ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

16.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/3

Съобщение на Комисията относнo кpитepиитe за задълбочена оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти

2009/C 223/02

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. Общи правила за мерките за регионална помощ

Насоките на Комисията за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (1) („ННРП“) разясняват общия подход на Комисията по отношение на регионалната държавна помощ. Съгласно предвидените в ННРП условия и въпреки отрицателните ефекти, които регионалната държавна помощ може да има върху търговията и конкуренцията, Комисията може да приеме, че дадена държавна помощ е съвместима с общия пазар, ако тя е предоставена с цел насърчаване на икономическото развитие на някои региони в неравностойно положение в рамките на Европейския съюз.

Като цяло, ННРП отчитат относителната тежест на проблемите, засягащи развитието на съответните региони, като въвеждат специфични тавани на регионалната помощ. Тези максимални интензитети на помощта варират между 10 % и 50 % от приемливите разходи, основани главно на БВП на глава от населението в съответните региони, като същевременно позволяват на държавите-членки известна гъвкавост за отчитане на местните условия. Картите на регионалните помощи за всяка държава-членка са публикувани на уебсайта Europa (2). Тези градуирани интензитети на помощта отразяват по най-простия и директен начин за голям брой случаи, които са под определените инвестиционни прагове, балансирането, което Комисията трябва да извърши между, от една страна, положителния ефект, който може да има регионалната инвестиционна помощ, по-специално от гледна точка на насърчаване на сближаването чрез привличане на инвестиции в областите в неравностойно положение, и, от друга страна, ограничаване на потенциалните отрицателни ефекти, които могат да са присъщи за такава помощ за индивидуални предприятия, например върху други икономически оператори и върху региони, чието относително конкурентно предимство е съответно намаляло.

Голям инвестиционен проект е първоначална инвестиция с приемливи разходи над 50 млн. EUR (3).Големите инвестиционни проекти са в по-малка степен повлияни от проблемите, които характеризират по-малко облагодетелстваните области в сравнение с инвестиционните проекти в по-малък мащаб. Има повишен риск търговията да бъде повлияна от големите инвестиционни проекти и следователно риск от по-силен ефект на нарушаване по отношение на конкурентите в други региони. Във връзка с големите инвестиционни проекти съществуват и рискове, че размерът на помощта надвишава необходимия минимум за компенсиране на регионалните неизгодни положения и че държавната помощ за тези проекти би довела до нежелани последици като например неефективни избори на местоположение, по-голямо нарушаване на конкуренцията и, тъй като помощта е скъп трансфер на средства от данъкоплатците в полза на получателите на помощта, нетни загуби на благосъстояние, т.е. разходите по помощта надхвърлят ползите за потребителите и производителите.

ННРП предвиждат специфични правила за регионална помощ за големи инвестиционни проекти (4). ННРП предвиждат автоматично прогресивно намаляване на таваните на регионалната помощ за тези големи инвестиционни проекти с цел ограничаване на нарушаването на конкуренцията до ниво, за което може като цяло да се приеме, че е компенсирано от предимствата на тези проекти, свързани с развитието на съответните региони (5).

Освен това, държавите-членки трябва да отправят индивидуално уведомление за всяка помощ за инвестиционни проекти, когато предложената помощ надвишава максималния допустим размер на помощта, която може да получи инвестиционен проект с приемливи разходи от 100 млн. EUR съгласно приложимите правила (праг на уведомяване) (6). За тези случаи, за които е отправено уведомление, Комисията проверява по-конкретно интензитета на помощта, съвместимостта с общите критерии на ННРП и дали инвестицията, за която е отправено уведомление, представлява значително увеличение на производствения капацитет, като същевременно е насочена към пазар с изоставащ растеж или дори спадащ пазар, или облагодетелства дружества с голям пазарен дял.

1.2. Мерки за регионална помощ, подлежащи на задълбочена оценка

Въпреки автоматичното намаляване, някои големи суми на регионални помощи за големи инвестиционни проекти могат да окажат значително въздействие върху търговията и да предизвикат съществено нарушаване на конкуренцията. Поради тази причина, преди политиката на Комисията бе да не разрешава помощ за големи инвестиционни проекти, които са на стойност над следните прагове (7):

—	получателят на помощта държи 25 % от продажбите на въпросния(те) продукт(и) на въпросния(те) пазар(и), или

—	производственият капацитет, създаден от проекта, надвишава 5 % от пазара, докато растежът на въпросния пазар е под растежа на БВП на ЕИП.

Въпреки това при настоящия ННРП Комисията избра по-индивидуализиран подход, който позволява сближаване и други ползи, които могат да бъдат извлечени от такива проекти и които трябва да бъдат взети предвид по максимално конкретен начин. Всякакви такива ползи обаче трябва да бъдат преценени с оглед на вероятния негативен ефект върху търговията и конкуренцията, които също трябва да бъдат определени по възможно най-конкретен начин. Следователно параграф 68 от ННРП предвижда Комисията да проведе официалната процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност за случаите, при които има надвишаване на праговете, за които е постъпило уведомление, и които отговарят на едно или две от условията, съдържащи се в параграф 68, букви а) и б) от ННРП (праговете за задълбочена оценка, които са същите като праговете, описани в параграф 6 от настоящото съобщение). При тези случаи целта на официалното разследване е да извърши подробна проверка „дали помощта е нужна, за да се осигури стимулиращ ефект за инвестицията, и дали положителният ефект от мярката за помощ надвишава полученото в резултат нарушение на конкуренцията и въздействието върху търговията между държавите-членки“ (8).

В бележка под линия 63 от ННРП Комисията оповести своето намерение да „състави допълнителни насоки относно критериите, които тя ще вземе предвид по време на тази оценка“. По-надолу Комисията представя насоки относно вида информация, която тя може да поиска и методологията, която ще използва за мерки, предмет на подробна оценка. В съответствие с Плана за действие за държавната помощ (9) Комисията ще проведе обща оценка на помощта, въз основа на баланса на положителни и негативни ефекти, с цел да определи дали като цяло мярката за помощ може да бъде одобрена.

Подробната оценка трябва да бъде пропорционална на потенциалните нарушения, които могат да възникнат вследствие на помощта. Това означава, че обхватът на анализа ще зависи от същността на случая. Следователно същността и нивото на необходимите доказателства ще зависи също от характеристиките на всеки индивидуален случай. Също така, наред със спазването на разпоредбите, които регламентират провеждането на официалното разследване, съгласно членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) 659/1999 на Съвета от 22 мат 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (10), Комисията може да поиска от държавата-членка да осигури независимо проучване, с цел да потвърди информацията, която се съдържа в уведомлението, или да поиска сътрудничеството на други икономически оператори, които са активни на съответните пазари или това на експерти по регионално развитие. В допълнение към това, мненията на заинтересованите страни са добре дошли по време на официалното разследване. При откриването на процедурата Комисията ще определи основните въпроси, във връзка с които иска информация.

10.

Настоящото съобщение има за цел да гарантира прозрачността и предвидимостта на процеса на вземане на решения от Комисията, както и равното третиране на държавите-членки. Комисията си запазва възможността да изменя и преразглежда тези указания в светлината на опита от отделните случаи на държавни помощи.

2. ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕФЕКТИ НА ПОМОЩТА

2.1. Цел на помощта

11.

Регионалната помощ има цел от общ интерес, която отразява съображения за справедливост, а именно задълбочаване на икономическото сближаване посредством предоставяне на помощ за намаляване на разликите между равнищата на развитие на отделните региони в Общността. Параграф 2 от ННРП гласи: „Чрез преодоляване на трудностите в регионите в неравностойно положение националната регионална помощ насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване на държавите-членки и на Европейския съюз като цяло“. В параграф 3 от ННРП се допълва: „Целта на националната регионална помощ за инвестиции е да подпомогне развитието на регионите в най-неравностойно положение чрез подкрепа на инвестиционната дейност и създаването на нови работни места. Тя насърчава развитието и диверсификацията на икономическите дейности, осъществявани от предприятия в по-малко облагодетелстваните региони, особено като стимулира дружествата да създават нови структури в тези региони“.

12.

По отношение на големите инвестиционни проекти, които отговарят на праговете за задълбочена оценка, всяка държава-членка ще трябва да докаже, че помощта ще способства за постигане на въпросната цел, свързана със справедливостта. Следователно, държавата-членка ще трябва да обоснове приноса на инвестиционния проект към развитието на съответния регион.

13.

Макар че основната цел на регионалната помощ е да съдейства за постигане на цели, свързани със справедливостта, като например икономическото сближаване, този вид помощ може да се използва и за решаване на проблеми, свързани с пазарен неуспех. В някои случаи регионалните затруднения са свързани с пазарни неуспехи, като например несъвършена информация, проблеми, свързани с координацията, трудности за бенефициерите да наберат инвестиции в публични блага или външни ефекти от инвестиции. Когато, наред с целите, свързани със справедливостта, дадена регионална помощ е насочена също към постигане на цели, свързани с ефикасността, ще се счита, че цялостният положителен ефект на помощта е по-голям.

14.

Следният неизчерпателен списък на индикативни критерии може да се използва за доказване на приноса на помощта към регионалното развитие, доколкото въпросната помощ води до привличане на допълнителни инвестиции и дейности в региона. Тези положителни ефекти на помощта могат да бъдат както преки (например създаване на преки работни места), така и непреки (например местни иновации):

—	Броят на преките работни места, създадени в резултат на инвестицията, е важен показател за приноса към регионалното развитие. Следва да се отчитат и качеството на създадените работни места и необходимите трудови умения,

—

Още по-голям брой нови работни места биха могли да се разкрият в рамките на мрежата от местни доставчици и поддоставчици, с което ще се подпомогне по-доброто интегриране на инвестицията в съответния регион и ще се гарантира по-широк ефект на разпространение на резултатите. Следователно, ще се отчита и броят на създадените непреки работни места,

—

Ангажимент от страна на получателя да реализира широкомащабни дейности за обучение с цел усъвършенстване на уменията (общи и специални) на неговите служители ще се счита за фактор, допринасящ за регионалното развитие. Наред с това ще се поставя ударение върху обучение, което повишава знанията и пригодността за заетост на работниците извън дружеството. Общо и специфично обучение, за което е одобрена помощ за обучение, няма да се отчита като положителен ефект на регионалната помощ с цел избягване на двойно отчитане,

—

Външни икономии от мащаба или други предимства от гледна точка на регионалното развитие могат да се реализират в резултат на географска близост (ефект на образуване на клъстери). Обединяването в клъстери на дружества от един отрасъл позволява на отделните производствени предприятия да се специализират по-тясно, което води до повишаване на ефикасността. Физическата близост улеснява обмена на информация, идеи и знания между дружествата. Концентрирането на икономически дейности привлича много лица, търсещи работа, което гарантира, че дружествата ще разполагат с голям резерв от работници с различни умения. Осигурен е достъп до юридически и търговски услуги, с което се повишава производителността. Като цяло, концентрацията на икономически дейности може да привлече други инвестиции, които на свой ред да стимулират положителните ефекти на разпространение на резултатите (положителен кръг),

—

Инвестициите въплъщават технически знания и могат да бъдат източник на значителен трансфер на технологии (разпространение на знания). Инвестициите в отрасли с голям дял на технологиите по-често включват трансфер на технологии в региона, където се осъществяват. В това отношение от значение е и нивото и специфичността на осъщественото разпространение на знания,

—	Под внимание може да бъде взет също и приносът на проекта към капацитета на региона да създава нови технологии посредством местни иновации. В тази насока може да бъде отчетено положително сътрудничеството на новия производствен обект с местните висши учебни заведения,

—	Срокът на осъществяване на инвестицията и възможните бъдещи последващи инвестиции са индикации за траен ангажимент от страна на дадено дружество в региона.

