31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/1

1.1

В становищата си относно намаляването на емисиите на CO2 Комитетът винаги твърдо е подкрепял всички законодателни инициативи на Комисията, целящи постигането на конкретни видими цели по отношение на намаляване емисиите на парникови газове, като съществен принос в борбата с изменението на климата.

1.2

Комитетът изразява съгласие с целите на разглеждания регламент, с който се цели да се пристъпи постепенно и конкретно към намаляване на емисиите на CO2, като се предлага до 2012 г. да бъде постигнато равнище от 130g CO2/km чрез подобрения в двигателните технологии на превозните средства.

1.3

Освен това, Комитетът изразява желание да бъде положено усилие от всички заинтересовани страни, за да може чрез един цялостен подход до 2012 г., да бъде постигната целта от 120 g/km, както се посочва в съобщението на Комисията от 7 февруари 2007 г., и призовава Съвета и Европейския парламент да одобрят в най-кратък срок всички законодателни актове, които могат да окажат благоприятно влияние в борбата срещу изменението на климата.

1.3.1

ЕИСК препоръчва Комисията да определи дългосрочни цели, както посочва Европейският парламент: за 2020 г. ще е необходимо да се определят по-смели решения.

1.4

По-специално, Комитетът приканва към бързото приемане на предложената директива относно данъчното облагане на личните автомобили (COM(2005) 261 окончателен) и внасяне на подобрения в Директива 1999/94/ЕО относно наличието на потребителска информация за емисиите на CO2, и приканва Комисията да предложи и координира инициативи за реклама и търговски техники в автомобилния сектор, с цел насърчаване търсенето на най-икономичните от гледна точка на разхода на гориво автомобили.

1.5

Избраният път на специфична законодателна намеса изглежда необходим за приключване на етапа на доброволно поетите от автомобилната индустрия ангажименти, които се оказаха недостатъчни за постигане на поставените цели, макар и да доведоха до постигане на значителен напредък по отношение на намаляването на емисиите на CO2 от леките пътнически автомобили.

1.6

Като одобрява предложените стратегия и подход, Комитетът настоява за разпоредби, които да могат да бъдат реално изпълними, като се осигури подходящ баланс между необходимия напредък в опазването на околната среда, запазването на работните места в индустрия, която осигурява работа на 13 милиона работници, и поддържането на конкурентоспособността на европейските предприятия в сектор, чието стратегическо значение за европейската икономика е неоспоримо.

1.7

Комитетът възприема положително избраната законодателна възможност, а именно регламента, тъй като става дума за инструмент, който може да гарантира непосредственото спазване на решенията, които ще бъдат приети, като по този начин се избегнат нарушения на конкуренцията. Най-важното е да се направи внимателна оценка и да се потърси по-широка подкрепа за конкретните параметри и темпове на предложените мерки с цел да се предпази и засили конкурентоспособността на предприятията на Европейския съюз в един глобализиран пазар и да не се допусне отделни сегменти на производството от сектора да се ползват с повече изкуствени предимства от други.

1.8

За тази цел Комитетът предлага на Комисията да проучи възможността да се замени настоящата система, при която пределните нива на емисии се определят единствено според теглото на превозното средство, съобразно прилагания в Япония механизъм, като вместо тях се даде по-голяма тежест на други параметри, като отпечатъка, който се прилага за транспортните превозни средства в САЩ, и се изчислява, като се умножи колесната база на превозното средство по ширината на следата му.

1.9

Комитетът призовава да се обърне по-сериозно внимание на наклонa на линейната функция (т.е. на процента на инклинация), тъй като той ще има пряко влияние върху разпределението на разходите между производителите. В Резюмето на оценката на въздействието (SEC(2007) 1724) Комисията сама потвърждава, че „прилагането на тези критерии би могло, въз основа на първоначалните анализи, да покаже, че за да бъде постигнат баланс между тях, на този етап следва да бъде разгледан интервал между 50° и 80°“, и така имплицитно приема, че следва да се задълбочи проучването на въздействието по този толкова важен въпрос. Изборът на наклон от 60° оставя проблемите без отговор и би могъл да провокира оспорвания от страна на някои производители, които смятат, че този избор не е нито справедлив, нито балансиран. ЕИСК препоръчва окончателният избор, който ще бъде направен след като въпросът се обсъди с необходимата задълбоченост, да не води нито до предимства, нито до недостатъци.

1.10

Един друг аспект, който следва да се оцени внимателно, е прилагането на санкциите, предвидени в член 7 от Регламента, предмет на настоящото становище. Макар и Комитетът да приема тяхното въвеждане поради очевидния им възпиращ ефект, той все пак счита, че, предвид бързото им нарастване, европейската индустрия няма да бъде в състояние да адаптира производствените си вериги към тези пределни стойности в предвидените срокове. Мерките изглеждат непропорционални, както спрямо другите сектори, така и на вътрешносекторно ниво, между производителите на малки и средни автомобили и тези на големи автомобили, като се има предвид, че те засягат в значително по-голяма степен първите.

1.11

Комитетът счита, че тези мерки постепенно ще достигнат много високи нива и в крайна сметка ще се отразят на ценообразуването в края на производствената верига и ще бъдат за сметка на купувача, като доведат до евентуално нарушение на конкуренцията и забавяне на процеса на подновяване на автомобилния парк. Комитетът приканва Комисията да работи за това, евентуалните ресурси, събрани в резултат на тази мярка, да останат в автомобилния сектор и да могат да послужат за насърчаване замяната на по-замърсяващите превозни средства и за информационни програми, които да насърчават потребителите при покупка да обръщат по-голямо внимание на нивото на емисиите на CO2, както и за допълнително покриване на огромните нужди от финансиране в областта на научноизследователската и развойна дейност.

1.12

С оглед на значението на резултатите, които могат да бъдат постигнати, Комитетът в действителност счита, че научноизследователската дейност играе съществена роля за очаквания напредък на сектора, като се изхожда от хипотезата, че след първия етап, при който напредъкът може да бъде постигнат чрез прибягване до съществуващите технологии, има основания да се предположи, че на по-късен етап трябва да се „прекъсне връзката със съществуващите технологии“ чрез въвеждането на по-напреднали технологии.

1.13

Според Комитета изборът на научноизследователска дейност изисква огромни ресурси и твърд ангажимент за даване на насоки, като се започне с необходимостта от осъществяване на координация на текущите инициативи в различните държави-членки, университетите и центровете за върхови технологии на различни нива и същевременно се предвижда и насърчава прякото участие на производствените предприятия от сектора.

1.14

Комитетът счита, че за тази цел е възможно да се мобилизира целият научен свят, като се лансира съвместна технологична инициатива (СТИ) за специфичните нужди на автомобилния сектор.

1.15

ЕИСК счита, че оценката на въздействието не изглежда достатъчно задълбочена, както Комитетът за оценка на въздействието сам отбелязва. Документ SEC(2007) 1725 изисква да се изясни въздействието, което предложението би могло да окаже върху постигането на целите, като се обяснят евентуалните разлики в резултатите, получени от анализа ex ante от модела Tremove. Между другото, според същия източник, следва да се направят допълнителни оценки относно други чувствителни променливи, като цената на горивото или автономното увеличаване на масата (AMI), и да се затвърдят анализите и оценките на последиците на регионално равнище и по-специално що се отнася до заетостта, доставчиците за автомобилния сектор и конкурентоспособността на външните пазари.

1.16

Комитетът е на мнение, че, за да може подобна задълбочена стратегия да се увенчае с успех, е необходимо да се предприемат конкретни мерки за подкрепа и защита на индустриалната структура на големите предприятия от сектора, действащи в Европа, с цел запазване и, ако е възможно, повишаване на сегашните равнища на конкурентоспособност и на качествените работни места в този бранш. ЕИСК счита, че е желателно да се предвиди постепенно въвеждане, при което до 2012 г. да се достигне до ниво, не по-малко от 80 % от крайните цели, чрез постепенно повишаване на този праг, за да може до 2015 г. окончателно да се достигне крайната цел.

1.17

Според Комитета важен фактор за постигане на целите по отношение на околната среда и защитата на конкурентоспособността представлява стриктното прилагане на пределните стойности за емисии за всички леки пътнически автомобили, продавани в Европа, но произведени извън територията на Общността. Тези пределни стойности ще се прилагат по отношение на внесените автомобили.

1.18

Като има предвид, че разглежданото в настоящото становище предложение представлява само първата стъпка от един подход в глобален мащаб за справяне с проблемите по отношение на околната среда, свързани с транспорта, Комитетът призовава Комисията да изготви в кратък срок подходящи законодателни разпоредби, които да отговорят на императивите за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните, тежкотоварните и двуколесните превозни средства, събирайки всички данни относно емисиите на тези превозни средства.

1.19

Комитетът отбелязва, че въпреки значението си, политиката в автомобилния сектор не обхваща всички усилия, които трябва да бъдат положени по отношение на общата транспортна политика, но все пак е важен показател за поетия ангажимент и задава насоки, за да може този сектор на дейност да постигне екологичните цели, които вече се преследват от други сектори на европейската индустриална структура.

1.20

Комитетът подчертава и изразява желанието си успоредно с предвидените за сектора мерки да се положат усилия за постигане на очакваните резултати, като се действа по посока на търсенето на транспортни услуги. Според Комитета е необходимо да се насърчава твърда политика на все по-ускорено преминаване от пътен към други видове транспорт с по-ниски емисии на парникови газове, като железопътния транспорт, речното корабоплаване или обществения транспорт, като се прибягва, доколкото е възможно, до превозни средства с много ниски емисии.

1.21

ЕИСК не е съгласен с предложението за временна дерогация, включено в член 9 на Регламента, във формулировката, в която е представено, поради очевидната неравнопоставеност в третирането на производителите. ЕИСК счита, че е абсолютно необходимо да не се създава никакво предимство от законодателен характер, което да нарушава конкуренцията.

1.22

ЕИСК препоръчва да се изготви модел, при който в изчисляването на CO2 да се включват всички емисии, свързани с производството на автомобили. Въглеродният отпечатък трябва да се отчита спрямо целия срок на експлоатационна годност на превозните средства.

1.23

За да се постигне определеният праг, е необходимо да се постави началото на дискусия относно начините на живот — тема, на която Комитетът наскоро посвети специални становища. Общоприето е схващането, че ако продължаваме да увеличаваме броя и размера на предвидените превозни средства и да отдаваме преимущество на тези с високи нива на емисии на парникови газове и азотни окиси, няма да бъде възможно да се постигне целта за намаляване с 20 % на CO2, а това не може и не трябва да бъде допуснато.

2.1

Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменението на климата, която е одобрена от името на Европейската общност с решение 94/69/ЕО на Съвета от 15 декември 1993 г., изисква всички страни да изготвят и приложат програми с мерки за намаляване на изменението на климата.

2.2

Във връзка с това предписание, Комисията постепенно разработи редица законодателни действия, благодарение на които Европейският съюз успя през януари 2007 г. да предложи в контекста на международните преговори да се намалят общо с 30 % емисиите на парникови газове спрямо нивата от 1990 г., като до 2020 г. това намаление трябва да достигне 20 %. По-късно тези цели бяха подкрепени от Европейския парламент и от Съвета.

2.3

В анализа по сектори беше отчетено, че като цяло емисиите на парникови газове са намалели приблизително с 5 % за периода 1990-2004 г., а онези, които се дължат на автомобилния транспорт, са нараснали с 26 % за същото време.

2.4

Тази констатация изведе на преден план необходимостта да се предприемат специфични законодателни мерки, за да се впише автомобилният сектор в общата тенденция на намаляване на емисиите на парникови газове, като се наблегне особено на пътническите автомобили, тъй като при тази категория положението е критично, доколкото на нея се дължат около 12 % от общите емисии на въглероден двуокис (CO2), основният парников газ.

2.5

От една страна, в автомобилния сектор беше постигнат значителен технологичен напредък, който позволи намаляване на емисиите на CO2 с 12,4 % за периода 1995-2004 г. посредством икономия на гориво, но, от друга страна, този напредък беше изцяло неутрализиран главно от непрекъснатото нарастване на търсенето на транспортни услуги и размера на превозните средства, а емисиите на парникови газове от транспортния сектор се увеличиха.

2.6

Като се има предвид това развитие, малко вероятно е при липса на специални инициативи средните емисии от новия автомобилен парк да достигнат 120 g CO2/km, както беше предвидено.

3.1

През 1995 г. бяха поставени основите на Стратегията на Общността за намаляване на емисиите на CO2, която се основава на следните елементи:

3.2

През 1998 г. Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА) се ангажира да намали средните емисии от продадените нови леки автомобили до 140 g CO2/km до 2008 г., а в тази връзка Асоциациите на автомобилните производители в Япония (JAMA) и Корея (KAMA) поеха аналогичен ангажимент до 2009 г.

3.3

Комисията призна тези ангажименти, публикувайки Препоръка 1999/125/ЕО (относно доброволното споразумение с Асоциацията на европейските автомобилни производители), Препоръка 2000/303/ЕО (относно доброволното споразумение с KAMA) и Препоръка 2000/304/ЕО, (относно доброволното споразумение с JAMA). Що се отнася до контрола на емисиите, тя прие Решение 1753/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно разработване на схема за мониторинг на средните специфични емисии на CO2 от нови леки автомобили.

3.4

На 7 февруари 2007 г. Комисията прие две паралелни съобщения, посветени конкретно на автомобилния сектор:

3.5

Като подчертават постигнатия напредък по изпълнението на целта за 140 g CO2/km до 2008-2009 г., тези два текста потвърждават, че без допълнителни мерки общностната цел за 120 g CO2/km за новите пътнически автомобили няма да бъде достигната.

3.6

В двете съобщения се предлага възприемането на цялостен подход, ориентиран в две насоки:

3.7

В същите тези съобщения Комисията отбелязва, че по отношение на средните емисии на CO2 от новия автомобилен парк трябваше да бъдат взети предвид следните елементи:

3.8

Основата на предложената рамка, която беше потвърдена от Съвета по конкурентоспособност и от Съвета по транспорт, е гаранцията за полагането на още повече усилия от всички производители, за да направят произведените от тях превозни средства като цяло по-щадящи околната среда, като се следи обаче за максимална ефективност по отношение на разходите.

3.9

Това означава, че намаляването на емисиите на CO2 трябва да се извърши посредством цялостен подход, който да включва всички участници. Ето защо изглежда разумно да се формулира законодателно предложение, което да способства за постигане на поставените цели, като се защитава общата конкурентоспособност на автомобилната индустрия.

4.1

С предложението за регламент, предмет на настоящото становище (COM(2007) 856), се цели „намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства“ и ограничаване на средните емисии на CO2 до 130g CO2/km до 2012 г. То се прилага за моторните превозни средства от категория М1, както са дефинирани в анекс II на Директива 2007/46/ЕО, и за превозните средства съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007, които са регистрирани за първи път в Общността и които не са били регистрирани преди това извън нея.

4.2

Предложението, което се вписва в един цялостен подход, ще бъде допълнено от други мерки за допълнително намаляване на CO2 с 10 g/km за постигане на общностната цел от 120 g CO2/km, посочена в съобщение COM(2007) 19 на Комисията.

4.3

При определянето на нивата на емисии на CO2, в регламента се вземат предвид следните елементи:

4.4

Освен това с разглеждания регламент се цели:

4.5

Комисията потвърждава, че предложението за регламент е в съответствие с другите цели и политики на Европейския съюз, съставено е след широка консултация и включва директния принос на специално създадена работна група в рамките на европейската програма относно изменението на климата (група „Cars 21“) с прякото участие на всички заинтересовани страни.

4.6

Правно основание. Правното основание на предложението е член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, който изглежда подходящ в дадения случай поради необходимостта да се осигурят равни условия за всички икономически субекти на вътрешния пазар, като в същото време се осигури високо ниво на защита на здравето и околната среда.

4.7

Принцип на субсидиарност и пропорционалност. В предложението са спазени тези два принципа, тъй като въпреки че не е в сфера от изключителната компетенция на Общността, с него се избягва създаването на препятствия пред вътрешния пазар и чрез приемане на законодателни мерки на равнище Общност се опростяват действията, насочени към хармонизирано намаляване на въздействието на пътническите автомобили върху изменението на климата.

4.8

Избор на законодателен инструмент. Комисията счита, че предложението за регламент е най-подходящият избор за осигуряване на непосредственото изпълнение на разпоредбите, които ще бъдат приети, като се избегнат нарушения на конкуренцията, които биха се отразили върху вътрешния пазар.

4.9

Мониторинг. Данните за специфичните емисии на въглероден двуокис от новите леки пътнически автомобили, които ще бъдат измервани в Общността по хармонизиран начин и в съответствие с методологията, предвидена в Регламент (ЕО) № 715/2007, ще следва да бъдат събирани от всяка държава-членка, а след това предавани на Комисията съгласно процедурата, предвидена в член 6.

4.10

Сертификат за съответствие. В съответствие с Директива 2007/46/ЕО производителите са длъжни да издават сертификат за съответствие, който трябва да придружава всеки нов лек пътнически автомобил, а държавите-членки позволяват регистрирането и пускането в движение на нови леки пътнически автомобили, само ако към тях е приложен валиден сертификат за съответствие, освен в случай на дерогация по член 9 от посочения регламент.

4.11

Обезщетение за свръхемисии. В член 7 от разглеждания регламент се предлага, в случай на превишаване на позволените емисии във връзка с поставената цел, на съответния производител или на ръководителя на производствената група да бъде налагано обезщетение за свръхемисии, считано от 2012 г. След тази дата, съгласно същия член, размерът на обезщетението ще се увеличава значително. Събраните обезщетения ще се считат за приходи за бюджета на Европейския съюз.

5.1

В резолюцията си, приета на 24 октомври 2007 г., Европейският парламент приветства стратегията на Комисията, но предложи целите по отношение на емисиите да се прилагат от 2011 г., така че през 2015 г. да бъде постигнато ниво на емисиите на CO2 от 125 g/km единствено чрез технологически подобрения на превозните средства. Европейският парламент постави акцента върху втората фаза, с оглед изпълнението на по-дългосрочната цел — постигане на стойност от 95 g CO2/km до 2020 г. и по възможност 70 g CO2/km до 2025 г. с проверка на развитието на постигнатите резултати през 2016 г.

6.1

Поведението на потребителите е фактор от съществено значение за постигането на положителни резултати по отношение на намаляването на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства. По тази причина, Комисията започна подготвителна работа по изменение на Директива 1999/94/ЕО относно информацията за потребителите за това дали новите автомобили отговарят на целите за емисиите, които включват намаление на разхода на гориво, за да се увеличи приносът на потребителите за постигането на очакваните цели.

7.1

Както в предишните си становища относно представените от Комисията законодателни предложения за намаляване на емисиите на CO2, Комитетът потвърждава, че подкрепя всички инициативи на Общността, целящи спазването на конкретни нива по отношение на намаляване на емисиите на парникови газове като съществен принос в борбата с изменението на климата.

7.2

Комитетът отбелязва съгласието си с предложените в регламента цели, като прибавя към тях изложените по-долу бележки, и призовава Съвета и Европейския парламент да одобрят в най-кратък срок всички законодателни актове, които могат да имат благоприятно въздействие върху настоящото изменение на климата.

7.3

Комитетът приканва европейските институции към бързо приемане на Директива COM(2005) 261 относно данъчното облагане на пътническите автомобили, което ще ускори постигането на целта, като стимулира предприятията да положат повече усилия и да се заемат с внасянето на подобрения в кратък срок в Директива 1999/94/ЕО относно наличието на потребителска информация посредством специални етикети за емисиите на CO2 и към предлагане и координиране на инициативи за реклама и търговски техники в автомобилния сектор, които да предвиждат мерки за насърчаване на търсенето на най-икономичните от гледна точка на разхода на гориво автомобили и за забрана на рекламирането на най-замърсяващите автомобили.

7.4

В конкретния случай с разглеждания регламент, Комитетът одобрява избора на член 95 от Договора като правно основание, тъй като изглежда, че с него може да се гарантират равни условия за всички икономически субекти на вътрешния пазар и същевременно високо ниво на защита на здравето и околната среда.

7.5

Комитетът дава положителна оценка на избрания законодателен инструмент, а именно регламент, тъй като той е подходящ, за да се осигури непосредственото изпълнение на предстоящите за приемане разпоредби, като се избегнат евентуални нарушения на конкуренцията. Изглежда е необходимо да се поеме по този път в края на периода, когато доброволно поетите ангажименти от автомобилната индустрия се оказаха недостатъчни за постигане на поставените цели, макар и да доведоха до значителен напредък по отношение на намаляването на емисиите на CO2 от леките пътнически автомобили.

7.6

Комитетът одобрява предложението за намаляване на емисиите на CO2 до 130g/km чрез подобрения в двигателните технологии на превозните средства, но изразява съжаление, че по-амбициозната цел от 120 g/km, предвидена първоначално за 2012 г., вече не се счита за практически постижима. Той разбира, че сега Комисията предлага целта от 120 g/km да се постигне по друг начин, чрез един цялостен подход, включващ по-високи стандарти за автомобилните гуми, повишаване на осведомеността на потребителите, стимули за екологично шофиране (1) и най-вече използване на биогорива в по-голяма степен. Предвид, обаче, нарастващите съмнения за това доколко целта за използване на биогорива в транспортния сектор е приложима и желателна, ЕИСК не счита тази алтернатива за задоволителна.

7.7

Затова Комитетът препоръчва Комисията да определи отсега по-нататъшни цели за автомобилната индустрия, насочени към подобряване на ефективността на моторните превозни средства по отношение на въглеродните емисии през следващите години. Убедени сме, че ако отсега бъдат определени постепенно завишаващи се цели за идните години, това ще даде ясен сигнал относно стандартите, които ще се прилагат през тези години, и европейската индустрия ще има възможност да приведе в съответствие производствените си планове.

7.8

Комитетът счита, че ако успее да постигне тази цел, автомобилната индустрия ще допринесе значително за борбата с парниковите газове в транспортния сектор, тъй като за този период тя би могла да намали емисиите на CO2 с 400 милиона тона.

7.9

Според Комитета, амбициозните пределни стойности, които следва да бъдат спазвани, и стойностите, предвидени в по-далечна перспектива, изискват значителни инвестиции в научноизследователската и развойна дейност, което ще спомогне да се обединят и координират текущите инициативи в различните държави-членки, университетите и центровете за върхови технологии на различни нива, като едновременно с това се предвиди прякото участие на производствените предприятия от сектора.

7.9.1

ЕИСК привлича вниманието на Комисията и на държавите-членки върху изискването да се приемат мерки за подкрепа на доходите, включително и под формата на данъчни стимули, насочени към многодетните семейства, които са принудени да използват големи автомобили. Би трябвало да се проучи и ситуацията на пазарите в държавите-членки от източната част на ЕС, където средният срок на експлоатационна годност на автомобилния парк е много висок и където се продават автомобили „втора“ и „трета ръка“, които замърсяват най-много. Необходимо би било в тези страни да се намерят възможности за стимулиране на замяната на тези автомобили чрез специални разпоредби. Очевидно е, че страните с по-нисък доход на глава от населението, няма да могат да се възползват от предимствата на едно общо намаляване на емисиите, тъй като не ще бъдат в състояние да закупят нови по-ефективни автомобили, които по всяка вероятност са и по-скъпи.

