

—	да се отсъди ответника да заплати на жалбоподателя всички разноски, разходи и хонорари, понесени от последния в производствата пред всички досегашни инстанции по настоящото дело,

—	при условията на евентуалност: да се върне делото на Съда на публичната служба, който да се произнесе отново, в друг състав, по съществото на същото.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу Определение на Съда на публичната служба от 7 октомври 2009 г., постановено по дело F-122/07, Marcuccio/Комисия. Това определение отхвърля като отчасти явно недопустима и отчасти като явно неоснователна жалба, която има за предмет, като основно искане, отмяната на решението, с което ответникът отхвърля искането на жалбоподателя за извършване на разследване относно някои факти, настъпили през 2001 г. и 2003 г., както и да осъди Комисията да поправи претърпените по този начин вреди.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква изопачаването и преиначаването на фактите, извършени с обжалваното определение, както и неправилно тълкуване и прилагане на задължението за мотивиране на актовете.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/40

Жалба, подадена на 21 декември 2009 г. — Alstom/Комисия

(Дело T-517/09)

2010/C 51/76

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Alstom (Levallois Perret, Франция) (представители: J. Derenne и A. Müller-Rappard, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Комисията от 7 октомври 2009 г. по преписка COMP/F/39.129 — Електрически трансформатори, и

—	да се отмени решението на счетоводителя на Комисията от 10 декември 2009 г.,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба Alstom иска, от една страна, отмяна на Решение C(2009) 7601 окончателен, прието от Комисията на 7 октомври 2009 г. — Електрически трансформатори относно производство по член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) и член 53 ЕИП, отнасящо се до картел на европейския пазар на електрическите трансформатори, и от друга страна, отмяна на решението на счетоводителя на Комисията от 10 декември 2009 г., с което се отхвърля искането на Alstom за учредяване на парична гаранция за срока на образуваното по настоящата жалба производство.

В подкрепа на искането си за отмяна на решението на Комисията от 7 октомври 2009 г. жалбоподателят излага три правни основания, изведени от:

—	нарушение на разпоредбите, приложими за солидарната отговорност, доколкото Комисията приела, че за едно и също нарушение отговарят солидарно две предприятия, които Комисията не можела, индивидуално и самостоятелно, да държи за пряко и формално отговорни за нарушението,

—

нарушение на член 296 ДФЕС, доколкото обжалваното решение било опорочено поради:

—	непълни мотиви относно наличието на засягане на търговията между държавите членки,

—	липса на мотиви относно твърдението на Комисията, че Alstom не е оборило презумпцията, че дружеството майка носи отговорност за действията на дъщерното дружество, и не е доказало, че дъщерното дружество е самостоятелно,

—	противоречиви мотиви относно кумулативната отговорност на Alstom и Alstom T&D SA,

—

нарушение на член 101 ДФЕС във връзка с правилата относно носенето на отговорност от дружествата майки за нарушенията, извършени от дъщерните им дружества, доколкото Комисията се основала на съдебна практика, с която се нарушавало правото на Европейския съюз и която следователно не трябвало да се прилага, тъй като със съдебен акт се създавала необорима презумпция, основана не на самостоятелността или поведението на пазара, а на икономическите, правните и организационните връзки — родови характеристики, присъщи на всяка група от дружества.

В подкрепа на искането си за отмяна на решението на счетоводителя от 10 декември 2009 г. жалбоподателят излага следните правни основания, изведени от:

—

липса на правно основание, доколкото решението да се отхвърли искането за учредяване на парична гаранция за срока на производството по отмяна на решението на Комисията от 7 октомври 2009 г. не било законосъобразно прието нито на основание на Финансовия регламент № 1605/2002 на Съвета (1), нито на основание на Регламент № 2342/2002 на Комисията за прилагане на Финансовия регламент, изменен с Регламент № 1248/2006 (2);

—	нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, доколкото решението на счетоводителя противоречало на оправданите очаквания, породени от предходната практика на Комисията,

—

нарушение на принципа на равно третиране, доколкото новият подход на счетоводителя на Комисията, без предварително оповестяване или преходни мерки, поставял Alstom в неравностойно положение спрямо задължените да заплатят глоба лица, които могли да учредят парична гаранция преди промяната на подхода,

—	неизпълнение на задължението за оповестяване на поправката на грешка в тълкуването, в случай че Общият съд постанови, че предходната практика на Комисията не съответствала на приложимата финансова правна уредба.

(1) Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198)

(2) Регламент (ЕО, Евратом) № 1248/2006 на Комисията от 7 август 2006 година за изменение на Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 227, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 172)

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/41

Жалба, подадена на 23 декември 2009 г. — Toshiba/Комисия

(Дело T-519/09)

2010/C 51/77

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Toshiba Corp. (представители: J. MacLennan, Solicitor, A. Schulz, J. Jourdan и P. Berghe, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Европейската комисия относно производство по член 81 ЕО (член 101 ДФЕС) и член 53 ЕИП по преписка COMP/39.129 — Електрически трансформатори в частта относно жалбоподателя,

—	да се отмени наложената на жалбоподателя глоба,

—	при условията на евентуалност, ако обжалваното решение се потвърди изцяло или частично, да се намали размерът на наложената на жалбоподателя глоба,

—	да се осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски,

—	да се постанови всяка друга мярка, необходима за изпълнение на решението на Общия съд.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията от 7 октомври 2009 г. (преписка COMP/39.129 — Електрически трансформатори) в частта, в която Комисията заключава, че жалбоподателят е нарушил член 81 ЕО и член 53 ЕИП, като е участвал в подялба на пазари посредством устно споразумение (Gentlemen’s Agreement) между европейските и японските производители на електрически трансформатори за зачитане на взаимните им местни пазари и за въздържане от продажба на тези пазари. При условията на евентуалност жалбоподателят иска намаляване на размера на наложената му глоба.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.

