15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/1

А.

като има предвид, че в своята Зелена книга относно реформата на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) Комисията изрази становището, че алтернативните механизми за управление могат да играят съществена допълваща роля в управлението на рибарството в Общността;

Б.

като има предвид, че по инициатива на Комисията беше поставено началото на дебат относно управление, основаващо се на правата (УОП) в рибарството;

В.

като има предвид, че редица заинтересовани страни вече са дали своя принос към дебата;

Г.

като има предвид, че до този момент са проведени множество проучвания на УОП, но никое от тях не обхваща всички крайбрежни държави-членки на ЕС;

Д.

като има предвид, обаче, че в редица проучвания се разглежда функционирането и въздействието на системи на територията на ЕС и извън него, които позволяват прехвърляне на риболовни права на тяхната икономическа стойност;

Е.

като има предвид, че Комисията обяви тръжна процедура за провеждане на проучване;

Ж.

като има предвид, че Комисията заяви, че понастоящем не предвижда промени в съществуващите системи за управление, но също така изрази намерение да извърши промени във функционирането на ОПОР и следователно търси подходящи алтернативи,

З.

като има предвид, че действащите системи за управление на рибарството в Европейския съюз, по-специално системата на ТАС (общ допустим улов) и квоти, не предлагат разрешение на проблемите на сектора и че провеждането на широк дебат по този въпрос е от съществена необходимост за оценка на положителните и отрицателните аспекти на евентуалното приемане на нови системи за управление;

И.

като има предвид следователно, че е важно да се разгледат начини за евентуално извършване на подобрения във функционирането на ОПОР, по-специално чрез политиката за управление на рибарството, която понастоящем показва очевидни недостатъци;

Й.

като има предвид, че промените няма да доведат до подобрения, освен ако не гарантират, че ресурсите се експлоатират по начин, който създава устойчиви икономически, екологични и социални условия;

1.

Приветства факта, че Комисията постави началото на дебат относно УОП в рибарството, преди да бъдат извършени необходимите промени в действащата политика за управление;

2.

Счита, че морските биологични ресурси са всеобщо обществено благо;

3.

Счита, че разглежданите права следва да се разбират не като право на собственост, а като вид плодоползване или право на реколта, и да бъдат съответно обект на подходящите ограничения;

4.

Също така признава, обаче, че съществуват системи на УОП, определени независимо една от друга и основаващи се на различни договорености:

5.

Приветства факта, че Комисията е обявила тръжна процедура, която да позволи провеждане на цялостно проучване на различните системи за управление;

6.

Счита, че определеният срок за провеждане на дебат е твърде кратък и призовава за удължаването му, за да се гарантира, че различните съществуващи възможности, както и техните последици, се разглеждат и проучват по подходящ начин;

7.

Признава, обаче, че дори преди провеждането на подобно проучване е очевидно, че съществува голямо разнообразие от действащи системи и че повечето от тях, ако не всички, използват някаква форма на УОП, разглеждана в най-широк смисъл; признава, също така, че експериментите с управление чрез риболовни права в държавите-членки, които са приложили подобни системи, са дали много положителни резултати в редица отношения, като например по отношение на намаляване на капацитета;

8.

Счита, че е също така очевидно, че на общностно равнище и на територията поне на някои държави-членки се използват хибридни форми на УОП, с оглед както на разпределянето и прехвърлянето/търгуването на правата, така и на начина, по който се определя техният обхват;

9.

Отбелязва съществуващата степен на сложност и породените от нея трудности по пътя към установяването на единна система, независимо дали то се извършва чрез хармонизиране на практиките на държавите-членки или чрез управление на общностно равнище;

10.

Въпреки това счита, че тези трудности са преодолими, тъй като УОП в рибарството е въведено в много от страните и регионите в света с най-силно застъпени интереси в областта на риболова и че, предвид вероятността системата да окаже изключително положително въздействие върху управлението на някои общностни флотилии, следва поне да се разгледат възможностите за включване на тази система в рамките на ОПОР;

11.

Счита, че е необходимо да се установи със сигурност въздействието, което биха могли да имат промените, особено въвеждането на индивидуални прехвърлими квоти за цялата територия на Общността и на други видове достъп, основаващ се на права, по отношение на:

12.

Счита, че трябва да се намери разрешение на тези проблеми преди да се предприемат каквито и да е стъпки по посока на единна система, като такова може да предложи например демонстрираната от съществуващи прецеденти възможност за поставяне на ограничения пред натрупването на риболовни права;

13.

Счита, че следва също така да се постави ударение върху положителните аспекти на УОП в рибарството, по отношение на които съществува сравнително широк консенсус, включително на следното:

14.

Пита се дали единна система на УОП изобщо би била подходяща за различни видове рибарство;

15.

В този контекст привлича вниманието към различните изисквания на едновидовите и многовидовите рибни запаси; и особеното положение на малочислените флотилии, занимаващи се с традиционен риболов;

16.

Счита, че във връзка с флотиилиите, занимаващи се с традиционен риболов, следва да бъдат въведени отделни разпоредби, чрез прилагане на критерии, свързани с географската отдалеченост от крайбрежието, или чрез отделяне на част от квотата за тях;

17.

Следователно приветства факта, че понастоящем Комисията не възнамерява да се намесва в съществуващите системи за управление;

18.

Счита, обаче, че въпреки това предимствата и недостатъците на различните системи на УОП следва да бъдат обект на по-нататъшно разглеждане;

19.

Счита, че е необходимо да се предотвратят нарушения на икономическата среда в риболовната промишленост в ущърб на дребните собственици на плавателни съдове, особено на онези от тях, които се занимават с традиционен риболов;

20.

Признава, че подобни системи биха могли да насърчат икономическата ефективност, при условие че са разработени по подходящ начин; посочва, че такава ефективност е една от целите на всяка икономическа политика и че е в интерес на ОПОР да гарантира установяването на печеливша риболовна промишленост, все по-малко зависима от обществени средства;

21.

Счита, че, като се има предвид общата политика в областта на рибарството, механизмите за управление на риболовните права следва да се приемат на равнище на Общността, което ще даде възможност за усъвършенстване на управлението на рибните ресурси;

22.

Счита, че икономическата ефективност има стойност дотолкова, доколкото подпомага целите на ОПОР;

23.

Призовава Комисията съответно да гарантира, че каквито и да е проучвания на УОП по нейна инициатива следва да се насочат към:

24.

Настоятелно призовава Комисията да предостави по-дълъг срок за провеждане на дебат по този въпрос;

25.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на регионалните консултативни съвети и на Консултативния комитет по рибарството и аквакултурите.

15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/5

a)

диалога между китайското правителство и пратениците на Далай Лама (15 февруари 2007 г.) (1),

б)

срещата на високо равнище ЕС—Китай — диалога за правата на човека ЕС—Китай (13 декември 2007 г.) (2),

в)

отношенията между ЕС и Китай (7 септември 2006 г.) (3),

г)

провеждането на диалог и консултации с трети държави в областта на спазването правата на човека (6 септември 2007 г.) (4),

A.

като има предвид, че 49-ата годишнина от националното въстание в Тибет срещу китайското управление беше повод за мащабни демонстрации срещу китайското потисничество, в които участваха тибетски монаси, монахини и обикновени тибетски граждани;

Б.

като има предвид, че според китайските органи са загинали 20 души; като има предвид, че според други източници над 140 тибетци са загинали при тези сблъсъци, а десетки други са били арестувани;

В.

като има предвид, че китайското правителство е обявило извънредно положение и че в Лхаса, както и в други градове, са затворени магазини и храмове, като в Тибет са изпратени стотици въоръжени полицаи и войници от други части на Китай;

Г.

като има предвид, че Негово светейшество Далай Лама е определил тази прекомерно силна реакция от китайска страна като „културен геноцид“ и че същевременно той е призовал настоятелно тибетците да се придържат към ненасилието и да не се отклоняват от него, колкото и сериозно да е положението (5); като има предвид, че Негово светейшество Далай Лама не призовава за независимост за Тибет, а за междинно решение чрез предоставяне на културна и политическа автономия и на религиозна свобода — виждане, който се подкрепя от Европейския парламент;

Д.

като има предвид, че трайно решение може да се постигне единствено чрез мирни средства и искрен диалог;

Е.

като има предвид, че международната преса е лишена от достъп до региона на Тибет, за да отразява събитията, с изключение на едно официално посещение на нейни представители, организирано от китайското правителство, както и че всички журналисти са били изгонени оттам; като има предвид, че гореспоменатото посещение на представители на международната преса е било строго контролирано и че участващите в него журналисти са били лишени от свободен достъп до населението в Тибет;

Ж.

като има предвид, че изглежда, че китайското правителство блокира достъпа в Китай до чуждестранни интернет сайтове и цензурира чуждестранните телевизионни предавания относно положението в Тибет;

З.

убеден, че Олимпийските игри в Пекин представляват изключителна възможност за това Китай и останалата част от света да се доближат един до друг, както и за това Китай да докаже, че може да спазва ангажиментите си относно насърчаването на основните права за всички китайски граждани без изключение;

И.

като има предвид, че в рамките на диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 2000 г., не са постигнати очакваните резултати;

1.

Категорично осъжда бруталните репресии от страна на китайските сили за сигурност срещу тибетските демонстранти, както и всички актове на насилие по улиците на Лхаса и на други места в Тибет независимо от това кои са техните извършители, и изразява искрените си съболезнования към семействата на жертвите;

2.

Призовава китайското правителство да гарантира подходящи медицински грижи за ранените и правна помощ за арестуваните тибетци; призовава властите да представят отчет за задържаните от тях лица, да се отнасят към тях в съответствие с международното право в областта на правата на човека и в никакъв случай да не прибягват до изтезания; призовава за незабавното освобождаване на всички лица, които са протестирали по мирен начин, упражнявайки законното си право на свобода на изразяване;

3.

Изразява критичното си отношение спрямо често срещаното дискриминационно отношение към етническите малцинства в Китай, които не принадлежат към етническата група китайци хан; призовава Китай да спазва ангажиментите си относно правата на човека и на малцинствата и принципа на правовата държава; настоятелно приканва Китай да не използва Олимпийските игри през 2008 г. като претекст, за да арестува дисиденти, журналисти и защитници на правата на човека с цел да предотврати провеждането на демонстрации и отразяване на събитията в пресата по начин, който властите възприемат като злепоставящ; във тази връзка призовава за незабавното освобождаване на Hu Jia, виден защитник на правата на човека, който е осъден на три и половина години лишаване от свобода по обвинения в подривна дейност;

4.

Призовава за провеждане на открито и независимо разследване под егидата на ООН на неотдавнашните размирици и репресии в Тибет; настоятелно приканва китайските власти на управление да отправят отворена покана към Върховния комисар на ООН по правата на човека и към другите органи на ООН да посетят Тибет;

5.

Приветства факта, че Негово светейшество Далай Лама е призовал тибетския народ да протестира по мирен начин и че той е отхвърлил призивите за независимост на Тибет, като вместо това е предложил постигането на междинно решение посредством действителна културна и политическа автономия и религиозна свобода; потвърждава поддръжката си за териториалната цялост на Китай;

6.

Призовава китайските власти да предоставят достъп до Тибет за представителите на чуждестранните средства за масово осведомяване и дипломатите, по-специално за представителите на ЕС; настоятелно приканва китайските власти да преустановят незабавно своята цензура и блокирането на достъпа до сайтове за новини и информационни интернет сайтове, базирани в чужбина; призовава за освобождаване на всички журналисти, потребители на интернет и кибердисиденти, задържани в Китай поради това, че са упражнили правото си на информация;

7.

Изразява загрижеността си относно растящата икономическа изолация на тибетския народ в Тибет, който е изправен пред все по-голям брой китайски работници мигранти, които пристигат в Тибет и вземат работните места на тибетците и земята на тибетците; изтъква голямата дискриминация в образователната система, при която тибетските деца учат родния си език като втори език,

8.

Призовава Китай да зачита ангажиментите си по отношение на правата на човека и на малцинствата, демокрацията и принципа на правовата държава, публично поети от него във връзка с решението на Международния олимпийски комитет да разреши провеждането на Олимпийските игри в Китай;

9.

Настоятелно приканва Китай, без отлагане и във всички случаи — преди Олимпийските игри, да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права (на ООН от 1966 г.); призовава Пекин да въведе мораториум върху смъртното наказание, както се призовава в резолюцията на Общото събрание на ООН 62/149 от 18 декември 2007 г. за мораториум върху смъртното наказание;

10.

Изразява съжаление във връзка с това, че на шестте срещи за провеждане на разговори между китайските власти и Негово светейшество Далай Лама не бяха постигнати резултати и призовава за провеждане на конструктивен диалог, без да се поставят предварителни условия, с оглед на постигане на всеобхватно политическо споразумение, включително трайно решение по отношение на културната и политическа автономия на Тибет и религиозната свобода и действителните малцинствени права за тибетците в съседни китайски провинции;

11.

Призовава Съвета и, по-специално, неговото председателство да следят отблизо събитията и да гарантират, че ЕС ще приеме съгласувана обща позиция, както и че решенията, взети на тази основа, надлежно ще се изпълняват, и счита, че дипломатическите представители на ЕС в Пекин следва да поемат инициативата за посещения в региона с цел да докладват на Съвета относно настоящото положение;

12.

В тази връзка отново отправя своя призив към Съвета да назначи специален пратеник по въпросите на Тибет с цел да се улесни диалогът между страните и да се следят отблизо преговорите след тяхното подновяване;

13.

Подкрепя изявлението на Негово светейшество Далай Лама относно това, че Олимпийските игри представляват изключителна възможност за свобода за целия китайски народ;

14.

Призовава действащото председателство на ЕС да положи усилия за постигане на обща позиция на ЕС по отношение на присъствието на правителствените ръководители, държавните глави и Върховния представител на ЕС на церемонията по откриване на Олимпийските игри, като се запази възможността за отсъствие в случай че диалогът между китайските власти и Негово светейшество Далай Лама не бъде подновен;

15.

Настоятелно приканва Китайската народна република да преустанови своя контрол и оценяване на участващи в Олимпийските игри атлети въз основа на техните политически възгледи, както и своите заплахи към тях за забрана за участие, ако не се придържат към официалната позиция на китайското правителство;

16.

Очаква с нетърпение планираното за края на 2008 г. посещение на Негово светейшество Далай Лама в ЕП, който ще направи изявление по време на пленарно заседание, и призовава Председателския съвет да проучи възможността за по-ранно осъществяване на това посещение;

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителствата и парламентите на страните кандидатки, на президента и министър-председателя на Китайската народна република, председателя на Общокитайското събрание на народните представители, Международния олимпийски комитет и Негово светейшество Далай Лама.

15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/7

A.

като има предвид, че Хърватия е на път да стане пълноправен член на Европейския съюз, като продължава да покрива критериите от Копенхаген и успешно да прилага Споразумението за стабилизиране и асоцииране;

Б.

като има предвид, че Хърватия е демократична европейска държава, която подкрепя европейската интеграция и която е поела ангажимент за преодоляване на съществуващите разногласия и постигане на помирение между народите, което изисква доброволно делегиране на правомощия в някои ключови области на политиката и като има предвид, че в това отношение Хърватия положи съществени усилия, които се увенчаха с успех и които доведоха до видими резултати;

В.

като има предвид, че процесът на присъединяване на Хърватия към ЕС има по-широко регионално отражение, и че на този процес се гледа като на тест за ангажиментите, поети от ЕС към Западните Балкани, и че може да се превърне във важен стимул за останалите заинтересовани страни;

Г.

като има предвид, че Хърватия продължава да покрива политическите критерии от Копенхаген, че е признато наличието в страната на функционираща пазарна икономика и че като цяло тя продължава да прилага Споразумението за стабилизиране и асоцииране без големи затруднения;

Д.

като има предвид, че сериозната ангажираност на Хърватия към преговорите за присъединяване се оказа плодотворна и е добър знак за процеса на интегриране на Хърватия в ЕС, както и на други страни от региона;

Е.

като има предвид, че през изминалите две години на преговори Хърватия отбеляза съществен и похвален напредък в повечето области, обхванати от правото на Общността;

Ж.

като има предвид, че се изисква увеличаване на усилията и подновяване на политическия ангажимент, за да се вземат мерки по някои от по-проблемните области, в които са необходими сериозни реформи преди Хърватия да може да се присъедини към ЕС;

З.

като има предвид, че заключенията на Председателството на Европейския съвет в Солун през 2003 г. показват, че бъдещето на всички страни от Западните Балкани действително е в рамките на Европейския съюз, както беше потвърдено в многобройни резолюции на Европейския парламент;

И.

като има предвид, че изявлението на ЕС и страните от Западните Балкани, одобрено единодушно от министрите на външните работи на държавите от Европейския съюз и на страните от Западните Балкани на 11 март 2006 г. в Залцбург, подчертава важността на добросъседските взаимоотношения и необходимостта да се намерят на взаимноприемливи решения по отношение на неуредени въпроси със съседни страни;

1.

Поздравява хърватските власти с постигнатите досега положителни резултати, особено по отношение на броя преговорни глави, които бяха отворени;

2.

Счита, че целта на текущите преговори за присъединяване е постигането на споразумение относно мерките, които може да бъдат необходими за улесняване на интеграцията, с ясен ангажимент от страната кандидатка да приеме и прилага достиженията на правото на Общността и да се придържа към политическите цели на Договорите, и че същите не следва да се използват като средство за уреждане на двустранни политически спорове, които не попадат в обхвата на достиженията на правото на Общността и на целите на процеса;

3.

Приветства факта, че Хърватия постигна истински напредък при изпълнението на критериите за отваряне на нови преговорни глави и подкрепя хърватското правителство и парламента в усилията им за покриване на критериите за оставащите глави;

4.

Със задоволство отбелязва, че голяма част от хърватското законодателство беше приведено в съответствие с нормите на ЕС, но напомня на хърватските власти, че сега е от изключителна важност да ускорят развитието на административния капацитет, необходим, за да се прилага новото законодателство; в тази връзка призовава властите на Хърватия да отворят този процес и да включат гражданското общество в наблюдаването на прилагането;

5.

Настоятелно призовава Хърватия да ускори процеса на реформа в областта на обществените услуги на равнище местно и регионално самоуправление и да предостави необходимите ресурси и подготовка за осъществяване на тези реформи;

6.

Изразява задоволство от стъпките, които бяха предприети в изключително важната област на съдебната реформа, но споделя позицията на Комисията, че са необходими по-нататъшни подобрения, по-специално — с оглед на:

7.

Поздравява хърватските власти с продължаващите усилия за безпристрастно съдебно преследване на местните военни престъпления и настоятелно ги призовава да продължат да бъдат бдителни, с оглед предотвратяването на риска от съдебни решения на етническа основа и с оглед осигуряването на всички мерки за защита на справедливостта на съдебния процес; в тази връзка призовава към спешни допълнителни мерки за защита на свидетелите, включително приемане на засилена правна уредба;

8.

Приветства факта, че Хърватия продължава изцяло да сътрудничи с Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ); въпреки това изразява загриженост относно отрицателното въздействие, което оказаха върху общественото мнение в Хърватия решенията на МТБЮ по делата за военните престъпления във Вуковар;

9.

