9.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 257/1

—

една оптимална политика на активно включване изисква и четвърти стълб с хоризонтален характер: социално участие;

—

активната интеграция е най-важният елемент на активното включване. Активното включване се основава на принципа „първо работа“: всеки гражданин, който е безработен, следва да бъде интегриран в работен или образователен процес;

—

ето защо следва да бъде преди всичко разработен и осъществен съгласуван политически микс на регионално и местно равнище. В качеството си на основни заинтересовани лица в тази област, предприятията и социалните партньори носят главната отговорност за създаването на работни места в сътрудничество с местните и регионалните власти;

—

понятието „достатъчен доход“ има различно съдържание във всяка страна, регион и населено място. Подкрепата на доходите може да се счита за адекватна, ако позволява борба със структурната бедност. Това ниво може да бъде определено като „достатъчно“. Не е възможно да се формулира общо правило за финансовото ниво, което представлява достатъчността за ЕС като цяло. Националните, регионалните и местните власти носят съвместна отговорност за политика, предлагаща адекватна подкрепа на доходите. На ниво ЕС това би трябвало да се обсъди в рамките на отворения метод на координация;

—

по отношение на необлагодетелствани от социална и икономическа гледна точка региони и градове в Европа, осъществяването на най-добри практики за политически миксове за активно включване, насочени към най-отдалечените от пазара на труда граждани, изисква финансова подкрепа от ЕС. Поради това, бюджетът на ЕСФ за местните и регионалните власти трябва да може да се ползва пряко за политики за активно включване;

—

социалната, субсидираната и защитената заетост, социалните предприятия и кооперациите са инструменти, които могат да играят важна роля в политическия микс на местно и регионално равнище. Дейността на тези предприятия не следва да се оценява съгласно правилата в областта на конкуренцията, които обикновено регулират европейския пазар (необходими са например не толкова строги правила по отношение на обществените поръчки и на държавните помощи).

Докладчик

:

г-н Henk KООL (NL/ПЕС), заместник-кмет на Хага, Нидерландия

1.

През 2006 г. в 25-те страни на Европейската общност 80 милиона хора (16 % от населението) са изложени на риск от изпадане в бедност. Активното включване и борбата срещу бедността се основават в значителна степен на интеграцията на хората, които са най-отдалечени от пазара на труда. Фактът, че все още има много хора, заплашени от бедност и изключени от пазара на труда, представлява предизвикателство във връзка с целта за социално сближаване, залегнала в Договора за Европейски съюз, което не може да бъде пренебрегнато.

2.

Европейската комисия представи три стълба, които да засилят активното включване на лицата, най-отдалечени от трудовия пазар, а именно: 1) адекватна и достатъчна подкрепа на доходите, 2) активна интеграция, 3) висококачествени социални услуги.

3.

Една оптимална политика на активно включване изисква и четвърти стълб с хоризонтален характер: социално участие.

4.

Активното включване налага интегриран и цялостен подход към четирите стълба.

5.

Активната интеграция (вторият стълб) е най-важният елемент на активното включване. Активното включване се основава на принципа „първо работа“: всеки гражданин, който е безработен, следва да бъде интегриран в работен или образователен процес. Първият стълб (адекватна и достатъчна подкрепа на доходите) и третият стълб (висококачествени социални услуги) са подкрепящи елементи. Четвъртият стълб (социално участие) е последното средство в политиката на активно включване. Гражданите, които не могат да работят, следва да се подпомагат финансово и чрез други мерки, за да участват в обществото. Ние сме съгласни с Комисията, че тези стълбове съставляват интегриран и цялостен подход. Поради това всеки орган следва да се стреми към постигане на правилен баланс между социалната закрила, социалните услуги, услугите, предоставяни в определена общност, както и финансовите и нефинансовите стимули за работа.

6.

Най-голяма отговорност за стратегията и политиката на активно включване носят държавите-членки и местните и регионалните власти. От друга страна, за да се стимулират развитието и обменът на тези политики, се предлагат общи принципи в съответствие с целта на ЕС за социално сближаване.

7.

