26.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/1

Съобщение на Комисията относно обработването обезценените активи в банковия сектор на Общността

(2009/C 72/01)

1. ВЪВЕДЕНИЕ

От средата на 2007 г. функционирането на кредитните пазари на едро беше сериозно затруднено. В резултат на това секна ликвидността на банковия сектор, а банките неохотно отпускат заеми една на друга, както и на останалата част от икономиката. Тъй като смущенията на кредитните пазари нараснаха през последните осемнадесет месеца, финансовата криза се задълбочи и глобалната икономика навлезе в дълбока рецесия.

Трудно е да се предвидят решения на финансовата криза и възстановяването на глобалната икономика, без да се осигури стабилност в банковия сектор и останалата част на финансовата система. Само тогава доверието на инвеститорите ще се възстанови и банките ще възобновят отпускането на заеми. Вследствие на това държавите-членки взеха мерки за стабилизирането на своите банкови сектори и за поддържане на кредитирането, по-конкретно предоставянето на капитал чрез публично финансиране и отпускането на правителствени гаранции за междубанковото кредитиране. Тези мерки бяха обявени през октомври 2008 г. и през последните месеци бяха постепенно приложени.

Наскоро някои държави-членки обявиха своето намерение да допълнят съществуващите мерки за подкрепа с осигуряването на някакъв вид облекчение за обезценените банкови активи. Тези заявления, заедно с подобна инициатива в САЩ, предизвикаха по-широк дебат в Общността относно ползите от облекчението на активите като правителствена мярка в помощ на банките. В контекста на този дебат настоящото съобщение бе подготвено от Комисията след консултации с Европейската централна банка (ЕЦБ) и се основава на препоръките, дадени на 5 февруари 2009 г. от Евросистемата (вж. приложение I).

В настоящото съобщение се акцентира върху въпросите, които трябва да бъдат решени от държавите-членки при разглеждането, оформянето и привеждането в действие на мерките за облекчение на активите. Като цяло тези въпроси се отнасят до аргументацията за облекчението на активите като мярка за предпазване на финансовата стабилност и поддържане на кредитирането; дългосрочните съображения за жизнеспособността на банковия сектор и бюджетната устойчивост, които трябва да бъдат взети предвид при разглеждането на мерките за облекчение на активите; и нуждата от общ и координиран подход на Общността към облекчението на активите, по-конкретно гарантирането на равнопоставеност. В контекста на подобен подход на Общността в настоящото съобщение се дават по-конкретни напътствия за прилагането на правилата за отпускането на държавни помощи за облекчение на активите, като се акцентира например върху i) изискванията за прозрачност и информираност; ii) споделяне на тежестта между държавите, акционерите и кредиторите; iii) съобразяване на стимулите за получателите с целите на публичната политика; iv) принципи за допустимост, остойностяване и управление на обезценените активи при оформянето на мерки за облекчение на активите и v) взаимоотношенията между облекчението на активи, другите правителствени мерки за помощ и преструктурирането на банките.

2. ОБЛЕКЧЕНИЕТО НА АКТИВИТЕ КАТО МЯРКА ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ НА ФИНАНСОВАТА СТАБИЛНОСТ И ПОДДЪРЖАНЕ НА БАНКОВОТО КРЕДИТИРАНЕ

Непосредствените цели на спасителните пакети на държавите-членки, обявени през октомври 2008 г., са предпазването на финансовата стабилност и поддържането на кредитирането на реалната икономика. Прекалено рано е да се правят окончателни заключения за ефективността на пакетите, но е ясно, че те предотвратиха риска от финансова катастрофа и подпомогнаха функционирането на възлови междубанкови пазари. От друга страна от обявяването на пакетите кредитирането на реалната икономика се развива неблагоприятно, като последните статистически данни показват ясно забавяне на кредитния растеж (1). В много държави-членки все по-често се съобщава, че на деловите среди се отказва достъп до банкови кредити, и изглежда, че свиването е по-голямо от това, което се оправдава по циклични съображения.

Една от основните причини за недостатъчните кредитни потоци е несигурността, свързана с остойностяването и местоположението на обезценените активи, която от началото на кризата представлява основен източник на проблеми за банковия сектор. Несигурността относно остойностяването на активите не само продължава да подрива доверието в банковия сектор, но и отслаби ефекта от правителствените мерки за помощ, за които бе постигнато съгласие през октомври 2008 г. Банковата рекапитализация например осигури защита срещу обезценяването на активите, но голяма част от предоставения капиталов буфер бе погълната от банки, които съставиха резерви срещу бъдещо обезценяване на активите. Банките вече предприеха мерки за решаването на проблема с обезценените активи. Те вписаха съществено понижаване на стойността на активите (2), предприеха мерки за ограничаване на оставащите загуби чрез прекласификация на активите в своите счетоводни баланси и постепенно заделиха допълнителен капитал, за да укрепят платежоспособността си. Проблемът обаче не е решен в достатъчна степен и от неочакваната сила на икономическия спад може да се предположи, че и занапред кредитното качество на банковите активи все повече ще се влошава.

Облекчението на активите радикално би решило въпроса, свързан със съмнителната достоверност на счетоводните баланси на банките, като по този начин ще съживи доверието към сектора. Това би помогнало за избягването на повторни рекапитализации на банките, тъй като обемът на обезценените активи расте на фона на влошаващото се състояние на реалната икономика. Въз основа на това няколко държави-членки усилено разглеждат облекчението на банковите активи като допълнение към мерките за прилагане на стратегията, приета от държавните и правителствени ръководители през октомври 2008 г.

3. ДЪЛГОСРОЧНИ СЪОБРАЖЕНИЯ: ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЖИЗНЕСПОСОБНОСТТА НА БАНКОВИЯ СЕКТОР И УСТОЙЧИВОСТТА НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

Мерките за облекчение на активите трябва да бъдат замислени и приведени в действие така, че най-ефективно да бъдат постигнати неотложните цели за предпазване на финансовата стабилност и поддържане на банковото кредитиране. В този контекст е важно да се гарантира адекватно участие в мерките за облекчение на активите, като се определят подходяща цена и условия, и ако това е необходимо, участието да бъде задължително. Акцентът при оформянето и привеждането в действие на мерките за облекчение на активите не следва да се поставя обаче единствено върху тези неотложни цели. Особено важно е да се вземат предвид и дългосрочните съображения.

Ако мерките за облекчение на активите не се приложат така, че да се ограничи опасността от сериозно нарушаване на конкуренцията между банките (както в държавите-членки, така и в трансграничен план) в съответствие с правилата за държавните помощи на Договора за създаване на Европейската общност, включително и, когато е необходимо, преструктурирането на получателите, това би довело да структурно отслабване на банковия сектор в Общността с отрицателни последици за производствения потенциал в останалата част на икономиката. В допълнение това би могло да доведе до постоянна нужда от правителствена намеса в сектора, което предполага постепенно увеличаване на тежестта за публичните финанси. Като се има предвид степента, в която държавите вероятно са се изложили на тях, подобни рискове са сериозни. За да се намали рискът от подобни дългосрочни вреди, правителствената намеса в банковия сектор следва да бъде подходящо насочена и съпътствана от предпазни механизми относно поведението на банките, чрез които стимулите тях да бъдат съобразени с целите на публичната политика. Мерките за облекчение на активите следва да са част от всеобщото усилие за възстановяване на жизнеспособността на банковия сектор и да се основават на необходимото преструктуриране. Необходимостта от преструктуриране на банковия сектор в замяна на правителствената подкрепа по-нататък се разглежда по-подробно в контекста на правилата за държавна помощ в раздели 5 и 6.

10.

При разглеждането на оформянето и привеждането в действие на мерките за облекчение на активите от първостепенно значение е държавите-членки да вземат под внимание бюджетния контекст. От приблизителните оценки за очакваните общи понижения на стойностите на активите личи, че настоящите и непредвидените бюджетни разходи за облекчение на активите биха могли да са значителни, както в абсолютно, така и в относително изражение спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите-членки. Правителствената подкрепа чрез облекчение на активите (и другите мерки) не трябва да са в такива размери, че да създават опасения относно устойчивостта на публичните финанси или финансови проблеми. Подобни съображения са особено важни в сегашния контекст на задълбочаващи се бюджетни дефицити, нарастване на нивото на публичния дълг и предизвикателствата пред издаването на държавни облигации.

11.

По-конкретно бюджетното състояние на държавите-членки ще бъде важен фактор при подбирането на управленските подходи към активите, които са предмет на облекчение, а именно купуването, гарантирането и размяната на активи или комбинацията от тези решения (3). Последиците за бюджетната надеждност може и да не се различават в зависимост от различните подходи за облекчение на активите, тъй като финансовите пазари вероятно ще сконтират потенциалните загуби по сходни критерии (4). Подход, основан на безусловно изкупуване на обезценени активи обаче, би имал по-непосредствено въздействие върху бюджетните съотношения и публичните финанси. Ако за избора на управленски подход към обезценените активи отговаря всяка държава-членка, то могат да бъдат предвидени и хибридни подходи, чрез които лошите активи се изолират от счетоводните баланси на банките в отделно образувание (в самите банки или извън тях), което се ползва с някакъв вид правителствена гаранция. Тъй като осигурява много от предимствата на изкупуването на активи, подобен подход е привлекателен от гледна точка на възстановяването на доверието в банковата система, като същевременно ограничава непосредственото въздействие върху бюджета.

12.

В контекста на оскъдни бюджетни средства може да е удачно мерките за облекчение на активите да бъдат съсредоточени върху ограничен брой банки със системна значимост. За някои държави-членки облекчението на активи може да е силно ограничено поради съществуващите бюджетни ограничения и/или поради дела на счетоводните баланси на банките в БВП.

4. ПОТРЕБНОСТ ОТ ОБЩ И КООРДИНИРАН ПОДХОД НА ОБЩНОСТТА

13.

При разглеждането на някои видове мерки за облекчение на активите трябва да се отчете нуждата от съвместяване на непосредствените цели за финансова стабилност и междубанковото кредитиране с нуждата от избягване на дългосрочните вреди за банковия сектор в Общността, за общия пазар и за останалата част на икономиката. Това може да бъде постигнато най-ефективно чрез общ и координиран подход на Общността със следните широкообхватни цели:

а)	укрепване на пазарното доверие чрез демонстриране на ефективен отговор на финансовата криза на общностно равнище и създаването на предпоставки за положителни ефекти за държавите-членки и останалите финансови пазари;

б)

ограничаване на отрицателните ефекти за държавите-членки, когато въвеждането на мерки за облекчение на активите от страна на някои държави-членки, първи предприели действия, оказва натиск върху други държави-членки да последват примера им, а с това и риска от надпревара за субсидии между държавите-членки;

в)	защитата на единния пазар на финансови услуги, чрез гарантиране на последователността на мерките за облекчение на активите, въведени от държавите-членки, и противопоставянето на финансовия протекционизъм;

г)	гарантиране на спазването на изискванията за контрол на държавните помощи и всички други правни изисквания чрез по-нататъшното гарантиране на последователността на мерките за облекчение на активите и чрез свеждането до минимум на моралния риск и нарушаването на конкуренцията.

14.

Координацията между държавите-членки би била необходима само на общо равнище и би могла да бъде постигната със запазването на достатъчна гъвкавост, за да се изготвят мерки за конкретните ситуации на отделните банки. При липсата на достатъчна координация ex ante много от тези цели ще бъдат постигнати единствено с допълнителни изисквания за контрол на държавните помощи ex post. Поради това общи напътствия за основните характеристики на мерките за облекчение биха свели до минимум нуждата от корекции и адаптирания, които произтичат от оценяването според правилата за държавните помощи. В следващите раздели са включени такива напътствия.

5. НАСОКИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ПРАВИЛАТА ЗА ДЪРЖАВНИ ПОМОЩИ КЪМ МЕРКИТЕ ЗА ОБЛЕКЧЕНИЕ НА АКТИВИТЕ

15.

По принцип задължение на банките е да оценят риска на актива, който придобиват, както и да се уверят, че са способни да покрият свързаните с него загуби (5). Облекчението на активите обаче може да бъде разглеждано като подпомагане на финансовата стабилност. Публичните мерки за облекчение на активите са държавна помощ дотолкова доколкото освобождават банката получател (или представляват компенсация за) от задължението да се впише загуба или да се съставят резерви за евентуална загуба от нейните обезценени активи и/или да заделят регулаторен капитал за други цели. Това ще е така, особено когато обезценените активи са закупени или гарантирани на цени под пазарните или когато цената на гаранцията не компенсира държавата до евентуалния максимален размер на задължението, произтичащо от гаранцията (6).

16.

Всички мерки за облекчение на активите следва обаче да спазват общите принципи на необходимост, пропорционалност и минимално нарушаване на конкуренцията. Подобна помощ предполага сериозно нарушение на конкуренцията между получателите и останалите банки и сред самите банки получатели с различни степени на необходимост. Банките, които не получават помощ, и които като цяло са стабилни, могат да се почувстват задължени да поискат правителствена намеса, за да съхранят конкурентната си позиция на пазара. Подобни нарушения на конкуренцията могат да възникнат между държавите-членки поради риск от надпревара за субсидии между държавите-членки (които се опитват да спасят собствените си банки, без да се интересуват от банките на другите държави-членки), тенденция към финансов протекционизъм и раздробяване на вътрешния пазар. Поради това участието в схемите за облекчение на активите следва да бъде обвързано с изпълнението на ясно определени и обективни критерии, с което да се избегне получаването на неоправдани предимства за някои отделни банки.

17.

Принципите, уреждащи прилагането на държавните-помощи и по-специално член 87, параграф 3, буква б) от Договора към всички мерки в подкрепа на банките в контекста на световната финансова криза, бяха установени в Съобщението на Комисията — Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза (7). По-подробни напътствия за практическото прилагане на тези принципи към рекапитализацията бяха дадени впоследствие в Съобщението на Комисията — Рекапитализация на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията (8). В същия дух насоките, съдържащи се в настоящото съобщение, основани на същите принципи, определят ключовите характеристики на мерките или схемите за облекчение на активите, които определят тяхната ефективност, както и въздействието им върху конкуренцията. Насоките се прилагат към всички банки, които ползват облекчение на активите независимо от собственото си състояние, но на практика последиците от тяхното прилагане може да се различават в зависимост от рисковия профил и жизнеспособността на получателя. Принципите на насоките се прилагат mutatis mutandis, когато две или повече държави-членки координират мерки за облекчение на активите на трансгранични банки.

18.

Настоящото съобщение цели да установи съгласувани принципи и условия, за да се осигури възможно най-пълната ефективност на мерките за облекчение на активите в единния пазар, като се има предвид дългосрочната цел за връщане към нормално пазарно положение и същевременно се запазва достатъчна гъвкавост, за да се отговори на специфични нужди, или да се приемат допълнителни мерки на индивидуално или местно ниво по съображения за финансова стабилност. Последиците от ефективните мерки за облекчение на активите следва да бъдат запазването на кредитната дейност за реалната икономика.

5.1. Правилното разбиране на проблема и пътища за неговото решаване: пълна прозрачност ex-ante , оповестяване на обезценените активи и предварителна оценка на банките, които отговарят на условията

19.

Всяка мярка за облекчение на активите трябва да се основава на ясно определената степен, в която банката е засегната от проблемни активи, присъщата за нея платежоспособност преди отпускането на помощта, перспективите за възстановяване на жизнеспособността й, като се вземат предвид всички възможни алтернативи, за да се улесни необходимото преструктуриране, да се избегне нарушаването на стимулите за всички участници и прахосването на държавни средства, без това да доведе до възобновяването на нормалните кредитни потоци към реалната икономика.

20.

Поради това, за да се сведе до минимум рискът от постоянна държавна намеса в полза на едни и същи получатели, като предварително условие за облекчение на активите следва да се отговори на следните критерии:

а)

заявленията за помощ следва да са предмет на пълна ex-ante прозрачност и оповестяване от страна на допустимите банки на обезценените активи, които ще бъдат включени в мерките за облекчение; да се базират на адекватно остойностяване, заверено от признати независими експерти и утвърдено от съответния надзорен орган в съответствие с принципите за остойностяване, изложени в раздел 5.5 (9); подобно оповестяване на обезценените активи следва да бъда направено преди правителствената намеса; това следва да доведе до определяне на размера на помощта и на претърпените от банката загуби при трансфера на актива (10);

б)

с оглед на оценяването на капиталовата адекватност на банката и на перспективите за бъдещата й жизнеспособност заявлението за помощ от определена банка следва да бъде придружено от пълен преглед на нейните дейности и от счетоводен баланс; прегледът трябва да бъде направен едновременно със заверката на обезценените активи, включени в програмата за облекчение на активите, но като се има предвид нейния мащаб, прегледът може да бъде завършен, след като банката вече участва в тази програма; Комисията следва да бъде уведомена за резултатите от прегледа на жизнеспособността и ще ги вземе предвид при оценяването на необходимостта от последващи мерки (вж. раздел 6).

5.2. Споделяне на тежестта на разходите, породени от обезценените активи, между държавите, акционерите и кредиторите

21.

Като общо правило банките са длъжни да поемат в най-голяма степен загубите, свързани с обезценените активи. Затова на първо място се изисква пълна ex ante прозрачност и оповестяване, следвани от точното остойностяване на активите преди правителствената намеса и справедливо възнаграждение на държавата за мярката за облекчение на активите, независимо от неговата форма, така че да се гарантира равностойно споделяне на тежестта и поемането на отговорност за акционерите независимо от избора на конкретния модел. Комбинацията от тези три елемента следва да доведе до цялостна съгласуваност на споделянето на тежестта сред разнообразните форми на държавна подкрепа, като се има предвид конкретните отличителни черти на различните видове подпомагане (11).

22.

След като активите са точно остойностени и загубите правилно определени (12), и ако без държавна намеса това доведе до състояние на техническа неплатежоспособност, банката следва или да бъде поставена под попечителство, или да бъде закрита съгласно общностното и националното законодателство. При подобно положение с оглед на запазването на финансовата стабилност и на доверието може да е уместно да бъдат защитени притежателите на облигации (13) или да им се предоставят гаранции.

23.

Когато по съображения за финансова стабилност (14) не се препоръчва поставянето под попечителство или закриването по съответния ред на дадена банка, може да й се отпусне помощ под формата на гаранция или под формата на закупуването на активи, като това се ограничава до стриктния минимум, който позволява да се изработи план или за преструктурирането й, или за закриването й. В подобни случаи се очаква акционерите да понесат загуби поне в регулаторните граници на капиталовата адекватност. Национализацията също е вариант за решение, който може да бъде разгледан.

24.

Когато е невъзможно да се постигне пълно споделяне на тежестта ex ante, на по-късен етап от банката следва да се изиска да допринесе за покриването на загубите или на риска, например под формата на клаузи за дължими възстановявания, или при застрахователна схема, чрез клауза за „първа загуба“, която да бъде понесена от банката (обикновено минимум 10 %) и клауза за „споделяне на остатъчната загуба“, която задължава банката да участва до определен процент (обикновено минимум 10 %) във всички допълнителни загуби (15).

25.

Като общо правило колкото по-малък е първоначалният принос, толкова по-голяма е нуждата от принос от страна на акционерите на по-късен етап или под формата на преобразуване на държавни загуби в акции на банката и/или под формата на допълнителни компенсаторни мерки за ограничаване на нарушаването на конкуренцията при оценяването на необходимото преструктуриране.

5.3. Съобразяване на стимулите за банките, които ще участват в облекчението на активите, с целите на обществената политика

26.

Като общо правило програмите за облекчение на обезценени активи следва да разполагат със срок за регистриране до шест месеца от момента, в който правителството открива схемата. Това ще ограничи стимулите за банките да отложат необходимото оповестяване с надеждата да получат по-високо ниво на облекчение на по-късен етап и ще улесни бързото решаване на банковите проблеми преди икономическият спад допълнително да влоши положението. През шестмесечния период с възможност за удължаване (16) банките ще могат да представят пакети от активи, които отговарят на условията да бъдат включени в мерките за облекчение на активите.

27.

Подходящите механизми ще трябва да бъдат замислени по начин, който да гарантира, че най-нуждаещите се от облекчение на активите банки ще участват в правителствената мярка. Подобни механизми могат да включат задължително участие в програмата и следва да включат поне задължително оповестяване пред надзорните органи. Задължението за всички банки да обявят степента, в която са засегнати от проблемни активи, ще допринесе за ясното определяне на нуждите и на необходимия обхват на схема за облекчение на активите на ниво държава-членка.

28.

Когато участието не е задължително, схемата може да включва подходящи стимули (като издаването на дългосрочни опции (варанти) или на права за съществуващите акционери, които да им позволят да участват в бъдещи увеличения на капитала при преференциални условия), които да улеснят упражняването на правото на избор от страна на банките, без да се прави изключение от принципите за прозрачност и оповестяване, справедливо остойностяване и споделяне на тежестта.

29.	Участие след изтичане на шестмесечния период за вписване следва да бъде възможно само при изключителни и непредвидими обстоятелства, за които банката не е отговорна (17), и да бъде предмет на по-строги условия, като по-високо възнаграждение за държавата и/или по-широки компенсаторни мерки.

30.

Достъпът до облекчение на активите следва да бъде обвързан с определен брой ограничения в поведението на банките. В частност банките получателки следва да бъдат подложени на предпазни мерки, за да се гарантира, че капиталовият/основният ефект от облекчението се използва за кредитиране, което отговаря адекватно на търсенето според търговските критерии и без дискриминация, а не за финансирането на стратегия за експанзия (особено придобиването на стабилни банки) в ущърб на конкурентите.

31.

Трябва да бъдат разгледани също ограниченията върху политиката на изплащането на дивиденти и върху заплащането на ръководните кадри. Точните ограничения в поведението следва да бъдат определени въз основа на оценката на пропорционалността, като се взимат под внимание различните фактори, в които може да се съдържа необходимост от преструктуриране (вж. раздел 6).

5.4. Допустимост на активите

32.

При определянето на спектъра от допустими за облекчение активи трябва да бъде намерено равновесие между постигането на неотложната цел за финансова стабилност и необходимостта да се гарантира възстановяването на нормалното функциониране на пазара в средносрочен план. Активите, обикновено наричани „токсични активи“ (например американски ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити и свързаните с тях хеджове и деривати), от които започна финансовата криза и които да голяма степен загубиха своята ликвидност или подлежат на сериозно обезценяване, подхранват основната част от несигурността и скептицизма относно жизнеспособността на банките. Ограничаването на спектъра на допустимите активи до тези активи би намалило риска от евентуални загуби за държавите и би допринесло за предотвратяването на нарушаването на конкуренцията (18). Рискът от една прекалено ограничена мярка обаче е тя да се окаже недостатъчна за възстановяването на доверието в банковия сектор, като се имат предвид различията между конкретните проблеми, пред които са изправени държавите-членки и банките и степента, в която проблемът с обезценяването вече се е разпространил върху други активи. Това е аргумент в полза на прагматичен подход, включващ елементи на гъвкавост, който ще гарантира, че в подходяща степен други активи също ще се възползват от мерките за облекчение, когато това е надлежно оправдано.

33.