В този контекст призовава хърватските власти да осигурят строго съблюдаване на условията за предсрочно освобождаване на обвиняеми, изправени пред МТБЮ;

10.

Приветства разширяването на мандата на Бюрото за превенция на корупцията и организираната престъпност (БПКОП) и увеличения брой на заведени наказателни дела за случай на корупция и очаква успешни разследвания по случай на корупция на високо равнище; призовава тези усилия да продължат, за да се премахне в някои случаи неприемливо високото равнище на корупция, което подкопава икономическото развитие на страната;

11.

Поздравява Хърватия за образцовия конституционен закон за националните малцинства (КЗНМ) и я поздравява за мерките, предприети с цел улесняване интегрирането на малцинствата в социалния и политическия живот;

12.

Приветства важното решение да се назначи представител на сръбското малцинство за заместник министър-председател, отговорен за регионалното развитие, възстановяването и завръщането на бежанците;

13.

Насърчава правителството и парламента да продължат с усилията си да осигурят прекратяването на всички форми на дискриминация и предубеждения, включително по отношение на ромската общност; призовава в този контекст правителството да приеме обща антидискриминационна стратегия и призовава за ефективното ѝ прилагане на държавно и местно равнище;

14.

Припомня освен това необходимостта да се осигури ефективно прилагане на конституционния закон за националните малцинства, особено по отношение на двуезичната система на преподаване в училищата, двуезичието на публичната администрация и планираните гаранции за трудова заетост, касаещи адекватното представяне на малцинствата в съдебните органи и публичната администрация; призовава Комисията да гарантира отделянето на достатъчно внимание по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) на прилагането на разпоредбите на конституционния закон за националните малцинства;

15.

Счита, че мерките за изграждане на международно доверие са ключов елемент за осигуряването на стабилност в страната и в района на Балканите;

16.

Изразява становището, че образователната система на Хърватия, докато запазва и засилва културните и социалните традиции на всяка национална общност, следва енергично да насърчава засилването на интеграцията и сближаването в хърватското общество;

17.

Призовава за устойчиво реинтегриране на бежанците от периода на войната и изтъква в това отношение необходимостта от разработване и навременно прилагане на адекватни на предизвикателствата социални мерки и мерки за осигуряване на жилище и трудова заетост за бежанците;

18.

Отбелязва със задоволство устойчивия растеж, който отчита хърватската икономика; изразява надежда, че този растеж ще доведе до увеличаване на възможностите за трудова заетост; поздравява работата, извършена от HitroRez за намаляването на административната тежест върху бизнеса и очаква подобни резултати и в други сектори;

19.

Приветства реформите, приети в областта на защитата на околната среда; призовава правителството да обмисли мерки и политики, които да бъдат насочени към неблагоприятните въздействия от изменението на климата и да бъдат съобразени с целите на ЕС; призовава за установяването на по-задълбочен междусекторен диалог, за да се гарантира устойчивото развитие от екологична гледна точка;

20.

Настоятелно призовава хърватските власти да преоценят ефикасността на настоящата система за опазване на околната среда, включително разработването на крайбрежни пречиствателни станции за отпадни води, разделно събиране на отпадъци и преработващи съоръжения с цел добив на енергия и премахването на незаконните сметища, и да повишат координацията между всички отговорни органи; в този контекст призовава също така за провеждането на кампания за повишаване на осведомеността с цел да се засили общественото внимание към околната среда;

21.

Приветства предприсъединителната икономическа програма на Хърватия и отбелязва, че тя предвижда през март 2008 г. да бъде приета, след дълго забавяне, Национална програма за преструктуриране на корабостроителната промишленост; напомня на хърватските власти, че напредъкът в тази област, освен че е изискване съгласно Споразумението за стабилизиране и асоцииране, е от изключително значение за преговорите за присъединяване; призовава Комисията да улесни посредством ИПП, осъществяването на програмата за преструктуриране.

22.

Настоява, че новото законодателство следва да се прилага бързо, тъй като това предоставя надежден критерий, по който да се оценява подготвеността на страната за членство, подготвеност, основаваща се на факти, а не само на прието законодателство, особено по отношение на съдебната реформа, борбата срещу корупцията и икономическите реформи;

23.

Призовава хърватското правителство да гарантира, че публичните покани за участие в търг са публикувани съгласно изискванията на общностното право;

24.

Със загриженост научи за скорошната критика, отправена от Комисията по отношение на начина, по който хърватските власти управляват фондовете на ЕС и настоятелно ги призовава, с помощта на Комисията, да вземат неотложни мерки по отношение на установените административни слабости, което да позволи да се преустанови временното спиране на договарянето по програма PHARE 2006 (с общ финансов пакет от 68,5 млн. EUR) и възстановяването на първоначалното разпределяне за финансова година 2008 по компонент 1 на ИПП след намаляване в размер на 5 млн. EUR;

25.

По отношение на двустранните въпроси, които остават нерешени, напомня на всички засегнати страни принципа „pacta sunt servanda“;

26.

Приветства решението на хърватския парламент от 13 март 2008 г. да не прилага защитената екологична и риболовна зона по отношение на държавите-членки на ЕС до постигането на общо споразумение в духа на ЕС; изразява увереност, че като се има предвид най-после постигнатото окончателно разрешаване на този въпрос, може да се пристъпи незабавно към вземането на решения относно отварянето на нови глави;

27.

Приветства изразената от Хърватия готовност за решаване на нейните спорни въпроси, отнасящи се до границите с Черна гора, както показва споразумението, постигнато между двамата министър-председатели на 12 март 2008 г.; наред с това, приветства неофициалното споразумение, постигнато от министър-председателите на Република Хърватия и Република Словения относно въпроса за арбитража и призовава и двете страни да прилагат това споразумение и да потвърдят резултата от арбитража чрез ясно решение на парламентите на двете страни;

28.

Припомня, че по-специално решаването на проблемите, касаещи границите, е определено като приоритет за Хърватия в нейното партньорство за присъединяване; в тази връзка изразява безпокойство относно започването на строителни работи на моста Pelješac през октомври 2007 г. въпреки протестите на Босна и Херцеговина с оглед на неопределените морски граници; отбелязва, че строителната работа по този проект в момента е спряна и призовава за постигане на споразумение за решение на този проблем между двете страни;

29.

Поздравява Хърватия с непрекъснатия напредък в сферата на регионалното сътрудничество и в същото време настоятелно я призовава да продължи по този път в областта на добросъседските взаимоотношения, тъй като и двете области са от изключително значение за европейската интеграция;

30.

Призовава Хърватия да запази своето конструктивно отношение и да продължи да играе положителна роля в региона, за да поддържа и укрепва консолидирането на Босна и Херцеговина;

31.

Споделя становището на Комисията, че с увеличените усилия от страна на Хърватия и продължителната подкрепа от институциите на ЕС, преговорите за присъединяване във всички случаи би следвало да приключат през 2009 г.;

32.

В тази връзка приканва Комисията да увеличи своите усилия и ресурсите, предназначени за изготвянето, обработката и финализирането на договорния материал, така че ЕС да може да реагира бързо и ефикасно на напредъка, постигнат от Хърватия при изпълнението на съответните входни и изходни критерии;

33.

Настоятелно призовава хърватските власти да включат групи от гражданското общество (НПО, академична общност, професионални съюзи) в процеса на присъединяване към ЕС;

34.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Република Хърватия.

15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/11

A.

като има предвид, че по данни на Международната агенция за изследване на рака (IARC), през живота си един от трима европейци се диагностицира като раково болен, а един от четирима европейци умира от болестта;

Б.

като има предвид, че през 2006 г. са регистрирани близо 2,3 млн. нови случая на рак и над 1 млн. души са починали от рак в рамките на Европейския съюз; като има предвид, че повечето са били засегнати от рак на белите дробове, колоректален рак и рак на гърдата;

В.

като има предвид, че ракът се причинява от много фактори на множество стадии и че поради това е необходим нов модел за неговата превенция, който да третира еднакво причините, свързани с начина на живот, и тези свързани с професията и околната среда, по начин, който отразява реалното комбинирано въздействие на различните причини, без да се фокусира единствено върху отделни причиняващи фактори.;

Г.

като има предвид, че според резултатите от изследване, проведено неотдавна от професионалните съюзи, най-малко 8 % от смъртните случаи, причинени от рак всяка година, се дължат на експозиция на карциногени на работното място; като има предвид, че тази експозиция може да бъде предотвратена чрез замяна на карциногените с по-малко вредни вещества; като има предвид, че всъщност работодателите са задължени по закон да заменят карциногените там, където това е възможно, но тези разпоредби почти не се спазват и прилагат, което е недопустимо;

Д.

като има предвид, че химикалите, предизвикващи ендокринни разстройства, играят важна роля за образуването на ракови клетки, например в случаите на рак на гърдата или на тестисите, и това обуславя необходимостта от специфични действия;

Е.

като има предвид, че застаряването на населението в ЕС е една от причините за нарастване на бремето от рака в ЕС;

Ж.

като има предвид, че раковата смъртност е по-висока в новите държави-членки, отколкото в ЕС-15;

З.

като има предвид, че поразителните и недопустими различия в качеството на оборудването за лечение на рак, програмите за скрининг, насоките на най-добрите, основаващи се на доказателства, практики, апаратурата за радиотерапия и достъпа до лекарства срещу рак са сред причините за големите различия в процентните стойности на петгодишното преживяване при повечето ракови заболявания в Европа;

И.

като има предвид гореспоменатата декларация на Европейския парламент за необходимостта от всеобхватна стратегия за контрол на рака, която призовава Съвета и Комисията да формулират всеобхватна стратегия срещу рака, насочена към четирите основни фактора при контрола на рака: а) превенция, б) ранно откриване, в) диагностициране, лечение и последващо наблюдение, и г) палиативни грижи;

Й.

като има предвид, че докато се провеждаше планът за действие на Комисията срещу рака („Европа срещу рака“, последно за периода 1996—2002 г.), в много страни се наблюдаваха обнадеждаващи тенденции по отношение на раковата смъртност от множество често срещани форми на рак;

К.

като има предвид, че според СЗО поне една трета от всички случаи на рак са предотвратими и превенцията предлага разходно най-ефективната дългосрочна стратегия за контрол на рака; и като има предвид, че друга една трета от раковите заболявания биха могли да бъдат излекувани, ако бъдат рано открити и се проведе подходящо лечение;

Л.

като има предвид, че crystalline silica е класифициран от СЗО като карциноген от клас 1, а 3,2 млн. работници в ЕС са изложени на това вещество през поне 75 % от работното си време; като има предвид, че 2,7 % от смъртните случаи от рак на белите дробове/бронхите могат да се считат за причинени от излагане на crystalline silica на работното място;

М.

като има предвид, че по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в момента едва средно 3 % от общия бюджет за здравеопазване на държавите-членки на ОИСР се използват за превенция, в сравнение с 97 %, отделяни за здравни грижи и лечение; като има предвид, че този огромен дисбаланс трябва да бъде спешно отстранен, още повече, че поне една трета от всички случаи на рак са предотвратими;

Н.

като има предвид данните, че 25 % от смъртните случаи от рак в Европейския съюз са свързани с тютюнопушенето; като има предвид, че в световен мащаб тютюнопушенето е причина за между 80 и 90 процента от смъртните случаи, причинени от рак на белите дробове;

О.

като има предвид, че една добре замислена, правилно ръководена национална програма за контрол намалява броя на случаите на рак и раковата смъртност, в някои случаи с над 70 %, и подобрява живота на раково болните пациенти, независимо от ограниченията, които съотв0етната страна среща поради недостиг на средства;

П.

като има предвид, че в национален мащаб провеждането на ефективни програми за скрининг, разработени на демографска основа и в съответствие с европейски насоки — при наличие на такива — значително подобрява качеството и достъпността на скрининга за рак, както и услугите по диагностициране и лечение за населението, като по този начин подобрява контрола на рака;

Р.

като има предвид, че наличието на национални ракови регистри във всички държави-членки е от основно значение за предоставянето на сравними данни за рака;

С.

като има предвид, че в момента се наблюдава значително и неприемливо неравенство по отношение на скрининга за рак и ранното откриване и последващо наблюдение в рамките на ЕС, особено що се отнася до прилагането на диагностичните процедури и включването на тези процедури в здравната политика на държавите-членки; като има предвид още, че програмите за скрининг улесняват ранното диагностициране, което от своя страна допринася за разходно ефективно и измеримо намаляване на бремето, произтичащо от заболявания;

Т.

като има предвид, че онкологията не е призната за медицинска специалност във всички държави-членки на ЕС и че е необходимо да се гарантира продължаващо медицинско образование;

У.

като има предвид, че широката общественост няма достъп до европейската база данни EudraCT за клиничните изпитвания на Европейската агенция по лекарствата и че пациентите се затрудняват при намирането на изпитвания, които имат отношение към тяхното конкретно състояние;

Ф.

като има предвид, че сложността на рака изисква по-добра комуникация между многото различни здравни специалисти, които участват в лечението на раково болни; като има предвид също, че психосоциалните грижи за раково болните могат да подобрят качеството на живота им;

Х.

като има предвид, че в момента раково болните не разполагат с равностоен достъп до сведенията за лекарствените средства и се нуждаят спешно от повече информация във всеки стадий на заболяването си;

1.

Призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да предприемат подходящите действия по превенция, ранно откриване, диагностициране и лечение, в т.ч. палиативни грижи, за да намалят иначе значителното увеличаване на бремето от ракови заболявания, дължащо се на демографски промени през идните десетилетия, като включат предоставяне на съответна финансова подкрепа за координирани действия и изграждане на съответстващ капацитет;

2.

Призовава Комисията да изгради междуинституционална работна група на ЕС за борба с рака, с участието на представители на Комисията, Съвета и Европейския парламент, които да провеждат периодични заседания, да събират и обменят информация относно най-добрите практики за превенция (включително намаляване на излагането на карциногени и други вещества, спомагащи развитието на ракови заболявания, на работното място и в околната среда, скрининг и лечение, и да играят водеща роля за подобряване на контрола на рака в Европа; изтъква, че работната група на ЕС следва по-конкретно да насърчава нови мерки, както и съществуващи скринингови проекти, които могат да спомогнат за увеличаване на дела от населението, участващ в скринингови мерки за рак, с поне 50 % във всяка държава-членка до 2018 г.;

3.

Приветства инициативата на Комисията за приемане на съобщения относно рака и съобщение относно редките болести, и двете планирани за по-късно тази година;

4.

Приканва Комисията редовно да преразглежда Европейския кодекс срещу рака и да го популяризира чрез образователни кампании и кампании за повишаване на информираността, адресирани към конкретни групи от населението;

5.

Настоятелно призовава държавите-членки да прилагат задължителна по закон регистрация на случаите на рак, използваща стандартизирана европейска терминология, така че да гарантират способността за демографска оценка на програмите за превенция, скрининг, лечение и проценти на преживяване, и сравнимостта на данните от различните държави-членки;

6.

Призовава Комисията да преразгледа действащата препоръка относно скрининга за рак, така че тя да отчита развоя на новите технологии и да включва:

7.

Призовава Комисията да установи динамичен, гъвкав и последователен, основаващ се на научния прогрес, подход в борбата срещу рака, като за тази цел създаде:

8.

Призовава Комисията да подкрепи, в рамките на Втората програма за действие в областта на общественото здраве, мрежи от национални регистри на раковите заболявания, за да се осъществи проучване в целия ЕС на неравенството по отношение на раковата заболеваемост и преживяване;

9.

Настоява правителствата на Чешката република и Италия, които все още не са ратифицирали Рамковата конвенция за борба с тютюнопушенето на СЗО, влязла в сила през февруари 2005 г., да го направят;

10.

Призовава Комисията и всички държави-членки на ЕС да разработят и подкрепят стриктни протоколи и насоки при изпълнението на Рамковата конвенция за контрол на тютюнопушенето на СЗО и да гарантират наличието на средства за подпомагане на страните с по-ниски доходи при изпълнение на задълженията им съгласно Конвенцията;

11.

Призовава Комисията да изпълнява ролята си на пазител на Договора и да предприема бързи правни действия срещу всяка държава-членка, която не изпълнява напълно Директива 2004/37/ЕО;

12.

Призовава Комисията да предприема законодателни действия, когато е необходимо, и да насърчава и подкрепя инициативи, които включват широк спектър от заинтересовани лица, с цел превенция на рака чрез намаляване на експозицията на карциногени и други вещества, спомагащи развитието на ракови заболявания, на работното място и в околната среда, и насърчаване на здравословни начини на живот, особено по отношение на основните рискови фактори — тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене, липса на физическа активност и на слънчева защита — и да обърне подчертано внимание на децата и юношите;

13.

Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят и следват всеобхватни политики за контрол на тютюнопушенето, включително инициативи за пространства без тютюнев дим и интервенции за спиране на тютюнопушенето, като ефективни методи за намаляване на тютюнопушенето и предотвратяване на голям брой ракови смъртни случаи, в съответствие с резолюцията си от 24 октомври 2007 г. относно Зелената книга „Към Европа без тютюнев дим: политически възможности на равнище ЕС“ (13), чиито препоръки трябва да бъдат изцяло изпълнени;

14.

Призовава Комисията, държавите-членки и Европейската агенция по химикалите, в контекста на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали (14) да определят за основен приоритет приемането до 1 юни 2008 г. на проект на списък на веществата, пораждащи много сериозна загриженост, и този списък да включва карциногенни вещества, за да стане възможно прилагането на член 33, параграф 2 от REACH, който предвижда възможността потребителите да изискват информация относно карциногени, съдържащи си в потребителски стоки, така че при желание да ги избягват;

15.

Призовава Комисията да насърчава и подкрепя инициативи с цел предотвратяване на вноса на стоки, съдържащи карциногенни химикали; също така призовава за мерки на ЕС за засилване надзора на пазара на хранителни стоки по отношение на химическите вещества, в т.ч. пестицидите;

16.

Приканва Комисията и държавите-членки да гарантират, че проучванията на човешки биомониторинг на равнище ЕС получават съответстващо финансиране за наблюдение на карциногенните и други вещества, спомагащи развитието на ракови заболявания, така че ефективността на политиките да бъде измерима;

17.

Настоява Комисията и държавите-членки да насърчават информационни кампании сред широката общественост и предоставящите здравни грижи относно скрининга за рак, както и обмяната на най-добри практики относно превантивните мерки като разходно ефективното интегриране на подходящи тестове за човешкия папиломен вирус (HPV) при скрининга за рак на шийката на матката и ваксиниране срещу HPV за защита на младите жени от рак на шийката на матката, или тестове за простатен специфичен антиген (PSA) за ранно откриване на рак на простатата при мъжете над 50-годишна възраст;

18.

Призовава Комисията да започне дискусия със Съвета с цел популяризиране и ефективно прилагане на препоръката относно скрининга за рак, и със същата цел отправя искане към държавите-членки, които все още не са го направили, да приведат в изпълнение препоръката на Съвета относно скрининга за рак, и да установят процедури за въвеждане на всички бъдещи изменения на препоръката и да създадат програми за скрининг на демографска основа в съответствие с европейските насоки за осигуряване на качество;

19.

