ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/2

Решение на Съда (осми състав) от 29 октомври 2009 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf, Германия) — Dinter GmbH/Hauptzollamt Düsseldorf (C-522/07), Europol Frost-Food GmbH/Hauptzollamt Krefeld (C-65/08)

(Съединени дела C-522/07 и C-65/08) (1)

(Обща митническа тарифа - Регламент (ЕИО) № 2658/87 - Комбинирана номенклатура - Тарифно класиране - Валидност - Допълнителна забележка - Концентрат от ябълков сок)

2009/C 312/02

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Ищци: Dinter GmbH (C-522/07), Europol Frost-Food GmbH (C-65/08)

Ответници: Hauptzollamt Düsseldorf (C-522/07), Hauptzollamt Krefeld (C-65/08)

Предмет

Преюдициално запитване — Finanzgericht Düsseldorf — Тълкуване и валидност на допълнителна забележка 5 б) към раздел 20 от Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1), изменен с Регламент (ЕО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 година (ОВ L 327, стр. 1) — Концентрат от собствен ябълков сок със стойност Брикс 66.8, несъдържащ прибавена захар — Класиране на стоката в подпозиция 2009 7999 (ябълков сок, несъдържащ прибавена захар) или в подпозиция 2106 9098 (хранителни продукти, които на са посочени нито включени другаде) — Граници на правомощията на Комисията за уточняване съдържанието на тарифните позиции, предоставени ѝ на основание член 9 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета

Диспозитив

Допълнителна забележка 5, буква б) към глава 20 от приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, както тази забележка следва от Регламент (ЕО) № 1776/2001 на Комисията от 7 септември 2001 г., Регламент (ЕО) № 2031/2001 на Комисията от 6 август 2001 г. и Регламент (ЕО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 г. относно изменение на приложение I към Регламент № 2658/87, е невалидна, доколкото изключва концентрирания натурален ябълков сок от позиция 2009.

(1) ОВ C 37, 09.02.2008 г.

ОВ С 107, 26.04.2008 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/2

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-536/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Обществени поръчки за строителство - Директива 93/37/ЕИО - Договор между публичноправна структура и частно предприятие за отдаване под наем на първата на изложбени халета, които трябва да бъдат построени от второто - Възнаграждение за частното предприятие посредством изплащането на месечен наем в продължение на 30 години)

2009/C 312/03

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: D. Kukovec и R. Sauer)

Ответник: Федерална република Германия (представители: M. Lumma, J. Möller, H.-J. Prieß, Rechtsanwalt)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 7 във връзка с член 11 от Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (ОВ L 199, стр. 54) — Липса на организиране на открита процедура по възлагане на обществена поръчка преди да се сключи договор между град Кьолн и частно инвестиционно дружество относно наемането от града за фиксиран период от поне 30 години срещу наем в общ размер на над 600 млн. евро на четири панаирни палати, които ще се построят от посоченото частно дружество в съответствие с подробни спецификации

Диспозитив

Тъй като град Кьолн е сключил с Grundstücksgesellschaft Köln Messe 15 bis 18 GbR, понастоящем Grundstücksgesellschaft Köln Messe 8-11 GbR договора от 6 август 2004 г., без да приложи процедурата по възлагане на обществена поръчка, предвидена в член 7, параграф 4 и член 11 от Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година за координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по тези разпоредби.

2.	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 51, 23.02.2008 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/3

Решение на Съда (трети състав) от 29 октомври 2009 г. (преюдициално запитване от Regeringsrätten, Швеция) — Skatteverket/AB SKF

(Дело C-29/08) (1)

(Шеста директива ДДС - Членове 2 и 4, член 13, Б, буква г), точка 5 и член 17 - Директива 2006/112/ЕО - Членове 2 и 9, член 135, параграф 1, буква е) и член 168 - Прехвърляне на дъщерно дружество и на участие в контролирано дружество от страна на дружеството майка - Приложно поле на ДДС - Освобождаване - Доставки на услуги, получени в рамките на сделки по прехвърляне на акции - Възможност за приспадане на ДДС)

2009/C 312/04

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Regeringsrätten

Страни в главното производство

Жалбоподател: Skatteverket

Ответник: AB SKF

Предмет

Преюдициално запитване — Regeringsrätten — Тълкуване на членове 2 и 4, член 13, Б, буква г), точка 5 и член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), както и на членове 2 и 9, член 135, параграф 1 и член 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Прехвърляне на дъщерно дружество и на участие в друго дружество от страна на дружество майка с цел преструктуриране на групата — Приспадане на платения ДДС върху доставки на услуги, получени от дружеството майка в рамките на сделките по прехвърляне

Диспозитив

Член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7 на Съвета от 10 април 1995 година, както и член 2, параграф 1 и член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето от дружество майка на всички акции на изцяло притежавано дъщерно дружество и на остатъчното дялово участие в контролирано дружество, което преди изцяло е притежавало — дружества, на които дружеството майка е предоставяло подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност услуги — представлява икономическа дейност, която попада в приложното поле на посочените директиви. Въпреки това, доколкото прехвърлянето на акции може да се приравни на прехвърляне на съвкупност или част от активите на предприятие по смисъла на член 5, параграф 8 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 95/7, или по смисъла на член 19, първа алинея от Директива 2006/112 и при условие че съответната държава членка е използвала предвидената в тези разпоредби възможност, тази сделка не представлява икономическа дейност, която подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.

2.	Прехвърляне на акции като разглежданото в главното производство трябва да е освободено от данък върху добавената стойност на основание на член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 95/7, както и на основание на член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112.

Правото на приспадане на платения данък върху добавената стойност по получени доставки на услуги за целите на прехвърляне на акции възниква на основание на член 17, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 95/7, както и на основание на член 168 от Директива 2006/112, ако е налице пряка и непосредствена връзка между свързаните с получените доставки разходи и цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. Запитващата юрисдикция следва да определи, като вземе предвид всички обстоятелства, при които са осъществени разглежданите в главното производство сделки, дали направените разходи може да бъдат включени в цената на продаваните акции, или са част само от елементите, формиращи цената на доставките в рамките на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице.

4.	Обстоятелството, че прехвърлянето на акции се извършва чрез няколко последователни сделки, не влияе върху отговора на предходните въпроси.

(1) ОВ C 79, 29.3.2008 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/4

Решение на Съда (трети състав) от 29 октомври 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunal du travail d'Esch-sur-Alzette, Люксембург) — Virginie Pontin/T-Comalux SA

(Дело C-63/08) (1)

(„Социална политика - Закрила по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки - Директива 92/85/ЕИО - Членове 10 и 12 - Забрана за уволнение в периода от началото на бременността до края на отпуска по майчинство - Съдебна защита на правата, произтичащи за страните в процеса от общностното право - Равно третиране на мъжете и жените - Директива 76/207/ЕИО - Член 2, параграф 7, трета алинея - По-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност или с отпуск по майчинство - Ограничаване на способите за защита на жените, уволнени през периода на бременността“)

2009/C 312/05

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail d'Esch-sur-Alzette

Страни в главното производство

Ищец: Virginie Pontin

Ответник: T-Comalux SA

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal du travail d'Esch-sur-Alzette — Тълкуване на членове 10 и 12 от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (ОВ L 348, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр.3) и на член 2 от Директива 76/207/ЕИО година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (ОВ L 39, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр.164) — Обхват на защитата по съдебен ред на бременна работничка, потърпевша от уволнение — Съвместимост с посочените по-горе директиви на национална правна уредба, която обвързва правото на бременната работничка да предяви съдебен иск с предварително определени кратки срокове от 8 съответно 15 дни и която ограничава предмета на това право на иск до запазване на трудовото правоотношение или до възстановяване на предишната работа на уволнената работничка в предприятието, като се изключва присъждане на евентуално обезщетение

Диспозитив

Членове 10 и 12 от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички, на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателството на държава членка да предвижда специален способ за защита във връзка със забраната за уволнение на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, прогласена в споменатия член 10, който се упражнява съгласно специфични за него процесуални правила, доколкото последните не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат сходни вътрешноправни способи за защита (принцип на равностойност), и не са формулирани, така че да правят практически невъзможно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективност). Петнадесетдневен преклузивен срок като установения в член L. 337 1, параграф 1, четвърта алинея от люксембургския Кодекс на труда явно не може да отговори на това условие, което все пак запитващата юрисдикция трябва да провери.

Член 2 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие и на условията на труд, изменена с Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година, във връзка с член 3 от същата изменена Директива 76/207 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка като въведеното с член L. 337 1 от люксембургския Кодекс на труда, насочено специално към защитата, предвидена в член 10 от Директива 92/85 при уволнение на бременни работнички, на работнички родилки или кърмачки, което лишава бременната работничка или служителка, на която е наложена мярка „уволнение“ през периода на бременността, от правото да подаде иск за обезщетение, при условие че всички други уволнени работници или служители разполагат с право на такъв иск, когато подобно ограничаване на способите за защита представлява по-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност. Такъв би бил по-специално случаят, ако процесуалните правила, които уреждат единствения предвиден иск при уволнение на споменатите работнички, не са в съответствие с принципа на ефективна съдебна защита на правата, предоставени на страните в процеса от общностното право, като запитващата юрисдикция следва да провери това.

(1) ОВ C 93, 12.4.2008 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/5

Решение на Съда (голям състав) от 27 октомври 2009 г. (преюдициално запитване от Landesgericht Linz, Австрия) — Land Oberösterreich/ČEZ as

(Дело C-115/08) (1)

(Иск, с който се цели преустановяване на вредни въздействия или на опасност от вредни въздействия по отношение на поземлен имот, произтичащи от атомна електроцентрала, установена в друга държава членка - Задължение да се търпят вредни въздействия и опасност от вредни въздействия, причинени от съоръжения, за които е издадено административно разрешение в държавата на съда - Невземане предвид на разрешенията, издадени от други държави членки - Равно третиране - Принцип за недопускане на дискриминация, основана на гражданство, в приложното поле на Договора за Евратом)

2009/C 312/06

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht Linz

Страни в главното производство

Ищец: Land Oberösterreich

Ответник: ČEZ as

Предмет

Преюдициално запитване — Landesgericht Linz (Австрия) — Тълкуване на принципите на свободно движение на стоки, свобода на установяване, недопускане на основана на гражданство дискриминация и принципа за лоялност — Национална разпоредба, предвиждаща само иск за обезщетение в случай на вредни въздействия, причинени от инсталациите, които са обект на административно разрешение — Ограничение на приложението на тази разпоредба единствено до разрешенията, издадени от националните органи, което води до възможността да се предяви граждански иск за преустановяване на нарушение в случай на вредни въздействия, произтичащи от инсталация, разположена на територията на друга държава членка — Атомна електроцентрала Темелин

Диспозитив

Принципът за забрана на дискриминация, основана на гражданството, в приложното поле на Договора за Евратом не допуска прилагането на правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, по силата на която срещу предприятие, притежаващо необходимите административни разрешения за експлоатация на атомна електроцентрала, разположена на територията на друга държава членка, може да бъде предявен съдебен иск за преустановяване на вредни въздействия или на опасност от вредни въздействия, произтичащи от това съоръжение, по отношение на съседни имоти, докато срещу предприятията, които имат индустриални съоръжения в държавата членка на съда и които се ползват от административно разрешение в тази държава, не може да се предяви такъв иск, а само иск за обезщетение на вреди, нанесени на съседен имот.

Националната юрисдикция трябва, доколкото е възможно, да даде на приложимия вътрешен закон тълкуване, което е в съответствие с изискванията на общностното право. Ако такова прилагане в съответствие с изискванията на общностното право не е възможно, националната юрисдикция има задължението да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то предоставя на частноправните субекти, като при необходимост оставя без приложение всяка разпоредба, чието прилагане в конкретния случай би довело до противоречие с общностното право.

(1) ОВ C 142, 7.6.2008 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/5

Решение на Съда (трети състав) от 29 октомври 2009 г. (преюдициално запитване от Tallinna Halduskohus, Република Естония) — Rakvere Lihakombinaat AS/Põllumajandusministeerium, Maksu- ja Tolliameti Ida maksu- ja tollikeskus

(Дело C-140/08) (1)

(Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Тарифно класиране - Замразени разфасовки или карантии от петли и кокошки - Присъединяване на Естония - Преходни мерки - Селскостопански продукти - Излишъци от запаси - Регламент (ЕО) № 1972/2003)

2009/C 312/07

Език на производството: естонски

Запитваща юрисдикция

Tallinna Halduskohus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rakvere Lihakombinaat AS

Ответници: Põllumajandusministeerium, Maksu- ja Tolliameti Ida maksu- ja tollikeskus

Предмет

Преюдициално запитване — Tallinna Halduskohus — Тълкуване на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), както и на член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1972/2003 на Комисията от 10 ноември 2003 година относно временните мерки, които следва да се приемат за търговията със земеделски продукти във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 293, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 50, стр. 100) — Замразено механично отделено месо, получено чрез механично обезкостяване на петли и кокошки — Класиране в подпозиция 0207 14 10 (замразени разфасовки от петли и кокошки, обезкостени) или в подпозиция 0207 14 99 (замразени карантии от петли и кокошки, други) от Комбинираната номенклатура — Такса върху излишъците от запаси от селскостопански продукти, притежавани от операторите — Определяне на количеството на преносния запас и на излишъка от запаси с оглед на налагането на тази такса

Диспозитив

Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕО) № 1789/2003 на Комисията от 11 септември 2003 година, трябва да се тълкува в смисъл, че продукти като разглежданите в главното производство, които са годни за консумация от човека и съставляват замразено механично отделено месо, получено чрез механично обезкостяване на петли и кокошки, трябва да бъдат класирани в подпозиция 0207 14 10 от Комбинираната номенклатура.

Член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1972/2003 на Комисията от 10 ноември 2003 година относно временните мерки, които следва да се приемат за търговията със земеделски продукти във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, изменен с Регламент (ЕО) № 230/2004 на Комисията от 10 февруари 2004 година, допуска национална разпоредба като член 6, параграф 1 от Закона за таксата върху излишъците от запаси (Üleliigse laovaru tasu seadus), изменен със Закона от 25 януари 2007 г., според която излишъкът от запаси на даден оператор се определя чрез приспадане от запаса, действително притежаван към 1 май 2004 г., на преносния запас, определен като средната стойност на запасите, притежавани към 1 май на четирите предходни години, умножена с коефициент от 1,2, който съответства на процента на растеж на селскостопанското производство, отчетен в съответната държава членка през този четиригодишен период.

3.	Регламент № 1972/2003 допуска събирането на такса върху излишъка от запаси на даден оператор, дори ако същият е в състояние да докаже, че не е извлякъл печалба от търговията с тези запаси след 1 май 2004 г.

(1) ОВ C 171, 5.7.2008 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/6

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 октомври 2009 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret, Дания) — NCC Construction Danmark A/S/Skatteministeriet

(Дело C-174/08) (1)

(Шеста директива ДДС - Член 19, параграф 2 - Приспадане на данъка, платен за получена доставка - Смесено данъчнозадължено лице - Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми и за освободени дейности - Изчисляване на подлежащата на приспадане част - Понятие „съпътстващи сделки с недвижими имоти“ - Собствени доставки - Данъчен неутралитет)

2009/C 312/08

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Østre Landsret

Страни в главното производство

Жалбоподател: NCC Construction Danmark A/S

Ответник: Skatteministeriet

Предмет

Преюдициално запитване — Østre Landsret — Тълкуване на член 19, параграф 2, второ изречение от Директива 77/388/ЕИО: Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа — Строително предприятие, извършващо дейности по продажба на построени от него и за негова сметка сгради с оглед препродажба — Стоки и услуги, използвани както за сделки, за които заплатеният по получени доставки ДДС подлежи на приспадане, така и за сделки, за които заплатеният по получени доставки ДДС не подлежи на приспадане — Изчисляване на подлежащата на приспадане част — Понятие „съпътстващи сделки с недвижими имоти“

Диспозитив

Член 19, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата от строително предприятие на недвижими имоти, построени за негова собствена сметка, не може да се квалифицира като „съпътстваща сделка с недвижими имоти“ по смисъла на тази разпоредба, тъй като съставлява пряко, постоянно и необходимо продължение на неговата облагаема дейност. При тези условия не следва да се преценява конкретно степента, в която тази дейност по продажба, разглеждана отделно, предполага използването на стоки и услуги, за които се дължи данък върху добавената стойност.

