3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/1

А.

като има предвид, че Европейският парламент няма правосубектност, в резултат на което често е възпрепятстван при защитата на своите прерогативи пред националните съдилища поради проблеми, произтичащи от специфичния му характер;

Б.

като има предвид, че Парламентът зачита правото на инициатива на Комисията, но поддържа своето собствено право по член 192 от Договора за създаване на ЕО да изисква от Комисията да внася законодателни предложения;

В.

като има предвид, че в това отношение Европейският парламент разполага с редица предвидени в Договора правни средства, които гарантират защитата на горепосочените прерогативи пред другите институции на Общността, като иск за установяване на бездействие (чл. 232 от Договора за създаване на ЕО) или иск за отмяна на актове на Общността (чл. 230 от Договора за създаване на ЕО);

Г.

като има предвид, че според съдебната практика на Съда на Европейските общности всяка държава-членка носи отговорност за неспазване на задълженията си по Договорите, независимо от това кой е органът на тази държава, чието действие или бездействие е довело до това неспазване, дори в случай на институция, която по конституция е независима (1);

Д.

като има предвид, че Европейският парламент все пак не разполага с равностойни преки инструменти за защита на своите прерогативи пред националните съдилища, най-вече в случай на решение, постановено от национална съдебна институция, което нарушава прерогативите на Парламента, доколкото той не може нито да участва в национални съдебни производства, нито да сезира пряко Съда на Европейските общности, за да защити собствените си решения;

Е.

като има предвид, че Европейският парламент няма дори възможността като последно средство да образува производство за установяване на неизпълнение (в съответствие с чл. 226 от Договора за създаване на ЕО) срещу държава-членка, тъй като това правомощие принадлежи изключително на Комисията;

Ж.

като има предвид, че липсата на подходящи инструменти за ефективна защита на собствените му решения може да попречи на ефективността на Европейския парламент в качеството му на политически и законодателен орган;

З.

като има предвид, че принципите за лоялно сътрудничество между институциите на Европейския съюз и за добро управление изискват дейността на органите на Общността да бъде подчинена на прозрачност и разбираемост, така че причините, на които се основава приемането или неприемането на определено действие да бъдат явни;

И.

като има предвид, че с оглед разрешаването на гореизложените проблеми би било подходящо да се засилят средствата за защита на парламентарните прерогативи не чрез изменение на Договора за създаване на ЕО, а като се потърси начин от опита на националните парламенти да се извлекат модели, подходящи за специфичните изисквания на Европейския парламент;

Й.

като има предвид, че резултатите от проведено за тази цел проучване, основано на широка представителна извадка държави-членки, ясно показват, че по-голямата част от националните законодателни системи предоставя на националните парламенти средства за съдебна защита, целящи да гарантират не само защитата на интересите на парламентарната асамблея в нейната цялост, но и тази на отделните ѝ членове;

К.

като има предвид, че държавите-членки са подчинени на принципа на „искреното и лоялно сътрудничество“, закрепен в чл. 10 на Договора за създаване на Европейската общност, както и че в съответствие с тълкуването на Съда на Европейските общности самите държави-членки са задължени „да предвидят система от средства и процедури, които да осигуряват зачитането на правото на ефективна съдебна защита“ (2);

Л.

като има предвид, че би било подходящо да се предоставят на Европейския парламент идентични или най-малкото аналогични инструменти за защита на неговите прерогативи пред съдебната власт, независимо дали тя се представлява от Съда на Европейските общности или от националните съдилища, по аналогия с инструментите на защита, предвидени в националните правни системи в полза на собствените парламенти;

1.

Приканва Комисията да отчита евентуалните искания на Европейския парламент за образуване на производство за установяване на неизпълнение срещу държава-членка, обвинена, че е нарушила определени парламентарни прерогативи, и изисква да получава от компетентния член на Комисията подробно обяснение за причините, поради които Комисията е решила да не предприема изискваните действия;

2.

Предлага изменение на Статута на Съда на Европейските общности, така че на Европейския парламент да се гарантира правото да внася собствените си забележки пред Съда по всички случаи, в които пряко или косвено се поставят под въпрос неговите прерогативи, така че участието на Европейския парламент, когато той официално не е страна в производството, да не бъде оставяно на преценката на Съда на Европейските общности, както е предвидено понастоящем в член 24, алинея 2 от Статута;

3.

Предлага да се разгледа внимателно въпросът дали правният механизъм, предвиден в член 300, параграф 6 от Договора за ЕО, може да се прилага при случаи, в които прерогативите на Европейския парламент са сериозно застрашени, като на Парламента се даде възможност да поиска от Съда на Европейските общности да се произнесе относно съвместимостта на даден акт на националното право с първичното общностно право, без с това да се нарушава изключителното правомощие на Комисията да образува или да откаже образуването на процедура за установяване на неизпълнение срещу държавата-членка, която евентуално е извършила нарушение;

4.

Приканва компетентната комисия да подготви изменение към член 121 от Правилника, което да обхване всички производства пред всяко съдилище и да предвиди опростена процедура, която да се прилага пред Съда на Европейските общности при ускорено или спешно производство;

5.

Счита за уместно да се насърчи политика на сътрудничество между Европейския парламент и националните съдилища в духа на практиките, които вече показаха положителни резултати в някои държави-членки, като се разработят съдебни процедури, които позволяват на Парламента да участва в съдебни производства, образувани пред национални съдилища с предмет собствените му прерогативи;

6.

Призовава Комисията да предложи подходящите законодателни мерки за гарантирането на пълната ефективност на правната защита от страна на Парламента на неговите прерогативи;

7.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/3

А.

като има предвид, че Балтийско море е воден басейн, с който граничат осем държави от Европейския съюз, и че 80 % от бреговата му ивица представлява територия на Европейския съюз; като има предвид, че ОАО „Газпром“ е мажоритарен акционер в „Северен поток“;

Б.

като има предвид, че грижата за околната среда на Балтийско море е една от основните цели на северното измерение на Съюза, многократно потвърдена от съобщения на Комисията и резолюции на Парламента;

В.

като има предвид, че селскостопанският и промишленият сектор на всички граничещи държави-членки и на Русия представляват най-големите замърсители на Балтийско море и създават най-значителните проблеми за екологичното му равновесие;

Г.

като има предвид изключителното ангажиране на Съюза в дейности, свързани с опазването на околната среда, включително и на морската среда;

Д.

като има предвид, че по делата пред Съда на Европейските общности Комисията многократно потвърди, че опазването на околната среда представлява една от ключовите цели на Общността, а Съдът призна съществуването на компетенция на Общността в областта на защитата и опазването на морската среда;

Е.

като има предвид, че понастоящем съществуват планове за изграждането на редица инфраструктурни проекти в Балтийско море („Северен поток“, вятърни паркове, Scanled Baltic Pipe, газопровод между Финландия и Естония, електропроводи между Швеция и Литва, терминали за втечнен природен газ в Швиноуйшце и т.н.);

Ж.

като има предвид, че е необходимо Европа да намери начин за реагиране на жизненоважния въпрос за сигурността на енергийните доставки;

З.

като има предвид, че нарастващият принос на природния газ в енергийния баланс в Европа представлява — особено от 1990 г. насам — най-значителният самостоятелен източник на намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2);

И.

като има предвид, че принципът на предпазните мерки, установен в член 172, параграф 2 от Договора за ЕО, изисква всички заинтересовани страни да направят необходимите усилия в посока оценка на въздействието върху околната среда, което могат да имат нови решения или започването на работи, и да предприемат съответни предпазни действия в случаите на основателно предположение за заплаха за околната среда;

Й.

като има предвид принципа за интегриране на политиката за опазване на околната среда в специфичните за сектора политики, от което произтича необходимостта надлежно да бъдат взети предвид изискванията във връзка с опазване на околната среда при осъществяването на всички дейности и цели на Общността;

К.

като има предвид, че член 194 от бъдещия Договор за функционирането на Европейския съюз, въведен с Договора от Лисабон, изрично посочва необходимостта енергийната политика на ЕС да се провежда в духа на солидарност между държавите-членки и с оглед необходимостта да се опазва и подобрява околната среда;

Л.

като има предвид, че Международната морска организация потвърди специфичната чувствителност на Балтийско море към екологични заплахи, като го определи за „особено чувствителна морска зона“;

М.

като има предвид, че Балтийско море понастоящем е един от най-замърсените водни басейни на света и като посочва по-специално, че концентрацията на опасни вещества във водите на Балтийско море и в организмите, които го обитават, продължава да бъде неестествено висока;

Н.

като има предвид, че Балтийско море е типично вътрешно море и плитък воден басейн, който, наред с Черно море, има най-ограничения в света водообмен с водите на световния океан, с цикъл траещ около 30 години;

О.

като има предвид, че продължителността на живот на тръбопровод за газ се оценява на приблизително 50 години и че обемът на работа, необходима за извеждане на тръбопроводната система от експлоатация, ще бъде сходен на този за заплануваната инсталация; като има предвид, че при обсъждането на екологичното и икономическото въздействие на проекта този аспект следва да се разглежда в съотношение с времето, необходимо за пълното възстановяване на флората и фауната до първоначалното им състояние;

П.

като има предвид, че излагането на тежки метали, замърсители и други вредни вещества води до опасности за здравето и последици за хранителната верига, които е необходимо да бъдат изследвани;

Р.

като има предвид редица фактори, които са причина за особената екологична опасност, на която е изложено Балтийско море, включително дълготрайното задържане на водата, разслоената морска дълбина, широката промишлена зона около речните басейни и специфичното засилване на селскостопанската дейност в района на Балтийско море;

С.

като има предвид, че провеждането на работи, предвид на специфичните условия, които са налице в Балтийско море, би могло да доведе до драстично нарастване на популацията на водорасли, което носи особен риск за Финландия, Швеция и Германия, както и за държавите на Балтийско море;

Т.

като има предвид, че съществен фактор, който допълнително допринася за риска, свързан с околната среда, е съществуването на около 80 000 тона военни амуниции, потопени на дъното на Балтийско море след Втората световна война, които съдържат отровни вещества като например иприт (горчичен газ), серен иприт, азотен иприт, люизит, Кларк I, Кларк II и адамсит, които представляват заплаха както за природната среда на Балтийско море, така и за здравето и живота на хората;

У.

като има предвид, че редица държави потопяваха контейнери с военни амуниции от 1945 г. до края на 60-те години;

Ф.

като има предвид по-специално критичното състояние на контейнерите, за които се смята, че са засегнати от 80 % корозия , а също така и факта, че точното определяне на местоположението на амунициите невинаги е възможно;

Х.

като в същото време има предвид, че приетият на 15 ноември 2007 г. в Краков план за действие за Балтийско море задължава балтийските държави да осигурят безопасно складиране на старите запаси от химикали и апарати, които съдържат опасни вещества;

Ц.

като взема предвид потенциалното въздействие на газопровода върху морската среда на Балтийско море и върху държавите, граничещи с Балтийско море;

Ч.

като взе предвид увеличения трафик на морски съдове и петролни танкери в Балтийско море и потенциалната опасност от пожари, риска от загуба на водоизместимост и потъване на плавателни съдове в резултат на авария на газопровода по време на строителството, монтажа и експлоатацията му, както и неговото потенциално въздействие върху хората, икономиката и околната среда;

Ш.

като има предвид, че „Северен поток“ планира да изгради на дъното на Балтийско море коридор с дължина 1 200 км и ширина около 2 км, ставайки по този начин най-големият подводен строеж в света;

Щ.

като има предвид, че строителството, монтажът и експлоатацията на проекта биха могли да окажат неблагоприятно въздействие върху риболова, туризма и корабоплаването, като най-вероятно ще имат отрицателно въздействие върху икономиката в крайбрежните райони;

АА.

като има предвид, че член 123 от Конвенцията на ООН за морско право, която представлява интегрална част от достиженията на правото на ЕС, задължава държавите, граничещи с полузатворени морета, да се координират и да си съдействат за изпълнението на своите права и задължения в областта на защитата и опазването на морската среда;

АБ.

като има предвид, че член 2, параграф 1 от Конвенцията от Еспоо задължава страните да предприемат индивидуално или съвместно всички подходящи и ефективни мерки с цел предпазване, намаляване и контролиране на значителното отрицателно трансгранично въздействие върху околната среда, произтичащо от планирани дейности;

АВ.

като има предвид, че съгласно член 5а от Конвенцията от Еспоо консултациите със страните, изложени на вредното въздействие на трансгранични инвестиционни проекти, може да обхващат възможни алтернативи на планираните инвестиции, включително тяхното прекратяване;

АГ.

като има предвид, че член 12 от Конвенцията от Хелзинки задължава страните по нея да предприемат всички подходящи мерки с цел предотвратяване на замърсяването на морската среда на Балтийско море, произтичащо от изследвания или експлоатация на морското дъно или свързаните с тях дейности;

АД.

като има предвид, че планираното трасе на северноевропейския газопровод ще преминава през области, включени в програмата НАТУРА 2000, които подлежат на специална защита по силата на Директива 92/43/ЕИО на Съвета;

АЕ.

като има предвид, че член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО задължава държавите-членки да предприемат съответните действия с цел избягване на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете в защитените области;

АЖ.

като има предвид, че член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО задължава държавите-членки да извършат съответната оценка на последиците за дадена защитена област от планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които могат да окажат значително влияние от гледна точка на предпоставките за нейната защита;

АЗ.

като има предвид, че съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО компетентните национални власти одобряват проекта или строежа в контекста на изводите, произтичащи от горната оценка, едва след като се уверят, че той няма да окаже неблагоприятно въздействие върху съответната територия и, по целесъобразност, след като получат общественото мнение;

АИ.

като има предвид, че планираният газопровод ще бъде най-дългият и същевременно най-плитко положеният подводен двуканален газопровод в света, което го прави особено уязвим за евентуални повреди;

АЙ.

като има предвид, че по силата на Решение № 1364/2006/ЕО северноевропейският газопровод е включен в списъка на приоритетните проекти, представляващи интерес за Европа;

АК.

като има предвид, че всяка техническа конструкция от голям мащаб, разположена в морски води, поради свързания с нея риск трябва да бъде предмет на особено задълбочен и комплексен анализ и оценка на въздействието върху околната среда, както е предвидено в Конвенцията от Еспоо, в Конвенцията HELCOM и цялото друго съответно приложимо европейско и национално законодателство;

АЛ.

като има предвид, че по силата на Конвенцията от Еспоо преди всеки проект от такъв характер следва да бъде направен анализ на евентуалните алтернативни решения, по-специално вземащ под внимание разходите по изпълнението и безопасността на околната среда, в този случай — анализ на прокарването на трасето на газопровода по суша;

АМ.

като има предвид, че части от планирания газопровод вече са превозени до град Котка във Финландия. за да бъдат обработени там;

АН.

като има предвид, че член 1 от Конвенцията от Орхус, който задължава страните да гарантират правото на достъп до информация, участието на обществеността във вземането на решения и достъп до правосъдие по въпросите, свързани с околната среда;

АО.

като има предвид, че законовите изисквания, свързани с подготовката на точна оценка на въздействието върху околната среда, трябва да отчитат всички горепосочени рискове;

АП.

като има предвид, освен това, необходимостта от анализ на заплахата от терористични актове и възможностите за ефективно противодействие на същите;

1.

Е на мнение, че „Северен поток“ представлява инфраструктурен проект със значимо политическо и стратегическо измерение както за ЕС, така и за Русия; разбира загрижеността, изразена от държавите-членки на ЕС по отношение на изграждането и поддръжката на газопровода; подчертава, че способността на малките крайбрежни държави да гарантират сигурността на доставките в региона на Балтийско море не може да се разглежда изолирано от способността на ЕС да действа като едно цяло и да се говори с един глас по енергийните въпроси, и припомня своята резолюция от 26 септември 2007 г. относно обща европейска външна политика в областта на енергетиката (8); подчертава, че Решение 1364/2006/ЕО (включващо насоките за ТЕН-Е) признава „Северен поток“ като проект от европейски интерес, който ще спомогне за задоволяване на бъдещите енергийни потребности на ЕС; подчертава, че този проект, съвместно с други допълнителни газопроводи, като например Yamal II и Amber, следва да бъдат планирани в духа на една обща европейска външна политика по въпросите на енергетиката и следва да отчитат изцяло своето въздействие върху околната среда и върху сигурността на държавите-членки на ЕС;

2.

Отново изразява мнението си, че, като се има предвид все по-голямата зависимост на ЕС от ограничения брой енергийни източници, доставчици и транспортни трасета, че e от първостепенно значение да се подкрепят инициативите, насочени към тяхното разнообразяване както на географски принцип, така и посредством развиването на устойчиви алтернативи; специално обръща внимание на необходимостта да се подкрепи развитието на пристанищната инфраструктура, която се използва за обработване на горива; припомня, че „Северен поток“ е само един от редица проекти, свързани с газовата инфраструктура, като например тръбопроводи и терминали за втечнен природен газ, които ще бъдат от основно значение за задоволяване на потребностите на Общността от природен газ, която потребност — съгласно многобройни проучвания — ще нарасне значително в следващите години и същевременно ще направи възможна замяната на по-вредните за околната среда изкопаеми горива; счита, че е необходимо да бъде направена оценка на дългосрочното въздействие на новата газова инфраструктура върху околната среда във връзка със значението на гаранциите за стабилни доставки на газ;

3.

Поддържа предложението, което се съдържа в резолюцията на Парламента от 14 ноември 2006 г., че бъдещата морска стратегия на ЕС трябва да води до установяването на обвързващи наднационални задължения, които може да включват и съвместни ангажименти в трети държави;

4.

Подчертава, че енергийната сигурност трябва да бъде разглеждана като съществен елемент от цялостната сигурност на Европейския съюз, като определението за енергийна сигурност не следва да се ограничава единствено до липсата на вътрешно производство в ЕС, а да взема под внимание геополитическите аспекти на зависимостта от внос и произтичащите от това възможни прекъсвания на доставките по политически причини; смята, че Третият енергиен пакет ще намали енергийната зависимост на всяка държава-членка, тъй като на един напълно либерализиран и интегриран енергиен пазар никоя държава не може да бъде изключена от доставчик от трета държава;

5.

Счита, че предизвикателството да се гарантира сигурността на енергийните доставки при същевременно спазване на ангажимента за опазване на околната среда и за устойчиво развитие прави наложително прилагането на съгласувана и координирана европейска политика по отношение на доставките на природен газ, основаваща се на внимателна оценка на европейско равнище на свързаните с околната среда аспекти на алтернативни решения и основаваща се на взаимна солидарност между държавите-членки;

6.

Изразява съжаление за незначителната роля, която ЕС играе в този проект, по-специално за ролята на Комисията; изтъква, че по-голямо участие от страна на ЕС би намалило несигурността, която много държави-членки изпитват по отношение на проекта „Северен поток“;

7.

Отбелязва противопоставянето, изразено от някои държави-членки по отношение на запланувания проект за тръбопровод в Балтийско море, представляващ общо благо на държавите, граничещи с Балтийско море, а не въпрос на двустранни междудържавни отношения; счита по тази причина, че проектът следва да се осъществи в сътрудничество с всяка от държавите около Балтийско море в съответствие с Конвенцията от Еспоо, Конвенцията от Хелзинки и с други съответни правни инструменти; подчертава важността на завършването на процеса на ратификация на Конвенцията от Еспоо от страна на Русия;

8.

Заявява, че в тази връзка се противопоставя на осъществяването на инвестицията в запланувания мащаб, без да е налице преди това положителна оценка на въздействието върху околната среда;

9.

Изразява убеждението си, че енергийни проекти, включващи държави-членки на ЕС и трети държави, следва да бъдат предмет на солидарния европейски интерес и грижа на целия Европейски съюз и на неговите граждани;

10.

