Европейски парламент
СЕСИЯ 2008—2009 г.
Заседания от 20 до 22 май 2008 г.
ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ
Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 180 E, 17.7.2008 г.

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/5

Tърговия със суровини и стоки

P6_TA(2008)0209

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно търговия със суровини и стоки (2008/2051(INI)

(2009/C 279 E/02)

Европейският парламент,

—

като взе предвид своите резолюции от 3 септември 2002 г. относно търговията и развитието за изкореняване на бедността (1), от 30 януари 2003 г. относно световния глад и премахването на бариерите за търговия с най-бедните държави (2), от 10 април 2003 г. относно кризата на международния пазар на кафе (3), от 1 юни 2006 г. относно търговията и бедността: определяне на търговски политики за максимално увеличаване на приноса на търговията за намаляване на бедността (4), от 15 февруари 2007 г. относно макроикономическото въздействие на увеличаването на цената на енергията (5), от 22 май 2007 г. относно глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността (6), от 23 май 2007 г. относно помощта на ЕС за търговия (7) и от 29 ноември 2007 г. относно търговията и изменението на климата (8),

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието от 8 септември 2000 г., която очертава Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като съвместно установени от международната общност критерии за премахване на бедността, и нейния преглед и актуализиране по време на проведената през 2005 г. Световна среща на високо равнище на Организацията на обединените нации от 14 до 16 септември 2005 г.,

—

като взе предвид докладите на трите работни групи на Междуправителствената експертна група за изменение на климата (МЕГИК), озаглавени „Изменение на климата, 2007 г.: научно-физически основи“, „Изменение на климата, 2007 г.: въздействия, адаптиране и уязвимост“ и „Изменение на климата, 2007 г.: смекчаване на въздействието от изменението на климата“, публикувани през 2007 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Селскостопански продуктови вериги, зависимост и бедност — предложение за план за действие на ЕС“ (COM(2004) 0089),

—

като взе предвид съобщенията от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавени „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб — принос към Стратегията на ЕС за растеж и заетост“ (COM(2006)0567) и „Глобална Европа: тясно сътрудничество за осигуряване на достъп до пазари за европейските износители“ (COM(2007)0183),

—	като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Относно конкурентоспособността на индустриите за производство и обработка на метали — принос към Стратегията на ЕС за растеж и заетост“ (COM(2008)0108),

—	като взе предвид Декларацията от Пекин и платформата за действие, приета на 15 септември 1995 г. на Четвъртата световна конференция за жените на Организацията на обединените нации,

—	като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), озаглавен „Дългата сянка на животновъдството“ („Livestock's Long Shadow“), публикуван през 2006 г.,

—	като взе предвид дейността на Конференцията на Организацията на обединените нации за търговия и развитие (UNCTAD) и Споразумението и декларацията от Акра, сключени на 25 април 2008 г. по време на 12-та сесия на UNCTAD в Акра, Гана,

—	като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Тематична стратегия за устойчиво използване на природни ресурси“, публикувано на 21 декември 2005 г. (COM(2005)0670),

—

като взе предвид изявлението от срещата на върха на Г8 от 7 юни 2007 г. в Хайлигендам относно „Растеж и отговорност в световната икономика“ и по-специално глава „Отговорност за суровините: прозрачност и устойчив растеж“, съгласно която „свободните, прозрачни и отворени пазари са от първостепенно значение за глобалния растеж, стабилността и устойчивото развитие“,

—

като взе предвид четвъртия доклад на групата на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността, енергетиката и околната среда от 11 юни 2007 г., който подкрепя разработването на политика за суровините, основана на добре функциониращ, свободен и справедлив глобален пазар за суровини, като се прилага търговската политика, по-конкретно международните многостранни и двустранни споразумения, за да се гарантира подкрепа от страна на ЕС и трети държави за отворените и недеформирани пазари,

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия (A6-0134/2008),

като има предвид, че под суровини и стоки следва да се разбира селскостопански хранителни продукти, основни селскостопански стоки, метали, минерали и енергийни продукти, които служат като изходни материали в промишления процес, било то преработени, непреработени или подлежащи на рециклиране продукти, като например скрап;

Б.	като има предвид, че индексът на цените на суровините за производство на негоривни продукти се е повишил със 159 % от 2002 г. насам; цените на металите и минералите са се покачили с 285 %, а цените на селскостопанските суровини със 133 %;

В.	като има предвид, че икономиката на ЕС зависи до голяма степен от вноса на суровини от трети държави и достъпът до суровини играе съществена роля за осигуряване конкурентоспособността на ЕС;

Г.	като има предвид, че неотдавнашното увеличение на цените на суровините доведе до липса на икономически растеж в Европейския съюз и е заплаха за конкурентоспособността на ЕС;

Д.	като има предвид, че световното търсене на суровини се очаква да нараства в бъдеще; като има предвид, че това нарастване ще се дължи на икономическия растеж в нововъзникващите икономики;

Е.	като има предвид, че в миналото краткосрочните изменения в цените на суровините и стоките са били изключително непостоянни и тази тенденция се е влошавала с времето, при редуване на периоди на свръхпроизводство с периоди на недостиг;

Ж.	като има предвид, че при последните увеличения на цените на международните пазари следва да не се прикрива фактът, че цените на суровините и стоките, сравнени с тези на промишлените изделия, се характеризират с дългосрочна тенденция на спад;

З.	като има предвид, че увеличението на цените — по-специално когато се извършва от нововъзникващи икономики с промишлени цели — поражда предизвикателства пред конкурентоспособността на производството на ЕС, както и проблеми в дългосрочен план, свързани със сигурността на доставките на суровини;

И.	като има предвид, че 95 от 141 развиващи се страни реализират поне 50 % от своите приходи от износ от износа на материали;

Й.	като има предвид, че Европейският съюз е основен конкурент в международната търговия със суровини и стоки и то не само като нетен вносител на суровини;

К.	като има предвид, че поради характеристиките на европейската промишлена база, Европейският съюз е силно зависим от вноса на суровини по отношение на конкурентоспособността и икономическото си развитие;

Л.

като има предвид, че съществуват много примери за политики и мерки, въведени от трети държави, както и тенденция за създаване на пречки пред свободния и справедлив достъп до суровини в нововъзникващите икономики, в резултат на които се ограничава достъпът на промишлеността на ЕС до суровини и стоки;

М.	като има предвид, че развитието на изследванията и иновациите играе важна роля при насърчаването на устойчиви доставки на суровини;

Н.	като има предвид, че механизмите STABEX, SYSMIN и FLEX отразяват миналите и настоящите усилия на Европейския съюз да подкрепя развиващите се страни, засегнати от нестабилност на цените и доходите;

О.

като има предвид, че последните увеличения на цените на международните пазари на суровини и стоки се дължат на значителното увеличаване на търсенето от страна на нововъзникващи икономики, като Китай, Индия и Бразилия, на изменението на климатичните модели, на някои ограничителни практики, прилагани от определени държави износители, на разрастването на пазара на биогорива и на производството в областта на животновъдството, а също и на спекулациите на стоковите пазари;

П.	като има предвид, че по-голямата част от бедните хора в света са жени, чието оцеляване и препитание често зависи от набавянето, добива и преработването на суровини и стоки;

Р.

като има предвид, че международната общност заяви необходимостта от международни усилия за изкореняване на бедността чрез конкретни цели, очертани в ЦХР, които трябва да се реализират до 2015 г.; като има предвид, че трябва да се обърне подобаващо внимание на първостепенното изключително важния проблем със стоките за развиващите се страни;

С.	като има предвид, че при насърчаване на добро управление, устойчивата експлоатация на природните ресурси би могла да намали бедността и да засили икономическия растеж; като има предвид, че слабото управление в богати на природни ресурси страни също може да доведе до бедност, корупция и конфликти;

Т.	като има предвид, че опазването на биологичното разнообразие и наличието на обработваема земя са съществени фактори за бъдещето на всяка икономика в света; като има предвид, че тези изисквания следва да бъдат отчетени при всяка форма на добив на суровини;

У.

като има предвид, че климатът се изменя и че изменението настъпва отчасти под влияние на човешката дейност; като има предвид, че добивът, производството и преработването на суровини и стоки води до значителни емисии на парникови газове; като има предвид, че промишлеността на ЕС се сблъсква с все повече трудности при преодоляването на този проблем, за сметка на собствената си конкурентоспособност;

Ф.	като има предвид, че Европейският съюз в момента няма последователна стратегия, за да се справи с предизвикателствата пред конкурентоспособността на неговата икономика, които възникват вследствие на засилената конкуренция за достъпа до суровини;

Настоятелно призовава Комисията и търговските партньори на ЕС, при воденето на преговори по търговски споразумения, да подходят сериозно към проблема за изменението на климата, който налага безусловно изискване за драстично ограничаване на добива и експлоатацията на природните ресурси, както и за улесняване на разпространението на енергоспестяващи, възобновяеми и по-ефикасни по отношение на използването на ресурсите технологии;

Осигуряване на доставките на суровини за ЕС и гарантиране на достъпа до суровини на световните пазари

2.	Признава, че достъпът до суровини и стоки е от жизненоважно значение за икономиката на ЕС, поради липсата на вътрешно предлагане на някои суровини в Съюза;

3.	Отбелязва с тревога перспективата за увеличаване на търсенето на суровини на световния пазар; изразява безпокойство относно ограничения капацитет за проучвания в близко бъдеще; отбелязва ограниченото участие на европейски компании в проучванията за суровини в трети държави;

Изразява безпокойство по повод на тенденцията за ограничаване на свободния достъп до суровини в трети държави, вследствие на деформиращи търговията мерки; същевременно все-пак признава правото на държавите да ограничават достъпа до своите суровини по екологосъобразни съображения или, при необходимост, за да преодолеят критичен недостиг на доставки; това право трябва да се упражнява заедно с други национални мерки;

5.	Изразява безпокойство по повод на инвестиционните дейности, предназначени да подобрят достъпа до суровини, които не съответстват нито на стандартите за лоялна и свободна конкуренция, нито на принципите за добро управление и устойчивост;

6.	Изисква Комисията да насърчава инвестициите в изследванията и развитието на технологии за рециклирането на суровини и ефективното и икономично използване на суровините; призовава Комисията и държавите-членки да придадат повече тежест на тази цел в научноизследователската си дейност;

Настоятелно призовава Комисията да разреши проблема за свободния и справедлив достъп до пазарите на суровини в рамките на Световната търговска организация (СТО); изисква Комисията да се стреми активно към постигане на целта за многостранно елиминиране на деформиращите търговията мерки в сектора на суровините, като същевременно напълно се спазват ограниченията, в чийто основи са залегнали планове за развитие за най-слаборазвитите страни;

Изисква Комисията да договори недискриминационен достъп до пазарите на суровини, в замяна на достъп до енергоспестяващи, възобновяеми и по-ефикасни по отношение на използването на ресурсите технологии, във всички двустранни преговори по споразумения за свободна търговия; определя целта за прекратяване на деформиращите търговията мерки, които водят до увеличено използване и потребление на суровините като важна цел във всички възможни споразумения, като същевременно в пълна степен се спазват целите за развитие;

Изисква Комисията да включи проблема със суровините в стратегията за достъп до пазара; приветства консултациите за доставките на суровини; призовава Комисията да изготви последователна стратегия за доставките на суровини; припомня, че Парламентът трябва да бъде включен във всички етапи на тези дейности;

Създаване на възможност за развиващите се, и по-специално за най-слаборазвитите, страни да извличат полза от своите суровини

10.

Изразява съжаление, че много от развиващите се страни и по-специално много от най-слаборазвитите страни са ограничени единствено до производство и износ на суровини и стоки, чиито непостоянни цени търпят дългосрочен спад и представляват сериозна пречка за намаляване на бедността, както и за реализиране на ЦХР, но признава, че нарастващите цени на стоките са допринесли за значителни подобрения в платежните баланси на някои развиващи се страни, които са зависими от стоките от първа необходимост; изтъква възможностите за държавите производители, свързани със самостоятелното проучване и управление на находищата на суровини при спазване на основни правила за прозрачност и лоялна конкуренция;

11.	Призовава Комисията да се стреми към ефективното отстраняване на причините за деформациите, като твърдо постави тези въпроси при провеждането на двустранни консултации и преговори и насърчи развитието на новите правила на СТО на многостранно равнище;

12.

Подкрепя настоящите усилия на развиващите се и по-специално на най-слаборазвитите страни за разнообразяване на техните икономики и за развиване на икономически дейности, причисляващи се към по-напредналите стадии на производствения процес, за включване на обработка и пускане на пазара и за подобряване на качеството, производителността и увеличаване на производството на стоки с по-висока добавена стойност; настоятелно приканва Комисията да подкрепи националните стратегии за разработване и разнообразяване на стоките, при необходимост с подкрепа от Европейския фонд за развитие;

13.	Счита, че създаването на регионални икономически рамки и засиленото регионално сътрудничество между развиващите се страни е изключително важно за устойчивото икономическо развитие на тези страни; в тази връзка подчертава значението на търговията юг-юг за икономическото развитие на тези страни;

14.

Счита, че в дългосрочен план регионалното икономическо и търговско сътрудничество следва да бъде насърчавано и би могло да доведе до сключване на споразумения за свободна търговия; същевременно отбелязва, че в различните регионални контексти споразуменията за свободна търговия са изправени пред трудности; счита, че споразумението за свободна търговия „ЕвроМед“ следва да бъде приоритет, предвид значението на търговията със суровини в този регион;

15.

Насърчава развиващите се и по-специално най-слаборазвитите страни да привлекат необходимите инвестиции и да консолидират икономическата диверсификация чрез подобрена инфраструктура и създаване на институционален капацитет, насърчаване на добро управление в областта на икономическото развитие, както и чрез улесняване на достъпа и разпространението на продуктите на дребни производители на местните пазари, което би засилило също регионалната интеграция и икономиите от мащаба; настоятелно приканва Комисията да използва инструмента „помощ за търговията“ като важен инструмент за развитие и да укрепи съществуващите механизми за трансфер на технологии, особено като средство за управление на изменението на климата; изисква Комисията да насърчава прозрачността на приходите, които постъпват от суровини чрез програми като „Инициативата за прозрачност в добивната промишленост“ (EITI);

16.	Насърчава Комисията и дружествата в ЕС да популяризират и инвестират в трансфера на екологосъобразни технологии;

17.	Счита, че резултатите от Програмата за развитие от Доха (ПДР) следва да осигурят честни, балансирани, обективни и водещи до отваряне на пазара споразумения на всички пазари на суровини;

18.

Признава, че резултатът от преговорите по ПРД значително биха намалили покачването на тарифите; отбелязва, че Европейският съюз е премахнал митата си върху земеделските продукти с произход от най-слаборазвитите страни (чрез инициативата „Всичко, освен оръжия“) и от много страни от АКТБ (чрез споразумения за икономическо партньорство) и подкрепя развиващите се страни при определянето и прилагането на правила по отношение на специалните продукти, и на ефективните защитни механизми за устойчивост на техните пазари и производство;

19.

Изисква от държавите-членки на Европейския съюз и от партньорите от целия свят, включително развиващите се икономики, да ратифицират основните стандарти за труд на Международната организация на труда и съответните насоки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по-специално по отношение на проучването и преработването на суровини; счита, че участието на гражданското общество и на националните парламенти е от решаващо значение за постигането на екологосъобразно и социално-икономическо устойчиво развитие;

20.	Признава, че спекулацията играе съществена роля при определяне на цените на суровините и стоките с повишена нестабилност вследствие на това;

21.	Призовава Комисията да приложи цялостна и балансирана стратегия в областта на достъпа до суровини, като има предвид интересите на промишлеността на ЕС и на развиващите се страни;

22.

Призовава Комисията да преразгледа своята компенсаторна финансова схема FLEX, за да гарантира, че тя е адекватна и ефективна по отношение на подкрепата за развиващите се и по-специално за най-слаборазвитите страни; счита, че е необходимо да се предприемат съответните мерки на национално равнище, с цел да се подкрепи дейността, извършвана от UNCTAD;

23.

Призовава Комисията да събира данни и да води статистика за реално извършваната международна търговия на суровини и стоки; счита, че е необходимо да се даде ясна представа за глобалните търговски потоци на стоки и суровини, които не са фалшифицирани от чисто спекулативни транзакции, така че да се постигне по-добра насоченост на мерките за икономическата политика;

24.

Признава, че либерализирането на търговията със селскостопански хранителни продукти и основни селскостопански стоки е изправило дребните селскостопански производители в развиващите се страни и по-специално в най-слаборазвитите страни пред много нови предизвикателства; тъй като дребните селскостопански производители са основно жени, това може да има прекомерен отрицателен ефект върху тях, ако те не са в състояние да се справят с външната конкуренция;

25.	Изтъква изключително важния характер на правото на храна и необходимостта да се осигури по-добър достъп на всички хора по всяко време до задоволително количество храна за активен и здравословен живот;

26.

Следователно, препоръчва настоятелно в европейски и международен мащаб да се вземат всички необходими мерки, които да осигурят умереност в цените, като средство за бързо разрешаване на продоволствената криза; в дългосрочен план е необходимо създаването на адекватни правила с цел по-ефикасно разрешаване на проблема със спекулативните дейности; освен това, препоръчва преглед на правомощията и компетенциите на националните и международните органи за надзор в областта на хранителните суровини, с оглед осигуряването на стабилни и сигурни пазари в бъдеще, както и гаранция, че правото на храна не се нарушава от спекулативни действия;

27.

Приветства създаването на работна група на ООН с високи правомощия и работи по разрешаването на настоящата продоволствена криза и въздействието ѝ върху бедността. Насърчава световните лидери да участват в Конференцията на високо равнище за световната продоволствена сигурност, която ще се проведе в Рим (3—5 юни 2008 г.);

28.

Подкрепя развиващите се страни в техните усилия да осигурят достъп до храна за местното население; счита, че трябва да се укрепи допълнително жизнеспособното политическо пространство, което да позволи прилагането на национални правила и мерки за развитие на този сектор, както и да се подкрепят жените, които носят основната отговорност за изхранването на своите семейства, и местните общности;

29.

Признава, че повишените цени на селскостопанските хранителни продукти и стоки могат да имат отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност и действителния достъп до храна в развиващите се страни, с риск за глад, недояждане или бунтове за храна сред най-бедните хора в развиващите се страни; настоятелно изисква повишаване на равнищата на хуманитарна помощ за облекчаване на продоволствената криза, която заплашва живота на 100 милиона души;

30.

Призовава Съвета и Комисията да гарантират, че многостранните, регионалните и двустранните търговски споразумения, подписани от Европейския съюз, отговарят на целите на устойчивото развитие; призовава Комисията да предприеме необходимите законодателни мерки за гарантиране на интегрирането на нейните оценки на въздействието на търговията върху устойчивото развитие при разработването на търговската политика на ЕС, по-специално от гледна точка на климата, половете и устойчивото развитие;

31.	Приветства обявеното от Комисията намерение да представи през 2008 г. съобщение с насоченост към подобряването на условията за устойчив достъп до минерали и вторични суровини в ЕС и на международно равнище;

32.

Отбелязва нарастващите критики по отношение на икономическите и екологични ползи от производството на биогорива; призовава Комисията да стимулира изследванията и иновациите в областта на устойчивите доставки на суровини чрез ефективен добив и развитие на ресурсите, използване и повторно използване на материалите;

33.	Счита, че добивът, събирането и производството на суровини и стоки следва да се извършва в съответствие с принципа за устойчивост, който е съобразен с естествените процеси на екосистемите, вместо да ги изменя;

34.

Настоятелно призовава Комисията да положи усилия за постигане на международно споразумение относно конфликтните ресурси, чиято основна цел би била забрана на всякаква търговия с ресурси, предизвикващи въоръжени конфликти или произтичащи от такива, като настоява междувременно да се разработи регламент, забраняващ търговията с конфликтни ресурси и пускането им на пазара в Европейския съюз, и призовава всички държави, участващи в търговията с диаманти, да се придържат стриктно към схемата „Кимбърли“ за сертифициране на международната търговия с необработени диаманти; призовава за насърчаване на прозрачността чрез „Инициативата за прозрачност в добивната промишленост“ (EITI), както и чрез други инициативи;

35.

Подновява своите призиви към Комисията и към Съвета за насърчаване на лоялната търговия и на други търговски инициативи – обект на независим контрол, които допринасят за повишаване на социалните и на екологичните стандарти при подкрепата на дребните и изолираните производители в развиващите се страни; насърчава обществените органи в Европейския съюз да включат критериите за лоялна търговия и устойчивост в своите политики относно обществените поръчки и снабдяването;

36.

Изразява безпокойство, че все по-голям дял от ресурсите на планетата се използват за отглеждане на добитък; припомня горепосочения доклад на ФАО „Дългата сянка на животновъдството“ от ноември 2006 г., според който месната промишленост и животновъдството допринасят за 18 % от всички емисии на парникови газове в света, което от своя страна засилва обезлесяването в развиващите се страни; призовава Комисията, в рамките на международните преговори относно климата, да предприеме необходимите действия относно този сектор, както и да създаде в рамките на международните преговори във връзка с климата механизми за стимулиране, които да предотвратят обезлесяването;

37.

Счита, че Инициативата за прозрачност в добивната промишленост (EITI), целта на която е да засили управлението чрез подобряване на прозрачността и отчетността в добивния сектор, следва да се прилага навсякъде по света, за да се предоставят по-добри възможности на развиващите се държави да получат еквивалентна стойност на природните им ресурси;

38.	Подчертава, че високите цени на петрола засилват необходимостта от спешен и различен подход, насочен към подобряване на енергийната ефективност и към увеличаване на използването на други енергийни източници, включително възобновяеми енергийни източници;

39.

Отчита, че изменението на климата ще засегне най-сериозно тези общности, които вече се сблъскват със значими социални и икономически проблеми; отчита, че жените са особено уязвима група; насърчава усилията за приспособяване на местно равнище чрез съответна международна финансова и техническа подкрепа;

40.

Изразява загриженост във връзка с факта, че Китай не разрешава на чуждестранни компании да притежават мажоритарни дялове в сектори като стоманодобива и е въвел най-различни механизми, които ограничават износа на метални суровини, или осигуряват правителствена подкрепа за закупуването им от външни източници; признава, че такива практики създават сериозни затруднения за промишлеността на ЕС с оглед на зачитането на целите, свързани с изменението на климата и с износа на енергоспестяващи, възобновяеми и по-ефикасни по отношение на използването на ресурсите технологии и че те трябва да бъдат овладени чрез всички налични инструменти, включително чрез улесняване на трансфера на технологии, както в политически, така и във финансов аспект;

41.

Посочва, че новите търговски политики на някои нововъзникващи икономики и по-специално на Китай, които търсят суровини навсякъде по света, и по-специално в Африка, имат сериозни и отрицателни последици върху глобалната сигурност за достъп до стоки; изтъква необходимостта да се превъзмогне настоящият подход, основан на индивидуални взаимоотношения между държавите и пренебрегването на нормите за правата на човека, корпоративната социална отговорност и екологичните и социални стандарти, в полза на многостранен подход, който се основава на критериите за достатъчност и устойчивост при използването на ресурси;

42.

Приветства инициативата на Комисията да продължи да използва всички налични инструменти, за да реши проблема с търговските практики, които са в разрез с международните търговски споразумения, съгласно горепосоченото съобщение относно конкурентоспособността на индустриите за производство и обработка на метали;

* *

43.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на съответните международни организации като UNCTAD, СТО, Световната банка, Общия стоков фонд (CFC) и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).

(1) OВ C 272 E, 13.11.2003 г., стр. 277.

(2) OВ C 39 E, 13.2.2004 г., стр. 79.

(3) OВ C 64 E, 12.3.2004 г., стр. 607.

(4) OВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 261.

(5) OВ C 287 E, 29.11.2007 г., стр. 548.

(6) OВ C 102E, 24.4.2008 г., стр. 128.

(7) OВ C 102E, 24.4.2008 г., стр. 291.

(8) Приети текстове, P6_TA(2007)0576.

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/12

Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективи

P6_TA(2008)0210

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно стратегията за най-отдалечените региони: постижения и перспективи [2008/2010(INI)]

(2009/C 279 E/03)

Европейският парламент,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2007 г., озаглавено „Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективи“, (COM(2007)0507) и съобщенията на Комисията от 12 май 2004 г. (COM(2004)0343) и от 23 август 2004 г. (COM(2004)0543), озаглавени „Засилено партньорство за най-отдалечените региони“,

—

като взе предвид член 299, параграф 2 от Договора за ЕО, който ще бъде заменен от членове 349 и 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз след влизането в сила на Договора от Лисабон, относно спецификите на най-отдалечените региони, и член 107, параграф 3, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид параграф 60 от заключенията на председателството на Европейския съвет от 14 декември 2007 г. в Брюксел,

—	като взе предвид заключителната декларация на тринадесетия председателски съвет на най-отдалечените региони, подписана в Мадрид на 5 октомври 2007 г.,

—

като взе предвид резолюцията си от 25 октомври 2000 г. относно доклада на Комисията за мерките по прилагане на член 299, параграф 2: най-отдалечените региони на Европейския съюз (1), позицията си от 7 юли 2005 г. относно предложението за регламент на Съвета за установяване на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза (2) и резолюцията си от 28 септември 2005 г. относно засилено партньорство за най-отдалечените региони (3),

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по регионално развитие и становището на Комисията по рибно стопанство (A6-0158/2008),

А.

като има предвид, че за Азорските острови, Канарските острови, Гваделупа, Гвиана, Мадейра, Мартиника и Реюнион е характерно наличието на постоянни, силно изразени, кумулативни неблагоприятни фактори, сред които могат да се посочат голяма отдалеченост от европейския континент, островен или анклавен характер, неблагоприятен релеф и климат, ограничени пазари;

Б.	като има предвид, че Сен-Мартен и Сен-Бартелеми, които са отделени административно и политически от Гваделупа, са посочени в членове 349 и 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Договора за ЕО, както е изменен от Договора от Лисабон), като нови най-отдалечени региони (НОР);

В.	като има предвид структурата на икономиките в НОР, характеризираща се с тясна връзка със селското стопанство и риболова, които заедно с услугите (и по-специално туризма) са икономическите дейности, представляващи изключително важен източник за създаване на работни места в тези региони;

Г.	като има предвид, че НОР са зависими в социално и икономическо отношение от рибните ресурси в изключителните си икономически зони (ИИЗ) и че техните риболовни зони са силно уязвими в биологично отношение;

Д.	като има предвид, че непосредственото географско обкръжение на НОР предлага много ограничени възможности за пазари, а в замяна на това пазарите на най-отдалечените региони представляват изключителен интерес за всички съседни трети държави;

Е.

като има предвид, че НОР са в положение на абсолютна зависимост по отношение на транспортните средства и че допълнителната себестойност, свързана с превозването на хора и стоки, недостатъчната честота или обслужване, високите тарифи и трудностите за инсталиране или поддръжка на транспорт на регионално равнище представляват сериозни пречки за икономическото развитие и достъпността на НОР;

Ж.

като има предвид, че през последните три години НОР бяха пряко засегнати от съществени общностни реформи, като реформите, засягащи финансовите перспективи, регионалната политика за периода 2007—2013 г., Европейския фонд за рибно стопанство, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), държавните помощи, общата организация на пазара на захар и общата организация на пазара на банани, програмите със специални условия, пригодени към отдалечеността и островния характер (т.нар. програми POSEI) за селското и рибното стопанство, както и че тези промени често са имали значително отражение в тези региони;

З.

като има предвид, че политическите приоритети на Европейския съюз, които следва да отговарят на поетите международни ангажименти, наложени от глобализацията и позволяващи все по- малко свобода на действие, и по-специално на ангажиментите пред СТО, понякога са в противоречие със специфичните интервенции в полза на НОР;

И.	като има предвид, че относителната тежест на НОР е силно намалена в Съюза, който се състои вече не от 12, а от 27 държави-членки;

Й.

като има предвид, че представата за НОР, често пъти считани за региони, в които се вливат европейски или национални средства, без да е налице положителен ефект от тях, не се компенсира достатъчно от добавената стойност, която те носят на Съюза в екологично, културно или геостратегическо отношение, както и в областта на космическите изследвания — предимства, които не са очевидни;

К.

като има предвид, че НОР са извънредно важни „предни постове“ на Европа в сърцето на Карибските острови, в съседство с Меркосур, във водите на Африка в Индийския и Атлантическия океан и благодарение на тях Съюзът може да претендира за най-значимо в световен план морско пространство, с ИИЗ, обхващаща 25 милиона км2 и богата на всякакви видове ресурси;

Постижения на засиленото партньорство за НОР

1.	Приветства представянето от страна на Комисията, три години след публикуването на такива амбициозни политически документи като горепосочените съобщения относно засиленото партньорство за НОР, на ново съобщение относно тези региони;

2.	Призовава, поради широкия диапазон на обсъжданите области и сложния характер на съответните политики, да се запази отдел НОР на ГД „Регионална политика“ в Комисията и значително да се увеличи личният състав в този отдел, така че той да разполага с необходимите ресурси, за да изпълнява целите си;

Отбелязва, че въпреки че съобщението дава една особено положителна оценка на дейността на Комисията, много мерки, от които тя изразява задоволството си, отговарят само отчасти на нуждите на НОР (и по-специално в областта на транспорта и достъпността, на научните изследвания, рибното стопанство или регионалното сътрудничество) и че не се споменават затрудненията, с които са се сблъскали тези региони, нито положените от тях усилия, например при промяната на режима за държавни помощи;

Отбелязва, че намесата на структурните фондове продължава значително да допринася за развитието на НОР; въпреки това изразява желание постигнатото ниво на сближаване в тези региони да се измерва и с други показатели, а не единствено с техния БВП, сравнен със средния в Общността, и политиката на сближаване да се съчетава по-добре с другите общностни политики на хоризонтално равнище, така че да се увеличи ефектът на синергиите; призовава Комисията да покаже повече гъвкавост и да съобразява във все по-голяма степен настоящите си и бъдещи политики с обстоятелствата в най-отдалечените региони на основание член 299, параграф 2 от Договора за ЕО;

Отбелязва удовлетворителните резултати, постигнати в рамките програмите POSEI (селско и рибно стопанство), както и в секторите на производство на захарна тръстика-захар, ром и банани; изразява желание действително да бъдат взети под внимание възможните финансови последици за тези селскостопански сектори от водените понастоящем международни преговори и от действията, предприети в рамките на СТО; продължава да следи за положението при приближаването на средносрочния преглед на програмите POSEI и на оценката на диференцираните режими на облагане;

Подчертава, че специфичните особености на НОР налагат стратегия, основаваща се на политики и мерки, които да не отговарят на временни критерии, нито на конюнктурна промяна на благосъстоянието, а да са приспособени към различните нужди на всеки един регион и да предлагат отговор на постоянните трудности, на които са подложени тези региони;

Призовава Комисията, поради особеностите и различията между НОР от една страна и ролята, която те играят в интегрираната европейска морска политика, от друга, да включи в плана си мерки за подпомагане на рибните стопанства на тези региони; счита, че Комисията следва да гарантира на риболовните флотове на НОР положителна дискриминация по отношение на достъпа до рибните ресурси в техните води и да обърне специално внимание на запазването на устойчивия характер на непромишления риболов;

Фаза на съзряване на засиленото партньорство за НОР

Изразява съжаление, че предложенията на Комисията в рамките на фазата на съзряване засягат в по-голямата си част вече съществуващи мерки или такива в процес на финализиране (трансевропейски транспортни мрежи, трансевропейски енергийни мрежи, Седма рамкова програма за научни изследвания и развитие, рамкова програма за иновациите и конкурентоспособността или регионална политика); очаква по-точна информация относно конкретните оперативни средства, предоставени на НОР, за да развиват тези възможности;

Изразява безпокойството си от все по-голямото значение, което Комисията придава на инструментите за оценка на политиките и на инструментите на Общността в подкрепа на НОР, както и на количествената оценка на въздействието на неблагоприятните фактори в тези региони, с оглед изработване на методология за компенсиране на допълнителните разходи, свързани с отдалечеността;

10.

Изразява желание тази тенденция взетите мерки да се основават във все по-голяма степен на математически показатели да не служи като претекст за поставяне под въпрос на част от политиката на Съюза по отношение на неговите най-отдалечени региони или за обезсърчаване на институционалните и икономически участници от най-отдалечените региони, поставяйки пред тях набор от прекалено трудни условия;

11.

Изразява съжаление, че ГД „Търговия“ първоначално е показала липса на интерес към отчитането на спецификите на най-отдалечените региони при преговорите за споразуменията за икономическо партньорство (СИП) и настоятелно призовава Комисията да продължава да търси компромисни варианти, при които окончателните споразумения, които ще бъдат сключени със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), ще зачитат интересите на съответните НОР;

12.	Изразява желание Комисията да даде доказателства за действителното си намерение да насърчава регионалната интеграция на НОР, за да се гарантира състоятелността на плана за действие за разширено съседство, обещан от нея през 2004 г.;

13.

Изразява безпокойството си от някои мерки, предложени от Комисията в областта на транспорта, и по-специално от оценката на специфичните нужди или отчитането на признаците, свързани с околната среда; отново потвърждава необходимостта от диференциран подход към НОР в това отношение, по-специално що се отнася до включването на гражданската авиация в схемата на ЕС за търговия с емисии, така че да не се поставят под въпрос положените усилия за компенсиране на недостатъчната достъпност на тези региони;

14.

Счита, че намесата на Общността трябва да играе роля на катализатор по отношение на инициативността, за да се развиват, на базата на НОР, в рамката на публични/частни партньорства, центрове за върхови постижения, като се разчита на сектори, които максимално се възползват от предимствата и специфичното ноухау на тези региони, например управлението на отпадъците, възобновяемите енергии, енергийна самодостатъчност, биоразнообразието, мобилността на студентите, изследванията в областта на климата или управлението на кризисни положения;

15.

Припомня, че многобройните действия и програми, насочени към НОР, които се изпълняват и предстои да започнат, биха могли да имат значителен принос към установените общностни и международни приоритети, по-конкретно в области като глобалното затопляне, защитата на биоразнообразието, възобновяемите енергии, здравеопазването в развиващите се страни, изхранването на населението, диверсификацията на икономическите и производствените дейности; изразява задоволство от започването на програмата NET-BIOME (NETworking tropical and subtropical Biodiversity research in OuterMost regions and territories of Europe in support of sustainable development), която представлява важен пример за потенциала на НОР в областта на научните изследвания; въпреки това изразява учудване от обстоятелството, че независимо от броя на съществуващите проекти и широкия потенциал на НОР, включването на последните в Европейското научноизследователско пространство все още е слабо;

16.

Призовава да продължат да се полагат, както досега, усилия по отношение на НОР, за да се увеличи, от една страна, създаването на местни изследователски механизми, съответстващи на потенциала им, а от друга, да се благоприятства и подпомага развитието на университети — привлекателни, с високи постижения, разполагащи с действителни средства — на висотата на университетите, намиращи се другаде в Съюза;

Дебат относно стратегията на Съюза за НОР

17.	Приветства Комисията за инициативата ѝ за откриване на дебат относно бъдещето на стратегията за подкрепа на най-отдалечените региони под формата на обществено допитване, чиито резултати ще допринесат за изготвянето на ново предложение преди 2009 г.;

18.

Въпреки това настоятелно призовава този дебат да не се ограничава единствено до посочените предизвикателства (изменение на климата, демографското развитие и управлението на миграционните потоци; селско стопанство, морска политика), макар и, разбира се, тези теми да са неизбежни и счита, че е необходимо в дебата да се включи и темата за прилагането на Лисабонската стратегия в НОР;

19.

Настоятелно призовава приложното поле на член 299, параграф 2 от Договора за ЕО (а впоследствие и членове 349 и 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз), основа на политиката на Съюза за подкрепа на неговите НОР и на обсъжданията по този въпрос от страна на службите на Комисията, да бъде вписано в програмата на дебатите, за да им се придаде необходимото правно, институционално и политическо звучене;

20.	Подчертава важността на обществените услуги за икономическото, социално и териториално сближаване на най-отдалечените региони, особено в секторите на въздушния и морския транспорт, пощенските услуги, енергетиката и комуникациите;

21.	Настоява спешно да се приемат мерки за борба с постоянните безработица, бедност и неравенство при разпределението на доходите в НОР, които в това отношение притежават едни от най-високите показатели в Съюза;

22.	Приканва Комисията да окаже съдействие на държавите-членки, които предвиждат прилагане на разпоредбата на член 355, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

23.

Счита, че НОР представляват благоприятна възможност за Съюза в настоящото обсъждане в рамките на ЕС на въпроса за изменението на климата що се отнася до наблюдението на непредвидените тенденции, предпазването от щети, действията в отговор на бедствия и опазването на екосистемите; призовава във връзка с това Съвета да приеме възможно най-скоро предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно създаването на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, който конкретно обръща внимание на спецификата на най-отдалечените региони; също така призовава при съставянето на предложенията на Комисията за засилване на капацитета за реагиране на Съюза в случаи на бедствия да се използва експертния опит, свързан с географското положение на тези региони;

24.

Изразява желание бъдещата имиграционна политика да обърне специално внимание на НОР, които всички са външни граници на ЕС, заобиколени от по-слаборазвити трети страни и подложени на много силен миграционен натиск, който в допълнение към един все още много по-висок в сравнение със средния за Общността демографски ръст, поражда будещо безпокойство икономическо и социално напрежение в тези региони;

25.

Призовава темата за общностната подкрепа за селското стопанство на НОР, на която е отделено по-малко внимание, отколкото на другите теми, да бъде предмет на сериозни обсъждания, насочени към определянето на действителните цели, необходимостта от развиване на независимост на местно равнище, приходите на земеделските стопани, подпомагането на организациите на производителите с цел насърчаване на комерсиализацията на техните продукти, значимостта на аспектите, свързани с околната среда, както и отчитането на отражението на либерализацията на търговията, извършвана чрез СИП и чрез бъдещите споразумения за свободна търговия, които се договарят в момента с различни региони в Латинска Америка;

26.	Изразява становището, че НОР трябва да бъдат поставени в центъра на морската политика на ЕС и настоява дебатът по този въпрос да бъде ориентиран към ролята, която те могат да играят за устойчивото използване на морета, океани и крайбрежни зони, както и за международното морско управление;

27.	Призовава Комисията, Съвета и другите институции на ЕС, имащи отношение към този въпрос, да гарантират по ефикасен и съответстващ начин общностното финансиране на стратегията на Съюза за подкрепа на НОР и компенсирането на неблагоприятните фактори, свързани с отдалечеността;

28.

Препоръчва средствата за преодоляване на ограничеността на местните пазари, все по-отворената за конкуренцията среда, затрудненият достъп до пазарите на европейския континент или в съответните географски зони на тези региони, подобряването на разпределението на средствата от Европейския фонд за регионално развитие/Европейския фонд за развитие (FEDER/FED) и Европейския фонд за регионално развитие/Инструмента за финансиране на сътрудничество и развитие (FEDER/ICD) за проектите за сътрудничество със съседните страни също така да се превърнат в приоритетни области за обсъждане, както и ефективното участие на НОР в европейските политики в областта на иновациите и борбата срещу разделението на населението в резултат на ограниченото използване на цифровите технологии, за да се гарантира пълен достъп на населението на тези региони до медиите и средствата за комуникации, предлагани от новите технологии, като например достъпът до широколентов интернет;

29.

Настоява партньорството, без което дебатът не може да има успех, да не се ограничава единствено до европейските, национални и местни обществени институции, а да дава възможност, както в миналото, в обсъждането да се включат всички участници в икономическата структура на НОР, представлявани от структурирани организации, които всекидневно установяват на място отражението на общностните политики; призовава Комисията, след организираната от нея партньорска конференция относно бъдещето на европейската стратегия за НОР, която се проведе в Брюксел на 14 и 15 май 2008 г., да представи бързо ново съобщение, в което да се отчита напредъкът, постигнат по време на разискванията;

30.

Счита, че използването на специфичните предимства на НОР като „предни постове“ на Съюза извън територията на европейския континент, представлява най-добрата стратегия за гарантиране на устойчиво вътрешно развитие на тези региони, по-специално посредством туризъм, обединяващ цялото богатство на тяхната история и културното, художествено и архитектурно наследство, които Съюзът трябва да съхрани;

* *

31.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите, на Европейския икономически и социален комитет, на националните, регионални и местни органи на НОР, както и на действащия председател на председателския съвет на най-отдалечените региони.

(1) ОВ C 197, 12.7.2001 г., стр. 197.

(2) ОВ C 157 Е, 6.7.2006 г., стр. 497.

(3) ОВ C 227 Е, 21.9.2006 г., стр. 512.

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/17

Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите

P6_TA(2008)0211

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно стратегията на ЕС за политика за защита на потребителите през периода 2007—2013 г. (2007/2189(INI)

(2009/C 279 E/04)

Европейският парламент,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите 2007—2013 г. — Увеличаване на правата на потребителите, повишаване на тяхното благосъстояние, осигуряване на ефективната им защита“ (COM(2007)0099),

—	като взе предвид резолюцията на Съвета относно стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите (2007—2013 г.), приета на неговото заседание от 30—31 май 2007 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2007 г. относно задълженията на доставчиците на презгранични услуги (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2007 г. относно зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2007 г. относно прегледа на единния пазар: преодоляване на бариерите и неефективността чрез по-добро прилагане и изпълнение (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 21 юни 2007 г. за доверието на потребителите в цифровата среда (4),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ (COM(2007)0724),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, придружаващо съобщението „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ и озаглавено „Услуги от общ интерес, включващи социални услуги от общ интерес: нов европейски ангажимент“ (COM(2007)0725),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Възможности, достъп и солидарност: към нова социална визия за Европа на XXI век“ (COM(2007)0726),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Инициативи в областта на финансовите услуги на дребно“ (SEC(2007)1520) и придружаващ съобщението на Комисията относно единен пазар за Европа през 21-ви век,

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по правни въпроси и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0155/2008),

Увод

Приветства съобщението на Комисията относно стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите и оценява също така усилията на Комисията да включи потребителска култура, основаваща се на по-високо равнище на потребителска информираност и представляваща основа за по-добро транспониране и прилагане на съществуващата правна рамка;

Изразява становище, че е необходим хоризонтален подход към политиката за защита на потребителите и че е жизненоважно интересът на потребителите да се отчита във всички свързани с тях политически области, за да се гарантира високо равнище на защита за всички потребители в рамките на ЕС; следователно приветства Комисията за това, че изтъква необходимостта да се гарантира, че вътрешният пазар отговаря в по-голяма степен на очакванията и тревогите на гражданите; подчертава, че защитата на потребителите и пълното изграждане на вътрешния пазар не представляват противоположни цели, а напротив, вървят ръка за ръка; в тази връзка напомня на Комисията, че политиката за защита на потребителите следва да бъде застъпена във всички политически области още на етапа на оценка на въздействието;

Счита, че потребностите, свързани със защитата на потребителите, могат да се задоволят чрез приемане на законодателство единствено ако то е по-добро, опростено и е изготвено с участието на всички компетентни генерални дирекции на Комисията, а именно ГД „Здравеопазване и потребители“, ГД „Правосъдие, свобода и сигурност“, ГД „Вътрешен пазар и услуги“, ГД „Конкуренция“;

Подчертава факта, че прегледът на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите следва да води до повече последователност в правната рамка за правата на потребителите; припомня, че предпочита да се предприеме смесен подход, т.е. хоризонтален инструмент, с основната цел да се гарантира последователността на действащото законодателство и да стане възможно запълването на празнините чрез групиране в съгласувано право на презграничните въпроси, общи за всички директиви; счита, че специфичните въпроси следва да продължат да се разглеждат поотделно в секторни директиви; отдавна установените принципи относно правата на потребителите следва да се прилагат също в цифровия свят; настоятелно приканва в рамките на преразглеждането на достиженията на правото на Общността да се предприемат допълнителни мерки за гарантиране на защитата на потребителите, включително на неприкосновеността на личния живот и на сигурността в цифровия свят, без обаче да се налага допълнителна и неоправдана тежест върху предприятията;

5.	Изразява дълбокото си съжаление във връзка с недостатъчно силния акцент върху договорното право в областта на защитата на потребителите и призовава Комисията да се възползва от извършената дейност по проекта за договорното право, като при необходимост пренасочи вниманието към други елементи;

Тъй като сред най-големите предизвикателства пред развитието на вътрешен пазар на дребно е и несигурността по отношение на потребителските договори, подкрепя усилията на Комисията да въведе стандартни договори и условия за договори, сключвани по електронен път, които да имат една и съща сила във всички държави-членки;

Подчертава важната роля на потребителските организации за повишаване на потребителската култура; счита, че наличието на силни, независими потребителски организации представлява основата на ефективната политика за защита на потребителите; поради това призовава Комисията и държавите-членки да предоставят подходящо финансиране за такъв вид организации; съветва Комисията при изготвяне на законодателните предложения, свързани със защитата на потребителите, да увеличи контактите си с неправителствените потребителски организации, които са в състояние най-добре да установят действителните потребности на потребителите;

8.	Приветства предложението за служители за връзка с потребителите, които да се назначат в Комисията; приканва всяка съответна генерална дирекция да публикува годишни доклади относно включването на политиката за защита на потребителите в нейната сфера на компетентност;

Изразява становище, че наличието на силна система за защита на потребителите, която да е ефективна в цяла Европа, ще бъде в полза на потребителите, както и на конкурентоспособните производители и търговци; подчертава факта, че това ще създаде стимули за предприятията да произвеждат и продават по-трайни стоки, което ще доведе до по-устойчиво развитие; подчертава факта, че ефективната и подобрена защита на потребителите е необходима за постигане на по-добро функциониране на вътрешния пазар;

10.

Призовава за приемане на мерки, които да гарантират, че 27-те национални „минипазара“ в ЕС действително ще се превърнат в най-големия пазар на дребно в света; заема становището, че това изисква гражданите да се чувстват еднакво сигурни при пазаруване по интернет и в близкия магазин, а малките и средните предприятия (МСП) да могат да разчитат на едни и същи опростени правила навсякъде във вътрешния пазар; приканва Комисията да обмисли начини за повишаване защитата на МСП, по-специално чрез закон за малкия бизнес;

11.

Подчертава, че доизграждането на вътрешния пазар на ЕС трябва да представлява приоритет; признава положителната роля, която изигра еврото за намаляване на разходите по транзакциите, за улесняване на потребителите при сравнения на цените в различните страни и за увеличаване на потенциала на вътрешния пазар на дребно; насърчава новите държави-членки да продължат реформите, за да могат да приемат еврото веднага щом покрият критериите от Маастрихт и по този начин да се възползват изцяло от положителното въздействие на единната валута върху вътрешния пазар; призовава за премахването на всички бариери и пречки, за да се осигури доверието на потребителите в презграничните покупки и други договори, особено по отношение на услугите, като същевременно се има предвид необходимостта от специфичен подход към езика, културата и потребителските предпочитания;

12.

Изтъква, че европейските норми в областта на политиката за потребителите, както и инициативите за саморегулиране следва да служат за образец за световни стандарти и най-добри практики и приветства факта, че Европа определя тенденциите, използвайки действия с незадължителна юридическа сила за увеличаване на правата на потребителите в световен мащаб;

13.

Насърчава Комисията и държавите-членки да продължават да подкрепят решително правата на потребителите по отношение на безопасността на продуктите, като гарантират надеждността на маркировката „СЕ“ и подобряват надзора на пазара на всички съответни национални равнища, използвайки системата за предупреждение RAPEX (Система за бързо предупреждение относно нехранителните потребителски стоки) чрез обмен между държавите-членки на решения за най-добра практика при надзора на пазара; приканва Комисията да работи съвместно с държавите-членки, за да гарантира, че действащото законодателство се изпълнява правилно и се прилага напълно от държавите-членки, и да оцени възможността за преразглеждане на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (5) („Директивата за общата безопасност на продуктите“); припомня, че маркировката „CE“ може да се изтълкува погрешно като общ знак за проведени от трета страна изпитвания или като знак за произход, но също и че от Комисията е било изискано (6) да представи задълбочен анализ в областта на маркировките за безопасността на потребителите, последван, ако това е необходимо, от законодателни предложения;

14.

Приветства усилията на Комисията да задълбочи сътрудничеството в областта на безопасността на продуктите на международно равнище, по-конкретно с органите на управление на Китай, САЩ и Япония; отбелязва, че непрекъснатият диалог и обмен на информация в областта на безопасността на продуктите е в интерес на всички страни и играе важна роля в изграждането на потребителско доверие; настоятелно приканва Комисията да докладва редовно на Европейския парламент по този въпрос;

По-добра база знания

15.

Заема становището, че по принцип може да се приеме, че потребителите действат рационално при извършване на покупки, но че не са изцяло запознати със своите права в случай на възникване на проблеми; следователно призовава за насочване на вниманието в по-голяма степен към действителното потребителско поведение, като се вземат предвид специфичните потребности на уязвимите групи като децата, възрастните хора и лицата с определени увреждания; припомня новоприетия бюджетен ред, предложен от Парламента, за пилотен проект, наред с другото, за изграждане на потребителска база данни и провеждане на проучвания и интервюта, както и сравняване на постиженията в държавите-членки; приветства работата на Комисията за създаване на табло с резултати в областта на политиката за защита на потребителите, което ще доведе до по-добро разбиране, наред с другото, на структурата на цените и на потребителското поведение и равнище на удовлетворение;

16.

Подчертава, че е необходимо всички мерки, свързани с хармонизацията, да бъдат внимателно насочени така, че да разрешават действителните проблеми, пред които са изправени потребителите в рамките на вътрешния пазар; счита, че в случаите, в които съществува реална необходимост от хармонизиране, следва да се извърши пълна хармонизация с цел да се избегнат неравномерност на защитата на потребителите и трудности при нейното съблюдаване от страна на предприятията, извършващи продажби през граница; посочва, че настоящото положение ограничава мотивацията на МСП, желаещи да осъществяват търговска дейност в цяла Европа, и обърква потребителите;

17.

Изразява становището, че трябва да се обърне особено внимание на предоставянето на потребителите на необходимите умения и средства, за да се увеличи доверието им в цифровата среда; изтъква, че личните данни са се превърнали в търговски продукт, както и в елемент на търговските методи, например при така нар. behavioural targeting (проследяване на поведението на потребителите в интернет); изразява мнението, че поради това защитата на данните и правилата относно неприкосновеността на личния живот следва да се включат във всяка една стратегия за защита на потребителите; подчертава факта, че данните са на разположение и могат да се използват по всяко време и навсякъде по света; подчертава неотложната необходимост от разработване на общи норми за защита на данните съвместно от законотворците и предприятията и потребителските организации;

18.

Подчертава важната роля на новите и все по-използвани канали за продажба, като електронната търговия, за укрепване на конкуренцията на вътрешния пазар и впоследствие на потребителския капацитет; изразява мнението, че финансовите, банковите и застрахователните пазари особено се поддават на осъществяването на електронна търговия и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират по-благоприятни условия за развитието на презгранични електронни покупки; призовава Комисията да проведе проучване относно различните механизми за разрешаване на спорове между потребители и предприятия, които се прилагат в държавите-членки, с цел да се определи и насърчи използването на ефективните механизми; насърчава създаването на солидна основа за защита на потребителите, която е крайно необходима, по-специално в областта на финансовите услуги;

19.	Приветства използването на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие като инструмент за допълнително повишаване на аналитичното и емпиричното разбиране за потребителското поведение;

20.	Заема становището, че защитата на потребителите следва да бъде неразделна част от процесите на планиране и проектиране на продукти и услуги от страна на предприятията, както и че проучването на промените на пазара е от жизненоважно значение;

21.

Призовава за приемане на мерки за подобряване на диалога на равнището на ЕС между потребителските организации и предприятията, с цел да се включат всички участници в стойностната верига; изразява становището, че провеждането на добър диалог, включващ обмена на най-добри практики, би могло да намали проблемите във вътрешния пазар; подкрепя инициативите, предназначени да насърчават участието на заинтересованите страни във връзка с политиката за защита на потребителите в консултации и разработване на политики; приветства усилията, целящи повишаване на защитата на потребителите и на осведомеността на потребителите в по-новите държави-членки; изтъква значимостта на постоянната подкрепа за потребителските организации в ЕС, по-конкретно в по-новите държави-членки;

22.

Подчертава, че развитието на потребителска култура се подпомага от систематично обучение на потребителите относно техните права и упражняването на тези права; поради това ЕС и държавите-членки следва да инвестират повече в информация за потребителите и в обучителни кампании, отправящи правилните послания към правилните категории потребители; подчертава, че обучението на потребителско трябва да бъде част от обучението през целия живот и препоръчва използване на нови технологии (и в частност интернет) като средство за информиране на потребителите;

23.	На мнение е, че при определянето на политиката за защита на потребителите следва да се отделя още по-голямо внимание на специфичните потребности на уязвимите групи, като децата, възрастните хора и лицата с определени увреждания, както и че трябва да се отчита демографското развитие;

24.	Подчертава необходимостта от отчитане на измерението, свързано с равенството между половете, възрастта и етническия произход, при разработването на показатели и статистическа, с цел да се идентифицират специфичните проблематични области, пред които са изправени различните потребителски групи;

Повишено внимание към услугите

25.	Припомня резолюцията си относно задълженията на доставчиците на презгранични услуги; очаква работната програма на Комисията във връзка с този въпрос; изисква от Комисията да внесе повече яснота относно намеренията си за допълнителни инициативи в тази област, ако има такива;

26.

Подчертава значението на насърчаването на презграничните сделки с цел да се увеличи свободата на избор, ролята на политиката в областта на конкуренцията и обучението за отговорното потребление, за да се гарантира, че потребителите разполагат с най-добрите възможности от гледна точка на цени, качество и разнообразие, особено по отношение на основни стоки и услуги като храни, жилища, образование, здравеопазване, енергетика, транспорт и далекосъобщения; подчертава, че засилената либерализация, особено на пазара на услугите, е необходима за насърчаване на конкуренцията, като по този начин се предлагат по-ниски цени на потребителите; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават нововъведения в сектора на финансовите услуги с цел предоставяне на по-добри възможности за потребителите;

27.

Подчертава необходимостта, в допълнение към подходящите и ефективни мерки за защита на потребителите, от гарантиране на добро общуване по този въпрос, така че на потребителите да бъде разяснено до каква степен могат да предявяват правата си съгласно законодателството в сферата на вътрешния пазар и други правни разпоредби в тяхна полза;

28.

Счита, че следва да се обърне специално внимание с цел да се гарантира защита на потребителите и на техния избор при доизграждането на вътрешния пазар на финансови услуги; подчертава, че финансовите, банковите и застрахователните продукти са изключително сложни и, че ако гражданите следва да бъдат насърчавани да използват в по-голяма степен тези продукти, особено когато става дума за бъдещите им пенсии, наличието на задължителни политики, благоприятстващи информирането и съветването на потребителите, следва да гарантира, че потребителите са осведомени за всички налични възможности; подчертава въпреки това, че защитата на потребителите не може да се използва като претекст за протекционистки действия; подчертава, че напълно интегрираният пазар на финансовите услуги на дребно трябва да бъде движен от пазарните сили;

29.

Счита, че ключовият елемент във връзка с финансовите пазари е транспонирането и пълното прилагане на цялото законодателство на ЕС, както и хармонизацията в държавите-членки; препоръчва да се укрепи еднаквото прилагане на съществуващото законодателство преди да се предложат допълнителни правила; във връзка с новото законодателство настоятелно призовава Комисията да спазва принципа на по-добро регулиране, като се избягва необоснована допълнителна тежест за потребителите и предприятията;

По-добър достъп до средства за правна защита

30.

Приветства факта, че стратегията е насочена към по-доброто прилагане и средствата за правна защита, които са важни фактори за изграждането на потребителско доверие; счита, че изграждането на потребителско доверие е най-важният фактор за доизграждане на вътрешния пазар на потребителски стоки и услуги; препоръчва да се продължи дейността по този въпрос;

31.

Заема становището, че споровете между потребители и стопански субекти трябва да се уреждат предимно по извънсъдебен път, тъй като решенията, постигани чрез извънсъдебни средства за правна защита, могат да бъдат по-бързи и да бъдат свързани с по-малко разходи; това изисква укрепване на европейските потребителски центрове и на SOLVIT, както и повече финансови средства за тяхната мрежа; припомня, че държавите-членки са свободни да изискат от страната, възнамеряваща да заведе иск, да се консултира предварително, с цел да предостави възможност на ответника да прекрати предполагаемото нарушение;

32.

Припомня, че системите за алтернативно разрешаване на спорове са по своя характер алтернативно спрямо традиционните юридически механизми решение; поради това стимулите за използване на процедурите за алтернативно разрешаване на спорове зависят от наличието на алтернативи със задължителна юридическа сила, които предоставят на потребителите ефективни, леснодостъпни и недискриминационни средства за правна защита;

33.

Припомня, че разрастването на търговията по интернет изисква уеднаквяване в целия ЕС на процедурите за алтернативно разрешаване на спорове съгласно Препоръка 98/257/ЕО на Комисията от 30 март 1998 г. относно принципите, приложими за организациите, отговарящи за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове (7) и Препоръка 2001/310/ЕО на Комисията от 4 април 2001 г. относно принципите за организации за извънсъдебно разрешаване на спорове, участващи в разрешаването по общо съгласие на потребителски спорове (8); необходими са допълнителни усилия във връзка с разрешаването на спорове по интернет, за което Парламентът призовава от 1999 г.;

34.

Припомня, че гарантирането на ефективно прилагане на правата, произтичащи от законодателството на Общността, е задължение предимно на държавите-членки; те носят отговорността за адаптиране на своето национално процесуално право с оглед на безпрепятственото прилагане на тези права, в полза на потребителите и икономическите субекти; на първо място, предвиждането на разпоредби на националното процесуално право не попада в сферата на компетентност на Общността, а освен това в член 5 от Договора за ЕО се изисква действията на Общността да не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договора; поради това, съгласно същия член, специфичните елементи от националните правни системи трябва да бъдат отчетени във възможно най-голяма степен, като на държавите-членки се предоставя свобода на избор между различни възможности, имащи равностоен ефект;

35.

Призовава Комисията да проучи предимствата на назначаването на специален европейски омбудсман за защита на потребителите при трансгранични случаи; отбелязва, че в редица държави-членки има омбудсмани по въпросите на потребителите в няколко сектора и че те съдействат на потребителите при контактите им с икономически оператори; счита, че Комисията може да разгледа този подход за всяка отделна държава;

36.

Отбелязва, че в някои, но не и във всички държави-членки вече съществуват елементи на конкретна система за правна защита на потребителите, например колективни искове, групови искове, искове, предявявани от представителни организации или асоциации, дела от принципно значение и процедури за изземване на неправомерно придобити облаги; посочва, че в резултат на това потребителите е възможно да се сблъскат с различни правни разпоредби в презгранични случаи;

37.

Припомня, че Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (9) цели защитата на колективните интереси на потребителите; подчертава, че същата директива, наред с другото, предоставя на потребителските организации правото да започват процедури за преустановяване на нарушения; изисква от Комисията да представи на Парламента и на Съвета доклад, за оценка на това в каква степен и защо тази директива е довела или не е довела до очакваните подобрения във връзка с защитата на колективните интереси на потребителите;

38.	Счита, че преди да се започне разглеждането за законодателство на равнището на ЕС, следва да се предприеме обстойно проучване на съществуващите проблеми, ако има такива, и очакваните ползи за потребителите;

39.

Счита, че в някои държави-членки са налице конституционни ограничения, които трябва да се отчитат, когато става въпрос за определяне на европейски модел за средства за правна защита на потребители; счита още, че член 6 от Европейската конвенция за правата на човека следва да бъде изцяло спазван; приканва Комисията да представи на Парламента и на Съвета доклад в тази връзка относно начините за постигане на необходимото равновесие между правата на потребителите, правата на потребителските организации и правата на стопанските субекти;

40.

Призовава Комисията да прецени внимателно въпроса за средствата за правназащита на потребителите в държавите-членки, като има предвид, че всички нейни нови предложения в тази област следва да се основават на подробно разглеждане на съществуващите проблеми и очакваните ползи за потребителите и че по отношение на презграничните производства и възможните системи за средства за колективна правна защита следва да се извършат подробни проучвания, като се черпи от натрупания опит в цял свят и се обърне специално внимание на опасенията по повод на ексцесите и недостатъците на модела на САЩи като се разгледа ясно въпросът относно наличието на подходящо правно основание за подобен инструмент на равнището на ЕС; призовава Комисията да представи, ако е подходящо, последователно решение на европейско равнище, което да предоставя на всички потребители достъп до механизми за колективна правна защита за разрешаване на въпроси, които са предмет на презгранични жалби;

41.	Призовава Комисията да се консултира с Парламента и с държавите-членки относно оценката на тези проучвания;

* *

42.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0421.

(2) Приети текстове, P6_TA(2007)0383.

(3) Приети текстове, P6_TA(2007)0367.

(4) Приети текстове, P6_TA(2007)0287.

(5) OВ L 11, 15.1.2002, стp. 4.

(6) Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагане на продукти на пазара (OВ L 218, 13.8.2008, стp. 82), съображение 52.

(7) ОВ L 115, 17.4.1998 г., стр. 31.

(8) ОВ L 109, 19.4.2001 г., стр. 56.

(9) OВ L 166, 11.6.1998 г., стp. 51.

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/23

Равни възможности и недискриминация в ЕС

P6_TA(2008)0212

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно отбелязания напредък в областта на равните възможности и недискриминацията в ЕС (въвеждане на Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО в националното законодателство) (2007/2202(INI)

(2009/C 279 E/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията относно недискриминацията и равните възможности за всички — рамкова стратегия (COM(2005)0224),

—	като взе предвид член 13 от Договора за ЕО,

—	като взе предвид Директива 2000/43/ЕО от 29 юни2000 г. на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (1),

—	като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (2),

—	като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагането на Директива 2000/43/ЕО от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (COM(2006)0643),

—	като взе предвид доклада на Комисията относно разработване на антидискриминационно законодателство в Европа: съпоставка между 25-те държави-членки на ЕС към юли 2007 г.,

—

като взе предвид националните доклади относно прилагането на антидискриминационното законодателство и тематичните доклади, представени от мрежата на юридически експерти в областта на борбата с дискриминацията, създадена от Комисията, за да предоставя независима информация и съвети относно съответното развитие в държавите-членки,

—	като взе предвид Международната конвенция на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—	като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Протокол № 12 към нея,

—	като взе предвид специалното проучване на Комисията от януари 2007 г. относно дискриминацията в Европейския съюз, проведено от Евробарометър,

—	като взе предвид определянето на 2007 г. за Европейска година на равните възможности за всички и 2008 г. за година на междукултурния диалог,

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становището на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0159/2008),

А.

като има предвид, че според член 6 на Договора за Европейски съюз, Европейският съюз се основава на принципите на свобода, демокрация, спазване на правата на човека и основните свободи и върховенство на закона, принципи, които са общи за държавите-членки и е важно политическите декларации за борба срещу дискриминацията да бъдат съпътствани от постоянно разработване и пълно и правилно прилагане на законодателство и политики, по-специално що се отнася до директивите, забраняващи дискриминацията и проекти, насърчаващи равенството;

Б.

като има предвид, че според член 6 на Договора за Европейски съюз Съюзът също така зачита основните права, така както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и че насърчаването на равенството и недискриминацията следва да бъдат приоритет на законодателството и политиките на Европейския съюз, в съответствие с член 13 от Договора за ЕО;

В.

като има предвид, че заетостта е едно от основните изисквания за социална интеграция, но равнищата на безработица сред голям брой групи, в частност сред жените, мигрантите, хората с увреждания, етническите малцинства, възрастните и младите хора и хората с изолирани или непризнати умения, остават неприемливо високи; като има предвид, че безработицата сред хората, страдащи от множествена дискриминация, е дори по-висока;

Г.

като има предвид, че правото на Общността понастоящем не обхваща дискриминацията в повечето области на компетентност на Общността, и като има предвид, че Директиви 2000/78/ЕО и 2000/43/ЕО осигуряват различни равнища на защита, които оставят празнини в защитата срещу дискриминацията, което се отразява върху заетостта;

Д.

като има предвид, че сравнителното изследване на Комисията относно разработването на антидискриминационно законодателство в Европа потвърждава, че на равнище държави-членки съществува несъгласувано законодателство, което осигурява защита срещу дискриминацията по различни начини и на което често липсва единен метод на прилагане, което е довело до нехармонизирано прилагане на директиви и положение, при което хората не са достатъчно информирани относно своите права;

Е.

като има предвид, че непоследователното прилагане на недискриминационните политики в държавите-членки допринася за неприлагането на практика на директивите на Общността, забраняващи дискриминацията, както се отбелязва в доклади като този на Европейската група от експерти за борба срещу дискриминацията на основа сексуална ориентация, озаглавен „Борбата срещу дискриминацията, основана на сексуална ориентация, в областта на трудовата заетост: законодателството в петнадесет държави-членки“;

Ж.

като има предвид, че в своята резолюция от 5 декември 2007 г. относно последващите действия във връзка с Европейската година на равните възможности за всички (2007 г.) (3), Съветът отправи покана до държавите-членки и Комисията да поддържат и засилят, в съответствие със своите компетенции, включването на проблемите на хората с увреждания във всички политики, имащи отношение към тях;

З.	като има предвид, че във връзка с това Комисия справедливо е открила процедури срещу няколко държави-членки и че при необходимост трябва да продължи да действа по същия начин;

1.	Призовава държавите-членки да вземат надлежно предвид в своята законодателна практика различните основания за дискриминация, посочени в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

2.	Припомня, че Директива 2000/43/EО и Директива 2000/78/EО определят минимални изисквания и следва да служат като основа за изграждането на цялостна антидискриминационна политика на Общността;

3.	Изразява загриженост по повод на слабостите при въвеждането в националното законодателство и прилагането на Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО от някои държави-членки и липсата на информация за гражданите на ЕС относно възможностите за защита в случаите на дискриминация;

Изразява съжаление за това, че Директиви 2000/43/EО и 2000/78/EО не обхващат дискриминиращите различия в отношението, основаващи се на физически критерии като ръст или цвят на кожата, по-специално във връзка с достъпа до работни места, където няма пряка връзка между тези физически характеристики и способностите, необходими за изпълнение на съответната длъжност;

Призовава държавите-членки да гарантират пълното, правилно и ефективно въвеждане в националното законодателство и съответното прилагане на Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО след въвеждане на всички техни разпоредби в националното законодателство и основателността, в съответствие с техните разпоредби, на всички изключения;

6.	Призовава компетентните органи на европейско, национално и местно равнище да подобрят координацията на своите усилия за прилагане на директивите; призовава за единен подход към борбата срещу дискриминацията, който да включва и да взема предвид едновременно всички основания за дискриминация;

7.	Подчертава ключовата роля на обществените органи в развитието на равнопоставеността и предотвратяването на дискриминация чрез техните политики, услугите, които предлагат и практиките им в областта на заетостта;

Призовава Комисията да се ангажира с провеждането на сериозен преглед на прилагането на Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО, както и с публикуването на тълкувателни насоки за прилагане, за да се гарантира пълното и правилно прилагане на директивите от държавите-членки; призовава Комисията, по-специално, да оцени начина, по който държавите-членки са изтълкували изключенията, предвидени в член 6 и член 8, когато са въвеждали Директива 2000/78/ЕО в националното законодателство; припомня, че прилагането на двете директиви изисква сбор от механизми и стратегии, включително спазване на изискванията, проактивна ангажираност и прилагане на действащите разпоредби, както и ефективен обмен на най-добри практики;

9.	Настоятелно призовава приложимите санкции за нарушения на национални разпоредби, приети вследствие въвеждането на Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО в националното законодателство, да бъдат ефективни, пропорционални и разубеждаващи;

10.

