23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/1

---

Влияние на туризма върху крайбрежните райони: аспекти на регионалното развитие

P6_TA(2008)0597

Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2008 г. относно влиянието на туризма върху крайбрежните райони: аспекти на регионалното развитие (2008/2132(INI)

(2010/C 45 E/01)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 294/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. за създаване на Европейски институт по иновации и технологии (3),

—	като взе предвид Регламент (EО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (4),

—	като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно създаване на рамка за действието на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морската стратегия) (5),

—	като взе предвид Решение № 1982/2006/EО на Европейския парламент и на Съвета oт 18 декември 2006 г. относно Седма рамкова програма на Европейската общност за изследвания, технологично развитие и демонстрационна дейност (2007—2013 г.) (6),

—	като взе предвид позиция си от 23 октомври 2008 г. относно общата позиция на Съвета за приемане на директива на Европейския парламент и на Съвета относно летищните такси (7),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 27 септември 2000 г., озаглавено „Интегрирано управление на крайбрежната зона: стратегия за Европа“ (COM(2000)0547),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2007 г., озаглавено „Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен европейски туризъм“ (COM(2007)0621),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 17 март 2006 г., озаглавено „Нова европейска политика за туризма: към по-силно партньорството за европейски туризъм“ (COM(2006)0134) и резолюцията на Парламента по този въпрос от 29 ноември 2007 г. (8),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2007 г., озаглавено „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“ (COM(2007)0575) и резолюцията на Парламента по този въпрос от 20 май 2008 г. (9),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 23 януари 2008 г., озаглавено „20 % — 20 % до 2020 г. — възможностите на Европа пред климатичните промени“ (COM(2008)0030),

—	като взе предвид Зелената книга на Комисията от 7 юни 2006 г., озаглавена „Към бъдеща морска политика на Съюза: Европейска визия за океаните и моретата“ (COM(2006)0275),

—	като взе предвид заключенията на Председателството на Европейския съвет от 14 декември 2007 г. в Брюксел,

—	Като взе предвид съвместната тристранна декларация от 20 май 2008 г. на Парламента, Съвета и Комисията за създаване на „Европейски морски ден“, който да бъде празнуван всяка година на 20 май,

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията за регионално развитие и становището на комисията по транспорт и туризъм (A6-0442/2008),

A.	като има предвид, че на територията на ЕС са създадени шест крайбрежни макрозони, по-конкретно, Атлантическа, Балтийска, Черноморска, Средиземноморска, област Северно море и крайно отдалечените райони, като всяка от тези зони притежава различен териториален ресурс и концепция за туризъм;

Б.	като има предвид, че на значителна част от европейското население се пада 89 000 км дължина от европейската крайбрежна ивица;

В.	като приема определението за крайбрежните зони, използвано в рамките на морската политика на ЕС, т.е., крайбрежни зони или райони, които се намират на разстояние 50 км навътре в сушата по права линия, започваща от линията на брега;

Г.	като има предвид, че крайбрежните региони имат голямо значение за Европейския съюз, тъй като съсредоточават в себе си значителна част от икономическите дейности;

Д.	като има предвид определението на интегрираното управление на крайбрежните зони и ролята, която туризмът играе за осъществяването на тази цел;

Е.	като има предвид, че положителното развитие на крайбрежните региони е от полза не само за населението, живеещо по крайбрежието, но и за всички жители на ЕС;

Ж.

като има предвид, че туризмът, който обикновено е основна дейност в тези региони и оказва положително влияние върху социалноикономическото им развитие по отношение на нарастването на БВП и равнищата на заетост, понякога влияе отрицателно на територията поради сезонния и нискоквалифициран характер на труда, слабата интеграция между крайбрежието и вътрешността, слабата икономическа диверсификация и влошаването на състоянието на природното и културното наследство;

З.	като има предвид, че в различните оперативни програми за периода 2007—2013 г. не се споменават изрично крайбрежните зони, което води до недостиг на сравними и надеждни данни от социален, икономически и финансов характер за туризма в крайбрежните зони;

И.

като има предвид, че поради липса на съпоставими и надеждни данни за крайбрежния туризъм, е възможна занижена оценка на икономическата стойност на сектора, която води до обезценяване на икономическата стойност на опазването на морската околна среда и съответното надценяване на ролята на инвестициите за постигане на тази цел;

Й.	като има предвид, че поради липсата на информация относно предоставените от ЕС средства, инвестирани в крайбрежните зони, се затруднява количествената оценка на реалното влияние на структурните фондове върху крайбрежния туризъм;

К.	като има предвид, че туризмът попада в пресечната точка на различни политики на ЕС, които значително влияят върху способността му да допринесе за социалното и териториално сближаване;

Л.	като има предвид, че от качествена гледна точка структурните фондове могат да помогнат за развитието на крайбрежните региони, като съживят местните икономики, стимулират частните инвестиции и насърчат устойчивия туризъм;

М.	като има предвид, че въздействието им е най-видимо в зони като малки острови на най-отдалечените райони или в крайбрежни зони, където крайбрежният туризъм представлява основен икономически сектор;

Н.	като има предвид, че крайбрежните райони са силно повлияни от географското си положение и се нуждаят от структурирана стратегия, която да отчита специфичните им характеристики, принципа на субсидиарност и нуждата от процес на вземане на решения, насочени към сближаване между секторите;

О.

като има предвид освен това, че крайбрежните зони често са и отдалечени региони, като малки острови, най-отдалечени райони или крайбрежни зони, силно зависими от туризма, чиято достъпност е ограничена извън туристическия сезон, в които, за да се подкрепи териториалното сближаване, е необходимо да се подобри инфраструктурата, да се развият редовни връзки между крайбрежието и вътрешността и, благодарение на стратегии за териториален маркетинг и на интегрирано икономическо развитие, благоприятстващо инвестициите, да се насърчи запазването на икономическата дейност извън силния туристически сезон;

П.	като има предвид, че крайбрежните зони, които макар че се характеризират с идентични проблеми, не разполагат със специфични инструменти, които да позволят структуриран подход и по-добра комуникация между основните фактори, които най-често работят отделно и изолирано;

Р.	като има предвид, че интегрирани решения на реалните проблеми могат да се намерят и приложат на местно и регионално равнище от публичните органи, работещи в сътрудничество с частния сектор, и при условие, че и двете страни отчитат интересите както на околната среда, така и на общността;

С.

като има предвид, че създаването на инструменти за политики ще допринесе за по-интегрирани и устойчиви стратегии за развитие, които ще подобрят икономическата конкурентоспособност чрез запазване на природните и културни ресурси, задоволяване на социалните потребности и насърчаване на модели за отговорен туризъм;

Т.

като има предвид, че това би могло да спомогне за подобряване качеството на заетостта в крайбрежните зони, намаляване на сезонния характер и съчетаване на различни форми на туризъм и други морски или крайбрежни дейности, което ще позволи предлагането да бъде съобразено с очакванията и високите изисквания на модерния туризъм и ще създаде качествени работни места;

У.

като има предвид, че целта за Европейско териториално сътрудничество, установена в член 6 от Регламент (ЕО) № 1080/2006, може ефективно да допринесе за споменатите по-горе приоритети чрез финансиране на проекти за сътрудничество и развитие на мрежи за партньорство между участниците и крайбрежните райони; и като в тази връзка подчертава значението на използването на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС), предвидена в Регламент (ЕО) № 1082/2006 като инструмент за създаване на стабилно сътрудничество в областта на устойчивото развитие на крайбрежните региони с участието на местни и социални партньори;

1.   Подчертава, че туризмът е съществен фактор за социално-икономическото развитие на крайбрежните зони на ЕС и е тясно свързан с целите на от Лисабонската стратегия; посочва, че целите на стратегията от Гьотеборг следва да се отчитат по-сериозно в крайбрежните туристически дейности;

2.   Насърчава държавите-членки да създадат специфични стратегии и интегрирани планове на национално и регионално равнище с цел смекчаване на сезонния характер на туризма в крайбрежните региони и гарантиране на по-стабилна заетост и по-добро качество на живота за местните общности; подчертава в този контекст значението на това, традиционните сезонни икономически дейности да бъдат превърнати в целогодишни чрез диверсификация на продуктите и алтернативни форми на туризъм (напр. бизнестуризъм, културен, медицински, спортен и селски туризъм и морски туризъм); отбелязва, че диверсификацията на продуктите и услугите може да спомогне за създаване на растеж и заетост и за намаляване на неблагоприятните екологични, икономически и социални ефекти;

3.   Подчертава необходимостта от защита на правата на работниците в този сектор, като се подкрепят качествени работни места и дейности по повишаване на квалификацията, което включва, наред с другото, подходящо професионално обучение, насърчаване на стабилни договорни отношения и справедливо и достойно равнище на заплащане, както и подобряване на условията на труд;

4.   Призовава за интегриран подход към крайбрежния туризъм в контекста на политиките на ЕС на сближаване, морска, риболовна, околна среда, транспортна, енергийна и социална политика с цел да се създадат взаимодействия и да се избегнат непоследователни действия; препоръчва Комисията да отчита подобен интегриран подход по отношение на устойчивия растеж на крайбрежния туризъм особено във връзка с морската политика на ЕС като стратегическа цел в работната си програма за 2010—2015 г. и в междинния преглед на финансовата рамка за 2007—2013 г.;

5.   Призовава държавите-членки да осигурят пълно участие на регионалните и местни власти, компетентни в областта на туризма и регионалното развитие на крайбрежните зони, както и на икономическите и социалните партньори и партньорите в областта на околната среда, във всички постоянни структури, създадени в рамките на тези политики, както и в програми за трансгранично сътрудничество, в които да бъдат приобщени крайбрежните райони;

6.   Подчертава основополагащата връзка между добре функциониращата инфраструктура и успеха на един туристически регион и във връзка с това призовава компетентните органи да разработят планове за оптимизиране на местната инфраструктура, която ще е от полза както за туристите, така и за местните жители; в светлината на това настоятелно препоръчва на крайбрежните държави-членки да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че новите проекти за подобряване на инфраструктурата, включително нефтопреработвателни предприятия и други съоръжения, биват изграждани при използване на най-новите технологии с цел намаляване на енергопотреблението и въглеродните емисии и подобряване на енергийната ефективност чрез използване на възобновяеми енергийни източници;

7.   Настоятелно призовава Комисията, държавите-членки и регионите да поощряват създаването на устойчиви вериги за мобилност, които включват обществения транспорт, а също така велосипедни алеи и пешеходни пътеки, по-специално в трансграничните крайбрежни региони, и да подпомагат обмена на добри практики;

8.   Препоръчва на Комисията да възприеме единен и цялостен подход по въпросите на крайбрежния туризъм в рамките както на териториалното сближаване, така и на своята стратегия за интегрирана морска политика, по-конкретно по отношение на островите, крайно отдалечените райони и останалите крайбрежни зони, по-специално предвид силната зависимост на тези райони от туристическия сектор;

9.   Решително насърчава Европейската комисия и държавите-членки да включат крайбрежния туризъм в списъка на приоритетите в рамките на стратегическите насоки за следващия програмен период на структурните фондове, както и сред политиките за крайбрежните зони на ЕС и да определят новаторска стратегия, която да е в състояние да включи предлагането на крайбрежния туризъм;

10.   Във връзка с това приветства участието на крайбрежните региони в програмите INTERREG IV B и C и в проекти, които покриват както транснационалното, така и междурегионалното сътрудничество в областта на туризма, и ги приканва да се възползват в по-голяма степен от съществуващите инициативи и инструменти на ЕС за крайбрежните държави (като стратегиите за Средиземно и Балтийско море и Черноморското сътрудничество); препоръчва настоятелно Комисията да постави по-сериозен акцент върху крайбрежните региони при новите програми INTERREG за следващия период на програмиране;

11.   Отбелязва становището на Комитета на регионите относно създаването на Европейски крайбрежен фонд и призовава Комисията, в контекста на следващата финансова рамка, да проучи начините за по-добро координиране на всички бъдещи финансови инструменти, покриващи действия в крайбрежните региони;

12.   Препоръчва разработването стълб от знания като част от интегрираното развитие на крайбрежните зони чрез създаване на европейска секторна мрежа под егидата на Европейския технологичен институт съгласно Регламент (ЕО) № 294/2008 и Седмата рамкова програма съгласно Решение № 1982/2006/ЕО;

13.   Препоръчва крайбрежните държави-членки да прилагат този интегриран подход на програмно равнище при избора и изпълнението на проекти, свързани с крайбрежието, като възприемат принципа на междусекторен подход и отдадат приоритет на създаването на публично-частни партньорства, за да намалят натиска върху съответните местни власти;

14.   Приветства определените от Комисията приоритети в областта на крайбрежния и морски туризъм в горепосочената програма за конкурентоспособен и устойчив европейски туризъм; предлага в създадения неотдавна портал да бъдат включени туристически дестинации в Европа, специфична информация относно крайбрежни дестинации и мрежи, по-конкретно най-малко известните най-малко рекламираните дестинации, така че те да станат известни извън границите на ЕС, включително на регионално и местно равнище;

15.   Призовава Комисията в тази връзка да превърне крайбрежния туризъм във водеща тема за 2010 г. в рамките на пилотния си проект „Отличителни европейски дестинации“;

16.   Изразява съжаление, че настоящата липса на прозрачност по отношение на разходите на ЕС за крайбрежните зони възпрепятства количественото определяне на равнището на инвестициите и проучването на въздействието на подкрепяните инициативи в тези региони; в този контекст приветства разпоредбата от гореспоменатата Зелена книга за морската политика относно създаването на база данни за морските региони, която да включва информация за бенефициерите на всички фондове на Общността (включително структурните фондове) и призовава Комисията да изпълни незабавно тази важна задача; подчертава важността на подобна инициатива за гарантирането на прозрачност в тази област; призовава Комисията да задейства съответните инструменти с цел осигуряване на необходимите данни за нуждите на анализа и статистиката и призовава държавите-членки да изпълняват изцяло своите задължения за публикуване на получателите на финансово подпомагане, като по този начин предоставят цялостна картина на съществуващите проекти;

17.   Призовава Комисията, държавите-членки и регионите да изработят съвместно изчерпателен Интернет каталог на финансираните проекти в крайбрежните райони, като по този начин се даде възможност на регионите да се поучат от опита на другите, а академичният свят, крайбрежните общности и други заинтересовани страни да идентифицират, разпространят и увеличат до максимум възстановяването на най-добрите практики в местните общности; в този контекст препоръчва създаването на форум, в рамките на който заинтересованите страни да могат да установяват контакт и да споделят добри практики и създаването на работна група с участието на представители на държавите-членки за разработване на планове за действие в областта на крайбрежния туризъм и за насърчаване на обмена на опит на институционално равнище;

18.   Призовава Комисията да си послужи също с каталога по Интернет, за да покаже на гражданите предимствата, които Европа предоставя на крайбрежните региони и по този начин да допринесе за един по-положителен поглед по отношение на финансирането от ЕС и за увеличаване на авторитета на ЕС;

19.   Призовава Комисията да гарантира, че непрекъснатото разработване от страна на Евростат на социалноикономическа база данни за крайбрежните региони на ЕС включва надеждни, уеднаквени и актуализирани данни за туризма, които са от значение за улесняване на вземането на решения от публичния сектор и за осъществяване на сравнения както между регионите, така и между секторите на икономиката; препоръчва спешни действия от страна на крайбрежните държави-членки в процеса на прилагане на сателитните сметки в туризма на тяхна територия;

20.   Подчертава, че съществува тясна връзка между околната среда и крайбрежния туризъм; и че политиките за развитие на туризма следва да включват практически мерки в съответствие с общата политика за опазване и управление на околната среда; приветства във връзка с това включването на „устойчивото развитие“ в член 17 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 (за структурните фондове за 2007—2013 г.) като един от основните принципи при прилагането на всички структурни интервенции, чието прилагане следва да бъде надлежно проверявано посредством съответните дейности за мониторинг; настоятелно препоръчва подобна разпоредба да бъде включена в регламентите за следващия период на програмиране; подчертава важния принос, който би имало това за поощряване на екотуризма;

21.   Подчертава, че крайбрежните региони са особено засегнати от въздействието на изменението на климата и от свързаните с него покачване на морското равнище и ерозия на бреговете, както и увеличаване на честотата и силата на бурите; настоява във връзка с това крайбрежните региони да разработят планове за управление на риска и превенция във връзка с изменението на климата;

22.   Посочва въздействието на изменението на климата върху крайбрежния туризъм; по тази причина приканва Комисията от една страна да интегрира последователно целите на ЕС за намаляване на емисиите на CO2 в политиката в областта на транспорта и туризма, а от друга страна да поощрява мерки за защита на устойчивия крайбрежен туризъм от въздействията на изменението на климата;

23.   Подчертава в този контекст значението на оценката на потенциала на туризма по отношение на приноса, който той може да има за опазването и съхраняването на околната среда; отбелязва, че туризмът може да предложи достъпен начин за повишаване на информираността относно екологичните ценности чрез съгласувани действия на националните и регионалните органи, от една страна, и туристическите оператори и управителите на хотели и ресторанти, от друга страна; във връзка с това счита, че крайбрежните региони следва да бъдат предмет на такива усилия поради техния предимно туристически профил;

24.   Подчертава потребността при развитието на туризма винаги да се гарантира опазването на историческите характеристики и археологическите находки, както и съхраняването на традициите и културното наследство като цяло, при насърчаване на активното участие на местните общности;

25.   Призовава да бъдат предоставени стимули в подкрепа на устойчивото развитие по начин, който позволява съхраняването на културното и природно наследство, както и на социалната структура на крайбрежните региони;

26.   Призовава Комисията да гарантира, че активното изпълнение, съобразено с Рамковата директива за морската стратегия, е условие за получаване на финансиране от ЕС за крайбрежни проекти с въздействие върху морето;

27.   Призовава Комисията да използва всички подходящи инструменти за оценка, за да контролира прилагането на този принцип в крайбрежните зони по време на настоящия период на програмиране, както и разпределянето на отговорностите между различните равнища на вземане на решения;

28.   Подчертава, че прекаленият натиск върху крайбрежните зони поради прекомерните физически интервенции във връзка с инфраструктурата е във вреда за развитието на крайбрежния туризъм и привлекателността, докато тези аспекти биха могли да бъдат насърчавани посредством висококачествени туристически услуги, които са от основно значение за конкурентоспособността на крайбрежните региони и за насърчаването на висококачествени работни места и квалификации; следователно приканва крайбрежните региони да насърчават инвестициите в други области, като предоставянето на услуги, основаващи се на информационни технологии и технологии за информация, развитие на нов потенциал за традиционните местни продукти, както и обучение на висококвалифицирани работници в туристическия сектор; призовава във връзка с това да бъдат създадени програми за обучение с цел формиране на резерв от квалифицирани служители, които да притежават умения за работа при нарасналата комплексност и разнообразие на туристическия сектор;

29.   Призовава държавите-членки да определят подходящи политики в областта на градоустройството и планирането на територията, съвместими с крайбрежната околна среда;

30.   Подчертава, че високото качество е основното сравнително предимство на туристическия продукт в ЕС; призовава държавите-членки, регионалните и местните власти да популяризират и да укрепват качеството на туристическите услуги, като например предоставяната сигурност, цялостната и съвременна инфраструктура, социалната отговорност на предприятията и стопански дейности, съобразени с опазването на околната среда;

31.   Призовава Комисията да включи в своята политика за морски клъстъри услугите и производителните сектори, които са особено важни за крайбрежния туризъм, като по този начин позволи продуктивно взаимодействие между онези, които използват морето като ресурс за увеличаване на неговата конкурентоспособност, устойчивост и принос за икономическото развитие на крайбрежието; счита, че грижите за здравето, благосъстоянието, образованието, технологиите и спортните съоръжения следва да бъдат включени като крайбрежни услуги в морските клъстъри, като ключови елементи за развитието на тези зони;

32.   Подчертава важността на достъпа за развитието на крайбрежните региони; във връзка с това призовава Комисията и националните и регионалните власти да разработят начини за осигуряване на оптимална връзка чрез сухопътен, въздушен и воден транспорт; отново призовава същите участници, предвид увеличеното замърсяване на морето в много пристанищни райони и градове, за значително подобряване на стимулите за снабдяване на плавателните съдове на котва в пристанищата от мрежата на сушата; приканва държавите-членки да анализират възможността за предприемане на мерки за намаляване на летищните такси винаги в съответствие с горепосочената си позиция от 23 октомври 2008 г., с цел увеличаване на привлекателността и укрепване на конкурентоспособността на крайбрежните региони; със същата цел подчертава необходимостта от засилване на спазването на стандартите за сигурност по отношение на въздухоплаването и летищата, включително премахването на депата за гориво, разположени в близост до летищата, където това е необходимо;

33.   Приканва държавите-членки и регионалните органи да насърчават модернизирането на пристанищата и летищата в крайбрежните и островните региони с цел задоволяване на потребностите на туризма, като надлежно се отчитат съществуващите възможности, свързани с околната среда и с опазването на естетиката и на природната среда;

34.   Подчертава, че териториалното сближаване е хоризонтална концепция, която обхваща ЕС като цяло, което може да подобри връзката между крайбрежието и вътрешността въз основа на съществуващите отношения на взаимно допълване и влияние между крайбрежието и вътрешността (например свързването на крайбрежните дейности с дейностите на селския и градския туризъм и подобряването на достъпа извън активния сезон на туризма, като се подчертае значението на местните продукти и се насърчи тяхната диверсификация); отбелязва, че горепосочената Зелена книга относно бъдещата морска политика специално посочва островните региони, като признава, че те са изправени пред особени предизвикателства по отношение на развитието поради постоянно неблагоприятните природни условия; подчертава, че крайбрежните региони в общ план са изправени пред подобни проблеми и призовава Комисията да отчита необходимостта от връзка между крайбрежния туризъм и интегрираното управление на крайбрежните зони и с пространственото планиране на моретата при бъдещото осъществяване политиката на териториално сближаване;

35.   Настоятелно призовава също така крайбрежните регионални и местни власти да стимулират интегрираните планове за териториален маркетинг с участието на партньори в контекста на съседството по море и по суша и да насърчават справедливостта в развитието на туризма и пътуванията, с цел увеличаване на туристическата конкурентоспособност, без да се накърнява глобалната конкурентоспособност;

36.   Насърчава крайбрежните райони да участват в проекти за междурегионално сътрудничество, например по тема IV от инициативата „Регионите и икономическите промени“, с цел да се създадат тематични мрежи за крайбрежен туризъм и да се разработят вече съществуващите мрежи, както и за осъществяване на обмен на знания и най-добри практики;

37.   Препоръчва на заинтересованите публични власти на национално, регионално и местно равнище да насърчават стратегически проекти в крайбрежния туризъм по програмите за сътрудничество, като предоставят техническа помощ за подготовка на проектите и подходящо равнище на финансиране за тези дейности и дават предимство на използването на структурните фондове за развитието на устойчив, съобразен с околната среда туризъм в крайбрежните региони, както в областта на сближаването, така и в областта на конкурентоспособността и заетостта; вярва, че в този контекст е уместно да се отдели специално внимание на дейностите, насочени към развитие на информационните комуникации и технологии;

38.   Призовава Комисията да планира най-малко веднъж годишно, за предпочитане на 20 май, европейския ден на морето, едно конкретно мероприятие, насочено към крайбрежния туризъм, което да улесни комуникацията и установяването на контакти между партньорите, както и обмен на най-добри практики, например в прилагането на Интегрирания модел за управление на качеството на ЕС; в тази връзка призовава всички участници да представят своите проекти, които пряко или непряко са свързани с крайбрежния туризъм и се ползват от финасиране от Общността;

39.   Счита, че насърчаването на корабния туризъм, също посредством свързани с отрасъла икономически дейности, е от полза за развиването сред гражданите на Съюза на по-устойчиви навици и по-високо съзнание за опазване на околната среда; следователно приканва държавите-членки да насърчават инвестициите с тази цел в техните крайбрежни региони;

40.   В допълнение призовава Комисията да изработи практическо ръководство за финансиране от ЕС в областта на крайбрежния туризъм, с цел да бъдат ориентирани заинтересованите страни във фазата на търсене на финансиране;

41.   Признава значителния принос, който круизният туризъм представлява за развитието на крайбрежните общности, при положение, че бъде намерен баланс между рисковете и отговорностите и между фиксираните разходи на земните инвестиции и необходимата гъвкавост от страна на круизните оператори, както и че загрижеността за опазване на околната среда бъде взета надлежно предвид;

42.   Призовава Комисията да подкрепя крайбрежните общности при придобиването на най-добрите практики и максималното оползотворяване на добавената стойност на круизния туризъм в частност и на крайбрежния туризъм като цяло;

43.   Призовава крайбрежните райони да създадат и подкрепят регионални или местни агенции за развитие, така че да се изградят мрежи от професионалисти, институции, експерти и администрации в рамките на една и съща територия, както и между различни страни, с консултативни и информационни функции по отношение на потенциалните публични и частни бенефициери;

44.   Препоръчва на крайбрежните държави-членки да отчитат устойчивостта на проектите за сътрудничество във фазата след финансирането, не само от финансова гледна точка, но и с оглед продължаването на сътрудничеството между партньорите и взаимовръзката със съответните местни служби;

45.   Препоръчва на крайбрежните държави-членки да осигурят висока степен на видимост на избраните проекти и да опростят процедурите за достъп до финансиране с цел да привлекат частно финансиране за крайбрежния туризъм и да улеснят създаването на партньорства между публични органи и частни лица, особено малки и средни предприятия (МСП); препоръчва повишаване стойността на развлекателните ползи от устойчивия морски и крайбрежен туризъм в контекста на гарантиране на доброто здравословно състояние на флората и фауната (посредством насърчаване на екотуризма, на рибния туризъм, наблюдението на китове и т.н.); счита, че тези цели биха могли да получат реализация в контекста на Европейския ден на морето, отбелязван на 20 май всяка година;

46.   Призовава екологичните сдружения, икономическите сектори, свързани с морето, културните организации, научната общност, гражданските организации и местните жители да разширят своето участие във всички фази на проекти, включително техния мониторинг, с оглед тяхната дългосрочна устойчивост;

47.   Призовава накрая Комисията да извършва редовна оценка на степента, в която общностното финансиране на крайбрежните зони се отразява понастоящем на регионалното развитие на тези зони с цел разпространяване на най-добри практики и подкрепа за мрежите за партньорство между различните участници чрез Обсерватория за устойчив крайбрежен туризъм;

48.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Комитета на регионите.

---

(1)  ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 19.

(3)  ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25.

(5)  ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

(6)  ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(7)  Приети текстове, P6_TA(2008)0517.

(8)  ОВ C 297 E, 20.11.2008 г., стр. 184.

(9)  Приети текстове, P6_TA(2008)0213.

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/9

---

Медийна грамотност в дигиталния свят

P6_TA(2008)0598

Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2008 г. относно медийната грамотност в дигиталния свят (2008/2129(INI)

(2010/C 45 E/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

—

като взе предвид Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (1) и по-специално съображение 37 от Директива 2007/65/ЕО, и член 26 от Директива 89/552/EEC,

—	като взе предвид Решение № 854/2005/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. за създаване на многогодишна програма на Общността за насърчаване на по-безопасно използване на Интернет и нови онлайн технологии (2),

—	като взе предвид Решение № 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за прилагане на програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор(МЕДИА 2007) (3),

—

като взе предвид Препоръка 2006/952/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно защитата на непълнолетните лица и на човешкото достойнство и на правото на отговор по отношение на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и онлайн информационни услуги (4),

—	като взе предвид Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите умения за учене през целия живот (5),

—	като взе предвид Съобщението на Комисията от 20 декември 2007 г., озаглавено „Европейски подход към медийната грамотност в цифрова среда“ (COM(2007)0833),

—	като взе предвид Работния документ на службите на Комисията относно плурализма на медиите в държавите-членки на Европейския съюз (SEC(2007)0032),

—	като взе предвид Съобщението на Комисията от 1 юни 2005 г., озаглавено „i2010 — европейско информационно общество за растеж и заетост“ (COM(2005)0229),

—	като взе предвид резолюцията си от 20 ноември 2002 г. относно концентрирането на медиите (6),

—	като взе предвид резолюцията си от 6 септември 2005 г. относно прилагането на членове 4 и 5 от Директива 89/552/ЕИО („Телевизия без граници“), изменена с Директива 97/36/ЕО, за периода 2001—2002 г. (7),

—	като взе предвид резолюцията си от 27 април 2006 г. относно прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване: възможност за европейската аудиовизуална политика и културното многообразие (8),

—	като взе предвид Заключения на Съвета от 22 май 2008 г. относно междукултурните познания (9) и по-специално Европейския подход към медийна грамотност в цифрова среда (10),

—	като взе предвид Декларацията на ЮНЕСКО от Грюнвалд относно медийното образование (1982 г.),

—	като взе предвид Парижката програма на ЮНЕСКО от 2007 г.: 12 препоръки за медийното образование,

—	като взе предвид Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа — Rec(2006)12 до държавите-членки относно осигуряване на възможности за обучение на децата в новата информационна и комуникационна среда,

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по култура и образование (A6-0461/2008),

А.

като има предвид, че медиите оказват влияние върху политиката и всекидневния живот на обществото; като има предвид, че една висока степен на медийна концентрация може да застраши медийния плурализъм; и като има предвид, че поради това медийната грамотност е от ключово значение за политическата култура и за активното участие на гражданите на Съюза;

Б.

като има предвид, че всички видове медии, аудио-визуални и печатни, традиционни и цифрови, се сливат и процеса на конвергенция между различни медийни форми по отношение на техните технически характеристики и съдържание, и като има предвид, че чрез новите технологии новите масмедии проникват във всички области на живота, че тези нови медии предполагат активна роля на ползвателите и че интернет общностите, уеб блоговете и видеоигрите също са медийни форми;

В.

като има предвид, че за младите медийни ползватели интернет е първият и основен източник на информация, като има предвид, че техните интернет умения се определят от конкретните им потребности, без да са систематизирани, като има предвид, че за разлика от тях възрастните се информират предимно чрез радиото, телевизията, вестниците и списанията; като има предвид, че поради това в съвременното медийно пространство медийната грамотност трябва не само да отговаря на предизвикателствата на новите медии — и по-специално на свързаните с тях възможности за взаимодействие и творческо участие — но и да включва знанията, необходими за класическите медии, които ще продължават да бъдат основен информационен източник за обществото;

Г.	като има предвид, че новите комуникационни технологии могат да залеят по-неопитните ползватели с вълна от безразборна, т.е. не градирана според своята важност, информация, и че това свръхпроизводство на информация може да създаде не по-малък проблем от липсата на информация;

Д.

като има предвид, че от гледна точка на личната професионална реализация добрите умения в областта на ползването на информационните технологии и медиите, които зачитат правата и свободите на другите, значително повишават шансовете за намиране на работа, а от гледна точка на икономиката като цяло способстват за постигането на целите от Лисабон;

Е.

като има предвид, че широкият достъп до информационни технологии дава възможност на всички да предават и разпространяват информация в световен мащаб, което превръща всеки потребител на интернет в потенциален журналист, и че медийната грамотност е необходима не само за разбиране на информацията, но и за придобиване на умения за генериране и разпространяване медийно съдържание, и че поради това компютърните умения сами по себе си не водят автоматично до по-голяма медийна грамотност;

Ж.

като има предвид, че между държавите-членки, както и между регионите, съществуват големи различия по отношение на развитието на телекомуникационните мрежи и разпространението на информационните и телекомуникационните технологии (ИТТ), което е в ущърб особено на отдалечените и селските райони, и че това крие опасност от продължаващо задълбочаване на дигиталното разделение в рамките на Европейския съюз;

З.

като има предвид съществената роля на училищата за развитието на умения за комуникация и вземане на решения и големите различия в областта на медийното образования и в степента на включване и използване на ИТТ в процеса на обучение в отделните държави-членки и региони, и че медийното образование в училищата може да бъде провеждано само от учители, които са медийно грамотни и са получили необходимото обучение в тази област;

И.

като има предвид, че медийното образование играе решаваща роля при постигането на високо ниво на медийна грамотност, която е важна част от политическото образование, което помага на хората да засилят поведението си като активни граждани и информираността си относно техните права и задължения; като има предвид освен това, че добре информираните и политически зрели граждани представляват основата на едно плуралистично общество и като има предвид, че създавайки собствено съдържание и медийни продукти, ползвателите придобиват умения, които допринасят за по-задълбочено разбиране на принципите и стойността на професионално създаденото медийно съдържание;

Й.	като има предвид, че медийното образование, ориентирано към по-възрастните хора изостава от това за младите хора и че в областта на новите медии по-възрастните хора често се чувстват несигурни и трябва да преодоляват бариери;

К.	като има предвид все по-многобройните и все по-добре прикритите заплахи за сигурността на личните данни, и рискове, които те крият за по-неопитните ползватели;

Л.	като има предвид, че медийната грамотност предоставя едно изключително важно ключово умение в информационното общество;

М.

