19.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/1

1.

На 7 юли 2009 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Словения за периода от 2008—2011 г.

2.

За силния икономически растеж на Словения през последните години, достигащ средно 5 % за периода 2004—2008 г., допринасят високите инвестиции и големият износ. Като се има предвид голямата степен на отвореност на икономиката, тя беше силно засегната от глобалната криза. Икономическата активност се забави значително през 2008 г. като през последното тримесечие се наблюдава рязък спад. Същевременно в икономиката се наблюдаваха растящи разходи за труд. Освен това, макар че високият растеж на заетостта и заплатите се отразяват благоприятно на частното потребление, растежът му бе забавен от високата инфлация и намаляващото доверие на потребителите. Използвайки възможностите за промени във фискалната политика, които предоставят умерените равнища на дефицита и дълга отпреди кризата, органите приеха мерки за подкрепа на икономиката, насочени към стабилизиране на финансовата система, запазване на работните места и увеличаване на потенциала за растеж, а предприятията се възползваха и от данъчните облекчения, за които бе взето решение преди началото на кризата. В същото време, като се има предвид необходимостта да се подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси, бяха предприети мерки за консолидация и по-нататъшни спестявания, които са приети след представянето на програмата (с допълнителния бюджет, приет от правителството на 17 юни) и имат за цел да се овладее бързото нарастване на държавния дефицит от под 1 % от БВП през 2008 г. до над 5 % от БВП през 2009 г. (около половината от влошаването се дължи на действието на автоматичните стабилизатори). Преустановяването на фискалните стимули и възвръщането към политика на бюджетна консолидация са ключово предстоящо предизвикателство заедно с необходимостта да се подобри дългосрочната устойчивост чрез реформа на пенсионната система. С оглед на състоянието на заплатите и производителността друго предизвикателство е подобряването на конкурентоспособността чрез адекватни политики в областта на трудовите възнаграждения и усилия в областта на изследванията и иновациите, които следва да подпомогнат увеличаването на технологичната интензивност на производството.

3.

В макроикономическия сценарий, на който се основава програмата, се предвижда след увеличаване с 3,5 % през 2008 г. растежът на реалния БВП да намалее с 4 % през 2009 г., преди да се възстанови до положителни равнища, които нарастват през остатъка от периода на програмата. Оценяван въз основа на наличните към момента данни (2), главно данните за реалния БВП за първото тримесечие на 2009 г., които бяха публикувани след предоставянето на програмата, този сценарий изглежда основан на оптимистични предвиждания за растежа. Икономическият растеж през 2009 г. би могъл да е по-нисък от предвиденото в програмата, а възстановяването може да е по-умерено през 2010 г. Също с оглед на това повишаването на безработицата може да е донякъде по-бързо от прогнозираното в актуализацията. Прогнозите в програмата за динамиката на инфлацията, която се очаква да бъде значително по-умерена от върховите ѝ стойности през 2008 г., изглеждат реалистични. В актуализацията се прогнозира по-силно изразено намаляване на външнотърговския дефицит от предвижданото от службите на Комисията през 2009 г. (5,6 % от БВП през 2008 г.) в контекста на значителна корекция в отрицателна посока на растежа на заплатите в частния сектор.

4.

Според нотификацията от пролетта на 2009 г. за 2008 г. се очаква дефицитът на консолидирания държавен бюджет да бъде 0,9 % от БВП, в съответствие с установената в предишната актуализация на програмата за стабилност цел, но при по-нисък от предвиждания растеж на БВП (постигнат растеж от 3,5 % спрямо планиран растеж от 4,6 %). Изпълнението на бюджета се характеризира с превишаване на разходите. Това попречи да се надхвърли целта за 2008 г., което щеше да е възможно, като се има предвид, че i) изпълнението на бюджета за 2007 г. е с над 1 процентен пункт от БВП по-добро от очакваното в предходната програма и ii) растежът на приходите през 2008 г. е по-висок от предвиденото в бюджета. Приходите нараснаха със 7,1 % вместо с планираните 6,4 % при положителни развития по отношение на личните подоходни данъци, социалноосигурителните вноски и неданъчните приходи. Разходите са нараснали с 10,7 % вместо със 7,4 %, като са били надхвърлени при публичните инвестиции, социалните трансфери и възнагражденията на служителите.

5.

Според актуализираната програма се очаква дефицитът на консолидирания държавен бюджет да нарасне значително през 2009 г. до 5,1 % от БВП, което отразява действието на автоматичните стабилизатори и различните дискреционни мерки, както и силната динамика на социалните трансфери (по-специално вследствие на процедури по индексиране) и възнагражденията на служителите (поради споразумението да се разгледат разликите в трудовите възнаграждения). Според програмата заложените в пакетите на правителството за стимулиране мерки за подкрепа на икономиката, както и експанзионистичните мерки, предприети преди началото на кризата (главно данъчни облекчения за дружествата), възлизат общо на почти 2 % от БВП. В същото време бяха приети мерки за консолидация под формата на повишаване на акцизите и намаляване на разходите по отношение на заплатите в публичния сектор, междинното потребление и инвестициите. Последните бяха обявени в програмата за стабилност и по-късно потвърдени само отчасти в допълнителния бюджет. В програмата се предвижда увеличаване на структурния дефицит, т.е. на дефицита, коригиран спрямо фазата на икономическия цикъл, без да се взимат предвид еднократните и други временни мерки, оценено на 1,25 процентни пункта от БВП (при изчисления според общоприетата методология), което свидетелства за експанзионистична фискална политика.

6.