Настоятелно призовава Комисията да следи внимателно въвеждането на Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО в националното законодателство, както и спазването на законодателството, което е резултат от тяхното въвеждане, и да продължи да оказва натиск върху държавите-членки чрез производства за установяване на нарушения и несъответствия, да изпълнят своите правни задължения за пълно въвеждане на тези директиви в националното законодателство в най-кратки срокове; счита, че компетентната комисия на Парламента следва да играе роля в продължаващото наблюдение на задълженията на държавите-членки съгласно тези директиви;

11.

Припомня на Комисията, че член 4 на Директива 2000/78/ЕО не допуска изключения, освен в случай когато те са обективно необходими за доброто упражняване на професионалните дейности; призовава Комисията да тълкува този член ограничително и да започне процедура пред Съда срещу държави-членки, ако те предвидят твърде широко определение в националното си законодателство;

12.

Изисква да се извършва ежегодна оценка на прилагането от страна на държавите-членки като част от отворения метод на координация и разширен преглед на прилагането на това законодателство на всеки пет години, като част от Социалната програма; счита, че в тази ежегодна оценка следва да участват независими органи, които се занимават с въпросите на недискриминацията, включително мрежата на юридически експерти на Комисията и неправителствени организации (НПО), представляващи потенциални жертви на дискриминация, както и че следва да бъдат предприети конкретни мерки за изграждане на капацитета на неправителствените организации за предоставяне на информация и подкрепа на жертвите и за конструктивен принос към годишната оценка;

13.

Счита, че липсата на разпоредба в Директива 2000/78/ЕО, която да сочи необходимостта от широко определение на понятието „увреждане“, е довела да изключване на някои категории хора с увреждания от осигуряваната чрез директивата правна защита; поради това приканва Комисията и държавите-членки да съгласуват спешно такива широки определения на понятието „увреждане“, с цел улесняване на хармонизирането на антидискриминационното законодателство, което може да се основава на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

14.	Счита, че липсата на разпоредба, установяваща срок за завеждане на дело за дискриминация е довела до определянето на много кратки срокове в някои държави-членки, което може да възпрепятства завеждането на такива дела;

15.	Счита, че изключенията, свързани със семейното положение в Директива 2000/78/ЕО са ограничили предвидената в директивата защита срещу дискриминация, свързана със сексуалната ориентация;

16.

Настоятелно призовава държавите-членки по-ефективно да насърчават прилагането на правата, с които разполагат гражданите на Съюза съгласно Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО, и настоятелно призовава Комисията, държавите-членки, профсъюзите, работодателите, както и правителствените и неправителствените заинтересовани страни да направят всичко, което е в рамките на техните правомощия, за повишаване на осведомеността за предвидените съгласно тези директиви права и да гарантират, че жертвите на дискриминация имат достъп до широк спектър от механизми за защита, които им позволяват ефективно упражняване на техните права съгласно директивите; отбелязва, че тежестта за търсене на отговорност от извършителя на дискриминация често лежи върху съответното физическо лице, често без подкрепата на какъвто и да е публичен орган или достъп до правна помощ; призовава държавите-членки да упълномощят съответните независими органи да предоставят ефективна помощ на жертвите на дискриминация;

17.

Изразява загриженост във връзка с ниското равнище на информираност по отношение на антидискриминационното законодателство сред гражданите на държавите-членки и призовава Комисията, държавите-членки, профсъюзите и работодателите да увеличат усилията си за повишаване на това равнище; припомня, че директивите задължават държавите-членки да разпространяват информация сред обществеността относно съответните разпоредби в директивите, като използват всички подходящи за това средства;

18.

Препоръчва държавите-членки да предприемат независими прегледи на превантивните и компенсационни антидискриминационни мерки и на ефективността на защитата срещу преследване и да гарантират, че установени със закон и други органи, които участват в превенцията на дискриминацията и подкрепят жертвите на дискриминация, разполагат с достатъчно средства; препоръчва също така Комисията да включи партньорски проверки в текущата си процедура на мониторинг;

19.

Препоръчва държавите-членки да предоставят достатъчно средства и правомощия на независимите органи, насърчаващи равнопоставеността, така че същите да могат ефективно и независимо да изпълняват ролята си, включително като предоставят експертна помощ по всички форми на дискриминация и подходяща помощ на жертвите на дискриминация; насърчава държавите-членки да гарантират, че компетенциите на тези органи обхващат всички форми на дискриминация и призовава Комисията да установи стандарти, които да послужат като основа за мониторинг и гарантиране на ефективността и независимостта на тези органи;

20.	Препоръчва държавите-членки и Комисията да предоставят средства и правомощия на тези неправителствени организации, които представляват дискриминирани групи и които информират гражданите и предоставят правна помощ в случаи на дискриминация;

21.	Призовава държавите-членки да работят заедно със съответните социални партньори при мониторинга на правилното прилагане на законодателството на Общността;

22.	Подчертава, че във всеки случай държавите-членки следва да гарантират, че жертвите на дискриминация автоматично се подпомагат по време на съдебното производство, при необходимост чрез публично финансиране чрез схеми за правна помощ;

23.	Призовава Комисията да подкрепя ефективно и на практика приемането на мерки от страна на държавите-членки чрез Програмата ПРОГРЕС и Европейския социален фонд с цел подкрепа на програми за равни възможности и премахването на дискриминацията;

24.	Препоръчва, с цел постигането на по-ефективна защита, държавите-членки да упълномощят асоциации, организации и други юридически лица да участват в съдебни процедури, включително от името на или в защита на жертви;

25.	Настоятелно призовава правителствата на държавите-членки да гарантират равно третиране и равни възможности в политиките за заетост и социално включване и, по-специално, да разгледат сериозните дискриминационни бариери в процедурите по назначаване;

26.	Препоръчва държавите-членки да гарантират възможността асоциации, организации и други юридически лица да вземат участие от името на един или повече жалбоподатели в съдебни процедури, свързани с изпълнението на директивите;

27.

Призовава държавите-членки, в сътрудничество с Агенцията на ЕС за основните права и Комисията, да събират, съставят и публикуват периодично изчерпателни, точни, сравними, надеждни и обособени статистически данни за дискриминацията и да ги публикуват по начин, който дава възможност те лесно да бъдат разбрани от обществото и позволява по-ефективен обмен на най-добри практики; подчертава необходимостта от наличие на средства, достатъчни за постигане на тези цели, както и значението на разработването на начини за събиране на данни относно дискриминацията в съответствие със законодателството в областта на защитата на данни;

28.	Призовава за съставянето на интегрирани национални планове за действие срещу всички форми на дискриминация;

29.

Приветства интереса, проявен от Комисията относно събирането на данни, свързани с равнопоставеността, включително публикуването на европейски справочник с такива данни; изисква Комисията да проучи внимателно разнообразните правни въпроси и параметри относно събирането на данни и да излезе с предложения за подобряване документирането на случаите на дискриминация и да обърне внимание на общите стандарти при събирането на данни; препоръчва Комисията да продължи да осигурява правно обучение за съдии, адвокати, профсъюзи и НПО, с цел засилване на дългосрочното въздействие на директивите и да провежда повече изследвания и анализи на въздействието на законодателството, въвеждащо директивите;

30.

Приветства интереса на Комисията към множествената дискриминация, включително започването на проучване по въпроса; призовава Комисията да приеме балансирана широка концепция за множествената дискриминация и да проучи и предостави данни за множествената дискриминация и престъпленията, предизвикани от омраза, призовава Комисията да включва разпоредби, изрично насочени срещу множествената дискриминация, в бъдещо законодателство, прието в съответствие с член 13 от Договора за ЕО, на което могат да се правят позовавания при едно или комбинация от основания за дискриминация;

31.	Подчертава значението на изграждането на мрежи, свързващи групи, действащи в областта на борбата срещу дискриминацията, на европейско, национално, регионално и местно ниво;

32.	Призовава държавите-членки да преразгледат националното си законодателство и да обмислят отменянето на закони, които противоречат на член 13 от Договора за ЕО;

33.

Счита, че Директива 2000/43/ЕО като представлява основа за изчерпателна антидискриминационна уредба на мерки, свързани със забраната на дискриминацията въз основа на расов или етнически произход; подчертава, обаче, че трябва да бъдат взети предвид някои вече идентифицирани проблематични аспекти, и трудностите, които държавите-членки срещат при ефективното въвеждане и прилагане на разпоредбите на тази директива;

34.

Подчертава, че Комисията трябва да предложи общо определение за целия ЕС, или поне да работи за постигането на консенсус относно значението на понятието „позитивни мерки“, като по този начин разсее митовете около неговото значение и прилагане в някои държави-членки, особено като се има предвид неговата ефективност при успешното справяне с дискриминацията и постигането на равни условия в някои държави-членки;

35.

Отбелязва, че Комисията може да възнамерява да предложи само законодателство, което обявява за незаконна дискриминацията при достъпа до стоки и услуги, свързана с някои, но не всички основания; припомня на Комисията ангажимента ѝ да предложи всеобхватна директива, която да обхване увреждания, възраст, религия или убеждения и сексуална ориентация, за да дооформи пакета от антидискриминационно законодателство в съответствие с член 13 от Договора за ЕО, както е предвидено в работната ѝ програма за 2008 г.; отново изразява политическата, обществената и правната необходимост да се сложи край на йерархията при защитата срещу различните основания за дискриминация; изразява твърдо убеждение, че няма смисъл дискриминацията в една област да бъде забранена, а в същото време да остава позволена в друга област;

36.	Очаква с интерес разработването на определението на Общността за понятието „увреждане“, което ще позволи на хората с увреждания от целия Европейски съюз да се ползват от еднакви права, където и да се намират на територията на Европейския съюз;

37.

Счита, че всяко ново предложение за директива, насочено срещу дискриминацията съгласно член 13 на Договора за ЕО, ще трябва да забранява всички форми на дискриминация, включително пряката и косвената дискриминация във всички области, вече включени в Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО, дискриминацията по асоциации, дискриминацията, свързана с допусната принадлежност към защитена група и тормоза; счита, че указанието за упражняване на дискриминация следва да се счита за дискриминация и че необоснования отказ от постигане на разумно съгласие също следва да се разглежда като форма на дискриминация; счита, че директивата следва ясно да покаже, че не съществува йерархия на различните форми на дискриминация и че срещу всички тях трябва да се води еднакво сериозна борба; настоява новите законодателни предложения да отразяват всички специфични аспекти на съответните основания за дискриминация;

38.

Твърдо вярва, че материалният обхват на новото предложение за директива за борба срещу дискриминацията по смисъла на член 13 на Договора за ЕО трябва да е широк и да обхваща всички области, които попадат в компетенциите на Общността, както и образование, обучение през целия живот, социална закрила, включително социална сигурност, жилищно настаняване и здравеопазване, образите на дискриминираните групи в медиите и рекламите, физически достъп на хората с увреждания до информация, телекомуникации, електронни съобщения, видовете транспорт и публичните пространства, социални придобивки и достъп до и предоставяне на стоки и услуги, които са на разположение на обществеността; счита също така, че новата директива следва да разшири обхвата на Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (4), за да бъде тя в съответствие със защитата срещу дискриминация на другите групи;

39.	Изразява твърдо убеждение, че в борбата срещу дискриминацията е необходимо да се възприеме холистичен подход към повишаване на информираността на обществеността, като се започва с училищни програми;

40.

Призовава Комисията да проучи как бъдещо законодателство, основаващо се на член 13, може да инкорпорира допълнителни разпоредби, насърчаващи прилагането на принципите за недискриминация и равнопоставеност, които да не зависят от жалби, подадени от отделни жертви; счита, че това проучване трябва да установи как бъдещото законодателство би могло да включва задължения за въвеждането на положителни действия и/или положителни задължения за развитие на равнопоставеността и да свърже задълженията за недискриминация и равенство с националната политика за обществените поръчки;

41.

Изразява мнението, че различията в третирането, основани на националност или език, които не са обективно и сериозно оправдани от законна цел и не са постигнати с подходящи и необходими средства, могат да представляват непряка дискриминация на основание расова или етническа принадлежност, в противоречие с Директива 2000/43/ЕО;

42.

Счита, че дискриминацията трябва да бъде разглеждана също така и като нарушение на четирите основни свободи, и по-специално свободното движение на хора, и като такова представлява пречка за функционирането на вътрешния пазар; призовава Комисията да насърчи държавите-членки да преразгледат своите временни разпоредби, уреждащи достъпа до техните пазари на труда, за да премахнат различията между гражданите на ЕС в тази насока;

43.

Счита, че малцинствата, и в частност ромската общност, се нуждаят от специална социална закрила, тъй като при тях проблемите с експлоатацията, дискриминацията и изключването в областите образование, здравеопазване, жилищно настаняване, трудова заетост и права на жените са се обострили след разширяването на Европейския съюз;

44.	Препоръчва, по отношение на достъпа до качествено образование за деца в неравностойно положение и ромски деца и неоправданото им квалифициране като деца с увреждания, да се обърне специално внимание на борбата срещу всички форми на дискриминация в областта на образованието;

45.

Подчертава, че законодателството е ефективно само когато гражданите са информирани за своите права и имат лесен достъп до съдилищата; поради това счита, че новото предложение за директива за борба срещу дискриминацията по смисъла на член 13 на Договора за ЕО трябва също да разглежда правните средства за защита и привеждане в изпълнение и препоръчва държавите-членки да създадат независим и ефективен орган или органи за насърчаване на равното третиране и за борба срещу различните форми на дискриминация, чиито компетенции да обхващат всички основания за дискриминация, изброени в член 13, и всички области, включени в Директива 76/207/ЕИО; счита, че компетенциите на тези органи следва да включват предоставянето на независима помощ на жертви на дискриминация, за да направи възможно разглеждането на техните жалби за дискриминация, провеждането на независими проучвания относно прилагането на законодателството относно недискриминацията и даването на препоръки по въпроси, свързани с дискриминацията;

46.

Призовава във всеки бъдещ законодателен акт по член 13 от Договора за ЕО да се включва задължение за допитване до и включване на неправителствени организации, независими органи в областта на равнопоставеността и представителни национални организации в съставянето му, процеса на въвеждане в националното законодателство и контрола на прилагането му;

47.

Счита, че новата директива следва да включва изискване към държавите-членки да интегрират принципа на равнопоставеността във всички дейности, свързани с планиране, формулиране на политики и програмно развитие в областите, включени в директивата, доставчиците на услуги да възприемат организиран и систематичен подход към равнопоставеността, както и доставчиците на услуги да се приспособят и да осигурят специално третиране, за да се гарантира, че представителите на малцинствени групи в неравностойно положение имат достъп до предоставяните от тях услуги и могат да се възползват от тях;

48.	Отбелязва със загриженост, че въпреки че 19 държави-членки са подписали Протокол № 12 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, едва 5 от тях са го ратифицирали;

49.

Призовава за продължаване на процеса на подписване, присъединяване към и ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, включително и на Факултативния протокол към нея, и припомня, че след ратифицирането на конвенцията от Общността, всяко предлагано законодателство на Общността относно недискриминацията трябва изцяло да отразява разпоредбите на конвенцията; припомня на Съвета за отправения към Комисията призив по време на неофициалната министерска конференция относно уврежданията през юни 2007 г. да се даде ход на европейска стратегия за ефективно прилагане на конвенцията; призовава Комисията на тази база да прецени необходимостта от изменение на вторичното законодателство на Общността или от адаптиране на съответните политики;

50.

Подчертава значението на хоризонталното прилагане и интегрирането на клаузата за недискриминация в Договора от Лисабон след влизането му в сила, която задължава Европейския съюз да се стреми да се бори с проявите на дискриминация, основаваща се на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация, при определянето и осъществяването на неговите политики и дейности;

51.

Призовава Комисията и държавите-членки да включат равните възможности и недискриминацията в Лисабонската стратегия за растеж и заетост, насоките за открития метод на координация на социалното включване и националните програми за реформи и наредбите, управляващи структурните фондове; поради това призовава Комисията и държавите-членки да преразгледат Интегрираните насоки за растеж и работни места и по-специално Насоките по заетостта, за да се гарантира и подобри интеграцията и осезаемостта на социалния аспект в следващия кръг на Лисабонската стратегия; подчертава, че за да бъдат ефективни, политиките за равнопоставеност и недискриминация трябва да бъдат здраво обвързани със социалните политики и да отреждат важна роля на социалните партньори;

52.

Призовава Комисията и държавите-членки да сложат край на дискриминацията, основаваща се на трудов договор, като гарантират равнопоставеност на всички работници, опазване на здравето и безопасността, разпоредби относно работното време и времето за почивка, свобода на сдружаването и представителството, защита срещу неправомерно уволнение, колективно договаряне, колективни действия; подчертава значението на достъпа до обучение, както и постоянната защита на придобитите права чрез включване на периодите на образование и обучение, по-добри възможности за полагане на грижи, запазването на основни социални права като правото на пенсия, на обучение и на обезщетения за безработица по време на промени в професионалното положение на лицето, при преминаване от един трудов договор към друг и от зависима към самостоятелна заетост;

53.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите-членки и страните кандидатки за членство в ЕС.

(1) ОВ L 180, 19.7.2000, стр. 22.

(2) ОВ L 303, 2.12.2000, стр. 16.

(3) ОВ C 308, 19.12.2007 г., стр. 1.

(4) ОВ L 39, 14.2.1976 г., стр. 40.

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/30

Интегрирана морска политика за Европейския съюз

P6_TA(2008)0213

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно интегрирана морска политика за Европейския съюз (2008/2009(INI)

(2009/C 279 E/06)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“ (COM(2007)0575 — SEC(2007)1283),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Заключения от консултациите относно европейска морска политика“ (СOM(2007)0574),

—	като взе предвид предложението на Комисията за съвместна тристранна декларация за въвеждане на „Европейски ден на морето“ (SEC(2007)1631),

—	като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Към бъдеща морска политика за ЕС: Европейска визия за океаните и моретата“ (COM(2006)0275) и резолюцията на Парламента от 12 юли 2007 г. (1),

—	като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 8 и 9 март 2007 г. относно приемането от страна на Европейския съвет на документ „План за действие на Европейския съвет (2007—2009) — енергийна политика за Европа“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „20 %—20 % до 2020 година — Възможностите на Европа пред климатичните промени“ (СOM(2008) 0030,

—	като взе предвид разпоредбите, установени в Морската трудова конвенция от 2006 г., приета от Международната организация на труда (МОТ) на 23 февруари 2006 г. като единен инструмент, който обхваща и адаптира морските трудови конвенции, приети от МОТ в периода от 1919 г. насам,

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по регионално развитие, Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и Комисията по рибно стопанство (A6-0163/2008),

като има предвид, че океаните и моретата са ключови фактори от икономическа и екологична гледна точка за Европейския съюз; като има предвид, че ЕС — с крайбрежните си райони и най-отдалечените райони — разполага с крайбрежна линия, дълга 320 000 км, край която живее една трета от населението на Европа;

Б.	като има предвид, че свързаните с морето индустрия и услуги, както и крайбрежните райони, осигуряват 40 % от брутния вътрешен продукт на ЕС;

В.

като има предвид, че изменението на климата е най-голямото предизвикателство за всички политики през 21-ви век; като взе предвид опасността за крайбрежните райони, която представлява предизвиканото от климата покачване на морското равнище, което може да придобие изключително голям мащаб и да има драстични последици за населението;

Г.

като има предвид, че морските райони на ЕС, и по-специално най-отдалечените райони, от една страна играят ключова роля за безопасността и сигурността по отношение на престъпни деяния, като например незаконна имиграция, тероризъм и контрабанда, но при все това, от друга страна са изложени на специфични екологични бедствия;

Д като има предвид, че през изминалата година престъпните посегателства срещу риболовни, търговски и пътнически плавателни съдове на Общността в международните води близо до бреговете на Африка са били повече и по-чести, излагайки на значителен риск живота на екипажите и оказвайки съществено отрицателно въздействие върху международната търговия;

1.	Приветства приемането от страна на Комисията на горепосочените съобщения и плана за действие, представен в гореспоменатия работен документ на службите на Комисията;

2.	Потвърждава своята резолюция от 12 юли 2007 г. и приветства факта, че Комисията е приела голяма част от исканията на Парламента поне в някаква степен;

Подчертава, че изключителното морско измерение, което крайбрежните и най-отдалечените райони придават на ЕС, предлага неповторими възможности по отношение на иновациите, изследователската дейност, околната среда и биоразнообразието, които трябва да се вземат предвид в интегрираната морска политика за ЕС, и изтъква, че наред с това най-отдалечените райони представляват отлични комуникационни бази за целите на транспорта и сигурността на равнището на ЕС и на световно равнище;

Категорично подкрепя намерението на Комисията да използва потенциала на морския превоз на къси разстояния и вътрешноконтиненталния воден транспорт между държавите-членки на ЕС и бързо да го включи в единния пазар и приветства намерението на Комисията да ускори работата си по предложения за обща морска транспортна зона, заедно с широкообхватна стратегия за морския транспорт за 2008—2018 г.;

5.	Насърчава държавите-членки да засилят сътрудничеството помежду си и със съседни държави с оглед на подходящото използване на TEN-T и други европейски механизми на финансиране (като „Марко Поло“), за да осъществят проектите за морски магистрали и за мрежи за морски превози на къси разстояния;

Приветства намерението на Комисията да подобри координацията с отговорните за морското наблюдение европейски агенции, като подчертава по-специално предотвратяването на незаконни дейности (трафик на хора и на наркотици, незаконна имиграция и терористични заплахи), с особено внимание по отношение на международните води;

Приветства инициативата на Комисията да създаде Европейска мрежа за морско наблюдение и да насърчава подобряването на сътрудничеството между бреговите охрани на държавите-членки; призовава Комисията да представи резултатите от проучването на възможностите за реализация на Европейска брегова охрана, което трябваше да се публикува и представи пред Парламента и Съвета до края на 2006 г.;

8.	Счита, че морските клъстери могат действително да допринесат за постигането на интегрирана морска политика; призовава Комисията да пристъпи незабавно към проекта за Европейска мрежа на морските клъстери;

Подкрепя предложението за въвеждане на ежегоден Европейски ден на морето на 20 май; счита, че такъв ден за действие следва да се използва, за да се изтъкне значимостта на морската политика извън границите на морските среди, с участието на обикновени граждани, училища, университети и неправителствени организации; припомня на Комисията своето предложение за награждаване на образцови морски райони, като начин за насърчаване на най-добрите практики;

10.	Счита обаче като цяло, че планът за действие съдържа твърде малко практически мерки и насърчава Комисията в бъдеще да използва по-амбициозно инструментите, които ѝ се полагат по силата на Договорите;

11.

Изразява съжаление поради факта, че планът за действие включва предизвикателствата на измененията на климата, без да се ангажира с тях; потвърждава мнението си, че задача на европейската морска политика трябва да бъде подготовката за и адаптирането към последиците от изменението на климата, както и незабавното установяване на необходимите мерки за адаптиране, особено с оглед на топенето на ледниците, което е причина за покачването на морското равнище, както и за повишената опасност от наводнения на пристанищата и крайбрежните райони, и в тази връзка призовава към това всички относими политики, по-специално научноизследователската политика, да вземат съответно участие;

12.

Припомня факта, че топенето на ледниците предизвиква не само покачване на морското равнище, но и непоправими щети върху живота на хората, животните и растенията, и поради това приветства намерението на Комисията да предложи „Арктическа инициатива“ и призовава научната общност и вземащите решения да проучат в по-голяма степен възможностите за защита на полярните шапки;

13.

Заявява, че доброто управление на моретата изисква добро управление на крайбрежните зони и следователно всички строителни проекти по крайбрежията на ЕС трябва да отчитат последиците от изменението на климата и свързаното с него покачване на морското равнище, ерозията на бреговете и повишаването на честотата и силата на бурите;

14.

Подкрепя целта, определена от Европейския съвет от март 2007 г., до 2050 г. да бъдат намалени наполовина емисиите на парникови газове, и потвърждава призива си, морската политика да даде съществен принос за намаляването на тези емисии; част от това следва да бъде включването на корабоплаването в схемата за търговия с емисии и засилването на научноизследователските усилия както за използване на моретата като източник на възобновяеми енергии, така и с оглед на развитието на по-чисти нови корабни задвижващи технологии; счита, че една водеща роля на Европа в борбата с изменението на климата би могла да укрепи и доразвие лидерската ѝ роля в технологиите и научните изследвания, свързани с околната среда;

15.

Настоятелно приканва Комисията да прояви повече амбиция в борбата с емисиите на сяра и азотни оксиди, както и твърдите отпадъци от корабите; в тази връзка, повтаря необходимостта от по-тясно сътрудничество с Международната морска организация и, по-специално, своите призиви за:

—	въвеждане на норми за емисии на азотни оксиди за кораби, които използват пристанища на ЕС;

—	обявяване на Средиземно море, Черно море и на североизточната част на Атлантическия океан за зони за контрол на серните емисии (SECA) съгласно Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Конвенцията MARPOL);

—	намаляване на максимално допустимото съдържание на сяра в корабните горива от 1,5 % на 0,5 % за пътуващите в SECA пътнически кораби;

—	въвеждане на фискални мерки като данъци или такси върху емисиите на серен диоксид и азотни оксиди от кораби и определяне на начини на налагане на такива мерки и такси за всички кораби, независимо от флага, които влизат в пристанища на Общността или плават във водите на държави-членки на ЕС;

—	насърчаване на въвеждането на диференцирани такси за пристанищата и фарватера, които да облагодетелстват кораби с ниски емисии на серен диоксид и азотни оксиди;

—	постепенното въвеждане на изискване за това намиращи се в пристанища кораби да използват електричество, получавано от сушата;

—	предложение за директива на ЕС относно качеството на корабните горива;

16.

Приветства приетите мерки в областта на сателитното наблюдение на неконтролираните разливи в открито море, до които прибягват някои плавателни съдове; в същото време призовава за правила които задължават плавателните съдове да използват обезопасени (и патентовани) устройства от типа на т.нар. черни кутии, които позволяват отчитане на кратки интервали от време на нивото и характера на течностите, влизащи в резервоарите и сантините и излизащи от тях; счита, че проучването на тези отчети би позволило да се установи извършването на неконтролирани и незаконни разливи на нефтени отпадъци, замърсяващи околната среда;

17.

Повтаря призива си към държавите-членки и Комисията, с оглед на замърсяването на въздуха, което засяга много пристанищни градове и райони, да предоставят значително по-добри стимули за осигуряването на електричество от сушата за корабите в пристанища; поради това призовава за предложение за изменение на Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (2), съобразно което държавите-членки, които се възползват от освобождаване от данъци върху корабно гориво съобразно член 14 от тази директива, ще трябва да освободят от данъци в същата степен и електричеството, получавано от сушата; отбелязва, че еднаквото третиране, за данъчни цели, на електричеството и корабното гориво би представлявало голям стимул за пристанищата и собствениците на кораби да допринесат за намаляването на замърсяването на въздуха в пристанищните градове, като инвестират в снабдяването с електроенергия на корабите, намиращи се в пристанища;

18.

Отново обръща внимание на факта, че замърсяването на моретата от наземни източници съставлява значителен дял от цялостното замърсяване на моретата и че Комисията досега не се е занимавала с този въпрос; поради това повтаря своя призив Комисията да представи план за действие за намаляване на това замърсяване и изтъква призива си към държавите-членки без отлагане да транспонират съответните правни актове, като например рамковата директива за водите (3), в национално законодателство; подчертава, че план за действие за идентифициране и отстраняване на неизбухнали снаряди от изминалите войни в Северно и Балтийско море представлява част от транспонирането на рамковата директива за водите;

19.

Настоятелно приканва Комисията да окаже съдействие на държавите-членки в прилагането на план за проучване и локализиране на претърпели корабокрушение кораби и подводни археологически обекти — тъй като те представляват част от историческото и културно наследство на Общността — и следователно да съдейства за познаването и изучаването на такива обекти и да спомогне за предотвратяването на разграбването, на което са подложени понастоящем, и по този начин позволи тяхното правилно съхраняване;

20.

Настоятелно приканва участващите институции да приемат възможно най-бързо морския пакет „Ерика III“ и призовава държавите-членки незабавно да започнат да прилагат пакета с цел осигуряване на необходимите правни средства за предотвратяване или поправяне на катастрофи или произшествия с пагубни последствия за развитието на морските райони, като катастрофите „Ерика“ и „Престиж“ са два примера за това;

21.

Счита, че Рамковата директива за морската стратегия (4) следва да представлява крайъгълен камък от екологична гледна точка на интегрираната морска политика за ЕС; отбелязва, че директивата гласи, че райони, в които състоянието на морето е критично, следва да разработят и приложат по-бързи мерки за постигане на добро състояние на околната среда; подчертава, че в такива райони е особено важно Комисията да координира различните сектори, програми и стратегии и да предоставя достатъчна финансова подкрепа; изтъква, че за да се постигне такава интегрирана морска политика е необходимо да се включат наземни дейности като селско стопанство, управление на отпадъчните води, транспорт и производство на енергия; счита, че такива райони могат да представляват пилотни райони за реална и напълно интегрирана морска политика;

22.

Приветства прегледа на Комисията относно изключването на моряците от редица аспекти от европейските разпоредби за социална и трудова защита (напр. Директива 98/59/EО (5) относно колективните уволнения, Директива 2001/23/EО (6) относно гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, Директива 2002/14/EО (7) относно информирането и консултирането на работниците и служителите, както и Директива 96/71/EО (8) относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги); предлага преработването на тези директиви в тясно сътрудничество със социалните партньори;

23.

Настоятелно приканва държавите-членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията за морски труд от 2006 г., да ратифицират в най-кратки срокове тази конвенция, приета с оглед на подобряването на условията на живот и труд на моряците и предотвратяването на нелоялната конкуренция в корабната индустрия посредством актуализиране и кодифициране на всички действащи международни трудови норми;

24.

Настоятелно приканва Комисията да актуализира Директива 1999/95/EО (9) относно работното време на моряците и законодателството по въпроси от сферата на отговорностите на Комисията, които не са уредени или са уредени отчасти на общностно равнище, например правилата относно агенциите за набиране на персонал или правото на работника на подписан трудов договор;

25.

Счита включването на регионални и местни партньори за съществено с цел морската политика да постигне успех; във връзка с това заявява, че трябва да съществува по-тясно сътрудничество и взаимна връзка между европейските крайбрежни райони, които да бъдат постигнати чрез насърчаване на координирани стратегии за подпомагане на развитието и конкурентоспособността и чрез постигане на по-ефективно съответствие между различните нива на управление;

26.

Възобновява призива си и в бъдеще да продължи да бъде следван пътят към интегрирана морска политика за ЕС и призовава Комисията да укрепи нейната политическа рамка, както и териториалното, социалното и икономическото сближаване с континентална Европа и нейните политики; предлага публикуването на доклад за европейската морска политика на всеки две години, както и редовен публичен обмен на мнения с всички участващи страни; призовава бъдещите председателства на Съвета, в рамките на своята работна програма, да обърнат внимание на морската политика; преди всичко, призовава Комисията всяка година ясно да определя всички финансирани от ЕС и свързани с морето проекти;

27.	Приветства инициативата на Комисията да насърчава преговорите за по-добро управление на подялбата на морските ресурси с трети държави и категорично подкрепя засиленото сътрудничество със съседни държави с оглед на защитата на морета извън рамките на националните юрисдикции;

28.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят активно в рамките на ООН и Международната морска организация издигнатата от няколко държави-членки инициатива за разширяване на приложното поле на правото на преследване по море и въздух по отношение на териториалните води на крайбрежните държави, при наличие на съгласие на засегнатите държави, както и за разработване на механизъм за взаимно подпомагане в случай на пиратство по море;

29.

Отправя искане към Комисията, в рамките на новата интегрирана морска политика, да създаде общностна система за координация и взаимно подпомагане, която би позволила на военноморските плавателни съдове, плаващи под флага на държава-членка в международни води, да защитават при първа възможност риболовните и търговските плавателни съдове на други държави-членки;

30.	Счита, че широкообхватна европейска стратегия за мореплавателските и морските изследвания има съществено значение и трябва да бъде съответно финансирана, още в рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и в бъдещи програми;

31.	Изразява подкрепа за това морската политика да намери подобаващо място в бюджета и в инструментите на ЕС след 2013 г. и призовава това да бъде отразено в резюмета в редовните доклади относно европейската морска политика;

32.	Приветства също така препоръката, направена от Европейския съвет от 14 декември 2007 г., а именно че морската политика следва да бъде адаптирана към различните специфични особености на държавите-членки и морски региони, включително крайбрежните райони, островите и най-отдалечените райони;

33.

Макар и да признава компетенциите на държавите-членки в тази област, очаква с интерес публикуването от страна на Комисията на пътна карта, която да ги улесни при разработването на морско пространствено планиране; насочва вниманието към необходимостта от поддържане на подходящия баланс между икономическите, социалните, териториалните и свързаните с околната среда съображения;

34.

Подчертава, че изключителното морско измерение, което крайбрежните райони, островите и най-отдалечените райони придават на ЕС, предлага неповторими възможности по отношение на иновациите, научноизследователската дейност, околната среда, биологичното разнообразие, разработването на иновационни технологии, свързани с морето, и други области, и че бъдещата интегрирана морска политика трябва да се възползва от тези възможности; отчита, че е желателно да се създадат изследователски центрове за високи постижения и препоръчва университетските изследователски центрове, които вече съществуват в крайбрежните зони, да бъдат насърчавани и подкрепяни;

35.	Насочва вниманието към значението на енергията от морските вълни като алтернативен чист източник на енергия и призовава Комисията да вземе предвид тази форма на енергия в бъдещи планове за действие;

36.

Счита, че основната цел на интегрираната морска политика за Европейския съюз в сектора на рибното стопанство следва да бъде насърчаване на модернизацията и устойчивото, балансирано и справедливо развитие на този сектор в целия ЕС, като се осигури социално-икономическата му жизнеспособност и устойчивост на ресурсите, и като се гарантира независимост по отношение на храните и безопасност на храните, снабдяване на населението с риба, запазване на заетостта и подобряване на условията на живот на рибарите;

37.

Счита, че досега нито устойчивият характер на морските ресурси, нито икономическата жизнеспособност на риболовния флот и на крайбрежните общности на ЕС не са били правилно обслужвани от Общата политика в областта на рибарството и че при това положение е уместно интегрираната морска политика на Европейския съюз да се разработи така, че в Общата политика в областта на рибарството да се избегне появата на недостатъци като прекомерна централизация и невъзможност за вземане предвид на регионалното разнообразие на водите на ЕС;

38.

Счита, че създаването на повече и по-добри работни места, свързани с морето, по-специално в сектора на рибното стопанство, зависи също така от гарантирането на справедливи и адекватни доходи подходящи условия на работа (включително по отношение на здравето и безопасността), както и от достъпа до обучение за работещите в този сектор;

39.	Призовава държавите-членки да пристъпят към взаимно признаване на дипломите за завършено средно професионално образование за щурмани и механици на риболовни плавателни съдове;

40.

Припомня необходимостта от механизми за отпускане на помощи или компенсации на рибарите, засегнати от социално-икономическите последици от планове или мерки за възстановяването на риболовните запаси или опазване на екосистемите, особено в по-малко облагодетелстваните райони и общности и в най-отдалечените райони;

41.	Потвърждава необходимостта от засилване на подкрепата за научните изследвания, които се провеждат в сектора на рибното стопанство в различните държави-членки, по-специално в рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности;

42.	Призовава за общностна подкрепа за прилагането на ефикасни мерки за гарантиране на подходящи средства за евакуация, оказване на помощ и спасяване на екипажи;

43.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0343.

(2) OВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51.

(3) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

(4) Приети текстове, 11 декември 2007 г. P6_TA(2007)0595.

(5) ОВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 16.

(6) ОВ L 82, 22.3.2001г., стр. 16.

(7) ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29.

(8) ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.

(9) OВ L 14, 20.1.2000 г., стр. 29.

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/36

Опростяване на бизнес средата за дружества в областите на дружественото право, счетоводството и одита

P6_TA(2008)0220

Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно опростяването на бизнес средата за дружества в областите на дружественото право, счетоводството и одита (2007/2254(INI)

(2009/C 279 E/07)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Относно опростена бизнес среда за дружествата в областите на дружественото право, счетоводството и одита“ (СOM(2007)0394),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа на резултатите — прилагане на правото на Общността“ (СOM(2007)0502),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавен „Малките и средните предприятия — ключ към засилен растеж и заетост. Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП“ (СOM(2007)0592),

—	като взе предвид заключенията на 2832-рото заседание на Съвета „Конкурентоспособност“ от 22 до 23 ноември 2007 г. относно опростяването на бизнес средата за дружества в областите на дружественото право, счетоводството и одита,

—

като взе предвид резолюцията си от 24 април 2008 г. относно Международните стандарти за финансови отчети (IFRS) и управлението на Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB) (1), в която Парламентът критикува предложението на IASB за един IFRS за МСП и призова Комисията да разработи модерна и специфична за ЕС счетоводна рамка за МСП, като вероятно преразгледа съществуващото законодателство в областта на счетоводството;

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становището на Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0101/2008),

Общи положения

Приветства общата цел на споменатото съобщение на Комисията за опростена бизнес среда за дружествата в областите на дружественото право, счетоводството и одита (по-нататък наричано „съобщението“), да се намалят административните разходи на предприятията в Европа и да им се осигури възможност за по-ефективно участие в конкуренцията и за постигане на по-големи успехи в една силно конкурентна глобална среда; счита, че в своите законодателни предложения Комисията трябва да се опира на оценка на правните последици, която е насочена специално към малките, средните и микро-предприятията, при което трябва да се гарантира правната сигурност и запазването на достиженията на правото но Общността в рамките на вътрешния пазар, както и последователността на протичащите в момента процеси на хармонизиране по отношение на задължението за разкриване на информация и одита; счита също така, че трябва да се вземат предвид интересите на всички заинтересовани страни, включително собственици, кредитори и служители в подходящо съотношение с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

Относно първата възможност

Отхвърля, като общо положение, споменатата в съобщението първата възможност, а именно да се провери, дали достиженията на правото на Общността в областта на дружественото право трябва да се съкратят до тези правни актове, които уреждат презгранични аспекти; въпреки това, не се противопоставя напълно на отменянето на отделни разпоредби, които от гледна точка на заинтересованите страни вече не са необходими или не предлагат икономически предимства, при условие че такава отмяна не противоречи на обществения интерес;

Посочва във връзка с първата възможност, че засегнатите директиви в областта на дружественото право — а именно Втората (2), Третата (3), Шестата (4) и Дванадесетата (5) директива — са създали необходимата за презграничните дейности на инвеститори и кредитори основа за съпоставяне на предприятия и поради това не следва да бъдат отменяни;

4.	Посочва във връзка с първата възможност, че в една всеобхватна оценка на последиците икономиите, очаквани вследствие отменянето на директиви трябва да се съпоставят с разходите за вътрешен пазар с 27 различни нормативни уредби в дружественото право;

Отбелязва, че основните бюрократични тежести, като например многобройните искания за предоставяне на информация, задълженията за подаване на декларации, по-специално финансови и социални, произтичат главно от администрациите на държавите-членки и не попадат в областите на компетентност на Общността;

Транспониране от държавите-членки

Ясно показва, че държавите-членки често пъти не се възползват от незадължителните мерки за намаляване на бюрокрацията и с това не предават към предприятията възможностите за опростяване, предвидени в общностното право, и че напротив, държавите-членки надграждат по-строги разпоредби върху действащите изисквания на ЕС; приканва Комисията все пак да провери, дали транспонирането на директиви, като например Директивата за прозрачност (6), не е довело до прилагане на по-високи от общностните стандарти на национално ниво („gold-plating“) от страна на държавите-членки; подчертава, че Комисията следва да насърчава обмена на добри практики между държавите-членки, като разкрие действителното въздействие на различните инициативи в областта на опростяването;

7.	Препоръчва координация между данъчните органи на държавите-членки, с цел да се хармонизира изискваната от предприятията информация с оглед опростяване;

Относно втората възможност

Принципно отдава предпочитание на споменатата в съобщението втора възможност, а именно законодателят при опростяването да се съсредоточи върху отделни, конкретни мерки; счита, че специфичните мерки за опростяване могат да включват разглеждане на възможността за отмяна на някои отделни изисквания в рамките на съответните директиви;

Подчертава, че е необходимо време за оценка на резултатите от внесените в директивите промени и припомня, че Третата и Шестата директиви в областта на дружественото право неотдавна бяха изменени с Директива 2007/63/ЕО (7) и че срокът за транспонирането на Директива 2007/63/EО изтича на 31 декември 2008 г.; отбелязва, че по-нататъшни изменения на тези директиви могат да доведат до загуба на съдържание в хармонизираните правила за преобразуване, счита все пак, че е необходимо по-голямо осъвременяване;

10.

Припомня, че Втората директива в областта на дружественото право неотдавна беше изменена с Директива 2006/68/ЕО (8) и, че срокът за транспонирането на тази директива изтече на 15 април 2008 г.; в тази връзка обръща внимание върху резултатите от проучването на осъществимостта на алтернативен режим за поддържане на капитала, проведено от KPMG;

11.	Призовава Комисията да изясни връзката между директивите в областта на дружественото право, по-специално Втората, Третата и Шестата директиви и IFRS;

12.

Подчертава, че одитът и задължението за оповестяване при публично търгуваните дружества са важни за правилното функциониране на вътрешния пазар и че новите електронни канали за разпространение и технологии, като например електронните формати за отчетност (напр. XBRL) следва да дадат възможност задълженията за оповестяване да се изпълняват по икономичен, ефикасен и бърз начин; приветства във връзка с опростяването на Първа (9) и Единадесета (10) директиви в областта на дружественото право стремежа към намаляване на задълженията за разкриване на информация; въпреки това, подчертава въпреки това, че, както и в случая с други мерки за опростяване, изискванията за оповестяване също следва да се преразгледат за всеки отделен случай чрез конкретни, индивидуални мерки за опростяване въз основа на цялостна оценка на въздействието; предлага, изключенията за малките и средните предприятия, както и за микропредприятията да се концентрират върху намаляването на административната тежест и разходите, но не следва да застрашават оправданите потребности от информация и достъпа до финансови възможности; насърчава обмена на най-добри практики в областта на опростяването и прилагането на правилата на Общността;

13.

Изразява съгласие, че дружествата следва да бъдат улеснени при регистрацията, подготовката, съхранението и публикуването на задължителна информация; препоръчва подготовката, съхранението и публикуването на задължителна информация да се извършва посредством оперативно съвместим стопански регистър за целия ЕС; силно насърчава използването на нови технологии, като например XBRL; подчертава, че такава информация следва да е леснодостъпна за инвеститори, кредитори, служители и публични органи в целия Европейски съюз; настоятелно приканва Комисията да представи пътна карта за въвеждането на изготвянето на отчети и доклади чрез XBRL в рамките на ЕС;

14.

Подчертава, че внесените през 2006 г. изменения в счетоводните правила на ЕС изискват, наред с другото декларация за корпоративно управление и по-добро разкриване на задбалансовите операции на дружества, допуснати регулиран пазар; припомня, че крайният срок за въвеждане на тези правила в националното законодателство е 5 септември 2008 г.; насърчава предсрочното прилагане на тези правила от страна на държавите-членки; призовава Комисията да се ангажира със Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB) за по-нататъшно подобряване на поместваната във финансовите отчети информация относно задбалансовите позиции;

15.	Счита, че е необходимо, статутът на Европейското акционерно дружество да бъде преработен в посока към една по-единна общностна правна форма;

16.	Припомня, че целта на опростяването на административните задължения е да се насърчат МСП да използват възможностите, които предлага вътрешният пазар и да извършват дейност отвъд границите;

17.

Приветства въвеждането на микропредприятия, които да са освободени от задължението за счетоводство, одит и публикуване според разпоредбите на европейското право; предлага, посочените в съобщението прагови стойности за микропредприятия да бъдат завишени в подходяща степен; предлага преходните срокове за задълженията за отчитане от дружествата, които преминават праговете, запазен в общи линии, но изразява загриженост, че спазването на всички прагови стойности може да създаде трудности, особено за предприятия с големи капиталовложения; предлага да се провери, дали се въвеждат подобни преходни срокове за дружества, които променят правния си статут;

18.

Припомня, във връзка с посочените в Четвърта (11) и Седма (12) директиви в областта на дружественото право прагови стойности за освобождаване на МСП от някои задължения в областта на счетоводството и одита, че една стабилна и предвидима нормативна уредба е важен елемент на правната сигурност и за ограничаването на административните разходи на предприятията; във връзка с това подчертава, от една страна, че праговите стойности от Четвъртата директива бяха изменени с Директива 2006/46/ЕО (13) и държавите-членки разполагат с време за транспониране на посочената директива до 5 септември 2008 г., и че, от друга страна, разширяването на ЕС увеличи разнообразието на европейските икономики и че одитът допринася за подпомагането на развитието на продуктивна, стабилна и отговорна пазарна икономика;

19.

Настоятелно призовава Комисията да отговори на призива, отправен от Съвета в заключенията му от 22—23 ноември 2007 г. за активно насърчаване на отворен обмен на най-добри практики между държавите-членки, целящи рационализиране на отчетните изисквания, и за увеличаване на употребата на електронни средства в отношенията между предприятията и обществената администрация и между самите предприятия;

20.

Призовава Комисията да насърчи държавите-членки да хармонизират класификацията на отчетните изисквания за финансова информация, както това се прилага в Холандия, и да се застъпват за използването на нови технологии с цел намаляване на разходите, свързани със задълженията за предоставяне на информация, като в същото време се запази ползата, която тези задължения носят на участниците в пазара, политическите стратези и обществената администрация;

Sarbanes-Oxley

21.

Настоява, освен споменатите в съобщението директиви да бъдат подложени на проверка за бюрократична тежест и такива директиви и разпоредби, които са възникнали във връзка с американския закон Sarbanes-Oxley, като например разпоредбите на Директивата за прозрачността, общностните разпоредби относно проспектите (14) и Четвърта и Седмадирективи в областта на дружественото право;

Друго законодателство

22.

Подчертава, че създаването на опростена бизнес среда включва и създаването на нови правни рамкови условия за предприятията; споменава в тази връзка Четиринадесета директива в областта на дружественото право относно презграничното преместване на седалището на дружество, правото на избор между монистична и дуалистична форма на предприятието, както заявеното за средата на 2008 г. от Комисията законодателно предложение за Европейско частно дружество;

23.	Изразява убеждението, че в определени области са необходими регулаторни мерки, за да се създаде благоприятна бизнес среда, като напр. в областта на прозрачността на институционалните инвеститори;

24.	Застъпва мнението, че установяването на обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО) би направило статута на европейското акционерно дружество по-полезен и ефективен;

25.	Счита, че записването на отсрочените данъци в счетоводния баланс представлява несъразмерна тежест за малките и средни предприятия и не предоставя значима информация на тези, които четат годишните отчети; поради това предлага то да бъде премахнато;

26.	Препоръчва прилагането на „принципа на еднократност“, така че предприятията да не трябва да предоставят една и съща информация повече от един път или на повече от един получател;

27.	Препоръчва да се проведат консултации във връзка с необходимостта и възможността за създаване на регулаторен орган за счетоводни и одитни услуги;

* *

28.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0183.

(2) Втора директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13 декември 1976 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите-членки за дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ L 26, 31.1.1977 г., стр. 1). Директива, изменена с Директива 2006/99/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 137).

(3) Трета директива 78/855/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1978 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно сливанията на акционерни дружества (ОВ L 295, 20.10.1978 г., стр. 36).

(4) Шеста директива 82/891/ЕИО на Съвета от 17 декември 1982 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно разделянето на акционерните дружества (ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 47). Директива, изменена с Директива 2007/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 300, 17.11.2007 г., стр. 47).

(5) Дванадесета директива 89/667/ЕИО на Съвета в областта на дружественото право от 21 декември 1989 г. относно едноличните дружества с ограничена отговорност (ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 40). Директива, изменена с Директива 2006/99/ЕО.

(6) Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар (ОВ. L 390, 31.12.2004 г., стр. 38. Директива, изменена с Директива 2008/22/ЕО (ОВ. L 76, 19.3.2008, стр. 50).

(7) Директива 2007/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. за изменение на Директиви 78/855/ЕИО и 82/891/ЕИО на Съвета относно изготвянето на доклад от независим експерт по повод сливането или разделянето на акционерни дружества (ОВ. L 300, 17.11.2007 г., стр. 47).

(8) Директива 2006/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. за изменение на директива 77/91/ЕИО на Съвета относно учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 32).

(9) Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 г. за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността (ОВ L 65, 14.3.1968 г., стр. 8). Директива, последно изменена с Директива 2006/99/ЕО.

(10) Единадесета директива 89/666/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава-членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава (ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 36).

(11) Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11). Директива, последно изменена с Директива 2006/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр.1).

(12) Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2006/99/ЕО.

(13) Директива 2006/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества, Директива 83/349/ЕИО на Съвета относно консолидираните счетоводни отчети, Директива 86/635/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции и Директива 91/674/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр. 1).

(14) Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64). Директива, изменена с Директива 2008/11/EО (ОВ L 76, 19.03.2008 г., стр. 37).

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/40

Жените и науката

P6_TA(2008)0221

Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно жените и науката (2007/2206(INI)

(2009/C 279 E/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид резолюцията на Съвета от 20 май 1999 г. относно жените и науката (1),

—	като взе предвид резолюцията на Съвета от 26 юни 2001 г. за науката и обществото и за жените в науката (2),

—	като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно равнопоставения достъп и участие на жените и мъжете в обществото на знанието за растеж и иновации (3),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 18 април 2005 г. относно засилването на човешките ресурси в науката и технологиите и европейското научноизследователско пространство,

—	като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (4) (РП 7),

—	като взе предвид Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване и условията на труд (5),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 4 декември 2001 г., озаглавено „План за действие: Наука и общество“ (COM(2001)0714),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Жените и науката: отличие и иновации — равенство на половете в науката“ (SEC(2005)0370),

—	като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи“ (COM(2007)0161), и придружителния работен документ на службите на Комисията (SEC(2007)0412),

—	като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2000 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено: „Жените и науката — Използване на капацитета на жените за обогатяване на европейската научноизследователска дейност“ (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 март 2004 г. относно съвместяването на професионалния, семейния и личния живот (7),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 1 март 2006 г., озаглавено „Пътна карта за равенство между жените и мъжете 2006—2010 г.“ (COM(2006)0092), и своята съответна резолюция от 13 март 2007 г. (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2007 г. за законодателната рамка за мерки относно съвместяването на семейния живот и периода на обучение на младите жени в Европейския съюз (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2007 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз — 2007 г. (10),

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6-0165/2008),

А.	като има предвид, че научните изследвания са ключов отрасъл за икономическото развитие на Европейския съюз и като има предвид, че Европейският съюз трябва да наеме 700 000 допълнителни научни работници като част от изпълнението на Лисабонската стратегия за растеж и заетост;

Б.	като има предвид, че жените сред научните изследователи в Европейския съюз са малцинство, като съставляват средно 35 % от научните изследователи в държавния сектор и във висшите учебни заведения и само 18 % от научните изследователи в частния сектор;

В.	като има предвид, че е всеизвестно, че разнообразието допринася за повишаване на креативността в бизнес средата и че това важи също и за областта на научните изследвания;

Г.	като има предвид, че делът на жените в най-високите академични степени рядко надвишава 20 %, като за мъжете съществува три пъти по-голяма вероятност да достигнат до професура или друга еквивалентна длъжност;

Д.	като има предвид, че даже в държавите-членки категоризираните по пол данни за квалификацията, научната област и възрастта научните изследователи остават твърде оскъдни;

Е.	като има предвид, че научните изследователи жени изпитват повече трудности при съвместяването на професионалния и семейния живот в сравнение с научните изследователи мъже;

Ж.	като има предвид, че броят на жените на лидерски позиции в научните области все още е малък;

З.	като има предвид, че в университетските органи за вземане на решения жените не са представени достатъчно добре за гарантиране на балансирана политика за равнопоставеност между половете;

И.	като има предвид, че в повечето от страните броят на жените в научните органи не е равен на този на мъжете;

Й.

като има предвид, че една от приоритетните области на действие на ЕС, посочени в горепосочената Пътна карта за равенство между мъже и жени 2006—2010 г., е равното представителство при вземането на решения, като включително е заложена цел, която да бъде постигната до 2010 г., 25 % от ръководните длъжности в публичния научноизследователски сектор да се заемат от жени;

К.	като има предвид, че Европейският съвет за научни изследвания не е постигнал баланс на половете, тъй като едва 5 от 22-членния състав на неговия Научен съвет са жени;

Л.

като има предвид, че макар и делът на жените студенти в ЕС да е над 50 % и че той достига 43 % от докторските степени в ЕС, заеманите от жени висши академични длъжности са едва 15 %, в резултат на което жените имат значително по-малко влияние при вземането на решения в областта на научноизследователската дейност;

М.

като има предвид, че докладът на Комисията от 2008 г., озаглавен „Ориентиране в лабиринта: привличане на повече жени на високи длъжности в областта на научните изследвания“ показва, че въпреки, че процедурите на прозрачна и честна оценка и повишаване в длъжност са необходими инструменти, само те не са достатъчни: необходима е промяна на културата, с цел подобряване на равновесието между половете при вземането на решения в областта на научните изследвания;

Н.	като има предвид, че текущата Седма рамкова програма не изисква задължителни планове за действие във връзка с пола за предложения за проекти;

О.	като има предвид, че проучванията показват, че съществуващите системи за оценяване и набиране не са неутрални по отношение на пола;

1.	Обръща внимание на държавите-членки на факта, че образователните системи в Европейския съюз продължават да поддържат стереотипи, основани на пола, по-специално в области на научните изследвания като природните науки;

Счита, че е от изключително голямо значение още от ранно детство науката да се популяризира като интересно поприще и за двата пола; настоятелно призовава това да се взема под внимание при планирането на образователни материали и при подготовката на преподаватели; насърчава университетите и факултетите да извършат анализ на системите си за подбор при прием, с оглед установяване на възможна косвена дискриминация, основаваща се на пола, и съответно да коригират системата на подбор;

Отбелязва прекалено големия дял на жените, които напускат научната кариера с течение на времето; счита, че това явление, често описвано като модел на „спуканата тръба“, трябва да се анализира въз основа на различни модели, сред които и модела на „факторите на привличане и отблъскване“; приканва компетентните органи, когато предлагат решения, да отчитат различните фактори като работна среда, професионални стереотипи, конкуренция, изисквания за мобилност и семейни отговорности;

Отбелязва, че конвенционалният подход за оценяване на „отличните постижения“ и „постиженията“, наред с другото, и на базата на броя публикации, не може да бъде неутрален по отношение на пола, но има ограничителен характер и не взема предвид наличните ресурси като средства, помещения, оборудване и персонал, нито съществените за всеки изследовател характеристики като способността да организира и сплотява изследователска група или да обучава млади изследователи, които са част от неговата група;

Призовава Комисията и държавите-членки да вземат надлежно предвид в своите дефиниции за отлични постижения и „добър научен работник“ разликите в типичните научни кариери на мъжете и жените; подчертава, че жените научни работници също имат своя принос в научноизследователския свят с различни перспективи и избор на теми за научни изследвания;

Изразява съжаление относно факта, че отпуските, които вземат жените по време на научната си кариера по семейни причини, оказват отрицателно въздействие върху техните възможности за кариера, тъй като повечето им колеги мъже не ползват такива отпуски, в резултат на което могат да постигнат сравними позиции на по-млада възраст и по този начин имат предимство в по-нататъшното си професионално развитие; поради тази причина изисква възрастта да се взема предвид като критерий за отлични постижения със семейното положение, включително броят на лицата, които са на издръжка на изследователя; призовава също така изследователските институти и факултети в ЕС да предвидят отпускането на стипендии за докторантура в съответствие с националните разпоредби в областта на отпуска по майчинство;

Посочва, че възрастовите ограничения за отпускане на стипендии се отразяват неблагоприятно на младите хора, полагащи грижи за лица на тяхна издръжка, и че тези млади хора са предимно жени; поради това призовава Комисията и държавите-членки при такива обстоятелства да предвидят законодателни мерки за коригиране на тази аномалия, като например увеличаване с една година на срока за подаване на заявления за всяка година, през която са полагани грижи за лице на издръжка;

8.	Отбелязва, че мобилността е един от ключовите начини за развитие и осигуряване на напредък в една научна кариера, и отбелязва, че тя може да бъде трудно съвместима със семейния живот и че следва да бъдат взети подходящи политически мерки, които да я улеснят;

9.	Подчертава ролята на инфраструктурата за подпомагане на устойчивия баланс работа — личен живот, както и значението на засилването на сигурността в научните кариери;

10.

Призовава Комисията и държавите-членки да подобрят ситуацията чрез интегриране на семейния аспект посредством възможности за гъвкаво работно време, по-добри условия в заведенията за грижи за децата, както и трансграничен достъп до социална сигурност; призовава да бъдат предвидени такива условия за ползване на родителски отпуск, че мъжете и жените действително да имат свобода на избора; подчертава, че за хармоничното съчетаване на семейния живот и работата отговорност носят както жените, така и мъжете;

11.

Отбелязва, че в горепосочения доклад на Комисията от 2008 г., се извежда заключението, че за постигането на равнопоставеност на половете в областта на научните изследвания е необходимо да се поеме ангажимент на високо равнище, и че този ангажимент трябва да се изрази на национално и институционално равнище;

12.

Изисква от държавите-членки да извършат анализ, на факторите, които се отразяват неблагоприятно върху представеността на жени на високопоставени длъжности в университетите и администрацията на учебните заведения, което намалява съществено тяхното влияние върху вземането на решения в областта на изследователската дейност в Европейския съюз, както и да предложат адекватни решения;

13.	Поощрява университетите, научноизследователските институти и частните предприятия да приемат и да прилагат в своите организации стратегии за равнопоставеност между половете и да извършват оценка на влиянието на пола в процесите по вземане на решения;

14.	Призовава Комисията да предприеме действия за повишаване на информираността в научната общност, както и сред лицата, формиращи политиката по този въпрос, относно равните възможности в науката и научните изследвания;

15.	Призовава Комисията и държавите-членки за по-прозрачни процедури на подбор, както и да поемат задължението да осигурят баланс на половете в оценителските екипи, комисиите по подбор и всички други комисии, като съставът им да включва необвързваща цел от поне 40 % жени и поне 40 % мъже;

16.

Изразява критика относно неамбициозната и недостатъчна цел на ЕС, която предвижда 25 % от ръководните постове в публичния научноизследователски сектор да се заемат от жени и припомня на Комисията и на държавите-членки, че равнопоставеност между половете означава най-малко 40 процентно представителство на жените;

17.

Призовава Комисията да гарантира, че ще обърне внимание на участието на жените в научноизследователски програми, като предвиди целево обучение за информираност във връзка с равнопоставеността на половете за лицата, които вземат решения, участват в консултативни съвети и оценителски екипи, изготвят покани за участие в търг и търгове, и водят преговори за сключване на договори;

18.	Призовава Комисията да гарантира, че в проектите, представени по покани за предложения съгласно седмата рамкова програма, се оценява положително балансираното участие на мъже и жени; настоятелно приканва държавите-членки да предвидят същите правила в своите национални и регионални програми;

19.

Счита плановете за действие по въпросите за равенството на половете на етапа на предлагане и оценяване по седмата рамкова програма за съществена част от цялостната стратегия за включване на равни възможности за мъжете и жените и политиката за равенство на половете на Европейския съюз; ето защо смята, че тези планове следва да останат неразделна част от средствата на ЕС, отпускани за научни изследвания;

20.	Изразява твърдо убеждение, че е необходимо да се въведат специфични мерки за подбор, обучение и връзки с обществеността, с цел популяризиране и насърчаване на по-голямо участие на жени в области като технологии, физика, инженерство, информатика и други области;

21.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат положителни действия за насърчаване на жените научни работници и за по-нататъшно развитие на схемите за подкрепа и наставничество, както и политики за професионално развитие с ясни цели; отбелязва, че до особено положителни резултати би довело разработването на структури за подкрепа на професионалната ориентация и предоставянето на консултации, които наред с другото да са предназначени и за жени научни работници;

22.	Призовава Комисията и държавите-членки да въведат ефективни политики за премахване на основаващите се на пола различия в заплащането; отбелязва, че в научната област принципът на равното заплащане следва да се прилага и спрямо стипендии и възнаграждения;

23.	Призовава Комисията и държавите-членки да предоставят средства за научни изследвания, предназначени за жените, за да се преодолее недостатъчното финансиране на жените в областта на научните изследвания;

24.	Подчертава значението на насърчаването на момичетата да избират научна кариера и предлага Комисията и държавите-членки да допринесат за това, като популяризират постиженията на жени в научноизследователската област, както и чрез приемане и прилагане на други мерки за постигане на тази цел;

25.

Поощрява държавите-членки да насърчават действия за повишаване на осведомеността, за да бъдат момичетата информирани и окуражавани да продължат образованието си на университетско ниво и да получат научни степени в областта на науката и технологиите; поощрява държавите-членки да подобрят процесите, свързани с обмен на знания, тъй като в различните държави-членки се предоставят много различни структури на образователния избор;

26.	Обръща внимание на необходимостта от специални програми в университетите, които да повишават интереса на момичетата и на младите жени към започване на научни кариери;

27.	Призовава Комисията и държавите-членки да създадат програми за подготовка и подпомагане на младите жени научни работници по отношение на участието в научноизследователски програми и заявленията за стипендии, за да им помогнат да останат в академичните среди и научните изследвания;

28.	Приветства действията на неправителствени организации и агенции на европейско и национално равнище, целта на които е да се засили участието на жените в науката и да се увеличи броят на жените учени на длъжности, на които се вземат решения;

29.

Призовава Комисията и държавите-членки за по-нататъшно засилване на изграждането на мрежи сред жените научни работници на национално, регионално и на равнище ЕС, тъй като мрежите са определени като основно средство за разширяване на възможностите за жените, за да бъдат привличани повече жени към научната кариера и за насърчаване на жените учени да вземат участие в дебата за политиката и засилването на професионалния им напредък;

30.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ C 201, 16.7.1999 г., стр. 1.

(2) OВ C 199, 14.7.2001 г, стр. 1.

(3) OВ C 317, 30.12.2003 г., стр. 6.

(4) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(5) OВ L 269, 5.10.2002 г., стр. 15.

(6) OВ C 309, 27.10.2000 г., стр. 57.

(7) ОВ C 102 E, 28.4.2004 г., стр. 492.

(8) ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 56.

(9) Приети текстове, P6_TA(2007)0265.

(10) Приети текстове, P6_TA(2007)0423.

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/44

Зелена книга за подобряване на разглобяването на кораби за скрап

P6_TA(2008)0222

Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно Зелената книга за подобряване на разглобяването на кораби за скрап (2007/2279(INI)

(2009/C 279 E/09)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Зелената книга за подобряване на разглобяването на кораби за скрап (COM(2007)0269), приета от Комисията на 22 май 2007 г.,

—	като взе предвид членове 2 и 6 от Договора, съгласно които изискванията за опазване на околната среда трябва да бъдат включени в различните сектори на политиката на Общността с оглед насърчаване на устойчиво от екологична гледна точка развитие на стопанските дейности,

—	като взе предвид Насоките за азиатските държавите и Турция за безопасност и здраве при демонтиране на кораби, приети от Международната организация на труда (МОТ) през март 2004 г.,

—	като взе предвид член 175 от Договора,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (1) („Регламент за превоз на отпадъци“),

—	като взе предвид Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (Базелска конвенция), приета на 22 март 1989 г.от Организацията на обединените нации за рамка за контрол на международните транспорти на опасни отпадъци,

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0156/2008),

A.	като има предвид, че на различни плажове в Южна Азия и на други места огромни морски кораби се разглобяват за скрап при условия на труд, вредни за околната среда и унизителни за хората, като има предвид, че една част от тези кораби произхождат от Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че вследствие на много ниската цена на труда, абсолютно недостатъчните правила за безопасност и пълната липса на разпоредби за опазване на околната среда, при разглобяването на кораби в страни като Бангладеш, Индия, Пакистан се постигат сравнително високи цени за скрап, което е основание за много собственици на кораби да се насочат към тези страни;

В.

като има предвид, че в проучване от 2000 г. (2) Комисията разгледа икономическите аспекти на разглобяването на корабите за скрап, но се въздържа от предприемане на действия, тъй като проучването стигна до заключението, че е изключително трудно корабното рециклиране да бъде икономически устойчиво и същевременно да се спазват солидни екологични стандарти; като има предвид, че този приоритет на краткосрочните печалби над човешкия живот и замърсяването на околната среда е неприемливо;

Г.	като има предвид, че за съжаление евентуалното предприемане на действия започва да се обсъжда чак след като редица нашумели случаи, като например опитът на френското правителство да демонтира своя самолетоносач „Clémenceau“ извън ЕС, предизвикаха загриженост по този въпрос сред обществеността;

Д.

