ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/2

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio (Италия) на 4 юни 2009 г. — IFB Stroder Srl/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA)

(Дело C-198/09)

2009/C 233/02

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio

Страни в главното производство

Ищец: IFB Stroder Srl

Ответник: Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA)

Преюдициални въпроси

След разпоредбите на членове 2 и 3, с които се изменя отношението между органите на публична власт на държавите членки и производителите на лекарствени продукти — в смисъл, че цената на даден лекарствен продукт или нейното увеличаване се определя въз основата на предоставените от последните сведения, но в определени от компетентния орган граници, т.е. въз основата на диалог между самите производители и органите, които отговарят за контрола върху разходите за лекарствени продукти — член 4, параграф 1 урежда „замразяването на цените на всички лекарствени продукти или само на някои категории от тях“ като общо средство, което поне веднъж годишно се подлага на преглед, с цел да се установи дали макро-икономическите условия оправдават замразяването на цените да остане непроменено. Разпоредбата предоставя на компетентните органи срок от 90 дни за преглед като предвижда, че при изтичането му те трябва да обявят какво увеличение или намаление на цените е направено, ако има такова. Поставя се въпросът, дали в частта относно „намаление на цените, [което] е направено, ако има такова“ тази разпоредба следва да бъде тълкувана в смисъл, че наред с общото средство, състоящо се във възможността да се замразят цените на всички лекарствени продукти или на някои категории от тях, се предвижда и друго общо средство, състоящо се във възможността да се намалят цените на всички лекарствени продукти и на някои категории от тях, или изразът „намаление […], ако има такова“ се отнася само до лекарствените продукти, чийто цени вече са били замразени?

Поставя се въпросът, дали член 4, параграф 1 — в частта, с която се задължават компетентните органи на държавите членки, в случай на замразяване на цените, поне веднъж годишно да осъществяват преглед дали макроикономическите условия оправдават замразяването на цените да остане непроменено — може да се тълкува в смисъл, че ако в отговор на първия поставен въпрос е допуснато намаление на цените, то е възможно тази мярка да се прилага няколко пъти в рамките на една година и да се повтаря в продължение на много години (от 2002 г. до 2010 г.)?

Може ли по смисъла на посочения член 4 — тълкуван с оглед на съображенията, в които се посочва основната цел на мерките за контрол над цените на лекарствени продукти, определена като „издигане на равнището на общественото здраве чрез осигуряване наличието на достатъчни количества лекарствени продукти на приемливи цени и изискването да се избягват различията в мерките, които могат да възпрепятстват или нарушат търговията с лекарствени продукти в рамките на Общността“ — да се счита за съвместимо с общностната уредба приемането на мерки, които се позовават само на „приблизителната“, а не на „установената“ икономическа стойност на разходите (това запитване се отнася до двата настоящи случая)?

Трябва ли изискванията, свързани с тавана на разходите за лекарствени продукти, които всяка държава членка е компетентна да определя, да се свързват специално само с разходите за лекарствени продукти или може да се счита, че в правомощията на държавите членки се включва и правото на преценка, дали да се взимат предвид и сведенията относно други разходи по здравеопазване?

Трябва ли произтичащите от директивата принципи на прозрачност и участие на заинтересованите предприятия в мерките относно предвиденото замразяване или общо намаление на цените на лекарства да се тълкуват в смисъл, че е необходимо винаги и във всички случаи да се предвиди възможност за изключения от наложената цена (член 4, параграф 2 от Директивата) и конкретно участие на предприятието заявител, с последващата от това необходимост администрацията да мотивира евентуалния отказ?

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/3

Иск, предявен на 18 юни 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша

(Дело C-223/09)

2009/C 233/03

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: O. Beynet и M. Kaduczak)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—

Да се установи, че като не е приела законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/89/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 година относно мерки за гарантиране сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурните инвестиции (1), или като във всеки случай не е уведомила Комисията за приемането им, Република Полша не е изпълнила задълженията си по тази директива,

—	да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 24 февруари 2008 г. Към момента на предявяване на настоящия иск ответникът не е приел необходимите мерки за транспониране на директивата или при всички положения не е уведомил Комисията за тях.

(1) ОВ L 33, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 51, стр. 309.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/3

Иск, предявен на 24 юни 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша

(Дело C-228/09)

2009/C 233/04

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: D. Triantafyllou и A. Stobiecka-Kuik)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—

Да установи, че като включва сумата на „opłata rejestracyjna“ (таксата за регистрация) в данъчната основа за целите на ДДС, събиран в Полша за доставка, вътреобщностното придобиване или внос на леки пътнически автомобили, Република Полша не е изпълнила задълженията си по членове 78, 79, 83 и 86 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1)

—	да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба се изтъква, че в случай на доставка, на вътреобщностно придобиване и на внос в тази държава членка на нерегистрирани в нея пътнически автомобили Република Полша включва сумата на таксата за регистрация в данъчната основа за целите на ДДС.

Според Комисията е налице основополагащо сходство между полските данък/такса, които са предмет на спор по дело C-98/05 De Danske Bilimportører. В споменатото дело Съдът е решил, че сготвеният(ната) данък/такса не следва да се включва в данъчната основа за целите на ДДС.

Комисията изразява становище, че механизмът на събиране на полската такса за регистрация в случай на няколко последователни сделки, които се отнасят до едно и също превозно средство преди неговата регистрация, показвал, че по съществото си тя била данък/такса за регистрация, а не данък, събиран за продажбата, както твърди Република Полша. Данъчнозадълженото лице можело по-специално да приспадне размера на таксата за регистрация от размера на дължимия данък. Това означавало, че чрез системата за приспадане на платения по получени доставки ДДС данъкът/таксата за регистрация в последна сметка бил събиран/а само веднъж.

Комисията оспорва довода на Република Полша, че продавачът—този, който предприемал вътреобщностно придобиване, или вносителят на превозното средство, бил отговорен за плащането на таксата за регистрация, а не лицата, на чието име било регистрирано превозното средство.

(1) ОВ 2006 L 347, стp. 1., Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/3

Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Словакия) на 3 юли 2009 г. — Lesoochranárske zoskupenie VLK/Ministerstvo životného prostredia Slovenskej republiky

(Дело C-240/09)

2009/C 233/05

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Ищец: Lesoochranárske zoskupenie VLK

Ответник: Ministerstvo životného prostredia Slovenskej republiky

Преюдициални въпроси

Възможно ли е да се признае непосредствената приложимост („self-executing effect“) на международните договори за член 9 от Орхуската конвенция, и по-специално за неговия параграф 3, предвид на основната цел на тази международна конвенция, а именно да промени класическата концепция за активна процесуална легитимация, като предостави и на обществеността или на заинтересованите представители на обществеността качеството на страна в процеса, доколкото към настоящия момент, макар да се е присъединил към посочената международна конвенция на 17.2.2005 г., Европейският съюз не е приел общностни мерки за нейното изпълнение?

2.	Възможно ли е да се признае непосредствената приложимост или непосредственото действие на общностното право по смисъла на постоянната практика на Съда за член 9 от Орхуската конвенция, и по-специално за неговия параграф 3, който понастоящем е част от общностното право?

При утвърдителен отговор на въпрос 1 или 2, възможно ли е член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция — с оглед на основната цел на тази международна конвенция — да се тълкува в смисъл, че изразът „действия на държавни органи“ включва и действия, изразяващи се в постановяването на решение, така че възможността за обществеността да се обърне към съдилищата да включва и правото да обжалва самото решение на държавния орган, чиято незаконосъобразност е резултат от въздействието му върху околната среда?

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/4

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Halle (Германия) на 3 юли 2009 г. — Günter Fuß/Stadt Halle (Saale)

(Дело C-243/09)

2009/C 233/06

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Halle

Страни по главното производство

Жалбоподател: Günter Fuß

Ответник: Stadt Halle (Saale)

Преюдициални въпроси

1.	Следва ли понятието за вреда, съдържащо се в член 22, параграф 1, буква б) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (1), да се разбира в обективен или субективен смисъл?

Налице ли е вреда по смисъла на член 22, параграф 1, буква б) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, когато поради искането му за съблюдаване в бъдеще на максималната продължителност на работното време и въпреки липсата на съгласие от негова страна служител, който извършва оперативна дейност, е преместен на друга длъжност, която включва главно административна дейност?

Следва ли намаляване на възнаграждението да се счита за вреда по смисъла на член 22, параграф 1, буква б) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, когато в резултат на преместването е намален броят на часовете на неблагоприятното работно време (нощно време, неделя и официални празнични дни) и поради това е намален също размерът на специалната премия, съответстваща на тези часове положен труд?

4.	При утвърдителен отговор на въпрос 2 или на въпрос 3, може ли вреда, настъпила в резултат на преместването, да бъде компенсирана с други предимства, свързани с новата длъжност, като работно време с по-малка продължителност или продължаващо обучение?

(1) ОВ L 299, стp. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/4

Иск, предявен на 3 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-244/09)

2009/C 233/07

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: R. Lyal и W. Mölls, Bevollmächtigte)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

—	да се установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 56 ЕО, като е ограничила прилагането на дегресивнатата амортизация съгласно § 7, алинея 5 от Закона за данъка върху доходите (Einkommensteuergesetz) до разположените на националната територия сгради;

—	да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящия иск са разпоредбите на немския Закон за данъка върху доходите, съгласно които прилагането на предвидения при данъчното третиране на недвижими имоти т.нар. метод на дегресивна амортизация, а именно използването на по-високи от линейната норма амортизационни коефициенти през първия етап на периода на амортизация, се ограничава до разположените на националната територия сгради.