На първо място жалбоподателят поддържа, че Комисията не е доказала надлежно наличието на устно споразумение и участието на жалбоподателя в него, или наличието на каквото и да било споразумение или съгласувана практика между европейските и японските производители на електрически трансформатори.

На второ място жалбоподателят твърди, че Комисията не е доказала, че има компетентност да се произнесе по твърдяното устно споразумение, дори наличието му да бъде доказано, quod non. Той поддържа, че предвид високите бариери при навлизане подобно споразумение не може незабавно да породи съществени последици по отношение на конкуренцията в ЕС или да повлияе на схемите на търговия между държавите членки.

В рамките на третото правно основание, представено при условията на евентуалност, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка, като е направила изводи относно продължителността на нарушението и участието на жалбоподателя в него. Той поддържа, че Комисията не е доказала, че някои срещи са имали антиконкуретна цел или последици, и че като е участвал в тях, жалбоподателят е нарушил европейското право на конкуренция.

Отново при условията на евентуалност, в рамките на четвъртото си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при установяване на фактите и при прилагане на правото, като е определила основния размер на глобата. Първо той поддържа, че Комисията е допуснала грешка при избора на референтната година за изчисляване на стойността на продажбите на жалбоподателя, като се е отклонила от метода, установен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите. Освен това според жалбоподателя Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е взела предвид много високите бариери при навлизане на европейския пазар и като е приела, че Toshiba могло да постигне на пазара на ЕИП същия пазарен дял като дела си на световния пазар. Жалбоподателят също твърди, че Комисията е тълкувала неправилно точка 18 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, за да обоснове оценката на стойността на продажбите на жалбоподателя в ЕИП въз основа на световните му продажби, вместо да разгледа само засегнатите от твърдяното нарушение пазари. Следователно жалбоподателят смята, че наложената му глоба е несъразмерна.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/42

Жалба, подадена на 21 декември 2009 г. — Areva T&D/Комисия

(Дело T-521/09)

2010/C 51/78

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Areva T&D SAS (Париж, Франция) (представители: A. Schild и C. Simphal, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение в частта относно Areva T&D SA, и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба, подадена от Areva T&D SAS е с предмет отмяна на Решение C(2009) 7601 окончателен на Европейската комисия от 7 октомври 2009 година относно производство по член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) и член 53 ЕИП — Преписка COMP/39.129 — Електрически трансформатори.

В подкрепа на жалбата си за отмяна жалбоподателят представя четири правни основания.

Първото правно основание се отнася до неизпълнение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС. Жалбоподателят смята, че Комисията не е мотивирала делегирането на правомощието си за налагане на санкции вследствие на осъждането на Areva T&D SA като солидарен длъжник, както и добавянето на допълнително условие към условията, установени в Известие от 19 февруари 2002 г. с оглед на освобождаване от глоби.

В рамките на второто правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 101, параграф 1 ДФЕС и по-конкретно разпоредбите относно носенето на отговорност за нарушения на правото на конкуренция. Според жалбоподателя Комисията не може да вмени в отговорност на Areva T&D SA антиконкурентните практики, предхождащи прехвърлянето на Alstom T&D SA от Alstom. Всъщност към момента на настъпване на фактите Alstom T&D SA не е било самостоятелно дружество, а е било контролирано от неговото дружество майка Alstom. Следователно в приложение на принципите относно носенето на отговорност за нарушения в случай на прехвърляне на предприятие Комисията трябвало да приеме, че само дружеството майка към момента на настъпване на разглежданите факти, в конкретния случай Alstom, може да носи отговорност за предхождащите прехвърлянето антиконкурентни практики. Освен това жалбоподателят смята, че като е приела, че Areva T&D SA носи отговорност, Комисията е нарушила основните правни принципи на правната сигурност, на индивидуализиране на наказанията и на личната отговорност.

С третото правно основание жалбоподателят смята, че Комисията е нарушила член 101, параграф 1 ДФЕС и по-конкретно разпоредбите, приложими за солидарната отговорност. Жалбоподателят поддържа, че Комисията не може да осъди солидарно Areva T&D SA и Alstom да заплатят глобата, тъй като към датата на приемане на решението те вече не образуват една икономическа единица. Накрая жалбоподателят счита, че като се постановява солидарно осъждане на Alstom и Areva T&D SA, с решението на Комисията се нарушават два основни принципа на правото на Съюза, а именно принципа на равно третиране и принципа на правната сигурност.

В рамките на четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 101, параграф 1 ДФЕС и по-конкретно правилата, установени в Известие на Комисията от 19 февруари 2002 година относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер (1). Жалбоподателят поддържа също така, че като е отказала да освободи от глоба Areva T&D SA, Комисията е нарушила основните правни принципи на оправданите правни очаквания и на правната сигурност.

(1) ОВ C 45, стр. 3

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/43

Жалба, подадена на 21 декември 2009 г. — Gemmi Furs/СХВП — Lemmi-Fashion (GEMMI)

(Дело T-522/09)

2010/C 51/79

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Gemmi Furs Oy (Loviisa, Финландия) (представител: J. Tanhuanpää, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Lemmi-Fashion Vertriebsgesellschaft mbH & Co. Bekleidungs KG (Fritzlar, Германия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 21 октомври 2009 г. по преписка R 1372/2008-4;

—	да се отхвърли възражението, подадено от другата страна в производството пред апелативния състав;

—	да се разреши регистрацията на съответната марка на Общността „GEMMI“ за всички стоки от клас 25 в съответствие със заявката за марка на Общността на жалбоподателя;

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски, включително и тези, направени пред апелативния състав; и

—	да се осъди другата страна в производството пред апелативния състав да заплати съдебните разноски, включително и тези, направени от жалбоподателя пред апелативния състав, ако се приеме тя да встъпи като страна по това дело.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: марката „GEMMI“ за стоки от класове 18, 24 и 25

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: марката „LEMMI“, регистрирана в Германия за стоки от клас 25; международна регистрация на марката „LEMMI fashion“ за стоки от клас 25; по-ранна нерегистрирана марка „LEMMI“, използвана в търговските отношения в Германия за дрехи

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението в неговата цялост.