15.

Държавите-членки се приканват, по-конкретно, да използват оценки на реализирани в миналото схеми или мерки за държавна помощ, оценки на въздействието, извършени от органи, предоставящи помощта, експертни становища и други проучвания, свързани с оценявания инвестиционен проект. От бизнес плана на бенефициера на помощта може да се получи информация за броя на създадените работни места, изплатените възнаграждения (повишаване на благосъстоянието на домакинствата като ефект на разпространение на резултатите), обема на продажбите на местни производители, оборота, който е генериран от инвестицията и облагодетелства региона, например посредством допълнителни данъчни приходи.

16.

Ако е приложимо, следва да се отчете и отношението между планирания инвестиционен проект и националната стратегическа референтна програма, както и връзката между проекта и оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове. В това отношение Комисията може, по-специално, да вземе предвид решения на Комисията, свързани с мярката в контекста на анализа на големи проекти в рамките на структурните фондове или Кохезионния фонд (11). Подобно решение се основава, наред с други елементи, на „анализ на разходите и ползите, включващ оценка на риска и предвидимото въздействие върху разглеждания сектор и върху социално-икономическата ситуация в държавата-членка и/или региона и, когато е възможно и уместно, в други региони в Общността.“

2.2. Целесъобразност на инструмента за помощ

17.

Държавната помощ под формата на субсидии за инвестиции не е единственият инструмент на политиката, който държавите-членки могат да ползват за подпомагане на инвестиции и създаване на работни места в регионите в неравностойно положение. Държавите-членки могат да използват общи мерки, като развитие на инфраструктурата, повишаване на качеството на образованието и обучението или подобряване на общата среда за бизнес.

18.

Мерки, за които държавите-членки са планирали други варианти на политиката и за които са установени предимствата от използване на селективен инструмент, като например държавна помощ за определено дружество, се считат за подходящ инструмент. По-специално, Комисията ще вземе предвид евентуална оценка на въздействието на предложената мярка, изготвена от държавата-членка.

2.3. Стимулиращ ефект

19.

Анализът на стимулиращия ефект на мярката за помощ е един от най-важните елементи на задълбочената оценка на регионалните помощи за големи инвестиционни проекти. Комисията ще оцени дали предложената помощ е необходима за „реално стимулиране на направата на инвестиции, които без нея не биха се реализирали в подпомаганите региони“ (12). Оценката ще се проведе на две нива: първото, по-общо, е процедурното ниво, а второто, по-подробно, е икономическото ниво.

20.	В параграф 38 от ННРП се съдържат някои общи критерии за официална оценка на стимулиращия ефект на регионалната помощ. Тези критерии се прилагат към всички регионални помощи, а не само към регионалната помощ за големи инвестиционни проекти.

21.

По отношение на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти, която попада в обхвата на настоящото съобщение, Комисията ще провери обстойно „дали помощта е необходима за стимулиране на инвестициите“ (13). Целта на това обстойно проучване е да се определи дали помощта действително допринася за промяна в поведението на бенефициера, така че той да предприеме (допълнителни) инвестиции в съответния подпомаган регион. Съществуват множество основателни причини дадено дружество да установи дейността си в определен регион, дори ако не получи никаква помощ.

22.

С оглед на свързаната със справедливостта цел, произтичаща от политиката на сближаване, и доколкото помощта допринася за постигане на тази цел, наличието на стимулиращ ефект може да се докаже в рамките на два възможни сценария:

1.	Помощта стимулира бенефициера да приеме положително инвестиционно решение, тъй като инвестиция, която при други обстоятелства не би била рентабилна за съответното дружество, независимо от местоположението, може да се осъществи в подпомагания регион (14);

2.	Помощта стимулира бенефициера да избере да вложи планирана инвестиция в съответния регион, не другаде, тъй като тя компенсира нетните недостатъци и разходи, свързани с местоположение в подпомагания регион.

23.

Държавата-членка следва да докаже пред Комисията наличието на стимулиращ ефект на помощта. Тя следва да предостави недвусмислени доказателства, че помощта действително оказва въздействие върху решението за осъществяване на инвестицията или решението относно местоположението. Държавата-членка трябва да посочи кой сценарий е осъществен. За целите на обстойната оценка държавата-членка трябва да предостави не само информация относно подпомогнатия проект, но също и подробно описание на съпоставителния сценарий, при който държавата-членка не предоставя помощ на бенефициера.

24.

При сценарий 1 държавата-членка може да предостави доказателства за наличието на стимулиращ ефект на помощта, като представи документи на дружеството, от които е видно, че инвестицията не би била рентабилна, ако не е предоставена помощ, и че не би могло да се предвиди друго местоположение освен подпомагания регион.

25.

При сценарий 2 държавата-членка може да предостави доказателства за наличието на стимулиращ ефект на помощта, като представи документи на дружеството, от които е видно, че е направено сравнение между разходите и ползите от установяването на дейността в съответния подпомаган регион и в алтернативен регион. Подобни съпоставителни сценарии трябва да бъдат признати за реалистични от Комисията.

26.

Държавите-членки се приканват, по-специално, да използват оценки на риска (включително оценка на специфичните за местоположението рискове), финансови доклади, вътрешни бизнес планове, експертни становища и други проучвания, свързани с оценявания инвестиционен проект. За установяване наличието на стимулиращ ефект могат да се използват документи, съдържащи информация относно прогнози за търсенето, прогнози за разходите, финансови разчети, документи, представени пред инвестиционен комитет, в които са разработени различни инвестиционни сценарии, или документи, предоставени на финансовите пазари.

27.

В този контекст, и по-специално във връзка със сценарий 1, степента на рентабилност може да се оцени чрез използване на методологии, които са част от стандартната практиката в съответния отрасъл и които могат да включват: методи за оценка на настоящата нетна стойност на проекта, вътрешната норма на възвръщаемост или възвращаемостта на вложения капитал.

28.

Ако помощта не променя поведението на бенефициера посредством стимулиране на (допълнителни) инвестиции в съответния подпомаган регион, липсва стимулиращ ефект за постигане на регионалната цел. Ако помощта няма стимулиращ ефект за постигане на регионалната цел, тя може да се счита за безвъзмездна финансова помощ за дружеството. Следователно, в рамките на задълбочена оценка на регионална помощ за големи инвестиционни проекти помощта не се одобрява, когато може да се приеме, че същата инвестиция би била реализирана в региона дори и без предоставяне на помощ.

2.4. Пропорционалност на помощта

29.	Регионалната помощ е пропорционална, когато размерът и интензитетът на помощта са ограничени до необходимия минимум за осъществяване на инвестицията в подпомагания регион.

30.	ННРП гарантират по принцип пропорционалността на регионалната помощ на тежестта на проблемите, съществуващи в подпомаганите региони, като предвиждат прилагане на тавани на регионалната помощ и автоматично прогресивно намаляване на тези тавани за големите инвестиционни проекти (вж. параграфи 1 и 3).

31.	В случаите на регионална помощ, които изискват задълбочена оценка, е необходима по-обстойна оценка на съответствието с този общ принцип на пропорционалност, залегнал в ННРП.

32.

При сценарий 1, отнасящ се до стимул за инвестиция, по принцип помощта ще се счита за пропорционална, когато благодарение на помощта възвращаемостта на инвестицията съответства на нормалната норма на възвращаемост, прилагана от дружеството в рамките на други инвестиционни проекти, на цената на капитала за дружеството като цяло или на обичайната норма на възвращаемост в съответния отрасъл.

33.

При сценарий 2, отнасящ се до стимул за избор на местоположение на инвестицията, по принцип помощта ще се счита за пропорционална, когато се равнява на разликата между нетните разходи, които дружеството бенефициер ще понесе, ако инвестира в подпомагания регион, и нетните разходи за инвестиция в алтернативен регион (региони). Необходимо е да се вземат предвид всички подобни разходи и ползи, включително например административните разходи, транспортните разходи, разходите за обучение, които не са покрити от помощ за обучение, а също и разликите в трудовите възнаграждения.

34.	В крайна сметка, нетните разходи, за които се приема, че са свързани с регионалните затруднения, водят до намалена рентабилност на инвестицията. По тази причина изчисленията, използвани за анализ на стимулиращия ефект, могат да се използват и за оценка на пропорционалността на помощта.

35.	Държавата-членка трябва да докаже пропорционалността на помощта въз основа на подходящи документи, като посочените в параграф 26.

36.	В никакъв случай не се допуска интензитетът на помощта да надхвърля таваните на регионална помощ, коригирани посредством механизма за намаляване, както е посочено в ННРП.

3. ОТРИЦАТЕЛНИ ЕФЕКТИ НА ПОМОЩТА

37.

За да оцени пазарните дялове и потенциалния свръхкапацитет на пазар в състояние на структурен спад, Комисията трябва да дефинира съответния продуктов пазар и географски пазар. Поради това, обикновено (15) съответните пазари се определят предварително в случаите на мерки за регионална помощ, подлежащи на задълбочена оценка.

38.

В параграф 68 от ННРП са определени два основни показателя за потенциалните отрицателни ефекти, произтичащи от помощта, а именно голям пазарен дял и потенциален свръхкапацитет на пазар в състояние на структурен спад. Те са свързани с две теории за вредите в контекста на конкуренцията, отнасящи се съответно до създаването на пазарна мощ и до създаването или поддържането на неефективни пазарни структури. Оценката prima facie на тези два показателя се извършва още преди откриването на процедурата по разследване. За да бъдат обезпечени всички елементи за окончателното балансиране, оценката на двата показателя се детайлизира в рамките на задълбочена оценка. Трети показател за потенциалните отрицателни ефекти, произтичащи от помощта, подлежаща на задълбочена оценка, е въздействието на помощта върху търговията. Макар че тези три показателя се считат за основните отрицателни ефекти, потенциално произтичащи от регионална помощ за даден голям инвестиционен проект, Комисията не изключва възможността към отделни случаи да са приложими и други показатели.

39.	Комисията ще отделя особено внимание на отрицателните ефекти, свързани с понятията за пазарна мощ и свръхкапацитет, когато помощта предоставя стимул за промяна на инвестиционното решение, т. е. когато при липса на помощ не би била реализирана инвестиция (сценарий 1 относно стимулиращия ефект).