Признава, че „Северен поток“ е провеждал оценката за текущото въздействие върху околната среда, която трябва да бъде представена за одобрение на „страните на произход“ съгласно определението в Конвенцията от Еспоо (Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия); настоятелно призовава дружеството да представи на разположение не само на тези държави, но също така и на HELCOM и на всички крайбрежни държави резултатите от изследванията и пълния набор научноизследователски данни, свързани с екологичната ситуация на мястото на проекта и събирани по време на свързаните с околната среда изследвания;

11.

Подчертава, че едно дългосрочно устойчиво решение изисква цялостна прозрачност за всички страни както по време на строителството, така и по време на експлоатацията, и че доверието в този значителен проект ще нарасне, ако държавите, граничещи с Балтийско море, са в състояние да контролират дейностите;

12.

Призовава във връзка с това Комисията и Съвета да се ангажират изцяло с въпроса за анализа на последствията, които ще има строежът на северноевропейския газопровод за околната среда, по-специално в случаи, в които са налице съображения, които изискват становище на Комисията, както е предвидено в член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО;

13.

Подчертава, че по отношение на инвестициите принципът на реципрочност трябва да бъде изцяло спазен, така че взаимозависимостта между ЕС и Русия да прерасне в партньорство; изтъква, че трети държави до голяма степен се възползват от отворения пазар на Европа, но че също така на европейските инвеститори в Русия не се предоставят подобни предимства;

14.

Изразява съжаление, че Комисията не е приела предложението, включено в горепосочената резолюция на Парламента от 16 ноември 2006 г., отнасящо се до изготвянето от Комисията на обективна оценка на въздействието на проекта върху околната среда, като отново призовава за изготвяне на такава оценка от независим орган, който да бъде избран, като се вземат предвид становищата на всички крайбрежни държави;

15.

Призовава Съвета и Комисията да извършат цялостна оценка на въпроса дали осъществяването на проекта е съвместимо с общностното и международното право;

16.

Изразява загриженост поради приетия график за работите по проекта „Северен поток“, чиято реализация ще възпрепятства задълбочения анализ на резултатите от оценката за въздействие върху околната среда от заинтересованите държави, неправителствените организации и експертите на HELCOM; подчертава, че за задълбочен анализ на резултатите от оценката на въздействието върху околната среда е необходим подходящ график;

17.

Посочва, че извършването на работите на територия, обхващаща 2 400 квадратни километра от Балтийско море, изискваща използването на голям брой плавателни съдове и друго оборудване, би могло да представлява сериозна заплаха за биоразнообразието и броя на местообитанията, както и за безопасността и гладкото осъществяване на корабоплавателна дейност в този район;

18.

Очаква, че евентуалната намеса в морското дъно чрез газопровода по време на строителството ще стане част от оценката на въздействието върху околната среда;

19.

Призовава ивнеститора на проекта да включи в своя проектодоклад за оценката на въздействието върху околната среда разбираеми условия за съпоставяне, като представи ясно описание на настоящите екологични условия на района и данни за геоморфологията на района в триизмерна форма;

20.

Изразява дълбока загриженост от получените сведения за това, че преди пускането на газопровода в експлоатация инвеститорът възнамерява да използва силно токсичното средство глутарал; призовава инвеститора да се въздържа от използването на това вещество;

21.

Призовава Комисията да проведе надеждно и независимо изследване на околната среда, като проучи емисиите от селското стопанство и промишлеността, замърсяващи Балтийско море, и да оцени положението в съотношениие с потенциалните заплахи за околната среда, причинени от газопроводите, пресичащи понастоящем Балтийско море; освен това призовава Комисията да извърши оценка на допълнителното въздействие върху Балтийско море, предизвикано от проекта „Северен поток“;

22.

Призовава инвеститора на проекта да гарантира, че строителството и използването на тръбопровода не представлява заплаха за много видове риби и птици и за съществуването на наброяващата 600 индивида популация на морски свине, които представляват единствен и неповторим вид, обитаващ този географски район;

23.

Счита, че опазването на морската среда на Балтийско море е съществен елемент от Северното измерение на ЕС, и следва да бъде разглеждано също в рамките на Стратегията за Балтийско море, когато това е уместно;

24.

Отбелязва, че просперитетът на крайбрежните райони и конкурентоспособността на техните икономики са изключително чувствителни към и застрашени от деградацията на крайбрежните райони и влошаването на състоянието на морската среда; изтъква, че предвид на степента, в която крайбрежните райони са засегнати от морски дейности и политики, дългосрочната устойчивост е условие за защитата на техния икономически, социален и екологичен просперитет;

25.

Отбелязва липсата на каквато и да било стратегия по отношение на действия при повреди на конструкцията и външни заплахи за сигурността на тръбопровода; подчертава необходимостта ясно да се дефинират всички аспекти, свързани със сигурността и спешното реагиране в непредвидени ситуации, включително финансови ресурси, участници, роли и процедури;

26.

Подчертава, че поради нарастващото търсене на газ в ЕС следва да бъдат анализирани и насърчавани алтернативни трасета за изграждане на газопровода, включително графика за такива трасета, като се вземат предвид както икономическите, така и екологическите аспекти; отбелязва, че „Северен поток“ е длъжен да представи оценка на алтернативите на трасето, избрано в оценката на въздействието върху околната среда;

27.

Призовава Комисията да направи такъв анализ в диалог със заинтересованите крайбрежни държави, с инвеститора и с HELCOM, като се вземат предвид становищата на съответните неправителствени организации;

28.

Подчертава, че въпросът относно финансовите обезщетения в случай на неизправности или повреди трябва да бъде изцяло изяснен пред започване на дейностите; посочва, че евентуална значителна неизправност на тръбопровода може да доведе до усложнения за държавите, които граничат с Балтийско море, и би могло да има опустошителни последици за морската среда; счита, че „Северен поток“ следва да поеме пълна отговорност за обезщетение;

29.

Призовава Комисията и държавите-членки да осигурят извършването на изчерпателна оценка на аспектите на проекта „Северен поток“ и на свързаните с него дружества, що се отнася до прозрачността, икономическите и бюджетните въпроси;

30.

Призовава Комисията да проучи възможността да изиска от „Северен поток“, в рамките на партньорството Северно измерение, еквивалента на „печалба от проекта“ във връзка с евентуалните възстановителни проекти във финландско-руската гранична област, където се предлага да бъде началото на тръбопровода или в контекста на стратегията за региона на Балтийско море, също така в рамките на партньорството Северно измерение;

31.

Отбелязва следните решения, взети от органите на държавите-членки:

32.

Изразява съжаление поради факта, че в зелената книга „Към бъдеща морска политика за Съюза“ не е отделено внимание на въпроса за инвестициите от голям мащаб, например подводните тръбопроводи; изразява съжаление, че в правните актове и съобщенията по инициатива на Комисията относно морските стратегии обикновено се подминава въпросът за подводните тръбопроводи, който представлява сериозен проблем от гледна точка както на опазването на околната среда, така и на енергийната безопасност на ЕС;

33.

Призовава за независима оценка на въздействието върху околната среда, която да бъде достъпна за задълбочени консултации със съответните органи и широката общественост във всички крайбрежни държави;

34.

Изтъква значението на провеждането на прозрачна комуникационна стратегия във връзка със стъпките, предприети във връзка с резултатите от оценката на въздействието върху околната среда, а така също и на активното предоставяне на информация относно тези резултати на всички държави-членки на ЕС, по-специално на крайбрежните балтийски държави;

35.

Отново отправя призива си, съдържащ се в неговата горепосочена резолюция от 14 ноември 2006 г., за предложението за задължителен механизъм за водене на преговори между държавите-членки и отново настоява Съветът да предприеме действия на международно равнище с цел изработване на задължителни оценки на въздействието върху околната среда в отношенията между ЕС и трети държави;

36.

Отбелязва, че прокарването на трасето на северноевропейския газопровод следва да отговаря на стратегическите и икономически цели, установени в Решение № 1364/2006/ЕО, като същевременно бъдат избегнати екологични щети;

37.

Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да гарантират, че строителството на на тръбопровода „Северен поток“ спазва изцяло законодателството на ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда и всички международни конвенции;

38.

Призовава Комисията по-специално да гарантира спазването на разпоредбите на горепосочените актове, а именно Конвенцията на ООН по морско право, Конвенцията от Хелзинки, Конвенцията от Еспоо, Конвенцията от Орхус и Директиви 85/337/ЕИО, 97/11/ЕО, 92/43/ЕИО и 79/409/ЕИО, както и член 10 от Договора за ЕО и принципа на предпазните мерки и принципа на устойчивото развитие, а също така да започне процедура по член 226 от Договора за ЕО в случай на неспазване на горепосочените задължения;

39.

Счита, в светлината на настоящата политическа ситуация в Русия и на нейните геополитически стремежи, че за Русия е от голямо значение тя да демонстрира добра воля по отношение на сътрудничеството в европейската енергийна политика; подчертава колко е важно Русия да ратифицира Договора за енергийната харта и Транзитния протокол към него, тъй като тази ратификация ще намали вероятността от конфликти във връзка с проекти като „Северен поток“;

40.

Призовава Комисията да извърши в рамките на своите правомощия оценка на конкурентната ситуация на пазара, която би била в резултат на възможното завършване на тръбопровода „Северен поток“, и ако е необходимо, да предприеме мерки, с които да предотврати заемането на господстващо положение от страна на „Газпром“ на пазара на газ на ЕС без предоставяне на предприятия от ЕС на гаранции за реципрочни права за навлизане на пазара на енергия на Русия;

41.

Предлага установяването на система за общ надзор за тръбопровода, която да включва всички държави от региона на Балтийско море; предлага освен това задължението за плащане на обезщетение за екологични вреди да бъде вменено единствено на „Северен поток“;

42.

Отбелязва липсата на институционални структури, способни да отговорят адекватно на проблемите на околната среда и геополитическата сигурност, свързани с този проект; следователно предлага Комисията да създаде съответна длъжност, която да се занимава с разглеждането на текущи и бъдещи проекти и да бъде подчинен на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията;

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, Съвета и на правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/11

А.

като има предвид, че Афганистан се намира на кръстопът, което личи от зачестилите терористични актове и жестоки бунтове, сериозното влошаване на сигурността и засиленото производство на опиум, растящото народно недоволство от корупцията и неуспехите на правителството; като има предвид, че, въпреки усилията на международната общност и постигнатия частичен успех по отношение на гражданското възстановяване, условията на живот на значителна част от афганското население не са се подобрили; като има предвид, че заплахата, пред която Афганистан е изправен понастоящем, налага краткосрочни действия, като дългосрочно решение ще се намери единствено чрез цялостно подобрение на управлението и изграждане на по-силна държава;

Б.

като има предвид, че САЩ, с подкрепата на Обединеното кралство, започнаха операция „Трайна свобода“ на 7 октомври 2001 г.; като има предвид, че четири други държави-членки на ЕС — Чешката република, Франция, Полша и Румъния, са сред коалиционните сили, които участват в операцията; като има предвид, че с изключение на Кипър и Малта всички държави-членки на ЕС са изпратили военни части за мисията ИСАФ под командването на НАТО, като общият им брой надхвърля 21 500 войници; като има предвид, че първите „провинциални екипи за възстановяване“ (ПЕВ) бяха създадени в края на 2001 г. и понастоящем в цялата страна работят близо 25 екипа;

В.

като има предвид, че съществува значителна разлика между средствата, които международната общност изразходва за военни операции, от една страна, и сумата, изразходвана за гражданско възстановяване и хуманитарна помощ, от друга страна;

Г.

като има предвид, че повече от половината жители на Афганистан живеят под прага на бедността и че икономиката на страната е една от най-слаборазвитите в света, като безработицата достига 40 %;

Д.

като има предвид, че секторът на здравеопазването в Афганистан започна да дава първите обещаващи резултати, например 24 % спад на детската смъртност след падането на режима на талибаните, по-голям брой деца, които преживяват първата си година, и по-висок процент афганци с пряк достъп до първична медицинска помощ;

Е.

като има предвид, че образователната система на Афганистан дава първите признаци на положително развитие, например нарастващия брой деца и особено момичета, студенти и учители, които се връщат в училище, продължаващото възстановяване на началните училища и обучението на учители;

Ж.

като има предвид, че макар да не съществуват официални данни относно броя на загиналите цивилни граждани в Афганистан, годишният доклад на Генералния секретар на ООН от 6 март 2008 г. относно положението в Афганистан изтъква, че „през 2007 г. равнището на бунтовете и на терористичната дейност рязко се е повишило в сравнение с предходната година. През 2007 г. са били регистрирани средно 566 инцидента на месец в сравнение с 425 на месец през предходната година. От над 8 000 жертви на конфликта през 2007 г. над 1 500 са цивилни лица“, което представлява най-високия брой жертви от свалянето на режима на талибаните през 2001 г. насам;

З.

като има предвид, че новата конституция на Афганистан не гарантира пълна свобода на вероизповеданията, тъй като отказът от мюсюлманското вероизповедание продължава да бъде наказуем;

И.

като има предвид, че на срещата на Съвместния съвет за координиране и мониторинг за Афганистан, състояла се на 5—6 февруари 2008 г. в Токио, започна подготовка на международна конференция за преглед на изпълнението на Споразумението за Афганистан, прието от Лондонската конференция през 2006 г.);

Й.

като има предвид, че в зимното проучване за бърза оценка на опиума в Афганистан за 2008 г. (проведено от Службата на ООН по наркотиците и престъпността) се потвърждава тенденцията от проучването за 2007 г., според което броят на провинциите, където не се отглежда опиум, може да нарасне в северните и централните части на страната, но отглеждането му в южните и западните части вероятно ще се увеличи; като има предвид, че докладът за 2007 г., от една страна, повтаря погрешната представа, че провинциите с малко или никакво производство на мак са „свободни от опиум“, но подчертава, от друга страна, връзката между несигурността и производството на наркотици; като има предвид, че основните инструменти на политиката срещу наркотиците са унищожаването на насажденията, налагането на забрана (което е много по-сложно от арестуването на трафиканти) и развитието (алтернативно препитание), които се прилагат едновременно;

К.

като има предвид, че в рамките на секретната програма за задържане на САЩ стотици афгански затворници продължават да бъдат задържани в различни затвори, например във военната база Баграм и в Гуантанамо, в нарушение на международното право относно хуманитарните права и правата на човека; като има предвид, че затворниците под афганско попечителство са изправени пред система на правораздаване, в която липсват минимални стандарти на правовата държава и на зачитане на основните права на човека;

1.

Счита, че вследствие на последните 30 години от афганската история, белязани от съветската окупация, борбата между различните муджахидински фракции и репресията по време на режима на талибаните, страната положи началото на важен и сложен процес на възстановяване на своето общество и трябва да продължи да укрепва институциите си и да задоволява в по-голяма степен основните нужди на гражданите си в области като образование, жилищно настаняване, здравеопазване, храна и обществена сигурност; приветства усилията и постигнатия напредък от 2002 г. насам от афганския народ в процеса на изграждане на правова държава, демокрация и търсене на стабилност;

2.

Убеден е, че страната се е превърнала в пробен случай за международната помощ за развитие и двустранното и многостранното сътрудничество за развитие; подчертава необходимостта международната общност да продължи да работи с афганското правителство и с народа на Афганистан, за да покаже, че може да прекрати порочния кръг на насилие и бедност и да даде на страната перспективата за устойчив мир и развитие; призовава Съвета и Комисията да предложат инициатива за международен съвет с участието на основните донори и организациите на ООН, под евентуалното ръководство на Мисията на ООН за подпомагане в Афганистан, и основан на концепцията за Комисията на ООН за изграждане на мира с цел да се хармонизират разнородните усилия по възстановяването на Афганистан;

3.

Припомня трайните последици от водените в страната войни, милионите жертви, инвалиди, бежанци и разселени лица, както и материалните разходи вследствие на разрушаването на почти цялата основна инфраструктура;

4.

Заклеймява категорично терористичната атака над индийското посолство в Кабул на 7 юли 2008 г., която причини смъртта на повече от 40 души, включително на 4 членове на персонала на посолството; изказва най-искрените си съболезнования и съчувствие на близките, на ранените и на правителствата на Афганистан и Индия;

5.

Счита, че отношенията между Афганистан и Пакистан са били източник на голяма част от нестабилността в региона и затова стига до заключението, че стабилизирането на региона изисква последователна политика, насочена към тези отношения; изразява надежда, че с новото правителство в Пакистан подобряването на двустранните отношения ще получи свеж импулс; вярва все пак, че без активния ангажимент и помощта на международната общност двете държави няма да успеят да надмогнат сложните двустранни отношения; признава, че сигурността в Афганистан зависи в много голяма степен от демократизацията на Пакистан; настоятелно призовава международната общност да инициира и подкрепи мерки, които ще облекчат напрежението между Афганистан и Пакистан, включително дългосрочна програма за стабилизиране и развитие на трансграничния регион, като включва заинтересовани лица от двете страни;

6.

Приветства усилията и постигнатия напредък от 2002 г. насам от афганския народ и институциите в страната в процеса на изграждане на правова държава, демокрация и търсене на стабилност; счита тези постижения за изключително важни по отношение на структурните проблеми, свързани с липсата на законност и зачитане на човешкото достойнство, които характеризираха Афганистан по време на съветската власт и режима на талибаните;

7.

Счита по-конкретно, че масовото участие на населението на различните етапи от изборите в страната потвърждава волята на жените и мъжете в Афганистан да допринесат за изграждането на държава, която се основава на принципите на активната демокрация и демокрацията на участието; подчертава, че тези избори дадоха пример в регионален контекст и на държавите в преход, които са обект на тежки въоръжени конфликти;

8.

Подчертава, че е необходимо афганските институции да продължат борбата срещу всички форми на корупция и да въведат ефикасни политики за подобряване на социалните условия за населението;

9.

Отбелязва, че в Афганистан ЕС е известен предимно като хуманитарна организация, но счита, че също така е необходимо той да бъде възприеман като имащ по-силно политическо влияние, и затова призовава Комисията да предложи стратегии в области, чрез които, съобразявайки се с естествения суверенитет на афганския народ, ЕС би могъл да засили своята видимост посредством увеличаване на правата на гражданския, политическия и бюрократичния апарат, докато правителствената инфраструктура достигне период на по-голяма стабилност и постоянство;

10.

Подчертава необходимостта международната общност да координира по-добре усилията си за осигуряване на ефикасна и устойчива гражданска помощ; поради тази причина призовава за балансиран бюджет, в който се заделят достатъчно средства за гражданско възстановяване и хуманитарна помощ, тъй като създаването на сигурност и зачитането на правовата държава са от основно значение;

11.

Приветства факта, че горепосочената международна конференция от 12 юни 2008 г. не само доведе до ангажименти за още 21 милиарда щатски долара, но също така и преразгледа процедурите, с които международната помощ да стане по ефективна и по-конкретно насочена към приоритетите и с които да предотвратява корупцията;

12.

Подчертава, че е необходимо цялостно засилване на политическата воля и ангажираност и че това предполага не само от неограничавана от национални възражения готовност за предоставяне на допълнителни войскови части за най-трудните области, но също така и спешни и засилени усилия за гражданско възстановяване, за да се затвърдят постиженията и да се възвърне доверието на афганското население в дългосрочен и устойчив план; счита по-конкретно, че операция „Трайна свобода“ би могла да се възприеме като имаща обратен ефект, ако военният натиск върху бунтовниците не се допълни от засилен политически процес, чрез който афганските органи на властта да протегнат ръка до всички части на населението, които признаят Конституцията и хвърлят оръжие; във връзка с това също отбелязва, че хуманитарната общност — включваща ООН и неправителствените организации, трябва да засили сътрудничеството си, да избягва ad hoc инициативи и да развива подготовка и планиране за непредвидени случаи;

13.