Решение на апелативния състав: отменя обжалваното решение и отхвърля заявката за съответната марка на Общността за стоки от клас 25.

Изложени правни основания:

Нарушение на правило 19, параграф 2, буква a), i) и ii) от Регламент № 2868/95 (1) на Комисията, тъй като апелативният състав не е проучил правилно и/или достатъчно доказателствата за съществуване на по-ранни права; нарушение на правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95 на Комисията, тъй като апелативният състав не е преценил правилно и/или достатъчно представените доказателства за използване; нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав: i) не е преценил правилно приликата на разглежданите марки; и ii) не е преценил правилно степента на внимание от страна на съответните потребители; нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав не разрешава на жалбоподателя да представи становището си относно доказателствата, предоставени за установяване на наличието на по-ранни права; нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на равно третиране и на законност.

(1) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/44

Жалба, подадена на 23 декември 2009 г. — Smart Technologies/СХВП (WIR MACHEN DAS BESONDERE EINFACH)

(Дело T-523/09)

2010/C 51/80

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Smart Technologies ULC (Calgary, Канада) (представител: M. Edenborough, Barrister)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 29 септември 2009 г. по преписка R 554/2009-2;

—

при условията на евентуалност, да се измени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 29 септември 2009 г. по преписка R 554/2009-2, да се приеме за установено, че разглежданата марка на Общността притежава в достатъчна степен отличителен характер, така че да не може да бъде повдигнато никакво възражение за нейната регистрация по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009; и

—	да осъди СХВП да заплати на жалбоподателя съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „WIR MACHEN DAS BESONDERE EINFACH“ за стоки в клас 9

Решение на проверителя: отказва заявката за марка на Общността.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като апелативният състав неправилно е приел за установено, че разглежданата марка на Общността не може да бъде регистрирана, поради обстоятелството, че е действително лишена от отличителен характер.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/44

Жалба, подадена на 24 декември 2009 г. — Meredith/СХВП (BETTER HOMES AND GARDENS)

(Дело T-524/09)

2010/C 51/81

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Meredith Corporation (Des Moines, Съединени щати) (представители: R.N. Furneaux и E.A. Hardcastle, Solicitors)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 23 септември 2009 г. по преписка R 517/2009-2, в частта, в която се отхвърля заявката за марка на Общността за услуги в клас 36, в резултат на което да бъде уважена заявката за такива услуги;

—	да се уважат исканията на жалбоподателя; и

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски, в случай, че ги оспори и отхвърли искането му.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „BETTER HOMES AND GARDENS“ за стоки и услуги в класове 16, 35 и 36

Решение на проверителя: частичен отказ на заявката за марка на Общността

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и на член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав е допуснал грешка при прилагането на правилния критерии при преценката дали марката, чиято регистрация се иска, е лишена от всякакъв отличителен характер, за да се отличават стоките и услугите.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/45

Жалба, подадена на 30 декември 2009 г. — Hubei Xinyegang Steel/Съвет

(Дело T-528/09)

2010/C 51/82

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Hubei Xinyegang Steel Co. Ltd (представители: F. Carlin, Barrister, N. Niejahr, Q. Azau и A. MacGregor, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Регламент (ЕО) № 926/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (1), в частта, в която се налага антидъмпингово мито при износ от жалбоподателя и се събира временно мито при такъв износ или при условията на евентуалност, да се отмени посочения регламент, в частта, която се отнася до събирането на наложеното на жалбоподателя временно мито;

—	да се осъди Съвета да понесе направените от него разноски, както и направените от жалбоподателя съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата си жалба жалбоподателят иска да бъде отменен Регламент (ЕО) № 926/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, в частта, която се отнася до него.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

На първо място, той твърди, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката на фактите при идентифицирането на „разглежданите стоки“ като определя твърде опростени категории продукти. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е направила неподходящо сравнение с произведените в САЩ стоки.

На второ място, жалбоподателят твърди, че Съветът е нарушил член 9, параграф 5 от основния регламент (2), като е отменил индивидуалното третиране на жалбоподателя в обжалвания регламент, въпреки че това третиране му е било първоначално предоставено от Комисията в хода на административната процедура преди публикуването на временния регламент (3).

На трето място, жалбоподателят твърди, че Съветът нарушава член 9, параграф 4 и член 10, параграф 2 от основния регламент, като налага окончателно мито и решава да събира окончателно временно мито, наложено при износа на „разглежданите стоки“ от жалбоподателя към ЕС, тъй като тези решения са основани на очевидни грешки при преценката за наличието на заплаха от значително увреждане.

(1) ОВ L 262, стр. 19.

(2) Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр.1; Специално издание на български език 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223).

(3) Регламент (ЕО) № 289/2009 на Комисията от 7 април 2009 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (ОВ L 94, стр. 48).

