ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/2

Решение на Съда (първи състав) от 9 юли 2009 г. — Archer Daniels Midland Co./Комисия на Европейските общности

(Дело C-511/06 P) (1)

(Обжалване - Конкуренция - Картели - Пазар на лимонена киселина - Определяне на размера на глобата - Водеща роля - Право на защита - Доказателства, събрани въз основа на процедура, проведена в трета държава - Определяне на съответния пазар - Смекчаващи обстоятелства)

2009/C 205/02

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Archer Daniels Midland Co. (представители: C. O. Lenz, Rechtsanwalt, L. Martin Alegi, Solicitor, E. Batchelor и M. Garcia, Solicitors)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: A. Bouquet и X. Lewis)

Предмет

Жалба, подадена срещу Решение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 27 септември 2006 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия (T-59/02), с което се отхвърля жалбата за отмяна на Решение C(2001) 3923 окончателен на Комисията от 5 декември 2001 г. относно процедура по прилагане на член 81 от Договора за ЕО (преписка COMP/E-1/36.604 — Лимонена киселина) във връзка с картел на пазара на лимонена киселина и евентуално, намаление на глобата, наложена на жалбоподателя

Диспозитив

Отменя Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 27 септември 2006 година по дело Archer Daniels Midland/Комисия (T-59/02), доколкото с него се отхвърля правното основание на Archer Daniels Midland Co., свързано с нарушение на правото му на защита в хода на административното производство, довело до приемането на Решение 2002/742/ЕО на Комисията от 5 декември 2001 година относно процедура по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/E 1/36.604 — Лимонена киселина), доколкото Комисията на Европейските общности не му е предоставила възможност да предяви правата си по отношение на фактите, на които тя се е основала, за да квалифицира Archer Daniels Midland Co. като водач на картела.

Отменя Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 27 септември 2006 година по дело Archer Daniels Midland/Комисия, доколкото с него се отхвърля като ирелевантно правното основане на Archer Daniels Midland Co., свързано с погрешното прилагане от Комисията на Европейските общности на дял Б, буква б) от Известието на Комисията от 18 юли 1996 година за намаляване или освобождаване от отговорност в случаите на картел.

3)	Отменя член 3 от Решение 2002/742/ЕО, доколкото с него размерът на дължимата от Archer Daniels Midland Co. глоба се определя на 39,69 милиона евро.

Определя на 29,4 милиона евро размера на дължимата от Archer Daniels Midland Co. глоба за нарушението, установено в член 1 от Решение 2002/742/ЕО, отчасти отменено с Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 27 септември 2006 година по дело Archer Daniels Midland/Комисия (T-59/02).

5)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

Осъжда Archer Daniels Midland Co. да понесе три четвърти от направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Комисията на Европейските общности във връзка с производството пред Първоинстанционния съд на Европейските общности, както и половината от съдебните разноски, направени от него и тези, направени от Комисията на Европейските общности във връзка с производството по обжалване.

Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати една четвърта част от съдебните разноски, направени от Archer Daniels Midland Co. във връзка с производството пред Първоинстанционния съд на Европейските общности, както и половината от съдебните разноски, направени от Archer Daniels Midland Co. във връзка с производството по обжалване.

(1) ОВ C 56, 10.3.2007 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/3

Решение на Съда (трети състав) от 9 юли 2009 г. — 3F по-рано Specialarbejderforbundet i Danmark (SID)/Комисия на Европейските общности, Кралство Дания, Кралство Норвегия

(Дело C-319/07 P) (1)

(Обжалване - Мерки за намаляване на данъците, които се отнасят за моряци, работещи на борда на кораби, вписани в датския международен регистър - Решение на Комисията, което не повдига възражения - Жалба за отмяна - Понятие за заинтересован - Синдикат на работници - Допустимост на жалбата)

2009/C 205/03

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: 3F, по-рано Specialarbejderforbundet i Danmark (SID) (представители: A. Bentley, QC, A. Worsøe, advokat)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: N. Khan и H. van Vliet), Кралство Дания, Кралство Норвегия

Предмет

Жалба, предявена срещу определението на Първоинстанционния съд (втори разширен състав) от 23 април 2007 г. по дело T-30/03, SID/Комисия, с което той обявява за недопустим иска за отмяна на Решение C(2002) 4370 окончателен на Комисията от 13 ноември 2002 г., което приема за държавни помощи, съвместими с общия пазар мерките за данъчни облекчения, приложими за морските лица, плаващи на борда на датските плавателни съдове — Понятие за заинтересовано лице — Работнически синдикат

Диспозитив

Отменя частично Определението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 23 април 2007 г. по дело SID/Комисия (дело T-30/03), доколкото Първоинстанционният съд не е отговорил на доводите на 3F, свързани, от една страна, с конкурентното му положение спрямо други синдикати по време на договарянето на колективните трудови договори, приложими за моряците, и от друга страна, със социалните аспекти, които произтичат от данъчните мерки, свързани с моряците, наети на корабите, вписани в международния датски регистър на корабите.

2)	Отхвърля повдигнатото възражение за недопустимост от Комисията на Европейските общности пред Първоинстанционния съд на Европейските общности.

Връща делото на Първоинстанционния съд на Европейските общности, който да се произнесе по исканията на 3F за отмяна на Решение C (2002) 4370 окончателно на Комисията от 13 ноември 2002 година, което не повдига възражения срещу датските данъчни мерки, които се прилагат за моряците, наети на борда на корабите, които са вписани в международния датски регистър.

4)	Съдът не се произнася по съдебните разноски.

(1) ОВ C 211, 8.9.2007 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/3

Решение на Съда (четвърти състав) от 2 юли 2009 г. (преюдициално запитване от Corte d'appello di Torino, Италия) — Bavaria NV, Bavaria Italia s.r.l./Bayerischer Brauerbund eV

(Дело C-343/07) (1)

(Преюдициално запитване - Преценка на валидността - Допустимост - Регламенти (ЕИО) № 2081/92 и (ЕО) № 1347/2001 - Валидност - Родово наименование - Съвместно съществуване на марка и на защитено географско указание)

2009/C 205/04

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte d'appello di Torino

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Bavaria NV, Bavaria Italia s.r.l.

Ответник: Bayerischer Brauerbund eV

Предмет

Преюдициално запитване — Corte d'appello di Torino — Валидност на Регламент (ЕО) № 1347/2001 на Съвета от 28 юни 2001 година относно допълнение на приложението към Регламент (ЕО) №1107/96 на Комисията относно регистрацията на географските означения и наименованията за произход на основание процедурата, предвидена в член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета (ОВ L 182, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 38, стр. 128) — В случай на валидност, съществуване на вреда, причинена от регистрацията на защитеното географско означение „Bayerisches Bier“, на валидността и използването на по-ранните марки на трети лица, съдържащи думата „Bavaria“

Диспозитив

При разглеждането на първия поставен от запитващата юрисдикция въпрос не са установени никакви обстоятелства, засягащи валидността на Регламент (ЕО) № 1347/2001 на Съвета от 28 юни 2001 година за допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията относно регистрацията на географските указания и наименованията за произход на основание процедурата, предвидена в член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета.

Регламент (ЕО) № 1347/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не засяга валидността на съществуващите преди това марки на трети лица, в които се съдържа думата „Bavaria“ и които са регистрирани добросъвестно преди датата на подаване на заявката за регистрация на защитеното географско указание „Bayerisches Bier“, както и възможността за използване на тези марки, съответстващо на някое от положенията, посочени в член 13 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 година за защита на географски указания и наименования за произход на селскостопанските и хранителни продукти, при условие че тези марки не са засегнати от основанията за недействителност или отмяна, предвидени в член 3, параграф 1, букви в) и ж), както и в член 12, параграф 2, буква б) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките.

(1) ОВ C 247, 20.10.2007 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/4

Решение на Съда (голям състав) от 7 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-369/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Държавни помощи - Мерки за изпълнение на решение на Съда - Член 228 ЕО - Имуществени санкции - Периодична имуществена санкция - Еднократно платима сума)

2009/C 205/05

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Righini, I. Hadjiyiannis и D. Triantafyllou)

Ответник: Република Гърция (представители: A. Samoni-Rantou и P. Mylonopoulos, V. Christianos и P. Anestis, dikigoroi)

Предмет

Неизпълнение на задължение от държава-членка — Член 228 ЕО — Неизпълнение на Решение на Съда от 12 май 2005 година по дело C-415/03 — Нарушение на членове 3 и 4 от Решение 2003/372/ЕО на Комисията от 11 декември 2002 година относно помощта, предоставена от Гърция на Olympic Airways (ОВ L 132, стр. 1) — Непредприемане на мерки за възстановяване на несъвместима с Договора помощ, както и на незаконно предоставена помощ — Искане за определяне на периодична имуществена санкция

Диспозитив

Като на датата, на която е изтекъл определеният в мотивираното становище срок, не е приела мерките за изпълнение на решението от 12 май 2005 г. по дело Комисия/Гърция (C-415/03), свързано с връщането на помощите, приети за незаконосъобразни и несъвместими с общия пазар съгласно член 3 от Решение 2003/372/ЕО на Комисията от 11 декември 2002 година относно помощта, отпусната от Гърция на Olympic Airways, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по това решение и по член 228, параграф 1 ЕО.

Осъжда Република Гърция да заплати на Комисията на Европейските общности по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ периодична имуществена санкция в размер на 16 000 EUR за всеки ден на забава на прилагането на необходимите мерки, за да се съобрази с решението от 12 май 2005 г. по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, считано от изтичането на един месец след обявяването на настоящото решение до изпълнението на посоченото решение от 12 май 2005 г.

3)	Осъжда Република Гърция да заплати на Комисията на Европейските общности по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ еднократно платима сума в размер на 2 милиона евро.

4)	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 269, 10.11.2007 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/4

Решение на Съда (четвърти състав) от 9 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-397/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Косвени данъци върху набирането на капитал - Капиталови дружества - Директива 69/335/ЕИО - Член 2, параграфи 1 и 3, член 4, параграф 1 и член 7 - Данък върху вноските в капитала - Освобождаване - Условия - Прехвърляне от една държава-членка в друга държава-членка на ефективния център на управление или на регистрирания офис - Данък върху вноските в капитала, с който се облага капиталът, предназначен за търговска дейност, упражнявана в държава-членка от филиалите или постоянните формирования на дружества, установени в друга държава-членка)

2009/C 205/06

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Gippini Fournier и M. Afonso)

Ответник: Кралство Испания (представители: B. Plaza Cruz и M. Muñoz Pérez)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юни 1969 г. относно косвените данъци върху набирането на капитал (ОВ L 249, стр. 25) — Прехвърляне на седалището на дружество — Национална правна уредба, която предвижда облагане на прехвърлянето на седалище, доколкото въпросното дружество не се облага с данък върху вноската в държавата по произхода — Условия за прилагането на задължителното освобождаване от данък

Диспозитив

Кралство Испания:

—

като подчинява на условията, предвидени в член 96 от втората допълнителна разпоредба към консолидираната редакция на Закона относно корпоративния данък (Disposición Adicional Segunda del texto Refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades), одобрен с Кралски декрет-закон № 4/2004 от 5 март 2004 година, освобождаването от данък върху вноските в капитала на транзакциите, визирани в член 7, параграф 1, буква б) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, изменена с Директива 73/79/ЕИО на Съвета от 9 април 1973 г., с Директива 73/80/ЕИО на Съвета от 9 април 1973 г. и с Директива 85/303/ЕИО на Съвета от 10 юни 1985 г.;

—	като облага с данък върху вноските в капитала прехвърлянето от държава-членка в Испания на ефективния център на управление или на регистрирания офис на капиталови дружества, които не са били облагани с подобен данък в държавата-членка по произход, и

—

като облага с данък върху вноските капитала, предназначен за търговска дейност, упражнявана на испанска територия от филиалите или постоянните формирования на дружества, установени в държава-членка, която не прилага подобен данък,

е нарушило задълженията си съгласно Директива 69/335, изменена с Директиви 73/79, 73/80 и 85/303.

2)	Отхвърля иска в останалата му част.

3)	Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 269, 10.11.2007 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/5

Решение на Съда (трети състав) от 25 юни 2009 г. (преюдициално запитване от Raad van State, Нидерландия) — Exportslachterij J. Gosschalk & Zoon BV/Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

(Дело C-430/07) (1)

(Решение 2000/764/ЕО - Епидемиологично изследване и наблюдение на спонгиформната енцефалопатия по говедата - Регламент (ЕО) № 2777/2000 - Мерки за подпомагане на пазара - Ветеринарни мерки - Участие на Общността във финансирането на част от разходите за тестовете - Директива 85/73/ЕИО - Възможност за държавите-членки да финансират частта, която не се поема от Общността, чрез събирането на национални такси за инспекция на меса или за борба срещу епизоотии)

2009/C 205/07

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Ищец: Exportslachterij J. Gosschalk & Zoon BV

Ответник: Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

Предмет

Преюдициално запитване — Nedelandse Raad van State — Тълкуване на член 1, параграф 3 от Решение 2000/764/ЕО на Комисията от 29 ноември 2000 г. относно откриването на спонгиформната енцефалопатия при говедата и телетата и за изменение на Решение 98/272/ЕО относно епидемиологичния контрол на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 305, стр. 35), на член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 2777/2000 на Комисията от 18 декември 2000 г. относно приемане на извънредни мерки за подпомагане на пазара на говеждо и телешко месо (ОВ L 321, стр. 47), на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на общата селскостопанска политика (ОВ L 160, стр. 103), на Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (ОВ L 160, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 80) и на член 5, параграф 4, последно изречение от Директива 85/73/ЕИО на Съвета от 29 януари 1985 г. относно финансирането на здравните инспекции и контрол на прясно месо и птиче месо (ОВ L 32, стр. 14 Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 5, стр. 12), изменена и кодифицирана с Директива 96/43/ЕО (ОВ L 162, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 19, стр. 61) — Изследвания за СЕГ — Одобрени бързи тестове — Финансиране изключително от Общността или задължително участие във финансирането от страна на държавите-членки като разходите се прехвърлят върху икономическите оператори посредством събирани такси — Решение по Дело С-239/01, Германия/Комисия

Диспозитив

Член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2777/2000 на Комисията от 18 декември 2000 година за извънредни мерки за подпомагане на пазара на говеждо и телешко месо, изменен с Регламент (ЕО) № 111/2001 на Комисията от 19 януари 2001 година, трябва да се тълкува в смисъл, че с тази разпоредба се визират задължително проведените в Нидерландия през май и юни 2001 г. тестове за откриване на спонгиформна енцефалопатия по говедата върху цялото количество месо с произход от животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, заклани за човешка консумация.

Член 2, параграф 1 от Регламент № 2777/2000, изменен с Регламент № 111/2001, трябва да се тълкува в смисъл, че забраната за пускане на пазара на месо от животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, чийто резултат от тест за откриване на спонгиформна енцефалопатия по говедата не е бил отрицателен, която той налага от 1 януари 2001 г., представлява ветеринарна мярка по смисъла на член 1, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на общата селскостопанска политика, която се вписва в програмите за ликвидиране и мониторинг на спонгиформната енцефалопатия по говедата.

Член 2, параграф 2 от Регламент № 2777/2000, изменен с Регламент № 111/2001, както и член 4 и член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 85/73/ЕИО на Съвета от 29 януари 1985 година относно финансирането на ветеринарните инспекции и проверки, посочени в директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 90/675/ЕИО и 91/496/ЕИО, изменена и консолидирана с Директива 96/43/ЕО на Съвета от 26 юни 1996 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държавите-членки да събират национални такси, предназначени да финансират разходите за извършване на тестовете за откриване на спонгиформна енцефалопатия по говедата. Общата сума на таксите във връзка с клането на животни от рода на едрия рогат добитък, предназначени за човешка консумация, трябва да се определя в съответствие с принципите, приети за таксите на Общността, според които, от една страна, тази сума не трябва да надвишава направените разноски, които покриват разходите за заплати и социално осигуряване, както и административните разноски, свързани с провеждането на подобни тестове, и според които, от друга страна, не се разрешава прякото или непряко възстановяване на таксите.

