ISSN 1830-365X

doi:10.3000/1830365X.C_2010.037.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 37

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 53
13 февруари 2010 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

IV   Информация

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Съд

2010/C 037/01

Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 24, 30.1.2010 г.

1

 

V   Становища

 

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

 

Съд

2010/C 037/02

Дело C-438/09: Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Република Полша) на 9 ноември 2009 г. — Bogusław Juliusz Dankowski/Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi

2

2010/C 037/03

Дело C-440/09: Преюдициално запитване, отправено от Sąd Najwyższy (Република Полша) на 11 ноември 2009 г. — Zakład Ubezpieczeń Społecznych/Stanisława Tomaszewska

2

2010/C 037/04

Дело C-450/09: Преюдициално запитване, отправено от Niedersächsisches Finanzgericht (Германия) на 19 ноември 2009 г. — Ulrich Schröder/Finanzamt Hameln

3

2010/C 037/05

Дело C-457/09: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de première instance de Liège (Белгия) на 23 ноември 2009 г. — Claude Chartry/État belge

3

2010/C 037/06

Дело C-461/09 P: Жалба, подадена на 23 ноември 2009 г. от The Wellcome Foundation Ltd срещу решението на Първоинстанционния съд (седми състав), постановено на 23 септември 2009 г. по дело T-493/07 — The Wellcome Foundation Ltd/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

4

2010/C 037/07

Дело C-465/09 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и др./Комисия на Европейските общности

4

2010/C 037/08

Дело C-466/09 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и др./Комисия на Европейските общности

5

2010/C 037/09

Дело C-467/09 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и др./Комисия на Европейските общности

6

2010/C 037/10

Дело C-468/09 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya срещу Решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava y otros/Комисия на Европейските общности

7

2010/C 037/11

Дело C-469/09 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava y otros/Комисия на Европейските общности

8

2010/C 037/12

Дело C-470/09 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava y otros/Комисия на Европейските общности

10

2010/C 037/13

Дело C-471/09 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01 — T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности

11

2010/C 037/14

Дело C-472/09 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01 — T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности

12

2010/C 037/15

Дело C-473/09 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01—T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности

14

2010/C 037/16

Дело C-474/09 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01—T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava y Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности

15

2010/C 037/17

Дело C-475/09 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01 — T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava y Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности

16

2010/C 037/18

Дело C-476/09 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01 — T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности

17

2010/C 037/19

Дело C-477/09: Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) на 25 ноември 2009 г. — Charles Defossez/Christian Wiart, пълномощник ликвидатор на Sotimon SARL, Office national de l'emploi, CGEA de Lille

18

2010/C 037/20

Дело C-483/09: Преюдициално запитване, отправено от Audiencia provincial de Tarragona (Испания) на 30 ноември 2009 г. — Наказателно производство срещу Magatte Gueye

19

2010/C 037/21

Дело C-484/09: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal da Relação do Porto (Португалия) на 30 ноември 2009 г. — Manuel Carvalho Ferreira Santos/Companhia Europeia de Seguros, S.A.

20

2010/C 037/22

Дело C-485/09: Преюдициално запитване, отправено от Finanzgerichts Hamburg (Германия) на 1 декември 2009 г. — Viamex Agrar Handels GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Jonas

20

2010/C 037/23

Дело C-489/09: Преюдициално запитване, отправено от Hof van beroep te Gent (Белгия) на 30 ноември 2009 г. — Vandoorne NV/Belgische Staat

21

2010/C 037/24

Дело C-490/09: Иск, предявен на 30 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

21

2010/C 037/25

Дело C-493/09: Иск, предявен на 1 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република

21

2010/C 037/26

Дело C-495/09: Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) на 2 декември 2009 г. — Nokia Corporation/Her Majesty's Commissioners of Revenue and Customs

22

2010/C 037/27

Дело C-500/09: Иск, предявен на 2 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Гърция

22

2010/C 037/28

Дело C-503/09: Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Administrative Appeals Chamber) (Обединеното кралство) на 4 декември 2009 г. — Lucy Stewart/Secretary of State for Work and Pensions

23

2010/C 037/29

Дело C-510/09: Иск, предявен на 9 декември 2009 г. — Европейска комисия/Френска република

24

2010/C 037/30

Дело C-511/09 P: Жалба, подадена на 4 декември 2009 г. от Dongguan Nanzha Leco Stationery Mfg. Co., Ltd срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 23 септември 2009 г. по дело T-296/06, Dongguan Nanzha Leco Stationery Mfg. Co., Ltd/Съвет на Европейския съюз

24

2010/C 037/31

Дело C-512/09: Иск, предявен на 10 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Гърция

25

2010/C 037/32

Дело C-513/09: Иск, предявен на 11 декември 2009 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

25

2010/C 037/33

Дело C-518/09: Иск, предявен на 11 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република

26

2010/C 037/34

Дело C-520/09 P: Жалба, подадена на 15 декември 2009 г. от Arkema France SA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 30 септември 2009 г. по дело T-168/05, Arkema/Комисия

27

2010/C 037/35

Дело C-521/09 P: Жалба, подадена на 15 декември 2009 г. от Elf Aquitaine SA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 30 септември 2009 г. по дело T-174/05, Elf Aquitaine/Комисия

28

2010/C 037/36

Дело C-524/09: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal administratif de Paris (Франция) на 12 ноември 2009 г. — Ville de Lyon/Caisse des dépôts et consignations

29

2010/C 037/37

Дело C-534/09: Иск, предявен на 18 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Гърция

30

 

Общ съд

2010/C 037/38

Дело T-57/01: Решение на Общия съд от 17 декември 2009 г. — Solvay/Комисия (Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на динатриевия карбонат в Общността (с изключение на Обединеното кралство и Ирландия) — Решение, с което се установява нарушение на член 82 ЕО — Споразумения за снабдяване за прекалено дълъг период — Отстъпки за постоянни клиенти — Погасяване по давност на правото на Комисията да налага глоби или санкции — Разумен срок — Съществени процесуални правила — Съответен географски пазар — Съществуване на господстващото положение — Злоупотреба при използване на господстващото положение — Право на достъп до преписката — Глоба — Тежест и продължителност на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението — Смекчаващи обстоятелства)

31

2010/C 037/39

Дело T-58/01: Решение на Общия съд от 17 декември 2009 г. — Solvay/Комисия (Конкуренция — Картели — Пазар на динатриевия карбонат в Общността — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Споразумение, с което на предприятие се гарантира минимален тонаж на продажбите в държава членка и покупката на необходимите количества за достигане на този минимален тонаж — Погасяване по давност на правото на Комисията да налага глоби или санкции — Разумен срок — Съществени процесуални правила — Засягане на търговията между държави членки — Право на достъп до преписката — Глоба — Тежест и продължителност на нарушението — Отегчаващи и смекчаващи обстоятелства)

31

2010/C 037/40

Съединени дела T-440/03, T-121/04, T-171/04, T-208/04, T-365/04 и T-484/04: Решение на Общия съд от 18 декември 2009 г. — Arizmendi и др./Съвет и Комисия (Извъндоговорна отговорност — Митнически съюз — Производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка — Мотивирано становище — Премахване във френското законодателство на монопола на организацията на брокерите-преводачи и морските пилоти — Достатъчно съществено нарушение — Причинно-следствена връзка)

32

2010/C 037/41

Дело T-156/04: Решение на Общия съд от 15 декември 2009 г. — EDF/Комисия (Държавни помощи — Помощи, предоставени от френските власти на EDF — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Процесуални права на бенефициера на помощта — Засягане на търговията между държавите членки — Критерий за частния инвеститор)

32

2010/C 037/42

Дело T-158/07: Решение на Общия съд от 10 декември 2009 г. — Cofac/Комисия (ЕСФ — Намаляване на финансова помощ — Дейности по обучение — Право на защита — Право на изслушване)

33

2010/C 037/43

Дело T-159/07: Решение на Общия съд от 10 декември 2009 г. — Cofac/Комисия (ЕСФ — Намаляване на финансова помощ — Дейности по обучение — Право на защита — Право на изслушване)

33

2010/C 037/44

Дело T-436/07: Решение на Общия съд от 11 декември 2009 г. — Giannopoulos/Съвет (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Класиране в степен — Искане за преразглеждане на класирането — Член 31,параграф 2 от Правилника)

34

2010/C 037/45

Дело T-490/07: Решение на Общия съд от 17 декември 2009 г. — Notartel/СХВП — SAT.1 (R.U.N.) (Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за словна марка на Общността R.U.N. — По-ранна словна марка на Общността и по-ранна национална словна марка ran — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Задължение за мотивиране — Член 73 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 75 от Регламент № 207/2009) — Частичен отказ за регистрация)

34

2010/C 037/46

Дело T-412/08: Решение на Общия съд от 15 декември 2009 г. — Trubion Pharmaceuticals/СХВП — Merck (TRUBION) (Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за словна марка на Общността TRUBION — По-ранна фигуративна марка на Общността TriBion Harmonis — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

35

2010/C 037/47

Дело T-476/08: Решение на Общия съд от 15 декември 2009 г. — Media-Saturn/СХВП (BEST BUY) (Марка на Общността — Заявка за фигуративна марка на Общността BEST BUY — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

35

2010/C 037/48

Дело T-483/08: Решение на Общия съд от 16 декември 2009 г. — Giordano Enterprises/СХВП — Dias Magalhães & Filhos (GIORDANO) (Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за словна марка на Общността GIORDANO — По-ранна национална словна марка GIORDANO — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Частичен отказ на регистрация — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

36

2010/C 037/49

Дело T-107/06: Определение на Общия съд от 15 декември 2009 г. — Inet Hellas/Комисия (Жалба за отмяна — Прилагане на домейна от първо ниво .eu — Регистриране на домейна .co като домейн от второ ниво — Акт, който не подлежи на обжалване — Недопустимост)

36

2010/C 037/50

Дело T-481/07: Определение на Общия съд от 9 декември 2009 г. — Deltalinqs и SVZ/Комисия (Държавни помощи — Схема на помощ, предоставена от белгийските власти в подкрепа на интермодалния транспорт по водни пътища — Решение на Комисията, което не повдига възражения — Жалба за отмяна, подадена от асоциациите, представляващи интересите на предприятията, установени в пристанищната зона на Ротердам — Липса на съществено засягане на конкурентното положение — Явна недопустимост)

37

2010/C 037/51

Дело T-194/08: Определение на Общия съд от 16 декември 2009 г. — Cattin/Комисия (Извъндоговорна отговорност — ЕФР — Списък на износители, отговарящи на изискванията за получаване на плащане с цел покриване на вземанията им срещу Централноафриканската република — Невписване — Погасителна давност — Недопустимост)

37

2010/C 037/52

Дело T-567/08 Р: Определение на Общия съд от 17 декември 2009 г. — Nijs/Сметна палата (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Решение да не се повишава жалбоподателя в рамките на процедурата за повишаване за 2005 г. — Жалба отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна)

38

2010/C 037/53

Дело T-396/09 R: Определение на председателя на Общия съд от 17 декември 2009 г. — Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht/Комисия (Обезпечително производство — Задължение на държавите членки за опазване и подобряване на качеството на атмосферния въздух — Освобождаване, предоставено на държава членка — Отказ на Комисията да извърши преразглеждане — Молба за спиране на изпълнението и за постановяване на временни мерки — Недопустимост)

38

2010/C 037/54

Дело T-446/09: Жалба, подадена на 9 ноември 2009 г. — Escola Superior Agrária de Coimbra/Комисия

39

2010/C 037/55

Дело T-454/09 P: Жалба, подадена на 9 ноември 2009 г. от Rinse van Arum срещу Решение на Съда на публичната служба от 10 септември 2009 г. по дело F-139/07, van Arum/Парламент

39

2010/C 037/56

Дело T-484/09: Жалба, подадена на 27 ноември 2009 г. — McLoughney/СХВП — Kern (Powerball)

40

2010/C 037/57

Дело T-485/09: Жалба, подадена на 3 декември 2009 г. — Франция/Комисия

41

2010/C 037/58

Дело T-487/09: Жалба, подадена на 7 декември 2009 г. — ReValue Immobilienberatung/СХВП (ReValue)

41

2010/C 037/59

Дело T-488/09: Жалба, подадена на 4 декември 2009 г. — Jager & Polacek/СХВП — RT Mediasolutions (REDTUBE)

42

2010/C 037/60

Дело T-489/09: Жалба, подадена на 8 декември 2009 г. — Leali/Комисия

43

2010/C 037/61

Дело T-490/09: Жалба, подадена на 8 декември 2009 г. — Acciaierie е Ferriere Leali Luigi/Комисия

43

2010/C 037/62

Дело T-491/09: Жалба, подадена на 3 декември 2009 г. — Испания/Комисия

44

2010/C 037/63

Дело T-492/09: Жалба, подадена на 7 декември 2009 г. — MEDA Pharma/СХВП — Nycomed (ALLERNIL)

44

2010/C 037/64

Дело T-497/09: Жалба, подадена на 7 декември 2009 г. — LG Electronics/СХВП (KOMPRESSOR PLUS)

45

2010/C 037/65

Дело T-499/09: Жалба, подадена на 14 декември 2009 г. — Evonik Industries/СХВП (Изображение на правоъгълник в пурпурен цвят със заоблена дясна страна)

45

2010/C 037/66

Дело T-500/09: Жалба, подадена на 7 декември 2009 г. — Италия/Комисия

46

2010/C 037/67

Дело T-501/09: Жалба, подадена на 8 декември 2009 г. — PhysioNova/СХВП — Flex Equipos de Descanso (FLEX)

46

2010/C 037/68

Дело T-504/09: Жалба, подадена на 16 декември 2009 г. — Völkl/СХВП — Marker Völkl (VÖLKL)

47

2010/C 037/69

Дело T-422/03: Определение на Общия съд от 18 декември 2009 г. — Enviro Tech Europe и Enviro Tech International/Комисия

48

2010/C 037/70

Дело T-76/04: Определение на Общия съд от 16 декември 2009 г. — Bactria/Комисия

48

2010/C 037/71

Дело T-401/04: Определение на Общия съд от 16 декември 2009 г. — Bactria/Комисия

48

2010/C 037/72

Дело T-199/06: Определение на Първоинстанционния съд от 17 декември 2009 г. — Akzo Nobel и др./Комисия

48

2010/C 037/73

Дело T-143/07: Определение на Общия съд от 14 декември 2009 г. — UMG Recordings/СХВП — Osman (MOTOWN)

48

2010/C 037/74

Дело T-333/08: Определение на Общия съд от 16 декември 2009 г. — Bull и др./Комисия

49

2010/C 037/75

Дело T-555/08: Определение на Общия съд от 9 декември 2009 г. — IPublish Ganske Interactive Publishing/СХВП (Изображение на навигационен уред)

49

2010/C 037/76

Дело T-174/09: Определение на Общия съд от 18 декември 2009 г. — Complejo Agrícola/Комисия

49

2010/C 037/77

Дело T-208/09: Определение на Общия съд от 14 декември 2009 г. — Mars/СХВП — Marc (MARC Marlon Abela Restaurant Corporation)

49

 

Съд на публичната служба на Европейския съюз

2010/C 037/78

Дело F-8/09: Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 15 декември 2009 г. — Апостолов/Комисия (Публична служба — Длъжностни лица — Недопустима жалба — Закъснение)

50

2010/C 037/79

Дело F-102/09: Жалба, подадена на 17 декември 2009 г. — Bennett и др./СХВП

50

2010/C 037/80

Дело F-103/09: Жалба, подадена на 22 декември 2009 г. — Allen и др./Комисия

51

2010/C 037/81

Дело F-104/09: Жалба, подадена на 21 декември 2009 г. — Diego Canga Fano/Съвет

51

2010/C 037/82

Дело F-105/09: Жалба, подадена на 23 декември 2009 г. — Scheefer/Парламент

52

2010/C 037/83

Дело F-106/09: Жалба, подадена на 30 декември 2009 г. — Pascual García/Комисия

52

BG

 


IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд

13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/1


2010/C 37/01

Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 24, 30.1.2010 г.

Предишни публикации

ОВ C 11, 16.1.2010 г.

ОВ C 312, 19.12.2009 г.

ОВ C 297, 5.12.2009 г.

ОВ C 282, 21.11.2009 г.

ОВ C 267, 7.11.2009 г.

ОВ C 256, 24.10.2009 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu


V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/2


Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Република Полша) на 9 ноември 2009 г. — Bogusław Juliusz Dankowski/Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi

(Дело C-438/09)

2010/C 37/02

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Ищец: Bogusław Juliusz Dankowski

Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi

Преюдициални въпроси

1.

Допускат ли правните норми от системата на данъка върху добавената стойност, и в частност разпоредбите на член 17, параграф 6 от Шеста директива ДДС (Директива 77/388/ЕИО (1)), законодателство на държава членка, по силата на което данъчнозадължено лице не се ползва от правото на приспадане на данъка, платен за получена доставка, въз основа на ДДС фактура, издадена от нерегистриран в регистъра за данъка върху стоките и услугите оператор?

2.

За отговора на първия въпрос има ли значение, че:

а)

безспорно посочените в ДДС фактурата сделки подлежат на облагане с ДДС и са реално осъществени;

б)

фактурата съдържа цялата изисквана от общностното право информация;

в)

ограничението — на което подлежи правото на данъчнозадълженото лице за приспадне данъка, платен за получена доставка, въз основа на ДДС фактура, издадена от нерегистриран оператор — е приложимо в националния правов ред преди датата на присъединяване към Общността на Република Полша?

3.

Отговорът на първия въпрос зависи ли от това дали са изпълнени други условия (например да се докаже, че данъчнозадълженото лице е действало добросъвестно)?


(1)  Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/2


Преюдициално запитване, отправено от Sąd Najwyższy (Република Полша) на 11 ноември 2009 г. — Zakład Ubezpieczeń Społecznych/Stanisława Tomaszewska

(Дело C-440/09)

2010/C 37/03

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: Zakład Ubezpieczeń Społecznych

Ответник: Stanisława Tomaszewska

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26) във връзка с член 15, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 74, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74) да се тълкува в смисъл, че компетентната институция на държава членка трябва, когато установи, че даден работник не отговаря на условието за осигурителен стаж в тази държава членка, който според законодателството на същата държава членка, е достатъчен за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да вземе предвид осигурителния стаж в друга държава членка, така че трябва да преизчисли осигурителния стаж, от който зависи придобиването на правото, прилагайки разпоредбите на националното право и приравнявайки осигурителния стаж в друга държава членка на осигурителен стаж в тази държава, или трябва да прибави осигурителния стаж в другата държава членка към националния период, предварително изчислен въз основа на въпросните разпоредби?