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/45

Жалба, подадена на 5 януари 2010 г. — De Lucia/СХВП — Galbani (De Lucia La natura pratica del gusto)

(Дело T-2/10)

2010/C 51/83

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Domenico De Lucia SpA (San Felice a Cancello, Италия) (представител: S. Cutolo, avvocato)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Egidio Galbani SpA (Melzo, Италия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението, постановено на 15.10.2009 г. от първи апелативен състав на СХВП по производство R 37/2009-1,

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „De Lucia/La natura pratica del gusto“ (заявка за регистрация № 4 962 346), за стоки от класове 29, 30 и 31

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Egidio Galbani S.p.A.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка на Общността „LUCIA“ (№ 620 716) за стоки от класове 29 и 30, фигуративна марка на Общността, съдържаща словния елемент „Galbani-Santa Lucia“ (№ 2 302 677) за стоки от клас 29, национална и международна фигуративна марка „LUCIA“ (италианска регистрация № 67 470) и (международна регистрация № 256 299), за стоки от клас 29, национална, международна и общностна фигуративна марка (италианска регистрация № 597 377), (международна регистрация № 601 651) и (общностна регистрация № 70 185), за стоки от класове 29 и 30, национална и международна словна марка „Santa Lucia“ (италианска регистрация № 131 028) и (международна регистрация № 256 299) за стоки от клас 29 и словна марка на Общността „Santa Lucia“ (№ 70 128) за стоки от класове 29 и 30.

Решение на отдела по споровете: уважава частично възражението само що се отнася до някои стоки от клас 31.

Решение на апелативния състав: уважава жалбата що се отнася до „тютюна“ (клас 31) и разрешава регистрацията на тази стока.

Изложени правни основания: неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, както и липса и/или недостатъчни мотиви във връзка с изискването за прилагане на член 12, буква а) от същия регламент.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/46

Жалба, подадена на 7 януари 2010 г. — Al Saadi/Комисия

(Дело T-4/10)

2010/C 51/84

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Faraj Faraj Hassan Al Saadi (Leicester, Обединеното кралство) (представители: J. Jones, Barrister, Mudassar Arani, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Регламент (ЕО) № 954/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 г. в частта, която се отнася до жалбоподателя;

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят подава настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС като иска отмяна на Регламент (ЕО) № 954/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 г. (1) за изменение за сто и четиринадесети път на Регламент (ЕО) № 881/2002 (2) за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, по силата на който жалбоподателят е включен в списъка на лицата и образуванията, чиито средства и икономически ресурси са замразени.

Името на жалбоподателя е първоначално добавено в Приложение I към Регламент (EC) № 881/2002 на Съвета с Регламент (ЕО) № 2049/2003 на Комисията от 20 ноември 2003 година (3), който по-късно е заменен с Регламент (ЕО) № 46/2008 на Комисията от 18 януари 2008 година (4). С решението си от 3 декември 2009 година по съединени дела Hassan/Съвет и Комисия (C-399/06 P) и Ayadi/Съвет (C-403/06 P) (5), Съдът на Европейския съюз отменя Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 46/2008, в частта, която се отнася до жалбоподателя.

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага следните правни основания:

На първо място, жалбоподателят твърди, че обжалваният регламент нарушава правото на защита на жалбоподателя, включително правото да бъде изслушан и правото на ефективна съдебна защита и не преустановява нарушението на тези права. Освен това той твърди, че Комисията не представя доказателство, което да обоснове замразяването на активите на му, като по този начин го лишава от възможността да се защити по отношение на това доказателство.

На второ място, жалбоподателят твърди, че Комисията не предоставя достатъчно убедителни причини срещу жалбоподателя за запазването на замразените активи, което е в нарушение на задължението му по член 296 ДФЕС.

На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията не е преценила всички релевантни по делото факти и доказателства, като е решила да приеме обжалвания регламент и следователно е допуснала явна грешка при преценката си. Жалбоподателят твърди по-нататък, че той никога не е участвал в каквато и да е дейност, свързана с тероризъм или че е необходима някаква форма на финансови санкции или превантивни мерки срещу него.

На четвърто място, жалбоподателят твърди, че наложените от обжалвания регламент неопределени ограничения на правото на собственост на жалбоподателя водят до диспропорционална и непоносима намеса в правото му на собственост, което не е обосновано от убедително доказателство.

(1) Регламент (ЕО) № 954/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 година за изменение за сто и четиринадесети път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните (ОВ L 269, 2009 г., стр. 20).

(2) Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (ОВ L 139, 2002 г., стр. 9; Специално издание на български език 2007 г., глава 18, том 1, стр.189).

(3) Регламент (ЕО) № 2049/2003 на Комисията от 20 ноември 2003 година за изменение за двадесет и пети път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2002 на Съвета (ОВ L 303, 2003 г., стр. 20; Специално издание на български език 2007 г., глава 18, том 2, стр. 114).

(4) Регламент (ЕО) № 46/2008 на Комисията от 18 януари 2008 година за изменение за деветдесети път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осма бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните (ОВ L 16, 2008 г., стр. 11).

(5) Решение на Съда от 3 декември 2009 г. по дело Hassan/Съвет и Комисия, C-399/06 P и по дело Ayadi/Съвет, C-403/06 P, все още непубликувано в Сборника.

27.2.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/47

Жалба, подадена на 11 януари 2010 г. — Sviluppo Globale/Комисия

(Дело T-6/10)

2010/C 51/85

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Sviluppo Globale GEIE (Рим, Италия) (представители: F. Sciaudone, avvocato, R. Sciaudone, avvocato, A. Neri, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

—	да се отменят решенията от 10 ноември 2009 г. и от 26 ноември 2009 г.,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочен, от една страна, срещу Решението на Комисията от 10 ноември 2009 г., с което тя отхвърля офертата на консорциум ITAK (на когото жалбоподателят е член и е натоварен да осъществява всички управленски и административни дейности в полза на консорциума) в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка EUROPEAID/127843/D/SER/KOS, с предмет предоставянето на поддържащи услуги на митническата и данъчна администрация на Косово и, от друга страна, срещу Решението на Комисията от 26 ноември 2009 г. относно искането за достъп до документите на въпросната процедура, отправено от посочения консорциум ITAK.