За предотвратяването на нарушенията на конкуренцията сред държавите-членки и в рамките на банковия сектор в Общността и за ограничаването на стимулите за трансграничните банки да избират между различните национални мерки за облекчение е необходим общ и координиран подход на Общността за определяне на допустимите активи за мярката за облекчение. За да се гарантира последователността при определянето на допустимите активи между държавите-членки, следва да бъдат изготвени категории от активи („кошници“), отразяващи степента на съществуващите обезценявания. В приложение III са дадени по-подробни напътствия за определянето на тези категории. Тези категории от активи ще улеснят сравнението между банките и техните рискови профили в цялата Общност. Тогава държавите-членки ще трябва да решат кои категории активи и до каква степен да бъдат включени, в зависимост от прегледа на Комисията относно степента на обезценяване на избраните активи.

34.

Трябва да се разработи уравновесен подход, който да даде възможност на държавите-членки, чийто банков сектор е допълнително засегнат от други фактори с такава величина, че да изложи на опасност финансовата стабилност (като например спукването на балона на собствения им пазар на недвижима собственост), да разширят допустимостта до строго определени категории активи, които отговарят на системния риск, като това трябва да е надлежно обосновано без количествени ограничения.

35.

С оглед на разнообразието от обстоятелства и банки в различните държави-членки може да се предвиди допълнителна гъвкавост, като банките бъдат облекчени от обезценените активи извън критериите за допустимост, определени в съображения 32, 33 и 34, без необходимост от конкретна обосновка за максимум 10-20 % от общите активи на дадена банка, включени в механизма за облекчение. Активите, които обаче понастоящем не могат да бъдат счетени за обезценени, следва да не бъдат включени в програмата за облекчение. Облекчението на активите на следва да се превръща в неограничена застраховка срещу бъдещите последици от рецесията.

36.

Като общо правило, колкото повече са критериите за допустимост и колкото по-голям е делът на засегнатите активи в портфейла на банката, толкова по-радикални трябва да са преструктурирането и оздравителните мерки, за да се избегне неоправдано нарушаване на конкуренцията. Във всеки случай Комисията няма да приеме за допустими за мерките за облекчение активите, които са вписани в счетоводния баланс на банката получател след крайния срок, предхождащ обявяването на програмата за облекчение (19). В противен случай ще има подбор на активи и недопустим морален риск от насърчаването на банките да се въздържат от подобаваща оценка на рисковете при кредитирането в бъдеще и при други инвестиции, като така ще се повторят същите тези грешки, които доведоха до настоящата криза (20).

5.5. Остойностяване на допустимите за облекчение активи и ценообразуване

37.

Правилният и последователен подход към остойностяването на активите, включително на по-сложните и по-малко ликвидните активи, е от първостепенна важност за предотвратяването на неоправданите нарушения на конкуренцията и за избягване на надпреварата за субсидии между държавите-членки. За да се гарантира максимална ефективност на мерките за облекчение на активите и за да се намали рискът от нарушаване и от вредно подбиране, особено от страна на трансграничните банки, остойностяването следва да бъде извършено по обща методология, определена на общностно ниво и щателно координирана от Комисията ex ante във всички държави-членки. При условие че са с равностойна прозрачност, алтернативни методологии могат да бъдат взети под внимание при особени обстоятелства, например свързани със своевременната наличност на съответните данни. При всички случаи банките, които отговарят на условията, следва да остойностяват ежедневно своите портфейли и редовно да го оповестяват на националните и надзорни органи.

38.

Когато остойностяването на активите се оказва особено сложно, могат да бъдат разгледани алтернативни подходи, като създаването на понятието „добра банка“, посредством което държавата ще предпочете добрите пред обезценените активи. Обществената собственост върху една банка (включително и национализация) може да бъде алтернативен вариант с оглед остойностяването да бъде извършено с времето в контекста на нейното преструктуриране или на закриването й по съответния ред, като така се отстранява несигурността относно истинската стойност на засегнатите активи (21).

39.

На първо време, когато това е възможно, активите следва да бъдат остойностени въз основа на настоящата им пазарна цена. По принцип трансфер на включен в схема актив, по цена, която надвишава пазарната, представлява държавна помощ. При сегашните обстоятелства за тези активи настоящата пазарна стойност обаче може да е много различна от счетоводната, или да не съществува при липсата на пазар (за някои активи пазарната стойност действително може да бъда нула).

40.

На по-късен етап придадената на обезценените активи стойност в контекста на програмата за облекчение („трансферът на стойност“) неизбежно ще бъде над настоящите пазарни цени, за да бъде постигнат ефектът на облекчение. За да се гарантира последователността при оценяването на съвместимостта на помощта, Комисията би взела предвид трансферната стойност, която отразява основната икономическа стойност на активите в дългосрочен план („действителната икономическа стойност“) въз основа на базисните парични потоци и по-далечни времеви хоризонти, което е приемлив ориентир за съвместимостта на размера на помощта като възможно най-ниския необходим. За да се добие приблизителна представа за действителната икономическа стойност на активите, които са толкова сложни, че е невъзможно да се направи надеждна прогноза за тяхното развитие в обозримо бъдеще, ще трябва да се приложат еднакви проценти за намаляване на стойността на тези категории активи.

41.

Следователно трансферната стойност по мерки за закупуване или гарантиране (22) на актив следва да се базира на тяхната действителна икономическа стойност. Освен това трябва да се осигури адекватно възнаграждение за държавата. Когато държавите-членки сметнат за необходимо да използват трансферна стойност на активите, която надхвърля тяхната реална икономическа стойност — особено, за да се избегне техническа неплатежоспособност — елементът на помощ, който се съдържа в мярката, е съответно по-голям. Това може да бъде прието единствено ако се съпътства от коренно преструктуриране и от въвеждането на условия, които предвиждат възстановяването на този допълнителна помощ на по-късен етап, например посредством механизъм за дължими възстановявания.

42.	Процесът на остойностяване, както по отношение на пазарната и реалната икономическа стойност, така и по отношение на възнаграждението на държавата, следва да се придържа към ръководните принципи и процеси, посочени в приложение IV.

43.

При оценяването на методите за остойностяване, използвани от държавите-членки за мерките за облекчение, и тяхното прилагане в отделните случаи Комисията ще се консултира с експертни групи по остойностяването (23). Комисията ще се осланя също на знанията и опита на съществуващите органи на общностно ниво, за да гарантира последователността на методологиите за остойностяване.

5.6. Управлението на активи, които подлежат на мерки за облекчение

44.

От набора от възможности, посочен в раздел 3 и приложение II, държавите-членки трябва да изберат най-подходящия модел за облекчение на банките от активите, в зависимост от сложността на проблема с обезценените активи, състоянието на отделните банки и бюджетните съображения. Целта на контрола на държавната помощ е да се гарантира, че характеристиките на избрания модел са замислени така, че да се осигури равно третиране и да се предотвратят нарушенията на конкуренцията.

45.

Ако конкретните ценови договорки на мярката за помощ могат да се различават, техните отличителни черти следва да не оказват значително въздействие върху адекватното споделяне на тежестта между държавата и банките получателки. Въз онова на точното остойностяване, на цялостния финансов механизъм на едно дружество за управление на активи, на застрахователна компания или на хибридно решение, следва да се гарантира, че банката ще понесе еднаква част от загубите. В този контекст могат да се вземат предвид клаузите за дължими възстановявания. По принцип всички схеми трябва да гарантират, че банките получателки понасят щетите, възникнали при трансфера на активи (вж. по-долу параграф 50 и бележка под линия № 10).

46.

Независимо от модела, за да се улесни съсредоточаването на банката върху възстановяването на нейната жизнеспособност, за да се предотвратят конфликтите на интереси, е необходимо да се осигури ясно функционално и организационно разграничение между банката получател и обезценените активи, особено по отношение на тяхното управление, служители и клиенти.

5.7. Процедурни аспекти

47.	В приложение V са дадени подробни напътствия относно последиците от тези насоки за процедурите по държавни помощи, както по отношение на първоначалното уведомление за помощ, така и при необходимост за оценките на плановете за преструктуриране.

6. ПОСЛЕДВАЩИ МЕРКИ — ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЖИЗНЕСПОСОБНОСТТА

48.

Принципите и условията, посочени в раздел 5, определят рамката за оформянето на мерките за облекчение на активите в съответствие с правилата за държавни помощи. В настоящия контекст правилата за държавни помощи целят да гарантират минимална и почти без нарушения (на конкуренцията) подкрепа за отстраняването на риска от банките получателки, свързан с определени категории активи, с оглед подготвянето на солидна основа за възстановяването на дългосрочната жизнеспособност без държавна помощ. Ако обработването на обезценените активи според горепосочените принципи е необходима стъпка към възстановяването на жизнеспособността на банките, само по себе си то не е достатъчно за постигането на тази цел. За да избегнат повторното възникване на такива проблеми, и за да си осигурят устойчива рентабилност, в интерес на банките е да вземат необходимите мерки в зависимост от конкретното им положение и характеристики.

49.

Според правилата за държавна помощ и особено помощта за оздравяване и преструктуриране подобно облекчение на активи се равнява на структурна операция и се налага внимателното да бъдат оценени три условия: i) адекватно участие на получателя в разходите за обезценени активи; ii) подходящи действия за възстановяването на жизнеспособността и iii) предприемането на необходимите ответни мерки за нарушенията на конкуренцията.

50.

Обикновено първото условие е изпълнено, когато се спазват изискванията, посочени в раздел 5, особено оповестяването, остойностяването, ценообразуването и споделянето на тежестта. Това следва да гарантира участие на получателя поне в пълните загуби, възникнали при прехвърлянето на активите върху държавата. Когато това е физически невъзможно, по изключение помощта все пак може да бъда разрешена, но подлежи на строги изисквания, свързани с другите две условия.

51.

Изискванията за възстановяване на жизнеспособността и нуждата от коригиране на нарушенията на конкуренцията ще бъдат определени според конкретния случай. По отношение на второто условие, необходимостта от възстановяването на дългосрочната жизнеспособност, трябва да се отбележи, че облекчението на активите може да допринесе за постигането на тази цел. След пълното оценяване и взимането под внимание на възможните рискови фактори (24) с проверяването на жизнеспособността следва да се потвърди настоящата и бъдеща капиталова адекватност на банката.

52.

Вследствие на първоначалното разрешение за мерките за облекчение на активите, оценката на Комисията за степента на необходимото преструктуриране ще бъде направена въз основа на следните критерии: критериите, определени в Съобщението относно рекапитализацията на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията, частта от активите на банката, които са предмет на облекчението, трансферната цена на активите в сравнение с пазарната цена, особените характеристики на отпуснатото облекчение на активи, пълният размер на риска, на който се подлага държавата, спрямо активите на дадена банка, претеглени спрямо риска, естеството и произходът на проблемите на банката получател и солидността на бизнес модела на банката и нейната инвестиционна стратегия. За да добие ясна представа за положението на банката получателка, Комисията ще вземе предвид също всички допълнително отпуснатите държавни гаранции или държавна рекапитализация (25).

53.

За да се постигне дългосрочна жизнеспособност, банката трябва да е способна да оцелее без държавна подкрепа, което предполага ясен план за възстановяването на получения държавен капитал и отказа от държавни гаранции. В зависимост от заключенията на оценката преструктурирането ще трябва да включва задълбочен преглед на дейността и стратегията на банката, включително и съсредоточаването върху основната й дейност, преориентиране на бизнес модела, закриването или преотстъпването на бизнес поделения/филиали, промени в управлението на активите и пасивите и други промени.

54.

Необходимостта от задълбочено преструктуриране се предполага за даденост, когато резултатът от съответното остойностяване на обезценените активи, извършено според принципите, посочени в раздел 5.5 и приложение IV, е отрицателен собствен капитал/техническа неплатежоспособност без намесата на държавата. Многократните молби за помощ и отклоняването от общите принципи, изложени в раздел 5, обикновено издават нуждата от такова задълбочено преструктуриране.

55.

Като се вземат под дължимото внимание особеностите на положението, в което се намира всеки получател, задълбоченото преструктуриране ще е необходимо, и когато банката вече е получила държавна помощ, под каквато и да е форма, която е предназначена за избягване или покриване на загубите, или която в своята цялост надхвърля 2 % от активите на банката, претеглени спрямо риска (26).

56.	Графикът на задължителните за възстановяването на жизнеспособността мерки ще отчита конкретното положение на засегната банка, както и общото положение на целия банков сектор без неоправдано отлагане на необходимите промени.

57.

Трето, степента на необходимите компенсаторни мерки следва да бъде разгледана въз основа на нарушенията на конкуренцията, предизвикани от помощта. Това може да включва съкращение на персонал или преотстъпване на рентабилни отдели или филиали, или поемане на задължение за ограничаване на търговското разрастване.

58.	Необходимостта от компенсаторни мерки може да се приема за даденост, ако банката получател не изпълни условията, посочени в раздел 5, особено оповестяването, остойностяването, ценообразуването и споделянето на тежестта.

59.

Комисията ще оцени обхвата на необходимите компенсаторни мерки в зависимост от оценката на нарушаването на конкуренцията, предизвикано от помощта, и в частност въз основа на следните фактори: общият размер на помощта, включително и мерките за гаранция и рекапитализация; обемът на обезценени активи, засегнати от мярката; процентът на загуби, свързани с активите; общата солидност на банката; рисковият профил на активите за облекчение; качеството на управление на риска в банката; нивото на съотношенията за платежоспособност при липса на помощ; пазарното положение на банката получател и нарушаванието на конкуренцията, произтичащо от продължаващите пазарни дейности на банката; и въздействието от помощта върху структурата на банковия сектор.

7. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

60.	Комисията прилага настоящото съобщение от 25 февруари 2009 г., датата на която бе съгласувано по принцип неговото съдържание, имайки предвид финансовия и икономически контекст, които изискваха незабавно действие.

(1) Докато официалните данни в еврозоната показват, че банковото кредитиране на фирмите все още е устойчиво, основната тенденция е към отслабване и месечният темп на растежа на кредитите видимо се забавя към края на 2008 г. През декември 2008г. банковите заеми за частния сектор (заеми за НПФИ с изключение на правителства) са спаднали с 0,4 % в сравнение с ноември.

(2) От средата на 2007 г. до днес, общото понижение на стойността на активите е 1 063 млрд. USD, от които за 737,6 млрд. USD е съобщено от американски банки, а 293,7 млрд. USD от европейски. За 68 млрд. USD от последната сума е съобщила Швейцария. Въпреки мащаба на вече обявените понижения, МВФ понастоящем прогнозира, че общите загуби на банките, произтичащи от обезценяването на активи, вероятно ще достигнат 2 200 млрд. USD. Тази приблизителна оценка се базира на държаните в световен мащаб обезпечени авоари от американски произход, ипотечни и потребителски кредити и корпоративни дългове, и неотклонно расте от началото на кризата. Според някои пазарни коментатори общите загуби може да са много по-големи. Nouriel Roubini например, който твърдо оспорваше официалните оценки като прекалено ниски, смята, че само в САЩ общите загуби биха могли да достигнат 3 600 млрд. USD.

(3) Тези решения се разглеждат по-подробно в приложение II.

(4) Купуването на активи от страна правителствата може и да не доведе до високи бюджетни разходи в дългосрочен план, ако впоследствие съществена част от придобитите активи може да бъде продадена с печалба (вж. примерите в САЩ и Швеция в приложение II). Това обаче предполага преки бюджетни разходи, които могат да увеличат брутния публичен дълг и брутната нужда от финансиране на правителствата. Подходът, основан на размяна на правителствен дълг срещу обезценени активи, може да бъде използван за решаване на операционните проблеми, свързани с издаването, но с него няма да се избегне въздействието върху бюджетните съотношения, нито върху предлагането на правителствен дълг на пазара.

(5) Обикновено банките държат различни видове активи, сред които: налични средства, финансови активи (съкровищни бонове, обезпечения за дълг, капиталови ценни книжа, търгуеми кредити и благородни метали), деривати (суап, опции), заеми, финансови инвестиции, нематериални активи, недвижима собственост, съоръжения и оборудване. Загуби могат да възникнат, когато активите се продадат под счетоводната им стойност, когато стойността им е намаляла, и когато се съставят резерви за евентуални загуби, или ex-post, когато при падежа доходите са по-ниски от счетоводната им стойност.

(6) Счита се, че гаранцията представлява държавна помощ, когато банката получател не може да намери на пазара независим частен оператор, склонен да издаде подобна гаранция. Размерът на държавната помощ се определя от максималния нетен размер на поетото от държавата задължение.

(7) ОВ C 270, 25.10.2008 г., стр. 8.

(8) ОВ C 10, 15.1.2009 г., стр. 2.

(9) Без да засягат необходимостта от разгласяване на въздействието на мярката за облекчение на активите върху счетоводните баланси, което предполага подходящо споделяне на тежестта, термините „прозрачност“ и „пълно оповестяване“ следва да бъдат разбрани в смисъл на прозрачност спрямо националните органи, ангажираните независими експерти и Комисията.

(10) Размерът на помощта представлява разликата между трансферната стойност на активите (базирана обикновено на стойността от реалната икономика) и пазарната цена. В този документ претърпените загуби представляват разликата между трансферната стойност и счетоводната стойност на активите. Действителните загуби ще бъдат определени само ex-post.

(11) Донякъде мерките за облекчение на активите могат да бъдат сравнени с капиталовите инжекции, тъй като осигуряват механизъм за поглъщане на загубите и оказват влияние върху регулаторния капитал. С първия вариант обаче държавата поема по-голям риск, свързан с конкретен портфейл от обезценени активи, без пряк принос от другите дейности и финансирания на банката, които осигуряват доходи, и надхвърлящ евентуалния й дял в банката. С оглед на по-големите загуби и по-ограничените печалби възнаграждението за облекчение на активите обикновено следва да бъде по-високо от възнаграждението за капиталови инжекции.

(12) Сравняване на счетоводната стойност на активите с трансферната им стойност (напр. стойността им в реалната икономика).

(13) Обикновено защита на акционерите не следва да се допуска. Вж. решения NN 39/08 (Дания, Aid for liquidation of Roskilde Bank) и NN 41/08 (Обединено кралство, Rescue aid to Bradford & Bingley).

(14) Това може да се случи, когато големината на банката или видът на дейността не се поддават на административна или съдебна процедура или чрез закриването й по съответния ред без опасни системни последици за другите финансови институции или за кредитирането на реалната икономика. В това отношение ще е необходима обосновка от монетарния и/или надзорния орган.

(15) Други фактори, например по-високото възнаграждение, могат да повлияят на подходящото ниво. Освен това трябва да се отбележи, че ex-post компенсациите могат да възникнат няколко години, след като мярката е била въведена, и поради това да подхранват несигурността, свързана с остойностяването на обезценените активи. С клаузите за дължими възстановявания, основани на ex-ante остойностяване, този проблем на съществува.

(16) В случай на активи, вписани с по-късен падеж.

(17) „Непредвидено обстоятелство“ е обстоятелство, което по никакъв начин не може да бъде предвидено от управителите на банката, когато взимат решението да не участват в програмата за облекчение на активите по време на периода за вписване, и не е в резултат на небрежност или грешка на част от управителите на банката или решение на групата, към която тя принадлежи. Под „изключително обстоятелство“ се разбира изключително извън контекста на сегашната криза. Държавите-членки, които желаят да се позоват на подобни обстоятелства, следва да предоставят на Комисията цялата необходима информация.

(18) Това явно е подходът, който САЩ възприеха спрямо Citigroup и Bank of America.

(19) Обикновено Комисията счита, че общ и обективен краен срок като края на 2008 г. ще гарантира равнопоставеността между банките и държавите-членки.

(20) Ако е необходимо, държавната помощ, свързана с рисковете на бъдещи активи, може да бъде определена въз основа на известието относно гаранциите и временната рамка.

(21) Това е така, ако например държавата размени държавни облигации по номинална стойност срещу активи, но същевременно получи условни дългосрочни опции (варанти) върху капитала на банката, чиято стойност ще зависи от крайната продажна цена на обезценените активи.

(22) В случай на мярка за гарантиране, под трансферна стойност се разбира застрахованата сума.

(23) Комисията ще се възползва от правото си да се консултира с експертни групи по остойностяването, както в другите производства по държавна помощ, в които може да прибегне до външни експертни мнения.

(24) Доколкото е приложимо, ще е необходимо също да се спазват критериите, посочени в параграф 40 от Съобщението относно рекапитализация на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията.

(25) За банките, които вече подлежат на план за преструктуриране вследствие на вече отпусната държавна помощ, планът ще трябва своевременно да вземе под внимание новата мярка и да предвиди всички варианти, от преструктуриране до закриване по съответния ред.

(26) За целите на настоящия параграф не следва да се взима предвид участието в одобрени схеми за кредитни гаранции, когато до гаранцията не е се прибягва за покриването на загуби.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Напътствия на Евросистемата за банките оносно мерките в подкрепа на активите

Евросистемата определи седем ръководни принципа за банките относно мерките в подкрепа на активите:

1.	допустимост на институциите — само по тяхна молба, като ако състоянието им е особено тежко, предимство може да се даде на институциите с голям обем обезценени активи;

2.	относително широко определение на допустимите активи;

прозрачно остойностяване на допустимите активи, въз основа на набор от подходи и общи критерии за всички държави-членки, основани на експертните мнения на трети страни, прибягването до модели с микроикономически елементи за оценяването на икономическата стойност на очакваните загубите и тяхната вероятност, а когато оценката на пазарната стойност е особено трудна, или когато положението налага бързи действия, прилагането на специфични коефициенти за намаляване счетоводната стойност на активите;

4.	адекватна степен на споделяне на риска, като необходим елемент на всяка схема за помощ, с цел да се ограничат разходите за правителството, да се предвидят правилни стимули за участващите институции и да се запази равнопоставеността между институциите;

5.	достатъчно дълъг срок на схемите за подпомагане на активите, който по възможност да съвпада с падежната структура на допустимите активи;

6.	както и преди, управлението на институциите следва да се води от стопанските принципи, а предимство да се дава на схемите, които предвиждат ясно определени стратегии за излизане; както и

7.	обвързаност на схемите за публична подкрепа с измерими показатели, като ангажиментите за непрекъснато кредитиране, което адекватно да отговаря на търсенето според търговските критерии.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Различните подходи към облекчението на активите и прибягване до решението „лоша банка“, изпробвано в САЩ, Швеция, Франция, Италия, Германия, Швейцария и Чешката република

I. Възможни подходи

По принцип могат да бъдат разгледани два по-общи подхода към управлението на активите, които подлежат на облекчение:

отделянето на обезценените от добрите активи в рамките на една банка или в банковия сектор като цяло. Съществуват няколко варианта на този подход. За всяка банка може за бъде създадено дружество за управление на активи (лоша банка или обща гаранция), чрез което обезценените активи да бъдат прехвърлени към отделно юридическо образувание, като активите продължават да се управляват от засегнатата банка или от отделното образувание, а евентуалните загуби се поделят между „добрата банка“ и държавата. Другото решение е държавата да основе самостоятелна институция (често наричана „агрегираща банка“), която да изкупи обезценените активи на дадена банка или на банковия сектор като цяло, като по този начин позволи на банките да възобновят своята нормална кредитна дейност, необременявани от риска от понижаване на стойността на активите. Този подход предполага също предварителна национализация, чрез която държавата поема контрола над няколко или над всички банки от отрасъла, преди да раздели добрите от лошите им активи;

схема за гарантиране на активите, при която банките запазват обезценените активи в своите счетоводни баланси, но ползват гаранция от държавата за покриване на загубите. В случай че активите са гарантирани, обезценените активи остават в счетоводните баланси на банките, които получават гаранция от държавата срещу част или всички загуби. Една от трудностите на тази схема се състои в определянето на гаранционната премия за разнородни и сложни активи, която по принцип трябва да отразява комбинацията между остойностяване и рисковите особености на гарантираните активи. Друг проблем на гаранционните схеми е трудността на техническото им приложение в ситуации, в които гарантираните активи са разпръснати между голям брой банки, отколкото ако бяха съсредоточени в няколко по-големи банки. На последно място фактът, че гарантираните активи остават в счетоводните баланси на банките, може да предизвика конфликт на интереси и да отстрани важния психологически ефект от ясното разграничаване на добрите банки от лошите активи.