7.10

Изглежда ясно, че ако през предстоящите години е възможно постигането на определените резултати чрез съществуващите технологии, в бъдеще следва да се предвидят процеси за „прекъсване на връзката със съществуващите технологии“ чрез въвеждането на по-напреднали технологии.

7.11

Комитетът счита, че за тази цел е възможно да се пристъпи към по-голямо мобилизиране на целия научен свят, като се лансира съвместна технологична инициатива (СТИ), въз основа на система за съфинансиране, осигурено от солиден европейски бюджет и аналогично участие на предприятията, както наскоро беше предложено за важни сектори като водородни и горивни клетки, въздухоплаване и въздушен транспорт, новаторски лекарства, компютърни системи и наноелектроника.

7.12

Комитетът приветства действията, посочени в член 7 от разглеждания регламент, предвиждащи санкции, в случай че предложените цели не бъдат постигнати до 2012 г., тъй като счита, че те ще имат и възпиращ ефект, но същевременно смята, че тези санкции следва да бъдат използвани в подкрепа на дейности, свързани с автомобилната промишленост, като:

7.13

Комитетът е на мнение, че тези мерки и бързото им увеличение не са пропорционални на капацитета на европейската индустрия да адаптира производствените си комплекси към новите ограничения. Мащабът на тези санкции, които със сигурност ще се отразят на крайното ценообразуване на продуктите, изглежда твърде висок и може да представлява фактор за нарушение на конкуренцията и за поставяне на сектора в неблагоприятно спрямо другите сектори положение. Ще трябва да се намери решение, което да балансира тези разходи, като се отчитат средните разходи на другите производствени клонове, заинтересовани от ограничаване на емисиите на CO2.

7.14

Комитетът предлага на Комисията да проучи възможността за заменяне на настоящата система, при която пределните нива на емисии се определят единствено според теглото на превозното средство, със система, използваща други параметри, като отпечатъка, който се изчислява, като се умножи колесната база на превозното средство по ширината на следата му.

7.15

Наклонът на линейната функция (т.е. на процента на инклинация) ще има пряко влияние върху разпределението на разходите между производителите и върху резултатите по отношение на околната среда. Колкото повече стойността на тази инклинация е по-близка до 100, толкова по-малко разходи ще понесат производителите на превозни средства с голяма маса, и обратно — колкото повече стойността на инклинацията се приближава към 0, толкова повече усилия ще са необходими, за да се постигнат целите (инклинация от 80° дава възможност за емисии със 6 г в повече, срещу 1,5 г в повече при наклон от 20°). Комисията препоръча инклинация от 60° (възможност за 4,6 г в повече). Комитетът приканва Комисията още веднъж да обмисли това предложение, за да се избегне напълно възможността за изготвяне на регламент, който да поставя в по-благоприятно или в по-неблагоприятно положение което и да е европейско предприятие.

7.16

В случай, че Комисията реши да запази подхода, свързан с масата, не би имало голям смисъл през 2010 г. да се преразглежда наклона, а увеличаването на масата би трябвало да се разгледа през 2013 г.

7.17

Комитетът призовава Комисията да създаде в кратък срок ново законодателство, чрез което да се помогне за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните, тежкотоварните и двуколесните превозни средства, за които е необходимо наличието на достоверни и проверени данни относно действителните емисии.

7.18

Освен задължителните аспекти по отношение на защитата на околната среда, ЕИСК приканва Комисията да направи надлежна оценка на последиците, до които тази комплексна процедура може да доведе за 13-те милиона работници от автомобилния сектор. Предвид растящите цени на петрола и склонността на потребителите да харчат все по-малко за гориво, производителите на автомобили от ЕС биха имали конкурентно предимство, произвеждайки по-ефективни автомобили, което би се отразило благоприятно на заетостта в ЕС.

7.19

Комитетът счита, че е необходимо да се предприемат подходящи и конкретни мерки за разработване на нови, новаторски и ефективни технологии, с цел запазване и, ако е възможно, повишаване на настоящите нива на конкурентоспособност на европейския автомобилен сектор и качествените работни места.

7.20

Според Комитета, важен елемент за постигане на целта представлява пълното и стриктно прилагане на пределни стойности за емисии за всички леки пътнически автомобили, продавани в Европа, но произведени извън територията на Общността. Тези пределни стойности ще бъдат изчислявани въз основа на вноса.

7.21

Комитетът счита, че предвидените за представяне през 2010 г. доклади за постигнатия напредък ще представляват решаващ фактор за оценка на стратегията в нейната цялост; ето защо ЕИСК призовава да бъде включен в периодичните оценки от този тип, като във връзка с това му се даде възможност да изрази своето становище.

7.22

Комитетът счита, че оценката на въздействието не е достатъчно задълбочена. Самото становище на Комитета за оценка на въздействието препоръчва някои съществени точки да бъдат разгледани по-задълбочено, като се има предвид значението на този въпрос.

7.23

В Документ SEC(2007) 1725 се изисква да се изясни въздействието, което предложението би могло да окаже върху състава на европейския автомобилен парк, и последиците, които това въздействие на свой ред би могло да има за постигане на целите, като се обяснят евентуалните разлики в резултатите, представени от анализа ex ante и модела Tremove (2); освен това следва да се направи допълнителен анализ на чувствителността на определени променливи, като цената на горивото или автономното увеличаване на масата (AMI), да се оценят последиците на регионално равнище, по-специално що се отнася до работните места, и накрая препоръчва да се разгледа въздействието върху производителите на части, доставчиците за автомобилния сектор и от гледна точка на международната конкурентоспособност. Комитетът подкрепя тези препоръки и се надява оценката на въздействието да бъде задълбочена и разширена.

7.24

Комитетът подчертава, че предвидените мерки следва да се допълнят чрез засилване на политиката за намаляване на търсенето на транспорт, като все повече се преминава от пътен към други видове транспорт, които произвеждат по-малко парникови газове, като железопътния транспорт, речното корабоплаване или обществения транспорт и т. н.

7.25

ЕИСК не е съгласен с включеното в член 9 на регламента предложение за временна дерогация. Така, както е написано, то противоречи на принципа за равнопоставеност при третирането на предприятията и на практика води до нарушаване на конкуренцията в този специфичен пазарен сегмент със сходни продукти, притежаващи сходни характеристики. Всъщност, ЕИСК смята, че дерогацията трябва да се предостави на всички производители (независимо от това дали са свързани или не с други производители), конкуриращи се в същия пазарен сегмент, който впрочем е 0,2 %.

7.26

ЕИСК препоръчва Комисията да определи дългосрочни цели, както посочва Европейския парламент: необходимо ще е за 2020 г. да се определят по-смели решения, като се обърне особено внимание на тяхната осъществимост. Абсолютно необходимо е да продължи намаляването на емисиите, като се изпращат еднозначни сигнали, които не оставят никакво за съмнение относно волята упорито да се работи в тази насока.

7.27

ЕИСК препоръчва да се изготви модел, при който в изчисляването на CO2 да се включват всички емисии, свързани с производството на автомобили. В някои страни например, голяма част от компонентите се доставят от много далече, като по този начин се увеличават емисиите за всеки произведен автомобил, още преди пускането му в движение. Въглеродният отпечатък трябва да се отчита спрямо целия срок на експлоатационна годност на превозните средства, като се вземе предвид и полученият при унищожаването им CO2.

7.28

В няколко неотдавнашни становища Комитетът настоя Комисията да започне дебат относно начина на живот. Като се присъединява към предложените цели, Комитетът отчита, че ако броят на лекотоварните, тежкотоварните превозни средства и превозните средства на другите видове транспорт с високи нива на емисии на парникови газове и NOx продължава да се увеличава със същия темп, и ако се осъществят предвижданията за увеличение, представени от Комисията, ще бъде невъзможно да се постигне целта за намаляване на CO2 с 20 %, предвидена в наскоро представените предложения на Комисията.

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/8

1.1

ЕИСК приветства инициативата на Комисията за преразглеждане на Директивата относно „безопасността на детските играчки“, макар че тя за съжаление е закъсняла и не е достатъчно амбициозна.

1.2

ЕИСК отбелязва, че оценката на въздействието, на която се основава предложението, датира от 2004 г. и не отчита всички държави, които понастоящем са членки на ЕС.

1.3

С оглед на нарастващия брой сигнали, свързани с играчки, за което свидетелства последният доклад на RAPEX (2007 г.), ЕИСК е изненадан от факта, че във въпросната оценка на въздействието липсват изводи не само що се отнася до връзката между настоящата директива и инцидентите при употребата на играчки от деца, а в още по-голяма степен и относно признанието, че не е известно какво въздействие ще има настоящото предложение върху броя и сериозността на бъдещите инциденти, свързани с играчки. Именно това обаче би трябвало да бъде основната грижа и главното основание за настоящата инициатива.

1.4

Тъй като Комисията признава липсата на надеждна или достоверна статистика за причинените от играчки инциденти с деца в ЕС, ЕИСК предлага, Комисията, в сътрудничество с компетентните власти в държавите-членки, да установи подходяща система за събиране на статистическа информация за подобни злополуки поне на нивото на системата, която понастоящем съществува в някои законодателства, и тази система да бъде достъпна за всички участници в производствената и търговската верига (1).

1.5

ЕИСК смята, че правното основание за предложението следва да бъде по-скоро член 153 от Договора, а не само член 95, предвид факта, че по-важната грижа — ефективната защита на децата, има предимство пред улесняването на трансграничната търговия с играчки.

1.6

ЕИСК смята също, че предвид обхвата и характера на новото законодателно предложение, както и опита от прилагането на настоящата директива в различни държави-членки, и при положение, че е одобрено извършването на цялостна хармонизация, регламентът би бил по-подходящ правен инструмент от директивата.

1.7

ЕИСК приветства последователната и добре структурирана от техническа и юридическа гледна точка форма на предложението и като цяло одобрява новаторските мерки, особено що се отнася до:

1.8

При все това ЕИСК изразява съжаление, че някои изключително важни и интересни аспекти изобщо не са разгледани или са разгледани в недостатъчна степен, а именно:

1.9

Поради тази причина Комитетът настоятелно приканва Комисията да преразгледа своето предложение в светлината на препоръките, съдържащи се в настоящото становище, за да направи от него по-надежден инструмент за ефективна защита и безопасност на децата при използването на играчки.

1.10

Комитетът призовава ЕП и Съвета да вземат предвид представените тук предложения и препоръки и да ги включат в законодателната процедура по приемането на новата директива.

2.1

През 70-те години Европейската комисия за първи път обяви своето намерение да предприеме законодателни мерки в областта на безопасността на детските играчки, като направи редица предложения, които впоследствие бяха оттеглени поради липса на политически консенсус. В крайна сметка, след приемането на Резолюцията на Съвета от 23 юни 1986 г. (2). относно защитата на потребителите и безопасността, в ново предложение на Комисията вече с по-голям консенсус бе посочена необходимостта от хармонизиране на европейско равнище на определението за детски играчки, стандартите за тяхното производство, основните изисквания за безопасност, условията за пускането им на пазара и гаранциите, че те могат да бъдат ползвани от деца, без да представляват опасност за тях.

2.2

Публикуваната по това време (3) Директива 88/378/EО от 3 май 1988 г. е една от първите законодателни инициативи в резултат на „новия подход“ в областта на техническото хармонизиране и стандартизиране въз основа на Резолюцията на Съвета от 7 май 1985 г. (4).

2.3

ЕИСК изпълни задължението си и изготви становище относно представеното по онова време (5) предложение за директива, в което приветства предложението и изказа съжаление, че то е изготвено с голямо закъснение. Изхождайки от предпоставката, че всички играчки трябва да бъдат безопасни и че децата са уязвими в случай на риск и трябва да се ползват от специална защита, Комитетът още тогава подчерта, че въпросът за безопасността на детските играчки следва да бъде разглеждан в по-широкия контекст на Директивата относно безопасността на продуктите (6).

2.4

Междувременно директивата от 1988 г. беше обект на редица поправки (7), на едно по-съществено изменение с Директива 93/68/EИО от 22 юли 1993 г. (8). и на Съобщение на Комисията за нейното прилагане (9).

2.5

През 1992 г. и 2001 г. бяха приети и публикувани две директиви относно общата безопасност на продуктите, които регулират в общи линии безопасността на играчките (10), като втората постави специален акцент върху „измененията, направени в Договора, по-конкретно член 152 относно общественото здраве и член 153 относно защитата на потребителя и в светлината на принципа на предпазливост“.

2.6

Двадесет години след публикуването на директивата от 1988 г. Комисията предлага нова директива в тази област, отчитайки факта, че действащото законодателство междувременно е остаряло, че неговият обхват и използваните понятия трябва да бъдат преразгледани и приведени в съответствие с действителността, че е належащо да се гарантира съобразяването на съдържащите се в директивата разпоредби с наскоро предложената обща законодателна рамка (11) за пускането на продукти на пазара и, преди всичко, че при транспонирането и прилагането на директивата в различните държави-членки са се проявили сериозни недостатъци и несъответствия по отношение на приложението и че този проблем трябва да бъде разрешен.

2.7

Настоящото предложение е основано на три големи технически проучвания, които трябва да се разглеждат като неразделна част от него. Две от тях се отнасят до изискванията и използването при производството на детски играчки на някои вещества, за които се предполага, че са опасни; третото представлява обща оценка на въздействието, като окончателният доклад за нея е от 2004 г.

2.8

Накратко, с това предложение Комисията преследва следните цели:

3.1

ЕИСК приветства инициативата на Комисията, отчитайки като слабост това, че тя идва твърде късно, като се има предвид, че преразглежданата директива е отпреди повече от 20 години и междувременно параметрите и методите за производство и пускане на пазара на детските играчки са претърпели значителни промени, както и вкусовете и навиците на техните най-естествени потребители. От друга страна, ЕИСК счита, че настоящото предложение би могло да си постави по-амбициозни цели, включвайки загрижеността, породена неотдавна от някои събития, които бяха публично разкритикувани и настойчиво отразени не само в речите и изказванията на комисаря, отговарящ за защитата на потребителите, но също и в резолюцията на ЕП от септември 2007 г., чието съдържание ЕИСК подкрепя (12). Комитетът съжалява, че на дискусията с ЕИСК нямаше и представител на ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“която тя не участва пряко в изготвянето й.

3.2

ЕИСК изразява изненада, че оценката за въздействието, на която се основава предложението за преразглеждане, е направена преди повече от четири години и че тя не отчита положението във всички държави-членки. Също така не става ясно в каква степен е взето предвид мнението на потребителите и на семействата, нито доколко те са имали действително влияние при изготвянето й.

3.3

По отношение на разкритикуваните от Комисията слабости при транспонирането и прилагането на директивата ЕИСК изразява изненада, че Комисията не е предприела мерки, за да гарантира спазването на този законодателен акт на Общността.

3.4

ЕИСК изразява недоумение, как е възможно, при положение че липсват статистически данни или те са недостатъчни и Комисията признава това, да се направят подходящи заключения относно необходимата намеса или относно ефективността на предлаганите мерки. Известно е обаче, че европейският пазарна играчки, който през 2002 г. се оценяваше на 17,3 милиарда EUR по цени на дребно, а вносът възлизаше на над 9 милиарда EUR, е процъфтяващ сектор, който обхваща около 2000 предприятия, най-вече МСП, и в който пряко са заети над 100 000 души (13).

3.5

ЕИСК е на мнение, че естеството на въпросното предложение налага за правно основание да се вземе не само член 95, но задължително и член 153, доколкото неговият обхват не се ограничава само до изграждането на вътрешния пазар, а преди всичко се отнася до една особено уязвима категория потребители, която по никакъв начин не може да бъде отъждествена с тази на „средния потребител“.

3.6

Впрочем фактът, че децата са косвени потребители на играчки, тъй като не те, а техните родители или други възрастни ги придобиват, за да им ги предоставят, би трябвало да накара Комисията да разгледа по-задълбочено и да включи в текста на разпоредбите задължението тази категория потребители да бъде осведомена и образована.

3.7

Проявявайки разбиране, че Комисията е избрала в този случай пълно хармонизиране, ЕИСК потвърждава твърдото си убеждение, че в случаи като този ще бъде само от полза да се избере като инструмент регламент, а не директива, поради очевидните преимущества по отношение на правната сигурност и поради факта, че това позволява да се избегнат неправилно транспониране и различия в прилагането, проблеми, които по признание на Комисията, са произтекли от настоящата директива (14).

3.8

Предвид естеството на разглеждания въпрос, непрестанното развитие на „най-новите постижения на техниката“ и възможността за отделни инциденти, както напр. ясно пролича в случаите с Mattel и Fisher Price, и обезпокояващото нарастване на броя на сигналите, свързани с играчки, както се вижда от последния годишен доклад на RAPEX (2007 г.), и фактът, че това е секторът с най-голям брой сигнали (31 %) (15), би могло да се очаква, че настоящото предложение ще включва всички поуки от случилото се досега — по-специално от провала на системата за надзор след пускане на пазара — и ще създаде една по-практична и приложима директива, която би могла да доведе до повишаване безопасността на пазара на детските играчки. Това означава, че в случай на съмнение трябва да се забрани всичко, за което с основание може да се предполага, че представлява опасност, макар и да не е съвсем сигурно, дори рискът да е малък, когато става въпрос за използването му като играчка от деца, като се има предвид тяхното непредсказуемо поведение. Това обаче не е така.

3.9

По отношение на маркировката „СЕ“, ЕИСК държи да припомни своето мнение, изразено в предходно становище относно общата рамка за пускане на продукти на пазара: „липсата на доверие в маркировката „CE“ представлява липса на доверие в цялата система: включително и в органите за наблюдение на пазара, в производителите, в лабораториите и сертифициращите органи, и в крайна сметка, недоверие в целесъобразността на законодателството на новия подход“ (16).

При тези обстоятелства ЕИСК настоява Комисията да приведе окончателните разпоредби на разглежданото предложение в съответствие с приетия текст, що се отнася до всички предложения във връзка с гореспоменатата Обща рамка (17).

3.10

ЕИСК изцяло подкрепя предложението на Европейския парламент за въвеждане на етикет за безопасност на играчките, който да се издава от независими трети органи и изразява съжаление, че предложението на Комисията не е отчело в достатъчна степен всички препоръки, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от септември 2007 г. ЕИСК споделя също така и към опасенията на МСП — не в смисъл, че произвежданите и продаваните от тях играчки могат да бъдат по-малко безопасни, а по във връзка с разгледаната и в горепосоченото становище пропорционалност на мерките, използвани при процедурите за оценяване на съответствието, по-специално по отношение на стоките, които не се произвеждат серийно или се произвеждат в малки количества (18).

3.11

ЕИСК счита, че от производството на детски играчки трябва да бъдат изключени всички вещества, признати за потенциално опасни по съответния ред, като се следва рамка, която да бъде пропорционална, балансирана и изпълнима от отговорните производители, а така също и приложима от властите.

3.12

ЕИСК приветства приетото неотдавна решение на Комисията относно „магнитните играчки“, но с изненада отбелязва, че този въпрос дори не е повдигнат в настоящото предложение за директива. Реакцията на Комисията не изглежда достатъчно остра с оглед на опасностите и инцидентите, които вече са настъпили с играчки от този тип, а се свежда до обикновен „призив“ към държавите-членки да поставят „предупреждение“ по избрания от тях начин.

3.13

По отношение на санкциите ЕИСК счита, че има основание за по-точно определяне на степента и естеството им, както Комисията вече направи в области, където вредите, причинени от неправилно поведение, са значително по-малки от социална гледна точка.

3.14

Като цяло ЕИСК изразява съжаление, че тук е пропусната възможност защитата на европейските деца да се постави на равнището, достигнато по инициатива на самите производители в някои държави-членки и в други страни, където някои видове играчки са чисто и просто забранени, както това се вижда от едно проучване, осъществено съвсем наскоро по поръчка на ЕП (19).

3.15

ЕИСК съзнава силната конкуренция на международно равнище в производството на детски играчки. Затова настоява Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът да имат предвид конкурентоспособността на този сектор, когато въвеждат изменения в хода на законодателния процес за приемане на тази директива. Не става въпрос да се снижават стандартите за безопасност на детските играчки за сметка на защитата на потребителя, особено на децата, а да се спазват стриктно правилата на международната търговия, така че европейските предприятия да могат да се конкурират при едни и същи условия.

3.16

И накрая, ЕИСК призовава Комисията да се запознае с опасенията на обществото относно производството на играчки, по-специално в трети страни, където в производството им работят малки деца при ужасяващи условия на труд и продължително работно време, като ежедневно обработват изключително опасни токсични продукти, и да възприеме ясна позиция в подкрепа на „екологичните“ и „етичните“ играчки.

—

опаковката на продукта и конкретно случаите, когато играчките са опаковани в пластмасови торбички;

—

възможността някои компоненти на играчките да се разхлабят и да бъдат погълнати от децата;

—

характеристиките на играчките при счупване.

—

изясняване на факта, че тя не трябва да бъде използвана или считана за система за обозначаване или етикетиране, предназначена за потребителя, нито за гаранция за качество, сертификат или одобрение от независими трети страни, а само като удостоверение за съответствие с изискванията за продуктите и като технически документ, който производителят или вносителят имат задължението и пълната отговорност да представят пред властите и потребителя;

—

рационализиране на различните процедури за оценка на съответствието;

—

засилване на правната защита на маркировката „CE“ чрез регистрирането ѝ като колективна марка, което ще даде възможност на публичните власти да реагират бързо за пресичане на злоупотребите, но ще се запази възможността за допълнителни национални маркировки;

—

засилване на механизмите за наблюдение на пазара и на граничния митнически контрол;

—

насърчаване на производителите и потребителите да предприемат проучване на предимствата и недостатъците на евентуален доброволен кодекс за поведение по отношение на ефективността от разпространението на европейските и националните знаци за качество и етикети — доброволни или други — и как те се съчетават с маркировката „CE““.

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/15

1.1

ЕИСК подчертава значението на Лисабонската стратегия като помощно средство за запазване преимуществата на единния пазар, както и за неговото развитие и укрепване.

1.2

Добре функциониращият, конкурентен и насърчаващ иновациите единен пазар е от съществено значение, за да може Европа да извлече максимална полза от глобализацията, като същевременно запази своите стандарти за благосъстояние. В този контекст ЕИСК изразява загриженост във връзка с неотдавнашните решения на Съда на Европейските общности относно командироването на работници, като в момента анализира последиците от тях върху достиженията на правото на Европейската общност в областта на социалната политика (1).

1.3

С оглед на развитието на единния пазар, ЕИСК подчертава значението на насърчаването и използването на научните изследвания и резултатите от иновациите, подпомагането на националните доставчици на технологии в популяризирането на европейско равнище на новаторски продукти и технологии, поощряването на разпространението и транснационалното използване на резултатите от изследванията. Единният пазар е ключов инструмент за изпълнението на Лисабонската стратегия. Неговата цел е да е от полза за потребителите, икономическия растеж и заетостта, като постепенно премахва препятствията пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, макар и много от тези препятствия все още да съществуват. Ползите от по-тясната интеграция са неопровержими.