Призовава Комисията да гарантира средносрочна и дългосрочна научна и професионална подкрепа за предоставяне на адекватна и подходяща помощ на държавите-членки при изпълнението на препоръката на Съвета относно скрининга за рак, както и за наблюдение, оценка и координация на пилотни дейности и непрекъснато подобряване на качеството;

20.

Призовава Комисията да подкрепя развитието на европейски програми за акредитация/сертификация на скрининг за рак и за диагностициране и лечение, основаващи си на европейските насоки за осигуряване на качество, които биха могли да послужат за пример и в други области на здравеопазването;

21.

Призовава държавите-членки да гарантират наличието на многопрофилни онкологични екипи в национален мащаб, които да предоставят възможност за най-добро лечение на всички пациенти, и да подобрят обучението на медици онколози и здравни специалисти, които да отговарят на психосоциалните нужди на пациентите, така че да се подобри качеството на живот и да се ограничат безпокойството и депресията на раково болните;

22.

Настоява Комисията и държавите-членки да признаят онкологията като медицинска специалност и да гарантират „обучение през целия живот“ за медиците онколози в съответствие със съгласувани насоки;

23.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават и развиват палиативните грижи и да установят насоки за тяхното прилагане;

24.

Призовава Комисията да гарантира, че законодателството на Общността стимулира промишлеността и научните работници, така че да се насърчи непрекъснатостта на изследователския процес и да се гарантира наличността на основаващи се на нови научни доказателства лекарства и лечения за борба и контрол на рака;

25.

Призовава Комисията да осигури чрез мрежи от здравни специалисти разпространението на най-добрите практики за лечение и грижи, за да гарантира, че гражданите имат достъп до най-доброто налично лечение;

26.

Призовава Комисията да осигури средства от структурните фондове и Седмата рамкова програма за изследвания за създаване и финансиране на справочни мрежи за редки и трудно лечими форми на рак, за да се обединят средства и опит и да се подобрят диагностицирането и лечението;

27.

Настоява Комисията да отдели средства в Седмата рамкова програма с цел насърчаване на изследванията и иновациите в областта на първичната профилактика, скрининга и ранното откриване на рака и разработването на нови лекарства и методи за лечение на рака;

28.

Призовава Съвета и Комисията да установят стандарт на ЕС за оценка на нови новаторски диагностични и терапевтични подходи, и за определяне на най-добрите клинични практики;

29.

Призовава Комисията да отдели средства в рамките на Седмата рамкова програма за стимулиране на изследванията в областта на детския рак;

30.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират равен достъп до лекарства за лечение на рак за всички нуждаещи се пациенти във всички държави-членки;

31.

Насърчава Комисията и държавите-членки да обсъдят в рамките на фармацевтичния форум на високо равнище начини за бърз достъп на пациентите до най-новите животоспасяващи лекарства срещу рака чрез ускоряване на процедурата по бързо одобрение за пускане на пазара по централизираната процедура на ЕС и обмисляне на процес на условно ценообразуване и възстановяване на разноски, докато данните за стойността на лекарството се събират от пациенти в реални условия;

32.

Призовава Комисията да представи най-късно до юни 2008 г. предложение до Европейския парламент и до Съвета, което да гарантира качеството, обективността, надеждността и нерекламния характер на информацията за лекарствените средства от множество източници;

33.

Приканва Комисията да преразгледа Директива 2001/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно прилагането на добрата клинична практика при провеждането на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба (Директива за клиничните изпитвания) (15) с оглед насърчаване на повече академични изследвания върху рака и, по-конкретно, върху скрининга за рак и ранното откриване, като същевременно се признава въздействието на разходите за сектора на нетърговските изследвания, и да се увеличи наличната информация за пациентите и широката общественост относно клиничните изследвания, били те в ход или вече завършени;

34.

Призовава държавите-членки и Комисията да разработят насоки за обща дефиниция на понятието „увреждане“, която може да включва хора с хронични заболявания и рак, и междувременно призовава държавите-членки, които все още не са направили това, да предприемат своевременно необходимите действия за евентуалното включване на тези хора в националните им дефиниции за „увреждане“;

35.

Призовава Комисията да изготви харта за закрила на раково болните и на хронично болните на работното място, с цел да се изиска от дружествата да осигурят възможност пациентите да продължат да работят по време на лечението и да се върнат към нормалните си професионални дейности;

36.

Насърчава държавите-членки да приемат национални харти на правата на пациентите в съответствие с европейските насоки и да включат пациентите и техния опит в разработването на здравни политики;

37.

Призовава държавите-членки и Комисията да разработят и развият инициативи, за оказване на подкрепа на хора, които пряко или непряко са засегнати от рак, по-специално — чрез стартиране и разработване на психологическа грижа и подкрепа за хората, преживели рак, навсякъде в ЕС;

38.

Призовава Комисията да увеличи информацията, достъпна за пациенти с рак, като насърчава инициативи за информиране на пациентите за различните възможности за лечение и начините за достъп до тях;

39.

Насърчава новите държави-членки да използват повече структурните фондове за подобряване на инфраструктурата на здравеопазването, например чрез подкрепа за прилагането на препоръката на Съвета относно скрининга за рак;

40.

Подкрепя словенското председателство на ЕС, което определи рака като един от приоритетите за 2008 г., и призовава бъдещите председателства да продължат да отдават приоритетно значение на рака;

41.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/18

А.

като има предвид, че Европа все още не е стъпила на пътя към постигане на истинско устойчиво развитие,

Б.

като има предвид, че Комисията признава, че е постигнат само ограничен напредък по отношение на основните въпроси за включване на проблеми, свързани с околната среда, в други области на политика и подобряване прилагането на законодателството на Общността,

В.

като има предвид, че Комисията изтъква факта, че понастоящем натискът върху околната среда продължава да расте: увеличаване на количеството на емисии на парникови газове в световен мащаб, ускорена загуба на биологично разнообразие, замърсяването продължава да оказва съществено влияние върху общественото здраве, количеството на отпадъците в рамките на ЕС нараства, а екологичният отпечатък на човека е все по-осезаем; като има предвид, че това поставя сериозни въпроси относно отрицателното въздействие върху околната среда на други основни политики на ЕС,

Г.

като има предвид, че е малко вероятно да се постигне устойчиво развитие, докато въпросите, свързани с околната среда, не бъдат напълно включени във всички основни области на политика,

Д.

като има предвид, че чистата и здравословна околна среда е жизненоважна за благосъстоянието на човека и за добрите обществени условия,

Е.

като има предвид, че добрите политики в областта на околната среда могат да допринесат и за постигането на други цели, като повишаване на конкурентоспособността, стимулиране на икономическия растеж и насърчаване на създаването на нови работни места, иновации и насърчаване на научно-техническия прогрес чрез развитие на нови, безопасни технологии,

1.

Изразява съжаление, че междинният преглед на изпълнението на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда е отложен с почти една година и че общо взето Европейският съюз изостава с прилагането на предвидените в програмата за действие мерки, което противоречи на твърденията на Комисията в нейния средносрочен преглед; припомня, че за разлика от предшестващата я програма, Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда беше приета съгласно процедурата за съвместно вземане на решения по член 251 от Договора за ЕО; призовава ЕС да направи всичко, което е от неговите правомощия, за постигане на целите, съгласувани в Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда, тъй като непостигането на тези цели би навредило на доверието в ЕС, наред с другото в очите на онези членове на обществеността, които проявяват загриженост за състоянието на околната среда;

2.

Отбелязва, че използването на тематични стратегии като нов инструмент за действие направи процесите, предшестващи законодателния процес, по-важни и създаде допълнителни възможности за участие на заинтересовани лица и по-стратегически подход към законодателната политика на ЕС; въпреки това изразява съжаление, че тематичните стратегии също така удължиха процеса на създаване на политика в областта на околната среда, като забавят формулирането на конкретни предложения за политики и приемането на последващи мерки;

3.

Счита, че предвид значението на политиката в областта на околната среда за промишлеността и предвид факта, че като цяло тя се прилага от местните власти, тя трябва да се взема под внимание при съставянето на законодателни актове и че становищата на промишления сектор, на малките предприятия и на местните власти следва да бъдат представени и взети под внимание от съответните консултативни органи;

4.

Счита, че е от съществено значение да се укрепи позицията на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда като екологичното измерение на стратегията за устойчиво развитие на ЕС;

5.

Счита, че в рамките на ЕС компетенциите трябва да бъдат ясно разпределени и определени и посочва, че междинният преглед на Комисията показва объркване и вътрешна двусмисленост по отношение на компетенциите на Комисията и на държавите-членки; посочва, че както границите на съответните им компетенции, така и специфичните отговорности трябва да бъдат ясно установени и определени, за да се гарантира, че тези отговорности ще продължат да се изпълняват;

6.

Подчертава, че тематичните стратегии не дават резултати, ако се изготвят едновременно с големи законодателни документи; те са полезни, ако бъдат представени преди появата на съответния законодателен документ или ако се подготвят самостоятелно;

7.

Подчертава пряката връзка между състоянието на околната среда и здравето на човека; с оглед на осъществяването на подхода на включване на здравеопазването във всички политики, призовава Комисията да направи проучвания, които да изясняват причинно-следствените връзки между изменението на качеството на околната среда и изменението на състоянието на здравето на човека;

8.

Счита, че ЕС действа последователно за постигане на целите на дипломацията в областта на климата, определени в Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда; въпреки това припомня, ЕС не успя да изпълни всички задължения, що се отнася до целите и приоритетните действия за спиране на изменението на климата; изключително е загрижен за нарастването на емисиите от транспорт и бавното въздействие на мерките, които се използват за подобряване на енергийната ефективност; припомня на Комисията да публикува съобщение относно количествено измерими цели в областта на околната среда за устойчива транспортна система; очаква държавите-членки да постигнат целите за намаляване на емисии от парникови газове за отделни страни, установени в Протокола от Киото до 2012 г.;

9.

Изразява съжаление относно факта, че целта за спиране на намаляването на биологичното разнообразие до 2010 г. вероятно няма да бъде постигната и че предложените стратегии за опазване на морската среда и почва няма да доведат до конкретни резултати за околната среда до 2012 г.; отбелязва, че са необходими по-големи усилия за подпомагане на интегрирането на политиката в областта на биологичното разнообразие в други политики; обръща внимание на необходимостта от подходящо финансиране на „Натура 2000 г.“ и други тясно свързани приоритетни цели;

10.

Счита, че по отношение на химикалите, Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали (15) представлява напредък за намаляване на рисковете за хората и околната среда, но предстои да се докаже, че това действително ще бъде постигнато в значителна степен и изразява съжаление за това, че регламентът не е съгласуван във всяко отношение с Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда; изразява съжаление, че тематичната стратегия относно устойчивото използване на пестициди беше значително забавена и мерките, предприети за подобряване на качеството на въздуха и градската среда и за намаляване на шума, са недостатъчни за постигане на целите на Програмата за действие в областта на околната среда; призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложение за преразглеждане на директивата относно националните тавани за емисии (16); счита, че е необходимо гарантиране на пълното спазване на директивата относно шума в околната среда (17);

11.

Предвид въздействието на качеството на въздуха в закрити помещения върху здравето, настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят работата на Световната здравна организация, свързана с качеството на въздуха в закрити помещения, и призовава Комисията възможно най-скоро да предложи конкретни законодателни мерки относно качеството на въздуха в закрити помещения;

12.

Отбелязва, че няма съществени пропуски по отношение на конкретните цели за защита на водата, предвидени в Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда; въпреки това призовава Комисията да осигури пълно изпълнение на Рамковата директива за водите (18) и повторно да оцени интегрирането на ангажиментите за защита на водите в другите политики; освен това настоятелно призовава Комисията възможно най-скоро да представи предложение за директива относно намаляване на количеството на фосфати в земеделието, както и на детергентите съгласно член 16 на Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно детергентите (19);

13.

Подчертава необходимостта от нова политика за водите, която поставя акцент върху пестенето и устойчивото управление на водните ресурси;

14.

Изразява съжаление, че тематичните стратегии относно природните ресурси и отпадъците размиха целите на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда; изразява съжаление, че на равнището на ЕС не са формулирани конкретни цели за премахване знака за равенство между икономическия растеж и използването на ресурсите чрез преминаване към устойчив модел на производство и потребление; изразява съгласие, че са необходими по-нататъшни действия по отношение на биологичните отпадъци, за да се насърчи по-нататъшното отделяне от депата и да се гарантира, че се използват най-добрите възможности за обработка, като тези, които се основават на смекчаване на последиците от изменението на климата; наред с това насърчава подкрепата на екологично съобразни форми на управление на отпадъците и предприемането на по-строги наказателни мерки за депонирането на отпадъци, замърсяващи околната среда;

15.

Призовава Комисията и държавите-членки да вземат всички съответни мерки, които гарантират рационалното и ефикасно използване на природните ресурси и същевременно не представляват опасност за биологичното разнообразие;

16.

Припомня, че пълното и правилно изпълнение на съществуващото законодателство е върховен приоритет и счита, че задължителното законодателство остава водещо за посрещане на предизвикателства в областта на околната среда; призовава Комисията да засили дейността си, в качеството си на пазител на Договора; затова изисква от бюджетния орган на ЕС да предостави на Комисията всички необходими финансови и човешки ресурси, за да се гарантира, че се извършва най-ефективното наблюдение на изпълнението и осигуряването на спазването на съществуващото законодателство във всички държави-членки;

17.

Подчертава необходимостта от ефективно и прецизно прилагане на законодателството на Общността в областта на околната среда и препоръчва да се вземат специални мерки за подпомагане на регионите, които се сблъскват с трудности при прилагането на този аспект на достиженията на правото на Общността; насърчава органите на държавите-членки да изготвят стратегии за транспониране, с цел ясно определяне на ролята и отговорностите на националните, регионалните и местните органи за правилно транспониране и прилагане на законодателството на Общността в областта на околната среда;

18.

Същевременно изразява загриженост относно различните предложения, че всеобщите разпоредби следва да се намалят и отслабят, или дори да се заменят с доброволни споразумения или други незадължителни мерки; затова отново заявява, че по-доброто регулиране следва да се концентрира върху недвусмислени и прозрачни правила и стандарти, основани на законодателство, свързано с одобрени цели и с по-доброто им изпълнение;

19.

Дава положителна оценка на предложенията на Комисията да засили осигуряването на спазването на законодателството относно околната среда на национално равнище посредством подобрен достъп до правосъдие и хармонизирано прилагане на наказателното право; отбелязва, че превантивните аспекти на наказателното право допринасят за по-добро осигуряване на спазването на правилата и по-добра защита на околната среда;

20.

В допълнение призовава политики в областта на околната среда да се съставят и преразглеждат така, че да акцентират повече върху предписания за цели, отколкото описания на начини, като дават свобода на държавите-членки и на земеделските производители да намерят най-ефективните и ефикасни начини за постигане на желаните цели;

21.

Счита, че Комисията следва да осигури пълното прилагане на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията; препоръчва при спазване на принципа на субсидиарност, да се предприемат данъчни мерки за насърчаване на най-добрите практики и възпиране на хората от извършването на дейности, замърсяващи околната среда;

22.

При все това, привлича вниманието на Комисията върху факта, че перспективата за евентуални последствия по наказателното право във всички случаи не е достатъчна за предотвратяване на незаконното поведение, замърсяващо околната среда; затова подчертава значението на налагането на санкции след отчитането на факта съгласно наказателното право, особено за незаконно изхвърляне на опасни отпадъци на територията на други държави;

23.

Приветства Зелената книга на Комисията относно пазарните инструменти за целите на политиките в областта на околната среда и за свързаните с тях политики; счита, че е необходимо по-широко използване на пазарни инструменти, като се вземат предвид въздействието върху околната среда на всички процеси на производство и разпространение, както и моделите на потребление;

24.

Счита, че схемата за търговия с емисии (ETS) на ЕС досега не е довела до съкращаване на емисиите на CO2 поради твърде щедрото разпределение на квотите за емисии на въглероден двуокис; изтъква, че ЕС е поел ангажимент до 2020 г. да намали емисиите си на парникови газове с поне 20 % спрямо нивата през 1990 г.; настоява, че схемата за търговия с емисии на ЕС за периода след 2012 г. следва да включва достатъчно строга горна граница, цялостен търг на емисиите и количествено и качествено ограничаване на използването на сертифицирани единици редуцирана емисия (СЕРЕ) и единици редуцирана емисия (ЕРЕ);

25.

Отбелязва същевременно, че екологично съобразното данъчно облагане продължава да има скромно значение и не показва тенденция към засилване; призовава Комисията и държавите-членки да положат повече усилия за реформиране на екологично съобразното данъчно облагане, включително за постепенното прехвърляне на данъчна тежест от отрицателни социални данъци (например за труд) към положителни социални данъци (например дейности, които са вредни за околната среда, като използването на ресурсите или замърсяването); посочва, че въпреки изискването за единодушие при вземането на решения в областта на данъчното облагане, Договорите предлагат възможността за засилено сътрудничество и обръща внимание на наличието на метода за отворено координиране;

26.

Отбелязва тласъка, даден на премахването на субсидиите за проекти, увреждащи околната среда; обаче счита за неприемливо, че не се очакват в близко бъдеще конкретни стъпки за реформиране на субсидиите за проекти, увреждащи околната среда, и затова призовава Комисията до края на 2008 г. да изготви конкретни предложения за постепенното спиране през следващите пет години на всички субсидии, водещи до вреди за околната среда;

27.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават по-силна и по-последователна политика в областта на околната среда при всяко вземане на политически решения; с оглед прилагане на провъзгласения от ЕС подход „здраве във всички политики“, призовава за интегриране на аспектите на опазването на околната среда и здравеопазването във всички политики и също така за включване на регионите и градовете в това; изразява съжаление както от липсата на интегриране на тези аспекти в различните правни рамки в областта на околната среда и подготвителните действия за ново законодателство, така и от това, че те не са включени в законодателството, което има основни цели, различни от тези за опазване на околната среда;

28.

Счита, че за постигане на конкретни резултати при интегриране на съображенията от областта на околната среда в други икономически сектори е необходимо да се съставят задължителни цели за отделните сектори и графици; същевременно подчертава отговорността на икономическите субекти в отделните промишлени сектори за постигане на дългосрочни резултати по отношение на политиката, свързана с климата и енергетиката;

29.

Подчертава основополагащата връзка между ефикасната политика в областта на околната среда и подобреното качество на живот, и в тази връзка подчертава значението на регионалното измерение при осъществяването на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда, особено по отношение на дейности, засягащи намаляването на изменението на климата и приспособяването към него; подчертава значението на кампаниите за повишаване на осведомеността на обществото относно целите на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда и процеса на нейното осъществяване;

30.

Изтъква необходимостта от включване на програмата „Натура 2000“ в плановете за регионално развитие по такъв начин, че принципът за опазване на биологичното разнообразие на Европа да се съгласува с възможността за развитие и подобрение на благосъстоянието на населението; по този въпрос е необходима широка информационна кампания и насърчаване на добрите практики, които показват по какъв начин могат да бъдат съгласувани тези, на пръв поглед противоположни, подходи;

31.

