—

на заседанието си в Порт Морсби (Папуа-Нова Гвинея), проведено в периода 25-28 ноември 2008 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 1, от своя правилник,

—

като взе предвид Женевските конвенции, и в частност Четвъртата конвенция (от 12 август 1949 г.) за защита на цивилните лица по време на война, както и нейните допълнителни протоколи от 1977 г. и 2005 г.,

—

като взе предвид Договора за забрана на противопехотните мини (Договора от Отава), подписан през септември 1997 г., и Конвенцията на ООН за определени конвенционални оръжия, подписана в Женева на 10 октомври 1980 г. и влязла в сила през декември 1983 г., както и нейните допълнителни протоколи,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации от 10 декември 1948 г. и Виенската декларация и програма за действие, която бе резултат от Световната конференция по правата на човека, проведена в периода 14-25 юни 1993 г.,

—

като взе предвид Римския статут за създаване на Международния наказателен съд, приет през 1998 г., и в частност членове 6, 7 и 8 от него,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Договор от Котону“) (2) и изменено в Люксембург на 25 юни 2005 г. (3), в частност членове 8 и 17, параграф 2, както и членове 20, 31, 33, 96 и 97 от него,

—

като взе предвид резолюцията си относно възстановяването след конфликти в страните от АКТБ, приета на нейното девето заседание, проведено в Bamako на 21 април 2005 г. (4),

—

като взе предвид резолюцията си относно ролята на регионалната интеграция за укрепване на мира и сигурността, приета на единадесетото й заседание, проведено във Виена на 22 юни 2006 г. (5),

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Съвета за сигурност № S/1998/318 от 13 април 1998 г., озаглавен „Причините за конфликтите и подпомагането на траен мир и устойчиво развитие в Африка“,

—

като взе предвид докладите на генералния секретар на Организацията на обединените нации до Съвета за сигурност за защита на цивилните лица при въоръжени конфликти, съдържащи се в документи S/1999/957 (8 септември 1999 г.), S/2001/331 (30 март 2001 г.), S/2002/1300 (30 ноември 2002 г.), S/2004/431 (28 май 2004 г.), S/2005/740 (28 ноември 2005 г.) и S/2007/643 (28 октомври 2007 г.),

—

като взе предвид Резолюции 1265, от 17 септември 1999 г., 1296, от 19 април 2000 г., 1674, от 28 април 2006 г. и 1738, от 23 декември 2006 г., на Съвета за сигурност на ООН относно защитата на цивилните лица при въоръжени конфликти, които потвърждават, че страните във въоръжен конфликт носят основната отговорност за осигуряване защитата на цивилните лица при въоръжен конфликт, и в които също така се отчита важният принос на регионалните организации за защитата на цивилните лица при въоръжен конфликт,

—

като взе предвид изявленията на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 15 март 2002 г. и 15 декември 2003 г., както и „Меморандум за разглеждане на въпросите, свързани със защитата на цивилните лица, когато Съветът за сигурност обсъжда мандати за опазване на мира“,

—

като взе предвид Резолюции 1325, от 31 октомври 2000 г., и 1820, от 19 юни 2008 г., на Съвета за сигурност на ООН, в които се подчертава важността на равното участие на жените и пълноценното им включване във всички усилия за поддържане и укрепване на мира и сигурността,

—

като взе предвид Окончателния доклад на оперативния щаб на ЕС относно действията по гарантиране на равнопоставеността на половете в рамките на операция EUFOR в Демократична република Конго,

—

като взе предвид доклада „По-сигурният свят: наша обща отговорност“ (2004 г.), публикуван от Работната група на високо равнище по заплахите, предизвикателствата и промяната, призоваващ международната общност към енергични отговори,

—

като взе предвид Декларацията от световната среща на най-високо равнище, приета в Ню Йорк през септември 2005 г.,

—

като взе предвид Резолюция 1385 (2004 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и нейната Препоръка 1665 (2004 г.), озаглавена „Предотвратяване и разрешаване на конфликтите: ролята на жените“ — и двете приети на 23 юни 2004 г.,

—

като взе предвид Резолюция S/2001/1366 на Съвета за сигурност на ООН от 30 август 2001 г. относно ролята на Съвета за сигурност при предотвратяването на въоръжени конфликти,

—

като взе предвид Резолюция S/2003/1502 на Съвета за сигурност на ООН от 26 август 2003 г. относно защитата на хуманитарния персонал и персонала на ООН, както и на свързания с тях персонал, в зоните на конфликти, а също така и Конвенцията за безопасността на персонала на ООН и свързания с него персонал от 9 декември 1994 г. и факултативния протокол към нея от 8 декември 2005 г.,

—

като взе предвид правените на всеки две години изявления на заместник генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси пред Съвета за сигурност относно защитата на цивилните лица при въоръжен конфликт,

—

като взе предвид основното определение на Отдела на ООН за мироопазващи операции (DPKO), което обяснява опазването на мира като „начин да се помогне на страни, разкъсвани от конфликти, да създадат условия за траен мир. Мироопазващите сили на ООН — войници, армейски офицери, полицейски и граждански персонал от много страни — контролират и наблюдават мирните процеси, които протичат след края на даден конфликт, и помагат на враждуващите страни да прилагат мирното споразумение, което са подписали. Тази помощ се проявява в много форми, включително подпомагане на личната безопасност, мерки за укрепване на доверието, договорености за участие във властта, подкрепа за провеждането на избори, укрепване на принципа на правовата държава, както и икономическото и обществено развитие“,

—

като взе предвид доклада на комисията по политически въпроси (ACP-EU/100.291/08/fin.),

A.

като има предвид, че с времето класическото схващане за опазването на мира като разделяне, по същество, на страните в конфликта след подписване на примирие се развива и включва контрол на гранични линии, създаване на демилитаризирани зони, а ако е предвидено в договорите — и контрол на обмен на военнопленници и демилитаризация, като част от „рутинен процес“, предназначен да осигури и запази политическо пространство за страните в конфликта, за да проведат преговори и да стигнат до уреждане на спора помежду им,

Б.

като има предвид, че в Декларацията от световната среща на най-високо равнище, приета в Ню Йорк през септември 2005 г. от 109 суверенни правителства, се призна отговорността на държавите и на Обединените нации за защита на населението от геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и етническо прочистване,

В.

като има предвид, че многото задачи за изпълнение, включени в мандатите за защита на цивилните лица, теглят мироопазващите сили в различни посоки и те все повече се ангажират с въпроси, свързани с „меката сигурност“, като развитие, възстановяване и установяване на траен мир, все дейности, за които обикновено военните сили не са обучени,

Г.

като има предвид, че едно от предизвикателствата пред способността на мисиите по опазване на мира да защитават цивилните лица е недостатъчното осъзнаване на възможната роля и способността на постоянния граждански капацитет, съставен от многонационален, добре обучен цивилен персонал от специалисти, който е готов за бързо разполагане и има достатъчни умения за задачите, които са пряко свързани със защитата на цивилните лица, като контрол по правата на човека, посредничество на равнище общности, консултации по равнопоставеността на половете, мобилизиране на общностите и информация,

Д.

като има предвид, че ООН и Африканският съюз (АС), понякога с помощта на Европейския съюз (ЕС), увеличават числеността на мироопазващите сили на континента през тази година, с нови мисии в региона Дарфур в Судан, Чад, Централноафриканската република и Сомалия, както и на други места,

Е.

като има предвид, че мироопазващите сили на Африканския съюз получават помощ в рамките на Механизма за опазване на мира към Европейския фонд за развитие,

Ж.

като има предвид, че след подписването на Договора от Амстердам през 1997 г. Европейската политика за сигурност и отбрана на ЕС (ЕПСО) изпълнява приетите през 1992 г. задачи от Петерсберг във връзка с опазване на мира, защита на цивилните лица и защита на хуманитарната помощ,

З.

като има предвид, че тези мисии се изпълняват с мандат на ООН, като пет подобни мисии се изпълняват понастоящем или вече са изпълнени в Африка,

И.

като има предвид, че ЕС, ООН и регионалните организации преди разгръщане на операции по опазване на мира следва да провеждат анализ на конфликта и заплахите, с цел по-добро разбиране на контекста, в който ще действат, и избягване на отрицателни последици от намесата им, като изостряне на напрежението и конфликтите,

Й.

като има предвид, че вземащите участие военни части все още не са привикнали да идентифицират и защитават цивилните лица във враждебна среда, в рамките на международна намеса или намеса от трета страна, като често пъти военният персонал в мироопазващите операции не се набира директно от ООН или регионални организации, а по-скоро бива командирован от предоставящи войски страни, които запазват юрисдикция върху обучението и дисциплинарните мерки, които ще се вземат по отношение на техните въоръжени сили,

K.

като има предвид, че ролята и подходът на хуманитарните организации, като НПО и агенциите на ООН, при защитата на цивилните лица се различават от тези на мироопазващите военни части,

Л.

като има предвид, че задължението за определяне на практиката на агенциите по защитата често се оставя на отделните служители по защитата по места, вместо това да произтича от ясни указания, разработени на институционално равнище,

М.

като има предвид, че насилието срещу цивилните лица в страни, засегнати от конфликти, в частност върху жените и децата, често се използва като метод за водене на война с цел унижаване и психологическо потискане на жертвите, които се боят да съобщават за сексуална експлоатация и тормоз от когото и да е, включително военните части по опазване на мира и служителите, оказващи хуманитарна помощ,

Н.

като има предвид, че мащабът на мисията по опазване на мира, особено по отношение числеността на допълващия я компонент от цивилни невъоръжени миротворци и на географския й обхват, е важен фактор за повишаване равнището на защита на цивилните лица,

1.

подчертава, че основната отговорност за защитата на цивилните лица и за посрещане на основните им потребности е на страните или други органи или фактори, които имат реален контрол върху тях, и че по отношение на това ролята на външни или на провеждани от трети страни мироопазващи операции е вторична;

2.

посочва, че принципът за ненамеса не следва да води до толериране на тежки престъпления, като геноцид и масови убийства, етническо прочистване, насилствено преместване и масови изнасилвания, а по-скоро, в конкретния случай, международната общност поема отговорността да защити и предприеме твърди мерки за противодействие, и по-специално да защити населението при възникване на опасни ситуации и, ако е възможно, да включи регионалните организации при преодоляването на конфликти;

3.

подчертава, че е ценно да се признае, че мироопазващите операции следва да имат достатъчно ясен мандат да подкрепят възстановяването на мира и принципа на правовата държава или да ги установяват, включително преход към реформа в сектора на сигурността; заявява, че за тази цел трябва да се разработи цялостна стратегия за сигурност, която също така да предвижда обучението на граждански служби за сигурност (полиция), да подкрепя мерките за демобилизация и да определя ясни цели за възстановяване;

4.

отново изразява загрижеността си относно разпространението на леко стрелково и малокалибрено оръжие и счита, че разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията трябва да са неделими елементи на мироопазващите операции;

5.

подчертава, че е важно при усилията за подобряване на защитата на цивилните лица да се отчита по-широката сложност на предизвикателствата и заплахите, пред които са изправени цивилните лица, и приветства по-тясното взаимодействие на различните невъоръжени цивилни участници по места, като добавена стойност, при реализацията на стратегиите за защита;

6.

