19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 325/1

—

изразява пълно съгласие с мнението, че глобалната заплаха от тероризъм е сериозна заплаха за демокрацията, правата на човека и икономическото и социално развитие на международната общност;

—

подчертава, че местните и регионални власти ще са основното звено в прилагането на Стратегията на ЕС за противодействие на тероризма. По-специално точно тези власти ще бъдат движеща сила при осъществяването на стълба на превенцията, както и при осъществяването на мерките за противодействие на терористични актове и за противодействие на радикализацията в държавите-членки;

—

признава важността на стратегията на ЕС против радикализацията, която се прилага едновременно със Стратегията на ЕС за противодействие на тероризма, но изтъква, че двете трябва да отделят място за прилагане на местно равнище, като се използват местният опит и разбиране, разработват се ясни рамки за разузнаване на равнище местни общности и се осигуряват подкрепа и ресурси за местните власти, за да могат те да реализират проекти срещу силната радикализация, където това е необходимо; подчертава, че развитието на ролята на регионалната и местната публична администрация в предотвратяването на тероризма и силната радикализация следва да бъде уточнено в сътрудничество с ЕС и правителствата на държавите-членки;

—

препоръчва да се проведат консултации с обществеността на местно равнище в държавите-членки, за да се осигури многоизмерно разбиране по отношение на местния опит и възприемане на тероризма, както и на мотивацията, водеща до екстремизъм. Държавите-членки следва да осигурят участието и включването в тези консултации на граждани, които обичайно не се ангажират с действия в рамките на местната демокрация;

—

приветства втората партньорска проверка на плановете за управление на кризите, която Комисията осъществява в момента; въпреки това призовава Комисията да осигури пълноценното и активно участие в проверката на местните и регионални власти;

—

приканва Съюза да гарантира, че всяка антитерористична политика взема предвид равенството и правата на човека и че интервенциите не водят до негативни преживявания за определени общности, подхранване на отчуждение и мотивиране на екстремизъм.

Докладчик

:

Лорд Graham TOPE (UK/АЛДЕ), член на управата на район Sutton, Лондон и на Столичното полицейско управление

1.

изразява пълно съгласие с мнението, че глобалната заплаха от тероризъм е сериозна заплаха за демокрацията, правата на човека и икономическото и социално развитие на международната общност;

2.

отбелязва, че вниманието неизбежно ще се насочи към терористичната дейност, вдъхновена от Ал Кайда и радикализацията в нашите общности, водеща до насилие и екстремизъм; въпреки това припомня, че много от неотдавнашните терористични актове бяха дело на хора, родени и израснали в съответната страна или в друга страна от ЕС, често като реакция спрямо вътрешната ситуация в страната, където е извършена атаката. Поради това е вероятно те да не са на религиозна основа. Все пак, КР признава, че заплахата от вдъхновения от Ал Кайда тероризъм е съществен проблем в сферата на сигурността, който стои пред ЕС;

3.

е на мнение, че борбата срещу тероризма в ЕС трябва да се концентрира върху два аспекта: от една страна, върху пряката борба срещу терористичната дейност, и от друга, върху превенцията. Причинно-следствената връзка, водеща до терористични актове на насилие, следва да се прекъсне колкото се може по-рано. Тук може да бъде много полезно да се проучат по-задълбочено причините и стимулите, които подтикват хората към подкрепа и финансиране на терористична дейност, както и към участие в нея;

4.

е на мнение, че не бива да се пренебрегва религиозният аспект във връзка с тероризма. Трябва по-ясно да се разпространява посланието, че терористичните действия не могат да бъдат оправдани по никакъв начин;

5.

поради това счита, че ЕС следва да предприеме инициативи и да подкрепя мерки, насочени към намаляване на тероризма чрез диалог между религиите и културите;

6.

счита сътрудничеството на ЕС с трети страни за извънредно важно за превенцията на тероризма. Следва да се насърчават засилени стратегии за това външно сътрудничество, както в обмена на информация, така и в полицейското и митническото сътрудничество с по-скоро практически характер;

7.

подчертава, че местните и регионални власти ще са основното звено в прилагането на Стратегията на ЕС за противодействие на тероризма. По-специално точно тези власти, наред с партньорите от правоприлагащите органи, които отговарят за защита на хората и имуществото, както на национално, така и на регионално равнище, ще бъдат движеща сила при осъществяването на стълба на превенцията, както и при осъществяването на мерките за противодействие на терористични актове и за противодействие на радикализацията в държавите-членки;

8.

насочва вниманието към значителния напредък, постигнат в осъществяването на останалите три стълба (защита, преследване и ответни действия) сред държавите-членки от момента на приемане на рамковото законодателство през 2002 г. Нещо повече, приветства предложенията в настоящата инициатива за засилване на борбата срещу тероризма; за създаване на правна основа за елементи на стратегията за противодействие на тероризма като признаването за престъпление на обучението и вербуването на терористи, публичната провокация към извършването на терористични актове, предотвратяването на използването на взривни вещества от терористи, използването в разследвания на правоприлагащи органи на данни за пътниците на авиолиниите, превенцията и наказанията за финансиране на тероризма, както и осъзнаване на необходимостта от инвестиции в научноизследователската и развойна дейност в областта на технологиите, с цел подпомагане усилията на полицейските служби в ЕС за защита на населението от терористични атаки;

9.

въпреки това заявява, че за засилване на борбата срещу тероризма ЕС трябва да увеличи инвестициите в разработването на мерки в рамките на стълба „превенция“, като си сътрудничи с държавите-членки, правоприлагащите органи и регионалните и местни власти, заедно с правоприлагащите органи, които са на тяхно подчинение. Превенцията на тероризма, насилието и екстремизма не могат да бъдат осъществявани единствено чрез законодателни мерки и тяхното прилагане. Освен това единствено наказателните мерки няма да бъдат ефикасни и усилията трябва да са насочени към предоставяне на положителни перспективи и място в обществото на особено уязвимите към радикализация и включване в терористични организации лица;

10.

счита, че необходимият подход за справяне с тероризма се състои в неговата превенция, чрез борба срещу факторите, които са тясно свързани с него, насърчават радикализацията и могат да доведат до терористична дейност;

11.

признава глобалния характер на тероризма и неговите източници на вдъхновение. Въпреки това посочва, че гражданите и общностите са тези, които изпитват последствията от него пряко, по един напълно реален и индивидуален начин. Тези, които планират и подкрепят актове на насилие и екстремизъм, живеят и действат свободно като европейски граждани и жители на ЕС в рамките на нашите общности, като използват и взаимодействат с местните служби, с органите на местната демокрация и местните жители. Вследствие на това, като се позовават на опита на ЕС, държавите-членки признават необходимостта от подробен анализ на причините и процесите, които подтикват европейските граждани по пътя на насилието и екстремизма и към Ал Кайда, за да могат те да бъдат разбрани и да им се противодейства;

12.

счита, че справянето с радикализацията изисква целенасочен отговор на местно равнище. Местните и регионални власти, които имат по-добър достъп до уязвимите групи, играят особено важна роля, за да гарантират на жителите на ЕС възможно най-пълна социална интеграция, без никаква дискриминация и в условия на мир и демокрация;

13.

припомня, че през 2003 г. Конгресът на Съвета на Европа прие конкретни препоръки относно ролята на местните власти в борбата срещу тероризма;

14.

приветства усилията на Европейската комисия да привлече вниманието върху стълба „превенция“ в стратегията за противодействие на тероризма, както и плановете за публикуване през 2008 г. на съобщение относно противодействието на силната радикализация. Все пак отбелязва, че превенцията представлява значителна културна промяна за агенциите за борба с тероризма и изисква знания, опит и сътрудничество от страна на местните и регионалните власти;

15.

подкрепя инициативата на Европейския съюз за обявяване на 2008 г. за „Европейска година на междукултурния диалог“, тъй като това е чудесно средство за насърчаване на дейния обмен, на толерантността и разбирателството между различните култури и религии;

16.

подчертава, че развитието на ролята на регионалната и местна публична администрация в предотвратяването на тероризма и силната радикализация следва да бъде уточнено в сътрудничество с ЕС и правителствата на държавите-членки. Поради това препоръчва във всяка държава-членка да се създаде система от мрежи на местните и регионални органи съвместно с националните правителства, полицията (в сътрудничество с регионалните звена, в чиито изключителни правомощия е защитата на хората и имуществото) и местните общности, с цел да се улесни обменът на добри практики във връзка със социалната интеграция, професионалното обучение и разбирането на насилието и екстремизма като явления, възникващи на местна почва в отделните квартали и райони;

17.

препоръчва да се проведат консултации с обществеността на местно равнище в държавите-членки, за да се осигури многоизмерно разбиране по отношение на местния опит и възприемане на тероризма, както и на мотивацията, водеща до екстремизъм. Държавите-членки следва да осигурят участието и включването в тези консултации на граждани, които обичайно не се ангажират с действия в рамките на местната демокрация;

18.

възнамерява да допълни настоящото становище, като подпомага Комисията и координатора за борба с тероризма в изготвянето на практически наръчник с най-добрите практики от областите, участващи в проекти за партньорство по противодействие на радикализацията;

19.

препоръчва КР да стане домакин на ежегодна проява за улесняване на стратегическото обучение чрез обмяна на опит между местните и регионални власти на общоевропейско равнище и за подкрепа за разработване на допълнителни начини за участие на местно равнище в превенцията на тероризма, насилието и екстремизма;

20.

признава важността на стратегията на ЕС против радикализацията, която се прилага едновременно със Стратегията на ЕС за противодействие на тероризма, но изтъква, че двете трябва да отделят място за прилагане на местно равнище, като се използват местният опит и разбиране, разработват се ясни рамки за разузнаване на равнище местни общности и се осигуряват подкрепа и ресурси за местните власти, за да могат те да реализират проекти срещу силната радикализация, където това е необходимо;

21.

призовава за приемане на разпоредбите на Конвенцията от Прюм относно засилване на трансграничното сътрудничество за борба срещу тероризма;

22.

призовава държавите-членки и полицията да разработят ясни и сигурни системи за обмен на информация между местните и регионалните партньори (включително местните и регионалните полицейски органи) и органите за борба с тероризма и превенция на силната радикализация;

23.

изтъква, че системите за събиране на разузнавателна информация на равнище общности трябва да отчитат задължително последствията за сигурността, основните права на гражданите и защитата на данните при обмена на информация между местните и регионални партньори и полицията. Необходимо е да се даде възможност на гражданите да информират анонимно общинските власти и полицията за възможни терористични актове;

24.

също така смята за необходимо да се изяснят границите между полицията, полицейските органи и местните власти по отношение на разузнаването на равнище общности; да се намерят начини местните и регионални партньори да имат увереността, че участието в такъв тип дейност няма да доведе до неблагоприятни резултати за отношенията в рамките на общностите; да се осигури защита на информационните източници, а партньорите, които не са ангажирани в прилагането на мерките, да имат доброволна допълваща роля;

25.

предлага Европейският съюз да разработи указания за създаване на канали за обмен на информация и за гарантиране на устойчивост, справедливост и сигурност на функциониращите системи;

26.

призовава държавите-членки да подкрепят местните и регионалните власти за осигуряване на по-тясно сътрудничество с полицията (национална и регионална) и правораздавателните органи в областта на наказателното право, с цел разработване на проекти за противодействие на радикализацията, а проектите да се изготвят въз основа на познаване на фактите, като се използва събраната полицейска информация, наред с местните и регионални опит и познания;

27.

предлага да се оказва подкрепа за междукултурния диалог и изпълнение на плановете за социална интеграция на местно равнище, с цел избягване на процесите на радикализация и прибягване до насилие;

28.

признава, че размерът на ресурсите, отделяни от държавите-членки, ще се различава в зависимост от разузнавателните данни. Въпреки това подчертава, че за да се прецени ефективността на текущите проекти, да се изгради дългосрочно партньорство между гражданите, правоприлагащите органи и правителствата по отношение на противодействието на тероризма, а също и да се отчетат променящите се гледни точки и демографска картина, е необходимо да се осигури постоянното участие на местните общности. Ресурсите и насочеността на проектите следва да бъдат съответно приспособени;

29.

препоръчва на държавите-членки и местните и регионалните власти да разработват проекти с общностите за противодействие на идеологията на насилието и екстремизма и за укрепване на общоприетите ценности. Подобни проекти следва да бъдат подкрепени чрез солидни професионални напътствия, а ефективността им да бъде предмет на независима оценка. Във връзка с това КР предлага държавите-членки и местните и регионални власти да идентифицират съвместно традиционните водачи в общностите, с цел разобличаване на склонните към насилие радикали и подкрепа за посланията, които представляват надеждна алтернатива на посланията на тези екстремисти;

30.

обръща внимание, че недоволството от обществото, чувството на безсилие и маргинализиране са сред известните основни причини за тероризма. В едно добре функциониращо демократично общество има по-малка опасност да се внедрят и разпространят терористични идеи и мрежи; ето защо счита за извънредно важно утвърждаването на демокрацията и зачитането на гражданските и политическите права да бъдат съществена част от мерките за борба срещу тероризма;

31.

признава, че тази терминология е сложен и деликатен въпрос и изисква значителни познания и изследвания от страна на участващите в проекти срещу радикализацията;

32.

препоръчва държавите-членки и регионалните власти да оказват подкрепа на уязвимите местни институции, като например училища, центрове за допълнителна квалификация, университети, джамии и религиозни институции, за да се идентифицират дейности на тяхна територия, насочени към насилие и радикализация, да се попречи на дейността на екстремистите и да се помогне на уязвимите спрямо пропагандата на насилие и радикализация групи да устоят на влиянието на екстремистите, като им се предоставят положителни и привлекателни алтернативи;

33.

препоръчва държавите-членки да работят в тясно сътрудничество със затворите и службите за пробация/превъзпитание, за да идентифицират, възпрепятстват и да окажат възпиращ ефект върху задържаните пропагандатори на насилие и радикализация;

34.

изразява убеденост, че прилагането на подобни проекти следва да бъде координирано на регионално равнище съвместно с полицията и полицейските органи и наблюдавано от местните и регионални власти или съответните органи на самоуправление, като те се отчитат на централното управление с цел оценка на ситуацията;

35.

смята, че за подкрепата за такива проекти е от съществено значение Европейският съюз, държавите-членки и полицията да развиват мрежи в рамките на ЕС — които включват полицейски звена на подчинение на регионите, с правомощия да защитават хората и имуществото, или сили за действие срещу терористични дейности — за установяване на най-добрите практики, за предоставяне на насоки, подкрепа и обучение на участниците в практическото приложение на местно равнище;

36.

признава, че водещата роля на местните и регионални власти е изключително важна за осъществяването на стратегиите за превенция на тероризма в държавите-членки;

37.

препоръчва местните и регионални власти да увеличават капацитетите на общностите, с цел противодействие на насилието и екстремизма, като им се предостави силно ръководство. С оглед на това препоръчва на властите да се стремят да:

38.

изразява убеденост, че прозрачните и отговорни полицейски служби са от основно значение за изграждането на доверие в органите за борба с тероризма и в изграждането на обществена подкрепа за антитерористичните операции, както и за акциите срещу насилието и екстремизма на национално и местно равнище. Поради това КР предлага както на държавите-членки, така и на регионалните власти с правомощия в областта на сигурността и защитата на хората и имуществото, които разполагат с отдели или звена за борба с тероризма, да обмислят начини за укрепване на отговорността за полицейския контрол на местно равнище, като ако е необходимо, се търси подкрепа и обучение от европейски и международни партньори;

39.

призовава Комисията да предложи начини, по които може да подкрепя държавите-членки с цел да се прецени как антитерористичната дейност може да бъде интегрирана в традиционните полицейски служби, като се улеснява взаимното обучение между държавите-членки и техните полиции, където е уместно;

40.

подчертава, че е важно полицейските служби да отразяват разнообразния състав на населението, на което служат, за да се изгражда доверие и да се осигуряват положителни канали за комуникация между полицията и обществото. Поради това КР смята, че трябва да се насърчава положителният дебат относно популяризиране на многообразието и равните възможности в системата на полицията на местно равнище в държавите-членки;

41.

приветства втората партньорска проверка на плановете за управление на кризите, която Комисията осъществява в момента;

42.

въпреки това призовава Комисията да осигури пълноценното и активно участие в проверката на местните и регионални власти. Като взема предвид резултатите от прегледа относно терористичните атаки в Лондон през юли 2005 г., тя следва да гарантира незабавното установяване на ясно разделение на отговорностите и командна верига между различните агенции и органи, на които е възложено разработването на планове за действие при извънредни ситуации и осигуряването на аварийни и спасителни служби;

43.

напълно подкрепя създаването на мрежи от асоциации, които да предоставят помощ за жертвите на терористични атаки и подчертава ролята на КР за улесняването на обмена на опит между държавите-членки;

44.

приветства плановете да се оказва подкрепа за изследвания и разработване на технически решения, за да се подпомогнат усилията в рамките на Съюза за защита на гражданите от терористични атаки; приканва Съюза да подкрепя технологичните решения в рамките на четирите стълба на стратегията, включително превръщането на интернет във враждебно място за екстремистите чрез разширяване обсега на разработките извън сектора на правоприлагането. С оглед на това КР приканва държавите-членки да предоставят съответните ресурси за разработки в тази област;

45.

призовава държавите-членки да изготвят механизми за координация в съответствие с правомощията на местните и регионални власти в областта на правоприлагането, така че в тяхната сфера на правомощия те да могат да осигуряват обществената безопасност на оживени места, по-специално що се отнася до използването на планирането за възпрепятстване на терористични актове;

46.

приканва Съюза да гарантира, че всяка антитерористична политика взема предвид равенството и правата на човека и че интервенциите не водят до негативни преживявания за определени общности, подхранване на отчуждение и мотивиране на екстремизъм.

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 325/6

—

вижда необходимост от подобряване на енергийната ефективност посредством технологични иновации и разработването на благоприятни за околната среда транспортни алтернативи. Транспортът следва да бъде насочен чрез превръщане на външните транспортни разходи във вътрешни към най-екологосъобразния вид транспорт с най-висока енергийна ефективност;

—

е на мнение, че следва да се установи общ език за управлението на железопътния трафик в ЕС;

—

счита, че при железопътния товарен транспорт голяма част от трасето се използва и от пътническия транспорт. Това може понякога да ограничи капацитета и надеждността на двете системи не само в агломерациите, но и в междурегионалния транспорт. ЕС следва, в сътрудничество с държавите-членки, да направи преглед на подобни затруднения и да съдейства за тяхното премахване, като се стреми към максимално използване на съществуващата и бъдещата железопътна инфраструктура. В дългосрочен план ЕС и държавите-членки следва да действат в посока на изграждането, най-напред в железопътната мрежа с най-голям трафик, на отделни мрежи за товарен и пътнически транспорт, но само когато недостигът на терени не представлява пречка;

—

счита, че планирането на градския транспорт, особено във връзка със системите за доставяне на стоки, изисква особено внимание от страна на местните власти, като организацията на урбанистичното разпределение се насочи към осигуряване на по-висока ефективност на системата както от екологична, така и от икономическа гледна точка;

—

счита, че местните и регионалните власти могат да играят основна роля в осъществяването на устойчива политика за превоз на товари, като развиват и правят достъпни вътрешните пристанища, включително комбинираната инфраструктура;

—

счита, че са необходими по-добри връзки между железопътните и морските решения, които в някои райони все още не са ефективни; подкрепя разработването на логистични решения от страна на местните и регионалните власти на териториите от вътрешността чрез създаването на логистични платформи и площадки за съхраняване на контейнери и насипни товари, които са основен инструмент за подобряване на глобалната система за дистрибуция на товари и за насърчаване на развитието и сближаването на териториите от вътрешността.