II. Опитът с „лошите“ банки

През 1989 г. в САЩ е създадено Resolution Trust Corporation (RTC), държавно дружество за управление на активи. RTC бе натоварено с ликвидирането на активи (основно активи, свързани с недвижима собственост, включително и ипотечни кредити), които са принадлежали на спестовни и заемодателни асоциации („S&Ls“), обявени в несъстоятелност от Office of Thrift Supervision вследствие на кризата на Savings and Loan (1989-1992 г). RTC също иззе гаранционните функции на бившата Federal Home Loan Bank Board. Между 1989 г. и средата на 1995 г. Resolution Trust Corporation закри или преобразува 747 спестовни банки с активи на обща стойност 394 млрд. USD. През 1995 г. нейните компетенции бяха прехвърлени на Savings Association Insurance Fund на Federal Deposit Insurance Corporation. Като цяло, стойността на разходите за данъкоплатците се изчислява на 124 млрд. USD по курса към 1995 г.

RTC извърши дейността си чрез така наречените „програми за капиталово партньорство“ (equity partnership programs). Всички тези програми включват частен партньор, който придобива частично участие в група активи. Чрез запазване на участие в портфейл от активи RTC успя да се възползва от изключително високата възвръщаемост, получена от портфейлните инвеститори. Освен това капиталовите партньорства позволиха на RTC да се възползва от мениджърските и ликвидационни усилия на своите частни партньори, а структурата спомогна за уеднаквяване на стимулите на по-високо ниво от това, което обикновено съществува в отношенията между възложител и изпълнител. Различните видове капиталови партньорства са следните: Multiple Investment Fund (ограничено и подбрано партньорство, портфейл от неидентифицирани активи), N-series and S-series Mortgage Trusts (търг за портфейл от идентифицирани активи), Land fund (реализиране на печалба от дългосрочно възстановяване и поземлено развитие) и JDC Partnership (избор на общ партньор според метода „конкурс за красота“ за негарантирани и съмнителни активи).

В Швеция, като част от политиката за преодоляване на финансовата криза през 1992-1993 г., бяха основани две дружества за управление на банкови активи (ДУА) Securum и Retriva, на които бе поверено управлението на нерентабилните заеми на финансовите институции. Активите на засегнатите банки бяха разделени на „добри“ и „лоши“, като последните бяха прехвърлени на едно от двете дружества за управление на активи, главно на Securum. Една от характерните черти на шведската програма бе принуждаването на банките да оповестят напълно очакваните загуби и да се определят реалистични стойности на недвижимата собственост и на другите активи. За тази цел органът за финансов надзор затегна своите правила за определяне на вероятни загуби от заеми, както и за остойностяването на недвижимата собственост. С цел да получи еднородно остойностяване на активите в недвижима собственост на банките, които кандидатстват за помощ, банката създаде комитет за остойностяване, съставен от експерти по недвижима собственост. В процеса на добросъвестна проверка бяха определени ниските пазарни стойности, което спомогна за ефективното определяне на минимални стойности на активите. Тъй като участниците на пазара не очакваха цените да паднат под това ниво, търговията продължи (1). В дългосрочен план двете дружества за управление на банкови активи се оказаха успешни в смисъл, че в общи линии бюджетните разходи за подпомагане на финансовата система бяха уравновесени от приходите, които тези дружества получиха при ликвидирането на своите портфейли.

През 90-те години във Франция бе създаден орган, ползващ се с неограничена институционална държавна гаранция за поемането и постепенното ликвидиране на лошите активи на Credit Lyonnais. „Лошата“ банка финансира придобиването на активите посредством заем, отпуснат от Credit Lyonnais. Поради това бе избегнато вписването на загуби върху активите и бе освободен капитал, равняващ се на активите, претеглени спрямо риска, тъй като с оглед на държавната гаранция заемът, отпуснат на „лошата“ банка е с нулев риск. Комисията одобри варианта „лоша“ банка като помощ за преструктуриране. Основната особеност на този модел е ясното разграничение между „оздравената“ и „лошата“ банка с цел избягването на конфликт на интереси и клаузата за „изчакване на по-добри времена“, която се прилага върху печалбата на оздравената банка в полза на държавата. След няколко години банката бе успешно приватизирана. Прехвърлянето на активи към „лошата“ банка по счетоводна стойност обаче освободи акционерите от отговорността за загубите и с времето се оказа прекалено скъпо за държавата.

Няколко години по-късно в Италия Banco di Napoli бе разделена на „лоша“ и оздравена банка, след като съществуващите акционери поеха загубите, а Министерството на финансите я рекапитализира до необходимото за нейната платежоспособност ниво. Banco Napoli финансира придобиването на сконтираните, но все пак обезценени активи, посредством заем, гарантиран от Централната банка и вторично гарантиран от Министерството на финансите. Оздравената банка бе приватизирана година по-късно. Както в случая с Credit Lyonnais, така и в този с Banco di Napoli, не е имало други преки бюджетни разходи за придобиването на лоши активи освен рекапитализацията на банките.

Неотдавна Германия прибягна до олекотен вариант на „лоша“ банка, за да реши проблема с лошите активи на Landesbanken. В случая с SachsenLB получателят бе продаден като действащо предприятие, след като лошите активи на стойност от 17,5 млн. EUR бяха насочени в предприятие със специалната цел (ПСЦ), което да държи активите до техния падеж. Бившият собственик Land of Saxony издаде гаранция за покриване на загубите за около 17 % от номиналната стойност, което според стрес-теста бе прието за абсолютния максимум на възможните загуби (най-благоприятният сценарий е за 2 %). Новият собственик пое по-голямата част от рефинансирането и покри остатъчния риск. За минимален размер на помощта бе приет най-неблагоприятния сценарий от около 4 %. В случая с WestLB портфейл от активи на стойност 23 млрд. EUR бяха насочени към ПСЦ с държавна гаранция от 5 млрд. EUR, за да бъдат покрити окончателните загуби и да бъде предпазен счетоводният баланс от коригиране на стойността на активите съгласно МСФО (Международен стандарт за финансово отчитане). Това позволи на WestLB да предпази счетоводния си баланс от пазарните колебания на активите. Гаранционна такса от 0,5 % бе изплатена на държавата. Общата гаранция все още не е изтекла и се счита за държавна помощ.

В Швейцария правителството създаде нов фонд, в който UBS прехвърли портфейл от токсични активи, чиято стойност бе определена от трета страна преди да бъдат прехвърлени. За да осигури финансирането на фонда, отначало Швейцария наля капитал в UBS (под формата на ценни книжа, които могат да бъдат превърнати в акции на UBS), които UBS незабавно отписа от счетоводния си баланс и прехвърли на фонда. Останалата част от финансирането на фонда бе осигурена от Швейцарската централна банка под формата на заем.

В края на 90-те години условията, по които чешките банки отпускаха заеми на предприятията, бяха много либерални. Чешките банки сериозно пострадаха от това и се наложи да бъдат спасени от правителството. За да се оздрави банковата система, счетоводните баланси на банките бяха изчиствани на няколко пъти.

През февруари 1991 г. чешкото правителство създаде консолидационна банка (Konsolidační banka, KOB), която да приеме от банковия сектор лошите кредити, натрупани преди 1991 г. — като наследените от централизираната планова икономика, особено тези, които са свързани с търговията с бившите социалистически страни. През септември 2001 г. тази специална банка бе превърната в агенция, която също трябваше да поеме лошите кредити, свързани с „новите иновационни заеми“ (особено така наречените приватизационни, непродуктивни и измамнически заеми).

От 1991 г. големите банки бяха освободени от лошите заеми и от 1994 г. действията се съсредоточиха върху по-малките. В частност фалитът на Kreditní banka през август 1996 г. и последвалото частично изтегляне на вложенията от Agrobanka разклатиха чешката финансова система. Тези програми доведоха единствено до увеличаване на държавния дял в банките през 1995 г. и отново през 1998 г., поради отнемането на лиценза на Agrobanka. Като цяло държавният дял в банките нарасна от 29 % през 1994 г. до 32 % към края на 1995 г.

Освен това през 1997 г. бе одобрена стабилизационна програма в подкрепа на малките банки. В основаната си част тя се състои от замяна на некачествени активи срещу ликвидност, която достига до 110 % от капитала на всяка участваща банка, посредством изкупуването на некачествените активи от специално създадено дружество, наречено Česká finanční, което впоследствие препродава остатъчните активи в срок от 5 до 7 години. Шест банки заявиха участие в програмата, но пет от тях бяха изключени, след като не успяха да спазят нейните критерии и впоследствие прекратиха дейността си. Поради това стабилизационната програма не се увенча с успех и бе спряна.

Към края на 1998 г. са били издадени лицензи на 63 банки (от тях 60 преди края на 1994 г.). От края на септември 2000 г. 41 банки и банкови клона на чуждестранни банки продължиха дейността си, 16 бяха предмет на извънредни процедури (8 в ликвидация, а други 8 в производство по несъстоятелност), 4 се сляха с други банки, а лицензът на една чуждестранна банка бе отнет, тъй като тя не започна никаква дейност. От оставащите 41 институции (включително и CKA), 15 бяха банки под местен контрол и 27 под чужд, в това число чуждестранни филиали и клонове.

През май 2000 г. влязоха в сила изменените Закон за несъстоятелността и ликвидацията и Закон за обществените търгове, което спомогна за ускоряването на производствата по несъстоятелност и уравновесяването на правата на кредиторите и на длъжниците, като на специализирани дружества или юридически лица бе разрешено да действат като синдици в производства по несъстоятелност, и посредством възможността за договарянето на извънсъдебни споразумения.

(1) Това ярко контрастира с японската политика, която определи прекалено високи стойности за „лошите“ активи и по този начин замрази пазара на недвижима собственост за около десетилетие.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Определение за категории („кошници“) допустими активи и пълно оповестяване на обезценените активи, както и на цялата стопанска дейност на дадена банка

I. Определение за категории („кошници“) допустими активи

Определението на кошници от обезценени финансови активи на банките следва да бъде общ знаменател, основан на вече съществуващи категории, използвани за:

1.	прюденциално докладване и остойностяване (базелски стълб 3 = Директива за капиталовите изисквания (ДКИ) приложение XII; FINREP и COREP);

2.	финансово докладване и остойностяване (IAS 39 и особено IFRS 7);

3.	специализирано ad hoc докладване за кредитната криза: разработките относно прозрачността на Международния валутен фонд, Форума за финансова стабилност, Roubini и Комитета на европейските органи за банков надзор — CEBS.

При определянето на кошницата от активи използването на общ знаменател от съществуващи категории за докладване и остойностяване от активи ще:

1.	премахне всяка допълнителна тежест за банките при докладването;

2.	направи възможно оценяването на кошницата от обезценени активи на отделните банки въз основа на общностни и световни приблизителни изчисления (което може да е от значение за определяне на „икономическата стойност“ в определен момент); както и

3.	осигури обективни (изпитани) отправни точки за остойностяването на обезценените активи.

Като се има предвид гореизложеното, Комисията предлага следните кошници от финансови активи като отправни точки за определянето на „икономическата стойност“ и на облекчението на обезценените активи:

Таблица 1

I. Структурирано финансиране/секюритизирани продукти
	Вид продукт	Счетоводна категория	База за остойностяване на схемата			Забележки
	Вид продукт	Счетоводна категория	Пазарна стойност	Икономическа стойност	Трансферна стойност	Забележки
1.	RMBS	FVPL/AFS (1)				Допълнително подразделени според: географската област, старшинството на транша, рейтингите, обвързаните с рискови ипотечни кредити или с Alt-A активи, други основни активи, падежа, резервите и амортизациите.
2.	CMBS	FVPL/AFS
3.	CDO	FVPL/AFS
4.	ABS	FVPL/AFS
5.	Корпоративни дългове	FVPL/AFS
6.	Други заеми	FVPL/AFS
Общо
II. Несекюритизирани заеми
	Вид продукт	Счетоводстводна категория	База за остойностяване на схемата			Забележки
	Вид продукт	Счетоводстводна категория	Разходи (2)	Икономическа стойност	Трансферна стойност	Забележки
7.	Предприятия	HTM/L&R (1)	Разходи (2)			Допълнително подразделени според: географската област, контрагентен риск (PD), смекчаване на кредитния риск (с допълнителна гаранция) и структури на падежите; резервите и амортизациите.
8.	Жилища	HTM/L&R	Разходи
9.	Други лични заеми	HTM/L&R	Разходи
Общо

II. Пълно оповестяване на обезценените активи и свързаните с тях стопански дейности

Въз основа на кошниците от активи, посочени в таблица 1, предоставената информация относно обезценените активи на дадена банка, които подлежат на мярка за облекчение на активите, следва да бъдат представени с допълнителни обяснения, както се препоръчва в колоната „Забележки“ в таблица 1.

Въз основа на добрите практики, съблюдавани от Комитета на европейските органи за банков надзор (3) (КЕОБН), относно оповестяването на дейности, засегнати от пазарната нестабилност и информацията за дейностите на банките, свързани с обезценените активи, и които ще бъдат включени в прегледа на жизнеспособността, могат да бъдат структурирани по следния начин:

Таблица 2

Съблюдаваните от КЕОБН добри практики

Група за висш надзор (SSG):

Оповестяване на водещите практики

Бизнес модел

—	Описание на бизнес модела (т.е. на причините за впускане в дейностите и приносът в процеса на създаване на стойност) и, ако е приложимо, въведените промени (напр. в резултат на кризата).

—	Описание на стратегиите и целите.

—	Описание на важността на дейностите и на приноса към стопанската дейност (описанието включва количествен анализ).

—	Описание на вида дейности, включително и описание на инструментите, както и на тяхното функциониране и критериите за подбор, на които трябва да отговарят продуктите/инвестициите.

—	Описание на ролята и на степента на участие на институцията, т.е. ангажименти и задължения.

—	Дейности (SPE) (4).

—	Естество на излагане на риск (гарант, доставчик на ликвидни средства и/или подобряване на кредити) (SPE).

—	Качествен анализ на политиката (LF).

Рискове и тяхното управление

—	Описание на естеството и степента на рисковете, възникнали във връзка с дейностите и инструментите.

—	Описание на практиките за управление на риска, които са от значение за дейностите, описание на всички отчетени слабости в корективните мерки, предприети за тяхното отстраняване.

—	В контекста на настоящата криза особено внимание трябва да бъде обърнато на риска от недостатъчна ликвидност.

Въздействие на кризата върху резултатите

—	Количествено и качествено описание на резултатите с акцент, поставен върху загубите (ако е приложимо) и намаляването на стойността с въздействие върху резултатите.

—	Разбивка между намаляване на стойностите-загубите по вид продукти и инструменти, засегнати от кризата (CMBS, RMBS, CDO, ABS и LBO и допълнителна разбивка според различни критерии).

—	Описание на причините и факторите, довели до оказаното въздействие.

—	Сравнение на i) въздействията между (съответните периоди) и ii) счетоводния баланс на приходите преди и след въздействието на кризата.

—	Разграничаване на намаляването на стойността между реализиране и нереализирани суми.

—	Описание на влиянието на кризата върху курса на акциите на предприятието.

—	Оповестяване на максималната загуба и описание на начина, по който институцията може да бъде засегната от допълнителен спад или от съживяването на пазара.

—	Оповестяване на въздействието върху резултатите от движенията на кредитния спред, свързан със собствения пасив, и метода използван за определяне на това въздействие.

—	Промяна в излагането на риск спрямо първоначалния период, а именно продажбите и намаляването на стойността (CMB/LF).

Видове и нива на излагане на риск

—	Номинална сума (или амортизиран разход) и справедлива стойност на текущото излагане.

—	Сведения за защита на кредита (напр. чрез суапове за кредитно неизпълнение) и нейния ефект върху излагането.

—	Информация относно броя на продуктите.

—

Подробно оповестяване на излагането с разбивка по:

—	ниво на сигурност на транша,

—	ниво на кредитното качество (например рейтинги, качество на инвестицията, дата на издаване),

—	географски произход,

—	дали излаганията на риск са породени, запазени, складирани или закупени,

—	характеристики на продукта: например рейтинги, дял на рисковите ипотечни кредити, сконтови проценти, свързочни точки, спредове, финансиране,

—	характеристики на основните активи: например дата на издаване, съотношения заем/стойност, информация за запорите, средно претеглена продължителност на основните активи, вероятната бързина на предсрочно погасяване, очаквани кредитни загуби.

—	Хронология на промените в излагането между съответните периоди за докладване и основните причини (продажби, преотстъпвания, покупки, и т.н.).

—	Анализ на неконсолидираните излагания (или които са били открити в хода на кризата) и свързаните с тях причини.

—

Излагане на риск, свързан със специализираните застрахователи и застрахованите активи:

—	номинални суми (или амортизиран разход) на застрахованите излагания, както и размера на закупената кредитна защита,

—	справедлива стойност на текущите излагания, както и на свързаната с тях кредитна защита,

—	реализирани и нереализирани суми на намаляването на стойността и на загубите.

—	Разбивка на излагането на риск по рейтинги и контрагенти.

—	Размер на носителя спрямо общото рисково излагане на предприятието (SPE/CDO).

—	Обезпечение: вид, траншове, кредитен рейтинг, индустрия, географско разпространение, среден падеж, дата на издаване (SPE/CDO/CMB/LF).

—	Защити (хеджиране), включително излагане на риск свързан със специализираните застрахователи, други контрагенти (CDO). Платежоспособност на контрагентите, осигуряващи защитата (CDO).

—	Глобални заеми, RMBS, деривати, други (O).

—	Подробности относно качеството на превода (като рейтинг на кредита, съотношения заем/стойност, измерване на резултатността) (O).

—	Промяна в излагането на риск спрямо първоначалния период, а именно продажбите и намаляването на стойността (CMB/LF).

—	Разграничаване на консолидираните от неконсолидираните носители. Причини за консолидирането (ако е приложимо) (SPE).

—	Финансирано излагане и нефинансирани ангажименти (LF).

Счетоводни политики и въпроси, свързани с остойностяването

—	Класификация със счетоводна цел на сделките и на структурираните продукти и свързаните с тях счетоводни обработки.

—	Консолидация на SPE и на другите носители (като VIE) и асимилирането на последните със структурираните продукти, засегнати от кризата на рисковите ипотечни кредити.

—

Подробно оповестяване на справедливите стойности на финансовите инструменти:

—	финансовите инструменти, към които се прилага справедливата стойност,

—	йерархия на справедливите стойности (разбивка на всички излагания на риск, измерени по справедлива стойност на различните нива от нейната йерархията и разбивка между касовите и дериватните инструменти, както и оповестяване на преминаването от едно ниво в друго),

—	обработване на печалбата от ден 1 (с качествена информация),

—	използване на опцията за справедлива стойност (включително и условията за това използване) и съответните суми (със съответните разбивки).

—

Оповестяване на техниките за моделиране, използвани за остойностяването на финансовите инструменти, включително и анализ на следното:

—	описание на моделиращите техники и на инструментите, към които се прилагат,

—	описание на процеса на остойностяване (особено анализа на хипотезите и производствените фактори, на които моделите се основават),

—	вид на адаптирането, приложено, за да отрази риска на модела и на други видове несигурност, свързани с остойностяването,

—	чувствителност на справедливите стойности, както и

—	кризисни сценарии.

—	Методологии за остойностяване и първични движещи сили. (CDO).

—	Адаптиране на кредитното остойностяване на конкретни контрагенти (CDO).

—	Зависимост на остойностяването от премените в основните хипотези и данни (CDO).

Други въпроси на оповестяването

—	Описание на политиките за оповестяване и на принципите, които се спазват при оповестяване и финансово отчитане.

Въпроси, свързани с тяхното представяне

—	Доколкото е възможно, за разбирането на участието на дадена институция в определен вид дейности, съответните оповестявания следва да бъдат съсредоточени на едно място.

—	Когато информацията е разпръсната между различни страни и източници, следва да бъдат предоставени ясни съпоставими сведения, които да позволят на заинтересования читател да се ориентира между различните страни.

—	С цел подобряване на яснотата във възможно най-голяма степен описателните оповестявания трябва да бъдат допълнени с нагледни таблици и схеми.

—	Институциите следва да гарантират, че използваната за описанието на сложни инструменти и сделки терминология, е съпътствана от ясни и адекватни обяснения.

(1) FVPL = Fair value through profit and loss = trading portfolio + fair value option); НЗП = наличен за продажба, ЗДП = задържан до падежа, З&В = заеми и взимания.

(2) Разходите се равняват на счетоводната стойност на заема минус обезценяването.

(3) Източник: Доклад на КЕОБН (Комитета на европейските органи за банков надзор) относно прозрачността на дейностите на банките и продуктите, засегнати от неотдавнашната пазарна нестабилност от 18 юни 2008 г.

(4) В доклада на SSG, всяка характеристика отговаря на определен вид SPE или на всички в тяхната цялост, а именно SPE (Special Purpose Entities in general) (Образувания със специална цел като общо понятие), LF (Leveraged Finance) ЗФ (Заемно финансиране), CMB (Commercial Mortgage-Backed Securities) (Ценни книжа, обвързани с ипотека върху търговска недвижима собственост), O (Other sub-prime and Alt-A Exposures) (Други излагания на рискови ипотечни кредити и Alt-A излагания), CDO (Collateralised Debt Obligations) (Ценни книжа, гарантирани с вземания).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Принципи и етапи на остойностяването и ценообразуването

I. Методология и процедура по остойностяване

За целите на облекчаване на активите, мерките следва да бъдат класифицирани според примерните таблици 1 и 2 в приложение III.

Определянето на реалната икономическа стойност за целите на настоящото съобщение (вж. раздел 5.5) следва да се базира на измерими пазарни данни и реалистични и предпазливи хипотези относно бъдещите парични потоци.

Методът за остойностяване, който да се приложи към допустимите активи, следва да бъде одобрен на общностно ниво и може да се променя в зависимост от активите или от комбинацията от засегнати активи. Когато това е възможно, докато активът съществува, остойностяването следва периодично да бъде актуализирано в зависимост от пазарното развитие.

В миналото бяха изпробвани няколко варианта за остойностяване с различна успеваемост. Когато пазарната стойност на някои категории активи е относително сигурна, полезна се оказа процедурата на обърнатия търг. Този подход обаче не беше удачен за оценяването на по-сложни активи в САЩ. При по-голяма несигурност относно пазарните стойности по-подходящи са усъвършенстваните тръжни процедури, а за определянето на цената на всеки актив ще е необходим по точен метод. За съжаление обаче, не е лесно той да бъде създаден. Моделираните изчисления за сложни активи представляват алтернатива, но техният недостатък е, че са силно зависими от залегналите в тях хипотези (1).