1.1

Пакетът от документи на Комисията за преглед на единния пазар представлява добра основа за стимулиране и оживление на единния пазар, но неговият успех ще зависи до голяма степен от способността и амбицията на националните правителства и техните социални партньори да поемат своите отговорности и да осигурят необходимите ресурси, за да се превърне тази реторика в реалност.

1.2

Едно от най-важните предизвикателства е правилното и единно прилагане на действащото законодателство и стандарти. Оценките на въздействието, намаляването на административните тежести и разходите, свързани с привеждането в съответствие на законодателството, произтичащи от разпокъсаността в данъчно отношение на вътрешния пазар и по-доброто консултиране със социалните партньори и заинтересованите страни, и в частност с МСП, са важни за по-доброто разбиране на регулаторните цели и идентифицирането на решения от нерегулаторен характер.

1.3

Малките и средни предприятия имат жизненоважен принос за ефективното функциониране на единния пазар. Независимо от тяхната форма, МСП играят особено важна роля в сектора на услугите и са в основата на социалните компромиси, върху които почива икономиката на ЕС. В Закона за малките предприятия и в Хартата за МСП се признава значението на МСП за политическите процеси и за институциите на ЕС и държавите-членки. Въпреки това, ЕИСК е убеден, че следва да се отдава по-голямо внимание на ролята на МСП в осъществяването на политиките, по-специално с оглед на приноса им за постигането на целите на икономическата, екологичната и социалната политика.

1.4

ЕИСК подчертава, че Европейският фонд за глобализация е важен инструмент за солидарност, който ще предостави специфична помощ за намиране на работа на работниците, които са били съкратените вследствие на променящите се модели на световната търговия. Комитетът приветства факта, че схемата се прилага за работници в МСП, но въпреки това изразява съжаление, че тя не обхваща самостоятелно заетите, които ще бъдат засегнати от същите промени.

1.5

EИCК призовава Комисията и държавите-членки да отделят достатъчно ресурси за по-доброто прилагане на правилата на единния пазар. Освен това следва да се разработят и инициативи, които да създадат синергии между политиката, свързана с единния пазар, политиката на конкуренция, социалната политика и политиката в областта на околната среда, които са важни за доброто функциониране на единния пазар.

1.6

Комисията и държавите-членки трябва да гарантират, че новите регулаторни инициативи, които следва да допринасят за правилното функциониране на единния пазар и вземат под внимание както въздействието върху конкурентоспособността на европейските предприятия, така и социалните последици и отражението върху околната среда. За да се осигури съгласуваност и правна сигурност за предприятията и потребителите и за да не се допусне нови инициативи да се взаимоизключват, трябва да се извърши „Тест за съвместимост с единния пазар (2)“ по отношение на новите предложения на национално равнище и на равнище ЕС и те да бъдат оценени по отношение на тяхното социално въздействие.

1.7

На гражданите и на предприятията следва да се предостави лесен и при приемливи разходи достъп до правосъдие, включително съответни средства за защита и механизми за решаване на спорове. В тази връзка следва да се подобри разработването на средства за извънсъдебно решаване на спорове.

1.8

EИСК само може да приветства целта на съобщението от 20 ноември 2007 г. за услугите от общ интерес, целящо „укрепване на рамката на ЕС, приложима за услугите от общ интерес (УОИ), включително и за социалните и здравните услуги, предоставяне на конкретни решения за конкретни проблеми, където те съществуват“ и „съчетание от действия, насочени към конкретен сектор или проблем“.

1.9

Тъй като първичното законодателство на ЕС или договорите признават, че услугите от общ икономически интерес (УОИИ) като цяло са част от „общите ценности“ на ЕС и допринасят за неговото „социално и териториално сближаване“, конкретните действия за секторите (с отчитане на специфичните характеристики на всеки сектор) трябва да се съчетаят със специфични подходи към всеки проблем.

1.10

Чрез включване на разграничението между икономически и нестопански услуги в първичното законодателство, както и необходимостта от зачитане на общите принципи за функциониране на УОИИ, Протоколът за УОИ показва как процесът на изясняване на разглежданите понятия и схеми сега е по-важен от всякога, за да се гарантира, че услугите вече не зависят изключително от законодателния или съдебния подход, прилаган към всеки отделен случай.

1.11

Въпреки постоянните искания от страна на Европейския парламент за действителна правна сигурност за социалните услуги от общ интерес, предложенията, изложени в съобщението за УОИ, се ограничават до редица отговори на „често задавани въпроси“, които са без съмнение полезни, но нямат правнообвързваща сила.

1.12

EИСК, следователно, предлага многостранен и постепенен подход, комбиниращ аспекти, специфични за сектора и за проблемите, който би довел до приемане на законодателни инициативи, когато са необходими и/или адаптиране на тези принципи и условия към различните сектори, за които се касае (комплексен, специфичен за проблемите подход).

2.1

Разглежданият пакет на Комисията предлага редица инициативи, изложени в пет работни документа и две съобщения, касаещи услугите от общ интерес и социалното измерение на единния пазар (3).

2.2

ЕИСК изготви становища по всички тези въпроси (4). Неотдавна той прие становище по собствена инициатива за външното измерение на единния пазар и сега изготвя друго за социалното и екологичното му измерение (5).

3.1

Комитетът приветства поставянето на акцент в COM(2007) 724 окончателен върху предоставянето на повече права на потребителите и МСП, за да ги улесни да се възползват от преимуществата на единния пазар и да се отговори по-добре на техните очаквания и тревоги. Поради това със задоволство се отбелязва, че политиката в областта на единния пазар отделя специално внимание на области, свързани с потребителите, като енергетиката, телекомуникациите, финансовите услуги на дребно и търговията на едро и на дребно.

3.2

Успехът на политиката, свързана с бъдещия единен пазар, зависи от обединените усилия на държавите-членки и на Комисията за подобряване на неговото функциониране. Единният пазар е „в процес на изграждане“ и е споделена отговорност. Държавите-членки трябва да проявяват по-голяма ангажираност към него. Често националните власти не успяват да изпълнят своите отговорности, свързани с управлението на единния пазар, което води до нови препятствия, подкопаващи доверието, което трябва да вдъхва единният пазар. Важната роля на социалните партньори в подкрепата им за единния пазар следва да получи по-голямо признание.

3.2.1

Комисията цели да се отдаде по-голям приоритет на правилното прилагане. Съществува потребност от установяване на механизми, които да гарантират, че законодателството ще действа по-добре на практика. Навременното и правилно транспониране на законодателството на Общността и административното опростяване са изключително важни за улесняване на прилагането. Правилното транспониране на директивата за услугите е особено важно за постигане на нейните цели за създаване на работни места и растеж.

3.3

Лесното и бързо решаване на проблемите, с които се сблъскват гражданите и предприятията в единния пазар, трябва да остане приоритет. SOLVIT е особено полезен, но за съжаление „недостатъчно използван“ механизъм поради недоброто познаване на системата, на нейната полезност и адекватни ресурси, особено на национално равнище. Силно се препоръчва всяка инициатива за справяне с тази ситуация, включително и действията за осигуряване на достатъчни ресурси за центровете на SOLVIT — човешки и финансови, тъй като това са инициативи за разширяване на техния обхват.

3.4

ЕИСК подкрепя намеренията на Комисията за опростяване и ускоряване на процедурите, свързани с нарушения, като се дава приоритет на случаите на нарушения, които представляват най-голям риск и са икономически значими, без да се прави компромис с ефективността на съществуващите възпиращи мерки.

3.5

Много остава да бъде извършено в областта на надзора на пазарите на местно произведени продукти и продукти от внос. Това влиза в обхвата на отговорностите на органите на държавите-членки, както и на Европейската комисия.

3.6

ЕИСК би желал Комисията да наблегне повече върху подкрепата за МСП, като свърже политиката за МСП със социалните и екологичните цели на Европейския съюз и окончателно премахне всички национални нетарифни бариери, включително и бариерите за свободното движение на капитали и работници (6).

3.7

По-общо казано, остава жизнено важно Комисията да продължава да играе водещата си роля на пазител на Договора и да упражнява своето право на инициатива, за да може единният пазар да функционира добре.

3.8.

ЕИСК подкрепя важността на продължаването на усилията за по-нататъшно намаляване на разходите, възникнали поради данъчното фрагментиране на единния пазар, чрез насърчаването на общностно законодателство, което да подкрепи развитието на трансграничните дейности и да осигури консолидирането на единния пазар.

4.1

ЕИСК приветства целта за гарантиране на „формиране на политика, която да привлича участници“ и желанието за „разширяване на участието на заинтересованите страни“. От ключово значение са постоянните оценки на въздействието.

4.2

Особено важно е при изготвянето на оценката на въздействието да се провеждат консултации с представителни заинтересовани страни. Оценките на въздействието следва да се контролират от независима външна организация от експерти, включваща групите на крайните потребители на законодателството.

4.3

Намаляването на административните тежести за предприятията също трябва да се гарантира, без да се засягат социалните резултати.

4.4

За да се осигури съгласуваност и правна сигурност за предприятията и потребителите и за да се избегне възможността нови инициативи да създават нови препятствия, трябва да се извършва „Тест за съвместимост с единния пазар“, придружен от оценка на социалните последствия (7) по отношение на новите предложения на национално равнище и на равнище EС. Неясните правни текстове, често прилагани и тълкувани по различен начин, създават противоречия в законодателството на Общността.

4.5

Подобрената информация и данни за практическото приложение на правилата за единния пазар са от първостепенна важност. Комисията следва да проявява повече готовност да разкрива информация за тези държави-членки, които не изпълняват своите задължения, както и да улеснява задачата на националните социални партньори, чрез по-съгласувани и по-прозрачни национални доклади.

5.1

ЕИСК споделя мнението на Комисията, че глобализацията е огромен източник на динамика и конкурентоспособност, както и че единният пазар е актив, който трябва да се използва като трамплин за справяне с предизвикателствата на глобализацията.

5.2

Либерализирането на търговията правилно се определя като първи стълб на стратегията на EС в тази област. Амбициозно приключване на кръга от Доха и завършване на преговорите за широкообхватни споразумения за свободна търговия в рамките на „Глобална Европа“ ще бъдат мярка за успеха на ЕС.

5.3

Проблемите, свързани с нормативната уредба и стандартите, все повече определят възможността на предприятията да работят в международен мащаб. Европейските организации по стандартизация като CEN, CENELEC и ETSI съвместно с консултативни организации като NORMAPME (9), следва да гарантират, че стандартите са достъпни за всички предприятия, особено за малките предприятия в целия EС и развиващите се страни.

5.4

Комисията правилно набляга на необходимостта от постигане на по-добро регулаторно сътрудничество, уеднаквяване и сближаване на стандартите на международно равнище. „Един тест, един стандарт, приет навсякъде“ следва да бъде дългосрочната цел.

5.5

Законодателството на EС трябва да поддържа конкурентоспособността. Прекомерните тежести върху предприятията в EС няма да се компенсират с международното приемане на нормите на EС. Регулаторното сътрудничество със страните-партньори няма да бъде успешно без дух на откритост и иновации към другите подходи.

5.6

ЕИСК изразява задоволство от ангажимента за сравняване на законодателството на EС с най-добрата международна практика, особено с тази на основните търговски партньори на EС. Tова сравняване следва да се включва систематично в оценките на въздействието на EС, който следва да бъде отворен за регулаторно сътрудничество с важни търговски партньори. EС трябва да приема официално признатите международни стандарти за оценка на съответствието.

5.7

Следва да се насърчават инициативите за водеща роля на EС в глобален мащаб при установяването на правилата и разработването на висококачествени, научно базирани международни стандарти за промишлени и хранителни продукти. Общите стандарти следва да се придружават от общи регулаторни цели. Поради това Комитетът би препоръчал да се насочи вниманието повече към двустранните споразумения и мрежи между международните регулаторни органи.

5.8

ЕС следва да продължава да подкрепя свободната търговия, като същевременно осигурява адекватно ниво на надзор на пазара с цел осигуряване на защита от внос на опасни продукти. Комисията, обаче, трябва да се увери, че с тези мерки и възникващи системи от частни стандарти не се злоупотребява, например за да бъдат използвани за протекционистични цели (10).

6.1

Комитетът поддържа позицията, че социалното измерение ще спомогне за подобряване на функционирането на единния пазар, по линия на стратегията за „растеж и работни места“ и като отдава заслужено значение на доброто икономическо здраве на МСП.

6.2

Тъй като интегрирането на пазара на труда е най-добрата предпазна мярка срещу социалното изключване, по-доброто оползотворяване на потенциала на работната сила в Европа, на фона на бързо променящи се общества, трябва да бъде в основата на плана на Комисията за „възможности, достъп и солидарност“.Комисията трябва да работи съвместно със социалните партньори, за да гарантира, че това се отнася най-вече за уязвимите, емигрантските и малцинствените групи.

6.3

За да се отговори на предизвикателствата на глобализацията: технологичните промени и еволюиращите социални и екологични реалности, политическите усилия трябва да бъдат насочени към постигане на социалните цели чрез увеличаване на равнищата на заетост и създаване на рамкови условия за висок растеж на производителността.

6.4

ЕИСК подчерта в свое становище (11) важността на интегрирането на понятието „гъвкава сигурност“ (12) във всички политики на EС. МСП и особено самостоятелно заетите лица имат ключово значение за ефективното функциониране на гъвкави пазари на труда. За тази цел е необходимо по-голямо разбиране на ролята на МСП във връзка с осъществяването на социалната политика.

7.1

С оглед на развитието на единния пазар, ЕИСК подчертава значението на насърчаването и използването на научните изследвания и резултатите от иновациите, подпомагането на националните доставчици на технологии в популяризирането на европейско равнище на новаторски продукти и технологии, поощряването на разпространението и транснационалното използване на резултатите от изследванията. Иновационният капацитет на Европа може силно да бъде повлиян от качеството на единния пазар. Необходимо е да се координират усилията на европейско ниво в областта на НИРД на „клъстерите“ от МСП, големи предприятия, изследователски институти, университети и новия Европейски институт по иновации и технологии.

7.2

От ключово значение за иновационния капацитет на Европа е напредъкът към по-конкурентоспособна патентна система по отношение на разходите за правна сигурност. По-конкретно следва да се постигне напредък във въвеждането на правна система за единен общ патент в Европа, която следва да гарантира най-високо качество, ефективност на разходите и надеждност за всички предприятия и от друга страна — патент на Общността, който също ще отговаря на тези критерии и ще е от полза конкретно за МСП. Необходимо е освен това да се разработи строга защита на правата върху интелектуална собственост, съчетана с ефикасни мерки на европейско и международно равнище срещу разрастващото се зло, каквото е фалшифицирането и пиратството.

7.3

Иновациите в управлението на социалната политика следва да навлязат в различните социално-икономически организации (такива като кооперации), които да могат да доближат предоставянето на услугите до потребителските общности при подходящ регулаторен надзор.

7.4

Новата политика, свързана с единния пазар, трябва да играе ключова роля в създаването на екологично устойчива световна икономика.

8.1

За един добре функциониращ единен пазар е важно наличието на балансирана политика за защита на потребителите. ЕИСК смята, че потребителите са в центъра на новата концепция на Комисията за истински приобщаващ единен пазар. Следва да се отделя повече внимание на придобития от потребителите опит на пазара, например чрез оценки на въздействието или включване на интересите на потребителите в Лисабонската програма.

8.2

Ударението следва да се поставя върху един общ пазар, от който да се възползват потребителите и предприятията, както и върху ролята, която секторът на услугите може да играе в икономиката, като повиши качеството и доверието на потребителите. Потребителите следва да имат реален достъп до стоки и услуги, предлагани в целия EС, а предприятията да могат да предлагат своите стоки и услуги навсякъде в EС така лесно, както на националния си пазар. Хармонизирането, съчетано с взаимното признаване, предоставя правилната основа за тази „ситуация, при която всеки печели“ (13).

9.1

ЕИСК изрази своята загриженост в редица становища (15) по повод правната несигурност, свързана с УОИ.

9.2

Съобщението подчертава ролята на специалния Протокол относно социалните услугите от общ интерес, приложени към Договора от Лисабон (Протокол относно УОИ), който има за цел, според Комисията, да установи съгласувана рамка, която ще направлява действията на EС, като едновременно с това осигурява солидна база за определяне на услугите от общ интерес (16).

9.3

От друга страна, в съобщението за УОИ само се споменава новият член 16 от Договора от Лисабон, без да се разглеждат произтичащите от прилагането на този член последици, при положение че той въвежда ново правно основание за услугите от общ икономически интерес (УОИИ), като поверява на Съвета и Парламента задачата да установят чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, принципите и условията, които да дадат възможност на УОИИ да изпълнят своите задачи.

9.4

Действителното прилагане на принципа, съгласно който мисиите от общ интерес имат предимство, което стана възможно чрез въвеждането на нов член 16 в Договора от Лисабон, ще позволи на страните да не се обръщат толкова често към Съда на Европейските общности с цел арбитраж.

9.5

Договорът от Лисабон включва редица нововъведения, не само новия член 16, упоменат по-горе, а и общо позоваване на УОИ и нестопанските услуги от общ интерес (НСУОИ). Той помага да се постави на нова основа въпросът за услугите от общ интерес в сферата на дейността на Общността, в съответствие с принципа на субсидиарност.

9.6

По мнение на ЕИСК, новият Договор от Лисабон (член 16 от ДФЕС и Протокола относно УОИ), следователно е само началото на нов подход за постигане на по-голяма правна сигурност и по-съгласувано регулиране на националните схеми и схемите на Общността за УОИ.

9.7

Протоколът относно УОИ представлява наръчник за правилата за УОИ, икономически (УОИИ) и нестопански услуги от общ интерес (НСУОИ), но не се опитва да решава проблема за разграничаването на тези две категории.

9.8

Като включва разграничение между икономически и нестопански услуги в първичното законодателство, както и необходимостта да се осигури зачитане на общите оперативни принципи на УОИИ, Протоколът относно УОИ показва как процесът на изясняване на разглежданите концепции и схеми сега е по-важен от всякога за осигуряване на правна сигурност за предприятията и органите, които отговарят за управлението на тези услуги и техните главни бенефициери.

9.9

Съобщението за УОИ цели да „консолидира рамката на EС, приложима за услугите от общ интерес, включително и за социалните и здравните услуги, предоставяйки конкретни решения за конкретни проблеми, когато те съществуват“ и „комплекс от специфични за секторите и проблемите действия“.

9.10

Тези действия трябва, разбира се, да отчитат специфичните характеристики на всеки съответен сектор. Тъй като първичното законодателство е признало, че УОИИ като цяло съставляват част от „общите ценности“ на ЕС и допринасят за неговото „социално и териториално сближаване“, съществува необходимост от комбиниране на специфичните действия по сектори (с отчитане на специфичните характеристики на всеки сектор) и специфичните за проблемите подходи.

9.11

Поради това ЕИСК предлага многостранен и постепенен подход, комбиниращ аспекти, специфични за секторите и за проблемите, който би довел до приемане на законодателни инициативи, когато са необходими и/или за тези принципи и условия, които се адаптират към различните въпросни сектори (комплексен, специфичен за проблематиката подход).

10.1

ЕИСК подчертава значението на Лисабонската стратегия като помощно средство за запазване преимуществата на единния пазар, както и за неговото развитие и укрепване.

10.2

Комисията въведе понятието за социални услуги от общ интерес (СУОИ) и ги изясни в Бялата книга за УОИ, в две съобщения (17) и в един „работен документ на службите на Комисията“ (18).

10.3

Съобщението не представя определение на тези СУОИ и предпочита да направи разграничение между две големи групи от СУОИ: първо схеми за правна и допълнителна социална защита; и второ, „други основни услуги, предоставени пряко на лицето“.

10.4

Предпазливият подход на Комисията показва колко е трудно да се класифицират СУОИ, тъй като те отразяват специфични и много разнообразни задачи, които са дълбоко заложени в националните и даже в местните колективни предпочитания.

10.5

По време на консултацията за Зелената книга от 2003 г., мнозинството от заинтересованите страни в този сектор (местни власти, оператори, представители на потребителите) заявиха, че чувстват, че има повишена правна несигурност по отношение на голяма част от законодателството на Общността, което се отнася до тях, предвид техните специфични характеристики, по-точно, по отношение на разрешителното за предоставяне на услугата. Те поясниха, че са попаднали в „сива зона“, което възпрепятства тяхната работа. В резултат на това:

10.6

Комисията, обаче, не възприе този подход, който явно противоречи на секторния специфичен подход, който тя предпочита, а сега възнамерява да ограничи своите предложения до редица отговори на „често задавани въпроси“ и до една интерактивна информационна услуга, която със сигурност ще бъде полезна, но няма задължителна правна сила.

10.7

За да се отговори на призивите за правна сигурност, съдържащи се в член 16 от ДФЕС, който разкрива нови перспективи по отношение на мястото и ролята на УОИИ в Европейския съюз, включително СУОИ, трябва да продължи процесът на изясняване на понятията, както и на режимите на Общността, приложими към дейностите, свързани с публични услуги.

11.1

Комитетът приветства целите, изложени в Съобщението относно „Възможности, достъп и солидарност: към нова социална визия за Европа на XXI век“ (21), което се отнася за гражданите на ЕС, гражданското общество и предприятията, включително и МСП, и се основава на основните инструменти на Европа, като единния пазар, Лисабонската стратегия за растеж и работни места, както и на Стратегията за устойчиво развитие.

11.2

Промените, които сега настъпват в европейските общества (EС 27 с 500 милиона граждани, демографската промяна, глобализацията, технологичният прогрес и икономическото развитие, наред с другото) могат да предложат нови възможности за работа и умения, но адаптирането към промяната все още създава риск от безработица и изключване.

11.3

ЕИСК подкрепя една по-водеща роля на ЕС в улесняването, предвиждането и насърчаването на такива структурни промени, като едновременно с това популяризира европейските ценности на световно равнище. Съобщението очертава нова социална визия за Европа на 21 век, подкрепяща „шансовете за успех“ и се опитва да завърши консултацията, чийто срок изтече на 15 февруари 2008 г. Бюрото на европейските политически съветници (БЕПС) наред с други, а също и държавите — членки и институциите на EС бяха включени в дебата за социалните промени и за концепцията за Европейска социална действителност. ЕИСК приветства целта да се гарантира, че окончателният анализ на тези дискусии ще допринесе за подготовката на обновената Социална програма, която предстои да бъде представена през 2008 г. и ще вземе под внимание новата институционална рамка, предоставена от Договора от Лисабон.

—

Възможности — за да имаме успешен старт в живота, да осъществим потенциала си и да се възползваме от възможностите, които ни предоставя новаторска, отворена и модерна Европа.

—

Достъп — нови и по-ефективни начини да получим образование, да се издигнем на пазара на труда, да получим качествено здравно обслужване и социална защита и да участваме в културния и обществения живот.