Това различно третиране на разположените на националната територия и в друга държава недвижими имоти нарушавало гарантираната в член 56 ЕО свобода на движението на капитали. Съгласно постоянната съдебна практика по силата на тази разпоредба се забраняват всички мерки, които предвиждат по-неблагоприятен режим за движението на капитали, извън границите на конкретната държава, спрямо движението на капитали само в рамките на национална територия и с това създават пречки за гражданите на тази територия да могат да се ползват от първото.

Вследствие на разглежданата правна уредба състоянието на платежоспособност на данъчно задължения инвеститор при недвижим имот, разположен в друга държава, било по-неблагоприятно отколкото при недвижим имот, разположен на националната територия. В резултат на това инвестициите от недвижими имоти, разположени в друга държава, ставали все по-малко атрактивни в сравнение с тези, направени в недвижими имоти, разположени на националната територия и така инвеститорите можели да бъдат възпрени да изграждат или придобиват сграда в друга държава-членка. Подобряването на състоянието на платежоспособност при инвестиране в недвижими имоти, разположени на националната територия, представлявало съгласно постоянната съдебна практика данъчно предимство, което следвало да се вземе предвид, доколкото ставало въпрос за сравнение между съответното третиране на факти и обстоятелства, относими само към националната територия и такива, които са свързани с надхвърляне границите на конкретна държава.

При все че действието на оспорваната правна уредба, която въвежда дискриминация, се ограничава до сгради, договорът за строеж или за покупка на които е изготвен, съответно сключен преди 1 януари 2006 г., ограничението на свободата на движение на капитали обаче не е премахнато, доколкото дегресивната амортизация представлява фактическо обстоятелство с продължително действие.

Според правителството на Федерална република Германия посоченото ограничение е оправдано с императивни съображения от обществен интерес. Разглежданата правна уредба имала за цел насърчаване на строителството на жилища под наем в Германия.

В тази връзка следвало да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика насърчаването на националната икономика не представлява поставена цел, която може да оправдае ограничаването на основни свободи. Едва когато поставената цел да се насърчава строителството на жилища под наем бъде призната за цел, която няма икономическа насоченост, строгото ограничаване на дегресивната амортизация до сгради, разположени на националната територия, нямало да бъде нито необходимо, нито релевантно. Насърчаването на строителството на жилища под наем в Германия нямало да бъде засегнато, ако прилагането на дегресивна амортизация бъде гарантирано и за недвижими имоти в други държави-членки.

Ето защо правителството на Федерална република Германия не представило никакви основания, които могат да оправдаят установеното засягане на свободата на движение на капитали.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/5

Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Baden-Württemberg (Германия) на 7 юли 2009 г. — Alketa Xhymshiti/Bundesagentur für Arbeit — Familienkasse Lörrach

(Дело C-247/09)

2009/C 233/08

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Baden-Württemberg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Alketa Xhymshiti

Ответник: Bundesagentur für Arbeit — Familienkasse Lörrach

Преюдициални въпроси

В случай, че гражданин на трета държава пребивава законно в държава членка на Европейския съюз и работи в Конфедерация Швейцария, прилага ли се в държавата членка по пребиваване за него, както и за съпругата му — гражданка на трета държава, Регламент (ЕО) № 859/2003 (1), в резултат от което държавата членка по пребиваване трябва да прилага Регламент (ЕИО) № 1408/71 (2) и Регламент (ЕИО) № 574/72 (3) към посоченото заето лице и към неговата съпруга?

При отрицателен отговор на първия въпрос: Предвид обстоятелствата, посочени в първия въпрос, следва ли членове 2, 13 и 76 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и член 10, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 574/72 да се тълкуват в смисъл, че предоставянето на семейни обезщетения може да се откаже в държавата членка по пребиваване на майка — гражданка на трета страна, поради това че е с гражданство на трета страна, макар съответното дете да е гражданин на Съюза?

(1) Регламент (ЕО) № 859/2003 на Съвета от 14 май 2003 година за разширяване на приложното поле на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 за граждани на трети страни, които все още не са субект на тези разпоредби единствено на основание тяхното гражданство (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 186).

(2) Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26).

(3) Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 74, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74).

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/5

Иск, предявен на 7 юли 2009г. — Комисия на Европейските общности/Република Кипър

(Дело C-251/09)

2009/C 233/09

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: C. Zadra и I. Chatzigiannis)

Ответник: Република Кипър

Искания на ищеца

—	Да се установи, че Република Кипър е не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 2 и член 31, параграф 1, буква а) от Директива 93/38/ЕИО (1), както и по член 1, параграф 1 от Директива 92/13/ЕИО (2);

—	да се осъди Република Кипър да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията приема, че Кипърският орган по енергетиката е нарушил директиви 93/38/ЕИО и 92/13/ЕИО в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка № 40/2005 относно договор за проектиране, доставка и изграждане на четвърти блок на топлоелектрическата централа Vasilikou.

Комисията твърди, че нарушението на член 4, параграф 2 и член 31, параграф 1 от Директива 92/38 произтича от до мотивите за отхвърлянето на офертата на оферента жалбоподател и за приемането на офертата на другия оферент въз основа на критерий, който не е ясно определен в поканата за представяне на оферти.

Що се отнася до нарушението на уреждащата процедурата Директива 92/13, Комисията приема, първо, че доколкото самият възлагащ орган с поведението си създава положение на несигурност по отношение на тълкуването, което следва да се даде на основанията за отхвърлянето на офертата на оферента жалбоподател, той нарушава Директива 92/13, тълкувана в светлината на преследваната от нея цел за ефективност и, второ, че възлагащият орган не може да обоснове решението си единствено чрез позоваване на доклади за оценка.

(1) Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане от обществени поръчки на възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникационния сектор (ОВ L 199, стр. 84).

(2) Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43).

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/6

Иск, предявен на 8 юли 2009г. — Комисия на Европейските общности/Република Унгария

(Дело C-253/09)

2009/C 233/10

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: R. Lyal и K. Ritzné Talabér)

Ответник: Република Унгария

Искания на ищеца

—

да се установи, че Република Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО, и по членове 28 и 31 от Споразумението за ЕИП, като прилага към покупката на жилище, разположено в Унгария, в замяна на жилище, разположено в друга държава, по-неблагоприятно третиране отколкото прилаганото към покупката на разположено в Унгария жилище вместо жилище, разположено в същата тази държава.

—	да се осъди Република Унгария да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящия иск е унгарската данъчна норма, по силата на която при определянето на данъчната основа за данъка, дължим към момента на придобиване на собственост на жилище, разположено на територията на страната, е позволено да се приспадне от стойността на придобитото жилище цената на продаденото жилище, само ако последното се намира на територията на страната.

Тази разпоредба противоречи на свободното движение на хора и на свободата на установяване съгласно членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО и членове 28 и 32 от Споразумението за ЕИП.

Целта на цитираните разпоредби на общностното право е да се улеснят гражданите на държавите-членки при упражняването на каквато и да е професионална дейност където и да е в Общността и в същото време да се забрани всяка мярка, в резултат на която гражданите на една държава — членка на Общността, които, ползвайки се от правото си на свободно движение, желаят да упражняват икономическа дейност на територията на друга държава членка, могат да попаднат в по-неблагоприятно положение. Постоянна съдебна практика е, че разпоредби, които възпрепятстват или възпират гражданин на една държава членка да напусне страната си по произход, за да упражнява правото си на свободно движение, съставляват препятствия пред посочената свобода, макар да се прилагат независимо от гражданството на засегнатите лица.

Въпреки това, унгарският данъчен закон, предмет на настоящия иск представлява норма с описаните характеристики. Действително, поради изключването от посоченото данъчно предимство на чуждестранните или унгарски граждани, които, ползвайки се от правото си на свободно движение, пребивават в продължение на известно време в друга държава членка и придобиват жилище там, биха получили по-малко стимули за придобиване на жилище в Унгария, отколкото тези, които пребивават в Унгария и са придобили ново жилище вместо това, което са имали на територията на страната. По този начин унгарското законодателство може очевидно да има възпиращ ефект за установяването на гражданите на други държави-членки в Унгария. Комисията счита, че тези лица, които евентуално вече са платили данъци в подобен размер в държавата по предходното си пребиваване, когато са придобивали жилището си, ще бъдат поставени в същото положение като тези, които са придобили предишното си жилище в Унгария. Следователно посочените лица трябва да бъдат третирани по същия начин. Същевременно, понеже унгарското законодателство поставя в по-неблагоприятно положение тези, които придобиват в Унгария жилище вместо жилището, разположено в която и да е друга държава членка, в сравнение с тези, които също са придобили жилище, но вече са разполагали с жилище на територията на страната, то третира обективно еднакви положения по различен начин и поради това е дискриминационно.

Единственият довод, формулиран от правителството на Република Унгария, не е от естество да обоснове такова нарушение на правото.

