13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/1

—

че Бялата книга на Европейската комисия от 21 ноември 2001 г., озаглавена „Нов тласък за европейската младеж“ (1), и одобрена от Съвета в заключенията му от 14 февруари 2002 г., посочва, че здравето следва да се разглежда като двигател за социално приобщаване и оправомощаване на младежите, и като неотменна част от развитието на тяхното активно гражданство,

—

в резолюцията си от 27 юни 2002 г. (2) Съветът установи рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежите; сред трите посочени области е включването на измерението „младеж“ измерение в други свързани европейски политики,

—

Европейският пакт за младежта, приет от Европейския съвет на 22-23 март 2005 г., представлява един от инструментите, допринасящи за изпълнението на целите от Лисабон за растеж и заетост,

—

в резолюцията на Съвета от ноември 2005 г., озаглавена „В отговор на тревогите на младите хора в Европа — прилагане на Европейския пакт за младежта и насърчаване на активно гражданство“ (3) бе прието, че при включването на измерението „младеж“ в други подходящи европейски политики следва по-конкретно да се отдава приоритетно значение на здравословния начин на живот на младежите,

—

резолюцията на Съвета от май 2007 г. относно равните възможности и участието на младежите в обществения живот (4) приканва държавите-членки да дадат приоритет на проблемите на младежите в рамките на политиките, които засягат качеството им на живот, като например здравето,

—

съобщението на Комисията от септември 2007 г., озаглавено „Подпомагане на пълноценното участие на младите хора в образованието, трудовата дейност и обществото“ (5) приканва държавите-членки да подемат инициативи в областта на здравето на младежите,

—

в заключенията на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно прилагането на хоризонтален подход към политиката за младежта (6) се отбелязва, че от 2009 г. нататък Комисията на всеки три години ще представя доклад на Европейския съюз по въпросите на младежта,

—

в заключенията на Съвета от 6 декември 2007 г. относно бялата книга на Комисията „Заедно за здраве: стратегически подход за ЕС 2008-2013 г.“ (7) се изтъква необходимостта да се разгледат ключови за здравето фактори като хранене, физическа активност, употреба на алкохол, наркотици, тютюнопушене и екологични рискове и да се вземе предвид ролята на пола, и изтъква необходимостта да се популяризира здравето във всекидневния живот, т.е. семейството, училището, работното място и местата за отдих,

—

в резолюцията си от 22 май 2008 г. относно участието на младежите с по-малко възможности (8) Съветът подчертава, че проблемите, свързани със здравето, възпрепятстват активното участие на младежите и приканва държавите-членки и Комисията да насърчават чрез здравните си стратегии здравословен начин на живот при младежите.

1.

макар като цяло здравословното състояние на младежите в Европа да е задоволително, някои аспекти предизвикват особена загриженост, а именно въпросите на храненето, физическата активност, злоупотребата с алкохол, сексуалното и психичното здраве;

2.

особено внимание следва да се отделя на насърчаването на здравословен начин на живот и на превантивните мерки, по-специално по отношение на сексуалната активност, злоупотребата с алкохол, използването на наркотици, тютюнопушенето, хранителните разстройства, затлъстяването, насилието, хазартните игри и пристрастяването към информационните и комуникационни технологии;

3.

редица фактори, свързани с условията на живот, а именно бедността, безработицата, несигурността на работното място, жилищните проблеми, ранното отпадане от училище и дискриминацията могат да изложат на опасност здравето и благосъстоянието на младежите, и да се превърнат в пречка младежите да търсят или да имат пълен достъп до възможности за превенция и до висококачествени безплатни системи на здравеопазване, което на свой ред може да повлияе върху тяхното здраве и качество на живот;

4.

младежите и девойките се сблъскват с различни предизвикателства, свързани с тяхното здраве и благосъстояние, и следователно равенството между половете следва да се взема предвид, когато се разглеждат въпроси относно здравето на младежите;

5.

здравословната физическа и социална среда е определяща за здравословното развитие. Следва да се положат усилия за подобряване качеството на условията на живот, работа и учене на младежите;

6.

родителите имат решаваща роля за благосъстоянието и здравословната среда на младежите и следователно трябва да се вземат допълнителни мерки, които да ги подкрепят.

1.

съществува силно взаимодействие между здравето и благосъстоянието на младежите, от една страна, и тяхното социално приобщаване и ниво на образование, от друга страна;

2.

необходимо е да се съдейства на младежите да развият по-голяма отговорност за собственото си здраве, да повишат своята самооценка и независимост, по-специално чрез повишаване на осведомеността им относно положителното въздействие на здравословния начин на живот и относно опасностите за тяхното здраве.

1.

е необходимо точно познаване на състоянието, нуждите и очакванията на младежите и девойките в областта на здравето, както и на съществуващите практики, на събрания опит и на достиженията в тази област, надлежно оценени, за да може едновременно да се гарантира ефикасна и ефективна здравна политика по отношение на младежите и по-добре да се вземат предвид, в рамките на адаптирани стратегии, специфичните характеристики на обществените групи, като се обърне внимание на евентуалните разлики в тези обществени групи, които се дължат между другото на възрастта, на пола, на местоживеенето или на социално-икономически фактори, и като се даде приоритет на младежите с по-малко възможности;

2.