—

Солидарност — да насърчаваме социалното сближаване и социалната устойчивост и да се уверим, че никой не е оставен да се справя сам.

11.4.2.1

ЕИСК е съгласен с Комисията, че няма рецепта, която да е приложима за цяла Европа, и че общите предизвикателства изискват съвместни действия, подкрепени от активно гражданство.

11.4.2.2

Борбата със социалното изключване и подобряването на жизнения стандарт чрез създаване на възможности за гражданите са важни за поддържане на икономическия растеж и за намаляване на рисковете от недостатъците на системата за социална защита. Доверието е жизненоважно за напредъка, модернизацията и отвореността към промени.

1)

в младежта: новите социални промени и новата икономика, основани на иновации и технологии, изискват повече внимание по отношение на образованието и уменията; инвестирането в младежта има положително въздействие върху икономическото развитие и социалното сближаване. Лисабонската програма постави образованието в центъра на европейската социално-икономическа система, чрез превръщане на знанията в лост за конкурентоспособността на Европа в глобален контекст;

2)

в процъфтяващи кариери: динамичната икономика и пазарът на труда изискват гъвкави правила на пазара на труда и високи социални стандарти (виж „гъвкава сигурност“);

3)

в по-дълъг и по-здравословен живот: по-дългата продължителност на живота създава тежест за системите за социално осигуряване, но също и създава нови икономически възможности по отношение на нови услуги, стоки и технологии. ЕС следва да насърчава новите социални политики, за да се възползва от тези нови възможности и за да коригира недостатъците на сегашните системи за защита;

4)

в равенството на половете: новите икономически модели водят до създаването на нови социални схеми. Например, политиките за заетост следва съответно да се приспособят към новите изисквания за равенство на половете. Някои от предложенията на Комисията се отнасят до разликата в заплащането, данъчната система и практиките на работното място, разработени в полза на семейството;

5)

в активното включване и недискриминацията: последните разширения разкриха дълбоки икономически и социални несъответствия между държавите-членки и регионите. Европейската комисия цели да насърчава новата политика на сближаване, основана на приемане на многообразието, активното включване, насърчаването на равенството и премахването на дискриминацията;

6)

в мобилността и успешната интеграция: единният пазар доведе до нараснала мобилност на гражданите, която също влияе и на МСП. Това изисква нови подходи в целия EС, основани на интеграция;

7)

в гражданското участие, културата и диалога: тези аспекти играят важна роля за социалното сближаване, като също ангажират и икономически ресурси, свързани с развитието на иновациите и технологиите.

11.4.4.1

ЕИСК набляга на факта, че макар и основните компетенции за тези политики да са на държавите-членки, EС и социалните партньори играят важна роля в управлението и поддръжката на свързаните дейности и реформи. „Достиженията на правото на Европейския съюз“ е основен инструмент по-конкретно по отношение на политиките на разширяване и сближаване, Договора от Лисабон и Хартата на основните права.

11.4.4.2

ЕИСК подкрепя следните пет стратегии, изложени в съобщението:

—

„Единният пазар: преглед на постиженията“ [SEC(2007) 1521]

—

„Инструменти за модернизирана политика на единния пазар“ SEC(2007) 1518]

—

„Въвеждане на нова методология за наблюдение и контрол на продуктовия пазар и отделните сектори: резултати от първото проучване на секторите“ [SEC(2007) 1517]

—

„Външното измерение на прегледа на единния пазар“ [SEC(2007) 1519]

—

„Инициативи в областта на финансовите услуги на дребно“ [SEC(2007) 1520].

—

Съобщение относно „Услуги от общ интерес, включващи социални услуги от общ интерес:нов европейски ангажимент“ [COM(2007) 725 окончателен и няколко работни документа на службите на Комисията: [SEC(2007) 1514, SEC(2007) 1515, SEC(2007) 1516]

—

„Съобщение относно Възможности, достъп и солидарност: към нова социална визия за Европа на XXI век [COM(2007) 726 окончателен]“.

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/23

1.1

Комитетът приветства инициативите на Комисията за увеличаване на подкрепата за учредяване и растеж на микропредприятията и за насърчаване на предприемаческия дух така, че да бъде разширена производствената база и базата на заетост на Общността с цел постигането на по-висока конкурентоспособност, по-голямо сближаване и по-висококачествена икономика, основана на знанието, в съответствие с целите на обновения Лисабонски дневен ред.

1.2

Въпреки че Комитетът приветства инициативата за учредяване на нова структура на Общността за подкрепа на микрокредитирането, той смята, че не е достатъчно просто да бъдат насърчавани държавите-членки, предвид на това, че небанковият сектор, който не е обхванат от банковите директиви на ЕО, почива върху неадекватна нормативна основа и върху твърде различаващи се основни разпоредби в много държави-членки.

1.3

Комитетът счита, че една пилотна инициатива за социално отговорни микроинвестиции, която да обедини банковите и небанковите микрокредитни институции в европейска мрежова система чрез осъществяването на „Меморандум за разбирателство относно социално отговорни инвестиции“ с отделните институции и с подкрепата на секторните сдружения, би трябвало да е предназначена приоритетно за тези, които „имат малки шансове да получат банков кредит“ за:

1.4

Комитетът е убеден, че иновационното прилагане на новите технологии в сферата на микрокредитирането би могло да помогне да се разшири обхватът на микрофинансирането, да се увеличи конкуренцията и да се намалят разходите за потребителите.

1.5

В допълнение, Комитетът смята, че подкрепата за микрокредитирането трябва да върви ръка за ръка с кредити за обучение на кандидатстващите за заем, като се улеснява тяхното развитие и успех на пазара, предотвратява се социалното изключване и непрекъснато се подобрява прилагането на Лисабонската стратегия.

1.6

Въпреки че приема, че промените в институционалните и правните рамки, подкрепящи микрокредитирането, са въпрос, който трябва да бъде решаван главно от държавите-членки и прилаган посредством механизми, интегрирани в годишния Лисабонски цикъл на управление, Комитетът смята, че е от решаващо значение да бъде даден тласък на европейската референтна система, по-конкретно чрез:

1.7

Във връзка с предложението да бъде създадена структура на Общността за специализирана подкрепа в рамките на отдел „ДЖЕРЕМИ“ на ЕИФ, Комитетът смята, че това не би допринесло за популяризирането на инициативата и би ограничило обхвата, който тя би трябвало да има за координиране на съществуващите инициативи, а също би попречило и за предприемане на други действия, освен техническа помощ. Ето защо Комитетът е на мнение, че би трябвало да бъде създаден независим отдел, който би могъл да действа като Фонд за микрокредитиране.

1.8

Финансирането и техническата помощ, предоставяни от новата структура за подкрепа, не би следвало да бъдат насочени единствено към нови небанкови МФИ, а по-скоро би трябвало да обхванат всички такива институции така, че да не се получи нарушаване на конкуренцията.

1.9

Инициативата на ЕС за МФИ би трябвало да включва мерки за засилване на социалния диалог, както и на диалога между различни участници от гражданското общество, и да използва оптимално мрежите за обмен на най-добри практики на ЕС, като Европейската мрежа за микрофинансиране, Центъра за микрофинансиране и Европейската платформа за микрофинансиране.

1.10

Според Комитета, инициативата за МФИ следва да засили ролята на предприемаческите сдружения в проверката на надеждността и компетентността на кредитните институции, в развитието на стабилни взаимоотношения и доверие и в постоянната подкрепа, обучението и съветите за извеждане на преден план на възможностите за независимост на кредитополучателите и за намаляване на административната тежест, особено в изготвянето на бизнес планове.

1.11

Учредяването на фонд за микрокредитиране, свързан по разумен начин с финансовите институции, с държавната администрация (2), със секторните организации и с кредитните консорциуми и кооперативни дружества, може да представлява важна стъпка в ориентирането на финансовия инженеринг към форми на „социално управление“ на кредита.

1.12

Социалната представа за кредита, която може да е и в основата на учредяването на фонд за микрокредитиране, е тясно свързана с принципите на корпоративна социална отговорност и с ценностите на една по-добра и по-висока заетост.

1.13

Подкрепата за екологичното сертифициране СОУОСО може по-добре от други инструменти да насърчи социалния растеж на предприятията и да улесни съзнателното разпространение на фонда за микрокредитиране.

2.1

През април 2007 г. Обсерваторията на МСП отбеляза, че най-голямото препятствие за повече иновации на продукти и процеси за европейските МСП е получаването на достъп до кредитиране, следвано от трудността при намирането на квалифицирани човешки ресурси, докато за по-големите предприятия човешките ресурси бяха главния проблем.

2.2

Главните недостатъци на пазара са липса на първоначален капитал, недостатъчно предлагане и търсене на финансиране. Тези проблеми са разгледани в Съобщението на Комисията „Изпълнение на Лисабонската програма на Общността: финансиране на растежа на МСП — добавяне на европейска стойност“ (3), по което ЕИСК неколкократно имаше възможност да се произнесе (4).

2.3

По-конкретно, Комитетът отбеляза, че е необходимо „да се засилят политики, които да подкрепят създаването и развитието на предприятия, като бързо и нискоразходно създаване на предприятия, мерки за улесняване на достъпа до рисков капитал, повече обучителни програми, посветени на професията предприемач, мерки, предназначени за улесняване на достъпа до обществени мрежи и комунални услуги и по-гъста мрежа от услуги за подкрепа на малките предприятия“ (5).

2.3.1

Както беше вече подчертано в предходни становища (6), Комитетът счита, че „кооперативните дружества, консорциумите и взаимоспомагателните дружества, както и новосъздадените предприятия и иновативните микропредприятия, също могат да допринесат за засилването на конкурентоспособността и капацитета за иновации на ЕС“.

2.4

От друга страна, Комитетът подчерта, че „основен въпрос е улесняването на достъпа до финансовите пазари“, и че „банките и другите заинтересовани финансови участници, като фондовете за рисков капитал, следва да бъдат насърчавани да възприемат по-положително отношение спрямо поемането на риск“ (7).

2.5

През есента на 2007 г. Комисията обяви, че се обсъждат серия инициативи, насочени към МСП, включително и една европейска инициатива, учредяваща нова структура за подкрепа на микрокредитирането (8).

2.6

Микрокредитирането обикновено се признава от всички за финансов инструмент с голямо въздействие върху предприемачеството, икономическото развитие и продуктивното социално включване, но все още има много недостатъци и много място за подобрения, що се отнася до трудностите при получаване на инвестиции под формата на начален капитал, особено когато кандидатът е безработен, наскоро е имигрирал, принадлежи към етническо малцинство или живее в регион в рамките на цел „Сближаване“.

2.7

Друг проблем възниква от факта, че финансовите институции могат да правят икономиите от мащаба по отношение на фиксирани разходи по транзакциите, като разходите по събиране на информация, оценка и проследяване на отпуснатите кредити. Това се отнася особено до микрокредитите, отпускани на самонаетите лица и на МСП, които са недостатъчно прозрачни и с ограничени възможности да предоставят необходимата информация на финансовите институции.

2.8

Международното определение за микрокредитиране е „отпускане на заеми в малък размер — под 25 000 евро в Европа (9) и под 100 000 щ.д. в Съединените щати — на лица с ниски доходи, които обикновено нямат достъп до банкови заеми, тъй като са недостатъчно платежоспособни и/или тъй като разходите за управляване на такива заеми се считат за прекалено високи“ (10). Определението за микрокредитиране не включва потребителското кредитиране.

2.9

Комитетът споделя мнението на Комисията за важната роля на микрокредитирането в изпълнението на Лисабонската стратегия за растеж и заетост и за насърчаване на социалното включване, и счита, че е от особено значение да бъде запазена главната му роля за насърчаване на растежа на самостоятелната заетост и за развитието на микропредприятията, без да се превръща просто в социална помощ.

2.10

Според Комитета, микрокредитирането в ЕС би могло да бъде използвано за решаването на проблеми, които възникнаха поради факта, че пазарът не успя да гарантира на предприемачите достъп до кредитиране, необходимо за започването и разширяването на икономически жизнени дейности, включително в сферата на помощта за развитие и политиката на сътрудничество (11).

2.11

На равнище Общност, РПКИ — Гаранционен фонд за микрокредитиране на ЕИФ (12) предоставя серия от гаранции за микрокредитно финансиране, отпускано от местни институции на микропредприятия (13). Въпреки това, понастоящем няма конкретно законодателство на Общността за микрокредитирането освен това, което управлява банковия сектор за микрокредитиране, подчинен на европейските банкови разпоредби (14), и позоваванията на микрокредитирането, включени в различни програми и инициативи на Общността (15).

2.12

Още повече, в отделните държави-членки секторът на микрокредитирането се регулира и управлява по различен начин. Само две държави-членки имат законодателство, управляващо специално небанковия сектор за микрофинансиране (16), въпреки че четири други държави-членки все пак имат законодателство против лихварството (17).

2.13

Пролетният Европейски съвет посочи, наред с другото, спешната нужда „да се улесни още повече достъпът до финансиране, включително посредством съществуващите финансови инструменти на ЕС“ (18), както и да се работи за „насърчаване на по-интензивно участие на цялата работна сила и решаване на проблема със сегментирането с цел да се осигури активно социално включване“.

2.14

Комитетът е убеден, че една по-широка правна рамка и рамка за подкрепа би могла да помогне за предоставянето на по-силен стимул за основаване на нови производствени предприятия и за улесняване на тяхната консолидация, като предотврати рисковете от маргинализация и от изключване от производствената система, което може да изостри такива социални и криминални злини като лихварството.

3.1

Комисията определя две линии на действие:

4.1

Микрокредитирането може да бъде лост за социално включване и да даде възможност на хората и предприятията с по-малки финансови средства, които са изключени от традиционната банкова система, да получат достъп до така важните за тях средства, необходими за започването и развитието на дейности, носещи приход.

4.2

На равнище Общност, Европейският акт за малките предприятия  (19) — чиято ясна цел е да въведе конкретни мерки и принципи за подобряване на средата за МСП в Европа — би трябвало да прави възможно установяването и премахването на пречките пред отключване на потенциала на малките предприятия, като се засилят усилията за опростяване, подобри се достъпът до кредитиране и се установят подходящи правила в областта на енергията и околната среда.

4.3

Комитетът смята, че би трябвало да има по-добра координация между множеството съществуващи инструменти във връзка с това, черпейки от опита на тези, които вече са били използвани в миналото, и онези, които все още действат по отношение на микрокредитирането, така, както беше отбелязано в съобщението на самата Комисия (20), т.е.:

4.3.1

Комитетът счита, че при определянето на новите инициативи на Общността, свързани с микрокредитирането, е необходимо да се отчете положителният опит, придобит при разработването и практическото многогодишно прилагане на рамковата програма „ЕС/АКТБ за микрофинансиране“ на Службата за сътрудничество EuropeAid на Европейската комисия.

4.4.1

От началото на 80-те години (24), и особено в резултат на идеите и предложенията, възникнали при дискусиите по време на Европейските конференции на занаятите и малките предприятия  (25), европейските финансови институции насърчават и подкрепят културата на финансовия инженеринг в държавите-членки (26).

4.4.2

Необходимостта от предприемането на практически стъпки за улесняване достъпа до кредитиране и за подпомагане създаването на финансов инженеринг накараха Комисията и ЕИБ, под натиска на европейските организации на малките предприятия, да създадат ЕИФ (27). След кратко начално отклонение, когато оказваше подкрепа и за комуникационните мрежи (28), ЕИФ насочи вниманието си към подпомагане — чрез различни гаранционни форми и най-вече чрез дейности, свързани с финансов инженеринг — на политиките в подкрепа на микропредприятията и малките и средни предприятия (МСП).

4.4.3

Посредством многогодишните програми на Комисията за микропредприятията, малките и средните предприятия и сътрудничеството, а впоследствие и чрез Ос 1 на РПКИ (29), финансовият инженеринг беше развит чрез:

4.4.4

ЕИСК неколкократно е изразявал положителната си оценка за действията, предприети от Комисията, ЕИБ и ЕИФ, особено през последните петнадесет години, в подкрепа на малките предприятия. ЕИСК призна разширяването и осъвременяването на финансовата помощ, предоставяна от групата на ЕИБ за МСП (32), но счита, че усилията биха могли да бъдат увеличени и чрез програми, договорени съвместно с:

4.4.5

На равнище държави-членки би могла да бъде създадена мрежа от „Фондове микрокредитиране“, която да разполага с оборотни фондове, захранвани от ЕИБ и допълнително гарантирани от ЕИФ, и да работи на различни равнища. На регионално (NUTS II) и на областно (NUTS III) равнище отпускането на заемите би могло да става чрез кредитните консорциуми там, където те съществуват (33). Кредитните консорциуми вече са придобили значителен опит в сферата на първоначалния капитал и, с достатъчен рисков капитал, допълнително гарантиран от ЕИФ, биха могли да предоставят гаранции по заемите.

4.4.5.1

Това ново предложение следва да бъде изяснено по отношение на създаването от страна на ЕИБ и Европейската комисия на микрофонд. Целта на тази инициатива е да подпомогне институциите за микрофинансиране в цяла Европа чрез осигуряването на средства (безвъзмездна помощ, заеми, капиталови инструменти и финансиране тип „мецанин“), както и на техническа помощ. Микрофондът се учредява от ЕИФ с първоначален капитал от около 40 милиона евро (от които 20 милиона евро са отпуснати от ЕИБ) за тази инициатива за подкрепа. Според ЕИСК, ЕИФ би трябвало да управлява микрофонда в бъдеще.

4.4.6

Микрокредитът би могъл да е достатъчен, за да покрие закупуването на наличностите и основното оборудване, необходими за започване на бизнес, или за подмяна на оборудване, което винаги е необходимо за едно малко предприятие (34).

4.4.6.1

Според Комитета, трябва да се отдели особено внимание на микрокредитирането, насочено към жените предприемачи. В тези случаи би трябвало да се обърне по-голямо внимание на гъвкавостта, на реда и условията за отпускане на кредит, за да се избегне създаването на обективни условия за социално и психологическо напрежение, което може да се изостри, в случай на:

4.4.6.2

Редът и условията за микрокредитирането, насочено към развитието на дейност, осъществявана от жените, би трябвало да отчита предимно приоритетите за социална и икономическа интеграция и реинтеграция на жените в производствения сектор на обществото, отчитайки необходимостта от поемане на ангажимент за борба с опасността от пренебрежително отношение и необходимостта от засилване на развитието на предприемаческа култура и способност за поемане на по-голяма отговорност и риск.

4.4.7

Микрокредитът би трябвало да е насочен и към младежите, които имат желание да бъдат предприемачи и притежават достатъчна професионална подготовка, но нямат икономически възможности да започнат самостоятелна дейност.

4.4.7.1

Началната гаранция по заема, който във всеки случай трябва да бъде отпуснат от банкова или небанкова финансова институция, се състои от закупеното оборудване. От друга страна, това, което кара финансовите институции да не бъдат толкова взискателни в отпускането на заема (35) е фактът, че съществува „Европейски фонд за микрокредитиране“. Той разполага с финансови ресурси и с опит и е в състояние периодично да предприема мерки чрез ЕИФ, кредитните консорциуми и секторните сдружения, с цел да подпомага изплащането на евентуалните натрупани дългове, но има и капацитета, и желанието да насърчава оптимални стандарти за финансова стабилност, диверсификация и увеличаване на производството, прозрачността и борбата с лихварството (36).

4.4.8

Проучванията за несъстоятелността на микропредприятията и малките предприятия са установили, че в големите страни от ЕС през последните десет години, несъстоятелността, дължаща се на заеми, не е надхвърлила 4 % (37). Така, при равнище по-малко от 5 %, може да бъде използван множител от 20, за да се осигури гаранция за заема, отпуснат от финансовата институция.

4.4.9

С множител от 20 и гаранция, покриваща 50 % от несъстоятелността на всеки отделен длъжник, един кредитен консорциум с рисков капитал от 1 милион евро би могъл да гарантира заеми за голям брой предприемачи (38) в размер до 40 милиона евро.

4.4.9.1

Като предостави гаранции, системата от кредитни консорциуми направи възможно през 2007 г. отпускането на заеми на италианските занаятчийски фирми за около 6 милиарда евро.

4.4.10

В ЕС-27 годишно се учредяват приблизително 500 000 нови предприятия. Броят на предприятията, които фалират, е малко по-нисък (39). Делът на МСП от стартиращите предприятия всяка година е 99 %, като поне 240 000 от тях са предприятия, състоящи се само от собственика (40).

4.4.11

Като бъде използван примерът от точка 4.4.9, 1 милион евро рисков капитал, заедно с финансовия инженеринг биха могли да гарантират, чрез Европейски фонд микрокредитиране, заеми, възлизащи на 25 хиляди евро в полза на 1 600 малки предприятия.

4.5.1

Както вече беше подчертано, кредитирането представлява един от основните инструменти в икономическото и социалното развитие и в осъществяването на „социална пазарна икономика“.

4.5.2

Ето защо постепенно се появиха и навлязоха нови схващания за кредитирането, което вече не е възприемано просто като отношение между клиента и финансовата институция, а като инструмент с висока социална стойност, поради връзката с по-качествени и по-сигурни работни места и с икономическото развитие.

4.5.3

От това ново и по-широко виждане произтича необходимостта да се поделят между няколко субекта рисковете, свързани с отпускането на кредита.

4.5.4

Поделянето на кредитните рискове между няколко субекта:

4.5.5

С цел запазване на социалната стойност, отпускането на кредит трябва да се ръководи във все по-голяма степен от принципа на корпоративната социална отговорност и изисква предприемачът да се подготви и възприеме стойностите на устойчивото развитие.

4.5.6

Екологичната сертификация СОУОСО (41) по-добре от всяка друга сертификация би могла да бъде използвана като условие, свързано със социалната функция на кредита, в рамките на процеса на финансов инженеринг.

4.5.7

През последните години само няколко десетки хиляди предприятия успяха да използват финансовите инструменти на Общността (42), което показа голямата празнина между начина, по който тази тема се представя, и практическите резултати. Това налага да бъдат обмислени практическите възможности за намеса посредством системи, които могат да дадат тласък на участието на финансовите институции и да увеличат резултатите.

4.5.8

На 20 и 21 ноември 1997 г., извънредният Европейски съвет в Люксембург, чиито дневен ред съдържаше само една точка — заетост — стартира три практически инициативи, за да помогне предприятията да останат конкурентни на пазарите и призова Комисията да направи предложения, които биха дали тласък на бизнес сектора и биха насърчили заетостта в тази сфера. Трите инициативи бяха: подкрепа за стартиране на европейския механизъм за технологии, JEV (Смесено европейско предприятие) и гаранционният механизъм за МСП. Две от тези инициативи — подкрепа за стартиране на европейския механизъм за технологии и гаранционният механизъм за МСП — бяха насочени към улесняване на достъпа до кредитиране.

4.5.8.1

До края на 2005 г. над 277 000 МСП са се възползвали от възможностите (43), които програмата за растеж и заетост и МАР (многогодишната програма) предлагат.

4.5.8.2

„Гаранционният механизъм за МСП“ е една от най-важните европейски програми, предназначени за МСП (44).