Средносрочната стратегия в програмата е през периода на програмата да се намали дефицитът на консолидирания държавен бюджет чрез мерки за корекция в началото на периода от малко над 5 % от БВП през 2009 г. на 3,4 % от БВП през 2011 г. Първичният дефицит ще се подобрява малко по-бързо, като се има предвид прогнозираното увеличаване на лихвената тежест. В програмата се потвърждава средносрочната бюджетна цел (СБЦ) на Словения за структурен дефицит от 1 % от БВП, но макар че се предвижда приближаване към СБЦ след 2010 г., не се прогнозира тя да бъде постигната в рамките на периода на програмата. Отразявайки целта „фискалното стимулиране да се преустанови успоредно с икономическото възстановяване до 2011 г.“, тежестта на предвижданата консолидация е съсредоточена предимно върху разходите, като тя се постига чрез намаляване на субсидиите с 1 процентен пункт от БВП между 2009 г. и 2011 г. Режимът на субсидиране на заплатите следва да бъде постепенно преустановен през 2010 г., а останалите мерки за стимулиране по отношение на разходите през 2011 г. Прогнозираното повишаване на лихвената тежест с 0,25 процентни пункта от БВП през периода на програмата се компенсира до голяма степен от намаляване на възнагражденията на служителите като дял от БВП. Планира се пакетът за социални трансфери да бъде замразен до края на 2010 г. (на достигнатото равнище през първата половина на 2009 г.).

Планира се през 2010 г. приходите да се повишат с 0,5 процентни пункта от БВП. Съотношението на брутния държавен дълг, възлизащо по оценки на 22,8 % от БВП през 2008 г., се предвижда да нарасне с около 13,5 процентни пункта през периода на програмата. Повече от половината от повишаването на съотношението на дълга се дължи на значителното увеличаване на първичния дефицит, но ефектът на снежната топка и значителната корекция наличности—потоци през 2009 г., отразяващи рекапитализациите и операциите за поддържане на ликвидността с цел подкрепа на финансовия сектор, също имат принос.

7.

Има риск от постигане на по-лоши от предвидените в програмата бюджетни резултати през нейния период. Първо, икономическият растеж би могъл да се окаже по-нисък от предвидения в програмата. Второ, както се предполага в приетия след предаването на програмата допълнителен бюджет, обявените в програмата за стабилност за 2009 г. съкращения на разходите за междинно потребление и инвестиции може да не се реализират изцяло. Съществува риск и от превишаване на разходите: например предвижданото по-нататъшно ограничаване на разходите за заплати все още предстои да бъде договорено със социалните партньори. Може да се окаже трудно и осигуряването на планираното неутрализиране на мерките за стимулиране по отношение на разходите, които се състоят предимно от субсидии. Трето, в допълнение към отражението на евентуалния по-нисък икономически растеж, след 2010 г. може да се наблюдава и недостиг на приходите, особено от косвени данъци. И накрая, значителните правителствени гаранции, предоставени като част от мерките за подкрепа на финансовия сектор, съставляват допълнителен риск за бюджетите цели (ако и когато се активират гаранциите, разходите могат да нараснат). Рискът за постигане на по-ниски от заложените бюджетни цели, увеличен от неопределеността по отношение на корекцията наличности-потоци, предполага, че съотношението на дълга може да нарасне по-бързо от планираното в програмата.

8.

Дългосрочното отражение върху бюджета на застаряването на населението в Словения е доста над средното ниво за ЕС, най-вече поради прогнозираното относително високо нарастване през следващите десетилетия на разходите за пенсии като дял от БВП. Състоянието на бюджета през 2008 г. според оценката в програмата се е влошило в сравнение с изходната позиция в предишната програма и това увеличава бюджетното въздействие на застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси. Ограничаването на първичния дефицит в средносрочен план, както е предвидено в програмата, и по-нататъшното осъществяване на пенсионна реформа, насочена към ограничаване на значителното увеличение на свързаните със застаряването на населението разходи, по-специално чрез насърчаване на увеличаването на продължителността на трудовата активност, биха допринесли за намаляване на високите рискове пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

9.

Бюджетната рамка на Словения подлежи на подобрение, особено в областта на контрола на разходите с оглед на заложеното в основата на консолидационната стратегия ограничаване на разходите. В същото време ефикасността и ефективността на публичните разходи, включително в областта на здравеопазването, може да се повиши, така че да се гарантира, че ограничаването на разходите не застрашава равнището на предоставяните услуги. За постигането на тази цел правителството възнамерява да въведе бюджетиране въз основа на резултатите от дейността още от следващия бюджетен цикъл (2010—2011 г.), но в програмата не се предоставят подробности относно осъществяването на това на практика.

10.

Словения прие редица мерки за запазване на стабилността на финансовия сектор. През есента на 2008 г. е въведена неограничена държавна гаранция за банковите депозити на физическите лица. Освен това правителството има право да използва следните видове мерки: i) заеми за кредитни институции, (пре)застрахователни и пенсионни дружества, както и поемането на дялове от собствения им капитал; ii) държавни гаранции за кредитните институции при операции за рефинансиране; и iii) изкупуване на искове от кредитни институции. Планирано е тези мерки да бъдат постепенно преустановени до края на 2010 г. Определеният максимален размер на общия обем на държавните гаранции е 12 милиарда евро (33 % от БВП). Приетият в началото на 2009 г. втори пакет от мерки се състои от схема за държавни гаранции за банковите кредити за предприятията и рекапитализирането на Словенската банка за финансиране на износа и развитието и на Фонда за предприемачество (заедно възлизащи на 0,6 % от БВП). И накрая, правителството временно вложи на депозит в банки събраните суми от неотдавнашни емисии на облигации.

11.

В съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване, одобрен през декември 2008 г. от Европейския съвет, Словения прие два пакета за фискално стимулиране. Заедно с данъчните облекчения в полза на дружествата, за които бе взето решение преди началото на кризата, мерките за стимулиране на икономиката възлизат общо на почти 2 % от БВП и ще се финансират отчасти с вече приетите и обявени мерки за консолидация. Въз основа на допълнителния бюджет нетното въздействие възлиза на около ¾ % от БВП. Мерките изглеждат подходящ отговор на икономическия спад, като се има предвид, че предизвикателствата пред дългосрочната устойчивост ограничават свободата за предприемане на фискални мерки, предоставена от умерените равнища на дефицита и дълга в началото на кризата.