здравето и благосъстоянието на младежите следва да е обект на всеобхватен и междусекторен подход, който да включва всички подходящи области и по-специално системата за обществено здравеопазване, формалното и неформалното учене, заетостта и социалното приобщаване, децата и семейството, спорта, културната дейност, научноизследователската дейност, околната среда, медиите, защитата на потребителите;

3.

насърчаването на физическа активност и уравновесен хранителен режим е необходимо за установяването на здравословен начин на живот;

4.

особено внимание следва да се обърне на психичното здраве на младежите, в частност насърчаването на добро психично здраве, най-вече посредством училищата и работата с младежите, и на предотвратяването на саморазрушителното поведение и самоубийствата;

5.

една здравна политика за младежите следва да включва местните, регионалните, националните и европейските равнища на публична политика и да се основава на широко партньорство между участниците във формалното, неформалното и самостоятелното учене, здравните работници, икономическите и социални партньори, по-специално младежките асоциации, и медиите.

1.

да насърчават измерението „младеж“ в инициативите, свързани със здравето, и да прилагат мерки за здравето на младежите, които са подходящи, междусекторни, надлежно координирани и системно оценявани;

2.

да включат младежите и съответните заинтересовани страни, които имат отношение към политиките по въпросите на младежта, в разработването на свързани със здравето инициативи, по-специално чрез дейности за обучение между равнопоставени партньори;

3.

да насърчават достъпа на младежите до дейности през свободното време и до културни и физически дейности;

4.

да вземат предвид здравето и благосъстоянието на младежите в информационни програми и политики и в медиите;

5.

да подкрепят обучението на работещите в сектора на младежта и на НПО в областта на превенцията, здравето и благосъстоянието на младежите, в областта на началното предоставяне на съвет, ранната намеса, определянето на трудностите на младежите и насочването към други служби.

1.

да предприеме мерки измерението „младеж“ да бъде взето под внимание в свързаните със здравето инициативи;

2.

да включи младежите и съответните заинтересовани страни, които имат отношение към политиките по въпросите на младежта, във всички равнища на действията си в тази област.

1.

да усъвършенстват знанията и научноизследователската дейност по този въпрос и редовно да ги актуализират, като отчитат разликите в здравето и благосъстоянието на младежите, дължащи се наред с другото на пола, възрастта, географски и социално-икономически фактори, сексуалната ориентация или увреждане;

2.

да включват постепенно данни относно здравето и благосъстоянието, като използват съществуващите източници на данни в доклада на Комисията относно положението на младежите в Европа, изготвян на всеки три години;

3.

да разработят действия за насочване на вниманието към факторите, които оказват влияние върху здравето на младежите;

4.

да улесняват обмена на добри практики по темата за здравето и благосъстоянието на младежите, на местно, регионално, национално и европейско равнище, като се опират по-специално на съществуващите структури;

5.

да използват пълноценно предоставените от политиките, програмите и другите инструменти на Европейския съюз възможности, по-специално европейските структурни фондове и програмата „Младежта в действие“, с оглед разработването на проекти относно здравето и благосъстоянието на младежите;

6.

да засилят партньорството с младежите и младежките организации, с участниците, които работят по въпросите на младежта, и с гражданското общество в областта на здравето на младежите.

13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/4

1.

Нарастващата глобализация на търговията и удължаването на периода на активния живот пораждат необходимост от постоянно адаптиране на личните способности, за могат да се посрещат предвидимите или наложителни промени и да се обезпечи сигурност на професионалното развитие.

2.

Разширяването на Европейския съюз създава по-голям потенциал за мобилност в областта на образованието и обучението, както и в рамките на пазара на труда, поради което е необходимо гражданите на Съюза да се подготвят да направляват образованието и кариерата си в разширена географска рамка.

3.

Животът на гражданите все повече се характеризира от множество преходи: по-специално от училище към професионално обучение и образование (ПОО), висше образование или трудова заетост, или от трудова заетост към безработица, допълнително обучение или напускане на пазара на труда. Професионалното ориентиране играе определяща роля при вземането на важни решения, пред които хората са изправени през целия си живот. Например то може да допринесе за повишаване на отговорността на хората при управляването на собствената им кариера по по-сигурен начин в контекста на актуалния пазар на труда, и за постигането на по-добър баланс между техния личен и професионален живот.

4.

Пазарът на труда се характеризира и от дисбаланса между постоянната безработица и затрудненото набиране на работна ръка в някои сектори, а професионалното ориентиране предоставя начини да се отговори по-ефикасно на потребностите на пазара на труда.

5.

Социалното приобщаване и равните възможности за всички остават основни предизвикателства пред политиките в областта на образованието, обучението и заетостта.

1.

В Резолюцията на Съвета от 28 май 2004 г. (1) относно засилването на политиките, системите и практиките в сферата на професионалното ориентиране през целия живот се посочват главните цели на политиката на професионално ориентиране през целия живот в интерес на всички граждани на Европейския съюз.

2.

Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (2) подчертава, позовавайки се на няколко ключови умения, че умението на индивида да търси възможности за образование и обучение и професионално ориентиране и/или налична подкрепа, е от основно значение за реализацията на личността, професионалното развитие и социалното интегриране.

3.

Резолюцията на Съвета от 15 ноември 2007 г. относно нови умения за нови работни места (3) приканва държавите-членки и Комисията да подготвят работещите за нови работни места в обществото, основано на знанието, чрез предоставяне на професионално ориентиране, което следва да позволи на търсещите работа да идентифицират модулите на компетентности, необходими за преместването на нова работа, когато има липси на умения.

4.

В съвместния доклад на Съвета и Комисията за 2008 г. относно прилагането на работната програма „Предоставяне на учене през целия живот за знание, творчество и иновации“ (4) се отбелязва, че следва да се обърне „специално внимание на професионалното ориентиране през целия живот“.

5.

Заключенията на Съвета от 25 май 2007 г. относно съгласувана рамка от показатели и модели за сравнение относно наблюдението на напредъка при изпълнението на целите от Лисабон в областта на образованието и обучението (5) представляват важен инструмент, който позволява да се направи оценка на прилагането на целите на Лисабонската стратегия, като по този начин се контролира напредъка на държавите-членки в областта на професионалното ориентиране в рамките на възприетата от тях стратегия за учене през целия живот.

6.

Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот (6) въвежда обща референтна рамка, която служи като преобразуващ механизъм между различните квалификационни системи и техните нива. Тази рамка има потенциала да улесни мобилността на работещите и да интегрира професионалното ориентиране в политиките и практиките на държавите-членки в областта на образованието и заетостта.

7.

В заключенията на Съвета от 22 май 2008 г. относно ученето за възрастни (7) се набляга на икономическите, социалните и личностните ползи от ученето за възрастни, като се подчертава, че правителствата са призвани да изградят качествени системи за осведомяване и ориентиране въз основа на подход, насочен в по-висока степен към личността, за да я направят, в условията на равнопоставеност, по-активен и самостоятелен участник в образованието и обучението.

1.

В неотдавнашните доклади за оценка, по-конкретно този на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) от 2008 г. относно прилагането на резолюцията от 2004 г., се подчертава, че макар да е отбелязан напредък, са необходими още усилия за предоставяне на по-качествени услуги за професионално ориентиране, за осигуряване на по-равноправен достъп, насочен към желанията и потребностите на гражданите, за съгласуване и изграждане на партньорства в рамките на предлаганите услуги.

2.

През 2007 г. държавите-членки създадоха Европейска мрежа за разработване на политики за професионално ориентиране през целия живот, която обхваща представители на всяка държава-членка, решила да участва, като по този начин създава допълнителни възможности за взаимно обучение и сътрудничество между държавите-членки с оглед развитие на политиките, системите и практиките в областта на професионалното ориентиране през целия живот.

3.

Необходимо е да се утвърдят приоритетите, свързани с активното прилагане на политика за професионално ориентиране в рамките на националните стратегии за учене през целия живот. Тези приоритети следва да се претворят в действия и да се използват инструментите и средствата на европейско равнище.

—

Да укрепят ролята на професионалното ориентиране през целия живот в рамките на националните стратегии за учене през целия живот в съответствие с Лисабонската стратегия и със стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението.

—

При целесъобразност да преразгледат политиките и практиките за професионално ориентиране на национално равнище.

—

Да прилагат следните ръководни принципи (подробно описани в приложените „Приоритетни области“), в съответствие с националните условия и законодателство и с цел подпомагане на преходите през целия живот на гражданите:

—

Да използват възможностите, предоставени по линия на програма „Учене през целия живот“ и на Европейските структурни фондове, в съответствие с приоритетите на държавите-членки.

1.

Да засилят европейското сътрудничество в областта на професионалното ориентиране през целия живот, по-конкретно чрез Европейската мрежа за разработване на политики за професионално ориентиране през целия живот, с подкрепата на програма „Учене през целия живот“, и съгласувано със Cedefop.

В частност:

2.

Да предоставят на гражданите и на участниците в професионалното ориентиране надеждни информационни ресурси, които обхващат всички системи на образование и обучение, както и услуги за ориентиране на държавите-членки, по-конкретно чрез мрежата Euroguidance.

3.

Да насърчават професионалното ориентиране през целия живот в трети държави, в съответствие с четирите приоритетни области на Резолюцията, по-конкретно по линия на дейностите на Европейската фондация за обучение.

13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/8

1.

За младите доброволци мобилността е неразделна част от свободата на движение на хора, защитена от член 18 от Договора.

2.

Общността може да приема мерки за насърчаване на мобилността на младите доброволци, като се насърчава сътрудничество между организаторите на доброволчески дейности в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата препоръка не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

3.

Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (1), и свързаните с него разпоредби се отнасят само за доброволците, които са социално осигурени съгласно националното законодателство, поради което е възможно някои проблеми, свързани със социалната защита, понякога могат да бъдат причина за въздържане за участие в доброволчески дейности в друга държава-членка.

4.

Препоръка 2001/613/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юли 2001 г. относно мобилността в рамките на Общността на студенти, лица, преминаващи обучение, доброволци, преподаватели и обучаващи (2) приканва държавите-членки да предприемат мерките, които считат за подходящи, в съответствие с общностното право и в рамките на националното си законодателство, за да се гарантира, че доброволците и техните семейства да не са дискриминирани по отношение на съответната социална защита, като например здравеопазване и социални политики, което може да засегне мобилността им.

5.