На първо място, що се отнася до възражението, свързано с необходимостта да се гарантира съгласуваност на данъчната система, трябва да се отбележи, че по настоящото дело не може да се открие никаква пряка връзка между данъчното предимство, за което става въпрос, и компенсирането на посоченото предимство посредством определена данъчна основа, което пък представлява изискване, за да може споменатата необходимост да се гарантира съгласуваност на данъчната система да представлява оправдано ограничение на упражняването на основните свободи. От икономическа гледна точка не съществува пряка връзка между придобиването на друго жилище и задължението за плащане на данъка, и продажбата на първото жилище и платените към онзи момент данъци; това са елементи, които само унгарският законодател свързва помежду им.

Накрая, относно изтъкнатия от унгарското правителство довод, че нуждата да се вземат предвид имотите, продадени в друга държава членка, и платените към момента на придобиването им данъци, и предотвратяването на евентуални злоупотреби във връзка с тези сделки би породила сериозни административни затруднения, Комисията посочва, че потенциалните административни затруднения не могат в никакъв случай да оправдаят нарушаването на основните свободи, гарантирани от общностното право. Република Унгария със сигурност има възможността да налага определени изисквания, за да получи необходимата информация, но тези изисквания не могат да бъдат непропорционални спрямо преследваната цел.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/7

Жалба, подадена на 15 юли 2009 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) срещу Решението на Първоинстанционния съд, постановено на 29 април 2009 г. по дело T-23/07, Borco-Marken-Import Matthiesen GmbH & Co. KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (α)

(Дело C-265/09 P)

2009/C 233/11

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Друга страна в производството: Borco-Marken-Import Matthiesen GmbH & Co. KG

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното съдебно решение,

—	да се отхвърли жалбата срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 30 ноември 2006 г. по преписка R 808/2006-4 или, при условията на евентуалност, делото да се върне за повторно разглеждане пред Първоинстанционния съд,

—	да се осъди другата страна в производството да заплати съдебните разноски, направени както във връзка с първоинстанционното производство, така и във връзка с производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу решението на Първоинстанционния съд, с което се отменя решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 30 ноември 2006 г. за отхвърляне на заявката на другата страна в производството за регистрация на знака „α“ като марка на Общността. Първоинстанционният съд смята, че четвърти апелативен състав е приложил неправилно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета (наричан по-нататък: „РМО“), като е извел липсата на отличителен характер на знака, предмет на заявката, единствено от липсата на графични изменения или орнаменти спрямо стандартния шрифт Times New Roman, без да провери конкретно способността на знака да разграничава, в съзнанието на съответните потребители, разглежданите стоки от тези с произход от конкурентите на другата страна в производството.

В подкрепа на жалбата се изтъква нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от РМО. СХВП смята, че Първоинстанционният съд е тълкувал неправилно тази разпоредба в три аспекта.

На първо място, противно на становището на Първоинстанционния съд, СХВП смята, че проверката по член 7, параграф 1, буква б) от РМО не винаги изисква отличителният характер на даден знак да се установява чрез конкретна проверка, извършена с оглед на различните стоки. За някои категории знаци (например триизмерни знаци, цветни марки, лозунги, наименования на домейни) в съдебната практика се допуска проверка на конкретния отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от РМО посредством общи изявления относно възприемането на знака от потребителите и отношението им към него, като по този начин често се стига до отказ от конкретна проверка на стоките и услугите, предмет на заявката. В съдебната практика се признава също, че по принцип определени категории знаци могат да придобият конкретен отличителен характер само въз основа на налагането им сред потребителите.

На второ място СХВП твърди, че Първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че проверката на отличителния характер представлява решение, основано на прогноза, и следователно винаги има характер на предположение.

На трето място СХВП твърди, че Първоинстанционният съд не е зачел тежестта за излагане на доводи в рамките на проверката по член 7, параграф 1, буква б) от РМО, като е приел, че СХВП трябва винаги да доказва липсата на отличителен характер на знак, предмет на заявка, въз основа на конкретни факти. Процедурата по регистрация е административно, а не състезателно производство, в рамките на което СХВП да трябва да представи доказателства в подкрепа на основанията за отказ. Ето защо когато жалбоподател твърди, че противно на преценката на СХВП, заявената марка има отличителен характер, той е длъжен посредством конкретни и обосновани данни да докаже, че заявената марка изначално притежава отличителен характер, или че тя е придобила такъв характер чрез използване.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/8

Иск, предявен на 16 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша

(Дело C-271/09)

2009/C 233/12

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Montaguti и K. Hermann, pełnomocnicy)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—

да се установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 56 ЕО, като е запазила в сила член 143, член 136, параграф 3 и член 136а, параграф 2 от Закона от 28 август 1997 година за организацията и дейността на пенсионните фондове (ustawa o organizacji i funkcjonowaniu funduszy emerytalnych), по силата на които се ограничават чуждестранните инвестиции на полски пенсионни фондове от отворен тип;

—	да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Според Комисията член 143 от Закона от 28 август 1997 година за организацията и дейността на пенсионните фондове (наричан по-нататък:“Законът за пенсионните фондове„) ограничава размера на инвестициите, извършвани извън Република Полша, които съгласно параграф 2 от тази разпоредба могат да правят полски пенсионни фондове от отворен тип (otwarte fundusze emerytalne, OFE, наричани по-нататък: „ПФОТ“), едва до 5 % от размера на активите на съответния ПФОТ. Освен това списъкът на видовете чуждестранни инвестиции в член 143, параграф 1 от Закона за пенсионните фондове не съдържал редица категории инвестиции, предвидени за целите на инвестирането от страна на ПФОТ в Република Полша.

Съгласно член 136, параграф 3 от Закона за пенсионните фондове при установяването на нетните активи на ПФОТ не се взима предвид размерът на инвестициите в капитали, извършени от инвестиционни дружества по общностното право със седалище в чужбина по смисъла на член 143, параграф 1 от този закон. Размерът на таксите за управление на ПФОТ обаче се изчислявал въз основа на размера на нетните активи на ПФОТ. Така тази разпоредба представлявала ограничение на движението на капитали по смисъла на член 56 ЕО, тъй като тя създавала пречка за ПФОТ да инвестират активи в чуждестранни инвестиционни фондове.

В член 136а, параграф 2 от Закона за пенсионните фондове се предвиждало, че разходите по сделки във връзка с чуждестранните клирингови организации можели да бъдат покрити от активите на ПФОТ само до размера на съответните разходи, извършени от националните клирингови организации. Тази разпоредба можела да попречи за предприемането на чуждестранни инвестиции от страна на ПФОТ, тъй като не било възможно разходите по сделки да бъдат покрити в пълен размер от активите на ПФОТ, какъвто бил случаят с националните инвестиции.

Комисията счита, че член 56 ЕО е приложим по отношение на инвестиционната дейност на ПФОТ, която била част от полската пенсионна система, основана на капитализацията на вноските на членовете на ПФОТ. Разглежданите ограничения на движението на капитали не можели да бъдат оправдани нито от съображения за надзор въз основа на член 58 ЕО, нито от императивни съображения за обществен интерес. Количествените ограничения и мерките с равностоен ефект не били подходящи мерки, с които на членовете на ПФОТ реално можело да се гарантира финансовата стабилност на събраните от тези фондове вноски. При всички положения всички спорни мерки били неотносими към спора.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/8

Жалба, подадена на 22 юли 2009 г. от Caisse fédérale du Crédit mutuel Centre Est Europe (CFCMCEE) срещу Решение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 20 май 2009 г. по съединени дела T-405/07 и Т-406/07, CFCMCEE/СХВП

(Дело C-282/09 P)

2009/C 233/13

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Caisse fédérale du Crédit mutuel Centre Est Europe (CFCMCEE) (представители: P. Greffe и L. Paudrat, avocats)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Искания на жалбоподателя

Да се отмени Решение от 20 май 2009 г. на трети състав на Първоинстанционния съд на Европейските общности, доколкото с него се отхвърля частично жалбата на жалбоподателя и се потвърждават решенията на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 10 юли 2007 г. (преписка R 119/2007-1) и от 12 септември 2007 г. (преписка R 120/2007-1), доколкото с тях се постановява отказ във връзка със заявките за марки на Общността PAYWEB CARD №° 003861051 и P@YWEB CARD №° 003861044 по отношение на следните стоки и услуги:

—	„смарт карти или микропроцесорни карти, магнитни карти, лични карти — магнитни или микропроцесорни, разплащателни кредитни или дебитни карти — магнитни или микропроцесорни, механизми за предплащане за телевизионни приемници“ от клас 9,

—

„сделки с недвижимо имущество, застраховки срещу злополуки, събиране на задължения, финансови анализи, застрахователна дейност, оценяване на недвижимо имущество, емитиране на ценни книжа, влогонабирателни банки, обмяна на валута, удостоверяване на чекове, издаване на пътнически чекове, финансови консултации, застрахователно посредничество, посреднически услуги при сделки с недвижимо имущество, борсово посредничество, съхранение на ценности, обслужване на депозити в сейфове, финансови оценки (застраховане, банково дело, недвижимо имущество), финансова информация (застраховки, банки, недвижими имоти), управление на капитали, финансова информация, събиране на наеми, здравни застраховки, морски застраховки, застраховка-живот, предоставяне на финансова информация онлайн, предоставяне на интерактивна компютърна финансова информация интерактивно чрез компютър“ от клас 36,

—	„комуникации чрез компютърни терминали, предаване на телеграми, изпращане на телеграми, информационни услуги в областта на телекомуникациите, електронна поща, предаване на съобщения, предаване на съобщения и образи с помощта на компютър, предаване по сателит“ от клас 38.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква по същество две правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото си правно основание той посочва, че Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за мотивиране и по този начин е нарушил член 253 ЕО и член 73 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (1), доколкото не е приел за неправилни обжалваните решения на СХВП поради липса на мотивиране. Всъщност, в тези последни решения апелативният състав на СХВП е направил общ анализ на отличителния характер на словните знаци PAYWEB CARD и P@YWEB CARD по отношение на посочените стоки и услуги, без да мотивира решението си по отношение на всеки от тях. Представянето на общи мотиви обаче било възможно само ако стоките и услугите имат помежду си достатъчно непосредствена и конкретна връзка, за да формират категория или група с достатъчна хомогенност, какъвто случай очевидно не бил налице, тъй като посочените в заявката за регистрация стоки и услуги имали различни функции.