Подчертава необходимостта от по-добре координирани мрежи от регионални и местни участници, с цел разпространяване на най-добри практики в по-малко развитите региони и тяхното прилагане; подкрепя насърчаването на презграничното сътрудничество в областта на околната среда както между държавите-членки, така и със страни и региони, граничещи с ЕС, като например регионите на Черно, Балтийско и Средиземно море, именно с цел да се предотврати презграничното замърсяване;

32.

Изразява загриженост относно заключенията в различни независими проучвания (20)  (21)  (22)  (23), че насоките на Комисията относно оценките на въздействието не сe спазват изцяло от Генералните дирекции на Комисията, че оценката и количественото изражение на икономическите ползи имат предимство пред въздействието върху околната среда, социалната сфера и последиците в международен план, че на разходите за законодателството се придава много по-голяма тежест, отколкото на ползите, и че краткосрочните съображения вземат превес над дългосрочните; счита, че такива небалансирани оценки на въздействието водят до отрицателни последици за самата политика в областта на околната среда и включването ѝ в други политики на ЕС; призовава Комисията да предприеме действия за отстраняване на тези съществуващи недостатъци;

33.

Дава положителна оценка на Комисията за нейния силен ангажимент за засилване на международното измерение на политиката в областта на околната среда; счита, че е необходимо да се осигури интегрирането на политиката в областта на околната среда във всички външни дейности на ЕС и да се подобри управлението на околната среда в международен мащаб; насърчава Комисията и държавите-членки да продължават да насърчават амбициозните политики и изисквания, свързани с опазването на околната среда, като например насърчават обмена на технологии и обмена на най-добри практики с развиващите се страни;

34.

Изтъква, че „дипломацията по въпросите на климата“ трябва да бъде по-интензивно и последователно насърчавана в търговските отношения на ЕС с държави, които не са обвързани с многостранни споразумения за опазване на околната среда, като например САЩ, Китай и Индия, които по една или друга причина не прилагат Протокола от Киото; призовава също Комисията да подпомага развиващите се страни при въвеждането на устойчиви и ефикасни технологии посредством всички налични механизми;

35.

Препоръчва в СТО да бъде добавена клауза за устойчивост, която да установи принципи на политиката в областта на околната среда, като например принципа на предпазните мерки и принципа „замърсителят плаща“, спрямо които да се оценяват търговските мерки, с цел да се гарантира, че търговските правила не оказват неблагоприятно въздействие върху опазването на околната среда и че регулирането в областта на околната среда не се използва за целите на протекционизма;

36.

Призовава Съвета и Комисията да използват двустранни и регионални търговски преговори за постигането на търговски ангажименти с пряка полза за околната среда; счита, че Европейският съюз, заедно с държавите-членки, трябва да засили диалога с нововъзникващите икономики, с цел диалогът да се насочи към области от взаимен интерес, като например изменението на климата, управлението на отпадъците и незаконната сеч, в изпълнение на съвместни програми; подкрепя предложението на Комисията за създаване на Форум за устойчиво развитие, който да бъде отворен за участие от страна на гражданското общество, със силно изразен компонент, свързан с климата, във всяко търговско споразумение, и призовава за прилагането му в текущите преговори;

37.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават по-прагматична и хоризонтална употреба на новаторски и нови технологии във всички политики на ЕС, с цел тези елементи да играят главна роля за засилването на защитата на околната среда; подчертава необходимостта от въвеждане без забавяне на т. нар. подход на ЕС на „водещ играч“, който представлява по-амбициозен инструмент за непрекъснато подобрение на моделите за производство и потребление, и от гарантиране, че за в бъдеще всички продукти на пазара на ЕС да бъдат проектирани, произведени и използвани съгласно критериите за устойчиво развитие;

38.

Припомня, че инвестирането в новаторски, екологично съобразни технологии и екологично проектиране, ефикасност при крайното изразходване на енергия и енергийна ефективност на сградите е много ползотворно в дългосрочен план, въпреки възможните краткосрочни високи разходи, и подчертава необходимостта от това регионите да насърчават дружествата да се възползват в пълна степен от такива инвестиции;

39.

Насърчава Комисията и държавите-членки да приемат изцяло екологично съобразни правила за възлагане на обществени поръчки, за да стимулират новаторството и моделите за устойчиво производство и потребление;

40.

Призовава Комисията да подпомага националните, регионални и местни органи при ангажирането им със съвместни устойчиви обществени поръчки чрез предоставяне на ясна рамка за улесняване на определянето на измерими цели и критерии за качество;

41.

Призовава Комисията да задълбочи усилията си за постигане на целта за потребление на 20 % възобновяеми енергийни източници и на 10 % биогорива, като се има предвид, че отглеждането на енергийни култури не трябва да застрашава снабдяването с хранителни продукти в Европа и извън Европа; подчертава, че механизмът за устойчивост, който се намира на етап разработка, следва да прилага най-строги критерии за устойчивост спрямо биогоривата;

42.

Подчертава, че земеделието в ЕС все повече се ориентира към производство на сигурни и качествени храни, така че здравето на европейските граждани да бъде защитено;

43.

Насърчава държавите-членки и техните регионални и местни органи да се възползват оптимално от новите възможности за инвестиции, предоставени от структурните фондове и новите европейски програми за добросъседство, и да гарантират, че техните оперативни програми и проекти, финансирани от Структурните фондове, допринасят за по-доброто прилагане на законодателството на Общността в областта на околната среда и дългосрочната цел за устойчиво развитие в целия ЕС, в съответствие с останалите тематични приоритети;

44.

Счита за важно подобряването на прилагането на принципа на заместване, при който се отчита наличието, достъпността, ползите и разходите за заместващите продукти; подчертава, че трябва да се вземат предвид и процесите на проектиране, производство и употреба, позволяващи използването на продукти, които не представляват риск за човешкото здраве и околната среда или представляват по-малък такъв риск;

45.

Подчертава, че ако наистина се цели по-добро регулиране, следва да се преразгледат припокриванията в законодателството, които водят до създаване на бюрократични пречки и подкопаване на конкурентоспособността;

46.

Счита, че философският подход, прилаган към процеса на преразглеждане, е лишен от критична обосновка и не налага анализ на причините и основанията за това забавяне; счита, че само чрез анализ и обмисляне на причините за това забавяне могат да се предприемат правилни действия в бъдеще;

47.

Подчертава, че ако наистина е налице желание за подобряване на законотворчеството и изготвяне на изпълними правила, които компетентните органи, предприятията и гражданите да могат лесно да прилагат, трябва задължително да се разшири взаимодействието между институциите и органите на Общността и гражданското общество, за да се отговори на техните нужди и да се вземат предвид решенията и становищата на регионите, общинските съвети, заинтересованите предприятия и съответните асоциации; подчертава също така, че трябва да бъдат взети предвид краткосрочните разходи за промяна на съществуващото оборудване;

48.

Посочва, че са необходими нови начини за измерване на благоденствието, основани на реалистични стойности за екологичните услуги; счита, че БВП вече не представлява подходящо средство за измерване на благоденствието и развитието, тъй като не може сам по себе си да отрази всички аспекти и нужди на модерното общество; насърчава ЕС да продължава да развива и политически да използва нов показател, който интегрира отрицателното въздействие на икономическия напредък върху нашата околна среда и нашето здраве и допринася за усилията за премахване на знака за равенство между икономическия растеж и натиска, упражняван върху околната среда; счита, че този нов показател следва да насърчава развитието на интегрирано общество и да дава тласък за по-добро интегриране на съображенията от областта на околната среда в други политики;

49.

Призовава също така Комисията да отдели на опазването на здравето на човека съществено място сред приоритетите, свързани с околната среда;

50.

Счита, че ЕС следва да играе водеща роля в развитието на политически възможности, които да проправят пътя за дълбоки промени в поведението в моделите за производство и потребление;

51.

Подчертава значението на помощта за повишаване на осведомеността на потребителите, което — надхвърляйки националната законодателна рамка — би могло да има положителен ефект върху размера и силата на подкрепата за опазването на околната среда от участниците в пазара;

52.

Счита, че предоставянето на вярна информация до гражданите следва да се счита за приоритет; силно поддържа разработването на ясна и подробна система за обозначаване, тъй като тя би допринесла в голяма степен за подпомагане на потребителите да направят верния избор;

53.

Настоява, че следва да се извърши цялостна оценка на резултатите от Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда, преди да изготви окончателно предложение за Седмата програма за действие на Общността в областта на околната среда;

54.

Счита, че окончателният преглед на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда следва да бъде извършен от външен орган, независим от Комисията;

55.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/25

A.

като има предвид, че културата е обществено благо и цел сама по себе си изадоволява нуждите на индивида и благоприятства обществото, като в същото време насърчава икономическия растеж, създаването на работни места и социалното сближаване, както и регионалното и местно развитие, както бе доказано от неотдавнашни научни изследвания, по-специално изследването на KEA European Affairs за Комисията относно икономиката на културата в Европа;

Б.

като има предвид, че индустриите, свързани с културата, не биха могли нито да съществуват, нито да дадат своя принос за европейската културна и икономическа стойност, без непрестанен принос на ново съдържание от процъфтяващата творческа общност от творци, във всички творчески сфери, като режисьори, композитори, автори, творци в областта на визуалните изкуства и дизайнери;

В.

като има предвид, че индустриите, свързани с културата, са индустрии, които придават на интелектуалните творби допълнителна икономическа стойност и едновременно генерират нови стойности за личността и обществото; като има предвид, че тези индустрии, свързани с културата, включват традиционни индустрии като филмовата, музикалната и издателската индустрия, медиите и индустриите в творческия сектор (мода и дизайн), туризма, изкуството и информационните индустрии;

Г.

като има предвид, че в светлината на определението, дадено от Конвенцията на Юнеско за културното многообразие, индустриите, свързани с културата, обхващат всички сектори, които съчетават създаването, произвеждането и пускането на пазара на стоки и услуги, разграничителният характер на които се вмества в съдържание, което е неосезаемо и от културно естество; като има предвид, че продуктът на индустриите, свързани с културата, обичайно е защитен от правата на интелектуална собственост;

Д.

като има предвид, че все пак са необходими по-голямо признание и по-голяма подкрепа, за да се помогне на индустрията, свързана с творчеството и културата, в това число микро-предприятията и малките и средни предприятия, както и творците на самостоятелна практика, за да се помогне на тези сектори да използват целия си потенциал и да дадат цялостния си принос за постигане на целите на Лисабонската стратегия;

Е.

като има предвид, че индустриите, свързани с културата, произвеждат и разпространяват широка гама продукти, които информират, образоват и развличат гражданите, основаващи се все повече на новите технологии и новите дигитални и аудиовизуални формати, по отношение на които държавите-членки и ЕС трябва да играят своята роля на насърчаващи и регулиращи елементи, като гарантират че създателите на оригинално съдържание ще получат справедливо и адекватно възнаграждение, като се гарантира адекватна и ефективна защита на авторското право и сродните му права, като с това гарантират дълготрайността на европейските индустрии, свързани с културата;

Ж.

като има предвид, че в днешното информационно общество се появяват нови форми на производство, разпространение и потребление, които водят до възникването на нови продукти и услуги в сферата на културата, които следва да бъдат защитени от пиратство, но също така, по-общо — подходящи предприемачески и икономически модели, които да гарантират достъпността, разкриването и разнообразието на продуктите от културно естество като се защитава тяхната специфична природа в сравнение с обикновените търговски продукти и се гарантира справедливо възнаграждение за всички категории притежатели на авторски права за използването на защитеното от авторски права съдържание от културно естество;

З.

като има предвид, че продуктите и услугите в областта на културата имат специални характеристики, които ги разграничават от други продукти и услуги, които трябва да бъдат взети предвид при разработването и прилагането на политиките на ЕС;

И.

като има предвид, че подходящата и ефективна защита на авторското право и сродните му права е основно средство за осигуряване на справедливо заплащане на творците за техните творчески усилия, и в рамките на контекста на търговската експлоатация на техните творби, и като има предвид, че подобна защита е следователно необходима за оцеляването на индустриите, свързани с културата;

Й.

като има предвид, че индустриите, свързани с културата, и творческата общност трябва да допринесат съществено за насърчаване на културното многообразие, гарантиране на избор за потребителите, увеличаване на разнообразието в предприемачеството, демократизиране на достъпа до култура, укрепване на европейската идентичност и интеграция и насърчаване на междукултурния диалог;

К.

като има предвид, че индустриите, свързани с културата, допринасят значително за местното и регионално развитие и сближаване, като се има предвид, че те са магнит за туристическите инвестиции, създават нови категории търговски продукти и услуги „с местен характер“ и възпират социалната изолация на отдалечените райони или тези в неравностойно положение чрез създаване на нови работни места и възможности за икономическо развитие,

Л.

като има предвид, че авторите играят основна роля в дейностите на индустриите, свързани с културата, и следователно следва да бъдат поставени в икономическа, правна и социална среда, която ще позволи развиването на техния творчески потенциал,

М.

като има предвид, че има необходимост от по-близка връзка между културата, образованието и обучението с оглед увеличаване производителния и творческия капацитет на културния сектор,

Н.

като има предвид, че опитът с „европейските столици на културата“ показва конкретно приноса на културната област за икономическия и социален живот на града и за разцвета на гражданите му,

О.

като има предвид, че държавните помощи и други субсидии в полза на творческия сектор следва да се разглеждат като инвестиция, а не като лукс и следва да се оценяват еднакво в съответствие с правилата за конкуренцията на ЕС, протокола към Договора от Амстердам относно системата за публично излъчване в държавите-членки, член 151 от Договора за създаване на Европейска общност и Конвенцията на Юнеско за културното многообразие,

П.

като има предвид, че инвестициите в частния и публичния сектор, както и подкрепата в сектора на културата следва да бъдат насърчавани,

Р.

като има предвид, че концентрацията в сектора на индустриите, свързани с културата, представлява риск за многообразието и доставянето на стоки, свързани с културата, на потребителите,

С.

като има предвид, че творчеството е условие за развитието на новаторството в Европа и че европейските компании в областта на технологиите биха извлекли полза от работата в симбиоза с творци в рамките на „кластъри“,

Т.

като има предвид, че има нужда от допълнителна подкрепа за малките и микро-предприятията и за насърчаване на техните мрежи, както и за самостоятелните работници в тези предприятия, които допринасят в огромна степен за създаване на благосъстояние в дадена икономика, и като има предвид, че творците следва да бъдат подпомагани за продължаване на тяхното обучение като творчески предприемачи и да се насърчават да се издържат от своето творчество,

У.

като има предвид, че раздробяването на творческия сектор в Европа, което може да бъде само отчасти обосновано с езикова и национална идентичност, както и липсата на истински културни индустрии от европейски мащаб, са причина за ограничената културна роля на Европа в глобален аспект,

Ф.

като има предвид, че културното многообразие и свободното движение на идеи се въплъщават от оригиналността, личностното многообразие и равенството между мъжете и жените,

Х.

като има предвид, че равенството между мъжете и жените е една от основните ценности на Европейския съюз, която се предава чрез културата, и като има предвид, че предаването на ценности благоприятства европейската интеграция;

Ц.

като има предвид, че в областта на индустрията, свързана с културата, равновесието между мъжете и жените далеч не е постигнато,

Ч.

като има предвид, че в областта на индустрията, свързана с културата, жените заемат отговорни постове предимно в рамките на МСП или в случаи, когато създават собствено предприятие,

Ш.

като има предвид, че в ключовия сектор на културната индустрия, представляван от TIMES (телекомуникации, интернет, медии, електронна търговия и софтуер), участието на жените е изключително ниско — 30 %, и като има предвид, че само 20 % от новосъздадените предприятия в тази област са създадени от жени;

1.

Приветства факта, че Съветът и Комисията са готови да признаят централната роля, която имат културата и творчеството като важни фактори за насърчаването на европейското гражданство, доближавайки изкуствата до европейската общественост и постигайки целите на Лисабонската стратегия, като по този начин засилват допълнително тяхното значение за развитието на европейския проект;

2.

Подчертава, че в рамките на днешната „постиндустриална икономика“, конкурентоспособността на Европейския съюз следва да бъде засилена и от културния и творческия сектор; призовава, в тази рамка, Комисията и държавите-членки да си поставят като приоритет политики, основани не само на нововъведения в областта на предприемаческата дейност, но и на нововъведения в областта на културните дейности и икономиките, свързани с творческия сектор;

3.

Отбелязва, че индустриите, свързани с културата, са ключов доставчик на услуги с добавена стойност, които са в основата на динамична икономика, основаваща се на знанията, и по тази причина следва да бъде признат техният важен принос за конкурентоспособността в Европейския съюз;

4.

Счита, че индустриите, свързани с културата, които са важен източник на създаване на работни места в Европейския съюз, трябва да по-специално да използват творческия талант; настоятелно приканва държавите-членки да насърчават нови, новаторски форми на обучение през целия живот, които поощряват творческия талант;

5.

Призовава Съвета и Комисията да разяснят понятието „европейска визия за култура, творчество и иновация“ и да изработят структурирани политически мерки за практическо прилагане с оглед развитието на европейските индустрии, свързани с творчеството, които да бъдат включени в рамките на истинска европейска стратегия за културата; счита, че за тази цел, идентифицирането на сектора на индустрия и предприятия, свързани с културата, е приоритет;

6.

Следователно призовава Комисията да осигури систематичното събиране на данни в тази област, така че Европейският съюз и държавите-членки да могат да разполагат с последователни и сравними статистически данни, които са необходими за изработването на подходящи и целенасочени политики за насърчаване на културния и творческия сектор;

7.

Призовава държавите-членки да включат изучаване на стопанско управление в националните програми за средно и висше образование, особено в хуманитарните и културни специалности, както и в специалностите, свързани с изкуствата;

8.

Призовава Комисията и върховния представител за общата външна политика и политика на сигурност да включат културното измерение на Европа и, по-специално, индустриите, свързани с културата и творците, по-пълно и по-ефективно във външните отношения на Европейския съюз, както и в европейската политика на добросъседство и в основните форуми, посветени на диалога с други региони на света;

9.

Счита, че разцветът на индустриите, свързани с културата, зависи до голяма степен от възможностите за осигуряване на безпрепятствено придвижване през границите и по тази причина трябва да се вземат мерки във връзка с проблемите, свързани с европейската заповед за арест, и да се изработят специални правила в тази връзка, и потвърждава своите искания, поставени в тази връзка и съдържащи се в посочената по-горе резолюция относно социалния статус на дейците на изкуството;

10.

Приветства идеята за насърчаване на мобилността на хора, стоки и услуги в творческия сектор, при надлежно зачитане на правилата и принципите, заложени в Конвенцията на Юнеско за културното многообразие, и призовава Комисията да представи на Парламента Зелена книга по този въпрос, която справедливо да отбелязва спецификите на сектора като културен и икономически актив;

11.