В подкрепа на искането за отмяна на Решението от 10 ноември 2009 г. жалбоподателят изтъква:

—	нарушение на задължението за мотивиране, доколкото Комисията не е предоставила информация за характеристиките и предимствата на избраната оферта,

—

нарушение на задълженията, възложени на Комисията по силата на точка 2.4.15 от „Практическото ръководство за договорни процедури в рамките на външни дейности“ на Европейската общност, както и на задължението за полагане на необходимата грижа при осъществяването на административна дейност. В това отношение се посочва, че ответникът всъщност не е отговорил на оплакванията, отправени при условията, предвидени в точка 2.4.15 от Практическото ръководство,

—	явна грешка в преценката на качествата на представената от консорциума ITAK техническа оферта, доколкото комисията за оценка е оценил като недостатъчна и неподходяща оферта, представена от три администрации (данъчни и митнически) на три държави членки на Европейския съюз,

—	явна грешка в преценката на качествата на одобрената техническа оферта. В това отношение се посочва, че комисията за оценка е оценила изключително високо офертата на консорциум от компютърни експерти с ръководител, който в миналото е получавал посредствени оценки от самата Комисия.

В подкрепа на искането за отмяна на Решението от 26 ноември 2009 г. жалбоподателят изтъква:

—	нарушение на член 7 от Регламент № 1049/2001 (1), тъй като Комисията не е разгледала по най-бързия начин искането за достъп, не е изпратила никакво уведомление за получаване и е счела, че просто може да пренебрегне искането,

—

нарушение на член 8 от регламент № 1049/2001, тъй като Комисията не е разгледала по най-бързия начин подаденото от консорциума ITAK потвърдително заявление, не е изпратила, и в този случай, никакво уведомление за получаване и накрая е счела, че може да отговори на искането след изтичането на предвидения за предоставянето на отговора срок,

—	нарушение на общи принципи относно достъпа до документи, така както са установени от Регламент № 1049/2001 и от самата съдебна практика. Комисията стигала до там, че не предоставяла дори информация, която преди това е била предоставяна на жалбоподателя,

—	на последно място жалбоподателят изтъква нарушаването от ответника на член 4, параграфи 2, 3 и 6 от Регламент № 1049/2001.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007, глава 1, том 3,стр. 76).

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.051.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 51

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 27 февруари 2010 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд
2010/C 051/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 37, 13.2.2010 г.	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2010/C 051/02	Дело C-284/05: Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Финландия (Неизпълнение на задължения от държава членка — Безмитен внос на военна екипировка)	2

2010/C 051/03	Дело C-294/05: Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Кралство Швеция (Неизпълнение на задължения от държава членка — Безмитен внос на военна екипировка и на стоки с двойна употреба за граждански и военни цели)	3

2010/C 051/04	Дело C-372/05: Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия (Неизпълнение на задължения от държава членка — Безмитен внос на военна екипировка)	3

2010/C 051/05	Дело C-387/05: Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Италианска република (Неизпълнение на задължения от държава членка — Безмитен внос на оборудване с двойна употреба за граждански и военни цели)	4

2010/C 051/06	Дело C-409/05: Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Гърция (Неизпълнение на задължения от държава членка — Безмитен внос на военна екипировка)	5

2010/C 051/07	Дело C-461/05: Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Кралство Дания (Неизпълнение на задължения от държава членка — Безмитен внос на военна екипировка)	5

2010/C 051/08	Дело C-239/06: Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Италианска република (Неизпълнение на задължения от държава членка — Безмитен внос на военна екипировка)	6

2010/C 051/09	Дело C-45/08: Решение на Съда (трети състав) от 23 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel, Белгия) — Spector Photo Group NV, Chris Van Raemdonck/Commissie voor het Bank-, Financie- en Assurantiewezen (CBFA) (Директива 2003/6 — Търговия с вътрешна информация — Използване на вътрешна информация — Санкции — Условия)	6

2010/C 051/10	Дело C-227/08: Решение на Съда (първи състав) от 17 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Salamanca, Испания) — Eva Martín Martín/EDP Editores SL (Директива 85/577/ЕИО — Член 4 — Защита на потребителите — Договори, сключени извън търговския обект — Право на отказ — Задължение за информиране от страна на търговеца — Недействителност на договора — Подходящи мерки)	7

2010/C 051/11	Дело C-248/08: Решение на Съда (пети състав) от 17 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Гърция (Неизпълнение на задължения от държава членка — Регламент (ЕО) № 1774/2002 — Член 4, параграф 2, букви a) и в), член 5, параграф 2, буква в), член 6, параграф 2, буква б), членове 10 — 15, 17, 18 и 26 — Странични животински продукти — Отпадъци — Депониране на странични животински продукти без предварителна преработка — Неупражняване на официален контрол — Инсталации, които гарантират безопасността и управлението на странични животински продукти — Експлоатация — Липса на одобрение — Изгаряне не определени опасни продукти — Липса на подходящи процедури)	8

2010/C 051/12	Дело C-305/08: Решение на Съда (четвърти състав) от 23 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato, Италия) — Consorzio Nazionale Interuniversitario per le Scienze del Mare (CoNISMa)/Regione Marche (Обществени поръчки за услуги — Директива 2004/18 — Понятия изпълнител на строителство, изпълнител на доставки и изпълнител на услуги — Понятие икономически оператор — Университети и изследователски институти — Обединение (consorzio), съставено от университети и административни органи — Основна нестопанска цел, предвидена в устава — Допускане до участие в процедура за възлагане на обществена поръчка)	8

2010/C 051/13	Дело C-376/08: Решение на Съда (четвърти състав) от 23 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia, Италия) — Serrantoni Srl, Consorzio stabile edili scrl/Comune di Milano (Обществени поръчки за строителство — Директива 2004/18/ЕО — Членове 43 ЕО и 49 ЕО — Принцип на равно третиране — Обединения на предприятия — Забрана за конкурентно участие в една и съща процедура за обществена поръчка на consorzio stabile (постоянно обединение) и на дружество, което участва в него)	9