Не е възможно принципът на данъчен неутралитет да не допуска строително предприятие, което плаща данък върху добавената стойност върху строителните услуги, които извършва за своя сметка (собствени доставки), да не може да приспадне изцяло данъка върху добавената стойност във връзка с общите разходи за осъществяването на тези услуги, след като оборотът, получен от продажбата на така построените сгради, е освободен от данък върху добавената стойност.

(1) ОВ C 171, 5.7.2008 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/7

Решение на Съда (втори състав) от 29 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия

(Дело C-188/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 75/442/ЕИО - Отпадъци - Битови отпадъчни води, отвеждани чрез септични ями, в селските райони - Отпадъци, които не са обхванати от друго законодателство - Липса на транспониране)

2009/C 312/09

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: S. Pardo Quintillán, D. Lawunmi и M. Wilderspin)

Ответник: Ирландия (представител: D. O'Hagan)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове. 4, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39), изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година (ОВ L 78, стр. 32) — По отношение на битовите отпадъчни води, отвеждани чрез септични ями — Отпадъци, които не са обхванати от друго законодателство

Диспозитив

Като не е предприела, освен в графство Cavan, необходимите законодателни, подзаконови и административни мерки за съобразяване с членове 4 и 8 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39), изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, по отношение на отделяните в селските райони битови отпадъчни води, отвеждани чрез септични ями и други системи за индивидуално третиране на използваните води, Ирландия не е изпълнила задълженията си по тази директива.

2.	Осъжда Ирландия да заплати три четвърти от съдебните разноски, направени от Комисията на Европейските общности и да понесе направените от нея съдебни разноски.

3.	Комисията на Европейските общности понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 197, 2.8.2008 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/7

Решение на Съда (трети състав) от 29 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Финландия

(Дело C-246/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Шеста директива ДДС - Член 2, точка 1 и член 4, параграфи 1 и 2 - Понятие за икономическа дейност - Държавни служби за правна помощ - Услуги за правна помощ, предоставяни в рамките на съдебно производство срещу заплащане на частична вноска от получателя на помощта - Понятие за „пряка връзка“ между предоставената услуга и получената равностойност)

2009/C 312/10

Език на производството: фински

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: P. Aalto и D. Triantafyllou)

Ответник: Република Финландия (представител: A. Guimaraes-Purokoski)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 2, точка 1 и член 4, параграфи 1, 2 и 5 от Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Национално законодателство, което предвижда различно третиране в областта на ДДС по отношение на правните консултации, според това дали те се предоставят от частни правни съветници или от правни съветници, работещи в държавните служби за правна помощ — Нарушение на конкуренцията

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 209, 15.8.2008 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/8

Решение на Съда (седми състав) от 29 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-249/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Политика на Общността в областта на рибарството - Опазване на ресурсите - Система на контрол в сектора на рибарството - Регламент (ЕО) № 894/97 - Член 11 - Регламент (ЕИО) № 2241/87 - Член 1, параграфи 1 и 2 - Регламент (ЕИО) № 2847/93 - Член 2, параграф 1 и член 31, параграфи 1 и 2 - Забрана на плаващите хрилни мрежи - Липса на система за ефективен контрол с оглед на спазването на тази забрана)

2009/C 312/11

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: K. Banks и C. Cattabriga)

Ответник: Италианска република (представители: I. Bruni, F. Arena, avvocato dello Stato)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2241/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно установяването на някои контролни мерки по отношение на риболовните дейности (ОВ L 207, стр. 1) и на член 2 и член 31, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 година относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (ОВ L 261, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 2, стр. 109) — Инспекция и контрол на риболовните кораби и на техните дейности — Мерки, които трябва да се предприемат в случай на неспазване на действащата правна уредба — Разпоредби относно съхраняването на борда или използването на плаващи хрилни мрежи

Диспозитив

Като не е осъществила задоволителен контрол, инспекция и надзор върху риболовната дейност в рамките на своята територия и в морските води, които са под нейна юрисдикция или под неин суверенитет, по-специално що се отнася до спазването на разпоредбите, които уреждат съхраняването на борда и използването на плаващи хрилни мрежи, и като не е осигурила в достатъчна степен предприемането на подходящи мерки по отношение на лицата, извършили нарушения на общностната правна уредба относно съхраняването на борда и използването на плаващи хрилни мрежи, по-специално чрез прилагането на възпиращи санкции спрямо посочените лица, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2241/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно установяването на някои контролни мерки по отношение на риболовните дейности, както и по член 2, параграф 1 и член 31, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 година относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството, изменен с Регламент (ЕО) № 2846/98 на Съвета от 17 декември 1998 година.

2.	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 209, 15.8.2008 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/8

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Швеция

(Дело C-274/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2003/54/ЕО - Член 15, параграф 2 - Член 23, параграф 2 - Вътрешен пазар на електроенергия - Предварително одобряване на методиките, използвани за пресмятане или утвърждаване на условията за свързване и достъп до национални мрежи, включително тарифите за пренос и разпределение - Национален регулаторен орган)

2009/C 312/12

Език на производството: шведски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Schima и P. Dejmek)

Ответник: Кралство Швеция (представител: A. Falk)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 15, параграф 2, букви б) и в) и на член 23, параграф 2, буква а) от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО — Декларации, свързани с дейностите по извеждане от експлоатация и управление на отпадъците (ОВ L 176, стр. 37) — Липса на гаранция за извършено функционално отделяне между интересите на разпределението и производството във вертикално интегрирано предприятие — Липса на компетентност на регулаторния орган да отговаря за определянето и одобряването на методики, използвани за пресмятане или за създаване на условия за свързване и достъп до националните мрежи

Диспозитив

Като

—

не е приело необходимите разпоредби, за да осигури функционалното отделяне на интересите на разпределението от интересите на производството във вертикално интегрираните предприятия в съответствие с разпоредбите на член 15, параграф 2, букви б) и в) от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО, и

—

не е възложило на регулаторния орган в съответствие с разпоредбите на член 23, параграф 2, буква а) от Директива 2003/54 да определя или одобрява преди влизането им в сила поне методиките, използвани за пресмятане или утвърждаване на условията за свързване и достъп до национални мрежи, включително тарифите за пренос и разпределение

Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по тази директива.

2.	Осъжда Кралство Швеция да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 236, 13.9.2008 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/9

Решение на Съда (шести състав) от 29 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-474/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Неприемане на всички необходими разпоредби за съобразяване с член 23, параграфи 2 и 5 от Директива 2003/54/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия - Правомощия на регулаторния орган в електроенергийния сектор)

2009/C 312/13

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Patakia и B. Schima)

Ответник: Кралство Белгия (представители: C. Pochet; J. Scalais и O. Vanhulst, avocats)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане на всички необходими разпоредби за съобразяване с член 23, параграфи 2 и 5 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г. глава 12, том 2, стр. 61) — Правомощия на регулаторния орган в електроенергийния сектор

Диспозитив

Кралство Белгия,

—

като е не предвидило, че случаи на отказ на достъп до разпределителна или преносна електроенергийна мрежа могат да бъдат отнесени до регулаторния орган, който при това положение трябва да се произнесе със задължително решение в срок от два месеца съгласно разпоредбите на член 23, параграф 5 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО, и

—	като е предоставило на орган, различен от регулаторния орган, правомощието да посочи определящи елементи при пресмятането на тарифите, що се отнася до определени съоръжения за пренос на електроенергия, в противоречие на разпоредбите на член 23, параграф 2, буква а) от Директива 2003/54,

не е изпълнило задълженията си по тази директива.

2.	Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 32, 7.2.2009 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/9

Решение на Съда (седми състав) от 29 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша

(Дело C-551/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2005/68/ЕО - Самостоятелна презастрахователна дейност - Започване и извършване - Предхождащи директивата национални разпоредби - Липса на съобщаване или липса на транспониране в определения срок)

2009/C 312/14

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: N. Yerrell и M. Kaduczak)

Ответник: Република Полша (представител: M. Dowgielewicz)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане в предвидения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 година относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/ЕО и 2002/83/ЕО (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 224)

Диспозитив

Като не е приела в определения срок необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 година относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/ЕО и 2002/83/ЕО, и като не е съобщила на Комисията на Европейските общности текста на националните разпоредби, приети в уредената с тази директива област, Република Полша не е изпълнила задълженията си по тази директива, и по-специално по член 64 от нея.

2.	Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 55, 7.3.2009 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/10

Иск, предявен на 17 август 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша

(Дело C-331/09)

2009/C 312/17

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: K. Gross и A. Stobiecka-Kuik)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—

да се установи, че Република Полша е нарушила член 249, параграф 4 ЕО, както и членове 3, 4 и 5 от Решение на Комисията от 23 октомври 2007 година относно предоставената от Полша държавна помощ C 23/06 (ex NN 35/06) в полза на стоманопроизводителя Grupa Technologie Buczek (нотифицирано под референтен номер C (2007) 5087, публикувано в ОВ 2008 г., L 116), като не е изпълнила задълженията, произтичащи от това решение или във всеки случай не е уведомила Комисията за изпълнението на тези задължения;

—	да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

На 23 октомври 2007 г. Комисията приема решение, с което разпорежда възстановяването на държавна помощ от полския стоманопроизводител Grupa Technologie Buczek, по-специално от Technologie Buczek SA (наричано по-нататък „TB“) и неговите дъщерни дружества Huta Buczek (наричано по-нататък „HB“) и Buczek Automotive (наричано по-нататък „BA“), които не са изпълнили надлежно предварително одобрен план за преструктуриране и следователно са получили несъвместима с общностното право държавна помощ. Оперативната помощ се състояла в неизпълнението на публичноправни задължения. Република Полша е уведомена за решението на 24 октомври 2007 г. чрез постоянния ѝ представител към Европейския съюз. Същевременно Комисията приканва Полша да предприема необходимите мерки, за да осигури връщането на неправомерно получената помощ.

До момента на предявяване на иска помощта в полза на HB и не е възстановена.

Според информация от полските органи, освен пречки от техническо естество причина за значителното забавяне на възстановяването били разпоредбите на полското право в областта на несъстоятелността. Полските органи поясняват, че държавната помощ, за която става дума в решението, се състояла в неизпълнение на задължения от TB, въпреки че в действителност неговите дъщерни дружества се били възползвали от помощта. При това положение TB било формално отговорно включително за подлежащите на възстановяване HB и BA суми. Полските разпоредби изглежда не допускали счетоводното отписване на подобни вземания, освен ако не била налице хипотеза на „пълна невъзможност“. Ако тези вземания бил предявени, синдикът на TB щял да бъде задължен да погаси тези дългове, като си включат сумите, които дъщерните дружества били длъжни да възстановят. Ако тези суми били възстановени, отпадало правното основание да се иска събирането им от HB и BA.

Според Комисията не е достатъчно обстоятелството, Република Полша да предприеме всички мерки, с които разполага. Тези мерки трябвало да водят до действително и незабавно изпълнение на решението; в противен случай следвало да си приеме, че Република Полша не била изпълнила задълженията си. Според Комисията, държава членка нарушавала задължението си да иска възстановяване, когато предприетите от нея стъпки не произвеждат никакво действие върху фактическото възстановяване на въпросната сума.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/11

Жалба, подадена на 2 септември 2009 г. от Centre de Promotion de l'Emploi par la Micro-Entreprise (CPEM) срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (втори състав) на 30 юни 2009 г. по дело T-444/07, Centre de Promotion de l'Emploi par la Micro-Entreprise (CPEM)/Комисия на Европейските общности

(Дело C-350/09 P)

2009/C 312/19

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Centre de Promotion de l'Emploi par la Micro-Entreprise (CPEM) (представител: C. Bonnefoi, avocate)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания

—	да се отмени решението на Първоинстанционния съд,

—	да се уважат изцяло или частично исканията, направени в първоинстанционното производство,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква тринадесет правни основания, отнасящи се до отхвърлянето от Първоинстанционния съд на искането му за отмяна на решението на Комисията от 4 октомври 2007 г., с което се отменя помощта, отпусната от Европейския социален фонд (ЕСФ) с Решение С (1999) 2645 от 17 август 1999 г.

С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил принципа на равно третиране, доколкото не е отговорил на изискванията за справедливо равновесие между доводите на страните. Като се ограничил само да посочи неколкократно, че Комисията отхвърля или опровергава доводите на CPEM, Първоинстанционният съд всъщност нито уточнявал доводите на Комисията, нито пояснявал по какъв начин с тях се отхвърлят или опровергават тези на жалбоподателя, което нарушавало равновесието в представянето на обсъжданите обстоятелства, а оттук — и в тяхното третиране в решението.

С второто си правно основание CPEM поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е отказал да признае „съвместната отговорност“ на Комисията, доколкото на последната са били известни фактите, за които се упреква CPEM, но не приела никакви мерки при периодичния ѝ контрол за осъществяването на субсидирания проект, за да блокира авансовите плащания или плащането на остатъчната сума. Поради това задължението на CPEM изцяло да възстанови отпуснатата помощ не било обосновано с оглед на представените от CPEM доводи, които най-малкото потвърждавали съвместната отговорност на Комисията в създалото се положение, от което са произтекли вреди.

С третото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд неправилно не е разгледал доводите му относно избора на правните основания за осъществяване на контрола, който бил опорочен от незаконосъобразност, доколкото бил упражнен въз основа на регламент, различен от този, на основание на който официално бил проведен.

С четвъртото си правно основание жалбоподателят посочва, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е обявил за недопустими исканията му за обезщетение за публично засягане на неговата репутация. Всъщност OLAF предоставила информация на местната преса, макар CPEM все още да не бил получил уведомлението за решението, с което се отменя помощта. При такива обстоятелства публичното оповестяване на тази информация засегнало сериозно репутацията на организация, чиято мисия е от общ интерес, няма бюджет или клиентела и се финансира само от публични или частни източници.

С петото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото и не се е съобразил с принципа на пропорционалност като е отхвърлил искането за символично обезщетение на неговия персонал поради липсата на изрично упълномощаване на адвоката, докато посочените от жалбоподателя грешки що се отнася до оправомощаването на провеждащите разследването служители на OLAF и на персонала на Комисията не били разгледани от същата тази юрисдикция.

С шестото си правно основание CPEM упреква Първоинстанционния съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото като е свел обхвата на жалбата и разглеждането на първото правно основание само до зачитането на правото на защита, докато жалбоподателят се е позовал изрично на основните права на защита и на общите принципи на правото.

Със седмото си правно основание жалбоподателят поддържа, че освен това Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е свел обхвата на зачитането на правото на защита само до възможността за адресатите на решения, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, да представят по надлежен начин своето становище. Зачитането на правото на защита обаче имало много по-широк обхват. При това „надлежността“ при разискванията с OLAF и Комисията, както и „внимателното и безпристрастно разглеждане“ на всички материали по делото били много спорни в конкретния случай, също както и несъобщаването от OLAF на предмета на подадените срещу CPEM жалби.