(1) ОВ C 297, 8.12.2007 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/6

Решение на Съда (голям състав) от 7 юли 2009 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (Queen's Bench Division) — Обединено кралство) — The Queen, S.P.C.M. SA, C.H. Erbslöh KG, Lake Chemicals and Minerals Ltd, Hercules Inc./Secretary of State for the Environment, Food and Rural Affairs

(Дело C-558/07) (1)

(Регламент (ЕО) № 1907/2006 - Химикали - Регистрация, оценка, разрешаване на тези химикали и приложими по отношение на тях ограничения (REACH) - Понятие за „мономерни вещества“ - Валидност - Пропорционалност - Равно третиране)

2009/C 205/08

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (Queen's Bench Division)

Страни в главното производство

Ищци: The Queen, S.P.C.M. SA, C.H. Erbslöh KG, Lake Chemicals and Minerals Ltd, Hercules Inc.

Ответник: Secretary of State for the Environment, Food and Rural Affairs

Предмет

Преюдициално запитване — High Court of Justice, Queen's Bench Division — Тълкуване и действителност на член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стp. 1) — Понятие за „мономерни вещества“

Диспозитив

Понятието „мономерно вещество“, съдържащо се в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията, се отнася само до съдържащите се в състава на полимерите мономери в реагирала форма.

2.	При разглеждането на втория въпрос не са установени никакви обстоятелства, засягащи валидността на член 6, параграф 3 от Регламент № 1907/2006.

(1) ОВ C 51, 23.02.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/6

Решение на Съда (първи състав) от 2 юли 2009 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden, Нидерландия) — Har Vaessen Douane Service BV/Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-7/08) (1)

(Освобождаване от вносни сборове - Регламент (ЕИО) № 918/83 - Член 27 - Стоки, всяка от които е с незначителна стойност, изпратени като групова пратка - Пратки, изпратени директно от трета държава на получател в Общността)

2009/C 205/09

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Ищец: Har Vaessen Douane Service BV

Ответник: Staatssecretaris van Financiën

Предмет

Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden Den Haag (Нидерландия) — Тълкуване на член 27 от Регламент № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания, изменен с Регламент № 3357/91 (ОВ L 105, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 2, стр. 126) — Пратки, изпратени директно от трета държава на получател в Общността, всяка от които е с незначителна стойност, но които са изпратени като групова пратка, чиято обща вътрешна стойност надвишава максималната стойност, посочена в регламента.

Диспозитив

Член 27 от Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания, изменен с Регламент (ЕИО) № 3357/91 от 7 ноември 1991 година, допуска групови пратки от стоки, чиято обща вътрешна стойност надвишава предвидената във посочения член 27 граница, но които поотделно са с незначителна стойност, да бъдат освободени от вносни сборове, при условие че всеки колет от груповата пратка е адресиран поотделно до получател в Европейската общност. Фактът, че самият съдоговорител на тези получатели е установен в Европейската общност, не е релевантен в това отношение, щом като стоките се изпращат директно от трета държава на посочените получатели.

(1) ОВ C 92, 12.04.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/7

Решение на Съда (трети състав) от 25 юни 2009 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 5 de San Javier — Испания) — Roda Golf & Beach Resort SL

(Дело C-14/08) (1)

(Съдебно сътрудничество по граждански дела - Преюдициално запитване - Компетентност на Съда - Понятие за спор - Регламент (ЕО) № 1348/2000 - Връчване на извънсъдебни документи извън съдебно производство - Документ, съдържащ нотариално удостоверяване)

2009/C 205/10

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 5 de San Javier

Страна в главното производство

Roda Golf & Beach Resort SL

Предмет

Преюдициално запитване — Juzgado de Primera Instancia e Instrucción de San Javier — Тълкуване на член 16 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 година за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки (ОВ L 160, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 161) — Връчване на извънсъдебни документи само между частни лица чрез материални средства и персонал на юрисдикциите от Европейския съюз извън съдебно производство

Диспозитив

Връчването извън съдебно производство на документ, съдържащ нотариално удостоверяване, като разглеждания в главното производство, попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 година за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки.

(1) ОВ C 92, 12.4.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/7

Решение на Съда (първи състав) от 2 юли 2009 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante y no 1 de Marca Comunitaria — Испания) — Fundación Española para la Innovación de la Artesanía (FEIA)/Cul de Sac Espacio Creativo SL, Acierta Product & Position SA

(Дело C-32/08) (1)

(Регламент (ЕО) № 6/2002 - Промишлен дизайн на Общността - Членове 14 и 88 - Притежател на правото на промишлен дизайн на Общността - Нерегистриран промишлен дизайн - Промишлен дизайн, създаден по поръчка)

2009/C 205/11

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante y no 1 de Marca Comunitaria

Страни в главното производство

Ищец: Fundación Española para la Innovación de la Artesanía (FEIA)

Ответник: Cul de Sac Espacio Creativo SL, Acierta Product & Position SA

Предмет

Преюдициално запитване — Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante y no 1 de Marca Comunitaria — Тълкуване на член 14, параграфи 1 и 3 и на член 88, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ 2002, L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70) — Титуляри на правата — Право, което принадлежи на работодателя или на наетото лице, което е създател-автор — Понятия

Диспозитив

1.	Член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността не се прилага по отношение на промишлени дизайни на Общността, създадени по поръчка.

2.	В условия като разглежданите по главното производство член 14, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че правото на промишлен дизайн на Общността принадлежи на автора, освен ако е прехвърлено с договор на неговия правоприемник.

(1) ОВ C 92, 12.04.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/8

Решение на Съда (първи състав) от 2 юли 2009 г. (преюдициално запитване от Högsta domstolen, Швеция) — SCT Industri AB i likvidation/Alpenblume AB

(Дело C-111/08) (1)

(Съдебно сътрудничество по граждански дела - Компетентност на съдилищата и изпълнение на решения - Приложно поле - Производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност)

2009/C 205/12

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Högsta domstolen

Страни в главното производство

Ищец: SCT Industri AB i likvidation

Ответник: Alpenblume AB

Предмет

Преюдициално запитване — Högsta domstolen — Тълкуване на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 44/2201 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Решение на юрисдикция в държава-членка А, с което се обявява липсата на компетентност на синдика в производство по несъстоятелност, водено в държава-членка Б, да прехвърля имуществата на дружество в производство по несъстоятелност, намиращи се в държава-членка A — Ревандикационен иск, предявен от дружеството — приобретател за възстановяване на дяловете в дружество, които то е придобило в рамките на производството по несъстоятелност, но които са били върнати на дружеството — прехвърлител в резултат на решението за отмяна на прехвърлянето

Диспозитив

Предвиденото в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела изключение трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за решение, постановено от юрисдикцията в държава-членка А, във връзка с вписването на правото на собственост върху дружествени дялове от дружество със седалище в държавата-членка А, според което прехвърлянето на посочените дялове трябва да се счита за недействително поради това, че юрисдикцията в държавата-членка А не признава правомощията на синдик от държава-членка Б в рамките на проведено и приключено в държавата-членка Б производство по несъстоятелност.

(1) ОВ C 116, 9.5.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/8

Решение на Съда (четвърти състав) от 9 юли 2009 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof, Германия) — Peter Rehder/Air Baltic Corporation

(Дело C-204/08) (1)

(Регламент (ЕО) № 44/2001 - Член 5, точка 1, буква б), второ тире - Регламент (ЕО) № 261/2004 - Член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1, буква а) - Конвенция от Монреал - Член 33, параграф 1 - Въздушен транспорт - Искания за обезщетение на пътници срещу авиокомпании при отмяна на полети - Място на изпълнение - Съдебна компетентност в случай на въздушен транспорт от една държава-членка до друга държава-членка от авиокомпания, установена в трета държава-членка)

2009/C 205/13

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Peter Rehder

Ответник: Air Baltic Corporation

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Обезщетение по член 7, точка 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 261/2004, което пребиваващ в държава-членка пътник иска от установен в друга държава-членка въздушен превозвач вследствие на отмяна на полет между първата държава-членка и трета държава-членка — Компетентни ли са съдилищата на държавата-членка, в която пребивава пътникът? — Определяне на „мястото в държава-членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени“

Диспозитив

Член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при превоз по въздух на лица от една държава-членка до друга държава-членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание на този договор за превоз и на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 е съдът — по избор на ищеца — в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор.

(1) ОВ C 197, 2.8.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/9

Решение на Съда (пети състав) от 9 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-272/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2004/83/ЕО - Право на убежище - Липса на транспониране в предписания срок)

2009/C 205/14

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Condou-Durande и E. Adsera Ribera)

Ответник: Кралство Испания (представител: B. Plaza Cruz)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане в предвидения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52)

Диспозитив

Като не е приело в предписания срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по тази директива.

2)	Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 209, 15.8.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/9

Решение на Съда (шести състав) от 2 юли 2009 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht München, Германия) — Zino Davidoff SA/Bundesfinanzdirektion Südost

(Дело C-302/08) (1)

(Марки - Международна регистрация - Протокол за Мадридската спогодба - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 146 - Еднакво действие в Общността на международната регистрация и на марката на Общността - Регламент (ЕО) № 1383/2003 - Член 5, параграф 4 - Стоки, за които се подозира, че нарушават правата върху марка - Намеса на митническите органи - Притежател на марка на Общността - Право да се предизвика намеса и в държави-членки, различни от тази, в която е подадена молбата за намеса - Разширяване на обхвата по отношение на притежателя на международна регистрация)

2009/C 205/15

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht München

Страни в главното производство

Ищец: Zino Davidoff SA

Ответник: Bundesfinanzdirektion Südost

Предмет

Преюдициално запитване — Finanzgericht München — Тълкуване на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 година относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (ОВ L 196, стp. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 16, стр. 18) — Право, предвидено само за притежателите на марки на Общността да подадат молба за намеса на митническите органи, с цел да се предизвика, освен намесата на митническите органи на държавата-членка, в която е подадена молбата, и намесата на митническите органи на една или няколко други държави-членки — Разширяване обхвата на това право и по отношение на притежателите на марки с международна регистрация съгласно член 146 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността — Правни последици от присъединяването на Европейската общност към протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките

Диспозитив

Член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 година относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, във връзка с член 146 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2003 на Съвета от 27 октомври 2003 година, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на притежателя на международно регистрирана марка да предизвика, както притежателя на марка на Общността, намесата на митническите органи на една или няколко държави-членки, различни от тази, в която е подал своята молба.

(1) ОВ C 247, 27.09.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/10

Решение на Съда (първи състав) от 25 юни 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия

(Дело C-356/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Свободно предоставяне на услуги - Свобода на установяване - Свободно движение на капитали - Национална правна уредба, която налага задължение на лекарите, установени на територията на провинция Горна Австрия, да открият банкова сметка в определена банка)

2009/C 205/16

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa, A. Böhlke, Rechtsanwalt)

Ответник: Република Австрия (представител: C. Pesendorfer)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на членове 43, 49 и 56 ЕО — Национална правна уредба, която налага задължение на лекарите, установени на територията на провинция Горна Австрия, да открият банкова сметка в Oberösterreichische Landesbank

Диспозитив

Като е наложила задължение за всеки лекар, който се установи на територията на провинция Горна Австрия, да открие банкова сметка в Oberösterreichische Landesbank в Линц, по която трябва да се превеждат хонорарите по обезщетение в натура, които лекарят получава от здравно-осигурителните каси при упражняване на професионалната си дейност, Република Австрия е нарушила задълженията си по член 49 ЕО.

2)	Осъжда Република Австрия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 247, 27.9.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/10

Решение на Съда (седми състав) от 2 юли 2009 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione, Италия) — EGN BV — Filiale Italiana/Agenzia delle Entrate — Ufficio di Roma 2

(Дело C-377/08) (1)

(Шеста директива ДДС - Член 17, параграф 3, буква a) - Възможност за приспадане и възстановяване на платения по получени доставки ДДС - Доставки на далекосъобщителни услуги - Предоставяне на услуги в полза на получател, установен в друга държава-членка - Член 9, параграф 2, буква д) - Определяне на мястото на доставка)

2009/C 205/17

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Ищец: EGN BV — Filiale Italiana

Ответник: Agenzia delle Entrate — Ufficio di Roma 2

Предмет

Преюдициално запитване — Corte suprema di cassazione — Тълкуване на член 9, параграф 2, буква д) и на член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388/ЕИО: Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВL 145, стр.1) — Предоставяне на трансгранични телекомуникационни услуги — Право на доставчика на такива услуги на право на приспадане на заплатения по предходни доставки данък, както във вътрешния режим

Диспозитив

Член 17, параграф 3, буква a) от Шеста Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 година, трябва да се тълкува в смисъл, че установен на територията на държава-членка доставчик на далекосъобщителни услуги като този по главното производство има право съгласно тази разпоредба да приспадне или да получи възстановяване в същата държава-членка на платения по получени доставки данък върху добавената стойност във връзка с далекосъобщителни услуги, предоставени на предприятие, което е установило своята икономическа дейност в друга държава-членка, след като подобен доставчик щеше да има това право, ако разглежданите услуги бяха предоставени на територията на първата държава-членка.

(1) ОВ C 285 от 8.11.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/11

Решение на Съда (осми състав) от 2 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-465/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2005/36/ЕО - Право на установяване - Признаване на професионалните квалификации - Липса на транспониране в определения срок)

2009/C 205/18

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Karanasou Apostolopoulou и H. Støvlbæk)

Ответник: Република Гърция (представител: E. Skandalou)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане в предвидения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3), с която се отменя Директива 89/48/ЕИО (ОВ L 19, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 76)

Диспозитив

Като не е приела в определения срок законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по тази директива

2)	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 327, 20.12.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/11

Решение на Съда (осми състав) от 9 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-469/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2005/36/ЕО - Признаване на професионалните квалификации - Липса на транспониране в предвидения срок)

2009/C 205/19

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: H. Støvlbæk и V. Peere)

Ответник: Кралство Белгия (представител: D. Haven)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане или несъобщаване в предвидения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3).

Диспозитив

Като не е приело в предвидения срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по тази директива.

2)	Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 6, 10.01.2009 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/11

Решение на Съда (пети състав) от 30 юни 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-490/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2005/68/ЕО - Презастраховане - Липса на транспониране в определения срок)

2009/C 205/20

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: N. Yerrell)

Ответник: Кралство Белгия (представител: D. Haven)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане или несъобщаване в определения срок на всички необходими разпоредби за съобразяване с Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 година относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/ЕО и 2002/83/ЕО (ОВ L 323, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 224)

Диспозитив

Като не е приело в определения срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 година относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/ЕО и 2002/83/ЕО, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по тази директива.

2)	Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 6, 10.1.2009 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/12

Решение на Съда (пети състав) от 9 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-556/08) (1)

2009/C 205/21

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: H. Støvlbæk и A.A. Gilly)

Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представител: H. Walker)

Предмет

Диспозитив

Като не е приело законовите, подзаконовите и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по член 63 от тази директива.

2)	Осъжда Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/12

(Дело C-557/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2005/35/ЕО - Замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения - Липса на транспониране)

2009/C 205/22

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: L. Lozano Palacios и A.A. Gilly)

Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представител: H. Walker)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане в предвидения срок на необходимите разпоредби за съобразяване с Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения

Диспозитив

Като не е приело законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по тази директива.

2)	Осъжда Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/13

Решение на Съда (седми състав) от 2 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-567/08) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2005/36/ЕО - Признаване на професионални квалификации - Липса на транспониране в предвидения срок)

2009/C 205/23

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: H. Støvlbæk и V. Peere)

Ответник: Великото херцогство Люксембург (представител: C. Schiltz)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане или несъобщаване в предвидения срок на всички необходими мерки за съобразяване с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3, Поправки ОВ L 271/18, 16.10.2007 г. и ОВ L 33/49, 3.2.2009 г.)

Диспозитив

Като не е приело в предвидения срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по тази директива.

2)	Осъжда Великото херцогство Люксембург да плати съдебните разноски.