2010/C 051/14	Съединени дела C-410/08 — C-412/08: Решение на Съда (пети състав) от 17 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Baden-Württemberg, Германия) — Swiss Caps AG/Hauptzollamt Singen (Обща митническа тарифа — Комбинирана номенклатура — Тарифно класиране — Позиции 1515, 1517, 2106 и 3004 — Желатинови капсули — Масла от риба, пшеничен зародиш и челебитка — Понятие опаковка)	9

2010/C 051/15	Дело C-455/08: Решение на Съда (втори състав) от 23 декември 2009 г. — Европейска комисия/Ирландия (Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 89/665/ЕИО и Директива 92/13/ЕИО — Обществени поръчки за доставки и за строителство — Производство по обжалване срещу решение за възлагане на поръчка — Гарантиране на ефективно средство за защита — Минимален срок на изчакване между уведомяването на отстранените оференти за решението за възлагане на поръчката и подписването на договора за тази поръчка)	10

2010/C 051/16	Дело C-505/08: Решение на Съда (шести състав) от 17 декември 2009 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия (Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 2005/36/ЕО — Признаване на професионалните квалификации — Липса на транспониране в предвидения срок)	11

2010/C 051/17	Дело C-586/08: Решение на Съда (осми състав) от 17 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio, Италия) — Angelo Rubino/Ministero dell'Università e della Ricerca (Директива 2005/36/ЕО — Признаване на дипломи — Понятие регламентирана професия — Подбор на предварително определен брой лица въз основа на сравнително оценяване, като се дава звание с ограничен във времето срок на валидност — Национална научна правоспособност — Университетски преподавател)	11

2010/C 051/18	Дело C-120/09: Решение на Съда (пети състав) от 17 декември 2009 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия (Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 1999/31/ЕО — Депониране на отпадъци — Понятия за подземни складове, газове от депа и елюат — Задължение за определяне на праговите нива, над които може да се счита, че депото за отпадъци има значително неблагоприятно въздействие върху качеството на подземните води — Липса на транспониране в предвидения срок що се отнася до Валонската област)	12

2010/C 051/19	Съединени дела C-450/07 и C-451/07: Определение на Съда (седми състав) от 9 ноември 2009 г. (преюдициални запитвания от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio, Италия) — Roche SpA (C-450/07), Federazione nazionale unitaria dei Titolari di Farmacia italiani (Federfarma) (C-451/07)/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA), Ministero della Salute (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Директива 89/105/ЕИО — Прозрачност на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека — Член 4 — Замразяване на цените — Намаляване на цените)	12

2010/C 051/20	Дело C-281/08 P: Определение на Съда от 24 ноември 2009 г. — Landtag Schleswig-Holstein/Комисия на Европейските общности (Обжалване — Жалба за отмяна — Достъп до документи — Процесуална правоспособност на регионален парламент)	13

2010/C 051/21	Дело C-353/08: Определение на Съда (седми състав) от 9 ноември 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio, Италия) — A. Menarini — Industrie Farmaceutiche Riunite Srl, FIRMA Srl, Laboratori Guidotti SpA, Menarini International Operations Luxembourg SA, Istituto Lusofarmaco d'Italia SpA, Malesi Istituto Farmacobiologico SpA/Ministero della Salute, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA) (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Директива 89/105/ЕИО — Прозрачност на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека — Член 4, параграф 1 — Замразяване на цени — Намаляване на цени)	13

2010/C 051/22	Дело C-553/08 P: Определение на Съда (осми състав) от 2 декември 2009 г. — Powerserv Personalservice GmbH, преди Manpower Personalservice GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Manpower Inc. (Обжалване — Марка на Общността — Регламент (ЕО) № 40/94 — Член 7, параграф 1, буква в) и член 51, параграфи 1 и 2 — Искане за обявяване на недействителност — Насрещна жалба — Словна марка на Общността MANPOWER — Абсолютни основания за отказ — Описателен характер — Отличителен характер, придобит чрез използване)	14

2010/C 051/23	Съединени дела C-561/08 P и C-4/09 P: Определение на Съда (пети състав) от 23 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Gerasimos Potamianos (C-561/08 P), Gerasimos Potamianos/Комисия на Европейските общности (C-4/09 P) (Обжалване — Публична служба — Публична служба — Неподновяване на договор, сключен за определен срок — Увреждащ акт)	15

2010/C 051/24	Дело C-85/09 P: Определение на Съда от 29 октомври 2009 г. — Portela — Comércio de artigos ortopédicos e hospitalares, Lda/Комисия на Европейските общности (Обжалване — Извъндоговорна отговорност — Искане за поправяне на вредите, претърпени поради различни пропуски на Комисията при прилагането на Директива 93/42/ЕИО — Липса на причинно-следствена връзка между твърдените пропуски и претърпените от жалбоподателя вреди във връзка с пускането на пазара на дефектни цифрови термометри — Явно неоснователна жалба)	15

2010/C 051/25	Дело C-143/09: Определение на Съда (втори състав) от 17 септември 2009 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Bíróság, Република Унгария) — Pannon GSM Távközlési Rt./Nemzeti Hírközlési Hatóság Tanácsa (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Присъединяване към Европейския съюз — Директива 2002/22/ЕО — Прилагане във времето — Компетентност на Съда)	16

2010/C 051/26	Дело C-198/09: Определение на Съда (седми състав) от 9 ноември 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio, Италия) — IFB Stroder Srl/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA) (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Директива 89/105/ЕИО — Прозрачност на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека — Член 4 — Замразяване на цени — Намаляване на цени)	16