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/3


Преюдициално запитване, отправено от Niedersächsisches Finanzgericht (Германия) на 19 ноември 2009 г. — Ulrich Schröder/Finanzamt Hameln

(Дело C-450/09)

2010/C 37/04

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Niedersächsisches Finanzgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ulrich Schröder

Ответник: Finanzamt Hameln

Преюдициални въпроси

Съгласно член 234, параграф 3 ЕО се поставя следният преюдициален въпрос:

Противоречи ли на член 56 ЕО, респ. на член 12 ЕО положение, при което ограничено данъчно задължено на територията на страната лице не може от получените си от недвижими имоти доходи да приспадне като особени разходи изплатените ренти, докато неограничено данъчно задължено лице може да извърши подобно приспадане?


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/3


Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de première instance de Liège (Белгия) на 23 ноември 2009 г. — Claude Chartry/État belge

(Дело C-457/09)

2010/C 37/05

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de première instance de Liège

Страни в главното производство

Жалбоподател: Claude Chartry

Ответник: État belge

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 6 от Договора за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 година, в сила от 1 ноември 1993 година, както и член 234 от Договора за създаване на Европейската общност, национален закон като Закона от 12 юли 2009 година за изменение на член 26 от Специалния закон от 6 януари 1989 година за Арбитражния съд да изисква предварително искане до Конституционния съд от националния съд, който установява, че един данъкоплатец е лишен от ефективната съдебна защита, гарантирана от член 6 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, инкорпориран в общностното право, по силата на друг национален закон, а именно член 49 от Програмния закон от 9 юли 2004 година, без да може този съд да гарантира незабавно пряката приложимост на общностното право към отнесения до него правен спор и да упражни контрол за съответствие с конвенцията, след като Конституционният съд е обявил съвместимостта на националния закон с гарантираните в дял II от Конституцията основни права?


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/4


Жалба, подадена на 23 ноември 2009 г. от The Wellcome Foundation Ltd срещу решението на Първоинстанционния съд (седми състав), постановено на 23 септември 2009 г. по дело T-493/07 — The Wellcome Foundation Ltd/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-461/09 P)

2010/C 37/06

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: The Wellcome Foundation Ltd (представител: R. Gilbey, avocat)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Serono Genetics Institute S.A.

Искания на жалбоподателя

да се установи, че Първоинстанционният съд е нарушил член 8, параграф 1, буква б) и член 52, параграф 1 от Регламента за марката на Общността (1) като потвърждава обжалваното решение на апелативния състав;

да се отмени обжалваното решение, потвърждаващо решението на апелативния състав за това, че отказва да отмени всичките решения на СХВП и на Първоинстанционния съд относно разноските и да се осъди СХВП за съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че с оглед на обстоятелствата отразени в регистрите за марките и както са представени пред СХВП, Първоинстанционният съд без никакво правно основание е приел, че съответните потребители имат висока степен на внимание.

Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е отказал да вземе предвид представените от него доказателства, въпреки че тези доказателства са били допустими доколкото те представляват само обстойно излагане на доводите и доказателствата, които вече са представени пред СХВП.

Жалбоподателят твърди, че за да опише степента на прилика на стоките, Първоинстанционният съд използва неясни и несвързани думи, като също така е пропуснал да мотивира точно, ясно и свързано обжалваното решение.

Жалбоподателят твърди, че с оглед на обстоятелствата, които са били изложени пред Първоинстанционния съд, същият е приложил неправилни, непълни и съдържащи недостатъци правни критерии, за да достигне да извода, че апелативният състав правилно е приел, че стоките имат слаба степен на прилика.

Жалбоподателят твърди, че с оглед на обстоятелствата, които са изложени пред Първоинстанционния съд, същият достига до извода, че знаците имат слаба степен на прилика като не прилага подходящ критерии, за да извърши цялостно сравняване на знаците.

Накрая, жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е основал извода си, свързан с вероятността от объркване, на юридически неточни, непълни или съдържащи недостатъци критерии, доколкото такива юридически неточни, непълни или съдържащи недостатъци критерии са били приложени, за да се определят съответните потребители, за да се прецени степента на прилика между стоките и да се прецени степента на прилика между знаците.


(1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/4


Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и др./Комисия на Европейските общности

(Дело C-465/09 P)

2010/C 37/07

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)

Други страни в производството: Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava, Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa, Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja

Искания на жалбоподателя

да се обяви жалбата за допустима и основателна,

да се отмени обжалваното съдебно решение,

да се уважи направеното в първоинстанционното производство искане,

при условията на евентуалност, да се върне делото на Първоинстанционния съд, като в този случай същият бъде задължен да уважи отхвърленото искане за събиране на доказателства,

да се осъди Комисията да заплати разноските, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

1.

В мотивите на обжалваното решение Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че дело T-31/01 е останало без предмет.

2.

Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че приключването на предварителната процедура по разследване на оспорваната данъчна мярка, предхождащо влизането в сила на Регламент (ЕО) № 659/1999 (1), предполага съществуването на изрично решение на Комисията в този смисъл (отправено до държавата членка).

3.

Първоинстанционният съд изопачава съдържанието на решението от 28 ноември 2000 г., като приема, че посоченото решение слага край на предварителната процедура по разследване на оспорваната данъчна мярка, която започнала по постъпил през април 1994 г. сигнал. Той допуска грешка при прилагане на правото, като не приема, че преразглеждането на оспорваната данъчна мярка през 2000 г. е трябвало да се извърши в рамките на процедурата, установена за съществуващите помощи.

4.

Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като не се съобразява с процесуалните правила за доказателствената тежест и за оценката на доказателствата, по-специално във връзка с представляващото писмено доказателство решение от 28 ноември 2000 г. (във връзка с неговата достоверност и доказателствена сила). Първоинстанционният съд допуска нарушение на правото на справедлив съдебен процес.

5.

Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като нарушава процесуалните правила за доказателствената тежест и за оценката на доказателствата във връзка с обективните, относими, непротиворечиви и убедителни улики/косвени доказателства по преписката, от които е видно, че преди решението от 28 ноември 2000 г. Комисията е извършила предварително разследване на оспорваната данъчна мярка. Той допуска грешка при прилагане на правото, като не приема, че преразглеждането на оспорваната данъчна мярка през 2000 г. е трябвало да се извърши в рамките на процедурата, установена за съществуващите помощи.

6.

Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като не се съобразява с процесуалните правила в областта на доказването и като отхвърля искането на жалбоподателя да задължи Комисията да представи определени документи, което има съществено значение за защитата на неговите интереси предвид направените от Първоинстанционния съд изводи, въз основа на които отхвърля искането на жалбоподателя. Първоинстанционният съд допуска нарушение на правото на справедлив съдебен процес, на принципа на равни процесуални възможности и на правото на защита.


(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/5


Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и др./Комисия на Европейските общности

(Дело C-466/09 P)

2010/C 37/08

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)

Други страни в производството: Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya, Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa, Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja

Искания на жалбоподателя

да се обяви жалбата за допустима и основателна,

да се отмени обжалваното съдебно решение,

да се уважи направеното в първоинстанционното производство искане,

при условията на евентуалност, да се върне делото на Първоинстанционния съд, като в този случай същият бъде задължен да уважи отхвърленото искане за събиране на доказателства,

да се осъди Комисията да заплати разноските, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

1.

В мотивите на обжалваното решение Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че дело T-31/01 е останало без предмет.

2.

Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че приключването на предварителната процедура по разследване на оспорваната данъчна мярка, предхождащо влизането в сила на Регламент (ЕО) № 659/1999 (1), предполага съществуването на изрично решение на Комисията в този смисъл (отправено до държавата членка).

3.

Първоинстанционният съд изопачава съдържанието на решението от 28 ноември 2000 г., като приема, че посоченото решение слага край на предварителната процедура по разследване на оспорваната данъчна мярка, която започнала по постъпил през април 1994 г. сигнал. Той допуска грешка при прилагане на правото, като не приема, че преразглеждането на оспорваната данъчна мярка през 2000 г. е трябвало да се извърши в рамките на процедурата, установена за съществуващите помощи.

4.

Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като не се съобразява с процесуалните правила за доказателствената тежест и за оценката на доказателствата, по-специално във връзка с представляващото писмено доказателство решение от 28 ноември 2000 г. (във връзка с неговата достоверност и доказателствена сила). Първоинстанционният съд допуска нарушение на правото на справедлив съдебен процес.

5.

Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като нарушава процесуалните правила за доказателствената тежест и за оценката на доказателствата във връзка с обективните, относими, непротиворечиви и убедителни косвени доказателства по преписката, от които е видно, че преди решението от 28 ноември 2000 г. Комисията е извършила предварително разследване на оспорваната данъчна мярка. Той допуска грешка при прилагане на правото, като не приема, че преразглеждането на оспорваната данъчна мярка през 2000 г. е трябвало да се извърши в рамките на процедурата, установена за съществуващите помощи.

6.

Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като не се съобразява с процесуалните правила в областта на доказването и като отхвърля искането на жалбоподателя да задължи Комисията да представи определени документи, което има съществено значение за защитата на неговите интереси предвид направените от Първоинстанционния съд изводи, въз основа на които отхвърля искането на жалбоподателя. Първоинстанционният съд допуска нарушение на правото на справедлив съдебен процес, на принципа на равни процесуални възможности и на правото на защита.


(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/6


Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и др./Комисия на Европейските общности

(Дело C-467/09 P)

2010/C 37/09

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)

Други страни в производството: Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava, Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja

Искания на жалбоподателя

да се обяви жалбата за допустима и основателна,

да се отмени обжалваното съдебно решение,

да се уважи направеното в първоинстанционното производство искане,

при условията на евентуалност, да се върне делото на Първоинстанционния съд, като в този случай същият бъде задължен да уважи отхвърленото искане за събиране на доказателства,

да се осъди Комисията да заплати разноските, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

1.

В мотивите на обжалваното решение Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че дело T-31/01 е останало без предмет.

2.

Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че приключването на предварителната процедура по разследване на оспорваната данъчна мярка, предхождащо влизането в сила на Регламент (ЕО) № 659/1999 (1), предполага съществуването на изрично решение на Комисията в този смисъл (отправено до държавата членка).

3.

Първоинстанционният съд изопачава съдържанието на решението от 28 ноември 2000 г., като приема, че посоченото решение слага край на предварителната процедура по разследване на оспорваната данъчна мярка, която започнала по постъпил през април 1994 г. сигнал. Той допуска грешка при прилагане на правото, като не приема, че преразглеждането на оспорваната данъчна мярка през 2000 г. е трябвало да се извърши в рамките на процедурата, установена за съществуващите помощи.

4.

Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като не се съобразява с процесуалните правила за доказателствената тежест и за оценката на доказателствата, по-специално във връзка с представляващото писмено доказателство решение от 28 ноември 2000 г. (във връзка с неговата достоверност и доказателствена сила). Първоинстанционният съд допуска нарушение на правото на справедлив съдебен процес.

5.

Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като нарушава процесуалните правила за доказателствената тежест и за оценката на доказателствата във връзка с обективните, относими, непротиворечиви и убедителни косвени доказателства по преписката, от които е видно, че преди решението от 28 ноември 2000 г. Комисията е извършила предварително разследване на оспорваната данъчна мярка. Той допуска грешка при прилагане на правото, като не приема, че преразглеждането на оспорваната данъчна мярка през 2000 г. е трябвало да се извърши в рамките на процедурата, установена за съществуващите помощи.

6.

Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като не се съобразява с процесуалните правила в областта на доказването и като отхвърля искането на жалбоподателя да задължи Комисията да представи определени документи, което има съществено значение за защитата на неговите интереси предвид направените от Първоинстанционния съд изводи, въз основа на които отхвърля искането на жалбоподателя. Първоинстанционният съд допуска нарушение на правото на справедлив съдебен процес, на принципа на равни процесуални възможности и на правото на защита.


(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/7


Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya срещу Решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava y otros/Комисия на Европейските общности

(Дело C-468/09 P)

2010/C 37/10

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)

Други страни в производството: Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava, Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa, Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja

Искания на жалбоподателя

да обяви жалбата за допустима и основателна,

да отмени обжалваното съдебно решение,

да се уважи подадената в първоинстанционното производство жалба, по-специално член 3 от разглежданото решение,

при условията на евентуалност, да се върне делото на Първоинстанционния съд със задължителното указание да обсъди отхвърленото доказателство,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство, както и тези по настоящото производство и да се осъди встъпилата страна Comunidad Autónoma de la Rioja да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

1.

Грешка при прилагане на правото, доколкото Първоинстанционният съд е приел, че приключването на процедура по предварително разглеждане относно разглежданите данъчни мерки преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 659/1999 (1) изисква наличието на изрично решение на Комисията в този смисъл (отправено към държавата членка).

2.

Изопачаване на решението от 28 ноември 2000 година, доколкото Първоинстанционният съд е приел, че въпросното решение слага край на процедура по предварително разглеждане относно разглежданите данъчни мерки, която води началото си от оплакване, заведено през април 1994 г. Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд не е приел, че преразглеждането на данъчните мерки през 2000 г. се е извършило в рамките на процедурата, установена за съществуващите помощи.

3.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд не е спазил процесуалните норми за тежест и преценка на доказателствата, по-специално признаването на писменото доказателствено средство, каквото представлява решението от 28 ноември 2000 г. (вярата, която може да му се даде и доказателствената сила). Нарушение на правото на справедлив съдебен процес.

4.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е нарушил процесуалните норми за преценка и тежест на доказателствата във връзка с обективни, релевантни, съвпадащи и непротиворечиви индиции, които са представени пред него и които доказват, че преди 28 ноември 2000 г. Комисията е разгледала предварително данъчните мерки и е приключила това разглеждане. Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд не е приел, че преразглеждането на данъчните мерки през 2000 г. се е извършило в рамките на процедурата, установена за съществуващите помощи.

5.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд потвърждава преценката за разглежданите данъчни мерки, приети през 1993 г., като оперативни помощи посредством прилагането на определението за помощ в противоречие с Насоките за регионална помощ от 1998 г. Нарушаване на принципа на правната сигурност и по-специално на принципа за забрана на обратното действие.

6.

Грешка при прилагането на правото относно концепцията за „относимата информация“ във връзка с предварителното разглеждане на данъчен режим в рамките на държавните помощи, която води Първоинстанционния съд до преценката, че продължителността на предварителното разглеждане е неразумна.

7.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е преценил, че срок от 79 месеца в анализирания случай не е неразумна продължителност за процедура по предварително разглеждане на данъчните мерки и поради това е направил извода, че не е нарушен член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 във връзка с принципа на правна сигурност.

8.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е преценил, че срок от 79 месеца в анализирания случай не е неразумна продължителност за процедура по предварително разглеждане на данъчните мерки и поради това е направил извода, че не е нарушен член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 във връзка с принципа на добра администрация.

9.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е преценил, че в конкретния случай не са налице изключителни обстоятелства, обосноваващи оправдани правни очаквания за правомерността на данъчните мерки, които да налагат да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999. Изопачаване на решението.

10.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е преценил, че в конкретния случай не е нарушен принципът на равно третиране, което да наложи да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999.

11.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд не е спазил процесуалните норми в областта на събирането на доказателства, като е решил да не даде вяра на доказателството на жалбоподателя относно представянето на определени документи от Комисията, които в светлината на доводите на Първоинстанционния съд да не уважи исканията на жалбоподателя, се оказват съществени за защита на неговите интереси. Нарушение на правото на справедлив процес, на принципа на равни процесуални възможности и на правото на защита.


(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/8


Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava y otros/Комисия на Европейските общности

(Дело C-469/09 P)

2010/C 37/11

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)

Други страни в производството: Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya, Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa, Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja

Искания на жалбоподателя

да обяви жалбата за допустима и основателна,

да отмени обжалваното съдебно решение,

да се уважи подадената в първоинстанционното производство жалба, по-специално член 3 от разглежданото решение,

при условията на евентуалност, да се върне делото на Първоинстанционния съд със задължителното указание да обсъди отхвърленото доказателство,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство, както и тези по настоящото производство и да се осъди встъпилата страна Comunidad Autónoma de la Rioja да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

1.

Грешка при прилагане на правото, доколкото Първоинстанционният съд е приел, че приключването на процедура по предварително разглеждане относно разглежданите данъчни мерки преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 659/1999 (1) изисква наличието на изрично решение на Комисията в този смисъл (отправено към държавата членка).

2.

Изопачаване на решението от 28 ноември 2000 година, доколкото Първоинстанционният съд е приел, че въпросното решение слага край на процедура по предварително разглеждане относно разглежданите данъчни мерки, която води началото си от оплакване, заведено през април 1994 г. Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд не е приел, че преразглеждането на данъчните мерки през 2000 г. се е извършило в рамките на процедурата, установена за съществуващите помощи.

3.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд не е спазил процесуалните норми за тежест и преценка на доказателствата, по-специално признаването на писменото доказателствено средство, каквото представлява решението от 28 ноември 2000 г. (вярата, която може да му се даде и доказателствената сила). Нарушение на правото на справедлив съдебен процес.

4.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е нарушил процесуалните норми за преценка и тежест на доказателствата във връзка с обективни, релевантни, съвпадащи и непротиворечиви индиции, които са представени пред него и които доказват, че преди 28 ноември 2000 г. Комисията е разгледала предварително данъчните мерки и е приключила това разглеждане. Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд не е приел, че преразглеждането на данъчните мерки през 2000 г. се е извършило в рамките на процедурата, установена за съществуващите помощи.

5.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд потвърждава преценката за разглежданите данъчни мерки, приети през 1993 г., като оперативни помощи посредством прилагането на определението за помощ в противоречие с Насоките за регионална помощ от 1998 г. Нарушаване на принципа на правната сигурност и по-специално на принципа за забрана на обратното действие.

6.

Грешка при прилагането на правото относно концепцията за „относимата информация“ във връзка с предварителното разглеждане на данъчен режим в рамките на държавните помощи, която води Първоинстанционния съд до преценката, че продължителността на предварителното разглеждане е неразумна.

7.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е преценил, че срок от 79 месеца в анализирания случай не е неразумна продължителност за процедура по предварително разглеждане на данъчните мерки и поради това е направил извода, че не е нарушен член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 във връзка с принципа на правна сигурност.

8.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е преценил, че срок от 79 месеца в анализирания случай не е неразумна продължителност за процедура по предварително разглеждане на данъчните мерки и поради това е направил извода, че не е нарушен член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 във връзка с принципа на добра администрация.

9.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е преценил, че в конкретния случай не са налице изключителни обстоятелства, обосноваващи оправдани правни очаквания за правомерността на данъчните мерки, които да налагат да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999. Изопачаване на решението.

10.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е преценил, че в конкретния случай не е нарушен принципът на равно третиране, което да наложи да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999.

11.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд не е спазил процесуалните норми в областта на събирането на доказателства, като е решил да не даде вяра на доказателството на жалбоподателя относно представянето на определени документи от Комисията, които в светлината на доводите на Първоинстанционния съд да не уважи исканията на жалбоподателя, се оказват съществени за защита на неговите интереси. Нарушение на правото на справедлив процес, на принципа на равни процесуални възможности и на правото на защита.