подчертава, че сами по себе си военните стратегии не могат да бъдат успешни, ако не са придружени от всеобхватни хуманитарни мерки и политически цели във връзка с мира; заявява, че може да бъде необходим силен мандат за преодоляване на противоречията между участниците в конфликта и за осигуряване на умиротворителен и възстановителен процес, който трябва да бъде ясно включен в стратегията за защита;

7.

посочва, че редица страни са създали гражданска служба за защита на мира и вследствие на това са постигнали по-големи успехи, включително в обстановката след преодоляването на конфликт в страни — част от бивша Югославия; препоръчва други страни и регионални организации, като Африканския съюз и ЕС, да създадат също така постоянно действаща гражданска служба за защита на мира;

8.

приветства засиленото включване в мандатите по опазване на мира на дейности за защита на цивилните лица и отбелязва необходимостта от указания за изпълнението на тези мандати, за да се осигурят по-интегрирани подходи към човешкото развитие, правата на човека, мерките за хуманитарно подпомагане и лична безопасност; поради това настоятелно призовава ООН и регионалните организации да изяснят как защитата на цивилните лица се интерпретира в мандатите на техните мисии и при съвместни мисии, както и да съдействат по-добре за подготовката на техните войски и персонал за такива операции;

9.

подчертава необходимостта от подобряване на способността за действие, в т.ч. чрез създаване на постоянен граждански капацитет по опазване на мира, включващ добре оборудвана координираща служба, на равнище оперативен щаб и евентуално на регионално равнище, и със списък с цивилен персонал, готов бързо да бъде изпратен на мисия, както и чрез определяне на съответната численост на персонала;

10.

посочва необходимостта от защита на цивилното население не само от нападения с проява на насилие, но също така и от престъпни деяния, като например нападения от банди и грабежи;

11.

приветства решението на Съвета на ЕС да създаде механизъм за гражданска защита и новия финансов инструмент на ЕС, който има за цел да подобри мобилизацията и координацията за спешно подпомагане на акции, свързани с гражданската защита, в рамките на ЕС и извън него;

12.

препоръчва военните стратегии за мироопазващи операции с конкретни мандати за защита да включват практически мерки за ефективно изпълнение на тези мандати, като например невъоръжена гражданска защита, нощни патрули и радиовръзка, организиране на комитети за отбрана в селата, които да предупреждават миротворците, защита от въздуха, включване на сили за бързо реагиране, готови да реагират при безредици, използване на спътници за наблюдение и прихващане, както и включване на стабилизиращи полицейски сили, като начин за подпомагане на мисиите и осигуряване на стратегии за изтегляне за мироопазващите операции;

13.

подчертава, че в конфликтните региони хуманитарните организации също трябва да бъдат защитавани от мироопазващите сили, за да се гарантира дейността им на местно равнище;

14.

подчертава, че свързаните с активно участие подходи спрямо контролните пунктове, с включване на представители на местните органи и гражданското общество, ще спомогнат за определяне факторите за уязвимост, с цел разработване на подходящи отговори, и посочва важността на по-добрата координация между стопанските, политическите, цивилните и военните сили;

15.

призовава държавите-членки на ЕС и международната общност да подкрепят изпълнението на Резолюции 1325/2000 и 1820/2008 на Съвета за сигурност на ООН относно жените и децата във въоръжените конфликти и да разработят национални планове за действие и стратегически документи;

16.

подчертава важната роля, която присъствието на жени може да изиграе в мисиите по опазване на мира, за намаляване на насилието против жените в зоните на конфликт и зоните след конфликт, както и това, че миротворците жени често служат като образци за подражание за местните жени и ги вдъхновяват да участват във възстановяването след конфликт, в частност в изграждането на демокрация и в икономическото развитие;

17.

призовава да се вземе предвид, по подобаващ начин, Резолюция 1325/2000 на Съвета за сигурност на ООН относно участието на жените в механизмите за предотвратяване, управление и уреждане на конфликти;

18.

решително осъжда случаите, в които миротворци злоупотребяват с правата си и участват в сексуална експлоатация на цивилни лица по места или в корупционни практики, и подчертава, че реакцията от страна на съответните национални участници в тези случаи е от голямо значение; настоява подобни криминални деяния да бъдат строго преследвани от съответните органи в родината на извършителите или от Международния наказателен съд, отхвърля възможността за предоставяне на имунитет, под каквато и да била форма, за персонал на ООН или войници с мандата на ООН във връзка с извършването на подобни криминални деяния;

19.

препоръчва всяка мисия по опазване на мира да се подпомага от звена, конкретно натоварени с контрол, разследване и докладване пред обществеността на нарушения на международното хуманитарно право и на законодателството в областта на правата на човека, както и от независимо звено за разследване, което да проучва случаите, в които има твърдения за сексуални злоупотреби от страна на миротворци, като препоръчва също така да се въведе адекватна система за оказване на помощ на жертвите на такива злоупотреби и на децата, родени като следствие от тях;

20.

настоятелно призовава за създаването на механизъм за последващи действия, или лице, следящо за съблюдаването на законите, от чиято компетенция произтичат правомощията му да гарантира, че разследванията по жалби се провеждат по прозрачен и ефективен начин, така че жалбите да се разглеждат безпристрастно на национално равнище;

21.

подчертава необходимостта от включването на центрове за контакт в международните инициативи на ООН и НПО с цел предотвратяване и ответна реакция на сексуална експлоатация и злоупотреба;

22.

препоръчва центровете за контакт да осигурят на местните общности възможността да подават жалбите си чрез създаването на съвместен механизъм за вписване на жалби; заявява, че механизмът следва да бъде на разположение на всички агенции и центрове за контакт по такъв начин, че общностите да разберат къде точно да подават жалбите си;

23.

потвърждава важността на подобряването на обучението преди мисии, както и обучението в процеса на служба (особено по международно хуманитарно право, законодателството в областта на правата на човека, изпълнението на мандатите за центровете за контакт, включително предотвратяване и реагиране при сексуално насилие) на многонационалните контингенти както на национално, така и на многонационално равнище, като отправя критика към факта, че за военния персонал на мисиите, ръководени от ООН, това се смята само за национална отговорност;

24.

призовава, в съответствие с указанията на Съвместната парламентарна асамблея относно децата и военните конфликти, да бъде осигурявано специално обучение във връзка със защитата на децата;

25.

призовава за издаване на „Карта на войника“ — като тази, използвана от EUFOR в ДР Конго, — която да съдържа указания за поведението на миротворците към цивилните лица; призовава за издаването на подобна карта, но съдържаща указания за поведението на миротворците към децата;

26.

отчита усилията, полагани от Отдела за мироопазващи операции на ООН, за да осигури известно обучение преди мисия за висшия персонал и за предоставящите войски страни, насочено конкретно към правилата за намеса, но изразява съжаление, че от страните не се изисква да участват;

27.

препоръчва страните-членки на ООН да създадат съвместна академия за обучение при провеждането на мироопазващи мисии, в която да се осигурява, поне за командния състав, стандартно основно обучение на многонационално равнище относно изпълнението на хуманитарни задачи и задачи във връзка с предоставянето на техническа помощ с цел грижа и защита на цивилното население;

28.

препоръчва на регионалните и подрегионалните организации на ООН да работят за създаване на по-стандартизирани модули за обучение и да активизират двустранните и многостранните учения, като по-специално включат мерки за подобряване на осведомеността относно спазването на правата на човека, в съответствие с принципа, че всички хора са равни и към тях следва да се проявява еднакво уважение без оглед на възраст, пол, раса или етнос, религия или убеждения;

29.

приветства усилията на ЕС да хармонизира по-добре подходите си към защитата на цивилните лица сред държавите-членки, в частност чрез осигуряване на съвместни дейности по обучение, и подчертава, че схващането за защита на цивилните лица и защита на децата следва да стане неразделна част от това обучение чрез професионални международни инициативи на гражданското общество;

30.

изисква предотвратяването на сексуална експлоатация и злоупотреби да стане стандартен въпрос, който да се разглежда в рамките на обучението на персонала на страните, предоставящи персонал, както и одобряването, заедно със самите операции, на подходящи механизми за финансиране и компенсации за жертвите на злоупотреби от страна на миротворци;

31.

настоятелно призовава за това, важна част от модулите за обучение, осигурявани за персонала по опазване на мира, независимо дали е от ООН, или е регионален, да включва в себе си въпросите, свързани с поведение, при което се наблюдава злоупотреба, тъй като твърде често на персонала от мисиите на ООН не е ясно как да докладва за злоупотребите и какво би се случило на извършителя;

32.

призовава във всяка мисия по Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) да бъде включен специализиран консултант по въпросите за защита на децата;

33.

приветства факта, че понастоящем Отделът за мироопазващи операции на ООН изпраща екипи за оценка, които да проверяват за пропуски в обучението, и предлага да се удостоверява, че обучилите силите си страни отговарят на стандартите на ООН;

34.

посочва, че ЕС също предприема подобни мерки чрез Приоритетната цел и Гражданската приоритетна цел, но подчертава, че Съюзът все още изостава от гледна точка на систематичен подход, тъй като в крайна сметка обучението остава задължение на държавата;

35.

припомня за отговорността на държавите-членки на ЕС, съгласно международното право, да осигуряват подходящо обучение на целия цивилен и военен персонал, в съответствие с международните стандарти във връзка с предоставянето на хуманитарна помощ, и да се уверят, че са разработени и ревизирани подходящите указания, така че да се гарантира спазване на правата на местното население, зачитане на неговата култура и уважение към пола; посочва, че е важно да се вземат предвид правата на човека и равнопоставеността на половете;

36.

призовава в обучението, предоставяно от страна на европейски военен персонал за африкански военен персонал по програмата „Euro Recamp“, систематично да бъде включвано обучение във връзка със спазването на правата на човека и защитата на цивилните лица, както и да бъдат отпуснати достатъчно средства за провеждането на това обучение;

37.

отбелязва, че е важно да се отделя необходимото внимание на значението на извлечените поуки и на най-добрите практики, в частност поуките от операции с ясен мандат за защита, като ARTEMIS и EUFOR в ДР Конго, които осигуряват материал в помощ на обучението от ЕС; приветства в частност акцента върху предоставянето на ясна информация на обществеността и създаването на положително мнение за операцията, улеснено от факта, че повечето войски от ЕС са могли да общуват на език, разбираем за населението;

38.

потвърждава съществената роля, която Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС може да има за подобряване информираността и предизвикване на дебат върху това, как въпросите на защитата да бъдат поставени в центъра както на мандатите за операциите в рамките на ЕПСО на ЕС, така и на мандатите за мисии по опазване на мира на други регионални организации;

39.

подчертава необходимостта извлечените поуки да не останат само за „водещата нация“ и подчертава, че е от основно значение да се разработи европейска доктрина за намеса при хуманитарни ситуации, в частност на базата на опита на тези държави-членки на ЕС, които са най-напреднали в това отношение, за да се направят по-целесъобразни правилата за намеса;

40.

подчертава необходимостта от формализирана система за комуникация между НПО, ООН и регионалните организации, особено в опасни райони, които са под защитата на мироопазващи операции;

41.