Вариантът с прилагането на еднакви коефициенти за намаляване счетоводната стойност на всички сложни активи като цяло ще опрости процеса на остойностяване, въпреки че води до по-неточна цена на всеки отделен актив. Централните банки имат съществен опит в определянето на критерии и параметри за гарантиране на рефинасирането и той може да послужи като полезна база за сравнение.

Независимо от избрания модел процесът на остойностяване и особено оценяването на вероятността от бъдещи загуби следва да се базира на строг стрес-тест спрямо хипотезата за продължителна световна рецесия.

Остойностяването трябва да се базира на международно признати стандарти и показатели. Обща методология, приета на общностно ниво, и последователно прилагана от държавите-членки, до голяма степен би допринесла за намаляване на опасенията относно надвисналата върху равнопоставеността опасност, която произтича от евентуалните сериозни последици от прилагането на неуеднаквени методи за остойностяване. При оценяването на методите за остойностяване, използвани от държавите-членки за мерките за облекчение на активите, по принцип Комисията ще се консултира с експертни групи по остойностяването (2).

II. Ценообразуването на държавната подкрепа въз основа на остойностяването

Остойностяването трябва да се различава от ценообразуването на мярката за помощ. Покупка или гаранция въз основа на установената текуща пазарна стойност или „реалната икономическа стойност“, като се имат предвид прогнозите за бъдещите парични потоци, при условие че активът се държи до неговия падеж, на практика ще надхвърлят сегашните възможности на банките получателки за споделяне тежестта (3). Целта на ценообразуването е трансферната стойност да се приближи възможно най-много до определената реална икономическа стойност. Въпреки че предполага известно предимство в сравнение с текущата пазарна стойност, а следователно и държавна помощ, ценообразуването въз основа на „реалната икономическа стойност“ може да бъде възприето като противовес на настоящите пазарни преувеличения, подхранвани от текущата криза, която доведе до влошаването и дори до рухването на някои пазари. Колкото по-голямо е отклонението на трансферната стойност от „реалната икономическа стойност“, а следователно и размера на помощта, толкова по-належаща е необходимостта от коригиращи мерки за гарантирането на точно ценообразуване във времето (например чрез клаузи за по-добри времена) и нуждата от по-задълбочено преструктуриране. Приемливото отклонение от резултата на остойностяването следва да бъде по-ограничено за активите, чиято стойност може да бъде установена въз основа на надеждни пазарни данни, отколкото за тези, които се търгуват на неликвидни пазари. Неспазването на тези принципи представлява ясен знак за необходимостта от радикално преструктуриране и компенсаторни мерки, и дори за закриване по съответния ред.

При всички положения ценообразуването на облекчение за активите трябва да включва възнаграждение за държавата, което адекватно отчита рисковете от бъдещи загуби, които надхвърлят предвидените при определянето „реалната икономическа стойност“ и всички допълнителни рискове, свързани с факта, че трансферната стойност е над реалната икономическа стойност.

Такова възнаграждение може да бъде осигурено, като се определи трансферна цена на активите под „реалната икономическа стойност“ до такава степен, че да осигури адекватна компенсация за риска под формата на съизмеримо с него потенциално повишение или чрез съответното адаптиране на гаранционната такса.

Определянето на необходимата целева възвръщаемост може да се „вдъхнови“ от възнаграждението, което би било поискано за мерки за рекапитализация до размера на ефекта от планираното облекчение върху собствения капитал на банката. Това следва да съответства на съобщението на Комисията относно рекапитализация на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията, като се взимат под внимание конкретните характеристики на мерките за облекчение на активите и особено фактът, че те се излагат на по-голям риск от капиталовите инжекции (4).

Системата на ценообразуване може също да включва дългосрочни опции (варанти) за издаването на акции, които по стойност се равняват на актива (което предполага, че заплатената по-висока цена ще доведе до евентуално по-голям капиталов дял). Подобен модел на ценообразуване може да представлява сценарий, в който опциите (варантите) да бъдат върнати на банката, ако активите бъдат продадени от „лошата“ банка, и ако е достигната необходимата целева възвръщаемост. Ако активите не осигурят тази възвръщаемост, банката следва да плати разликата в брой, за да бъде достигната целевата възвръщаемост. Ако банката не плати в брой, държавата-членка ще продаде опциите, за да достигне до целевата възвръщаемост.

В случай на предоставяне на гаранция за активи, гаранционната такса може да бъде платена под формата на акции с фиксирана сложна лихва, която представлява целевата възвръщаемост. Ако гаранцията бъде използвана, държавата-членка може да превърне опциите в акции на стойност равна на сумата, покрита от гаранцията.

Всяка система на ценообразуване трябва да гарантира, че цялостното участие на банките (в загубите) намалява нетния размер на държавната намеса до необходимия минимум.

(1) При всички положения търгът ще е възможен единствено за хомогенни категории активи и при наличието на голям брой потенциални купувачи. Освен това ще се наложи въвеждането на минимална цена, за да се защитят интересите на държавата и механизъм за дължими възстановявания, в случай че крайните загуби надхвърлят минималната цена, така че да се осигури достатъчно участие на банката получател в загубите. За да бъдат оценени подобни механизми, ще трябва да бъдат представени съпоставителни сценарии между гаранционните схеми и схемите за купуване, както и стрес-тест, с който да се гарантира тяхната равностойност.

(2) Комисията ще се възползва от правото си да се консултира с експертни групи по остойностяването, както в другите производства за държавна помощ, в които може да прибегне до външни експертни мнения.

(3) Виж раздел 5.2.

(4) В случай на предоставяне на гаранция за активи, трябва да се обърне внимание на факта, че за разлика от мерките за рекапитализация, тя не осигурява ликвидност.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Процедура за държавна помощ

Държавите-членки, които уведомяват Комисията относно мерки за облекчение на активите, трябва да предоставят подробна информация относно всички елементи от значение за оценката на мерките за държавна помощ съгласно правилата за държавна помощ, определени в настоящото съобщение (1). Тя ще включва подробно описание на методологията за остойностяване и предвиденото привеждане в действие, както и независима експертна оценка от трета страна (2). Комисията ще даде одобрение за срок от шест месеца, при условие че бъдат представени план за преструктуриране и преглед на жизнеспособността за всяка институция получател в рамките на три месеца от включването й в програмата за облекчение на активите.

Когато на банка е отпусната помощ, като индивидуална мярка или по одобрена схема за облекчение на активите, държавата-членка трябва да предостави на Комисията най-късно с уведомлението за плана за преструктуриране или прегледа на жизнеспособността подробна информация относно включените активи и тяхното остойностяване към момента на отпускане на индивидуалната помощ, както и със заверените и утвърдени резултати от оповестяването на обезценените активи, включени в мярката за облекчение (3). Пълният преглед на дейностите на банката и нейният счетоводен баланс следва да бъдат представени възможно най-бързо с цел започване на дискусии относно подходящото естество и размер на преструктурирането много преди официалното представяне на плана за преструктуриране с оглед на ускоряването на този процес и осигуряването на яснота и правна сигурност възможно най-бързо.

За банките, които вече ползват други форми на държавна помощ под формата на одобрена гаранция, размяна на активи, схеми за рекапитализация или индивидуални мерки, за всяка помощ по схема за облекчение трябва да бъде докладвано в рамките на съществуващите задължения за докладване, с което Комисията да добие ясна представа за многобройните мерки за държавна помощ в полза на отделните получатели и да оцени по-добре ефективността на предишните мерки и участието, което държавата-членка предлага да въведе в общата оценка.

С оглед на адекватността на планираното преструктуриране и на корективните мерки (4) посредством ново решение Комисията отново ще оцени помощта, отпусната с временно одобрение, и ще разгледа нейната съвместимост за период, надхвърлящ 6 месеца.

На всеки шест месеца държавите-членки трябва да изпращат доклад на Комисията относно функционирането на програмите за облекчение на активите и изпълнението на плановете за преструктуриране. Когато държавата-членка подлежи на задължение за докладване на други форми на помощ в полза на своите банки, докладът трябва да бъде допълнен с нужната информация относно мерките за облекчение на активите и плановете за преструктуриране на банките.

(1) Насърчават се контактите на етапа, прехождащ уведомлението.

(2) Вж. раздел 5.5 по-горе и приложение IV.

(3) Трябва да бъде представено писмо от директора на надзорния орган, който заверява подробните резултати.

(4) За да се улесни работата на държавите-членки и на Комисията, Комисията е готова да разглежда групирани уведомления за подобни случаи на преструктуриране/закриване. Комисията може да счете, че не е необходимо да се представи план за класическо закриване на институция или когато размерът й е незначителен.

26.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/23

Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление

(Дело COMP/M.5364 — Iberia/Vueling/Clickair)

(текст от значение за ЕИП)

(2009/C 72/02)

На 9 януари 2009 г. Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление, и да я обяви за съвместима с общия пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета. Пълният текст на решението е достъпен само на Испански език и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички търговски тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен:

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по предприятие, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—	в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32009M5364. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

26.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/24

Обменен курс на еврото (1)

25 март 2009 г.

(2009/C 72/03)

1 евро=

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,3494
JPY	японска йена	132,24
DKK	датска крона	7,4486
GBP	лира стерлинг	0,92425
SEK	шведска крона	10,9565
CHF	швейцарски франк	1,5230
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	8,7275
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	27,290
EEK	естонска крона	15,6466
HUF	унгарски форинт	300,22
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,7095
PLN	полска злота	4,5600
RON	румънска лея	4,2811
TRY	турска лира	2,2433
AUD	австралийски долар	1,9310
CAD	канадски долар	1,6598
HKD	хонконгски долар	10,4580
NZD	новозеландски долар	2,3847
SGD	сингапурски долар	2,0376
KRW	южнокорейски вон	1 837,68
ZAR	южноафрикански ранд	12,8317
CNY	китайски юан рен-мин-би	9,2176
HRK	хърватска куна	7,4750
IDR	индонезийска рупия	15 754,25
MYR	малайзийски рингит	4,8956
PHP	филипинско песо	64,880
RUB	руска рубла	45,4110
THB	тайландски бат	47,890
BRL	бразилски реaл	3,0442
MXN	мексиканско пeсо	19,3909
INR	индийска рупия	68,3740

(1)

Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.

26.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/25

СПИСЪК ОТ СТРУКТУРИ ИЛИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ ОТГОВАРЯЩИ ЗА КОНТРОЛА ПО ЧЛЕН 15 НА РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2092/91

(2009/C 72/04)

Член 9 от Регламент (ЕИО) № 2092/91на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни, изисква от държавите-членки да изградят система за контрол, който се извършва от един или няколко посочени органи и/или одобрени частни структури.

В съответствие с разпореденото в последната алинея на член 15 от регламента, настоящото известие изброява на основата на актуализираната информация, подадена от държавите-членки през 2008 г., системите, които функционират във всяка държава-членка и структурите и/или органите, които са одобрени да осъществяват контрол.

В колонка „Коментари“, функциониращите във всяка от държавите-членки системи са посочени, както следва:

A	:	Система от одобрени частни структури за контрол
Б	:	Система от посочен/и държавен орган/и за контрол
В	:	Система от посочен държавен контролен орган и одобрена частна контролна структура

От януари 1998 г. одобрени контролни структури в Европейския съюз трябва да отговарят на изискванията, залегнали в условията на стандарт EN 45011. (Член 9, параграф 10 от Регламент (ЕИО) № 2092/91).

Списъкът съдържа също структурите и/или органите, които са одобрени да осъществяват контрол, от страни извън ЕИО, членки на ЕИП.

АВСТРИЯ И ИСПАНИЯ

В Австрия и Испания дейността на структурите се ограничава до определени немски провинции (Länder)/автономни области.

За отделните немски провинции (Länder)/автономни области в колонка „Коментари“ са използвани следните кодове:

Австрия

Каринтия	K
Долна Австрия	N
Горна Австрия	O
Залцбург	S
Щирия	ST
Тирол	T
Виена	W
Бургенланд	B
Форарлберг	V

Испания

Андалусия	AN
Арагон	AR
Астурия	AS
Балеарски острови	BA
Канарски острови	CA
Кантабрия	CN
Кастилия-Ла Манча	CM
Кастилия-Леон	CL
Каталония	CT
Естремадура	EX
Галисия	GA
Ла Риоха	RI
Мадрид	MA
Мурсия	MU
Навара	NA
Баскска област	VAS
Валенсия	VA

Държави-членки и кодове

Контролен/ни орган/и или структура/и

Коментари

АВСТРИЯ

Система А

AT-N-01-BIO

Austria Bio Garantie

Königsbrunnerstrasse 8

A-2202 Enzersfeld

Tel: +43 2262 67 22 12

Fax: +43 22 62 67 41 43

E-mail: nw@abg.at

Website: www.abg.at

N, B, K, O, S, ST, T, V, W

AT-0-01-BIO

BIOS — Biokontrollservice Österreich

Feyregg 39

A-4552 Wartberg

Tel: +43 7587 7178

Fax:+43 7587 71 78-11

E-mail: office@bios-kontrolle.at

Website: www.bios-kontrolle.at

O, B, K, N, S, ST, T, V, W

AT-O-02-BIO

LACON GmbH

Linzerstrasse 2

A-4150 Rohrbach

Tel: +43 7289 40977

Fax: +43 7289 40977-4

E-mail: office@lacon-institut.at

Website: www.lacon-institut.at

O, B, K, N, S, ST, T, V, W

AT-O-04-BIO

GfRS Gesellschaft für Ressourcenschutz mbH

Prinzenstraße 4

D-37073 Göttingen

Tel: +49 551 58657

Fax: +49 551 58774

E-mail: postmaster@gfrs.de

Website: www.gfrs.de

O, B, K, S, ST, T

AT-S-01-BIO

SLK GesmbH

Maria-Cebotari-Strasse 3

A-5020 Salzburg

Tel: +43 (0)662 649483 14 or +43 (0)662 649483 11

Fax: +43 662 649 483 19

E-mail: office@slk.at

Website: www.slk.at

S, B, K, N, O,ST, T, V, W

AT-T-01-BIO

Kontrollservice BIKO Tirol

Wilhelm — Greil — Straße 9

A-6020 Innsbruck

Tel: +43 (0)59292-3100 or +43 (0)59292 3101

Fax: +43 059292-3199

E-mail: office@biko.at

Website: www.biko.at

T, K, N, O, S, V, W

AT-W-01-BIO

LVA

Blaasstrasse 29

A-1190 Wien

Tel: +43 (0)1 3688555 541 or +43 (0)1 3688555 12

Fax: +43 1 368 85 55-20

E-mail: cs@lva.co.at or bio@lva.at

Website: www.lva.co.at

W, B, K, N, O, S, ST, T, V

AT-W-02-BIO

SGS Austria Controll — Co. GesmbH

Diefenbachgasse 35

A-1150 Wien

Tel: +43 (0)1 5122567 154 or +43 (0)1 5122567 0

Fax: +43 (0)1 5122567 9

E-mail: sgs.austria@sgs.com

Website: www.at.sgs.com

W, B, K, N, O, S, ST, T, V

БЕЛГИЯ

Система А

BE-BIO-01

CERTISYS

Av. de l'Escrime 85 Schermlaan

B-1150 Bruxelles — Brussel

Bureaux:

Chemin de la Haute Baudecet 1

B-1457 Walhain

Tel: +32 (0) 81 60 03 77

Fax: +32 (0) 81 60 03 13

E-mail: info@certisys.eu

Website: www.certisys.eu

BE-BIO-02

INTEGRA bvba, afdeling BLIK

Statiestraat 164

B-2600 Berchem

Tel: +32 (0)3 287 37 60

Fax: +32 (0)3 287 37 61

E-mail: info@integra-bvba.be

Website: www.integra-bvba.be

БЪЛГАРИЯ

Система А

BG-02

BALKAN BIOCERT Ltd

13, Christo G. Danov Str.

BG-4000 Plovdiv

Tel: +359 32 625 888

Fax: +359 32 625 818

E-mail: gm@balkanbiocert.com

Website: www.balkanbiocert.com

BG-03

QC I INTERNATIONAL SERVICES S.P.A.

23, Vasil Aprilov Blvd., floor 3

BG-4000 Plovdiv

Tel/Fax: +359 32 649 228

E-mail: office@qci.bg

Website: qci.bg

BG-04

CERES — Certification of Environmental Standards Ltd.

15, Ivan Gechov Blvd.

BG-1431 Sofia

Tel/Fax: +359 29530264

E-mail: bioxm_bg@yahoo.com

Website: www.ceres-cert.com

BG-05

LАCON Ltd

17, Prolet Str.

BG-5140 Lyaskovetz

Tel/Fax: +359 619/231 87

E-mail: laconbg@gmail.com

E-mail: b_cert@yahoo.co.uk

Website: www.b-cert.com

BG-06

BCS Öko-Garantie Ltd

15, Ivailo Str.

BG-1606 Sofia

Tel: + 359 29880276

Fax: +359 29880259

E-mail: bulgaria@bcs-oeko.com

Website: www.bcs-oeko.com

BG-07

Control Union Certifications Ltd

40, Graf Ignatiev Str.

BG-9000 Varna

Tel: + 359 52/66 55 903

Fax: + 359 52/600 453

E-mail: sales@fidelitas.bg

Website: www.controlunion.com

КИПЪР

Система А

CY-BIO-001

LACON LTD

Archbishop Kyprianos 53

2059 Strovolos

Cyprus

Tel: +35 722499640

Fax: +35 722499643

E-mail: laconcy@cytanet.com.cy

CY-BIO-002

BIOCERT (CYPRUS) LTD

Olympias 12

1070 Lefkosia

Cyprus

Tel: +35 722766446

Fax: +35 722375069

ЧЕХИЯ

Система А

CZ-BIO-KEZ-01

KEZ o.p.s.

Poděbradova 909

CZ-53701 Chrudim

Tel: +420 469 622 249

Fax: +420 469 625 027

E-mail: kez@kez.cz

Website: www.kez.cz

CZ-BIO-ABCERT-02

ABCERT AG, organizační složka

Lidická 40

CZ-602 00 Brno

Tel: +420 545 215 899

Fax: +420 545 217 876

E-mail: info@abcert.cz

Website: www.abcert.cz

CZ-BIOKONT-03

BIOKONT CZ, s r.o.

Měříčkova 34

CZ-62100 Brno

Tel: +420 545 225 565

Fax: +420 547 225 565

E-mail: slavik@biokont.cz

Website: www.biokont.cz

ДАНИЯ

Система Б

DK-Ø-50

Plantedirektoratet

Skovbrynet 20

DK-2800 Lyngby

Tel: +45 45 26 36 00

Fax: +45 45 26 36 19

E-mail: pdir@pdir.dk

DK-Ø-1

Fødevareregion Nord

Kontrolafdeling Aalborg

Sofiendalsvej 90

DK-9200 Aalborg SV.

Tel: +45 7227 5000

Fax: +45 7227 5003

E-mail: kontr.aalborg.nord@fvst.dk

DK-Ø-2

Fødevareregion Nord

Kontrolafdeling Viborg

Klostermarken 16

DK-8800 Viborg

Tel: +45 7227 5000

Fax: +45 7227 5007

E-mail: kontr.viborg.nord@fvst.dk

DK-Ø-3

Fødevareregion Nord

Kontrolafdeling Herning

Rosenholmsvej 15, Tjørring

DK-7400 Herning

Tel: +45 7227 5000

Fax: +45 7227 5005

E-mail: kontr.herning.nord@fvst.dk

DK-Ø-4

Fødevareregion Nord

Kontrolafdeling Århus

Sønderskovvej 5

DK-8520 Lystrup

Tel: +45 7227 5000

Fax: +45 7227 5001

E-mail: kontr.aarhus.nord@fvst.dk

DK-Ø-5

Fødevareregion Syd

Kontrolafdeling Vejle

Tysklandsvej 7

DK-7100 Vejle

Tel: +45 7227 5500

Fax: +45 7227 5501

E-mail: kontr.vejle.syd@fvst.dk

DK-Ø-6

Fødevareregion Syd

Kontrolafdeling Esbjerg

Høgevej 25

DK-6705 Esbjerg Ø.

Tel: +45 7227 5500

Fax: +45 7227 5601

E-mail: kontr.esbjerg.syd@fvst.dk

DK-Ø-7

Fødevareregion Syd

Kontrolafdeling Haderslev

Ole Rømersvej 30

DK-6100 Haderslev

Tel: +45 7227 5500

Fax: +45 7227 5701

E-mail: kontr.haderslev.syd@fvst.dk

DK-Ø-8

Fødevareregion Syd

Kontrolafdeling Odense

Lille Tornbjerg Vej 30

DK-5220 Odense SØ.

Tel: +45 7227 5500

Fax: +45 7227 5801

E-mail: kontr.odense.syd@fvst.dk

DK-Ø-9

Fødevareregion Øst

Kontrolafdeling Ringsted

Søndervang 4

DK-4100 Ringsted

Tel: +45 7227 6000

Fax: +45 7227 6101

E-mail: kontr.ringsted.oest@fvst.dk

DK-Ø-10

Fødevareregion Øst

Kontrolafdeling Rødovre

Fjeldhammervej 15

DK-2610 Rødovre

Tel: +45 7227 6000

Fax: +45 7227 6399

E-mail: kontr.roedovre.oest@fvst.dk

ЕСТОНИЯ

Система Б

EE-VTA

Veterinary and Food Board

Väike-Paala 3

EE-11415 Tallinn

Tel: +372 605 1710

Fax: +372 621 1441

E-mail: vet@vet.agri.ee

Website: www.vet.agri.ee

VFB е инспекционният орган, отговорен за разрешенията за внос и обработка

EE-TTI

Plant Production Inspectorate

Teaduse 2, Saku 75501

Harjumaa

Tel: +372 6712 602

Fax: +372 6712 604

E-mail: plant@plant.agri.ee

Website: www.plant.agri.ee

PPI е инспекционният орган, отговорен за производството

ФИНЛАНДИЯ

Система Б

FI-A-001

Uudenman työvoima- ja elinkeinokeskus

Elintarviketurvallisuusvirasto Evira

(The Finnish Food Safety Authority Evira)

Mustialankatu 3

FIN-00790 Helsinki

Tel: +358 20 772 003

Fax: +358 20 772 4350

E-mail: kirjaamo@evira.fi

Website: www.evira.fi

FI-A-002

Varsinais-Suomen työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-003

Satakunnan työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-004

Hämeen työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-005

Pirkanmaan työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-006

Kaakkois-Suomen työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-007

Etelä-Savon työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-008

Pohjois-Savon työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-009

Pohjois-Karjalan työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-010

Keski-Suomen työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-011

Etelä-Pohjanmaan työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-012

Pohjanmaan työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-013

Pohjois-Pohjanmaan työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-014

Kainuun työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-A-015

Lapin työvoima- ja elinkeinokeskus

As above

FI-B

Elintarviketurvallisuusvirasto Evira

As above

FI-C

Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto

P.O. Box 210

FIN-00531 Helsinki

Tel: +358-9-772 920

Fax: +358-9-7729 2498

E-mail: kirjaamo@valvira.fi

Website: www.valvira.fi

FI-D

Ålands landskapsregering

PB 1060

FIN-22111 Mariehamn, Åland

Tel: +358 18 250 00

Fax: +358-18-192 40

E-mail: registrator@regeringen.ax

Website: www.regeringen.ax

ФРАНЦИЯ

Система А

FR-BIO 01

ECOCERT S.A.S.