като има предвид, че политическата загриженост, изразена едновременно от развиващите се и от развитите страни, относно нарастващото количество вредни отпадъци, изнасяни от развитите в развиващите се страни, за да бъдат след това управлявани по неконтролиран и рискован начин, доведе до приемането през 1995 г. на изменение на Базелската конвенция, с което стриктно се забранява пренасянето на вредни отпадъци от държави, членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в държави, които не са членки на ОИСР (Изменение на Базелската забрана); като има предвид, че независимо от факта, че това изменение беше включено изцяло в Регламента за превоз на отпадъци, за голямо съжаление то все още не е влязло в сила на международно равнище;

Е.

като има предвид, че е възможно един кораб да стане отпадък по смисъла на член 2 от Базелската конвенция, а същевременно да бъде дефиниран като кораб по силата на други международни правила, като има предвид, че тази празнота в закона се използва систематично и това води до разглобяване за скрап на по-голямата част от корабите на ЕС в Азия при пълно заобикаляне на Базелската забрана и на съответните разпоредби в Регламента на ЕС за превоз на отпадъци;

Ж.

като има предвид, че по-рано, през 2003 г. Парламентът призова Комисията да разработи насоки за попълване на тази празнота в нормативната база в хода на преразглеждането на Регламента за превоз на отпадъци, но Съветът отказа да приеме това, като вместо това отнесе по-нататъшните действия към съвместната дейност, извършвана от три международни органа (Базелската конвенция, МОТ и Международната морска организация), за установяване на задължителни изисквания в световен мащаб;

З.

като има предвид, че всяко плавателно средство, съдържащо значителни количества вредни вещества или от което, в съответствие с формулировката на ОИСР за отпадъци, съдържаща се в точка GC 030, и в съответствие със списъка от Базелската конвенция, тези вещества не са били правилно отстранени, се счита за опасен отпадък, и следователно износът на такова плавателно средство от държава-членка на ЕС с цел разглобяването му в страна, която не е членка на ОИСР, е забранен по силата на Регламента за превоз на отпадъци, който транспонира Базелската конвенция в законодателството на Общността;

И.

като има предвид, че плавателни средства, които се считат за опасни отпадъци, трябва да бъдат разглобявани за скрап по екологосъобразен начин в страна, членка на ОИСР, или след обеззаразяване (така че да не съдържат вече вредни вещества), може да бъдат изпратени в страни, които не са членки на ОИСР; като има предвид, че това изискване се пренебрегва систематично;

Й.

като има предвид, че както морското право, така и конвенциите на Международната морска организация определят правото и задължението на морските държави да прилагат всички съответни разпоредби на международното право с цел защита на околната среда; като има предвид обаче, че при разглобяването на кораби за скрап Базелската конвенция рядко се спазва, между другото поради отсъствието на политическа воля за затваряне на празнотите в закона и за справяне със структурното укриване на отговорност в корабоплавателния сектор, което се илюстрира най-добре с феномена „държави на флага“;

К.

като има предвид, че в рамките на Европейския съюз Регламентът за превоз на отпадъци представлява регулаторна рамка за прилагане на Базелската конвенция, включително износа на бракувани кораби; като има предвид, че прилагането на същия регламент по отношение на кораби за разглобяване за скрап е незадоволително, тъй като кораби, притежавани от европейци или извършващи дейност в европейски води или плаващи под флага на държава от ЕС, се отправят на последно „нормално“ пътешествие и се обявяват за отпадък чак след като са напуснали европейски води, без наличието на други контролни механизми или насоки за прилагане, които да предотвратяват такива нарушения на международното право и на правото на Общността;

Л.	като има предвид, че в преамбюла към Регламента за превоз на отпадъци се посочва: „Необходимо е да се гарантира безопасно и екологосъобразно управление на демонтирането на кораби с цел опазване на здравето на човека и околната среда“;

М.	като има предвид, че, с оглед на попълването на празнотите в нормативната база, установени в режима на Базелската конвенция, Международната морска организация подготвя текста на конвенция, чиято цел е разрешаването на този проблем в световен мащаб;

Н.

като има предвид, че Седмата конференция на страните по Базелската конвенция, страни, включващи държавите-членки на Европейския съюз, с цел по-стриктното прилагане на мерки с оглед на предотвратяването на износа на токсични кораби, прикани МОТ да продължи да обмисля установяването задължителни изисквания в своите правила, включително на система за оповестяване за кораби, предназначени за демонтиране, които гарантират равнище на контрол, равностойно на установеното съгласно Базелската конвенция равнище, и да продължи дейността, насочена към създаването на задължителни изисквания, гарантиращи екологосъобразното управление на демонтирането на кораби, което би могло да включва в своя обхват и предварително обеззаразяване;

О.

като има предвид, че проектът за конвенция на Международната морска организация относно рециклирането на кораби в настоящия си вид не предвижда равнище на контрол, равностойно на равнището от Базелската конвенция и Регламента относно превоз на отпадъци, и като има предвид, че проектът не прави опит за предотвратяване на износа на токсични отпадъци в развиващите се страни, не предвижда механизми, основани върху принципа „замърсителят плаща“ и върху принципа на заместване за екологосъобразна („зелена“) конструкция на кораби, не въвежда изпитани стандарти за депата за рециклиране на кораби, наред с други въпроси, и във всеки случай може и да не бъде ратифицирана от държави, които понастоящем практикуват рециклиране на кораби или от известни държави на флага;

П.	като има предвид, че във всеки случай се очаква, че приемането на такава конвенция на Международната морска организация би могло да отнеме много години, а след това влизането ѝ в сила отново може да отнеме години поради дълготрайността на процеса на ратификация;

Р.

като има предвид, че капацитетът на ЕС за разглобяване за скрап по „чист“ начин на корабите си (плаващи под флага на ЕС или притежавани от собственици от ЕС) е недостатъчен и като има предвид, че това важи особено за търговския флот; като има предвид, че недостигът на капацитет ще се увеличи драматично през 2010 г. поради ускореното излизане от експлоатация на еднокорпусните танкери;

С.

като има предвид, че по тази причина въвеждането на конкретно регулаторно действие на равнище ЕС е от изключителна спешност, така че тези еднокорпусни танкери да не продължават да нанасят вреди на речните и морски брегове на Южна Азия; като има предвид, че няма извинение за бездействието, особено когато тези еднокорпусни танкери могат да бъдат ясно идентифицирани;

Т.	като има предвид, че понастоящем първичният пазар за разглобяване на кораби за скрап в повечето случаи функционира при изключително лоши условия, които сериозно нарушават приетите от ЕС социални, екологични и здравословни принципи;

Счита, че от етична гледна точка е неприемливо да се допуска разглобяването на кораби за скрап да продължава при тези унизителни за хората и пагубни за околната среда условия и по този начин да се приема безкритично опасността от поставяне в опасност на здравето на хиляди работници в Далечния Изток;

Признава, че Европейският съюз е отчасти отговорен за съществуващите социални и екологични проблеми в областта на разглобяването на кораби за скрап; поради това призовава към незабавни, конкретни действия от страна на ЕС в сътрудничество с Международната морска организация, за прекратяване на практиката на социален и екологичен дъмпинг, стимулите за която са икономически, и за постигане на устойчиво решение на глобално равнище;

3.	Счита, че от етична гледна точка фактът, че някои изпълнители на демонтажни дейности използват деца за извършване на трудни и опасни дейности, е неприемлив и че вместо това тези деца следва да разполагат с възможности и съоръжения за образование и отдих;

4.	Приветства направения в Зелената книга изчерпателен анализ на основните социални и екологични проблеми, причинени от дейности, свързани с разглобяването на кораби за скрап в страните от Южна Азия; подчертава, въпреки това, че тази инициатива е закъсняла с поне десет години;

Счита, че трябва бързо да се предприемат конкретни мерки на европейско и на международно равнище, като главната цел е опазването на околната среда и на човешкото здраве, без проблемите да бъдат прехвърляни към други страни; въпреки че най-всеобхватният начин за постигане на тази цел би било приемането и прилагането на международно споразумение, което да установява задълженията на всички страни, участващи в процеса на разглобяване на кораби за скрап, този начин е изпълнен с много препятствия и забавяния и по тази причина не следва да замести спешни действия от страна на ЕС;

Счита, че разглобяването на кораби за скрап ще продължи да има социално и икономическо въздействие дори в дългосрочен план, особено тъй като от години броят на корабите, които се строят, се увеличава; следователно подчертава продължаващата значимост на европейското новаторство и развитие в корабостроителната промишленост за подобряване на корабите и намаляване на вредите за околната среда, причинявани от тях; следователно призовава Комисията да продължи да работи безрезервно по програмата „LeaderSHIP 2015“;

Подчертава, че няма време за губене, тъй като се очаква, че през 2010 г. ще трябва да бъдат разглобени за скрап почти 800 еднокорпусни танкери (3); отбелязва, че бъдеща конвенция на Международната морска организация ще има за цел разглеждането на този въпрос, но няма вероятност тя да влезе в сила преди 2012 г., призовава за предприемане на ефективни мерки на равнището на ЕС преди 2010 г., преди приемането на конвенцията на Международната морска организация и преди годината, в която ще се достигне най-високата точка на ускореното изваждане от употреба на еднокорпусните танкери;

Призовава Комисията да изготви проект на необходимите насоки и механизми, така че всеки кораб, който трябва да бъде разглобен за скрап и който не отговаря на изискванията на международните конвенции и вследствие на това няма валидна сертификация, издадена от признати в ЕС регистри, да бъде разглеждан като „отпадък“ съгласно дефиницията, съдържаща се в Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (4), за да се предотврати заобикалянето на Регламента за превоз на отпадъци, и също така да провери въпроса кога държава-членка може да бъде разгледана като „държава на износ“ по смисъла на Регламента за превоз на отпадъци, включително държавите на пристанището, на флага и държавите с юрисдикция спрямо корабособствениците, и да гарантира безпроблемно и безопасно оттегляне от пазара на тези кораби, които са достигнали предела на експлоатационния им „живот“;

Призовава държавите-членки и Комисията за по-ефективно прилагане на Регламента за превоз на отпадъци чрез по-строг контрол и надзор от страна на съответните органи в държавите-членки, с цел оправомощаване на пристанищните държави, „държавите на флага“ и държавите с юрисдикция по отношение на собствениците (които създават отпадъци) да обявят кораб за „бракуван“ и следователно за отпадък, независимо дали корабът все още може да функционира или не;

10.

Подкрепя инициативите на международно равнище за постигане на минимални задължителни стандарти в областта на рециклирането на кораби и за насърчаване на изграждането на „чисти“ съоръжения за рециклиране, като се отдава дължимото внимание на условията на труд и свързаните с тях въпроси за здравето и безопасността, по-специално в депата за разглобяване за скрап в Южна Азия, така че работниците да бъдат предпазвани, а околната среда — опазвана от вредното въздействие на опасните отпадъци и опасните трудови практики;

11.

Призовава Комисията да състави и води списък, в който са записани морските кораби, които по всяка вероятност ще трябва да бъдат разглобени за скрап в рамките на няколко години, и да предвиди механизми за разглеждане на подобни кораби като „предотпадък“, за които е необходимо изготвянето на план за оползотворяване преди тяхното продаване за скрап; призовава държавите-членки и пристанищните органи, които трябва да имат правомощия да определят кораби за бракувани, да използват този списък, като по този начин засилят контрола върху тези потенциални кораби за скрап; счита, че в този смисъл е желателно бързото приемане на предложението за преразглеждане на Директивата за държавен пристанищен контрол (5);

12.

Призовава Комисията и държавите-членки да преговарят за сключване на конвенция на Международната морска организация, която включва подробни изисквания и разпоредби, и която:

—	гарантира равнище на контрол, което е поне равностойно на това от Базелската конвенция,

—	предвижда висок стандарт за рециклирането на кораби по отношение на безопасността и на околната среда в световен мащаб, който е одитиран и сертифициран от трета страна,

—	изключва извеждането на брега като метод, подходящ за разглобяване на кораби за скрап,

—	няма да допусне разглобяване за скрап от извършители, които не са страни,

—	установява принципа на заместване за премахване на настоящата употреба на опасни материали при строежа на нови кораби;

и счита, че тази бъдеща конвенция следва да съдържа изискването всички вредни материали от бракувани кораби да бъдат отстранявани преди изпращането им за разглобяване в страни, които не са членки на ОИСР, или да бъдат изпращани в специално създадени за тази цел съоръжения за рециклиране в държави от ОИСР или ЕС, които отговарят на строго определени стандарти за сигурност и опазване на околната среда;

13.	Призовава Комисията да разгледа възможни мерки за намаляване на потенциалните финансови последици от разглобяването на кораби за скрап чрез установяване на по-строги производствени стандарти, като например ограничаване на използването на определени опасни вещества;

14.

Решително препоръчва усилията на ЕС да имат за цел осигуряването на минималните стандарти, които гарантират най-високо равнище на защита по отношение на околната среда, здравето и безопасността, и по-специално правила за проектиране и строеж на кораби, тяхната експлоатация, подготовката на корабите за рециклиране, експлоатацията на съоръженията за рециклиране на кораби и създаването на подходящ механизъм за осъществяване за рециклирането на кораби, включващ изисквания за сертифициране и оповестяване;

15.	Призовава Комисията да се заеме спешно със създаването на сигурна система за контрол на прилагането на Базелската конвенция във връзка с кораби, предвидени за разглобяване за скрап;

16.

Счита, че контролът върху прилагането на бъдещата конвенция на Международната морска организация следва да бъде също толкова строг, както в случая с Базелската конвенция: спазването на всички съответни стандарти и задължения на МОТ трябва да бъде включено в инструмента, не бива да бъдат допускани изключения, трябва да бъдат премахнати сериозни пропуски в тълкуването и прилагането на съществуващата нормативна уредба, както и да бъдат взети мерки за предотвратяване на прехвърлянето на бракувани кораби, които съдържат опасни отпадъци, или които представляват опасен отпадък, в държави, които не са членки на ОИСР, в държави-членки на ОИСР, които не разполагат с подходящи съоръжения за разглобяване или в държави, които не са страни по посочената конвенция;

17.

Подчертава необходимостта от засилване на действията, предприемани от Комисията и държавите-членки, на равнище ЕС и на международно равнище, насочени към запазване на минималните стандарти, чрез които се осигурява възможно най-високо ниво на опазване на околната среда, здравето и безопасността, както и към спазване на принципа, установен в членове 34 и 36 от Регламента за превоз на отпадъци (които прилагат изменението на Базелската забрана), с който се забранява износът на вредни вещества за развиващите се страни; за целта призовава Комисията да предложи регламент относно проектирането и строежа на корабите, тяхната експлоатация през целия им жизнен цикъл и подготовката им за рециклиране, експлоатацията на съоръженията за рециклиране на кораби и създаването на подходящ механизъм за осъществяване на рециклирането на кораби, включващ изисквания за сертифициране и оповестяване;

18.

Призовава Комисията да разгледа решенията от предстоящата трета сесия на Съвместната работна група МОТ/Международната морска организация/Базелска конвенция по въпросите на разглобяването на кораби за скрап относно съвместните дейности за техническо сътрудничество и координиран подход към временните мерки, които ще се предприемат в периода преди влизането в сила на новата Конвенция на Международната морска организация относно рециклирането на кораби;

19.

Призовава за предприемане на незабавни мерки за подпомагане на развитието на конкурентна и чиста промишленост за разглобяване и обеззаразяване (предварително почистване) на кораби в ЕС; настоятелно призовава в тази връзка държавите-членки да изискват предварително почистване и чисто рециклиране на всички кораби, които са държавна собственост, включително на военни кораби, и разглобяването им да се извършва по сигурен и екологосъобразен начин в съоръжения в ЕС, което следва да става чрез провеждане на публични търгове със строги правила за обществените поръчки и при пълно спазване на Регламента за превоз на отпадъци; освен това счита, че развитието на дейностите по рециклиране в европейски корабостроителници следва да се насърчава в рамките на промишлената и структурната политика и политиката на ЕС за сближаване;

20.	Счита, че всички кораби, плаващи под флага на държава-членка и всички кораби, акостиращи в пристанища на ЕС, следва да бъдат задължени да притежават списък с материалите и продуктите, използвани при строителството и оборудването им;

21.

Призовава Комисията да разработи списък на предпочитаните съоръжения за рециклиране на кораби, които спазват признатите международни стандарти за права на човека и за здравеопазване и безопасност; приветства предложението на Комисията за създаване на системи за сертификация и етикетиране за безопасни и чисти съоръжения за рециклиране и счита, че на корабната индустрия следва да бъдат отпуснати субсидии от Общността само при условие, че тя спазва Регламента за превоз на отпадъци и други изисквания на ЕС, например използването на сертифицирани и редовно одитирани съоръжения; подчертава, че целта не може да бъде унищожаването на пазара за разглобяване на кораби за скрап в Южна Азия, а точно обратното — цел следва да бъде запазването му посредством насърчаването на съобразени с околната среда методи на разглобяване;

22.

Счита, че е необходимо ЕС да заеме водеща роля и да насърчи глобалните действия с ясната цел постепенно да се прекратят текущите практики на разглобяване на кораби за скрап в Южна Азия и да премине към приемане и прилагане на международна конвенция, в която се определят екологични и социални стандарти за всички заинтересовани страни;

23.

Призовава за глобална стратегия, която да гарантира, че рециклирането на кораби се извършва по начин, осигуряващ съгласуваност между участниците в този процес (включително корабособственици, съоръжения за рециклиране/скрап, държавата на флага на кораба, държавата, в която ще се извърши рециклирането на кораба) и те да поемат своя дял от отговорността;

24.

Призовава Комисията да предложи конкретни мерки за насърчаване на трансфера на ноу-хау и технология, с цел да се помогне депата за разглобяване в Южна Азия да съответстват на международните стандарти за безопасност и опазване на околната среда; счита, че тази цел следва също да бъде взета предвид в широката рамка на политиката на ЕС за предоставяне на помощ за развитие на тези страни; счита, че в този контекст следва да се използват също евентуалните експертни знания на профсъюзите и неправителствените организации;

25.

Приветства резултатите, вече постигнати по проекта за разглобяване на кораби, финансиран по седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, по който се разработват системи за поддръжка, които ще бъдат предоставени безплатно на индустрията за разглобяване на кораби по цял свят; изразява убеждението, че са възможни по-нататъшни подобрения в резултат на нови покани за предложения, които са съсредоточени по-специално върху стратегии за извеждане на кораби от експлоатация;

26.

Призовава Комисията към по-нататъшно проучване и внимателна оценка на ползите от засилено финансово сътрудничество с и от директни инвестиции в избрани обекти за разглобяване на кораби за скрап в Южна Азия, като по този начин способства за изграждането на мрежа от сертифицирани обекти за разглобяване на кораби за скрап, одобрени в ЕС, които биха могли да генерират по-голяма възвращаемост на инвестициите от икономическа, екологична и социална гледна точка;

27.	Счита, че принципът „замърсителят плаща“, принципът за разширена отговорност на производителя, както и принципът за отговорността на производителя следва да се прилагат разширително и ефективно с оглед на постигане на трайно решение на този проблем;

28.	Счита, че операторът/собственикът на кораб носи по всяко време отговорност за всички вредни въздействия на разглобяването на кораба както върху работниците, така и върху общественото здраве и околната среда, независимо от това, къде се извършва разглобяването (дали в или извън ЕС);

29.

Приветства предложението за създаване на фонд за разглобяване на кораби и призовава Комисията и държавите-членки решително да преследват целта да се създаде такъв фонд едновременно на равнището на Международната морска организация и ЕС; освен това призовава Комисията в тази връзка да проучи наличните финансови механизми, включително с участието на корабостроителниците и корабособствениците и включително задължително застраховане и използването на пристанищните такси, данъците върху новопостроени кораби и годишните такси, свързани с регистрацията в Международната морска организация, с цел да се осигури екологосъобразно рециклиране от момента на пускане на кораба в експлоатация, като се има предвид, че за периода на своя експлоатационен живот един плавателен съд може да има повече от един собственик;

30.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, на правителствата на Турция, Бангладеш, Китай, Пакистан и Индия, както и на Международната морска организация.

(1) ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1.

(2) Det Norske Veritas/Appledore International, Technological and Economic Feasibility Study of Ship Scrapping in Europe (Технико-икономическо проучване на възможностите за разглобяване на кораби в Европа). Окончателен доклад (№ 2000-3527), 13.2.2001 г.

(3) Европейска комисия, Генерална дирекция „Енергетика и транспорт“: Изтегляне от експлоатация на петролните танкери и промишлеността за разглобяване на кораби, заключителен доклад на COWI от юни 2004 г.

(4) OВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 9.

(5) Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно прилагането, по отношение на кораби, които използват пристанища на Общността или плават във водите под юрисдикцията на държавите-членки, на международните стандарти за безопасност на корабоплаването, предотвратяване на замърсяване и за условията на живот и работа на борда на корабите (ОВ L 157, 7.7.1995 г., стр. 1).

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/51

Научни факти за изменението на климата

P6_TA(2008)0223

Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно научните факти за изменението на климата: констатации и препоръки за вземането на решения (2008/2001(INI)

(2009/C 279 E/10)

Европейският парламент,

—	като взе предвид решението си от 25 април 2007 г. за създаване на Временна комисия по изменението на климата (1), прието съгласно член 175 от неговия правилник,

—	като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет в Брюксел от 8—9 март 2007 г.,

—	като взе предвид декларацията от срещата на върха на Г-8 от 7 юни 2007 г., направена в Хайлигендам, и в частност разделът, озаглавен „Изменението на климата, енергийната ефективност и енергийната сигурност — предизвикателство и възможност за световния икономически растеж“,

—	като взе предвид заключенията на четвъртия доклад за оценка (АR4) на Междуправителствената група по изменението на климата (IРСС), публикуван във Валенсия, Испания, на 17 ноември 2007 г., и допълнителните изследвания, възложени от националните правителства или проведени от други органи на ООН,

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Напредъкът към постигане на целите от Киото“ (COM(2007)0757),

—	като взе предвид съвместната парламентарна среща относно изменението на климата между Европейския парламент и националните парламенти на държавите-членки и страните кандидатки от 1—2 октомври 2007 г.,

—	като взе предвид тринадесетата конференция на страните (СОР 13) по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата (UNFCCC) и третата конференция — среща на страните по Протокола от Киото (СОР/МОР 3), проведена в Бали, Индонезия, от 3 до 15 декември 2007 г.,

—

като взе предвид публичните изслушвания и обмяната на становища с изтъкнати личности и резултата от посещенията на делегацията, извършени от временната парламентарна комисия по изменението на климата, и по-специално информацията, събрана чрез презентациите на експертите и последвалия дебат на тематичното заседание от 10 септември 2007 г. относно „Влиянието на климата при различни нива на затопляне“,

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид междинния доклад на Временната комисия по изменението на климата (A6-0136/2008),

А.

като има предвид, че мандатът на Временната комисия по изменението на климата изисква тази комисия да формулира препоръки относно бъдещата интегрирана политика на ЕС относно изменението на климата; като има предвид, че тези препоръки следва да се основават на цялата налична информация, и следователно не трябва да изключват последните научни доказателства;

Б.

като има предвид, че междинният доклад на Временната комисия разглежда въздействията и последиците от изменението на климата въз основа на научните доказателства въз основа на партньорска проверка, извършена от IPCC; като има предвид, че окончателният доклад ще формулира предложения относно бъдещата интегрирана политика на ЕС в областта на изменението на климата в съответствие с мандата, даден на комисията, и на основата на цялата информация, събрана от нея в хода на работата ѝ; като има предвид, че този окончателен доклад ще включва също така позицията на Парламента в преговорите във връзка с международната рамка за политиката в областта на климата след 2012 г., с оглед на СОР 14, която ще се състои през декември 2008 г. в Познан, Полша;

В.

като има предвид, че научният консенсус по отношение на източниците и причините за изменението на климата е добре утвърден и признат в цял свят във и извън рамките на IРСС; като има предвид, че научните познания и разбирането за основните човешки източници на тенденцията на настоящото глобално затопляне се увеличиха значително от времето на първия доклад за оценка на IРСС през 1990 г. и сега се считат за научни факти; като има предвид, че е налице научен консенсус с дълбоки корени по отношение на ролята, която играят антропогенните емисии на парникови газове в глобалния климат; като има предвид, че с оглед на предоставената оценка на риска, несигурността изисква действия, а не отлагане;

Г.

като има предвид, че познанията за изменението на климата и причините за глобалното затопляне, натрупани към днешна дата чрез изследвания и събиране на данни, са достатъчни да предизвикат политическо действие и вземане на решения, спешно необходими за значителното намаляване на емисиите и подготовката за приспособяване към неизбежното изменение на климата;

Д.	като има предвид, че според AR4 на IPCC глобалните емисии на CO2 са нараснали с около 80 % между 1970 г. и 2004 г., като това увеличение се дължи основно на използването на изкопаеми горива;

Е.

като има предвид, че изследванията, основаващи се на наблюдения и модели, показват риска от сериозни последици за нашата планета, ако незабавно не се предприемат мерки за намаляване или дори спиране на по-нататъшното увеличаване на емисиите на CO2 и емисии на други парникови газове, посочени в списъка с парникови газове на IPCC;

Ж.

като има предвид, че от периода на преразглеждане и последвалото публикуване на AR4 на IPCC в многобройни нови научни изследвания се извършиха измервания и изнесоха данни, потвърждаващи тенденцията на глобално затопляне, и се направи допълнителна оценка на социалните, икономически и екологични последствия от изменението на климата върху човечеството, както и на необходимостта от приспособяване към него и ограничаване на последствията от него;

З.

като има предвид, че в доклада на Стърн се стига до извода, че ако не се предприемат мерки, разходите за прогнозираното изменение на климата ще възлизат годишно на 5 % до 20 % от БВП през 2050 г.; като има предвид, че в горепосочения доклад се стига до извода, че целите по отношение на климата могат да бъдат постигнати, ако от сега нататък ежегодно 1 % от БВП се изразходва за мерки в тази област;

И.

като има предвид, че продължаващият научен дебат вече не поставя под въпрос основните причини за глобалното затопляне и изменението на климата; като има предвид, че целият научен дебат е просто израз на научния прогрес, насочен към изясняването на оставащите неясноти или съмнения, и е обусловен исторически от стремежа за по-дълбоко разбиране на човешкото въздействие върху природните процеси;

Й.

като има предвид, че неотдавнашните научни изследвания предоставиха допълнителни доказателства за антропогенното увреждане на земната атмосфера; като има предвид, че физическата наука за изменението на климата оценява конкретните последици от вече съществуващите нива на глобално затопляне, причинено от емисии в миналото, като има предвид, че данните, събрани от такива изследвания, подчертават спешната необходимост от предприемане на мерки за приспособяване и смекчаване, за да се ограничи обезпокояващият риск за хората, видовото разнообразие на флората и фауната, местообитанията и инфраструктурата — преди всичко в развиващите се страни, но и в Европа и други по-богати части на света;

К.

като има предвид, че науката е идентифицирала няколко т. нар. „повратни точки“ в климатична система на земята; като има предвид, че такива „повратни точки“ представляват „критични точки, от които няма връщане назад“ за практически необратими последици от изменението на климата, които не могат вече да се повлияят или променят от човека; като има предвид, че тези „повратни точки“ и така задействаните неудържими био-геофизически процеси не могат напълно да се включат в съществуващите бъдещи климатични сценарии; като има предвид, че тези повратни точки се изразяват в: разтапяне на вечната замръзналост, съпроводено от отделяне на големи количества метан в атмосферата, разтопяване на ледниците, съпроводено от увеличаване на коефициента на поглъщане на слънчевата светлина, намаляване на разтворимостта на CO2 в световния океан, съпроводено от повишаване на температурата; като има предвид, че благодарение на повишаването на температурата, тези механизми прогресивно влошават глобалното затопляне, водейки до положителна обратна реакция;

Л.

като има предвид, че за 20—30 % от всички видове се предвижда, че са подложени на нарастващ риск от изчезване, ако температурата се повиши с 1,5—2,5 °C; като има предвид, че съществува вероятност от 40—70 % температурата да се повиши с 3,5 °C, като по този начин смекчаването на изменението на климата става изключително важно за опазването на глобалното биоразнообразие и поддържането на екосистемните услуги;

М.

като има предвид, че повече от 70 % от повърхността на Земята е покрита от океани; повече от 97 % от водата на планетата се съдържа в океаните; океаните предоставят 99 % от жизненото пространство на Земята; рибата доставя най-високия процент консумирани от човека протеини в света, от които, като от главен източник на храна, зависят 3,5 млрд. души; три четвърти от мегаполисите в света се намират на море;

Н.

като има предвид, че научният консенсус, както е изразен в AR4 на IPCC, налага заключението, че за да се избегнат сериозни рискове, нивото на глобалните емисии на парникови газове трябва да бъде намалено с 50—85 % в сравнение с 2000 г.; като има предвид, че ще е все по-трудно постигането на тази цел, ако глобалните емисии на парникови газове продължат да нарастват до 2020 г. и след това; като има предвид, че почти всички държави-членки постигат добър напредък в усилията си за постигане на своите индивидуални цели за разпределяне на тежестта в рамките на ЕС, като по този начин повишават вероятността ЕС да постигне целта си от Киото до 2012 г.; като има предвид, че независимо от всичко, след 2012 г. държавите-членки ще трябва да намалят емисиите на парникови газове по един по-радикален начин, ако те възнамеряват да постигнат целите, приети на горепосочения Европейски съвет от 8—9 март 2007 г., което развитите страни трябва да направят колективно като намалят своите емисии на парникови газове с 60—80 % в сравнение с 1990 г.;

О.	като има предвид, че AR4 на IPCC показва, че положителната обратна връзка между затоплянето и намаляването на въглеродните поглътители на сушата и в океаните могат да изискват още намаляване на емисиите за стабилизиране на концентрациите на парникови газове;

П.

като има предвид, че политическият консенсус в ЕС по отношение на първостепенното значение на постигането на стратегическата цел за ограничаване на повишаването на глобалната средна температура до не повече от 2 °C над прединдустриалните равнища; като има предвид, че глобалната температура вече се е повишила с 0,74 °C през последния век, и неизбежно ще продължава да се повишава с още 0,5—0,7 °C поради историческите емисии;

Р.

като има предвид, че според AR4 на IPCC глобалните емисии на парникови газове, дължащи се на дейността на човека, са нараснали спрямо прединдустриалния период и понастоящем нарастват по-бързо от всякога — с увеличение от 70 % между 1970 и 2004 г. и значително нарастване от 24 % от 1990 г. насам; като има предвид, че много природни системи по всички континенти и в повечето океани вече са засегнати от регионалното изменение на климата чрез повишаващи се температури, променящите се модели на валежите и ветровете и засиления недостиг на вода;

С.

като има предвид, че за климатичната система е от значение общият размер на натрупаните парникови газове в атмосферата, а не относителните емисии или относителното намаляване, като по този начин, с цел избягване на опасното изменение на климата, най-същественият определящ фактор е общият размер на емисии на парникови газове в идните години и десетилетия;

Т.

като има предвид, че за първи път в AR4 на IPCC са съпоставени съществуващи документирани широкообхватни последици от промените в настоящия климат в Европа, като например топящите се ледници, все по-дългите сезони, промените в обхвата на видовете и последиците за здравето, причинени от топлинната вълна с неизмервани досега стойности; като има предвид, че наблюдаваните промени съответстват на предвидените за бъдещото изменение на климата; като има предвид, че в общ план за Европа почти всички региони ще бъдат отрицателно повлияни от някои бъдещи последици от изменението на климата, като те ще създадат предизвикателства за много социално-икономически области; като има предвид, че изменението на климата се очаква да засили регионалните различия по отношение на природните ресурси на Европа, напр. наличност на водни ресурси;

У.	като има предвид, че изменението на климата, заедно с масовата урбанизация поради нарастването на населението, се очаква да увеличи температурите в градовете, което ще окаже отрицателно пряко въздействие върху здравето и състоянието на градските жители;

Ф.

като има предвид, че съществуващите политики за смекчаване на изменението на климата и свързаните с тях практики за устойчиво развитие, които непременно трябва да станат по-интензивни, но при все това ще бъдат са недостатъчни за намаляването на глобалните емисии на парникови газове през следващите десетилетия; като има предвид, че според научните препоръки прозорецът, даващ възможност за успешното стабилизиране на глобалната концентрация на парникови газове до ниво, отговарящо на 50 % вероятност да се поддържа изменението на климата до 2 °C, остава отворен до 2015 г., когато глобалните емисии ще достигнат връхната си точка;

Х.

като има предвид, че приносът на работна група III към AR4 на IPCC показва, че за да се постигнат най-ниските нива, оценени от IPCC към днешна дата, и съответното ограничаване на потенциалните вреди, страните по UNFCCC, изброени в приложение I, би следвало до 2020 г. колективно да намалят емисиите с 25—40 % под нивата от 1990 г.;

Ц.

като има предвид, че следващият доклад за оценка на IPCC вероятно няма да бъде публикуван по-рано от 2012 или 2013 г.; като има предвид, че допълнителните познания, получени в резултат на партньорската проверка научната литература и на научните доклади от изследвания, възложени от правителства или извършени от други международни органи или институции на ООН, като Организацията за прехрана и земеделие (ФАО), Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Програмата на ООН за развитие (UNDP), Световната метеорологична организация (WMO) или Световната здравна организация (WHO), допринасят значително за по-задълбочено разбиране на настоящото и бъдещо въздействие на изменението на климата върху хората и околната среда, както и за приспособяване и ограничаване на последиците от него;

Ч.

като има предвид, че повечето резултати от тези допълнителни изследвания подчертават спешната необходимост незабавно да се реагира на глобалното затопляне; като има предвид, че по-специално най-новите данни на WMO, публикувани през декември 2007 г., посочват, че десетилетието от 1998 до 2007 г. е най-топлото известно досега, като освен това 2007 г. е сама по себе си една от десетте досега най-топли години с очаквани температурни аномалии от 0,41 °C над дългосрочните средни стойности; като има предвид, че през 2007 г. в някои части от Европа се отбелязват температурни аномалии от повече от 4 °C над дългосрочните средни месечни стойности за януари и април 2007 г.;

Ш.

като има предвид, че е необходимо да се види глобалното затопляне и различните измерения на изменението на климата от перспективата на други глобални проблеми като бедността или глобалните здравни въпроси, тъй като тези проблеми ще се изострят от последствията от повишаващите се температури, сушите, наводненията, повишаването на морското равнище и нарастването на честотата на екстремни климатични условия; като има предвид, че изменението на климата би могло да попречи на способността на страните да следват пътищата на устойчивото развитие и да постигнат целите на хилядолетието за развитие; като има предвид, че изменението на климата би могло сериозно да застраши примерите на успешно развитие и по тази причина следва да бъде въпрос от всеобщ интерес в международното сътрудничество;

Приветства признанието на страните по UNFCCC на тяхната среща в Бали, че AR4 на IPCC представлява най-всеобхватната и авторитетна оценка на изменението на климата до този момент, която предлага една интегрирана научна, техническа и социално-икономическа перспектива по съответните въпроси, както и насърчаването да се черпи от предлаганата в нея информация при разработването и прилагането на националните политики по изменението на климата;

Изразява своята убеденост, че науката постига напредък чрез оборване на приетите знания и хипотези с конкурентни идеи и чрез прилагане на процедури на партньорски проверки; оправя похвала към IPCC за нейната дейност и способността ѝ да включи дейността на хиляди учени; счита, че IPCC следва да приеме новите аргументи сериозно, за да продължи да гарантира достоверността и качеството на своите научни изследвания;

Счита позицията на науката по отношение на изменението на климата за установена в достатъчна степен и заявява отново ангажимента си към стратегическата цел на ЕС за ограничаване на повишаването на глобалната средна температура до не повече от 2 °C над прединдустриалните равнища, което според някои научни доклади, може да се постигне с 50 % вероятност при съответстваща атмосферна концентрация на парникови газове от 400—450 ppm CO2, и което според АR4 на IPCC ще изиска от индустриализираните страни до 2020 г. да намалят своите емисии на парникови газове с 25—40 % под нивата от 1990 г.; въпреки това счита, че всички усилия за ограничаване на емисиите на практика трябва да са насочени към запазване на нива доста под целта от 2 °C, тъй като такова едно ниво на затопляне би оказало много сериозно въздействие върху нашето общество и индивидуалния ни начин на живот, и също така би причинило значителни изменения в екосистемите и водните ресурси;

Изтъква, че повишаването на емисиите на парникови газове, дължащи се на човешка дейност, ще има драстично въздействие и сериозно ще застраши морските екосистеми, ресурси и рибарската общност, а значителните промени в температурата на водата могат да доведат до премествания на популации от морски организми (миграции), включително до навлизане на чужди видове и изчезване на местни;

5.	Признава, че прогнозните данни за 2050 г. ясно показват, че сега е времето да се действа; подчертава, че прозорецът, даващ възможност за иницииране на усилията за смекчаване, необходими за постигане на целта от 2 °C, ще се затвори до средата на следващото десетилетие;

Подчертава, че научните доказателства от всички континенти и повечето океани показват, че много природни системи вече са засегнати от регионалното изменение на климата в резултат на историческите въглеродни емисии от индустриалните държави; подчертава, че съществуват научни доказателства, че основните причини за глобалното затопляне се крият отчасти в дейността на човека и че нивото на събраните познания пределно ясно доказва антропогенното увреждане на земната атмосфера;

Подчертава, че предвижданото подкисляване на океаните поради нарастващите нива на CO2 може да има много сериозни последици върху морските екосистеми и призовава за допълнителни научни изследвания в тази област за повишаване на информираността ни относно проблема и определяне на последиците за политиката;

Счита, че тенденциите в осцилационните модели на температурата, кислорода, солеността, pH, хлорофила и вятъра стават видни едва след много години; изтъква необходимостта от пакети данни и всеобхватно наблюдение на морското/океанското дъно, които да спомогнат за обясняването на местните изменения, въздействащи върху рибарството, за нашата способност да разгадаем причините и последиците от екосистемните изменения;

Подчертава, че научните резултати ясно показват как ще се прояви изменението на климата в близкото бъдеще, като се следват различни регионални модели и се демонстрира, че глобалното затопляне е проблем както на развитието, така и на глобалната околна среда, като най-уязвими са бедните хора и развиващите се страни; счита, че приспособяването, целящо управлението на неизбежните последици от глобалното затопляне, причинено от историческите емисии от развитите страни, е толкова важно, колкото и интензивните усилия за смекчаване, имащи за цел да се избегне по-нататъшното неуправляемо глобално затопляне;

10.

Подчертава, че повратни точки, включително inter alia умиращите отдалечени части на амазонската тропическа гора, отдръпването на ледниците на Гренландия и на ледената покривка на западната част на Антарктика, отслабването на индийския мусон и масивното освобождаване на метан от сибирската тундра, са трудно предсказуеми, но всички те могат много вероятно да достигнат своята критична точка през този век при сегашните условия на изменението на климата; подчертава, че за избягването на тези повратни точки ще са необходими по-засилени мерки за смекчаване от посочените в AR4 на IPCC;

11.

Приветства в тази връзка резултата, получен на основата на научни консултации, от COP 13 и COP/MOP 3, и по-специално пътната карта от Бали, която следва да се преразгледа по време на COP 14 през 2008 г и която следва да доведе до споразумение относно всестранен режим до 2009 г.; приветства също задачата, поставена на експертната група по трансфера на технологии за оценяване на пропуските и пречките пред използването и достъпа до финансовите средства, предоставяни на развиващите се страни в отговор на техния ангажимент да се включат в изпълнението на съобразени с националната специфика смекчаващи действия по един измерим, подходящ за отчитане и подлежащ на проверка начин; приветства също така и създаването на Фонда за приспособяване и включването на горите в едно ново споразумение за опазване на климата, целящо избягването на по-нататъшното обезлесяване и въглеродните емисии, причинени от горските и торфени пожари, които също така нанасят огромни щети на местните общини, включително дори и отчуждаването на техните собствени земи чрез незаконни или полузаконни процедури;

12.

Изразява несъгласие с усилията да се представят резултатите от изследвания относно причините и последиците от изменението на климата като неясни, несигурни или съмнителни, без да се привеждат научни аргументи; разбира обаче, че научният прогрес винаги е бил белязан от съмнения, от прогресивното отстраняване на тези съмнения и търсенето на обяснения или модели отвъд съществуващата в момента преобладаваща насока в науката;

13.

Следователно счита, че по-нататъшната научноизследователска работа, насочена към по-добро разбиране на причините за и последиците от глобалното затопляне, е крайно необходима за отговорното вземане на решения; въпреки всичко счита, че равнището на придобитите до днес познания е достатъчно за спешното формулиране на политики, които биха допринесли за намаляването на емисиите на парникови газове, ограничаващо изменението на климата до +2 °C, и на мерки за приспособяване към настоящото изменение на климата;

14.

Изтъква необходимостта от по-нататъшен анализ и проучване на последиците от изменението на климата, например въздействието върху икономическата конкурентоспособност, енергийните разходи и социалното развитие в Европа, ролята на земеползването, горите и обезлесяването, ролята на морската среда и изчисляването на външните климатични разходи на промишления отрасъл, и не на последно място в транспортния сектор, включително количествените измерения на въздействията на авиационното замърсяване; счита, че са необходими по-нататъшни проучвания за включване на приспособяването и намаляването на риска в политическите мерки за развитие и за намаляване на бедността;

15.	Счита, че е необходимо допълнително проучване на въздействието на политиката на насърчаване на биогоривата и техния ефект върху нарастващото обезлесяване, увеличаването на обработваемите земи и предлагането на хранителни продукти в световен мащаб;

16.

Подчертава необходимостта от изследване на физиологията и екологията на морската риба, особено в тропиците, където са проведени относително малко научни изследвания; изтъква, че с натрупването на информационна база, учените ще могат да дават по-точни прогнози и да вземат съответните решения; счита, че предаването на целия нежелан съпътстващ улов за научен анализ би допринесло значително за нашата информационна база; признава необходимостта от постоянно изследване на влиянието на изменението на климата върху популациите на морски птици поради липсата на храна и въздействието върху успешното размножаване и оцеляване;

17.

Счита, че съобщаването на научните доказателства за човешкото въздействие върху глобалния климат трябва да е основният елемент на едно по-широко усилие за повишаване на осведомеността на обществото и впоследствие спечелване на обществената подкрепа за политически мерки за ограничаване на въглеродните емисии, като например взаимодействие с различните социални фактори, не само в индустриализираните страни, но също и в нововъзникващите икономики; изисква от IPCC да публикува резюме на докладите си за оценка; освен това счита, че индивидуалните изменения в моделите на начина на живот са необходими и трябва да са част от образователните програми да се съобщават причините за и последиците от глобалното затопляне, но те не може да се налагат чрез политически решения;

18.

Следователно призовава научната общност и политическите представители да обединят силите си при повишаване на осведомеността и лобирането за „малките неща, които са от значение“, като се вземе предвид факта, че дори общества с добре разработен капацитет за приспособяване към изменението на климата остават уязвими пред крайностите и непредвидими обстоятелства;

19.

Подчертава, че подробната информация, необходима за осведомяването относно начина на живот със занижено използване на въглерод, включително например надписите върху потребителски стоки за отпечатъка на парниковите газове и етикетирането на парниковите газове, е малко разработено в момента и трябва да се разработи много бързо; подчертава, че подобни инициативи в идеалния случай следва да се основават на общи стандарти и следва също така да вземат под внимание емисиите на парникови газове, свързани с вноса;

20.

Изисква от своята Временна комисия по изменението на климата да продължи работата си и в края на мандата си да представи на Парламента доклад, съдържащ, по целесъобразност, препоръки във връзка с действия или инициативи и мерки за приспособяване и ограничаване на последствията, които трябва да се предприемат по отношение на бъдещата интегрирана политика на ЕС по изменението на климата с оглед на целта на ЕС за ограничаване на повишаването на глобалната температура до по-малко от 2 °C и в съответствие със заключенията и препоръките от AR4 на IPCC;

21.

Призовава Комисията, Съвета и Парламента да подкрепят на най-високо равнище преговорите и диалога относно стратегическото разпространение във всички страни партньори по света на високо компетентни стратегии, принципи и стандарти на страни от ЕС и извън него в областта на научните изследвания и дейностите за справяне с изменението на климата, в съответствие с препоръките на научната общност;

22.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 652.

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/57

Напредък на Турция през 2007 г.

P6_TA(2008)0224

Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно напредъка на Турция през 2007 г. (2007/2269(INI)

(2009/C 279 E/11)

Европейският парламент,

—	като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Турция през 2007 г. (SEC(2007)1436),

—	като взе предвид своите предходни резолюции от 27 септември 2006 г. относно напредъка на Турция по пътя към присъединяването (1) и от 24 октомври 2007 г. относно отношенията между ЕС и Турция (2),

—	като взе предвид своите резолюции от 6 юли 2005 г. (3) и от 13 февруари 2007 г. (4) относно ролята на жените в обществения, икономическия и политическия живот в Турция,

—	като взе предвид рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

—

като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция (5) („Партньорство за присъединяване“), както и предходните решения на Съвета относно партньорството за присъединяване от 2001, 2003 и 2006 г.,

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становището на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0168/2008),

А.	като има предвид, че преговорите с Турция започнаха на 3 октомври 2005 г. след одобрение от Съвета на рамката за преговори, и като има предвид, че започването на тези преговори представлява началото на дългосрочен и отворен процес;

Б.	като има предвид, че Турция е поела ангажимент за провеждане на реформи, поддържане на добросъседски отношения и постепенно сближаване с ЕС, и като има предвид, че тези усилия трябва да се разглеждат като възможност за допълнително модернизиране на самата Турция;

В.	като има предвид, че цялостното изпълнение на критериите от Копенхаген и интеграционният капацитет на ЕС, в съответствие със заключенията на Европейския съвет, проведен през декември 2006 г., продължават да бъдат основа за присъединяване към ЕС, който е общност, основаваща се на споделени ценности;

Г.	като има предвид, че в своя доклад за напредъка през 2007 г. Комисията заключи, че „напредъкът в политическите реформи през 2007 г. бе ограничен“ в Турция;

Д.	като има пред вид, че през 2007 г. демокрацията в Турция беше укрепена, беше избран нов парламент, отразяващ политическото многообразие в страната, и беше сформирано правителство, разполагащо със силен мандат;

Е.	като има предвид, че Турция все още не е привела в изпълнение разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕС и Турция и Допълнителния протокол към него;

Ж.	като има предвид, че през 2007 г. бяха отворени пет глави от преговорите;

Реформи за изграждане на демократично и благоденстващо общество

Приветства поетия от министър-председателя Ердоган ангажимент, че 2008 г. ще бъде година на реформи; настоятелно призовава турското правителство да изпълни обещанията си, като се възползва от голямото си парламентарно мнозинство, и да проведе с решимост реформите от първостепенно значение за превръщането на Турция в съвременна и благоденстваща демокрация, основаваща се на светско държавно управление и на наличието на плуралистично общество;

Подчертава, че модернизацията е преди всичко в интерес на самата Турция; потвърждава също така стратегическото значение, което има за ЕС една стабилна, демократична и благоденстваща Турция; отново заявява, че изпълнението на ангажиментите, изложени в Партньорството за присъединяване, е от особено значение за Турция и за бъдещите ѝ отношения с ЕС;

Подчертава своята убеденост, че единствено общество, което се ръководи от принципа на зачитане на правата на човека и основните свободи и се основава на демокрацията, принципа на правовата държава и социално ориентираната пазарна икономика, може да се превърне в мирно, стабилно и благоденстващо общество;

Подчертава, че за Турция е от значение да се бори с всички форми на дискриминация в съответствие с член 13 от Договора за ЕО, който изисква равнопоставеност за всички, без значение на пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация;

Отбелязва извършеното наскоро преразглеждане на Партньорството за присъединяване; запознат е с факта, че в повечето области това преразглеждане, което се явява трето по ред от 2001 г. насам, налага удължаване на периода за неизпълнените приоритети; настоятелно призовава турското правителство да пристъпи към промяна на приоритетите и определените срокове в своите планове за реформи в контекста на партньорството, като има предвид, че допълнителните закъснения ще имат сериозно отражение върху хода на преговорите;

Приветства факта, че през 2007 г. демокрацията надделя над опитите на военните за намеса в политическия процес; насърчава турското правителство да продължи да полага систематични усилия, с които да гарантира, че избраното по демократичен път политическо ръководство поема изцяло отговорността за определянето на вътрешната и външната политика и политиката за сигурност, включително по отношение на Кипър, и че въоръжените сили зачитат тази отговорност, като изцяло и недвусмислено признаят контрола от страна на цивилните органи; изтъква необходимостта от установяване на пълен парламентарен контрол върху военната политика и политиката в областта на отбраната, както и върху всички свързани с тях разходи;

Изразява загриженост относно последиците от производството за закриване на Партията на справедливостта и развитието; очаква, че турският конституционен съд ще зачете принципите на правовата държава, европейските стандарти и насоките относно забраната и разпускането на политически партии и аналогичните актове, приети от Венецианската комисия на Съвета на Европа на 10—11 декември 1999 г.; отправя искане към турския парламент да приведе Конституцията в съответствие с тези норми относно забраната на политически партии;

8.	Призовава турското правителство да зачита плурализма и многообразието в светска и демократична Турция при провеждането на реформи и настоятелно приканва правителството и всички политически партии да участват конструктивно в търсенето на консенсус относно важните стъпки за модернизиране на страната;

Счита промените на член 301 от Наказателния кодекс, приети от турския парламент на 30 април 2008 г. като първа стъпка към извършване на основна реформа на този член, както и на други членове от Наказателния кодекс, и очаква още стъпки в това отношение; подчертава, че трябва да бъде постигнат напредък относно свободата на изразяване на мнение, както на теория, така и на практика; изразява съжаление, че броят на лицата, подлагани на наказателно преследване по силата на законови разпоредби, предоставящи възможност за произволни ограничения на изразяването на мнения, с които не се пропагандира насилие, се е увеличил през 2007 г. (6); счита, че отмяната на член 301 и други правни разпоредби, които представляват нелегитимно ограничение на свободата на изразяване на мнение, гарантирана от международното право, биха били най-доброто решение, за да се осигури, че Турция гарантира изцяло свободата на изразяване на мнение и свободата на печата в съответствие със стандартите, залегнали в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ);

10.

Приветства наскоро приетия от турския парламент Закон за фондациите; приветства намерението на Комисията да разгледа новия текст и подчертава, че тя би следвало да установи дали законът запълва всички празноти, пред които са изправени немюсюлманските религиозни общности по отношение на управлението и придобиването на имоти, включително конфискувани имоти, продадени на трети лица; призовава турските органи да гарантират, че законът се прилага в съответствие с ЕКПЧи със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

11.

Насърчава турското правителство, след извършената положителна стъпка чрез приемане на Закона за фондациите, да изпълни своите ангажименти в областта на свободата на религия, като установи, в съответствие с ЕКПЧ и със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, законова рамка, която да предоставя възможност на всички религиозни общности да развиват дейност, без да им бъдат създавани неправомерни пречки, особено що се отнася до правния им статус, обучението на духовенството, избора на висши духовници, религиозното образование и построяването на места за богослужение; призовава за опазване на религиозното и културното наследство; повтаря своя призив отново да бъде отворена гръцката православна семинария в Халки и да се използва в публичното пространство църковното звание Вселенски патриарх; споделя загрижеността, изразена от Съвета на 24 юли 2007 г., по повод на решението на турския касационен съд относно Вселенската патриаршия и очаква това решение да не възпрепятства допълнително упражняването от патриаршията и от други немюсюлмански религиозни общности на правата им, гарантирани съгласно ЕКПЧ;

12.

Настоятелно приканва турското правителство да поеме, като свой приоритет, политическа инициатива, благоприятстваща трайното уреждане на кюрдския въпрос, което може да има за основа единствено конкретни подобрения в културните, икономически и социални възможности, с които разполагат гражданите от кюрдски произход, включително реални възможности за изучаване на кюрдски език в рамките на системите на обществените и частните училища и за употребата му в ефир, в ежедневието и при достъпа до обществени услуги; счита, че възможната забрана върху Партията за демократично общество е в разрез с търсенето на политическо решение;

13.

Призовава Партията за демократично общество, нейните членове на парламента и кметове да се дистанцират недвусмислено от Кюрдската работническа партия (ПКК) и да предприемат конструктивни действия в търсене на политическо разрешение на кюрдския въпрос в рамките на демократичната турска държава; също призовава всички други политически партии в Турция да предприемат конструктивни действия за постигане на същата цел;

14.

Изразява съжаление относно многобройните съдебни производства срещу демократично избрани кметове и други политици, образувани срещу тях във връзка с това, че са използвали кюрдския език или са изразили мнението си по кюрдския въпрос, например производствата, довели до неотдавнашните обвинителни присъди срещу Лейла Зана и 53-ма кметове от Партията за демократично общество;

15.

Отново призовава турското правителство да представи всеобхватен стратегически план за стимулиране на обществено-икономическото и културното развитие на Югоизточна Турция, където повече от половината население все още живее под прага на бедността; на мнение е, че този план би следвало да отговаря на обществените, природозащитни, културни и геополитически проблеми, произтичащи от Проекта за Югоизточен Анадол; изисква от Комисията да обвърже регионалния компонент на подпомагане по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) (7) с бързото изготвяне на такава стратегия;

16.

Настоятелно приканва турското правителство да изготви цялостна национална стратегия, насочена към въпроса за вътрешно разселените лица, която би премахнала настоящите юридически и практически недостатъци и би предоставила финансова и друга подкрепа, необходима с цел да се подходи правилно към завръщането и предоставянето на обезщетения на заинтересованите лица;

17.

Отбелязва настоящия процес на изготвяне на нова гражданска конституция; счита, че той представлява ключовата възможност защитата на правата на човека и на основните свободи да бъде включена като централен елемент в конституцията; отново заявява, че е необходимо установяването на система на взаимен контрол, която да гарантира демокрацията, зачитане на принципа на правовата държава, социалното сближаване и разграничението между религия и държава; подчертава също, че в новата конституция следва да се гарантира равенството между половете, да се избягва използването на неясни критерии като общ морал и разглеждането на жените предимно като членове на семейството или общността, както и да се потвърдят човешките права на жените, включително сексуалните и репродуктивните им права, като техни индивидуални права;

18.

Подчертава необходимостта от по-широко участие на гражданското общество в този конституционен процес с цел постигане на консенсус относно конституционното бъдеще на Турция, което включва политически партии, етнически и религиозни малцинства и социалните партньори; отбелязва разочарованието и загрижеността на част от населението във връзка с това, че снемането на забраната върху носенето на забрадки в университетите не е било част от пакет от реформи с по-голям обхват, основаващ се на широкообхватна консултация с гражданското общество; отново отправя своята препоръка, съдържаща се в гореспоменатата резолюция от 27 септември 2006 г., относно избирателния праг;

19.

Отбелязва постигнатия напредък по отношение на ефективността на съдебната власт; приветства плана на турското правителство за прилагане на стратегия за реформи, имаща за цел да укрепи независимостта и безпристрастността на съдебната власт и да увеличи доверието, с което се ползва тя сред обществеността; на мнение е, че тази стратегия би следвало да гарантира, като свой приоритет, че законодателството относно правата на човека и основните свободи се тълкува в съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека; отбелязва, че стратегията не може да бъде приложена без амбициозна програма за преквалификация на съдийското съсловие; изразява загриженост във връзка с негативното отношение, демонстрирано от някои представители на съдебната власт, към международните споразумения относно основните права и свободи, както и към съдебните решения на Европейския съд по правата на човека срещу Турция във връзка с нарушения на Европейската конвенция за правата на човека;

20.

Настоятелно приканва турския конституционен съд да осъществи напредък с оглед на вземането от негова страна на окончателно решение относно Закона за омбудсмана, с цел да се предостави възможност на правителството незабавно да учреди длъжността омбудсман; отправя препоръка към Турция, че тя следва да сътрудничи по този въпрос с Европейския обмудсман и с националните омбудсмани на държавите-членки на ЕС;

21.

Изразява загриженост относно силно осезаемата в някои части от обществото враждебност, проявявана спрямо малцинствата, и относно политически и религиозно мотивираното насилие; призовава турското правителство да предприеме мерки срещу организациите и средите, които подклаждат тази враждебност, да защити всички онези, които се намират под заплаха и се страхуват за живота си, и да положи систематични усилия за създаването на атмосфера, способстваща за пълното зачитане на основните права и свободи на човека;

22.

Настоятелно приканва турските власти да проведат пълно разследване на убийствата на Хрант Динк и на тримата християни в Малатия, както и на всички други случаи на насилие на политическа, религиозна или расова основа; осъжда бавността на съдебните процеси по тези случаи, подозренията за пристрастност и чувството за безнаказаност, произтичащи от това забавяне и иска от турските власти да гарантират пълно изясняване на твърденията за небрежност от страна на компетентните органи, както и да подведат под съдебна отговорност всички лица, отговорни за тези деяния;

23.

Насърчава турските власти да проявят решимост при разследването на престъпната организация Ергенекон, като същевременно тясно се придържат към принципите на правовата държава, с цел изцяло да разкрият мрежите на организацията, достигащи до държавните структури, и да подведат замесените под съдебна отговорност;

24.

Отбелязва оценката на Комисията относно продължаващия спад на броя на случаите на мъчения и малтретиране и относно положителния резултат от съответните законодателни мерки; при все това изисква от Комисията да проследи дали законът срещу тероризма и законът за полицейските правомощия не помрачават тази положителна картина; призовава турското правителство да активизира борбата си срещу изтезанията, извършвани извън и в рамките на центровете за задържане, и срещу безнаказаността на представителите на правоприлагащите органи, както и да ратифицира и приложи факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, като по този начин предостави възможност за систематично предотвратяване на изтезанията и за извършване на независимо наблюдение върху центровете за задържане;

25.

Отбелязва оценката на министър-председателя Ердоган относно асимилацията, изразена по време на неговото неотдавнашно официално посещение в Германия; в тази връзка счита, че турското правителство следва да предприеме стъпки за осигуряване на всички свои граждани на възможност да развиват своята културна идентичност в рамките на демократичната турска държава; посочва във връзка с това установените в рамката за преговори ангажименти относно зачитането и защитата на правата на малцинствата, ефективния достъп до образование, телевизионно излъчване и публични услуги на език, различен от турски;

26.

Приветства постигнатия напредък в областта на защитата на жените от насилие и изразява задоволство от работата, извършена от публичните институции и организациите на гражданското общество в тази насока; насърчава турските власти за по-нататъшно премахване на домашното насилие, т. нар. „убийства на честта“ и принудителните бракове, по-специално чрез пълно прилагане на съответното законодателство, продължаване на устойчивата обществена кампания, осигуряване на подслон за повече жертви, разширяване на обучението на правоприлагащите органи и внимателно наблюдение на осъществяваните инициативи; отбелязва със загриженост, че достъпът до достоверни данни за насилието срещу жени все още представлява проблем и настоятелно призовава турското правителство да отстрани този недостатък;

27.

Признава, че значителен брой жени заемат важни позиции в икономическата, политическата и академичната сфера в Турция и изразява повторно позицията си, че равенството между половете, достъпът до образование и предоставянето на права на жените в политическата, икономическата и социалната сфера са от съществено значение за по-нататъшния икономически растеж и за благоденствието на Турция; отбелязва обаче със загриженост, че общото равнище на заетостта сред жените в Турция все още е само 23,8 % (8) и че не се наблюдава почти никакво повишаване на участието на жените в политиката; поради това призовава турското правителство да предприеме по-нататъшни осезаеми стъпки за повишаване на равнището на участие на жените в работната сила, с по-специално внимание към селските райони, както и за разширяване на включването им в системите за здравеопазване и социална сигурност и да създаде инструменти или временни мерки за повишаване на активното участие на жените в политиката;

28.

Поздравява турското правителство във връзка с оказаната от него подкрепа за успешното осъществяване на проекти за сътрудничество между партньори от ЕС и Турция, като например туининг-проекта за подготовка на създаването на независим орган по въпросите на равнопоставеността на половете, в рамките на който се провежда обучение на 750 държавни служители по въпросите на интегрирания подход за равно третиране на половете; очаква такъв орган по въпросите на равнопоставеността на половете да бъде създаден своевременно;

29.

Отбелязва, че не са ясни компетенциите на предложената комисия по равните възможности на турския парламент; насърчава турския парламент да създаде специализирана комисия със законодателни правомощия като съществен инструмент за подобряване на положението с правата на жените и за интегриране на равенството между половете в Турция;

30.

Изразява уважение и силна подкрепа за работата на женските организации в Турция, които спомагат за укрепването на ролята на жените в обществото, за защитата им срещу насилието и поощряват икономическата инициатива сред тях, като изграждат положителен пример за разширяване на правата на жените и допринасят за равенството между жените и мъжете;

31.

Поздравява Турция за положителното развитие на нейната икономика; изразява повторно позицията си, че само едно социално сплотено общество, подкрепено от силна средна класа, може да постигне благоденствие; изразява във връзка с това съжаление за слабо изразеното влияние на високия икономически ръст върху все още слабия пазар на труда; изтъква необходимостта от преодоляване на проблема със сивата икономика и поставяне на системата за социално осигуряване на устойчива основа; счита, че една по-голяма роля на малките и средни предприятия би могла да подпомогне постигането на по-бърз икономически растеж;

32.

Изтъква потенциала на ефективния социален диалог за изграждането на партньорството, необходимо за функционирането на социално ориентираната пазарна икономика; изразява разочарование от ограничения напредък, отбелязан в укрепването на механизмите на социалния диалог; призовава турското правителство да прилага конвенциите на Международната организация на труда и подчертава необходимостта от премахване на съществуващите ограничения на свободата на сдружаване, правото на стачка и правото на колективно договаряне;

33.	Изразява загриженост по повод прекомерната сила, употребена от турската полиция срещу демонстранти на първомайския митинг в Истанбул през 2008 г.; отново заявява, че свободата на сдружаване и мирната дейност на професионалните съюзи представлява основно право според ЕКПЧ;

34.

Подчертава значението на достъпа до образование като ключов елемент за социално сплотеното общество; поздравява правителството и гражданското общество на Турция за кампанията за увеличаване на броя на момичетата, посещаващи училище; изтъква обаче необходимостта да се осигури регистрирането на всички деца при раждане, както и да се подобрят контрола и прилагането на задължението за образование с цел по-нататъшно намаляване на броя на децата, които не посещават училище; поздравява турското правителство за положителните резултати, постигнати в ограничаването на детския труд, и го насърчава да продължава усилията си в тази насока;

35.	Изразява загрижеността си от равнището на корупцията; призовава турските власти да разработят обща антикорупционна стратегия, имаща за цел ефективна борба срещу корупцията;

36.

Изразява загриженост от значителното неравенство в равнището на развитие между отделните турски региони, както и между селските и градските райони; призовава турското правителство да изработи цялостна стратегия, насочена към преодоляване на тези различия; приканва Комисията да представи на Парламента до края на 2008 г. информация за приноса на ЕС към това стратегическо планиране в рамките на ИПП през 2007 и 2008 г.;

37.

Призовава турското правителство да прилага стандартите на Европейския съюз при проекти с широкообхватни последствия, като например при изграждането на язовири в долината Мунзур, при изграждането на язовира Алианой и при строежа на язовира Илису, както и при добиването на злато в Бергама и други региони, при които дейности възникват заплахи за културното наследство, както и за уникалните и ценни природни обекти; призовава турското правителство да използва правото на ЕС като ръководна насока при планирането на регионални проекти за развитие;

38.

Остро осъжда насилието, извършвано от ПКК и други терористични групи на турска територия; осъжда атентата в Диарбекир от януари 2008 г., в който загинаха шест души и над 60 бяха ранени, и изразява най-искрените си съболезнования на семействата на жертвите на това престъпление; изразява солидарността си с Турция в борбата ѝ срещу тероризма и отново призовава ПКК да обяви незабавно и безусловно примирие и да го спазва;

39.

Отново призовава турското правителство да се въздържа от несъразмерни военни операции, нарушаващи границите на Ирак; призовава Турция да зачита териториалната цялост на Ирак, човешките права и принципите на правовата държава и да гарантира избягването на жертви сред цивилното население; настоятелно призовава правителството на Ирак и Регионалното кюрдско правителство в Ирак да не допускат иракската територия да бъде използвана като база за терористични действия срещу Турция; приветства контактите между правителствата на Турция и Ирак и призовава за предприемане на мерки за засилване на сътрудничеството с Регионалното кюрдско правителство на Ирак, което да позволи под ръководството на Ирак да се осъществи ефективно предотвратяване на терористичните атаки;

Регионални въпроси и външни отношения

40.

Припомня поетия от Турция ангажимент за добросъседски отношения и подчертава очакванията си Турция да се въздържа от заплахи срещу съседни страни и да разрешава всички съществуващи спорове по мирен начин в съответствие с Хартата на ООН и други съответни международни конвенции и двустранни споразумения и задължения; по-конкретно приканва турските органи на властта, в духа на добрите междусъседски отношения да подобрят диалога с Гърция (напр. относно континенталния шелф в Егейско море) и България (напр. относно правата на собственост на българските тракийски бежанци) с цел разрешаване на всички съществуващи двустранни спорни въпроси;

41.

Подчертава необходимостта от постигане на цялостно разрешаване на кипърския проблем; приветства споразумението, постигнато от лидерите на двете общности в Кипър на 21 март 2008 г., и призовава двете страни да се възползват от съществуващата в момента възможност за постигане на цялостно разрешаване на проблема в рамките на ООН, на базата на принципите, върху които се основава ЕС; в тази връзка припомня предишните си резолюции, в които се посочва, че оттеглянето на турските сили би улеснило преговорите по уреждането на въпроса;

42.	Приветства създаването на инструмент за финансова подкрепа за насърчаване на икономическото развитие на турската кипърска общност; отново призовава Комисията да изготви специален доклад за прилагането и ефективността на този инструмент;

43.

Приветства постигнатите подобрени отношения между Гърция и Турция през последното десетилетие и продължаващия благоприятен политически климат, намерил израз в неотдавнашното официално посещение в Турция на министър-председателя на Република Гърция Костас Караманлис, което дава надежда за по-нататъшно подобрение на двустранните отношения между Гърция и Турция, по-специално за мирно уреждане на всички въпроси, изтъкнати в предходните резолюции на Парламента, на основата на международното право и в съответствие с ангажиментите, поети в рамката за преговори;

44.

