ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/2

Решение на Съда (първи състав) от 11 септември 2008 г. — Федерална република Германия (C-75/05 P), Glunz AG, OSB Deutschland GmbH (C-80/05 P)/Kronofrance SA, Комисия на Европейските общности

(Съединени дела С-75/05 P и С-80/05 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Решение на Комисията, което не повдига възражения - Жалба за отмяна - Допустимост - Заинтересовани страни - Регионални помощи в полза на големи инвестиционни проекти - Многосекторна рамка от 1998 г.)

(2008/C 285/02)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Федерална република Германия (представители: W.-D. Plessing, C. Schulze-Bahr, M. Núñez-Müller, Rechtsanwalt)(C-75/05 P), Glunz AG, OSB Deutschland GmbH (представител: H.-J. Niemeyer, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Kronofrance SA (представители: R. Nierer и L. Gordalla, Rechtsanwälte), Комисия на Европейските общности, (представител: V. Kreuschitz)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 1 декември 2004 г. по дело Kronofrance /Комисия, подкрепяна от Glunz AG и OSB Deutschland (T-27/02), с което Първоинстанцинният съд отменя Решение SG (2001) D на Комисията от 25 юли 2001 г. да не повдига възражения срещу държавната помощ, предоставена от германските власти на Glunz AG — Нарушение на член 230, алинея 4 ЕО — Нарушение на член 87, параграф 3 EО — Нарушение на член 64 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбите.

2.	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски по дело C-75/05 P.

3.	Осъжда Glunz AG и OSB Deutschland GmbH да заплатят съдебните разноски по дело C-80/05 P.

4.	Комисията на Европейските общности понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 106, 30.4.2005 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/2

Решение на Съда (голям състав) от 3 септември 2008 г. — Yassin Abdullah Kadi, Al Barakaat International Foundation/Съвет на Европейския съюз, Комисия на Европейските общности, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Съединени дела C-402/05 P и C-415/05 P) (1)

(„Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) - Ограничителни мерки, насочени срещу лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните - Организация на Обединените нации - Съвет за сигурност - Резолюции, приети на основание глава VII от Устава на Организацията на обединените нации - Прилагане в Общността - Обща позиция 2002/402/ОВППС - Регламент (ЕО) № 881/2002 - Мерки, насочени срещу лица и образувания, включени в списък, изготвен от орган на Организацията на Обединените нации - Замразяване на средства и икономически ресурси - Комитет на Съвета за сигурност, създаден с параграф 6 от Резолюция 1267 (1999) на Съвета за сигурност (Комитет по санкциите) - Включване на тези лица и образувания в приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 - Жалба за отмяна - Компетентност на Общността - Правно основание, включващо член 60 ЕО във връзка с член 301 ЕО и във връзка с член 308 ЕО - Основни права - Право на зачитане на собствеността, право на лицето да бъде изслушано и право на ефективен съдебен контрол“)

(2008/C 285/03)

Езици на производството: английски и шведски

Страни

Жалбоподатели: Yassin Abdullah Kadi (представители: I. Brownlie, D. Anderson QC, P. Saini, Barrister, G. Martin, Solicitor, Al Barakaat International Foundation (представители: L. Silbersky и T. Olsson, advokater)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop, E. Finnegan и E. Karlsson, agents), Комисия на Европейските общности (представители: C. Brown, J. Enegren и P.J. Kuijper, agents), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: R. Caudwell, E. Jenkinson, S. Behzadi-Spencer и C. Greenwood QC, A. Dashwood, Barrister)

Страни, встъпили в подкрепа на Съвета на Европейския съюз: Кралство Испания (представител: J. Rodríguez Cárcamo), Френска република (представители: G. de Bergues, E. Belliard и S. Gasri), Кралство Нидерландия (представители: H. G. Sevenster и M. de Mol)

Страна, встъпила в подкрепа на Комисията на Европейските общности: Френска република (представители: G. de Bergues, E. Belliard и S. Gasri)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори разширен състав) от 21 септември 2005 г. по дело Kadi/Съвет и Комисия (T-315/01), с което Първоинстанционният съд решава a) че не следва да се произнася по искането на жалбоподателя за отмяна на Регламент (ЕО) № 2062/2001 на Комисията от 19 октомври 2001 г. за изменение за трети път на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 337/2000 (ОВ L 277, стр. 25), тъй като добавя жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, към които се прилага замразяването на средства, наложено с горепосочения регламент и б) да отхвърли като неоснователно искането на жалбоподателя за отмяна на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 (ОВ L 139, стр. 9, Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 89), доколкото тези актове го засягат.

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори разширен състав) от 21 септември 2005 г. по дело Yusuf и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (T-306/01), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалба с предмет искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001.

Диспозитив

Отменя Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 21 септември 2005 г. по дело Kadi/Съвет и Комисия (T-315/01), както и Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 21 септември 2005 г. по дело Yusuf и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (T-306/01).

Отменя Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан, доколкото той засяга г-н Kadi и Al Barakaat International Foundation.

3.	Правните последици на Регламент № 881/2002, доколкото той засяга г-н Kadi и Al Barakaat International Foundation, се запазват за срок не по-дълъг от три месеца, считано от датата на обявяване на настоящото решение.

Осъжда Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности да понесат направените от тях съдебни разноски, както и всеки от тях понесе половината от съдебните разноски на г-н Kadi и Al Barakaat International Foundation, направени в производството пред Първоинстанционния съд на Европейските общности и пред Съда на Европейските общности.

5.	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася съдебните разноски, направени от него в производството пред Първоинстанционния съд на Европейските общности и пред Съда на Европейските общности.

6.	Кралство Испания, Френската република и Кралство Нидерландия понасят съдебните разноски, направени от тях в производството пред Съда на Европейските общности.

(1) ОВ C 36 от 11.02.2006 г.

ОВ C 48 от 25.02.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/3

Решение на Съда (голям състав) от 9 септември 2008 г. — Fabbrica Italiana Accumulatori Motocarri Montecchio SpA (FIAMM), Fabbrica Italiana Accumulatori Motocarri Montecchio Technologies Inc (FIAMM Technologies) и Giorgio Fedon & Figli SpA, Fedon America, Inc./Съвет на Европейския съюз, Комисия на Европейските общности, Кралство Испания

(Съединени дела C-120/06 P и 121/06 P) (1)

(Обжалване - Препоръки и решения на органа за уреждане на спорове на Световната търговска организация (СТО) - Констатация на органа за уреждане на спорове относно несъвместимостта на общностния режим на внос на банани с нормите на СТО - Установяване от страна на Съединените американски щати на ответни мерки под формата на допълнително мито, наложено върху вноса на определени стоки с произход от различни държави-членки - Ответни мерки, разрешени от СТО - Липса на извъндоговорна отговорност на Общността - Продължителност на производството пред Първоинстанционния съд - Разумен срок - Искане за справедливо поправяне на вреди)

(2008/C 285/04)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Fabbrica Italiana Accumulatori Motocarri Montecchio SpA (FIAMM), Fabbrica Italiana Accumulatori Motocarri Montecchio Technologies Inc (FIAMM Technologies), Giorgio Fedon & Figli SpA, Fedon America, Inc. (представители: I. Van Bael, A. Cevese, F. Di Gianni и R. Antonini, avocats)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Vitro, S. Marquardt и A. De Gregorio Merino), Комисия на Европейските общности (представители: P. J. Kuijper, V. Di Bucci, C. Brown и E. Righini), Кралство Испания (дело C-120/06 P) (представители: E. Braquehais Conesa и M. Muñoz Pérez)

Встъпила страна в подкрепа на Съвета на Европейския съюз и на Комисията на Европейските общности: Кралство Испания (дело C-121/06 P) (представител: M. Muñoz Pérez)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (голям състав) от 14 декември 2005 г. по дело T-69/00, FIAMM и FIAMM Technologies/Съвет и Комисия, с което Първоинстанционният съд отхвърля като неоснователен иск за обезщетение, целящ поправяне на вредата, която се твърди, че е претърпяна от жалбоподателите вследствие на наложени от американските власти ответни мерки спрямо редица общностни стоки, сред които произведените и изнасяни от жалбоподателите акумулатори, в рамките на спор относно европейския режим на внос на банани

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (голям състав) от 14 декември 2005 г. по дело T-135/01, Fedon & Figli и Fedon America/Съвет на ЕС и Комисия на ЕО, с което Първоинстанционният съд отхвърля като неоснователен иск за обезщетение, целящ поправяне на вредата, която се твърди, че е претърпяна от жалбоподателите вследствие на наложени от американските власти ответни мерки спрямо редица общностни стоки, сред които произведените и изнасяни от жалбоподателите калъфи за очила, в рамките на спор относно европейския режим на внос на банани

Диспозитив

1.	Отхвърля основните жалби.

2.	Отхвърля насрещните жалби.

3.	Осъжда Fabbrica italiana accumulatori motocarri Montecchio SpA, Fabbrica italiana accumulatori motocarri Montecchio Technologies LLC, Giorgio Fedon & Figli SpA и Fedon America, Inc. да заплатят съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз и от Комисията на Европейските общности.

4.	Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 108, 6.5.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/4

Решение на Съда (трети състав) от 11 септември 2008 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Madrid — Испания) — CEPSA, Estaciones de Servicio SA/LV Tobar e Hijos SL

(Дело C-279/06) (1)

(Конкуренция - Картели - Споразумения между предприятия - Член 81 ЕО - Регламент (ЕИО) № 1984/83 - Членове 10-13 - Регламент № 2790/1999 - Член 4, буква a) - Договор за изключително снабдяване с петролни продукти между оператор на бензиностанция и петролно предприятие - Освобождаване)

(2008/C 285/05)

Език на производството: испански

Препращаща юрисдикция

Audiencia Provincial de Madrid

Страни в главното производство

Ищец: CEPSA, Estaciones de Servicio SA

Ответник: LV Tobar e Hijos SL

Предмет

Преюдициално запитване — Audiencia Provincial de Madrid — Тълкуване на член 81, параграф 1 ЕО и членове 10-13 от Регламент (ЕИО) № 1984/83 на Комисията от 22 юни 1983 г. за прилагането на член 85, параграф 3 от Договора към категории споразумения за изключително закупуване (ОВ L 173, стр. 5) — Договори за изключително снабдяване с моторни и други горива, квалифицирани като договори за представителство или комисионни договори, но съдържащи някои специфични елементи

Диспозитив

Договор за изключително снабдяване с моторни и други горива, както и със смазки и други свързани продукти, може да попада в приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО, когато операторът на бензиностанцията поема в значителна степен един или няколко финансови и търговски риска, свързани с продажбата на тези продукти на трети лица, и когато този договор съдържа клаузи, които могат да нарушат конкуренцията, като клаузата за определянето на продажната цена за потребителите. В случая, когато операторът на бензиностанцията не поема такива рискове или поема само незначителна част от тях, в приложното поле на посочената разпоредба могат да попаднат единствено задълженията, възложени на оператора в рамките на предлаганите от него посреднически услуги на принципала, каквито са клаузите за изключителност и за въздържане от конкуренция. Препращащата юрисдикция следва да провери освен това дали сключеният на 7 февруари 1996 г. договор между CEPSA Estaciones de Servicio SA и LV Tobar e Hijos SL има за резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО.

Договор за изключително снабдяване като споменатия в предходната точка на настоящия диспозитив може да се ползва от групово освобождаване, предвидено в Регламент (ЕИО) № 1984/83 на Комисията от 22 юни 1983 г. за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора към категории споразумения за изключително закупуване, изменен с Регламент (ЕО) № 1582/97 на Комисията от 30 юли 1997 г., ако е съобразен с максималната продължителност от десет години, посочена в член 12, параграф 1, буква в) от същия регламент, и ако в замяна на изключителността доставчикът предоставя на оператора на бензиностанцията съществени икономически предимства, които допринасят за подобряване на дистрибуцията, улесняват инсталирането или модернизацията на бензиностанцията и снижават разходите за дистрибуция. Препращащата юрисдикция следва да прецени дали тези условия са изпълнени в делото по главното производство.

Членове 10-13 от Регламент (ЕИО) № 1984/83, изменен с Регламент (ЕО) № 1582/97, трябва да се тълкуват в смисъл, че изключват прилагането на груповото освобождаване към договор за изключително снабдяване, който предвижда определянето от доставчика на продажната цена за потребителите. Препращащата юрисдикция следва да провери дали по силата на националното право договорната клауза относно тази продажна цена може да се измени с едностранно разрешение от доставчика, като това в главното производство, и дали нищожен по право договор може да стане действителен вследствие на изменение на тази договорна клауза, водещо до привеждането й в съответствие с член 81, параграф 1 ЕО.

Предвидената в член 81, параграф 2 ЕО нищожност по право засяга договора в неговата цялост само в случай, че несъвместимите с параграф 1 от същия член клаузи не могат да се отделят от самия договор. В противен случай последиците от нищожността по отношение на всички други елементи от договора не спадат към приложното поле на общностното право.

(1) ОВ C 212, 2.9.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/5

Решение на Съда (пети състав) от 11 септември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-305/06) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Комбиниран транспорт на товари между държавите-членки - Директива 92/106/ЕИО - Краен етап от автомобилния превоз, неразделна част от комбинирания транспорт - Най-близка подходяща гара)

(2008/C 285/06)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Zavvos и K. Simonsson

Ответник: Република Гърция (представител: S. Chala)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на членове 2 и 4 от Директива 92/106/ЕИО на Съвета от 7 декември 1992 г. относно създаването на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите-членки (ОВ L 368, стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 183) — Краен етап от автомобилния превоз, неразделна част от комбинирания транспорт — Изискване за притежаване на гръцко разрешително за автомобилен транспорт

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 224, 16.9.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/5

Решение на Съда (пети състав) от 11 септември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Ирландия

(Дело C-316/06) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Околна среда - Директива 91/271/ЕИО - Замърсяване и вредно въздействие - Пречистване на градските отпадъчни води)

(2008/C 285/07)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: S. Pardo Quintillán и D. Lawunmi)

Ответник: Ирландия (представители: D. O'Hagan)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 4, параграфи 1 и 3 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43) — Не е осигурено подлагането на градските отпадъчни води на няколко агломерации на вторично пречистване или на друга равностойна обработка преди тези води да влязат в канализационните системи (агломерации Bray, Howth, Letterkenny, Shanganagh, Sligo и Tramore County)

Диспозитив

Като не е следила, от една страна, градските отпадъчни води на агломерации с наименования IE22, Bray, IE31, Howth, IE34, Letterkenny, IE40, Shanganagh, IE41, Sligo, и IE45, Tramore County Waterford, които влизат в канализационните системи, преди заустването им да бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка най-късно до 31 декември 2000 г., и от друга страна, до изтичането на гореспоменатия срок заустванията на посочените води да отговарят на изискванията на приложение I, точка Б от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 3 от посочената директива.

2.	Осъжда Ирландия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 224, 16.9.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/6

Решение на Съда (трети състав) от 11 септември 2008 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Autónoma del País Vasco — Испания) — Unión General de Trabajadores de La Rioja (UGT-Rioja) (C-428/06), Comunidad Autónoma de La Rioja (C-429/06)/Juntas Generales del Territorio Histórico de Vizcaya, Diputación Foral de Vizcaya, Cámara de Comercio, Industria y Navegación de Bilbao, Confederación Empresarial Vasca (Confebask) и Comunidad Autónoma de La Rioja (C-430/06), Comunidad Autónoma de Castilla y León (C-433/06)/Diputación Foral de Álava, Juntas Generales de Álava, Confederación Empresarial Vasca (Confebask) и Comunidad Autónoma de La Rioja (C-431/06), Comunidad Autónoma de Castilla y León (C-432/06)/Diputación Foral de Guipúzcoa, Juntas Generales de Guipúzcoa, Confederación Empresarial Vasca (Confebask) и Comunidad Autónoma de Castilla y León (C-434/06)/Diputación Foral de Vizcaya, Juntas Generales del Territorio Histórico de Vizcaya, Cámara de Comercio, Industria y Navegación de Bilbao, Confederación Empresarial Vasca (Confebask)

(Съединени дела C-428/06 до C-434/06) (1)

(Държавни помощи - Данъчни мерки, приети от регионална или местна административна единица - Селективен характер)

(2008/C 285/08)

Език на производството: испански

Препращаща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Autónoma del País Vasco

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Unión General de Trabajadores de la Rioja UGT-RIOJA (UGT-Rioja) (C-428/06), Comunidad Autónoma de La Rioja (C-429/06), Comunidad Autónoma de La Rioja (C-430/06), Comunidad Autónoma de Castilla y León (C-433/06), Comunidad Autónoma de La Rioja (C-431/06), Comunidad Autónoma de Castilla y León (C-432/06), Comunidad Autónoma de Castilla y León (C-434/06)

Ответници: Juntas Generales del Territorio Histórico de Vizcaya, Diputación Foral de Vizcaya, Cámara de Comercio, Industria y Navegación de Bilbao, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Diputación Foral de Álava, Juntas Generales de Álava, Diputación Foral de Guipúzcoa, Juntas Generales de Guipúzcoa, Juntas Generales del Territorio Histórico de Vizcaya, Cámara de Comercio, Industria y Navegación de Bilbao

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Autónoma del País Vasco — Държавни помощи — Тълкуване на член 87, параграф 1 ЕО — Данъчни мерки, приети от субдържавна административна единица — Данъчна ставка, която е намалена по отношение на ставката на национално равнище, и въвеждане на специфично данъчно приспадане

Диспозитив

Член 87, параграф 1 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката на селективния характер на дадена мярка се взема предвид институционалната, процесуална и икономическа автономия, от която се ползва органът, приел тази мярка. Препращащата юрисдикция, която единствена е компетентна да установи приложимото национално право и да го тълкува, както и да прилага общностното право по отношение на споровете, с които е сезирана, следва да провери дали Territorios Históricos и Баската автономна област се ползват от подобна автономия, последицата от което би била, че нормите, приети в рамките на правомощията, предоставени от Испанската конституция от 1978 г. и от други разпоредби на испанското право в полза на тези субдържавни териториални единици, няма да имат селективен характер по смисъла на понятието за държавна помощ съгласно член 87, параграф 1 ЕО.

(1) ОВ C 326, 30.12.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/6

Решение на Съда (трети състав) от 11 септември 2008 г. (преюдициално запитване от Hof van Beroep te Gent — Белгия) — Hans Eckelkamp, Natalie Eckelkamp, Monica Eckelkamp, Saskia Eckelkamp, Thomas Eckelkamp, Jessica Eckelkamp, Joris Eckelkamp/Belgische Staat

(Дело C-11/07) (1)

(Свободно движение на капитали - Членове 56 ЕО и 58 ЕО - Данък върху наследството - Национална правна уредба относно изчислението на данъците върху прехвърлянето на недвижими вещи, която не позволява приспадане от стойността на недвижимата вещ на ипотечните тежести върху тази недвижима вещ поради обстоятелството, че към момента на смъртта си лицето, чието наследство е открито, е местно лице за друга държава-членка - Ограничаване - Обосноваване - Липса)

(2008/C 285/09)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Hof van Beroep te Gent

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Hans Eckelkamp, Natalie Eckelkamp, Monica Eckelkamp, Saskia Eckelkamp, Thomas Eckelkamp, Jessica Eckelkamp, Joris Eckelkamp

Ответник: Belgische Staat

Предмет

Преюдициално запитване — Hof van Beroep te Gent — Тълкуване на членове 12 ЕО, 17 ЕО, 18 ЕО, 56 ЕО и 58 ЕО — Национална правна уредба относно изчислението на данъците върху наследството на недвижими вещи, която не позволява приспадане от стойността на недвижимата вещ на ипотечните тежести върху тази недвижима вещ поради това, че към момента на смъртта си наследодателят е местно лице за друга държава-членка

Диспозитив

Разпоредбите на член 56 ЕО във връзка с член 58 ЕО трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, свързана с изчислението на данъците върху наследството и данъците върху прехвърлянето, дължими за недвижим имот, намиращ се в държава-членка, която не предвижда възможност за приспадане на дълговете, с които този недвижим имот е обременен, когато към момента на смъртта си лицето, чието наследство е открито, е местно лице не за тази държава, а за друга държава-членка, докато тази възможност за приспадане се предвижда, ако към същия момент това лице е местно лице за държавата, в която се намира недвижимият имот, включен в наследството.

