14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/1

A.

като има предвид, че за втори път в историята ООН организира международна конференция относно финансирането за развитие, която е предвидено да се проведе в Доха в периода от 29 ноември до 2 декември 2008 г. и имаща за цел да обедини държавни и правителствени глави и не само министри на развитието, но и министри на финансите, както и представители на международните финансови организации, частните банки и предприятия и гражданското общество, за да извършат преглед на напредъка, постигнат след конференцията в Монтерей;

Б.

като има предвид, че за постигането на ЦХР е необходимо увеличаване на финансирането в голяма степен;

В.

като има предвид, че финансирането за развитие следва да се определи като най-рентабилен начин за отговор на световните нужди, свързани с развитието, и на глобалната несигурност;

Г.

като има предвид, че необходимостта от адекватни, предсказуеми и устойчиви финансови средства е по-належаща от всякога, особено като се вземе под внимание предизвикателството, свързано с изменението на климата и неговите последици, включително природните бедствия, и особената уязвимост на развиващите се страни;

Д.

като има предвид, че ЕС е най-големият донор на помощ в световен мащаб, основен акционер в международните финансови институции и най-важният търговски партньор за развиващите се страни;

Е.

като има предвид, че ЕС се е ангажирал с ясна и задължителна времева рамка за постигане на целта от 0,56 % от БНД до 2010 г. и целта от 0,7 % от БНД до 2015 г.;

Ж.

като има предвид, че при запазване на текущите тенденции относно нивата на ОПР в държавите-членки, някои от тези държави няма да постигнат целите, с които са се ангажирали — 0,51 % за ЕС-15 (т.е. държавите-членки на ЕС преди разширяването през 2004 г.) и 0,17 % за ЕС-12 (т.е. държавите-членки, които се присъединиха към ЕС на 1 май 2004 г. и на 1 януари 2007 г.) от БНД до 2010 г.;

З.

като има предвид, че помощта по програми за Африка се увеличава въпреки общия спад на ОПР през 2007 г.;

И.

като има предвид, че напоследък са се появили значими нови предизвикателства във връзка с развитието, включително изменението на климата, структурни промени в стоковите пазари и по-специално пазарите на хранителни продукти и петрол, и важни нови тенденции в сътрудничеството юг-юг, включително подкрепа за инфраструктура в Африка от страна на Китай и отпускане на кредити от страна на Бразилската банка за развитие BNDES в Латинска Америка;

Й.

като има предвид, че финансовите услуги в много развиващи се страни са недостатъчно добре развити в резултат на многобройни фактори, включително ограничения върху предлагането на услуги, липса на правна сигурност и права на собственост;

1.

Потвърждава своя ангажимент за премахване на бедността, за устойчиво развитие и за постигане на ЦХР като единствен начин за постигане на социална справедливост и по-добро качество на живот за около един милиард души в света, които живеят в изключителна бедност, определена като доход, възлизащ на по-малко от един щатски долар на ден;

2.

Призовава държавите-членки да направят ясно разграничение между разходи за развитие и разходи, свързани с външнополитически интереси, и подчертава в тази връзка, че ОПР следва да съответства на критериите за такава помощ, установени от Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР), и на препоръките на ОИСР/КПР за отделяне на ОПР;

3.

Подчертава абсолютната необходимост ЕС да се стреми към най-високо равнище на координация, с оглед постигането на съгласуваност с други политики на Общността (околна среда, миграция, права на човека, селско стопанство, и т.н.) и избягването на дублиране и несъгласуваност на дейностите;

4.

Припомня, че незабавните и необходими мерки, които трябва да бъдат предприети от ЕС за справяне с драматичните последствия от покачването на цените на хранителните продукти в развиващите се страни не следва да бъдат схващани и прилагани като част от финансовите усилия, изисквани от Консенсуса от Монтерей; следователно очаква конкретно предложение от Комисията относно използването на фондове, предназначени за спешни ситуации;

5.

Подчертава, че прекомерната и непропорционална административна тежест в някои от страните партньори накърнява ефективността на помощите за развитие; изразява опасения, че тази тежест може да изложи на опасност постигането на ЦХР;

6.

Отбелязва, че ЕС все още не е намерил подходящия баланс между два противоречащи си подхода към помощите за развитие: от една страна, да гласува доверие на страните партньори за правилното разпределяне на средствата и да подпомага тяхната администрация в разработването на подходящи инструменти за усвояване на средствата; а, от друга страна, да определя целево предназначението на финансовата помощ с цел да бъдат избягнати злоупотреби или неефективно разпределяне на помощта;

7.

Посочва, че в световен мащаб ЕС заема водеща позиция като донор на ОПР с почти 60 % от ОПР в света и приветства факта, че през годините делът на ЕС в ОПР в света се увеличава; въпреки това изисква Комисията да представи ясни и прозрачни данни относно дела от бюджета на Общността, предназначен за помощта на ЕС за развитие, с оглед оценяването на последващите действията, предприети във връзка с Консенсуса от Монтерей от всички европейски донори; също така изразява съжаление, че равнището на финансовите помощи на ЕС за развиващите се страни не е публично видимо и приканва Комисията да разработи уместни и целеви инструменти за комуникация и информиране с цел повишаване на публичността на помощите на ЕС за развитие;

8.

Приветства факта, че ЕС постигна обвързващата цел за средна стойност в Съюза на ОПР от 0,39 % от БНД до 2006 г., но отбелязва обезпокояващото намаляване на помощта на ЕС през 2007 г. от 47,7 милиарда евро през 2006 г. (0,41 % от общия БНД на ЕС) на 46,1 милиарда евро през 2007 г. (0,38 % от общия БНД на ЕС) и призовава държавите-членки да повишат размера на ОПР, за да постигнат обещаната цел от 0,56 % от БНД през 2010 г.;

9.

Настоява да не се извършва повторно намаляване на докладваната ОПР от страна на държавите-членки; подчертава, че ако се запази настоящата тенденция, ЕС ще е предоставил 75 милиарда евро по-малко от обещаните за периода 2005—2010 г.;

10.

Изразява дълбока загриженост, че по-голямата част от държавите-членки (18 от 27, особено Латвия, Италия, Португалия, Гърция и Чешката република) не са успели да повишат своето равнище на ОПР между 2006 г. и 2007 г. и че в някои страни като Белгия, Франция и Обединеното кралства се е стигнало дори до драстично намаление от над 10 %; призовава държавите-членки да изпълняват ангажиментите си за ОПР в размера, в който са поети; отбелязва със задоволство, че някои държави-членки (Дания, Ирландия, Люксембург, Испания, Швеция и Нидерландия) със сигурност ще постигнат целите си за ОПР за 2010 г., и изразява увереност, че тези държави-членки ще запазят своите високи нива на ОПР;

11.

Приветства твърдата позиция на Комисията по отношение на усилията, които трябва да се съсредоточат както върху количеството, така и върху качеството на помощите за развитие от държавите-членки и решително подкрепя своето предупреждение за възможни сериозни отрицателни последствия при неспазване на финансовите ангажименти от страна на държавите-членки; призовава Комисията да използва своя експертен опит и авторитет, за да убеждава други публични и частни донори да спазят финансовите си обещания;

12.

Изразява дълбока загриженост от това, че някои държави-членки финансират увеличението на ОПР към края на съответния период, което води до нетна загуба за развиващите се страни в размер на повече от 17 милиарда евро;

13.

Приветства подхода на определени държави-членки да разработят обвързващи многогодишни графици за увеличаване на нивата на ОПР, за да постигнат целта на ООН от 0,7 % до 2015 г.; призовава държавите-членки, които не са обявили многогодишните си графици, да го направят във възможно най-кратки срокове; подчертава, че държавите-членки следва да ги приемат преди посочената международна конференция относно финансирането за развитие, която ще се проведе в Доха, и да изпълняват своите ангажименти;

14.

Отбелязва, че намаленията на докладваните равнища на помощ през 2007 г. в някои случаи се дължат на изкуственото завишаване на сумите през 2006 г. поради облекчаване на дългове; призовава държавите-членки да увеличат нивата на ОПР по устойчив начин, като се концентрират върху сумите след изваждане на стойностите за облекчаване на дългове;

15.

Счита за напълно неприемливо несъответствието между честите обещания за увеличена финансова помощ и значително по-малките суми, които се отпускат на практика и изразява загриженост, че някои държави-членки дават признаци на намален ентусиазъм за предоставяне на помощи;

16.

Подчертава факта, че консултациите с правителствата партньори, националните парламенти и организациите на гражданското общество са от ключово значение при вземането на решенията относно размера и направленията на ОПР;

17.

Подчертава, че помощта трябва да се предоставя със съответната бързина, и изразява недоволство, че процесите на предоставяне често са съпроводени от неоправдано забавяне;

18.

Подчертава, че е необходимо гъвкавостта при предоставяне на средства за сътрудничество, целяща да се отговори на променящите се обстоятелства например увеличаването на цените на хранителните продукти, да бъде балансирана от наложителността да се предоставя предсказуемо финансиране, което да позволи на държавите партньори да градят планове с цел устойчиво развитие, приспособяване към изменението на климата и облекчаване на неговите последици;

19.

Настойчиво призовава за стриктно спазване на принципите на отговорно отпускане на заеми и отговорно финансиране, с цел операциите по отпускане на заеми и финансиране да бъдат устойчиви по отношение на икономическото развитие и развитието на околната среда и в съответствие с „екваториалните принципи“; призовава Комисията да участва в установяването на такива принципи и да оказва на международни форуми въздействие в полза на обвързващи мерки за практическо прилагане на принципите по начин, който да обхване и новите участници в процеса на развитие от публичния и частния сектор;

20.

Подкрепя безрезервно усилията на развиващите се страни да поддържат устойчиви равнища на дълг в дългосрочен план и да прилагат Инициативата за бедните силно задлъжнели страни, която е от основно значение за изпълнението на ЦХР; въпреки това изразява съжаление, че плановете за облекчаване на дълга не включват голям брой страни, за които дълговете остават пречка за изпълнение на ЦХР; подчертава необходимостта от спешен международен дебат относно разширяване на международните мерки, така че да се обхванат някои страни, които в момента не са част от Инициативата за бедните силно задлъжнели страни;

21.

Призовава Комисията да разгледа въпроса за „одиозните“ (odious) или незаконни дългове, т.е. дългове, породени от безотговорно, егоистично, неразумно или нечестно отпускане на заеми и за принципите на отговорното финансиране в рамките на двустранни и многостранни преговори относно облекчаването на дълга; приветства призива на Комисията за действия за ограничаване на правото на търговски кредитори и на „хищнически фондове“ (vulture funds) да получават дължимите суми, в случай на съдебни процедури;

22.

Призовава всички държави-членки на ЕС да се придържат към рамката за устойчивост на дълговете и да настояват тя да бъде развита, за да се отчете вътрешният дълг и финансовите нужди на дадена страна; приканва всички държави-членки да признаят, че отговорността на заемодателите не се ограничава до спазването на рамката за устойчивост, но също така включва:

23.

Настоятелно призовава ЕС да насърчава международните усилия, чиято цел е създаването на някаква форма на международна процедура при несъстоятелност или честна и прозрачна арбитражна процедура за ефикасни и справедливи действия за справяне с бъдещи кризи, свързани с дълга;

24.

Изразява съжаление относно факта, че Комисията не набляга повече на мобилизирането на вътрешни ресурси за финансиране на развитието, тъй като те са източници на по-голяма самостоятелност за развиващите се страни; насърчава държавите-членки да участват пълноценно в инициативата за прозрачност на добивната промишленост (EITI) и да призовават за нейното укрепване; призовава Комисията да изиска от Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB) включването в международните счетоводни стандарти на изискване за отчитане на дейността на мултинационалните компании по отделни страни във всички сектори;

25.

Изразява съжаление, че пакетът от съобщения на Комисията относно ефективност на помощта (COM(2008)0177) не споменава изтичането на капитали като рисков фактор за икономиките на развиващите се страни; изтъква, че изтичането на капитали причинява сериозни вреди на развитието на устойчиви икономически системи в развиващите се страни и посочва, че всяка година укриването на данъци струва на развиващите се страни повече, отколкото те получават под формата на ОПР; призовава Комисията да включи в своите политики мерки за предотвратяване на изтичането на капитали, както се изисква от Консенсуса от Монтерей, включително откровен анализ на причините за изтичане на капитали, с цел закриване на зоните тип „данъчен рай“, някои от които се намират в ЕС или функционират в тясна връзка с държави-членки;

26.

Отбелязва по-специално, че според Световната банка незаконната част от това изтичане на капитали възлиза на 1 000 до 1 600 милиарда щатски долара годишно, половината от които идват от развиващите се страни; подкрепя международните усилия за замразяване и възвръщане на откраднатите активи и изисква от държавите-членки, които не са ратифицирали Конвенцията на ООН срещу корупцията, да направят това; изразява неодобрение на факта, че не се полагат подобни усилия за борба с укриването на данъци и призовава Комисията и държавите-членки да насърчават разширяването в глобален мащаб на принципа за автоматичен обмен на данъчна информация, да изискват кодексът за поведение относно укриването на данъци, който е в процес на изготвяне от Икономическия и социален съвет на ООН (UN ECOSOC), да бъде приложен към декларацията от Доха и да подкрепят преобразуването на Комисията на експертите за международно сътрудничество по данъчни въпроси към ООН в истински междуправителствен орган, разполагащ с допълнителни средства за водене на борба в международен план срещу укриването на данъци успоредно с ОИСР;

27.

Приветства предложенията от страна на държавите-членки за новаторски механизми за финансиране и призовава Комисията да ги прецени съгласно критериите за лесно практическо прилагане, устойчивост, допълващ характер, разходи за прехвърляне на средствата и ефективност; призовава за въвеждане на финансови механизми и инструменти, които предоставят ново финансиране и не излагат на риск бъдещи финансови потоци;

28.

Призовава за въвеждане на финансови механизми и инструменти, които предоставят мерки за максимално привличане на частни парични средства, както е посочено в Консенсуса от Монтерей, и предоставят кредитни гаранции;

29.

Призовава Комисията да увеличи значително финансирането на мерките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на въздействието му в развиващите се страни, по-специално тези, които са част от Световния алианс за борба с изменението на климата; подчертава острата необходимост от финансиране извън настоящите потоци на ОПР, тъй като ОПР сама по себе си не би следвало да дава подходяща подкрепа на мерките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на въздействието му в развиващите се страни; подчертава, че за тази цел следва да бъдат спешно създадени новаторски финансови механизми, като данъци върху авиацията и търговията с петрол, както и целево използване на приходите от схемата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS);

30.

Приветства предложението на Комисията за създаване на световен финансов механизъм за борба с изменението на климата, който се базира на принципа на отпускане на ранен етап на помощи, за да се финансират мерки за смекчаване на въздействието и адаптиране в развиващите се страни; призовава държавите-членки и Комисията да поемат съществени финансови ангажименти за изпълнение на предложението в най-кратки срокове;

31.

Призовава Комисията и държавите-членки да отпуснат целево поне 25 % от бъдещите приходи от търговете по схемата за търговия с емисии на ЕС за финансиране на мерките за смекчаване на въздействието и адаптиране към изменението на климата в развиващите се страни;

32.

Призовава Комисията да разработи достъп на малките предприемачи и селскостопански производители до финансиране, като средство за увеличаване на производството на хранителни продукти и предоставяне на устойчиво решение на продоволствената криза;

33.

Призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да проучи възможностите за незабавно създаване на гаранционен фонд в подкрепа на схеми за микрокредитиране и хеджиране на риска, отговарящи във висока степен на нуждите на местните производители на хранителни продукти в по-бедните развиващи се страни;

34.

Приветства предложението за създаване на фонд, посветен на равенството на половете и финансиран от множество донори, лансирано в ООН — фонд, който да бъде управляван от Фонда за развитие на ООН за жените (UNIFEM), с цел насърчаване и финансиране на политики за равенство между половете в развиващите се страни; призовава Съвета и Комисията да проучат и подкрепят тази международна инициатива;

35.

Призовава за удвояване на усилията за насърчаване на развиването на финансови услуги, като се има предвид, че банковият сектор има потенциал да мобилизира местно финансиране за развитието и че освен това наличието на стабилен сектор на финансови услуги е най-добрият начин за борба с изтичането на капитали;

36.

Призовава всички заинтересовани страни да отчетат в пълна степен огромните възможности за доходи от природни ресурси; в тази връзка счита, че е от съществено значение индустриите за използване на тези ресурси да са прозрачни; счита, че макар и инициативата за прозрачност на добивната промишленост (EITI) и „Процеса Кимбърли“ да са напредък в правилната посока, остава още много да се направи за насърчаване на прозрачното управление на индустриите за използване на природните ресурси и приходите от тях;

37.

Призовава Съвета и Комисията да включат Европейския фонд за развитие в бюджета на ЕС по време на средносрочния преглед за 2008—2009 г., за да повишат демократичната легитимност на подобна важна част от политиката на ЕС за развитие и на бюджета на ЕС;

38.

Отбелязва първата стъпка, направена през април 2008 г., към по-добро представителство на развиващите се страни в рамките на Международния валутен фонд (МВФ); изразява съжаление, че разпределението на гласовете в МВФ продължава да се определя от тегло, основано на богатството; призовава Комисията и държавите-членки да демонстрират интерес към вземане на решения с двойно мнозинство (акционери/държави) в рамките на институцията, отговаряща за международната финансова стабилност — МВФ;

39.

Призовава Комисията и държавите-членки да използват гореспоменатата последваща международна конференция относно финансирането за развитие, която ще се проведе в Доха, като възможност да представят обща позиция на ЕС относно развитието, насочена към постигане на ЦХР чрез устойчив подход;

40.

Призовава държавите-членки да предприемат бърза и амбициозна реформа на Световната банка, така че най-заинтересованите от програмите ѝ да са по-добре представени;

41.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Генералния секретар на ООН и ръководителите на Световната търговска организация, МВФ, Групата на Световната банка и Икономическия и социален съвет на ООН.

14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/7

А.

като има предвид, че приветства публикуването на таблото за резултатите за вътрешния пазар, който спомага за намаляване на дефицита в транспонирането;

Б.

като има предвид, че всички държави-членки имат правно задължение да транспонират всички директиви за вътрешния пазар в рамките на предвидените срокове;

В.

като има предвид, че целта на таблото за резултатите преди всичко е да стимулира държавите-членки да осигуряват навременно транспониране;

Г.

като има предвид, че настоящият дефицит от 1,2 % е под бъдещата цел от 1,0 %, договорена между държавните и правителствени ръководители през 2007 г.;

Д.

като има предвид, че факторът на разпокъсаност е 8 %, което означава, че 124 директиви не са транспонирани в най-малко една държава-членка;

Е.

като има предвид различията в нивото на транспониране, регистрирани в различните държави-членки;

Ж.

като има предвид, че една директива може да не е напълно ефективна, въпреки че е транспонирана бързо и правилно, по-специално, когато нейното прилагане създава ситуации на правна несигурност, което води до започване на процедури в Съда на Европейските общности и накърнява ефективното функциониране на вътрешния пазар;

З.

като има предвид, че броят на започнатите процедури за нарушение все още е много голям и голяма част от тези нарушения са свързани с липсващо или неправилно транспониране;

И.

като има предвид, че нечестно предимство може да се постигне чрез избягване на определени директиви посредством липса на транспониране или неправилно транспониране;

Й.

като има предвид, че изпълнението на директивите за вътрешния пазар е особено важно за постигането на целите на Лисабонската програма и на Гьотеборгската програма за устойчиво развитие;

К.

като има предвид, че средната продължителност на срока за внасяне на процедура за нарушение в Съда на Европейските общности надхвърля 20 месеца;

Л.

като има предвид, че някои държави-членки не зачитат заключенията на Съда на Европейските общности по дела за нарушения, което допълнително накърнява функционирането на вътрешния пазар;

М.

като има предвид, че административната тежест в държавите-членки е твърде голяма, което е последица както от националното, така и от общностното законодателство;

1.

Подчертава, че своевременното изпълнение, правилното транспониране и правилното прилагане на директивите за вътрешния пазар е предпоставка за ефективното функциониране на вътрешния пазар, а има също така и последствия за конкурентоспособността и икономическото и социално равновесие в ЕС;

2.