Подчертава, че в процеса на стабилизация и възстановяване на Афганистан Европейският съюз следва да използва опита и експертното знание на своите мисии и на онези държави-членки, които вече имат военно или гражданско присъствие на територията на Афганистан;

14.

Подкрепя усилията на силите на НАТО за подобряване на сигурността в страната и борбата срещу местния и международния тероризъм, и счита, че присъствието на тези сили е крайно необходимо за гарантирането на бъдещето на страната;

15.

Настоятелно призовава ЕС и държавите-членки да подкрепят усилията за борба с тероризма, религиозния екстремизъм, етническия екстремизъм, етническия сепаратизъм и всички действия, насочени към нарушаване на териториалната цялост, единството на държавата и националния суверенитет на Афганистан;

16.

Обръща внимание на идеята, че ЕС и държавите-членки следва да подкрепят Афганистан в изграждането на собствената му държава — с по-силни демократични институции, способни да гарантират национален суверенитет, единство на държавата, териториална цялост, устойчиво икономическо развитие и благоденствие на народа на Афганистан и уважаващи историческите, религиозни, духовни и културни традиции на всички етнически и религиозни общности на афганска територия;

17.

Отбелязва, че нуждите на възстановяването са значителни в цял Афганистан, но че разпределението на помощите и сигурността пораждат специфични проблеми в доминираната от пущуни територия и поради тази причина призовава за ускоряване на дейностите по възстановяване на южен Афганистан;

18.

Обръща внимание на факта, че ЕС следва да насърчава и помага на европейските инвеститори да се включат във възстановяването на Афганистан, да участват и да развиват бизнес на място;

19.

Посочва, че основните проблеми пред страната са възстановяването на сигурността и установяването на функционираща държава; отбелязва, че проблемите на Афганистан със сигурността са по-сложни от тези на обикновена война с тероризма и че следователно изискват нещо повече от военно решение; посочва, че сигурността и правовата държава са взаимнозависими, което от своя страна създава благоприятна за човешкото развитие среда, както и че укрепването на правовата държава е необходимо, за да се даде възможност на гражданите да правят икономически и социален избор, който ще им позволи да водят смислен и здравословен живот, когато се допълва от мерки, насочени към възстановяване функционирането на държавата, за да се защити правовата държава, да се обезпечи достъпът до основни обществени услуги и да се гарантират еднакви възможности за всички хора;

20.

Приветства ангажимента, поет в Споразумението за Афганистан, „да се работи съвместно за стабилен и проспериращ Афганистан, с добро управление и защита на правата на човека за всички в съответствие с принципа на правовата държава“; счита, че при липсата на ясни приоритети или последователност Споразумението трябваше да определи насоки за начините на постигане на тези амбициозни цели, и поради това подчертава необходимостта донорите да гарантират, че програмите им съответстват на тези приоритети на централно и провинциално ниво и че заделените средства са достатъчни и се изразходват ефективно;

21.

Подчертава спешната необходимост от разработване на балансиран и устойчив подход към реформата в сектора на сигурността, предвиждащ създаването на професионална национална армия и полицейски сили; подчертава, че афганската съдебна система наложително се нуждае от инвестиции и че е необходимо спешно да се концентрира върху подобряването на капацитета и способностите си;

22.

Обръща внимание на факта, че въпреки някои постижения досега като цяло резултатите от усилията за реформа на полицията през последните пет години бяха разочароващи и показаха сериозните трудности, с които се сблъсква на място международната общност по отношение на изграждането на институции; настоятелно призовава международната общност изобщо и полицейската мисия на ЕС, в частност, да продължат усилията си за развитие на собствени афгански полицейски сили, които се характеризират с уважение към правата на човека и правовата държава;

23.

Обръща внимание на факта, че мандатът на EUPOL включва задачи по „поддържане на връзките между полицията и правовата държава в по-широк смисъл“ и поради тази причина призовава Съвета и Комисията да продължат тясната координация на своите дейности, за да гарантират, че се повишава съгласуваността и ефективността на политиките на ЕС; счита за също толкова важно ЕС да увеличи значително предвидените за EUPOL ресурси както по отношение на персонала, така и по отношение на финансирането; акцентира върху факта, че е крайно наложителна цялостна реформа на Афганистанското Министерството на вътрешните работи и че това е преди всичко политическа задача и в по-малка степен технически проблем, тъй като без нея усилията за реформиране на полицията няма да успеят, и затова придава голямо значение на една друга цел на EUPOL, а именно „да извършва мониторинг, ръководи, съветва и обучава на равнището на Министерството на вътрешните работи на Афганистан, области и провинции“; изразява подкрепа за програмата от 2,5 млн. евро в рамките на Инструмента за стабилност (6), предвиждаща мерки за реформи при назначаването на съдии и прокурори, и очаква този пилотен проект да послужи за разработване на задълбочена дългосрочна програма за реформи на съдебния сектор през 2009 г.;

24.

Обръща внимание на факта, че повече от година след началото си на 15 юни 2007 г. мисията на EUPOL все още не е достигнала пълния си потенциал, и отбелязва, че дори при пълен потенциал тя ще се състои едва от 195 души, контролиращи решенията на високо равнище в Кабул и провинциалните центрове; отбелязва неотдавнашното изявление на министъра на външните работи на Афганистан, че страната се нуждае спешно от поне още 700 обучаващи, и на връзката между този недостиг и положението, при което смъртността сред полицията е значително по-висока от тази сред армията; изтъква, че германското правителство предложи да увеличи собственото си участие от 60 на 120 обучаващи, ако и други страни от ЕС поемат подобен ангажимент; призовава за засилена координация на усилията на ЕС и САЩ във връзка с обучението на афганската гражданска полиция;

25.

Призовава Съвета и Комисията, в контекста на програмата за помощ за Афганистан, да поемат ангажимент за реформа на правната система с цел професионализиране на съдебната система в Афганистан, посредством нейните главни институции, като се съсредоточават върху Върховния съд, Прокуратура и Министерство на правосъдието, с цел защита на правата на подсъдимите, осигуряване на необходимата правна помощ на уязвими групи и гарантиране на правата на защита; призовава спазването на Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г. за мораториум върху смъртното наказание, да бъде един от приоритетите на европейските усилия за реформа на съдебната система в Афганистан;

26.

Изразява твърдото си убеждение, че ПЕВ трябва да се съсредоточат върху конкретни цели, свързани със сигурността, обучението и работата с афганската полиция и военни, и да укрепят позицията на централното правителство в несигурните зони; подчертава необходимостта да се даде ново определение на ролята на ПЕВ, особено по отношение на координацията и обмена на най-добри практики между тях; убеден е, че, въпреки че сигурността и правовата държава са взаимнозависими в Афганистан, съществуващото ясно разграничение между военните и хуманитарните действия трябва да се запази и поради тази причина експертите в областта на сигурността и развитието трябва да действат съобразно своя капацитет и професионални знания и опит; вярва, че броят на работещите в ПЕВ афганци следва да се увеличи и че притежанието на имущество от местни лица следва да се насърчава във възможно най-голяма степен;

27.

Силно подкрепя становището, че съществува неотложна необходимост за развитие и укрепване на зараждащото се гражданско общество в Афганистан и че това ще изисква много време и усилия, за да се повиши постепенно осведомеността за значението на правата на човека, демокрацията и основните свободи, и в частност на равенството между половете, образованието и защитата на малцинствата; подчертава, че силно гражданско общество може да се развие само в политическа среда, която се характеризира със стабилни и ефективни институции и добре организирани политически партии; счита, че, за да се преодолее господстващата в афганското общество „култура на насилие“, международната донорска общност следва да окаже финансова и техническа подкрепа на местните проекти с помирителна цел; счита, че Европейският съюз трябва да играе все по-важна роля в подкрепата за афганското гражданско общество; подчертава, че парламентът на Афганистан и гражданското общество трябва да се включат изцяло в планирането на сътрудничеството за развитие с ЕС и особено в изработването на Стратегическите документи за страната и Годишните планове за действие;

28.

Вярва, че укрепването на гражданското общество в Афганистан ще бъде успешно само ако всички етнически и религиозни групи са представени и бъдат чути, което включва също и сътрудничество с традиционните племенни водачи (каквато практика вече съществува в т.нар. „Служби за връзки между племената“);

29.

Изтъква, че свободата на медиите е от съществено значение за създаването на демократично общество; изразява изключителна загриженост относно нарастващия брой нападения над журналисти и призовава органите на властта в Афганистан да разследват сериозно тези актове на насилие; приветства дейността на независимите медии в Афганистан, които отново оформиха ядро на плурализъм на информацията след липсата на свобода на словото в продължение на десетилетия; счита, че свободата на печата и на словото е необходимо условие за социалното развитие на страната и за отношенията между Афганистан и Европейския съюз; изразява загриженост поради отказа на президента Карзай да подпише новия проектозакон за медиите на 15 декември 2007 г. след одобрението му от двете камари на парламента; призовава президента да изясни статута на проектозакона за медиите и припомня ангажимента, поет от правителството в Споразумението за Афганистан, да развива „независими и плуралистични“ медии; изразява загриженост относно състоянието на свободата на изразяване, застрашена от осъждането на автори на интернет блогове и независими журналисти, и призовава правителството на Афганистан да поеме ангажимента да гарантира действителна свобода на словото за всички негови граждани, като се започне от свободата на ползване на интернет;

30.

Подчертава важността на един далновиден закон за средствата за осведомяване за развитието на едно по-всеобхватно, толерантно и демократично общество, което държи сметка за религиите и културните ценности на страната, без да намалява дейностите и независимостта на медиите под претекста на националната сигурност или религията и културата;

31.

Изразява своята загриженост за физическата неприкосновеност на г-жа Малалай Джоя, член на Камарата на представителите (Wolesi Jirga), и призовава органите на властта в Афганистан да гарантират нейната защита; призовава органите на властта в Афганистан да освободят основателя на партия Национален конгрес на Афганистан Латиф Педрам от домашен арест, да снемат обвиненията срещу него и да осигурят гаранции за неговата сигурност;

32.

Подновява призива си към органите на властта в Афганистан да въведат мораториум върху смъртното наказание; изразява крайната си загриженост за живота на Perwiz Kambakhshи десетки други лица, които са заплашени от смъртно наказание в една съдебна система, която все още не може да гарантира справедлив процес, и призовава президента Карзай да замени техните присъди;

33.

Приветства напредъка на Афганистан по отношение на подобряването на политическото представителство на жените; изразява солидарност с всички жени в страната, които се борят, за да защитят и укрепят правата си; остава загрижен поради огромната разлика в доходите на мъжете и жените, ниското равнище на грамотност сред жените, обусловените от културните практики несправедливости, на които жените и момичетата са жертва, както по отношение на отказа от страна на членове на семейството и общностите на достъп на жените до основни услуги като здравеопазване и образование и на липсата на възможности за трудова заетост, така и по отношение на високото ниво на домашно насилие и дискриминация; подчертава спешната необходимост от мерки за защита на правата на жените, които да бъдат включени в правната и политическата реформа; призовава Съвета и Комисията да окажат активна подкрепа на подобни инициативи и да заделят средства за мерки, например активни стъпки за увеличаване броя на записаните в училищата момичета и обучението на жени преподаватели, които ще подпомогнат изграждането на капацитета на страната да защитава правата на жените, момичетата и децата, тъй като те също се явяват жертви на домашно насилие, сексуална експлоатация, обусловена от културни практики, както и на трудова експлоатация и трафик; призовава също така и за конкретни мерки, насочени към проблемите пред афганските жени в сферите на здравеопазването и образованието;

34.

Обръща внимание на факта, че от март 2002 г. досега Върховният комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) е помогнал на 3,69 милиона афгански бежанци да се завърнат в Афганистан, което представлява най-голямата операция по подпомагане на връщането на бежанци в неговата история, но въпреки това приблизително 3,5 милиона регистрирани и нерегистрирани афганци все още се намират в Пакистан и Иран; изразява загриженост поради намалението на финансирането за афганските бежанци и подчертава, че поддържането на успешна програма за репатриране вероятно ще се оскъпи, тъй като намиращите се в Пакистан и Иран бежанци имат по-малко средства и по-слаби връзки с Афганистан в сравнение със завърналите се по-рано; подчертава, че безопасното и доброволно завръщане на афгански бежанци и разселени лица следва да остане основен приоритет за Афганистан и международната общност; призовава Комисията и държавите-членки да увеличат финансирането за реинтеграция на бежанците;

35.

Изразява дълбоката си загриженост поради неспирно разрастващото се отглеждане и трафик на опиум, което има сериозни политически последици и последици за националната сигурност в Афганистан и съседните държави; подчертава, че основаващата се на опиума икономика продължава да бъде източник на корупция и подкопава държавните институции, особено тези в сектора на сигурността и правосъдието; предвид липсата на бързо и ефективно решение и тъй като репресивните мерки за премахване на посевите сами по себе си не могат да доведат до очакваните резултати, призовава международната общност, начело с правителството на Афганистан, да изработи дългосрочна стратегия, чиято първостепенна цел е повсеместното развитие на селските райони, в т.ч. изграждането на необходимата инфраструктура и на работещи административни институции; приветства засиления диалог между Афганистан, Иран и международната общност за начините за спиране на производството и износа на опиум;

36.

Призовава правителството на САЩ да прекрати своята политика на унищожаване на посевите, и по-специално използването на продукта „Roundup“ за напръскване от въздуха — вещество, което се свързва със сериозни рискове за околната среда и здравето; доколкото прицелването във фермерите на опиев мак само ще подклажда съпротивата срещу присъствието на международни войски;

37.

Изразява загриженост относно сериозните социални и здравословни проблеми, причинени от зависимостта към наркотици най-общо, и по-специално социалните и икономическите последици за зависимите жени в Афганистан; позовава се на проучване на Службата на ООН по наркотиците и престъпността от 2005 г., според което в Афганистан има 920 000 лица, употребяващи наркотици, от които 120 000 са жени; изтъква твърдението в това проучване, според което вместо да разглежда зависимостта към наркотиците като социален проблем, афганското общество я разглежда като индивидуален проблем, и много жени употребяват наркотици за медицински цели, за да облекчават и лекуват редица физически или психологически проблеми; отбелязва, че макар да се предвиждат строги наказания за отглеждането, контрабандата и употребата на наркотици, правителството на Афганистан понастоящем не е в състояние да налага спазването на закона в това отношение; настоятелно призовава правителството на Афганистан и международната общност да изработи, финансира и приложи подходящи програми, дейности и кампании за увеличаване на осведомеността, насочени към зависимите жени и техните семейства;

38.

Подкрепя усилията на Комисията, които имат за цел да допринесат за оказването на помощ на Афганистан, и призовава Комисията да извършва редовна оценка на ефективността на финансовата помощ на Европейския съюз, и по-конкретно на участието на Комисията в доверителните фондове, с цел постигане на по-голяма прозрачност; настоятелно призовава Комисията да осведомява своевременно Парламента за резултатите от тази оценка;

39.

Припомня инициативата на Европейския парламент да подкрепи от своя бюджет за 2008 г. изграждането на демокрацията заедно с парламентите на трети страни и решава да използва тези средства за изграждането на капацитет и техническа помощ, насочени към подобряването на способността на парламента на Афганистан да създава законодателство и да контролира изпълнителните органи, по-специално като поддържа принципите на правовата държава и зачитането на човешките права, и по-специално правата на жените;

40.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Генералния секретар на ООН и Генералния секретар на НАТО, и на правителствата и парламентите на държавите-членки и Ислямска република Афганистан.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/19

А.

като има предвид, че на 10 юни 2008 г. комитетът за управление на ИСР гласува в подкрепа на проектите на годишни програми за действие (ГПД) за Бразилия за 2008 г. и за Аржентина за 2008 г. (CMTD-2008-0263 — D000422-01, CMTD-2008-0263 — D000421-01);

Б.

като има предвид, че съгласно член 7, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО и член 1 от горепосоченото Споразумение от 3 юни 2008 г. Европейският парламент получи проекта на мерките за изпълнение, представени на комитета за управление на ИСР, както и резултатите от гласуването;

В.

като има предвид, че член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1905/2006 гласи, че „първичната и всеобхващаща цел на сътрудничеството по настоящия регламент е изкореняване на бедността в страни и региони партньори в контекста на устойчиво развитие“;

Г.

като има предвид, че член 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1905/2006 гласи, че „мерките, цитирани в член 1, параграф 1 (4), се планират по такъв начин, че да изпълнят критериите за Официална помощ за развитие (ОПР), установени от Комитета за подпомагане на развитието (КПР) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)“;

Д.

като има предвид, че в своите „Отчетни насоки за отчетната система на кредиторите“ (ДСР/КПР (2002)21) ОИСР/КПР определят ОПР като финансови потоци към държавите от списъка на КПР на получатели на ОПР, по отношение на които, наред с другото, „всяка сделка се извършва с основна цел за насърчаване на икономическото развитие и благосъстоянието на развиващите се страни“;

1.

Отбелязва, че проектът на годишната програма за действие за Бразилия за 2008 г. съдържа Програмата за академична мобилност за Бразилия за периода 2008—2010 г. („Прозорец за външно сътрудничество Еразъм Мундус за Бразилия“) като единствена мярка, че тази мярка се предприема съгласно приоритет I от Стратегическия документ за Бразилия, озаглавен „Засилване на двустранните отношения, мярка 2: програма за висше образование за Бразилия“, и че се предвижда финансирането за проекти за мобилност на студенти и академичен персонал — граждани на ЕС (до 30 % от средствата за индивидуална мобилност на студенти и персонал) да представлява важен елемент от ГПД за Бразилия за 2008 г.;

2.

Отбелязва, че проектът на годишната програма за действие за Аржентина за 2008 г. съдържа „Прозореца за външно сътрудничество Еразъм Мундус за Аржентина“ като единствена мярка, че тази мярка попада в ключовата област, озаглавена „Засилване на двустранните отношения и взаимното разбирателство между ЕС и Аржентина“, и че се предвижда финансирането за проекти за мобилност на студенти и академичен персонал — граждани на ЕС (до 30 % от общия размер на средствата за индивидуална мобилност на студенти и персонал) да представлява важен елемент от ГПД за Аржентина за 2008 г.;

3.

Счита, че по този начин, в годишната програма за действие за Бразилия за 2008 г. и в годишната програма за действие за Аржентина за 2008 г. Комисията превишава своите изпълнителните правомощия, уредени в основния акт, тъй като елементите, споменати по-горе, не са в съответствие с разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1905/2006 г., защото първостепенна цел на тези елементи не е изкореняването на бедността и защото те не отговарят на критериите за ОПР, установени от ОИСР/КПР (5);

4.

Призовава Комисията да оттегли своите проекторешения за изготвяне на годишни програми за действие за Бразилия за 2008 г. и за Аржентина за 2008 г. и да представи на комитета за управление на ИСР нови проекторешения, които изцяло спазват разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1905/2006;

5.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/20

А.

като има предвид, че външната политика на ЕС се основава на силна и недвусмислена подкрепа за ефективна многостранност, както е записано в Устава на ООН;

Б.

като има предвид, че Европейският съюз е ключов политически и финансов партньор на ООН в борбата срещу бедността и насърчаването на икономическото и социално развитие, като осигурява колективна сигурност, включително защита на прехраната на застрашени части от населението, и като отстоява правата на човека по света;

В.

като има предвид, че програмата за реформа на ООН, която включва създаването на нови органи, радикална реформа на други, промяна в управлението на провежданите от организацията операции на място, реорганизация на предоставянето на помощ от организацията и задълбочена реформа на секретариата на ООН, е изключително амбициозна и изисква постоянна политическа подкрепа, особено в момент, когато, след определянето на новата политическа рамка, е започнал етапът на осъществяване;

Г.