4.5.9

В ЕС има около 23 млн. микропредприятия и 1,1 милиона малки предприятия, от които 90 % са еднолични търговци или събирателни дружества. Само 5 или 6 % от тях използват рисков капитал.

4.5.10

Ето защо Комитетът счита, че трябва задължително да се предвидят форми на подкрепа за кредитирането, насочени също и към събирателните дружества, какъвто е случаят с инструментите за финансов инженеринг; в противен случай неговото прилагане ще бъде ограничено и ще попречи на развитието на финансовата култура на микропредприятията и малките предприятия.

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/29

1.1

Настоящото предложение има за цел да измени Директива 76/769/ЕИО чрез добавянето на ограничения относно пускането на пазара и употребата на дихлорметан (DCM), когато се използва като основна съставка на препаратите за отстраняване на бои за индустриална, професионална и битова употреба.

1.2

Това е последното подобно изменение на Директива 76/769/ЕИО на Съвета преди замяната й на 1 юни 2009 г. с Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH).

1.3

ЕИСК разбира значителните научни и политически трудности, пред които е изправена Комисията при предлагането и постигането на съгласие относно едно пропорционално и икономически ефективно изменение, което, съгласно изискванията на Директива 76/769/ЕИО, ще запази вътрешния пазар и в същото време ще осигури високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда.

1.4

ЕИСК е съгласен, че съществуват неопровержими доказателства за това, че високата концентрация на изпарения, произтичаща от силната летливост на DCM, може да доведе до изпадане в безсъзнание и смърт. Такива случаи са резултат от лоша промишлена практика, включително неподходяща вентилация. Доказателствата за съществуването на постоянен сериозен риск за потребителите при инцидентната битова употреба на DCM са по-слабо убедителни. Ето защо предложението за забрана на продажбата е непропорционално и, имайки предвид известните, но засега ненамерили количествен израз рискове от използването на алтернативни продукти и процеси, изглежда малко вероятно това предложение да доведе до общо намаление на относително неголемия брой регистрирани инциденти.

1.5

ЕИСК, подобно на консултантите, ангажирани от Комисията, отбелязва също така, че специфичните опасности, произтичащи от употребата на DCM, не са напълно обхванати от съществуващите пиктограми и надписите за риск и безопасност. Същото се отнася за рисковете за децата, които възникват по-често в домашна обстановка. Това е пропуск на системата за етикетиране, а не на съответните продукти или заинтересовани лица. Ето защо се отправят препоръки във връзка с пакетирането и етикетирането с цел да се запълни този пропуск.

1.6

Констатират се и други проблеми, най-вече липсата на съгласувани гранични стойности на излагане по време на работа на въздействието на DCM и насоки или разпоредби за добра промишлена практика. Германският стандарт TRGS 612 (Технически правила за опасни вещества) се счита за отличен модел в това отношение.

1.7

С надеждата, че може да се стигне до споразумение, са направени и някои други общи бележки, които да бъдат разгледани от Комисията, Европейския парламент и държавите-членки. В случай че не се стигне до споразумение, това ще доведе до фрагментиране на вътрешния пазар. Лицата, боравещи с DCM на работното място и извън него, ще продължат да бъдат излагани на риск.

2.1

Както беше отбелязано по-рано, Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) ще влезе в сила на 1 юни 2009 г. Той ще отмени и замени редица съществуващи регламенти и директиви на Съвета и Комисията, сред които и Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати.

2.2

В Приложение I към Директива 76/769/ЕИО на Съвета се определят конкретни ограничения относно пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати, одобрени и въведени през последните 30 години. На 1 юни 2009 г. те ще се превърнат в крайъгълния камък на Приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH).

2.3

Предишните изменения на Директива 76/769/ЕИО на Съвета (за добавяне на допълнителни рестриктивни мерки) бяха въведени под формата на директиви, изискващи прилагане от страна на държавите-членки. Настоящото предложение на Комисията обаче е не за директива, а за решение, което ще бъде незабавно приведено в действие. Следователно то няма да изисква транспониране в националните законодателства, което също би следвало да бъде отменено на 1 юни 2009 г., когато Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) влезе в сила.

2.4

Всички по-нататъшни предложения за ограничения при пускането на пазара и употребата на опасни вещества или препарати ще се изготвят в рамките на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH).

2.5

Веществата (и препаратите, в които те се съдържат), за които е преценено, че са необходими ограничения при пускането на пазара и употребата им, са определени като цяло чрез оценка на някои „приоритетни вещества“, посочени от държавите-членки и публикувани между 1994 г. и 2000 г. в четири списъка на приоритетните вещества по смисъла на Регламент (ЕИО) 793/93 на Съвета.

2.6

Поради това, че по молба на държавите-членки на разглеждане бяха поставени редица нови проблеми, за някои вещества, които не са включени в тези списъци, също бяха направени оценки на въздействието им върху човешкото здраве и околната среда и/или предложения за ограничаване на пускането на пазара и употребата им. Такова вещество е и DCM. Поради ред причини някои държави-членки вече са наложили или са направили опит да наложат ограничения за употребата му, по-специално като съставка на препаратите за отстраняване на бои. Други държави-членки считат тези мерки за непропорционални, скъпоструващи и вероятно водещи до по-неудовлетворителни резултати за потребителите. Има доказателства (или липса на такива) в подкрепа или в противоречие на двете изложени позиции.

2.7

Първият пълен преглед на предложението от страна на Съвета се състоя в началото на юни. В случай че бъде постигнат компромис в рамките на следващите месеци, процедурата по приемане на предложението вероятно ще продължи така, както е планирана. В противен случай предложението ще бъде отхвърлено. Тогава вътрешният пазар за препарати на основата на DCM за отстраняване на бои ще запази или ще повиши настоящото си равнище на фрагментираност. В подходящ срок след това DCM ще бъде оценен съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH), тъй като неговата употреба в препаратите за отстраняване на бои е един от множеството начини за излагане на въздействието му, които следва да бъдат взети под внимание. Очевидно не е ясно какъв ще бъде резултатът от това, както и кога ще може да бъде отправена някаква окончателна препоръка.

3.1

DCM е безцветен, нискокипящ, халогениран алифатен въглеводород с леко сладникав мирис. Много години той беше широко употребяван като силен разтворител с ниска запалимост в производството на фармацевтични продукти, аерозоли и лепила, както и в други процеси като отстраняване на бои и обезмасляване на метали, а също така и като екстракционен разтворител за хранителни продукти.

3.2

Въпреки че се счита за един от по-безопасните халогенирани въглеводороди с ниско молекулно тегло, DCM трябва все пак да се използва внимателно. В Европа е класиран като канцероген от категория 3, т.е. „вещество, което буди безпокойство у хората поради възможните канцерогенни ефекти, но за което няма подходяща информация, за да се изготви задоволителна оценка“. Ето защо трябва да носи надписа R40 („недостатъчни данни за канцерогенно действие“). DCM също така е приоритетно вещество по смисъла на Рамковата директива за водите.

3.3

По-голямо безпокойство обаче буди фактът, че DCM е и силно наркотично вещество, потискащо централната нервна система и предизвикващо изпадане в безсъзнание или смърт. Това негово свойство е довело до редица инциденти и смъртни случаи, свързани като цяло с недостатъчно безопасни условия на труд и прекалено силно излагане на въздействието му, най-често по време на промишлена употреба при открити вани или при широкомащабна професионална употреба. Употребата на DCM в затворени системи, когато това е възможно, отстранява тези рискове.

3.4

Равнищата на производство на DCM в Европа (от обекти в Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Обединеното кралство и Румъния) постепенно се понижават поради предлагането на алтернативни продукти. От приблизително 240 000-те тона, произвеждани понастоящем в Европа, около 100 000 тона се изнасят. Между 30 % и 50 % от останалата продукция се употребява във фармацевтичната промишленост, а между 10 % и 20 % — за продажба под формата на чист DCM в препаратите за отстраняване на бои. Подобно е количеството на рециклирания DCM от фармацевтичната индустрия. Настоящото предложение разглежда единствено употребата на DCM за отстраняване на бои.

3.5

Отстраняването на бои е познато в повечето домакинства като основен процес за запазването и декорирането на дървени, метални, каменни и гипсови предмети и повърхности, както в закрити пространства, така и на открито. Има и редица по-специализирани пазари, между които реставрацията в изящните изкуства, отстраняването на графити и пребоядисването на големи движещи се обекти като влакове и самолети.

3.6

Препаратите за отстраняване на бои са разделени, в известен смисъл произволно, на 3 категории: „промишлени“ (т.е. за продължителна употреба в големи количества на място); „професионални“ (т.е. за специалисти, строители и декоратори, работещи на различни обекти) и „за потребители“ (лица, които инцидентно извършват поддръжка на домовете си).

3.7

Трудно е да се определи действителният брой на инцидентите за всяка група. Тъй като симптомите при прекалено излагане на въздействието на DCM приличат на тези при сърдечна недостатъчност, възможно е този брой да е (или да не е) подценен. Данните, представени на Комисията от консултантите от RPA (Risk and Policy Analysts Ltd.), показват, че през последните 20 години в Европа се случват 3-4 инцидента годишно, дължащи се на употребата на препарати на основа на DCM за отстраняване на бои, от които един инцидент годишно завършва със смърт. Смъртните случаи са предимно във Франция (6), Германия (6) и Обединеното кралство (5), а останалите инциденти са се случили предимно в Обединеното кралство (36), Швеция (12) и Франция (6). В Южна Европа през периода, проучван от RPA (1930-2007 г.), е регистриран само един инцидент: смъртен случай в промишлена среда в Испания през 2000 г. Местните климатични условия и трудови практики също могат да са от значение. При топло време прозорците са винаги отворени, има добра вентилация и рискът е пренебрежим, а при по-студени климатични условия може да е точно обратното.

3.8

Броят на смъртните случаи се разпределя по равно между промишлената и професионалната употреба. Повечето от инцидентите, които не завършват със смърт, са регистрирани при употреба от страна на оператори, категоризирани като „професионалисти“. Установените причини за смъртните случаи са почти винаги свързани с неподходяща вентилация и неправилна употреба на лични предпазни средства, особено в близост до големи открити вани.

3.9

Вероятен смъртен случай на потребител (или професионалист), регистриран във Франция през 1993 г., не може да бъде проверен към днешна дата, поради което достоверността на тази конкретна информация е спорна. Единственият друг случай на смърт на потребител е регистриран в Нидерландия през 1960 г. Други фактори също могат да са от значение.

3.10

Разбира се, съществуват алтернативи на химическите препарати на основа на DCM за отстраняване на бои. Общо взето те могат да бъдат групирани в три направления — „физическо/механично отстраняване“ (шлифоване, остъргване, струйно почистване/бластиране); „пиролитично или топлинно отстраняване“ (в пещи с кипящ слой или чрез употребата на горелки или пистолети за горещ въздух); „химическо отстраняване“ (чрез употребата на силни разтворители, в това число DCM, или на корозивни, в повечето случаи силно алкални, течности или пасти, или пък на мравчена киселина или смеси на основата на водороден пероксид). Всеки от тези процеси може да даде резултат и да бъде предпочетен пред другите според конкретните обстоятелства. Във всички случаи съществуват рискове от един или друг вид: било предизвикани от контакт с частици, топлина, огън, експлозия, раздразнение на очите или кожата, или пък от състава на отстраняваните покрития, най-вече от оловото при бои, нанесени преди 1960 г. Употребата на повече от един метод и известно експериментиране са необходими при многопластови наслагвания, датиращи от преди 100 или повече години, в стари, но все още обитаеми и дори много търсени жилищни сгради или при чувствителни повърхности, които не бива да бъдат повреждани.

3.11

Няма представени данни за цялостния пазарен дял на различните алтернативи по всичките три направления или за разликата в разходите за квадратен метър отстранена боя. Счита се, че DCM е все още най-широко използваният разтворител, по-специално в потребителския сектор, като препаратите на основа на сода каустик също са разпространени. Сравняването на разходите е трудно дори само в групата на химикалите. Общото мнение е, че препаратите на основа на DCM за отстраняване на бои се явяват по-евтини на единица обем от конкурентните им продукти. Това преимущество вероятно би отпаднало, в случай че се отчетат пълните разходи за предпазни средства (ако се използват такива) и изхвърляне на отпадъците (ако това е необходимо).

3.12

Общите разходи се определят също така и от времето за извършване на процеса. Продуктите и процесите с по-бавно, но и по-щадящо действие повишават разходите за труд и намаляват печалбата. По-висококипящите разтворители позволяват по-големи повърхности да бъдат покрити наведнъж, но изискват повече време, за да дадат резултат. За потребителя краткотрайното излагане на въздействието се заменя с по-дълготрайно излагане и с повече потенциални неудобства в домакинството. (Следва, разбира се, да се подложи на съмнение хипотезата на RPA, че потребителите в по-малка степен се интересуват от фактора време, „защото обикновено извършват отстраняването на бои в свободното си време“.) За всички потребители основно значение ще придобиват новите методи на работа и промените в работния процес. В промишлени условия преминаването към употреба на продукти на водна основа намалява разходите за вентилация, но силно увеличава разходите за труд по ваните и тръбите, с цел корозията да бъде сведена до минимум. Като се имат предвид всички тези показатели, става изключително трудно да се предвиди ефектът от каквито и да било ограничения върху който и да е от използваните методи. При тези обстоятелства потребителите са изложени на особен риск, тъй като, вследствие на противоречивите становища на правителствено ниво, съществуват малко доказателства, че изборът им на алтернативни продукти или процеси ще бъде в най-голяма степен в техен собствен интерес.

3.13

Един от известните алтернативни продукти на DCM като разтворител, метил-2 пиролидон (NMP), неотдавна беше класифициран като „репродуктивно токсичен от категория 2“, което впоследствие ще доведе до забрана за продажба на препарати, в които той се съдържа, за масова употреба (но не и за професионална или промишлена употреба). Други разтворители, като 1,3-диоксолан, са силно запалими.

3.14

Системи, основаващи се на двуосновни естери (DBE) — смеси от диметил адипат, сукцинат и глутарат — изглежда са най-обещаващите алтернативи към настоящия момент, които не будят особено безпокойство за човешкото здраве или околната среда. Употребата на диметил сулфоксид (DMSO) и бензилов алкохол също изглежда относително „безопасна“. Все пак, дали потребителите на едни или други от тези продукти ги считат за икономически ефективни или не, зависи от много фактори и не може да се даде гаранция, че в крайна сметка те ще изберат широката употреба на „безопасни“ алтернативи.

3.15

Общо взето е ясно, че не съществува един единствен приемлив метод и че неправилната употреба може също така да доведе до повишаване на сегашния, относително нисък брой регистрирани инциденти. Трудността се състои в това да се намери решение, което да задоволи всички страни, в частност държавите-членки с разнороден опит и, напълно логично, силно поддържани позиции.

4.1

Предложението на Комисията цели да защити човешкото здраве и околната среда едновременно със запазването на вътрешния пазар за дихлорметан, в частност когато той се използва като основна съставка на препаратите за отстраняване на бои за промишлена, професионална и битова употреба.

4.2

Предложението има за цел да наложи забрана за продажба на препарати на основата на DCM за отстраняване на бои за общо и професионално потребление, с изключение на случаите, когато потребителите са специално обучени и лицензирани от компетентните власти на държавите-членки. Продажбите за промишлени съоръжения биха били възможни, единствено ако са налице редица предпазни мерки и по-специално — ефективна вентилация, както и снабдяване и употреба на съответните лични предпазни средства. Всички препарати на основата на DCM следва да бъдат маркирани по незаличим начин като препарати „само за промишлена и професионална употреба“ (и, по презумпция, само за лицата, притежаващи необходимия лиценз).

4.3

В срок от 12 месеца след влизането в сила на решението не трябва да бъдат пускани на пазара нови препарати за отстраняване на бои на основата на DCM за обща и професионална употреба. Всички продажби на препарати от посочените две групи ще бъдат забранени след още 12 месеца.

4.4

Решението ще влезе в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

4.5

Предложението е придружено от обяснителен меморандум и работен документ, изготвен от службите на Европейската комисия (доклад за оценка на въздействието). Допълнителен материал може да се намери в оценките на въздействието, изготвени за Комисията от външни консултанти (RPA, TNO), или в доклади по конкретни въпроси (докладът на ETVAREAD относно ефективността на парните забавители). От своя страна, същите са били разгледани от Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда (НКРЗОС/SCHER). Не съществува официален доклад за оценка на риска (ДОР), тъй като DCM не е определен от никоя заинтересована страна като приоритетно вещество, независимо че вече са налице известни притеснения.

4.6

Някои държави-членки на ЕС (както и други основни икономически и търговски партньори като Швейцария и САЩ) също проведоха проучвания в подкрепа на специфични — и често пъти силно противоречащи си — законодателни и политически позиции. Засегнатите промишлени отрасли събраха множество данни за възможните рискове и относителните предимства при използването на различни продукти и процеси; затова и не е изненадващо, че те също си противоречат. Други заинтересовани страни също изложиха своите съображения по време на Европейската седмица на здравето и безопасността „Да строим в безопасност“ през 2004 г., след експертната конференция, организирана от Съюза на датските бояджии. Според RPA през април 2007 г. Европейският офис на потребителите (BEUC), Европейската федерация на работниците в минния, химичния и енергийния сектор (EMCEF) и Европейската конфедерацията на профсъюзите (ETUC) все още не са били изразили официално становище.

5.1

ЕИСК разбира трудностите, пред които е изправена Комисията при предлагането на пропорционално и икономически ефективно изменение на Директива 76/769/ЕИО за употребата на DCM като разтворител, използван за отстраняването на бои. Броят на регистрираните и потвърдени инциденти е относително малък. Възможно е този брой да е (или да не е) подценен. Съществуващото законодателство не винаги се прилага, а по отношение на етикетирането то се оказва неподходящо. Съществуват алтернативни продукти и процеси, но те не са оценявани и всеки един от тях носи рискове. Има основателни причини за разликите в позициите на държавите-членки. Няма гаранция, че цялостният резултат ще бъде благоприятен за някоя от групите, които е твърде вероятно да бъдат засегнати.

5.2

ЕИСК също така осъзнава, че поради очевидните времеви ограничения това е последната възможност да се въведат мерки в рамките на горепосочената директива. В случай че не може да се стигне до обща позиция на Европейския парламент и държавите-членки и предложеното решение (или негов вариант) не бъде прието и изпълнено, няма да има по-нататъшни действия, докато не бъде направена оценка на DCM за всичките му приложения съгласно Регламент (EО) № 1907/2006 (REACH).

5.3

ЕИСК е твърдо убеден, че подобно закъснение е ненужно и нежелателно с оглед защитата на околната среда и здравето на всички лица, боравещи с DCM на работното си място и извън него. ЕИСК би съжалявал дълбоко, ако се стигне до фрагментиране на вътрешния пазар поради този или който и да е друг въпрос. Необходимостта от намиране на основа за съгласие би трябвало да е очевидна за всички заинтересовани страни. При това би трябвало да се цели управление на риска, а не да се заменя една опасност с друга.

5.4

В това отношение ЕИСК отбелязва, че DCM може да бъде произвеждан, складиран, транспортиран и използван безопасно в затворени системи. DCM е незапалим и не допринася за образуване на озон на равнището на земната повърхност. Въпреки това е ясно, че при отворени системи, например при отстраняване на бои, употребата на DCM предизвиква проблеми поради летливостта му (изпарява се бързо), гъстотата на произтичащата от това пара (тя се наслагва в най-ниската точка или там, където вентилацията е недостатъчна) и свойствата му на наркотично вещество (той предизвиква изпадане в безсъзнание и смърт). Всичко това повишава риска за децата. Също така DCM е класиран като канцероген от категория 3 и именно този потенциален риск се споменава най-вече при етикетирането на продуктите, съдържащи DCM.

5.5

Консултантите от RPA и други отбелязват, че това е и подвеждащо, и недостатъчно, за да се защитят добре лицата, боравещи с DCM на работното място и извън него. Не съществуват надписи или пиктограми за риск и безопасност съгласно съществуващото законодателство или съответстващи им елементи съгласно преразгледаната Глобална хармонизирана система на ООН за класифициране и етикетиране, които да предупреждават в достатъчна степен за опасността от наркоза (и свързаната с това опасност за живота) или — още по-учудващо — за сериозния риск при децата (което, разбира се, важи за много продукти и процеси, използвани в домашни условия).

5.6

Съсредоточаването на вниманието върху възможния, но недоказан към днешна дата риск от рак, също е подвеждащо. В становището си относно доклада на ETVAREAD за парните забавители НКРЗОС отбелязва, че за целите на тестуването метаболизмът при мишките се отличава от този при хората, поради което, въз основа на представените доказателства, съществува малка вероятност DCM да е канцерогенен. Малко са доказателствата и въз основа на действителната му употреба. Все още се очакват резултатите от две големи епидемиологични проучвания върху кохорти, изложени на въздействието на DCM в други промишлени отрасли в САЩ. Кохортите в ЕС може да са били изложени на въздействието на други познати канцерогени като например стирен. RPA не представя никакви доказателства за действителни рискове от такъв вид вследствие на излагането на въздействието на DCM, използван при отстраняването на бои. Изискваното обозначение R68 („възможен риск от необратими ефекти“) не е най-подходящото при тези обстоятелства.

5.7

Трябва да се отбележи също така, че статистиката за инцидентите за периода 1930-2007 г., представена от RPA, ясно показа опасностите от прекалено силно излагане на въздействието на DCM, обикновено при много лоши условия на труд. Не са събирани съответстващи данни за алтернативните процеси и продукти. Във всеки случай не е ясно доколко тези данни могат да бъдат приложени и към употребата и от „професионалисти“, и от „потребители“ в домашни условия. Данните за хронични (дълготрайни) отражения върху здравето в промишлена среда биха могли да сочат (или не) и проблеми в случай на остро (краткотрайно) излагане на въздействието при потребителите; от статистиките за аварии, за каквито вероятно тук става въпрос, по-трудно се извличат усреднени данни.

5.8

Проучванията подчертаха и липсата в целия ЕС на съгласувани равнища на излагане по време на работа на въздействието на DCM. Граничните стойности варират значително между различните държави-членки за едно вещество (DCM) и между различните вещества (например DCM към DBE или DMSO). Производителите трябва да признаят своето задължение да се грижат за работниците си; за да се постигне това, законодателите следва да осигурят ясна и последователна регулаторна рамка, основана на бази от данни.

5.9

Във връзка с това ЕИСК отбелязва в частност техническите правила за опасни вещества TRGS 612 за алтернативи на препаратите за отстраняване на бои на основата на DCM, приети от германското федерално министерство на труда и социалната политика (BMAS), версия от февруари 2006 г. Те могат да бъдат модел, който да бъде следван и от други държави, с цел да се подпомогне осигуряването на безопасност на работното място, а са и значително по-подробни от настоящото предложение на Комисията.