С осмото си правно основание жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд по конкретно, че е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото е приел, че фактът на информиране на пресата за съдържанието на административно решение, съдържащо санкция, макар адресатът му да не е получил уведомление, не представлява нарушение на правото на защита.

С деветото си правно основание CPEM упреква Първоинстанционния съд, че неправилно не приел правното му основание относно незачитането от Комисията, в рамките на процедурата, довела до приемането на обжалваното решение, на правото му на защита и на принципите на невиновност, на правна сигурност, на равновесие и на неутралност на упражнявания контрол. Всъщност спазването на тези общи принципи на правото трябвало да се осигури не само в административните процедури, които могат да доведат до налагане на санкции, но и в рамките на процедурите по предварително разследване.

С десетото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото като не се е съобразил с френското понятие за организация с „нестопанска цел“, както и с отношенията, които подобна организация може и трябва да има с различните местни власти. Така той потвърдил първоначалната грешка на Комисията и OLAF, които счели, че е налице сериозна нередност в отношенията между CPEM и местните власти, сред които Община Марсилия.

С единадесетото си правно основание жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че е допуснал фактическа грешка като е посочил, че жалбоподателят счита „наръчника на предприемача“ за непротивопоставим и отхвърлил доводите му в това отношение, докато в действителност жалбоподателят не считал наръчника за непротивопоставим, а отправял упрек само по отношение на наличието на няколко различни редакции, водещо до правна несигурност и до незачитане на състезателното начало.

С дванадесетото си правно основание CPEM твърди, че Първоинстанционният съд неправилно тълкувал понятието „валоризация“ като възприел юридически погрешния довод на Комисията, че тази техника на прехвърляне на разходи била позволена в „класическата“ рамка на проектите на ЕСФ, но била забранена в рамките на пилотните проекти по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент № 4255/88 (1).

Със своето тринадесето и последно правно основание жалбоподателят отправя на последно място упрек за неспазване на принципа на правна сигурност от Първоинстанционния съд, доколкото последният избегнал обсъждането на правното основание, изведено от неприложимостта на Регламент № 1605/2002 (2), на който е основано решението на OLAF и Комисията, докато към момента на настъпване на фактите е бил в сила Финансовият регламент от 21 декември 1977 г. (3). Освен това CPEM прави искане за проверка на фактите чрез изслушване на свидетели на основание член 47, параграф 1, втора и трета алинея от Процедурния правилник на Съда.

(1) Регламент (ЕИО) № 4255/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2052/88 по отношение на Европейския социален фонд (ОВ L 374, стр. 21).

(2) Регламент (ЕИО) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).

(3) Финансовият регламент от 21 декември 1977 година, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 356, стр. 1), в редакцията му след изменението с Регламент (ЕО, ЕОВС, Евратом) № 2779/98 на Съвета от 17 декември 1998 година за изменение на Финансовия регламент от 21 декември 1977 година (ОВ L 347, стр. 3).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/13

Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Ítélőtábla (Република Унгария) на 7 септември 2009 г. — Dr. Donat Cornelius Ebert/Budapesti Ügyvédi Kamara

(Дело C-359/09)

2009/C 312/20

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Ítélőtábla

Страни в главното производство

Жалбоподател: Dr. Donat Cornelius Ebert

Ответник: Budapesti Ügyvédi Kamara

Преюдициални въпроси

Може ли Директива 89/48/ЕИО на Съвета (1) и Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) да бъдат тълкувани в смисъл, че жалбоподателят, който е германски гражданин, преминал успешно изпита за упражняване на адвокатска професия в Германия, където е член на адвокатската колегия, и който разполага с разрешение да пребивава и работи в Унгария, има правото в съдебни и административни производства да използва званието „ügyvéd“ (адвокат), което е официалното професионално звание в приемащата държава (Унгария), в допълнение към германското звание „Rechtsanwalt“ (адвокат) и унгарското звание „európai közösségi jogász“ (юрист на Общността), въпреки, че не е приет в адвокатската колегия в Унгария, нито е получил каквото и да е разрешение?

Директива 98/5/ЕО допълва ли Директива 89/4[8]/ЕИО в смисъл, че Директива 98/5/ЕО относно упражняването на адвокатската професия, представлява специален закон относно адвокатската професия, докато Директива 89/4[8]/ЕИО по принцип се ограничава до уреждане на признаването на дипломите за висше образование?

(1) Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (ОВ L 19, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 76).

(2) Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията (ОВ L 77, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 24).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/13

Жалба, подадена на 11 септември 2009 г. от Athinaïki Techniki AE срещу Определение на Първоинстанционния съд (четвърти състав), постановено на 29 юни 2009 г. по дело T-94/05, Athinaïki Techniki AE/Комисия на Европейските общности

(Дело C-362/09 P)

2009/C 312/21

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Athinaïki Techniki AE (представител: S. A. Pappas, avocat)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, Athens Resort Casino AE Symmetochon

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени обжалваното определение,

—	да бъдат уважени направените пред първата инстанция искания,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят сочи четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

Според първото правно основание Първоинстанционният съд тълкувал неправилно по-ранната практика на Съда, що се отнася до условията за законосъобразност на оттеглянето на даден административен акт. Действително, за да бъде оттеглянето валидно трябва неправомерността на акта да бъде установена и отмяната му да бъде осъществена в разумен срок. В настоящия случай обаче оттеглянето на акта на Комисията станало повече от четири години след неговото приемане и не били изложени никакви мотиви.

С второто си правно основание Athinaïki Techniki поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото като не се е произнесъл по повдигнатия от него въпрос за злоупотреба с власт. Всъщност като оттеглила спорното решение, Комисията не целяла да оттегли спорния акт, за да спази принципа на законност, а да избегне да бъде подложена на контрол от страна на общностния съд.

На трето място жалбоподателят установява, че правният му интерес от решение за отмяна на спорното решение на Комисията продължава да е налице, противно на това, което е постановено в обжалваното определение. Последиците от оттеглянето от страна на Комисията на разглеждания акт, действително не могли да се ограничат само до ново започване на процедурата по предварително разследване. От решението за отмяна следвало задължението за Комисията или да открие официалната процедура за разследване на държавните помощи, или да покани съответната държава членка да премахне или да измени съответната помощ. Следователно Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото като приел, че единствената последица от отмяната на обжалваното решение било задължението за ново започване на предварителна процедура по разследване.

Накрая жалбоподателят смята, че Първоинстанционният съд е пренебрегнал силата на пресъдено нещо на Решението на Съда по свързаното дело C-521/06 P. Действително от това решение следва, че в рамките на процедурата по разследване на държавите помощи Комисията не е могла да продължава до безкрай едно състояние на административно бездействие. С оттеглянето на обжалваното решение обаче, Комисията се върнала точно към състояние на бездействие и Първоинстанционният съд, като не упражнил спрямо нея никакъв контрол, допуснал още една грешка при прилагане на правото.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/14

Жалба, подадена на 15 септември 2009 г. от ISD Polska sp. z o.o., Industrial Union of Donbass Corporation, ISD Polska sp. z o.o. (по-рано Majątek Hutniczy sp. z o.o.) срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (осми състав) на 1 юли 2009 г. по съединени дела T-273/06 и Т-297/06, ISD Polska и др./Комисия

(Дело C-369/09 P)

2009/C 312/22

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: ISD Polska sp. z o.o., Industrial Union of Donbass Corporation, ISD Polska sp. z o.o. (по-рано Majątek Hutniczy sp. z o.o.) (представители: C. Rapin, E. Van den Haute, avocats)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

—	да се обяви настоящата жалба за допустима;

—	да се отмени решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности (осми състав) от 1 юли 2009 г. по съединени дела T-273/06 и T-297/06;

—	да се уважат изцяло, а при условията на евентуалност, отчасти исканията, представени пред Първоинстанционния съд на Европейските общности по съединени дела T-273/06 и T-297/06;

—	да се осъди Европейската комисия да плати всички съдебни разноски;

—

в хипотезата, в която Съда на Европейските общности приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски в приложение на разпоредбите на член 69, параграф 6 във връзка с член 72, буква а) от Процедурния правилник на Съда.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите посочват три правни основания в подкрепа на своята жалба.

С първото си правно основание същите оспорват преценката на Първоинстанционния съд, според която Протокол № 8 за преструктурирането на полската стоманодобивна индустрия, приложен към Акта за присъединяването на Република Полша към Европейския съюз (1), прогласявал в точка 6 от него прилагане с обратна сила на неговите разпоредби. Всъщност, според жалбоподателите в никакъв случай не можело да се направи извод за обратна сила от текста, целта и структурата на тази разпоредба, която се ограничавала да уточни, че изброените в приложение 1 към горепосочения протокол предприятия могат да се ползват от помощи, в определени граници, през периода от 1997 г. до 2003 г. С други думи, тази разпоредба означавала, че изчисляването на помощите, които могат да бъдат предоставени на предприятията получатели до края на 2003 г., трябва да се прави като се отчитат съответно размерите на вече предоставените помощи, а не като предоставените помощи се приемат за незаконни с обратно действие. Това тълкуване впрочем било подкрепено както от Комисията, така и от Съвета, които съответно в предложение за решение на Комисията и в решение на Съвета, били констатирали, че поетите в Протокол № 8 задължения са били спазени.

С второто си правно основание жалбоподателите поддържат, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка в прилагане на правото като е приел, от една страна, че предприятията получатели на помощ можели по принцип да имат оправдани правни очаквания относно редовността на тази помощ, само ако същата е била предоставена при спазване на процедурата, предвидена в член 88 ЕО и, от друга страна, че процедурите, предвидени в Протокол (№ 2) за продуктите на ЕОВС към Споразумението за асоцииране от 16 декември 1991 г. (2), посредством които спорната помощ е била съобщена на Комисията и на Съвета, не можели да породят оправдани правни очаквания у жалбоподателите. Всъщност безспорно е, че не можело да се извърши никакво формално уведомяване за спорната помощ по член 88 ЕО, тъй като по това време Република Полша все още не била член на Европейския съюз и че Комисията наистина е била информирана за съществуването на тази помощ и в края на проверката на полския план за преструктуриране и на бизнес плановете, представени в тази връзка, последната приела, че те отговарят на изискванията на член 8, параграф 4 от Протокол № 2 към Споразумението за асоцииране и на условията, определени в Протокол № 8, приложен към Акта за присъединяване.

Накрая, с третото си и последно правно основание жалбоподателите посочват нарушение на Регламенти (ЕО) № 659/1999 (3) и (ЕО) № 794/2004 (4). Всъщност според последните не е достатъчно лихвеният процент, приложим за връщането на спорна помощ, да бъде определен при тясно сътрудничество със засегнатата държава членка, за да може този процент да се счита за „подходящ“ по смисъла на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999. „Подходящият“ характер на лихвения процент, приложим за връщането на държавна помощ, е материалноправно понятие, независещо от процедурата, която трябва да приложи Комисията в случаите, в които по изключение тя определя този процент в сътрудничество със засегнатата държава членка.

(1) ОВ L 236, 2003 г., стр. 948.

(2) Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Полша, от друга страна (ОВ L 348, 1993 г, стр. 2).

(3) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(4) Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 (ОВ L 140, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/15

Иск, предявен на 23 септември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Чешка република

(Дело C-378/09)

2009/C 312/24

Език на производството: чешки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Šimerdová, J.-B. Laignelot, zmocněnci)

Ответник: Чешка република

Искания на ищеца

—

да приеме за установено, че като не е транспонирала правилно в националното си право разпоредбите на член 10а, първа, втора и трета алинея от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (1), в редакцията ѝ, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета (2) и с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), Чешката република не е изпълнила задълженията си по член 10а, първа, втора и трета алинея от тази директива;

—	да се осъди Чешката република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата в националното право е изтекъл на 25 юни 2005 г.

(1) ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174.

(2) Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 година за изменение на Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на определени публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 73, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 254).

(3) Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 8).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/16

Преюдициално запитване, отправено от Arbeidshof te Brussel (Белгия) на 25 септември 2009 г. — Maurits Casteels/British Airways plc

(Дело C-379/09)

2009/C 312/25

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Arbeidshof te Brussel

Страни в главното производство

Ищец: Maurits Casteels

Ответник: British Airways plc

Преюдициални въпроси

1.	Може ли при правен спор със своя работодател от частния сектор частноправен субект да се позове на член 42 от Договора за ЕО без Съветът да е предприел действия?

Противопоставят ли се член 39 от Договора за ЕО — преди влизането в сила на Директива 98/49 (1) — и член 42 от Договора за ЕО, взети поотделно или заедно на това, че:

спрямо работник, който, без да е командирован, последователно полага труд за едно и също юридическо лице — негов работодател — в различни места на дейност, принадлежащи на този работодател, в различни държави членки и винаги е бил включен в действащите за съответното място на дейност допълнителни пенсионни планове,

—

при определянето на периода, необходим за придобиване на окончателни права на допълнителни пенсионни плащания (въз основа на вноските на работодателя и на работника) в определена държава членка не се взема предвид нито вече придобитият при същия работодател в друга държава членка трудов стаж, нито включването му в допълнителна пенсионна схема там,

—

преместването на работника с негово съгласие в друго място на дейност на същия работодател в друга държава членка се приравнява на предвидения в пенсионната правна уредба случай на доброволно напускане на мястото на дейност, при което правата за получаване на допълнителна пенсия се ограничават до собствените вноски на работника,

—

това положение води до неблагоприятната последица работникът да загуби правата си на допълнителни пенсионни плащания за работата си в тази държава членка, което не би било така, ако той беше работил за своя работодател само в една държава членка и беше останал член на допълнителната пенсионна система на тази държава членка?

(1) Директива 98/49/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 година за запазване на правото на допълнителна пенсия на заети лица и самостоятелно заети лица, движещи се в границите на Общността (ОВ L 209, стр. 46; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 91).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/16

Иск, предявен на 25 септември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-383/09)

2009/C 312/26

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: O. Beynet и D. Recchia)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е въвела програма от мерки, позволяващи строго опазване на вида Cricetus cricetus (Обикновен хамстер), Френската република не е изпълнила задълженията си по член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна (1),

—	да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Със своя иск Европейската комисия упреква ответната страна, че не е въвела, както изискват разпоредбите на член 12 от Директива 92/43/ЕИО, строга система за опазване на вида Cricetus cricetus (Обикновен хамстер) в Елзас, където е естествената област на разпространение на този вид във Франция.

Според ищеца преброяванията на дупките на животното показват значително намаляване на техния брой през последните години, тъй като от 1167 през 2001 г., те достигат до едва 161 дупки през 2007 г. При тези условия, заплашен както от вредни селскостопански практики, така и от въздействието на града, видът бил застрашен от пълно изчезване в много кратък срок.

В иска си Комисията признава, че ответната страна е взела предвид тези проблеми, като е приела мерки, засягащи както урбанизма, така и селскостопанските практики, но тези мерки са били съвсем недостатъчни.

Всъщност от една страна трите приоритетни зони на действие, върху които се съсредоточават основните усилия за запазване на вида, обхващат само много малка част от територията, представляваща негово естествено местообитание, тъй като две трети от съществуващите дупки са се намирали извън тези зони, които сами по себе си са представлявали само 2 % от благоприятните за обикновения хамстер земи. Обаче, за да се осигури полезен териториален обхват на мерките за опазване на този вид, е трябвало най-малкото да се вземат като база за сравнение наличните обикновени хамстери през 1990 г., а не през 2000 г.