като има предвид, че два нови ключови органа, Съветът по правата на човека и Комисията за мироизграждане, са навлезли в решаваща фаза, в която трябва да докажат способността си да постигнат съответно определените им цели от държавите членки на ООН;

Д.

като има предвид, че отдавна необходимата реформа на Съвета за сигурност на ООН все още предстои да бъде извършена, като се имат предвид свързаните с нея деликатни въпроси и напрежението между по-голяма отчетност и повишено геополитическо равновесие, от една страна, и необходимостта да се гарантира ефикасността и ефективността на този орган, от друга страна;

Е.

като има предвид, че 2008 г. е решаваща година за усилията за изкореняване на бедността и постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) в света до 2015 г., и като има предвид, че държавите-членки на ЕС следва да заемат челна позиция в световен мащаб преди съответните ключови срещи, които ще бъдат проведени през втората половина на тази година;

Ж.

като има предвид, че по отношение на постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) усилията на ЕС служат като важен катализатор и пример за други донори, но въпреки това все още са със 75 млрд. евро под официалните ангажименти на ЕС за помощи за развитие до 2010 г.;

З.

като има предвид, че много страни в Африка на юг от Сахара не са на път да постигат нито една от ЦХР, и като има предвид, че и в много страни със средно равнище на доходите има многомилионни региони и етнически групи, които не отбелязват задоволителен напредък в постигането на целите;

И.

като има предвид, че повишаващите се цени и забавящият се световен растеж заплашват да забавят напредъка в постигането на ЦХР с прогнозно 7 години, ако не се осъществят допълнителни инвестиции в селскостопанския отрасъл и хранително-вкусовата промишленост в развиващите се страни;

Й.

като има предвид, че Общото събрание на ООН реши да проведе на 4 и 5 октомври 2007 г. диалог на високо равнище относно междурелигиозното и междукултурното сътрудничество за насърчаване на търпимост, разбирателство и всеобщо зачитане по въпросите на свободата на религия или убеждения и културното многообразие, съгласувано с други сходни инициативи в тази област;

К.

като има предвид, че 2008 г. е европейската година на междукултурния диалог;

Л.

като има предвид, че програмата на Общото събрание на ООН все още не е достатъчно съсредоточена и рационализирана, за да може работата на този орган да бъде последователна и за да се улесни изпълнението на неговите резолюции;

М.

като има предвид, че отделът на ООН за мироопазващи операции понастоящем ръководи 20 операции на място, в които участват 100 000 военнослужещи, половината от които са разположени в Африка;

Н.

като има предвид, че степента на съгласуваност на позициите на държавите-членки на ЕС в рамките на ООН е различна в различните органи и по отношение на различните политики;

О.

като има предвид, че постигането на такова съгласуване не следва да бъде в ущърб на преговорите с държави от други геополитически блокове, които са съществено предварително условие за привличане на необходимите съюзници в рамките на ООН;

П.

като има предвид, че такова съгласуване изисква по-тясно сътрудничество между съответните работни групи на Съвета в Брюксел и представителствата на ЕС и постоянните представителства на държавите-членки в Ню Йорк и Женева;

Р.

като има предвид, че Договорът от Лисабон предоставя правосубектност на Европейския съюз, новост, която има важни отражения върху представителството на ЕС в ООН;

1.

Отправя към Съвета следните препоръки:

ЕС в рамките на ООН и ратификацията на Договора от Лисабон

Приносът на ЕС за реформите в ООН

ЕС и Съветът на ООН по правата на човека

ЕС и Комисията на ООН за изграждане на мира

ЕС и ЦХР

Подобряване на сътрудничеството между ЕС и ООН на практика

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/27

A.

като има предвид, че проучване, проведено за целите на настоящата резолюция през втората половина на 2007 г., установи:

Б.

като има предвид, че основната отговорност за съдебно обучение, включително неговото европейско измерение, принадлежи на държавите-членки; като има предвид, че гореспоменатата Програма от Хага съдържа становище на Европейския съвет, че „компонент за ЕС следва да се включва методично в обучението на съдебни органи“ (6) и като има предвид, че обучението на магистратите във всяка държава-членка е освен всичко въпрос от общ интерес за институциите на ЕС и всяка държава-членка;

В.

като има предвид, че правото на Общността не трябва да се възприема като област, запазена за отбрана група специалисти, и като има предвид, че възможностите за обучение в тази област не трябва да са ограничени до съдии в съдилищата от по-висша инстанция, а по-скоро трябва да се разширят, за да обхващат в еднаква степен съдии на всички равнища от съдебната система;

Г.

като има предвид, че някои органи, които са подпомагани финансово от Общността, работят все по-успешно, и вече обучават значителен брой съдии и държавни прокурори;

Д.

като има предвид, че познанията по чужди езици са от съществено значение за гарантиране на ползотворно съдебно сътрудничество, в частност по граждански и търговски дела, в области, където е предвиден пряк контакт между съдии, и за гарантиране на достъп до програми за обмен на съдии;

Е.

като има предвид, че понастоящем средна продължителност на преюдициалното производство, въпреки постоянните усилия от страна на Съда на Европейските общности, все още е прекалено голяма и значително намалява привлекателността на това производство за националните съдии;

Ж.

като има предвид, че Съдът на Европейските общности е постановил, че държавите-членки са задължени да установят система от средства за съдебна защита и процедури, които да осигуряват зачитането на правото на ефективна съдебна закрила на правата, произтичащи от законодателството на Общността (7);

З.

като има предвид, че нищо от настоящата резолюция не следва да се разглежда като оказващо влияние върху независимостта на съдиите и на националните правни системи в съответствие с Препоръка № R(94)12 на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Европейската харта за статута на съдиите от 1998 г.;

1.

Отбелязва, че Европейската общност е общност, основана на принципа на правовата държава (8); отбелязва, че правото на Общността остава само на хартия, ако не се прилага правилно в държавите-членки, включително от националните съдии, които поради това са основният елемент на съдебната система на Европейския съюз и които играят централна и незаменима роля за установяването на единен европейски правов ред, не на последно място с оглед на последните постижения на законодателството на Общността (9), с цел съдиите да се включат по-активно и да им се предостави по-голяма отговорност за прилагането на правото на Общността;

2.

Приветства потвърждението на Комисията, че националните съдии играят съществена роля за гарантиране съблюдаването на правото на Общността, например чрез принципите на върховенство на правото на Общността, пряко действие, последователност в тълкуването и подвеждането на държавите под отговорност за нарушения на правото на Общността; призовава Комисията да продължи да полага усилия в тази посока в допълнение към секторните инициативи, които вече се провеждат; освен това, призовава Комисията незабавно да пристъпи към публикуването на информационна бележка относно искове за обезщетение за нарушения на правото на Общността от национални органи;

3.

Счита, че езикът е основното средство на участниците в правораздавателния процес; счита, че настоящото равнище на чуждоезиково обучение за национални съдии, заедно с настоящото равнище на знания за правото на Общността, ограничава не само възможностите за съдебно сътрудничество по специфични инструменти, но също и изграждането на взаимно доверие, правилното прилагане на доктрината acte clair, както и участието в програми за обмен; призовава всички участници в областта на съдебното обучение да обърнат специално внимание на чуждоезиковото обучение на съдии;

4.

Отбелязва, че прилагането на правото на Общността от националните съдии представлява сложно предизвикателство за тях, особено за националните съдии в държавите-членки, които се присъединиха към Европейския съюз през май 2004 г. и впоследствие, което прави необходимо засилването на мерките за насърчаване на професионалното обучение за съдии в тези държави-членки;

5.

Счита освен това, че чрез приемането на поредица от регламенти, съдържащи стълкновителни норми, законодателната власт на Общността е направила политически избор, който включва евентуалното прилагане на чуждестранно право от националните съдии, вероятно също включващо употребата на сравнителен подход; счита, че тези елементи, взети заедно, допълнително подсилват аргументите в полза на подобряване на чуждоезиковото обучение;

6.

Счита, че подобряването на езиковите умения на магистратите в държавите-членки е от обществен интерес; следователно призовава държавите-членки да гарантират, че това обучение е безплатно и леснодостъпно, и да проучат възможността съдиите да могат да изучават чужд език в държава-членка, в която той се говори, например във връзка с участието в обмен на съдии;

7.

Счита, че достъпът до научна литература на родния език на всеки съдия е важен за по-доброто разбиране на правото на Общността и отбелязва очевидния недостиг на специализирана литература в областта на правото на Общността на някои официални езици на ЕС, например по отношение на въпроси на международното частно право, както и сериозните потенциални последствия, които това има върху изграждането на общ правов ред, отразяващ многообразие от правни традиции; поради това, призовава Комисията да подкрепи създаването на такава литература, особено на по-малко използваните официални езици;

8.

Отбелязва, че много национални съдии нямат систематичен и удобен достъп до пълна и актуална информация за правото на Общността, и че правото на Общността понякога е слабо представено в национални държавни вестници, кодекси, коментарни рубрики, периодични издания и учебници и се основава на преводи с нееднакво качество; призовава държавите-членки да подновят усилията си в тази област;

9.

Счита, че едно истинско европейско съдебно пространство, в което може да съществува ефективно съдебно сътрудничество, изисква не само познания по европейско право, но също взаимно общо познаване на правните системи на другите държави-членки; подчертава несъответствията в статута на чуждото право в целия Европейски съюз и счита, че този важен въпрос следва да се засегне в бъдеще; в това отношение насочва вниманието към предстоящото хоризонтално проучване на Комисията относно прилагането на чуждото право по отношение на граждански и търговски дела, както и към продължаващите проучвания в рамките на Хагската конференция по международно частно право;

10.

Приветства намерението на Комисията да подкрепи подобрената достъпност на национални бази данни с постановления на национални съдилища във връзка с правото на Общността; счита, че тези бази данни следва да са възможно най-пълни и удобни за потребителите; в допълнение счита, че конвенциите и регламентите относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела биха били уместен пример за европейска база данни, предвид честата им употреба от национални съдии;

11.

Счита, че всички национални съдии следва да имат достъп до бази данни, съдържащи висящи дела за даване на преюдициални заключения от всички държави-членки; счита за еднакво полезно съдебните решения на препращащите юрисдикции, прилагащи преюдициално заключение, да се оповестяват допълнително, както вече е заложено в информационна бележка на Съда на Европейските общности относно препращания от национални съдилища за даване на преюдициално заключение (10);

12.

Счита, предвид на големия обем информация в интернет относно правото на Общността, че съдиите трябва да се обучават не само за същността на правото, но също и за това как да получават ефикасен достъп до актуални източници на правна информация;

13.

Приветства ангажимента на Комисията да публикува резюмета за граждани на правните актове на Общността и счита, че такива резюмета с неюридически характер също биха помогнали на практикуващите в областта на правото да разполагат с по-бърз достъп до релевантната информация;

14.

Насърчава разработването на интернет инструменти и инициативи в областта на електронното обучение, което, макар и да не задоволява напълно необходимостта от обучение, следва да се разглежда като допълващо прекия контакт между съдии и обучаващи;

15.

Призовава компонентът относно ЕС в обучението на национално равнище на всички членове на съдебната власт:

16.

Отбелязва растящия успех на програмата за обмен на членове на съдебната система; насърчава Европейската мрежа за съдебно обучение да я направи достъпна за най-широк кръг съдии и да гарантира подходящо включване на съдии с опит в граждански, търговски и административни дела; приветства дейностите на мрежата в областта на езиковото обучение и разширяването на програмата за обмен към Съда на Европейските общности, Евроюст и Европейския съд по правата на човека;

17.

Счита възможността национални съдии да участват в обучение за начинаещи и напреднали за основен логистичен и финансов проблем за държавите-членки; по същество счита, че съдиите не следва да понасят никаква част от разходите, свързани с тяхното обучение по правото на Общността; изисква Комисията да предостави на Парламента приблизителни оценки за всяка държава-членка на разходите, свързани с временното заместване на съдии, които участват в програми за обмен;

18.

Като има предвид, че Комисията признава, че Европейската мрежа за съдебно обучение (ЕМСО) има де факто монопол върху дейността на програмата за обмен за съдебните власти, призовава Комисията да гарантира, че процедурите, чрез които ЕМСО кандидатства за финансови средства за тази програма за обмен, отразяват това монополно положение; по-специално призовава за усъвършенстване на тези процедури, за да се гарантира навременното предоставяне на финансови средства, така че да се даде възможност на ЕМСО да организира и администрира ефективна програма, която да отговаря на очакванията на участващите национални училища, международни органи, съдии и прокурори, както и на поетите към тях ангажименти; счита, че ако това не стане, доверието към програмата за обмен може да бъде поставено под въпрос, което ще навреди на националните съдии и прокурори, които желаят да участват в програмата, и на напредъка в изграждането на взаимното доверие сред европейските съдебни власти;

19.

Отбелязва оценката на Комисията, че най-подходящият вариант за насърчаване на обучение в европейското съдебно пространство в момента е финансова помощ за различни органи чрез Рамковата програма за основни права и правосъдие за 2007—2013 г. и че въпросът за развиване на европейски структури за съдебно обучение под други форми би могъл да се повдигне отново, когато тази програма приключи;

20.

Призовава Комисията да извърши строга оценка на резултатите от тази рамкова програма, с оглед на настоящата резолюция, и да формулира нови предложения за развитието и диверсификацията на мерки за насърчаване на професионалното обучение за съдии;

21.

Счита при все това, че е назрял моментът за прагматично институционално решение на въпроса за съдебното обучение на равнище ЕС, което напълно да се възползва от съществуващите структури, като същевременно избягва ненужно дублиране на програми и структури; поради това призовава за създаването на Европейска съдебна академия, съставена от Европейската мрежа за съдебно обучение и Академията по европейско право; призовава това институционално решение да вземе предвид съответния опит, придобит в управлението на Европейския полицейски колеж;

22.

Счита, че националните съдии не могат да имат пасивно отношение към правото на Общността, както ясно посочва съдебната практика на Съда на Европейските общности по отношение на национални съдилища, повдигащи по собствена воля въпроси, свързани с правото на Общността (11);

23.

Призовава да се засили обучението на кандидати за назначаване на съдебни постове от най-ранния период нататък по аналогия с изложените по-горе предложения, засягащи националните съдии;

24.

Счита, че преюдициалното производство е съществена гаранция за последователността на правния ред на Общността и единното прилагане на правото на Общността;

25.

Призовава Съда на Европейските общности и всички засегнати страни допълнително да съкратят средната продължителност на преюдициалното производство, като по този начин направят тази ключова възможност за диалог по-привлекателна за националните съдии;

26.

Настоятелно призовава Комисията да проучи дали някои национални процесуални правила съставляват действителна или потенциална пречка на възможността всеки съд или трибунал на държава-членка да извършва препращане за даване на преюдициално заключение, както е предвидено във втория параграф на член 234 от Договора за ЕО, и да преследва стриктно нарушенията, които тези пречки представляват;

27.

Счита, че ограниченията в юрисдикцията на Съда на Европейските общности, особено тези във връзка с дял IV от Договора за ЕО, ненужно накърняват единното прилагане на правото на Общността в тези области, и изпращат отрицателно послание до по-голямата част от съдиите, работещи по такива въпроси, което прави невъзможно установяването на пряк контакт от тях със Съда на Европейските общности и поражда излишни забавяния;

28.

Изразява съжаление, че съгласно член 10 от Протокола относно преходните разпоредби, приложен към Договора от Лисабон, правомощията на Съда по отношение на актове в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, приети преди влизането в сила на този договор остават същите според действащия Договор за ЕС за преходен период от пет години; приветства все пак декларацията на Междуправителствената конференция относно този член от Протокола и съответно настоятелно призовава Съвета и Комисията съвместно с Парламента да приемат отново онези актове в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, които са били приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон;

29.

Изразява съгласие със Съвета, с оглед на въвеждането на спешно преюдициално производство, че е важно Съдът на Европейските общности да предостави насоки, с които националните съдии биха могли да се консултират, когато определят дали да поискат спешното производство;

30.

Призовава Съда на Европейските общности да обмисли всички възможни подобрения на преюдициалното производство, които биха обвързали препращащия съдия по-тясно с неговите дела, включително повишени възможности за разясняване на препращането и участие в устното производство;

31.

Счита, че в един децентрализиран и зрял правен ред на Общността националните съдии не следва да се маргинализират, а да им се даде повече отговорност и да бъдат допълнително насърчени в ролята им на първи съдии в областта на общностното право; затова настоятелно призовава да се обмисли въвеждането на система „зелена светлина“, при която националните съдии биха могли да включват своето предложение за отговор на въпросите, които отправят до Съда на Европейските общности, който тогава би могъл да решава в определен срок дали да приеме предложението за решение или да се произнесе сам в ролята си на апелативен съд;

32.

Отбелязва създаването на форум за обсъждане на политиките и практиката на ЕС в сферата на правосъдието и призовава Комисията да гарантира, че форумът провежда своите дебати по прозрачен начин; отбелязва ангажимента на Комисията да докладва редовно както пред Парламента, така и пред Съвета;

33.

Настоява за необходимостта от по-ясен език в законодателството на Общността и по-голяма терминологична съгласуваност между правните инструменти; подкрепя по-специално прилагането на проекта за Обща рамка за позоваване в европейското договорно право като инструмент за по-добро законотворчество;

34.

Решително подкрепя настояването на Комисията държавите-членки редовно да предоставят таблици за съответствие, отразяващи начина по който директивите на Общността се прилагат в националното законодателство; изразява съгласие, че тези таблици предоставят ценна информация при минимални разходи и тежест; освен това счита, че таблиците за съответствие повишават прозрачността при прилагането на общностното право и предоставят на националните съдии и на страните по делото реалистична възможност да проверят дали общностното право е отразено в конкретна разпоредба от националното законодателство и дали транспонирането е извършено правилно;

35.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и съпътстващия доклад на водещата комисия на Съвета, Комисията, Съда на Европейските общности и Европейския омбудсман.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/33

A.

като има предвид, че Парламентът цени трансантлантическото партньорство между ЕС и САЩ и принципно подкрепя честните и балансирани търговски политики;

Б.

като има предвид, че изминалото десетилетие представляваше безпрецедентен период на интеграция за трансантлантическото икономическо партньорство, като европейските инвестиции в САЩ възлизаха на 75 % от общия инвестиционен поток в САЩ през 2006 г., а инвестициите на САЩ в Европа нараснаха до рекордните 128 млрд. щатски долара или 59 % от общите преки чуждестранни инвестиции, реализирани от САЩ през 2006 г.;

В.

като има предвид, че самолетната промишленост играе изключително важна роля за заетостта и създаването на работни места, по-специално в секторите, изискващи висококвалифициран персонал, както и в редица други промишлени отрасли, а също и за регионалното развитие и за транснационалното сътрудничество в областта на високите технологии;

Г.

като има предвид, че в самолетната промишленост както „Еърбъс“, така и „Боинг“ понастоящем имат възможността да проектират и произвеждат големи търговски въздухоплавателни средства, а също така, че и авиокомпаниите, и техните клиенти имат интерес от запазването на високо равнище на здравословна конкуренция;

Д.

като има предвид, че през 1992 г. ЕС и САЩ сключиха двустранно споразумение относно търговията с големи граждански въздухоплавателни средства (Споразумението от 1992 г.), което създаде баланс по отношение на правилата за правителствена подкрепа в тази област;

Е.

като има предвид, че ЕС последователно се придържа към духа и буквата на Споразумението от 1992 г. и редовно предоставя писмени доказателства за съответствие;

Ж.

като има предвид, че САЩ в голяма степен пренебрегват задълженията си съгласно Споразумението от 1992 г., като не са докладвали за субсидиите, предоставени на „Боинг“, както и чрез предоставянето на субсидии, надвишаващи договорените лимити, и като са отпуснали на „Боинг“ забранени субсидии;

З.