Препоръка 2001/613/ЕО и Препоръка 2006/961/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно транснационалната мобилност в Общността с цел образование и обучение: „Европейска харта за качество на мобилността“ (3) изрично се отнасят и до доброволците.

6.

Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (4) предвижда възможност за издаване на специални разрешения за пребиваване на граждани на трети страни, кандидатстващи да бъдат приети на територията на държава-членка с цел извършване на доброволческа дейност.

7.

Резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 15 ноември 2004 г. относно общите цели за доброволческите дейности на младите хора и Резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 16 ноември 2007 г. относно изпълнението на общите цели за доброволческите дейности на младите хора (5) поставят общи цели за доброволческите дейности на младите хора, предлагат обмен на добри практики и дейности за взаимно обучение в подкрепа на изпълнението на тези цели и приканват държавите-членки да потърсят практически начини за измерване на напредъка. Втората резолюция приканва и Комисията да направи допълнителни предложения за насърчаване и признаване на доброволческите дейности, извършвани от младежи.

8.

През април 2008 г. Европейският парламент прие доклад за „Ролята на доброволческата дейност и приноса й за икономическо и социално сближаване“, в който държавите-членки и регионалните и местни органи се насърчават да признаят ценността на доброволческите дейности за подпомагане на социалното и икономическото сближаване и се препоръчва поощряване на трансграничните доброволчески проекти.

1.

В рамките на настоящата препоръка трансграничните доброволчески дейности имат следните характеристики: отворени за всички младежи, предприети по собствена воля в името на общ интерес, за продължителен период, с ясна рамка и в държава, различна от държавата на пребиваване, безвъзмездно или срещу символично заплащане и/или покриване на разходите. Доброволческите дейности не следва да оказват неблагоприятно въздействие върху потенциалната или съществуващата платена заетост, нито да се разглеждат като нейни заместители.

2.

Доброволческите дейности са източник на богат опит в контекста на неформалното образование и самостоятелно учене, който увеличава професионалните умения и компетентност на младите хора, увеличава пригодността им за заетост и чувството им за солидарност, развива социални им умения, улеснява интегрирането им в обществото и насърчава активното гражданско участие.

3.

В Европа съществува голямо разнообразие от доброволчески дейности, организирани от гражданското общество и от органи на публичната власт. Тези дейности следва да се запазят и да се доразвиват, както и да се улеснява сътрудничеството между организаторите на такива дейности.

4.

Трансграничната мобилност в Европа може да се използва като важен инструмент за насърчаване на образованието, заетостта и регионалното и социалното сближаване, както и за да спомогне за подобряване на взаимното разбирателство и активното участие в обществото. Това е особено важно за младите хора в условията на пазар на труда, на който все повече се ценят приспособимостта и гъвкавостта.

5.

Местните общности, приемащи млади доброволци, извличат значителна полза от техните дейности, които могат да се осъществяват в широк кръг от области, като например насърчаване на социалното включване, запазване на културното наследство, насърчаване на солидарността между поколенията и опазване на околната среда. В същото време тези дейности обогатяват културното многообразие на приемащите общности.

6.

Доброволческите дейности са приоритет на отворения метод на координация в областта на младежта, чрез който вече са установени голям брой добри практики. В този контекст Европейската доброволческа служба (ЕДС) — действаща в рамките на програмата на ЕС за младежта от 1996 г. насам, дава възможност на младежите да участват в доброволчески дейности в различни области. Настоящата програма „Младежта в действие“ подкрепя това действие.

7.

Независимо от тези усилия е възможно все още да съществуват пречки пред трансграничната мобилност на младите доброволци в Европа, поради което настоящата препоръка има за цел преди всичко да осигури на държавите-членки необходимата рамка, за да засилят сътрудничеството си, без да се засяга съществуващото в национален план разнообразие.

8.

По-доброто сътрудничество между организаторите на доброволчески дейности в различните държави и засиленият обмен на информация могат да насърчат всички млади европейци, независимо от тяхната националност, да се ангажират в по-голяма степен в доброволчески дейности в трети държави.

9.

Специално внимание следва да се отдели на младите хора с по-ограничени възможности, тъй като доброволческата дейност представлява особено ценна възможност за мобилност за тези млади хора, които иначе биха се възползвали в по-малка степен или изобщо не биха се възползвали от програмите за мобилност.

A.

Да насърчават мобилността на младите доброволци в Европа като подобряват условията за сътрудничество между организаторите на доброволчески дейности в различни държави, независимо дали са организации на гражданското общество или органи на публичната власт, така че всеки младеж да има възможност, ако желае, да работи като доброволец в Европа.

Б.

Да улесняват разработването за тази цел на следните направления за действие, като зачитат съответно националните рамки и законодателство в сферата на доброволческата дейност и собствените си общонационални приоритети, съществуващите възможности на местно равнище и техния режим за публични разходи:

1.

да подкрепя държавите-членки в посочените по-горе задачи, като използва рамката на ЕС за сътрудничество в областта на младежта и по-специално отворения метод на координация и програмата „Младежта в действие“;

2.

при постоянен контакт с държавите-членки да насърчава и организира обмен на информация и опит от областта на сътрудничеството между организаторите на доброволчески дейности в различните държави, независимо дали са представители на гражданското общество или органи на публичната власт;

3.