Мерките за стимулиране могат да се разглеждат като своевременни и целенасочени, тъй като те са съсредоточени върху спирането на влошаването на пазара на труда и увеличаването на потенциала за растеж и конкурентоспособност чрез стимулиране на инвестициите в нови технологии и научно-изследователска и развойна дейност. Трети пакет от мерки, чрез който част от средствата от предишните два пакета се пренасочват с оглед на ниското усвояване на схемата за субсидиране на възнагражденията, е приет от правителството след представянето на програмата. В него се предвижда по-нататъшна подкрепа за пазара на труда и еднократен трансфер за хора в неравностойно социално и икономическо положение. Предвижда се мерките за стимулиране, които са свързани с разходи (основно субсидии), да бъдат временни — с продължителност една или две години, но останалите мерки, включително данъчните облекчения, за които е взето решение преди това, са с постоянен характер. Текущите инфраструктурни инвестиции следва да предоставят по-нататъшна подкрепа за възстановяването. Приетите от властите мерки са свързани със средносрочната програма за реформи и специфичните за страната препоръки, предложени от Комисията на 28 януари 2009 г. в рамките на Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост, които са одобрени от пролетния Европейски съвет от 19 март.

12.

След голямото увеличаване през 2009 г. се предвижда дефицитът постепенно да намалява, особено през 2010 г. Като се вземат предвид рисковете за бюджетните цели, дефицитът няма да бъде приведен отново под референтната стойност от 3 % от БВП до края на периода на програмата (2011 г.). Вероятно е дефицитът за 2009 г. да нарасне значително, като е възможно той да надхвърли целта в програмата. Бюджетната политика в програмата за 2010 и 2011 г. няма да осигури подходящо структурно подобрение с оглед на предизвикателствата във връзка с дългосрочната устойчивост, освен ако не се извърши пенсионна реформа и не се вземат мерки по отношение на горепосочените рискове за бюджетните цели, по-специално чрез компенсиране на стимулирането успоредно с възстановяването на икономиката, прилагайки по-нататъшни мерки за консолидация и осигурявайки стриктен контрол на разходите. Освен това, предвижданото уравновесяване през 2011 г. следва да се ускори с оглед на прогнозираното увеличаване на икономическия растеж.

13.

Относно посочените в кодекса за поведение за програмите за стабилност и програмите за конвергенция изисквания за предоставянето на данни, в програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (3).

i)

да приложи през 2009 г. мерките за стимулиране на икономиката в съответствие с ЕПИВ и в рамките на Пакта за стабилност и растеж;

ii)

а започне да неутрализира фискалното стимулиране, както е планирано в програмата през 2010 г., и след това да осъществи значителна консолидация чрез конкретни мерки; същевременно да контролира стриктно държавните разходи, включително като осъществи заплануваните подобрения в бюджетната рамка;

iii)

с оглед на прогнозираното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси чрез реформа на пенсионната система, по-специално чрез насърчаване на продължителността на трудовата активност.

19.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/6

19.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/8

Food Safety and Inspection Service (FSIS) of the United States Department of Agriculture (USDA)

Washington D.C., 20250

UNITED STATES OF AMERICA

19.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/9

1.

На срещите си на 20 март и на 18 и 19 юни 2009 г. Европейският съвет потвърди ангажимента си за възстановяване на доверието и правилното функциониране на финансовия пазар, което е необходимо условие за излизане от настоящата финансова и икономическа криза. Предвид системния характер на кризата и взаимосвързаността на финансовия сектор бяха започнати редица дейности на общностно равнище за възстановяване на доверието във финансовата система, за запазване на вътрешния пазар и за гарантиране на отпускането на заеми за икономиката (1).

2.

Тези инициативи трябва да бъдат допълнени от дейност на равнището на отделните финансови институции, за да се гарантира, че тези институции са способни да устоят на настоящата криза и да възвърнат жизнеспособността си в дългосрочен план, без да разчитат на държавна подкрепа, за да може функцията им на заемодатели да почива на по-солидна основа. Комисията вече разглежда редица дела за държавна помощ в резултат на намеса на държавите-членки, за да избегнат проблеми с ликвидността, платежоспособността или отпускането на заеми. В три последователни съобщения Комисията предостави насоки за планирането и прилагането на държавна помощ за банките (2). В тези съобщения Комисията призна, че тежестта на кризата оправдава предоставянето на помощ, която може да се счита за съвместима в съответствие с член 87, параграф 3, буква б) от Договора за създаване на Европейската общност, и създаде рамка, чрез която държавите-членки да могат да предоставят по последователен начин публични гаранции, да провеждат рекапитализация и мерки за освобождаване от обезценените активи. Основната цел на тези правила е да гарантират, че целите на финансова стабилност и запазване на кредитните потоци могат да бъдат изцяло постигнати чрез оздравителните мерки, като същевременно правилата гарантират равнопоставеност между банките (3), разположени в различните държави-членки, както и между банките, които получават публична помощ, и останалите, като се избягва вредната надпревара за повече отпуснати субсидии, ограничава се моралният риск и се гарантира конкурентоспособността и ефикасността на европейските банки на общностния пазар и на международните пазари.

3.

Правилата за държавната помощ осигуряват инструмент за гарантиране на съгласуваността на мерките, предприети от държавите-членки, които са решили да действат. На държавите-членки обаче остава решението за това дали да се използват обществени средства, например за защита на банките от обезценени активи. В някои случаи финансовите институции ще могат да се справят с кризата без значително адаптиране или допълнителна помощ. В други случаи може да бъде необходима държавна помощ под формата на гаранции, рекапитализация или мерки за освобождаване от обезценените активи.

4.

Когато финансова институция получава държавна помощ, държавите-членки следва да представят план за жизнеспособност или по-основен план за преструктуриране, за да потвърдят или възстановят жизнеспособността на отделните банки в дългосрочен план, без да разчитат на държавна подкрепа. Вече бяха установени критерии, за да се определят условията, според които дадена банка трябва да подлежи на по-основно преструктуриране, както и за това кога са необходими мерки срещу нарушаването на конкуренцията, произтичащо от помощта (4). Настоящото съобщение не променя тези критерии. То ги допълва с оглед на подобряване на предсказуемостта и осигуряване на съгласуван подход чрез разясняване на това как Комисията ще оценява съвместимостта на помощта за преструктуриране (5), предоставена от държавите-членки на финансовите институции в настоящите условия на криза на системата, в съответствие с член 87, параграф 3, буква б) от Договора.