като има предвид, че Споразумението от 1992 г. поддържаше стабилността в сектора до 2004 г., когато САЩ едностранно обявиха, че се оттеглят от Споразумението и заведоха дело в рамките на СТО срещу ЕС, позовавайки се на европейското възвръщаемо финансиране, което е изцяло в съответствие със Споразумението от 1992 г. и което е подобно на това, от което се ползва „Боинг“ за разработването и производството на големи елементи от модел 787 в Япония и други страни, споделящи риска;

И.

като има предвид, че, въпреки многобройните добросъвестни усилия на ЕС, до този момент не е възможно да се установи справедлива и балансирана основа за уреждане на конфликта по пътя на преговорите;

Й.

като има предвид, че Парламентът потвърждава отново подкрепата си за последователната позиция на Комисията, отворена за балансирано решение на основата на преговори без предварителни условия;

К.

като има предвид, че балансираната и справедлива правителствена подкрепа за въздухоплаването от двете страни на Атлантика доведе до научноизследователска дейност и нововъведения, повишаване на безопасността, подобряване на резултатите в областта на околната среда и на ефективността в областта на въздушния транспорт;

Л.

като има предвид, че финансирането от държавите-членки за „Еърбъс“ е строго ограничено, подлежи на връщане с лихви и несъмнено не оказва въздействие върху конкурентоспособността на „Боинг“, тъй като „Еърбъс“ е изплатил 40 % повече, отколкото е получил от правителствата на държавите-членки от 1992 г., и до този момент е изплатил допълнително 7 млрд. евро;

М.

като има предвид, че ЕС оспорва редица забранени и даващи основание за предявяване на искове федерални, щатски и местни субсидии в полза на „Боинг“ на обща стойност 23,7 млрд. долара под формата на невъзвръщаеми субсидии, предоставени през изминалите две десетилетия и до 2024 г.;

Н.

като има предвид, че Парламентът потвърждава отново убеждението си във важността на лоялната и открита конкуренция при участие в търгове за обществени поръчки и отбелязва като положително възлагането на договора за програмата за въздушни танкери на САЩ на екипа на Northrop Grumman European Aeronautic Defence and Space company (EADS) на базата на неутрални критерии, предназначени да определят и предоставят най-доброто и най-подходящото оборудване на Военновъздушните сили на САЩ;

О.

като има предвид, че въпреки това Парламентът отбелязва с дълбока загриженост тежките атаки от страна на „Боинг“ в опит да окачествят дейностите на EADS и определени държави-членки като ненадеждни бизнес партньори в областта на въздухоплаването и като рискови за сигурността на бойната готовност на САЩ, послание, което не остана незабелязано в Европа;

П.

като има предвид, че докладът на Правителствената служба на САЩ за отчетност, който подкрепя жалбата на „Боинг“ срещу резултатите от търга, се приема като оценка единствено на процеса на подбор, но не и на качествата на самолетите; като има предвид, че Парламентът също така потвърждава отново убеждението си, че на всички конкуриращи се дружества ще се гарантира интегритетът на процедурата на Департамента по отбраната на САЩ за възлагане на обществени поръчки;

1.

Отправя следните препоръки към Комисията, която от името на ЕС защитава интересите на държавите-членки и мащабната самолетна индустрия на гражданското въздухоплаване в ЕС:

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Президента и на Конгреса на САЩ.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/35

А.

като има предвид, че последователните съобщения от страна на Парламента, Съвета и Комисията подчертават, че целите на европейската политика в областта на енергетиката и климата са преодоляването на изменението на климата, подобряването на енергийната сигурност и повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика;

Б.

като има предвид, че заплахата, породена от изменението на климата, продължава да нараства и преговорите на Четиринадесетата конференция на страните (COP 14) по рамковата конвенция на ООН по изменението на климата в Познан и по Петнадесетата конференция на страните (COP 15) по рамковата конвенция на ООН по изменението на климата в Копенхаген ще са от съществено значение за постигането на международно споразумение относно изменението на климата, което да замени режима на Протокола от Киото;

В.

като има предвид, че прегледът на Stern относно икономиката на изменението на климата потвърждава, че цената на бездействието по отношение на смекчаването на изменението на климата далеч надвишава тази на действието;

Г.

като има предвид, че зависимостта на Европейския съюз от вноса на изкопаеми горива може да се увеличи до 65 % от общото потребление до 2030 г.;

Д.

като има предвид, че Комисията е изчислила, че за постигането на целите на Европейския съюз за намаляване на парниковите газове и за възобновяемата енергия ще са нужни 70 милиарда евро на година до 2020 г.;

Е.

като има предвид, че подобряването на енергийната ефективност е мярка за намаляването на емисиите на парникови газове с най-добро съотношение на разходите и ползите;

Ж.

като има предвид, че научноизследователската дейност и технологичното развитие са от ключово значение за постигането на целите на европейската енергийна политика;

З.

като има предвид, че по-добро взаимодействие на бъдещите европейските научни изследвания в областта на енергийните технологии може само да стимулира устойчивия икономически растеж, да допринесе за сравнителното предимство на европейската икономика, да подобри заетостта и да позволи по този начин осъществяването на целите както на Лисабонската стратегия, така и на борбата срещу изменението на климата;

И.

като има предвид, че в Седмата рамкова програма (РП7) се отпускат само 2,3 милиарда евро през седемгодишния програмен период за научни изследвания в областта на енергетиката;

Й.

като има предвид, че в Европейския съюз инвестициите от страна на частния сектор в научноизследователска дейност в областта на енергийните технологии са много ограничени в сравнение с усилията на конкуренти от трети държави, и дори с други промишлени отрасли на ЕС;

К.

като има предвид, че бюджетите за публични и частни научни изследвания в областта на енергетиката в Европейския съюз са се понижили значително след 80-те години; и като има предвид, че ако се направи сравнение на международно равнище на показатели, свързани с нововъведенията и основани на равнището на разходите за научноизследователска дейност в областта на технологиите, резултатите на Европейския съюз са незадоволителни;

Л.

като има предвид, че публичната интервенция в полза на нови, по-малко замърсяващи енергийни технологии е необходима и оправдана, тъй като първоначално последните са по-скъпи от технологиите, които заместват, и поради това, в начална фаза на навлизане на пазара, може да не са съпътствани нито от краткосрочни търговски печалби, нито от по-добри цени за потребителите;

1.

Приветства Европейския стратегически план за енергийните технологии (план SET); счита, че европейската политика относно енергийните технологии, с необходимата финансова подкрепа, е основополагаща за постигането на целите на Европейския съюз по отношение на енергията и изменението на климата за 2020 г.;

2.

Подчертава, че Европейският съюз трябва да постигне своите цели за намаляване на парниковите газове, за енергийната ефективност и за възобновяемата енергия до 2020 г, като поддържа конкурентоспособна и устойчива икономика; вярва, че разработването и въвеждането на новаторски нисковъглеродни евтини енергийни технологии, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници е от съществено значение за съкращаване на разходите по намаляване на емисиите, създаването на нови пазари за промишлеността на Европейския съюз и гарантирането на ангажираност в световен мащаб за борба с изменението на климата;

3.

Счита, че за постигането на тези цели е изключително важно намаляването на цената на „зелената“ енергия и насърчаването на нововъведенията в енергийния сектор; счита, че това налага усъвършенстване на процеса на трансфер на технологии от научноизследователските центрове към предприятията, намаляване на необходимото за навлизане на пазара време, прекратяване на настоящата технологична и регулаторна инертност и насърчаване на взаимосвързаността на мрежите;

4.

Счита, че новите технологии, по-специално технологиите за възобновяема енергия и за енергийна ефективност, са необходими също за улесняването на диверсификацията на енергийните източници, намаляването на търсенето на енергия и осигуряването на методи за използване на местни ресурси, които са по-сигурни и свързани с по-малко замърсяване на околната среда, с оглед сигурността на енергоснабдяването; призовава Комисията да предприеме оценка на енергийните ресурси на Европейския съюз;

5.

Счита, че планът SET трябва да подкрепя широк набор от дейности, които насърчават обществения дебат относно ползите от различните нови енергийни технологии; най-вече чрез кампании за подготовка и информиране на потребителите;

6.

Счита, че по-евтините, по-ефикасни нисковъглеродни технологии могат да допринесат за постигането на ново международно споразумение относно изменението на климата, което да замени режима на Протокола от Киото;

7.

Подчертава необходимостта от засилване на координацията на стратегическите енергийни технологии на различни равнища и между различни партньори; подчертава също така необходимостта от избягване на прекомерна бюрокрация, гарантиране на простота и яснота и на широкото участие на всички потенциални партньори при подобряване на координацията, например посредством предложената Ръководна група на Европейската общност по стратегическите енергийни технологии и предложения Съюз за европейски научни изследвания в областта на енергетиката, които следва да бъдат отворени за всички европейски научноизследователски центрове независимо от тяхната величина или ресурси;

8.

Подкрепя създаването на ръководна група на високо равнище и на прозрачна и лесно достъпна система за информация относно енергийните технологии, по-специално за малките и средни предприятия (МСП), и призовава Комисията да информира редовно Парламента относно създаването на тази група и нейната дейност, както и относно информационната стратегия;

9.

Отбелязва, че инструментите, разработени съгласно Рамковите програми (ERA-NET, NoE, ETP) могат да се използват за подпомагане на бъдещата Европейска информационна система за енергийни технологии;

10.

Подчертава, че координираното сътрудничество с държавите-членки е изключително важно за постигане на определените цели и на максимални ползи и за намаляване на разходите; счита, че общностните инструменти, които действат на равнище държава-членка, като структурните фондове могат да укрепят капацитета за научноизследователска дейност, развитие и нововъведения в тези области;

11.

Подчертава изключителното значение на подобряването на координацията с трети страни и засилването на международното сътрудничество с оглед на прилагане на последователна и диференцирана стратегия по отношение на развитите, развиващи се и възникващи икономики;

12.

Подчертава, че е необходимо капацитетът на научноизследователската база на Европейския съюз да се увеличи и че по-нататъшните образование и обучение са изключително важни за осигуряването на количеството и качеството на човешките ресурси, необходими за оползотворяването в пълна степен на новите технологични възможности, които се откриват; счита, че един интегриран подход, обхващащ специфичните програми от РП7, би бил полезен в това отношение;

13.

Обръща внимание на потенциалния риск от дублиране и умножаване на новите инициативи; призовава Комисията да разгледа как новите Европейски индустриални инициативи (ЕИИ) ще се съвместят със съществуващите програми, включително РП7, и по-конкретно европейските технологични платформи, Съвместните технологични инициативи, приети съгласно РП7, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ) и по-специално с Европейския институт за иновации и технологии и Общностите на познания и новаторство (ОПН) относно изменението на климата и енергетиката; призовава Комисията да разясни как новите ЕИИ ще подкрепят синергиите между общностно и европейско равнище;

14.

Отново заявява, че е необходимо планът SET до изгради капацитет за научноизследователска дейност и иновации в областта на енергетиката в мащаб ЕС; изразява съгласие с Комисията, че общоевропейската научноизследователска инфраструктура представлява част от решението; във връзка с това призовава Европейския форум за стратегии за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) да идентифицира необходимостта от европейски научноизследователски инфраструктури в областта на иновационните енергийни технологии, като например технологиите за възобновяема енергия;

15.

Счита, че Трансевропейските енергийни мрежи и опростените процедури за даване на разрешение в този отрасъл играят основна роля в стратегическата енергийна политика на Европейския съюз;

16.

Подчертава, че необходимата координация трябва да обхваща различните научни и технологични области, които, благодарение на своя мултидисциплинарен характер, имат значение за научноизследователската дейност и развитието на енергийни технологии; в това отношение подчертава необходимостта от насърчаване на научноизследователската дейност в основните научни области, като биология, информационни технологии, материалознание и макротехнологии;

17.

Призовава Комисията да отчита потенциала на енергийните технологии по отношение на заетостта в по-неотдавна присъединилите се държави-членки и да въведе механизми за подкрепа, основаващи се на политиките на ЕС;

18.

Подчертава необходимостта от подобряване на трансфера на технологии от научноизследователските центрове към предприятията; настоятелно призовава към това новият Европейски институт за иновации и технологии да играе роля в тази област;

19.

Настоятелно призовава за това частният сектор да инвестира повече в научноизследователски дейности и да поема по-големи рискове, които са предпоставка за превръщането на Европейския съюз във водещ участник в този отрасъл;

20.

Изразява твърдо убеждение, че е необходимо да се увеличи подпомагането за нисковъглеродните технологии на етап демонстрация и пускане на пазара за нови децентрализирани технологии за възобновяема енергия; следователно приветства предложените ЕИИ; подчертава обаче и необходимостта от увеличаване на подпомагането за научноизследователска и развойна дейност в областта на технологиите, които ще бъдат необходими в дългосрочен план, като особено внимание се отдели на технологии със стратегическо значение, като технологиите за използване на слънчева енергия, които могат да доведат до енергийна независимост на Европейския съюз в дългосрочен план;

21.

Счита, че ЕИИ трябва да се съсредоточат върху области, които са с най-висок потенциал по отношение на дълготрайно постигане на целите на Европейския съюз, свързани с изменението на климата, енергийната ефективност и възобновяемата енергия, както и за намаляване на разходите и възобновяване в дългосрочен план;

22.

Призовава при определяне на приоритетите на ЕИИ да се отчита цикълът на живот на всяка технология и въздействието ѝ върху околната среда на всеки етап от производствения процес; призовава да се разгледа възможността за трансфер на тези технологии към развиващите се икономики, така че да се намалят големите различия с тези държави в използването на технологии;

23.

Призовава да се повиши трансферът на технологии с развитите страни и да се установи сътрудничество в научната област с тези страни, за да се развиват нови енергийни технологии;

24.

Подкрепя предложението на Комисията, че ЕИИ следва да се разработват по различен начин, така че да отговарят на нуждите от специфични технологии; счита, че такава приспособимост би дала възможност за развитие на стратегически съюзи между държавите-членки, местните и регионалните власти, научноизследователските центрове и частния сектор за разработване на конкретни технологии; призовава тези органи да работят заедно, за да разработят в най-кратки срокове подробни предложения за ЕИИ;

25.

Решително подкрепя предложените ЕИИ относно вятърната енергия, слънчевата енергия, биоенергията, улавянето, транспортирането и складирането на въглероден диоксид, електрическите мрежи и ядрения разпад;

26.

Призовава по-специално да се засили научноизследователската дейност в областта на биогоривата, за да се гарантира, че общото въздействие върху околната среда на производството на такива горива категорично носи ползи;

27.

Отбелязва важността на развиването на широкомащабно преобразуване на биомаса в газ с цел производство на водородни и течни синтетични горива за устойчиви транспортни технологии;

28.

Подчертава, че ЕИИ в областта на ядреното делене следва да позволяват приемственост и да включват научноизследователски и развойни дейности в областта на технологии от трето и четвърто поколение;

29.

Изразява съжаление, че планът SET е съсредоточен главно върху мерките, насочени към предлагането, а не предвижда мерки за намаляване на търсенето на енергия като икономията на енергия и енергийната ефективност;

30.

Настоява, че енергийната ефективност следва да фигурира в по-голяма степен в плана SET, тъй като това е областта с най-голям потенциал за нискоразходно намаляване на емисиите в средносрочен план, по-специално в сектора на строителството, чието енергийно потребление възлиза на 40 % от общото за ЕС; във връзка с това призовава Комисията да добави технологии за енергийна ефективност, включително съвместна генерация и полигенерация в областите, обхванати от ЕИИ; подкрепя включването на енергийната ефективност като един от приоритетите на ЕИИ;

31.

Призовава Комисията да разгледа възможността за разширяване на предложените ЕИИ, така че да обхващат и други сектори със значителен потенциал за намаляване на емисиите като комбинирано производство на енергия, водород, строителен и жилищен сектор, отоплителни и охладителни системи, подобряване на инфраструктурата за складиране и разпределение на енергия и взаимосвързаност на мрежите;

32.

Счита, че разработването на технология за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) би могло да има значение за намаляването на емисиите на парникови газове, при условие, че ефективността и безопасността на такава технология са гарантирани; призовава Комисията да улесни осъществяването на до 12 предложени пълномащабни проекти за демонстрация на CCS технологии в рамките на ЕИИ; отбелязва, че подпомагането на чисти въглищни технологии като преобразуването на въглища в газ ще доведе до по-лесно и по-евтино използване на улавянето и съхранението на въглерод;

33.

Очаква предложеното от Комисията съобщение относно финансирането на нови нисковъглеродни и свързани с CCS технологии; изразява съжаление, че това съобщение не е публикувано заедно с плана SET;

34.

Подчертава, че планът SET не трябва да се финансира чрез преразпределяне на средства, предназначени за енергията съгласно РП7 и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации;

35.

Счита, че предвид приоритета, който се дава на въпросите, свързани с изменението на климата и с енергията, са необходими значителни допълнителни ресурси на ЕС за технологии за енергийна ефективност и възобновяема енергия, които следва да бъдат използвани, за да спомогнат за изпълнението на целите на ЕС за 2020 г.;

36.

Насърчава Комисията спешно да осигури подходящо финансиране и подпомагане на научноизследователската и развойната дейност, демонстрационна дейност и комерсиализация на нови нисковъглеродни и безвъглеродни технологии, така че след 2009 г. най-малко 2 милиарда евро на година от бюджета на Европейския съюз да се изразходват за такива технологии независимо от РП 7 и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации; призовава също така Комисията да представи предложения за допълнителни ресурси при средносрочния преглед на финансовата рамка за 2007—2013 г.;

37.

Счита, че се налага по-добро и по-широко използване и на финансовите, и на човешките ресурси с цел да се ускори развитието и въвеждането на бъдещите незамърсяващи технологии;

38.

Подчертава необходимостта от увеличаването на капацитета на Европейския съюз в областта на научните изследвания; призовава в тази връзка за увеличаване на средствата, предназначени за човешките ресурси и обучение в сектора на енергийните технологии; призовава също така за по-голяма координация между общностните и национални финансови инструменти за подпомагане на обучението и научноизследователската дейност, по-специално РП7;

39.

Подкрепя, с оглед на необходимостта от повече взаимно допълване между фондовете на ЕС, предложенията в съобщението на Комисията, озаглавено „Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации“ (СОМ(2007)0474); в тази връзка приветства практическото ръководство на Комисията за координиране на фондовете на ЕС от регионални и национални източници, както и източници на ЕС и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите; изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от по-добро запознаване на заинтересованите страни с член 54, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (8) относно използването на средства от два различни общностни източника за един и същи вид допустими разходи;

40.

Призовава Комисията, когато представя финансовия план, да разясни къде съвместните европейски действия предоставят добавена стойност в различните технологични отрасли и да представи изводите си относно устойчивостта на различните постижения в областта на технологиите;

41.

Отбелязва необходимостта от използването на ресурси за партньорство с промишлеността, за да се насърчат инвестициите на частния сектор в нови нисковъглеродни технологии; подчертава необходимостта от ясна дългосрочна визия и финансова рамка, подкрепяна от финансови институции като ЕИБ, така че на партньорите от частния сектор да се предостави достатъчна сигурност при инвестирането; подчертава необходимостта от участие на МСП, по-специално при технологиите на системите за дисперсно доставяне на енергия;

42.

Отбелязва, че съгласно предложеното преразглеждане на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) приходите от търговете биха могли да осигурят важен източник на финансиране с цел повишаване на сигурността на енергийните доставки за Европейския съюз, като при това се постигат и неговите цели, свързани с изменението на климата, енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия;

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/41

А.

като има предвид, че държавните инвестиционни фондове участват в световните финансови пазари вече повече от 50 години;

Б.

като има предвид, че дейностите на държавните инвестиционни фондове не могат да се свързват със смущения на финансовите пазари;

В.