5.10

Последователността на въпросите, на които следва да се отговори съгласно горепосоченото, е: (а) може ли да се направи процесът по-безопасен чрез заместване?; (б) ако не, защо?; и (в) взети ли са всички необходими мерки, за да стане работното място безопасно? Тази последователност би трябвало да се спазва в повечето случаи. Евентуалните рискове, както и предимствата от използването на алтернативни процеси и продукти би трябвало да се отчитат изцяло. Преди всичко, следва да има някаква оценка на вероятните резултати от всяко решение за изтегляне на значително количество от което и да е вещество от пазара; какво ще направят потребителите в действителност и ще подобри ли техният избор личната им безопасност?

5.11

Например, в случая на държава-членка, която вече е въвела забрана за продукти на основата на DCM както за промишлена, така и за професионална употреба, става въпрос за забрана за продажбата на продукти, съдържащи DCM, а не за самото вещество DCM. Един мощен препарат за отстраняване на бои все още може да бъде произведен на мястото на използването му чрез смесване на DCM с метанол. В резултат се получава продукт, който е по-евтин, но не съдържа повърхностно-активните вещества и парните забавители, увеличаващи както ефективността, така и безопасността на продукта с правилен състав. Следователно се стига до нежелан резултат.

5.12

Както отбелязват RPA и Комисията, на практика е трудно да се оправдаят и поддържат разликите между различните категории потребители. Единствената съществена разлика е, че постоянните операции по отстраняване на бои в единичен обект с висока производителност изискват големи открити вани с химични агенти, в които се потапят продуктите; операциите извън обекта обикновено не зависят от потапяне на продукти и следователно при тях не се използват големи открити вани. Единичните обекти попадат в обхвата на други директиви, например тези за емисиите на разтворители и качеството на отпадъчните води, които следва да бъдат стриктно прилагани; операциите извън обекта зависят повече от грижата и здравия разум на отделния човек. В работна среда, разбира се, остава задължение на работодателя да осигури възможно най-добрите условия на труд за подчинените му работници.

5.13

„Професионалната“ категория също би трябвало да бъде подразделена на лица, които постоянно извършват специализирани почистващи операции (например премахване на графити, реставрация на фасади, почистване на влакове и самолети), и на такива, на които се налага само инцидентно да извършват отстраняване на бои (строители, декоратори и „потребители“) като необходимо, но отнемащо време занимание, предшестващо друга, по-доходна дейност. Нуждите, възможностите и уязвимостта на тази последна група изглеждат идентични и би трябвало да бъдат третирани по еднакъв начин.

5.14

Накрая, прави се предложението някои оператори да бъдат обучавани и лицензирани като възможна дерогация, чрез която да се постигне компромис между различните позиции. Въпреки това употребата на препарати за отстраняване на бои на основата на DCM трудно би могла да се постави на равни начала с отстраняването на азбест или боравенето с ядрени отпадъци например, за които със сигурност се изискват лицензи. Като се имат предвид големите разходи по въвеждането и наблюдението на подобна система, трудно е да се приеме, че това предложение може да отговори на нуждите на всички.

6.1

Като има предвид гореизложеното, ЕИСК не счита, че настоящото предложение е пропорционално, нито че е възможно то да доведе само по себе си до по-малко инциденти на работното място и извън него. Поради големите практически и политически разлики между държавите-членки, следва да бъдат разгледани и приложени незабавно други подходи.

6.2

Това включва промени в пакетирането и етикетирането на препарати за отстраняване на бои на основата на DCM, за да се сведе до минимум рискът от инциденти и да се подчертаят истинските опасности. Продажбите на лица, които не извършват постоянно отстраняване на бои на даден обект или извън него, независимо дали се считат за „професионалисти“ или „потребители“, би трябвало да бъдат ограничени най-много до 1 л. за една разфасовка и за една покупка. Разфасовките трябва да са запечатани, за да не могат да бъдат отворени от деца, така, както е установено в съответните вече съществуващи или нови регламенти и директиви на ЕС и/или стандартите EN-ISO 8317:2004 и 862:2005. Тесните гърла с цел ограничаване на изливането също биха били полезни, въпреки че произтичащата от това нужда да се прелее съдържанието преди употреба с четка ограничава техния ефект. Производителите би трябвало да работят активно за нови и по-безопасни системи задоставка, ако желаят тези продукти да продължат да се употребяват в дългосрочен план. Продажбите на едро на всички останали потребители с цел „промишлена“ или постоянна „професионална“ употреба следва да бъдат в количества, не по-малки от 20 л. Производителите и доставчиците следва да признаят задължението си за бдителност при тези обстоятелства и да следят за предоставянето на достатъчно информация и обучение, с цел да се осигури безопасно боравене с продуктите и тяхното отстраняване при каквито и да било условия на употреба.

6.3

Следва да бъдат спешно разработени нови пиктограми и надписи за риск и безопасност, които да допълнят вече употребяваните такива с предупреждения за наркотични вещества и опасности за децата. За препаратите за отстраняване на бои (и други продукти с подобни ефекти) на основата на DCM подходящи надписи за всички потребители биха били например: „Наркотично вещество: високите концентрации водят до изпадане в безсъзнание и смърт“; „Да не се употребява в присъствието на деца или уязвими възрастни лица“; „Да не се употребява в затворени пространства: силните изпарения водят до задушаване“. Такива предупреждения изглеждат обосновани с доказателства и в съответствие с действителните нужди. Изразите не бива да се изгубват сред поредица от по-незначителни предупреждения. Ефективното предупреждение и отличителната пиктограма относно необходимостта да бъдат защитени децата биха постигнали по-голям ефект от множество по-сложни съвети. Настоящият надпис S2 („Да се съхранява на недостъпно за деца място“) не е достатъчен в това отношение.

6.4

Налице е също така ясна необходимост от редица стандартизирани и съгласувани ограничения за излагане на въздействието на работното място, които да бъдат в сила в целия ЕС, за да се подобри още повече безопасността на работното място. Това следва да бъде отчетено като полезен резултат от програмата REACH през следващите години.

6.5

Очевидно добрата работна практика и строгото спазване на всички съществуващи процедури за контрол са в основата на управлението на риска на работното място и извън него. Производителите и търговците на дребно имат обща отговорност да предоставят добри указания и да се уверят, че препоръките им могат да бъдат следвани от потребителите от широката общественост, както и от други лица, които рядко боравят с опасни материали или процеси. Следването на съветите и употребата на средствата за безопасност следва да бъдат насърчавани със същия ентусиазъм и стимули като материалите, за които те се изискват.

6.6

Подходът, използван в германското правило TRGS 612, би трябвало да залегне в основата на контрола в целия ЕС. Допълнителни технически съвети относно вентилацията или третирането на отпадъците могат да бъдат добавени при необходимост. Най-добрите практики следва да бъдат публикувани и заимствани.

6.7

Текущите проучвания в САЩ относно ефектите на дълготрайното излагане на въздействието на DCM би трябвало да бъдат завършени възможно най-бързо, а резултатите — да бъдат представени на НКРЗОС за оценка. Следва да се търсят възможности за намиране на подходящи кохорти за проучвания в Европа.

6.8

Трябва също така да се провежда систематична оценка на рисковете, свързани с отстраняването на бои, така че всички продукти и процеси да могат да бъдат оценявани на базата на сравнение. Това би довело до по-добро разбиране на относителната им ефективност и рисковете от тях и, в крайна сметка, до възможността лицата, боравещи с DCM, да правят по-разумен избор на работното място и извън него. Въпреки това, нито едно от тези предложения не бива да забавя приемането на мерките за контрол, обсъдени по-горе.

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/35

1.1

ЕИСК одобрява съдържанието на настоящата директива и смята, че тази мярка е по-нататъшна стъпка в стратегията за административно опростяване, както е предвидено в съобщението „Стратегически преглед на програмата „По-добро законотворчество“ в Европейския съюз“.

1.2

Това е продължение на положителните оценки, изразени от страна на Обсерваторията на единния пазар на ЕИСК, която в редица становища винаги е подкрепяла инициативите за административно опростяване, предприети в областта на дружественото право. Комитетът счита, че като намаляват разходите за предприятията, тези инициативи допринасят значително за конкурентоспособността на европейските предприятия, когато не се поставя под въпрос защитата на интересите на други заинтересовани страни.

1.3

ЕИСК подчертава, че разглежданото предложение, което се отнася изменение на Директива 68/151/ЕИО (първа директива в областта на дружественото право) и Директива 89/666/ЕИО (единадесета директива в областта на дружественото право), предвижда опростяване и намаляване на административните тежести в такива деликатни области като задълженията за оповестяване и езиков превод на определени видове дружества, които често понасят непропорционални и понякога неоправдани тежести.

1.4

ЕИСК подкрепя тези мерки, предложени и постигнати чрез минимални изменения в достиженията на правото на ЕС, които освен че водят до намаляване на административните тежести за предприятията — както показва представената оценка на въздействието — премахват възможността за създаването в ЕС на неоправдани пречки пред свободното движение на стоки и услуги.

1.5

Ето защо ЕИСК оценява положително тези мерки и се присъединява към Съвета в призива му към Комисията за бъдещи допълнителни мерки за намаляване на неоправданите тежести, които все още съществуват в различни сфери, и, без да носят никаква добавена стойност за ползвателите, са в тежест на предприятията и намаляват тяхната възможност да отговорят на сега създаваните от световната конкуренция предизвикателства.

1.6

ЕИСК препоръчва на Комисията да насърчава държавите-членки да продължат административното опростяване за предприятията като прехвърлят в Интернет всички данни, които е необходимо да бъдат оповестявани в съответствие с действащите закони и разпоредби.

2.1

След поредица проверки, предприети през 2005 г., Комисията стартира програма за опростяване на законодателството с цел намаляване на разходите и административните тежести за предприятията, произтичащи от действащите законодателни разпоредби, като изхожда от съображението, че ненужните разходи представляват спирачка за икономическите дейности на Общността и вредят на конкурентоспособността на предприятията.

2.2

На 14 ноември 2006 г. Комисията представи съобщение с показателното заглавие „По-добро законотворчество в Европейския съюз“ (1) и работен документ: „Изчисляване на административните разходи и намаляване на административните тежести в Европейския съюз“ (2). Тези две инициативи изтъкват необходимостта от постигането на конкретни икономически предимства за предприятията, когато такова опростяване е възможно без негативни последици за страните, които използват тази информация.

2.3

След това, през март 2007 г., тази стратегическа насока беше утвърдена от програма за действие за намаляване на административните тежести (3) — все още непубликувана в Официален вестник — в която се поставя целта за намаляване с 25 % на тези разходи до 2012 г.

2.4

През март 2007 г. чрез ускорена процедура бяха приети определен брой предложения, с които се цели намаляване на административните тежести и на 10 юли 2007 г. Комисията представи съобщение, съдържащо нейните предложения за опростяване в областта на дружественото право, счетоводството и одита (4).

2.5

По-късно, по време на срещата на 13-14 март 2008 г., Европейският съвет призова Комисията да продължи по същия път като формулира нови предложения за намаляване на административното бреме (5).

2.6

В тази рамка се вписва разглежданото предложение за директива относно задълженията за оповестяване и езиков превод в областта на дружественото право, предвиждащо намаляване и/или премахване на задължението за предоставяне на онази информация, която не носи добавена стойност за ползвателите.

3.1

Според Комисията с разглежданата директива се цели засилване на конкурентоспособността на европейските дружества чрез намаляване и/или премахване на административните задължения, съдържащи се в действащите разпоредби, които не отговарят на изискванията на ползвателите на тази информация и представляват ненужни допълнителни разходи за предприятията.

3.2

Чрез тази директива се внася изменение на директивите 68/151/ЕИО (първа директива) и 89/666/ЕИО (единадесета директива) относно задължението за оповестяване и езиков превод при учредяването на някои видове дружества.

3.3

Що се отнася до първата директива, тя установява ново минимално изискване за разлика от предвиденото понастоящем в член 3, параграф 4 от директивата 68/151/ЕИО относно дружественото право. С изменението на този член се цели да се премахнат някои от сегашните задължения за оповестяване в националните бюлетини на информация относно учредяването на дружества и оповестяването на годишните счетоводни отчети, които, в съответствие с действащото законодателство, трябва да бъдат публикувани всяка година.

3.4

Това опростяване не води до никакво намаляване на добавената стойност за ползвателите още повече в епоха, когато информацията от търговския регистър, чрез който държавите-членки трябва да гарантират достъпа до нужната информация, е достъпна в мрежата чрез все по-разпространеното използване на електронни средства.

3.5

Държавите-членки трябва да осигурят електронен хронологичен достъп до информацията и са свободни да предвидят използването на допълнителни средства единствено в случаите, когато това не води до допълнителни разходи за дружествата.

3.6

Що се отнася до Директива 89/666/ЕИО (единадесета директива) относно дружественото право, изменя се действащата практика, с която се налага езиков превод на всички документи, които са включени в техните досиета, включително в случаите когато регистрират нов клон.

3.7

С член 4 на новата директива се налага документите да се публикуват на един официален език на Общността и се счита, че е достатъчно този превод да бъде сертифициран според процедурата, възприета от властите в която и да е държава-членка. Тази атестация трябва бъде призната от всички държави-членки, които не могат да налагат други формални задължения освен предвидените в параграфи 1 и 2, като по този начин постигат целта за намаляване на разходите за езиков превод и сертификация до необходимия минимум.

3.8

Правното основание на новата директива не се променя и остава същото като в предходните: член 44, параграф 2, буква ж) от Договора и освен това Комисията смята, че принципите на субсидиарност и пропорционалност са спазени и оправдани.

3.9

Комисията посочва, че предвидените изменения и анализът на въздействието бяха одобрени след оценката на широк кръг представители на заинтересованите страни (110 групи от 22 държави-членки). Тези положителни резултати са публикувани на уебсайта на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ (DG MARKT).

3.10

Икономиите, изчислени от Комисията в оценката на въздействието, би трябвало да възлизат на около 410 милиона EUR годишно за оповестяването на годишните счетоводни отчети и около 200 милиона EUR годишно за оповестяване на промените в регистрите. Разходите, които би трябвало да бъдат икономисани за езиков превод и сертификация, възлизат на около 22 милиона евро.

4.1

В редица становища на Обсерваторията на единния пазар ЕИСК изрази своята подкрепа за административно опростяване в рамките на инициативата „Стратегически преглед на инициативата за по-добро регулиране в Европейския съюз“.

4.2

В становищата на Комитета се изразява пълна подкрепа за тази програма, която допринася по конкретен начин за нарастването на конкурентоспособността на европейските предприятия чрез намаляване на техните разходи, които в областта на дружественото право до голяма степен изглеждат остарели и прекомерни, без предложените мерки да поставят под въпрос защитата на интересите на други заинтересовани страни.

4.3

ЕИСК подчертава, че тази програма, която предвижда мерки в деликатни области като задълженията за оповестяване и езиков превод, не само значително намалява разходите, както показва оценката на въздействието, но води до нарастване на доверието в Европейския съюз, като отстранява всички опити, там където може да се появят, за издигане на изкуствени и неоправдани пречки в Общността за правилата на свободното движение на стоки и услуги.

4.4

Комитетът отбелязва, че в досега предприетите инициативи, възприети след внимателна оценка на преследваните цели и след задълбочена консултация с всички заинтересовани страни, се отделя особено внимание на основните принципи на субсидиарност и пропорционалност.

4.5

Следователно ЕИСК одобрява съдържанието на настоящата директива, като счита, че тя представлява съществена стъпка от една обща стратегия и се присъединява изцяло към Съвета в призива му към Комисията да предприема мерки в други сфери и в други области, в които също има нужда от опростяване, за да бъдат намалени многобройните задължения, които все още са в тежест на дружествата.

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/37

1.1

ЕИСК приветства разширяването и до средните предприятия на обхвата на предвидените в Четвъртата директива в областта на дружественото право освобождавания за малките предприятия, тъй като тези освобождения водят до намаляване на свързаната с финансовата отчетност тежест за тези предприятия.

1.2

ЕИСК приветства и предложените изменения в Седмата директива в областта на дружественото право, тъй като те само изясняват взаимодействието между правилата за консолидиране в тази директива и Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО).

1.3

Комитетът особено оценява факта, че предложението е в съответствие с целта за опростяване на финансовата отчетност: няма съществена загуба на информация за потребителите на отчетите, а другите заинтересовани страни като цяло не са засегнати. Предложеното опростяване са основава на потребностите на МСП и на потребителите на финансова информация.

1.4

Към днешна дата липсват изследвания и съответни подкрепящи данни относно нуждите на тези потребители, които могат да са различни в отделните държави-членки на ЕС. Преди въвеждането на допълнителни промени във финансовите изисквания за МСП, би трябвало да бъде разгледана настоящата ситуация по отношение на избора на варианти съгласно Четвъртата и Седмата директиви. Това проучване следва да включва (а) използването на съществуващите варианти; (б) мотивите, представени от държавите-членки в подкрепа на избора им на варианти; и (в) преглед на успеха на държавите-членки в постигането на целите им.

1.5

Ето защо ЕИСК препоръчва да бъдат предприети изследвания в тази област, които да послужат като основа за рационални политически предложения в бъдеще.

1.6

Счетоводните изисквания бяха сред първите законодателни области, хармонизирани на европейско равнище. ЕИСК припомня, че това е основен елемент за постигане на общия пазар и подчертава значението на хармонизацията за създаване на равни условия за всички в ЕС.

1.7

Трансграничната търговия, осъществявана от МСП, нараства в рамките на ЕС. Ето защо има силни основания за развиване на хармонизацията на рамките за финансова отчетност и правилата с цел (а) да се подпомогне този растеж на търговията и (б) да се създадат равни условия за всички.

2.1

В заключенията си Европейският съвет от 8 и 9 март 2007 г. подчерта, че намаляването на административната тежест е важно, за да се даде тласък на европейската икономика, особено като се имат предвид евентуалните ползи от подобно намаляване за малките и средни предприятия.

2.2

Той изтъкна, че са необходими енергични съвместни усилия на Европейския съюз и държавите-членки с цел намаляване на административната тежест чрез опростяване на счетоводните правила за малките и средни предприятия; правната основа за такива мерки би била член 44, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност (1).

2.3

Счетоводството и одитът бяха определени като области, в които може да бъде намалена административната тежест за дружествата в рамките на Общността (2).

2.4

Особено внимание се отделя на допълнителното облекчаване на изискванията за финансовата отчетност за малките и средни предприятия.

2.5

В миналото бяха осъществени редица промени, за да се даде възможност на дружествата, обхванати в Директива 78/660/ЕИО и Директива 83/349/ЕИО да използват счетоводни методи в съответствие с Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО).

2.6

Съгласно Регламент (EО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (3), дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар на която и да е държава-членка, трябва да изготвят техните консолидирани счетоводни отчети в съответствие с МСФО, и поради това са освободени от повечето от изискванията в Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО. Тези директиви обаче все още съставляват основата на счетоводството за малките и средни предприятия в Общността.

2.7

Малките и средни предприятия често се подчиняват на същите правила както по-големите предприятия, но техните специфични счетоводни нужди рядко са били оценявани. В частност нарастването на броя на изискванията за оповестяване представлява проблем за тези дружества. Разширените правила за отчетност създават финансова тежест и могат да възпрепятстват ефективното използване на капитал за производствени цели.

2.8

Прилагането на Регламент (ЕО) № 1606/2002 подчерта също така необходимостта от изясняване на връзката между счетоводните стандарти, изисквани от Директива 83/349/ЕИО и МСФО.

2.9

Когато разходите за учредяване могат да се включат като активи в счетоводния баланс, член 34, параграф 2 от Директива 78/660/ЕИО изисква тези разходи да бъдат обяснени в бележките към отчетите.

2.10

Малките предприятия могат да бъдат освободени от това изискване за оповестяване в съответствие с член 44, параграф 2 от същата директива. С цел да се намали ненужната административна тежест, би следвало също така да бъде възможно освобождаването и на средни предприятия от тези задължения за оповестяване.

2.11

Директива 78/660/ЕИО изисква оповестяването на разбивка на оборота по дейности и географски пазари. Това изискване се отнася за всички дружества, но малките предприятия могат да бъдат освободени от това изискване за оповестяване съгласно член 44, параграф 2 от тази директива. С цел да се намали ненужната административна тежест, трябва да бъде възможно освобождаването и на средни предприятия от това изискване за оповестяване.

2.12

Директива 83/349/ЕИО изисква дружеството-майка да изготвя консолидирани счетоводни отчети, дори ако единственият й филиал или всичките филиали като цяло са незначителни по смисъла на член 16, параграф 3 от Директива 83/349/ЕИО. Вследствие на това, тези дружества са обхванати от Регламент (ЕО) № 1606/2002 и поради това трябва да изготвят консолидираните си финансови отчети в съответствие с МСФО. Това изискване се счита за административна тежест, когато дружеството-майка има само филиали с незначителен характер.

2.13

Следователно трябва да бъде възможно да бъде освободено дружеството-майка от задължението за изготвяне на консолидирани счетоводни отчети и консолидиран годишен отчет, ако всички филиали на дружеството-майка могат да бъдат разглеждани поотделно или като цяло като незначителни.

2.14

Тъй като целите на настоящата директива, а именно — намаляване на административната тежест, свързана с определени задължения за оповестяване на средните предприятия и задължението на отделни дружества да изготвят консолидирани счетоводни отчети в рамките на Общността, не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки и поради мащаба и въздействието им е по-добре те да бъдат постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е определен в член 5 от Договора.

2.15

В съответствие с принципа на пропорционалност, изложен в горепосочения член, настоящата директива не излиза извън обхвата на необходимото за постигането на тези цели.

2.16

Поради това директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО трябва да бъдат съответно изменени.

3.1

Целта на изменението на Директива 78/660/ЕИО (Четвърта директива в областта на дружественото право) (4) е да се опрости финансовата отчетност за малките и средни предприятия (МСП) (5) и те да бъдат освободени от тежестта на финансовата отчетност в краткосрочен план. Промените следва да доведат до намалена административна тежест без загуба на полезна информация.

3.2

Целта на измененията на Директива 83/349/ЕИО (Седмата директива в областта на дружественото право) (6) е да изясни взаимодействието между правилата за консолидиране, посочени в тази директива, и в Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО).

3.3.1

Началото на дискусията за постигане на съществено намаляване на регулаторната тежест върху МСП в съответствие с Четвъртата и Седмата директиви в областта на дружественото право беше своевременно поставено от ЕК успоредно с процеса на консултации, отчитайки целта за осигуряване на просперитет на МСП в единния европейски пазар. Проблемът за регулаторната тежест върху МСП неизменно произтича от факта, че първоначалните регламенти са предназначени за големи предприятия. Тези регламенти не винаги се отнасят до МСП и често налагат значителна тежест, свързана с административни и други разходи.

3.4.1

Важно е акцентът в дискусиите да бъде поставян не само върху „опростяването“, но и върху „значимостта“ за МСП — за разлика от големите публично търгувани дружества — на изискванията за финансова отчетност. Дебатът за опростяването има тенденция да бъде насочен на първо място към разходите, докато дебатът за значимостта разглежда предимствата на финансова отчетност и отделните потребители и техните нужди.