напомня изискването държавите да зачитат и спазват правата на човека и хуманитарните принципи на хуманност, неутралитет, безпристрастност и независимост и да осигурят безопасен и безпрепятствен достъп за хуманитарните организации до нуждаещото се население, съгласно съответните разпоредби на международното право и националните законодателства;

42.

настоятелно призовава мироопазващите операции систематично да си сътрудничат по места с хуманитарната общност във връзка с тълкуването на техните мандати за защита на цивилните лица, а политическите и военните ръководства на операциите да провеждат подобни инициативи за комуникация с местните политически и административни органи;

43.

подчертава, че е необходимо да се създаде контактна група във всяка мироопазваща структура, която да се грижи за комуникационните въпроси и да информира местното население, в т.ч. по границите, относно реалния мандат на мисията, като основен принос за поддържане неутралитета на операциите в подкрепа на мира; заявява, че основната задача на екипа ще бъде създаването на механизъм за вписване на жалби с помощта на информация, предоставяна от местните общности;

44.

посочва, че комуникацията с местното население е съществена и че следва да се възприеме подход, насърчаващ добрата информираност и осигуряващ достъп и за двата пола; заявява, че това трябва да се приложи и по отношение на силите на други трети страни, както и по отношение на хуманитарните организации, организациите по правата на човека и организациите по развитието на място;

45.

подчертава факта, че е важно да се провежда ефективна и непрекъсната оценка на факторите, определящи (не)сигурността на цивилните лица, а полученият анализ да се използва като основа за определяне на стратегиите за защита, целящи недопускане възобновяването на конфликтите, съпроводени с насилие;

46.

призовава ЕС да извърши, след провеждане на консултации с други действащи лица, имащи отношение към тези проблеми, като Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси, допълнително конкретно проучване относно включването на стратегии за защита в разработвания военен подход на ЕС към управлението на кризи и да включи преглед на натрупания опит на равнището на ЕС по защитата на цивилните лица, и особено на децата, като смята, че това следва да стане основа за приемане на по-широка „Доктрина на ЕС относно защитата“, която да включи елементи и указания относно правната защита, защитата на цивилното население, хуманитарната и военната защита;

47.

подчертава важността на определянето на водещи агенции, които да осигурят ясно стратегическо управление, да установяват основните пропуски и да разясняват ролите и задълженията за реакция при конфликт;

48.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Комисията на Африканския съюз, Панафриканския парламент, националните и регионалните парламенти, Европейската комисия, ООН и регионалните организации, председателството на Съвета на ЕС и Африканския съюз.

—

на заседанието си в Порт Морсби (Папуа-Нова Гвинея), проведено в периода 25-28 ноември 2008 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид целите на Споразумението за партньорство между АКТБ и ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.,

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 8 септември 2000 г., която поставя целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като цели, съвместно определени от международната общност за премахване на бедността, и Доклада на ООН от 2007 г. относно целите на хилядолетието за развитие,

—

като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз в областта на развитието: „Европейският консенсус“ („Европейският консенсус за развитие“), подписана на 20 декември 2005 г.,

—

като взе предвид Парижката декларация за ефективността на помощите от 2 март 2005 г.,

—

като взе предвид Консенсуса от Монтерей, постигнат на Международната конференция на ООН за финансиране на развитието, проведена в периода 21-22 март 2002 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 февруари 2007 г., озаглавено „Кодекс за поведение на ЕС относно разделението на труда в областта на политиката за развитие“ (COM(2007)0072),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 април 2008 г., озаглавено „ЕС като глобален партньор за развитие. Ускоряване на напредъка към Целите на хилядолетието за развитие“ (COM(2008)0177),

—

като взе предвид основните констатации и препоръки на Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР) в партньорските проверки на Европейската общност през 2007 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения (май 2008 г.) и на Съвета (юни 2008 г.),

—

като взе предвид резултатите от Третия форум на високо равнище за ефективността на помощта, състоял се в Акра, 2-4 септември 2008 г.,

—

като взе предвид Декларацията от Акра, приета от държавните и правителствени ръководители на АКТБ на 3 октомври 2008 г.,

—

като взе предвид доклада на комисията си по икономическо развитие, финанси и търговия (ACP-EU/100.300/08/fin.),

A.

като има предвид, че планът за ефективност на помощта следва да предостави идеи за постигането на конкретен напредък в процеса на премахване на бедността и неравенството и да подпомогне страните партньори да постигнат ЦХР и да отговорят на договорените на международно равнище стандарти в областта на правата на човека,

Б.

като има предвид, че главното ограничение на определението за принцип на самостоятелност, включено в Парижката декларация, е липсата на изрично признаване на важността на демократичната ангажираност, особено ролята на организациите на гражданското общество и на местните органи на управление, както и на ясен ангажимент по отношение на ролята на парламентите,

В.

като има предвид, че ЕС е поел важни ангажименти относно равнопоставеността на половете, които трябва да се спазват; като има предвид, при все това, че социалното измерение на пола все още се взема предвид само до известна степен в дебата относно ефективността на помощта,

Г.

като има предвид, че увеличението на обема на предоставяната помощ и подобряването на ефективността на помощта са еднакво важни, както и че е необходим напредък по двата аспекта на помощта — количествен и качествен, за постигането на ЦХР, по-специално по отношение на ЦХР, свързани със здравеопазването и равнопоставеността на половете, при които не се наблюдава почти никакъв напредък, а те са от ключово значение за изпълнението на тези ангажименти,

Д.

като има предвид, че последните цифри на ОИСР показват, че общата помощ от ЕС е намаляла значително през 2007 г., както и че цифрите във връзка с помощта често са изкуствено завишавани чрез включването на облекчаване на дългове и средства, които не достигат до населението на страните партньори,

Е.

като има предвид, че донорите и страните партньори трябва да се придържат към най-високите стандарти във връзка с откритостта и прозрачността, особено донорите по отношение на бюджетните прогнози за потока на помощта, който в противен случай не може да бъде отразен в годишните бюджетни прогнози на страните партньори, като по този начин сериозно се намаляват възможностите на парламентите да разгледат подробно политиките за развитие на правителството и способността на страните партньори да правят дългосрочни инвестиции,

Ж.

като има предвид, че обвързаната помощ сериозно подкопава прозрачността на помощта и повишава стойността на стоките и услугите с до 30 %, според прогнозите на Световната банка,

З.

като има предвид, че донорите все още не желаят да използват националните системи и постигането на напредък в това отношение е изключително бавно; като има предвид, че това е ключов елемент от принципа на самостоятелност, както и че изравняването е от съществено значение за укрепването на изграждането на капацитет и развитието на местните пазари,

И.

като има предвид, че международната система за предоставяне на помощи става по-сложна, чрез създаването на вертикални структури и с излизането на сцената на нови публични и частни участници, които често действат извън рамките на установените кодекси и механизми за координация,

Й.

като има предвид, че бюджетната подкрепа може да подпомогне принципа на самостоятелност, изграждането на институционален капацитет, отчетността и контрола, извършвани от заинтересованите страни на местно равнище; като има предвид, че успехът й все пак се определя от способността на правителствата да планират, изпълняват и отчитат публичните си разходи,

K.

като има предвид, че страните партньори често се сблъскват със стотици базирани на резултати и политически обосновани условия, които могат понякога да бъдат противоречиви и установени от различни донори, както и да наложат неуправляема тежест на страните партньори, и по този начин да омаловажат принципа на самостоятелност на страната и да понижат отчетността на правителствата пред техните граждани и парламенти,

Л.

като има предвид, че размерът на техническата помощ може да достигне 50 % от помощта, но голяма част от нея продължава да е обвързана, със завишена цена и неефективна при изграждането на местен капацитет и принцип на самостоятелност,

М.

като има предвид, че е налице постоянно увеличение на относителния дял на най-уязвимите слоеве на обществото, които ще стават още по-уязвими,

Н.

като има предвид, че уязвимостта от многобройни кризи в областта на икономиката и околната среда на малките островни развиващи се страни и на страните без излаз на море от АКТБ може да доведе до сериозни последици с неблагоприятно въздействие върху обществото и околната среда и до нестабилност на икономиката, като може да се отрази неблагоприятно върху способността на тези страни да преследват целите на устойчивото развитие и да предприемат успешно така необходимата икономическа реформа,

О.

като има предвид, че международната общност правилно полага огромни усилия, за да установи сътрудничество с най-бедните страни; като има предвид, че това не е било придружено от подобни усилия за страните със среден доход, по-специално малките островни развиващи се страни, които са нетни вносители на храни и гориво, както и че такива страни рискуват отново да попаднат в списъка със страните с ниски доходи, освен ако не се предприемат адекватни и навременни мерки, за да им се помогне да се справят с нуждите си,

1.

приветства напредъка по отношение на политическите ангажименти, постигнат в Програмата за действие от Акра, и подчертава необходимостта от амбициозно изпълнение на тази програма, като се премине от концепции и политически ангажименти към конкретна и измерима реализация във връзка с прилагането на принципите на Парижката декларация; очаква от ЕС да се ангажира по-активно и да играе водеща роля при подобряването на ефективността на помощта в целия свят;

2.

призовава страните от ЕС и АКТБ активно да насърчават общите ценности и приоритети, определени в преработеното Споразумение за партньорство от Котону, като намаляване на бедността, равнопоставеност на половете, устойчиво икономическо, социално и екологично развитие, регионална интеграция, поддържане на мира, сигурност и демокрация, при която се спазват правата на човека, в рамките на Програмата за ефективност на помощта;

3.

подчертава, че демокрацията осигурява най-добрата основа за устойчиво развитие, мир и сигурност; следователно призовава за сътрудничество между ЕС и АКТБ с цел превръщане на насърчаването на демокрацията в приоритет, което да позволи прозрачност, изчерпателност и отчетност при вземането на решения като важно средство за повишаване ефективността на помощта;

4.

настоятелно призовава Европейската комисия и държавите-членки да използват по-широко определение за съгласуваност от посоченото в Програмата за действие от Акра, за да се осигури по-голяма съгласуваност на политиката за развитие в контекста на европейските политики в областта на селското стопанство, рибарството, търговията, енергетиката, околната среда, изменението на климата, сигурността и миграцията, да изготвят оценка на въздействието на тези политики върху развитието и да гарантират подходяща реформа, с цел да се предотврати създаването на нетарифни бариери и затрудненото постигане на ЦХР и целите от Споразуменията за икономическо партньорство, вследствие на изпълнението на тези политики;

5.

подчертава, че въпреки продължаването на дебата от Парижката декларация във връзка с ефективността на помощта Споразумението за партньорство от Котону и Парижката декларация могат да си оказват взаимна подкрепа, тъй като Споразумението за партньорство от Котону е и образец за ефективно сътрудничество за развитие;

6.

подчертава, че понятието „принцип на самостоятелност“ в Парижката декларация, в съответствие със Споразумението за партньорство от Котону, следва да се разшири, като включи демократичната ангажираност (в т.ч. националните парламенти, местните правителства, гражданските общества, независима съдебна власт и медиите), така че да позволи повишаване на прозрачността и взаимната отчетност въз основа на ясни и контролируеми показатели и да осигури постигането на целите на помощта за развитие;

7.