(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/10


Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava y otros/Комисия на Европейските общности

(Дело C-470/09 P)

2010/C 37/12

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)

Други страни в производството: Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava, Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja

Искания на жалбоподателя

да обяви жалбата за допустима и основателна,

да отмени обжалваното съдебно решение,

да се уважи подадената в първоинстанционното производство жалба, по-специално член 3 от разглежданото решение,

при условията на евентуалност, да се върне делото на Първоинстанционния съд със задължителното указание да обсъди отхвърленото доказателство,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство, както и тези по настоящото производство и да се осъди встъпилата страна Comunidad Autónoma de la Rioja да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

1.

Грешка при прилагане на правото, доколкото Първоинстанционният съд е приел, че приключването на процедура по предварително разглеждане относно разглежданите данъчни мерки преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 659/1999 (1) изисква наличието на изрично решение на Комисията в този смисъл (отправено към държавата членка).

2.

Изопачаване на решението от 28 ноември 2000 година, доколкото Първоинстанционният съд е приел, че въпросното решение слага край на процедура по предварително разглеждане относно разглежданите данъчни мерки, която води началото си от оплакване, заведено през април 1994 г. Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд не е приел, че преразглеждането на данъчните мерки през 2000 г. се е извършило в рамките на процедурата, установена за съществуващите помощи.

3.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд не е спазил процесуалните норми за тежест и преценка на доказателствата, по-специално признаването на писменото доказателствено средство, каквото представлява решението от 28 ноември 2000 г. (вярата, която може да му се даде и доказателствената сила). Нарушение на правото на справедлив съдебен процес.

4.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е нарушил процесуалните норми за преценка и тежест на доказателствата във връзка с обективни, релевантни, съвпадащи и непротиворечиви индиции, които са представени пред него и които доказват, че преди 28 ноември 2000 г. Комисията е разгледала предварително данъчните мерки и е приключила това разглеждане. Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд не е приел, че преразглеждането на данъчните мерки през 2000 г. се е извършило в рамките на процедурата, установена за съществуващите помощи.

5.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд потвърждава преценката за разглежданите данъчни мерки, приети през 1993 г., като оперативни помощи посредством прилагането на определението за помощ в противоречие с Насоките за регионална помощ от 1998 г. Нарушаване на принципа на правната сигурност и по-специално на принципа за забрана на обратното действие.

6.

Грешка при прилагането на правото относно концепцията за „относимата информация“ във връзка с предварителното разглеждане на данъчен режим в рамките на държавните помощи, която води Първоинстанционния съд до преценката, че продължителността на предварителното разглеждане е неразумна.

7.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е преценил, че срок от 79 месеца в анализирания случай не е неразумна продължителност за процедура по предварително разглеждане на данъчните мерки и поради това е направил извода, че не е нарушен член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 във връзка с принципа на правна сигурност.

8.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е преценил, че срок от 79 месеца в анализирания случай не е неразумна продължителност за процедура по предварително разглеждане на данъчните мерки и поради това е направил извода, че не е нарушен член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 във връзка с принципа на добра администрация.

9.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е преценил, че в конкретния случай не са налице изключителни обстоятелства, обосноваващи оправдани правни очаквания за правомерността на данъчните мерки, които да налагат да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999. Изопачаване на решението.

10.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд е преценил, че в конкретния случай не е нарушен принципът на равно третиране, което да наложи да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999.

11.

Грешка при прилагането на правото, доколкото Първоинстанционният съд не е спазил процесуалните норми в областта на събирането на доказателства, като е решил да не даде вяра на доказателството на жалбоподателя относно представянето на определени документи от Комисията, които в светлината на доводите на Първоинстанционния съд да не уважи исканията на жалбоподателя, се оказват съществени за защита на неговите интереси. Нарушение на правото на справедлив процес, на принципа на равни процесуални възможности и на правото на защита.


(1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/11


Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01 — T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности

(Дело C-471/09 P)

2010/C 37/13

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)

Други страни в производството: Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava, Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa, Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja

Искания на жалбоподателя

да се обяви за допустима и основателна настоящата жалба;

да се отмени обжалваното съдебно решение;

да се уважи искането, направено пред първата инстанция, в частност, евентуалното искане за отмяна на член 3 от обжалваното решение;

при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд, като му бъде разпоредено да допусне доказателството, чието събиране е било отказано;

да се осъди Комисията да заплати разноските по първоинстанционното производство и по производството за обжалване, а встъпилата страна, Comunidad Autónoma de la Rioja — да заплати разноските по първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

1.

Грешка при прилагане на правото, тъй като ПС е приел, че в конкретния случай не са налице изключителни обстоятелства, които да пораждат оправдани правни очаквания за редовността на обжалваната данъчна мярка, които възпрепятстват да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (1) във връзка с принципа за защита на оправданите правни очаквания. Изопачаване на границите на правния спор и нарушение на принципа на състезателност. Нарушение на съдебната практика относно мотивирането. Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил процесуалните норми в областта на преценката на доказателствата, независимо от материалното съдържание на въпросните доказателствени материали.

Нито формалната разлика между обжалваната данъчна мярка и мярката предмет на Решение 93/337 (2), нито фактът, че Комисията е могла да мотивира критерия селективност с елемент, различен от този, който фигурира изрично в Решение 93/337, нито декларацията за несъвместимост, която се съдържа в Решение 93/337, съставляват достатъчни правни основания, за да не приеме ПС съществуването на изключително обстоятелство, което, само по себе си или във връзка с други обстоятелства, които са налице в дадения случай, възпрепятства Комисията да разпореди възстановяването на помощите, споменати в обжалваното решение.

Приемайки, че обжалваните мерки по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02 не са аналогични на обжалваната данъчна мярка по причини на данъчна техника и на обхват на облекчението, ПС е изопачил границите на правния спор между страните, не е спазил принципа на състезателност и освен това е допуснал явно нарушение на определена съдебна практика относно мотивирането.

ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че поведението на Комисията към данъчното освобождаване и/или към данъчния кредит от 1993 г. — видно от документите по делото, които не са били преценени от ПС в нарушение на процесуалните норми — не съставлява изключително обстоятелство, което е могло да обоснове какъвто и да е вид оправдано правно очакване за редовността на обжалваната данъчна мярка, което би възпрепятствало възстановяването на помощите по силата на член 14, параграф 1 от Регламент 659/1999 поради това, че противоречи на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

2.

Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил параграф 1 на член 14 от Регламент 659/1999 във връзка с принципа на пропорционалност, който пречи да бъде разпоредено възстановяване на помощите за инвестиции, които помощи не надвишават максималните предели на регионална помощ.

ПС е нарушил общия принцип на пропорционалност, като не е приел, че Комисията е нарушила посочения принцип, изисквайки възстановяването на всички суми, предоставени съгласно данъчния кредит от 45 % от инвестициите вместо само на тези, които надвишават максималния предел на регионална помощ в страната на баските.

3.

Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил процесуалните норми в областта на събирането на доказателствата и е решил да не допусне поисканото от жалбоподателя доказателство за представяне на определени документи на Комисията, което в светлината на използваните от ПС за отхвърляне на претенцията на жалбоподателя аргументи се явява съществено за защитата на неговите интереси. Нарушение на правото на справедлив процес, на принципа на равните процесуални възможности и на правото на защита.

Като не е събрал поисканото доказателство, ПС е нарушил основното право на справедлив процес, което служи на жалбоподателя, тъй като е отказал събирането на доказателство, което се явява съществено за него, нарушавайки по този начин неговото право на защита, като се има предвид, че неговата претенция е отхвърлена с аргумента, че не е доказал именно това, което е искал да докаже с несъбраното доказателство: ако не изричното окончателно становище на Комисията за отхвърляне на оплакването от 1994 г. срещу данъчни мерки от 1993 г. (включително данъчен кредит), които са мерки, по същество идентични на обжалваната, поне поведението на Комисията би съставлявало изключително обстоятелство, доколкото подобно поведение би породило оправданото правно очакване за редовността на данъчните мерки от 1993 г., което е довело до приемането на обжалваната данъчна мярка.


(1)  На Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2)  На Комисията от 10 май 1993 година относно система за данъчни помощи за инвестиции в страната на баските (ОВ L 134, стp. 25).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/12


Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01 — T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности

(Дело C-472/09 P)

2010/C 37/14

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)

Други страни в производството: Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya, Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa, Комисия на Европейските общности, Comunidad Autónoma de la Rioja

Искания на жалбоподателя

да се обяви за допустима и основателна настоящата жалба;

да се отмени обжалваното съдебно решение;

да се уважи искането, направено пред първата инстанция, в частност, евентуалното искане за отмяна на член 3 от обжалваното решение;

при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд, като му бъде разпоредено да допусне доказателството, чието събиране е било отказано;

да се осъди Комисията да заплати разноските по първоинстанционното производство и по производството за обжалване, а встъпилата страна, Comunidad Autónoma de la Rioja — да заплати разноските по първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

1.

Грешка при прилагане на правото, тъй като ПС е приел, че в конкретния случай не са налице изключителни обстоятелства, които да пораждат оправдани правни очаквания за редовността на обжалваната данъчна мярка, които възпрепятстват да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (1) във връзка с принципа за защита на оправданите правни очаквания. Изопачаване на границите на правния спор и нарушение на принципа на състезателност. Нарушение на съдебната практика относно мотивирането. Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил процесуалните норми в областта на преценката на доказателствата, независимо от материалното съдържание на въпросните доказателствени материали.

Нито формалната разлика между обжалваната данъчна мярка и мярката предмет на Решение 93/337 (2), нито фактът, че Комисията е могла да мотивира критерия селективност с елемент, различен от този, който фигурира изрично в Решение 93/337, нито декларацията за несъвместимост, която се съдържа в Решение 93/337, съставляват достатъчни правни основания, за да не приеме ПС съществуването на изключително обстоятелство, което, само по себе си или във връзка с други обстоятелства, които са налице в дадения случай, възпрепятства Комисията да разпореди възстановяването на помощите, споменати в обжалваното решение.

Приемайки, че обжалваните мерки по съединени дела T-30/01 — T-32/01 и T-86/02 — T-88/02 не са аналогични на обжалваната данъчна мярка по причини на данъчна техника и на обхват на облекчението, ПС е изопачил границите на правния спор между страните, не е спазил принципа на състезателност и освен това е допуснал явно нарушение на определена съдебна практика относно мотивирането.

ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че поведението на Комисията към данъчното освобождаване и/или към данъчния кредит от 1993 г. — видно от документите по делото, които не са били преценени от ПС в нарушение на процесуалните норми — не съставлява изключително обстоятелство, което е могло да обоснове какъвто и да е вид оправдано правно очакване за редовността на обжалваната данъчна мярка, което би възпрепятствало възстановяването на помощите по силата на член 14, параграф 1 от Регламент 659/1999 поради това, че противоречи на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

2.

Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил параграф 1 на член 14 от Регламент 659/1999 във връзка с принципа на пропорционалност, който пречи да бъде разпоредено възстановяване на помощите за инвестиции, които помощи не надвишават максималните предели на регионална помощ.

ПС е нарушил общия принцип на пропорционалност, като не е приел, че Комисията е нарушила посочения принцип, изисквайки възстановяването на всички суми, предоставени съгласно данъчния кредит от 45 % от инвестициите вместо само на тези, които надвишават максималния предел на регионална помощ в страната на баските.

3.

Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил процесуалните норми в областта на събирането на доказателствата и е решил да не допусне поисканото от жалбоподателя доказателство за представяне на определени документи на Комисията, което в светлината на използваните от ПС за отхвърляне на претенцията на жалбоподателя аргументи се явява съществено за защитата на неговите интереси. Нарушение на правото на справедлив процес, на принципа на равните процесуални възможности и на правото на защита.

Като не е събрал поисканото доказателство, ПС е нарушил основното право на справедлив процес, което служи на жалбоподателя, тъй като е отказал събирането на доказателство, което се явява съществено за него, нарушавайки по този начин неговото право на защита, като се има предвид, че неговата претенция е отхвърлена с аргумента, че не е доказал именно това, което е искал да докаже с несъбраното доказателство: ако не изричното окончателно становище на Комисията за отхвърляне на оплакването от 1994 г. срещу данъчни мерки от 1993 г. (включително данъчен кредит), които са мерки, по същество идентични на обжалваната, поне поведението на Комисията би съставлявало изключително обстоятелство, доколкото подобно поведение би породило оправданото правно очакване за редовността на данъчните мерки от 1993 г., което е довело до приемането на обжалваната данъчна мярка.


(1)  На Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2)  На Комисията от 10 май 1993 година относно система за данъчни помощи за инвестиции в страната на баските (ОВ L 134, стp. 25).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/14


Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01— T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности

(Дело C-473/09 P)

2010/C 37/15

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)

Други страни в производството: Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa, Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja

Искания на жалбоподателя

да се обяви за допустима и основателна настоящата жалба;

да се отмени обжалваното съдебно решение;

да се уважи искането, направено пред първата инстанция, в частност, евентуалното искане за отмяна на член 3 от обжалваното решение;

при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд, като му бъде разпоредено да допусне доказателството, чието събиране е било отказано;

да се осъди Комисията да заплати разноските по първоинстанционното производство и по производството за обжалване, а встъпилата страна, Comunidad Autónoma de la Rioja — да заплати разноските по първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

1.

Грешка при прилагане на правото, тъй като ПС е приел, че в конкретния случай не са налице изключителни обстоятелства, които да пораждат оправдани правни очаквания за редовността на обжалваната данъчна мярка, които възпрепятстват да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (1) във връзка с принципа за защита на оправданите правни очаквания. Изопачаване на границите на правния спор и нарушение на принципа на състезателност. Нарушение на съдебната практика относно мотивирането. Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил процесуалните норми в областта на преценката на доказателствата, независимо от материалното съдържание на въпросните доказателствени материали.

Нито формалната разлика между обжалваната данъчна мярка и мярката предмет на Решение 93/337 (2), нито фактът, че Комисията е могла да мотивира критерия селективност с елемент, различен от този, който фигурира изрично в Решение 93/337, нито декларацията за несъвместимост, която се съдържа в Решение 93/337, съставляват достатъчни правни основания, за да не приеме ПС съществуването на изключително обстоятелство, което, само по себе си или във връзка с други обстоятелства, които са налице в дадения случай, възпрепятства Комисията да разпореди възстановяването на помощите, споменати в обжалваното решение.

Приемайки, че обжалваните мерки по съединени дела T-30/01—T-32/01 и T-86/02—T-88/02 не са аналогични на обжалваната данъчна мярка по причини на данъчна техника и на обхват на облекчението, ПС е изопачил границите на правния спор между страните, не е спазил принципа на състезателност и освен това е допуснал явно нарушение на определена съдебна практика относно мотивирането.

ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че поведението на Комисията към данъчното освобождаване и/или към данъчния кредит от 1993 г. — видно от документите по делото, които не са били преценени от ПС в нарушение на процесуалните норми — не съставлява изключително обстоятелство, което е могло да обоснове какъвто и да е вид оправдано правно очакване за редовността на обжалваната данъчна мярка, което би възпрепятствало възстановяването на помощите по силата на член 14, параграф 1 от Регламент 659/1999 поради това, че противоречи на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

2.

Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил параграф 1 на член 14 от Регламент 659/1999 във връзка с принципа на пропорционалност, който пречи да бъде разпоредено възстановяване на помощите за инвестиции, които помощи не надвишават максималните предели на регионална помощ.

ПС е нарушил общия принцип на пропорционалност, като не е приел, че Комисията е нарушила посочения принцип, изисквайки възстановяването на всички суми, предоставени съгласно данъчния кредит от 45 % от инвестициите вместо само на тези, които надвишават максималния предел на регионална помощ в страната на баските.

3.

Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил процесуалните норми в областта на събирането на доказателствата и е решил да не допусне поисканото от жалбоподателя доказателство за представяне на определени документи на Комисията, което в светлината на използваните от ПС за отхвърляне на претенцията на жалбоподателя аргументи се явява съществено за защитата на неговите интереси. Нарушение на правото на справедлив процес, на принципа на равните процесуални възможности и на правото на защита.

Като не е събрал поисканото доказателство, ПС е нарушил основното право на справедлив процес, което служи на жалбоподателя, тъй като е отказал събирането на доказателство, което се явява съществено за него, нарушавайки по този начин неговото право на защита, като се има предвид, че неговата претенция е отхвърлена с аргумента, че не е доказал именно това, което е искал да докаже с несъбраното доказателство: ако не изричното окончателно становище на Комисията за отхвърляне на оплакването от 1994 г. срещу данъчни мерки от 1993 г. (включително данъчен кредит), които са мерки, по същество идентични на обжалваната, поне поведението на Комисията би съставлявало изключително обстоятелство, доколкото подобно поведение би породило оправданото правно очакване за редовността на данъчните мерки от 1993 г., което е довело до приемането на обжалваната данъчна мярка.


(1)  На Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2)  На Комисията от 10 май 1993 година относно система за данъчни помощи за инвестиции в страната на баските (ОВ L 134, стp. 25).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/15


Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01—T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava y Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности

(Дело C-474/09 P)

2010/C 37/16

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)

Други страни в производството: Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava, Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa, Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja

Искания на жалбоподателя

да се обяви за допустима и основателна настоящата жалба;

да се отмени обжалваното съдебно решение;

да се уважи искането, направено пред първата инстанция, в частност, евентуалното искане за отмяна на член 3 от обжалваното решение;

при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд, като му бъде разпоредено да допусне доказателството, чието събиране е било отказано;

да се осъди Комисията да заплати разноските по първоинстанционното производство и по производството за обжалване, а встъпилата страна, Comunidad Autónoma de la Rioja — да заплати разноските по първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

1.

Грешка при прилагане на правото, тъй като ПС е приел, че в конкретния случай не са налице изключителни обстоятелства, които да пораждат оправдани правни очаквания за редовността на обжалваната данъчна мярка, които възпрепятстват да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (1) във връзка с принципа за защита на оправданите правни очаквания. Изопачаване на границите на правния спор и нарушение на принципа на състезателност. Нарушение на съдебната практика относно мотивирането.

Нито формалната разлика между обжалваната данъчна мярка и мярката предмет на Решение 93/337 (2), нито фактът, че Комисията е могла да мотивира критерия селективност с елемент, различен от този, който фигурира изрично в Решение 93/337, нито декларацията за несъвместимост, която се съдържа в Решение 93/337, съставляват достатъчни правни основания, за да не приеме ПС съществуването на изключително обстоятелство, което, само по себе си или във връзка с други обстоятелства, които са налице в дадения случай, възпрепятства Комисията да разпореди възстановяването на помощите, споменати в обжалваното решение.

Приемайки, че обжалваните мерки по съединени дела T-30/01—T-32/01 и T-86/02—T-88/02 не са аналогични на обжалваната данъчна мярка по причини на данъчна техника и на обхват на облекчението, ПС е изопачил границите на правния спор между страните, не е спазил принципа на състезателност и освен това е допуснал явно нарушение на определена съдебна практика относно мотивирането.

ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че поведението на Комисията към данъчното освобождаване от 1993 г., както и към данъчното облекчение по Закон 22/1993, не съставлява изключително обстоятелство, което е могло да обоснове какъвто и да е вид оправдано правно очакване за редовността на обжалваната данъчна мярка, което би възпрепятствало възстановяването на помощите по силата на член 14, параграф 1 от Регламент 659/1999 поради това, че противоречи на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

2.

Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил процесуалните норми в областта на събирането на доказателствата и е решил да не допусне поисканото от жалбоподателя доказателство за представяне на определени документи на Комисията, което в светлината на използваните от ПС за отхвърляне на претенцията на жалбоподателя аргументи се явява съществено за защитата на неговите интереси. Нарушение на правото на справедлив процес, на принципа на равните процесуални възможности и на правото на защита.

Като не е събрал поисканото доказателство, ПС е нарушил основното право на справедлив процес, което служи на жалбоподателя, тъй като е отказал събирането на доказателство, което се явява съществено за него, нарушавайки по този начин неговото право на защита, като се има предвид, че неговата претенция е отхвърлена с аргумента, че не е доказал именно това, което е искал да докаже с несъбраното доказателство: ако не изричното окончателно становище на Комисията за отхвърляне на оплакването от 1994 г. срещу мярка, която е по същество идентична на приетата през 1993 г., поне поведението на Комисията би съставлявало изключително обстоятелство, доколкото подобно поведение би породило оправданото правно очакване за редовността на данъчните мерки от 1993 г., което е довело до приемането на обжалваната данъчна мярка през 1996 г.


(1)  На Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2)  На Комисията от 10 май 1993 година относно система за данъчни помощи за инвестиции в страната на баските (ОВ L 134, стp. 25).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/16


Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01 — T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava y Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности

(Дело C-475/09 P)

2010/C 37/17

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)

Други страни в производството: Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya, Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa, Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja

Искания на жалбоподателя

да се обяви за допустима и основателна настоящата жалба;

да се отмени обжалваното съдебно решение;

да се уважи искането, направено пред първата инстанция, по-конкретно, евентуалното искане за отмяна на член 3 от обжалваното решение;

при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд, като му бъде разпоредено да допусне доказателството, чието събиране е било отказано.

да се осъди Комисията да заплати разноските по първоинстанционното производство и по производството за обжалване, а встъпилата страна, Comunidad Autónoma de la Rioja — да заплати разноските по първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

1.

Грешка при прилагане на правото, тъй като ПС е приел, че в конкретния случай не са налице изключителни обстоятелства, които да пораждат оправдани правни очаквания за редовността на обжалваната данъчна мярка, които възпрепятстват да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (1) във връзка с принципа за защита на оправданите правни очаквания. Изопачаване на границите на правния спор и нарушение на принципа на състезателност. Нарушение на съдебната практика относно мотивирането.

Нито формалната разлика между обжалваната данъчна мярка и мярката предмет на Решение 93/337 (2), нито фактът, че Комисията е могла да мотивира критерия селективност с елемент, различен от този, който фигурира изрично в Решение 93/337, нито декларацията за несъвместимост, която се съдържа в Решение 93/337, съставляват достатъчни правни основания, за да не приеме ПС съществуването на изключително обстоятелство, което, само по себе си или във връзка с други обстоятелства, които са налице в дадения случай, възпрепятства Комисията да разпореди възстановяването на помощите, споменати в обжалваното решение.

Приемайки, че обжалваните мерки по съединени дела T-30/01—T-32/01 и T-86/02—T-88/02 не са аналогични на обжалваната данъчна мярка по причини на данъчна техника и на обхват на облекчението, ПС е изопачил границите на правния спор между страните, не е спазил принципа на състезателност и освен това е допуснал явно нарушение на определена съдебна практика относно мотивирането.

ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че поведението на Комисията към данъчното освобождаване от 1993 г., както и към данъчното облекчение по Закон 22/1993, не съставлява изключително обстоятелство, което е могло да обоснове какъвто и да е вид оправдано правно очакване за редовността на обжалваната данъчна мярка, което би възпрепятствало възстановяването на помощите по силата на член 14, параграф 1 от Регламент 659/1999 поради това, че противоречи на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

2.

Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил процесуалните норми в областта на събирането на доказателствата и е решил да не допусне поисканото от жалбоподателя доказателство за представяне на определени документи на Комисията, което в светлината на използваните от ПС за отхвърляне на претенцията на жалбоподателя аргументи се явява съществено за защитата на неговите интереси. Нарушение на правото на справедлив процес, на принципа на равните процесуални възможности и на правото на защита.

Като не е събрал поисканото доказателство, ПС е нарушил основното право на справедлив процес, което служи на жалбоподателя, тъй като е отказал събирането на доказателство, което се явява съществено за него, нарушавайки по този начин неговото право на защита, като се има предвид, че неговата претенция е отхвърлена с аргумента, че не е доказал именно това, което е искал да докаже с несъбраното доказателство: ако не изричното окончателно становище на Комисията за отхвърляне на оплакването от 1994 г. срещу мярка, която е по същество идентична на приетата през 1993 г., поне поведението на Комисията би съставлявало изключително обстоятелство, доколкото подобно поведение би породило оправданото правно очакване за редовността на данъчните мерки от 1993 г., което е довело до приемането на обжалваната данъчна мярка през 1996 г.


(1)  На Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2)  На Комисията от 10 май 1993 година относно система за данъчни помощи за инвестиции в страната на баските (ОВ L 134, стp. 25).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/17


Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01 — T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности

(Дело C-476/09 P)

2010/C 37/18

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)

Други страни в производството: Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa, Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja

Искания на жалбоподателя

да се обяви за допустима и основателна настоящата жалба;

да се отмени обжалваното съдебно решение;

да се уважи искането, направено пред първата инстанция, в частност, евентуалното искане за отмяна на член 3 от обжалваното решение;

при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд, като му бъде разпоредено да допусне доказателството, чието събиране е било отказано.

да се осъди Комисията да заплати разноските по първоинстанционното производство и по производството за обжалване, а встъпилата страна, Comunidad Autónoma de la Rioja — да заплати разноските по първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

1.

Грешка при прилагане на правото, тъй като ПС е приел, че в конкретния случай не са налице изключителни обстоятелства, които да пораждат оправдани правни очаквания за редовността на обжалваната данъчна мярка, които възпрепятстват да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (1) във връзка с принципа за защита на оправданите правни очаквания. Изопачаване на границите на правния спор и нарушение на принципа на състезателност. Нарушение на съдебната практика относно мотивирането.

Нито формалната разлика между обжалваната данъчна мярка и мярката предмет на Решение 93/337 (2), нито фактът, че Комисията е могла да мотивира критерия селективност с елемент, различен от този, който фигурира изрично в Решение 93/337, нито декларацията за несъвместимост, която се съдържа в Решение 93/337, съставляват достатъчни правни основания, за да не приеме ПС съществуването на изключително обстоятелство, което, само по себе си или във връзка с други обстоятелства, които са налице в дадения случай, възпрепятства Комисията да разпореди възстановяването на помощите, споменати в обжалваното решение.

Приемайки, че обжалваните мерки по съединени дела T-30/01—T-32/01 и T-86/02—T-88/02 не са аналогични на обжалваната данъчна мярка по причини на данъчна техника и на обхват на облекчението, ПС е изопачил границите на правния спор между страните, не е спазил принципа на състезателност и освен това е допуснал явно нарушение на определена съдебна практика относно мотивирането.

ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че поведението на Комисията към данъчното освобождаване от 1993 г., както и към данъчното облекчение по Закон 22/1993, не съставлява изключително обстоятелство, което е могло да обоснове какъвто и да е вид оправдано правно очакване за редовността на обжалваната данъчна мярка, което би възпрепятствало възстановяването на помощите по силата на член 14, параграф 1 от Регламент 659/1999 поради това, че противоречи на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

2.

Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил процесуалните норми в областта на събирането на доказателствата и е решил да не допусне поисканото от жалбоподателя доказателство за представяне на определени документи на Комисията, което в светлината на използваните от ПС за отхвърляне на претенцията на жалбоподателя аргументи се явява съществено за защитата на неговите интереси. Нарушение на правото на справедлив процес, на принципа на равните процесуални възможности и на правото на защита.

Като не е събрал поисканото доказателство, ПС е нарушил основното право на справедлив процес, което служи на жалбоподателя, тъй като е отказал събирането на доказателство, което се явява съществено за него, нарушавайки по този начин неговото право на защита, като се има предвид, че неговата претенция е отхвърлена с аргумента, че не е доказал именно това, което е искал да докаже с несъбраното доказателство: ако не изричното окончателно становище на Комисията за отхвърляне на оплакването от 1994 г. срещу мярка, която е по същество идентична на приетата през 1993 г., поне поведението на Комисията би съставлявало изключително обстоятелство, доколкото подобно поведение би породило оправданото правно очакване за редовността на данъчните мерки от 1993 г., което е довело до приемането на обжалваната данъчна мярка през 1996 г.


(1)  На Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2)  На Комисията от 10 май 1993 година относно система за данъчни помощи за инвестиции в страната на баските (ОВ L 134, стp. 25).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/18


Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) на 25 ноември 2009 г. — Charles Defossez/Christian Wiart, пълномощник ликвидатор на Sotimon SARL, Office national de l'emploi, CGEA de Lille

(Дело C-477/09)

2010/C 37/19

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Ищец: Charles Defossez

Ответници: Christian Wiart, в качеството на пълномощник ликвидатор на Sotimon SARL, Office national de l'emploi (Фонд за закриване на предприятия), CGEA de Lille

Преюдициални въпроси

Следва ли член 8а от Директива № 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (1), изменена с Директива № 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. (2), който предвижда в първата си алинея, че когато едно предприятие, което извършва дейност на територията на най-малко на две държави членки е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1, институцията в държавата членка, на чиято територия те работят или обикновено полагат труд, е компетентната институция за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите и предвижда във втората си алинея, че обхватът на правата на работниците и служителите се определя със закона, регламентиращ компетентната гарантираща институция, да се тълкува в смисъл, че определя компетентната институция и изключва всички останали или следва предвид целта на директивата за укрепване на правата на работниците, упражняващи правото си на свободно движение и предвид първа алинея от член 9 от същата тази директива, съгласно която директивата не засяга правото на избор на държавите членки да прилагат или да въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците или служителите, да се тълкува в смисъл, че не лишава работника и служителя от правото да се възползва от по-благоприятната гаранция на институцията, в която неговият работодател се осигурява и прави вноски съгласно националното право, вместо от гаранцията на тази институция?


(1)  ОВ L 283, стр. 23; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 1, стр.197.

(2)  ОВ L 270, стр. 10; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 6, стр.149.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/19


Преюдициално запитване, отправено от Audiencia provincial de Tarragona (Испания) на 30 ноември 2009 г. — Наказателно производство срещу Magatte Gueye

(Дело C-483/09)

2010/C 37/20

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia provincial de Tarragona

Страни в главното производство

Ищец: Magatte Gueye

Ответник: Ministerio Fiscal y Eva Caldes

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли посоченото в съображение 8 от Рамковото решение (1) право на пострадалите лица да срещнат разбиране да се тълкува в смисъл, че става въпрос за положително задължение на обществените органи, натоварени с наказателното преследване, да позволят на пострадалото лице да изрази преценката си, размислите си и мнението си относно преките последици, които може да има налагането на наказанието на извършителя на престъплението, с който той има семейна или силно емоционална връзка?

2.

Трябва ли член 2 от Рамковото решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че задължението на държавите да признаят правата и законните интереси на пострадалите лица им налага да вземат предвид мнението им, когато наказателните последици от процеса могат да увредят съществено и пряко развитието на правото им на свободно развитие на личността и на правото им на личен и семеен живот?

3.

Трябва ли член 2 от Рамковото решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че обществените органи не могат да откажат да вземат предвид свободната воля на пострадалото лице, когато то се противопоставя на налагането или продължаването на забрана за приближаване, в случаите, в които извършителят на престъплението е член на неговото семейство, няма вероятност от рецидив, констатирано е ниво на лична, социална и емоционална способност, изключваща възможността за подчиняване на автора на престъплението, или обратно, следва да се изхожда от релевантността на тази мярка във всеки конкретен предвид особеността на тези престъпления?

4.

Трябва ли член 8 от Рамковото решение 2001/220/ПВР, според който държавите членки осигурява подходящо равнище на защита на пострадалите лица, да се тълкува в смисъл, че позволява общото и задължително налагане на забрана за приближаване или на забрана за общуване като допълнителни наказания във всички случаи, в които дадено лице е пострадало от престъпления, извършени в семейна среда, предвид особеността на тези престъпления, или обратно, трябва да се тълкува в смисъл, че налага да се извърши индивидуално претегляне, което да позволи идентифицирането във всеки конкретен случай на подходящото равнище на защита предвид застъпените интереси?

5.

Трябва ли член 10 от Рамковото решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че изключва по принцип медиацията в наказателни производства за престъпления, извършени в семейна среда, предвид особеността на тези престъпления, или напротив медиацията трябва да се позволи и при тези производства като във всеки конкретен случай се претеглят застъпените интереси?


(1)  Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (ОВ L 82, стр. 1; Специално издание на български език, глава 19, том 3, стр. 104).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/20


Преюдициално запитване, отправено от Tribunal da Relação do Porto (Португалия) на 30 ноември 2009 г. — Manuel Carvalho Ferreira Santos/Companhia Europeia de Seguros, S.A.

(Дело C-484/09)

2010/C 37/21

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal da Relação do Porto

Страни в главното производство

Ищец: Manuel Carvalho Ferreira Santos

Ответник: Companhia Europeia de Seguros, S.A.

Преюдициален въпрос

Когато при сблъсък между моторни превозни средства произшествието, в резултат на което са причинени телесни повреди и имуществени вреди на един от водачите (пострадалото лице, което иска обезщетение), не може да се вмени на нито един от водачите поради вина, противоречи ли на общностното право и по-конкретно на член 3, параграф 1 от Първа директива (72/166/ЕИО) (1), на член 2, параграф 1 от Втора директива (84/5/ЕИО) (2) и на член 1 от Трета директива (90/232/ЕИО) (3), в съответствие с даденото им тълкуване от Съда на Европейските общности, възможността да се извърши подялба на отговорността за произшествието (член 506, параграфи 1 и 2 от Гражданския кодекс), имаща пряко отражение върху размера на обезщетението, което трябва да се присъди на пострадалото лице за имуществените и неимуществените вреди, настъпили в резултат от причинените телесни повреди, доколкото тази подялба води до пропорционално намаляване на размера на обезщетението?


(1)  Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 10).

(2)  Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104).

(3)  Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (ОВ L 129, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 240).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/20


Преюдициално запитване, отправено от Finanzgerichts Hamburg (Германия) на 1 декември 2009 г. — Viamex Agrar Handels GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Jonas

(Дело C-485/09)

2010/C 37/22

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Ищец: Viamex Agrar Handels GmbH

Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Jonas

Преюдициални въпроси

1.

Прилага ли се точка 48.5 от глава VII от приложението към Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 година за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО (1) в редакцията на Директива 95/29/ЕО на Съвета от 29 юни 1995 година за изменение на Директива 91/628/ЕИО за защита на животните по време на транспорт (2) към железопътния превоз?

2.

Длъжен ли е съдът, когато е сезиран със случай, при който нарушението на Директива 91/628/ЕИО не е довело до смъртта на животното, да разгледа по принцип дали компетентният орган на държавата членка е приложил член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 615/98 на Комисията от 18 март 1998 година относно особени правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ, що се отнася до хуманното отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт (3) в съответствие с принципа на пропорционалността?


(1)  ОВ L 340, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 182.

(2)  ОВ L 148, стр. 52; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 120.

(3)  ОВ L 82, стр. 19.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/21


Преюдициално запитване, отправено от Hof van beroep te Gent (Белгия) на 30 ноември 2009 г. — Vandoorne NV/Belgische Staat

(Дело C-489/09)

2010/C 37/23

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van Beroep te Gent

Страни в главното производство

Ищец: Vandoorne NV

Ответник: Belgische Staat

Преюдициални въпроси

1.

Съвместими ли са белгийските правни разпоредби, по-специално член 58, параграф 1, във връзка с член 77, параграф 1, точка 7 WBTW (Wetboek van de belasting over de toegevoegde waarde) [Кодекс за ДДС], с член 27 от Шеста директива 77/388/ЕИО (1) на Съвета, съгласно който държавите членки могат да предприемат мерки за опростяване, и/или с член 11, част В, параграф 1 от същата директива, който при пълно или частично неплащане предоставя право на възстановяване на ДДС, когато тези национални правни разпоредби, (1) предвиждат за доставката на тютюневи изделия опростяване на събирането на данъка върху добавената стойност, като този данък се събира еднократно при източника, и (2) не предоставят на данъчнозадължените лица, които понасят данъка върху добавената стойност върху тютюневите изделия в посреднически фази на веригата на доставки, правото на възстановяване на този данък при пълна или частична загуба на вземането за цената?


(1)  Шеста Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ 1977 L 145, стp. 1).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/21


Иск, предявен на 30 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-490/09)

2010/C 37/24

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Rozet и E. Traversa)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания на ищеца

да се установи, че Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по силата на член [49] от Договора за ЕО като е запазил действащите в настоящата им редакция член 24 от Кодекса за социално осигуряване, който, като предвижда поемането на разходите за биомедицински анализи само посредством трети лица платци, изключва възстановяването за такива, които са извършени в друга държава членка и член 12 от Устава на Съюза на здравните каси, който поставя възстановяването на разходите за извършените в друга държава членка биомедицински анализи в зависимост от цялостното спазване на условията за предоставяне на здравни услуги, предвидени в националните споразумения в Люксембург;

да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С исковата си молба Европейската комисия твърди, че ответникът е нарушил принципа за свободно предоставяне на услуги, провъзгласен в член 49 ЕО, като е запазил действащите законодателните разпоредби, които изключват възстановяването на разходите за лабораторни биомедицински анализи, извършени в други държави членки и които поставят такова възстановяване в зависимост от цялостното спазване на условията за предоставяне на здравни услуги, предвидени от люксембургското законодателство.

Ищецът изтъква, например, че националните власти поемат разходите за анализ и изследване само в случаите, когато същите са извършени в лаборатория за анализ при спазване изцяло на условията, предвидени в люксембургското законодателство. В някои държави членки обаче такива анализи не се извършват в лаборатория, а от самите лекари.