40.

Ако, обаче, съпоставителният анализ показва, че инвестицията би била реализирана във всички случаи и при липса на помощ, макар и вероятно на друго място (сценарий 2), и ако помощта е пропорционална, възможните индикации за нарушаване, като например голям пазарен дял и увеличаване на капацитета на пазар с изоставащ растеж, по принцип няма да се различават, независимо от помощта.

3.1. Изтласкване на частни инвестиции

3.1.1. Пазарна мощ

41.

Когато определя оптималното равнище на инвестиции на пазари с ограничен брой участници на пазара (ситуация, типична за големите инвестиционни проекти), всяко дружество отчита инвестициите, направени от неговите конкуренти. Ако чрез предоставяне на помощ дадено дружество е стимулирано да инвестира повече, неговите конкуренти могат да реагират чрез свиване на своите разходи в тази област. В такъв случай помощта води до изтласкване на частните инвестиции. Ако в резултат на това конкурентите са отслабени или са принудени да се оттеглят от пазара, помощта нарушава конкуренцията. В това отношение, както е посочено в параграф 38, ННРП правят разграничение между случаите, в които бенефициерът на помощта има пазарна мощ, и случаите, в които помощта води до значително увеличаване на капацитета на спадащ пазар.

42.

По правило всяка помощ, предоставена на един бенефициер в условията на концентриран пазар, е по-вероятно да наруши конкуренцията, тъй като решението на всяко дружество ще засегне неговите конкуренти по-пряко. Това е вярно по-специално, когато доминиращ участник на пазара получава субсидии. В резултат на това, ако поради помощта бенефициерът може да поддържа или увеличава своята пазарна мощ (16), регионалната помощ за големи инвестиционни проекти може да има разубеждаващ ефект по отношение на инвестиционните решения на конкурентите, с което да породи нарушаване на конкуренцията. Това би било в ущърб на потребителите. Поради това Комисията се стреми да ограничава държавната помощ за дружества, разполагащи с пазарна мощ.

43.

За всички случаи на регионална помощ, които надхвърлят прага на уведомяване (параграф 64 от ННРП), Комисията трябва да оцени (параграф 68, буква a) от ННРП) дела на бенефициера на помощта (или групата, в която попада той) от продажбите на съответния продукт или продукти на съответния продуктов пазар (пазари) и географски пазар (пазари). Пазарните дялове, обаче, могат да дадат само предварителни данни за наличието на възможни проблеми. Следователно, при извършване на задълбочена оценка Комисията ще вземе предвид и други фактори, където е уместно, включващи например структурата на пазара, като отчете концентрацията на пазара (17), възможните бариери за навлизане (18), пазарната мощ на купувачите (19) и бариерите за излизане от пазара.

44.

Комисията ще отчете пазарните дялове и другите свързани фактори преди и след инвестицията (по правило през годината преди началото на инвестицията и годината след достигането на пълен обем на производството). Когато оценява в детайли отрицателните ефекти, Комисията ще вземе предвид, че, докато някои инвестиционни проекти се изпълняват в рамките на относително кратки срокове от една или две години, по-голямата част от големите инвестиционни проекти имат значително по-дълги срокове на реализация. Поради това, в повечето случаи са необходими дългосрочни анализи на развитието на пазарите. Комисията, обаче, ще отчете факта, че тези дългосрочни анализи имат по-изразен спекулативен характер, особено що се отнася до динамични пазари или пазари, подложени на бързи технологични промени. Следователно, колкото по-дългосрочен, а оттам и по-спекулативен е анализът, толкова по-малка ще бъде тежестта на възможния отрицателен ефект на пазарната мощ или на възможността от изключващо поведение.

3.1.2. Създаване или поддържане на неефективни пазарни структури

45.

Когато неефективните дружества са принудени да излязат от пазара, това е признак за съществуването на ефективна конкуренция. В дългосрочен план този процес насърчава технологичния напредък и ефикасното използване на оскъдните ресурси в икономиката. Но едно стимулирано с държавна помощ значително увеличаване на производствения капацитет в условията на пазар с изоставащ растеж може неоправдано да наруши конкуренцията, тъй като свръхкапацитетът може да доведе до натиск върху нормите на печалба и намаляване на капацитета на конкурентите и дори до тяхното излизане от пазара. Така може да се стигне до ситуация, в която конкуренти, които при други условия биха били в състояние да останат на пазара, ще бъдат принудени да излязат от него като последица от държавната помощ. Възможно е, също така, свръхкапацитетът да предотврати навлизането на пазара на нискобюджетни дружества и да подкопае мотивацията на конкурентите за иновации. Това води до неефективни пазарни структури, които в дългосрочен план са вредни и за потребителите.

46.

За да оцени дали помощта може да стане причина за създаване или поддържане на неефективни пазарни структури, както е посочено по-горе, Комисията ще вземе предвид допълнителния производствен капацитет, създаден в рамките на проекта, както и това дали пазарът е с изоставащ растеж (20). Съгласно ННРП създаденият допълнителен капацитет се счита за проблематичен, само ако е създаден в условията на пазар с изоставащ растеж и ако допълнителният капацитет е над 5 % от съответния пазар.

47.

Тъй като капацитет, създаден на пазар в състояние на абсолютен спад, по правило предизвиква по-голямо нарушаване от капацитет, създаден на пазар в състояние на относителен спад, Комисията ще прави разграничение между случаите, за които в дългосрочна перспектива съответният пазар е структурно в състояние на абсолютен спад (т.е. отчита отрицателен растеж) и случаите, в които съответният пазар е в състояние на относителен спад т. е. отчита положителен растеж, но този растеж не надхвърля определен целеви растеж (вж. параграф 48). Когато реализираният в рамките на проекта капацитет е създаден на пазар, който е структурно в състояние на абсолютен спад, Комисията ще го разглежда като отрицателен елемент в балансиращия тест, за който не може да се очаква да бъде компенсиран от други положителни елементи. Дългосрочната полза за разглеждания регион също е по-съмнителна в подобни случаи.

48.

Обикновено изоставането на растежа на пазара се измерва в съпоставка с растежа на БВП в ЕИП за последните пет години преди началото на проекта (целеви растеж). Данните за растежа за минали периоди са по-достъпни и по-малко спекулативни от прогнозите за бъдещи периоди. Въпреки това, в рамките на задълбочената оценка Комисията може да вземе предвид и очаквани бъдещи тенденции, тъй като увеличението на капацитета ще окаже въздействие през годините след извършването на инвестицията. Като показатели могат да се използват предвидимият бъдещ растеж на съответния пазар и свързаните с него очаквани равнища на оползотворяване на капацитета, както и възможното въздействие на увеличаването на капацитета върху конкурентите, реализирано чрез ефекти върху цените и нормите на печалба.

49.

Опитът показва, също така, че в някои случаи растежът на разглеждания продукт в ЕИП може да не е подходящ показател за оценка на ефектите на помощта, по-специално когато се приема, че пазарът е глобален и е налице ограничено производство или потребление на разглежданите продукти в ЕИП. В такива случаи Комисията ще възприеме по-широко виждане за ефекта на помощта върху пазарните структури, като отчита по-специално нейния потенциал за изтласкване от пазара на производителите от ЕИП.

3.2. Отрицателни ефекти върху търговията

50.

Както е обяснено в параграф 2 от ННРП, географската специфика на регионалната помощ я отличава от други форми на хоризонталната помощ. Специфична характеристика на регионалната помощ е, че последната е предназначена да повлияе на избора, направен от инвеститорите, относно това къде да се разположат инвестиционните проекти. Когато регионалната помощ компенсира допълнителните разходи, произлизащи от регионални затруднения, и подкрепя допълнителните инвестиции в подпомагани области, тя допринася не само за развитието на региона, но и за сближаването и в крайна сметка се облагодетелства цялата Общност (21). С оглед на потенциалните отрицателни ефекти на регионалната помощ относно мястото на дейността, те са вече признати и ограничени до известна степен от ННРП и регионалните карти на помощта, като посочват изчерпателно районите, които могат да предоставят регионална помощ, като се отчитат целите, свързани със справедливостта, и целите на политиката на сближаване, както и допустимите интензитети на помощта. Не се допуска предоставяне на помощ за привличане на инвестиции извън тези райони. Когато се оценяват големи инвестиционни проекти, при съблюдаване на тези насоки, Комисията трябва да има цялата необходима информация, за да прецени дали държавната помощ ще има за резултат значителна загуба на работни места в съществуващите обекти в рамките на Общността.

51.

По-конкретно, когато инвестиции, които водят до увеличаване на производствения капацитет на даден пазар, са възможни поради държавна помощ, съществува риск производството или инвестициите в други региони на Общността да бъдат повлияни отрицателно. Това е особено вероятно, ако увеличението на капацитета надвиши пазарния растеж, което е по принцип случаят с големите инвестиционни проекти, които отговарят на вторите критерии в параграф 68 от ННРП. Отрицателните ефекти върху търговията, съответстващи на загубената икономическа активност в регионите, засегнати от помощта, могат да бъдат почувствани посредством загубените работни места на съответния пазар, на равнище подизпълнители (22) и в резултат на загубените положителни външни ефекти (напр. клъстърен ефект, разпиляване на знанието, образование и обучение и т.н.).

4. БАЛАНСИРАНЕ НА ЕФЕКТИТЕ НА ПОМОЩТА

52.

След като установи, че помощта е необходима като стимул за реализиране на инвестицията в съответния регион, Комисията ще балансира положителните ефекти на регионалната помощ за инвестиции за голям инвестиционен проект с нейните отрицателни ефекти. Внимателно ще бъдат проучени общите ефекти на помощта върху сближаването в рамките на Общността. Комисията няма да използва механично предвидените в настоящото съобщение критерии, а ще извърши цялостна оценка на тяхното относително значение. При това балансиране нито един отделен елемент няма определящо значение и нито една група елементи не може се разглежда като достатъчна самостоятелно да гарантира съвместимост.

53.

В частност Комисията счита, че привличането на инвестиции в по-беден регион (съгласно предвидения по-висок таван на регионалната помощ) е по-полезно за сближаването в рамките на Общността, отколкото ако същите инвестиции бъдат осъществени в регион в по-благоприятно положение. Във връзка с това при сценарий 2, когато трябва да се предоставят доказателства за алтернативно местоположение, оценка, съгласно която при липса на помощ инвестицията би била реализирана в по-беден регион (колкото повече са регионалните затруднения, толкова по-висок е максималният интензитет на регионалната помощ) или в регион, за който се приема, че се характеризира със същите регионални затруднения, както целевия регион (еднакъв максимален интензитет на регионалната помощ), ще представлява отрицателен елемент в цялостния тест за балансиране, който вероятно няма да може да бъде компенсиран от никакви положителни елементи, тъй като противоречи на аргументацията за предоставяне на регионална помощ. От друга страна, положителните ефекти от регионалната помощ, която само компенсира разликата в нетните разходи в сравнение с по-развито алтернативно местоположение на инвестицията (и поради това преминаваща успешно теста за пропорционалност по-горе, в допълнение към изискванията за „положителен ефект“ що се отнася до цел, целесъобразност и стимулиращ ефект), обикновено се счита, съгласно теста за балансиране, че компенсира всички отрицателни ефекти в алтернативното местоположение за нова инвестиция.