B.P. 47

F-32600 L'Isle Jourdain

Tel: +33 (0)5 62 07 34 24

Fax: +33 (0)5 62 07 11 67

E-mail: info@ecocert.com

Website: www.ecocert.fr

FR-AB 06

ULASE SAS

B.P. 68

F-26270 Loriol sur Drôme

Tel: +33 (0)4 75 61 13 05

Fax: +33 (0)4 75 85 62 12

E-mail: info@ulase.fr

Website: www.ulase.fr

FR-BIO 07

AGROCERT

4, rue Albert Gary

F-47200 Marmande

Tel: +33 (0)5 53 20 93 04

Fax: +33 (0)5 53 20 92 41

E-mail: agrocert@agrocert.fr

FR-BIO 09

ACLAVE

56, rue Roger Salengro

F-85013 LA-ROCHE-SUR-YON CEDEX

Tel: +33(0)2 51 05 14 92

Fax: +33 (0)2 51 36 84 63

E-mail: accueil@aclave.asso.fr

Website: www.aclave.asso.fr

FR-BIO 10

QUALITÉ FRANCE S.A.S.

* Immeuble le Guillaumet

60, av. du Gal de Gaulle

F-92046 PARIS la DÉFENSE CEDEX

Tel: +33 (0)1 41 97 00 74

Fax: +33 (0)1 41 97 08 32

E-mail: bio@fr.bureauveritas.com

Website: www.qualite-france.com

* ZAC ATALANTE CHAMPEAUX

1, rue Maillard de la Gournerie

CS 63901

F-35039 RENNES CEDEX

* ZA CHAMPGRAND

B.P. 68

F-26270 LORIOL-SUR-DRÔME

FR-BIO 11

SGS ICS S.A.S.

191, avenue Aristide Briand

F-94237 CACHAN CEDEX

Tel: +33(0)1 41 24 83 04

Fax: +33 (0)1 41 24 89 96

E-mail: fr.certification@sgs.com

Website: www.fr.sgs.com

ГЕРМАНИЯ

Система А

DE-001-Öko-Kontrollstelle

BCS Öko-Garantie GmbH

Control System Peter Grosch

Cimbernstraße 21

D-90402 Nürnberg

Tel: +49 (0)911 424390

Fax: +49 (0)911 492239

E-mail: info@bcs-oeko.de

Website: www.bcs-oeko.de

DE-003-Öko-Kontrollstelle

Lacon GmbH

Privatinstitut für Qualitätssicherung und

Zertifizierung ökologisch erzeugter Lebensmittel

Brünnlesweg 19

D-77654 Offenburg

Tel: +49 (0)781 91937 30

Fax: +49 (0)781 91937 50

E-mail: lacon@lacon-institut.com

Website: www.lacon-institut.com

DE-005-Öko-Kontrollstelle

IMO GmbH

Institut für Marktökologie GmbH

Obere Laube 51-53

D-78462 Konstanz

Tel: +49 (0)7531/81301-0

Fax: +49 (0)7531/81301-29

E-mail: imod@imo.ch

Website: www.imo.ch

DE-006-Öko-Kontrollstelle

ABCERT GmbH

Kontrollstelle für ökologisch erzeugte Lebensmittel

Martinstraße 42-44

D-73728 Esslingen

Tel: +49 (0)711 351792-0

Fax: +49 (0)711 351792-200

E-mail: info@abcert.de

Website: www.abcert.de

DE-007-Öko-Kontrollstelle

Prüfverein Verarbeitung Ökologische Landbauprodukte e.V.

Vorholzstraße 36

D-76137 Karlsruhe

Tel: +49(0)721 35239-20

Fax: +49(0)721 35239-09

E-mail: kontakt@pruefverein.de

Website: www.pruefverein.de

DE-009-Öko-Kontrollstelle

LC Landwirtschafts-Consulting GmbH

Am Kamp 15-17

D-24768 Rendsburg

Tel: +49 (0)4331 33630 0

Fax: +49 (0)4331 33630 12

Website: www.lc-kiel.de

DE-012-Öko-Kontrollstelle

AGRECO R.F. Göderz GmbH

Mündener Straße 19

D-37218 Witzenhausen

Tel: +49 (0)5542 4044

Fax: +49 (0)5542 6540

E-mail: info@agrecogmbh.de

Website: www.agrecogmbh.de

DE-013-Öko-Kontrollstelle

QC & I Gesellschaft für Kontrolle und Zertifizierung von Qualitätssicherungssystemen GmbH

Geschäftsstelle:

Tiergartenstraße 32

D-54595 Prüm/ Eifel

Tel: +49 (0)6551 147641

Fax: +49 (0)6551 147645

Sitz der Gesellschaft:

Gleuelerstraße 286

D-50935 Köln

E-mail: qci.koeln@qci.de

Website: www.qci.de

DE-021-Öko-Kontrollstelle

Grünstempel Ökoprüfstelle e.V.

EU Kontrollstelle für ökologische Erzeugung und Verarbeitung landwirtschaftlicher Produkte

Windmühlenbreite 25d

D-39164 Wanzleben

Tel: +49 (0)39209 46696

Fax: +49 (0)39209 60596

E-mail: info@gruenstempel.de

Website: www.gruenstempel.de

DE-022-Öko-Kontrollstelle

Kontrollverein ökologischer Landbau e.V.

Vorholzstraße 36

D-76137 Karlsruhe

Tel: +49 (0)721 35239-10

Fax: +49 (0)721 35239-09

E-mail: kontakt@kontrollverein.de

Website: www.kontrollverein.de

DE-024-Öko-Kontrollstelle

Ecocert Deutschland GmbH

Güterbahnhofstr.10

D-37154 Northeim

Tel: +49 (0)5551 908430

Fax: +49 (0)5551 9084380

E-mail: info-deutschland@ecocert.com

DE-026-Öko-Kontrollstelle

Certification Services International CSI GmbH

Flughafendamm 9a

D-28199 Bremen

Tel: +49 (0)421 5977322 or (0)421 594770

Fax: +49 (0)421 594771

E-mail: info@csicert.com

Website: www.csicert.com

DE-032-Öko-Kontrollstelle

Kontrollstelle für ökologischen Landbau GmbH

Dorfstraße 11

D-07646 Tissa

Tel: +49 (0)36428 60934 (Office Stadtroda)

Fax: +49 (0)36428 13852

Tel/Fax: +49 (0)36428 62743 (Office Tissa)

E-mail: kontrollstelle@t-online.de

DE-034-Öko-Kontrollstelle

Fachverein für Öko-Kontrolle e.V.

Plauerhäger Straße16

D-19395 Karow

Tel: +49 (0)38738 70755

Fax: +49 (0)38738 70756

E-mail: info@fachverein.de

Website: www.fachverein.de

DE-037-Öko-Kontrollstelle

ÖKOP Zertifizierungs GmbH

Schlesische Straße 17 d

D-94315 Straubing

Tel: +49 (0)9421 703075

Fax: +49 (0)09421 703074

E-mail: biokontrollstelle@oekop.de

Website: www.oekop.de

DE-039-Öko-Kontrollstelle

GfRS Gesellschaft für Ressourcenschutz GmbH

Prinzenstraße 4

D-37073 Göttingen

Tel: +49 (0)551 5865

Fax: +49 (0)551 58774

E-mail: postmaster@gfrs.de

Website: www.gfrs.de

DE-043-Öko-Kontrollstelle

Agro-Öko-Consult Berlin GmbH

Dorotheastraße 30

D-10318 Berlin

Tel: +49 (0)30 54782352

Fax: +49 (0)30 54782309

E-mail: aoec@aoec.de

Website: www.aoec.de

DE-044-Öko-Kontrollstelle

Ars Probata GmbH

Möllendorffstraße 49

D-10367 Berlin

Tel: +49 (0)30/47004632

Fax: +49 (0)30/47004633

E-mail: ars-probata@ars-probata.de

Website: www.ars-probata.de

DE-060-Öko-Kontrollstelle

QAL Gesellschaft für Qualitätssicherung in der Agrar und Lebensmittelwirtschaft GmbH

Am Branden 6b

D-85256 Vierkirchen

Tel: +49 (0)8139 8027-0

Fax: +49 (0)8139 8027-50

E-mail: info@qal-gmbh.de

Website: www.qal-gmbh.de

DE-061-Öko-Kontrollstelle

LAB — Landwirtschaftliche Beratung der Agrarverbände Brandenburg GmbH

Chausseestraße 2

D-03058 Groß Gaglow

Tel: +49 (0)355 541465

Fax: +49 (0)355 541466

E-mail: labgmbh.cottbus@t-online.de

DE-063-Öko-Kontrollstelle

Öko-kontrollstelle der TÜV Nord Cert GmbH

Langemarckstraße 20

D-45141 Essen

Tel: +49 (0)2 01 825 3404

Fax: +49 (0)2 01 825 3290

E-mail: oeko-kontrollstelle@tuev-nord.de

Website: www.tuev-nord.de

DE-064-Öko-Kontrollstelle

ABC GmbH

Agrar- Beratungs- und Controll GmbH

An der Hessenhalle 1

D-36304 Alsfeld

Tel: +49 (0)6631/78490

Fax: +49 (0)6631/78495

E-mail: zwick@abcg-alsfeld.de

ГЪРЦИЯ

Система А

EL-01-BIO

DIO

38, Aristotelous str.

GR-10433 Athens

Tel: +30 210 8224384

Fax: +30 210 8218117

E-mail: info@dionet.gr

Website: www.dionet.gr

EL-02-BIO

PHYSIOLOGIKI Ltd

24, N. Plastira str.

GR-59300 Alexandria Imathias

Tel: +30 23330 24440

Fax: +30 23330 24440

E-mail: fysicert@acn.gr

EL-03-BIO

BIOELLAS S.A.

11 B, Kodringtonos str.

GR-10434 Athens

Tel: +30 210 8211940/8211707

Fax: +30 210 8211015

E-mail: info@bio-hellas.gr

Website: www.bio-hellas.gr

EL-04-BIO

QWAYS DIADROMES PIOTITAS A.E.

8, Demokratias str.

GR-15127 Melissia Athens

Tel: +30 210 6130070/6136326

Fax: +30 210 6136071

E-mail: info@qways.gr

Website: www.qways.gr

EL-05-BIO

A CERT

European Organisation for Certification

2, Telou str.

GR-54638 Thessaloniki

Tel: +30 2310 210777/210417

Fax: +30 2310 219824/210417

E-mail: info@a-cert.org

Website: www.a-cert.org

EL-06-BIO

IRIS — Α. HATZIDAKI & Co Ε.Ε.

Ι. Marneli 13 & Zotou

GR-71305 Heraklion, Crete

Tel: +30 2810 360715-7

Fax: +30 2810 360718

E-mail: info@irisbio.gr

EL-07-BIO

PRASINOS ELEGCHOS — GREEN CONTROL

10th km on the Veria-Skydra road

Kopano-Stenimacho district

P.O.Box 50

GR-59035

Tel: +30 23320 6438

Fax: +30 23320 43509

E-mail: greencontrol@hol.gr

Website: www.greencontrol.gr

EL-08-BIO

GEOTECHNIKO ERGASTIRIO SA

Paleochori Administrative Department

Plateos Municipality

GR-59300 Imathia

Tel: +30 23320 64387

Fax: +30 23320 43509

E-mail: info@bio-geolab.gr

Website: www.bio-geolab.gr

УНГАРИЯ

Система А

HU-ÖKO-01

Biokontroll Hungária Nonprofit Kft.

Margit krt. 1. III/16-17.

H-1027 Budapest

Tel: +36 1 336 11 22

Fax: +36 1 315 11 23

E-mail: info@biokontroll.hu

E-mail: biokontroll@biokontroll.hu

Website: www.biokontroll.hu

HU-ÖKO-02

Hungária Öko Garancia Kft.

Miklós tér 1.

H-1033 Budapest

Tel: +36 1 336 0533

Fax: +36 1 336 0534

E-mail: info@okogarancia.hu

Website: www.okogarancia.hu

ИРЛАНДИЯ

Система А

IRL-OIB1

Demeter Standards Ltd

Watergarden

Thomastown

Co. Kilkenny

Ireland

Tel: +353 56 7754214

Fax: +353 56 7754214

E-mail: bdaai@indigo.ie

Website: www.demeter.net

IRL-OIB2

Irish Organic Farmers and Growers Association Ltd

Main Street

Newtownforbes

Co. Longford

Ireland

Tel: +353 43 42495

Fax: +353 43 42496

E-mail: iofga@eircom.net

Website: www.irishorganic.ie

IRL-OIB3

Organic Trust Ltd

2 Vernon Avenue

Clontarf

Dublin 3

Ireland

Tel: +353 1 8530271

Fax: +353 1 8530271

E-mail: organic@iol.ie

Website: www.organic-trust.org

ИТАЛИЯ

Система А

IT-ASS

Suolo & Salute srl

Via Paolo Borsellino, 12/B

I-61032 Fano (PU)

Tel: +39 0721 860543

Fax: +39 0721 860543

E-mail: info@suoloesalute.it

Website: www.suoloesalute.it

IT-ICA

ICEA — Istituto per la Certificazione Etica e Ambientale

Strada Maggiore, 29

I-40125 Bologna

Tel: +39 051 272986

Fax: +39 051 232011

E-mail: icea@icea.info

Website: www.icea.info

IT-IMC

Istituto Mediterraneo di Certificazione srl — IMC

Via Carlo Pisacane, 32

I-60019 Senigallia (AN)

Tel: +39 071 7928725 or 7930179

Fax:+39 071 7910043

E-mail: imcert@imcert.it

Website: www.imcert.it

IT-BAC

Bioagricert srl

Via dei Macabraccia, 8

I-40033 Casalecchio Di Reno (BO)

Tel: +39 051562158

Fax: +39 051564294

E-mail: info@bioagricert.org

Website: www.bioagricert.org

IT-CPB

CCPB S.r.l.

via Jacopo Barozzi 8

I-40126 Bologna

Tel: +39 051 254688 or 6089811

Fax: +39 051 254842

E-mail: ccpb@ccpb.it

Website: www.ccpb.it

IT-CDX

CODEX srl

Via Duca degli Abruzzi, 41

I-95048 Scordia (CT)

Tel: +39 095 650716/634

Fax: +39 095 650356

E-mail: codex@codexsrl.it

Website: www.codexsrl.it

IT-QCI

QC & I International Services s.a.s.

Villa Parigini

Località Basciano Monteriggioni

I-53035 Siena

Tel:+39 (0)577 327234

Fax: +39 (0)577 329907

E-mail: lettera@qci.it

Website: www.qci.it

IT-ECO

Ecocert Italia S.r.l.

Corso delle Province 60

I-95127 Catania

Tel: +39 095 442746 or 433071

Fax: +39 095 505094

E-mail: info@ecocertitalia.it

Website: www.ecocertitalia.it

IT-BSI

BIOS srl

Via Monte Grappa 37/C

I-36063 Marostica (VI)

Tel: +39 0424 471125

Fax: +39 0424 476947

E-mail: info@certbios.it

Website: www.certbios.it

IT-ECS

ECS — Ecosystem International Certificazioni s.r.l.

Via Monte San Michele 49

I-73100 Lecce

Tel: +39 0832 318433

Fax: +39 0832 315845

E-mail: info@ecosystem-srl.com

Website: www.ecosystem-srl.com

IT-BZO

BIOZOO srl

Via Chironi 9

I-07100 SASSARI

Tel: +39 079 276537

Fax: +39 178 2247626

E-mail: info@biozoo.org

Website: www.biozoo.org

IT-ABC

ABC Fratelli Bartolomeo società semplice

via Roma, 45 Grumo Appula

I-70025 Bari

Tel: +39 080 3839578

Fax: +39 080 3839578

E-mail: abc.italia@libero.it

Website: www.abcitalia.org

IT-ANC

ANCCP S.r.l

via Rombon 11

I-20134 MILANO

Tel: +39 02 2104071

Fax: +39 02 210407218

E-mail: anccp@anccp.it

Website: www.anccp.it

IT-SDL

Sidel S.p.a.

via Larga, 34/2

I-40138 BOLOGNA

Tel: +39 051 6026611

Fax: +39 051 6012227

E-mail: sidel@sidelitalia.it

Website: www.sideitalia.it

IT-CTQ

Certiquality S.r.l.

Via Gaetano Giardino 4

I-20123 Milano

Tel: +39 02 8069171

Fax: +39 02 86465295

E-mail: certiquality@certiquality.it

Website: www.certiquality.it

IT-BZ-BZT

ABCERT GmbH

Martinstrasse 42-44

D-73728 Esslingen

Tel: +49 (0) 711 351792-0

Fax: +49 (0) 711 351792-200

E-mail: info@abcert.de

Website: www.abcert.de

IT-BZ-INC

INAC GmbH

International Nutrition and Agriculture Certification

In der Kämmersliethe 1

D-37213 Witzenhausen

Tel: +49 (0)5542 911400

Fax: +49 (0)5542 911401

Website: www.inac-gmbh.net

IT-BZ-IMO

IMO GMBH

Obere Laube 51/53

D-78462 Konstanz

Tel: +49 (0) 7531 81301-0

Fax: +49 (0) 7531 81301-29

E-mail: imod@imo.ch

Website: www.imo-control.net

IT-BZ-QCI

QC I GmbH — Gesellschaft für Kontrolle und Zertifizierung von Qualitätssicherungssystemen mbh

Gleuelerstraße 286

D-50935 KÖLN

Tel: +49 (0)221 94392-09

Fax: +49 (0)221 94392-11

E-mail: qci.koeln@qci.de

Website: www.qci.de

IT-BZ-BKT

Kontrollservice BIKO Tirol

Wilhelm-Greil-Straße 9

A-6020 INNSBRUCK

Tel: +43 (0)5 92 92 3101

Fax: +43 (0)5 92 92 3199

E-mail: biko@lk-tirol.at

Website: www.kontrollservice-tirol.at

ЛАТВИЯ

Система А

LV-EQ

Biedrība „Vides kvalitāte“

Rīgas iela 113

Salaspils

Rīgas raj.

LV-2169

Tel: +371 67709090

Fax: +371 67709090

E-mail: eq@videskvalitate.lv

Website: www.videskvalitate.lv

LV-STC

Valsts SIA „Sertifikācijas un testēšanas centrs“

Dārza iela 12

Priekuļu pagasts

Cēsu raj.

LV-4126

Tel: +371 64130013

Fax: +371 641 30010

E-mail: info@stc.lv

Website: www.stc.lv

ЛИТВА

Система Б

LT-01

Ekoagros

K. Donelaičio str. 33 or

A. Mickevičiaus str. 48

LT-44240 Kaunas

Tel: +370 37203181

Fax: +370 37203182

E-mail: ekoagros@ekoagros.lt

Website: www.ekoagros.lt

ЛЮКСЕМБУРГ

Система B

LU-BIO-01

Administration des Services techniques de l'Agriculture

(autorité compétente)

Service de la protection des végétaux

BP 1904

L-1019 Luxembourg

Tel: +352 45 71 72 353

Fax: +352 45 71 72 340

E-mail: Monique.Faber@asta.etat.lu

Website: www.asta.etat.lu

LU-BIO-04

Prüfverein Verarbeitung Ökologische Landbauprodukte e.V. (DE-007)

Vorholzstr. 36

D-76137 Karlsruhe

Tel: +49 721 35239-20

Fax: +49 721-626840-22

E-mail: kontakt@pruefverein.de

Website: www.pruefverein.de

LU-BIO-05

Kontrollverein Ökologischer Landbau e.V. (DE-022)

Vorholzstraße 36

D-76137 Karlsruhe

Tel: +49 (0)721 35239-10

Fax: +49 (0)721 35239-09

E-mail: kontakt@kontrollverein.de

Website: www.kontrollverein.de

LU-BIO-06

CERTISYS (BE-01)

Siège social:

Av. de l'Escrime 85 Schermlaan

B-1150 Bruxelles

Bureaux:

Chemin de la Haute Baudecet 1

B-1457 Walhain

Tel: +32 (0) 81 60 03 77

Fax: +32 (0) 81 60 03 13

E-mail: info@certisys.eu

Website: www.certisys.eu

МАЛТА

Система B

MT01

Malta Standards Authority

2nd Floor, Evans Building

Merchants' Street

Valletta

Tel: + 356 21242420

Fax: + 356 21242406

E-mail: michael.cassar@msa.org.mt

Website: www.msa.gov.mt

MT02

BIOZOO

via Chironi 9

IT-07100 Sassari

Tel: + 39 079 276537

E-mail: info@biozoo.org

Website: www.biozoo.org

НИДЕРЛАНДИЯ

Система Б

NL01

Stichting Skal

Postbus 384

NL-8000 AJ Zwolle

Tel: +31 38 4268181

Fax: +31 38 4268182

E-mail: info@skal.nl

Website: www.skal.nl

ПОЛША

Система B

RE-01/2005/PL

EKOGWARANCJA PTRE Ltd

ul. Irysowa 12/2

PL-20-834 Lublin

Tel.: +48 (0) 81 742 68 64

E-mail: biuro@ekogwarancja.pl

Website: www.ekogwarancja.pl

RE-02/2005/PL

Certifying Body of Organic Production PNG Ltd

PL-26-065 Piekoszów

Zajaczkow k.Kielc

Tel.: +48 (0)41 306 40 00

E-mail: png@ecofarm.pl

Website: www.ecofarm.pl

RE-03/2005/PL

COBICO Ltd

ul. Grzegórzecka 77

PL-31-559 Kraków

Tel.: +48 (0)12 632 35 71

E-mail: cobico@cobico.pl

Website: www.cobico.pl

RE-04/2005/PL

BIOEKSPERT Ltd

ul. Narbutta 3A m1

PL-02-564 Warsaw

Tel.: +48 (0)22 499 53 66

E-mail: bioekspert@bioekspert.waw.pl

Website: www.bioekspert.waw.pl

RE-05/2005/PL

BIOCERT MAŁOPOLSKA Ltd.

ul. Lubicz 25A

PL-31-503 Kraków

Tel.: +48 (0)12 430 36 06

E-mail: sekretariat@biocert.pl

Website: www.biocert.pl

RE-06/2005/PL

Polish Centre of Research and Certification,

Branch in Pila

ul. Śniadeckich 5

PL-64-920 Piła

Tel.: +48 (0)67 213 87 00

E-mail: pcbcpila@i-pila.pl

Website: www.pcbc.gov.pl

RE-07/2005/PL

AgroBioTest Ltd

ul. Nowoursynowska 166

PL-02-787 Warsaw

Tel.: +48 (0)22 847 87 39

E-mail: agro.bio.test@agrobiotest.pl

Website: www.agrobiotest.pl

ПОРТУГАЛИЯ

Система А

PT/AB 02

ECOCERT PORTUGAL, Unipessoal Lda

Rua Alexandre Herculano, 68 — 1o Esq.

P-2520-273 Peniche

Tel: +351 262 785117

Fax: +351 262 787171

E-mail: ecocert@mail.telepac.pt

Website: www.ecocert.com

PT/AB 03

SATIVA, DESENVOLVIMENTO RURAL, Lda

Rua Robalo Gouveia, 1o 1a

P-1900-392 Lisboa

Tel: +351 21 799 11 00

Fax: +351 21 799 11 19

E-mail: sativa@sativa.pt

Website: www.sativa.pt

PT/AB 04

CERTIPLANET, Certificação da Agricultura, Floresta e Pescas, Unipessoal Lda

Av. do Porto de Pescas, Lote C — 15, 1 o C

P-2520 — 208 Peniche

Tel: +351 262 789 005

Fax: +351 262 789 514

E-mail: certiplanet@sapo.pt

Website: www.certiplanet.pt

PT/AB 05

CERTIALENTEJO, Certificação de Produtos Agrícolas, Lda

Rua Diana de Liz — Horta do Bispo

Apartado 320

P-7006 — 804 Évora

Tel: +351 266 769564/5

Fax: +351 266769566

E-mail: geral@certialentejo.pt

Website: www.certialentejo.pt

PT/AB 06

AGRICERT — Certificação de Produtos Alimentares Lda

Rua Alfredo Mirante, 1, R/C Esq.