С второто си правно основание жалбоподателят оспорва преценката на Първоинстанционния съд, според която съществува определено припокриване на съответните приложни полета на абсолютните основания за отказ, посочени в член 7, параграф 1, буква б) — г) от Регламент № 40/94. Съгласно практиката на Съда всяко от основанията за отказ на регистрация, посочени в член 7, параграф 1 от този регламент, всъщност е независимо спрямо останалите и изисква извършването на отделна проверка. Така Първоинстанционният съд бил допуснал грешка при прилагането на член 7, параграф 1, буква б) по отношение на стоките от клас 9, като не е извършил действителна индивидуална проверка на предвиденото в тази разпоредба основание за отказ.

(1) ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/9

Преюдициално запитване, отправено от Corte d'appello di Roma (Италия) на 24 юли 2009 г. — Luigi Ricci/Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)

(Дело C-286/09)

2009/C 233/14

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte d'appello di Roma

Страни в главното производство

Ищец: Luigi Ricci

Ответник: Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 17 ЕО, 39 ЕО и 42 ЕО и релевантните норми от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че принципът на сумиране на всички осигурителни периоди за определянето, придобиването и запазването на правото на обезщетения — принцип, въведен с приемането от Съвета на Регламент № 1408/71 — намира приложение във всички случаи, когато е необходимо да се прибягва до системата на сумиране и пропорционално изчисляване, за да бъде признато правото на дадено обезщетение с последицата, че за тази цел трябва да се вземат предвид както осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка държава-членка, така и осигурителните периоди, завършени съгласно осигурителната схема на служителите на общностните институции?

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/9

Преюдициално запитване, отправено от Corte d'appello di Roma (Италия) на 24 юли 2009 г. — Aduo Pisaneschi/Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)

(Дело C-287/09)

2009/C 233/15

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte d'appello di Roma

Страни в главното производство

Ищец: Aduo Pisaneschi

Ответник: Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)

Преюдициални въпроси

На основание член 234 от Договора за ЕИО се поставя преюдициалният въпрос дали членове 17, 39 и 42 от Договора, както и съответните разпоредби на Регламент № 1408/71 следва да се тълкуват в смисъл, че принципът на сумиране на всички периоди на осигуряване за придобиване, получаване и запазване на правото на обезщетения — принцип, реализиран с приемането на Регламент № 1408/71 — трябва да се прилага във всички случаи, когато за признаване на правото на дадено обезщетение е необходимо да се прибегне до система на сумиране и изчисляване с оглед на съответно съотношение, с последицата, че за тази цел следва да се вземат предвид както периодите на осигуряване съгласно законодателството на всяка държава членка, така и периодите на осигуряване в рамките на схемата за социална сигурност на служителите на общностните институции?

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/10

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo per la Sardegna (Италия) на 27 юли 2009 г. — Telecom Italia SpA/Regione autonoma della Sardegna

(Дело C-290/09)

2009/C 233/16

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo per la Sardegna

Страни в главното производство

Ищец: Telecom Italia SpA

Ответник: Regione autonoma della Sardegna

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредите на Директива 2004/18/ЕО (1) (относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки), посочени в параграф 10, да се тълкуват в смисъл, че изключват участието на временно обединение на предприятия, сред които фигурира и служба на държавната администрация от описания в точка 12 вид, в търг за възлагане на услуги, като услугата по документиране, разпространение и изграждане на „Единна система за визуална идентификация на местата от културно значение и на културните институти: културно наследство на Сардиния“, предмет на процедура за възлагане на обществена поръчка, открита от регион Сардиния?

Противоречат ли на Директива 2004/18/ЕО разпоредби от италианската правна уредба, като тези на член 3, параграфи 22 и 19 от Кодекса за обществените поръчки, тези на законодателен декрет № 163/2006 (по силата на които съответно „терминът икономически оператор“ обхваща понятията предприемач, снабдител и доставчик на услуги или обединение на същите, а „термините „предприемач“,„снабдител“ и „доставчик на услуги“ означават физическо или юридическо лице или образувание без правосубектност, включително Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), създадено по силата на законодателен декрет № 240 от 23 юли 1991 г., които предлагат на пазара, съответно изпълнение на строителство и/или строеж, доставка на стоки или предоставяне на услуги“) и тези на член 34 от същия кодекс за обществените поръчки (който изброява допуснатите до участие в процедури за възлагане на обществени поръчки субекти), ако се тълкуват в смисъл, че допускат до участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки само професионалните доставчици на услуги, изключвайки държавни образувания с предимно нестопанска цел като изследванията?

(1) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/10

Преюдициално запитване, отправено от Commissione Tributaria Provinciale di Parma (Италия) на 27 юли 2009 г. — Isabella Calestani/Agenzia delle Entrate Ufficio di Parma

(Дело C-292/09)

2009/C 233/17

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione Tributaria Provinciale di Parma

Страни в главното производство

Жалбоподател: Isabella Calestani

Ответник: Agenzia delle Entrate Ufficio di Parma

Преюдициален въпрос

Дали съществува противоречие на член 19, параграф 5 от DPR № 633/72 с общностното право и с принципа на неутралитет на ДДС и по-специално дали има неточно транспониране на Шеста директива 77/388/ЕИО (1) от 17 май 1977 година, доколкото вътрешното право не предвижда възможността за приспадане на ДДС върху покупките, извършени от данъчнозадължените лица в рамките на освободени от ДДС операции?

(1) ОВ L 145, стр. 1.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/11

Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria provinciale di Parma (Италия) на 27 юли 2009 г. — Paolo Lunardi/Agenzia delle Entrate Ufficio di Parma

(Дело C-293/09)

2009/C 233/18

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Parma

Страни в главното производство

Жалбоподател: Paolo Lunardi

Ответник: Agenzia delle Entrate Ufficio di Parma31977L0388

Преюдициални въпроси

Като преюдициален въпрос — за целите на постановяването на решение по настоящия случай — следва да се установи дали е налице противоречие на член 19, параграф 5 от D.P.R. № 633/1972 с общностното право и с принципа на неутралитет на ДДС, и по-специално дали е допуснато неправилно транспониране на Шеста директива № 77/388/ЕИО (1) от 17 май 1977 г., доколкото всъщност поради изчисляването на пропорционалната част вътрешното право не допуска възможността за приспадане на ДДС върху придобитите стоки за оборудване от страна на субекти, извършващи освободени по закон операции.

(1) ОВ L 145, стр. 1.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/11

Преюдициално запитване, отправено от Cour constitutionnelle (Белгия) на 31 юли 2009 г. — I.B./Съвет на министрите

(Дело C-306/09)

2009/C 233/19

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour constitutionnelle

Страни в главното производство

Ищец: I.B.

Ответник: Съвет на министрите

Преюдициални въпроси

Трябва ли европейската заповед за арест, издадена с оглед изпълнение на присъда, постановена задочно, без осъденото лице да е било уведомено за мястото или за датата на заседанието, и срещу която то все още може да подаде жалба, да се разглежда не като заповед за арест с оглед изпълнение на присъда или на мярка, изискваща задържане по смисъла на член 4, точка 6 от Рамково решение на Съвета на Европейския съюз 2002/584/ПВР от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (1), а като заповед за арест с оглед провеждане на наказателно производство по смисъла на член 5, точка 3 от същото рамково решение?

При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 4, точка 6 и член 5, точка 3 от същото рамково решение да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавите членки да поставят предаването на съдебните органи на издаващата държава на постоянно пребиваващо на тяхна територия лице, за което при описаните в първия въпрос обстоятелства е издадена заповед за арест с оглед изпълнение на присъда или на мярка, изискваща задържане, в зависимост от условието това лице да бъде изпратено в изпълняващата държава, за да изтърпи там наказанието или мярката, изискваща задържане, която ще бъде окончателно произнесена срещу него в издаващата държава?

3.	При положителен отговор на втория въпрос, същите тези членове нарушават ли член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и по-специално, принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация?

При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 3 и 4 от същото рамково решение да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебните органи на държава членка да откажат изпълнението на европейска заповед за арест, ако има сериозни причини да се смята, че нейното изпълнение би довело до нарушаване на основните права на заинтересованото лице, така както са закрепени в член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз?