(1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/13

Определение на Съда (пети състав) от 4 юни 2009 г. (преюдициални запитвания от Hof van beroep te Brussel и от Rechtbank van eerste aanleg te Brugge, Белгия) — Belgische Staat/KBC Bank SA

(Съединени дела C-439/07 и С-499/07) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Членове 43 ЕО и 56 ЕО - Директива 90/435/ЕИО - Член 4, параграф 1 - Национална правна уредба, насочена към премахване на двойното данъчно облагане на разпределената печалба - Приспадане на размера на получените дивиденти от облагаемата основа на дружеството майка само доколкото то е реализирало облагаема печалба)

2009/C 205/24

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Brussel, Rechtbank van eerste aanleg te Brugge

Страни в главното производство

Ищци: Belgische Staat (C-439/07), Beleggen, Risicokapitaal, Beheer NV (C-499/07)

Ответници: KBC Bank NV (C-439/07), Belgische Staat (C-499/07)

Предмет

Преюдициално запитване — Hof van beroep te Brussel — Тълкуване на член 43 ЕО и на член 56 ЕО и на член 4, параграф 1, първо тире и параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки (ОВ L 225, стp. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 97) — Национални разпоредби, насочени към премахване на двойното данъчно облагане на разпределената печалба — Система за приспадане на окончателно обложените с данък доходи

Диспозитив

Член 4, параграф 1, първо тире от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава-членка, която за целите на освобождаването от облагане на дивидентите, получени от дружество майка, установено в тази държава, от дъщерно дружество със седалище в друга държава-членка предвижда, че посочените дивиденти са включени в облагаемата основа на дружеството майка, за да бъдат впоследствие приспаднати до 95 %, доколкото след приспадане на останалата печалба, освободена от облагане, за съответния данъчен период остава положително салдо на печалбата, и която води до това, че:

—	дружеството майка се облага за следващ данъчен период за разпределената печалба, получена, когато то изобщо не е реализирало или е реализирало недостатъчно облагаема печалба през данъчния период, през който е получена тази разпределена печалба, или до това, че

—	загубите от този данъчен период се прихващат с разпределената печалба и не могат да бъдат прехвърлени към следващ данъчен период до размера на тази разпределена печалба.

Член 4, параграф 1, първо тире от Директива 90/435 във връзка с параграф 2 на същия член трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите-членки непременно да позволяват печалбата, разпределена на установено в тази държава дружество майка от нейно дъщерно дружество със седалище в друга държава-членка, да може да се приспада изцяло от размера на печалбата на дружеството майка през данъчната година и произтичащата от това загуба да подлежи на прехвърляне за следваща данъчна година. Държавите-членки следва да определят както предвид нуждите на техния вътрешен правов ред, така с оглед предвидената в посочения член 4, параграф 2 възможност условията, при които се постига предписаният в параграф 1, първо тире на същия член резултат.

При все това, когато държава-членка е избрала системата на освобождаване от облагане, предвидена в член 4, параграф 1, първо тире от Директива 90/435, и правната уредба на посочената държава-членка допуска по принцип прехвърляне на загубите за следващи данъчни години, посочената разпоредба не допуска правна уредба на държава-членка, която има за последица да намали загубите на дружеството майка, които могат да бъдат предмет на такова прехвърляне, до размера на получените дивиденти.

Щом дадено национално законодателство съобразява правните разрешения по чисто вътрешни положения с предвидените в общностното право разрешения, само националният съд при установеното в член 234 ЕО разпределяне на правораздавателната компетентност между националните юрисдикции и Съда може да прецени точния обхват на това препращане към общностното право, като отчитането на ограниченията, които националният законодател е могъл да въведе при прилагането на това право към чисто вътрешни положения, спада към правото на съответната държава-членка и поради това е от изключителната компетентност на юрисдикциите на последната.

Ако по силата на национална правна уредба на държава-членка дивидентите, генерирани от дружество, установено в трета държава, се третират по-неблагоприятно, отколкото дивидентите, генерирани от дружество със седалище в посочената държава-членка, като вземе предвид както целта на националната правна уредба, така и обстоятелствата по делото, с което е сезирана, националната юрисдикция следва да провери дали се прилага член 56 ЕО и в зависимост от случая, дали той не допуска посоченото диференцирано третиране.

Член 43 ЕО допуска законодателство на държава-членка, което предвижда, че дружество майка, установено в една държава-членка, получаващо разпределена печалба от своето дъщерно дружество със седалище в друга държава-членка, може да приспада тази печалба от облагаемите си доходи само в границите на печалбата от данъчния период, през който е разпределена тази печалба, докато последната би могла да бъде освободена изцяло, ако това дружество бе учредило постоянен обект в тази друга държава-членка, при условие че начинът, по който се третира печалбата, генерирана от образувания, учредени в друга държава-членка, не е дискриминационен в сравнение с начина на третиране на печалбата, генерирана от сходни национални образувания.

(1) ОВ C 315, 22.12.2007 г.; ОВ С 22, 26.1.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/14

Определение на Съда от 26 март 2009 г. — Efkon AG/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Комисия на Европейските общности

(Дело C-146/08 P) (1)

(Обжалване - Директива 2004/52/ЕО - Оперативна съвместимост на електронните системи за пътно таксуване в Общността - Явно недопустима или явно неоснователна жалба)

2009/C 205/25

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Efkon AG (представител: M. Novak, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Европейски парламент (представители: U. Rösslein и A. Neergaard), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и E. Karlsson), Комисия на Европейските общности (представители: N. Yerrell и G. Braun)

Предмет

Жалба, подадена срещу Определение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 22 януари 2008 г. по дело Efkon/Парламент и Съвет (T-298/04), с което Първоинстанционният съд отхвърля като недопустима жалбата за отмяна на Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността (ОВ L 166, стр. 124; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 45, стр. 102) — Изискване за лично засягане от обжалвания акт — Право на изслушване пред съд — Продължителност на производството пред Първоинстанционния съд

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Efkon AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 171, 5.7.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/15

Определение на Съда (седми състав) от 19 май 2009 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht Büdingen, Германия) — наказателно производство срещу Guido Weber

(Дело C-166/08) (1)

(Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник - Директива 89/397/ЕИО - Официален контрол върху храните - Право на данъчнозадължените лица да получат второ експертно становище - Понятие за данъчнозадължено лице)

2009/C 205/27

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Büdingen

Страна в главното производство

Guido Weber

Предмет

Преюдициално запитване — Amtsgericht Büdingen — Тълкуване на член 7, параграф 1, изречение второ от Директива 89/397/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 година относно официалния контрол върху хранителните продукти (ОВ L 186, стр. 23) — Право на лицата, обект на контрол, да получат второ становище при извършване на официален контрол върху хранителен продукт — Качество на „лице, обект на контрол“ на разпространител, който носи наказателна или административна отговорност за състоянието и етикетирането на хранителния продукт

Диспозитив

Член 7, параграф 1, втора алинея от Директива 89/397/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 година относно официалния контрол върху храните трябва да се тълкува в смисъл, че за „данъчнозадължено лице“ по смисъла на тази разпоредба трябва да се счита дружество, което внася, а впоследствие пуска в продажба хранителен продукт, и спрямо управителя на което може въз основа на анализа на пробите от този продукт, взети в обект за търговия на дребно, да се образува административно или наказателно производство поради състоянието на посочения продукт или неговия етикет.

(1) ОВ C 183, 19.7.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/16

Определение на Съда от 5 май 2009 г. — WWF-UK/Съвет на Европейския съюз, Комисия на Европейските общности

(Дело C-355/08 P) (1)

(Обжалване - Регламент № 2371/2002 (ЕО) - Консултиране на регионалните консултативни съвети във връзка с мерките за определяне на достъпа до зоните и до ресурсите и за трайното упражняване на риболовните дейности - Регламент № 41/2007 (ЕО) - Определяне на общите допустими улови на атлантическа треска за 2007 г. - Малцинство от членовете на регионален консултативен съвет, изразило особено мнение в доклада на този съвет относно общите допустими улови - Жалба за отмяна, подадена от такъв член, срещу Регламент № 41/2007 - Недопустимост - Явно неоснователна жалба)

2009/C 205/28

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: WWF-UK (представители: P. Sands и J. Simor, Barristers, R. Stein, Solicitor)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: Moore, A. De Gregorio Merino), Комисия на Европейските общности (представител: P. Oliver)

Предмет

Жалба срещу Определение на Първоинстанционния съд (осми състав) от 2 юни 2008 година по дело WWF-UK/Съвет (T-91/07), с което Първоинстанционният съд обявява за недопустимо искане за частична отмяна на Регламент № 41/2007 (ЕО) на Съвета от 21 декември 2006 година за определяне на риболовните възможности за 2007 г. и свързаните с тях условия за някои рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, в които се изискват ограничения върху улова (ОВ L 15, стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 11, стр. 3), в частта, в която в него се определя „общият допустим улов“ (TAC) на атлантическа треска за 2007 година в зоните, обхванати от Регламент № 423/2004 (ЕО) на Съвета (ОВ L 70, стр. 8;) — Изискване за лично засягане от обжалвания акт

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда WWF UK да заплати съдебните разноски.

3)	Комисията на Европейските общности понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 260, 11.10.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/16

Определение на Съда от 5 май 2009 г. — Atlantic Dawn Ltd, Antarctic Fishing Co. Ltd, Atlantean Ltd, Killybegs Fishing Enterprises Ltd, Doyle Fishing Co. Ltd, Western Seaboard Fishing Co. Ltd, O'Shea Fishing Co. Ltd, Aine Fishing Co. Ltd, Brendelen Ltd, Cavankee Fishing Co. Ltd, Ocean Trawlers Ltd, Eileen Oglesby, Noel McGing, Mullglen Ltd, Bradan Fishing Co. Ltd, Larry Murphy, Pauric Conneely, Thomas Flaherty, Carmarose Trawling Co. Ltd, Colmcille Fishing Ltd/Комисия на Европейските общности, Кралство Испания

(Дело C-372/08 P) (1)

(Жалба - Регламент (ЕО) № 147/2007 - Намаляване на квотите за скумрия, предоставени на Ирландия за периода 2007 — 2012 г. - Жалба за отмяна на Регламент № 147/2007, подадена от група ирландски рибари, обхващаща 20 от общо 23 притежатели на лиценз от пелагичния флот за охладена морска вода - Недопустимост - Явно неоснователна жалба)

2009/C 205/29

Език на производството: английски

Страни

Ищци: Atlantic Dawn Ltd, Antarctic Fishing Co. Ltd, Atlantean Ltd, Killybegs Fishing Enterprises Ltd, Doyle Fishing Co. Ltd, Western Seaboard Fishing Co. Ltd, O'Shea Fishing Co. Ltd, Aine Fishing Co. Ltd, Brendelen Ltd, Cavankee Fishing Co. Ltd, Ocean Trawlers Ltd, Eileen Oglesby, Noel McGing, Mullglen Ltd, Bradan Fishing Co. Ltd, Larry Murphy, Pauric Conneely, Thomas Flaherty, Carmarose Trawling Co. Ltd, Colmcille Fishing Ltd (представители: G. Hogan SC, N. Travers, BL, T. O'Sullivan, BL, D. Barry, Solicitor)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности (представител: K. Banks), Кралство Испания (представител: N. Díaz Abad)

Предмет

Жалба срещу срещу Определение на Първоинстанционния съд (седми състав) от 2 юни 2008 г. по дело Atlantic Dawn и др./Комисия (T-172/07), с което Първоинстанционният съд обявява за недопустима жалбата за отмяна на Регламент (ЕО) № 147/2007 на Комисията от 15 февруари 2007 година за адаптиране на някои квоти за риболов от 2007 до 2012 г. съгласно член 23, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството — Изискване за пряко засягане от обжалвания акт

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

Atlantic Dawn Ltd, Antarctic Fishing Co. Ltd, Atlantean Ltd, Killybegs Fishing Enterprises Ltd, Doyle Fishing Co. Ltd, Western Seaboard Fishing Co. Ltd, O’Shea Fishing Co. Ltd, Aine Fishing Co. Ltd, Brendelen Ltd, Cavankee Fishing Co. Ltd, Ocean Trawlers Ltd, г-жа Eileen Oglesby, г-н Noel McGing, Mullglen Ltd, Bradan Fishing Co. Ltd, г-н Larry Murphy, г-н Pauric Conneely и г-н Thomas Flaherty, Carmarose Trawling Co. Ltd, както и Colmcille Fishing Ltd понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 285, 8.11.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/17

Определение на Съда от 3 април 2009 г. — VDH Projektentwicklung GmbH, Edeka Handelsgesellschaft Rhein-Ruhr mbH/Комисия на Европейските общности

(Дело C-387/08 P) (1)

(Обжалване - Иск за установяване на неправомерно бездействие - Директива 89/665/ЕИО - Неприлагане от Комисията на механизма за отстраняване на нарушения, предвиден в член 3, параграф 2 - Физически и юридически лица - Пряко засягане - Недопустимост)

2009/C 205/30

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: VDH Projektentwicklung GmbH, Edeka Handelsgesellschaft Rhein-Ruhr mbH (представител: C. Antweiler, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Предмет

Жалба срещу Определение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 25 юни 2008 г. по дело VDH Projektentwicklung и Edeka Rhein-Ruhr/Комисия (Т-185/08), с което Първоинстанционният съд отхвърля като явно недопустим иска за установяване на неправомерно бездействие на Комисията, с който се иска да се установи, че Комисията е допуснала неправомерно бездействие във връзка със сключването на концесия за строителство, както и с възлагането на договор за главен изпълнител, като не е приложила незабавно механизма за отстраняване на нарушения, предвиден в член 3 от Директива 89/665/ЕИО, и не е изпратила на Федерална република Германия уведомлението по член 3, параграф 2 от посочената директива — Искове за установяване на неправомерно бездействие, предявени от физически или юридически лица — Необходимост ищецът да е пряко засегнат от акта, във връзка с който се твърди наличието на неправомерно бездействие от страна на съответната институция.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	VDH Projektentwicklung GmbH и Edeka Handelsgesellschaft Rhein-Ruhr mbH понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 141, 20.6.2009 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/17

Определение на Съда (седми състав) от 24 април 2009 г. (преюдициално запитване от Monomeles Protodikeio Athinon, Гърция) — Archontia Koukou/Elliniko Dimosio

(Дело C-519/08) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Клаузи 5 и 8 от Рамковото споразумение относно срочната работа - Срочни трудови договори в обществения сектор - Последователни договори - Намаляване на общото ниво на закрила на работниците - Мерки за предотвратяване на злоупотреби - Санкции - Абсолютна забрана за преобразуването на срочни трудови договори в договори с неопределена продължителност в обществения сектор - Последици от неправилно транспониране на директива - Конформно тълкуване)

2009/C 205/31

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Monomeles Protodikeio Athinon

Страни в главното производство

Ищец: Archontia Koukou

Ответник: Elliniko Dimosio

Предмет

Преюдициално запитване — Monomeles Protodikeio Rethymnis — Тълкуване на клаузи 5 и 3 от Приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) — Обективни причини, обосноваващи подновяването без ограничение на последователни срочни трудови договори в обществения сектор — Задължение, наложено от национална правна уредба за сключване на такива договори — Забрана за приемане на правна уредба за транспониране, намаляваща нивото на закрила на работниците — Понятие за намаляване

Диспозитив

Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа като приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска използването на последователни срочни трудови договори, което да се обосновава само с това че е предвидено от обща законова или подзаконова разпоредба на държава-членка. Напротив, понятието „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза изисква използването на този особен вид трудово правоотношение, както е предвидено в националната правна уредба, да е обосновано от наличието на конкретни обстоятелства, свързани по-конкретно с разглежданата дейност и с условията за упражняването ѝ.

Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която, като налага спазването на максимална обща продължителност на последователните срочни трудови договори като мярка за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на подобни договори, предвижда изключения от това ограничение по отношение на някои категории работници, при положение че последните се ползват най-малко от една от посочените в тази клауза мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори.

Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда като мярка за санкциониране на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори изплащането на заплатата и на обезщетение, както и наказателни и дисциплинарни санкции, доколкото — като това следва да се провери от запитващата юрисдикция — условията за прилагане, както и ефективното прилагане на релевантните разпоредби на вътрешното право, ги превръщат в адекватна мярка за санкциониране на злоупотребата, произтичаща от използването от публичната администрация на последователни срочни трудови договори.

Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото — като това следва да се провери от запитващата юрисдикция — във вътрешния правов ред на съответната държава-членка няма други ефективни мерки в обществения сектор за недопускане и, ако е необходимо, за санкциониране на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори, тази клауза не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, при положение че последната не се прилага ratione temporis към последователните срочни трудови договори, които са сключени или подновени след изтичането на предвидения в Директива 1999/70 срок за транспонирането ѝ, след като вече не са действали към датата на влизане в сила на тази правна уредба или към който и да е момент в периода от три месеца, предхождащ тази дата.