P-7350-153 Elvas

Tel: +351 268 625 026

Fax: +351 268 626 546

E-mail: agricert@agricert.pt

Website: www.agricert.pt

PT/AB 07

TRADIÇÃO E QUALIDADE — Associação Interprofissional para os Produtos Agro-Alimentares de Trás-os-Montes

Av. 25 de Abril 273 S/L E

P-5370-202 Mirandela

Tel/Fax: +351 278 261 410

E-mail: tradicao-qualidade@clix.pt

PT/AB 08

CODIMACO — Certificação e Qualidade, Lda

Pátio do Município, 1, 3o Dto

P-2550 — 103 Cadaval

Tel: +351 262 691 155

Fax: +351 262 695 095

E-mail: codimaco@codimaco.pt

Website: www.codimaco.pt

PT/AB 09

SGS Portugal — Sociedade Geral de Superintendência, S A

Pólo Tecnológico de Lisboa, Lote 6, Pisos 0 e 1

P-1600-546 Lisboa

Tel: +351 217 104 200

Fax: +351 217 157 520

E-mail: sgs.portugal@sgs.com

Website: www.pt.sgs.com

РУМЪНИЯ

Система А

RO-ECO-001

BCS OKO-Garantie România SRL

Strada Belsugului, nr. 24, ap.1

RO-540037, Oras Targu Mures

Judet Mures

Tel: +40 265250846

Fax: +40 265250928

E-mail: bcs_oko@zappmobile.ro

Website: www.bcs-oeco.com

RO-ECO-002

S.C QC I România SRL

Strada Franz Listz nr.1, ap.1

RO-300081, Oras Timisoara

Judet Timis

Tel: +40 723 748499

Fax: +40 256241562

E-mail: victor_scorodeti@yahoo.com

RO-ECO-003

SUOLO E SALUTE SRL România

Strada Nicolae Balcescu nr. 5, sc. G, ap. 9

RO-600052, Oras Bacau

Judet Bacau

Tel: +40 234206165

Fax: +40 234206166

E-mail: danielciubotaru@yahoo.com

RO-ECO-005

ICEA ROMANIA SRL

Strada Comisia Centrala nr. 80 A

RO-620165, Oras Focsani

Judet Vrancea

Tel: +40 237210497

Fax: +40 0237210497

E-mail: icearomania@yahoo.com

RO-ECO-006

S.C. Eleghos Bio Ellas România SRL

Strada Calea Mosilor, nr. 284, bl. 22A,, sc. B, ap. 32, sector 2

RO-020894, Oras Bucuresti

Tel/Fax: +40 216104020

E-mail: dragomir_damian@yahoo.com

RO-ECO-007

ECOCERT ESE SRL

Strada Viitorului, nr. 112, ap. 1, sector 2

RO-020616, Oras Bucuresti

Tel/Fax: +40 2106835

E-mail: office.romania@ecocert.com

RO-ECO-008

S.C Ecoinspect SRL România

Strada Horia, nr. 75, ap.5

RO-400202, Oras Cluj Napoca

Judet Cluj

Tel/Fax: +40 264432088

E-mail: ecoinspect@from.ro

Website: www.ecoinspect.ro

RO-ECO-009

BIOS SRL Italia România Branch

Strada Dionisie Lupu, nr.50, ap. 2, sector 1

RO-010458, Oras Bucuresti

Tel: +40 212106620

Fax: +40 212106660

E-mail: bios.romania@certbios.it

RO-ECO-010

LACON SRL Germania- România Branch

Strada Baia de Aries, nr. 3, bl. 5B,

sc. 1, et. 4, ap.18, sector 6

RO-060801, Oras Bucuresti,

Tel: +40 214115446

E-mail: marianaexpert@yahoo.com

RO-ECO-011

SC BIO CERT SRL România

Strada Calea Mosilor, nr. 284, bl. 22A,

sc. B, ap. 32, sect. 2

RO-020894, Oras Bucuresti

Tel/Fax: +40 216104020

E-mail: biocert_romania@yahoo.com

RO-ECO-012

BIOINSPECTA SRL Suisse România Branch

Strada Gurghiu, nr. 2, ap. 9

RO-400647, Oras Cluj-Napoca

Judet Cluj

Tel/Fax: +40 264573546

E-mail: monika.zimmermeier@bio-inspecta.ch

RO-ECO-013

IMO CONTROL SRL România

Strada Crizantemelor, nr. 7, ap. 51

RO-545400, Oras Sighisoara

Judet Mures

Tel/Fax: +40 269543609

E-mail: tartler@gmx.de

RO-ECO-014

CERES HAPPURG GmbH Sucursala Iernut Romania

Strada 1 dec.1918, bl. 3, sc. A, ap. 5

RO-545100, Oras Iernut

Judet Mures

Tel: +40 740591529

E-mail: ameliarachita@yahoo.com

Website: www.ceres-cert.com

RO-ECO-015

Agreco R.F GÖDERZ GmbH Germania Sucursala Romania

Strada Magurii, nr. 4, bloc 33, sc.C ap.16

RO-100473, Oras Ploiesti

Judet Prahova

Tel: +40 244561615

E-mail:info@agrecogmbh.de

Website: www.agrecogmbh.de

RO-ECO-016

Bioagricert Italia srl Sucursala România

str. Mateescu Nicolae nr. 3, camera nr. 1, sector 6

Bucureşti

Tel/Fax: +40 213173291

E-mail: achira@info.usamv.ro

Website: www.bioagricert.org

RO-ECO-017

Certification Services International CSI GmbH Germania Sucursala Romania

str. Reconstructiei nr.6, Bloc 28, Sc.2, etaj 1, ap 50, sect.3

Bucureşti

Tel/Fax: +40 216475983

E-mail: beeswoborders@yahoo.com

Website: www.csicert.com

СЛОВАКИЯ

Система А

SK-02-BIO

Naturalis SK Ltd.

Björnsonova 14

SK-811 05 Bratislava

Tel: +421 2 52 62 66 61-3

Fax: +421 2 52 62 66 63

E-mail: kontrola@naturalis.sk, certo@naturalis.sk

Website: www.naturalis.sk

СЛОВЕНИЯ

Система А

SI-01-EKO

Institute of Inspection and Certification in Agriculture and Forestry

Vinarska ulica 14

SLO-2000 Maribor

Tel: +386 2 228 49 31/32/33

Fax: +386 2 251 94 82

E-mail: info@kon-cert.si

Website: www.kon-cert.si

SI-IKC-EKO

IKC — Institute for Inspection and Certification of University of Maribor

Pivola 8

SLO-2311 Hoče

Tel: +386 (0)2 613 08 31 (-32)

Fax: +386 (0)2 613 08 33

E-mail: Polonca.repic@uni-mb.si

Website: www.ikc-um.si

SI-BV-EKO

Bureau Veritas, d.o.o.

Linhartova cesta 49A

SLO-1000 Ljubljana

Tel: +386 1 475 76 61

Fax: +386 1 475 76 07

E-mail: Marko.Majer@si.bureauveritas.com

E-mail: info@si.bureauveritas.com

Website: www.bureauveritas.si

ИСПАНИЯ

Система B

ES-AN-00-AE

ES-CM-03-AE

Servicio de certificación CAAE

Av. Emilio Lemos, 2

Edificio Torre Este, planta 6a Módulo 603

E-41020 Sevilla

Tel: +34 955 024 150

Tel: +34 902 521 555

Fax: +34 955 029 440

E-mail: certi@caae.es

Website: www.caae.es

AN, CM

ES-AN-01-AE

ES-AR-05/C-AE

ES-CM-01-AE

SOHISCERT S.A.

Finca La Cañada — Ctra Sevilla-Utrera Km 20.8

E-41710 Utrera (Sevilla)

Tel: +34 955 86 80 51

Fax: +34 955 86 81 37

E-mail: sohiscert@sohiscert.com

Website: www.sohiscert.com

AN, AR, CM

ES-AN-03-AE

AGROCOLOR, S.L.

Ctra. De Ronda, no11.-bajo

E-04004 Almeria

Tel: +34 950 280 380

Fax: +34 950 281 331

E-mail: agrocolor@agrocolor.es

Website: www.agrocolor.es

ES-AN-04-AE

ES-AR-23/C-AE

LGAI TECHNOLOGICAL CENTER, S.A.

Parque Empresarial de Las Mercedes

C/Campezo no 1, Edificio 3, 1a planta

E-28022 Madrid

Tel: +34 91 208 0800/+34 912 756 312

Fax: +34 912 080 803

E-mail: certiagroalimentario@appluscorp.com/imanas@appluscorp.com

Website: www.appluscorp.com

AN, AR

ES-AN-05-AE

AGROCALIDAD DEL SUR S.L.

C/ Méndez Núñez 15, 3o

21001 Huelva

Tel: +34 959 255 524

Fax: +34 959 285 926

E-mail: agrocalidadsur@agrocalidadsur.com

Website: http://www.agrocalidadsur.com

ES-AR-AE

Comité Aragones de Agricultura Ecológica (CAAE)

Edificio Centrorigen

Ctra. Cogullada, 65 — Mercazaragoza

E-50014 Zaragoza

Tel: +34 976.47.57.78

Fax: +34 976.47.58.17

E-mail: caaearagon@caaearagon.com

Website: http://www.caaearagon.com

ES-AR-03/C-AE

BCS Öko — Garantie GmbH

Cimbernstrasse, 21

D-90402 Nürnberg — Alemania

Tel: +49 911 424 391/+34 679 983 598

Fax: +49 911 424 391

E-mail: fischer@bcs-oeko.de/esanchez@canricastell.net

ES-AN-06-AE

ES-AR-17/C-AE

Certificación of Environmental Standards GmbH (CERES)

C/Serrano, 91, 2o

E-28006 Madrid

Tel: +34 915 630 171

Fax: +34 915 637 335

E-mail: ceres-iberica@gmail.com

Website: www.ceres-cert.com

AN, AR

ES-AR-18/C-AE

CERTIAL, S.L.

Polígono Los Leones, Nave 63

E-50298-PINSEQUE (Zaragoza)

Tel: +34-97-6656919

Fax: +34-97-6656823

E-mail: info@certial.com

Website: www.certial.com

ES-AR-19/C-AE

Instituto de Ecomercado (IMO)

C/ Venezuela, 17 3o C

E-36203-VIGO (Pontevedra)

Tel/Fax: +34 986 423 252

E-mail: imo-spain@imo.ch

Website: www.imo.ch

ES-AS-AE

Consejo de la Producción Agraria Ecológica del Principado de Asturias

Avda. Prudencio González, 81

E-33424 Posada de Llanera (Asturias)

Tel: +34 98 577 35 58

Fax: +34 98 577 22 05

E-mail: copae@copaeastur.org

Website: www.copaeastur.org

ES-BA-AE

Consejo Balear de la Producción Agraria Ecológica

C/Selleters, 25 (Edif. Centro BIT)

E-07300 INCA (Mallorca)

Tel: +34 971 88 70 14

Fax: +34 971 88 70 01

E-mail: info@cbpae.org

Website: www.cbpae.org

ES-CA-AE

Instituto Canario de Calidad Agroalimentaria (ICCA)

Av. José Manuel Guimerá, 8, 4a planta

E-38071 Santa Cruz de Tenerife

Tel: +34 922 47 6514

Fax: +34 922 47 67 39

E-mail: icca.cagpa@gobiernodecanarias.org

Website: www.gobiernodecanarias.org/agricultura/icca

ES-CL-AE

Consejo de Agricultura Ecológica de Castilla y León

C/Pio del Río Hortega, 1, 5o A

E-47014 Valladolid

Tel: +34 983/34 38 55

Fax: +34 983/34 26 40

E-mail: caecyl@nemo.es

ES-CM-01-AE

SOHISCERT S.A.

see ES-AN-01-AE

Delegación en Toledo

C/ Italia, 113

45005 Toledo

Tel: +34 925 28 04 68

Fax: +34 925 28 02 22

E-mail: castillalamancha@sohiscert.com

ES-CM-02-AE

Servicios de Inspección y certificación S.L. (SIC)

C/Ronda de Buenavista, 15, 2o

E-45005 TOLEDO

Tel/Fax: +34 925 28 51 39

E-mail: sic-toledo@sicagro.org

Delegación en Albacete

P de la Libertad, 15-6o

E-02001 Albacete

Tel: +34 967 21 09 09

Fax: +34 967 21 07 07

E-mail: sic-albacete@sicagro.org

Website: www.sicagro.org

ES-CM-03-AE

Servicio de certificación CAAE

See ES-AN-00-AE

Delegación en Castilla-La Mancha:

C/ Pedro Muñoz, 1 Edificio CEEI

E-13005 Ciudad Real

Tel: +34 926 20 03 39

Fax: +34 926 21 20 12

E-mail: certi@caae.es

Website:www.caae.es

ES-CM-04-AE

ECOAGROCONTROL, S.L.

C/ Carlos VII, 9

E-13630 Socuéllamos (Ciudad Real)

Tel: +34 926 53 26 28

Fax: +34 926 53 90 64

E-mail: tecnico@ecoagrocontrol.com

Website: www.ecoagrocontrol.com

ES-CN-AE

Consejo Regulador de la Agricultura Ecológica de Cantabria

C/Héroes Dos de Mayo, s/n

E-39600 Muriedas-Camargo (Cantabria)

Tel: +34 942 26 98 55

Fax: +34 942 26 98 56

E-mail: odeca@odeca.es

ES-CT-AE

Consejo Catalán de la Producción Agraria Ecológica

Avinguda Meridiana, 38

E-08018 Barcelona

Tel: +34 93 552 47 90

Fax: +34 93 552 47 91

E-mail: ccpae.darp@gencat.cat

Website: www.ccpae.org

ES-EX-01-AE

Consejo Regulador Agroalimentario Ecológico de Extremadura

Avda. de Huelva 6, 2o

E-06004 Badajoz

Tel: +34 924 01 08 60

Fax: +34 924 01 08 47

E-mail: craex@eco.juntaex.es

Контрол на преработвателите и вносителите

ES-EX-02-AE

Comité Extremeño de la Producción Agraria Ecológica

Avda. Portugal, s/n

E-06800 Mérida (Badajoz)

Tel: +34 924 00 22 75

Fax: +34 924 00 21 26

E-mail: cepae@adr.juntaex.es

Website: www.cepae.org

Контрол на производителите

ES-GA-AE

Consejo Regulador de la Agricultura Ecológica de Galicia

Edificio Multiusos

C/Circunvalación, s/n

Apdo de Correos 55

E-27400 Monforte de Lemos (Lugo)

Tel: +34 982 40 53 00

Fax: +34 982 41 65 30

E-mail: craega@craega.es

Website: www.craega.es

ES-MA-AE

Comité de Agricultura Ecológica de la Comunidad de Madrid

Ronda de Atocha, 17, 7o planta

E-28012 Madrid

Tel: +34 91 420 66 65

Fax: +34 91 420 66 66

E-mail: agricultura.ecologica@madrid.org

Website: www.caem.es

ES-MU-AE

Consejo de Agricultura Ecológica de la Región de Murcia

Avda. del Río Segura, 7

E-30002 Murcia

Tel: +34 968 35 54 88

Fax: +34 968 22 33 07

E-mail: caermurcia@caermurcia.com

Website: www.caermurcia.com

ES-NA-AE

Consejo de la Producción Agraria Ecológica de Navarra

Avda — San Jorge, 81 entreplanta dcha.

E-31012 Pamplona — Iruña

Tel: +34 948-17 83 32

Tel: +34 948-25 67 37

Tel: +34 948-25 66 42

Fax: +34 948-25 15 33

E-mail: cpaen@cpaen.org

Website: www.cpaen.org

ES-VAS-AE

Consejo de Agricultura y Alimentación Ecológica de Euskadi

Euskadiko Nekazaritza eta Elikadura Ekologikoaren Kontseilua

Bekoibarra kalea, 35, „San Migel“ eraikina 2/9 bulegoa

E-48300 Gernika (Bizcaia)

Tel: +34 902 540 165

E-mail: info@eneek-caaee.net

VAS

ES-RI-AE

Dirección General de Calidad e Investigación Agroalimentaria

Consejería de Agricultura, Ganadería y Desarrollo Rural

Avda. de la Paz, 8-10

E-26071 Logroño (La Rioja)

Tel: +34 941 29 16 00

Fax: +34 941 29 16 02

E-mail: seccionproduccion.compatible.agri@larioja.org

Website: www.larioja.org/agricultura

ES-VA-AE

Comité de Agricultura Ecológica de la Comunidad Valenciana

Camí de la Marjal, s/n

E-46470 Albal (Valencia)

Tel: +34 961 22 05 60

Fax: +34 961 22 05 61

E-mail: caecv@caecv.com

Website: www.caecv.com

ШВЕЦИЯ

Система А

SE Ekol 1

Aranea Certifiering AB

Box 1940

S-751 49 Uppsala

Tel: +46 18 17 00 00

Fax: +46 18 10 03 66

E-mail: info@araneacert.se

Website: www.araneacert.se

SE Ekol 3

SMAK AB

Box 42

S-230 53 Alnarp

Tel: +46 40 46 00 72

Fax: +46 40 46 33 72

E-mail: smak@smak.se

Website: www.smak.se

За първично производство и етикетиране на фуража

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

Система А

UK 2

Organic Farmers and Growers Ltd

The Old Estate Yard

Shrewsbury Road

Albrighton Shrewsbury

Shropshire SY4 3AG

United Kingdom

Tel: +44 (0)1939 291800

E-mail: info@organicfarmers.org.uk

Website: www.organicfarmers.org.uk

UK 3

Scottish Organic Producers Association

Scottish Food Quality Certification (SFQC)

10th Avenue

Royal Highland Centre

Ingliston

Edinburgh EH28 8NF

United Kingdom

Support and development:

Tel: +44 (0)131 333 0940

E-mail: sopa@sfqc.co.uk

Website:www.sopa.org.uk

UK 4

Organic Food Federation

31 Turbine Way

Eco Tech Business Park

Swaffham

Norfolk PE37 7XD

United Kingdom

Tel: +44 (0)1760 720444

E-mail: info@orgfoodfed.com

Website: www.orgfoodfed.com

UK 5

Soil Association Certification Ltd

South Plaza

Marlborough Street

Bristol BS1 3NX

United Kingdom

Farmers and growers:

Tel: +44 (0)117 914 2412

E-mail: prod.cert@soilassociation.org

Website: www.soilassociation.org/certification

UK 6

Bio-Dynamic Agricultural Association

Demeter Certification Office

17 Inverleith Place

Edinburgh EH3 5QE

United Kingdom

Farmers and growers:

Tel: +44 (0)131 478 1201

E-mail: timbrink@biodynamic.org.uk

Website: www.biodynamic.org.uk/demeter

UK 7

Irish Organic Farmers and Growers Association

Main Street

Newtownforbes

Co. Longford

Ireland

Tel: +353 043 42495

E-mail: iofga@eircom.net

UK 9

Organic Trust Limited

Vernon House

2 Vernon Avenue

Clontarf

Dublin 3

Ireland

Tel.: +353 185 30271

Fax: +353 185 30271

E-mail: organic@iol.ie

Website: www.organic-trust.org

UK 13

Quality Welsh Food Certification Ltd

Gorseland

North Road

Aberystwyth

Ceredigion SY23 2WB

United Kingdom

Tel: +44 (0)1970 636688

E-mail: mossj@wfsagri.net

UK 15

Ascisco Ltd

South Plaza

Marlborough Street

Bristol BS1 3NX

United Kingdom

Farmers and growers:

Tel: +44(0)117 914 2407

E-mail: Dpeace@soilassociation.org

Страни от ЕИП и кодове

Контролен/и орган/и или структура/и

Коментари

ИСЛАНДИЯ

Система Б

IS-1

Vottunarstofan Tún e h f

Laugavegur 7

IS-101 Reykjavík

E-mail: tun@nmedia.is

НОРВЕГИЯ

Система А

N-001

Debio

N-1940 Bjørkelangen

Tel: +47 63862650

Fax: +47 63856985

E-mail: kontor@debio.no

Website: www.debio.no

26.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/50

Покана за представяне на коментари съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно държавната помощ, засягаща данъчното облагане на „вътрешни“ застрахователни дружества, обслужващи дружеството майка в Лихтенщайн

(2009/C 72/05)

С Решение № 620/08/COL от 24 септември 2008 г., възпроизведено на автентичния език на страниците след това резюме, Надзорният орган на ЕАСТ откри процедура съгласно член 1, параграф 2 от част 1 на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд. Властите на Лихтенщайн са информирани чрез изпращане на копие от решението.

С настоящото Надзорният орган на ЕАСТ уведомява държавите от ЕАСТ, държавите-членки на ЕС и заинтересованите страни да изпратят мненията си относно въпросната мярка в рамките на един месец от публикуването на настоящото уведомление на следния адрес:

EFTA Surveillance Authority

Registry

35, rue Belliard

1040 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Мненията ще бъдат предадени на властите на Лихтенщайн. Запазването в тайна на самоличността на заинтересована страна, която представя мнението, може да бъде поискано писмено, като се посочат причините за искането.

РЕЗЮМЕ

Делото бе открито от Надзорния орган, който изпрати искане за изпращане на информация до властите на Лихтенщайн на 14 март 2007 г.

По силата на Закона от 18 декември 1997 г. относно изменението на Закона за данъците на Лихтенщайн (1), властите на Лихтенщайн внесоха специални данъчни правила, които се прилагат за „вътрешни“ застрахователни дружества, обслужващи дружеството майка.

По силата на член 82, буква а), параграф 1 от Закона за данъците, „вътрешните“ застрахователни дружества, обслужващи дружеството майка плащат данък върху капитала от 1 % върху притежавания от дружеството капитал. За капитал, който надхвърля 50 милиона, размерът на данъка се намалява до 0,75 %, а за капитал, който надхвърля 100 милиона до 0,5 %. Нормалният размер на данъка върху капитала е 2 %.

Член 82а във връзка с член 73 от Закона предполага, че „вътрешните“ застрахователни дружества, обслужващи дружеството майка не плащат подоходен данък.

Освен това по силата на член 88, буква г), параграф 3 от Закона за данъците, дяловете или частите от „вътрешните“ застрахователни дружества, обслужващи дружеството майка се освобождават от плащането на данък върху държавни ценни книжа с лихвен купон, който по принцип възлиза на 4 %.

По предварително мнение на Надзорния орган на ЕАСТ „вътрешните“ застрахователни дружества, обслужващи дружеството майка представляват предприятия по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Те предоставят услуги на едно или на точно определена група от дружества. Предоставянето на застраховка представлява услуга, която по принцип е икономическа дейност. По принцип едно „вътрешно“ застрахователно дружество, обслужващо дружеството майка реализира приходи от услугите, които предлага. Това, че услугата е предоставена единствено на един клиент или на ограничена група от клиенти не означава, че това не представлява икономическа дейност.