приветства признаването в Програмата за действие от Акра на съществената роля на парламентите и местните правителства в процеса на развитие; призовава донорите и правителствата партньори да гарантират, че парламентите и местното управление изпълняват необходимата роля, за да осигурят ефективността на помощта, като подкрепят принципа на самостоятелност, извършват проверки и изготвят баланси посредством контрол върху бюджетите, политиките и резултатите от тях, като включват гражданите във вземането на решения за развитието чрез демократичния процес;

8.

също така приветства признаването в Програмата за действие от Акра на съществената роля на гражданското общество в процеса на развитие; призовава донорите и правителствата партньори да предвидят цялостно и пълноценно участие от страна на гражданското общество при планирането, изпълнението, контрола и оценката на бюджетите и програмите, както и да създадат условията, които са необходими, за да изиграе полагащата му се роля;

9.

призовава донорите и страните партньори да вземат предвид непропорционалното въздействие, което бедността оказва върху жените, и да гарантират, че равнопоставеността на половете, предоставянето на права на жените и самите права на жените са изцяло включени в националните процеси на развитие; изразява съжаление, че Програмата за действие от Акра не посочва механизми за прилагането на равнопоставеността на половете и предоставянето на права на жените и не включва показатели за напредъка във връзка с тях;

10.

изразява съжаление, че Програмата за действие от Акра не успява да преведе ангажимента от Парижката декларация за включване на парламентите, организациите на гражданското общество и местните органи на управление в практически мерки; очаква ЕС да вземе под внимание водещата роля на страните партньори и да увеличи капацитета им да я упражняват, като настоятелно призовава ЕС и страните партньори да разработят практически планове за действие с цел осигуряване на демократична ангажираност и постигане на споразумение по отношение на показателите за напредък;

11.

приветства заключенията на Съвета, потвърждаващи ангажимента, поет във връзка с постигането на целта за обща официална помощ за развитие в размер на 0,56 % през 2010 г. и 0,7 % през 2015 г.; призовава за поемането на нови ангажименти във връзка с амбициозни многогодишни разчети, за да се осигури възможност за измерване на постепенното увеличение на бюджета за предоставяне на помощи;

12.

настоятелно призовава Европейската комисия и държавите-членки да гарантират, че няма да има разширяване на определенията за официалната помощ за развитие във връзка с включването на въпроси, които не са свързани с помощта, като разходи по военни операции; призовава Европейската комисия и държавите-членки да отделят разходите, предназначени за облекчаване на дългове, от останалите направления на официалната помощ за развитие и да не включват средствата, изразходвани в Европа за оказване помощ на студенти и бежанци, в изчисленията на общите разходи за помощ за развитие;

13.

настоява донорите да разпределят помощта в съответствие с принципите за прозрачност и отчетност и предвидимостта на равнище потоци, създаване на програми и отпускане на средства значително да се увеличи, по-специално като се изготвят надеждни многогодишни разчети и се гарантира едногодишна предвидимост; приветства инициативата за непрекъснато развиващи се програми от Програмата за действие от Акра, която от своя страна осигурява средносрочна предвидимост;

14.

подчертава, че един от показателите за ефективността на помощта е степента, в която тя допринася за създаването на силна икономика, в която се опазва околната среда и никой не е лишен от основните социални услуги;

15.

призовава за сътрудничество за развитие, насочено към преодоляване на пречките пред икономическия растеж, като липсата на преки чуждестранни инвестиции, изтичането на капитал и сериозните пречки от административен характер за малките и средни предприятия;

16.

призовава, във връзка с това, за политики за развитие, които насърчават трансфера на ноу-хау, конкуренцията и стабилните макроикономически политики и свеждат до минимум бюрокрацията за предприятията, като спазват или въвеждат правата на собственост и водят борба с корупцията;

17.

подчертава, че справедливата търговия може да бъде едно от най-ефективните средства за продължаване на устойчивото икономическо развитие, с помощта на адекватни съпътстващи мерки за справяне с разходите по приспособяването и финансиране на мрежата за социална сигурност и програмите за предоставяне на права, но това следва да се допълни от политики за преразпределение и социални политики, за да се гарантира, че ползите са споделени поравно;

18.

изразява съжаление, че е постигнат незначителен напредък по отношение на използването на националните системи (само малък процент от официалната помощ за развитие минава през националните бюджетни системи, като същевременно донорите са дали обещание за 50 % до 2010 г.) и дори в страните с правилно функциониращи национални системи донорите не желаят да използват тези системи; настоятелно призовава страните донори да ускорят разпределянето на помощта си към националните системи във възможно най-висока степен, да укрепят правителствените системи и да увеличат размера на помощта, използвана за подкрепа за общи и отраслови бюджети, в случаите, когато е налице добро икономическо и политическо управление, като се осигури пълна прозрачност на бюджета и отчетност; подчертава, че при никакви обстоятелства не следва да се предоставя бюджетна подкрепа, когато съществува широкоразпространена корупция;

19.

приветства факта, че Програмата за действие от Акра се отнася до редица други участници в подпомагането за развитие, освен двустранните донори; подчертава, че едно от големите предизвикателства в подготовката за 2011 г. ще бъде да се разширят принципите на Парижката декларация, с цел включване на вертикални средства и нови донори, така че да се осигури истинска координация между донорите и изравняване със страните партньори;

20.

призовава правителствата партньори да установят бюджетната подкрепа въз основа на добре обоснован план за намаляване на бедността на национално равнище, който спомага за укрепването на отчетността в страната, финансовото управление и контрола, чрез системно и обвързано стратегическо участие на националните парламенти, органите на местното управление и несвързаните с държавата участници — явление, което понастоящем е изключително рядко срещано;

21.

приветства намерението на Европейската комисия да осигури по-предвидима форма на бюджетна подкрепа в дългосрочен план, като използва договори, свързани с ЦХР, за добре справящите се страни, но подчертава, че това изисква поемането на сериозен ангажимент от страните партньори за постигане на ЦХР и е необходим постоянен мониторинг, съсредоточен предимно върху постигането на резултати;

22.

приветства факта, че Програмата за действие от Акра определя, че донорите от ОИСР/КПР ще разширят приложното поле на Препоръката на Комитета за подпомагане на развитието от 2001 г. относно предоставянето на необвързваща помощ на бедните държави с висока задлъжнялост, които не принадлежат към групата на най-слабо развитите страни; настоятелно призовава Европейската комисия и държавите-членки да поемат реален ангажимент да превърнат цялата помощ в необвързваща за страните от АКТБ до 2010 г., включително техническата помощ, като това трябва да отразява националните приоритети и особености, обществените поръчки, помощта под формата на храни и транспортирането и съхранението на тази помощ;

23.

призовава Европейската комисия да приложи принципа на равенство между половете в бюджетния процес, като обвърже изплащането на променливи траншове с подобряването на показателите с разбивка на данните по пол; призовава страните партньори да включат в бюджетния процес на всички равнища въпросите, свързани с пола, и да стимулират по-широк диалог с организации на жени;

24.

призовава Европейската комисия и държавите-членки да излязат извън приложното поле на Програмата за действие от Акра и да намалят драстично редицата условия и постепенно да премахнат допустимостта на икономическата политика, като вместо това да използват сключени помежду си договори, които отразяват общото виждане относно ключовите приоритети, които свързват отпускането на средства с изпълнението и политическите резултати, обръщайки специално внимание на ЦХР, и да изготвят истински разчет за този процес; призовава ЕС и неговите държави-членки да използват влиянието си, за да убедят Световната банка и Международния валутен фонд да се насочат към същия преход, особено в момент, когато повечето страни от АКТБ са изложени на риск, вследствие на неблагоприятното влияние на многобройните кризи, които оказват въздействие върху световната икономика;

25.

призовава Европейската комисия и държавите-членки значително да умножат усилията си в посока увеличаване на координацията на донорите и подобряване на разделението на труда, като приравнят многостранната и двустранната помощ с процесите в страните, демократичната ангажираност, отчетността, хармонизацията, съвместния анализ, програмирането и изпълнението, и драстично намалят броя на елементите от изпълнението на програмата; отбелязва инициативата на Програмата за действие от Акра за започване на диалог относно международното разделение на труда в страните до юни 2009 г.;

26.

изразява надежди, че атласът на донорите от 2008 г. ще спомогне за предоставянето на информация и оказването на въздействие с цел постигане на по-амбициозна координация на донорите, и по-специално във връзка с разрешаването на проблема със страните, получаващи голям обем помощ, и страните, получаващи малък обем помощ от официалната помощ за развитие, и пренебрегването на изключително важни сектори, като здравеопазване, енергетика, образование, социално сближаване, равнопоставеност на половете и селско стопанство; приветства факта, че Програмата за действие от Акра също така постановява, че донорите ще работят за разрешаване на въпроса във връзка със страните, които получават недостатъчен обем помощ, и за гарантиране на това, че в резултат на новите споразумения относно разделението на труда няма да се стигне до положение, в което отделни развиващи се страни получават по-малък обем помощи;

27.

призовава за изграждане на капацитет във всички министерства, с цел постигане на по-голяма ефективност в областта на здравеопазването, образованието и равнопоставеността на половете, чрез разходите за бюджетна подкрепа, тъй като принципът на самостоятелност на страната често се ограничава до министерството на финансите;

28.

признава необходимостта от по-голяма устойчива помощ за нестабилните страни и страните с по-ниски доходи след преодоляване на конфликт; приветства факта, че Програмата за развитие от Акра настоятелно призовава донорите и страните партньори да адаптират Парижката декларация към Принципите на ОИСР/КПР за сериозна международна намеса в нестабилни страни и конфликтни ситуации, но подчертава необходимостта от изграждане на силно гражданско общество, както в нестабилните, така и в уязвимите страни;

29.

счита, при все това, че е необходимо да се положат повече и по-добре насочени усилия, с цел повишаване на подкрепата за страните със среден доход от АКТБ, и призовава за навременното приемане и прилагане на споразумение относно систематичното и предвидимо предоставяне на помощ, което да повлияе благотворно за задоволяването на специфичните нужди на тези страни, за да могат те да продължат да работят за постигането на устойчиво развитие;

30.

приветства факта, че общността на донорите се е ангажирала да умножи усилията си в посока установяване на сътрудничество с най-бедните страни, както и че делът на Африка от програмируемата помощ се увеличава вследствие на поетия към Африка ангажимент да се удвои официалната помощ за развитие за Африка до 2010 г., особено сега, с покачването на цените на горивата и храните и последиците от глобалното изменение на климата, които могат да обезсмислят всички положени досега усилия;

31.

приветства работата, извършена от Секретариата на Британската общност и Института за изследване на островни и малки държави към университета в Малта при разработването на индекси на уязвимост и устойчивост, и очаква ЕС да заеме водеща роля при прилагането на индексите и изготвянето на проект на нова рамка за систематична помощ за малки островни развиващи се страни и развиващи се страни без излаз на море; предлага по-специално малките страни да планират профил на уязвимост и устойчивост във връзка с изготвянето на средносрочна стратегия за развитие;

32.