(1) ОВ C 56, 10.3.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/7

Решение на Съда (трети състав) от 11 септември 2008 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — D.M.M.A. Arens-Sikken/Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-43/07) (1)

(Свободно движение на капитали - Член 73б и член 73г от Договора за ЕО (понастоящем съответно член 56 ЕО и член 58 ЕО) - Национална правна уредба, свързана с данъка върху наследството и данъка при прехвърлянето, която не предвижда при изчисляването на тези данъци да се приспадат задълженията, свързани с превишаване на полученото при делба чрез завещание от възходящ, когато лицето, чието наследство е открито, не е пребивавало към момента на смъртта си в държавата-членка, в която е разположен недвижимият имот, който е предмет на наследяване - Ограничаване - Обосноваване - Липса - Липса на двустранна спогодба за избягване на двойно данъчно облагане - Последици върху ограничаването на свободното движение на капитали от по-малка по размер компенсация с цел избягване на двойното данъчно облагане в държавата-членка по пребиваване на посоченото лице)

(2008/C 285/10)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Ищец: D.M.M.A. Arens-Sikken

Ответник: Staatssecretaris van Financiën

Предмет

Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden — Тълкуване на членове 56 и 58 ЕО — Национална правна уредба, свързана с изчисляването на данък върху наследство за недвижимите имоти, която не разрешава приспадането от стойността на даден недвижим имот на свързани с делба по наследство задължения, в случай на пребиваване на наследодателя в друга държава-членка по време на неговата смърт — Метод за сравнение, за да се определи размера на данъка върху наследството в случай на пребиваване на наследодателя по време на неговата смърт в държавата-членка, където се намира недвижимият имот — Двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане

Диспозитив

Член 73б и член 73г от Договора за ЕО (понастоящем съответно член 56 ЕО и член 58 ЕО) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по главното производство относно изчисляването на дължимите данък върху наследството и данък при прехвърляне за недвижим имот, разположен в държава-членка, която при изчисляването на посочените данъци не предвижда приспадането на задълженията, свързани с превишаване на полученото вследствие на делба чрез завещание от възходящ, когато лицето, чието наследство е открито, не е било местно лице в тази държава, а в друга държава-членка, докато това приспадане е предвидено, когато това лице към същия момент е било местно лице в държавата, в която е разположен недвижимият имот, предмет на наследяване, доколкото такава правна уредба прилага прогресивна ставка на облагане и поради това неотчитането на посочените задължения в съчетание с прогресивната ставка би могло да доведе до по-голяма данъчна тежест за наследниците, които не могат да се позовават на такова приспадане.

Отговорът, даден на първия въпрос, не се засяга от обстоятелството, че правната уредба на държавата-членка, в която лицето, чието наследство е открито, е пребивавало към момента на смъртта си, едностранно предвижда възможност за предоставяне на данъчен кредит във връзка с дължимия данък върху наследството в друга държава-членка за недвижимите имоти, разположени в тази друга държава.

(1) ОВ C 69, 24.3.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/8

Решение на Съда (четвърти състав) от 11 септември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-141/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Мерки с равностоен на количествено ограничение ефект - Закрила на общественото здраве - Обосноваване - Аптеки - Пряка доставка на фармацевтични продукти на болниците - Близост до съответната болница)

(2008/C 285/11)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: B. Schima)

Ответник: Федерална република Германия (представители: M. Lumma и C. Schulze-Bahr)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на членове 28 и 30 ЕО — Предвидени в национална правна уредба изисквания за аптеките по отношение на пряката доставка на лекарствени средства на болници, на които само установените в близост до съответната болница аптеки могат да отговарят на практика

Диспозитив

1.	Отхвърля иска.

2.	Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 117, 26.05.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/8

Решение на Съда (трети състав) от 11 септември 2008 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — Jörn Petersen/Landesgeschäftsstelle des Arbeitsmarktservice Niederösterreich

(Дело C-228/07) (1)

(Социална сигурност - Регламент (ЕИО) №1408/71 - Член 4, параграф 1, букви б) и ж), член 10, параграф 1, и член 69 - Свободно движение на лица - Член 39 ЕО и член 42 ЕО - Законоустановена схема за осигуряване за пенсия или злополука - Осигурително обезщетение за намалена работоспособност или инвалидност - Авансово плащане, предоставено на направилите искане безработни лица - Квалификация на обезщетението като „обезщетение за безработица“ или като „обезщетение за инвалидност“ - Условие за пребиваване)

(2008/C 285/12)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Jörn Petersen

Ответник: Landesgeschäftsstelle des Arbeitsmarktservice Niederösterreich

Предмет

Преюдициално запитване — Verwaltungsgerichtshof — Тълкуване на член 39 ЕО и на член 4, параграф 1, букви б) и ж) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стp. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26) — Квалифициране като обезщетение за безработица или обезщетение за инвалидност на парично обезщетение по осигуряване за безработица, чието изплащане не зависи от това дали заявителят е работоспособен, нито от готовността му за работа и което се предоставя предварително до вземането на окончателно решение, единствено на безработни лица, които са подали предварително заявление за обезщетение на основание на законно установената осигурителна схема за пенсия или за трудова злополука, по повод на намалена работоспособност или инвалидност — Национална правна уредба, която предвижда спиране на правота такова обезщетение, ако съответното безработно лице пребивава в друга държава-членка

Диспозитив

Обезщетение като разглежданото в главното производство трябва да се счита за „обезщетение при безработица“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г.

Член 39 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава-членка да постави предоставянето на обезщетение като разглежданото в главното производство, което трябва да се счита за „обезщетение при безработица“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1408/71, в зависимост от условието получателите да пребивават на националната територия на тази държава, доколкото тази държава не посочва нищо, с което да може да докаже, че такова условие е обективно основателно и пропорционално.

(1) ОВ C 170, 21.7.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/9

Решение на Съда (четвърти състав) от 11 септември 2008 г. (преюдициално запитване от Högsta domstolen — Швеция) — Gävle Kraftvärme AB/Länsstyrelsen i Gävleborgs län

(Дело C-251/07) (1)

(Околна среда - Директива 2000/76/ЕО - Изгаряне на отпадъците - Квалифициране на централа за комбинирано производство на топлина и електрическа енергия - Понятия за „инсталация за изгаряне“ и „инсталация за съвместно изгаряне“)

(2008/C 285/13)

Език на производството: шведски

Препращаща юрисдикция

Högsta domstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gävle Kraftvärme AB

Ответник: Länsstyrelsen i Gävleborgs län

Предмет

Преюдициално запитване — Högsta domstolen — Тълкуване на чл. 3, точки 4 и 5 от Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците (ОВ L 332, стр. 91; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр.271) — Квалификация на централа за комбинирано производство на енергия, включваща няколко котли — Инсталация за изгаряне или инсталация за съвместно изгаряне

Диспозитив

За целите на прилагането на Директива 2000/76/EO на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците, когато една централа за комбинирано производство на енергия включва няколко котела, всеки котел, както и свързаните с него съоръжения, трябва да се разглежда като представляващ отделна инсталация.

Една инсталация трябва да бъде квалифицирана като „инсталация за изгаряне“ или като „инсталация за съвместно изгаряне“ по смисъла на член 3, точки 4 и 5 от Директива 2000/76 именно в зависимост от нейната основна цел. Задача на компетентните органи е да установят тази цел въз основа на преценка на фактическите обстоятелства, съществуващи в момента, в който се прави тази преценка. В рамките на такава преценка следва да се вземе пред вид по-конкретно генерираният обем на производството на енергия и на материални продукти от съответната инсталация спрямо количеството изгорени отпадъци в тази инсталация, както и стабилността или непрекъснатият характер на това производство.

(1) ОВ C 170, 21.7.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/9

Решение на Съда (първи състав) от 11 септември 2008 г. (преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Roma — Италия) — Caffaro Srl/Azienda Unità Sanitaria Locale RM/C

(Дело C-265/07) (1)

(Търговски сделки - Директива 2000/35/ЕО - Борба със забавяне на плащане - Процедури за събиране на неоспорени вземания)

(2008/C 285/14)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Tribunale ordinario di Roma

Страни в главното производство

Ищец: Caffaro Srl

Ответник: Azienda Unità Sanitaria Locale RM/C

в присъствието на: Banca di Roma SpA

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunale ordinario di Roma — Тълкуване на член 5 от Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (ОВ L 200, стр. 35, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 226) — Процедури за събиране на неоспорени вземания — Национално законодателство, установяващо изтичането на сто и двадесетдневен срок от връчването на изпълнителното основание като предпоставка за пристъпване към събиране на вземането

Диспозитив

Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като член 14 от Декрет-закон № 669/1996 от 31 декември 1996 г., преобразуван в Закон след изменение със Закон № 30 от 28 февруари 1997 г., изменен с член 147 от Закон № 388 от 23 декември 2000 г., съгласно която длъжник, разполагащ с изпълнително основание за неоспорено вземане към публично учреждение по търговска сделка, не може да пристъпи към принудително изпълнение срещу това учреждение преди изтичането на сто и двадесетдневен срок от връчването на изпълнителното основание на посоченото учреждение.

(1) ОВ C 199, 25.8.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/10

Решение на Съда (втори състав) от 11 септември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Литва

(Дело C-274/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2002/22/ЕО - Универсална услуга и права на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги - Член 26, параграф 3 - Единен европейски номер за спешни повиквания - Предоставяне на информация във връзка с локализирането на този, който осъществява повикването)

(2008/C 285/15)

Език на производството: литовски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Braun и A. Steiblytė)

Ответник: Република Литва (представител: D. Kriaučiūnas)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Не са приети всички необходими разпоредби за съобразяване с член 26, параграф 3 от Директива от 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213)

Диспозитив

Като не е гарантирала на практика, доколкото това е технически възможно, че информацията във връзка с локализирането на този, който осъществява повикването, се предоставя на службите за спешни повиквания при всички повиквания към единния европейски номер за спешни повиквания „112“, преминаващи през обществените телефонни мрежи, Република Литва не е изпълнила задълженията си по член 26, параграф 3 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга).

2.	Осъжда Република Литва да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 183, 4.8.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/10

Решение на Съда (шести състав) от 11 септември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-447/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Член 39 EО - Длъжности в публичната администрация - Капитани и офицери (помощник-капитани) на кораби - Възлагане на правомощия на публична власт на борда - Изискване за гражданство на държавата-членка на знамето)

(2008/C 285/16)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Rozet и L. Pignataro-Nolin)

Ответник: Италианска република (представители: I. Braguglia, представител, S. Fiorentino, avvocato dello Stato)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 39 ЕО — Национално законодателство, което запазва длъжностите на капитан и на офицер на всички кораби, плаващи под знамето на тази държава, за гражданите на същата

Диспозитив

1.	Като оставя в законодателството си изискването за италианско гражданство за упражняването на функциите на капитан и на офицер (помощник-капитан) на всички кораби, плаващи под италианско знаме, Италианската република нарушава задълженията, които има по силата на член 39 ЕО.

2.	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 297, 08.12.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/11

Определение на Съда (шести състав) от 10 юли 2008 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Salvatore Aiello и др./Comune di Milano, Sindaco di Milano, Comitato tecnico-scientifico per l'emergenza del traffico e della mobilità nella città di Milano, Provincia di Milano, Regione Lombardia, Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dell'Interno, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Euromilano SpA, Metropolitana milanese SpA

(Дело C-156/07) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 85/337/ЕИО - Оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда - Изграждане на път в Милано)

(2008/C 285/17)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Ищец: Salvatore Aiello и др.

Ответници: Comune di Milano, Sindaco di Milano, Comitato tecnico — Scientifico per l'emergenza del traffico e della mobilità nella città di Milano, Provincia di Milano, Regione Lombardia, Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dell'Interno, Presidenza del Consiglio dei Ministri

В присъствието на: Euromilano SpA, Metropolitana milanese SpA

Предмет

Преюдициално запитване — Consiglio di Stato — Тълкуване на членове 2 и 4 и на Приложение III от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174) — Критерии за подбор, които се вземат предвид при оценката на проект — Изграждане на път („la strada Interquartiere Nord“) в Милано

Диспозитив

Член 2, параграф 1 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г., трябва да бъде тълкуван в смисъл, че не изисква предвидената в тази директива процедура за оценка да се прилага по отношение на всеки проект, който би могъл да окаже съществено въздействие върху околната среда, а изисква прилагането й само по отношение на проектите, упоменати в приложения I и II от посочената директива, при условията, предвидени в член 4 от нея, и при спазване на член 1, параграфи 4 и 5 и на член 2, параграф 3 от същата.

Относимите критерии за подбор, упоменати в приложение III към Директива 85/337, изменена с Директива 97/11, обвързват държавите членки, когато вземат решение за проектите, попадащи в обхвата на приложение II към същата, било чрез разглеждане на всеки отделен случай, било въз основа на определяните от тях прагове или критерии, дали по отношение на съответния проект трябва да се приложи процедурата за оценка на въздействието върху околната среда.

Когато държава членка избере да определя за всеки отделен случай тези от проектите, попадащи в обхвата на приложение II от Директива 85/337, изменена с Директива 97/11, които трябва да подлежат на оценка за въздействието им върху околната среда, тя трябва чрез препращане от националната си правна уредба към приложението към тази директива или чрез възпроизвеждане в националната си правна уредба на изброените в същата директива критерии да следи за това всички тези критерии действително да могат да бъдат взети предвид, при положение че някой от тях е относим към разглеждания проект, като не може изрично или мълчаливо да изключи нито един от тях.

(1) ОВ C 140, 23.6.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/11

Определение на Съда (трети състав) от 3 юли 2008 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht Landau/Isar — Германия) — Наказателно производство срещу Rainer Günther Möginger

(Дело C-225/07) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Директива 91/439/ЕИО - Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства - Отнемане на свидетелството за управление - Временна забрана за издаване на ново свидетелство - Валидност на свидетелство, получено в друга държава-членка през периода на забрана)

(2008/C 285/18)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Amtsgericht Landau/Isar

Страна в главното наказателно производство

Rainer Günther Möginger

Предмет

Преюдициално запитване — Amtsgericht Landau/Isar — Тълкуване на член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (ОВ L 237, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62) — Непризнаване на нейната територия от държавата-членка по пребиваване на свидетелство за управление, получено в друга държава-членка през периода на временна забрана да се иска ново свидетелство в държавата-членка по пребиваване

Диспозитив

Член 1, параграф 2 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно свидетелствата за управление на моторни превозни, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава-членка да откаже да признае валидността на свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка, когато към датата на това издаване на неговия притежател е наложена временна забрана за издаване на ново свидетелство за управление в първата държава-членка. В това отношение е без значение обстоятелството, че въпросът за валидността се поставя след датата, на която този период на забрана е приключил.

(1) ОВ C 183 от 4.8.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/12

Определение на Съда от 20 юни 2008 г. — Ayuntamiento de Madrid, Madrid Calle 30, SA/Комисия на Европейските общности

(Дело C-448/07 P) (1)

(Обжалване - Предоставяне на данни относно процедурата при прекомерен дефицит - Регламент (ЕО) № 3605/93 - Европейска система на сметки 1995 (ESA 95) - Регламент (ЕО) № 2223/96 - Класиране на организацията „Madrid Calle 30“ в сектора на „държавно управление“ - Прессъобщение на Евростат - Акт, подлежащ на обжалване)

(2008/C 285/19)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Ayuntamiento de Madrid, Madrid Calle 30, SA (представители: J. Buendía Sierra и R. González-Gallarza Granizo, abogados)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: A. Aresu и L. Escobar Guerrero)

Предмет

Жалба срещу Определение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 12 юли 2007 г. по дело Ayntamiento de Madrid и Madrid Calle 30, S.A./Комисия (T-177/06), с което Първоинстанционният съд отхвърля като недопустимо искането за отмяна на Прессъобщение на Евростат № 48/2006 от 24 април 2006 г., доколкото същото съдържа решение на Комисията (Евростат) относно класирането на Madrid Calle 30 в сектора на „държавно управление“ в рамките на европейската система на сметки (ESA 95)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Ayuntamiento de Madrid и Madrid Calle 30 SA да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 283, 24.11.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/12

Определение на Съда (пети състав) от 27 юни 2008 г. — Philip Morris Products SA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

(Дело C-497/07 Р) (1)

(Обжалване - Марка на Общността - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 - Триизмерна марка, изобразяваща формата на кутия за цигари - Отказ да се регистрира марката)

(2008/C 285/20)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Philip Morris Products SA (представител: T. van Innis, avocat)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Rassat)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 12 септември 2007 г. по дело Philip Morris Products/СХВП (T-140/06), с което Първоинстанционният съд отхвърля подадената от жалбоподателя жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 24 февруари 2006 г. относно неговата заявка за регистрация като марка на Общността на формата на кутия за цигари — Нарушение на член 4 и на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1 стр. 146) — Отличителен характер на триизмерна форма — Начини за изразяване на тази форма и момент, в който тя трябва да бъде преценена

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Philip Morris Products SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 22, 26.1.2008 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/13

Определение на Съда от 19 юни 2008 г. — US Steel Košice sro/Комисия на Европейските общности

(Дело C-6/08 P) (1)

(Жалба - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването - Словашка република - Акт за присъединяване - Разпределение на квоти - Период 2008-2012 г. - Условия - Пряко засягане - Недопустимост)

(2008/C 285/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: US Steel Košice sro (представители: C. Thomas, Solicitor, E. Vermulst, advocaat)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: U. Wölker и D. Lawunmi)

Предмет

Жалба срещу Определение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 1 октомври 2007 г. по дело US Steel Kosice sro/Комисия (T-27/07), с което се отхвърля като недопустима жалбата за отмяна на Решение на Комисията от 29 ноември 2006 г. относно националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г., за който Словакия е уведомила в съответствие с Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78) — Физически и юридически лица — Актове, които засягат пряко и лично — Пряко засягане — Критерии

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда US Steel Košice sro да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 64, 8.3.2008 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/13

Определение на Съда (седми състав) от 19 юни 2008 г. (преюдициално запитване от Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Oberösterreich — Австрия) — Marc André Kurt/Bürgermeister der Stadt Wels

(Дело C-104/08) (1)

(Член 92, параграф 1 и член 104, параграф 3 от Процедурния правилник - Основни свободи - Харта на основните права на Европейския съюз - Условие за притежаване на диплома, предвидено в националната правна уредба във връзка с издаване на лицензия за стопанисване на школа за обучение на водачи на моторни превозни средства - Дискриминация на собствените граждани спрямо гражданите от други държави-членки)

(2008/C 285/22)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Oberösterreich

Страни в главното производство

Ищец: Marc André Kurt

Ответник: Bürgermeister der Stadt Wels (Кмет на град Wels)

Предмет

Преюдициално запитване — Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Oberösterreich — Тълкуване на основните принципи от Договора за ЕО и от Договора за ЕС и на основните свободи, произтичащи от тях, както и на членове 16 и 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Национална правна уредба, която установява разрешителна система за откриването, стопанисването и управлението на школа за обучение на водачи на моторни превозни средства и предвижда условието за притежаване на диплома — Дискриминация на собствените граждани спрямо гражданите на други държави членки, които се възползват от правата си, произтичащи от общностното право, и за които не винаги е предвидено условие за притежаване на диплома

Диспозитив

Членове 12 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО допускат правна уредба на държава-членка, която в положение като това в главното производство отказва да признае придобита от гражданин на тази държава-членка професионалната квалификация като еквивалент на притежаването на диплома, изисквана от посочената правна уредба за осъществяване в същата държава-членка като самостоятелно заето лице на дейност във връзка с откриване, стопанисване и управление на школа за обучение на водачи на моторни превозни средства.