5.

Съобщението относно банковия сектор, съобщението относно рекапитализацията и съобщението относно обезценените активи напомнят основните принципи, посочени в Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (6). Тези принципи изискват най-вече помощта за преструктуриране да води до възстановяване на жизнеспособността на предприятието в дългосрочен план без държавна помощ. Те изискват също помощта за преструктуриране да бъде придружена в рамките на възможното от адекватно споделяне на тежестта и от мерки за свеждане до минимум на нарушенията на конкуренцията, които в дългосрочен план биха отслабили като цяло структурата и функционирането на съответния пазар.

6.

Целостта на вътрешния пазар и развитието на банките в цялата Общност трябва да бъдат основни съображения при прилагането на тези принципи, а фрагментирането и разпределянето на пазара следва да се избягват. След като бъде преодоляна настоящата криза, европейските банки следва да заемат силни световни позиции въз основа на европейския финансов пазар. Комисията потвърждава също нуждата от предвиждане и управление на промяната по социално отговорен начин и подчертава необходимостта от спазване на националното законодателство, чрез което се прилагат директивите на Общността за информирането и допитването до работниците, приложими при тези обстоятелства (7).

7.

В настоящото съобщение се обяснява как Комисията ще проучи помощта на банките за преструктуриране в настоящата криза, като вземе предвид необходимостта от модулиране на миналата практика в светлината на характера и глобалния мащаб на кризата, системната роля на банковия сектор за цялата икономика и системните ефекти, които може да произтекат от необходимостта на редица банки да се преструктурират в рамките на един и същ период.

8.

Раздел 2 се прилага за случаи, в които държавата-членка е задължена да уведоми за план за преструктуриране (9). Принципите от раздел 2 се прилагат по аналогия за случаи, в които държавата-членка не е задължена официално да уведоми за план за преструктуриране, но все пак от нея се изисква да демонстрира жизнеспособност на банката- бенефициер (10). В последния случай Комисията по принцип ще изисква по-малко подробна информация, освен в ситуации, при които възникват съмнения (11). В случай на съмнение Комисията ще търси по-специално доказателства за адекватно стрес-тестване в съответствие с точка 13, както и доказателства за валидиране на резултатите от тестовете от националните компетентни органи. Раздели 3, 4 и 5 се прилагат само за случаи, в които държавата-членка, е задължена да уведоми за план за преструктуриране. Раздел 6 се отнася до обхвата във времето на настоящото съобщение и се прилага както за държави-членки, които са задължени да уведомят за план за преструктуриране на бенефициера на помощта, така и за държави-членки, които трябва само да докажат жизнеспособността на бенефициера на помощта.

9.

В случаите, при които въз основа на предишни насоки или решения на Комисията държава-членка е задължена да представи план за преструктуриране (12), този план следва да бъде цялостен, подробен и основан на последователна концепция. В плана следва да се посочва как възможно най-скоро банката ще възвърне жизнеспособността си в дългосрочен план без държавна помощ (13). Уведомлението за план за преструктуриране следва да включва сравнение с алтернативни варианти, включително разделяне на банката или поемане от друга банка, за да може Комисията да прецени (14) дали са налице решения, които да са насочени към пазара в по-голяма степен, да са по-нискоразходни и по-малко нарушаващи конкуренцията и да са съвместими с поддържането на финансова стабилност. В случай че банката не може да възстанови жизнеспособността си, в плана за преструктуриране следва да се посочва как може да се извърши организирано ликвидацията ѝ.

10.

В плана за преструктуриране следва да се набелязват причините за трудностите на банката и собствените ѝ слабости и да се очертае начинът, по който предложените мерки за преструктуриране решават присъщите на банката проблеми.

11.

В плана за преструктуриране следва да се съдържа информация за бизнес модела на бенефициера, и по-специално организационната му структура, финансирането (като се покаже жизнеспособността на краткосрочната и дългосрочната му структура на финансиране (15)), корпоративното управление (като се покаже предотвратяването на конфликти на интереси, както и необходимите промени в управлението (16)), управлението на риска (включително обявяването на обезценени активи и разумното провизиране за очакваните неработещи активи), управлението на активите и пасивите, генерирането на парични потоци (което следва да достига достатъчни нива без държавна подкрепа), задбалансовите задължения (като се покаже устойчивостта и консолидацията им, когато банката е изложена на риск значително (17), ливъриджа, настоящата и бъдещата капиталова адекватност в съответствие с приложимата надзорна регламентация (въз основа на разумна оценка и адекватно провизиране) и структурата за стимулиране чрез възнаграждения (18) (като се покаже как тази структура насърчава дългосрочната рентабилност на бенефициера).

12.

За всяка бизнес дейност и център на печалба следва да се прави анализ на жизнеспособността с необходимата разбивка. Възстановяването на жизнеспособността на банката следва да произтича основно от вътрешни мерки. То може да се основава и на външни фактори, като промени в цените и търсенето, над които предприятието няма особено влияние, но само ако очакванията за пазара са общоприети. Преструктурирането изисква оттегляне от дейности, които са структурно губещи в средносрочен план.

13.