Призовава турското правителство да отвори отново своята граница с Армения, като по този начин възстанови изцяло икономическите и политическите отношения с тази страна; призовава отново правителствата на Турция и Армения да започнат процес на помирение по отношение на настоящето и на миналото, позволяващ искрена и открита дискусия по събитията от миналото; призовава Комисията да улесни процеса на помирение;

45.

Признава ролята на Турция като важен партньор на ЕС от гледна точка на реализацията на целите на външната политика на ЕС в Черноморския регион, Централна Азия и широкия Близък изток; призовава Съвета и Комисията да използват по-добре потенциала на близките отношения между ЕС и Турция в тези региони;

46.	Призовава Турция да подпише Римския статут на Международния наказателен съд, тъй като това е ключов многостранен инструмент;

47.	Приветства приноса на Турция в мисиите на Европейската политика за сигурност и отбрана и операциите в Босна и Херцеговина и в Демократична република Конго, както и приноса ѝ в операциите на НАТО в Косово, Дарфур и Афганистан;

48.

Изразява обаче съжаление във връзка с възраженията на Турция срещу прилагането на стратегическото сътрудничество ЕС—НАТО, основаващо се на споразумението „Берлин плюс“ и представляващо негово продължение; изразява загриженост във връзка с отрицателните последствия за закрилата на персонала на ЕС, по-специално на полицейската мисия на ЕС в Афганистан и мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона (EULEX) в Косово и призовава Турция да оттегли тези възражения във възможно най-кратък срок;

Отношения ЕС—Турция

49.

Настоятелно приканва турското правителство да приложи изцяло и незабавно разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕС и Турция и Допълнителния протокол към него; припомня, че неизпълнението на ангажиментите, поети от Турция, ще продължи да влияе сериозно върху преговорния процес;

50.

Отбелязва амбицията на Турция да се превърне в евроазиатски енергиен център, както и ролята, с която тя може да допринесе за енергийната сигурност на Европа; приветства напредъка, постигнат от Турция в енергийната област; припомня посочената по-горе резолюция от 24 октомври 2007 г. в подкрепа на започването на преговори по тази глава; насърчава Турция да се присъедини към Европейската енергийна общност като пълноправен член, като по този начин се задълбочи сътрудничеството между ЕС и Турция в областта на енергетиката, което може да бъде от полза за всички участващи страни; призовава Турция да подкрепи изцяло проекта за изграждане на газопровод Набуко, представляващ приоритетен проект за Европа;

51.	Призовава Комисията и турското правителство да започнат преговори по споразумение за визови облекчения между ЕС и Турция;

52.

Изтъква, че един от основните имиграционни маршрути от широкия Близък изток и от Южна Азия към Европа преминава през територията на Турция; отбелязва ограничения напредък, постигнат в областта на управлението на миграционните процеси; призовава Комисията и Турция да ускорят преговорите по споразумението за реадмисия, в съответствие с основните права на човека, с цел то да бъде сключено без забавяне; настоятелно призовава турското правителство да прилага надлежно съществуващите двустранни споразумения и протоколи за реадмисия, сключени с държавите-членки на ЕС;

53.

Приветства напредъка, постигнат от турското правителство в областта на образованието, обучението, младежта и културата по отношение на съгласуването с достиженията на правото на ЕС; подчертава значението на близкото и продължително сътрудничество между ЕС и Турция в тези области, които са от съществено значение за успешната модернизация на турското общество в дългосрочна перспектива;

54.	Приветства определянето на Истанбул за Европейска столица на културата за 2010 г. като възможност за укрепване на междукултурния диалог и за сътрудничество между ЕС и Турция;

55.

Отново изразява своята подкрепа за диалога между ЕС и Турция по въпросите на гражданското общество и изисква Комисията да изготви доклад за дейностите, извършени в рамките на този диалог, както и за помощта, предоставена на турското гражданско общество в рамките на ИПП; призовава турското правителство към по-тясно сътрудничество с гражданското общество в процеса на реформите;

56.

Приветства факта, че ИПП предвижда подкрепа по отношение на мерки за насърчаване на по-добра информираност при обществените разисквания във връзка с разширяването на ЕС; приканва турското правителство, както и неправителствените участници в Турция и ЕС да използват пълноценно тези средства с цел увеличаване на подкрепата за процеса на реформа и по-нататъшно укрепване на отношенията между ЕС и Турция;

57.	Изразява съжаление за това, че Комисията не е издала продължение на представеното през 2004 г. изследване на въздействието и призовава то да бъде представено на Парламента незабавно;

58.

Призовава турското правителство да създаде всички необходими структури за пълно усвояване на помощта в рамките на помощта по ИПП и да увеличи капацитета на Турция за усвояване на тези помощи; приканва Комисията да изготви доклад до края на 2008 г. относно помощта, предоставена на Турция по ИПП от 2007 г. насам;

59.

Отново изтъква значението на двустранните и тристранни програми за трансгранично сътрудничество (Турция-Гърция-България), а също така и на тези, осъществени в рамките на програмата за Черно море на Инструмента за европейско добросъседство и партньорство и Трансграничното сътрудничество, като подходящ инструмент за насърчаване на по-тесни социални, културни и икономически връзки между партньорите на местно равнище в граничните райони;

* *

60.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на генералния секретар на Съвета на Европа, на председателя на Европейския съд по правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на правителството и парламента на Република Турция.

(1) OВ C 306 E, 15.12.2006, стp. 284.

(2) Приети текстове, P6_TA(2007)0472.

(3) OВ C 157 E, 6.7.2006 г., стp. 385.

(4) OВ C 287 E, 29.11.2007 г., стp. 174.

(5) OВ L 51, 26.2.2008, стp. 4.

(6) Съобщение на Комисията, озаглавено „Стратегия в областта на разширяването и основни предизвикателства 2007—2008 г.“ (COM(2007)0663), стр. 68.

(7) Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 82.

(8) Статистическо приложение към гореспоменатия доклад за напредъка на Турция за 2007 г.

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/71

Повишаване на цените на хранителните продукти

P6_TA(2008)0229

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно повишаването на цените на хранителните продукти в ЕС и в развиващия се страни

(2009/C 279 E/14)

Европейският парламент,

—	като взе предвид, че тази година бележи 60-та годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека, член 25, параграф 1 от която се отнася до правото на храна,

—	като взе предвид заключенията от Световната среща на върха по въпросите на прехраната от 1996 г. и целта за намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г.,

—	като взе предвид задълженията, предвидени в Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН и по-специално в член 11 от него относно правото на храна, по който държавите-членки на Европейския съюз са страни,

—

като взе предвид специалната сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно „Отрицателното въздействие върху осъществяването на правото на храна от задълбочаването на световната продоволствена криза, причинена наред с другото от повишаването на цените на хранителните продукти“, която предстои да се проведе на 22 май 2008 г. в Женева,

—	като взе предвид Съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия, озаглавена „Европейският консенсус относно хуманитарна помощ“ (1),

—	като взе предвид член 33 от Договора за ЕС,

—	като взе предвид текущия преглед на състоянието на Общата селскостопанска политика (ОСП),

—

като взе предвид неотдавнашните препоръки на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD) относно световното производство на храни, инициирана и осъществена с подкрепата на Програмата на ООН за развитие, Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО), Световната банка и други органи на международната общност,

—	като взе предвид докладите на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (МЕГИК),

—	като взе предвид текущите преговори в рамките на Кръга за развитие от Доха,

—	като взе предвид декларацията от Кигали от 22 ноември 2007 г. за благоприятстващи развитието споразумения за икономическо партньорство (СИП), приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС,

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно повишаването на цените на фуражите и храните (2),

—	като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че след години на непроменливи или намаляващи цени на стоките, повишението на световните цени на пшеницата е достигнало 181 % за период от 36 месеца, считано до февруари 2008 г., цените на ориза са се повишили със 141 % от януари 2008 г. и общо световните цени на храните са се повишили с 83 %;

Б.

като има предвид, че поради повишението на цените целите за намаляване на бедността бяха отложени със 7 години, и като има предвид, че съгласно изчисленията на Световната банка над 100 милиона души в развиващия се свят биха могли да бъдат тласнати към още по-дълбока бедност при спираловидно повишаване на цените на храните;

В.	като има предвид, че 854 милиона души в света гладуват или страдат от недохранване (недостиг на храни), като всяка година допълнителни 4 милиона души стават част от тях; 170 милиона деца са недохранени и 5,6 милиона деца загиват годишно в резултат на недохранване;

Г.	като има предвид, че настоящата продоволствена криза е също така последица от повишени спекулации със селскостопански и хранителни стоки;

Д.	като има предвид, че съгласно ФАО разходите за храна представляват 60—80 % от разходите на потребителите в развиващите се страни и около 10—20 % в индустриализираните държави; като има предвид, че повишението на цените на храните се отразява най-тежко на домакинствата с ниски доходи;

Е.

като има предвид, че през последните десетилетия Световната банка, Международният валутен фонд и Световната търговска организация наложиха либерализация на търговията в развиващите се страни, за да бъде наложен доминиращ модел на широкомащабно и ориентирано към износ селско стопанство за сметка на устойчивото местно производство на храни и местните пазари на храни;

Ж.	като има предвид, че повишенията на цените изострят проблемите във връзка с достъпността, по-специално по отношение на лицата с ниски доходи или без доходи;

З.

като има предвид, че търсенето на храни се повишава, по-специално в страните с възникваща пазарна икономика като Китай и Индия, успоредно с увеличаването на световното население; като има предвид, че на планета, която според ФАО може да изхранва 12 милиарда души, като цяло няма недостиг на храни; като припомня, че реколтата от пшеница и ориз през 2007 г. беше много добра; като има предвид, че вероятно само 1,01 милиарда тона от реколтата от 2007 г. ще бъдат използвани за храна за човека, докато голяма част ще бъде използвана за фуражи за животни (760 милиона тона) и около 100 милиона тона — за производство на биогорива; като има предвид, че последните оценки предполагат, че световното производство на зърнени култури през 2008 г. следва да се повиши с 2,6 % до рекордните 2,164 милиарда тона; като има предвид обаче, че тези оценки зависят от благоприятни климатични условия;

И.

като има предвид, че много развиващи се страни не осъществяват своя потенциал за производство на храни; като има предвид, че инвестициите в селското стопанство, развитието на селските райони и обучението на земеделските стопани в развиващите се страни са недостатъчни и че международните финансови институции са изложили по-специално дребните земеделски стопани на несправедлива конкуренция, което е повишило тяхната бедност и уязвимост и е намалило капацитета им за производство на достатъчно храна;

Й.

като има предвид, че една от сериозните пречки за повишаване на селскостопанската продукция в развиващите се страни е фактът, че често дребните земеделски стопани нямат достъп до заеми или микрокредити за инвестиции в подобрени семена, торове и системи за напояване, както и необходимите инструменти за защита на културите, за да защитят реколтата си от вредители и заболявания, което понякога се дължи на факта, че те не са собственици на земята, която обработват, и следователно не разполагат с никаква допълнителна гаранция за заеми;

К.	като има предвид, че Световната програма по прехраната посочи, че до момента са получени твърди уверения само за 260 милиона щатски долара от необходимите 750 милиона щатски долари за покриване на потребностите през 2008 г.;

Л.	като има предвид, че влиянието на нарастващите цени на стоките се превръща в дестабилизиращ фактор в световната икономика и вече предизвика размирици в няколко държави;

М.	като има предвид, че повишаващите се цени на храните задълбочават необходимостта от интегриран политически отговор и всеобхватна стратегия за справяне с проблема с храните;

Право на храна

Подчертава фундаменталния характер на правото на храна и необходимостта от подобряване на достъпа на всички хора по всяко време до храна, достатъчна за активен, здравословен живот; подчертава, че държавите имат задължението за защитават, зачитат и осъществяват това основно право на човека; изтъква, че фактът, че 2 милиарда души продължават да живеят в крайна бедност и 850 милиона човешки същества гладуват всеки ден, сочи системно нарушаване на правото на храна във вида, в който е залегнало в международното право в областта на правата на човека; следователно призовава за подходящи мерки за прилагане на разпоредбите на Всеобщата декларация за правата на човека по отношение на правото на храна; настоятелно призовава Съвета да осигури съгласуваност на всички свързани с храните национални и международни политики със задълженията съгласно правото на храна;

Следователно призовава Съвета да увеличи ангажимента си към Целите на хилядолетието за развитие, като отново потвърди ангажиментите за финансиране и приеме на юнското заседание на Европейския съвет План за действие на ЕС по отношение на Целите на хилядолетието за развитие; счита, че този План за действие на ЕС следва да определи специфични етапи и действия с конкретни срокове в ключови области като образование, здравеопазване, води, селско стопанство, растеж и инфраструктура, които ще допринесат за осигуряване на постигането на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г. с оглед на преодоляването на глада, наред с други цели, до 2015 г.;

3.	Изразява загриженост относно последиците върху глада и бедността от спекулацията с хранителни стоки, включително хедж-фондове за стоки; приканва Комисията да анализира въздействието от спекулацията върху цените на храните и да предложи подходящи мерки въз основа на този анализ;

Изтъква, че тази продоволствена криза е тясно и взаимно свързана с финансовата криза, при която финансовите инжекции за повишаване на ликвидността, направени от централните банки, за да се предотврати изпадането в неплатежоспособност, може да са повишили спекулативните инвестиции в суровини; призовава МВФ и Форума за финансова стабилност да извършат оценка на този „страничен ефект“ и да го вземат предвид, когато предлагат глобални решения;

5.	Припомня, че от тази криза най-много страдат най-малко облагодетелстваните слоеве от обществото, и следователно подчертава необходимостта от подходящи социални политики, за да се дадат повече права на бедното или онеправдано население и да се смекчат последиците от настоящата продоволствена криза;

Устойчиво производство на храни

6.	Подчертава, че снабдяването с храна на всички хора по света следва да има предимство пред всяка друга цел; подчертава, че храната следва да бъде достъпна на разумни цени, както се предвижда в член 33 от Договора за ЕС;

7.	Припомня необходимостта от осигуряване на вътрешна и световна регулация на селскостопанските пазари в интерес на потребителите, приходите на земеделските стопани, преработвателната промишленост и устойчива политика на ЕС по отношение на храните;

Припомня, че главната цел на ОСП е да се гарантира стабилизация на пазара, сигурност на снабдяването и разумни цени за потребителите, и подчертава необходимостта от ОСП в периода след 2013 г., за да се гарантира устойчива политика на ЕС за храните при едновременно осигуряване на устойчивостта, сигурността и качеството на селскостопанските продукти;

Подчертава, че разходите за суровини са относително незначителен компонент в общите разходи за производство на много хранителни продукти; призовава Комисията и държавите-членки да анализират различията между цените франко земеделското стопанство и цените, които се определят от големите търговци на дребно;

10.

Следователно призовава за оценка на въздействието на ролята на търговците на дребно в хранителната верига, тъй като цените на дребно на храните са се повишили непропорционално спрямо нивото на издръжка на живота; призовава търговците на дребно да предлагат справедлива цена на производителите, като същевременно предоставят на потребителите храни на разумни цени;

11.

Изтъква, че понастоящем зърнените запаси на ЕС биха стигнали само за 30 дни, и поставя въпроса дали нашите продоволствени запаси са на необходимото ниво, особено предвид възможни кризи; призовава Комисията да разработи стратегии за създаване на продоволствени запаси за предотвратяване на бъдещи кризи;

12.	Призовава за по-добро прогнозиране по отношение на селскостопанската продукция, за да се даде възможност за много по-ранно идентифициране на преобладаващите тенденции в световното снабдяване с храни;

13.

Подчертава, че трябва да се вземе под внимание положението във връзка с доходите на селскостопанските производители в ЕС; изтъква, че с повишаване на цените на фуражите, енергията, торовете и други суровини, и с повишаването на разходите за спазване на стандартите, селскостопанските производители трябва да получат значително увеличаване на приходите си, за да продължат да бъдат в състояние да задоволяват търсенето на храни; изтъква, че доходите на селскостопанските производители са се увеличили само слабо и че селскостопанските производители в определени държави-членки всъщност са отбелязали спад в доходите си;

14.	Изисква насърчаването на устойчиви селскостопански политики да бъде включено във всички инструменти в областта на политиките за разширяване и съседство;

15.	Призовава операторите от трети държави да бъдат подлагани на същото ниво на контрол, както производителите от ЕС, но признава нуждата от подпомагане на развиващите се страни, за да могат да спазят фитосанитарните изисквания на ЕС;

16.

Приветства решението на министрите на земеделието в ЕС да приемат предложението на Комисията за суспендиране на задълженията за оставяне на земи под угар за 2008 г. и отбелязва прогнозите на Комисията, че този ход ще освободи около 2,9 милиона хектара за зърнопроизводство и ще повиши реколтата през тази година с около 10 милиона тона;

17.	Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието върху продоволствената сигурност на настоящите политики на ЕС в областта на ОСП, целите, свързани с възобновяемата енергия, помощта за развитие и международните търговски споразумения, за да подобри световната продоволствена сигурност;

18.	Подчертава, че е необходимо да се даде приоритет на храните пред горивата и че производството на биогорива следва да бъде свързано със сериозни критерии за устойчивост; отбелязва, че тези критерии трябва да бъдат спазени при постигането на предложените цели по отношение на биогоривата;

19.

Приема, че субсидиите на ЕС за културите, предназначени за производство на биогорива, вече не са оправдани, но подчертава с възможно най-голяма сила, че само 2—3 % от селскостопанската земя в ЕС се използва понастоящем за този вид производство, и че съобщенията в медиите, които обвиняват биогоривата за настоящата продоволствена криза, са преувеличени, що се отнася до ЕС; изразява съгласие обаче, че политиката в държави като например САЩ, за отделяне на повече земя за отглеждане на царевица с цел производство на биоетанол породи вторичен ефект върху цената и наличието на царевицата и други зърнени култури на световния пазар на храни;

20.	Въпреки това призовава Комисията и държавите-членки да положат повече усилия за насърчаване на използването и производството на биоенергия от второ поколение, което включва по-скоро преработване на тор и отпадъчни селскостопански вещества, отколкото използване на първични селскостопански продукти;

21.

Подчертава по-специално, че изключителен приоритет следва да се даде на събирането на общински отпадъци и селскостопански и горски остатъци и тяхното трансформиране в газ; изтъква, че това би позволило развитието на подходящи технологии и би дало време за изучаване на възможностите за съвместяване на производството на храни и енергия;

22.	Отбелязва със сериозна загриженост, че цената на смесените фуражи се е повишила със 75 евро за тон и продължава да се покачва поради постоянната липса на зърно за фураж, и че това представлява допълнителни разходи в размер на 15 милиарда евро за животновъдството в ЕС;

23.	Счита, че настоящата криза изисква незабавно и подробно обсъждане между институциите на ЕС и държавите-членки относно ролята, която може да играе съвременната биотехнология за осигуряване на устойчиво производство на хранителни продукти на разумни цени;

По-добри политики за развитие

24.	Счита, че действителната борба срещу глада налага световна политика за устойчиво развитие, така че да се позволи на развиващите се страни да произвеждат и снабдяват населението си с достатъчно вода и храна;

25.

Подкрепя развиващите се страни в усилия им да осигурят достъп до храна за местното им население; счита, че трябва да се укрепи допълнително жизнеспособното политическо пространство, което да позволи прилагането на национални правила и мерки за развитие на този сектор; счита, че Малави е положителен пример за развиваща се страна, в която производството на храна е нараснало двойно през последните три години и подчертава, че ЕС играе роля в подкрепата на това развитие; призовава Комисията да окаже съдействие, като информира за този опит, така че той да послужи за пример и на други развиващи се страни;

26.

Приканва държавите-членки на ЕС и международната общност да отговорят на извънредния призив за помощ, отправен от Световната програма по прехраната, като на неотложен въпрос и да я подкрепят да посрещне новите предизвикателства в борбата срещу глада; счита, въпреки това, че зависимостта от операции по осигуряване на помощ с храни трябва да се намали и подчертава в тази връзка необходимостта от средносрочни и дългосрочни действия за предотвратяване на други вредни последици и за справяне с първопричините на тази криза;

27.

Приканва към спешно и съществено повишаване на инвестициите в селското стопанство, аквакултурата, развитието на селските райони и агробизнеса в развиващите се страни, като тези инвестиции да бъдат насочени преди всичко към бедните селскостопански производители и малките земеделски стопанства, които се основават на системи за производство на агроекологични хранителни продукти; припомня, че 75 % от бедното население по света живее в селски райони, но че само 4 % от официалната помощ за развитие (ОПР) е насочена към селското стопанство; следователно призовава Комисията и държавите-членки да разгледат по по-ефективен начин въпроса за селското стопанство в политиките си за развитие, да насърчават адаптацията на програмирането по Десетия Европейски фонд за развитие в тясно сътрудничество с развиващите се страни и да преразгледат стратегическите документи по страни с цел да се даде по-голям приоритет на селското стопанство; подчертава ролята на неправителствените организации и местните власти за намиране на новаторски решения в областта на селското стопанство в сътрудничество с населението на развиващите се страни и приканва Комисията и държавите-членки да подкрепят и насърчават плановете им;

28.

Подчертава необходимостта да се предостави на дребните селскостопански производители в бедни страни, които са предимно жени, достъп до земя, финансови услуги и кредити, семена, даващи висок добив, системи за напояване и торове; изтъква, че инвестициите в селскостопанския сектор следва да са насочени в по-голяма степен към напояването, пътищата в селските райони, научноизследователската дейност и експертните знания на местно равнище, обучението и обмена на най-добрите практики с цел развиване на устойчиви, ефективни системи за растителни култури, чиста питейна вода и образование, както и засилване на местното производство и търговия; призовава поради това Комисията да обръща по-голямо внимание на тези области в действията си и да подкрепи организациите на производителите, микрокредитите и други финансови услуги и увеличаване на инвестициите в селското стопанство;

29.

Приканва Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да проучи възможностите за незабавно създаване на фонд за гарантиране в подкрепа на националните схеми за микрокредитиране и отпускане на заеми и схеми за хеджиране на риска, като дейността на този фонд съответства на нуждите на местните производители на хранителни продукти, по-специално в по-бедните развиващи се страни;

30.

Подчертава необходимостта от сътрудничество по отношение на изменението на климата между ЕС и развиващите се страни, по-специално необходимостта от трансфер на технологии и изграждане на капацитет; подчертава, че темата за изменението на климата трябва да се включи във всички случаи на сътрудничество за развитие с участието на ЕС, подчертава, че някои обикновени предпазни мерки биха помогнали на селскостопанските производители да предпазват посевите от суша и други бедствия и призовава Комисията да разгледа тези мерки; призовава международната общност да увеличи усилия в борбата с опустиняването, влошаването на качеството на земите и със сушата, така че да се подобри продоволствената сигурност и достъпа до вода, по-специално в бедните страни;

31.	Подчертава важността на подходящи инвестиции в областта на научните изследвания с цел да се постигне оптимизиране на добивите във всички региони на света;

32.	Призовава по-специално да бъдат следени отблизо всички развития в областта на ГМО, както и общественият дебат по тази тема;

33.	Счита, че държавите трябва да имат право на продоволствена независимост и сигурност, и че имат право да защитават своите пазари от внос на субсидирани продукти; счита, че субсидирането на селскостопански продукти за износ дестабилизира местните пазари в развиващите се страни;

Честна международна търговия

34.

Счита, че отварянето на селскостопанските пазари следва да се извършва постепенно, в съответствие с напредъка в развитието на всяка отделна развиваща се страна, и да се основава на справедливи в социално отношение и щадящи околната среда търговски правила; отбелязва, че чувствителни продукти, които представляват основна необходимост за хората в развиващите се страни или са от особено значение за продоволствената сигурност и развитието на селските райони в развиващите се страни следва да бъдат изключени от пълното либерализиране, така че да се избегне нанасянето на непоправими щети на местните производители; подчертава, че ЕС трябва да насърчава преференциална и несиметрична система в търговските преговори с развиващите се страни с оглед да им се позволи да запазят някои инструменти за управлението на доставките и други инструменти за развитие в рамките на техните пазари; посочва, че най-слабо развитите страни имат неподлежащ на квоти и безмитен достъп до пазара в ЕС в рамките на споразумението „Всичко освен оръжия“;

35.

Подчертава, че при текущите преговори за Споразумение за икономическо партньорство (СИП), приоритет за Комисията трябва да е да се отговори на нуждите по отношение на развитието, изразени от страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ); припомня, че за да посрещне това предизвикателство, СИП трябва да се придружават от обещаното ново финансиране за Помощта за търговията (2 милиарда евро на година до 2010 г.) и от насърчаване на регионалната интеграция;

36.

Подчертава необходимостта от успешни, балансирани и справедливи резултати от преговорите от Кръга за развитие от Доха; подчертава, че резултатите от преговорите от Кръга Доха следва да дават положителни стимули за развиващите се страни да инвестират в селското си стопанство и производството на храни; приканва Комисията да подкрепи предложения за включване на действия относно цените на основните храни в текущия кръг от преговори в рамките на СТО;

37.

Отново призовава Комисията и Съвета да насърчават справедлива търговия и други етични схеми, които допринасят за повишаване на социалните и екологичните стандарти, като се подкрепят дребни и изолирани производители в развиващите се страни, намалява се неустойчивостта и се гарантират по-справедливи цени и доходи, и насърчава публичните власти в ЕС да интегрират честната търговия и критериите за устойчивост в своите търгове за обществени поръчки и политиките за покупки;

Насърчаване на демокрацията

38.

Подчертава, че настоящата продоволствена криза показва необходимостта от насърчаване на политическа стабилност, регионалната интеграция, демокрацията и правата на човека не само в рамките на ЕС, но и навсякъде по света; поради това призовава всички заинтересовани страни да насърчават човешките и демократичните ценности и правовата държава при обсъждане на настоящата продоволствена криза и справянето с проблемите, свързани с продоволствената сигурност в дългосрочен план;

* *

39.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Световната банка, Г-8, Генералния секретар на ООН и Общото събрание на ООН, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС, както и на Панафриканския парламент.

(1) ОВ C 25, 30.1.2008 г., стр. 1.

(2) Приети текстове, P6_TA(2007)0480.

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/89

Стратегия за здравето на животните (2007—2013 г.)

P6_TA(2008)0235

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007—2013 г.) (2007/2260(INI)

(2009/C 279 E/20)

Европейският парламент,

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007—2013 г.) (COM(2007)0539) („Съобщение относно стратегията за здравето на животните“), според която „Пo-добре превенция, отколкото лечение“, както и работните документи на службите на Комисията (оценка на въздействието и резюме на оценката на въздействието), придружаващи гореспоменатото съобщение (SEC(2007)1189 и (SEC(2007)1190),

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по международна търговия (A6-0147/2008),

A.	като има предвид, че здравето на животните е тясно свързано със здравето на човека, поради възможността от пряко или непряко предаване на някои болести;

Б.	като има предвид, че здравето на животните е важно от икономическа гледна точка, тъй като болестите по животните намаляват тяхната производителност, водят до смърт, умъртвяване, и до последващи икономически загуби;

В.	като има предвид, че животните са живи, чувствителни същества и че тяхната защита и коректно отношение към тях е едно от предизвикателствата за културна и цивилизована Европа на 21-ви век;

Г.	като има предвид, че появата на масови заболявания при животните в много случаи може да доведе до значителни сътресения и социални проблеми в селските райони;

Д.	като има предвид, че благосъстоянието на животните е фактор, но не единствен такъв, който допринася за тяхното здраве и е обосновано от етични, социални, морални и икономически съображения и трябва да почива на здрава научна основа;

Е.	като има предвид, че търговският обмен е все по-глобализиран и че търговията с животински продукти нараства, както в ЕС, така и в международен план;

Ж.	като има предвид, че съществува необходимост от координирано сътрудничество по въпросите в областта на здравето на животните на европейско и световно равнище;

З.	като има предвид, че ефективността на дейностите, свързани със здравето на животните, зависи не само от взетите административни мерки, но също така и от съзнателното и отдадено сътрудничество между всички заинтересовани страни;

И.	като има предвид, че най-добрият начин за борба с болестите по животните е тяхното предотвратяване, съгласно принципите, които гласят „пo-добре превенция, отколкото лечение“ и „по-добре ваксинация, отколкото ненужно умъртвяване“;

Й.

като има предвид, че няма разлика в качеството на продукти, произхождащи от (неотложно) ваксинирани животни и продукти от неваксинирани животни, но пазарите в и извън ЕС може да не приемат продукти, произхождащи от (неотложно) ваксинирани животни, и че животновъдните стопани и другите оператори се нуждаят от достатъчно гаранции, че пазарите ще са готови да приемат тези продукти без понижаване на цените;

К.	като има предвид, че по-отворените граници и нарасналото търсене на храни в световен мащаб, световната търговия, мобилността на хората в световен мащаб, глобалното затопляне и нелегалната търговия водят до повишени рискове за здравето на животните;

Приветства разработването на стратегически подход по отношение на политиката на ЕС за здравето на животните и подкрепя общите цели, задачи и принципи, посочени в съобщението относно стратегията за здравето на животните, които ще позволят на ЕС да засили своите механизми за превенция и готовност при появата на нови епизоотични болести;

2.	Приканва Комисията да представи план за действие, както е предвидено в съобщението относно стратегията за здравето на животните;

Предупреждава Съвета и Комисията относно факта, че не е възможно да бъде спазен предвидения в съобщението относно стратегия за здравето на животните календар 2007—2013 г., тъй като неговото обсъждане все още продължава, а основното законодателство, което се изисква за неговото прилагане, няма да е налице до 2010 г. най-рано;

4.	В тази връзка призовава Комисията за повече амбиция и по-дългосрочен поглед при представянето на нейните законодателни предложения, което би позволило да се извлече полза от други дебати, които ще засегнат бюджетните средства и политическите приоритети на ЕС в бъдеще;

5.	Одобрява изразеното желание новата стратегия и политика да се изградят върху единна законодателна рамка относно здравето на животните на ЕС, съобразена с нормите и инструкциите на Световната организация за здравето на животните (OIE);

6.	Подчертава, че земеделските стопани, животновъдите и собствениците играят ключова роля за наблюдението, поддържането и стимулирането на здравето на селскостопанските животни, както и за превенцията и откриването на болести;

Подчертава значението на участието на ветеринарните специалисти и специалистите по животновъдство, които следва да изпълняват водеща роля при разработването и предоставянето на специализирани и активни услуги като планиране в областта на здравето на животните; изразява своята загриженост относно обхвата на ветеринарни грижи в определени селски райони в ЕС;

8.	Подчертава освен това ролята на човека при разпространението на болести по животните, предизвикано от нарастващата мобилност;

9.	Изразява съгласие с целта на стратегията за здравето на животните, да се инвестира повече в превантивни мерки и в система за контрол, като така се намали вероятността от възникване на огнища на дадена болест; изразява съгласие с принципа „пo-добре превенция, отколкото лечение“;

10.	Подчертава, че няма разлика между продукти, произведени от ваксинирани животни и тези от неваксинирани животни;

11.	Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че продуктите от ваксинирани животни (предпазна ваксинация) могат да се продават в рамките на ЕС;

12.	Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират приемане на продуктите от ваксинирани животни на международно ниво;

13.

Споделя визията и целта, определени в съобщението относно стратегия за здравето на животните, съгласно които „обширните консултации със заинтересованите страни“ и „твърдият ангажимент за високи стандарти за здравето на животните“ ще способстват както за установяването на приоритети, съвместими със стратегическите цели, така и за прегледа на елементите, които съставляват приемливите и целесъобразни норми;

14.	Приветства признаването, направено в съобщението относно стратегията за здравето на животните, че съществува решаваща взаимовръзка между здравето на животните и хуманното отношение към тях и очаква и двата въпроса да бъдат разглеждани като взаимосвързани в бъдещата политика;

15.	С интерес очаква резултатите от пилотния проект за пунктове за спиране на животни и разкритията на изследване, което да обхване нуждите и необходимите средства за подобряване на здравето на животните по време на транспорт и на престой в контролните пунктове;

16.	Приветства факта, че стратегията обхваща здравето на всички животни в ЕС, така че и безстопанствените домашни любимци, които не се посочват изрично в нея, се обхващат от нея доколкото съществува опасност те да пренасят болести върху други животни или върху хора;

17.

Приветства намерението на Комисията да приеме комуникационна стратегия относно риска, управлявана от заинтересованите страни и потребителите; посочва, че въпреки че европейската животновъдна продукция е по-сигурна от когато и да било и се подлага на строги проверки, възприятието на обществеността по този въпрос далеч не е задоволително, което в няколко предишни кризисни случаи вече създаде проблеми за пазара, поради загубата на доверие;

18.

Подкрепя „целевата група“, определена и разгледана в съобщението относно стратегията за здравето на животните: собствениците на животни, представителите на ветеринарната професия, предприятията, участващи в хранителната верига, секторите на промишлеността, свързани със здравето на животните, групите за защита на интересите на животните, изследователите и преподавателите, управителните органи на спортни организации и организации за отдих, образователни съоръжения, потребителите, пътуващите, компетентните органи на държавите-членки и институциите на ЕС, и счита, че е необходимо представителите на зооинжeнерната професия да бъдат включени в нея;

19.	Подчертава, че стратегията за здраве на животните следва също така да включва дейността на кланиците, предприятията за транспорт на животни и производителите и доставчиците на фуражи, като същевременно отчита необходимостта от опростяване на административните процедури;

20.

Посочва, че стратегията за здраве на животните със своя подход на превенция би следвало да разработи необходимите законови и финансови мерки, за да контролира домашните и бездомните животни, както и да предотвратява разпространяването на зоонотични заболявания и проблеми със здравето на животните; стратегията следва да съдържа по-специално програми за ваксинация и други предохранителни мерки по отношение на болести, които се пренасят от бездомни кучета и котки, и по-специално там, където в момента не е възможна ваксинацията; настойчиво призовава Комисията да направи оценка на възможното икономическо и социално въздействие на разпространението на зоонотични заболявания и мобилността на гражданите и техните домашни любимци;

21.

Изтъква, че предложената стратегия може да доведе до положителни резултати, ако се определят ясни и прозрачни условия за финансиране на отделните мерки — нещо, което липсва в съобщението относно стратегия за здравето на животните; отправя критика към Комисията за това, че в горепосоченото съобщението не се посочват изискванията за финансиране за нейната политика;

22.

Подчертава, с оглед гарантирането на равни условия, необходимостта от поясняване на ролята на ЕС, държавите-членки и селскостопанския сектор при финансиране на мерки за здравето на животните като, например, осигуряване на биологична безопасност в стопанствата, програми за ваксиниране, научни изследвания и по-високи стандарти за благосъстоянието на животните, и призовава Комисията да изясни тези въпроси в нейната стратегия за здравето на животните;

23.

Обръща внимание на факта, че общата политика за здраве на животните е сред най-интегрираните политики на ЕС, както и че по-голямата част от финансирането ѝ следва да се поеме от бюджета на Общността, което не представлява пречка за ангажирането на финансовата отговорност на държавите-членки и селскостопанските производители;

24.

Признава, че пазарите в и извън ЕС въпреки това не винаги са готови да внасят месо от ваксинирани и защитени животни; подчертава, че животновъдни стопани и други участници на пазара се нуждаят от гаранции, че ще могат да пласират продукцията си без намаляване на цената; счита това за ключов проблем, който спешно трябва да бъде разрешен от Общността, за да се гарантира свободното движение на стоки;

25.

Посочва нарастващия проблем с резистентността на бактериите към антибиотици в няколко животновъдни сектора, което също може да доведе до проблеми, свързани с общественото здраве; следователно настойчиво призовава Комисията да представи анализ по този въпрос, като при необходимост го придружи с предложения в рамките на стратегията за здравето на животните;

26.	Изразява своето недоволство от заявленията, че отделните мерки ще се финансират от съществуващите фондове и призовава Комисията да пледира за повишаване на възможностите на настоящия ветеринарен фонд, подготвяйки своите аргументи за обсъждането на бюджета, което ще започне през 2009 г.;

27.	Посочва значението на съгласуването в целия ЕС на мерките в областта на здравето на животните и призовава Комисията да заеме по-активна координираща роля от досегашната;

28.

Обръща внимание на нарастващите рискове за здравето на животните като последица от нарастващата световна мобилност, нарастващото търсене на храни, нарастващата международна търговия и изменението на климата; и подчертава необходимостта от адекватна стратегия за ваксиниране в неотложни случаи, както за съществуващите, така и за възникващите болести;

Стълб 1 — Определяне на приоритети в намесата на ЕС

29.

Признава решаващото значение на профилирането и категоризацията на рисковете, включително определянето на допустимо равнище на риска за Общността и на съответния приоритет на действията за намаляване на риска; счита, че трябва да се положат усилия за ясно дефиниране на ситуациите, при които рискът от заболявания е увеличен и превишава допустимото равнище, както и последствията от това;

30.

Изтъква, че високата гъстота на отглеждане в системите на интензивно селскостопанско производство може да увеличи риска от разпространение на болести и да затрудни контрола на заболяванията, когато се прилагат неадекватни мерки за контрол на заболяванията, и че същото може да се случи в други системи на селско стопанство, ако мерките за контрол на болестите не се прилагат по съответния начин;

31.	Посочва значението на разстоянието между стопанствата, по отношение на контрола на епидемични заболявания;

32.

Признава, че ЕС има строги регламенти относно транспортирането на животни, които задоволяват необходимостта от високи стандарти за благосъстояние на животните и мерки за превенция и контрол на заболяванията; призовава тези високи стандарти да се прилагат цялостно от всички държави-членки; счита, че стандартите следва да се спазват от държавите, които изнасят животински продукти за ЕС с цел да се насърчават и гарантират високи стандарти за благосъстояние на животните и тяхното здраве като цяло; посочва потенциално увеличения риск при превозването на живи животни на големи разстояния, което може да предизвика разпространение на болести и затруднява контрола на заболяванията, когато се прилагат неадекватни мерки за превенция на заболяванията; във връзка с това счита, че спазването на санитарните разпоредби и тези за благосъстоянието на животните, отнасящи се до транспортирането на живи животни следва да подлежи на интензивен контрол и при необходимост да бъде затегнато; призовава за бързо въвеждане на интегрирана електронна европейска система за регистриране на животни, включително проследяване чрез GPS; счита, че за благосъстоянието на животните качеството на транспорта е по-важно от неговата продължителност;

33.	Изразява убеждение, че е необходимо също така да се обърне внимание на факта, че глобализацията, изменението на климата и движението на хора са фактори, които благоприятстват разпространението на болести по животните, което затруднява тяхното контролиране;

34.	Подчертава значението на една последователна комуникационна стратегия по отношение на общата стратегия за здравето на животните, която следва да включва тясно сътрудничество с всички заинтересовани организации в рамките на ЕС, на национално и местно равнище;

Стълб 2 — правна рамка на ЕС

35.

Споделя становището, че настоящата правна рамка на ЕС в областта на здравето на животните е сложна и фрагментирана и е необходимо да се опрости; счита, че доколкото това е възможно, основните правила относно действията в областта на здравето на животните следва да бъдат установени в един законодателен акт;

36.

Подчертава, също така, че замяната на съществуващите взаимосвързани и взаимозависими политически мерки с единна правна рамка, която обръща специално внимание на препоръките, стандартите и насоките на OIE, на Codex Alimentarius на Световната здравна организация/Организацията за прехрана и земеделие („Codex“), следва да заеме централно място в стратегията, без да пренебрегва европейските принципи като прозрачност и участието на всички заинтересовани групи, като се избягва влошаване на здравните условия в ЕС;

37.

Изразява съгласие, че съществува необходимост да се гарантира, че неоснователните национални или регионални правила, свързани със здравето на животните, не представляват пречка за функционирането на вътрешния пазар и по-специално, че средствата, които се използват в случай на поява на заболяване, са пропорционални на съществуващата заплаха и да не се използват за неоснователна пазарна дискриминация, особено по отношение на продукти, произхождащи от ваксинирани животни;

38.

Счита, че правната рамка на ЕС следва да определя ясно и по съответно гъвкав начин задълженията в рискови ситуации на собствениците на животни, включително и на животни, отглеждани за нетърговски цели, така че да не се провокират неоправдани конфликти и спорове; счита, че ограничаването на болестите при дивите животни е важна част от стратегията за превенция;

39.

Изразява съгласие със заключенията на предварителното проучване за осъществимост от 25 юли 2006 г. относно възможностите за хармонизиране на схемите за споделяне на разходите при епидемични заболявания по селскостопанските животни, извършено от Civic Consulting в контекста на Оценката на политиката на Общността в областта на здравето на животните (ОПЗЖ) 1995—2004 г. и алтернативи за бъдещето, изготвена от името на Комисията и като част от пилотен проект за финансиране в случай на заразни болести по животните, въведен от Парламента в бюджета за 2004 г., в които се призовава за хармонизация на установените в държавите-членки системи за поделяне на разходите; освен това отбелязва, че тъй като споделянето на разходите върви ръка за ръка със споделяне на отговорността, такива системи изискват пълното участие и ангажираност на всички страни, включително на собствениците на животни и че следва да бъдат въведени нови механизми, така че да включват всички заинтересовани страни във вземането на решения относно значими въпроси на политиката;

40.

Признава необходимостта от преразглеждане на настоящия инструмент за съвместно финансиране, така че да може да се гарантира, че всички участници поемат своята отговорност и имат роля в откриването и изкореняването на болестите и да се предотврати нарушаване на конкуренцията между селскостопанските производители в различните държави-членки; призовава към категоризация на болестите по животните в рамките на бъдещите постановления за съвместно финансиране въз основа на естеството на мерките които трябва да се приложат за борба с тях, рисковете за общественото здраве и други външни последици; отбелязва, че компенсационните фондове на собствениците на животни, основаващи се на система на заделяне на средства, ще засилят личната и споделена отговорност;

41.

Напълно споделя становището, че системата за компенсации следва да не се ограничава до осигуряване на компенсации за собствениците на животни, които са били умъртвени поради поява на болест, но също така трябва да се съчетае с инициативи за предотвратяване на риска, основани на намаляване на вноските към национални или регионални фондове за здраве на животните, на селскостопанските производители, които предприемат допълнителни мерки за намаляване на риска, и на насърчаване на използването на (неотложни) ваксинации вместо ликвидиране, като има предвид, че това означава, че представлява гаранции за приходи на собственика на (неотложно) ваксинираните домашни животни; изразява становището, че същият принцип следва да се прилага също така спрямо държавите-членки, за да ги насърчава към действия за намаляване на риска;

42.

Признава, с оглед на напрегнатото положение на световния пазар на фуражи за животни, неотложната нужда на европейските селскостопански производители от висококачествени, безопасни, богати на протеини фуражи — освен рибно брашно — на поносими цени; същевременно подчертава значението от последователното прилагане на принципа за предпазните мерки при повторно въвеждане на животински протеини в състава на фуража — освен за преживните животни — и оттам в хранителната верига, в съответствие с мотото на новата стратегия за здравето на животните: „По-добре превенция, отколкото лечение“; следователно посочва необходимостта от решителни усилия за въвеждане на ефективни механизми за контрол и надзор с оглед на премахването на всички патогени при производството, а също така и за гарантиране на възможността за проследяване на източника и за избягване на замърсяване и смесване на различни видове месокостно брашно при вноса или производството на фуражи в държавите-членки;

43.

Приканва Комисията да направи сравнителен анализ на съществуващите в държавите-членки системи за компенсации и въз основа на това да разработи един рамков модел, обхващащ целия ЕС; призовава Комисията също така да създаде правна рамка за една ефективна система за разделение на разходите в държавите-членки, за да се гарантира, че преките разходи за изкореняването на болести по животните ще се финансира отчасти от сектора;

44.	Посочва необходимостта от засилване на участието на Общността по отношение на болестите от сериозно значение, с цел да се гарантира еднакво третиране и възможности, надхвърлящи финансовите възможности на засегнатите страни и производители;

45.	Приветства начинанието на Комисията да представи доклад, излагащ възможностите за ефективна система на финансови гаранции за операторите, работещи в сектора на фуражите;

46.

Изразява съгласие, че правната рамка на ЕС следва да предвижда разпоредба за подкрепа на възможността за покриване на непреки загуби, понесени не в резултат от мерки за изкореняване на болест; посочва, че непреките загуби в някои случаи могат да бъдат по-сериозни от преките и поради това тяхната компенсация следва да се предвиди в съответна разпоредба; ето защо изказва подкрепата си за повече изследвания и за подкрепа от страна на Общността на създаването на национални застрахователни инструменти от страна на животновъдните стопани; въпреки това отбелязва, че в определени случаи частното застраховане би могло да бъде по-ефикасен инструмент за справяне с такива загуби;

47.

Подчертава, че законодателството на ЕС вече до голяма степен се основава на съответствието със стандартите на OIE/Codex и че съществуват основателни причини за стремеж към пълно съответствие с тези стандарти, както и за това, ЕС да насърчава собствени стандарти в областта на здравето на животните с цел те да бъдат приети на международно равнище; следователно подкрепя евентуално членство на ЕС в OIE с оглед на повишаване на възможностите на ЕС за водене на преговори в рамките на OIE; освен това подчертава значението на гарантиране на приноса на заинтересованите страни на равнище OIE/Codex;

48.

Настоятелно призовава ЕС да отстоява своите високи стандарти за здраве и хуманно отношение към животните на международно равнище в рамките на Световната търговска организация, за да се повишат стандартите за здраве и хуманно отношение към животните в световен мащаб; признава, че производителите от ЕС имат по-високи разходи поради въведените по-високи стандарти на ЕС и че те трябва да бъдат защитени от внос на животински продукти, произведени съгласно по-занижени стандарти;

49.	Приветства предложените стъпки с цел стратегия за износа на равнището на Общността и подчертава, че Комисията следва да положи всички възможни усилия за подобряване достъпа до пазарите на трети страни и премахване на преградите пред износа;

Стълб 3 — По-добра превенция, надзор и готовност за действие при кризи

50.

Посочва необходимостта от подобряване на равнището на биологична безопасност в селските стопанства и от насърчаване на операторите да повишат стандартите, като се има предвид, че инфекциозните заболявания могат да засегнат както малки, така и големи селски стопанства, стопанства с животни за развлечение, зоологически градини, природни резервати, кланици и по време на превоз и транзит; счита, че мерки като изолиране на новодошлите животни, изолиране на болните животни или регулиране на движението на хора могат да имат значително влияние върху ограничаването на разпространението на болестите;

51.

Обръща внимание на факта, че отглеждането на животни на открито е специфичен белег на различни системи за производство и все още се среща често в някои региони или при определени видове животни; отчита, че тази практика има подкрепата на обществеността и на обществени фондове; обръща внимание, че тази практика може да противоречи на целите на биологичната сигурност; счита, че селскостопанските производители при осигуряването си срещу по-високия риск за здравето на животните, свързан с тези форми на отглеждане, следва да бъдат подкрепяни от обществото, а политическите цели в областта на здравето и защитата на животните следва да бъдат съгласувани;

52.	Посочва, че обучението на ръководителите и на заетите в стопанствата служители е съществено за благосъстояние и здраве на животните; поради това подкрепя насърчаването обучението и на допълнителни мерки за обучение;

53.

Очаква признаването на системи за управление на качеството при определяне равнището на риск, свързан с различните видове производствени системи; изразява убеждението, че методите на отглеждане, предпочитани от потребителите, които създават известни проблеми по отношение на биологичната сигурност (пасищно животновъдство), могат да бъдат направени по-сигурни чрез подходящо управление;

54.

Счита, че проследяването на продуктите въз основа на идентифициране и регистриране са особено важни при наблюдението на здравето на животните и превенцията на болестите и безопасността на храните; във връзка с това подкрепя действията, свързани със задължителното електронно и генетично (основано на ДНК) идентифициране и регистриране на животните на равнище ЕС, и въвеждането на всеобхватна и сигурна система за наблюдение на движението на животните, но обръща внимание на цената на подобна система, особено за стопанства, работещи с неблагоприятни от икономическа гледна точка структури; призовава Комисията да помогне на селскостопанските производители да се справят с високите разходи в резултат от снабдяването с необходимото оборудване, чрез създаване на възможност за държавите-членки да включат подобни мерки в своите програми за развитие на селските райони;

55.	Посочва големите различия между държавите-членки по отношение на количеството унищожен едър рогат добитък в резултат на неспазване на правилата на ЕС за идентифициране и регистриране; очаква обяснението на Комисията за тези различия в рамките на ЕС;

56.

Споделя становището, че по-добрата биологична сигурност е особено важна на границите, с оглед на факта, че ЕС е най-големият световен вносител на храни, включително животински продукти; счита, че поради риска от внасяне в ЕС на заразени или болни животни ветеринарният и санитарен контрол на границите трябва да бъде изключително обстоен и строг, като следва да не се ограничава до проверката на документи, а да дава възможност да се установи дали животните са отглеждани при съблюдаване на нормите за благосъстояние на животните в съответствие със законодателството на ЕС;

57.	Подчертава значението на проверките на здравето на животните в рамките на трети страни и изисква увеличаване на финансовите средства за Службата по храните и ветеринарните въпроси на Комисията;

58.

Изразява становището, че ветеринарният и митнически контрол на границите на ЕС следва да бъде особено строг с цел предотвратяване на нелегалния внос и нелегалната търговия с животни и животински продукти, поради свързания с тях голям риск от разпространяване на болести; във връзка с това обръща внимание на необходимостта от подпомагане по отношение на организацията, обучението и финансите на ветеринарните служби при външните граници на ЕС, включително морските му граници, особено в новите държави-членки, трети страни, граничещи с ЕС, и развиващите се страни; освен това призовава Комисията и държавите-членки да изготвят подходящи комуникационни планове, за да информират гражданите относно рисковете, свързани с частния внос на животни и животински продукти;

59.	Призовава Съвета и Комисията да създадат механизми за гарантиране на по-добро съгласуване между митническите служби, ветеринарни служби и туристически оператори, което да улеснява сътрудничество между държавите-членки и с трети страни;

60.

Призовава Комисията значително да засили сътрудничеството си с развиващите се страни, като им предостави техническо подпомагане, от една страна, за да им помогне да отговарят на ЕС санитарни стандарти, и от друга страна, за да намали риска от разпространение на болести по животните от тези страни към ЕС; счита, че при ветеринарното сътрудничество с трети страни следва да се даде приоритет на страните, граничещи с ЕС;

61.

Подчертава значението на ветеринарното наблюдение в кризисни ситуации и тяхното предотвратяване, що се отнася до осигуряването на ранно предупреждение и навременно откриване на свързани с животните заплахи; в тази връзка призовава Комисията да разгледа евентуално въвеждане на система за одит на стопанства за тези от тях, които не са редовно посещавани от ветеринарни специалисти;

62.

Подчертава необходимостта от осигуряване на ефективно обучение на икономическите оператори, членове на ветеринарната професия и техните помощници, контролни и други компетентни органи, което да позволи ранното откриване на свързани с животните заплахи, както и от актуализиране на минималните стандарти в областта на ветеринарното обучение, подкрепа на подобно обучение на равнище ЕС, както и от мерки за гарантиране, във възможно най-кратки срокове, на синхронизирането на съответните програми в училищата и факултетите; в тази връзка създаването на европейска система за акредитиране на ветеринарните училища би могло да спомогне за постигане на целта за висококачествено ветеринарно образование;

63.

Решително подкрепя действията за увеличаване на използването на неотложно ваксиниране (както принудително, така и защитно), които следва да доведат до по-ефективната превенция с цел овладяване на болестите като част от дейностите по тяхното изкореняване; обръща внимание на факта, че въвеждането на ефективна система за ваксинации изисква гаранции за доходите за собствениците на ваксинирани животни, които могат да се сблъскат с проблеми при продажбата на ваксинирани животни както и осигуряването на съответно финансово подпомагане, което да поощрява нейното прилагане, и гаранции, че продуктите от ваксинирани животни не се подлагат на ограничения; също така счита за необходимо разширяването на банките с ваксини на ЕС; освен това счита за необходимо да се приложат всички мерки, които биха могли да допринесат за намаляването на броя на умъртвените и отстранени здрави животни, напр. тестове, доказващи липсата на носители на болести и с това позволяващи нормалното клане;

64.	Подкрепя разработването на стратегии за ваксинация за всички подходящи видове животни и заболявания;

65.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат мерки, за да гарантират недискриминирано разпространение на продукти, произхождащи от ваксинирани животни, чието отсъствие досега значително възпрепятства използването на ваксинирането като средство за борба с разпространението на заразни болести по животните; следователно призовава, наред с другото, за забрана на потребителското етикетиране на продукти, произхождащи от ваксинирани животни, ефективни обществено-комуникационни стратегии относно безопасността на продуктите, произхождащи от ваксинирани животни, и за сключване на конвенции относно свободното разпространение на продукти, произхождащи от ваксинирани животни, между правителства, организации на селскостопански производители, потребителски организации, търговци на едро и дребно;

66.

Счита, че във връзка с действията по време на заплаха от криза, от съществено значение е да се осигури наличието на специализирани знания и на хуманни средства за провеждане на необходимото умъртвяване на животни, които да им спестят ненужни страдания и да зачитат факта, че те са живи, чувствителни същества;

67.	Посочва, че лекарствата и ваксините за животни представляват част от здравето на животните и че в този смисъл трябва да се уредят наново компетенциите в рамките на Комисията;

Стълб 4 — Наука, иновация и изследвания

68.

Подчертава, че научните изследвания играят съществена роля в съвкупността от дейности за поддържане на здравето на животните, тъй като благодарение на тях се извършва напредък, по-специално в областта на наблюдаването на диагностицирането и контрола на болестите по животните, анализа на риска, разработването на ваксини и тестове и ефикасни методи на лечение, които трябва да се основават на научно познание; в тази връзка припомня внесеното от Парламента изменение на бюджета на ЕС за 2008 г. за увеличаване на бюджетните кредити за разработване на (маркерни) ваксини и методи за тестване; призовава Комисията да използва ефективно тези увеличени бюджетни кредити;

69.	Обръща внимание на необходимостта от по-подробни научни изследвания относно въздействието на фуражите върху здравето на животните и, косвено, върху човешкото здраве;

70.	Счита, че изследванията в областта на здравето на животните и тяхното благосъстояние, проведени в рамките на Седмата рамкова програма за изследвания, както и други изследвания, направени на национално и ЕС равнище, допринасят за по-ефективни действия в областта на здравето на животните;

71.

Посочва необходимостта от засилване на мрежата на референтните национални и общностни лаборатории, които се занимават с болестите по животните, като подчертава вече съществуващите мрежи, и изразява съгласие, че е необходимо прилагането на уеднаквени в научно отношение методи за тестване, които са съвместими с търговията, т.е. валидирани и приети от OIE и от търговските партньори от трети страни;

72.

Подчертава значението на обмена на научна информация в областта на здравето и благосъстоянието на животните и изтъква необходимостта от развитие на информационните платформи ERA-NET и Европейска технологична платформа за здравето на животните в световен мащаб; предимствата и недостатъците на нови и доразвити методи за диагностика, например полимеразна верижна реакция (PCR), трябва да бъдат популяризирани по-добре и използвани за благосъстоянието на животните и хората — с оглед на защитата на животните както и на снабдяването с безопасни храни в световен мащаб, особено в по-новите държави-членки;

73.	Подчертава значението на общуването с потребителите, за да се постигне разбиране за начините на разпространение и тежките последици от болестите по животните, а с това и тяхното значение за снабдяването с безопасни храни;

74.	Изразява твърдо убеждение, че клонирането на животни с икономическа цел трябва да бъде забранено;

75.

Изразява загриженост, че европейските стандарти биха могли да бъдат застрашени от вноса от трети страни, в които селскостопанските производители няма същите задължения по отношение на здравето и благосъстояние животните; призовава Комисията да проучи начини за предпазване от такава конкуренция от трети страни, включително и разглеждане на мерки, свързани с вноса, както и чрез поставяне на този въпрос на обсъждане на съответните форуми в рамките на СТО;

76.	Счита, че забавянето по отношение на предприемането на мерки, с които да се гарантира, че внасяното бразилско говеждо месо произхожда единствено от животни, които не са изложени на риск от заболяване от шап, подкопава общественото доверие в режима на ЕС относно здравето на животните;

77.

Призовава Комисията да гарантира, че изходът от преговорите в рамките на СТО не застрашава способността на европейските земеделски стопани да поддържат и повишават стандартите относно здравето и благосъстоянието на животните; счита, че възможността за подчиняване на вносните продукти на същите изисквания като европейските продукти е основен фактор при гарантирането на балансиран изход от преговорите;

78.	Призовава Комисията да гарантира, че в резултат на преговорите в рамките на СТО яйцата се обозначават като „чувствителен“ продукт, с цел запазване на постигнатия напредък в областта на здравето и благосъстоянието на животните в тази област на селскостопанското производство;

79.

Изразява безпокойство относно увеличаващите се данни, които свързват разрастващата се международна търговия с живи птици и птичи продукти с развитието и разпространението на болести като например птичия грип; призовава Комисията да разгледа тези данни и при необходимост да представи подходящи предложения за политика;

80.

Приветства намерението на Комисията да зачита поетите в рамките на СТО ангажименти относно санитарните и фитосанитарните мерки, но счита, че това не следва да възпрепятства изрично допустимата съгласно Споразумението на СТО за приложение на санитарни и фитосанитарни мерки (ССФМ) възможност за въвеждане на мерки, водещи до по-високи стандарти на защита, когато това е достатъчно научно обосновано; в допълнение към това счита, че е важно да се съдейства за приемането на такива мерки на международно равнище с цел гарантиране на по-голяма конвергенция;

81.	Счита, че новото поколение споразумения за свободна търговия с Индия, Корея и страните от югоизточна Азия следва да съдържат балансирана глава, посветена на санитарните и фитосанитарните мерки, и на благосъстоянието на животните;

82.	Призовава Комисията да интегрира здравето и благосъстоянието на животните във всички свои програми за развитие с цел постигане на последователност с вътрешния подход и увеличаване на ползите от тези политики за страните партньори;

83.	Настоятелно призовава Комисията да подпише ветеринарни протоколи с потенциалните експортни пазари, като този на Китай;

* *

84.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/100

Последващи действие във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите

P6_TA(2008)0237

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите (2008/2048(INI)

(2009/C 279 E/22)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 177 от Договора за ЕО,

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Кодекс за поведение на ЕС относно разделението на труда в областта на политиката за развитие“ (COM(2007)0072),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно помощта на ЕС за търговия (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. за повече и по-добро сътрудничество: пакет за ефективност на помощите на ЕС през 2006 г. (2),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Помощта на ЕС: повече, по-добри и по-бързи резултати“ (COM(2006)0087),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Увеличаване на въздействието от помощта на ЕС: обща рамка за изготвяне на стратегически документи за страните и съвместна многогодишна програма“ (COM(2006)0088),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Финансиране за развитие и ефективност на помощта — предизвикателствата във връзка с увеличаване на помощта на ЕС 2006—2010 г.“ (COM(2006)0085),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Ускоряване на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие — финансиране за развитие и ефективност на помощите“ (COM(2005)0133),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, до Европейския парламент и до Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Последователност на политиката за развитие — ускоряване на напредъка към постигане на Целите на хилядолетието за развитие“ (COM(2005)0134),

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Превръщане на консенсуса от Монтерей в практика: приносът на Европейския съюз“ (COM(2004)0150),

—

като взе предвид съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията, относно политиката за развитие на Европейския съюз: „Европейският консенсус“ (Европейският консенсус за развитие), подписана на 20 декември 2005 г. (3),

—

като взе предвид Римската декларация за хармонизация, приета на 25 февруари 2003 г. след Форума на високо равнище относно хармонизацията в Рим, и Парижката декларация за ефективността на помощите (Парижка декларация), приета на 2 март 2005 г. след Форума на високо равнище за хармонизиране и съгласуване за ефективност на помощите в Париж (Парижки форум на високо равнище),

—	като взе предвид Резолюция A/RES/55/2 на Общото събрание на Организацията на Обединените нации (ООН) относно Декларацията на хилядолетието на ООН,

—	като взе предвид Консенсуса от Монтерей, приет на Международната конференция на ООН за финансиране на развитието, проведена на 21—22 март 2002 г.,

—	като взе предвид основните заключения и препоръки на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от партньорската проверка на Европейската общност за 2007 г.,

—	като взе предвид основните заключения на проучването от 2007 г., озаглавено „Ефективност на помощта на ЕС“ и поръчано от неговата комисия по развитие,

—	като взе предвид доклада на ООН за 2007 г. относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

—	като взе предвид член 45 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по развитие (A6-0171/2008),

А.	като има предвид, че сегашната съсредоточеност върху ефективността на помощите е довела до заключението, че помощите за развитие не отговарят на очакванията в резултат на недостатъчната координация между донорите и наличието на прекалено много проекти и програми с различни процедури;

Б.

като има предвид, че тази ситуация на недостатъчни усилия води до ниски нива на собствен принос, по-неефективни програми и големи затруднения за развиващите се страни, създадени от изискванията на донорите, разделение между т. нар. „любимци“ и „сираци“ и пренебрегване на ключови сектори като здравеопазване, образование и програми, които включват въпросите за равенството между половете;

В.	като има предвид, че ЕС осигурява повече от половината от официалната помощ за развитие (ОПР) в света, че може да се превърне в най-ефективният донор и че следователно следва да поеме ролята на международен лидер за насърчаване на реформите, необходими за по-голяма ефикасност на помощта;

Г.	като има предвид, че ръководната цел на политиката за развитие на ЕС е премахването на бедността, в контекста на новата структура на помощите, насочена към постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

Д.

като има предвид, че икономическото и социалното развитие, заедно с опазването на околната среда, са взаимозависещи елементи, които вървят ръка за ръка с устойчивото развитие, в рамките на което се вписват нашите усилия за подобряване качеството на живот за всички, както е записано в параграф 36 от Пекинската декларация, приета на 15 септември 1995 г. на Четвъртата световна конференция за жените в Пекин;

Е.	като има предвид, че опазването на околната среда е издигнато на преден план сред приоритетите на ЕС и че следователно Комисията трябва да вземе предвид тази цел за всички политики, които води по отношение на развиващите се страни;

Ж.

като има предвид, че Комисията иска да бъде поддръжник на задачите, свързани с ефективността на помощите, по отношение на които тя има две тясно обвързани цели: i) да изпълни Парижката декларация и да подобри качеството на собствените си програми за подпомагане, и ii) да помогне на държавите-членки да изпълнят Парижката декларация и да подобрят ефективността си по отношение на помощите;

З.	като има предвид, че последните данни на ОИСР показват, че общо помощта от ЕС е намаляла значително през 2007 г.;

И.

като има предвид, че ангажиментите на ЕС да предоставя повече и по-добри помощи следва да включват увеличаване на ОПР до 0,56 % от брутния национален доход (БНД) до 2010 г., разработване на нови, по-предсказуеми и по-малко променливи механизми на помощите, заедно с насърчаване на по-добра координация и допълняемост, като се работи за съвместна многогодишна програма, основана на плановете и системите на страните партньори, по-нататъшно необвързване на помощта и реформа на техническата помощ, за да се отговори на националните приоритети, като има предвид, че между 2006 и 2007 г. делът на европейския БНД, посветен на ОПР е намалял за първи път от 2000 г., като от 0,41 % е станал 0,38 %, и следователно ЕС трябва да удвои своите усилия за постигане на поставената цел в рамките на ЦХР, а именно — през 2015 г. 0,7 % от европейския БНД да бъдат посветени на ОПР;

Й.

като има предвид, че член 180 от Договора за ЕО, допълнен от член 188 Г, добавен с Договора от Лисабон, изисква „политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиката на държавите-членки да се допълват и подсилват взаимно“, като е необходимо държавите-членки и Съюзът да се стремят към засилена координация на донорите и по-добро разпределяне на задачите, което ще допринесе за по-голяма ефективност на помощите;

К.

като има предвид, че съществува риск амбициозните цели на Европейския консенсус за развитие, включително другите политически цели като миграцията и търговията, да намалят съсредоточеността върху развитието и да подкопаят консенсуса, постигнат в международните задачи, свързани с помощите за намаляване на бедността, като резултат от липсата на съгласуваност между различните политики на ЕС, и като напомня в тази връзка параграф 35 от Европейския консенсус за развитие, съгласно който „е важно политиките, които не са свързани с развитието, да подпомагат усилията на развиващите се страни за осъществяване на ЦХР“;

Л.	като има предвид, че изтичането на мозъци е довело до критичен недостиг на здравни работници и друг квалифициран персонал от ключово значение в развиващите се страни, което от своя страна често възпрепятства ефективното предоставяне на помощ на място;

М.

като има предвид, че системата за помощите все повече се усложнява, което е видно от рязкото нарастване на броя на каналите за помощ, разпокъсването на притоците от помощи, нарастващото целево разпределяне на помощта, все по-засиленото участие на нововъзникващите икономики в тяхното сътрудничество с развиващите се страни, като се стига до разпокъсване на помощта и припокриване на дейностите на донорите на глобално, национално или секторно равнище;

Н.

като има предвид, че през следващите години едно от предизвикателствата за институциите ще бъде как най-добре да се интегрират 12-те нови държави-членки на ЕС като нововъзникнали донори, тъй като някои от тези донори смятат, че е трудно да се следват насоките за стандарти за развитие на сътрудничеството в системата за помощи, поддържани от КПР към ОИСР;

О.	като има предвид, че тази ситуация би могла да бъде пречка за ефективното обезпечаване на помощта;

П.	като има предвид, че сегашната система за разпределяне на помощите доста често не оправдава очакванията, като за много бедни страни и области с критично значение като например здравеопазване, образование, социално сближаване и равенство между половете, се отпускат малки помощи;

Р.

като има предвид, че ЕС се е посветил на решаването на въпроса за „осиротелите“ или пренебрегнати държави и сектори в контекста на посочения по-горе Кодекс за поведение на ЕС относно разделението на труда в политиката за развитие, като започва да преглежда отпуснатите суми в ситуации на нестабилност;

С.

като има предвид, че Парламента, чрез механизма за проверка на Инструмента за развитие на сътрудничеството, установен с Регламент (ЕО) № 1905/2006 (4) (Регламент за Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)), и отделните държави-членки са изразили загриженост, че първоначалната цел за премахване на бедността не винаги е отразена при практическото предоставяне на помощта;

Т.

като има предвид, че много от проучванията са показали, че ефективното отчитане на използването на помощта, осъществявано с гражданско участие, е един от основните показатели за ефективността на помощта, но че по отношение на помощите все още липсва прозрачност и откритост, като има предвид, че тази липса на прозрачност затруднява достъпа до информация на правителствата, местните власти и гражданското общество в държавите бенефициери, както и че в този смисъл тя представлява значителна пречка пред по-доброто усвояване на помощта;

У.