(1) ОВ L 190, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/11

Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) на 4 август 2009 г. — Ministre du budget, des comptes publics et de la fonction publique/Дружество „Accor“

(Дело C-310/09)

2009/C 233/20

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État [Държавен съвет]

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ministre du budget, des comptes publics et de la fonction publique

Ответник: Дружество „Accor“

Преюдициални въпроси

а)

Трябва ли членове 56 и 43 от Договора за създаване на Европейската общност да се тълкуват в смисъл, че не допускат система за данъчно облагане, целяща премахване на икономическото двойно данъчно облагане на дивидентите, която

позволява на дружество майка, когато разпределя на акционерите си дивиденти, изплатени от дъщерните му дружества, да приспада от авансовия корпоративен данък, за чието внасяне е задължено, местния данъчен кредит, свързан с разпределянето на тези дивиденти, ако същите са от установено във Франция дъщерно дружество,

ii)

но не предлага тази възможност, ако дивидентите са с произход от установено в друга държава членка на Европейската общност дъщерно дружество, при положение че системата в такъв случай не дава право да се предостави местен данъчен кредит, свързан с разпределянето на дивидентите от това дъщерно дружество, поради това че системата сама по себе си би накърнила принципите на свободно движение на капитали и на свобода на установяване, що се отнася до посоченото дружество майка?

б)

При отрицателен отговор трябва ли тези членове да се тълкуват в смисъл, че те все пак не допускат такава система, при положение че би следвало да се вземе предвид и положението на акционерите поради това, че поради плащането на авансовия корпоративен данък размерът на получените от неговите дъщерни дружества и преразпределени от това дружество майка на неговите акционери дивиденти е различен в зависимост от мястото, на което се намират посочените дъщерни дружества — във Франция или в друга държава членка на Европейската общност, поради което системата би се отличавала с възпиращ ефект, що се отнася до акционерите, които инвестират в дружеството майка, и поради това би засегнала набирането на капитали от това дружество и би го възпряла от предоставянето на капитали на дъщерни дружества, установени в държави членки, различни от Франция, или от създаването на такива дъщерни дружества в тези държави?

При положителен отговор на въпрос а) или б) от точка 1) и при положение че членове 56 и 43 от Договора за създаване на Европейската общност биха получили тълкуване в смисъл, че не допускат описаната по-горе система за данъчно облагане с авансов корпоративен данък и че поради това администрацията по принцип е длъжна да възстанови получените в нейните рамки суми, доколкото това е станало в нарушение на общностното право, налице ли е съгласно това право в рамките на такава система, която сама по себе си не се изразява в прехвърлянето на данък върху трето лице от задължения за внасянето му субект, пречка:

а)	за това администрацията да може да не допуска възстановяването на изплатените от дружеството майка суми поради това, че такова възстановяване би довело до неговото неоснователно обогатяване,

б)

а при отрицателен отговор, за това обстоятелството, че внесената от дружеството майка сума не представлява за него счетоводна или данъчна тежест, а единствено се приспада от съвкупността от сумите, които е възможно да се преразпределят на неговите акционери, да може да се противопостави, за да не се постанови възстановяването на дружеството на тази сума?

Предвид евентуалния отговор на посочените в точки 1) и 2) въпроси препятстват ли общностните принципи на равностойност и ефективност възстановяването на сумите — което може да гарантира прилагането на една и съща система за данъчно облагане спрямо дивидентите, които дават основание на дружеството майка да извърши преразпределяне, независимо дали дивидентите произхождат от суми, разпределени от дъщерните му дружества, установени във Франция или в друга държава членка на Европейската общност — да зависи от условието — при евентуално спазване на разпоредбите на двустранната спогодба за обмен на информация, приложима между Франция и държавата членка на установяване на дъщерното дружество — задълженият за внасянето на данъка субект да представи доказателствата, с които само той разполага — които за всеки от спорните дивиденти са свързани по-специално с действително прилаганата данъчна ставка и с действително внесения данък в зависимост от печалбите, реализирани от неговите дъщерни дружества, установени в държавите членки на Европейската общност, различни от Франция — докато същевременно за установените във Франция дъщерни дружества не се изискват оправдателните документи, известни на администрацията?

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/12

Жалба, подадена на 12 август 2009 г. от NDSHT Nya Destination Stockholm Hotell & Teaterpaket AB срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (първи състав) на 9 юни 2009 г. по дело T-152/06, NDSHT Nya Destination Stockholm Hotell & Teaterpaket AB/Комисия на Европейските общности

(Дело C-322/09 P)

2009/C 233/21

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: NDSHT Nya Destination Stockholm Hotell & Teaterpaket AB (представители: M. Merola и L. Armati, avvocati)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска Съдът:

—	да отхвърли обжалваното съдебно решение в неговата цялост,

—	да обяви жалбата на Destination Stockholm по дело T-152/06 за допустима и основателна и следователно да уважи исканията в първоинстанционното производство,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

При условията на евентуалност:

—	да отмени обжалваното съдебно решение в неговата цялост и да обяви жалбата на Destination Stockholm по дело T-152/06 за допустима,

—	да върне делото за ново разглеждане на Първоинстанционния съд за разглеждане на делото по същество,

—	да не се произнася по съдебните разноски във връзка с първоинстанционното производство и обжалването.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд:

—	неправилно приложил член 230 ЕО като явно изопачил съдържанието на оспорените писма, намерението на техния автор и приведените пред Първоинстанционния съд доказателства,

—	неправилно класифицирал становището на Комисията относно съвместимостта на оспорените мерки като предварително и изложил противоречиви мотиви по същия въпрос,

—	неподходящо се позовал на член 88, параграф 1 ЕО като приел, че Комисията отказала искане за препоръчване на подходящи мерки,

—	неправилно приложил членове 4, 10, 13 и член 20, параграф 2 от Регламент № 659/1999 (1) по-специално като постановил, че класифицирането от Комисията на оспорените мерки като съществуваща помощ възпрепятства възможността да се оспори отхвърлянето на жалбата.

(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41)

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/13

Иск, предявен на 17 август 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия

(Дело C-330/09)

2009/C 233/22

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Braun и M. Adam)

Ответник: Република Австрия

Искания на ищеца

—

Да се установи, че Република Австрия е нарушила задълженията си по Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (1), като не е приела всички законови и административни разпоредби, необходими за транспониране на директивата, съответно като не е съобщила на Комисията всички тези разпоредби.

—	да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 29 юни 2008 г. Към момента на подаване на настоящата жалба ответникът все още не е взел необходимите за транспониране на директивата марки или във всеки случай не ги е съобщил на Комисията.

(1) ОВ L 157, S. 87

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/14

Решение на Първоинстанционния съд от 8 юни 2009 г. — Krcova/Съд

(Дело T-498/07) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Срок за изпитване - Удължаване на срока за изпитване - Оценка в края на срока за изпитване - Уволнение след изтичане на срока за изпитване - Член 34 от Правилника - Задължение за мотивиране на Съда на публичната служба)

2009/C 233/23

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Erika Krcova (Trnava, Словакия) (представител: J. Rooy, avocat)

Ответник: Съд на Европейските общности (представители: първоначално M. Schauss, впоследствие A. V. Placco)

Предмет

Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 18 октомври 2007 г. по делото Krcova/Съд (F-112/06, все още непубликувано в Сборника) с искане за отмяна на това решение

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Г-жа Erika Krcova понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени в рамките на настоящото производство от Съда на Европейските общности.

(1) ОВ C 209, 15.8.2008 г.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/14

Определение на Първоинстанционния съд от 29 юни 2009 г. — Athinaïki Techniki/Комисия

(Дело T-94/05) (1)

(Държавни помощи - Оплакване - Решение за оставяне на оплакването без последствия - Връщане на делото на Първоинстанционния съд след отмяна на решението - Оттегляне на обжалваното решение - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2009/C 233/24

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Athinaïki Techniki AE (Атина, Гърция) (представител: S. Pappas, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представител: D. Triantafyllou)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Athens Resort Casino AE Symmetochon (Marrousi, Гърция) (представители: F. Carlin, barrister и N. Korogiannakis, avocat)

Предмет

Искане за отмяна на решението на Комисията от 2 декември 2004 г. за оставяне без последствия на оплакването на жалбоподателя относно твърдяна държавна помощ, отпусната от Република Гърция на консорциума Hyatt Regency в рамките на обществена поръчка „Casino Mont Parnès“.

Диспозитив

1.	Липсва основание за постановяване на решение по същество по жалбата.

2.	Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати всички съдебни разноски.