От друга страна, мерките за опазване са били сами по себе си твърде недостатъчни. По-конкретно в това отношение Комисията изразява своето съжаление от липсата на нормативна яснота относно областта на повторно разселване на хамстера. Националната администрация всъщност е разполагала с твърде голяма свобода на преценка при предоставянето на дерогации за изработването на проекти за урбанизация в обитаваните от хамстери местности и е царяла голяма несигурност що се отнася до компенсаторните мерки, приети за опазване на този вид.

(1) ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/17

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de grande instance de Paris (Франция) на 29 септември 2009 г. — Prunus SARL/Directeur des services fiscaux

(Дело C-384/09)

2009/C 312/27

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Paris

Страни в главното производство

Ищец: Prunus SARL

Ответник: Directeur des services fiscaux

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 56 и следващите от Договора за ЕО законодателство като това, създадено с член 990 D и следващите от Общия данъчен кодекс, който предоставя на юридическите лица с място на действително управление във Франция или, след 1 януари 2008 г., в държава членка на Европейския съюз възможността да се ползват от освобождаване от спорния данък и който, що се отнася до юридическите лица, чието място на действително управление е на територията на трета държава, поставя тази възможност в зависимост от съществуването на сключено между Франция и тази държава споразумение за административна взаимопомощ, за борба с данъчните измами и с избягването на данъчно облагане или от обстоятелството, че по силата на договор, съдържащ клауза за недопускане на основана на гражданството дискриминация, тези юридически лица не трябва да бъдат подлагани на по-тежко данъчно облагане от това, на което са подложени юридическите лица с място на действително управление във Франция?

Допускат ли член 56 и следващите от Договора за ЕО законодателство като това, създадено с член 990 F от Общия данъчен кодекс, който разрешава на данъчните служби да държат солидарно отговорно за плащането на предвидения в член 990 D и следващите от Общия данъчен кодекс данък всяко подставено между длъжника или длъжниците на данъка и недвижимите имоти или вещни права юридическо лице?

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/17

Преюдициално запитване, отправено от Mokestinių ginčų komisijos prie Lietuvos Respublikos vyriausybės (Република Литва) на 29 септември 2009 г. — Nidera Handelscompagnie BV/Valstybinę mokesčių inspekciją prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

(Дело C-385/09)

2009/C 312/28

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės

Страни в главното производство

Ищец: Nidera Handelscompagnie BV

Ответник: Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

Преюдициални въпроси

Съответства ли на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, която урежда правото на приспадане на ДДС, уредба, по силата на която право да приспаднат ДДС имат само данъчнозадължените лица по ДДС, т.е. само лицата, които са регистрирани като данъчно задължени по ДДС лица в съответната държава членка (в конкретния случай Литва) съгласно установените процедури?

В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, съответства ли на общите принципи за приспадане на ДДС, закрепени в Директива 2006/112/ЕО, уредба, по силата на която данъчнозадълженото лице, регистрирано по ДДС, може да приспадне заплатения по получени доставки и (или) при вноса ДДС, засягащ стоките и (или) услугите, придобити преди регистрацията му по ДДС, само ако тези стоки се използват за целите на неговата облагаема по ДДС дейност, т.е. че няма право да приспадне заплатения по получени доставки ДДС (при вноса), засягащ стоките и услугите, придобити преди регистрацията му по ДДС, ако тези стоки вече са били използвани за нуждите на тази дейност?

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/18

Преюдициално запитване, отправено от Cour du travail de Bruxelles (Белгия) на 30 септември 2009 г. — Jhonny Briot/Randstad Interim, Sodexho SA, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-386/09)

2009/C 312/29

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour du travail de Bruxelles

Страни в главното производство

Ищец: Jhonny Briot

Ответници: Randstad Interim, Sodexho SA, Съвет на Европейския съюз

Преюдициални въпроси

Когато при прехвърляне на предприятие по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 (1) се установи, че прехвърляният обект, а именно ресторант на общностна институция, е използвал значителен брой наети на временна работа работници по силата на рамков договор, сключен с различни дружества за временната работа, трябва ли дружеството за временна работа или, при липса на такова, институцията, която контролира и управлява работата на временните работници, да се счита за работодател прехвърлител по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от същата директива?

В случай че качеството на работодател прехвърлител не би могло да се приеме нито за дружеството за временна работа, нито за предприятието ползвател, трябва ли да се счита, че работниците на временна работа не могат да се ползват от гаранциите, предоставени от Директива 2001/23?

Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че неподновяването на срочните трудови договори на работниците на временна работа поради прехвърляне на дейността, в рамките на която са били назначени, нарушава предвидената в тази разпоредба забрана, така че тези работници да трябва да се считат все още на разположение на ползвателя към момента на прехвърлянето?

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО, евентуално във връзка с член 2, параграф 2, буква в), да се тълкува като задължаващ приобретателя да запази трудовото правоотношение с работниците на временна работа, които са били наети в рамките на дейността, предмет на прехвърлянето или които трябва да се считат все още на разположение на ползвателя към момента на прехвърлянето?

При утвърдителен отговор на този въпрос, трябва ли член 3, параграф 1 да се тълкува като налагащ сключването на безсрочен трудов договор в случай че приобретателят не е дружество за временна работа и не може да сключва трудови договори за временна работа?

(1) Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/18

Преюдициално запитване, отправено от Juzgado Mercantil (Испания) на 1 октомври 2009 г. — Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA)/Magnatrading SL

(Дело C-387/09)

2009/C 312/30

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Mercantil no 1 de Santa Cruz de Tenerife

Страни в главното производство

Ищец: Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA)

Ответник: Magnatrading SL

Преюдициални въпроси

1.	Дали понятието за „справедливо обезщетение“, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО (1), е ново общностно понятие, което трябва да се тълкува еднакво във всички държави членки на Европейската общност?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2.1.

Ако преди влизането в сила на Директива 2001/29/ЕО е съществувал национален режим на справедливо възнаграждение при копиране за лично ползване, трябва ли след влизането в сила на тази директива националните разпоредби да се тълкуват „в съответствие“ с новото понятие за „справедливо обезщетение“ при копиране за лично ползване?

2.2.

Трябва ли да се вземе предвид приложното поле на изключението при копиране за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от директивата, както и критериите, съдържащи се в съображение 35 от директивата, при определяне на съоръженията, за които се дължи справедливото обезщетение, и на размера на същото?

Ако това е така, съобразено ли е с общностното понятие за „справедливо обезщетение при копиране за лично ползване“: a) установяването на задължение за плащане на обезщетение за съоръженията, предназначени за лични и професионални цели, различни от „копирането за лично ползване“, и/или б) установяването на фиксиран размер, който не отчита използването на съоръженията с цел копиране за лично ползване и вредите, които може да причини подобно използване, като налага плащане на обезщетение и в случаите, при които не са нанесени вреди или същите са минимални?

2.3.

Съобразен ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 режим, който установява ограничение на копирането за лично ползване и налага общо задължение за плащане на справедливо обезщетение за определена категория продукти или носители (например записващи дискове CD-R и DVD-R), без значение дали те са придобити от физически лица за лично ползване или от физически лица за професионално ползване, с цел създаване или съхраняване на тяхна собствена информация или с цел изпълнението на правни задължения, или от юридически лица, които в никакъв случай не се ползват от изключението за копиране за лично ползване?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

3.1.

Означава ли това, че държавите членки са напълно свободни да установят критериите и механизмите за определяне на съоръженията, за които се плаща справедливото обезщетение при копиране за лично ползване, както и неговите размери, или съществуват определени ограничения на тази свобода, и ако това е така, какви са тези ограничения?

3.2.

Означава ли това, че държавите членки имат право да позволят на трети лица да събират това обезщетение за произведенията, които са доброволно отстъпени на обществото от техните автори, под формата на лицензии, или съществуват определени ограничения на това правомощие и ако това е така, какви са тези ограничения?

3.3.	Означава ли това, че държавите членки имат право да позволят на трети лица да събират това обезщетение от ползвателите, когато последните спазват правило с общ и задължителен характер, или съществуват определени ограничения на това правомощие, и ако това е така, какви са тези ограничения?

(1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/20

Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 2 октомври 2009 г. — Reti Televisive Italiane SpA (RTI)/Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni

(Дело C-390/09)

2009/C 312/32

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Ищец: Reti Televisive Italiane SpA (RTI)

Ответник: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 18 и 18а от Директива 89/552/ЕО (1), изменена с Директива 97/36/ЕО (2), да се считат за достатъчно ясни и безусловни разпоредби, така че след изтичането на срока за транспониране да могат да имат предимство пред противоречащите им разпоредби от вътрешното право, да допълват, според правилното тълкуване на член 249, трета алинея от Договора, релевантните национални норми, и да бъдат прилагани от административен орган като AGCOM, на когото е възложена нормотворческа компетентност съгласно националния закон?

Трябва ли членове 18 и 18а от Директива 89/552/ЕО, изменена с Директива 97/36/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че с оглед задължителната минимална продължителност от 15 минути на прозорците за телевизионен пазар, всякаква друга форма на телевизионен пазар, включително с продължителност над три, но по-малко от петнадесет минути, трябва да се квалифицира като „пазарен спот“, който се подчинява на часовите ограничения, приложими за рекламните спотове?

Трябва ли член 1, буква в), член 10, член 11 и член 18, параграф 3 от Директива 89/552/ЕО, изменена с Директива 97/36/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че съобщенията на даден телевизионен оператор във връзка с неговите собствени програми, излъчвани без заплащане, се включват в понятието за реклама за целите на прилагането на условията за разграничаване на рекламното съобщение от другите части на програмата и включване на рекламата в телевизионните предавания?

Трябва ли член 1, буква в), член 10, член 11 и член 18, параграф 3 от Директива 89/552/ЕО, изменена с Директива 97/36/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че институционалните информационни и комуникационни дейности, посочени в италианския Закон № 150 от 7 юни 2000 г., включително съобщенията със социално значение и от обществен интерес, се включват в понятието за реклама за целите на прилагането на условията за разграничаване на рекламното съобщение от другите части на програмата и включване на рекламата в телевизионните предавания?

(1) ОВ L 298, 1989 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215.

(2) ОВ L 265, 2001 г., стр. 42;. Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 232.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/20

Преюдициално запитване, отправено от Vilniaus miesto 1 apylinkės teismo (Република Литва) на 2 октомври 2009 г. — Malgožata Runevič-Vardyn, Łukasz Wardyn/Общината на град Вилнюс, Министерство на правосъдието на Република Литва, Държавна комисия по литовски език и отдел по гражданско състояние на правния отдел към общината на град Вилнюс

(Дело C-391/09)

2009/C 312/33

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Vilniaus miesto 1 apylinkės teismas

Страни в главното производство

Ищци: Malgožata Runevič-Vardyn, Łukasz Wardyn

Ответници: Община на град Вилнюс, Министерство на правосъдието на Република Литва, Държавна комисия по литовски език и отдела по гражданско състояние на правния отдел към общината на град Вилнюс

Преюдициални въпроси

В светлината на разпоредбите на Директива 2000/43/ЕО (1) на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, следва ли член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да упражняват пряка дискриминация срещу лицата на основание на етническия им произход, когато националната правна уредба предвижда, че личните имена и презимена могат да се изписват в актовете по гражданското състояние само като се използват буквите от националния език?

В светлината на разпоредбите на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, следва ли член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да упражняват пряка дискриминация срещу лицата на основание етническия им произход, когато националната правна уредба предвижда, че личните имена и презимена на лицата с друг национален произход се изписват в актовете по гражданското състояние с букви на латиница, без да се използват диакритични знаци, лигатури или други промени в изписването на буквите от латинската азбука, които се използват в различните езици?

В светлината на член 18, параграф 1, ЕО, в който се предвижда, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки и на член 12, първа алинея, ЕО, в който се забранява всякаква дискриминация на основание гражданство, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да предвиждат в законодателството си, че е възможно да се изписват личните имена и презимена в актовете за гражданско състояние само като се използват букви от националния език?

В светлината на член 18, параграф 1, ЕО, в който се предвижда, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки и на член 12, първа алинея, ЕО, в който се забранява всякаква дискриминация на основание гражданство, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да предвиждат в законодателството си, че личните имена и презимена на лицата с друг национален произход трябва да се изписват в актовете за гражданско състояние с букви на латиница, без да се използват диакритични знаци, лигатури или други промени в изписването на буквите от латиницата, които се използват в различните езици?

(1) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/21

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Bari (Италия) на 12 октомври 2009 г. — Interedil Srl en liquidation/Fallimento Interedil Srl, Banca Intesa Gestione Crediti Spa

(Дело C-396/09)

2009/C 312/35

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Bari

Страни в главното производство

Ищец: Interedil Srl en liquidation

Ответнци: Fallimento Interedil Srl, Banca Intesa Gestione Crediti Spa

Преюдициални въпроси

Трябва ли понятието „център на основните интереси на длъжника“ по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 (1) от 29 май 2000 година да се тълкува в съответствие с общностното или с националното право и при утвърдителен отговор в полза на първата хипотеза, в какво се състои посоченото понятие и кои са определящите фактори или елементи, за да се установи „центърът на основните интереси“?

Може ли предвидената в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция, според която „за дружествата […], седалището според устройствения акт се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното“, да се обори с констатирането на ефективна търговска дейност в държавата, различна от тази, в която се намира седалището според устройствения акт на дружеството, или за да може да се обори посочената презумпция е необходимо да се констатира, че дружеството не е осъществявало никаква търговска дейност в държавата, в която се намира неговото седалище според устройствения акт?

Наличието в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището според устройствения акт на дружеството, на недвижими имоти на дружеството, на договор за наем на два хотелски комплекса, сключен от дружеството длъжник с друго дружество, и на договор, сключен от дружеството с банкова институция, достатъчни елементи или фактори ли са, за да се счете за оборена предвидената в член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция в полза на „седалището според устройствения акт“ на дружеството, и достатъчни ли са тези обстоятелства, за да се приеме, че дружеството притежава „предприятие“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000?

Ако произнасянето по компетентността с Определение № 10606/2005 Corte di Cassazione се основе на тълкуване на член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000, различно от тълкуването на Съда на Европейските общности, пречка ли е член 382 от италианския Граждански процесуален кодекс, съгласно който Corte di Cassazione се произнася по компетентността с окончателно и обвързващо решение, да се прилага посочената общностна разпоредба, както е тълкувана от Съда?

(1) OB L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/22

Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhofs (Германия) на 14 октомври 2009 г. — Scheuten Solar Technology GmbH/Finanzamt Gelsenkirchen-Süd

(Дело C-397/09)

2009/C 312/36

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Ищец: Scheuten Solar Technology GmbH

Ответник: Finanzamt Gelsenkirchen-Süd

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 1, параграф 1 от Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки (1) — Европейска директива за плащанията на лихви и роялти (ZLR) — нормативна уредба, съгласно която лихвите по заем, платени от дружество от една държава членка на свързано дружество от друга държава членка, се включват в данъчната ставка на корпоративния данък на първото дружество?

При положителен отговор на първия въпрос: следва ли член 1, параграф 10 от ZLR да се тълкува в смисъл, че държава членка може също да не приложи директивата, когато към момента на плащане на лихвите предвидените в член 3, буква б) от ZLR условия за съществуване на свързано дружество не са били изпълнени в продължение на две години непрекъснато?

Могат ли в такъв случай държавите членки да се позовават спрямо извършилото плащанията дружество непосредствено на член 1, параграф 10 от ZLR?