като има предвид, че помощта често се разходва според собствените приоритети и програми на донорите, без да се полагат достатъчно усилия, за да се спази и следва националното планиране и приоритетите за развитие или националната бюджетна времева рамка, което затруднява много получателите на помощта при изготвянето на ефективен бюджет или планирането напред и затруднява парламентите, гражданското общество и останалите заинтересовани страни при контрола на притоците и ефективността на помощите;

Ф.

като има предвид, че използването на системите на държавите е ключов компонент на ефективността на помощите и се смята за важно средство за увеличаване на собствения принос на страните партньори в разработването и осъществяването на политиката; като има предвид, че поради това използването на системите на държавите се очаква да засили националните стратегии за развитие на страните партньори, както и рамките за изпълнение;

Х.

като има предвид, че съгласно неотдавнашно проучване относно мониторинга на Парижката декларация от ОИСР, липсата на продиктувана от търсенето техническа помощ е основен проблем за правителствата на развиващите се страни, тъй като голяма част от техническата помощ продължава да бъде ограничена и твърде скъпа и често е неефективна за изграждането на местния капацитет, предмет на член 31 от Регламента за ИСР;

Ц.

като има предвид, че ролята на националните парламенти е от първостепенно значение за повишаване на осведомеността и насърчаването на реформата на структурата на помощта, а именно чрез дебата и одобряването на рамките за развитие и бюджетите, разпределяне на средствата на свързаните с бедността сектори, насърчаване на разпределянето на задачите и търсене на отговорност от правителствата за изпълнението на целите на Парижката декларация;

Ч.	като има предвид, че местните власти са ключов участник в политиките за развитие, доколкото техните експертни познания и запознатостта им с нуждите на местно равнище им позволяват ежедневно да дават израз на очакванията на населението и да запълват пропастта, която го разделя от държавата;

Ш.	като има предвид, че гражданското общество играе съществена роля, както като партньор в политическия диалог относно ефективността и определянето на приоритетите на помощите, така и като „пазител“ при контрола на държавните разходи;

Щ.

като има предвид, че ИСР предвижда не повече от 15 % от тематичната кредитна линия в полза на неправителствените участници и местните власти да бъдат посветени на последните, и че това положително развитие, насочено към засилена ефективност на помощите, би следвало да се съпровожда от по-често прибягване към децентрализирано сътрудничество от страна на държавите-членки;

АА.

като има предвид, че ЕС трябва да гарантира, че задачите, свързани с ефективността на помощите, определени на Третия форум на високо равнище относно ефективността на помощите, който ще се проведе през септември 2008 г. в Акра, са съсредоточени върху намаляване — и в дългосрочен план премахване — на бедността;

АБ.

като има предвид, че както подобряването на качеството на помощите, така и увеличаването на тяхното количество, са от първостепенно значение за постигането на ЦХР и че ефективността на помощите не може да бъде претекст за неизпълнение на ангажиментите, поети от държавите-членки съгласно посочения по-горе консенсус от Монтерей;

АВ.

като има предвид, че Европейският консенсус за развитие признава равенството на половете като самостоятелна цел и ангажира ЕС да засили подхода си по отношение на равенството на половете в сътрудничеството си за развитие, и че съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Равенство между половете и участие на жените в политическия и икономическия живот при сътрудничеството за развитие“ (COM(2007)0100) задължава донорите от ЕС да гарантират ефективното изпълнение на стратегиите и практиките, които водят до действителни резултати по отношение на жените;

АГ.

като има предвид, че установяването на мира на местно, национално, регионално и световно равнище е възможно и е неделимо от напредъка на жените, тъй като те са изключително важен двигател не само за семейния живот и образованието на децата, но също така и за обществените инициативи, разрешаването на конфликти и насърчаването на устойчивия мир на всички равнища, както се посочва в параграф 18 от посочената по-горе Пекинска декларация;

1.	Призовава държавите-членки и Комисията заедно да направят всичко възможно, за да гарантират, че ЕС говори с един глас, да съгласуват предоставянето на помощите с приоритетите на страните партньори и да направят усилията си по-съгласувани, прозрачни, предсказуеми и като цяло ефективни;

2.	Подчертава, че Комисията ще трябва да поддържа целостта на задачите, свързани с развитието с ясен фокус върху крайната цел за премахване на бедността, както и да подчертава ефективното прилагане на приоритетните политики, което включва фокусиране върху резултатите;

Подчертава, че увеличението на цените на суровините изигра основна роля за настъпването на настоящата глобална продоволствена криза, която е в състояние да заличи всички предприети усилия за засилване на ефективността на помощите, и изисква от Комисията и от всички държави-членки да подкрепят всяка мярка, която може да допринесе за стабилизиране на цените на суровините за развиващите се страни;

Призовава Комисията да оказва помощ за интегрирането на новите членове в международни подходи с повишена координация по отношение на политиката за развитие и предоставянето на помощите с подходящите механизми, да работи съвместно с новите държави-членки за определяне на начина, по който ще постигнат договорените на Парижкия форум на високо равнище допълнителни цели на ЕС по отношение на ефективността на помощите, както и да проучва възможността оттук нататък за евентуални съвместни програмни дейности; напомня в тази връзка, че новите държави-членки са поели ангажимент да постигнат до 2010 г. целта от 0,17 % от БНД за ОПР, а до 2015 г. — 0,33 %, като техните предстоящи вноски трябва да засилят ролята на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие;

Признава ключовата роля на демократичния собствен принос и парламентарния контрол в развиващите се страни за гарантирането на ефективността на помощите, необходимостта ЕС да предостави на парламентите на развиващите се страни ресурси и подкрепа за развитието на капацитет с цел да се гарантира, че тези държави имат достатъчен капацитет за осъществяване на контрол и надзор на бюджета на техните правителства; признава и важността на факта, че по-доброто отчитане на резултатите пред Европейския парламент, гражданското общество и държавите-членки може да допринесе за изграждането на доверие в програмите на Общността, да повиши отчетността и да позволи по-стратегически форми на надзор; в тази връзка призовава Комисията да предложи нов показател за наблюдение на парламентарния контрол;

Призовава Комисията и държавите-членки съвместно да определят показателите за отчитане на резултатите, адаптирани спрямо показателите на ЦХР, по-специално във връзка с бюджетното подпомагане, така че националните парламенти, местните власти и местното гражданско общество, както и Европейският парламент, да могат да проследяват резултатите от участието на ЕС;

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че политиките на ЕС и структурата на помощите поддържат принципа от Парижката декларация за насочено към резултатите управление, по-конкретно с цел постигане на резултати по отношение на ЦРХ, които е най-малко вероятно да бъдат изпълнени според доклада на ООН за 2007 г. относно Целите на хилядолетието за развитие, например по отношение на петата ЦРХ;

Изисква от Комисията да изготви регистър на всички финансови инструменти, които е отпуснала в областта на доброто управление, без значение дали става дума за средства от Европейския фонд за развитие (ЕФР), ИСР, Стратегията ЕС—Африка или парите, предоставени на африканските правителства за целите на доброто управление, така че да се проверят тяхната съгласуваност и доброто управление на средствата;

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят създаването и прилагането на новаторски механизми за финансиране, предназначени значително да допринесат за постигането на ЦХР в предвидените срокове; подчертава, че тези допълнителни средства не могат да заменят вече поетите ангажименти по отношение на ОПР;

10.	Подкрепя решението на Комисията да използва бюджетната подкрепа във все по-голяма степен, но същевременно насърчава Комисията да проучи допълнително предизвикателствата на този начин за оказване на помощ;

11.

Призовава държавите-членки и националните им парламенти да насърчават задачите, свързани с разделението на труда, най-вече както е установено в гореспоменатия Кодекс за поведение относно разделението на труда в политиката за развитие, и да съставят годни за изпълнение планове относно начина, по който възнамеряват да ги приложат с оглед усъвършенстване на работата по европейската помощ, като същевременно гарантират, че тази програма се ръководи от страните партньори, а не само от донорите;

12.	Подчертава, че разделението на труда следва да бъде ръководено от държавите, да се основава на принципите на Парижката декларация, да бъде насочено към постигането на резултати и да води до достатъчно финансиране на всички сектори във всяка страна партньор;

13.	Подкрепя преразглеждането и разширяването на инициативата „донорски атлас“ с оглед насърчаване на по-последователен междудържавен политически диалог сред европейските донори;

14.

Напомня, че поради корупция се отклоняват средства, предназначени за развитие, а това я прави основно препятствие за по-голямата ефективност на помощите; призовава Комисията да подобрява наблюдението на разпределянето на помощите за развитието и да насърчава бенефициерите на помощите да ратифицират и прилагат стриктно международните и регионалните споразумения, приложими в тази област;

15.	Призовава Комисията да осигури по-голяма отчетност, както и прозрачност на системите за обществен финансов мениджмънт на държавите, когато съществува гаранция, че помощите ще бъдат използвани по предназначените цели, за да се засилят едновременно собственият принос и намаляването на бедността;

16.

Изисква от Комисията и от Съвета да вземат конкретни мерки за борба с корупцията, по-специално като окажат подкрепа за инициативи на гражданското общество, предназначени за гарантиране на прозрачност при използването на предоставените от ЕС помощи, и като призоват всички държави-членки и страни партньори да ратифицират Конвенцията на ООН срещу корупцията от 2003 г.;

17.

Подкрепя ролята на Комисията за координиране на сътрудничеството за развитие между държавите-членки на централно и на местно равнище и подчертава допълнителния принос на Комисията при поемането на водеща роля в политическия диалог между ЕС и страните партньори на основата на общите ценности на ЕС като например утвърждаването на правата на човека и насърчаването на равенството между половете;

18.

Призовава Комисията да продължи да опростява процедурите, включително процесите на доставка на помощите, да продължи да децентрализира отговорността и да осигурява на делегациите достатъчен капацитет (персонал и умения), както и по целесъобразност да контролира или оказва влияние по отношение на процедурата по определяне и одобрение на тематичните и регионални бюджетни редове, за да изпълнят отговорностите си; подчертава важността да се предостави достатъчно развоен капацитет на бъдещата Европейската служба за външна дейност;

19.

Призовава също така от Комисията да насърчи редовните контакти и общата работа на своите делегации с гражданското общество и местните власти, така че по-добре да се вземат предвид нуждите и приоритетите на страните партньори, като по този начин се благоприятства по-доброто усвояване на помощите, което е и основната цел на Парижката декларация;

20.

Подчертава необходимостта да се подобрят насоките и методологията за мониторинг на Парижката декларация с цел да се подобри колективното разбиране на програмата, установена от Парижкия форум на високо равнище и да се осигури непрекъснато събиране на информация относно показателите в основните държави, получаващи помощи; подчертава необходимостта да се гарантира, че държавите донори изпълняват обещанията си за предоставяне на помощи и призовава държавите-членки да предоставят по-добър достъп до своите съответни данни, за да се подпомогне повишаването на прозрачността и отчетността при изготвянето на доклади относно помощите; следователно подчертава нуждата от прилагане на точни показатели за междинна оценка, като резултатите позволят коригирането и/или засилването на необходимите действия за постигане на поставените за 2010 г. цели;

21.

Подчертава необходимостта да се разработи средносрочен план за мониторинг, за да се преразгледа напредъкът и да се насърчат ориентирани към действие мерки, които да засилят доверието в мониторинга на национално равнище, да се постигне съгласуване между усилията на мониторинга на национално и международно равнище и да се намали потенциалното дублиране на усилията при мониторинга на ангажиментите по Парижката декларация, поети от ЕС;

22.

Призовава Комисията да направи още по-ясни определенията относно разпределянето по сектори на ОПР, така че да се подобри съгласуваността на резултатите и да се намалят транзакционните разходи при управлението на данните на Комисията и на държавите-членки на национално равнище; призовава Комисията да гарантира, че няма разширяване на дефинициите за ОПР с цел включване на елементи, които не са част от помощите, като например разходите за военни цели;

23.

Призовава Комисията и държавите-членки, съгласно ангажимента, поет на световната среща на върха за социалното развитие, проведена в Копенхаген на 5—12 март 1995 г., да се съобразят с искането на организациите на гражданското общество поне 20 % от помощите за развитие да бъдат посветени на подобряването на основните обществени услуги като образование, здравеопазване, достъп до вода и санитарна инфраструктура;

24.

Призовава членовете на КПР към ОИСР — компетентният в тази област орган — да изготвят възможно най-бързо определение на сътрудничеството за развитие, което да е в състояние да доведе до окончателно прекратяване на отклоняването на помощите за цели, които нямат никаква връзка с развитието, тъй като отклоняването на средства е възможно единствено поради настоящото изключително широко официално определение на помощта за развитие;

25.

Призовава Комисията и държавите-членки напълно да освободят помощта си, по-специално техническата помощ, помощите под формата на хранителни продукти и помощта за транспорта на хранителни продукти, в съответствие с препоръката на КПР към ОИСР от 2001 г. за страните, които отговарят на условията за ЕФР, и с член 31 от Регламента за ИСР;

26.

Призовава Комисията и държавите-членки поетапно да премахнат ограниченията, свързани с политиката — особено ограниченията, характерни за икономическата политика, да подкрепят общото разбиране по отношение на ключови приоритети и да използват влиянието си, за да убедят Световната банка и Международния валутен фонд да подкрепят същата позиция; отправя специално искане стратегията „помощ за търговия“ да бъде в полза на всички развиващи се страни, а не само на далите съгласие за по-голяма либерализация на своите пазари, особено в рамките на споразуменията за икономическо сътрудничество;

27.	Подчертава необходимостта международните финансови институции и държавите донори да правят публично достъпни условията за предоставяне на помощите за развитие, така че да може да се упражни същински демократичен контрол от страна на парламентите, местните власти и гражданското общество;

28.	Подчертава нуждата помощите да се разпределят съгласно собствените приоритети и програми на партньорите и да се съобразяват с националните приоритети за планиране и развитие или с националната бюджетна времева рамка;

29.	Подчертава, че една по-добра координация между Комисията и държавите-членки следва да реши проблема със страните и секторите, които са били пренебрегнати, и подчертава значението на осъвременената и преработена версия на донорския атлас;

30.

Подчертава необходимостта от засилване на напредъка в постигане на ЦХРв областта на здравеопазването, в частност в ситуации на нестабилност и необходимостта ГД „Хуманитарна помощ“ към Комисията и ГД „Развитие“ да координират работата си по време на фазата на предоставяне на хуманитарна помощ, фазата на преход и фазата на развитие (връзка между помощ, възстановяване и развитие), както например е заявено в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ (5);

31.

Подчертава необходимостта от задълбочаване на консултациите на Комисията с партньори от гражданското общество на централно и местно равнище чрез по-добре структурирани срещи по въпросите на политиката, стратегическото програмиране и ефективността на помощите, включително изискванията за покани за представяне на предложения, процедурите за плащане, финансовия контрол върху проектите, осъществяването на наблюдение и процесите на извършване на оценка; призовава правителствата донори и правителствата партньори да осигурят пълно и съдържателно участие на гражданското общество и местните власти при планирането, изпълнението, осъществяването на наблюдение и оценка на бюджетите и програмите за развитие и да подпомагат обстоятелствата, необходими за изпълнението на техните роли;

32.

Подчертава, че участието на жени и женски движения във формулирането и осъществяването на политика и програми, в изпълнението, осъществяването на наблюдение и оценката следва да се възприемат като неразделна част от осигуряването на истински принос, като се има предвид диспропорционалното въздействие на бедността върху жените;

33.	Подчертава необходимостта да се включват местните власти, както на държавите-членки, така и на партньорите от ЕС, в процеса на постигане на целите на Парижката декларация, по-специално при всички етапи на изготвяне, прилагане и оценка на политиките за развитие;

34.

Напомня определящата роля, която могат да играят членовете на различните диаспори за подобряване ефективността на европейските помощи, и призовава поради това Комисията и държавите-членки да ги включат в по-голяма степен в изготвянето и прилагането на европейските програми за развитие; подчертава, че включването на чужденци или на лица с чужд произход в партньорствата между ЕС и съответните страни на произход съставлява мощен двигател за интеграцията;

35.

Счита, че увеличаването на прозрачността на информацията относно притоците на хуманитарна помощ е от съществено значение за по-ефективното използване на помощите и подобряване на взаимната отчетност, както и за гарантирането на навременно достигане до обществеността на изчерпателна информация относно всички предоставени, разпределени и изплатени помощи, включително публикуването на надеждни програми по страни за ангажименти за предоставяне на помощи и за разходи за помощи; че следва да е налице автоматично, навременно и проактивно разгласяване от страна на държавите-членки и на партньорите на всички документи, свързани с планирането, изпълнението и оценката на стратегиите и проектите за предоставяне на помощи; и че това разгласяване следва да включва оповестяването на информация, която позволява на обществеността да участва във вземането на решения, при това на езици и под форми, подходящи за всички заинтересовани страни;

36.

Призовава Комисията и държавите-членки да постигнат напредък в тази област, като подкрепят установяването на счетоводни стандарти по отношение на изискванията относно предоставяната информация за външно подпомагане и като работят заедно с граждански организации, националните парламенти, местните власти и международни организации за установяването на добри практики за вписване на притоците помощ в националните бюджети;

37.

Призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да приведат помощите си в съответствие със системите на държавите, като използват обща и секторна бюджетна подкрепа, която следва да се основава на план за сериозно намаляване на бедността, който засилва вътрешната отчетност и който е свързан с взаимния ангажимент за намаляване на бедността и за постигане на ЦХР, както и да се основава на спазването на правата на човека и засилването и подобряването на наблюдението, финансовото управление и отчетността;

38.

Подчертава необходимостта от увеличаващо се и предвидимо финансиране от страна на Комисията и държавите-членки под формата на многогодишни ангажименти за предоставяне на помощи (за 3 или повече години), които са основани на ясни и прозрачни критерии и на резултатите от усилията за премахване на бедността, включително специфичните резултати по сектори, съгласувани със страните партньори, и осъществяването на тези ангажименти по график и по прозрачен начин, така че да се даде възможност за инвестиции в осигуряването на човешки ресурси, които са жизненоважни за подобряването на ефективността на помощите; приветства инициативите за сключване на договори по ЦХР с оглед осигуряването на по-предвидима форма на бюджетна подкрепа в дългосрочен план; въпреки това настоява, че в това се включва сериозен ангажимент от страна на страните партньори за постигане на ЦХР и че е необходимо осъществяването на постоянно наблюдение с особено внимание върху резултатите; приветства договорите, отнасящи се до ЦХР, като един от вариантите за повишаване на предвидимостта на помощите;

39.	Отбелязва, че в повечето развиващи се страни, повечето от целите, поставени в рамките на ЦХР, няма да бъдат постигнати до 2015 г.; и призовава настоятелно държавите-членки да подготвят годишни програми за изпълнение на дадените обещания;

40.	Признава значението на определянето на целите по такъв начин, че постепенно да се достигне положение, при което 100 % от техническата подкрепа да бъде продиктувана от търсенето и съгласувана с националните стратегии на партньорите;

41.	Подчертава, че техническата помощ, подготвена съобразно нуждите, изразени от държавите бенефициери и организациите на гражданското общество, а не според приоритетите на държавите донори, следва да позволи едновременно увеличаване на капацитета на партньорите на ЕС и усвояването на местно равнище;

42.

Отбелязва, че реформата по отношение на помощите е само една от стъпките, които ЕС трябва да предприеме, като заедно с това да направи така, че неговите политики в областта на търговията, сигурността, миграцията, земеделието, рибното стопанство, енергетиката, околната среда, промените в климата и др. да са съгласувани с целите за развитие, за да бъдат в полза на развиващите се страни и да насърчат справедлива международна финансова и търговска система в подкрепа на развитието; напомня в тази връзка параграф 35 от Европейския консенсус за развитие, съгласно който „е важно политиките, които не засягат развитието, да подкрепят полаганите от развиващите се страни усилия за осъществяване на ЦХР“;

43.

Напомня ангажиментите, поети от държавите, подписали Парижката декларация, за довеждане до успешен край на стратегическите оценки на околната среда на секторно и национално равнище; призовава в тази връзка Комисията да се придържа към тази цел, така че да оцени въздействието на своите политики, по-специално във връзка с промените в климата, опустиняването и биоразнообразието в развиващите се страни;

44.	Подчертава, че работата във връзка с ефективността на помощта трябва да се съпътства от по-добра осведоменост на гражданите на държавите донори относно целите, условията за прилагане и получателите на помощите за развитие.

45.	Припомня, че Европейският консенсус за развитие признава равнопоставеността на половете като самостоятелна цел и съответно тя следва да бъде ключова област — предмет на обсъждане в контекста на ефективността на помощите;

46.

Признава, че програмите, които се отнасят до количеството и качеството на помощите са неразривно свързани и че с оглед постигането на целите за ефективност на помощите трябва да има траен ангажимент към съществуващите цели по отношение на количеството, така както са договорени от всички държави-членки на ЕС; в този смисъл призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да препотвърдят ангажимента си за постигане на общата цел за ОПР от 0,56 % от БВД през 2010 г. и 0,7 % през 2015 г. по отношение на увеличаването на помощите и да създадат амбициозни многогодишни програми за измерване на постепенното увеличаване на бюджетите за помощи;

47.	Подчертава колко е важно да се обръща сериозно внимание на равнопоставеността на половете на всеки етап от изготвянето на програми, тяхното изпълнение, осъществяването на наблюдение и извършването на оценка;

48.	Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР и националните парламенти на държавите-членки.

(1) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 291.

(2) ОВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 373.

(3) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.

(4) Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41).

(5) Съвместно изявление на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията „Еврпейският консенсус относно хуманитарната помощ“, подписан на 18 декември 2007 г. (ОВ C 25, 30.1.2008 г., стр. 1).

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/121

Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ *

P6_TA(2008)0203

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно предложението за регламент на Съвета относно създаване на съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ (COM(2007)0571 — C6-0446/2007 — 2007/0211(CNS)

(2009/C 279 E/29)

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2007)0571),

—	като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (1) (Финансов регламент), и по-специално член 185 от него,

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (2) (МИС), и по-специално точка 47 от него,

—	като взе предвид членове 171 и 172 от Договора за ЕО, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C6-0446/2007),

—	като взе предвид член 51 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на Комисията по бюджети (A6-0145/2008),

1.	Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

Счита, че референтната сума, посочена в законодателното предложение, трябва да бъде съвместима с горната граница на функция 1а от текущата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2007—2013 г., както и с разпоредбите на точка 47 от Междуинституционалното споразумение (МИС) от 17 май 2006 г.; отбелязва, че всяко финансиране след 2013 г. се оценява в контекста на преговорите относно следващата финансова рамка;

3.	Посочва, че становището на Комисията по бюджети не предопределя резултата от процедурата, установена в точка 47 от МИС от 17 май 2006 г., която е приложима за създаването на Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“;

4.	Приканва Комисията да внесе съответните промени в предложението си, съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО;

5.	Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

6.	Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

7.	Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(7а)

През март 2007 г. изпълнителният борд на Европейската платформа за технологии в областта на горивните клетки и водорода прие план за изпълнение, според който по предварителна преценка за периода 2007—2015 г. за посрещане на технологичните предизвикателства ще бъде необходим бюджет от 7,4 млрд. евро, от който една трета следва да бъде предназначен за научни изследвания и развойна дейност. За да може ЕС да развие устойчиви в дългосрочен план технологии, значителна част от този бюджет за научноизследователски и развойни дейности следва да бъде предназначена за изследвания с цел революционен напредък .

(9)

Целта на СТИ „Горивни клетки и водород“ се състои в прилагането на програмата за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности в Европа в областта на горивните клетки и водорода. Тези дейности следва да бъдат извършени в сътрудничество и с участието на заинтересованите страни от промишлеността, в това число и МСП, изследователски центрове, университети и регионите.

(9)

Целта на СТИ „Горивни клетки и водород“ се състои в прилагането на програмата за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности в Европа в областта на горивните клетки и водорода. Тези дейности , които следва да се основават на работата на Европейската технологична платформа в областта на горивните клетки и водорода, следва да бъдат извършени в сътрудничество и с участието на заинтересованите страни от промишления отрасъл, в това число и МСП, научноизследователски центрове, университети и регионите.

(10)

Имайки предвид публично-частното партньорство с участието на основните заинтересовани страни и неговата дългосрочна дейност, създадените обществено-икномически ползи за европейските граждани, набирането на финансови ресурси и съфинансирането на НИТРД дейностите в областта на горивните клетки и водорода, предоставено от Комисията и промишлеността, необходимите високоспециализирани научни и технически познания и отчитайки промишлените права на собственост, изключително важно е да се създаде Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ (наричано оттук нататък СП ГКВ) в съответствие с член 171 от Договора. Правният субект следва да осигури координирано използване и ефективно управление на средствата, предвидени за СТИ в областта на горивните клетки и водорода. За да се гарантира правилното управление на дейностите, които са започнали, но не са завършени по време на Седмата рамкова програма (2007—2013 г.), Съвместното предприятие ГКВ трябва да бъде създадено за първоначален период от 10 години , който да приключи на 31 декември 2017 г. Този срок може да бъде удължаван.

(10)

Имайки предвид публично-частното партньорство с участието на основните заинтересовани страни и неговата дългосрочна дейност, създадените обществени и икономически ползи за европейските граждани, набирането на финансови ресурси и съфинансирането на НИТРД дейностите в областта на горивните клетки и водорода, предоставено от Комисията и промишлеността, необходимите високоспециализирани научни и технически познания и отчитайки промишлените права на собственост, изключително важно е да се създаде Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ (наричано по-долу Съвместно предприятие ГКВ) в съответствие с член 171 от Договора. Този правен субект следва да осигури координирано използване и ефективно управление на средствата, предвидени за СТИ в областта на горивните клетки и водорода. За да се гарантира правилното управление на дейностите, които са започнали, но не са завършени по време на Седмата рамкова програма (2007—2013 г.), Съвместното предприятие ГКВ следва да бъде създадено за период, който изтича на 31 декември 2017 г. Следва да се гарантира, че след последната покана за представяне на предложения през 2013 г., текущите проекти ще продължат да се изпълняват, контролират и финансират до началото на 2017 г.

(10а)

За да бъдат ефективно развити технологиите в областта на горивните клетки и водорода, в много от областите е необходим значителен революционен напредък. Следователно Комисията следва да играе ключова роля за това, да се постави необходимият акцент върху дългосрочните научни изследвания и да се предостави съответната подкрепа за тях, като се вземат предвид препоръките, представени от консултативните органи на Съвместното предприятие ГКВ, по-специално Научния комитет и Групата на високо равнище, представляваща държавите-членки.

(11а)

Следва да се насърчава участието на МСП, научноизследователски центрове и университети в дейностите по НИТР. В съответствие с правилата за участие в Седмата рамкова програма максималното равнище на публичното финансиране на допустимите разходи в случая на МСП, научноизследователските центрове и университетите следва да бъде с петдесет процента по-високо от това за останалите субекти.

(12)	Учредители на СП ГКВ следва да бъдат Европейската общност и Промишлената група на СТИ ГКВ (наричана оттук нататък „Промишлената група“), която представлява интересите на промишлеността и е отворена за частни дружества. Изследователска група може да стане член на СП ГКВ.

(12)

Учредители на Съвместно предприятие ГКВ следва да бъдат Европейската общност , представлявана от Комисията и Промишлената група на СТИ ГКВ (наричана оттук нататък „Промишлената група“), която представлява интересите на промишлеността и е отворена за частни дружества и промишлени асоциации от областта на горивните клетки и водорода . Изследователска група може да стане член на Съвместно предприятие ГКВ.

(13)	Административните разходи на СП ГКВ ще бъдат покрити по равно и в брой от ЕО и Промишлена група (ПГ) още от самото начало. Ако се създаде Изследователска група, тя следва да покрие 1/12 от административните разходи.

(13)	Текущите разходи на Съвместно предприятие ГКВ ще бъдат покрити по равно и в брой от ЕО и Промишлена група (ПГ) още от самото начало. Ако се създаде Изследователска група, тя следва също да участва във финансирането на текущите разходи.

(13а)

Текущите разходи, в частност административните разходи, следва да се сведат до минимум, като същевременно се използват в пълна степен ресурсите и организационните системи на съществуващи органи.

(14)	Оперативните разходи за НИТРД следва да бъдат финансирани от Общността и частния сектор .

(14)

Оперативните разходи следва да бъдат финансирани от Общността , промишления отрасъл и други публичноправни или частноправни субекти, които участват в дейностите. Допълнително финансиране може да бъде предоставено, наред с другото, от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и по-специално от Инструмента за финансово поделяне на риска, създаден съвместно от ЕИБ и Комисията съгласно Приложение III на Решение № 2006/971/ЕО.

(14а)

За да се осигурят стабилни условия на заетост и равнопоставено отношение към служителите и за да се привлекат специализирани научни и технически кадри от най-висок ранг, Комисията трябва да има право да командирова в Съвместното предприятие ГКВ толкова служители, колкото счете за необходимо. Останалите служители следва да се назначават от Съвместното предприятие ГКВ в съответствие с разпоредбите на приемащата държава в областта на заетостта.

(15)

Съвместното предприятие ГКВ следва да бъде учредено като орган от Общността и да се предвиди възможност то да бъде освободено от изпълнение на своя бюджет от Европейския парламент по препоръка на Съвета. Все пак трябва да се отчита и спецификата, дължаща се на естеството на СТИ, доколкото се касае за публично-частно партньорство, и по-специално на вноските на частния сектор в неговия бюджет.

(15)	Съвместното предприятие ГКВ следва да бъде учредено като орган от Общността и да се предвиди възможност то да бъде освободено от отговорност във връзка с изпълнението на своя бюджет от Европейския парламент, след като вземе предвид препоръка на Съвета.

(16)

Съвместното предприятие ГКВ следва да приеме, след предварителна консултация с Комисията, специални финансови разпоредби, основаващи се на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности. Тези разпоредби следа да бъдат взети предвид, когато възникнат специфични оперативни нужди, по-конкретно, при нужда от комбиниране на средства от Общността и частния сектор.

(16)

Финансовите правила, приложими към Съвместното предприятие ГКВ , не следва да се отклоняват от предвиденото в Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (3), освен ако това се налага от неговите специфични оперативни нужди, по-конкретно при необходимост от комбиниране на средства от Общността и частния сектор. За приемането на правила, които се отклоняват от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002, е необходимо предварителното съгласие на Комисията. Бюджетният орган следва да се уведомява за всяка такава дерогация.

1. За целите на изпълнението на съвместната технологична инициатива (СТИ) „Горивни клетки и водород“, с настоящия регламент се учредява съвместно предприятие (наричано оттук нататък СП ГКВ) по смисъла на член 171 от Договора за срок, който изтича на 31 декември 2017 г. Този период може да бъде продължен чрез изменение на настоящия регламент.

1. За целите на изпълнението на съвместната технологична инициатива („СТИ“)„Горивни клетки и водород“, с настоящия регламент се учредява съвместно предприятие (наричано по-долу „Съвместно предприятие ГКВ“) по смисъла на член 171 от Договора за срок, който изтича на 31 декември 2017 г. Гарантира се, че след последната покана за представяне на предложения през 2013 г., текущите проекти се изпълняват, контролират и финансират до 2017 г.

2. Съвместното предприятие ГКВ притежава правосубектност. В държавите-членки то се ползва от най-широката юридическа правосубектност, която се предоставя на юридическите лица съгласно законодателството на тези държави. То може, по-специално, да придобива или да се разпорежда с движима и недвижима собственост и да бъде страна по юридически производства.

2. Съвместното предприятие ГКВ е орган съгласно член 185 от Финансовия регламент и точка 47 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (4). Във всички държави-членки то се ползва от най-широката юридическа правосубектност, която се предоставя на юридическите лица съгласно законодателството на тези държави. То може, по-специално, да придобива и да се разпорежда с движима и недвижима собственост и да бъде страна по юридически производства.

3. Съвместното предприятие ГКВ се разглежда като международен орган по смисъла на член 22, буква в) от Директива 2004/17/EО и на член 15, буква в) от Директива 2004/18/EО.

4. Съвместното предприятие ГКВ е разположено в Брюксел, Белгия.

5. Уставът на Съвместното предприятие ГКВ се съдържа в приложението.

2. То следва по-специално:

2. То следва, по-специално:

– a)

да се стреми да изведе Европейския съюз на челно място в областта на технологиите на базата на горивни клетки и водород, както и да направи възможен пазарният пробив на технологии на базата на горивни клетки и водород, така че пазарът да може да осъществи значителните обществени ползи, които се очакват от тях;

(а)

да подкрепя научните изследвания, технологичното развитие и демонстрацията ( НИТРД ) в държавите-членки и асоциираните държави по един съгласуван начин, за да се преодолеят пазарните неуспехи и да се насочи вниманието към разработката на пазарни приложения и така се улеснят допълнителните промишлени усилия за бързо внедряване на технологиите в областта на горивните клетки и водорода.

а)

да подкрепя научните изследвания, технологичното развитие и демонстрацията ( НИТРД ) в държавите-членки и държавите, асоциирани към Седмата рамкова програма (наричани по-долу „ асоциираните държави “) по един съгласуван начин, за да се преодолеят пазарните неуспехи и да се насочи вниманието към разработката на пазарни приложения и така се улеснят допълнителните промишлени усилия за бързо внедряване на технологиите в областта на горивните клетки и водорода;

(б)	да подпомага постигането на изследователските приоритети на СТИ ГКВ, особено чрез предоставяне на безвъзмездни средства след публикуването на конкурентни покани за предложения.

б)	да подпомага постигането на изследователските приоритети на СТИ ГКВ, включително изследвания с цел революционен напредък, особено чрез предоставяне на безвъзмездни средства след публикуването на конкурентни покани за предложения;

(в)	да насърчава увеличаване на публичните и частните инвестиции в изследователски дейности в технологиите в областта на горивните клетки и водорода в държавите-членки и асоциираните държави;

в)	да насърчава увеличаване на публичните и частните инвестиции в изследователски дейности в технологиите в областта на горивните клетки и водорода в държавите-членки и асоциираните държави;

(г)	да сключва договори за обществени поръчки за услуги и доставки, необходими за работата на Съвместното предприятие ГКВ;

(д)	да осигурява ефикасността и ефективността на СТИ в областта на горивните клетки и водорода.

Член 3

Членове

1. Членове-учредители на Съвместното предприятие ГКВ (наричани по-долу „учредителите“) са:

(а)	Европейската общност, представлявана от Комисията, и

(б)	Промишлената група в рамките на Европейската съвместна технологична инициатива в областта на горивните клетки и водорода (международна асоциация с нестопанска цел), учредена по законодателството на Белгия (наричана по-долу „промишлена група“).

2. Изследователска група, която да представлява изследователските организации с нестопанска цел, университетите и изследователските центрове, може да стане член (оттук нататък „член“) при условие, че е учреден правен субект, който да представлява научната общност. Ако се създаде Изследователска група, тя ще има едно място в Управителния съвет.

заличава се

Член 4

Органи

1. Органи на Съвместното предприятие ГКВ са:

(а)	Управителният съвет,

(б)	Програмната служба.

2. Консултативни органи на Съвместното предприятие ГКВ са:

(а)	Група на високо равнище, представляваща държавите-членки, и

(б)	Научен комитет.

3. Общото събрание на заинтересованите страни е форум за консултации относно напредъка, актуалното състояние, бъдещите тенденции и посока на научните дейности.

Общото събрание на заинтересованите страни е отворено за представители на публичния и частния сектор, международни групи на заинтересованите от държавите-членки, а също така и за трети държави. То се свиква веднъж годишно.

заличава се

Източници на финансиране

Общностна вноска

1. Дейностите на Съвместното предприятие ГКВ се финансират съвместно чрез участия от неговите учредители и членове. Освен това, се приема и принос към проектите от държавите-членки, асоциираните държави, регионите и други заинтересовани страни, споделящи целите на СТИ.

2. Административните разходи се поемат по равно и в брой от ЕО и Промишлена група (ПГ) още от самото начало. Ако се създаде Изследователска група, тя поема 1/12 от административните разходи. В такъв случай участието на Комисията ще бъде съответно намалено.

3. Оперативните разходи за НИТРД се финансират съвместно чрез финансово участие на Общността и чрез участие в натура от страна на частните юридически субекти, участващи в дейностите, в размер съответно най-малко равен на участието на Общността.

4. Максималното участие на Общността за административните разходи на СП ГКВ и оперативни разходи е 470 милиона EUR. Преценява се, че оперативните разходи няма да надхвърлят 20 милиона EUR. Средствата се вземат от специалната програма „Сътрудничество“ за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013), като се изпълнява бюджетът на Общността в съответствие с разпоредбите на член 54, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. Условията за финансовата вноска на Общността се определят в общо споразумение и годишни финансови споразумения, сключвани между Комисията, от името на Общността, и Съвместното предприятие ГКВ.

4. Първоначалната вноска на Общността за финансирането на текущи разходи (включително административни разходи) и оперативни разходи на Съвместно предприятие ГКВ възлиза на 470 милиона евро. Вноската се изплаща от бюджетните кредити, определени в общия бюджет на Европейския съюз за тематичните области „Енергетика“, „Нанонауки, нанотехнологии, материали и нови производствени технологии“, „Околна среда (включително изменение на климата)“ и „Транспорт“ (включително аеронавтика) на специалната програма „Сътрудничество“ за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013), като се изпълнява бюджетът на Общността в съответствие с разпоредбите на член 54, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. Тази вноска може да бъде преразгледана в рамките на междинния преглед в контекста на напредъка, постиженията и влиянието на Съвместното предприятие ГКВ.

5. Ако не се осигури финансиране след 2013 (когато приключва РП7), през периода 2014—2017 г. ще бъдат продължени само проекти, за които е било подписано споразумение за безвъзмездна помощ най-късно до 31 декември 2013 г.

5. Условията за финансовата вноска на Общността се определят в общо споразумение и годишни финансови споразумения, сключвани между Комисията, от името на Общността, и Съвместното предприятие ГКВ.

5а. Изплащането на частта от вноската на Общността в Съвместното предприятие ГКБ, която е предназначена за финансиране на дейности по НИТР, се предшества от открити и конкурентни процедури за представяне на предложения и оценка на кандидатстващия проект, извършена с помощта на независими експерти.

5б. Участието на Комисията в текущите разходи не следва да надвишава 20 милиона евро, дължими като годишни вноски с максимален размер 2 милиона евро; всяка неусвоена през текущата година част от вноската се пренася за финансиране на дейностите по НИТР през следващи години.

Член 6

Участие в проекти

1. Участието в проекти е отворено за юридически субекти и международни организации, установени в държава-членка, асоциирана държава или трета държава, когато те отговарят на установените минимални условия.

2. Минималните условия, които трябва да бъдат удовлетворени с цел участие в проекти, финансирани от СП ГКВ, са следните:

а)	трябва да участват поне три юридически лица, като всяко едно от тях трябва да бъде установено в държава-членка или асоциирана държава, като не е допустимо две от тях да бъдат установени в една и съща държава-членка или асоциирана държава;

б)

трите юридически лица трябва да бъдат независими едно от друго, както това е определено в член 6 на Регламент (ЕО) № 1906/2006 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правила за участието на предприятия, научноизследователски центрове и университети в дейности по Седмата рамкова програма и за разпространение на резултатите от научните изследвания (2007—2013 г.);

в)	поне едно от юридическите лица трябва да бъде член на Промишлената група или на Изследователската група, ако такава изследователска група бъде създадена.

3. Юридическите лица, които желаят да участват в даден проект, сформират консорциум и определят един от своите членове да изпълнява ролята на негов координатор. По принцип координаторът трябва да бъде член на Промишлената група или на Изследователската трупа, ако такава изследователска група бъде създадена. Изключенията се одобряват от Управителния съвет.

4. Минималното условие за договорите за услуги и доставки, помощни дейности, проучвания и обучение, финансирани от СП ГКВ, е участието на едно юридическо лице.

заличава се

Член 7

Допустимост за финансиране

1. Вноската на Общността в Съвместното предприятие ГКВ за финансирането на дейности по НИТРД, се предоставя вследствие на конкурентна процедура на покани за представяне на предложения.

2. В изключителни случаи, СП ГКВ може да обявява търгове, ако това се счете за уместно за ефективното преследване на изследователските цели.

3. Частните юридически лица, удовлетворяващи всички критерии по-долу, отговарят на условията за финансиране:

а)	те са установени в държава-членка или седалището им, централното им или основно място на стопанска дейност се намира в държава, подписала Споразумението за европейското икономическо пространство, или пък асоциирана държава или държава кандидатка;

б)	те извършват подходящи дейности в областта на НИТРД, промишлената употреба или внедряване на горивни клетки и/или водород, и/или конкретни планове за извършването на подобни дейности на територията на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство.

4. Следните категории също могат да отговарят на условията за финансиране:

а)	публични организации с нестопанска цел, установени в държава-членка, асоциирана държава, държава кандидатка или в ЕИП, в това число и средни и висши училища;

б)	международни организации, които имат правосубектност, съгласно международното публично право, както и специализирани агенции, създадени от такива междуправителствени организации;

в)	юридически лица от трети държави, при условие, че Управителният съвет счете, че тяхното участие е от изключителна полза за проекта.

заличава се

1. Финансовите разпоредби на Съвместното предприятие ГКВ се основат на принципите на Регламент № 1605/2002. Те могат да се отклоняват от Регламент № 1605/2002 съобразно специфичните оперативни потребности на Съвместното предприятие ГКВ, като е необходимо предварителното съгласие на Комисията .

1. Финансовите правила, приложими за Съвместното предприятие ГКВ, не се отклоняват от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002, освен ако неговите специфични оперативни потребности изискват това. Бюджетният орган се уведомява за всяка такава дерогация.

1. По отношение на персонала на Съвместното предприятие ГКВ се прилагат правилникът за длъжностните лица на Европейските общности, Условията за работа на другите служители на Европейските общности и правилата, съвместно приети от институциите на Европейската общност за целите на прилагането на този правилник и условия за работа.

1. Съвместното предприятие ГКВ наема своя персонал в съответствие с трудовото законодателство, действащо в приемащата държава. Комисията може да командирова в Съвместното предприятие ГКВ необходимия според нея брой длъжностни лица .

2. Съвместното предприятие ГКВ упражнява по отношение на своя персонал правомощията, които са предоставени на органа по назначението с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на органа, упълномощен да сключва трудовите договори, с Условията за работа на другите служители на Европейските общности.

заличава се

3. Управителният съвет приема, съгласувано с Комисията, необходимите мерки по прилагането, при спазване на разпоредбите на член 110 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители на Европейските общности.

3. Управителният съвет приема, съгласувано с Комисията, необходимите мерки за прилагане относно командироването на длъжностни лица на Европейските общности

Член 10

Привилегии и имунитети

Протоколът относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности се прилага спрямо Съвместното предприятие ГКВ и неговите длъжностни лица.

заличава се

1. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад за напредъка, постигнат от Съвместното предприятие ГКВ.

1. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад за напредъка, постигнат от Съвместното предприятие ГКВ. В доклада се съдържат данни за броя на представените предложения за проекти, броя на избраните за финансиране предложения, видовете участници (включително МСП), както и статистика по страни.

2. Две години след създаването на Съвместното предприятие ГКВ, но във всички случаи не по-късно от 2010 г. , Комисията провежда междинно оценяване на Съвместното предприятие ИИЛ с помощта на независими експерти. Тази оценка засяга качеството и ефективността на Съвместното предприятие ГКВ и постигнатия напредък по пътя към неговите цели. Комисията съобщава заключенията от оценяването, заедно със своите забележки, на Европейския парламент и на Съвета.

2. Не по-късно от 31 декември 2011 г. и 31 декември 2014 г. , Комисията представя междинни оценки на Съвместното предприятие ГКВ, извършени с помощта на независими експерти. Тази оценка засяга качеството и ефективността на Съвместното предприятие ГКВ и постигнатия напредък по пътя към неговите цели. Комисията съобщава заключенията от оценяването, заедно със своите забележки, и по целесъобразност, предложения за изменение на настоящия регламент, на Европейския парламент и на Съвета.

3. В края на 2017 г. Комисията провежда окончателно оценяване на Съвместното предприятие ГКВ с помощта на независими експерти. Резултатите от окончателната оценка се предоставят на Европейския парламент и Съвета.

3. В срок не по-късно от шест месеца след приключването на дейността на Съвместното предприятие ГКВ, Комисията провежда окончателно оценяване на Съвместното предприятие ГКВ с помощта на независими експерти. Резултатите от окончателната оценка се предоставят на Европейския парламент и Съвета.

4. Освобождаване от изпълнението на бюджета на Съвместното предприятие ГКВ се прави от Европейския парламент, по препоръка на Съвета, в съответствие с предвидена във Финансовия правилник на Съвместното предприятие ГКВ процедура.

4. Освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Съвместното предприятие ГКВ се прави от Европейския парламент, който взема предвид препоръка на Съвета.

Съвместното предприятие ГКВ приема правила за използването и разпространението на резултати от НИТРД, в това число и разпоредби, засягащи упражняването , където това е уместно, на права върху интелектуалната собственост, създадени чрез дейности по НИТРД съгласно настоящия Регламент. Тези правила ще гарантират използването и разпространението на резултатите от дейностите по НИТРД.

Съвместното предприятие ГКВ приема правила за използването и разпространението на резултати от научни изследвания въз основа на принципите, заложени в Регламент (ЕО) № 1906/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за определяне на правила за участието на предприятия, изследователски центрове и университети в дейности по Седмата рамкова програма и за разпространение на резултатите от научните изследвания (2007—2013 г.) (5) (наричани по-нататък „правилата за участие в Седмата рамкова програма“), които гарантират , че където това е уместно, интелектуалната собственост, възникваща благодарение на НИТР дейности съгласно настоящия Регламент, е защитена и че резултатите от научните изследвания се използват и разпространяват.

Необходимо е да се сключи споразумение за приемане между Съвместното предприятие ГКВ и Белгия относно работни помещения, привилегии и имунитети и друга подкрепа, която се предоставя от Белгия на Съвместното предприятие ГКВ.

Необходимо е да се сключи споразумение за приемане между Съвместното предприятие ГКВ и Белгия относно съдействието на приемащата държава по отношение на работни помещения, привилегии и имунитети и друга подкрепа, която се предоставя от Белгия на съвместното предприятие ГКВ.

3.	Съвместното предприятие ГКВ се създава от датата на публикуване на този Устав в Официален вестник на Европейския съюз за първоначален период, който приключва на 31 декември 2017 г.

Съвместното предприятие ГКВ се създава от датата на публикуване на този Устав в Официален вестник на Европейския съюз за първоначален период, който приключва на 31 декември 2017 г. Съвместното предприятие ГКВ е орган съобразно член 185 от Финансовия регламент и точка 47 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Цели и основни задачи

Основни задачи и дейности

1.	СП ГКВ функционира в рамките на РП7 с цел да се направи възможен напредъкът на пазара на горивни клетки и водородни технологии, като по този начин се позволи на пазарните сили да доведат до генериране на значителни обществени ползи;

1.	Основните задачи и дейности на Съвместното предприятие ГКВ са следните :

2.	Целите включват:

—	да се изведе Европа на челно място в технологиите в областта на горивните клетки и водорода в световен мащаб;

а)	да гарантира учредяване и ефективно управление на Съвместна технологична инициатива в областта на горивните клетки и водорода;

—	да се достигне критична маса от изследвания, за да могат представителите на промишлеността, публичните и частните инвеститори, отговорните лица и други заинтересовани страни с увереност да започнат една дългосрочна програма;

б)	да достигне критична маса от изследвания, за да могат представителите на промишлеността, публичните и частните инвеститори, отговорните лица и други заинтересовани страни с увереност да започнат една дългосрочна програма;

—	да се наберат допълнителни промишлени, национални и регионални инвестиции за НИТРД;

в)	да набере допълнителни промишлени, национални и регионални инвестиции за НИТРД;

—	да се изгради европейското изследователско пространство чрез тясно сътрудничество с извършващите изследвания на национално и регионално равнище, като при все това са спазва принципът на субсидиарност;

—

да се интегрират изследователските, технологично-развойните и демонстрационните дейности, да се съсредоточат усилията върху постигането на дългосрочна устойчивост, а също така и на промишлените цели за конкурентни равнища на разходи, работа и устойчивост и да се преодолеят тесните технологични места от критично значение;

г)

да интегрира изследователските, технологично-развойните и демонстрационните дейности, да съсредоточи усилията върху постигането на дългосрочна устойчивост, а също така и на промишлените цели за конкурентни равнища на разходи, работа и устойчивост и да преодолее тесните технологични места от критично значение;

—	да се стимулират нововъведенията и възникването на нови вериги за създаване на стойност, в това число и МСП;

д)	да стимулира нововъведенията и възникването на нови вериги за създаване на стойност, в това число и МСП;

—	да се улесни взаимодействието между промишлеността, университетите и изследователските центрове, включително и в областта на фундаменталните изследвания;

е)	да улесни взаимодействието между промишлеността, университетите и изследователските центрове, включително и в областта на фундаменталните изследвания;

ж)	да насърчи включването на МСП в дейностите в съответствие с целите на Седмата рамкова програма;

—	да се поощри участието на институции от всички държави, включително новите държави-членки и държавите кандидатки ;

з)	да поощри участието на институции от всички държави-членки и асоциирани държави;

—	да се извършат широкообхватни общественоикономически и технологични изследвания, за да се оцени и наблюдава технологичният прогрес и пречките за въвеждане на пазара, които не са от технически характер;

и)	да извърши широкообхватни общественоикономически и технологични изследвания, за да се оцени и наблюдава технологичният прогрес и пречките за достъп до пазара, които не са от технически характер;

—

да се извършат изследвания с оглед подкрепа на разработването на нови и преразглеждането на съществуващите нормативни документи и стандарти, за да се отстранят изкуствените пречки за достъп до пазара, а също така да се подкрепят взаимозаменяемостта, оперативната съвместимост, трансграничната търговия с водород и външните пазари, като същевременно с това се гарантира безопасната експлоатация и не се спират нововъведенията;

й)

да извърши изследвания с оглед подкрепа на разработването на нови и преразглеждането на съществуващите нормативни документи и стандарти, за да се отстранят изкуствените пречки за достъп до пазара, а също така да се подкрепят взаимозаменяемостта, оперативната съвместимост, трансграничната търговия с водород и външните пазари, като същевременно с това се гарантира безопасната експлоатация и не се спират нововъведенията;

—	да се предостави достоверна информация, за да се подобри информираността на обществеността и да се създаде положителна нагласа относно безопасността на водорода и ползата от новите технологии за околната среда, сигурността на снабдяването, енергийните разходи и заетостта.

к)

да публикува и разпространява важна информация за неговата дейност, особено такава, предназначена за МСП и научно-изследователските центрове, и да предостави достоверна информация, за да се подобри информираността на обществеността и да се създаде положителна нагласа относно безопасността на водорода и ползата от новите технологии за околната среда, сигурността на снабдяването, енергийните разходи и заетостта.

3.	Основните задачи на СП ГКВ включват учредяване и ефективно управление на Съвместна технологична инициатива в областта на горивните клетки и водорода.

4.	Това включва:

—	разработване и прилагане на многогодишен план за научна дейност;

л)	да разработи и приложи многогодишен план за научна дейност;

—	да ангажира средствата, предоставени от Общността, и да мобилизира ресурси от частния и публичния сектор, които са необходими за НИТРД дейности;

м)	да ангажира средствата, предоставени от Общността, и да мобилизира ресурси от частния и публичния сектор, които са необходими за НИТР дейности;

—	да гарантира стабилното провеждане на дейностите по НИТРД и доброто финансово управление на ресурсите;

н)	да гарантира стабилното провеждане на дейностите по НИТР и доброто финансово управление на ресурсите;

—	да си сътрудничи и да се консултира с Групата на високо равнище, представляваща държавите-членки;

—	да си сътрудничи и да се консултира с Научния комитет;

—	да организира годишните срещи на Общото събрание на заинтересованите страни;

—	да публикува и разпространява информация за проектите, включително имената на участниците, за резултатите от дейностите по НИТРД и за сумата на финансовото участие на Съвместното предприятие ГКВ;

о)	да публикува и разпространява информация за проектите, включително имената на участниците, за резултатите от дейностите по НИТР и за сумата на финансовото участие на Съвместното предприятие ГКВ;

—

да нотифицира юридическите лица, сключили споразумение за безвъзмездно предоставяне на средства със съвместното предприятие ГКВ, относно потенциалните възможности за заеми от Европейската инвестиционна банка, по-специално финансовия инструмент за поделяне на риска, създаден в съответствие със Седмата рамкова програма.

п)

да нотифицира юридическите лица, сключили споразумение за безвъзмездно предоставяне на средства със съвместното предприятие ГКВ, относно потенциалните възможности за заеми от Европейската инвестиционна банка, по-специално Инструмента за финансово поделяне на риска, създаден в съответствие със Седмата рамкова програма;

—	да гарантира високо ниво на прозрачност и справедлива конкуренция при условия за равен достъп за всички кандидати до изследователските и демонстрационни дейности на СП ГКВ, без оглед на това дали те са членове на Изследователската или Промишлената група, (и по-конкретно МСП);

р)	да гарантира високо ниво на прозрачност и справедлива конкуренция при условия за равен достъп за всички кандидати до изследователските и демонстрационни дейности на СП ГКВ, без оглед на това дали те са членове на Изследователската или Промишлената група, (и по-конкретно МСП);

—	да следи международните развития в областта и да участва в международно сътрудничество, когато това е уместно.

с)	да следи международните развития в областта и да участва в международно сътрудничество, когато това е уместно.

т)	да развива тясно сътрудничество и да гарантира координация със Седмата рамкова програма и други европейски, национални и транснационални дейности, организации и заинтересовани страни;

у)	да следи напредъка на изпълнението на целите на Съвместното предприятие ГКВ;

ф)	да осъществява всякакви други дейности, необходими за постигане на неговите цели.

Членове и заинтересовани групи

Членове

1.	Членове-учредители на Съвместното предприятие ГКВ (наричани по-долу за краткост „учредителите“) са:

1.	Членове-учредители на Съвместното предприятие ГКВ (наричани по-долу за краткост „учредителите“) са:

—	Европейската общност, представлявана от Европейската комисия, и

а)	Европейската общност, представлявана от Европейската комисия, и

—	Промишлената група в рамките на Европейската съвместна технологична инициатива в областта на горивните клетки и водорода (международна асоциация с нестопанска цел), учредена по законодателството на Белгия (наричана по-долу „Промишлена група“).

б)

при условие, че приеме устава, Промишлената група в рамките на Европейската съвместна технологична инициатива в областта на горивните клетки и водорода , организация с нестопанска цел , учредена по законодателството на Белгия , чиято цел е да допринася за постигане на целите на Съвместно предприятие ГКВ (наричана по-долу „Промишлена група“).

2.	Промишлената група:

2.	Промишлената група:

—	организация с нестопанска цел, чиято цел е да допринася за постигане на целите на СП ГКВ;

—	е законно учредена по законодателството на Белгия и функционира в съответствие със своя регистриран правилник, приет по надлежен ред и съобразен със СТИ;

—	осигурява предварителното внасяне на своя дял от средствата за СП ГКВ, в съответствие с член 5 от настоящия Регламент, като внася в брой своето участие, за да покрие 50 % от оперативните разходи на СП ГКВ и прехвърля тези средства към бюджета на СП ГКВ преди началото на всяка финансова година;

—	осигурява предварителното внасяне на своя дял от средствата за СП ГКВ, в съответствие с разпоредбите на настоящия Регламент, като внася в брой своето участие, за да покрие 50 % от текущите разходи на СП ГКВ и прехвърля тези средства към бюджета на СП ГКВ преди началото на всяка финансова година;

—	гарантира, че приносът на промишления сектор за осъществяването на дейностите по НИТРД , финансирани от СП ГКВ, се предоставя в натура и покрива минимум 50 % от общите разходи за проекта, изчислени на годишна основа ;

—	гарантира, че приносът на промишления сектор за осъществяването на дейностите по НИТР, финансирани от СП ГКВ, е най-малкото равностоен на приноса на Общността;

—

е отворена за членство за всяко частно юридическо лице (включително и МСП), сформирано в съответствие със законодателство на държава-членка , асоциирана държава или държава от ЕИП , и седалището му, централната му администрация или основно място на стопанска дейност са в някоя от тези държави, при условие, че то е активно в областта на горивните клетки и водорода в Европа и се ангажира да внесе своя принос към целите и средствата на СП ГКВ.

—

е отворена за членство , при справедливи и разумни условия, за всяко частно юридическо лице (включително и МСП и съответните промишлени асоциации в областта на горивните клетки и водорода ), сформирано в съответствие със законодателство на държава-членка или асоциирана държава, и седалището му, централната му администрация или основно място на стопанска дейност са в някоя от тези държави, при условие, че то е активно в областта на горивните клетки и водорода в Европа и се ангажира да внесе своя принос към целите и средствата на Съвместно предприятие ГКВ.

А. Изследователска група , която да представлява изследователските организации с нестопанска цел, университетите и изследователските центрове, може да стане член, след учредяването на СП ГКВ, при условие, че е учреден правен субект, който да представяла научната общност. Заявлението на Изследователската група се отправя към Управителния съвет, който следва да вземе решение по нея.

3.	Изследователска група може да стане член, след учредяването на Съвместно предприятие ГКВ, при условие, че е приела настоящия устав .

4.	Изследователската група:

4.	Изследователската група:

—	е организация с нестопанска цел, чиято цел е да допринася за постигане на целите на СП ГКВ;

—	е организация с нестопанска цел, чиято цел е да допринася за постигане на целите на Съвместно предприятие ГКВ;

—	е законно учредена по законодателството на Белгия и функционира в съответствие със своя регистриран правилник, приет по надлежен ред и съобразен със СТИ;

—	е законно учредена по законодателството на Белгия и функционира в съответствие със своя регистриран правилник, приет по надлежен ред и съобразен със СТИ;

—	осигурява предварителното внасяне на своя дял от средствата за СП ГКВ, като внася в брой своето участие, за да покрие 1/12 от оперативните разходи на СП ГКВ и прехвърля тези средства към бюджета на СП ГКВ преди началото на всяка финансова година;

—	осигурява предварителното внасяне на своя дял от средствата за Съвместно предприятие ГКВ, като внася в брой своето участие, за да покрие 1/20 от текущите разходи на Съвместно предприятие ГКВ и прехвърля тези средства към бюджета на Съвместно предприятие ГКВ преди началото на всяка финансова година;

—	е отворена за членство от страна на изследователски организации с нестопанска цел, университети или изследователски центрове, установени в държава-членка, асоциирана държава или държава кандидатка.

5.	Всеки учредител може да се откаже от членството си в СП ГКВ. Тогава СП ГКВ се прекратява в съответствие с разпоредбите на член I.22.

5.	Всеки учредител може да се откаже от членството си в Съвместно предприятие ГКВ. Тогава Съвместно предприятие ГКВ се прекратява в съответствие с разпоредбите на член I.22.

Изследователската група може да се откаже от членството си в СП ГКВ. Приключването на членството е ефективно и необратимо шест месеца след като учредителите са били съответно нотифицирани, вследствие на което напусналият член се освобождава от отговорности, различни от тези, които са одобрени от СП ГКВ преди прекратяването на членството.

Изследователската група може да се откаже от членството си в Съвместно предприятие ГКВ. Приключването на членството е ефективно и необратимо шест месеца след като учредителите са били съответно нотифицирани, вследствие на което напусналият член се освобождава от отговорности, различни от тези, които са одобрени от Съвместно предприятие ГКВ преди прекратяването на членството.

Изпълнителните органи на СП ГКВ са Управителният съвет и Програмната служба. Консултативните органи на СП ГКВ са Групата на високо равнище, представляваща държавите-членки, Общото събрание на заинтересованите страни и Научният комитет.

1.	Органите на Съвместно предприятие ГКВ са:

а)	Управителният съвет,

б)	Изпълнителният директор,

в)	Научният комитет.

2.	Когато някоя конкретна задача не е в рамките на нормалните компетенции на никой от тези органи, за компетентен орган се счита Управителният съвет.

3.	Групата на високо равнище, представляваща държавите-членки, и Общото събрание на заинтересованите страни са външни консултативни органи на Съвместно предприятие ГКВ.

2.	В случай, че след това се учреди Изследователска група, Комисията прехвърля едно място на нейния представител .

2.	В случай, че след това се учреди Изследователска група, Комисията прехвърля поне едно място на нейния/нейните представител/представители .

4.	Управителният съвет избира своя Председател. Председателят се избира за срок от 2 години.

4.	Управителният съвет назначава своя председател измежду представителите на Промишлената група . Председателят се назначава за една година и може да бъде назначен повторно веднъж. Представителят на МСП и представителят на Изследователската група се назначават за заместник-председатели.

8.	Управителният съвет може да кани наблюдатели, по-конкретно представители на регионите и на регулаторните органи, при всеки отделен случай, като те нямат право на глас и присъстват на заседанията,

8.	Управителният съвет може да кани наблюдатели, по-конкретно представители на регионите и на регулаторните органи и на съответните промишлени асоциации в областта на горивните клетки и водорода , при всеки отделен случай, да присъстват на заседанията без да имат право на глас.

—	одобрява покани за представяне на предложения;

—	оправдава и одобрява всяко отклонение от Финансовия регламент на СП ГКВ в съответствие с член 8;

—	след консултации с Комисията одобрява финансовите правила на Съвместно предприятие ГКВ в съответствие с член 8;

—	обосновава всяко намерение за отклонение от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002, одобрява всяко отклонение след получаване на предварителното съгласие на Комисията и информира бюджетния орган за всяка одобрена дерогация;

6.	Изпълнителният директор е законов представител на СП ГКВ. Той изпълнява своите задачи самостоятелно и се отчита пред Управителния съвет.

6.	Изпълнителният директор е законов представител на Съвместно предприятие ГКВ. Той изпълнява своите задачи самостоятелно , по-специално що се отнася до подбора на предложения за проекти и управлението на проекти, и се отчита пред Управителния съвет.

8.	Изпълнителният директор се назначава от Управителния съвет от списък с кандидати, предложен от Комисията, за максимален начален срок от три години. След оценка на резултатите от работата на изпълнителния директор, Управителният съвет може да поднови мандата му за максимален срок от четири години.

Изпълнителният директор се назначава от Управителния съвет за срок от три години след публикуване на покана за изразяване на интерес в Официален вестник на Европейския съюз и в други обществено достъпни печатни издания или интернет сайтове. След оценка на резултатите от работата на изпълнителния директор, Управителният съвет може да поднови мандата му за максимален срок от четири години , след което по същия начин се публикува покана за изразяване на интерес.

Научният комитет изпълнява следните задачи:

—	дава становището си относно целесъобразността и напредъка на годишните дейности по НИТРД и предлага изменения;

—	дава становището относно научните приоритети за плана за многогодишните дейности по НИТРД ;

—	съветва Управителния съвет относно научните постижения, описани в годишния доклад за дейността .

Научният комитет има следните задачи:

а)	определя научните приоритети за предложенията за плана за годишните и многогодишните дейности за научни изследвания;

б)	дава становището си относно научните постижения, описани в годишния доклад за дейността ;

в)	съветва относно състава на комисиите за партньорска проверка .

1.	Общата вноска на Общността в Съвместното предприятие ГКВ, предвидена за текущи и оперативни разходи за дейности по НИТРД, следва да не надвишава 470 милиарда EUR от Седмата рамкова програма. Текущите разходи се очаква да не надхвърлят 20 милиона EUR.

Съвместното предприятие ГКВ се финансира съвместно от своите членове чрез финансови и непарични вноски от юридически лица, които участват в дейността му. Текущите разходи на Съвместно предприятие ГКВ от самото начало се поемат поравно в брой от Общността и Промишлената група. След като Изследователската група стане член на Съвместно предприятие ГКВ, тя покрива 1/20 от текущите разходи и приносът на Комисията за текущите разходи съответно ще намалее. Общият принос на Общността за текущите разходи на Съвместно предприятие ГКВ няма да надхвърля 20 милиона евро. Ако някаква част от приноса на Общността остане неизползвана, тя се предоставя за дейността на Съвместно предприятие ГКВ.

Частният сектор, в частност членовете на Промишлената група, допринасят в натура за оперативните разходи на проектите. Приносът в натура следва да бъде поне равен на публичното финансиране. Общото ниво на апортните вноски, изчислено на годишна основа, се оценява веднъж годишно. Първата оценка започва в края на втората финансова година след началото на СП ГКВ. След това оценката се извършва за всяка финансова година от независим орган. Резултатите от оценката се представят на Комисията в рамките на 4 месеца след края на всяка финансова година.

Частният сектор, в частност членовете на Промишлената група, правят непарични вноски за оперативните разходи на проектите. Непаричните вноски следва да бъдат поне равни на публичното финансиране. В случай че Съвместният научноизследователски център на Комисията участва в проекти, неговите непарични вноски не се разглеждат като част от вноската на Общността. Общото ниво на непаричните вноски, изчислено на годишна основа, се оценява веднъж годишно. Първата оценка започва в края на втората финансова година след учредяването на СП ГКВ. След това оценката се извършва за всяка финансова година от независим орган. Резултатите от оценката се представят на Комисията в рамките на 4 месеца след края на всяка финансова година.

Юридическите лица, които желаят да участват в даден проект, сформират консорциум и определят един от своите членове да изпълнява ролята на негов координатор. По принцип координаторът е член на Промишлената група или на Изследователската група, ако такава изследователска група бъде създадена. Изключенията се одобряват от Управителния съвет.

3.	Юридическите лица, които желаят да участват в даден проект, сформират консорциум и определят един от своите членове да изпълнява ролята на негов координатор.

Член I.9a

Извършване на НИТР дейности

1.	Съвместното предприятие ГКВ подкрепя дейности по НИТР чрез открити и конкурентни процедури с покана за представяне на предложения, независимо оценяване и сключване на споразумение за предоставяна на безвъзмездни средства и споразумение за консорциум за всеки един проект.

2.	В изключителни случаи Съвместно предприятие ГКВ може да обявява покани за търгове, ако това се счете за необходимо за ефективното преследване на изследователските цели.

3.	Съвместното предприятие ГКВ определя процедурите и механизмите за изпълнението, проследяването и контрола на споразуменията за безвъзмездни средства .