При обстоятелства като тези по делото по главното производство клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че когато във вътрешния правов ред на съответната държава-членка в разглежданата област има други ефективни мерки за недопускане и, ако е необходимо, за санкциониране на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори по смисъла на същата точка 1, тази клауза не изключва възможността за прилагане на национална правна норма, съдържаща абсолютна забрана само в обществения сектор за преобразуването в трудов договор с неопределена продължителност на поредица от срочни трудови договори, които, тъй като са имали за цел да задоволят устойчиви и дълготрайни нужди на работодателя, трябва да се разглеждат като неправомерни. Запитващата юрисдикция обаче трябва да прецени доколко условията за прилагане, както и ефективното прилагане на релевантните разпоредби на вътрешното право, ги превръщат в адекватна мярка, за да се предотврати и, ако е необходимо, да се санкционира злоупотребата, произтичаща от използването от публичната администрация на последователни срочни трудови договори.

Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска разглеждането на споровете относно злоупотребата, произтичаща от използването на срочни трудови договори в обществения сектор, да е от изключителната компетентност на административните юрисдикции. Запитващата юрисдикция обаче следва да следи за гарантирането на правото на ефективна съдебна защита при спазване на принципите на ефективност и равностойност.

Клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която, с цел да се установи наличието на злоупотреба, произтичаща от използването на срочни трудови договори, предвижда допълнителни условия по отношение на предвидените от по-ранното вътрешно право, като по-специално член 8, параграф 3 от Закон 2112/1920 относно задължителното прекратяване на трудовия договор на наетите в частния сектор лица, при положение че — като това следва да се провери от запитващата юрисдикция — подобни условия засягат ограничена категория работници, които са сключили срочен трудов договор или са обезщетени чрез приемането на мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, точка 1 от посоченото рамково споразумение.

Запитващата юрисдикция следва да тълкува релевантните разпоредби на вътрешното право, доколкото е възможно, в съответствие с клауза 5, точка 1 и клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа, както и в тази рамка да определи дали разпоредба на вътрешното право като член 8, параграф 3 от Закон 2112/1920 трябва да се приложи към спора по главното производство вместо други разпоредби на това право.

(1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/19

Жалба, подадена на 8 юни 2009 г. от ArcelorMittal Luxembourg SA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 31 март 2009 г. по дело T-405/06, ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия

(Дело C-201/09 P)

2009/C 205/33

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ArcelorMittal Luxembourg SA, по-рано известно като Arcelor Luxembourg SA (представител: A. Vandencasteele, avocat)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, ArcelorMittal Belval & Differdange, по-рано известно като Arcelor Profil Luxembourg SA, ArcelorMittal International, по-рано известно като Arcelor International SA

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени решението на Първоинстанционния съд по дело T-405/06, доколкото с него се потвърждава по отношение на ArcelorMittal Luxembourg SA Решение C (2006) 5342 на Комисията от 8 ноември 2006 година относно производство съгласно член 65 [ВС] във връзка със споразумения и съгласувани практики, в които участват европейските производители на греди (преписка COMP/F/38.907 — Стоманени греди);

—	да се осъди ответната страна по жалбата да заплати съдебните разноски по настоящото производство и по производството пред Първоинстанционния съд.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква четири правни основания.

С първото си правно основание, което се състои от две части, жалбоподателят изтъква, от една страна, че Първоинстанционният съд е нарушил член 97 ВС и е допуснал злоупотреба с власт като е наложил прилагането на член 65 ВС след изтичане на срока на действие на Договора за ЕОВС на 23 юли 2002 г. Задължението на институциите да развият непротиворечиво тълкуване на различните договори обаче в никакъв случай не обосновавало запазването в общностния правен ред на разпоредби от договор след неговия краен срок.

В рамките на втората част от същото правно основание жалбоподателят поддържа, от друга страна, че Първоинстанционният съд е нарушил Регламент №1/2003 (1) и е допуснал злоупотреба с власт като е основал компетентността на Комисията за приемане на решение за прилагането на член 65 ВС върху регламент, с който са ѝ възложени единствено правомощия по изпълнението на членове 81 и 82 ЕО. Приет след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС единствено по силата на Договора за ЕО, посоченият регламент всъщност не би могъл да възложи на Комисията никаква компетентност за санкциониране на нарушение на член 65 ВС, без същевременно да наруши Договора за ЕОВС и правилата за йерархия на нормите.

С второто си правно основание, което се състои от три части жалбоподателят изтъква нарушение от Първоинстанционния съд на принципа за индивидуализиране на наказанията и санкциите, на практиката на Съда в областта на вменимостта, на силата на пресъдено нещо и на правилото за йерархия на нормите, доколкото тази юрисдикция признавала на Комисията правото да вмени на дружество отговорността за антиконкурентна практика на друго дружество от групата, без първото да е участвало в нея. Нито обстоятелството, че тъй като принадлежат към една и съща група различните разглеждани дружества представляват едно-единствено икономическо образувание, нито обстоятелството, че дружеството майка контролира изцяло своето дъщерно дружество, автор на неправомерното поведение, нито дори решаващото влияние на дружеството майка върху неговото дъщерно дружество, не били достатъчни да докажат участието на жалбоподателя в нарушението и следователно не можели да обосноват вменяването на поведението на дъщерното дружество на дружеството майка.

С третото си правно основание жалбоподателят изтъква погрешното прилагане от Първоинстанционния съд на правилата относно погасяване по давност на преследването и нарушението на принципа на пресъдено нещо, доколкото в своето решение Първоинстанционният съд му противопоставил прекъсващи давността действия, а от първоначалното решение на Комисията, прието през 1994 г., ясно произтичало, че жалбоподателят бил изрично посочен като неучаствал в нарушението.

Накрая, с четвъртото си правно основание жалбоподателят изтъква, че решението на Първоинстанционния съд е нарушило неговото право на защита, тъй като то е опорочено от липса на мотиви относно особено голямата продължителност на производството, довела до неговата невъзможност да представи още доказателства, необходими за оборването на презумпцията за отговорност, възприета спрямо него. Нещо повече, решението на Първоинстанционния съд нарушавало силата на пресъдено нещо, с която се ползвало Решението от 2 октомври 2003 г. (C-176/99 P, ARBED/Комисия), което налагало отмяната на решението на Комисията в частта му, отнасяща се до жалбоподателя.

(1) Регламент № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО]от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/20

Преюдициално запитване, отправено от Szombathelyi Városi Bíróság (Република Унгария) на 8 юни 2009 г. — Наказателно производство срещу Emil Eredics и др.

(Дело C-205/09)

2009/C 205/34

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Szombathelyi Városi Bíróság

Страни в главното производство

Emil Eredics и др.

Преюдициални въпроси

Във връзка с висящото пред него наказателно производство Szombathelyi Városi Bíróság иска да разбере дали „лице, което не е физическо лице“, се включва в понятието за жертва по смисъла на член 1, буква а) от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета с оглед на задължението за насърчаване на медиацията между жертвата и извършителя по наказателни дела, посочено в член 10 от Рамковото решение, като при това се търси уточняване и допълване на Решение на Съда от 28 юни 2007 г. по дело Dell’Orto, С-467/05.

Във връзка с член 10 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, чийто параграф 1 предвижда, че „[в]сяка държава-членка се стреми да насърчава медиацията по наказателни дела относно престъпленията, които счита за подходящи за прилагането на такава мярка“, запитващата юрисдикция иска да разбере дали понятието „престъпления“ може да се тълкува в смисъл, че се отнася до всички престъпления, чиято правна квалификация е идентична по същество.

Може ли изразът „[в]сяка държава-членка се стреми да насърчава медиацията по наказателни дела […]“, съдържащ се в член 10, параграф 1 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, да се тълкува в смисъл, че изискванията по отношение на извършителя и на жертвата за достъп до медиация могат да бъдат изпълнени поне до постановяването на първоинстанционното решение, т.е. че изискването за признаване на фактите от страна на извършителя по време на съдебното производство, след приключване на предварителното производство — в случай, че са изпълнени всички други изисквания — е в съответствие със задължението за насърчаване на медиацията?

Във връзка с член 10, параграф 1 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета задължението „[в]сяка държава-членка [да] се стреми да насърчава медиацията по наказателни дела относно престъпленията, които счита за подходящи за прилагането на такава мярка“ означава ли, че при наказателните дела възможността за медиация трябва да е общо достъпна винаги, когато са изпълнени предвидените в закона изисквания, без да има право на преценка? Т.е. (ако отговорът на този въпрос е утвърдителен) установяването на предпоставка, според която: „с оглед на естеството на престъплението, начина на извършване и личността на заподозряното лице, може да не се извършва съдебно производство или има основания да се предположи, че съдът ще вземе предвид действителното разкаяние при определянето на наказанието“, в съответствие ли е с разпоредбите (изискванията) на член 10?

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/20

Иск, предявен на 9 юни 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Словашка република

(Дело C-207/09)

2009/C 205/35

Език на производството: словашки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: K. Simonsson, A. Tokár)

Ответник: Словашка република

Искания на ищеца

—	Да се установи, че като е използвала услугите на непризнати организации по смисъла на членове 2 и 4 от Директива 94/57/ЕО (1), за извършване на предвидените в член 3 от тази директива инспекции и проверки, Словашката република не е изпълнила задълженията си по този член,

—	да се осъди Словашка република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Словашката република е използвала услугите на организации, които не са признати компании за класификация по смисъла на Директива 94/57/ЕО и според информацията, с която разполага Комисията, Словашката република не е отменила оправомощаването на тези организации. Освен това, предвид че Словашката република не е въвела законодателна рамка, която да прегради възможността за бъдещо евентуално оправомощаване на непризнати компании за класификация, съществува риск от нови случаи на неправилно прилагане на Директива 94/57/ЕО, както тези, които са предмет на настоящия иск.

(1) Директива 94/57/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 година относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за инспектиране и преглед на кораби и за съответните действия на морските администрации, ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 20; Специално издание на словашки език, глава 7, том 2, стр. 230; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 3, стр. 142.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/21

Преюдициално запитване, отправено от Cour administrative d'appel de Nantes (Франция) на 10 юни 2009 г. — Scott SA, Kimberly Clark SNC, понастоящем Kimberly Clark SAS/Ville d'Orléans

(Дело C-210/09)

2009/C 205/36

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour administrative d'appel de Nantes

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Scott SA, Kimberly Clark SNC, понастоящем Kimberly Clark SAS

Ответник: Ville d'Orléans

Преюдициален въпрос

Може ли с евентуалната отмяна от френския административен съд на актове за събиране на вземания, издадени за възстановяване на помощите, обявени на 12 юли 2000 г. от Комисията на Европейските общности за несъвместими с общия пазар (1), поради нарушение на законодателните разпоредби относно материалната форма на посочените актове, предвид възможността на компетентния административен орган да отстрани порока на тези решения, да се попречи на незабавното и ефективно изпълнение на решението от 12 юли 2000 г. на Комисията, в нарушение на член 14, параграф 3 от Регламент на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора (2)?

(1) Решение № 2002/14/ЕО на Комисията от 12 юли 2000 година относно държавна помощ, приведена в действие от Франция в полза на Scott Paper SA/Kimberly-Clark (ОВ L 12, 2002 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/22

Жалба, подадена на 15 юни 2009 г. от Комисия на Европейските общности срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 31 март 2009 г. по дело T-405/06, ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия

(Дело C-216/09 P)

2009/C 205/38

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: F. Castillo de la Torre и X. Lewis)

Други страни в производството: ArcelorMittal Luxembourg SA, по-рано известно като Arcelor Luxembourg SA, ArcelorMittal Belval & Differdange, по-рано известно като Arcelor Profil Luxembourg SA, ArcelorMittal International, по-рано известно като Arcelor International SA

Искания на жалбоподателя

—

да касира и отмени Решението от 31 март 2009 г., постановено по дело T-405/06, ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, в частта му, с която се отменят глобите, наложени с Решение (2006) 5342 окончателен на Комисията от 8 ноември 2006 г. (1) на ArcelorMittal Belval & Differdange SA (по-рано известно като ProfilARBED) и на ArcelorMittal International SA (по-рано известно като TradeARBED),

—	да отхвърли жалбата на ArcelorMittal Belval & Differdange SA и на ArcelorMittal International SA,

—	да осъди другите страни да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от нарушението от Първоинстанционния съд на правилата относно погасяването по давност на преследването.

Според Комисията решението на Първоинстанционния съд било основано на буквално и прекомерно стеснително тълкуване на Решение 715/78/ЕОВС (2) и по-конкретно на член 2, параграф 3 и член 3 от него, доколкото в него се прави разграничение между прекъсването и спирането на давността. Всъщност, за разлика от член 2, параграф 2, който изрично предвижда действие erga omnes на прекъсването на давността, член 3 мълчи по въпроса за последиците от спирането. Решението на Първоинстанционния съд било опорочено от грешка при прилагане на правото, доколкото в него се правел извода, че спирането на давността в резултат от започването от страна на съдебни производства пред общностния съд важи само по отношение на предприятието жалбоподател и по този начин се приемало, че срокът на погасителната давност е изтекъл по отношение на другите страни.

Комисията отбелязва, че противно на отсъденото от Първоинстанционния съд, действието на прекъсването не би могло да се изведе от мълчанието на законодателя и че член 3 от Решение 715/78/ЕОВС би трябвало да се тълкува в светлината на целите на разглежданата правна уредба, свързана с възможността на Комисията да преследва и санкционира по ефикасен начин нарушенията на правото на конкуренцията.

(1) Решение C (2006) 5342 окончателен на Комисията от 8 ноември 2006 година относно производство съгласно член 65 от Договора за ЕОВС във връзка със споразумения и съгласувани практики, в които участват европейските производители на греди (преписка COMP/F/38.907 — Стоманени греди).

(2) Решение № 715/78/ЕОВС на Комисията от 6 април 1978 година относно давността на преследването и изпълнението в областта на прилагане на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ОВ L 94, стр. 22).

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/22

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale del Piemonte (Италия) на 15 юни 2009 г. — Maurizio Polisseni/A.S.L. N. 14 V.C.O. Omegna

(Дело C-217/09)

2009/C 205/39

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale del Piemonte

Страни в главното производство

Жалбоподател: Maurizio Polisseni

Ответник: A.S.L. N. 14 V.C.O. Omegna

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 43 ЕО и общностното право на конкуренцията национална правна уредба като произтичащата от член 1 от Закон № 475 от 2 април 1968 г. и член 13 от Декрет на президента на Републиката от 21 август 1971 № 1275, доколкото тя подчинява разрешението за прехвърляне на седалището на една аптека от едно помещение в друго, намиращо се също в определения район, на спазването на разстояние, което е не по-малко от 200 метра от другите подобни аптеки, измерено по най-краткия пешеходен маршрут от праг до праг между аптеките; по-конкретно, не влизат ли ограниченията на свободата на установяване, предвидени в посочената по-горе правна уредба, в противоречие със съображенията от обществен интерес, които биха могли да обосноват такива ограничения, и във всеки случай те не са ли неподходящи за задоволяване на тези интереси?

При всяко положение, допуска ли принципът на пропорционалността, който трябва да съпътства всяко легитимно ограничение на свободата на установяване и на конкуренцията ограничение на свободната стопанска инициатива на фармацевта, каквото произтича от нормите относно посочените по-горе във въпрос 1 лимити за разстояние?

Представляват ли пречка членове 152 и 153 ЕО, които налагат като цел високо и приоритетно равнище на закрила на здравето на човека и на потребителите, за национална правна уредба като произтичащата от член 1 от Закон № 475 от 2 април 1968 г. и член 13 от Декрет на президента на Републиката от 21 август 1971 г. № 1275, доколкото тя подчинява разрешението за прехвърляне на седалището на една аптека от едно помещение в друго, намиращо се също в определения район, на спазването на разстояние, което е не по-малко от 200 метра от другите аптеки, измерено по най-краткия пешеходен маршрут от праг до праг между аптеките, без всъщност да се отчитат по никакъв начин нито интересите на потребителите, нито необходимостта от ефикасно териториално разпределение на свързаните със закрилата на здравето услуги?

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/23

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Milano (Италия) на 16 юни 2009 г. — Vitra Patente AG/High Tech Srl

(Дело C-219/09)

2009/C 205/40

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Milano

Страни в главното производство

Ищец: Vitra Patente AG

Ответник: High Tech Srl

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 17 и 19 от Директива № 98/71/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че при прилагане на национален закон на държава-членка, който адаптира вътрешния правен ред към посочената директива, предоставената на такава държава-членка възможност да определи самостоятелно обхвата на защитата и условията, при които тя се предоставя може да ѝ позволи да изключи същата по отношение на промишлени дизайни и модели, за които макар да отговарят на необходимите условия за защита на авторското право, трябва да се счита, че са станали достъпни за свободно използване преди влизането в сила на адаптиращата национална правна уредба, в случаите когато никога не са били регистрирани като промишлени дизайни и модели или когато срокът на съответната регистрация е вече изтекъл към тази дата?