като има предвид, че структурата на собствеността на държавните инвестиционни фондове ги поставя извън обхвата на регулирането на ЕС на финансовите пазари;

Г.

като има предвид, че инвестиционната стратегия на държавните инвестиционни фондове показва предпочитание към дългосрочни, стабилни инвестиции;

Д.

като има предвид, че съществува загриженост във връзка с липсата на прозрачност при някои държавни инвестиционни фондове по отношение на техните активи, инвестиционни стратегии, печалби и управленски структури;

Е.

като взе предвид ролята на държавните инвестиционни фондове по време на скорошната финансова криза, за спасяването на някои важни финансови институции от несъстоятелност;

Ж.

като взе предвид потенциала за растеж на държавните инвестиционни фондове;

З.

като има предвид, че Европейският съюз следва да остане твърдо ангажиран с политика на отвореност към инвестиции и свободно движение на капитал;

1.

Счита, че държавните инвестиционни фондове не са причинили смущения на капиталовите пазари, но че тяхната структура, размер и бързият им растеж налагат грижлив анализ на тяхната роля и въздействие; признава факта, че съществуват разлики в подхода към прозрачността и управлението на държавните инвестиционни фондове;

2.

Изразява загриженост поради факта, че липсата на прозрачност при някои държавни инвестиционни фондове може да не позволи достатъчно познаване на тяхната структура и мотивация; изисква от Комисията да отчете факта, че прозрачността и оповестяването на информация са ключов принцип за установяването на реални условия на равнопоставеност и за гладкото функциониране на пазарите като цяло;

3.

Приветства съобщението на Комисията относно държавните инвестиционни фондове, с което отново се потвърждава значението на отворените пазари и на ангажимента на Комисията към намирането на глобално решение; отбелязва различните инициативи на национално равнище или в рамките на международните форуми, насочени към увеличаване на прозрачността и подобряване на управлението, и призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с МВФ и ОИСР за създаването на международен кодекс за поведение;

4.

Счита, въпреки това, че съобщението на Комисията относно държавните инвестиционни фондове следва да се разглежда като първа стъпка и следователно приканва Комисията да наблюдава дейностите на държавните инвестиционни фондове и да изпълнява координираща роля в този процес, за да гарантира, че националните инициативи не са в противоречие с ангажимента за отвореността към инвестиции или че не застрашават позицията на Европейския съюз на световните пазари;

5.

Изисква от Комисията да извърши анализ на инструментите, с които Европейският съюз разполага съгласно разпоредбите на Договора за ЕО и на действащото законодателство, например изискванията за прозрачност, правата на глас, правата на акционерите, златните акции, които биха дали възможност за реакция при възникване на проблеми със собствеността, поради намеса на държавните инвестиционни фондове;

6.

Изисква от Съвета и Комисията да направят оценка на възможността за действие, с която разполагат институциите на ЕС съгласно разпоредбите на членове 64 и 65 от ДФЕС, за да проучат възможностите за предприемане на координирани действия на равнището на ЕС, което е от голямо значение за интересите на ЕС и за гладкото функциониране на вътрешния пазар; изисква от Комисията да изготви списък на секторите, които биха могли да попадат в обхвата на разпоредбите на член 65 относно обществения ред;

7.

Изисква от Съвета и Комисията да извършат задълбочен анализ на функционирането на световните финансови пазари и да определят и популяризират силна визия на ЕС, като вземат предвид инициативите в световен мащаб, относно това какви следва да бъдат принципите и правилата, регулиращи функционирането на тези пазари; счита, че една такава обща позиция ще засили ролята на ЕС в рамките на международните форуми; изисква от Комисията да прилага принципа на реципрочност, където е целесъобразно;

8.

Изразява загриженост относно цените на петрола и последиците от това за обменния курс евро/долар, тъй като печалбите от петрола често се реинвестират чрез държавни инвестиционни фондове в активи, деноминирани в евро, и в пазарите на еврозоната като цяло;

9.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на съответно на Съвета и на Комисията.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/42

A.

като има предвид, че градските агломерации (градовете и техните околности) в много отношения имат изключително важно значение за живота на гражданите на ЕС; като има предвид, че градските агломерации се сблъскват със сходни проблеми и предизвикателства по отношение на замърсяването, задръстванията, шума и безопасността на движението като резултат от градска мобилност въпреки различията в размера и структурата им;

Б.

като има предвид, че съществува спешна необходимост от ново мислене и новаторски концепции относно мобилността в градовете, тъй като градският транспорт в голяма степен допринася за изменението на климата, замърсяването и други проблеми на околната среда, както и за свързаните с това отрицателни въздействия върху качеството на живот и здравето на градските жители; като има предвид, че тези проблеми трябва да се решават, за да може една цялостна стратегия на ЕС за борба с изменението на климата и с други проблеми на околната среда да има успех;

В.

като има предвид, че трябва да се установи подходящо поделяне на задачите между ЕС и градовете, при което ЕС следва да играе ясно дефинирана роля; като има предвид, че съгласно принципа на по-добро регулиране и принципите на субсидиарност и пропорционалност, общностни действия относно градската мобилност следва да бъдат предприемани само когато се създава несъмнена добавена стойност в ЕС;

Г.

като има предвид, че принципите на вътрешния пазар на ЕС следва също да се вземат предвид в сферата на градската мобилност;

Д.

като има предвид, че европейските градове следва да могат да избират измежду широк набор от гъвкави инструменти, за да изготвят набор от политики „по мярка“ за намиране на интегрирани, устойчиви, социално ефективни и икономически жизнеспособни решения на конкретните си проблеми, свързани с мобилността; като има предвид, че следва да бъдат търсени по-добри логистични решения и преминаване към по-устойчиви видове транспорт във всички видове транспорт и всички сфери (пешеходци, велосипедисти, обществен и частен пътнически транспорт, дистрибуция на стоки, услуги), за да станат центровете на градовете лесно достъпни и да се улесни пътното движение, което е от голямо значение за жителите, посетителите, пътуващите до работното си място, производителите и доставчиците на стоки и услуги — особено малките и средни предприятия; като има предвид, че следва да се обръща особено внимание на оперативната съвместимост на избраните инструменти, така че органите да могат на по-късен етап да налагат мерки относно нарушенията на правилата за движение, свързани с градските райони, на трансгранична основа;

Е.

като има предвид, че европейската политика за градски транспорт трябва да отчита икономическото, социално, териториално и екологично сближаване; като има предвид, че трябва да се обърне особено внимание на конкретните проблеми и условия в „новите“ държави-членки;

Ж.

като има предвид, че трябва да се обърне внимание на особените потребности на работниците и служителите (пътуващи до работното си място), на хората с намалена подвижност, на децата (детски колички), на разполагащите с най-малко средства и на възрастните; като има предвид, че следва да се отчита, че бързото застаряване на населението на Европа води до демографски промени и до нови потребности от мобилност в обществата;

З.

като има предвид, че е от основно значение да се приеме нов подход към стратегическото планиране за градските райони с цел предварителна подготовка за предизвикателствата, свързани с околната среда, енергията и мобилността, които ще възникват през следващите няколко десетилетия;

И.

като има предвид, че интернализацията на външните разходи е важна стъпка по пътя към постигане на реалистично остойностяване в транспортния сектор; като има предвид, че трябва да се оцени възможността за кръстосано субсидиране в полза на концепциите за устойчив градски транспорт, за да се осигури равнопоставеност между транспорта на стоки и на пътници и между различните видове транспорт; като има предвид, че трябва да се предприемат усилия за разработване на нови финансови инструменти и да се използват по-добре и по-често съществуващите финансови инструменти като структурните фондове и Кохезионния фонд в полза на устойчиви решения за градска мобилност;

1.

Приветства гореспоменатата Зелена книга като подходяща основа за дискусии; приветства също така широкото участие на заинтересованите страни в процеса на формиране на общественото мнение и формулиране на бъдещите политики на ЕС относно градския транспорт;

2.

Счита, че е необходимо ясно да се определят сферите на отговорност на ЕС в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, заложени в Договорите; признава принципа, че местните органи имат свобода да приемат собствени политики относно мобилността, стига да не нарушават приложимото национално и общностно законодателство; същевременно очаква, че като прилагат гореспоменатите принципи, държавите-членки и градовете съзнават собствената си отговорност за по-добрата организация и планиране на градската мобилност; въпреки това признава, че координирани действия относно градската мобилност в рамките на Общността могат да създадат ясна добавена стойност в някои области;

3.

Счита, че ЕС следва да определи цялостна стратегия относно градската мобилност, водеща до по-рационална употреба на частни автомобили и да насърчава преминаване от един към друг вид транспорт в посока на устойчиви видове транспорт, за да подкрепя поетите от него ангажименти за защита на околната среда и намаляване на емисиите на парникови газове;

4.

Счита, че в следните области са необходими действия на европейско равнище и призовава за:

5.

Призовава Комисията да си сътрудничи с държавите-членки за преодоляване на националните пречки пред градските схеми без в същото време да прилага законодателни актове на ЕС, които биха могли да ограничат местната гъвкавост, която е нужна за решаване на проблемите с мобилността;

6.

Счита, че е необходимо ЕС да вземе под внимание специалните изисквания на градския транспорт в онези политики, в които може да законодателства (напр. бюджетна политика, политика относно околната среда, социална политика и политика относно пазара на труда, политика в областта на конкуренцията, промишлена политика, регионална политика и политика на сближаване, транспортна политика и политика относно безопасността по пътищата, енергийна политика);

7.

Призовава за разработване на специфични европейски разпоредби и/или насоки за стандартизация и хармонизация на следното:

8.

Призовава още за подходящи мерки за насърчаване обмена на добри практики, по-специално във връзка с:

9.

Призовава за възможно най-широко разпространяване на данни относно въпроси, отнасящи се до градската мобилност, например статистически данни на Евростат и CARE (База данни на Общността за пътните произшествия в Европа); отправя искане да бъде отворен достъпът до базата данни CARE, което би било мощен инструмент за обмен на информация и експертен опит между професионалистите в сферата на транспорта;

10.

Призовава Комисията да подкрепя местните органи чрез насърчаване на пилотни и експериментални проекти, особено онези, които целят прилагането на интегриран подход към градската мобилност и подпомагане на изследванията в областта на градското планиране;

11.

Подчертава необходимостта от научноизследователска и развойна дейност в областта на устойчивия транспорт, особено за насърчаване на технологичния напредък при разработването на чисти технологии за превозните средства; призовава Комисията и Съвета да инвестират в чисти, по-ефикасни, ориентирани към потребителя и безопасни градски транспортни системи и да вземат мерки за създаване на пазар за такива системи;

12.

Изтъква, че ЕС има какво да допринесе за разработване и насърчаване на ИТС и за финансиране на новаторски технологии, тъй като те могат да имат значителен принос, например за повишаване безопасността по пътищата и подобряване на пътния поток и логистичната ефективност; поради това счита, че следва да се насърчава по-нататъшното разработване и преди всичко засиленото използване на ИТС в ЕС;

13.

Призовава Комисията да създаде достъпни и съвместими списъци с научноизследователски и развойни проекти относно градска мобилност по различните рамкови програми на ЕС, като посочва примери, които се прилагат в практиката;

14.

Подчертава, че обменът на най-добри практики относно управлението на мобилността и по-добрата координация е от основно значение за подобряване на градския транспорт и мобилност, тъй като стават очевидни проблемите като липса на подходящо разпределение на отговорностите, липса на координация между различните местни, регионални и национални органи и недостатъчна координация между планирането на транспортни системи за градовете, предградията и селата; посочва, че лошата координация между местните органи води до повишени разходи за доставка, повече движение по пътищата и следователно повече замърсяване на околната среда;

15.

Спешно призовава за по-добра координация между съседни местни органи с цел да се гарантира някаква степен на съгласуваност и да се осигури устойчиво и хармонично развитие на местните и регионални транспортни инфраструктури в трансграничните райони и другаде;

16.

Счита за необходимо градоустройството и градското планиране да се извършват на интегрирана основа, като се вземат предвид настоящите и бъдещи потребности от градски транспорт; въвеждането на бързи влакови връзки между центровете на градовете, речните, железопътни и въздушни терминали и особено по-отдалечените региони следва да бъде приоритет за целите на едромащабното градско развитие и модернизация;

17.

Припомня, че с оглед на все по-бързо увеличаващата се урбанизация, следва да се обръща повече внимание на предградията, крайградските зони и агломерациите;

18.

Подчертава индивидуалната отговорност на гражданите и счита за необходимо те да бъдат насърчавани да оценяват критично собственото си поведение като участници в пътното движение и по възможност да участват активно в местни форуми за градска мобилност; изразява мнението, че почти всеки гражданин може да промени навиците си, например по отношение на използването на личен автомобил и на използването на алтернативен транспорт (пешеходство, велосипед или обществен транспорт), и по този начин да даде своя личен принос за подобряване на чистотата и качеството на живота в градските райони; призовава националните, регионални и местни органи да предоставят алтернативни варианти за мобилност, за да улеснят тези промени; освен това призовава европейските, националните, регионалните и местните власти да засилят образователните и информационни кампании, за да бъдат гражданите по-осведомени относно поведението си като участници в движението; подчертава особеното значение на образователните кампании за по-младите;

19.

Подчертава в тази връзка значението и растящия успех на „Деня без коли“ в контекста на Седмицата на мобилността на ЕС; отбелязва, че през 2007 г. 1909 града от 23 държави-членки са участвали в тази инициатива; призовава Комисията и държавите-членки да продължат да насърчават тази инициатива и да работят за широкото ѝ възприемане;

20.

Счита, че следва да се изготви изследване, което да осветлява и да съдържа подробна информация относно всички аспекти на възможностите и вариантите на градска мобилност, с които гражданите разполагат (частен или обществен транспорт); призовава за ново и стандартизирано събиране на данни по недобре проучени проблеми като поведението на пешеходците и велосипедистите и мотивацията на гражданите при ползването на някои видове транспорт вместо други;

21.

Счита, че ЕС може съществено да допринесе за финансирането на мерки в областта на градския транспорт на пътници и стоки, например като използва средства от структурните фондове и Кохезионния фонд, и призовава Комисията да изпълнява своите отговорности в това отношение; припомня отговорността на държавите-членки за финансиране на предвидените от общностното право мерки, засягащи околната среда и транспорта;

22.

Призовава Комисията да изготви конкретни, ориентирани към пазарната икономика инструменти за създаване на балансирана и благоприятна рамка за устойчива мобилност в агломерациите;

23.

Призовава, в контекста на предстоящото преразглеждане на бюджета на ЕС, финансирането на проекти със средства на ЕС в бъдеще да се обвърже в по-голяма степен с условия и изисквания, свързани с устойчив транспорт и опазване на околната среда, и вижда в това подходящ инструмент за насърчаване на екологосъобразни и широко достъпни транспортни концепции;

24.

Призовава Комисията да работи както самостоятелно, така и съвместно с Европейската инвестиционна банка, например за разглеждане на настоящите и бъдещи възможности за финансиране на градски транспорт; предлага да се разработи подробен наръчник, в който систематично са представени всички налични фондове в областта на градския транспорт; също така призовава Комисията да разгледа въпроса относно кръстосаното субсидиране в транспортния сектор, за да се осигури равнопоставеност между всички видове транспорт и между транспорта на стоки и на пътници; освен това следва да бъдат оценени всички аспекти на публично-частните партньорства и техния възможен принос към концепциите за устойчива градска мобилност;

25.

Призовава Бюрото на Европейския парламент и неговите служби да дадат пример, като приложат собствените му решения и засилят мерките за управление на мобилността за членовете на ЕП, персонала и посетителите с цел да включат устойчивата мобилност в прилагането от Парламента на Регламента относно схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО);

26.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/49

A.

като има предвид, че БВП в еврозоната нарасна с 2,6 % през 2007 г. (спрямо 2,7 % през 2006 г.) въпреки засилената нестабилност, която бе предизвикана от финансовите сътресения през втората половина на годината;

Б.

като има предвид, че равнището на инфлацията беше 2,1 %, спрямо 2,2 % през 2006 г. въпреки икономическата среда, която се характеризираше със значителен натиск в посока на увеличение на цените;

В.

като има предвид, че ЕЦБ продължи да коригира лихвените проценти през 2007 г., до 4,0 % през юни 2007 г. от 3,5 % през декември 2006 г., и поддържаше това ниво през второто полугодие;

Г.

като има предвид, че в изявления на Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се призовава за много предпазлив подход към повишаването на лихвените проценти в еврозоната;

Д.

като има предвид, че през 2007 г. обменният курс на еврото се повиши с 6,3 % в номинално ефективно изражение и че повишението бе особено подчертано спрямо щатския долар (11,8 %);

Е.

като има предвид, че финансовите сътресения и големите неравновесия в глобален мащаб представляват риск за световния икономически растеж и развитието на обменните курсове;

Ж.

като има предвид, че през 2008 г. се очаква инфлацията в еврозоната да се повиши между 2,0 % и 3,0 %, отразявайки до голяма степен текущата тенденция на повишени цени на основните стоки, преди да се понижи до по-умерени стойности между 1,2 % и 2,4 % през 2009 г.;

З.

като има предвид, че основната цел на ЕЦБ и на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), както е посочено в член 105 от Договора за ЕО, е поддържането на ценова стабилност и едновременно с това подкрепа на общите икономически политики на Общността; като признава пълната независимост на ЕЦБ и на ЕСЦБ в този контекст;

И.

като има предвид, че ЕЦБ е изправена пред дилемата да отговори на предизвикателствата на растящата инфлация и първите признаци на икономическо забавяне в резултат на финансовите сътресения от последните месеци;

Й.

като има предвид, че Парламентът желае да помогне за засилване на ролята и международната позиция на ЕЦБ и на еврозоната на международната сцена;

1.

Приветства факта, че десет години след създаването на Икономическия и паричен съюз както ЕЦБ, така и еврото са уважавани и общоприети в световната икономика и отбелязва, че еврото се превърна в призната в световен мащаб валута, която е почти равностойна на щатския долар;

2.

Припомня, че Договорът за ЕО прави ясно разграничение между целите на ЕЦБ за ценова стабилност, от една страна, и за подкрепа на общите икономически политики, от друга, и следователно тези две цели не могат просто да се разглеждат като заменими; признава пълната независимост на ЕЦБ при изпълнението на тази двойна функция и приветства факта, че Договора от Лисабон следва да предостави на ЕЦБ статус на институция на ЕС, която притежава правосубектност и ясно установено независимо политическо и финансово положение; счита, че признаването на ЕЦБ за институция на ЕС повишава отговорността на Парламента, и по-специално, на неговата комисия, която отговаря за икономическите и парични въпроси, като институция, на която ЕЦБ е подотчетна за решенията си относно паричната политика;

3.

Приветства Кипър и Малта в ИПС и отбелязва тяхното успешно присъединяване;

4.

Признава отличната работа на ЕЦБ при управлението на финансовите сътресения, които бяха предизвикани от кризата с високорисковите ипотечни кредити в САЩ, по-специално започналата на 9 август 2007 г. операция, която осигури ликвидност на пазарите в размер на 95 млрд. евро чрез търг с фиксиран лихвен процент от 4,00 %, следвайки същата процедура като обичайните пазарни операции на ЕЦБ; отбелязва, че операцията, заедно с операциите за „фино регулиране“ и последвалите я мащабни седмични операции за рефинансиране, успяха да стабилизират силно краткосрочните лихвени проценти; смята, че това отново показва ценността на общата парична политика, която се провежда от ЕЦБ, за стабилизиране на икономиката в периоди на нестабилност;

5.

Споделя становището на ЕЦБ, че все по-голямата сложност на финансовите инструменти и непрозрачността на участията на финансовите институции могат да доведат до повишена несигурност във връзка със степента на съответния риск, крайния носител на риска и степента на потенциалните загуби;

6.