като има предвид, че медиите разкриват възможности за общуване в световен мащаб и за откритост към света, че те са основни стълбове на демократичното общество и че разпространяват не само информация, но и знания, и като има предвид, че новите цифрови медии предоставят позитивни възможности за участие и творчество и така засилват участието на гражданите в политическите процеси;

Н.	като има предвид, че наличните данни не са достатъчни за категорични оценки за нивото на медийната грамотност в Европейския съюз;

О.	като има предвид, че решаващото значение на медийната грамотност се подчертава и от ЮНЕСКО, като например в неговата Декларация от Грюнвалд относно медийното образование (1982 г.) и в неговата Парижка програма: 12 препоръки за медийното образование (2007 г.);

Основни положения

1.   Приветства гореспоменатото Съобщение на Комисията относно европейски подход към медийната грамотност в цифрова среда, но счита, че все още има какво да се желае относно ясното формулиране на една европейска концепция за развитие на медийната грамотност, особено по отношение на включването на традиционните медии и признаване на значението на медийното образование;

2.   Приветства заключенията на Съвета от 22 май 2008 г. относно междукултурните познания, очаква от държавите-членки да работят усилено за развитие на медийната грамотност и предлага позициите на контактния комитет на държавите-членки, предвиден в Директива 89/552/ЕИО, да бъдат засилени чрез привличане на специалисти в областта на образованието;

3.   Настоятелно приканва Комисията да приеме препоръка и да разработи план за действие за медийна грамотност; настоятелно приканва Комисията да организира заседание на контактния комитет за аудио-визуални медийни услуги с цел улесняване на обмена на информация и възможно най-ефективно и редовно сътрудничество по въпросите на медийната грамотност;

4.   Изисква органите, отговорни за регулирането на аудиовизуалните и електронните комуникации да си сътрудничат на различни нива за повишаването на медийната грамотност, подчертава специалната необходимост от разработване на национално равнище както кодекси на поведение така и на общи регулаторни инициативи; подчертава необходимостта всички заинтересовани страни да вземат участие в насърчаването на систематичното проучване и редовния анализ на различните аспекти и измерения на медийната грамотност;

5.   Препоръчва на Комисията да използва Експертната група по медийна грамотност при обсъждането на въпроси и в областта на медийното образование, както и по-редовното провеждане на срещи и консултации на групата с представителите на всички държави-членки;

6.   Счита, че освен създателите на политики, журналистите, радио- и телевизионните разпространители и медийните оператори, преди всичко малките местни структури, като библиотеките, центровете за обучение на възрастни, гражданските културни и медийни центрове, центровете за квалификация и преквалификация, гражданските канали (например общинските медии), могат активно да допринасят за повишаване на медийната грамотност;

7.   Призовава Комисията да разработи показатели за медийна грамотност с цел насърчаване на повишаването на медийната грамотност в ЕС на дългосрочна основа в съответствие с член 26 на Директива 89/552/ЕИО;

8.   Отбелязва, че медийна грамотност означава способност за самостоятелно използване на различните медии, за разбиране и критична оценка на различните аспекти на медиите и медийното съдържание, както и за самостоятелно комуникиране и създаване и разпространяване на медийно съдържание в различни контексти; отбелязва освен това, че при многообразието на достъпни източници, основният въпрос е способността за пресяване на информацията в потока от данни и картини на новите медии и за нейното подреждане;

9.   Подчертава, че медийната грамотност е ключов елемент от политиката за информиране на потребителите, от осведомеността за и доброто познаване на въпросите, свързани с интелектуална собственост, и от демократичното участие на гражданите и насърчаването на интеркултурния диалог;

10.   Призовава Комисията да развива политиката си за насърчаване на медийната грамотност, като работи съвместно с всички органи на ЕС, както и с местните и регионалните органи, и да засили сътрудничеството си с ЮНЕСКО и Съвета на Европа;

Целеви групи и цели

11.   Подчертава, че медийното образование трябва да включва всички граждани — деца, младежи, възрастни, хора в напреднала възраст и хора с увреждания;

12.   Отбелязва, че придобиването на медийна грамотност започва в семейството, с напътствия при избора на услугите, предлагани от медиите — като подчертава в тази връзка значението на медийното образование за родителите, които играят важна роля при формирането на навиците на децата за използване на медиите — продължава в училище и по време на обучението през целия живот и се развива чрез дейностите на националните, държавните и регулаторните органи и работата на професионалистите и институциите в областта на медиите;

13.   Отбелязва, че целите на медийната грамотност са развитие на умения за компетентно и творческо използване на медиите и медийното съдържание и на критичен подход към медийните продукти, както и придобиване на знания за медийната индустрия и за това как тя функционира и на умения за създаване на собствено медийно съдържание;

14.   Препоръчва медийното образование да включва също така информация за авторските права при използването на медиите и значението на зачитането на правата на интелектуална собственост, особено по отношение на интернет, както и за защитата на данните и правото на информационно самоопределение в интернет; подчертава необходимостта от привличане на вниманието на новите медийно грамотни ползватели върху потенциалните опасности по отношение на сигурността на информацията и сигурността на личните данни, както и върху рисковете, свързани с насилието в интернет;

15.   Отбелязва, че рекламата заема важно място в услугите, предлагани от медиите днес; подчертава, че медийната грамотност следва да включва и критерии за оценка на инструментите и практиките, използвани в областта на рекламата;

Гарантиране на достъп до информационните и комуникационните технологии

16.   Призовава за европейски политики, които да намалят дигиталното разделение между държавите-членки и между града и селото чрез развитие на информационна а телекомуникационна инфраструктура и преди всичко чрез предоставянето на широколентов достъп в по-слабо развитите райони;

17.   Счита, че предоставянето на широколентов достъп до интернет също принадлежи към услугите от обществен интерес и следва да се характеризира със широко и висококачествено предлагане, както и с достъпни цени и подчертава, че всеки гражданин трябва да има възможност да използва евтина широколентова връзка;

Медийно образование в училищата и като част от подготовката на учителите

18.   Подчертава, че медийното образование следва да е част от редовното образование, до което имат достъп всички деца и следва да е неразделна част от учебната програма във всички училищни степени;

19.   Призовава за включването на медийната грамотност като девето ключово умение в референтната рамка за обучение през целия живот, представена в Препоръка 2006/962/ЕО;

20.   Препоръчва медийното образование да е практически ориентирано във възможно най-голяма степен и да бъде свързано с икономически, политически, литературни, социални, творчески и свързани с информационните технологии предмети, счита, че в бъдеще следва да бъде въведен специален предмет „Медийно обучение“ и препоръчва интердисциплинарен подход, свързан с извънучилищни проекти;

21.   Препоръчва учебните заведения да насърчават разработването на медийни продукти (в областта на печатните медии, аудиовизуалните медии и новите медии) по начин, който да включва както учениците, така и учителите, като част от практическото усъвършенстване на медийната грамотност;

22.   Призовава Комисията, при обявеното разработване на показатели за медийна грамотност, да включи както качеството на преподаване в училище, така и подготовката на учители в тази област;

23.   Отбелязва, че наред с педагогическите и образователните аспекти, значителна роля играят и техническото оборудване и достъпът до нови технологии, и подчертава, че трябва да се предприеме значително подобряване на инфраструктурата в училищата, за да се даде възможност за достъп на всички ученици до компютри, интернет и съответно обучение;

24.   Подчертава, че медийното образование в специалните училища има особено значение, тъй като при множество увреждания медиите играят важна роля при преодоляване на бариерите в общуването;

25.   Препоръчва да се въведат задължителни модули по медийно обучение в подготовката на учителите от всички училищни степени, за да се постигне интензивно обучение; призовава поради това компетентните национални органи да предоставят аудио-визуални учебни средства на учителите от всички специалности и във всички видове училища и да ги запознаят с проблемите на медийното образование;

26.   Отбелязва необходимостта от редовен обмен на информация, добри практики и, в областта на образованието, на педагогически методи между държавите-членки;

27.   Призовава Комисията да посвети специална част в продължението на Програма МЕДИА 2007 на насърчаването на медийната грамотност, тъй като в сегашната програма се отделя твърде малко място на медийната грамотност; подкрепя освен това усилията на Комисията за разработване на нова програма, наречена Media Mundus в подкрепа на международното сътрудничество в аудиовизуалния сектор; призовава медийната грамотност да бъде включена в по-голяма степен в програмите на Европейския съюз за подпомагане, преди всичко в програмата за обучение през целия живот, „Електронно побратимяване“, Safer Internet (2009—2013) и Европейския социален фонд;

Медийно образование на хора в напреднала възраст

28.   Подчертава, че медийното обучение при хора в напреднала възраст трябва да се осъществява на места, посещавани от тях, като например дружества, домове за възрастни хора и домове за социални грижи, институции за помощ по домовете, групи по интереси, в рамките на инициативи или клубове на пенсионери;

29.   Отбелязва, че цифровите мрежи предлагат възможност преди всичко на хората в напреднала възраст да вземат участие в ежедневието, като общуват, и да запазят колкото е възможно по-дълго самостоятелността си;

30.   Подчертава, че при медийното образование на хора в напреднала възраст, трябва да се отчитат техните различни условия на живот и различен опит, както и навиците им, свързани с медиите;

*

* *

31.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 332, 18.12.2007 г., стр. 27.

(2)  ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 12.

(4)  ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 72.

(5)  ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.

(6)  ОВ C 25 E, 29.1.2004 г., стр. 205.

(7)  ОВ C 193 E, 17.8.2006 г., стр. 117.

(8)  ОВ C 296 E, 6.12.2006 г., стр. 120.

(9)  ОВ C 141, 7.6.2008 г., стр. 14.

(10)  ОВ C 140, 6.6.2008 г., стр. 8.

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/15

---

Технически разпоредби относно управлението на риска

P6_TA(2008)0607

Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2008 г. относно проекта на директива на Комисията за изменение на някои приложения към Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на техническите разпоредби относно управлението на риска

(2010/C 45 E/03)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) (1) и по-специално член 150, параграф 1 от нея,

—	като взе предвид проекта на директива на Комисията за изменение на някои приложения към Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на техническите разпоредби относно управлението на риска,

—

като взе предвид предложението на Комисията от 1 октомври 2008 г. за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО по отношение на банки — филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи (COM(2008)0602) (предложение за преразглеждане на Директивата за капиталовите изисквания),

—	като взе предвид предложението на Комисията от 12 ноември 2008 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг (COM(2008)0704) (предложение за регламент относно агенциите за кредитен рейтинг),

—	като взе предвид член 5а, параграф 3, буква б) от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (2),

—	като взе предвид член 81, параграф 2 и член 4, буква б) от своя правилник,

А.	като има предвид, че Комисията направи предложение за преразглеждане на Директивата за капиталовите изисквания;

Б.

като има предвид, че Комисията също така предложи проект за директива за изменение на някои приложения към Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на техническите разпоредби относно управлението на риска, което включва разпоредба относно разкриването от страна на агенциите за външна кредитна оценка (АВКО);

В.	като има предвид, че впоследствие Комисията представи предложението си за регламент относно агенциите за кредитен рейтинг;

Г.	като има предвид, че по отношение на задълженията за оповестяване и прозрачност на АВКО и агенциите за кредитен рейтинг следва да бъде възприет подход на съгласуваност и последователност;

Д.	като има предвид, че задълженията за оповестяване, свързани с АВКО и предложени от Комисията, са повече от техническо приспособяване и следователно изискват подходящо обсъждане от Парламента и следва да бъдат разгледани в съответствие с процедурата за съвместно вземане на решение;

Е.

като има предвид, че подобна съгласуваност и последователност, както и надлежното обсъждане от страна на Парламента изискват разпоредбата относно задълженията за разкриване във връзка с АВКО, да бъде разгледана, в съответствие с процедурата на съвместно вземане на решение, в рамките на предложението за преразглеждане на Директивата за капиталовите изисквания или в рамките на предложението за регламент за агенциите за кредитен рейтинг;

Ж.	като има предвид, че Парламентът подкрепя останалите технически изменения;

1.   Противопоставя се на приемането на проекта на директива на Комисията за изменение на някои приложения към Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на техническите разпоредби относно управлението на риска;

2.   Счита, че проектът на директива на Комисията е извън изпълнителните правомощия, предвидени в Директива 2006/48/ЕО;

3.   Приканва Комисията да оттегли проектомярката и да внесе нова в комитета;

4.   Предлага проектът на директива да се измени както следва:

ТЕКСТ, ПРЕДЛОЖЕН ОТ КОМИСИЯТА	ИЗМЕНЕНИЕ
Изменение 1 Проект на директива — акт за изменение Член 1 — точка 3 Директива 2006/48/ЕО Приложение VI — част 2 — точка 7
3. Приложение VI, част 2, точка 7 се заменя със следния текст:	заличава се
7. Компетентните органи вземат необходимите мерки за осигуряване на публичната достъпност на принципите на методологията, прилагана от АВКО при формулирането на нейните кредитни оценки, за да се даде възможност на всички потенциални потребители да преценяват дали посочените оценки са получени по разумен начин. Компетентните органи вземат също така необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на кредитните оценки за секюритизационните позиции АВКО се е задължила постоянно да генерира информация за структурата на сделката, за показателите на активите от групата и за начина, по който това влияе върху кредитната оценка. На всички кредитни институции, които използват кредитните оценки за целите на член 96, се осигурява достъп до посочената обобщена информация.

5.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/17

---

Заблуждаваща реклама от издателства на фирмени указатели

P6_TA(2008)0608

Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2008 г. относно заблуждаващата реклама от издателства на фирмени указатели (Петиции 0045/2006, 1476/2006, 0079/2003, 0819/2003, 1010/2005, 0052/2007, 0306/2007, 0444/2007, 0562/2007 и други) (2008/2126(INI)

(2010/C 45 E/04)

Европейският парламент,

—	като взе предвид петиции 0045/2006, 1476/2006, 0079/2003, 0819/2003, 1010/2005, 0052/2007, 0306/2007, 0444/2007, 0562/2007 и други,

—	като взе предвид предходните разисквания на Комисията по петиции относно петиция 0045/2006 и други,

—	като взе предвид Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама (кодифицирана версия) (1),

—	като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (директива за нелоялните търговски практики) (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (3),

—	като взе предвид Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (4),

—

като взе предвид проучването, озаглавено „Заблуждаващи практики на издателства на фирмени указатели в контекста на действащото и бъдещото законодателство относно вътрешния пазар, целящо защита на потребителите и на малките и средни предприятия“ (IP/A/IMCO/FWC/2006-058/LOT4/C1/SC6), поръчано от Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

—	като взе предвид член 192, параграф 1 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по петиции и становището на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A6-0446/2008),

А.

като има предвид, че в Парламента са постъпили над 400 петиции от малки стопански предприятия (съставляващи само част от техния брой), които твърдят, че са пострадали от заблуждаваща реклама от издатели на фирмени указатели и вследствие на това са претърпели психологически стрес, чувство на вина, срам, безпомощност и финансови загуби;

Б.

като има предвид, че тези жалби отразяват широко разпространена и съгласувана практика на заблуждаващи търговски практики от страна на някои трансгранични издателства на фирмени указатели с дейност в две или повече държави-членки в рамките на Европейския съюз, които засягат хиляди стопански предприятия, като явлението оказва значително финансово въздействие върху стопанските субекти, и като има предвид, че не съществува административен механизъм или правен инструмент, даващ възможност на националните правоприлагащи органи да работят ефективно и ефикасно съвместно през границите;

В.	като има предвид, че заблуждаващият характер на тези практики става по-очевиден, когато те са електронни и се разпространяват чрез интернет (вж. Петиция № 0079/2003);

Г.

като има предвид, че търговските практики, срещу които типично са насочени жалбите, се състоят в използван от издателствата на фирмени указатели подход да приканват, обикновено по пощата, стопанските предприятия да попълнят или да актуализират търговското си наименование и данните за връзка, като им създават погрешно впечатление, че ще бъдат включени безплатно във фирмен указател; като има предвид, че подписалите документите лица по-късно установяват, че всъщност неволно са подписали договор, който обичайно ги задължава за срок от най-малко три години, за вписване във фирмен указател срещу годишна такса от около 1 000 EUR;

Д.	като има предвид, че използваните формуляри при такива практики обикновено са двусмислени или трудноразбираеми, като предизвикват погрешна представа за безплатно включване във фирмен указател, а всъщност впримчват стопанските предприятия в нежелани договори за реклама във фирмени указатели;

Е.

като има предвид, че в държавите-членки не съществува нито национално, нито специфично законодателство на ЕС относно отношенията на издателствата на фирмени указатели с други стопански субекти, и като има предвид, че държавите-членки могат по своя преценка да въвеждат по-всеобхватно и значимо законодателство;

Ж.

като има предвид, че Директива 2006/114/ЕО важи и за сделките между стопански субекти и определя „заблуждаващата реклама“ като „всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент“; като има предвид обаче, че основна пречка в борбата с подобни практики на издателствата на фирмени указатели са различните интерпретации на това, какво е „заблуждаващо“;

З.

като има предвид, че Директива 2005/29/ЕО забранява практиката „прилагане на фактура към маркетингов материал или на друг подобен документ за дължима престация, който създава у потребителя впечатление за вече поръчан продукт, когато това не е така“; като има предвид обаче, че Директивата не важи за заблуждаващите практики между стопански субекти, и следователно вносителите на петиции не могат да се позовават на нея в сегашния ѝ вид, като има предвид обаче, че Директивата не изключва система от национални разпоредби относно нечестните търговски практики, еднакво приложими при всички обстоятелства за потребители и стопански субекти;

И.

като има предвид, че Директива 2005/29/ЕО не възпрепятства държавите-членки да разширят приложното ѝ поле по отношение на стопанските субекти посредством национални закони, но като има предвид, че това води до установяването на различни нива на защита за стопанските субекти, които са жертва на заблуждаващи практики от страна на издателства на фирмени указатели в различни държави-членки;

Й.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 2006/2004 определя „вътрешнообщностното нарушение“ като „всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законите, които защитават интересите на потребителите, …, и което е във вреда или има вероятност да бъде във вреда на колективните интереси на потребителите, пребиваващи в държава-членка или в държави-членки, различни от държавата-членка, от която произхожда или в която е произтекло действието или бездействието; или в която е установен отговорният продавач или доставчик; или в която следва да се намерят доказателства или активи, които са свързани с действието или бездействието“; като има предвид обаче, че Директивата не важи за заблуждаващите практики между стопански субекти, и следователно вносителите на петиции също не могат да се позовават на нея в сегашния ѝ вид;

К.

като има предвид, че повечето вносители на петиции назовават името на фирмения указател, известен като „European City Guide“ (чиято дейност е била обект на съдебни и административни действия), но се споменават и други издателства на фирмени указатели като „Construct Data Verlag“, „Deutscher Adressdienst GmbH“ и „NovaChannel“; като има предвид все пак, че други издателства на фирмени указатели упражняват законни търговски практики;

Л.

като има предвид, че „мишените“ на тези заблуждаващи търговски практики са главно малки предприятия, но също така включват специалисти и дори организации с нестопанска цел като неправителствени организации, благотворителни дружества, училища, библиотеки и местни обществени клубове, като например музикални клубове;

M.

като има предвид, че издателствата на фирмени указатели често са установени в държава-членка, различна от тази, в която е установено пострадалото лице, което затруднява пострадалите лица да търсят закрила от националните органи поради съществуващите различни тълкувания в държавите-членки на това, какво се счита за заблуждаващо; като има предвид, че пострадалите лица често не намират удовлетворение от националните законодателни рамки и органи за защита на потребителите, тъй като им се казва, че законът е предназначен да защитава потребители, а не стопански субекти; и като има предвид, че повечето пострадали лица са малки предприятия и често не разполагат със средства за търсене на ефективна правна защита по съдебен ред и като има предвид, че механизмите за саморегулиране на фирмените указатели са от малко значение, тъй като тези, които се занимават със заблуждаваща реклама, не се съобразяват с тях;

Н.

като има предвид, че пострадалите от тези практики биват строго преследвани да се издължават от самите издателства на фирмени указатели или дори от наети от тях агенции за събиране на вземания; като има предвид, че пострадалите лица се оплакват, че се чувстват изтормозени и заплашени от тези подходи и много от тях често с неохота плащат, за да избегнат допълнителен тормоз;

О.	като има предвид, че с малки изключения рядко има образувани съдебни производства срещу пострадали лица, отказали да платят;

П.

като има предвид, че редица държави-членки са приели инициативи, главно свързани с повишаване на осведомеността сред фирми, които биха могли да бъдат засегнати, и като има предвид, че тук се включва обмен на информация, консултиране, уведомяване на държавните правоприлагащи органи и в някои случаи поддържане на регистър с жалби, за справяне с този проблем;

Р.

като има предвид, че от 2000 г. Австрия е променила националния си закон относно нелоялните търговски практики и в момента член 28а от него гласи: „Забранява се рекламата, при упражняване на стопанска дейност и с цел конкуренция, регистрация в указатели като „Жълти страници“, телефонни указатели или сходни списъци, под формата на платежен формуляр, формуляр за платежно нареждане, фактура, предложение за коригиране или сходни способи, или прякото предлагане на такива регистрации, без да бъде недвусмислено и графично ясно посочено, че такава реклама съставлява единствено предложение за договор.“;

С.	като има предвид, че такива практики се прилагат от няколко години, което поражда голям брой пострадали лица и значително накърнява вътрешния пазар;

1.   Изразява своята загриженост от повдигнатия от вносителите на петиции проблем, който изглежда широко разпространен, с презграничен характер и оказва значително финансово въздействие, главно върху малките стопански предприятия;

2.   Счита, че презграничният характер на този проблем налага задължение на институциите на Общността да осигурят подходящо средство за правна защита на пострадалите лица, така че действителността на сключените договори въз основа на заблуждаваща реклама да може да бъде ефективно оспорвана и договорите да бъдат анулирани или прекратявани, и на пострадалите лица да могат да бъдат възстановени платените от тях суми;

3.   Настоятелно призовава пострадалите лица да докладват случаите на стопанска измама пред националните органи и призовава държавите-членки да предоставят на малките и средни предприятия необходимото „ноу-хау“, за да могат да подават жалби до правителствени и неправителствени органи, чрез осигуряване на отворени канали за комуникация и информиране на пострадалите за наличието на възможност за съвет, така че да могат да търсят подходящи насоки, преди да плащат таксите, които се изискват от тях от заблуждаващи издателства на фирмени указатели; настоятелно призовава държавите-членки да създадат и да поддържат централизирана база данни с тези жалби;

4.   Изразява съжаление, че въпреки широкото разпространение на тези практики, националните законодателства и това на ЕС сякаш не са достатъчни, за да осигурят значимо средство за защита и ефективна правна защита или не се прилагат достатъчно на национално равнище; изразява съжаление, че националните органи също сякаш са неспособни да осигурят средства за правна защита;

5.   Приветства усилията на европейски и национални стопански организации за повишаване на осведомеността сред техните членове и ги призовава да увеличат усилията си в сътрудничество с организациите по места, така че преди всичко по-малко хора да пострадват от заблуждаващи фирмени указатели; обезпокоен е от обстоятелството, че някои от тези организации впоследствие са били подведени под съдебна отговорност за клевета или други подобни обвинения от издателствата на заблуждаващи фирмени указатели, посочени в действията им за повишаване на осведомеността;

6.   Приветства предприетите действия от някои държави-членки като Италия, Испания, Нидерландия, Белгия и Обединеното кралство, и най-вече Австрия, в опит да се възпрепятстват издателствата на фирмени указатели да извършват заблуждаващи практики; въпреки това счита, че тези усилия продължават да бъдат недостатъчни и че все още съществува потребност от координиране на контрола на международно равнище;

7.   Призовава Комисията и държавите-членки да повишат усилията си, в пълно сътрудничество с националните и европейските стопански представителни организации, за повишаване на осведомеността за проблема, така че повече хора да бъдат информирани и да могат да избягват заблуждаваща реклама, която може да ги примами да сключат нежелани договори за реклама;

8.   Призовава Комисията да разгледа проблема със стопанските измами в контекста на нейната инициатива „Европейски акт за малките предприятия“, предложена в съобщението на Комисията, озаглавено „Единен пазар за Европа през 21-ви век“, и да се ангажира с Европейската мрежа на предприятията, мрежата SOLVIT и порталите на съответните генерални дирекции като допълнително средство за предоставяне на информация и помощ във връзка с тези проблеми;

9.   Изразява съжаление, че Директива 2006/114/ЕО, която се прилага за сделките между стопански субекти, какъвто е случаят, изглежда е или недостатъчна за осигуряване на ефективни средства за правна защита, или не се прилага в достатъчна степен от държавите-членки; изисква от Комисията до декември 2009 г. да докладва относно постижимостта и евентуалните последици от изменението на Директива 2006/114/EО по начин, така че да включва „черен“ или „сив“ списък на практики, които се считат за заблуждаващи;

10.   Припомня, че докато Комисията няма правомощие да осигури изпълнението на Директива 2006/114/ЕО пряко срещу физически лица или търговски дружества, тя е длъжна, в качеството ѝ на пазител на Договорите, да гарантира, че Директивата се прилага ефективно и в достатъчна степен от държавите-членки; затова призовава Комисията да гарантира, че държавите-членки изцяло и ефективно транспонират Директива 2005/29/ЕО, така че във всички държави-членки защитата да бъде гарантирана, както и да въздейства върху оформянето на наличните съдебни и процедурни инструменти, както в случая с Директива 84/450/ЕИО, която предостави инструменти на Австрия, Испания и Нидерландия, като по този начин изпълни задължението си на пазител на Договорите по отношение на защитата на търговските дружества и същевременно гарантира, че правото на установяване и правото на предоставяне на услуги не са нарушени;

11.   Призовава Комисията да засили контрола си върху прилагането на Директива 2006/114/ЕО, главно в държавите-членки, в които е известно, че се намират седалищата на заблуждаващи издателства на фирмени указатели, по-специално в Испания, където е установено издателството на фирмени указатели, което най-често се назовава от вносителите на петиции, както и в Чешката република и Словакия, където е постановено съдебно решение срещу пострадали лица по начин, който поставя под въпрос прилагането на Директива 2006/114/ЕО в тези държави; призовава Комисията да докладва установените от нея факти пред Парламента;

12.   Изразява съжаление, че Директива 2005/29/ЕО не включва сделките между стопански субекти и че държавите-членки изглежда не бързат да разширят нейното приложно поле; при все това отбелязва, че държавите-членки могат едностранно да разширят обхвата на своето национално законодателство, така че то да обхваща сделките между стопански субекти, и активно ги насърчава да сторят това и също така да гарантират сътрудничество между органите на държавите-членки, както се посочва в Регламент (ЕО) № 2006/2004, за да бъде възможно да се проследяват презгранични действия от този вид от страна на установени в ЕС или в трети страни издателства на фирмени указатели; освен това изисква от Комисията до декември 2009 г. да докладва относно постижимостта и евентуалните последици от разширяването на обхвата на Директива 2005/29/EО, така че да обхваща договорите между стопански субекти и по-специално точка 21 от приложение I към Директивата;

13.   Приветства примера на Австрия, която въведе в своето национално законодателство специална забрана на заблуждаващи фирмени указатели и призовава Комисията, предвид презграничното естество на проблема, да предложи законодателство за разширяване обхвата на Директива 2005/29/ЕО, основано на австрийския модел, така че по-специално да забранява рекламата във фирмени указатели, освен ако бъдещите клиенти не са информирани недвусмислено и чрез ясни и графични средства, че такава реклама съставлява единствено предложение за договор срещу заплащане;

14.   Отбелязва, че националното законодателство често е недостатъчно с оглед на средствата за правна защита срещу издателствата на фирмени указатели, които са установени в други държави-членки, и затова настоятелно призовава Комисията да способства по-активно презгранично сътрудничество между националните органи, за да им позволи да осигурят по-ефективни средства за правна защита на пострадалите лица;

15.   Изразява съжаление, че Регламент (ЕО) 2006/2004 не е приложим за сделките между стопански субекти и следователно не може да се използва като средство за борба със заблуждаващите фирмени указатели; призовава Комисията да предложи законодателство за съответно разширяване на приложението му;

16.   Приветства примера на Белгия, където всички субекти, засегнати от заблуждаващи практики, могат да предприемат правни действия в държавата, в която пребивават;

17.   Отбелязва, че опитът на Австрия показва, че правото на пострадалите лица от тяхно име да бъдат заведени колективни съдебни действия от търговски асоциации или други подобни органи срещу издателства на фирмени указатели изглежда ефективно средство за защита, което би могло да бъде копирано в понастоящем обмисляните инициативи на ГД „Конкуренция“ на Комисията във връзка с исковете за вреди поради нарушаване на правилата на ЕС относно конкуренцията и от ГД „Здравеопазване, защита на потребителите“ във връзка с колективно обезщетение по съдебен път за потребителите на европейско равнище;

18.   Настоятелно призовава държавите-членки да гарантират, че пострадалите от заблуждаваща реклама, имат на разположение ясно определен национален орган, към който могат да се обърнат с жалба и искане за правна защита, включително в случаите, когато пострадалите от заблуждаваща реклама са стопански субекти;

19.   Призовава Комисията да разработи насоки с най-добри практики за националните агенции по прилагане, които да могат да ги следват, когато случаи на заблуждаваща реклама са представени на тяхното внимание;

20.   Призовава Комисията да се стреми към международно сътрудничество с трети страни и с компетентните международни организации, така че издателствата на заблуждаващи фирмени указатели, установени в трети страни, да не причиняват вреда на фирми, установени в Европейския съюз;

21.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21.

(2)  ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

(3)  ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 51.

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/23

---

План за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007—2010 г.)

P6_TA(2008)0624

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно плана за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007—2010 г.) (2008/2098(INI)

(2010/C 45 E/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално членове 18, 136, 145, 149 и 150,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2007 г., озаглавено „Мобилността като средство за повече и по-добри работни места: План за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007—2010 г.)“ (COM(2007)0773),

—	като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (1),

—	като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (2),

—	като взе предвид Решение 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения (Европас) (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1408/71 от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕИО) № 574/72 от 21 март 1972 г. на Съвета за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността (5),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 27 юни 2007 г., озаглавено „Към общи принципи на гъвкавата сигурност: За повече и по-добри работни места чрез гъвкавост и сигурност“ (COM(2007)0359),

—	като взе предвид окончателния доклад от 25 януари 2007 г. относно изпълнението на плана за действие на Комисията по отношение на уменията и мобилността (COM(2007)0024),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2002 г. относно плана за действие по отношение на уменията и мобилността (COM(2002)0072),

—	като взе предвид икономическото проучване на Европейския съюз за 2007 г., извършено от ОИСР: Премахване на пречките пред географската мобилност на работещите, и по-специално глава 8,

—	като взе предвид предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно мобилността на младите доброволци в Европа (COM(2008)0424),

—	като взе предвид насоките на EURES за периода 2007—2010 г., приети през юни 2006 г.,

—	като взе предвид отчетния доклад на EURES за 2004—2005 г., представен от Комисията на 16 март 2007 г. и озаглавен „За единен европейски пазар на труда“ (СОМ(2007)0116),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 септември 2007 г., приета вследствие на въпроса, изискващ устен отговор, B6-0136/2007, относно доклада за дейността на EURES за 2004—2005 г.: „Към един интегриран европейски пазар на заетостта“ (6),

—	като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета от 14 декември 2000 г. относно план за действие за мобилността (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички (8),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г., озаглавено „Обновена социална програма: Възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век“(COM(2008)0412),

—	като взе предвид специалното проучване на Евробарометър № 261 от 2006 г. относно европейската политика по заетостта и социална политика, съгласно което гражданите на ЕС считат, че значението на мобилността нараства,

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по култура и образование, на комисията по правата на жените и равенството между половете, и на комисията по петиции (A6-0463/2008),

А.	като има предвид, че правото на свободно движение и пребиваване е право, установено с член 18 и член 43 от Договора за ЕО, и като има предвид насърчаването на мобилността в областта на образованието и професионалното обучение, предвидено в членове 149 и 150;

Б.	като има предвид, че трудовата мобилност е ключов инструмент за постигане на целите на Лисабонската стратегия, но все още е на ниско равнище в ЕС, дори сред жените;

В.	като има предвид, че мобилността на работещите в ЕС, в съчетание със сигурност, е едно от основните права на граждани, произтичащи от Договора, и един от основните стълбове на европейския социален модел, както и едно от основните средства за постигане на целите на Лисабонската стратегия;

Г.

като има предвид, че законодателството на Общността в областта на съгласуването и прилагането на системите за социална сигурност следва, при необходимост, да бъде приспособено, за да отразява новите форми на мобилност и за да гарантира, че работниците мигранти в ЕС не са застрашени от изгубване на социалната защита;

Д.	като има предвид, че близо 2 % от гражданите в трудоспособна възраст понастоящем живеят и работят в друга държава-членка, а около 48 % от всички мигранти в ЕС са жени;

Е.

като има предвид, че Комисията създаде експертен форум на високо равнище относно подобряване на мобилността на европейците, чиято главна цел е да определи мерките за стимулиране на мобилността на младежта, за подобряване на помощта за мобилността в областта на професионалното обучение и за подобряване на мобилността на хората на изкуството, на предприемачите и на доброволците;

Ж.	като има предвид, че въпросът за мобилността е важен елемент от обновена социална програма и че Програмата определя нейните възможности и налага принципите на достъп и солидарност;

З.	като има предвид, че динамичният пазар на труда отправя сериозни предизвикателства към работниците, особено към жените с деца, като ги принуждава да правят компромиси между професионален и семеен живот;

И.	като има предвид, че недостатъчната адаптираност на схемите за социална сигурност на държавите-членки създава на жените трудности по отношение например на бременността, отглеждането на деца и възможностите за кариера;

Й.

като има предвид, че свободното движение на работещи е и остава една от четирите основни свободи, закрепени от Договора; като има предвид, че бе направен значителен напредък в законодателството на Общността в областта на социалните услуги с цел да се гарантира свободата на движение, и това улесни мобилността на работниците в рамките на Европейския съюз; като има предвид, че трябва да бъдат отстранени всички останали административни и правни бариери, които възпрепятстват мобилността, като има предвид, че трябва да се положат още усилия за да се гарантира, че работниците знаят правата си и могат да ги отстояват;

К.

като има предвид, че тъй като гарантирането на мобилността е свързано с улесняване на всички потребности и дейности на работниците и техните семейства, в редица свои резолюции Парламентът посочи препятствията пред мобилността и пред правото на установяване на гражданите на Съюза извън техните страни на произход и предложи решения за премахването на тези препятствия;

Л.

като има предвид, че опитът показа, че разпознаването на препятствията и формулирането на предложения не са достатъчни за пълното премахване на препятствията пред свободното движение и мобилността; като има предвид, че в миналото в редица документи на институциите на ЕС бяха поставени тези проблеми и бяха предложени коригиращи мерки, които обаче не винаги бяха осъществени;

М.	като има предвид, че Парламентът констатира в тези случаи, че волята да се приложат необходимите мерки не винаги води до мерки, които са важни за гражданите в контекста на премахване на административните или правните пречки пред мобилността;

Н.

като има предвид, че Парламентът неколкократно изрази позицията си по този въпрос, засягащ пряко живота на гражданите на Съюза и в качеството си на институция, пряко и демократично избрана от гражданите, ще продължава да търси активно решения на всички проблеми, с които се сблъскват гражданите, когато упражняват правото си мобилност на територията на ЕС;

О.