54.

При все това, когато има достоверни доказателства, че държавната помощ би имала за резултат значителна загуба на работни места в съществуващите обекти в рамките на Европейския съюз, които другояче биха били запазени в средносрочен план, социалните и икономическите ефекти върху този съществуващ обект ще трябва да бъдат взети под внимание при балансирането.

55.	Комисията може, съгласно официалната процедура по разследване, предвидена в член 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999, да закрие процедурата с решение съгласно член 7 от този регламент.

56.

Комисията може да вземе решение за одобряване, одобряване под условия или забрана на помощта (23). Ако Комисията вземе условно решение съгласно член 7, параграф 4 от цитирания регламент, тя може да постави условия, за да ограничи потенциалното нарушаване на конкуренцията и да гарантира пропорционалност. По-специално, тя може да намали посочения в уведомлението размер или интензитет на помощта до ниво, за което се приема, че е пропорционално и следователно съвместимо с общия пазар.

(1) ОВ C 54, 4.3.2006 г., стр. 13.

(2) http://ec.europa.eu/comm/competition/state_aid/regional_aid/regional_aid.html

(3) Както е определено в параграф 60 и бележки под линия 54 и 55 от ННРП.

(4) Вж. раздел 4.3 от ННРП.

(5) Вж. параграф 67 от ННРП.

(6) Вж. параграф 64 от ННРП.

(7) Вж. параграф 24 от Многосекторната рамка за регионалната помощ за големи инвестиционни проекти от 2002 г. (ОВ C 70, 19.3.2002 г., стр. 8, изменен в ОВ C 263, 1.11.2003 г., стр. 3).

(8) Вж. параграф 68 от ННРП.

(9) Вж. параграфи 11 и 20 от Плана за действие за държавните помощи (ПДДП) (СОМ(2005) 107 окончателен).

(10) ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

(11) Вж. раздел 2 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25).

(12) Вж. параграф 38 от ННРП.

(13) Вж. параграф 68 от ННРП.

(14) Такива инвестиции могат да създадат условия, които позволяват по-нататъшни инвестиции, които могат да оцелеят без допълнителна помощ.

(15) Когато са налице съмнения относно подходящата дефиниция на съответните пазари, Комисията посочва тези съмнения в решението за откриване на официална процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 от Договора.

(16) Пазарната мощ е способност да се влияе върху пазарните цени, продукцията, разнообразието или качеството на стоките или услугите, или върху други параметри на пазарната конкуренция за значителен период от време.

(17) За тази цел Комисията може да приложи индекса на Herfindahl-Hirschman (HHI). Този индекс се използва за основен анализ на структурата на пазара. В условията на пазар с малко на брой участници, няколко от които имат относително голям пазарен дял, наличието на голям пазарен дял на бенефициера може да поражда по-малка загриженост за конкуренцията.

(18) Тези бариери за навлизане на пазара включват правни бариери (по-конкретно права на интелектуална собственост), икономии, свързани с мащаба или обхвата, бариери за достъп до мрежи и инфраструктури. Когато помощта е свързана с пазар, на който бенефициерът на помощта е титуляр, възможните бариери за навлизане могат да увеличат потенциалната пазарна мощ на бенефициера на помощта, а с това и възможните отрицателни ефекти от тази пазарна мощ.

(19) Когато на пазара оперират купувачи със силни позиции, е по-малко вероятно бенефициерът на помощта да е в състояние да увеличи цените за тези купувачи.

(20) В този контекст се счита, че един пазар е с „изоставащ растеж“, ако средният годишен растеж на този пазар през референтния период не надвишава растежа на БВП в ЕИП.

(21) По-специално, допълнителната активност или повишеният стандарт на живот в подпомаганата област могат да увеличат търсенето за стоки и услуги, които са произведени в други части на Общността.

(22) Особено ако те действат на местни пазари в региона.

(23) Когато помощта е предоставена въз основа на съществуваща схема за регионална помощ, трябва да се има предвид, че държавата-членка си запазва възможността да предостави такава помощ до нивото, което съответства на максималната допустима помощ, която може да получи инвестиционен проект с приемливи разходи от 100 млн. EUR съгласно приложимите правила.

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ

16.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/15

ДЪРЖАВНА ПОМОЩ — ФРЕНСКА РЕПУБЛИКА

Държавна помощ С 4/09 (ex N 679/97) — Промяна на схема за помощ за изразяване чрез радиоразпръскване

Покана за представяне на мнения съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО

(текст от значение за ЕИП)

2009/C 223/09

С писмо от 11 февруари 2009 г., възпроизведено на езика, чийто текст е автентичен, на страниците след настоящото резюме, Комисията уведоми Френската република за решението си да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, относно посочената по-горе помощ.

Заинтересованите страни могат да представят мненията си в срок от един месец от датата на публикуване на настоящото резюме и на писмото, което следва, на следния адрес:

European Commission

Directorate-General for Competition

State Aid Registry

SPA 3 6/5

1049 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Факс +32 22961242

Електронна поща: stateaidgreffe@ec.europa.eu

Тези мнения ще бъдат предадени на Френската република. Запазването в тайна на самоличността на заинтересуваната страна, която представя мнението, може да бъде поискано писмено, като се посочат причините за искането.

ТЕКСТ НА РЕЗЮМЕТО

1. ПРОЦЕДУРА

С писмо от 2 октомври 1997 г. от Постоянното представителство на Франция в Европейския съюз, заведено на следващия ден, френското правителство уведоми по силата на член 93, параграф 3 от Договора за ЕО — превърнал се по-късно в член 88, параграф 3 от Договора за ЕО — за проект на наредба, целяща да промени схемата за помощ за изразяване чрез радиоразпръскване, която беше въведена с Наредба № 92-1053 от 30 септември 1992 г.

С писмо от 10 ноември 1997 г. (SG(97) D/9265) Комисията уведоми Френската република за решението си да не повдига възражения по промените на схемата, така както са описани в уведомлението. Това решение беше в сила до решението на Комисията от 28 юли 2003 г. относно мярка за помощ NN 42/03 (ex N 752/02), което обяви за съвместим с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО проектозакона за промяна на схемата за помощ за изразяване чрез радиоразпръскване, одобрен с решението от 10 ноември 1997 г.

С решение от 22 декември 2008 г. (дело C-333/07 Régie Networks, все още непубликувано в сборника съдебна практика), Съдът на Европейските общности обяви за невалидно решението на Комисията от 10 ноември 1997 г. Заинтересуваните трети страни се приканват да обърнат внимание на обосновката на решението.

2. ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ПОМОЩТА

2.1. Бенефициери на схемата за помощ

Проектът, предмет на уведомлението от френските власти, привежда в изпълнение схемата за помощ, предвидена в член 80 от Закон № 86-1067 от 30 септември 1986 г., относно свободата на комуникацията, изменен с член 25 от Закон № 89-25 от 17 януари 1989 г. и с член 27 от Закон № 90-1170 от 29 декември 1990 г., който определя:

„Службите за звуково радиоразпръскване по ефирен път, чиито търговски ресурси, произлизащи от излъчвани съобщения, имащи характер на търговска реклама или спонсорство, са по-малко от 20 % от общия им оборот подлежат на подпомагане съгласно условия, определени с наредба на Държавния съвет.“

2.2. Режим на финансиране на схемата за помощ

Член 1 от проекта, предмет на уведомлението от френските власти, превърнал се в наредба № 97-1263 от 29 декември 1997 г. (ОВ на Френската република от 30 декември 1997 г., стр. 19194), създава парафискална такса в полза на фонд за подкрепа на изразяването чрез радиоразпръскване.

Член 2 от проекта на наредба определя, че таксата е на база сумите, платени от рекламодателите за излъчването на техните рекламни съобщения, предназначени за територията на Франция и се дължи от рекламните агенти. Така че сумите, платени на радиостанции, излъчващи от други държави-членки, различни от Франция, се облагат.

3. ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА МЕРКИТЕ, ПРЕДМЕТ НА УВЕДОМЛЕНИЕТО

3.1. Наличие на помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО

Схемата за помощ се финансира посредством ресурси, произлизащи от парафискална такса, предвидена от законодателни и нормативни разпоредби и събирана от данъчната администрация, следователно това са публични ресурси на френската държава.

Схемата за помощ е в полза само на службите за звуково радиоразпръскване в ефира. Бенефициерите на схемата за помощ са доставчиците на услуги, чиито ресурси от реклами са по-ниски от 20 % от общия им оборот. Тези служби са в ситуация на конкуренция по отношение на привличането на слушатели и приходите от реклама, по-специално с други служби за звуково радиоразпръскване за френската територия. Обменът между държавите-членки рискува да бъде повлиян от схемата за помощ, предмет на уведомлението.

Доколкото схемата за помощ за изразяване чрез радиоразпръскване, предмет на уведомлението от френските власти, попада в обхвата на разпоредбите, предвидени с член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, Комисията е длъжна да анализира съвместимостта ѝ с общия пазар.

3.2. Съвместимост на помощта по смисъла на член 87, параграфи 2 и 3 от Договора за ЕО

Освен целта си да насърчи наличието на голям брой радиостанции, предоставящи услуги на звуково радиоразпръскване, схемата за помощ цели да гарантира многобройността на медиите на френска територия, което е една легитимна обща икономическа цел. Поради това, разглеждането на такава помощ за бенефициерите може да се извършва с оглед на условията, посочени в член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО.

Въпреки това, режимът на финансиране на схемата за помощ посредством въпросната парафискална такса е неразделна част от мярката, както беше установено от Съда в решението му относно Régie Networks (точки 99—112). В резултат Комисията следва да вземе предвид по-горе посочената такса при разглеждането на съвместимостта на схемата за помощ с общия пазар.

В тази връзка, таксата върху съответните рекламни агенции изглежда в противоречие с общия принцип, много често потвърждаван от Комисията и потвърден от Съда в решението му от 25 юни 1970 г., Франция/Комисията (47/69, Сборник съдебна практика стр. 487), според който вносните продукти или услуги следва да са освободени от всякакви парафискални такси, предназначени за финансиране на схема за помощ, която е в полза само на национални предприятия, както установи Съдът в решението си Régie Networks (точка 115).

При тези условия на този етап Комисията изпитва съмнения по отношение на съвместимостта с общия пазар на схемата за помощ, предмет на уведомлението, по-специално спрямо критериите, посочени в член 87, параграф 3, буква в) от ДЕО. Комисията отбелязва, че незаконност на режима на финансиране ще доведе до незаконност ab initio и in toto на схемата за помощ.

Съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (1) на Съвета всяка неправомерна помощ може да бъде предмет на възстановяване от страна на бенефициера.