да разработи Европейски портал на младите доброволци, посветен на доброволческата дейност, изграден на основата на национални портали, бази данни или специални уебсайтове за младежки доброволчески дейности, където съществуват такива;

4.

да докладва на Съвета четири години след приемането на настоящата препоръка, за да се определи дали предложените мерки действат ефективно и да се прецени необходимостта от по-нататъшни действия.

13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/11

—

на Договора за създаване на Европейската общност,

—

на резолюцията на Съвета от 16 ноември 2007 г. (1) относно Европейска програма за култура и на Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета от 21 май 2008 г. относно работния план за културата за периода 2008-2010 г. (2), една от целите на които е популяризирането на културното наследство;

—

съобщението на Комисията от 10 май 2007 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят (3),

—

и Законодателната резолюция на Европейския парламент от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят (4), в която се споменава, че Европейският парламент „вярва, че следва да бъде създадена маркировка за европейското наследство с оглед подчертаване на европейското измерение на стоките на културата, паметниците, възпоменателните места и местности, които свидетелстват за историята и наследството на Европа“;

—

междуправителствения проект за „Знак за европейско наследство“, представен в Гранада през април 2006 г. от няколко държави-членки;

—

че е важно младите хора да опознават общото културно наследство и в резултат на това е необходимо да се улеснява достъпът им до европейското културно наследство;

а)

чиято цел е да даде конкретен израз на значението на общата история на Европа чрез утвърждаване на европейското измерение на нейното културно наследство;

б)

би могло да допринесе:

а)

кандидати за този знак биха могли да бъдат:

б)

кандидатите за знака следва да представят дългосрочен проект, с който се ангажират:

а)

държавите-членки участват в тази инициатива на доброволна основа;

б)

проектът следва да почива на следните принципи:

в)

проектът би могъл да използва съществуващите общностни източници на финансиране, без това да засяга политиката на подкрепа, провеждана от всяка държава-членка;

г)

тази инициатива би могла да бъде отворена и за трети държави, участващи в програмата „Култура“ на Европейския съюз;

д)

присъденият „Знак за европейско наследство“ е обвързан със спазването на поетите от обозначените обекти ангажименти и подлежи на периодично преразглеждане;

е)

следва да се вземат предвид обектите, които вече са обозначени в рамките на междуправителствения проект „Знак за европейско наследство“, а техният статут — да се определи;

—

като отчита настоящите заключения, да представи в разумен срок предложение за създаване от Европейския съюз на „Знак за европейско наследство“, което да определя практическите условия и ред за изпълнение на този проект.

13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/13

—

на Договора за създаване на Европейската общност,

—

на резолюцията на Съвета от 12 февруари 2001 г. (1) относно качеството на архитектурата в градската и селска среда, в която се заявява, че архитектурата е основен елемент от културата и жизнената среда на всяка от нашите страни,

—

на заключенията на Съвета от 24 май 2007 г. относно приноса на културния и творческия сектор за постигане на целите от Лисабон (2), в които се подчертава, че културните дейности и творческите индустрии, сред които е и архитектурата, играят първостепенна роля за стимулиране на иновациите и технологиите и са основни движещи сили за устойчив растеж в бъдеще,

—

както и на резолюцията на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейската програма за култура (3), в която като продължение на съобщението на Комисията от 10 май 2007 г. (4) се отбелязва свързващата роля на културата;

—

приетата от Европейския съвет на 15 и 16 юни 2006 г. нова стратегия на Европейския съюз за устойчиво развитие (5), чиято обща цел е да се опишат и укрепят действията, позволяващи на Европейския съюз постоянно да подобрява качеството на живот на сегашните и бъдещите поколения, като създава устойчиви общности, способни да управляват и използват ефективно ресурсите, да се възползват от потенциала на икономиката за екологични и социални иновации, като гарантират благоденствие, защита на околната среда и социално единство,

—

Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, приета на 24 май 2007 г. (6) от министрите, отговарящи за развитието на градовете, която подчертава важността на културата на строителството и призовава за приемане на интегриран подход в процеса на градоустройствено развитие, който обхваща икономическото, социалното, екологичното и културното измерение на градовете и се опира на сътрудничеството между различните равнища на административна и политическа отговорност, както и между публичните и частните субекти;

—

работата на „Европейския форум за архитектурни политики“ по проблемите на качеството на архитектурата и устойчивото развитие;

—

архитектурата, като дисциплина на културно творчество и новаторство, включително технологично, представлява забележителен пример за това как културата може да допринесе за устойчивото развитие, като се има предвид нейното въздействие върху културното измерение на градовете, както и върху икономиката, социалното единство и околната среда,

—

освен това архитектурата е пример за свързващата роля на културата, тъй като се влияе от редица публични политики, а не само от културните политики;

—

днес европейските градове са изправени пред големи предизвикателства: демографските промени и последствията от тях, които се изразяват в разрастване на градовете, екологичните проблеми и борбата с изменението на климата, запазването на социалното единство, особено в контекста на икономическите и културни промени, опазването и популяризирането на архитектурното и културно наследство,

—

отговорът на тези предизвикателства е в устойчивото развитие на градовете — интегриран и творчески подход, в който културата, икономиката, социалните аспекти и околната среда играят еднакво важна роля,