В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 17 и 19 от Директива № 98/71/ЕО да се тълкуват в смисъл, че предоставената на такава държава-членка възможност да определи самостоятелно обхвата на защитата и условията, при които тя се предоставя може да ѝ позволи да изключи същата при положение че трето лице, което не е оправомощено от титуляра на авторското право върху тези промишлени дизайни и модели, вече е произвело и пуснало на пазара в тази държава продукти, реализирани в съответствие с тези промишлени дизайни и модели, станали достъпни за свободно използване преди влизането в сила на адаптиращата национална правна уредба?

В случай на отрицателен отговор на първия и втория въпрос, трябва ли членове 17 и 19 от Директива № 98/71/ЕО да се тълкуват в смисъл, че предоставената на такава държава-членка възможност да определи самостоятелно обхвата на защитата и условията, при които тя се предоставя може да ѝ позволи да изключи същата при положение че трето лице, което не е оправомощено от титуляра на авторското право върху тези промишлени дизайни и модели, вече е произвело и пуснало на пазара в тази държава продукти, реализирани въз основа на тези промишлени дизайни и модели, когато това изключване е предвидено за значителен период (който възлиза на десет години)?

(1) ОВ L 289, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 24, стр. 106.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/23

Преюдициално запитване, отправено от Prim’Awla tal-Qorti Ċivili (Република Малта) на 17 юни 2009 г. — AJD Tuna Ltd/Direttur tal-Agrikoltura u s-Sajd и Avukat Ġenerali

(Дело C-221/09)

2009/C 205/41

Език на производството: малтийски

Запитваща юрисдикция

Prim’Awla tal-Qorti Ċivili

Страни в главното производство

Ищец: AJD Tuna Ltd

Ответници: Direttur tal-Agrikoltura u s-Sajd и Avukat Ġenerali

Преюдициални въпроси

1)	Невалиден ли е Регламент № 530/2008 (1) на Комисията, тъй като нарушава член 253 от Договора, доколкото в него не се излагат достатъчно мотиви за приемането на извънредните мерки, установени в членове 1, 2 и 3 от посочения регламент, и доколкото в него не се съдържа ясна обосновка на тези мерки?

Невалиден ли е Регламент № 530/2008 на Комисията, тъй като нарушава член 7, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 (2) на Съвета, доколкото в неговите съображения не се установява в достатъчна степен (i) наличието на сериозна заплаха за опазването на живите водни ресурси или морската екосистема поради риболовните дейности и (ii) необходимостта от предприемането на незабавни действия?

Невалиден ли е Регламент № 530/2008 на Комисията, доколкото приетите мерки нарушават оправданите правни очаквания на операторите от Общността като жалбоподателя, които очаквания са основани на член 1 от Регламент № 446/2008 (3) на Комисията от 22 май 2008 година и на член 2 Регламент № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година?

Невалиден ли е член 3 Регламент № 530/2008 на Комисията, тъй като с него се нарушава принципът на пропорционалност, доколкото в тази разпоредба се посочва, че (i) операторите от Общността не могат да извършват дейност по разтоварване на суша или поставяне в садки за угояване или отглеждане, дори по отношение на риба тон, която е уловена преди това и в пълно съответствие с Регламент № 530/2008 на Комисията; и (ii) операторите от Общността не могат да извършват тези дейности по отношение на риба тон, която е уловена от рибари, чиито кораби не плават под флага на някоя от държавите-членки, изброени в член 1 от Регламент № 530/2008 на Комисията, дори ако тази риба тон е уловена в съответствие с квотите, определени от Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан?

5)	Невалиден ли е Регламент № 530/2008 на Комисията, тъй като с него се нарушава принципът на пропорционалност, доколкото Комисията не е установила, че мерките, които е възнамерявала да приеме, биха допринесли за възстановяването на запасите от риба тон?

Невалиден ли е Регламент № 530/2008 на Комисията, тъй като приетите мерки са неразумни и въвеждат дискриминация, основана на гражданство, по смисъла на член 12 от Договора за създаване на Европейската общност, доколкото посоченият регламент прави разграничение между плаващите под испански флаг кораби с мрежи гъргър и плаващите под гръцки, италиански, френски, кипърски и малтийски флаг кораби с мрежи гъргър и доколкото прави разграничение между тези шест държави-членки и останалите държави-членки?

Невалиден ли е Регламент № 530/2008 на Комисията, тъй като принципът на справедливостта, провъзгласен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не е бил спазен, доколкото на заинтересованите лица и на държави-членки не е била дадена възможност да представят своите писмени становища преди приемането на решението?

Невалиден ли е Регламент № 530/2008 на Комисията, тъй като принципът на състезателност (audi alteram partem), като общ принцип на общностното право, не е бил спазен, доколкото на заинтересованите лица и на държави-членки не е била дадена възможност да представят своите писмени становища преди приемането на решението?

Невалиден ли е член 7, параграф 2 от Регламент № 2371/2008 на Съвета, тъй като принципът на състезателност (audi alteram partem), като общ принцип на общностното право, и/или принципът на справедливостта, провъзгласен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не са били спазени и вследствие на това невалиден ли е Регламент № 530/2008 на Комисията, тъй като се основава на Регламент № 2371/2008 на Съвета?

10)

В случай, че Съдът на Европейските общности приеме, че Регламент № 530/2008 на Комисията е валиден, трябва ли този регламент да се тълкува в смисъл, че приетите с член 3 от посочения регламент мерки също забраняват на операторите от Общността да приемат разтоварването на суша, поставянето в садки за угояване или отглеждане или трансбордирането във водите или пристанищата на Общността на червен тон, уловен в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море с плаващи под флага на трета страна кораби с мрежи гъргър?

(1) Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията от 12 юни 2008 година за установяване на извънредни мерки по отношение на риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море (ОВ L 155, стр. 9)

(2) Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 358, 31.12.2002, стр. 59–80; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 6, стр. 237)

(3) Регламент (ЕО) № 446/2008 на Комисията от 22 май 2008 година за адаптиране на определени квоти за червен тон за 2008 година съгласно член 21, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (ОВ L 134, стр. 11)

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/25

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Bolzano (Италия) на 19 юни 2009 г. — наказателно производство срещу Martha Nussbaumer

(Дело C-224/09)

2009/C 205/42

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Bolzano

Страна в главното производство

Martha Nussbaumer

Преюдициални въпроси

Противоречи ли на разпоредбите на член 3 от Директива 92/57/ЕИО от 24 юни 1992 година (1) националната правна уредба в Законодателен декрет № 81 от 9 април 2008 г., и по-специално въведените с член 90, параграф 11 разпоредби, доколкото тази уредба дерогира за строителен обект, по който работят няколко предприятия, предвиденото в параграф 3 от същия член задължение на инвеститора или отговорника за строителната дейност да определят координатор по изготвянето на строителния проект при частна строителна дейност, за която не се изисква разрешение за строеж, независимо от оценката на естеството на строителната дейност и на специфични рискове като изброените в приложение II към Директивата?

Противоречи ли на разпоредбите на член 3 от Директива 92/57/ЕИО от 24 юни 1992 година националната правна уредба в Законодателен декрет № 81 от 9 април 2008 г., и по-специално въведените с член 90, параграф 11 разпоредби по отношение на задължението на инвеститора или отговорника за строителната дейност във всички случаи да определят координатор при работата по строителните обекти, независимо от естеството на строителната дейност, следователно и при частна строителна дейност, за която не се изисква разрешение за строеж и която дейност може да включва рисковете, посочени в приложение II към Директивата?

Доколкото въведената с член 90, параграф 11 от Законодателен декрет № 81 от 9 април 2008 г. разпоредба предвижда задължение за координатора по изпълнението да изготви план за безопасност само ако при частна строителна дейност, за която не се изисква разрешение за строеж, участват и други предприятия, различни от първото предприятие, на което първоначално е възложена работата, в противоречие ли е тази разпоредба с член 3 от Директива 92/57/ЕИО от 24 юни 1992 година, който предвижда задължително във всички случаи да се определи координатор по изпълнението, независимо от естеството на строителната дейност, и който член изключва възможността да се дерогира задължението за изготвяне на план за безопасност и здраве, когато става въпрос за строителна дейност, включваща специфични рискове като изброените в приложение II към Директивата?

(1) ОВ L 245, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 236

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/25

Преюдициално запитване, отправено от Giudice di pace di Cortona (Италия) на 19 юни 2009 г. — Joanna Jakubowlka Edyta/Alessandro Maneggia

(Дело C-225/09)

2009/C 205/43

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Giudice di pace di Cortona

Страни в главното производство

Ищец: Joanna Jakubowlka Edyta

Ответник: Alessandro Maneggia

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 3, буква ж) ЕО, член 4 ЕО, член 10 ЕО, член 81 ЕО и член 98 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като членове 1 и 2 от Закон № 339 от 25 ноември 2003 г., които предвиждат, че длъжностните лица на непълно работно време не могат да упражняват адвокатска професия, дори да притежават адвокатска правоспособност, и налагат заличаването им от адвокатската колегия с решение на компетентния адвокатски съвет, освен ако съответното длъжностно лице не реши да прекрати трудовото си правоотношение?

Трябва ли член 3, буква ж) ЕО, член 4 ЕО, член 10 ЕО и член 98 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като членове 1 и 2 от Закон № 339 от 25 ноември 2003 г., които предвиждат, че длъжностните лица на непълно работно време не могат да упражняват адвокатска професия, дори да притежават адвокатска правоспособност, и налагат заличаването им от адвокатската колегия с решение на компетентния адвокатски съвет, освен ако съответното длъжностно лице не реши да прекрати трудовото си правоотношение?

Трябва ли член 6 от Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги, съгласно който „[в]сяка държава-членка може да изключи адвокатите, които работят по трудов договор в държавно или частно предприятие от упражняването на дейностите по представителство и защита на съответното предприятие пред съдебни органи, доколкото установените в съответната държава адвокати не могат да упражняват тези дейности“, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като членове 1 и 2 от Закон № 339 от 25 ноември 2003 г., които предвиждат, че длъжностните лица на непълно работно време не могат да упражняват адвокатска професия, дори да притежават адвокатска правоспособност, и налагат заличаването им от адвокатската колегия с решение на компетентния адвокатски съвет, освен ако съответното длъжностно лице не реши да прекрати трудовото си правоотношение, когато тази национална правна уредба се прилага и по отношение на адвокатите, които работят по трудов договор и упражняват адвокатска дейност въз основа на свободата на предоставяне на услуги?

Трябва ли член 8 от Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, съгласно който „[а]двокат, който е вписан в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, може да практикува в качеството на адвокат на платена служба при друг адвокат, адвокатско сдружение или адвокатска кантора, или държавно или частно предприятие, доколкото приемащата държава-членка допуска това за адвокати, вписани под професионалното звание в тази държава-членка“, да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на адвокатите, длъжностни лица на непълно работно време?

Допускат ли общите принципи на общностното право за защита на оправданите правни очаквания и придобитите права национална правна уредба като членове 1 и 2 от Закон № 339 от 25 ноември 2003 г., които предвиждат, че длъжностните лица на непълно работно време не могат да упражняват адвокатска професия, и които се прилагат и по отношение на адвокатите, вече вписани в адвокатската колегия към момента на влизане в сила на Закон № 339/2003, като същевременно член 2 определя кратък срок, в който задължително трябва да се направи избор между полагането на труд като длъжностно лице и упражняването на адвокатска професия?

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/26

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Torino (Италия) на 22 юни 2009 г. — Antonino Accardo и др./Comune di Torino

(Дело C-227/09)

2009/C 205/44

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Torino

Страни в главното производство

Ищци: Antonino Accardo, Viola Acella, Antonio Acuto, Domenico Ambrisi, Paolo Battaglino, Riccardo Bevilacqua, Fabrizio Bolla, Daniela Bottazzi, Roberto Brossa, Luigi Calabro’, Roberto Cammardella, Michelangelo Capaldi, Giorgio Castellaro, Davide Cauda, Tatiana Chiampo, Alessia Ciaravino, Alessandro Cicero, Paolo Curtabbi, Paolo Dabbene, Mauro D'Angelo, Giancarlo Destefanis, Mario Di Brita, Bianca Di Capua, Michele Di Chio, Marina Ferrero, Gino Forlani, Giovanni Galvagno, Sonia Genisio, Laura Dora Genovese, Sonia Gili, Maria Gualtieri, Gaetano La Spina, Maurizio Loggia, Giovanni Lucchetta, Sandra Magoga, Manuela Manfredi, Fabrizio Maschio, Sonia Mignone, Daniela Minissale, Domenico Mondello, Veronnica Mossa, Plinio Paduano, Barbaro Pallavidino, Monica Palumbo, Michele Paschetto, Frederica, Peinetti, Nadia Pizzimenti, Gianluca Ponzo, Enrico Pozzato, Gaetano Puccio, Danilo Ranzani, Pergianni Risso, Luisa Rossi, Paola Sabia, Renzo Sangiano, Davide Scagno, Paola Settia, Raffaella Sottoriva, Rossana Trancuccio, Fulvia Varotto, Giampiero Zucca, Fabrizio Lacognata, Guido Mandia, Luigi Rigon, Daniele Sgavetti

Ответник: Comune di Torino

Преюдициални въпроси

Дали членове 5, 17 и 18 от Директива 93/104/ЕО (1) на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че могат да бъдат прилагани пряко в правния ред на държавата, без значение дали са формално транспонирани или независимо от разпоредби на вътрешното право, които ограничават приложението им към определени професионални категории, в спор, в който е налице намеса на социалните партньори в съответствие с тази директива?

Дали, независимо от такова непосредствено действие, съществува задължение за съдебния орган на държавата-членка да прилага директива, която все още не е транспонирана в националния правен ред или чието приложение след транспонирането изглежда изключено от разпоредбите на вътрешното право, като критерий за тълкуване на вътрешното право и следователно като ориентир за разрешаване на възможни съмнения относно тълкуването?

Дали съдебният орган на държавата-членка е лишен от възможността да обяви за незаконосъобразно определено поведение, с произтичащо от това присъждане на обезщетение за вредите, причинени от несправедливо и незаконосъобразно действие, когато това поведение изглежда разрешено от социалните партньори и това разрешение е в съответствие с общностното право, дори под формата на нетранспонирана директива?

Дали член 17, параграф 3 от директивата трябва да се тълкува в смисъл, че позволява самостоятелно и следователно по начин, който е напълно независим от параграф 2 и от съдържащия се там списък на дейности и професии, намесата на социалните партньори и въвеждането от тях на дерогиращи правила в областта на седмичната почивка?

(1) ОВ L 307, стр. 18.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/27

Преюдициално запитване, отправено от Vestre Landsret (Дания) на 26 юни 2009 г. — Skatteministeriet/DSV Road A/S

(Дело C-234/09)

2009/C 205/45

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Vestre Landsret

Страни в главното производство

Ищец: Skatteministeriet

Ответник: DSV Road A/S

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 204, параграф 1, буква а) във връзка с членове 92 и 96, както и с членове 1 и 4, точки 9 и 10 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (1) да се тълкува в смисъл, че

а)	възниква митническо задължение в случай на режим транзит, генериран погрешно в системата НКТС от одобрен изпращач за стоки, които не съществуват физически, вследствие на което този режим транзит не може да завърши в съответствие с правилата, или

б)	не възниква митническо задължение в случая, описан в буква а), тъй като прилагането на режим транзит към стоките предполага тези стоки да съществуват физически и тъй като режим транзит, генериран погрешно в системата НКТС за несъществуващи стоки, не може да доведе до събиране на мита.

При утвърдителен отговор на въпрос 1, буква a) трябва ли понятието „внос на стоки“ по член 4, точка 10 и понятието „стоки“ по член 204, точка 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, да се тълкуват в смисъл, че обхващат едновременно физически съществуващите стоки и стоките, които съществуват само виртуално?

(1) ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/27

Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) на 29 юни 2009 г. — DHL Express France SAS/Chronopost SA

(Дело C-235/09)

2009/C 205/46

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Ищец: DHL Express France SAS

Ответник: Chronopost SA

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли член 98 от Регламент (ЕО) № 40/94 от 20 декември 1993 година (1) да се тълкува в смисъл, че забраната, прогласена от съд, компетентен в областта на марки на Общността, по закон произвежда действие на цялата територия на Общността?