Изтъква необходимостта от разработване на социален и икономически модел, който да предостави подходяща система за сигурност за творците с предприемачески дух, предимно за самонаети лица, в секторите на културата и икономиката на творческия сектор — сектори, в които досега се наблюдава висок процент на частична заетост и нестабилни условия на труд;

12.

Счита, че добре организираното колективно презгранично управление на авторското право и сродните му права и бизнес моделите, които спазват правата на всички носители на права, са ключови, за да бъде възможно пълноценното използване на творческия потенциал, като същевременно се осигури справедливо заплащане за всички категории носители на права;

13.

Напомня на Комисията за горепосочената си резолюция от 13 март 2007 г. и призовава за подход на Общността, който на принципа на равнопоставеността да вземе предвид специфичния характер на „ерата на цифровите технологии“, важността на опазването на европейското културно многообразие, малките предприятия и местните репертоари;

14.

Изисква от Комисията да продължи системно и колкото е възможно по-скоро с пълното прилагане на член 151, параграф 4 от Договора за ЕО, за да гарантира, че културата и културният сектор се вземат предвид във всички други политики на Общността, и по-специално — в политиките, свързани с вътрешния пазар, конкуренцията, търговията, предприятията, научните изследвания и развитието, и да отчете в по-голяма степен специфичния характер на културния сектор при прилагането на тези политики, както и в рамките на външната политика, свързана със сключването на международни договори в съответствие с Конвенцията на Юнеско за културното многообразие, и да има активна роля и да подобрява международното сътрудничество;

15.

Призовава комисията и държавите-членки да вдъхнат нов живот на Конвенцията на Юнеско за културното многообразие и изцяло да вземат предвид принципите, на които тя се основава, в тяхната вътрешна и външна политика;

16.

Призовава Комисията да създаде структура за засилване на координацията на дейностите и политиките, които оказват въздействие върху културния и творческия сектор, и да създадат работна група за култура и творческа икономика, за да се проучи по-задълбочено прекият принос на културата и творчеството за нововъведенията, икономическия растеж и социалното развитие в Европейския съюз; и в сътрудничество с Парламента, да предложи конкретни мерки в контекста на политиките на Общността;

17.

В контекста на бързото развитие на технологиите и пазара и с оглед гарантирането, че културните индустрии и творците имат полза от разработването на цифрови платформи, настоятелно призовава Комисията да обмисли отново ключовия въпрос за интелектуалната собственост от културна и икономическа гледна точка, и да покани всички участници в сектора, особено далекосъобщителните оператори и доставчиците на интернет услуги, да обединят усилията си и да потърсят решения, които да бъдат справедливи за големите и малките субекти, с оглед баланса на възможности за достъп до културни събития и съдържание и права на интелектуална собственост, така че да се гарантира справедливо, ефикасно заплащане за всички категории носители на права, реална възможност на потребителите за избор и културно разнообразие; обръща внимание в това отношение на факта, че наказателното преследване на потребители, които не се стремят да извлекат печалба, не е правилното решение за борба с цифровото пиратство;

18.

Приканва Комисията да вземе мерки, свързани с превенцията, образованието и повишаването на осведомеността на потребителите, особено сред младите хора в училищата, относно стойността на интелектуалната собственост и творчеството като цяло и да насърчи потребителите да зачитат интелектуалната собственост;

19.

Призовава Комисията по-специално да подкрепя усилията за въвеждане на нови бизнес модели в епохата на цифровите технологии, които позволяват на потребителя да се възползва изцяло от новите технологии и същевременно да спазва законното право на заплащане на произведенията на изкуството и културата;

20.

Призовава Комисията да признае, че заради Интернет, традиционните начини за употреба на продуктите и услугите на културата се промениха изцяло и че е от изключително значение да се осигури безпрепятствен достъп до културното съдържание онлайн и до разнообразието от изразни средства на културата, извън достъпа, ръководен от индустриална и търговска логика, като освен това се осигури справедливо заплащане за всички категории носители на права;

21.

Изразява становище, че реформата в областта на правото на интелектуална собственост е от ключово значение за насърчаването на творчеството и създаването на културни произведения; препоръчва Парижката конвенция като рамка за справедлив баланс на интересите на творците и потребителите;

22.

Призовава Комисията и държавите-членки да предоставят необходимите средства, за да гарантират, че правото на интелектуална собственост се зачита и е защитено;

23.

Призовава Комисията и държавите-членки да признаят факта, че Интернет е обширна платформа за културно изразяване, достъп до знания и демократично участие в европейската творческа дейност, която събира поколенията чрез информационното общество; следователно призовава Комисията и държавите-членки да избягват приемането на мерки, които противоречат на гражданските свободи и правата на човека, както и на принципите на пропорционалност, ефективност и възпиращ ефект, като например прекъсване на достъпа до интернет;

24.

Настоятелно приканва Комисията, в рамките на борбата срещу пиратството, да осведоми всички страни, включително потребителите, за отговорностите им и да проведе образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността;

25.

Счита, че е от ключово значение да се осигури подходящо финансиране за индустриите, свързани с културата и творчеството, както и за творческите общности, и призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да предприемат необходимите действия, като препоръчва смесени форми на финансиране и финансова сигурност, и насърчава регулаторни и фискални рамки, които благоприятстват индустриите, свързани с културата, както и творческите общности, и по-специално прилагането на данъчни кредити и намалени ставки за ДДС за всички продукти на културата, включително онлайн произведенията;

26.

Подчертава значението за европейския творчески сектор на безплатни информационни инфраструктури като World Wide Web, които се основават на модели за свободно участие и на отворени стандарти и призовава Комисията да подготви стратегия за по-отворени и взаимно съвместими информационни инфраструктури;

27.

Счита за необходимо структурните фондове, програмите за МСП и Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013) да определят особено място за развитието и достатъчното финансиране на индустриите, свързани с културата и творчеството, включително за МСП и индивидуални художествени предприятия в областта, и потвърждава искането си Комисията да представи проучване относно въздействието от финансирането по структурните фондове и по Седмата рамкова програма за секторите на културата и образованието;

28.

Отново посочва значението и призовава за превръщане в приоритет на целите на инициативата „Иновации 2010“ (i2i) на Европейската инвестиционна банка; насърчава Комисията и държавите-членки да търсят по-нататъшни начини за предоставяне на финансово подпомагане за създаване и развитие на малки и средни предприятия в сферата на културата и творчеството, например посредством Седмата рамкова програма; насърчава използването на структурните фондове за подкрепа на секторите на традиционното изкуство и културното наследство, както и на индустрията, свързана с новаторство и културата; призовава Комисията да наблюдава тези дейности и да подпомага разпространението на най-добри практики.

29.

Призовава Комисията да насърчава достъпа до индустриите, свързани с културата, във връзка с програмите за техническа помощ за трети страни, и по-специално Китай, Индия и Латинска Америка;

30.

Призовава Комисията да насърчава и подкрепя партньорства между сектора на индустриите, свързани с културата, и секторите на информационните и комуникационните технологии, за да се стимулира взаимодействието между творчеството и нововъведенията в контекста на Лисабонската стратегия;

31.

Призовава Комисията да разгледа възможността за съставяне на програма, сходна с програма MEDIA, да завърши процедурите по осъществяване на инициативата за Европейска дигитална библиотека, да стимулира и подкрепя музиката, театъра и издателската индустрия с оглед улесняване транснационалното разпределение на творбите, и като предварителна стъпка — да състави механизъм по програмата „Култура“, който да позволява индустриите, свързани с културата, които не използват аудиовизуални средства, да имат достъп до средства, предоставяни от Общността за промоция на книги (наред с другото — чрез съвместни щандове на панаири на книгата) и също така — да правят промоция на музика и професионално обучение;

32.

Призовава Комисията и държавите-членки да увеличат размера на помощите, предназначени за преводи, тъй като бюджетите, обслужващи европейските културни програми, не са достатъчни за постигането на техните цели;

33.

Счита, че трябва да се насърчава секторът на културата и творческите дейности, като се подобрява квалификацията, чиракуването и системите за обучение, по-специално — като се положат усилия на всяко едно равнище за осигуряване на обучение на студентите по дисциплини, свързани с културата и изкуствата, като това ще ги подготви за професионалния живот, както и да се насърчава по-добро взаимодействие между предприятията от този сектор и училищата и да се насърчават по-тесни връзки между училищата и институциите в държавите-членки, които вече работят по този въпрос; счита също така, че има нужда да бъде постигнат допълнителен напредък в посока взаимното признаване на дипломите в сферата на изкуствата;

34.

Изтъква особеното естество на някои професии или занаяти и умения в секторите на културата, творческите и занаятчийските дейности, при които трябва да бъде съхранена приемствеността посредством подходящи механизми за предаване на знанията;

35.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат необходимите постъпки за укрепване на положението на традиционните умения с оглед насърчаване на мобилността и улесняване достъпа да заетост за тези, които са ангажирани в съответния сектор в Европейския съюз;

36.

Призовава държавите-членки да обърнат особено внимание на размера на заплащането при жените в културното многообразие, с цел гарантиране, че схемите на заплащане няма да доведат до дискриминация в заплащането, свързана с пола;

37.

Подчертава важната роля на индустриите, свързани с културата, в борбата срещу стереотипите, свързани с пола, като се насърчава равенството между мъжете и жените и се промени начинът на мислене; приканва държавите-членки да насърчават индустриите, свързани с културата, да предават тези идеи чрез своите инициативи;

38.

Призовава държавите-членки и техните местни органи да гарантират по-добро общуване между индустриите, свързани с творчестото, и финансистите, с развитието на услугите за консултантска дейност, предназначена за управлението на бизнеса, консултантска дейност, свързана с финансите, информиране и обучение за малките предприятия, предприемачите и работещите в сектора на културата и творчеството;

39.

Придава голямо значение на разпоредбите на Директива 2007/65/ЕО и призовава държавите-членки да осигурят навременното им въвеждане в националното законодателство и призовава Комисията да предостави на Парламента информация, свързана с прилагането на разпоредбите на тази директива;

40.

Подчертава възможностите, създадени от разпространени, високоскоростни широколентови връзки и нови безжични технологии при развиването и разпространението на нови, новаторски услуги и съдържание в областта на културата както в селските, така и в градските райони във всяка от 27-те държави-членки; освен това призовава държавите-членки да дадат приоритет на развитието на широколентовите мрежи и на периферните зони с оглед превъзмогване на цифровата пропаст; отбелязва, че напредъкът в областта на технологиите позволява на потребителите по-бързо да достигнат до културното съдържание;

41.

Припомня на Комисията и на държавите-членки позицията, която те са заемали до момента по отношение на аудиовизуалните услуги в рамките на разговорите, свързани с международната търговия, и ги призовава да продължават в бъдеще, в рамките на преговорите на СТО относно ГАТС, да не отправят предложения за либерализиране на аудиовизуалните услуги, нито за право на дерогация от прилагането на третиране съгласно статута за най-облагодетелствана нация;

42.

Приветства създаването през 2007 г. на годишната филмова награда на Парламента (PRIX LUX) като средство за укрепване на политиката в областта на културата, насърчаване на културното и езиково многообразие, съхранение на културните традиции и подкрепа за културния обмен; призовава тази награда да отчете, по-специално, участието на жените и тяхното творчество при признаването на техния принос за развитието и напредъка на европейското кино;

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Юнеско и Съвета на Европа.

15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/32

A.

като има предвид, че, без да се отрича фактът, че е желателно възприемането на възможно най-отворен поглед към всички останали култури, Европейският съюз има преди всичко задължението да опазва културното богатство на Европа, като същевременно европейското културно наследство трябва да се съхранява, разпространява и споделя както в Съюза, така и извън него във всички измерения и с всички средства;

Б.

като има предвид, че изкуството и културата са средство за постигане на по-добро изразяване и самоопознаване в процеса на личното и социално развитие и позволяват на отделната личност и на общностите да боравят със своето наследство и памет и да концептуализират своето индивидуално и колективно бъдеще;

В.

като има предвид, че изкуството и културата откриват нови форми на диалог, създават пространства за културно разбирателство и позволяват на отделната личност и на групите да надскочат собствените си маркери за идентичност;

Г.

като има предвид, че като сфера на обмен, разискване и творчество и за създаването на идеи, изкуството и културата насърчават ангажимента и участието в обществото;

Д.

като има предвид, че културното наследство на Европа, обхващащо многообразие от изразни форми и съчетание от основните му източници, както например гръко-римска и юдеохристиянската античност, в исторически план постави Европа в първите редици сред останалите континенти, оказа се несравнима движеща сила за развитие и прогрес, разпространи се във всички посоки и днес продължава да представлява основна отправна точка за хуманизъм, духовно обогатяване и оживление, демократичност, толерантност и гражданственост;

Е.

като има предвид, че в един все по-глобализиран свят изключителните специфични особености, стоящи в ядрото на културното богатство на Европа, представляват истинска европейска добавена стойност и тяхната роля за придаване на идентичност е основна за Европа и Съюза, като им помагат за разбирането на света, допринасят за вътрешното им сцепление, подчертават на тяхната уникалност и спомагат за себедоказването им сред останалите народи;

Ж.

като има предвид, че гъвкавостта и мобилността са неразривно свързани с практикуването на професии, свързани с изкуството;

З.

като има предвид, че художествените продукции обединяват европейски и неевропейски творци и като има предвид, че мобилността на творците е възпрепятствана от националните политики, изискващи визи от лица, движещи се в рамките на ЕС;

И.

като има предвид, че особените начини, чрез които в хода на историята влиянието на европейското културно наследство е намерило израз в други континенти, трябва да доведат до специални мерки, които да подчертаят основополагащите фактори на цивилизацията, взаимното разбиране и конструктивен подход, обединяващ народите, представени с такива изразни средства;

Й.

като има предвид, че местните и регионалните власти играят особено значима роля за културното развитие и консолидиране, особено посредством съхраняването на културното наследство и насърчаването на творчески иновации в рамките на своите граници — фактор, който следва да бъде надлежно отчетен при реорганизирането на Европейската програма за култура, в светлината на глобализацията;

К.

като има предвид, че имигрантите, туристите и други посетители, които не произхождат от Европа, са длъжни да опазват културното наследство на Европа, което се ползва с привилегирован статут в държавите-членки;

Л.

като има предвид, от една страна, че европейските творци, хора на изкуството и различните индустрии, свързани с културата, имат решаваща роля за създаването на европейска културна идентичност, споделянето на ценности и продължаващото развитие на европейското гражданство, което едновременно се издига над националната държава и признава културното многообразие на европейско, национално, регионално и езиково ниво;

М.

като има предвид, от друга страна, че европейските творци, хора на изкуството и ндустрии, свързани с културата, също оказват реално въздействие върху доходите, източниците на икономическо благополучие и създаването на работни места в ЕС;

Н.

като има предвид, че технологическият прогрес означава, че предметите на културата все повече се произвеждат, разпространяват и консумират в дигитална форма и политиката трябва да отчете това развитие;

О.

като има предвид, че европейските индустрии, свързани с културата, се намират в защитена по отношение на търговските правила сфера, която отразява по подходящ начин европейските схващания, че културните продукти и услуги се различават от другите видове стоки и услуги, поради което се нуждаят от специфични правила;

П.

като има предвид, че най-големите музеи и културни институции в ЕС извършват все по-значителен в икономическо отношение обмен със съответни институции другаде в света, което носи съществени приходи, надвишаващи приходите от туризъм;

Р.

като има предвид, че историческото, културно и археологическо наследство на държавите-членки на ЕС заслужава максимална защита от опасностите на незаконния износ и незаконната търговия като цяло, както се предвижда в Конвенцията от 14 ноември 1970 г. за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, и в други приложими международни инструменти;

С.

като има предвид, че ЕС трябва да демонстрира солидарност в защитата на културното наследство на трети страни, особено на страни със слабо развит културен сектор, и активно да предотвратява незаконен внос на творби на културата, защитени в държавата, от която произхождат;

Т.

като има предвид, че търговският баланс на ЕС за предмети и услуги на културата е неблагоприятен;

У.

като има предвид, че икономическата глобализация и изграждането на световни културни индустрии са предизвикателство за езиковото и културно многообразие, които са сами по себе си ценности, което налага откриване на общ европейски подход към тези предизвикателства;

Ф.

като има предвид, че туристическата индустрия и свързаните с нея услуги представляват една от допирните точки между международната търговия и културата и могат да послужат като подходящ инструмент за ЕС и трети страни за по-нататъшно популяризиране на европейските културни дестинации, като същевременно това доведе до търговски ползи и допринесе за осигуряване на социална, културна и екологична устойчивост;

Х.

като има предвид, че почти няма достоверни и изразителни статистически данни за международната търговия с културни стоки и услуги;

Ц.

като има предвид, че дигиталните технологии трябва да се възприемат като нов способ за разпространение на културни продукти и услуги в световен мащаб, което може да спомогне за разбирателството между културите при предварително условие за свободен и честен достъп и зачитане на културните и езикови различия;

Ч.

като има предвид, че новите медийни технологии, включително интернет портали и услуги с отворен код, както и тяхното развитие, придобиват все по-пълно съдържание, за да бъдат конкурентоспособни;

Ш.

като има предвид, че това развитие представлява безпрецедентно предизвикателство, което изисква преосмисляне на начините на справяне и регулиране на въпроси, които засягат защитата на правата на интелектуална собственост, пиратството и неразрешената дигитализация, като се вземе предвид необходимостта от подходящ баланс между справедливите условия за достъп до предмети и услуги на културата и новите форми на художествено и интелектуално творчество;

Щ.

като има предвид, че фалшифицирането и пиратството на предмети на културата водят до загуба на работни места в ЕС, подкопават конкурентоспособността на браншовете на културата и качеството на продуктите, което засяга особено държавите-членки, които получават основните си приходи от производството на предмети на културата и тяхното използване за икономически цели;

Ъ.

като има предвид, че решаващите правомощия, предоставени на Комисията, за защита на правата на интелектуалната собственост на европейските индустриални сектори във всички международни форуми, както и пред онези търговски партньори, които нямат необходимото законодателство в тази област;

Ь.

като има предвид, че културата е включена изрично в споразуменията на ЕС за свободна търговия (ССТ) и в други търговски инструменти;

Ю.

като има предвид, че културата и езикът са движещите сили на регионалното развитие и до голяма степен допринасят за привличането на инвестиции, особено в по-слабо развитите региони, бедни откъм природни ресурси или туристически забележителности, както и че творците и културните институции играят решаваща роля за оформянето на идентичността на регионите и за тяхната привлекателност в процеса на европейска интеграция;

Я.

като има предвид значението на културата — едновременно като сектор, който създава работни места и води до икономически растеж — конкретно по отношение на градовете (по-специално на малките и средно големи градове) и на селските райони, и като има предвид, че в социалната област културната идентичност е важен фактор, който утвърждава социалното сближаване в регионите и местните общности;

АА.

като има предвид, че в рамките на политиките на сближаване и за селско развитие може да се оказва подкрепа за реставрацията на културното наследство и да се насърчават художествените занаяти с цел повишаване на привлекателността на регионите;

АБ.

като има предвид, че МСП и частният капитал следва да играят все по-важна роля в културния сектор и да участват в осъществяването на проекти и дейности, особено чрез механизма на публично-частните партньорства (ПЧП);

1.