(1) ОВ L 157, стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 75.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/22

Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret (Дания) на 14 октомври 2009 г. — Lady & Kid A/S, Direct Nyt ApS, A/S Harald Nyborg Isenkram- og Sportsforretning, KID-Holding A/S/Skatteministeriet

(Дело C-398/09)

2009/C 312/37

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Østre Landsret

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Lady & Kid A/S, Direct Nyt ApS, A/S Harald Nyborg Isenkram- og Sportsforretning, KID-Holding A/S

Ответник: Skatteministeriet

Преюдициални въпроси

Следва ли Решение на Съда от 14 януари 1997 г. по свързани дела Comateb и др., C-192/95 (1)—C-218/95 да се тълкува в смисъл, че събирането на незаконен данък върху стока предполага, че данъкът е събиран от купувача на стоката по отделната сделка или възможно ли е събирането на данъка, включен в цените, да окаже въздействие и върху цените на други стоки по напълно различни сделки, преди или след съответната продажба на стоки, например, в рамките на цялостна оценка на събрания данък за четиригодишен период, който обхваща голям брой групи стоки, включващи както вносни, така и местни такива?

Следва ли понятието от общностното право за „събиране“ да се разбира в смисъл, че незаконният данък върху продажбата на стоки може да се разглежда като събран само ако цената на стоката е по-висока от цената, предлагана непосредствено преди въвеждането на данъка, или възможно ли е данъкът да се счита за събран и когато обложеното с данъка предприятие едновременно с въвеждането на незаконния данък е спестило от други данъци, начислени върху други данъчни основи и по този начин предприятието е запазило непроменени своите цени?

Следва ли понятието от общностното право за „неоснователно обогатяване“ да се разбира в смисъл, че възстановяването на незаконния данък, събран при продажбата на стоки може да се разглежда като основание за неоснователно обогатяване, когато преди или след продажбата на подлежащата на облагане стока предприятието е спестило в резултат на отмяната на други данъци, начислявани върху други данъчни основи, ако се предположи, че от тази отмяна на останалите данъци са се възползвали и други предприятия, включително предприятия, които не са плащали незаконния данък или са го плащали в по-малка степен?

Ако се предположи, че вследствие на структурата си един незаконен данък е имал за последица това, че предприятията, които внасят стоки са платили пропорционално по-голям данък, отколкото предприятията, които в по-голяма степен са закупили местни стоки и същевременно въвеждането на незаконния данък е придружено с друг законен данък, начислен върху друга данъчна основа, който засяга пропорционално и двата вида предприятия в еднаква степен, независимо от състава на извършените от предприятието покупки, в този случай се искат насоки относно следното:

дали общностното право допуска на основание събран данък и неоснователно обогатяване пълен или частичен отказ за възстановяване на незаконен данък на предприятие, което внася стоки, доколкото отказът води до положение, при което предприятието, вследствие на плащането на относително по-голям незаконен данък от сходно предприятие, което е закупило сходни местни стоки, при равни други условия, ще се окаже в резултат на данъчната реформа и отказа за възстановяване в по-неблагоприятно положение в сравнение със сходни предприятия, които в по-голяма степен са купували местни стоки,

ii)

дали възстановяването на незаконния данък в разглежданото положение може концептуално да доведе до „неоснователно обогатяване“ и поради това да бъде отказано, ако възстановяването — дори и ако данъкът се счита за събран — е необходимо, за да се постигне положение, при което последиците от данъчната реформа, след всяко едно възстановяване и при равни други условия, остават непроменени за предприятията, които са внесли стоки, както и за предприятията, закупили местни стоки,

iii)	дали противоречи на общностното право, включително и на принципа за равно третиране, отказът за възстановяване при положение, в което предприятия, които в по-голяма степен купуват местни стоки имат предимство в сравнение с предприятия, които в по-голяма степен внасят стоки, и

iv)

дали отговорът на третия въпрос означава, че не е оправдано да се отказва възстановяване на незаконно наложен данък на основание на неоснователно обогатяване, доколкото такова възстановяване само отменя предимството на тези предприятия, които закупуват местни стоки, спрямо предприятията, които в по-голяма степен са внесли стоки.

(1) Recueil, стр. I-165.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/23

Преюдициално запитване, отправено от Højesteret (Дания) на 19 октомври 2009 г. — Orifarm A/S, Orifarm Supply A/S, Handelsselskabet af 5. januar 2002 A/S в ликвидация, Ompakningsselskabet af 1. november 2005 A/S/Merck & Co Inc, Merck Sharp & Dohme BV, Merck Sharp & Dohme

(Дело C-400/09)

2009/C 312/38

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Højesteret

Страни в главното производство

Жалбоподател: Orifarm A/S, Orifarm Supply A/S, Handelsselskabet af 5. januar 2002 A/S в ликвидация, Ompakningsselskabet af 1. november 2005 A/S

Ответник: Merck & Co Inc, Merck Sharp & Dohme BV, Merck Sharp & Dohme

Преюдициални въпроси

Трябва ли Решение по дело MPA Pharma/Rhône-Poulenc Pharma, C-232/94 (1) и Решение по съединени дела Bristol-Myers Squibb и др./Paranova, C-427/93, C-429/93 и C-436/93 (2) да се тълкуват в смисъл, че паралелният вносител, който е титуляр на разрешението за търговия с лекарствен продукт и разполага с информация за същия продукт — предмет на паралелен внос, и който дава указания на отделно предприятие за закупуването и преопаковането на лекарствен продукт, за детайлния дизайн на опаковката на продукта и за мерки във връзка с продукта, нарушава правата на притежателя на марката, като е посочил себе си като преопаковащо лице върху външната опаковка на паралелно внасяния лекарствен продукт, а не отделното предприятие — титуляр на разрешението за преопаковане, което е внесло продукта и е извършило физическото преопаковане, включително (повторното) поставяне на марката на притежателя на марката?

Има ли значение за отговора на първия въпрос, че може да се предположи, че когато титулярят на разрешението посочва себе си като преопаковащо лице, вместо предприятието, което физически е извършило нареденото преопаковане, не съществува риск потребителят/крайният ползвател да може да бъде заблуден да приеме, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането?

Има ли значение за отговора на първия въпрос, че може да се предположи, че е изключен рискът потребителят/крайният ползвател да се заблуди, като предположи, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането, ако е посочено като преопаковащо лице предприятието, което физически е извършило преопаковането?

Само рискът, че потребителят/крайният ползвател може да бъде заблуден да приеме, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането, ли има значение за отговора на въпрос 1, или са релевантни и други съображения относно притежателя на марката, например (a) това, че образуванието, което предприема вноса и физическото преопаковане и (повторното) поставяне на марката на притежателя на марката върху външната опаковка потенциално на собствено основание по този начин нарушава марката на притежаващото я предприятие, и (б) че може да се дължи на фактори, за които отговаря образуванието, което физически е извършило преопаковането, това че преопаковането засяга първоначалното състояние на продукта или че представянето на преопакования продукт е такова, че трябва да се презумира, че уврежда реномето на притежателя на марката (вж. наред с другото съединени дела C-427/93, C-429/93 и C-436/93 Bristol-Myers Squibb и др./Paranova)?

Има ли значение за отговора на първия въпрос, че към момента на уведомяването на притежателя на марката преди планираната продажба на преопакования вече лекарствен продукт, предмет на паралелен внос, титулярът на разрешението за търговия, който е посочил себе си като преопаковащо лице, е част от същата група като действително преопаковащото лице (дружество сестра)?

(1) Recueil, стр. I-3671

(2) Recueil, стр. I-3457

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/24

Преюдициално запитване, отправено от Višje sodišče v Mariboru (Република Словения) на 20 октомври 2009 г. — Jasna Detiček/Maurizio Sgueglia

(Дело C-403/09)

2009/C 312/39

Език на производството: словенски

Запитваща юрисдикция

Višje sodišče v Mariboru

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jasna Detiček

Ответник: Maurizio Sgueglia

Преюдициални въпроси

Притежава ли съд на Република Словения компетентност по силата на член 20 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета (1) да приема охранителни мерки, когато съд в друга държава членка, който по силата на посочения регламент е компетентен да разгледа делото по същество, вече е приел охранителна мярка, обявена за изпълняема в Република Словения?

При утвърдителен отговор на този въпрос:

може ли словенски съд в приложение на националното право (член 20 от регламента позволява такова приложение) да приеме охранителна мярка на основание на член 20 от регламента, която изменя или отменя окончателна и изпълняема охранителна мярка, приета от съд на друга държава членка, който по силата на посочения регламент е компетентен да разгледа делото по същество?

(1) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/25

Иск, предявен на 20 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Финландия

(Дело C-405/09)

2009/C 312/40

Език на производството: фински

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: A. Caeiros и M. Huttunen)

Ответник: Република Финландия

Искания на ищеца

—

Да се установи, че Република Финландия е нарушила задълженията си по членове 2, 6 и 9-11 от Регламент (ЕИО, ЕВРАТОМ) № 1552/89 (1) и Регламент (ЕИО, ЕВРАТОМ) № 1150/2000 (2), както и по член 220 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (3), поради това, че финландските власти са прилагали административна практика, според която собствените ресурси на Общността са установявани едва след като на длъжника е предоставян срок от поне 14 дни, в който той може да вземе отношение по въпроса. По този начин финландските власти не са спазвали определените за вписването на собствените ресурси срокове при последващо събиране на мита, вследствие на което се е забавяло плащането на съответните собствени ресурси на Общността;

—	Република Финландия да се осъди да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията предявява иск срещу Република Финландия, свързан със спазването на членове 2, 6 и 9 11 от Регламент (ЕИО, ЕВРАТОМ) № 1552/89 и Регламент (ЕИО, ЕВРАТОМ) № 1150/2000 относно собствените ресурси на Общността, както и на член 220 от Митническия кодекс на общността (Регламент (ЕИО) № 2913/92). Искът се отнася до въпроса към кой момент последващо събраните от митническите власти мита се вписват по сметката на собствените ресурси на Общността, т.е. кога Общността получава на свое разположение събраните от държавата членка мита.

Според Комисията при последващо събиране на дължимото мито Финландия нарушава регламентите относно собствените ресурси и Митническия кодекс на Общността, тъй като преди издаването на окончателно известие за последващо събиране финландските власти предоставят на длъжника срок за вземане на становище от минимум 14 дни. Поради тази процедура по изслушване се забавя вписването по сметката на собствените ресурси на Общността.

(1) Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1).

(2) Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184).

(3) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/25

Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden на 21 октомври 2009 г. — Realchemie Nederland BV/Bayer CropScience AG

(Дело C-406/09)

2009/C 312/41

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Ищец: Realchemie Nederland BV

Ответник: Bayer CropScience AG

Преюдициални въпроси

1.	Следва ли понятието „граждански и търговски дела“ в член 1 от Регламент Брюксел I (1) да се тълкува в смисъл, че този регламент се прилага и за признаването и изпълнението на решение, което включва осъждане да се плати глоба по член 890 от германския граждански процесуален кодекс (ZPO)?

Следва ли член 14 от Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост да се тълкува в смисъл, че той намира приложение и спрямо производство по изпълнение, свързано с:

i)	постановено в друга държава членка решение относно нарушение на право върху интелектуалната собственост,

ii)	постановено в друга държава членка решение, с което се налага имуществена санкция или глоба за неспазване на забрана за нарушаване на право върху интелектуалната собственост,

iii)	постановени в друга държава членка решения относно съдебните разноски, които се основават на споменатите в точки (i) и (ii) решения?

(1) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/26

Преюдициални запитвания, отправени от Тribunal de grande instance de Nanterre (Франция) на 28 октомври 2009 г. по дела — Tereos/Directeur général des douanes et droits indirects, Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers — Vermandoise Industries SA/Directeur général des douanes et droits indirects, Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers — Sucreries de Toury et Usines annexes SA/Directeur général des douanes et droits indirects, Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers — Roquette Frères SA/Directeur général des douanes et droits indirects, Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers — Sucreries & Distilleries de Souppes-Ouvré Fils SA/Directeur général des douanes et droits indirects, Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers — Cristal Union, правоприемник на Sucreries et Raffineries d'Erstein и на Sucrerie de Bourgogne/Directeur général des douanes et droits indirects, Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers — Lesaffre Frères SA/Directeur général des douanes et droits indirects, Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers — Sucrerie Bourdon/Directeur général des douanes et droits indirects, Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers — SAFBA Fontaine-le-Dun SA/Directeur général des douanes et droits indirects, Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers — Sucreries du Marquenterre/Directeur général des douanes et droits indirects, Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers

((Дело C-411/09) - (Дело C-412/09) - (Дело C-413/09) - (Дело C-414/09) - (Дело C-415/09) - (Дело C-416/09) - (Дело C-417/09) - (Дело C-418/09) - (Дело C-419/09) - (Дело C-420/09))

2009/C 312/42

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Nanterre

Страни в главното производство

Ищци: Tereos (C-411/09), Vermandoise Industries SA (C-412/09), Sucreries de Toury et Usines annexes SA (C-413/09), Roquette Frères SA (C-414/09), Sucreries & Distilleries de Souppes-Ouvré Fils SA (C-415/09), Cristal Union, правоприемник на Sucreries et Raffineries d'Erstein и на Sucrerie de Bourgogne (C-416/09), Lesaffre Frères SA (C-417/09), Sucrerie Bourdon (C-418/09), SAFBA Fontaine-le-Dun SA (C-419/09), Sucreries du Marquenterre (C-420/09)

Ответници: Directeur général des douanes et droits indirects, Receveur principal des douanes et droits indirects de Gennevilliers

Преюдициални въпроси

Невалиден ли е Регламент 164/2007 (1) с оглед на член 15 от Регламент № 1260/2001 на Съвета (2) поради това, че установява производствен налог за сектора на захарта, изчислен въз основа на средното ниво на загубите за всеки изнесен тон, който налог не взема предвид количествата, изнесени без възстановяване, въпреки че същите тези количества са включени в сбора, приет за изчисляване на общата загуба, която трябва да се финансира?

(1) Регламент (ЕО) № 164/2007 на Комисията от 19 февруари 2007 година за определяне на размера на производствените налози за сектора на захарта за 2005/2006 пазарна година (ОВ L 51, стр. 17).

(2) Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 г., относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (ОВ L 178, стр. 1).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/27

Решение на Първоинстанционния съд от 29 октомври 2009 г. — Bowland Dairy Products/Комисия

(Дело T-212/06) (1)

(Иск за обезщетение - Регламент (ЕО) № 178/2002 - Система за бързо предупреждение - Допълнителна нотификация - Компетентност на националните органи - Становище на Комисията, лишено от правни последици - Изменение на предмета на спора - Недопустимост)

2009/C 312/43

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Bowland Dairy Products Ltd (Barrowford, Lancashire, Обединено кралство) (представители: J. Milligan, solicitor, D. Anderson, QC, и A. Robertson, barrister)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: P. Oliver, J.-P. Keppenne и L. Parpala)

Предмет

На първо място, искане за отмяна на твърдения отказ на Комисията да разпространи в рамките на системата за бързо предупреждение, предвидена в член 50 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68), допълнителна нотификация, декларираща съгласието на Food Standards Agency на Обединеното кралство за пускане на пазара на произведената от ищеца извара, и на второ място, искане за обезщетение на вредата, която ищецът твърди, че е претърпял в резултат на този отказ.

Диспозитив

1.	Отхвърля иска като недопустим.

2.	Осъжда Bowland Dairy Products Ltd да заплати съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство.