Според Комисията разглежданите ограничения не могат да бъдат оправдани с императивно съображение от общ интерес и нито представляват необходима и пропорционална мярка за постигането на търсената цел за закрила на общественото здраве.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/21


Иск, предявен на 1 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-493/09)

2010/C 37/25

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и M. Afonso)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

да се установи, че Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП, като облага дивидентите, получени от чуждестранните пенсионни фондове, в по-голям размер спрямо облагането на дивидентите, получени от националните пенсионни фондове,

да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Според разпоредбите на Estatuto dos Benefícios Fiscais (нормативна уредба на данъчните преференции) и на Código do Imposto sobre o Rendimento das Pessoas Colectivas (Кодекс за облагането на дружествата) дивидентите, изплатени на пенсионни фондове, които са създадени и действат според португалското право, са напълно освободени от корпоративен данък, докато дивидентите, изплатени на чуждестранни пенсионни фондове, се облагат с данък, който може да варира между 20 % и 10 %, според това дали има сключено двустранно споразумение между Португалия и държавата по седалището и какво гласи то. Корпоративният данък се облага чрез удържане при източника, което е окончателно.

Различното облагане, което португалското право предвижда в ущърб на чуждестранните пенсионни фондове, води до това, че инвестирането на тези дружества в португалски предприятия е по-малко интересно и привлекателно. Следователно въпросната данъчна уредба представлява ограничение според член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП.

Дискриминационното третиране на чуждестранните фондове, което се отразява отрицателно върху конкурентноспосоността на финансовите пазари на Европейския съюз и на приходите от инвестиции на пенсионните фондове, не може да бъде обосновано с никоя от причините, посочени от Португалската република.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/22


Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) на 2 декември 2009 г. — Nokia Corporation/Her Majesty's Commissioners of Revenue and Customs

(Дело C-495/09)

2010/C 37/26

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Nokia Corporation

Ответник: Her Majesty's Commissioners of Revenue and Customs

Преюдициални въпроси

Могат ли необщностни стоки, носещи марка на Общността, които са под митнически надзор в държава членка и в режим транзит от трета държава към друга трета държава, да представляват „имитирани стоки“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Регламент 1383/2003/ЕО (1), ако няма доказателство, подсказващо, че тези стоки ще бъдат пуснати на пазара в ЕО в съответствие с митнически режим или посредством незаконно отклоняване?


(1)  Регламент (ЕО) 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 година относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуална собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (ОВ L 196, стр. 7, Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 16, стр. 18)


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/22


Иск, предявен на 2 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-500/09)

2010/C 37/27

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Lozano Palacios и D. Triantafyllou)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

да установи, че с продължаващото прилагане на Министерско постановление A1/44351/3608 от 12 октомври 2005 година Република Гърция не е изпълнила задълженията си по Директива 97/67/CE (1) (с измененията), така както те произтичат по-конкретно от член 9, параграфи 1 и 2,

да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Република Гърция възпрепятства визираната от Директива 97/67 либерализация на пощенските услуги, която предвижда предоставяне на общи разрешителни или на индивидуални лицензи по прозрачни и недискриминационни процедури.

При издаването на разрешителни за пощенските камиони гръцкото законодателство изисква от лицензираните превозвачи самите те да бъдат пощенски предприятия, вписани в съответния регистър като титуляри на общо разрешително. Това налага коренно преустройство на пощенските мрежи и възпрепятства използването от страна на основните предприятия на франчайзингови услуги, освен ако евентуално те се преобразуват в предприятия за отдаване на камиони под наем при съответните разходи за това.

Освен това Република Гърция разрешава превоза на големи товари само от някои специални видове камиони, резервирани за регулирана професия, което възпрепятства останалите предприятия да доставят същата услуга.

Република Гърция не е обосновала в достатъчна степен тези ограничения.


(1)  ОВ L 15, 21.1.1998 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр.12.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/23


Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Administrative Appeals Chamber) (Обединеното кралство) на 4 декември 2009 г. — Lucy Stewart/Secretary of State for Work and Pensions

(Дело C-503/09)

2010/C 37/28

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Upper Tribunal

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lucy Stewart

Ответник: Secretary of State for Work and Pensions

Преюдициални въпроси

1.

Обезщетението с характеристики на краткосрочно обезщетение за инвалидност за младежи представлява ли обезщетение за болест или обезщетение за инвалидност за целите на Регламент 1408/71 (1)?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че подобно обезщетение трябва да се разглежда като обезщетение за болест:

а)

Дали лице като майката на жалбоподателя, което окончателно е преустановило всякаква дейност като заето или самостоятелно заето лице поради пенсиониране, при все това е „заето лице“ за целите на член 19 поради неговата предходна дейност като заето или самостоятелно заето лице, или приложимите правила се съдържат в членове 27 — 34 (пенсионери)?

б)

Дали лице като бащата на жалбоподателя, което не е извършвало дейност като заето или самостоятелно заето лице от 2001 г., при все това е „заето лице“ за целите на член 19 поради неговата предходна дейност като заето или самостоятелно заето лице?

в)

Следва ли жалбоподател да се разглежда като „пенсионер“ за целите на член 28 поради отпускането на обезщетение, придобито в съответствие с член 95б от Регламент 1408/71, независимо от фактите, че: i) въпросният жалбоподател никога не е бил наето лице по смисъла на член l, буква a) от Регламент 1408/71; ii) жалбоподателят не е навършил нормативноопределената пенсионна възраст; и iii) жалбоподателят попада в приложно поле относно лицата на Регламент 1408/71 само като член на семейството?

г)

Когато пенсионер попада в приложното поле на член 28 от Регламент 1408/71, може ли член на неговото семейството, който винаги е живял заедно с него и в същата държава като пенсионера, да претендира в съответствие с член 28, параграф 1, във връзка с член 29 за парично обезщетение за болест от определената в съответствие с член 28, параграф 2 компетентна институция, когато това обезщетение е (евентуално) дължимо на члена на семейството (и не е дължимо на пенсионера)?

д)

При необходимост (в зависимост от отговорите на точки a) до г) по-горе), прилагането на условие, предвидено от националното законодателство в областта на социалната сигурност, което ограничава първоначалното придобиване на правото на обезщетение за болест до лицата, които са пребивавали за предшестващ изискван период в компетентната държава членка в рамките на определен предварителен период от време, съвместимо ли е с разпоредбите на член 19 и/или 28 от Регламент 1408/71?

3.

Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че подобно обезщетение трябва да се разглежда като обезщетение за инвалидност, означава ли текстът на член 10 от Регламент 1408/71, който посочва обезщетенията „придобити […] съгласно законодателството на една или повече държави членки“, че държавите членки запазват правото си съгласно Регламент l408/71 да определят условия за първоначално придобиване на подобни обезщетения за инвалидност, които се основават на пребиваването в държавата членка или на доказването на изисквани периоди предшестващо пребиваване в държавата членка, така че жалбоподателят да не може да претендира на първо място, че има право на подобно обезщетение от друга държава членка?


(1)  Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26)


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/24


Иск, предявен на 9 декември 2009 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-510/09)

2010/C 37/29

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakia и G. Zavvos)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

да се установи, че като е пропуснала да нотифицира проекта на постановлението от 13 март 2006 г. относно използването на бързо разтворими смеси от продукти, посочени в член L.253-1 от code rural в рамките на процедурата по Директива 98/34/ЕО от 22 юни 1998 година, изменена с Директива 98/48/CE от 20 юли 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (1), Френската република не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 1 от посочената директива;

да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Със своя иск Европейската комисия упреква ответника за това, че не я е уведомил предварително за приемането на разглежданото министерско постановление, свързано с използването на някои бързо разтворими смеси на фармацевтични продукти със значение за агрономията, докато безспорно това постановление представлявало техническа норма по смисъла на Директива 98/34 и поради това е трябвало неговият проект да ѝ бъде нотифициран, тъй като той не попада в приложното поле на дерогацията по член 10 от същата директива.

Според Комисията ответникът се е съгласил с факта на извършване на това нарушение, тъй като след получаването на мотивираното становище френските власти са нотифицирали на Комисията проект на постановление, който предвиждал отмяната на спорната министерска наредба и възпроизвеждал нейното съдържание. Въпреки това към датата на подаването на настоящия иск този проект на постановление все още не е приет от френските власти или при всички случаи Комисията все още не е уведомена за това.


(1)  Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година за изменение на Директива 98/34/ЕО относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила (ОВ L 217, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/24


Жалба, подадена на 4 декември 2009 г. от Dongguan Nanzha Leco Stationery Mfg. Co., Ltd срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 23 септември 2009 г. по дело T-296/06, Dongguan Nanzha Leco Stationery Mfg. Co., Ltd/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-511/09 P)

2010/C 37/30

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Dongguan Nanzha Leco Stationery Mfg. Co., Ltd (представител: P. Bentley QC)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, IML Industria Meccanica Lombarda Srl

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението на Първоинстанционния съд от 23 септември 2009 г. по дело T-296/06, Dongguan Nanzha Leco Stationery Mfg., Co., Ltd./Съвет на Европейския съюз, в частта, с която се отменя първата част от първото правно основание на жалбоподателя в първоинстанционното производство;

да се отмени Регламент (ЕО) № 1136/2006 (1) на Съвета, в частта, налагаща антидъмпингово мито на произведените от жалбоподателя продукти като механизми с дъгов лост („МДЛ“), надхвърлящо размера на митото, който би следвало да бъде заплатен, ако не е била направена спорната корекция на експортната цена; и

да се осъди Съвета да заплати съдебните разноски в настоящото, включително и в първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не извежда правилно правните последици от понятието за нормална стойност, както е определено в член 2, параграф 7, буква а) от Регламент (ЕИО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу антидъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (2), изменен. Следователно в обжалваното решение Първоинстанционният съд достига до неправилен извод, че определената в съответствие с тази разпоредба аналогова нормална стойност, задължително отговаря на нивото, на което съответните стоки напускат веригата на производство в Китай, въпреки че той установява в самото обжалвано решение, че разходите за продажби, административните и другите общи разходи за вътрешни и експортни продажби се поемат не от дружеството в Китай, а от дружества, свързани с държава с пазарна икономика — Хонг конг. Този неправилен извод е в основата на нарушението на член 2, параграф 10 от Регламент (ЕИО) № 384/96 на Съвета, изменен, тъй като Първоинстанционният съд е потвърдил извършената от институциите корекция на експортната цена, състояща се в намаление на разходите за продажби, административните и другите общи разходи и печалби на дружествата, свързани с Хонг конг.


(1)  Регламент (ЕО) № 1136/2006 на Съвета от 24 юли 2006 година относно налагането на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временно мито, наложено върху вноса на механизми с дъгов лост с произход от Китайската народна република (ОВ L 205, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 11, том 47, стр. 89).

(2)  ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/25


Иск, предявен на 10 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-512/09)

2010/C 37/31

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Iro Dimitriou и A. Margelis)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

да се установи, като не е приела, или във всички случаи като не е съобщила на Комисията законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2006/66/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно батерии и акумулатори и от отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 26, параграф 1, от тази директива,

да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2006/66/ЕО във вътрешното законодателство е изтекъл на 26 септември 2008 г.


(1)  ОВ L 266, 26.9.2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 215.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/25


Иск, предявен на 11 декември 2009 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-513/09)

2010/C 37/32

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: V. Peere и A. Marghelis)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

да се установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (1) и във всеки случай, като не информирало Комисията за тези разпоредби, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по силата на тази директива,

да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспонирането на Директива 2006/66/ЕО е изтекъл на 26 септември 2008 г. Към датата на подаване на настоящия иск обаче ответникът все още не е взел всички необходими мерки за транспонирането на директивата или във всеки случай не е информирал Комисията.


(1)  JO L 266, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 13, том 53, стр. 215.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/26


Иск, предявен на 11 декември 2009 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-518/09)

2010/C 37/33

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: I.V. Rogalski и P. Guerra e Andrade)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

Да се установи, че Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 56 ДФЕС:

като не е въвела в националното си право разграничение между установяване и временно предоставяне на услуги що се касае до дейностите по сделки с недвижими имоти на предприятията посредници на недвижими имоти (агенти на недвижими имоти) и до търговците или управителите на недвижими имоти,

като налага на агентите на недвижими имоти и на търговците или управителите на недвижими имоти от други държави членки задължението за пълно регистриране в Instituto da Construção e do Imobiliário (наричан по-нататък „InCI, I.P.“) за целите на временното предоставяне на услуги,

като налага на агентите на недвижими имоти и на търговците или управителите на недвижими имоти от други държави членки задължението да гарантират със застраховка отговорностите, произтичащи от дейността им в съответствие с португалското право,

като налага на предприятията посредници на недвижими имоти (агенти на недвижими имоти) от други държави членки задължението за положителен собствен капитал съгласно португалското право и

като подчинява агентите на недвижими имоти и на търговците или управителите на недвижими имоти от другите държави членки на вътрешен дисциплинарен контрол от страна на InCI, I.P.

Да се установи, че Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 49 ДФЕС и член 56 ДФЕС като налага що се касае до предприятията посредници на недвижими имоти (агенти на недвижими имоти) изискването да упражняват изключително въпросната дейност с изключение на управлението на недвижима собственост за чужда сметка, а що се отнася до търговците или управителите на недвижими имоти — задължението да упражняват изключително дейността по управление на недвижими имоти.

Да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

От португалската система за посредничество на недвижими имоти и за управление на недвижими имоти следват многобройни ограничения на свободното предоставяне на услуги.

Дейностите по посредничество на недвижими имоти и по управление на недвижими имоти, развивани от дружества със седалище и адрес на управление в други държави членки, които са винаги субекти на португалското право, засяга недвижимите имоти в Португалия.

Португалското право установява седем изисквания за упражняването на дейността на агента на недвижими имоти (посредничество на недвижими имоти) и четири изисквания за упражняване на дейността на търговеца или управителя на недвижими имоти (управление на недвижими имоти).

Изискванията относно субективния обхват на лицензията са ограничителни.

Изискването относно професионалната правоспособност също е ограничително.

Португалските норми в областта на посредничеството на недвижими имоти и на управление на недвижими имоти изопачават традиционната посредническа дейност. Вместо посредничество е налице представителство.

Задължението за сключване на застраховка за професионална отговорност според португалското право представлява необосновано ограничение.

Задължението за положителен собствен капитал, определено съгласно португалската национална система за счетоводство, представлява дискриминационно ограничение на свободното предоставяне на услуги.

Подчиняването на агента на недвижими имоти (посредника) и на търговеца или управителя на недвижими имоти на дисциплинарния контрол от страна на португалската администрация що се отнася до предоставянето на услуги, без да се държи сметка за надзора, на който е подчинен доставчикът на услуги в държавата членка, където той е установен, представлява нарушение на член 56 ДФЕС.

Нормите от португалското право, които установяват изключителен характер или почти изключителен характер съответно на упражняването на дейностите по управление на недвижими имоти и на посредничество на недвижими имоти, представляват ограничение на свободата на установяване и на свободното временно предоставяне на услуги.

Изискванията за упражняването на такива дейности не правят разграничение или не позволяват да се направи разграничение между положения на установяване и положения на временно предоставяне.

Изискванията за упражняване на дейността по строителство, така като са установени в португалското законодателство, са изисквания за установяване. Португалското право не прави разграничение между установяване и предоставяне на услуги с временен характер.

Ограниченията на свободното предоставяне на услуги и на правото на установяване, които са резултата от португалското право, не могат да се обосноват с причини, свързани с обществения ред.

Макар защитата на потребителите да може да обоснове определени ограничения на основните свободи на свободно предоставяне на услуги и на правото на установяване, разглежданите ограничения не са пропорционални.

Изискването за установяване, за да може да се предоставят услуги и изискването за лицензия, за да се провери дали са изпълнени изискванията за установяване, не са пропорционални мерки що се отнася до свободното предоставяне на услуги.

По-специално не е разумно да се изисква полицата за застраховката да бъде одобрена в държавата по местоназначение.

Фактът, че португалското право установява изискването за положителен собствен капитал, не се подчинява на причини, свързани с платежоспособността.

Непропорционален резултат от подчиняването на доставчика на услуги на вътрешното приложение на дисциплинарния контрол, на който са подчинени търговците и управителите на недвижими имоти и на предприятията посредници на недвижими имоти (агенти на недвижими имоти), установени в Португалия.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/27


Жалба, подадена на 15 декември 2009 г. от Arkema France SA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 30 септември 2009 г. по дело T-168/05, Arkema/Комисия

(Дело C-520/09 P)

2010/C 37/34

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Arkema France SA (представител: M. Debroux, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението на Първоинстанционния съд от 30 септември 2009 г. по дело T-168/05,

да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд нарушава нормите относно отговорността на дружество майка за антиконкурентни практики на нейно дъщерно дружество. В това отношение той поддържа, че е налице противоречие в самото обжалвано решение, доколкото в това решение Първоинстанционният съд от една страна отбелязва, че презумпцията за определящото влияние на дружеството майка върху нейното дъщерно дружество е обикновена презумпция, която може да бъде оборена, ако дружеството майка и/или дъщерното дружество представят доказателства за независимостта на поведението на дъщерното дружество, а от друга страна посочва, че самата функция на дружеството майка е да осигури единно управление на дъщерните дружества в рамките на група от дружества, по-конкретно чрез осъществяването на бюджетен контрол. От това de iure следвало, че презумпцията за определящото влияние на дружеството майка върху нейните дъщерни дружества е необорима, и, с оглед на този извод на Първоинстанционния съд, било невъзможно за дъщерното дружество да докаже, че поведението му на пазара е независимо.

С второто правно основание Arkema твърди, че е налице нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, дължащо се на необоримия характер на презумпцията за определящото влияние на дружеството майка върху нейните дъщерни дружества, тъй като поради тази презумпция участниците в даден картел се третират различно в зависимост от това дали принадлежат или не към група от дружества.

С третото правно основание жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение се нарушават принципът на равно третиране и правото на справедлив съдебен процес, тъй като в отговор на правното основание, изведено от съществено нарушение на процесуалните правила, а именно липса на мотиви, Първоинстанционният съд разгледал само доводите на Elf Aquitaine, дружеството майка на Arkema, но не и доводите, изложени от самото Arkema. Макар Първоинстанционният съд да не е длъжен да изложи изчерпателно всички съображения, представени от страните по спора, мотивите на обжалваното решение трябва най-малкото да дават възможност на жалбоподателя точно да се запознае със съображението на Първоинстанционния съд в това отношение.