—

устойчивото развитие на градовете означава:

—

архитектурата играе обединяваща и новаторска роля в постигането на устойчиво развитие на градовете, като по-специално:

—

накрая, устойчивото развитие на градовете предоставя възможности за творчество, новаторство и обновяване на архитектурните стилове, както и за възприемане и тълкуване по нов начин на традиционните практики;

—

инициативите на редица европейски градове, по-специално в рамките на инициативата „Европейски столици на културата“, за превръщане на културата, и най-вече на архитектурата, в основно средство за тяхното обновяване,

—

появата на „градове на творчеството“, чието устойчиво градоустройствено развитие се основава на нови фактори на конкурентоспособност, като напр. качеството на градската инфраструктура и взаимодействията между култура и индустрия;

—

да отчитат архитектурата и нейната специфика, по-конкретно нейното културно измерение, във всички свързани с нея политики, и по-специално политиките в областта на научните изследвания, на икономическото и социално единство, на устойчивото развитие и на образованието,

—

по отношение на архитектурата да разработят не само технически стандарти, но и подход, основан на общи икономически, социални, културни и екологични цели,

—

да насърчават новаторството и експериментирането, свързани с устойчивото развитие в областта на архитектурата, градоустройството и градския пейзаж, по-специално в рамките на европейските политики и програми или в рамките на обществените поръчки,

—

да подобрят познаването, в т.ч. чрез статистиката, на сектора на архитектурата и на нейния принос за устойчивото развитие,

—

да подобрят информираността на широката общественост за ролята на архитектурата и градоустройството за създаване на качествена жизнена среда и да стимулират нейната ангажираност с устойчивото развитие на градовете,

—

в сътрудничество със специалистите и вземайки предвид опита на някои държави-членки, да проучат възможността за организиране на ежегоден европейски „форум“, посветен на архитектурата,

—

да осигурят съвместно проследяване на резултатите от настоящите заключения и да направят равносметка на изпълнението им в срок до 2012 г.;

—

да полагат усилия архитектурата да играе обединяваща и новаторска роля в процеса на устойчиво развитие, при това още в идейната фаза на даден архитектурен, градоустройствен или ландшафтен проект или проект за рехабилитация на обект,

—

да спомагат за развитието на потенциала на архитектурата, като културна и творческа индустрия, за икономически растеж и заетост,

—

да насърчават обучението в областта на архитектурата и наследството, както и на жизнената среда, по-специално чрез обучение по изкуства и култура,

—

да стимулират началното и продължаващото обучение на архитекти и специалисти по градоустройство и ландшафт в областта на устойчивото развитие,

—

да отделят внимание на архитектурата в рамките на провеждането на Европейската година на творчеството и иновациите (2009 г.),

—

при необходимост да използват отворения метод на координация в областта на културата;

—

да застъпи темата за архитектурата при изготвянето на своята Зелена книга за културните и творческите индустрии,

—

да включи мрежите от експерти и специалисти в областта на архитектурата от обществения и частния сектор, като напр. „Европейския форум за архитектурни политики“, в срещите и консултациите по проблемите и/или въпросите, свързани с архитектурата,

—

в сътрудничество с тези мрежи и с европейската мрежа на учебните заведения по архитектура да насърчи:

13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/15

1.

КАТО СЕ ПОЗОВАВА по-специално на:

2.

КАТО ОТБЕЛЯЗВА с интерес:

3.

КОНСТАТИРА, че:

4.

В този контекст СМЯТА, че:

5.

СЧИТА, че работата по тези цели трябва да продължи, като се взема предвид:

6.

ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ:

7.

ПРИКАНВА КОМИСИЯТА:

8.

ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ И КОМИСИЯТА, в рамките на съответните им правомощия:

9.

ПРИКАНВА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ да започнат процес на съгласуване или да се включат в него в конструктивен дух с цел:

13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/18

—

създаването на европейската цифрова библиотека EUROPEANA, портал за единен, многоезичен онлайн достъп до цифрова културна продукция от цяла Европа (книги, вестници, фотографии, кинематографични и аудио-визуални произведения, архивни документи, музейни експонати, архитектурни и археологически паметници и т.н.), представлява изключителна възможност за популяризиране на културното наследство на държавите-членки и за достъп на всички до това наследство,

—

в по-общ план, цифровизацията и онлайн достъпът до културната продукция на държавите-членки, както и цифровото съхранение, са от решаващо значение за популяризиране на културното наследство, за стимулиране на културното творчество и за предлагане на нови онлайн услуги; те допринасят за демократизиране на достъпа до културата и до знанията и за развитие на информационното общество и на икономиката на знанието.

1.

ПОДЧЕРТАВА:

2.

ПОСРЕЩА с интерес:

3.

ОТБЕЛЯЗВА с удовлетворение:

4.

СЧИТА, че успехът и жизнеспособността на EUROPEANA и, в по-общ план, на започналите в държавите-членки процеси на цифровизиране и предоставяне на онлайн достъп до културната продукция и на цифрово съхранение изискват:

5.

ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ:

6.

ПРИКАНВА КОМИСИЯТА:

7.

ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ И КОМИСИЯТА, в рамките на съответните им правомощия:

8.

ПРИКАНВА ФОНДАЦИЯ „ЕВРОПЕЙСКА ЦИФРОВА БИБЛИОТЕКА“:

13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/20

1.