2.	Съдът на Европейските общности явно не е компетентен да отговори на втория и третия въпрос, отправени от Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Oberösterreich.

(1) ОВ C 142, 7.6.2008 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/14

Определение на Съда (пети състав) от 25 юли 2008 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Madrid — Испания) — Real Sociedad de Fútbol SAD, Nihat Kahveci/Consejo Superior de Deportes, Real Federación Española de Fútbol

(Дело C-152/08) (1)

(Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник - Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция - Член 37 от Допълнителния протокол - Непосредствено действие - Условия на труд - Принцип на недопускане на дискриминация - Футбол - Ограничаване на броя на професионалните играчи, граждани на трети държави, които могат да участват в един отбор в национално състезание)

(2008/C 285/23)

Език на производството: испански

Препращаща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Real Sociedad de Fútbol SAD, Nihat Kahveci

Ответници: Consejo Superior de Deportes, Real Federación Española de Fútbol

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal Superior de Justicia de Madrid — Член 37 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция, подписан в Брюксел на 23 ноември 1970 г. и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 г. (ОВ L 293, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 37) — Условия на труд — Приети от спортни сдружения норми, с които се ограничава участието в определени състезания на професионални играчи, граждани на трети държави, които не са страни по ЕИП — Професионален турски спортист, който притежава разрешително за работа за достъп до професията и разрешително за пребиваване, изисквани от националното право.

Диспозитив

Забраната за дискриминация по отношение на турските работници, принадлежащи към легалния пазар на труда на държавите-членки, що се отнася до възнаграждението и другите условия на труд, прогласена в член 37 от Допълнителния протокол, подписан в Брюксел на 23 ноември 1970 г. и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 г., приложен към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, което е подписано в Анкара на 12 септември 1963 г. от Република Турция, от една страна, както и от държавите-членки на ЕИО и от Общността, от друга страна, и което е сключено, одобрено и утвърдено от името на последната с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г., както и в член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 г. относно развиване на асоциирането, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска по отношение на професионален спортист с турско гражданство, законно нает от установен в държава-членка клуб, да се прилага приета от спортна федерация в същата държава норма, съгласно която на клубовете е разрешено да допускат до участие в организирани на национално равнище състезания само ограничен брой играчи от трети държави, които не са страни по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство.

(1) ОВ C 171, 5.7.2008 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/15

Определение на Съда (шести състав) от 11 юли 2008 г. (Преюдициално запитване от Panevėžio apygardos teismas — Република Литва) — Наказателно производство срещу Edgar Babanov

(Дело C-207/08) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Земеделие - Свободно движение на стоки - Национално законодателство, предвиждащо забрана за отглеждане на всякакъв вид коноп)

(2008/C 285/24)

Език на производството: литовски

Препращаща юрисдикция

Panevėžio apygardos teismas

Страна в главното производство

Edgar Babanov

Предмет

Преюдициално запитване — Panevėžio Apygardos Teismas — Съвместимост с правото на Съюза на национално законодателство, което предвижда наказателна отговорност за отглеждане на всякакъв вид коноп — Възможност за определена юрисдикция да приложи националното законодателство, когато количеството активни съставки на конопа не надвишават определен праг

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) № 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което води до забрана на отглеждането и държането на конопа за влакно, визиран от посочения регламент.

2.	Общностното право не допуска юрисдикция на държава-членка да прилага национално законодателство, което в противоречие с Регламент № 1782/2003, води до забрана на отглеждането и държането на конопа за влакно, визиран от посочения регламент.

(1) ОВ C 209, 15.8.2008 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/15

Иск, предявен на 17 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-327/08)

(2008/C 285/26)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Rozet и D. Kukovec)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че:

като е приела и оставила в сила член 44-1 от декрет № 2005-1308 от 20 октомври 2005 г., член 46-1 от Декрет № 2005-1742 от 30 декември 2005 г. и член 80-1-1 от Декрет № 2006-975 от 1 август 2006 г., доколкото тези разпоредби предвиждат възможност за възлагащите органи и/или възлагащите образувания да намалят разумния срок, който трябва да се спази между уведомлението на оферентите и подписването на договора за обществена поръчка, без никакво ограничение във времето и без никакво обективно и предварително определено в националната правна уредба условие

като е приела и оставила в сила член 1441-1 от новия Гражданско-процесуален кодекс, изменен с Декрет № 2005-1308 от 20 октомври 2005 г., доколкото тази разпоредба предвижда срок от десет дни за отговора на съответните възлагащ орган и/или възлагащо образувание, като се забранява всякакво преддоговорно обезпечение преди посочения отговор и без този срок да спира срока, който трябва да се спази между уведомлението на оферентите и подписването на договора за обществена поръчка,

Френската република не е изпълнила задълженията си по силата на Директива 89/665/ЕИО (1) и Директива 92/13/ЕИО (2), както те са изтълкувани от Съда в Решение по дело Alcatel, C-81/98, и Решение по дело Комисия/Австрия, C-212/02, и по-специално задълженията по член 2, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО и член 2, параграф 1 от Директива 92/13/ЕИО,

—	да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията посочва две оплаквания в подкрепа на иска си.

С първото си оплакване Комисията упреква ответника в това, че позволява на възлагащите органи при неотложни случаи да намалят на по-малко от 10 дни минималния срок, който трябва да се спази между уведомлението на всички оференти относно решението за възлагане на обществената поръчка и подписването на договора, свързан с тази обществена поръчка. От една страна, действително неотложността, за която става въпрос във френското законодателство, била предоставена на преценката на възлагащия орган в условията на оперативна самостоятелност, без да е поставено никакво обективно условие. От друга страна, в същото законодателство не съществувала никаква гаранция, че намаляването на броя на дните от срока е съобщено на оферентите, което можело да има за последица посочените оференти да търсят преддоговорна правна защита срещу решение за възлагане на обществена поръчка на етап, на който свързаният с нея договор вече е бил подписан. Подобно положение очевидно противоречало на посочената в директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО и затвърдена от практиката на Съда цел, състояща се във въвеждането на ефикасни и бързи средства за правна защита срещу незаконните решения на възлагащия орган на етап, на който нарушенията все още могат да бъдат поправени.

С второто си оплакване Комисията, от друга страна, упреква ответника в незачитане на полезното действие на посочените директиви чрез предвиждане във френската правна уредба на фаза, която предхожда задължителното официално уведомително писмо на възлагащия орган и която не спира срока, който трябва да се спази между уведомлението за решението за възлагане на обществената поръчка и подписването на договора, свързан с нея. Доколкото, действително, обжалването от отстранен оферент било изключено в срока за отговор на официалното уведомително писмо от десет дни, то отговор, даден от възлагащия орган при изтичането на този срок, лишавал отстранения оферент от всякаква възможност за ефективно обжалване, тъй като към тази дата договорът щял да бъде подписан.

(1) Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237).

(2) Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/16

Иск, предявен на 18 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-333/08)

(2008/C 285/27)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: B. Stromsky)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—

да се приеме за установено, че като е предвидила режим за предварително разрешение, който не зачита принципа на пропорционалност за технологичните спомагателни вещества и фуража, за приготовлението на които са били използвани технологични спомагателни вещества от други държави-членки, където те са законосъобразно произведени и/или пуснати на пазара, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 28 от Договора за ЕО,

—	да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Със своя иск Комисията изтъква ограниченията на търговския обмен, произтичащи от френската правна уредба относно технологичните спомагателни вещества. Като установявала режим за предварително разрешение за тези продукти, както и за фуража, при приготовлението на които са били използвани технологични спомагателни вещества от други държави-членки, където те са били законосъобразно произведени и/или пуснати на пазара, тази правна уредба всъщност правела по-трудно и по-скъпо пускането на пазара на тези фуражи и спомагателни вещества, и следователно тя възпрепятствала търговския обмен в Общността.

Според Комисията даден режим за предварително разрешение можел при определени обстоятелства да бъде обоснован с причина, свързана с общественото здраве, но този режим трябвало във всеки случай да удовлетворява критерия за пропорционалност и да съблюдава условията, предвидени от съдебната практика, по-специално посочените в Решение на Съда от 5 февруари 2004 г. по дело Комисия/Франция (C-24/00). В конкретния случай обаче няколко от тези условия липсвали, тъй като предвидените от въпросната правна уредба процедури не били нито лесно достъпни, нито бързи и подлежащи на обжалване в случай на отказ на разрешение.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/17

Жалба, подадена на 21 юли 2008 г. от Transports Schiocchet — Excursions SARL срещу определение на Първоинстанционния съд (четвърти състав), постановено на 19 май 2008 г. по дело T-220/07, Transports Schiocchet — Excursions/Комисия

(Дело C-335/08 P)

(2008/C 285/28)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Transports Schiocchet — Excursions SARL (представител: адв. D. Schönberger, avocat)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Определение на Първоинстанционния съд от 19 май 2008 г.,

—	като се разгледа спора, да се уважат исканията, направени в първоинстанционното производство и така да се направи окончателно произнасяне по спора,

—	при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд,

—	да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят се позовава на три правни основания в подкрепа на своята жалба.

С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил принципа на правна сигурност, приложим за решенията на общностните юрисдикции, член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО, както и член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото в точка 39 от обжалваното определение Първоинстанционният съд бил постановил, че предявяването на исковете на жалбоподателя пред националните юрисдикции нито спира, нито прекъсва давностните срокове, макар че в по-ранните си решения, които имат сила на пресъдено нещо, Първоинстанционният съд напротив бил насърчил подаването на иск пред националните инстанции.

С второто си правно основание жалбоподателят посочва множество грешки, които Първоинстанционният съд бил допуснал при преценката на условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност — грешки, свързани с изопачаване на фактите и на исканията от неговата искова молба, на член 288, втора алинея ЕО, както и на член 230 ЕО що се отнася по-специално до твърдяното потвърждение от страна на националните юрисдикции на позицията на Комисията и до преценката относно периода, по време на който са били понесени вредите.

С третото си правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение на член 4, параграф 2 и член 2, параграф 1.3 от Регламент № 684/92 (1), тъй като следвайки предложеното от Комисията тълкуване, Първоинстанционният съд бил квалифицирал погрешно като „специални редовни превози“ (член 4, параграф 2), за които не се изисква разрешение, дейността на конкурентите, докато в случая ставало въпрос за дублиращи или временни превози (член 2, параграф 1, точка 3), за които се прилагат същите правила като за редовните превози, извършвани от жалбоподателя.

(1) ОВ L 74, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 34.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/17

Иск, предявен на 24 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-342/08)

(2008/C 285/29)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Rozet и A. Sipos)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е осигурило изготвянето на външен план за действие при извънредни ситуации за всички предприятия, посочени в член 9 от Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (1), изменена с Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. (2), Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 11, параграф 1, буква в) от тази директива,

—	да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията изтъква, че изготвянето на външни планове за действие при извънредни ситуации относно мерките, които се вземат извън посочените в член 9 от Директива 96/82/ЕО предприятия, е основно изискване на тази директива. Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по директивата, доколкото не е изготвило такива планове за 59 предприятия, намиращи се на негова територия, въпреки че според самия текст на тази директива, посочените планове е трябвало да бъдат изготвени най-късно до три години след крайния срок за транспониране на директивата, тоест до 3 февруари 2002 г.

(1) ОВ L 10, 1997 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 8.

(2) Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (ОВ L 345, стр. 97; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 20).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/18

Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 31 юли 2008 г. — Modehuis A. Zwijnenburg BV, друга страна в производството: Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-352/08)

(2008/C 285/30)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Modehuis A. Zwijnenburg BV

Друга страна в производството: Staatssecretaris van Financiën

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434/ЕИО на Съвета (1) от 23 юли 1990 г. да се тълкува в смисъл, че прилагането спрямо данъчнозадълженото лице на предвидените в тази директива облекчения може да бъде отказано, ако редица правни действия имат за цел да се избегне облагането с данък, различен от данъците, за които се отнасят предвидените в тази директива облекчения?

(1) Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 г. относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави-членки (ОВ L 225, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том, 1, стр. 92).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/18

Иск, предявен на 30 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-354/08)

(2008/C 285/31)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa и J. Sénéchal)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като в рамките на обявления за конкурентно възлагане на концесии за съоръжения, използващи хидроенергия, е предвидила преференциално право за концесионерите с изтичащи договори за концесия, и в частност като е приела разпоредбите на член 29, параграф 3 от Декрет № 99/225 от 22 март 1999 г. за предоставянето на концесия и обявяването за обществено полезни на съоръженията, използващи хидроенергия, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 43 ЕО,

—	да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията изтъква, че предоставянето на преференциално право на концесионерите с изтичащи договори за концесия при подновяването и предоставянето на концесия на съоръжения, използващи хидроенергия, представлява нарушение на принципа за недопускане на дискриминация и накърнява свободата на установяване. Като поставяло в привилегировано положение дружествата, които са получили концесия и които поради този факт вече са установени във Франция, френското законодателство затруднявало установяването на дружества от други държави-членки.

Освен това френските органи не се позовали на предвидените в членове 45 и 46 от Договора дерогации, нито на императивни съображения от обществен интерес, за да обосноват разглежданата мярка, която при всички случаи била несъразмерна с оглед на преследваната цел. В този смисъл финансовата тежест, понесена от концесионера с изтичащ договор за концесия, можела например да се компенсира с други задължения, наложени на новия концесионер.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/19

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 4 август 2008 г. — Stichting Greenpeace Nederland/Minister van Volkshuisvesting, Ruimtelijke Ordening en Milieubeheer, друга страна: Pioneer Hi-Bred Northern Europe Sales Division

(Дело C-359/08)

(2008/C 285/32)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Ищец: Stichting Greenpeace Nederland

Ответник: Minister van Volkshuisvesting, Ruimtelijke Ordening en Milieubeheer

Друга страна: Pioneer Hi-Bred Northern Europe Sales Division

Преюдициални въпроси

Трябва ли мястото на освобождаване на генетично модифицирани организми, което съгласно член 25, параграф 4 от Директива 2001/18/EО (1) не може да се разглежда като поверително, да се тълкува и с оглед на целта и систематиката на директивата в смисъл, че с него се има предвид парцел по кадастралния план, или е достатъчно, ако се посочи по-голям географски район?

a)	Ако е достатъчен по-голям географски район, кои обстоятелства могат да се вземат предвид при определяне на зоната, която трябва да се посочи?

б)	Директива 2003/4/EО (2) има ли значение при определянето на обхвата на зоната, която трябва да се посочи?

в)	С посочването на район, чиято повърхност е двадесет пъти по-голяма отколкото тази на опитно поле, спазен ли е принципът на пропорционалност?

3.	Спазен ли е принципът на пропорционалност, когато съгласно изменените на 17 юли 2008 г. административни правила, се избира общо посочване на района с повърхност стократно по-голяма от повърхността на отделните опитни полета?

Ако е достатъчно само посочване на района съобразно кадастралния план, може ли въпреки член 25, параграф 4 от Директива 2001/18/EО при наличие на посочените в член 4, параграф 2 от Директива 2003/4/EО обстоятелства да съществува оправдателно основание за поверителното третиране на информацията относно точното?

a)	Съдържа ли член 4, параграф 2 от Директива 2003/4/EО изчерпателно изброяване на оправдателните основания?

б)

При положителен отговор, попадат ли защитата на предприятията включително на намиращите се в тях лица и изделия, и предотвратяването на саботаж по отношение на условията за развойна дейност в областта на биотехнологиите в Нидерландия под едно от оправдателните основания, посочени в член 4, параграф 2 от Директива 2003/4/EО?

Ако на въпрос № 5, букви а) и б) бъде даден положителен отговор, в този случай съразмерно ли е посочването на територия с повърхност, двадесеткратно или стократно по-голяма от повърхността на опитно поле, предвид член 4, параграф 2, буква з) от Директива 2003/4/EО и с оглед на защитата на частни (защита на предприятието включително на намиращите се в него лица и изделия) и на обществени интереси (предотвратяването на саботаж по отношение на условията за развойна дейност в областта на биотехнологиите в Нидерландия)?

a)	Ако на въпрос № 5, буква a) бъде даден отрицателен отговор, допустимо оправдателно основание ли е защитата на предприятията включително на намиращите се в тях лица и изделия, и предотвратяването на саботаж по отношение на условията за развойна дейност в областта на биотехнологиите в Нидерландия?

б)

Ако на въпрос № 7, буква a) бъде даден положителен отговор, съразмерно ли е посочването на територия с повърхност, двадесеткратно или стократно по-голяма от повърхността на опитно поле с оглед на защитата на частни (защита на предприятието включително на намиращите се в него лица и изделия) и на обществени интереси (предотвратяването на саботаж по отношение на условията за развойна дейност в областта на биотехнологиите в Нидерландия)?

(1) Директива 2001/18/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 106, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 75).

(2) Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, стр. 26, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/20

Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 4 август 2008 г. — 1. Stichting Greenpeace Nederland и 2. Stichting ter Voorkoming Misbruik Genetische Manipulatie „VoMiGen“/Minister van Volkshuisvesting, Ruimtelijke Ordening en Milieubeheer, друга страна: Pioneer Hi-Bred Northern Europe Sales Division

(Дело C-360/08)

(2008/C 285/33)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Ищци:

1.	Stichting Greenpeace Nederland

2.	Stichting ter Voorkoming Misbruik Genetische Manipulatie „VoMiGen“

Ответник: Minister van Volkshuisvesting, Ruimtelijke Ordening en Milieubeheer

Друга страна: Pioneer Hi-Bred Northern Europe Sales Division

Преюдициални въпроси

a)	Ако е достатъчен по-голям географски район, кои обстоятелства могат да се вземат предвид при определяне на зоната, която трябва да се посочи?

б)	Директива 2003/4/EО (2) има ли значение при определянето на обхвата на зоната, която трябва да се посочи?

в)	С посочването на район, чиято повърхност е двадесет пъти по-голяма отколкото тази на опитно поле, спазен ли е принципът на пропорционалност?

3.	Спазен ли е принципът на пропорционалност, когато съгласно изменените на 17 юли 2008 г. административни правила, се избира общо посочване на района с повърхност стократно по-голяма от повърхността на отделните опитни полета?

a)	Съдържа ли член 4, параграф 2 от Директива 2003/4/EО изчерпателно изброяване на оправдателните основания?

б)

a)	Ако на въпрос № 5, буква a) бъде даден отрицателен отговор, допустимо оправдателно основание ли е защитата на предприятията включително на намиращите се в тях лица и изделия, и предотвратяването на саботаж по отношение на условията за развойна дейност в областта на биотехнологиите в Нидерландия?

б)

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/21

(Дело C-361/08)

(2008/C 285/34)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Ищец: Stichting Greenpeace Nederland

Ответник: Minister van Volkshuisvesting, Ruimtelijke Ordening en Milieubeheer

Друга страна: Pioneer Hi-Bred Northern Europe Sales Division

Преюдициални въпроси

a)	Ако е достатъчен по-голям географски район, кои обстоятелства могат да се вземат предвид при определяне на зоната, която трябва да се посочи?

б)	Директива 2003/4/EО (2) има ли значение при определянето на обхвата на зоната, която трябва да се посочи?

в)	С посочването на район, чиято повърхност е двадесет пъти по-голяма отколкото тази на опитно поле, спазен ли е принципът на пропорционалност?

3.	Спазен ли е принципът на пропорционалност, когато съгласно изменените на 17 юли 2008 г. административни правила, се избира общо посочване на района с повърхност стократно по-голяма от повърхността на отделните опитни полета?

a)	Съдържа ли член 4, параграф 2 от Директива 2003/4/EО изчерпателно изброяване на оправдателните основания?

б)

a)	Ако на въпрос № 5, буква a) бъде даден отрицателен отговор, допустимо оправдателно основание ли е защитата на предприятията включително на намиращите се в тях лица и изделия, и предотвратяването на саботаж по отношение на условията за развойна дейност в областта на биотехнологиите в Нидерландия?

б)

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/22

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof на 7 август 2008 г. — Romana Slanina/Unbhängiger Finanzsenat Außenstelle Wien

(Дело C-363/08)

(2008/C 285/35)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Romana Slanina

Ответник: Unаbhängiger Finanzsenat Außenstelle Wien

Преюдициални въпроси

Следва ли от Регламент (EИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (1) (накратко: регламент), че безработна, разведена жена, бившият съпруг на която не е самостоятелно заето лице и е с местоживеене в Австрия, запазва своето право да получава семейни помощи (за дете) спрямо Австрия, когато установи своето местоживеене в друга държава-членка и премести в нея центъра на своите жизнени интереси, ако и там тя продължава да е безработна?

2.	С оглед отговора на първия въпрос от значение ли е обстоятелството, че Австрия, където се намира разведеният съпруг, и където той предимно живее и работи, му предоставя, при определени условия, право да получава семейни помощи (за детето), когато правото на разведената съпруга вече не съществува?

3.	Следва ли от регламента, че правото на разведената съпруга да получава семейни помощи (за детето) спрямо Австрия, където разведеният съпруг и баща на детето живее и работи, когато в описаните в първия въпрос отношения настъпи промяна поради това, че съпругата започне работа в новата държава-членка?

(1) ОВ L 149, стр. 2, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр.26.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/22

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 11 август 2008 г. — Agrana Zucker GmbH/Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft

(Дело C-365/08)

(2008/C 285/36)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Agrana Zucker GmbH

Ответник: Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft

Преюдициални въпроси

Член 16 от Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (1) трябва ли да се тълкува в смисъл, че квота за захар — която не може да се използва вследствие на превантивно изтегляне от пазара по силата на член 1 от Регламент (ЕО) № 290/2007 на Комисията от 16 март 2007 г. за определяне на процента (2), предвиден в член 19 от Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета, за пазарната 2007/2008 година, процентът, посочен в член 19 от Регламент (ЕО) № 318/2006 — трябва да се включи при изчисляването на размера на производствената такса?

При положителен отговор на първия въпрос:

член 16 от Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазарите в сектора на захарта съвместим ли е с първичното право и в частност с произтичащия от член 34 ЕО принцип на пропорционалност и забрана на дискриминацията?

(1) ОВ L 58, стр. 1.

(2) ОВ L 78, стр. 20.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/23

Иск, предявен на 12 август 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-369/08)

(2008/C 285/37)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa и P. Dejmek)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

—	да се установи, че точка 2.1 от Приложение VIIIб към германската Наредба за регистрацията на моторни превозни средства (Strassenverkehrszulassungsordnung) нарушава член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО,

—	да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

По силата на член 43, алинея 1 ЕО се забранява всякаква правна уредба, с която се ограничава свободата на установяване на граждани на държава-членка на територията на друга държава-членка. От член 48 ЕО следва, че разпоредбите от Договора относно свободата на установяване на дружествата със седалище съгласно устройствения акт, с централно управление или с основно място на дейност в рамките на Общността, са тъждествени на онези, които важат за физическите лица граждани на държавите-членки. Според Комисията разпоредбите, свързани с равното третиране, забраняват не само явните прояви на дискриминация, основани на националност, или при дружествата, основани на държавата по седалището, но и всички скрити форми на дискриминация, които в приложение на други разграничителни критерии водят до същия резултат.

По силата на точка 2.1 от Приложение VIIIб към германската Наредба за регистрацията на моторни превозни средства (Strassenverkehrszulassungsordnung), на контролен орган в Германия може да бъдe признато правото да извършва прегледи за проверка на техническата изправност, съответно прегледи за безопасност, както и да контролира и одобрява превозни средства, само ако той се състои най-малко от 60 специалисти в областта на превозните средства, които са самостоятелно заети и изпълняват на пълно работно време дейност по преглед за проверка на техническата изправност, като в одобрения район е необходимо да са установени най-малко толкова инженери технически специалисти, така че на 100 000 регистрирани там моторни превозни средства или ремаркета да се падат съответно един и най-много 30 инженери технически специалисти.

Според Комисията това изискване е свързано с недопустимо ограничаване на свободата на установяване, което е несъвместимо с член 43 ЕО, или в случая във връзка с член 48 ЕО. Изискването органът да се състои изключително от минимален брой самостоятелно заети специалисти, които изпълняват на пълно работно време дейност по преглед за проверка на техническата изправност, представлявало качествено ограничение, тъй като по този начин на предприятията, които желаят да упражняват въпросната дейност, била налагана определена структура. По-специално това изискване предполагало изключването на наети лица, които не можели да бъдат членове на такъв контролен орган. Освен това спорната разпоредба представлявала също количествено ограничение, тъй като предвиждала минимален брой членове за тези контролни органи. Тези изисквания за признаване правели невъзможно предлагането на услуги по проверка на техническата изправност в Германия за всеки оператор, надлежно установен в друга държава-членка и с различна правна форма или вътрешна структура. Накрая, изискването в определения одобрен район да са установени такъв брой инженери технически специалисти, че на 100 000 регистрирани в нея моторни превозни средства и ремаркета да се пада един инженер, представлявало ограничение в нарушение на член 43 ЕО (във връзка с член 48 ЕО), доколкото този критерий поставял в по-неблагоприятно положение на първо място юридическите лица, вече установили се в други държави-членки и чиито инженери технически специалисти не са непременно установени в одобрения район.

В настоящия случай не са релевантни нито член 45 ЕО, нито член 46 ЕО.

По силата на член 45 ЕО разпоредбите от Договора относно свободата на установяване не се прилагат по отношение на дейности, свързани постоянно или епизодично с упражняването на публична власт. Произтичащите от постоянна съдебна практика критерии за пряко и специфично упражняване на публичната власт в рамките на дейностите на контролните органи, и по-конкретно при осъществяването на прегледи за проверка на техническата изправност, не били спазени. Нито фактът, че контролните органи трябвало да вземат решение относно предоставянето или отнемането на регистрационен талон, нито осъществяваният от държавата над тези органи надзор доказвали, че функциите им са свързани с упражняването на публична власт. На първо място окончателното решение за отказ на регистрационен талон можело да бъде взето изключително от компетентния орган (т.е. от органите по регистрация) на всяка провинция, а не от контролния орган. Контролните органи имали по-скоро подпомагаща и подготвителна роля спрямо органите по регистрация. На второ място от факта, че държавата упражнява надзор над някои органи не можело да се прави извод, че всички дейности, осъществявани от такива органи, субекти на надзор, са свързани с упражняването на публична власт. Дори когато следвало да се счита, че някои дейности на контролния орган представляват упражняване на публична власт, изключването на прегледа за проверка на техническата изправност на превозните средства от приложното поле на свободата на установяване щяло да съставлява твърде разширително тълкуване и щяло да се отклони съществено от целта на предвиденото в член 45 ЕО изключение. Според Комисията прегледът за проверка на техническата изправност на превозните средства е чисто техническа задача, която наистина има публично-правни последици, но която не може да се счита за пряко упражняване на публична власт.

Що се отнася до член 46 ЕО, който предвижда възможност за специално третиране по съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве, съгласно практиката на Съда позоваване на тези основания следвало да се прави, само когато съществува реална и достатъчно сериозна заплаха по отношение на някои от посочените основни интереси. Доколкото германските органи не били доказали съществуването на такава заплаха, предпоставките за позоваване на уредбата, предвиждаща изключения в член 46 ЕО, не били изпълнени. Комисията е убедена, че преследваната с оспорените мерки цел, а именно съблюдаването на пътната безопасност, може да бъде постигната и с по-малко рестриктивни мерки, каквато например е една подходяща система за контрол за всички инженери технически специалисти и контролни органи в Германия.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/24

Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Германия) на 13 август 2008 година — Data I/O GmbH/Bundesfinanzdirektion Südost

(Дело C-370/08)

(2008/C 285/38)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Ищец: Data I/O GmbH

Ответник: Bundesfinanzdirektion Südost

Преюдициални въпроси

Трябва ли забележка 5 Б) от глава 84 на комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа, която се съдържа в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1) и е изменена с Регламент (ЕО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 г. (2) да се тълкува в смисъл, че позволява електрически адаптер, предназначен да свърза по електрически път автоматична програмираща машина и подлежащи на програмиране електронни модули, да бъде класиран в позиция 8471 от комбинираната номенклатура?

2.	При отрицателен отговор, трябва ли посоченият по-горе адаптер да се класира в позиция 8471 от комбинираната номенклатура, когато съдържа чип с памет, в който се записва процесът на програмиране и от който той може да изтеглен?

(1) ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3.

(2) ОВ L 327, стр. 1.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/24

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg (Германия) на 14 август 2008 г. — Nural Örnek/Land Baden-Württemberg

(Дело C-371/08)

(2008/C 285/39)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg

Страни в главното производство

Ищец: Nural Örnek

Ответник: Land Baden-Württemberg

Преюдициалeн въпрос

Предоставената от член 14, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране защита срещу експулсиране на турски работник, който се ползва от правата, произтичащи от член 7, първа алинея, първо изречение, второ тире от споменатото решение и който през последните десет години е пребивавал в държавата-членка, по отношение на която тези права са приложими, попада ли в приложното поле на член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38/ЕО (1), както е транспонирана във въпросната държава-членка, в резултат на което експулсиране е позволено само на основание на определените от държавите-членки императивни основания, свързани с обществената сигурност?

(1) ОВ L 158, 2004 г., стр. 77.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/25

Жалба, подадена на 14 август 2008 г. от Atlantic Dawn Ltd, Antarctic Fishing Co. Ltd, Atlantean Ltd, Killybegs Fishing Enterprises Ltd, Doyle Fishing Co. Ltd, Western Seaboard Fishing Co. Ltd, O'Shea Fishing Co. Ltd, Aine Fishing Co. Ltd, Brendelen Ltd, Cavankee Fishing Co. Ltd, Ocean Trawlers Ltd, Eileen Oglesby, Noel McGing, Mullglen Ltd, Bradan Fishing Co. Ltd, Larry Murphy, Pauric Conneely, Thomas Flaherty, Carmarose Trawling Co. Ltd, Colmcille Fishing Ltd срещу Определение на Първоинстанционния съд (седми състав) от 2 юни 2008 г. по дело T-172/07 Atlantic Dawn Ltd, Antarctic Fishing Co. Ltd, Atlantean Ltd, Killybegs Fishing Enterprises Ltd, Doyle Fishing Co. Ltd, Western Seaboard Fishing Co. Ltd, O'Shea Fishing Co. Ltd, Aine Fishing Co. Ltd, Brendelen Ltd, Cavankee Fishing Co. Ltd, Ocean Trawlers Ltd, Eileen Oglesby, Noel McGing, Mullglen Ltd, Bradan Fishing Co. Ltd, Larry Murphy, Pauric Conneely, Thomas Flaherty, Carmarose Trawling Co. Ltd, Colmcille Fishing Ltd/Комисия на Европейските общности

(Дело C-372/08 P)

(2008/C 285/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Atlantic Dawn Ltd, Antarctic Fishing Co. Ltd, Atlantean Ltd, Killybegs Fishing Enterprises Ltd, Doyle Fishing Co. Ltd, Western Seaboard Fishing Co. Ltd, O'Shea Fishing Co. Ltd, Aine Fishing Co. Ltd, Brendelen Ltd, Cavankee Fishing Co. Ltd, Ocean Trawlers Ltd, Eileen Oglesby, Noel McGing, Mullglen Ltd, Bradan Fishing Co. Ltd, Larry Murphy, Pauric Conneely, Thomas Flaherty, Carmarose Trawling Co. Ltd, Colmcille Fishing Ltd (представители: G. Hogan, SC, N. Travers, BL, T. O'Sullivan, BL, D. Barry, Solicitor)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, Кралство Испания

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени изцяло определението на Първоинстанционния съд,

—	да се върне делото на Първоинстанционния съд за решаване на спора по същество, като преценката на възражението за недопустимост, представено от Комисията на 7 септември 2007 г., се извърши с посоченото решение по същество,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите се основават на три твърдения за допуснати в обжалваното определение нарушения на общностното право. На първо място те твърдят, че Първоинстанционният съд неправилно тълкува член 20 от Регламент № 2371/2002 (1), и по-специално обхвата на правомощията, запазени за държавите-членки съгласно член 20, параграф 3 от него. На второ място, той тълкувал неправилно член 20, параграф 5, като приел, че жалбоподателите не са пряко засегнати, тъй като е налице възможност за размяна на квоти между държавите-членки. Накрая, Първоинстанционният съд допуснал грешка, като не взел предвид обстоятелството, че като определена група лица жалбоподателите били пряко засегнати от спорния регламент.

(1) Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 358, стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 6, стр. 237).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/26

Преюдициално запитване, отправено от Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Oberösterreich (Австрия) на 25 август 2008 г. — Michael Neukirchinger/Bezirkshauptmannschaft Grieskirchen

(Дело C-382/08)

(2008/C 285/42)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Unabhängiger Verwaltungssenat des Landes Oberösterreich

Страни в главното производство

Жалбоподател: Michael Neukirchinger

Ответник: Bezirkshauptmannschaft Grieskirchen

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 49 и следващите от Договора за създаване на Европейската общност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма, която за организирането на полети с балон в Австрия, изисква лице, установено в друга държава-членка, което е притежател на издадено съгласно правния ред на посочената държава разрешително за организиране с търговска цел на полети с балон (Германия), да има седалище или да пребивава в Австрия (§ 106 от Luftfahrtgesetz (Закон за въздушния транспорт) (Bundesgesetzblatt № 253/1957, последно изменен с Bundesgesetzblatt I № 83/2008)?

Трябва ли член 49 и следващите от Договора за създаване на Европейската общност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма, която предвижда, че притежателят на разрешително за организиране с търговска цел на полети с балон, който е установен в държава-членка, различна от тази, в която е в сила въпросната правна норма и който е оправомощен съгласно правния ред на посочената държава, трябва, за да упражнява тази дейност в друга държава-членка, да получи допълнително разрешително, условията за издаването на което по същество са същите като тези на вече издаденото в страната му на произход разрешително и освен това трябва да има седалище или да пребивава в страната, в която се организират полетите (в настоящия случай Австрия)?

Несъвместими ли са разпоредбите на § 102, във връзка с § 104 и § 106 от Luftfahrtgesetz, с член 49 от Договора за създаване на Европейската общност, ако притежателят на разрешително, който е установен в Германия, е субект на административно наказателно преследване поради употребата на това разрешително в Австрия и в резултат на това му е отказан достъп до пазара, доколкото по силата на § 106, алинея 1 от Luftfahrtgesetz получаването на такова разрешително, както и на оперативно разрешително е невъзможно без учредяването на отделен клон и/или установяването на пребиваване и без пререгистрирането на балон с топъл въздух, който вече е регистриран в Германия?

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/26

Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg (Германия) на 1 септември 2008 г. — Brita GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Hafen

(Дело C-386/08)

(2008/C 285/43)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Ищец: Brita GmbH

Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Hafen

Преюдициални въпроси

Трябва ли на вносителя на стока с произход от Западния бряг на река Йордан при всички случаи, дори ако е представен само формален сертификат за произход от Израел, да се предостави исканото преференциално третиране предвид факта, че съгласно две релевантни споразумения — а именно „Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и държавата Израел, от друга страна“ (ЕСС) от 20 ноември 1995 г. (1), както и „Евро-средиземноморско временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Европейската общност, от една страна, и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), действаща в полза на палестинската администрация на Западния бряг и Ивицата Газа, от друга“ (ЕСВ-ООП) от 24 февруари 1997 г. (2) — е предвидено преференциално третиране за стоки с произход от територията на държавата Израел, съответно от Западния бряг на река Йордан?

Ако на първия въпрос трябва да се даде отрицателен отговор:

Обвързано ли е митническото учреждение на дадена държава-членка, съгласно ЕСС, спрямо вносител, който иска да ползва преференциално третиране за внесена в Общността стока, от издаден от израелско учреждение сертификат за произход — като не е започнато производство за проверка на доказателството за произход по член 32 ЕСС, протокол № 4 — при условие, че митническото учреждение няма друго съмнение относно произхода на стоката освен съмнението, че стоката произхожда от територия, която е само под израелски контрол — по-специално съгласно Израелско-палестинското временно споразумение от 1995 г. — и доколкото не е проведено производство по член 33 EСС, протокол № 4?

Ако на втория въпрос трябва да се даде отрицателен отговор:

Оправомощено ли е митническото учреждение в страната на вноса, когато въз основа на заявление за проверка на доказателството за произход по член 32, параграф 2 ЕСС, протокол № 4 израелските учреждения потвърждават (само), че стоките са били произведени в територия, над която се разпростира израелската митническа компетентност и следователно са с израелски произход, и когато последвалата потвърждението покана от митническото учреждение в страната на вноса за по-подробни обяснения остава без отговор от израелските власти, само и изключително на това основание да откаже преференциално третиране, по-специално без допълнително да изследва какъв е действителният произход на стоката?

Ако на третия въпрос трябва да се даде отрицателен отговор:

Оправомощено ли е митническото учреждение, съгласно ЕСС, да откаже преференциалното третиране само поради това, че — както междувременно е установено — стоката е с произход от Западния бряг на река Йордан, или преференциалното третиране трябва да се предостави и за стоки с такъв произход, доколкото обаче не е било проведено производство за уреждане на спор по член 33 ЕСС, Протокол № 4 относно тълкуване на използваното в споразумението понятие „територия на държавата Израел“?

(1) ОВ L 147, 2000 г., стр. 3.

(2) ОВ L 187, стр. 3, Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 15, стр. 19.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/27

Преюдициално запитване, отправено от Grondwettelijk Hof (Белгия) на 8 септември 2008 г. — Base NV, Euphony Benelux NV, Mobistar NV, Uninet International NV, T2 Belgium NV и KPN Belgium NV/Ministerraad, друга страна: Belgacom NV

(Дело C-389/08)

(2008/C 285/44)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Grondwettelijk Hof

Страни в главното производство

Ищец: Base NV, Euphony Benelux NV, Mobistar NV, Uninet International NV, T2 Belgium NV и KPN Belgium NV

Ответник: Ministerraad

Друга страна: Belgacom NV

Преюдициални въпроси

Може ли член 12 от Директива № 2002/22/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (1) да се тълкува в смисъл, че той допуска действащият в качеството на национален компетентен регулаторен орган на дадена държава-членка по общ начин и посредством изчисляване на нетната себестойност за доставчика на универсална услуга, който преди това е бил единственият доставчик, да установи, че предоставянето на универсална услуга може да представлява несправедливо затруднение за предприятията, на които е възложено да извършват универсална услуга?

(1) ОВ L 108, стр. 51, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/27

Иск, предявен на 5 септември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-390/08)

(2008/C 285/45)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: U. Wölker и J.-P. Keppenne)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е предоставило информацията, която се изисква съгласно член 3, параграф 2 от Решение № 280/2004/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (1), във връзка с членове 8, 9, 10 и 11 от Решение 166/2005/ЕО на Комисията от 10 февруари 2005 г. за определяне правилата за прилагане на Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за контрол на емисии с парников ефект от Общността и за прилагане на Протокола от Киото (2), Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от Решение № 280/2004/ЕО, във връзка с членове 8, 9, 10 и 11 от Решение № 166/2005/ЕО,

—	да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

По силата на член 3, параграф 2 от Решение № 280/2004/ЕО, във връзка с Решение № 166/2005/ЕО, до 15 март 2005 г., а след това на всеки две години, държавите-членки трябва да предоставят на Европейската комисия информация за националните мерки с цел ограничаване и/или намаляване на емисиите на парникови газове и за прилагане на Протокола от Киото.

Към датата на предявяване на настоящия иск обаче ответникът не е уведомил за такива мерки.

(1) ОВ L 49, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 13, стр. 146.

(2) ОВ L 55, стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 194.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/28

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio (Италия) на 21 май 2008 г. — Emanuela Sbarigia/Azienda USL RM/A, Comune di Roma, Assiprofar — Associazione Sindacale Proprietari Farmacia и Ordine dei Farmacisti della Provincia di Roma

(Дело C-393/08)

(2008/C 285/46)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: Emanuela Sbarigia

Ответник: Azienda USL RM/A, Comune di Roma, Assiprofar — Associazione Sindacale Proprietari Farmacia и Ordine dei Farmacisti della Provincia di Roma

Преюдициални въпроси

Съвместими ли са с общностните принципи на свобода на конкуренцията и на свободно предоставяне на услуги, посочени между другото в членове 49, 81, 82, 83, 84, 85 и 86 от Договора за EО разпоредбите на Legge regionale Lazio № 26/2002, които предвиждат забрана за аптеките да се отказват от ползване на годишни отпуски, а така също и забрана да остават свободно отворени извън границите на понастоящем позволеното от посочените разпоредби максимално работно време и които по смисъла на член 10, алинея 2 от същия закон подчиняват предоставянето на дерогация от посочената забрана в Comune di Roma на предварителна дискреционна преценка от страна на администрацията (извършена съвместно с органите и организациите, посочени в същия член) на спецификата на общинското местонахождение на съответните аптеки?

Съвместимо ли е подчиняване на упражняването на публични фармацевтични услуги, дори с цел защита на общественото здраве, на условия като предвидените с L.R. №. 26/2002 за ограничаване или забрана на възможността за увеличаване на дневното, седмичното и годишното работно време на аптеките, с членове 152 и 153 от Договора за Европейския съюз?

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/28

Жалба, подадена на 12 септември 2008 г. от Zipcar, Inc. срещу решението на Първоинстанционния съд (осми състав) от 25 юни 2008 г. по дело T-36/07, Zipcar, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП)

(Дело C-394/08 P)

(2008/C 285/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Zipcar, Inc. (представители: M. Elmslie, Solicitor, N. Saunders, Barrister)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), Canary Islands Car SL

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло решението на Първоинстанционния съд от 25 юни 2008 г. по дело T-36/07,

—	да се върне заявлението на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), за да се продължи производството,

—	да се осъди ответникът да заплати разноските на жалбоподателя, свързани с тази жалба, както и с жалбата до Първоинстанционния съд.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят посочва, че оспорваното решение трябва да се отмени по следните съображения:

Разширяване на фактическия и правен контекст при разглеждането на законосъобразността на обжалваното решение. Посочва се, че в своето решение Първоинстанционният съд променил предмета на производството пред апелативния състав на СХВП и взел предвид факти и обстоятелства, които разширили фактическия и правен контекст на спора пред СХВП.

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (1). Първоинстанционният съд посочил всъщност, че като съответни потребители трябва да се считат само лицата, говорещи испански, „дори и да се приеме, че в определени райони на Испания, като Канарските острови, английският е широко разпространен, или че някои испански потребители знаят английски“. Това представлявало грешка в правоприлагането, тъй като при оценката на езиковите познания и разбиране на средния потребител във всеки отделен случай от решаващо значение е всъщност само въпросът за определяне на основния или първостепенен език на държавата-членка, в която съществува по-ранното право, без оглед на други обстоятелства, които са релевантни за определяне на естеството на съответния потребител.

Друго нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Като е идентифицирал три категории прилика между стоките и услугите, предмет на заявлението, и тези, предмет на твърдяното по-ранно право, а именно „отчасти идентични“, „отчасти много подобни“ и „отчасти неразличаващи се по същество“, Първоинстанционният съд е допуснал грешка в правоприлагането като не е отчел въздействието на тези три различни категории при преценката дали има вероятност от объркване.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/29

Иск, предявен на 16 септември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-400/08)

(2008/C 285/48)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa и R. Vidal Puig, подпомагани от C. Fernández Vicién и I. Moreno-Tapia Rivas, abogadas)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

Да се установи, че като налага ограничения за установяването на търговски обекти, произтичащи от Закон № 7/1996 за търговията на дребно и от правната уредба на същия въпрос на автономна област Каталуния (Закон № 18/2005 за търговските съоръжения; Декрет № 378/2006 за прилагане на Закон № 18/2005; и Декрет № 379/2006 за утвърждаване на нов териториален секторен план за търговските съоръжения), Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 43 ЕО.

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Разглежданите испанска и каталанска правна уредба (Закон № 7/1996, каталански Закон № 18/2005, каталански Декрет № 378/2006 и Декрет № 379/2006) изискват от всеки оператор, който желае да започне, да разшири или промени дейността си, да премести или прехвърли голям търговски център, да получи лиценз от Generalidad в допълнение към задължителния общински лиценз за започване на дейност, чиято цел е да установи дали обектът е съобразен с действащите норми за селищно устройство. Предоставянето на търговски лицензи зависи от преценката на редица фактори, сред които е съответствието на проекта с териториалния секторен план за търговските съоръжения, така че не може да се даде разрешение за обект, който не отговаря на всички решения на плана, на местонахождението на проекта в консолидираната градска територия и на степента на установеност на предприятието кандидат.

Комисията счита, че разглежданите испанска и каталанска правна уредба представляват необосновани ограничения на свободата на установяване по смисъла на член 43 от Договора за ЕО по следните причини:

Изискването, в допълнение към общинското разрешение, за търговско разрешение, което се издава въз основа на критерии, свързани не само с устройството на територията и с околната среда, а също и с възможното икономическо отражение на установяването на нови големи търговски обекти от определен вид върху структурата на конкуренцията на пазара на дистрибуция и с проверка за наличието на „пазарна необходимост“, прави много трудно установяването на определени видове големи търговски обекти.

Разглежданата национална правна уредба има дискриминационно действие, като облагодетелства установяването на по-малки търговски центрове (които съответстват на традиционната структура на търговската дистрибуция в Каталуния и следователно на местната структура на търговията) спрямо големите търговски центрове (които съответстват на модела за дистрибуция, използван от дружества от други държави-членки).

Комисията счита, че тази правна уредба не може да бъде обоснована с посочените в член 46 от Договора за ЕО причини (обществен ред, обществена сигурност или обществено здраве), на които впрочем националните власти не са се позовали.

Комисията счита, че съображенията, на които са се позовали испанските власти — защита на потребителите (защита на малките търговски обекти, за да се осигури наличието на конкурентно предлагане на всеки пазар, защита на околната среда и на градската среда), не могат да се приемат по следните причини:

Установените от разглежданата права уредба критерии всъщност имат за цел не да защитят потребителите, както твърдят националните власти, а да облагодетелстват малките търговски обекти в ущърб на големите фирми за търговска дистрибуция. Следователно мерките не са в състояние да постигнат твърдяната цел, тъй като всъщност преследват икономически цели.

2.	Разглежданите мерки надхвърлят това, което е необходимо за постигането на преследваните цели. При всяко положение в тежест на националните власти е да докажат, че целите, на които се позовават, не биха могли да бъдат постигнати с мерки, налагащи по-малко ограничения.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/30

Иск, предявен на 18 септември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Словения

(Дело C-402/08)

(2008/C 285/49)

Език на производството: словенски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: U. Wölker и V. Kovačič)

Ответник: Република Словения

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2004/35/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети, Република Словения не е изпълнила задълженията си по тази директива,

—	да се осъди Република Словения да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на Директива 2004/35/ЕО е изтекъл на 30 април 2007 г.

(1) ОВ L 143, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 168.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/30

Жалба, подадена на 23 септември 2008 г. от Trubowest Handel GmbH, Viktor Makarov срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 9 юли 2008 г. по дело T-429/04, Trubowest Handel GmbH, Viktor Makarov/Съвет, Комисия

(Дело C-419/08 P)

(2008/C 285/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Trubowest Handel GmbH, Viktor Makarov (представители: K. Adamantopoulos, E. Petritsi, dikigoroi)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

—	да отмени решението, постановено от Първоинстанционния съд, в неговата цялост;

—	Съдът да уважи искането за обезщетение, направено на основание член 288 ЕО пред Първоинстанционния съд, като самият той постанови окончателното решение, или, при условията на евентуалност, да препрати делото на Първоинстанционния съд,

—	да осъди Съвета и Комисията да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение трябва да бъде отменено на следните правни основания:

Първоинстанционният съд е допуснал правна грешка в своето тълкуване и прилагане на общностното право по отношение на условията, при които може да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Общността на основание член 288, параграф 2 ЕО. Първо, жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е опорочено от правна грешка с това, че при преценката на причинно-следствената връзка Първоинстанционният съд абсолютно не е разгледал твърдяното неправомерно поведение и не се е постарал да направи това в неговия правен контекст, докато всъщност е трябвало да направи това с цел да определи правната отговорност на Общността. Първоинстанционният съд е допуснал правна грешка, като не е преценил правилно, в съответствие с общностното право, пряката причинно-следствена връзка, съществуваща между поведението на общностните институции и произтичащата от нея вреда, претърпяна от жалбоподателите и като е преценил, че не е налице достатъчна причинна-следствено връзка между поведението на общностните институции и произтичащата от него вреда, с мотива, че жалбоподателите не били доказали, че са положили разумна грижа и/или че вината следва да се вмени изключително на германските власти.

Първоинстанционният съд е допуснал правна грешка, като е обявил, че не са му подсъдни искания за сумите от 118 058,46 EUR и от 277 939,37 EUR, както и за адвокатските разноски, искания, по отношение на които националните способи за правна защита са изчерпани в резултат на съдебно споразумение. В резултат на това жалбоподателите се оказват лишени от каквото и да било средство за ефективна защита и са наказани за това, че са упражнили правото си да сключат съдебно споразумение на основание на германския граждански кодекс, макар по това дело да е ангажирана отговорността на Общността. При тези обстоятелства жалбоподателите изтъкват, че Първоинстанционният съд е изопачил фактите и доказателствата, като е преценил, че жалбоподателите не са представили никакво доказателство, от една страна за ролята на Общността и на руските власти, и от друга, на наказателното производство за сключването на съдебно споразумение.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/31

Иск, предявен на 25 септември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Кипър

(Дело C-426/08)

(2008/C 285/51)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: H. Støvlbæk и I. Chatzigiannis)

Ответник: Република Кипър

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2006/100/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. за адаптиране на някои директиви в областта на свободното движение на хора поради присъединяването на България и Румъния (1), или във всеки случай, като не е уведомила Комисията за такива разпоредби, Република Кипър не е изпълнила задълженията си по тази директива,

—	да се осъди Република Кипър да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на тази директива във вътрешния правен ред е изтекъл на 1 януари 2007 г.

(1) ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 141; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 10, стр. 194.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/31

Иск, предявен на 25 септември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция

(Дело C-427/08)

(2008/C 285/52)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: H. Støvlbæk и Ι. Chatzigiannis)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2006/100/ЕО (1) на Съвета от 20 ноември 2006 г. за адаптиране на някои директиви в областта на свободното движение на хора поради присъединяването на България и Румъния, или при всички случаи, като не е съобщила тези разпоредби на Комисията, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по тази директива.

—	да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата в националното законодателство е изтекъл на 1 януари 2007 г.

(1) ОВ L 363, стр. 141; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 10, стр. 194.

Първоинстанционен съд на Европейските общности

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/33

Решение на Първоинстанционния съд от 24 септември 2008 г. — Kahla/Thüringen Porzellan/Комисия

(Дело T-20/03) (1)

(Държавни помощи - Съществуваща помощ или нова помощ - Предприятие в затруднение - Принцип на правната сигурност - Принцип на защита на оправданите правни очаквания - Критерий за частния инвеститор - Съвместимост с общия пазар - Условия)

(2008/C 285/58)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Kahla/Thüringen Porzellan GmbH (Kahla, Германия) (представители: M. Schütte и S. Zühlke, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: V. Kreuschitz и V. Di Bucci, подпомагани от C. Koenig, professeur)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Freistaat Thüringen (Германия) (представители: първоначално A. Weitbrecht и A. van Ysendyck, впоследствие A. Weitbrecht и M. Núñez-Müller, avocats) и Федерална република Германия (представители: W.-D. Plessing и M. Lumma)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2003/643/ЕО на Комисията от 13 май 2003 г. относно държавната помощ, отпусната от Германия в полза на Kahla Porzellan GmbH и Kahla/Thüringen Porzellan GmbH (ОВ L 227, стр. 12), в частта относно мерките за финансова подкрепа в полза на на Kahla/Thüringen Porzellan GmbH.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Kahla/Thüringen Porzellan GmbH да понесе направените от него съдебни разноски, както и една трета от направените от Комисията съдебни разноски. Последната понася две трети от направените от нея съдебни разноски.

3.	Провинция Тюрингия и Федерална република Германия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 70, 22.3.2003 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/33

Решение на Първоинстанционния съд от 16 септември 2008 г. — Nortrail Transport/Комисия

(Дело T-496/04) (1)

(Митнически съюз - Операция на външен общностен транзит - Рибни продукти с произход от Норвегия - Молба за опрощаване и възстановяване на вносни сборове - Клауза за справедливост - Регламенти (ЕИО) № 2913/92 и № 2454/93 - Особени обстоятелства - Отваряне с обратна сила на тарифни квоти)

(2008/C 285/59)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Nortrail Transport GmbH (Kiel, Германия) (представител: J. Krause, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално B. Schima и J. Hottiaux, впоследствие B. Schima и M. Patakia, agents)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение на Комисията REM 15/02 от 1 октомври 2004 г., с което се установява, че възстановяването на вносните сборове в полза на жалбоподателя, представляващо предмет на представено от Федерална република Германия искане, не е оправдано.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Nortrail Transport GmbH понася направените от него съдебни разноски и тези, направени от Комисията.

(1) ОВ C 93, 16.4.2005 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/34

Решение на Първоинстанционния съд от 18 септември 2008 г. — Angé Serrano и др./Парламент

(Дело T-47/05) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Успешно участие във вътрешни конкурси за преминаване в категория при действието на стария правилник - Влизане в сила на новия правилник - Преходни правила за класиране в степен - Промяна в йерархичните отношения, установени при действието на стария правилник - Допустимост - Възражение за незаконосъобразност - Придобити права - Оправдани правни очаквания - Пропорционалност - Равно третиране - Принцип на добра администрация и задължение за полагане на грижа)

(2008/C 285/60)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Pilar Angé Serrano (Люксембург, Люксембург); Jean-Marie Bras (Люксембург); Dominiek Decoutere (Wolwelange, Люксембург); Armin Hau (Люксембург); Adolfo Orcajo Teresa (Брюксел, Белгия) и Francisco Javier Solana Ramos (Брюксел) (представител: É. Boigelot, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: първоначално L. Knudsen, A. Bencomo Weber и K. Zejdova, впоследствие L. Knudsen и K. Zejdova)

Встъпила в подкрепа на ответника страна: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално M. Sims и I. Sulce, впоследствие I. Sulce и M. Simm)

Предмет

Искане за отмяна на индивидуалните решения за временното класиране в степен на жалбоподателите, считано от 1 май 2004 г., за които те са известени с писмо на генералния директор на дирекция „Персонал“ на Европейския парламент през първата седмица на май 2004 г., както и на всички други актове, последващи тези решения и/или свързани с тях, дори и на тези, приети след настоящата жалба, и искане Парламентът да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди.

Диспозитив

1.	Не е необходимо произнасяне във връзка с първото искане по отношение на г-жа Pilar Angé Serrano, г-н Jean-Marie Bras и г-н Adolfo Orcajo Teresa.

2.	Отхвърля жалбата в останалата й част.

3.	Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от г-жа Angé Serrano, г-н Bras и г-н Orcajo Teresa

4.	Г-н Dominiek Decoutere, г-н Armin Hau и г-н Francisco Javier Solana Ramos понасят направените от тях съдебни разноски.

5.	Съветът понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 93, 16.4.2005 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/34

Решение на Първоинстанционния съд от 24 септември 2008 г. — HUP Uslugi Polska/СХВП — Manpower (I.T.@MANPOWER)

(Дело T-248/05) (1)

(Марка на Общността - Процедура за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността I.T.@MANPOWER - Абсолютни основания за отказ - Отличителен характер - Липса на отличителен характер - Липса на знаци или означения, станали обичайни - Липса на марка, която е от естество да заблуди обществеността - Член 7, параграф 1, букви б)-г) и ж) и член 51, параграф 1,буква a) от Регламент (ЕО) № 40/94)

(2008/C 285/61)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: HUP Uslugi Polska sp. z o.o., по-рано HP Temporärpersonalgesellschaft mbH (Czeladz, Полша) (представител: M. Ciresa, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Folliard-Monguiral, agent)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Manpower Inc. (Milwaukee, Wisconsin, Съединени щати) (представители: R. Moscona, V. Marsland, solicitors, и A. Bryson, barrister)

Предмет

Жалба срещу Решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 5 април 2005 г. (Преписка № R 124/2004-4) относно процедура за обявяване на недействителност между MP Temporärpersonal GmbH и Manpower Inc.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда HUP Uslugi Polska sp. z o.o. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 217, 3.9.2005 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/35

Решение на Първоинстанционния съд от 24 септември 2008 г. — M./Омбудсман

(Дело T-412/05) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Приключване от страна на Комисията на процедура по жалба, с която се оспорва поведението на държава-членка - Решение на Европейския омбудсман относно разглеждането на жалбата - Допуснати от Комисията грешки при установяване на случаи на лошо администриране - Поименно назоваване на ищеца - Нарушение на правото на зачитане на личния живот, на принципите на пропорционалност и на състезателност - Нематериални вреди - Причинно-следствена връзка)

(2008/C 285/62)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: M (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално G. Vandersanden и A. Kalogeropoulos, впоследствие A. Kalogeropoulos и L. Levi, avocats)

Ответник: Европейски омбудсман (представители: J. Sant'Anna и G. Grill)

Предмет

Искане за обезщетение по член 288, втора алинея ЕО на претърпяната от ищеца вреда поради поименното му назоваване в Решение на Европейския омбудсман от 18 юли 2002 г. във връзка с жалба, заведена с входящ номер 1288/99/OV, и поради допусната небрежност от Омбудсмана по отношение на разглеждането на посочената жалба и достигнатите изводи в посоченото решение.

Диспозитив

1.	Осъжда Европейския омбудсман да заплати на г-н М. обезщетение в размер на 10 000 EUR.

2.	Отхвърля иска в останалата му част.

3.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 48, 25.2.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/35

Решение на Първоинстанционния съд от 24 септември 2008 г. — Reliance Industries/Съвет и Комисия

(Дело T-45/06) (1)

(Обща търговска политика - Антидъмпингови мита - Изравнителни мита - Изтичане на срока на действие на митата - Известие за започване на преразглеждане - Срок - Правила на СТО)

(2008/C 285/63)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Reliance Industries Ltd (Mumbai, Индия) (представители: I. MacVay, S. Ahmed, solicitors, R. Thompson, QC, и K. Beal, barrister)

Ответници: Съвет на Европейските общности (представител: J.-P. Hix, подпомаган от G. Berrisch, avocat) и Комисия на Европейските общности (представители: N. Khan и P. Stancanelli)

Предмет

Искания за отмяна:

—	на Известие на Комисията от 1 декември 2005 година за започване на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на изравнителните мерки, приложими за вноса на някои видове полиетилентерефталат с произход в частност от Индия (ОВ C 304, стр. 4),

—

на Известие на Комисията от 1 декември 2005 година за започване на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими за вноса на някои видове полиетилентерефталат с произход от Индия, Индонезия, Република Корея, Малайзия, Тайван и Тайланд и на частично междинно преразглеждане на антидъмпинговите мерки, приложими за вноса на някои видове полиетилентерефталат с произход от Република Корея и Тайван (ОВ C 304, стр. 9),

—

на Регламент (ЕО) № 2603/2000 на Съвета от 27 ноември 2000 година за налагане на окончателно изравнително мито и окончателно събиране на временното мито, наложено при вноса на определен полиетилентерефталат с произход от Индия, Малайзия и Тайланд, и за прекратяване на процедурата за защита срещу субсидиран внос на полиетилентерефталат с произход от Индонезия, Република Корея и Тайван (ОВ L 301, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 22, стр. 3), на Регламент (EО) № 2604/2000 на Съвета от 27 ноември 2000 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, налагано върху вноса на полиетилен-терефталат с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайван и Тайланд (ОВ L 301, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 22, стр. 23) и на Решение 2000/745/ЕО на Комисията от 29 ноември 2000 година за приемането на гаранции, предложени във връзка с антидъмпинговите и антисубсидийни производства относно вноса на определен полиетилен терефталат (PET) с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайван и Тайланд (ОВ L 301, стр. 88; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 22, стр. 44), доколкото тези актове следва да се прилагат спрямо жалбоподателя след 1 декември 2005 г.,

—

при условията на евентуалност, на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223) и на член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 година относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 288, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 15, стр. 180).

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Reliance Industries Ltd да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 86, 8.4.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/36

Решение на Първоинстанционния съд от 24 септември 2008 г. — Oakley/СХВП — Venticinque (O STORE)

(Дело T-116/06) (1)

(Марка на Общността - Процедура за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността „O STORE“ - По-ранна национална словна марка „THE O STORE“ - Сравнение между услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно със съответните стоки - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 - Искане за изменение, предявено от встъпилата страна - Член 134, параграф 3 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

(2008/C 285/64)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Oakley, Inc. (One Icon, Foothill Ranch, Съединени щати) (представители: M. Huth-Dierig и M. Nentwig, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Venticinque Ltd (Hailsham, East Sussex, Обединено кралство) (представител: D. Caneva, lawyer)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 17 януари 2006 г. (съединени преписки R 682/2004-1 и R 685/2004-1) относно процедура за обявяване на недействителност между Venticinque Ltd и Oakley, Inc.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Oakley, Inc. да заплати съдебните разноски с изключение на направените от встъпилата страна.

3.	Venticinque Ltd понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 154, 1.7.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/36

Решение на Първоинстанционния съд от 17 септември 2008 г. — Neurim Pharmaceuticals (1991)/СХВП — Eurim-Pharm Arzneimittel (Neurim PHARMACEUTICALS)

(Дело T-218/06) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „Neurim PHARMACEUTICALS“ - По-ранна словна марка на Общността и по-ранна национална словна марка „EURIM-PHARM“ - Език, на който се води производството по жалбата - Срокове - Допустимост на жалбата пред апелативния състав - Принцип на пропорционалност - Продължаване на процедурата - Restitutio in integrum - Членове 59, 78 и 78а от Регламент (ЕО) № 40/94 - Правило 48, параграф 1, буква в) и параграф 2, правило 49, параграф 1 и правило 96, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95)

(2008/C 285/65)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Neurim Pharmaceuticals (1991) Ltd (Тел Авив, Израел) (представител: M. Kinkeldey, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Eurim-Pharm Arzneimittel GmbH (Piding, Германия) (представител: T. Raab, avocat)

Предмет

Жалба срещу Решение на първи апелативен състав на СХВП от 2 юни 2006 г. (преписка R 74/2006-1) относно производство по възражение между Eurim-Pharm Arzneimittel GmbH и Neurim Pharmaceuticals (1991) Ltd

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Neurim Pharmaceuticals (1991) Ltd да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 237, 30.9.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/37

Решение на Първоинстанционния съд от 19 септември 2008 г. — Chassagne/Комисия

(Дело T-253/06) (1)

(Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Възстановяване на годишните пътни разноски - Длъжностно лице, произхождащо от френските отвъдморски департаменти (DOM) - Член 8 от приложение VII към Правилника - Потвърждаващ акт - Извлечение от платежни ведомости - Изопачаване на фактите - Грешка при прилагане на правото)

(2008/C 285/66)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Olivier Chassagne (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, впоследствие T. Bontinck, avocats)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: G. Berscheid и V. Joris, подпомагани от F. Longfils, avocat)

Предмет

Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 29 юни 2006 г. по дело Chassagne/Комисия (F-11/05, Recueil FP, стр. I-A-1-65 и II-A-1-241), с която се иска отмяна на това определение.

Диспозитив

1.	Отменя Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 29 юни 2006 г. по дело Chassagne/Комисия (F-11/05, Recueil FP, стр. I-A-1-65 и II-A-1-241).

2.	Връща делото на Съда на публичната служба на Европейския съюз.

3.	Първоинстанционният съд не се произнася по съдебните разноски.

(1) ОВ C 281, 18.11.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/37

Решение на Първоинстанционния съд от 24 септември 2008 г. — DC-Hadler Networks/Комисия

(Дело T-264/06) (1)

(Обществени поръчки за доставки - Програма „TACIS“ - Решение за отмяна на процедурата за възлагане на обществена поръчка - Жалба за отмяна - Задължение за мотивиране)

(2008/C 285/67)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: DC-Hadler Networks SA (Брюксел, Белгия) (представител: L. Muller, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално E. Cujo и P. Kuijper, впоследствие M. Wilderspin и E. Cujo)

Предмет

Искане за отмяна на Решение на Комисията от 14 юли 2006 г. относно отмяната на процедурата за възлагане на обществена поръчка EuropeAid/122742/C/SUP/RU за доставка на компютърно и офис оборудване за информационна мрежа, както и на оборудване за социалната интеграция и за рехабилитация на хората с увреждания в Приволжския федерален окръг (Руска федерация).

Диспозитив

1.	Отменя Решение на Комисията от 14 юли 2006 г. относно отмяната на процедурата за възлагане на обществена поръчка EuropeAid/122742/C/SUP/RU.

2.	Комисията и DC-Hadler Networks SA понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 294, 2.12.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/38

Решение на Първоинстанционния съд от 17 септември 2008 г. — FVB/СХВП — FVD (FVB)

(Дело T-10/07) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността FVB - По-ранна национална словна марка FVD - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94)

(2008/C 285/68)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: FVB Gesellschaft für Finanz- und Versorgungsberatung mbH (Osnabrück, Германия) (представител: P. Koehler, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: B. Schmidt)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: FVD Gesellschaft für Finanzplanung und Vermögensberatung Deutschland mbH, по-рано FVD Gesellschaft für Finanzplanung und Vorsorgemanagement Deutschland mbH (Хамбург, Германия) (представители: първоначално J. Mattes и P. Heigl, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 6 ноември 2006 г. (преписка R 1343/2005-4), свързано с процедура по възражение между FVD Gesellschaft für Finanzplanung und Vorsorgemanagement Deutschland mbH и FVB Gesellschaft für Finanz- und Versorgungsberatung mbH.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда FVB Gesellschaft für Finanz- und Versorgungsberatung mbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 56, 10.3.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/38

Решение на Първоинстанционния съд от 16 септември 2008 г. — ratiopharm/СХВП (BioGeneriX)

(Дело T-48/07) (1)

(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността BioGeneriX - Абсолютни основания за отказ - Частично описателен характер - Член 7, параграф 1, буква б) и в) от Регламент (ЕО) № 40/94)

(2008/C 285/70)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ratiopharm GmbH (Ulm, Германия) (представители: първоначално S. Völker, впоследствие S. Völker и A. Schabenberger, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: G. Schneider)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 20 декември 2006 г. (R 1048/2004-4) относно заявка за регистрация на словния знак BioGenerix като марка на Общността.

Диспозитив

1.	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 20 декември 2006 г. (преписка R 1048/2004-4), що се отнася до химическите вещества за консервиране на храни от клас 1.

2.	Отхвърля жалбата в останалата й част.

3.	Осъжда ratiopharm GmbH да понесе своите разноски, както и половината от разноските на СХВП. СХВП понася другата половина от своите разноски.

(1) ОВ C 82 от 14.4.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/39

Решение на Първоинстанционния съд от 24 септември 2008 г. — Anvil Knitwear/СХВП — Aprile e Aprile (Aprile)

(Дело T-179/07) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „Aprile“ - По-ранна национална словна марка„ANVIL“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Задължение за мотивиране - Право на защита - Член 8, параграф 1, буква б), членове 73 и 74 от Регламент (EО) № 40/94)

(2008/C 285/71)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Anvil Knitwear, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) (представители: G. Würtenberger, R. Kunze и T. Wittmann, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представители: S. Laitinen и O. Mondéjar Ortuño)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Aprile e Aprile Srl (Argelato, Италия)

Предмет

Жалба срещу Решение на втори апелативен състав на СХВП от 22 март 2007 г. (преписка R 1076/2006-2) относно процедура по възражение между Anvil Knitwear, Inc. и Aprile e Aprile Srl.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Anvil Knitwear, Inc. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 170, 21.7.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/40

Определение на Първоинстанционния съд от 10 септември 2008 г. — Município de Gondomar/Комисия

(Дело T-324/06) (1)

(Жалба за отмяна - Кохезионен фонд - Регламент (ЕО) № 1164/94 - Отмяна на финансова помощ - Липса на пряко засягане - Недопустимост)

(2008/C 285/73)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Município de Gondomar (Португалия) (представители: J. da Cruz Vilaça, D. Choussy и L. Pinto Monteiro, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: P. Guerra e Andrade и A. Weimar)

Предмет

Искане за отмяна на Решение С (2006) 3782 на Комисията от 16 август 2006 г. за отмяна на помощта, отпусната по линия на Кохезионния фонд за проект № 9/10/61/017, озаглавен „Оздравяване на Grande Porto/Sul — Subsistema de Gondomar“.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Município de Gondomar понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията, включително разноските по обезпечителното производство.

(1) ОВ C 326, 30.12.2006 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/40

Определение на Първоинстанционния съд от 8 септември 2008 г. — Rath/СХВП — Grandel (Epican Forte)

(Дело T-373/06) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността Epican Forte - По-ранна словна марка на Общността EPIGRAN - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2008/C 285/74)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Matthias Rath (Кейп Таун, Южна Африка) (представители: S. Ziegler, C. Kleiner и F. Dehn, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Dr. Grandel GmbH (Augsburg, Германия) (представител: G. Hodapp, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 5 октомври 2006 г. (преписка R 1069/2005-1) относно производство по възражение между Dr. Grandel GmbH и Matthias Rath.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание.

2.	Matthias Rath понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) и Dr. Grandel GmbH.

(1) ОВ C 42, 24.2.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/41

Определение на Първоинстанционния съд от 8 септември 2008 г. — Rath/СХВП — Grandel (Epican)

(Дело T-374/06) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка на словната марка на Общността Epican - По-ранна словна марка на Общността EPIGRAN - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2008/C 285/75)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Matthias Rath (Cap, Южна Африка) (представители: S. Ziegler, C. Kleiner и F. Dehn, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: G. Schneider)

Предмет

Жалба срещу Решение на първи апелативен състав на СХВП от 5 октомври 2006 г. (преписка № R 1324/2005-1) относно процедура по възражение между Dr. Grandel GmbH и Matthias Rath.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание.

2.	Matthias Rath понася своите съдебни разноски, както и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) и на Dr. Grandel GmbH.

(1) ОВ C 42, 24.2.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/41

Определение на Първоинстанционния съд от 10 септември 2008 г. — Serviço Intermunicipalizado de Gestão de Resíduos do Grande Porto (Lipor)/Комисия

(Дело T-26/07) (1)

(Жалба за отмяна - Кохезионeн фонд - Регламент (ЕО) № 1164/94 - Намаляване на финансова помощ - Липса на пряко засягане - Недопустимост)

(2008/C 285/76)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Serviço Intermunicipalizado de Gestão de Resíduos do Grande Porto (Lipor) (Baguim do Monte, Португалия) (представители: P. Moura Pinheiro, M. Gorjão Henriques и F. Quintela, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: P. Guerra e Andrade и A. Weimar)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение C(2006) 5008 на Комисията от 17 октомври 2006 г. за намаляване на Кохезионния фонд по отношение на определени проекти, свързани с предприятието за изгаряне на твърди битови отпадъци от населените места в района на Порто.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Serviço Intermunicipalizado de Gestão de Resíduos do Grande Porto (Lipor) понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията.

(1) ОВ C 82, 17.4.2007 г.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/42

Определение на Първоинстанционния съд от 9 септември 2008 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело T-143/08) (1)

(Публична служба - Социална сигурност - Отхвърляне на искането за възстановяване в размер на 100 % на определени медицински разходи на жалбоподателя)

(2008/C 285/77)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и C. Berardis-Kayser, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat)

Предмет

По-специално искане за отмяна на решения на Бюрото за разплащания по общата здравноосигурителна схема на Европейските общности, с които се отказва, от една страна, да се поемат в размер на 100 % определени медицински разходи на жалбоподателя, и от друга страна, да се възстановят разходите за медицински преглед съгласно приложимите правила относно консултациите при изтъкнати лекари, както и искане да се осъди Комисията да заплати определен размер на медицинските разходи.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 223, 22.9.2007 г. (преди — дело F-20/07).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/42

Определение на Първоинстанционния съд от 9 септември 2008 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело T-144/08) (1)

(Публична служба - Социална сигурност - Отхвърляне на искане за възстановяване на 100 % от някои медицински разходи на жалбоподателя)

(2008/C 285/78)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и C. Berardis-Kayser, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat)

Предмет

По-конкретно, от една страна, искане за отмяна на решението, с което се отхвърля искането на жалбоподателя за поемането на 100 % от някои направени от него медицински разходи и от друга, искане Комисията да бъде осъдена да изплати в полза на жалбоподателя сумата от 89,56 EUR като допълнение към възстановяването на неговите медицински разходи или като обезщетение за вреди.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

2.	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 235, 6.10.2007 г. (преди дело F-84/06).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/42

Жалба, подадена на 11 август 2008 г. — Bull и др./Комисия

(Дело T-333/08)

(2008/C 285/79)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Bull SAS (Les Clayes-sous-Bois, Франция), Unisys Belgium SA (Брюксел, Белгия) и Tata Consultancy Services (TCS) SA (Capellen, Люксембург) (представители: B. Lombaert и M. van der Woude, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

—

да се отмени обжалваното решение, а именно:

—	отхвърлянето на офертата на Consortium B-Trust,

—	решението да не се възлага обществената поръчка,

—	решението да се започне процедура на договаряне,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите оспорват решението на Комисията за отхвърляне на офертата им, подадена в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка относно обществената поръчка „DIGIT/R2/PO/2007/024 — Осигуряване на управлявани услуги“ (ОВ S 159-197776, 2007 г.), както и на решението да не се възлага обществената поръчка поради липса на задоволителни оферти и да се започне процедура на договаряне.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите твърдят на първо място, че при приемането на обжалваното решение не били спазени правилата за предоставяне на правомощията в рамките на Комисията, тъй като решението било прието от „Acting Head of Unit“. Жалбоподателите смятат, че не е доказано, че издателят на акта действително е бил оправомощен да приема подобно решение от името на Комисията.

На второ място жалбоподателите поддържат, че Комисията не изпълнила задължението си за мотивиране, като в решението си не изложила съображенията, поради които приела, че някои цени в офертата на жалбоподателите били необичайно ниски и че с офертата не били спазени съответните законови разпоредби в случай на изпълнение на договора в Брюксел или в Люксембург.

На последно място жалбоподателите смятат, че Комисията не спазила процедурата по проверка на редовността на цените, доколкото i) Комисията изключила офертата на жалбоподателите поради необичайно ниските цени, макар офертата да била обоснована от финансова гледна точка, ii) Комисията не взела предвид изложената от жалбоподателите обосновка и iii) обжалваното решение не се основавало на точни мотиви от фактическа гледна точка.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/43

Жалба, подадена на 14 август 2008 г. от Marianne Timmer срещу определението, постановено на 5 юни 2008 г. от Съда на публичната служба по дело F-123/06, Timmer/Сметна палата

(Дело T-340/08 P)

(2008/C 285/80)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Marianne Timmer (Saint-Sauves-d'Auvergne, Франция) (представител: F. Rollinger, avocat)

Друга страна в производството: Сметна палата на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени определението от 5 юни 2008 г. по дело F-123/06, Marianne Timmer/Сметна палата,

—	да се уважи искането за обезщетение за претърпените вреди,

—	да се уважи искането за осъждане на Сметната палата да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на определението на Съда на публичната служба, наричан по-нататък (СПС) от 5 юни 2008 г., постановено по дело Timmer/Сметна палата, F-123/06, с което СПС отхвърля като недопустима жалбата, с която той е искал, от една страна, отмяна на докладите за атестирането му за периода от 1984 г. до 1997 г., както и свързаните с тях и/или последвалите ги решения, включително решението за назначаване на съответния атестиращ на поста началник на нидерландския отдел при Службата за преводи към Сметната палата и от друга, обезщетение за твърдяните претърпени вреди и пропуснати ползи.

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят сочи шест правни основания, изведени от:

—	изопачаване на фактите, които могат да бъдат изведени от доказателствата, представени пред СПС и неправилно разпределяне на доказателствената тежест,

—

изопачаване на искането на жалбоподателя до органа по назначаването от 29 юли 2005 г. относно спазването на член 14 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности в редакцията му преди влизането в сила на Регламент № 723/2004 (1) който го изменя, доколкото това искане не целяло преразглеждане на докладите за атестиране на жалбоподателя, както е посочено в точка 37 от обжалваното определение,

—	погрешна правна квалификация на жалбата от досъдебната фаза от 26 февруари 2006 г., чийто предмет бил отмяна на докладите за атестиране и на решенията за кариерно израстване на жалбоподателя, а не „вземането предвид на няколко други нови обстоятелства“ (точка 41 от обжалваното определение),

—	липса на мотиви към решението, с което се отхвърля жалбата,

—	при условията на евентуалност, непълнота на мотивите на решението за отхвърляне, доколкото СПС е трябвало да изследва непълнотата на мотивите,

—

погрешно прилагане на съдебната практика що се отнася до незаконосъобразното упражняване на функции от ръководителя на жалбоподателя, като жалбоподателят не е твърдял че докладите за атестирането му са били опорочени от незаконосъобразността на назначението на неговия ръководител, а от незаконосъобразното заемане на поста, който жалбоподателят би могъл да заеме и от личния интерес на неговите ръководители (точка 42 от обжалваното определение).

(1) Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 г. за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, както и на приложимия за останалите служители на тези Общности режим (ОВ L 124, стр. 1).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/44

Жалба, подадена на 19 август 2008 г. — Arkema France/Комисия

(Дело T-343/08)

(2008/C 285/81)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Arkema France (Colombes, Франция) (представители: A. Winckler, S. Sorinas Jimeno и H. Kanellopoulos, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени на основание член 230 ЕО решението, прието от Комисията на Европейските общности с дата 11 юни 2008 г. по преписка СОМР/38.695 в частта, в която то засяга Arkema,

—	при условията на евентуалност, да се отмени или намали на основание член 229 ЕО размерът на глобата, която му е била наложена с това решение,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска частичната отмяна на Решение C (2008) 2626 окончателен на Комисията от 11 юни 2008 г. по преписка COMP/38.695 — Натриев хлорат, с което Комисията е установила, че някои предприятия, между които жалбоподателят, са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за създаване на Европейско икономическо пространство, като са разпределили обемите на продажба, определили са цени, обменили са търговски чувствителни данни за цените и обемите на продажба и са надзиравали изпълнението на тези антиконкурентни споразумения на пазара на натриев хлорат в Европейското икономическо пространство.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва четири правни основания, изведени от:

—	нарушение на правилата, свързани с вменяването на извършени от дъщерно дружество нарушения на неговото дружество майка, доколкото Комисията била допуснала фактически грешки, като твърди, че Elf Aquitaine има определящо въздействие върху търговската политика на жалбоподателя,

—	нарушение на правото на защита на жалбоподателя, както и на принципите на пропорционалност, на non bis in idem, на равно третиране и на добра администрация, тъй като размерът на глобата на жалбоподателя е бил увеличен с 90 % на основание на рецидив,

—	подценяване на стойността на предоставените от жалбоподателя данни на основание известието за освобождаване или намаляване на санкции от 2002 г. (1), доколкото жалбоподателят е трябвало да се ползва от намаление на глобата между 30 и 50 %, и

—	грешки при прилагане на правото и фактически грешки, както и нарушение на принципите на добра администрация, на пропорционалност и на равно третиране, тъй като Комисията не е предоставила на жалбоподателя намаляване на глоба въз основа на съдействието му в хода на административното производство.

(1) Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/44

Жалба, подадена на 26 август 2008 г. — Aragonesas Industrias y Energía/Комисия

(Дело T-348/08)

(2008/C 285/82)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Aragonesas Industrias y Energía, SA (Барселона, Испания) (представители: I. Forrester, K. Struckmann, P. Lindfelt, J. Garcia-Nieto Esteva, lawyers)

Ответник: Комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Комисията от 11 юни 2008 г. по преписка COMP/38.695 — Натриев хлорат в частта, която се отнася до Aragonesas, или

—	да се изменят членове 1 и 2 от решението като се отмени или намали в значителна степен наложената на Aragonesas глоба, и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска, на основание член 230 ЕО, отмяна на Решение на Комисията C(2008) 2626 окончателен от 11 юни 2008 г. по преписка COMP/38.695 — Натриев хлорат относно производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП в частта, която се отнася до жалбоподателя. При условията на евентуалност той иска изменение на членове 1 и 2 от решението, доколкото с него му е наложена глоба.

Жалбоподателят изтъква две правни основания в подкрепа на жалбата си:

Първо жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката като е приела, че от 1994 г. до 2000 г. той е участвал в картел посредством разпределяне на обема на продажби и определяне на цени. Той твърди, че доказателствата, посочени от Комисията в решението, не са достатъчни, за да се установи надлежно участието му в едно продължавано нарушение.

Второ жалбоподателят поддържа, че са нарушени принципите на пропорционалност и на равно третиране поради обстоятелството, че при изчисляването на основния размер на глобата Комисията:

—	е преценила погрешно тежестта на нарушението по отношение на жалбоподателя,

—	е приложила погрешно входната такса спрямо жалбоподателя,

—	не е определила надлежно продължителността на нарушението, и

—	не е взела предвид смекчаващите вината обстоятелства по отношение на жалбоподателя.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/45

Жалба, подадена на 26 август 2008 г. — Uralita/Комисия

(Дело T-349/08)

(2008/C 285/83)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Uralita, SA (Maдрид, Испания) (представители: I. Forrester, QC, K. Struckmann, P. Lindfelt, J. Garcia-Nieto Esteva, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Комисията от 11 юни 2008 г. — Преписка COMP/F/38.695 — Натриев хлорат, в частта, която се отнася до Uralita; и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С тази жалба жалбоподателят иска, на основание член 230 ЕО, частична отмяна на Решение C(2008) 2626 окончателен на Комисията от 11 юни 2008 г. (Преписка COMP/38.695 — Натриев хлорат) във връзка с производство по прилагане на член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, в частта, в която то определя, че жалбоподателят трябва да бъде солидарно отговорен за нарушението, за което се твърди, че е извършено от Aragonesas, в което жалбоподателят притежава дялове, през периода от 16 декември 1996 г. до 9 февруари 2000 г.

Жалбоподателят се позовава на две правни основания в подкрепа на своите твърдения.

Първо, той твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е вменила поведението на Aragonesas на Uralita въз основа на отговорност дружество майка — дъщерно дружество.

Второ, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е вменила поведението на Aragonesas на Uralita въз основа на правоприемство.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/45

Жалба, подадена на 25 август 2008 г. — Matratzen Concord/СХВП — Barranco Schnitzler и Barranco Rodriguez (MATRATZEN CONCORD)

(Дело T-351/08)

(2008/C 285/84)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Matratzen Concord GmbH (Кьолн, Германия) (представител: J. Albrecht, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Pablo Barranco Schnitzler (Sant Just Desvern, Испания) и Mariano Barranco Rodriguez (Sant Just Desvern)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на ответника (втори апелативен състав) от 30 май 2008 г. (преписка R 1034/2007-2),

—	да се осъди ответникът да заплати разноските, включително направените в хода на процедурата по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка „MATRATZEN CONCORD“ за стоки от класове 10, 20 и 24 (заявка № 3 355 369).

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в процедурата по възражението: Pablo Barranco Schnitzler и Mariano Barranco Rodriguez

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Национална словна марка „MATRATZEN“ за стоки от клас 20.

Решение на отдела по споровете: Отхвърля заявката за регистрация.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета, тъй като не съществува вероятност от объркване на конфликтните марки, и нарушение на член 43, параграф 2 от регламента, тъй като не е доказано реалното използване на марката, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/46

Жалба, подадена на 25 август 2008 г. — Pannon Hőerőmű Zrt./Комисия

(Дело T-352/08)

(2008/C 285/85)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Pannon Hőerőmű Energiatermelő, Kereskedelmi és Szolgáltató Zrt. (Pécs, Унгария) (представители: M. Kohlrusz, P. Simon и G. Ormai, ügyvédek)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	като главно искане, да се отмени Решение на Комисията от 4 юни 2008 г. относно помощта, предоставена от Унгария в рамките на споразуменията за дългосрочно закупуване на електрическа енергия (C 41/2005 (ex NN 49/05) (наричано по-нататък „обжалваното решение“),

—	при условията на евентуалност, жалбоподателят да бъде освободен от наложеното на Унгария с обжалваното решение задължение да върне помощта.

—	да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят е акционерно дружество от затворен тип, което се занимава главно с производство на електрическа енергия. Преди присъединяването на Унгария към Европейския съюз някои производители на електрическа енергия, в качеството на продавачи, и MVM Trade Villamosenergia-kereskedelmi Zrt. (наричано по-нататък „MVM“) в качеството на купувач, сключват споразумения за дългосрочно закупуване на електрическа енергия (наричани по-нататък „споразумения“). По силата на посочените споразумения MVM има задължението да закупи определено минимално количество електрическа енергия от производителите, които работят в рамките на споразуменията. Съгласно обжалваното решение това задължение за закупуване съставлява несъвместима с общия пазар държавна помощ, която трябва да бъде възстановена от бенефициерите.

В подкрепа на главното си искане за отмяна на обжалваното решение жалбоподателят твърди основно, че са налице съществени нарушения на изискванията за форма, неправилно прилагане на правните норми и задължение за доставка от общ икономически интерес.

По отношение на съществените нарушения на изискванията за форма жалбоподателят се оплаква, на първо място, от това, че Комисията не е разгледала всяко от споразуменията по отделно, а е направила посочения общ извод по отношение на всички споразумения. На второ място, жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид дългосрочното действие на споразуменията, а е разгледала единствено периода между присъединяването на Унгария към Европейския съюз и приемането на обжалваното решение, считано от 1 май 2004 г. На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията е разгледала само как би постъпил даден икономически субект на мястото на MVM, а не е анализирала какво поведение би имал икономически субект на мястото на производител на електрическа енергия. На четвърто място, той твърди, че Комисията погрешно е квалифицирала като „гаранция“ механизма за определяне на цените, приет в рамките на споразуменията. На пето и последно място, добавя, че във връзка с нарушаването на конкуренцията Комисията е направила единствено общи твърдения и не е разгледала действителните обстоятелства.

Жалбоподателят изтъква довод, основан на неправилното прилагане на правната уредба към настоящото дело, при положение че правният довод, изведен от наличието на съществени нарушения на изискванията за форма, се окаже неоснователен. Според жалбоподателя не са изпълнени изискванията за квалифицирането като държавна помощ на сключените от него споразумения На първо място, Комисията неправилно е приложила критерия за частен инвеститор, тъй като положението на MVM не можело да се сравнява с това на типичния частен инвеститор. На второ място, не можел да се установиr селективният характер на мярката, понеже подписването на споразуменията било подчинено на изрично законово задължение. На трето място, предимството не било предоставено в тежест на публични фондове, тъй като MVM е търговско дружество, което работи в условия на пазарна икономика. На четвърто място, не е налице нарушаване на конкуренцията, защото не е възможно да се уговори споразуменията да пораждат последици върху компетентността.

Ако въпреки това Първоинстанционният съд счете, че изискванията за държавна помощ са изпълнени, жалбоподателят твърди, че доставената от него услуга има характер на услуга от общ икономически интерес и поради това сключените от жалбоподателя споразумения не съставляват държавна помощ, несъвместима с общия пазар.

В подкрепа на искането си, предявено в жалбата му при условия на евентуалност, целящо освобождаването му от задължението за възстановяване, жалбоподателят се позовава на принципите на пропорционалност, на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както и на правото на съдебно обжалване.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/47

Жалба, подадена на 21 август 2008 г. — Spira/Комисия

(Дело T-354/08)

(2008/C 285/86)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Diamanthandel A. Spira BVBA (Антверпен, Белгия) (представители: J. Bourgeois, Y. Van Gerven, F. Louis, A. Vallery, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Комисията от 5 юни 2008 г., постановено съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 773/2004 на Съвета по преписка COMP/38.826/B-2-Spira/De Beers/DTC Supplier of Choice;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят по настоящото дело обжалва Решение (2008) D/203546 на Комисията от 5 юни 2008 г., с което Комисията обявява, че промяната във фактическата обстановка поради отмяната от Първоинстанционния съд на свързаното с ангажименти решение (1) не е определящо обстоятелство, налагащо на Комисията да преразгледа нейното Решение (2007) D/200338 от 26 януари 2007 г., с което поради липсата на общностен интерес тя отхвърля жалбата на жалбоподателя за нарушение на членове 81 и 82 ЕО, свързано с използваната от De Beers Group система Supplier of Choice (наричана по-нататък „SoC“) за разпространение на необработени диаманти („решението за отхвърляне“ (2)) (преписка COMP/38.826/B-2-Spira/De Beers/DTC Supplier of Choice).

Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първо, според жалбоподателя Комисията не е проучила грижливо и безпристрастно антиконкурентните практики, посочени от него в жалбата му пред Комисията.

Второ, жалбоподателят смята, че при преразглеждане на въпроса за недопускането до пазара Комисията не може да твърди, че липсва общностен интерес, за да разгледа жалбата с оглед на значителните вреди, които произтичат от недопускането до пазара, причинено от системата SoC. Според жалбоподателя трябва да съществува общностен интерес по отношение на недопускането до пазара, тъй като то засяга наличието на необработени диаманти в рамките на ЕС и дори в целия свят. Той смята, че системата за разпространение SoC е антиконкурентна система за избирателно разпространение, която нарушава конкуренцията между марките.

Трето, при условията на евентуалност жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и неправилно е мотивирала оценката си по отношение на последиците от недопускането до пазара като:

—	първо не е определила структурата на анализирания пазар, пазарната мощ на съответното дружество и пазарното положение на неговите конкуренти,

—	не е проучила всички възможни ограничения или монополни дейности на доставчика, чиято система за избирателно разпространение е предмет на разглеждане.

На следващо място, според жалбоподателя Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е основала решението си на факти, неотговарящи на действителността, като приема, че договореността за SoC не възпира в значителна степен достъпа на вторичните пазарни оператори до пазара на необработени диаманти (недопускане до пазара).

(1) Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2007 г. по дело Alrosa/Комисия (T-170/06, Сборник, стр. II-2601), жалба, подадена от Комисията пред Съда, дело C-441/07, Комисия/Alrosa, ОВ 2007 г., C 283/22.

(2) Жалбоподателят е подал жалба срещу решението за отхвърляне пред Първоинстанционния съд, дело T-108/07, Spira/Комисия, ОВ C 129, 2007 г., стр. 20.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/48

Жалба, подадена на 26 август 2008 г. от Chantal De Fays срещу решение, постановено на 17 юни 2008 г. от Съда на публичната служба по дело F-97/07, De Fays/Комисия

(Дело T-355/08 P)

(2008/C 285/87)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Chantal De Fays (Bereldange, Люксембург) (представител: F. Moyse, avocat)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя:

—	да се обяви настоящата жалба за допустима,

—	да се отмени обжалваното съдебно решение,

—	да се уважат исканията за отмяна, представени от жалбоподателя пред Съда на публичната служба,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решението на Съда на публичната служба (наричан по-нататък „СПС“) от 17 юни 2008 г. по дело F-97/07, с което се отхвърля жалбата му срещу решението на Органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) от 21 ноември 2006 г. на основание член 60 от Правилника.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на две правни основания:

На първо място, жалбоподателят счита, че СПС е допуснал грешка при прилагане на правото при определянето на действието във времето на Решението от 21 ноември 2006 г., с което администрацията, от една страна, била установила неразрешено отсъствие от страна на жалбоподателя след 19 октомври 2006 г. и, от друга страна, го била лишила от възнаграждение за целия период, надхвърлящ годишния му отпуск. Всъщност жалбоподателят изтъква, че СПС приел, че спорното решение поражда правни последици само от 19 октомври 2006 г. до 13 декември 2006 г., т.е. до момента, когато администрацията е получила медицинско свидетелство, удостоверяващо отсъствието на жалбоподателя, докато в действителност то продължавало да поражда правни последици и към настоящия момент. Тази грешка при прилагането на правото била вследствие на погрешна правна преценка на фактите, чиято неточност следвала според жалбоподателя от материалите по делото.

На второ място, жалбоподателят твърди, че обстоятелството, че СПС основал спирането на плащането на възнаграждение, което било дължимо на жалбоподателя, на наличие на мълчаливо решение, представлявало грешка при прилагането на правото, предполагаща нарушение на член 25, втора алинея, на член 59, първи параграф и на член 60 от Правилника, както и вътрешни разпоредби на Комисията относно упражняването на възложените на ОН правомощия и относно правото на защита.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/48

Иск, предявен на 1 септември 2008 г. — Република Гърция/Комисия

(Дело T-356/08)

(2008/C 285/88)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалба: Република Гърция (представители: K. Chalkias и E. Leftheriotou)

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—

да се уважи жалбата на Република Гърция и да се отмени обжалваното решение на Комисията в неговата цялост или в противен случай същото да се промени съобразно с по-точно изложеното, да се разпореди да не се внася никаква корекция в сектора на полските култури за периода на събиране на реколтата за 2004 и 2005 г. или във всички случаи корекцията да се ограничи до 5 % и само за разходите относно твърдата пшеница;

—	да се приспадне сумата от 609 833,96 EUR от наложената корекция от 127 714 520,73 EUR, както и всяка друга евентуална корекция, наложена след предявяване на настоящата жалба;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В настоящата жалба, с която се иска отмяна на Решение на Комисията C(2008) 3411 от 8 юли 2008 г., публикувано под № 2008/582/CE, с което се изключват от финансиране от страна на Общността разходи в размер от 127 714 520,73 EUR, направени от Република Гърция с оглед приключването на сметките в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), жалбоподателят се позовава на следните правни основания за отмяна:

С първото правно основание за отмяна, което се отнася до корекцията, приложима както за културите твърда пшеница, така и за други култури, жалбоподателят се позовава на грешка при тълкуването и прилагането на член 4 от Регламент (ЕИО) № 3508/92 (1), на член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1593/2000 (2), на член 58 от Регламент (ЕО) № 445/2002 (3) и на член 20 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 (4), тъй като на основание на приложимите разпоредби е възможно да се извърши идентификация на селскостопанските парцели като се използва различен картографски материал, равностоен на ортофотографски карти или, при условията на евентуалност, се позовава на грешка в преценката на обстоятелствата и недостатъчно мотивиране на наложените корекции. Освен това той се позовава на липса на правно основание за налагане на корекциите, тъй като според жалбоподателя Комисията не е тълкувала правилно обстоятелствата и е надхвърлила границите на правото си на преценка по отношение на обстоятелството, че контролът на място не бил извършен своевременно.

С второто правно основание за отмяна жалбоподателят изтъква, че твърдението за повторно нарушение и за нарушение на принципите на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания не е правно обосновано и не е достатъчно мотивирано, поради това че съгласно жалбоподателя Комисията била информирана за съдебни дела, които били забавили финализирането на системата за контрол, докато съобразно препоръките на Комисията и със съдействието на същата жалбоподателят се бил задължил за тази цел с план за действие.

(1) Регламент (ЕИО) № 3508/92 на Съвета от 27 ноември 1992 г. относно установяването на интегрирана система за администриране и контрол на определени схеми за подпомагане на Общността (ОВ L 355, 5.12.1992 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 1593/2000 на Съвета от 17 юли 2000 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 3508/92 относно определяне на интегрирана система за администриране и контрол на определени схеми за подпомагане на Общността (ОВ L 182, 21.7.2000 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 34, стр. 39).

(3) Регламент (ЕО) № 445/2002 на Комисията от 26 февруари 2002 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) (ОВ L 74, 15.3.2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 134).

(4) Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/49

Иск, предявен на 5 септември 2008 г. — Abouchar/Комисия

(Дело T-367/08)

(2008/C 285/89)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Michel Abouchar (Дакар, Сенегал) (представители: B. Dubreuil Basire и J.-J. Lorang, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

—	да се постанови, че служителите на Комисията/Европейския фонд за развитие (ЕФР) са извършили деликтни нарушения при изпълнението на задълженията си,

—	да се постанови, че Комисията/ЕФР са нарушили разпоредбите на член 155 ЕО и на член 311 от Четвъртата конвенция от Ломе и общите принципи на добрата администрация, на полагането на грижа и на защита на оправданите правни очаквания,

—	да се постанови, че тези нарушения пряко са причинили вреди на ищеца и да се осъди Комисията/ЕФР да му заплатят солидарно, за всички причинени вреди, сума в размер на 4 500 000 EUR като обезщетение за вреди,

—	да се осъди Комисията/ЕФР да заплатят на ищеца сума в размер на 100 000 EUR за невъзстановимите разноски, които е трябвало да направи ищецът,

—	да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, направени в производството.

Правни основания и основни доводи

С иска си за извъндоговорна отговорност ищецът цели да се установи нарушението от страна на Комисията на финансовите регламенти за прилагане на Шестия и Седмия европейски фонд за развитие (наричани по-нататък „ЕФР“) и на конвенциите, обвързващи Общността и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн („АКТБ“), известни като „Ломе III“ и „Ломе VI“ (1), в рамките на управлението на ресурсите на ЕФР във връзка с проект за финансиране в полза на малките и средните предприятия в района Saint-Louis в Сенегал.

В случая ищецът, който е получил заем по проект за земеделско стопанство за зеленчукови култури в отговарящия на условията район, счита, че нарушенията при управлението и присвояването на средства, които твърди, че са извършени от служителите на Комисията, са довели до непосредствено парализиране на неговия земеделски проект, предвиден в рамките на Европейския фонд за развитие.

Ищецът се позовава по същество на неизпълнение на две задължения от страна на Комисията, които могат да доведат до ангажиране на извъндоговорната отговорност на Общността. По-точно ищецът посочва, от една страна, извършените от служителите нарушения при изпълнението на задълженията им, и от друга страна, липсата на надзор върху предоставеното от Комисията финансиране, нарушението на член 155 ЕО и на член 311 от Четвъртата конвенция от Ломе, както и на общите принципи на добрата администрация, на полагането на грижа и на защита на оправданите правни очаквания.

(1) От 23 юни 2000 г. Конвенцията от Ломе е заменена със Споразумението от Котону (ОВ L 317, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 23, стр. 3). В исковата си молба обаче ищецът все пак се позовава на конвенциите от Ломе III и VI.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/50

Иск, предявен на 3 септември 2008 г. — Nuova Agricast/Комисия

(Дело T-373/08)

(2008/C 285/90)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Nuova Agricast Srl (Cerignola, Италия) (представител: M. A. Calabrese, avvocato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

Ищецът иска от Първоинстанционния съд да осъди ответника да му изплати:

—

1 447 249 EUR или друга по-малка или по-голяма сума като обезщетение за вреди, която сума да бъде определена в настоящото производство, тъй като към края на финансовата година, на 30 юни 2003 г., ищецът е постигнал стопански резултат, по-нисък от този, който би постигнал, ако беше довършил инвестиционната програма, като сумата бъде актуализирана след 1 юли 2003 г. до произнасяне на съдебното решение, и

—

1 432 497 EUR или друга по-малка или по-голяма сума като обезщетение за вреди, която сума да бъде определена в настоящото производство, тъй като към края на финансовата година, на 30 юни 2004 г., ищецът е постигнал стопански резултат, по-нисък от този, който би постигнал, ако беше довършил инвестиционната програма, като сумата бъде актуализирана след 1 юли 2004 г. до произнасяне на съдебното решение,

—

2 009 197 EUR или друга по-малка или по-голяма сума като обезщетение за вреди, която сума да бъде определена в настоящото производство, тъй като към края на финансовата година, на 30 юни 2005 г., ищецът е постигнал стопански резултат, по-нисък от този, който би постигнал, ако беше довършил инвестиционната програма, като сумата бъде актуализирана след 1 юли 2005 г. до произнасяне на съдебното решение,

—

1 830 564 EUR или друга по-малка или по-голяма сума като обезщетение за вреди, която сума да бъде определена в настоящото производство, тъй като към края на финансовата година, на 30 юни 2006 г., ищецът е постигнал стопански резултат, по-нисък от този, който би постигнал, ако беше довършил инвестиционната програма, като сумата бъде актуализирана след 1 юли 2006 г. до произнасяне на съдебното решение,

—

1 947 081 EUR или друга по-малка или по-голяма сума като обезщетение за вреди, която сума да бъде определена в настоящото производство, тъй като към края на финансовата година, на 30 юни 2007 г., ищецът е постигнал стопански резултат, по-нисък от този, който би постигнал, ако беше довършил инвестиционната програма, като сумата бъде актуализирана след 1 юли 2007 г. до произнасяне на съдебното решение

—

лихвите върху така актуализираните суми, изчислени от датата на произнасяне на съдебното решение до окончателното изплащане съгласно определения от ЕЦБ лихвен процент за основните операции по рефинансиране, завишен с брой процентни пунктове, определени по справедливост от Първоинстанционния съд, който брой според ищеца не следва да бъде по-малък от два, и

—	свързаните с производството съдебни разноски, включително разноските за ангажираните от ищеца през 2008 г. вещи лица.

Правни основания и основни доводи

Настоящият иск съставлява естествено продължение на иска по дело T-362/05, с който ищецът е поискал, между другото, да бъде осъдена Комисията да изплати обезщетение за пропусната полза, която се равнява на разликата между стопанските резултати съгласно счетоводните отчети, приключени на 30 юни 2003 г., и впоследствие, на 30 юни 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и съответните стопански резултати, които биха били постигнати, ако беше осъществена инвестиционната програма.

С настоящия иск ищецът упреква Комисията за същите (или почти същите) правонарушения, за които я упреква в иска по дело T-362/05. Също така, оплакванията във връзка с актовете и поведението на ответника са идентични с изложените по дело T-362/05, съобразени обаче с констатациите на Съда на Европейските общности в Решение от 15 април 2008 г. по дело C-390/06 P, Nuova Agricast/Комисия.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/51

Жалба, подадена на 10 септември 2008 г. — Португалия/Комисия

(Дело T-378/08)

(2008/C 285/91)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes и J. de Oliveira)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

главно искане за обявяване за недействителен на акта за установяване на парично задължение на генералния директор на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“, връчен с писмо MARKT/C2/PMS/bmgD(2008) 13692 от 15 юли 2008 г., озаглавено „Искане за плащане на периодична парична санкция, дължима от Португалската република в изпълнение на Решение по дело Комисия/Република Португалия (C-70/06)“,

—	евентуално искане за обявяване на същия акт за недействителен, доколкото поражда последици след 29 януари 2008 г.,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски или, в случай че Първоинстанционният съд намали размера на санкцията, да се осъди всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Португалската република твърди, че е изпълнила изцяло решенията на Съда със Закон 67/2007, с който изрично е отменена Наредба-закон № 48051.

Португалската република също така твърди, че генералният директор на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ не е компетентен да приеме обжалвания акт, с който не е зачетено правото на защита на Португалската република, не са изпълнени изискванията за мотивиране и са допуснати съществени процесуални нарушения.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/51

Жалба, подадена на 9 септември 2008 г. — Нидерландия/Комисия

(Дело T-380/08)

(2008/C 285/92)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels и M. de Mol)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на Комисията от 30 юни 2008 г. с референтен номер SG.E3/MV/psi D(2008)5364,

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С Решение от 13 септември 2006 г. по преписка COMP/F/38.456 — Битум (Нидерландия) (1) Комисията е наложила глоби на голям брой предприятия, на доставчици и на купувачи на пътен битум поради това, че са нарушили член 81 EО. В решението Комисията не оповестила всички данни. Множество юридически лица, публичноправни или частноправни, измежду които жалбоподателят, са претърпели сериозни вреди вследствие на поведението на тези предприятия. Тъй като било особено полезно да се знае тази информация с цел получаване на обезщетение за вредите, жалбоподателят е поискал на основание на член 6, параграф 1 от Регламент (EО) № 1049/2001 (2) да му бъде предоставен достъп до пълната редакция, без съкращения, на Решението от 13 септември 2006 г. С Решение от 30 юни 2008 г. Комисията отхвърля това заявление.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава, на първо място, на това, че с обжалваното решение се нарушавало правото на достъп, предвидено в член 255 EО във връзка с член 1 и член 4 от Регламент № 1049/2001.

На второ място, според жалбоподателя, Комисията трябвало съгласно член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 да осигури частичен достъп до документите.

На трето място, обжалваното решение нарушавало принципа на пропорционалност.

На четвърто място, поради недостатъчно мотивиране решението нарушавало член 253 EО.

На пето и последно място, обжалваното решение нарушавало член 10 EО във връзка с принципа на пропорционалност.

(1) 2007/534/ЕО: Решение на Комисията от 13 септември 2006 г. относно процедура по член 81 от Договора за създаване на Европейската общност (Преписка № COMP/F/38.456 — Битум (Нидерландия) (нотифицирано под номер C(2006) 4090) (ОВ L 196, 2007 г., стр. 40).

(2) Регламент (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 г. на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43, Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/52

Жалба, подадена на 16 септември 2008 г. — Regione autonoma della Sardegna/Комисия

(Дело T-394/08)

(2008/C 285/93)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Regione autonoma della Sardegna (представители: A. Fantozzi, avvocato, P. Carrozza, avvocato, G. Mameli, avvocato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението от 3 юли 2008 г. на Европейската комисия (държавна помощ C1/2004 Италия — SG-Greffe (208) D/204339) относно схема за помощи „Регионален закон № 9 от 1998 г. — Злоупотреба с помощ № 272/98“.

Правни основания и основни доводи

Закон № 9 на регион Сардиния от 11 март 1998 г. предвижда кредитни насърчения за възстановяването и адаптацията на хотелиерската индустрия. Комисията одобрява така установената схема за помощи. Въпреки това на 3 юли 2008 г. Комисията уведомява италианското правителство за обжалваното решение. Съгласно това решение в рамките на въпросната схема за помощи са предоставени облекчения за инвестициите, за които не е подадена молба за помощи преди началото на изпълнението на проекта, в нарушение на Насоките за държавните регионални помощи (1).

В подкрепа на своите искания жалбоподателят изтъква наличието на съществено процесуално нарушение поради противоречивите мотиви и твърди, че оправданите очаквания не са релевантни за преценката на „насърчителното действие“ по отношение на бенефициерите, а следователно и за преценката на условията относно „необходимостта от помощта“.

В това отношение жалбоподателят по-специално твърди, че правилната преценка на оправданите очаквания на бенефициерите всъщност е трябвало да доведе Комисията до това, да вземе надлежно предвид обстоятелството, че въпросната схема за помощи:

—	изцяло следва действаща и законна схема, при която отпускането на помощи не зависи от въпроса дали са направени инвестиции;

—	е била приета с регионален закон, който е одобрен без да има действителна възможност с „Насоки за държавните регионални помощи“ да се окаже въздействие върху свързания с него законодателен процес, доколкото този закон е приет само един ден след публикуването на последните в Официален вестник;

—	че предприятията бенефициери са започнали определени операции именно с оглед на оправданите си очаквания, свързани с помощта, която следователно е имала в пълна степен насърчително действие.

Следователно Комисията греши, като желае да извърши преценка на насърчителното действие на помощта, основавайки се на недоказаното твърдение, че след като бенефициерът не е подал молбата преди да започне, той е направил инвестицията независимо от помощта.

Това, че преценката на Комисията е погрешна, става очевидно поради невъзможността още от самото начало да се предпостави съответствието между Регионален закон № 9/1998 и цитираните „Насоки“ от 1998 г.

Ответникът греши и като основава преценката си не на процедурна, а на „материална“ предпоставка за съвместимост на помощта — за презумпцията относно отсъствието на насърчително действие при липсата на молба, подадена преди инвестицията — която е предвидена за първи път чрез позоваване на регионалните помощи от „Насоките“ и която следователно не е била и не е могла да бъде известна преди това.

Освен това преценката на ответника изглежда нарушава член 88 от Договора за ЕО и Регламент (ЕО) № 659/99, доколкото в обжалваното решение напълно липсват мотивите, поради които въпросните помощи са квалифицирани по-скоро като незаконни, отколкото като злоупотреба, докато квалификацията на помощта като злоупотреба по правило изключва възможността за възстановяване.

(1) ОВ C 74, 10.3.1998 г., стр. 9.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/53

Жалба, подадена на 22 септември 2008 г. — Stowarzyszenie Autorów „ZAIKS“/Комисия

(Дело T-398/08)

(2008/C 285/94)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Stowarzyszenie Autorów „ZAIKS“ (Варшава, Полша) (представители: B. Borkowska, M. Błeszyński, radcowie prawni)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени член 3, както и член 4, параграфи 2 и 3 (доколкото се позовава на член 3) от Решение на Комисията от 16 юли 2008 г. в процедура по прилагане на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/C2/38.698 — CISAC),

—	да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска отмяната на Решение на Комисията от 16 юли 2008 г. в процедура по прилагане на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/C2/38.698 — CISAC), доколкото то се отнася до съгласувани практики, свързани с условията за упражняване на правата за публично изпълнение на музикални произведения и с предоставянето на съответни лицензии от организациите за колективно управление на авторските права, и приемащи формата на ограничения на членството, прилагани в реципрочните споразумения, както са предвидени в типовия договор на CISAC (типов договор на Confédération Internationale des Sociétés d'Auteurs et Compositeurs — Международна конфедерация на дружествата на композиторите и авторите, CISAC) или се прилагат в практиката.

Жалбоподателят обосновава жалбата си със следните съображения:

—	Липса на съгласувана преценка на предпоставките, които имат съществено значение за правилното тълкуване на понятието „съгласувани практики“ поради непълно отчитане на фактите и неотчитане на всички неразделно свързани помежду си елементи на използването на авторските права,

—	Липса на преценка на съображенията, на които се основава избраният в реципрочните споразумения териториален принцип,

—	Липса на представяне и преценка на последиците от евентуална промяна на настоящата система на използване на авторските права,

—	Липса на преценка на всички доказателства по делото поради неотчитане на представените от жалбоподателя факти във връзка с особеностите на дейността на сдружението на автори ZAiKS и на полските правни разпоредби в областта на използването на авторските права.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/54

Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 25 септември 2008 г. — Guido Strack/Комисия

(Дело F-44/05) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Обявяване на свободна длъжност - Отхвърляне на кандидатура - Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Допустимост - Правен интерес - Пенсиониране - Комитет за предварителен подбор - Състав - Прилагане във времето на нови разпоредби - Независимост - Безпристрастност - Съобщаване на решение)

(2008/C 285/96)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Guido Strack (Кьолн, Германия) (представители: първоначално адв. J. Mosar, впоследствие адв. M. Wehrheim, след това адв. F. Gengler и накрая адв. P. Goergen, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: G. Berscheid и H. Kraemer)

Предмет

От една страна, отмяна на решението на Комисията да отхвърли кандидатурата на жалбоподателя за длъжността началник на отдел „Обществени поръчки и договори“ и да назначи друг кандидат на посочената длъжност, както и, от друга страна, искане за обезщетение за вреди.

Диспозитив

1.	Отхвърля като недопустимо искането за отмяна на решението, с което г-н A се назначава на длъжността началник на отдел „Обществени поръчки и договори“ в Службата за публикации на Европейските общности.

2.	Отменя решението, с което се отхвърля кандидатурата на г-н Strack за длъжността началник на отдел „Обществени поръчки и договори“ в Службата за публикации на Европейските общности.

3.	Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати на жалбоподателя обезщетение за вреди в размер на 2 000 EUR.

4.	Отхвърля жалбата в останалата й част.

5.	Г-н Strack понася половината от направените от него съдебни разноски.

6.	Комисията на Европейските общности понася направените от нея съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски на г-н Strack.

(1) ОВ C 205, 20.8.2005 г., стр. 28 (дело, заведено първоначално пред Първоинстанционния съд на Европейските общности под номер T-225/05 и препратено на Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15.12.2005 г.).

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/56

Жалба, подадена на 1 септември 2008 г. — Aparicio и др./Комисия

(Дело F-75/08)

(2008/C 285/102)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Jorge Aparicio (Antiguo Cuscatlan, Салвадор) и други (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis, E. Marchal, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет и описание на спора

От една страна, незаконосъобразност на член 5, точка 1, буква г) от Общите разпоредби по прилагане относно процедурата за подбор на договорно наети служители 3а, и от друга страна, отмяна на решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да не впише имената на жалбоподателите в списъка на успелите кандидати и в базата данни на процедурата за назначаване CAST 27/Relex.

Искания на жалбоподателите

—	да се обяви член 5, точка 1, буква г) от Общите разпоредби по прилагане относно процедурата за подбор на договорно наети служители 3а за незаконосъобразен,

—	да се отменят решенията на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да не впише имената на жалбоподателите в списъка на успелите кандидати и в базата данни на процедурата за назначаване CAST 27/Relex,

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/57

Жалба, подадена на 15 септември 2008 г. — Vicente Carbajosa и др./Комисия

(Дело F-77/08)

(2008/C 285/104)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Isabel Vicente Carbajosa (Брюксел, Белгия) и други (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis, E. Marchal, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет на производството

Незаконосъобразност на решението на Комисията за ограничаване на публикуването на обявленията за конкурси EPSO/AD/116/08 и EPSO/AD/117/08 само на три езика, както и незаконосъобразност на тези обявления за конкурси и въз основа на това, отмяна на индивидуалните решения на EPSO за недопускане на жалбоподателите до изпитите за тези конкурси.

Искания на жалбоподателите

—	да се приеме за установено, че решението на Комисията за ограничаване на публикуването на обявленията за конкурси EPSO/AD/116/08 и EPSO/AD/117/08 само на три езика е незаконосъобразно, както и че тези обявления за конкурси са незаконосъобразни,

—	да бъдат отменени индивидуалните решения на EPSO за недопускане на жалбоподателите до изпитите, съответно за конкурсите EPSO/AD/116/08 и EPSO/AD/117/08,

—	да бъде осъдена Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 285

Издание на български език	Информация и известия	Година 51 8 ноември 2008 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейските общности
2008/C 285/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 272, 25.10.2008 г.	1