(1) ОВ C 237, 30.09.2006 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/27

Решение на Първоинстанционния съд от 29 октомври 2009 г. — Peek & Cloppenburg/СХВП — Redfil (Agile)

(Дело T-386/07) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността Agile - По-ранни национални словни марки и словна марка на Общността Aygill’s - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Прилика между знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

2009/C 312/44

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Peek & Cloppenburg (Хамбург, Германия) (представители: T. Dolde, A. Renck и V. von Bomhard, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално S. Laitinen, впоследствие R. Pethke)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Redfil, SL (Барселона, Испания) (представители: C. Hernández Hernández, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 26 юли 2007 г. (преписка R 1324/2006-2) относно процедура по възражение между Peek & Cloppenburg и Redfil, SL

Диспозитив

1.	Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 26 юли 2007 г. (преписка R 1324/2006-2).

2.	Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски, направени от Peek & Cloppenburg.

3.	Redfil, SL понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 297, 8.12.2007 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/30

Жалба, подадена на 26 септември 2009 г. — Applied Microengineering/Комисия

(Дело T-387/09)

2009/C 312/50

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Applied Microengineering Ltd (Didcot, Обединено кралство) (представители: P. Walravens и J. De Wachter, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Комисията от 16 юли 2009 г. за възстановяване на сумата от 258 560,61 EUR, ведно с лихвите за забава;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска да се отмени Решение C (2009) 5797 на Комисията от 16 юли 2009 г. за възстановяване на някои суми, ведно с лихвите за забава, които жалбоподателят дължи по проекти IST-1999-11823 FOND MST („Formation of a New Design House for MST“) и IST-2000-28229 ANAB („Assessment of a New Anodic Bonder“), финансирани по специалната програма за дейности на Общността в сферата на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрациите в информационното общество, което е лесно достъпно за ползувателите (1998-2002 г.).

Жалбоподателят излага седем правни основания в подкрепа на исканията си.

На първо място, той посочва, че Комисията е нарушила съществени процесуални изисквания, като не е извършила пълна и надлежна одитна процедура. Жалбоподателят твърди, че Комисията не го е уведомила за започването на одитната процедура, за нейното приключване и не е взела предвид направените от него възражения. По-нататък жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила правото му на защита и принципът на добрата администрация и полагането на дължимата грижа.

На второ място, жалбоподателят поддържа, че вземането на Комисията е погасено по давност поне що се отнася до плащанията, извършени преди повече от пет години от официалното започване на одитната процедура.

На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явни грешки в преценката, като е приложила погрешното тълкуване от одитора на правилата относно допустимите разходи.

На четвърто място, той посочва, че Комисията е нарушила основни социални права и правото на справедливо възнаграждение, като е приела почасово възнаграждение на работниците под минималната надница.

На пето място, жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила принципа за защита на оправданите правни очаквания, че предложеният от жалбоподателя работен метод на средните разходи за заплати бил подходящ и, че„целевите заплати“ се считали за приемлива практика на изпълнителите.

На шесто място той посочва, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране, тъй като се е основала изцяло върху одиторския доклад, без да вземе предвид бележките на жалбоподателя или искането му за възобновяване на одитната процедура.

На последно място, жалбоподателят посочва, че Комисията е нарушила принципа на добрата администрация и полагането на дължимата грижа като е изпратила писма на погрешен адрес и не е разгледала изложените от жалбоподателя доводи.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/30

Иск, предявен на 22 юни 2009 г. — Labate/Комисия

(Дело T-389/09)

2009/C 312/51

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Kay Labate (Tarquinia, Италия) (представител: I. Forrester, QC)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се установи, че е налице неправомерно бездействие от страна на Комисията съгласно член 232 ЕО;

—	да се осъди Комисията да предприеме необходимите мерки за съобразяване с определението на Общия съд;

—	да се даде необходимия приоритет на настоящия иск, за да се избегне утежняване на делото с отделно искане за бързо разглеждане и да се постанови решение в рамките на шест седмици;

—	да се разпоредят всякакви други мерки, които справедливостта може да изисква;

—	да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски по настоящия иск.

Правни основания и основни доводи

На 20 февруари 2009 г. ищецът подава официално заявление на основание член 232 ЕО, с което приканва Комисията да приеме решение за признаване професионалния характер на напредналия рак на белите дробове на съпруга ѝ на основание член 73 от Правилника за длъжностните лица и Общите правила за застраховане на длъжностните лица на Европейските общности срещу риск от злополука и професионално заболяване.

При липсата на такова решение или приемането на становище в рамките на изискуемия срок ищецът иска от Съда да установи, че Комисията като не е приела решение в разумен срок във връзка със заявлението за признаване на професионалното заболяване на нейния съпруг, не е изпълнила задълженията си по член 90 от Правилника за длъжностните лица и член 23 от Общите правила за застраховане на длъжностните лица на Европейските общности срещу риск от злополука и професионално заболяване, поради което отговаря за неправомерно бездействие по смисъла на член 232 ЕО.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/31

Жалба, подадена на 6 октомври 2009 г. — HSE/Комисия

(Дело T-399/09)

2009/C 312/52

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Holding Slovenske elektrarne d.o.o. (HSE) (Любляна, Словения) (представител: F. Urlesberger, lawyer)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени член 1, буква ж) от обжалваното решение, в частта, в която се установява отговорността на жалбоподателя за нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП;

—	да се отмени член 2, буква i) от обжалваното решение;

—	при условията на евентуалност, да се намали наложената на жалбоподателя глоба по член 2, буква i) от обжалваното решение;

—	да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска да се отмени Решение на Комисията от 22 юли 2009 година (дело № COMP/39.396 — реактиви на основата на калций и магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост) в частта, в която Комисията приема за установено, че жалбоподателят отговаря за едно-единствено и непрекъснато нарушение на член 81 ЕО и на член 53 ЕИП чрез подялба на пазари, квоти, разпределяне на клиенти, фиксиране на цени и обмен на чувствителна търговска информация между доставчици на калциев карбид и магнезий на гранули. При условията на евентуалност жалбоподателят иска да се намали наложената му глоба.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 81 ЕО и Регламент № 1/2003 като е допуснала следните грешки при прилагане на правото:

Първо, жалбоподателят твърди, че Комисията не може да вмени поведението на TDR Metalurgija d.d. („TDR“) на жалбоподателя, тъй като HSE и TDR никога не са образували един-единствен стопански субект. При липсата на оборима презумпция за отговорността на жалбоподателя (такава презумпция би се приложила само ако HSE беше държал 100 % от TDR), Комисията не е доказала, че в действителност HSE е упражнявал решаващ контрол върху TDR.

Второ, жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е приложила за всички страни увеличение от 17 % на основния размер на глобата с възпиращ ефект. В становището на жалбоподателя Комисията би трябвало да вземе предвид, че възпиращият фактор не е оправдан по отношение на HSE, тъй като Комисията е решила да не налага глоба на прекия извършител на нарушението TDR (за който възпиращ размер би могъл да бъде подходящ) и жалбоподателят не е бил включен пряко в антиконкурентното поведение.

Трето, жалбоподателят счита, че Комисията е пренебрегнала смекчаващите обстоятелства при изчисляването на глобата, тъй като не е взела предвид, че жалбоподателят е действал, ако изобщо е действал, единствено небрежно, като не е упражнил достатъчно контрол върху търговското поведение на TDR, за да предотврати неизпълнение на задължение по правото на конкуренцията. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид като смекчаващо обстоятелство факта, че TDR — като дружество, както и неговите тайни търговски практики — са били „наложени“ на жалбоподателя с политическо решение от страна на словенското правителство и че жалбоподателят не е избрал нито да придобие TDR, нито е избрал да се намеси в неговото търговско поведение, свързано с участието в картел.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/32

Жалба, подадена на 5 октомври 2009 г. — Donau Chemie/Комисия

(Дело T-406/09)

2009/C 312/53

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Donau Chemie AG (Виена, Австрия) (представители: S. Polster, W. Brugger и M. Brodey, Rechtsanwälte)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени член 2 от обжалваното Решение C (2009) 5791 окончателен на Комисията от 22 юли 2009 година (по преписка COMP/39.396 — реактиви с основа калциев карбид и магнезий за стоманената и газовата промишленост) в частта, в която засяга жалбоподателя,

—	при условията на евентуалност, да се намали чувствително и съразмерно глобата, наложената на жалбоподателя от Комисията в обжалваното решение,

—	да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва Решение C (2009) 5791 окончателен на Комисията от 22 юли 2009 година по преписка COMP/39.396 — реактиви с основа калциев карбид и магнезий за стоманената и газовата промишленост. С обжалваното решение на жалбоподателя и на други предприятия е наложена глоба за нарушение на член 81 ЕО, както и на член 53 от Споразумението за ЕИП. По мнение на Комисията жалбоподателят е участвал в едно единствено и продължено нарушение в сектора на калциевия карбид и на магнезия в ЕИП, с изключение на Испания, Португалия, Ирландия и Обединеното кралство, което се състояло в подялба на пазара, уговаряне на квоти, разпределяне на клиентите, определяне на цени и обмен на поверителна търговска информация за цени, клиенти и обеми на продажба.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва нарушение на Договора за ЕО и на правилата за прилагането му, като изтъква по-специално следните доводи:

—	неправомерно изчисляване на основния размер на глобата, както и на допълнителния размер, който трябва да се определи в съответствие с член 25 от Насоките за определяне на глобите (1),

—	неправомерно невземане в предвид на смекчаващите обстоятелства при изчисляване на глобата,

—	неправомерно прилагане на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (2), тъй като намаляването на глобата, предоставено на жалбоподателя в резултат на искането му за освобождаване от глоба, било твърде ниско,

—	нарушение на принципа на равно третиране и на пропорционалност при изчисляване на глобата,

—	неправомерно невземане в предвид на намаляване на глоба поради икономическа неспособност по смисъла на точка 35 от Насоките за определяне на глобите и/или поради особени обстоятелства по смисъла на точка 37 от посочените насоки,

—	нарушение на член 253 ЕО поради липса на мотивиране на обжалваното решение.

(1) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ, C 210, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

(2) Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ, C 45, 2002 г., стр. 3).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/32

Жалба, подадена на 9 октомври 2009 г. — Neubrandenburger Wohnungsgesellschaft/Комисия

(Дело T-407/09)

2009/C 312/54

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Neubrandenburger Wohnungsgesellschaft mbH (Neubrandenburg, Германия) (представители: M. Núñez Müller и J. Dammann, Rechtsanwälte)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Решение на Комисията от 29 юли 2009 г. (D/53320),

—	При условията на евентуалност, да се установи, че в нарушение на задълженията си по член 88 ЕО и по Регламент (ЕО) № 659/1999 Комисията не е започнала официалната процедура по разследване по член 88, параграф 2 ЕО,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва Решение на Комисията № D/53320 от 29 юли 2009 г., което се отнася до производство CP 141/2007 — Германия, Потенциални държавни помощи във връзка с приватизирането на жилища в Neubrandenburg. В това решение Комисията застъпва предварителното схващане, че сключените от жалбоподателя договори във връзка с приватизирането на обществени жилища в Neubrandenburg, които са предмет на обжалване от негова страна, не съдържат държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

При условията на евентуалност жалбоподателят иска да се установи, че в нарушение на задълженията си Комисията не е започнала официалната процедура по разследване по член 88, параграф 2 ЕО.

В подкрепа на жалбата за отмяна жалбоподателят посочва четири правни основания.

На първо място жалбоподателят посочва, че обжалваното решение трябвало да се отмени, тъй като Комисията не е започнала официалната процедура по разследване по член 88, параграф 2 ЕО, въпреки че в започнатата по жалбата на жалбоподателя фаза на предварително разследване се е натъкнала на сериозни трудности при преценката на съвместимостта на спорните мерки с общия пазар. На второ място, с констатацията, че спорните договори не съдържат държавни помощи, Комисията нарушила член 87, параграф 1 ЕО. На следващо място, тя злоупотребила с правото си на преценка. На последно място се посочва, че в нарушение на член 253 ЕО обжалваното решение било недостатъчно мотивирано.

В подкрепа на предявения при условията на евентуалност иск за установяване на неправомерно бездействие жалбоподателят посочва три правни основания.

На първо място в тази връзка жалбоподателят посочва, че въпреки официалната покана от негова страна по член 232, параграф 2 ЕО, Комисията не е предприела действия, макар да била длъжна да започне официална процедура по разследване по член 88, параграф 2 ЕО поради възникнали при преценката на спорните договори затруднения. На второ място жалбоподателят посочва, че като не е започнала процедурата Комисията освен това е нарушила член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (1), тъй като в процедурата по предварително разследване тя е имала основание за съмнения относно съвместимостта на спорните договори в общия пазар. На трето място жалбоподателят посочва, че Комисията нарушила предвиденото в членове 87 и 88 ЕО разпределение на правомощията между Комисията и националните съдилища при контрола на държавните помощи, тъй като тя провеждала процедурата по разследване само дилаторно, до приключване на едновременно висящото национално съдебно производство между жалбоподателя и бенефициера на помощта.

(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/33

Жалба, подадена на 8 октомври 2009 г. — ancotel/СХВП — Acotel (ancotel)

(Дело T-408/09)

2009/C 312/55

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: ancotel GmbH (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: H. Truelsen, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Acotel SpA (Рим, Италия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 19 юни 2009 г. (преписка R 1385/2008-1),

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка „ancotel“ за услуги от класове 35 и 38 (заявка № 3 314 424)

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Acotel SpA

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: по-специално италианската фигуративна марка № 643 751 и фигуративната марка на Общността № 1 442 268„ACOTEL“ за стоки и услуги от класове 9 и 38

Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (1), тъй като не съществува вероятност от объркване между конфликтните марки

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/34

Жалба, подадена на 7 октомври 2009 г. — Almamet/Комисия

(Дело T-410/09)

2009/C 312/56

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Almamet GmbH Handel mit Spänen und Pulvern aus Metall (Ainring, Германия) (представители: S. Hautbourg и C. Renner, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се обяви за недействително Решение на Комисията от 22 юли 2009 г. (дело COMP/39.396), в частта, която се отнася до жалбоподателя;

—	при условията на евентуалност, да се намали наложената в член 2 от решението глоба;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска да се отмени Решение на Комисията C (2009) 5791 окончателен от 22 юли 2009 година (дело № COMP/39.396 — реактиви на основата на калциев карбид и магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост) относно производство по прилагане на член 81 ЕО и член 53 ЕИП, в което Комисията приема, че известен брой доставчици на гранули калциев карбид и магнезиеви гранули извършват подялба на пазари, квоти, разпределяне на клиенти, фиксиране на цени и обмен на чувствителна търговска информация за значителна част от пазара на ЕИП, като по този начин нарушават горепосочените разпоредби от Договора (наричано по-нататък „обжалваното решение“), в частта, която се отнася до жалбоподателя и, при условията на евентуалност, да се намали наложената му глоба в член 2 от обжалваното решение.

Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на искането си за отмяна:

С първото си правно основание жалбоподателят посочва, че Комисията е нарушила неговото право на защита като е използвала документи срещу него, които са иззети извън рамките на решението на Комисията за проверка.

С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е доказала, в съответствие с изискуемия правен критерий на доказване, наличието на нарушение, установено в член 1 от обжалваното решение по отношение на магнезия. Жалбоподателят счита, че дори ако документите, които са иззети незаконосъобразно, бяха включени в преписката на Комисията, те щяха да са по принцип неточни и несъгласувани. Според твърденията на жалбоподателя останалата част от доказателствата са устно изявление за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер в замяна на съдействие, което не само, че било неточно, но представлявало и изопачаване на някои факти и било оспорено от другите страни. Въз основа на това жалбоподателят счита, че тежестта на доказване по отношение на твърдяното нарушение продължава да бъде на Комисията.