ТЕКСТ НА ПИСМОТО

„Par la présente, la Commission européenne a l’honneur d’informer la République française qu’après avoir examiné les informations fournies par vos autorités, elle a décidé d’ouvrir la procédure prévue à l’article 88, paragraphe 2, du traité CE.

1. PROCÉDURE

Par lettre du 2 octobre 1997 de la Représentation Permanente de la France auprès de l'Union européenne, enregistrée le lendemain, le gouvernement français a notifié au titre de l'article 93, paragraphe 3 du Traité CE — devenu depuis l'article 88, paragraphe 3 du Traité CE — un projet de décret visant à modifier le régime d'aide à l'expression radiophonique qui avait été mis en place par le décret 92-1053 du 30 septembre 1992.

Par lettre du 10 novembre 1997 [SG(97) D/9265], la Commission a informé la République française de sa décision de ne pas soulever d'objection aux modifications du régime, telles que notifiées. Cette décision a produit ses effets jusqu'à la décision de la Commission en date du 28 juillet 2003, relative à la mesure d'aide NN 42/03 (ex N 752/02) qui a déclaré compatible avec le marché commun au titre de l'article 87, paragraphe 3 alinéa c) CE, le projet de loi visant à modifier le régime d'aides à l'expression radiophonique ayant été approuvé par la décision du 10 novembre 1997.

Par son arrêt du 22 décembre 2008 (affaire C-333/07 Régie Networks, non encore publié au recueil), la Cour de Justice des Communautés européennes a déclaré invalide la décision de la Commission du 10 novembre 1997.

La déclaration d'invalidité de la Cour amène la Commission à prendre toutes les mesures nécessaires pour remédier à l'illégalité constatée et donc à réexaminer les informations ci-dessus fournies par les autorités françaises.

2. DESCRIPTION DÉTAILLÉE DE L’AIDE

2.1. Bénéficiaires du régime d'aides

Le projet notifié par les autorités françaises met en application le régime d'aides prévu à l’article 80 de la loi no 86-1067, du 30 septembre 1986, relative à la liberté de communication, tel que modifié par les articles 25 de la loi no 89-25, du 17 janvier 1989, et 27 de la loi no 90-1170, du 29 décembre 1990, qui dispose:

«Les services de radiodiffusion sonore par voie hertzienne dont les ressources commerciales provenant de messages diffusés à l’antenne et présentant le caractère de publicité de marque ou de parrainage sont inférieures à 20 % de leur chiffre d’affaires total bénéficient d’une aide selon les modalités fixées par décret en Conseil d’État.

Le financement de cette aide est assuré par un prélèvement sur les ressources provenant de la publicité diffusée par voie de radiodiffusion sonore et de télévision.

La rémunération perçue par les services de radiodiffusion sonore par voie hertzienne lors de la diffusion de messages destinés à soutenir des actions collectives ou d’intérêt général n’est pas prise en compte pour la détermination du seuil visé à l’alinéa 1er du présent article».

2.2. Mode de financement du régime d'aides

Pour ce qui est du volet financement du régime d'aides, l'article 1 du projet notifié par les autorités françaises le 2 Octobre 1997, qui est devenu le décret no 97-1263, du 29 décembre 1997, portant création d’une taxe parafiscale au profit d’un fonds de soutien à l’expression radiophonique (JORF du 30 décembre 1997, p. 19194), dispose:

«Il est institué, à compter du 1er janvier 1998 et pour une durée de cinq ans, une taxe parafiscale sur la publicité diffusée par voie de radiodiffusion sonore et de télévision [(ci-après la “taxe sur les régies publicitaires”)] destinée à financer un fonds d’aide aux titulaires d’une autorisation de service de radiodiffusion sonore par voie hertzienne dont les ressources commerciales provenant de messages diffusés à l’antenne et présentant le caractère de publicité de marque ou de parrainage sont inférieures à 20 % de leur chiffre d’affaires total. Cette taxe a pour objet de favoriser l’expression radiophonique.»

L’article 2 de du projet de décret dispose:

«La taxe est assise sur les sommes, hors commission d’agence et hors taxe sur la valeur ajoutée, payées par les annonceurs pour la diffusion de leurs messages publicitaires à destination du territoire français.

Elle est due par les personnes qui assurent la régie de ces messages publicitaires.

Un arrêté conjoint des ministres chargés du budget et de la communication fixe le tarif d’imposition par paliers de recettes trimestrielles perçues par les régies assujetties dans les limites suivantes:

[…]»

L’article 4 de ce même projet de décret prévoit que cette taxe est assise, liquidée et recouvrée par la direction générale des impôts pour le compte du Fonds de soutien à l’expression radiophonique selon les mêmes règles, garanties et sanctions que celles qui sont prévues pour la taxe sur la valeur ajoutée.

3. EVALUATION DES MESURES NOTIFIEES

3.1. Présence d’aide au sens de l’article 87, paragraphe 1, du traité CE

L’article 87, paragraphe 1 du traité CE dispose que:

«Sauf dérogations prévues par le présent traité, sont incompatibles avec le marché commun, dans la mesure où elles affectent les échanges entre États membres, les aides accordées par les États ou au moyen de ressources d'État sous quelque forme que ce soit qui faussent ou qui menacent de fausser la concurrence en favorisant certaines entreprises ou certaines productions».

Ces conditions d'application sont examinées ci-après.

Aide accordée par l'État au moyen de ressources d'État

Le régime d'aides est financé au moyen de ressources provenant d'une taxe parafiscale prévue par des dispositions législatives et règlementaires et perçue par l'administration fiscale, qui grève la publicité diffusée par voie de radiodiffusion sonore et de télévision.

Les aides sont donc accordées au moyen de ressources publiques de l'État français.

L’effet de fausser ou menacer de fausser la concurrence en favorisant certaines entreprises ou productions

Le régime d'aides favorise uniquement la prestation de services de radiodiffusion sonore par voie hertzienne. Les bénéficiaires du régime d'aides sont des prestataires de tels services dont les ressources publicitaires sont inférieures à 20 % de leur chiffre d’affaires total. Ces services sont en situation de concurrence quant à la captation d'audience et de recettes publicitaires, notamment avec d'autres services de radiodiffusion sonore sur le territoire français dont les ressources commerciales dépassent ce seuil et qui, eux, ne bénéficient pas du soutient publique au titre du régime d'aides.

Les aides en question faussent donc ou, à tout le moins, menacent de fausser la concurrence entre ces deux catégories de prestataires de services.

Affectation des échanges entre États membres

Les services de radiodiffusion sonore par voie hertzienne émis à partir du territoire français, notamment par les bénéficiaires du régime d'aides, peuvent être captés dans d'autres États membres, fût-ce seulement dans des zones transfrontalières. De même, il apparaît que la taxe parafiscale prévue par les dispositions législatives et règlementaires notifiées grève aussi les ressources publicitaires de services prestés à partir d'autres États membres vers le territoire français.

Il en résulte que les échanges entre États membres sont ou risquent d'être affectés par le régime d'aides notifié.

Conclusion sur la présence d'aide d'État

Dans ces conditions, à ce stade et sous réserve des observations de la France et des tiers intéressés, la Commission estime que le régime d'aide à l'expression radiophonique objet de la notification des autorités françaises tombe sous le coup des dispositions prévues par l'article 87, paragraphe 1 du traité CE. Pour autant que cette mesure constitue une aide d'État, la Commission se doit d'analyser sa compatibilité avec le marché commun.

3.2. Compatibilité de l’aide à la lumière de l’article 87, paragraphes 2 et 3 du traité CE

De par son objet et son champ d'application, la mesure d'aide notifiée ne satisfait manifestement pas aux dérogations prévues dans le paragraphe 2 de l'article 87 du traité CE ni dans les alinéas a) et b) du paragraphe 3 dudit article.

De par son but de favoriser la pluralité des stations prestant des services de radiodiffusion sonore par voie hertzienne sur le territoire français, notamment en soutenant celles dont les ressources publicitaires sont les plus faibles, le régime d'aide vise à garantir la pluralité des médias sur le territoire français, qui est un objectif économique général légitime. Ainsi, l'examen du volet d'aide aux bénéficiaires pourrait être fait au regard des conditions énoncées dans l'alinéa c) du paragraphe 3 de l'article 87 du traité CE. Celui-ci dispose que: «Peuvent être considérées comme compatibles avec le marché commun: (…) les aides destinées à faciliter le développement de certaines activités ou de certaines régions économiques, quand elles n'altèrent pas les conditions des échanges dans une mesure contraire à l'intérêt commun (…)».

Toutefois, il ressort de l'examen de l'information fournie par les autorités françaises que le mode de financement du régime d'aides au moyen de la taxe parafiscale en question fait partie intégrante de la mesure, comme l'a constaté par ailleurs la Cour dans son arrêt Régie Networks (points 99 à 112).

En effet, ainsi qu'elle a pu le rappeler dans son arrêt Régie Networks (point 89): «la Cour a jugé que le mode de financement d’une aide peut rendre l’ensemble du régime d’aides qu’il sert à financer incompatible avec le marché commun. Dès lors, l’examen d’une aide ne saurait être séparé des effets de son mode de financement. Tout au contraire, l’examen d’une mesure d’aide par la Commission doit nécessairement aussi prendre en considération le mode de financement de l’aide dans le cas où ce dernier fait partie intégrante de la mesure (voir en ce sens, notamment, arrêts van Calster e.a., précité, point 49, ainsi que du 15 juillet 2004, Pearle e.a., C-345/02, Rec. p. I7139, point 29)».

Il en résulte que la Commission se doit de prendre en considération ladite taxe lors de son examen de la compatibilité du régime d'aides avec le marché commun. A cet égard, la taxe sur les régies publicitaires en cause apparaît contraire au principe général, régulièrement réaffirmé par la Commission et confirmé par la Cour dans son arrêt du 25 juin 1970, France/Commission (47/69, Rec. p. 487), selon lequel les produits ou services importés doivent être exonérés de toute taxe parafiscale destinée à financer un régime d’aides dont seules bénéficient des entreprises nationales, comme l'a constaté la Cour dans son arrêt Régie Networks (point 115).

La Commission considère à ce stade que la non exonération des services de radiodiffusion sonore par voie hertzienne prestés en France à partir de stations sises dans d'autres États membres et qui ne peuvent en aucun cas prétendre bénéficier des aides octroyées au titre du régime notifié altère les conditions des échanges dans une mesure contraire à l'intérêt commun. Quand bien même le but général du volet d'aide aux bénéficiaires visé par le régime notifié est légitime et pourrait être déclaré compatible avec le marché commun, il en est tout autrement du mode de financement du régime, qui n'est pas dissociable de celui-là dans l'examen de la compatibilité.

Conclusion sur la compatibilité de l'aide d'État avec le marché commun

Dans ces conditions, à ce stade, la Commission a des doutes quant à la compatibilité avec le marché commun du régime d'aides notifié, notamment à l'aune des critères énoncés dans l'article 87, paragraphe 3, alinéa c) CE. La Commission note qu'une illégalité du mode de financement entacherait d'illégalité ab initio le régime d'aides.