призовава Европейската комисия и държавите-членки да поемат твърд общ ангажимент на ЕС по време на Конференцията в Доха по отношение и на двата аспекта на помощта за развитие — количествен и качествен, с цел постигане на ЦХР чрез устойчив подход и ясни пътни карти за спазване на поетите от тях ангажименти във връзка с официалната помощ за развитие — както индивидуално, така и колективно, въпреки съществуващата финансова криза;

33.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Европейската комисия, председателството на Съвета, Африканския съюз, Панафриканския парламент, националните и регионалните парламенти, регионалните организации от АКТБ и Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР.

—

на заседанието си в Порт Морсби (Папуа-Нова Гвинея), проведено в периода 25-28 ноември 2008 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета на 20 ноември 1989 г. (2) и влязла в сила през 1990 г., и по-специално членове 28 и 32 от нея,

—

като взе предвид Конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) № 138 относно минималната възраст за приемане на работа (1973 г.) (3) и № 182 относно забраната и незабавните действия за премахване на най-тежките форми на детския труд (1999 г.) (4),

—

като взе предвид членове 177-181 от Договора за създаване на Европейската общност,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между АКТБ и ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и ревизирано в Люксембург на 25 юни 2005 г. (наричано по-долу „Споразумението от Котону“), и по-специално членове 26 и 50 от него,

—

като взе предвид съвместната декларация от 20 декември 2005 г. на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз в областта на развитието: „Европейският консенсус“, и по-специално членове 12, 97, 101 и 103 от него (5),

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 8 септември 2000 г., която поставя Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като критерии, съвместно определени от международната общност за премахване на бедността,

—

като взе предвид рамката за действие, озаглавена „Образование за всички: изпълнение на общите ни ангажименти“, приета от Световния форум за образованието в Дакар, Сенегал, през 2000 г. (срещата на най-високо равнище в Дакар) (6),

—

като взе предвид Декларацията от Брюксел относно образованието за устойчиво развитие в страните от АКТБ и рамката за действие, приета от министрите на образованието на държавите от АКТБ през 2006 г.,

—

като взе предвид Декларацията на ЕС от Лука (Италия) от 2003 г.,

—

като взе предвид Международната програма за премахване на детския труд (МППД) на МОТ,

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ (7),

—

като взе предвид Световния мониторингов доклад по програмата „Образование за всички“ за 2008 г., озаглавен „Образование за всички до 2015 г.: Ще успеем ли?“ (8),

—

като взе предвид резолюцията си относно правата на децата и по-специално децата войници, приета на 15 октомври 2003 г. (9),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент относно експлоатацията на деца в развиващите се страни с особено внимание върху детския труд (10),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент относно корпоративната социална отговорност: партньорство за растеж и заетост (11),

—

като взе предвид доклада на комисията по социални въпроси и околна среда (ACP-EU/100.247/08/fin.),

A.

като има предвид, че детският труд се корени в масовата бедност и културата и традициите на много общности в развиващите се страни,

Б.

като има предвид, че детският труд води до по-ниско заплащане на възрастните и следователно допринася за цикъла на бедност, като принуждава възрастните да се съревновават с евтината работна ръка, която представляват децата,

В.

като има предвид, че детският труд се характеризира с тежка работа, често при сурови условия, дванадесет или четиринадесет часа на ден, когато и малката сума, спечелена като „надница“, често се връща при работодателя като заплащане за стая или храна, или като глоба за неизпълнени норми,

Г.

като има предвид, че според МОТ около 165 милиона деца на възраст между 5 и 14 години са участници в детски труд; като има предвид, че най-тежките форми на детски труд и на нарушаване на правата на децата, включително и робството на деца (домашни прислужници), продажба и трафик на деца, детска проституция, набиране на деца във въоръжени конфликти, и други форми на труд са вредни за физическото развитие и психическото здраве на децата,

Д.

като има предвид, че следва да се обърне специално внимание на най-тежките форми на детски труд и да се предприемат спешни мерки,

Е.

като има предвид, че определени групи деца и подрастващи, особено деца, принадлежащи към етнически или други малцинства, деца мигранти, разселени деца или бежанци, деца, засегнати от военни конфликти, деца войници, сираци и деца, лишени от родителски грижи, деца, болни от ХИВ/СПИН, и деца с увреждания, са особено изложени на риск; като има предвид, че за момичетата съществуват допълнителни рискове от експлоатация и сексуална злоупотреба,

Ж.

като има предвид, че детският труд е един от най-ярките показатели за идентифициране на уязвими деца и като такъв, посочва недостатъците в някои от ЦХР, като премахване на бедността, образование за всички, равнопоставеност на половете, борба срещу ХИВ/СПИН и създаване на партньорство за развитие в световен мащаб,

З.

като има предвид, че експлоатацията на деца с търговска цел представлява сериозно нарушаване на човешкото им достойнство и е в разрез с принципите за социална справедливост; като има предвид, че чрез ратифицирането на Конвенцията за правата на детето, държавите, които са страни по нея, признават човешките права на децата,

И.

и като има предвид, че постигането на качествено начално образование за всички деца е ключов фактор при предоставянето на възможност на децата да натрупат критични умения и знания, които да им помогнат да се спасят от бедността, да повлияят върху развитието на обществата си и да правят свободен и информиран жизнен избор, като по този начин също допринасят за социалното и икономическо развитие на страните си,

Й.

като има предвид, че реалният достъп до качествено образование означава наличието на училища, в които се отнасят добре с децата, в които посрещат в еднаква степен потребностите и на двата пола и в които има чиста питейна вода и санитарни възли, тъй като ниското равнище на образование може да отчужди децата от училище и да ги направи уязвими към експлоатацията,

K.

като има предвид, че последиците от различните форми на детски труд включват нисък процент на записване в основни училища и гимназии (особено що се отнася до момичетата), голям брой отпаднали ученици, висока степен на неграмотност и слаби оценки, забавено физическо развитие на децата, голям процент на ранни бременности, злоупотреба с наркотици сред децата и висока безработица сред възрастните,

Л.

като има предвид, че повечето държави са създали закони и политики за защита на благоденствието и интересите на децата,

М.

като има предвид, че правителствата, работодателите, работниците и техните организации, и обществото като цяло, имат споделена отговорност да работят за постепенното ликвидиране на детския труд,

Н.

като има предвид, че практиката да се наема детски труд често се наблюдава извън законно установените предприятия, чиято дейност се урежда от съответното законодателство, и е често срещано явление в неформалните области и секторите, свързани със селското стопанство, в личния живот на домакинството и в заниманията на семейството, които дори не се определят като работа, и понякога — в незаконни дейности,

О.

като има предвид, че в много случаи експлоатацията на деца в страните от АКТБ се извършва от името на европейски фирми, които по този начин спомагат за задълбочаването на проблема с детския труд в страните от АКТБ,

П.

като има предвид, че икономическата експлоатация на деца засяга между 4 и 10 милиона деца в Европа (някои от тях са жертва на най-лошите форми на експлоатация, включително проституция на малки момичета), и като има предвид, че следва да се подчертае, че голяма част от тези деца и подрастващи идват от страните от АКТБ и през повечето време пребивават незаконно в европейските страни,

Р.

като има предвид, че приносът на детския труд по отношение на семейните доходи в най-бедните страни не може да бъде пренебрегван,

С.

като има предвид, че няма възражения срещу наемането на по-големи деца на непълно работно време в семейно стопанство или бизнес, при условие, че това не вреди на образованието, здравето и благополучието на детето,

Т.

като има предвид, че на практика може да е трудно да се очертае морално различие между децата, които са били експлоатирани с търговска цел, и децата, чийто труд се е използвал с цел изхранване на стопанството,

У.

като има предвид, че заплахата, произтичаща от болести като ХИВ/СПИН, допринася за използването на деца в дейностите за получаване на приходи,

Ф.

като има предвид, че изкореняването на проблема с детския труд се усложнява от културни и полови различия,

Х.

като има предвид, че ако се подобри възможността за получаване на достъпен и подлежащ на изплащане кредит, има вероятност това да доведе до намаляване на детския труд и увеличаване на записванията в училищата,

Ц.

като има предвид, че наличието на алтернативни решения относно детските заведения допринася за намаляване на детския труд и създава условия за по-висока посещаемост в училищата,

Ч.

като има предвид, че усилията, положени за подпомагане на образователните нива и заплащането за възрастни, спомагат за намаляването на честотата и интензитета на детския труд и увеличава вероятността децата да останат в училище,

Ш.

като има предвид, че противопоставянето град-село въздейства върху решенията, свързани с образование и работа, отнасящи се до децата,

Щ.

като има предвид, че всяко дете има право да бъде регистрирано при раждането си; като има предвид липсата на механизми за регистрация при раждане, експлоатацията и злоупотребата с деца в „скритите сектори“ на труд, като домакинска работа и селско стопанство,

АА.

като има предвид, че компаниите, които осъществяват дейността си в нарушение на международните инструменти и международното и национално право във връзка с детския труд, могат да имат несправедливо конкурентно предимство,

АБ.

като има предвид, че секторът на селското стопанство в развиващите се страни предлага значителен потенциал за експлоатацията на деца, и според доклада на Human Rights Watch от 2002 г. около 70 %, или 170 милиона деца, работят в този отрасъл, като са принудени да работят по 12 часа на ден, 365 дена в годината, често са изложени на отровни пестициди и екстремни температури, достигащи до 100 °C, и трябва да носят тежки товари и промишлени режещи инструменти,

АВ.

като има предвид, че пиротехниката, рециклирането на отпадъци, разцепването на скали и минирането са сред най-лошите форми на детски труд, и като има предвид, че най-ужасната форма на експлоатация е използването на деца войници по време на война,

АГ.

като има предвид, че купувачите на стоки от развиващия се свят най-лесно могат да открият и да откажат да купят стоки, които са произведени, изцяло или частично, с помощта на детски труд, и по този начин могат да окажат пряк и ефективен икономически натиск,

АД.

като има предвид, че основните права на децата са сериозно застрашени поради постоянното показване и използване на деца в рекламите по медиите (напр. радио, телевизия и вестници),

1.

приветства факта, че много страни от АКТБ и държави-членки на ЕС са ратифицирали Конвенции № 138 и № 182 на МОТ (вж. приложение I); призовава страните участнички да осигурят изпълнението на конвенциите и настоява тези, които още не са го направили, незабавно да ратифицират тези конвенции;

2.

признава, че най-голям приоритет трябва да се отдаде на децата, работещи в най-опасните промишлени сектори;

3.

отправя искане, във възможно най-кратки срокове, всеки, срещу когото са налице доказателства за набиране или използване на деца войници, да бъде предаден на Международния наказателен съд за наказателно производство;

4.

подчертава, в контекста на Конвенция № 182, необходимостта от спешни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детски труд, като наемането на деца в робски или крепостнически условия, опасен и рискован труд при производството и трафика на наркотици и контрабандата и трафика на малки оръжия, експлоатацията на малки деца, и сексуалната експлоатация на деца с търговска цел;

5.

призовава всички държави-членки на ЕС, подписали Конвенция № 182 на МОТ, ежегодно да публикуват доказателства за съответствие с член 8, в който държавите-членки се призовават да си оказват взаимопомощ, като изпълняват разпоредбите на конвенцията чрез подобряване на международното сътрудничество и/или съдействие;

6.