Основните участници, които следва да разработят и осъществяват политиките, са местните и регионалните власти. ЕС има подкрепяща роля. Това определение на цялостна политика на активно включване е пропорционално и се основава на принципа на субсидиарност.

8.

Четирите стълба (подкрепа на доходите, политика за активно включване, достъп до висококачествени социални услуги и социално участие) са взаимосвързани и следва да се укрепват взаимно. За всеки регион, всяка целева група и всяко заинтересовано лице е необходим оптимален политически микс от тези четири стълба. Политиките на активно включване са специално изготвени така, че да отчитат разликите между целевите групи и отделните лица. В зависимост от националния икономически модел, относителната важност на тези четири стълба и на подбраните за всеки стълб политически инструменти може да е различна в отделните държави-членки и местните и регионалните власти.

9.

Резултатите от политиките за интегриране на лицата, най-отдалечени от пазара на труда, най-ясно се чувстват от регионалните и местни власти. Те понасят също и последиците от слабостите на тези политики на местно, регионално и национално равнище или на равнището на ЕС. Ето защо следва да бъде преди всичко разработен и осъществен съгласуван политически микс на регионално и местно равнище. Местните и регионалните власти познават ситуацията по места, спецификата на пазара на труда и множеството действащи лица, които могат да изпълняват ключова роля в осъществяването на цялостен подход за активна интеграция.

10.

Ето защо местните и регионалните власти следва да създават ефективни партньорства с други публични власти, частни предприятия, социални партньори, НПО и представители на клиенти, чрез които да се осъществява съгласуван политически микс.

11.

За разработването и изпълнението на такива политики, които следва да се разработват и изпълняват в сътрудничество с други публични и частни организации, местните и регионалните власти се нуждаят от значителна политическа свобода. Европейските и националните политики (данъчна политика, политика в областта на имиграцията, образованието, трудовите договори и др.) следва да бъдат съгласувани и изготвени в съответствие с нуждите на разработването и изпълнението на местните и регионалните политики.

12.

Следва да се премахнат пречките и затрудненията, произтичащи от европейското, националното и регионалното законодателство и практики.

13.

Най-важният инструмент за активно включване е подобряването на активната интеграция. За да бъдат обхванати всички лица е необходим цялостен подход за активна интеграция. Освен това за всеки регион, целева група и отделно лице е необходим интегриран политически микс. Местните и регионалните власти са основните фактори, които следва да разработят и осъществят съгласувани политически миксове със своите партньори (напр. националните правителства, работодателите, други публични власти, НПО). Същината на цялостния и интегриран политически микс се състои в премахването на затрудненията за възможно най-много хора, за да бъдат те интегрирани в пазара на труда. Това може да се осъществи, като се предоставят съвети, насоки и обучение за извършване на трудова дейност срещу възнаграждение и като се създават работни места за защитени групи. Защитените работни места означават заетост за тези, които все още не са способни да започнат незабавно редовна работа.

14.

Оптимална политика и цялостен подход за активно включване съдържат следните елементи:

15.

Използването на интензивни индивидуални планове за действие спомага за по-добра активна интеграция.

16.

Целевите групи представляват важен елемент от цялостния, интегриран политически микс. На регионално и местно ниво публичните власти следва да разработват и осъществяват политики, които са най-ефективни за активното включване на всички лица, независимо от предишния им опит, но и които си поставят за цел да отстранят специфичните пречки пред тях.

17.

В качеството си на основни заинтересовани лица в тази област, предприятията и социалните партньори носят главната отговорност за създаването на работни места в сътрудничество с местните и регионалните власти. На национално и регионално ниво централното правителство носи отговорност за улесняване на процеса — като създава оптимални икономически условия, например за добро образование, ефективно настаняване на работа, данъчни мерки и гъвкава сигурност (социална сигурност и гъвкави възможности за труд). Местните и регионалните власти, социалните служби и НПО са последната брънка във веригата, особено за лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда. Естествено, лицата също носят своята лична отговорност.

18.