4. CONCLUSION

Compte tenu des considérations qui précèdent, la Commission a des doutes sérieux que la mesure en cause soit compatible avec le marché commun. Par conséquent, la Commission invite la France, dans le cadre de la procédure prévue à l’article 88, paragraphe 2, du traité CE, à présenter ses observations et à fournir toute information utile pour l’évaluation des mesures dans un délai d’un mois à compter de la date de réception de la présente.

La Commission rappelle à la France que toute aide incompatible pourra faire l’objet d’une récupération auprès de son bénéficiaire.

La Commission invite la République française à lui transmettre ses observations, notamment sur les aspects suivants:

—	Le rendement annuel de la taxe parafiscale finançant le régime et, dans la mesure où celui-ci différerait, le montant total des aides versées par an entre 1998 et 2002.

—	Une description des bénéficiaires du régime d'aides suivant une typologie par catégories et selon des critères objectifs quant au chiffre d'affaires, domaine d'activité (émissions culturelles, musicales, associatives etc.) et l'estimation de leur nombre par catégorie entre 1998 et 2002.

—

Le nombre des contributeurs à la taxe parafiscale finançant le régime assorti de fourchettes de contribution moyenne annuelle entre 1998 et 2002 en identifiant, parmi ceux-ci, ceux prestant en France des services de radiodiffusion sonore par voie hertzienne à partir de stations sises dans d'autres États membres.

—

Les mesures qu'envisagerait éventuellement de prendre la République française pour ce qui est du remboursement de la taxe parafiscale payée entre 1998 et 2002 par les opérateurs prestant en France des services de radiodiffusion à partir de stations ou régies sises dans d'autres États membres, notamment au regard des modifications concernant la taxe parafiscale finançant le régime d'aides, qui ont fait l'objet de la décision de la Commission du 28 juillet 2003, (Aide d'État NN 42/03 (ex N 752/02) déclarant compatible avec le marché commun ledit régime tel que modifié au titre de l'article 87, paragraphe 3 alinéa c) CE.

—

Toute argumentation concernant les circonstances exceptionnelles ou les considérations de sécurité juridique intervenant dans l'espèce qui pourraient être invoquées par rapport au recouvrement des aides versées pendant la période couverte par l'invalidité de la décision du 10 novembre 1997 de la Commission.

Par la présente, la Commission avise la France qu’elle informera les intéressés par la publication de la présente lettre et d'un résumé de celle-ci au Journal officiel de l’Union européenne. Elle informera également les intéressés dans les pays de l’AELE signataires de l’accord EEE par la publication d’une communication dans le supplément EEE du Journal officiel, ainsi que l’autorité de surveillance de l’AELE en leur envoyant une copie de la présente. Tous les intéressés susmentionnés seront invités à présenter leurs observations dans un délai d’un mois à compter de la date de cette publication.“

(1) ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

16.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/20

Публикация на заявление по член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

2009/C 223/10

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявката в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006. Възражението трябва да бъде получено в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.

РЕЗЮМЕ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„HOPFEN AUS DER HALLERTAU“

ЕО № DE-PGI-005-0529-14.03.2006

ЗНП ( ) ЗГУ ( X )

Настоящото резюме представя с информационна цел основните елементи на спецификацията на продукта.

1. Отговорен орган в държавата-членка:

Наименование:

Федерално министерство на правосъдието (Bundesministerium der Justiz)

Адрес:

Mohrenstraße 37

10117 Berlin

DEUTSCHLAND

Тел.

+49 3020259333

Факс

+49 3020258251

Адрес за електронна поща:

—

2. Група:

Наименование:

Hopfenpflanzerverband Hallertau e.V.

Адрес:

Kellerstraße 1

85283 Wolnzach

DEUTSCHLAND

Тел.

+49 8442957200

Факс

+49 8442957270

Адрес за електронна поща:

info@deutscher-hopfen.de

Състав:

Производители/преработватели ( X ) други ( )

3. Вид продукт:

Хмел, клас 1.8:

други продукти по приложение I на Договора

4. Спецификация:

(Резюме на изискванията по член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

4.1. Наименование:

„Hopfen aus der Hallertau“

4.2. Описание:

Биология на растенията:

Хмелът спада към семейството на конопените растения (Cannabinaceae) и към вида на копривите (Urticeae). Това е двудомно растение, т.е. едно растение е само с женски или само с мъжки цветове. Само женските растения образуват така наречените хмелни шишарки (Lupuli strobulus).

Продукти:

Закрилата съгласно Регламент (ЕО) № 510/2006, която се заявява за наименованието „Хмел от Халертау“, се отнася изключително за изсушените хмелни шишарки (Lupuli strobulus), както и за получаваните от тях продукти от преработката на хмела под формата на хмелни пелети или хмелни екстракти. За обичайни хмелни продукти се считат например пелети от типа 90 и обогатени с лупулин пелети от типа 45, както и хмелен екстракт чрез CO2 и етанолов хмелен екстракт. При пелетирането хмелът се смила и се оформя чрез натиск, докато при екстракцията чрез разтворителите CO2 и етанол от пелетите се отделят съдържащи се в тях вещества.

Употреба:

Над 99 % от хмела от Халертау и продуктите от неговата преработка се използват в производството на бира, при което горчивите вещества и етеричните масла, съдържащи се в отглежданите в Халертау сортове хмел, са решаващи за неговото специфично пивоварно качество.

В Халертау като най-голям цялостен район за отглеждане на хмел в света днес се култивира около една трета от световната продукция на хмел. Съобразно това, разнообразието от отглеждани сортове хмел е голямо както в областта на горчивите, така и на ароматните сортове.

Отглежданите в Халертау горчиви сортове включват например:

—	Hallertauer Magnum,

—	Hallertauer Taurus,

—

Herkules,

—	Northern Brewer.

Отглежданите в Халертау ароматни сортове включват например:

—	Hallertauer Tradition,

—

Perle,

—	Spalter Select,

—

Saphir,

—	Hallertauer Mittelfrüh,

—	Hersbrucker Spät.

4.3. Географски районGebiet:

Цялостният географски район Халертау за отглеждане на хмел обхваща окръзите Eichstätt, Freising, Kehlheim, Landshut, Nürnberger Land и Pfaffenhofen.

4.4. Доказателство за произход:

По причина на съществуващата служебна процедура за сертифициране по сортове, година на производство и район на отглеждане днес съществува официално контролирана система за обратно проследяване, обхващаща цялата производствена верига — от селскостопанското производство през преработката на хмела до доставянето му в пивоварните. За целите на контрола на всеки етап на продажба или преработване се извършва официална процедура на сертифициране, която се регистрира от надзорен орган. След прибиране на реколтата от хмел всички партиди хмел се проверяват от лаборатория, а след като завърши официалната процедура на сертифициране, те се предават на дружества за тяхната преработка и търговия с тях.

4.5. Метод на производство:

Отглеждане на хмел:

В Халертау хмелът се произвежда чрез телени конструкции в района на отглеждане. Пролетните работи започват през март с нарязване и окачване на теловете, следвано от връзване на растенията, резитба, мерки за растителна защита и механична обработка на почвата. Реколтата от хмел се прибира от края на август до средата на септември — в зависимост от сорта.

Преработка:

За да се осигури качеството на хмела от Халертау, на първия етап на пазарната му реализация, след прибирането на реколтата от него и пакетирането му от производителите, той веднага трябва да се складира на хладно място Съответният складов капацитет междувременно бе създаден от международни търговски дружества в района на отглеждане на хмел в Халертау. След съхранението на хладно на суровия хмел от Халертау той се преработва в продукти — пелети и екстракти. При пелетирането изсушените хмелни шишарки най-напред се смилат и след това чрез прилагане на натиск се формоват в пелети. Част от така получените пелети се подлагат на по-нататъшна преработка, при която от пелетите се извличат съдържащи се в тях вещества.

4.6. Връзка с географския район:

Отглеждането на хмел в Халертау е традиция на повече от 1 100 години, тъй като хмелът се споменава за първи път в документ от 860 г. Районът Халертау предлага подходящи почвени и климатични условия за отглеждане на хмел. В тази връзка от особено значение е неговото разположение в терциерна хълмиста местност с нейните дълбоки, рохкави почви в съчетание с липсата на минусови температури от края на април нататък, средна температура от 7,7 °C, умерено слънцегреене от 1 673 часа годишно и достатъчно валежи от 816 mm годишно. По причина на особените климатични и почвени условия районът на отглеждане Халертау се цени особено от международната пивоварна промишленост. Нарасналото с поколенията ноу-хау на производителите на хмел в Халертау, както и постоянните, квалифицирани консултации са много важни за отглеждането на „хмел от Халертау“, около 70 % от който се изнасят в над 100 държави по света. За повечето пивоварни по цялото земно кълбо хмелът от Халертау днес представлява образец на качество във всяко едно отношение, като той се ползва с отлична репутация както в национален, така и в международен мащаб. Също и грижливата и щадяща преработка спомага за доброто реноме на хмела от Халертау в международната пивоварна промишленост. По причина на високото качество много купувачи считат тези продукти за най-добрите, от чието използване за своето производство те едва ли биха могли да се откажат. Традиционни чествания на хмела и народни празници като народният празник във Волнцах през август или панаирът Mainburger Gallimarkt в началото на октомври, както и ежегодният избор на „Кралицата на хмела“ придават на този земеделски район уникално очарование.

4.7. Инспекционен орган:

Наименование:

Bayerische Landesanstalt für Landwirtschaft, Institut für Ernährungswirtschaft und Markt

Адрес:

Menzinger Strasse 54

80638 München

DEUTSCHLAND

Тел.

+49 8917800333

Факс:

+49 8917800332

Електронна поща:

—

4.8. Етикетиране:

—

16.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/23

Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

2009/C 223/11

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявката в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета. Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„TARTA DE SANTIAGO“

ЕО №: ES-PGI-0005-0616-03.07.2007

ЗГУ ( Х ) ЗНП ( )

1. Наименование:

„Tarta de Santiago“

2. Държава-членка или трета държава:

Испания

3. Описание на земеделския продукт или храна:

3.1. Вид продукт (съгласно класификацията в приложение II):

Клас 2.4.:

хляб, сладкиши, кексове, сладкарски изделия, бисквити и други тестени изделия

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието, посочено в точка 1:

Традиционно сладкарско изделие от Галиция, което се приготвя като се използват като основни съставки бадеми, захар и яйца, в съотношение и при условията, описани в точка 3.3. от настоящия документ.

Органолептични характеристики:

—	форма: кръгла с покритие от захарна глазура, върху което като отличителен знак е изобразен кръстът на Ордена на Сантяго,

—	аромат: типичен аромат на жълтък и бадем,

—	цвят: покритието на повърхността е бяло, заради украсата със захарна глазура, а при разрез цветът е златист,

—	вкус: типичен вкус на бадем,

—	структура: шуплеста и зърнеста.