3.4.2

Опростяването на „Директивата за счетоводството“ трябва да вземе като отправна точка действителните нужди на МСП и на потребителите на отчетите им. За да бъдат финансовите отчети полезни и адекватни, проучването на потребителите и на техните нужди е ключово за разработването на европейска рамка за европейска финансова отчетност за МСП.Потребителите са различни: финансови институции (рейтингови), публични власти (данъчни, по въпросите на прането на пари, …).

3.4.3

Важно е освен това да се припомни, че самите МСП са основни потребители на финансова информация, например като доставчици и подизпълнители за други МСП, в ситуации, при които оценката на кредитоспособността е важна.

3.4.4

В контекста на „опростяването“ на счетоводните правила за МСП е важно да се извърши стриктна оценка на въздействието, включително оценка на предимствата на финансовата отчетност, както и на разходите/административната тежест. Такава оценка на въздействието би следвало да вземе предвид причините за първоначалното налагане на изискванията за финансова отчетност и интересите на заинтересованите страни (прозрачност, …), за чиято защита те са били създадени.

3.5.1

Трансграничната търговия, осъществявана от МСП, нараства (7) в рамките на ЕС. Ето защо има силни основания за развиване на хармонизацията на рамките за финансова отчетност и правилата с цел (а) да се подпомогне този растеж на търговията, и (б) да се създадат равни условия за всички. Това може да изисква по-малко опции и придвижване към по-голяма хармонизация, например в областта на публикуването на финансова информация и публичният достъп до подобна информация.

3.6.1

Проектът за МСП на Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС) е следствие от искането от страна на органите, установяващи счетоводните стандарти, счетоводителите и други заинтересовани страни за разработването на алтернатива на МСФО в тяхната цялост. Въпреки първоначалното си нежелание да участва в проекта, СМСС се убеди, че мнозинството от тези заинтересовани страни искаше той да продължи напред и че единствено СМСС има необходимото доверие и авторитет за установяване на приложими счетоводни стандарти с високо качество. Отправната точка за този проект беше обаче МСФО в тяхната цялост; разработени за публично търгуваните дружества.

3.6.2

МСФО в тяхната цялост бяха разработени с оглед използването на финансова отчетност от публично търгуваните дружества и свързаните с тях заинтересовани страни. Както беше споменато по-горе, финансова отчетност за МСП е по-често за вътрешно и неофициално използване (във връзка с доставчици, договарящи страни, финансови институции, други.), отколкото поради правни или други задължения за отчетност пред широк кръг от потребители.

3.6.3

Задължителното прилагане на МФСО или на друг набор от нови правила на основата на разработените за публично търгуваните дружества, би довело до значителна административна тежест и финансови разходи за МСП, които вероятно ще надхвърлят положителния ефект. Тясната връзка между годишните счетоводни отчети и данъчните декларации би принудила МСП в различните държави-членки да поддържат два набора от финансови отчети, увеличавайки допълнително административната тежест.

3.7.1

По отношение на вариантите за постигане на опростяване за МСП в директивите за счетоводството, които като цяло представляват разширяване на съществуващите варианти за МСП съгласно тези директиви, е важно да се проучи как функционират тези варианти в държавите-членки преди въвеждането на нови директиви. ЕИСК препоръчва в допълнение към това да се прилага систематично принципът за „еднократност“ на всички нива (8).

3.7.2

Преди въвеждането на допълнителни промени във финансовите изисквания за МСП, би трябвало да бъде разгледана настоящата ситуация по отношение избора на варианти съгласно Четвъртата и Седмата директиви. Това проучване следва да включва (а) използването на съществуващите варианти, (б) мотивите, представени от държавите-членки в подкрепа на избора им на варианти, и (в) преглед на успеха на държавите-членки в постигането на целите им.

3.7.3

Основен проблем в сегашното положение е „подходът отгоре надолу“, който (a) води до административна тежест върху МСП и (б) намалява значимостта на рамките и стандартите за финансовата отчетност за тези предприятия. Един бъдещ преглед на финансова отчетност в ЕС би следвало да разгледа този проблем, като се прилага подходът „отдолу нагоре“. Такъв подход би поставил акцента върху нуждите на МСП и на други заинтересовани страни, допълнен с предложеното по-горе проучване на потребителите и на техните нужди.

—

CESE 952/2006 относно „Стратегия за опростяване на регулаторната среда“ (INT/296), ОВ C 309, 16.12.2006 г., стр. 18;

—

CESE 89/2007 относно „Преглед на единния пазар“ (INT/332), ОВ C 93, 27.4.2007 г., стр. 25;

—

CESE 1187/2008 относно „Политически мерки за МСП“ (INT/390) (предстои публикуване в ОВ);

—

CESE 979/2008 относно „Международни обществени поръчки“ (INT/394) (предстои публикуване в ОВ).

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/41

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/41

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/42

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/42

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/43

1.1

ЕИСК приветства плановете на Европейския съвет от 2007 г. за опазване на климата, които трябва да бъдат приложени включително и чрез настоящата директива.

1.2

Комитетът напълно подкрепя констатацията на Комисията, че желаното развитие на възобновяемата енергия (по-нататък наричана съкратено „ВЕ“) не само е полезно в борбата срещу изменението на климата, но също така има или може да има ясно положително въздействие върху сигурността на енергийните доставки, възможностите за развитие на местно и регионално равнище, развитието на селските райони, перспективите за износ, възможностите за социално сближаване и създаване на работни места, особено що се отнася до малките и средни предприятия и независимите производители на електроенергия.

1.3

В този смисъл ЕИСК приветства предложението за директива и целта за 20 % дял на възобновяемите енергийни източници. В енергията от възобновяеми източници Комитетът вижда не само принос към опазването на климата, но и правилно поставена стратегическа задача в областта на енергийната политика, която ще доведе до по-голяма енергийна самостоятелност, а с това и до по-голяма сигурност на доставките.

1.4

Целта „минус 20 % CO2 до 2020 г.“, която трябва да бъде постигната чрез други директиви (1), и целта 20 % от крайната енергия да бъде произвеждана от възобновяеми енергийни източници, за която става въпрос в настоящото становище, са тясно свързани помежду си и взаимно се допълват. Въпреки това обаче, те следва да бъдат разглеждани поотделно, още повече като се има предвид, че някои видове ВЕ нямат безспорно положително въздействие върху климата (вж. параграф 6 — „агрогорива“).

1.5

Тъй като признатото като необходимо преустройство на нашата енергийна система ще бъде свързано с високи инвестиционни разходи, на държавите-членки следва да бъде предоставена висока степен на гъвкавост, за да могат те винаги да предприемат действия в онези области, където с най-ниски разходи може да се постигне най-голяма полза по отношение на опазването на климата и създаването на работни места.

1.6

ЕИСК подчертава, че категорично подкрепя разширяването на ВЕ и също така осъзнава, че в средно- и дългосрочна перспектива е нужен далеч по-голям дял от визираните до 2020 г. 20 %, за да се постигнат амбициозните цели на Съвета (минус 60-80 % при емисиите на CO2, както и по-голяма енергийна самостоятелност).

1.7

EИСК отбелязва, че стратегическото решение за частична замяна на дизела или съответно бензина с агрогорива е една от най-слабо ефективните и най-скъпи мерки за опазване на климата и в момента означава предоставяне на финансови ресурси в крайно погрешна посока. ЕИСК не разбира защо именно най-скъпите мерки трябва да бъдат политически най-интензивно подпомагани с най-интензивни политически средства, още повече, че наред с икономическите въпроси без отговор остават и голям брой екологични и социални въпроси (вж. параграф 6). Поради това Комитетът се противопоставя на отделната цел за 10 % дял на агрогоривата.

1.8

Комитетът приветства факта, че ЕС планира определянето на критерии за устойчивост във връзка с агрогоривата. Формулираните в предложението екологични критерии обаче не са достатъчно строги и изобщо не са засегнати социалните въпроси, така че в това отношение предложението за директива е съвършено недостатъчно (2).

2.1

Целта на директивата е определянето на обвързващи цели за развитие на ВЕ. Планира се до 2020 г. да бъдат постигнати 20 % дял в крайното енергопотребление на ЕС, както и обвързваща цел за всяка държава-членка от минимум 10 % дял на биогоривата (3) в транспорта (4).

2.2

Европейската цел за 20 % трябва да бъде постигната чрез определянето на обвързващи национални цели, посочени в Част А на Приложение I. При това държавите-членки следва да определят в национални планове за действие отраслови цели за електроенергия, отопление/охлаждане и транспорт/агрогорива, както и адекватни мерки за постигане на тези цели.

2.3

Директивата се основава на решенията на пролетния Европейски съвет от 2007 г. Тя се обосновава с това, че чрез използването на възобновяеми енергийни източници ще се противодейства на изменението на климата. Същевременно обаче се посочва, че именно „секторът на възобновяемите енергийни източници се откроява със своите възможности […] да експлоатира местни и децентрализирани енергийни източници, и да стимулира развитието на високотехнологични промишлени отрасли на световно равнище“.

2.4

Според Комисията възобновяемите енергийни източници „са до голяма степен местни ресурси, те не зависят от бъдещото наличие на конвенционалните енергийни източници и техният предимно децентрализиран характер намалява уязвимостта на икономиките ни от несигурните енергийни доставки“. Следователно, освен опазването на климата и развитието на иновациите и на икономиката, сигурността на доставките е друг важен аргумент на Комисията.

2.5

Комисията се мотивира с това, че „развитието на пазара на възобновяеми енергийни източници и технологии има […] ясно положително въздействие върху сигурността на енергийните доставки, възможностите за развитие на местно и областно равнище, развитието на селските райони, перспективите за износ, възможностите за социално сближаване и създаване на работни места, особено що се отнася до малките и средни предприятия и независимите производители на електроенергия“.

2.6

Директивата определя не само посочените по-горе количествени цели, но определя също и:

2.7

С приемането на новата директива се отменят Директива 2001/77/ЕО относно насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници във вътрешния електроенергиен пазар, в която беше определена целта до 2010 г. делът на енергията от възобновяеми източници да достигне 21 % от общото потребление на електроенергия, както и Директива 2003/30/ЕО относно насърчаването на използването на агрогорива или други възобновяеми горива за транспорт, с която трябваше да се постигне дял от 5,75 % до 2010 г.

3.1

През 2007 г. Европейският съвет отново потвърди, „че ангажиментите за безусловно намаляване на емисиите са основата на глобалния пазар на въглерод и че развитите страни следва да продължат водещата си роля, поемайки ангажименти за колективно намаляване на емисиите от парникови газове с около 30 % до 2020 г. в сравнение с 1990 г., с оглед постигането на колективно намаляване на емисиите с 60 до 80 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г.“.

3.2

Настоящото предложение за директива е елемент от прилагането на това решение. ЕИСК приветства и решенията на Европейския съвет по отношение на климата и подчерта, че пестеливото използване на енергията и енергийната ефективност следва да имат най-висок приоритет. Масираното развитие на ВЕ е неизбежно: то не само е задължително с цел опазване на климата, но освен това ще бъде необходимо в средно- до дългосрочна перспектива и във връзка с прогнозираното намаляване на изкопаемите източници на енергия. Наблюдаваното понастоящем бързо покачване на цените на енергията от изкопаеми източници ще допринесе за това рентабилността на редица ВЕ да се прояви по-скоро.

3.3

ЕИСК категорично приветства факта, че в обяснителния текст Комисията се спира не само на аспектите, свързани с климата, но също така отделя централно внимание и на въпросите на сигурността на доставките и на заетостта. Многократно се подчертава колко важни могат да бъдат децентрализираните структури за енергийни доставки, напр. за икономическата мощ на регионите и за селските райони (параграфи 2.4 и 2.5). Комитетът споделя това мнение. Той смята обаче за наложително, именно в тези аспекти отделните стратегии за енергията от възобновяеми източници да бъдат разглеждани много по-диференцирано отколкото досега.

3.4

ЕИСК споделя виждането на Комисията, че водеща роля на Европа в развитието и използването на ВЕ е положителна от гледна точка на политиката в областта на климата и едновременно с това създава в перспектива конкурентни преимущества на Европа като икономическо средище. Предложението за директива е ясен сигнал на ниво енергийна, екологична и индустриална политика, а също и към цялата световна общност с оглед на предстоящите международни преговори по климата.

3.5

Същинското разпределение на „тежестта“, т.е. определянето на националния принос на отделните държави-членки към европейската цел за общо 20 %-но намаление на CO2 се съдържа в „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.“ (СOM(2008) 17 окончателен) и в „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността“ (СOM(2008) 16 окончателен).

3.6

ЕИСК смята, че целта за 20 % дял на ВЕ до 2020 г. е уместна от политико-стратегическа гледна точка, а също и технически и икономически осъществима — чрез нея се очертава преходът към „пост-фосилна“ енергийна политика. Освен това Комитетът е на мнение, че отделните национални цели могат да бъдат постигнати, особено ако на държавите-членки се предоставят напълно гъвкави възможности (закупуване, участие в проекти и т.н.). Ясно е, че преустройство на енергийната система не може да се осъществи без разходи и без структурни промени. Инвестиции са необходими не само в съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници, а и в създаването на технологии и мощности за съхраняване на енергия, чрез които да се компенсират колебанията при производството на електроенергия в резултат на недостатъчна сила на вятъра или недостатъчно слънчево греене, както и в изграждането на електропреносни мрежи между държавите в ЕС. Планираните цели няма да бъдат постигнати, ако акцентът се постави изключително върху производството на енергия.

3.7

Германия, например, насърчава производството на електроенергия от възобновяеми източници чрез закон за захранването с енергия, като понастоящем делът на екологичната електроенергия е 15 %; допълнителните разходи, които се заплащат от потребителите чрез по-висока такса за доставка/пренос на електроенергията, възлизат на около 3,5 милиарда евро годишно. При това изчисление, обаче, не са взети предвид ползата за икономиката под формата на нови работни места, предотвратените екологични щети и допълнителните данъчни постъпления.

3.8

За да се сведат до възможния минимум разходите за постигане на целта, в директивата се предвижда определените за отделните държави-членки национални цели да могат да бъдат постигани и чрез подкрепа за мерките за развитие на ВЕ в други държави. Възможен е и вносът на електроенергия от възобновяеми източници — с гаранции за произход. ЕИСК смята това по принцип за подходящо. Той обаче подкрепя исканията на някои държави-членки тази търговия да бъде поставена под условието за издаване на съответно разрешение, за да се избегне възможността финансираното от дадена държава-членка (5) подпомагане на ВЕ да бъде използвано за постигане на икономии на разходи в друга държава-членка.

4.1

ЕИСК смята за правилен подхода на Комисията да определи обща цел за трите сектора (а именно електроенергия, отопление/охлаждане и транспорт), а не да задава три отделни цели. По този начин на държавите-членки се предоставя свобода да комбинират мерките в трите отделни сектора така, че да постигнат определената обща национална цел.

4.2

Тази гъвкавост обаче се оказва застрашена в значителна степен поради планираното определяне на отделна обвързваща цел, отнасяща се конкретно за един от трите сектора, а именно заместването на дизеловото и бензиновото гориво в транспорта.

5.1

Комисията отрежда особена роля на агрогоривата.

5.2

В много проучвания относно агрогоривата, публикувани през последните месеци, се посочва, че — за разлика от слънчевата енергия — биомасата представлява ограничен ресурс и неминуемо ще се стигне до конкуренция за площи за производството на храни или във връзка с опазването на биологичното разнообразие. Понастоящем все още се спори колко силна ще бъде тази конкуренция. Необходимо е, следователно — преди политиката да се намеси с регулираща функция — много точно и стратегически да се прецени, за коя област на приложение коя форма на ВЕ е най-подходяща. При това са необходими много прецизни оценки на последващите въздействия.

5.3

В своя препоръка от ноември 2007 г. относно използването на биомаса за производство на енергия Консултативният научен съвет към Федералното министерство на селското стопанство в Германия застъпва виждането, че в дългосрочна перспектива слънчевата и вятърната енергия ще играят доминираща роля сред ВЕ, включително и поради това, че при тях е налице значително по-голям потенциал отколкото при биомасата. Съветът посочва три основания:

5.4

В случай че наличните естествени ресурси са недостатъчни и преминаването към нови, регенеративни и по възможност децентрализирани структури за енергийни доставки е свързано със сравнително високи инвестиции, то следва в особено висока степен да се спазва принципът финансовите ресурси да бъдат съсредоточени в най-ефективните стратегии за опазване на климата.

5.5

На равнище ЕС обаче някои от очертаващите се, финансирани отчасти и с публични средства, видове биоенергия, а именно агрогоривата, както и производството на биогаз от царевица, са свързани с много високи разходи за предотвратяване на отделянето на CO2  (6) (от 150 до над 300 евро на тон CO2).

5.6

При други видове биоенергия, напр. производството на биогаз от течен тор (в идеалния случай свързано с когенерация), комбинираното производство на електро- и топлоенергия на база дървени стърготини (остатъци от сеч или от насаждения с кратък цикъл на ротация) както и комбинираното изгаряне на дървени стърготини в съществуващи големи електроцентрали, разходите за предотвратяване на отделянето на CO2 възлизат на 50 евро на тон CO2  (7).

5.7

Съвместният изследователски център на Европейската комисия констатира, че по отношение на намаляването на парниковите газове на хектар площ е далеч по-ефективно биомасата да се използва за производство на електронерегия отколкото на течни агрогорива (8). Модерните централи, използващи биомаса, са почти толкова ефективни колкото онези, в които се използват изкопаеми горива, така че при добива на топло- и електроенергия 1 мегаджаул (MJ) произведен от биомаса отговаря на 0,95 MJ енергия, произведена от изкопаеми източници. Енергийната ефективност при превръщането на биомасата в течно гориво за транспортни цели обикновено е само 30-40 %. Така 1 MJ енергия, произведена от биомаса заменя само 0,35 до 0,45 MJ енергия от суров нефт в транспорта.

5.8

Чрез производството на агрогорива може да се постигне ефективност на предотвратяването на отделянето на CO2 от около 3 тона CO2 на хектар, а с описаните в параграф 5.6 видове биоенергия — над 12 тона CO2 на хектар.

5.9

Във връзка с това ЕИСК се пита, защо Комисията държи да заложи изрично цел от 10 % за агрогоривата. Комитетът припомня заявеното от пролетния Европейски съвет, че тази цел би следвало да се постигне „по икономически ефективен и ефикасен начин“ и че трябва да бъдат изпълнени три предпоставки, а именно:

5.10

Що се отнася до устойчивостта, въпросите са повече от отговорите (вж. също параграф 9), а агрогоривата от второ поколение още не са на разположение. Така засега поне два от трите посочени от Европейския съвет критерия не са изпълнени, което обаче не пречи на Комисията да иска да включи целта за 10-те процента в предложението за директива.

5.11

Тя обосновава това включително и с аргумента, че от всички стопански отрасли в транспортния сектор се наблюдава най-бързо увеличение на емисиите на парникови газове, а производството на агрогорива „понастоящем е по-скъпо в сравнение с другите видове възобновяема енергия, което означава, че то по-трудно би се развивало, ако няма специфични изисквания“.

5.12

ЕИСК не разбира тази аргументация.

5.12.1

Вярно е, че в транспортния сектор емисиите на парникови газове излизат извън контрол. Според ЕИСК обаче, по-строгите гранични стойности и 10 %-ното заместване на дизеловите и бензиновите горива не решават проблема, те дори няма да могат да компенсират очакваните последствия от развитието на транспортния сектор за околната среда през следващите години.

5.12.2

Комитетът неколкократно е посочвал, че този проблем би следвало да се реши чрез политика на намаляване на превозите и с промяна на транспортния микс в полза на щадящи климата видове транспорт като железопътният, общественият пътнически градски транспорт и корабните превози.

5.12.3

В технологично отношение ЕИСК вижда бъдещето на моторизирания индивидуален транспорт не в двигателите с вътрешно горене, а в електрически двигатели, които да се захранват с възобновяема енергия. Според ЕMPA (9), за да измине 10 000 km, на един автомобил VW-Golf, е необходим агродизел, получен от годишния добив от рапица, засята върху площ от 2062 m2. Енергията, необходима за същите 10 000 километра пробег, би била произведена за една година от соларни клетки, разположени върху площ от 37 квадратни метра, тоест около една шестдесета от площта на насаждението от рапица.

5.12.4

Стратегическото решение за замяна на дизела или съответно бензина с агрогорива е следователно една от най-слабо ефективните и най-скъпи мерки за опазване на климата и означава предоставяне на ресурси в крайно погрешна посока. ЕИСК не разбира защо именно най-скъпите мерки трябва да бъдат подпомагани с най-интензивни политически средства, още повече, че наред с икономическите въпроси без отговор остават и голям брой екологични и социални въпроси.

5.12.5

Поради това ЕИСК не споделя твърдението на Комисията, че „[…] увеличението на използването на биогорива за транспортни цели е един от най-ефективните инструменти“ за посрещане на предизвикателствата.

5.13

Като се има предвид, че Комисията възнамерява да разреши агрогоривата тогава, когато те ще позволят минимум 35 % намаляване на парниковите газове в сравнение с изкопаемите горива, то целта за 10 % дял на агрогоривата ще доведе до това емисиите на парникови газове от моторизирания транспорт при непроменен обем на превозите да се намалят само с 3,5 %. А тъй като делът на транспортния сектор в общото количество парникови газове е около 25 %, става въпрос за потенциал за намаляване на емисиите от общо 1 % от емисиите на парникови газове! Тази стойност е съвършено непропорционална на финансовите разходи и на свързаните с това рискове.

5.14

Дори и ако в използването на агрогорива в транспортния сектор би могло да се види разумно приложение на биомасата, то би следвало да се залага на абсолютна ефективност. Приложение VII към Директивата обаче ясно показва, че превръщането на биомаса в естери или етанол не е правилният подход. Защото всяка (индустриална) молекулярна промяна е свързана с разход на енергия, а оттам и със загуба на енергия. По-разумно би било получената биомаса да се използва непосредствено, без индустриално-химическа преработка.

5.15

Някои производители на трактори показват вече, че това е технически осъществимо, като междувременно предлагат двигатели, които работят с чисто растително масло.

5.16

Приложение VII показва, че с тази технология може да се постигне най-голямо намаляване на парниковите газове: при чистото рапично масло се спестяват по принцип 55 % парникови газове, при агродизела от рапица — само 36 %, а при етанола от пшеница — 0 % в сравнение с изкопаемите горива. ЕИСК не разбира защо Комисията не посочва изрично, че този вариант предлага най-големи ползи, още повече че при него най-бързо могат да се създадат децентрализирани структури за енергийни доставки, а с това и работни места в земеделието и в селските райони.

5.17

Според ЕИСК добра стратегия би било, например, да се насърчава използването на чисти растителни масла, добити напр. от щадящи околната среда смесени култури, в самото земеделие, като горива в местния обществен транспорт или във водния транспорт (10). По този начин земеделските стопани биха могли да се включат в развитието на енергийни цикли на регионално равнище и да извлекат непосредствени ползи от това. За разлика от това, в рамките на стратегията за агрогоривата, те се превръщат в производители на възможно най-евтини суровини за индустрията за минерални масла, ако въобще се стигне до използването на суровини от европейско производство.