2)	При отрицателен отговор, оправомощен ли е съдът по-специално да разшири обхвата на действие на забраната на територията на други държави-членки, в които са извършени действията, в които се състои нарушението на правото на марка, или има опасност да бъдат извършени?

3)	В единия или в другия случай, приложими ли са на територията на държавите-членки, в които тази забрана би произвела действие, принудителните мерки, които съдът постановява в съответствие с националното си право като допълнение към прогласената от него забрана?

4)	Обратно, може ли съдът да постанови подобна принудителна мярка, сходна с тази, която приема по силата на националното право, или различна от нея, в съответствие с националното право на държавите, в които тази забрана би произвела действие?

(1) Регламент (CE) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/29

Жалба, подадена на 9 юли 2009 г. от Calvin Klein Trademark Trust срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (шести състав) на 7 май 2009 г. по дело T-185/07, Calvin Klein Trademark Trust/СХВП и Zafra Marroquineros, S.L.

(Дело C-254/09 P)

2009/C 205/50

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Calvin Klein Trademark Trust (представител: T. Andrade Boué, abogado)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) и Zafra Marroquineros, S.L.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Първоинстанционния съд (шести състав) от 7 май 2009 г. по дело Т-185/07,

—	да се осъдят СХВП и Zafra Marroquineros, S.L да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Несъобразяване със съдебната практика, свързана с тълкуването на член 8, параграф 1 от Регламент № 40/94 (1) относно марката на Общността, според която трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи конкретния случай: Не е отчетено от правна страна обстоятелството, че заявителят на марката на Общността е използвал марката, за да копира реномираните марки cK и че със собствените си действия показва по несъмнен начин, че най-отличителната част от спорната марка на Общността се състои от буквите CK.

Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, тъй като не е разгледана общоизвестността на конфликтните марки в контекста на този член.

(1) Регламент(ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр 146).

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/29

Иск, предявен на 9 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република

(Дело C-255/09)

2009/C 205/51

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa и M. França)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—

Да се обяви, че като не е предвидила в декрет-закон № 177/92 от 13 август, определящ условията за възстановяване на направени в чужбина медицински разходи, нито в друг акт от вътрешното право възможност за възстановяване на направени в друга държава-членка медицински разходи за извънболнично лечение, освен в предвидените в Регламент (ЕИО) № 1408/71 случаи (1) или като е поставила възстановяването в случаите, когато то се допуска от посочения декрет-закон, в зависимост от предоставянето на предварително разрешение, Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 49 ЕО.

—	Да се осъди Португалска република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията счита, че Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 49 ЕО съгласно тълкуването му в практиката на Съда.

От посочената практика следва, че член 49 ЕО се прилага в случая на пациент, който получава медицински услуги срещу заплащане в държава-членка, различна от тази, в която пребивава.

В Португалия декрет-закон № 177/92, определящ условията за възстановяване на направени в чужбина медицински разходи, не предвижда възстановяване на направените в друга държава-членка медицински разходи за извънболнично лечение, освен в предвидените в Регламент № 1408/71 случаи или, според предложеното от португалските власти тълкуване, поставя възстановяването на посочените разходи за извънболнично лечение в зависимост от предоставянето на предварително разрешение при ограничителни условия.

(1) Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/31

Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2009 г. — JSC Kirovo Chepetsky Khimichesky Kombinat/Съвет

(Дело T-348/05 INTP)

(Производство - Тълкуване на съдебно решение)

2009/C 205/54

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: JSC Kirovo-Chepetsky Khimichesky Kombinat (Kirovo-Chepetsk, Русия) (представител: B. Evtimov, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представител: J.-P. Hix, подпомаган от G. Berrisch, avocat)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Комисия на Европейските общности (представители: K. Talabér-Ritz и H. van Vliet)

Предмет

Молба за тълкуване на Решение на Първоинстанционния съд от 10 септември 2008 г. (T-348/05).

Диспозитив

Тълкува точка 1 от диспозитива на Решение на Първоинстанционния съд от 10 септември 2008 г. по дело JSC Kirovo-Chepetsky Khimichesky Kombinat/Съвет (T-348/05) в смисъл, че Регламент (ЕО) № 945/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 658/2002 относно въвеждане на окончателно антидъмпингово мито по вноса на амониев нитрат с произход от Русия и Регламент (ЕО) № 132/2001 за налагане на окончателно антидъмпингово мито по вноса на амониев нитрат с произход, inter alia, от Украйна след частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 се отменя в частта относно JSC Kirovo-Chepetsky Khimichesky Kombinat.

2)	JSC Kirovo-Chepetsky Khimichesky Kombinat, Съветът на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности понасят направените от тях съдебни разноски.

3)	Оригиналът на настоящото съдебно решение се прилага към оригинала на тълкуваното съдебно решение, в полето на което се прави отбелязване за настоящото съдебно решение.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/32

Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2009 г. — Peugeot et Peugeot Nederland/Комисия

(Дело T-450/05) (1)

(„Конкуренция - Картели - Дистрибуция на моторни превозни средства - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Ограничаване на паралелния износ от Нидерландия - Система на заплащане на концесионерите и натиск - Споразумение с антиконкурентна цел - Глоби - Тежест и продължителност на нарушението“)

2009/C 205/56

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподотел: Automobiles Peugeot SA (Париж, Франция) и Peugeot Nederland NV (Utrecht, Нидерландия) (представители: адв. O. d’Ormesson и адв. N. Zacharie)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално A. Bouquet, F. Arbault и A. Whelan, а впоследствие A. Bouquet и M. Kellerbauer)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C (2005) 3683 окончателен на Комисията от 5 октомври 2005 г. относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] (дела F-2/36.623/36.820/37.275 — SEP и други/Automobiles Peugeot SA) и, при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателите с посоченото решение

Диспозитив

Размерът на глобата, наложена на Automobiles Peugeot SA и на Peugeot Nederland NV с член 3 от Решение C (2005) 3683 окончателен на Комисията от 5 октомври 2005 г. относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] (дела F-2/36.623/36.820/37.275 — SEP и други/Automobiles Peugeot SA), се определя на 44,55 милиона евро.

2)	Жалбата се отхвърля в останалата й част.

3)	Осъжда Automobiles Peugeot и Peugeot Nederland да заплатят девет десети от направените от тях съдебни разноски, както и девет десети от съдебните разноски, направени от Комисията на Европейските общности.

4)	Осъжда Комисията да заплати една десета от направените от нея съдебни разноски, както и една десета от съдебните разноски, направени от Automobiles Peugeot и Peugeot Nederland.

(1) ОВ C 74, 25.3.2006 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/32

Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2009 г. — Zenab/Комисия

(Дело T-33/06) (1)

(Финансова помощ от Общността - Програма за стимулиране на развитието, разпространението и насърчаването на европейските аудио-визуални творби (МЕДА Плюс) - Покана за представяне на оферти - Отхвърляне на оферта - Твърдяно непромерно делегиране на правомощия, предоставени на Комисията - Явни грешки в преценката - Задължение за мотивиране - Достъп до документи - Жалба за отмяна и искане за обезщетение)

2009/C 205/57

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Zenab SPRL (Брюксел, Белгия) (представители: J. Windey и P. De Bandt, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J.-P. Keppenne и L. Pignataro-Nolin)

Предмет

На първа място, отмяна на Решение с референтен номер 648599 на Комисията от 9 ноември 2005 г. и, на второ място, установяване на извъндоговорната отговорност на Комисията и осъждане на Комисията да заплати на жалбоподателя сумата от 37 807 евро като обезщетение за направените разходи в рамките на поканата за представяне на оферти, размера на нематериалните вреди поради накърняване на доброто име и размера на материалните вреди заради забавяне на изпълнението на проекта EuroVOD, както и назначаването на вещо лице да оцени тези вреди.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Zenab SPRL да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 74 от 25.3.2006 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/33

Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2009 г. — Ristic и др./Комисия

(Дело T-238/07) (1)

(Ветеринарно-санитарни изисквания - Защитни мерки - Решение 2007/362/ЕО - Жалба за отмяна - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество - Иск за обезщетение - Принцип на пропорционалност - Принцип на защита на оправданите правни очаквания - Задължение за полагане на грижа - Право на собственост и право да се упражнява икономическа дейност)

2009/C 205/60

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Ristic AG (Burgthann, Германия); Piratic Meeresfrüchte Import GmbH (Burgthann, Германия); Prime Catch Seafood GmbH (Burgthann, Германия) и Rainbow Export Processing, SA (представител: H. Schmidt, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: F. Erlbacher и A. Szmytkowska)

Предмет

От една страна, жалба за отмяна на Решение 2007/362/ЕО на Комисията от 16 май 2007 г. за изменение на Решение 2004/432/ЕО относно одобрението на плановете за мониторинг на остатъчни вещества, представени от трети страни съгласно Директива 96/23/ЕО на Съвета (ОВ L 138, стр. 18), и от друга страна, искане за обезщетение

Диспозитив

1)	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата за отмяна.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Ristic AG, Piratic Meeresfrüchte Import GmbH, Prime Catch Seafood GmbH и Rainbow Export Processing, SA да заплатят съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство.

(1) ОВ C 211, 8.9.2007 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/34

Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2009 г. — Mars/СХВП — Ludwig Schokolade (Форма на шоколадово блокче)

(Дело T-28/08) (1)

(Марка на Общността - Процедура за обявяване на недействителност - Триизмерна марка на Общността - Форма на шоколадово блокче - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 [понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009] - Липса на придобит чрез използване отличителен характер - Член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009) - Право на изслушване - Членове 73 и 74 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009))

2009/C 205/61

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mars, Inc. (McLean, Вирджиния, Съединени американски щати) (представители: A. Bryson, barrister, и G. Mills, solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Bullock)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Ludwig Schokolade GmbH & Co. KG (Bergisch Gladbach, Германия) (представители: M. Knitter и R. Jacobs, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 23 октомври 2007 г. (преписка R 1325/2006-2) относно процедура по обявяване на недействителност между Ludwig Schokolade GmbH & Co. KG и Mars, Inc.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Mars, Inc. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 92, 12.4.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/35

Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2009 г. — Комисия/Atlantic Energy

(Дело T-182/08) (1)

(Арбитражна клауза - Договор за финансова помощ, сключен в рамките на специфична програма в областта на неядрената енергетика - Неспазване на договора - Възстановяване на авансово платените суми - Прихващане - Неприсъствено производство)

2009/C 205/63

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално A.-M. Rouchaud-Joët и S. Lejeune, впоследствие A.-M. Rouchaud-Joët и F. Mirza, подпомагани от M. Jarvis, barrister)

Ответник: Atlantic Energy Ltd (Truro, Корнуол, Обединено кралство)

Предмет

Иск, предявен от Комисията на основание член 238 ЕО, с който се цели ответникът да бъде осъден да възстанови авансово платените суми от страна на Европейската общност, заедно с лихвите, в рамките на договор BU 183/95 UK/AT.

Диспозитив

Осъжда Atlantic Energy Ltd да възстанови на Комисията на Европейските общности сумата от 226 010 EUR, заедно с лихвите, предвидени в член 23.1 от общите условия на договор BU 183/95 UK/AT, за периода 1 юни 1996 г. — 28 февруари 2002 г., от една страна, и за периода 16 юли 2002 г. — 31 май 2008 г., от друга страна, намалена със сумата от 3 610,53 EUR, като към тази крайна сума се прибавят лихвите, предвидени в посочения член 23.1 от общите условия, считано от 1 юни 2008 г. до пълното погасяване на задължението.

2)	Осъжда Atlantic Energy Ltd да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 171, 5.7.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/35

Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2009 г. — Mineralbrunnen Rhön-Sprudel Egon Schindel/СХВП — Schwarzbräu (ALASKA)

(Дело T-225/08) (1)

(Марка на Общността - Процедура за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Общността ALASKA - Абсолютно основание за отказ - Липса на описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

2009/C 205/64

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Mineralbrunnen Rhön-Sprudel Egon Schindel GmbH (Ebersburg, Германия) (представител: P. Wadenbach, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител; G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Schwarzbräu GmbH (Zusmarshausen, Германия) (представител: L. Schlarmann, avocat)

Предмет

Жалба срещу Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 8 април 2008 г. (преписка R 877/2004-4), свързано с процедура по обявяване на недействителност между Mineralbrunnen Rhön-Sprudel Egon Schindel GmbH и Schwarzbräu GmbH.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Rhön-Sprudel Egon Schindel GmbH да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП).

3)	Schwarzbräu GmbH понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 223, 30.8.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/36

Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2009 г. — Mineralbrunnen Rhön-Sprudel Egon Schindel/СХВП — Schwarzbräu (Alaska)

(Дело T-226/08) (1)

(Марка на Общността - Процедура за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността „Alaska“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

2009/C 205/65

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Mineralbrunnen Rhön-Sprudel Egon Schindel GmbH (Ebersburg, Германия) (представител: P. Wadenbach, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: G. Schneider)

Предмет

Жалба срещу Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 8 април 2008 г. (преписка R 1124/2004-4), свързано с процедура по обявяване на недействителност между Mineralbrunnen Rhön-Sprudel Egon Schindel GmbH и Schwarzbräu GmbH

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Rhön-Sprudel Egon Schindel GmbH да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП).

3)	Schwarzbräu GmbH понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 223, 30.8.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/37

Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2009 г. — Melli Bank/Съвет

(Съединени дела T-246/08 и Т-332/08) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Приети ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран с цел предотвратяване на ядреното разпространение - Замразяване на средства - Жалба за отмяна - Съдебен контрол - Пропорционалност - Равно третиране - Задължение за мотивиране - Възражение за незаконосъобразност - Член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007)

2009/C 205/67

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Melli Bank plc (Лондон, Обединено кралство) (представители: първоначално R. Gordon, QC, J. Stratford и M. Hoskins, barristers, R. Gwynne и T. Din, solicitors, впоследствие D. Anderson, QC, M. Hoskins, S. Gadhia, D. Murray и M. Din, solicitors)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и E. Finnegan)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Френска република (представители: G. de Bergues, E. Belliard и L. Butel); Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: V. Jackson, подпомаган от S. Lee, barrister) и Комисия на Европейските общности (представители: S. Boelaert и P. Aalto)

Предмет

По дела Т-246/08 и Т-332/08, отмяна на точка 4 от таблица В от приложението към Решение 2008/475/ЕО на Съвета от 23 юни 2008 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителните мерки срещу Иран (ОВ L 163, стр. 29), доколкото се отнася до Melli Bank, и по дело Т-332/08, при условията на евентуалност, обявяване на неприложимостта на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Melli Bank plc понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз, включително свързаните с обезпечителните производства.

3)	Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Френската република и Комисията на Европейските общности понасят направените от тях съдебни разноски, включително свързаните с обезпечителните производства.

(1) ОВ C 197, 2.8.2008 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/37

Определение на Първоинстанционния съд от 30 юни 2009 г. — Impala/Комисия

(Дело T-464/04) (1)

(Конкуренция - Концентрация - Съвместно предприятие Sony BMG - Отпадане на предмета на спора - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)

2009/C 205/69

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Independent Music Publishers and Labels Association (Impala, association internationale) (Брюксел, Белгия) (представители: S. Crosby и J. Golding, solicitors, и I. Wekstein, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: X. Lewis и K. Mojzesowicz)

Страни, встъпили в подкрепа на исканията на ответника: Bertelsmann AG (Gütersloh, Германия) (представители: P. Chappatte и J. Boyce, solicitors); Sony BMG Music Entertainment BV (Vianen, Нидерландия); и Sony Corporation of America (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени американски щати) (представители: N. Levy, barrister, R. Snelders и T. Graf, avocats)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2005/188/ЕО на Комисията от 19 юли 2004 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и с действието на Споразумението за ЕИП (Дело COMP/M.3333 — Sony/BMG) (ОВ L 62, 2005 г., стр. 30).

Диспозитив

1)	Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба.

2)	Всяка от страните понася съдебните разноски, направени от нея пред Първоинстанционния съд и пред Съда.