Представяне: Съществуват две основни форми на представяне: торта с блат, т.е. с основа, и торта без блат. От своя страна всяка от посочените форми на представяне може да има различен вид в зависимост от размера на приготвяната торта.

3.3. Суровини (само за преработени продукти):

Съставките на „Tarta de Santiago“ (торта без блат или основа на тортата при тортите с блат) са следните:

—

бадеми първо качество, които трябва да съставляват най-малко 33 % от общото тегло на тестото. Съдържанието на мазнини в тези бадеми следва да бъде над 50 %, измерено спрямо продукта с кожица. Посоченото изискване по правило е изпълнено при бадемите от видовете със средиземноморски произход, които се използват обичайно (сред тях са „Comuna“, „Marcona“, „Mollar“, „Largueta“ и „Planeta“).

—	рафинирана захар (захароза) в съотношение на най-малко 33 % от общото тегло на тестото,

—	яйца, чието количество е най-малко 25 % от общото тегло на тестото,

—	настъргана кора от лимон и захарна глазура, както и десертно вино, бренди или гроздова ракия, използвани в зависимост от съответния начин на приготвяне.

Когато тортата е с блат, блатовете съставляват най-много 25 % от нейното общо тегло и се допускат в следния вид и състав:

—	блат от многолистно тесто, чийто съставки са пшеничено брашно, масло, вода и сол,

—	блат от маслено тесто, известно още и като ронливо тесто, чиито съставки са: пшеничено брашно, масло, рафинирана захар (захароза), яйца, мляко и сол.

3.4. Фуражи (само за продукти от животински произход):

—

3.5. Специфични етапи на производство, които трябва да се извършват в определения географски район:

Приготвяне и украсяване на „Tarta de Santiago“.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

Опаковането трябва да се извършва в производствените помещения, вписани във воден от контролния орган регистър. Необходимостта опаковането да се извършва в същите помещения както производството се обуславя на първо място от обстоятелството, че тъй като става въпрос за торта, повишената ѝ чувствителност (поради ронливото тесто и захарната глазура) усложнява манипулирането и транспорта, ако не е налице защитата, предоставена от подходяща опаковка. На второ място, това се дължи на необходимостта да се поддържат хигиенни условия срещу евентуални източници на замърсяване. При тези обстоятелства, може да се твърди, че операцията по опаковане съставлява част от самото производство на продукта.

Използваните опаковки трябва да са нови, чисти и отделни за всяка бройка, като освен това трябва да бъдат от подходящи материали, за да способстват правилното съхраняване и транспорт на продукта.

3.7. Специфични правила за етикетиране:

Тортите, пускани на пазара със защитеното географско указание „Tarta de Santiago“, след като са били съответно сертифицирани като годни за консумация в съответствие с изискванията на спецификацията, трябва да носят върху опаковката си бандерол, етикет или контраетикет с буквено-цифров код със съответна номерация, одобрен и издаден от контролния орган, както и официалното лого на географското указание (вж. по-долу).

Както върху търговските етикети, така и върху контраетикетите трябва задължително да е налице изразът „Indicación Geográfica Protegida „Tarta de Santiago“ “ („Защитено географско указание „Tarta de Santiago“ “). Изразът „Indicación Geográfica Protegida „Tarta de Santiago“ “ трябва задължително да е изписан върху използваните етикети и опаковки, по начин, който го отличава от останалите данни с общ характер, посочени в действащото законодателство.

4. Кратко определение на географския район:

Географският обхват на защитеното географско указание „Tarta de Santiago“ включва цялата територия на автономната област Галиция.

5. Връзка с географския район:

5.1. Специфичност на географския район:

От древността в Галиция се консумират приготвени с бадеми продукти, независимо че в тази област бадемовите насаждения са оскъдни, като по този начин е възникнало традиционното сладкарство, представляващо част от това, което днес е известно като галицийска кухня.

Тези продукти на основа на бадеми първоначално са били консумирани от заможните класи, но впоследствие консумацията им е добила популярност и в крайна сметка се е интегрирала напълно като основен и типичен компонент на традиционните галицийски десерти, тъй като „Tarta de Santiago“ е един от специалитетите, чиито корени се крият в най-древните традиции на изтънченото сладкарство от Галиция.

5.2. Специфичност на продукта:

„Tarta de Santiago“ е ясно отличаващ се десерт, както по външния си вид, така и по органолептичните си качества, като освен по своя вкус, се отличава и по своя цвят, както и по шуплестата и зърнестата си структура. Формата ѝ и кръстът на Ордена на Сантяго, който се намира в горната ѝ част, я правят лесно отличим продукт.

5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или специфичното качество, репутацията или други особености на продукта (за ЗГУ):

Най-ранното свидетелство за приготвянето и консумацията на сладкарското изделие от бадеми, известно днес като „Tarta de Santiago“, датира от 1577 г., в контекста на направените от D. Pedro de Portocarrero проверка или посещение в Университета на Сантяго и на проведеното от него изследване относно почерпките или ястията, предоставяни на професорите по повод на присъждането на академични степени.

Първите рецепти, които могат да се считат за достоверни, се съдържат в Бележките по сладкарство, събрани от Luís Bartolomé de Leybar около 1838 г., както и в книгата „El confitero y el pastelero. Libro muy útil para los jefes de casa, fondistas y confiteros“ („Сладкарят и пекарят. Много полезно четиво за домакините, съдържателите на страноприемници и сладкарите“) на Eduardo Merín. Хронологията на тези творби и техният безспорен произход от Галиция потвърждават като древната традиция по приготвянето, както и връзката с местната гастрономична традиция. Фактът, че до ХХ век това сладкарско изделие не се появява в сборниците с рецепти в останалата част от територията на Испания, показва, че то не е било считано за съставна част от общата сладкарска традиция и дори продължително време след това е било считано за регионален специалитет. Всички тези свидетелства потвърждават идеята за произхода от Галиция на сладкарското изделие и за тясната му връзка с традицията, с гастрономията и вкусовите предпочитания в Галиция.

От друга страна в традиционните сладкарски предприятия в Галиция „Tarta de Santiago“ продължава да бъде произвеждана по рецепти, утвърдени най-късно в края на ХIХ в. През 1924 г. основателят на сладкарницата „Casa Mora“ в Сантяго де Компостела е започнал да украсява тортите с бадеми с очертанията на кръста на Сантяго. Тази идея се радвала на голям успех и бързо била възприета от други сладкари в цяла Галиция.

В заключение, в публикувания през 1996 г. от Министерството на земеделието, риболова и хранителната промишленост „Inventario Español de Productos Tradicionales“ („Списък на традиционните продукти на Испания“) „Tarta de Santiago“ е включена в раздела, посветен на сладкарските изделия, което е още едно доказателство за връзката на този продукт с автономната област Галиция.

Позоваване на публикацията на спецификацията:

Наредба от 29 декември 2006 г., с която се приема решение за одобрение във връзка със заявката за регистрация на защитеното географско указание „Tarta de Santiago“.

Официален вестник на Галиция, бр. 5 от 8 януари 2007 г.

http://www.xunta.es/doc/Dog2007.nsf/a6d9af76b0474e95c1257251004554c3/9eff9ab5be0f8a9ec125725a004cf842/$FILE/00500D006P012.PDF

16.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/26

Публикация на заявка по член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

2009/C 223/12

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявката в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006. Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.

РЕЗЮМЕ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„PEMENTO DE OÍMBRA“

ЕО №: ES-PGI-0005-0486-20.07.2005

ЗНП ( ) ЗГУ ( X )

Настоящото резюме представя с информационна цел основните елементи на спецификацията на продукта.

1. Отговорен орган в държавата-членка:

Наименование:

Subdirección General de Calidad y Agricultura ecológica — Dirección General de Industrias y Mercados Agroalimentarios — Secretaría General de Medio Rural del Ministerio de Medio Ambiente, y Medio Rural y Marino de España

Адрес:

Paseo Infanta Isabel, 1

28071 Madrid

ESPAÑA

Тел.

+34 913475394

Факс

+34 913475410

Електронна поща:

sgcaae@mapya.es

2. Група:

Наименование:

Hortoflor 2 SCG

Адрес:

Barbantes-estación

32454 Cenlle (Ourense)

ESPAÑA

Тел.

+34 988280402

Факс

+34 988280399

Електронна поща:

hortoflor@hortoflor.com

Състав:

Производители/преработватели ( X ) Други ( )

3. Вид продукт:

Клас 1.6

— Плодове, зеленчуци и зърнени храни, непреработени или преработени.

4. Спецификация:

(резюме на изискванията съгласно член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

4.1. Наименование на продукта:

„Pemento de Oímbra“

4.2. Описание:

Чушките със защитеното географско указание (ЗГУ) „Pemento de Oímbra“ са плодове, принадлежащи към екотипа на вида Capsicum annuum L, отглеждан традиционно в района на производство, предназначени за консумация от човека и пускане на пазара в прясно състояние, което става, преди плодът да е узрял.

Характеристиките на продукта са следните:

Физични и органолептични характеристики:

—	форма: правилна, издължена, плодовете са еднокамерни, с 3 или 4 сегмента и без ясно изразена нерватура,

—	тегло: между 100 и 200 g за бройка,

—	дължина на плода: между 10 и 20 cm,

—	ширина при основата: между 6 и 8 cm,

—	напречна част с 3 или 4 издатини,

—	форма на върха: заострен или заоблен,

—	кожица: гладка и лъскава, светлозелена на цвят, с почти жълти нюанси,

—	дебелина на месестата част: между 6 и 8 mm,

—	вкусови качества: сладки, нелютиви, което се дължи на липсата на капсаицин, със средносилен аромат.

Химични характеристики (средни стойности):

—	Химичен състав: влажност (93 %), белтъчини (1,3 g/100 g мокро тегло).

4.3. Географски район:

Районът на производство включва окръг Verín в провинция Оренсе, в който влизат следните общини: Oímbra, Verín, Castrelo do Val, Monterrei, Cualedro, Laza, Riós и Vilardevós.

В този окръг се намира долината на река Támega, където са налице много подходящи климатични и почвени условия за отглеждането на растението.

4.4. Доказателство за произход:

Проследяемостта на продукта е гарантирана посредством неговото идентифициране на всеки един етап от производството и предлагането му на пазара.

За проверка на спазването на предвидените в спецификацията на продукта условия контролният орган води регистър на производителите и на насажденията, който се актуализира непрекъснато.

Единствено чушките, които се отглеждат в съответствие с установените в спецификацията условия и останалите допълнителни норми, в насаждения и от производители, вписани в съответния регистър, могат да носят защитеното географско указание „Pemento de Oímbra“.

Вписаните производители са задължени също така да декларират действително произведеното и пуснато на пазара количество чушки със съответното ЗГУ на базата на вписвания в установените за тази цел регистри. Контролният орган проверява съответствието между пуснатите на пазара от опаковчиците количества и количествата, предоставени от земеделските производители, както и между тези количества и селскостопанските добиви от вписаните площи.