Докладчик

:

г-н José CORREIA (PT/ЕНП), кмет на гр. Tavira

1.

Съобщенията на Комисията относно товарния транспорт излизат вследствие на политическите безпокойства, изложени в Бялата книга за транспорт от 2001 г. и средносрочния преглед, публикуван през 2006 г. Като част от работата по тях бяха проведени 13 семинара и конференции и над 30 външни събития и бяха получени близо 160 коментара в писмен вид. Освен това до Комисията бяха изпратени над 500 сигнала за затруднения в областта на логистиката.

2.

В прегледа на Бялата книга е отразено развитието на положението от 2001 г. насам: все по-ускоряваща се глобализация на производството, несигурност по отношение на енергийните доставки, по-бързо глобално затопляне и разширяването на Европейския съюз след присъединяването на страните от Централна и Източна Европа. В светлината на тези събития се препоръчва разширяване на обхвата и инструментите на транспортната политика, за да може да се справи с новите предизвикателства. Съществува особена необходимост от подобряване на ефективността на различните видове транспорт, независимо дали се ползват поотделно или в комбинация (съмодалност).

3.

предвид насоките, произтичащи от споменатите по-горе проучвания, се налагат недвусмислено редица политически мерки за по-нататъшно развитие. Те включват:

4.

както и:

5.

и още:

6.

счита, че в дългосрочна перспектива следва да се изгради надеждна инфраструктура за железопътен транспорт с достатъчен капацитет, която да не създава конфликт между товарния транспорт и другите цели в областта на транспорта, както и другите социални интереси, и която да предлага условия, позволяващи осигуряването на енергийноефективен и съвместим с околната среда транспорт;

7.

счита, че в краткосрочна перспектива на първо място трябва да се установят затрудненията и недостигът на капацитет в системата и да се намери решение за тях;

8.

счита, че товарният транспорт, дори и разглеждан от гледната точка на големи национални и международни коридори, е немислим без участието на местните и регионалните власти, през чиито области преминават неговите трасета;

9.

счита, че с оглед на дистрибуцията на товари градоустройственото и регионално планиране е от съществено значение за създаването на поток от товарен транспорт, който да спестява енергия и да бъде съвместим с околната среда. Затова една нова транспортна политика трябва да разчита на активната подкрепа на всички участници, които могат да допринесат с нещо полезно за ефективността й, особено на онези, които работят на ниво, най-близко до гражданите, и които могат да решават проблемите по места;

10.

ефикасен превоз на товари, съвместим с опазването на околната среда, може да се постигне именно като се използва, където е възможно, транспорт по вътрешните водни пътища. Този вид транспорт може също да спомогне за намаляване на натовареността по маршрутите, свързващи пристанищата с вътрешността на страната;

11.

в интермодалните транспортни системи, терминалите, станциите за пренатоварване и пристанищата са важни елементи на инфраструктурата. Тяхното планиране и местоположение са в областта на правомощията на местните и регионалните власти. Важно е градовете да предвиждат подобни съоръжения на ранен стадий на тяхното градско планиране, което от своя страна предполага създаването на дългосрочни и стабилни условия за градското планиране от страна на ЕС и на националните власти;

12.

тъй като близо 40 % от превозните средства в ЕС се използват за дистрибуция или доставка на стоки и услуги, и тъй като повечето потребители са в големите градове, големите транспортни потоци, създавани в градовете, трябва да бъдат управлявани. Следва да се предвиди разпространението на най-добри практики в политиките за градски товарен транспорт;

13.

констатира, че със създаването на регионални или градски транспортни власти в държавите-членки се осигурява ценна подкрепа за съгласуване на различните желания, изисквания и резултати; Комитетът на регионите посочва, че това трябва да се осъществи, като се съблюдава принципът на субсидиарност;

14.

подчертава, че местните и регионалните власти разполагат с допълнителната възможност да провеждат диалог с производителите и получателите на товари;

15.

необходимо е да се обърне специално внимание на дистрибуцията на услуги и стоки в големите градове, тъй като далновидното планиране на градската логистична дейност е ключов фактор за градската мобилност;

16.

счита, че за в бъдеще местоположението на терминалите, центровете за логистична дистрибуция и сервизите ще изисква все по-голямо участие на местните власти;

17.

подчертава, че логистиката на регионално равнище ще представлява нова политика с големи перспективи за бъдещо развитие. Ще стане изключително важно управлението на взаимните връзки да се децентрализира към регионалните власти, като определянето на основните международни коридори остане в областта на правомощията на държавите-членки;

18.

счита, че местните власти с добри урбанистични политики могат да помогнат значително за увеличаване скоростта на железопътния транспорт; този принос е неоценим;

19.

счита, че спомагателните железопътни услуги, особено терминалите и разпределителните центрове, изискват специално внимание от структурните фондове;

20.

счита, че планирането на градския транспорт, особено във връзка със системите за доставяне на стоки, изисква особена подкрепа от страна на местните власти, като организацията на урбанистичното разпределение се насочи към осигуряване на по-висока ефективност на системата както от екологична, така и от икономическа гледна точка. За тази цел е необходимо да се положат усилия за подобряване на екологичната ефективност на превозните средства и за повишаване на коефициентите на натоварване, което да позволи да се подобри съотношението между броя на пътуванията и превозените товари;

21.

местните и регионалните власти могат да играят основна роля в осъществяването на устойчива политика за превоз на товари, като развиват и правят достъпни вътрешните пристанища, включително комбинираната инфраструктура;

22.

местните власти могат да насърчат транспорта по вътрешните водни пътища като прилагат политика за териториално устройство, управляваща по-конкретно избора на местата за икономическа дейност. Следователно е от значение местата, предназначени за предприятия, използващи голямо количество вода, за вътрешни водни пътища и вътрешни пристанища, да получават силна подкрепа от структурните фондове;

23.

подчертава факта, че местните и регионалните власти изпълняват все по-важна роля при изготвянето на логистични стратегии за ефективни и подходящи инфраструктури и процеси на планиране и координиране;

24.

голям дял от потоците на товарния транспорт натоварват транспортните мрежи на Централна Европа дори в случаите, когато местоназначението не се намира в Централна Европа. Предвид проблемите с капацитета на централноевропейските транспортни мрежи, от голямо значение е ЕС да подкрепи разширяването на връзки и коридори, които не натоварват тези мрежи или които допринасят за облекчаването им. Транспортните коридори Изток-Запад в Северна Европа са пример за такива връзки и същевременно допринасят за развитието на тези региони. В бъдещата стратегия за Балтийско море, която е в процес на изготвяне, се изтъква между другото значението на ефективните транспортни мрежи и мултимодални решения за създаването на устойчив и конкурентоспособен регион. От най-голямо значение е ЕС да продължава да отделя и занапред средства за подобни мерки, например чрез структурни фондове или специфични за сектора програми;

25.

обръща внимание на факта, че морският товарен транспорт има голямо значение за регионите с производство на суровини. Преработващата промишленост зависи от надеждните целогодишни доставки. За да се гарантира, че морският транспорт е оперативен и през зимата, използването на ледоразбивачи в TEN-Т следва да се стане приоритет;

26.

е на мнение, че при планирането на инфраструктурата в рамките на Европейския съюз, както и между ЕС и съседните страни и региони, ЕС следва да се стреми към интегриран подход. Пакетът на ЕС относно товарния транспорт следва да бъде в съответствие с другите вече изготвени и приети от Европейския съюз транспортни и инфраструктурни планове като например TEN-Т и картата на трансграничните транспортни коридори;

27.

припомня, че през последните години много региони разработиха стратегии от този тип, за да планират обемите за транспортиране в близко бъдеще и направиха необходимите изводи. Това предполага все по-добро трансгранично и транснационално сътрудничество в областта на логистичните проекти в Европа. Пример за тази тенденция е инициативата за логистиката на химически продукти в Централна и Източна Европа, подета от Европейската мрежа на регионите с химическа промишленост, с цел подобряване в дългосрочен план на общите условия в производствените центрове на химическата промишленост в Централна и Източна Европа посредством координирана стратегия. Друг пример е проектът за изграждане на железопътен коридор (EU4SeaRail) между Балтийско море, Северно море, Средиземно море и Черно море. Други важни примери за транспортни коридори в Северна Европа са коридорът на Ботнийския залив и Северната ос. Регионите също изиграха важна роля в разработването на логистични центрове, които да позволяват допълване на различни видове транспорт и модален обмен (в частност на товари), като се оптимизира използването на всички видове транспорт, подобно на логистичната платформа PLAZA в Арагон и нейните връзки с други платформи, като Eurocentre в Тулуза или различните пристанища на Иберийския полуостров;

28.

счита, че ефективният транспорт между страните в Европа може да допринесе значително за икономическия растеж. Поради тази причина приканва Комисията да вземе предвид тези съображения при подготовката на бъдещото преразглеждане на директивите относно Трансевропейските мрежи през 2009-2010 г., като на първо място бъде насърчено изпълнението на вече одобрени и включени като приоритетни във въпросната мрежа проекти, в частност за пътните отсечки, които затрудняват ефективния транспорт на товари, каквито са трансграничните пътища или тези, които минават през планински райони;

29.

приветства направените усилия, особено от финландското и германското председателство, за постигане на напредък в областта;

30.

в общи линии подкрепя анализа и мерките, предложени в Съобщенията, съставляващи пакета за товарен транспорт;

31.

все пак обаче препоръчва да се отчете необходимостта от добри връзки с местните и регионалните власти, както е изложено в горния параграф;

32.

си дава сметка, че една нова ефективна политика за товарния транспорт не може да проработи без стабилно сътрудничество с всички засегнати местни власти и регионални правителства; спешно призовава за създаването на такива здрави връзки и ще се постарае да даде своя принос за това;

33.

препоръчва да се положат допълнителни усилия, за да бъде осъзнат въпросът от всички политически сили, като се отчита голямата важност на сектора за БВП и за прякото и косвено въздействие върху икономиката и обществото като цяло;

34.

преразглеждането на Директива 96/53/ЕО не изглежда целесъобразно. Следва и занапред да се прилага подходът, насочен към по-благоприятни за околната среда решения, който означава повече влакове, но не задължително и повече камиони;

35.

посочва, че значителен дял от общия транспорт на товари е предназначен за градските агломерации. Ето защо планирането на разпределението на товарите от градовете и регионите е от голямо значение за енергийно ефективните и съвместими с околната среда потоци на транспортни товари. Местонахождението на терминалите за пренатоварване по отношение на общата мрежа е много важно в това отношение. Ето защо трябва да има добре функциониращо взаимодействие между местното и регионалното равнище и общата политика на ЕС в областта на логистиката на товарния транспорт. Комитетът на регионите счита, че политиката в областта на товарния транспорт следва да се развива в съответствие с плана за действие за градския транспорт;

36.

предвид цената на енергията, разглежда иновациите в областта на биогоривата като придобиващи по-голямо значение, но счита, че те трябва да се правят като се отчита изискването за поддържане на общия световен баланс в земеделието. Поради тази причина КР настоятелно приканва Европейската комисия да засили проучванията в тази област;

37.

застъпва се за либерализиране на целия железопътен транспорт, но с подчинени на обществения интерес правила за координиране;

38.

счита, че е желателно да се постигне възможно най-голям напредък при трасетата, предназначени само за товарен транспорт;

39.

счита, че с участието на местните и регионалните власти транспортните мрежи трябва все повече да се включват в логистичните политики, като се разработва понятието „площадки за съхраняване на контейнери и насипни товари“ и се отчитат очевидните тревоги, свързани с околната среда;

40.

счита, че са необходими по-добри връзки между железопътните и морските решения, които в някои райони все още не са ефективни; подкрепя разработването на логистични решения от страна на местните и регионалните власти на териториите от вътрешността чрез създаването на логистични платформи и площадки за съхраняване на контейнери и насипни товари, които са основен инструмент за подобряване на глобалната система за дистрибуция на товари и за насърчаване на развитието и сближаването на териториите от вътрешността;

41.

подчертава необходимостта от хармонизиране в бъдеще на технологическите средства и норми, които позволяват на влаковете бързо да преодоляват съществуващите понастоящем препятствия, свързани с различните системи за електрозахранване и разликите в разстоянието между релсите;

42.

е убеден, че Протоколът от Киото и последствията от него за транспортната политика трябва да окажат изключително осезаемо въздействие върху логистиката на товарите;

43.

счита, че в бъдеще идеалното решение би било цяла Европа да може да се прекосява много бързо с високоскоростни влакове, които от Лисабон ще стигат до целия Средиземноморски регион, Балтийско море и новите граници с трети страни;

44.

предлага да се изготвят по-задълбочени проучвания за установяване на затрудненията и за да се вземат необходимите мерки за тяхното премахване с оглед на съществуващата понастоящем инфраструктура и нормативна уредба. Счита, че за да се постигне по-бърз напредък по отношение на идентифицирането на проблемите и търсенето на решения, е препоръчително да се създадат мрежи за обмен на знания и добри практики между центровете, специализирани в областта на логистиката и интермодалността на местно и регионално равнище;

45.

счита, че трябва да се изготвят дългосрочни стратегии и планове за действие за разширяване на европейските коридори;

46.

подкрепя мерките за осигуряване на неутрални условия на конкуренция между държавите-членки;

47.

подкрепя хармонизирането и опростяването на правилата и регламентите, по-специално на стандартите в областта на мерките и теглилките, разпоредбите относно безопасността, свързани с укрепването на товарите и отговорността на страните, равенството пред закона независимо от мястото, където е установен превозвачът, общ език за контрол на трафика и на вноса от страни извън ЕС;

48.

счита, че трябва да се преодолеят административните спънки, като се увеличи в рамките на възможното документооборотът по електронен път;

49.

препоръчва по-голяма ефективност на транспорта по отношение на развитието и използването на капацитета на всеки вид транспорт, развитието и насърчаването на интермодалността;

50.

препоръчва по-голяма ефективност на транспортната система посредством усъвършенстване на логистичната политика за пристанищата и терминалите;

51.

счита, че информацията за местните условия и характеристиките на пристанищата трябва да бъде достъпна в Интернет.

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 325/12

—

желае да гарантира, че схемите за подкрепа са достъпни за всички производители на енергия от възобновяеми източници, независимо от мащаба на тяхното производство, включително за малките инсталации, и счита, че за да има последователност, подкрепата за енергията от възобновяеми източници трябва да бъде придружена от постепенно спиране на субсидиите за производство и използване на изкопаеми горива (с изключение на евентуалното подпомагане на инсталации за комбинирано производство на енергия за градска топлофикация), както и за производството и използването на атомна енергия. Следва да се направи изключение и в случаите, в които се прилагат техники за улавяне и съхранение на въглерод с цел намаляване на количеството въглероден двуокис, получен при употребата на изкопаеми горива;

—

препоръчва максимална координация между основните европейски законодателни актове в тази област, а именно Директивата относно енергийните характеристики на сградите, Директивата относно енергийната ефективност и енергийните услуги, третия пакет за либерализация на пазара на енергия и различните елементи от пакет „енергия-климат“, в който влиза и Директивата относно възобновяемите енергийни източници;

—

настоятелно приканва Комисията да измени член 4, така че той да изисква участието на местните и регионалните власти в изготвянето на националните планове за действие и надлежно да отчита този факт при оценяването на националните планове за действие;

—

отбелязва, че определянето на цел за по-голямо използване на биогорива в транспорта, според която делът им трябва да достигне 10 %, ще доведе до очакваните положителни последствия, само ако биогоривата се произвеждат от източници, чието получаване няма да наруши естественото равновесие в околната среда и осигуряването на хранителни продукти, нито икономическото равновесие на пазара и социалното равновесие в обществото.

Докладчик

:

г-жа Paula BAKER (UK/АЛДЕ), общински съветник в Basingstoke and Deane Borough

1.

приветства Директивата относно възобновяемите енергийни източници, тъй като счита, че производството на енергия от възобновяеми източници може да намали емисиите на парникови газове, да повиши сигурността на енергийните доставки, да насърчи технологичното развитие, да открие повече възможности за заетост и да допринесе за регионалното развитие;

2.

подчертава, че установяването на стратегически съюз на регионалните и местните власти за развитие на енергията от възобновяеми източници „отдолу нагоре“ е от жизненоважно значение с оглед на постигането на целите на директивата;

3.

настоятелно приканва за създаването на законодателна рамка, която да осигури дългосрочна стабилност на инвестиционните решения, така че дългосрочните проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, при които се използва широка гама от достъпни в днешно време технологии, да могат да станат конкурентоспособни по отношение на конвенционалните технологии;

4.

приветства приемането на задължителни цели в областта на възобновяемите енергийни източници. Въпреки това набляга върху факта, че с оглед осигуряването на ефективно изпълнение и постигане на крайните цели, е необходимо междинните цели, така както са определени в част Б от приложение 1 към предложението за директива, също да бъдат задължителни. Комитетът призовава местните и регионалните власти да участват в дискусиите с държавите-членки във връзка с изготвянето на Националните планове за действие, за да се осигури съответен контрол върху междинните цели и за да се определят оперативните инструменти, които следва да бъдат използвани на местно равнище;

5.

подкрепя твърдо предложението на Комисията държавите-членки да разработят електроенергийна мрежова инфраструктура, за да осигурят преноса и разпределението на произведената от възобновяеми източници електроенергия, и приоритетен достъп на тази електроенергия до мрежата, но подчертава, че достъпът трябва да бъде на справедлива и конкурентна цена, независимо дали това ще бъде постигнато посредством преференциални цени или по друг начин;

6.

подчертава също значението на мрежовата инфраструктура за осигуряване на преноса и разпределението на газ, топлоенергия от възобновяеми източници и остатъчна топлина, за да може да се осигури приемлив достъп на този вид електроенергия до съответните мрежови инфраструктури;

7.

счита, че операторите на мрежи следва да направят приемливи промени, за да осигурят достъп до възобновяемите енергийни източници, и да поемат разходите за тези промени; тези разходи не бива да се разпределят между всички потребители на енергия;

8.

подкрепя Европейската комисия в нейните призиви към националните, регионалните и местните власти за прилагане на политики за насърчаване на нискоенергийни и пасивни сгради. Въпреки че тези политики трябва да се разглеждат отделно, те са необходими, изключително важни и от значение за постигането на целите на Директивата относно възобновяемите енергийни източници. Комитетът препоръчва разпоредбите по този въпрос, съдържащи се в предложението за Директива относно възобновяемите енергийни източници, да бъдат надлежно отчетени при предстоящото преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Като цяло препоръчва максимална координация между основните европейски законодателни актове в тази област, а именно Директивата относно енергийните характеристики на сградите, Директивата относно енергийната ефективност и енергийните услуги, третия пакет за либерализация на пазара на енергия и различните елементи от пакет „енергия-климат“, в който влиза и Директивата относно възобновяемите енергийни източници. Именно за постигане на задължителните цели на отделните държави-членки е необходимо да се отдели възможно най-голямо внимание на транспонирането на Директивата относно възобновяемите енергийни източници на национално равнище;

9.