Споразумението за безвъзмездни средства :

—	предвижда подходящи механизми за осъществяването на дейности по НИТР;

—	предвижда подходящи финансови механизми и правила, свързани с правата върху интелектуална собственост, определени в член 17 от настоящия регламент;

—	направлява отношенията между консорциума по проекта и Съвместното предприятие ГКВ.

Споразумението за консорциум се сключва от участниците в проекта, преди да се сключи споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. То:

—	предвижда подходящи механизми за изпълнението на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства;

—	направлява отношенията между участниците в даден проект и по-специално по отношение на разпоредбите, свързани с правата върху интелектуална собственост.

Допустимост за финансиране

Финансиране на дейностите

1.	Вноската на Общността в Съвместното предприятие ГКВ се използва за финансиране на дейности по НИТРД, след публикуването на конкурентни покани за предложения.

1.	На условията за финансиране отговарят следните категории субекти :

а)	юридически лица, установени в държава-членка или асоциирана държава;

б)	международни организации, които имат правосубектност съгласно международното публично право, както и специализирани агенции, създадени от такива организации;

в)	юридически лица от трети държави, при условие, че Управителния съвет счете, че тяхното участие е от изключителна полза за проекта.

2.	В изключителни случаи СП ГКВ може да обявява търгове, ако това се счете за необходимо за ефективното преследване на изследователските цели.

2.	За да отговарят на условията за финансиране от страна на Общността, разходите, свързани с изпълнението на дейности по НИТР, следва да не са обложени с ДДС.

3.	Частните юридически лица, удовлетворяващи всички критерии по-долу, отговарят на условията за финансиране:

Горните граници за финансиране от финансовата вноска на Общността отговарят на границите, установени от правилата за участие в Седмата рамкова програма. В случай, че се наложат по-ниски нива на финансиране, за да се спази посочения в член I.8 принцип на равно участие, намаляването се извършва по справедлив и балансиран начин, съразмерно на посочените по-горе горни граници съгласно правилата за участие в Седмата рамкова програма, за всички категории участници във всеки отделен проект.

а)	те са установени в държава-членка или седалището им, централното им или основно място на стопанска дейност се намира в държава, подписала Споразумението за европейското икономическо пространство, или пък асоциирана държава или държава кандидатка;

б)	те извършват подходящи дейности в областта на НИТРД, промишлената употреба или внедряване на горивни клетки и/или водород, и/или конкретни планове за извършването на подобни дейности на територията на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство.

4.	Следните категории също могат да отговарят на условията за финансиране:

а)	публични организации с нестопанска цел, установени в държава-членка, асоциирана държава, държава кандидатка или в ЕИП, в това число и средни и висши училища;

б)	международни организации, които имат правосубектност, съгласно международното публично право, както и специализирани агенции, създадени от такива междуправителствени организации;

в)	юридически лица от трети държави, при условие, че Управителният съвет счете, че тяхното участие е от изключителна полза за проекта.

1.	Финансовите разпоредби на Съвместното предприятие ГКВ се основат на принципите на Регламент № 1605/2002. Те могат да се отклоняват от Регламент № 1605/2002 съобразно специфичните оперативни потребности на Съвместното предприятие ГКВ, като е необходимо предварителното съгласие на Комисията .

Финансовите правила, приложими за Съвместното предприятие ГКВ, не се отклоняват в Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002, освен ако неговите специфични оперативни потребности изискват това. За приемането на правила, които се отклоняват от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002, е необходимо предварителното съгласие на Комисията. Бюджетният орган се уведомява за такава дерогация.

В рамките на два месеца след приключването на всяка финансова година предварителните счетоводни отчети на СП се представят на Сметната палата на Европейските общности („Сметната палата“) Сметната палата, до 15 юни след края на всяка финансова година, прави констатации относно предварителните счетоводни отчети на СП. Годишните счетоводни отчети за финансовата година се изпращат през следващата година на счетоводителя на Комисията, като се спазват крайните срокове, определени от Рамковия финансов регламент, така че

В рамките на два месеца след приключването на всяка финансова година предварителните счетоводни отчети на Съвместно предприятие се представят на Комисията и на Сметната палата на Европейските общности („Сметната палата“). Сметната палата, до 15 юни след края на всяка финансова година, прави констатации относно предварителните счетоводни отчети на Съвместно предприятие. Годишните счетоводни отчети за финансовата година се изпращат през следващата година на счетоводителя на Комисията, като се спазват крайните срокове,

счетоводителят на Комисията да може да ги консолидира в годишните счетоводни отчети на ЕО. Годишните финансови отчети на съвместното предприятие трябва да бъдат подготвени и проверени при съблюдаване на счетоводните правила на ЕО, приети от счетоводителя на Комисията.

определени от Рамковия финансов регламент, така че счетоводителят на Комисията да може да ги консолидира в годишните счетоводни отчети на ЕО. Годишните счетоводни отчети и балансът за предходната година се представят на бюджетния орган. Годишните финансови отчети на съвместното предприятие трябва да бъдат подготвени и проверени при съблюдаване на счетоводните правила на ЕО, приети от счетоводителя на Комисията.

6.	Освобождаване от изпълнението на бюджета на Съвместното предприятие ГКВ се прави от Европейския парламент, по препоръка на Съвета, в съответствие с предвидена във Финансовия регламент на Съвместното предприятие ГКВ процедура.

6.	Освобождаването от отговорност за изпълнението на бюджета на Съвместното предприятие ГКВ се извършва от Европейския парламент, като се вземе предвид препоръка от Съвета, в съответствие с предвидена във финансовите правила на Съвместното предприятие ГКВ процедура.

1.	Човешките ресурси се определят в щатното разписание, което се представя в годишния бюджет.

1.	Човешките ресурси се определят в щатното разписание, което се представя в годишния бюджет и се предава от Комисията на Европейския парламент и на Съвета заедно с предварителния проектобюджет на Европейския съюз .

2.	Членовете на персонала на Съвместното предприятие ГКВ се делят на временно нает персонал и договорен персонал, работещи по срочни договори, чийто срок еднократно може да бъде подновен за максимален общ срок от седем години.

заличава се

Споразумение за предоставяне на безвъзмездна помощ и споразумение за консорциум

заличава се

1.	Съвместното предприятие ГКВ подкрепя дейности по НИТРД чрез конкурентна процедура с покани за представяне на предложения, независимо оценяване и сключване на споразумения за предоставяна на безвъзмездна помощ и споразумения за консорциум за всеки един проект.

2.	Съвместното предприятие ГКВ определя процедурите и механизмите за изпълнението, проследяването и контрола на споразумения за безвъзмездна помощ.

Споразумението за безвъзмездна помощ:

—	предвижда подходящи механизми за осъществяването на дейности по НИТРД;

—	предвижда подходящи финансови механизми и правила, свързани с правата на интелектуална собственост въз основа на принципите, определени в член I.24;

—	направлява отношенията между консорциума по проекта и Съвместното предприятие ГКВ.

Споразумението за консорциум:

—	се сключва от участниците в проекта, преди да се сключи споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ;

—	предвижда подходящи механизми за изпълнението на споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ;

—	направлява отношенията между участниците в даден проект и по-специално по отношение на разпоредбите, свързани с правата на интелектуална собственост.

(1) OВ L 248, 16.9.2002 г., стp. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1525/2007 (ОВ L 343, 27.12.2007 г., стр. 9).

(2) OВ C 139, 14.6.2006 г., стр.1. Споразумение, изменено с Решение 2008/29/ЕО (ОВ L 6, 10.1.2008 г., стр. 7).

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/149

Насоки за политиките за заетостта на държавите-членки *

P6_TA(2008)0207

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки (COM(2007)0803, Част V — C6-0031/2008 — 2007/0300(CNS)

(2009/C 279 E/32)

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2007)0803 Част V),

—	като взе предвид член 128, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C6-0031/2008),

—	като взе предвид член 51 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становището на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0172/2008),

1.	Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.	Призовава Комисията да промени съответно предложението си, съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО;

3.	Призовава Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.	Призовава Съвета отново да се допита до Парламента, в случай че възнамерява съществено да промени предложението на Комисията;

5.	Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(2)	Прегледът на националните програми за реформа на държавите-членки, които се съдържа в Доклада на Комисията за годишния напредък и в проекта на Съвместния доклад за заетостта, показва, че държавите-членки трябва да продължат да полагат усилия в следните приоритетни области:

(2)

Прегледът на националните програми за реформа на държавите-членки, който се съдържа в Доклада на Комисията за годишния напредък и в проекта на Съвместния доклад за заетостта, показва, че държавите-членки трябва да продължат да полагат усилия за постигане на пълна заетост, повишаване на качеството на работните места и равните възможности, за осъществяването на социално сближаване и в следните приоритетни области:

—	привличане и задържане на повече хора в трудова заетост, увеличаване предлагането на работна сила и модернизиране на системите за социална защита,

—	създаване на повече и качествени работни места, привличане и задържане на повече хора в качествена трудова заетост, увеличаване предлагането на работна сила , модернизиране на системите за социална защита и осигуряване на благоприятстващи интеграцията пазари на труда,

—	подобряване адаптивността на работниците и предприятията, както и

—	подобряване адаптивността и сигурността на работниците и предприятията с цел насърчаване на гъвкав пазар на труда , както и насърчаване на пригодността за заетост на работниците чрез обучение през целия живот и признаването на придобитите умения,

—	увеличаване на инвестициите в човешки капитал посредством по-добро образование и обучение.

—	увеличаване на инвестициите в човешки капитал посредством по-добро образование и обучение и развитие на възможностите за обучение през целия живот, както и

—	насърчаване на мобилността на работниците на европейския пазар на труда.

(3)

В светлината и на прегледа на Комисията на националните програми за реформа, и на заключенията на Европейския съвет акцентът трябва да се постави върху ефективното и навременно прилагане, като се обръща специално внимание на съгласуваните количествени цели и сравнителни показатели , както и на съгласуваността със заключенията на Европейския съвет.

(3)

В светлината и на прегледа на Комисията на националните програми за реформа, и на заключенията на Европейския съвет акцентът трябва да се постави върху засилването на социалното измерение на насоките за заетостта и ефективното им и навременно прилагане, като се обръща специално внимание на съгласуваните качествени и количествени цели и сравнителни показатели в съответствие със заключенията на Европейския съвет.

(5)	Държавите-членки трябва да се съобразяват с Насоките за заетостта, когато използват финансиране по програми на Общността, по-конкретно от Европейския социален фонд.

(5)	Държавите-членки трябва да се съобразяват с Насоките за заетостта, когато използват финансиране по програми на Общността, по-конкретно от Европейския социален фонд , Европейският фонд за регионално развитие и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията .

(6)	С оглед на интегрирания характер на пакета от насоки държавите-членки трябва изцяло да приложат Основните насоки на икономическата политика.

(6)	С оглед на интегрирания характер на пакета от насоки държавите-членки трябва изцяло да вземат под внимание насоките за заетостта, когато прилагат Основните насоки на икономическата политика.

Член 2а

1. При прилагането на насоките, определени в приложението, държавите-членки:

—	вземат под внимание изискванията, свързани с насърчаването на високо ниво на заетост, гарантирана и подходяща социална защита, борбата срещу социалното изключване и високо равнище на образование, обучение и опазване на здравето на човека, както и

—	се стремят да противодействат на дискриминацията въз основа на пол, раса, етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация.

2. Държавите-членки гарантират засиленото взаимодействие между насоките и отворения метод на координация във връзка със социалната защита и процеса на социално включване.

3. В сътрудничество със социалните партньори и в съответствие със националните си традиции, държавите-членки проучват и докладват в своите национални планове за реформа относно начините за подобряване на спазването и прилагането на принципите и разпоредбите на европейското социално законодателство, споразуменията между социалните партньори и основните принципи на равно третиране и недискриминация.

Насоките за заетостта представляват част от Интегрираните насоки за 2008—2010 г., които се основават върху трите стълба : макроикономически политики, микроикономически реформи и политики на заетостта. Съвместно тези три стълба спомагат за постигане на целите за устойчив растеж и заетост и укрепват социалното сближаване.

Държавите-членки, в сътрудничество със социалните партньори, провеждат своите политики с оглед осъществяването на целите и приоритетите за действие, които са уточнени по-долу, така че повечето и по-добрите работни места да поддържат пазар на труда, основан на включването. Имайки предвид Лисабонската стратегия и общите социални цели, държавите-членки по един балансиран начин ще поощряват:

Държавите-членки, в сътрудничество със социалните партньори и с други заинтересовани участници, при зачитане на националните традиции, провеждат своите политики с оглед осъществяването на целите и приоритетите за действие, които са уточнени по-долу, така че повечето и по-добрите работни места и по-добре обучената и специализирана работна сила да поддържат пазар на труда, основан на включването. Имайки предвид Лисабонската стратегия и общите социални цели, държавите-членки по един балансиран начин ще поощряват:

—

Пълната заетост: Постигането на пълна заетост и намаляване на безработицата и неактивността чрез увеличаване търсенето и предлагането на работна сила чрез прилагане на подхода за съчетаване на гъвкавост и сигурност е от съществено значение за устойчивостта на икономическия растеж и укрепването на социалната сплотеност. За това са необходими политики, които едновременно работят по гъвкавостта на пазарите на труда, организацията на труда и трудовоправните отношения и по сигурността — социална и на трудовата заетост;

—

Пълната заетост: Постигането на пълна заетост и намаляване на безработицата и неактивността чрез увеличаване търсенето и предлагането на работна сила чрез прилагане на подхода за съчетаване на гъвкавост и сигурност е от съществено значение за устойчивостта на икономическия растеж и укрепването на социалната сплотеност. За това са необходими политики, които едновременно работят по гъвкавостта на пазарите на труда, организацията на труда и трудовоправните отношения, съвместяването на трудовия и семейния живот , и по сигурността - социална и на трудовата заетост;

—

Подобряване на качеството и производителността на работа: Усилията да се повиши равнището на заетост включват и подобряването на привлекателността на работните места, качеството на работа и нарастването на производителността на труда, както и намаляване на сегментирането и дела на т.нар. работещи бедни. Необходимо е да се постигне съответствие между качеството на работа, производителността и заетостта;

—

Подобряване на качеството и производителността на работа: Усилията да се повиши равнището на заетост включват и подобряването на привлекателността на работните места, качеството на работа и нарастването на производителността на труда, както и намаляване на сегментирането , неравенството между мъжете и жените и дела на т.нар. работещи бедни. Необходимо е да се постигне съответствие между качеството на работа, производителността и заетостта;

Съществени за напредъка са осигуряването на равните възможности и борбата с дискриминацията. Във всяко предприето действие трябва да се насърчава равенството на половете и третирането на пола наред с другите основни водещи фактори. Трябва да се обърне специално внимание за значителното намаляване на всички пропуски на пазара на труда по отношение на неравнопоставеността между половете в съответствие с Европейския пакт за равенство между половете. Това ще подпомогне държавите-членки да се справят с демографския спад. Като част от един нов подход към поколенията следва да се отдели особено внимание на положението на младите хора, на изпълнението на Европейския пакт за младежта и на насърчаването на достъпа до заетост през цялата трудоспособна възраст. Особено внимание трябва да се отдели и на значителното намаляване на несъответствията в заетостта за хората в неравностойно положение, включително хората с увреждания, както и между гражданите от Европейския съюз и тези от трети страни във връзка с постигането на всякакви национални цели.

Съществени за напредъка са осигуряването на равните възможности и борбата с дискриминацията. Във всяко предприето действие трябва да се насърчава равенството на половете и третирането на пола наред с другите основни водещи фактори. Трябва да се обърне специално внимание за значителното намаляване на всички пропуски на пазара на труда по отношение на неравнопоставеността между половете , като се обърне специално внимание на неравнопоставеността по отношение на възнагражденията, в съответствие с Европейския пакт за равенство между половете. Това ще подпомогне държавите-членки да се справят с демографския спад. Като част от един нов подход към поколенията следва да се отдели особено внимание на положението на младите хора, на изпълнението на Европейския пакт за младежта и на насърчаването на достъпа до заетост през цялата трудоспособна възраст , включително и за по-възрастните работници . Особено внимание трябва да се отдели и на значителното намаляване на несъответствията в заетостта за хората в неравностойно положение, включително хората с увреждания, както и между гражданите от Европейския съюз и тези от трети страни във връзка с постигането на всякакви национални цели. Това ще подпомогне държавите-членки да се справят с демографското предизвикателство .

—	привличане и задържане на повече хора в трудова заетост, увеличаване предлагането на работна сила и модернизиране на системите за социална защита;

—

привличане и задържане на по-голям брой лица в качествена трудова заетост чрез улесняване на съвместяването на трудовия и семейния живот, увеличаване предлагането на работна сила чрез повишаване на пригодността за заетост, модернизиране на системите за социална защита и осигуряване на благоприятстващ интеграцията пазар на труда ,

—	насърчаване на активната социална интеграция на всички с цел борба с бедността и социалното изключване чрез гарантиране на нормални доходи и качествени социални услуги, както и достъп до пазара на труда чрез възможности за работа и начално или продължаващо професионално обучение.

—	подобряване адаптивността на работниците и предприятията,

—	подобряване адаптивността и сигурността на работниците и предприятията,

—	по-големи инвестиции в човешки ресурс за подобряване на образованието и компетенциите.

—	по-големи инвестиции в човешки ресурси чрез по-добро образование и умения и адаптиране на системите за образование и обучение в съответствие с потребностите от нови компетенции,

—	увеличаване и подобряване на инвестициите в изследователска дейност, наука и иновации,

—	премахване на всякакви форми на дискриминация въз основа на пола на работното място.

1.	Привличане и задържане на повече хора в трудовата заетост, увеличаване предлагането на работна ръка и модернизиране на системите за социална защита

1.	Привличане и задържане на по-голям брой лица в качествена трудова заетост, увеличаване предлагането на работна ръка и модернизиране на системите за социална защита , както и осигуряване на благоприятстващи интеграцията пазари на труда

Повишаването на равнищата на заетост е най-ефективното средство за генериране на икономически растеж и насърчаване на икономики с по-широк социален обхват, като едновременно се осигурява защитна мрежа за тези, които са неспособни да работят. Насърчаването на подход към работата, основан на жизнения цикъл, и модернизиране на системите за социална защита за осигуряване на тяхната адекватност, финансовата устойчивост и в съответствие с променящите се потребности на обществото стават все по-необходими във връзка с очакваното намаляване на населението в трудоспособна възраст. Необходимо е да се отделя специално внимание за справяне с повтарящите се несъответствия в заетостта между жени и мъже, както и за повишаване на равнището на заетост на по-възрастните работници и младежи като част от нов подход към поколенията, както и за насърчаване на активното приобщаване на тези хора, които са ней-изолирани от пазара на труда. Необходими са активни дейности за подобряване на положението на младите хора на пазара на труда и за значително намаляване на безработицата сред младежите, чиито средни стойности са два пъти по-високи от цялостното равнище на безработица.

Повишаването на равнищата на заетост е най-ефективното средство за генериране на икономически растеж и насърчаване на икономики, подпомагащи социалната интеграция, като едновременно се осигурява защита за тези, които не са в състояние да работят. Очакваното намаляване на броя лица в трудоспособна възраст налага още повече подход към заетостта, който се основава на жизнения цикъл и на модернизирането на системите за социална защита, за да гарантира тяхната адекватност, финансова жизнеспособност и способност за адаптиране към развитието на потребностите на обществото. Необходимо е да се отделя специално внимание за премахване на трайната неравнопоставеност между жените и мъжете на пазара на труда, и основаващите се на пола несъответствия в заплащането , както и за повишаване на равнището на заетост на по-възрастните работници и младежи като част от нов подход към поколенията, както и за насърчаване на активното приобщаване на лицата, които са най-изолирани от пазара на труда. Необходими са активни дейности за подобряване на положението на младите хора на пазара на труда , по-специално на тези от тях с по-малко умения, и за значително намаляване на безработицата сред младежите, чиито средни стойности са два пъти по-високи от цялостното равнище на безработица.

Трябва да се създадат подходящи условия за подпомагане напредъка в областта на заетостта независимо дали при първо назначаване, връщане на работа след прекъсване или желанието за удължаване на трудовия живот. Качеството на работните места, включително заплащането и другите придобивки, условията на труд, сигурността на работното място, достъпът до учене през целия живот и перспективите за професионална кариера са решаващи за подхода на съчетаване на гъвкавост и сигурност, така както и подкрепата и поощренията, произтичащи от системата за социална защита. За да се поощри подхода към работата, основан на жизнения цикъл, и да се популяризира съчетаването на работата с личния живот, е необходимо да се предоставят политики, насочени към грижите за децата. Осигуряването до 2010 г. на грижи за деца, обхващащи най-малко 90 % от децата между три години и задължителната възраст за започване на училище, и за 33 % от децата под тригодишна възраст, е полезен сравнителен показател. Повишаването на средното равнище на заетост на родителите, особено на самотните родители, изисква мерки за подкрепа на семействата. По-специално държавите-членки трябва да отчетат специалните потребности на самотните родители и семействата с много деца. Освен това, за да се увеличи трудовият живот, ще се наложи средната ефективна възраст за излизане от пазара на труда към 2010 г. да бъде увеличена на

Трябва да се създадат подходящи условия за подпомагане напредъка в областта на заетостта независимо дали става дума за първо назначаване, връщане на работа след прекъсване или желание за удължаване на професионалния живот , включително чрез подходящо развитие на човешкия капитал и на социалната среда на работното място . Качеството на работните места, включително заплащането и другите придобивки, условията на труд, сигурността на работното място, достъпът до обучение през целия живот и перспективите за професионална кариера са решаващи за подхода на съчетаване на гъвкавост и сигурност, така както и подкрепата и мерките за насърчаване, произтичащи от системата за социална защита. За да се поощри подхода към работата, основан на жизнения цикъл, и да се подпомогне съчетаването на професионалния с личния живот, е необходимо да се прилагат политики, насочени към осигуряване на грижите за децата. Осигуряването до 2010 г. на грижи за деца, обхващащи най-малко 90 % от децата между три години и задължителната възраст за започване на училище, и за 33 % от децата под тригодишна възраст, е полезен сравнителен показател. Повишаването на средното равнище на заетост на родителите, особено на самотните родители, изисква мерки за подкрепа на семействата. По-специално държавите-членки трябва да отчетат специалните потребности на самотните

равнище ЕС с пет години (спрямо 59,9 през 2001 г.). Държавите-членки трябва също да прилагат мерки за здравна защита, за превенция и за насърчаване на здравословния начин на живот с цел да намалят тежестта на заболяванията, да повишат продуктивността на труда и да удължат трудовия живот.

родители и многодетните семейства. Освен това, за да се увеличи трудовият живот, ще се наложи средната ефективна възраст за излизане от пазара на труда към 2010 г. да бъде увеличена на равнище ЕС с пет години (спрямо 59,9 през 2001 г.). Държавите-членки следва също да приемат мерки за здравна защита, за превенция и насърчаване на здравословния начин на живот с цел да намалят тежестта на заболяванията, да повишат продуктивността на труда и да удължат трудовия живот.

Прилагането на Европейския пакт за младежта следва също да допринесе към подхода, основан на жизнения цикъл, по-специално като улеснява прехода от образователната система към пазара на труда.

Прилагането на Европейския пакт за младежта , на Европейското споразумение за равенство между половете и на одобрението относно създаването на Европейски алианс за семействата следва също да допринесе към подхода, основан на жизнения цикъл, по-специално като улеснява прехода от образователната система към пазара на труда. Посредством индивидуални мерки, на младите хора в неравностойно положение следва да се предоставят равни възможности за социална и професионална интеграция.

Насока 18.

Насърчаване на подход към работата, основан на жизнения цикъл, чрез:

Насока 18.

Насърчаване на подход към работата, основан на жизнения цикъл, чрез:

—	се призовава в Европейския пакт за младежта,

—	подновен стремеж за създаване на възможности за заетост на младите хора и намаляване на безработицата сред младежите, както се призовава в Европейския пакт за младежта , като същевременно се води борба срещу дискриминацията въз основа на пола,

—	мерки за гарантиране, че хората, които съчетават работа с полагането на грижи, не се оказват в неблагоприятно положение на по-късен етап от живота си по отношение на пенсиите и плащанията в рамките на социалната сигурност,

—	мерки, даващи възможност за завръщане на работа за лица, които са загубили работата си в по-напреднала възраст, и действия за премахване на дискриминацията, основана на възрастта, най-вече спрямо лицата над 40 години, включително чрез форми на самостоятелна заетост и самостоятелно организиране,

—	решителни действия за повишаване на участието на жените и намаляване на неравнопоставеността на половете в заетостта, безработицата и заплащането на труда,

—

решителни действия за повишаване на участието на жените и намаляване на неравнопоставеността на половете в областта на заетостта, безработицата и професионалното обучение, гарантиране на равнопоставеност в заплащането на труда и насърчаване на равенството между жените и мъжете, включително мерки за увеличаване на равните възможности и нарастване на равнището на заетост сред жените, както се призовава в Европейския пакт за равенство между половете,

—	отделяне на специално внимание на разликите във въздействието на социално-осигурителните системи върху мъжете и жените и преразглеждане на социално-осигурителни структури, които имат отрицателно въздействие върху участието на жените в работната сила,

—	по-добро съвместяване на професионалния и личния живот и осигуряване на достъпни грижи за деца и други групи, нуждаещи се от специално внимание,

—	по-добро съвместяване на трудовия и личния и семеен живот и осигуряване на достъпни качествени заведения за грижи за деца и за други лица, нуждаещи се от грижи, включително схеми за предоставяне на отпуск за отглеждане на дете и други видове отпуски,

—	отделяне на специално внимание на жените и мъжете, които възнамеряват да се завърнат на платена работа след отсъствие, и проучване на начините за постепенно премахване на пречките пред такова завръщане, без това да се отразява на качеството на работното място,

—	подкрепа за активното стареене, включително подходящи условия на труд, подобряване на здравния статут, адекватни стимули за работа и ограничаване на ранното пенсиониране ,

—	подкрепа за активното стареене, включително подходящи условия на труд, подобряване на здравния статут на работното място, адекватни стимули за работа и насърчаване на работниците да удължат активния си живот, в случай че искат да се пенсионират по-късно ,

—	модернизиране на системите за социална защита, пенсионната система и системата на здравно осигуряване, и осигуряващи тяхната социална адекватност, финансова устойчивост и съответствие с променящите се нужди, и подкрепа на участието в заетост и по-дългия трудов живот.

—

модернизиране на системите за социална защита, включително на пенсионната система и системата на здравно осигуряване, за да се осигури тяхната социална адекватност, финансова устойчивост и способност за адаптация към променящите се потребности, така че да се подпомагат участието на пазара на труда и запазването на работните места и по-дългия трудов живот.

Вж. също интегрирана насока Запазване на икономическата и финансова устойчивост като основа за повишена заетост (№ 2).

Политиките за активно приобщаване могат да повишат предлагането на работна ръка и да укрепят сплотеността на обществото, освен това те са мощно средство за насърчаване на социалната интеграция на тези хора, които са в най-неравностойно положение, и интеграцията им на пазара на труда. На всеки човек, останал без работа, трябва да се предостави възможност за ново начало в разумен срок. Ако става въпрос за младежи, този срок трябва да бъде кратък, например до 2010 г. най-много 4 месеца; а за възрастни най-много 12 месеца. Трябва да се следват политики, насочени към предлагане на активни мерки на пазара на труда, за дългосрочно безработните, като се отчита сравнителният показател от 25 % за равнището на участие към 2010 г. Активирането трябва да става под формата на обучение, преквалификация, трудова практика, работно място или друга мярка за повишаване на пригодността за заетост, съчетана, където е уместно, с непрекъсната помощ за търсене на работа. Облекчаването на достъпа до заетост за търсещите работа, предотвратяването на безработицата и гарантирането, че тези, които остават без работа, ще продължат да са тясно свързани с пазара на труда, и с повишена пригодност за заетост, са съществени за увеличаването на участието и предотвратяване на социалната изолация. Това също е в съответствие с подхода за съчетаване на гъвкавост и сигурност. Постигането на тези цели изисква премахването на препятствията на пазара на труда чрез подпомагане на активното търсене на работа, улесняване на достъпа до обучение и други активни мерки на пазара на труда, осигуряване на достъпни основни услуги и предоставяне на адекватно равнище на минималните ресурси за всички. В същото време този подход следва да гарантира на всички работещи, че заетостта се отплаща, както

Активните интеграционни политики могат да повишат предлагането на работна ръка и да укрепят сплотеността на обществото, освен това те са мощно средство за насърчаване на социалната интеграция на лицата, които са в най-неравностойно положение, и интеграцията им на пазара на труда. На всяко лице, останало без работа, трябва да се предостави възможността за трудова заетост, професионално обучение, повишаване на квалификацията и други мерки за заетост в разумен срок. Ако става въпрос за младежи, този срок трябва да бъде кратък, например до 2010 г. да има максимална продължителност от 4 месеца; а за възрастни да не надвишава 12 месеца. Трябва да се следват политики, насочени към предлагане на активни мерки на пазара на труда, за дългосрочно безработните, като се отчита сравнителният показател от 25 % за равнището на участие към 2010 г. Активирането трябва да става под формата на обучение, преквалификация, професионална практика, работно място или друга мярка за повишаване на пригодността за заетост, съчетана, където е уместно, с непрекъсната помощ за търсене на работа. Облекчаването на достъпа до заетост за търсещите работа, предотвратяването на безработицата и гарантирането, че тези, които остават без работа, ще продължат да са тясно свързани с пазара на труда, и с повишена пригодност за заетост, са съществени за увеличаването на участието и предотвратяване на социалното изключване. Постигането на тези цели изисква премахването на препятствията на пазара на труда чрез подпомагане на активното търсене на работа, улесняване на достъпа до обучение и други активни мерки на пазара на труда, осигуряване на достъпни основни услуги и предоставяне на адекватно равнище на минималните ресурси за всички , в съчетание с прилагане

и да премахне капаните на безработицата, бедността и неактивността. Следва да се обърне специално внимание на насърчаването включването на пазара на труда на хората в неравностойно положение и на ниско квалифицираните работници чрез разширяване на социалните услуги и социалната икономика, както и чрез създаване на нови източници за разкриване на работни места в отговор на общите потребности. Борбата с дискриминацията, насърчаването на достъпа до заетост на хората с увреждания и интегрирането на имигрантите и малцинствата са от особено значение.

на принципа на справедливо заплащане като икономически стимул за полагане на,труд . В същото време този подход следва да гарантира на всички работещи, че заетостта се отплаща и че принципът еднакво заплащане на труд с еднаква стойност се спазва , както и да премахне капаните на безработицата, бедността и неактивността. Следва да се обърне специално внимание на насърчаването интеграцията на пазара на труда на лицата в неравностойно положение и на ниско квалифицираните работници чрез разширяване на социалните услуги и социалната икономика, както и чрез създаване на нови източници за разкриване на работни места в отговор на общите потребности. Борбата с дискриминацията, насърчаването на достъпа до заетост на жените и на лицата с увреждания и интегрирането на имигрантите и малцинствата са от особено значение. Следва да се вземат предвид най-добрите местни практики, свързани с опита на социалните кооперативи, и всички форми на социална отговорност на предприятията.

—	създаване на нови източници за разкриване на работни места ориентирани към физическите лица и бизнеса, особено на местно равнище.

—	създаване на нови източници за разкриване на работни места, ориентирани към физическите лица и бизнеса, нестопанския сектор и социалната икономика, особено на местно равнище.

Насока а.

Гарантиране на активната социална интеграция на всички и справяне с бедността и социалното изключване чрез осигуряване на нормални доходи и по-добър достъп до качествени социални услуги и до пазара на труда посредством разширяване на възможностите за работа и начално или продължаващо професионално обучение.

—	насърчаване на модели на партньорство между заинтересованите страни, за да бъде увеличен скритият местнен и регионален потенциал в местните образувания, като се използва организация от открит тип, основаваща се на участието,

—	предотвратяване на отлива на квалифицирана работна ръка (т. нар. brain-drain) от периферните региони на Европейския съюз или от държавите-членки посредством регионални икономически, социални и структурни инвестиции .

2.	Подобряване на адаптивността на работниците и предприятията,

2.	Подобряване на адаптивността и сигурността на работниците и предприятията (увеличаване на сигурността на работните места)

Насока 21.

Насърчаване на гъвкавостта, съчетана със сигурност на работното място и намаляване сегментацията на пазара на труда, отчитайки ролята на социалните партньори , чрез :

Насока21.

Насърчаване на гъвкавостта, съчетана със сигурност и намаляване сегментацията на пазара на труда, отчитайки ролята на социалните партньори , като се вземат предвид следните ключови компоненти :

—	гъвкави и надеждни договорни отношения чрез съвременно трудово законодателство, колективни трудови договори и организация на работата,

—	всеобхватни стратегии за обучение през целия живот, чрез които да се осигури трайна приспособимост и пригодност за заетост на работниците, особено на тези в най-уязвимо положение,

—

ефективни активни политики по отношение на пазара на труда, които не включват активна политика за ранно пенсиониране, а вместо това предвиждат интегриране в по-голяма степен на по-възрастните и опитни работници в трудовия процес, за да помогнат на хората да се справят с бързите промени и съкратят периодите на безработица и да улеснят преминаването на нова работа,

—	съвременни системи за социална сигурност, които предоставят адекватна помощ при ниски доходи, насърчават заетостта и улесняват мобилността на пазара на труда .

Това включва също следните аспекти:

—	подобряване на законодателството в областта на заетостта и преразглеждане, при необходимост, на разпоредбите относно договорната основа и работното време,

—	подобряване на законодателството в областта на заетостта и преразглеждане, при необходимост, на разпоредбите относно договорната основа и работното време и гарантиране на основните трудови права, независимо от статута на трудова заетост, с цел насърчаване на стабилни трудови правоотношения,

—	мерки срещу недекларираната заетост,

—	прилагане на превантивни мерки , придружени от санкции, срещу недекларираната заетост, с оглед намаляване на разпространението на незаконните форми на заетост чрез засилване и развитие на възможностите на специализираните органи за инспекция на труда,

—	по-добро прогнозиране и управление на промяната, в това число икономическо преструктуриране, и по-специално промени, свързани със свободната търговия, с оглед минимизиране на тяхната социална цена и улесняване на адаптацията,

—	по-добро прогнозиране и управление на промяната, в това число икономическо преструктуриране, и по-специално промени, свързани със свободната търговия, с оглед минимизиране на тяхната социална цена и улесняване на адаптацията,

—	насърчаване и разпространение на иновативни и приложими форми на организацията на работата, с оглед подобряване качеството и производителността на труда, включително здраве и безопасност на работното място,

—	насърчаване и разпространение на иновативни и приложими форми на организацията на работата, с оглед подобряване качеството и производителността на труда, включително здраве и безопасност на работното място и осигуряването на подходящо настаняване за лицата с увреждания,

—	подкрепяне смяната на професионалния статус чрез обучение, самостоятелна заетост, стартиране на бизнес и географска мобилност,

—	подкрепяне смяната на професионалния статус чрез обучение, самостоятелна заетост, стартиране на бизнес и географска мобилност,

—	обръщане на специално внимание на пречките, пред които се изправят жените, когато искат да създадат собствен бизнес или да станат самостоятелно заети лица, с оглед на премахването на тези пречки.

Държавите-членки следва да приложат собствени насоки за действие на базата на общите принципи на гъвкавата сигурност, приети от Съвета.

Решаващо значение има участието на социалните партньори при планирането и прилагането на политиката на гъвкава сигурност посредством социалния диалог и колективното договаряне.

Вж. също интегрирана насока Насърчаване на съгласуваността между макроикономическите, структурните политики и политиките по заетостта (№ 5).

С оглед създаването на максимален брой работни места, запазването на конкурентоспособността и допринасяне за успеха на общата икономическа рамка, общото развитие на трудовото заплащане следва да бъде съгласувано с нарастването на производителността през икономическия цикъл и следва да отразява състоянието на пазара на труда. Разликата в заплащането на мъжете и жените трябва да бъде намалена. Необходимо е да се обърне особено внимание на ниските заплати в професиите и секторите, обикновено доминирани от жени, и на причините, водещи до намаляване на заплащането в професиите и секторите, които се феминизират. Възможно е да бъдат необходими усилия за намаляване на непреките разходи за труд и преразглеждане на данъчните ставки, за да се улесни създаването на работни места, особено за нископлатените работни места.

С оглед създаването на максимален брой работни места, запазването на конкурентоспособността и допринасяне за успеха на общата икономическа рамка, общото развитие на трудовото заплащане следва да бъде съгласувано с нарастването на производителността през икономическия цикъл и следва да отразява състоянието на пазара на труда. Разликата в заплащането на мъжете и жените трябва да бъде намалена. Необходимо е да се обърне особено внимание на ниските заплати в професиите и секторите, обикновено доминирани от жени , като се намали разликата в заплащането на различните полове, и на причините, водещи до намаляване на заплащането в професиите и секторите, които се феминизират. Възможно е да бъдат необходими усилия за намаляване на непреките разходи за труд и преразглеждане на данъчните ставки, за да се улесни създаването на работни места, особено за нископлатените работни места.

—

насърчаване на социалните партньори в рамките на техните правомощия да поставят подходяща рамка за договаряне на работните заплати, с което да се въздейства върху производителността и да се отговори на предизвикателствата на пазара на труда на всички нива и се избегне неравнопоставеността между половете в заплащането,

—

насърчаване на социалните партньори в рамките на техните правомощия да поставят подходяща рамка за договаряне на работните заплати, с което да се въздейства върху производителността и да се отговори на предизвикателствата на пазара на труда на всички нива , да се гарантира достатъчна покупателна способност на европейските граждани и се избегне неравнопоставеността между половете в заплащането и увеличаването на неравенствата ,

Европа се нуждае от повече и по-ефективни инвестиции в човешки капитал. Твърде много хора не успяват да влязат, да се развиват или да останат в пазара на труда поради липса на професионални умения или в резултат на несъответствие на техните умения с търсените. За улесняване достъпа до заетост за мъже и жени от всички възрастови групи, за увеличаване нивото на производителността, иновациите и качеството на работата, Европейският съюз се нуждае от по-големи и по-ефективни инвестиции в човешки капитал, и учене през целия живот в съответствие с концепцията за съчетаване на гъвкавостта и сигурността в полза на отделния човек, предприятията, икономиката и обществото.

Европа се нуждае от повече и по-ефективни инвестиции в човешки капитал. Твърде много хора не успяват да влязат, да се развиват или да останат в пазара на труда поради липса на професионални умения или в резултат на несъответствие на техните умения с търсените. За улесняване достъпа до заетост за мъже и жени от всички възрастови групи на базата на равни възможности, за увеличаване нивото на производителността, иновациите и качеството на работата , както и за да се помогне на работниците да се адаптират към новите условия, обусловени от бързите промени, Европейският съюз се нуждае от по-големи и по-ефективни инвестиции в човешки капитал и професионално обучение през целия живот , чрез осигуряване на достъп до различни форми на обучение през целия живот в съответствие с концепцията за гъвкава сигурност в полза на отделния човек, предприятията, икономиката и обществото.

Насока 23.

Увеличаване и подобряване на инвестициите в човешки капитал чрез:

Насока 23.

Увеличаване на възможностите за обучение през целия живот и подобряване на инвестициите в човешки капитал чрез:

—	политики за образование и обучение основани на включването и действия за чувствително улесняване на достъпа до начално професионално, средно и висше образование, включително чиракуване и обучение по предприемачество (бизнес обучение),

—	политики и мерки за образование и обучение, основани на интеграцията, с оглед чувствително улесняване на достъпа до начално професионално, средно и висше образование, включително техническо обучение и обучение по предприемачество и признаване на придобития опит ,

—	значително намаляване на броя на преждевременно напусналите училище,

—	намаляване на броя на преждевременно напусналите училище във възможно най-голяма степен, така че да се предотврати възможността учениците да напускат училище без квалификация и по този начин да бъдат изложени на повишен риск от безработица,

—

ефективни стратегии за учене през целия живот, достъпни за всички в училища, работодатели, обществените власти и домакинства в съответствие с Европейските споразумения, включително чрез подходящи стимули и механизми за споделяне на разходите, за повишаване участието в продължаващо обучение и обучение на работното място през целия жизнен цикъл, особено за нискоквалифицираните и по-възрастните работници.

—

ефективни стратегии за обучение през целия живот, достъпни за всички в училища, предприятия, обществени органи и домакинства в съответствие с Европейските споразумения, включително чрез подходящи стимули и механизми за споделяне на разходите, за повишаване участието в продължаващо обучение и обучение на работното място през целия жизнен цикъл, особено за нискоквалифицираните и по-възрастните работници.

—	осигуряване на условия за улесняване на достъпа на жените до образование, повишаване на квалификацията и обучение през целия живот, и по-специално на достъпа им до обучение и квалификация, необходими за професионалното им развитие,

Вж. също интегрирана насока Увеличаване и подобряване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, по-специално от страна на частните предприятия (№ 7).

Поставянето на амбициозни цели и увеличаването на нивото на инвестиране от всички участници не е достатъчно. За да се осигури постигане на съответствие между търсенето и предлагането, системите за учене през целия живот трябва да бъдат финансово и организационно достъпни и да съответстват на променящите се потребности. Адаптирането и създаването на капацитет на системите за образование и обучение е необходимо за подобряване на тяхната адекватност на пазара на труда, на възможностите им за посрещане потребностите на икономика и общество, основаващи се на знания, на ефективността им и на справедливостта . Информационните и комуникационни технологии могат да бъдат използвани за подобряване на достъпа до обучение и образование, както и за тяхното по-добро приспособяване към потребностите на работниците и работодателите. Необходима е и по-голяма мобилност, както за целите на заетостта, така и за обучението, за по-широк достъп до възможностите за наемане в Европейския съюз като цяло. Оставащите препятствия пред мобилността в рамките на пазара на труда в Европейския съюз трябва да се премахнат, по-специално тези, които се отнасят до признаването и прозрачността на квалификациите, както и на тяхното използване, и на резултатите от обучението, именно чрез прилагането на Европейската квалификационна рамка. Ще бъде от значение да се използват договорените европейски инструменти и помощни препратки за подкрепа на реформите на националните системи за образование и обучение, както е изложено в Работната програма за обучение и образование 2010 г.

Поставянето на амбициозни цели и увеличаването на нивото на инвестиране от всички участници не е достатъчно. За да се осигури постигане на съответствие между търсенето и предлагането, системите за обучение през целия живот трябва да бъдат финансово и организационно достъпни и да съответстват на променящите се потребности. Адаптирането и създаването на капацитет на системите за образование и обучение е необходимо за подобряване на тяхната адекватност на пазара на труда, на възможностите им за посрещане потребностите на икономика и общество, основаващи се на знания, на ефективността им и на тяхната достъпност и наличност на равна основа. Достъпът до образование и обучение за мъже и жени от всяка възраст и съгласуването на потребностите от умения и предлаганите от обществения и частния сектор възможности за образование и обучение трябва да бъдат придружавани от система за професионална ориентация в кариерното развитие през целия живот. Информационните и комуникационни технологии могат да бъдат използвани за подобряване на достъпа до обучение и образование, както и за тяхното по-добро приспособяване към потребностите на работниците и работодателите. Необходима е и по-голяма мобилност, както за целите на заетостта, така и за обучението, за по-широк достъп до възможностите за наемане в Европейския съюз като цяло. Оставащите препятствия пред мобилността в рамките на пазара на труда в Европейския съюз трябва да се премахнат, по-специално тези, които се отнасят до признаването и прозрачността на квалификациите, както и на тяхното използване, и на резултатите от обучението, именно чрез прилагането на Европейската квалификационна рамка. Ще бъде от значение да се използват договорените европейски инструменти и помощни препратки за подкрепа на реформите на националните системи за образование и обучение, както е изложено в Работната програма за обучение и образование 2010 г.

—	като насърчава предаването на образователни техники и на учебно съдържание от едно поколение преподаватели на друго,

—	осигуряване на чуждоезиково обучение в рамките на началното обучение и обучението през целия живот.

Следните цели и ориентировъчни показатели бяха договорени в контекста на Европейската стратегия за заетостта:

—

на всяко безработно лице се предлага нов старт преди достигане на 4 месеца безработица, в случай че това са млади хора, и 12 месеца - в случай че са по-възрастни лица, под формата на обучение, преквалификация, стаж на място, работа или друга мярка по заетостта, комбинирана, по целесъобразност, с продължаване на помощта за търсене на работа,

—	до 2010 г. 25 % от дългосрочно безработните да участват в някоя от активните мерки под формата на обучение, преквалификация, стаж или друга мярка по заетостта с цел достигане на средната стойност на трите най-напреднали държави-членки,

—	търсещите работа в целия Европейски съюз да могат да получат информация за всички свободни работни места, обявени в службите по заетостта на държавите-членки с цел насърчаване на мобилността на търсещите работни места на европейския пазар на труда,

—	увеличаване с пет години, на равнище Европейски съюз, на действителната средна възраст за напускане на пазара на труда към 2010 г. (сравнено с 59,9 години през 2001 г.),

—	осигуряване до 2010 г. на грижи за най-малко 90 % от децата на възраст между 3 години и задължителната възраст за започване на училище и за най-малко 33 % от децата под 3-годишна възраст,

—	свеждане на средното равнище на преждевременно напускащите училище в Европейския съюз до не повече от 10 %,

—	към 2010 година най-малко 85 % от 22-годишните в Европейския съюз следва да са завършили горната степен на средното образование,

—	средното равнище на участие във формите на обучение през целия живот в Европейския съюз следва да бъде най-малко 12,5 % от населението в трудоспособна възраст (групата на възраст между 25 и 64 години) .

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/169

Условия, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач ***I

P6_TA(2008)0217

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач (COM(2007)0263 — C6-0145/2007 — 2007/0098(COD)

(2009/C 279 E/37)

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2007)0263),

—	като взе предвид член 251, параграф 2 и член 71 от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C6-0145/2007),

—	като взе предвид член 51 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0087/2008),

1.	Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.	Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.	Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

P6_TC1-COD(2007)0098

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 21 май 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

след като се консултираха с Европейския надзорен орган по защита на данните,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Осъществяването на вътрешен пазар на автомобилни превози в условия на лоялна конкуренция изисква уеднаквено прилагане на общи правила за разрешаване на допускането до професията на автомобилен превозвач на товари или на пътници, наричана по-долу „професия на автомобилен превозвач“. Тези общи правила могат да допринесат за повишаване на професионалната квалификация на превозвачите, за рационализиране на пазара, за подобряване качеството на извършената услуга в интерес на превозвачите, на клиентите им и на икономиката като цяло, както и за по-голяма пътна безопасност. Те могат да допринесат за действителното упражняване на правото за установяване на превозвачите.

(2)

Директива 96/26/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно допускане до професията на автомобилен превозвач на товари и на автомобилен превозвач на пътници и взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, предназначени да улеснят упражняването на правото на свободно установяване на тези превозвачи за осъществяване на вътрешни и международни превози (4), определя минималните условия за допускане до професията на автомобилен превозвач, както и взаимното признаване на документите, които се изискват за тази цел. Опитът, оценката на въздействието и различни проучвания показват въпреки това, че тази директива се прилага много разнородно в различните държави-членки. Тези различия имат редица отрицателни последици, и по-специално нарушаване на конкуренцията, известна непрозрачност на пазара, неравномерна степен на контрол и опасността предприятия с по-ниска професионална квалификация да проявяват недобросъвестност или да спазват в по-малка степен нормите за пътна безопасност и социалните правила, което може да навреди на репутацията на отрасъла.

(3)

Тези последици са още по-отрицателни, тъй като могат да нарушат доброто функциониране на вътрешния пазар на автомобилни превози. Достъпът до пазара на международни превози на товари и на някои каботажни операции действително е отворен за предприятия от цялата Общност. Единственото условие, наложено на тези предприятия, е да притежават лиценз на Общността, който могат да получат от момента, в който изпълнят условията за достъп до професията съгласно Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … [относно определяне на общи правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари] (5) и Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … [относно общи правила за достъп до пазара на услуги, извършвани с автобуси] (6).

(4)

Следва да се модернизират съществуващите правила за допускане до професията на автомобилен превозвач, за да се гарантира по-уеднаквено и по-ефективно прилагане. Тъй като спазването на тези правила представлява основно условие за допускане до пазара на Общността и приложимите инструменти на Общността по отношение на достъпа до пазара са регламенти, за регулиране на достъпа до професията регламентът е най-подходящият инструмент.

(5)

За да се осигури лоялна конкуренция, общите правила за упражняване на професията трябва да се прилагат възможно най-широко във всички предприятия. В същото време не се налага в настоящия регламент да се включат предприятията, които реализират единствено превози с ограничено влияние върху пазара на превози.

(6)

Държавата-членка, в която е установено предприятието, съблюдава за това то да отговаря постоянно на условията, определени в настоящия регламент, за да бъде в състояние в случай на необходимост да вземе решение за временно отнемане или прекратяване на лицензите, които позволяват на въпросното предприятие да действа на пазара. Точното спазване на условията за допускане до професията и надеждният им контрол изискват от предприятията да бъдат действително и устойчиво установени.

Физическите лица, които притежават необходимата добра репутация и професионална компетентност, следва да бъдат ясно идентифицирани и посочени на компетентните органи. Тези лица, наречени „ръководители на транспортна дейност“, трябва да са постоянно пребиваващи в държавата-членка и да ръководят постоянно и ефективно транспортните дейности на предприятия за автомобилни превози. Уместно е да се уточни при какви условия се счита, че дадено лице ръководи постоянно и ефективно транспортната дейност в дадено предприятие.

(8)

Добрата репутация на ръководител на транспортна дейност изисква той да не е осъждан за тежки престъпления или да не са му налагани сериозни санкции, по-специално за нарушаване на разпоредбите на Общността в областта на автомобилните превози. В сферите, обхванати от разпоредбите на Общността, е необходимо да се определят общи видове нарушения и съответната им тежест, които могат да навредят на добрата репутация на дадено предприятие.

(9)	Комисията следва да си постави за цел да гарантира, че тежките нарушения се наказват с еднаква строгост в различните държави-членки, и да взема съответните мерки в тази насока.

(10)

Едно предприятие за автомобилни превози следва да има минимална финансова стабилност, за да бъде гарантирано нормално пускане в действие и добро управление на предприятието.

Следва да се прибегне до

добре определени и

точни финансови показатели, които могат да бъдат установени от годишните отчети. Предприятията, които желаят това, следва да имат възможност да докажат финансовата си стабилност с банкова гаранция или с друг финансов инструмент, като например застраховка , което за тях може да представлява по-опростен и финансово по-изгоден метод.

(11)

Високото ниво на професионална квалификация е в състояние да увеличи социално-икономическата ефективност на автомобилните превози. Затова следва кандидатите за поста ръководител на транспортна дейност да бъдат обучени качествено. За да се гарантира по-голяма уеднаквеност на условията за обучение и изпит, както и прозрачност за кандидатите, следва да се предвиди държавите-членки да акредитират изпитните центрове и центровете за обучение според определени от тях критерии.

След изграждането на вътрешния пазар националните пазари вече не са отделени. Следователно лицата, чието задължение е да ръководят транспортни дейности, трябва да притежават необходимите знания за управление на транспортни операции, както на национално, така и на международно ниво. Списъкът с учебните предмети, по които се изискват познания за получаване на удостоверение за професионална квалификация, както и условията за организиране на изпити, може да се изменят в хода на техническия прогрес и затова следва да се актуализират.

(12)

Лоялната конкуренция и автомобилните превози, при които се спазват изцяло правилата, се нуждаят от еднаква степен на надзор и мониторинг в държавите-членки. Националните органи, които отговарят за надзора на предприятията и следят за валидността на лицензите им, имат много важна роля в това отношение и следва да се гарантира, че в случай на нужда вземат подходящи мерки, по-специално за временно отнемане или прекратяване на лицензи в най-тежките случаи , или за обявяване в неспособност на ръководители на транспортна дейност, които са небрежни или недобросъвестни. Това трябва да бъде предшествано от сериозно обмисляне на мярката съобразно принципа за пропорционалност. Предприятието следва да бъде предупредено предварително и да разполага с разумен срок, за да узакони положението си, преди да му бъдат наложени санкции.

(13)

По-организирано административно сътрудничество между държавите-членки ще подобри ефикасността на надзора на предприятията, осъществяващи дейността си в повече държави-членки, и ще намали административните разходи. Електронните регистри на предприятията, свързани на европейско ниво, които спазват правилата на Общността за защита на личните данни, улесняват това сътрудничество и намаляват разходите, свързани с контрола както на предприятията, така и на администрациите. Национални електронни регистри вече съществуват в повечето държави-членки. Освен това вече съществува инфраструктура за връзка между държавите-членки. Следователно по-системното прибягване до националните регистри на предприятията и свързването им на европейско ниво може да бъде по-изгодно финансово, но за сметка на това да подпомогне значително за намаляване на административните разходи за контрол, като в същото време подобри ефикасността им.

(14)

Някои данни в тези регистри, свързани с нарушения и санкции, са от личен характер. Следователно държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да спазят Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (7), по-специално по отношение на контрола на обработката на тези данни от обществения орган, правото на съответните лица за получаване на информация, правото им на достъп и възражение. За целите на настоящия регламент е необходимо подобни данни да се съхраняват за минимален срок от две години, за да се избегне установяването в други държави-членки на предприятия, които са лишени от права.

(15)

Свързването на националните регистри е от основно значение, за да се осигури бърз и ефикасен обмен на информация между държавите-членки и да се гарантира, че превозвачите не се изкушават да извършват или да поемат риска да извършват тежки нарушения в държава-членка, различна от тази, в която са установени. Това свързване изисква определянето на общ точен формат на данните, които трябва да бъдат обменени, както и на техническите процедури за обмен.

(16)	За да бъде ефективен обменът на информация между държавите-членки, трябва да бъдат посочени национални служби за връзка и трябва да бъдат уточнени някои общи процедури във връзка със срока и вида на минималните информации, които трябва да бъдат предадени.

(17)

За да се улесни свободното установяване, създаването на съответните документи, издадени от компетентен орган на страната по произход на автомобилния превозвач, като в същото време се гарантира, че въпросните лица не са били обявени за неспособни да упражняват тази професия в държавите-членки, от които произлизат, се приема за достатъчно доказателство за добра репутация, която дава право на допускане до въпросните дейности в приемаща държава-членка.

(18)	По отношение на професионалната компетентност в държавата-членка на установяване за достатъчно доказателство се приема само един образец на удостоверение, издадено съгласно разпоредбите на настоящия регламент, за да се улесни свободата на установяване.

(19)

На ниво на Общността е необходим по-стриктен мониторинг на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, което предполага предаване от Комисията на редовни доклади за добрата репутация, финансовата стабилност и професионалната компетентност на предприятията в отрасъла на автомобилните превози, въз основа на доклади, направени с данни от националните регистри.

(20)	Държавите-членки следва да предвидят санкции, приложими за нарушения на разпоредбите на настоящия регламент. Тези санкции трябва да са ефективни, пропорционални и превантивни.

(21)

Доколкото, целта на настоящия регламент, а именно модернизирането на правилата за допускане до професията на автомобилен превозвач, за да се осигури по-уеднаквено и сравнимо прилагане в държавите-членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде по-добре постигната на нивото на Общността, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалност, посочен в цитирания член, настоящият регламент не превишава необходимото за постигане на тези цели.

(22)	Следва да се приемат необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(23)

По-специално на Комисията следва се предостави правомощието за съставяне на списък с категориите, видовете и тежестта на сериозните нарушения, които при определени обстоятелства могат да доведат до загуба на необходимата добра репутация на автомобилните превозвачи; за адаптиране към техническия прогрес на приложението към настоящия регламент, свързано със знанията, които се вземат под внимание за признаване на професионалната компетентност от държавите-членки, както и на приложението, отнасящо се до образеца на удостоверение за професионална компетентност, и за съставяне на списък с

нарушения, които могат да накарат органите, при определени обстоятелства и пропорционално на характера на нарушението, да помислят за временно отнемане или прекратяване на лиценз за упражняване на професията или издаване на документ за обявяване в неспособност. Тъй като тези мерки имат общо приложение и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент или да допълнят настоящия регламент с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. По причини за ефективност, сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, трябва да бъдат съкратени за актуализацията на образеца на удостоверение за професионална компетентност.

24)	Директива 96/26/ЕО следва да бъде отменена.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Цел и приложно поле

1. Настоящият регламент урежда допускането до професията на автомобилен превозвач и упражняването на тази професия.

2. Настоящият регламент се прилага за всички предприятия, установени в Общността, които упражняват професията на автомобилни превозвачи. Той се прилага също и за предприятия, които имат намерение да упражняват професията на автомобилни превозвачи, и позоваването на предприятия, които упражняват професията на автомобилни превозвачи, включва, ако това е целесъобразно, позоваване на предприятия, които имат намерение да упражняват такава дейност .

3. Чрез дерогация от параграф 1 настоящият регламент не се прилага за:

предприятия, които упражняват професията на автомобилни превозвачи на товари единствено с моторни превозни средства или комбинация от превозни средства с допустимо тегло на товара до 3,5 тона. Въпреки това, държавите-членки могат да намалят посочените ограничения за всички или за някои категории превози;

б)	предприятия, предоставящи безплатни услуги за автомобилен превоз на пътници изключително с нетърговска цел, чиято основна дейност не е тази на автомобилен превозвач на пътници и които използват превозни средства, управлявани от техни служители;

в)	предприятия, които упражняват професията на автомобилен превозвач единствено с моторни превозни средства с максимална разрешена скорост, непревишаваща 40 км/ч.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

a)	„професията на автомобилен превозвач“ е професията на автомобилен превозвач на пътници или професията на автомобилен превозвач на товари;

б)	„професията на автомобилен превозвач на товари“ е дейността, осъществявана от всяко предприятие за превоз на товари за чужда сметка с моторни превозни средства или комбинация от превозни средства;

в)

„професията на автомобилен превозвач на пътници“ е дейността, осъществявана от всяко предприятие посредством моторни превозни средства, конструирани и оборудвани по такъв начин, че да са подходящи за превозване на повече от девет лица — включително и водача — и предназначени за тази цел, пътнически транспортни услуги за обществеността или за определени категории пътници срещу заплащане от страна на превозваното лице или от организатора на превоза;

г)

„предприятие“ е всяко физическо лице, всяко юридическо лице, независимо дали работи с цел печалба или не, всяко сдружение или група лица без правосубектност, независимо дали със стопанска или нестопанска цел, или всеки официален орган, независимо дали има собствена правосубектност или е зависим от институция, която има такава правосубектност;

д)

„ръководител на транспортна дейност“ е физическо лице, наето от предприятие, или когато самото предприятие е физическо лице, същото лице или , ако това е предвидено, друго физическо лице, определено от него по силата на договор, което управлява ефективно и постоянно транспортната дейност на въпросното предприятие;

е)	„лиценз за упражняване на професията на автомобилен превозвач“ е административно решение, което разрешава на предприятие, отговарящо на условията, предвидени в настоящия регламент, да упражнява професията на автомобилен превозвач;

ж)

„компетентен орган“

е орган в държава-членка на национално, регионално или местно ниво, който за целите на издаването на лиценз за упражняване на професията проверява дали дадено предприятие отговаря на условията, определени в настоящия регламент, и който е упълномощен да издава, да отнема временно или да прекратява лиценза за упражняване на професията на автомобилен превозвач;

з)	„държава-членка на установяване“ е държавата-членка, в която е установено дадено предприятие, чийто ръководител на транспортна дейност е или не е с произход от друга държава;

Член 3

Изисквания за упражняване на професията на автомобилен превозвач

Предприятията, които упражняват професията на автомобилен превозвач, трябва да отговарят на следните изисквания:

a)	да са установени действително и трайно в една от държавите-членки, както е предвидено в член 5 ;

б)	да са с добра репутация , както е предвидено в член 6 ;

в)	да са с подходяща финансова стабилност , както е предвидено в член 7 ;

г)	да притежават необходимата професионална компетентност, както е предвидено в член 8 .

Условията, които трябва да изпълнят, за да отговарят на всяко едно от изискванията, са определени в глава II. Настоящият регламент допуска държавите-членки да вземат решение за налагане на допълнителни условия, които предприятията трябва да изпълнят, за да им бъде разрешено да упражняват професията на автомобилен превозвач.

Член 4

Ръководител на транспортна дейност

1. Предприятие, което упражнява професията на автомобилен превозвач, определя поне едно физическо лице, наречено ръководител на транспортна дейност, което съответства на изискванията в член 3, букви б) и г), както и на следните условия:

a)	да ръководи действително и постоянно транспортната дейност на предприятието;

б)

да съществува реална връзка между него и предприятието, т.е. да бъде наето, съдружник или директор, да притежава акции или да бъде в подобни договорни отношения с предприятието, или да го ръководи, или, когато предприятието е физическо лице, да бъде същото това лице , или, ако предприятието е гражданско дружество, да има правото да го представлява и да може да взима обвързващи решения от името на дружеството ;

в)	да пребивава постоянно в държава-членка.

Предприятието следва да уведоми компетентния орган за определения ръководител или ръководители на транспортна дейност.

2. Ако едно предприятие не отговаря на изискването за професионална компетентност, определено в член 3, буква г), компетентният орган може да му разреши да упражнява професията на автомобилен превозвач без да има определен ръководител на транспортната дейност в съответствие с параграф 1 , при условие че:

a)	посочи друго физическо лице, пребиваващо в държава-членка , което отговаря на изискванията съгласно член 3, букви б) и г) и което е упълномощено по силата на договор да изпълнява функциите на ръководител на транспортна дейност за сметка на предприятието, и уведоми за това компетентния орган ;

б)

в договора, обвързващ предприятието с ръководителя на транспортна дейност, се определят постоянните задачи и отговорности на съответното лице като ръководител на транспортна дейност; задачите включват по-специално

управление на поддръжката на превозните средства, проверка на договорите и транспортните документи, счетоводство, зачисляване на товарите или услугите на водачите и превозните средства и проверка на процедурите в областта на безопасността;

в)

като ръководител на транспортна дейност, определеното от предприятието лице може да ръководи транспортната дейност на не повече от четири различни предприятия. Компетентният орган може да определи максималния брой превозни средства, ръководени от ръководителя на транспортна дейност, като броят на превозните средства, ръководени от едно лице, не може да надвишава 50;

г)	определеното от предприятието лице е независимо от другите предприятия, които възлагат на предприятието да извършва превози или осъществяват превози за негова сметка.

Глава II

Условия, които трябва да бъдат спазени

Член 5

Условия, свързани с изискването за установяване

За да отговаря на изискването съгласно член 3, буква а), предприятието е длъжно, в съответната държава-членка,:

да разполага с офис, с помещения, в които съхранява документацията на предприятието за периода от време, определен от закона , по-специално счетоводната документация, документацията, свързана с управлението на персонала, както и всякакви други документи за поддържане сигурността на данните, които следва да се предоставят на компетентния орган, за да издаде лиценз за упражняване на професията, при проверки за спазване на условията, посочени в настоящия регламент, и при спазване на всички приложими стандарти за защита на личните данни;

б)	да разполага с едно или повече превозни средства като пълноправен собственик, или на друго основание, по-специално по силата на договори за покупка на изплащане, за наем или за лизинг, или за покупка, които са регистрирани във въпросната държава-членка;

в)	да извършва своята дейност ефективно и без прекъсване, от оперативен център в съответната държава-членка, снабден с необходимото оборудване и при запитване, да може да удостовери къде в държавата-членка по установяване се паркират превозните средства, когато не се използват .

Член 6

Условия, свързани с изискването за добра репутация

1. За целите на член 3, буква б), и при спазване изискванията на параграф 2, държавите-членки определят условията, на които дадено предприятие или ръководител на транспортна дейност трябва да отговарят в съответствие с настоящия регламент, за да задоволяват изискването за добра репутация.

Тези условия следва да включват следните изисквания :

няма сериозно основание за съмнения в добрата

репутация на транспортното предприятие, на ръководителите на транспортната му дейност или на други отговорни лица, например присъди или наказания за тежки нарушения на действащите национални норми в областта на:

i)	търговското право;

ii)	несъстоятелността;

iii)	условията на заплащане и наемане на работа в рамките на професията;

iv)	пътния транспорт;

v)	професионалната отговорност; и

vi)	трафика на хора или наркотици.

б)

ръководителят на транспортна дейност или транспортното предприятие не са били осъждани

в една или повече държави-членки за тежки

нарушения на разпоредбите на Общността, които се отнасят по-специално за:

i)	периодите на управление на превозното средство и почивка на водачите, работното време, както и инсталирането и използването на контролни уреди; проверката следва да обхваща трайното спазване на изискванията, архивирането на данните и защитата на получените лични данни;

ii)	максималното тегло и размери на търговски превозни средства, използвани за международни превози;

iii)	първоначалната квалификация и постоянното обучение на водачите;

iv)	техническата изправност на търговски превозни средства, включваща задължителните технически прегледи на моторните превозни средства;

v)	достъпа до пазара на международни автомобилни превози на товари, или, според случая, достъпа до пазара за превоз на пътници;

vi)	безопасността при автомобилен превоз на опасни товари;

vii)	инсталирането и използването на ограничители на скоростта за някои категории превозни средства;

viii)

свидетелството за управление;

ix)	достъпа до професията.

2. За целите на параграф 1, алинея втора, буква б):

присъда или наказания, наложени на ръководителя на транспортна дейност или на транспортното предприятие в една или повече държави-членки за изключително тежки нарушения на разпоредбите на Общността, изложени в приложение III, водят до загуба на добрата репутация след надлежно проведена административна процедура и, ако се налага, след проверка в помещенията на предприятието, освен ако компетентните органи, на извънредни и надлежно мотивирани основания, установят, че тази мярка би била е непропорционална на деянието. В такъв случай, извънредните и надлежно мотивирани основания се вписват в националния регистър и се посочват в доклада по член 25, параграф 1. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, свързани с адаптирането на приложение III към развитието на законодателството на Общността в сферата на автомобилния транспорт, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 24, параграф 3;

б)

Комисията приема, не по-късно от 1 януари 2010 г., списък на категориите, видовете и степените на тежест на нарушенията, които водят до загуба на добрата репутация. Държавите-членки вземат предвид информацията за тези нарушения, в това число и информацията, получена от другите държави-членки, когато определят приоритетите за проверките съгласно член 11, параграф 2 ;

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, като го допълват, се приемат съгласно процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 3.