Подчертава значението на собствеността в рамките на вътрешния пазар на национално, регионално и местно равнище; подчертава в тази връзка ролята на Комисията за създаването на партньорство в процеса на създаване на свързани с това политики;

3.

Припомня, че от 2009 г. дефицитът на транспониране е определен на 1,0 %; настоятелно призовава държавите-членки да предприемат действия за постигането на тази цел;

4.

Настоятелно призовава държавите-членки с особено голям дефицит да предприемат незабавни действия, а Комисията — да работи в тясно сътрудничество с тях с оглед подобряване на положението; отбелязва, че някои държави-членки са доказали, че е възможно значително и бързо да се намали дефицитът;

5.

Припомня, че държавите-членки, както и Комисията, трябва спешно да се справят с фактора на висока разпокъсаност;

6.

Изразява съжаление, че понякога държавите-членки прибавят допълнителни изисквания при транспониране на директивите в национално законодателство; поддържа становището, че това т.нар. „gold plating“ накърнява ефективното функциониране на вътрешния пазар;

7.

Поддържа становището, че един силен, отворен и конкурентен вътрешен пазар действа като много важна част от отговора на Европа на предизвикателствата на глобализацията чрез насърчаване на конкурентоспособността на европейската промишленост, засилване на стимулите за чуждестранни инвестиции и гарантиране на правата на потребителите в Европа; Комисията следва да вземе предвид външното измерение, когато предприема нови инициативи, свързани с вътрешния пазар;

8.

Припомня, че в един отворен и конкурентен вътрешен пазар са необходими по-целеви и стриктни инструменти за подобряване на борбата срещу фалшифицирането и пиратството;

9.

Призовава държавите-членки спешно да обърнат внимание на правилното транспониране и прилагане на директивите за вътрешния пазар чрез използването на съществуващите насоки и най-добри практики; настоятелно призовава за разработване на по-точни инструменти за справяне с дефицита;

10.

Призовава Комисията да ускори процеса на разрешаване на спорове на ранен етап и да подчертае нарушенията с най-сериозни последици за европейските граждани; освен това насърчава Комисията да създаде сборник от дела за нарушение, заведени пред Съда на Европейските общности, с цел да се предостави подробна информация относно въпросните нарушения;

11.

Призовава държавните-членки да изпълняват своите задължения в съответствие с решенията на Съда на Европейските общности;

12.

Счита, че въпреки че таблото за резултатите преди всичко трябва да служи за насърчаване на своевременното и правилно транспониране, то би могло да бъде допълнително разработено като средство за подпомагане на създателите на политиките при идентифицирането на пречки и бариери и при точното определяне на това къде има необходимост от нови инициативи; призовава Комисията да разшири и задълбочи обхвата на информацията и показателите, включени в таблото, и по-специално качеството, социалните условия на работниците и въздействието върху околната среда и изменението на климата;

13.

Призовава Комисията да включи резюме в бъдещите табла за резултати, което да е написано на лесно разбираем език, за да се повиши достъпа на гражданите и други заинтересовани лица; насърчава съответните национални органи и органи на ЕС да публикуват таблото на техните интернет сайтове и да положат усилия за популяризиране на таблото в медиите;

14.

Изразява съжаление, че таблото не предоставя информация кои директиви не са транспонирани; смята, че определени директиви, например Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (3), са по-важни за ефективното функциониране на вътрешния пазар от други; призовава Комисията да помисли за показатели, които да отразяват по-добре съответното значение на директивите за промишлеността и гражданите в рамките на различните сектори; поддържа становището, че оценката на въздействието, извършена от Комисията, може да е от значение за тази цел;

15.

Припомня, че качеството на общностното законодателство и неговото изпълнение е от основно значение за правилното функциониране на вътрешния пазар и че броят на делата в Съда на Европейските общности, свързани с неясни разпоредби и неправилно изпълнение на вторичното законодателство показва нуждата от по-прецизно изготвяне на проектите за общностно законодателство; затова призовава Комисията да включи в таблото за резултатите показатели относно броя на производствата в Съда на Европейските общности, отнасящи се до качеството на вторичното законодателство, както и до неговото неправилно изпълнение;

16.

Приветства намерението на Комисията да въведе по-систематичен подход към наблюдението на функционирането на основни пазари на стоки и услуги с цел откриване на пазарни неуспехи и насърчаване на по-ефективни инструменти на политиките; затова призовава за включването в таблото за резултатите на повече специфична за секторите и държавите-членки информация и за включването на точна информация; призовава за включването и на показатели, свързани с трансграничните аспекти на обществените поръчки;

17.

Призовава Комисията да гарантира, съгласно параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, че всички нейни предложения за директиви съдържат специална разпоредба, която задължава държавите-членки да изготвят таблици, илюстриращи връзката между въпросния акт и мерките за транспониране, както и да предоставят тези таблици на Комисията; в тази връзка изразява съжаление, че държавите-членки подриват усилията на Комисията и Парламента за прозрачност, като се противопоставят на тази клауза или я превръщат в незадължително съображение;

18.

Счита постигането на целите на дневния ред от Лисабон и Гьотеборг за устойчиво развитие за политически приоритет и по-специално подчертава важността на прилагането на онези директиви, които са необходими за тяхното постигане; призовава Съвета да предвиди в ревизираната стратегия след 2010 г. водеща роля на въпросите, свързани с вътрешния пазар;

19.

Приветства намерението на Комисията да разработи инструменти, подобряващи политиката и инструментите на единния пазар, чрез политика на единния пазар, която е основана в по-голяма степен на фактите, по-целева, децентрализирана и достъпна, както и по-широко популяризирана;

20.

Призовава Комисията чрез секторни проучвания, бизнес анкети, анкети на потребителите и други средства да направи оценка на качеството и последователността на изпълнението в държавите-членки, за да гарантира ефективното функциониране на законодателството;

21.

Подчертава факта, че късното и неправилно изпълнение лишава потребителите и предприятията от техните права, причинява вреда на европейската икономика и подкопава доверието във вътрешния пазар; призовава Комисията да разработи показатели за измерване на разходите, направени от гражданите и промишлеността в резултат на късното и неправилно транспониране и призовава Комисията също така да изработи показатели, отразяващи връзката между качеството на транспониране и процедурите за нарушения, започнати срещу държавите-членки;

22.

Приветства намерението на Комисията да внесе допълнителни инициативи за по-добро регулиране, по-специално за подобряване на оценките за въздействие и за намаляване на административната тежест, което ще допринесе и за по-ефективното функциониране на вътрешния пазар; поддържа становището, че работата по тези въпроси е взаимносвързана и е необходимо те бъдат разглеждани по последователен начин;

23.

Приветства целта за намаляване на административната тежест в рамките на ЕС с 25 % до 2012 г.; призовава държавите-членки да предприемат действия за постигането на тази цел; в тази връзка поддържа становището, че таблото за резултатите следва да измерва усилията и напредъка на национално и общностно равнище; затова призовава Комисията да помисли върху включването в таблото на отделна глава по този въпрос;

24.

Изразява съжаление, че гражданите все още се сблъскват с много пречки във връзка със свободното движение в рамките на вътрешния пазар; в тази връзка отбелязва, че 15 % от разгледаните спорове в SOLVIT през 2007 г. бяха свързани със свободното движение на хора и гражданството на ЕС; затова призовава държавите-членки и Комисията да положат усилия за гарантиране на свободното движение на хора; призовава по-специално държавите-членки да създадат „обслужване на едно гише“, където да се предоставя съдействие на хората по всички правни и практически въпроси, когато се движат в рамките на вътрешния пазар; също така призовава Комисията да изготви показатели, които да бъдат включени в таблото за резултатите и да измерват пречките пред свободното движение на хора;

25.

Отново посочва целта законодателството за вътрешния пазар да заработи по-добре; смята, че подобреното прилагане зависи и от развитието на практическото сътрудничество и партньорство между администрациите; призовава държавите-членки и Комисията допълнително да развият системи за обмяна на най-добри практики; подчертава, че поради наличието на множество органи на местно, регионално и национално равнище е необходимо активно да се насърчава и подкрепя административното сътрудничество и опростяването; посочва, че информационната система за вътрешния пазар има потенциал да играе основна роля във връзка с това;

26.

Призовава държавите-членки да създадат национални центрове за вътрешния пазар, които да насърчават координацията, опростяването и политическата видимост на техните усилия, за да заработи вътрешния пазар; подчертава, че такива центрове следва да се създадат в рамките на съществуващи образувания, например в рамките на съществуващите национални Единни точки за контакт; настоятелно призовава държавите-членки да гарантират по-добри практически познания относно правото на ЕС на всички равнища на национална администрация, за да се гарантира, че гражданите и стопанските среди не се сблъскват с ненужна тежест и пречки в резултат на неразбиране на правилата;

27.

Приветства работата на Комисията по създаването на партньорства с държавите-членки в процеса на прилагане чрез работни групи, мрежи в специфични сектори, срещи с национални експерти и насоки за изпълнение; вярва, че работата на Комисията по прилагането на Директива 2006/123/ЕО ще се окаже успех, който да бъде повтарян в бъдеще; подчертава, че Парламентът следва да бъде непрекъснато информиран за процесите на изпълнение;

28.

Подчертава, че проблемите с изпълнението често се установяват чрез мрежата SOLVIT; с безпокойство отбелязва, че центровете на SOLVIT често нямат достатъчно персонал и че средното време за разглеждане на даден случай е повече от 10 седмици; призовава държавите-членки да гарантират подходящ щат на центровете на SOLVIT и призовава държавите-членки и Комисията да подобрят административната ефективност с цел забележимо съкращаване на времето за справяне с проблемите; освен това призовава държавите-членки да положат по-големи усилия за популяризиране на услугите на мрежата SOLVIT посредством подходящи информационни канали, с цел увеличаване на информираността на гражданите и стопанските среди по отношение на SOLVIT;

29.

Приветства намерението на Комисията да подобри филтрирането на запитванията и оплакванията от стопанските среди и гражданите посредством SOLVIT и други услуги за подпомагане във връзка с вътрешния пазар, за да се гарантира, че те биват пренасочвани незабавно към правилния административен орган, независимо към коя мрежа са се насочили първоначално; подчертава, че опитът от SOLVIT следва да послужи при изготвянето на политики на национално и ЕС равнище, като при необходимост се извършват структурни или регулаторни промени;

30.

Призовава Комисията, в сътрудничество с Парламента и председателството на Съвета, да провежда годишен форум за вътрешния пазар, с участието на държавите-членки и други заинтересовани страни с цел установяване на по-ясен ангажимент за правилно и своевременно изпълнение, и за предоставяне на платформа за определяне на стандарти и обмен на най-добри практики;

31.

Призовава Съвета да отдаде по-голям приоритет на въпросите на вътрешния пазар, като създаде нова формация на Съвета по тези въпроси или като им даде най-голям приоритет в дневния ред на съществуващия Съвет по конкурентоспособност;

32.

Припомня гореспоменатата си резолюция относно прегледа на единния пазар, в която призовава Комисията да създаде тест за вътрешния пазар; призовава Комисията да предприеме действия за въвеждането на такъв тест;

33.

Поддържа становището, че таблото за резултатите за вътрешния пазар и за потребителските пазари служат за насърчаване на един по-добър вътрешен пазар, което е от полза за гражданите и потребителите;

34.

Приветства намерението на Комисията да осигури по-успешно предоставяне на информация за вътрешния пазар и смята, че двете табла са важни стъпки в тази посока;

35.

Подчертава, че независимо че двете табла са взаимосвързани и че е важно да се насърчава тяхното съгласувано развитие, те въпреки това имат различни целеви адресати и затова трябва да бъдат отделни и с различни набори от показатели;

36.

Поддържа становището, че редовно трябва да се извършва преглед на използваните показатели, както и на връзката между двете табла, за да бъдат адаптирани към развитието във вътрешния пазар;

37.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/12

A.

като има предвид, че ползите от висококачественото образование и обучение са многообразни, надхвърлят създаването на работни места и повишаването на конкурентоспособността и са важни компоненти на обучението през целия живот;

Б.

като има предвид потребността да се възпитават самостоятелни, информирани и ангажирани с едно сплотено общество личности и като има предвид, че качеството на преподаване е изключително важен фактор, допринасящ за социалното и икономическо сближаване, както и за разкриването на нови работни места, повишаването на конкурентоспособността и потенциала за растеж на ЕС в един глобализиращ се свят;

В.

като има предвид, че Европейският социален фонд може да играе важна роля в развитието на образованието и обучението и да допринася за по-доброто образование на учителите;

Г.

като има предвид, че качеството на подготовката на учителите се отразява на образователната практика и има непосредствено въздействие не само върху нивото на познанията на учениците, но също така и върху изграждането на личността, особено през първите години на образованието им;

Д.

като има предвид, че предизвикателствата пред учителската професия се увеличават, тъй като образователната среда става все по-комплексна и хетерогенна; като има предвид, че тези предизвикателства включват напредък на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), промени в обществените и семейните структури, увеличаващо се смесване на различни ученици в много от училищата в резултат от увеличаването на имиграцията и появата на мултикултурни общества, нарастваща независимост на училищата, свързана с увеличаване на задълженията на учителите, и необходимост да се обръща повече внимание на индивидуалните образователни нужди;

Е.

като има предвид, че съществува ясна и положителна връзка между високото качество на обучение на учителите и високата степен на успеваемост сред учениците;

Ж.

като има предвид, че в светлината на нарастващото предлагане на информация, комбинирано с протичащата в момента цифровизация, следва да бъде развито умението за ефективната употреба на медиите и тяхното съдържание в съответствие с индивидуалните цели и нужди, и като има предвид, че медийното обучение е вид педагогически подход към медиите, който следва да спомогне за критичната и обмислена употреба на всички медии;

З.

като има предвид, че над 80 % от началните учители и 97 % от учителите в предучилищното образование в Съюза са жени, докато в средното образование съответната цифра е само 60 %;

И.

като има предвид, че качеството на образованието на учителите може да окаже влияние върху броя на ранно напускащите училище и върху уменията за четене на по-големите ученици;

Й.

като има предвид, че предучилищното и основното училищно образование имат особено силно въздействие върху евентуалните постижения на децата в хода на тяхното обучение;

К.

като има предвид, че в ЕС са налице повече от 27 различни системи за обучение на учителите, но въпреки това предизвикателствата пред учителската професия са по същество едни и същи за всички държави-членки;

Л.

като има предвид, че преподаването е професионално занятие, в което високото ниво на удовлетвореност от работата е важно за запазването на качествен персонал;

М.

като има предвид, че би било несправедливо единствено учителите да са отговорни за извършваната от тях образователна дейност; като трябва да се подчертае, че способността на учителите да предоставят добро образование на всичките си ученици, да създават атмосфера за съвместно съществуване и да намаляват агресивното поведение е тясно свързана с условията, при които те преподават, с наличните помощни средства, с броя ученици със затруднения в учебния процесв клас, със социалната и културната среда в училищата, със сътрудничеството на семействата и с подкрепата от страна на обществото; като има предвид, че степента на ангажираност на учителите силно зависи от ангажираността с образованието на обществото и че двата фактора си взаимодействат в полза на по-доброто преподаване;

Н.

като има предвид, че трябва да се положат всички усилия, за да могат учителите да чувстват, че принадлежат към една уважавана и ценена професия, тъй като голяма част от професионалната идентичност зависи от това, как обществото я възприема;

О.

като има предвид, че привличането на най-добре представилите се кандидати за учителската професия изисква съответните нива на обществено признание, статус и възнаграждение;

П.

като има предвид, че учителите изпълняват важна роля за социализирането и развитието на учениците, която надхвърля традиционните граници между отделните учебни дисциплини, и че те могат да изпълняват важна функция като образци за подражание;

Р.

като има предвид, че целта „равни възможности за всички“ е залегнала в Договора за ЕО, и по-специално в член 13 от него, който дава правна уредба на противодействието на дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация;

С.

като има предвид, че качеството на училищата до голяма степен зависи от нивото на автономност на плановете и управлението им;

Т.

като има предвид, че подходящата професионална подготовка на учителите по физическо възпитание играе особено важна роля за физическото и психическо развитие на децата и за насърчаването им да възприемат здравословен начин на живот;

1.

Подкрепя решително анализа, според който повишаването на качеството на обучението на учителите води до съществено подобряване на представянето на учениците;

2.

Счита, че осигуряването на повече и по-качествено обучение на учителите, комбинирано с провеждането на политики, насочени към привличане на най-добрите кандидати за учителската професия, следва да бъдат ключови приоритети за всички образователни министерства;

3.

Счита, че увеличаването на разходите за образование трябва да е насочено към областите, където се отбелязва най-голямо подобрение в представянето на учениците;

4.

Подчертава, че държавите-членки трябва да отдадат по-голямо значение и да заделят повече ресурси за обучението на учителите, за да се постигнат целите на програмата „Образование и обучение 2010 г.“ в рамките на Лисабонската стратегия, а именно — да се повиши качеството на образованието и да се засили обучението през целия живот в рамките на Съюза;

5.

Насърчава решително подпомагането на продължаващото и последователно професионално развитие на учителите в течение на професионалната им кариера; препоръчва всички учители да имат постоянна възможност, от академична, трудова и финансова гледна точка (например държавни стипендии), за осъвременяване и усъвършенстване на уменията и квалификацията, а също и на педагогическите си познания; счита, че тези възможности за обучение следва да са структурирани по такъв начин, че квалификациите да се признават във всички държави-членки;

6.

Подчертава необходимостта от засилен диалог и обмен на опит между различните нации, особено по отношение на предоставянето и ефективността на продължаващото професионално развитие в областта на образованието на учителите от предучилищното, основното и средното образование;

7.

Призовава за отделяне на специално внимание на въвеждането в работата на младите учители; насърчава развиването на мрежи за подпомагане и програми за наставничество, чрез които учители с доказан опит и способности могат да играят ключова роля по отношение на подготовката на своите нови колеги, предаването на натрупаните в продължение на една успешна кариера знания, насърчаването на груповото обучение и спомагането за решаване на проблема с напускането на работа от страна на младите учители; счита, че чрез съвместна работа и подготовка учителите могат да помогнат за подобряване на представянето на училището и учебната среда като цяло;

8.

Призовава държавите-членки да гарантират, че при запазване на акцента върху набирането и задържането на работа на най-добрите учители, а именно правейки учителската професия достатъчно привлекателна, съставът на учителската работна сила на всички равнища на училищното образование отразява социалното и културно многообразие в обществото;

9.

Подчертава тясната връзка между това, да се гарантира, че преподаването е привлекателна и удовлетворяваща професия с добри перспективи за професионално развитие, и успешно да се привличат мотивирани, постигнали високи резултати завършили студенти и специалисти; настоятелно изисква държавите-членки да предприемат допълнителни мерки с оглед насърчаването на учителската професия като възможност за избор на кариера за най-подготвените;

10.

Подчертава особената важност на политиката по отношение на половете; подчертава, че е особено важно да се гарантира, че учителите в предучилищното и основното образование са висококвалифицирани и получават съответната обществена и професионална подкрепа, каквато изискват техните отговорности;

11.

Отчита значението на продължаващото участие на учители в работни и дискусионни групи по въпроси на преподаването; счита, че подобна работа следва да бъде подкрепена от наставници и образователни власти; счита, че участието в особено важни дейности по обмисляне на процеса на преподаване следва да поражда по-голям интерес към работата на учителите и по такъв начин да я подобрява;

12.

Подчертава важната роля на училището за социалния живот и образованието на децата, както и за да им даде необходимите знания и умения за участие в демократичното общество; подчертава колко е важно в разработването на ефикасна методика за подготовка на учители да се включат квалифицирани, компетентни и опитни учители;

13.

Призовава държавите-членки да гарантират, че единствено надлежно квалифицирани учители по физическо възпитание се допускат да водят занятия по физическо възпитание в държавната образователна система;

14.