счита, че местните и регионалните власти притежават опит и установена компетентност, които им позволяват да влияят върху енергийната инфраструктура и политиките в своите региони. Много европейски региони вече демонстрират политическа ангажираност за насърчаване на енергията от възобновяеми източници на своя територия; те са си поставили конкретни цели в тази област и активно работят за тяхното постигане. Те вече оказват влияние върху енергийната инфраструктура и политики посредством териториалното устройство, регионалното развитие, влиянието върху действията на отделни граждани и в много случаи са насърчавали иновационните приложения на енергията от възобновяеми източници (слънчева енергия, геотермална енергия, енергия от биомаса и вода, вятърна енергия) във връзка със строителството и транспорта, както и в други области;

10.

отбелязва, че преходът от невъзобновяеми към възобновяеми енергийни източници предполага увеличение на местното относително маломащабно производство на енергия, което също така ще намали загубите при пренос на електроенергия на големи разстояния, ще изисква участието на всички местни и регионални власти и ще окаже влияние върху техните дейности;

11.

признава, че дейностите на местните и регионалните власти, посредством които те могат да допринесат за постигането на целите на директивата, включват:

12.

настоятелно приканва Комисията да не се поддава на натиска да изисква от държавите-членки да създадат централизирани и единни административни органи, които да разглеждат исканията за строителство на нови инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници и да предоставят подкрепа на такива инсталации;

13.

предупреждава за опасността от прилагане със задна дата на стандартите за „енергиен излишък“ по отношение на обществените сгради;

14.

отново припомняйки опита с НПДЕЕ, приканва Комисията да предостави всички необходими средства (включително човешки ресурси) и да предприеме всички мерки, които се налагат (включително съдебни действия и финансови санкции), за да гарантира, че държавите-членки ще представят в определените срокове качествени НПД, които да позволят постигането на целите на директивата;

15.

посочва, че наред с това, местните и регионалните власти контролират големи бюджети, предназначени за закупуване чрез обществени поръчки на енергопотребяващи стоки и услуги; подчертава, че в началните етапи от прехода към една Европа, в която енергията от възобновяеми източници ще има много по-голямо значение, следва да се насърчава съществената роля на местните и регионалните власти в регламентирането и иновационното обновяване на секторите, които произвеждат енергия от възобновяеми източници и преговорите с тях;

16.

признава, че действията на местните и регионалните власти за намаляване на общото търсене на енергия посредством дейности за подобряване на енергийната ефективност представляват важен принос за постигането на целите на Директивата за енергията от възобновяеми източници;

17.

счита, че голяма част от мерките (вж. например член 12), които ще бъдат включени в националните планове за действие, ще трябва да бъдат приложени от местните и регионалните власти. Местните и регионалните власти вече са взели съществени мерки и този опит би трябвало да се използва пълноценно при изготвянето, прилагането и наблюдението на НПД;

18.

поради това, настоятелно приканва Комисията да измени член 4, така че той да изисква участието на местните и регионалните власти в изготвянето на националните планове за действие и надлежно да отчита този факт при оценяването на националните планове за действие;

19.

припомняйки опита от Националните планове за действие в областта на енергийната ефективност (НПДЕЕ), КР призовава Комисията да публикува своевременно насоки за подготовката на НПД, в това число и план-образец. Включването на местните и регионалните власти в изготвянето на НПД ясно ще се открои като един от важните моменти в процеса на подготовка на НПД, във всеки модел, основен план или друга форма на препоръка, публикувана от Европейската комисия във връзка с НПД;

20.

настоятелно приканва Комисията да вземе мерки за насърчаване на съществуващите понастоящем схеми за подкрепа за енергията от възобновяеми източници, като структурните фондове, достъп до заеми от ЕИБ, схемата „Интелигентна енергия за Европа“, свързана с Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), различни програми и инициативи по 7-ата Рамкова програма за научноизследователски и развойни дейности и плана на Комисията, изложен в Съобщението относно „Европейски стратегически план за енергийните технологии“ COM(2007) 723 окончателен;

21.

желае да гарантира, че схемите за подкрепа са достъпни за всички производители на енергия от възобновяеми източници, независимо от мащаба на тяхното производство, включително за малките инсталации, и счита, че за да има последователност, подкрепата за енергията от възобновяеми източници трябва да бъде придружена от постепенно спиране на субсидиите за производство и използване на изкопаеми горива (с изключение на евентуалното подпомагане на инсталации за комбинирано производство на енергия за градска топлофикация), както и за производството и използването на атомна енергия. Следва да се направи изключение и в случаите, в които се прилагат техники за улавяне и съхранение на въглерод с цел намаляване на количеството въглероден двуокис, получен при употребата на изкопаеми горива;

22.

желае Комисията да признае приноса на научната и развойна дейност и да осигури достатъчна подкрепа за нейното насърчаване с цел използване на чисти и възобновяеми морски енергийни източници като вятъра, вълните, приливите и отливите и океанските течения. КР припомня, че националните и регионалните програми за подпомагане, които предоставят решения, съобразени със ситуацията на национално, регионално и местно ниво, показаха, че могат да насърчат успешно енергията от възобновяеми източници. В тази връзка и въпреки че е желателно да има допълнителна помощ от страна на ЕС, националните и регионалните програми за подпомагане трябва да продължават да бъдат основните инструменти за насърчаване на този вид енергия. Следва да се избягва всякаква стандартизация на сроковете и условията на програмите за подпомагане на европейско равнище;

23.

отбелязва, че предложението на Комисията за общоевропейски гаранции за произход на електроенергията и на енергията за отопление и охлаждане, произведени от възобновяеми източници, е в съответствие със становището на Комитета на регионите относно ограничаване на глобалното изменение на климата (1), в което се отправя призив за въвеждането на зелени сертификати;

24.

смята, че използването на гаранции за произход в търговията и счетоводството е прекалено сложно, и предлага Комисията да го преразгледа и изясни, с цел да се гарантира в по-голяма степен прозрачността и правната сигурност на системата. КР препоръчва също така Комисията същевременно да гарантира, че системата за обмен и продажба на гаранциите за произход не представлява опасност за осъществяването и ефективността на националните и регионалните програми за подпомагане, и да разгледа въпроса за отделен сертификат за доброволна търговия;

25.

счита, че трябва да се отчита приносът на маломащабното производство на електроенергия, за да може този елемент от цялостния енергиен пакет на всяка държава-членка да получи съответното признание и подкрепа;

26.

отбелязва, че производството, разпределението и потреблението на енергия се променят бързо и смята, че тези промени ще се ускоряват през следващите години; поради тази причина трябва да има широко разпространение на информация и обучение, така че производителите, специалистите по монтаж и потребителите на енергия да имат правилно разбиране за новите технологии, което ще позволи промените да се извършат по ефективен и справедлив начин;

27.

подкрепя предложението на Комисията държавите-членки да гарантират предоставянето на подходяща информация, насоки и схеми за акредитация;

28.

подчертава, че местните и регионалните власти изпълняват важна роля в образованието и обучението, и гражданите все по-често се обръщат към тях за по-качествена информация от тази, която се предоставя понастоящем; те ще вземат също така пряко участие в прилагането на насоките за контрола върху планирането и за стандартите в новото строителство. Поради тази причина настоятелно приканва местните и регионалните власти да участват пълноценно в разработването и прилагането на програми за повишаване на осведомеността и предоставяне на информация, насоки, образование и обучение;

29.

отбелязва, че регионалните и местните власти насърчават използването на биогорива, например чрез събиране на използвано олио за готвене с цел производство на биодизел за общинските превозни средства, производство на биогаз от отпадни води и други биологични отпадъци, също предназначен за общинските превозни средства, и производство на дървесни пелети, които се използват предимно за отопление, но също и в схемите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, и за които се използват суровини от горите, управлявани на местно ниво, и от дървесните отпадъци. Предприетите в различни европейски региони инициативи за създаване на „мрежи за биогорива“ също трябва да бъдат подкрепени. С тези мрежи се цели координиране на производството и потреблението на биогорива на регионално ниво. При условие, че е налице устойчиво производство на биогорива, т.е. ако се отчитат всички икономически, екологични и социални аспекти, това може да бъде принос за развитието на регионалната икономика;

30.

счита, че целта, според която делът на използваната в транспорта енергия от възобновяеми източници трябва да достигне 10 %, ще се постигне най-добре като се увеличи използването на електрически превозни средства, захранвани с електроенергия, произведена от възобновяеми източници;

31.

твърди, че биогоривата, произвеждани от отпадъци, вторични продукти и остатъци имат две предимства по отношение на изменението на климата, тъй като намаляват емисиите от транспорта и изваждат някои материали от потока на отпадъците, с което се постига икономично използване на ограничените ресурси, като биомасата е един пример в това отношение. Освен това произведените по този начин биогорива не представляват конкуренция при производството на храни;

32.

отбелязва, че по-голямото използване на биогоривата в транспорта ще доведе до очакваните положителни последствия, само ако биогоривата се произвеждат от източници, чието получаване няма да наруши естественото равновесие в околната среда и осигуряването на хранителни продукти, нито икономическото равновесие на пазара и социалното равновесие в обществото;

33.

отбелязва, че увреждащите човешкото здраве емисии на атмосферни замърсители, които се дължат на използването на биогорива в транспорта, имат различни характеристики в зависимост от източника. Следователно биогоривата могат да допринесат за подобряване или влошаване на качеството на въздуха, в чието управление местните власти имат основна роля;

34.

поради тази причина призовава да се проведат задълбочени изследвания на емисиите на отработените газове, които се произвеждат при използването на различни биогорива, и въздействията върху качеството на въздуха да се отчитат по един цялостен начин при оценяването на устойчивостта;

35.

препоръчва в националните планове за действие (НПД), в чието изготвяне ще се включат регионалните и местните власти, да се посочват изрично ресурсите, които ще бъдат използвани за производство на биогорива. В НПД би трябвало да се отчете специфичният характер на природните ресурси на държавите-членки, както и потенциалът на селското и горското стопанство във всяка една от тях;

36.

настоятелно приканва да се подкрепят горивата, които предлагат съществени, количествено измерими икономии на емисии на парникови газове;

37.

разбира, че събирането на целулозна биомаса (2) и водорасли, само когато са съвместими с други морски дейности, оказва по-слабо влияние върху хранителната промишленост и при него ресурсите от земя се използват в по-слаба степен; въпреки че производствените методи все още са в процес на разработване, се твърди, че икономиите на парникови газове достигат до 90 % (3). Освен това чрез анаеробно разлагане на отпадъци може да се добива гориво от биогаз и същевременно да се намалят емисиите на парникови газове;

38.

призовава Европейската комисия за по-нататъшно развитие на критериите за екологична устойчивост на биогоривата, дефинирани в член 15 от предложението за директива. С тези критерии би трябвало по-специално да се намери решение на следните въпроси, които са от решаващо значение за устойчивостта на биогоривата като цяло:

Освен това, във връзка с гореспоменатите примери за регионални мрежи, КР приканва Комисията надлежно да вземе под внимание потенциала на регионалните вериги за производство и потребление;

39.

настоятелно приканва за точна оценка на устойчивостта на биогоривата в съответствие с технологичните промени и измененията на минималните изисквания за икономия на парникови газове, наложени в резултат от развитието на технологиите;

40.

счита, че по отношение на биогоривата, произведени в и извън ЕС, трябва да се прилагат критерии за устойчивост, за да се създаде у обществеността увереност в правилността на решенията й за закупуване на биогорива и в програмите на местните власти;

41.

биогоривата следва да се произвеждат по устойчив начин и с възможно най-слабо въздействие върху климата. В никакъв случай не трябва засадени с трайни насаждения площи да бъдат изсичани, за да се създадат площи за отглеждане на енергийни култури, които де факто поглъщат по-малко въглероден двуокис.

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 325/19

—

отправя искане към Комисията за ускоряване приемането на законодателството относно включването на въздушния транспорт в СТЕ и за включване в най-кратък срок на сектора на морския транспорт в СТЕ;

—

изразява загриженост, че директивата не насърчава намалението на емисиите на парникови газове в сектора на управлението на отпадъците — сектор, който е от особено решаващо значение както за емисиите, така и за планиране на земеползването;

—

поне 30 % от приходите, получени от търга за квоти следва да се използват от държавите-членки за техните местни и регионални власти за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и насърчаване на енергийната ефективност при крайното потребление, за да се спази целта на Общността до 2020 г. използването на енергия от възобновяеми източници да достигне 20 % и енергийната ефективност да се увеличи с 20 %; да се стимулира предприемането на мерки за намаляване на парниковите газове в секторите, които не влизат в обхвата на СТЕ, по-специално в секторите на транспорта и отпадъците;

—

препоръчва мерки за подкрепяне на отделни енергоемки промишлени отрасли в случаите на „изместване на въглеродните емисии“;

—

най-късно половин година след влизането в сила на настоящата директива, Комисията, след проведени консултации със съответните социални партньори и Комитета на регионите, представя конкретни предложения за предотвратяване на изместването на емисии на СО2 при енергоемки отрасли или подотрасли.

Докладчик

:

г-н Pietro MARRAZZO (IT/ПЕС), Председател на регион Lazio

1.

Припомня, че местните и регионални власти допринасят в голяма степен за успеха на европейските инициативи и играят решаваща роля в прилагането на екологичните, индустриалните и енергийните политики;

2.

подкрепя конкретното прилагане на принципа „замърсителят плаща“ във всички политики на Общността, свързани с опазването на околната среда и климата. Всъщност интернализирането на екологичните разходи на стоките и услугите представлява основен елемент с оглед на гарантирането на подходящи публични политики, насочени към устойчиво, балансирано и екологично-съвместимо икономическо развитие;

3.

по тази причина оценява положените досега от Европейската комисия усилия за създаване на ефективен пазар на въглеродни емисии, който да е в състояние да определи, в система на свободно договаряне, „цената на замърсяването, причинено от един тон въглероден двуокис“;

4.

приветства предложението за приспособяване и актуализиране на Европейската схема за търговия с емисии (СТЕ) в съответствие с досега получените резултати и с констатираните през първия период на действие на схемата (2005-2007 г.) елементи;

5.

смята, че независимо от постигнатите резултати е необходимо допълнително подобряване на прозрачността и надеждността на СТЕ в дългосрочен план и че следва да се обръща внимание на социалните и екологични последствия от предложените мерки, по-специално на регионално и местно ниво;

6.

припомня, че предложеното от Комисията опростяване, съдържащо възможност за изключване на най-малките промишлени инсталации и изясняването на понятието за горивна инсталация, допринасят за надеждността, ефективността и прозрачността на пазара на въглеродни емисии като цяло;

7.

въпреки това приканва Комисията да не се ограничава с общо позоваване на възможни мерки на данъчната политика (въглероден данък), а да уточни еквивалентните мерки, които държавите-членки биха могли да предприемат с цел намаляване на емисиите от малките инсталации;

8.

констатира, че по отношение на отдаването на квотите на търг е целесъобразно да се премине от етап на напълно безплатно разпределение към последователно и постепенно разпределение чрез публични търгове; подкрепя категорично необходимостта от защита на най-бедните слоеве от населението при евентуалното увеличение на цената на промишлените продукти и на други енергийни източници, по-специално на електроенергията, включително като им помага да подобрят енергийната ефективност на жилищата си;

9.

подкрепя предложението на Комисията за промяна в използвания досега подход, според който всяка държава-членка приемаше свой национален план за разпределение (НПР), и оценява решението да се определят общи цели на ниво Общност, вписващи се в стремеж за единност и солидарност в целия ЕС;

10.

изразява съгласие с предложението на Комисията относно включването на процесите на улавяне, пренос и съхранение на въглероден двуокис в геоложки обекти в СТЕ и по този повод отправя искане за оказване на подходяща подкрепа на научноизследователската дейност, във връзка с технологии, които все още се нуждаят от допълнително развитие и инвестиции, при положение, че е взето предвид разрушителното въздействие, което съхраняването на въглерод би могло да има върху екосистемите, в които то се осъществява;

11.

припомня важната роля, която научноизследователската дейност в областта на енергията и опазването на околната среда може да играе за намаляване на емисиите и за необходимото адаптиране, и се надява, че директивата ще се превърне в ефективен инструмент за осигуряване на постоянен източник на финансиране на подобни дейности;

12.

настоява включването на нови сектори и дейности в СТЕ да бъде не само от гледна точка на рисковете за намаляване на конкурентоспособността на европейските предприятия на международния пазар, но също така да се вземе предвид предизвиканото от този сектор действително замърсяване, оценката на потенциала за технологични подобрения в съответния сектор, както и проверката на границите, в които допълнителните разходи могат да бъдат прехвърляни върху крайния потребител;

13.

затова отправя искане към Комисията за ускоряване приемането на законодателството относно включването на въздушния транспорт в СТЕ и за включване в най-кратък срок на сектора на морския транспорт в СТЕ (вж. становище CdR 22/2008, параграф 65);

14.

одобрява включения в новата СТЕ принцип на сътрудничество и солидарност между най-напредналите в технологично отношение страни (с индустриални сектори с най-висока енергийна ефективност) и по-слабо развитите страни (с най-енергоемки икономики, които се нуждаят от увеличение на своя растеж);

15.

оценява досега положените от Европейския съюз усилия за участие в международните преговори за прилагане на Протокола от Киото, като наскоро провелата се конференция в Бали, и за изготвяне на общи световни стратегии, по-специално относно разпределянето на усилията между богатите и развиващите се страни; затова изразява желание досега постигнатите резултати да бъдат допълнително укрепени и развити въз основа на споразуменията, които ще бъдат постигнати на предстоящите международни конференции в гр. Познан и гр. Копенхаген;

16.

призовава за предприемане на допълнителни мерки в областта на борбата срещу изменението на климата и за разширяване на целите, определени от СТЕ, така че да може да се достигне целта за общо намаляване на емисиите с 30 %, определена в международните споразумения по този въпрос;

17.

подчертава необходимостта предвиденото международно споразумение да води към равностойно третиране на засегнатите сектори в световен план; ето защо следва да се определят минимални изисквания, на които трябва да отговаря едно споразумение, за да може да бъде считано за международно споразумение по смисъла на директивата;

18.

набляга на необходимостта да се разполага с подходящи анализи относно разходите и ползите, свързани с включването на нови производствени сектори в СТЕ, с цел да се избегне изкривяване на конкуренцията, причинено от надпреварата между нееднородни промишлени сектори, вследствие на ограничаването на емисиите на парникови газове;

19.

изразява загриженост, че директивата не представлява инструмент, който стимулира намалението на емисиите на парникови газове в сектора на управлението на отпадъците — сектор, който е от особено решаващо значение както за емисиите, така и за планиране на земеползването;

20.

припомня, че успоредно с търговията с квоти за емисии на парникови газове е необходимо да се положат големи усилия, за да се осъществи преди всичко преход към по-екологосъобразни видове транспорт. Националните правителства трябва да поемат отговорност в това отношение и да доразвият трасетата на железопътния и водния транспорт, както и да насърчават интермодалния транспорт като цяло;

21.

установява, че рискът от загуба на конкурентоспособност в промишления сектор все още не е напълно оценен от Комисията и че в новата директива все още не са предвидени подходящи мерки за подкрепа и защита на европейските икономики; във връзка с това подчертава важното значение на стабилната и привлекателната за инвестициите среда, както и необходимостта своевременно да се избегне рискът от прехвърлянето на емисиите в страни, в които законодателството в областта на екологията не е толкова строго и разходите са по-малки (изпускане на въглерод — carbon leakage); смята, че е необходимо във възможно най-кратък срок Комисията да представи пред Европейския парламент и Съвета предложения за валидни в целия ЕС и напълно хармонизирани разпоредби за раздаване на безплатни квоти. Тези разпоредби следва да отчитат положението на секторите и подсекторите с високо енергопотребление, при които съществува значителен риск от прехвърляне на въглеродни емисии на СО2;

22.