2010/C 051/27	Дело C-333/09: Определение на Съда (шести състав) от 27 ноември 2009 г. (преюдициално запитване от Conseil de prud'hommes de Caen, Франция) — Sophie Noël/SCP Brouard Daude, синдик в производството по несъстоятелност на Pronuptia Boutiques Province SA, Centre de Gestion et d'Étude AGS IDF EST (Преюдициално запитване — Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи — Международен пакт за граждански и политически права — Принцип на равно третиране — Уволнение поради икономически причини — Липса на привръзка към общностното право — Явна липса на компетентност на Съда)	17

2010/C 051/28	Дело C-443/09: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Ordinario di Cosenza (Италия) на 13 ноември 2009 г. — C.C.I.A.A. di Cosenza/Grillo Star srl Fallimento	18

2010/C 051/29	Дело C-504/09 P: Жалба, подадена на 4 декември 2009 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд на 23 септември 2009 г. по дело T-183/07, Полша/Комисия	18

2010/C 051/30	Дело C-517/09: Преюдициално запитване, отправено от Collège d'autorisation et de contrôle du Conseil supérieur de l'audiovisuel (Белгия) на 11 декември 2009 г. — RTL Belgium SA (по-рано TVI SA)	19

2010/C 051/31	Дело C-522/09: Иск, предявен на 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Румъния	20

2010/C 051/32	Дело C-525/09: Иск, предявен на 17 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република	21

2010/C 051/33	Дело C-526/09: Иск, предявен на 17 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република	21

2010/C 051/34	Дело C-529/09: Иск, предявен на 18 декември 2009 г. — Европейска комисия/Кралство Испания	21

2010/C 051/35	Дело C-531/09: Иск, предявен на 18 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република	22

2010/C 051/36	Дело C-532/09 P: Жалба, подадена на 18 декември 2009 г. от Владимир Иванов срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (трети състав) на 30 септември 2009 г. по дело T-166/08, Иванов/Комисия	22

2010/C 051/37	Дело C-533/09: Иск, предявен на 18 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република	23

2010/C 051/38	Дело C-538/09: Иск, предявен на 21 декември 2009 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия	23

2010/C 051/39	Дело C-539/09: Иск, предявен на 21 декември 2009 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия	24

2010/C 051/40	Дело C-540/09: Преюдициално запитване, отправено от Regeringsrätten (Швеция) на 21 декември 2009 г. — Skandinaviska Enskilda Banken AB Momsgrupp/Skatteverket	24

2010/C 051/41	Дело C-544/09 P: Жалба, подадена на 22 декември 2009 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 6 октомври 2009 г. по дело T-21/06, Германия/Комисия	25

2010/C 051/42	Дело C-553/09 P: Жалба, подадена на 23 декември 2009 г. от BCS SpA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (осми състав) на 28 октомври 2009 г. по дело T-137/08, BCS SpA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)	26

2010/C 051/43	Дело C-40/10: Жалба, подадена на 25 януари 2010 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз	27

2010/C 051/44	Дело C-466/08: Определение на председателя на Съда от 17 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Кипър	27

2010/C 051/45	Дело C-544/08: Определение на председателя на осми състав на Съда от 4 декември 2009 г. — Европейска комисия/Чешка република	27

2010/C 051/46	Дело C-548/08: Определение на председателя на осми състав на Съда от 12 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Швеция	28

2010/C 051/47	Дело C-15/09: Определение на председателя на Съда (пети състав) от 26 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Чешка република	28

2010/C 051/48	Дело C-42/09: Определение на председателя на Съда от 2 декември 2009 г. — Европейска комисия/Италианска република	28

2010/C 051/49	Дело C-171/09: Определение на председателя на Съда (осми състав) от 2 декември 2009 г. — Европейска комисия/Френска република	28

2010/C 051/50	Дело C-183/09: Определение на председателя на Съда от 30 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция	28

2010/C 051/51	Дело C-184/09: Определение на председателя на Съда от 20 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания	28

2010/C 051/52	Дело C-192/09: Определение на председателя на Съда от 11 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Нидерландия	28

2010/C 051/53	Дело C-206/09: Определение на председателя на Съда от 18 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република	29

2010/C 051/54	Дело C-207/09: Определение на председателя на Съда от 7 декември 2009 г. — Европейска комисия/Словашка република	29

2010/C 051/55	Дело C-220/09: Определение на председателя на Съда от 12 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Малта	29

2010/C 051/56	Дело C-252/09: Определение на председателя на Съда от 19 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република	29

	Общ съд
2010/C 051/57	Съединени дела T-355/04 и T-446/04: Решение на Първоинстанционния съд от 19 януари 2010 г. — Co-Frutta/Комисия (Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи, свързани с общностния пазар на внос на банани — Мълчалив отказ, последван от изричен отказ на достъп — Жалба за отмяна — Допустимост — Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трета страна — Спазване на сроковете — Предварително съгласие на държавата членка — Задължение за мотивиране)	30

2010/C 051/58	Решение на Първоинстанционния съд от 20 януари 2010 г. — Sungro и др./Съвет и Комисия (Дела T-252/07, 271/07 и 272/07) (Извъндоговорна отговорност — Обща селскостопанска политика — Изменение на схемата за общностно подпомагане на памука — Дял IV, глава 10а от Регламент (ЕО) № 1782/2003, въведена с член 1, точка 20 от Регламент (ЕО) № 864/2004 — Отмяна на посочените разпоредби с решение на Съда — Причинно-следствена връзка)	30

2010/C 051/59	Дело T-460/07: Решение на Общия съд от 20 януари 2010 г. — Nokia/СХВП — Medion (LIFE BLOG) (Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за словна марка на Общността LIFE BLOG — По-ранна национална словна марка LIFE — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Частичен отказ за регистрация)	31