(1) ОВ C 6, 8.1.2005 г.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/39

Жалба, подадена на 19 май 2009 г. — Balfe и др./Парламент

(Дело T-219/09)

2009/C 205/73

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Richard Balfe (Newmarket, Обединено кралство), C (Милано, Италия), C (Мадрид, Испания), C (Lancashire, Обединено кралство), C (Gnobkummerfeld, Германия), C (Longré, Франция), C (Saint-Martin de Crau, Франция), C (Bregenz, Австрия), C (West Yorkshire, Обединено кралство), C (Марсилия, Франция), C (Rudsebheim, Германия), C (Devon, Обединено кралство), C (Барселона, Испания), C (Париж, Франция), C (Wexford, Ирландия), C (Bozen, Италия), C (Мадрид), C (Порто, Португалия), C (Iaf Nennhau, Обединено кралство), C (Милано), C (Limonest, Франция), C (Colares-Sintra, Португалия), C (Benfica do Ribatejo, Португалия), C (Saint-Étienne, Франция), C (Cournon-d’Auvergne, Франция), C (Lutterworth Leics, Обединено кралство), C (Cumbria, Обединено кралство), C (Oxfordshire, Обединено кралство), C (Братислава, Словакия), C (Полша), C (Варшава, Полша), C (Radom, Полша), C (Boulogne-Billancourt, Франция), C (Хелзинки, Финландия), C (Лион, Франция), C (Атина, Гърция), C (Funchal, Португалия), C (Лондон, Обединено кралство), C (Le Val-d’Ajol, Франция), C (Талин, Естония), C (Глазгоу, Обединено кралство), C (Riom, Франция), C (Hampshire, Обединено кралство), C (Ковънтри, Обединено кралство), C (Хелзинки), C (Краков, Полша), C (Pampelune, Испания), C (Шотландия, Обединено кралство), C (Лисабон, Португалия), C (Лисабон), C (Париж), C (Будапеща, Унгария), C (Maia, Португалия), C (Bielsko-Biała, Полша), C (Wetherby, Обединено кралство), C (La Possession, Франция), C (Cornwall, Обединено кралство), C (Epernay, Франция), C (Bolton, Обединено кралство), C (Kępno, Полша), C (Амстердам, Нидерландия), C (Палермо, Италия), C (Кент, Обединено кралство), C (Bedforshire, Обединено кралство), C (Варшава), Fonds de pension-députés au Parlement européen (Люксембург, Люксембург) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, avocats)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателите

—	да се отменят решенията, приети от Бюрото на Парламента от 9 март и 3 април 2009 г. за изменение на схемата на допълнително доброволно пенсионно осигуряване на членовете на Европейския парламент,

—	да се осъди Парламентът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателите искат отмяна на решенията на Бюрото на Европейския парламент от 9 март и 3 април 2009 г. за изменение на правната уредба относно схемата на допълнително (доброволно) пенсионно осигуряване, съдържаща се в приложение VIII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент. Измененията се отнасят основно до премахването на възможността за ранно пенсиониране от момента на навършване на 50 години и възможността за ползване на пенсията под формата на капитал, както и до увеличаване на възрастта за пенсиониране от 60 на 63 години.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат по същество четири правни основания, изведени от:

—	липса на правомощие на Парламента да изменя едностранно клаузите на договора за включване в схемата на допълнително доброволно пенсионно осигуряване,

—	нарушение на придобитите права, както и на принципите на равно третиране, пропорционалност и правна сигурност, като по-конкретно не са спазени ясните разпоредби на Устава на членовете на Европейския парламент и не са предвидени преходни мерки,

—	грешки в основанията и съображенията, изложени в мотивите на обжалваните актове, както що се отнася до правния режим на тази схема на специфично, допълнително и незадължително пенсионно осигуряване, така и що се отнася до управлението и финансовото положение на пенсионния фонд,

—	нарушение на принципа на добросъвестно изпълнение и на нищожност на клаузите, определени изцяло по волята на една от страните, като едностранно и с обратна сила се изменят условията на встъпване в длъжност и не се предвижда обезщетение.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/40

Жалба, подадена на 5 юни 2009 г. — CEVA/Комисия

(Дело T-224/09)

2009/C 205/74

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Centre d’étude et de valorisation des algues SA (CEVA) (Pleubian, Франция) (представител: J.-M. Peyrical, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	като главно искане, да бъде установена липсата на договорни отношения между Европейската комисия и CEVA и на това основание

—	да бъде отменено изпълнително основание № 3230900440 на Европейската комисия от 6 април 2009 г.,

—	при условията на евентуалност, да се установи липсата на мотиви на изпълнително основание № 3230900440 на Европейската комисия от 6 април 2009 г.,

—	да бъде установена опасността от неоснователно обогатяване на Комисията, в случай на възстановяване от CEVA на сумата от 179 896 EUR, ведно с лихвата за забава,

—	въз основа на това да бъде отменено изпълнително основание № 3230900440 на Европейската комисия от 6 април 2009 г.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на изпълнителното основание, с което Комисията е поискала възстановяването на цялата сума,, платена авансово на жалбоподателя по договор PROTOP № EVK3-CT-2002-30004 относно проект за технологическо изследване и развитие.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи три правни основания, изведени:

—	от недопустимост на изпълнителното основание при липсата на договорни отношения между жалбоподателя и Комисията,

—	от липса на достатъчно мотиви, доколкото Комисията се била основала на твърдяно нарушение на договорните задължения от страна на жалбоподателя, без обаче да изложи правните и фактически основания на тази претенция,

—

от нарушение на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, тъй като пълното възстановяване на поисканата от Комисията сума би имало за последица същата да се обогати без основание, тъй като разполагала с осъществените от жалбоподателя работи и проучвания, без обаче да е платила за тяхното осъществяване.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/40

Жалба, подадена на 12 юни 2009 г. — Access Info Europe/Съвет

(Дело T-233/09)

2009/C 205/75

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Access Info Europe (Мадрид, Испания) (представители: O. Brouwer и J. Blockx, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение,

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя, в съответствие с член 87 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, включително и съдебните разноски, направени от встъпилите страни.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1), отмяната на решението на Съвета да откаже пълен достъп до документ 16338/08 — докладна записка от генералния секретариат до работната група по информация във връзка с предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Съветът предоставил на жалбоподателя само достъп до редактирана версия на този документ, заличавайки тези части, които позволяват идентифицирането на делегациите, които правят предложения за изменения.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение следва да бъде отменено по следните съображения:

Първо, жалбоподателят твърди, че Съветът е нарушил член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1049/2001, доколкото:

(а)	не е доказал, че оповестяването на наименованията на делегациите би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция;

(б)	не е установил опасността, че становищата на делегациите ще престанат да бъдат предоставяни писмено, нито по какъв начин това би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция, както и

(в)	не е взел предвид по-висшия обществен интерес от оповестяването на националните делегации.

Второ, жалбоподателят твърди, че Съветът е нарушил задължението си за мотивиране по член 253 ЕО, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/41

Иск, предявен на 16 юни 2009 г. — Nikolaou/Сметна палата

(Дело T-241/09)

2009/C 205/76

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Kalliopi Nikolaou (Атина, Гърция) (представител: V. Christianos, адвокат)

Ответник: Сметна палата

Искания на ищеца

—

да се осъди Сметната палата да поправи претърпените от г-жа Nikolaou неимуществени вреди, по следния начин:

—

да се изпрати официално съобщение, съвместно с г-жа Nikolaou по отношение на неговото съдържание — което ще бъде изпратено и на последната — до всички общностни инстанции, и по-конкретно до Европейския парламент и до Европейската комисия, както и до другите общностни институции и органи, съобщение, в което да се посочва, че са снети обвиненията срещу г-жа Nikolaou;

—

да бъдат направени официални публикации, в които да се съобщи, че са снети обвиненията срещу г-жа Nikolaou, в люксембургските, германските, френските, испанските и белгийските вестници, които са публикували негативни коментари по повод на г-жа Nikolaou с източник Сметната палата, както и в „European Voice“;

—

при условията на евентуалност, ако Сметната палата не възстанови публичната представа за г-жа Nikolaou по посочения по-горе начин, тя да бъде осъдена да заплати на последната като обезщетение за претърпените неимуществени вреди сумата от сто хиляди евро (100 000 евро), заедно с лихвите, считано от 14 април 2009 г., дата, на която й е било връчено „Request for compensation“, до окончателното плащане, сума, която г-жа Nikolaou се задължава да използва, за да направи посочените по-горе съобщения и публикации;

—

да се осъди Сметната палата да заплати на г-жа Nikolaou като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на образуваните пред съдебните инстанции в Люксембург съдебни производства, сумата от четиридесет хиляди евро (40 000 евро), заедно с лихвите, считано от 14 април 2009 г., дата, на която й е било връчено „Request for compensation“, до окончателното плащане;

—

да се осъди Сметната палата да заплати на г-жа Nikolaou като обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат на образуваните пред съдебните инстанции в Люксембург съдебни производства, и по-конкретно пред съдия-следователя и пред Tribunal d’arrondissement de Luxembourg, сумата от петдесет и седем хиляди седемстотин седемдесет и едно евро и четиридесет цента (57 771,40 евро), съответстващи на дължимия на адв. Hoss хонорар за това, че я е представлявал пред посочените по-горе инстанции, и сумата от четири хиляди евро (4 000 евро), съответстваща на разноските за нейните пътувания до Luxembourg за явяване пред посочените по-горе инстанции, и по-конкретно сумата от хиляда и петстотин евро (1 500 евро) за явяване пред съдията-следовател и сумата от две хиляди и петстотин евро (2 500 евро) за явяването й пред Tribunal d’arrondissement de Luxembourg, всичките тези суми заедно с лихвите, считано от 14 април 2009 г., дата, на която „Request for compensation“ е връчено на Сметната палата, до окончателното плащане;

—	да се осъди Сметната палата да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Ищцата твърди, че Сметната палата е нарушила грубо както конкретни разпоредби, предоставящи права на частноправните субекти, така и основни права, които е следвало да спазва при упражняването на своите правомощия.

На първо място, ищцата заявява, че Сметната палата е допуснала грубо нарушение на член 4 от Регламент № 45/2001 (ЕО) (1) и на член 2 от Решение 99/50 на Сметната палата и че тя не е изпълнила своето задължение за съдействие, тъй като е позволила обвиненията, отправени срещу г-жа Nikolaou, да достигнат до знанието на трети лица преди да е започнало каквото и да било официално разследване. Според ищцата Сметната палата не е направила нищо, за да попречи на разпространението на тези обвинения, и нещо повече, в никой последващ момент не е държала да провери отново тези обвинения и да ги оттегли, макар и в резултат от това да са възникнали значителни неимуществени вреди за ищцата.

На второ място, Сметната палата е допуснала грубо нарушение на членове 2 и 4 от Решение 99/50, на правото на защита и на принципа на безпристрастност на разследването във връзка с принципа на добрата администрация, с това, че тя е водила предварителното разследване, като й е прехвърлила доказателствената тежест. Резултат от това поведение е било причиняването на неимуществени вреди, но и на значителни имуществени вреди на ищцата, защото въз основа на данните от разследването ищцата е била изправена пред съдебните инстанции на Люксембург и е трябвало да направи големи разходи.

На трето място, Сметната палата е допуснала грубо нарушение на задължението си за съдействие и на принципа на добрата администрация, тъй като тя не е предала на съдебните инстанции на Люксембург данните, с които е разполагала, и които са имали определящо значение за снемането на насочените срещу ищцата обвинения. Ищцата изтъква по-нататък, че тези данни са се отнасяли до въпроса за отпуските на персонала на Сметната палата и ако те са били изпратени от последната, те са щели за предотвратят изправянето й пред следователите и пред люксембургския наказателен съд и че те биха довели до възстановяване на нейната чест и добро име.

На четвърто място, според ищцата Сметната палата е допуснала грубо нарушение на принципа на безпристрастността и на добрата администрация, когато тя е изразила съждение по повод на препращането на делото на ищцата пред съдебните органи. Това поведение е причинило още по-значителни неимуществени вреди на ищцата.

На пето място, според твърденията на ищцата, Сметната палата не е изпълнила своето задължение за съдействие, като не е приела решение за официалното й оневиняване и като е не е възстановила честта й след нейното оневиняване. В резултат на това бездействие са продължили да съществуват съмненията за невиновността на г-жа Nikolaou и да й причиняват допълнителни неимуществени вреди.

(1) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ 2001, L 8, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр.142).

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/42

Жалба, подадена на 24 юни 2009 г. — Schräder/СОСР — Hansson (Lemon Symphony)

(Дело T-242/09)

2009/C 205/77

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Ralf Schräder (Lüdinghausen, Германия) (представители: адв. T. Leidereiter и адв. W.-A. Schmidt, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба на Общността за сортовете растения

Друга страна в производството пред апелативния състав: Jørn Hansson (Søndersø, Дания)

Искания на жалбоподателя

—	да отмени решението на апелативния състав на ответника от 23 януари 2009 г., и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски

Правни основания и основни доводи

Обект на правна закрила на Общността на сортовете растения, с който е свързан спорът: Lemon Symphony

Титуляр на правната закрила на Общността на сортовете растения: Jørn Hansson

Решение на Службата на Общността за сортовете растения, обжалвано пред апелативния състав: отказ обявяването на нищожността на правната закрила на Общността на сортовете растения за сорта растение „Lemon Symphony“ съгласно член 20, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 2100/94 (1).

Жалбоподател пред апелативния състав: жалбоподателят

Решение на апелативния състав: отхвърляне на жалбата

Изложени правни основания:

—	Нарушение на член 76 от Регламент № 2100/94 и на общите принципи на процесуалното право, признати съгласно 81 от Регламент № 2100/94, тъй като в обжалваното решение апелативният състав не изяснил в достатъчна степен подлежащите на преценка факти и обстоятелства;

—	Нарушение на член 20, параграф 1, буква a) и на член 7 от Регламент № 2100/94, тъй като апелативният състав счел явно погрешно, че жалбоподателят не е можел да удостовери, че са изпълнени условията по член 20, параграф 1, буква a) и по този начин не се съобразил с обхвата на тази разпоредба;

—	Нарушение на член 75 от Регламент № 2100/94, доколкото апелативният състав основал решението си на мотиви, по които жалбоподателят не е можел да вземе отношение преди постановяване на решението;

—	Нарушение на член 63, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1239/95 (2), тъй като не бил изготвен надлежно протокол от устното производство.

(1) Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197)

(2) Регламент (ЕО) № 1239/95 на Комисията от 31 май 1995 година относно установяване на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета относно производството пред Службата на Общността за сортовете растения (ОВ L 121, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 10)

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/43

Жалба, подадена на 18 юни 2009 г. — Fedecom/Комисия

(Дело T-243/09)

2009/C 205/78

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Fédération de l’Organisation Economique Fruits et Légumes (Fedecom) (Париж, Франция) (представител: C. Galvez, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение въз основа на член 230, алинея 4 от Договора за ЕО;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяната на Решение C(2009) 203 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 г. (1), с което Комисията е обявила за несъвместими с общия пазар държавните помощи, отпуснати от Френската република на производителите на плодове и зеленчуци в рамките на „планове за действие в извънредни ситуации“ с цел улесняване на търгуването на земеделски продукти, произведени във Франция, и е наложила на Френската република да си възстанови въпросните помощи.

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква три правни основания, изведени:

—	от погрешно тълкуване на понятието за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, доколкото Комисията била приела, че доброволните вноски, изплащани от производителите в рамките на плановете за действие в извънредни ситуации (браншовите дялове), представляват държавни ресурси;

—	от погрешно тълкуване на разпоредбите на член 87, параграф 3 ЕО, доколкото Комисията била приела, че мерките, приложени в рамките на плановете за действие в извънредни ситуации, не били съвместими с общия пазар, без да направи задълбочен анализ на всеки план;

—

от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, доколкото бездействието на Комисията през период от десет години, когато тя е трябвало задължително да знае за съществуването на плановете за действие в извънредни ситуации, е могло да породи оправдани очаквания у производителите за редовността на плановете.

(1) ОВ L 127, стр. 11.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/43

Жалба, подадена на 16 юни 2009 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия

(Дело T-247/09)

2009/C 205/79

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: N. Korogiannakis и M. Dermitzakis, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията за отхвърляне на офертата, подадена от жалбоподателя в рамките на открита процедура за възлагане на обществена поръчка AO 10186 за „Изготвяне и разпространение на Приложение на Официален вестник на Европейския съюз: интернет страницата TED, ОВ S на DVD-ROM и свързани офлайн и онлайн медии“ (ОВ 2009/S 2-001445), съобщено на жалбоподателя с писмо от 7 април 2009 г., и всички последващи решения на Комисията, включително решението обществената поръчка да се възложи на определения за изпълнител оферент,

—	да се осъди Комисията да заплати обезщетение в размер на 1 490 215,58 EUR за вредите, претъпени от жалбоподателя в резултат на въпросната процедура за възлагане на обществена поръчка,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя във връзка с настоящата жалба, дори тя да бъде отхвърлена.