призовава държавите-членки на ЕС и страните от АКТБ да разработят интегрирани стратегии в рамките на партньорството между АКТБ и ЕС, с оглед борбата срещу детския труд и въз основа на точна оценка на фактите, водени от най-доброто в името на детето; в това отношение подчертава необходимостта от пълното ангажиране на гражданското общество и синдикалните организации в политическата формулировка, прилагането и мониторинг на мерките за борба срещу детския труд;

7.

подчертава, че борбата срещу детския труд изисква подходящото съчетание на политически избори и програми, по-специално в областта на здравеопазването, образованието, заетостта и социалната защита, с цел повишаване на информираността, защита на социалната мобилизация, подобряване на базите данни и анализите, трудовото законодателство и изпълнението му, достоен труд, качествено безплатно задължително образование, професионално обучение и преки действия за извеждане, реабилитиране и реинтегриране на деца;

8.

призовава международната общност, и по-специално държавите-членки на ЕС и Европейската комисия, да включат проблемите на детския труд във всяка дейност от програмите си за сътрудничество за развитие и в процеса на постигане на ЦХР до 2015 г., наред с другото, като разгледат причините за недостатъчната защита на децата и нарушенията на правата на децата; подчертава, че такива политики трябва също така да разглеждат проблемите на реабилитирането и социалната интеграция на децата, престанали да упражняват детски труд;

9.

признава, че детският труд до голяма степен е следствие на бедността и че дългосрочното решение на проблема включва устойчив икономически растеж и добро управление, водещи до социален напредък, и по-специално до намаляване на бедността и осигуряване на начално образование за всички;

10.

подчертава необходимостта ликвидирането на детския труд да бъде съотнесено към борбата срещу ХИВ/СПИН и към стратегиите за преодоляване на конфликти;

11.

подчертава, че децата, които живеят без родителска грижа — сираци, бездомни деца, вътрешно разселени деца, бежанци, деца, пострадали в следствие на трафик и сексуална и икономическа експлоатация, имат нужда от специални грижи, и че следва да се предприемат целенасочени мерки с цел оказване на помощ на такива деца и на институциите, организациите и службите, които ги подкрепят;

12.

отбелязва, че докато много правителства приемат политики и предприемат действия за ликвидиране на детския труд, неуспехът на семействата на децата да се предоставят алтернативни средства за издръжка, ще влоши ситуацията за семействата;

13.

изтъква, че всяка политика, насочена към ликвидиране на детския труд, следва винаги да се разглежда в контекста на достойния труд за всички, в съответствие с основните международни трудови стандарти; счита, че всяка насочена срещу детския труд кампания не може да бъде успешна, ако не е подкрепена от по-широки реформи в търговските практики на държавите от ЕС и АКТБ;

14.

призовава правителствата и организациите на гражданското общество в държавите от ЕС и АКТБ да работят заедно за създаването на работни групи по въпросите на детския труд, които, наред с другото, ще предоставят и разпространяват информация относно правата и най-добрите практики и ще работят за координация на политиките на местните, националните и международните правителствени организации, НПО и синдикалните организации;

15.

призовава държавите от ЕС и АКТБ да включат проблемите на детския труд в съществуващите и бъдещите инициативи за развитие в селскостопанския сектор;

16.

настоява правителствата на страните от АКТБ да умножат усилията си за уеднаквяване на официалната регистрация при раждане и призовава Европейската комисия да насърчава и подкрепя такива усилия, както и да включи в политиката за сътрудничество за развитие единната официална регистрация при раждане;

17.

настоятелно призовава ЕС да приеме директива за въвеждането на специално третиране на деца, които са станали жертви на трафик и експлоатация и пребивават незаконно на територията на ЕС;

18.

счита, че всяко дете, което не посещава училище под формата на редовно обучение, е изложено на риск от експлоатация; счита, че определението на „дете“ в това отношение следва да е ограничено до възрастта за задължително редовно обучение в съответната страна;

19.

подчертава, че докато трудовият опит може да е от значение за образованието на детето, той следва никога да не е свързан с експлоатация и никога да не възпрепятства редовното обучение на детето, и следва винаги да осигурява достатъчно време за игра и за наситено с преживявания детство; заявява, че това се прилага еднакво за платена работа и работа в семейството, като грижа за дете или работа в семейното стопанство; посочва, че като има предвид, че доходът от труда на едно дете може да бъде съществена част от дохода на семейства с много ниски доходи, трябва да се направи всичко необходимо, за да не се критикуват родителите в случаите, когато те правилно защитават детето си от трудова експлоатация;

20.

настоява всички държави от ЕС и АКТБ да гарантират, че мерките, предприети за изпълнението на ЦХР 2 — Начално образование за всички, са устойчиви и ориентирани към осигуряването на качество; за тази цел, призовава ЕС да обвърже финансирането за образование с поддържането на лесна за управление големина на класове и предоставянето на задоволително обучение за учители; настоява и ЕС, и АКТБ да финансират закупуването на учебни помагала и храна за учениците, с цел да се гарантира, че образованието няма да се превърне в разход, който да накара децата да напуснат училище;

21.

призовава Европейската комисия да насочи финансирането за образование спешно към тези, които са изложени на най-голям риск от експлоатация, а именно, момичетата, децата в конфликтните зони, децата от маргинализирани или уязвими групи в обществото и децата в земеделските райони;

22.

призовава правителствата за подобряване на правните рамки по отношение на детския труд и включване на проблемите на детския труд в политиките и плановете за образование, като вземат предвид разделението на градове и села;

23.

призовава страните от АКТБ за увеличаване на отпусканите за образование средства, и по-специално с оглед на началното образование за всички и образованието за възрастни;

24.

подчертава важността от подобряване на познавателната основа и мрежите относно детския труд и образованието, например, чрез научни изследвания и мониторинг, събиране на данни, ефективен и целесъобразен анализ на получените коментари от проучванията и пилотните проекти, с цел по-доброто разбиране на основните проблеми на детския труд и на регионалните и националните характеристики по отношение на децата и образованието;

25.

насърчава по-добрата защита и разпространяване на добри практики, насочени към реални политически и икономически промени и въз основа на актуална информация във връзка със ситуацията по отношение на детския труд;

26.

призовава правителствата и други законно установени работодатели да прилагат образователни дейности, насочени към работещите деца и семействата им, за да намалят последиците от включването на съответните деца в трудови дейности;

27.

призовава за създаването на общи класове за деца, които късно започват да се образоват, и за тези, които се завръщат в образователната система, след като са работили, били са в конфликтна зона или са били разселени;

28.

изразява загриженост от несъответствията между международните инструменти, особено ЦХР 2 и Конвенция № 138 на МОТ, като в последния документ минималната възраст за приемане на работа е 15 години или в особени случаи — 14 години, но призовава само за образование на начално равнище; счита, че това излага децата от 11 до 15-годишна възраст на увеличен риск от експлоатация и призовава това несъответствие да се премахне;

29.

приветства нарастващата тенденция големите компании да въвеждат социални кодекси на поведение и доброволно да подписват етични търговски инициативи; счита, при все това, че такива доброволни кодекси не могат да заместят контрола от страна на публичните органи и прозрачността на съответствието с основните трудови стандарти;

30.

насърчава въвеждането на работни кодекси на поведение, влизането в сила на законодателство относно минималните надници и семейната икономическа сигурност;

31.

призовава Европейската комисия да запази и повиши отговорността на корпоративния сектор във връзка с ликвидирането на детския труд; призовава Европейската комисия да задължи корпоративния сектор, действащ в рамките на ЕС, да документира, предоставя сведения и поема отговорност за трудовите практики на всички равнища на веригата за доставки; следователно настоява Комисията да създаде гореща линия във връзка с детския труд, с цел да позволи предоставяне на информация относно детски труд в пряката дейност или веригата за доставки на дружества със седалище в Европа; счита, че това съответствие с веригата на доставки следва да се поддържа с редовни инспекции на всички равнища и да подлежи на проверка от страна на независим одит; счита, че когато се установи, че дадено дружество използва детски труд във веригата на доставки, Европейската комисия следва да задължи дружеството да въведе и публикува конкретизирана във времето програма с посочен не повече от тригодишен срок за незабавното ликвидиране на детски труд в тази верига на доставки; изразява становище, че следва да се разработи и приложи програма за налагане на санкции, ако използването на детски труд продължава;

32.

настоятелно призовава Европейската комисия и правителствата на държавите от АКТБ да гарантират, че е отговорност на всяко дружество, в което е установено използването на детски труд, да гарантира, че децата, работещи за това дружество, са достатъчно интегрирани в образователната система;

33.

подчертава, че предоставянето на статус GSP и GSP+ на страните от АКТБ, възползващи се от програмите на GSP и GSP+, трябва да се обуслови не само от ратифицирането, но и спазването на конвенциите на МОТ относно детския труд и Конвенцията на ООН за правата на детето; за тази цел, призовава Европейската комисия да въведе структура за редовен и чест мониторинг и предоставяне на сведения във връзка със спазването на разпоредбите на тези конвенции; заявава, че следва да се предприемат съответните мерки в случаите, когато са налице доказателства за тежко и систематично нарушаване;

34.

счита, че договорите за обществени поръчки следва да включват клаузи, с които дружествата се задължават да докажат съответствие на веригата на доставки с международните стандарти относно детския труд, че такива договори не следва да се сключват при липса на такива доказателства и че трябва да е налице подходящата възможност (в публичната сфера) за НПО и други страни да предоставят доказателства за противното; изтъква, че такива клаузи по никакъв начин не следва да се считат за нетарифни търговски бариери;

35.

призовава държавите-членки на ЕС и Европейската комисия да обвържат предоставянето на помощи за дружества чрез търговски мисии, експортни субсидии, безвъзмездни средства и заеми с доказването на съответствие с международните конвенции относно детския труд;

36.

подчертава, че глобализацията и либерализирането на световната търговия трябва да са придружени от спазването на основните права, включително и забраната на детския труд;

37.

призовава международната общност (в т. ч. Световната търговска организация) да инициира „детски“ знак за качество („child kite mark“), който ясно ще посочва, че продуктът е „отгледан/произведен без използването на детски труд“, и който ще може да се използва специално по отношение на страни, в които е известно, че детският труд е широкоразпространен;

38.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Европейската комисия, Африканския съюз, Карибския форум на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, Форума на тихоокеанските острови, държавите-членки на ЕС, Детският фонд на Организацията на обединените нации и МОТ.

—

на заседанието си в Порт Морсби (Папуа-Нова Гвинея), проведено в периода 25-28 ноември 2008 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 2, от своя правилник,

—

като взе предвид разпоредбите на Учредителния акт на Африканския съюз (АС), Декларацията от Ломе от юли 2000 г. и Протокола от учредяването на Съвета за мир и сигурност (СМС) на Африканския съюз относно неконституционните промени на правителството,

—

като взе предвид решенията, взети от СМС на неговите 144-та и 151-та сесии,

—

като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 20 август 2008 г.,

—

като взе предвид изявленията и резолюциите на Икономическата общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС), Европейския съюз (ЕС) и Международната организация на франкофонията (МОФ),

—

като взе предвид консултациите, започнали съгласно член 96 на Споразумението от Котону,

—

като взе предвид официалното съобщение на консултативната среща относно положението в Мавритания, в която участваха представители на Лигата на арабските страни, Организацията на обединените нации, Организацията Ислямска конференция (ОИК), МОФ, ЕС и АС на 21 ноември 2008 г. в Адис Абеба,

—

като взе предвид доклада на Комитета на посланиците от АКТБ относно информационната мисия в Ислямска република Мавритания, 7-11 октомври 2008 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Националното събрание на Мавритания от 14 септември 2008 г.,

А.