като има предвид, че чувството на гражданите на държавите-членки за гражданство на Съюза черпи сили отчасти от възможността за трудова заетост в рамките на вътрешния пазар и, следователно, като има предвид, че движещата сила на мобилността следва да се състои не само от икономически интереси, но също така и от целта да се даде възможност на гражданите на Съюза да се определят повече като такива;

1.   Приветства инициативата на Комисията и отново потвърждава основното значение на мобилността, както в рамките на пазара на труда, така и между държавите-членки и регионите, с оглед укрепване на пазара на труда на ЕС и постигане на целите от Лисабон; подкрепя създаването на план за действие и изразява желание да бъде редовно информиран относно наблюдението на изпълнението на мерките, които се съдържат в него;

2.   Приветства намерението на Комисията да насърчава мобилност при справедливи условия, включително и като се противопоставя на незаконното наемане на работа и социалния дъмпинг;

3.   Приветства предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно мобилността на младите доброволци в Европа, но изразява съжаление от факта, че Комисията не е предоставила на Парламента подходящо време за изразяване на становище относно предложението преди приемането на препоръката;

4.   Отбелязва, че една Европейска година на доброволците би била ефективен инструмент за прилагане на действията, които се съдържат в препоръката на Съвета относно мобилността на младите доброволци в Европа;

5.   Счита, че е необходимо ЕС да подкрепи включването на понятието за мобилност на работещите във всички политики на Общността, по-специално в тези, които се отнасят до изграждането на вътрешния пазар, защитата на работниците, правилата относно постоянно назначените работници и защитата срещу несигурна работа, което би могло да засегне мобилността в рамките на ЕС или борбата с дискриминацията; призовава Комисията да разглежда трудовата мобилност като приоритетна трансгранична политика, която обхваща всички съответни политики на ЕС и всички управленски нива в държавите-членки;

6.   Подчертава, че трудовата мобилност се базира на основния принцип на свободното движение на лицата в рамките на вътрешния пазар, както е посочено в Договора за ЕО;

7.   Призовава Комисията, с цел по-нататъшно насърчаване на трудовата мобилност, да изготви дългосрочна стратегия за мобилността, която да отчита изискванията на пазара на труда, икономическите тенденции и перспективите за разширяване на ЕС, тъй като единствено една дългосрочна стратегия може както да гарантира свободното движение на работници, без да се създават конфликти, така и да правилно да разглежда явлението „изтичане на мозъци“;

8.   Призовава Комисията да отчете специфичните потребности на жените работнички от всички възрасти, които желаят да упражняват правото си на свободно движение, и да включи конкретни мерки за удовлетворяване на потребностите им в четирите области на Европейския план за действие в областта на трудовата мобилност;

9.   Настоятелно призовава Комисията да даде предимство на рационализирането на административните практики и административното сътрудничество, така че да се позволи разработването на съгласуваност между националните институции и органи, чието взаимодействие е от решаващо значение, когато се опитват да намерят ефикасно разрешение на проблемите между държавите-членки; в допълнение на това счита, че държавите-членки следва енергично да се заемат с всички правни и административни пречки, както и с ограниченията пред географската мобилност на европейско, национално, регионално и местно равнище, като например непризнаването на свързания с мобилността опит във връзка с перспективите за професионално развитие или със социалното и пенсионното осигуряване, особено в малките и средните предприятия;

10.   Счита, че при положение, че планът за действие на Комисията засяга основните аспекти на мобилността, е необходимо за се предприемат повече действия, по-специално що се отнася до заздравяване на връзките между образователните системи и пазара на труда, предоставянето на подходяща информация относно мобилността, съхраняването на придобитите езикови умения на работниците и семействата им, които се подготвят за мобилност чрез изучаването на чужди езици и не на последно място, в професионално обучение и в системите за обучение;

11.   Призовава държавите-членки активно да насърчават изучаването на чужди езици (особено за възрастни), като се има предвид, че езиковите бариери са сред основните препятствия, които все още съществуват пред мобилността на работниците и техните семейства;

12.   Счита, че държавите-членки следва да гарантират пълното спазване на правата на работниците и на колективните споразумения за гражданите, които решават да се установят в друга държава-членка, без да се проявява дискриминация между гражданите на държавата-членка и тези лица, които не са нейни граждани; вярва, че за тази цел съответните мерки на Комисията следва да се съсредоточат върху еднаквото третиране на работниците мигранти и предотвратяването на тяхното превръщане в евтина работна сила;

13.   С оглед създаване на по-здрави връзки между обучението и пазара на труда, настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да представят този въпрос пред комитетите за междуотраслов диалог; счита, че предприятията и професионалните отрасли биха могли да предоставят редовна информация относно професионалните сектори, които имат най-голяма степен на готовност за мобилност;

14.   Счита, че дългосрочната трудова мобилност във всички области може да изиграе решаваща роля в насърчаване на целите за икономически растеж и трудова заетост, определени в Лисабонската стратегия, ако бъде съчетана със запазването на социалната защита на работниците и на синдикалните права, в съответствие с традициите и обичаите в държавите-членки; вярва, че една повишена трудова мобилност в ЕС, в съчетание с подходящи условия на труд, програми за обучение и схеми за социална защита, може да представлява отговор на редица актуални тенденции и може значително да повиши усилията за това в контекста на предизвикателствата на глобалната икономика, на застаряващото население и бързото трансформиране на работните места; подчертава, че социалните, икономическите и екологичните аспекти на мобилността трябва да бъдат взети под внимание;

15.   Изразява убеденост, че гарантираната трудова мобилност е средство за укрепване на социалното и икономическо измерение на Лисабонската стратегия и следва да бъде създадена по най-добрия възможен начин за постигане на целите на обновената социална програма и за посрещане на редица предизвикателства, включително глобализацията, индустриалните промени, технологичния напредък, демографските промени и интеграцията на работниците мигранти; изразява също така убеждението си, че мобилността между професии и сектори (професионална мобилност) позволява на работници и служители да опреснят и приспособят знанията и уменията си към пазара на труда и по този начин да използват нови професионални възможности;

16.   Потвърждава отново, че трудовата мобилност е ключов инструмент за успешното функциониране на вътрешния пазар чрез целите на Лисабонската стратегия и осемте принципа, предложени в областта на гъвкавата сигурност в съобщението на Комисията от 27 юни 2007 г.; следователно призовава държавите-членки да вземат подходящи мерки за поставяне на акцент върху гъвкавата сигурност от една страна и за защита на сигурността на работниците от друга, като отчитат основните принципи на възможности, достъп и солидарност, посочени в обновената социална програма;

17.   Призовава държавите-членки и заинтересованите страни да разгледат и премахнат пречките пред мобилността на жените работнички, като предоставят, наред с останалото, справедлив достъп до квалифицирани работни места и висши длъжности, равно заплащане, гъвкаво работно време, съответстващи здравни услуги и услуги при отглеждане на деца, качествени образователни средства за деца, преносимост на пенсионни права, и като изкоренят стереотипите, основаващи се на пола;

18.   Препоръчва държавите-членки и регионалните и местни власти активно да насърчават специални програми за заетост, обучение, образование, дистанционно и езиково обучение, които да създадат за жените по-щадящ пазар на труда и да позволят съвместяване на професионалния и семейния живот;

19.   Призовава държавите-членки да включат както трудовата, така и географската мобилност като приоритет в техните национални програми за заетост и обучение през целия живот;

20.   Отбелязва със загриженост, че някои държави-членки налагат ограничения на пазара на труда по отношение на работещите с произход от новите държави-членки, въпреки че икономическите анализи и статистическите данни не оправдават тези ограничения и не подкрепят страховете на техните граждани и правителства; призовава Съвета да гарантира от страна на институциите на ЕС, по-специално Парламента, по-активно участие и да контролира по-отблизо процеса на разрешаване и обосноваване от страна на държавите-членки на преходни периоди за достъп на гражданите на новите държави-членки до техния пазар на труда още от първата година след приемането им;

21.   Подчертава, че мобилността на работниците не трябва да се възприема от някои работодатели като възможност за намаляване на заплащането, отслабване на социалната защита или, в по-общ план, за влошаване на условията на труд; настоятелно призовава държавите-членки да предприемат съответни мерки не само за премахване на всички форми на дискриминация, но и за гарантиране на възможно най-добри условия за дейностите на работниците мигранти и техните семейства;

22.   Отбелязва със загриженост някои инициативи, предприети от държави-членки за промяна на вътрешната правна рамка на имиграцията, но също така и що се отнася до тълкуването и прилагането на принципа на свободното движение на работещите, в противоречие с буквата и духа на действащите общностни разпоредби; призовава към незабавното прекратяване на такива практики и насърчава държавите-членки да въведат комплексни програми за интегриране на граждани на Съюза, които упражняват правото си на свободно движение на тяхна територия, в сътрудничество с държавите-членки на произход, когато това е необходимо;

23.   Призовава държавите-членки и Комисията да работят съвместно за разработване, осъществяване, наблюдение и оценка на програми за социална реинтеграция на граждани и техните семейства, които се завръщат в своите държави-членки на произход, след като са работили в друга държава-членка;

24.   Признава, че въпреки че мобилността може да спомогне за решаването на проблема с недостига на работна ръка в приемащата страна, тя може да доведе до недостиг на работна ръка в страните държавите на произход; припомня на Комисията и на държавите-членки, че във всяка държава неактивното население предлага значителен трудов потенциал, чието активизиране изисква в еднаква степен ресурси на ЕС и на държавите-членки;

25.   Обръща внимание на Комисията, че в ЕС все още съществуват многобройни административни и законови пречки пред трудовата мобилност, както и в областта на взаимното признаване на квалификациите за всяка степен и професионален опит; потвърждава отново своя ангажимент да намери решение на тези проблеми и призовава Комисията да наблюдава внимателно ограниченията, несъвместими със законодателството на Общността, и да предприема мерки срещу тях;

26.   Насърчава държавите-членки, преди прилагането на нови национални закони в областта на грижите и здравеопазването, както и в областта на социалните и данъчни системи, да извършат оценка на трансграничното въздействие, така че предварително да забележат проблеми, които ще се отразят на трудовата мобилност;

27.   Изразява становището, че трансграничните работници заемат специална позиция в областта на трудовата мобилност в Европа;

28.   Насърчава държавите-членки да ускорят процеса на прилагане на общата квалификационна рамка (Европейска квалификационна рамка — ЕКР); счита, че макар и хармонизирането на тази референтна система да се очаква през 2010 г., нейното ускорено прилагане във всички държави-членки може да намали пречките, пред които понастоящем се изправят работещите;

29.   Приветства инициативата на Комисията с оглед на мрежата на Европейския съюз за безопасност на пациентите (EUNetPaS), която е първоначална стъпка, насочена към насърчаване на държавите-членки и на заинтересованите страни в ЕС да повишават сътрудничеството в областта на безопасността на пациентите; въпреки това отбелязва, че на територията на ЕС все още се наблюдава многообразие на разпоредбите относно специалистите в областта на здравеопазването и призовава Комисията да насърчи държавите-членки и техните регулаторни органи, отговорни за специалистите в сферата на здравеопазването, да обменят информация и да създадат стандартизирана система за акредитиране на специалисти в областта на здравеопазването, за да бъде гарантирана безопасността на пациентите на територията на ЕС;

30.   Отбелязва, че липсата на обща рамка за сравнение, трансфер и признаване на професионалните квалификации на равнище ЕС е сериозно препятствие за транснационалната мобилност; приветства инициативата на Комисията за създаване на европейска кредитна система за професионално образование и обучение;

31.   Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че работодателите и представителите на професионалните отрасли вземат участие в най-кратък срок в прилагането на ЕКР, така че системата за признаване на квалификациите да може да влезе в сила на пазара на труда;

32.   Призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да започнат разисквания с цел хармонизиране на скалата на заплащане с различните равнища на квалификация, посочени в ЕКР, така че трудовата мобилност да бъде гарантирана въз основа на равнището на заплатите, което съответства на уменията на работниците;

33.   Насърчава образователните органи да работят съвместно и активно върху взаимното признаване на квалификациите, придобити чрез формално, неформално и самостоятелно обучение, и професиите, които отговарят на определените от държавите-членки стандарти; счита, че е от основно значение държавите-членки да използват пълноценно ЕКР и да извършват подходящи последващи действия във връзка с нови инициативи, отнасящи се до Европейската кредитна система за професионално образование и обучение, така че класификацията на степените на националната образователна система и на програмата за обучение през целия живот да позволява на мобилните работници да продължават своето обучение; подкрепя ангажимента на Комисията за разработване на Европас с цел квалификациите да станат по-разбираеми за работодателите; подчертава значимостта на Euraxess Services;

34.   Изразява съжаление, че в някои държави-членки не се отдава достатъчно значение и не се отпуска достатъчно финансиране за разработването и прилагането на стратегии за обучение през целия живот; насърчава държавите-членки да използват по-активно финансирането, предоставяно от структурните фондове и по-специално от Европейския социален фонд, с цел разработване и прилагане на такива програми;

35.   Призовава Комисията да намали законодателните и административни пречки и подчертава необходимостта от допълнителен напредък в областта на признаване и натрупване на права за социалната сигурност и преносимост на пенсиите;

36.   Счита, че преносимостта на разпоредбите за социална сигурност се координира по-добре на основата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване (9), както и на двустранни споразумения;

37.   Настоятелно призовава държавите-членки да прилагат изцяло Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕО) № 883/2004 (приложим от 2009 г.), както и свързаното с тях законодателство по въпроси в областта на социалното осигуряване и изплащането на всякакъв вид надбавки; призовава държавите-членки и Комисията незабавно да се заемат с повтарящите се проблеми, поставени в петициите, и оплакванията, свързани със социалното осигуряване, пенсиите и здравеопазването; подкрепя плановете на Комисията за въвеждането на електронна версия на европейската здравноосигурителна карта; предлага да се въведе също така електронна версия на формуляр E106;

38.   Призовава Комисията да преразгледа своята визова политика по отношение на участници от трети държави в признатите програми на ЕС за доброволци с цел да бъде въведен по-либерален визов режим, по-специално за доброволците от съседни на ЕС държави;

39.   По отношение на новите форми на мобилност, счита, че е необходимо да се разгледа съществуващото законодателство с оглед определяне дали е все още актуално и намиране на подходящи начини за адаптирането му към новите гъвкави условия на европейския пазар на труда, като се отчита не само необходимостта от запазване на правата на работниците, но и като се разгледат допълнителни проблеми, пред които могат да бъдат изправени работниците мигранти и техните семейства; същевременно вярва, че е необходимо да се направи анализ на реалната степен на прилагане във всички държави-членки на общностното законодателство относно свободното движение на работещите и относно правото на престой на работещите и техните семейства; счита, че, когато това е уместно, следва да бъдат изготвяни препоръки за подобряване на законодателната и оперативната рамка;

40.   Препоръчва да се проведе дискусия относно системата за социална сигурност, наред с останалото и във връзка с достъпа до здравни грижи и с факта, че мобилността на работещите може да доведе в някои случаи до загуба на социални придобивки; призовава Комисията да разгледа въпроса дали Регламент (ЕО) № 883/2004 за прилагане на Регламент (ЕИО) № 574/72 и съответните административни практики се нуждаят от приспособяване, за да отговори на променящите се модели и новите форми на трудова мобилност, включително краткосрочната трудова мобилност;

41.   Счита, че Комисията следва да проучи отрицателното въздействие на липсата на координация между данъчните споразумения и новия регламент за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) върху мобилността;

42.   Подкрепя Комисията в плановете ѝ за действие с оглед подобряване на предложението ѝ за директивата относно минималните изисквания за увеличаване на мобилността на работниците чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права, тъй като със засиленото развитие на системите за професионално пенсионно осигуряване е необходимо да се търсят решения по отношение на преносимостта, които да са благоприятни за работниците; призовава съответно Комисията да внесе преразгледано предложение за директива относно преносимостта на професионалното пенсионно осигуряване;

43.   Счита, че мобилността на работници от двата пола със семейства (т.е с деца и роднини на издръжка) зависи до голяма степен от наличността и достъпността на услугите (като напр. грижи за децата и за лицата в третата възраст, образователни услуги, центрове за полагане на грижи през деня, специални услуги); счита същевременно, че трудовата мобилност следва да спомага за личното осъществяване и да подобрява качеството на живот и труд;

44.   Въпреки това счита, че предложението, с което се цели подобряване на обмена на информация и най-добри практики между националните органи и това, засягащо въвеждането на електронна версия на Европейската здравноосигурителна карта, следва да се осъществява с надлежна защита на личните данни; държавите-членки трябва да гарантират, че личните данни не се използват за други цели освен тези, които са свързани със социалното осигуряване, с изключение на случаите, когато заинтересованото лице предостави изрично своето съгласие; изисква допълнителна информация относно тази инициатива и относно начина, по който тя може да подобри трудовата мобилност; призовава Комисията да анализира и допринесе за възможността за установяване в близко бъдеще на единна европейска карта, която да съдържа цялата информация относно направените от нейния притежател вноски и за социалните права във всички държави-членки, където той е работил;

45.   Подкрепя дейностите на мрежата TRESS и вярва, че тя следва да продължава да проучва различните видове мобилност, за да ги адаптира към общностното законодателство; призовава Комисията да включи в тази мрежа работодатели и професионални съюзи, като припомня, че често те са тези, които помагат на работещите да уреждат формалностите, свързани със социалното осигуряване или за получаване на необходимите документи за работа; подчертава, че е необходимо базите с данни на EURES да бъдат лесно достъпни и трябва да бъдат редовно актуализирани, а също така трябва да бъде гарантиран възможно най-широк достъп до тях; счита, че мрежата EURES следва да работи в структурно и институционално сътрудничество с мрежата TRESS;

46.   Продължава да подкрепя приноса на мрежата EURES към насърчаване на трудовата мобилност в ЕС; препоръчва включването в услугите на EURES на информация относно специфичните интернет мрежи и портали в някои сектори и препоръчва също сътрудничеството на тази мрежа с други доставчици на информация, по-специално специализирани органи в държавите-членки, по отношение на перспективите за трудова заетост в Съюза, като се отделя особено внимание на националните органи по труда, които могат да предоставят пряко индивидуализирана информация на лицата, които търсят работа;

47.   Счита, че трансграничните проекти на EURES следва да дадат предимство на извършването на двустранни проучвания и семинари за трансграничното въздействие, така че Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социално осигуряване да може да влезе в сила ефективно и ефикасно;

48.   Подкрепя целите, обявени в третата част на плана за действие за трудовата мобилност, за засилване на институционалния капацитет на EURES; подчертава разнообразния характер на работната сила и необходимостта от услуги, адаптирани към всички категории работници, освен изброените в програмата на Комисията, по-специално възрастните лица и лицата с увреждания, които са в неблагоприятно положение, но които могат да бъдат използвани от гледна точка на пазара на труда, тези, които разполагат със специален правен статут в сравнение с другите работници, самостоятелно наетите лица, лицата, които отново започват работа след период на прекратяване и т.н.; посочва, че цялата информация в рамките на мрежата EURES следва да бъде достъпна за лицата с увреждания;

49.   Призовава държавите-членки, с помощта на техните органи по трудова заетост, с цел повишаване на мобилността, да предоставят за всички работници, включително тези, които възнамеряват да работят в чужбина, „магазини с едно гише“, които да съдържат цялата необходима информация, така че работниците да могат да получават сведения от един източник относно работа в чужбина, административни дадености, социални права и правни условия;

50.   Подкрепя идеята за преобразуване на EURES в единен информационен портал на мобилността, който следва да функционира като централизиран център за подпомагане, от който потенциалните мобилни работници да могат да получават сведения относно всички аспекти на трудовата мобилност, не само относно свободни работни места, социално осигуряване, здравеопазване, пенсионно осигуряване и признаване на квалификации, но и относно езикови проблеми, жилищно настаняване, наемане на работа на съпрузи, образование за децата и интеграцията в държавата по местоживеене по принцип; изтъква, че при необходимост обхватът на EURES следва да бъде разширен в полза на гражданите от трети страни, включително и на гражданите, които все още не са придобили статут на дългосрочно пребиваващи;

51.   Изцяло подкрепя съществуващите информационни механизми, но в същото време предлага да бъдат проверени всички съответни интернет страници, портали и т.н. във връзка с ефективността и, ако е необходимо, да бъдат реорганизирани, хармонизирани или прегрупирани с цел да станат по-лесно достъпни за потребителите;

52.   Привлича вниманието върху въпроса за достъп до мрежата EURES за жителите на селски, островни, планински и отдалечени райони; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че информацията, съхранявана в този портал, е достъпна също така за тези групи от населението;

53.   Счита, че допълнителният бюджет от 2 милиона евро, определен до 2013 г. за иновационни проекти в областта на мобилността, е твърде малък в сравнение с необходимостта от информиране на възможно най-много граждани на Съюза относно трудовата мобилност в Съюза, както и относно определените в различни програмни документи цели в подкрепа на трудовата мобилност в Съюза;

54.   Подчертава необходимостта от сравними и надеждни статистически данни относно потоците на мобилност на работници, студенти, преподаватели и научни изследователи с цел да се подобри информираността на Комисията относно мобилността, както и нейното наблюдение на гореспоменатия план за действие;

55.   Вярва, че понастоящем има недостиг на информация по отношение на ползите от работа в чужбина, свързани с професията и кариерата и по отношение на заетостта и условията на социална сигурност при работа в чужбина и също така по отношение на начина, по който това насърчава европейската културна интеграция; подкрепя Комисията в действията ѝ за информиране на обществеността по тези въпроси;

56.   Насочва вниманието към програмата на Европейския парламент за практическо обучение на лица с увреждания, започнала през 2007 г., както и към програмата на Европейската комисия за практическо обучение на лица с увреждания, която ще започне през есента на 2008 г.; счита, че тези положителни мерки насърчават мобилността на лицата с увреждания и могат да спомагат съществено за тяхното интегриране в трудовия процес; призовава държавите-членки да подкрепят и насърчават съответните най-добри практики на национално, регионално и местно равнище;

57.   Обръща внимание на факта, че държавите-членки следва да насърчават и обменят добри практики и схеми на взаимно обучение по отношение на действия в областта на мобилността, финансирани от Кохезионния фонд и особено от Европейския социален фонд;

58.   Счита, че в допълнение към услугите в реално време следва да се проучат и въведат допълнителни средства за предоставяне на информация в държавите-членки и в регионите на ЕС с оглед на широкото разпространяване на информация относно трудовата мобилност в рамките на държавите-членки; счита, че следва да се създаде информационен център за трудова мобилност, свързан с EURES, с цел на работниците да се предоставят бързи справки по конкретни въпроси на националния език и поне на втори европейски език;

59.   Изразява настоящата си подкрепа за действия като изложения за работни места, европейски дни на осведоменост за възможностите за работа на територията на Съюза или европейското партньорство за трудовата мобилност; все пак счита, че бюджетът, отделен за тези дейности, е ограничен по отношение на целите на популяризиране на европейските дейности в тази област;

60.   Подчертава необходимостта от разграничаване на специфичната за хората на изкуството мобилност от мобилността на работниците в Съюза като цяло, по отношение на естеството на сценичните изкуства и на нередовния и непредвидим характер на тази дейност, породен от една специфичен режим на трудова заетост;

61.   Признава особения характер на някои професии в области като професиите в областта на културата или спорта, където мобилността — географска или професионална, е неделима част; призовава Комисията и държавите-членки да анализират внимателно тези обстоятелства и да приложат необходимите мерки, по-специално що се отнася до трудовите права на работещите в тези сектори, така че тяхната мобилност да не бъде възпрепятствана от административни пречки;

62.   Приветства факта, че в своя план за действие Комисията взема мерки за подобряване на положението на граждани на трети страни; препоръчва интегрираната политика за трудова мобилност да отчита винаги миграцията на граждани на трети страни;

63.   Подчертава необходимостта от тясно сътрудничество между националните власти, като се зачитат компетенциите на държавите-членки, с цел установяване и премахване на несправедливости в областта на правосъдието и данъчното облагане;

64.   Счита, че е от съществено значение да се повиши осведомеността по отношение на възможностите за внасяне на жалби и петиции относно пречки за трудовата мобилност и нарушения на съответното законодателство на Общността;

65.   Подкрепя и насърчава прилагането на понятието за равнопоставена мобилност и призовава Комисията да гарантира прилагането му, например като включва организациите на работещи и работодатели, с оглед предотвратяване на недеклариран труд и влошаване на условията за труд;

66.   Призовава предприятията да подпомагат мобилността на работниците, например посредством гъвкаво работно време или посредством работа от разстояние;

67.   Призовава Комисията да търси инструменти, посредством които да се премахнат комплексните пречки, които могат да попречат на работниците да приемат работа в чужбина, като например затруднения при намиране на работа за партньора или съпруга/съпругата, повишената цена на повторното настаняване, езикови пречки, обусловените от пола различия в заплащането, както и риска от загуба на някои данъчни ползи или невъзможността от участие към националната пенсионна схема, здравно застраховане или схеми за застраховане при безработица; подчертава значението на обучението през целия живот, при отдаване на особено значение на езиковото обучение, което е от съществено значение за задоволяване на променящите се изисквания на пазара на труда;

68.   Приветства намерението на Комисията да продължи да разработва своето предложение от 2005 г. и видоизмененото предложение от 2007 г. за изготвяне на директива относно минималните изисквания за повишаване на мобилността на работниците посредством подобряване на придобиването и съхранението на правата за допълнителни пенсии;

69.   Призовава Комисията и държавите-членки да улесняват мобилността на уязвимите групи от населението и да спомагат за премахването на препятствията, пред които те са изправени, посредством създаването на по-качествени работни места, воденето на борба срещу дискриминацията, справянето с новите форми на социално изключване, подкрепата за равенството на половете, подкрепата за семейството и ефективното гарантиране на достъп до работното място, до службите за жилищно настаняване и до транспортните средства;

70.   Подчертава, че жените с деца са мобилни в по-малка степен от мъжете и призовава за предприемане на съответни мерки за отстраняване на това неравновесие;

71.   Подкрепя Solvit като инструмент за бързо разрешаване на проблеми във вътрешния пазар и също така на проблеми, свързани с мобилността на работниците; препоръчва осигуряването на повече средства за Solvit;

72.   Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават програми за подкрепа на професионалната мобилност на младежта; вярва, че е необходимо тези програми да се основават на връзката между работодател и работник и следва да признават добавената стойност на придобития опит, знанията и уменията, включително езиковите умения, придобити извън страната на местожителство;

73.   Счита, че тъй като мобилността на студенти и на преподаватели е съществен елемент от трудовата мобилност, следва да се обръща повече внимание на инициативи като Болонския процес и Еразъм, Леонардо да Винчи и други програми при изпълнение на Плана за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007—2010 г.);

74.   Поздравява Комисията за нейната инициатива да предоставя консултации на всички страни, включени в насърчаването на трудовата мобилност в Съюза; вярва, че този диалог ще увеличи прозрачността, ще допринесе за свързването в мрежа и за обмена на най-добри практики и новаторски подходи за укрепване на мобилността и ускоряване на прилагането на една равнопоставена мобилност както и ще укрепи принципите и стойностите, придобити на тази основа;

75.   Признава приноса на програмите Комениус, Еразмус и Леонардо, които позволяват на младите хора да учат в чужбина, и подчертава тяхното значение от гледна точка на професионалната мобилност на един по-късен етап; призовава Комисията да проучи възможностите за разширяване на достъпа до програмите, като се отчитат специалните потребности на групите в необлагодетелствано положение;

76.   Призовава за силен ангажимент от страна на европейските училища и университети и на правителствата в значително увеличаване на трудовата мобилност, например чрез участието им в мрежата от заинтересовани страни, посочена от Комисията в нейното съобщение;

77.   Вярва, че следва да се укрепи сътрудничеството между частни или публични компании и образователни институции;

78.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

(2)  ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.

(3)  ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 6.

(4)  ОВ L 149, 5.7.1971 г., стр. 2.

(5)  ОВ L 74, 27.3.1972 г., стр. 1.

(6)  ОВ C 187 E, 24.7.2008 г., стр. 159.

(7)  ОВ C 371, 23.12.2000 г., стр. 4.

(8)  ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321.

(9)  ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/33

---

Работна програма „Образование и обучение 2010 г.“

P6_TA(2008)0625

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно предоставяне на обучение през целия живот за знание, творчество и иновации — прилагане на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ (2008/2102(INI)

(2010/C 45 E/06)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 149 и 150 от Договора за ЕО,

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 12 ноември 2007 г. — Предоставяне на обучение през целия живот за знание, творчество и иновации: Проект на съвместен доклад на Съвета и на Комисията относно напредъка за 2008 г. в прилагането на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ (COM(2007)0703), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2007)1484),

—	като взе предвид подробната работна програма за доразвиването на целите на образователните и обучителните системи в Европа (1) и последвалите съвместни междинни доклади за напредъка при нейното изпълнение,

—	като взе предвид резолюцията на Съвета от 15 ноември 2007 г. относно образованието и обучението като основен двигател на Лисабонската стратегия (2),

—	като взе предвид Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на програма за действие за обучение през целия живот (3),

—	като взе предвид резолюцията на Съвета от 15 ноември 2007 г. относно новите умения за нови работни места (4),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 28 август 2007 г.„Към политика и практика, основани на знанието, в образованието и обучението“ (SEC(2007)1098),

—	като взе предвид Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот (5),

—	като взе предвид Препоръка 2006/143/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно по-нататъшно европейско сътрудничество при осигуряване на качеството в областта на висшето образование (6),

—	като взе предвид Европейската харта за качество на мобилността (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2007 г. относно ролята на спорта в образованието (8),

—	като взе предвид Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно основните умения за обучение през целия живот (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2008 г. относно обучението за възрастни, озаглавена „Никога не е твърде късно за учене“ (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно Болонския процес и студентската мобилност (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно подобряване на качеството на образованието на учителите (12),

—	като взе предвид заключенията на Председателството на Европейския съвет от 13—14 март 2008 г.,

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по култура и образование и становището на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0455/2008),

А.	като има предвид, че Европейският съвет се стреми да стане световен лидер в областта на качеството на системите за образование и обучение до 2010 г., тъй като тези системи са от ключово значение за по-нататъшното развитие на Лисабонския процес;

Б.	като има предвид, че е постигнат напредък при засилването на автономността и отчетността на университетите и че трябва да се засили подкрепата за университетите в този процес;

В.	като има предвид, че системите за образование и обучение следва да предоставят равни възможности на жените и мъжете;

Г.

като има предвид, че включването на проблемите на равенството между половете в политиките на образование и обучение е необходимо за успеха на Лисабонската стратегия, която впрочем има като една от своите цели преодоляването на неравенството между жените и мъжете на европейските пазари на труда и по-специално постигане на 60 % заетост на жените до 2010 г.;

Д.	като има предвид, че посредством сътрудничество и обмяна на добри практики държавите-членки трябва да провеждат реформи в своите национални системи за образование и обучение;

Е.