препоръчва усилията, необходими за борбата с изменението на климата, да се разпределят равномерно между съответните промишлени оператори и крайните потребители, като се избягва рискът всички допълнителни разходи, произтичащи от приетите стратегии, да се прехвърлят върху крайните потребители, особено в някои производствени сектори;

23.

установява, че в предложението на Комисията не се отделя достатъчно внимание на необходимостта от избягване на неблагоприятните икономически последствия за по-бедните слоеве от населението, що се отнася до възможното въздействие, което директивата може да окаже върху цената на електроенергията; затова отправя искане Комисията да наблюдава пазара в по-голяма степен, да засили доверието на потребителите и да ограничи рисковете от пазарни манипулации;

24.

застъпва се при раздаването на безплатни квоти да бъдат оценени вече постигнатите от отделни предприятия намаления на емисиите; по този начин инсталации, които в своя производствен сектор представляват еталон поради най-ниски емисии на производствена единица, биха могли да получат 100 % безплатни квоти;

25.

подчертава факта, че местните и регионални власти са първите, които се сблъскват с последствията от настоящото изменение на климата и по тази причина трябва да бъдат включени по подходящ начин в приемането на всички стратегии за борба срещу изменението на климата и за приспособяване към него;

26.

насочва вниманието на Европейската комисия към необходимостта при преразглеждането на СТЕ да се вземат предвид не само последствията върху конкурентоспособността на национално или международно равнище, но също и рисковете, които тези мерки носят по отношение на конкурентоспособността и привлекателността на различните региони в ЕС;

27.

затова препоръчва да се вземат под внимание изискванията на регионалните политики за развитие и отбелязва, че за да се повиши прозрачността и да се постигне по-ефективно функциониране на пазара на въглеродни емисии, някои промишлени инсталации могат да бъдат подложени на значително преструктуриране, а най-ниско ефективните от тях, или тези, които са в кризисно състояние, могат да бъдат изключени от производствената система; в тези случаи препоръчва да се предвидят дейности за подкрепа на процеса на необходимото промишлено преструктуриране и преквалификация за оказване на помощ на засегнатите работници;

28.

признава, че по отношение на укрепването и адаптирането на СТЕ е нужно да се подобри цялостната последователност на мерките и да се определят по-амбициозни цели, които, чрез международните споразумения, намиращи се в процес на преговори, да предвиждат намаляване на емисиите на парникови газове с 30 % до 2020 г.;

29.

смята, че е целесъобразно със съдействието на местните и регионални власти да се привлече обществото в усилията, които ЕС полага за борба с настоящото изменение на климата; такъв вид дейности, насочени към повишаване на обществената осведоменост, трябва да имат за цел както да стимулират правилното личностно поведение по тези въпроси, така и да разясняват на широката публика важните промишлени и технологични проблеми, които стоят в основата на приетите стратегии;

30.

смята, че е нужно да се засили дейността на местните и регионални власти в областта на обучението и информирането на крайните потребители, както и на операторите от малките и средни предприятия, попадащи в приложното поле на директивата относно СТЕ.

—

да възложи на регионалните и местните власти роля в дейностите, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове и да им осигури съответното финансиране;

—

да възложи на регионалните и местни власти специфична роля в насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници и на енергийната ефективност;

—

да финансира на регионално и местно равнище дейностите по намаляване на емисиите на парникови газове в секторите, които не влизат в обхвата на приложение на директивата относно СТЕ, като например секторите на транспорта и на отпадъците;

—

да финансира дейностите в областта на обучението и информацията, насочени както към гражданите, така и към предприятията, обхванати от директивата относно СТЕ.

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 325/28

—

изразява загриженост по повод недостига на финансови средства за развитие на селските райони. За по-нататъшни инвестиции в новите предизвикателства, приложното поле не трябва да включва единствено средствата по първия стълб, ето защо той настоява за свързване на тази загриженост с други политики на ЕС, най-вече с политиката за сближаване;

—

отправя настойчиво предложение за насърчаване на синергиите между политиката за развитие на селските райони и други политики на ЕС, по-специално политиката за сближаване;

—

подкрепя умножаващите се призиви за инвестиции в изследователска дейност, свързана със селскостопанските въпроси, и за прилагане на резултатите от тази дейност, приветства предложението на ЕК за търсене на синергия със Седма рамкова програма за научни изследвания;

—

смята, че с оглед на посрещането на новите предизвикателства, Европа трябва да се стреми към затворен цикъл на икономика и следователно да насърчава и подкрепя иновативното земеделие като цяло;

—

смята, че с оглед на борбата срещу изменението на климата, трябва да се насърчават интегрирани стратегии във връзка с храните;

—

смята, че регионите трябва да бъдат насърчавани да развиват и да поощряват местното производство на храни и хранителни продукти, когато това намалява въглеродния отпечатък;

—

предлага предложеното увеличение на квотите за мляко още отсега да бъде повишено на 2 % годишно, но също и Комисията да гарантира положението на земеделските производители в уязвими райони, ако то се влоши поради увеличените квоти за мляко;

—

смята, че Европа носи социалната отговорност за полагане на максимални усилия принципът „People, Planet and Profit“ („хора, планета и печалба“) да залегне в резултатите от текущите и бъдещите преговори в рамките на СТО;

—

би искал да заяви, че местните и регионалните органи на управление в повечето държави-членки на ЕС придобиха значителен опит в областта на развитието на селските райони, и би приветствал покана, отправена към тези органи, да поемат по-голяма отговорност в осъществяването и насочването на политиката на ЕС в областта на селското стопанство и развитието на селските райони.

Докладчик

:

г-жа Lenie DWARSHUIS–VAN DE BEEK (NL/AЛДE), Член на Изпълнителния съвет на провинция Zuid-Holland

1.

отбелязва стратегическото значение на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост за Европа, взема под внимание твърде мултинационалната сфера на действие на предприятията и се обявява за качествено селскостопанско производство във всички региони; споделя позицията на Европейската комисия (ЕК) относно значението на Общата селскостопанска политика;

2.

изразява съгласие, че създаването на система, която гарантира определено равнище на самостоятелно задоволяване на потребностите от храни на населението на Европа, налага, при необходимост, да се прилага подходът за управление на кризи и признава, че що се отнася до производството на храни, пазарът не винаги може да постигне баланс между доходите на производителите и цялото търсене от страна на обществото, което оправдава и провеждането на общата селскостопанска политика;

3.

по отношение на препоръките, които вече са включени в законодателните предложения, подчертава, че много от препоръките, отправени в прогнозното му становище относно „Състоянието на Общата селскостопанска политика“ (CdR 197/2007), не са загубили своята валидност; освен представените законодателни предложения са необходими обаче допълнителни опростявания, с цел постигането на реално намаляване на бюрократичната тежест за регионалните органи, отговорни за прилагането на ОСП, а също и за земеделските стопани. За тази цел по-специално е необходимо по-голямо опростяване в областта на кръстосаното спазване. В тази връзка едно увеличаване на задълженията в Приложение III също не бива да води до повече тежести. Освен това при прилагането на отделните мерки относно отделните стандарти съгласно Приложение III, би трябвало да се отчитат регионалните и природните дадености, които често значително се различават помежду си. Трябва да се има предвид и вече съществуващият набор от разпоредби;

4.

пледира, за разлика от посоченото в прогнозното му становище, премахването на задължителното оставяне на земи под угар да бъде подкрепено от факултативни мерки за опазване на околната среда за определени площи в рамките на втория стълб;

5.

препоръчва предложенията за увеличаване на квотите като подготовка за премахването на квотния режим да бъдат преосмислени на фона на актуалната ситуация на пазара на мляко. Би трябвало да се изберат подходящи инструменти и да се предоставят на разположение необходимите за тях финансови средства, с което да се предотвратят отчасти огромните загуби за по-слабо конкурентоспособните и природно необлагодетелстваните региони вследствие на премахването на квотите;

6.

счита, че „проверката на състоянието“ на ОСП не може да остане само продължение на реформата от 2003 г., без да отговори на новата международна конюнктура на хранителните продукти; призовава за благоразумие, така че съществуващите пазарни механизми (с изключение на инструментите за задължителното оставяне на земи под угар) да не бъдат премахнати необратимо по време на „проверката на състоянието“. Предвид настоящата нестабилност на пазарите на хранителни продукти в световен мащаб, дори и да не се използват в момента, тези инструменти би трябвало да могат да бъдат отново активирани при нужда;

7.

признава важността на новите предизвикателства и необходимостта от мощен стимул във всички държави-членки с цел успешно започване на действия по новите предизвикателства;

8.

въпреки това изразява опасение, че предложената от Комисията форма на модулация означава по принцип значително намаляване на доходите на земеделските стопани в зависимост от региона;

9.

счита, че Комисията, не трябва да подценява важността на надеждността на договорената финансова рамка за ОСП до 2013 г.;

10.

предлага някои от освободените средства да бъдат използвани и за мерки, различни от тези, които ще бъдат разработени в отговор на новите предизвикателства, като например новите мерки по стълб I за сектора на овцевъдството и козевъдството в Общността, който има толкова голямо социално, икономическо и екологично значение и който понастоящем е изправен пред сериозен риск от драстично намаляване на броя на животните в Европа, както и за съществуващите мерки за земеделските стопанства по стълб II, и за редица нови мерки по стълб II, предназначени да помогнат на земеделските производители да се приспособят към новата ситуация по отношение на стълб I или за други нови мерки по стълб II, предназначени да покрият разходите, свързани с различни мерки за мултифункционално земеделие, предназначено за широката общественост;

11.

смята, че балансът между цели и мерки би могъл да бъде различен за региони, които досега са прилагали редица мерки за справяне с новите предизвикателства и вече са използвали в голяма степен своите ресурси в съответствие с новите предизвикателства;

12.

счита, че ако европейската селскостопанска политика трябва да се придържа към основните елементи на европейската политика, прилагането на модулацията трябва да се основава на първо място върху условията на производство, преди да разглежда като приоритет общите критерии за конкурентоспособност;

13.

смята, че решенията относно модулацията е най-добре да се вземат на съответното децентрализирано ниво, за да отразяват по-добре многообразието на местните и регионални нужди. Държавите-членки и регионите следва да имат възможност да насочват средства за мерки по втория стълб въз основа на реални нужди;

14.

в настоящото становище относно законодателните предложения изразява загриженост по повод недостига на финансови средства за развитие на селските райони по принцип и по-специално за посрещане на новите предизвикателства; съответно ясно заявява, че за по-нататъшни инвестиции в новите предизвикателства, в близко бъдеще приложното поле не трябва да включва единствено средствата по първия стълб и следователно настоява за свързване на тази загриженост с други политики на ЕС, най-вече с политиката за сближаване;

15.

в настоящото становище се съсредоточава върху приложното поле на Регламент № 1698/2005 относно развитието на селските райони, с оглед постигане на максимални резултати по отношение на новите предизвикателства;

16.

чрез настоящото становище изразява възгледите си по отношение на бъдещата ОСП в цялостна перспектива, включително и въпросите, свързани със СТО, като интелектуалната собственост и етикетирането на ЕС за качество и потребление на енергия;

17.

в настоящото становище отправя искане към Комисията да покани КР да участва в по-нататъшните дебати и разработване на политиката и обявява нови инициативи на КР, като организиране на конференция за заинтересованите страни и изготвянето на документ относно перспективите за селското стопанство и развитието на селските райони в Европа, който да се съсредоточава върху последиците от взимането на решения на регионално равнище и върху продължаването на работата за изграждане на селско стопанство, съответстващо в по-голяма степен на изискванията за опазване на околната среда;

18.

подчертава значението на местната земеделска и хранителна промишленост в Европа и жизнената важност на безопасността и сигурността на храните, като се има предвид, че понастоящем ЕС е най-големият вносител на селскостопански продукти в света;

19.

за да се осигури плавен преход след изтичането на срока на квотите за мляко през 2015 г. е нужно „меко кацане“. Комитетът насърчава годишно увеличение на квотите за мляко с най-малко 2 %, поне за регионите и страните с по-висок производствен потенциал. Като се имат предвид значителните колебания в обема и цената, които се наблюдават понастоящем, механизмите за управление на пазара следва да продължат да се прилагат до изтичането на срока на системата на квоти;

20.

смята, че Общата селскостопанска политика е важна днес и има потенциала да запази значението си в близко бъдеще, тъй като резултатите от ОСП ще продължат да бъдат обект на дискусии в контекста на повишаващото се търсене на храни, храни за животни, горива и влакна;

21.

изразява позицията, че в един все по-глобализиращ се свят европейското земеделие не може да се развива без мощна обща европейска селскостопанска политика с механизми на пазарно регулиране, която, отчитайки географското, социалното и икономическото многообразие на европейските региони, е насочена към стратегически цели и потребителското търсене, предлага възможности за регионално участие и изява, по-специално във връзка с новите предизвикателства и при това е икономически, социално и екологично устойчив и допринася за жизнеността на селските райони;

22.

споделя възгледа на Европейската комисия, че изменението на климата, биоенергията, управлението на водите и биологичното разнообразие представляват важни бъдещи предизвикателства, включително и за селското стопанство. В този контекст трябва да се направи оценка, какъв може да бъде приносът на ОСП в подкрепа на необходимите процеси на адаптиране; призовава в държавите-членки да се обърне подобаващо внимание на предварителните плащания;

23.

изразява загрижеността си относно предложенията на Комисията да продължи премахването на механизмите за интервенция на Общността в обстановка на нестабилност на пазарите, счита че е важно да се запазят съществуващите в момента механизми за интервенция на пазара, финансирани с общностни средства;

24.

ще продължи да работи за това необходимият преглед на ОСП да не доведе до „ренационализация“ на тази политика, в смисъл че независимо от това, че изпълнението и съфинансирането на политиката може да бъде възложено на регионите и държавите-членки, към самата ОСП, включително стратегията и нейния бюджет, трябва да се подхожда на ниво Общност. Застъпва се за това, определеният във финансовата рамка 2007-2013 г. таван на средствата за ОСП да остане непроменен до края на финансовия период;

25.

с оглед на настоящата икономическа ситуация и на тежката криза, засегнала европейските държави и имаща особено отрицателни последици за селските общности, Комитетът препоръчва на Комисията да избягва приемането на мерки, допринасящи за повишаване на безработицата и засилване на загубата на икономическа дейност;

26.

КР счита, че всички преки плащания трябва да се обвържат със запазването на селскостопанска дейност, но могат да бъдат отделени от конкретното производство и в този смисъл „проверката на състоянието“ не трябва да се използва за осъществяване на нови стъпки към отделяне на преките плащания от производството;

27.

обявява се за това, както историческият, така и регионалният модел да се развиват постепенно към еднородно плащане на работна единица на общностно равнище, модулирано в съответствие със стоките и услугите, предоставяни на обществото в рамките на едно многофункционално селско стопанство;

28.

отбелязва, че предложението на Комисията за определяне на праг, под който държавите-членки могат да решат да не прилагат никакво намаление на преките плащания, може да се превърне в регресивна мярка в областта на социалната политика и, предвид регионалното разнообразие, със значително социално въздействие в много региони. Ето защо счита за необходимо всяка държава сама да конкретизира мерките за опростяване;

29.

предвид предложението на Комисията да представи преди 30 юни 2011 г. доклад относно условията, свързани с постепенното премахване на квотите за мляко, КР счита, че всякакви решения относно бъдещето на квотната система трябва да бъдат отложени до тази дата;

30.

отбелязва, че самата Комисия признава, че премахването на квотната система или просто постепенното увеличаване на квотите би могло, в крайна сметка, да доведе до намаляване на цените;

31.

предлага, в рамките на проверката на състоянието, а също и след премахването на квотната система, да бъдат запазени подходящи инструменти за управление на пазара с цел при значителни излишъци и колебания на цените да може да се реагира чрез защитна мрежа;

32.

препоръчва пазарните инструменти за мляко и млечни продукти да бъдат запазени, докогато се счете за необходимо, дори и след 2015 г;

33.

призовава ЕК да създаде извънреден общностен бюджетен фонд, който при необходимост да се допълва със средства на държавите-членки, предназначен да подобри жизнеспособността на земеделските стопанства, намиращи се в по-неконкурентоспособни и/или природно необлагодетелствани региони или в условия от такъв характер;

34.

смята, че на държавите-членки следва да се разреши да подкрепят тези стопанства по различни начини, например като се определят отново необлагодетелствани райони, като се прилагат мерки по стълб II и/или като се прилага член 68 и така се осигури защитна мрежа;

35.

приканва към предпазливост, за да се гарантира, че по време на „проверката на състоянието“ няма да бъдат премахнати пазарните инструменти за млякото и млечните продукти; счита, че сега действащите инструменти трябва да бъдат запазени;

36.

застъпва виждането, че въздействието на селското стопанство върху околната среда представлява голямо предизвикателство и че ЕС би следвало да си постави като приоритетна цел да направи селското стопанство по-щадящо за околната среда. Поради това е важно дебатът относно опазването на околната среда и селското стопанство да продължи;

37.

изразява загриженост, че опитите да се слагат все по-голям брой въпроси под шапката на „развитието на селските райони“ биха могли да създадат проблеми, и си задава въпроса дали някои от тези предизвикателства биха могли да се разрешат по най-добър начин в рамките на програми за развитие на селските райони;

38.

всъщност отбелязва нарастващо несъответствие между наличните средства по втория стълб и последиците от целите, които следва да бъдат постигнати — както „новите предизвикателства“, така и „настоящите предизвикателства“, свързани с икономическото, социалното и екологичното качество на селските райони;

39.

вярва, че ОСП е предназначена най-вече за селското стопанство и не трябва да се превръща просто в елемент от политиката за териториално сближаване. Когато ОСП отчита в необходимата степен регионалните особености и различните системи за производство, тя допринася и за териториалното сближаване; всяко предложение за промяна в резултат от прегледа на състоянието трябва да взема под внимание в достатъчна степен различните регионални особености и производствени системи на територията на Европейския съюз;

40.

приветства предложението за по-голяма гъвкавост на член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, но същевременно счита, че това не е достатъчно, за да се преодолее премахването на пазарните инструменти, предложено от Комисията, по-специално последиците от премахването на квотите за мляко;

41.

изтъква, че развитието на селските райони към повече иновации, устойчивост и качество на услугите за всички жители и икономически участници далеч надхвърля рамката на селскостопанското развитие;

42.

подкрепя умножаващите се призиви за инвестиции в изследователска дейност, свързана със селскостопанските въпроси, и за прилагане на резултатите от тази дейност; приветства предложението на ЕК за търсене на синергия със Седмата рамкова програма за научни изследвания;

43.

отправя настойчиво искане към ЕК да следи за това, необходимостта от насърчаване на иновациите и модернизацията на земеделските стопанства и други предприятия от хранително-вкусовата промишленост вследствие на нуждата да се отговори на новите предизвикателства във връзка с постигането на нова конкурентоспособност, да не се възпрепятства от политиката в областта на държавните помощи;

44.

отправя настойчиво предложение за насърчаване на синергиите между политиката за развитие на селските райони и други политики на ЕС, по-специално политиката за сближаване, и би приветствал всяка възможност да допринесе за бъдещите консултации във връзка с дискусиите за проучване на тези синергии;

45.

подчертавайки, че изпълнението на всички мерки в рамките на ОСП оказва въздействие на местно равнище, изтъква, че регионалното равнище се намира в най-добра позиция за постигането на максимални резултати при осъществяването на обща политика; въпреки това обаче трябва да се избягват изкривявания на конкуренцията между държавите-членки и съответно между регионите;

46.