Дългосрочната жизнеспособност е постигната, когато банката е в състояние да покрива всичките си разходи, включително обезценяването и финансовите разходи, и да осигурява адекватна възвръщаемост на собствения капитал, като се отчита профилът на риска на банката. Преструктурираната банка следва да може да се конкурира на капиталовия пазар с помощта на собствените си предимства в съответствие с подходящите регулаторни изисквания. Очакваните резултати от планираното преструктуриране трябва да бъдат демонстрирани според базов сценарий и според „стресов“ сценарий (сценарий, при който се симулира криза). За тази цел плановете за преструктуриране трябва наред с другото да отчитат настоящото състояние и бъдещите перспективи пред финансовите пазари, като отразяват базовия сценарий и най-лошия възможен сценарий. При стрес-тестването следва да се отчитат редица сценарии, включително комбинация от кризисни събития и продължителна глобална рецесия. Хипотезите следва да се съпоставят с подходящите секторни показатели, адаптирани по адекватен начин, за да се отчетат новите елементи от настоящата криза на финансовите пазари. Планът следва да включва мерки за отговор на възможните изисквания, възникнали от стрес-тестването. Стрес-тестването следва да основава в рамките на възможното на общи параметри, договорени на общностно ниво (като разработената от Комитета на европейските банкови надзорници методология) и адаптирани в съответните случаи към специфичните за отделна държава и банка обстоятелства.

14.

В настоящата криза правителствата рекапитализираха банките при условия, диктувани основно от съображения за финансова стабилност, а не за възвращаемост, която би била приемлива за частен инвеститор. Следователно за постигане на дългосрочна жизнеспособност се изисква всяка получена държавна помощ или да се погаси след време, както е предвидено в момента на отпускане на помощта, или да се изплати в съответствие с нормалните пазарни условия, като по този начин се гарантира, че е приключена всяка форма на допълнителна държавна помощ. Тъй като Договорът е неутрален по отношение на собствеността, правилата за държавната помощ се прилагат независимо дали банката е частна или е държавна собственост.

15.

Макар периодът на преструктуриране да следва да бъде възможно най-кратък, за да се възстанови бързо жизнеспособността, Комисията ще вземе предвид условията на настоящата криза и следователно може да разреши някои структурни мерки да бъдат предприети за период, по-дълъг от обикновеното, по-специално за да се избегне свръхпредлагане на пазарите поради спешни продажби (19). Преструктурирането обаче следва да бъде осъществено възможно най-бързо и да продължи не повече от пет години (20), за да бъде ефективно и да позволи надеждно възвръщане на жизнеспособността на преструктурираната банка.

16.

Ако по време на периода за преструктуриране за възвръщане на жизнеспособността е необходима допълнителна помощ, която не е предвидена в първоначално уведомения план за преструктуриране, тя ще подлежи на отделно уведомление ex ante и всяка такава допълнителна помощ ще бъде взета предвид при окончателното решение на Комисията.

17.

Продажбата на банка в затруднение на друга финансова институция може да допринесе за възстановяването на жизнеспособността в дългосрочен план и да спомогне за възстановяването на доверието в пазара, ако купувачът е жизнеспособен и способен да поеме трансфера на банката в затруднение. Продажбата може също да спомогне за консолидирането на финансовия сектор. За тази цел купувачът следва да докаже, че интегрираната структура ще бъде жизнеспособна. В случай на продажба трябва също да се спазват изискванията за жизнеспособност, собствен принос и ограничения в нарушенията на конкуренцията.

18.

За да се предоставят равни възможности на всички потенциални оференти, по принцип следва да бъде осигурен прозрачен, обективен, безусловен и недискриминационен процес на продажба (21).

19.

Освен това, без да се засяга системата за контрол на сливанията, която може да бъде приложима, и като се признава, че продажбата на конкурент на подпомогната банка в затруднение може едновременно да спомогне за възстановяването на жизнеспособността в дългосрочен план и да доведе до повишена консолидация на финансовия сектор, тази продажба следва да не се позволява, в случай че би могла да доведе prima facie до значителна пречка за ефективната конкуренция, освен ако нарушенията на конкуренцията не се третират чрез подходящи мерки, придружаващи помощта.

20.

Продажбата на банка може да включва също държавна помощ за купувача и/или за продадената дейност (22). Ако продажбата е организирана чрез открита и безусловна конкурентна тръжна процедура и активите се дават на предложилия най-високата цена, продажната цена се смята за пазарната цена и може да се изключи наличието на помощ за купувача (23). По изключение може да се приеме, че отрицателна продажна цена (или финансова подкрепа за компенсиране на такава отрицателна цена) не представлява държавна помощ, ако продавачът би понесъл по-високи разходи в случай на ликвидация (24). Комисията ще вземе под внимание за изчисляване на разходите за ликвидация при такива обстоятелства само онези задължения, които биха били поети от инвеститор в условията на пазарна икономика (25). Това изключва задължения, произтичащи от държавна помощ (26).

21.

В случаите, в които не е вероятно банка да може да си възвърне жизнеспособността в дългосрочен план, следва винаги да се предвижда възможността за организирано прекратяване или разпродажба чрез търг на банката в затруднение. Правителствата следва да насърчават оттеглянето на нежизнеспособните участници на пазара, като същевременно осигуряват процесът на оттегляне да се извърши в подходящ график, запазващ финансовата стабилност. В съобщението относно банковия сектор се предвижда процедура, в чиито рамки следва да се извърши това организирано прекратяване (27). Придобиването на „добрите“ активи и пасиви на банка в затруднение би могло да съществува като възможност за „здрава“ банка, тъй като това би било ефективен от гледна точка на разходите начин да се увеличат депозитите и да се изградят отношения с надеждни кредитополучатели. Освен това създаването на автономна „добра“ банка от комбинация от „добри“ активи и задължения на съществуваща банка може също да представлява приемлив път за постигане на жизнеспособност, при условие че тази нова структура не е в състояние да нарушава конкуренцията по нечестен начин.

22.

За да се ограничат нарушенията на конкуренцията и да се смекчи моралният риск, помощта следва да бъде ограничена до необходимия минимум, а бенефициерът на помощта следва да осигури адекватен собствен принос към разходите за преструктуриране. Банката и притежателите на капитала му следва да допринесат за преструктурирането възможно най-много със собствените си ресурси. Това е необходимо, за да се гарантира, че оздравените банки носят адекватна отговорност за последствията от миналото си поведение и за да се създадат подходящи стимули за бъдещото им поведение.

23.