Публичните, социалните и частните работодатели следва да бъдат силно насърчавани да подобряват съществуващите работни места и да създават нови качествени такива (характеризиращи се с достатъчни нива на доход, добри условия на труд и обучение/образование). Съществува особена нужда от работни места, изискващи физически (нискоквалифициран) труд. Националните, местните и регионалните власти могат да стимулират частните работодатели да създават работни места, като създават по-благоприятен предприемачески климат за тях.

19.

Самите местни и регионални власти са важни работодатели. Като работодатели те също би трябвало да прилагат принципите, залегнали в този документ.

20.

Освен това за хората, които са изключително отдалечени от пазара на труда поради физически и психически увреждания, може да съществува също така необходимост от създаване и финансиране на социални и субсидирани работни места и работни места за защитени групи. В този смисъл местните и регионалните власти могат да играят важна роля като стимулират социални предприятия.

21.

Наличието на всички видове работа (на временен договор, с гъвкаво работно време, на непълно и на пълно работно време, както и възможността за надомна работа) може да помогне на лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда, да навлязат в него.

22.

Всички формални и неформални средства за образование и обучение, механизмите за частично обучение, признаването на придобитите по-рано знания и акцентът върху ученето през целия живот, включително и продължаването на професионалната подготовка, също следва да бъдат включени в координираните усилия за повишаването на квалификацията на лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда.

23.

Необходими са допълнителни усилия от страна на националните, регионалните и местните власти за подобряване на качеството на образованието в съответствие с нуждите на пазара на труда. Местните власти би трябвало да провеждат по-активна политика по заетостта и да взимат предвид в по-голяма степен нуждите на местния пазар. В държавите-членки, в които политиката по заетостта е от компетенцията на местните власти, националните правителства, с помощта на ЕС, следва да насърчават местните власти да наблюдават местния пазар на труда.

24.

Цялостният, интегриран политически микс за активна интеграция следва да включва стимули за улесняване на предприемачеството за лица, които са най-отдалечени от пазара на труда.

25.

Лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда, се нуждаят от достатъчна подкрепа на доходите и други видове помощ, за да водят достоен живот и да поддържат определено ниво на годност, което да им позволява да се завърнат на пазара на труда. Редно е да се подчертае, че това е основен принцип в Европейския съюз.

26.

Понятието „достатъчен доход“ има различно съдържание във всяка страна, регион и населено място. Това, което съставлява достатъчния характер, зависи от нивото на подкрепата на доходите, нивата на цените, характеристиките на домакинствата, данъците, продължителността на изключването, културните, социалните и историческите фактори и др. Подкрепата на доходите може да се счита за адекватна, ако позволява борба със структурната бедност. Това ниво може да бъде определено като „достатъчно“. Не е възможно да се формулира общо правило за финансовото ниво, което представлява достатъчността за ЕС като цяло. Националните, регионалните и местните власти носят съвместна отговорност за политика, предлагаща адекватна подкрепа на доходите. На ниво ЕС това би трябвало да се обсъди в рамките на отворения метод на координация.

27.

Може да бъде формулиран общ принцип на ниво ЕС, съгласно който разликата между минималните доходи, получавани на пазара на труда, и нивото на подкрепа на доходите да бъде достатъчно голяма, за да насърчава хората и целевите групи да работят. Тази разлика е важен финансов стимул в цялостния политически микс. „Да се засили финансовата привлекателност на труда“ е важен принцип за Комисията, редица държави-членки и регионални и местни власти. Поради това, когато разработват и прилагат мерки за подкрепа на доходите, националните, местните и регионалните органи на властта следва да отчитат риска от попадане в капана на бедността.

28.

Подкрепа на доходите следва да се предоставя само на лица, които не са способни да печелят доходи на пазара на труда или които са способни да печелят само доходи под екзистенц-минимума (напр. поради ниската си производителност или необходимостта да приемат нископлатена работа). Националните, местните и регионалните органи на властта не трябва да възпрепятстват функционирането на пазара на труда, а да наблюдават внимателно, да разглеждат сериозно и да пресяват много стриктно заявленията за подпомагане на доходите. Същевременно наличието на активни политики следва да позволи да се достигне до всички лица, нуждаещи се от социално осигуряване, подкрепа на доходите и социално участие.