С четвъртото и последно правно основание Arkema твърди на последно място, че е налице нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като при определянето на основата на санкцията Комисията два пъти взема предвид неговия оборот, и че Първоинстанционният съд допуска грешка, като приема, че Комисията не е имала друг избор, за да не се отклони от предвидения в насоките метод за изчисляване. Всъщност по този начин Първоинстанционният съд придавал на насоките на Комисията безусловна обвързваща сила, каквато те нямат. Според жалбоподателя подобни насоки са близки по-скоро до правилата за поведение, указващи практиката, която трябва да се следва, отколкото до правните норми, които администрацията е длъжна да спазва при всички обстоятелства.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/28


Жалба, подадена на 15 декември 2009 г. от Elf Aquitaine SA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 30 септември 2009 г. по дело T-174/05, Elf Aquitaine/Комисия

(Дело C-521/09 P)

2010/C 37/35

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Elf Aquitaine SA (представители: E. Morgan de Rivery и S. Thibault-Liger, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Главни искания:

на основание член 256 ДФЕС и член 56 от Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз да се отмени изцяло решението на Общия съд от 30 септември 2009 г. по дело T-174/05, Elf Aquitaine SA срещу Комисията на Европейските общности;

да се уважат направените в първоинстанционното производство искания;

вследствие на това да се отменят член 1, буква г), член 2, буква в), член 3 и член 4, параграф 9 от Решение C(2004) 4876 окончателен на Комисията от 19 януари 2005 г. относно процедура за прилагане на член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/E-1/37.773 — МХОК);

при условията на евентуалност и предвид възможността за пълен съдебен контрол, да се отмени или намали на основание член 261 ДФЕС глобата от 45 милиона евро, наложена при условията на солидарност на Arkema SA и Elf Aquitaine с член 2, буква в) от посоченото по-горе решение на Комисията, поради наличието на посочената в шестте правни основания на настоящата жалба обективна неправилност на мотивите и изводите в решението на Общия съд по дело T-174/05;

при всички случаи да се осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски, включително направените от Elf Aquitaine в производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага шест правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като не извежда всички последици от репресивния характер на санкциите по член 101 ДФЕС [81 ЕО]. Той твърди в частност, че Общият съд неправомерно отказва да приложи спрямо него презумпцията за невиновност и принципа за индивидуализиране на наказанията, като приема, че жалбоподателят носи отговорност за извършеното от неговото дъщерно дружество нарушение, въпреки че изложените от жалбоподателя факти напротив доказват, че той самият не извършва никакво нарушение и че дори не знае за това нарушение към момента на извършването му.

С второто правно основание Elf Aquitaine твърде, че е налице нарушение на правото му на защита поради неправилно тълкуване на принципите за справедливост и равни процесуални възможности. Всъщност в обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че в случая принципът на равни процесуални възможности бил спазен, тъй като жалбоподателят могъл надлежно да изложи гледната си точка в административната процедура и бил уведомен за възраженията спрямо него за първи път с изложението на възраженията. Според жалбоподателя това тълкуване било неправилно, тъй като водело до отричане на необходимостта правото му на защита да се зачита още на етапа на предварителната проверка, както и на необходимостта Комисията да извърши такава проверка, като безпристрастно прецени освен обстоятелствата, които уличават заподозряното в извършване на нарушение лице, и обстоятелствата, които го оневиняват.

С третото правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд допуска редица грешки при прилагане на правото, свързани със задължението за мотивиране. Тези грешки се отнасяли както до преценката на съдържанието и интензитета на мотивите, които Комисията следва да изложи, така и до самото съдържание на обжалваното съдебно решение, в което били направени редица противоречиви изводи.

С четвъртото правно основание Elf Aquitaine твърди, че е налице нарушение на член 263 ДФЕС [230 ЕО], доколкото Общият съд превишил границите на контрола за законосъобразност, като заменил съдържащата се в решението на Комисията неправилна и кратка преценка със своята собствена преценка относно възможността дружеството майка да носи отговорност за извършено от нейно дъщерно дружество нарушение.

С петото правно основание, състоящо се от четири части, жалбоподателят твърди, че Общият съд не се съобразява с нормите относно отговорността за антиконкурентни практики. Тъй като не се основал на презумпцията за отговорност на дружеството майка за действията на нейното дъщерно дружество, Общият съд всъщност трябвало да провери дали Комисията е доказала конкретна намеса на жалбоподателя в управлението на неговото дъщерно дружество.

С шестото и последно правно основание жалбоподателят на последно място посочва при условията на субсидиарност, че ако допуснатите от Общия съд грешки и нарушения не доведат до отмяна на решението на Комисията, те най-малкото би трябвало да накарат Съда да отмени или намали наложената му при условията на солидарност глоба.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/29


Преюдициално запитване, отправено от Tribunal administratif de Paris (Франция) на 12 ноември 2009 г. — Ville de Lyon/Caisse des dépôts et consignations

(Дело C-524/09)

2010/C 37/36

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal administratif de Paris

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ville de Lyon

Ответник: Caisse des dépôts et consignations

Преюдициални въпроси

1.

Дали решението за предоставяне или за отхвърляне на искането за предоставяне на информация, предвидена в параграф 12 от приложение XVI към Регламент (ЕО) № 2216/2004 от 21 декември 2004 година (1), е в правомощията единствено на централния администратор или и в правомощията на администратора на националния регистър?

2.

В хипотезата, в която това е в компетентността на администратора на националния регистър, следва ли да се приеме, че искането за такава информация „[…] се отнася за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4 от Директива 2003/4/ЕО от 28 януари 2003 година (2), на което не може да бъде противопоставена „поверителността на търговска или индустриална информация“ или предоставянето на информацията се урежда от специалните правила за поверителност?

3.

В хипотезата, в която биха били приложими специални правила за поверителност, подлежи ли тази информация на ограничението за нейното непредоставяне преди да е изтекъл петгодишен срок или пък този срок се отнася само до петгодишния период на разпределение на квотите по реда на Директива 2003/87/ЕО от 13 октомври 2003 година (3) ?

4.

В хипотезата, в която би бил приложим този петгодишен срок, допуска ли член 10 от Регламент № 2216/2004 от 21 декември 2004 година дерогация от него и може ли отказът на дерогация от него да бъде противопоставен, на основание на този член, на териториална общност, която прави искане за предоставяне на информация, за да води преговори по договор за делегиране на публична услуга за топлофикация на града?


(1)  Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията от 21 декември 2004 година за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 386, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 37, стр. 250).

(2)  Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ 41, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200).

(3)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/30


Иск, предявен на 18 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-534/09)

2010/C 37/37

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakia и A. Alcover San Pedro)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

да се установи, че като не е взела необходимите мерки, за да гарантира, че компетентните органи ще осигурят посредством предоставяне на разрешителни в съответствие с членове 6 и 8, или — в случаите, когато това е необходимо — по подходящ начин, посредством преразглеждане и актуализиране на условията, привеждането на инсталациите в съответствие с изискванията на членове 3, 7, 9, 10 и 13, 14, букви a) и б), и член 15, параграф 2, в срок до 30 октомври 2007 година, без да се засягат други специални разпоредби на Общността, Република Гърция е нарушила задълженията си по член 5, параграф 1 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (наричана по-нататък „Директива КПКЗ“),

да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

От прочита на член 5, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 4, от Директива КПКЗ е видно, че държавите членки са длъжни да гарантират, че компетентните органи ще осигурят, посредством предоставянето на разрешителни в съответствие с членове 6 и 8, или по подходящ начин — в случаите, когато това е необходимо — посредством преразглеждане и актуализиране на условията, привеждането на експлоатацията на съществуващите инсталации в съответствие с изискванията, предвидени в директивата, в срок до 30 октомври 2007 година.

Съгласно отговора, даден от гръцките власти на мотивираното становище на Комисията, около 47 % от съществуващите инсталации, експлоатирани в Гърция (148 от 317) не разполагат с разрешително за КПКЗ. Вследствие на това Република Гърция приема, че тя продължава да разрешава експлоатацията на голям брой инсталации КПКЗ, без да издава съответните разрешителни.

Трябва да се подчертае, че Република Гърция не е дала никаква допълнителна обосновка или обяснение относно увеличаването на броя на съответните инсталации и не е отбелязано никакво последващо развитие от датата, на която посоченият по-горе отговор на мотивираното становище е бил изпратен.


Общ съд

13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/31


Решение на Общия съд от 17 декември 2009 г. — Solvay/Комисия

(Дело T-57/01) (1)

(Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Пазар на динатриевия карбонат в Общността (с изключение на Обединеното кралство и Ирландия) - Решение, с което се установява нарушение на член 82 ЕО - Споразумения за снабдяване за прекалено дълъг период - Отстъпки за постоянни клиенти - Погасяване по давност на правото на Комисията да налага глоби или санкции - Разумен срок - Съществени процесуални правила - Съответен географски пазар - Съществуване на господстващото положение - Злоупотреба при използване на господстващото положение - Право на достъп до преписката - Глоба - Тежест и продължителност на нарушението - Отегчаващи обстоятелства - Повторност на нарушението - Смекчаващи обстоятелства)

2010/C 37/38

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Solvay SA (Брюксел, Белгия) (представители: L. Simont, P.-A. Foriers, G. Block, F. Louis и A. Vallery, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Oliver и J. Currall, подпомагани от N. Coutrelis, avocat)

Предмет

Като главно искане, искане за отмяна на Решение 2003/6/ЕО на Комисията от 13 декември 2000 г. относно процедура по прилагане на член 82 [ЕО] (Преписка COMP/33.133 — C: динатриев карбонат — Solvay) (ОВ L 10, 2003 г., стp. 10) и, при условията на евентуалност, искане за отмяна или намаляване на наложената на жалбоподателя глоба

Диспозитив

1.

Определя размера на наложената на Solvay SA в член 2 от Решение 2003/6/CE на Комисията от 13 декември 2000 г. относно процедура по прилагане на член 82 [ЕО] (Преписка COMP/33.133 — C: динатриев карбонат — Solvay) на 19 милиона евро.

2.

Отхвърля жалбата в останалата част.

3.

Жалбоподателят понася наред с направените от него съдебни разноски и 95 % от съдебните разноски на Европейската комисия.

4.

Комисията понася 5 % от направените от нея съдебни разноски.


(1)  ОВ C 161, 2.6.2001 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/31


Решение на Общия съд от 17 декември 2009 г. — Solvay/Комисия

(Дело T-58/01) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на динатриевия карбонат в Общността - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Споразумение, с което на предприятие се гарантира минимален тонаж на продажбите в държава членка и покупката на необходимите количества за достигане на този минимален тонаж - Погасяване по давност на правото на Комисията да налага глоби или санкции - Разумен срок - Съществени процесуални правила - Засягане на търговията между държави членки - Право на достъп до преписката - Глоба - Тежест и продължителност на нарушението - Отегчаващи и смекчаващи обстоятелства)

2010/C 37/39

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Solvay SA (Брюксел, Белгия) (представители: L. Simont, P.-A. Foriers, G. Block, F. Louis и A. Vallery, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Oliver и J. Currall, подпомагани от N. Coutrelis, avocat)

Предмет

Като главно искане, искане за отмяна на Решение 2003/5/ЕО на Комисията от 13 декември 2000 г. относно процедура за прилагане на член 81 [ЕО] (Преписка COMP/33.133 — B: динатриев карбонат — Solvay, CFK) (ОВ L 10, 2003 г., стp. 1) и при условията на евентуалност, искане за отмяна или намаляване на наложената на жалбоподателя глоба

Диспозитив

1.

Отменя член 1 от Решение 2003/5/ЕО на Комисията от 13 декември 2000 г. относно процедура за прилагане на член 81 [ЕО] (Преписка COMP/33.133 — B динатриев карбонат — Solvay, CFK) в частта, в която се приема, че Solvay SA е нарушило разпоредбите на член 81 ЕО през 1990 г.

2.

Определя размера на наложената на Solvay глоба на 2,25 милиона евро.

3.

Отхвърля жалбата в останалата част.

4.

Жалбоподателят понася три четвърти от направените от него съдебни разноски и три четвърти от направените от Европейската комисия съдебни разноски.

5.

Комисията понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски и една четвърт от направените от жалбоподателя съдебни разноски.


(1)  ОВ C 161, 2.6.2001 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/32


Решение на Общия съд от 18 декември 2009 г. — Arizmendi и др./Съвет и Комисия

(Съединени дела T-440/03, T-121/04, T-171/04, T-208/04, T-365/04 и T-484/04) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Митнически съюз - Производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка - Мотивирано становище - Премахване във френското законодателство на монопола на организацията на брокерите-преводачи и морските пилоти - Достатъчно съществено нарушение - Причинно-следствена връзка)

2010/C 37/40

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Jean Arizmendi (Байона, Франция) и 60 други ищци, чиито имена са включени в приложение към решението (представители: по дело T-440/03, J.-F. Péricaud, P. Péricaud и M. Tournois и по дела T-121/04, T-171/04, T-208/04, T-365/04 и T-484/04, J.-F. Péricaud и M. Tournois, avocats)

Ответници: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално J.-P. Jacqué и M. Giorgi Fort, впоследствие F. Florindo Gijón и M. Balta) и Европейска комисия (представители: X. Lewis и по дело T-121/04 X. Lewis и B. Stromsky)

Встъпила в подкрепа на ищците страна по дело T-440/03: Chambre nationale des courtiers maritimes de France (Париж, Франция) (представител: J.-F. Péricaud, avocat)

Предмет

Искане за обезщетение, подадено на основание член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО, за осъждане на Комисията да обезщети вредите, произтичащи от премахването на монопола на организацията на френските брокери-преводачи и морски пилоти

Диспозитив

1.

Отхвърля исковете.

2.

Г-н Jean Arizmendi и 60 други ищци, чиито имена са включени в приложение, понасят направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз и от Европейската комисия.

3.

Chambre nationale des courtiers maritimes de France понася направените от нея съдебни разноски.

4.

Съветът и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с встъпването на Chambre nationale des courtiers maritimes de France.


(1)  ОВ C 59, 6.3.2004 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/32


Решение на Общия съд от 15 декември 2009 г. — EDF/Комисия

(Дело T-156/04) (1)

(Държавни помощи - Помощи, предоставени от френските власти на EDF - Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване - Процесуални права на бенефициера на помощта - Засягане на търговията между държавите членки - Критерий за частния инвеститор)

2010/C 37/41

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Électricité de France (EDF) (Париж, Франция) (представител: M. Debroux, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Buendía Sierra и C. Giolito)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Френска република (представители: G. de Bergues и A.-L. Vendrolini)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Iberdrola, SA (Bilbao, Испания) (представители: J. Ruiz Calzado и É. Barbier de La Serre, avocats)

Предмет

Искане за отмяна на членове 3 и 4 от Решението на Комисията относно мерки за помощ в полза на EDF и на сектора на електрическата и газовата промишленост (C 68/2002, N 504/2003 и C 25/2003), прието на 16 декември 2003 г.

Диспозитив

1.

Отменя членове 3 и 4 от Решението на Комисията относно мерки за помощ в полза на EDF и на сектора на електрическата и газовата промишленост (C 68/2002, N 504/2003 и C 25/2003), прието на 16 декември 2003 г.

2.

Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Électricité de France (EDF).

3.

Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

4.

Iberdrola, SA понася направените от него съдебни разноски.


(1)  ОВ C 179, 10.7.2004 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/33


Решение на Общия съд от 10 декември 2009 г. — Cofac/Комисия

(Дело T-158/07) (1)

(ЕСФ - Намаляване на финансова помощ - Дейности по обучение - Право на защита - Право на изслушване)

2010/C 37/42

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Cofac — Cooperativa de Formação e Animação Cultural, CRL (Лисабон, Португалия) (представители: L. Gomes, J. Ortigão и C. Peixoto, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Guerra e Andrade и A. Steiblytė)

Предмет

Искане за отмяна на Решение на Комисията № D (2005) 13066 от 3 юни 2005 г., което намалява размера на помощта от Европейския социален фонд (ЕСФ), отпусната на ищеца с Решение № C (88) 0831от 29 април 1988 г. за дейности по обучение (преписка № 880707 Р1)

Диспозитив

1.

Отхвърля иска.

2.

Осъжда Cofac — Cooperativa de Formação e Animação Cultural, CRL да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 155, 7.7.2007 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/33


Решение на Общия съд от 10 декември 2009 г. — Cofac/Комисия

(Дело T-159/07) (1)

(ЕСФ - Намаляване на финансова помощ - Дейности по обучение - Право на защита - Право на изслушване)

2010/C 37/43

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Cofac — Cooperativa de Formação e Animação Cultural, CRL (Лисабон, Португалия) (представители: L. Gomes, J. Ortigão и C. Peixoto, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Guerra e Andrade и A. Steiblytė)

Предмет

Искане за отмяна на Решение на Комисията № D (2005) 24253 от 9 ноември 2004 г., което намалява размера на помощта от Европейския социален фонд (ЕСФ), отпусната на ищеца с Решение № C (87) 0860 от 30 април 1987 г. за дейности по обучение (преписка № 870927 Р1)

Диспозитив

1.

Отхвърля иска.

2.

Осъжда Cofac — Cooperativa de Formação e Animação Cultural, CRL да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 155, 7.7.2007 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/34


Решение на Общия съд от 11 декември 2009 г. — Giannopoulos/Съвет

(Дело T-436/07) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Класиране в степен - Искане за преразглеждане на класирането - Член 31,параграф 2 от Правилника)

2010/C 37/44

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Nikos Giannopoulos (Wezembeek-Oppem, Белгия) (представители: S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и I. Šulce)

Предмет

Жалба срещу решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 20 септември 2007 г. по дело Giannopoulos/Съвет (F-111/06, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това решение

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Г-н Nikos Giannopoulos и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски в рамките на настоящата съдебна инстанция.


(1)  ОВ C 22, 26.1.2008 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/34


Решение на Общия съд от 17 декември 2009 г. — Notartel/СХВП — SAT.1 (R.U.N.)

(Дело T-490/07) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността R.U.N. - По-ранна словна марка на Общността и по-ранна национална словна марка ran - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Задължение за мотивиране - Член 73 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 75 от Регламент № 207/2009) - Частичен отказ за регистрация)

2010/C 37/45

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Notartel SpA-Società informatica del Notariato (Рим, Италия) (представители: M. Bosshard и M. Balestriero, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Sempio)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: SAT.1 SatellitenFernsehen GmbH (Берлин, Германия)

Предмет

Жалба срещу Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 22 октомври 2007 г. (Решение R 1267/2006-4) относно процедура по възражение между SAT.1 SatellitenFernsehen GmbH и Notartel SpA-Società informatica del Notariato

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Notartel SpA-Società informatica del Notariato да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 64, 8.3.2008 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/35


Решение на Общия съд от 15 декември 2009 г. — Trubion Pharmaceuticals/СХВП — Merck (TRUBION)

(Дело T-412/08) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността „TRUBION“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „TriBion Harmonis“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2010/C 37/46

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Trubion Pharmaceuticals, Inc. (Сиатъл, Вашингтон, Съединени щати) (представител: C. Hertz-Eichenrode, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Merck KGaA (Darmstadt, Германия) (представители: първоначално M. Best и R. Freitag, впоследствие M. Best и U. Pfleghar, avocats)

Предмет

Жалба, подадена срещу Решение на втори апелативен състав на СХВП от 3 юли 2008 г. (Преписка R 1605/2007-2) относно процедура по възражение между Trubion Pharmaceuticals, Inc. и Merck KGaA

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Trubion Pharmaceuticals, Inc. да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 301, 22.11.2008 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/35


Решение на Общия съд от 15 декември 2009 г. — Media-Saturn/СХВП (BEST BUY)

(Дело T-476/08) (1)

(Марка на Общността - Заявка за фигуративна марка на Общността „BEST BUY“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2010/C 37/47

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Media-Saturn-Holding GmbH (Ingolstadt, Германия) (представители: първоначално K. Lewinsky, впоследствие C.-R. Haarmann и E. Warnke, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 28 август 2008 г. (Преписка № R 591/2008-4) относно заявка за регистриране на фигуративния знак „BEST BUY“ като марка на Общността

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Media-Saturn-Holding GmbH да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 327, 20.12.2008 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/36


Решение на Общия съд от 16 декември 2009 г. — Giordano Enterprises/СХВП — Dias Magalhães & Filhos (GIORDANO)

(Дело T-483/08) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността GIORDANO - По-ранна национална словна марка GIORDANO - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Частичен отказ на регистрация - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

2010/C 37/48

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Giordano Enterprises Ltd (F.T. Labuan, Малайзия) (представител: M. Nentwig, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: José Dias Magalhães & Filhos Lda (Arrifana Vfr, Португалия) (представител: J. M. João, avocat)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 28 юли 2008 г. (преписка R 1864/2007-2), във връзка с процедура по възражение между José Dias Magalhães & Filhos Lda и Giordano Enterprises Ltd.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Giordano Enterprises Ltd. да понесе направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели).