като има предвид, че на 6 август 2008 г. военна хунта, предвождана от генерал Mohamed Ould Abdel Aziz, свали от власт президента на Ислямска република Мавритания, Sidi Mohamed Ould Cheikh Abdallahi,

Б.

като има предвид, че икономическото и социално положение в страната е катастрофално, и като има предвид, че развитието най-добре гарантира успеха на демокрацията,

В.

като има предвид, че президентът Abdallahi беше демократично избран през април 2007 г. в края на демократичния процес на преход, приветстван като образцов от международната общност и обявен за действителен от мисията за наблюдение на изборите и делегацията на Европейския парламент,

Г.

като има предвид подкрепата на ЕС за демократичния преход и „програмата за подкрепа“ с бюджет от 156 милиона евро за периода 2008–2013 г. в рамките на Десетия европейски фонд за развитие, която допълва вече предоставената помощ и безвъзмездните помощи с общ размер от 335 милиона евро от 1985 г. насам,

Д.

като има предвид, че Мавритания е член на Евро-средиземноморското партньорство, известно и като Барселонски процес, и взе участие на срещата на високо равнище за Средиземноморието, проведена в Париж на 13 юли 2008 г.,

Е.

като има предвид, че въпреки че смяната на правителството беше извършена без кръвопролития, президентът Abdallahi и няколко други политически фигури бяха арестувани и като има предвид, че президентът Abdallahi продължава да бъде лишен от свобода,

Ж.

като има предвид, че „Висшият държавен съвет“ е установен от хунтата, и като има предвид, че председателят на съвета, генерал Mohamed Ould Abdel Aziz, беше избран за държавен глава посредством „конституционна заповед“,

З.

като има предвид, че „конституционната заповед“, в която хунтата определя правомощията си и която я оправомощава да управлява чрез указ, е лишена от всякакво правно основание,

И.

като има предвид, че „Висшият държавен съвет“ избра министър-председател,

Й.

като има предвид, че трудностите, през които премина Мавритания по време на преврата, бяха от политическо естество, и поради това биха могли да се разрешат чрез мирни, политически средства и диалог,

К.

като има предвид, че въпреки тези трудности, Мавритания постигна значителен напредък по отношение на изключително деликатните въпроси на вътрешната политика, като например завръщането на бежанците, премахването на робството и либерализирането на медиите, и като има предвид, че това предвещава да бъде благоприятно за евентуалното развитие на стабилна демокрация,

Л.

като има предвид, че се изисква открит дебат между всички политически сили за установяване на средствата за възстановяване на конституционния ред и механизмите за управление на баланса между изпълнителната и законодателната власт, за да осигури, в рамките на конституцията, добър баланс между президента и парламента и необходимата политическа стабилност, без намесата на въоръжените сили,

М.

като има предвид различните средства за приключване на кризата и възстановяване на конституционния ред — предложение от политическите сили и „гражданското общество“ и по-специално, предложението от демократичната опозиция и „пътната карта на прехода“, предложена от Националното събрание,

Н.

като взе предвид проблемите на сигурността в ивицата Sahelo-Saharan, които водят до тероризъм, трансгранична престъпност и трафик на оръжия и наркотици, и имат дестабилизиращ ефект върху страните от подрегиона,

О.

като взе предвид ролята на Мавритания в борбата срещу тези заплахи за сигурността,

П.

като отбелязва осъждането на преврата от страна на международната общност и по-специално, групата държави от АКТБ, ЕКОВАС, АС, ЕС, Арабската лига и ООН, и решението на АС и МОФ да прекратят членството на Мавритания дотогава, докато не се възстанови демокрацията,

Р.

като има предвид, че на 22 септември 2008 г., Африканският съюз постави ултиматум на хунтата да възстанови конституционния ред и безусловно да върне на власт Sidi Mohamed Ould Cheikh Abdallahi до 6 октомври 2008 г.,

С.

като има предвид, че военната хунта отхвърли този ултиматум и като има предвид, че във вторник, 7 октомври 2008 г., Комисията на АС призова страните от АС да не признават извършителите на преврата (пучистите) в Мавритания,

Т.

като има предвид започването на процедурата на консултация между Европейския съюз и Мавритания, съгласно член 96 от Споразумението от Котону, който предвижда такива консултации, в случаите, в които една от страните счита, че другата страна не е изпълнила дадено задължение във връзка със зачитането на правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава,

У.

като има предвид, че Световната банка прекрати изплащането на помощи на Мавритания в размер на 175 милиона щатски долара; като има предвид, че прекратяването на плащанията ще засегне 17 национални проекта в Мавритания, както и участието на страната в регионалните проекти на Световната банка за, наред с други области, развитие на селските райони, здравеопазване, образование и инфраструктура (като пътно строителство),

Ф.

като има предвид, че полицията използва сила, за да прекрати неразрешените демонстрации, организирани от коалиция на политическите партии, призоваващи за възстановяване на власт на президента Abdallahi,

1.

осъжда свалянето от власт на президента и правителството от въоръжените сили в Мавритания, и подчертава, че установените по демократичен начин институции следва да се зачитат; изразява съжаление относно влошаването на обстановката, като се има предвид значителния напредък, постигнат в развитието на демокрацията и принципите на правовата държава през последните няколко години в Мавритания;

2.

отбелязва преместването на лишения от власт президент Sidi Mohamed Ould Cheikh Abdallahi в родното му село, където се намира под домашен арест, но продължава да призовава за незабавното му и безусловно освобождаване;

3.

призовава мавританските органи да насърчават спазването на правата на човека, включително свободата на изразяване, на събрания и сдружаване;

4.

поддържа становището, че широките консултации са единственото средство за прекратяване на кризата и осигуряването на възможност на демократичните институции отново да изпълняват функциите си, както и за пълното упражняване от страна парламента на всичките му прерогативи;

5.

призовава управляващите военни органи незабавно да се ангажират с програма за завръщане на конституционния ред и възстановяване на демократичните институции, и да не позволяват участието на военни в изборите;

6.

призовава, съответно, всички политически фигури в Мавритания, без отлагане, да установят подходяща рамка за провеждането на такива консултации;

7.

приветства започването на консултации между Европейския съюз и управляващите органи в Мавритания, и призовава Европейската комисия да предоставя на Съвместната парламентарна асамблея редовни доклади за напредъка на консултациите, провеждани съгласно член 96, и за установяването на график за възстановяване на конституционния ред, но изразява съжаление, че досега не е постигнат значителен напредък относно този въпрос;

8.

приветства съобщението на АС, че ще представи „конкретни цели“, след отхвърлянето на ултиматума му от страна на мавританския „Висш държавен съвет“;

9.

призовава АС и ЕС да разгледат всички целеви санкции, които могат да бъдат наложени на военните пучисти (забрана за пътуване, замразяване на авоарите и т. н.), в случай че в близко бъдеще не бъде поет никакъв ангажимент за ответен и надежден план за прекратяване на кризата и възстановяване на конституционния ред, но да не предприема никакви стъпки, които могат да изложат на опасност развитието на Мавритания и подобряването на условията на живот на нейното население;

10.

настоява, че населението на Мавритания, което вече е силно засегнато от икономическата криза и кризата с продоволственото осигуряване, не трябва да се превръща в заложник на настоящата политическа криза, и призовава Европейската комисия да приложи проектите за подкрепа на гражданското общество в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека,

11.

настоява хунтата да разгледа въпроса за множеството ползи за мавританското население от вземането на участие в политическия процес за мир, демокрация, просперитет и разбирателство в хуманен, социален и културен план, очертан на срещата на високо равнище за Средиземноморието, проведена на 13 юли 2008 г., в която участие взе Sidi Mohamed Ould Cheikh Abdallahi, президент на Ислямска република Мавритания;

12.

приветства изпращането на делегация на Комитета на посланиците от АКТБ и отбелязва приемането на резолюцията на Мавританското национално събрание от 14 септември 2008 г.;

13.

взема решение да изпрати парламентарна делегация на АКТБ-ЕС в Мавритания, с цел подпомагане на мавританския парламент да преоткрие единството си и да намери начин за излизане от кризата, който да е приемлив за всички заинтересовани страни;

14.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ-ЕС, Европейската комисия, Панафриканския парламент, Комисията на Африканския съюз, Съюза на арабския Магреб, Съвета за сигурност на ООН и Националното събрание и други органи на управление на Мавритания.

—

на заседанието си в Порт Морсби (Папуа-Нова Гвинея), проведено в периода 25-28 ноември 2008 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада от 29 март 2008 г. на Мисията на Панафриканския парламент за наблюдение на изборите относно общите избори в Република Зимбабве,

—

като взе предвид предварителното изявление от 29 юни 2008 г. на Мисията на Панафриканския парламент за наблюдение на изборите относно втория кръг на президентските избори и на изборите за парламент в Зимбабве,

—

като взе предвид междинното изявление от 30 юни 2008 г. на Мисията на Панафриканския парламент за наблюдение на изборите относно втория кръг на президентските избори и на изборите за парламент в Зимбабве,

—

като взе предвид предварителното изявление от 29 юни 2008 г. на Мисията за наблюдение на Африканския съюз (АС) в Зимбабве,

—

като взе предвид резолюцията относно създаването на правителство на националното единство в Зимбабве, приета на срещата на високо равнище на Африканския съюз на 1 юли 2008 г. в Sharm el-Sheikh,

—

като взе предвид принципите и насоките за провеждане на демократични избори, приети през 2001 г. от парламентарния форум на Южноафриканската общност за развитие (SADC), и принципите и насоките за провеждане на демократични избори, приети от срещата на високо равнище на SADC в Мавриций през август 2004 г.,

—

като взе предвид споразумението от 15 септември 2008 г. между Африканския национален съюз на Зимбабве — Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ), и двете формации на Движението за демократична промяна (ДДП) относно разрешаването на предизвикателствата, пред които е изправена Зимбабве,

—

като взе предвид Договора за Южноафриканската общност за развитие и протоколите към него, включително протокола на Южноафриканската общност относно изборите,

—

като взе предвид Учредителния акт на Африканския съюз, Африканската харта за правата на човека и народите и Новото партньорство за развитие на Африка (НПРА),

A.

като има предвид, че вторият кръг на президентските, парламентарните (долна камара) и на изборите за Сенат през март 2008 г., както и балотажът през юни, се проведоха при недопустими условия на насилие и нарушения на правата на опозицията, извършени от служители на зимбабвийската армия и милиции, изпратени от партията на Mugabe — ЗАНУ-ПФ,

Б.

като има предвид, че арестуването на Tandai Biti, главен секретар на партията на опозицията — ДДП, по време на изборната кампания за втория кръг на изборите, и опита за убийство на лидера на партията — Morgan Tsvangirai, който беше противник на Robert Mugabe и беше принуден да търси убежище в посолство на европейска държава, а след това да напусне страната, накара г-н Tsvangirai да се оттегли от президентските избори,

В.