Всички физически или юридически лица, които са вписани в регистъра, както и насажденията, складовите помещения, инсталациите и продуктите подлежат на инспекции и проверки, които се осъществяват от контролния орган, за да се провери дали продуктите със защитеното географско указание, отговарят на изискванията на спецификацията и на останалите допълнителни норми. Проверките включват инспекция на насажденията, складовите помещения и инсталациите, преглед на документацията и контрол на спазването на описаните физически параметри, описани в параграф 4.2 от настоящия документ, като се следи за това събраните чушки да са цели, здрави, чисти и ненаранени. Освен това ще може да се извърши и мултиостатъчен анализ, за да се потвърди, че получените стойности на пестициди са под максимално допустимите граници на остатъчни вещества, определени от действащото законодателство в областта на растениевъдството.

4.5. Метод на производство:

Подборът на растенията и плодовете, предназначени за размножаване, се извършва по традиционен начин от самите земеделски стопани, които, осланяйки се на опита си, избират растенията и плодовете с най-добри характеристики (размер, форма и външен вид), за да бъдат отгледани след това чушки с най-добро качество.

Методът на производство е следният:

—

Размножаване и разсаждане:

Узрелият плод (червен на цвят) се изсушава и се отделят семената. Лехите с разсад се подготвят в началото на март. Разсаждането в парцелите за отглеждане се осъществява след средата на месец май. Схемата на засаждане е приблизително 50 на 40 cm. Посадъчният материал идва от одобрени производители, вписани в съответния регистър.

—	Производствени ограничения: Защитеното географско указание (ЗГУ) „Pemento de Oímbra“ могат да носят както чушките, отглеждани на открито, така и тези отглеждани на закрито. Като цяло максималният разрешен добив е 4,5 kg/m2.

—

Отглеждане:

Напояването е от основно значение за оптималното развитие на растението; то се извършва в основата на растението, за да не бъдат увредени цветовете или плодовете.

Основното наторяване с естествен тор се извършва еднократно с тор от крави или кокошки.

Борбата с евентуални паразити и/или болести се извършва предимно чрез методи на отглеждане, сред които дезинфекциране на семената, обработка на лехите и намалено напояване. Ако се окаже необходима употребата на продукти за растителна защита, се използват активни вещества, които имат най-малко отражение върху околната среда, най-голяма ефикасност, по-слаба токсичност и по-малко остатъчни вещества, ограничено въздействие върху околната фауна и представляват по-малък риск от изграждане на резистентност.

—

Прибиране на реколтата:

Прибирането на реколтата става на ръка, на междинен етап от узряването на плодовете и в момент, в който, според опитната преценка на земеделските производители, са налице подходящи условия за пускането ѝ на пазара, отговарящи на физическите характеристики, посочени в точка 4.2. Брането става на толкова етапа, колкото е необходимо, като се използват нужните материални (инструменти, кутии или контейнери и др.) и човешки ресурси, за да се избегне нараняването на продукта.

—	Транспортиране и складиране: Чушките се превозват в неогъваеми съдове, като се избягва притискането им. Разтоварването става така, че да се сведе до минимум опасността от падане на продукта. Складовите помещения трябва да са добре проветрени.

—

Пускане на пазара:

Продуктът се пуска на пазара в мрежести торбички с тегло от 1 до 5 kg или в картонени кутии с вместимост от 5 до 10 kg. Използват се материали, разрешени от действащото законодателство в областта на храните. Всяка опаковка съдържа продукти с еднакви качество, зрелост и цвят. Продуктът може да бъде пускан на пазара и под друга форма, при условие че се докаже, че тя няма отрицателно въздействие върху неговото качество. Чушките се пускат на пазара между 15 юни и 15 октомври, като контролният орган може да промени този период, когато, в зависимост от сезонните климатични условия, характеристиките на продукта налагат това.

4.6. Връзка:

Тези чушки представляват местен екотип, отглеждан от древни времена от земеделците в посочения географски район. Поради ограниченото им производство или слабото им разпространение през годините, отглеждането на тези чушки не е излязло извън посочения географски район и в наши дни това е единственото място, в което се произвеждат.

През 1998 г. тяхната слава и популярност поставят началото на Feira do Pemento (панаира на чушките) — празник, който се отбелязва всяка година в началото на август и е посветен на вкусовите качества на „Pemento de Oímbra“; по време на празника освен дегустациите и популяризирането на продукта, се организират и кулинарни конкурси и специализирани конференции за производителите. Доказателство за тяхната известност са многобройните ресторанти в окръг Verín, предлагащи в менюто си „Pemento de Oímbra“ — за тях кулинарните качества на чушките „Pemento de Oímbra“ и многобройните начини за тяхното приготвяне представляват отлична търговска реклама.

Репутацията на „Pemento de Oímbra“ се дължи на множество фактори, сред които са растителният материал, почвата и микроклиматът и долините, в които се отглежда растението.

Растителен материал

В резултат на традиционните методи, използвани от земеделските производители, които запазват и подбират най-добрите растения, като същевременно приспособяват техниките на производство към условията на съответния терен, се получава продукт със специфични характеристики и качество, които са му спечелили забележителна репутация.

Почвени характеристики

Почвените характеристики допринасят за пригодността на района за отглеждане на чушките „Pemento de Oímbra“, тъй като преобладават алувиално-ливадните и песъчливите почви, богати на органични материи, с отводняване, което улеснява пропускливостта и благодарение на това може да се извършва често напояване (растението е чувствително към засушаване, затова почвата трябва да се поддържа винаги влажна), като в същото време не задържат вода, която би могла да причини задушаване или гниене на върховете на плодовете.

Климатични характеристики

Климатичните характеристики на определения район са особено подходящи за отглеждане на екотипа Oímbra и на тях се дължи широко разпространената традиция за отглеждането му в този район, както и уникалните му характеристики.

„Pemento de Oímbra“, както и повечето сладки чушки, е много взискателно растение що се отнася до светлината, за която благоприятни условия създава югоизточното изложение на района, и към температурата — климатичен фактор, който в определения район се характеризира с оптимални стойности за всеки етап от развитието на растението.

За покълването на семената се изисква минимална температура от 13 °C, която в този район се наблюдава след началото на месец април; докато оптималните температури за развитието на растението варират между 20 и 25 °C (дневни) и между 16 и 18 °C (нощни) и са налице за периода от юли до август. През повечето години нощните температури през септември (средно 14,4 °C) са прекалено ниски са отглеждане на качествени сладки чушки на открито, което обяснява широкото използване на тунели за тази цел.

4.7. Контролен орган:

Наименование:

Instituto Galego da Calidade Alimentaria (INGACAL)

Адрес:

Rúa Fonte dos Concheiros, 11 bajo

15703 Santiago de Compostela

ESPAÑA

Тел.

+34 881997276

Факс

+34 981546676

Електронна поща:

ingacal@xunta.es

Instituto Galego da Calidade Alimentaria (INGACAL) е държавен орган, подчинен на Consellería del Medio Rural de la Xunta de Galicia.

4.8. Етикетиране:

Чушките, пуснати на пазара със защитеното географско указание „Pemento de Oímbra“, трябва да носят търговски етикет, който съответства на собствената марка на всеки производител/опаковчик, и етикет с буквено-цифров код със съответно номериране, разрешен от контролния орган и съдържащ логото за защитено географско указание. Както на търговския етикет, така и на контраетикета трябва задължително да фигурира текстът „Indicación Geográfica Protegida Pemento de Oímbra“ („Защитено географско указание Pemento de Oímbra“).

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2009.223.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 223

Издание на български език	Информация и известия	Година 52 16 септември 2009 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	II Известия
	ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2009/C 223/01	Разрешение за отпускане на държавни помощи по силата на разпоредбите на членове 87 и 88 от Договора за ЕО — Случаи, в които Комисията няма възражения ( 1 )	1

2009/C 223/02	Съобщение на Комисията относнo кpитepиитe за задълбочена оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти	3

2009/C 223/03	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5582 — Gonvarri/Severstal/JV) ( 1 )	11

2009/C 223/04	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5518 — Fiat/Chrysler) ( 1 )	11

2009/C 223/05	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5585 — Centrica/Venture Production) ( 1 )	12

2009/C 223/06	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5609 — ISP/RDM/Manucor) ( 1 )	12

Дата на приемане на решението	12.5.2009 г.
Референтен номер на държавна помощ	N 241/09
Държава-членка	Ирландия
Регион	—
Название/Титла (и/или име на бенефициера)	Allied Irish Bank
Правно основание	The Credit Institutions (Financial Support) Act 2008
Вид мерки	Индивидуална помощ
Цел	Помощи, отпуснати за преодоляване на сериозни сътресения в икономиката
Вид на помощта	Други видове капиталови интервенции
Бюджет	Годишен бюджет: 3 500 милиона EUR
Интензитет	—
Времетраене	12.5.2009—12.11.2009 г.
Икономически отрасли	Финансово посредничество
Название и адрес на предоставящия орган	The Minister, acting on behalf of the Government, in accordance with the Act. Department of Finance, Government Building, Upper Merrion Street, Dublin 2, IRELAND
Други сведения	—

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,4611
JPY	японска йена	133,26
DKK	датска крона	7,4430
GBP	лира стерлинг	0,88690
SEK	шведска крона	10,2438
CHF	швейцарски франк	1,5162
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	8,6390
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,351
EEK	естонска крона	15,6466
HUF	унгарски форинт	272,02
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,7023
PLN	полска злота	4,1635
RON	румънска лея	4,2678
TRY	турска лира	2,1781
AUD	австралийски долар	1,7014
CAD	канадски долар	1,5869
HKD	хонконгски долар	11,3235
NZD	новозеландски долар	2,0883
SGD	сингапурски долар	2,0796
KRW	южнокорейски вон	1 780,25
ZAR	южноафрикански ранд	10,8246
CNY	китайски юан рен-мин-би	9,9777
HRK	хърватска куна	7,3252
IDR	индонезийска рупия	14 502,11
MYR	малайзийски рингит	5,1175
PHP	филипинско песо	70,622
RUB	руска рубла	45,0950
THB	тайландски бат	49,524
BRL	бразилски реал	2,6464
MXN	мексиканско песо	19,4908
INR	индийска рупия	71,0680

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2009/C 223/07	Обменен курс на еврото	13

	V Обявления
	АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
	Комисия
2009/C 223/08	Обучение за национални съдии по законодателството на ЕО в областта на конкуренцията и съдебното сътрудничество между национални съдии	14

	ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ
	Комисия
2009/C 223/09	Държавна помощ — Френска Република — Държавна помощ С 4/09 (ex N 679/97) — Промяна на схема за помощ за изразяване чрез радиоразпръскване — Покана за представяне на мнения съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО ( 1 )	15

	ДРУГИ АКТОВЕ
	Комисия
2009/C 223/10	Публикация на заявление по член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни	20

2009/C 223/11	Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни	23

2009/C 223/12	Публикация на заявка по член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни	26