(1) ОВ C 106, 30.4.2005 г.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/15

Определение на Първоинстанционния съд от 2 юли 2009 г. — Evropaïki Dynamiki/ЕЦБ

(Дело T-279/06) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Общностна процедура за възлагане на обществени поръчки - Предоставяне на консултантски и компютърни услуги за ЕЦБ - Отхвърляне на оферта и решение за възлагане на поръчката на други оференти - Жалба за отмяна - Правен интерес - Основание за изключване - Разрешение, което трябва да се даде от национален орган - Жалба, която отчасти е явно лишена от правно основание и отчасти е явно недопустимаключови думи)

2009/C 233/25

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: N. Korogiannakis и N. Keramidas, avocats)

Ответник: Европейска централна банка (представители: F. von Lindeiner и G. Gruber)

Предмет

Жалба за отмяна на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 31 юли 2006 г. за отхвърляне на офертата, представена от жалбоподателя в рамките на процедура на договаряне за предоставянето на консултантски и компютърни услуги на ЕЦБ, както и решението за възлагане на поръчката на други оференти.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 294, 2.12.2006 г.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/15

Определение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2009 г. — Procter & Gamble/СХВП — Bayer (LIVENSA)

(Дело T-159/08) (1)

(Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2009/C 233/26

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: The Procter & Gamble Company (Cincinnati, Съединените щати) (представител: K. Sandberg, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Botis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Bayer AG (Leverkusen, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 11 февруари 2008 г. (преписка R 960/2007-2) относно процедура по възражение между Bayer AG и The Procter & Gamble Company.

Диспозитив

1.	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата.

2.	Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, както и тези на СХВП.

(1) ОВ C 171, 5.7.2008 г.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/15

Определение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2009 г. — infeurope/Комисия

(Дело T-176/08) (1)

(Иск за установяване на неправомерно бездействие, жалба за отмяна и иск за обезщетение - Обществени поръчки за услуги - Процедура за обществена поръчка относно поддръжката на компютърните системи на СХВП - Административна жалба пред Комисията - Мълчалив отказ от страна на Комисията - Нови искания - Връзка между иска за установяване на неправомерно бездействие и иска за обезщетение - Явна недопустимост)

2009/C 233/27

Език на производството: английски

Страни

Ищец: infeurope (Люксембург, Люксембург) (представител: O. Mader, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: N. Bambara и E. Manhaeve)

Предмет

Първо, искане, да се установи неправомерното бездействие на Комисията, доколкото същата незаконосъобразно не е отменила решението за възлагане на рамкови договори, взето в процедура за възлагане на обществена поръчка AO/042/05 на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) относно поддръжката на системния софтуер за основната дейност на СХВП в областта на марките, дизайните и моделите, както и да се прекратят отделните договори, сключени в резултат на тези рамкови договори, а, при условията на евентуалност, искане за отмяна на твърдения мълчалив отказ на Комисията да се произнесе по административната жалба на ищеца от 2 декември 2007 г. във връзка с посочената процедура за възлагане на обществена поръчка, и, второ, искане за обезщетяване на вредите, които ищецът твърди, че е претърпял в резултат от незаконосъобразното бездействие на Комисията.

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда infeurope да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията.

3.	Не се произнася по молбата за встъпване на European Dynamics SA.

4.	infeurope, Комисията и European Dynamics понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбата за встъпване.

(1) ОВ C 171, 5.7.2008 г.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/16

Определение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2009 г. — infeurope/Комисия

(Дело T-188/08) (1)

(Иск за установяване на неправомерно бездействие, жалба за отмяна и искане за обезщетение - Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществена поръчка за консултантски услуги, одит и проучвания за СХВП - Административна жалба до Комисията - Мълчалив отказ на Комисията - Нови искания - Връзка между иска за установяване на неправомерно бездействие и иска за обезщетение - Явна недопустимостключови думи)

2009/C 233/28

Език на производството: английски

Страни

Ищец: infeurope (Люксембург, Люксембург) (представител: O. Mader, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: N. Bambara и E. Manhaeve)

Предмет

Първо, главно искане с цел да се констатира неправомерното бездействие на Комисията, доколкото тя незаконно се е въздържала да отмени решението за възлагане на рамковите договори по процедурата за възлагане на обществена поръчка AO/026/06 на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) за консултантски услуги, одит и проучвания, както и да прекрати отделните договори, сключени съгласно посочените рамкови договори и при условията на евентуалност, искане за отмяна на твърдения мълчалив отказ на Комисията, с който се отхвърля административната жалба от 13 декември 2007 г. на жалбоподателя в рамките на посочената процедура за възлагане на обществена поръчка и второ, искане за обезщетение на претендираните вреди, претърпени в резултат на твърдените незаконни бездействия на Комисията.

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда infeurope да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 171, 5.7.2008 г.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/16

Определение на Първоинстанционния съд от 14 юли 2009 г. — Hoo Hing/СХВП — Tresplain Investments (Golden Elephant Brand)

(Дело T-300/08) (1)

(Марка на Общността - Процедура за обявяване на недействителност - Член 63, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 65, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009) - Акт, с който изцяло се уважават исканията на жалбоподателя - Недопустимост)

2009/C 233/29

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Hoo Hing Holdings Ltd (Romford, Essex, Обединено кралство) (представител: M. Edenborough, barrister)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Novais Gonçalves)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Tresplain Investments Ltd (Tsing Yi, Хонг Конг) (представител: D. McFarland, barrister)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 7 май 2008 г. (преписка R 889/2007-1) относно процедура за обявяване на недействителност между Hoo Hing Holdings Ltd и Tresplain Investments Ltd.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Осъжда Hoo Hing Holdings Ltd да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 247, 27.9.2008 г.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/17

Определение на Първоинстанционния съд от 22 юни 2009 г. — Timmer/Сметна палата

(Дело T-340/08 Р) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Атестиране - Нови и съществени факти - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба)

2009/C 233/30

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Marianne Timmer (Saint-Sauves-d'Auvergne, Франция) (представител: адв. F. Rollinger)

Друга страна в производството: Сметна палата на Европейските общности (представители: T. Kennedy, J.-M. Stenier и G. Corstens)

Предмет

Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 5 юни 2008 г. по дело Timmer/Сметна палата (F-123/06, все още непубликувано в Сборника).

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда г-жа Marianne Timmer да заплати направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Сметната палата на Европейските общности във връзка с настоящото производство.

(1) ОВ C 285, 8.11.2008 г.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/17

Определение на Първоинстанционния съд от 22 юни 2009 г. — Nijs/Сметна палата

(Дело T-371/08 Р) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Решение за назначаване на висшестоящ по отношение на жалбоподателя - Вътрешен конкурс - Избиране на Комитет по персонала - Решение жалбоподателят да не бъде повишен за 2006 година - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба)

2009/C 233/31

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bart Nijs (Bereldange, Люксембург) (представители: F. Rollinger и A. Hertzog, avocats)

Ответник: Сметна палата на Европейските общности (представители: T. Kennedy, J.-M. Stenier и J. Vermer)

Предмет

Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 26 юни 2008 г. по дело Nijs/Сметна палата (F-5/07, все още непубликувано в Сборника) с предмет отмяна на същото.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Г-н Bart Nijs понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Сметната палата на Европейските общности в настоящото съдебно производство.

(1) ОВ C 301, 22.11.2008 г.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/17

Определение на Първоинстанционния съд от 22 юни 2009 г. — Nijs/Сметна палата

(Дело T-376/08) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Атестационен доклад за периода 2005/2006 - Решение жалбоподателят да не бъде повишен в рамките на процедурата за повишаване за 200 г. - Решение на Сметната палата да поднови мандата на своя генерален секретар - Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна)

2009/C 233/32

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bart Nijs (Bereldange, Люксембург) (представители: F. Rollinger и A. Hertzog, avocats)

Ответник: Сметна палата на Европейските общности (представители: T. Kennedy, J.-M. Stenier и G. Corstens)

Предмет

Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 26 юни 2008 г. по дело Nijs/Сметна палата (F-1/08, все още непубликувано в Сборника), целяща отмяната на това определение.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Г-н Bart Nijs понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Сметната палата на Европейските общности по настоящото производство.

(1) ОВ C 301, 22.11.2008 г.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/18

Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 10 юли 2009 г. — TerreStar Europe/Комисия

(Дело T-196/09 R)

(Обезпечително производство - Решение относно подбора на оператори на общоевропейски системи, предоставящи мобилни спътникови услуги - Молба за спиране на изпълнението и временни мерки - Липса на неотложност)

2009/C 233/33

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TerreStar Europe Ltd (Лондон, Обединеното кралство) (представители: R. Olofsson, avocat, и J. Killick, barrister)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: G. Braun и A. Nijenhuis, подпомагани от K. Platteau и D. Van Liedekerke, avocats)

Предмет

По същество, молба за спиране на изпълнението на Решение 2009/449/ЕО на Комисията от 13 май 2009 година относно подбора на оператори на общоевропейски системи, предоставящи мобилни спътникови услуги (МСУ) (ОВ L 149, стр. 65)

Диспозитив

1.	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2.	Първоинстанционният съд не се произнася по съдебните разноски

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/18

Жалба, подадена на 22 юли 2009 г. — Evropaïki Dynamiki/EASA

(Дело T-297/09)

2009/C 233/34

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: N. Korogiannakis и M. Dermitzakis, lawyers)

Ответник: Европейска агенция за авиационна безопасност (EASA)

Искания на жалбоподателя

—

да се отменят решенията на EASA да класира офертите, подадени от жалбоподателя във връзка с откритата процедура за възлагане на обществена поръчка 2009.OP.02 партида 1, партида 2, партида 3 и партида 5 за услуги, свързани с информационни и комуникационни технологии (ОВ 2009/S 22-030588), на второ и трето място съгласно механизма за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите, които са съобщени на жалбоподателя с четири отделни писма от 12 май 2009 г., 8 юли 2009 г., 13 юли 2009 г. и 15 юли 2009 г., както и всички свързани с тях последващи решения на EASA, включително решението за сключване на договор с определените за изпълнители оференти;

—	да се осъди EASA да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 6 100 000 EUR за вредите, претърпени от него в резултат от въпросната процедура за възлагане на обществена поръчка;

—	да се осъди EASA да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя във връзка с настоящата жалба, дори ако тя бъде отхвърлена.