като има предвид, че въпреки натиска, който беше оказан върху населението и отправяните заплахи от всякакъв вид, Morgan Tsvangirai спечели голямо мнозинство в първия тур на президентските избори, и като има предвид, че ДДП също така спечели парламентарните избори (долна камара) и изборите за председател на парламента,

Г.

като има предвид, че въз основа на официални резултати от проведения на 27 юни 2008 г. балотаж, президентът Robert Mugabe беше преизбран след оттеглянето на кандидатурата на Morgan Tsvangirai,

Д.

като има предвид, че много африкански мисии за наблюдение (Икономическата общност на западноафриканските държави, Панафриканския парламент, Африканския съюз) заявиха, че в резултат на насилието резултатите от изборите не са успели да отразят волята на хората,

Е.

като има предвид, че политическото споразумение от 15 септември 2008 г. относно принципа за сформиране на правителство на националното единство, с оглед прекратяването на кризата, представлява крачка напред, постигната благодарение посредничеството на президента Thabo Mbeki,

Ж.

като има предвид продължаващия застой в преговорите между двете страни относно правителство на националното единство,

З.

като има предвид, че злощастното провеждане на тези избори утежни вече и без това катастрофалното хуманитарно положение на населението на Зимбабве, като принуди хората към бягство далеч от дома или да напускат страната,

И.

като има предвид, че страната е изправена пред епидемия от холера, с разрушена на практика здравна система и нарушено водоснабдяване; като има предвид, че продължителността на живота е спаднала от 60 години за двата пола на 37 години за мъжете и 34 за жените през последното десетилетие; като има предвид, че 1,7 милиона души в Зимбабве понастоящем са носители на ХИВ,

Й.

като има предвид, че чрез Световната продоволствена програма по изхранване (СПИ) бяха предоставени хранителни продукти на 2 милиона зимбабвийци през октомври, но тази цифра се очаква да се увеличи до 5,1 милиона до началото на 2009 г., което означава, че половината от населението на страната в скоро време ще разчита на помощи,

K.

като има предвид, че според UNICEF, само 40 % от учителите в страната са заети с преподавателска дейност и само една трета от учениците посещават занятия,

Л.

като изразява загриженост относно недопустимия отказ да се допусне влизането в Зимбабве на делегация, състояща се от бившият президент на САЩ Jimmy Carter, бившия Генерален секретар на ООН Kofi Annan и защитника на правата на човека Graça Machel,

1.

твърдо осъжда кампаниите на насилие и отправяне на заплахи срещу населението, с цел да се повлияе гласуването на изборите през 2008 г., както и нарушенията на правата на опозицията;

2.

обявява, че, в контекста на такива драстични нарушения, изборите, проведени в Зимбабве през юни 2008 г., не могат да бъдат счетени за прозрачни, надеждни и справедливи;

3.

приветства усилията на африканското посредничество, водено от президента Thabo Mbeki, и призовава незабавно за поемането на по-голям ангажимент от страна на африканските страни и регионални институции, като Южноафриканската общност за развитие и АС, а също и на известни африкански личности, при договарянето, и при последващия мониторинг, за решение на положението в Зимбабве;

4.

потвърждава, че едно правителство на националното единство представлява решение за прекратяване на кризата за преходен период, който да позволи извършването на реформа на институциите и възстановяване на правовата държава; подчертава, че в споразумението за разделяне на властта от 15 септември 2008 г., страните са постигнали съгласие да работят заедно за устойчиво и продължително, демократично и мирно разрешение на настоящата политическа, икономическа и социална криза в Зимбабве;

5.

настоява всички страни по споразумението да спазят ангажиментите си и да се включат конструктивно и изцяло в прилагането на споразумението и да бъдат по-въздържани и умерени по време на преговорите; подчертава, че всички страни са равни, и следва да се въздържат от каквото и да е едностранно действие във връзка със сформирането на ново правителство;

6.

настоятелно призовава международната общност да гарантира бързото предоставяне на хранителна хуманитарна помощ на населението на Зимбабве;

7.

отбелязва опустошителното въздействие, което политическата криза оказва върху населението на Зимбабве; отбелязва, че ЕС е отпуснал 10 милиона евро в помощи, и призовава органите на Зимбабве да премахнат всички ограничения по отношение на агенциите за хуманитарна помощ и да гарантират, че хуманитарната помощ може да бъде доставена в съответствие с принципите на хуманност, неутралитет, безпристрастност и независимост;

8.

изразява дълбоко съжаление по отношение на положението на зимбабвийските бежанци в региона и осъжда действията на насилие срещу зимбабвийски бежанци в съседни страни; призовава Европейската комисия да подкрепи съседните страни с програми за финансова и материална помощ за бежанците;

9.

настоятелно призовава всички заинтересовани страни и международната общност да имат готовност да осигурят бързото доставяне на помощи за възстановяване на Зимбабве след конфликта;

10.

изразява дълбоко съжаление, че на хуманитарната делегация на „старейшините“, съставена от бившият генерален секретар на ООН Kofi Annan, бившият президент на САЩ Jimmy Carter и видната защитничка на правата на жените и децата Graça Machel, беше отказана входна виза от режима на Mugabe, тъй като те искаха да използват своето влияние за по-своевременно и дългосрочно предоставяне на помощ за страната и по този начин да сложат край на ужасните страдания на населението на Зимбабве; дълбоко подкрепя продължаващите усилия на „старейшините“ да облекчат хуманитарната криза в Зимбабве;

11.

призовава бъдещото правителство на националното единство да установи неутрален и независим мир и помирителна комисия, за да насърчи националния оздравителен процес, който ще направи нов преглед на престъпленията срещу човечеството, изтезанията, изнасилванията и други престъпления, извършени по време на вътрешни конфликти;

12.

счита, че е от съществено значение новоизбраният парламент да получи финансиране и подкрепа, за да увеличи капацитета си;

13.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ-ЕС, Европейската комисия, Панафриканския парламент, правителството и парламента на Зимбабве, Африканския съюз, Южноафриканската общност за развитие и Генералния секретар на ООН.

1.

призовава европейските институции незабавно да приемат и приложат наскоро одобреното предложение за „инструмент за прехрана“ в размер на 1 милиард евро, без същевременно да се намаляват бюджетите за двустранна помощ, за да се отговори на нуждите на развиващите се страни със значителна допълнителна помощ;

2.

призовава АКТБ и правителствата на ЕС да отговорят на спешните нужди на най-уязвимите — и по-специално жените и децата — чрез засилване на интервенциите в областта на прехраната и мрежите за сигурност и разширяване на системите за социална защита;

3.

подчертава, че голямото търсене и спекулациите са довели до покачване на цените на храните и горивата; отбелязва, че променливите цени на храните засягат конкретно най-уязвимите групи като деца, жени, социално слабите в градовете, хората без земя на село, земеделци, дребни земеделски производители и множество хора, засегнати или съвземащи се от шок и конфликти, като вътрешно разселени лица и бежанци; отбелязва, че въпреки намаляването на световните цени на храните, житните растения, оризът и цените на маслодайните семена се предвиждат да бъдат от 10 % до 35 % по-високи през следващите десет години, отколкото през последното десетилетие; отбелязва, че повишените цени на горивата засягат особено тежко земеделските производители в развиващия се свят, като водят до повишаване на цените на торовете и превоза, особено в страни без излаз на море;

4.

припомня, че Цел на Хилядолетието за развитие 1 е намаляване наполовина на процента от населението на света, което гладува, но приблизително 1 милиард души са засегнати от глада всеки ден, въпреки факта, че светът произвежда достатъчно храна, за да изхрани цялото си население;

5.

подчертава, че развиващите се страни, много от които нетни вносители на храна, са най-големите жертви на нестабилните цени на храните, и че е необходимо производството на храни да се постави като приоритетен въпрос в международния дневен ред;

6.

призовава АКТБ и правителствата на ЕС съвместно да гарантират, че за постигането на продоволствена сигурност са насочени достатъчно помощи и публични разходи, както е постановено в Декларацията от Мапуто на държавните и правителствените ръководители на държавите от АС през юни 2004 г.;

7.

призовава АКТБ и правителствата на ЕС да се увеличат инвестициите, за да се достигне 2 % растеж на година в селското стопанство, да се възстановят основните хранителни запаси, които са на рекордно ниски нива, и да се укрепят системите за наблюдение и информационните системи в световен мащаб;

8.

призовава богатите нации, включително държавите-членки на ЕС, както и новата администрация на САЩ, да намалят субсидиите за селското стопанство и да премахнат субсидиите за износ, както повечето богати страни обещаха в началото на Кръга от преговори в Доха, въпреки че в глобален аспект не е постигнат особен напредък;

9.

призовава правителствата на държавите от АКТБ да включат земеделските производители и едрите земеделци, много от които са жени, в процеса на изработване на политиките в областта на селското стопанство и земеползването;

10.

призовава правителствата на държавите от АКТБ да оправомощят малките земеделски производители, особено жените, като им осигурят достъп до земя, кредити и нови технологии, които ще увеличат производството;

11.

призовава Европейската комисия и държавите-членки на ЕС да подобрят съгласуваността между политиките в областта на селското стопанство, търговията и развитието;

12.

призовава международната общност да регулира световната финансова система, за да осигури прозрачност и обезсърчи неморалната спекулация, както и да реформира тази система, за да осигури по-силна позиция на развиващите се страни;

13.

призовава държавите-членки да намалят въздействието на забавянето на икономическия растеж в световен мащаб върху растежа на развиващите се страни, търговията и потоците от преки чуждестранни инвестиции чрез по-нататъшно подпомагане за увеличаване на търговския им капацитет, да подобри инфраструктурата им и улесни паричните трансфери;

14.

призовава освен това държавите-членки да спазят ангажиментите си по отношение на официалната помощ за развитие — т.е. тя да достигне 0,56 % от БНД до 2010 г. и 0,7 % до 2015 г. — и да не се използва финансовата криза, за да се оправдава намаляването на помощта, особено когато милиарди евро са били мобилизирани в изключително кратък период от време в отговор на световната финансова криза, докато международната общност явно има далеч по-голямо затруднение да предостави свежо финансиране за борба срещу глада и бедността;

15.

призовава ЕС и страните от АКТБ да предприемат мерки за премахване на „данъчния рай“, избягването на данъчно облагане и незаконното изтичане на капитали от развиващите се страни, които струват на тези страни 800 милиарда евро на година, с други думи, осем пъти повече от това, което те получават като помощ;

16.

призовава държавните ръководители на страните от АКТБ и държавите-членки на ЕС да използват срещата на високо равнище на ООН в Доха „Финансиране за развитието“, на 29 ноември-2 декември 2008 г., за да гарантират истински напредък при определянето на нови подходи за финансиране на по-справедливо световно развитие;

17.

призовава G20 да спази ангажиментите, поети по време на срещата на върха във Вашингтон от 15 ноември 2008 г.;

18.

призовава всички заинтересовани страни да работят заедно, за да осигурят успешно, устойчиво и навременно приключване на Кръга от преговори в Доха.