За тази цел и не по-късно от 1 януари 2010 г. Комисията следва да:

i)	определи категориите и видовете нарушения, които се срещат най-често;

ii)	определи степента на тежест на нарушенията, според потенциала им да създадат опасност за живота или опасност от тежки наранявания; и

iii)	определи честотата на случаите, след която повторните нарушения се разглеждат като по-тежки, като се има предвид броят на шофьорите, използвани в транспортната дейност, ръководена от ръководителя на транспортна дейност.

3. Изискването за добра репутация продължава да не бъде спазено, докато не влезе в сила възстановяване на права или друга мярка с еквивалентен ефект в резултат на прилагане на действащи национални разпоредби в тази област.

Член 7

Условия, свързани с изискването за подходяща финансова стабилност

1. За целите на член 3, буква в), всяко предприятие трябва постоянно да бъде в състояние да изпълнява финансовите си задължения в хода на счетоводната година. За целта, предприятието трябва да покаже чрез годишните си счетоводни отчети, заверени от одитор или надлежно акредитирано лице, че всяка година разполага с капитал и резерви на минимална стойност, равняваща се на 9000 EUR за едно използвано превозно средство и на 5000 EUR за всяко допълнително използвано превозно средство.

Капиталовите ресурси се удостоверяват чрез заверен търговски баланс или отчет за данъчни цели. Лицата, кандидатстващи за първи път за упражняване на професията на автомобилен превозвач, трябва да представят заверен встъпителен баланс.

За целите на настоящия регламент, стойността на еврото се фиксира ежегодно в националната валута на държавите-членки, които не участват в третия етап на Паричния съюз. Прилаганите обменни курсове са тези от първия работен ден на месец октомври, които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. Те влизат в сила на 1 януари през следващата календарна година.

Счетоводните позиции, посочени в алинея първа , имат значението, дадено им в определенията на четвърта Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (9).

2. Чрез дерогация от параграф 1, компетентният орган може да приеме едно предприятие да докаже финансовата си стабилност, като представи удостоверение от една или повече банки или други финансови институции, включително застрахователни дружества, които се обявяват за солидарни поръчители с него чрез банкова гаранция, или всякакво друго подобно средство за сумите, определени в параграф 1 , буква a). Компетентният орган, който издава лиценз за упражняване на професията, има право да изиска банковата гаранция или застрахователната полица , която може да бъде освободена само с негово съгласие. Компетентният орган също така определя условията, при които банковата гаранция или застрахователната полица може да бъде изискана и освободена в полза на други кредитори.

3. Годишните счетоводни отчети, посочени в параграф 1 , и гаранцията, посочена в параграф 2 , които подлежат на проверка, са тези на икономическия субект установен на територията на държава-членка, където се подава заявлението за лиценз, а не на друг субект, установен в друга държава-членка.

Член 8

Условия, свързани с изискването за професионална компетентност

1. За целите на член 3, буква г), въпросното лице или лица следва да притежават знания, отговарящи на образователната степен, посочена в приложение I, раздел I, по изброените в него учебни предмети. Това се установява посредством задължителен писмен изпит, който, ако така реши държавата-членка, може да бъде последван от устен изпит. Тези изпити се организират в съответствие с приложение I, раздел II.

2. Заинтересованите лица полагат изпита в държавата-членка по постоянното им местопребиваване .

3. Единствено органите и инстанциите, акредитирани за тази цел от държава-членка, при спазване на критерии, които тя определя, имат право да организират и провеждат писмени и устни изпити за установяване на професионална компетентност. Държавите-членки следят редовно за съответствието на условията, при които акредитираните от тях органи или инстанции организират изпитите, с приложение I.

4. Държавите-членки акредитират по взаимно съвместими критерии, определени от тях, институции, които са в състояние да предложат на кандидатите качествено обучение за ефективната им подготовка за изпита, както и постоянни обучения за актуализиране на знанията на ръководителите на транспортна дейност, които изявяват желание за това. Държавите-членки следят редовно дали тези институции отговарят на критериите, по които са акредитирани.

5. Държавите-членки могат да освобождават от изпит лицата, които докажат последователен практически опит от минимум десет години на ръководен пост в транспортно предприятие , придобит преди публикуването на настоящия регламент .

6. Държавите-членки могат да стимулират преминаването през обучението, посочено в приложение I, и изпита по член 8, параграф 1, на ръководителите на транспортна дейност през десетгодишни интервали, за да се гарантира, че те са запознати с новостите в сектора.

7. Държавите-членки гарантират, че ръководителите на транспортна дейност с практически опит, които се връщат към професията след петгодишен период на отсъствие, преминават необходимите преквалификационни и опреснителни курсове, за да докажат трайна професионална компетентност и познания относно действащите разпоредби на законодателството, приложимо във връзка с тази професия.

8. Държавите-членки могат да освобождават титулярите на дипломи за висше или техническо образование, издавани в същата държава-членка, които включват участие в курсове по учебните предмети, изброени в списъка в приложение I, определен именно за тази цел, от обучение по учебните предмети, които фигурират във въпросните дипломи , както и от полагането на изпит .

9. Като доказателство за професионална компетентност се издава удостоверение от органа или инстанцията по параграф 3. Това удостоверение не може да се преотстъпва на друго физическо или юридическо лице . То се издава в съответствие с образеца за удостоверение в приложение II и носи печат или гербова марка на акредитирания орган или инстанция, който(която) го е издал(а).

10. Комисията адаптира приложения I и II към техническия прогрес. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 24, параграф 3, относно приложение I, и в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 24, параграф 4, относно приложение II.

11. Обменът на опит и информация между държавите-членки във връзка с обучението, изпита и акредитациите се подкрепят главно, но не само, чрез комитета, посочен в член 24, и всяка друга институция, която Комисията може да посочи.

Глава III

Лицензи и надзор

Член 9

Компетентни органи

1. Всяка държава-членка определя един или повече компетентни органи, за да гарантира правилното прилагане на настоящия регламент. Тези органи са упълномощени да:

a)	разглеждат подадените от предприятията заявления;

б)	издават лиценз за упражняване на професията, както и да отнемат временно и да прекратяват такива лицензи;

в)	обявяват физическо лице за неспособно да управлява в качеството си на ръководител на транспортна дейност транспортната дейност на дадено предприятие;

г)	извършват необходимия контрол за проверка на това дали дадено предприятие отговаря на изискванията, определени в член 3.

2. Компетентните органи оповестяват всички условия, които се изискват съгласно настоящия регламент, както и евентуални други национални разпоредби, процедурите за спазване от заинтересованите кандидати и съответните обяснения.

Член 10

Разглеждане и вписване на заявленията

1. Транспортно предприятие, което отговаря на изискванията, предвидени в член 3, може да кандидатства и да получи лиценз за упражняване на професията на автомобилен превозвач. Компетентният орган установява дали предприятието, което подава заявление, отговаря на изискванията на този член.

2. Компетентният орган отговаря за актуализирането и поддържането на електронния регистър, посочен в член 15.

Компетентният орган вписва в електронния регистър, посочен в член 15, официалното наименование на предприятието , името на ръководителя на транспортна дейност, определен от предприятието, заедно с информация за това дали той е способен да изпълнява дейност като ръководител на транспортна дейност, адреса на установяване, броя на използваните превозни средства и, ако лицензът е за международни превози, серийния номер на лиценза на Общността и този на заверените копия.

3. Срокът за разглеждане на заявление за лиценз от компетентен орган е възможно най-кратък и не надхвърля три месеца.

4. От 1 януари 2012 г. компетентен орган прави проверка , при съмнение , за да прецени добрата репутация на дадено предприятие и дали определеният(ите) ръководител(и) на транспортна дейност не е(са) — по време на подаване на заявлението – обявен(и) в някоя от държавите-членки за неспособен(и) да управлява(т) транспортната дейност на предприятие съгласно член 13.

5. Предприятията, разполагащи с лицензи да упражняват професията на превозвач, уведомяват в срок от 28 дни компетентния орган, който е издал този лиценз, за промените във връзка с данните, посочени в параграф 2.

Член 11

Контрол

1. Компетентните органи следят предприятията, на които са издали лицензи за упражняване на професията на автомобилен превозвач , да отговарят постоянно на изискванията, предвидени в член 3. За тази цел, на всеки пет години, те проверяват дали предприятията продължават да отговарят на всяко едно от тези изисквания.

Комисията определя периодичността на редовните проверки на техническия напредък, особено по отношение на националните електронни регистри, както е предвидено в член 15. Тъй като тези мерки са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, те следва да се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 24, параграф 3.

2. Освен проверките съгласно параграф 1, компетентните органи извършват контрол, насочен към предприятия, класифицирани като рискови по системата, установена от държавите-членки в приложение на член 9 от Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10). Държавите-членки разширяват системата за класифициране на риска до всички нарушения, установени в член 6 от настоящия регламент.

3. Държава-членка пристъпва към необходимия контрол за установяване на това дали дадено предприятие продължава да отговаря на условията за допускане до професията, когато получи искане за това от Комисията. Държавата-членка информира Комисията за резултатите от извършения контрол вследствие на това искане, както и за предприетите мерки, ако се установи, че предприятието вече не отговаря на условията, предвидени в настоящия регламент.

Член 12

Процедура за предупреждение и прекратяване на лицензи

1. Ако компетентният орган установи, че има риск дадено предприятие да не изпълнява изискванията, предвидени в член 3 , той трябва да уведоми предприятието за това. Ако компетентният орган установи , че някое от тези изисквания вече не се спазва, той може да определи срок, през който предприятието има възможност да отстрани нарушенията си в следните граници:

срок до три месеца — за наемане на заместник на ръководителя на транспортна дейност, ако последният не отговаря на изискванията за добра репутация или професионална компетентност, като този срок може да се удължи с три месеца в случай на смърт или физическо увреждане на ръководителя на транспортна дейност;

б)	срок до три месеца — когато предприятието трябва да узакони положението си, показвайки, че е установено действително и устойчиво;

в)	срок до шест месеца — ако не е изпълнено изискването за финансова стабилност, за да се покаже въз основа на финансов план с реалистични хипотези, че изискването за финансова стабилност ще се удовлетвори отново и за постоянно, считано от следващия счетоводен период.

2. Преди всяка друга мярка за възстановяване на правата, компетентният орган може да наложи на предприятията, чиито лицензи са временно отнети или прекратени, техните ръководители на транспортна дейност да преминат курс на обучение и да държат изпита, посочен в член 8.

3. Ако компетентният орган установи, че предприятието вече не отговаря на едно или повече от изискванията, посочени в член 3, той временно отнема или прекратява предоставения на предприятието лиценз за упражняване на професията на автомобилен превозвач не по-късно от срока, посочен в параграф 1.

Член 13

Обявяване в неспособност на ръководител на транспортна дейност

1. При тежки нарушения, като тези, посочени в член 6, параграф 1, буква б), чиято тежест се дължи на системния им характер, на това, че са извършвани умишлено или че са правени опити да се прикрият фактите , като отговорността за това се носи от ръководителя на транспортна дейност , компетентният орган обявява ръководителя на транспортна дейност на предприятието, чийто лиценз е отнет, за неспособен да управлява транспортна дейност на предприятие.

2. Докато не се предприемат мерки за възстановяване на правата , в съответствие с релевантните национални разпоредби , удостоверението за професионална компетентност, предвидено в член 8, параграф 9, на лицето, обявено за неспособно да управлява транспортна дейност, не важи в никоя държава-членка.

Член 14

Решения на компетентните органи и жалби

1. Съгласно настоящия регламент отрицателните решения , взети от компетентните органи на държавите-членки , включително за отхвърляне на заявление , за временно отнемане или прекратяване на съществуващ лиценз и за обявяване в неспособност на ръководителя на транспортна дейност , се мотивират.

Тези решения отчитат наличната информация относно нарушенията, извършени в други държави-членки от въпросното предприятие или някой от ръководителите на транспортна дейност, които могат да навредят на добрата репутация на предприятието, както и всяка друга информация, с която разполага компетентния орган.

В решенията се определят мерките за възстановяване на правата, прилагани при временно отнемане на лиценз или обявяване в неспособност.

2. Държавите-членки следят за това предприятията и заинтересованите лица да имат възможност да обжалват решенията, взети съгласно параграф 1 , включително пред съдебна инстанция .

Глава IV

Опростяване и административно сътрудничество

Член 15

Национални електронни регистри

1. За прилагането на настоящия регламент, по-специално членове 10, 11, 12, 13 и 25, във всяка държава-членка има национален електронен регистър на предприятията за автомобилни превози и на ръководителите на транспортна дейност , които са получили лиценз от посочен от нея компетентен орган за упражняване на професията на автомобилен превозвач. Данните, които се съдържат в този регистър, се обработват под контрола на публичноправния орган, определен за тази цел , който отговаря също така за използването и актуализирането на тези данни. Националният електронен регистър съдържа един публичен и един поверителен раздел. Електронният регистър е на разположение онлайн за всички компетентни органи на съответната държава-членка, посочени в член 9. Поверителният раздел на електронния регистър е достъпен за други органи освен компетентните органи , единствено ако тези органи са надлежно упълномощени да осъществяват контрол и да налагат санкции в областта на автомобилните превози и чиито служители са положили клетва.

Не по-късно от 1 януари 2010 г., Комисията следва да определи, заедно с държавите-членки, минималната структура на данните, които трябва да се въвеждат в националния електронен регистър.

Разделът на националния електронен регистър , свързан с предприятията за автомобилни превози на държавите-членки, съдържа следните данни:

a)	наименование и правна форма на предприятието;

б)	адрес на установяването му;

в)	имена на ръководителите на транспортна дейност, определени за изпълнение на условието за добра репутация и професионална компетентност, и, ако е различно, името на законния представител на предприятието;

г)

вид на лиценза, брой на включените в него превозни средства, и, ако е уместно, сериен номер на лиценза на Общността и заверените копия, както и регистрационен номер на превозното средство за всяко превозно средство, управлявано съгласно лиценза извън територията на държавата-членка, в която е установено предприятието ;

д)	брой, категория и вид тежки нарушения , които са довели до налагане на санкция през последните две години;

е)	имена на лицата, обявени през последните две години за неспособни да управляват транспортната дейност на предприятие, както и приложимите мерки за възстановяване на правата.

Разделът на националния електронен регистър, свързан с ръководителите на транспортна дейност в държавите-членки, съдържа следните данни:

a)	името на ръководителя на транспортна дейност, обявен за годен да управлява транспортната дейност или предприятие;

б)	наименованието, правната форма и адреса на предприятието или предприятията, които той управлява;

Държавите-членки могат да избират дали да съхраняват информацията по алинея трета, букви д) и е) в отделни регистри. В такъв случай, съответните данни трябва да се предоставят при поискване или до тях да имат пряк достъп всички компетентни органи във въпросната държава-членка. Исканата информация трябва да бъде предоставена в рамките на 10 работни дни от получаване на искането.

Във всички случаи информацията по алинея трета, букви д) и е) е достъпна за други освен компетентните органи, единствено ако те са надлежно упълномощени да наблюдават и да налагат наказания в сектора на автомобилните превози и ако техните служители са под клетва или по друг начин официално задължени да пазят тайна.

2. Данните, отнасящи се за предприятие, чийто лиценз е прекратен или отнет, остават в регистъра в продължение на две години от датата на изтичане на прекратяването или отнемането на лиценза, след което незабавно се заличават .

Данните за лица, обявени за неспособни да упражняват професията, остават в регистъра, докато не се възстанови добрата репутация на тези лица, съгласно разпоредбите на член 6, параграф 3. След възстановяването на правата им или прилагане на друга еквивалентна мярка, данните незабавно се заличават.

В тези данни се уточняват причините, обосноваващи прекратяването или отнемането на лицензи, или обявяването в неспособност и съответния срок.

3. Държавите-членки вземат всички необходими мерки за актуалността и точността на данните в електронния регистър, по-специално мерките, посочени в параграф 1, алинея трета, букви д) и е).

4. Най-късно до 31 декември 2010 г. държавите-членки предприемат необходимите мерки за свързване на националните електронни регистри на ниво на Общността. Свързването се извършва, така че всеки компетентен орган на която и да е държава-членка да може да извършва справки в електронния регистър на всички държави-членки. Комисията предприема всяка необходима инициатива за улесняване прилагането на настоящия параграф.

5. За целите на параграф 4 общите изисквания, свързани с формата на обменяните данни, изискванията относно техническите процедури за автоматична справка в електронните регистри на други държави-членки се постановяват от Комисията според процедурата за консултации, описана в член 24, параграф 2.

Член 16

Защита на личните данни

По отношение на прилагането на Директива 95/46/ЕО държавите-членки се уверяват по-специално, че:

a)	всяко лице е информирано, в случай че са регистрирани данни, свързани с него, или че се предвижда да бъдат предадени на трети страни. В информацията се уточнява органа, отговарящ за обработката на данните, вида на обработваните данни и причините;

б)	всяко лице има право на достъп до данните, свързани с него, пред органа, отговарящ за обработката на тези данни. Това право се гарантира без ограничение през разумни периоди от време и без да се налагат прекомерни срокове или разходи за заявителя;

в)	всяко лице има право да получи възможност за поправка, изтриване или закриване на непълни или неточни данни, свързани с него;

г)	всяко лице има право на възражение по законови и належащи причини срещу обработката на данни, свързани с него. В случай на обосновано възражение не може да се прави обработка на тези данни.

Член 17

Административно сътрудничество между държави-членки

1. Когато държава-членка установи нарушение на предприятие, чийто лиценз е издаден от компетентен орган на друга държава-членка и тежестта на това нарушение е такава, че може да предизвика временно отнемане или прекратяване на лиценза съгласно настоящия регламент, тази държава-членка съобщава на другата държава-членка всички данни, с които разполага относно тези нарушения, както и санкциите, които е наложила.

2. Държавите-членки определят национална служба за връзка, натоварена с обмена на информации с другите държави-членки във връзка с прилагането на настоящия регламент. Държавите-членки предават на Комисията името и адреса на тяхната национална служба за контакт най–късно до […]. Комисията съставя списък с всички национални служби за контакт и го предава на държавите-членки.

3. Държавите-членки, които обменят информация в рамките на настоящия регламент, използват посочените национални служби за контакт съгласно параграф 2.

4. Държавите-членки, които обменят информация относно нарушенията, описани в член 6, параграф 2, или евентуални ръководители на транспортна дейност, обявени за неспособни, спазват процедурата и сроковете, посочени в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № …/2008 [относно определяне на общи правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари] и Регламент (ЕО) №…/2008 [относно общи правила за достъп до пазара на услуги, извършвани с автобуси] Държава-членка, която получи уведомление за тежко нарушение , в резултат на което е наложена присъда от друга държава-членка, вписва това нарушение в националния си електронен регистър.

Глава V

Взаимно признаване на удостоверения и други официални документи

Член 18

Удостоверения и други документи за добра репутация

1. Без да се засяга член 10, параграф 4, за допускане до професията на автомобилен превозвач държавата-членка на установяване приема като достатъчно доказателство за добра репутация представянето на свидетелство за съдимост или, при липса на такова, равностоен документ, издаден от компетентен съдебен или административен орган в държавата-членка или държавите-членки , в която(които) е пребивавал ръководителят на транспортна дейност .

2. Когато държава-членка налага на собствените си граждани някои условия за добра репутация, доказателство за което не може да бъде получено от документа, посочен в параграф 1, тази държава-членка приема като достатъчно доказателство по отношение на граждани на други държави-членки сертификат, издаден от компетентен съдебен или административен орган в държавата-членка или държавите-членки , в които е пребивавал ръководителят на транспортна дейност , удостоверяващ, че тези изисквания са спазени. Това удостоверение се отнася до конкретни факти, които се вземат под внимание в държавата-членка на установяване.

3. Ако изискваният в съответствие с параграфи 1 и 2 документ не е издаден от държавата-членка или държавите-членки, в която(които) е пребивавал ръководителят на транспортна дейност , този документ може да бъде заменен с клетвена декларация или тържествена декларация, направена от заинтересованото лице пред компетентен съдебен или административен орган или, ако е уместно, пред нотариус в държавата-членка , където е пребивавал ръководителят на транспортна дейност , който издава удостоверение, доказващо автентичността на клетвената декларация или тържествената декларация.

4. При представянето им документите, издадени в съответствие с параграфи 1 и 2, не трябва да датират от повече от три месеца. Това условие се прилага и за декларациите, направени в съответствие с параграф 3.

Член 19

Удостоверения, свързани с финансовата стабилност

Когато държава-членка налага на собствените си граждани някои допълнителни изисквания за финансова стабилност, освен посочените в член 7, тя приема като достатъчно доказателство, по отношение на граждани на други държави-членки, сертификат, издаден от компетентен административен орган в държавата-членка или държавите-членки, в която(които) е пребивавал ръководителят на транспортна дейност , удостоверяващ, че въпросните изисквания са спазени. Това удостоверение се отнася до конкретни данни , които се вземат под внимание в новата държава-членка на установяване.

Член 20

Удостоверения за професионална компетентност

1. Държавите-членки признават като достатъчно доказателство за професионална компетентност удостоверенията, които съответстват на образеца в приложение II и са издадени от органи или инстанции, акредитирани за целта.

2. Удостоверения, издадени преди […], с цел доказване професионална компетентност по реда на разпоредбите в сила към тази дата, се считат за равностойни на удостоверението,чийто образец е представен в приложение II, и се признават като доказателство за професионална компетентност във всички държави-членки. Държавите-членки информират Комисията за удостоверенията, които те признават като доказателство за професионална компетентност по смисъла на настоящия член.

Глава VI

Заключителни разпоредби

Член 21

Санкции

1. Държавите-членки определят режима за санкциониране на нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент и вземат всички необходими мерки за осигуряване прилагането на тези санкции. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и превантивни. Държавите-членки уведомяват за тези разпоредби не по-късно от 1 януари 2012 г. , както и за всякакви свързани с тях последващи изменения в най-кратки срокове.

2. Предвидените в параграф 1 санкции включват по-специално отнемане на лиценза за упражняване на професията, прекратяване на тези лицензи и обявяване в неспособност на съответните ръководители на транспортна дейност. Тези наказания включват също така и конфискацията на превозното средство, използвано от предприятие, което извършва превози, без да разполага с лиценза, предвиден в настоящия регламент.

Член 22

Преходни разпоредби

Предприятия, разполагащи преди влизане в сила на настоящия регламент с лиценз за упражняване на професията на автомобилен превозвач, се съобразяват с разпоредбите на настоящия регламент най-късно в срок от две години след тази дата.

Член 23

Взаимопомощ

Компетентните органи на държавите-членки си сътрудничат тясно и си помагат взаимно за прилагането на настоящия регламент. Те обменят информация относно присъдите за тежки нарушения, или други особени факти, които могат да окажат влияние върху упражняването на професията на автомобилен превозвач, като се спазват разпоредбите за защита на личните данни .

Член 24

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 18, параграф 1, от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (11).

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 на Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1-4, и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

4. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и параграф 5, буква б), както и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него. Сроковете, предвидени в член 5a, параграф 3, буква в), параграф 4, буква б) и параграф 4, буква д) от Решение 1999/468/EC, са един месец.

Член 25

Доклади за упражняването на професията

1. Държавите-членки изготвят на всеки две години доклад за дейността на компетентните органи и го представят на Комисията. Този доклад съдържа:

a)	анализ на отрасъла по отношение на изискванията за добра репутация, финансова стабилност и професионална компетентност;

б)	броят по вид и година на издадени, временно отнети, прекратени лицензи, броят на обявявания в неспособност, както и основанията за тях;

в)	броя на издаваните всяка година удостоверения за професионална компетентност;

г)	основна статистика за националните електронни регистри и тяхното използване от компетентните органи , и,

д)

анализ на обмена на информация с другите държави-членки, в който се включва по-специално годишния брой на установени нарушения, за които е била уведомена друга държава-членка, и на получените отговори съгласно член 17, параграф 3, както и годишния брой на заявленията и получените отговори съгласно член 17, параграф 4.

2. На всеки две години Комисията изготвя доклад, предназначен за Парламента и Съвета, за упражняването на професията на автомобилен превозвач по данни от националните доклади. В този доклад се съдържа по-специално оценка на функционирането на обмена на информация между държавите-членки. Той се публикува едновременно с доклада, посочен в член 17 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (12).

3. До 1 юни 2009 г. Комисията докладва относно вероятните последици от разширяването на обсега на настоящия регламент, така че да се включат търговски превози, извършвани с превозни средства с подходящ дизайн и оборудване, които са проектирани за превоз на най-много девет лица, в това число водача. В случай на необходимост, Комисията осъществява съответните инициативи.

Член 26

Списъци с компетентните органи

Всяка държава-членка предава на Комисията , най-късно до 1 юни 2009 г., списък с компетентните органи, които е определила за издаване на лицензи за упражняване на професията на автомобилен превозвач, както и списък на органите или инстанциите, акредитирани за организиране на изпитите и за издаване на удостоверенията* . Консолидираният списък на тези органи или инстанции за цялата Общност се публикува от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 27

Уведомяване за националните мерки

Държавите-членки предават на Комисията текста на законовите, подзаконови и административни разпоредби на вътрешното право, които те приемат в областта, уредена с настоящия регламент, не по-късно от шест дни от датата на приемането им, а за пръв път — не по-късно от 1 юни 2009 г.

Член 28

Отмяна

Директива 96/26/ЕО се отменя.

Всички позовавания на отменената директива се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 29

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 юни 2009 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставен .

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател

(1) ОВ C […], […] г., стр. […].

(2) ОВ C […], […] г., стр. […].

(3) Позиция на Европейския парламент от 21 май 2008 г.

(4) ОВ L 124, 23.5.1996 г., стр. 1. .

(5) ОВ L ….

(6) ОВ L ….

(7) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(9) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11. .

(10) Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно минималните условия за изпълнение на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/599/ЕИО на Съвета (ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 35).

(11) ОВ L 370, 31.12.1985 г., стр. 8. .

(12) ОВ L 102, 11.4.2006 г., стp.1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

I. СПИСЪК С УЧЕБНИТЕ ПРЕДМЕТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 8

Знанията, които се вземат под внимание за установяване на професионална компетентност в държавите-членки, трябва да покриват минимум включените в настоящия списък учебни предмети, съответно за автомобилни превози на товари и на пътници. По тези учебни предмети кандидатите за автомобилни превозвачи трябва да достигнат нивото на знания и практични умения, необходими за управление на транспортно предприятие.

Минималното ниво на знания, посочено по-долу, не може да е под това на ниво 3 в структурата на образователните нива, предвидени в приложението към Решение 85/368/ЕИО на Съвета от 16 юли 1985 г. относно съответствието между професионалните квалификации та страните-членки на Европейските общности (1), т.е. под нивото, достигнато посредством задължително професионално училищно обучение и допълнително техническо обучение, или посредством техническо училищно обучение на ниво средно образование.

A. Гражданско право

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1)	да познава основните видове договори, използвани при извършване на автомобилните превози, както и произтичащите от тях права и задължения;

2)	да бъде способен да договаря законни договори за превози, по-специално с оглед на условията за превоз.

Автомобилни превози на товари

3)	да може да анализира рекламация от страна на негов възложител относно щети в резултат на загуби или повреди, нанесени на товара по време на превоза, или на забавяне на доставката, както и ефекта от тази рекламация върху отговорността му по договора;

4)	да познава нормите и задълженията, произтичащи от конвенцията CMR относно договора за международни автомобилни превози на товари.

Автомобилни превози на пътници

5)	да може да анализира рекламация на свой възложител, относно щети, нанесени на пътници или багажите им, по време на произшествие при превоза или относно щети, които се дължат на закъснение, както и ефекта от подобна рекламация върху отговорността му по договора.

Б. Търговско право

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1)	да познава условията и формалностите, предвидени за упражняване на търговска дейност и общите задължения на търговците (регистрация, търговски книги и др.), както и последиците от фалит;

2)	да има подходящи познания относно различните форми на търговски дружества, както и нормите за формирането и функционирането им.

В. Социално право

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1)	да познава ролята и функционирането на различните социални институции, участващи в отрасъла на автомобилните превози (синдикати, комитети на предприятия, представители на персонала, инспектори по труда, и др.);

2)	да познава задълженията на работодателите по отношение на социалното осигуряване;

3)	да познава нормите, прилагани за трудови договори на различните категории работници в предприятия за автомобилните превози (форма на договорите, задължения на страните, условия и продължителност на труда, платен отпуск, заплащане, прекъсване на договора и др.);

да познава нормите, които се прилагат по отношение на периодите на управление на превозното средство, времето за почивка и работното време, по-специално разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561/2006

, Регламент (ЕИО) № 3821/85

, Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт (2) , и Директива 2006/22/ЕО, както и практическите мерки за прилагането на тези разпоредби;

да познава нормите за първоначална подготовка и постоянното обучение на водачите, по-специално тези, които произтичат от Директива 2003/59/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници (3) .

Г. Данъчно право

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва да познава по-специално нормите, свързани с:

1)	ДДС за транспортните услуги;

2)	пътния данък;

3)	данъците за някои превозни средства, използвани за автомобилни превози на товари, както и задълженията за плащане и правата за използването на някои инфраструктури;

4)	подоходното облагане.

Д. Търговско и финансово управление на предприятието

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1)	да познава правните и практични разпоредби за използването на чекове, менителници, записи на заповед, кредитни карти и други средства и методи за плащане;

2)	да познава различните форми на кредитиране (банково, документално, чрез гаранция, ипотека, лизинг, наем, факторинг и др.), както и произтичащите от тях такси и задължения;

3)	да знае какво е баланс и как се представя, и да може да го тълкува;

4)	да може да чете и тълкува отчет за доходите;

5)	да може да анализира финансовото положение и доходността на предприятието, по-специално въз основа на финансови параметри;

6)	да може да изготвя бюджет;

7)	да знае от къде се формират различните елементи производствената му цена (фиксирани разходи, променливи разходи, експлоатационни средства, амортизация и др.) и да може да прави изчисления за едно превозно средство, на километър, на пътуване или на тон;

8)	да може да направи органиграма за целия персонал на предприятието и да организира работни планове и др.;

9)	да познава принципите за проучването на пазара (маркетинг), за популяризиране на търговията с транспортни услуги, за изготвяне на досиета за клиентите, за реклама, за връзки с обществеността и др.;

10)	да познава различните видове застраховки за автомобилни превози (застраховки за отговорност, за лица, за предмети, за багажи), както и произтичащите от тях гаранции и задължения;

11)	да познава телематичните приложения в областта на автомобилните превози.

Автомобилни превози на товари

12)	да може да прилага нормите, свързани с фактуриране на услуги за автомобилни превози на товари, както и да познава значението и последиците от Инкотерм;

13)	да познава различните категории спомагателни транспортни средства, ролята, функциите и евентуално статута им.

Автомобилни превози на пътници

14)	да може да прилага правилата, свързани с тарифи и ценообразуване в обществения и частен превоз на пътници;

15)	да може да прилага правилата за фактуриране на автомобилни превози на пътници.

Е. Достъп до пазара

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

да познава професионалните нормативни документи за автомобилните превози за сметка на трети лица, за местонахождение на промишлени превозни средства, за подизпълнение, по-специално правилата за официалното организиране на професията, допускането до нея, лицензите за автомобилни превози в Общността и извън нея, както и контрола и санкциите;

2)	да познава нормативните изисквания за създаване на предприятие за автомобилен превоз;

да познава различните документи, необходими за осъществяване на услуги за автомобилни превози и да е способен да въвежда процедури за проверка, както на ниво предприятие, така и за превозните средства, за наличието на съответната документация за всеки извършен превоз, по-специално на документите, свързани с превозното средство, с водача, с товарите или с багажите.

Автомобилни превози на товари

4)	да познава правилата, свързани с организацията на пазара на автомобилни превози на товари, товаро-разтоварните служби, логистиката;

5)	да познава формалностите при пресичане на граници, ролята и обхвата на документите T и TIR-карнетите, както и задълженията и отговорностите, произтичащи от използването им.

Автомобилни превози на пътници

6)	да познава правилата, свързани с организацията на пазара на автомобилни превози на пътници;

7)	да познава правилата за създаване на транспортни услуги и да може да разработва транспортни планове.

Ж. Технически стандарти и експлоатация

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1)	да познава нормите за тегло и размери на превозните средства в държавите-членки, както и процедурите, отнасящи се за превози на специални товари, които са свързани с дерогация от тези правила;

2)	да може да избира според нуждите на предприятието превозните средства, както и елементите им (шаси, двигатели, трансмисии, спирачни системи и др.);

3)	да познава формалностите, свързани с приемането, регистрацията и техническите прегледи на тези превозни средства;

4)	да обръща внимание на мерките за борба със замърсяване на въздуха от емисиите от моторните превозни средства, както и с шума;

5)	да може да съставя планове за периодична поддръжка на автомобилния парк и оборудването му.

Автомобилни превози на товари

6)	да познава различните средства за товарене и обслужване (бордове, контейнери, палети и др.) и да е способен да разработва процедури и инструкции за товаро-разтоварителни операции на товари (разпределение на товара, свързване в партиди, подреждане, напасване, и др.);

7)	да познава различните техники на комбинирани превози чрез железопътно-автомобилна комбинация или транспорт тип ро-ро;

8)	да може да прилага процедурите, които имат за цел спазване на нормите за превоз на опасни стоки и отпадъци, по-специално свързаните с Директива 94/55/ЕО на Съвета (4), Директива 96/35/ЕО на Съвета (5) и Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета (6);

да може да разработва процедури, които целят спазване на нормите за превоз на развалящи се хранителни продукти, по-специално нормите, произтичащи от споразумението за международни превози на развалящи се хранителни продукти и специалните превозни средства, които трябва да се използват при тези превози (ATP);

10)	да може да прилага процедури, които целят спазване на нормативната уредба за превоз на живи животни.

З. Пътна безопасност

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1)	да познава изискванията за квалификация на водачите (свидетелство за управление, медицински свидетелства, удостоверения за компетентност и др.);

2)	да може да въвежда действия, гарантиращи, че водачите спазват правилника, забраните и ограниченията за движение по пътищата, който е в сила в различните държави-членки (ограничения на скоростта, предимство, спиране и паркиране, използване на светлини, пътна сигнализация и др.);

3)	да може да разработва инструкции за водачите относно проверката на съответните изисквания за безопасност, от една страна, за състоянието на транспортните уреди от оборудването му и за товарене, както и, от друга страна, за предпазливото шофиране;

4)	да може да въведе процедури за управление на превозното средство при произшествие и да приложи подходящи процедури за избягване на повтарянето на произшествия или тежки нарушения;

5)	да може да прилага процедури за безопасно подреждане на товарите и да познава съответните техники за това.

Автомобилни превози на пътници

6)	да има елементарни познания по пътна география на държавите-членки.

II. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗПИТА

Държавите-членки организират задължителен писмен изпит, който могат да допълнят с устен изпит, с цел да проверяват дали кандидатите за автомобилни превозвачи имат необходимото ниво на знания, определено в точка I по посочените в нея учебни предмети, и по-специално дали са в състояние да използват съответните инструменти и техники и да изпълняват предвидените оперативни задачи и задачи за координация.

Задължителния писмен изпит се състои от две части, а именно:

—	писмени въпроси, съдържащи въпроси с няколко отговора (четири възможни отговора) или въпроси с пряк отговор, или комбинация от двете системи;

—	писмени упражнения/ситуационни задачи.

Минималната продължителност на всеки от тези два изпита е два часа.

б)	Когато се организира устен изпит, държавите-членки могат да поставят като условие за допускане до него успешното полагане на писмения изпит.

Когато и държави-членки организират устен изпит, за всеки един от трите изпита те трябва да предвидят претеглено разпределение на точките, което не може да бъде под 25 %, нито над 40 % от общия брой възможни точки.

Когато държавите-членки организират само писмен изпит, те предвиждат за всеки от двата му етапа, претеглено разпределение на точките, което не може да бъде под 40 % или над 60 % от общия брой възможни точки.

За всички изпити кандидатите трябва да получат средно минимум 60 % от общия брой възможни точки, като процентът на точките, получени за всеки изпит не може да бъде под 50 % от възможните точки. Само за един изпит дадена държава-членка може да намали процента от 50 % на 40 %.

(1) ОВ L 199, 31.7.1985 г., стр. 56.

(2) ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 35.

(3) ОВ L 226, 10.9.2003 г., стр. 4.

(4) Директива 94/55/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари (ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 7 .).

(5) Директива 96/35/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 г. относно назначаването и професионалната квалификация на консултантите по безопасността на автомобилния, железопътния и вътрешния воден транспорт на опасни товари (ОВ L 145, 19.6.1996 г., стр. 10.).

(6) Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1 .), отменен с Регламент (ЕО) № 1013/2006 (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1.).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Текст на изображението

ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ

(Твърда хартия с бежов цвят — формат DIN A4, синтетична хартия с тегло 150 г/м2 или повече)

(Текстът се изписва на официалния език, официалните езици или един от официалните езици на държавата-членка, която издава удостоверението)

Отличителен знак на съответната държава-членка (1)

Наименование на акредитирания орган или инстанция (2)

УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ

ЗА АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ НА ТОВАРИ [ПЪТНИЦИ] (3)

№

Долуподписаните

удостоверяваме, че (4)

роден(а) на

Премина обучението и издържа успешно изпитите (година: ;

сесия: ) (5), изисквани за получаване на удостоверение за професионална компетентност за автомобилни превози на товари [пътници] (6), съгласно Регламент (ЕО)

№ / от

Настоящото удостоверение представлява достатъчно доказателство за професионална компетентност съгласно член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № …/… на Европейския парламент и на Съвета от … за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач.

Издадено в, на (7)

(1) Отличителен знак на държавата: (B) Белгия, (BG) България, (CZ) Чешка република, (DK) Дания, (D) Германия, (EST) Естония, (GR) Гърция, (E) Испания, (F) Франция, (IRL) Ирландия, (I) Италия, (CY) Кипър, (LV) Латвия, (LT) Литва, (L) Люксембург, (H) Унгария, (NL) Нидерландия, (A) Австрия, (PL) Полша, (P) Португалия,(RO) Румъния, (SLO) Словения, (SK) Словакия, (FIN) Финландия, (S) Швеция, (UK) Обединеното кралство.

(2) Предварително определен за целта орган или институция от всяка държава-членка на Европейската общност, който отговаря за издаване на настоящото удостоверение.

(3) Зачеркнете ненужното.

(4) Фамилия и име; място и дата на раждане.

(5) Данни за проведения изпит.

(6) Зачеркнете ненужното.

(7) Печат и подпис на акредитирания орган или инстанция, издаващ(а) удостоверението.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Списък на нарушенията, посочени в член 6, параграф 2, буква а), както следва:

а)	Над х върляне на максималното време за шофиране в рамките на шест дни или две седмици с 25 % и повече;

б)	Надхвърляне на дневната норма за максимално време на шофиране с 50 % и повече, без почивка или спиране за поне 4,5 часа.

2.	Липса на монтирани тахограф и/или ограничител на скоростта или използване на незаконни приспособления за промяна на данните, отчитани от записващото устройство и/или ограничителя на скоростта или фалшифициране на […] записаните данни на или на данните, свалени от тахографа или картата на шофьора.

Шофиране без валидна проверка за техническа изправност или когато превозното средство има сериозна неизправност, наред с другото, по отношение на спирачната система, кормилната уредба, колелата/гумите, окачването или шасито, които представляват непосредствен риск за пътната безопасност и които водят до решение за спиране от движение на превозното средство.

4.	Превозване на опасни стоки, чийто превоз се забранява, или на опасни стоки, които се превозват без необходимото обозначение или маркировка на превозното средство.

5.	Превозване на пътници или товари без притежаване на валидно свидетелство за управление на МПС или извършвано от предприятие, което не притежава валиден лиценз на Общността.

6.	Шофьорът използва фалшифицирана шофьорска карта, която не е негова или която е получена въз основа на фалшиви декларации и/или фалшифицирани документи.

7.	Превозване на стоки, надвишаващи максималното допустимо тегло на товара с 20 % и повече.

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/194

Международни автомобилни превози на товари (преработка) ***I

P6_TA(2008)0218

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на общи правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (преработка) (COM(2007)0265 — C6-0146/2007 — 2007/0099(COD)

(2009/C 279 E/38)

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2007)0265),

—	като взе предвид член 251, параграф 2 и член 71 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0146/2007),

—	като взе предвид междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. за по-структуриран подход към техниката на преработка на нормативни актове (1),

—	като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 20 ноември 2007 г. в съответствие с член 80а, параграф 3 от правилника,

—	като взе предвид членове 80а и 51 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм (A6-0038/2008),

1.	Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено и адаптирано според препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.	Призовава Комисията отново да се допита до Парламента, в случай че възнамерява съществено да промени своето предложение или да го замени с друг текст;

3.	Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

P6_TC1-COD(2007)0099

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 21 май 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (преработка)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейскaтa общност, и по-специално член 71 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията ,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 881/92 на Съвета от 26 март 1992 г. относно достъпа до пазара при автомобилен превоз на товари в рамките на Общността до или от територията на държава-членка или при преминаване през територията на една или повече държави-членки (4), Регламент (ЕИО) № 3118/93 на Съвета от 25 октомври 1993 г. относно условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да осъществяват вътрешен автомобилен превоз на товари в тази държава-членка (5) и Директива 2006/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на общи правила за някои видове превоз на стоки по шосе (6) трябва да бъдат предмет на няколко съществени изменения. С оглед постигане на яснота, посочените регламенти и директива следва да бъдат преработени.

(2)

Създаването на обща транспортна политика включва, inter alia, разработването на общи правила по отношение на достъпа до пазара на международния автомобилен превоз на товари на територията на Общността, както и установяването на условията, при които превозвачи на товари, установени извън държава-членка, могат да извършват транспортни услуги в тази държава-членка. Тези правила трябва да бъдат разработени по начин, който да допринася за доброто функциониране на вътрешния транспортен пазар.

(3)

Този общ режим за достъп до пазара включва също предоставяне на свобода за извършване на услуги чрез премахване на всички ограничения, наложени на доставчика на услуги предвид на неговата националност или на факта, че той е установен в друга държава-членка, а не в тази, в която ще бъде предоставена услугата.

(4)

За да се гарантира съгласувана рамка за международния автомобилен превоз на товари в цялата Общност, настоящият регламент следва да се прилага за всички международни превози на територията на Общността. Превозът от държави-членки до трети държави все още се покрива в голяма степен от двустранни споразумения между държавите-членки и тези трети държави. Поради това в този случай регламентът не следва да се прилага за частта от пътуването на територията на държавата-членка, където се извършва товаренето или разтоварването, преди сключване на необходимите споразумения между Общността и съответните трети държави. Въпреки това регламентът следва да се прилага за територията на държава-членка, през която се преминава транзит.

(5)

Входящият или изходящият автомобилен превоз на товари, като част от комбиниран транспорт при условията, определени в Директива 92/106/EИО на Съвета от 7 декември 1992 г. относно създаването на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите-членки (7) и следователно комбиниран железопътен/автомобилен транспорт и/или воден/автомобилен транспорт в двете посоки, не попада в определението за каботаж.

(6)

Съгласно Директива 2006/94/ЕО

за създаване на общи правила за някои видове превоз на стоки по шосе между държавите-членки, някои видове превоз са освободени от системата на квоти и разрешителни за превоз; в рамките на предвидената в настоящия регламент организация на пазара, по отношение на някои от тези видове транспорт предвид на тяхната специфика, трябва да се поддържа система на освобождаване от лиценза на Общността или от всеки друг вид разрешителни за превоз.

(7)

Съгласно Директива 2006/94/ЕО превозът на товари с превозни средства с максимална маса между 3,5 и 6 тона е освободен от изискването за притежаване на лиценз на Общността. Въпреки това правилата на Общността в областта на автомобилните превози на товари и пътници по принцип се прилагат за превозни средства с маса от 3,5 тона или повече. Поради това разпоредбите на настоящия регламент следва да бъдат приведени в съответствие с общото приложно поле на общностните правила за автомобилни превози и да предвиждат единствено изключение за превозните средства с максимална маса под 3,5 тона.

(8)

Международният превоз на товари трябва да бъде обвързан с притежаването на лиценз на Общността без квоти. От превозвачите на товари следва да се изисква във всяко тяхно превозно средство да има заверено копие от лиценза на Общността, с цел да се улесни ефективното извършване на проверки от правоприлагащите органи, особено извън територията на държавата-членка, в която е установен превозвачът на товари. За тази цел е необходимо да се установят по-подробни спецификации относно формата и други характеристики на лиценза на Общността и заверените копия.

(9)	Следва да се уредят условията за издаване или отнемане на лицензи на Общността и видовете превоз, за които те се отнасят, сроковете, за които важат, и подробните правила за тяхното използване.

(10)

Следва също да се въведе атестация за водач на моторно превозно средство, за да се даде възможност на държавите-членки да проверяват ефективно дали водачите от трети държави са законно наети на работа или са законно на разположение на превозвача на товари, който отговаря за транспортната операция. Това свидетелство за водачи на МПС следва да бъде разбираемо за всяко лице, извършващо такива проверки.

(11)

Превозвачите на товари, титуляри на лиценз на Общността, предвиден в настоящия регламент, или превозвачите на товари, оправомощени да извършват някои категории международни превозни услуги, следва да бъдат допуснати да извършват вътрешни транспортни услуги в държава-членка, без да имат седалище или друго установяване в нея.

(12)

В миналото е давано временно разрешение за такива вътрешни транспортни услуги. На практика е трудно да се установи кои услуги са разрешени. Следователно са необходими ясни и лесно приложими правила. В по-дългосрочна перспектива обаче ограниченията относно каботажа не са обосновани. Те трябва да бъдат напълно премахнати, тъй като не съответстват на принципите на вътрешен пазар без граници, където се гарантира свободно движение на стоки и услуги. Държавите-членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират еднообразно прилагане на правилата на цялата територия на ЕС.

(13)

Разпоредбите на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (8) се прилагат в случаите, когато с оглед на разпоредбата за каботажните превози превозвачите на товари командироват работници, които имат трудови взаимоотношения с въпросните превозвачи на товари, от държавите-членки, където те работят по принцип.

(14)

Ограниченията относно броя и продължителността на каботажните превози са необходим, но междинен етап, чиято цел е да се насърчат държавите-членки в максимална степен да хармонизират данъчните условия и условията на труд. Следователно наложените с настоящия регламент ограничения имат временен характер и следва да бъдат премахнати от 1 януари 2014 г.

(15)	Между някои съседни държави-членки съществуват интензивни и дългогодишни икономически връзки. Следователно тези държави-членки следва да могат да предоставят на превозвачите на товари от съответните съседни държави-членки по-широк достъп до каботаж.

(16)	Желателно е държавите-членки да си оказват взаимна помощ с оглед на правилното прилагане на настоящия регламент.

(17)

Следва да е възможно да се гарантира, че презграничната търговия, т.е. международните превози, извършвани от превозвач на товари между две държави-членки, никоя от които не е държавата-членка, където е установен превозвачът на товари, не води до положения, при които редовното, постоянно и/или системно осъществяване на презгранични превози да нарушава пазара чрез прилагане на условия на заетост и труд, които са по-неблагоприятни от приложимите в двете държави-членки, между които се осъществява презграничната търговия.

(18)

Административните формалности следва да бъдат сведени до минимум, без да се премахват контролът и наказанията, които гарантират правилното прилагане и ефективното спазване на настоящия регламент. За тази цел съществуващите правила за отнемане на лиценза на Общността следва да бъдат уточнени и подсилени. Настоящите правила следва да се адаптират, с цел да се позволи също така ефективно санкциониране на тежки

нарушения, извършени в държава-членка, различна от държавата-членка по установяване. Наказанията следва да бъдат недискриминационни и пропорционални на тежестта на нарушенията. Следва да се предвиди възможност за обжалване

(19)	Държавите-членки следва да вписват в своя национален регистър на предприятията за автомобилни превози всички тежки нарушения, извършени от превозвачи на товари и довели до налагане на наказания.

(20)

За да се засили и улесни обменът на информация между националните органи, държавите-членки следва да обменят съответната информация чрез националните служби за връзка, създадени съгласно Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … [за установяване на общи правила за условията, които трябва да бъдат изпълнени за осъществяване на дейност като оператор на автомобилни превози] (9).

(21)	Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10).

(22)

По-специално на Комисията следва да се предостави правомощие да адаптира приложения I и II към техническия прогрес и да изготви единен хармонизиран модел за товарителница. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи , те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(23)	Поради причини за ефективност, сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, трябва да бъдат съкратени за приемането на тези мерки.

(24)	Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент, по-специално по отношение на налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.

(25)

Тъй като целите на действието, което трябва да се предприеме, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради обхвата и последиците от действието, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Приложно поле

1. Настоящият регламент се отнася за международния превоз на товари с автомобилен транспорт по занятие за пътувания в рамките на територията на Общността.

2. В случай на превоз от държава-членка до трета страна и обратно, настоящият регламент се прилага по отношение на частта от пътуването на територията на всяка държава-членка, през която се преминава транзит. Той не се прилага за тази част от пътуването, която се извършва на територията на държавата-членка, където е извършено товаренето или разтоварването, докато не бъде сключено съответното споразумение между Общността и съответната трета държава.

3. До сключването на посочените в параграф 2 споразумения между Общността и съответните трети държави настоящият регламент няма да засяга:

а)	разпоредби, свързани с превоз от държава-членка до трета държава и обратно, които са включени в двустранни споразумения между държавите-членки и тези трети страни.

б)

разпоредби, свързани с превоз от държава-членка до трета държава и обратно, които са включени в двустранни споразумения между държавите-членки, които по силата на двустранни разрешителни или споразумения за либерализация позволяват да се извършва товарене и разтоварване в държава-членка на превозвачи на товари, които не са установени в тази държава.

Държавите-членки, обаче, трябва да адаптират споразуменията, посочени в първа алинея, буква а), с цел да гарантират спазването на принципа на недискриминация между превозвачите на товари на Общността.

4. Настоящият регламент се прилага спрямо каботажния превоз .

5. Настоящият регламент не се прилага за следните видове превоз и празни курсове, направени във връзка с такъв превоз , тъй като те са освободени от задължението за спазване на лицензионния режим на Общността :

a)	превоз на поща като универсална услуга.

б)	превоз на повредени и аварирали превозни средства.

в)	превоз на стоки с моторни превозни средства, чиято максимално допустима обща маса, включително ремаркетата, не превишава 3,5 тона.

г)

превоз на стоки в моторни превозни средства, при условие че са изпълнени следните условия:

i)	превозваните стоки трябва да са собственост на предприятието или трябва да са продадени, купени, отдадени под наем или наети, произведени, извлечени, обработени и ремонтирани от предприятието;

ii)	целта на пътуването трябва да бъде превоз на стоките до или от предприятието или тяхното преместване вътре във или извън предприятието поради негови собствени изисквания;

iii)	моторните превозни средства, използвани за такъв превоз, трябва да бъдат управлявани от служители на предприятието;

iv)

превозните средства, превозващи стоките, трябва да са собственост на предприятието или да са купени от него на отложено плащане, или да са наети, при условие че в последния случай те отговарят на условията на Директива 2006/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. относно използването на превозни средства, наети без шофьори, за автомобилен превоз на товари (11).

v)	такъв превоз не трябва да бъде повече от спомагателен спрямо основните дейности на предприятието.

д)	превоз на медицински продукти, уреди, оборудване и други изделия, необходими за медицински грижи при оказване на помощ при извънредни обстоятелства, по-специално при природни бедствия.

Първа алинея, буква г), точка iv) не се прилага за използването на заменящо превозно средство по време на кратка авария на нормално използваното превозно средство.

6. Разпоредбите в параграф 5 не засягат условията, при които всяка държава-членка разрешава на своите граждани да осъществяват дейностите, посочени в настоящия параграф.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящия регламент:

1)	„превозно средство“ означава моторно превозно средство, което е регистрирано в държава-членка, или съчленена съвкупност от превозни средства, поне моторното превозно средство от които е регистрирано в държава-членка и които се използват изключително за превоз на товари;

„международен превоз“ означава:

а)	пътуване с товар, което се извършва от превозно средство, чиито място на отпътуване и място на пристигане са в две различни държави-членки, със или без транзитно преминаване през една или повече държави-членки или трети държави,

б)	пътуване с товар, което се извършва от превозно средство от държава-членка до трета държава или обратно, със или без транзитно преминаване през една или повече държави-членки и трети държави,

в)	пътуване с товар, което се извършва от превозно средство между трети държави, с транзитно преминаване през територията на една или повече държави-членки,

г)	пътуване без товар във връзка с превоза, посочен в букви а), б) и в).

3)	„приемаща държава-членка“ означава държава-членка, в която даден превозвач на товари извършва дейност и която е различна от държавата-членка, в която превозвачът на товари е установен.

4)	„превозвач на товари, установен извън държавата-членка“ означава предприятие за автомобилен превоз на товари, което извършва дейност в приемаща държава-членка.

5)	„водач на моторно превозно средство“ означава всяко лице, което управлява моторното превозно средство, дори за кратък период, или което пътува в моторно превозно средство като част от задълженията си, за да бъде на разположение при необходимост да управлява превозното средство.

6)	„каботажни превози“ означава вътрешен превоз по занятие, извършван временно в приемаща държава-членка , т.е. в съответствие с разпоредбите на Глава III .

„тежко нарушение

на общностното законодателство в областта на автомобилните превози“ означава нарушения, които водят до загуба на добрата репутация, в съответствие с член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № …/2008 [за установяване на общи правила за условията, които трябва да бъдат изпълнени за осъществяване на дейност като оператор на автомобилни превози];

8)	„презгранична търговия“ означава международни превози, осъществявани от превозвач на товари между две приемащи държави-членки, никоя от които не е държавата-членка, където е установен превозвачът на товари .

Глава II

Международни превози

Член 3

Принцип

Международни превози се извършват при условие, че е получен лиценз на Общността, и, когато водачът на моторното превозно средство е гражданин на трета държава, заедно с атестация за водач на моторно превозно средство.

Член 4

Лиценз на Общността

1. Лицензът на Общността се издава от държава-членка в съответствие с настоящия регламент на всеки превозвач на товари с автомобилен транспорт по занятие, който:

а)	е установен в държава-членка в съответствие със законите на Общността и националните закони на тази държава-членка;

б)	има право в държавата-членка по установяване да извършва международен превоз на товари с автомобилен транспорт в съответствие със законите на Общността и националните закони на тази държава-членка по отношение на достъпа до професията на автомобилен превозвач.

2. Лицензът на Общността се издава от компетентните органи на държавата-членка по установяване за срок от пет години, който може да бъде подновяван. Лицензите на Общността и заверените копия, издадени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, остават валидни до датата на изтичането им.

3. Държавата-членка по установяване издава на притежателя оригинал на лиценза на Общността, който се съхранява от предприятието-превозвач, и заверени копия, чийто брой съответства на броя на превозните средства, с които разполага притежателят на лиценза на Общността, независимо дали те са изцяло негова собственост или, например, са закупени на изплащане, или са обект на договори за наем или лизинг.

4. Лицензът на Общността и заверените копия трябва да съответстват на образеца, установен в приложение I , което също установява условията за неговото използване.

Комисията адаптира приложение I към техническия прогрес. Тъй като тези мерки са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, те се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 16, параграф 2.

5. На лиценза на Общността и заверените копия има гравиран знак или печат на издаващия орган, както и оригинален подпис и сериен номер. Серийните номера на лиценза на Общността и на заверените копия се записват в националния електронен регистър на предприятията за автомобилни превози, предвиден в член 15 от Регламент (ЕО) № …/2008 [за установяване на общи правила за условията, които трябва да бъдат изпълнени за осъществяване на дейност като оператор на автомобилни превози], като част от данните за превозвача на товари.

6. Лицензът на Общността се издава на името на превозвача на товари. Превозвачът на товари няма право да го прехвърля на трета страна. Заверен препис от лиценза на Общността се държи във всяко превозно средство на превозвача на товари и се представя при поискване от оторизиран инспектор.

При комбинираните превозни средства завереното копие придружава моторното превозно средство. То покрива комбинираното превозно средство дори ако ремаркето или полуремаркето няма регистрация или разрешително за ползване на пътищата на името на притежателя на лиценза или ако има регистрация или разрешително за ползване на пътищата в друга държава-членка.

Член 5

Атестация за водач на моторно превозно средство

1. Атестацията за водач на моторно превозно средство се издава от държавата-членка в съответствие с настоящия член на всеки превозвач на товари, който:

а)	е титуляр на лиценз на Общността;

б)

в тази държава-членка законно наема на работа водачи на моторни превозни средства, граждани на трета държава, или законно използва водачи, граждани на трета държава, поставени на негово разположение в съответствие с условията на наемане на работа и на професионално обучение, определени в същата държава-членка:

i)	със законови, подзаконови и административни разпоредби и, при необходимост;

ii)	от колективните трудови договори в съответствие с приложимите правила за тази държава-членка.

2. Атестацията за водач на моторно превозно средство се издава от компетентните органи на държавата-членка по установяване на превозвача на товари по искане на титуляра на лиценза на Общността за всеки водач, гражданин на трета държава, когото той законно е наел или който законно е поставен на негово разположение. Атестацията за водач на моторно превозно средство свидетелства за това, че водачът на моторно превозно средство, чието име е упоменато в атестацията, е нает на работа в съответствие с условията, установени от параграф 1.

3. Атестацията за водач на моторно превозно средство съответства на образеца, даден в приложение II.

4. Комисията адаптира приложение II към техническия прогрес. Тъй като тези мерки са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, те се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 16, параграф 2.

5. На атестацията за водач на моторно превозно средство има гравиран знак или печат на издаващия орган, както и подпис и сериен номер. Серийният номер на атестацията за водач на моторно превозно средство се записва в националния електронен регистър на предприятията за автомобилни превози, предвиден в член 15 от Регламент (ЕО) № …/2008 [за установяване на общи правила за условията, които трябва да бъдат изпълнени за осъществяване на дейност като оператор на автомобилни превози], като част от данните за превозвача на товари, който я предоставя на посочения в атестацията водач.

6. Атестацията за водач на моторно превозно средство принадлежи на превозвача на товари, който я предоставя на водача на моторно превозно средство, посочен по-горе, когато водачът управлява превозно средство, като използва лиценз на Общността, издаден на този превозвач на товари. Заверен препис на атестацията за водач на моторно превозно средство, издаден от компетентните органи на държавата-членка по установяване на превозвача на товари, верен с оригинала, се съхранява в представителството на превозвача на товари. Атестацията за водач на моторно превозно средство се представя при поискване от страна на упълномощен инспектор.

7. Атестацията за водач на моторно превозно средство се издава за срок, който се определя от държавата-членка, издала атестацията, и който не може да бъде по-дълъг от пет години. Атестациите за водач на моторно превозно средство, издадени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, остават валидни до датата на изтичането им.

Атестацията за водач на моторно превозно средство е валидна само ако се спазват условията, при които е издадена. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че когато тези условия престанат да се спазват, превозвачът на товари незабавно ще върне атестацията на органите, които са я издали.

Член 6

Проверка на спазването на условията

1. При подаване на молба за лиценз на Общността, в срок до пет години след неговото издаване, а впоследствие поне на всеки пет години, компетентните органи на държавата-членка по установяване удостоверяват дали превозвачът на товари отговаря или дали продължава да отговаря на условията по член 4, параграф 1.

2. Компетентните органи в държавата-членка, която е държава на установяване, редовно удостоверяват чрез проверки, извършвани всяка година, които обхващат не по-малко от 20 % от валидните удостоверения, издадени от тази държава-членка, дали продължават да се спазват посочените в член 5, параграф 1 условия, при които е издадена атестацията за водач на моторно превозно средство.

Член 7

Отказ за издаване и отнемане на лиценз на Общността и на атестация за водач на моторно превозно средство

1. Ако не са спазени условията, определени с член 4, параграф 1, или тези, посочени в член 5, параграф 1, компетентните органи в държавата-членка, която е държава на установяване, отхвърлят молбата за издаване или подновяване на лиценз на Общността или на атестация за водач на моторно превозно средство чрез решение, в което са изложени основанията за това.

2. Компетентните органи отнемат лиценза на Общността или атестацията за водач на моторно превозно средство, когато титулярът:

а)	повече не отговаря на условията, определени в член 4, параграф 1, или тези, посочени в член 5, параграф 1, или

б)	е представил невярна информация във връзка с молба за издаване на лиценз на Общността или атестация за водач на моторно превозно средство.

Член 8

Презгранична търговия и командироване на работници

Когато превозвач на товари осъществява редовно, постоянно и/или системно презгранична търговия между две държави-членки, една от приемащите държави-членки може да изиска да се прилагат посочените в член 10 условия на труд и заетост.

Глава III

Каботаж

Член 9

Принцип

1. Всеки превозвач на товари, осъществяващ автомобилни превози по занятие, който е титуляр на лиценз на Общността и чийто водач на моторно превозно средство, ако е гражданин на трета държава, притежава атестация за водач на моторно превозно средство, има право, съгласно условията, посочени в настоящата глава, да осъществява каботажни превози.

2. На посочените в параграф 1 автомобилни превозвачи на товари се разрешава да извършват с едно и също превозно средство до три каботажни превоза непосредствено след международен превоз от друга държава-членка или от трета държава до приемащата държава-членка, след като бъдат доставени товарите, превозвани по време на входящия международен превоз. Издаването на разрешение за осъществяване на тези каботажни превози не се обуславя от изискване превозното средство да бъде изцяло разтоварено. Последното разтоварване по време на каботажни превози преди напускане на приемащата държава-членка трябва да се извърши в срок от седем дни от последното разтоварване в приемащата държава-членка по време на входящ международен превоз.

3. Каботажни превози може да се осъществяват и в държава-членка, през чиято територия превозното средство трябва да премине при международен превоз след разтоварване в държавата-членка на доставка, при условие че най-краткият обратен маршрут преминава през същата държава-членка и че връщането се осъществи в седемдневен срок от разтоварването в държавата на доставка.

4. Ограниченията относно броя и продължителността на каботажните превози постепенно се премахват. Две години след влизането в сила на настоящия регламент броят на каботажните превози, посочени в параграф 2, се увеличава на седем. На 1 януари 2014 г. се премахват всички ограничения относно броя и продължителността на каботажните превози.

5. Счита се, че вътрешният автомобилен превоз на товари, извършван в приемащата държава-членка от превозвач на товари, установен извън тази държава-членка, е в съответствие с настоящия регламент единствено ако превозвачът на товари може да представи ясни доказателства за международния превоз, в рамките на който е пристигнал в приемащата държава-членка, и за всеки последователен каботажен превоз, извършен там.

Тези доказателства съдържат следните данни за всеки превоз:

а)	името, адреса и подписа на изпращача;

б)	името, адреса и подписа на превозвача на товари;

в)	името и адреса на получателя, както и неговия подпис и датата на доставка, след като бъдат доставени товарите;

г)	мястото и датата на приемане на товара за превоз и мястото, предвидено за доставянето му;

д)	обичайното наименование на естеството на товара и начина на опаковане, а за опасните товари — тяхното общоприето наименование, както и броя на колетите, особената им маркировка и номерата им;

е)	брутното тегло или изразеното по друг начин количество на товара;

ж)	регистрационните номера на моторното превозно средство и на ремаркето.

За тази цел може да се използва товарителницата или всеки друг транспортен документ.

6. Държавите-членки не изискват допълнителен специален документ или копия на документи, доказващи, че са спазени условията, установени в параграф 5. До 1 януари 2010 г. Комисията изготвя в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 16, параграф 2, единен хармонизиран образец на валидна за цялата територия на Европейския съюз товарителница за международни превози, национални превози и каботажни превози. Държавите-членки и Комисията гарантират, че разпоредбите, предвидени в други конвенции, сключени с трети държави, са приведени в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

7. На всеки превозвач на товари в държавата-членка на установяване, който в съответствие със законодателството на тази държава има право да извършва превоз на товари с автомобилен транспорт по занятие, както е предвидено в член 1, параграф 5, букви а), б) и в), се разрешава, при условията на настоящия регламент, да извършва, в зависимост от случая, на каботажни превози от същия вид или каботажни превози с превозни средства от същата категория.

8. Разрешителното за извършване на каботажни превози в рамките на видовете превоз, посочени в член 1, параграф 5, буква д), е неограничено.

9. На всяко предприятие, което има право да извършва в държавата-членка на установяване, в съответствие със законодателството на тази държава, превози на товари с автомобилен транспорт за собствена сметка, както е определено в член 1, параграф 5, буква г), се разрешава да извършва каботажни превози за собствена сметка.

10. Разпоредбите на настоящия регламент не възпрепятстват държава-членка да разрешава на превозвачи на товари от една или повече други държави-членки да осъществяват на нейна територия неограничен брой каботажни превози или по-голям брой от посочения в параграф 2, без ограничение на срока или за по-дълъг срок от посочения в параграф 2 за последното разтоварване. Разрешенията, издадени преди влизането в сила на настоящия регламент, продължават да важат. Държавите-членки информират Комисията за съществуващите разрешения и за разрешенията, които издават след влизането в сила на настоящия регламент.

11. Входящият или изходящият автомобилен превоз на товари като част от комбиниран транспорт при условията, определени в Директива 92/106/EИО, не попада в определението за каботаж.

Член 10

Правила, приложими за каботажните превози

1. Изпълнението на каботажните превози се подчинява, с уговорката за прилагането на общностното законодателство, на съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби в приемащата държава-членка в следните области:

а)	условия по транспортния договор;

б)	тегло и размери на пътните превозни средства;

в)	изисквания във връзка с превоза на някои категории товари, по-специално опасни товари, бързоразвалящи се хранителни продукти, живи животни;

г)	време на шофиране и периоди на почивки;

д)	данък върху добавената стойност (ДДС) за транспортните услуги.

е)	командироването на работници съгласно Директива 96/71/EО.

Стойностите на теглото и размерите, посочени в буква б), по целесъобразност, могат да надхвърлят приложимите в държавата-членка на установяване на превозвача на товари, но в никакъв случай не могат да надхвърлят установените от приемащата държава-членка ограничения за националния трафик или техническите характеристики, посочени в доказателствата, предвидени в член 6, параграф 1 от Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 г. относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (12).

2. Посочените в параграф 1 законови, подзаконови и административни разпоредби трябва да се прилагат за установените извън държавата-членка превозвачи на товари при същите условия, каквито се прилагат от нея по отношение на собствените ѝ граждани, за да се предотврати всяка дискриминация, основана на националност или място на установяване.