6.1

Комисията предполага, че голяма част от биомасата, необходима за агрогоривата, ще бъде добивана в климатично по-облагодетелствани региони извън ЕС. Заменянето на вноса на нефт с внос на биомаса обаче не означава намаляване, а само диверсифициране на зависимостта от внос.

6.2

Целта на една нова енергийна политика на ЕС не би трябвало да бъде замяната на една зависимост с друга.

6.3

По-скоро би трябвало приоритетно да се прилага подходът, при който в центъра на новата стратегия на ЕС за възобновяемата енергия се поставят действително децентрализирани енергийни източници, налични на местно или регионално равнище. При това роля могат и трябва да играят и биоенергиите, но не тези, предвиждани в стратегията за агрогоривата.

7.1

Комисията посочва, че „възобновяемата енергия е близък заместител на конвенционалната енергия и се доставя чрез същите инфраструктурни и логистични системи“. Според ЕИСК това заключение е дълбоко погрешно: Някои от ВЕ, произвеждани от децентрализирани структури, се различават диаметрално от „конвенционалните“ видове енергия, които се произвеждат предимно в централно организирани структури от голям мащаб.

7.2

Стратегия за агрогоривата, основана на енергиен внос и на примеси към дизеловите и бензиновите горива, използва „конвенционалните“, тоест централно организираните структури на действащите на глобално равнище нефтени компании. По този начин тя „бетонира“ техните производствени и търговски структури, което е изцяло в интерес на нефтената индустрия, но почти не създава нови работни места в Европа (11).

7.3

Ако обаче, за разлика от това, се заложи на по-енергийно ефективно използване напр. на дървени стърготини за производство на електро- или топлоенергия или на чисти растителни масла от регионално производство, на захранване с биогаз на превозни средства или на райони без газопреносна мрежа, на децентрализирани соларни технологии и т.н., това позволява да се развият нови начини на производство и дистрибуция, които могат да се организират на регионално равнище и разкриват голям потенциал за работни места.

7.4

При термалната слънчева енергия и децентрализираното използване на фотоволтаична енергия потребителите (на енергия) сами произвеждат голяма част от необходимата им енергия, което също е доказателство, че основаните на ВЕ енергийни доставки са организирани по съвсем различен начин от сегашната структура на енергийните доставки.

7.5

Други мерки, напр. за повишаване на енергийната ефективност и за икономия на енергия, също могат, още в строителната фаза, да създадат стотици хиляди работни места в малки и средни предприятия. Такива примери са сградните изолации, поставянето на слънчеви колектори и вятърни генератори или изграждането на инсталации за биогаз. Ролята на политиците е да осигурят разкриването именно на този потенциал; предвидената в Директивата стратегия за агрогоривата не е най-ефективното решение.

7.6

Това означава, че по въпроса за работните места е наложително да се направи много по-точен и диференциран анализ на различните видове ВЕ. Защото ВЕ наистина могат да насърчават и подкрепят регионалните икономически структури, но от друга страна те могат и да допринесат за „бетонирането“ на централизираните структури.

7.7

Същото важи впрочем и за страните, в които се отглежда биомаса за производството на агрогорива. В дискусионния си документ „Позиции по агрогоривата от гледна точка на политиката за развитие“ от март 2008 г. германското Федерално министерство, отговарящо за помощта за развитие, достига до заключението, че за икономическото, екологичното и социалното развитие в развиващите се страни стратегия на ориентирано към износ широко производство на биомаса „в отговор на силно нарасналото търсене от страна на индустриалните държави е свързана с високи рискове и не създава работни места“, докато биомасата може да се разглежда общо взето като по-скоро положителна за децентрализираните енергийни доставки при включване на дребното земеделско производство.

8.1

ЕИСК приветства намерението на Комисията да въведе критерии за устойчивост и по отношение на производството на агрогорива. Това е важна крачка напред, но Комитетът все пак смята представеното предложение за абсолютно недостатъчно.

8.2

Самата Комисия неколкократно подчертава колко е важно в политиката за устойчивост да има равновесие между икономическия, екологичния и социалния стълб. Но дори и само поради пълното изключване на социалните въпроси при посочените критерии ЕИСК е на мнение, че предложението за директива в никакъв случай не представлява конкретен израз на добре обмислена стратегия или на критерии за устойчивост по отношение на агрогоривата. Нещо повече, в това отношение предложението за директива следва да бъде изцяло преработено.

8.3

Според ЕИСК при това би било важно, предвид косвено причиняваните промени в земеползването, да бъдат определени ефикасни екологични и социални критерии не само за агрогоривата, но и за всички вносни земеделски продукти, включително и фуражите.

8.4

Илюзия е също така да се мисли, че със задаването на конкретен срок (в случая януари 2008 г.) тропическите гори или торфените площи ще могат да бъдат опазени от това, предназначението им да се промени с цел производство на агрогорива. Това би изисквало функционираща кадастрална система, както и добре функционираща административна и контролна система. Както показва опитът, в повечето нововъзникващи икономики и развиващи се страни и двете предпоставки липсват.

8.5

ЕИСК смята изброените в член 15, параграфи 3 и 4 критерии за недостатъчни за запазването на биоразнообразието и за предотвратяването на използването на терени с високи въглеродни запаси. За запазването на биоразнообразието от значение са много повече видове терени от посочените в параграф 3, точки от а) до в). Същото се отнася и за член 4 a) и б) относно терените с високи въглеродни запаси.

8.6

В Приложение VII, част Б Комисията изброява „оценки на типични и приети стойности на бъдещи видове горива“, които още не присъстват или присъстват в незначителни количества на пазара. ЕИСК застъпва виждането, че би следвало да се работи не с оценки, а само с доказуеми стойности.

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/49

1.1

ЕИСК одобрява механизмите в предложението за насърчаване на демонстрирането на улавянето и съхранението на въглерод (CCS) в електроцентралите, както е посочено в Съобщението на Комисията, но изразява безпокойството си от липсата на финансов капацитет и ясно определени опции за финансиране в средносрочен (2010-2020 г.) и дългосрочен план (след 2020 г.).

1.2

Следва да се вземат мерки, за да се гарантира, че липсата на финансов капацитет на Комисията може да бъде частично компенсирана от приходите, получени чрез Европейската схема за търговия с емисии (EU-ETS), например чрез търгове за емисионни квоти от сектора за производство на енергия след 2013 г. Важно е да се отбележи, че досега на равнище ЕС не е предложена специфична финансова схема, включваща необходимите гаранции.

1.3

Важно е най-късно до края на 2009 г. финансовите условия да бъдат ясни и твърдо установени Само така би могла да се гарантира финансовата основа за стартиране на подготовката за големи обекти за демонстриране на CCS, които да бъдат въведени в експлоатация през 2015 г.

1.4

Приходите, получени от EU-ETS, следва да бъдат събирани на национално равнище, като част от изпълнението на преразгледаната Директива за EU-ETS след 2013 г.

1.5

Идеята на Комисията за организиране на националните търгове за EU-ETS, като се отделят 20 % от общите приходи да се изразходват за мерки за подкрепа на намаляване на емисиите на СО2 е напълно неадекватна и представлява пропусната финансова възможност. Държавите-членки следва да бъдат категорично насърчавани да променят коренно позицията си относно приходите от EU-ETS, и да ги изразходват изцяло за нисковъглеродни технологии и технологии, неутрални по отношение на въглеродните емисии, като се отдели специален пакет за CCS. По този начин ще бъдат налице милиардите евро, с които Комисията понастоящем не разполага, но които са необходими за подкрепа на ранна демонстрация на широкомащабни CCS.

1.6

Комисията следва да изготви план, определящ организацията и ролята на Европейската промишлена инициатива, като гарантира, че тя допълва, а не се припокрива с други инициативи, като например проектите, подкрепяни от Седмата рамкова програма, Европейската технологична платформа за нулеви емисии от топлоелектрически централи на база изкопаеми горива и водещата европейска програма.

1.7

ЕИСК споделя мнението на Комисията относно необходимостта от обща европейска инфраструктура за транспорт и съхранение на СО2. Необходима е обща европейска транспортна система, свързваща държавите-членки, които може да не са в състояние сами да създадат национални съоръжения за съхранение на СО2.

1.8

Поради същественото значение на транспорта като важен елемент за създаването на широкомащабна инфраструктура за CCS, би могло да се възприеме съкращението CCTS (улавяне, транспорт и съхранение на въглерод, т.е. включващо и транспорта).

2.1

Разработката на цялостната верига на добавена стойност на CCS, включително улавянето, транспорта и съхранението на СО2 остава в ранна, а в някои случаи още в изследователска фаза. От друга страна се забелязва напредък в мерките за увеличаване на ефективността на технологията на конвенционалните електроцентрали. Като се има предвид наложителната и голяма необходимост мощностите на електроцентралите в Европа да се подменят през следващите няколко десетилетия, ЕИСК настоява да се приеме прагматичен подход, съгласно който двете технологии да се разработват и използват едновременно. Докато разработването на по-голяма ефективност може в голяма степен да се ръководи от пазара, технологиите за CCS — както за електроцентралите, така и за инфраструктурата — изискват допълнителна подкрепа във фазата на демонстриране и маркетинг.

2.2

Технологията за CCS следва две направления на развитие: а) интегрирана технология на електроцентралите, включваща улавянето на СО2 преди горивния процес и б) технология с улавяне след изгарянето, включваща отнемане на СО2 от излизащите димни газове след изгарянето („измиване на СО2“). Ако бъде подходящо разработен, метод б) би бил целесъобразен за използване в изграждащите се в момента високоефективни електроцентрали, при условие че тези електроцентрали са подходящо проектирани за неговото използване („готови за улавяне“). Общото при тези два начина на разработване е това, че така уловеният СО2 трябва да бъде отведен от електроцентралата към подходящо съоръжение за съхранение.

2.3

Въпросът за безопасното, дълготрайно съхранение на СО2 е от решаващо значение за социалното и политическо приемане на този процес. В крайна сметка, екологичният аспект е най-важният въпрос, който се поставя по отношение на тази технология (2).

2.4

На среща в Aomori, Япония, на 9 юни 2008 г., Групата на осемте най-развити индустриални държави (Г-8) реши да стартира 20 големи демонстрационни проекта за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) преди 2010 г., с цел да се подкрепи технологичното разработване и намаляване на разходите за широко внедряване на CCS след 2020 г.

2.5

На срещата на Г-8 присъстваха представители на Великобритания, Канада, Италия, Япония, Франция, Германия, Русия, САЩ, Китай, Индия и Южна Корея.

2.6

С цел да подкрепи поетия от Г-8, ангажимент по отношение на CCS, Департаментът по енергетика на САЩ обеща да осигури финансиране за внедряване на технологии за CCS към многобройни IGCC (Integrated Gasification Combined Cycle — интегриран комбиниран цикъл на газификация) с търговско приложение, или други напреднали технологии за електроцентрали, използващи чисти въглища, в рамките на програмата си FutureGen. САЩ също така финансират седем регионални партньорства за улавяне на въглерод, за да демонстрират ефективността на широкомащабното, дългосрочно наземно съхраняване на въглероден двуокис.

2.7

Съобщението на Г-8 за CCS е в съответствие с препоръката на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за използване на технологиите за CCS като част от пакета мерки за намаляване наполовина на емисиите на парникови газове до 2050 г.

3.1

Технологиите за улавяне и съхранение на СО2 (CCS) са основен елемент в портфолиото на съществуващите и новопоявяващи се технологии, които имат потенциал да доведат до намаляване на емисиите на СО2, което е необходимо за постигане на целите след 2020 г. (3).

3.2

Широкото използване на CCS в електроцентралите може да е търговски осъществимо след 10-15 години, като до 2020 г. или малко след това стане възможно CCS да заеме своето място в системата, основаваща се на Схемата за търговия с емисии (EST) като ключов инструмент за отстраняване на емисиите от СО2 от изкопаемите горива в електроцентралите.

3.3

Това няма да стане, ако не се предприемат незабавно необходимите подготвителни стъпки; особено необходимо е ранното демонстриране на технологиите за CCS, които вече се разработват в целия свят и се използват в други области, да бъдат подходящо приспособени за широко приложение при производството на електроенергия.

3.4

Европейският съвет одобри през март 2007 г. и отново през март 2008 г., намерението на Комисията да стимулира изграждането и експлоатацията до 2015 г. в стопанския електроенергиен сектор до 12 демонстрационни електроцентрали с устойчиво развити технологии на база изкопаеми горива.

3.5

Като допълва предложението на Комисията за Директива относно геологическото съхранение на СО2, създаваща правна рамка за CCS в ЕС, настоящото Съобщение насърчава продължаването на работата в областта на CCS, с цел създаване на структура за координиране и ефективно подпомагане на широкомащабни демонстрации на CCS и създаване на условия за големи индустриални инвестиции в редица инсталации.

3.6

Наложително е колкото е възможно по-скоро Европа да започне действия за демонстриране на CCS в рамките на интегрирана политическа рамка, включително целенасочена НИРД и мерки за осигуряване на осведоменост и приемане от страна на обществеността. Според Европейската комисия, забавяне със седем години на демонстрирането, което води съответно до подобно забавяне във въвеждането на CCS в световен мащаб, би могло да означава генерирането в целия свят до 2050 г. на над 90 милиарда тона предотвратими въглеродни емисии (4), което съответства на над 20 години от общите настоящи въглеродни емисии от ЕС.

3.7

Важно е европейската индустрия да поеме ясни и решителни ангажименти, подкрепени от стимули и гаранции от страна на Комисията, в случай на финансиране с публични средства. По-конкретно, онези държави-членки, които имат намерение да разчитат на въглища в техния бъдещ енергиен микс, трябва да осъществят помощни мерки за ранно демонстриране на CCS.

3.8

Посочват се две основни пречки:

В документа на Комисията се предполага, че съществува възможност ЕС да играе водеща роля в международното регулиране на технологиите за CCS.

3.9

Предложената Европейска промишлена инициатива следва да обедини усилията на инициаторите в мрежа от демонстрационни проекти. Това трябва да спомогне за обмена на опит и информация, да повиши информираността на обществото и да допринесе за изготвянето на политики, които да дадат възможност за завършване на стойностната верига за CCS. Освен това се очаква предлаганата Европейска промишлена инициатива да окаже подкрепа за привличане на национални и международни финансови средства.

3.10

Комисията заявява, че тя може да предостави само минимална подкрепа и затова поставя акцента върху катализиране на финансирането от самите инициатори и от публични средства от националните правителства, и международни неправителствени организации.

3.11

Определени са три дейности:

Освен това се подчертава, че колкото повече време минава преди промишлеността да започне да използва CCS, толкова повече онези, които вземат политически решения, ще бъдат принудени да п задължителни мерки.

3.12

Разглежда се необходимостта от общоевропейска структура за транспорт и съхранение на СО2. Предвижда се преразглеждане на основните насоки TEN-E, включително CCS.

4.1

След решенията на Съвета от март 2007 г. относно изменението на климата и заплахите за сигурността на енергийните доставки, Комисията предложи пакет от мерки под формата на отделни документи за постигане на целите, определени в решенията на Съвета. Тези мерки са насочени към енергийната ефективност, насърчаване на енергията от възобновяеми източници и разработване и използване на подходящи иновационни технологии. Комитетът изготви конкретни становища по всяка мярка (5).

4.2

Една област от основно значение в този контекст е разработването на методи за устойчиво намаляване на емисиите на парникови газове, които се отделят при използването на изкопаеми горива. Това е темата на настоящото становище.

4.3

Настоящото становище има връзка със становището на Комитета (6) относно същата технология, в което се разглежда предложението на Комисията за Директива относно съхранението на въглероден двуокис в геоложки обекти.

5.1

В своето съобщение Комисията многократно изтъква, че за да се осъществят успешно плановете й, е необходимо да се демонстрира в ранна фаза, че: а) Европейската схема за търговия с емисии (EU-ETS) ще играе ключова роля и б) има възможност за „реална търговска печалба“. Очевидно EU-ETS има изгледи да донесе реална търговска печалба за инициаторите. Тя обаче ще дойде твърде късно, ако Комисията не успее да осигури преди края на 2009 г. ясни и окончателни основни правила за EU-ETS след 2012 г.

Индустрията се нуждае от солидна основа за вземане на инвестиционни решения преди края на 2009 г., за да стартира навреме инженерната и строителна фаза, така че да бъде възможно първите инсталации за CCS да бъдат приведени в действие през 2015 г. Този аспект не е достатъчно добре подчертан, по-специално с оглед на неясните искания от страна на Комисията, отправени към индустрията и националните правителства, които оставят въпроса с финансирането нерешен.

5.2

EU-ETS наистина представлява важен пазар на въглерод, който може да се окаже много ефективен, но това ще стане само в случай че схемата бъде строго ориентирана към определянето на цена на квотите за емисиите, която да покрива допълнителните разходи, свързани с мерките за намаляване на емисиите на въглерод. Ако Комисията не изготви ясни разпоредби по отношение на правилата и обхвата на търговете и правилното събиране на приходите и ако не поеме контрола, потенциалните инвеститори ще бъдат склонни да приемат изчаквателна позиция — „да чакаме и да видим“, поради прекалено голямата несигурност.

5.3

Една обща европейска инфраструктура за транспорт и съхранение на СО2 би наистина улеснила широкомащабно внедряване на технологиите за CCS в цяла Европа. Някои държави-членки може би няма да имат възможност да изградят сами собствени национални складове (7). При възможност следва да се използва съществуващата инфраструктура, която не се използва или пък нови складове, обединени с друга инфраструктура. Поради важното значение на транспорта, ЕИСК дори би предложил да се приеме съкращението CCTS (улавяне, транспорт и съхранение на въглерод), изрично включващо транспорта, въпреки че съкращението CCS е международно познато и прието.

5.4

Комисията поставя значителен товар върху националните власти по отношение на финансирането на CCS, тъй като не съществува възможност за значителен принос от настоящия бюджет на Комисията. Като се има предвид, че този въпрос е важен за ЕС и с оглед на необходимостта от контрол на равнище ЕС, за да се гарантира успехът на демонстрационните проекти, Комисията трябва да поеме много по-голям от предвидения в момента дял във финансирането на CCS проекти, подкрепено при необходимост чрез вноски от държавите-членки (8).

5.4.1

Търговете с права на емисии в рамките на EU-ETS осигури възможност за разрешаване на проблема с недостатъчното финансиране от страна на Комисията. В момента само 20 % се изразходват за подкрепа на нисковъглеродните технологии и технологии, неутрални по отношение на въглеродните емисии. Държавите-членки трябва да бъдат категорично насърчавани да променят коренно позицията си относно приходите от EU-ETS, и да ги изразходват изцяло за нисковъглеродни технологии и технологии, неутрални по отношение на въглеродните емисии, като се отдели специален пакет за CCS (9). По този начин ще бъдат налице милиардите евро, с които Комисията не разполага, но които са необходими за подкрепа на ранна демонстрация на широкомащабни CCS.

5.4.2

Освен това, както Комитетът вече предложи, бюджетът за енергетика в Седмата рамкова програма (7 РП) би могъл да бъде значително увеличен с 15 %, което ще доведе до увеличаване на дела от БВП, изразходван за НИРД от 2 % на 3 %. По този начин може наистина да се допринесе за насърчаването на демонстрации на CCS чрез 7 РП.

5.4.3

В рамките на Седмата рамкова програма съществуват редица други мерки, които също могат да допринесат за подготовката на широкомащабни демонстрационни проекти. Различните мерки трябва да са ясно свързани с предложените механизми за насърчаване на демонстрационните дейности.

5.5

Не се посочва как Европейската промишлена инициатива е свързана с другите мерки и инициативи, в които участва Комисията (10). За да се гарантира единен подход е важно да се посочи какви мерки следва да бъдат предприети.

5.6

Очаква се разработването и прилагането на технологиите за CCS да имат голямо положително въздействие върху заетостта в Европа. Някои основни доставчици на съоръжения за CCS и транспортна инфраструктура се намират в Европа. Те разработват, а също така и биха продавали и монтирали например съоръжения и тръбопроводи, когато CCS се осъществи в световен мащаб. Европа има силна световна позиция в CCS, която би била допълнително укрепена, ако ЕС успее с ранното широкомащабно демонстриране на технологиите за CCS в рамките на Европа (11).

5.7

ЕИСК предлага да се използва думата „чисти“, вместо „устойчиви“ изкопаеми горива. Терминът „устойчив“ е по-подходящ например за слънчевата или биоенергията и по-малко подходящ за технологиите за CCS, които запълват празнотата, като използват изкопаеми горива по чист начин, докато успеем да преминем напълно към устойчиво снабдяване с енергия.

5.8

Що се отнася до възможността за осъществяване на безопасно съхранение на СО2, вече има натрупан значителен опит в тази област, както е посочено накратко по-долу:

6.1

ЕИСК може да подкрепи механизмите в предложението за насърчаване на демонстрирането на CCS в електроцентралите, както е посочено в Съобщението на Комисията, но иска да отбележи следното:

6.1.1

Комисията следва да има стратегия, която да гарантира, че Европейската промишлена инициатива не се припокрива с Европейската водеща програма и Европейската технологична платформа за нулеви емисии от топлоелектрически централи на база изкопаеми горива. Тези дейности следва да бъдат добре координирани и взаимно да се подкрепят.

6.1.2

В своето съобщение Комисията говори за „разширяване на обхвата на Европейската промишлена инициатива отвъд само една мрежа от проекти“. Целта на това изказване не е ясна. Посочва се също така, че все още не е намерено необходимото финансиране. Каква е добавената стойност на това разширяване на обхвата и в каква връзка е то с горепосочените мерки в областта на CCS?

6.2

ЕИСК не подкрепя предложението за катализиране на финансите за демонстрационни дейности на CCS, защото то не е достатъчно амбициозно.

6.2.1

Предложението защитава подхода „за всеки отделен случай“, съгласно който на Комисията се представят национални инициативи и тя преценява кои форми на държавни помощи и други национални мерки биха били разрешени. За да бъде осъществяването на демонстрационните проекти на Европейската водеща програма успешно, Комисията следва да играе главната координираща и контролираща роля. Това би означавало, че Комисията следва да поеме отговорността за общото финансиране. Освен подкрепата от Комисията, финансирането може да бъде допълнено от средства, предназначени за тази цел от заинтересованите държави-членки, на които тогава това финансиране да бъде признато като разрешена държавна помощ. Същевременно индустрията би трябвало да поеме ангажимент във връзка с финансирането и изпълнението.

6.2.2

Ако Комисията би могла да гарантира, при известни условия, съфинансиране от ЕС, пропорционално на целево национално финансиране, това би могло да бъде стимул за националните власти. Предварително определеното съфинансиране може да премахне в известна степен несигурността около финансирането на проекти и би могло да ускори разработването им.

6.2.3

Катализирането на финансирането за демонстрационните проекти чрез нови финансови механизми е само по себе си привлекателна идея. В крайна сметка обаче, такива планове ще се окажат ефективни само ако рискът е приемлив и ако е ясно как допълнителните дългосрочни разходи могат да бъдат възстановени във всеки отделен случай.