29.

Подкрепата на доходите може да приема различни форми и в идеалния случай следва да е приспособена към местните условия или конкретното лице. Могат да се посочат следните примери за подкрепа на доходите: подкрепа на доходите на ниво екзистенц-минимум за тези лица от активното население, които нито работят нито учат; подкрепа в натура с цел подобряване на храненето, облеклото, образованието, жилището и здравето; подкрепа на доходите в допълнение на получавания доход от трудова дейност (ако доходът зависи от нивото на производителност); подкрепа на доходите за посрещне на високите разходи за мобилност; подкрепа на доходите за повишаване на квалификацията и уменията на дадено лице; подкрепа за започване на собствен бизнес и др.

30.

Някои от лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда, изпитват множество лични проблеми и страдат от физически увреждания. Интегрирането на пазара на труда и дори защитеното работно място не са реалистична опция за тях. Грижата за тези граждани от страна на местните и регионалните власти също представлява част от цялостния подход. За стимулирането на тяхното социално участие следва да се използват редица инструменти.

31.

Местните и регионалните власти следва да използват всички видове финансови инструменти и инструменти в натура за улесняването на социалното участие на лицата, които не работят. Тези инструменти насърчават социалните, културните, спортните, обществено полезните и доброволчески дейности на лица, които в противен случай рискуват да се окажат в социална изолация.

32.

За постигането на възможно най-ефективни подкрепа на доходите, активна интеграция и социално участие са необходими индивидуални планове за действие. Те осигуряват своевременно планиране и гарантиране на необходимите мерки за подкрепа за всеки отделен клиент. Местните и регионалните власти се нуждаят от необходимите средства за създаване на инфраструктура от качествени услуги и за изготвяне на индивидуални планове за действие.

33.

Необходимостта и характеристиките на индивидуалните планове за действие изискват местните и регионалните власти да разполагат с широка гама от инструменти.

34.

Местните и регионалните власти следва да насърчават използването на инструменти и управленски практики, които могат да доведат до подобряването на качеството на социалните услуги (напр. всеобщ достъп до интернет, обслужване „на едно гише“, lex silencio, подходящо определени задължителни срокове за взимане на решение за отпускане на помощ под формата на подкрепа на доходите или подкрепа в натура).

35.

За да постигнат успех, политиките за активно включване трябва да обхванат политиките на местно, регионално и национално равнище, както и на ниво ЕС. Те трябва да включват и съчетават минимален доход, активни мерки, насочени към пазара на труда, образование и социални услуги. Съществуват редица пречки, които могат да затруднят провеждането на цялостни, интегрирани политики на местно и регионално равнище. Органите на управление на национално, местно и регионално ниво би трябвало съвместно да насърчават прилагането на цялостен подход.

36.

По отношение на необлагодетелствани от социална и икономическа гледна точка региони и градове в Европа, осъществяването на най-добри практики за политически миксове за активно включване, насочени към най-отдалечените от пазара на труда граждани, изисква финансова подкрепа от ЕС. Поради това бюджетът на ЕСФ за местните и регионалните власти трябва да може да се ползва директно за политики за активно включване. Необходими са също и европейски бюджетни средства за финансиране на социалното участие. Разработеният в рамките на програмата Interreg подход е добър пример за ефективна подкрепа от Европейския съюз.

37.

Социалната, субсидираната и защитената заетост, социалните предприятия и кооперациите са инструменти, които могат да играят важна роля в политическия микс на местно и регионално равнище. Дейността на тези предприятия не следва да се оценява съгласно правилата в областта на конкуренцията, които обикновено регулират европейския пазар (необходими са например не толкова строги правила по отношение на обществените поръчки и на държавните помощи).

38.

Цялостният подход се осъществява главно от местните и регионалните власти за местното население. Тези власти следва да разполагат с правни възможности да насочат политиките си за активно включване към местното население.

39.