Подчертава силно изразените различия в средното възнаграждение на учителите не само в различните държави-членки, но и спрямо средните работни заплати и брутния вътрешен продукт на глава от населението; убеден е, че учителите следва да се ползват от подобаващи възнаграждения, които да отразяват тяхната важност за обществото, и призовава за действия, насочени към решаване проблема с „изтичането на мозъци“ сред най-добрите преподаватели към по-добре заплатения частен сектор, особено в областта на науката и технологиите;

15.

Подчертава, че учителите трябва да бъдат по-добре подготвени, за да посрещнат множеството нови изисквания, отправяни към тях; признава предизвикателствата, които развитието на информационните и комуникационните технологии отправят към учителите, но също така признава и благоприятните възможности; насърчава приоритетното изучаване на информационни и комуникационни технологии в началното и последващото обучение, за да се осигури съобразено със съвременните изисквания познаване на последните технологични достижения и техните приложения в образованието, както и да се осигури това учителите притежават необходимите умения да се възползват от тях в класната стая;

16.

Изразява убеждение, че целта на обучението следва да бъде, наред с другото, предоставяне на учителите на новаторската рамка, от която се нуждаят, за да включат в своята дейност и в новите предмети измерение, свързано с околната среда; обявява се в подкрепа на семинари за конкретни зони, насочени към изпълняване на потребности, дефинирани в определен контекст, и за курсове, насочени към личния състав на определена организация с цел осъществяване на конкретни проекти, отчитащи потребностите и специфичния им контекст;

17.

Подчертава, че мобилността на учителите, по-доброто сътрудничество и работата в екип биха могли да подобрят творчеството и иновациите в методите на преподаване и да улеснят учене, основано на най-добри практики;

18.

Призовава Комисията да увеличи наличните финансови ресурси за подпомагане обучението на учителите чрез Програмата за обучение през целия живот, и в частност учителския обмен между училищата в съседни страни и региони; подчертава, че мобилността улеснява обмена на идеи и най-добри практики в преподаването и насърчава усъвършенстването на чуждоезиковите умения, както и познаването на други култури; подчертава, че учителите следва да ползват повече улеснения за изучаване на чужди езици в хода на професионалната си кариера, които, наред с другото, ще увеличат възможностите, предоставяни от програмите за мобилност на Съюза;

19.

Призовава при подготовката на учителите да бъде давано предимство на медийното обучение, а вече действащите модули по медийно обучение да се установят като важен компонент в основната подготовка на учителите;

20.

Подчертава изключително важната роля на партньорствата между училища по програмите „Коменски“ и „Коменски — регионални партньорства“ в тази рамка на мобилност на учителите;

21.

Подкрепя решително изучаването на чужди езици от най-ранна възраст и включването на часове по чужди езици за всички образователни програми на началното образование; подчертава, че достатъчното инвестиране в набирането на преподаватели по чужди езици е от жизненоважно значение за постигането на тази цел;

22.

Подчертава, че всеки учител следва да бъде образец за подражание по отношение на владеенето на собствения език, тъй като това е жизнено важен инструмент за добро предаване и улеснява изучаването от страна на учениците на останалите предмети, като същевременно развива умението им да общуват, което е все по-важен фактор за множество професионални дейности;

23.

Подчертава необходимостта учителите във всички държави-членки да могат да удостоверят, че знаят поне един чужд език;

24.

Призовава медийните умения да бъдат насърчавани в редовната, допълнителната и задочната подготовка на учителите в контекста на медийното обучение и на обучението през целия живот посредством сътрудничество между обществените органи и частния сектор;

25.

Подчертава, че времето, което учителите прекарват в класните стаи с учениците, е незаменимо и изразява загриженост, че нарастващата административна и канцеларска работа може да се отрази отрицателно в това отношение, а също така и на времето за подготовка на занятията;

26.

Призовава гражданското обучение да стане задължителен предмет както в подготовката на учителите, така и в училищата, за да могат учители и ученици да разполагат с нужните познания относно правата и задълженията на гражданите и на Съюза и за да могат да анализират и да дават критична оценка на актуални политически и обществени ситуации и процеси;

27.

Счита, че всяко училище има уникална връзка с местната общност и че училищните директори следва да имат по-голяма отговорност при вземането на решения, което би им позволило да се справят със специфичните за тяхната среда предизвикателства на образованието и изискванията към преподаването, във взаимодействие с родителите и партньорите на местно равнище; подчертава, че във връзка с изключително разнообразния състав на пристигащите имигранти учителската професия трябва да бъде особено подготвена по междукултурни теми и процеси, не само в рамките на училищата, но и по отношение на семействата и тяхното непосредствено местно обкръжение, където е естествената среда на това разнообразие;

28.

Набляга на изключително благоприятното въздействие на програмата Коменски върху учителите и на значението ѝ за малките общности, особено в социално и икономически изостаналите области, като тя насърчава включване и по-добра осведоменост за европейското измерение в образованието;

29.

Приветства споразумението на държавите-членки да работят заедно за подобряване на координацията в политиките в областта на обучението на учителите, особено чрез отворения метод на координация; настоятелно изисква държавите-членки да се възползват напълно от тази възможност да се учат една от друга и изисква да се провеждат консултации с него относно времевата рамка и развитието в тази насока;

30.

Подчертава необходимостта от по-добри статистически данни относно обучението на учителите в рамките на Съюза с оглед насърчаване обмена на информация, по-доброто взаимодействие и обмена на най-добри практики; предлага държавите-членки, в сътрудничество с Комисията, да въведат системи, които осигуряват лесен достъп до сравнителните данни, свързани с обучението на учителите от предучилищното, основното и средното образование;

31.

Счита, че с оглед на разрешаване на проблема с насилието в училищата е жизнено важно да бъде постигнато по-тясно сътрудничество между училищните директори и родителите и да бъдат създадени инструменти и процедури за ефективно разрешаване на проблема;

32.

Подчертава значението на преподаване, чувствително по въпросите на половете, и на свързаното с тези въпроси измерение в обучението на учителите;

33.

Призовава Комисията да разпространява модели на най-добри практики от държавите-членки, които да подобрят общите житейски умения посредством училищни проекти, например здравословно хранене и спорт, обучение по домакинство и частно финансово планиране;

34.

Призовава държавите-членки да включат в подготовката на учителите програми по разрешаване на конфликти, така че учителите да усвоят нови стратегии за решаване на всякакви конфликти в класната стая, както и за справяне с насилието и агресията;

35.

Призовава държавите-членки да включат в подготовката на учителите основни познания за Европейския съюз, неговите институции и начина, по който функционират, и да уредят практически посещения за учители-стажанти в институциите на Съюза;

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки, на ОИСР, на ЮНЕСКО и на Съвета на Европа.

14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/18

A.

като има предвид, че целите на Болонския процес са насочени към създаването на Европейско пространство за висше образование до 2010 г., включително извършване на реформи в областта на висшето образование, премахване на все още съществуващите пречки пред мобилността на студентите и преподавателите, както и подобряване на качеството, привлекателността и конкурентоспособността на висшето образование в Европа;

Б.

като има предвид, че мобилността на студентите и качеството на образованието трябва да останат сред основните елементи на Болонския процес;

В.

като има предвид, че мобилността на студентите формира нови културни, социални и академични ценности и създава възможности за лично израстване и подобряване на академичните стандарти и пригодността за работа на национално и международно равнище;

Г.

като има предвид, че все още много студенти, изследователи и друг вид персонал нямат достъп до мобилността на студентите, по-специално в по-новите държави-членки, най-вече поради недостатъчните стипендии; като има предвид, че пречките са добре познати и нееднократно са посочвани от множество участници в дебата;

Д.

като има предвид, че следва да се отдели специално внимание на осигуряването на подходящо финансиране за обучението, разходите за пребиваване и мобилността на студентите;

Е.

като има предвид, че Парламентът последователно е разглеждал мобилността на студентите като свой бюджетен приоритет и полага усилия да гарантира подходящо равнище на финансиране за общностните програми в областта на образованието; като има предвид, че неговата твърда позиция по този въпрос доведе, въпреки съкращаването на средства от страна на Съвета по предложението на Комисията, до увеличаване на бюджетните кредити за програмите „Учене през целия живот“ и „Еразмус Мундус“, договорено в Многогодишната финансова рамка 2007—2013 г., както и в последните бюджетни процедури;

Ж.

като има предвид, че за наблюдението, сравняването, оценката и разработването на подходящи политики и мерки се изисква надеждна статистическа информация за мобилността на студентите;

З.

като има предвид, че признаването на неофициалното и неформалното обучение стои в основата на стратегията за учене през целия живот и че значението на обучението за възрастни в този процес следва да бъде признато;

И.

като има предвид, че изборът на обучение в чужбина не трябва да се възпрепятства от административни, финансови или езикови бариери;

Й.

като има предвид, че мобилността поощрява изучаването на чужди езици и подобряването на уменията за общуване като цяло;

К.

като има предвид, че е неотложно университетите да се реформират и модернизират по отношение на качеството, структурата на обучението, иновациите и гъвкавостта;

Л.

като има предвид, че качеството на преподаване е толкова важно, колкото и качеството на научните изследвания, и че то следва да бъде реформирано и осъвременено в целия Европейски съюз, и като има предвид, че тези две измерения са тясно свързани;

M.

като има предвид, че различията между националните системи за признаване на образованието представляват голяма пречка пред равното третиране на студентите и пред развитието на Европейското пространство за висше образование и пазара на труда в Европейския съюз;

Н.

като има предвид, че мобилността може да бъде възпрепятствана както от това, че посетени курсове не се признават изцяло и правилно, така и от липсата на квалификации, които да са равностойни на получените;

О.

като има предвид, че е неотложно да се приложи, координира и насърчава съгласуван подход между всички страни, които участват в Болонския процес;

П.

като има предвид, че Болонският процес трябва да създаде нов прогресивен образователен модел, гарантиращ достъп до обучение за всички, чиято главна цел е да предава знания и ценности и който спомага за създаване на едно устойчиво, съзнателно и свободно от социални неравенства общество на бъдещето;

1.

Счита, че увеличаването на мобилността на студентите и подобряването на качеството на различните образователни системи следва да бъдат приоритет в контекста на преразглеждането на основните цели на Болонския процес след 2010 г.;

2.

Подчертава, че за да се постигне мобилност на студентите, трябва да се предприемат действия в различни области на политиките; отделни аспекти на мобилността излизат извън обхвата на висшето образование и засягат обхвата на социалните въпроси, финансите, и имиграционната и визовата политики;

3.

Приветства усилията на държавите-членки, предприети в рамките на междуправителственото сътрудничество с цел подобряване на качеството и конкурентоспособността на образованието в Съюза, по-специално чрез насърчаване на мобилността, гарантиране на признаването на квалификациите и гарантиране на качеството, и най-вече предвид ограничената възможност за маневриране, предвид малките маржове, останали във функция 1а от Финансовата рамка;

4.

Изразява убеждението, че следва да продължава да се прилага методът на консултация между всички участници в процеса: институциите, както и представителите на студентите трябва да поддържат тясно сътрудничество помежду си, с оглед справяне с все още съществуващите пречки пред мобилността и проблемите, свързани с качеството и с прилагането на Болонския процес;

5.

Подчертава, че при прилагането на Болонския процес следва да се отделя специално внимание на тясното и интензивно сътрудничество и координация с Европейското изследователско пространство;

6.

Настоява върху неотложната необходимост от сравними и надеждни статистически данни за мобилността на студентите и за социално-икономическия профил на студентите като общи показатели, критерии и сравнителни анализи с оглед преодоляване на настоящата липса на данни и насърчаване на обмена на добри практики;

7.

Призовава университетите да подобрят и опростят предоставяната по интернет или по друг начин информация за постъпващите и завършващите студенти; призовава университетите и националните агенции „Еразъм“ да си сътрудничат със студентските организации за своевременното предоставяне на цялата необходима информация; призовава университетите да подкрепят правата на студентите съгласно ангажиментите, които са поели чрез присъединяването си към Университетската харта „Еразъм“;

8.

Подчертава, че за да може Болонският процес да постигне своите цел, е необходима реципрочност по отношение на движението на студенти и учени; подчертава несъразмерността на настоящите тенденции и по-специално слабата мобилност към държавите-членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 г.;

9.

Подчертава значението на това да се дават насоки за социалната, културна и езикова интеграция на постъпващите студенти;

10.

Подчертава, че едно по-добро равнище на владеене на езици представлява значително преимущество и е една от причините за мобилността на студентите, че е от значение да се предлагат интензивни езикови курсове за постъпващите студенти преди и/или по време на периодите на обучение по програмата „Еразъм“;

11.

Призовава университетите в Съюза да пристъпят към новаторска, задълбочена и методична реформа на учебните програми, тъй като предлагането на амбициозни учебни програми и преструктурирането на организациите е от съществено значение за мобилността на студентите и за по-голяма гъвкавост; призовава във всички университетски степени следва да се въведе „период на мобилно обучение“, който да дава възможност на студентите да следват в чужбина;

12.

Настоява за акцентиране върху необходимостта от съвместни европейски докторски програми, за подкрепа за мобилността на студентите-докторанти и за установяване на европейска рамка за докторатите;

13.

Подчертава важната роля на качеството и високите постижения в областта на преподаването, тъй като наличието на квалифицирани преподаватели във всички сфери на образованието, тяхното развитие и непрекъснато обучение са от голямо значение за привлекателността и ефикасността им и за постигането на целите на Болонския процес;

14.

Отново изтъква необходимостта от повече транс-национален диалог и обмен на информация и на опит с цел да се улесни сближаването обучението на преподавателите, включително на обучението на началните учители, и ефективността на постоянното професионално развитие;

15.

Специална помощ следва да се предоставя на студенти от групите в неравностойно социално положение, например да се предлагат нормални жилищни условия на достъпни цени; като счита, че често е необходимо да се осигурява допълнителна подкрепа след пристигането на студентите;

16.

Предлага въвеждането на хармонизирана европейска студентска лична карта с цел да се улесни мобилността и да се предостави възможност на студентите да се ползват от отстъпки за настаняване и разходите по издръжка;

17.

Призовава държавите-членки и компетентните органи да гарантират равен и всеобщ достъп до мобилност чрез прости, гъвкави и прозрачни процедури на предоставяне на безвъзмездна помощ и чрез допълнително финансиране за местата, които предполагат високи разходи за живот и за студентите, които се нуждаят от него; счита, че е от съществено значение студентите да получават тази помощ преди заминаването си, за да се избегне прекомерното им финансово натоварване;

18.

Приветства факта, че в контекста на междинния преглед на многогодишната финансова рамка, предвиден в декларацията, приложена към Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление би могло да се разгледа възможността за увеличаване на финансовия пакет, предвиден за програмите в областта на образованието и по-специално за стипендиите по програмата „Еразъм“, в зависимост от резултатите от мониторинга и оценката на програмата;

19.

Посочва, че следва да се въведат и насърчават нови начини за финансиране на мобилността на студентите, като безлихвени заеми и прехвърлими заеми;

20.

Приканва европейските университети да сътрудничат с частния сектор (например икономически или стопански организации, като търговски камари), за да се намерят нови, ефективни механизми на съфинансиране на мобилността на студентите на всеки образователен цикъл (бакалавърска — магистърска — докторска степен), с което да се подобри качеството на образователните системи;

21.

Предлага провеждането на плодотворен диалог и двустранен обмен между компаниите и университетите, с цел да се създадат иновативни партньорства и да се проучат нови начини на сътрудничество;

22.

Призовава Комисията и държавите-членки да пристъпят към прилагането на европейските референтни рамки (Болонската квалификационна рамка, Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот, Европейските стандарти и насоки за осигуряване на качество и Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите), с цел създаване на Европейско пространство за висше образование;

23.

Подчертава, следователно, неотложната необходимост от прилагането на всеобхватната, унифицирана и ефективна Европейска система за трансфер на учебни кредити (ЕСТК), за да може квалификациите на студентите и учените да се прехвърлят лесно в границите на Европа чрез единна обща рамка;

24.

Подчертава, че системата за висше образование, състояща се от три цикъла (бакалавърска, магистърска и докторска степен) би могла да стане по-гъвкава, по-специално чрез използване на системата „4 + 1“ вместо „3 + 2“ за първия и втория цикъл; отбелязва, че за някои дисциплини това би могло да бъде по-подходящо с цел да предостави възможност за по-голяма мобилност и пригодност за работа на завършилите студенти;

25.

Призовава по ЕСТК да се дават учебни кредити за стажовете и други неофициални и неформални видове мобилен опит, одобрени от университетите, като те бъдат признати като неделима част от програмата на обучение;

26.

Призовава компетентните органи на държавите-членки и европейските университети да насърчават и подпомагат обмен на най-добри практики и инициативи за повишаване на осведомеността;

27.

Настоятелно призовава държавите-членки да улеснят процедурите и да намалят процедурните разходи по издаване на визи за студенти по програмите за мобилност, по-специално за студенти от държавите-членки от Източна Европа и от страните кандидатки съгласно директивите на ЕС относно визите;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/22

A.

като има предвид, че в името на качеството на законодателството, става все по-необходимо на Комисията да се делегира изработването на несъществените и по-технически аспекти на законодателството, както и неговото бързо приспособяване към технологичния напредък и икономическите промени; като има предвид, че подобно делегиране на правомощия трябва да се улеснява като на законодателя се предоставят институционални средства за контрол на упражняването на тези правомощия;

Б.

като има предвид, че досега законодателят на Съюза нямаше друга възможност, освен да използва член 202 от Договора за ЕО, за да делегира на правомощия; като има предвид, че прибягването до тази разпоредба не е задоволително, тъй като тя се отнася до изпълнителните правомощия на Комисията и процедурите за контрол, на които подлежат тези правомощия, а по тези процедури Съветът решава с единодушие след обикновена консултация с Парламента; като има предвид, че тези процедури за контрол се основават най-вече на действията на комитети, съставени от държавни служители в държавите-членки и че преди приемането на Решението на Съвета от 28 юни 1999 г., изменено с Решение 2006/512/ЕО, Европейският парламент беше изключен от всички тези процедури;

В.

като има предвид, че член 2, параграф 2 от Решението за комитология въвежда мерки, в случаите когато основен правен акт, приет в съответствие с процедурата за съвместно вземане на решения предвижда приемането на мерки от общ характер, предназначени да изменят несъществени елементи от този акт, включително чрез заличаването на някои от тези елементи или чрез допълването на акта с нови, несъществени елементи; като има предвид, че законодателят на Съюза определя за всеки отделен случай съществените елементи на всеки законодателен акт, които могат да се изменят само чрез законодателна процедура;

Г.

като има предвид, че Решението за комитология подчинява „квази-законодателните“ мерки на процедурата по регулиране с контрол, съгласно която Парламентът участва изцяло в контрола на тези мерки и може да се противопостави на проекти на мерки, предложени от Комисията, които надхвърлят изпълнителните правомощия, предвидени в основния акт или да се противопостави на проект, който не е съвместим с целта или съдържанието на основния акт, или не зачита принципите на субсидиарност или пропорционалност;

Д.

като има предвид, че новата процедура гарантира демократичен контрол на мерките за прилагане, когато те по характер са квази-законодателни, като поставя двамата съзаконодатели, Парламента и Съвета, на равна основа и така слага край на един от най-сериозните аспекти на демократичния дефицит в Съюза; като има предвид, че Решението за комитология ще даде възможност най-техническите аспекти на законодателството и неговото приспособяване да бъдат делегирани на Комисията, като по този начин се гарантира, че законодателят се концентрира върху съществените аспекти и върху подобряване на качеството на общностното право;

Е.

като има предвид, че когато мерките за прилагане имат характеристиките, посочени в член 2, параграф 2 от Решението за комитология, новата процедура по регулиране с контрол не е факултативна, а задължителна;

Ж.

като има предвид, че настоящото привеждане в съответствие на acquis с Решението за комитология все още не е приключило, тъй като все още са налице правни актове, които предвиждат мерки за прилагане, за които новата процедура по регулиране с контрол следва да се прилага;

З.

като има предвид, че не само мерките за прилагане, които досега са предмет на процедурата по регулиране с контрол, но и някои от мерките, предмет на процедурите по управление или консултация, могат да попаднат в обсега на изискванията по член 2, параграф 2 от Решението за комитология;

И.