като има предвид, че съгласуваните и всеобхватни стратегии и инструменти за обучение през целия живот, за които Европейският парламент и Съвета постигнаха съгласие, следва да се прилагат последователно за постигането на целите на Лисабонската стратегия, както и за укрепването на триъгълника на знанието;

Ж.	като има предвид, че Европа се нуждае от по-високи равнища на уменията и като има предвид, че творчеството и новаторството следва да бъдат насърчавани на всички равнища на образованието и обучението;

З.	като има предвид необходимостта да бъдат гарантирани бъдещи нужди от конкретни умения в областта на околната среда и обществото, например чрез въвеждането на изменението на климата и други екологични теми като част от предметите във всички форми на обучение;

И.	като има предвид, че учебните планове следва да допринасят за личностното развитие на обучаващите се, като към тях се добави обучение за правата на човека и европейските стойности;

Й.	като има предвид, че качеството и ефективността на системите за образование и обучение и достъпността им за гражданите трябва да се разглеждат като основни политически цели на европейско равнище;

К.	като има предвид, че образованието и обучението винаги следва да са свързани с местните и регионалните възможности, характеристики и нужди;

1.   Приветства гореспоменатото Съобщение на Комисията от 12 ноември 2007 г. и подобренията, които посочва то;

2.   Отбелязва, че действията в областта на образованието и обучението следва да бъдат последователно подкрепяни от допълнителни мерки от социално и икономическо естество за подобряване на жизнения стандарт на европейските граждани като цяло;

3.   Подчертава необходимостта от интегриране на имигрантите и малцинствата (особено ромското население) и от работа за включване на групите със специални нужди (предимно жените, хората с увреждания и възрастните хора) във всички нива и във всички области на образованието; счита, че на имигрантите следва да бъде предоставена допълнителна подкрепа, докато етническите малцинства и ромското население следва да бъдат подпомагани от подготвени служители, които или принадлежат към същото малцинство или поне говорят неговия език;

4.   Подчертава значението на спорта в образованието и обучението и необходимостта да му бъде отделено особено внимание, например чрез предоставяне на повече възможности за физическо възпитание и спорт във всички форми на образованието от предучилищното до висшето образование, и изисква в учебната програма да бъдат предвидени най-малко три учебни часа седмично за спорт, като на училищата се осигури подкрепа, за надхвърляне на този предвиден минимум, когато е възможно;

5.   Подчертава ключовата роля на семейството и на социалната среда във всеки аспект на образованието и обучението;

6.   Отбелязва, че образованието е от първостепенно значение за социалното и личното развитие както на жените, така и на мъжете; поради това подчертава значението на укрепването на образованието и обучението в качеството им на основна опора при постигане на целта за насърчаване на равенството между жените и мъжете;

7.   Изразява съжаление, че образователните системи не насърчават жените да се насочват към области на образованието и професионалното обучение, в които по традиция преобладават мъжете, и обратно; приветства предприемането на мерки за насърчаване на равенството между половете и настоятелно приканва държавите-членки да въведат програми, предназначени да предлагат на жените колкото се може по-разнообразни възможности за професионална ориентация, както и да им предоставят понататъшна подкрепа на пазара на труда;

8.   Подчертава, че съществуващата липса на равенство на възможностите по отношение на качественото образование и обучението през целия живот са още по-осезателни в островните и географски и социално ощетените региони; по тази причина приканва към по-усилено насърчаване на образователните инициативи в рамките на регионалната политика;

9.   Отбелязва недостатъчното представяне на жените, което се наблюдава от дълго време в определени области на образованието, на всички нива, както и в научноизследователския сектор; по тази причина насърчава предприемането на практически, положителни дейности за преодоляване на положението;

10.   Отбелязва, че студентите, които са прекъсвали своето обучение, особено младите майки, могат да бъдат обект на дискриминация и призовава за възприемане на по-гъвкав подход с цел да се улесни възобновяването на следването или обучението след раждането на дете, както и съвместяването на образованието с професионалния и семейния живот;

11.   Отбелязва необходимостта от всеобхватно подобрение на качеството на учебните програми и преподаването, засилване на социалната сигурност на преподавателите и особено внимание по отношение на тяхното непрекъснато професионално обучение и мобилност;

12.   Подчертава, че медийната грамотност и знанията в областта на информационните и съобщителните технологии следва да бъдат силно насърчавани и препоръчва медийното образование да се превърне в неразделна съставна част на учебната програма във всички училищни степени, а така също на учителите и на възрастните хора да се предлагат модули за медийно образование;

13.   Подчертава необходимостта от улесняване на прехода между различните системи на образование и обучение, както и между ученето във формална и неформална среда и самостоятелно;

14.   Призовава Съвета да наблюдава прилагането на практика на европейските политики в областта на образованието и обучението във всяка държава-членка; счита, че националните правителства следва да набележат национални цели в тази област по един прозрачен начин и следва да въведат подходящи законодателни и други мерки за гарантиране на достигането на европейски стандарти и по-специално да се погрижат за прилагането на приетите на равнището на ЕС инструменти, като например на горепосочената препоръка за ключови умения за ученето през целия живот, Европейската квалификационна рамка и Европас (13);

Предучилищно образование

15.   Подчертава, че трябва да се предоставят повече средства за подобряването на материалната база и непрекъснатите мерки за професионално обучение на педагозите, за де се повиши качеството на предучилищното образование и осигурят повече средства за инвестиране. Всеобщият достъп до висококачествено предучилищно образование е подходящ начин за това на всички деца, и особено на децата, които произхождат от среди в неравностойно социално положение или принадлежат към малцинства, да бъде предоставен достъп до обучение през целия живот;

16.   Настоятелно набляга върху значението на това децата да развиват основни умения, да учат майчиния си език или езика на страната, в която живеят, и да развиват умения да четат и пишат възможно най-рано;

17.   Счита, че изучаването на втори език следва да започне в този ранен стадий, но контактът с езици в ранна детска възраст трябва да бъде под формата на игра и без да се поставят изисквания за постигане на отлични резултати;

18.   Призовава всички държави-членки да въведат задължително предучилищно образование;

Начално и средно образование

19.   Подчертава необходимостта от отделяне на специално внимание на лица, които, в противен случай биха могли да изпаднат от образователната система на по-късен етап; счита, че следва да бъдат приети специални програми и мерки за намаляване на процента на отпадащите от училище и за оказване на подкрепа и предоставяне на възможности на отпадналите лица за реинтегриране в обществото и за поемане в подходяща за тях насока на образование, когато отпадането на ученици е неизбежно и продължава;

20.   Подчертава необходимостта началното и средното образование да подготвя децата за самостоятелно, творческо и новаторско мислене и да създава критични по отношение на медиите и самостоятелно мислещи граждани;

21.   Изтъква значението на учебните програми за учениците във всяка държава-членки, които следва да включват курсове, в които се насърчават и развиват творческото и новаторското мислене на децата;

22.   Счита, че учебните програми и тяхното съдържание следва да бъдат постоянно осъвременявани, за да не губят своята актуалност, като се засилва важната роля на предприемаческите способности и доброволното поемане на ангажименти, с цел да се насърчи личностното развитие, и подчертава, че всички държави-членки следва да отдават по-голямо значение на образованието на учителите и да предоставят повече средства за него, за да постигнат значителен напредък при прилагането на целите на Лисабонската стратегия в рамките на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ и за да насърчават обучението през целия живот в рамките на Европейския съюз;

23.   Изразява убеждението си, че децата следва да започнат да учат втори чужд език възможно най-рано;

24.   Напълно подкрепя изучаването на чужди езици от ранна възраст и въвеждането на чуждоезиковото обучение във всички учебни програми на началните училища; подчертава, че за постигане на тази цел следва да бъдат предоставени достатъчно средства за назначаване и обучение на учители по чужди езици;

25.   Счита, че развитието на индивидуалните заложби, специфичните възможности и вродените способности на учениците следва да бъде основна цел на този етап от образованието; посочва, че тези способности може по-късно да бъдат основата за намиране на работа;

26.   Подчертава необходимостта от отделяне на специално внимание на ученици, които не са придобили или не придобиват основни умения, както и на особено талантливи ученици, за да могат да доразвият във възможно най-голяма степен способностите и талантите си, които надхвърлят средното ниво;

27.   Препоръчва държавите-членки значително да подобрят качеството на академичните и професионални квалификации на учителите, тяхното образование и обучение през целия живот;

28.   Подкрепя енергично насърчаването на трайното и последователно професионално обучение за повишаване на квалификацията на учителите в течение на професионалния им живот; счита, че всички учители следва да имат периодично възможността да опресняват способностите и квалификациите си, а така също и педагогическите си познания;

29.   Препоръчва възможно най-скоро в учебните програми да се предвиди курс по гражданско образование на Съюза, за да се подготви ново поколение със съзнание за ценностите на Съюза, по отношение на теми и области като правата на човека, културното многообразие, толерантността, опазването на околната среда, изменението на климата;

Професионално образование и обучение (ПОО)

30.   Отбелязва необходимостта от подобряване както качеството, така и привлекателността на ПОО;

31.   Подчертава необходимостта от по-добра връзка и по-тясно интегриране на ПОО както с европейската, така и с националните икономики, за да може образователният процес да се адаптира по-добре спрямо пазара на труда;

32.   Настоява за значително увеличаване на мобилността (не само на географската, но и между ПОО и висшето образование) на студентите и преподавателите;

Висше образование

33.   Счита, че учебните планове на университетите следва да бъдат осъвременявани за да отговарят на настоящите и бъдещите социални и икономически нужди;

34.   Препоръчва развитието преди всичко на интердисциплинарни, тоест обхващащи различни научни области учебни програми във висшите учебни заведения, за да се подготвят специалисти, които да са в състояние да решават по-сложните проблеми на настоящето;

35.   Подчертава необходимостта от повишаване на интереса на студентите и учениците към общообразователните и изследователските програми в областта на техниката, естествените науки и опазването на околната среда;

36.   Призовава държавите-членки ефективно да насърчават партньорството на университетите с бизнеса, както и между висшите учебни заведения и многото други национални, регионални и местни заинтересовани лица;

37.   Отбелязва необходимостта от значително засилване на сътрудничеството между европейските висши учебни заведения и от възможно най-лесно прехвърляне на квалификационни степени;

38.   Подчертава необходимостта от непрекъснато осъвременяване на работата на учителите и преподавателите във висшите учебни заведения, също както и на използваните програми, тяхното съдържание и методи на работа;

39.   Предлага Европейският институт за иновация и технология да бъде свързан с Болонския процес и да бъде взет предвид в рамките на реформата на европейското висше образование;

40.   Настоятелно препоръчва държавите-членки да подобрят мобилността на студентите и преподавателите, включително мобилността между страни, програми и специалности; подчертава в тази връзка значението на прилагането на горепосочената Европейска харта за качество на мобилността за създаване на действително европейско пространство за образование и обучение през целия живот, както и за насърчаване на икономическото, социалното и регионалното сътрудничество;

Обучение през целия живот

41.   Счита, че работодателите следва да бъдат насърчавани да се грижат последователно за образованието и обучението на своите служители и работници, както и да предоставят стимули за участието на нискоквалифицирани работници в програми за обучение през целия живот;

42.   Отбелязва, че следва да се отделя специално внимание на трайно безработните хора в неравностойно социално положение, на хора със специални нужди, хора, пребивавали в изправителни домове, и бивши затворници;

43.   Подчертава, че преди всичко жените трябва да бъдат окуражавани да вземат участие в курсове за образование и обучение за повишаване на квалификацията и във връзка с това следва да бъдат предлагани и насърчавани специални програми за жени за поощряване на обучението през целия живот;

44.   Подчертава, че нискоквалифицираните и по-възрастните работници следва да бъдат специално насърчавани, както и че следва да бъдат създадени стимули за участие в програмите за обучение през целия живот;

45.   Призовава образователните програми за възрастни и програмите за обучение през целия живот да обръщат особено внимание на онези категории граждани, които се намират в най-неблагоприятно положение на пазара на труда, а именно младите хора, жените, особено жените от селските райони, както и възрастните хора;

46.   Приканва да бъде взето под внимание, че обучението за придобиване на родителски умения, предназначено за жените и мъжете, е от ключово значение за благоденствието на личността, борбата срещу бедността и социалното сближаване; ето защо изразява желание в рамките на образованието и обучението да бъдат въведени поливалентни програми за обучение през целия живот и за подготвяне на преподавателски кадри в областта на обучението за придобиване на родителски умения;

47.   Подчертава, че знанията и квалификациите, придобити чрез обучение през целия живот следва да бъдат много по-широки и да се признават по-лесно и че за тази цел счита, че трябва да се форсира прилагането на горепосочената Европейска квалификационна рамка и на Европас като инструменти за насърчаване на обучението през целия живот,

48.   Счита, че както европейските, така и националните органи следва да предоставят повече средства за мерки за насърчаване на мобилността на всички етапи на обучението през целия живот;

49.   Призовава предимствата, произтичащи от горепосочената Европейска харта за качество на мобилността да се признават, използват и прилагат от държавите-членки, а така също призовава Комисията да извърши анализ на прилагането им в държавите-членки;

50.   Настоява за необходимостта от предоставяне на колкото се може повече социални услуги и улеснения (например заведения за гледане на деца) за всички семейни студенти и работници;

51.   Счита, че доброволческите услуги следва да бъдат интегрирани и признати в изпълнението на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“;

52.   Изразява убеждението, че следва да бъдат засилени обмяната на мнения и взаимното обучение между различните възрастови групи;

53.   Подчертава, че програмите за обучение през целия живот трябва да подкрепят предприемачеството, като дават възможност на гражданите да създават малки и средни предприятия за посрещане на нуждите както на обществото, така и на икономиката;

54.   Насочва вниманието към факта, че в подкрепа на постигането на гореспоменатите цели е необходимо изграждането на служби за ориентиране и предоставяне на информация в областта на обучението през целия живот за хора от всички възрастови групи, които желаят да се обучават;

*

* *

55.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 142, 14.6.2002 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 300, 12.12.2007 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 45.

(4)  ОВ C 290, 4.12.2007 г., стр. 1.

(5)  ОВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 60.

(7)  ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 8.

(8)  ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 131.

(9)  ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.

(10)  Приети текстове, P6_TA(2008)0013.

(11)  Приети текстове, P6_TA(2008)0423.

(12)  Приети текстове, P6_TA(2008)0422.

(13)  Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения (Европас) (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 6).

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/39

---

Подход на Съвета към преразглеждане на регламента за OLAF

P6_TA(2008)0632

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно подхода на Съвета към преразглеждане на регламента за OLAF

(2010/C 45 E/07)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (1),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета, изменящ Регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейска служба за борба с измамите (OLAF) (COM(2006)0244) и позицията си от 20 ноември 2008 г. относно това предложение (2),

—	като взе предвид своя устен въпрос към Съвета относно подхода на Съвета към преразглеждането на Регламента за OLAF (О-0116/2008),

—	като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

А.	като има предвид, че за десет години от създаването на OLAF като оперативна служба за защита на финансовите интереси на Общността през 1999 г. OLAF е натрупал ценен опит в борбата с измамите и корупцията;

Б.	като има предвид, че нормативната уредба на OLAF следва да се подобри въз основа на оперативния опит, натрупан от OLAF;

В.	като има предвид, че двете направления на законодателния орган на ЕС следва да си сътрудничат отблизо в рамките на процедурата на съвместно вземане на решение, за да приспособят нормативната уредба на борбата с измамите към текущите потребности;

Г.	като има предвид, че на 20 ноември 2008 г. Парламентът приключи с голямо мнозинство своето първото четене относно изменение но Регламент (ЕО) № 1073/1999 („Регламент за OLAF“);

1.   Счита, че е налице неотложна необходимост от изясняване на нормативната уредба на OLAF, за да се подобри още повече ефикасността на разследванията за борба с измамите и да се гарантира необходимата независимост на OLAF, като се отчете изцяло опитът, натрупан от създаването на OLAF, като приемник на Звеното за координирана превенция на измамите (UCLAF), от 1999 г. насам;

2.   Припомня на Съвета, че горепосочената позиция на Парламента от 20 ноември 2008 г. ще доведе до значително повишаване на ефикасността и качеството на разследванията на OLAF, като укрепи процесуалните гаранции, ролята на Надзорния комитет, презумпцията за невинност, правото на защита на разследваните лица и правата на информаторите, приемането на ясни и прозрачни правила за разследване и подобряване на сътрудничеството с компетентните национални органи и институциите на ЕС;

3.   Призовава настоятелно френското и чешкото председателства да представят календар за преговори с Парламента въз основа на Регламент (ЕО) №1073/1999, като по този начин потвърдят, че полагат всички усилия за гарантиране на бързото приемане на обща позиция от Съвета и избягване на по-нататъшни необосновани забавяния;

4.   Счита, че позицията на Съвета, която се обявява в полза на обикновено консолидиране на трите действащи правни основания на разследванията на OLAF, не е валиден аргумент против започване на незабавни преговори по Регламент (ЕО) №1073/1999, доколкото обикновеното консолидиране няма да подобри нормативната уредба на разследванията на OLAF, и следователно представлява значителна загуба на време в усилията за засилването на борбата с измамите; следователно се обявява за преработване на законодателството на ЕС за борба с измамите, включително на Регламенти (ЕО) № 1073/1999, (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕО, Евратом) № 2988/95, което следва да се основава на преразгледания Регламент (ЕО) №1073/1999;

5.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, компетентните комисии на парламентите на държавите-членки, както и на Европейската сметна палата и на националните институции за одит на държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(2)  Приети текстове, P6_TA(2008)0553.

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/41

---

Оценка и бъдещо развитие на агенцията Frontex и на европейската система за наблюдение на границите Eurosur

P6_TA(2008)0633

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно оценката и бъдещото развитие на агенцията Frontex и на европейската система за наблюдение на границите Eurosur (2008/2157(INI)

(2010/C 45 E/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2008 г., озаглавено „Доклад за оценката и бъдещото развитие на агенцията Frontex“ (COM(2008)0067),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2008 г., озаглавено „Проучване на създаването на Европейска система за наблюдение на границите (Eurosur)“ (COM(2008)0068),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2008 г., озаглавено „Подготовка на следващите стъпки в управлението на границите в Европейския съюз“ (COM(2008)0069),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (1) ,

—	като взе предвид европейският пакт за имиграцията и убежището, приет в Париж от 27 държави-членки на 7 юли 2008 г. и одобрен по време на Европейския съвет на 15 и 16 октомври 2008 г.,

—

като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 15 и 16 декември 2005 г. относно „глобалния подход към миграцията: приоритет на действията, насочени към Африка и Средиземноморието“, които се повтарят в заключенията на председателството на Европейския съвет от 14 и 15 декември 2006 г.,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) №863/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за установяване на механизъм за създаване на екипи за бърза гранична намеса (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2007 г. относно политическите приоритети в борбата срещу нелегалната имиграция на граждани от трети държави (3),

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по развитие (A6-0437/2008),

A.

като има предвид, че борбата срещу незаконната имиграция и по-специално интегрираното управление на всички граници на Съюза трябва да бъде извършено в рамките на глобален и хармонизиран подход спрямо миграционните явления, включващ също така организация на законната имиграция, интеграцията на законните имигранти и сътрудничеството с държавите на произход и държавите на транзитно преминаване;

Б.	като има предвид, че предизвикателството на нелегалната имиграция е общо европейско предизвикателство и следователно изисква обща европейска политика;

В.	като има предвид, че тези миграционни явления ще продължат да съществуват докато са налице разлики в развитието между различните региони по света, и че в тази връзка тези миграционни потоци би следвало да се организират в синхрон с политиките за развитие и сътрудничество с трети държави;

Г.	предупреждава, че Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (Frontex) не може да реши всички проблеми, свързани с незаконната миграция;

Д.

като има предвид, че наблюдението на външните граници на Съюза е ключов елемент на борбата срещу незаконната имиграция, до който трябва да се наредят допълнителни политики за прилагане, с цел премахване на такава емиграция при първоизточника и от мерки за борба срещу незаконния труд, а именно чрез приемане на директивата за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (COM(2007)0249), и срещу мрежите за трафик на хора, които са част от организираната престъпност;

Е.	като има предвид, че незаконната имиграция е свързана с висока смъртност и е необходимо да се провеждат информационни кампании заедно с държавите на произход и транзитните държави относно рисковете и фаталните последствия от този тип имиграция;

Ж.

като има предвид, че независимо от това, че граничният контрол е задължение на всяка една държава-членка за частта от границата, която ѝ принадлежи, натискът, упражняван върху източната и южната външна граница на Европейския съюз, налага задължително да се развие и организира дух на взаимна отговорност и солидарност между държавите-членки, така че да се улесни съвместното използване на материалните и човешки ресурси, които могат да се мобилизират в борбата срещу това явление;

З.

като има предвид, че дългосрочната цел на всички тези инструменти (Frontex, Eurosur, Електронната система за разрешително за пътуване (ЕСРП), системата за влизане и излизане, системата за бърза обработка на данни) е постепенното създаване на интегрирана европейска система за управление на границите;

И.

като има предвид, че са налице първите количествено измерими резултати на агенцията Frontex от началото на нейното функциониране през октомври 2005 г., и като има предвид необходимостта от определяне на средносрочна и дългосрочна стратегия, която се оказва абсолютно необходима на този етап от нейното развитие;

Й.	като има предвид, че агенция Frontex е орган на Общността от първия стълб и е подчинена на принципите на пълен демократичен контрол и прозрачност и в това си качество е задължена да съхранява и насърчава основните ценности на ЕС;

К.	като има предвид, че съгласуването на свързаните с разузнаването операции на Frontex се основава върху анализи на риска и оценки на заплахата, които са разработени в съответствие с правилата за поверителност;

Л.

като има предвид, че стратегията за развитие на Frontex трябва да използва случая именно да изпробва доколко е надежден принципът „задължителна солидарност“ между държавите-членки (принцип, който вече е бил споменаван в рамките на Регламент (ЕО) № 863/2007, който да координира капацитета за бързо реагиране от страна на Съюза при спешни случаи), за да се избере правилният начин на действие с цел гарантиране на безусловното предоставяне на разположение на материалните ресурси, описани в централизирания регистър за техническо оборудване (CRATE — Centralised Records of Available Technical Equipment), както и необходимите човешки ресурси за ефективната дейност на Frontex;

М.	като има предвид, че Парламентът постоянно е подкрепял Frontex и одобрил значително увеличаване на нейния бюджет, за да ѝ бъде дадена възможност да разполага с достатъчно финансови средства за изпълнение на своите задачи;

Н.

като има предвид, че Frontex е започнала да осъществява операции по море край бреговете на южните държави-членки, успехът на които зависи от равнището на сътрудничество с третите държави, откъдето тръгват имигрантите; като има предвид, че мисията Hera край бреговете на Канарските острови е била успешна и е довела до значително намаляване на броя на новодошлите, все пак мисията Nautilus в централната част на Средиземно море не е била ефективна, тъй като броят на новодошлите по-скоро е нараснал, а не е намалял;

О.	като има предвид, че горещите точки за имиграция в южните морски региони изискват непрекъснато патрулиране от страна на морските мисии, които са разположени там постоянно;

П.

като има предвид, че всяка дейност, развивана от Frontex трябва във всяка една ситуация да съблюдава нормите на международното право, и по-специално тези, които се отнасят до морското право, правата на човека, човешкото достойнство и това на бежанците, а именно правото на убежище и принципа на неотблъскване и до забраната на колективни експулсирания;

Р.	като има предвид, че Frontex трябва да включи във всички свои действия предохранителните мерки и средства, необходими за зачитането на най-уязвимите лица, жените, по-специално, бременните жени, децата, най-вече непълнолетните без придружител, възрастните, и лицата с увреждания или тежко болните;

С.	като има предвид, че хуманитарното измерение на дейността на Frontex трябва да бъде подкрепено от максимална правна сигурност, както в рамките на спасителните операции, които се налага да провежда, така и при операциите по връщане, в които би могло да се наложи да вземе участие;

Т.

като има предвид, че в светлината на постигнатия успех, операциите по обучение на специални екипи, участващи в работата на Frontex заслужават да бъдат продължени, и по-специално следва да бъдат разширени чрез включване на персонал, произхождащ от трети държави, който следва ежедневно да сътрудничи на Frontex, така че да се обучава за спасителни операции в морето и изваждане на тела в случай на корабокрушение;

У.

като има предвид, че граничният контрол се съсредоточава не само върху неразрешеното преминаване на границите, но също така и върху други аспекти, свързани с трансграничната престъпност, като например търговията с хора, трафика на наркотици или незаконната търговия с оръжие, като по този начин допринася за укрепването на вътрешната сигурност като цяло;

Ф.

като има предвид, че дейността на Frontex не може да бъде ефективна без наличието на политика на ЕС за управление на границите, която да включва предложените нови системи за граничен контрол, каквито са Електронната система за разрешително за пътуване (ЕСРП), системата за влизане и излизане, системата за бърза обработка на данни (fast-tracking);

1.   Приканва държавите-членки да разгледат предизвикателството на миграцията, като приложат глобален подход, който да тласне напред със същата енергия засилването на граничния контрол на Съюза, борбата срещу незаконната имиграция и връщането в държавите на произход на незаконно пребиваващите чужденци, борбата срещу незаконния труд и търговията с хора, но и организирането на законна имиграция и мерките за улесняване на интеграцията на законните имигранти, засилване на глобално сътрудничество с трети държави, което да благоприятства положителни взаимоотношения между миграцията и развитието, както и съставянето на хомогенна политика в областта на предоставянето на убежище на равнището на Общността;

2.   Счита Frontex за съществен елемент в глобалната стратегия на ЕС в областта на имиграцията и призовава Комисията да представи предложения за преразглеждане на мандата на Агенцията с цел засилване на нейната роля и ефективност;

3.   Настоява да се отчете абсолютната необходимост Frontex да може да разчита на средства, предоставени на разположение от държавите-членки, по-специално посредством CRATE, както за координиране на отделните ѝ съвместни операции, така и за постоянните мисии; изразява съжаление, че някои държави-членки не са проявили достатъчна готовност за предоставяне на необходимите средства на Frontex и ги призовава да направят това;

4.   Приветства приемането от Европейския съвет на европейски пакт за имиграцията и убежището и укрепването на агенцията Frontex, препоръчана в него;

5.   Отбелязва, че Frontex би следвало да включи в полето на действията си борбата срещу търговията с хора, най-вече по външните граници на Съюза;

6.   С тази цел, призовава държавите-членки възможно най-бързо да придадат официален характер на система за „задължителна и неотменима солидарност“, обвързана с възможностите и специфичните потребности в настоящия момент на всяка участваща държава, с цел да се даде възможност на Frontex да преодолее несигурността по отношение на размера на средствата, на които може да разчита в реално време, при подготовката и изпълнението на своите мисии;

7.   Призовава за създаване на постоянни и непрекъснати съвместни патрули за наблюдение, които да действат целогодишно във всички зони с висок риск по морските граници, където е налице сериозна опасност от загуба на човешки живот, а правото на живот е първото ненарушимо основно право;

8.   Подчертава, значението на хармонизирането на общностното право с приложимото в тази област международно правотака че Европейският съюз да може да допринесе ефикасно за действията, необходими, за да се помогне на бедстващите бежанци;

9.   Приканва държавите-членки да се ангажират, възможно най-скоро, да дадат конкретен израз на този принцип на солидарност, като значително увеличат размера на материалните средства, по-специално по отношение на средства на сушата, които съответно предоставят на разположение на Frontex, като практически ѝ гарантират, че са изцяло и навреме на разположение;

10.   Приканва агенция Frontex да предаде доклад на Парламента и на Съвета, като подробно изложи ефективното използване и реалната наличност на описаното оборудване в базата данни CRATE, както и при необходимост да поставят акцент върху срещнатите затруднения и да предоставят цялостна информация кои държави-членки предоставят средства и кои не;

11.   Приканва държавите-членки, в случай на продължителен недостиг на налични средства, да предвидят бързо съществена промяна в мащаба на бюджета на агенция Frontex, за да ѝ позволят за изпълнява задачите си, и евентуално, да проучат правните аспекти на бъдещото наемане и/или закупуване на оборудване за тази цел;

12.   Припомня, че Европейския парламент, в качеството си на бюджетен орган, вече е увеличавал бюджета на агенция Frontex от момента на нейното създаване и ще следи за неговото коректно изпълнение, както и за приспособяването му към развитието на функциите ѝ;

13.   Посочва, че сътрудничеството на Европейския съюз с трети държави трябва да се основава на спазването на международните задължения в областта на защитата на бежанците и на лицата, търсещи убежище и, по-конкретно, зачитането на разпоредбите на Женевската конвенция за статута на бежанците (1951 г.);

14.   Приветства значителните усилия за сътрудничество, положени от почти всички трети държави, с които агенцията Frontex се налага да работи ежедневно, и които доведоха до изключително положителни резултати, като тези постигнати на Канарските острови, все пак изразява съжаление, че в други държави, като Трция и Либия, сътрудничеството в областта на имиграцията все още е недостатъчно;

15.   Изисква от Съюза да включи, в рамката на преговорите с трети държави, необходимостта от засилване на сътрудничеството с тях в областта на имиграцията, както и да насърчава третите държави, които сътрудничат в недостатъчна степен, или не сътрудничат, да положат всички усилия за улесняване работата на Frontex, а именно като гарантират по-ефикасно сътрудничество на техните служби в областта на превенцията;

16.   Призовава Комисията и държавите-членки да удвоят усилията за постигане на по-високо равнище на сътрудничество с трети държави, по-специално в рамките на преговорите по споразумения за реадмисия; счита, че имиграцията следва да бъде основна част при договарянето на споразумения с трети държави, които са държави на произход или транзитни държави;

17.   Подчертава необходимостта агенция Frontex, при сътрудничеството си с трети държави, да отчита надлежно становищата на държавите-членки, които имат богат опит по отношение на предизвикателствата на нелегалната имиграция във връзка с въпросните държави; всяко участие на трета държава в съвместни и координирани от Frontex операции на държавите-членки трябва да подлежи на одобрение от страна на държавата, която е домакин на операцията;

18.   Призовава мандатът на Frontex да съдържа изричното задължение за спазване на международните норми за правата на човека и задължение за спасителни операции в открито море за лица, които търсят убежище, както и за официалното вписване в този мандат на сътрудничеството с Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и други неправителствени организации;

19.   Изразява загриженост, че на гражданите на трети държави биха им липсвали подходящи средства, чрез които да установят дали личните им данни, събрани в планираната „система от системи“ на ЕС, се обработват съгласно принципите на закона за защита на личните данни, приложим в ЕС; призовава Комисията да уточни до каква степен личните данни ще бъдат предоставяни на администрациите на трети държави;

20.   Призовава за разширяване на правомощията на Frontex, така че агенцията да бъде насърчавана да осъществява проекти и операции в трети държави, най-вече, за да засили ефективността на действащите споразумения и да определи потребностите от укрепване на капацитет, свързан с управлението на границите в трети държави;

21.   Изисква от Frontex да играе полагащата ѝ се ключова роля, като подкрепя съвместните операции по връщане и като отчита всички аспекти на тези процедури; приканва държавите-членки да подкрепят, в дух на солидарност, агенция Frontex за планирането и организирането на съвместни полети за връщане и да набележат потребностите, свързани с тези операции;

22.   Приканва държавите-членки да направят възможно преразглеждането на мандата на Frontex, за да се премахнат правните пропуски, които биха могли да възпрепятстват дейността ѝ, като се включат именно конкретните правни условия на нейните морски спасителни операции, както и тези на нейния принос към операциите по връщане, и възможността за използване на нейното оборудване от трети държави, а именно чрез пилотни проекти, от които те биха се възползвали;

23.   Призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на въздействието на дейността на Frontex върху основните права и свободи, включително по отношение на отговорността за закрила на хората;

24.   Призовава персоналът на Frontex да бъде обучаван по различни въпроси, възникващи в рамките на работата на агенцията;

25.   Счита, че така разширените правомощия на агенция Frontex, както и затвърдяването на нейния принос в ежедневната борба срещу незаконната имиграция биха оправдали структурно развитие на нейния логистичен и административен капацитет, при спазване на принципа на пропорционалност;

26.   Счита също така, че ако ритъмът на работа и използваните средства все още не оправдават увеличаването на децентрализираните агенции, би могло още от сега да се помисли за създаването на две отделни подразделения — едното, координиращо дейността при сухопътните граници, а другото — тази на морските операции, припомня, че предвид факта, че в бъдеще сухопътните маршрути, използвани от мигрантите по източната граница ще се превърнат във все по-голямо предизвикателство, би следвало да им се обърне двойно по-голямо внимание и да се увеличат предназначените за това средства;

27.   Призовава Комисията и държавите-членки да обмислят осъществимостта на една система на ЕС за охрана на границите;

28.   Подчертава необходимостта от продължаване на операциите по обучаване на служители, участващи в операциите на Frontex, а именно в областта на морското право, правото на убежище и основните права, в това число, предназначени за служители на трети заинтересовани държави, след разширяването на мандата; с тази цел, насърчава Frontex да сътрудничи с други институции като Международната организация по миграциите, Агенцията за основните права на ЕС и ВКБООН, органът на ООН, компетентен по въпросите на морското право, както и с НПО и други сдружения с опит и познания в тази област;

29.   Призовава Комисията да организира информационни кампании относно най-добрите практики в държавите-членки по въпросите на рисковете от нелегалната имиграция;

30.   Приветства текущите в Съвета разисквания, с цел пускане в действие на системата за наблюдение на границите Eurosur, с цел гарантиране на оптимално използване на всички устройства за наблюдение, основно чрез разширяване на техния обхват, който понастоящем покрива само една част от районите, в които ще бъдат провеждани операциите;

31.   Следователно настоява незабавно да се започне усъвършенстването на националните системи за наблюдение и тяхното включване в мрежа и, за да се постигне последователност, на агенция Frontex да се възложи групирането на наличните инструменти, а именно управлението на уеб-базирана информационна и координационна мрежа, с повишено ниво на сигурност, за службите на държавите-членки, отговарящи за управлението на миграционните потоци (Iconet) (4) и подновяването на дейностите на Център за информация, обсъждане и обмен на данни относно прекосяването на граници и имиграцията (Cirefi), съгласно посоченото в Заключенията на Съвета от 30 ноември 1994 г.;

32.   Изисква, по отношение на анализа на риска Frontex да сътрудничи в по-голяма степен с Европол и други европейски агенции, както и с други международни органи и органите за граничен контрол на трети държави, особено във връзка с разбиването на международните трафикантски мрежи и изправянето пред съд на лицата, участващи в трафика на нелегални имигранти; също така счита за съществено прилагането на механизъм, който да позволява на Frontex да предоставя ключови сведения на лицата, които могат да я използват по най-ефективен начин;

33.   Призовава държавите-членки да следят дали конкретните потребности на службите, отговарящи за граничния контрол, са специално взети предвид при провеждането на изследванията;

34.   Счита за основателна целта за наистина интегрирано управление на границите на ЕС и изразява съгласие с необходимостта от продължаване и укрепване на общата политика на ЕС в областта на управлението на границите; Все пак, подчертава необходимостта от оценка на съществуващите системи и системите в процес на подготовка, преди да се предприемат стъпки към установяване на нови основни елементи, както е предложено от в гореспоменатото съобщение на Комисията „Подготовка на следващите стъпки в управлението на границите в Европейския съюз“; настоява също така за приемането на всеобхватен генерален план, който да определя цялостната архитектура на стратегията на ЕС по отношение на границите, както и подробности относно планираното колективно функциониране на всички отнасящи се до нея програми и схеми, и как може да бъде подобрено взаимодействието между съответните програми;

35.   Приканва Frontex да поеме инициативата за изграждането на общо пространство за обмен на информация между компетентните национални органи с цел оптимизиране на събирането, анализа и разпространението на чувствителните данни; иска от Европейския форум за изследвания и иновации в сферата на сигурността (ЕФИИСС) да даде своя принос за осъществяването на тази цел, като в своята дейност даде приоритет на общите приложения, свързани с усъвършенстването и обновяването на устройствата за наблюдение;

36.   Призовава за засилване на демократичния контрол на Frontex от страна на Европейския парламент и призовава Frontex да информира Парламента за преговори по сключване на споразумения с трети държави, да представя тактически оценки относно определени гранични региони, и да направи обществено достъпни докладите за оценка на съвместните операции и на други съгласувани мисии, анализи на риска, проучвания на осъществимостта и статистически данни относно миграционните тенденции; изтъква, че демократичният надзор на дейностите на Frontex, наред с другото, ще укрепи нейната легитимност; въпреки това публикуваната в тези доклади информация не следва да съдържа поверителни данни, които могат да окажат отражение върху хода на текущите операции;

37.   Призовава Комисията да уточни вида на логистичната подкрепа в областта на наблюдението на границите, която се предвижда за съседните трети държави, както се е посочено в стъпка 3 на етап 1 от Eurosur;

38.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите-членки, както и на Върховния комисар на ООН за бежанците и на Международната организация по миграцията.

---

(1)  ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 30.

(3)  ОВ C 219 E, 28.8.2008 г., стр. 223.

(4)  Решение на Съвета 2005/267/ЕО от 16 март 2005 г. (ОВ L 83, 1.4.2005 г., стр. 48).