Местните и регионалните власти следва да имат водеща роля в осъществяването на мерките по политиките за активно включване. В съответствие с общностния принцип на субсидиарност би могло да се формулира общ принцип на равнище ЕС, съгласно който националното и европейското законодателства и практики следва да отговарят на нуждите, формулирани на местно и регионално ниво (пределните данъчни ставки, схемите за обезщетения, стимулите за учене през целия живот, финансовите стимули за работодателите, трудовото законодателство, антидискриминационното законодателство, диференцирането на минималното заплащане и др.).

40.

Отвореният метод на координация предоставя рамка за политическа координация без правни ограничения. В тази рамка държавите-членки се споразумяват да набележат и насърчават най-ефективните си политики в областта на активното включване с цел да черпят от опита на останалите. С цел да се засили отвореният метод на координация, бяха формулирани изложените по-долу политически препоръки.

41.

Редица политики, насочени към подобряване на активното включване и подкрепа на доходите на лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда, не са достатъчно ефективни. Ето защо са необходими висококачествени проучвания и оценка на регионалните и местните политики за активно включване, с цел да се подобри тяхната ефикасност и ефективност. Европейската комисия би могла да насърчи подобни висококачествени проучвания.

42.

Процесите на учене могат да бъдат осъществявани на практика чрез партньорски проверки, извършвани от местните и регионалните власти, както и от мрежа на регионалните и местни наблюдатели („Progress“). Още от самото начало качеството на проверките и качеството и дейностите на мрежата на регионалните и местни наблюдатели следва да бъдат ясно определени.

43.

Разликите по отношение на предлагането и търсенето на работна сила, равнището на заплащане и подкрепата на доходите на територията на Европа създават движения на работната сила, които могат да затруднят активното включване по места на лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда. За обсъждане на въздействието на тези движения върху активното включване може да се използва ОМК.

44.

Разработването и разпространението на най-добри практики може да се насърчава, като всяка година се подбират местни и регионални власти, постигнали най-големи успехи в областта на активното включване и им се присъжда европейска награда. Систематизирането на най-добрите практики би могло да се извършва по модела на тематичните работни групи на ЕСФ.

9.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 257/6

—

настоятелно припомня, че за да даде добри резултати, мобилизацията, свързана с темата за бедността и социалното изключване, би трябвало да бъде разглеждана като дългосрочен подход и поради това би трябвало да се подчертае нуждата от устойчивост във времето на предприетите през 2010 г. и преди това действия;

—

призовава да се предприемат структурирани действия, за да бъде наложена решителна промяна в борбата срещу бедността и всички форми на социално изключване, които ограничават личната свобода и същевременно вредят на обществото; и счита, че несъмнено би било полезно в европейската година да имат възможност да участват не само държавите-членки, но също така и местните и регионални власти или техните организации като обособени субекти;

—

отбелязва, че е необходимо да се акцентира особено върху положението на децата, тъй като онези от тях, които растат в бедност и изключване, биват увличани в един междупоколенчески „цикъл“, водещ до сериозни трайни последици, като лишава децата от правото да развият пълните си възможности и заплашва личното им развитие, образование и общо благосъстояние;

—

призовава институциите на Общността да обърнат голямо внимание на сложните и многоизмерни форми на бедността и социалното изключване, да създадат стратегии и съгласувани превантивни действия, насочени към процесите на лична социална ангажираност.

Докладчик

:

г-жа Linetta SERRI (IT/ПЕС), общински съветник от Armungia (провинция Cagliari)

1.

приема с голям интерес подетата инициатива 2010 г. да бъде обявена за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване;

2.

споделя загрижеността, която е в основата на избора за обявяване на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване, тъй като ситуацията на бедност и изключване, в която се намират 78 млн. европейски граждани, е преди всичко грижа на системата на местните и регионалните власти;

3.

настоятелно припомня, че за да даде добри резултати, мобилизацията, свързана с темата за бедността и социалното изключване, би трябвало да бъде разглеждана като дългосрочен подход и поради това би трябвало се да подчертае нуждата от устойчивост във времето на предприетите през 2010 г. и преди това действия;

4.