Подчертава необходимостта от създаване на рамка на ЕС за финансов надзор, подчертава, че макар Договорът за ЕО да не възлага на ЕЦБ никаква пряка отговорност, свързана с пруденциалния надзор над кредитните институции и стабилността на финансовата система, е необходимо ЕЦБ да участва активно в надзора;

7.

Счита, че ЕЦБ стана по-силна с успешното справяне с текущата финансова криза; приветства повишената надеждност и международно признание на ЕЦБ; призовава Еврогрупата да последва примера на ЕЦБ и да повиши своя експертен опит и координация по въпроси, свързани с регулирането и надзора над финансовите пазари;

8.

Подчертава засилената необходимост от сътрудничество между централните банки и надзорните органи за поддържане на стабилността на финансовите пазари, по-специално отчитайки все по-интегрираните финансови системи; приканва от ЕЦБ да продължи усилията си за подобряване на интеграцията и комуникациите в рамките на ЕС, както и в отношенията си с други централни банки и съответни институции, по-специално във връзка с отношенията с Bank of England, тъй като Лондон е най-важният финансов център в Европейския съюз; призовава ЕЦБ да играе активна роля в различните форуми за обсъждане на промени в надзора, като например последващите действия в рамките на процеса „Lamfalussy“;

9.

Признава, че основните централни банки, като например ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ, отправиха предупреждения срещу подценяването на рисковете за икономиката както преди „спукването на балона“ в сектора на информационните технологии през 2000/2001 г. така и преди кризата с високорисковите ипотечни кредити през 2007 г.; отбелязва, че финансовите пазари не реагираха ефективно на тези предупреждения; следователно изисква от ЕЦБ да извърши анализ на тази реакция и да предложи как да бъде подобрена връзката между подобни далновидни предупреждения и реакциите на пазара; в контекста на неотдавнашните финансови сътресения призовава ЕЦБ да анализира и оцени последиците от финансовата криза и да проучи дали разполага с достатъчно инструменти за справяне с презгранична европейска финансова криза и какви правомощия са ѝ необходими за подобряване на пруденциалния макронадзор в еврозоната;

10.

Отбелязва продължаващата дискусия относно определянето на ценовата стабилност, във връзка с която някои защитават прякото регулиране на инфлацията; въпреки това смята, че системата от два стълба на основата на М3 е най-подходящият начин за измерване на ценовата стабилност; призовава ЕЦБ да вземе мерки за непрекъснато подобряване на тази система; признава добавената стойност на допълнителната информация и ранното предупреждение за инфлационен риск и оперативната свобода на действие, които система от този род осигурява;

11.

Подчертава, че рисковете от неравномерното икономическо развитие в еврозоната може да нараснат с увеличаване на членския състав, тъй като различията в размера и степента на развитие на икономиките на държавите членки се засилват; призовава ЕЦБ да обърне специално внимание на това положение и да разгледа тези рискове на ранен етап, както и да уведоми държавите-членки за тях;

12.

Призовава всички държави-членки, участващи в еврозоната, решилите да не участват държави-членки, както и държавите-членки, кандидатстващи за присъединяване, да отбележат тези предизвикателства и следователно, да съблюдават изцяло критериите на Пакта за стабилност и растеж или съответно да изпълняват критериите от Маастрихт, тъй като това, наред с финансовото консолидиране и поддържането на политика по отношение на възнагражденията, съобразена с развитието на растежа и производителността, осигурява най-силната защита срещу предизвикателства, породени от неравномерно развитие;

13.

Подчертава, че предвид новото коригиране на прогнозата за растежа, всяко допълнително повишение на лихвените проценти следва да се извършва предпазливо, за да не се изложи на опасност икономическият растеж; посочва, че за да се подпомогне икономическото възстановяване, държавите-членки трябва да извършат както необходимите структурни реформи, така и инвестиционни дейности;

14.

Очаква Съветът да третира по еднакъв начин всички държави-членки, кандидатки за еврозоната, и да съблюдава изцяло оценката и препоръките на ЕЦБ относно тяхната готовност за присъединяване към еврозоната;

15.

Отбелязва повишението на стойността на еврото, особено спрямо щатския долар; подчертава целта за ценова стабилност, но признава, че големите и бързи промени в обменния курс на еврото не следва да възпрепятстват възможностите на ЕЦБ да управлява своята парична политика, изправена пред източник на инфлация или, обратно, пред тежки перспективи за растеж на зависимите от износа държави; изисква от ЕЦБ да наблюдава това развитие и ако сметне за необходимо, да предприеме действия и отправя покана към Еврогрупата, Комисията и ЕЦБ да засилят координацията на действията си в областта на лихвената политика;

16.

Признава растящия натиск върху инфлацията в посока увеличение, за който особено допринасят цените на хранителните продукти и на енергията; призовава ЕЦБ да активизира диалога си с националните централни банки по въпроса, за да се съдейства за силно акцентиране върху ценовата стабилност в световен мащаб;

17.

Припомня продължаващия призив за по-голяма прозрачност в ЕЦБ, която би довела до по-голяма надеждност и предвидимост, и оценява вече извършените подобрения в тази област; във връзка с това признава трудностите, свързани с публикуването на протоколите от заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, тъй като различията в индивидуалните позиции биха могли да бъдат тълкувани като израз на национални интереси, водейки така до натиск от страна на правителствата на държави-членки върху членове на Управителния съвет; изисква от ЕЦБ да представи на Парламента и на обществеността годишно обобщение на взетите мерки за подобряване на дейността ѝ в съответствие с настоящата резолюция;

18.

Счита, че диалогът по паричната политика между Парламента и ЕЦБ е успешен и по-нататък следва да бъде доразвит; подчертава, че последващата отчетност на ЕЦБ е от основно значение за доверието, а следователно за стабилността, на финансовите пазари; счита, че за единството на Изпълнителния съвет и на Управителния съвет на ЕЦБ е важно да продължат да вдъхват доверие при публичното си представяне; подкрепя целенасочена информационна политика от страна на ЕЦБ спрямо Парламента, Съвета, Комисията и Еврогрупата; изразява разочарование от ниската степен на ангажираност, която ЕЦБ показа в отговора си на резолюцията на Парламента от 12 юли 2007 г. относно годишния доклад на ЕЦБ за 2006 г. (3); силно подчертава, че призивът за подобрение на комуникационната политика на ЕЦБ трябва да се разглежда единствено в контекста на едновременното запазване на независимостта на ЕЦБ и нейните органи;

19.

Призовава ЕЦБ в изложенията, следващи приетите от нейния Управителен съвет решения, да обяснява ясно дали в хода на обсъжданията лесно е бил постигнат консенсус или различните становища са се запазили, тъй като това би осигурило повече информация на пазарите, без да препятства общата европейска перспектива за решението на Управителния съвет на ЕЦБ;

20.

Призовава ЕЦБ да представи идеите си за реформи в структурата на своя Управителен съвет, предвид факта, че от 1 януари 2009 г. броят на управителите се очаква да надхвърли 15; отбелязва, че с нарастването на броя на страните в еврозоната реформите ще станат дори още по-необходими; подкрепя предишното предложение на ЕЦБ, според което икономическата тежест на участващите държави-членки следва да бъде разглеждана като най-съществения фактор за ротационните права на гласуване и че за да се гарантира ефективност, броят на вземащите решения лица трябва да бъде поддържан нисък;

21.

Счита, че независимостта на ЕЦБ, включително процедурата по назначаване на членовете на нейния Изпълнителен съвет, доказа своята значимост; подчертава, че член 112, параграф 2, буква б) от Договора за ЕО предвижда членовете на Изпълнителния съвет да се назначават измежду лицата, които притежават призната компетентност и професионален опит по парични или банкови въпроси и подчертава, че тяхната националност не би следвало да е от значение и че те ще продължат да бъдат оценявани по строгите критерии, посочени в Договора за ЕО, като например този за квалификацията им; счита, че предварителната демократична отчетност и прозрачност биха се подобрили, ако Съветът оценява няколко потенциални кандидати и ако впоследствие кандидатът, предложен от Съвета, подлежи на одобрение чрез гласуване от Парламента;

22.

Счита, че предвид бъдещия статус на ЕЦБ съгласно Договора от Лисабон, ролята на Парламента при назначаването на членове на Изпълнителния съвет следва да нарасне; подчертава готовността си, наред с другите институции, да проучи възможности за подобрение на процедурата за назначаване преди следващото подновяване на Изпълнителния съвет през 2010 г.;

23.

Признава нарастващата роля на Еврогрупата и на нейния председател за определяне на голяма част от икономическия дневен ред на Европейския съюз, по-специално по-формалната структура и централната роля при координиране на икономическата политика в Еврогрупата, както се посочва в член 136 от Договора за ЕО, изменен с Договора от Лисабон, също за държавите-членки, които не участват в еврозоната; подкрепя затвърждаването на тенденцията еврозоната да говори на международни форуми с един глас, както предвижда член 138 от Договора за ЕО, изменен с Договора от Лисабон, и приобщаването на председателя на Еврогрупата;

24.

Приветства сътрудничеството между ЕЦБ, Комисията и сектора на финансовите услуги за успешното начало на инициативите „Единна зона за плащания в евро“ (SEPA) и „Краткосрочни европейски ценни книжа“ (STEP); смята, че те представляват положителен принос от страна на сектора на финансовите услуги за напредъка на финансовата интеграция в Европейския съюз;

25.

Приветства започването на операциите по Цел 2 и приключването на дейностите по преминаване към единната съвместна платформа; смята, че използването на единната съвместна платформа е важна стъпка в посока към финансова интеграция и намаляване на разходите за клиринг и сетълмент; счита за неотложно ЕЦБ да предложи в настоящия момент управленска структура за ценни книжа по Цел 2 (T2S);

26.

Отбелязва стабилното нарастване на положението на еврото като международна валута; изтъква, че начинът, по който Европейският съюз е представляван в областта на икономическите и паричните въпроси на международни форуми, не отразява добре действителната икономическа тежест на еврозоната и това може да се разглежда като пречка за по-голямо влияние в областта на международните финанси; следователно призовава да бъдат предприети конкретни действия за общо представителство на еврозоната в международни финансови институции, например МВФ;

27.

Насърчава ЕЦБ да продължи дейността си за засилване на своята на координираща роля в международния финансов контекст; смята, че по-силното положение на еврото в международен план ще се отрази благоприятно на еврозоната, като ще насърчи държавите-членки, които в момента не участват, да се стремят към пълноправно членство;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Еврогрупата и Европейската централна банка.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/54

А.

като има предвид, че ЕС е общност на ценности, основаващи се на демокрацията и върховенството на закона, правата на човека и основните свободи, равнопоставеността и недискриминацията, включително защита на лицата, принадлежащи към малцинствата, и ангажираността на ЕС в борбата срещу расизма и ксенофобията, както и срещу дискриминацията, въз основа на което и да е от основанията, посочени в членове 12 и 13 на Договора за създаване на ЕО;

Б.

като има предвид, че тези ценности се прилагат в ЕС чрез горепосочените директиви срещу дискриминацията и за свобода на движението, както и чрез политиките, залегнали в тези директиви, и че държавите-членки са задължени да ги прилагат изцяло и да се въздържат от действия, които биха могли да ги нарушат;

В.

като има предвид, че в резолюцията си от 31 януари 2008 г. за Европейска стратегия за ромите Парламентът настоятелно призова държавите-членки да намерят разрешение на проблема със западналите бедни квартали и незаконни лагери, които не отговарят на каквито и да било стандарти за хигиена и безопасност и в които голям брой ромски деца загиват при битови злополуки, особено пожари, причинени от липса на подходящи стандарти за безопасност;

Г.

като има предвид, че ромите са един от основните обекти на расизъм и дискриминация, както се вижда от неотдавнашните случаи на нападения и агресия срещу роми в Италия и Унгария и от резултатите от наскоро проведени проучвания на Евробарометър;

Д.

като има предвид, че в посочения работен документ на службите Комисията подчертава, че вече съществуват редица законодателни и финансови инструменти и политики на ЕС, които са на разположение на държавите-членки за борба срещу дискриминацията на ромите и за насърчаване на тяхното приобщаване и интеграция, особено чрез обмен и развитие на добрите практики в тази област;

Е.

като има предвид, че ромското население е общоевропейска етнокултурна общност без своя национална държава и че следователно ЕС носи особената отговорност да разработи европейска стратегия и политика заедно с държавите-членки;

Ж.

като има предвид, че на 21 май 2008 г. италианското правителство издаде указ, обявяващ извънредно положение във връзка с номадските селища в италианските региони Кампания, Лацио и Ломбардия (10), който се основава на Закон № 225 от 24 февруари 1992 г. за създаването на национална служба за гражданска защита, който оправомощава правителството да обяви извънредно положение в случай на „природни бедствия, катастрофи и други събития, които поради своите интензивност и мащаб изискват използване на извънредни правомощия и средства“;

З.

като има предвид, че на 30 май 2008 г. този указ бе последван от допълнителни заповеди („ordinanze“) на министър-председателя (11), с които той:

И.

като има предвид, че указът обявява извънредно положение за период от една година до 31 май 2009 г.;

Й.

като има предвид, че италианският вътрешен министър нееднократно заявява, че целта на снемането на дактилоскопични отпечатъци е да се извърши преброяване на ромското население в Италия и че той възнамерява да разреши снемането на дактилоскопични отпечатъци на ромите, живеещи в лагери, включително и на непълнолетни лица, чрез дерогация от обичайните закони, като потвърждава, че Италия ще проведе тази кампания за определяне на самоличността, която ще завърши до 15 октомври 2008 г. в Милано, Рим и Неапол;

К.

като има предвид, че кампанията по снемане на дактилоскопични отпечатъци вече е започнала в Италия, основно в Милано и Неапол, и като има предвид, че според информация, предоставена от неправителствени организации, тези данни се съхраняват от префектите в база данни;

Л.

като има предвид, че членовете на Комисията Barrot и Špidla подчертаха в тази връзка значението на принципите на равенство и недискриминация в ЕС и предложиха нова хоризонтална директива срещу дискриминацията, като потвърдиха, че правото на ЕС ясно забранява дискриминацията въз основа на расова или етническа принадлежност;

М.

като има предвид, че УНИЦЕФ, генералният секретар на Съвета на Европа и комисарят по правата на човека на Съвета на Европа изразиха своята загриженост, като комисарят изпрати меморандум до италианското правителство относно, наред с другото, расизма, ксенофобията и защитата на правата на човека на ромите;

Н.

като има предвид, че италианският орган за защита на данните е поискал информация от компетентните органи, и по-специално префектите на Рим, Милано и Неапол, относно възможността за снемане на дактилоскопични отпечатъци на ромите, включително на непълнолетни лица, изразявайки загриженост, че това би могло да доведе до дискриминация, която би засегнала личното достойнство, и по-специално това на непълнолетните;

1.

Настоятелно призовава италианските власти да се въздържат от снемане на дактилоскопични отпечатъци на ромите, включително на непълнолетни лица, и от използване на вече събраните отпечатъци в очакване на обявената предстояща оценка от Комисията на предвидените мерки, тъй като това би съставлявало проява на пряка дискриминация, основана на расов и етнически произход, която е забранена от член 14 от ЕКПЧ, и освен това е проява на дискриминация между граждани на ЕС с ромски произход и други граждани, от които не се изисква да се подлагат на подобни процедури;

2.

Споделя загрижеността на УНИЦЕФ и счита, че с оглед защитата на децата е недопустимо да се нарушават техните основни права и децата да се криминализират, както и загрижеността, изразена от Съвета на Европа и от много неправителствени организации и религиозни общности, и счита, че най-добрият начин за защита на правата на децата от ромски произход е да им се гарантира равен достъп до висококачествено образование, жилища и здравеопазване в рамките на политиките за приобщаване и интеграция, както и да се защитават от експлоатация;

3.

Приканва държавите-членки да предприемат решителни действия за защита на непридружените непълнолетни лица, подложени на експлоатация, независимо от тяхната етническа принадлежност или националност; когато идентификацията на тези непълнолетни лица е необходима за защитата им, приканва държавите-членки да я осъществят за всеки отделен случай чрез обичайни процедури с недискриминационен характер, при пълно зачитане на всички правни гаранции и защита;

4.

Споделя загрижеността на Комисията, че подобни действия биха съставлявали нарушение на забраната на пряката и непряката дискриминация, и по-специално както е предвидено в Директива 2000/43/ЕО на Съвета и както е залегнало в членове 12, 13 и 17 до 22 от Договора за ЕО;

5.

Потвърждава отново, че политиките, които увеличават социалното изключване, никога няма да са ефективни в борбата с престъпността и няма да допринесат за сигурност и за предотвратяване на престъпленията;

6.

Заклеймява напълно и безусловно всички форми на расизъм и дискриминация, пред които са изправени ромите и други лица, наричани „цигани“;

7.

Призовава държавите-членки да преразгледат и отменят законите и политиките, които пряко или непряко дискриминират ромите въз основа на расова и етническа принадлежност, и призовава Съвета и Комисията да следят как държавите-членки прилагат Договорите и директивите относно мерките срещу дискриминация и относно свободата на движение, за да гарантират последователното и пълното им прилагане и за да предприемат необходимите мерки, ако това не е сторено;

8.

Призовава Комисията да направи подробна оценка на законодателните и изпълнителните мерки, предприети от италианското правителство, с цел да провери тяхното съответствие с Договорите и правото на ЕС;

9.

Изразява загриженост от твърдението, което се съдържа в административните укази и заповеди, издадени от италианското правителство, че присъствието на ромски лагери около големите градове представлява само по себе си сериозен социален проблем с последици за обществения ред и сигурност, който оправдава обявяването на извънредно положение за период от една година;

10.

Изразява загриженост, че поради обявяването на извънредно положение може, при дерогация от закони, да се предприемат извънредни мерки от страна на префектите, на които е предоставена компетентност да прилагат всякакви мерки, включително снемане на дактилоскопични отпечатъци въз основа на закон относно гражданската защита в случай на „природни бедствия, катастрофи и други събития“, което не е подходящо и пропорционално в този специфичен случай;

11.

Призовава Съвета и Комисията да укрепят допълнително политиките на ЕС относно ромите, като поставят начало на стратегия на ЕС относно ромите, която да подкрепя и насърчава действия и проекти на държавите-членки и неправителствените организации, които са свързани с интеграцията и приобщаването на ромите, и по-специално на децата от ромски произход;

12.

Призовава Комисията и държавите-членки да приемат закони и политики за подкрепа на ромските общности в рамките на стратегията на ЕС относно ромите и в контекста на Десетилетието на приобщаването на ромите 2005—2015, като същевременно подкрепят тяхната интеграция във всички области, да поставят начало на програми за борба с расизма и дискриминацията в училищата, на работните места и в медиите и да засилят обмяната на опит и най-добри практики;

13.

Подчертава отново в тази връзка значението на изготвяне на стратегии на равнище ЕС и национално равнище, като се използват пълноценно възможностите, предоставени от фондовете на ЕС, с цел премахване на сегрегацията на ромите в областта на образованието, осигуряване на равен достъп до качествено образование на децата от ромски произход (участие в общото образование, въвеждане на специални програми за стипендии и стажове), осигуряване и подобряване на достъпа на ромите до пазарите на труда, предоставяне на равен достъп до здравеопазване и обществено осигуряване, борба с дискриминационните практики при жилищното настаняване и увеличаване на участието на ромите в обществения, икономическия, културния и политическия живот;

14.

Приветства създадената от Комисията Работна група за борба с дискриминацията, която включва представители на всички държави-членки, и призовава към това, компетентната комисия на Парламента да бъде приобщена и да има пълен достъп до дейностите на работната група; призовава своята компетентна комисия да установи диалог в тази връзка с националните парламенти на държавите-членки;

15.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния секретар на Съвета на Европа, на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа, на УНИЦЕФ и на италианския орган за защита на данните.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/58

A.