Правни основания и основни доводи

По настоящото дело жалбоподателят иска да се отмени решението на ответника да класира неговите оферти, подадени във връзка с откритата процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги, свързани с информационни и комуникационни технологии (EASA.2009.OP.02), на второ и трето място съгласно механизма за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите и да сключи договор с определените за изпълнители оференти. Освен това жалбоподателят претендира обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял в резултат от процедурата за възлагане на обществена поръчка.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят излага следните правни основания.

На първо място жалбоподателят твърди, че ответникът е нарушил принципите на добра администрация и на равно третиране, тъй като не е спазил критериите за отстраняване, предвидени в член 93, параграф 1 и член 94 от Финансовия регламент (1), като не е отстранил от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка един от членовете на спечелилия консорциум, който е обвинен от националните органи и дори се признава за виновен за участие в незаконна дейност и по-специално в измама, корупция, подкуп във връзка с обществена поръчка, възложена от публични органи в Европейския съюз и на международно ниво, както и за подправяне на водените от него книги, и като не е отстранил друг спечелил участник, допуснал сериозно неизпълнение на договорните си задължения към Европейската комисия. С това ответникът е нарушил също така членове 133a и 134 от Правилата за прилагане (2) и член 45 от Директива 2004/18 (3).

Освен това жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал нарушения при упражняване на функциите си, тъй като е възможно един от спечелилите оференти да използва подизпълнители от държави, които не са страни по Споразумението за държавни поръчки на Световната търговска организация.

На второ място жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал явни грешки в преценката и че не е изложил мотиви в нарушение на Финансовия регламент и правилата за прилагането му, както и в нарушение на Директива 2004/18/ЕО и на член 253 ЕО. Твърди, че ответникът е нарушил и принципа на равно третиране, тъй като един от спечелилите оференти не отговаря на спецификациите на поръчката.

(1) Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198)

(2) Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3)

(3) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр.116, поправка ОВ L 182, стр. 282)

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/19

Жалба, подадена на 22 юли 2009 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия

(Дело T-298/09)

2009/C 233/35

Език на производството: английски

Страни

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

да се отменят решенията на Комисията да класира офертите, подадени от жалбоподателя във връзка с откритата процедура за възлагане на обществена поръчка EAC/01/2008 за външно обслужване по образователни програми (ESP-ISEP) партида 1 „Развитие и поддръжка на информационни системи“ и партида 2 „Проучване, тестване, обучение и поддръжка във връзка с информационни системи“ (ОВ 2008/S 158-212752), на второ място съгласно механизма за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите, които са съобщени на жалбоподателя с две отделни писма от 12 май 2009 г., както и всички свързани с тях последващи решения на Комисията, включително решението за сключване на съответните договори с определените за изпълнители оференти,

—	да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 9 554 480 EUR за вредите, претърпени от него в резултат от въпросната процедура за възлагане на обществена поръчка;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя във връзка с настоящата жалба, дори ако тя бъде отхвърлена.

Правни основания и основни доводи

По настоящото дело жалбоподателят иска да се отмени решението на ответника да класира неговите оферти, подадени във връзка с откритата процедура за възлагане на обществена поръчка за външно обслужване по образователни програми (ESP-ISEP) (EAC/01/2008), на второ място съгласно механизма за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите и да сключи съответните договори с определените за изпълнители оференти. Освен това жалбоподателят претендира обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял в резултат от процедурата за възлагане на обществена поръчка.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят излага следните правни основания.

На второ място жалбоподателят твърди, че ответникът е нарушил член 100, параграф 2 от Финансовия регламент като не е изложил надлежно мотиви. Според жалбоподателя обясненията на Комисията са общи, подвеждащи и неясни.

На трето място жалбоподателят поддържа, че Комисията незаконосъобразно, в нарушение на член 130 от Финансовия регламент и на принципите на добра администрация, прозрачност и равно третиране е продължила действието на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

(2) Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 478/2007 от 23 април 2007 година (ОВ L 111, стр. 13)

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/19

Жалба, подадена на 30 юли 2009 г. — Италия/Комисия

(Дело T-308/09)

2009/C 233/36

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представител: P. Gentili, avvocato dello Stato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени писмо № 4263 на Европейската комисия — Главна дирекция „Регионална политика“, с предмет: „Регионална оперативна програма „Campaniа“ 2000-2006. Платежно искане № Sysfin 2009/0154 Adonis A/723 от 12 януари 2009 г.“, което съдържа следното решение: „Сумата в размер на от 18 544 968,79 EUR за направените след 17 май 2006 г. разходи в рамките на мярка 1.7, с предмет регионална система за управление и обезвреждане на отпадъци, е недопустима.“

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основни доводи са подобни на изтъкнатите по дело T-99/09 Италия/Комисия (1).

Жалбоподателят изтъкват по-специално:

—

Нарушение на членове 32 и 29 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове, (2) доколкото „в очакване на изхода от дело T-99/09“ ответникът е съкратил плащането на заверените разходи по мярка 1.7 и доколкото наличието на висяща жалба срещу приети в рамките на процедурата по плащане предходни мерки не фигурира сред предвидените в горепосочените членове хипотези за намаляване на структурните плащания.

—

Нарушение на член 230 ЕО. В това отношение жалбоподателят поддържа, че ако на практика поради подаването на жалба по съдебен ред, държавите членки трябва да се опасяват от съкращаване на последващите междинни плащания, те вече не биха били свободни да упражняват своето основно право на съдебна защита.

(1) ОВ C 102, 1.5.09 г., стр. 34.

(2) ОВ L 161, 26.6.1999 г., стр. 1.

26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/20

Жалба, подадена на 4 август 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу Определение, постановено на 20 май 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-73/08, Marcuccio/Комисия

(Дело T-311/09 P)

2009/C 233/37

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Във всички случаи:

—	да се отмени изцяло обжалваното определение,

—	да се обяви, че жалбата, довела до постановяване на обжалваното определение, е изцяло допустима.

Главно искане:

—	да се отмени решението на ответника, с което се отхвърля искането от 27 юни 2007 г.

—	да се отмени решението на ответника, с което се отхвърля на искането от 29 юни 2007 г.

—	да се отмени решението на ответника, с което се отхвърля искането от 30 юни 2007 г.

—	да се отмени решението на ответника, с което се отхвърля искането от 2 юли 2007 г.

—	да се отмени, доколкото е необходимо, записката от 29 април 2008 г., подписана от г-н Bernhard Jansen

—

въз основа на посоченото в жалбата, да се осъди ЕО да изплати на жалбоподателя сумата от 4 747,29 EUR, или друга сума по преценка на Първоинстанционния съд по справедливост, ведно с лихвите по непосредствено горепосочената сума, считано от 7 ноември 2007 г., с годишен лихвен процент 10 % и с годишна капитализация, или с лихвен процент и с капитализация, както и за срок, които Първоинстанционният съд счете за справедливи.

—	да се осъди ЕО да възстанови на жалбоподателя всички съдебни разноски, такси и хонорари, които жалбоподателят е понесъл във връзка с първоинстанционното и с настоящото производство.

При условията на евентуалност:

—	да се върне настоящото дело на Съда на публичната служба за ново произнасяне по същество

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Определение на Съда на публичната служба (СПС) от 20 май 2009 г., прието по дело F-73/08. С това определение се отхвърля като частично неоснователно жалбата за отмяна на решението на Комисията да не уважи исканията на жалбоподателя относно възстановяване на някои медицински разходи по обичайната ставка, както и по „допълнителна“ ставка, т.е. възстановяване в размер на 100 %.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква нарушение на понятието за мотивиране на общностно решение, на понятието за обжалваем акт, на принципа на силата на пресъдено нещо, на принципа за разделение на властите както и на съдебната практика във връзка с действието на отмяната от общностния съд на решение, което изхожда от общностна институция.