би искал да заяви, че местните и регионалните органи на управление в повечето държави-членки на ЕС придобиха значителен опит в областта на развитието на селските райони, например при изпълнението на програмите по PRODER и LEADER през последните десет години, и би приветствал покана, отправена към тези органи, да поемат по-голяма отговорност в осъществяването и насочването на политиката на ЕС в областта на селското стопанство и развитието на селските райони;

47.

отбелязва, че въвеждането на мерки за намаляване на административните разходи на ОСП е най-подходящо да се извърши именно на регионално ниво и счита, че възможността за освобождаване от задължителна модулация на земеделските стопани, получаващи помощи под определен праг, ще доведе за някои територии до значително съкращаване на упоменатите разходи;

48.

посочва, че преминаването от исторически модел на плащане към регионален модел, насърчавано от Комисията, ще наложи използването на критерии, които ще зависят в много по-голяма степен от географските фактори, и ще повдигне въпроси, свързани с компетенциите на местно и регионално равнище във връзка с управлението на водите, енергийните доставки и териториалното устройство;

49.

посочва необходимостта от по-силна техническа и образователна подкрепа за осъществяването на политиката за развитие на селските райони;

50.

подчертава необходимостта местните и регионалните власти да предоставят на производителите и потребителите повече и по-обхватна информация по селскостопанските въпроси, за да засилят съзнанието и чувството за отговорност на различните обществени групи по отношение на важността на земеделието за ежедневния ни живот и да насочат тяхното внимание към значението, което земеделието е имало, има и ще има за икономическото, социалното и екологичното развитие;

51.

предлага да бъде определен и въведен допълнителен елемент за класификация на предприятията под прага на модулация, за да се прави разграничаване между големи, централно управлявани предприятия и местни предприятия, в рамките на кооперативна структура и да се предостави възможност на държавите-членки да прилагат мерки за подкрепа и по този начин да осигурят „меко кацане“ на тези кооперации;

52.

отбелязва, че в близко бъдеще ще има силно увеличение, в количествен план, на търсенето на селскостопански стоки и храни, вследствие на бурното нарастване на световното население, съчетано с повишаването на просперитета и покупателната способност, увеличение, което ще се запази в продължение на идните години;

53.

отбелязва, че нарастването на населението и на покупателната способност ще доведе и до силно увеличение на търсенето на висококачествени храни, преработени храни, месо и млечни продукти, а това, на свой ред, ще доведе до все по-голям недостиг на хранителни култури, включително семена, влакна и други хранителни продукти и суровини;

54.

изразява загриженост, че предложеното увеличение на квотите за мляко с 1 % годишно от 2009 до 2013 г. може да не е достатъчно и предлага предложеното увеличение още отсега да стане 2 % годишно, но също и Комисията да гарантира положението на земеделските производители в уязвими райони, ако то се влоши поради увеличените квоти за мляко;

55.

счита, че е необходимо общностното законодателство да позволява по-амбициозно преразглеждане на междупрофесионалните отношения, така че да е възможно на регионално или национално равнище да се въведат мерки за регламентиране на норма на печалба за всяко звено от хранителната верига, без това да се възприема като нарушаване на правилата на свободната конкуренция;

56.

смята, че Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да продължи да се стреми към постигането на целите си — да осигурява на гражданите на ЕС качествени храни в достатъчни количества и с гаранции за здравето, на разумни цени, да създава жизнеспособни селски стопанства, да защитава наследството и да опазва околната среда в селските райони — и че тя се е развила така, че да отговори на предизвикателствата и променящите се нужди, като същевременно е определила условия за лоялна конкуренция, позволяващи на европейското селско стопанство да запази силното си присъствие на световния пазар;

57.

призовава, с цел да се осигурят съответните равни условия за всички, към прилагане на единни фитосанитарни, ветеринарни и екологични стандарти по отношение на хранителните продукти, предназначени за консумация в ЕС, независимо дали са произведени в ЕС или в трети страни, и призовава за обезпечаване на граничните контролни органи, Хранителната и ветеринарна служба (FVO) и Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) с необходимите ресурси;

58.

отбелязва, че производството на хранителни продукти остава основна задача на селското стопанство, както и че отглеждането на енергийни култури допринася за постигане на целите на енергийната политика на Общността и на нейната политика, свързана с климата, и представлява потенциал за създаване на стойност в селското стопанство и селските райони и предлага тази тема да бъде преразгледана в контекста на новите предизвикателства;

59.

смята, че Европа носи социалната отговорност за полагане на максимални усилия принципът „People, Planet and Profit“ („хора, планета и печалба“) да залегне в резултатите от текущите и бъдещите преговори в рамките на СТО;

60.

предлага Комисията да постигне споразумение относно интелектуалната собственост за географските обозначения (признати регионални продукти) преди подписването на споразумение за селското стопанство в рамките на СТО;

61.

предлага Комисията да определи европейска маркировка за храни въз основа на предписаните понастоящем критерии;

62.

отбелязва, че новите предизвикателства, пред които е изправена ОСП, не могат да бъдат решавани единствено с оглед на тази политика, а трябва да бъдат решавани в светлината на всички общностни политики;

63.

смята, че с оглед на борбата срещу изменението на климата, трябва да се насърчават интегрирани стратегии във връзка с храните, с цел намаляване на транспорта на храни, обхващане на въпроса за управлението на отпадъците и енергията и установяване на система за етикетиране въз основа на критерии за произход, качество и устойчивост и посочване на общото количество използвана енергия, за да достигне продуктът до потребителя;

64.

смята, че регионите трябва да бъдат насърчавани да развиват и да поощряват местното производство на храни и хранителни продукти, когато това намалява въглеродния отпечатък;

65.

съзнава, че член 28 и член 29 от Договора за ЕО забраняват количествените ограничения върху вноса, износа или транзитни стоки и всички мерки, имащи равностоен ефект между държавите-членки, но смята, че действията, упоменати в параграф 60 и параграф 61 от становището, следва да бъдат разрешени, като се има предвид, че Съдът на Европейските общности разрешава действия от общ интерес за обществото, като борбата с изменението на климата и поради това призовава да се проучат по-задълбочено различните решения;

66.

би желал да добави, че стремежът за достигане на известна степен на самостоятелно задоволяване на потребностите от някои продукти на регионално равнище няма да попречи на вноса от други страни;

67.

в тази връзка призовава за запазване на експортните субсидии само в случаите, когато те са необходими за облекчаване на вътрешния пазар и не вредят върху изграждането на пазарите в развиващите се страни;

68.

подчертава значението на местната хранително-вкусова промишленост в Европа и жизнената важност на безопасността и сигурността на храните и на капацитета на НИРД за развиване на технологии в подкрепа на устойчивостта, като се има предвид, че понастоящем ЕС е най-големият вносител на селскостопански продукти в света;

69.

смята, че европейското селско стопанство може по превъзходен начин да свърже целите от Лисабон (знание, изследователска дейност и иновации) и от Гьотеборг (устойчивост), като по този начин даде пример от световно значение;

70.

смята, че с помощта на адаптиран втори стълб, ОСП трябва да доведе до развитие на селските райони, ориентирано към всички икономически дейности в тези райони и новите условия за упражняване на професията на земеделски производител, към най-уязвимите райони, като тези с неблагоприятни природни условия (слабо населени райони, чието развитие е забавено поради географското им положение, планински, островни и най-отдалечени региони), към най-динамичните райони, като крайградските райони, които изхранват по-голямата част от европейските граждани, и към предизвикателството, свързано с развитието на знанието, като ги интегрира в големи географски групи в рамките на ЕС;

71.

отбелязва, че според последните данни по-голямата част от населението в света живее в урбанизирани райони в рамките на големи градове и че това население зависи от ефективното управление на селскостопанските земи за доставките на храни и снабдяването с прясна вода и отбелязва, че освен това урбанизираните райони изпитват силна необходимост от природни резервати и привлекателен и достъпен ландшафт. За да бъдат те поддържани по устойчив начин, е необходимо да бъде предоставена достатъчна подкрепа за доходите на земеделските стопани, които ги управляват, така че да могат да бъдат конкурентоспособни и да поддържат жизнеността на своите стопанства независимо от задълженията си за спазване на по-високи изисквания, произтичащи от правото на Общността;

72.

подчертава, че многофункционалният модел на селското стопанство в ЕС трябва да допринася за борбата с изменението на климата, да въплъщава идеите за устойчивост, конкурентоспособност, разнообразие, самостоятелно задоволяване на потребностите от храни, да може да откликва на потребностите на обществото, потребителите и общественото благо, от което са неделими добрите земеделски практики, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните; този принос на селското стопанство е в интерес на обществото и има финансово изражение, което следва да се насърчава, доколкото допълнителните разходи не се компенсират чрез справедливи цени на свободния пазар; в тази връзка специално внимание би трябвало да се отдели и на ползата от икономическия и социалния напредък за заетото със селско стопанство население;

73.

настоява да отпадне параграф 2 на член 13, съгласно който „държавите-членки дават предимство на земеделските стопани, които получават преки плащания в размер на над 15 000 EUR годишно“ по отношение на условията за участие в системите за консултации в земеделието;

74.

отбелязва, че изменението на климата изисква по-нататъшни мерки за управление на водите, включително мерки за съхранение на водата, контрол на нивата, предотвратяване на наводненията и на недостига на вода и управление на снабдяването с прясна вода;

75.

смята, че Европа трябва да стимулира и подкрепя използването на енергия от истински възобновяеми източници в селското стопанство, като се съсредоточава не само върху биокултурите и биогоривата (от второ поколение), но също и върху слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия и комбинираното производство на енергия;

76.

смята, че с оглед на посрещането на новите предизвикателства, Европа трябва да се стреми към затворен цикъл на икономика и следователно да насърчава и подкрепя иновативното земеделие като цяло, като подкрепата бъде насочена не само към институциите на знанието, но и към насърчаване на иновациите в рамките на системата, мрежата и веригата, и съответно към модернизиране на всички предприятия, които са част от веригата за производство, обработка, транспорт, дистрибуция на храни и свързаното с нея управление на отпадъци;

77.

смята, че трябва да се въведе професионално управление на земите, за да се гарантира запазването на плодородните земеделски земи в добро състояние, с цел да се осигури устойчиво използване за производство на храни за вътрешния и външния пазар;

78.

смята, че земеделските райони, които се отличават със специфични характеристики, са от първостепенно значение за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и природните ценности, и че тези обществени интереси имат финансова стойност, която отговаря на условията за плащания;

79.

смята, че земеделските райони, които се отличават със специфични характеристики, са от първостепенно значение по отношение на възможностите за отдих и че тези обществени интереси имат финансова стойност, която отговаря на условията за плащания;

80.

смята, че земеделските райони, които се отличават със специфични характеристики, са от първостепенно значение при осъществяването на управлението на водите и че тези обществени интереси имат финансова стойност, която отговаря на условията за плащания;

81.

смята, че въпреки че от създаването си досега ОСП се адаптира успешно към различни предизвикателства, Комисията и нейните служители трябва да положат повече усилия за подобряване на информираността и контактите с гражданите относно целта, постиженията и приоритетите на ОСП и в бъдеще това следва да бъде приоритет на Комисията по отношение на комуникацията.

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 325/44

—

приема с удовлетворение съобщението на Комисията, тъй като то представлява първо въведение, достатъчно, за да се положат основните концептуални насоки, уреждащи обществените поръчки на развойни продукти и начина, по който тези доставки могат да се извършват. В същото време, в съобщението съществуват някои пропуски, отнасящи се до конкретното прилагане на предложената процедура;

—

подчертава, че в случай че местните и регионални власти, изправени пред проблемите, които се стремят да разрешат чрез резултатите от предхождащо търговската реализация възлагане на поръчки, вземат решение да изберат тази процедура с цел насърчаване на иновациите, те ще трябва да посрещнат многобройни предизвикателства, които не са анализирани в достатъчна степен в съобщението;

—

смята, че с цел да се избегне нарушаването на правото на Общността, Европейската комисия трябва да предостави на местните и регионални власти възложители ясни и подробни ръководни насоки и инструменти за обучение относно начина на използване на обществените поръчки за продукти на научноизследователската и развойна дейност преди пускането има на пазара;

—

освен това счита, че насоките и обучението, които следва да се предоставят, изглеждат още по-наложителни, тъй като при процедурите за възлагане на обществени поръчки преди пускането на пазара възникват важни въпроси, свързани с правата на интелектуална и индустриална собственост и дори правните служби на централните власти досега не са се занимавали с този правен въпрос;

Докладчик

:

г-н Dimitrios TSIGOUNIS (EL, ЕНП), кмет на Léonidio (Arcadie)

1.

изразява желание в дебатите, които ще бъдат проведени по-късно, да се разгледа ролята, която местните и регионалните власти трябва да играят за посрещане на важните социални проблеми, независимо дали става въпрос по-конкретно за осигуряване на здравни грижи на достъпна от икономическа гледна точка цена, които да са с високо качество и да са съобразени със застаряването на населението, за предприемане на стъпки за адаптиране към изменението на климата, за подобряване на енергийната ефективност, за гарантиране на възможно най-добро и най-достъпно образование, или за ефективно справяне със заплахите за безопасността;

2.

предлага, предвид факта, че за преодоляването на тези проблеми вероятно ще са необходими нови и новаторски решения, които с оглед на технологичните изисквания все още не са пуснати на пазара, или ако съществуват и се предлагат, все още не отговарят достатъчно на поставените условия, и поради това спешно изискват полагане на усилия в областта на научноизследователската и развойна дейност, местните и регионалните власти да бъдат привлечени за активно участие в изготвянето на новата рамка за доставки на развойни продукти и да се увеличат възможностите им за управление и ефективно изпълнение на този нов тип обществени поръчки;

3.

поддържа мнението, че включването на научноизследователската и развойна дейност в обхвата на обществените поръчки с цел да се насърчи намирането на новаторски решения, предоставя на местните и регионалните власти възможност да дадат по подходящ начин своя принос за гарантирането, в краткосрочен и дългосрочен план, на ефективността и добрите резултати от услугите, които те предоставят, както и да насърчат конкурентоспособността на европейската промишленост посредством иновациите;

4.

смята, че тъй като местните и регионалните власти понасят значителна част от разходите за обществените поръчки, e целесъобразно те да бъдат напълно подготвени за изпълнението на ролята си на изключително важен механизъм за насърчаване на научноизследователската и развойна дейност в цяла Европа;

5.

отправя искане Европейската комисия да вземе под внимание политическите приоритети на Комитета за периода 2008-2010 г., между които са изпълнението на Лисабонската стратегия за растеж и работни места, посрещането на предизвикателствата, поставяни от изменението на климата, диверсификацията и устойчивото използване на енергийните източници, подобряването на качеството на живот на гражданите, включващо трансграничното сътрудничество в областта на достъпа до качествени здравни услуги, насърчаването от местните и регионалните власти на солидарността, междукултурния и междурелигиозния диалог и поощряването на всички форми на местна култура и традиции, участието в дебата относно общата политика в областта на имиграцията и убежището, по-специално чрез обмен на добри практики за интеграция, както и превръщането в приоритет на един модерен общ пазар, отличаващ се със стратегия, която да поощрява качествените обществени услуги, като тук става въпрос за области на действие, представляващи интерес за местните и регионалните власти и които могат да бъдат включени на по-късен етап в обхвата на обществените поръчки, за да се благоприятства научноизследователската и развойна дейност в областта на информационните технологии и комуникациите, които са най-подходящи за приоритетно изпълнение на обществени поръчки на развойни продукти;

6.

приема с удовлетворение съобщението на Комисията COM(2007) 584 окончателен, тъй като то представлява първо въведение, достатъчно, за да се положат основните концептуални насоки, уреждащи обществените поръчки на развойни продукти и начина, по който тези доставки могат да се извършват. В същото време, в съобщението съществуват някои пропуски, отнасящи се до конкретното прилагане на предложената процедура;

7.

подчертава, че в случай че местните и регионални властите, изправени пред проблемите, които се стремят да разрешат чрез резултатите от предхождащо търговската реализация възлагане на поръчки, вземат решение да изберат тази процедура с цел насърчаване на иновациите, те ще трябва да посрещнат многобройни предизвикателства, които не са анализирани в достатъчна степен в съобщението на Комисията (COM(2007) 799 окончателен);

8.

е на мнение, че настоящото законодателство относно обществените поръчки вече е доста сложно и редица местни и регионални власти изпитват явни трудности при правилното му прилагане. Поради това Комитетът смята, че местните и регионални власти силно ще се поколебаят да включат в административната си организация и процедури още един допълнително усложняващ фактор, какъвто е инициативата на Европейската комисия; следователно призовава законодателството в областта на обществените поръчки да не се прилага при възлагането на обществени поръчки за развойни продукти;

9.

предлага Комисията да разгледа възможността за изменение на директивата за обществените поръчки, така че иновациите да могат, например, да се генерират в рамките на партньорски проекти. Негъвкавата процедура за възлагане на обществени поръчки е основна пречка пред иновациите. Изискванията за равнопоставено и недискриминационно третиране, произтичащо от Договора за създаване на Европейската общност, не бива да се тълкува по начин, който на практика не позволява на предприятията и доставчиците да се възползват от научноизследователската и развойна дейност на предприятията;

10.

е убеден, че изготвянето и съставянето на твърде техническите спецификации на поканите за участие в търг за насърчаване на иновациите изискват специфични познания и компетенции, с каквито местните и регионалните власти обикновено не разполагат, при положение, че дори в централната администрация на много държави-членки този тип познания и квалификация се срещат единствено у служителите на определени служби;

11.

в същия ред на мисли преценява, че различните етапи на подбор в процедурата за възлагане на обществени поръчки за научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара, изискват равнище на технически познания и разбиране на съответните въпроси, каквото регионалните и местните власти обикновено не притежават;

12.

изтъква, че дори в крайна сметка обществените поръчки за научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара да са успешни, то постигането на мобилизация и политически ангажимент на гражданите по този въпрос на местно и регионално равнище остава трудно. Фактор, който има особена тежест при вземането на решения от местните и регионалните власти, е фактът, че правилното провеждане на търг за научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара води до непосредствени разходи, които утежняват текущото управление на финансите, докато произтичащите от него ползи се проявяват в по-дългосрочен план. Ето защо, за да могат гражданите да осъзнаят това, е необходим известен период от време, който обикновено, на равнище община или регион, е по-дълъг от периода от избори до избори;

13.

изразява безпокойството си от факта, че в случай, че възможността за пристъпване към провеждане на търг за възлагане на обществена поръчка на научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара се окаже политически оспорвана, е вероятно след изборна борба, в резултат на която се сформира местната или регионалната власт, формацията, повдигнала тези възражения, да оспори продължаването на съответната процедура за търговския продукт, който междувременно вече е бил разработен и по този начин да заличи значителните предимства, които възложителят е очаквал при споменатия първоначален търг;

14.

смята, че местните и регионалните власти ще бъдат изправени пред голям политически проблем, ако участниците, спечелили търг за обществена поръчка за научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара, не са установени в общината или региона на възложителя, или още повече ако седалището им се намира в друга държава-членка;

15.

отбелязва, че в случай, че тръжната процедура за обществена поръчка на научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара се окаже неуспешна, което не е изключено, особено за някои части от този сектор, където процентът на реализация все още е доста нисък, местните и регионалните власти ще се окажат в особено трудно положение да се оправдаят и да обяснят на гражданите, че въпреки, че се е стигнало до такъв край, все пак е било по-добре да се приложи тази процедура, отколкото да се инвестира във вече изпитана в търговско отношение съществуваща технология;

16.