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/47

---

Въздействие на подправянето на продукти върху международната търговия

P6_TA(2008)0634

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия (2008/2133(INI)

(2010/C 45 E/09)

Европейският парламент,

—	като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) „Икономическото въздействие на подправянето и пиратството“, публикуван през 2007 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 ноември 2005 г., озаглавено „Изпълнение на Лисабонската програма на Общността — модерна политика за растеж и заетост в МСП“ (COM(2005)0551),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2006 г., озаглавено „Глобална Европа: конкуренция на световно ниво — принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2006)0567),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2007 г., озаглавено „Глобална Европа: тясно сътрудничество за осигуряване на достъп до пазари за европейските износители“ (COM(2007)0183),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външните пазари за европейските предприятия (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. относно глобална Европа — външни аспекти на конкурентоспособността (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 юни 2008 г. относно ефикасни правила и процедури за внос и износ в служба на търговската политика (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно трансатлантическите икономически отношения ЕС— САЩ (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 октомври 2006 г. относно икономическите и търговски отношения между ЕС и Меркосур във връзка със сключването на междурегионално споразумение за асоцииране (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2007 г. относно търговските и икономически отношения с Корея (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 май 2008 г. относно търговските и икономически отношения с Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН) (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно перспективите за търговски отношения между ЕС и Китай (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 октомври 2006 г., озаглавено „ЕС— Китай: сближаване на партньори, увеличаване на отговорности“ (COM(2006)0631) и работният документ, който го придружава, озаглавен „Сближаване на партньори, увеличаване на отговорности — стратегически документ за търговията и инвестициите ЕС— Китай: конкуренция и сътрудничество“ (COM(2006)0632),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (9) (СТО) (Регламент относно пречките пред търговията),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г., озаглавено „Европейска стратегия за правата върху индустриална собственост“ (COM(2008)0465),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 21 февруари 2001 г., озаглавено „Програма за действие: засилване на борбата срещу ХИВ/СПИН, малария и туберкулоза в рамките на намаляването на бедността“ (COM(2001)0096),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 февруари 2003 г., озаглавено „Актуализация на програмата за действие на Общността — засилване на борбата срещу ХИВ/СПИН, малария и туберкулоза в рамките на намаляването на бедността — оставащи проблеми на политиката и бъдещи предизвикателства“ (COM(2003)0093),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 октомври 2004 г., озаглавено „Създаване на съгласувана европейска политическа рамка за външни действия за борба с ХИВ/СПИН, малария и туберкулоза“ (COM(2004)0726),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 816/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. за предоставяне на принудителни лицензи за патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държавите с проблеми в областта на общественото здраве (10),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 980/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. за прилагане на схема на общи тарифни преференции (11) (Регламент за ОТП),

—	като взе предвид доклада на Комисията на 19 май 2008 г относно митническите дейности в Общността във връзка с подправянето и пиратството – резултати на европейската граница 2007 г.,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) (12),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 1 април 2008 г., озаглавено „Стратегия за развитието на митническия съюз“ (COM(2008)0169),

—	като взе предвид измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета от 26 април 2006 г. относно наказателните мерки, предназначени да гарантират упражняването на права върху интелектуалната собственост (COM(2006)0168),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2008 г. относно четиридесетата годишнина от създаването на митническия съюз (13),

—	като взе предвид Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (14),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (15),

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия и становищата на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на Комисията по правни въпроси (A6-0447/2008),

А.	като има предвид, че е необходима ефективна борба срещу явлението подправяне, за да бъдат постигнати целите от обновената Лисабонска програма, както по отношение на вътрешното измерение, така и за външните аспекти, посочени от Комисията в горепосоченото ѝ съобщение от 18 април 2007 г.;

Б.	като има предвид, че Европейският съюз е вторият най-голям вносител на стоки и услуги в света, а неговият единен пазар, който е широко отворен и прозрачен, предлага огромни възможности, но също така е изложен на сериозен риск от нахлуване на подправени стоки;

В.	като има предвид, че икономиката на ЕС е специализирана в продукти с високо качество и висока добавена стойност, често защитени от търговски марки, патенти или географски указания, които, поради самото им естество, е най-вероятно да бъдат обект на подправяне;

Г.

като има предвид, че тежките нарушения на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) представляват нетарифни пречки пред търговията, които затрудняват и оскъпяват достъпа до пазари на трети държави, по-специално за малките и средни предприятия (МСП), които разполагат с ограничени средства и ресурси;

Д.	като има предвид, че европейската конкурентоспособност традиционно се обуславя от качеството на работната ръка, а все по-често — особено за МСП — и от научноизследователската и развойна дейност, иновациите и релевантни ПИС;

Е.	като има предвид, че търговските партньори на Европейския съюз не винаги ефикасно защитават ПИС, включително географските указания и наименованията за произход;

Ж.	като има предвид големият и нарастващ брой на видовете подправени продукти, които вече не се ограничават до луксозни и висококачествени стоки, а включват също така продукти за обичайна употреба като играчки, лекарства, козметика и храни;

З.

като има предвид, че в свое неотдавнашно проучване ОИСР оцени международната търговия, свързана с нарушения на ПИС, на 150 милиарда евро за 2005 г., към които следва да се добави размерът на сделките на национално равнище, както и подправените и пиратски продукти, които се разпространяват чрез интернет;

И.	като има предвид, че през 2007 г. обемът на стоките, нарушаващи ПИС и конфискувани от митническите органи на Европейския съюз, е нараснал със 17 % спрямо предходната година, като за козметичните продукти и стоките за лична хигиена този процент е 264 %, за играчките — 98 %, а за лекарствата — 51 %;

Й.

като има предвид, че явленията подправяне и пиратство имат драматични последици за икономиката на Европейския съюз и за цялата социално-икономическа система на Общността, тъй като намаляват стимула за иновации, ограничават преките чуждестранни инвестиции, водят до закриването на квалифицирани работни места в промишлеността и полагат основите за развитие на скрита икономика, съществуваща успоредно с официалната и контролирана от организираната престъпност;

К.	като има предвид, че горепосоченият доклад на ОИСР от 2007 г., и предстоящият доклад на ОИСР за фаза II относно „Пиратството на цифрово съдържание“ подчертават глобалния мащаб, бързия растеж и вредното икономическо въздействие на цифровото пиратство върху носителите на права;

Л.	като има предвид, че подправянето води до тежки проблеми за околната среда както поради факта, че подправените продукти не съответстват на нормите за качество, така и поради високите разходи за тяхното премахване и унищожаване;

M.	М като има предвид, че достъпът до процедури за борба срещу подправените стоки е усложнен, скъп и изисква време, особено за МСП;

Н.

като има предвид, че единният пазар гарантира на европейските потребители възможността да избират по свободен, прозрачен и сигурен начин продуктите, които купуват, и че ако не се води правилна борба с подправянето, то не само може да навреди на принципа на доверие, на който се основава цялата система, но и да създаде сериозна заплаха за сигурността, здравето, а в някои крайни случаи дори и за живота на потребителите, а при това положение е необходимо да се гарантират по-добре правата на последните;

О.	като има предвид, че инициативите за повишаване на осведомеността сред потребителите за рисковете за тяхното здраве и безопасност и като цяло за последствията от купуване на подправени стоки са ефективен инструмент в борбата срещу подправените стоки;

П.	като има предвид, че трябва да бъдат предприемани по-строги действия срещу фалшификаторите на продукти, които имат пряко въздействие върху общественото здраве;

Р.

като има предвид, че съществуващите различия в законодателствата на държавите-членки в областта на ПИС, по-специално във връзка с наказателните мерки, предназначени да осигуряват зачитането на тези права, отслабват преговорната позиция на Европейския съюз и могат да застрашат положените досега усилия за по-ефективна борба с подправянето в международен план;

С.

като има предвид големия успех на опростената процедура, предвидена в член 11 от Регламент (ЕО) № 1383/2003 в държави-членки като Гърция, Литва, Нидерландия, Португалия и Унгария — процедура, която позволява да се унищожават големи количества подправени стоки в кратки срокове и при сравнително ниски разходи;

Т.	като има предвид, че срещата на върха на Г-8 в Санкт Петербург през 2006 г. призна глобалния характер на проблема подправяне и пиратство и подчерта необходимостта от подобряване на сътрудничеството между държавите от Г-8, трети държави и компетентните международни институции;

У.	като има предвид, че на следващата среща на върха на Г-8 в Хайлигендам беше създадена оперативна група по ПИС, ангажирана в борбата срещу подправянето и пиратството, като част от „процеса от Хайлигендам“ (16);

Ф.	като има предвид, че през 2007 г. Европейският съюз, Япония и САЩ обявиха началото на преговори за ново многостранно споразумение, предназначено да подобри упражняването на ПИС и борбата с подправените и пиратски стоки (Търговско споразумение за борба с подправянето — ACTA);

Х.

като има предвид, че успешното сключване на споразумението АСТА би направило възможно установяването на общи стандарти за гражданска и административна защита, би подобрило сътрудничеството между институциите и с частния сектор, както и включването на техническа помощ, с цел спазването на ПИС да бъде по-просто, по-безопасно и по-евтино;

Ц.

като има предвид, че е необходимо да се направи ясно разграничение между генеричните лекарства, чието разпространение и продажба следва да се насърчават както в рамките на Европейския съюз, така и в развиващите се страни, и подправените лекарства, които, от една страна, представляват опасност за общественото здраве, а от друга, водят до съществени икономически загуби за предприятията от засегнатия сектор, като същевременно може да забавят създаването на нови продукти, без при това да са от някаква полза за населението на най-слабо развитите страни; като има предвид освен това, че подправените лекарства представляват само част от незаконните лекарства;

Ч.	като има предвид, че що се отнася до продуктите с пряко въздействие върху общественото здраве, интернет и дистрибуторските мрежи за паралелната търговия, допринасят значително за разпространението на опасни за общественото здраве продукти;

Ш.

като има предвид, че Европейският съюз полага и в момента усилия за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС, по-специално чрез предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки, предназначени да гарантират зачитането на правата върху интелектуалната собственост от 12 юли 2005 г. (COM(2005)0276), и този процес не следва да бъде заобикалян от търговски преговори, които са извън обхвата на нормалните процеси на вземане на решения в ЕС;

Щ.

като има предвид, че е също така от ключово значение да се гарантира, че разработването на мерки за прилагане на ПИС се извършва по начин, който не препятства иновациите или конкуренцията, не накърнява ограниченията или изключенията от ПИС или личните данни, не ограничава свободния поток на информация и не създава ненужно бреме за законната търговия;

АА.	като има предвид, че Европейският съюз е доказал своя ангажимент за ефективно и балансирано упражняване на ПИС, като е приел набор от директиви в тази област след подробно проучване от страна на Европейския парламент и на Съвета в продължение на много години;

АБ.	като има предвид, че при обмислянето на правни мерки от основополагащо значение е да се признае съществената разлика между правата върху интелектуалната и правата върху материалната собственост, и съответно между нарушаване на права и кражба;

АВ.	като има предвид, че всички нарушения на интелектуалната собственост нанасят щети на търговията и бизнеса, но нарушенията в търговски мащаб имат допълнително и широко разпространено въздействие;

АГ.

като има предвид, че по отношение на патентите за фармацевтични продукти, докато нарушенията на патентни права се разрешават конкретно за всеки отделен случай въз основа на аргументи по същество в рамките на граждански производства, образувани поради нарушение на патентните права, нарушенията на авторско право и на правата на търговските марки представляват умишлени правонарушения;

Многостранна рамка

1.   Счита, че режимът на Световната търговска организация (СТО) цели да осигури по-широкото признаване на ПИС на международно равнище, предвиждайки съгласувано равнище на защитни стандарти посредством споразумението относно свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост (Споразумение ТРИПС), диалог между държавите-членки и различни организации като Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и Световната митническа организация (СМО), както и механизъм за предотвратяване и разрешаване на спорове;

2.   Приканва Комисията да следи в рамките на Съвета на ТРИПС за това минималните мерки, транспонирани в националното право, да се придружават от ефективни мерки за прилагане и мерки за предотвратяване на нарушения; счита, че разпоредбите за гъвкавост, предвидени от споразумението ТРИПС и потвърдени в декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве, следва да бъдат запазени, доколкото те са насочени към гарантиране на справедлив баланс между интересите на носителите на права и тези на крайните ползватели;

3.   Призовава Комисията да представи на Парламента предложения, които гарантират, че операциите по износ, транзит и претоварване са разгледани по подходящ начин в споразумението ТРИПС и да прецени аргументите в полза на по-нататъшни промени в това споразумение, за да се създаде справедлив баланс между интересите на носителите и тези на потенциалните ползватели на ПИС, като по-специално се държи сметка за равнището на развитие на участниците и се прави разграничение между страни на производство, страни на транзит и страни на употреба на подправените или пиратски стоки;

4.   Приветства напредъка, постигнат от Европейския съюз в програмите за техническа помощ, които спомогнаха за укрепване на ПИС в нововъзникващите икономики и в развиващите се страни, и подчертава, че е от значение тези програми да продължат с оглед на полезната цел, която те могат да постигнат по отношение на устойчивото икономическо развитие и тяхната важна роля в борбата с подправянето;

5.   Призовава Комисията и държавите-членки да разработват конкретни действия с подходящо финансиране в полза на по-широко застъпеното образоване на потребителите в Европа, както и в развиващите се страни, за да се избегнат рисковете, свързани с потенциално опасните подправени стоки;

6.   Подкрепя решенията, предложени на дванадесетата сесия на ООН за търговия и развитие в рамките на инициативата „Творческа Африка“, които разглеждат творческите производства като съществен фактор за растежа на слабо развитите страни и потвърждават жизненоважната роля на интелектуалната собственост за устойчивото развитие на подобни региони;

7.   Призовава Комисията и държавите-членки да предложат и подкрепят изготвянето на протокол относно подправянето, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (Конвенция от Палермо);

8.   Изтъква, че в някои нововъзникващи икономики производството на подправени или пиратски стоки е достигнало обезпокоителни размери и отбелязва, че независимо от задоволството си от мерките за сътрудничество, прилагани до днес, е наложително да се предприемат конкретни действия за засилване на координацията между митническите служби, съдебните органи и службите на полицията с въпросните държави, както и за насърчаване на хармонизирането на националните законодателства на тези държави с правото на Европейския съюз;

9.   Призовава Комисията да въведе, по подобие на член 3, параграф 2 (17) от Директива 2004/48/ЕО, предпазни мерки на международно равнище, за да гарантира, че допълнителни мерки за прилагане на патенти не се използват в ущърб на законната търговия;

10.   Насърчава Комисията и държавите-членки да укрепват сътрудничеството си с държавите партньори от Евро-средиземноморския регион в рамките на програмата „Евромед пазар“ и да насърчават в Евро-средиземноморския регион общ подход в законодателството, процедурите и изпълнението във връзка с митническото сътрудничество и борбата срещу подправянето и пиратството с цел да се улесни търговията между държавите партньори от Евро-средиземноморския регион;

11.   Изразява убеденост, че за засилването на борбата срещу подправянето се предполага и по-честото и целенасочено сезиране на органа за уреждане на спорове към СТО, който съвместно с националните и общностните юрисдикции може да осигури по-добра защита на европейската промишленост и потребителите чрез укрепване на съдебната практика, засилваща съдържанието и обхвата на споразумението ТРИПС;

12.   Потвърждава, че евентуална хармонизация на материалното право трябва да зачита националния суверенитет и международните договори в тази област;

ACTA и други двустранни и регионални инициативи на ЕС

13.   Призовава Комисията успоредно с многостранните преговори да продължи борбата срещу подправянето и пиратството, в това число чрез двустранни, регионални и многостранни споразумения, насочени към сближаване на законодателствата и тяхното прилагане, и които освен това предвиждат установяването на резултатни механизми за уреждане на спорове, както и режим за санкции в случай на неизпълнение на поетите задължения;

14.   Призовава Комисията и държавите-членки да преговарят за АСТА при условия на максимална прозрачност спрямо гражданите на ЕС, особено що се отнася до определенията на понятията „подправяне“ и „пиратство“ и до предвидените мерки за наказателни санкции; счита, че трябва да бъде оценено социалното въздействие на споразумението, както и въздействието му върху гражданските свободи, подкрепя създаването на оперативна група, която да проучи прилагането на споразумението, като повдига тази тема в диалога между Европейския съюз и трети държави и в рамките на сътрудничеството с тези държави;

15.   Счита, че все още не е сигурно дали Договорът за ЕО осигурява правно основание за мерки на Общността за установяване на вида и размера на наказателните санкции и че, следователно, Комисията може да не разполага с компетенция да преговаря от името на Общността по международно споразумение, което определя естеството и размера на наказателните мерки срещу нарушители на търговските марки и авторското право;

16.   Подчертава, че във всички предвиждани споразумения за упражняване на ПИС, несвързаната с печалба употреба за лични цели трябва да се разграничава от измамното и съзнателно търгуване с подправени или пиратски стоки;

17.   Призовава Комисията да преговаря с трети държави за създаването на оперативни групи за борба с подправянето;

18.   Призовава Комисията да гарантира, че ACTA няма да предоставя на публичните органи достъп до частни компютри и други електронни устройства;

19.   Приветства нарастващия интерес, проявяван от многобройни държави-членки на СТО към ACTA и счита, че следва да се положат усилия за включването на нововъзникващите икономики като Китай, Индия и Бразилия, както и на регионални търговски блокове, като Меркосур, КАРИКОМ и АСЕАН, за да участват при договарянето на споразумението, като бъдат приканени отсега да се ангажират с гарантиране на зачитането на ПИС на тяхна територия;

20.   Призовава Комисията да избегне опасността от противоречия и припокриване между АСТА, споразумението ТРИПС и други международни договори в областта на ПИС;

21.   Призовава Комисията да гарантира, че АСТА е съсредоточено върху мерките за упражняване на ПИС, а не върху свързани с ПИС материалноправни въпроси като обхват на защитата, ограничения и изключения, вторична отговорност или отговорност на посредници;

22.   Призовава Комисията да гарантира, че АСТА не се използва като средство за промяна на съществуващата европейска рамка за прилагане на ПИС, а отразява изцяло равновесието, установено от различните директиви, приети от Европейския парламент и от Съвета в тази област, и по-специално разпоредбата на съображение 2 от директива 2004/48/ЕО;

23.   Призовава Комисията и Съвета да уточнят ролята и компетенциите на комитета по член 133, както и на останалите комитети, които участват в преговорите за ACTA;

24.   Смята, че Комисията следва да взема предвид определени сериозни критики по отношение на АСТА в хода на преговорите по споразумението, а именно, че то би могло да позволи на притежателите на търговски марки и авторско право да нарушават личната сфера на предполагаемите нарушители без надлежно съдебно производство, както и че би могло освен това да криминализира нетърговските нарушения на авторското право и търговските марки, да затвърди технологиите за управление на цифрови права за сметка на правата за „честно използване“, да установи процедура за уреждане на спорове извън съществуващите структури на СТО, и най-накрая, да задължи всички подписали го страни да поемат разноските по действията срещу нарушенията на авторското право и търговските марки;

25.   В този контекст призовава Комисията да осигурява непрекъснат и прозрачен процес на обществено допитване и да подкрепя приноса на този процес във всички преговарящи страни, както и да гарантира, че Парламентът е редовно и изчерпателно информиран относно състоянието на преговорите;

26.   Припомня, че Договорът за ЕО включва дерогации в случаите, когато договарянето и сключването на споразумения в областта на търговските аспекти на интелектуалната собственост се отнасят до търговия в областта на културните и аудиовизуалните услуги; изтъква, че в тези случаи договарянето и сключването на споразумения е в обхвата на споделената компетентност на Общността и нейните държави-членки; изтъква освен това, че в допълнение към решение на Общността, взето съгласно съответните разпоредби на Договора за ЕО, договарянето на такива споразумения се нуждае от общото съгласие на държавите-членки и споразуменията, договорени по този начин, трябва да бъдат сключвани съвместно от Общността и държавите-членки;

27.   Припомня на Комисията, в рамките на преговорите за ACTA, член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно защитата на личните данни и Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (18);

28.   Изразява становище, че общественият интерес от разкриване на подготвящите АСТА проектодокументи, включително докладите за напредъка и мандата за преговори на Комисията, не следва да бъде пренебрегван въз основа на член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламенти и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (19) и настоятелно приканва Съвета да прилага член 255 от Договора за ЕО така, че да се осигури възможно най-широк достъп до документацията, при условие че бъдат взети съответните предпазни мерки в съответствие със законовите разпоредби за защита на личните данни;

29.   Отбелязва със съжаление, че защитата на ПИС в Турция все още не отговаря на стандартите на ЕС и следователно трябва да бъде преразгледана; подчертава, че Турция може да бъде заслужаващ доверие кандидат за присъединяване, само ако е в състояние да възприеме достиженията на правото на ЕС и да гарантира пълното зачитане на ПИС в своите граници;

Отношения между ЕС и Китай

30.   Призовава китайските органи да засилят своите усилия и да предприемат с подновена енергия правни действия срещу онези, които нарушават ПИС, и в тази връзка приветства промяната в отношението на съдебните органи, които наскоро признаха ПИС на европейски граждани в Китай и заклеймиха местни предприятия, нарушили тези права;

31.   Потвърждава необходимостта да се засили сътрудничеството с китайските митнически власти, както и да се гарантира помощ и подкрепа от съответните европейски административни служби;

32.   Подчертава факта, че 60 % от подправените стоки, конфискувани от митническите органи на ЕС, са произведени в Китай; отправя искане до Комисията да представи съвместно с китайските органи план за действие за борба с подправянето в най-кратки срокове;

Мерки за външна подкрепа в борбата срещу подправянето

33.   Препоръчва въвеждането на ефективен механизъм за проследяване на евентуалните нарушения на ПИС, защитени от различните споразумения, който да бъде съчетан с насърчителни търговски инструменти за случаите на конкретен ангажимент за борба с подправянето и пиратството;

34.   Припомня, че Регламентът за ОТП предвижда, освен други, възможност за временно спиране на преференциите за търговски партньори, които прибягват до нелоялни практики; счита, че в особено тежките случаи на нарушения на интелектуалната собственост като например случаи, представляващи сериозна заплаха за безопасността и общественото здраве, Комисията би трябвало сериозно да обмисли използването на този инструмент за разубеждаване;

35.   Смята, че Регламентът относно пречките пред търговията може да бъде от голяма полза за европейските предприятия, които срещат проблеми с достъпа до външните пазари, дължащи се на нарушения на интелектуалната собственост, и призовава Комисията да насърчава и улеснява неговото използване, по-специално от МСП;

36.   Счита, че подобреното сътрудничество между Европейския съюз и държавите-членки в трети страни може да гарантира по-ефективен обмен на информация, по-добро използване на наличните ресурси и по-голямо въздействие на мерките за борба с подправянето по отношение както на политическата и дипломатическа дейност, така и в по-тясно технически аспекти;

37.   Приканва Комисията да превърне „групите за достъп до пазара“ към делегациите на ЕС в ясен ориентир за европейските предприятия (най-вече на МСП), които се оплакват от нарушения на интелектуалната собственост;

Законодателни и организационни аспекти

38.   Отбелязва множеството усилия на Комисията за укрепване на ПИС в Европейския съюз, и приканва за повече ангажираност в борбата срещу подправянето и за хармонизиране на действащите законодателства в държавите-членки;

39.   Отбелязва, че в рамките на Европейския съюз липсва хармонизирано определение на „подправяне“ и „пиратство“ и че определенията на държавите-членки се различават;

40.   Отбелязва обезпокоителното разпространение на подправянето и пиратството, по-специално в условията на глобализирана икономика, както и сериозните последици от това за конкурентоспособността на Европейския съюз и на неговите предприятия, творци и потребители; в тази връзка призовава държавите-членки да предоставят на потребителите достатъчно информация за опасностите от подправянето и пиратството, по-специално сериозните рискове за здравето и безопасността на потребителите, които крият подправените продукти, в това число лекарствата;

41.   Призовава Комисията да проучи по-специално рисковете за здравето и безопасността, свързани с подправянето, с цел да прецени дали са необходими допълнителни мерки;

42.   Призовава Комисията да положи всички усилия за постигане на съгласие относно общи минимални санкции при сериозни нарушения на ПИС;

43.   Счита, че хармонизацията на съществуващото национално законодателство за борба с подправянето е необходима с цел да се гарантира ефективното и последователно прилагане на бъдещото споразумение АСТА;

44.   Подчертава необходимостта от по-добра координация в рамките на Комисията на службите, отговарящи за борбата с подправянето, и от по-широко разпространение на действията на Общността в тази област, като се има предвид, че разпокъсването на системите на санкции пречи на вътрешния пазар и отслабва Европейския съюз при водените от него търговски преговори; подчертава също така необходимостта частният и публичният сектор да развият сътрудничеството си, за да стане борбата срещу подправянето по-активна, по-динамична и по-ефективна;

45.   Подчертава необходимостта да се разработят подходящи и непрекъснати курсове на обучение за митнически служители, магистрати и други съответни професионалисти и да се насърчават държавите-членки да създават специализирани групи за борба с подправянето;

46.   Отбелязва, че в своята Бяла книга за спорта от юли 2007 г., Комисията призна, че икономическата жизнеспособност на експлоатацията на спортни права зависи от наличието на ефективни средства на защита срещу дейността на нарушителите на ПИС на национално и международно равнище и призовава носителите на спортни права да бъдат вземани под внимание във всички действия за борба с подправянето и цифровото пиратство;

47.   Препоръчва по-нататъшно усъвършенстване и по-добро координиране на митническите процедури в рамките на Европейския съюз за съществено ограничаване на навлизането на подправени или пиратски стоки на единния пазар; също така призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета предложение, целящо да предостави на Европейския съюз и на неговите държави-членки статистически данни на равнище ЕС, отнасящи се до подправянето;

48.   Призовава Комисията да отчита специфичните аспекти на използването на Интернет за разпространение на подправени продукти и да измери въздействието му върху икономиката на държавите-членки, като разработи статистически инструменти, способни да улесняват една координирана ответна реакция;

49.   Призовава Комисията да създаде или да подпомогне създаването на информационно бюро в помощ на МСП, за предпочитане свързано с други подобни структури, което да предоставя техническа помощ на МСП относно процедурите за справяне с подправени стоки;

50.   Счита за особено важно европейската промишленост без колебание самостоятелно да подкрепя и подпомага действията на европейските институции; смята по-специално, че е от основно значение МСП да разполагат с необходимите им условия, за да защитават резултатно своите права, по-специално в случай на нарушение на ПИС в трети страни;

51.   Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават инициативи за повишаване на осведомеността на потребителите относно последствията от купуването на подправени продукти; подчертава важната роля, която стопанският сектор следва да играе в подобни инициативи;

52.   Счита, че е необходимо, с оглед на възможността за проследяване, да бъдат насърчавани мерките на промишлеността за използване на модерни технологии за по-ефективно разграничаване между оригинални и подправени продукти и призовава Комисията да предприема необходимите стъпки, за да насърчава и да направи постоянни всички подобни конструктивни мерки;

53.   Настоятелно призовава държавите-членки, които все още не са приложили Директива 2004/48/ЕО, да го направят незабавно;

54.   Привлича вниманието върху необходимостта от зачитане на четирите основни свободи на вътрешния пазар и от подобряване на неговото функциониране;

55.   Приканва Комисията да събере от държавите-членки данни за вреда за здравето на потребителите, която е причинена от подправени продукти, както и жалби на потребителите относно подправени продукти; приканва Комисията да гарантира достъп до тези данни на органите на всички държави-членки;

56.   В тази връзка набляга върху необходимостта от мобилизиране на всички заинтересовани субекти, за да се повиши ефективността на инструментите за борба с подправянето и пиратството на вътрешния пазар;

57.   Приканва държавите-членки да увеличат броя на митническите служители на тяхна територия и да създадат служба, която да може да бъде идентифицирана от трети страни (включително държави-членки, трети държави, институции на Общността, предприятия и физически лица) и която да отговаря за борбата срещу подправянето и за предоставянето на информация по този въпрос;

58.   Припомня на държавите-членки колко е важно да има патент на Общността и съдебна система по патентните спорове като средство за гарантиране спазването на ПИС на ползвателите по цялата територия на Европейския съюз; по този начин иновативните предприятия ще могат да защитават своите изобретения, доколкото това е възможно, и да извличат по-голяма полза от тях;

59.   Приканва държавите-членки да повишават чувствителността и осведомеността на обществеността относно борбата срещу подправянето и пиратството в туристическите райони, както и в рамките на търговски изложения и панаири;

60.   Привлича вниманието върху значението на хармонизацията на ПИС и съществуващите национални и общностни патенти в борбата срещу подправянето и призовава държавите-членки да насърчават дружествата да защитават своите услуги и продукти, като регистрират търговски марки, дизайн, патенти и др., за да могат по-добре да упражняват своите ПИС;

61.   Призовава Комисията да разработи индекс за оценка на работата на митническите служби на държавите-членки за подпомагане на борбата срещу подправянето и да създаде мрежа за бърз обмен на информация за подправени продукти, като се опира на националните центрове за контакт и съвременните средства за обмен на информация;

62.   Призовава държавите-членки да засилят координацията между техните митнически служби и да прилагат общностните митнически правила по еднакъв начин в рамките на Европейския съюз;

63.   Призовава държавите-членки, съвместно с Комисията, да разработят общ подход за унищожаване на подправените стоки;

64.   Призовава Комисията да насърчава прилагането във всички държави-членки на опростената процедура, предвидена в член 11 от Регламент (ЕО) № 1383/2003;

65.   Освен това подсказва, че съществени особености на подправянето (имитация на стоки/нарушаване на търговската марка в търговски мащаб) се различават от особеностите на пиратството (нарушаване на авторското право в търговски мащаб) и че би следвало да се разгледа възможността за тяхното независимо и отделно уреждане, особено като се има предвид спешната необходимост от решаване на въпросите за общественото здраве и безопасност, често срещани при подправянето;

66.   По отношение на въпросите от областта на общественото здраве подкрепя определението на Световната здравна организация за подправени лекарства: „лекарство, на което целенасочено и незаконно е поставен етикет с невярна информация относно неговото естество и/или произход. Подправянето може да касае маркови или генерични продукти, като подправените продукти може да включват продукти, които съдържат утвърдените вещества или съдържат неутвърдени вещества, които не съдържат активни вещества, съдържат недостатъчно активни вещества или са представени във фалшива опаковка“;

67.   Подчертава значението на зачитането на основните права като например неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни при вземането на мерки за борба с подправянето и пиратството;

Заключителни съображения

68.   Призовава Комисията да определи съвместно със Съвета и с държавите-членки ясна, правилно изградена и амбициозна политическа линия, която успоредно с вътрешните действия в митническата област да координира и насочва „външните“ действия на Европейския съюз и на държавите-членки в борбата срещу подправянето и пиратството;

69.   Призовава Комисията да насърчава мерки, които допълват законодателните норми, и по-специално да насърчава повишена осведоменост на европейско равнище за опасностите от подправянето, целяща промяна в общественото поведение спрямо явлението подправяне и пиратство;

70.   Счита, че Комисията следва да обмисли създаването на международен индекс за борба с подправянето, който би могъл да следва модела на индекса на вътрешния пазар и който би откроил държавите, чиито показатели в борбата с подправянето са под средните;

71.   Настоятелно призовава Съвета и Комисията да създадат възможност Парламентът да играе по-съществена роля в борбата срещу подправянето; по-специално намира за уместно Европейският съюз да засили политическото си присъствие както на международни специализирани срещи като Световния конгрес за борба срещу подправянето и пиратството, така и в рамките на международни организации, работещи за защита на интелектуалната собственост;

72.   Призовава Комисията и Съвета да го държат изцяло в течение на различните действия в тази област и да го приобщават към тях; счита, че в духа на Договора от Лисабон, ACTA следва да бъде ратифицирано от Европейския парламент съгласно процедурата на одобрение;

*

* *

73.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и страните кандидати.

---

(1)  Приети текстове, P6_TA(2008)0053.

(2)  ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 128.

(3)  Приети текстове, P6_TA(2008)0247.

(4)  ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 235.

(5)  ОВ C 308 E, 16.12.2006 г., стр. 182.

(6)  Приети текстове, P6_TA(2007)0629.

(7)  Приети текстове, P6_TA(2008)0195.

(8)  ОВ C 233 E, 28.9.2006 г., стр. 103.

(9)  ОВ L 349, 31.12.1994 г., стр. 71.

(10)  ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 169, 30.6.2005 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 145, 4.6.2008 г., стр. 1.

(13)  Приети текстове, P6_TA(2008)0305.

(14)  ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45.

(15)  ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 7.

(16)  Декларация на срещата на върха на Г-8 в Хайлигендам „Растеж и отговорност в световната икономика“, 7 юни 2007 г.