отбелязва, че местните и регионални власти следва да играят особена роля в признаването и улесняването на условията за действителен достъп до социалните, икономически и културни услуги на лицата, живеещи в бедност или социално изключване. Местните, регионални и национални власти имат основната отговорност да изготвят, финансират и управляват политиките, с които се цели гарантиране на интегрирането на изключените лица;

5.

сподел я виждането, че в прилагането на социалната политика местните, регионални и национални администрации имат основната отговорност да изготвят, финансират и управляват политиките, с които се цели гарантиране на интеграцията на най-отдалечените от пазарите на труда лица. Доставчиците на услуги — частни, публични или смесени — играят ключова роля в прилагането на тези политики на местно ниво;

6.

подчертава, че Годината на борбата с бедността трябва да засили участието на лицата, живеещи в бедност и социално изключване, и на организациите, в които те участват. Годината би трябвало да утвърди принципа на приобщаващото общество чрез изграждане на пространство в публичната сфера, за да бъдат приобщени изключените лица, като се изтъква решаващият принос на организациите, към които те принадлежат;

7.

счита, че следва да се улеснява обменът на опит между държавите-членки, местните и регионалните власти и международните организации, ангажирани в борбата срещу бедността, в процес на взаимно обучаване;

8.

подкрепя предложението да се утвърди отново значението на колективната отговорност, която ангажира не само политиците на всички нива, но и участниците от публичния и частния сектор;

9.

отбелязва, че ангажиментът за борба с бедността и социалното изключване на всички нива на властта и по-специално политическият ангажимент за подкрепа на превенцията на тези явления, трябва да бъде отново потвърден и продължен;

10.

призовава да се предприемат структурирани действия, за да бъде наложена решителна промяна в борбата срещу бедността и всички форми на социално изключване, които ограничават личната свобода и същевременно вредят на обществото;

11.

призовава за повече решителност в използването на допълващи действия заедно с другите подходящи инструменти и дейности на Общността, свързани със социалното включване, като например програмата PROGRESS, структурните фондове, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (FEADER), и що се отнася до борбата с дискриминацията и насърчаването на основните права, и равните възможности за жените и мъжете, както и дейностите в областта на образованието и обучението, културата и междукултурния диалог, младежта, грижите за децата и възрастните хора, гражданството, имиграцията, убежището и изследванията;

12.

би желал да се води борба срещу всички видове дискриминация, благоприятстващи явлението „бедност и изключване“;

13.

счита, че несъмнено би било полезно в европейската година да имат възможност да участват не само държавите-членки, но също така и местните и регионални власти или техните организации като обособени субекти;

14.

счита, че е необходимо засилване на отворения метод на координация относно социалната защита, социалното включване и Европейската стратегия за заетостта при по-голямо участие на регионалното и местно равнище. Неговата ефективност зависи до голяма степен от ангажираността на местните и регионални власти в изготвянето на регионален план за действие за борба срещу бедността и социалното изключване с цел насърчаване на по-глобален подход, който да включва трите основни насоки на активното приобщаване;

15.

посочва, че що се отнася до подобряването на достъпа до услугите в повечето от държавите-членки местните и регионални власти са доставчици на социалните услуги. Тези нива следователно са в по-голяма степен способни да изготвят и прилагат нови правила за управление на услугите, за да се улесни достъпът до тях;

16.

отбелязва, че е необходимо да се акцентира особено върху положението на децата, тъй като онези от тях, които растат в бедност и изключване, биват увличани в един междупоколенчески „цикъл“, който води до сериозни трайни последици, като лишава децата от правото да развият пълните си възможности и заплашва личното им развитие, образование и общо благосъстояние. Трябва да се отделя повече внимание на многодетните семейства и на младите семейства при разглеждането на потенциални рискови фактори за социално изключване;

17.

припомня, че пълноценното участие на младите поколения се гарантира на първо място от достъпа до образователни услуги. В последното проучване на PISA-OИСР беше посочена тясната връзка между ниското ниво на умения и социалното изключване. Ангажиментът и участието на гражданите на Европейския съюз представляват основен фактор за социалното сближаване и развитието на Европа;

18.