В заключенията на Европейския съвет от Лисабон от 23-24 март 2000 г. (1) се подчертава, че инвестирането в образованието и обучението е от решаващо значение за европейската икономика, основана на знанието.

2.

В Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2001 г. относно европейското сътрудничество при оценяване на качеството на училищното образование (2) държавите-членки се приканват да подкрепят подобряването на процеса на оценяване на качеството на училищното образование.

3.

В заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 14 ноември 2006 г., относно ефективността и равнопоставеността в системите за образование и обучение (3) държавите-членки се приканват да гарантират ефективната целенасоченост на реформите и инвестициите в образованието и обучението с оглед подобряване на качеството и равнопоставеността, като особен акцент бе поставен върху предучилищното образование, програмите за ранна превенция и системите за образование и обучение, основаващи се на принципа на равнопоставеността.

4.

С Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. (4) бе установена програма за действие в областта на ученето през целия живот.

5.

В Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите умения за ученето през целия живот (5) бе определен минимумът от познания, умения и нагласи, които всички ученици следва да са придобили при приключване на началното образование и обучение, за да могат да вземат участие в обществото, основано на знанието, и които, поради широкообхватния си характер, предполагат образователен подход, излизащ извън рамките на традиционните дисциплини.

6.

В Резолюцията на Съвета от 15 ноември 2007 г. (6) бе подчертана необходимостта на хората да бъде дадена възможност да придобият нови умения за нови работни места и да бъде повишено общото равнище на уменията чрез предоставяне на първоначално и продължаващо образование и обучение за умения от най-високо качество, за да се поддържат и засилят способностите им за иновации, необходими за повишаване на конкурентоспособността, растежа и заетостта.

7.

В Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 15 ноември 2007 г., относно подобряването на качеството на педагогическото образование (7), бе подчертана необходимостта да се гарантира, че на преподавателите се предоставя първоначално обучение, подкрепа през началните етапи на професионалното развитие и продължаващо обучение посредством координирани и съгласувани действия, обезпечени финансово и качествено.

8.

В заключенията на Европейския съвет от март 2008 г. (8) бе изтъкнато, че ключов фактор за бъдещия растеж е пълното разгръщане на потенциала за иновации и творчество на европейските граждани, основан на европейската култура и високите научни постижения, и приканиха държавите-членки да намалят значително броя на младите хора, които не могат да четат добре, и на младежите, които напускат преждевременно системата на училищното образование, както и да подобрят резултатите на учащите се с мигрантски произход или от групи в неравностойно положение.

9.

В заключенията на Съвета от 22 май 2008 г. относно насърчаването на творчеството и иновациите посредством образованието и обучението (9) бе отбелязана нарастващата необходимост от действия на национално равнище, както и от сътрудничество на равнище ЕС, с цел да се въведат необходимите промени, така че училищата да подготвят учениците да посрещат сериозните предизвикателства и проблеми на един бързо променящ се свят.

1.

Безплатното задължително образование е основно право на всички граждани, като осигуряването му е задължение на публичните органи, а за неговата организация отговарят държавите-членки.

2.

Училищното образование, включително всички форми на училищно образование до края на средното образование, поставя основите на ученето през целия живот, като позволява на учениците да придобият ключовите способности, от които се нуждаят и които ще способстват за тяхната ориентация през целия им личен и професионален живот.

3.

Училищното образование не само представлява важен фактор за социализиране на хората и за предаване на ценности, умения, познания и нагласи, необходими за демокрацията, гражданството, диалога между културите и личностното развитие, но играе и съществена роля за придобиването на ключовите способности, необходими за успешна интеграция в икономическия живот.

4.

Училищата имат за свой дълг да предлагат на учениците образование, което ще им позволи да се приспособяват към една все по-глобализирана, конкурентна, многообразна и сложна среда, в която творчеството, способността за иновации, инициативността, предприемаческия дух и ангажираността за продължаване на ученето са точно толкова важни, колкото и конкретните познания в определена дисциплина.

5.

При все че за организацията и съдържанието на системите за образование и обучение отговаря всяка държава-членка и че училищата понякога разполагат със значителна автономия, европейското сътрудничество може да играе ценна роля. То може да съдейства на държавите-членки да отговорят на общите предизвикателства, по-специално посредством отворения метод на координация.

6.

Държавите-членки имат общ интерес да си сътрудничат, за да могат да извличат полза от разнообразието от иновационни практики с високо качество, които съществуват в системите за училищно образование в ЕС.

1.

Предвид важния принос на образованието и обучението за бъдещия растеж, дългосрочната конкурентоспособност и социалното сближаване в Европейския съюз, както и за насърчаването на активно гражданство, те следва да останат ключов приоритет през следващия цикъл от Лисабонския процес.

2.

Необходимо е по-нататъшно развитие на системите за училищно образование, за да се запази социалното сближаване и да се гарантира, че благодарение на по-достъпното училище, което предлага по-широки възможности, всеки млад човек е в състояние да развие целия си потенциал и да започне да взема активно участие в зараждащото се общество, основано на знанието.

3.