(17)  Член 3, параграф 2 гласи: „Също така тези мерки, процедури и средства за защита са ефективни, пропорционални и разубеждаващи и се прилагат по начин, чрез който се избягва създаването на препятствия пред законната търговия и се предвиждат предпазни механизми срещу злоупотреба с тях.“

(18)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(19)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/58

---

Счетоводни изисквания за малки и средни предприятия

P6_TA(2008)0635

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно по-нататъшното преразглеждане на счетоводните изисквания по отношение на малките и средни предприятия и по-специално на микропредприятията

(2010/C 45 E/10)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 192(2) и 232(2) от Договора за ЕО,

—	като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията от 26 май 2005 г. (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 21 май 2008 г. относно опростена бизнес среда за дружества в областите на дружественото право, счетоводството и одита (2),

—	като взе предвид Съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г., озаглавено „Мисли първо за малките! — Small Business Act за Европа“ (COM(2008)0394),

—	като взе предвид становището на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни по административната тежест от 10 юли 2008 г., озаглавено „Намаляване на административния товар; приоритетна област на дружественото право/годишните счетоводни отчети“,

—

като взе предвид своята позиция, приета на първо четене от 18 декември 2008 г. с оглед приемането на Директива 2008/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви на Съвета 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО относно определени изисквания за оповестяване за средни предприятия и задължения за изготвяне на консолидирани счетоводни отчети (3),

—	като взе предвид изявлението на Комисията относно счетоводните изисквания по отношение на средните предприятия, направено по време на пленарното заседание на Парламента от 18 декември 2008 г.,

—	като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че съществуващите счетоводни правила установени в Четвърта Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (4) (Четвъртата директива в областта на дружественото право) и Седма Директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (5) (Седма директива в областта на дружественото право) са често твърде обременителни за малките и средни дружества и по-специално за микро-субектите (много малките дружества);

Б.	като има предвид, че в горепосоченото си становище, групата на високо равнище от независими заинтересовани страни по административната тежест, вече призова Комисията да освободи микро-субектите от спазване на счетоводните директиви;

1.   Припомня на Комисията, че въпреки че една съгласувана и хармонизирана счетоводна система в Европейския съюз улеснява търговията във вътрешния пазар; микро-субектите са прекомерно обременени от съществуващите счетоводни правила; че тези дружества може да бъдат например дребни търговци или занаятчии; че когато тези предприятия извършват дейност предимно в една държава-членка на местно или регионално равнище, те не оказват презгранично въздействие върху вътрешния пазар или върху конкуренцията в ЕС; и че, следователно, държавите-членки следва да разполагат с възможността да освобождават тези предприятия изцяло или отчасти от законовите счетоводни задължения;

2.   Призовава Комисията да представи законодателно предложение, което позволява на държавите-членки да освобождават от обхвата на Четвърта и Седма директиви в областта на дружественото право дружества, които към датата на приключване на баланса не надхвърлят праговете по два от следните три показателя:

—	общ баланс: 500 000 EUR

—	чист оборот: 1 000 000 EUR

—	среден брой на заетите лица през финансовата година: 10

при условие, че стопанската дейност на тези дружества се осъществява на местно или регионално равнище на територията на една държава-членка;

3.   Призовава Комисията, с цел насърчаване на опростяването и хармонизирането на дружественото право и в частност счетоводните правила на вътрешния пазар, да продължава своите усилия за преразглеждане на Четвъртата и Седмата директиви в областта на дружественото право и да представи преди края на 2009 г. единна европейска рамка за водене на счетоводството; припомня на Комисията, че еднообразен стандарт ще намали административната тежест за всички малки и средни дружества и ще повиши прозрачността за всички заинтересовани страни, както и че опростяването ще бъде насърчено до голяма степен от организирано въвеждане на европейско равнище на XBRL (Разширен език за бизнес отчетност);

4.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

---

(1)  ОВ C 117 E, 18.5.2006 г., стр. 125.

(2)  Приети текстове, P6_TA(2008)0220.

(3)  Приети текстове, P6_TA-PROV(2008)0631.

(4)  ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11.

(5)  ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1.

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/60

---

Препоръки към Комисията относно европейския автентичен акт

P6_TA(2008)0636

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно европейския автентичен акт (2008/2124(INI)

(2010/C 45 E/11)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 192, алинея втора от Договора за ЕО,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2005 г., озаглавено „Хагската програма: десет приоритета за следващите пет години. Партньорство за европейско обновяване в областта на свободата, сигурността и правосъдието“ (COM(2005)0184),

—	като взе предвид сравнителното проучване на автентичните инструменти, осъществено за Комисията по правни въпроси,

—	като взе предвид членове 39 и 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A6-0451/2008),

А.

като има предвид, че в рамките на горепосоченото съобщение относно Хагската програма, Комисията подчерта като част от своите приоритети необходимостта да се гарантира истинско европейско пространство в рамките на гражданското правосъдие и по-специално по отношение на признаването и изпълнението на съдебните решения; както и че с цел повишаване на взаимното доверие в рамките на Европейския съюз споменатата програма посочи като основен приоритет през следващите години да се продължи да се прилага принципът на взаимно признаване, което е конкретно средство за защита на правата на гражданите и гаранция за трансграничното им прилагане в Европа;

Б.	като има предвид, че Хагската програма предвижда да се продължи да се изпълнява програмата за взаимно признаване като основен приоритет и че изпълнението трябва да приключи до 2011 г.;

В.	като има предвид, че движението на гражданите в рамките на Европейския съюз се увеличава непрекъснато; като има предвид следователно развитието на правните положения, свързани с две или повече държави-членки;

Г.

като има предвид, че Комисията призна в гореспоменатото съобщение относно Хагската програма, че в областта на гражданското правосъдие един от основните аспекти, върху които трябва да се съсредоточи вниманието, е признаването на публичните актове; както и че в този смисъл е необходимо и неотложно да се насърчава признаването и изпълнението на автентичните актове, съгласно определението в решението по делото Unibank (1);

Д.	като има предвид, че не би било задоволително в законодателството на Общността да се предприеме секторен и нееднороден подход по тези въпроси (2);

Е.	като има предвид необходимостта да се осигурява защита на европейските граждани в областта на техните семейни отношения и имуществени права зад граница;

Ж.	като има предвид, че предприятията имат все повече структури в чужбина и развиват дейност в рамките на Общността, която води до по-голямо движение на автентичните актове, свързани с учредяването и функционирането на предприятията;

З.	като има предвид, че е от съществено значение да се установи в Съюза ясна и цялостна правна рамка, която да гарантира на гражданите и на стопанските субекти сигурността и предвидимостта на правните положения и сделки, установени от оправомощени представители на публичните органи;

И.

като има предвид, че създаването на истинско европейско правно пространство при спорните производства се основава на трансграничното признаване на съдебните решения, постановени от съд или административен орган, а при безспорните производства — на трансграничното признаване на автентичните актове, съставени от съдебен орган или от оправомощени публични служители с цел да се удостовери автентичността на съдебните решения;

Й.	като има предвид, че действащите разпоредби в областта на взаимното признаване на съдебните решения се прилагат по отношение на автентичните актове, доколкото същите се съставят от публични органи;

К.

като има предвид, че основната характеристика на автентичния акт е неговата доказателствена сила, която е по-голяма в сравнение с доказателствената сила на частното споразумение, както и че тази доказателствена сила, която се признава от съдиите, му се придава законно в законодателството на държавите-членки поради доверието, с което се ползват актовете, съставени, в рамките на правните сделки, от оправомощен публичен служител или от публичен орган (3);

Л.

като има предвид, че предварителното условие, определящо доказателствената сила на автентичния акт е признаването на неговата автентичност, предвид факта, че той е съставен от публичен служител, упълномощен да съставя автентични актове, или от публичен орган; както и че взаимното доверие в правосъдието в държавите-членки е основание процедурите за проверка на автентичността да се прилагат в бъдеще само при възникване на сериозни съмнения относно неговата истинност;

М.

като има предвид, че спазването на законодателството на държавата-членка, на чиято територия е бил съставен актът за съответните цели, предполага увереността, че признаването на доказателствената му сила не означава, че поради факта, че е признат в държавата-членка, в която трябва да бъде представен, чуждестранният автентичен акт притежава по-голяма доказателствена сила в сравнение с националните автентични актове в тази държава-членка; като има предвид, че материалното приложно поле на искания регламент следва да включва основната част от гражданското и търговското право с изключение на някои ясно определени области;

Н.

като има предвид, че различията в структурата и организацията на системите на публичните регистри в областта на недвижимите имоти, както и различията в естеството и степента на влаганото обществено доверие налагат изключването на прехвърлянето на вещни права върху недвижим имот от евентуалния бъдещ инструмент на Общността предвид тясната връзка между начина на съставяне на автентичните актове, от една страна, и вписването в публичния регистър, от друга страна;

О.

като има предвид, че по отношение на признаването на съдебните решения в рамките на Съюза подобно изключване означава винаги когато се прибягва до съд по повод права върху недвижима собственост да се предоставят изключителни компетенции на съдилищата по вещноправни въпроси, а винаги когато се прибягва до съд относно законността на вписванията в публичния регистър — на съдилищата, на чиято територия се поддържа съответният публичен регистър (4);

П.

като има предвид, че понятието автентичен акт не съществува в системите на обичайното право, по-специално в английското и уелското право или в северните държави; както и че в Англия и Уелс съществуват адвокати, които изпълняват функциите на нотариус, както и нотариуси по професия, но че тези юристи нямат правото да съставят автентични актове и са оправомощени единствено да удостоверяват подписи и че следователно при приемането на всякакви законови разпоредби относно европейските автентични актове следва да се вземат мерки с оглед избягване на неясноти в тази област; като има предвид, че следователно трябва да бъдат взети всички необходими предпазни мерки, така че да не бъде възможно в държавите, чиито граждани нямат възможността да съставят автентични актове, актове от този вид да се използват за заобикаляне на процедурите, предвидени в правните системи на посочените държави (например процедурата за удостоверяване на завещание); като има предвид освен това, че с оглед повишаване на осведомеността сред юридическите професии в държавите-членки, в които автентичните актове не съществуват, Комисията следва да организира подходяща информационна кампания и че следва да се направи всичко необходимо, за да се гарантира, че юристите в държавите с обичайно право са запознати с работата на публичните служители от държавите с гражданскоправна система, както и с евентуалните преимущества за техните клиенти — по-специално по отношение на правна сигурност — при употребата на автентични актове при сделки, които последните биха желали да осъществяват в държави, в които този вид инструмент съществува; като има предвид, че по този начин се подчертава необходимостта, изразена нееднократно от Комисията по правни въпроси на Парламента, от изграждането на трансевропейски мрежи на практикуващи юристи, подготовката на информационни кампании и документи и установяването на общо образование, които Комисията се приканва да подкрепи;

Р.

като има предвид, че исканият регламент не може да бъде прилаган нито по отношение на въпросите за приложимото право, обект на други инструменти на Общността, нито по отношение на въпросите за правомощията, организацията и структурата на публичните органи и служители, включително процедурата по установяване на автентичността, които попадат в компетенцията на държавите-членки;

1.   Счита, че взаимното доверие в правните системи в рамките на Общността е основание в бъдеще да бъдат премахнати процедурите, свързани с установяването на истинността на автентичния акт при трансгранични въпроси; счита, че признаването на автентичен акт с оглед използването му в съответната държава-членка не може да бъде отказано, освен при наличие на сериозни и основателни съмнения относно неговата автентичност или в случаите, когато признаването противоречи на обществения ред на съответната държава-членка;

2.   Отправя искане към Комисията да му представи съгласно член 65, буква а) и член 67, параграф 5, второ тире от Договора за ЕО законодателно предложение за установяване на взаимното признаване и изпълнението на автентичните актове;

3.   Подчертава, че признаването не може да води до придаването на по-голяма сила на чуждестранния акт, отколкото на националния акт;

4.   Изразява желание исканият регламент да се прилага спрямо всички автентични актове в областта на гражданското и търговското право с изключение на актовете, свързани с недвижими имоти, и които трябва или могат да бъдат обект на вписване в публичен регистър;

5.   Уточнява, че исканият регламент не трябва да се прилага нито по отношение на въпросите за приложимото спрямо обекта на автентичния акт право, нито по отношение на въпросите за правомощията, организацията и структурата на публичните органи и служители, включително процедурата по установяване на автентичността;

6.   Отбелязва, че подробните препоръки, приложени към настоящата резолюция зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и основните права на гражданите;

7.   Счита, че исканото предложение е без финансови последици;

8.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените подробни препоръки, на Комисията и на Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

---

(1)  Решение на Съда на Европейските общности от 17 юни 1999 г. по дело C-260/97, Сборник 1999, стр. 3715.

(2)  Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета (ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1); Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета (ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1); Регламент (ЕО) № 805/2004 на Съвета (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 15).

(3)  Заключения на генералния адвокат La Pergola от 2 февруари 1999 г. по гореспоменатото дело Unibank, точка 7.

(4)  Вж. член 22, точки 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

---

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/63

---

Електронно правосъдие

P6_TA(2008)0637

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно електронното правосъдие (2008/2125(INI)

(2010/C 45 E/12)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 192, алинея втора от Договора за ЕО,

—	като взе предвид работата на работната група на Съвета за обработка на правна информация (електронно правосъдие),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 30 май 2008 г., озаглавено „Към европейска стратегия в областта на електронното правосъдие (e-Justice)“ (COM(2008)0329),

—	като взе предвид продължаващата работа, извършвана в тази област от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) към Съвета на Европа,

—	като взе предвид членове 39 и 45 от своя Правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становището на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

A.	като има предвид, че Съветът през 2007 г. реши да започне работа на европейско равнище по развиване на използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в областта на правосъдието, по-специално чрез създаването на европейски портал;

Б.

като има предвид, че броят на въвлечените в трансгранични правни спорове в Европа се оценява на около 10 милиона души, по-интензивната употреба на информационни технологии (ИТ) е особено важна за гарантиране на по-добър достъп до правосъдието за гражданите, а също и с оглед на рационализирането и опростяването на съдебните процедури и намаляването на процесуалните срокове и оперативните разходи при трансграничните правни спорове;

В.

като има предвид, че електронното правосъдие се дефинира в широк смисъл като включващо най-общо употребата на електронни технологии в правосъдието, и като има предвид, че тази дефиниция обхваща множество въпроси, които не са непременно свързани с понятието за електронно правосъдие според интерпретацията на Комисията в гореспоменатото съобщение от 30 май 2008 г. и на работната група по електронно правосъдие на Съвета,

Г.

като има предвид, че ако бъдат прилагани правилно ИТ могат да имат съществен принос за подобряването на достъпността и ефикасността на европейските правни и съдебни системи; като има предвид факта, че с интегрирания в нарастваща степен вътрешен пазар и увеличаващата се мобилност в Европа предизвикателствата, стоящи по начало пред трансграничната съдебна практика, като например езиците, разстоянията и непознатите правни системи, ще стават все по-обичайни; като има предвид, че тези проблеми могат все пак да бъдат облекчени в някаква степен чрез подходящото прилагане на ИКТ, като по този начин не само ще се подобри достъпът на гражданите на Европа до правосъдие, но това ще допринесе и за ефикасността на единния пазар;

Д.

като има предвид, както се подчертава в доклада на CEPEJ относно използването на ИКТ в европейските съдебни системи, че прилагането на електронни технологии в правораздаването не винаги има положителен ефект и че за да се постигнат добри резултати, дейностите трябва да се извършват институционално и стратегически;

Е.

като има предвид, че в по-дългосрочен план използването на ИТ в разрешаването и уреждането на спорове ще изисква фундаментални промени в процесуалното право и в начина, по който се замислят и изготвят законопроекти, а ефективният достъп до право и правосъдие ще изисква свързването на регистрите (търговски регистри, регистри на дружествата, поземлени регистри, регистри на завещанията и т.н.); като има предвид, че Парламентът вече е проявявал загриженост за това да направи достъпа до правосъдие по-съвместим с използването на ИТ при действията си по законодателството относно исковете с малък материален интерес, европейското изпълнително основание и медиацията; като има предвид, че използването на ИТ трябва да се насърчава във всички области, включително подаването, разпределението и връчването на документи, представянето на доказателства и обработването на заявки за правна помощ и следователно трябва да бъде отразено във всички бъдещи законодателни предложения; като има предвид, че вече могат да се предвидят действия в областите на електронните актове, прозрачността на активите на длъжниците и доказателствените средства;

Ж.

като има предвид, че идеята за създаване на портал/мрежа за електронно правосъдие трябва да бъде приветствана, но трябва да се положат усилия да се гарантира, че се обръща внимание на потребностите както на гражданите на ЕС, така и на юристите в ЕС, и да се улесни достъпът до правосъдие чрез предоставяне на прозрачен и лесен начин за достъп до информация; като има предвид, че по този начин следва да се улесни взаимодействието между гражданите на ЕС и националните обществени органи и че жертвите на престъпления, заподозрените лица и „потребителите на правосъдие“ изобщо следва да могат да се възползват от електронни инструментите на ЕС в областта на правораздаването в своето всекидневие; като има предвид, че в същото време, за да бъдат наистина ефективни, порталът/мрежата следва да бъдат включени като пилотен проект в рамките на трансевропейските мрежи, предвидени в член 154 от Договора за ЕО и разработени чрез решенията за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA), посочени в съобщението на Комисията от 29 септември 2008 г. (COM(2008)0583);

З.

като има предвид, че само 50 % от европейските граждани имат достъп до интернет, и разработването и прилагането на услуги на електронното правосъдие следва да се съпътства от абсолютно спазване на принципите на прозрачност, равенство пред закона и проверка от обществеността, и поне през преходния период да бъде допълващо и незадължително спрямо действащите понастоящем в държавите-членки практики;

И.

като има предвид, че съществуващите портали са примитивни, неподредени и трудни за ползване, и като има предвид, че най-способните специалисти в ИТ следва да бъдат ангажирани, за да се подобри достъпът до информацията, електронните системи и регистри; като има предвид, че един единен Европейски портал за правораздаване с диференциран достъп за представители на съдебната система и държавни служители, юристи и други професионалисти, както и за граждани следва да предвижда система за управление на самоличността, за да се отдели частта за гражданите от тази за професионалистите; като има предвид, че въпреки важността на по-нататъшното изграждане и подобряване на Европейската съдебна мрежа основният акцент повече от всякога следва да бъде поставен върху достъпа на гражданите и предприятията до правосъдието;

Й.

като има предвид, че постигането на целта за създаване на европейско пространство на правосъдие до известна степен се забавя от малкия брой съдебни органи, които имат достъп до съдебно обучение на ЕС и като има предвид, че електронните инструменти биха могли да допринесат значително за широкото разпространение на европейска съдебна култура, която е в основата на бъдещото европейско пространство на правосъдие;

K.

като има предвид, че следва да се отчитат значителните различия по отношение на познанията по общностно право на националните съдии във всички държави-членки, както беше посочено от Европейския парламент в резолюцията му от 9 юли 2008 г. относно ролята на националния съдия в европейската съдебна система (1);

Л.	като има предвид, че незабавно трябва да бъде поставено начало с решаването на ключови въпроси в областта на електронното правосъдие, включително езиковия въпрос;

M.

като има предвид, че министрите на правосъдието подкрепиха децентрализиран подход за развитието на електронното правосъдие на европейско равнище, с известно централно координиране, което да дава възможност за споделяне на информация на европейско равнище, като в същото време позволява независимото действие на националните системи и избягването на трудностите, присъщи на създаването на нова, централизирана за ЕС система за електронно правосъдие, и като има предвид също така, че определени държави-членки са ангажирани в двустранно сътрудничество; като има предвид, че работната група на Съвета стигна до заключението, че инициативите за електронно правосъдие следва да бъдат незадължителни за държавите-членки, вместо да ги задължават да въвеждат нови национални системи или из основи да променят съществуващите такива;

Н.

като има предвид, че информационните технологии са се доказали като ефективен инструмент за справяне с транснационалната престъпност, както сочат например резултатите от Шенгенската информационна система и по-нататъшното ѝ развитие; като има предвид, че следва изцяло да се използват високите технологии при предотвратяване и борба с транснационалната престъпност, а проекти като Европейската информационна система за съдимост следва да получат най-широка подкрепа, включително финансова;

O.

като има предвид, че настоящата система на събиране на доказателства по наказателни производства в други държави-членки все още се базира на бавните и неефективни инструменти на взаимопомощта по наказателноправни въпроси, и че използването на технологични инструменти като видеоконферентната връзка, където това е уместно и само ако не е в ущърб на лицето, което дава показания, би било голяма крачка напред в събирането на доказателства от разстояние;

П.	като има предвид, че създаването на европейско пространство на правосъдие също така включва укрепване на основните права и процедурни гаранции за гражданите на ЕС и като има предвид, че стратегията следва да се прилага при пълно спазване на най-високи стандарти за защита на данните;

Р.	като има предвид, че законодателните мерки, целящи повишаване на знанията относно системите на наказателно правораздаване в други държави-членки, следва да бъдат съпътствани от осигуряване на достъп до тези знания онлайн;

1.   Подкрепя плановете на Комисията, по-специално предложението да насърчи европейската рамка за оперативна съвместимост (EIF) в рамките на програмата за оперативно съвместимо предоставяне на общоевропейски електронноправителствени услуги на публичните администрации, стопанските предприятия и гражданите (IDABC) и продължаващата работа по електронния подпис и електронната самоличност;

2.   Приканва Комисията да допълни европейското пространство на правосъдие, свобода и сигурност с пространство на електронно правосъдие чрез:

а)	предприемане на конкретни действия с оглед на осъществяване на европейско пространство на електронно правосъдие;

б)	ясно дефиниране на областите, обхванати от действия на равнище ЕС, например чрез използване на различно определение или добавяне на „ЕС“ към термина „електронно правосъдие“, така че да той да гласи „електронно правосъдие на ЕС“ (EU e-Justice) или „ЕС-правосъдие“ (EU-Justice);

в)

реализиране на портал/мрежа за електронно правосъдие с внимание към потребностите както на гражданите на ЕС, така и на юристите в ЕС, и гарантиране на прозрачни и лесни начини на достъп до информация чрез използване на трансевропейските мрежи, посочени в член 154 от Договора за ЕО и разработени чрез решенията за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA);

г)	широко използване на електронни инструменти при развиването на европейска съдебна култура;

д)	използване докрай на потенциала на новите технологии за предотвратяване и борба с транснационалната престъпност;

е)	насърчаване и предоставяне без никакво забавяне на инструменти като видеоконферентната връзка за подобряване на събирането на доказателства в други държави-членки;

ж)	укрепване на основните права, процедурните гаранции в наказателни производства и защитата на данните като неотменна част от разработването и прилагането на плана за действие за ЕС-правосъдие;

3.   Счита, че работата на институциите следва да бъде по-силно ориентирана към гражданите;

4.   Като приветства ентусиазма на държавите-членки за създаване на двустранни проекти, подлежащи на разширяване впоследствие, така че да включат всички държави-членки, с надежда по този начин подобни проекти да доведат до най-добрия за Европа като цяло резултат, предупреждава за възможния ефект на разпокъсаност от подобен подход и разчита на внимание да не стигне до това;

5.   Призовава Комисията да обърне необходимото внимание на разработването на инструменти за електронно обучение, предназначени за магистрати в рамките на електронното правосъдие;

6.   Потвърждава, че препоръките зачитат принципа на субсидиарността и основните права на гражданите;

7.   Счита, че изискваното предложение няма каквито и да било финансови последствия;

8.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки на Комисията, на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

---

(1)  Приети текстове, P6_TA(2008)0352.

---

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/71

---

Правна защита на пълнолетни лица: трансгранични последици

P6_TA(2008)0638

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно правната защита на пълнолетни лица: трансгранични последици (2008/2123(INI)

(2010/C 45 E/13)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 192, параграф втори от Договора за ЕО,

—	като взе предвид Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица,

—	като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания от 13 декември 2006 г.,

—	като взе предвид предложението за Решение на Съвета относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (COM(2008)0530),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 10 май 2005 г. озаглавено „Хагската програма: десет приоритета за следващите пет години. Партньорство за европейско възобновяване в областта на свободата, сигурността и правосъдието“ (COM(2005)0184),

—	като взе предвид членове 39 и 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становището на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0460/2008),

A.	като има предвид, че в рамките на гореспоменатото съобщение относно Хагската програма, Комисията посочи като един от приоритетите си необходимостта да се гарантира реално европейско пространство на правосъдие, и по-специално по отношение на признаването и изпълнението на съдебни решения;

Б.	като има предвид, че в този контекст се проведоха работни срещи и консултации относно въпросите на семейната собственост, наследяването и завещанията, с оглед изготвянето на нови законодателни предложения;

В.	като има предвид необходимостта да се насърчава признаването и изпълнението на съдебни или административни решения по отношение на лица, които са субект на охранителни мерки;

Г.	като има предвид вниманието, което трябва да се обърне на често пъти деликатното и уязвимо положение на лицата, които са субект на охранителни мерки и бързите действия, необходими при обработката на искания за сътрудничество, информация или признаване и изпълнение;

Д.	като има предвид, че са налице ситуации, при които осъществяването на правната защита засяга две или повече държави-членки;

Е.	като има предвид, че има и случаи във връзка с въпроса за правната защита, при които са засегнати две или повече държави-членки, както и случаи, когато са засегнати държави-членки на ЕС и държави извън ЕС, по-специално във връзка с традиционните миграционни потоци (бивши колонии, САЩ и Канада);

Ж.	като има предвид, че се появиха проблеми във връзка с нарастващото движение между държави-членки, където е налице нетна емиграция на пенсионери, в това число и уязвими пълнолетни лица, и държави-членки, където е налице нетна имиграция на пенсионери;

З.

като има предвид, че необходимостта от правна защита на уязвимите пълнолетни лица и принципите, които регламентират тази защита, бяха съгласувани от всички държави-членки на ЕС в препоръката на Съвета на Европа № R (99) 4 на Комитета на министрите до държавите-членки относно принципите за правна защита на недееспособни пълнолетни лица, приета на 23 февруари 1999 г.;

И.	като има предвид, че правната защита на уязвими пълнолетни лица трябва да стои в основата на правото на свободно движение на лицата;

Й.	като има предвид наличието на разлики между законодателствата на държавите-членки в областта на охранителните мерки;

К.	като има предвид, че трябва да се вземат под внимание разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

Л.

като има предвид, че разпоредбите на Хагската конвенция могат да спомогнат за постигането на целта за създаване на пространство на правосъдие, свобода и сигурност, като улеснят признаването и изпълнението на решения, постановяващи охранителни мерки, както и за определяне на приложимото право и сътрудничество между централните органи;

М.	като има предвид, че се открива възможност за изпълнението на специфични и целесъобразни мерки за сътрудничество между държавите-членки, което може да доведе до приемането на инструменти по тази конвенция;

Н.	като има предвид, че може да се въведат единни общностни формуляри за насърчаване на информацията относно решенията по охранителни производства и разпространението, признаването и изпълнението на тези решения;

О.	като има предвид, че може да се изработи единен образец на Европейско равнище за решенията за поставяне под запрещение, с цел да се гарантира тяхната ефективност във всички държави-членки;

П.	като има предвид, че могат да се въведат механизми за лесно признаване, регистрация и използване на т.нар. „lasting powers of attorney“(безсрочни генерални пълномощни) на територията на Европейския съюз;

1.   Приветства ангажимента на френското председателство по отношение на положението на уязвимите пълнолетни лица и тяхната трансгранична правна защита; приветства държавите-членки, които са подписали и ратифицирали Хагската конвенция и насърчава онези държави-членки, които все още не са я подписали или ратифицирали, да го направят;

2.   Отправя искане към Комисията, веднага щом е налице достатъчно опит относно действието на Хагската конвенция, да представи на Парламента съгласно член 65 от Договора за ЕО законодателно предложение относно засилване на сътрудничеството между държавите-членки и подобряване на признаването и изпълнението на решения, свързани със защитата на пълнолетни лица, решения за поставяне под запрещение и безсрочни генерални пълномощни, като се придържа към приложените подробни препоръки;

3.   Призовава Комисията да наблюдава опита с прилагането на Хагската конвенция и нейното изпълнение в държавите-членки, и своевременното да представи на Парламента и Съвета доклад, в който се обобщават проблемите и най-добрите практики при практическото ѝ приложение, и който при необходимост може да съдържа предложения за общностни разпоредби, допълващи или конкретизиращи начина, по който конвенцията трябва да се прилага;

4.   Призовава Комисията да прецени възможността за присъединяването на Общността към Хагската конвенция; предлага това да бъде възможна област на засилено сътрудничество между държавите-членки;

5.   Призовава всички държави-членки, които все още не са я подписали или ратифицирали, да се присъединят към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, тъй като това би могло да подобри степента на защита на уязвимите пълнолетни лица в ЕС;

6.   Иска Комисията да финансира проучване, което да съпостави законодателството на държавите-членки в областта на уязвимите пълнолетни лица и мерките за тяхната защита, за да установи къде биха могли да възникнат правни проблеми и какви мерки биха били необходими на равнището на ЕС или на държавите-членки за разрешаването на такива проблеми; счита, че проучването следва също така да разгледа въпроса за настанените в специализирани заведения пълнолетни лица с умствени увреждания във връзка с тяхното настойничество и тяхната способност да могат да упражняват законните им права; призовава Комисията да организира поредица от конференции за юристи, чиято дейност е пряко свързана с такива случаи, и да вземе предвид в бъдещото законодателство резултатите от проучването и мнението на професионалистите;

7.   Призовава държавите-членки да гарантират, че мерките за защита са пропорционални на състоянието на въпросните уязвими пълнолетни лица, така че на отделни граждани на ЕС да не се отказва законно право, когато те все още са способни да го упражняват;

8.   Призовава държавите-членки да предприемат мерки за защита на уязвимите пълнолетни лица, за да не стават жертви на кражба на самоличност, измама или други престъпления по телефона или в кибернетичното пространство, в това число законови мерки за засилване на защитата на и/или ограничаване на достъпа до личните данни на уязвимите пълнолетни лица;

9.   Подкрепя създаването на надеждни механизми, при условие че са налице строги правила за защита на личните данни и правила за ограничаване на достъпа, за обмен между държавите-членки на най-добри практики и друга информация във връзка с мерките за защита, които в момента са в сила между държави-членки, в това число възможност за обмен на информация между съдебните системи на държавите-членки относно статуса на защита на уязвими пълнолетни лица;

10.   Напомня на Комисията и държавите-членки, че не всички уязвими пълнолетни лица са уязвими поради напреднала възраст, и изисква да бъдат предприети мерки за засилване на правната защита и правата не само на възрастните уязвими лица, но и на пълнолетните лица, които са уязвими поради тежки физически и/или психически увреждания, както и да се вземат предвид и техните потребности, когато се предприемат бъдещи социални мерки за гарантиране на тези законни права;

11.   Потвърждава, че препоръките зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

12.   Счита, че исканото предложение е без финансови последици;

13.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените подробни препоръки, на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на държавите-членки.

---

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/74

---

Укрепване на мира и изграждане на нация в следконфликтни ситуации

P6_TA(2008)0639

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно перспективите за укрепване на мира и изграждане на нация в следконфликтни ситуации (2008/2097(INI)

(2010/C 45 E/14)

Европейският парламент,

—	като взе предвид разпоредбите от Хага от 1907 г., четирите Женевски конвенции от 1949 г. и допълнителни протоколи I и II от 1977 г.,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—	като взе предвид всички конвенции на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и двата факултативни протокола към него,

—	като взе предвид Устава на ООН от 1945 г. и по-специално членове 1 и 25 от него и, в Глава VII, членове 39 и 41 от нея,

—	като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека от 1950 г. и протоколите към нея,

—	като взе предвид Декларацията на ООН за хилядолетието от 8 септември 2000 г., която очертава Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като съвместно установени от международната общност критерии за премахване на бедността,

—

като взе предвид Резолюция 60/1 от 24 октомври 2005 г. на Общото събрание на ООН относно резултатите от световната среща на върха през 2005 г. и по-специално параграфи 138—140 от нея относно отговорността за защита на населението от геноцид, военни престъпления, етнически прочиствания и престъпления срещу човечеството,

—

като взе предвид мироопазващите операции и операциите за изграждане на мира на ООН в Конго (1962 г.), Намибия (1988 г.), Салвадор (1992 г.), Камбоджа (1992 г.), Сомалия (1992 г.), Югославия — Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина (1992—2002 г.), Хаити (1994 г.), Източна Славония (1995—1998 г.), Косово (1999 г.), Сиера Леоне (1999 г.), Източен Тимор (1999 г.) и ръководената от Обединеното кралство и САЩ мисия в Ирак (2003 г.), както и мисиите в Афганистан (2001 г.) под ръководството на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) на НАТО,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (1), последно изменено с Решение № 1/2006 на Съвета на министрите на АКТБ—ЕС (2) („Споразумението от Котону“),

—

като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие, озаглавена „Европейският консенсус“ и подписана на 20 декември 2005 г. (3), и по-специално въпросите с отражение в различни области, изброени в раздел 3.3: демокрация, добро управление, права на човека, права на детето и на коренното население, устойчивост на околната среда, равенство между половете и ХИВ/СПИН,

—	като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията, озаглавена „Европейският консенсус относно хуманитарна помощ“ (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (5) (Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР),

—	като взе предвид стратегическото партньорство между Африка и ЕС: „Съвместна стратегия Африка—ЕС“, подписано на срещата на върха ЕС-Африка през декември 2007 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 19 ноември 2007 г. относно Западните Балкани,

—	като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 16 юни 2008 г. относно ръководните принципи на ЕС по отношение на децата при въоръжени конфликти,

—	като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 13 ноември 2006 г. относно насърчаването на равенството между половете и интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете при управление на кризи,

—	като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 21 и 22 ноември 2005 г. относно стратегията на ЕС за Африка,

—	като взе предвид политическата рамка на Африканския съюз (АС) в областта на следконфликтното възстановяване и развитие (СВР), утвърдена от държавите-членки на АС по време на срещата на върха в Банджул, проведена от 25 юни до 2 юли 2006 г.,

—

като взе предвид десетте принципа за добро международно участие в нестабилни държави и ситуации на нестабилност, подкрепени от Групата на нестабилните държави към Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР) и утвърдени на срещата на високо равнище на ОИСР/КПР на 3—4 април 2007 г. в Париж,

—	като взе предвид насоките на ОИСР/КПР относно реформа на сектора на сигурността и управлението,

—	като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, одобрена от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

—	като взе предвид определението за „преходно правосъдие“ в доклада на Генералния секретар на ООН през 2004 г., озаглавен „Върховенството на закона и преходното правосъдие в общества в конфликт и след конфликт“ (6),

—	като взе предвид финансовия инструмент от 12 милиона евро, създаден от Комисията в рамките на Инструмента за стабилност, с цел оказване на помощ на временни трибунали и инициативи за преходно правосъдие по света,

—	като взе предвид Съобщението на Комисията от 25 октомври 2007 г., озаглавено „ЕС в търсене на отговор за справяне със ситуации на несигурност — намеса в трудна среда с цел устойчиво развитие, стабилност и мир“ (COM(2007)0643),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2007 г. относно действията на ЕС в отговор на ситуации на нестабилност в развиващите се страни (7),

—	като взе предвид Съобщението на Комисията относно предотвратяването на конфликти COM(2001)0211 и програмата на ЕС за предотвратяване на сериозни конфликти, приета от Европейския съвет в Гьотеборг, проведен на 15—16 юни 2001 г.,

—	като взе предвид изявлението на председателството на ЕС до ООН, озаглавено „Върховенството на закона и преходното правосъдие в общества в конфликт и след конфликт“ от 6 октомври 2004 г.,

—	като взе предвид концепцията на ЕС за подкрепа на разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията, одобрена от Съвета на Европейския съюз на 11 декември 2006 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 23 април 2001 г., озаглавено „Обвързване на помощ, възстановяване и развитие — оценка“ (COM(2001)0153),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно актуалното състояние на отношенията ЕС—Африка (8),

—	като взе предвид резолюция № 3937/07 на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и доклада от юли 2007 г. на нейната комисия по политически въпроси относно доброто управление, прозрачността и отчетността по отношение на използването на природните ресурси на страните от АКТБ (9),

—	като взе предвид резолюция1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността и резолюция 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие върху цивилни граждани при конфликти,

—	като взе предвид „Схема за съвместна стратегия ЕС—Африка“, одобрена по време на осмата среща на министерската тройка ЕС—Африка на 15 май 2007 г. в Брюксел,

—	като взе предвид член 177 и член 181 от Договора за ЕО,

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по развитие и становищата на Комисията по правата на жените и равенството между половете и Комисията по външни работи (A6-0445/2008),

А.