С третото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, че нарушението е едно-единствено и е непрекъснато. По-специално не е налице реална заменяемост между калциевия карбид и магнезиевите гранули. Освен това жалбоподателят твърди, че не е имало съвместен цялостен план относно двата продукта, за което свидетелства наличието на различни срещи за всеки от продуктите.

При условията на евентуалност, жалбоподателят излага още четири правни основания в подкрепа на искането си за намаляване на наложената глоба в член 2 от обжалваното решение.

С четвъртото си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила точки 23 и 26 от Известието относно сътрудничеството (1) като му е отказала намаляване на наложената му глоба в съответствие с посоченото известие. Жалбоподателят счита, че елементите, които се съдържат в неговата молба за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, представляват информация с висока добавена стойност. По-конкретно, жалбоподателят счита, че Комисията не е имала право да откаже намаляване на глобата само на основание, че неговата молба не съдържала никаква информация относно нарушението, свързано с магнезия, тъй като това нарушение не било част от процедурата.

С петото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила член 81 ЕО и член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (2), както и точка 32 от Насоките относно глобите (3), като била определила окончателния размер на глобата на ниво, което надвишава с 10 % неговия последен оборот, който е бил предмет на одит. Жалбоподателят твърди, че Комисията се е основала на размера на неговия pro forma оборот за 2008 г. за целите на изчисляване на размера на глобата вместо на неговия последен оборот за 2007 г., който е бил предмет на одит. Освен това жалбоподателят счита, че Комисията трябвало да приложи намалението в размер на 20 % на основание точка 37 от Насоките относно глобите, след изчисляване на законния максимум в размер на 10 %.

С шестото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност като е определила прекомерен размер на глобата по отношение на жалбоподателя. Последният твърди, че е явно непропорционално налагането на глоба в размер, който води до отрицателна счетоводна стойност или намалява до нула счетоводната стойност на дружеството. Освен това наложената глоба надхвърляла финансовия капацитет на търговец като жалбоподателят, чиято дейност е свързана с продукти с много висока стойност и с много нисък марж на печалбата. На последно място жалбоподателят счита, че приложеното от Комисията намаление в размер на 20 %, не отчита в достатъчна степен особеното положение на жалбоподателя, което е потвърдено изрично от Комисията, като по този начин размерът на глобата остава непропорционален.

Със седмото си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че той не отговаря на условията в точка 35 от Известието относно глобата. Жалбоподателят счита, че Комисията е определила размера на глобата на ниво, което ще накърни непоправимо неговата икономическа жизнеспособност и ще доведе до загуба на стойността на неговите активи. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка в преценката като е приела, че в случая на жалбоподателя не е бил налице конкретен социален и икономически контекст, който следва да бъде отчетен.

(1) Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (Текст от значение за ЕИП) (ОВ С 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3).

(2) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

(3) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ С 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/35

Жалба, подадена на 13 октомври 2009 г. — Terezakis/Комисия

(Дело T-411/09)

2009/C 312/57

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ioannis Terezakis (представител: B. Lombart, lawyer)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията под формата на писмо от 3 август 2009 г., получено от жалбоподателя на 10 август 2009 г., с което се отказва да му бъдат оповестени определени части и приложения към определени писма, разменени между Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и гръцкото Министерство на финансите относно възможни данъчни нередности във връзка със строителството на летището на Spata, в Атина, Гърция,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, направени в това производство.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията от 3 август 2009 г., съобщено на жалбоподателя на 10 август 2009 г., с което се отказва да му бъдат оповестени определени части и приложения към определени писма, разменени между Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и гръцкото Министерство на финансите относно възможни данъчни нередности във връзка със строителството на международното летище на Атина в Spata, въз основа на следните основания.

Жалбоподателят твърди първо, че обжалваното решение страда от явна грешка при прилагане на правото и от явна грешка в преценката на фактите, в частта, в която Комисията неправилно е тълкувала и приложила член 4, параграф 2, първо тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Жалбоподателят твърди, че Комисията само се е позовала по абстрактен начин на изключението за публичен достъп, свързано с необходимостта от защита на търговските тайни, за да откаже да оповести определени части от съответните документи, без да посочи специални основания, свързани с опасността от действително накърняване на защитата на търговските интереси на съответните предприятия.

Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 1 от посочения регламент и принципа на възможно най-широк достъп до намиращите се в Комисията документи, установен в член 1, буква а), както и в съдебната практика на общностните юрисдикции.

В допълнение жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка при прилагане на правото като не е уведомила жалбоподателя за основанията, на които се базира нейното решение. Твърди се, че Комисията е нарушила задължението за мотивиране, установено в член 253 ЕО, като само се е позовала на изключенията на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001, за да откаже искания достъп.

Накрая, жалбоподателят счита, че Комисията неправилно е направила извод, че приложенията към писмата, до които той иска достъп, вече били у него, като тръгва от неправилното тълкуване, че исканите документи били идентични на тези, намиращи се в жалбоподателя. Ето защо жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено от явна грешка при прилагане на правото, в частта, в която Комисията не е приложила разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1049/2001, и по-конкретно член 4 от него.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/35

Жалба, подадена на 14 октомври 2009 г. — CEA/Комисия

(Дело T-412/09)

2009/C 312/58

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Commissariat à l’énergie atomique (CEA) (Париж, Франция) (представители: J. García-Gallardo Gil-Fournier, M. Arias Díaz и C. Humpe, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се потвърди получаването на жалбата (жалба, пълномощно, преписи и документи) и да се приеме същата за допустима,

—	да се разгледа жалбата, подадена от името и за сметка на CEA от законните му представители,

—	да се обяви за недействително съгласно член 230 ЕО решението на Комисията — съобщено на CEA с писмо от 29 юли 2009 г. — с което се отказва да се приравнят на допустими непреки разходи изплащаните от CEA обезщетения при пенсиониране и да се издаде на CEA сертификат за счетоводна методология,

—

при условията на евентуалност, съгласно член 238 ЕО да се обяви, че (i) обезщетението за пенсиониране е допустим разход съгласно договорните правила на Седма рамкова програма за научни изследвания и развитие и (ii) да се установи, че Европейската общност не спазва договорните си задължения към CEA в рамките на Седма рамкова програма за научни изследвания и развитие,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Основно искане в жалбата, основана на член 230 ЕО, е отмяна на окончателното решение на Комисията, съобщено на Commissariat à l’Energie Atomique (CEA) на 29 юли 2009 г., с което се отказва да се приравнят на допустими непреки разходи изплащаните от CEA обезщетения при пенсиониране и да се издаде на CEA сертификат за счетоводна методология, за да може той да декларира своите непреки разходи за персонала с оглед да му бъдат възстановени разходите, направени при осъществяването на съвместно финансираните в рамките на Седма рамкова програма за научни изследвания и развитие проекти.

CEA счита, че решението на Комисията, според което обезщетенията при пенсиониране не представляват допустими непреки разходи, почива на грешки при прилагане на правото и на явни грешки в преценката на фактите, и че Комисията е нарушила принципите на добра администрация, на правната сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания.

При условията на евентуалност, жалбата има за цел да установи на основание на член 238 ЕО, че Комисията не спазва своите договорни задължения към CEA като отказва да приравни на допустими разходи изплащаните от CEA обезщетения при пенсиониране и следователно да възстанови същите.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/36

Жалба, подадена на 14 октомври 2009 г. — Henkel/СХВП — JLO Holding (LIVE)

(Дело T-414/09)

2009/C 312/59

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Henkel AG & Co. KGaA (Дюселдорф, Германия) (представител: C. Milbradt, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: JLO Holding Company LLC (Санта Моника, Съединени американски щати)

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 30 юли 2009 г. (преписка R 609/2008-1) в частта, с която е отменена марката на Общността № 984 245 („LIVE“) за стоки „сапуни, парфюмерия, средства за грижа за тялото и козметика“,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словната марка „LIVE“ за стоки от клас 3 (марка на Общността № 984 245)

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: JLO Holding Company, LLC

Решение на отдела по отмяна: частично отменя марката на Общността

Решение на апелативния състав: частично отменя решението на отдела по отмяна и частично отменя марката на Общността

Изложени правни основания: нарушение на член 51, параграф 1, буква а) във връзка с член 51, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като използването на марката, което е от естество да осигури запазване на правата върху марката, предмет на настоящото производство, е доказано и за вида стоки „сапуни, парфюмерия, средства за грижа за тялото и козметика“

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/37

Жалба, подадена на 16 октомври 2009 г. — Cybergun/СХВП — Umarex Sportwaffen (AK 47)

(Дело T-419/09)

2009/C 312/60

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Cybergun (Bondoufle, Франция) (представител: S. Guyot, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Umarex Sportwaffen GmbH & Co. KG (Arnsberg, Германия)

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на първи апелативен състав на СХВП, постановено на 5 август 2009 г., в частта, в която с него се обявява за недействителна марката „AK 47“ поради описателния ѝ характер въз основа на член 51, параграф 1, буква а) — правно основание, което не е посочено в рамките на обжалването,

—

да се осъди СХВП съгласно член 87, параграф 2 и член 91 от Процедурния правилник да заплати съдебните разноски, включващи разходите, направени от жалбоподателя за целите на настоящото производство, по-специално, разходите за превод на документи, възнаграждението на неговия адвокат, и евентуално разходите за пребиваване и пътуване; от Първоинстанционния съд се иска да оцени тази сума на 20 000 EUR.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словната марка „AK 47“ за стоки от клас 28 — марка на Общността № 4 528 378

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Umarex Sportwaffen GmbH & Co. Kommanditgesellschaft

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането за обявяване на недействителност на разглежданата марка

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по отмяна и обявява марката на Общността за недействителна

Изложени правни основания:

Правното основание, а именно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 52, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009), на което се базира отмяната на марката поради описателния ѝ характер, никога не е било изтъквано в становищата, разменени пред първи апелативен състав, и освен това преценката за описателния характер на марката била неправилна.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/37

Жалба, подадена на 19 октомври 2009 г. — BSA/СХВП — Loblaws (PRÉSIDENT)

(Дело T-420/09)

2009/C 312/61

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: BSA (Париж, Франция) (представител: D. Masson, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Loblaws, Inc.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението, постановено на 17 август 2009 г. от четвърти апелативен състав на СХВП (преписка R 1744/2008-4),

—	да се осъди СХВП да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка „PRÉSIDENT“ за стоки и услуги от класове 5, 29, 30 и 42 — заявка за регистрация № 2 135 200

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Loblaws Inc.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: френската словна марка „President’s Choice“ за стоки от класове 5, 30, 31 и 32 и фигуративната марка на Общността „PRESIDENT’S CHOICE“ за стоки от класове 30, 31 и 32 (марка на Общността № 1 872 407)

Решение на отдела по споровете: частично приема възражението

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата като недопустима

Изложени правни основания: нарушение на член 59 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 60 от Регламент (ЕО) № 207/2009) и на член 71 от Регламент (ЕО) № 2868/95 (1), както и на принципа на състезателност съгласно член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

(1) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/38

Жалба, подадена на 22 октомври 2009 г. — Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет

(Дело T-423/09)

2009/C 312/62

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials Co. Ltd (Dashiqiao City, Китай) (представители: J.-F. Bellis и R. Luff, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени антидъмпинговото мито, наложено на жалбоподателя посредством Регламент (ЕО) № 826/2009 на Съвета от 7 септември 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1659/2005 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китайската народна република (ОВ L 240, 2009 г., стр. 7), доколкото определеното в този регламент антидъмпингово мито надхвърля това, което би било приложено ако беше определено въз основа на метода, приложен по време на първоначалното разследване, за да се отчете невъзстановяването на китайското ДДС върху износа съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент,

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят, установено в Китай дружество, иска отмяната на Регламент (ЕО) № 826/2009 на Съвета от 7 септември 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1659/2005 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китайската народна република (1), доколкото антидъмпинговото мито, определено в него, надвишава това, което би било приложено ако беше определено въз основа на метода, приложен по време на първоначалното разследване, за да се отчете невъзстановяването на китайското ДДС върху износа съгласно член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (2) (основният регламент).

Жалбоподателят изтъква две правни основания в подкрепа на своята жалба.

На първо място той счита, че използваният от Комисията метод за третиране на невъзстановяването на ДДС-то върху износа при преразглеждането, довело до обжалвания регламент, нарушава принципа на обективното сравнение между експортната цена и нормалната стойност съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент. Всъщност, вместо да приспадне от експортната цена невъзстановеният размер на ДДС върху износа, както е направила при първоначалното разследване, Комисията е сравнила експортната цена с нормалната стойност при включено ДДС, основавайки се на погрешно тълкуване на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент.

На второ място жалбоподателят твърди, че регламентът бил опорочен и от нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент, доколкото приложеният метод за отчитане на невъзстановяването на ДДС при сравнението между експортната цена и нормалната стойност се различава радикално от приложеният при първоначалното разследване, без да е дадена никаква надлежна обосновка.

(1) ОВ L 240, стр. 7.

(2) ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/38

Жалба, подадена на 14 октомври 2009 г. — Goodyear Dunlop Tyres UK/СХВП — Sportfive (QUALIFIER)

(Дело T-424/09)

2009/C 312/63

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Goodyear Dunlop Tyres UK Ltd (Бирмингам, Обединено кралство) (представител: M. Graf, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Sportfive GmbH & Co. KG (Кьолн, Германия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 11 август 2009 г. по преписка R 1291/2008-4,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „QUALIFIER“ за стоки от клас 12 (заявка № 4 877 262)

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Sportfive GmbH & Co. KG

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка на Общността № 4 017 836 и германската словна марка № 30 415 017.1 „Qualifiers 2006“, германската словна/фигуративна марка № 30 414 610.2 „2006 QUALIFIERS“, германската словна марка № 30 515 033.2 „Qualifiers 2008“, както и германската словна/фигуративна марка № 30 565 616.3 „2008 QUALIFIERS“, като заявките за всички тези марки се отнасят по-конкретно до клас 12

Решение на отдела по споровете: уважава възражението

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/39

Жалба, подадена на 14 октомври 2009 г. — Honda Motor/СХВП — Blok (BLAST)

(Дело T-425/09)

2009/C 312/64

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Honda Motor Co., Ltd. (Токио, Япония) (представител: M. Graf, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Hendrik Blok (Oudenaarde, Белгия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 16 юли 2009 г. по дело R 1097/2008 1;

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „BLAST“ за стоки от класове 7 и 12

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната мрака на Общността „BLAST“, регистрирана за стоки и услуги от класове 7, 35 и 37; словната мрака „BLAST“, регистрирана в Бенелюкс за стоки и услуги от класове 7, 35 и 37

Решение на отдела по споровете: приема възражението

Решение на апелативния състав: отхвърля жабата

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009), тъй като апелативният състав погрешно е приел, че съществува вероятност от объркване между съответните марки.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/39

Жалба, подадена на 22 октомври 2009 г. — centrotherm Clean Solutions/СХВП — Centrotherm Systemtechnik (CENTROTHERM)

(Дело T-427/09)

2009/C 312/65

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG (Blaubeuren, Германия) (представител: Rechtsanwalt O. Löffel)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Centrotherm Systemtechnik GmbH (Brilon, Германия)

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 25 август 2009 г. по преписка R 6/2008-4, доколкото с него се отхвърля искането за обявяване на отмяна във връзка със следните стоки:

—	Клас 11 — тръби за отоплителни инсталации, димни тръби, тръби за котли за отоплителни инсталации; газови горелки (държачи за-); механични части от отоплителни инсталации, механични части от газови инсталации; водопроводни кранове за тръби; вентилатори за комини;