По предварителното мнение на Надзорния орган освобождаването от подоходен данък и намаляването на данъка върху капитала отговаря също така на другите условия, които определят тези мерки като държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Частичното или цялостно освобождаване от данъци води до изтичане на държавни средства. На дружествата се предоставят предимства посредством освобождаване от разходи, които по принцип следва да бъдат поети от техните бюджети. Допустимите дружества предоставят услуги, които се договарят между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП и по този начин те са отворени за трансгранична конкуренция. Мерките са селективни, тъй като се прилагат единствено за определяна група от предприятия. Надзорният орган установи, че тази селективност може да представлява присъща логика на данъчната система.

По отношение на данъка върху държавни ценни книжа с лихвен купон се прилага подобна логика. Съществува разлика обаче, произтичаща от факта, че данъкът върху държавни ценни книжа с лихвен купон представлява данък, удържан при източника. По този начин освобождаването от данък върху държавни ценни книжа с лихвен купон предоставя предимства за притежателите на „вътрешни“ застрахователни дружества, обслужващи дружеството майка. По принцип тези притежатели са (големи) предприятия. Така този вид предприятия ще бъдат преките бенефициери от мярката за помощ. В допълнение може да се счита, че „вътрешните“ застрахователни дружества, обслужващи дружеството майка се възползват непряко от освобождаване от данък върху държавни ценни книжа с лихвен купон. Те ще привличат повече инвестиции и така мярката ще направи капитала по-лесно достъпен.

Мерките за помощ от член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП по принцип са несъвместими с прилагането на Споразумението за ЕИП, освен ако те не са допустими за дерогация по смисъла на член 61, параграф 2 или 3 от Споразумението за ЕИП. По предварително мнение на Надзорния орган нито една от дерогациите, предвидени в тези разпоредби не е приложима за данъците, наложени на „вътрешните“ застрахователни дружества, обслужващи дружеството майка в Лихтенщайн. Тъй като мерките са били приложени след присъединяването на Лихтенщайн към Споразумението за ЕИП, всяка несъвместима помощ следва да бъде възстановена по принцип.

Заключение

С оглед на горепосочените съображения Надзорният орган реши да започне официална процедура по разследване в съответствие с член 1, параграф 2 от Споразумението за ЕИП. Заинтересованите страни се приканват да предоставят коментарите си в срок от един месец от публикуването на настоящето решение в Официален вестник на Европейския съюз.

(1) Закон от 18 декември 1997 г. относно изменението на Закона за данъците на Лихтенщайн, Държавен вестник (Law Gazette) 1998 г., № 36.

26.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/52

РЕШЕНИЕ № 842

от 23 декември 2008 г.

за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ — подземни богатства по член 2, параграф 1, точка 3 от Закона за подземните богатства, в Блок 1-5 Деветаки, разположен в области Ловеч, Плевен и Габрово и за уведомление за предоставяне на разрешение чрез конкурс

(2009/C 72/06)

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

На основание член 5, точка 2, член 42, параграф 1, точка 1 и член 44, параграф 3 от Закона за подземните богатства във връзка с член 4, параграф 2, точка 16 и параграф 1, точка 24а от Закона за енергетиката.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ:

1.	Открива производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на суров нефт и природен газ в Блок 1-5 Деветаки на площ с размер 786,74 km2 с координати на точки, описани и показани на карта в проекта на договор за търсене и проучване, който е неразделна част от конкурсната документация.

2.	Уведомява, че предоставянето на разрешението по точка 1 ще се извърши чрез конкурс.

3.	Определя срок на разрешението за търсене и проучване 5 години от датата на влизане в сила на договора за търсене и проучване с право на продължение съгласно член 31, параграф 3 от Закона за подземните богатства.

4.	Конкурсът за определяне на титуляр на разрешение по точка 1 да се проведе на 150-ия ден от обнародването на решението в Официален вестник на Европейския съюз в сградата на Министерството на икономиката и енергетиката, на адрес: ул. Триадица № 8, гр. София.

5.	Срокът за закупуване на конкурсните книжа е до 17.00 ч. на 120-ия ден от обнародването на решението в Официален вестник на Европейския съюз.

6.	Срокът за подаване на заявленията за участие в конкурса е до 17.00 ч. на 130-ия ден от обнародването на решението в Официален вестник на Европейския съюз.

7.	Срокът за внасяне на предложенията по конкурсните книжа е до 17.00 ч. на 144-ия ден от обнародването на решението в Официален вестник на Европейския съюз.

8.	Конкурсът е неприсъствен.

9.	Определя цена на конкурсните книжа в размер на 500 BGN. Конкурсните книжа се закупуват от стая 802 в Министерството на икономиката и енергетиката на адрес: ул. Триадица № 8, гр. София, в определения по точка 5 срок.

10.	Кандидатите за участие в конкурса трябва да отговарят на изискванията на член 23, параграф 1 от Закона за подземните богатства.

11.	Предложенията на кандидатите по конкурса се оценяват въз основа на предлаганите работни програми, средства за опазване на околната среда и обучение, бонуси и притежаваните управленски и финансови възможности, както е предвидено в конкурсните книжа.

12.	Определя депозит за участие в конкурса в размер на 10 000 BGN, платим до срока по точка 6 по банкова сметка на Министерство на икономиката и енергетиката, посочена в конкурсните книжа.

13.	Депозитът на кандидат, недопуснат до участие в конкурса, се връща в 14-дневен срок от датата на известието до него за недопускането му.

14.	Депозитът на участника, спечелил конкурса, се задържа, а на останалите участници се връща в срок 14 дни след обнародването в „Държавен вестник“ на решението на Министерския съвет за издаване на разрешение за търсене и проучване.

15.	Заявленията за участие в конкурса и предложенията на кандидатите по конкурсните условия се подават в сградата на Министерство на икономиката и енергетиката на адрес: ул. Триадица № 8, гр. София, на български език съгласно изискванията на член 46 от Закона за подземните богатства.

16.	Конкурсните предложения се изготвят в съответствие с изискванията и условията, посочени в конкурсните книжа.

17.	Конкурсът се провежда и когато има само един допуснат кандидат.

18.

Упълномощава министъра на икономиката и енергетиката:

18.1.

да изпрати решението за обнародване в Официален вестник на Европейския съюз, в „Държавен вестник“ и на електронната страница на Министерския съвет;

18.2.

да назначи комисия, която да организира и проведе конкурса.

19.	Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обнародването му в Официален вестник на Европейския съюз пред Върховния административен съд.

Министър-председател

Sergeï STANISHEV

За главен секретар на Министерския съвет

Veselin DAKOV

Вярно,

Директор на Дирекция „Правителствена канцелария“

Veselin DAKOV

26.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/54

РЕШЕНИЕ № 843

от 23 декември 2008 г.

за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ — подземни богатства по член 2, параграф 1, точка 3 от Закона за подземните богатства, в Блок 1-9 Мизия, разположен в област Враца и за уведомление за предоставяне на разрешение чрез конкурс

(2009/C 72/07)

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ:

Открива производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на суров нефт и природен газ в Блок 1-9 Мизия на площ с размер 155,95 km2 с координати на точки, описани и показани на карта в проекта на договор за търсене и проучване, който е неразделна част от конкурсната документация, но площта изключва концесионна площ „Селановци“.

2.	Уведомява, че предоставянето на разрешението по точка 1 ще се извърши чрез конкурс.

3.	Определя срок на разрешението за търсене и проучване 5 години от датата на влизане в сила на договора за търсене и проучване с право на продължение съгласно член 31, параграф 3 от Закона за подземните богатства.

4.	Конкурсът за определяне на титуляр на разрешение по точка 1 да се проведе на 150-ия ден от обнародването на решението в Официален вестник на Европейския съюз в сградата на Министерството на икономиката и енергетиката, на адрес: ул. Триадица № 8, гр. София.

5.	Срокът за закупуване на конкурсните книжа е до 17.00 ч. на 120-ия ден от обнародването на решението в Официален вестник на Европейския съюз.

6.	Срокът за подаване на заявленията за участие в конкурса е до 17.00 ч. на 130-ия ден от обнародването на решението в Официален вестник на Европейския съюз.

7.	Срокът за внасяне на предложенията по конкурсните книжа е до 17.00 ч. на 144-ия ден от обнародването на решението в Официален вестник на Европейския съюз.

8.	Конкурсът е неприсъствен.

9.	Определя цена на конкурсните книжа в размер на 500 BGN. Конкурсните книжа се закупуват от стая 802 в Министерството на икономиката и енергетиката на адрес: ул. Триадица № 8, гр. София, в определения по точка 5 срок.

10.	Кандидатите за участие в конкурса трябва да отговарят на изискванията на член 23, параграф 1 от Закона за подземните богатства.

11.	Предложенията на кандидатите по конкурса се оценяват въз основа на предлаганите работни програми, средства за опазване на околната среда и обучение, бонуси и притежаваните управленски и финансови възможности, както е предвидено в конкурсните книжа.

12.	Определя депозит за участие в конкурса в размер на 10 000 BGN, платим до срока по точка 6 по банкова сметка на Министерство на икономиката и енергетиката, посочена в конкурсните книжа.

13.	Депозитът на кандидат, недопуснат до участие в конкурса, се връща в 14-дневен срок от датата на известието до него за недопускането му.

14.	Депозитът на участника, спечелил конкурса, се задържа, а на останалите участници се връща в срок 14 дни след обнародването в „Държавен вестник“ на решението на Министерския съвет за издаване на разрешение за търсене и проучване.

15.	Заявленията за участие в конкурса и предложенията на кандидатите по конкурсните условия се подават в сградата на Министерство на икономиката и енергетиката на адрес: ул. Триадица № 8, гр. София, на български език съгласно изискванията на член 46 от Закона за подземните богатства.

16.	Конкурсните предложения се изготвят в съответствие с изискванията и условията, посочени в конкурсните книжа.

17.	Конкурсът се провежда и когато има само един допуснат кандидат.

18.

Упълномощава министъра на икономиката и енергетиката:

18.1.

18.2.

да назначи комисия, която да организира и проведе конкурса.

19.	Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обнародването му в Официален вестник на Европейския съюз пред Върховния административен съд.

Министър-председател

Sergeï STANISHEV

За главен секретар на Министерския съвет

Veselin DAKOV

Вярно,

Директор на Дирекция „Правителствена канцелария“

Veselin DAKOV

26.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/56

РЕШЕНИЕ № 844

от 23 декември 2008 г.

за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ — подземни богатства по член 2, параграф 1, точка 3 от Закона за подземните богатства, в Блок 1-10 Ботево, разположен в област Враца и Монтана и за уведомление за предоставяне на разрешение чрез конкурс

(2009/C 72/08)

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ:

1.	Открива производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на суров нефт и природен газ в Блок 1-10 Ботево на площ с размер 280,58 km2 с координати на точки, описани и показани на карта в проекта на договор за търсене и проучване, който е неразделна част от конкурсната документация.

2.	Уведомява, че предоставянето на разрешението по точка 1 ще се извърши чрез конкурс.

3.	Определя срок на разрешението за търсене и проучване 5 години от датата на влизане в сила на договора за търсене и проучване с право на продължение съгласно член 31, параграф 3 от Закона за подземните богатства.

4.	Конкурсът за определяне на титуляр на разрешение по точка 1 да се проведе на 150-ия ден от обнародването на решението в Официален вестник на Европейския съюз в сградата на Министерството на икономиката и енергетиката, на адрес: ул. Триадица № 8, гр. София.

5.	Срокът за закупуване на конкурсните книжа е до 17.00 ч. на 120-ия ден от обнародването на решението в Официален вестник на Европейския съюз.

6.	Срокът за подаване на заявленията за участие в конкурса е до 17.00 ч. на 130-ия ден от обнародването на решението в Официален вестник на Европейския съюз.

7.	Срокът за внасяне на предложенията по конкурсните книжа е до 17.00 ч. на 144-ия ден от обнародването на решението в Официален вестник на Европейския съюз.

8.	Конкурсът е неприсъствен.

9.	Определя цена на конкурсните книжа в размер на 500 BGN. Конкурсните книжа се закупуват от стая 802 в Министерството на икономиката и енергетиката на адрес: ул. Триадица № 8, гр. София, в определения по точка 5 срок.

10.	Кандидатите за участие в конкурса трябва да отговарят на изискванията на член 23, параграф 1 от Закона за подземните богатства.

11.	Предложенията на кандидатите по конкурса се оценяват въз основа на предлаганите работни програми, средства за опазване на околната среда и обучение, бонуси и притежаваните управленски и финансови възможности, както е предвидено в конкурсните книжа.

12.	Определя депозит за участие в конкурса в размер на 10 000 BGN, платим до срока по точка 6 по банкова сметка на Министерство на икономиката и енергетиката, посочена в конкурсните книжа.

13.	Депозитът на кандидат, недопуснат до участие в конкурса, се връща в 14-дневен срок от датата на известието до него за недопускането му.

14.	Депозитът на участника, спечелил конкурса, се задържа, а на останалите участници се връща в срок 14 дни след обнародването в „Държавен вестник“ на решението на Министерския съвет за издаване на разрешение за търсене и проучване.

15.	Заявленията за участие в конкурса и предложенията на кандидатите по конкурсните условия се подават в сградата на Министерство на икономиката и енергетиката на адрес: ул. Триадица № 8, гр. София, на български език съгласно изискванията на член 46 от Закона за подземните богатства.

16.	Конкурсните предложения се изготвят в съответствие с изискванията и условията, посочени в конкурсните книжа.

17.	Конкурсът се провежда и когато има само един допуснат кандидат.

18.

Упълномощава министъра на икономиката и енергетиката:

18.1.

18.2.

да назначи комисия, която да организира и проведе конкурса.

19.	Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обнародването му в Официален вестник на Европейския съюз пред Върховния административен съд.

Министър-председател

Sergeï STANISHEV

За главен секретар на Министерския съвет

Veselin DAKOV

Вярно,

Директор на Дирекция „Правителствена канцелария“

Veselin DAKOV

26.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/58

Публикация на заявление по член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

(2009/C 72/09)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета (1). Възраженията трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.

РЕЗЮМЕ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„GRELOS DE GALICIA“

ЕО №: ES-PGI-0005-0469-13.06.2005

ЗНП ( ) ЗГУ ( X )

Това резюме предоставя с информационна цел основните елементи на спецификацията на продукта.

1. Отговорен отдел в държавата-членка:

Име:

Subdirección General de Calidad y Agricultura ecológica — Dirección General de Industrias y Mercados Agroalimentarios — Secretaría General de Medio Rural del Ministerio de Medio Ambiente, y Medio Rural y Marino de España

Адрес:

Paseo Infanta Isabel 1

28071 Madrid

ESPAÑA

Тел.

+34 913475394

Факс

+34 913475410

Е-mail:

sgcaae@mapya.es

2. Група:

Име:

CHAMPIVIL, S.L. y otros

Адрес:

Mourence, 6

27820 Villalba (Lugo)

ESPAÑA

Тел.

+34 9825112 22

Факс

+34 982512135

Е-mail:

info@champivil.com

Състав:

Производители/преработватели ( Х ) Други ( )

3. Тип на продукта:

Клас 1.6: Плодове, зеленчуци и житни растения, пресни или преработени

4. Спецификация:

(резюме на изискванията по член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

4.1. Име:

„Grelos de Galicia“

4.2. Описание:

Продуктът под защитеното географско указание „Grelos de Galicia“ представлява годната за консумация от човека вегетативна част на растенията от вида „Brassica rapa L. var. rapa“ (популярен като ряпа), отговарящи на ековидовете от провинциите Santiago и Lugo, и на регистрираните търговски сортове „Grelos de Santiago“ и „Globo blanco de Lugo“, представители на тези два ековида. Те се продават пресни, замразени или консервирани.

Морфологичните характеристики на растението са следните: удебелен в горната част главен корен, преминаващ в гладко стъбло, разклоняващо се от кореновата шийка. Долните листа са с власинки и листна дръжка и имат малки, широки, странични петури, които се разширяват към върха. Горните листа на върха имат продълговата, копиевидна форма, с две големи, кръгли и без власинки листчета, директно захванати за дръжката.

Названието „grelos“ обхваща както листата и вегетативните стъбла, събирани през целия цикъл на растеж на растението, наречени „nabizas“ (листенца), така и листата и връхчетата, получени точно преди цъфтежа на растението, известни в много части на Галисия като „cimos“.

Пресните листенца от ряпа се предлагат на пазара като еднообразни партиди, сортирани по произход и вид, на традиционни връзки с тегло около 0,5 kg или 1 kg, завързани с лико или други материали, разрешени от Наръчника по качество.

Замразените листенца от ряпа се сортират, измиват, бланшират и по избор нарязват на малки парченца, преди да бъдат замразени. Техните опаковки трябва да отговарят на законовите и на изрично упоменатите в Наръчника по качество изисквания по отношение на материалите и теглото.

Листата от ряпа за консервиране се обработват по естествен начин, с добавяне само на вода за готвене и готварска сол в маринатата, без подкиселяване. Те се поставят в консервни кутии или стъклени буркани с тегло, отговарящо на нормативните изисквания и упоменато изрично в Наръчника по качество.

Вкусови характеристики: Листенцата от ряпа не се консумират сурови. За да станат годни за ядене, те трябва да се варят известно време в зависимост от фенологичното им развитие. Поради това органолептичните характеристики се отнасят до готовите за консумация листенца от ряпа, или иначе казано, сварени или от потребителите, или от преработвателната индустрия.

Посочените характеристики включват: наситено зелен цвят, който е по-тъмен, когато растението стане готово да разцъфне; киселеещ, по-скоро горчив вкус; леко влакнеста структура, по-изразена при тесните листа с голям брой дръжчици; по-скоро меки, поради ниското съдържание на влакна.

4.3. Географска област:

Областта на производство включва всички общини от автономната област Галисия. Областта на преработка и пакетиране е същата като тази на производството.

4.4. Доказателство за произход:

Единствено на листенцата от ряпа, отглеждани в парцели и от производители, вписани в съответния регистър съгласно условията, изложени в спецификацията и в Наръчника за качество, се предоставя защитено географско указание (ЗГУ) „Grelos de Galicia“ или могат да се използват за преработката на листенцата от ряпа, отговарящи на защитеното географско указание (ЗГУ). Също така, само листенца от ряпа, обработени и/или преработени в предприятия, вписани в съответните регистри, могат да носят защитеното географско указание „Grelos de Galicia“.

Всички физически и юридически лица, собственици на имоти, вписани в регистрите, насаждения, хранилища, преработвателни предприятия, както и продукти, подлежат на инспекции и проверки, извършвани от контролния орган за гарантиране, че продуктите със защитено географско указание „Grelos de Galicia“ отговарят на изискванията, посочени в спецификацията и Наръчника по качество.

4.5. Метод на производство:

Използваните семена трябва да са с произход от растения, принадлежащи към ековидовете от провинциите Santiago и Lugo, като това могат да бъдат растения от одобрените търговски сортове „Grelos de Santiago“ и „Globo blanco de Lugo“, както и растения от съответните местни сортове с произход от повторно употребени семена за посев от същото землище или от други парцели, вписани в Регистъра на насажденията със защитено географско указание „Grelos de Galicia“. Семето за посев се засажда от средата на август, като датата може да варира в зависимост от областта и зреенето на сорта. Събирането на реколтата се извършва ръчно, за предпочитане, когато дневните температурите са по-ниски. Растенията изискват много внимателно отношение, за да се избегне повреждане на листата, което ще се отрази на техния вид и също улеснява проникването на болестотворни микроорганизми. Продуктът може да бъде събиран и по механичен начин, ако е предназначен за преработващата индустрия. В деня на събирането, с много голямо внимание, за да не се нанесат повреди на продукта, листата от ряпата се изпращат, според случая, за складиране в обработвателни или преработвателни предприятия.

Преработката и пакетирането на листата от ряпа се извършва в рамките на определената географска област, поради специфичните условия, при които продуктът се обработва и консервира след беритбата. Тези действия се извършват в рамките на определената географска област:

—

За да се избегне повреждане на продукта: листаенцата от ряпа са листов зеленчук, който бързо се разваля в периода от беритбата до доставянето му на мястото за обработка. Загубата на вода, заедно с разграждането на клетките е причината листата да пожълтеят и повехнат, което намалява пазарната стойност на продукта. Освен това, листенцата от ряпа имат допълнителна стойност като полезен хранителен продукт с високо съдържание на глюкозинолати, флавоноиди, витамини и други съставки. След набирането обаче посочените и другите съставки бързо се разграждат, водейки до значителна загуба на хранителна стойност. Известно е, че повече от 50 % от съдържанието на витамин С се губи за 2 дни, както и, че глюкозинолатите (антикарциногенни съставки) се разграждат след беритбата. Затова е необходимо всички действия по обработване, транспортиране, складиране и преработване да се извършват не по-късно от 24 часа след беритбата и затова е важно да се намали, доколкото е възможно, разстоянието между местата на беритба и дистрибуция, пакетиране и/или преработка.

—

Гаранция за проследимост и осигуряване на мониторинг: географската област на инспекционния орган се ограничава до определената географска област, т.е. Автономната област Галисия. Системата за контрол и сертифициране позволява гарантиране на произхода и проследимостта на „Grelos de Galicia“, доколкото приготвянето, преработката и пакетирането са извършени в областта.

—

Съхранение на типичните характеристики и на качеството на „Grelos de Galicia“: В автономната област Галисия съществува дълга традиция по отношение на консумацията и приготвянето на този продукт. Фактът, че пакетирането се извършва в определената географска област, допринася значително за съхранението на особените характеристики и качество на „Grelos de Galicia“. Това означава, че производителите и инспекционният орган за запазените географски указания имат задачата да приложат и контролират нормите за транспортиране, преработване и пакетиране на листенцата от ряпа. Посочените органи разполагат с необходимите знания и умения, за да гарантират правилната обработка на „Grelos de Galicia“.

4.6. Връзка:

Включването на листата от ряпа в ротацията на културите е документирано още през ХIII век в различни текстове от региона и свидетелства за покупка, свързани с „фермите за ряпа“. Подобна ротация е направила възможно пълното използване на земята чрез смяната на летни житни култури с насаждения с ряпа със зимни житни култури.

Ряпата вирее добре на влажен климат и умерена температура, и е издръжлива на студ. Тя също така се нуждае от плодородна почва с високо съдържание на органични вещества и средна плътност, дълбока и рохка, и добре дренирана, но със сравнително висока влажност. Тези климатични и почвени условия се срещат в повечето части на Галисия.

Листата от ряпа са основна съставка в някои от най-типичните галисийски ястия като „Caldo“ или „Pote gallego“, „Cocido“ и „Lacón con Grelos“, и те представляват характеристиката, която отличава галисийската кухня от тази на другите региони.

Съществуват многобройни исторически и гастрономически свидетелства за този зеленчук, което показва силното му влияние в галсиийската култура. Различни автори в областта на етнографията и гастрономията единодушно подчертават присъствието и значението на листата от ряпа в традиционната кухня на Галисия. Многобройни свидетелства могат да бъдат намерени например в творчеството на Ramón Otero Pedrayo, известния автор, писал по различни теми (Guía de Galicia, 1926 г.), на кулинарния критик Ángel Muro („Almanaque y conferencias culinarias“, 1890-1905 г.), както и у авторите Emilia Pardo Bazán („La cocina española Antigua“, 1912 г.), Manuel María Puga y Parga („La cocina práctica“, 1905 г.) и Álvaro Cunqueiro („A cociña galega“, 1973 г.).