Жалбоподателят изтъква също нарушение на понятията за lis pendens и за потвърдително решение както и на разпоредбите, уреждащи произнасянето по съдебните разноски.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2009.233.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 233

Издание на български език	Информация и известия	Година 52 26 септември 2009 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд
2009/C 233/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 220, 12.9.2009 г.	1

	V Обявления
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2009/C 233/02	Дело C-198/09: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio (Италия) на 4 юни 2009 г. — IFB Stroder Srl/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA)	2

2009/C 233/03	Дело C-223/09: Иск, предявен на 18 юни 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша	3

2009/C 233/04	Дело C-228/09: Иск, предявен на 24 юни 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша	3

2009/C 233/05	Дело C-240/09: Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Словакия) на 3 юли 2009 г. — Lesoochranárske zoskupenie VLK/Ministerstvo životného prostredia Slovenskej republiky	3

2009/C 233/06	Дело C-243/09: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Halle (Германия) на 3 юли 2009 г. — Günter Fuß/Stadt Halle (Saale)	4

2009/C 233/07	Дело C-244/09: Иск, предявен на 3 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия	4

2009/C 233/08	Дело C-247/09: Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Baden-Württemberg (Германия) на 7 юли 2009 г. — Alketa Xhymshiti/Bundesagentur für Arbeit — Familienkasse Lörrach	5

2009/C 233/09	Дело C-251/09: Иск, предявен на 7 юли 2009г. — Комисия на Европейските общности/Република Кипър	5

2009/C 233/10	Дело C-253/09: Иск, предявен на 8 юли 2009г. — Комисия на Европейските общности/Република Унгария	6

2009/C 233/11	Дело C-265/09 P: Жалба, подадена на 15 юли 2009 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) срещу Решението на Първоинстанционния съд, постановено на 29 април 2009 г. по дело T-23/07, Borco-Marken-Import Matthiesen GmbH & Co. KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (α)	7

2009/C 233/12	Дело C-271/09: Иск, предявен на 16 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Полша	8

2009/C 233/13	Дело C-282/09 P: Жалба, подадена на 22 юли 2009 г. от Caisse fédérale du Crédit mutuel Centre Est Europe (CFCMCEE) срещу Решение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 20 май 2009 г. по съединени дела T-405/07 и Т-406/07, CFCMCEE/СХВП	8

2009/C 233/14	Дело C-286/09: Преюдициално запитване, отправено от Corte d'appello di Roma (Италия) на 24 юли 2009 г. — Luigi Ricci/Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)	9

2009/C 233/15	Дело C-287/09: Преюдициално запитване, отправено от Corte d'appello di Roma (Италия) на 24 юли 2009 г. — Aduo Pisaneschi/Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)	9

2009/C 233/16	Дело C-290/09: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo per la Sardegna (Италия) на 27 юли 2009 г. — Telecom Italia SpA/Regione autonoma della Sardegna	10

2009/C 233/17	Дело C-292/09: Преюдициално запитване, отправено от Commissione Tributaria Provinciale di Parma (Италия) на 27 юли 2009 г. — Isabella Calestani/Agenzia delle Entrate Ufficio di Parma	10

2009/C 233/18	Дело C-293/09: Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria provinciale di Parma (Италия) на 27 юли 2009 г. — Paolo Lunardi/Agenzia delle Entrate Ufficio di Parma	11

2009/C 233/19	Дело C-306/09: Преюдициално запитване, отправено от Cour constitutionnelle (Белгия) на 31 юли 2009 г. — I.B./Съвет на министрите	11

2009/C 233/20	Дело C-310/09: Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) на 4 август 2009 г. — Ministre du budget, des comptes publics et de la fonction publique/Дружество Accor	11

2009/C 233/21	Дело C-322/09 P: Жалба, подадена на 12 август 2009 г. от NDSHT Nya Destination Stockholm Hotell & Teaterpaket AB срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (първи състав) на 9 юни 2009 г. по дело T-152/06, NDSHT Nya Destination Stockholm Hotell & Teaterpaket AB/Комисия на Европейските общности	12

2009/C 233/22	Дело C-330/09: Иск, предявен на 17 август 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия	13

	Първоинстанционен съд
2009/C 233/23	Дело T-498/07: Решение на Първоинстанционния съд от 8 юни 2009 г. — Krcova/Съд (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Удължаване на срока за изпитване — Оценка в края на срока за изпитване — Уволнение след изтичане на срока за изпитване — Член 34 от Правилника — Задължение за мотивиране на Съда на публичната служба)	14

2009/C 233/24	Дело T-94/05: Определение на Първоинстанционния съд от 29 юни 2009 г. — Athinaïki Techniki/Комисия (Държавни помощи — Оплакване — Решение за оставяне на оплакването без последствия — Връщане на делото на Първоинстанционния съд след отмяна на решението — Оттегляне на обжалваното решение — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)	14

2009/C 233/25	Дело T-279/06: Определение на Първоинстанционния съд от 2 юли 2009 г. — Evropaïki Dynamiki/ЕЦБ (Обществени поръчки за услуги — Общностна процедура за възлагане на обществени поръчки — Предоставяне на консултантски и компютърни услуги за ЕЦБ — Отхвърляне на оферта и решение за възлагане на поръчката на други оференти — Жалба за отмяна — Правен интерес — Основание за изключване — Разрешение, което трябва да се даде от национален орган — Жалба, която отчасти е явно лишена от правно основание и отчасти е явно недопустимаключови думи)	15

2009/C 233/26	Дело T-159/08: Определение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2009 г. — Procter & Gamble/СХВП — Bayer (LIVENSA) (Марка на Общността — Възражение — Оттегляне на възражението — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)	15

2009/C 233/27	Дело T-176/08: Определение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2009 г. — infeurope/Комисия (Иск за установяване на неправомерно бездействие, жалба за отмяна и иск за обезщетение — Обществени поръчки за услуги — Процедура за обществена поръчка относно поддръжката на компютърните системи на СХВП — Административна жалба пред Комисията — Мълчалив отказ от страна на Комисията — Нови искания — Връзка между иска за установяване на неправомерно бездействие и иска за обезщетение — Явна недопустимост)	15

2009/C 233/28	Дело T-188/08: Определение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2009 г. — infeurope/Комисия (Иск за установяване на неправомерно бездействие, жалба за отмяна и искане за обезщетение — Обществени поръчки за услуги — Процедура за възлагане на обществена поръчка за консултантски услуги, одит и проучвания за СХВП — Административна жалба до Комисията — Мълчалив отказ на Комисията — Нови искания — Връзка между иска за установяване на неправомерно бездействие и иска за обезщетение — Явна недопустимостключови думи)	16

2009/C 233/29	Дело T-300/08: Определение на Първоинстанционния съд от 14 юли 2009 г. — Hoo Hing/СХВП — Tresplain Investments (Golden Elephant Brand) (Марка на Общността — Процедура за обявяване на недействителност — Член 63, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 65, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Акт, с който изцяло се уважават исканията на жалбоподателя — Недопустимост)	16

2009/C 233/30	Дело T-340/08 Р: Определение на Първоинстанционния съд от 22 юни 2009 г. — Timmer/Сметна палата (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Нови и съществени факти — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба)	17

2009/C 233/31	Дело T-371/08 Р: Определение на Първоинстанционния съд от 22 юни 2009 г. — Nijs/Сметна палата (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Решение за назначаване на висшестоящ по отношение на жалбоподателя — Вътрешен конкурс — Избиране на Комитет по персонала — Решение жалбоподателят да не бъде повишен за 2006 година — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба)	17

2009/C 233/32	Дело T-376/08: Определение на Първоинстанционния съд от 22 юни 2009 г. — Nijs/Сметна палата (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Атестационен доклад за периода 2005/2006 — Решение жалбоподателят да не бъде повишен в рамките на процедурата за повишаване за 200 г. — Решение на Сметната палата да поднови мандата на своя генерален секретар — Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна)	17

2009/C 233/33	Дело T-196/09 R: Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 10 юли 2009 г. — TerreStar Europe/Комисия (Обезпечително производство — Решение относно подбора на оператори на общоевропейски системи, предоставящи мобилни спътникови услуги — Молба за спиране на изпълнението и временни мерки — Липса на неотложност)	18

2009/C 233/34	Дело T-297/09: Жалба, подадена на 22 юли 2009 г. — Evropaïki Dynamiki/EASA	18

2009/C 233/35	Дело T-298/09: Жалба, подадена на 22 юли 2009 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия	19

2009/C 233/36	Дело T-308/09: Жалба, подадена на 30 юли 2009 г. — Италия/Комисия	19

2009/C 233/37	Дело T-311/09 P: Жалба, подадена на 4 август 2009 г. от Luigi Marcuccio срещу Определение, постановено на 20 май 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-73/08, Marcuccio/Комисия	20

2009/C 233/38	Съединени дела T-530/93, T-531/93, T-87/94, T-91/94, T-106/94, T-120/94 и T-124/94: Определение на Първоинстанционния съд от 23 юли 2009 г. — Kat и др./Съвет и Комисия	21

2009/C 233/39	Дело T-533/93: Определение на Първоинстанционния съд от 23 юли 2009 г. — Bouma e.a./Съвет и Комисия	21

2009/C 233/40	Съединени дела T-4/94, T-73/94, T-372/94, T-52/97, T-60/97, T-64/97 и T-144/97: Определение на Първоинстанционния съд от 23 юли 2009 г. — Wilman и др./Съвет и Комисия	21

2009/C 233/41	Дело T-86/06: Определение на Първоинстанционния съд от 16 юли 2009 г. — Studio Bichara и др./Комисия	21

2009/C 233/42	Дело T-48/08: Определение на Първоинстанционния съд от 27 юли 2009 г. — Fusco/СХВП — Fusco International (FUSCOLLECTION)	21

2009/C 233/43	Дело T-129/08: Определение на Първоинстанционния съд от 30 юни 2009 г. — Sahlstedt и др./Комисия	21

2009/C 233/44	Дело T-156/09: Определение на Първоинстанционния съд от 24 юни 2009 г. — Four Ace International/СХВП (skiken)	21

	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2009/C 233/45	Дело F-78/08: Определение на Съда на публичната служба от 4 юни 2009 г. — Locchi/Комисия	22