Приветства съобщението на Комисията относно Европейската програма за култура и одобрява целите, които тя определя; отбелязва, че при много поводи е подчертавал основната и структурираща роля на културата за осъществяването на Лисабонската стратегия и в изграждането на нов стълб за световно управление и устойчиво развитие;

2.

Също така приветства факта, че гореспоменатото съобщение на Комисията беше добре прието от Съвета, както е отразено в горепосочената резолюция на Съвета от 16 ноември 2007 г.;

3.

Подчертава, че местните, регионалните и национални органи играят ключова роля в развитието и насърчаването на културата, като по-специално защитават културното наследство, както и чрез насърчаването на творческите иновации и творческите индустрии;

4.

Приветства факта, че Комисията се занимава с въпроса за мобилността на творците и професионално заетите лица в сферата на културата;

5.

Изтъква необходимостта да се насърчава появата и мобилността на млади европейски творци;

6.

Съжалява, че не се споменава ролята на голям брой партньорство между градове, местни органи и региони при съставянето на Европейската програма за култура в глобализиращия се свят;

7.

Изтъква факта, че културният сектор играе важна роля за постигането на целите за обновената Лисабонска стратегия и обръща внимание на значимостта на културата за създаването на добра и динамична среда за живот, а именно посредством огромните възможности, предоставени от културния туризъм за икономическото развитие на много региони;

8.

Изтъква, че в светлината на член 151 от Договора, действията в сферата на културата в духа на зачитане на културното многообразие и националните идентичности могат да приемат формата на политики на сътрудничество и споразумения за партньорство между държавите-членки; изтъква също така ролята на регионите на ЕС като важен форум за културното сътрудничество;

9.

Изразява загриженост от това, че в съобщението не се изяснява спорните въпроси във връзка с разбирането на понятието за култура по отношение на съвременното и традиционно изкуство, европейското наследство и „творческите индустрии“, ръководени от печалбата и печелившите „творчески индустрии“. Освен това, целите, определени от програмата, представят като цяло културата като такава, имаща значително социално, икономическо, политическо и най-общо „инструментално“ значение, но не включва въпроса за културата като ценност сама по себе си (culture qua culture);

10.

Изразява загриженост, че в дебата относно междукултурния и културния диалог това, което се означава с понятието „култура“, често се разбира като нещо, което по-скоро обединява хората, а не като модератор на различията; в този контекст бихме могли да цитираме Жан Моне: „младите хора, запознати с всичко, което е велико и добро в различните култури, които не престават да се вглеждат в собствените си земи с любов и гордост, са тези, които ще станат европейци“;

11.

Счита, че за цялостното и последователно прилагане на член 151, параграф 4 от Договора, специфичните особености на културния сектор, и не на последно място — неговият творчески и иновационен потенциал и социално значение, следва да се вземат предвид като стоки от културно и икономическо естество, с цел културата да заеме пълноправно мястото, което ѝ се полага в рамките на Лисабонската стратегия;

12.

Вярва, че целта на Комисията за продължаване на диалога с гражданското общество в сферата на културата е от съществено значение за развитието на последователна Европейска програма за култура, и че единствено чрез воденето на подобен структуриран диалог европейските политики наистина могат да отразят реалността и исканията на европейските творци и културни оператори;

13.

Призовава Комисията да внесе препоръки за защита на дигиталните системи за управляване на правата, които реално отчитат изискванията на вътрешния пазар на ЕС и на Конвенцията на Юнеско за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;

14.

Подчертава, че културната продуктивност на културата и творческата креативност трябва да бъдат дълготрайно гарантирани, но че това предполага стабилен социален статус за творците, в това число подходяща правна рамка в сферата на данъчното облагане, социалното осигуряване и авторското право;

15.

Призовава Комисията и държавите-членки да вдъхнат живот на Конвенцията на Юнеско за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване и изцяло да отчетат основните принципи на Конвенцията в техните външни и вътрешни политики;

16.

Припомня на Комисията, че Общността е обвързана със задължението да прилага Конвенцията на Юнеско за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване при упражняване на правомощията, с които се ползва в областта на политиките, обхванати от Конвенцията, а именно „общата търговска политика, политиката за сътрудничество за развитие, икономическото, финансово и техническо сътрудничество с трети държави, свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали, конкуренцията и вътрешния пазар, в това число и интелектуалната собственост“ (7);

17.

Вярва, че съществуващите програми на Общността в областта на културата не отразяват напълно значението на общото културно наследство на европейците и в тази връзка приканва Комисията да предложи създаването на специфични програми, които да позволяват да се насърчава творчеството, като в по-широк мащаб и на по-дълбоко ниво се запази връзката с материалните и нематериални блага и ценности, които съставляват европейското културно наследство, за да се улесни тяхното взаимодействие в унисон с хуманистичната концепция за идентичностите и различията, както и в съвременните културни творби, което ще позволи пълноценното използване и споделяне на облагите;

18.

Подчертава, че всички програми в областта на културата ще имат положителни аспекти по отношение на единството, реалното обединяване, икономическия растеж, устойчивото развитие, новаторството, трудовата заетост и конкурентоспособността;

19.

Изтъква, че ЕС трябва да изиграе съществена роля в предприемането на практически мерки, които наистина да доведат до мобилност за творците от държавите от Европа, които не са членки на Общността;

20.

Призовава за въвеждането на специална виза за творците, която да им позволява незабавно да приемат отправяна към тях покана за краткосрочен професионален ангажимент;

21.

Отново припомня стратегическото значение на атрактивния културен проект на ЕС, схемата за „Европейска столица на културата“, която дава значителен тласък на социалното и икономическо развитие на градовете и регионите, като в тях се влива европейска добавена стойност;

22.

Иска от Комисията да обърне особено внимание на силното и ефективно сътрудничество между столиците на културата от 2007 г. до 2011 г. и Мрежата на градовете на културата 2010 г., която обединява над 20 градове от Унгария, Германия и Турция, които заедно да работят върху развитието на своите собствени европейски културни цели, за да се присъединят към столиците на културата в техните приготовления за 2010 г. и да представят едновременно своите проекти в широк мащаб от различни местоположения;

23.

Поддържа становището, че мобилността и гъвкавостта са единствените средства, които едновременно да гарантират просъществуването на творческия живот в отделните държави-членки и насърчаването на европейската културна идентичност;

24.

Препоръчва на Съвета и на Комисията да изготвят програма, успоредно и като допълнение на рамковата програма „Култура 2007—2013“, която да има за цел да придаде по-висока стойност на класическото европейско наследство и историческия принос на националните култури през вековете и във всички измерения, и също така — да отговори на нуждите на сектора на културата в бъдеще;

25.

Приканва Комисията да засили политиките на подкрепа за литературните преводи, предвидени в програмата „Култура 2007—2013 г.“;

26.

Приканва Комисията да изработи програма, имаща за цел да придаде по-висока стойност на популяризирането на европейските езици в света, както и ролята им в творческия живот на другите континенти, така че да се улеснят както взаимното опознаване и разбиране, така и културното взаимодействие, създадено и движено от тези езици в тяхното извъневропейско измерение;

27.

Призовава Комисията да засили и насърчава международния културен обмен и придобиването на междукултурни и многоезикови умения сред гражданите на ЕС;

28.

Подчертава, че след определянето на 2008 г. за Европейска година на междукултурния диалог, Европейският съюз следва да приложи на практика ценностите на междукултурния диалог и да подходи отворено към други култури и да насърчи и разработи възможности за сътрудничество, като предложи интересен спектър от културни програми на трети европейски страни, по-специално — тези които попадат в обхвата на Европейската политика на добросъседство (ЕПД), за които страни ангажирането в съвместни културни програми би имало изключително важно мобилизиращо влияние;

29.

Предлага Парламентът, Съветът, Комисията и държавите-членки да се ангажират в процеса на създаване на наистина благоприятни условия за културата и творчеството във всички сфери на живот в Съюза, и най-вече — по отношение на семейството, училището, обучението през целия живот, социалното общуване и света на цифровите технологии;

30.

Поддържа становището, че специфичните проекти, свързани с културата, трябва да продължават да бъдат насърчавани на европейско равнище, като Европейската дигитална библиотека е един от примерите за това; призовава за по-бързо създаване на библиотеката;

31.

Подкрепя многобройните договорености за културно партньорство между градове, общности и региони, което е от голямо значение за социалното развитие на регионите и насърчаването на новаторството в областта на културата; призовава Комисията и държавите-членки да предоставят всякаква подкрепа за местните, регионални и междурегионални културни инициативи, в качеството им на основен фактор в процеса на регионална и европейска интеграция, изправени лице в лице с предизвикателствата в глобален аспект;

32.

Подчертава значението на образованието по изкуства и литература за усъвършенстването на личността на младите хора, за откриването и развитието на призванието им и за цялостното ползване на културното имущество и ценности;

33.

Подчертава необходимостта учебните програми във всички държави-членки да включват обща история на образователната програма на ЕС, за да се насърчава европейската идентичност и култура в контекста на глобализацията;

34.

Припомня важността на изграждането на новаторски мостове между културата, изследванията, науката и технологията както в училище, така и в обществото, и необходимостта от програми, обхващащи тези аспекти;

35.

Призовава Комисията да изработи подходящ инструмент за идентифициране на секторите в криза в европейската културна индустрия, като обърне специално внимание на пазара на книгоиздаването, чието развитие в крайна сметка изложи на опасност създаването на качествени литературни произведения в полза на „бест-селъри“, както и на създаването на музикални произведения, чиито качество и разнообразие също за застрашени от световното разпространение на цифровите технологии, от процесите на концентрация, заложени в схемите за колективно управление на правата и от пиратството;

36.

Призовава Комисията и държавите-членки да използват необходимите средства за прилагане и защита на авторското право в областта на литературата и изкуството, по-специално в дигиталната среда;

37.

Счита, че трябва да бъдат създадени жалоните на една истинска европейска дипломация в областта на културата и настоява държавите-членки и общностните институции да засилят елементите, свързани с културата, в дипломатическите си представителства и да предприемат редовни и структурирани инициативи, посветени на европейската култура;

38.

Призовава държавите-членки и институциите на Общността да насърчават инициативите, които целят развитието на културния туризъм;

39.

Препоръчва на Съвета и на Комисията да изработят и да популяризират „списък за посещение на културни обекти“ във всички държави-членки и посредством това да развият инициативи и специфични събития, които да се провеждат редовно в тези обекти със знаково присъствие и културно излъчване;

40.

Вярва, че следва да бъде създадена маркировка за европейското наследство с оглед подчертаване на европейското измерение на стоките на културата, паметниците, възпоменателните места и местности, които свидетелстват за историята и наследството на Европа;

41.

Препоръчва Съветът и Комисията да подкрепят и насърчават програмата на Съвета на Европа за европейски културни маршрути, създадена през 1987 г., като въпросните маршрути представляват образцови мрежи, включващи региони и локални общности и свидетелстват за наследството на Европа и общата история;

42.

Предлага на Съвета и на Комисията да въведат службата и длъжността „европейско меценатство в областта на културата“ и да определят „европейски меценат в областта на културата“ с цел установяването на ефективно партньорство между обществения и частния сектор в рамките на целите на действие, предприето от Комисията;

43.

Освен това предлага създаването на престижни европейски награди, които постоянно да се присъждат във всички области на творчеството;

44.

Предлага също така профилите на наличните награди да бъдат завишени и да се извърши оценка на тяхното въздействие;

45.

Предлага, с оглед двеста годишнината от раждането на Фредерик Шопен, блестящ композитор, дал безспорен принос за световната култура, 2010 г. да бъде определена за „Европейска година на Фредерик Шопен“;

46.

Предлага 2011 година да бъде „Европейска година на гръцката и римска класика“, с цел да се привлече вниманието на народите от Европейския съюз към този основен аспект на културното богатство, което днес е застрашено от изпадане в забвение;

47.

Препоръчва, в интерес на насърчаването на европейските културни ценности и доказване на ангажираността с културата, Европейската комисия в сътрудничество с държавите-членки да започне редовно да организира и подкрепя Европейска година, която да чества значима европейска личност, творческа дейност или културно събитие;

48.

Предлага да бъдат извършени подобрения по отношение на насърчаването, достъпа до и рекламата, свързани с тези мерки;

49.

Обръща внимание на Съвета, че съществува задължение за преразглеждане на бюджетните средства, предназначени за финансиране на мерките, предложени в съобщението на Комисията, както и на и съществуващите вече такива, и отбелязва, че този преглед трябва да бъде своевременно предприет;

50.

Настоятелно призовава Комисията и Съвета да гарантират, че правилата относно търговските отношения както на двустранно, така и на многостранно равнище, са прозрачни, справедливи, открити и насочени към пазарен достъп; освен това настоява, че тези правила трябва да позволяват на европейските браншове на културата да развиват целия си потенциал, особено в аудиовизуалния и музикалния сектор и сектора на публикациите;

51.

Приканва Комисията да преразгледа механизмите за митнически контрол и обмен на информация с държавите-членки, за да гарантира, че те са възможно най-ефективни за борба с незаконния внос и износ на творби на изкуството и други защитени предмети на културата;

52.

Призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за започване на цялостен преглед на защитата на правата на интелектуална собственост, за да осигури по-добър баланс между конфликтните цели на защитата на носителя на правата и свободния и справедлив достъп до предмети и услуги на културата в достиженията на правото на ЕС, правилата на Световната търговска организация (СТО) и двустранните споразумения на ЕС, с цел да се изкоренят дълбоките причини за фалшифицирането и пиратството;

53.

Призовава Комисията да използва всичките си правомощия, за да гарантира, че всички търговски партньори осигуряват спазването на задълженията, предвидени в споразуменията в рамките на СТО и в международното търговско право, включително потенциалното задействане на инструменти за уреждане на спорове, предвидени в международни споразумения;

54.

Призовава Комисията да разработи надежден и последователен набор от показатели и инструменти за измерване и оценяване на международната търговия с предмети на културата;

55.

Като отчита, че културният туризъм е нарастващ сегмент от културната индустрия в световен мащаб, приканва Комисията да включи в търговско-политическите споразумения на ЕС клаузи за разпространението на и търговията с продукти с културна и историческа стойност;

56.

Призовава Комисията и държавите-членки да отчитат във все по-голяма степен клаузите на ССТ на ЕС и на други търговски инструменти, които се отнасят до търговия с предмети на културата, при проследяването на тези търговски споразумения;

57.

Подчертава значението на подкрепата за презграничния поток на предмети на културата посредством засилена мобилност на хората на изкуството и работещите в сферата на културата; счита, че трансграничната мобилност на европейските изкуства и култура има значителна роля за разпространението на европейските ценности, както и за запазване и развитие на културното многообразие и междукултурния диалог;

58.

Призовава Комисията да идентифицира евентуалните нетарифни бариери, налагани от трети страни за някои европейски стоки и услуги на културата при търговския обмен, и по целесъобразност — да вземе мерки за тяхното премахване;

59.

Подчертава в тази връзка, че ЕС следва да подкрепя и улеснява достъпа на развиващите се страни до своя пазар на предмети и услуги на културата, като обръща особено внимание на положителното въздействие, което това може да има за откриването на нови работни места и за технологичното развитие в техните браншове на културата;

60.

Призовава Комисията да предложи конкретни действия и събития в областта на културата, които да насърчат европейската култура в развиващите се страни, като дадат достъп до приоритета „култура“ в политиките за развитие;

61.

Подкрепя системното интегриране на културното измерение и различните компоненти на културата във всички външни политики и политики, проекти и програми за развитие, като средство за укрепване на качеството на дипломатическите усилия от страна на Комисията и надеждността и устойчивостта на всички дейности на ЕС в областта на сътрудничеството и засилва мерките, допринасящи за обществената осведоменост относно важността на културния компонент в дейностите за развитие;

62.

Приветства създаването на специфични взаимозависими програми за културно сътрудничество с някои страни-партньорки в областта на Европейската политика за добросъседство, в Азия и другаде, като Културния фонд за Индия;

63.

Приветства предложението на Комисията да се създаде културен фонд ЕС—АКТБ като съвместна помощ от страна на ЕС в подкрепа на разпространението и производството на културни стоки от АКТБ, като се отбелязва, че Десетият европейски фонд за развитие предвижда първоначални фондове, които ще бъдат допълвани с принос от държавите-членки;

64.

Призовава Комисията да насърчава защитата на международните споразумения и на други юридически актове, оказващи влияние върху културните права, за да се гарантира свободата на културата и да се защити разнообразието и неговите проявления от проектите за либерализация на пазара, които в развиващите се страни ги застрашават;

65.

Призовава Комисията да насърчава културния обмен между ЕС и трети страни и региони;

66.

Изисква от Комисията да насърчава интегрирането на политиките в областта на културата и политиките за сътрудничество и развитие, особено по отношение на взаимодействието им със социалните и икономическите политики;

67.

Приканва Комисията да гарантира, че всички нейни програми и проекти за сътрудничество отчитат местната култура и допринасят за увеличаване на достъпа на хората до културата и до културно-изразните средства, както и за борбата против бедността и за намаляване на социалното изключване; подчертава значението на образованието, в това число застъпването в полза на интегрирането на културата в образователните програми на всички равнища в развиващите се страни;

68.

Припомня на Комисията, че извличането на полза от културното наследство е неразривно свързано с употребата и ползването му от обществата и че културното наследство, бидейки нетрайно, следва да се управлява по устойчив начин; счита за също така неоспоримо, че управлението на културното наследство трябва да бъде икономически рентабилно и съответно да допринася за подобряването на социално-икономическото положение на населението;

69.

Подкрепя активната намеса на ЕС в работата на международните организации, които се занимават с въпросите на културата и в процеса „Алианс на цивилизациите“ на Обединените нации.

70.

Признава значението на целите на Европейската програма за култура, като същевременно отбелязва, че в съобщението на Комисията относно програмата липсва информация за финансирането ѝ, както и конкретен план за прилагане на открития метод на координация, и призовава Комисията да представи такива данни във възможно най-кратък срок;

71.

Подчертава значението на местните и регионалните органи за подпомагането и грижата за културното богатство в техния регион, по-специално — в областта на културното наследство и като покровители на новаторството в изкуството, като учредители и покровители на културни институции и инициативи, на училищно и професионално образование, както и като организатори на фестивали и културни прояви;

72.

Препоръчва на държавите-членки да включват местните и регионални органи не само в процесите на наблюдение на резултатите, но и в процеса на въвеждане и осъществяване на новата културна програма на ЕС, така че действително осъществяваната политика в областта на културата да отразява специфичните очаквания и нужди на регионите;

73.

Отбелязва, че е необходимо да се насърчава културното разнообразие и културата да получи специален статут не само в диалога на държавно равнище, но също и на равнище региони от целия свят, като се насърчава междукултурният обмен и културата се включва в програмите за развитие; поддържа концепцията за интегриран подход при изготвянето на стратегии в областта на културата, включващ всички сектори и фактори, които директно или индиректно оказват влияние върху развитието на културата;

74.