с оглед на гореспоменатите проблеми, пред които могат да се изправят местните и регионалните власти в областта на обществените поръчки на научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара, предлага Европейската комисия и държавите-членки да разработят и въведат серия от мерки, оценявани от Комитета като изключително необходими, за да могат тези търгове да изпълняват своята цел на равнище общини и региони, което ще окаже широкообхватно въздействие върху по-общите европейски постижения в научноизследователската и развойната дейност по отношение на конкурентите на световния пазар;

17.

изтъква, че не трябва да се забравя, че ако Европейският съюз не успее оперативно и масово да въведе на местно и регионално равнище процедурите за възлагане на обществени поръчки преди пускане на пазара, касаещи научноизследователската и развойна дейност, то той би изгубил средства за НИРД на равнище Общност;

18.

смята, че с цел да се избегне нарушаването на правото на Общността, Европейската комисия трябва да предостави на местните и регионалните власти възложители ясни и подробни ръководни насоки и инструменти за обучение относно начина на използване на обществените поръчки за продукти на научноизследователската и развойна дейност преди пускането има на пазара;

19.

освен това счита, че насоките и обучението, които следва да се предоставят, изглеждат още по-наложителни, тъй като при процедурите за възлагане на обществени поръчки преди пускането на пазара възникват важни въпроси, свързани с правата на интелектуална и индустриална собственост и дори правните служби на централните власти досега не са се занимавали с този правен въпрос;

20.

призовава държавите-членки и Европейската комисия да създадат структури за подкрепа, към които да могат да се обръщат местните и регионалните власти, които желаят да пристъпят към провеждане на търг за обществена поръчка за научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара, за да получат ясна и приложима информация и значителна подкрепа, по-специално относно най-правилното разпределение на рисковете и ползите между възложителя и кандидатите, които бъдат избрани;

21.

подчертава, че предвид факта, че обществените поръчки за научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара носят, в краткосрочен план, явни и идентифицирани рискове на местно и регионално равнище, което е равнището на съответния възложител и обратно — в дългосрочен план носят ползи, които са трудно определими и неясни, така че териториалните власти често изпитват оправдано безпокойство, то държавите-членки и Европейската комисия би трябвало да им оказват явна многостранна подкрепа, показвайки на заинтересованите действащи лица, че възможността за неуспех е неразделна част от подобна процедура, свързана с търсене на новаторски решения на отдавнашни или нововъзникнали проблеми, които стоят пред европейското общество;

22.

отбелязва, че тъй като търговете за обществени поръчки за развойни продукти преди пускането им на пазара са отворени за участници от всички държави-членки, това неизбежно може да доведе най-малкото до частичен трансфер на регионални ресурси, предназначени да финансират тази дейност, към друг регион или страна от Съюза. Ако подобно явление със сигурност не представлява проблем на равнище Европейски съюз, то на равнище община или регион това представлява силно разубеждаващ елемент за финансирането на такава обществена поръчка;

23.

настоятелно призовава Европейската комисия да покаже, че такива обществени поръчки са изгодни за региона, който обявява подобен търг, дори и когато на него се представят заинтересовани участници, които не са установени на територията на този регион;

24.

настоятелно приканва Европейската комисия да насърчава и подкрепя големите обединения от местни и регионални власти, които се споразумеят заедно да предприемат процедури за обществени поръчки за развойни продукти с цел да се намалят рисковете в сравнение с тези, на които би бил изложен един орган на местна или регионална власт от държава-членка, ако самостоятелно проведе търг от такъв род;

25.

признава, че изграждането на паневропейски мрежи и създаването на контакти между местните и регионалните власти от различни държави-членки, изпитващи сходни потребности, представлява, в пълния смисъл на думата, най-подходящата и най-здравата спойка както за сътрудничеството между страните, регионите и общините в областта на обществените поръчки за научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара, така и за координирането на свързаните с тях процедури;

26.

подкрепя това, дейностите на местно и регионално равнище, насочени към развитие и окрупняване на обществени поръчки за научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара, да се финансират чрез пренасочване на ресурсите, които могат да бъдат освободени в бюджета на Европейския съюз, в рамките на прегледа на Общата селскостопанска политика;

27.

защитава идеята, че единното европейско научноизследователско пространство (ЕНП) може да придобие нова форма и да получи нов тласък, ако процедурите, свързани с обществените поръчки за научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара, бъдат включени в съществуващите механизми за възлагане на договори за обществени поръчки;

28.

подкрепя идеята, че прилагането на стратегията за насърчаване на обществените поръчки за научноизследователски и развойни услуги преди пускането им на пазара, би било особено улеснено, ако се използват намиращите се в общините и регионите университети, изследователските центрове и най-вече малките и средни предприятия с висока концентрация на технологични знания и иновации, посредством нова рамка за сътрудничество с местните или регионалните власти от съответната държава, и ако чрез всички тях се създаде мрежа с други местни и регионални власти от различни държави-членки и аналогични университетски институции, изследователски центрове и МСП;

29.

твърди, че създаването в рамките на местните и регионалните власти на информационни пунктове и бази данни относно проблемите на общините и регионите с приоритетно открояване на проблемите, изискващи новаторски решения и предоставянето на информация за потенциала за научноизследователска и развойна дейност на местно и регионално равнище може да сближи територии, изправени пред общи проблеми и изследователски центрове и предприятия, притежаващи допълващ се или спомагателен потенциал за преодоляването на тези препятствия чрез иновации в синергия;

30.

препоръчва помощта от Европейския фонд за регионално развитие, от Кохезионния фонд и от Европейския социален фонд да бъде насочена така, че да обхванат действията, които в областите, финансирани от тези фондове, се отнасят до научноизследователската и развойна дейност чрез обществени поръчки преди пускане на пазара.

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 325/48

—

се присъединява към заключението, че в ЕС съществува консенсус относно необходимостта от модернизиране и подобряване на професионалното образование и обучение в Европа. Осигуряването на качеството в областта на професионалното образование и обучение е важен елемент на тази цел;

—

счита, че трудностите при признаването на резултатите от обучението в отделните държави-членки са пречка пред мобилността в ЕС и препятстват действителното учене през целия живот;

—

подчертава факта, че в много държави-членки регионалното и местното равнище отговарят за професионалното образование и обучение;

—

приветства двете предложения за препоръки на Комисията, тъй като те имат за цел да предложат решения на социалните и икономическите проблеми, възникващи в глобализираната и основана на знания световна икономика, в която живеем. Освен това те трябва да допринесат за подобряване на мобилността в рамките на Европейския съюз и за насърчаване на обмена на умения. Ето защо от гледна точка на КР е необходимо да бъдат доразвити областите, които са важни за гражданите, както и дейностите, които попадат в правомощията на регионалните и местните власти;

—

е на мнение, че основните ползватели на Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение ще бъдат националните/регионалните и местните власти, отговарящи за осигуряване на качеството и подобряване на общото и професионалното образование;

—

настоява компетентните общински и регионални власти да бъдат включени в дейностите за обвързване на националните/регионалните квалификационни рамки с ECVET;

—

вижда обаче истинския критерий за успех на системата в практическото й прилагане и приемане. Местните и регионалните власти могат да окажат ценна помощ, за да я подкрепят чрез своите мрежи и да направят ECVET надеждна и използваема.

Докладчик

:

Kent JOHANSSON (SE/АЛДЕ), член на регионалния съвет на регион Västra Götaland

1.

отбелязва, че професионалното образование и обучение са от решаващо значение за постигане на целите на Лисабонската стратегия, а именно подобряване на икономическия растеж, конкурентоспособността и социалното включване. Общото и професионално образование, професионалните умения и ученето през целия живот са част от основните политически приоритети на КР;

2.

счита, че трудностите при признаването на резултатите от обучението в отделните държави-членки са пречка пред мобилността в ЕС и препятстват действителното учене през целия живот;

3.

се присъединява към заключението, че в ЕС съществува консенсус относно необходимостта от модернизиране и подобряване на професионалното образование и обучение в Европа. Осигуряването на качеството в областта на професионалното образование и обучение е важен елемент на тази цел;

4.

подчертава факта, че в много държави-членки регионалното и местното равнище отговарят за професионалното образование и обучение. Професионалното образование се финансира от различни източници, въпреки че в повечето държави-членки финансирането се поема от държавата (на национално и регионално равнище) със значителен дял на регионалното и местното финансиране;

5.

изразява позиция по отношение на две съобщения, които касаят европейското сътрудничество в сектора на професионалното образование. Комитетът ги приема положително и приветства съдържащите се в тях предложения. Що се отнася до „Европейска система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение“, процесът на консултиране е много напреднал, докато по отношение на другото съобщение за „Създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение“ този процес все още е в начален стадий. Поради тази причина ще се отдава значение и ще бъдат приветствани по-нататъшни консултации;

6.

приветства двете предложения за препоръки на Комисията, тъй като те имат за цел да предложат решения на социалните и икономическите проблеми, възникващи в глобализираната и основана на знания световна икономика, в която живеем. Освен това те трябва да допринесат за подобряване на мобилността в рамките на Европейския съюз и за насърчаване на обмена на умения. Ето защо от гледна точка на КР е необходимо да бъдат доразвити областите, които са важни за гражданите, както и дейностите, които попадат в правомощията на регионалните и местните власти;

7.

отбелязва, че Европейската система на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) е средство за описание на квалификацията под формата на единици резултати от обучението, на които отговарят определен брой точки, с оглед тези резултати да могат да бъдат прехвърляни и натрупвани. Тя предлага обща методическа рамка, чрез която да се улесни трансферът на кредити, свързани с резултатите от обучението от една квалификационна система в друга или от една учебна пътека в друга;

8.

е на мнение, че основните ползватели на Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение, от друга страна, ще бъдат националните/регионалните и местните власти, отговарящи за осигуряване на качеството и подобряване на общото и професионалното образование. За разлика от ECVET, референтната рамка цели да гарантира прозрачност и последователност на развитието на политиката в областта на професионалното образование и обучение;

9.

присъединява се към мнението, че прилагането на ECVET и на референтната рамка трябва да става на доброволна основа, но счита за необходимо създаването на рамкови условия и изготвянето на насоки за работа със системата. Различните групи потребители (групата на потребителите на ECVET и ЕМОКПОО (Европейска мрежа за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение) трябва освен това да бъдат представени от представители, които разполагат с директен мандат от местните и регионалните власти. Трябва съответно да се осигури и представителство на участниците от частния сектор и социалните партньори;

10.

подчертава, че регионите, отговарящи за образованието, съгласно националните конституционни разпоредби, трябва да могат да участват непосредствено в общите форуми, които се занимават с по-нататъшното развиване на системата, независимо от това дали тяхната държава-членка е решила да участва в ECVET и/или в референтната рамка или не;

11.

вижда в бъдещите дейности за развиване елемент от основно значение за постигане на добър баланс между усилията за подобряване на мобилността на гражданите чрез системи за трансфер на кредити, заедно с подобряване на качеството на дейностите в областта на образованието, от една страна, и необходимостта от по-голямо разнообразие на системите на образование, за които отговарят регионите и общините в държавите-членки, от друга;

12.

посочва, че ECVET и референтната рамка за осигуряване на качеството са част от по-обширна съвкупност от инициативи в областта на политиката по образованието, съставляващи едно цяло, към която принадлежат и Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ECTS), Europass, Европейската харта за качество на мобилността (EQCM), европейските принципи за признаване и валидиране на неформалното и самостоятелно обучение и Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот (ЕКР);

13.

вече е посочвал ясно в предходни становища, че постоянно променящите се изисквания на работното място (нови системи на работа, адаптиране към новите технологии) създават необходимост от постоянно обучение на работниците. Предоставянето на професионално обучение, насочено към учене през целия живот, може да се окаже основен инструмент за изграждане на квалифицирана работна ръка, която е основен елемент на устойчивото икономическо и социално развитие (1). Особено с оглед на демографското развитие трябва да се предприемат усилия за по-ефективно използване на съществуващата работна сила;

14.

посочва, че тестването и по-нататъшното разработване на системите ще изисква собствени финансови средства;

15.

обръща внимание на факта, че трансграничната мобилност в областта на обучението и професионалната дейност има дълга традиция в Европа. Тя има извънредно важно значение за развитието на занаятите, индустрията, търговията и предприемаческата дейност, положили основите на благосъстоянието на дадено населено място, регион или държава;

16.

е убеден, че трансграничното обучение и професионална дейност ще имат все по-голямо значение в една все по-глобализираща се икономика. Тази мобилност в областта на обучението и професионалната дейност трябва да бъде насърчавана чрез един актуален инструмент. КР вижда в ECVET такъв инструмент;

17.

отбелязва, че нуждата от умения все повече се определя на регионално равнище. КР подчертава, че местното и регионално развитие естествено се основава на различни предпоставки и изходни позиции. То обаче по никакъв начин не може да бъде разглеждано отделно от средата, в която се вписва. Регионите и общините се нуждаят от нови производствени дейности, които постепенно да заместват традиционни работни места в процес на закриване. В противен случай съществува риск от стагнация, социално изключване под формата на безработица, висока степен на отсъствие от работа поради заболяване и често пъти ранно напускане на пазара на труда (2);

18.

подчертава, че пазарът на труда в Европа трябва да се отличава с голяма гъвкавост, съчетана с надеждно социално осигуряване, както е посочено в „Общите принципи на гъвкавата сигурност“ на Европейската комисия (3);

19.

изрази в миналото съгласие с позицията на Комисията, че националните и европейските квалификационни рамки ще улеснят валидирането на всякакъв вид знания, придобити във всякакъв контекст (4);

20.

приветства предложената от Европейската комисия квалификационна рамка за учене през целия живот и подкрепи двете цели за „подобряване на прозрачността на квалификациите“ и „насърчаване на по-голяма мобилност в ЕС“;

21.

настоява, аналогично на искането си във връзка с квалификационната рамка за ученето през целия живот, компетентните общински и регионални власти да бъдат включени в дейностите за обвързване на националните/регионалните квалификационни рамки с ECVET;

22.

подкрепя твърдението на Европейската комисия, че системата на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) трябва да бъде „адаптирана от културна и професионална гледна точка към регионалния контекст“ и посочва, че в много случаи самите регионални власти разполагат с правомощия в областта на определянето, разработването и реализирането на квалификационни системи и системи за учене през целия живот в областта на формалното, неформалното и самостоятелното образование;

23.

подчертава, че от гледна точка на ученето през целия живот голяма част от професионалното образование се реализира в предприятия или мрежи от предприятия с интензивно използване на знания и все по-често в трансграничен контекст;

24.

посочва добри примери за това, как понастоящем може да бъде изградено сътрудничество в областта на професионалното образование между организациите от един сектор и регионите от различни страни, което да обхваща общо планиране и признаване на резултатите от обучението (5). Подобни инициативи трябва да бъдат насърчавани и взимани под внимание;

25.

подчертава, че в системата на признаване трябва да бъдат включени различните заинтересовани страни — не само публичните, но и частните изпълнители, предприятията и социалните партньори;

26.

приветства създаването на групата на ползвателите на ECVET, която анализира и координира отделните процеси. В групата на ползвателите обаче трябва да бъдат включени и регионалните и местни власти, както и местните предприятия и социалните партньори, за да могат те да имат пряк достъп до ECVET, като същевременно следва да се спазват националните правила и разпоредби;

27.

подчертава, че местните и регионалните власти често са онези, които могат да предприемат ефективни, конкретни мерки в областта на професионалното образование и обучение;

28.

взема под внимание факта, че ECVET представлява система, основаваща се на кредитни единици, чрез които могат да бъдат измервани и сравнявани резултатите от обучението и те да бъдат прехвърляни от една институция в друга;

29.

приветства факта, че тя е съвместима с всички квалификационни системи, особено с Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ECTS), която подкрепя и улеснява мобилността на студентите в Европа и по света;

30.

вижда обаче истинския критерий за успех на системата в практическото й прилагане и приемане. Местните и регионалните власти могат да окажат ценна помощ, за да я подкрепят чрез своите мрежи и да направят ECVET надеждна и използваема;

31.

счита, че за доброто прилагане на системата ECVET са необходими конкретни примери за това как системата функционира на практика, когато започне да се прилага. Това би предоставило значителен импулс за използване на възможностите, които предлага ECVET;

32.

е на мнение, че в социално-икономическо отношение може да се постигне по-голяма ефективност на професионалното образование и обучение чрез по-доброто му адаптиране към постоянно променящите се изисквания на пазара на труда в обществото, основано на знания, по-специално чрез насърчаването на висококвалифицираната работна сила, която може да отговори на изискванията на глобализацията;

33.

подчертава, че системите на общото и професионално образование не бива да бъдат развивани, какъвто е понякога случаят, отделно от предприемаческата и социалната среда и потенциала за иновации на дадено населено място или регион, тъй като растежът, конкурентоспособността и перспективите за заетост в дадена област зависят във все по-голяма степен от квалификацията на настоящите и бъдещи работници, а също и от начина, по който професионалното обучение и повишаването на квалификацията и преквалификацията допринасят за по-нататъшното попълване и развитие на тази квалификация;

34.

ето защо вижда основна необходимост от това референтната рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение да се адаптира към изискванията на местния пазар на труда и призовава за акредитирането на центровете за професионално образование и обучение като част от този процес;

35.

признава добавената стойност на референтната рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение, тъй като тя представлява крачка напред в областта на професионалното образование и обучение в ЕС, особено с оглед на насърчаване на взаимното учене, мобилността и обмена на най-добри практики;

36.

приветства принципната база на референтна рамка под формата на цикъл на подобряване и подчертава, че качествените показатели не трябва да се разглеждат като насоки, а като референтни величини, които могат да бъдат допълнително развивани по различен начин, например в двустранен или многостранен контекст;

37.

подчертава, че референтната рамка не бива да се свежда просто до система за събиране на статистически данни или до някакъв вид контролна функция, а трябва да се разглежда като ефективен инструмент за постоянно развитие на качеството на различни нива и за различни организации и участници;

38.

застъпва се за това референтната рамка да не се ограничава само до национално равнище, а да се предприемат съответните процеси и на местно и регионално равнище. Същото трябва да стане възможно и за системи за обучение, които са извън публичната образователна система, за да може и там да се осъществява непрекъснато подобрение и развитие;

39.

смята, че трябва да се обмисли формулировката на референтната рамка и колко подробна да бъде тя, за да може да постигне своите цели. Според Комитета показателите не би трябвало да бъдат определени в такива подробности, че въвеждането на референтната рамка и последващата работа в съответствие с нея да доведат до непряко направляване на образователните системи;

40.

подчертава, че предложените от Комисията референтни показатели:

смята за предимство факта, че ползвателите могат да избират показателите, които им се струват най-важни за нуждите на тяхната конкретна система за гарантиране на качеството;

41.

подчертава, че местното и регионално измерение трябва да бъде подсилено най-вече чрез подкрепата за местните и регионални мрежи в тази област и изразява съжаление, че в препоръката не е признато изрично в достатъчна степен значението на включването на местните и регионални власти;

42.

отправя искане за по-силно пряко включване на местното и регионалното равнище в ЕМОКПОО (Европейска мрежа за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение). Свързването в мрежа на различни региони и предприятия в контекста на референтната рамка за осигуряване на качество следва да бъде стимулирано и насърчавано;

43.