Правни основания и основни доводи

В настоящото производство жалбоподателят иска отмяна на решението на ответника да отхвърли офертата му, подадена в рамките на открита процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги по изготвяне и разпространение на Приложение на Официален вестник на Европейския съюз: интернет страницата TED, ОВ S на DVD-ROM и свързани офлайн и онлайн медии (AO 10186), и да възложи обществената поръчка на определения за изпълнител оферент. Освен това жалбоподателят иска да му се заплати обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на процедурата за възлагане на обществената поръчка.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят излага следните правни основания.

На първо място жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал редица явни грешки в преценката и че в нарушение на Финансовия регламент (1) и правилата за прилагането му, както и в нарушение на Директива 2004/18 (2) и член 253 ЕО не се е обосновал, нито е дал обяснения на жалбоподателя. Той посочва, че въпреки отправеното от него писмено искане Комисията не го е уведомила за съответните преимущества на определения за изпълнител оферент, въпреки че е била длъжна да го направи. Според жалбоподателя съображенията на Комисията са неясни, необосновани и лаконични, и не представляват състоятелни мотиви. Жалбоподателят твърди също така, че Комисията поправя впоследствие мотивите на обжалваното решение, след като оценителната комисия преразглежда доклада си и решава да заличи коментар относно определения за изпълнител оферент.

На второ място жалбоподателят твърди, че ответникът е нарушил членове 106 и 107 от Финансовия регламент, както и принципите на прозрачност и недопускане на дискриминация, като не е отстранил оференти, използващи подизпълнители от държави, които не са страни по Споразумението за държавните поръчки на СТО; жалбоподателят твърди, че ако ответникът все пак позволи такова участие, той трябва да действа по прозрачен и недискриминационен начин, като изясни критерия за подбор, който ще използва, за да отстрани някои дружества и да допусне други.

На трето място жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал явни грешки в преценката при сравняването на офертата на жалбоподателя с офертите на други оференти и че е не е изложил мотиви, тъй като неблагоприятното становище на оценителната комисия по офертата на жалбоподателя е неясно и необосновано.

(1) Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198)

(2) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116; Поправка ОВ L 182, 10.7.2008 г., стр. 282)

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/44

Жалба, подадена на 26 юни 2009 г. — Wilo/СХВП (Форма на кожух на мотор)

(Дело T-253/09)

2009/C 205/80

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Wilo SE (Дортмунд, Германия) (представител: адв. G. Braun, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на жалбоподателя

—	да отмени Решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 30 март 2009 г. по преписка R 1184/2008-1;

—	да осъди Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: триизмерна марка, изобразяваща кожух на мотор на отоплителна помпа за стоки от класове 7 и 11 (заявка за регистрация № 5 805 692)

Решение на проверителя: отхвърля заявката за регистрация

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1)), тъй като заявената марка е притежавала минималния изискуем отличителен характер.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78 2009 г., стр. 1)

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/44

Жалба, подадена на 26 юни 2009 г. — Wilo/СХВП (изображение на зелен картер)

(Дело T-254/09)

2009/C 205/81

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Wilo SE (Дортмунд, Германия) (представител: адв. G. Braun)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Решение на апелативния състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 30 март 2009 г. по преписка R 1196/2008-1;

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, изобразяваща зелен картер, за стоки от класове 7, 9 и 11 (заявка за регистрация № 5 620 001).

Решение на проверителя: отхвърля заявката за регистрация.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 [занапред член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1)], тъй като заявената марка разкрива изисквания минимален отличителен характер.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/45

Жалба, подадена на 6 юли 2009 г. — i-content/СХВП (BETWIN)

(Дело T-258/09)

2009/C 205/82

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: i-content Ltd Zweigniederlassung Deutschland (Берлин, Германия) (представител: A. Nordemann, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени Решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 4 май 2009 г. в процедурата по жалба R 1528/2008-4, отнасяща се до Заявка за марка на Общността 006849641 — словна марка: BETWIN — както и по-ранното Решение на Службата от 10 септември 2008 г. относно Заявка за марка на Общността 006849641 — словна марка: BETWIN;

—	да се осъди Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „BETWIN“ за услуги от класове 35, 38 и 41 (Заявка № 6 849 641)

Решение на проверителя: отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1), доколкото заявената марка има изисквания минимален отличителен характер и не съществува никаква необходимост от запазването ѝ за общо ползване; нарушение на член 79 от Регламент (ЕО) № 207/2009, нарушение на принципа на равно третиране, както и на членове 6 и 14 от ЕКПЧ и на член 49 ЕО.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/45

Жалба, подадена на 6 юли 2009 г. — Defense Technology/СХВП — DEF-TEC Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR)

(Дело T-262/09)

2009/C 205/83

Език, на който e подадена жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Defense Technology Corporation of America (Jacksonville, Съединени американски щати) (представител: R. Kunze, lawyer and Solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: DEF-TEC Defense Technology GmbH (Франкфурт/Майн, Германия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 4 май 2009 г. по преписка R 493/2002-4 (II); и

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративната марка „FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR“ за стоки в класове 5, 8 и 13 — заявка № 643 668

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Регистрация в Съединените американски щати на словната марка „FIRST DEFENSE“ за стоки от клас 13; Две регистрации в Съединените американски щати на фигуративните марки за стоки от клас 13; По-ранна общоизвестна марка в Белгия, Германия и Франция „FIRST DEFENSE“; По-ранна нерегистрирана словна марка „FIRST DEFENSE“, защитена в Германия и Франция; По-ранна нерегистрирана марка в Белгия, Германия и Франция „FIRST DEFENSE AND DESIGN“; Търговско наименование „FIRST DEFENSE“, защитено в Германия

Решение на отдела по споровете: Уважава частично възражението

Решение на апелативния състав: Отменя решението на отдела по спорове и отхвърля възражението

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 3 от Регламент №207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав не правилно е приложил посочената разпоредба и освен това е постановил неправилно решение въз основа на погрешно разбиране на изложените факти; Нарушение на членове 65, 75 и 76 от Регламент №207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав не е предприел необходимите мерки, за да изпълни решението на Първоинстанционния съд от 6 септември 2006 г. по дело T-6/05 DEF-TEC Defense Technology/СХВП — Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR)

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/46

Жалба, подадена на 10 юли 2009 г. — Serrano Aranda/СХВП — Burg Groep (LE LANCIER)

(Дело T-265/09)

2009/C 205/85

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Enrique Serrano Aranda (Murcia, Испания) (представители: J. Calderón Chavero, abogado и T. Villate Consonni, abogada)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Burg Groep BV (Bergen, Нидерландия)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Решение на първи апелативен състав на СХВП от 27 март 2009 г. по преписка R-366/20081.

—	Вследствие на горепосочената отмяна да се уважи възражението със законните последици, като се отхвърли изцяло заявката за регистрация на марка № 3343365.

—	Да се осъдят СХВП и останалите встъпили страни, в случай че оспорват жалбата, да заплатят направените в настоящото производство съдебни разноски и да се отхвърлят исканията им.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Burg Groep B.V.

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „LE LANCIER“, (заявка за регистрация № 3343365) за стоки от класове 29 и 30.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: испанска словна марка „EL LANCERO“ № 838740 за стоки от клас 30; испанска фигуративна марка № 941979, съдържаща словния елемент „EL LANCERO“, за стоки от клас 30; испанска словна марка № 943767 „EL LANCERO“ за стоки от клас 31 и испанска словна марка № 1806835 „EL LANCERO“ за стоки от клас 29.

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/48

Жалба, подадена на 4 юни 2009 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело F-56/09)

2009/C 205/90

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет на производството

Отмяна на решението на Комисията, с което се отхвърля искането на жалбоподателя с предмет, от една страна, обезщетение за вредите, претърпени поради факта, че служители на Комисията са влезли на 8 април 2002 г. в служебното му жилище в Луанда и от друга страна — предаване на копията от направените по този повод снимки и унищожаването на всички документи, свързани с това събитие.

Искания на жалбоподателя

—	да се обяви за несъществуващо ex lege или, при условията на евентуалност, да се отмени решението, с което се отхвърля искането от 24 април 2008 г.,

—	доколкото е необходимо, да се обяви за несъществуваща ex lege или, при условията на евентуалност, да се отмени докладната записка от 11 септември 2008 г.,

—	доколкото е необходимо, да се обяви за несъществуваща ex lege или, при условията на евентуалност, да се отмени акта за отхвърляне на жалбата от 3 ноември 2008 г.,

—	да се установи фактът, че на 8 април 2002 г. служители на Комисията са влезли в служебното жилище на жалбоподателя, направили са снимки и са си отбелязали някои елементи, и да се установи и обяви незаконосъобразността на този факт,

—	да се осъди Комисията да връчи писмено нa жалбоподателя всеки един от елементите на документацията, свързана с този факт,

—	да се осъди Комисията да уведоми писмено жалбоподателя за документите, включително снимките,

—	да се осъди Комисията да се погрижи за физическото унищожаване на документите и да уведоми жалбоподателя за това унищожаване,

—

да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя, като обезщетение за вредите, произтичащи от горепосочените факти, сумата от 225 000 EUR, или съответната по-голяма или по-малка сума, определена от Съда на публичната служба по справедливост, т.е.: (a) 100 000 EUR за вредите, произтичащи от незаконното влизане, (б) 100 000 EUR вредите, произтичащи от това, че незаконно са направени снимки, (в) 25 000 EUR вредите, произтичащи от факта, че незаконното са си отбелязали някои елементи, свързани с личните вещи на жалбоподателя,

—	да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя, считано от деня, следващ този на получаването от страна на Комисията на искането с дата 24 април 2008 г. и до реалното изплащане на сумата от 225 000 EUR, лихвите върху последната, в размер на 10 % годишно и с годишна капитализация,

—

да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя като обезщетение за претърпените от него и произтичащи от неуведомяването му за документите вреди, считано от утре и до деня, в който жалбоподателят бъде уведомен за документите, сумата от 100 EUR на ден или съответната по-голяма или по-малка сума, определена от Съда на публичната служба по справедливост, която е платима на първия ден от месеца, следващ решението, което ще бъде постановено по разглежданото дело, що се отнася до сумите, станали изискуеми през периода от утре до последния ден от месеца, през който ще бъде постановено това решение, и първия ден от всеки месец, последващ този на постановяване на въпросното решение, що се отнася в този контекст до правата, станали изискуеми в течение на предходния месец,

—

да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя, като обезщетение за претъпените от него вреди, произтичащи от липсата на физическо унищожаване, считано от утре и до деня на физическото унищожаване, сумата от 100 EUR на ден или съответната по-голяма или по-малка сума, определена от Съда на публичната служба по справедливост, която е платима на първия ден от месеца, следващ решението, което ще бъде постановено по разглежданото дело, що се отнася до сумите, станали изискуеми през периода от утре до последния ден от месеца, през който ще бъде постановено това решение, и първия ден от всеки месец, последващ този на постановяване на въпросното решение, що се отнася в този контекст до правата, станали изискуеми в течение на предходния месец,

—	да се осъди Комисията да възстанови на жалбоподателя всички разноски, такси и хонорари по производството, включително свързаните с изготвянето на експертиза по искане на една от страните,

—	да се осъди Комисията да поеме разноските, свързани с евентуално изготвяне на експертиза, назначена служебно.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/49

Жалба, подадена на 13 юни 2009 г. — Nicola/ЕИБ

(Дело F-59/09)

2009/C 205/91

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Carlo De Nicola (Strassen, Люксембург) (представител: L. Isola, avvocato)

Ответник: Европейска инвестиционна банка

Предмет и описание на спора

От една страна, отмяна на приетото на 14 ноември 2008 г. решение на Комисията по жалбите или неговото изменение в частта, в която то приписва на жалбоподателя (а не на неговия адвокат) искането за отвода на тримата й членове. От друга страна, отмяна на решенията за повишаване от 29 април 2008г., които не отчитат положението на жалбоподателя, както и на всички свързани с тях актове. И накрая, установяване на психическия тормоз, упражняван по отношение на жалбоподателя, и осъждане на ответника да преустанови упражняването на този тормоз.

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията по жалбите и във всички случаи то да бъде изменено в частта, в която приписва на г-н De Nicola (вместо на неговия адвокат) искането за отвод на тримата й членове и в неговата част, в която се преценява, че мотив за отвода е „едно обикновено оспорване на решението от 14 декември 2007 г.“, а не последица от признатото и отреченото, което тези трима членове неоснователно са приписали на г-н De Nicola;

—

да се отмени решението за повишаване в длъжност от 29 април 2008 г., тъй като то не отчита положението на жалбоподателя, както и всички свързани с това последващи или предходни актове, между които и оценяването за 2007 година, и ако е необходимо, предварително да се обявят за незаконосъобразни количествените ограничения, предвидени в инструкциите на ръководството на отдела по човешките ресурси;

—	да се установи упражняваният по отношение на жалбоподателя психически тормоз, и вследствие на това

—	да се осъди ЕИБ да преустанови този тормоз и да обезщети жалбоподателя за претърпените от него физически, неимуществени и имуществени вреди, както и да заплати съдебните разноски, лихвите и компенсацията за обезценяването на признатите суми.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/50

Жалба, подадена на 26 юни 2009 г. — Donati/ЕЦБ

(Дело F-63/09)

2009/C 205/93

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Paola Donati (Франкфурт на Майн, Германия) (представители: L. Levi, M. Vandenbussche, avocats)

Ответник: Европейска централна банка

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението на ЕЦБ да остави без последствие твърденията за претърпян от жалбоподателката психически тормоз, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решението на Изпълнителния съвет от 16 декември 2008 г., доколкото то съдържа заплаха и опит за сплашване на жалбоподателката,

—

да се отмени решението на Изпълнителния съвет от 16 декември 2008 г., доколкото то не съдържа решение относно изхода от административното разследване и не дава отговор на оплакването на жалбоподателката; при условията на евентуалност да се отмени решението от 16 декември 2008 г., доколкото съдържа „имплицитно“ решение да остави без последствие оплакването на жалбоподателката и да не приема последващи мерки и по-специално да не започва дисциплинарно производство,

—	да се отмени, доколкото е необходимо, решението от 16 декември 2008 г., с което се отхвърля специалната жалба на жалбоподателката,

—	да се осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, оценени ex aequo et bono на 10 000 евро.

—	да се осъди Европейска централна банка да заплати съдебните разноски.

29.8.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/52

Поправка на известие в Официален вестник по дело T-159/09

( Официален вестник на Европейския съюз C 153 от 4 юли 2009 г., стр. 44 )

2009/C 205/95

Известието в Официален вестник по дело T-159/09, Biofrescos/Комисия, следва да се чете по следния начин:

„Жалба, подадена на 21 април 2009 г. — Biofrescos — Comércio de Produtos Alimentares, Lda/Комисия на Европейските общности

(Дело T-159/09)

2009/C 193/67

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Biofrescos — Comércio de Produtos Alimentares, Lda (Linda-a-Velha, Португалия) (представител: A. Magalhães e Menezes, advogado)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решението на Комисията от 16 януари 2009 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателя за опрощаване на вносни мита в размер на 41 271,09 EUR и се разпорежда последващото им събиране.

Правни основания и основни доводи

Между септември 2003 г. и февруари 2005 г. жалбоподателят внася определен брой пратки замразени скариди от Индонезия, за които иска опрощаване на вносните мита на основание член 220, параграф 2, буква б, член 236 и член 239, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (1).

Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила най-малкото посочените разпоредби, доколкото на първо място не се е произнесла по нито един от изложените от жалбоподателя в молбата му за опрощаване на вносни мита доводи, на второ място изложените от нея мотиви са недостатъчни, подвеждащи и неразбираеми, на трето място е тълкувала неправилно грешката, допусната от самите индонезийски власти, и на четвърто и последно място е приела за доказани факти, които всъщност не са били доказани и във връзка с които участващите в производството органи, а не жалбоподателят носят доказателствената тежест.

(1) ОВ L 97, стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58.“

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2009.205.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 205

Издание на български език	Информация и известия	Година 52 29 август 2009 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд
2009/C 205/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюзОВ C 193, 15.8.2009 г.	1

	Поправки
2009/C 205/95	Поправка на известие в Официален вестник по дело T-159/09 (ОВ C 153, 4.7.2009 г., стр. 44)	52