Подчертава, че културният туризъм е основен фактор за икономически растеж и добавяне на стойност на регионите и за повишаване на значението на културното наследство на Европа и в този процес трябва да се включат регионални културни дружества и дейци в областта на културата;

75.

Изразява съжаление, че Комисията отделя твърде малко внимание на партньорствата между градовете, общините и регионите, които от много години насам представляват отлично средство за сътрудничество и културен и информационен обмен;

76.

Призовава Комисията да популяризира най-добрите практики от областта на културата на европейско равнище, като изтъква, че повечето от въпросните практики произхождат от регионите; предлага организирането на тематични конференции и създаването на общодостъпна база данни за най-добрите практики на всички официални езици на Европейския съюз;

77.

Подчертава ролята на регионите като места за действителна среща на култури и като припомня настъпването на „Европейската година на междукултурен диалог“, призовава Комисията да представи конкретни предложения за действия през 2008 г., както и активно да включи регионите в процеса на подготовка и осъществяване на тези действия;

78.

Изразява съгласие с Комисията, че културното и езиковото разнообразие на ЕС представлява значително предимство за конкурентоспособността му; припомня на държавите-членки, че езиковото обучение и програмите за образователен и културен обмен в рамките на Европейския съюз и извън него се нуждаят от постоянна подкрепа; припомня ролята на телевизионните предавания в областта на междукултурния обмен;

79.

Призовава Европейската комисия да подкрепя инициативи от културно естество чрез проектите за регионално сътрудничество — включително на равнище градове — и, по-специално, в рамките на програмата INTERREG IV C, както и да добави културно измерение към инициативата „Регионите за икономическа промяна“;

80.

Призовава държавите-членки да подкрепят културата в регионите чрез инвестиции в културната инфраструктура, като за целта използват Структурните фондове и изготвят регионални стратегии за културно развитие, съгласувани с културно-просветните дружества и гражданското общество;

81.

Призовава Комисията и държавите-членки да определят прости, прозрачни и ясни правила за прилагане по отношение на ПЧП, които по този начин да се превърнат в ефективен инструмент за финансиране на културни дружества на регионално равнище и да създадат условия за по-активно участие на МСП;

82.

Приветства предложението на Комисията за създаване на Културен фонд ЕС—АКТБ като принос на ЕС за процеса на разпространението на културни продукти от АКТБ и отвъдморските страни и територии (ОСТ); отбелязва, че подобни действия следва да бъдат насочени специално към държавите, включени в политиката на добросъседство;

83.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите-членки, както и на Юнеско и на Съвета на Европа.

15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/41

A.

като има предвид приноса на работна група II към четвъртия доклад за оценка на междуправителствената експертна група за изменение на климата, се очаква, че бъдещото въздействие на изменението на климата ще има отрицателни последици за почти всички европейски региони; като има предвид, че това въздействие ще представлява предизвикателство за много икономически сектори, а също така ще постави допълнителна заплаха за европейското биологично разнообразие и възпрепятства социалното развитие;

Б.

като има предвид, че научните наблюдения на региони от всички континенти и от много океани предоставят доказателства, че последиците от изменението на климата за природата се дължат най-вече на повишаването на температурата, но също и на други въздействия от изменението на климата; като има предвид, че наблюдаваното повишаване на температурата се дължи на човешката дейност и въздейства върху физическите и биологични системи;

В.

като има предвид, че ЕС следва да разгледа до каква степен адаптирането към изменението на климата може да създаде предпоставки за нов модел за икономически растеж и развитие, който опазва околната среда, увеличава трудовата заетост и придава ново измерение на социалните политики;

Г.

като има предвид, че изменението на климата представлява проблем, който засяга съвременните общества като цяло и следователно всички равнища на управление — от равнище ЕС и публични органи до отделните граждани — могат и следва да играят важна роля за мерките за адаптиране;

Д.

като има предвид, че мерки за адаптиране с цел предотвратяване на щети са необходими не само за да се отговори на бъдещите въздействия на изменението на климата в рамките на Европа и извън нея, но също така такива мерки следва да се разработят и приложат още сега, за да се реагира на регионално и местно равнище на последиците от настоящото ниво на глобалното затопляне, причинено от историческите емисии на парникови газове; като има предвид, че такива мерки за адаптиране изискват подход с реално въздействие върху всички взаимосвързани сектори, както и включване на социални, икономически и екологични аспекти в по-широк смисъл;

Е.

като има предвид, че в регионален или местен мащаб съществуват многобройни изследвания и модели на вероятните последици от изменението на климата; като има предвид, че в много от тези изследвания липсва равностойно проучване на социално-икономическото измерение, както и на предсказуемите последици за засегнатото население;

Ж.

като има предвид, че контролът на равнище ЕС на изменението на климата и координирането на мерките за борба с него следва да се определят като приоритет с цел подпомагане на обща стратегия по отношение на този проблем;

З.

като има предвид, че както публичните, така и частните инвестиции в дейности за изследване и развитие във връзка с изменението на климата, имат първостепенно значение за осигуряване на възможно най-голяма ефективност на усилията за адаптиране и ограничаване по отношение на намаляването на последиците от изменението на климата;

И.

като има предвид, че е необходимо националната научноизследователска дейност в областта на изменението на климата да се координира с научноизследователската дейност, провеждана по Седмата рамкова програма;

Й.

като има предвид, че адаптирането към изменението на климата е в по-малка степен център на обществения дебат, поради отчетливия акцент върху мерките за ограничаване, необходими за намаляване на глобалното затопляне;

К.

като има предвид, че поставената от ЕС цел за ограничаване на глобалното затопляне до 2 °C все пак ще означава затопляне на климата в Европа, белязано от екстремни регионални изменения на климата, множество последици за засегнатото население, местната и регионална икономика, както и околната среда, което ще доведе до допълнително задълбочаване на съществуващите неравенства и регионални различия по отношение на ресурсите и предимствата в Европа;

Л.

като има предвид, че изследванията на предпоставките и разбирането на екстремните климатични условия следва да бъдат задълбочени като необходима основа за бъдещи превантивни мерки, включително въвеждането на системи за ранно предупреждение, както и за действия с цел избягване на жертви и щети на хора, имущество, биологичното разнообразие и околната среда, както и като има предвид, че предстои разработването на инструменти за оценката на ефективността на подобни мерки;

М.

като има предвид, че спрямо механизмите за адаптиране не е подходящо да се използва подход, основан единствено на анализ на икономическата ефективност, тъй като може да се предвиди, че и в Европа най-бедните ще бъдат най-сериозно засегнати поради факта, че те обикновено не са в достатъчна степен застраховани, информирани и мобилни, за да реагират на променящата се околна среда;

Н.

като има предвид, че подходът „отдолу-нагоре“, при който вземат участие общности, изпитващи върху себе си отрицателните последици от изменението на климата, за да представят успешните в техния случай техники за борба срещу тези последици, би бил полезен индикатор за ЕС с оглед неговата рамкова роля за насърчаване на стратегии, развитие на подходящи програми за подкрепа и координиране на политиките посредством научни, регионални или местни мрежи и партньорства;

О.

като има предвид, че повишаването и подобряването на професионалното и общественото образование в областта на действията за адаптиране е ключов компонент на мерките в отговор на въздействията от изменението на климата,

П.

като има предвид очевидния факт, че изменението на климата засяга достиженията на развитието и заплашва успешното развитие в Европа, но има много по-големи последици за развиващите се страни; като има предвид, че въпросът относно финансирането на мерките за адаптиране следва да бъде допълнително преценен както по отношение на целия ЕС, така и с оглед на предоставяне на подкрепа на развиващите се страни;

Р.

като има предвид, че според концепцията за интеграция, адаптирането към изменението на климата следва да бъде включено в процеса на вземане на решения относно въпроси, като например по какъв начин и къде да се инвестира; като има предвид, че в разискванията по време на процеса на вземане на решения следва да участват както местните и регионалните заинтересовани страни, така и лицата, вземащи решенията;

С.

като има предвид, че Зелената книга за адаптиране към изменението на климата не признава изрично изключителния характер по отношение на географско разположение, климат и развитие на най-отдалечените региони на ЕС, които вероятно ще бъдат уязвими по начин, различен от очакваните за европейския континент, нито разглежда по-специално климатичните условия в градските райони или най-гъсто населените части в Европа;

Т.

като има предвид, че изменението на климата вероятно ще засегне онези региони, които, предвид топографските им характеристики, са особено зависими от природните сили (наред с другото ледникови зони и планински региони) и по този начин за местната икономика, култура и за населението като цяло ще възникнат голямо напрежение и разходи за адаптиране, докато регионалните различия вероятно допълнително ще се задълбочат;

У.

като има предвид, че южна Европа и Средиземноморският басейн са две от най-уязвимите области в Европа, които вече са изправени пред недостиг на вода, засушавания и горски пожари;

Ф.

като има предвид, че за успеха на стратегиите за адаптиране, целящи борба с неизбежното изменение на климата, е необходима подкрепата на секторите на образованието и комуникациите чрез включването на средствата за масово осведомяване и участието на гражданите в разглеждането на въпросите, свързани с околната среда;

Х.

като има предвид, че по оценка на Световната здравна организация досега 60 000 смъртни случая годишно вероятно се дължат на свързани с климата природни бедствия; като има предвид, че четвъртият доклад на Междуправителствената експертна група за изменение на климата изтъква въздействието на изменението на климата върху здравеопазването; като има предвид, че съществува сериозно безпокойство относно разпространението на тропически заболявания и техните преносители в регионите с умерен климат; като има предвид че, като конкретна последица от това, вероятно ще се наложи заведенията за здравно обслужване, насочени към най-уязвимите прослойки на обществото, да се адаптират в най-голяма степен към изменението на климата;

Ц.

като има предвид, че изменението на климата ще нанесе нови сериозни щети на вече уязвими и застрашени екосистеми и ще окаже въздействие върху европейското биологично разнообразие; като има предвид, че тези щети ще бъдат най-силно почувствани по косвен път чрез влошаването на основните за благосъстоянието на човека екосистеми; като има предвид, че опазването на екосистемите следва да залегне в основата на стратегия на ЕС за адаптиране; като се има предвид, че почвата е най-големият сухоземен източник на органичен въглерод и неадаптираните практики за управление на почвите допринасят за намаляването му; като има предвид, че е необходим обрат по отношение на тази тенденция, като се осигури включването като неразделна част от стратегията на ЕС на подходящи мерки за запазване и, доколкото е възможно, увеличаване на почвения органичен въглерод;

1.

Приветства Зелената книга за адаптиране към изменението на климата и консултативния процес със заинтересованите страни;

2.

Подчертава значението на тясното обвързване между усилията за адаптиране и ограничаване, за да се използва взаимодействието им с цел ограничаване на последиците от изменението на климата; призовава Комисията да проучи как трябва да бъдат балансирани усилията в двете насоки, за да подобрят взаимно своята ефективност с цел развитие на ясна цялостна стратегия;

3.

Признава, че въпреки че в Зелената книга за адаптиране към изменението на климата проблемите са представени по сектори, много от тези сектори са силно взаимозависими; счита, че въздействията върху даден сектор и взетите за него решения за адаптиране често ще имат последици за други сектори и следователно изисква Комисията да вземе под внимание тези взаимодействия при прилагането на мерки за адаптиране;

4.

Потвърждава необходимостта от допълнително научно моделиране и проучвания въз основа на подход, основан на риска, с цел по-добре да бъдат анализирани, разбрани и предвидени въздействията на изменението на климата върху хората и обществото във връзка с целта на ЕС за ограничаване на повишаването на средната световна температура до под 2 °C и размера на необходимото местно или регионално адаптиране;

5.

Изисква от Комисията да извърши проучване на икономическите аспекти на адаптирането, да разработи сценарии, установяващи баланс на разходите за адаптиране и ползите от него, и да насърчи и предвиди икономически действия; подчертава значението на използването на подход „отдолу-нагоре“ по сектори, който отчита различията в естествените местообитания в Европа, като например планинските райони или островните райони; призовава Комисията да следи промените в трудовата заетост както в развиващите се сектори, така и в секторите, изпитващи затруднения;

6.

Призовава Комисията да координира и подкрепи научната подготовка на обща европейска база данни на уязвимите места, с цел да се разбере как ще бъдат засегнати различните обществени групи и европейското културно и национално наследство и как обществата биха могли да противодействат на последиците от изменението на климата в бъдеще; счита, че следва също така да се създадат бази данни, включващи друга важна информация относно дейности и политики за адаптиране като показатели, политики и мерки и т.н.;

7.

Призовава Комисията да координира съществуващите мрежи за контрол на свързани с околната среда данни и, по целесъобразност, да ги съчетае с нови структури с оглед на събиране на бази данни с еднородни измервания, които могат да се използват при създаването на модели, способстващи за определяне на най-спешно необходимите действия на континентално, регионално и местно равнище;

8.

Приканва Комисията да проучи начини за последващо развитие и подкрепа за общоевропейска мрежа от университети, социални партньори, организации на гражданското общество, оперативни организации, по-специално национални метеорологични организации, които разполагат с обширна база данни, както и лица, вземащи решения на местно или регионално равнище, за да бъдат насърчени партньорства в областта на адаптирането между различните сектори с цел обмяна на знание и политики, както и разработване на инструменти, измерващи успеха на приетите мерки и предоставяне на вниманието на или разпространяване сред обществеността на научни открития и сценарии относно необходимото адаптиране към изменението на климата;

9.

Счита, че за да се повиши ефективността на научноизследователската дейност в областта на въздействието на изменението на климата, провежданите по Седмата рамкова програма научни изследвания следва да се координират с научните изследвания, провеждани на национално равнище (по-специално космическите програми за наблюдение на Земята);

10.

Счита, че ЕС трябва да положи значителни усилия, за да засили разработването на технологии за мерки за адаптиране с цел подпомагане на своята икономика и на трансфера на тези технологии към развиващите се страни; счита, че разработването на ефективни, безопасни и евтини технологии е една от абсолютно необходимите форми за адаптиране към изменението на климата и счита, че следващата конференция/среща на страните в Познан (COP 14) следва да се съсредоточи върху този въпрос;

11.

Изисква Комисията да включи адаптирането при изготвянето и промяната на съществуващото и бъдещото законодателство, стратегии и проекти за финансиране с териториално въздействие с цел ограничаване на последиците от изменението на климата; призовава Комисията да извърши подробен анализ на съществуващите европейски финансови инструменти и използването им при мерките за адаптиране към изменението на климата в рамките на първоначалното им приложно поле и да посочи къде ще е необходимо допълнително финансиране;

12.

Настоятелно призовава Съвета да вземе незабавно решение относно предложението за регламент относно създаването на Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, като има предвид, че Парламентът прие позицията си още на 18 май 2006 г. (6); счита, че предложеният регламент, който, наред с други мерки, намалява праговите стойности за мобилизиране на Фонд „Солидарност“ на ЕС, ще способства за преодоляване на щетите от природни бедствия или бедствия, предизвикани от човека, по по-ефективен, гъвкав и своевременен начин; настоява, че такъв финансов инструмент е много важен, особено тъй като броят на природните бедствия се очаква да нарасне в бъдеще и поради изменението на климата;

13.

Изразява съжаление, че Комисията не е предвидила пренасочване или преразпределение на съществуващи фондове в рамките на настоящата финансова рамка;

14.

Припомня, че стратегическите насоки на политиката на сближаване на ЕС изрично формулират необходимостта от засилване на взаимодействието между околната среда и растежа; заявява, че програмите в областта на регионалната политика правят инвестиции по отношение на водата, отпадъците и въздуха, биологичното разнообразие, насърчаването на териториалното планиране, обществения транспорт; подчертава, че те допринасят за изпълнението на задълженията, свързани с изменението на климата, и благоприятстването на мерките за предотвратяване на рискове посредством новаторски политики в областта на публичното управление, включително например превантивен мониторинг; позовава се също така на необходимостта Комисията и държавите-членки да подкрепят нуждата от координация при организирането на гражданската защита и разработването на планове за действие при извънредни ситуации; позовава се в това отношение на дейността по Програмата на международната стратегия за намаляване на бедствията на Обединените нации;

15.

Подчертава необходимостта държавите-членки да използват фондовете за развитие на селските райони, за да подобрят адаптирането на селското и горско стопанство към изменението на климата; припомня ролята на органичната материя в почвите за тяхното плодородие и водозадържащия им капацитет и за увеличаване на органичния въглерод в почвата, и призовава Комисията да приеме и подкрепи подходящи практики за управление на почвите, които поддържат нивата на органична материя в почвата в цяла Европа, като ефективен начин за адаптиране към повишаващите се температури и промените в модела на валежите; подчертава необходимостта от адекватни мерки за предотвратяване на кризите и управление на рисковете, както на общностно, така и на национално и регионално равнище, тъй като броят на кризите очевидно ще нараства в бъдеще, по-специално чрез системна дейност по стопанисването на земята, която да осигури по-дълго време за задържането на водата и намаляване на тежестта от горски пожари; вярва, че управлението на рисковете следва да бъде съществена и ясно формулирана част от политиката на сближаване на ЕС;

16.

Призовава Комисията да предложи рамка за адаптационно планиране и готовност; подчертава необходимостта надлежно да се отчете принципът на субсидиарност при борба с последствията от изменението на климата чрез конкретни мерки за адаптиране, тъй като регионите и местните структури в Европа ще бъдат в състояние да реагират по-добре с политически отговори на собствения си опит, подчертава, обаче, необходимостта от съгласуваност и координация на адаптационните планове на равнище ЕС;

17.

Подчертава основната роля, който играят местните общности в борбата с изменението на климата и в тази връзка призовава за прилагането на интегрирани, устойчиви стратегии за развитие на градовете, регионите и селските райони, които са съобразени изцяло с мерките, насочени към ограничаване и адаптиране, и призовава да проведени научни изследвания, чрез които да се анализират инфраструктурите, които са най-подходящи за справяне с изменението на климата;

18.

Призовава за по-тясно сътрудничество и обмен на най-добри практики между Европейските институции и регионалните и местни органи и между тях при разработването на съоръжения, комунални и други услуги, които целят постигането на неутрално положение по отношение на емисиите на въглерод в тяхната съответна област, като например схеми за централно отопление, подобрени услуги по рециклиране, интегриран обществен транспорт, сгради с висока енергийна и водна ефективност, увеличено производство и използване на енергия от алтернативни източници и по-широко разпространение сред обществеността на информация относно потреблението на енергия;

19.

Подчертава, че секторът селско стопанство е един от най-уязвимите към изменението на климата сектори, но същевременно е обвиняван, че причинява вреди на околната среда; счита, че мерките за адаптиране в този сектор трябва да са насочени към намаляване на уязвимостта и засилване на устойчивостта, както от екологична, така и от икономическа гледна точка;

20.

Подчертава, че постепенното адаптиране на селскостопанския сектор към новите потребности, породени от изменението на климата, следва да се изследва в рамките на „проверка на състоянието“;

21.

Подчертава, че селскостопанският сектор може да се адаптира към изменението на климата и да ограничи последиците, като прилага законодателство, което засилва устойчивостта и насърчава нови начини за използване и управление на водните и други природни ресурси;

22.