като има предвид, че както Китай, така и ЕС са поели ангажимент да допринесат за мира, сигурността и устойчивото развитие в световен мащаб;

Б.

като има предвид размера на разрушенията, предизвикани от силното земетресение, разтърсило Югозападен Китай на 12 май 2008 г.; като има предвид, че земетресението доведе до десетки хиляди жертви, особено в провинция Сичуан; като има предвид, че според най-последната оценка 10 милиона души са били засегнати от земетресението, а почти 70 000 души са загинали, включително хиляди ученици, загинали при рухването на класните им стаи;

В.

като има предвид, че китайското правителство предприе изключителни спешни мерки за оказване на помощ и изпрати персонал, включително част от армията, и медицински екипи за подпомагане на жителите на пострадалия от бедствието регион;

Г.

като има предвид изключителната мобилизация и солидарност на целия китайски народ, както и на международната общност, в усилията за подпомагане на жертвите от бедствието;

Д.

като има предвид, че отварянето на Тибет за туристи и средства за масова информация следва да не се използва като „мероприятие за връзки с обществеността“, а да се превърне в истинско отваряне, което ще позволи на журналисти, медии и туристи да посещават региона на Тибет;

Е.

като взе предвид заключителните декларации на Международния олимпийски комитет (МОК), в които беше подчертано, че даването на домакинството на Олимпийските игри през 2008 г. на Китай би спомогнало за отварянето на страната и подобряването на положението във връзка с правата на човека;

1.

Изразява задоволство от развитието на отношенията между ЕС и Китай, секторния диалог и по-тясното сътрудничество по различни въпроси от глобално значение;

2.

Призовава китайските власти да отчитат, че предупрежденията за опасност от земетресение са показател за степента на развитие на една страна; следователно подчертава жизненоважната необходимост от активни и навременни действия в отговор на всяко предупреждение, което научната общност може да отправи до властите в малко вероятния, но възможен случай на друго природно бедствие в Китай;

3.

Приветства подновяването на контактите, след събитията от март 2008 г. в Лхаса, между представители на Далай Лама и китайските власти; насърчава двете страни да засилят контактите помежду си, за да поставят основите на взаимно доверие, без което няма да е възможно постигането на взаимно приемливо политическо решение;

4.

Изразява съжаление, че докато отношенията с Китай са отбелязали значителен напредък в областта на търговията и икономиката, това не е било съпроводено от съществени постижения по въпросите, свързани с правата на човека и демокрацията;

5.

Изразява съжаление, че постиженията на Китай по отношение на правата на човека продължават да бъдат източник на загриженост поради тяхното широкоразпространено и систематично нарушаване; припомня ангажиментите във връзка с правата на човека, поети от Китай, когато страната получи домакинството на Олимпийските игри;

6.

Осъжда честото използване на смъртното наказание в Китай и призовава китайските власти да установят мораториум върху екзекуциите;

7.

Изразява съжаление, че призивите от страна на международната общност не успяха да предотвратят предприемането на мерки от страна на китайските власти в отговор на бунтовете на 14 март 2008 г. в Тибет, като участниците в протестите в Лхаса все още са преследвани, задържани и произволно арестувани, а техните семейства не са информирани за местонахождението им, въпреки че това се изисква съгласно китайското законодателство; призовава китайските власти да спрат своята кампания за „патриотично превъзпитание“, получила нов тласък от началото на април, по време на Олимпийските игри в името на отдавна утвърденото „олимпийско примирие“;

8.

Отбелязва със задоволство, че Китай бързо даде съгласието си да приеме помощта на международната общност за подпомагане на пострадалите от земетресението в района на Съчуан и за улесняване на дейността на доброволчески организации за хуманитарна помощ при разпределението на помощта;

9.

Подчертава значението на подкрепата на Европейския съюз, на неговите държави-членки и на международната общност за етапа на възстановяване на пострадалия регион;

10.

Призовава Китай да изпълни ангажиментите, които пое публично, по отношение на правата на човека и на правата на малцинствата, на демокрацията и на правовата държава, и които бяха изтъкнати от МОК при обявяване на неговото решение да предостави на страната домакинството на Олимпийските игри;

11.

Настоятелно призовава китайските власти да се възползват от историческия шанс да покажат на света, че предоставянето на домакинството на Олимпийските игри на Пекин е дало уникална възможност за подобряване на постиженията на страната в областта на правата на човека, като обяви помилване на всички политически затворници и защитници на правата на човека, намиращи се в затвора, включително задържаните в Тибет след въстанието от март 2008 г. (с изключение, естествено, на извършителите на тежки престъпления); освен това призовава китайските власти да прекратят дискриминацията на мигрантите от селските райони и на етническите малцинства, както и да се въздържат от преследване на профсъюзни дейци, адвокати и журналисти, които разкриват истината за нарушенията на основните свободи; отново изразява своето убеждение, че задържането на такива лица е в нарушение на общоприетия и утвърден дух на ius gentium (правото на народите);

12.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на правителството на Китайската народна република, както и на Изпълнителния комитет на Международния олимпийски комитет.

3.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 294/60

А.

като има предвид, че стратегията на ЕС в областта на разширяването има както външно, така и вътрешно измерение;

Б.

като има предвид, че външното измерение на тази стратегия включва насърчаването на реформи, в съответствие с европейските стандарти, на демокрацията, зачитането на правата на човека, на мира, стабилността и просперитета;

В.

като има предвид, че вътрешното измерение на стратегията в областта на разширяването пряко влияе на способността на ЕС да преследва целите на своите политики и да постига все по-тесен съюз съгласно Договорите;

Г.

като има предвид, че е необходим Европейски съюз, политически интегриран и способен да развива амбициозни политики на солидарност и стабилност;

Д.

като има предвид, че „всяка европейска държава може да се кандидатира за член на Общността“, както е предвидено в Римския договор;

Е.

като има предвид безспорния успех на предишните вълни на разширяване, както за Европейския съюз така и за държавите-членки, които се присъединиха към него, и приноса им за стабилността, развитието и благоденствието на Европа като цяло и необходимостта, поради това, да се създадат условия, гарантиращи успеха и на бъдещи разширявания;

Ж.

като има предвид, че споразуменията за стабилизиране и асоцииране играят важна и успешна роля за отношенията между Европейския съюз и страните от Западните Балкани с оглед на тяхната европейска интеграция и насърчават регионалното сътрудничество;

З.

като има предвид, че солунският Европейски съвет от 2003 г. и брюкселският Европейски съвет от 2006 г. потвърдиха намерението за спазване на поетите ангажименти към страните от Югоизточна Европа и Западните Балкани;

И.

като има предвид, че подновеният консенсус, постигнат от Европейския съвет през декември 2006 г., се основава на принципите на консолидиране на ангажиментите, прилагане на справедливи и строги изисквания към страните по отношение на задълженията им и подобрено общуване с обществеността;

Й.

като има предвид, че тази стратегия е много повече от методология на водене на преговори, тъй като отразява основното убеждение, че Европейският съюз е общност на споделени ценности, и е тясно свързана с дебата относно целите на ЕС и неговата ефективност, неговото бъдеще и ролята му в съседните региони и в световен мащаб;

К.

като има предвид, че методологията и критериите за провеждане на преговори за присъединяване, очертани в гореспоменатото съобщение на Комисията, заслужават пълна подкрепа и следва да се изпълняват стриктно, и че политическите съображения не бива да вземат предимство пред стриктното спазване на тези критерии;

Л.

като има предвид, че стратегията на ЕС за разширяване следва да бъде част от широк набор от политически инструменти, предназначени да укрепят демокрацията и да изградят стабилност и социално развитие в съседните ни региони, както и да повишат ролята на ЕС в световен мащаб;

М.

като има предвид, че тези политики следва да отразяват разнообразните ситуации в съседните ни региони, и особено в страните със статут на кандидатки, започнали преговори, страните със статут на кандидатки, които още не са започнали преговори, страните, които имат перспектива за членство, страните, поставили си за цел европейска интеграция, и тези, които просто искат да поддържат тесни съседски връзки със ЕС;

Н.

като има предвид, че тези политики следва да бъдат независими и да не накърняват разпоредбите, позволяващи на дадена страна да развива отношения си с ЕС, преминавайки от един тип отношения към друг, ако необходимите вътрешни и външни условия са изпълнени;

О.

като има предвид, че източните партньори в рамките на Европейската политика на съседство могат ясно да бъдат определени като европейски страни и някои от тях са заявили европейската перспектива като своя цел;

П.

като има предвид, че както се заявява в гореспоменатата резолюция от 13 декември 2006 г., страни с европейски перспективи следва да се ползват от тясно двустранно или многостранно сътрудничество с ЕС, което да отговаря на техните конкретни нужди и интереси; като има предвид, че този вариант, който включва широка гама от оперативни възможности, би дал на страните партньори стабилна дългосрочна перспектива на институционални отношения с ЕС и би предоставил стимула, необходим за насърчаване на стабилността, мира, зачитането на правата на човека и демократичните и икономически реформи в съответните страни;

Р.

като има предвид, че съгласно същата резолюция страните с признати перспективи за членство сами биха решавали дали искат да се възползват от подобни многостранни договорености като междинна стъпка към пълноправно членство;

С.

като има предвид необходимостта от ефективно разясняване и оповестяване на тези политики на сегашните граждани на ЕС, така че да се осигури пълната им осведоменост относно въпросните политики и да се засили обществената подкрепа за ангажиментите на ЕС към неговите съседи, като така се гарантира доверието в ЕС и неговата солидарност като партньор, едновременно със стремежа да се отговори на основателната им загриженост;

1.

Изразява съгласие с Комисията, че предишните вълни на разширяване са били много успешни, като са насърчили икономическия растеж и социалния напредък и са допринесли за мира, стабилността, свободата и благоденствието на европейския континент, и че от тях са спечелили както старите, така и новите държави-членки; счита, че има какво да се научи от предишните присъединявания и че допълнителните начини за подобряване на качеството на процеса на разширяване трябва да се основават на положителния опит, натрупан до момента;

2.

Потвърждава твърдия си ангажимент към всички страни кандидатки и към тези, които са получили ясна перспектива за членство, с уговорката, че цялостното изпълнение на критериите от Копенхаген то 1993 г. е задължително и че интеграционният капацитет на ЕС трябва да бъде взет изцяло предвид;

3.

Припомня в този контекст, че за страните от бивша Югославия пълното сътрудничество с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия е също необходимо условие;

4.

Счита, че стратегията на ЕС за разширяване следва да съответства на разпоредбите на Договора за ЕС и да отразява вече поетите от ЕС задължения, както и да постигне баланс между геостратегическите интереси на ЕС, влиянието на политическите промени извън неговите граници и интеграционния капацитет на ЕС, включително способността му да се справя с бъдещи вътрешни и външни предизвикателства и да реализира проекта си за политическа интеграция;

5.

Припомня в този контекст, необходимостта от извършване на нужните вътрешни реформи, целящи, inter alia, по-голяма ефективност, социално сближаване и демократична отчетност;

6.

Припомня, че интеграционният капацитет е свързан със способността на ЕС в даден момент да взема решения и така да постига политическите си цели, и по-конкретно целта да насърчава икономически и социален напредък и високо равнище на заетост в своите държави-членки, да утвърждава своята идентичност и способността си да действа на международната сцена, да защитава правата и интересите както на държавите-членки, така и на европейските граждани, да развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, изцяло да поддържа и доизгражда достиженията на общностното право (acquis communautaire) и да отстоява основните права и свободи, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз;

7.

Счита, че понятието интеграционен капацитет включва четири елемента:

8.

Подчертава, че с оглед на повишаване на доверието в стратегията в областта на разширяването и на нейната ефективност критериите от Копенхаген трябва изцяло да се съблюдават и изпълняват и от страна на държавите-членки, с цел да се избегне това от страните кандидатки да се изискват по-високи от прилаганите в някои части на ЕС стандарти;

9.

Освен това припомня, че икономическата структура и интереси на всяка нова държава-членка биха могли да имат последствия за посоката на развитие на политиките и бюджета на ЕС и че необходимото адаптиране на политиките би могло да повлияе на същността на самия Съюз; припомня, че една единна общност от нации и граждани трябва да се основава на последователни политики и общи интереси;

10.

Счита, че както бюджетните, така и по-широките икономически и социални последици от нови възможни разширявания трябва да се вземат надлежно предвид по време на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за 2007—2013 г. и при изготвянето на последващите финансови рамки;

11.

Също така изразява убеждението си, че всяка присъединяваща се държава следва да се опита да разреши всичките си вътрешни проблеми, особено тези, касаещи териториалната и конституционната ѝ уредба, преди да се присъедини към ЕС; смята, че преди и по време на преговорите с тези държави Европейският съюз следва да оказва помощ за решаването на такива проблеми;

12.

Подкрепя поставянето на акцент върху консолидирането, обвързването с условия и комуникацията като водещи принципи на стратегията на ЕС в областта на разширяването;

13.

Следователно счита, че всяко разширяване трябва да бъде последвано от адекватно консолидиране и политическо концентриране, тоест от сериозна преоценка на политиките и средствата на ЕС, за да се отговари на очакванията на европейските граждани и да се гарантира на жизнеспособността на ЕС като политически проект;

14.

Изразява загриженост, че разширяване без адекватно консолидиране и подготовка би могло да има отрицателно въздействие върху вътрешното сближаване на ЕС и да има сериозни последствия върху способността на ЕС да действа, тъй като би отслабило институциите, би направило държавите-членки по-уязвими на външен натиск и би подкопало доверието в ЕС като глобален фактор;

15.

Също така счита, че успехът на процеса на разширяване (и, оттам, успехът на политическата интеграция) може да се постигне единствено ако е налице ясна и дълготрайна обществена подкрепа за членството в ЕС на всяка една страна кандидатка; освен това счита, че бъдещите вълни на разширяване следва да бъдат придружавани от съгласувана политика за комуникация, която включва всички институции на ЕС и правителствата на държавите-членки, както и представители на гражданското общество, и че тази политика на комуникация следва да се стреми да обясни на нашите граждани политическите, икономическите, социалните и културните ползи от разширяването; поради това припомня на правителствата и парламентите на държавите-членки, отговорността им да осведомяват по подходящ начин обществеността относно положителните постижения на предишните разширявания, състоянието на водените преговори и въпросите, свързани с присъединяването на нови държави-членки;

16.

Заема становището, че страните с перспективи за членство в ЕС следва да положат всички усилия за да обяснят, ангажират и подготвят своята общественост за присъединяване към ЕС, като включат гражданското общество в този процес от самото начало;

17.

Също така изразява убеждението си, че стратегията за разширяване следва да бъде подкрепена от по-разнообразен набор от външни договорни рамки и че тези рамки биха могли да бъдат структурирани като отворени един към друг концентрични кръгове, като на страните се дава възможност при стриктни, но ясни вътрешни и външни условия да преминават от един статут към друг, ако желаят това и ако изпълняват критериите, приложими за всяка конкретна рамка;

18.

Потвърждава, че участието в Европейската политика на съседство не замества нито на теория, нито на практика членството, нито пък представлява етап, който непременно води до членство; счита, че е необходимо да се запълни празнината в концептуално, нормативно и политическо отношение, която съществува между стратегията на ЕС за разширяване и неговата политика на съседство, за да се отговори на очакванията на нашите източни съседи; изразява убеждението си, че засилената политика на съседство не е достатъчна в това отношение, въпреки че представлява вече положителна стъпка в правилна посока, и че се изисква по-съществена качествена промяна;

19.

Следователно предлага по отношение на онези източни съседи, които, от гледна точка на своето политическо, икономическо и социално състояние и на настоящия интеграционен капацитет на ЕС, в момента не се ползват от перспектива за членство, но в същото време отговарят на някои демократични и икономически условия, Съюзът да създаде пространство, основано на общи политики, които обхващат по-конкретно правовата държава, демокрацията, правата на човека, сътрудничеството в областта на външната политика и политиката за сигурност, икономически и финансови въпроси, търговията, енергетиката, транспорта, околната среда, правосъдието, сигурността, миграцията, безвизовите пътувания и образованието; счита, че тези общи политики следва да преследват общата цел за подпомагане на източните съседи постепенно да достигнат стандартите на ЕС и така да дадат възможност за тяхната все по-тясна интеграция в ЕС; също така изразява убеждението, че тези общи политики следва да бъдат изграждани съвместно с държавите участнички на основата на конкретни механизми за вземане на решения и следва да бъдат подкрепени от адекватна финансова помощ; изразява положително становище относно предложението за източно партньорство, направено от Полша и Швеция на заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения на 26—27 май 2008 г., при условие че инициативата, предвидена в предложението, се реализира в рамките на Европейския съюз;

20.

Приветства подновяването в рамката на ЕС на „Барселонския процес: Съюз за Средиземноморието“ като допълнителна положителна стъпка в нашите отношения с южните съседи; счита, че тази нова инициатива укрепва аргументите в полза на конкретни договорни многостранни отношения с нашите източни съседи, които в сравнение с южните партньори имат ясни европейски амбиции и перспективи; припомня, че като първа стъпка тези отношения следва да приемат формата на създаване на зона за свободна търговия, която да бъде последвана от по-близки отношения от тип Европейско икономическо пространство плюс (ЕИП +), от Европейско обединение (European Commonwealth) или от специфични регионални рамки за сътрудничество;

21.

Отново заявява, в контекста на гореспоменатите специфични регионални рамки за сътрудничество, че е от значение да се състави по-комплексна и изчерпателна стратегия на ЕС за Черноморския регион, която надхвърля настоящата инициатива за взаимодействие и предвижда създаването на Черноморско споразумение за сътрудничество, което следва да включва ЕС, Турция и всички държави с излаз на Черно море като равни партньори, като се стреми към пълно участие на Русия, и което на по-късен етап би могло да прерасне в Съюз за Черно море; счита, че такава многостранна рамка не само би предложила на участващите държави възможност да засилят сътрудничеството си с ЕС по широк кръг от политически области, но също така би позволила на Европейския съюз да има по-активна роля в намирането на мирни решения на регионалните конфликти, като така допринася положително за сигурността в региона;

22.

Същевременно вярва, че държави, които имат призната перспектива за членство, но все още трябва да положат значителни усилия преди да могат да достигнат политическите, икономически и социални условия, необходими за постигане на статут на страни-кандидатки, биха могли да участват на напълно доброволна основа в договорености, подобни на гореспоменатите двустранни или многостранни рамки; припомня, че една такава междинна стъпка би улеснила използването на всички инструменти, с които Европейският съюз разполага, за подпомагане на въпросните държави по пътя им към членство;

23.

В този контекст приветства съобщението на Комисията „Западните Балкани: Засилване на европейската перспектива от 5 март 2008 г.“ (COM(2008)0127), което очертава редица мерки за подкрепа на страните в региона в усилията им за интеграция към ЕС и за задълбочаване на нашите отношения с тях, независимо дали става дума за сферата на търговията, енергетиката, образованието и/или научноизследователската дейност; изразява задоволството си от подписването на споразумения за стабилизиране и асоцииране със Сърбия на 7 ноември 2007 г. и с Босна и Херцеговина на 16 юни 2008 г., които разглежда като по-нататъшна стъпка към заздравяване на връзките между този регион и ЕС; призовава във връзка с това към ускоряване на преговорите за либерализиране на визовия режим с държавите от Западните Балкани с цел улесняване на участието им в програми на Общността;

24.

Настоятелно призовава Комисията да направи конкретни предложения за по-диверсифицирана външна политика по отношение на нашите съседи в насоките, очертани в настоящата резолюция, и, при преразглеждане на собствената си административна организация, да установи връзка между дейностите, изпълнявани от генерални дирекции „Разширяване“ и RELEX;

25.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

3.12.2009   

BG