като има предвид, че половината от излизащите от конфликт държави изпадат отново в положение на конфликт в рамките на пет години и че 340 милиона от крайно бедните хора по света живеят в държави в нестабилна ситуация, като липсата на военни действия не води автоматично до утвърдена и дълготрайна стабилност и устойчиво развитие;

Б.

като има предвид, че ЦРХ определят последователни и обвързани с конкретни срокове цели за премахване на бедността в дългосрочен план; като има предвид че до 2010 г. половината от най-бедното население по света може би ще живее в държави, които са обект на или са изложени на риск от съпроводени с насилие конфликти (10);

В.	като има предвид, че изграждането на стабилни и устойчиви държави изисква изграждане на способна и подотчетна държавна администрация, в която да няма политическа намеса и корупция;

Г.	като има предвид, че наличието на прозрачен, отговорен и професионален сектор на сигурността е от основополагащо значение за създаването на условия за подпомагане на мира и развитието;

Д.	като има предвид, че акцентът на реформата на сектора на сигурността трябва да пада върху осигуряването на ефективна и легитимна държавна администрация, която да е прозрачна, подотчетна на граждански орган и да откликва на нуждите на обществеността;

Е.	като има предвид, че разпространението на малокалибрени оръжия и леко въоръжение стимулира конфликтите и престъпността, както и че три четвърти от документираните жертви на противопехотни мини през 2006 г. са цивилни граждани (11);

Ж.

като има предвид, че освен че имат трагични последици за развитието и правата на човека, съпроводените с насилие конфликти също така отблъскват чуждите инвеститори, което води до значително намаляване на растежа, отклоняват инвестициите от икономиката и основните услуги (според наскоро публикуван доклад (12), в резултат на въоръжен конфликт икономиката на една африканска страна се е свила с 15 %); като в същото време един здрав частен сектор в крайна сметка може да създаде основа за устойчиви приходи за едно легитимно правителство;

З.	като има предвид, че дългосрочна стабилност може да се постигне само чрез ангажиране на всички заинтересовани страни, включително жените и малцинствата, в омиротворяването, националното помирение и националното изграждане;

И.

като има предвид, че комисиите за установяване на истината и помирение могат да помогнат на обществата при справяне с последиците от масови злоупотреби, да спомогнат за улесняване на диалога между общностите и бившите опоненти в конфликта и да допринесат за гарантирането на справедливост, обезщетения и реформи, които ще намалят вероятността от бъдещ конфликт;

Й.	като има предвид, че институционалната рамка, която би позволила развитието на гражданско общество, се основава на свободата на сдружаване и изразяване на мнение и на развитието на свободни медии под закрилата на закона;

К.	като има предвид, че в една устойчива и добре функционираща държава има нужда също така от силно гражданско общество, което да защитава хората от злоупотреби с властта, както и от свободен печат, който да се противопоставя на опити за превишаване на правомощията от страна на изпълнителните органи;

Л.

като има предвид, че държави в нестабилно положение трябва да бъдат насърчавани да позволяват на неправителствените организации (НПО) да работят без да бъдат излишно ограничавани от бюрократични закони за регистрация и от процедури, които пречат на развитието на истински ефективно гражданско общество;

М.	като има предвид, че една средностатистическа развиваща се страна се посещава 260 пъти на година от дарители и че през 2006 г. във всички развиващи се страни са били извършени 70 000 транзакции на дарителска помощ и че средната стойност на проект е била само 1,7 милиона щатски долара;

Н.

като има предвид, че според извършената през 2007 г. партньорска проверка на ОИСР/КПР относно политиката на ЕО за сътрудничество за развитие, ЕС трябва да използва по-систематично анализите на конфликти в рамките на програмите и проектите на национално равнище с цел да се подобри тяхната ефективност и да се гарантира, че нямат отрицателно въздействие;

О.

като има предвид, че Комисията, в рамките на последващите действия по съобщението ѝ относно отговора на ЕС за справяне със ситуации на несигурност и последвалите заключения на Съвета и резолюция на Парламента, трябва да подготви План за изпълнение за 2009 г., като отчита опита и информацията, придобити посредством „пилотни действия“, и като средство за оценка на ефективността на различните инструменти на ЕС с оглед на тяхното оптимизиране в областта на сигурността и развитието;

П.

като има предвид, че освен определянето на шест пилотни държави (Бурунди, Гвинея Бисау, Хаити, Сиера Леоне, Източен Тимор и Йемен), обсъжданията, които започнаха между Комисията, Съвета, Европейския парламент и гражданското общество като част от последващите действия по гореспоменатото съобщение на Комисията относно отговора на ЕС за справяне със ситуации на несигурност, все още не са направили възможно предприемането на конкретни мерки на място;

Р.	като има предвид, че европейски предприятия присъстват и имат интереси в конфликтни зони;

1.   Подкрепя „отговорността за защита“, така както е потвърдена от ООН, с цел да засили, а не да урони държавния суверенитет, и подчертава, че ЕС и неговите държави-членки следва да се считат за обвързани с нея; подчертава, че „отговорността за защита“ следва да се разглежда като средство за допринасяне за сигурността на хората; като подчертава, че самата държава носи основната отговорност за предотвратяване на геноцид, военни престъпление, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството срещу населението ѝ, по-силно подчертава отговорността на всяко отделно правителство за защита на собствените му граждани; счита, обаче, че когато правителствата нямат възможност или желание да предоставят подобна защита, отговорността за предприемане на подходящи действия става колективна отговорност на широката международна общност; отбелязва още, че такива действия следва да целят предотвратяване, а не реагиране, и да включват употребата на принудителна военна сила единствено като крайна мярка; признава, че това е важно ново приложение на принципа на сигурност на хората;

2.   Изисква изпълнението на декларацията на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан, направена в неговия доклад за 2000 г. пред Общото събрание: „държавният суверенитет предполага отговорност, а основната отговорност за защита на населението се носи от държавата; там където населението търпи сериозни страдания в резултат на вътрешна война, размирици или провал на държавата и въпросната държава не желае или не може да спре това, принципът за ненамеса отстъпва на международната отговорност за защита“;

3.   Счита, че процесите на укрепване на мира и изграждане на държавата преминават през две фази: фаза на стабилизиране при която ударението пада върху сигурността, законността и реда и гарантирането на основните услуги; и втора фаза на държавно изграждане при която ударението пада върху управлението и институциите, които го осъществяват, като:

а)	втората фаза не трябва да започва преди страната да се стабилизира, тъй като институции, изградени преди стабилизацията, ще отразяват характера на конфликта, а не това от което страната има нужда за стабилен и траен мир;

б)	по време на фазата на държавно изграждане е важно да се правят компромиси, за да се спазват стандартите и да се отговори на очакванията на гражданите на съответната страна, а не на идеалите на силите, осъществили интервенцията;

в)

по време на фазата на държавно изграждане, силите, осъществили интервенцията, трябва да предадат отделните институции на местните органи; точно през този период могат да се очаква евентуални неуспехи, които трябва да бъдат приемани, при условие, че не застрашават напредъка на съответната страна като цяло;

4.   Подчертава значението на фокусирането върху основните причини за конфликтите в политическите диалози между ЕС и трети страни и в програмите за сътрудничество в областта на развитието, така че да се разработят механизми за ранно известяване за държави, които не се справят със задълженията си, като се наблюдават възможни предвестници или индикатори за гражданско насилие, като исторически деления, проблеми между етнически групи и племена, религиозни конфликти, неравенство и бедност; в този контекст подчертава по-специално необходимостта от отделянето на нови средства за приспособяване и опазване на околната среда като начин за предотвратяване на възникването на конфликти, свързани с изменението на климата и околната среда;

5.   Призовава Комисията да определи предотвратяването на конфликти като тема от сътрудничеството за развитие с отражение в много области и да интегрира чувствителността към конфликти и анализа на конфликти в съществуващите и в нови политики, в стратегическите документи на държавно и регионално равнище и във всички съответни финансови инструменти за външно сътрудничество;

6.   Припомня, че мирът не представлява единствено отсъствието на война, че няма мир без справедливост и че прекратяването на военните действия не води задължително до сигурност за мъжете и жените; също така припомня важната роля на жените за предотвратяването и разрешаването на конфликти и за изграждането на мира и подчертава значението на тяхното равнопоставено участие и пълно ангажиране във всички усилия за поддържане и насърчаване на мира и сигурността;

7.   Изразява твърда убеденост, че трябва да бъдат положени всички възможни усилия, за да се гарантират минимални стандарти при предоставяне на основни услуги за засегнатото от конфликтите население, по-специално по отношение на достъпа до храна, чиста вода и хигиенни условия, лекарства, здравни грижи (включително грижи за репродуктивното здраве) и лична сигурност; в краткосрочен план осигуряването на стоки и услуги от първа необходимост трябва да има предимство пред съображенията за устойчивост;

8.   Счита, че в следконфликтни ситуации следва да има координация между укрепването на мира, хуманитарната помощ и дейностите за развитие в съответствие със стратегическата рамка „Обвързване на помощ, възстановяване и развитие“ и да се осигури съгласуваност на връзката между сигурност и развитие;

9.   Счита за необходимо отчитането на измерението на половете при разглеждането на въпросите на бежанците и вътрешно разселените лица, включително при планирането на лагери за бежанци;

10.   Подчертава необходимостта от задълбочаване на гражданско-военната съгласуваност; заема становището, че в следконфликтни ситуации преходът от военна към гражданска сигурност трябва да се извърши веднага, щом това стане осъществимо от практическа гледна точка, както и че международните сили следва постепенно да бъдат допълвани и заменяни от национална и регионална гражданска полиция с необходимата професионална подготовка, като се гарантира висок приоритет на справедливото прилагане на върховенството на закона и на административните процедури към всички групи, участвали в конфликта;

11.   Подчертава необходимостта от постигане на баланс между гражданските и военните компоненти на помощта за развитие, за да се гарантира функционирането на основните услуги, свързани с инфраструктурата и управлението, без да се омаловажават изискванията относно възстановяването, реабилитацията и поставянето на ново начало на демократичните и икономически процеси;

12.   Призовава за насърчаване на правата на човека чрез подкрепа на обучението в тази област в армията и полицията (включително провеждането на кампании относно човешките и гражданските права на засегнати групи от населението); за обучение в школи за допълнително обучение относно международните стандарти в областта на гражданската и военната полиция, както и за изработване на кодекс на поведение на служителите в областта на сигурността, за разграничаване на областите на отговорност на полицията и армията, за създаване на бюра на омбудсмани по въпросите на правата на човека и комисии по правата на човека, както и за организиране на обучение в областта на правата на човека за местните органи и държавните служители;

13.   Подчертава съществената необходимост военният капацитет на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) да продължи да се развива, с цел Европейският съюз и неговите държави-членки да бъдат в състояние да допринасят по-добре за стабилизирането и развитието на общества след конфликт;

14.   Счита, че е жизненоважно да се търси решение за преодоляване на причините за нестабилността и проблемите на общества след конфликт чрез съчетание от граждански и военни мерки; отбелязва, че без гаранциите за сигурност на мироопазващите сили на място не може като цяло да се реализира съществената предпоставка за стабилността в раздираните от конфликти общества (т.е. сигурността на физическите лица и тяхното имущество);

15.   Подчертава, важността на реформата на сектора за сигурност и на процесите на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция като основни фактори за гарантиране на траен мир и устойчиво развитие; призовава Съвета и Комисията да ускорят изпълнението на място на политическата рамка на ЕС за реформата на сектора за сигурност и на концепцията на ЕС в подкрепа на процесите на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция, с оглед увеличаване на ролята, съгласуваността и ефикасността на действията на ЕС в тези области; призовава за увеличаване на финансирането от Общността за реформата на сектора за сигурност и процесите на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция, като се отделя специално внимание на онези страни, в които ЕС вече е разположил мисии на ЕПСО; призовава всяка финансирана от Общността дейност в областта на реформата на сектора за сигурност и процесите на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция, целяща подкрепа на операции на ЕПСО в конфликтни и следконфликтни ситуации, да бъде взета предвид възможно най-скоро в етапа на планиране на операции, по-конкретно в проучвателната фаза или по време на разработването на Концепции за управление на кризи/концепции за операции;

16.   Подчертава, че реформата на сектора за сигурност може да бъде ефективен инструмент за засилване на дипломацията и отбраната, като в същото време намалява дългосрочните заплахи за сигурността, като способства за изграждането на стабилни, благоденстващи и мирни общества; реформата на сектора за сигурност трябва да включва възстановяването или реформирането на институции и ключови министерски постове, които поддържат и осигуряват надзор на безопасността и сигурността на приемащата нация и нейното население;

17.   Изисква от ЕС, при оказване на подкрепа за следконфликтна реформа на сектора за сигурност, да включи перспективата на половете под формата на обучение по въпросите на половете и експертни мнения относно конституцията, изборите, полицейските сили и съдебната власт;

18.   Заема становището, че бившите бойни лидери трябва да се откажат напълно от насилието преди интеграцията им в официални институционални структури, които насърчават съвместното управление, като същевременно се гарантира, че обществеността и всички заинтересовани страни получават непрекъснато информация и са ангажирани във всички разисквания относно условията на съвместното управление;

19.   Подчертава значението на възприемането на ориентиран към половете подход при договарянето и прилагането на споразумения за мир, така че да бъде насърчавана конституционната защита на правата на жените;

20.   Поради факта, че мнозинството от жертвите при конфликтни ситуации са пострадали от малокалибрени оръжия и леко въоръжение (МОЛВ), призовава Комисията и Съвета спешно да предприемат последващи действия на решението на Съда на Европейските общности от 20 май 2008 г. относно компетенциите на Общността за борба срещу разпространението на МОЛВ (13), като ускорят изпълнението на европейската стратегия за борба срещу незаконното натрупване и трафик на МОЛВ и муниции за тях, и като напреднат с планирането на предоставяните от ЕО финансови средства, по-специално от Европейския фонд за развитие и от Инструмента за стабилност, за свързани с МОЛВ програми, които да бъдат изпълнявани на място; предлага многостранните и регионалните финансови институции да предприемат мерки, там където е целесъобразно, за установяване на свързани с МОЛВ програми в рамките на кампаниите за преустройство и възстановяване в следконфликтни райони и на усилията за консолидиране на въпросите на управлението, подобряване на законодателството и увеличаване на операционния капацитет на правоприлагащите органи по отношение на МОЛВ; призовава Съвета и Комисията да продължат да насърчават разработването на международен, правнообвързващ договор в областта на търговията с оръжия както на двустранна, така и на многостранна основа;

21.   Счита, че доброволното завръщане на бежанците и вътрешно разселените лица трябва да бъде основен приоритет, като същевременно им се гарантира сигурна прехрана, по-конкретно чрез предоставяне на ефективни здравни и образователни услуги (включително кампании за ограмотяване сред жените) и възможности за трудова заетост, и че то трябва да се осъществи посредством междугрупов диалог, обучение в областта на мира, международно придружаване, борба с предразсъдъците и обучение по отношение на разнообразието, ангажиране на бившите воюващи в общността, процедури за обработка на териториални искания и лекуване на травмите; счита, че при съвместимост на етническия и религиозния профил, вътрешно разселените лица следва да бъдат заселени из цялата страна и върнати в собствените им села и градове, а не съсредоточени в големи групи, което може да доведе до конфликти и насилие;

22.   Подчертава необходимостта от това, жените да завършат и да продължат своето образование след конфликта; счита, че за тази цел е необходимо активно да се насърчава възобновяването на обучаването по време на възстановяването на страната;

23.   Решително подчертава необходимостта от провеждане на консултации с местните организации на жените и международните женски мрежи за мир и подкрепа за тях; препоръчва предоставянето на политическа и финансова подкрепа, обучение, изграждане на капацитет и техническа помощ, включително по въпросите на преговорите за мир и на разрешаването на конфликти по ненасилствен начин;

24.   Поддържа становището, че държавите-членки имат морално задължение да предоставят убежище на бежанците, които бягат от зони на конфликт; счита, че това задължение може да се изпълни само въз основа на разделяне на тежестта между държавите-членки; освен това счита, че държавите-членки следва да оказват активно помощ на бежанците, които желаят да се завърнат в своите страни по произход след края на съпроводен с насилие конфликт;

25.   Потвърждава първостепенното значение на справедлива политика в областта на миграцията спрямо развиващите се страни; отбелязва, че миграцията може да се превърне в положителна сила в процеса на развитие, предимно чрез парични преводи, изпращани от мигрантите, които живеят в ЕС, чрез намаляване на изтичането на мозъци, чрез улесняване на миграцията в обратна посока, както и чрез предотвратяване на трафика на хора;

26.   Подчертава, че трябва да се предприемат действия за насърчаване на събирането на семействата и реинтеграцията на засегнати от въоръжени конфликти деца и за гарантиране на достъп до образователни програми, професионално обучение и психологическа подкрепа, като се отчитат специфичните нужди на момичетата;

27.   Призовава за ефективно изпълнение на предложението на Комисията по разоръжаване, демобилизация и реинтеграция на бивши бойци; включително реинтеграция на бойците в гражданското общество чрез предоставянето на храни, палатки, одеала, медицинска помощ и цивилни дрехи; осигуряване на транспортирането на бившите войници до родните им места или до места по техен избор; подкрепа за програми за пенсиониране на политически служители или военнослужещи, осигуряване на жилища за бивши войници, схеми за подпомагане на заплащането; организиране на курсове за гражданско обучение на бивши войници и програми за психологическо възстановяване за бивши бойци и целево отделяне на допълнителни средства за схеми за осигуряване на трудова заетост и програми за създаване на нови работни места;

28.   Посочва, че програмите за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция следва да включват специфични разпоредби за бивши бойци от женски пол;

29.   Подчертава, че борбата срещу използването на деца войници и на момичета, набирани във въоръжените сили и подлагани на сексуален тормоз, се обединява с борбата за подобряване на ежедневието на жените, които живеят в региони в процес на укрепване на мира и изграждане на нация след конфликт;

30.   Изразява становището, че процесите за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция следва също така да бъдат насочени към социалното и икономическото развитие и да обезпечат програми за финансова помощ за спешни нужди;

31.   Счита, че отговорността на местно равнище за процеса на укрепване на мира е от съществено значение за гарантиране на дългосрочна стабилност;

32.   Счита, че международните дарители следва да отчитат регионалните и местните условия при разработването на политика за възстановяване на стабилността и демокрацията, като се опират на придобития опит в насърчаването на икономическото развитие в обществата в след конфликтни;

33.   Отбелязва, че една подходяща стратегия на помирение трябва да отчита ролята, която жените играят в процесите на утвърждаване на мира; подчертава, че в програмите за помирение трябва да се включват специфичните потребности на децата, засегнати от въоръжени конфликти;

34.   Счита, че държавна легитимност може да бъде изградена само чрез добро и ефективно управление; подчертава, че институциите, изборните процедури, регистрацията на гласоподавателите и избирателните списъци, идентифицирането на гласоподавателите и механизмите за борба с корупцията трябва да бъдат възможно най-прозрачни и подлежащи на отчетност, тъй като са предпоставка за защитата на правовата държава, правата на човека, демократичните институции и достойнството на населението, както и за икономическото развитие, инвестициите и търговията;

35.   Счита, че фактори като правова държава, стабилна парична единица, свободен пазар, ефективна и компетентна държавна администрация, независима съдебна власт и некорумпирани законодателни и изпълнителни органи, съставляват средствата, посредством които отделните лица и общности със своя труд и предприемчивост могат действително да увеличат богатството на своите нации;

36.   Призовава за създаване на широко специализирани съвети за инвестиции с цел насърчаване на приоритетни отрасли, които могат да привлекат преки чуждестранни инвестиции, които да създадат нови работни места извън традиционните селскостопански отрасли, чрез подкрепа на развитието на либерални инвестиционни кодекси и свободни от данъци индустриални зони;

37.   Призовава Комисията да създаде звено за дерегулация, което да съветва излизащите от конфликт държави как да изградят своята икономическа инфраструктура, така че да премахнат бюрократичните проверки, които спират или забавят създаването на малки предприятия, откриването на банкови сметки и регистрацията на земя и дружества; ограничаването на използването на рисков капитал, когато е възможно, и данъчните стимули за формирането на предприятия следва да се прилагат по-специално чрез програми с подкрепа на бюджета;

38.   Счита за жизнено важно включването на жените в икономическите дейности в общества след конфликт с цел подкрепяне на тяхното социално-икономическо оправомощяване и възможност за предприемачество и подчертава положителната роля на микрокредитите;

39.   Твърдо вярва, че отговорността на местно равнище за сътрудничеството с ЕС в областта на развитието може да бъде укрепена чрез участието на националните парламенти, включително чрез взаимодействие и изграждане на капацитет между Европейския парламент и парламентите на страните партньори; включително чрез системи за поддържане на информационни и съобщителни технологии, съвременни технологии за гласуване, за предоставяне на лични карти там, където няма свидетелства за раждане и други документи, свързани с гражданското състояние;

40.   Подчертава необходимостта от подкрепа за местните органи чрез предоставяне на подходящо обучение и споделяне на опит; във връзка с това припомня ангажимента на Европейския парламент към принципите и практиките на парламентарната демокрация;

41.   Подчертава, че при провеждане на избори в следконфликтна държава участието на жените следва да бъде подкрепяно посредством специфични програми и с квоти на всички равнища;

42.   Подчертава значението на независимия мониторинг на прозрачността и отчетността при използване на ресурсите, които могат да изиграят важна роля в следконфликтни ситуации, ако бъдат инвестирани в държавно изграждане; също така подчертава значението на борбата с всички форми на прахосване на средства, измама и корупция чрез подходящи антикорупционни механизми и бдителната подкрепа на гражданското общество;

43.   Подчертава необходимостта от ускоряване на изпълнението на Конвенцията на ООН за борба с корупцията, за да се попречи на източници на незаконни финансови средства да разпалват конфликти и да застрашават стабилизирането на следконфликтни ситуации, тъй като корупцията прави институциите неефективни, увеличава социалната маргинализация, изкривява процеса на вземане на решения и нарушава обезпечаването на основни услуги;

44.   Подчертава, че подкрепата за местните общности, семействата, организациите на гражданското общество, включително организациите на жените, организациите за микрокредитиране и местните мрежи е предпоставка за всяка успешна политика на развитие; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки да предоставят политическа и финансова подкрепа за местните организации за мир и права на човека, включително и по време на криза, по-специално чрез Инструмента за стабилност на ЕС и неговия компонент за реакции при кризи;

45.   Подчертава, че в следконфликтни ситуации регистрацията на правата на собственост върху земя и регулирането на собствеността върху земята трябва да става в съответствие с международното право в областта на правата на човека, за да се предотврати незаконното присвояване на земя от правителства, частни дружества или управляващи елити, често за сметка на най-бедните и най-уязвимите, включително завръщащи се бежанци и вътрешно разселени лица; също така подчертава, че трябва да се положат усилия за укрепване на съдилищата, за да могат те по-добре да прилагат вещното и търговското право, по-специално в страни, в които жените имат по-нисък правен статус или са лишени от основни права на собственост;

46.   Отново изтъква своя ангажимент за защита на правата на жените и децата в следконфликтни ситуации, с крайната цел да се вземат нужните мерки за увеличаване правата на жените — задължително изискване за постигането на траен мир и стабилност;

47.   Счита, че много развиващи се страни разполагат с основните природни ресурси, които са нужни за тяхното развитие, но лошото управление на природните ресурси като петрол и диаманти и свързаните с тях погрешни практики, тласкат държавите към нов цикъл от конфликти; изразява съжаление по повод на участието на различни (местни, регионални, международни и транснационални) действащи лица в злоупотребата с тези ресурси и тяхната експлоатация; настоятелно призовава държавите-членки да насърчават и подкрепят доброто управление на природните ресурси, както и да предприемат действия срещу експлоатацията и трафика им, особено там, където това допринася за избухване, ескалация или продължаване на въоръжен конфликт;

48.   Признава постиженията на процеса Кимбърли, на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост и на Плана за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията, призовава за тяхното утвърждаване и по-ефективно изпълнение и прилагане;

49.   Отново изтъква заключенията на доклада относно изменението на климата и международната сигурност, представен на 14 март 2008 г. пред Европейския съвет от върховния представител на ЕС и Европейската комисия (14), в който се предупреждава, че изменението на климата крие опасност от допълнително обременяване на вече нестабилни и податливи на конфликти държави и региони, като създава нови имиграционни потоци и засилва рисковете за сигурността на ЕС; настоятелно призовава Комисията да вземе предвид съображенията, свързани с изменението на климата, в своите усилия за укрепване на мира;

50.   Счита, че правосъдието е от решаващо значение за жертвите на конфликти и че националните съдилища, при наличието на функционираща, независима и обективна съдебна система могат да бъдат в по-добро положение от международните трибунали за военни престъпления да гарантират поемането на отговорност за националните съдебни процеси и за наказването на виновните лица; във връзка с това предлага, в следконфликтен контекст, да се проучи възможността за съставяне на карта на предишни нарушения на правата на човека, извършени по време на конфликта;

51.   Призовава за укрепване на съдебните системи посредством обучение на съдии и главни прокурори, конференции за реформата на съдебната система, независими системи за назначаване на магистрати, добро възнаграждение на съдебния състав, обезпечаване на оборудване за съдилищата, подобряване на съдебната администрация, водене на архив, управление на бюджета и личния състав и придобиване на съвременни технологии, включително компютри за проследяване на делата;

52.   Призовава опитни НПО да предоставят правна помощ за уязвимите групи, етническите малцинства, безимотните селяни и други маргинализирани групи и обучение на помощник-адвокати за увеличаване на достъпа до съдебната система;

53.   Счита за жизнено важно прекратяването на безнаказаното извършване на свързани с пола насилствени престъпления и, когато е осъществимо, изключването на тези престъпления от свързаните с амнистия разпоредби, както и гарантирането, че всички жертви на сексуално насилие, по-специално жените и момичетата, имат равна защита според закона и равен достъп до справедливост; като се има предвид неравностойното положение на жените и децата в много общества по отношение на достъпа до правосъдие, счита, че при необходимост следва да бъдат предприети съответни мерки;

54.   Подчертава, че е необходимо на жените, които са претърпели сексуално насилие, да бъде предоставен цялостен достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и до програми за повишаване на чувствителността, които ще помагат на тези жени да преодоляват предразсъдъците, пред които са изправени;

55.   Приветства приемането на Резолюция 1820 на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално признаването, че сексуалното насилие е заплаха за международния мир и сигурност;

56.   Подчертава значението на отчитането на специалните нужди на децата, и по-специално момичетата, в следконфликтни ситуации, особено по отношение на образованието;

57.   Изразява задоволство от взаимодействието между ЕС и Международния наказателен съд (МНС); подчертава, че подкрепата на ЕС е от основно значение за утвърждаването на мандата на МНС; счита, че е от жизненоважна значение всички държави да подпишат и ратифицират Римския статут на МНС, за да се подобри работата, последователността и съгласуваността на системата на МНС; настоятелно призовава ЕС и държавите-членки на АС да се заемат незабавно с последователното изпълнение на всички издадени от МНС заповеди за арест във всички райони на конфликт;

58.   Настоятелно призовава държавите-членки да продължат борбата с безнаказаността, която представлява най-ефективното средство за предотвратяване на бъдещи нарушения на правата на човека, включително като подкрепят работата на установените на международно равнище трибунали;

59.   Подчертава, че трайният мир в много отношения зависи от участието и поемането на отговорност за мирния процес от общността, като този процес може да бъде легитимен и да успее единствено при равностойно ангажиране на жените с тяхната важна обществената функция и тяхната решаваща роля при производството на храни и осигуряването на благополучието на семейството, особено в развиващите се страни; призовава, като отчита, че жените и децата съставляват 80 % от бежанците, за оказване на специална подкрепа на жените и за признаване на тяхната жизненоважна роля за изграждането на мира и сигурността, и подчертава, че ролята на международната общност в подкрепата на мрежите на гражданското общество, които свързват местни, национални и международни инициативи, е от решаващо значение за мирния процес;

60.   Призовава за създаването на постоянни комисии за мир, които да включват влиятелни членове на всички партии с цел предотвратяване на избухването на насилие от голям мащаб;

61.   Счита, че определени организации на гражданското общество могат да служат за улесняване на диалога между групите в конфликт, при условие че това е съчетано с обучение в областта на ненасилственото разрешаване на конфликти и мира; подкрепя създаването на възможности за диалог чрез организирането на национални конференции, кръгли маси между спорещите страни, срещи на малки контактни групи на ниско равнище и обучение в областта на посредничеството на местните НПО, лидерите на общностите и ръководителите на традиционните институции;

62.   Призовава държавите-членки, изпълнявайки проектите за развитие, първо да изберат водещ партньор от своите редици, който да опрости механизмите за отчет (дори, когато финансовите средства за проекта идват от друга държава-членка) с оглед постигане на координация и съгласуваност между дарителите; включително да установи счетоводни стандарти относно изискванията за разкриване на информация по отношение на националните парламенти, местните органи и международните организации;

63.   Счита за необходимо да се поощрява едно по-видимо присъствие и по-активно участие на жените в средствата за масова комуникация и в обществените платформи, посредством които жените могат да изразяват своето мнение;

64.   Припомня, че регистрацията при раждане е основно човешко и гражданско право; подчертава, че регистрацията при раждане е от решаващо значение, най-вече по време на и след приключване на въоръжен конфликт, тъй като спомага за предпазване на децата от нарушаване на правата им, и трябва да се разглежда като основен въпрос на развитието;

65.   Подчертава необходимостта от отчитащ чувствителността към конфликти подход по време на целия цикъл на планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на програми за развитие с цел да се оптимизират позитивните и сведат до минимум отрицателните им въздействия върху динамиката на конфликта; подчертава значението на систематичното провеждане на анализ на конфликта и на разбирането на движещите сили на конфликтите; счита, че въвеждането на съпоставими критерии е полезен инструмент при оценяването на въздействието на дейностите за сътрудничество за развитие;

66.   Призовава за активното ангажиране на съседните на конфликтната зона държави в плана за следконфликтно развитие и възстановяване заедно с международната общност;

67.   Призовава Съвета и Комисията да приемат регионален подход за справяне с положението във всяка отделна страна;

68.   Възнамерява да продължи да взема активно участие в работата, организирана от Комисията като част от последващите действия след гореспоменатото съобщение на Комисията относно действията на ЕС в отговор на ситуации на нестабилност; привлича вниманието на Съвета и на Комисията върху спешната необходимост тази работа, която досега беше твърде бавна, вече да започне да води до конкретни действия на място в ключови области като здравеопазване и образование и призовава Комисията да предоставя на Парламента пълна информация относно предприетите допълнителни стъпки с оглед на заключенията на проучванията на всяка страна и по-конкретно по отношение на използването на тези констатации за идентифицирането и разработването на последващи действия;

69.   Счита за необходимо всички делегации на ЕС в трети държави да включват координационен пункт по въпросите на равенството между половете, с подходящи мандат, умения и ресурси;

70.   Подчертава спешната необходимост населението на страни, изпаднали в състояние на несигурност, да усети положителни промени в собственото си положение и в положението в страната като цяло, и призовава Съвета и Комисията да не пренебрегват видимите аспекти на дейностите на място;

71.   Подкрепя Програмата на ЕС за предотвратяване на сериозни конфликти и мерките за сигурност и развитие, предвидени в Плана за действие на ЕС за 2009 г. и настоятелно призовава Комисията да възприеме като особено приоритетно прилагането на мерките, свързани с укрепване на мира;

72.   Подчертава важността на изграждането на капацитет сред служителите на ЕО за изпълнение на програми, отчитащи чувствителността към конфликти, чрез специализирани насоки и по-конкретно чрез разработването на кратко и ориентирано към съответните служители ръководство за чувствителността към конфликти, което се основава на системите за оценка на въздействието на конфликтите и мира и на ресурсния пакет за чувствителността към конфликти;

73.   Счита, че за да бъде ефективна, намесата в следконфликтни преходи трябва да бъде навременна, гъвкава и предсказуема;

74.   Подчертава, че всички мисии на ЕС (включително екипи за посредничество и преговори, полицейски и мироопазващи сили) следва да включват консултанти по въпросите на половете, обучение в основното направление по въпросите на половете и най-малко 40 % жени на всички равнища, включително на най-високо управленско равнище;

75.   Призовава Комисията да проведе изследване относно въвеждането на основно направление по въпросите на половете във външните мисии на ЕС;

76.   Посочва необходимостта от насочване на вниманието към въпросите на половете в изследванията на мира, предотвратяването и разрешаването на конфликти, мироопазващите операции, възстановяването и реконструкцията след конфликти, финансовите инструменти, стратегическите документи на държавно и регионално равнище и при планирането на всички външни интервенции;

77.   Подкрепя службата на специалните представители на ЕС като основния инструмент на ЕС за подпомагане на посредническата дейност при уреждането на политически проблеми и за насърчаване на трайна политическа стабилност в общества след конфликт;

78.   Насърчава ЕС да разработи най-добрите практики по въпроси, изискващи широко сътрудничество между политически, военни и хуманитарни действащи лица и свързани с развитието действащи лица в областта на предотвратяването на конфликти, посредничеството, поддържането на мира, спазването на правата на човека и върховенството на закона, хуманитарната помощ, възстановяването и развитието в дългосрочен план;

79.   Призовава към разработване на план за действие на ЕС относно прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и изисква от Комисията да призове настоятелно страните партньори и държавите-членки на ЕС да разработят национални планове за действие; предлага преразглеждане на насоките на ЕС относно защитата на правата на човека и мисиите на ЕПСО с цел гарантиране на цялостно спазване на Резолюция 1325 и Резолюция 1820 на Съвета за сигурност на ООН;

80.   Подчертава, че Комисията има задължение да подкрепя усилията на страните партньори да развият капацитет за демократична вътрешна отчетност (парламентарен контрол и капацитет за провеждане на одити), когато помощта на Общността се предоставя чрез бюджетна подкрепа; настоятелно призовава Комисията да изпълнява това свое задължение по един по-целенасочен и последователен начин; подчертава, че наличието на упълномощени звена за парламентарен контрол и одитни служби е основен фактор за постигане на устойчиво въздействие на бюджетната подкрепа на ЕС; призовава за разработване на механизми за мониторинг и надзор от страна на гражданското общество, така че то да има правото да контролира използването и въздействието на бюджетната подкрепа на ЕС;

81.   Призовава инвестиционните банки, включително Европейската инвестиционна банка, да се погрижат за това техните заеми и инвестиции в следконфликтни държави, особено в страни, богати на природни ресурси, да отговарят на стандартите за правата на човека и за опазване на околната среда и да не предизвикват напрежение;

82.   Оценява високо работата на създадената неотдавна Комисия на ООН за изграждане на мира; отбелязва необходимостта от сътрудничество с международните партньори, преди всичко с Обединените нации, по отношение на въпросите, свързани с предоставянето на помощи; настоятелно призовава държавите-членки да се погрижат за това системата на ООН да разполага с необходимите ресурси и да се отчита за подкрепата, която предоставя на процесите вътре в страните, в които участват Комисията на ООН за изграждане на мира и други организации на ООН;

83.   Подчертава, че помощта за развитие е изключително важен елемент от укрепването на мира и предотвратяването но конфликти в нестабилни държави, но помощта за развитие и помощта за решаване на конфликти не трябва да включва военни ресурси или компоненти;

84.   Препоръчва задължителното прилагане на етичния кодекс за служители на ООН, които служат в следконфликтни зони, и призовава за нулева търпимост по отношение на сексуално насилие, извършено от участници в мироопазващите сили или от служители на НПО;

85.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на държавите, кандидатстващи за членство, генералния секретар на ООН, Комисията на ООН за изграждане на мира, Комисията на АС, Изпълнителния съвет на АС, Панафриканския парламент и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС.