Глава IV

Взаимопомощ, предпазни мерки и наказания

Член 11

Взаимопомощ

Държавите-членки си съдействат за осигуряване на прилагането и контрола върху изпълнението на настоящия регламент. Те обменят информация чрез националните служби за връзка, създадени съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № …/ /2008 [за установяване на общи правила за условията, които трябва да бъдат изпълнени за осъществяване на дейност като оператор на автомобилни превози].

Член 12

Предпазни мерки

1. След премахването на ограниченията по член 9, параграф 3, в случай на сериозни смущения на националния транспортен пазар в определен географски район, причинени или задълбочени от каботажни превози, всяка държава-членка може да сезира Комисията с оглед приемането на предпазни мерки, като предоставя на Комисията необходимата информация и я уведомява за мерките, които възнамерява да предприеме по отношение на местните превозвачи на товари .

2. По смисъла на параграф 1:

—

„сериозни смущения на националния транспортен пазар в определен географски район“ означава съществуване на специфични за пазара проблеми, които водят до сериозен и потенциално дългосрочен излишък на предлагането спрямо търсенето, който представлява заплаха за финансовата стабилност и оцеляването на значителен брой превозвачи на товари,

—	„географски район“ означава район, който обхваща изцяло или частично територията на държава-членка или се простира на част или на цялата територия на други държави-членки.

3. Комисията проучва положението, по-специално въз основа на последните тримесечни данни, посочени в член 5 от Регламент (ЕИО) № 3916/90 от 21 декември 1990 г. относно мерките, които да се вземат в случай на криза на пазара на автомобилния превоз на товари (13) , и след като се консултира с Консултативния комитет, създаден по силата на член 5 от същия регламент, в едномесечен срок от получаване на искането на съответната държава-членка решава дали са необходими предпазни мерки и, ако такива са необходими, ги приема. Тези мерки може да включват временно изключване на съответния район от приложното поле на настоящия регламент. Мерките, въведени в съответствие с настоящия член, остават в сила за срок не повече от шест месеца, който може да бъде еднократно подновен при същите условия на валидност. Комисията незабавно уведомява държавите-членки и Съвета за всички взети решения съгласно разпоредбите на настоящия параграф.

4. Ако Комисията реши да приеме предпазни мерки по отношение на една или повече държави-членки, от компетентните органи на съответните държави-членки се изисква да предприемат мерки с равностоен обхват по отношение на местните превозвачи на товари в държавата-членка, и да уведомят Комисията за тях. Тези мерки се прилагат най-късно от датата на въвеждане на предпазните мерки, приети от Комисията.

5. Всяка държава-членка може да представи на Съвета решение на Комисията, посочено в параграф 3, в срок от 30 дни от датата на нотификацията за него. Съветът, с квалифицирано мнозинство, може да вземе друго решение в срок от тридесет дни след сезирането му от държавата-членка или, ако е сезиран от няколко държави-членки, считано от първото сезиране.

За решението на Съвета важат сроковете, установени в параграф 3. Компетентните органи на заинтересованите държави-членки се задължават да приемат мерки с равностоен обхват по отношение на местните превозвачи на товари и уведомяват за това Комисията. Ако Съветът не вземе решение в срока, посочен в първа алинея, решението на Комисията става окончателно.

6. Когато Комисията счита, че е необходимо мерките, посочени в параграф 3, да бъдат продължени, тя представя предложение до Съвета, който взема решение с квалифицирано мнозинство.

Член 13

Санкциониране на нарушения от държава-членка по установяване

1. В случай на тежки нарушения на общностното законодателство в областта на автомобилните превози, извършени или установени в държава-членка, държавата-членка, която е държава на установяване на превозвача на товари, който е извършил такива нарушения, издава предупреждение и може, inter alia, да наложи следните административни наказания:

а)	временно или постоянно отнемане на някои или на всички заверени копия от лиценза на Общността;

б)	временно или постоянно отнемане на лиценза на Общността.

в)

глоби.

Наказанията се определят след издаване на окончателното решение и след като са изчерпани всички правни възможности за преразглеждане, които са на разположение на превозвача на товари, в зависимост от тежестта на нарушението , извършено от титуляра на лиценза на Общността, и в зависимост от общия брой заверени преписи на лиценза, с които той разполага по отношение на международните превози.

2. В случай на тежко нарушение , свързано със злоупотреба с атестации за водач на моторно превозно средство, компетентните органи в държавата-членка, която е държава на установяване на превозвача на товари, който е извършил такова нарушение, налагат съответстващи наказания, в това число:

а)	спиране на издаването на атестации за водач на моторно превозно средство;

б)	отнемане на атестации за водач на моторно превозно средство;

в)	налагане на допълнителни условия за издаване на атестации за водач на моторно превозно средство, за да се предотвратят злоупотребите с тях;

г)	временно или постоянно отнемане на някои или на всички заверени преписи на лиценза на Общността;

д)	временно или постоянно отнемане на лиценза на Общността;

е)

глоби.

Наказанията се определят в зависимост от тежестта на нарушението, извършено от титуляра на лиценза на Общността.

3. При установяване на тежко нарушение в случая, посочен в член 14, параграф 1, компетентните органи на държавата-членка по установяване решават какво наказание да бъде наложено на съответния превозвач на товари , като наказанията варират от предупреждение до временно или постоянно отнемане на лиценза на Общността . Във възможно най-кратък срок и най-късно три месеца след узнаване за нарушението те информират компетентните органи на държавата-членка, в която са установени нарушенията, кои от предвидените в параграфи 1 и 2 наказания са наложени.

Ако не е било възможно да се наложат такива наказания, те посочват причините за това.

4. В решението за временно отнемане на какъвто и да е документ (лиценз на Общността, свидетелство за водач на МПС, заверено копие) се определят:

a)	срокът на временно отнемане;

б)	условията за прекратяване на временното отнемане;

в)	случаите, в които лицензът на Общността се отнема за постоянно, тъй като условията по буква б) не са били спазени в срока по буква а).

5. Компетентните органи трябва да отчетат евентуалните наказания, наложени в друга държава-членка и да се уверят, че наложените върху съответния превозвач на товари наказания като цяло са пропорционални на нарушението или нарушенията, които са ги предизвикали.

6. Компетентните органи на държавата-членка на установяване на превозвача на товари, като прилагат вътрешното право, могат също така да заведат дело срещу съответния превозвач на товари пред компетентен национален съд. Те уведомяват компетентния орган на приемащата държава-членка за решенията, взети за тази цел.

7. Държавите-членки гарантират, че превозвачите на товари може да обжалват всяко административно наказание, което им е наложено съгласно настоящия член.

Член 14

Санкциониране на нарушения от приемаща държава-членка

1. Когато компетентните органи на една държава-членка забележат тежко нарушение или повторни леки нарушения на настоящия регламент или на общностното законодателство в областта на автомобилните превози от превозвач на товари, установен извън тази държава-членка, държавата-членка, на територията на която е установено нарушението, във възможно най-кратък срок и най-късно един месец след датата на издаване на окончателното решение, след като са били изчерпани всички правни възможности за преразглеждане, с които разполага превозвачът на товари, на когото се налагат наказания предава на компетентните органи на държавата-членка по установяване следната информация:

а)	описание на нарушението, както и датата и времето на извършването му;

б)	категорията, вида и тежестта на нарушението;

в)	наложените наказания и изпълнените наказания.

Компетентните органи на приемащата държава-членка могат да поискат от компетентните органи на държавата-членка по установяване да наложи административни наказания в съответствие с член 13.

2. Без да се засяга наказателното преследване, компетентните органи на приемащата държава-членка са оправомощени да налагат наказания върху установения извън тази държава-членка превозвач на товари, който, във връзка с каботажния превоз, е извършил на тяхна територия нарушение на настоящия регламент или на общностното или националното законодателство в областта на автомобилния транспорт. Те приемат тези наказания на недискриминационна основа. Тези наказания могат, по-специално, да включват предупреждение или, при тежко нарушение , временна забрана на каботажния превоз на територията на приемащата държава-членка, където е извършено нарушението.

3. Държавите-членки гарантират, че превозвачите на товари имат право да обжалват всяко административно наказание, което им е наложено съгласно настоящия член.

Член 15

Вписване в националния регистър

Държавите-членки гарантират, че тежките нарушения на общностното законодателство в областта на автомобилните превози, извършени от превозвачи на товари, установени на тяхна територия, и довели до налагане на наказание от държава-членка, както и наложените наказания се вписват , след издаване на окончателното решение и след като са били изчерпани всички правни възможности за преразглеждане, с които разполага превозвачът на товари, в националния регистър на предприятията за автомобилни превози, създаден съгласно Регламент (ЕО) № /2008 [за установяване на общи правила за условията, които трябва да бъдат изпълнени за осъществяване на дейност като оператор на автомобилни превози]. Вписванията в регистъра, които се отнасят до временно или постоянно отнемане на лиценз на Общността, се съхраняват в базата данни поне две години.

Глава V

Прилагане

Член 16

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (14).

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и параграф 5, буква б) и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се спазват разпоредбите на член 8 от него.

Сроковете, предвидени в член 5а, параграф 3, буква в) и параграф 4, букви б) и д) от Решение 1999/468/ЕО, се определят на един месец.

Член 17

Наказания

Държавите-членки приемат мерки, по-специално относно системата от наказания, налагани за нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки, за да осигурят прилагането на тези наказания. Така предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки нотифицират Комисията за съответните мерки най-късно до … (15), както и за всяка последваща промяна във възможно най-кратки срокове.

Държавите-членки гарантират, че всички такива мерки се прилагат без дискриминация, основана на националността или мястото на установяване на превозвача на товари.

Член 18

Докладване

1. Всяка година в срок до 31 януари всяка държава-членка информира Комисията за броя на превозвачите на товари, които притежават лицензи на Общността към 31 декември на предходната година и за броя на заверените копия, които отговарят на превозните средства в обръщение към тази дата.

2. Държавите-членки информират Комисията също за броя на атестациите за водач на моторно превозно средство, издадени през предходната календарна година, както и за броя на атестациите за водач на моторно превозно средство в обръщение към 31 декември на посочената година.

Глава VI

Заключителни разпоредби

Член 19

Отмяна

Регламенти (ЕИО) № 881/92 и (ЕИО) 3118/93 и Директива 2006/94/ЕО се отменят.

Позоваванията на отменените регламенти и директива се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

Член 20

Влизане в сила

Той се прилага от 1 януари 2009 г .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в .

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател

(1) Позиция от 12 март 2008 г. (все още непубликувана в ОВ).

(2) ОВ C ….

(3) Позиция на Европейския парламент от 21 май 2008 г.

(4) ОВ L 95, 9.4.1992 г., стр. 1. .

(5) ОВ L 279, 12.11.1993 г., стр. 1. .

(6) ОВ L 374, 27.12.2006 г., стр. 5.

(7) OВ L 368, 17.12.1992 г., стp. 38.

(8) ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.

(9) ОВ L…

(10) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. .

(11) ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 82.

(12) ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 59. .

(13) ОВ L 375, 31.12.1990 г., стр. 10.

(14) ОВ L 370, 31.12.1985 г., стр. 8. .

(15) 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Текст на изображението

ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ

(а)

(Светлосиня синтетична хартия, формат DIN A4, 150 g/m2 или повече)

(Първа страница на лиценза)

(Текст на официалния език (един от официалните езици) на държавата-членка, която издава лиценза)

Държава, която издава лиценза

Отличителен знак (1)

Име на компетентния орган или структура

ЛИЦЕНЗ №

ЗАВЕРЕНО КОПИЕ №

за международен автомобилен превоз на товари по занятие

Настоящият лиценз дава право (2)

да се извършва международен автомобилен превоз на товари по занятие по всеки маршрут, за пътувания или част от пътувания, които се извършват по занятие на територията на Общността така, както е предвидено в Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета от … относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари(3) и в съответствие с общите условия на този лиценз.

Забележки:

Настоящият лиценз важи от до

Издаден в, на .

(4)

(1) Отличителни знаци на държавите-членки: (B) Белгия, (BG) България, (CZ) Чешка република, (DK) Дания, (D) Германия, (EST) Естония, (IRL) Ирландия, (GR) Гърция, (E) спания, (F) Франция, (I) Италия, (CY) Кипър, (LV) Латвия, (LT) Литва, (L) Люксембург, (H) Унгария, (MT) Малта, (NL) Нидерландия, (A) Австрия, (PL) Полша, (P) Португалия, (RO) Румъния, (SLO) Словения, (SK) Словашка република, (FIN) Финландия, (S) Швеция, (UK) Обединено кралство.

(2) Име или фирма и пълен адрес на превозвача на товари.

(3) ОВ L …

(4) Подпис и печат на издаващите компетентни власти или органи .

Текст на изображението

(б)

(ВТОРА СТРАНИЦАНА ЛИЦЕНЗА)

(Текст на официалния език (един от официалните езици) на държавата-членка, която издава лиценза)

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Този лиценз се издава в съответствие с Регламент (ЕО) № …/2008 [от носно общит е правила за дост ъп до пазара на м еждународни авт ом обилни превози на т овари].

Той дава право на притежателя да участва в международния автомобилен превоз на товари по занятие по всеки маршрут за пътувания или части от пътувания, които се извършват на територията на Общността, и където това е целесъобразно, при посочените по-долу условия:

— когато точката на отпътуване и точката на пристигане се намират в две различни държави-членки, без или с транзитно преминаване през една или повече държави-членки или трети държави,

— от една държава-членка до трета държава или обратно, със или без транзитно преминаване през една или повече държави-членки или трети държави,

— между трети държави, с транзитно преминаване през територията на една или повече държави-членки,

и за пътувания без товар във връзка с такъв превоз.

При превоз от една държава-членка до трета държава или обратно, този лиценз важи за онази част от пътуването, която се извършва на територията на Общността. Той важи за държавата-членка, където е извършено товаренето или разтоварването, само след като бъде сключено необходимото споразумение между Общността и съответната трета държава в съответствие с Регламент (ЕО) № …/2008 [от носно общит е правила за дост ъп до пазара на м еждународни авт ом обилни превози на т овари].

Лицензът се издава лично на притежателя и не може да бъде прехвърлян.

Той може да бъде отнеман от компетентния орган на държавата-членка, която го е издала, в случай че превозвачът:

— не е спазил всички условия за използване на лиценза,

— е предоставил невярна информация по отношение на необходимите за издаване или удължаване на лиценза данни.

Оригиналът на лиценза се съхранява от предприятието-превозвач.

Заверено копие на лиценза се държи в превозното средство (1). При комбинираните превозни средства то трябва да придружава моторнотопревозно средство. То покрива комбинираното превозно средство дори ако ремаркето или полуремаркето няма регистрация или разрешително за ползване на пътищата на името на притежателя на лиценза или ако има регистрация или разрешително за ползване на пътищата в друга държава-членка.

Лицензът се представя при поискване от упълномощен инспектор.

На територията на всяка държава-членка притежателят трябва да спазва законите, подзаконовите и административните актове, които са в сила в тази държава, в частност тези, свързани с транспорта и движението по пътищата.

(1) „Превозно средство“ означава моторно превозно средство, регистрирано в държава-членка, или комбинация от две превозни средства, от които поне моторното превозно е регистрирано в държава-членка, и което се използва предимно за превоз на товари.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Текст на изображението

ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ

(а)

(Розов цвят — формат DIN А4; синтетична хартия, 150 g/m2 или повече)

(Първа страница на атестацията)

(Текст на официалния език/официалните езици или на един от официалните езици на държавата-членка, издаваща атестацията)

Отличителен знак на държавата-членка (1),

издаваща атестацията

Наименование на компетентната институция или орган

АТЕСТАЦИЯ ЗА ВОДАЧ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО № …

за автомобилен превоз на стоки по занятие, извършван съгласно лиценз на Общността

(Регламент (ЕО) № … /2008 на Европейския парламент и на Съвета от … [от носно общит е правила за дост ъп до пазара на м еждународни авт ом обилни превози на т овари] (2)

Настоящата атестация свидетелства за това, че въз основа на документите, представени от:

(3)

Водачът:

Име и презиме

Дата и място на раждане

Националност

Вид и номер на документа за самоличност

Дата на издаване Място на издаване

Номер на атестацията за управление на МПС

Дата на издаване Място на издаване

Номер на социалната осигуровка

е нает на работа в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби и, при необходимост, колективните трудови договори, в съответствие с приложимите правила в посочената по-долу държава-членка, относно условията за наемане на работа и професионалното обучение на водачите, приложими в тази държава-членка за осъществяване на автомобилни превози в тази държава:

(4)

Конкретни забележки

Настоящата атестация е валидна от до

Издадена в, на

(5)

(1) Отличителни знаци на държавите-членки: (B) Белгия, (BG) България, (CZ) Чешка република, (DK) Дания, (D) Германия, (EST) Естония, (IRL) Ирландия, (GR) Гърция, (E) Испания, (F) Франция, (I) Италия, (CY) Кипър, (LV) Латвия, (LT) Литва, (L) Люксембург, (H) Унгария, (MT) Малта, (NL) Нидерландия, (A) Австрия, (PL) Полша, (P) Португалия, (RO) Румъния, (SLO) Словения, (SK) Словашка република, (FIN) Финландия, (S) Швеция, (UK) Обединеното кралство.

(2) ОВ L …

(3) Наименование или търговско име и пълен адрес на превозвача.

(4) Име на държавата-членка, която е държава на установяване на превозвача на т овари.

(5) Подпис и печат на компетентната институция или орган, издаващи сертификата.

Текст на изображението

(Втора страница на атестацията)

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Настоящата атестация се издава съгласно Регламент (ЕО) № …/2008 [относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари].

Тя свидетелства за това, че водачът, чието име е упоменато, е нает на работа в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби и, при необходимост, колективните трудови договори, в съответствие с приложимите правила в държавата-членка, упомената в атестацията, относно условията на наемане на работа и професионалното обучение на водачите на моторно превозно средство, приложими в тази държава-членка за осъществяване на автомобилни превози в тази държава.

Атестацията за водач е собственост на превозвача на товари, който я предоставя на разположение на упоме- натия водач, когато този водач управлява превозно средство, (1) с което осъществява превози, като използва разрешително от Общността, издадено на превозвача на товари. Атестацията за водач на моторно превозно средство не може да се преотстъпва. Атестацията за водач е валидна, докато се изпълняват условията, при които е издадена, и подлежи на незабавно връщане на органите, които са я издали, ако превозвачът на товари не изпълнява условията.

Тя може да бъде отнета от компетентните органи на държавата-членка, която я е издала, в частност, когато превозвачът:

— не отговаря на всички условия за използване на атестацията,

— е представил невярна информация относно данните, необходими за издаване или удължаване на атестацията.

Заверен препис на атестацията, верен с оригинала, трябва да се съхранява в предприятието на превозвача.

Оригиналът трябва да се пази в превозното средство и да се представя от водача при поискване от страна на

упълномощен инспектор.

(1) „Превозно средство“ е моторно превозно средство, регистрирано в държава-членка, или комбинация от съчленени превозни средства, при която поне моторното превозно средство е регистрирано в държава-членка, използвано изключително за превоз на стоки.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕИО) № 881/92	Регламент (ЕИО) № 3118/93	Директива 2006/94/ЕО	Настоящ регламент
Член 1, параграф 1			Член 1, параграф 1
Член 1, параграф 2			Член 1, параграф 2
Член 1, параграф 3			Член 1, параграф 3
			Член 1, параграф 4 нов
		Член 1, параграфи 1 и 2, приложение I; член 2	Член 1, параграф 5
		Член 2	Член 1, параграф 6
Член 2			Член 2 изменен
Член 3, параграф 1			Член 3
Член 3, параграф 2			Член 4, параграф 1 изменен
Член 3, параграф 3			Член 5, параграф 1 изменен
Член 4			-
Член 5, параграф 1			Член 4, параграф 2 изменен
Член 5, параграф 2			Член 4, параграф 3 изменен
Член 5, параграф 3			Член 4, параграф 4 изменен
			Член 4, параграф 5 нов
Член 5, параграф 4, приложение I, втора страница , седми параграф , второ и трето изречение			Член 4, параграф 6 изменен
Член 5, параграф 5			Член 4, параграф 2
Член 6, параграф 1			Член 5, параграф 2 изменен
Член 6, параграф 2			Член 5, параграф 2 изменен
Член 6, параграф 3			Член 5, параграф 3 изменен
Член 6, параграф 4			Член 5, параграф 4
Член 6, параграф 5			Член 5, параграф 5
Член 7			Член 6
Член 8, параграф 1			Член 7, параграф 1
Член 8, параграф 2			Член 7, параграф 2
			Член 8 нов
Член 8, параграф 3			Член 13, параграф 1 изменен
Член 8, параграф 4			Член 13, параграф 2
Член 9, параграф 1			Член 13, параграф 7 изменен
Член 9, параграф 2			Член 13, параграф 7 изменен
	Член 1, параграф 1		Член 9, параграф 1
			Член 9, параграф 2
			Член 9, параграф 3 нов
			Член 9, параграф 4 нов
			Член 9, параграф 5
			Член 9, параграф 6 нов
	Член 1, параграф 2		Член 9, параграф 7
	Член 1, параграф 3		Член 9, параграф 8
	Член 1, параграф 4		Член 9, параграф 9
			Член 9, параграф 10 нов
	Член 2		-
	Член 3		-
	Член 4		-
	Член 5		-
	Член 6, параграф 1		Член 10, параграф 1 изменен
	Член 6, параграф 2		-
	Член 6, параграф 3		Член 10, параграф 2
	Член 6, параграф 4		-
	Член 7		-
Член 10			Член 18, параграф 1 изменен
Член 11, параграф 1			Член 11 изменен
Член 11, параграф 2			Член 14, параграф 1 изменен
Член 11, параграф 3			Член 13, параграф 3 изменен
Член 11a			-
			Член 12 нов
	Член 8, параграф 1		Член 11 изменен
	Член 8, параграф 2		Член 14, параграф 2 изменен
	Член 8, параграф 3		Член 14, параграф 2 изменен
	Член 8, параграф 4, първа и трета алинея		-
			Член 13, параграф 4 нов
	Член 8, параграф 4, втора алинея		Член 13, параграф 5 изменен
	Член 8, параграф 4, четвърта и пета алинея		Член 13, параграф 6 изменен
	Член 9		Член 14, параграф 3 изменен
			Член 15
			Член 16
			Член 17
Член 12			Член 19
Член 13			-
Член 14	Член 10		-
	Член 11		-
Член 15	Член 12		Член 20
		Член 3	-
		Член 4	-
		Член 5	-
		Приложение II, III	-
Приложение I			Приложение I
Приложение II			Член 1, параграф 5
Приложение III			Приложение II
	Приложение I		-
	Приложение II		-
	Приложение III		-
	Приложение IV		-

19.11.2009

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/217

Европейска фондация за обучение (преработка) ***I

P6_TA(2008)0227

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска фондация за обучение (преработка) (COM(2007)0443 — C6-0243/2007 — 2007/0163(COD))

(2009/C 279 E/41)

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2007)0443),

—	като взе предвид член 251, параграф 2 и член 150 от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C6-0243/2007),

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове (1),

—	като взе предвид писмото от 24 януари 2008 г. на Комисията по правни въпроси, до Комисията по заетост и социални въпроси съгласно член 80 а, параграф 3 от своя правилник,

—	като взе предвид членове 80а и 51 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси (A6-0131/2008),

като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на непроменените разпоредби на съществуващите текстове, предложението се свежда до тяхната обикновена кодификация, без изменение на тяхната същност;

1.	Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е адаптирано към препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, и както е изменено по-долу;

2.	Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в това предложение или да го замени с друг текст;

3.	Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

P6_TC1-COD(2007)0163

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 22 май 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска фондация за обучение (преработка)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 150 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията ,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като има предвид, че:

(1)	Регламент (ЕИО) № 1360/90 на Съвета от 7 май 1990 г. за създаване на Европейска фондация за обучение (4) неколкократно бе съществено изменен . Тъй като предстоят последващи изменения, регламентът следва да бъде преработен от съображения за яснота.

(2)

На срещата си на 8 и 9 декември 1989 г. в Страсбург Европейският съвет призова Съвета да приеме в началото на 1990 г. необходимите решения за създаването на Европейска фондация за обучение за Централна и Източна Европа по предложение на Комисията. В тази връзка на 7 май 1990 г. Съветът прие Регламент (ЕИО) № 1360/90, с който създаде посочената фондация.

(3)	Съгласно решение, взето с общо съгласие на представителите на правителствата на държавите-членки на равнище държавни и правителствени ръководители в Брюксел на 29 октомври 1993 г. (5), седалището на фондацията е в Торино, Италия;

(4)	На 18 декември 1989 г. Съветът прие Регламент (ЕИО) № 3906/89 (6) относно икономическата помощ за Република Унгария и Полската народна република, който предвижда помощ в различни области, в частност обучение, с цел подпомагане процеса на икономическа и социална реформа в Унгария и Полша.

(5)	Съветът впоследствие предостави такава помощ и на други държави от Централна и Източна Европа .

(6)	На 27 юли 1994 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 2063/94 (7) за изменение на Регламент (ЕИО) № 1360/90 с цел включване в дейностите на Европейската фондация за обучение на държавите, които получават подпомагане съгласно Програма TACIS.

(7)

На 17 юли 1998 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 1572/98 (8) за изменение на Регламент (ЕИО) № 1360/90 с цел включване в дейностите на Европейската фондация за обучение на средиземноморските държави и територии, които не са членки на ЕС, и които са бенефициери на финансови и технически мерки, придружаващи реформата на техните икономически и социални структури съгласно Програмата MEDA.

(8)

На 5 декември 2000 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 2666/2000 (9) относно помощта за Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Съюзна република Югославия и Бивша югославска република Македония, изменящ Регламент (ЕИО) № 1360/90 с цел включване в дейностите на Европейската фондация за обучение на държавите от Западните Балкани, до които се отнася Регламент (ЕО) № 2666/2000.

(9)

Програми за външно подпомагане, свързани с държавите, обхванати от дейността на Европейската фондация за обучение, следва да бъдат заменени с нови инструменти на политиката в областта на външните отношения, главно с инструмента, създаден с Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) (10) и инструмента, създаден с Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство

(11).

(10)

Посредством подкрепата си за развитие на човешкия капитал в контекста на политиката на външни отношение ЕС допринася за икономическото развитие в посочените държави, като предоставя необходимите умения за повишаване на производителността и заетостта и подпомага социалното сближаване чрез поощряване на участието на гражданите.

(11)	В контекста на усилията на посочените държави за реформа на техните икономически и социални структури, развитието на човешкия капитал има съществено значение за постигането на дългосрочна стабилност и благоденствие, и по-конкретно за постигането на социално-икономическо равновесие.

(12)	Европейската фондация за обучение би могла да има важен принос в контекста на политиката на външни отношение на ЕС за подобряване на развитието на човешкия капитал , по-конкретно за образованието и обучението в перспективата на ученето през целия живот.

(13)	За тази цел ще е необходимо Европейската фондация за обучение да се позовава на опита, придобит в Европейския съюз във връзка с образованието и обучението, в перспективата на ученето през целия живот, както и на институциите на ЕС, занимаващи се тези дейности.

(14)

В Общността и в трети държави, включително държавите, обхванати от дейността на Европейската фондация за обучение, съществуват регионални и/или национални, публични и/или частни институции, които могат да бъдат призовани да сътрудничат за ефективното предоставяне на помощ в областта на развитието на човешкия капитал , по-специално образованието и обучението в перспективата на ученето през целия живот.

(15)

Статутът и структурата на Европейската фондация за обучение следва да улеснят един гъвкав подход спрямо специфичните и различни изисквания на отделните държави, които ще се подпомагат, като позволява да осъществява функциите си в тясно сътрудничество със съществуващите национални и международни органи.

(16)	На Европейската фондация за обучение следва да се предостави правосубектност, като същевременно се поддържа тясна организационна връзка с Комисията и се съблюдават цялостните политически и оперативни отговорности на Общността и нейните институции.

(17)

Европейската фондация за обучение следва да поддържа тесни връзки с Европейския център за развитие на професионалното обучение, с Трансевропейската програма за сътрудничество във висшето образование (Темпус) и други схеми, създадени от Съвета за предоставяне на помощ в областта на обучението на държавите, обхванати от дейността ѝ.

(18)

Европейската фондация за обучение следва да е отворена за участие на държави, които не са членки на Общността и които споделят ангажимента на Общността и държавите-членки за предоставяне на помощ на държавите, обхванати от дейността на Европейската фондация за обучение в областта на развитието на човешкия капитал , по-специално образованието и обучението в перспективата на ученето през целия живот съгласно споразумения, които ще се договорят между Общността и тези държави.

(19)	Комисията, Европейският парламент и всички държави-членки следва да бъдат представени в управителен съвет, с цел да контролират ефективно функционирането на фондацията.

(20)

За да се гарантира пълната самостоятелност и независимост на фондацията, следва да ѝ бъде предоставен самостоятелен бюджет, приходите в който да са предимно от вноска от Общността. Бюджетната процедура на Общността следва да е приложима доколкото се отнася до финансовото участие на Общността и всякакви други субсидии, платими от общия бюджет на Европейския съюз. Одитът на счетоводните отчети следва да се извършва от Сметната палата.

(21)

Фондацията е орган, създаден от Общностите по смисъла на член 185, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (12) (по-долу наричан финансовият регламент), и следва съответно да приеме свои финансови правила.

(22)

Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (13), следва да се прилага за фондацията.

(23)

С цел да се бори с измами, корупция и други незаконни дейности, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (14), следва да се прилагат без ограничения по отношение на фондацията.

(24)	Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (15) следва да се прилага за фондацията.

(25)

Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (16) следва да се прилага при обработката на лични данни от фондацията.

(26)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно помощта за трети държави в областта на развитието на човешкия капитал , не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат по-добре постигнати

на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(27)	Настоящият регламент зачита основните права , признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-конкретно в член 43 от нея ,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и приложно поле

С настоящия регламент се създава Европейска фондация за обучение (наричана по-долу фондацията), чиято цел е да допринася, в контекста на политиката на външни отношения на ЕС, за подобряване на развитието на човешкия капитал в следните държави:

а)	държавите, които отговарят на условията за получаване на помощ съгласно Регламент (ЕО) № 1085/2006 и последващите свързани нормативни актове;

б)	държавите, които отговарят на условията за получаване на помощ съгласно Регламент (ЕО) № 1638/2006 и последващите свързани нормативни актове;

в)

други държави, определени с решение на управителния съвет въз основа на предложение, подкрепено от две трети от членовете на управителния съвет, и становище на Комисията, които са обхванати от инструмент на Общността или от международно споразумение, включващи компонент за развитие на човешки капитал , и съобразно наличието на ресурси.

Държавите, посочени в букви а), б) и в) се наричат оттук нататък държави партньори.

За целите на настоящия регламент развитие на човешкия капитал означава работа, която допринася за развитието на умения и квалификация през целия живот чрез подобряване на системите за професионално образование и обучение.

За постигането на целите си фондацията може да предоставя помощ на държавите партньори за:

—	улесняване на адаптацията към индустриалните промени, по-специално посредством пър-воначално и последващо професионално обучение;

—	подобряване на първоначалното и непрекъснатото професионално обучение, за да се улесни първоначалната и повторната професионална интеграция на пазара на труда;

—	улесняване на достъпа до професионално обучение и насърчаване на мобилността на препо-давателите и обучаваните, и по-специално на младите хора;

—	насърчаване на сътрудничеството в областта на обучението между учебни заведения и фирми;

—	развиване на обмена на информация и опит по въпроси, които са общи за системите на обучение в държавите-членки;

—	повишаване на адаптивността на работниците, по-специално чрез повишено участие в образованието и обучението през целия живот;

—	разработване, въвеждане и осъществяване на реформи в системите на образование и обуче-ние, за да се развият възможностите за наемане на работа и адекватността на пазара на труда.

Член 2

Функции

За постигане на целите, посочени в член 1, фондацията, в рамките на предоставените правомощия на управителния съвет и в съответствие с установените на общностно равнище общи насоки, има следните функции:

а)	предоставя информация, политически анализ и съвети по въпросите на развитието на човешкия капитал в държавите партньори;

б)	популяризира знанията и анализа на потребностите от умения на националните и местните пазари на труда;

в)	оказва подкрепа на съответните заинтересовани страни в държавите партньори за изграждането на капацитет за развитие на човешкия капитал ;

г)	улеснява обмена на информация и опит между донорите, участващи в реформата за развитие на човешкия капитал в държавите партньори;

д)	подпомага предоставянето на помощ от Общността на държавите партньори в областта на развитието на човешкия капитал ;

е)	разпространява информация и поощрява изграждането на мрежа от контакти и обмена на опит и добри практики между Европейския съюз и държавите партньори, както и между самите държави партньори по въпроси, свързани с развитието на човешкия капитал ;

ж)	по искане на Комисията, участва в анализа на цялостната ефективност на подпомагането в областта на обучението, предоставяно на държавите партньори;

з)	изпълнява други задачи, които управителният съвет и Комисията могат да договорят, в контекста на общата рамка настоящия регламент.

Член 3

Общи разпоредби

1. Фондацията има правосубектност. Във всяка държава-членка ѝ се предоставя най-широката възможна правоспособност, която се признава на юридически лица, съгласно техните закони; тя може, по-специално, да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да бъде страна в съдебни производства. Фондацията е с нестопанска цел.

2. Седалището на фондацията е в Торино, Италия.

3. Фондацията си сътрудничи с другите съответни органи на Общността с подкрепата на Комисията. Фондацията си сътрудничи, по-конкретно, с Европейския център за развитие на професионалното обучение в рамките на съвместна годишна работна програма, приложена към годишната работна програма на всяка от агенциите, с цел поощряване на синергията и взаимното допълване между дейностите на двете агенции.

4. Представители на социалните партньори на европейско равнище, които вече активно участват в работата на институциите на Общността и на международните организации, които работят в областта на обучението, могат, когато е подходящо, да бъдат поканени да участват в работата на фондацията.

Фондацията подлежи на административен контрол от страна на Европейския омбудсман, в съответствие с условията, определени в член 195 от Договора

6. Фондацията може да сключва споразумения за сътрудничество с други подходящи органи, работещи в областта на развитието на човешкия капитал в ЕС и в международен мащаб. Управителният съвет приема подобни споразумения въз основа на проект, представен от директора, след като Комисията се произнесе със становище. Работните методи, съдържащи се в проекта, трябва да са в съответствие със законодателството на Общността.

Член 4

Прозрачност

1. Фондацията работи в условия на висока степен на прозрачност и в съответствие с разпоредбите на параграфи 2 и 4.

2. В срок от шест месеца след сформиране на управителния съвет, фондацията оповестява публично:

а)	своя правилник за дейността и този на управителния съвет;

б)	годишния си доклад за дейността.

Управителният съвет може да разрешава на представители на заинтересовани страни, в подходящи случаи, да присъстват в качеството на наблюдатели на заседания на органите на фондацията.

4. За водените от фондацията документи се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1049/2001 .

Управителният съвет приема практическите ред и условия за прилагане на този регламент.

Член 5

Поверителност

1. Без да се засягат разпоредбите на член 4, параграф 4, фондацията не разкрива пред трети лица поверителна информация, която е получила и за която е било поискано и обосновано поверително третиране.

2. Членовете на управителния съвет и директора подлежат на изискването за поверителност, посочено в член 287 от Договора .

3. Информацията, събрана от фондацията в съответствие с настоящия регламент, подлежи на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 6

Средства за правна защита

Решенията, взети от фондацията съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да бъдат предмет на жалба пред Омбудсмана или на иск пред Съда на Европейските общности съгласно условията, установени съответно в членове 195 и 230 от Договора.

Член 7

Управителен съвет

1. Фондацията има управителен съвет, състоящ се от представители на държавите-членки според разпоредбите в Договора от Лисабон относно ротацията при назначаването на членове на Комисията, трима представители на Комисията, както и трима експерти, назначени от Европейския парламент. В допълнение, на заседанията на управителния съвет могат да присъстват като наблюдатели трима представители на държавите партньори. Представителите могат да бъдат замествани от заместници, назначени по същото време.

Държавите-членки и Комисията назначават собствените си представители и техните заместници в управителния съвет.

Представителите на държавите партньори се назначават от Комисията въз основа на списък с кандидати, предложен от тези държави, и въз основа на техния опит и експертни познания в областта на работа на фондацията .

Държавите-членки, Европейският парламент и Комисията се стремят да постигнат балансирано представителство на мъже и жени в управителния съвет.

3. Мандатът на представителите е пет години. Той може да се подновява еднократно.

4. Управителният съвет се председателства от един от представителите на Комисията. Мандатът на председателя изтича при прекратяване на членството му в управителния съвет.

5. Управителният съвет приема правилник за дейността си.

Член 8

Правила за гласуване и функции на председателя

1. Всеки от представителите на държавите-членки в управителния съвет има право на един глас. Представителите на Комисията имат общо един глас.

Решенията на управителния съвет изискват мнозинство от две трети от членовете на съвета, имащи право на глас , освен в случаите, посочени в параграфи 2 и 3 .

2. Управителният съвет определя с единодушно решение на своите членове , имащи право на глас, правилата, уреждащи езиците на фондацията, като взима предвид необходимостта да се осигури достъп и участие в работата на фондацията на всички заинтересовани страни.

3. Председателят свиква управителния съвет на заседание най-малко веднъж годишно. Допълнителни заседания могат да бъдат свиквани по искане на обикновено мнозинство на членовете на съвета , имащи право на глас .

Председателят е длъжен да информира управителния съвет за други дейности на Общността, свързани с тяхната работа, както и за очакванията на Комисията относно дейностите на фондацията през следващата година.

Член 9

Правомощия на управителния съвет

Управителният съвет има следните функции и правомощия:

а)	назначава и, при необходимост, освобождава директора на фондацията в съответствие с член 10, параграф 5;

б)	упражнява дисциплинарна власт над директора;

в)	приема годишната работна програма на фондацията въз основа на проект, представен от директора на фондацията, след като Комисията се е произнесла със становище, в съответствие с член 12.

г)	изготвя годишна прогноза за разходите и приходите на фондацията и я изпраща на Комисията;

д)	приема окончателния бюджет на фондацията и щатното разписание след приключване на годишната бюджетна процедура в съответствие с член 16;

е)	приема годишния доклад за дейността на фондацията в съответствие с установената в член 13 процедура и го изпраща на институциите и на държавите-членки;

ж)	приема правилника за дейността на фондацията въз основа на проект, представен от директора, след като Комисията се е произнесла със становище;

з)	приема финансовите правила, приложими за фондацията въз основа на проект, представен от директора на фондацията, след като Комисията се е произнесла със становище, в съответствие с член 19;

и)	приема условията и реда за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 в съответствие с член 4 от настоящия регламент.

Член 10

Директор

1. Директорът на фондацията се назначава от управителния съвет за срок от пет години въз основа на списък от най-малко трима кандидати, представен от Комисията . Преди да бъде назначен, избраният от управителния съвет кандидат се поканва да направи изявление пред компетентната(те) комисия(и) на Европейския парламент и да отговори на въпроси, поставени от нейните/техните членове.

През 9-те месеца, предшестващи изтичането на този срок Комисията извършва оценка въз основа на предварителна оценка от външни експерти , като оценява по-конкретно:

—	резултатите от работата на директора;

—	задълженията и изискванията на фондацията за следващите години.

Управителният съвет, действащ по предложение на Комисията, като взема предвид доклада за оценка и само в случаите, когато това може да се обоснове със задълженията и изискванията на фондацията, може да продължи мандата на директора еднократно за не повече от три години.

Управителният съвет информира Европейския парламент за намерението си да продължи мандата на директора. В срок от един месец преди продължаването на този мандат, директорът може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната(ите) комисия(и) на Европейския парламент и да отговори на въпроси, поставени от нейните/техните членове.

Ако мандатът не бъде продължен, директорът продължава да заема длъжността до назначаването на правоприемник.

2. Директорът се назначава въз основа на лични качества, административни и управленски умения, експертни познания и опит в областта на работа на фондацията.

3. Директорът е законния представител на фондацията.

4. Директорът има следните функции и правомощия:

а)

подготвя, въз основа на общи насоки, установени от Комисията, годишната работна програма, проект на прогнозата за приходите и разходите на фондацията, правилника за дейността ѝ и този на управителния съвет, нейните финансови правила и работата на управителния съвет, както и на всички ad hoc работни групи, свиквани от управителния съвет;

б)	участва, без право на глас, в заседанията на управителния съвет;

в)	изпълнява решенията на управителния съвет;

г)	изпълнява годишната работна програма на фондацията и отговаря на исканията за сътрудничество от страна на Комисията;

д)	изпълнява функциите на разпоредител с бюджетни кредити съгласно членове 33 и 42 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 ;

е)	изпълнява бюджета на фондацията;

ж)	въвежда ефективна система за наблюдение, която позволява извършването на редовните оценки, посочени в член 24, и на тази основа изготвя годишен доклад за дейността на фондацията;

з)	представя този доклад на Европейския парламент;

и)	отговаря за всички въпроси, свързани с персонала, и по-специално упражнява правомощията, предвидени в член 21;

й)	определя организационната структура на фондацията и я представя за одобрение от управителния съвет;

к)	представлява фондацията пред Европейския парламент и Съвета в съответствие с член 18.

5. Директорът се отчита за своите действия пред управителния съвет, който по предложение на Комисията може да отстрани директора от длъжност преди изтичане на съответния мандат.

Член 11

Обществен интерес и независимост

Членовете на управителния съвет и директорът действат с оглед на обществения интерес и независимо от всякакво външно влияние. За целта те ежегодно представят писмена декларация за ангажираност и писмена имуществена декларация .

Член 12

Годишна работна програма

1. Годишната работна програма съответства на предмета, обхвата и функциите на фондацията, посочени в членове 1 и 2 .

2. Годишната работната програма се изготвя в рамките на четиригодишна работна програма в сътрудничество със службите на Комисията и съобразно приоритетите във външните отношения със съответните държави и региони, и въз основа на придобития в Общността опит в областта на образованието и обучението .

3. Проектите и дейностите в годишната работна програма се придружават от прогноза на необходимите разходи и от разпределение на персонала и бюджетните средства.

4. Директорът представя проекта на работната програма на управителния съвет, след като Комисията се е произнесла със становище по него.

5. Управителният съвет приема проекта на годишната работна програма за следващата година най-късно до 30 ноември. Окончателното приемане на работната програма се извършва в началото на всяка година.

6. При необходимост, програмата може да се приема през годината по същата процедура, за да се гарантира по-голяма ефективност на политиките на Общността.

Член 13

Годишен доклад за дейността

1. Директорът докладва на управителния съвет за изпълнението на своите задължения под формата на годишен доклад за дейността.

2. Докладът съдържа финансова и управленска информация, която посочва резултатите от дейностите с позоваване на годишната работна програма и набелязаните цели, рисковете, свързани с тези дейности, използването на предоставените ресурси и начина, по който работи системата за вътрешен контрол.

3. Управителният съвет изготвя анализ и оценка за годишния доклад за дейността за предходната финансова година.

4. Управителният съвет приема представения от директора годишен доклад за дейността и най-късно до 15 юни го изпраща, заедно със своя анализ и оценка, на компетентните служби на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и Европейския икономически и социален комитет . Докладът се изпраща и на държавите-членки и за сведение на държавите партньори.

5. Директорът представя годишния доклад за дейността на фондацията пред компетентните комисии на Европейския парламент и компетентните подготвителни служби на Съвета.

Член 14

Връзки с други действия на Общността

Комисията, в сътрудничество с управителния съвет, осигурява последователност и взаимно допълване между работата на фондацията и други действия на общностно равнище, както в рамките на Общността, така и за подпомагане на държавите партньори.

Член 15

Бюджет

1. За всяка финансова година се изготвя прогноза за всички приходи и разходи на фондацията, която се включва в бюджета на фондацията, който съдържа щатно разписание, като всяка финансова година съответства на календарната година.

2. Приходите и разходите в бюджета на фондацията са балансирани.

3. Приходите на фондацията включват, без да се засягат други видове приходи, субсидия от общия бюджет на Европейския съюз, плащания, извършени като възнаграждение за предоставени услуги, както и финансови средства от други източници.

4. Бюджетът също така включва подробни данни за всички средства, предоставени от самите държави партньори за проекти, които се подкрепят финансово от фондацията.

Член 16

Бюджетна процедура

1. Всяка година управителният съвет, въз основа на проект, изготвен от директора, изготвя прогноза за приходите и разходите на фондацията за следващата финансова година. Тази прогноза, която включва проект на щатно разписание, се предава от управителния съвет на Комисията най-късно до 31 март.

2. Комисията проучва прогнозата, като взема предвид предложените ограничения в размера на общата налична сума за външни действия, и включва в предварителния проект на общия бюджет средствата, които счита за необходими за щатното разписание, и размера на субсидията, която трябва да бъде отпусната от общия бюджет на Европейския съюз .

3. Прогнозата се изпраща от Комисията на Европейския парламент и на Съвета (наричани по-долу бюджетен орган) заедно с предварителния проект на общия бюджет .

4. Бюджетният орган разрешава разходите за субсидиране на фондацията.

Бюджетният орган приема щатното разписание на фондацията.

5. Бюджетът и щатното разписание се приемат от управителния съвет. Те стават окончателни след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. При необходимост, се правят съответни корекции на бюджета и щатното разписание.

6. Управителният съвет уведомява при първа възможност бюджетния орган за намерението си да осъществи проектите, които могат да имат значителни финансови последици за финансирането на бюджета на фондацията, и по-конкретно за проекти, свързани с недвижимо имущество, като например наемане или покупка на сгради. Той информира Комисията за това.

Когато бюджетният орган е уведомил за намерението си да се произнесе със становище, последното се изпраща на управителния съвет в срок от шест седмици, считано от датата на уведомлението за проекта.

Член 17

Изпълнение на бюджета и контрол

1. Най-късно до 1 март след приключването на всяка финансова година счетоводителят на фондацията съобщава временния счетоводен отчет, заедно с отчета за управлението на бюджетното и финансовото управление за финансовата година, на счетоводителя на Комисията. Счетоводителят на Комисията консолидира временните счетоводни отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 от финансовия регламент.

2. Най-късно до 31 март, след приключването на всяка финансова година, счетоводителят на Комисията предоставя на Сметната палата временния счетоводен отчет на фондацията, към който е приложен доклад за бюджетното и финансово управление за съответната финансова година. Докладът за бюджетното и финансово управление за тази финансова година също се изпраща на Европейския парламент и на Съвета.

3. Директорът изпълнява бюджета на фондацията.

4. След получаване на забележките на Сметната палата относно временния счетоводен отчет на фондацията, съгласно член 129 от финансовия регламент, директорът изготвя окончателния счетоводен отчет на фондацията на своя отговорност и го представя за становище на управителния съвет.

5. Управителният съвет се произнася със становище относно окончателния счетоводен отчет на фондацията.

6. Директорът изпраща окончателния счетоводен отчет, заедно със становището на управителния съвет, на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата най-късно до 1 юли след приключването на всяка финансова година.

7. Окончателният финансов отчет се публикува.

8. Директорът на фондацията изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки най-късно до 30 септември. Той/тя изпраща този отговор и на управителния съвет.

9. Директорът представя на Европейския парламент, по негово искане, всяка информация, необходима за безпрепятственото прилагане на процедурата за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за съответната финансова година, съгласно предвиденото в член 146, параграф 3 от финансовия регламент.

10. Европейският парламент, по препоръка на Съвета, с квалифицирано мнозинство, преди 30 април на година N + 2, освобождава директора от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за година N.

11. При необходимост, директорът предприема всички подходящи действия, които се изискват в забележките, придружаващи решението за освобождаване от отговорност.

Член 18

Европейски парламент и Съвет

Без да се засяга посочения по-горе контрол, и по-специално бюджетната процедура и процедурата по освобождаване от отговорност, Европейският парламент или Съветът може да поиска по всяко време изслушване на директора по всеки въпрос, свързан с дейността на фондацията.

Член 19

Финансови правила

1. Финансовите правила, приложими за фондацията, се приемат от управителния съвет след консултация с Комисията. Те не могат да се отклоняват от разпоредбите на Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 , освен ако такива отклонения са конкретно необходими за функционирането на фондацията и с предварителното съгласие на Комисията.

2. В съответствие с член 133, параграф 1 от финансовия регламент, фондацията прилага счетоводните правила, приети от счетоводителя на Комисията, за да може отчетите ѝ да бъдат консолидирани с тези на Комисията.

3. Регламент (ЕО) № 1073/1999 се прилага за фондацията в своята цялост.

4. Фондацията спазва Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (17) . Управителният съвет приема необходимите мерки за подпомагане на OLAF при извършването на такива вътрешни разследвания.

Член 20

Привилегии и имунитети

Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности се прилага за фондацията.

Член 21

Правилник за служителите

Служителите на фондацията спазват правилника, който се прилага спрямо длъжностните лица и другите служители на Европейските общности.

По отношение на своите служители фондацията упражнява правомощията на орган по назначаването.

Управителният съвет приема, съгласувано с Комисията, необходимите правила за прилагане в съответствие с разпоредбите на член 110 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и член 127 от Условията за наемане на работа на други служители на Европейските общности.

Управителният съвет може да приема разпоредби, позволяващи командироване във фондацията на национални експерти от държавите-членки .

Член 22

Отговорност

1. Договорната отговорност на фондацията се урежда от законодателството, приложимото спрямо съответния договор.

2. В случаите на извъндоговорна отговорност, фондацията, в съответствие с общите принципи на правото на държавите-членки, възстановява вредите, нанесени от фондацията или нейни служители при изпълнение на техните задължения.

Споровете свързани с обезщетяване на такива вреди са подведомствени на Съда на ЕО.

3. Личната отговорност на служителите към фондацията се урежда от съответните разпоредбите, приложими за служителите на фондацията.

Член 23

Участие на трети държави

1. Фондацията е отворена за участие на държави, които не са членки на Европейската общност и които споделят ангажимента на Общността и на държавите-членки за предоставяне на помощ в областта на развитието на човешкия капитал на държавите партньори, определени в член 1, при условия, които ще бъдат определени в споразумения между тях и Общността съгласно процедурата, предвидена в член 300 от Договора.

В споразуменията, наред с другото, се определят характерът и степента и подробните правила за участие на тези страни в работата на фондацията, включително разпоредби за финансово участие и служители. Тези споразумения не могат да предвиждат представителство на трети държави в управителния съвет с право на глас, нито да съдържат разпоредби, които не съответстват на правилника за служителите, посочен в член 21 .

2. Управителният съвет може да преценява за необходимо участието на тези държави в ad hoc работни групи, без да е необходимо споразумение за това.

Член 24

Оценка

1. В съответствие с член 25, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2343/2002, фондацията извършва редовни предварителни и последващи оценки на своите дейности, когато последните са свързани със значителни разходи. Управителният съвет се информира за резултатите от тези оценки.

2. На всеки четири години Комисията, след консултации с управителния съвет, извършва оценка на изпълнението на настоящия регламент, резултатите, постигнати от фондацията и нейните работни методи, в съответствие с целите, мандата и функциите, определени в регламента. Оценката се извършва от външни експерти. Комисията представя резултатите от оценката на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономическия и социален комитет.

3. Фондацията предприема всички необходими действия за справяне с всеки проблем, възникнал в процеса на оценка.

Член 25

Преразглеждане

Вследствие на оценката, Комисията представя, при необходимост, предложение за преразглеждане на разпоредбите на настоящия регламент. В случай че Комисията счита, че съществуването на фондацията вече не е оправдано, съобразно възложените ѝ цели, тя може да предложи отмяна на настоящия регламент.

Член 26

Oтмяна

Регламенти (ЕИО) № 1360/90, (ЕО) № 2063/94, (ЕО) № 1572/98 и (ЕО) № 1648/2003, както и член 16 от Регламент (ЕО) № 2666/2000 , изброени в приложение I, се отменят.

Позоваването на отменените регламенти се тълкува като позоваване на настоящия регламент съобразно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 27

Влизане в сила

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставен в ..., на ...

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател

(1) OВ C ….

(2) OВ C ….

(3) Позиция на Европейския парламент от 22 май 2008 г.

(4) OВ L 131, 23.5.1990 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1648/2003 (ОВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 22).

(5) ОВ C 323, 30.11.1993 г., стр. 1.

(6) ОВ L 375, 23.12.1989 г., стр. 11.

(7) OВ L 216, 20.8.1994 г., стр. 9.

(8) OВ L 206, 23.7.1998 г., стр. 1.

(9) OВ L 306, 7.12.2000 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2112/2005. (ОВ L 344, 27.12.2005 г., стр. 23).

(10) OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 82.

(11) OВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1.

(12) OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1525/2007 (ОВ L 343, 27.12.2007 г., стр. 9).

(13) OВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.

(14) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(15) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(16) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(17) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 15 .

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОТМЕНЕН РЕГЛАМЕНТ И ПОСЛЕДВАЩИ ИЗМЕНЕНИЯ

Регламент (ЕИО) № 1360/90 на Съвета от 7 май 1990 г.

(OВ L 131, 23.5.1990 г., стр. 1)

Регламент (ЕО) № 2063/94 на Съвета от 27 юли 1994 г.

(OВ L 216, 20.8.1994 г., стр. 9)

Регламент (ЕО) № 1572/98 на Съвета от 17 юли 1998 г.

(OВ L 206, 23.7.1998 г., стр. 1)

Член 16 от Регламент (ЕО) № 2666/2000 на Комисията от 5 декември 2000 г.

(OВ L 306, 7.12.2000 г., стр. 1)

Регламент (ЕО) № 1648/2003 на Съвета от 18 юни 2003 г.

(OВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 22)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕИО) № 1360/90	Настоящият регламент
Член 1, уводна част	Член 1, уводна част
Член 1, край на уводната част	–
Член 1, от първо до четвърто тире	–
Член 1, второ изречение	–
–	Член 1, край на уводната част
–	Член 1, букви а)—в)
–	Член 1, второ изречение
Член 2	–
Член 3, уводна част	Член 2, уводна част
Член 3, букви а)—ж)	–
–	Член 2, букви а)—е)
Член 3, буква з)	Член 2, буква ж)
Член 4, параграф 1	Член 3, параграф 1
–	Член 3, параграф 2
Член 4, параграф 3, първо изречение	Член 3, параграф 3, първо изречение
–	Член 3, параграф 3, второ изречение
Член 4, параграф 2	–
–	Член 3, параграфи 4 и 5
–	Член 4, параграфи 1—3
Член 4a, параграф 1	Член 4, параграф 4, първа алинея
Член 4a, параграф 2	Член 4, параграф 4, втора алинея
–	Член 5
Член 4a, параграф 3	Член 6
Член 5, параграф 1	Член 7, параграф 1
Член 5, параграф 2	Член 7, параграф 2, първа и втора алинеи
–	Член 7, параграф 2, трета и четвърта алинеи
Член 5, параграф 3	Член 7, параграф 3
Член 5, параграф 4, първа алинея	Член 7, параграф 4, първо изречение
–	Член 7, параграф 4, второ изречение
Член 5, параграф 4, втора алинея	Член 7, параграф 5
Член 5, параграф 4, трета и четвърта алинеи	Член 8, параграф 1, първа алинея
–	Член 8, параграф 1, втора алинея
Член 5, параграф 4, последна алинея	Член 8, параграф 1, последна алинея
Член 5, параграфи 5 и 6	Член 8, параграфи 2 и 3
Член 5, параграфи 7—10	–
–	Член 9
Член 6	–
Член 7, параграф 1, уводна част	Член 10, параграф 1, уводна част
Член 7, параграф 1, края на първо изречение и второ изречение	–
–	Член 10, параграф 1, края на първо изречение, второ изречение и алинеи втора - четвърта
–	Член 10, параграф 2
Член 7, параграф 2	Член 10, параграф 5, първо изречение
Член 7, параграф 3	Член 10, параграф 3
–	Член 10, параграф 4, букви а)—к)
–	Член 11
–	Член 12
–	Член 13
Член 8 (отчасти)	Член 14
Член 9	Член 15
Член 10, параграф 1	Член 16, параграф 1
–	Член 16, параграф 2
Член 10, параграф 2	Член 16, параграф 3
Член 10, параграф 3	–
Член 10, параграфи 4—6	Член 16, параграфи 4—6
Член 11, параграф 1	Член 17, параграф 3
Член 11, параграфи 2 и 3	Член 17, параграфи 1 и 2
Член 11, параграфи 4—10	Член 17, параграфи 4—10
–	Член 17, параграф 11
–	Член 18
Член 12	Член 19, параграф 1
–	Член 19, параграфи 2—4
Член 13	Член 20
Член 14	Член 21, първо и второ изречение и уводната част от трето изречение
–	Член 21, последните думи от трето изречение и последното изречение
Член 15	Член 22
Член 16, параграф 1	Член 23, параграф 1, алинея първа и първото изречение от втора алинея
–	Член 23, параграф 1, последното изречение от втора алинея
Член 16, параграф 2	Член 23, параграф 2
–	Член 24, параграф 1
Член 17 (отчасти)	Член 24, параграф 2
–	Член 24, параграф 3
Член 18	–
–	Член 25
–	Член 26
Член 19	Член 27
–	Приложение

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.CE2009.279.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 279E

Издание на български език	Информация и известия	Година 52 19 ноември 2009 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент
	Вторник, 20 май 2008 г.
2009/C 279 E/01	Програма PEACE и стратегии за бъдещето Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно оценка на програма PEACE и стратегии за бъдещето (2007/2150(INI)	1
2009/C 279 E/02	Tърговия със суровини и стоки Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно търговия със суровини и стоки (2008/2051(INI)	5
2009/C 279 E/03	Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективи Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно стратегията за най-отдалечените региони: постижения и перспективи [2008/2010(INI)]	12
2009/C 279 E/04	Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно стратегията на ЕС за политика за защита на потребителите през периода 2007—2013 г. (2007/2189(INI)	17
2009/C 279 E/05	Равни възможности и недискриминация в ЕС Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно отбелязания напредък в областта на равните възможности и недискриминацията в ЕС (въвеждане на Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО в националното законодателство) (2007/2202(INI)	23
2009/C 279 E/06	Интегрирана морска политика за Европейския съюз Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно интегрирана морска политика за Европейския съюз (2008/2009(INI)	30
	Сряда, 21 май 2008 г.
2009/C 279 E/07	Опростяване на бизнес средата за дружества в областите на дружественото право, счетоводството и одита Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно опростяването на бизнес средата за дружества в областите на дружественото право, счетоводството и одита (2007/2254(INI)	36
2009/C 279 E/08	Жените и науката Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно жените и науката (2007/2206(INI)	40
2009/C 279 E/09	Зелена книга за подобряване на разглобяването на кораби за скрап Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно Зелената книга за подобряване на разглобяването на кораби за скрап (2007/2279(INI)	44
2009/C 279 E/10	Научни факти за изменението на климата Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно научните факти за изменението на климата: констатации и препоръки за вземането на решения (2008/2001(INI)	51
2009/C 279 E/11	Напредък на Турция през 2007 г. Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно напредъка на Турция през 2007 г. (2007/2269(INI)	57
	Четвъртък, 22 май 2008 г.
2009/C 279 E/12	Стратегия за растеж и заетост на ЕС Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно средносрочния преглед на индустриалната политика — принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС (2007/2257(INI)	65
2009/C 279 E/13	Ливан Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно положението в Ливан	69
2009/C 279 E/14	Повишаване на цените на хранителните продукти Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно повишаването на цените на хранителните продукти в ЕС и в развиващия се страни	71
2009/C 279 E/15	Oтмяна на визовия режим Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно преговорите между Европейския съюз и Съединените американски щати по отношение на освобождаването от визови изисквания (отмяна на визовия режим)	77
2009/C 279 E/16	Бирма Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. за трагичното положение в Бирма	80
2009/C 279 E/17	Природно бедствие в Китай Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно природното бедствие в Китай	82
2009/C 279 E/18	Забрана за използването на оръжия със съдържание на уран в световен мащаб Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. за оръжията със съдържание на (обеднен) уран и тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда — към забрана за използването на подобни оръжия в световен мащаб	84
2009/C 279 E/19	Регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно проекта на регламент на Комисията за определяне на методи за изпитване съгласно Регламент (EО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH))	85
2009/C 279 E/20	Стратегия за здравето на животните (2007—2013 г.) Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007—2013 г.) (2007/2260(INI)	89
2009/C 279 E/21	Стратегия на ЕС за третата среща на страните по Конвенцията от Орхус Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно стратегията на ЕС за третата среща на страните по Конвенцията от Орхус, която ще се проведе в Рига, Латвия	98
2009/C 279 E/22	Последващи действие във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите (2008/2048(INI)	100
2009/C 279 E/23	Судан и Международния наказателен съд (МНС) Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. за Судан и Международния наказателен съд (МНС)	109
2009/C 279 E/24	Политически затворници в Беларус Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно задържането на политически затворници в Беларус	113
2009/C 279 E/25	Бурунди Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно нарастващото напрежение в Бурунди	115

	III Подготвителни актове
	Европейски парламент
	Вторник, 20 май 2008 г.
2009/C 279 E/26	Съответствие между професионалните квалификации на страните-членки на Европейските общности ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Решение 85/368/ЕИО на Съвета относно съответствието между професионалните квалификации на страните-членки на Европейските общности (COM(2007)0680 — C6-0398/2007 — 2007/0234(COD)	119
2009/C 279 E/27	Опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област * Законодателна резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно предложението за директива на Съвета относно опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област и за изменение на Директиви 64/432/EИО, 77/504/ЕИО, 88/407/ЕИО, 88/661/ЕИО, 89/361/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/427/ЕИО, 90/428/ЕИО, 90/429/ЕИО, 90/539/ЕИО, 91/68/ЕИО, 92/35/ЕИО, 92/65/ЕИО, 92/66/ЕИО, 92/119/ЕИО, 94/28/EO, 2000/75/EO, на Решение 2000/258/EO и на Директиви 2001/89/EO, 2002/60/EO и 2005/94/EO (COM(2008)0120 — C6-0156/2008 — 2008/0046(CNS)	120
2009/C 279 E/28	Връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка (кодифицирана версия) ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка (кодифицирана версия) (COM(2007)0873 — C6-0025/2008 — 2007/0299(COD)	120
2009/C 279 E/29	Съвместно предприятие Горивни клетки и водород * Законодателна резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно предложението за регламент на Съвета относно създаване на съвместно предприятие Горивни клетки и водород (COM(2007)0571 — C6-0446/2007 — 2007/0211(CNS)	121
2009/C 279 E/30	Фонд Тютюн * Законодателна резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 по отношение на трансфера на помощта за тютюна към фонд Тютюн на Общността за годините 2008 г. и 2009 г. и на Регламент (ЕО) № 1234/2007 по отношение на финансирането на фонд Тютюн на Общността (COM(2008)0051 — C6-0062/2008 — 2008/0020(CNS)	144
2009/C 279 E/31	Статистика за месо и добитък ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за месо и добитък (COM(2007)0129 — C6-0099/2007 — 2007/0051(COD)	148
	P6_TC1-COD(2007)0051Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 20 май 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за месо и добитък и за отмяна на Директиви 93/23/EИО, 93/24/EИО и 93/25/EИО на Съвета	148
2009/C 279 E/32	Насоки за политиките за заетостта на държавите-членки * Законодателна резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки (COM(2007)0803, Част V — C6-0031/2008 — 2007/0300(CNS)	149
2009/C 279 E/33	Бюджетна прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2009 г. Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2009 г. (2008/2022(BUD))	163
	Сряда, 21 май 2008 г.
2009/C 279 E/34	Забрана за износ и безопасно съхранение на метален живак ***II Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно общата позиция на Съвета с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно забраната за износ и безопасното съхранение на метален живак (11488/1/2007 — C6-0034/2008 —2006/0206(COD)	166
	P6_TC2-COD(2006)0206Позиция на Европейския парламент, приета на второ четене на 21 май 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно забраната за износ на метален живак и на някои живачни съединения и смеси и безопасното съхранение на метален живак	166
2009/C 279 E/35	Защита на околната среда чрез наказателното право ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на околната среда чрез наказателното право (COM(2007)0051 — C6-0063/2007 — 2007/0022(COD)	167
	P6_TC1-COD(2007)0022Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 21 май 2008 г. с оглед приемането на Директива 2008/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на околната среда чрез наказателното право	167
2009/C 279 E/36	Изследвания на структурата на земеделските стопанства и проучване на методите за селскостопанско производство ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изследвания на структурата на земеделските стопанства и проучване на методите за селскостопанско производство и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 571/88 на Съвета (COM(2007)0245 — C6-0127/2007 — 2007/0084(COD)	168
	P6_TC1-COD(2007)0084Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 21 май 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно изследвания на структурата на земеделските стопанства и изследване на селскостопанските производствени методи и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 571/88 на Съвета	168
2009/C 279 E/37	Условия, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач (COM(2007)0263 — C6-0145/2007 — 2007/0098(COD)	169
	P6_TC1-COD(2007)0098Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 21 май 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета	169
		187
		193
		194
2009/C 279 E/38	Международни автомобилни превози на товари (преработка) ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на общи правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (преработка) (COM(2007)0265 — C6-0146/2007 — 2007/0099(COD)	194
	P6_TC1-COD(2007)0099Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 21 май 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (преработка)	195
		209
		211
		213
2009/C 279 E/39	Подбор и издаване на разрешителни за системите, предоставящи мобилни спътникови услуги (МСУ) ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 май 2008 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно подбора и издаването на разрешителни за системите, предоставящи мобилни спътникови услуги (МСУ) (COM(2007)0480 — C6-0257/2007 — 2007/0174(COD)	215
	P6_TC1-COD(2007)0174Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 21 май 2008 г. с оглед приемането на Решение № …/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно подбора и издаването на разрешения за системите, предоставящи мобилни спътникови услуги (МСУ)	215
	Четвъртък, 22 май 2008 г.
2009/C 279 E/40	Проект на коригиращ бюджет № 2/2008 Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно проект на коригиращ бюджет № 2/2008 на Европейския съюз за финансовата 2008 г., Раздел III — Комисия (9190/2008 — C6-0192/2008 — 2008/2080(BUD)	216
2009/C 279 E/41	Европейска фондация за обучение (преработка) ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска фондация за обучение (преработка) (COM(2007)0443 — C6-0243/2007 — 2007/0163(COD))	217
	P6_TC1-COD(2007)0163Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 22 май 2008 г. с оглед приемането на Регламент (ЕО) № …/2008 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска фондация за обучение (преработка)	218
		231
		231