предлага да се въведе марка за качество за институциите в областта на професионалното образование и обучение, подобна на съществуващите класации за висшите учебни заведения;

44.

посочва, че подобренията в областта на професионалното образование и обучение са от полза както за отделния човек, така и за обществото. По-високо общо ниво на квалификация допринася за подобряването на икономическите показатели като производителност и безработица, както и на социалните показатели като гражданското участие, нивото на престъпността и разходите за здравеопазване;

45.

е убеден, че професионалното образование може да допринесе за по-добро социално включване на групи, които са в неравностойно положение на пазара на труда, като например мигранти, възрастни хора и младежите, напускащи преждевременно училище;

46.

подчертава, че не трябва да се полагат грижи само за онези групи, които са обхванати от мерки, свързани с образованието, а те трябва да бъдат насочени и към онези, които нямат достъп или имат ограничен достъп до системата или изпадат от нея.

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 325/52

—

подчертава значимостта на инициативата Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието, която отново отрежда челно място на Средиземноморието в европейския дневен ред и предизвика разисквания и вдъхнови размисли, отговарящи на степента на предизвикателствата, които възникват;

—

изразява убеждението, че инициативите, насочени единствено към дипломацията от едната и от другата страна на Средиземноморието, не могат да достигнат до трайни решения, докато местната демокрация не бъде поставена в центъра на дебата, не само що се отнася до нейното укрепване, но и до прякото сътрудничеството между регионите и градовете от двете страни на Средиземноморието в рамките на Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието;

—

припомня, че териториалното ниво е равнището на управление, от което могат да се изготвят решения, в тясна връзка с другите институционални нива, едновременно за приспособяване и в отговор на предизвикателствата поставени от глобализацията. Местните и регионалните власти, и по-специално тези в Европа, постепенно се утвърдиха като удачно място за изработване на тези решения;

—

следователно, повтаря искането си за признаване на местните и регионалните власти като основни партньори в Процеса от Барселона и в Евро-средиземноморското сътрудничество;

—

взема решение да насърчи създаването на Евро-средиземноморска местна и регионална асамблея (ARLEM), съставена от представители на Комитета на регионите, от представители на европейските и международни асоциации, работещи в областта на Евро-средиземноморското сътрудничество и равен брой представители на местните и регионалните власти от Южното и Източното Средиземноморие, като постоянна платформа за диалог, обмен и сътрудничество и призовава да й се предостави статут на консултативен орган в бъдещето управление на Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието, подобен на статута, предоставен на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (APEM), която представлява националните парламенти.

Главен докладчик

:

г-н Isidoro GOTTARDO, Общински съветник от Sacile

1.

подчертава значимостта на инициативата Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието, която отново отрежда главно място на Средиземноморието в европейския дневен ред. Тази инициатива предизвика разисквания и вдъхнови размисли, отговарящи на степента на предизвикателствата, които възникват. Приветства както прагматичния подход, така и политическата визия на проекта, внесен от френското председателство и подкрепен от 16 страни партньорки от Южното и Източното Средиземноморие;

2.

приветства успеха на редица мерки и инициативи, които бяха създадени с Процеса от Барселона; все пак, със съжаление отбелязва липсата на напредък в областта на мира, на сигурността и на човешкото и социалното развитие, както и липсата на участие на местните и регионалните власти;

3.

подчертава, че Процесът от Барселона: Съюз за Средиземноморието в своя нов формат би трябвало да позволи да се премине от системата на чисто междуправителствено сътрудничество към проект на диалог между гражданите от трите брегове и по-специално към сътрудничество между страните от Южното и Източното Средиземноморие, като бъдат привлечени и техните местни и регионалните власти, в рамките на конкретни и съгласувани проекти, които се вписват в глобална стратегия, основаваща се на нуждите на гражданите и на солидарността;

4.

смята, че едно от условията за успеха на сътрудничеството между страните от евро-средиземноморието и за засилване на партньорството чрез Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието е да се намерят подходящи теми, за да се гарантира разбирането от гражданите на реалните ползи, така че политическите декларации да се превърнат в конкретни действия, което изисква по-значимо участие на местните и регионалните политически представители и активна и разбираема комуникация;

5.

отбелязва, че засилването на дейностите на местните и регионалните власти и на гражданското общество в публичните политики често е ограничено от слабостта на местната демокрация и на процеса на истинска децентрализация в страните от Южното и Източното Средиземноморие;

6.

също така констатира, че децентрализацията и местното управление на участието не винаги вървят ръка за ръка. В някои държави, във и извън Европейския съюз, местните и регионалните власти са изправени пред общото предизвикателство да повишават изборната активност, да насърчават участието на гражданите и да включват сдруженията от всякакъв тип в изготвянето на стратегии и в подготовката на големи градски или регионални проекти;

7.

изразява убеждението, че инициативите, насочени единствено към дипломацията от едната и от другата страна на Средиземноморието, не могат да достигнат до трайни решения, докато местната демокрация не бъде поставена в центъра на дебата, не само що се отнася до нейното укрепване, но и до директното сътрудничеството между регионите и градовете от двете страни на Средиземноморието в рамките на Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието ;

8.

в тази връзка, оценява положително декларацията на държавните и правителствените ръководители от Евро-средиземноморското партньорство от 13 юли 2008 г. в Париж, в която се подчертава „важността на активното участие на гражданското общество, местните и регионалните власти и частния сектор в прилагането на Барселонския процес: Съюз за Средиземноморието“;

9.

но все пак счита, че не е подходящо да се поставят на едно и също ниво местните и регионалните власти, които притежават демократична легитимност, и гражданското общество и частният сектор, които нямат такава;

10.

съгласен е също така с констатацията на държавните и правителствените ръководители от Евро-средиземноморското партньорство, че инициативата има за цел „да повиши съвместната отговорност към процеса, да базира управлението на този процес върху равнопоставеността и да го превърне в конкретни проекти, по-видими за гражданите“, което ще спомогне отношенията между трите страни на Средиземноморието да станат по-конкретни и по-видими „посредством допълнителни регионални и подрегионални проекти, които са от значение за жителите на региона“;

11.

подчертава желанието и ангажираността на местните и регионалните власти да обогатят на Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието, насърчавайки местната демокрация и децентрализираното сътрудничество;

12.

припомня опита в прилагането на европейските политики, повечето от които изискват ангажираността, ресурсите и включването на местните власти при тяхното изпълнение и по този повод подчертава солидния опит и експертиза на европейските местни и регионални власти в разбирането и управлението на въпросите, свързани с градската и селската среда и отнасящи се до околната среда, енергетиката, транспорта, гражданската защита, миграционните феномени, икономическото развитие и други приоритети на процеса от Барселона, които остават актуални, такива като междукултурния диалог, образованието, човешкото и социалното измерение; следователно изразява съжаление, че проектите за развитие, включени в приложението към заключенията от Срещата на върха в Париж, не са били предмет на предварителна консултация с местните и регионалните власти, въпреки нуждата от тяхното участие в бъдещата фаза на прилагане и подчертава необходимостта този междуправителствен подход да бъде коригиран в бъдеще чрез ясно включване на всички заинтересовани нива на управление;

13.

подчертава, в съответствие с предходни становища по тази тема, значимостта на включването на местните и регионалните власти, не само в фазата на прилагане, но също и в процеса на сътрудничество от изготвянето на стратегията, прилагането на програмите и проектите до проследяването на изпълнението на стратегиите и оценката на резултатите, най-вече когато става въпрос за инициативи в области, в които местните и регионалните власти имат значителни и директни правомощия, като например градоустройствената политика и териториалното устройство, управлението на водите, управлението и третирането на отпадъците, околната среда и последиците от изменението на климата на местно равнище, местното икономическо развитие, управлението и популяризирането на историческото и културно наследство, туристическото развитие на местно равнище, основните услуги в областта на общественото здраве, политиките на интеграция и на социално сближаване;

14.

приветства инициирането в най-близко бъдеще на новата програма CIUDAD в рамките на съществуващия Европейски инструмент за съседство и партньорство, която има за цел да насърчава сътрудничеството в градското развитие и диалога в Средиземноморския регион; изразява съгласие, че екологичната устойчивост, енергийната ефективност, устойчивото икономическо развитие и намаляването на социалните различия са сред приоритетните области, в които местните и регионалните власти имат широки и директни правомощия и където могат да бъдат предоставени солидният опит и експертизата на европейските местни и регионални власти;

15.

отбелязва, че финансовите аспекти на Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието засега не са дефинирани, и че местните и регионалните власти могат да бъдат не само политически, но и технически и финансови партньори в изготвянето и прилагането на стратегии и проекти, отговарящи от една страна на реалните нужди на гражданите и от друга страна на целите на Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието; отбелязва също така, че инициативата Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието не променя по никакъв начин аспектите, свързани с програмирането и финансирането на средиземноморското измерение на Европейската политика за съседство;

16.

припомня, че териториалното ниво е равнището на управление, от което могат да се изготвят решения, в тясна връзка с другите институционални нива, едновременно за приспособяване и в отговор на предизвикателствата поставени от глобализацията. Местните и регионалните власти, и по-специално тези в Европа, постепенно се утвърдиха като удачно място за изработване на тези решения;

17.

следователно, повтаря искането си за признаване на местните и регионалните власти като основни партньори в Процеса от Барселона и в Евро-средиземноморското сътрудничество;

18.

признава ролята и опита на различните мрежи и асоциации на местните и регионалните власти на местно, европейско и международно равнище, развиващи дейност в областта на Евро-средиземноморското децентрализирано сътрудничество, както и тяхната експертиза и познания за работата на място (1), откъдето и необходимостта да се обединят все повече усилията и да се сближат целите на проектите за децентрализирано сътрудничество с тези на Евро-средиземорското партньорство с цел оптимизиране на резултатите;

19.

потвърждава подкрепата си за декларацията на представителите на местни и регионални власти на Средиземноморието и на Европа, направена на 23 юни по време на Форума на местните и регионалните власти от Средиземноморския регион в Марсилия;

20.

и в тази връзка, споделя желанието на местните и регионалните власти и на техните асоциации за създаване на институционален инструмент, гарантиращ постоянното им политическо представителство и активния им принос към Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието, като подходящ инструмент за участието на териториалните общности; като по този начин подновява искането на Комитета на регионите, изразено в предходни становища по тази тема;

21.

поради това, има за цел създаването на Евро-средиземноморска местна и регионална асамблея (ARLEM), съставена от равен брой представители на изборни длъжности от Европейския съюз и от страните партньорки от Средиземноморието, по подобие на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (APEM), която представлява парламентарното измерение;

22.

призовава органите на управление на Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието, освен политическото признание, да включат конкретно и изрично местните и регионалните власти в процеса на сътрудничество и в Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието;

23.

следователно, призовава в новите работни документи местните и регионалните власти да бъдат определени като пълноценни партньори в процеса на сътрудничество в рамките на новото активизиране на Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието;

24.

настоява за участието по възможност на ранен етап на местните и регионалните власти, съвместно с националните правителства, в изготвянето на споразуменията за асоцииране, на стратегическите документи и на плановете за действие, сключени на двустранно равнище между Европейския съюз и страните партньори от Южното и Източното Средиземноморие, по-специално в рамките на Европейската политика за съседство;

25.

поради това призовава правителствата на евро-средиземноморските държави да създадат механизми за структуриран национален диалог и за консултации със заинтересованите страни на равнище, различно от националното (регионално и местно), със социалните партньори и гражданското общество, които също така включват мрежите и асоциациите на местните и регионалните власти;

26.

взема решение да насърчи създаването на Евро-средиземноморска местна и регионална асамблея (ARLEM), съставена от представители на Комитета на регионите, от представители на европейските и международни асоциации, работещи в областта на Евро-средиземноморското сътрудничество и равен брой представители на местните и регионалните власти от Южното и Източното Средиземноморие, като постоянна платформа за диалог, обмен и сътрудничество и призовава да й се предостави статут на консултативен орган в бъдещето управление на Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието, подобен на статута, предоставен на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (APEM), която представлява националните парламенти;

27.

призовава Европейската комисия да хармонизира, координира и съчетае по подходящ начин този нов подход с различните програми, проекти и общностни инструменти (2), както и със съществуващите инструменти на Евро-средиземноморското сътрудничество (3), с цел да се извлече полза от опита, да се избегне повтарянето на дейности и да се насърчи прогреса;

28.

предлага да се проучи възможността структурните инструменти да бъдат адаптирани към средизмноморския контекст, дейност, която да бъде възприета като политика за икономическо и социално сближаване, и чрез нея сътрудничеството между местните и регионалните власти на ЕС и тези на страните от Средиземноморието да се основава на териториално измерение;

29.

призовава органите на управление на Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието да се възползват от това ново активизиране на процеса, за да бъде постигнат напредък в областта на местното управление и децентрализацията в някои страни от Южното и Източното Средиземноморие, както и за да бъде започнат процес на децентрализация в някои от останалите страни;

30.

поради това предлага да бъде даден приоритет на стратегиите за институционално изграждане на местните и регионалните власти и да се прилагат програми за модернизиране на администрациите, както и проекти за обучение на човешките ресурси на местно и регионално равнище;

31.

смята, че по-засилено чувство за отговорност на местните и регионалните представители на изборни длъжности ще допринесе за създаването на многостепенно управление, което включва различните институционални нива в процеса на решение, изготвяне, прилагане и оценка на публичните политики и на политиките за развитие;

32.

предлага мобилизирането на човешки ресурси на местно равнище, на технически и академични ресурси за прилагането на проекти, както и оптимално участие на гражданите, за да могат те да се почувстват включени в процеса на сътрудничество и в проектите, които произтичат от него;

33.

в заключение, счита, че динамиката на Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието може да предостави възможност за всички участници от различните нива за обучение, за нови връзки, за нови начини на взаимно признаване, като едновременно насърчава усвояването на нов подход към развитието и местната демокрация от различните заинтересовани лица (централни и децентрализирани администрации, местни и регионални власти, гражданско общество…);

34.

възлага на своя председател да изпрати настоящото становище до френското председателство на ЕС, до съпредседателството на Съюза за Средиземноморието, до Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет, до Евро-средиземноморската парламентарна асамблея и до държавните ръководители на страните от Южното и Източното Средиземноморие.

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 325/56

—

настоява, по отношение на партньорството, местните и регионални власти да не бъдат поставяни повече в същата категория като гражданското общество и икономическите и социалните партньори. Всъщност местните и регионалните власти са избрани органи, пряко отговорни пред гражданите на ЕС;

—

посочва, че не съществува общоевропейска методология за създаването на партньорства по отношение на изготвянето, прилагането, проследяването и оценката на документите за програмиране и планиране в областта на устройството на територията. Следователно е невъзможно да се прецени дали принципът на партньорство е приложен реално, а не чисто формално, и какво е било истинското му въздействие;

—

препоръчва на ЕК и ЕП да оценят възможностите за използване на капацитета на националните и/или регионалните органи за контрол по изпълнение на оперативните програми и разходването на средствата от структурните и кохезионния фонд за валидиране на направените разходи и постигнатите резултати;

—

убеден е, че ролята на КР в процеса на подготовка, изпълнение и наблюдение на европейските политики трябва да бъде задълбочена чрез активно въвличане на членовете на КР в диалога на местно и регионално ниво;

—

се ангажира с планиране и провеждане на инициативи за популяризиране на добрите практики в партньорството при определяне на политическите приоритети в държавите-членки.

Докладчик

:

г-н Владимир КИСЬОВ (BG/EНП), член на Столичен общински съвет — гр. София

1.

намира за изключително положителна инициативата за проучване и анализ на управлението и партньорството на национална, регионална и проектна основа (Governance and Partnership at national, regional level and project bases in the filed of regional policy) при подготовката и прилагането на програмни и планови документи за териториалното развитие;

2.

приветства усилията на държавите-членки и на местните и регионалните власти да установяват и системно да прилагат практики на партньорство между държавните или регионалните и местните институции с представители на гражданското общество, социалните партньори и бизнеса при подготовката на планови документи за изработване и прилагане на политиките за регионално планиране и развитие;

3.

намира за особено положителен факта, че в държавите-членки правителствата полагат усилия за осъществяване на диалог с регионалните и местните власти не само при определяне на целите, приоритетите и ресурсите, но и при осъществяване на териториалното развитие в контекста на европейските и национални политики;

4.

подчертава основната роля на градовете и регионите при подготовката на стратегическите документи, изпълнението на програми, наблюдението и изпълнението на политиките на ЕС;

5.

настоява, по отношение на партньорството, местните и регионални власти да не бъдат поставяни повече в същата категория като гражданското общество и икономическите и социални партньори. Всъщност местните и регионалните власти са избрани органи, пряко отговорни пред гражданите на ЕС. Поради това партньорството между националните институции на държавите-членки, европейските институции и местните и регионални власти се намира на различно качествено ниво спрямо останалите форми на партньорство. Ето защо ролята на местните и регионалните власти, които са избрани от гражданите и на които са възложени държавни функции, трябва да бъде ясно посочена в основните регламенти и документи;

6.

убеден е, че постигането на принципите на доброто управление по отношение на регионалната и местната политика е възможно чрез въвличането в по-голяма степен на представители на гражданското общество и икономическите и социалните партньори;

7.

подкрепя цялостното разглеждане на управлението на структурната политика в рамките на многостепенната система на Европейския съюз;

8.

счита, че за гарантиране на доброто управление на регионалната политика е от решаващо значение да се осигури наличието на интегриран подход, свързан с политическите инструменти, да се предвиди активно участие на всички засегнати заинтересовани страни, да е налице ясна насоченост към ефикасност и ефективност на прилагането на политиките, основано на хоризонтална и вертикална интеграция на различните инструменти, която да води до ясно измерими резултати;

9.

оценява ролята на европейската структурна политика като ефикасен инструмент за подпомагане на административната децентрализация в различните европейски държави като елемент от разработването на регионални управленски процеси, основаващи се на планиране и на показатели, което представлява важен принос за подобряване на публичната намеса на местно и регионално ниво;

10.

вижда в настоящия модел на управление на структурната политика добра основа за бъдещата насока на структурната политика;

11.

посочва, че не съществува общоевропейска методология за създаването на партньорства по отношение на изготвянето, прилагането, проследяването и оценката на документите за програмиране и планиране в областта на устройството на територията. Следователно е невъзможно да се направи оценка дали принципът на партньорство е приложен реално, а не чисто формално, и какво е било истинското му въздействие;

12.

намира за успешно задълбочаването на партньорството за постигане на по-устойчива политика на сближаване и засилване на вертикалната и хоризонталната интеграция в управлението и партньорството на национално, регионално и местно ниво;

13.

отчита като достижение на демокрацията в новите държави-членки усилията на правителствата да въвеждат принципите на доброто управление при подготовката и изпълнението на програмните документи;

14.

приканва националните и регионалните власти, както и административните органи да изготвят и установят методология за създаването на партньорства в областта на регионалната политика във връзка с програмните и плановите документи, която ясно да определя функционирането и минималното приложно поле на партньорството във всичките му етапи (подготовка, прилагане, наблюдение и оценка). При това трябва да се отдели внимание на две качествено различни нива на партньорство:

Партньорите, които участват, се различават в зависимост от сферата им на действие, специализация, компетенции и потенциален принос. Освен това трябва да се вземе под внимание и фактът, че отделните държави-членки на Съюза имат различна степен на децентрализация и да се посочи дали местните и регионалните власти имат задължението да управляват действително определени оперативни програми;

15.