(1)  ОВ C 19, 24.1.2009 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/36


Определение на Общия съд от 15 декември 2009 г. — Inet Hellas/Комисия

(Дело T-107/06) (1)

(Жалба за отмяна - Прилагане на домейна от първо ниво „.eu“ - Регистриране на домейна „.co“ като домейн от второ ниво - Акт, който не подлежи на обжалване - Недопустимост)

2010/C 37/49

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Inet Hellas Ilektroniki Ipiresia Pliroforion EPE (Inet Hellas) (Атина, Гърция) (представител: V. Chatzopoulos, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Zavvos и E. Montaguti)

Предмет

Искане за отмяна на решението, за което се твърди, че се съдържа в писмото на Комисията от 31 януари 2006 г. за отхвърлянето на искането на жалбоподателя за регистрацията на домейна „.co“ като домейн от второ ниво от образувание, което е натоварено с организирането, администрирането и управлението на домейна от първо ниво „.eu“.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата като недопустима.

2.

Осъжда Inet Hellas Ilektroniki Ipiresia Pliroforion EPE (Inet Hellas) да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези направени от Европейската комисия.


(1)  ОВ C 190, 12.8.2006 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/37


Определение на Общия съд от 9 декември 2009 г. — Deltalinqs и SVZ/Комисия

(Дело T-481/07) (1)

(Държавни помощи - Схема на помощ, предоставена от белгийските власти в подкрепа на интермодалния транспорт по водни пътища - Решение на Комисията, което не повдига възражения - Жалба за отмяна, подадена от асоциациите, представляващи интересите на предприятията, установени в пристанищната зона на Ротердам - Липса на съществено засягане на конкурентното положение - Явна недопустимост)

2010/C 37/50

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: Deltalinqs (Ротердам, Нидерландия) и SVZ, Havenondernemersvereniging Rotterdam (Ротердам) (представител: M. Meulenbelt, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Conte и S. Noë)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Vlaams Gewest (Брюксел, Белгия) и Waterwegen en Zeekanaal NV (Willebroek, Белгия) (представител: Y. van Gerven, avocat)

Предмет

Искане за отмяна на Решението C (2007) 1939 окончателно на Комисията от 10 май 2007 г., което не повдига възражения относно предвидена от Vlaams Gewest (Фламандски регион, Белгия) схема за помощ в подкрепа на интермодалния транспорт по водни пътища (Държавна помощ N 682/2006 — Белгия), вследствие на предварителната процедура по разследване, уредена в член 88, параграф 3 ЕО

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата като явно недопустима.

2.

Deltalinqs и SVZ, Havenondernemersvereniging Rotterdam понасят собствените си съдебни разноски, както и тези на Комисията.

3.

Vlaams Gewest и Waterwegen en Zeekanaal NV понасят собствените си съдебни разноски.


(1)  ОВ C 64, 8.3.2008 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/37


Определение на Общия съд от 16 декември 2009 г. — Cattin/Комисия

(Дело T-194/08) (1)

(Извъндоговорна отговорност - ЕФР - Списък на износители, отговарящи на изискванията за получаване на плащане с цел покриване на вземанията им срещу Централноафриканската република - Невписване - Погасителна давност - Недопустимост)

2010/C 37/51

Език на производството: френски

Страни

Ищци: R. Cattin & Cie (Bimbo, Централноафриканска република); и Yves Cattin (Cadiz, Испания) (представител: B. Wägenbaur, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представител: A. Bordes)

Предмет

Иск за обезщетение с цел поправяне на вредите, които ищците твърдят, че са претърпели, вследствие на решението на Комисията да не ги включи в списъка на износителите, отговарящи на изискванията за получаване на плащане от Европейския фонд за развитие (ЕФР) с цел покриване на вземанията им срещу държавен орган на Централноафриканската република

Диспозитив

1.

Отхвърля иска като явно недопустим.

2.

Осъжда R. Cattin & Cie и г-н Yves Cattin да понесат направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.


(1)  ОВ C 197, 2.8.2008 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/38


Определение на Общия съд от 17 декември 2009 г. — Nijs/Сметна палата

(Дело T-567/08 Р) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Решение да не се повишава жалбоподателя в рамките на процедурата за повишаване за 2005 г. - Жалба отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна)

2010/C 37/52

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bart Nijs (Bereldange, Люксембург) (представител: F. Rollinger, avocat)

Ответник: Сметна палата на Европейския съюз (представители: T. Kennedy, J.-M. Stenier и G. Corstens)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 9 октомври 2008 г. по дело Nijs/Сметна палата (F-49/06, все още непубликувано в Сборника) и с която се иска отмяна на това решение

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата.

2.

Г-н Bart Nijs понася собствените си съдебни разноски, както и тези направени от Сметната палата на Европейския съюз в хода на настоящото производство.


(1)  ОВ C 55, 7.3.2009 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/38


Определение на председателя на Общия съд от 17 декември 2009 г. — Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht/Комисия

(Дело T-396/09 R)

(Обезпечително производство - Задължение на държавите членки за опазване и подобряване на качеството на атмосферния въздух - Освобождаване, предоставено на държава членка - Отказ на Комисията да извърши преразглеждане - Молба за спиране на изпълнението и за постановяване на временни мерки - Недопустимост)

2010/C 37/53

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Vereniging Mileudefensie (Амстердам, Нидерландия) и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht (Утрехт, Нидерландия) (представител: A.van den Biesen, advocaat)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Oliver, W. Roels и A. Alcover San Pedro)

Предмет

Молба, от една страна, за спиране на изпълнението на Решение C (2009) 6121 от 28 юли 2009 г., с което се обявява за недопустимо искането на жалбоподателите Комисията да преразгледа своето Решение C (2009) 2560 окончателен от 7 април 2009 г., с което Кралство Нидерландия временно се освобождава от задълженията си в областта на борбата срещу замърсяването на атмосферния въздух и, от друга страна, за постановяване на временни мерки, които да накарат Кралство Нидерландия да спази задълженията си възможно най-скоро.

Диспозитив

1.

Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2.

Не се произнася по съдебните разноски.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/39


Жалба, подадена на 9 ноември 2009 г. — Escola Superior Agrária de Coimbra/Комисия

(Дело T-446/09)

2010/C 37/54

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Escola Superior Agrária de Coimbra (Bencanta, Португалия) (представител: J. Pais do Amaral, advogado)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение на Комисията D(2009) 224268 от 9 септември 2009 г.,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Липса на мотиви, що се отнася до изискването за възстановяване на сумата, предвидено в точка 8 от писмото от 12 август 2009 г.

Нарушение на точки 21.2 и 22 от административните рамкови разпоредби, що се отнася до другите суми, доколкото е съществувала система за отчитане на времето, посветено от различните участници на проекта, с отбелязване на името на лицето и времето, което това лице действително е посветило на проекта.

Фактическа грешка, поради това че администрацията може да действа единствено ако е сигурна, че фактите отговарят на реалността, като не е достатъчно само съмнението на администрацията относно това дали отчетеното време в списъците за присъствие е било ефективно посветено на проекта, за което Комисията носи тежестта на доказване.

Грешка, доколкото не съществува никакво писмено задължение да се въведе специфичен тип система за отчитане на продължителността на престирания труд, която да бъде по-строга от споменатото отчитане със списъци за присъствие, поради което в хода на изпълнението на договора (когато вече не е възможно да се направят промени в процеса на отчитане на посветеното на проекта време върху предходния и достоверен носител, а именно списъците за присъствие) Комисията не би могла законосъобразно да изисква повече от това, което е решила по-рано или от предвидено в договора. Освен това, не е уместно да се налага ниво на изискване, което да включва фотографско отчитане на посветеното на проекта време.

Обжалваният акт нарушава принципите на добросъвестност, оправдани правни очаквания, прозрачност, пропорционалност, разумен характер и добра администрация, доколкото правилата относно отчитането на посветеното на проекта време са нови, което впрочем се доказва с обстоятелството, че тези норми присъстват изрично и ясно в последващите версии на въпросната програма.

Грешка при преценката на фактите, доколкото размерът и съдържанието на поисканото от Комисията възстановяване не са пропорционални на съдържанието и естеството на твърдените нередности, тъй като не било възможно да се постигнат резултати, класирани около десетото място от близо 200 проекта, без очевидно да се посвети на проекта значително повече време от това, за което действително е платено (след приспадане на подлежащата на възстановяване сума).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/39


Жалба, подадена на 9 ноември 2009 г. от Rinse van Arum срещу Решение на Съда на публичната служба от 10 септември 2009 г. по дело F-139/07, van Arum/Парламент

(Дело T-454/09 P)

2010/C 37/55

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Rinse van Arum (Winksele, Белгия) (представител: W. van den Muijsenbergh, advocaat)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли:

да се обявят за допустими в тяхната цялост жалбата както и изложените в нея правни основания и твърденията за нарушение;

да се отмени Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 10 септември 2009 г. по дело F-139/07;

Първоинстанционният съд да се произнесе сам по делото, като отмени решението за изготвяне на атестационния доклад на жалбоподателя;

да се осъди Парламента да заплати съдебните разноски, които жалбоподателят е направил за разглеждане на делото на две инстанции.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

нарушение на членове 1 и 9 от общите разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, както и на член 15, параграф 2 и на член 87, параграф 1 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности и нарушение на разпоредбите на Насоките относно атестирането;

нарушение на член 19 от общите разпоредби за прилагане и на задължението за мотивиране;

нарушение на принципа на състезателното начало, на равенството на страните и на правото на защита;

нарушение на правото, което засяга взаимовръзката между атестирането и предоставянето на точки, правото на защита и принципа на добра администрация;

нарушение на член 90 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (по-нататък наричан „Правилникът“) чрез включването на документи, които не са били приложени към досието по делото и нарушение на принципа на състезателното начало, както и разместване на доказателствената тежест в ущърб на жалбоподателя и нарушение на задължението за мотивиране;

нарушение на задължението за полагане на грижа, доколкото поради небрежност лицето, извършващо окончателното атестиране, е взело предвид погрешни факти и нарушение на правните принципи във връзка с тежестта на доказване;

неправилно прилагане на правото, на съдебната практика и на правните принципи във връзка с член 90 от правилника, на задължението за полагане на грижа, на задължението за полагане на дължима грижа, на добрата администрация и на правните принципи, свързани с доказателствата;

нарушение на правото поради неприемливи заключения, направени от Съда на публичната служба и погрешно квалифициране на фактите, както и нарушение на задължението за мотивиране и на правилата за добра администрация;

неправилна преценка на фактите.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/40


Жалба, подадена на 27 ноември 2009 г. — McLoughney/СХВП — Kern (Powerball)

(Дело T-484/09)

2010/C 37/56

Език, на който е подадена жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Rory McLoughney (Thurles, Ирландия) (представител: J. M. Stratford-Lysandrides, Solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Ernst Kern (Zahling, Германия)

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 30 септември 2009 г. по преписка R 1547/2006-4;

да се уважи възражението относно заявката за марка на Общността № 3 164 779; и

при условията на евентуалност, да върне на ответника възражението за разглеждане в съответствие с решението на Първоинстанционния съд.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „POWERBALL“ за стоки, класирани в класове 10, 25 и 28

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: нерегистрираната марка „POWERBALL“, използвана в търговията в Ирландия и Обединеното кралство

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението изцяло.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 3 и на член 73 от Регламент № 40/94 на Съвета (понастоящем съответно член 8, параграф 3 и член 75 от Регламент № 207/2009 на Съвета) и правило 50, параграф 2 и правило 52, параграф 1 от Регламент № 2868/95 (1) на Комисията с мотив, че апелативният състав не е разгледал възражението по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 на Съвета и е трябвало да признае, че жалбоподателят е оправомощен да подава възражение срещу разглежданата марка; нарушение на член 8, параграф 4 и на член 73 от Регламент № 40/94 на Съвета (понастоящем съответно член 8, параграф 3 и член 75 от Регламент № 207/2009 на Съвета) и на правило 50, параграф 2 и на правило 52, параграф 1 от Регламент № 2868/95 на Комисията с мотив, че апелативният състав не е разгледал възражението по член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 на Съвета и е трябвало да признае, че жалбоподателят е притежател на по-ранни права и е използвал в търговията марката, посочена в подкрепа на възражението.


(1)  Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр.1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/41


Жалба, подадена на 3 декември 2009 г. — Франция/Комисия

(Дело T-485/09)

2010/C 37/57

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: E. Belliard, G. de Bergues, B. Cabouat и R. Loosli-Surrans)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение 2009/726/ЕО на Комисията от 24 септември 2009 година относно временните защитни мерки, предприети от Франция по отношение на въвеждането на нейната територия на мляко и млечни продукти с произход от стопанство, в което е потвърден случай на класическа скрейпи,

Комисията да се осъди да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си френското правителство на основание на член 263 ДФЕС моли Общия съд да отмени Решение 2009/726/ЕО на Комисията от 24 септември 2009 година относно временните защитни мерки, предприети от Франция по отношение на въвеждането на нейната територия на мляко и млечни продукти с произход от стопанство, в което е потвърден случай на класическа скрейпи (1).

С обжалваното решение Франция се задължава да суспендира прилагането на приетите от нея защитни мерки след публикуваните нови научни становища, в които се изтъква рискът от експозиция за човека на класическа скрейпи в резултат от консумация на мляко и млечни продукти от заразени стада от овце и кози, за да забрани въвеждането на нейна територия на мляко и млечни продукти за хранителни цели с произход от стопанства, в които е потвърден случай на класическа скрейпи.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение трябва да се отмени поради нарушение на принципа на предпазните мерки, що се отнася както до оценката, така и до управлението на риска.

Жалбоподателят твърди, че при оценката на риска Комисията е нарушила принципа на предпазните мерки, пренебрегвайки продължаващата научна несигурност относно риска от предаване на човека на ТСЕ, различни от СЕГ.

Според жалбоподателя Комисията е нарушила принципа на предпазните мерки и при управлението на риска, тъй като не приема никаква мярка, за да ограничи риска от експозиция за човека на причинителите на класическата скрейпи.


(1)  ОВ L 258, стр. 27.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/41


Жалба, подадена на 7 декември 2009 г. — ReValue Immobilienberatung/СХВП (ReValue)

(Дело T-487/09)

2010/C 37/58

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ReValue Immobilienberatung GmbH (Берлин, Германия) (представители: S. Fischoeder и M. Schork, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 7 октомври 2009 г. по преписка R 531/2009-4;

да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „ReValue“ за услуги от класове 35, 36, 42 и 45 (заявка № 6 784 292)

Решение на проверителя: частично отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като заявеният знак не бил описателен за заявените услуги и не му липсвал отличителен характер. Освен това било налице нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009, тъй като съществени части от обжалваното решение не били мотивирани или не били надлежно мотивирани.


(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ 2009, L 78, стр. 1).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/42


Жалба, подадена на 4 декември 2009 г. — Jager & Polacek/СХВП — RT Mediasolutions (REDTUBE)

(Дело T-488/09)

2010/C 37/59

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Jager & Polacek GmbH (Виена, Австрия) (представители: A. Renck, V. von Bomhard, T. Dolde, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: RT Mediasolutions s.r.o. (Бърно, Чешка република)

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение № R 442/2009-4 на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 29 септември 2009 г.,

ответникът да се осъди да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: RT Mediasolutions s.r.o.

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „REDTUBE“ за стоки и услуги от класове 9, 38 и 41 (заявка за регистрация № 6 096 309)

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: нерегистрирана марка „Redtube“

Решение на отдела по споровете: възражението се счита за ненаправено.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания:

нарушение на член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 216/96 (1) във връзка с член 63, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (2), доколкото на жалбоподателя не била дадена възможност да изложи насрещно становище;

нарушение на член 80, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009, доколкото решението относно допустимостта на възражението не било оттеглено както е законосъобразно,

нарушение на член 83 от Регламент № 207/2009, и по-конкретно на принципа на оправданите правни очаквания, във връзка с член 41, параграф 3 от същия регламент, на правило 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95 (3) и на член 8, параграф 3, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 2869/95 (4), доколкото жалбоподателят можел с основание да очаква, че последиците от късното внасяне на таксата за възражение са отстранени с допълнителното плащане, направено в срок.


(1)  Регламент (ЕО) № 216/96 на Комисията от 5 февруари 1996 година за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 28, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 221).

(2)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

(3)  Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).

(4)  Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията от 13 декември 1995 година относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 303, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 13).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/43


Жалба, подадена на 8 декември 2009 г. — Leali/Комисия

(Дело T-489/09)

2010/C 37/60

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Leali SpA (Odolo, Италия) (представител: G. Belotti, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

:

да се отмени Решение по преписка COMP. 37 956 — Бетонова арматура, повторно приемане — C(2009) 7492 окончателен, прието от Комисията на 30 септември 2009 г.

:

да се намали размера на наложената глоба.

Да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основни доводи са сходни с изтъкнатите по дело SP/Комисия, T-472/09.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/43


Жалба, подадена на 8 декември 2009 г. — Acciaierie е Ferriere Leali Luigi/Комисия

(Дело T-490/09)

2010/C 37/61

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Acciaierie e Ferriere Leali Luigi SpA (Brescia, Италия) (представител: G. Belotti, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподтеля

:

да се отмени Решение по преписка COMP. 37 956 — Бетонова арматура, повторно приемане — C (2009) 7492 окончателен, прието от Комисията на 30 септември 2009 г.

:

да се отмени член 2 от решението, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати солидарно с дружество Leali SpA сумата от 6,093 милиона евро.

да се намали размера на наложената глоба.

Да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основни доводи са сходни с изтъкнатите по дело SP/Комисия, T-472/09.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/44


Жалба, подадена на 3 декември 2009 г. — Испания/Комисия

(Дело T-491/09)

2010/C 37/62

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: г-н M. Muñoz Pérez)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение 2009/721/ЕО на Комисията от 24 септември 2009 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“ и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта му, която е предмет на настоящата жалба, и

да се осъди ответната институция да плати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква следните правни основания:

1.