2010/C 051/60	Дело T-355/08: Решение на Първоинстанционния съд от 19 януари 2010 г. — De Fays/Комисия (Обжалване — Насрещна жалба — Публична служба — Длъжностни лица — Отпуски — Отпуск по болест — Неразрешено отсъствие, установено след медицински преглед — Приспадане от годишния отпуск — Загуба на право на заплата)	31

2010/C 051/61	Дело T-254/08: Определение на Общия съд от 22 декември 2009 г. — Associazione Giùlemanidallajuve/Комисия (Твърдения за нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО — Жалба — Иск за установяване на неправомерно бездействие — Произнасяне от страна на Комисията, с което се преустановява неправомерното бездействие — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)	32

2010/C 051/62	Дело T-71/09: Определение на Общия съд от 5 януари 2010 г. — Química Atlântica/Комисия (Иск за установяване на неправомерно бездействие — Изразяване на становище — Иск за обезщетение — Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд — Недопустимост)	32

2010/C 051/63	Дело T-95/09 R II: Определение на председателя на Общия съд от 15 януари 2010 г. — United Phosphorus/Комисия (Обезпечително производство — Директива 91/414/ЕИО — Решение относно невключването на напропамид в приложение I към Директива 91/414 — Удължаване срока на мярката за спиране на изпълнение)	32

2010/C 051/64	Дело T-446/09 R: Определение на председателя на Общия съд от 8 януари 2010 г. — Escola Superior Agrária de Coimbra/Комисия (Обезпечително производство — Програма Life — Възстановяване на част от платените суми — Нареждане за събиране на вземане — Дебитно известие — Молба за спиране на изпълнението — Финансова вреда — Изключителни обстоятелства — Липса на неотложност)	33

2010/C 051/65	Дело T-464/09: Иск, предявен на 20 ноември 2009 г. — Европейска комисия/New Acoustic Music и Anna Hildur Hildibrandsdottir	33

2010/C 051/66	Дело T-486/09: Жалба, подадена на 4 декември 2009 г. — Полша/Комисия	34

2010/C 051/67	Дело T-498/09 P: Жалба, подадена на 9 декември 2009 г. от Petrus Kerstens срещу решение, постановено на 29 септември 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-102/07, Kerstens/Комисия	35

2010/C 051/68	Дело T-502/09: Жалба, подадена на 11 декември 2009 г. — Inovis/СХВП — Sonaecom (INOVIS)	35

2010/C 051/69	Дело T-503/09: Жалба, подадена на 16 декември 2009 г. — Cybergun/СХВП — Umarex Sportwaffen (AK 47)	36

2010/C 051/70	Дело T-505/09: Жалба, подадена на 16 декември 2009 г. — Carlyle/СХВП — Mascha & Regner Consulting (CAFE CARLYLE)	36

2010/C 051/71	Дело T-506/09: Жалба, подадена на 16 декември 2009 г. — Carlyle/СХВП — Mascha & Regner Consulting (THE CARLYLE)	37

2010/C 051/72	Дело T-513/09: Жалба, подадена на 22 декември 2009 г. — Baena Grupo/СХВП — Neuman и Galdeano del Sel (дизайни или модели)	37

2010/C 051/73	Дело T-514/09: Жалба, подадена на 31 декември 2009 г. — De Post/Комисия	38

2010/C 051/74	Дело T-515/09 P: Жалба, подадена на 21 декември 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу определение, постановено на 7 октомври 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-3/08, Marcuccio/Комисия	39

2010/C 051/75	Дело T-516/09 P: Жалба, подадена на 21 декември 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу решение, постановено на 7 октомври 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-122/07, Marcuccio/Комисия	40

2010/C 051/76	Дело T-517/09: Жалба, подадена на 21 декември 2009 г. — Alstom/Комисия	40

2010/C 051/77	Дело T-519/09: Жалба, подадена на 23 декември 2009 г. — Toshiba/Комисия	41

2010/C 051/78	Дело T-521/09: Жалба, подадена на 21 декември 2009 г. — Areva T&D/Комисия	42

2010/C 051/79	Дело T-522/09: Жалба, подадена на 21 декември 2009 г. — Gemmi Furs/СХВП — Lemmi-Fashion (GEMMI)	43

2010/C 051/80	Дело T-523/09: Жалба, подадена на 23 декември 2009 г. — Smart Technologies/СХВП (WIR MACHEN DAS BESONDERE EINFACH)	44

2010/C 051/81	Дело T-524/09: Жалба, подадена на 24 декември 2009 г. — Meredith/СХВП (BETTER HOMES AND GARDENS)	44

2010/C 051/82	Дело T-528/09: Жалба, подадена на 30 декември 2009 г. — Hubei Xinyegang Steel/Съвет	45

2010/C 051/83	Дело T-2/10: Жалба, подадена на 5 януари 2010 г. — De Lucia/СХВП — Galbani (De Lucia La natura pratica del gusto)	45

2010/C 051/84	Дело T-4/10: Жалба, подадена на 7 януари 2010 г. — Al Saadi/Комисия	46

2010/C 051/85	Дело T-6/10: Жалба, подадена на 11 януари 2010 г. — Sviluppo Globale/Комисия	47

2010/C 051/86	Дело T-219/09: Определение на Общия съд от 18 декември 2009 г. — Balfe и др./Парламент	48

2010/C 051/87	Дело T-245/09: Определение на Общия съд от 5 януари 2010 г. — Shell Hellas/Комисия	48

2010/C 051/88	Дело T-251/09: Определение на Общия съд от 5 януари 2010 г. — Société des Pétroles Shell/Комисия	48

2010/C 051/89	Дело T-438/09: Определение на Общия съд от 14 декември 2009 г. — Serifo/Комисия и Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура	48