счита, че с добрите си практики страните с по-дългогодишно членство в ЕС, особено тези с по-висока степен на децентрализация, дават значителен принос в усъвършенстване на системата на доброто управление и партньорството на национално, регионално и местно ниво и на проектна основа в сферата на регионалната политика и могат да дадат примери за добри практики на други страни;

16.

твърди, че включването на мрежи от партньори при подготовката и прилагането на политики за регионално развитие дава големи шансове за изразяване на интересите на различните участници и повишава доверието на гражданите в управлението. Все пак трябва да се гарантира, че заинтересованите партньори, притежаващи подходящ мандат за намеса, необходимите компетенции и капацитет и чието участие ще донесе реален принос, трябва да разполагат с достатъчно финансови ресурси, за да могат да участват пълноценно в дебата. Тези финансови ресурси биха могли да бъдат неразделна част от техническата помощ и да покриват разходите, свързани с изготвянето на добре обосновани проучвания и научни изследвания на европейско, национално и дори местно равнище;

17.

приканва Европейската комисия, тъй като това не е предвидено в редица оперативни програми, да разреши и да насърчи местните и регионалните власти, техните национални и наднационални сдружения и други заинтересовани партньори да използват средствата, заделени за техническа помощ в рамките на настоящия програмен период; по този начин те биха могли да осъществят на местно, регионално, национално и европейско равнище, проучвания и анализи, позволяващи да се идентифицират нуждите и приоритетите на нова политика на сближаване;

18.

убеден е в нарастването на значението на задълбочаването на партньорството и управлението на проектна основа във всички фази на правенето на политиките на ЕС за регионално и местно развитие — подготовка, изпълнение, наблюдение и оценка;

19.

счита, че управлението и партньорството при разработването, изпълнението, наблюдението и оценката на политиките на ЕС за териториално развитие трябва да заема все по-съществено място в комуникационната стратегия на ЕС;

20.

призовава Европейския парламент и ЕК да разширяват партньорството и управлението и отворения метод на координация при разработване на политиките на ЕС, така че да включва максимален брой заинтересовани страни, по-специално местните и регионалните власти като управленски нива, на които обикновено се осъществяват значителна част от общностните политики. В тази връзка настоява Комисията да насърчава определянето за управляващи органи на оперативни програми на онези местни и регионални власти, които изявят желание за това и имат необходимите правомощия да управляват европейски програми за регионално развитие;

21.

настоява проблемите за управлението и партньорството на национално и регионално ниво при подготовката на национални, регионални и местни стратегически и планови документи да бъдат обвързани с обсъждането и предприемането на инициативи, например за преодоляване на предизвикателствата от изменението на климата, градския транспорт, промените в науките за живота и биотехнологиите, развитието на научноизследователската дейност и иновациите в регионите на ЕС и др.;

22.

счита, че в перспективата на разработването на новата политика на икономическо, социално и териториално сближаване, най-вече по отношение на регионите, засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни условия от природен или демографски характер, от решаващо значение ще бъде да се гарантира включването, по-специално на местните и регионалните власти и на техните национални и наднационални сдружения, но също и на икономическите и социалните партньори и гражданското общество на възможно най-ранен етап в определянето на националните позиции и приоритети, както и в изготвянето на документите, и техните гледни точки трябва да бъдат надлежно взети под внимание;

23.

намира за уместно да продължи задълбоченото изследване на практиките и опита на държавите-членки на ЕС за партньорството при определяне на приоритетите на местното, регионалното и националното и наднационалното развитие. Оценките ще бъдат в подкрепа на осъществяването на по-прости и по-ефективни форми на комуникация между партньорите на местно и регионално ниво;

24.

счита, че в съответствие с различната степен на децентрализация на държавите-членки по различен начин протичат и консултативният процес, и начинът на управление на проектна основа;

25.

отчита необходимостта участниците в управлението и партньорството на местно и регионално ниво в държавите-членки да бъдат подготвени с тествани в практиката и работещи механизми за консултиране с партньорите и структурите на гражданското общество за следващия планов период на ЕС, като например Наръчник на добрите практики, ръководство за публично-частно партньорство, ръководство за сътрудничество с партньорите от гражданското общество за провеждане на съгласувателни действия при планирането на бъдещото развитие на местно и регионално ниво и др.;

26.

в унисон с изискванията на Лисабонската стратегия за развитие на икономика, основана на знанието, препоръчва целенасочени действия за привличане на университетите, научноизследователските центрове, научните институти и технологичните центрове в процеса на подготовка на националните позиции и документите за новия програмен период не само на национално, но и на регионално и местно ниво;

27.

намира за наложително в рамките на общите усилия за укрепване на административния капацитет, приоритет да бъде предприемането на целенасочени действия за включване на младите хора още на най-ранните етапи на подготовка, съгласуване и програмиране на политиките за териториално развитие, което ще има силно изразен дългосрочен ефект за реализация на политиките на ЕС и ще стимулира активното гражданско участие на младежта;

28.

оценява необходимостта от все по-засилено прилагане на активното партньорство (по инициатива на местните и регионалните власти, а също и на неправителствения сектор) в процеса на управление. За целта счита, че държавите-членки трябва да предприемат адекватни на националните особености действия за насърчаване на самоорганизацията на общностите от партньори с цел повишаване на участието, отговорността и заинтересоваността на субектите на гражданското общество;

29.

препоръчва на ЕК и ЕП да оценят възможностите за използване на капацитета на националните и/или регионалните органи за контрол по изпълнение на оперативните програми и разходването на средствата от структурните и кохезионния фонд за валидиране на направените разходи и постигнатите резултати. Това би допринесло за опростяване на процедурите и съкращаване на разходите по тях;

30.

намира за необходимо разработката на институционални инструменти, които да улеснят прилагането на хоризонталния и вертикалния подходи. Такива инструменти могат да бъдат платформи, регионално менажиране на политиките, кръгли маси и т.н., които улесняват комуникациите в мрежи по сектори на политически и административни нива;

31.

счита, че трябва да се отчита и същевременно да се насърчава ролята на Европейските групи за териториално сътрудничество в областта на управлението на регионалната политика. Тези нови субекти са не само инструмент за управление на общностните фондове, а преди всичко механизъм за съвместно участие на хора от различни сектори в услуга на гражданското общество от съседните региони;

32.

счита, че оценката на качественото измерение на партньорството при управлението и проектирането на регионалното и местното развитие трябва да заема все по-съществено значение за сметка на количествените показатели на оценката. Ето защо от изключителна важност е партньорите на централните, регионалните и местните власти в процеса на управление да не бъдат оценявани еднакво, а категоризирани според техните възможности и потенциален принос;

33.

поради факта, че регионалните политики много трудно намират своето отразяване сред обществото, от изключителна важност е създаване на необходимите интерфейси на различните нива на прилагане на политиките към отделните сектори;

34.

укрепването и постоянното усъвършенстване на административния капацитет трябва да бъде основна задача на местните, регионалните и централните власти. Годишната оценка на административния капацитет трябва да се превърне от формален акт в анализ на постигнатото, който да бъде оповестяван на гражданите и да служи като основа на бъдещи действия за развитие на капацитета;

35.

убеден е, че ролята на КР в процеса на подготовка, изпълнение и наблюдение на европейските политики трябва да бъде задълбочена чрез активно въвличане на членовете на КР като изразители на интересите на местните и регионалните власти в диалога с гражданите и неправителствените организации на местно и регионално ниво като съществена предпоставка на успешно планиране на териториалното развитие и за укрепване и разширяване на административния и информационен капацитет на местно и регионално ниво за преодоляване на управленски дефицит, който често е посочван в множество европейски документи като възпрепятстващ развитието фактор;

36.

ежегодно ще подготвя свои предложения за подобряване на партньорството в управлението на местно и регионално ниво, които да бъдат неразделна част от обсъжданията на редовните годишни срещи на върха;

37.

ще подкрепя инициативите на държавите-членки, на Европейския парламент и на Европейската комисия за прилагане на принципа на партньорство с местните и регионалните власти не само на етапа на наблюдение изпълнението на политиките, но и преди всичко при тяхното осъществяване;

38.

намира за целесъобразно чрез разнообразни инициативи да подкрепя, стимулира и развива партньорства с НПО и работодателите на по-ниските нива на управление, особено в процеса на планиране на дейностите, а също и при реализирането на конкретни мерки;

39.

се ангажира с планиране и провеждане на инициативи за популяризиране на добрите практики в партньорството при определяне на приоритетите на местната, регионалната, националната и наднационалната политика на държавите-членки. Местните власти задължително трябва да участват в комуникационния процес, защото те могат най-добре да разяснят на гражданите какво означава ЕС за всекидневния живот на хората;

40.

ще направи всичко необходимо за това при координирането и осъществяването на европейските, националните и регионалните политики да се използват механизмите на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС), която, като инструмент за децентрализирано международно сътрудничество, също дава възможност за по-ефективно въвличане на различните групи партньори в управлението.

19.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 325/60

—

подчертава, че намаляването на промишлените емисии е от най-голямо значение при положение, че се наблюдава замърсяване на въздуха. Директивата относно промишлените емисии e важна европейска мярка, която позволява на държавите-членки да изпълнят целите си по отношение на емисиите до 2020 г.;

—

настоятелно препоръчва включването на практическа система за преразглеждане, която да счита, че директивата не си поставя достатъчно амбициозни цели по отношение на борбата срещу замърсяването на въздуха и изразява разочарование във връзка с недостатъчно рестриктивните пределни стойности на допустимите емисии (вж. Приложение I) на големи горивни инсталации; Комитетът би искал също така да посочи, че все още съществуват значителни разлики между пределните стойности на емисиите в предложението за директива и тези в съответния референтeн документ за НДНТ (най-добрите налични техники); тези стойности трябва да бъдат синхронизирани и засилени;

—

настоятелно препоръчва включването на практическа система за преразглеждане, която да позволява частично преразглеждане на директивата (например на главите от техническо естество и пределните стойности на емисиите) чрез процедурата за съвместно вземане на решения; Освен това изразява загриженост относно бъдещото адаптиране на законодателството, което ще бъде извършено в съответствие със Севилския процес (вж. Приложение I), коeто не е правна процедура, предвидена от Договора и не подлежи на демократичен контрол;

—

изразява категорично несъгласие с предложението на Комисията за установяване на критерии за предоставяне на дерогация въз основа на местните условия в съответствие с процедурата на комитология;

Докладчик

:

г-н Cor LAMERS, кмет на Houten (NL/EНП)

1.

отбелязва, че местните и регионални власти в различните държави-членки на ЕС играят решаваща роля при прилагането на политиките, свързани с околната среда и индустрията, и разполагат с широки правомощия в областта на политиките за превенция и прилагане на контрола на замърсяването;

2.

изразява твърдата си подкрепа за контрола на замърсяването и принципа „замърсителят плаща“ и поради това приветства целта на Директивата относно промишлените емисии;

3.

подчертава значението на мерките при източниците на емисии. Важно е да се определят причините за замърсяването и да се третират емисиите при източниците на замърсяване по най-икономичен и екологосъобразен начин;

4.

отбелязва, че качеството на въздуха, водите и почвите е въпрос, който засяга пряко ежедневния живот на гражданите както в градските, така и в селските райони. Големите промишлени инсталации в ЕС все още представляват значителен дял от основните атмосферни замърсители;

5.

отбелязва, че политиките, свързани с опазване на чистия въздух и водите, имат трансгранично измерение и поради това изискват действия на равнище ЕС. Поради тази причина приветства Директивата относно промишлените емисии, тъй като тя представлява европейски инструмент за намаляване на промишлените емисии при техните източници;

6.

е твърдо убеден, че предложението включва мерки, които са необходими и носят значителен потенциал за постигане на ползи за околната среда. От тази гледна точка приветства съдържащото се в директивата предложение за по-добро използване на референтните документи за най-добрите налични техники (референтни документи за НДНТ, вж. Приложение 1), тъй като това ще донесе по-големи ползи за околната среда;

7.

подчертава, че намаляването на промишлените емисии е от най-голямо значение при положение, че има замърсяване на въздуха. Директивата относно промишлените емисии e важна европейска мярка, която позволява на държавите-членки да изпълнят целите си по отношение на емисиите до 2020 г. Затова включването на по-ниска категория големи горивни инсталации с мощност от 20 до 50 мегавата е важен аспект от новата директива;

8.

счита, че директивата не си поставя достатъчно амбициозни цели по отношение на борбата срещу замърсяването на въздуха:

9.

поради това изразява загриженост, че директивата би могла да донесе най-вече краткосрочни ползи. Комитетът е твърде загрижен поради факта, че възможните ползи в дългосрочен план могат да се окажат ограничени (вж. параграф 17);

10.

подчертава, че издаването на разрешителните във връзка с КПКЗ (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (вж. Приложение I), следва да продължи да се основана на цялостен подход, който взима под внимание околната среда, производството, възможността за техническа осъществимост, разходната ефективност и, не на последно място местните условия;

11.

изразява съгласие с Европейската комисия, че Директивата КПКЗ понастоящем не се прилага правилно във всички държави-членки. Прилагането на Директивата КПКЗ се оказа доста трудно, а референтните документи за НДНТ не се използват във всички случаи, също и поради техния доста технически и комплексен характер;

12.

отбелязва, че разрешителните отразяват в по-голяма степен централизирани и хомогенизирани писмени стандарти и изисквания. Въпреки че това изглежда положително, става по-трудно да се разбере какво вършат, произвеждат, третират или оптимизират отделните предприятия;

13.

е на мнение, че Директивата относно промишлените емисии (която включва и преразглеждане на Директива КПКЗ), беше представена само няколко седмици след срока за въвеждане на сегашното законодателство по отношение на КПКЗ, определен за 31 октомври 2007 г. Следователно, преразглеждането се извършва преди настоящото законодателство по отношение на КПКЗ да може да покаже своята приложимост и ефективност, и което е по-важно, преди да може да се направи пълна оценка на неговото отражение от гледна точка на намаляване на емисиите;

14.

счита, че консолидирането на седем директиви в една единствена директива представлява много амбициозен подход; постепенният подход или рамкова директива с „дъщерни“ директиви биха били за предпочитане. Една рамкова директива би създала също така и възможност за включване и на други, пряко свързани директиви, като например Директивата за пречистването на градските отпадъчни води, без това да застрашава бъдещите преразглеждания на рамковата директива;

15.

подкрепя принципа за по-доброто регулиране. Предложението на Комисията за консолидирането на седем директиви изглежда съответства на този принцип. До известна степен новата директива опростява процедурите за издаване на разрешителни. Счита обаче, че различните части на директивата не са напълно консолидирани и тъй като все още съществуват значителни различия между директивата и референтните документи за НДНТ, няма да може да се намери решение за всички практически трудности;

16.

поставя въпроса дали в предложението е разрешен сегашният проблем, свързан с несъответствията и неяснотата на дефинициите. Така например, не е ясно какво ще бъде въздействието от новата дефиниция на НДНТ (в която изразът „най-добра налична технология“ се заменя с „най-добра налична техника“). Отчитането на по-широкия обхват на една технология в сравнение с една отделна техника ще позволи по-добро обвързване с инвестициите на предприятията, ще допринесе за наличието на равни условия за всички и по този начин ще доведе до намирането на по-творчески решения на екологичните предизвикателства;

17.

е сериозно загрижен за последствията от консолидирането при бъдещи преразглеждания. Понастоящем предложението обхваща няколко различни области, свързани с техническа компетентност. Техният обем и най-вече сложността им ще затруднят, ако не и направят невъзможно, преразглеждането на директивата в бъдеще и адаптирането на законодателството към бъдещите нужди и технологичното развитие чрез установяване на по-строги оперативни изисквания, например пределни стойности на емисиите;

18.

разбира, че Комисията предлага да разреши проблема за трудното преразглеждане в бъдеще посредством създаването на връзка между директивата и референтните документи за НДНТ. В директивата се определят минимални стандарти, които трябва да бъдат изпълнени, а референтните документи за НДНТ, които лесно могат да бъдат преразгледани, ще позволят да се актуализира системата в съответствие с технологичното развитие и по-строгите нива на пределни стойности на емисиите, основаващи се върху най-добрите налични техники (вж. Приложение I). Комитетът е сериозно загрижен относно различията, които биха могли да възникнат в бъдеще между нивата на пределни стойности на емисиите, основаващи се върху най-добрите налични техники (в референтните документи за НДНТ, които подлежат на преразглеждане) и пределните стойности на емисиите (в директивата). Съществува значителен риск системата да стане неактуална и следователно приносът й за бъдещото развитие на свързаните с околната среда аспекти да бъде ограничен;

19.

настоятелно препоръчва включването на практическа система за преразглеждане, която да позволява частично преразглеждане на директивата (например на главите от техническо естество и пределните стойности на емисиите) чрез процедурата за съвместно вземане на решения. Освен това Комитетът изразява загриженост относно бъдещото адаптиране на законодателството, което ще бъде извършено в съответствие със Севилския процес (вж. Приложение I), коeто не е правна процедура, предвидена от Договора и не подлежи на демократичен контрол;

20.

изразява задоволство относно последните подобрения в референтните документи за НДНТ и ги оценява като полезни референтни документи. Основната част от референтните документи за НДНТ обаче е публикувана само на английски език, което може да създаде трудности за местните и регионалните власти, отговарящи за контрола и издаването на разрешения. Поради тази причина Комитетът отправя искане основните глави на референтните документи за НДНТ (например онези, с които се установяват най-добрите налични техники (НДНТ, вж. приложение 1) за конкретната индустрия) да бъдат преведени на всички езици на ЕС;

21.

счита за неоправдано, че референтните документи за НДНТ не се използват по-често в ЕС, и препоръчва да бъде подобрено тяхното използване. Поради тази причина ние сме съгласни с новия статут на референтните документи за НДНТ и по-нататъшното задължение за тяхното използване в процедурата по издаване на разрешителни. Комитетът тълкува новия статут на референтните документи за НДНТ като обвързващ в по-голяма степен, тъй като тези документи (които понастоящем са само референтни документи, които трябва да бъдат консултирани, но нямат задължителна сила) на практика сега стават задължителни;

22.

смята, че съществуват възможности за подобряване на референтните документи за НДНТ. Понякога иновациите и подобренията, които следва да се въведат в производствения процес, не се осъществяват. Така например, разликите във взетите при мониторинга проби понастоящем се използват, за да се наказват предприятията, докато биха могли да се използват и за подобряване на техниките. Друг пример е несъответствието между главата относно летливите органични съединения в директивата и съответния референтен документ за НДНТ. В резултат от това съществува опасение, че не винаги ще бъде приоритизиран най-чистият подход. Иновациите за подобряване на местната околна среда следва винаги да се насърчават от местните власти, ако това е възможно, а качеството на референтните документи за НДНТ следва да бъде достатъчно добро, за да са в помощ на компетентните власти;

23.

счита, че новият статут на референтните документи за НДНТ ще засили последователността на политиката, свързана с издаването на разрешителни и на свой ред ще допринесе за създаване на равни условия за конкуриращите се европейски предприятия;

24.

счита Севилския процес (вж. Приложение 1) за необходим и твърдо установен. Референтните документи за НДНТ се съставят и актуализират в Севиля въз основа на срещите между служители на Европейската комисия и експерти от държавите-членки, представители на индустрията и НПО. Сътрудничеството между тези заинтересовани страни е жизненоважно за създаването на нови най-добри налични техники и за съставяне на нови или преразгледани референтни документи за НДНТ. Ето защо този процес следва да бъде разгледан по-подробно в директивата, какъвто е случаят и с настоящото предложение;