---

(1)  ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

(2)  ОВ L 247, 9.9.2006 г., стр. 22.

(3)  ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 25, 30.1.2008 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41.

(6)  (S/2004/616).

(7)  ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 460.

(8)  ОВ C 263 E, 16.10.2008 г., стр. 633.

(9)  ОВ C 254, 26.10.2007 г., стр. 17.

(10)  Изчисления на Департамента за международно развитие въз основа на прогнозите на Световната банка в „Global Economic Prospects 2006: Economic implications of Remittances and Migration“, Световна банка, Вашингтон, 14.11.2005 г.

(11)  Доклад на Landmine Monitor за 2007 г. „Toward a Mine-free World“.

(12)  Доклад Safer World, Oxfam на IANSA от октомври 2007 г. — „Africa's Missing Billions“.

(13)  Дело C-91/05, Комисията срещу Съвета.

(14)  S113/08.

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/86

---

Зимбабве

P6_TA(2008)0640

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно положението в Зимбабве

(2010/C 45 E/15)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предишните си резолюции относно Зимбабве, най-скорошната от които е тази от 10 юли 2008 г. относно положението в Зимбабве (1),

—

като взе предвид Обща позиция 2008/135/ОВППС на Съвета от 18 февруари 2008 г. за подновяване на ограничителните мерки срещу Зимбабве (2), която поднови до 20 февруари 2009 г. ограничителните мерки срещу Зимбабве, наложени с Обща позиция 2004/161/ОВППС на Съвета от 19 февруари 2004 г. (3), Регламент (ЕО) № 1226/2008 на Комисията от 8 декември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 314/2004 на Съвета относно някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве (4), както и заключенията на Европейския съвет от 11—12 декември 2008 г. относно Зимбабве, в които беше изразена сериозна загриженост относно влошаващото се хуманитарно положение в Зимбабве,

—	като взе предвид резолюцията относно ситуацията в Зимбабве, приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС на 28 ноември 2008 г.,

—	като взе предвид доклада на мисията на Панафриканския парламент за наблюдение на изборите относно хармонизираните избори, проведени в Република Зимбабве на 29 март 2008 г.,

—	като взе предвид резолюцията относно Зимбабве, приета на 11-ата среща на върха на Африканския съюз, която се проведе в Sharm el-Sheikh на 30 юни и 1 юли 2008 г.,

—	като взе предвид споразумението от 15 септември 2008 г. между Африканския национален съюз на Зимбабве — Патриотичен фронт (ZANU-PF) и двете формации на Движението за демократични промени (MDC) относно преодоляването на предизвикателствата, пред които е изправена Зимбабве,

—	като взе предвид Договора за създаване на Южноафриканска общност за развитие (ЮАОР) и протоколите към него, включително протокола на ЮАОР относно провеждането на избори,

—	като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Зимбабве се изправя пред хуманитарна криза от огромен мащаб, като 5,1 милиона души, почти половината от населението, са застрашени от глад; като има предвид, че появата на епидемия на холера в резултат на рухването на основните услуги, свързани с водоснабдяването и канализацията, е довело до смъртта на най-малко 783 души, като над 16 400 души са заразени с болестта в Зимбабве, и като има предвид, че над 300 000 души, които са в състояние на силно изтощение поради липсата на храна, са изложени на изключително висок риск от епидемията;

Б.

като има предвид, че зимбабвийските органи са посочили ясно, че не са в състояние да сложат край на хуманитарната криза и че няма да прекратят жестоките репресии срещу своите политически противници; като има предвид, че съществува ясна връзка между хуманитарната криза и кризата в управлението на страната, предизвикана от факта, че Robert Mugabe не успя да проведе честни и ползващи се с доверие избори и не зачете политическото споразумение от 15 септември 2008 г. относно принципа на сформиране на правителство на национално единство с цел да се сложи край на кризата, постигнато въпреки опитите за посредничество на президента на Южна Африка Thabo Mbeki;

В.	като има предвид, че според оценките инфлацията е от порядъка на няколко милиарда процента — най-високото равнище на инфлация в света — и като има предвид, че 80 % от населението преживяват с по-малко от един щатски долар на ден, без достъп до стоки от първа необходимост като храна и вода;

Г.

като има предвид, че според международната хуманитарна здравна организация „Лекари без граници“ (Médecins Sans Frontières), най-малко 1,4 милиона души са изложени на риск от зараза с холера, ако разпространението на болестта не се ограничи чрез предприемане на мерки спрямо първопричините, довели до нея; като има предвид, че епидемията е достигнала Южна Африка и Ботсуана;

Д.	като има предвид, че съчетанието от икономическа, политическа и социална криза има особено тежки последици за жените и момичетата и като има предвид, че те са изложени на най-висок риск от зараза с холера поради факта, че носят отговорността за полагане на грижи за болните вкъщи;

Е.	като има предвид, че през последното десетилетие средната продължителност на живота в Зимбабве се е понижила от 60 години и за двата пола на 37 години за мъжете и 34 години за жените; като има предвид, че понастоящем в Зимбабве 1,7 милиона души са носители на вируса на ХИВ;

Ж.

като има предвид, че зад политическата криза и критичните обстоятелства, свързани със здравето на населението, се крие задълбочаваща се криза, свързана с правата на човека в Зимбабве, чиято последна проява е безпрецедентната поредица от отвличания на защитници на правата на човека, като това на Jestina Mukoko, чието изчезване е част от систематичния тормоз и заплахи, на които са подлагани защитниците на правата на човека от лица, за които се подозира, че действат от името на зимбабвийските власти;

З.

като има предвид, че според ЮНИЦЕФ едва 40 % от учителите в страната работят, като едва една трета от учениците се явяват за занятия в училищата; като има предвид, че учителите, подобно на лекарите и медицинските сестри, периодично стачкуват и че те са били обект на жестоки репресии от страна на полицията заради факта, че са упражнили правото си да участват в мирни демонстрации;

И.	като има предвид, че „старейшините“, а именно бившият генерален секретар на ООН Kofi Annan, бившият президент на САЩ Jimmy Carter и видната защитничка на правата на жените и на децата Graça Machel, не бяха допуснати в Зимбабве;

Й.	като има предвид, че редица африкански водещи фигури, включително архиепископ Desmond Tutu, президента на Ботсуана Ian Khama и министър-председателя на Кения Raila Odinga, са призовали г-н Mugabe да се оттегли от властта;

К.

като има предвид, че на 8 декември 2008 г., по време на честването на 60-ата годишнина на Всеобщата декларация за правата на човека, президентът на Франция г-н Sarkozy, от името на ЕС, призова г-н Mugabe да се оттегли от властта, като посочи, че „гражданите на Зимбабве са заложници на г-н Mugabe“ и че „гражданите на Зимбабве имат правото на свобода, сигурност и уважение“;

Л.	като има предвид, че Зимбабве вече почти отговаря на критериите за прилагане на декларацията, одобрена от срещата на върха на ООН през септември 2005 г., относно отговорността на международната общност да закриля хората, които са жертва на престъпления срещу човечеството;

1.   Изразява дълбоката си загриженост във връзка с бедственото хуманитарно положение в Зимбабве, с епидемията от холера, с глада и с пълния отказ на режима на г-н Mugabe да предприеме положителни мерки в отговор на кризата; призовава Съвета и Комисията да потвърдят своя ангажимент към зимбабвийския народ посредством значима, дългосрочна програма за оказване на хуманитарна помощ;

2.   Отбелязва, че Европейският съюз току-що е отпуснал помощ в размер на 10 млн. евро и призовава органите на управление на Зимбабве да премахнат всички ограничения, наложени на агенциите за хуманитарна помощ, и да гарантират, че хуманитарната помощ може да се доставя в съответствие с принципите на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост;

3.   Изказва силната си подкрепа за усилията на горепосочената делегация на „старейшините“ за облекчаване на хуманитарната криза в Зимбабве; счита, че е напълно неприемливо, че режимът на Mugabe отказа да издаде входни визи за членовете на тази делегация, тъй като те искаха да използват своето влияние, за да увеличат своевременното и дългосрочното предоставяне на помощ за страната и по този начин да сложат край на ужасните страдания на населението на Зимбабве;

4.   Строго осъжда продължаващото насилие от страна на режима на Mugabe срещу членове и поддръжници на Движението за демократични промени; изразява възмущението си във връзка с поредицата от отвличания на защитници на правата на човека и призовава за незабавното освобождаване на Jestina Mukoko, директор на Зимбабвийския проект за мир, на Zacharia Nkomo — брат на Harrison Nkomo, виден адвокат, работещ в областта на правата на човека, на Broderick Takawira, координатор на Зимбабвийския проект за мир в провинцията, на Pascal Gonzo, шофьор, работещ за Зимбабвийския проект за мир, както и на редица членове на Движението за демократични промени и представители на гражданското общество, и призовава за подвеждане под отговорност на извършителите на тези отвличания;

5.   Приветства неотдавнашното разширяване на списъка на Съюза на лицата от режима на Mugabe, върху които е наложена забрана, и призовава и имената на други поддръжници на режима на Mugabe да бъдат добавени към него, включително името на Florence Chitauro, бивш високопоставен член на правителството от Африканския национален съюз на Зимбабве — Патриотичен фронт, която изглежда, че понастоящем живее в Лондон, отказва да осъди режима на Mugabe и пътува безпрепятствено до и от Зимбабве;

6.   Призовава Съвета за сигурност на ООН да обсъди налагането на целенасочени санкции (забрани за пътуване и замразяване на средства и имущество) срещу г-н Mugabe и лицата, които активно участват в насилие или в нарушения на правата на човека; по-специално призовава Китай, Русия и Южна Африка да подкрепят предприемането на строги мерки срещу режима на Mugabe в рамките на Съвета за сигурност на ООН и да покажат пред правителствата на африканските страни, че те вече не са склонни да оказват каквато и да е подкрепа на режима на Mugabe;

7.   Приветства позицията на правителствата на Кения, Ботсуана и Замбия и факта, че те изразиха критичното си отношение към г-н Mugabe, и изразява дълбокото си разочарование във връзка с това, че толкова много африкански правителства продължават да си затварят очите пред злините, причинявани от неговия режим;

8.   Подчертава факта, че населението на Зимбабве има остра нужда от политически промени и осъжда отказа на г-н Mugabe да приложи споразумението за предоставяне на ключови министерства на партията на Morgan Tsvangirai, което той подписа на 15 септември 2008 г., или да въведе политически реформи;

9.   Изразява дълбоката си загриженост във връзка с това, че отчаяната нужда на населението на Зимбабве от незабавни, радикални и демократични промени продължава да се сблъсква с потисническия, манипулационен и обслужващ единствено собствените си интереси режим на Mugabe;

10.   Отправя спешен призив за оказване на по-силен натиск от страна на страните в Африка и на регионалните институции, включително ЮАОР, и по-специално от Африканския съюз в качеството му на гарант на споразумението от 15 септември 2008 г., както и от страна на видни представители на Африка, с цел да се постигне справедливо решение на ситуацията в Зимбабве въз основа на изборите, проведени през март 2008 г., както и за обективно наблюдение на прилагането на всяко едно политическо споразумение;

11.   Призовава Съвета да насърчи Африканския съюз да разработи планове за активна намеса в извънредни ситуации с оглед на защитата на цивилното население на Зимбабве;

12.   Призовава Съвета да продължава да бди във връзка с възможните последици за региона от преднамереното небрежно отношение и лошо управление от страна на Африканския национален съюз на Зимбабве — Патриотичен фронт, които дестабилизират Зимбабве;

13.   Изразява дълбоката си загриженост във връзка с положението, в което се намират зимбабвийските бежанци в региона, и изразява съжаление във връзка с насилието срещу зимбабвийските бежанци в съседните страни; призовава Комисията да подкрепи съседните държави чрез прилагане на програми за предоставяне на финансова и материална помощ за бежанците;

14.   Настоятелно приканва всички заинтересовани страни и международната общност да бъдат готови за подкрепят икономическото и социално възстановяване на Зимбабве след създаването на правителство, което действително да отразява волята на зимбабвийския народ във всяко едно отношение, и след като се установи наличието на осезаеми признаци за възстановяването на зачитането на демокрацията, правата на човека и принципа на правовата държава;

15.   Призовава Съвета и държавите-членки да активизират дипломатическата си дейност в Африка с цел да осигурят активна подкрепа за осъществяването на промени в Зимбабве;

16.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителствата на страните от Г-8, правителствата и парламентите на Зимбабве и на Южна Африка, генералния секретар на Британската общност на нациите, генералния секретар на Организацията на обединените нации, председателите на Комисията и на Изпълнителния съвет на Африканския съюз, Панафриканския парламент, генералния секретар и правителствата на страните-членки на ЮАОР и нейния парламентарен форум.

---

(1)  Приети текстове, P6_TA(2008)0364.

(2)  ОВ L 43, 19.2.2008 г., стр. 39.

(3)  ОВ L 50, 20.2.2004 г., стр. 66.

(4)  ОВ L 331, 10.12.2008 г., стр. 11.

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/89

---

Никарагуа

P6_TA(2008)0641

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. за атаките срещу защитниците на правата на човека, обществените свободи и демокрацията в Никарагуа

(2010/C 45 E/16)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г.,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—

като взе предвид Споразумението от 15 декември 2003 г. за политически диалог и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и републиките Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама, от друга страна, и Рамковото споразумение за сътрудничество между Европейската икономическа общност и републиките Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама (1),

—	като взе предвид насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека,

—	като взе предвид докладите, представени от групата експерти на ЕС във връзка с процеса и провеждането на общински избори на 9 ноември 2008 г. в Никарагуа,

—	като взе предвид декларациите на члена на Европейската комисия г-жа Benita Ferrero Waldner относно постигнатото в Никарагуа след общинските и регионалните избори на 9 ноември 2008 г.,

—	като взе предвид текущите преговори за подписване на споразумение за партньорство между Европейския Съюз и страните от Централна Америка,

—	като има предвид съобщението за пресата на 27-те държави-членки на Европейския съюз от 22 октомври 2008 г. във връзка със защитниците и организациите за защита на правата на човека;

—	като има предвид, че на 26 и 27 януари 2009 г. в Брюксел ще се проведе шестият кръг на преговорите за споразумение за партньорство ЕС-Централноамериканската общност;

—	като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

А.

като има предвид, че е имало твърдения за фалшификации на резултатите от общинските избори, проведени на 9 ноември 2008 г., които са направени в докладите на групата от експерти на ЕС, където се посочва липсата на воля от страна на никарагуанските органи да организират един истински демократичен процес; като има предвид съпътствалото ги насилие, насочено по-конкретно срещу медиите, и поляризацията и стълкновенията, породени от него;

Б.	като има предвид, че Организацията на Обединените нации, Европейският съюз, Съединените Американски щати и няколко никарагуански неправителствени организации (НПО) изразиха загриженост за степента на прозрачност при гласуването;

В.

като има предвид резолюциите на Висшия изборен съвет от 11 юни 2008 г., в които от една страна се отменя статутът на юридическо лице на Сандинисткото движение за обновление, а от друга се обявява, че Консервативната партия не е изпълнила изискванията за участие в общинските избори през ноември 2008 г., като по този начин се възпрепятства участието на тези две партии;

Г.

като има предвид многобройните атаки и актове на преследване, на които от месеци насам са подложени организациите за защита на правата на човека и членовете им, журналистите и представителите на средствата за масово осведомяване от страна на лица, политически сектори и органи, свързани с държавната власт;

Д.

като има предвид, че никарагуанският заместник-министър за сътрудничеството предложи създаване на механизъм за „общо облагане с данъци“ на финансовата помощ, получавана от НПО, както и разследване на различни НПО за твърдения за неспазване на правни изисквания, като обвинения за „триангулация на фондове“ срещу 17 организации за защита на правата на човека;

Е.

като има предвид, че е имало наказателно производство и разследване срещу защитниците на сексуалните и репродуктивни права, включително подкрепата за едно изнасилено момиче, на което беше оказано съдействие да направи аборт, за да спаси живота си по време, когато абортът при лекар не беше престъпление;

Ж.	като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и на правовата държава, както и спазването на правата на човека и основните свободи трябва да бъдат неделима част от външната политика на ЕС;

З.	като има предвид, че когато Европейският съюз и партньорите му подписват споразумения с трети страни, които съдържат клауза за правата на човека, те поемат отговорността международните норми за правата на човека да се спазват и тези клаузи да са реципрочни;

И.	като има предвид, че Никарагуа изпадна в положение на рязко обедняване през последните две десетилетия;

1.   Изразява дълбоко съжаление за начина на провеждане на местните избори на 9 ноември 2008 г. и счита, че изборните резултати нямат никаква демократична легитимност;

2.   Изразява съжаление, че обстановката на подозрение за фалшификации в някои общини предизвика демонстрации и сблъсъци между поддръжници на политическите партии, при които бяха наранени хора и съществуващата отпреди дълбока политическа криза се задълбочи;

3.   Призовава правителството на Никарагуа да предприеме спешни мерки за смекчаване на съществуващото положение и изисква от никарагуанските власти да зачитат труда на организациите за защита на правата на човека;

4.   Изразява съжаление за многобройните атаки и преследвания, на които бяха подложени организациите за защита на правата на човека, членовете им, независими журналисти и представители на делегацията на Европейската комисия в Никарагуа през последните няколко месеца от хора, политически сектори и органи, свързани с държавната власт;

5.   Призовава политическите партии да осъдят актовете на насилие, осъществени от техните последователи;

6.   Изразява съжаление, че две политически партии не можаха да участват в местните избори и изразява своята загриженост по отношение на развитието на демократичното укрепване и управляемост на страната, и в частност по отношение на процесите на включване и активно участие;

7.   Настоятелно призовава правителството на Никарагуа и различните държавни органи да защитават свободата на изразяване и независимостта на съдебната власт, като по този начин гарантират запазването на демократичните основи на страната, както и възможно най-скоро Никарагуа да ратифицира Римския статут, създаващ Международния наказателен съд;

8.   Приветства официалното изявление за пресата на 27-те държави-членки на ЕС от 22 октомври 2008 г., в което се осъждат атаките срещу защитниците на правата на човека и организациите за защита на правата на човека;

9.   Призовава в преговорите за споразумение за партньорство между Европейския съюз и страните от Централна Америка да се припомни на Никарагуа, че трябва да изпълнява принципа на зачитане на правовата държава, демокрацията и правата на човека, защитавани и насърчавани от Европейския съюз;

10.   Призовава държавите-членки на ЕС да включат положението в Никарагуа в дневния ред на срещите с никарагуанските органи, както на двустранно, така и на многостранно равнище;

11.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния секретар на Организацията на американските държави, на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, на Централноамериканския парламент и на правителството и парламента на Република Никарагуа.

---

(1)  ОВ L 63, 12.3.1999 г., стр. 39.

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/92

---

Русия и делото за убийството на Анна Политковская

P6_TA(2008)0642

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно нападенията над правозащитници в Русия и делото за убийството на Анна Политковская

(2010/C 45 E/17)

Европейският парламент,

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Русия, и по-специално от 25 октомври 2006 г. относно отношенията между ЕС и Русия след убийството на руската журналистка Ана Политковская (1) и от 19 юни 2008 г. относно срещата на високо равнище между ЕС и Русия, която ще се проведе на 26—27 юни 2008 г. в Ханти-Мансийск (2),

—	като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Руската федерация, което влезе в сила през 1997 г. и което беше удължено до заместването му от ново споразумение,

—	като взе предвид продължаващите преговори за ново споразумение, което да предоставя нова всеобхватна рамка за отношенията между ЕС и Русия, и подновяването на тези преговори по време на последната среща на високо равнище между ЕС и Русия, проведена в Ница на 14 ноември 2008 г.,

—	като взе предвид изявлението на председателството от името на Европейския съюз относно обиска в офисите на организацията „Мемориал“ в Санкт Петербург на 4 декември 2008 г.,

—	като взе предвид доклада на Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) за 2008 г. за защитниците на правата на човека,

—	като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

А.	като има предвид, че Русия е членка на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), и като такава се е ангажирала да зачита изцяло правата на човека и гражданските права;

Б.	като има предвид, че са налице сериозни опасения за положението на защитниците на правата на човека, както и за трудностите, пред които са изправени неправителствените организации, чиято дейност е в областта на насърчаването на правата на човека;

В.	като има предвид големия брой жалби от руски граждани, подадени в Европейският съд по правата на човека в Страсбург, чиито решения потвърждават оплакването, че в много случаи са налице тежки нарушения на правата на човека, както и произвол от страна на руските държавни органи;

Г.	като има предвид, че на 28 октомври 2008 Ото Месмер, лидер на руския орден на йезуитите, и Виктор Бетанкур, еквадорски свещеник, бяха брутално убити в техния московски апартамент;

Д.	като има предвид, че в средата на октомври 2008 г. водещ руски адвокат по правата на човека Карина Москаленко, успешно представлявала 30 руски граждани пред Европейския съд по правата на човека, стана жертва на опит за отравяне с живак, поставен в автомобила ѝ в Страсбург;

Е.	като има предвид, че на 31 август 2008 г. собственикът на ингушки независим уебсайт Магомед Евлоев беше убит, намирайки се под полицейска стража;

Ж.

като има предвид, че от юли до октомври 2008 г. бяха регистрирани многобройни посегателства над живота на правозащитници, в това число на ингушкия опозиционен лидер Ахмед Котиев, правозащитника Зураб Цечоев от Ингушетия, активиста правозащитник Дмитрий Краюхин от град Орел, активиста правозащитник Станислав Дмитриевски от Нижни Новгород;

З.

като има предвид, че на 4 декември 2008 г. в петербургските офиси на научно-информационния център „Мемориал“, който в последните 20 години разследва сталинските репресии в Съветския съюз, внезапно нахлуха маскирани служители от службата на руския главен прокурор; като има предвид, че при това нахлуване бяха иззети харддискове и компактдискове, съдържащи цялата база данни за хиляди жертви; като има предвид, че не е направен опис на конфискуваната документация; като има предвид, че адвокатите на „Мемориал“ бяха възпрепятствани да влязат в помещенията;

И.

като има предвид, че разследването на и делото за убийството на журналистката Анна Политковская дават основание за сериозна загриженост за прозрачността и зачитането на върховенството на закона; като има предвид, че това брутално убийство все още не е напълно разследвано и случаят не е разрешен по удовлетворителен начин;

Й.	като има предвид, че руските власти продължават да не са отворени за сътрудничество при разследването на убийството на Александър Литвиненко в Лондон, извършено чрез отравяне с радиоактивен полоний;

К.

като има предвид, че полицията брутално разпръсна антикремълска протестна демонстрация, организирана от опозиционната група на Гари Каспаров „Другата Русия“ на 14 декември 2008 г. в Москва, като задържа демонстранти и ги натика в камиони; като има предвид, че около стотина от демонстрантите бяха арестувани;

Л.

като има предвид, че на 3 декември 2008 г. във Виена 17 руски правозащитни групи призоваха ЕС не само за неотложно по-нататъшно засилване на ролята на консултациите между ЕС и Русия по въпросите на правата на човека, но и за представяне на най-спешните случаи на срещите на високо равнище между ЕС и Русия;

1.   Остро осъжда нападенията над правозащитници в Русия, в това число над адвокати, отстояващи правата на гражданите, и призовава руските власти на всички равнища да закрилят тези хора и да гарантират тяхната физическа неприкосновеност;

2.   Изтъква, че правата на човека, върховенството на закона и демокрацията трябва да останат основни въпроси на бъдещото развитие на отношенията между ЕС и Русия; изтъква значението на постоянния обмен с Русия на възгледи по въпросите на правата на човека като част от консултациите между ЕС и Русия, и призовава за подобряване на формата на тези срещи, така че да включва съответни министерства, представители на съдебната власт и на руското гражданско общество;

3.   Застъпва становището, че зачитането на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона следва да бъдат неразделна част от новото рамково споразумение, по което в момента се водят преговори;

4.   Призовава руските власти да спазват всички решения на Европейския съд по правата на човека и незабавно да ратифицират протокола за реформа на Съда; приканва настоятелно Руската федерация да ратифицира и Допълнителен протокол 14 към Европейската конвенция за защита на правата на човека;

5.   Осъжда обиска на офисите на организацията „Мемориал“ в Санкт Петербург на 4 декември 2008 г.; иска от руските власти и службата на прокурора на Санкт Петербург да върнат незабавно на научно-информационния център „Мемориал“ единадесет харддиска и компактдисковете, които са иззети от центъра по време на полицейската акция на 4 декември 2008 г. и съдържат неоценими данни за над 50 000 жертви на репресиите от епохата на сталинизма;

6.   Обръща внимание на засилващото се насилие, което според Московското бюро по правата на човека е довело през 2008 г. до над 100 убийства по подбуди, основани на раса, националност, религия или сексуална ориентация, и отсъствието на действително осъждане от страна на руските власти на такива престъпления на омраза;

7.   Отбелязва със загриженост неотдавнашните стъпки за реабилитиране на сталинския режим и подчертава, че само скъсвайки със своето трагично минало, Русия може да създаде истинска демократична култура;

8.   Изразява тревога по повод опита за покушение през октомври 2008 г. върху живота на адвоката правозащитник Карина Москаленко и нейното семейство, и призовава както френските, така и руските власти да разкрият извършителите и техните подбуди;

9.   Изразява убеждение, че дейността на адвокатите правозащитници по дела, свързани с предполагаемо нарушение на правата на човека и излагащи ги на огромен личен риск, следва да бъде предмет на дълбоко зачитане, държавна закрила и подкрепа от международната общност;

10.   Остава изключително загрижен за законодателството относно екстремизма, което може да има отражения върху свободния информационен поток и да тласне руските власти към още повече ограничения на правото на свободно изразяване на правозащитниците;

11.   Отбелязва, че са изминали две години от убийството на независимата руска журналистка Анна Политковская, която се превърна в символ на свободата на печата; обръща внимание на горепосочената си резолюция от 25 октомври 2006 г. и отдава почит на смелостта и делото на този символ на честността и съвестта, дело, което се нуждае от непрекъсната подкрепа и признание;

12.   Изразява възмущението си от съдебния процес, който е отворен само за ограничен брой журналисти, но не и за телевизионни журналисти; призовава съда напълно да зачита решението на съдебните заседатели и да открие процеса за всички журналисти и средства за информация; очаква от съда да установи не само кой е извършил и подпомогнал убийството на Анна Политковская, но и кой е бил поръчителят;

13.   Приветства създаването през 2006 г. на координационно звено на СДИПЧ за правозащитниците, което наблюдава положението на защитниците на правата на човека в цялата ОССЕ; силно насърчава институциите на ЕС да дадат практически израз на своята подкрепа за защитниците на правата на човека, като създаде координационни звена за тях и в трите институции, така че по-добре да се съгласуват техните действия с други международни и европейски организации;

14.   Изразява загриженост за продължаващите чести случаи на насилие спрямо срочнослужещите в руските въоръжени сили и призовава руските власти да разследват и преследват отговорните, и да изкоренят насилническите практики във въоръжените сили, демонстрирайки решимост да осъвременят преобладаващата култура;

15.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството и парламента на Руската федерация, на ОССЕ и Съвета на Европа.

---

(1)  ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 271.

(2)  Приети текстове, P6_TA(2008)0309.

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/95

---

Изменение на Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетна дисциплина и добро финансово управление

P6_TA(2008)0617

Решение на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. по проектоизменение на междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (2008/2320(ACI)

(2010/C 45 E/18)

Европейският парламент,

—	като взе предвид междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (1), и по-конкретно член 25 от него,

—	като взе предвид предложението на Комисията за Проектоизменение на междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (COM(2008)0834),

—	като взе предвид Резолюцията си от 18 декември 2008 г. относно проектоизменението на междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (2),

—	като взе предвид член 120, параграф 1 и член 43, параграф 1 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси (A6-0509/2008),

А.	като има предвид, че Комисията по бюджети препоръчва предложеното изменение на горепосоченото междуинституционално споразумение от 17 май 2006 г. да бъде одобрено;

Б.	като има предвид, че предложеното изменение не буди възражения във връзка с Договорите и Правилника за дейността на Европейския парламент;

1.   Одобрява изменението на междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (2007—2013 г.), приложено към настоящото решение;

2.   Възлага на своя председател да предаде настоящото решение и приложението на Съвета и, за сведение, на Комисията.

---

(1)  ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

(2)  Приети текстове, P6_TA(2008)0618.

---

---

23.2.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/97

---

Изменение на междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление

P6_TA(2008)0618

Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно проектозименението на междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (2008/2325(INI)

(2010/C 45 E/19)

Европейският парламент,

—	като взе предвид междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (1) (IIA), и по-конкретно член 25 от него,

—	като взе предвид резултата от заседанието на комитета по съгласуване със Съвета, от 21 ноември 2008 г.,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2008)0834),

—	като взе предвид позицията си от 4 декември 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмент на бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни (2),

—	като взе предвид член 45 и Приложение VI, Раздел IV, точки 1 и 2 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по бюджети (A6-0504/2008),

А.

като има предвид, че Европейският парламент твърдо подкрепя инициативата на Комисията за създаване на нов инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни („инструмент за прехрана“), идеята, за което беше одобрена също така и от Европейския съвет на 19 и 20 юни 2008 г.;

Б.	като има предвид, че по време заседанието по съгласуване, проведено на 21 ноември 2008 г., Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие за обща сума от 1 милиард евро за период от три години за финансиране на „инструмента за прехрана“;

В.	като има предвид, че първоначалното предложение на Комисията предвиждаше финансиране на „инструмента за прехрана“ от резерва по функция 2 от Многогодишна финансова рамка (МФР), но този подход беше отхвърлен както от Европейския парламент, така и от Съвета;

Г.	като има предвид, че Европейският парламент счете, че най-подходящото решение би представлявало преразглеждане на тавана за функция 4 от МФР, но Съветът отхвърли тази възможност;

Д.	като има предвид, че двете направления на бюджетния орган постигнаха съгласие за финансиране на „инструмента за прехрана“ чрез оптимално съчетаване на резерва за спешна помощ, инструмента за осигуряване на гъвкавост и прехвърляне в рамките на функция 4 от инструмента за стабилност;

Е.

като има предвид, че това споразумение предвижда, че резервът за спешна помощ ще допринесе за финансирането на „инструмента за прехрана“ с общо 340 милиона евро, от които 22 милиона от все още наличните бюджетни кредити в бюджета за 2008 г., 78 милиона от бюджетните кредити, включени в бюджета за 2009 г. и 240 милиона чрез еднократно увеличение на сумата на резерва за спешна помощ, които ще бъдат включени в бюджета за 2008 г.;

Ж.	като има предвид, че това увеличение изисква изменение на точка 25 от МИС с оглед увеличаване на средствата, налични в резерва за спешна помощ за 2008 г. до размер на 479 218 000 EUR (в текущи цени);

З.	като има предвид, че това изменение изисква одобрението от двете направления на бюджетния орган, което налага единодушно споразумение между всички държави-членки в рамките на Съвета,

1.   Приветства изменението на точка 25 от МИС, както е приложено към неговото решение от 18 декември 2008 г. (3), което увеличава средствата, налични в резерва за спешна помощ за 2008 г. до размер на 479 218 000 EUR (в текущи цени);

2.   Отново изразява загрижеността си относно факта, че функция 4 беше изложена на постоянен натиск поради ограничения ѝ наличен резерв, което изисква мобилизиране на извънредни механизми с оглед реагиране в спешни непредвидени ситуации; призовава да бъде направена подробна оценка на необходимостта от увеличаване на сумите, налични по тази функция, за да се позволи хармонично разработване на дългосрочни дейности в тази област, подлежащи на планиране, и да се гарантира способността на Съюза да изпълни напълно ролята си на глобален участник в международната сфера;

3.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

---

(1)  ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

(2)  Приети текстове, P6_TA(2008)0576.

(3)  Приети текстове, P6_TA(2008)0617.

---