Помощта за преструктуриране следва да бъде ограничена до покриване на разходите, необходими за възстановяване на жизнеспособността. Това означава, че не трябва да се предоставят на предприятието публични средства, които биха могли да бъдат използвани за финансиране на дейности, нарушаващи пазара и несвързани с процеса на преструктуриране. Например придобиване на дялове в други предприятия или нови инвестиции не може да бъде финансирано чрез държавна помощ, освен ако не е от основно значение за жизнеспособността на предприятието (28).

24.

За да ограничат размера на помощта до необходимия минимум, банките следва първо да използват собствените си ресурси за финансиране на преструктурирането. Това може например да включва продажбата на активи. Държавна подкрепа следва да се предоставя при условия на адекватно споделяне на тежестта на разходите (29). Това означава, че разходите, свързани с преструктурирането, се поемат не само от държавата, но и от тези, които са инвестирали в банката, чрез абсорбиране на загубите с наличния капитал и чрез изплащане на адекватно възнаграждение за държавната намеса (30). Въпреки това Комисията смята, че не е подходящо фиксирането на прагове относно споделянето на тежестта ex ante в контекста на настоящата криза на системата, като се имат предвид целите за улесняване на достъпа до частен капитал и възстановяването на нормалните пазарни условия.

25.

Всяка дерогация от адекватно споделяне на тежестта ex ante, което от съображения за финансова стабилност може да се предостави през оздравителната фаза, трябва да бъде компенсирана чрез допълнителен принос на по-късен етап от преструктурирането, например под формата на клаузи за дължими възстановявания и/или чрез по-задълбочено преструктуриране, включващо допълнителни мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията (31).

26.

Банките следва да могат да възнаграждават капитала, например под формата на дивиденти и купони върху оставащия подчинен дълг, от печалбите, генерирани от своите дейности. Банките обаче не следва да използват държавна помощ за възнаграждаване на собствените си средства (собствен капитал и подчинен дълг), когато тези дейности не генерират достатъчни печалби. Следователно в контекста на преструктуриране приспадането на загуби по усмотрение на банките бенефициери (например чрез освобождаване на резерви или намаляване на собствения капитал), за да се гарантира изплащането на дивидентите и купоните върху оставащия подчинен дълг, по принцип е несъвместимо с целта за споделяне на тежестта (32). Може да се наложи това да се балансира с осигуряването на способност за рефинансиране на банката и със стимулите за излизане (33). За да насърчи рефинансирането от страна на банката бенефициер, Комисията може да се отнесе благосклонно към плащането на купони по новоиздадени хибридни капиталови инструменти, които трябва да се изплатят преди съществуващия подчинен дълг. Във всеки случай на банките следва по принцип да е разрешено да изкупуват собствените си акции по време на фазата на преструктуриране.

27.

Следва да остане като възможност предоставянето на допълнителна помощ по време на периода на преструктуриране, ако това е оправдано от гледна точка на финансовата стабилност. Всякаква друга помощ следва да бъде ограничена до необходимия минимум, за да се гарантира жизнеспособността.

28.

Държавната помощ може да окаже подкрепа за финансовата стабилност във време на криза на системата и положителното отражение от тази подкрепа може да се разшири, но помощта може при все това да предизвика по различни начини нарушения на конкуренцията. Ако банките се конкурират въз основа на предимствата на продуктите и услугите си, тези, които натрупват прекомерен риск и/или се основават на неустойчиви бизнес модели, в крайна сметка ще загубят пазарния си дял и вероятно ще напуснат пазара, а същевременно по-ефикасни конкуренти ще разширят дейността си или ще навлязат на съответните пазари. Държавната помощ продължава минали нарушения на конкуренцията, предизвикани от поемане на прекомерен риск и неустойчиви бизнес модели, чрез изкуствена подкрепа за пазарната мощ на бенефициерите. По този начин тя може да създаде морален риск за бенефициерите, като отслабва стимулите за тези, които не получават помощ, да се конкурират, да инвестират и да иновират. Накрая, държавната помощ може да подкопае единния пазар, като по несправедлив начин прехвърля част от тежестта на структурното адаптиране и придружаващите го социални и икономически проблеми на други държави-членки, като същевременно създава пречки за навлизане на пазара и за стимулите за трансгранични дейности.

29.

Финансовата стабилност остава основна цел на помощта за финансовия сектор във време на криза на системата, но запазването на стабилността на системата в краткосрочен план не следва да наврежда в дългосрочен план на равнопоставеността между операторите и конкурентоспособността на пазарите. В този контекст мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията поради държавна помощ играят важна роля, и по-специално по следните причини. Първо, банките в Общността пострадаха от кризата в много различна степен и държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на банки в затруднение може да засегне положението на банките, които са останали стабилни, като е възможно да се отрази отрицателно на финансовата стабилност. В ситуация на финансова, икономическа и бюджетна криза разликите между държавите-членки по отношение на наличните за държавна намеса ресурси стават още по-подчертани и нарушават равнопоставеността в единния пазар. Второ, националните мерки за намеса в настоящата икономическа криза ще бъдат насочени поради самия си характер към националните пазари и по този начин се създава сериозен риск от изтегляне зад националните граници и фрагментиране на единния пазар. Трябва да се оцени пазарното присъствие на бенефициерите на помощ, за да се гарантира ефективна конкуренция и да се предотвратят натрупването на пазарна мощ, пречките за навлизане на пазара и възпрепятстването на трансгранични дейности, които са в ущърб на европейските предприятия и потребители. Трето, настоящата мащабна публична намеса, необходима за финансовата стабилност, и възможните ограничения на нормалното споделяне на тежестта ще причинят със сигурност дори по-голям морален риск, който трябва да бъде отстранен по подходящ начин, за да се предотврати появата в бъдеще на вредни стимули и прекомерно рисковано поведение и да се положат основите за завръщане към нормални пазарни условия без държавна подкрепа.

30.

Мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията следва да бъдат изготвени специално, за да отстранят нарушенията, установени на пазарите, на които банката бенефициер извършва дейност след възстановяването на жизнеността си след преструктуриране, като същевременно тези мерки следва да съответстват на обща политика и принципи. При оценката си на нуждата от такива мерки Комисията взема за отправна точка размера, мащаба и обхвата на дейностите, които въпросната банка би имала след прилагане на надежден план за преструктуриране, както е предвидено в раздел 2. Нарушенията на конкуренцията могат да бъдат отстранени чрез мерки във връзка със пасивите и/или във връзка с активите в зависимост от характера на нарушението (34). Естеството и формата на тези мерки ще зависят от два критерия: първо, от размера на помощта и от условията и обстоятелствата, при които е предоставена, и второ, от характеристиките на пазара или пазарите, на които извършва дейност банката бенефициер.

31.

Що се отнася до първия критерий, мерките за ограничаване на нарушенията ще варират значително в зависимост от размера на помощта, както и от степента на споделяне на тежестта и от равнището на ценообразуване. В този контекст размерът на държавната помощ ще бъде оценен в абсолютни стойности (размер на получения капитал, елемент на помощ в гаранциите и в мерките за освобождаване от обезценените активи) и във връзка с активите на банката, претеглени спрямо риска. Комисията ще разгледа целия размер на помощта, отпусната на бенефициера, включително всеки вид помощ за оздравяване. В същия дух Комисията ще вземе предвид степента на собствения принос на бенефициера и споделянето на тежестта през периода на преструктуриране. По принцип при по-висока степен на споделяне на тежестта и собствен принос отрицателните последици от моралния риск са по-малко. Следователно необходимостта от допълнителни мерки намалява (35).

32.

Що се отнася до втория критерий, Комисията ще анализира възможните ефекти от помощта върху пазарите, на които банката бенефициер извършва дейност след преструктуриране. Най-напред ще бъдат проучени размерът и относителното значение на банката на нейния пазар или пазари, след като възвърне жизнеспособността си. Ако преструктурираната банка разполага с ограничено оставащо пазарно присъствие, е по-малко вероятно да са необходими допълнителни ограничения под формата на задължения за продажба на активи или такива, свързани с поведението ѝ. За да се гарантира запазването на ефективна конкуренция, планирането на мерките ще бъде адаптирано спрямо пазарните характеристики (36). В някои области продажбата на активи може да породи негативни последици и може да не бъде необходимо за постигане на желаните резултати и в тези случаи ограничението на органичния растеж може да бъде предпочетено пред продажбата на активи. В някои други области, особено тези, включващи национални пазари с големи бариери за навлизане, продажбата на активи може да е необходима, за да се позволи навлизането на пазара или разширяването на дейността на конкурентите. Мерките за ограничение на нарушенията на конкуренцията не следва да навреждат на перспективите на банката за възстановяване на жизнеспособността.

33.

Накрая, Комисията ще обърне внимание на риска от това мерките за преструктуриране да подкопаят вътрешния пазар и ще приеме положително мерки, които допринасят за това националните пазари да останат отворени и позволяващи конкуренция. Когато помощ се предоставя за поддържане на финансовата стабилност и отпускането на заеми за реалната икономика в предоставящата помощта държава-членка, може да се счита, че тази помощ води до значителни допълнителни положителни ефекти, ако тя е обвързана също със спазването от страна на банката бенефициер на известни цели за отпускане на заеми в други държави-членки. Това ще важи особено за случаите, в които целите за отпускане на заеми са значителни в сравнение с вероятна ситуация, при която е обратното; за случаите, в коитопостигането на целите се контролира по подходящ начин (например чрез сътрудничество между органите за наблюдение на приемащата държава-членка и държавата-членка на произход), когато банковата система на приемащата държава-членка е доминирана от банки, чиито седалища са в чужбина, а горепосочените ангажименти за заеми са координирани на общностно равнище (например в рамките на преговори за подкрепа за осигуряване на ликвидност).

34.

Адекватното възнаграждение за държавната намеса е като цяло един от най-подходящите начини за ограничаване на нарушенията на конкуренцията, тъй като чрез него се ограничава размерът на помощта. Когато от съображения за финансовата стабилност ставката за участие е фиксирана на ниво, значително по-ниско от пазарната цена, следва да се гарантира, че условията за финансовата подкрепа ще бъдат преразгледани в плана за преструктуриране (37), за да се намали нарушаващият конкуренцията ефект от субсидията.

35.

Въз основа на оценка в съответствие с критериите на настоящия раздел банките, които се ползват от държавна помощ, могат да бъдат задължени да продадат дъщерни дружества или клонове, портфейли от клиенти или бизнес единици, или да предприемат други такива мерки (38), включително на местния пазар на дребно на бенефициера на помощта. За да повишат конкуренцията и да допринесат за вътрешния пазар, тези мерки следва да насърчават навлизането на конкуренти и трансграничната дейност (39). В съответствие с изискванията за възстановяване на жизнеспособността Комисията ще приеме положително такива структурни мерки, ако са предприети без дискриминация между предприятията в различните държави-членки, като по този начин се допринася за запазването на вътрешен пазар на финансовите услуги.

36.

Може също така да се изиска ограничаване на разширяването на определена дейност на банката в някои стопански или географски области, например чрез корекционни мерки, насочени към пазара, като специфични капиталови изисквания, в случай че конкуренцията на пазара бъде отслабена от директни ограничения върху разширяването на дейността или от ограничения, целящи да се намалят моралния риск. Същевременно Комисията ще обърне особено внимание на необходимостта от избягване на изтеглянето зад националните граници и от фрагментиране на единния пазар.

37.

Ако обективно погледнато изглежда трудно да се намери купувач за дъщерните дружества или другите дейности или активи, Комисията ще удължи срока за прилагане на тези мерки, ако бъде предоставен задължителен график за редуциране на дейността (включително отделяне на бизнес линии). Срокът за прилагане на тези мерки обаче не следва да продължава повече от пет години.

38.

При оценката на обхвата на структурните мерки за коригиране на нарушенията на конкуренцията в даден случай и отчитайки принципа на равно третиране, Комисията ще вземе предвид мерките, предприети в същия момент в случаи, свързани със същите пазари или пазарни сегменти.