като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда йерархия на нормите и създава понятието за „делегиран акт“, което означава, че „законодателен акт … делегира на Комисията правомощието да приема незаконодателни актове с общо приложение, за да допълва или изменя определени несъществени елементи от законодателния акт“; като има предвид, че Договорът от Лисабон разглежда също актовете за изпълнение по нов начин и в частност предвижда процедурата на съвместното вземане на решения от Парламента и Съвета като приложима за приемането на регламент, който ще съдържа механизмите за контрол на актовете за изпълнение, упражняван от страна на държавите-членки;

Й.

като има предвид, че изпълнението на съответните разпоредби от Договора от Лисабон ще изисква интензивен и сложен процес на междуинституционални преговори и като има предвид, че това означава, че настоящият процес на привеждане в съответствие следва да бъде приключен възможно най-скоро и във всички случаи преди влизането в сила на Договора от Лисабон;

К.

като има предвид, че ако Договорът от Лисабон влезе в сила, ще бъде необходимо извършването на едно ново, по-сложно привеждане в съответствие на acquis спрямо разпоредбите на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно делегирането на законодателство; като има предвид, че независимо от това, че определението за термина „делегиран акт“ в Договора от Лисабон е сходно с понятието за „квази-законодателни“ мерки, въведено с последното решение за комитология, двете понятия не са идентични и процедурните режими, предвидени в двата акта са напълно различни; следователно настоящото привеждане в съответствие не може да се счита за основа на прецизен прецедент в бъдеще;

Л.

като има предвид, че по същата причина, резултатите от текущото привеждане в съответствие във връзка с всеки един правен акт не могат да се считат за прецедент за в бъдеще;

М.

като има предвид, че изглежда полезно институциите да се споразумеят относно стандартен пасаж за делегираните актове, който редовно да бъде включван от Комисията в проекта на законодателен акт, въпреки че законодателите ще запазят правото си да го изменят; като има предвид необходимостта да се продължи в посока приемане чрез процедурата на съвместно вземане на решения на регламент, който ще съдържа механизмите за контрол на актовете за изпълнение, упражняван от страна на държавите-членки, в съответствие с член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

1.

Изисква от Комисията да представи на Парламента, въз основа на съответните членове от Договора за ЕО, законодателни предложения за завършване на комитологичното привеждане в съответствие; призовава тези предложения да бъдат изготвени в контекста на междуинституционалните обсъждания и в частност да се отнасят до списъка със законодателни актове от приложението;

2.

Призовава Комисията да представи съответните законодателни предложения, с оглед привеждане на останалите законодателни актове в съответствие с Решението за комитология и по-специално включените в приложението;

3.

Изисква от Комисията, в случай че настоящите процедури за привеждане в съответствие не приключат преди влизането в сила на Договора от Лисабон, да представи релевантните законодателни предложения, необходими за адаптирането на правните актове, които към момента все още не са били приведени в съответствие, към новия режим по член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.

Изисква Комисията след влизане в сила на Договора от Лисабон, във всички случаи да представи съответните законодателни предложения, необходими за привеждане в съответствие с този нов режим на цялото acquis communautaire;

5.

Изисква от Комисията да представи възможно най-скоро проекта на законодателно предложение за регламент, с който се установяват предварително правилата и общите принципи относно механизма за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълните правомощия от страна на Комисията, в съответствие с член 291, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

6.

Изисква предоставянето на допълнителни средства на самия Европейски парламент за всички процедури на комитология, а не само през настоящия преходен период, но също така и за подготовка, в случай, че Договорът от Лисабон влезе в сила, за да се гарантира задоволителното функциониране на всяка процедура на комитология между трите институции;

7.

Потвърждава, че исканията зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

8.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващия я списък на Комисията, Съвета и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/26

A.

като има предвид, че понастоящем съществува нормативна уредба на национално и на ЕС равнище относно финансовите пазари, която пряко или косвено, но не изключително, се прилага по отношение на хедж фондовете и фондовете за частно участие;

Б.

като има предвид, че държавите-членки и Комисията следва да гарантират последователното изпълнение и прилагане на тази нормативна уредба; като има предвид, че всякакви допълнителни корекции на действащото законодателство следва да са предмет на надлежен анализ на разходите и ползите и да са недискриминационни;

В.

като има предвид, че Комисията не е дала положителен отговор на всички аспекти от предишните искания на Парламента, включително отправените в посочените резолюции от 15 януари 2004 г., 27 април 2006 г., 11 юли 2007 г. и 13 декември 2007 г.;

Г.

като има предвид, че хедж фондовете и фондовете за частно участие имат много различни характеристики, като за нито един от двата вида фондове не съществува недвусмислено определение, но и двата са инвестиционни инструменти, използвани по-скоро от професионални инвеститори, отколкото от потребители на дребно; като има предвид, че те не могат да се разглеждат по подходящ начин като единна категория за целите на специфично за отделните продукти регулиране;

Д.

като има предвид, че хедж фондовете и фондовете за частно участие са алтернативни механизми за инвестиране с нарастващо значение, които имат не само значителен и нарастващ дял в глобалните управлявани активи, но също така повишават ефективността на финансовите пазари посредством създаване на нови възможности за инвестиране;

Е.

като има предвид, че няколко световни и национални институции и институции на ЕС много преди настоящата финансова криза анализираха потенциалните тревоги във връзка с хедж фондовете и фондовете за частно участие по отношение на финансовата стабилност, стандартите за управление на риска, прекомерната задлъжнялост (ливъридж) и оценката на неликвидни и комплексни финансови инструменти;

Ж.

като има предвид, че съгласно заключенията на анализа, проведен от Форума за финансова стабилност през 2007 г., най-добрият начин да се подходи към опасенията по отношение на финансовата стабилност е посредством засилен надзор по отношение на всички участници;

З.

като има предвид, че докладът на Международния валутен фонд от април 2008 г. относно световната финансова стабилност стига до заключението, че се наблюдава колективна неспособност за оценка на равнището на задлъжнялост на широк спектър от институции — банки, специализирани застрахователи, подпомагани от държавата образувания, хедж фондове — и на свързаните с това рискове от безпорядък;

И.

като има предвид, че изпълнението на Лисабонската програма изисква дългосрочни инвестиции в растеж и работни места;

Й.

като има предвид, че такива дългосрочни инвестиции изискват добре функциониращи стабилни финансови пазари в ЕС и в световен мащаб, допринасящи за реалната икономика, което може да се постигне само като се осигури съществуването на конкурентоспособен и новаторски финансов сектор в Европейския съюз;

К.

като има предвид, че хедж фондовете и фондовете за частно участие в много случаи осигуряват ликвидност, насърчават диверсификацията на пазара и пазарната ефективност, като създават търсене на новаторски продукти и подпомагат установяването на цените;

Л.

като има предвид, че финансовата стабилност изисква също така по-добро сътрудничество между надзорните органи, включително в световен мащаб, което логично изисква постоянни действия за подобряване на действащия надзорен режим на ЕС, включително редовен обмен на информация и повече прозрачност на институционалните инвеститори;

М.

като има предвид, че Комисията следва да проучи възможностите за регулиране в световен мащаб на пазарните участници в офшорните зони;

Н.

като има предвид, че подходящите равнища на прозрачност по отношение на инвеститорите и надзорните органи са от съществено значение, за да се гарантира доброто функциониране и стабилността на финансовите пазари, както и за да се насърчи конкуренцията между участниците и продуктите на пазара;

О.

като има предвид, че Комисията следва да наблюдава и анализира последиците от действията на хедж фондовете и фондовете за частно участие и да разгледа възможността за представяне на предложение за директива относно минималните изисквания за прозрачност относно начина на финансиране на инвестициите в бъдеще, управлението на риска, методите за оценка, квалификацията на управленските кадри, евентуалните конфликти на интереси, както и оповестяването на структурите на собственост и регистрацията на хедж фондовете;

П.

като има предвид, че за да се отговори на необходимостта от осъществяване на наблюдение на пазарната активност с цел надзор, на компетентните надзорни органи следва да предоставят данни относно участията и заемните дейности на хедж фондовете, без да се налага прекомерно бюрократично бреме;

Р.

като има предвид, че се очаква фондовете да развият допълнително, с оглед на повишаване на прозрачността, задължителни мерки в областта на корпоративното управление, които също трябва да бъдат публично оповестени; призовава към подобряване на механизмите за контрол;

С.

като има предвид, че държавите-членки следва да прилагат най-добрите практики, за да гарантират, че получаваните от работниците и служителите пенсии от дружества са защитени от несъстоятелност;

Т.

като има предвид, че Комисията следва да обмисли включването в определението на принципа на предпазливостта — винаги когато принципът се съдържа в действащото законодателство на Общността — изискването към инвеститорите да проверяват, че алтернативните инвестиционни фондове, в които инвестират, се придържат към съответното законодателство и стандартите на отрасъла за най-добри практики;

У.

като има предвид, че съществуващото понастоящем в държавите-членки разнообразие от определения за частно предлагане за първоначална продажба представлява пречка за вътрешния пазар и благоприятства проникването на високорискови продукти на пазара на дребно;

Ф.

като има предвид, че следва да се създаде единен интернет сайт от типа „one-stop shop“, който да съдържа кодекси за поведение, включително регистър на дружествата, които спазват кодексите, информацията, оповестена от тях, и обяснения относно неспазване на тези кодекси; отбелязва, че причините за неспазване могат също така да бъдат средство за получаване на знания; като има предвид, че този интернет сайт следва да се създаде за целите на ЕС и да се популяризира в международен план;

Х.

като има предвид, че в своя доклад от април 2008 г. относно световната финансова стабилност Международният валутен фонд предупреждава, че пазарът на корпоративния дълг изглежда уязвим, тъй като е вероятно повишаване на нивата на неизпълнение в резултат както от макроикономически, така и структурни фактори;

Ц.

като има предвид, че скорошното нарастване на операциите с частно участие доведе до значително увеличение на броя на служителите, чиито работни места в крайна сметка се контролират от фондовете за частно участие, и следователно надлежно следва да се отчете действащото трудово законодателство на държавите-членки, както и това на Общността (по-специално Директива 2001/23/ЕО), което е било изготвено, когато обстоятелствата са били различни; като има предвид, че националното и общностното трудово законодателство следва да се прилага без дискриминация, включително въз основа на справедливо и подходящо третиране на всички икономически участници със сходни отговорности към служителите;

Ч.

като има предвид че, че съгласно множество правни системи хедж фондовете и фондовете за частно участие, които притежават и контролират дружества, не са считани за работодатели и следователно са освободени от правните задължения, които са в сила по отношение на работодателите;

Ш.

като има предвид, че в случай на прекомерна задлъжнялост дружествата имат по-висок рисков профил;

Щ.

като има предвид, че биха могли да съществуват, както при други образувания, конфликти на интереси, възникващи или от стопанския модел на фондовете за частно участие или хедж фондовете, или от взаимоотношенията между тези средства и други участници на финансовите пазари; усилията за укрепване на действащото общностно законодателство не следва да се ограничават до хедж фондовете и фондовете за частно участие и следва да съответстват на световните стандарти, например принципите на IOSCO по отношение на управлението на конфликти на интереси от колективни инвестиционни схеми и пазарни посредници;

АА.

като има предвид, че системите за възнаграждение на управителите на хедж фондове и фондове за частно участие могат да станат източник на неадекватни стимули, водещи до безотговорно поемане на риск;

АБ.

като има предвид, че хедж фондовете са едни от инвеститорите в комплексните структурирани продукти, които бяха засегнати от кризата на кредитния пазар и поради това, подобно на други инвеститори, понесоха загуби;

АВ.

като има предвид, че за да се сведе до минимум рискът от бъдещи финансови кризи и предвид силните взаимодействия между пазарите и между участниците на пазарите, както и предвид целта да се осигурят равни условия през границите и между участниците на регулираните и нерегулираните пазари, в ЕС и в световен мащаб се предприемат няколко инициативи, включително преразглеждане на директивата за капиталовите изисквания и на директивата за капиталовата адекватност, както и предложение за директива относно агенциите за кредитен рейтинг, с цел да се осигури по-последователна и по-хармонизирана презгранична нормативна уредба;

АГ.

като има предвид, че основаващото се на принципи регулиране е уместен подход за регулиране на финансовите пазари, тъй като позволява по-добре да се реагира на развитието на пазара;

АД.

като има предвид, че съществува необходимост от действия на равнище ЕС въз основа на следните седем принципа за финансовите институции и пазари:

АЕ.

като има предвид, че тези действия биха предоставили правно основание, което има универсален и всеобхватен характер и включва всички финансови институции над определена големина, като се отчитат както международните надзорни и регулаторни практики;

1.

Изисква от Комисията до края на 2008 г. да представи на Парламента, въз основа на член 44, член 47, параграф 2 или член 95 от Договора за ЕО, законодателно предложение или предложения, обхващащо(и) всички заинтересовани лица и участници на финансовите пазари, включително хедж фондовете и фондовете за частно участие, които отговарят на изложените в съображение АД седем принципа и следват изложените по-долу подробни препоръки;

2.

Потвърждава, че препоръките зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

3.

Счита, че финансовите последици от изисканото предложение или предложения следва да бъдат покрити от бюджетен кредит на ЕС;

4.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки на Комисията, на Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/34

А.

като има предвид, че е признато, че алтернативните инвестиционни инструменти, например хедж фондовете и фондовете за частно участие, могат да предложат нови ползи от диверсификация на лицата, управляващи активи, да повишат ликвидността на пазара и перспективите за висока възвръщаемост за инвеститорите, да допринесат за процеса на определяне на цените, за диверсификация на риска и финансова интеграция, както и да подобрят ефективността на пазара;

Б.

като има предвид, че хедж фондовете и фондове за частно участие са отделни инвестиционни средства, които се различават по своята инвестиционна същност и инвестиционна стратегия;

В.

като има предвид, че установените в ЕС хедж фондове и фондове за частно участие се нуждаят от регулаторна среда, в която се зачитат техните новаторски стратегии, за да им се даде възможност да запазят своята конкурентоспособност на международно равнище, като същевременно се смекчават последиците от евентуално неблагоприятна динамика на пазара; като има предвид, че специфичното законодателство по продукти не би било гъвкаво и би ограничило новаторството;

Г.

като има предвид, че хедж фондовете и фондове за частно участие, на които управляващото дружество е със седалище в ЕС, трябва да спазват действащото и бъдещото законодателство на Общността; като има предвид, че субекти със седалище извън ЕС също трябва да спазват това законодателство в контекста на определена дейност;

Д.

като има предвид, че местните (onshore) хедж фондове в ЕС, управителите на хедж фондове и фондове за частно участие подлежат на действащото законодателство, по-специално по отношение на пазарната злоупотреба, както и че нормативната уредба се прилага спрямо тях непряко посредством насрещната страна по договора и при продажба на свързани инвестиции в регулирани продукти;

Е.

като има предвид, че в някои държави-членки хедж фондовете и фондовете за частно участие подлежат на национални регулаторни режими и на различно прилагане на действащите директиви на ЕС; като има предвид, че различаващите се национални правила пораждат риск от регулаторната фрагментация на вътрешния пазар, което може да доведе до възпрепятстване на презграничното развитие на тази стопанска дейност в Европа;

Ж.

като има предвид, че изглежда директивите са подходящ правен инструмент, посредством който да се подходи към въпросите, свързани с хедж фондовете и с фондовете за частно участие; като има предвид, че всяка директива относно прозрачността на хедж фондовете и фондовете за частно участие трябва да се предшества от анализ и оценка на въздействието на вече действащото в държавите-членки на ЕС законодателство по отношение на тези фондове, като има предвид, че подобно законодателство следва да бъде отправна точка за хармонизиране, като има предвид, че действащите разпоредби може да имат нужда от адаптиране, но следва да избягват промени, които биха въвели неоправдани различия;

З.

като има предвид, че е прието, че един от основните въпроси е необходимостта от анализ на прозрачността и случаите, в които тя може да бъде засилена; като има предвид, че прозрачността има няколко аспекта, като прозрачност на хедж фондовете и, според случая, фондовете за частно участие по отношение на дружествата, чиито акции придобиват или притежават, както и по отношение на основните борсови посредници, институционалните инвеститори, например пенсионни фондове или банки, инвеститорите на дребно, деловите партньори, регулаторните органи и власти; като има предвид, че един от главните проблеми с прозрачността се корени във връзката между хедж фонд и, според случая, фонд за частно участие, от една страна, и дружество, чиито акции фондът придобива или притежава, от друга страна;

И.

като има предвид опита на Съединените щати, където използването на законодателството за свобода на информацията от конкуренти за получаване на инвестиционни подробности на фонда на ниво, предназначено за инвеститори, компрометира както инвеститорите, така и фонда;

Й.

като има предвид, че непоследователното прилагане на Директивата за прозрачността е довело до различни равнища на прозрачност в ЕС и до високи разходи за инвеститорите;

К.

като има предвид, че прозрачността е съществено условие за доверие от страна на инвеститорите и разбиране на комплексните финансови продукти, като по този начин допринася за оптималното функциониране и стабилността на финансовите пазари, като има предвид, че прозрачността е от помощ за добросъвестната проверка (дю дилиджънс), но не може да го замести;

Л.

като има предвид, че основната причина за съществуващата криза при ипотечните кредити не може да се приписва на един-единствен сектор — като се отчете, че ще отнеме много време, за да се разберат пълните причини и въздействия на тази криза, и като има предвид, че причините за съществуващите сътресения на финансовите пазари са разнородни и включват, наред с другото:

М.

като има предвид, че законодателството на Общността предвижда механизми като комитологията или процедурите Lamfalussy, които позволяват гъвкавост при реагиране на променящата се стопанска среда посредством мерки за прилагане; като има предвид, че в това отношение се постига напредък посредством инструмента на делегирани актове съгласно Договора от Лисабон;

Н.

като има предвид, че многобройни различни хедж фондове и фондове за частно участие, инициативи и организации като Международната организация на комисиите по ценни книжа, Международният валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и отраслови органи, включително свързаните с хедж фондовете и фондове за частно участие, са установили принципи и кодекси за най-добри практики, които могат да допълват и да служат за модел за законодателни актове на ЕС; като има предвид, че в допълнение към спазването на законодателството на ЕС, дружествата и стопанските сдружения следва да бъдат насърчавани да приемат тези кодекси на принципа на даване на обяснения в случай на неспазване, както следва и да се предоставя публичен достъп до подробна информация за спазването и обясненията;

О.

като има предвид, че за някои извънборсови продукти (over-the-counter, OTC) биха могли да се използват по-открити и явни системи за търговия, за да се увеличи преоценката по пазарна стойност (mark-to-market), когато това е възможно, и да се даде представа за възможна промяна в собствеността; като има предвид, че една по-обща клирингова система за извънборсовите продукти е привлекателна за целите на надзора и оценката на риска, но че за да се гарантират равни условия в глобален мащаб, е необходимо всяка нова система да бъде въвеждана в международен мащаб;

П.

като има предвид, че наблюдението на отрасъла като цяло и отчитането дава възможност да се отговори на обществените тревоги и да се разясни икономическият ефект на фондовете за частно участие и че от частните и публични дружества вече се изисква да се консултират със своите служители по въпроси, които засягат техните интереси; като има предвид, че не трябва да има дисбаланс между оповестяването на търговски данни, което се изисква от дружества, които работят с портфейли за частно участие, и оповестяването на такива данни, което се изисква от другите частни дружества;

Р.

като има предвид, че обвързаното с продукта законодателство не изглежда подходящ начин за регулиране за този новаторски сектор;

С.

като има предвид, че единен за Европейския съюз интернет сайт за кодекси за поведение би бил от полза, следователно трябва да бъде създаден и популяризиран в международен мащаб; като има предвид, че този интернет сайт следва да включва регистър на онези пазарни участници, които спазват кодексите за поведение, разкритата от тях информация и обяснения за неспазване; като има предвид, че причините за неспазване могат да бъдат също средство за познание;

Т.

като има предвид, че се обръща внимание на необходимостта от преодоляване на пречките пред презграничното разпространение на алтернативни инвестиции чрез създаване на Европейски режим на частно предлагане за първоначална продажба за институционални инвеститори;

У.

като има предвид, че в контекста на фондовете за частно участие, разходите, свързани със всякакви изисквания за допълнително докладване, особено когато тези изискванията са чести, следва да бъдат обосновани и пропорционални на ползите от тях; като има предвид, че като цяло е необходима по-добра връзка между заплащането и дългосрочните резултати;

Ф.

като има предвид, че не е в процес на подготовка никакво предложение в тази област;

1.

Отправя искане към Комисията да му представи съгласно член 44, член 47, параграф 2 и член 95 от Договора за ЕО законодателно предложение или предложения относно прозрачността на хедж фондовете и фондовете за частно участие; призовава предложението(ята) да бъде(ат) изготвено(и) в съответствие с междуинституционалните разисквания и съгласно приложените подробни препоръки;

2.

Потвърждава, че препоръките зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

3.

Счита, че поисканите предложения нямат финансови отражения;

4.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/41

А.

като признава изключителното значение на процеса на подаване на петиции за предоставяне на възможност на отделните лица да насочват вниманието на Европейския парламент към специфични проблеми, които пряко ги засягат и които са в сферите на дейност на Съюза;

Б.

като има предвид, че Комисията по петиции следва винаги да се стреми да подобрява ефективността си, за да служи по-добре на гражданите на Съюза и да удовлетворява техните очаквания;

В.

като има предвид факта, че въпреки значителния напредък в развитието на структурите и политиките на Съюза през този период, гражданите често забелязват много недостатъци при прилагането на политиките и програмите на Съюза, тъй като те пряко ги засягат;

Г.

като има предвид, че съгласно Договора за ЕО, гражданите на Съюза имат право да отправят петиция до Европейския парламент, но те могат също така да насочат своите жалби към други институции или органи на Съюза, по-специално към Комисията;

Д.

като има предвид, че на национално ниво винаги има необходимост от насърчаване и информиране относно правото на гражданите за внасяне на петиции в Парламента, за да бъде привлечен интересът на обществото и по-специално да бъде избегнато объркването между различните системи на подаване на жалби;

Е.

като има предвид, че държавите-членки са отговорни за прилагането на регламентите и директивите на Общността, отговорност, която те могат да делегират на регионални или местни политически органи в зависимост от техните собствени конституционни уредби;

Ж.

като има предвид, че е законосъобразно Парламентът да упражнява демократичен контрол и надзор върху политиките на Съюза, като отчита важния принцип на субсидиарност, за да гарантира, че правото на Съюза се изпълнява и разбира правилно и че изпълнява целта, за която е предназначено, обсъдено и прието от компетентните институции на Съюза;

З.

като има предвид, че гражданите на Съюза и лицата, които постоянно пребивават на територията на Съюза, могат активно да участват в тази дейност чрез упражняване на тяхното право на петиция до Европейския парламент със знанието, че на техните безпокойства ще бъде обърнато внимание и ще бъдат проучени от компетентната комисия, както и че ще им бъде даден подходящ отговор;

И.

като има предвид, че съществуващите договори вече съдържат ангажименти за зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, принципа на правовата държава, правата на човека, равенството и правата на малцинствата, в качеството им на основни принципи на европейското общество, и като има предвид, че новите Договор за Европейския съюз и Договор за функционирането на Европейския съюз, при условие че бъдат ратифицирани от всички 27 държави-членки, допълнително ще укрепят това чрез включване на Хартата на основните права, предвиждане за присъединяване на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и въвеждане на правна основа за законодателните инициативи на гражданите, както и подходяща административноправна система за институциите на Съюза;

Й.

като има предвид, че член 7 от Договора за Европейския съюз установява процедури, посредством които Съюзът може да предприеме действия, за да се противопостави на тежки и продължаващи нарушения от държава-членка на принципите, на които е основан Съюзът и които са определени в член 6 от същия Договор;

К.

като припомня в тази връзка, че гражданите на Съюза често подават петиции до Парламента за отстраняване на нарушението, когато смятат, че техните права, признати съгласно Договорите, са били нарушени и когато констатират, че съдебните средства за защита са неподходящи, непрактични, отнемат прекалено много време или — какъвто често е случаят — скъпи;

Л.

като има предвид, че Комисията по петиции, в качеството ѝ на компетентна комисия, има задължение не само да отговаря на отделните петиции, но също така да се опитва да предостави в подходящ срок приложими решения на повдигнатите от вносителите на петициите въпроси, които предизвикват тяхното безпокойство, и като има предвид, че това представлява основната цел на нейната работа;

М.

като има предвид, че решенията на въпросите, които предизвикват безпокойството на вносителите на петиции, по принцип биват намирани в резултат на лоялно сътрудничество между Комисията по петиции, от една страна, и Комисията, държавите-членки и техните регионални и местни органи, от друга страна, които заедно осигуряват извънсъдебни средства за правна защита;

Н.

като има предвид въпреки това, че невинаги е налице ясна воля от страна на държавите-членки и на регионалните или местни органи за намиране на практически решения на проблемите, повдигнати от вносителите на петиции;

О.

като има предвид освен това, че, въпреки че твърденията на вносителите на петиции невинаги са основателни, вносителите на петиции имат право да очакват обяснение и отговор от компетентната комисия;

П.

като има предвид, че засилената междуинституционална координация следва да направи по-ефективно пренасочването на петициите, обявени за недопустими, към националните органи;

Р.

като има предвид, че петициите могат да бъдат обявени за недопустими, ако не се отнасят до сферите на дейност на Европейския съюз, и като има предвид, че подаването на петиция не е средство, което гражданите да използват като начин за обжалване на решения, взети от компетентните национални съдебни или политически органи, с които те могат да не са съгласни;

С.

като има предвид, че е от съществено значение Парламентът да си осигури средства от гледна точка на ефективна власт, правила, процедури и ресурси, за да отговори ефикасно и своевременно на петициите, които е получил;

Т.

като има предвид, че подаването на петиции може да допринесе за по-добро законотворчество, по-специално чрез идентифициране на областите, посочени от вносителите на петициите, в които съществуващото законодателство на Съюза е слабо или неефективно, като се вземат предвид целите на съответния законодателен акт, и като има предвид, че в сътрудничество с и под ръководството на компетентната законодателна комисия подобни ситуации могат да бъдат поправени, като се преразгледат съответните законодателни актове;

У.

като има предвид, че подаването на петиции също така допринася в значителна степен за идентифицирането на случаите, в които държавите-членки не прилагат правилно общностното право, което в много случаи води до откриване от страна на Комисията на процедури за нарушение съгласно член 226 от Договора за ЕО;

Ф.

като има предвид, че процедурата за нарушение е предназначена да гарантира, че съответната държава-членка се съобразява със съществуващото общностно право и че, освен това, за нея се взема решение по преценка на Комисията, без да се предвижда пряко парламентарно участие в този процес, като независимо от това отбелязва, че около една трета от нарушенията са свързани с проблеми, повдигнати от вносители на петиции до Европейския парламент;

Х.

като има предвид, че процедурата за нарушение, дори и да е успешна, може да не осигури пряко решаване на специфичните проблеми, повдигнати от отделни вносители; като има предвид, че това вреди на доверието на гражданите в способността на институциите на Съюза да отговорят на техните очаквания;

Ц.

като има предвид, че през 2007 г., когато членовете на Комисията по петиции се увеличиха от 25 на 40, Парламентът регистрира 1 506 петиции (което представлява увеличение от 50 % в сравнение с 2006 г.), от които 1 089 бяха обявени за допустими;

Ч.

като отбелязва, че през 2007 г. общо159 вносители на петиции взеха участие в заседания на Комисията по петиции, без това да включва много други, които присъстваха, за да наблюдават разискванията;

Ш.

като има предвид, че през 2007 г. бяха организирани шест информационни посещения в Германия, Испания, Ирландия, Полша, Франция и Кипър, в резултат на които бяха изготвени доклади и направени препоръки, които впоследствие бяха изпратени до всички заинтересовани страни и по-специално до вносителите на петициите;

Щ.

като има предвид, че бяха организирани девет заседания на Комисията по петиции в пълен състав, на които бяха обсъдени над 500 отделни петиции с ценното сътрудничество на представители на Комисията, като всички вносители на петиции бяха информирани за резултата;

АА.

като има предвид, че въпросите, които предизвикват безпокойството на гражданите на Съюза и са изразени в процеса на подаване на петиции, се съсредоточават предимно в следните области: околната среда и нейната защита, включително недостатъците на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, Рамковата директива за водите, Директивата за питейната вода, Директивата за отпадъците, Директивата за местообитанията, Директивата за птиците, Директивата за борба с изпирането на пари и други, и включително обща загриженост във връзка със замърсяването и изменението на климата, правата на индивидуална и частна собственост, финансовите услуги, свободното движение и права на работниците, включително пенсионните права и други разпоредби, свързани със социалното осигуряване, свободното движение на стоки и данъчното облагане, признаване на професионалната квалификация, свободата на установяване, както и твърдения за дискриминация, основана на националност, пол или принадлежност към малцинствена група;

АБ.

като има предвид, че предметът на петициите и процесът на тяхното разглеждане през 2007 г. включваха важни въпроси от настоящето като изменението на климата, загубата на биологично разнообразие, недостига на вода, регулирането на финансовите услуги и снабдяването с енергия на Европейския съюз;

АВ.

като има предвид дълготрайните и конструктивни взаимоотношения, установени между Европейския омбудсман, който носи отговорността за разследване на жалбите на гражданите относно твърдения за лошо администриране в институциите на ЕС, и Комисията по петиции, която докладва редовно на Парламента относно годишния доклад на омбудсмана или относно специалните доклади, които остават последното средство за действие на омбудсмана, когато неговите препоръки не се следват, и от които имаше един през 2007 г.;

АГ.

като има предвид, че искане от страна на компетентната комисия, представено през юни 2005 г. за разрешение за изготвяне на доклад относно Специален доклад на омбудсмана до Парламента относно лошо администриране в Европейската служба за борба с измамите, беше отхвърлено с решение на Председателския съвет от 15 ноември 2007 г.;

АД.

като има предвид бъдещото развитие, което допълнително ще засили участието на гражданите на ЕС в дейността и работата на Европейския съюз, по-специално чрез въвеждането на „гражданската инициатива“, която е предвидена в Договора от Лисабон, при условие че бъде ратифициран от всички 27 държави-членки, и която ще позволи на повече от един милион граждани от няколко държави-членки да приканят да се направи предложение за нов законодателен акт, и за което трябва да се въведат специални процедури, като се включат Комисията, до която първоначално трябва да бъдат адресирани такива инициативи, Европейският парламент и Съветът;

АЕ.

като има предвид, че ако дейността на Комисията по петиции е ефективна и ефикасна, това изпраща ясен сигнал на гражданите, че на въпросите, които предизвикват тяхната основателна загриженост, се обръща внимание и установява истинска връзка между гражданите и ЕС; като има предвид, обаче, че в случай че са налице неприемливи закъснения и нежелание от страна на държавите-членки да изпълнят необходимите препоръки съгласно общностното право, това допринася единствено за увеличаване на дистанцията между ЕС и неговите граждани и в много случаи затвърждава тяхното мнение, че съществува недостиг на демокрация;

АЖ.

като има предвид, че през 2007 г. членовете на комисията по петиции имаха възможност да се възползват от значителното разширяване на базата данни и инструмента за управление на електронните петиции, разработени от секретариата в сътрудничество със службата, отговаряща за информационните технологии, която предоставя на всички членове на комисията и на политическите групи пряк достъп до всички петиции и свързаните с тях документи, като по този начин подобрява тяхната способност да служат ефективно на вносителите на петициите;

АЗ.

като отбелязва, независимо от това, че Парламентът не успя да предостави средствата, поискани в миналогодишната резолюция относно работата на Комисията по петиции, които са необходими за подобряване на интернет средствата за процеса на подаването на петиции и за прилагане на член 192, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент, който гласи: „Създава се електронен регистър, чрез който гражданите могат да подкрепят вносителя на дадена петиция, като положат своя електронен подпис под петициите, които са обявени за допустими и вписани в регистъра“;

АИ.

като има предвид, че е важно гражданите на ЕС да бъдат надлежно информирани за работата на Комисията по петиции, като се подготвят да гласуват за нов Парламент на следващите избори в ЕС, насрочени за юни 2009 г.;

1.

Приветства близкото сътрудничество между Комисията по петиции и службите на Комисията и омбудсмана и климата на сътрудничество, който съществува между институциите, които се опитват да отговорят на въпросите, които предизвикват безпокойството на гражданите на ЕС; изразява твърдо убеждение, въпреки това, че приоритет следва да бъде даването на възможност на самата Комисия по петиции да укрепи допълнително независимите си средства за разследване, главно чрез укрепване на нейния секретариат и нейната правна професионална компетентност; поема ангажимента да рационализира допълнително вътрешните процедури на Комисията по петиции с цел допълнително облекчаване на обработката на петиции, в частност относно срока, в който се определят петициите, тяхната допустимост, разглеждане и последващи действия, организацията на заседанията на комисията, сътрудничеството с други парламентарни комисии, които може да са заинтересовани от отделни петиции или да са компетентни в съответната област, и инициативи на комисията, например информационни мисии;

2.

Подчертава, че нормативното значение на Хартата на основните права ще бъде признато, ако Договорът от Лисабон бъде ратифициран напълно, и че това официално ще утвърди нейната независима обвързваща стойност, и припомня необходимостта от предвиждането на конкретни мерки с оглед определянето на влиянието на хартата върху правата на гражданите и оттам върху работата и компетенциите на Комисията по петиции;

3.

Отново отправя искане към своя генерален секретар да направи спешен преглед на „Портала за граждани“ на уебсайта на Парламента с цел по-добро онагледяване на портала, свързано с правото на петиция, и да гарантира, че на гражданите са предоставени начини да положат своя електронен подпис в подкрепа на петиции съгласно член 192, параграф 2 от Правилника за дейността; настоятелно призовава порталът за гражданите да осигурява оперативна съвместимост на типовете софтуер за уеб навигация, с цел на гражданите да се гарантират равни права на достъп в това отношение;

4.

Счита, че настоящата процедура за регистриране на петициите забавя неоправдано тяхното разглеждане и изразява загриженост, че това може да бъде възприето като демонстриране на определена липса на чувствителност към вносителите на петиции; поради тази причина настоятелно призовава генералния секретар да вземе необходимите мерки за прехвърляне на регистрирането на петиции от Генерална дирекция за председателството към секретариата на компетентната комисия;

5.

Призовава за започване на преговори между Парламента и Комисията с цел по-добро координиране на тяхната работа по жалбите, така че процедурите по обработка на жалби да се облекчат, опростят и рационализират и те да станат по-прозрачни и бързи; призовава генералния секретар да докладва отново на Комисията по петиции в срок до шест месеца;

6.

Подкрепя създаването на процедура, при която петициите в областта на вътрешния пазар се прехвърлят към мрежата SOLVIT с цел да се съкрати значително процесът на разглеждане на петиции по въпроси от областта на вътрешния пазар като данъчно облагане на леките автомобили, признаване на професионалните квалификации, разрешения за пребиваване, граничен контрол и достъп до образование, като в същото време се запази правото на Парламента да проучи въпроса, в случай че чрез SOLVIT не бъде намерено задоволително решение;

7.

Отново заявява необходимостта от по-голямо участие на Съвета и постоянните представителства на държавите-членки в работата на Комисията по петиции и настоятелно ги призовава да повишат присъствието и участието си в интерес на гражданите;

8.

Счита, че, в контекста на укрепването на секретариата на Комисията по петиции и в контекста на разработване на системата за електронни петиции, въвеждането на IT решение за онлайн проследяване, насочено към нуждите на вносителите на петиции, би спомогнало за създаването на по-прозрачен и ефективен процес, наред с другото чрез редовно обновяване на статута и изискване на допълнителна информация; отбелязва, че подобна мярка би отговорила по-добре на очакванията на гражданите на ЕС, като същевременно също така насърчава по-добро изпълнение на институционалните задължения на Парламента и на неговата Комисия по петиции;

9.

Призовава Комисията да вземе в пълна степен под внимание препоръките на Комисията по петиции при вземане на решения относно започването на процедури за нарушение срещу държави-членки и отново заявява искането си Комисията по петиции да бъде пряко и официално уведомявана от Комисията, когато се започва процедура за нарушение, която е свързана с петиция, разглеждана от комисията;

10.

В тази връзка изтъква още веднъж представителния характер на Комисията по петиции, както и институционалната ѝ роля и задължение пред гражданите на ЕС и лицата с местопребиваване на територията на Съюза;

11.

Изразява загриженост относно прекалено дългото време, което отнема приключването на делата за нарушения от страна на службите на Комисията и от страна на Съда на ЕО, когато и ако участва Съдът, и като признава, че това често е резултат от забавяне, а често и преднамерено възпрепятстване от страна на администрацията на съответната държава-членка, призовава за въвеждането на по-строги графици; изразява съмненията си относно ефективността на така наречените „хоризонтални“ процедури за нарушения, чието завършване отнема повече време; призовава за преразглеждане на процедурата за нарушение, с цел да се гарантира по-добро прилагане на законодателните актове на общността;

12.

Призовава съответните институции да се възползват по-добре от тази процедура, като средство за гарантиране на пълното зачитане на общностното право, и изразява дълбоко съжаление, че твърде често забавянето на използваните процедури и завоалирането на истинските цели водят до фактически нарушения на общностното право от страна на държавите-членки, които по този начин действат безнаказано срещу интересите на пряко засегнатите местни общности, които са внесли петиции в Парламента;

13.

Счита, че е проблематично това, че настоящата система за мониторинг на общностното право позволява на държавите-членки да забавят изпълнение, докато паричната санкция е вече предстояща и в крайна сметка избягват отговорността за нарочни нарушения в миналото, както и че често изглежда, че гражданите нямат подходящ достъп до правосъдие и средства за правна защита на национално ниво, дори когато Съдът на Европейските общности е постановил, че дадена държава-членка не е зачела правата на гражданите съгласно общностното право;

14.

Препоръчва да се отдаде приоритет на гарантирането на ефективността и ефикасността на Комисията по петиции във всички аспекти на нейната дейност, от началото до края, тъй като това е реален и осезаем ангажимент към неговите граждани, указващ, че ЕС желае и е в състояние да отговори на въпросите, които предизвикват тяхната основателна загриженост;

15.

Изразява своята загриженост и тревога във връзка със съобщенията на вносителите на петиции, че дори когато са получили подкрепата на Комисията по петиции по същество, те доста често срещат големи затруднения при получаването на компенсация от страна на съответните органи и национални съдилища; счита, че такива слабости на системата трябва да бъдат проучвани допълнително, по-специално когато се отнасят до сектора на финансовите услуги, както в случая с констатациите на Анкетната комисия по кризата в осигурителна компания „Equitable Life“, които бяха основани на петиции, получени от Парламента, и за които беше изготвен доклад през 2007 г.;

16.

Приветства факта, че през 2007 г. Комисията и Съдът на ЕО предприеха бързи действия, включително посредством съдебно нареждане, за да попречат на предстоящото унищожаване на зона, защитена съгласно Директивата за местообитанията, в долината на Роспуда от пътния коридор В„иа Балтика“, за което Комисията по петиции проведе свое собствено независимо разследване и информационно посещение и отправи специални препоръки; изразява съжаление, че няма повече такива примери;

17.

Настоятелно призовава Комисията, когато се занимава с петиции и жалби, свързани с политиката в областта на околната среда — което е един от въпросите, които най-често предизвикват безпокойството на вносителите на петиции в ЕС — да показва по-голяма готовност да действа за предотвратяване на нарушения на общностното право; отбелязва, че фактическата правна сила на „принципа на предпазните мерки“ е недостатъчна и той много често е пренебрегван от отговорните органи в държавите-членки, които са задължени да прилагат Договора за ЕО;

18.

Изразява съжаление относно липсата на подкрепа за Комисията по петиции от страна на Комисията, когато, по-конкретно в резултат от информационни посещения, са получени необорими доказателства за незачитане на правата на гражданите, уредени в Договора, или неприлагане на законодателството, и призовава за установяване на нови процедури, които да позволяват на Парламента да отнася такива случаи директно до Съда на Европейските общности;

19.

Признава напълно, че процесът на подаване на петиции, както е признат в Договора, независимо от всичко на първо място цели получаването на извънсъдебни средства за правна защита и решения във връзка с проблемите, повдигнати от гражданите на Съюза чрез политическия процес, и в този контекст приветства факта, че в много случаи се постигат задоволителни резултати;

20.

Признава също така, че в много случаи не могат да бъдат намерени задоволителни решения за вносителите на петиции поради слабости на самото приложимо законодателство на Общността;

21.

Призовава компетентните законодателни комисии, когато подготвят и водят преговори по нови или ревизирани законодателни актове, да обръщат сериозно внимание на проблемите, съобщени в процеса на подаване на петиции;

22.

Призовава Комисията да бъде по-загрижена за използването на средствата от кохезионните фондове в областите на ЕС, в които големи инфраструктурни проекти оказват значително въздействие върху околната среда и настоятелно призовава държавите-членки да гарантират, че фондовете на ЕС са насочени към устойчиво развитие в интерес на местните общности, нарастващ брой от които подават петиции до Парламента, за да изразят протеста си, че тези приоритети не винаги се зачитат от страна на регионалните и местните органи; приветства работата, започната от Комисията по бюджетен контрол и от Сметната палата в тази връзка;

23.

Отбелязва, че все по-голяма част от петициите, които постъпват, по-специално от граждани от новите държави-членки, засягат въпроса за реституцията на собственост, въпреки че този въпрос остава по същество въпрос от национална компетентност; настоятелно призовава съответните държави-членки да гарантират, че тяхното законодателство в областта на правото на собственост, променено в резултат от промяна в режима, е в пълно съответствие с изискванията на Договора и с разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека, изискване, което е залегнало също така в член 6 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Лисабон; подчертава, че получените петиции във връзка с този проблем не засягат системата на собственост върху имущество, а по-скоро правото на законно придобита собственост; в този контекст настоятелно призовава Комисията да бъде особено бдителна не само по отношение на настоящите държави-членки, но също така и при преговорите със страните-кандидатки;

24.

Отново потвърждава ангажимента си да насърчава признаването на правата на гражданите на ЕС на частна собственост, придобита законно, и осъжда всички опити да бъдат лишени семействата от тяхната собственост без справедлив процес, надлежна компенсация или зачитане на тяхното лично достойнство; отбелязва увеличаване на броя на петициите по този въпрос, особено що се отнася до Испания през 2007 г., и отбелязва също така доклада и препоръките от информационното посещение на Комисията по петиции за проучване на проблема за трети път; отбелязва, че, по отношение на директивите относно възлагането на обществени поръчки, текущите процедури за нарушение остават все още открити;

25.

Отбелязва също така критиките, отправени от страна на Комисията по петиции след нейното информационно посещение в Лоаре, Франция, през 2007 г. и по-специално отправя искане към френските органи да действат решително, за да гарантират спазването на директивите на ЕС, за които има риск да бъдат нарушени, ако някои планирани проекти за изграждане на мостове над река Лоара получат разрешение за изпълнение, като се има предвид, че долината на Лоара е не само защитена от разпоредбите на Директивата за местообитанията и на Директивата за птиците, но също така е обект от световното наследство на ЮНЕСКО и е една от последните останали диви речни системи в Европа;

26.

Изразява продължаващата си загриженост относно това, че разпоредбите на Директивата за питейната вода не се прилагат в Ирландия, относно липсата на предварителна оценка във връзка с решение от 2007 г. да се премахне национален паметник, разположен в Лизмълин на пътя на проекта за магистралата М3, близо до Тара в графство Мийт, довела до решението на Комисията да започне действия срещу Ирландия в Съда на Европейските общности, тъй като общият подход на Ирландия при премахването на национални паметници при обстоятелства, подобни на тези в Лизмълин, не отговаря изцяло на изискванията на Директива 85/337/ЕИО (2), относно проблемите, пред които са изправени местните общности в Лимерик, относно други проблеми, посочени в доклада от информационното посещение на Комисията по петиции през 2007 г. в Ирландия; отбелязва, че някои от тези въпроси са предмет на текущи процедури за нарушение;

27.

Отбелязва доклада от информационното посещение в Полша, който отправя препоръки относно защитата на долината на Роспуда и последната девствена гора в Европа; настоятелно призовава Комисията да продължи да работи с полските органи по алтернативни маршрути за пътната и железопътната мрежа „Виа Балтика“, както е препоръчано в доклада на Комисията по петиции; насърчава също така Комисията да гарантира, че е осигурено финансиране, за да се облекчи напрежението върху пътната система в Аугустов по начин, който да предпазва местното население и да съхрани околната среда в района;

28.

Отбелязва информационното посещение на председателя и членове на Комисията по петиции в Кипър през ноември 2007 г.; настоятелно призовава съответните страни да продължат усилията си за решаване по пътя на преговорите на неуредените въпроси, които безпокоят вносителите на петициите, по-специално що се отнася до затворения участък от Фамагуста, който следва да бъде върнат на законните му собственици, и приветства факта, че двете страни в Кипър преговарят в рамката на подновените усилия за разрешаване на кипърския въпрос; освен това подчертава значението на незабавното прилагане на Резолюция 550 (1984) на Съвета за сигурност на ООН, която установява ангажимент за връщане на град Фамагуста на законните му жители;

29.

Отбелязва нарастващия брой петиции и писма, получавани от Комисията по петиции, които засягат най-чувствителния въпрос за попечителството над деца, по които е изключително трудно да се предприемат действия, например във връзка с петиции относно немската Служба за младежта (Jugendamt), поради намесата на съдилищата в много случаи и поради факта, че — освен в случаите на родители от различни държави на ЕС — е трудно да се претендира за компетентност на ЕС като такъв;

30.

Отбелязва, че през 2007 г. много британски вносители на петиции, чиято собственост е била конфискувана от британските митнически и данъчни органи, все още не са получили обезщетение, въпреки че Комисията спря процедурата за нарушение срещу Обединеното кралство заради неспазване на задължението, което произтича от Договора, за позволяване на свободното движение на стоки; настоятелно призовава британските органи да намерят справедливо решение, включително заплащането на обезщетение (ex gratia) на вносителите на петициите, които са понесли сериозни финансови загуби, преди органите да преразгледат своите действия, и, според Комисията, да започнат да действат съгласно съответните директиви;

31.

Отбелязва също така факта, че в Гърция митническите органи продължават, като извънредна мярка, да конфискуват автомобилите на гръцки граждани, които временно се намират в чужбина и които се завръщат в Гърция с чужд регистрационен номер на техните автомобили, много от тези граждани са били несправедливо обвинени в контрабанда и техният случай не е бил надлежно разгледан, както Комисията по петиции преди това е докладвала на Парламента; настоятелно призовава гръцките власти да обезщетят вносителите на петиции, които са пострадали от тази практика; отбелязва решението на Съда C-156/04 от 7 юни 2007 г., според което голямата част от обясненията на гръцките власти по този случай са счетени за задоволителни; приветства изпълнението на новото гръцко законодателство, прието с цел преодоляване на недостатъците, идентифицирани в гореспоменатото решение на Съда;

32.

Изразява съжаление от факта, че сред най-старите нерешени петиции, по които все още се работи, случаят „Lettori“, преподавателите по чужди езици в Италия, продължава да стои открит въпреки двете решения на Съда на ЕС и подкрепата от страна на Комисията и Комисията по петиции по техния случай и техните оплаквания; настоятелно призовава италианските органи и отделните засегнати университети, включително, университетите на Генуа, Падуа и Неапол, да предприемат действия за справедливо решение по отношение на тези легитимни претенции;

33.

Отбелязва, че сред петициите, разглеждани от Комисията по петиции през 2007 г. — въпреки че първоначално е била поставена на обсъждане през 2006 г. — е така наречената петиция „единствено седалище“, която е била подкрепена от 1,25 милиона граждани на ЕС и в която се призовава за единствено седалище на Европейския парламент, което да се намира в Брюксел; отбелязва, че през октомври 2007 г. председателят отнесе петицията обратно до Комисията по петиции, която впоследствие поиска от Парламента да даде становището си по този въпрос, като се има предвид, че седалището на институцията се определя от разпоредбите на Договора и че държавите-членки са отговорни за вземането на решение по този въпрос;

34.

Е решен да преразгледа наименованието на Комисията по петиции, както е преведено на всички официални езици на ЕС, за следващия парламентарен мандат, за да се гарантира, че името предава по разбираем начин същността на комисията, какъвто очевидно не е случаят с някои езици в момента, и така да се подчертае елементът на демокрация на участието в правото на петиция; предполага, че терминът „Комисия по петиции на гражданите“ може би е по-лесно разбираем;

35.

Загрижен е от броя на получените петиции, които насочват вниманието към проблемите с регистрацията за изборите, с които са се сблъскали експатрирани граждани на ЕС или такива, които имат статут на малцинство в държава–членка; настоятелно призовава всички държави-членки да обърнат специално внимание на улесненията, достъпни за всички граждани на ЕС и за пребиваващите в ЕС лица, които отговарят на условията, за да се осигури пълното им участие в следващите избори в ЕС;

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на Комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки, на техните комисии по петиции и техните национални омбудсмани или подобни компетентни органи.

14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/49

А.

като има предвид, че планинските райони представляват 40 % от територията на Европа и в тях живеят 19 % от нейното население;

Б.

като има предвид, че в някои държави-членки като Гърция, Испания, Италия, Австрия и Португалия, планинските региони обхващат повече от 50 % от тяхната територия и че във въпросните региони земеделското население продължава да представлява значителен елемент;

В.

като има предвид, че планинските райони (преди всичко високо- и среднопланинските области) представляват културно пространство, отражение на хармоничното взаимодействие между човека и биосистемите и част от природното наследство;

Г.

като има предвид, че планинските региони изпитват по остър начин отрицателните последствия от изменението на климата и от крайните метеорологически явления като суша и горски пожари;

Д.

като има предвид, че планинските райони не са еднороден пейзаж, а обхващат планински области с най-различна форма и надморска височина (високопланински области, среднопланински области, глетчери, непроизводителни райони);

Е.

като има предвид, че планинските райони се отличават от останалите райони в Европейския съюз с определени специфични фактори (наклон на склоновете, различна надморска височина, непроходимост, нарастване, по-кратки периоди на естествен растеж, по-ниско качество на почвата, атмосферни и особени климатични условия), и като има предвид, че те в много отношения са „необлагодетелствани“, поради постоянни неблагоприятни природни условия; като има предвид, че в някои планински райони това води до тяхното постепенно опустиняване и до намаляване на селскостопанското производство;

Ж.

като има предвид, че планинските райони (преди всичко високо- и среднопланинските области) притежават потенциал и са модел за качествена продукция и услуги, както и място за отдих, потенциал, който бива устойчиво активизиран само посредством интегрирано и дългосрочно използване на ресурсите и традициите;

З.

като има предвид, че в планинските райони се произвеждат продукти на животновъдството със специални качествени характеристики и че техният производствен процес се осъществява интегрираното и чрез устойчиво оползотворяване на природните ресурси, на пасищата и на специално пригодените разнообразни хранителни растения, а също така и използването на традиционна технология;

И.

като има предвид, че планините (преди всичко високо- и среднопланинските области) представляват „мултифункционална“ жизнена среда, където икономиката (селското стопанство) е тясно свързана със социалните, културните и екологичните аспекти, и че вследствие на това е необходимо тези райони да се подпомагат посредством отпускането на подходящо финансиране;

Й.

като има предвид, че поради постоянните структурни недостатъци икономиката на планинските райони е особено чувствителна по отношение на колебанията в икономическия цикъл и в дългосрочен план зависи от диверсифицирането и специализирането на производствените процеси;

К.

като има предвид, че вече има европейски правни инструменти за защита на определени планински райони — Конвенцията за защита на Алпите от 7 ноември 1991 г. (Алпийската конвенция) и Рамковата конвенция за защита и устойчиво развитие на Карпатите от 22 май 2003 г. (Карпатската конвенция), които са важни инструменти за единна политика на планинските райони, въпреки че тяхната ратификация и прилагане са недостатъчни;

Л.

като има предвид, че селското стопанство, горското стопанство и стопанисването на пасища в планинските райони, които често пъти представляват многостранна дейност, са пример за екологично равновесие — факт, който не следва да бъде пренебрегван;

М.

като има предвид, че по-голямата част от земедалските стопанства в планинските райони са семейни предприятия с повишена степен на финансов риск;

1.

Обръща внимание на това, че усилията на държавите-членки по отношение на планинските райони (преди всичко високо- и среднопланинските области) силно се различават и нямат за цел цялостното развитие на тези райони, а са насочени предимно към обособено развитие на определени сектори, и че не съществува интегрирана рамка на ЕС за тях (какъвто е случаят при морските райони: COM(2007)0574);

2.

Подчертава, че в член 158 от Договора за ЕО относно политиката на сближаване, изменен с Договора от Лисабон, планинските райони се определят като райони с постоянни неблагоприятни природни условия, като същевременно се признава тяхното разнообразие и е необходимо да им се отдели специално внимание; въпреки това изразява съжаление, че Комисията все още не е успяла да разработи цялостна стратегия за ефективна подкрепа за планинските и други райони с постоянни неблагоприятни природни условия, въпреки многобройните искания за това от страна на Парламента;

3.

Подчертава необходимостта от добра координация на различните политики на Общността и насочена към осигуряването на хармонично развитие, особено в регионите, засегнати от постоянни неблагоприятни природни условия, каквито са например планинските райони; в тази връзка проявява загриженост относно полезността от разделянето на политиката на Общността за сближаване от развитието на селските райони в текущия програмен период 2007—2013 г. (възникнало вследствие интегрирането на Европейския земеделски фонд за регионално развитие в Общата селскостопанска политика (ОСП); счита, че този нов подход трябва да бъде внимателно наблюдаван, за да се направи оценка на неговото въздействие върху регионалното развитие;

4.

Припомня, че недостатъците на планинските райони правят по-трудно адаптирането на селското стопанство към условията на конкуренция и причиняват допълнителни разходи, които не позволяват производство на конкурентни продукти на ниски цени;

5.

Предлага в контекста на Зелената книга за териториално сближаване, която трябва да бъде приета през есента на 2008 г., и в съответствие с целите на териториалната програма и Европейския план за развитие на територията, Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да приеме териториален подход с цел справяне с проблемите на различните видове планински територии, както и да предвиди разпоредби за такива мерки в рамките на следващия законодателен пакет по структурните фондове;

6.

Би желал Комисията да разработи истинска интегрирана стратегия на ЕС за планинските райони и счита, че публикуването на Зелена книга за планинските райони е важна първа крачка в тази посока; призовава Комисията да постави началото на широкообхватно обществено допитване, в което да вземат участие регионалните и местни органи, социално-икономическите субекти и тези в областта на околната среда, както и националните и европейски сдружения, които представляват регионалните органи в планинските райони, с цел по-добро познаване на положението в тези райони;

7.

Приветства Зелената книга за териториалното сближаване като начало за различни териториални форми на Европейския съюз и в тази връзка изисква ОСП с първи и втори стълб с цел съответно определяне на икономическата рамка по отношение на международните предизвикателства в Европейския съюз за ефективно постигане на работещо, мултифункционално планинско селско стопанство, като същевременно са необходими и свързаните с производствената функция инструменти, включително тези на превоза на мляко;

8.

Наред с това призовава Комисията да разработи в срок от 6 месеца, в рамките на своите компетенции, интегрирана стратегия за устойчиво развитие и използване на ресурсите на планинските райони на ЕС (интегрирана стратегия на ЕС за планинските райони); също така призовава на тази основа да се разработят национални програми за действие с конкретни мерки за реализация при съгласуване с регионалните органи и представителите на гражданското общество, които познават и представляват на място местните интереси и нужди (напр. на различните форми на планинските райони), като съвременно следва да се зачитат вече съществуващите регионални инициативи;

9.

Подчертава значението на разграничението на планинските райони като предпоставка за целеви мерки, предимно за планинското селско стопанство, както и необходимостта от подходящо разграничение на тези райони според степента на неблагоприятните природни условия, което следва да се спазва активно от държавите-членки въз основа на настоящите райони;

10.

Призовава Комисията, с цел трансфер на знания и поощряване на иновациите, да извърши преглед на финансираните програми и проектите по теми, които са от значение за планинските райони;

11.

Призовава Комисията, в контекста на работната програма на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията, да обърне специално внимание на положението в регионите с постоянни неблагоприятни природни условия, каквито са планинските райони; счита, че цялостното и задълбочено познаване на положението по отношение на планинските райони е от съществено значение, за да се позволи изготвянето на диференцирани мерки за по-добро преодоляване на проблемите на тези райони;

12.

Подчертава ролята на планинското селско стопанство за производството и всеобхватното опазване и използване на ландшафта, както и като мултифункционална база на други отрасли на икономиката и определящ елемент на традиционното културно пространство и социални структури;

13.

Отбелязва, че редица планински райони трябва да се справят с „градския“ натиск, свързан с туристическата им привлекателност, като същевременно трябва да опазват традиционния ландшафт, който губи своя селскостопански облик, естетика и ключово за екосистемата значение;

14.

Отбелязва, че селскостопанските дейности в планинските райони (по-специално в среднопланинските и високопланинските райони) са свързани с повече усилия (наред с останалото и поради по-висока трудоемкост и необходимост от ръчен труд) и по-големи разходи (наред с останалото и поради необходимостта от специални машини и по-високата цена на транспорта) поради своята природна обусловеност и рискове;

15.

Изисква да се обърне специално и засилено внимание на мултифункционалността на планинското селско стопанство в бъдещите реформи на ОСП, като рамковите директиви за развитие на селските райони и националните програми се пригодят към ролята на земеделските стопани в планинските райони не само на обикновени производители, а и на икономически основоположници на други отрасли, и се предоставят възможности за координирано сътрудничество (наред с останалото и чрез финансиране на концепции за екологичен туризъм и търговия с качествени продукти и др.); отбелязва по-специално необходимостта от заплащане на екологичните услуги на планинското селско стопанство;

16.

Оценява работата на земеделските стопани в планинските райони; отбелязва, че условията за селско стопанство в планинските райони (преди всичко структура на страничните доходи, комбинирани модели на заплащане, съвместяване на семейство и професия, създаване на семейство) не следва да се усложняват от бюрокрацията, а да се подобряват посредством синергията на секторните политики; призовава Комисията и компетентните комисии (комитология) да извършват преглед на съществуващите и бъдещи разпоредби (преди всичко задължителните регистри) по смисъла на инициативата „По-добро регулиране“, съответно да ги опростят с цел постигане на общо облекчаване на административните процедури;

17.

Подчертава, че изплащането на компенсации в планинските райони (по-специално в среднопланинските и високопланинските райони) следва да продължи и занапред да бъде изключително за компенсиране на постоянните неблагоприятни природни условия и допълнителни разходи, дължащи се на затруднения на селското стопанство, че тези плащания са обосновани в дългосрочен план поради липсата на алтернативи за производство и че комплексното отделяне ще доведе до системно намаляване на дейността, засягащо всички сектори; подчертава, че нуждите на планинските райони не могат да бъдат посрещнати единствено чрез финансиране на развитието на селските райони;

18.

Призовава за по-добро подпомагане на младите земеделски стопани и равни възможности за мъжете и жените (най-вече чрез благоприятни за семейството мерки, регламентиране на пълно и непълно работно време, комбинирани модели на заплащане, модели за странични доходи, съвместяване на семейство и професия, и способност за създаване на семейство) като определящи човешкото съществуване фактори; призовава Комисията да изготви предложения в рамките на обсъжданията и проектите относно „гъвкава сигурност“ при участие на заинтересованите лица;

19.

Призовава за запазване на демографското равновесие в тези региони, които често се сблъскват с трудности поради, възникващи от миграцията към градовете;

20.

Изразява убеденост, че следва да се даде приоритет на поддържането на достатъчна гъстота на населението в планинските райони, както и че са необходими мерки за борба с опустиняването и мерки за привличането на нови хора;

21.