—	Клас 17 — съединения, възли, неметални, за тръби, съединителни муфи за тръбопроводи, неметални, тръбопроводи (армиращи материали за-), неметални, тръби (гъвкави-), неметални, всякакви посочени по-горе стоки, неметални;

—	Клас 19 — дренажни тръби, напорни тръби [неметални], по-специално за строителни цели; разклонителни тръби, неметални; шахти за комини, неметални;

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Словна марка „CENTROTHERM“ за стоки и услуги от класове 11, 17, 19 и 42 (Марка на Общността № 1 301 019)

Притежател на марката на Общността: Centrotherm Systemtechnik GmbH

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят

Решение на отдела по отмяна: обявяване на марката на Общността за отменена

Решение на апелативния състав: частична отмяна на решението за обявяване на недействителност и частично обявяване на марката на Общността за отменена

Изложени правни основания: Нарушение на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1) във връзка с правило 40, параграф 5 и правило 22, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 2868/95 (2), доколкото представените от притежателя на марката доказателства за използване са били счетени за достатъчни, с цел да обосноват реално използване на марката, предмет на настоящото производство, по смисъла на член 15 от Регламент № 207/2009.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ 2009, L 78, стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ 1995, L 303, стp. 1, Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/40

Жалба, подадена на 29 октомври 2009 г. — TTNB/СХВП — March (Tila March)

(Дело T-433/09)

2009/C 312/66

Език, на който е подадена жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: TTNB SARL (представител: J.-M. Moiroux, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Juan Carmen March (Мадрид, Испания)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на втори апелативен състав на СХВП от 20 август 2009 г. по преписка R 1538/2008-2 и да се разреши регистрацията на заявената марка;

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: г-жа Tamara Taichman, чийто правоприемник е жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „Tila March“ за стоки от класове 3, 18 и 25 — заявка за регистрация № 5 402 722

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Carmen March Juan

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: испанската словна марка „CARMEN MARCH“ за стоки и услуги от класове 3, 18, 24, 25, 35 и 38, като възражението е насочено срещу регистрацията за стоките от класове 3, 18 и 25

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009] поради липса на вероятност от объркване между конфликтните марки.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/40

Жалба, подадена на 26 октомври 2009 г. — Centrotherm Systemtechnik/СХВП — centrotherm Clean Solutions (CENTROTHERM)

(Дело T-434/09)

2009/C 312/67

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Centrotherm Systemtechnik GmbH (Brilon, Германия) (представител: Rechtsanwalt J. Albrecht)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG (Blaubeuren, Германия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение R 6/2008 4 на четвърти апелативен състав на СХВП от 25 август 2009 г., доколкото с него се уважава искането за отмяна на спорната марка;

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски;

—	да се осъди евентуалната встъпила страна да заплати свързаните с встъпването съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Словна марка „CENTROTHERM“ за стоки и услуги от класове 11, 17, 19 и 42 (марка на Общността № 1 301 019)

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG

Решение на отдела по отмяна: обявяване на марката на Общността за отменена

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 57, параграф 5 във връзка с член 51, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), тъй като ответникът не е подложил на достатъчна преценка представените в срок доказателства за използването;

—	нарушение на задължението за служебно разглеждане на фактите;

—	нарушение на член 76, параграфи 1 и 2, и член 57, параграф 1 от Регламент № 207/2009 както и правило 40, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2868/95 (2), тъй като ответникът не е подложил на преценка представените доказателства за използването с писмените мотиви на жалбата;

—	грешна в преценката, тъй като представените впоследствие доказателства трябвало да бъдат взети предвид дори и да са били представени след срока;

—

при условията на евентуалност, неприложимост на правило 40, параграф 5 от Регламент № 2868/95 съгласно член 241 ЕО, тъй като то нарушавало член 76, параграф 1 и член 57, параграф 1 във връзка с член 51, параграф 1 и член 162, параграф 1 от Регламент № 207/2009, член 202 ЕО както и общите принципи на общностното право, по-специално типичния за правовата държава принцип на пропорционалност, основното право на собственост и правото на справедлив процес.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ 2009, L 78, стр. 1).

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/41

Жалба, подадена на 22 октомври 2009 г. — SE.RI.FO./Комисия и Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура

(Дело T-438/09)

2009/C 312/68

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Serifo Srl (Неапол, Италия) (представители: R. de Lorenzo, avvocato, P. Kivel Mazuy, avvocato, G. Ruberto, avvocato)

Ответници: Комисия на Европейските общности, Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени мярката с неизвестни дата на приемане и референции, с която в рамките на Lifelong Learning Programme Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура одобрява списъка на допуснатите за общностно съфинансиране проекти по хоризонталната програма „KA3 ICT Multilateral Projects“ и списъка с резерви за частта, в която представеният от дружество Se.Ri.Fo. s.r.l. проект „V-3DAS“ № 505690-2009-LLP-IT-KA3-KA3MP е вписан в списъка с резервите вместо в списъка с финансираните проекти.

—	Да се отмени записката от 21 септември 2009 г., получена на 22 септември 2009 г., с която Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура уведомява Se.Ri.Fo. за оценката на проекта „V-3DAS“ от външните експерти на агенцията и за предоставените му точки.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят участва в процедура за възлагане на обществена поръчка за 2009 година в рамките на програмата за действие в областта на за обучение през целия живот („Lifelong Learning Programme“) като представя на Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA, „Educational, Audiovisual and Culture Executive Agency“) проекта V-3DAS в рамките на хоризонталната програма — ключова дейност 3 „ICT“.

Към оценка на кандидатурите, съгласно практическите указания за оферентите за 2009 г., пристъпват външни експерти на агенцията. Представеният от жалбоподателя проект, получил 30,5 точки от 40 (или 76,3 % от максималната оценка), при положение, че за вписване в списъка с финансирани проекти са необходими 31 точки (или 77,5 % от максималната оценка), е вписан в списъка с резервите, който може да се използва за последващо предоставяне на безвъзмездни средства, в случай че бъдат осигурени разполагаеми средства вследствие на оттегляне на одобрени проекти или на увеличение на предвидения за програмата бюджет.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че оценката от страна на външните експерти на Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура и точките, които посочените му предоставят за всеки от критериите за възлагане, са опорочени по отношение на убедителността на мотивите, на грешка в прилагането на критериите за оценка и на вътрешни противоречия и нелогичност в преценката. Тези нередности могат да се считат за решаващи за отстраняването на проекта на жалбоподателя от списъка с финансираните проекти единствено поради недостатъчни 0,5 точки.

В това отношение се подчертава, че във връзка с отпускането на безвъзмездни средства член 109 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, предвижда, че: „Отпускането на безвъзмездни средства е подчинено на принципите на прозрачност и равно третиране“.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/42

Иск, предявен на 3 ноември 2009 г. — Azienda Agricola Bracesco/Комисия

(Дело T-440/09)

2009/C 312/69

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Azienda Agricola Bracesco Srl (Orgiano, Италия) (представители: F. Tosello, avvocato, S. Rizzioli, avvocato, C. Pauly, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

на основание членове 235 и 288, параграф 2 ЕО да се осъди Европейската комисия да заплати обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи на дружество Azienda Agricola Bracesco s.r.l., понастоящем в ликвидация, в размер на 335 000 евро или в размер на друга определена в хода на производството и фиксирана при всички положения по съдебен ред сума, ведно със законоустановените лихви от датата на падежа до действителното плащане;

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящият иск за обезщетение на вредите, за които Европейската общност носи извъндоговорна отговорност, се вписва в контекста на общностите мерки за борба с инфлуенцата по птиците.

В това отношение се твърди, че вследствие на затрудненията на европейския пазар на птиче месо, породени от спада на цените в резултат на намаляване на потребителско търсенето, свързано на свой ред с разпространението на инфлуенцата по птиците, Европейската комисия решава да се намеси посредством Регламент № 1010/2006 (1), който предвижда мерки в подкрепа на птицевъдите.

Макар общностното законодателство във ветеринарно-санитарната област да включва пъдпъдъците в понятието за птици, птицевъдите, които развиват дейност за отглеждане и клане на този животински вид, необосновано са изключени от получаване на помощите.

Жалбоподателят Azienda Agricola Bracesco s.r.l. в ликвидация изтъква, че е претърпяло неоснователно увреждане поради поведението на Европейската комисията, което представлява тежко и явно нарушение на един от основните принципи на общностния правен ред, а именно принципът за недопускане на дискриминация.

(1) Регламент (ЕО) № 1010/2006 на Комисията от 3 юли 2006 година относно някои извънредни мерки за подкрепа на пазара в сектора на яйцата и птичето месо в някои държави членки (ОВ L 180, стр. 3; Специално издание на български език, глава 03, том 73, стр. 164).

Съд на публичната служба на Европейския съюз

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/43

Жалба, подадена на 17 септември 2009 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело F-78/09)

2009/C 312/71

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението на Комисията, с което се отхвърля искането на жалбоподателя за възстановяване на съдебните разноски, направени по дело T-18/04, за заплащането на които ответника е осъден с Решение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2008 г. Освен това, искане за осъждане на ответника да поправи имуществените и на неимуществените вреди, причинени на жалбоподателя.

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решението, независимо от това как е формулирано, с което ответникът отхвърля искането от 22 септември 2008 г.;

—	да се отмени, доколкото е необходимо решението, с което се отхвърля жалбата от 8 април 2009 г., независимо от това как е формулирано;

—

да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 15 882,31 EUR заедно с мораторните лихви в размер на 10 % годишно, с годишна капитализация, считано от датата на предявяване на искането от 22 септември 2008 г. до настоящия момент, като обезщетение за имуществените вреди, претърпени от жалбоподателя в резултат на спорното решение през горепосочения период;

—

да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя, pro bono et ex aequo, сумата от 6 500,00 EUR или съответната по-голяма или по-малка сума, определена от Съда на публичната служба по справедливост като обезщетение за неимуществените вреди и други неудобства, претърпени от жалбоподателя, в резултат на спорното решение и настъпили в периода от издаването на последното до настоящия момент;

—

да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 5 EUR за всеки ден, считано от утрешния ден до деня на пълното и безусловно изпълнение на искането от 22 септември 2008 г., както и на свързаните с него решения или материални актове, без никакво изключение или извинение, или съответната по-голяма или по-малка сума, определена от Съда на публичната служба по справедливост, платима на първо число на всеки месец на основание придобитите права през предходния месец, като обезщетение за вредите, причинени от спорното решение и настъпили през горепосочения период;

—	да се осъди ответника за заплати всички съдебни разноски и други разходи и хонорари, свързани с производството по настоящата жалба.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/44

Жалба, подадена на 28 септември 2009 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело F-81/09)

2009/C 312/72

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет на производството

Отмяна на решението на Комисията за частично отхвърляне на искането на жалбоподателя за отмяна на решението на Комисията относно изчисляването на лихвите за забава, дължими върху обезщетението за инвалидност, изплащано му между юни 2005 г. и април 2008 г.

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени — независимо от формата, в която е прието — решението на ответника за частично отхвърляне на искането от 8 септември 2008 г., тоест да се отмени — независимо от формата, в която е прието — решението, с което Комисията изчислява и изплаща на жалбоподателя лихвите за забава, дължими върху всяко от изплатените му месечни обезщетения за инвалидност за периода юни 2005 г. — април 2008 г.; тези лихви са му изплатени еднократно на 29 май 2008 г. с дата на оценка 28 май 2008 г. вместо да му бъдат изплащани в края на всеки месец от съответния период и са в по-нисък размер от размера, който е щял да бъде изчислен и изплатен ако бяха спазени критериите, съдържащи се в искането от 8 септември 2008 г., тоест ако: (a) 29 май 2008 г. се счита за dies ad quem; (б) първият ден на месеца, следващ месеца, през който всяка от разглежданите месечни суми е трябвало да бъде изплатена на жалбоподателя се счита за dies a quo; (в) приложеният годишен лихвен процент е 10 % с годишна капитализация,

—

да се отмени записката от 16 декември 2008 г., в частите, в които същата е неблагоприятна за жалбоподателя, тоест в частите, в които Комисията отхвърля частично искането от 8 септември 2008 г. и доколкото изчислява и изплаща лихвите в по-нисък размер от размера, който щеше да бъде изчислен и изплатен ако бяха приложени критериите, съдържащи се в искането от 8 септември 2008 г.,

—

да се осъди ответника да изплати на жалбоподателя разликата между размера на лихвите, изчислени при прилагане на критериите, съдържащи се в искането от 8 септември 2008 г., и размера на действително изплатените лихви, евентуално по силата на член 241 (предишен 184) ЕО при въздържане към настоящия спор да се приложат пасажите от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, в областта на определянето на размера на лихвения процент, който трябва да се приложи по отношение на дълг на Комисията към лице, спрямо което е приложим Правилника, както и в областта на капитализацията на лихвите,

—

да се осъди ответника да изплати на ищеца лихвите с 10 % годишен лихвен процент и с годишна капитализация, считано от 29 май 2008 г. до действителното изплащане, върху разликата между лихвите, както и да изплати едно евро, евентуално по силата на член 241 (предишен 184) ЕО при въздържане към настоящия спор да се приложат пасажите от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, в областта на определянето на размера на лихвения процент, който трябва да се приложи по отношение на дълг на Комисията към лице, спрямо което е приложим Правилника, както и в областта на капитализацията на лихвите,

—	да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, такси и хонорари във връзка с производството по тази жалба,

—	доколкото е необходимо да се отмени — независимо от формата, в която е прието — решението, с което се отхвърлят жалбата по административен ред от 18 февруари 2009 г. и записката от 29 май 2009 г.

19.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/44

Жалба, подадена на 16 октомври 2009 г. — Larue и Seigneur/Европейска централна банка

(Дело F-84/09)

2009/C 312/73

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Emmanuel Larue и Olivier Seigneur (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: L. Levi, avocat)

Ответник: Европейска централна банка

Предмет на производството

Искане за отмяна на фишовете за заплата от януари 2009 г.

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени фиша за заплата за януари 2009 г.;

—	доколкото е необходимо да се отменят решенията съответно от 20 април 2009 г. и от 6 август 2009 г. за отхвърляне на исканията за преразглеждане и на подадените от жалбоподателите жалби по административен ред;

—

в рамките на процесуално-организационни действия да се покани ответника да представи своята административна преписка или поне документите, изхождащи от Генерална дирекция „Човешки ресурси“ и представени на Изпълнителния съвет относно методологията за преизчисление („GSA“) за 2009 г., предложението на Изпълнителния съвет относно методологията за преизчисление („GSA“) за 2009 г., документите, изхождащи от Генерална дирекция „Човешки ресурси“, представени на Управителния съвет относно методологията за преизчисление („GSA“) за 2009 г., решението на Управителния съвет относно методологията за преизчисление („GSA“) за 2009 г.;

—

да се осъди ответника да изплати обезщетение за поправяне на претърпените от жалбоподателите вреди, състоящо се в изплащане на всеки от тях поради загуба на покупателна способност от 1 януари 2009 г. на 5 000 евро в просрочени плащания към възнаграждението, съответстващи на увеличение на заплатата на жалбоподателите с 1,5 %, считано от 1 януари 2009 г. и в прилагането на лихвен процент върху просрочените плащания към заплатата на жалбоподателите от момента на съответния им падеж до деня на плащането. Този лихвен процент трябва да се изчисли въз основа на приложимия през съответния период фиксиран от Централната европейска банка процент за основните операции по рефинансиране, увеличен с два пункта;

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2009.312.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 312

Издание на български език	Информация и известия	Година 52 19 декември 2009 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд
2009/C 312/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 297, 5.12.2009 г.	1