призовава институциите на Общността да обърнат голямо внимание на сложните и многоизмерни форми на бедността и социалното изключване, да създадат стратегии и съгласувани превантивни действия, насочени към процесите на лична социална ангажираност;

19.

призовава за повече внимание към проблемите, които срещат местните и регионални власти, по-специално онези, на чиято територия се намират входните пунктове за ЕС, по отношение на лицата, търсещи убежище и незаконните имигранти.

9.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 257/15

—

подчертава необходимостта от бързо и последователно прилагане на регламента на цялата територия на ЕС в съответствие с европейския дух на новия инструмент;

—

подчертава, че като групира в правни форми на териториално сътрудничество между институционалните участници на различни нива от две или повече държави-членки в рамките на Общността, ЕГТС може да задейства процес на хоризонтална европейска интеграция, при който се прилагат принципите на субсидиарност и близост;

—

подчертава, че възможността за включване на различни институционални нива в една единствена структура за сътрудничество открива пътя към нови форми на многостепенно управление, в което всеки от заинтересованите участници, в зависимост от своите компетенции, дава своя принос за цялостния успех на проекта;

—

заявява намерението си да играе основна роля за информиране и насърчаване на инструмента ЕГТС чрез политическо мобилизиране, инициативи за комуникация, създаване на мрежи за обмен на опит и на добри практики, както и научноизследователска дейност;

—

призовава Европейската комисия да се започне стратегически дебат относно ЕГТС във връзка с предстоящата Зелена книга за европейското териториално сближаване.

Докладчик

:

г-жа Mercedes BRESSO (IT/ПЕС), председател на област Пиемонт

1.

приветства с ентусиазъм приемането на регламент относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС); той дава адекватен отговор на основното изискване за задълбочаване на процеса на европейска интеграция, зачитайки регионалното многообразие и адаптирайки сегашните модели на управление към предизвикателствата, пред които е изправена Европа;

2.

отбелязва, че Европейският съюз е изправен пред основни промени за своето бъдеще: например новия Договор от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г., неотдавнашното разширяване на Шенгенското пространство с девет нови държави, въвеждането на еврото в Кипър и Малта в началото на 2008 г. и текущия преглед на бюджета;

3.

отбелязва задоволството си по принцип от факта, че в член 3 от Договора за създаване на Европейския съюз сред целите на Съюза е включено териториалното сближаване и заявява, че е необходимо да се обръща специално внимание на нуждите на трансграничните региони; става дума за изрично признаване на необходимостта при разработването на политиките на Съюза да се насърчава хармоничното и балансираното развитие на полицентрична европейска територия; призовава Комисията да изготви предложение относно политиките и дейностите на равнище ЕС, които могат в бъдеще да бъдат включени за постигането на тази цел;

4.

признава, че бъдещето на Европейския съюз и на неговите територии зависи от засилена синергия между политиките на сближаване и стратегиите за насърчаване на конкурентоспособността, както и от развитието на секторни политики, позволяващи на най-необлагодетелстваните територии да се справят с предизвикателствата на глобализацията, като се прилага трансграничен, транснационален и междурегионален подход; отбелязва, че трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество вече е добавило и продължава да създава добавена стойност: европейска, политическа, институционална, икономическа и социокултурна добавена стойност;

5.

припомня, че териториалното сближаване заема централно място в Териториалната програма на Европейския съюз. Това илюстрира необходимостта териториалното измерение да играе по-решаваща роля за бъдещето на европейската политика на сближаване и на другите политики на Общността;

6.

счита, че териториалното сближаване е основен фактор за постигане на целите за икономически растеж и солидарност, както и за изграждането на изключително конкурентоспособна социална пазарна икономика, насочена към пълна заетост, социален прогрес и устойчиво развитие;

7.

твърди, че териториалното сближаване може едновременно да засили конкурентоспособността и устойчивостта на регионите в Европа, в съответствие с целите на обновената Лисабонска стратегия, актуализирана от държавите-членки през 2008 г.;

8.