Училищата трябва да насърчават творчеството и духа на иновации и предприемчивост у учениците, като предлагат стимулираща работна среда. За тази цел самите училища следва да бъдат творчески и динамични места, отворени за сътрудничество и партньорство с външния свят, които развиват култура на вътрешно и външно оценяване с участието и на семействата, с оглед определяне на възможните области, нуждаещи се от промяна и подобрение.

4.

Все още недостатъчен е постигнатият напредък по отношение на приетите от Съвета три европейски критерия за 2010 г., които се отнасят пряко до училищното образование и са свързани с броя на учениците, които отпадат преждевременно от училище, с грамотността по отношение на четенето и със завършването на горната степен на средното образование.

5.

Последователният подход за развитие на уменията, основан на европейската референтна рамка за ключови способности за учене през целия живот (10), изисква по-сериозни усилия за подобряване на четивната грамотност и на други основни умения, както и по-индивидуализиран подход на обучение, който отговоря на личните потребности на всеки ученик, включва подходящи форми на оценяване и създава по-добра мотивация за учене.

6.

За да се осигурят висококачествени системи за образование и обучение, които да бъдат едновременно справедливи и ефективни (11), е необходимо по-добро и по-достъпно предучилищно образование, амбициозни училища, които предоставят равни възможности на всички ученици, без разлика на техния произход, както и точен баланс между общото и специализираното образование за деца със специфични потребности.

7.

Също така е необходимо да се положат по-сериозни усилия за прилагане на заключенията на Съвета от ноември 2007 г. (12), с които държавите-членки бяха приканени да осигурят висок стандарт на първоначалната подготовка на учителите, да предоставят подкрепа през началните етапи на професионалното развитие и продължаващо обучение посредством координирани и съгласувани действия, обезпечени финансово и качествено, да привлекат и задържат в педагогическата професия най-квалифицираните кадри, да търсят решения на случаите на слабо представяне, да подкрепят всички ученици за оползотворяване на потенциала им и да създадат училищна среда, в която преподавателите обменят натрупания опит помежду си и която поставя акцент върху напредъка на учениците.

1.

Да се гарантира и подобри придобиването на ключови способности, по-специално езикова и математическа грамотност.

2.

Да се засили първостепенната роля на училището за насърчаване на приобщаващи общества и за укрепване на социалното сближаване чрез осигуряване на качествено обучение за всички ученици в съответствие с принципа на равнопоставеност.

3.

Да се насърчи педагогическата професия и да се подобри първоначалното обучение и обучението в работна среда на педагогическия персонал и на ръководителите на учебни заведения.

1.

В рамките на отворения метод на координация да работят съгласувано за подобряване на европейското сътрудничество, с цел насърчаване на изложените в настоящите заключения приоритети на политиките.

2.

Като последващи действия по препоръката относно ключовите умения за учене през целия живот, да насочат сътрудничеството си към:

3.

Като последващи действия от заключенията на Съвета относно ефективността и равнопоставеността в системите за образование и обучение, да насочат сътрудничеството си към:

4.

Като последващи действия от заключенията на Съвета относно подобряването на качеството на педагогическото образование, да насочат сътрудничеството си към:

5.

Да използват всички подходящи инструменти, като отворения метод на координация, програмата за учене през целия живот, Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие и, в съответствие с националните приоритети, Европейския социален фонд, за да насърчават постигането на посочените по-горе цели.

6.

Да провеждат редовен диалог по въпросите на училищата, включително насърчаване на творчеството и способността за иновации в и чрез училищното образование, с участието на вземащите решения на високо равнище относно политиките от държавите-членки.

13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/23

13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/24

1.

На 2 декември 2008 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 и вследствие на препращане съгласно член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 139/2004 (1) на Съвета, чрез която предприятие Jysk Stålindustrie ApS („Jysk“, Дания), собственост на групата Universal Cargo Logistics Holding B.V. („UCLH“, Нидерландия), която е под контрола на Mr. Vladimir Lisin, който контролира също Novolipetsk Steel („NLMK“, Русия), придобива самостоятелен контрол над предприятие Volgo-Balt Transport Holding Limited („Volgo-Balt“, Кипър) по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета, посредством покупка на акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че концентрацията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс ((32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата, с позоваване на COMP/M.5310 — Jysk Stålindustrie/Volgo-Balt, на следния адрес:

13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/25

1.

На 4 декември 2008 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Sumitomo Electric Industries Ltd („SEI“, Япония) и предприятие Nexans group („Nexans“, Франция) придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета съвместен контрол над предприятие Opticable („Opticable“, Белгия) посредством покупка на акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс ((32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата, с позоваване на COMP/M.5435 — Nexans/SEI/Opticable на следния адрес:

13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/26

1.

На 5 септември 2008 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета, чрез която предприятие Sanofi-Aventis Europe, акционерно дружество (Франция), принадлежащо на Sanofi-Aventis group (Франция), придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета контрол над цялото предприятие Zentiva N.V. (Нидерландия) посредством публичен търг, обявен на 11 юли 2008 г.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

На 2 октомври 2008 г. уведомлението бе обявено за непълно. Въпросните предприятия предоставиха допълнителната изискана информация. На 5 декември 2008 г. уведомлението бе обявено за пълно по смисъла на член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс ((32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата с позоваване на COMP/M.5253 — Sanofi-Aventis/Zentiva на следния адрес:

13.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/s3