В заключение, продуктът е споменат като типичен за Галисия зеленчук в „Inventario Español de Productos Tradicionales“ (испански регистър на традиционните продукти), издаден през 1996 г. от Министерството на селското стопанство, рибарството и храните.

4.7. Инспекционен орган:

Име:

Instituto Galego da Calidade Alimentaria (INGACAL)

Адрес:

Rúa Fonte dos Concheiros, 11 bajo.

15703 Santiago de Compostela

ESPAÑA

Тел.

+34 981540055

Факс

+34 981540018

Е-mail:

sxca.agri@xunta.es

4.8. Етикетиране:

Листенцата от ряпа, продавани под защитеното географско указание „Grelos de Galicia“, следва да носят търговски етикет, отговарящ на търговската марка на съответния производител/предприятие след сертифицирането. Те също така носят специфичен етикет, съдържащ географското указание, буквено-цифров код, одобрен и издаден от инспекционния орган, и официалното лого на защитеното географско указание.

Както търговският етикет, така и специфичният етикет с географското указание трябва да съдържат думите „Indicación Geográfica ProtegidaGrelos de Galicia“.

На етикета по избор може да се посочва фенологичното състояне на развитие на растението, като се прави разлика между „nabizas“ и „cimo“, както е посочено в частта с описанието.

Може да се издаде разрешение по отношение на листенцата от ряпа, преработени под друга форма, различна от спецификацията на продукта, да се посочва на етикета, че са приготвени от листенца от ряпа, носещи ЗГУ „Grelos de Galicia“, доколкото суровините отговарят на изискванията в спецификацията и съответните правила, изложени в Наръчника по качеството.

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

26.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/62

Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

(2009/C 72/10)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявката в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета (1). Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.

РЕЗЮМЕ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„MOUTARDE DE BOURGOGNE“

ЕО №: FR-PGI-005-0503-25.10.2005

ЗНП ( ) ЗГУ ( Х )

Настоящото резюме представя с информационна цел основните елементи на спецификацията на продукта.

1. Отговорен отдел в държавата-членка:

Наименование:

Institut National des Appellations d'Origine (I.N.A.O.)

Адрес:

51, rue d'Anjou

75 008 Paris

FRANCE

Тел.

+33 153898000

Факс

+33 142255797

Е-mail:

info@inao.gouv.fr

2. Група:

Наименование:

Association Moutarde de Bourgogne (AMB)

Адрес:

AMB ARIA Bourgogne

4, Bd du Docteur Jean Veillet

21 000 Dijon

FRANCE

Тел.

+33 380288140

Факс

+33 380288169

Е-mail:

laure.ohleyer@cote-dor.chambagri.fr

Състав:

Производители/преработватели ( Х ) Други ( Х )

3. Вид продукт:

Клас 2.6: Горчица

4. Спецификация:

(резюме на изискванията по член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

4.1. Наименование:

„Moutarde de Bourgogne“

4.2. Описание:

„Moutarde de Bourgogne“ е силна или изключително силна горчица, съдържаща бяло вино, бледожълта на цвят, с гъста, хомогенна и гладка консистенция. Тя се характеризира със силен и типичен мирис на бяло бургундско вино, силно пикантен вкус и ясно изразен аромат на бяло бургундско вино.

4.2.1. Съставки и разрешени добавки:

—	синапено семе, произведено и съхранявано в Bourgogne,

—

течност за разреждане: състои се от вода и бяло вино със защитено наименование за произход, произведено в лозарския район Bourgogne, в минимално съотношение 25 % вино при разреждането. Използват се бели сухи вина, получени от традиционните за Bourgogne сортове грозде Aligoté и Chardonnay. Те се характеризират със силен аромат и дълъг послевкус,

—

сол, захар, подправки, добавки (тези, които са разрешени от европейската директива от 1995 г. относно добавките, с изключение на изкуствени оцветители, брашна от житни растения или всякакви други стабилизатори или сгъстители, естествена или изкуствена синапена есенция, синапен екстракт или синапено етерично масло).

4.2.2. Физикохимични характеристики на „Moutarde de Bourgogne“:

—	сух екстракт в синапеното семе > или = 24 % от теглото на крайния продукт,

—	съдържание на мазнини в синапеното семе > или = 9 % от теглото на крайния продукт,

—	количеството на остатъчните обвивки от синапено семе в горчичената паста е не повече от 2 % от общото тегло.

4.3. Географски район:

Производството и съхранението на семената, както и производството (преработката) на горчица трябва задължително да се извършва в производствения район. Той се състои от департаментите в регион Bourgogne, а именно: Côte d'Or, Nièvre, Saône et Loire и Yonne.

Географският район е определен въз основа на специфични местни умения в производството на синапено семе и вино, които се произвеждат в Bourgogne и след това се преработват в горчичена паста, при което се получава продукт с оригинални характерни качества (срв. точка 4.6).

Произвежданото в Bourgogne синапено семе има специфични качества. Тези качества са признати от векове. Charles Estienne, лекар на Франсоа I, смятал, че произвежданата в Bourgogne горчица е с по-високо качество поради използвания полски синап (общоприето название на растението, от което се получава синапено семе). До Втората световна война синапът се отглеждал в горите и горските поляни, използвани за производство на дървени въглища. След изгарянето на дървените въглища на тези поляни почвата ставала богата на калий и много подходяща за отглеждане на синап (и за наситен синапен мирис в семената), като въглищарите засявали синапа през март и го събирали през август. В допълнение доста равномерният полуконтинентален климат на Bourgogne е подходящ за отглеждане на синап. Отглеждането на синап не изисква голямо количество вода. Синапът много добре понася недостига на вода и високите температури. Не понася прекалената влага в края на пролетта. След спад от няколко десетилетия, отглеждането на синап в Bourgogne се възстановява по инициатива на производителите на горчица с цел да се осигури доставка на висококачествени суровини и да се подобри качеството на крайния продукт. Тази програма за възстановяване на производството на синап обединява научно-изследователски организации, Земеделската камара на Côte d'Or, регионалните складови бази, земеделските производители и преработващите предприятия. Селекционирани са сортове със специфични характеристики, за да се отговори едновременно на почвено-климатичните особености на Bourgogne и на изискванията на преработващитe предприятия по отношение на качеството.

В границите на района е определена зона, подходяща за отглеждане на синапено семе. Тази зона е определена с оглед на такива геоложки и почвени критерии, които да запазят благоприятните условия за производство на синап, тоест като се изключат киселите кафяви почви и планинските подзолисти почви. Опитите за отглеждане на синап показват, че тези почви имат ограничен потенциал поради лошото наливане на зърното и недостатъчното съдържание на летлив изотиоцианат, което не позволява да се получи типичната горчица.

4.4. Доказателство за произход:

Проследяването се осигурява през целия процес на производство на „moutarde de Bourgogne“ — от парцела до опакованата горчица — чрез кодифицирани документи. Синапеното семе се отглежда само върху парцели, включени в одобрената за ЗГУ зона на производство. Парцелите трябва да отговарят на критериите за подбор, определени в производствения план. Земеделските производители доставят продукцията си на складови бази, намиращи се в Bourgogne. Всички стопански субекти, участващи в производството, съхранението или преработката на синапено семе, са длъжни да водят кодифицирани документи. По време на производството се провеждат лабораторни анализи на синапеното семе и на опакованата горчица.

4.5. Метод на производство:

За отглеждане на синапено семе са разрешени само сортовете синап, избрани от Association Moutarde de Bourgogne (AMB) (Асоциацията за бургундска горчица), които произхождат от видовете Brassica juncea „кафяв“, Brassica juncea „бял“ и Brassica nigra. Изготвен е производствен план, който включва обработваните площи, подбора на парцели и тяхното разположение в зоната на ЗГУ. След прибиране на реколтата семената се доставят на складова база, разположена в Bourgogne, което гарантира проследяването, почистването и съхранението на семената.

На този етап партидите семена подлежат на одобрение, при което се проверява спазването на следните критерии:

—	произход от Bourgogne на семената и сортовете, избрани от AMB,

—	съдържание на неузрели или недоразвити семена, което трябва да е не повече от 1,5 % (качество I и II),

—	съдържание на семена от други култури: максимално 0,3 % за I качество, максимално 0,5 % за II качество,

—	отсъствие на вредители, плесени, запарване,

—	размери на семената: маса на хиляда броя > 2,35 g (маса на хиляда броя > 2 g при извънредни климатични условия),

—	вода и летливи вещества: от 4,2 % до 9 % тегл.,

—	съдържание на мазнини: от 28 % до 42 % тегл. на база сухо вещество,

—	летлив изотиоцианат: от 0,7 % до 0,94 % тегл. на база сухо вещество,

—	белтъчини: от 24,2 % до 30,8 % тегл. на база сухо вещество.

След одобрение семената се подготвят и доставят на предприятията, разположени в географския район. Семената се смилат и се добавя течността за разреждане (вода + вино). Използва се бяло вино с контролирано наименование за произход, произведено в лозарския район Bourgogne. На този етап се извлича ядрото на семената и се получава първична горчичена паста. След това тази паста преминава през сито, за да се отстранят обвивките на семената. Така се получава бледожълта паста с гъста, хомогенна и гладка консистенция, която е „обезвъздушена“. Този етап, следван от период на почивка, позволява да се развие силният пикантен вкус на горчица. След това пастата се складира и опакова.

4.6. Връзка:

Връзката с географския произход се основава на старите регионални умения, традиционното отглеждане на синапено семе в Bourgogne, силната историческа връзка между горчицата и лозарството в Bourgоgnе, както и на дългогодишна репутация.

4.6.1. Специфично качество:

„Moutarde de Bourgogne“, която се характеризира със силен пикантен вкус, се получава от смесването на синапено семе, произведено и съхранявано в Bourgogne, и течност за разреждане, състояща се от вода, сол, захар, подправки и най-малко 25 % бели сухи вина, произведени от традиционни бургундски сортове грозде. Тези бели вина се характеризират със силен аромат и дълъг послевкус и придават на „moutarde de Bourgogne“ силния и типичен мирис, както и ясно изразения аромат на бяло бургундско вино, които я отличават от другите видове горчица. Сухият екстракт и съдържанието на мазнини в семената трябва да бъдат съответно не по-малко от 24 % и от 9 %.

4.6.2. Репутация:

Между Bourgogne и горчицата съществуват тесни исторически връзки. Според преданията, през 1336 г. по време на празника, организиран в Rouvres от бургундския херцог Eudes IV в чест на Филип VI, е изконсумирано едно буре с горчица (206,75 l). След XVI в. с устав се определя създаването на сдружения на производителите на горчица (уставът на град Дижон от 1634 г. и на град Бон от 1647 г.). До XIX в. горчицата се произвежда в малки работилници. След това промишлената революция оказва влияние върху производството на горчица. Производителите в Bourgоgnе се надпреварват по изобретателност — например M. GREY, производител от Дижон, който през 1850 г. патентова пред Академията на изкуствата, науката и литературата машина, осигуряваща значително повишаване на производителността. В периода между 1750 г. и 1984 г. са регистрирани 263 производители на горчица. Такъв голям брой не е познат в никой друг район на Франция.

Отглеждането на синапено семе в Bourgogne също има дълга историческа традиция, след като лекарят на Франсоа I, Charles Estienne, смята, че произвежданата в Bourgogne горчица е с по-високо качество поради полския синап „който там е по-добър, отколкото в която и да е друга област“.

Виното и горчицата са тясно свързани. През 1911 г. A. Berthiot смята, че репутацията на горчицата се дължи на качеството на производството й, което, както казва той, включва смилането на най-качествените семена и смесването им със специална течност за разтваряне по бургундска рецепта: кисел сок — вид много кисело вино, получено чрез пресoване на ненапълно узряло бяло грозде. След като насажденията, от които се получава този вид грозде, са унищожени от филоксера, производителите се обръщат към малко известни кисели бели вина, които впоследствие изчезват и са заменени от качествени присадени сортове. Използването на бяло вино вместо оцет позволява да се придадат типични органолептични характеристики на горчицата.

Производителите на горчица отрано започват да използват наименованието „Moutarde de Bourgogne“. Например през 1891 г. в съда в Sens (89) е регистрирана марката „Moutarde de Bourgogne, extra-blanche supérieure“, а през 1903 г. в търговския съд в Дижон е регистриран етикетът „Moutarde Jacquemart au pur verjus de Bourgogne“. Освен използването на наименованието, вниманието, което се отделя на позоваването на Bourgogne и на неговата история при избора на търговски марки, свидетелства за утвърдената репутация на „moutarde de Bourgogne“. Могат да бъдат споменати марките „Jean-sans-Peur“, „Téméraire“, „Moutarde à la cuillère de la Belle Bourguignonne“, „La Bourguignonne“.

4.6.3. Човешки фактори, специфични умения:

До Втората световна война отглеждането на синапено семе в Bourgogne продължава да бъде значително. След 1945 г. производителите на горчица се опитват да запазят производството в района. За тази цел сдружението на производителите на горчица публикува брошура за отглеждането на синап. Тези инициативи обаче са подкопани от конкуренцията на други маслодайни култури и световния пазар.

Отглеждането на синапено семе се възобновява в значителна степен едва в началото на 90-те години. По това време целият сектор е обхванат от обща загриженост:

—	производителите се опитват да диверсифицират източниците си на доставка и да контролират до известна степен качеството на произвежданата суровина. За тази цел те се стремят да дадат насока за развитие на семената с оглед подобряване на качеството на крайния продукт,

—	земеделските производители от своя страна се стремят да диверсифицират продукцията си и да я развият на регионално равнище.

Учредява се управителен комитет с цел успешното възобновяване на тази дейност:

—	висшето национално училище по агрономия в Дижон и Националният научно-изследователски институт по агрономия за генетични изследвания: подобряване на производителността, специфично качество на семената, за да отговарят на определените от АМВ критерии,

—	земеделската камара на Côte d'Or за приложни изследвания и експерименти,

—	регионалните складови бази за логистиката при прибирането на реколтата и опаковането на семената,

—	земеделските производители, които прилагат в естествени условия параметрите, разработени в експериментални станции, и отглеждат достатъчни количества семена, позволяващи на производителите да осъществят пробно производство,

—	френската федерация на колбасарите, месарите и месопреработвателите, както и предприятията, осъществяващи различни пробни производства: пилотни, полупромишлени и промишлени изпитания.

Това сътрудничество доведе до посочването на два сорта за представяне на заявката за ЗГУ.

Едновременно с тази научно-изследователска дейност производството се разрасна, като от около 350 ha през 1993 г. вече заема 1 230 ha през 2003 г.

4.7. Инспекционен орган:

Наименование:

CERTIPAQ

Адрес:

44, rue La Quintinie

75015 Paris

FRANCE

Тел.

+33 145309292

Факс

+33 145309300

Е-mail:

certipaq@certipaq.com

4.8. Етикетиране:

Етикетирането включва следната информация:

—	Търговско наименование: „Moutarde de Bourgogne“.

—

Лого ЗГУ.

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

26.3.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/67

Публикация на заявление съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета за закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

(2009/C 72/11)

Тази публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета (1). Декларациите за възражение трябва да бъдат получени от Комисията в срок от шест месеца от датата на тази публикация.

РЕЗЮМЕ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„ŠTAJERSKO PREKMURSKO BUČNO OLJE“

ЕО №: SI-PGI-0005-0418-29.10.2004

ЗНП ( ) ЗГУ ( X )

В настоящото резюме са обхванати с информативна цел основните елементи на продуктовата спецификация.

1. Отговорен отдел в държавата-членка:

Наименование:

Ministrstvo za kmetijstvo, gozdarstvo in prehrano RS

Адрес:

Dunajska 58

SI-1000 Ljubljana

SLOVENIJA

Тел.

+386 14789109

Факс

+386 14789055

E-mail:

varnahrana.mkgp@gov.si

2. Заявител:

Наименование:

GOLICA GIZ

Адрес:

Trg svobode 3,

SI-2310 Slovenska Bistrica

SLOVENIJA

Тел.

+386 28432611

Факс

+386 28432613

E-mail:

—

Състав:

Производители/преработватели ( Х ) Други ( )

3. Тип продукт:

Клас: 1.5: Масла и мазнини (масло, маргарин, растителни масла и др.)

4. Спецификация:

(резюме на изискванията по член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006)

4.1. Наименование:

„Štajersko prekmursko bučno olje“

4.2. Описание:

„Štajersko prekmursko bučno olje“ е нерафинирана хранителна растителна мазнина, получена при пресоването на печени висококачествени тиквени семки от маслодайна тиква.

Цветът на „Štajersko prekmursko bučno olje“ е от тъмно зелен до червен; ароматът и вкусът му са характерни. Има добър състав на мастни киселини: съдържа около 20 % наситени мастни киселини, около 35 % мононенаситени мастни киселини и около 45 % полиненаситени мастни киселини.

„Štajersko prekmursko bučno olje“ е и богат източник на токофероли, тъй като съдържа около 50 mg витамин E на 100 g олио. То съдържа и други витамини, микроелементи, каротеноиди, редки аминокиселини и естествен цвят (хлорофил).

4.3. Географска област:

Регионът, в който се произвежда „Štajersko prekmursko bučno olje“ от тиквени семки е ограничен от линията от Dravograd до Slovenj Gradec, Mislinja и Velenje (където границата се формира от главните пътища), Šoštanj, Mozirje, Nazarje, Vransko, Prebold, Zabukovica и Laško. Оттам границата продължава по протежението на реките Savinja и Sava покрай Radeče, Sevnica, Krško и Brežice до Obrežje, след това покрай държавната граница с Хърватска до тази с Унгария, по нея до границата с Австрия и оттам покрай нея (по протежението на планинската верига Караванке) обратно до Dravograd.

4.4. Доказателство за произход:

Всички производители на „Štajersko prekmursko bučno olje“ трябва да са регистрирани в обозначения район и да произвеждат олио от тиквените семки според спецификацията. Те трябва да притежават данни за продавача, за количеството тиквени семки за всеки техен продавач, както и за датите на анализ, резултатите от химичния анализ и физичните и химични параметри. Производителите трябва да притежават отчети за производствения процес, потреблението на суровини, материали и произведеното от тиквените семки олио.

Надзор по отношение на всички тези фактори упражнява акредитиран в съответствие с европейски стандарт EN 45011 сертифициращ орган.

4.5. Метод на производство:

За производството на „Štajersko prekmursko bučno olje“ могат да се използват различни видове тиквено семе, стига да бъдат спазени посочените изисквания за качество.

Тези тиквени семки могат да бъдат получени извън посочената географска област, но трябва да бъдат преработени на „Štajersko prekmursko bučno olje“ в нея.

1.	Събиране на тиквени семки (проверки на физико-химичните параметри — примеси, съдържание на влага, съдържание на мазнина, част негодни семена — и вид).

2.	Съхранение на семките.

3.	Почистване на семките (премахване на примесите).

4.	Сушене на семките за достигане до съдържание на влага 6-7 %.

5.	Смилане на семките.

6.	Смачкване.

7.	Печене на семките (максимална температура на печената маса 120 °C, 30-60 мин.).

8.	Пресоване на печената маса.

9.	Утаяване на мазнината.

10.	Качествен контрол (физико-химичен и органолептичен анализ).

11.	Бутилиране и етикетиране.

4.6. Връзка:

„Štajersko prekmursko bučno olje“ е кулинарен специалитет на посочената в т. 4.3. географска област. Производството на олио от тиквени семки в Štajerska и Prekmurje е традиция, както доказват писмени сведения от създаването на първата преса за олио от тиквени семки във Fram през 1750 г. Широкомащабното производство на тиквени семки в района довежда до създаването на няколко фабрики за ръчно получаване на олио от тях (Slovenska Bistrica, Središče ob Dravi, Selo pri Pragerskem и т.н.). През 1904 г. в Slovenska Bistrica Albert Stigar основава фабрика за ръчно получаване на олио от тиквени семки. В Prekmurje няма големи заводи за преработка, а единствено малки, собственост на земеделските стопани. Един такъв завод е Feri Vučak във Vadarci в Goričko. Неговият завод за преработка/мелница е все още действащ след 130 години и в момента се ръководи от четвърто поколение на семейството му.

Репутацията на „Štajersko prekmursko bučno olje“ се простира извън границите на Словения до останалите европейски държави, САЩ, Австралия, Русия и др., както между впрочем показва и получената за най-иновативен продукт награда на конкурса IFE07 (Международен конкурс за храни и напитки) в Лондон през 2007 г.

4.7. Инспекционен орган:

Наименование:

Bureau Veritas d.o.o.

Адрес:

Linhartova 49a

SI-1000 Ljubljana

SLOVENIJA

Тел.

+386 14757670

Факс

+386 14747602

E-mail:

info@bureauveritas.si

4.8. Етикетиране:

Ако „Štajersko prekmursko bučno olje“ се пакетира в географската област, всеки производител може да използва свои собствени опаковка и етикет, като обаче на етикета или другаде трябва да са обозначени защитеното наименование „Štajersko prekmursko bučno olje“, цветното лого Štajersko prekmursko bučno olje и съответният национален или на Общността символ за качество.

Ако продуктът се пакетира извън посочената географска област е необходимо да бъде гарантирана възможността продуктът да бъде проследен до източника „Štajersko prekmursko bučno olje“. В този случай се запазва изискването на пакетираното „Štajersko prekmursko bučno olje“ да бъде обозначено защитеното наименование, логото и съответният символ на Общността за качество.

(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 72

Издание на български език	Информация и известия	Година 52 26 март 2009 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	II Известия
	ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2009/C 072/01	Съобщение на Комисията относно обработването обезценените активи в банковия сектор на Общността	1

2009/C 072/02	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5364 — Iberia/Vueling/Clickair) ( 1 )	23

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2009/C 072/03	Обменен курс на еврото	24

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
2009/C 072/04	Списък от структури или държавни органи отговарящи за контрола по член 15 на Регламент (ЕИО) № 2092/91	25

	ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
	Надзорен орган на ЕАСТ
2009/C 072/05	Покана за представяне на коментари съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно държавната помощ, засягаща данъчното облагане на вътрешни застрахователни дружества, обслужващи дружеството майка в Лихтенщайн	50

	V Обявления
	ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ
	Комисия
2009/C 072/06	Решение № 842 от 23 декември 2008 г. за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ — подземни богатства по член 2, параграф 1, точка 3 от Закона за подземните богатства, в Блок 1-5 Деветаки, разположен в области Ловеч, Плевен и Габрово и за уведомление за предоставяне на разрешение чрез конкурс	52

2009/C 072/07	Решение № 843 от 23 декември 2008 г. за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ — подземни богатства по член 2, параграф 1, точка 3 от Закона за подземните богатства, в Блок 1-9 Мизия, разположен в област Враца и за уведомление за предоставяне на разрешение чрез конкурс	54

2009/C 072/08	Решение № 844 от 23 декември 2008 г. за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ — подземни богатства по член 2, параграф 1, точка 3 от Закона за подземните богатства, в Блок 1-10 Ботево, разположен в област Враца и Монтана и за уведомление за предоставяне на разрешение чрез конкурс	56

	ДРУГИ АКТОВЕ
	Комисия
2009/C 072/09	Публикация на заявление по член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни	58

2009/C 072/10	Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни	62

2009/C 072/11	Публикация на заявление съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета за закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни	67