Относно финансовата корекция, съответстваща на помощите за производство на зехтин — нарушение на член 7, параграф 4 от Регламент 1258/1999 (1) и на член 31, параграф 1 от Регламент 1290/2005 (2), доколкото обжалваното решение прилага тези разпоредби към положение, в което това не се налага, с оглед на това, че твърдените нарушения, които Комисията изтъква, за да обоснове наложената финансова корекция, са недостатъчни;

2.

Относно финансовата корекция, свързана с помощите за премии за овце и кози — липса на изтъкнатите от Комисията нарушения, поради което обжалваното решение е нарушило член 7, параграф 4 от Регламент 1258/1999 и член 31, параграф 1 от Регламент 1290/2005, като е приложило тези разпоредби към положение, в което това не се налагало. В това отношение жалбоподателят поддържа, че проверките на място били извършени през периода на съхранение в съответствие с член 24, параграф 2 от Регламент 2419/2001 (3), и че твърдените от Комисията проблеми във връзка с регистрите на стопанствата и с липсата на наблюдения на инспекторите върху неактуализираните регистри, нямат последици върху определянето на броя на отговарящите на изискванията животни от стопанството за целия период на съхранение.


(1)  Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ 160, стр. 103).

(2)  Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).

(3)  Регламент (ЕО) № 2419/2001 от 11 декември 2001 година предвиждащ подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол за определени схеми за помощ на Общността, установени от Регламент на Съвета (ЕИО) № 3508/92 (ОВ L 327, стр. 11).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/44


Жалба, подадена на 7 декември 2009 г. — MEDA Pharma/СХВП — Nycomed (ALLERNIL)

(Дело T-492/09)

2010/C 37/63

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: MEDA Pharma GmbH & Co. KG (Bad Homburg, Германия) (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Nycomed GmbH (Konstanz, Германия)

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение на четвърти апелативен състав от 29 септември 2009 г. по преписка R 1386/2007-4 относно подадено възражение при позоваване на германска марка № 1 042 583„ALLERGODIL“ срещу частта от заявка за международна регистрация № 845 934„ALLERNIL“, която се отнася за Европейските общности;

да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Лице, което иска разпростиране на закрилата: Nycomed GmbH

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „ALLERNIL“ за стоки от клас 5 (заявка за международна регистрация с посочване на Европейските общности № 845 934)

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: германска словна марка № 1 042 583„ALLERGODIL“ за стоки от клас 5

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания:

нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като принципите на правото относно марките що се отнася до вероятността от объркване не се правилно приложени;

нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009 поради липса на мотиви на обжалваното решение.


(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ 2009, L 78, стр. 1) .


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/45


Жалба, подадена на 7 декември 2009 г. — LG Electronics/СХВП (KOMPRESSOR PLUS)

(Дело T-497/09)

2010/C 37/64

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: LG Electronics, Inc. (Сеул, Република Корея) (представител: J. Blanchard, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

да се обяви за допустима настоящата жалба,

да се отмени частично Решението на първи апелативен състав на СХВП от 23 септември 2009 г., в частта му, с която се отхвърля частично жалбата на дружество LG ELECTRONICS срещу Решение от 5 февруари 2009 г., с което се отказва регистрацията на заявката за марка на Общността № 7 282 924, в частта ѝ относно „електрическите прахосмукачки“.

да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „KOMPRESSOR PLUS“ за стоки от клас 7 (заявка № 7 282 924).

Решение на проверителя: отхвърля искането за регистрация.

Решение на апелативния състав: отхвърля частично жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно марката на Общността.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/45


Жалба, подадена на 14 декември 2009 г. — Evonik Industries/СХВП (Изображение на правоъгълник в пурпурен цвят със заоблена дясна страна)

(Дело T-499/09)

2010/C 37/65

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Evonik Industries AG (Есен, Германия) (представител: J. Albrecht, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението на ответника (четвърти апелативен състав) от 2 октомври 2009 г. (жалба № R 491/2009-4),

ответникът да се осъди да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, приличаща на правоъгълник в пурпурен цвят Pantone 513 C, за стоки и услуги от класове 1—45 (заявка № 7 235 179)

Решение на проверителя: отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: неправилно прилагане на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (1), доколкото съответната марка имала необходимия отличителен характер.


(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/46


Жалба, подадена на 7 декември 2009 г. — Италия/Комисия

(Дело T-500/09)

2010/C 37/66

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представител: L. Ventrella, avvocato dello Stato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени отчасти Решение C (2009) 7044 на Комисията от 24 септември 2009 г., нотифицирано на 25 септември 2009 г. за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, в частта по-долу, в която за финансовите 2005 и 2006 години в тежест на Италия се възлагат:

финансови корекции с фиксирана ставка (5 %) за различни претендирани слабости в проверките в областта на секторите на плодовете и зеленчуците — обработка на цитрусови плодове, в размер на 3 539 679,81 евро.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква съществени процесуални нарушения (член 253 ЕО) под формата на липса на мотиви, както и нарушение на принципа на пропорционалност.

В това отношение се пояснява, че Комисията коригира някои помощи за обработка на цитрусови плодове и че при извършването на тази корекция не е извършена надлежна проверка на съответствието между продукта, доставян на организациите на производителите, и продукта, предоставян на преработвателите, както и на съответствието между продукта, предоставян за обработка, и крайния продукт. Според италианското правителство в хода на производството става ясно, че проверките са извършени задоволително, специално що се отнася както до административните/счетоводни проверки, така до физическите проверки в организацията на производителите и на преработвателите; и че проверките са извършени внезапно (без предварително уведомяване на индустриите за датата на проверката) в процентни стойности, които при всички положения са по-високи от минималните, предвидени в регламента. Следователно основният въпрос, върху който Комисията е трябвало да основе мотивите на решението си, е дали е налице „значителен риск“ от нанасяне на финансови вреди на Фонда, обосноваващ корекция с фиксирана ставка 5 %, която при всички положения изглежда непропорционална.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/46


Жалба, подадена на 8 декември 2009 г. — PhysioNova/СХВП — Flex Equipos de Descanso (FLEX)

(Дело T-501/09)

2010/C 37/67

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: PhysioNova GmbH (Erlangen, Германия) (представител: J. Klink, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Flex Equipos de Descanso, SA (Мадрид, Испания)

Искания на жалбоподателя

да се отмени обжалваното решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 30 септември 2009 г. по преписка R 1/2009-1;

да се измени обжалваното решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 30 септември 2009 г. по преписка R 1/2009-1 в смисъл, че се отменя решението на отдела по заличаването от 27 октомври 2008 г. по преписка 2237;

да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати разноските, свързани с производството, включително направените в хода на производството по обжалване съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: марка на Общността „FLEX“ № 2 275 220 за стоки и услуги от класове 6, 10, 17 и 20

Притежател на марката на Общността: Flex Equipos de Descanso, SA

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят

Право върху марката на страната, която иска обявяване на недействителността: германска марка № 39 903 314„PhysioFlex“ и германска марка № 39 644 431„Rotoflex“

Решение на отдела по заличаването: отхвърля искането за обявяване на недействителността.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като съществува вероятност от объркване между конфликтните марки.


(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ 2009, L 78, стр. 1).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/47


Жалба, подадена на 16 декември 2009 г. — Völkl/СХВП — Marker Völkl (VÖLKL)

(Дело T-504/09)

2010/C 37/68

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Völkl GmbH & Co. KG (Erding, Германия) (представител: C. Raßmann, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Marker Völkl International GmbH (Baar, Швейцария)

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 30 септември 2009 г. по преписка R 1387/2008-1;

да се отмени Решение на отдела по споровете на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 31 юли 2008 г. относно възражение № B 1 003 153, ако възражението е уважено;

да се отхвърли възражението;

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „VÖLKL“ за стоки откласове 3, 9, 18 и 25 (Заявка № 4 403 705)

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Marker Völkl International GmbH

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка„VÖLKL“ (международна марка № 571 440) за стоки от класове 18, 25 и 28

Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението.

Решение на апелативния състав: отмяна на решението на отдела по споровете относно установяване на вероятността от объркване на конфликтните знаци и връщане на отдела по споровете за по-нататъшно решаване; връщане на жалбата относно доказване на ползването с оглед на запазване на правата

Изложени правни основания:

нарушение на дизпозитивното начало (член 74, параграф 1, изречение 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 (1)), тъй като апелативният състав връща преписката за решаване на отдела по споровете относно такива стоки, срещу каквито възражението изобщо не е насочено;

нарушение на забраната reformatio in peius, тъй като апелативният състав не е имал право да връща преписката за решаване на отдела по споровете относно такива стоки, за които отделът по споровете вече е разрешил регистрацията;

нарушение на правото на защита (член 38, параграф 3 и член 73, второ изречение от Регламент № 40/94);

нарушение на член 15, параграф 2, буква a) и на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 както и на правило 22, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 (2), тъй като апелативният състав неоснователно е приел наличието на ползването с оглед на запазване на правата.


(1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, (ОВ 1994, L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

(2)  Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността, (ОВ L 303, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/48


Определение на Общия съд от 18 декември 2009 г. — Enviro Tech Europe и Enviro Tech International/Комисия

(Дело T-422/03) (1)

2010/C 37/69

Език на производството: английски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 47, 21.2.2004 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/48


Определение на Общия съд от 16 декември 2009 г. — Bactria/Комисия

(Дело T-76/04) (1)

2010/C 37/70

Език на производството: английски

Председателят на седми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 106, 30.4.2004 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/48


Определение на Общия съд от 16 декември 2009 г. — Bactria/Комисия

(Дело T-401/04) (1)

2010/C 37/71

Език на производството: английски

Председателят на седми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 19, 22.1.2005 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/48


Определение на Първоинстанционния съд от 17 декември 2009 г. — Akzo Nobel и др./Комисия

(Дело T-199/06) (1)

2010/C 37/72

Език на производството: английски

Председателят на шести състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 212, 2.9.2006 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/48


Определение на Общия съд от 14 декември 2009 г. — UMG Recordings/СХВП — Osman (MOTOWN)

(Дело T-143/07) (1)

2010/C 37/73

Език на производството: английски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 140, 23.6.2007 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/49


Определение на Общия съд от 16 декември 2009 г. — Bull и др./Комисия

(Дело T-333/08) (1)

2010/C 37/74

Език на производството: френски

Председателят на шести състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 285, 8.11.2008 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/49


Определение на Общия съд от 9 декември 2009 г. — IPublish Ganske Interactive Publishing/СХВП (Изображение на навигационен уред)

(Дело T-555/08) (1)

2010/C 37/75

Език на производството: немски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 55, 7.3.2009 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/49


Определение на Общия съд от 18 декември 2009 г. — Complejo Agrícola/Комисия

(Дело T-174/09) (1)

2010/C 37/76

Език на производството: испански

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 153 от 4.7.2009 г.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/49


Определение на Общия съд от 14 декември 2009 г. — Mars/СХВП — Marc (MARC Marlon Abela Restaurant Corporation)

(Дело T-208/09) (1)

2010/C 37/77

Език на производството: английски

Председателят на осми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 167, 18.7.2009 г.


Съд на публичната служба на Европейския съюз

13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/50


Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 15 декември 2009 г. — Апостолов/Комисия

(Дело F-8/09) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Недопустима жалба - Закъснение)

2010/C 37/78

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Апостолов (Saarwelligen, Германия) (представител: D. Schneider-Addae-Mensah, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и B. Eggers)

Предмет

Отмяна на решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да не впише жалбоподателя в списъка с резервите от процедура по подбор EPSO/CAST27/4/07.

Диспозитив

1.

Отхвърля жалбата като недопустима.

2.

Осъжда г-н Апостолов да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 244, 10.10.2009 г., стр. 16


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/50


Жалба, подадена на 17 декември 2009 г. — Bennett и др./СХВП

(Дело F-102/09)

2010/C 37/79

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Kelly-Marie Bennett (Mutxamel, Испания) и други (представител: L. Levi, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар

Предмет на производството

От една страна, отмяна на решенията за прекратяване на договорите на жалбоподателите в приложение на клауза за прекратяване, свързана с успешно представяне на общ конкурс за специалност в областта на интелектуална собственост. От друга страна, поправяне на неимуществена вреда, претърпяна от жалбоподателите.

Искания на жалбоподателя

да се отменят решенията от 12 март 2009 г. за прекратяване на договорите на жалбоподателите;

при необходимост, да се отмени решение от 9 октомври 2009 г., съобщено на същия ден, с което се отхвърлят жалбите, подадени от жалбоподателите на 12 юни 2009 г.;

вследствие на това, да се осъди ответника (i) да заплати като обезщетение на жалбоподателите трудовото възнаграждение за периода от влизането в сила на прекратяването на техните договори до възстановяването им на работа, след отмяната на посочените решения (ii) да възстанови кариерата на всеки един от жалбоподателите, неправомерно прекъсната с решенията за прекратяване на договорите им; а в случай че възстановяването на работа на жалбоподателите е свързано със значителни практически трудности или представлява прекомерна мярка с оглед на положението на трети лица, да се осъди ответника да заплати парично обезщетение по справедливост за незаконосъобразното прекратяване на договорите на жалбоподателите. Това обезщетение следва по-специално да отчита не само загубата на трудово възнаграждение в миналото, но и загубата на сериозна възможност за жалбоподателите да останат на работа в СХВП до навършване на пенсионна възраст — в рамките на договор за напълно неопределен срок — и да се развиват в своята кариера;

при условията на евентуалност, да се отменят решенията за прекратяване на договорите на жалбоподателите, доколкото срокът на предизвестието не е определен при отчитане на всички години трудов стаж в СХВП на всеки един от жалбоподателите;

да се осъди ответника да заплати обезщетение за поправяне на претърпените имуществени и неимуществени вреди, определено ex aequo et bono на 85 000 EUR за всеки един от жалбоподателите.;

да се осъди Служба за хармонизация във вътрешния пазар да заплати съдебните разноски.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/51


Жалба, подадена на 22 декември 2009 г. — Allen и др./Комисия

(Дело F-103/09)

2010/C 37/80

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: John Allen (Оксфорд, Обединеното кралство) и други (представители: P. Lasok, I. Hutton, B. Lask, Barristers)

Ответник: Европейска комисия

Предмет и описание на спора

Искане за обезщетение и искане за отмяна на решението, с което се отказва да се изплати обезщетение за загубите, претърпени от всеки един от жалбоподателите в резултат на обстоятелството, че нито един от тях не е бил назначен като срочно нает служител на Общностите за периода, през който е работил в съвместното предприятие JET

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда на публичната служба:

да отмени решението на Комисията от 25 септември 2009 г.,

да установи, че жалбоподателите са имали право и е трябвало да бъдат третирани като „други служители“ и/или да бъдат назначени като такива в съответствие с член 8 от първоначалния статут на JET,

да установи, че без обективно основание Комисията е извършила дискриминация спрямо жалбоподателите в периода, през който са наети по проекта на JET, по отношение на възнаграждението им, пенсионните им права и свързаните с това предимства, както и по отношение на гаранцията за бъдеща заетост,

да разпореди на Комисията да заплати обезщетение на жалбоподателите за загубите във връзка с възнаграждението, пенсиите и свързаните с това предимства и надбавки, претърпени в резултат на горепосочените нарушения на общностното право, включително, ако е необходимо, да заплати лихви,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски във връзка с настоящата жалба, и

да приеме мерките и да присъди обезщетенията съгласно Статута на Съда и/или Процедурния правилник на Съда на публичната служба, които намира за подходящи или справедливи.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/51


Жалба, подадена на 21 декември 2009 г. — Diego Canga Fano/Съвет

(Дело F-104/09)

2010/C 37/81

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Diego Canga Fano (Брюксел, Белгия) (представители: S. Rodriguez и C. Bernard-Glanz, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Предмет на производството

Отмяна на решението на ответната страна да не включи жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, повишени в степен AD 13 на основание на процедурата за повишаване за 2009

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението на ОН да не включи жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, повишени в степен AD 13 на основание на процедурата за повишаване за 2009;

при необходимост, да се отмени решението на ОН, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя;

да се осъди ОН да изплати на жалбоподателя сума, определена ex aequo et bono на 150 000 EUR, като обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законна лихва за забава считано от датата, от която тази сума е изискуема, както и сума, определена ex aequo et bono на 50 000 EUR, като обезщетение за накърняване на професионалното му положение, заедно със законна лихва за забава считано от датата, от която тази сума е изискуема;

да се осъди Съвета да заплати съдебните разноски.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/52


Жалба, подадена на 23 декември 2009 г. — Scheefer/Парламент

(Дело F-105/09)

2010/C 37/82

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Séverine Scheefer (Люксембург, Люксембург) (представител: R. Adam, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Предмет на производството

Отмяна на решението на ответната страна, с което се отказва преквалификация на договора на жалбоподателя като срочно нает служител в такъв за неопределено време, в съответствие с член 8, параграф 1 от УРДС. Освен това, искане за поправяне на вреда, претърпяна от жалбоподателя

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение на Парламента от 12 февруари 2009 г.;

да се отмени Решение на Парламента от 12 октомври 2009 г.;

да се отмени правната квалификация на първоначалния договор, както и определянето на 31 март 2009 г. като дата на изтичането на срока на този договор;

вследствие на това, да се преквалифицира формата на наемане на работа на жалбоподателя като наемане за неопределено време;

да се поправи вредата, претърпяна от жалбоподателя поради поведението на Парламента;

при условията на евентуалност и ако въпреки всичко Общият съд стигне до заключение, че независимо от възникването на наемане на работа за неопределено време, трудовото правоотношение е прекратено, да се присъди обезщетение за злоупотреба при прекратяване на договорното правоотношение;

при условията на евентуалност спрямо горните искания и ако въпреки всичко Общият съд стигне до заключение, че не е възможна преквалификация, да се присъди обезщетение за вредите, претърпени от жалбоподателя поради противоправните действия на Европейския парламент;

да се запазят за жалбоподателя всички други права, способи, правни основания и искове, и по-конкретно осъждането на Парламента да заплати обезщетение във връзка с претърпяната вреда;

да се осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.


13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/52


Жалба, подадена на 30 декември 2009 г. — Pascual García/Комисия

(Дело F-106/09)

2010/C 37/83

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: César Pascual García (Мадрид, Испания) (представители: B. Cortese и C. Cortese, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Поправяне на вредата, произтичаща от неизплащането на заплатата и акцесорните възнаграждения за периода от 1 април 2006 г. до 1 март 2009 г. и заплащане на лихвите върху дължимата сума.

Искания на жалбоподателя

Да се осъди Комисията да поправи вредата, произтичаща от неизплащането на заплатата и акцесорните възнаграждения за периода от 1 април 2006 г. до 1 март 2009 г. и да заплати лихвите върху дължимата сума,

да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.