Подчертава значението на осигуряване на високо ниво на услуги от общ икономически интерес, на подобряване на достъпността и комуникациите в планинските региони, както и на предоставянето на необходимата инфраструктура, особено по отношение на пътническия и товарния транспорт, образованието, икономиката на знанието и комуникационните мрежи (включително широколентовия достъп) с оглед улесняване на връзките с пазарите в планински региони и градските райони; призовава компетентните органи да насърчават публично-частните партньорства за тази цел;

22.

Подчертава, че браншовите обединения на производителите, селскостопанските кооперации, съвместните маркетингови инициативи на земеделски производители и междуотрасловите партньорства, които създават добавена стойност в регионите посредством интегриран подход за развитие (например групите по инициативата ЛИДЕР) и в съответствие с устойчивите стратегии за селско стопанство, допринасят значително за стабилността на селскостопанското производство на пазара, и че съответно е необходимо те да бъдат активно стимулирани;

23.

Призовава за специална финансова помощ за млекопроизводството (предприятия за млекопроизводство и предприятия за млекопреработване), което, поради липсата на алтернативи за производство (по-специално в среднопланинските и високопланинските райони), играе решаваща роля в планинските райони; призовава в процеса на реформата на млечните квоти за планинските райони да бъде приета стратегия за „меко приземяване“ и за съпътстващите мерки (специални плащания) с оглед намаляване на всякакво отрицателно влияние, което оставя място за прилагане на процеси на приспособяване, които запазват основата на селското стопанство; призовава да се предостави допълнително финансиране от първия стълб, по-специално под формата на премия за дойни крави;

24.

Призовава държавите-членки да определят, особено с оглед на подкрепата за устойчиво и приспособено селско стопанство в планинските райони, допълнителни плащания на хектар за биологично земеделие и екстензивни пасища, както и подкрепа за инвестиции в съоръжения за животновъдство, съобразени със съответните видове;

25.

Напомня, че предприятията в планинските райони произвеждат качествена продукция чрез обновено прилагане на традиционни знания и начини на производство и са ключов фактор за осигуряване на работни места, поради което е необходимо да бъдат взети под внимание в системите за стимулиране на ЕС;

26.

Призовава за предприемане на специални стимулиращи мерки поради повишените разходи и трудоемкостта, по-специално при доставката на мляко и млечни продукти в долините; призовава за въвеждане на премия за дойни крави в планинските райони;

27.

Подчертава надхвърлящото сектора значение на типичните (качествени) регионални и традиционни продукти; изисква стратегията на ЕС за планинските райони да включва мерки за защита и подпомагане на тези продукти или на методите за тяхното производство и сертифициране (напр. съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер (5) и Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (6) и опазването им от имитации; призовава да се изготвят специални разпоредби в рамките на програмите на ЕС за подпомагане на висококачествени хранителни продукти (напр. за продуктите от мандри и планинските пасища, както и висококачествено месо);

28.

Призовава Комисията и държавите-членки да окажат подкрепа на групите от земеделски производители и местните общности да въведат регионални означения за качество, както е посочено в член 27; предлага да се окаже подкрепа чрез по-качествена информация и подходящо обучение за земеделските производители и местните преработватели на хранителни продукти, а така също и финансова помощ за създаване на местни преработвателни съоръжения, както и пилотни рекламни кампании;

29.

Призовава за създаване на фонд за необлагодетелстваните райони, включително планинските райони (от средствата по втория стълб, които са неизползвани вследствие на недостатъчното национално съфинансиране);

30.

Изисква в съответствие с член 69 на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (7) да се гарантира целево специално финансово подпомагане за планинските райони и конкретен, небюрократичен достъп до помощите, а фиксираният съгласно член 69 таван да достигне 20 %;

31.

Изтъква, че планинските райони могат да осигуряват висококачествена земеделска продукция и могат да увеличат разнообразието на земеделски продукти на европейския пазар, да съхранят определени животински и растителни видове, да запазят традициите и да насърчават промишлена и туристическа дейност икато да се борят срещу изменението на климата чрез защита на биологичното разнообразие и улавяне на въглеродния диоксид посредством постоянни пасища и гори, както и че устойчивото експлоатиране на горския фонд ще позволи производството на енергия от дървесни остатъци;

32.

Изисква интересите на животновъдите и собствениците на домашни животни в планинските райони, по-специално на добитък от местните породи и предвид настоящите рискове и пречки, на които те са изложени, да се вземат предвид в разпоредбите относно опазването на животните и тяхното здраве и стимулиране на животновъдството като програми за животновъдство, отчетност на стадата, и проверки за съответствие;

33.

Подчертава, че действията на Комисията в рамките на политиката на конкуренция и международна търговия имат последствия върху развитието на планинските райони; призовава Комисията в тази връзка да отдели по-целево и засилено внимание на нуждите на тези райони при бъдещи корекции, особено при преговорите в рамките на Световната търговска организация, по отношение на разпоредбите за държавни помощи и при зачитане на услугите от обществен интерес в конкурентното право;

34.

Призовава да се обърне специално внимание на животновъдите в засегнатите от горски пожари планински райони, тъй като през следващите пет години пасищата могат да бъдат използвани в ограничена степен и особено предпазливо;

35.

Призовава, в рамките на „стратегията“, да се отдели подобаващо място на различните ландшафтни форми на планинските райони (планински пасища, защитени гори, високо- и среднопланински области, ливади, ландшафти с висока естетическа стойност), като се предвидят стимули за защита и концепции за устойчиво използване на пасищата, ливадите и горите и други необлагодетелствани, чувствителни площи, с цел постигане на повишаване на тяхното качество, възстановяване, противоерозионна защита, разумно управление на водите и с цел избягване на нежелани явления като изоставяне на пасищата с последващо превръщане на тези площи в пустеещи земи от една страна или прекомерна експлоатация на пасищата от друга;

36.

Отбелязва, във връзка със запазването на разнообразието на видовете, необходимостта от създаване на складове за съхраняване на ендогенен генетичен материал от растителни и животински видове, особено на местни селскостопански животни, както и на високопланинската растителност; призовава Комисията да разгледа въпроса дали и кога да постави началото на инициатива за създаване на международен план за действие;

37.

Подчертава, че в някои планински райони на Европейския съюз, най-вече в по-новите държави-членки, съществува нарастващ риск от обезлюдяване и спад на обществената активност на местното население, като в същото време тези райони са застрашени от ограничаване и дори прекратяване на селскостопанската дейност, което вероятно ще доведе до изменения в ландшафта и екосистемата;

38.

Подчертава, че субсидиите за фураж са изключително важни за запазването на селскостопанските дейности в планинските райони и вследствие на това следва да бъдат запазени;

39.

Подчертава значението на дългосрочна стратегия за развитие на горите, която отчита последствията от изменението на климата, кръговрата на природата и естествения състав на екосистемата на горите, изгражда механизми за предотвратяване, борба и компенсиране при кризисни ситуации (напр. бури и горски пожари) и стимули за интегрирано стопанисване на горите;посочва възможностите за устойчива трансформация и използване на дървесината и продуктите, изработени от дърво, от планинските райони на местно равнище (като качествени продукти с ниски транспортни разходи и следователно водещи до намаляване на емисиите от CO2, като строителни материали, като биогорива от второ поколение);

40.

Подчертава значението на въпроса за управлението на водите в планинските райони и призовава Комисията да насърчава местните и регионалните органи на управление да развиват солидарност между потребителите в по-високо и по-ниско разположените области, в т.ч. посредством подходящо финансиране, за подпомагане на устойчивото ползване на водните ресурси в тези области;

41.

Подчертава, че планинските райони са особено уязвими на въздействията от изменението на климата, и призовава Комисията, държавите-членки и компетентните регионални и местни органи на управление да насърчават незабавното прилагане на мерките за предоставяне на защита срещу природните бедствия в тези райони, и по-специално горските пожари;

42.

Изтъква, че планинските райони се нуждаят от нови средства за защита на територията им от наводнения (като ударението се поставя върху предотвратяването на наводнения), а селските и горските стопани могат да подпомагат превантивните мерки срещу наводненията посредством преките плащания на единица площ, които получават в рамките на ОСП;

43.

Изтъква, че е необходимо да се осигури задълбочена и цялостна защита на почвите от ерозия, както и на сградите и съхранението на водоносните хоризонти, като съставна част на земеделските и горските дейности с оглед свеждането до минимум на рисковете от наводнения и почвена ерозия, както и предотвратяване на засушавания и горски пожари, а също така и за подобряването на водоснабдяването с повърхностни и подземни води в извънградските територии;

44.

Подчертава, че широколистните и иглолистните гори, като икономически отрасъл, като курортни области до големи градове и като жизнена среда, се нуждаят от специални грижи, и че неустойчивото им използване води до рискове, свързани с екологията и безопасността (например свличане на камъни и морени), на които е необходимо да се противодейства чрез определени мерки;

45.

Припомня предложението, направено в параграф 15 на резолюцията от 16 февруари 2006 г., за полагане на усилия за насърчаване на отделянето на горите от пасищата в планинските райони и за въвеждане на задължението за използване на пътеки (не на последно място с оглед на безопасността);

46.

Отбелязва, че планините са природни и също така често национални бариери, поради което трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество и неговото стимулиране придобиват изключителна важност, като се имат предвид общите проблеми, които те имат (напр. изменение на климата, болести по животните, изчезване на биологично разнообразие);

47.

Приветства усилията в областта на развитието на устойчив туризъм и за ефективно използване на природата като „икономически ресурс“ посредством нови и същевременно традиционни концепции за устойчиво развитие на спорта и заниманията за свободното време, при отчитане на особеностите на тези региони; подчертава ролята на природолюбителите, които чрез респект към природата укрепват своето собствено здраве;

48.

Настоятелно призовава за повишено съгласуване на развитието на селските райони и структурните помощи и за разработването на единни програми;

49.

Предлага да се комбинират развитието на селските райони и структурната помощ и да се разработят интегрирани програми;

50.

Подчертава значението от въвеждането на интегриран подход в процеса на вземане на решения и на административните процедури, например регионалното планиране, издаването на разрешения за строителни проекти и обновяването на жилищни сгради посредством практики в областта на околната среда, културното наследство и градоустройството с оглед осигуряване на устойчиво развитие в планинските райони; препоръчва да бъде използван потенциалът на планинските райони за насърчаване цялостното развитие на туризма и ползването на иновациите в териториалното развитие, като за тази цел насърчава местни и децентрализирани инициативи, както и сътрудничество между планинските райони;

51.

Подчертава, че площите, неподходящи за обработване и производство, трябва да бъдат използвани, наред с другото, за опазване на горския фонд, устойчиво развитие на лова, риболов и за засилване на тези дейности с цел предотвратяване на превръщането на тези площи в пустеещи земи, опасността от пожари, ерозията и намаляването на биологичното разнообразие;

52.

Посочва значението на планинските райони (преди всичко високо- и среднопланинските области) за опазване на природата, разнообразието на видовете и поддържане на местообитанията, но посочва необходимостта от запазване на селското и горското стопанство в защитените райони на „Натура 2000“ и защитените природни паркове и призовава към засилени връзки между тези райони чрез въвеждане на минимален стандарт за компенсиращи екологични площи в селскостопанските райони (евентуално 5 %);

53.

Призовава Комисията да подкрепи по възможно най-добрия начин включването на планинските райони в защитеното световно природно наследство и да използва международните възможности за опазването им;

54.

Отбелязва изключителните по своята същност водни източници в планинските райони, които могат да бъдат използвани по устойчив начин като естествени напоителни системи и източници за питейна вода и енергия, както и за лечебен туризъм; подчертава необходимостта от солидарност между планинските и непланинските райони за управлението на тези ресурси; подчертава в тази връзка и с цел предотвратяване на евентуални конфликти необходимостта чрез сътрудничество да се изработят решения за използването на водните ресурси навсякъде в съответните райони;

55.

Призовава Комисията да насърчи прилагането на протокола от Алпийската конвенция, уреждащ планинското селско стопанство, в тясно сътрудничество с институциите на Алпийската конвенция, да подпомогне възможно най-добре взаимните връзки на селското стопанство в планинските райони с други политически области и в тази връзка да предприеме необходимите стъпки за ратификацията на протоколите на Алпийската конвенция, които все още не са станали част от достиженията на правото на ЕС, и за присъединяването на Европейския съюз като страна по Карпатската конвенция;

56.

Изтъква значението на доброволческия сектор (по-специално планински спасителни отряди, организации за помощ при бедствия и милосърдни организации) за извършването на услуги, както и за опазване на културното и природното наследство в планините;

57.

Оценява работата на организациите и научните институти, които се ангажират с планинските райони, и подчертава, че изработването на стратегия на ЕС и подобните мерки трябва да се основава на техния опит и мотивация;

58.

Отбелязва ролята на стимулирането на обучението за допълнителна и професионална квалификация и — във връзка с разнообразяването на професионалните способности и възможности — на инициативите и проектите за „обучение през целия живот“;

59.

Счита, че е необходимо да се инвестира в местни модерни образователни центрове по икономика на земеделието в планинските региони, в които да се обучават специалисти за придобиване на умения за управление на дейности в планински райони, за опазване на територията и развитие на земеделието;

60.

Призовава да се обърне специално внимание на опазването на ландшафта и за укрепване и модернизиране на инфраструктурата в труднодостъпните планински райони, както и да се превъзмогне информационната празнина и резултатите от рамковите програми за научни изследвания да станат общодостъпни (напр. електронното правителство);

61.

Отбелязва необходимостта от ефективно комунално-битово обслужване за задържане на населението в тези области и за повишаване на конкурентоспособността; изисква целенасочено подпомагане на планинските общини в областта на услугите от обществен интерес;

62.

Подчертава необходимостта от намиране на устойчиви решения за мобилност и интегрирането на транснационалните (например транзити, коридори за дълги разстояния) и местните изисквания (например достъп до области с различна надморска височина и градска мобилност);

63.

Изисква подпомагане на планинските райони при решаване на проблемите, свързани с транспорта, защитата от шума и опазването на околната среда чрез решения като „далеч от улицата“ (напр. укрепване на „чувствителните зони“ в „директивата относно пътните такси“ (8), като по този начин се формира основа за по-добро качество на живот и устойчив туризъм;

64.

Подчертава значението на „преходните области“ между равнинните и планинските райони за предоставяне на висококачествени инфраструктури и услуги (напр. университети, летища, болници); изисква подкрепа за подобряване на достъпност до тези инфраструктури от малък мащаб, най-вече чрез обществения транспорт;

65.

Подчертава, че планинските райони, чрез интелигентно използване на различните енергийни източници, са „образец“ за диверсифициран енергиен микс, енергийноефективни строителни решения и биогорива от второ поколение, и че следва да се подкрепят научните изследвани в тази област; въпреки това подчертава, че разработването на биогорива от второ поколение не трябва да води до конкуренция между районите, определени за това производство (залежи, гори от млади фиданки и др.) и районите с пасища;

66.

Препоръчва държавите-членки да подобрят структурите и процедурите за предоставянето на финансова помощ, предназначена за подпомагане на развитието на планинските райони, като в същото време опростяват административните процедури и достъпа до ресурси, насочени към подпомагането на опазването и устойчивото използване на териториалните активи: културното наследство, природните и човешките ресурси;

67.

Счита, че устойчивото, модернизирано и многофункционално земеделие е необходимо в планинските райони за поддържането на други дейности като използването на биомаса и развитието на селския туризъм, като по този начин се увеличават доходите на местното население и призовава Комисията и Съвета да обърнат внимание, по специално в ОСП и в регионалната политика, на потребностите на планинските райони: пристигането на нови земеделски производители, компенсация за допълнителни разходи, свързани с трудния достъп, например при млекосъбирането, осигуряването на услуги в селските райони, развитието на транспортна инфраструктура;

68.

Изтъква уязвимостта на планините и глетчерите, породена от изменението на климата, поради техните топографски характеристики и структурни трудности, но и техния потенциал като „пробна лаборатория“ за имитиращи природата иновационни технологии за опазване на климата; призовава Комисията да изготви диференцирана политика за климата по отношение на планинските райони, като се основава на вече наличните познания (напр. Алпийската и Карпатската конвенция); призовава да се предприеме изследователска дейност и да бъдат приети преходни мерки в тази област;

69.

Изисква координирането по отношение на планинските райони и необлагодетелстваните райони да се постави във функционална връзка с ОСП и втория стълб (развитие на селските райони);

70.

Подчертава, че устойчивото селско стопанство и развитието на планинските райони е от значение не само за населението на тези особени райони, но и за населението на съседните на тях райони (например равнинните райони), и че стратегията на ЕС за планинските райони следва също така да окаже влияние върху устойчивостта в тези съседни райони по отношение на водоснабдяване, стабилност на околната среда, биологично разнообразие, равномерно разпределение на населението и културно многообразие; призовава Комисията да разгледа, при формулирането на стратегията на ЕС за планинските райони, по какъв начин вече съществуващи инициативи за интегриране на планинските и съседните на тях райони могат да се включат успешно в стратегията;

71.

Възлага на Комисията по земеделие и развитие на селските райони да следи развитието на настоящата резолюция в Съвета и в Комисията;

72.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/57

А.

като има предвид, че пактът Молотов-Рибентроп от 23 август 1939 г. между Съветския съюз и Германия раздели Европа на две сфери на влияние чрез секретни допълнителни протоколи;

Б.

като има предвид, че масовите депортации, убийства и заробване, извършени в контекста на актовете на агресия от страна на сталинизма и нацизма, спадат към категорията на военните престъпления и престъпленията против човечеството;

В.

като има предвид, че съгласно международното право, срокът на давност не се прилага по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството;

Г.

като има предвид, че в Европа е малко известно влиянието и значението, което имат съветския режим и окупация върху и за гражданите на посткомунистическите държави;

Д.

като има предвид, че член 3 от Решение № 1904/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно създаване на програмата „Европа за гражданите“ за периода 2007—2013 г. за насърчаване на активното европейско гражданство (1), призовава за подкрепа на действието „Активно европейско възпоменание“, чиято цел е да не се допусне повтарянето под каквато и да е форма на престъпленията на нацизма и сталинизма;

1.

Предлага 23 август да бъде обявен за Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма, за да се запази паметта за жертвите на масово депортиране и изтребление, като същевременно се насърчи по-енергично демокрацията и се подкрепи мирът и стабилността на нашия континент;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица, на парламентите на държавите-членки.

14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/60

A.

като има предвид, че преминаването от аналогова към цифрова наземна телевизия до края на 2012 г. ще освободи значителна част от радиочестотния спектър в Европейския съюз като резултат от изключителната ефикасност на преноса на информация при цифровата технология, като по този начин ще направи възможно преразпределяне на спектъра и ще предостави нови възможности за развитие на пазара и за разширяване на кръга от качествени потребителски услуги и избор;

Б.

като има предвид, че ползите от използването на радиочестотния спектър ще бъдат увеличени до най-голяма възможна степен чрез координирани действия на равнище на ЕС, за да се гарантира оптимално използване от гледна точка на ефикасност;

В.

като има предвид, че радиочестотният спектър представлява ключов елемент при предоставянето на широк кръг от услуги и за развитие на пазарите, за които технологиите са движеща сила и чиято стойност се оценява на 2,2 % от БВП на ЕС, и поради това е ключов фактор за растежа, производителността и развитието на европейската промишленост в съответствие с Лисабонската стратегия;

Г.

като има предвид, че радиочестотният спектър е едновременно оскъден природен ресурс и обществено благо, а ефективното използване на този ресурс има ключово значение за гарантиране на достъпа до него на всички заинтересовани страни, които желаят да предлагат услуги, свързани с него;

Д.

като има предвид, че голяма част от радиочестотния спектър понастоящем се използва за военни цели при аналогова технология и следователно голямото увеличаване в общото количество на радиочестотния спектър, който е на разположение за обществени съобщителни услуги, ще включва също така тази част след преминаването към цифрово радиоразпръскване;

Е.

като има предвид, че държавите-членки не са приели общ график за преминаване към цифрово радиоразпръскване; като има предвид, че плановете на много държави-членки за преминаване към цифрово радиоразпръскване са в напреднал стадий, като в няколко държави това преминаване е вече осъществено;

Ж.

като има предвид, че Съобщението на Комисията относно общ подход към използването на радиочестотния спектър е неразделна част от пакета за електронните съобщения, приет от Комисията през ноември 2007 г. във връзка с реформата на регулаторната рамка за електронните съобщения;

З.

като има предвид, че понастоящем (пре)разпределянето на честоти за цифрово радиоразпръскване е в ход в много държави-членки, вследствие на което тези честоти биват предоставяни и по този начин „заключени“ за много години напред;

И.

като има предвид, че технологичният неутралитет е от ключово значение за насърчаване на оперативната съвместимост и е съществен за по-гъвкава и прозрачна политика за преминаване към цифрово радиоразпръскване, която отчита на обществения интерес;

Й.

като има предвид, че Съветът прикани държавите-членки да приключат, доколкото това е възможно, преминаването към цифрово радиоразпръскване до 2012 г.;

К.

като има предвид, че всички държави-членки са публикували своите предложения относно преминаването към цифрово радиоразпръскване;

1.

Признава значението на инициативата i2010, като част от обновената Лисабонска стратегия и акцентира върху значението на ефикасния достъп до радиочестотния спектър и използването му за постигане на целите от Лисабон; изтъква във връзка с това необходимостта от достъп до широколентови услуги с цел преодоляване на цифровото разделение;

2.

Подчертава необходимостта от преминаване към цифрово радиоразпръскване, което, заедно с разработването на нови информационни и съобщителни технологии и цифровия дивидент ще спомогне за преодоляване на цифровото разделение и ще допринесе за постигане на целите от Лисабон;

3.

Отбелязва различията в националните схеми за разпределяне и експлоатация на радиочестотния спектър; отбелязва, че тези разлики може да представляват сериозна пречка пред постигането на ефективно функциониращ вътрешен пазар;

4.

Изтъква, че размерът на цифровия дивидент ще варира в различните държави-членки, в зависимост от националните обстоятелства и като отражение на националните медийни и аудиовизуални политики;

5.

Признава, че повишената спектърна ефективност на наземната цифрова телевизия следва да позволява пренасочване на цифров дивидент от около 100 MHz към мобилни широколентови и други услуги (като услуги, свързани с обществената безопасност, радиочестотна идентификация и приложения за безопасност по пътищата), като в същото време се дава възможност на услугите в сферата на радиоразпръскването да продължават да процъфтяват;

6.

Отбелязва, че повечето държави-членки понастоящем изостават от други развити страни по отношение на инвестициите в новото поколение съобщителни инфраструктури и подчертава, че постигането на водеща позиция в разработването на широколентовите мрежи и интернет е от съществено значение за конкурентоспособността и сближаването на Европейския съюз на международната сцена, по-специално по отношение на разработването на интерактивни цифрови платформи и осигуряването на нови услуги като електронна търговия, електронно здравеопазване, електронно обучение и услуги за електронно правителство; подчертава, че следва да се правят по-големи инвестиции на национално равнище и на равнище ЕС за насърчаване на ангажирането с иновационни продукти и услуги; подчертава, че усилията за осигуряване на достъп до широколентови услуги не следва да се съсредоточават само върху цифровия дивидент;

7.

Изразява убеденост, че поради повишената технологична конвергентност скоро могат да бъдат предложени многофункционални пакети, съдържащи иновационни технологии и услуги и в същото време наблюдава, че появяването на тези предложения зависи значително от наличността на ценен радиочестотен спектър, както и от новите интерактивни технологии, позволяващи безотказни оперативна съвместимост, свързаност и покритие, например мобилните мултимедийни технологии и технологиите за широколентов безжичен достъп;

8.

Отбелязва, че технологичната конвергенция е действителност, която предлага нови средства и възможности за традиционните услуги; подчертава, че достъпът до части от радиочестотния спектър, които по-рано са били запазени за радиоразпръскването, може да позволи появата на нови услуги, при условие, че радиочестотният спектър се управлява възможно най-ефикасно и ефективно, за да се избегнат смущения при доставката на висококачествени програми на цифровото радиоразпръскване;

9.

Призовава за тясно сътрудничество между държавите-членки с цел постигане на ефикасен, отворен и конкурентен вътрешен пазар на електронните съобщения, който ще позволи внедряването на нови мрежови технологии;

10.

Подчертава стратегическото значение на една среда в Европейския съюз, където са гарантирани възможностите за иновации, нови технологии, нови услуги и за нови пазарни участници с оглед насърчаване на европейската конкурентоспособност и сближаване; подчертава, че е от съществено значение на крайните ползватели да се предостави свобода на избор по отношение на продуктите и услугите с оглед постигане на динамично развитие на пазарите и технологиите в Европейския съюз;

11.

Подчертава, че цифровият дивидент предоставя на Европейския съюз неповторими възможности за разработване на нови услуги като мобилна телевизия и достъп до безжичен интернет и възможността тя да остане световен лидер в мобилните мултимедийни технологии, като същевременно преодолява цифровото разделение, предлага нови възможности за гражданите, услугите, медиите и културното разнообразие в целия Европейски съюз;

12.

Призовава държавите-членки, при пълно зачитане на суверенитета им в това отношение, да анализират въздействието на преминаването към цифрово радиоразпръскване при радиочестотния спектър, използван за военни цели и, ако е целесъобразно, да преразпределят част от този специфичен цифров дивидент за нови граждански приложения;

13.

Признава, че координацията на равнище Европейски съюз би насърчила развитието, би дала тласък на цифровата икономика и би позволила на всички граждани да имат равен достъп до информационното общество на достъпни цени;

14.

Настоятелно призовава държавите-членки да освободят своите цифрови дивиденти във възможно най-кратки срокове, като по този начин дадат на гражданите на Съюза възможността да се възползват от въвеждането на нови, иновационни и конкурентни услуги; подчертава, че за тази цел се налага активно сътрудничество между държавите-членки с оглед преодоляване на съществуващи пречки на национално равнище при ефикасното (пре)разпределяне на цифровия дивидент;

15.

Подчертава, че излъчващите оператори са основни участници в защитата на принципите на плурализма и демокрацията, и изразява силна увереност, че възможностите, предлагани от цифровия дивидент, ще позволяват на обществени и частни излъчващи оператори да предоставят много повече програми, обслужващи цели от обществен интерес, определени в националното законодателство, например насърчаване на културното и езиковото многообразие;

16.

Вярва, че цифровият дивидент следва да осигурява възможност излъчващите оператори да развият и разширят обсега на предлаганите от тях услуги, като в същото време им позволява да вземат предвид други потенциални социални, културни и икономически приложения като новите и отворени широколентови технологии и услугите за достъп, разработени с цел преодоляване на цифровото разделение, като не се допускат пречки пред оперативната съвместимост;

17.

Подчертава потенциалните ползи от координиран подход при използването на радиочестотния спектър в Европейския съюз, изразяващи се в икономии на мащаба, разработването на безжични оперативно съвместими услуги и избягване на фрагментацията, която води до недостатъчно ефикасно използване на този оскъден ресурс; счита, че за ефективната експлоатация на радиочестотния спектър е необходима по-голяма координация и гъвкавост и че Комисията и държавите-членки трябва да намерят подходящия баланс между гъвкавостта и степента на хармонизация, с оглед извличане на максимална полза от цифровия дивидент;

18.

Наблюдава, че ефикасното разпределяне на цифровия дивидент може да бъде постигнато без да се възпрепятства нито един от участниците, които понастоящем държат лицензите за радиочестотен спектър в дециметровите (UHF) обхвати, и че продължаването и разширяването на сегашните услуги по радиоразпръскване може да бъде ефективно постигнато, като същевременно се гарантира, че за новите технологии за мобилни мултимедии и за широколентов безжичен достъп се разпределят значителни ресурси от радиочестотния спектър в дециметровите обхвати с цел да предложат нови интерактивни услуги на гражданите на Съюза;

19.

Счита, че когато се използват търгове за целите на разпределяне на честоти, държавите-членки следва да приемат общ подход по отношение на условията и методите за провеждане на търговете и разпределянето на генерираните ресурси; призовава Комисията да представи насоки в този смисъл;

20.

Подчертава, че основен ръководен принцип при разпределянето на цифровия дивидент следва да бъде общественият интерес чрез осигуряването на най-висока социална, културна и икономическа стойност, изразяваща се в по-голямо и с по-широк географски обхват предлагане на услуги и цифрово съдържание за гражданите, а не само максимизирането на публичните приходи, като същевременно се защитават правата на настоящите потребители на аудиовизуални медийни услуги, и се отразява културното и езиково многообразие;

21.

Подчертава, че цифровият дивидент предлага неповторима възможност на Европейския съюз да развие ролята си като световен лидер в мобилните мултимедийни технологии и в същото време да преодолее цифровото разделение с повишен дебит на информация, знания и услуги, свързващи всички европейски граждани едни с други и предлагащи нови възможности за медиите, културата и разнообразието във всички области на територията на Европейския съюз;

22.

Подчертава, че един от възможните начини, по които цифровият дивидент може да способства за постигане на целите от Лисабон, е посредством по-широко предоставяне на услуги за широколентов достъп на гражданите и стопанските субекти в целия Европейски съюз, като съдейства за преодоляване на цифровото разделение чрез предоставяне на предимства на по-малко облагодетелстваните, отдалечените или селските райони и осигуряване на всеобщо покритие в държавите-членки;

23.

Изразява съжаление относно неравния достъп на гражданите на Съюза до цифрови услуги, по-конкретно в радиоразпръскването; отбелязва, че селските и периферни райони са в особено неблагоприятно положение (по отношение на бързината, избора и качеството) спрямо внедряването на цифровите услуги; приканва настоятелно държавите-членки и регионалните органи да направят всичко възможно да гарантират, че преминаването към цифрово радиоразпръскване се извършва бързо и справедливо спрямо всички техни граждани;

24.

Подчертава, че цифровото разделение не е просто въпрос, засягащ селските райони; изтъква трудностите, свързани с монтирането на съоръжения за новите мрежи на някои стари високи сгради; подчертава евентуалните ползи от радиочестотния спектър за преодоляване на цифровото разделение в градските и селските райони;

25.

Подчертава потенциалния принос на цифровия дивидент за предоставяне на подобрени, оперативно съвместими социални услуги на гражданите (например електронно правителство, електронно здравеопазване, електронно професионално обучение и електронно образование), в частност на тези от тях, които живеят в по-малко облагодетелствани и изолирани райони като селските и по-слабо развитите райони и островите;

26.

Настоятелно призовава държавите-членки да ускорят прилагането на мерките, за да могат хората с увреждания, възрастните ползватели и ползвателите със специални нужди да се възползват в максимална степен от ползите, предоставяни от цифровия дивидент;

27.

Потвърждава обществената стойност на услугите, свързани с обществената безопасност, както и необходимостта от предвиждане на средства за техните експлоатационни изисквания в рамките на договореностите за радиочестотния сектор, произтичащи от реорганизацията на дециметровия обхват (UHF) вследствие прекратяването на аналоговите услуги;

28.

Изтъква, че основният приоритет на политиката, целяща пълноценно използване на предимствата на цифровия дивидент в Европа, е да гарантира пълното зачитане на правата на потребителите, като същевременно им предоставя възможността да ползват много широка гама от висококачествени услуги, при отчитане на необходимостта от ефективно използване на радиочестотния спектър, освободен вследствие преминаването към цифрово радиоразпръскване;

29.

Подчертава, че цифровият дивидент осигурява нови възможности за целите на политиката в областта на аудиовизията и медиите; следователно изразява своята убеденост, че решенията относно управлението на цифровия дивидент следва да поощряват и защитават целите от обществен интерес, свързани с политиките в областта на аудиовизията и медиите, като свободата на изразяване, медиен плурализъм и културно и езиково разнообразие, както и правата на непълнолетните;

30.

Насърчава държавите-членки да признаят социалната, културната и икономическата стойност на предоставянето на достъп до цифровия дивидент на нелицензирани ползватели, в частност на малки и средни предприятия и нестопанския сектор и да се увеличи ефективността при използване на радиочестотния спектър, като се насочи такова нелицензирано ползване към неизползвания към момента радиочестотен спектър („бели зони“);

31.

Призовава за постепенен подход в тази област; счита, че трябва да се вземат под внимание последиците за по-малките мрежи — особено за локалните безжични мрежи, за които понастоящем не важат изискванията за лиценз — и че следва да се насърчава повсеместен широколентов достъп, особено в селските райони;

32.

Призовава държавите-членки да подкрепят мерки за засилено сътрудничество между органите по управление на радиочестотния спектър, за разглеждане на области, в които нелицензирано разпределение на белите зони в радиочестотния спектър би позволило появата на нови технологии и услуги, така че да се насърчи иновацията;

33.

Насърчава държавите-членки да разгледат в контекста на разпределението на белите зони, необходимостта от предоставяне на открит нелицензиран достъп до радиочестотния спектър на доставчици на услуги с нетърговски характер и образователни услуги, както и на местните общности, които извършват обществени услуги;

34.

Подчертава, че един от основните елементи при предоставянето на достъп до цифровия дивидент на нелицензирани ползватели, е необходимостта да се вземат предвид нуждите на заплашените от изолация социални групи, и по-специално на лицата с увреждания и възрастните ползватели, както и на ползвателите със специални социални нужди;

35.

Признава ползата от нови технологии като WiFi и Bluetooth, които се появиха в нелицензирания честотен обхват от 2,4 GHz; признава, че дадени честоти са много подходящи за специфични услуги; вярва, че разпределянето на малко количество нелицензиран радиочестотен спектър на други ниски честоти би могло да насърчи още повече иновации в нови услуги;

36.

Затова изтъква, че честотите следва да се предоставят по прозрачен начин, като се отчитат всички потенциални употреби на новия спектър и ползата от тях за обществото;

37.

Насърчава държавите-членки да направят подробна оценка на социалната и икономическа стойност на всеки радиочестотен спектър, освободен в близките години чрез преминаване от аналогово към дигитално излъчване;

38.

Признава значението на Женевското споразумение от 2006 г. на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) (Регионална конференция по радиокомуникации, 2006 г.) и на националните планове за разпределяне на честоти, както и на решенията на Световната конференция по радиокомуникации през 2007 г. (WRC-07) за реорганизацията в дециметровия обхват (UHF);

39.

Призовава държавите-членки да разработят, при използване на обща методика, национални стратегии за цифровия дивидент до края на 2009 г.; приканва настоятелно Комисията да окаже съдействие на държавите-членки при разработването на техните национални стратегии за цифровия дивидент и да насърчава прилагането на най-добри практики на равнище ЕС;

40.

Подчертава, че непосредствено предстоящото преминаване към цифрово радиоразпръскване в някои държави-членки и различията между националните планове за преминаване изискват действия на общностно равнище, които не могат да се отлагат до влизането в сила на директивите за реформата;

41.

Признава правото на държавите-членки да определят самостоятелно начините за използване на цифровия дивидент, но също така заявява, че най-ефикасният начин за предотвратяване на появата на нежелани електромагнитни смущения между държави-членки и между държави-членки и трети държави е възприемането на координиран подход на равнището на Общността, което до голяма степен повишава стойността на дивидента;

42.

Отново изтъква, че в интерес на гражданите на Съюза цифровият дивидент следва да се управлява възможно най-ефикасно и ефективно, за да се избягват смущения при доставянето на висококачествени цифрови телевизионни програми на все повече граждани и да се зачитат правата и интересите на потребителите, както и техните инвестиции в оборудване;

43.

Подчертава, че държавите-членки могат да обмислят неутрални по отношение на технологията търгове за целите на разпределяне на честоти, които са освободени вследствие на цифров дивидент и които да бъдат подлагани на търговия; при все това счита, че тази процедура следва да бъде в пълно съответствие с правилата за радиосъобщенията на ITU, националното планиране на честоти и целите на националните политики, за да се избегнат вредните електромагнитни смущения между доставените услуги; предупреждава за фрагментация на радиочестотния спектър, която води до неоптимално използване на оскъдния ресурс; призовава Комисията да гарантира, че един бъдещ координиран план за радиочестотния спектър няма да създаде нови пречки пред бъдещи иновации;

44.

Подкрепя общ и балансиран подход към използването на цифровия дивидент, който ще позволи на излъчващите оператори да продължат да предлагат и разширяват своите услуги, а също така и на операторите, предоставящи електронни съобщителни услуги, да използват този ресурс за въвеждане на нови услуги, засягащи други важни социални и икономически области на приложение, но подчертава, че във всички случаи цифровият дивидент следва да бъде разпределен по начин, неутрален по отношение на използваните технологии;

45.

Подчертава, че е необходимо политиката по отношение на радиочестотния спектър да бъде динамична и че тя трябва да дава възможност на излъчващите оператори и на операторите, предоставящи съобщителни услуги, да използват нови технологии и да разработват нови услуги, което да им позволи да продължат да играят ключова роля за постигането на целите на културната и медийната политика, като същевременно предоставят нови и висококачествени съобщителни услуги;

46.

Подчертава потенциалните ползи, изразяващи се в икономии на мащаба, иновации, оперативна съвместимост и предоставяне на потенциални паневропейски услуги за по-съгласувано планиране за радиочестотния спектър на общностно равнище; насърчава държавите-членки да работят съвместно помежду си и с Комисията за определяне на подобхватите на общия радиочестотен спектър, включени в цифровия дивидент, за различни групи приложения, които биха могли да бъдат хармонизирани по начин, отворен за всички технологии;

47.

Вярва, че групирането в дециметровия обхват (UHF) следва да се основава на подхода „отдолу нагоре“ в зависимост от спецификите на националните пазари, като същевременно се гарантира, че харамонизирането на общностно равнище се осъществява винаги, когато това води до несъмнена добавена стойност;

48.

С цел постигане на по-ефикасно използване на радиочестотния спектър и улесняване появата на иновативни и успешни национални, трансгранични и паневропейски услуги, подкрепя координиран подход на равнището на Общността, основан на различни групи от радиочестотния спектър в дециметровия обхват (UHF) за едно- и двупосочни услуги, като отчита възможността от възникване на вредни смущения, дължащи се на паралелното функциониране в един и същи честотен обхват на мрежи от различни типове, резултатите от Женевското споразумение на ITU от 2006 г. (Регионална конференция по радиокомуникации, 2006 г.) и Световната конференция по радиокомуникации през 2007 г. (WRC-07), и на съществуващите разрешения;

49.

Счита, че частта от хармонизирания на общностно равнище спектър, която e предназначена за аварийните служби, следва да може да предоставя достъп до бъдещи широколентови технологии за извличане и предаване на информация, необходима за защита на човешкия живот чрез по-ефективна реакция от страна на аварийните служби;

50.

Приканва Комисията да предприеме, в сътрудничество с държавите-членки, подходящи технически и социално-икономически проучвания, както и проучвания на съотношението разход-полза, за да определи обема и характеристиките на подобхватите, които подлежат на координиране или хармонизиране на равнището на Общността; припомня, че подобни проучвания следва да отчитат, че честотният дивидент не е статичен, а понастоящем се извършва технологичен напредък и прилагането на нови технологии следва да позволи използването на утра-високочестотния обхват за нови видове иновационни, социални, културни и икономически услуги, извън радиоразпръскване и безжични широколентови услуги; призовава Комисията да гарантира, че държавите-членки допринасят за подобни проучвания с цел определяне на общи ленти, които да бъдат хармонизирани на европейско равнище за ясно дефинирани и оперативно съвместими паневропейски услуги, както и за разпределянето на тези ленти;

51.

Настоятелно призовава Комисията да потърси сътрудничеството със съседните държави на държавите-членки на Европейския съюз, така че те да приемат подобни честотни карти или да координират с Европейския съюз разпределението на честотите си, за да се избегнат сривове във функционирането на далекосъобщителните приложения;

52.

Приканва Комисията да извърши проучване на конфликтите между ползвателите на софтуер с отворен код („оpen source“) и сертифициращите органи по отношение на софтуер-дефинираното радиоразпръскване;

53.

Приканва Комисията да предложи стъпки за намаляване на правните отговорности в контекста на предоставянето на безжични решетъчни мрежи;