39.

Държавната помощ не трябва да бъде използвана в ущърб на конкуренти, които не получават подобна подкрепа с публични средства (40).

40.

При спазване на условията на точка 41 банките не следва да използват държавна помощ за придобиване на конкурентни дружества (41). Това условие следва да се прилага най-малко три години и може да продължи до края на периода на преструктуриране в зависимост от обхвата и размера на продължителността на помощта.

41.

В изключителни обстоятелства и след уведомление Комисията може да разреши придобивания, когато те са част от процес на консолидация, необходим за възстановяване на финансовата стабилност или за осигуряване на ефективна конкуренция. При процеса на придобиване следва да се спазват принципите на еднакви възможности за всички потенциални купуващи дружества, а резултатът му следва да гарантира условия на ефективна конкуренция на съответните пазари.

42.

В случай че не е подходящо да се налага продажба и/или забрана на придобивания, Комисията може да приеме държавата-членка да въведе механизъм за дължими възстановявания, който да се състои например в удържането на такса от получателите на помощта. Това би позволило банката да върне част от помощта след възстановяването на жизнеспособността си.

43.

Когато банките, получаващи държавна подкрепа, са задължени да отговарят на някои изисквания относно отпускането на заеми за реалната икономика, кредитите, които предоставят, трябва да бъдат отпускани при пазарни условия (42).

44.

Държавната помощ не може да се използва за предлагане на условия (например лихвени проценти или гаранции), каквито не биха могли да предложат конкурентите, които не получават държавна помощ. Обаче в случаите, при които не би било подходящо да се ограничава ценообразуването на бенефициера, например когато това би довело до свиване на ефективната конкуренция, държавите-членки следва да предложат други, по-подходящи корекционни мерки, за да се гарантира ефективната конкуренция, като например мерки за насърчаване на навлизането на пазара. В същия смисъл банките не трябва да изтъкват държавната подкрепа като конкурентно предимство, когато предлагат на пазара финансовите си оферти (43). Тези ограничения следва да бъдат запазени в зависимост от обхвата, размера и продължителността на помощта за срок между три години и цялата продължителност на периода на преструктуриране. Те също би трябвало да служат за ясни стимули за възможно най-скорошно връщане на дълга на държавата.

45.

Комисията ще проучи също степента на отвореност на пазара и капацитета на сектора да се справя с банкови фалити. В цялостната си оценка Комисията може да разгледа възможността за поемане на ангажименти от страна на бенефициера или от страна на държавата-членка относно приемането на мерки (44), които биха насърчили по-солидни и конкурентни пазари, например чрез поощряване на навлизането и излизането от пазара. При подходящи обстоятелства тези инициативи биха могли да придружат другите структурни мерки или мерки за поведение, които биха били изисквани по принцип от бенефициера. Ангажиментът на държавите-членки да въведат механизми за справяне с трудностите на банките на ранен етап може да бъде разгледан положително от Комисията като насърчаващ солидни и конкурентни пазари.

46.

Комисията ще изисква редовни подробни доклади, за да провери правилното прилагане на плана за преструктуриране. Първият доклад ще трябва да се предаде на Комисията по принцип не по-късно от шест месеца след одобрение на плана за преструктуриране.

47.

След като бъде уведомена за плана за преструктуриране, Комисията трябва да прецени дали е вероятно той да възстанови жизнеспособността в дългосрочен план и да ограничи нарушенията на конкуренцията по адекватен начин. Ако са налице сериозни съмнения за съответствието на плана за преструктуриране със съответните изисквания, Комисията е длъжна да започна официална процедура по разследване, като предостави на третите страни възможността да дадат мненията си относно мярката, като осигури по този начин прозрачен и съгласуван подход при спазване на правилата за поверителност, приложими за процедурите за държавна помощ (45).

48.

Комисията обаче не трябва да започва официална процедура, когато планът за преструктуриране е пълен и Комисията няма съмнения за съвместимостта на предложените мерки по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (46). По-специално това би могло да се случи, когато държава-членка е уведомила Комисията за помощ, придружена от план за преструктуриране, който отговаря на всички условия, посочени в настоящото съобщение, а целта е държавата-членка да получи правна сигурност за необходимите следващи стъпки. В такива случаи Комисията може да приеме окончателно решение, с което помощта за оздравяване и планът за преструктуриране се обявяват за съвместими в съответствие с член 87, параграф 3, буква б) от Договора.

49.

Настоящото съобщение е оправдано от настоящата извънредна криза на финансовия сектор и следва да се прилага за ограничен период. При оценката на случаи на помощ за преструктуриране, за която е получила уведомление преди 31 декември 2010 г., Комисията ще прилага настоящото съобщение. По отношение на помощта, за която не е получено уведомление, ще се прилага известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ (47). Следователно Комисията ще прилага настоящото съобщение при оценката на съвместимостта на помощ, за която не е получила уведомление, отпусната преди 31 декември 2010 г.

50.

Като отчита факта, че настоящото съобщение се основава на член 87, параграф 3, буква б) от Договора, Комисията може да преразгледа съдържанието и продължителността на действието му в зависимост от развитието на пазарните условия, събрания опит в работата по делата и първостепенния интерес за поддържане на финансовата стабилност.

19.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/21

19.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/22

1.

На 12 август 2009 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 (1) на Съвета, с която предприятието Dong Naturgas A/Sq, контролирано от Dong Energy A/S („Dong“, Дания) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета контрол над цялото предприятие Kom-Strom AG („Kom-Strom“, Германия) посредством покупка на дялове.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301 или 22967244) или по пощата с позоваване на COMP/M.5604 — Dong/Kom-Strom на следния адрес:

19.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/23

1.

На 11 август 2009 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), с която предприятие Panasonic Corporation („Panasonic“, Япония) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета контрол над цялото предприятие Sanyo Electric Co., Ltd. („Sanyo“, Япония) посредством публичен търг.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301 или 22967244) или по пощата с позоваване на COMP/M.5421 — Panasonic/Sanyo на следния адрес: