Европейски надзорен орган за защита на данните

25.10.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/1

Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно Решение 2008/49/ЕО на Комисията от 12 декември 2007 г. относно защитата на личните данни при въвеждането на Информационна система за вътрешния пазар (IMI)

(2008/C 270/01)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ НАДЗОРЕН ОРГАН ПО ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 286 от него,

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 8 от нея,

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, и

като взе предвид Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, и по-специално член 41 от него,

ПРИЕ СЛЕДНОТО СТАНОВИЩЕ:

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Информационната система за вътрешния пазар

Информационната система за вътрешния пазар (IMI) е инструмент на информационните технологии, който дава възможност на компетентните органи в държавите-членки да обменят информация помежду си при въвеждане на законодателството за вътрешния пазар. IMI е финансирана по програмата IDABC (Взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публичните администрации, стопанските предприятия и гражданите) (1).

IMI е замислена като обща система в подкрепа на многобройни области на законодателството за вътрешния пазар и се предвижда в бъдеще нейното използване да се разшири, така че да подкрепя редица законодателни области. Първоначално IMI ще се използва в подкрепа на разпоредбите за взаимно съдействие на Директива 2005/36/ЕО („Директивата относно професионалните квалификации“) (2). От декември 2009 г. IMI ще се използва също в подкрепа на разпоредбите за административно сътрудничество на Директива 2006/123/ЕО („Директивата относно услугите“) (3).

Становището на работната група за защита на личните данни и участието на Европейския надзорен орган по защита на данните

През пролетта на 2007 г. Европейската комисия поиска становището на Работната група за защита на данните по член 29 („Работната група по член 29“) с цел да направи преглед на последиците за защита на данните от въвеждане на IMI. Работната група по член 29 представи становището си относно аспектите на защита на данните във връзка с IMI на 20 септември 2007 г. (4) В становището си Работната група по член 29 подкрепи плановете на Комисията да приеме решение, регламентиращо аспектите на защита на данните във връзка с IMI, като предостави по-конкретно правно основание за обмена на данни в рамките на IMI.

Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) приветства факта, че Комисията е поискала становището на Работната група по член 29 преди да изготви решението относно IMI. ЕНОЗД взе активно участие в работата на подгрупата, занимаваща се с IMI, и подкрепя заключенията в становището на Работната група по член 29. Той приветства също факта, че Комисията се е консултирала неформално с ЕНОЗД преди да приеме решението относно IMI. Това даде възможност за предоставяне на предложения още преди приемането, което беше особено необходимо, тъй като процедурата се отнасяше за решение на самата Комисия, а не за предложение на Комисията, последвано от законодателна процедура с участието на Съвета и Европейския парламент.

Решение 2008/49/ЕО на Комисията

На 12 декември 2007 г. Комисията прие Решение 2008/49/ЕО относно защитата на личните данни при въвеждането на информационна система за вътрешния пазар (IMI) („Решението относно IMI“). Решението взе под внимание някои от препоръките, направени от ЕНОЗД и от Работната група по член 29. Освен това в него беше изрично посочено правното основание.

Общо мнение на ЕНОЗД относно IMI

Общото мнение на ЕНОЗД относно IMI е положително. ЕНОЗД подкрепя целите на Комисията за създаване на електронна система за обмен на информация, както и за регламентиране на нейните аспекти на защита на данните. Подобна опростена система може не само да увеличи ефективността на сътрудничеството, но и да осигури спазването на приложимото законодателство за защита на данните. Това може да стане като системата предостави ясна рамка каква информация може да се обменя, с кого и при какви условия.

Въпреки това, създаването на централизирана електронна система носи и определени рискове. Те включват на първо място факта, че биха могли да се обменят повече данни и в по-широк кръг, отколкото е строго необходимо за целите на ефективното сътрудничество, както и че данни, включително потенциално остарели и неточни данни, могат да останат в електронната система по-дълго от необходимото. Сигурността на базата данни, до които 27 държави-членки имат достъп, също е деликатен въпрос, тъй като системата може да бъде само дотолкова сигурна, доколкото го позволява най-слабото звено в мрежата.

8.	Ето защо много е важно свързаните със защита на данните въпроси да бъдат уредени чрез юридически обвързващи актове на Общността по възможно най-пълен и недвусмислен начин.

Ясно очертаване на обхвата на IMI

ЕНОЗД приветства факта, че Комисията ясно определя и очертава границите на обхвата на IMI в приложение със списък на съответните актове на Общността, въз основа на които може да се обменя информация. Понастоящем това са единствено директивата относно професионалните квалификации и директивата относно услугите; очаква се обаче в бъдеще обхватът на IMI да се разшири. Когато се приема ново законодателство, предвиждащо обмен на информация чрез използване на IMI, едновременно с това ще се актуализира и приложението. ЕНОЗД приветства този метод, защото той i) ясно очертава границите на обхвата на IMI; и ii) осигурява прозрачност; като същевременно iii) дава възможност за гъвкавост в случай, че в бъдеще IMI бъде използвана за допълнителни обмени на информация. Този метод също гарантира, че не може да се осъществи обмяна на информация посредством IMI i) без необходимото правно основание, залегнало в конкретно законодателство за вътрешния пазар, което да позволява или да възлага обмяна на информация; и ii) без да се включи препратка към това правно основание в приложението към решението относно IMI.

Основни въпроси, будещи безпокойство по отношение на решението относно IMI

10.

ЕНОЗД обаче не е удовлетворен от i) избора на правно основание за решението относно IMI, което означава, че решението относно IMI в момента се основава на несигурни правни основания (вж. раздел 2 от становището); и ii) факта, че редица необходими разпоредби, регламентиращи в подробности свързаните със защита на данните аспекти на IMI, не са включени в документа (вж. раздел 3 от становището).

11.

За съжаление, приетото от Комисията решение означава, че противно на очакванията на ЕНОЗД и Работната група по член 29, решението относно IMI в момента не регламентира всеобхватно всички главни аспекти на IMI, свързани със защита на данните, включително, което е важно, начина, по който отговорността е разпределена между съвместните контролиращи органи във връзка с разпоредбата за уведомяване, както и начина, по който те предоставят права на достъп на субектите на данни, или по отношение на конкретните, практически въпроси на пропорционалността. ЕНОЗД изразява също съжаление, че не съществува специфично изискване към Комисията да публикува формулираните предварително въпроси и полета с данни на своя уебсайт, което би увеличило прозрачността и правната сигурност.

2. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ НА РЕШЕНИЕТО ОТНОСНО IMI

Решението относно IDABC

12.

Правното основание на решението относно IMI, както е посочено в текста на самото решение, е Решение 2004/387/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публичните администрации, стопанските предприятия и гражданите („Решение относно IDABC“) (5) и по-специално член 4 от него.

13.

Самото решение относно IDABC представлява правен инструмент в рамките на дял XV от Договора за създаване на Европейската общност („Договора за ЕО“) „Трансевропейски мрежи“. Член 154 от Договора за ЕО предвижда Общността да даде своя принос за установяването и развитието на трансевропейски мрежи в областта на транспорта, далекосъобщенията и енергийната инфраструктура. Тези действия имат за цел насърчаването на взаимосвързаността и на оперативната съвместимост на националните мрежи, както и достъпа до такива мрежи. Член 155 изброява мерките, които Общността може да приема в тази рамка. Те са i) основни насоки; ii) всякакви мерки, които биха могли да се окажат необходими за осигуряване на оперативната съвместимост на мрежите и в частност в областта на техническата стандартизация; iii) както и подкрепа за проекти. Решението относно IDABC се основава на член 156, параграф 1, който постановява процедурата за приемане на мерките.

14.

Член 4 от решението относно IDABC постановява, inter alia, че Общността изпълнява проекти от общ интерес. Тези проекти трябва да станат част от постоянна работна програма и тяхното изпълнение трябва да е в съответствие с принципите на член 6 и член 7 от решението относно IDABC. Тези принципи главно насърчават широко участие, предвиждат солидна и безпристрастна процедура и осигуряват техническа стандартизация. Те също имат за цел да осигурят икономическата надеждност и изпълнимост на проектите.

Директивата относно услугите и директивата относно професионалните квалификации

15.

Както беше обяснено по-горе, в първоначалния период информационната система за вътрешния пазар следва да се използва за обмен на лични данни в контекста на две директиви:

—	директивата относно услугите, и

—	директивата относно професионалните квалификации.

16.

Член 34, параграф 1 от директивата относно услугите предоставя специфично правно основание за създаването на електронна система за обмен на информация между държавите-членки като придружаваща мярка за целите на директивата. Член 34, параграф 1 гласи: „Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, установява електронна система за обмен на информация между държавите-членки, като взема предвид съществуващите информационни системи.“.

17.

Директивата относно професионалните квалификации не предвижда специфична електронна система за обмен на информация, но несъмнено изисква да се обменя информация съгласно няколко от своите разпоредби. Съответните разпоредби, постановяващи обмен на информация, включват член 56 от директивата, който изисква компетентните органи на държавите-членки да работят в тясно сътрудничество и да си предоставят взаимно съдействие с цел улесняване на прилагането на директивата. Вторият параграф на член 56 предвижда да може да се обработва определена чувствителна информация, като същевременно се спазва законодателството за защита на личните данни. Освен това член 8 също така специално предвижда, че компетентните органи на приемащата държава-членка могат да се обърнат към компетентните органи на държавата-членка по установяване по повод на всяко предоставяне на услуги с искане за предоставяне на информация относно законността на установяването на доставчика на услуги и неговото добро професионално поведение, както и относно липсата на дисциплинарни или наказателноправни санкции от професионално естество. Накрая, член 50, параграф 2 предвижда, че при възникване на обосновани съмнения приемащата държава-членка може да изиска от компетентните органи на друга държава-членка потвърждение за истинността на свидетелствата и удостоверенията за професионални квалификации.

Необходимост от точно правно основание за разпоредбите относно защитата на личните данни

18.	Защитата на личните данни е призната като основно право в член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в прецедентното право въз основа на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека („ЕКПЧ“).

19.

Член 1 от решението относно IMI определя функциите, правата и задълженията на участниците в IMI и на потребителите на IMI във връзка с изискванията за защита на данните. ЕНОЗД заключава от съображение 7, че решението относно IMI е замислено като конкретизиране на общата рамка на Общността за защита на данните съгласно Директива 95/46/EО и Регламент (ЕО) № 45/2001. То се занимава специално с определението на контролиращи органи и техните отговорности, периодите на задържане на данни и правата на субектите на данни. По този начин решението относно IMI се занимава с ограничавания/уточнявания на основни права и има за цел да конкретизира субективните права на гражданите.

20.

Въз основа на прецедентното право в съответствие с ЕКПЧ не следва да има никакво съмнение относно правния статут на разпоредби, ограничаващи основни права. Тези разпоредби трябва да са изложени в правен инструмент на основата на Договора за ЕО, на който може да има позоваване пред съдия. В противен случай резултатът за субекта на данните би бил правна несигурност, тъй като няма да може да разчита на факта, че може да се позове на разпоредбите пред съда.

21.

Въпросът за правната сигурност се откроява още повече, тъй като съгласно системата на Договора за ЕО преди всичко националните съдии ще имат преценка да решават кое значение да придадат на решението относно IMI. Това може да доведе до различни резултати в различните държави-членки и дори в рамките на една държава-членка. Тази правна несигурност е неприемлива.

22.

Отсъствието на (сигурност относно) средство за правна защита във всеки случай би било в противоречие с член 6 на ЕКПЧ, който предвижда правото на справедлив процес, както и в противоречие с произтичащото от този член прецедентно право. При това положение Общността не би изпълнила задълженията си съгласно член 6 от Договора за Европейския съюз („ДЕС“), който изисква Съюзът да зачита основните права, гарантирани от ЕКПЧ.

Недостатъци на избраното правно основание

23.

ЕНОЗД е дълбоко загрижен, че като са избрали член 4 от решението относно IDABC за правно основание на решението, съставителите на решението на Комисията може да не са изпълнили изложените по-горе критерии за правна сигурност. ЕНОЗД изброява по-долу следните елементи, които могат да предизвикат съмнения относно качеството на избора на правно основание за решението относно IMI:

—

Рамката на дял XV от Договора за ЕО „Трансевропейски мрежи“. В съответствие с тази рамка Европейската общност може да даде своя принос за установяването на тези мрежи, за да може европейският граждани да спечели от по-добър, по-безопасен и по-евтин транспорт, телекомуникации и енергетика (6). Не е ясно дали тази рамка е предназначена също за мрежи между публичните органи, необходими за прилагането на законодателни актове, какъвто е случаят с IMI.

—

Мерките, предвидени в дял XV на Договора за ЕО (член 155). Както вече беше посочено, те съставляват i) основни насоки; ii) всякакви мерки, които биха могли да се окажат необходими за осигуряване на оперативната съвместимост на мрежите и в частност в областта на техническата стандартизация; iii) както и подкрепа за проекти. Въпреки че членът не е напълно ясен — „всякакви мерки“ може да означава всичко — този списък от възможни мерки предполага, че целите на дял XV ще бъдат постигнати предимно с незаконодателни мерки. ЕНОЗД изтъква, че в този контекст терминът „всякакви мерки“ се отнася по-специално до техническата стандартизация.

—

Член 4 от решението относно IDABC има за цел изпълнението на проекти от общ интерес, посочени в постоянната работна програма. Въз основа на тази работна програма беше създадена и финансирана системата IMI. Въпреки това ЕНОЗД не е убеден, че член 4 може да се използва като правно основание на разпоредби за защита на личните данни, като обвързва участниците в IMI и предоставя субективни права на гражданите.

—

Член 6 и 7 от решението относно IDABC — посочени в член 4 — излагат принципите за изпълнението на проекти от общ интерес. Тези принципи засягат участието, процедурата и техническата стандартизация, както и икономическата надеждност и изпълнимостта на проектите. Те нямат нищо общо с принципите на защита на личните данни, нито с други сравними принципи на публичното право.

—

Процедурата на решението относно IDABC: съгласно съображение 30 от решението мерките по прилагането следва да се приемат в съответствие с Решение на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7). Това изисква участието на комитет по процедурата на комитология с представители на държавите-членки. В съображенията на решението относно IMI не се споменава за никакво участие на подобен комитет. Доколкото ни е известно, такъв комитет не е взел участие.

—

Друг специфичен момент се състои в това, че решението относно IMI е адресирано към държавите-членки. По тази причина и въпреки препратките в решението относно IMI към Регламент (ЕО) № 45/2001 и споменаването на Комисията в член 6 като участник в IMI, решението относно IMI не може да се отнася за обработването на лични данни от самата Комисия.

Възможни решения за поправяне на недостатъците на избраното правно основание

24.

Решението относно IMI има нужда от солидно правно основание поради посочените по-горе причини. Съществуват сериозни съмнения дали правното основание на решението за IMI отговаря на изискването за правна сигурност. ЕНОЗД препоръчва Комисията да преразгледа това правно основание и да потърси решения за поправяне на недостатъците на избраното правно основание с възможен изход замяна на решението относно IMI с правен инструмент, отговарящ на изискването за правна сигурност.

25.	В този контекст, най-подходящото решение може да е възможността за приемане от Съвета и от Европейския парламент на отделен правен инструмент за системата IMI, подобно на Шенгенската информационна система, визовата информационна система и други мащабни информационни бази данни.

26.

ЕНОЗД предлага да се проучи тази възможност. Такъв отделен правен инструмент би могъл тогава да се заеме с функциите, правата и задълженията на участниците в IMI и потребителите на IMI по отношение на изискванията за защита на данните (предметът, определен в решението относно IMI) и също други изисквания, свързани с установяването и функционирането на системата IMI.

27.

Като втора възможност би могло да се намери правно основание в различните правни инструменти за вътрешния пазар. Доколкото решението относно IMI се прилага за обмен на лични данни в контекста на директивата относно услугите, следва да се проучи дали самата директива — и по-специално член 34 — могат да предоставят необходимото правно основание. Доколкото решението относно IMI се прилага за обмен на лични данни в контекста на директивата относно професионалните квалификации, подобен подход също би могъл да се окаже успешен: точно определено и ясно правно основание също може да бъде създадено чрез изменение на самата директива.

28.	Що се отнася до по-нататъшното законодателство за вътрешния пазар, което може да изисква в бъдеще обмен на информация между компетентните органи на държавите-членки, всеки път може да се приема специфично правно основание за подобно специфично ново законодателство.

3. БЕЛЕЖКИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА РЕШЕНИЕТО ОТНОСНО IMI

29.

В този раздел от становището ЕНОЗД обсъжда разпоредбите, регламентиращи свързаните със защита на данните аспекти на IMI, включени в решението относно IMI. Предложенията на ЕНОЗД биха могли да бъдат включени в нов правен инструмент, който да замени решението относно IMI, както е предложено по-горе. При липсата на такъв нов правен инструмент обаче предложенията биха могли да бъдат включени в самото решение относно IMI след изменение на това решение.

30.

В допълнение някои от предложенията могат вече да бъдат приложени на практика от участниците в IMI, без решението да се изменя. ЕНОЗД очаква Комисията да приеме изложените в това становище препоръки поне на оперативно равнище, доколкото те засягат дейности на Комисията, която като участник в IMI подлежи на надзор от страна на ЕНОЗД.

Член 2 — Предварително определени полета с данни: прозрачност и пропорционалност

31.	ЕНОЗД приветства факта, че Комисията е публикувала на уебсайта на IMI първата група предварително определени въпроси и други полета с данни. Те се отнасят до обмените на информация съгласно директивата относно професионалните квалификации.

32.

За да може тази добра практика да се превърне в ясно задължение на Комисията и така да осигури и още повече да подобри прозрачността, ЕНОЗД препоръчва правният инструмент за IMI да предвижда задължение за Комисията да публикува предварително определените въпроси и други полета с данни на уебсайта на IMI.

33.

По отношение на пропорционалността, правният инструмент за IMI следва да уточнява, че предварително формулираните въпроси и други полета с данни трябва да са подходящи, съответни и да не са прекомерни. В допълнение ЕНОЗД има две конкретни препоръки по отношение на пропорционалността:

—

Изрично уточнение, че IMI не е предназначена да се използва редовно за проверки на произхода на специалисти и доставчици на услуги мигранти, а само в случай че приложимото законодателство позволява това, както и когато има основателни съмнения i) по отношение на истинността на информацията; предоставена от доставчика на услуги мигрант на компетентните органи в приемащата държава-членка; или ii) по отношение на неговото право да се установи или да упражнява професията в приемащата държава-членка.

—

С цел да се сведе до минимум ненужното предаване на чувствителни, но не винаги необходими данни, разпоредба, постановяваща, че когато не е абсолютно необходимо да се предава актуална информация за криминалното досие, заложените в IMI предварително определени въпроси и отговори не следва да включват искане за криминални досиета и следва да бъдат формулирани по различен начин, така че да сведат до минимум обмена на чувствителни данни. Например, може да е достатъчно за компетентните органи на приемащата държава-членка да знаят, че адвокат мигрант е правно регистриран и има добра репутация в асоциацията на юристите в неговата държава по произход, и няма нужда да знаят дали той е извършил пътно нарушение, регистрирано в криминалното му досие, ако това не му пречи да работи като адвокат в държавата по произход.

Член 3 — Съвместен контрол и разпределяне на отговорностите

34.

Разпределянето на отговорностите в член 3 от решението относно IMI е неясно и двусмислено. ЕНОЗД признава, че може да не е възможно в решението относно IMI да се посочи всяка отделна операция по обработка на данни и да се възложи отговорността за всяка от тях на Комисията или на определени компетентни органи в определена държава-членка. Въпреки това в решението относно IMI е трябвало да бъдат посочени поне някакви насоки по отношение на най-важните задължения по защита на личните данни на даден контролиращ орган.

35.

По-специално ЕНОЗД препоръчва в правен инструмент за IMI да се уточни, че:

—	всеки компетентен орган и координатор на IMI е контролиращ орган по отношение на неговата собствена дейност по обработка на данните като потребител на системата,

—	Комисията не е потребител, а оператор на системата и носи отговорност преди всичко за техническото функциониране, поддръжка и гарантиране на общата сигурност на системата, както и че

—	участниците в IMI поделят отговорността по отношение на разпоредбата за уведомяване и разпоредбата за право на достъп, възражения и поправки по начина, посочен в (новосъздадените) параграфи, както е обсъдено по-долу.

Уведомяване на субектите на данни

36.

ЕНОЗД препоръчва да се създаде нов параграф в правен инструмент за IMI, за да се разпределят отговорностите за уведомяване сред съвместните контролиращи органи, като се следва подхода на „пластове“. По-специално текстът следва да уточни следното:

—

Първо, на уебстраницата си, посветена на IMI, Комисията следва да помести изчерпателно уведомление за поверителност на личните данни, като включи всички точки в съответствие с изискванията на членове 10 и 11 на Регламент ЕО № 45/2001, на ясен и прост език. ЕНОЗД препоръчва уведомлението да се отнася не само за ограничените операции по обработка на Комисията във връзка с данни, до които има достъп (личните данни на потребителите на IMI), но също да представлява общо уведомяване за обмените на информация между компетентните органи в различните държави-членки, което е целта на базата данни.

—

Второ и в допълнение, всеки компетентен орган следва да помести уведомление за поверителност на своя уебсайт. Уведомлението за поверителност следва да включва препратка и връзка към уведомлението за поверителност на Комисията, както и допълнителни подробности, характерни за този конкретен орган или държава-членка. Всички характерни за дадена страна ограничения на правото на достъп или информация, например, трябва да бъдат ясно и подробно обяснени в тези уведомления. Разпоредбата за уведомяване може да бъде координирана от единственото бюро за връзка в рамките на компетентните органи в дадена страна.

—

Трето и последно, най-късно по време на качването на лични данни на уебсайта и ако няма приложимо ограничение, уведомяването трябва да се дава пряко на субектите на данни по начин, различен от уведомлението за поверителност на уебсайта. Една препоръчителна възможност е да се включи кратка отпратка към IMI и връзка към съответните уведомления за поверителност в интернет във всяка кореспонденция, която компетентните органи разменят със субекта на данни (обикновено доставчика на услуги или специалиста мигрант).

Права на достъп, възражение и поправка

37.

ЕНОЗД препоръчва също да се създаде нов параграф, с цел:

—	да се уточни до кого субектите на данни следва да адресират заявлението си за достъп, възражение или заявлението за поправка,

—	да се уточни кой компетентен орган ще бъде компетентен, за да взема решения по тези заявления, както и

—	да се обясни ясно каква е процедурата, в случай че субектът на данни подаде заявлението си до участник в IMI, който не е компетентен да взема решения по тези заявления.

38.

Освен това следва да се уточни, че Комисията може да предоставя достъп само до данни, до които самата Комисия има законен достъп. Следователно Комисията не е задължена да предоставя достъп до обмена на информация между компетентните органи. Ако въпреки това субект на данни се обърне към Комисията с подобно искане, Комисията трябва да насочи субектите на данни, без неоправдано забавяне, към органите, които имат достъп до информацията, като уведоми съответно субектите на данни.

Член 4 — Задържане на личните данни на субектите на данните при обмена на информация

39.	Член 4, параграф 1 от решението относно IMI предвижда данните да се съхраняват за срок от шест месеца като срок за „официалното приключване“ на обмена на информация.

40.

ЕНОЗД разбира, че компетентните органи може да имат нужда от известна гъвкавост при задържането на данните поради факта, че извън рамките на първоначалните въпроси и отговори, може да възникнат последващи въпроси между компетентните органи във връзка със същия случай. Действително, по време на подготовката на становището на Работната група по член 29 Комисията обясни, че административните процедури, в рамките на които може да са необходими обмени на информация, обикновено приключват до два месеца и че шестмесечният период на задържане има за цел да позволи гъвкавост във връзка с неочаквани забавяния.

41.

Като се има предвид това и въз основа на обясненията на Комисията, ЕНОЗД се съмнява, че има основателна причина данните да се съхраняват в IMI за още шест месеца след официалното приключване на обмена на информация. Следователно ЕНОЗД препоръчва шестмесечният краен срок за автоматично заличаване да се смята от датата, на която поискалият информация орган за пръв път влиза в контакт със съответния си партньор при всеки специфичен обмен на информация. Всъщност по-добрият подход би бил датата за автоматично заличаване да се насрочва според различния вид обмен на информация (като началото на крайния срок винаги се смята от началото на обмена). Например, докато шестмесечният период на задържане може да е подходящ за обмени на информация съгласно директивата относно професионалните квалификации, той може да не е непременно подходящ за други обмени на информация при бъдещото законодателство за вътрешния пазар.

42.

ЕНОЗД добавя също, че ако неговата препоръка не бъде взета под внимание, най-малкото следва да се изясни какво означава „официално приключване“ на обмен на информация. По-специално трябва да се осигури, че никакви данни не биха могли да останат в базата данни по-дълго, отколкото е необходимо само поради факта, че даден компетентен орган не е успял „да приключи случая“.

43.

Освен това ЕНОЗД препоръчва във втория параграф на член 4 логиката на заличаване-задържане да бъде обърната. Комисията следва във всички случаи да удовлетворява заявленията за заличаване в рамките на 10 работни дни, независимо дали другият компетентен орган в информационния обмен би искал да задържи или не информацията в IMI. Въпреки това следва да съществува автоматизиран механизъм за уведомяване на този друг компетентен орган, така че той да не загуби данните и да може, ако желае, да прехвърля или отпечатва информацията и да я съхранява за свои собствени цели извън IMI в съответствие със своите собствени правила за защита на данните. Десет дни изглеждат приемливо решение както за минимален, така и за максимален срок на уведомителния период. Комисията следва да може да заличава информация само преди изтичането на крайния срок от десет дни, ако и двата органа потвърдят желанието си за заличаване.

Мерки за сигурност

44.	ЕНОЗД препоръчва също да се уточни, че мерките за сигурност, независимо дали са предприети от Комисията или от компетентните органи, следва да са в съответствие с най-добрите практики в държавите-членки.

Съвместен надзор

45.

Тъй като обмените на информация в рамките на IMI са подчинени на многобройни национални закони за защита на данните, както и на надзора на многобройни национални органи по защита на данните (в допълнение на приложимостта на Регламент (ЕО) № 45/2001 и надзора на ЕНОЗД над някои аспекти на операциите по обработка), ЕНОЗД препоръчва правният инструмент за IMI да съдържа ясни разпоредби, улесняващи съвместния надзор над IMI от страна на различните органи по защита на данните. Съвместният надзор би могъл да следва модела на правните инструменти относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (8).

4. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

46.	ЕНОЗД подкрепя целите на Комисията за създаване на електронна система за обмен на информация и регламентиране на нейните аспекти за защита на данните.

47.

Решението относно IMI има нужда от солидно правно основание поради посочените по-горе причини. ЕНОЗД препоръчва Комисията да преразгледа това правно основание и да потърси решения за поправяне на недостатъците на избраното правно основание с възможен изход замяна на решението относно IMI с правен инструмент, който отговаря на изискването за правна сигурност.

48.

Като в основата си най-солидно решение, ЕНОЗД предлага да се проучи възможността за приемане, на равнище Съвет и Европейски парламент, на отделен правен инструмент за системата IMI, подобно на Шенгенската информационна система, визовата информационна система и други мащабни информационни бази данни.

49.	Друга възможност е да се проучи дали член 34 от директивата относно услугите и сходни разпоредби, които предстоят да бъдат приети във връзка с друго законодателство за вътрешния пазар, биха могли да осигурят необходимото правно основание.

50.

В допълнение становището предоставя редица предложения за включване на разпоредбите, регламентиращи аспектите на защита на данните на IMI, в нов правен инструмент, който да замени решението относно IMI съгласно посоченото по-горе, или при липса на подобен нов инструмент, те да бъдат включени в самото решение относно IMI след изменение на това решение.

51.

Много от предложенията могат вече да бъдат приложени на практика от участниците в IMI, без да се изменя решението. ЕНОЗД очаква Комисията да приеме предоставените в настоящото становище препоръки, доколкото е възможно, най-малкото на оперативно равнище, доколкото те засягат дейности на Комисията като участник в IMI.

52.	Тези препоръки са свързани с прозрачността и пропорционалността, съвместния контрол и разпределението на отговорностите, уведомяването на субектите на данни, правата на достъп, възражение и поправка, задържането на данни, мерките за сигурност и съвместния надзор.

Съставено в Брюксел на 22 февруари 2008 г.

Peter HUSTINX

Европейски надзорен орган по защита на данните

(1) Вж. точка 12 от настоящото становище.

(2) Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22).

(3) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).

(4) Становище № 7/2007 на Работната група по член 29 по въпросите на защита на данните във връзка с Информационната система на вътрешния пазар (IMI), WP 140.

(5) ОВ L 144, 30.4.2004 г., поправено в ОВ L 181, 18.5.2004 г., стр. 25.

(6) Вж. Бяла книга на Комисията за растежа, конкурентоспособността и заетостта (COM(93) 700).

(7) ОВ L 184, 29.12.2006 г., стр. 23.

(8) Вж. членове 44-46 на Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 381, 28.12.2006 г., стр. 4) и членове 60-62 от Решение 2007/533/ПВР от 12 юни 2007 г. на Съвета относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 205, 7.8.2007 г., стр. 63).

ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

25.10.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/8

Съобщение на комисията — Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза

(2008/C 270/02)

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Световната финансова криза се задълбочи значително и понастоящем оказва силно влияние върху банковия сектор в ЕС. Освен специфичните проблеми, свързани по-специално с пазара на ипотечни кредити и активите, обезпечени с ипотека, в САЩ или със загуби в резултат на изключително рисковани стратегии на отделни банки, през изминалите седмици се наблюдава общ спад на доверието в банковия сектор. Създалата се несигурност за кредитния риск на отделни финансови институции доведе до затишие на пазара на междубанкови заеми и вследствие на това достъпът до ликвидност постепенно стана по-труден за финансовите институции като цяло.

Настоящата ситуация излага на риск съществуването на отделни финансови институции с проблеми, които са в резултат на техния особен бизнес модел или бизнес практики, чиито слабости се проявяват и засилват поради кризата на финансовите пазари. За да могат такива институции да възвърнат дългосрочната си жизнеспособност вместо да бъдат ликвидирани, е необходимо сериозно преструктуриране на техните дейности. При преобладаващите обстоятелства кризата засяга и финансови институции, чието състояние е стабилно и чиито трудности произтичат основно от общите условия на пазара, които сериозно ограничиха достъпа до ликвидност. За постигането на дългосрочна жизнеспособност на тези институции може да се наложи преструктуриране, което не е толкова значително. Във всеки случай обаче мерките, взети от държавa-членкa в подкрепа на (някои) институции, действащи на нейния национален финансов пазар, могат да облагодетелстват тези институции в ущърб на други институции, които действат в същата или в други държави-членки.

На заседанието си на 7 октомври 2008 г. Съветът по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) прие заключения, в които се поема ангажиментът да се вземат всички необходими мерки за засилване на сигурността и стабилността на банковата система, за да се възстанови доверието и нормалното функциониране на финансовия сектор. Рекапитализацията на уязвими финансови институции, които са важни за системата, бе посочена като едно от средствата за осигуряване на подходяща защита на интересите на вложителите и стабилността на системата. Освен това бе договорено, че решението за публична намеса трябва да бъде взето на национално равнище, но при спазването на координирана рамка и въз основа на редица общи за ЕС принципи (1). По същия повод Комисията предложи в близко бъдеще да оповести насоки, очертаващи широката рамка, която да позволява бързо оценяване на съвместимостта на държавните помощи за рекапитализация и схемите за гарантиране и случаи на прилагане на такива схеми.

Предвид мащаба на кризата, която понастоящем излага на риск и стабилни банки, високата степен на интеграция и взаимозависимост на европейските финансови пазари и сериозните последици от потенциалния срив на важна за системата финансова институция, които допълнително ще изострят кризата, Комисията признава, че държавите-членки могат да сметнат за необходимо да вземат подходящи мерки за запазване на стабилността на финансовата система. Поради особения характер на настоящите проблеми във финансовия сектор може да се наложи обхватът на тези мерки да надхвърли стабилизирането на отделни финансови институции и да включи общи схеми.

Тъй като преобладаващите понастоящем изключителни обстоятелства трябва да бъдат надлежно взети предвид при прилагането на правилата за държавна помощ към мерките за справяне с кризата на финансовите пазари, Комисията трябва да се увери, че тези мерки не водят до излишно нарушаване на конкуренцията между действащи на пазара финансови институции или до разпространение на отрицателно въздействие върху други държави-членки. Целта на настоящото съобщение е да даде насоки относно критериите за съвместимост с Договора на общи схеми, на отделни случаи на прилагане на тези схеми, както и на конкретни случаи, които са важни за системата. При прилагането на тези критерии към взети от държавите-членки мерки Комисията ще действа с бързината, която е необходима за гарантиране на правна сигурност и за възстановяване на доверието във финансовите пазари.

2. ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Държавната помощ за отделни предприятия в затруднение се оценява по принцип съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора и Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (2) (наричани по-нататък „Насоки за оздравяване и преструктуриране“), които съдържат разбирането на Комисията на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за този тип помощи. Насоките за оздравяване и преструктуриране имат общо прилагане, като за финансовия сектор са предвидени някои специфични критерии.

7.	В допълнение, съгласно член 87, параграф 3, буква б) от Договора Комисията може да позволи държавна помощ „за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка“.

8.	Комисията потвърждава, че в съответствие със съдебната практика и нейната практика на вземане на решения (3) член 87, параграф 3, буква б) от Договора се нуждае от ограничително тълкуване на това какво може да се смята за сериозни затруднения в икономиката на държава-членка.

С оглед сериозността на настоящата криза на финансовите пазари и възможното й отражение върху цялата икономика на държавите-членки Комисията е на мнение, че при сегашните обстоятелства член 87, параграф 3, буква б) може да се използва като правно основание за мерки за помощ, взети за справяне с тази цялостна криза. Това се отнася, по-специално, за помощ, която се предоставя посредством обща схема, до която имат достъп няколко или всички финансови институции в държава-членка. Ако органите на държавата-членка, отговарящи за финансовата стабилност, заявят пред Комисията, че има опасност от такива сериозни затруднения, това ще бъде от особено значение за оценката на Комисията.

10.

При обстоятелства, изпълняващи критериите по член 87, параграф 3, буква б), не са изключени аd hoc намеси на държави-членки. При наличието както на схеми, така и на ad hoc намеси, оценяването на помощта следва да бъде извършено съгласно общите принципи, изложени в Насоките за оздравяване и преструктуриране, приети по силата на член 87, параграф 3, буква в) от Договора, но при сегашните обстоятелства може да се позволи одобряването на извънредни мерки като структурни намеси при спешни случаи, защита на правата на трети страни като кредитори и мерки за оздравяване, които може да продължат повече от 6 месеца.

11.

Необходимо е обаче да се подчертае, че горепосочените съображения предполагат, че използването на член 87, параграф 3, буква б) не може да бъде считано за правило в кризисни ситуации в други сектори при отсъствието на съпоставим риск относно непосредственото им отражение върху икономиката на държава-членка като цяло. Що се отнася до финансовия сектор, позоваването на тази разпоредба е възможно само при наистина изключителни обстоятелства, когато на опасност е изложено цялостното функциониране на финансовите пазари.

12.	Когато има сериозно затруднение в икономиката на държава-членка по смисъла на горепосоченото, може да се използва член 87, параграф 3, буква б), но не за неограничен период от време, а само докато кризисната ситуация обосновава неговото прилагане.

13.

Това поражда необходимостта всички общи схеми, създадени на тази основа, например под формата на схема за гарантиране или за рекапитализация, да бъдат редовно преразглеждани и приключени веднага щом икономическата ситуация в съответната държава-членка го позволява. Комисията признава, че в момента е невъзможно да се предвиди колко ще продължат настоящите изключителни проблеми на финансовите пазари и че може да се наложи с цел възстановяване на доверието да се даде знак за удължаване на една мярка докато кризата продължава, но същевременно смята, че за съвместимостта на всяка обща схема е необходимо държавата-членка да прави преглед най-малко на шест месеца и да докладва за резултатите от този преглед на Комисията.

14.

Освен това, Комисията е на мнение, че отношението към неликвидни, но иначе стабилни финансови институции при отсъствието на настоящите извънредни обстоятелства, следва да се разграничава от отношението към финансови институции, които имат вътрешни проблеми. В първия случай проблемите по отношение на жизнеспособността са външни и са свързани по-скоро с настоящата екстремна ситуация на финансовия пазар, отколкото с неефикасност или поемане на прекомерни рискове. В резултат на това нарушаването на конкуренцията, произтичащо от схеми, които подкрепят жизнеспособността на такива институции, нормално ще бъде по-ограничено и необходимото преструктуриране няма да бъде толкова значително. И обратно, други финансови институции, за които имат вероятност да понесат загуби, произтичащи например от неефикасност, слабо управление на активите и пасивите или рисковани стратегии, ще бъдат включени в нормалната рамка на помощ за оздравяване и ще се нуждаят по-специално от сериозно преструктуриране, както и от компенсаторни мерки с цел ограничаване на нарушаването на конкуренцията (4). Във всички случаи обаче, когато няма подходящи предпазни мерки, нарушаването на конкуренцията в резултат на прилагането на схеми за гарантиране или за рекапитализация може да бъде значително, тъй като тези схеми могат неправомерно да облагодетелстват получателите в ущърб на техни конкуренти или да влошат проблемите с ликвидността на финансови институции, разположени в други държави-членки.

15.

Освен това, в съответствие с общите принципи на правилата за държавна помощ от Договора, съгласно които предоставената помощ не трябва да надхвърля стриктния минимум, необходим за постигане на законната й цел, и нарушаването на конкуренцията трябва да се избегне или да се сведе до минимум доколкото е възможно, и като надлежно се вземат предвид настоящите обстоятелства, всички общи мерки за подкрепа трябва:

—	да бъдат добре насочени, за да могат да постигнат по ефективен начин целта за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката,

—	да бъдат пропорционални на съответното предизвикателство, като не надхвърлят необходимото за постигане на този ефект, и

—	да бъдат планирани така, че разпространението на отрицателно въздействие върху конкурентите, други сектори и други държави-членки да бъде сведено до минимум.

16.

Спазването на тези критерии в съответствие с правилата за държавна помощ и основните свободи, съдържащи се в Договора, включително принципа за недискриминация, е необходимо, за да се запази правилното функциониране на вътрешния пазар. При изготвянето на своята оценка Комисията ще вземе предвид следните критерии, за да вземе решение за съвместимостта на изброените по-долу мерки за държавна помощ.

3. ГАРАНЦИИ, ОБЕЗПЕЧАВАЩИ ПАСИВИТЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ИНСТИТУЦИИ

17.

Изложените по-горе принципи са изразени посредством следните съображения по отношение на схемите за гарантиране, защитаващи пасиви и установени посредством декларация, законодателство или договорен режим, като това означава, че тези съображения са от общ характер и е необходимо да бъдат адаптирани към специалните обстоятелства на всеки отделен случай.

Допустимост на схема за гарантиране

18.

Конкуренцията може да бъде значително нарушена, ако някои участници на пазара са изключени от предоставяната от гаранцията полза. Критериите за допустимост на финансови институции до обезпечаване посредством такава гаранция трябва да бъдат обективни, надлежно да вземат предвид ролята на институциите в съответната банкова система и цялата икономика и да бъдат недискриминационни, за да се избегне неправомерно нарушаване на съседни пазари и на вътрешния пазар като цяло. В резултат на прилагането на принципа на недискриминация въз основа на националност всички институции, които са регистрирани в съответната държава-членка, включително дъщерните дружества, и развиват значителни дейности в тази държава-членка, следва да бъдат включени в схемата.

Материален обхват на гаранцията — видове обезпечени пасиви

19.

При настоящите изключителни обстоятелства може да бъде необходимо вложителите във финансовите институции да бъдат уверени, че няма да понесат загуби, за да се ограничи вероятността от сривове на банки и прекомерното разпространение на отрицателни въздействия върху стабилни банки. Следователно по принцип в контекста на цялостна криза общите гаранции, защитаващи влогове на дребни вложители (и дългове на клиенти на дребно), могат да бъдат законосъобразен елемент от публичната политика в отговор на кризата.

20.

Що се отнася до гаранциите, надхвърлящи депозитите на дребно, изборът на видовете дългове и пасиви, които са покрити, трябва да бъде насочен, доколкото това е осъществимо, към специфичния източник на трудности и ограничен до това, което може да се смята за необходимо за справяне със съответните аспекти на настоящата финансова криза, тъй като в противен случай гаранциите могат да забавят нужния процес на адаптиране и да породят вреден морален риск (5).

21.

В резултат на прилагането на този принцип спирането на междубанковите заеми, дължащо се на спад в доверието между финансовите институции, може също да обоснове гарантирането на някои видове корпоративни депозити и дори на краткосрочни и средносрочни дългови инструменти, дотолкова доколкото тези пасиви не са защитени по адекватен начин посредством съществуващи договорености между инвеститорите или с други средства (6).

22.	За включването в обхвата на една гаранция и на други видове дългове извън този относително широк обхват ще е необходимо да се извърши по-внимателно проучване, което да обоснове това включване.

23.

По принцип тези гаранции не следва да включват подчинен дълг (капитал от втори ред), нито недискриминационно обезпечаване на всички пасиви, тъй като това би довело просто до защита на интересите на акционери и на други инвеститори в рисков капитал. Ако такъв дълг бъде обезпечен и по този начин се позволи разширяване на капитала и следователно на отпускането на заеми, може да се окаже необходимо да се наложат специфични ограничения.

Времеви обхват на схемата за гарантиране

24.

Продължителността и обхватът на всяка схема за гарантиране, надхвърляща схемите за гарантиране на депозити на дребно, трябва да бъдат ограничени до необходимия минимум. В съответствие с изложените по-горе общи принципи и като отчита непредвидимата към настоящия момент продължителност на сериозните слабости във функционирането на финансовите пазари, Комисията е на мнение, че извършването от страна на държавата-членка на преглед на всеки шест месеца, който включва обосновка за продължаващото прилагане на схемата и потенциала за адаптиране в отговор на развитието на ситуацията на финансовите пазари, е необходим елемент за съвместимостта на всяка обща схема. Резултатите от този преглед трябва да бъдат представяни на Комисията. При условие че се гарантира извършването на такъв редовен преглед, одобрението на схемата може да обхваща по принцип период, чиято продължителност надхвърля шест месеца и стига до две години. С одобрение на Комисията продължителността на схемата може да бъде удължена, ако кризата на финансовите пазари изисква това. Ако схемата позволява гаранциите да продължат да обезпечават съответния дълг до датата на падежа, която е след изтичането на периода на издаване съгласно схемата, ще бъдат необходими допълнителни предпазни мерки, за да се предотврати прекомерно нарушаване на конкуренцията. Тази защита може да включва по-къс период на издаване от позволения по принцип период съгласно настоящото съобщение, възпиращи ценови условия и подходящи количествени ограничения за обезпечения дълг.

Ограничена до минимум помощ — вноска на частния сектор

25.

При прилагане на общия принцип за държавната помощ, съгласно който размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат ограничени до необходимия минимум, държавите-членки трябва да предприемат подходящи стъпки, за да осигурят значителна вноска от получателите и/или от сектора по отношение на разходите за гаранцията и, при необходимост, по отношение на разходите за държавна намеса, ако гаранцията трябва да бъде изтеглена.

26.

Точният начин на изчисляване и състав на тази вноска зависят от особените обстоятелства. Комисията е на мнение, че едно подходящо съчетание на няколко или на всички от следните елементи (7) ще отговори на изискването помощта да бъде минимална:

—

схемата за гарантиране трябва да се основава на адекватно възнаграждение от финансовите институции получатели поотделно и/или от финансовия сектор като цяло (8). Като се има предвид колко трудно е да се определи пазарната стойност за гаранции от такъв характер и мащаб при липсата на съпоставим показател и като се вземат под внимание потенциалните трудности на получателите при сегашните обстоятелства да поемат сумите, с които може да бъдат таксувани, таксите за осигуряване на средства за схемата следва да се доближават възможно най-много до това, което би могло да се смята за пазарна цена. Важен принос за пропорционалността на мярката ще имат подходящи ценови механизми, отразяващи различната степен на рисковете и различните кредитни профили и нужди на получателите,

—

ако гаранцията трябва да бъде активирана, значителната вноска на частния сектор може да се състои в обезпечаване на поне значителна част от неуредените пасиви на предприятието получател (ако то продължи да съществува) или на сектора, като намесата на държавата-членка се ограничава до суми, надхвърлящи тази вноска,

—

Комисията признава, че е възможно получателите да не са в състояние да платят незабавно подходящо възнаграждение в неговия пълен размер. Следователно за допълване или частична замяна на предходните елементи държавите-членки могат да предвидят клауза за връщане на средства/връщане към по-добро финансово състояние, съгласно която получателите трябва да платят допълнителна сума за учредяването на гаранцията като такава (в случай че не трябва да бъде активирана) или да възстановят поне част от сумите, платени от държавата-членка по гаранцията, (в случай че е необходимо да бъде изтеглена) веднага щом бъдат в състояние да направят това.

Избягване на неоправдано нарушаване на конкуренцията

27.

Като се имат предвид присъщите рискове, че всяка схема за гарантиране може да има отрицателен ефект върху банките, които не се възползват от нея, включително банки в други държави-членки, системата трябва да включва подходящи механизми за свеждане до минимум на такова нарушаване и на потенциални злоупотреби със създаденото чрез държавната гаранция привилегировано положение на получателите. Такива предпазни мерки са важни също така за избягване на моралния риск и следва да включват подходящо съчетание на няколко или на всички от следните елементи (9):

—

ограничения в поведението, които гарантират, че финансовите институции, които са получатели, не участват в агресивно разширяване в контекста на гаранцията в ущърб на конкуренти, които нямат такава защита. Това може да бъде постигнато например чрез:

—	налагане на ограничения върху търговското поведение, като реклама, посочваща гарантирания статут на банката получател, и ценообразуване, или на ограничения върху разширяването на дейността, например чрез въвеждане на горна граница на пазарния дял (10),

—	налагане на ограничения по отношение на размера на баланса на институциите получатели във връзка с подходящ показател (например брутен вътрешен продукт или ръст на паричния пазар (11)),

—	налагане на забрана на поведение, което би било несъвместимо с целта на гаранцията като такава, например обратно изкупуване на акции от финансови институции получатели или издаване на нови стокови опции за управление,

—	подходящи разпоредби, които ще позволят на съответната държава-членка да наложи тези ограничения върху поведението, включително санкция, при която в случай на неспазване на условията финансовата институция получател губи предоставената й чрез гаранцията защита.

Последващи действия посредством мерки за адаптиране

28.

Комисията е на мнение, че за да се избегне нарушаване на конкуренцията във възможно най-голяма степен, е необходимо общата схема за гарантиране да бъде възприемана като временна мярка при спешни ситуации, предназначена да се справи с обострените симптоми на настоящата криза на финансовите пазари. По правило такива мерки не могат да бъдат цялостен отговор на първопричините за тази криза, свързана със структурни недостатъци във функционирането на организацията на финансовите пазари или със специфични проблеми на отделни финансови институции или с комбинация от двете.

29.	Следователно е нужно схемата за гарантиране да бъде своевременно съпътствана от необходими мерки за адаптиране за сектора като цяло и/или от преструктуриране или ликвидиране на отделни получатели, по-специално за тези, за които гаранцията трябва да бъде изтеглена.

Прилагане на схемата към отделни случаи

30.

Когато схемата за гарантиране трябва да бъде използвана в полза на отделни финансови институции, належащо е тази мярка за спешно оздравяване, насочена към укрепване на институцията в неплатежоспособност и създаваща допълнително нарушаване на конкуренцията освен нарушаването в резултат на общото въвеждане на схемата, да бъде последвана от подходящи действия за преструктуриране или ликвидиране на получателя веднага щом ситуацията на финансовите пазари го позволява. От това следва изискването да се направи уведомление за план за преструктуриране или ликвидиране за получатели на плащания по силата на гаранцията, като съответствието на този план с правилата за държавна помощ ще бъде оценено от Комисията отделно (12).

31.

При оценяването на плана за преструктуриране Комисията ще се ръководи от следните изисквания:

—	да постига възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на съответната финансова институция,

—	да гарантира, че помощта се запазва на минимално равнище и че има значително частно участие в разходите за преструктуриране,

—	да гарантира, че няма неоправдано нарушаване на конкуренцията и необосновани ползи, произтичащи от активиране на гаранцията.

32.

При това оценяване Комисията може да използва опита, придобит при прилагането на правилата за държавна помощ към финансови институции в миналото, като отчита особените характеристики на криза, която е достигнала размер, при който може да бъде определена като сериозни затруднения в икономиката на държави-членки.

33.

Също така Комисията ще вземе предвид разграничението между мерки за помощ, необходими изключително за справяне с изпитваните понастоящем затруднения при достъпа до ликвидност от страна на иначе стабилна финансова институция, и подпомагане, предоставяно на получатели, които имат и структурни проблеми с платежоспособността, свързани например с техния особен бизнес модел или инвестиционна стратегия. По принцип подпомагането на втората категория получатели може да предизвика по-голямо безпокойство.

4. РЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ НА ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ

34.

Втора всеобхватна мярка в отговор на настоящата финансова криза може да бъде създаването на схема за рекапитализация, която ще бъде използвана за подпомагане на финансови институции, които по принцип са стабилни, но могат да изпитат затруднения поради извънредните условия на финансовите пазари. Целта ще бъде да се предоставят публични средства с цел пряко укрепване на капиталовата база на финансовите институции или улесняване на инжектирането на частен капитал чрез други средства, така че да се предотврати цялостното разпространение на отрицателно въздействие.

35.

По принцип изложените по-горе съображения по отношение на общите схеми за гарантиране се прилагат mutatis mutandis и към схемите за рекапитализация. Това се отнася за:

—	обективните и недискриминационни критерии за допустимост,

—	времевия обхват на схемата,

—	ограничаване на помощта до необходимия минимум,

—

необходимостта от предпазни мерки срещу възможни злоупотреби и неоправдано нарушаване на конкуренцията, като се има предвид, че необратимият характер на инжектирането на капитали създава нуждата от включване в схемата на разпоредби, които позволяват на държавата-членка да осъществява мониторинг и да следи за спазването на тези предпазни мерки и, когато е целесъобразно, да предприема действия за избягване на неоправдано нарушаване на конкуренцията на по-късен етап (13), и

—

изискването рекапитализацията като спешна мярка за подпомагане на финансовата институция по време на кризата да бъде последвана от план за преструктуриране на получателя, който ще бъде разгледан от Комисията отделно, като се вземат предвид разграничението между иначе стабилни финансови институции, засегнати единствено от настоящите ограничения на достъпа до ликвидност, и получатели, които страдат и от повече структурни проблеми с платежоспособността, свързани например с техния особен бизнес модел или инвестиционна стратегия, и ефектът от това разграничение върху необходимостта от преструктуриране.

36.	Особеният характер на една мярка за рекапитализация поражда следните съображения.

37.

Допустимостта следва да се основава на обективни критерии като необходимостта от постигане на достатъчно равнище на капитализация при спазване на изискванията за платежоспособност, които не водят до неоправдано дискриминационно отношение. Оценяването на нуждата от подпомагане от страна на органите за финансов надзор би било положителен елемент.

38.

Инжектирането на капитали трябва да бъде ограничено до необходимия минимум и следва да не позволява на получателя да го използва за предприемане на агресивни търговски стратегии, за разширяване на дейностите си или за други цели, които предполагат неоправдано нарушаване на конкуренцията. В този контекст поддържането на по-строги минимални изисквания по отношение на платежоспособността и/или ограничаването до общия размер на баланса на финансовата институция ще бъдат оценени положително. Предвид настоящата криза получателите следва да допринасят възможно най-много чрез свои собствени средства, включително частно участие (14).

39.

Капиталовите интервенции във финансови институции трябва да бъдат извършвани при условия, които свеждат размера на помощта до минимум. Според избрания инструмент (например акции, варанти, подчинен капитал, …) съответната държава-членка следва по принцип да получи права, чиято стойност съответства на нейната вноска за рекапитализацията. Емисионната цена на новите акции трябва да бъде определена на базата на оценка, ориентирана към пазара. За да се гарантира, че публичното подпомагане се предоставя единствено в замяна на подходящо съответствие, положително ще се гледа на инструменти като привилегировани акции с адекватно възнаграждение. Като друга възможност трябва да се обмисли въвеждането на механизми за връщане на средства или клаузи за връщане към по-добро финансово състояние.

40.

Подобни съображения ще се отнасят и за други мерки и схеми, чиято цел е проблемът да бъде решен от гледна точка на активите на финансовите институции и които ще допринесат за по-строги изисквания към капитала на институциите. По-специално, когато държава-членка купува или разменя активи, тя трябва да прави това при оценка, която отразява скритите им рискове, без неоправдана дискриминация по отношение на продавачите.

41.	Одобряването на схемата за помощ не освобождава държавите-членки от задължението да представят доклад до Комисията относно използването на схемата на всеки шест месеца и индивидуални планове за предприятията получатели в срок от шест месеца от датата на намесата (15).

42.

Както при схемите за гарантиране, но като има предвид присъщия необратим характер на мерките за рекапитализация, Комисията ще изготви своя оценка на тези планове по начин, който да гарантира съгласуваността на общите резултати от рекапитализацията по схемата с резултатите от мярка за рекапитализация, взета извън такава схема, съгласно принципите в Насоките за оздравяване и преструктуриране, като вземе под внимание особените характеристики на една цялостна криза на финансовите пазари.

5. КОНТРОЛИРАНО ЛИКВИДИРАНЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ

43.

В контекста на настоящата финансова криза държавите-членки могат също така да поискат да извършат контролирано ликвидиране на определени финансови институции, попадащи в обхвата на тяхната юрисдикция. Такова контролирано ликвидиране, което е възможно да се извърши заедно с внасяне на публични средства, може да се използва в отделни случаи като втори етап след помощ за оздравяване за отделна финансова институция, когато стане ясно, че тази институция не може да бъде успешно преструктурирана, или като самостоятелно действие. Контролираното ликвидиране може да бъде също така елемент от обща схема за гарантиране, например когато държава-членка реши да започне ликвидиране на финансовите институции, за които е необходимо да бъде активирана гаранцията.

44.	Оценяването на такава схема и на отделни мерки за ликвидиране, взети по силата на такава схема, също се извършва mutatis mutandis съгласно същите насоки, изложени по-горе за схемите за гарантиране.

45.	Особеният характер на една мярка за ликвидиране поражда следните съображения.

46.	В контекста на ликвидирането трябва да се обърне специално внимание за свеждане на моралния риск до минимум, а именно посредством изключването на акционери и евентуално на някои типове кредитори от получаване на полза от каквато и да било помощ в контекста на процедура по контролирано ликвидиране.

47.

За да се избегне неоправдано нарушаване на конкуренцията, етапът на ликвидиране следва да бъде ограничен до минималния период, необходим за доброто протичане на ликвидирането. Докато финансовата институция получател продължава да функционира, тя следва да не предприема нови дейности, а просто да продължи съществуващите. Лицензът за банкова дейност следва да бъде отнет възможно най-скоро.

48.

Като се гарантира, че размерът на помощта се задържа на минималното равнище, което е нужно предвид преследваната цел, необходимо е да се вземе предвид, че за защитата на финансовата стабилност при настоящата финансова криза може да се наложи възстановяването на средствата на някои кредитори на ликвидираната банка да стане посредством мерки за помощ. При избора на критериите за подбор на типовете пасиви за тази цел трябва да се спазват същите правила както при пасивите, обезпечени от схема за гарантиране.

49.

За да се гарантира, че не се предоставя помощ на купувачите на финансовата институция или на части от нея, нито на продадените субекти, важно е да се спазват някои условия при продажбата. При определяне на потенциалното съществуване на помощ Комисията ще вземе предвид следните критерии:

—	процесът на продажба следва да бъде открит и недискриминационен,

—	продажбата следва да се извършва при пазарни условия,

—	финансовата институция или правителството, в зависимост от избраната структура, следва да повиши до възможно най-високото равнище продажната цена на съответните активи и пасиви,

—	ако е необходимо да се предостави помощ за стопанската дейност, която ще бъде продадена, това ще подлежи на отделно оценяване съгласно принципите на Насоките за оздравяване и преструктуриране.

50.	Когато при прилагането на тези критерии бъде установено, че е предоставена помощ на купувачи или на продадени субекти, съвместимостта на тази помощ трябва да бъде оценена отделно.

6. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДРУГИ ФОРМИ НА ПОДКРЕПА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЛИКВИДНОСТ

51.

За да се справят със сериозните проблеми, свързани с ликвидността, на някои финансови институции, държавите-членки могат да поискат схемите за гарантиране или за рекапитализация да бъдат съпътствани от допълнителни форми на подкрепа за осигуряване на ликвидност, при които се предоставят публични средства (включително средства от централната банка). Комисията вече поясни, че когато държава-членка/централна банка реагира на банкова криза не с избирателни мерки в полза на отделни банки, а с общи мерки, които са на разположение на всички съпоставими участници на пазара (например отпускане на заеми на целия пазар при равни условия), такива общи мерки често са извън обхвата на правилата за държавна помощ и не е необходимо Комисията да бъде уведомявана за тях. Комисията смята например, че дейностите на централните банки, свързани с паричната политика, като операции на открития пазар и ликвидни улеснения, не се обхващат от правилата за държавна помощ. Може да бъде установено, че при специални обстоятелства специализираната подкрепа за специфична финансова институция не представлява държавна помощ. Комисията смята (16), че в такъв случай може да се установи, че предоставянето на средства от централната банка на финансовата институция не представлява държавна помощ, ако са изпълнени редица условия като:

—	финансовата институция е платежоспособна към момента на осигуряването на ликвидност и това осигуряване на ликвидност не е част от по-голям пакет от помощи,

—	механизмът е изцяло обезпечен от допълнителна гаранция, към която се прилагат намаления в зависимост от нейния характер и пазарна стойност,

—	централната банка налага наказателна лихва на получателя,

—	мярката се взема по инициатива на централната банка и, по-специално, не е подкрепена от никаква насрещна гаранция от държавата.

52.

Комисията е на мнение, че при настоящите извънредни обстоятелства за съвместима може да се определи схема за подкрепа на ликвидността от публични източници (включително централната банка), когато такава схема представлява помощ, съгласно принципите на Насоките за оздравяване и преструктуриране. При условие че на всеки шест месеца се извършва редовен преглед на такава схема за ликвидност (17), одобрението на схемата може да обхваща по принцип период, чиято продължителност надхвърля шест месеца и стига до две години. С одобрение на Комисията продължителността на схемата може да бъде удължена, в случай че кризата на финансовите пазари изисква това.

7. БЪРЗО ОБРАБОТВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНИЯ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

53.

При прилагането на правилата за държавна помощ по отношение на разгледаните в настоящото съобщение мерки по начин, който взема предвид преобладаващите условия на финансовите пазари, Комисията в сътрудничество с държавите-членки следва да гарантира, че мерките постигат своята цел и че свързаното с тях нарушаване на конкуренцията както в държавите-членки, така и между тях, е сведено до минимум. За да се улесни това сътрудничество и за да могат държавите-членки и трети страни да получат необходимата правна сигурност за съвместимостта на предприетите мерки с Договора (която е важен елемент от възстановяването на доверието на пазарите), от първостепенно значение е държавите-членки да уведомяват Комисията за своите намерения и за планове за въвеждането на такива мерки възможно най-рано и подробно и във всеки случай преди мярката да бъде задействана. Комисията е предприела целесъобразни действия, за да осигури бързото приемане на решения при цялостно уведомяване, при необходимост дори в срок от 24 часа или в рамките на един уикенд.

(1) В заключенията на Съвета ЕКОФИН се изброяват следните принципи:

—	намесите следва да бъдат своевременни и подкрепата — по принцип временна,

—	държавите-членки ще осигурят защита на интересите на данъкоплатците,

—	съществуващите акционери следва да поемат последиците от намесата,

—	държавите-членки следва да бъдат в състояние да извършат промяна в управлението,

—	управлението следва да не запазва неоправдани привилегии — правителствата може inter alia да разполагат с правомощия за намеса в размера на възнаграждението,

—	законовите интереси на конкурентите трябва да бъдат защитени, особено посредством правилата за държавна помощ,

—	разпространението на отрицателно въздействие следва да се избягва.

(2) ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2.

(3) Ср. по принцип съединени дела T-132/96 и T-143/96 Freistaat Sachsen и Volkswagen AG/ Комисия [1999] Сб. II-3663, параграф 167. Потвърдено в Решение 98/490/ЕО на Комисията по дело C 47/96, Crédit Lyonnais (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 28), точка 10.1, Решение 2005/345/ЕО на Комисията по дело C 28/02 Bankgesellschaft Berlin (ОВ L 116, 4.5.2005 г., стр. 1), точки 153 et seq и Решение 2008/263/ЕО на Комисията по дело C 50/06 BAWAG (ОВ L 83, 26.3.2008 г., стр. 7), точка 166. Вж. решение на Комисията по дело NN 70/07, Northern Rock (ОВ C 43, 16.2.2008 г., стр. 1), решение на Комисията по дело NN 25/08, Rescue aid to WestLB (ОВ C 189, 26.7.2008 г., стр. 3), решение на Комисията от 4 юни 2008 г. по дело C 9/08 SachsenLB, още непубликувано.

(4) Това означава, че точният характер и момент на преструктурирането, което ще бъде извършено, може да зависят от настоящата нестабилност на финансовите пазари.

(5) Ограничаването на размера на гаранцията, която се предоставя, по възможност в зависимост от размера на баланса на получателя, може също да бъде елемент, който запазва пропорционалността на схемата в това отношение.

(6) Като например обезпечени облигации и дългове и депозити с допълнителна гаранция под формата на държавни облигации или обезпечени облигации.

(7) Това е неизчерпателен списък на инструментите, които допринасят за постигане на целта помощта да бъде минимална.

(8) Например посредством сдружаване на частни банки.

(9) Това е неизчерпателен списък на инструментите, които допринасят за постигане на целта за избягване на неоправдано нарушаване на конкуренцията.

(10) Задържането на печалби с цел осигуряване на подходяща рекапитализация също може да бъде разглеждано в този контекст.

(11) Като се запазва наличието на кредитиране за икономиката, по-специално при рецесия.

(12) По принцип Комисията смята, че при плащания, които трябва да бъдат извършени на финансова институция получател, плащането трябва да бъде последвано в срок от шест месеца от план за преструктуриране или план за ликвидиране в зависимост от обстоятелствата. За да се улесни работата на държавите-членки и на Комисията, Комисията ще бъде подготвена да разглежда групирани уведомления за подобни случаи на преструктуриране/ликвидиране. Комисията може да реши, че няма нужда от предаване на план при класическо ликвидиране на институция или ако размерът на институцията е незначителен.

(13) Съгласно принципите на Насоките за оздравяване и преструктуриране.

(14) Може да се окаже необходимо първоначалната разпоредба относно вноска в определен размер да бъде допълнена от разпоредби, даващи възможност за разпореждане на допълнителна вноска на по-късен етап.

(15) За да се улесни работата на държавите-членки и на Комисията, Комисията ще бъде подготвена да разглежда групирани уведомления за подобни случаи на преструктуриране. Комисията може също така да реши, че няма нужда от предаване на план, свързан само с ликвидиране на институцията, или ако размерът на остатъчната стопанска дейност е незначителен.

(16) Вж. например Northern Rock (ОВ C 43, 16.2.2008 г., стр. 1).

(17) Към този преглед се прилагат принципите, изложени в точка 24.

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЩАТА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА

25.10.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/26

Известие за започване на преразглеждане с оглед изтичане срока на действие на антидъмпинговите мерки относно вноса на етаноламини с произход от Съединените американски щати

(2008/C 270/12)

След публикуването на известието за предстоящото изтичане на срока на действие (1) на антидъмпинговите мерки за вноса на етаноламини с произход от Съединените американски щати („разглеждана държава“), Комисията получи искане за преразглеждане съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност („основен регламент“) (2).

1. Искане за преразглеждане

Искането е подадено на 25 юли 2008 г. от следните производители на Общността — BASF SE/AG, INEOS Oxide Ltd, Sasol Germany GmbH, Akzo Nobel Functional Chemicals AB („заявителите“), съставляващи основен дял, в настоящия случай повече от 50 %, от цялото производство на етаноламини в Общността.

2. Продукт

Разглежданият продукт са етаноламини с произход от Съединените американски щати („разглеждан продукт“), понастоящем класифициран по кодове по КН ex 2922 11 00, ex 2922 12 00 и 2922 13 10. Кодовете по КН са посочени само за информация.

3. Съществуващи мерки

Мярката, която е в сила понастоящем, е окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1583/2006 на Съвета (3).

4. Основания за преразглеждането

Искането се основава на факта, че изтичането на действието на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата за промишлеността на Общността.

Твърдението за продължаване на дъмпинга се основава на сравнение между нормалната стойност, установена въз основа на цените на вътрешния пазар, и експортните цени на разглеждания продукт в Общността.

На тази основа изчисленият дъмпингов марж е значителен.

Заявителят твърди също така, че има вероятност от продължаване на дъмпинга, нанасящ вреди. В тази връзка, заявителят представя доказателства, че ако се допусне отпадането на мерките, равнището на настоящия внос на разглеждания продукт по всяка вероятност ще се увеличи, поради съществуването на неизползван капацитет в разглежданата страна.

Твърди се също така, че потокът на вноса на разглеждания продукт вероятно ще се увеличи поради мерките в сила на традиционните пазари, различни от ЕС (т.е. Азия, Южна Америка). Всичко това може да доведе до пренасочване на износа от други трети страни към Общността.

Освен това заявителят твърди, че подобрената ситуация по отношение на вредата се дължи главно на съществуването на мерките и че всяко повторение на значителен внос при дъмпингови цени от разглежданата страна вероятно ще доведе до повторение на вредата за промишлеността на Общността, ако се допусне отпадане на мерките.

5. Процедура

Като установи, след обсъждане с Консултативния комитет, че съществуват достатъчно доказателства за започване на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие, с настоящото Комисията започва преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент.

5.1. Процедура за определяне на вероятността от дъмпинг и вреда

Разследването ще определи дали е вероятно изтичането на срока на действие на мерките да доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата.

а) Въпросници

С цел да получи информацията, която счита за необходима за разследването, Комисията ще изпрати въпросници до производителите в Общността, както и на всяко сдружение на производители в Общността, на износителите/производителите в Съединените американски щати, на всяко сдружение на износители/производители, на вносителите, на всяко известно сдружение на вносители, както и на органите на разглежданата държава износител.

б) Събиране на информация и провеждане на изслушвания

Всички заинтересовани страни се приканват да изложат становищата си и да предоставят, освен попълнения въпросник, допълнителна информация, както и да представят доказателства в нейна подкрепа. Тази информация и доказателствата в нейна подкрепа трябва да бъдат получени от Комисията в рамките на срока, посочен в точка 6, буква б).

Наред с това Комисията може да изслуша заинтересованите страни, при условие че отправят искане, от което е видно, че са налице специални основания да бъдат изслушани. Искането трябва да бъде направено в рамките на срока, определен в точка 6, буква в).

5.2. Процедура за оценка на интереса на Общността

В съответствие с член 21 от основния регламент и в случай, че вероятността за продължаване или повторение на дъмпинга и на последващите вреди се потвърди, ще бъде решено дали оставането в сила на антидъмпинговите мерки не би било против интереса на Общността. По тази причина Комисията може да изпрати въпросници на известните представители на промишлеността на Общността, вносителите, техните представителни сдружения, представителните ползватели и представителните организации на потребителите. Тези страни, включително неизвестните на Комисията, могат, при условие че докажат съществуването на обективна връзка между дейността си и разглеждания продукт, да заявят своя интерес и да предоставят информация на Комисията в рамките на сроковете, посочени в точка 6, буква б). Страните, действали съобразно предходното изречение, могат да поискат изслушване, като посочат специалните основания, поради които следва да бъдат изслушани, в рамките на срока, посочен в точка 6, буква в). Следва да се отбележи, че всяка информация, предоставена съгласно член 21 от основния регламент, ще бъде взета предвид, единствено ако е подкрепена с конкретни доказателства в момента на подаването ѝ.

6. Срокове

а) За да направят страните заявка за въпросник или други формуляри за заявления

Всички заинтересовани страни, които не са сътрудничили при разследването, довело до мерките, предмет на настоящото преразглеждане, следва да поискат въпросник или друг формуляр за заявление колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от 15 дни след публикуването на настоящото известие в Официален вестник на Европейския съюз.

б) За да заявят страните своя интерес, да предоставят попълнен въпросник и всякаква друга информация

За да се вземат предвид техните изложения по време на разследването, всички заинтересовани страни трябва да заявят своя интерес, като се свържат с Комисията, да изложат становищата си и да предадат попълнените въпросници или друга информация в срок от 40 дни от датата на публикуване на настоящото известие в Официален вестник на Европейския съюз освен ако не е посочено друго. Обръща се внимание на факта, че възможността за упражняване на повечето процедурни права, определени в основния регламент, е в зависимост от това дали страната е заявила своя интерес в рамките на горепосочения срок.

в) Изслушвания

Всички заинтересовани страни могат също да поискат да бъдат изслушани от Комисията в същия 40-дневен срок.

7. Писмени заявления, попълнен въпросник и кореспонденция

Всички изявления и искания, направени от заинтересованите страни, трябва да бъдат в писмен вид (не в електронен формат, освен ако не е посочено друго) и трябва да съдържат име, адрес, електронен адрес, номер на телефон и на факс на заинтересованата страна. Всички писмени заявления, включително информацията, изискана в настоящото известие, отговорите на въпросника и кореспонденцията, предоставени от заинтересованите страни като поверителна информация, трябва да бъдат означени със „За ограничено ползване“ (4) и трябва да бъдат съпроводени от неповерителна версия, която да бъде обозначена със „За справка на заинтересованите страни“ в съответствие с член 19, параграф 2 от основния регламент.

Адрес на Комисията за кореспонденция:

European Commission

Directorate General for Trade

Directorate H

Office: N 105 4/92

B-1049 Brussels

Факс (32-2) 295 65 05

8. Неоказване на съдействие

В случай че заинтересована страна откаже достъп или не предостави в срок необходимата информация, или значително възпрепятства разследването, в съответствие с член 18 от основния регламент могат да бъдат направени положителни или отрицателни констатации въз основа на наличните факти.

Ако се установи, че дадена заинтересована страна е предоставила невярна или подвеждаща информация, тя се изключва и в съответствие с член 18 от основния регламент могат да се използват наличните факти. Ако дадена заинтересована страна отказва съдействие или оказва само частично съдействие и бъдат използвани наличните факти, резултатът от разследването за такава страна би могъл да бъде по-малко благоприятен от този, ако тя би сътрудничила.

9. График на разследването

Съгласно член 11, параграф 5 от основния регламент разследването ще бъде приключено в срок от 15 месеца от датата на публикуване на настоящото известие в Официален вестник на Европейския съюз.

10. Възможност за подаване на заявление за преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент

Настоящото преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие е предприето в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 2 от основния регламент и поради тази причина заключенията, направени в него, няма да доведат до промяна на равнището на съществуващите мерки, а ще доведат до тяхната отмяна или оставане в сила в съответствие с член 11, параграф 6 от основния регламент.

Ако някоя от страните по процедурата счита, че има основание за преразглеждане на равнището на мерките с оглед на възможната му промяна (т.е. неговото повишаване или намаляване), тази страна може да поиска преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент.

Страните, желаещи да поискат такова преразглеждане, което би се провело независимо от преразглеждането с оглед изтичането на срока на действие, споменато в настоящото известие, могат да се обърнат към Комисията на горепосочения адрес.

11. Обработка на личните данни

Следва да се има предвид, че с всички лични данни, събрани по време на настоящото разследване, ще се борави в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (5).

12. Служител по изслушването

Следва да се има предвид също така, че ако заинтересованите страни смятат, че срещат трудности при упражняването на правото си на защита, те могат да поискат намесата на служителя по изслушванията на ГД „Търговия“. Той действа в ролята на посредник между заинтересованите страни и службите на Комисията и, когато е необходимо, предлага медиация във връзка с процедурни въпроси, касаещи защитата на техните интереси в настоящата процедура, по-специално що се отнася до проблеми, свързани с достъпа до досието, поверителността, удължаването на сроковете и обработката на писмено и/или устно изложените становища. За допълнителна информация и данни за контакт, заинтересованите страни могат да направят справка на уебстраниците на служителя по изслушванията на уебсайта на ГД „Търговия“ (http://ec.europa.eu/trade).

(1) ОВ C 71, 18.3.2008 г., стр. 13.

(2) ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1.

(3) ОВ L 294, 25.10.2006 г., стр. 2.

(4) Това означава, че документът е само за вътрешно ползване. Той е защитен съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43). Това е поверителен документ съгласно член 19 от основния регламент и член 6 от Споразумението на СТО за прилагането на член VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (Антидъмпингово споразумение).

(5) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ

25.10.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/29

ДЪРЖАВНА ПОМОЩ — РУМЪНИЯ

Държавна помощ C 39/08 (ex N 148/08) — Помощ за обучение за Ford Craiova

Покана за представяне на мнения съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО

(текст от значение за ЕИП)

(2008/C 270/13)

С писмо от 10 септември 2008 г., възпроизведено на езика, чийто текст е автентичен, на страниците след това резюме, Комисията уведоми Румъния за решението си да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, относно помощта за обучение във връзка с горепосочената помощ.

Заинтересованите страни могат да представят мненията си относно помощта за обучение, по отношение на която Комисията открива процедурата, в срок от един месец от датата на публикуване на това резюме и на писмото, което следва, на следния адрес:

European Commission

Directorate-General for Competition

State Aid Greffe

Rue de la Loi/Wetstraat 200

B-1049 Brussels

Факс (32-2) 296 12 42

Тези мнения ще бъдат предадени на Румъния. Запазването в тайна на самоличността на заинтересованата страна, която представя мнението, може да бъде поискано писмено, като се посочат причините за искането.

РЕЗЮМЕ

ПРОЦЕДУРА

Комисията получи уведомление за планираната помощ за Ford в Craiova на 1 април 2008 г.

ОПИСАНИЕ

Получател на помощта ще бъде румънският производител на автомобили Ford Craiova, който получи производствените съоръжения и дейността, която преди бе извършвана от SC Automobile Craiova SA и SC Daewoo Automobile SA România.

Румънските власти предлагат да предоставят 57 млн. EUR помощ за обучение относно проект за обучение с общ размер на допустимите разходи 141 млн. EUR. Планът за обучение следва да бъде изпълнен в периода 2008-2012 г. и да обхване както настоящи, така и бъдещи служители, с общ брой 9 000 души. Планът може да бъде разделен на следните четири обучения: i) обучение за здраве и безопасност; ii) ключови умения (по-специално грамотност, аритметични умения, компютърни умения, английски език, комуникационни умения, въпроси на управлението и т.н.); iii) основи на бизнес управлението (т.е. това обучение има за цел хората на ръководни позиции или на тези, отговарящи за екипи от хора, да достигнат нивото на европейския и глобален бизнес и включва курсове по управление, преговори, контрол на качеството); и iv) индустриални умения (които обхващат индустриални и технически умения, свързани с производството в завода в Craiova).

Програмата за обучение включва основно общи мерки за обучение и някои специфични мерки за обучение.

Съгласно осигурената информация, работната сила в Craiova понастоящем притежава само ограничено ноу-хау за производство на автомобили и мотори, така че нивото на уменията не отговаря на изискванията за опериране на изграждания от Ford завод по последна дума на техниката. В този аспект Румъния твърди, че работната сила (както ангажираните в момента работници и, като се има предвид признатия недостиг на квалифицирана работна ръка в района, така и новоназначените работници) ще има нужда от значително обучение.

В допълнение към това, Румъния твърди, че помощта е необходима, защото без ангажимента на правителството да предостави помощ за обучение Ford не би купил автомобилния завод, а би инвестирал средствата на друго място.

ОЦЕНКА

На този етап Комисията има сериозни съмнения относно това дали планираната помощ може да се квалифицира като съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО.

Комисията има причини да приеме, че получателят на помощта би трябвало да проведе обучението също и при липсата на помощ. Вследствие на инвестициите, извършени в автомобилния завод в Craiova, Румъния, Ford трябва да обучи наличната работна сила с цел да започне производството. Също така, на местния пазар изглежда по-скоро трудно да се намерят напълно обучени и квалифицирани служители за производството на автомобили.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Въз основа на съмненията, посочени по-горе, Комисията взе решение да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО.

ТЕКСТ НА ПИСМОТО

„Comisia dorește să informeze România că, în urma examinării informațiilor furnizate de autoritățile dumneavoastră privind măsura menționată anterior, a decis să inițieze procedura prevăzută la articolul 88 alineatul (2) din Tratatul CE.

1. PROCEDURA

1.	Printr-o notificare trimisă la data de 1 aprilie 2008, România a notificat ajutorul în cauză.

Printr-o scrisoare din 18 aprilie 2008, Comisia a solicitat informații complementare, care îi erau necesare pentru evaluarea ajutorului notificat. România a furnizat aceste informații printr-o scrisoare înregistrată de Comisie la data de 25 iunie 2008. La 18 iulie 2008, Comisia s-a întâlnit cu autoritățile române și cu reprezentanții beneficiarului. S-a convenit, de asemenea, că termenul de 2 luni în care Comisia are obligația să finalizeze evaluarea notificării și să adopte o decizie, conform dispozițiilor articolului 4 alineatul (5) din Regulamentul (CE) nr. 659/1999, va începe la 18 iulie 2008.

2. DESCRIEREA PROIECTULUI

2.1. Beneficiarul

Beneficiarul ajutorului va fi societatea română producătoare de automobile Ford Craiova, care a preluat la 12 septembrie 2007 instalațiile de producție și activitatea economică gestionate anterior de SC Automobile Craiova SA (denumită în continuare ACSA) și SC Daewoo Automobile SA România (denumită în continuare DWAR), în urma privatizării acestora de către agenția română de privatizare AVAS.

4.	Prin decizia din 27 februarie 2008, Comisia a constatat că privatizarea ACSA și DWAR a condus la acordarea de ajutoare incompatibile ca urmare a condițiilor atașate vânzării (1). Comisia a dispus recuperarea a 27 milioane EUR.

Uzina de automobile Ford Craiova are în prezent 3 900 de angajați. Până la sfârșitul anului 2012, societatea intenționează să angajeze peste 7 000 de oameni și posibil, pe termen lung, chiar 9 000. Instalațiile sale sunt potrivite atât pentru producerea de automobile, cât și pentru fabricarea de motoare și cutii de viteză. Cu toate acestea, producția de automobile a încetat în ianuarie 2008. Producția de motoare și cutii de viteze va continua în 2008 și va fi furnizată General Motors în baza unui contract de furnizare încheiat în trecut de DWAR, urmând să se diminueze progresiv până la încetarea completă a activității în cursul anului 2009.

Prin decizia din 30 aprilie 2008, Comisia a aprobat un ajutor regional pentru investiții în valoare de 143 milioane EUR pentru un proiect de investiții de 675 milioane EUR la uzina Craiova (2). Ajutorul regional a atins intensitățile maxime permise. Conform acestui proiect regional pentru investiții, producția de automobile va începe în 2009, iar cea de motoare în 2011. Data prevăzută pentru finalizarea proiectului și atingerea capacității maxime de producție este 2012.

7.	Uzina de automobile este situată într-o regiune care poate beneficia de ajutor în temeiul articolului 87 alineatul (3) litera (a) din Tratatul CE.

2.2. Proiectul de formare

8.	Se intenționează ca proiectul de formare să fie realizat în perioada 2008-2012 și să îi vizeze atât pe angajații actuali, cât și pe cei viitori, în total 9 000 de oameni, conform estimărilor.

Costurile eligibile pentru proiectul de formare în favoarea Ford Craiova reprezintă 141 milioane EUR, dintre care 139,7 milioane urmează să fie cheltuite pentru formare generală, iar 1,7 milioane pentru formare specifică. România aplică o intensitate a ajutorului de 50 % pentru măsurile de formare generală, respectiv un ajutor de 69,9 milioane EUR, și 25 % pentru măsurile de formare specifică, respectiv un ajutor de 0,4 milioane EUR.

10.

Cu toate că ajutorul pentru formare ar putea atinge o valoare de 70 milioane EUR pentru costurile eligibile totale ale proiectului, România intenționează să acorde și, prin urmare, să notifice un ajutor de 57 milioane EUR. Ajutorul va fi acordat progresiv, pe măsură ce se derulează cursurile, până la atingerea plafonului de 57 milioane EUR.

11.	Proiectul poate fi împărțit în următoarele patru «tematici»:

(a) Formare privind sănătatea și securitatea

12.

Această temă de formare cuprinde în total 79 de cursuri, menite să instruiască personalul privind comportamentele sigure la locul de muncă, și acoperă 15 domenii: cerințe legale, precum drepturi și obligații adresate tuturor angajaților; instrucțiuni în caz de urgență, de incendiu și privind evacuarea; prevenirea incendiilor și utilizarea stingătoarelor; asigurarea curățeniei — păstrarea unui spațiu de lucru curat; mediu — standarde în domeniul mediului, de ex. ISO 14001; manipularea materialelor/ergonomie; echipament individual de protecție; utilizarea în condiții de siguranță a echipamentelor; utilizarea în condiții de siguranță a uneltelor manuale și electrice; utilizarea scărilor/lucrul la înălțime; spații închise; protecția pielii; securitatea la birou; lucrul cu materiale periculoase și semnalizarea de securitate.

13.

Formarea va cuprinde, pentru toate cele 15 domenii, o introducere privind principiile de bază, respectiv reglementările și responsabilitățile legale ale angajaților și angajatorilor, operarea în condiții de siguranță, principii de mentenanță și reparare, sisteme de gestionare a securității, întocmirea de rapoarte, identificarea riscurilor, controlul și prevenirea accidentelor, însă și elemente de comportament, precum sensibilizarea cu privire la pericolele, riscurile și accidentele care pot surveni într-un mediu de lucru industrial, rolurile și responsabilitățile în cadrul gestionării aspectelor de securitate la locul de muncă și impactul comportamentului individual și de grup asupra gestionării securității la locul de muncă, dezvoltarea unei atitudini receptive față de aspectele de securitate și felul în care acest lucru poate îmbunătăți nivelul de garantare a securității.

14.

România susține că orice formare consacrată acestei tematici depășește ceea ce angajatorul are obligația să asigure în temeiul legii. De asemenea, România consideră că, deși normele și practicile de securitate de la uzina Craiova sunt considerabil inferioare celor din alte unități industriale din Europa, angajații existenți au un nivel suficient de cunoștințe în domeniul securității; cu toate acestea, formarea are în vedere ca aceștia să «se dezvețe» de comportamentele și practicile trecute. În opinia României, formarea de noi angajați la Craiova va presupune investirea unor eforturi semnificativ mai importante decât formarea de angajați în Europa de vest.

15.

Majoritatea cursurilor (respectiv 65) reprezintă, în opinia României, formare generală. Numai trei cursuri («lucrul cu produse biodestructive», «principii privind siguranța pietonilor» și «folosirea și amplasarea sistemelor suplimentare de reținere») sunt specifice (3). În ceea ce privește restul cursurilor, România susține că, din moment ce sunt fie obligatorii prin lege (de ex. «Evaluatorii de risc»), fie specifice întreprinderii Ford (de ex. «Formare privind intrarea în siguranță în stația de lucru — Stadiul 2 ECPL pentru mentenanță», «Sistemul mecanic antifurt (MATS) și gestionarea datelor privind materialele periculoase»), acestea vor fi asigurate în orice eventualitate, chiar și în absența ajutorului. Prin urmare, nu se solicită ajutor pentru aceste cursuri.

16.	Formarea în cadrul acestei tematici acoperă, în opinia României, costuri eligibile în valoare de 16,26 milioane EUR, pentru care se solicită un ajutor de formare de 7,79 milioane EUR.

(b) Competențe fundamentale

17.

Această formare cuprinde în total 58 de cursuri, care urmăresc atingerea unui nivel de cunoștințe comparabil cu cel înregistrat în alte state membre. Aceste cursuri de formare vor pune la dispoziția angajaților diferite competențe cu valoare generală la locul de muncă: capacitatea de a comunica în limba engleză, capacitatea de a utiliza o gamă largă de instrumente electronice, competențe lingvistice și numerice, comunicare, lucrul în echipă, capacitatea de a conduce, precum și capacitatea de a lucra într-un mediu axat pe atingerea obiectivelor și obținerea de rezultate.

18.

Toate cele 58 de cursuri reprezintă formare generală. Numai jumătate din durata de desfășurare a trei cursuri («Formare privind fișele de sarcini (Task cards)», «Noțiuni introductive privind tablourile de bord (Score cards)» și «Strategii, obiective și indicatori cheie ai performanței») este considerată ca fiind formare care ar fi acordată și în absența ajutorului. Prin urmare, nu se solicită niciun ajutor pentru această secțiune.

19.

Costurile eligibile totale pentru cursurile din cadrul acestei tematici sunt în valoare de 84,3 milioane EUR, dintre care 42,1 milioane sunt solicitate ca ajutor pentru formare. Dintre aceste costuri eligibile, 44,5 milioane EUR urmează să fie cheltuite pentru transmiterea de competențe lingvistice și numerice unui număr de aproximativ 5 000 de angajați […] (4). A doua sumă ca valoare din cadrul acestei tematici, reprezentând 14,2 milioane EUR, urmează să fie cheltuită pentru predarea limbii engleză unui număr de 3 000 de angajați […].

20.

România explică faptul că nivelul de înțelegere a practicilor economice europene și internaționale la uzina Craiova este limitat. Multor angajați le lipsește cunoașterea și înțelegerea practicilor economice. Vor fi, prin urmare, necesare cursuri avansate de formare pentru a transmite acestor angajați un nivel de cunoștințe comparabil cu cel al omologilor lor vest-europeni. Cu toate acestea, România subliniază faptul că angajații dețin competențele de bază necesare pentru a asigura funcționarea societății.

21.

75 de cursuri din cadrul acestei tematici sunt menite să asigure alinierea forței de muncă respective la practicile economice europene și globale. Formarea îi va viza pe membrii personalului aflați în poziții de conducere sau pe șefii de echipă și va acoperi competențe precum înțelegerea mediului de control intern și de reglementare din cadrul UE și la nivel global, înțelegerea conexiunilor dintre funcțiile de exploatare, suport și cele centralizate în cadrul unei organizații globale, managementul de proiect, negociere etc.

22.	Formarea are un caracter general în cazul a 52 de cursuri și este specifică în cazul a patru dintre ele. 17 cursuri sunt clasificate ca neeligibile din cauza faptului că sunt considerate necesare pentru exploatarea uzinei și ar fi acordate chiar și în absența ajutorului.

23.	Costurile eligibile totale pentru cursurile din cadrul acestei tematici sunt în valoare de 7,5 milioane EUR, dintre care 3,7 milioane sunt solicitate ca ajutor pentru formare.

(d) Competențe industriale

24.

Această tematică va viza competențele industriale și tehnice relevante pentru linia de producție a uzinei Craiova. România explică faptul că, având în vedere nivelul investițiilor în această unitate de producție, inclusiv achiziționarea de noi echipamente, instalații și sisteme mai avansate din punct de vedere tehnologic, va exista o nevoie presantă de a dezvolta competențele industriale și tehnice ale angajaților. În plus, nivelul existent de informații privind cursurile de formare profesională disponibile, care acoperă competențele industriale în domenii precum mecanică, electronică, sudură, electricitate și hidraulică, ar putea indica faptul că nivelul competențelor în aceste domenii este cu mult în urma celui din alte state membre. Exploatarea, întreținerea și repararea acestor echipamente presupun deținerea unui set comun de competențe de bază, prealabile asigurării unei formări specifice privind noile echipamente. Cu toate acestea, competențele deținute în prezent permit funcționarea imediată a uzinei Craiova. Prin urmare, în opinia României, măsurile prevăzute depășesc ca domeniu de aplicare formarea necesară pentru exploatarea uzinei.

25.

Formarea din cadrul acestei tematici cuprinde 58 de cursuri, dintre care 55 sunt considerate a fi formare generală (de ex. Competențe electrice și electronice de bază, Hidraulică, Metrologie, Motoare electrice, Tehnologia și asamblarea motoarelor, Mașini electrice, Puncte de control programabile etc.). Un curs — MODAPTS (Studierea timpilor in operațiunile de mișcare — Motion Determine Operator Time Study) — constituie formare specifică. Două cursuri, respectiv Asamblarea motoarelor și formarea cu privire la simularea procesului de fabricație, sunt considerate a fi neeligibile din cauza faptului că acestea ar fi asigurate de Ford chiar în absența ajutorului.

26.

Măsurile de formare din cadrul acestei tematici au drept scop perfecționarea forței de lucru existente cu privire la principiile tehnice fundamentale de mecanică, de fabricare a instrumentelor de lucru, finisare a metalelor, vopsire prin pulverizare, electricitate, electronică, hidraulică, sudură, la pregătirea de bază ca vânzător, conducerea automobilului, întreținerea preventivă totală, competențe medicale, de ex. formarea privind acordarea primului ajutor, perfecționarea doctorilor și a asistentelor medicale care lucrează în cadrul uzinei, competențe privind securitatea și igiena alimentară și menajeră.

27.	Costurile eligibile totale pentru cursurile din cadrul acestei tematici sunt în valoare de 33,4 milioane EUR, dintre care 16,6 milioane sunt solicitate ca ajutor pentru formare.

28.

În concluzie, următoarele tabele prezintă costurile eligibile totale pentru fiecare tematică individuală de formare și cuantumul maxim al ajutorului pentru formare solicitat:

Tabelul 1

Formare generală

Tematici	Costuri eligibile	Compensații salariale	Costuri eligibile totale	Ajutoare pentru formare (intensitatea ajutorului 50 %)
Securitate	[…]	[…]	14 908 254 EUR	7 454 127 EUR
Competențe fundamentale	[…]	[…]	84 304 782 EUR	42 152 391 EUR
Baze în afaceri	[…]	[…]	7 361 239 EUR	3 680 619 EUR
Competențe industriale	[…]	[…]	33 233 111EUR	16 611 556 EUR
Total general	103 501 229 EUR	36 296 157 EUR	139 797 386 EUR	69 898 693 EUR

Formare specifică

Tematici	Costuri eligibile	Compensații salariale	Costuri eligibile totale	Ajutoare pentru formare (intensitatea ajutorului 25 %)
Securitate	[…]	[…]	1 357 081 EUR	339 270 EUR
Competențe fundamentale	[…]	[…]	0 EUR	0 EUR
Baze în afaceri	[…]	[…]	147 115 EUR	36 779 EUR
Competențe industriale	[…]	[…]	232 594 EUR	58 148 EUR
Total formare specifică	1 432 486 EUR	304 304 EUR	1 736 790 EUR	434 197 EUR
Total	104 933 715 EUR	36 600 462 EUR	141 534 176 EUR	70 332 891 EUR

Efect stimulativ

29.

România explică faptul că un factor hotărâtor care a stat la baza deciziei Ford de a achiziționa și a investi în uzina de automobile Craiova l-a constituit angajamentul ferm al guvernului de a acorda Ford ajutor regional pentru investiții și formare. Într-adevăr, Guvernul României a publicat la 7 septembrie 2007 o scrisoare conținând un angajament ferm de a acorda ajutoare pentru formare în valoare de 57 milioane EUR. În absența acestui angajament, Ford ar fi luat în considerare posibilitatea de a realiza proiectul de investiții în altă locație, chiar în afara Uniunii Europene. Conform Ford, în comparație cu investiția de la Craiova, o locație într-o zonă neconstruită ar fi oferit anumite avantaje din punctul de vedere al personalului: posibilitatea de a selecta angajați calificați și absența obligației de a angaja personal pentru o perioadă neproductivă lungă (5).

30.

În absența ajutorului, România susține că Ford ar asigura numai cursurile de formare specifice Ford, în valoare de 29,7 milioane EUR, formare necesară pentru ca uzina să poată să înceapă să funcționeze și pe care Ford ar trebui să o acorde oricum. Prin urmare, această formare nu poate beneficia de ajutor.

3. EVALUAREA AJUTORULUI

Existența ajutorului

31.

Comisia consideră că măsura constituie ajutor de stat în sensul articolului 87 alineatul (1) din Tratatul CE: acesta ia forma unei subvenții acordate din resurse de stat. Măsura este selectivă prin aceea că se limitează la Ford Craiova. Subvenția selectivă ar putea denatura concurența, oferind Ford un avantaj asupra societăților concurente care nu beneficiază de ajutor, ca urmare a faptului că scutește Ford de costuri care altfel ar fi fost în sarcina sa. În cele din urmă, piețele pentru producția de automobile și motoare sunt caracterizate de schimburi comerciale extinse între statele membre, iar Ford este unul dintre actorii importanți pe această piață.

Temeiul juridic al evaluării

32.

România a notificat ajutorul în baza Regulamentului (CE) nr. 68/2001 al Comisiei din 12 ianuarie 2001 privind aplicarea articolelor 87 și 88 din Tratatul CE la ajutoarele pentru formare (6), astfel cum a fost modificat prin Regulamentul (CE) nr. 363/2004 al Comisiei din 25 februarie 2004 (7) și prin Regulamentul (CE) nr. 1976/2006 al Comisiei din 20 decembrie 2006 (8).

33.

Conform articolului 5 din Regulamentul (CE) nr. 68/2001, atunci când valoarea ajutorului acordat unei întreprinderi pentru un singur proiect de formare depășește 1 milion EUR, ajutorul nu este exceptat de la obligația notificării prevăzută la articolul 88 alineatul (3) din Tratatul CE. Comisia observă că, în acest caz, ajutorul propus este de 57 milioane EUR, că această sumă trebuie plătită unei singure întreprinderi și că proiectul de formare constituie un singur proiect. Prin urmare, Comisia consideră că obligația notificării, prevăzută în Regulamentul (CE) nr. 68/2001, s-a aplicat ajutorului propus și că aceasta a fost respectată de România.

34.

Cu toate acestea, Regulamentul (CE) nr. 68/2001 a încetat să se aplice la 30 iunie 2008, respectiv după notificarea ajutorului, iar dispozițiile comunitare relevante privind ajutorul pentru formare pot fi găsite în prezent în Regulamentul (CE) nr. 800/2008 (9) («Regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare»), care a intrat de curând în vigoare. Prin urmare, Comisia își va întemeia evaluarea compatibilității ajutorului cu piața comună pe dispozițiile Regulamentului general de exceptare pe categorii de ajutoare. În această privință, Comisia observă inițial că Regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare prevede că anumite forme de ajutor de stat sunt compatibile cu piața comună în sensul articolul 87 alineatul (3) din tratat și sunt exceptate de la obligația notificării în baza articolului 88 alineatul (3) din tratat. Cu toate acestea, această exceptare este însoțită de unele condiții. În primul rând, Regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare nu se aplică ajutorului ad hoc acordat întreprinderilor mari (10), cum este cazul ajutorului notificat de România. În al doilea rând și în orice condiții, conform articolului 6 din regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare, atunci când cuantumul ajutorului acordat unei întreprinderi pentru un singur proiect de formare depășește 2 milioane EUR, ajutorul nu este exceptat de la obligația notificării prevăzută la articolul 88 alineatul (3) din Tratatul CE. Prin urmare, Comisia constată că ajutorul face în continuare obiectul obligației de notificare și în conformitate cu dispozițiile Regulamentului general de exceptare pe categorii de ajutoare și că România a respectat această obligație.

35.

Atunci când evaluează un ajutor individual pentru formare care nu îndeplinește condițiile pentru acordarea exceptării prevăzută în Regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare, Comisia trebuie să realizeze o evaluare individuală în baza articolului 87 alineatul (3) litera (c) din Tratatul CE înainte de a autoriza punerea în aplicare a ajutorului. În ceea ce privește ajutoarele pentru formare, această evaluare se va face ținând cont în special de condițiile relevante stabilite în Regulamentul general de exceptare pe categorii (a se vedea considerentul 7 din regulamentul respectiv). Acest lucru este, de asemenea, consecvent cu practica Comisiei cu privire la cazurile de ajutor pentru formare în temeiul Regulamentului (CE) nr. 68/2001, care rămâne relevant în această privință (11). Acest lucru presupune în special o verificare a conformității cu criteriile specifice de exceptare referitoare la ajutoarele pentru formare prevăzute în secțiunea 8 din Regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare, în plus față de examinarea măsurii în care ajutorul îndeplinește condiția generală de a avea un efect stimulativ, astfel cum se prevede la articolul 8 din Regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare (12).

Compatibilitatea cu piața comună

36.	Comisia a evaluat prima facie conformitatea proiectului notificat cu criteriile formale de exceptare prevăzute în secțiunea 8 din Regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare.

37.

În primul rând, intensitatea ajutorului pare să fie limitată la plafoanele indicate la articolul 39 alineatul (2) din regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare: 25 % pentru formare specifică și 60 % pentru formare generală. Cu toate că ar fi putut în principiu să mărească plafoanele cu 10 puncte de bază, având în vedere faptul că proiectul este situat într-o zonă asistată în temeiul articolului 87 alineatul (3) litera (a) din Tratatul CE, România nu a făcut acest lucru.

38.

În al doilea rând, costurile eligibile ale măsurii notificate indicate în tabelul 1 sunt conforme la prima vedere cu dispozițiile articolului 39 alineatul (4) din regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare. În special, costurile de personal legate de angajarea stagiarilor (respectiv compensațiile salariale) care sunt acoperite de ajutor sunt limitate la suma echivalentă cu totalul celorlalte costuri eligibile.

Necesitatea ajutorului

39.

Comisia observă că o măsură de ajutor pentru formare poate fi considerată compatibilă cu piața comună în temeiul articolului 87 alineatul (3) litera (c) din Tratatul CE numai atunci când aceasta nu este imediat necesară pentru desfășurarea activităților beneficiarului (13). Atunci când ajutorul nu determină derularea unor activități suplimentare față de cele care ar fi realizate ținând cont exclusiv de forțele pieței, ajutorul nu poate fi considerat ca având efecte pozitive în măsură să compenseze denaturarea comerțului și, prin urmare, nu poate fi autorizat. Astfel, nu se poate considera că ajutorul pentru formare «facilitează» dezvoltarea economică, în sensul articolului 87 alineatul (3) litera (c) din Tratatul CE, și corectează imperfecțiunea pieței care determină societățile în general să investească insuficient în formarea lucrătorilor lor, astfel cum se precizează la considerentul 62 din Regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare, în cazul în care societatea ar fi realizat oricum activitățile care beneficiază de ajutor, chiar și în absența acestuia (14). În cazul unui ajutor ad hoc în favoarea unor întreprinderi mari, ajutor care nu cade sub incidența regulamentului general de exceptare pe categorii de ajutoare, Comisia va evalua efectul stimulativ în contextul notificării ajutorului pe baza instrumentelor comunitare aplicabile (considerentul 32 din Regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare).

40.

În cazul de față, Comisia are motive să considere că beneficiarul ar trebui să asigure angajaților săi, cel puțin într-o anumită măsură, formarea care face obiectul evaluării, chiar și în absența ajutorului. Cu toate acestea, acest lucru nu exclude posibilitatea ca anumite măsuri de formare să depășească ceea ce este necesar pentru începerea activității și, în această măsură, pot fi eligibile pentru acordarea de ajutor pentru formare.

41.

Autoritățile române susțin că necesitatea ajutorului decurge din mai multe aspecte. În primul rând, Guvernul României s-a angajat, înainte ca Ford să cumpere uzina de automobile, să acorde ajutor pentru formare și ajutor regional Ford. Dacă nu ar fi existat acest angajament, Ford nu ar fi cumpărat societatea și, astfel, nu ar fi asigurat niciun curs de formare. În schimb, ar fi construit o nouă uzină de automobile într-o zonă neconstruită și ar fi angajat personal deja pregătit și calificat.

42.

În al doilea rând, autoritățile române afirmă că ajutorul pentru formare este necesar pentru a compensa nivelul mai scăzut de competențe al forței de muncă locale în comparație cu media din UE. România subliniază că forța de muncă de la Craiova are în prezent capacitatea de a produce automobile și motoare la nivelul mediu al economiei românești de dinainte de aderare, astfel încât pentru a schimba această situație, Ford trebuie să prevadă măsuri de formare aprofundată generală și specifică pentru educarea angajaților. Astfel, ajutorul va fi în beneficiul angajaților slab calificați și va genera efecte externe pozitive pentru întreaga regiune, care se confruntă cu un nivel ridicat al șomajului.

43.

În ultimul rând, autoritățile române argumentează că formarea prevăzută a fi acordată nu este necesară pentru funcționarea uzinei. Prin urmare, în absența ajutorului, Ford nu ar organiza în aceeași măsură cursurile de formare care fac obiectul evaluării, ci ar asigura doar o formare minimă specifică Ford, necesară pentru ca uzină să poată începe să funcționeze. Costurile pentru aceste cursuri de formare specifice Ford se ridică la 29,7 milioane EUR, reprezentând aproximativ 20 % în comparație cu costurile eligibile notificate.

44.	Comisia are îndoieli în acest stadiu cu privire la argumentele prezentate de România, din mai multe motive.

45.

În primul rând, necesitatea și efectul stimulativ al ajutorului pentru formare în cazul de față trebuie evaluate în contextul cumpărării recente de către Ford a uzinei Craiova, precum și al planurilor sale de a transforma uzina într-o unitate de producție modernă, la cel mai înalt nivel tehnologic. Ford înființează o unitate de producție cu totul nouă, care va avea în comun cu uzina inițială doar locația. Proiectul de investiții vizează extinderea, modernizarea și modificarea fundamentală a uzinei existente, inclusiv crearea de noi capacități, în vederea asigurării producției de noi automobile și noi motoare de înaltă tehnologie.

46.

Comisia observă faptul că (re)localizarea întreprinderilor reprezintă o practică obișnuită în Uniunea Europeană, prin care întreprinderile încearcă să reducă nivelul costurilor, să își mărească rentabilitatea și să rămână competitive pe piață. Întreprinderile care iau în considerare o posibilă relocalizare a producției lor compară deseori mai multe locații potențiale din diferite state membre. Decizia privind locația este influențată în cele din urmă nu numai de previziunile privind costurile de exploatare (inclusiv costurile de formare a angajaților ale căror competențe sunt sub nivelul mediu european) și alte avantaje sau dezavantaje economice (respectiv existența unor instalații de producție, existența de forță de muncă etc.), ci și, într-o anumită măsură, de o posibilă asistență din partea guvernului (ajutor regional). Comisia constată că beneficiarul a primit cuantumul maxim permis pentru ajutorul regional pentru investiții, respectiv 143 milioane EUR, pentru proiectul său de investiții la Craiova.

47.

Cu toate acestea, formarea în vederea desfășurării activităților într-o nouă locație — spre deosebire de ajutorul regional pentru investiții (15) — nu poate fi justificată prin considerații privind situarea regională, din moment ce obiectivul ajutorului pentru formare nu este să atragă investiții într-o anumită regiune, ci să corecteze nivelul insuficient al investițiilor în formare la nivelul Comunității (16). Ajutorul pentru formare urmărește să mărească numărul lucrătorilor calificați în Uniunea Europeană, ceea ce în cele din urmă va îmbunătăți competitivitatea economiei comunitare și va avea un efect pozitiv asupra strategiei de ocupare a forței de muncă și asupra societății în ansamblul său.

48.

În al doilea rând, Comisia nu este convinsă în acest stadiu de afirmațiile României conform cărora necesitatea ajutorului pentru formare decurge din necesitatea de a compensa nivelul mai scăzut de competențe în regiunile asistate prin intermediul ajutorului pentru formare. Aceste niveluri mai scăzute de competențe țin, în principiu, de handicapul regional care trebuie depășit prin ajutorul regional pentru investiții. Obiectivul ajutorului regional este nu numai de a mări numărul locurilor de muncă create în mod direct sau indirect, ci și de a avea un impact pozitiv asupra calității locurilor de muncă create și a nivelului de competențe cerut.

49.

În cazul de față, Comisia are motive să creadă că Ford a luat decizia de a investi în Craiova fiind pe deplin conștientă de situația tehnică a uzinei și de nivelul slab de calificare al forței de muncă. Pentru a depăși aceste handicapuri, Comisia a aprobat cuantumul maxim permis pentru ajutorul regional pentru investiții conform Orientărilor privind ajutorul regional. O asistență suplimentară din partea guvernului sub forma ajutorului pentru formare pentru a compensa aceste handicapuri regionale ar constitui de fapt o completare a ajutorului prin care s-ar evita aplicarea plafoanelor prevăzute pentru ajutorul regional.

50.

Într-adevăr, se pare că societatea are la dispoziție două opțiuni: fie să recruteze personal deja calificat în limita termenilor contractului de cumpărare a acțiunilor, fie să apeleze la forța de muncă existentă, care, în ciuda unui nivel mai scăzut de competențe decât în alte locații din Europa, are totuși experiență în ceea ce privește producția de automobile. Întrucât contractul de cumpărare a acțiunilor cere companiei Ford să mențină forța de muncă originară pentru o perioadă de patru ani, Ford poate avea stimulente solide de a folosi forța de muncă existentă, care ar cere companiei Ford să ofere cel puțin o parte din formarea planificată. De asemenea, în cadrul proiectului regional de investiții pentru care a primit ajutor regional pentru investiții, Ford s-a angajat să crească substanțial numărul personalului angajat direct până la peste 7 000 de oameni, eventual până la 9 000 pe termen lung. În acest stadiu, România nu a prezentat informații conform cărora Ford ar putea recruta de pe piața locală mai multe mii de angajați deja calificați pentru a-și respecta angajamentele. În plus, având în vedere nivelul general tehnic și de competențe mai scăzut al forței de muncă din România, Comisia se întreabă dacă Ford nu va trebui să prevadă oricum anumite măsuri de formare chiar și pentru angajații nou recrutați.

51.

În al treilea rând, conform informațiilor furnizate de România, Ford are intenția să creeze la Craiova o unitate de producție la cel mai înalt nivel tehnologic. În acest scop, societatea are în vedere construirea de noi linii de producție, inclusiv a unui sistem de producție modern și flexibil, specific Ford, o modernizare substanțială a unei părți funcționale a uzinei și dezvoltarea capacităților existente, în vederea integrării pe deplin a unității de producție Craiova în cadrul operațiilor sale de producție din Europa. Având în vedere nivelul scăzut de cunoștințe și competențe al forței de muncă de la Craiova, astfel cum rezultă din argumentele prezentate de România, este foarte puțin probabil ca Ford să poată să nu asigure cursurile de formare prevăzute fără a periclita investițiile tehnologice și funcționarea fără probleme a uzinei de automobile. În plus, Comisia are îndoieli cu privire la capacitatea Ford de a găsi angajați deja calificați pe piața locală și de a evita în acest fel să asigure cursurile de formare prevăzute. În orice caz, Comisia nu a primit informații mai precise în această privință.

52.

În al patrulea rând, Comisia se întreabă dacă o parte din formare nu este obligatorie conform legislației naționale și europene privind siguranța și securitatea la locul de muncă sau conform standardelor interne de calitate ale Ford. România susține faptul că uzina de automobile Craiova funcționează în conformitate cu normele legale în vigoare și că, prin urmare, formarea ar depăși ceea ce este cerut prin lege sau ceea ce Ford Craiova ar trebui oricum să întreprindă pentru a respecta standardele interne ale grupului. Cu toate acestea, România afirmă de asemenea că forța de muncă locală are un nivel de competențe și informare mai scăzut decât cel din alte unități de producție din Europa de Vest sau din alte uzine Ford. Comisia ar dori să aibă acces la mai multe informații detaliate cu privire la această situație pentru a putea fi în măsură să verifice dacă formarea depășește într-adevăr ceea ce Ford Craiova ar trebui să asigure oricum în virtutea obligațiilor legale sau pentru a-și putea desfășura operațiunile și dacă ajutorul notificat are un efect stimulativ.

53.

În cele din urmă, România a notificat un ajutor în valoare de 57 milioane EUR pentru un proiect de formare pentru care teoretic ar fi putut fi acordat un ajutor de 70 milioane EUR, susținând că ajutorul aprobat va fi acordat progresiv, pe măsură ce se derulează cursurile respective, până la atingerea plafonului de 57 milioane EUR. În plus, România a afirmat că, în cazul în care Comisia ar considera că anumite cursuri nu pot beneficia de ajutor pentru formare, reducerea cuantumului ajutorului s-ar face mai degrabă din suma totală «teoretică» de 70 milioane EUR decât din cea plafonată. Cu toate acestea, România nu a indicat nici ordinea în care ar trebui să fie asigurate cursurile, nici criteriile pe baza cărora beneficiarul va stabili prioritatea acestora. De asemenea, România nu a prezentat argumente dacă beneficiarul va asigura numai formarea pentru care va fi aprobat ajutorul sau dacă acesta va lua în considerare posibilitatea de a asigura de asemenea, în lipsa ajutorului de stat, cursurile care ar fi considerate de Comisie ca putând beneficia de ajutor pentru formare, dar pentru care nu se va asigura finanțare în cadrul subvenției de 57 milioane EUR, ceea ce va însemna că o parte din cursurile de formare, pentru care se afirmă că ar exista un efect stimulativ al ajutorului, ar fi de asemenea asigurate în absența ajutorului. În aceste condiții, Comisia are motive să se îndoiască de efectul stimulativ al ajutorului notificat.

54.

În consecință, Comisia se întreabă dacă o parte considerabilă din cursurile de formare sau chiar toate vor trebui să fie asigurate de Ford oricum, chiar și în absența ajutorului, pentru ca Ford să poată să înceapă exploatarea uzinei și dacă handicapul reprezentat de nivelul în general mai scăzut de competențe al forței de muncă nu trebuie considerat ca fiind deja compensat prin ajutorul regional pentru investiții.

Principiul Deggendorf

55.

De asemenea, Comisia ia notă de faptul că, prin decizia mai sus menționată din 27 februarie 2008 în cazul de Ajutor de Stat C 46/07, a declarat ajutorul acordat în cadrul procesului de privatizare a companiei Automobile Craiova ilegal și incompatibil și a solicitat recuperarea acestui ajutor. Comisia consideră că așa-numita jurisprudență Deggendorf (17) se aplică în cazul de fața. Conform principiilor relevate în această jurisprudență, un nou ajutor de stat nu poate fi plătit până când ajutorul incompatibil acordat anterior nu este recuperat în întregime.

56.

La acest stadiu, informațiile transmise de România nu au permis Comisiei să concluzioneze că obligația de recuperare prevăzută în decizia din 27 februarie 2008 a fost respectată. De asemenea, România nici nu a și-a asumat obligația de a nu plăti ajutorul pentru formare până când această recuperare nu are loc. În aceste circumstanțe, Comisia consideră că ajutorul notificat poate fi incompatibil cu așa-numitul principiu Deggendorf.

4. DECIZIE

În lumina considerațiilor anterioare, Comisia a hotărât să inițieze procedura prevăzută la articolul 88 alineatul (2) din Tratatul CE și cere României să furnizeze, în termen de o lună de la primirea prezentei scrisori, toate documentele, informațiile și datele necesare pentru evaluarea compatibilității ajutorului, în special:

—	informații detaliate privind măsurile de formare care sunt necesare pentru ca societatea să poată să înceapă să funcționeze conform standardelor Ford și care, prin urmare, ar trebui să fie asigurate de beneficiar oricum, chiar și în absența ajutorului,

—	informații privind ordinea în care se vor desfășura cursurile de formare,

—	informații privind costurile legate de atragerea angajaților deja calificați,

—	informații privind piața forței de muncă pentru producția de automobile la nivel național și european, în special privind disponibilitatea lucrătorilor calificați,

—	informații privind normele interne de siguranță și securitate la nivel național, european și în cadrul Ford.

Se solicită României să transmită, fără întârziere, o copie a prezentei scrisori potențialului beneficiar al ajutorului.

Comisia dorește să reamintească României că articolul 88 alineatul (3) din Tratatul CE are efect de suspendare și vă atrage atenția asupra articolului 14 din Regulamentul (CE) nr. 659/1999 al Consiliului, care prevede că orice ajutor ilegal poate fi recuperat de la beneficiar.

Comisia avertizează România că va informa părțile interesate prin publicarea prezentei scrisori, precum și a unui rezumat relevant al ei în Jurnalul Oficial al Uniunii Europene. Comisia va informa, de asemenea, Autoritatea AELS de Supraveghere trimițându-i o copie a acestei scrisori. Toate părțile interesate vor fi invitate să-și prezinte observațiile în termen de o lună de la data acestei publicări.“

(1) Decizia Comisiei din 27 februarie 2008 prind Ajutorul de Stat C 46/07, Privatizarea societății Automobile Craiova, România, nepublicată încă.

(2) Decizia Comisiei din 30 aprilie 2008 prind Ajutorul de Stat N 767/07, Ajutor regional pentru investiții în favoarea Ford Craiova, nepublicată încă.

(3) Termenii «formare generală» și «formare specifică» sunt folosiți conform definiției de la articolul 38 din Regulamentul (CE) nr. 800/2008 al Comisiei din 6 august 2008 de declarare a anumitor categorii de ajutoare compatibile cu piața comună în aplicarea articolelor 87 și 88 din tratat (Regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare) (JO L 214, 9.8.2008, p. 3).

(4) Informații confidențiale.

(5) În cadrul privatizării ACSA și DWAR, agenția română de privatizare AVAS a impus cumpărătorului obligația de a păstra forța de muncă de 3 900 de salariați pentru o perioada de patru ani după achiziționare. Această obligație a fost inclusă în contractul ulterior de cumpărare a acțiunilor, anexa 1 la notificare.

(6) JO L 10, 13.1.2001, p. 20.

(7) JO L 63, 28.2.2004, p. 20.

(8) JO L 368, 23.12.2006, p. 85.

(9) A se vedea nota de subsol 3.

(10) A se vedea articolele 1 alineatul (5) și 2 alineatul (3) din Regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare.

(11) A se vedea Decizia Comisiei din 4 iulie 2006 privind Ajutorul de Stat C 40/05, Ford Genk (JO L 366, 21.12.2006, p. 32); Decizia Comisiei din 4 aprilie 2007 privind Ajutorul de Stat C 14/06, General Motors Belgium (JO L 243, 18.9.2007, p. 71); Decizia Comisiei din 12 septembrie 2007 privind Ajutorul de Stat C 35/07, Volvo Cars Gent (JO C 265, 7.11.2007, p. 21).

(12) Cerința privind existența unui efect stimulativ este explicată la considerentul 28 din regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare:«Pentru a se asigura că ajutorul este necesar și are un efect stimulativ cu privire la dezvoltarea de noi activități sau proiecte, prezentul regulament nu ar trebui să se aplice ajutorului destinat unor activități pe care beneficiarul ar putea să le desfășoare deja și în condițiile pieței …».

(13) A se vedea Decizia Comisiei din 2 iulie 2008 privind Ajutorul de Stat C 18/07, DHL Leipzig-Halle, nepublicată încă; Deciziile Comisiei General Motors Belgium și Ford Genk.

(14) În contextul ajutoarelor pentru formare, considerentul 62 din Regulamentul general de exceptare pe categorii de ajutoare precizează că «Formarea are, de obicei, efecte externe pozitive pentru societate în ansamblul său, ca urmare a faptului că mărește rezerva de lucrători calificați din rândul cărora pot face recrutări alte societăți, îmbunătățește competitivitatea economiei comunitare și joacă un rol important în cadrul strategiei comunitare de ocupare a forței de muncă … Având în vedere faptul că întreprinderile din cadrul Comunității investesc în general insuficient în formarea lucrătorilor lor, în special atunci când formarea respectivă are un caracter general și nu prezintă avantaje imediate și concrete pentru întreprinderea în cauză, ajutorul de stat poate contribui la remedierea acestei disfuncționalități a pieței. Prin urmare, aceste ajutoare ar trebui exceptate, în anumite condiții, de la obligația notificării prealabile.».

(15) A se vedea considerentele 2 și 3 din Orientările privind ajutorul regional pentru perioada 2007-2013:

«2.

Pentru că are în vedere depășirea handicapurilor regiunilor defavorizate, ajutoarele de stat regionale promovează coeziunea economică, socială și teritorială a statelor membre și a Uniunii Europene în ansamblul său. Această caracteristică geografică deosebește ajutoarele regionale de alte forme de ajutoare orizontale, cum ar fi ajutoarele pentru cercetare, dezvoltare și inovare, ocuparea forței de muncă, formare sau protecție a mediului, care urmăresc alte obiective de interes comun în conformitate cu articolul 87 alineatul (3) din tratat, chiar dacă uneori nivelurile acestora sunt mai mari în zonele defavorizate datorită dificultăților specifice cu care se confruntă.

Ajutoarele de stat regionale pentru investiții sunt destinate susținerii dezvoltării celor mai defavorizate regiuni prin sprijinirea investițiilor și a creării de noi locuri de muncă. Acestea favorizează extinderea și diversificarea activităților economice ale întreprinderilor situate în regiunile cele mai puțin favorizate, în special prin încurajarea întreprinderilor să înființeze noi sedii secundare în aceste regiuni.».

(16) A se vedea decizia Comisiei DHL Leipzig-Halle.

(17) Tribunalul de prima instanță, 13 septembrie 1995, TWD/Comisie, T-244/93 și T-486/93, REC., I-2265; Curtea de justiție, 15 mai 1997, TWD/Comisie, C-355/95, Rec. I-2549.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 270

Издание на български език	Информация и известия	Година 51 25 октомври 2008 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейски надзорен орган за защита на данните
2008/C 270/01	Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно Решение 2008/49/ЕО на Комисията от 12 декември 2007 г. относно защитата на личните данни при въвеждането на Информационна система за вътрешния пазар (IMI)	1

	II Известия
	ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2008/C 270/02	Съобщение на комисията — Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза	8

2008/C 270/03	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5154 — CASC JV) ( 1 )	15

2008/C 270/04	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5169 — Galp Energia España/Agip España) ( 1 )	15

2008/C 270/05	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5201 — Total Produce/Haluco/JV) ( 1 )	16

2008/C 270/06	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5321 — LAHC/Barclays Life) ( 1 )	16

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2008/C 270/07	Обменен курс на еврото	17

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
2008/C 270/08	Сведения, предоставени от държавите-членки, във връзка с държавни помощи, отпуснати съгласно Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия ( 1 )	18

2008/C 270/09	Сведения, предоставени от държавите-членки, във връзка с държавни помощи, отпуснати съгласно Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия ( 1 )	20

2008/C 270/10	Обобщена информация, която държавите-членки съобщават, относно държавна помощ, предоставена в съответствие с Регламент (ЕО) № 2204/2002 на Комисията относно приложението на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи за заетост ( 1 )	22

2008/C 270/11	Сведения, които държавите-членки съобщават във връзка с държавната помощ, предоставена в съответствие с Регламент (ЕО) № 1628/2006 на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на националните помощи за регионални инвестиции ( 1 )	24

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,2596
JPY	японска йена	117,4
DKK	датска крона	7,4565
GBP	лира стерлинг	0,8061
SEK	шведска крона	9,9815
CHF	швейцарски франк	1,4566
ISK	исландска крона	305
NOK	норвежка крона	8,8
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	24,995
EEK	естонска крона	15,6466
HUF	унгарски форинт	277
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,7097
PLN	полска злота	3,8675
RON	румънска лея	3,675
SKK	словашка крона	30,505
TRY	турска лира	2,1434
AUD	австралийски долар	2,0506
CAD	канадски долар	1,5994
HKD	хонконгски долар	9,7632
NZD	новозеландски долар	2,2829
SGD	сингапурски долар	1,9011
KRW	южнокорейски вон	1 833,98
ZAR	южноафрикански ранд	14,01
CNY	китайски юан рен-мин-би	8,6198
HRK	хърватска куна	7,2377
IDR	индонезийска рупия	12 864,29
MYR	малайзийски рингит	4,5106
PHP	филипинско песо	61,49
RUB	руска рубла	34,3035
THB	тайландски бат	43,702
BRL	бразилски реaл	2,9916
MXN	мексиканско пeсо	17,4455

	V Обявления
	ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЩАТА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА
	Комисия
2008/C 270/12	Известие за започване на преразглеждане с оглед изтичане срока на действие на антидъмпинговите мерки относно вноса на етаноламини с произход от Съединените американски щати	26

	ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ
	Комисия
2008/C 270/13	Държавна помощ — Румъния — Държавна помощ C 39/08 (ex N 148/08) — Помощ за обучение за Ford Craiova — Покана за представяне на мнения съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО ( 1 )	29


2008/C 270/14	Съобщение за читателите(Виж стр. 3 от корицата)	s3