Подчертава важната роля на държавите-членки и Комисията при идентифициране на транспортната инфраструктура, която би могла в най-голяма степен да бъде засегната от изменящите се климатични условия и за която са необходими допълнителни усилия и инвестиции, за да се осигури нейното непрекъснато и безопасно функциониране;

23.

Приветства значимия резултат от срещата на страните MOP3 в Бали — решението Фондът за адаптиране да бъде приведен в действие, като осъществи връзка между конкретните проекти за адаптиране и средствата за финансиране посредством такса върху проектите по механизма за чисто развитие, предприети в развиващи се държави, които са страни по Протокола от Киото; подчертава, че изключително важното решение за финансиране на адаптирането в развиващите се държави независимо от донорите беше взето преди приемането на Плана за действие от Бали;

24.

Подчертава необходимостта да се гарантира, че като част от оценката на въздействието върху околната среда, всички разрешителни за строеж и градоустройствени планове вземат предвид различните възможности за адаптиране с оглед предотвратяване на инвестиции в несъвместима инфраструктура; изтъква, че в много случаи би било по-подходящо да не се развиват уязвимите области, а вече развитите области да се върнат към естественото им състояние, отколкото да се изграждат защитни съоръжения като подготовка за неблагоприятните последици от изменението на климата;

25.

Счита за задължително сътрудничеството за подкрепа на по-бедните части на Европа и развиващия се свят, като има предвид, че тези области вероятно ще бъдат в най-голяма степен засегнати от изменението на климата, а ще разполагат с най-малко възможности за справяне с последиците му; изразява съжаление, че Зелената книга за адаптиране към изменението на климата не обръща достатъчно внимание на необходимостта от сътрудничество между ЕС и развиващите се страни във връзка с адаптирането; изтъква по-специално необходимостта от трансфер на технологии и изграждане на капацитет; в този контекст приветства инициативата на Комисията за създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата, но подчертава, че към момента той не се финансира в достатъчна степен;

26.

Признава условната взаимосвързаност между целите за развитие и ограничаването и адаптирането към изменението на климата; подчертава, че изменението на климата трябва да бъде включено във всички аспекти на сътрудничеството на ЕС за развитие, включително съществуващите програми за партньорство, като например диалогът Евромед или енергийното партньорство между ЕС и Африка; подчертава също така изключителното значение на засилването на партньорството с развиващите се страни с оглед увеличаване на усилията за избягване на обезлесяването, като по този начин се осигурят ползи както за ограничаването, така и за адаптирането;

27.

Призовава за разработването на значими и предвидими финансови инструменти в рамките на политиките на ЕС като схемата за търговия с емисии на парникови газове, за да помогне на развиващите се страни в адаптацията им към въздействията от изменението на климата, както и да предостави средства за политиките за адаптиране в държавите-членки;

28.

Припомня факта, че изменението на климата би могло да ускори намаляването на достъпа до природни ресурси; призовава Комисията да разгледа допълнителни мерки за адаптиране към новите предизвикателства по отношение на гарантирането на сигурност при доставките на храни и енергия;

29.

Призовава Комисията да проведе проучване на европейско равнище и в международен план за това как да включи необходимото адаптиране в резултат на изменението на климата в плановете за развитие и преговорите за бюджета; призовава Комисията да проучи как подобни мерки могат да бъдат приложени към секторните политики, за да се насочат общественото и частното финансиране и инвестиции; подчертава, че подобно включване трябва да обхваща областите на науката, насочването, повишаването на осведомеността, информацията, сътрудничеството и наблюдението, като се основава на ясни критерии, които редовно се подлагат на проверка за съответствие, за да се обоснове последваща подкрепа и да се докладва обратно на Парламента и на Съвета;

30.

Подчертава значението на нарасналата необходимост от рационално използване на водните ресурси посредством „управление на търсенето на вода“, тъй като водата се превръща в недостатъчен ресурс; призовава Комисията и държавите-членки да приемат интегрирани мерки за гарантиране на наличността, достъпността, използването и опазването на водните ресурси и да насърчават новаторски технологии и практики, включително пилотни проекти, които ще способстват за намаляване на щетите от засушавания и риска от наводнения; в този контекст признава значението на екосистемния подход за предотвратяване и смекчаване на последиците от ерозията на почвата, наводненията, опустиняването, повишаването на морското равнище и агресивните чужди видове, както и за увеличаване на устойчивостта към горски пожари;

31.

Признава, че изменението на климата допринася за задълбочаването на глобалния проблем във връзка със заболяванията и случаите на преждевременна смърт, като засяга, по-конкретно, най-уязвимите групи население; призовава държавите-членки да разгледат мерки за засилване на капацитета на здравните системи за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата; призовава Комисията да създаде система за наблюдение и контрол на последиците от изменението на климата върху здравето, обхващаща целия ЕС; призовава Комисията да гарантира, че породените от изменението на климата заплахи за човешкото здраве заемат централно място в политиката на ЕС за адаптиране и ограничаване;

32.

Подчертава необходимостта от диференциран спрямо климата и развитието подход по отношение на области и региони, особено уязвими към изменението на климата, като планински и крайбрежни райони, острови, или например седемте най-отдалечени региони на ЕС, които поради своите топографски характеристики и факта, че са необлагодетелствани в структурно отношение, са особено зависими от природните сили; в тази връзка призовава Комисията да разшири списъка с най-уязвимите райони и да сътрудничи на съществуващите регионални инициативи, като например конвенциите относно Алпите и Карпатите, с цел възможно-най-добро използване на знанията, придобити във връзка с тези инициативи;

33.

Призовава Комисията да разгледа съществената роля, която екосистемите могат да играят по отношение на политиката на адаптиране; подчертава факта, че съществуващото законодателство на ЕС (т. е. Директивата за птиците (7) и Директивата за местообитанията (8), „Натура 2000“, Рамковата директива за водите (9)) може да способства за справяне с този проблем в Европа; призовава Комисията и държавите-членки да дадат най-висок приоритет на прилагането на тази политика с цел гарантиране на бързо и ефективно адаптиране към изменението на климата;

34.

Приветства инициативата на Комисията за създаване на Европейска консултативна група относно адаптирането към изменението на климата и подчертава необходимостта тази експертна група да разполага с възможности за осъществяване на съгласувани междусекторни стратегии на равнище ЕС, както и за разширяване на политическите рамки, които биха могли да предоставят стимули за инвестиции в дейности за адаптиране и ограничаване на изменението на климата;

35.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията като принос на Парламента към консултативния процес със заинтересованите страни относно Зелената книга за адаптиране към изменението на климата, предложена от Комисията.

15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/48

A.

като има предвид, че Европейския съюз следва да гарантира равен достъп на гражданите до информация, образование и култура;

Б.

като има предвид, че в Европа проблемът с частична или пълна загуба на слуха засяга повече от 83 милиона души, както и че този проблем ще продължи да се задълбочава поради застаряването на европейското население;

В.

като има предвид повсеместния достъп до телевизионни програми в Европа, както и факта, че обществените телевизии имат обществена мисия, чиято цел е, наред с други неща, да информират и образоват зрителите;

Г.

като има предвид, че съвременните технологии позволяват поставянето на субтитри при излъчването на телевизионните програми (включително излъчванията на живо), по примера на Би Би Си (BBC), която пое задължение да субтитрира всички свои програми от април 2008 г. нататък;

1.

Счита субтитрирането на всички програми на обществените телевизии в Европейския съюз за особено важно, с цел да се осигури пълен достъп до тях за всички зрители, включително глухи и лица с увреден слух; застъпва мнението, че по този начин ще се подпомогне и чуждоезиковото обучение;

2.

Призовава Комисията да представи законодателно предложение, изискващо от обществените телевизионни оператори в Европейския съюз да субтитрират всички свои програми;

3.

Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица, на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите-членки.

Gabriele Albertini, Jan Andersson, Alfonso Andria, Emmanouil Angelakas, Roberta Angelilli, Kader Arif, Stavros Arnaoutakis, Robert Atkins, John Attard-Montalto, Elspeth Attwooll, Inés Ayala Sender, Liam Aylward, Peter Baco, Maria Badia i Cutchet, Мариела Величкова Баева, Enrique Barón Crespo, Katerina Batzeli, Edit Bauer, Jean Marie Beaupuy, Christopher Beazley, Zsolt László Becsey, Irena Belohorská, Monika Beňová, Rolf Berend, Sergio Berlato, Giovanni Berlinguer, Thijs Berman, Adam Bielan, Слави Бинев, Šarūnas Birutis, Sebastian Valentin Bodu, Herbert Bösch, Jens-Peter Bonde, Vito Bonsignore, Josep Borrell Fontelles, Victor Boștinaru, Costas Botopoulos, Bernadette Bourzai, Sharon Bowles, Iles Braghetto, Mihael Brejc, Frieda Brepoels, Jan Březina, Elmar Brok, Danutė Budreikaitė, Wolfgang Bulfon, Nicodim Bulzesc, Ieke van den Burg, Niels Busk, Philippe Busquin, Jerzy Buzek, Joan Calabuig Rull, Luis Manuel Capoulas Santos, Marco Cappato, Carlos Carnero González, Paulo Casaca, Michael Cashman, Carlo Casini, Françoise Castex, Alejandro Cercas, Giles Chichester, Giulietto Chiesa, Zdzisław Kazimierz Chmielewski, Ole Christensen, Sylwester Chruszcz, Luigi Cocilovo, Carlos Coelho, Richard Corbett, Giovanna Corda, Titus Corlățean, Paolo Costa, Jean Louis Cottigny, Michael Cramer, Corina Crețu, Gabriela Crețu, Brian Crowley, Magor Imre Csibi, Marek Aleksander Czarnecki, Ryszard Czarnecki, Daniel Dăianu, Dragoș Florin David, Chris Davies, Antonio De Blasio, Véronique De Keyser, Panayiotis Demetriou, Gérard Deprez, Proinsias De Rossa, Marie-Hélène Descamps, Harlem Désir, Nirj Deva, Mia De Vits, Jolanta Dičkutė, Alexandra Dobolyi, Valdis Dombrovskis, Beniamino Donnici, Bert Doorn, Brigitte Douay, Avril Doyle, Mojca Drčar Murko, Petr Duchoň, Bárbara Dührkop Dührkop, Cristian Dumitrescu, Saïd El Khadraoui, Edite Estrela, Harald Ettl, Jonathan Evans, Robert Evans, Göran Färm, Richard Falbr, Claudio Fava, Szabolcs Fazakas, Emanuel Jardim Fernandes, Anne Ferreira, Elisa Ferreira, Ilda Figueiredo, Petru Filip, Věra Flasarová, Alessandro Foglietta, Hanna Foltyn-Kubicka, Nicole Fontaine, Glyn Ford, Brigitte Fouré, Armando França, Monica Frassoni, Urszula Gacek, Milan Gaľa, Gerardo Galeote, Vicente Miguel Garcés Ramón, Iratxe García Pérez, Giuseppe Gargani, Jean-Paul Gauzès, Jas Gawronski, Evelyne Gebhardt, Eugenijus Gentvilas, Bronisław Geremek, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Claire Gibault, Adam Gierek, Maciej Marian Giertych, Neena Gill, Norbert Glante, Robert Goebbels, Bogdan Golik, Ana Maria Gomes, Donata Gottardi, Hélène Goudin, Genowefa Grabowska, Dariusz Maciej Grabowski, Vasco Graça Moura, Ingeborg Gräßle, Louis Grech, Lilli Gruber, Ignasi Guardans Cambó, Ambroise Guellec, Pedro Guerreiro, Umberto Guidoni, Zita Gurmai, Catherine Guy-Quint, Klaus Hänsch, Benoît Hamon, Małgorzata Handzlik, Gábor Harangozó, Marian Harkin, Rebecca Harms, Joel Hasse Ferreira, Satu Hassi, Jutta Haug, Anna Hedh, Gyula Hegyi, Edit Herczog, Jim Higgins, Krzysztof Hołowczyc, Mary Honeyball, Milan Horáček, Richard Howitt, Ján Hudacký, Alain Hutchinson, Илияна Малинова Йотова, Mikel Irujo Amezaga, Marie Anne Isler Béguin, Lily Jacobs, Anneli Jäätteenmäki, Stanisław Jałowiecki, Mieczysław Edmund Janowski, Lívia Járóka, Anne E. Jensen, Karin Jöns, Dan Jørgensen, Madeleine Jouye de Grandmaison, Jelko Kacin, Filip Kaczmarek, Gisela Kallenbach, Othmar Karas, Sajjad Karim, Ioannis Kasoulides, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Piia-Noora Kauppi, Tunne Kelam, Glenys Kinnock, Евгени Кирилов, Dieter-Lebrecht Koch, Jaromír Kohlíček, Eija-Riitta Korhola, Magda Kósáné Kovács, Miloš Koterec, Sergej Kozlík, Guntars Krasts, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Constanze Angela Krehl, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Ģirts Valdis Kristovskis, Wiesław Stefan Kuc, Helmut Kuhne, Jan Jerzy Kułakowski, Aldis Kušķis, Sepp Kusstatscher, Zbigniew Krzysztof Kuźmiuk, Alain Lamassoure, Stavros Lambrinidis, Vytautas Landsbergis, Henrik Lax, Roselyne Lefrançois, Klaus-Heiner Lehne, Lasse Lehtinen, Jörg Leichtfried, Jo Leinen, Katalin Lévai, Janusz Lewandowski, Bogusław Liberadzki, Marcin Libicki, Marie-Noëlle Lienemann, Andrea Losco, Caroline Lucas, Astrid Lulling, Elizabeth Lynne, Маруся Иванова Любчева, Linda McAvan, Mary Lou McDonald, Mairead McGuinness, Edward McMillan-Scott, Jamila Madeira, Eugenijus Maldeikis, Ramona Nicole Mănescu, Vladimír Maňka, Erika Mann, Mario Mantovani, Marian-Jean Marinescu, Helmuth Markov, Sérgio Marques, David Martin, Miguel Angel Martínez Martínez, Jan Tadeusz Masiel, Antonio Masip Hidalgo, Jiří Maštálka, Maria Matsouka, Mario Mauro, Manolis Mavrommatis, Manuel Medina Ortega, Erik Meijer, Íñigo Méndez de Vigo, Emilio Menéndez del Valle, Willy Meyer Pleite, Rosa Miguélez Ramos, Marianne Mikko, Miroslav Mikolášik, Viktória Mohácsi, Javier Moreno Sánchez, Luisa Morgantini, Jan Mulder, Roberto Musacchio, Cristiana Muscardini, Joseph Muscat, Riitta Myller, Pasqualina Napoletano, Hartmut Nassauer, Robert Navarro, Cătălin-Ioan Nechifor, Catherine Neris, James Nicholson, null Nicholson of Winterbourne, Lambert van Nistelrooij, Ljudmila Novak, Raimon Obiols i Germà, Vural Öger, Cem Özdemir, Jan Olbrycht, Seán Ó Neachtain, Gérard Onesta, Janusz Onyszkiewicz, Josu Ortuondo Larrea, Reino Paasilinna, Borut Pahor, Justas Vincas Paleckis, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Dimitrios Papadimoulis, Атанас Папаризов, Georgios Papastamkos, Ioan Mircea Pașcu, Vincent Peillon, Maria Petre, Rihards Pīks, Józef Pinior, Mirosław Mariusz Piotrowski, Paweł Bartłomiej Piskorski, Gianni Pittella, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Zita Pleštinská, Rovana Plumb, Guido Podestà, Anni Podimata, Zdzisław Zbigniew Podkański, Samuli Pohjamo, Bernard Poignant, Lydie Polfer, Bernd Posselt, Christa Prets, Pierre Pribetich, Jacek Protasiewicz, Биляна Илиева Раева, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Karin Resetarits, Teresa Riera Madurell, Frédérique Ries, Karin Riis-Jørgensen, Giovanni Rivera, Bogusław Rogalski, Zuzana Roithová, Luca Romagnoli, Raül Romeva i Rueda, Dariusz Rosati, Wojciech Roszkowski, Dagmar Roth-Behrendt, Mechtild Rothe, Libor Rouček, Martine Roure, Leopold Józef Rutowicz, Eoin Ryan, Guido Sacconi, Aloyzas Sakalas, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, María Isabel Salinas García, Antolín Sánchez Presedo, Manuel António dos Santos, Daciana Octavia Sârbu, Jacek Saryusz-Wolski, Christel Schaldemose, Karin Scheele, Olle Schmidt, György Schöpflin, Jürgen Schröder, Inger Segelström, Esko Seppänen, Adrian Severin, Czesław Adam Siekierski, Kathy Sinnott, Marek Siwiec, Csaba Sógor, Søren Bo Søndergaard, Bogusław Sonik, María Sornosa Martínez, Francesco Enrico Speroni, Bart Staes, Grażyna Staniszewska, Dirk Sterckx, Struan Stevenson, Catherine Stihler, Theodor Dumitru Stolojan, Margie Sudre, László Surján, Eva-Britt Svensson, Hannes Swoboda, József Szájer, Andrzej Jan Szejna, Konrad Szymański, Csaba Sándor Tabajdi, Antonio Tajani, Hannu Takkula, Charles Tannock, Andres Tarand, Britta Thomsen, Marianne Thyssen, Silvia-Adriana Țicău, Gary Titley, Patrizia Toia, László Tőkés, Ewa Tomaszewska, Witold Tomczak, Jacques Toubon, Catherine Trautmann, Kyriacos Triantaphyllides, Claude Turmes, Evangelia Tzampazi, Владимир Уручев, Inese Vaidere, Nikolaos Vakalis, Adina-Ioana Vălean, Elena Valenciano Martínez-Orozco, Frank Vanhecke, Anne Van Lancker, Daniel Varela Suanzes-Carpegna, Yannick Vaugrenard, Armando Veneto, Riccardo Ventre, Donato Tommaso Veraldi, Bernadette Vergnaud, Alejo Vidal-Quadras, Кристиан Вигенин, Oldřich Vlasák, Johannes Voggenhuber, Diana Wallis, Graham Watson, Renate Weber, Jan Marinus Wiersma, Glenis Willmott, Janusz Wojciechowski, Francis Wurtz, Luis Yañez-Barnuevo García, Anna Záborská, Zbigniew Zaleski, Andrzej Tomasz Zapałowski, Stefano Zappalà, Tomáš Zatloukal, Tatjana Ždanoka, Roberts Zīle, Jaroslav Zvěřina, Tadeusz Zwiefka.

15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/50

1.

Одобрява назначаването на г-жа Androula Vassiliou за член на Комисията за остатъка от мандата на Комисията до 31 октомври 2009 г.;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите-членки.

15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/51

1.

Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.

Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/52

1.

Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.

Приканва Комисията да внесе съответните промени в предложението си съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО;

3.

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.

Призовава Съвета да се консултира отново с Парламента, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в предложението на Комисията;

5.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

15.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/60

1.

Одобрява проекта на регламент на Комисията във вида, в който е изменен;

2.

Призовава Комисията да внесе съответните промени в проекта си на регламент;

3.

Призовава Комисията да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента;

4.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.