смята, че териториалното сътрудничество и най-вече трансграничното сътрудничество, е ключов елемент в европейската интеграция и политически приоритет за ЕС и припомня особеното значение на териториалното сътрудничество за най-отдалечените региони, островите и планините;

9.

призовава Европейската комисия да се започне стратегически дебат относно ЕГТС във връзка с предстоящата Зелена книга за европейското териториално сближаване;

10.

подкрепя териториалното сътрудничество като основен инструмент на политиката на сближаване за разрешаването на въпроси със силно териториално измерение в основните сектори от икономическа, социална, културна и екологична гледна точка;

11.

подчертава, че териториалното сътрудничество представлява адекватен отговор на необходимостта разпределението на средствата за програмния период 2007-2013 г. да бъде по-балансирано в географско отношение;

12.

приветства факта, че програмният период 2007-2013 г. предвижда значително развитие на териториалното сътрудничество в политиката на сближаване чрез:

13.

счита, че Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество представлява важен правен инструмент за укрепване на сътрудничеството между местните власти в Европа чрез еднакви правила на Общността, пряко приложими във всички държави-членки;

14.

счита, че неговият предвидим потенциал укрепва и от пряката връзка с достиженията на правото на ЕС (acquis communautaire), което му придава особена сила и възможност за правна интеграция с по-голяма дълбочина и динамизъм от класическите инструменти за сътрудничество;

15.

посочва, че предишната правна рамка, която впрочем регламентът не възнамерява да премахне, често водеше до ситуации на несигурност;

16.

приветства факта, че регламентът относно ЕГТС е включил повечето от мерките, които Съветът на Европа въведе в областта на териториалното сътрудничество. Всъщност, в рамките на Съвета на Европа, с Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти от 1980 г. и с нейните допълнителни протоколи от 1995 г. и 1998 г., за първи път беше признато правото на териториалните общности на сътрудничество извън националните граници;

17.

подчертава, че ЕГТС е инструмент, с който се въвежда европейска структура за сътрудничество, чиято цел е да се даде възможност да бъдат разглеждани и решавани традиционни правни и административни проблеми, свързани с прилагането и управлението на трансгранични, транснационални и междурегионални програми и проекти, както и териториалното сътрудничество като цяло;

18.

подчертава, че ЕГТС допринася за внасяне на стабилност и сигурност на инициативите за териториално сътрудничество чрез създаването на групи за сътрудничество със статут на юридически лица, както и със средствата, необходими за осъществяването на проекти и дейности, със или без финансов принос от страна на Общността;

19.

потвърждава, че ЕГТС може да предложи ефикасна платформа за координиране и осъществяване на европейски национални и регионални политики в много основни области като инфраструктурите, конкурентоспособността на предприятията, научните изследвания и иновациите, обучението, защитата на околната среда и превенцията на рисковете, енергийните и транспортни мрежи; здравеопазването и социалните услуги, устойчивото и полицентрично градско развитие;

20.

припомня, че европейските програми като INTERREG дадоха възможност за създаване на множество структури, спогодби и споразумения, насочени към конкретизиране на формите на трансгранично и международно сътрудничество между териториалните власти по темите от общ интерес;

21.

счита, че ЕГТС може да представлява нова възможност за определяне на правна рамка и съгласувано развитие на Еврорегионите, които чрез инициативите за сътрудничество през изминалите години дадоха решителен принос за развитието на истинско сътрудничество в широк кръг от дейности, за добросъседските отношения, за сближаването на народите, за трансфера на знания и обмена на добри практики;

22.

подчертава, че регламентът за ЕГТС няма за цел да премахне съществуващите и действащите в момента еврорегиони, нито представлява допълнителна административна структура, а има за цел да осигури надежден вариант за трансевропейско териториално сътрудничество;

23.

подчертава, че ЕГТС осигуряват силен инструмент за постигане на децентрализирано сътрудничество в целия Европейски съюз в редица области на политиките, въз основа на стабилни структури, способни да мобилизират участието на гражданите и да взимат съвместни решения, които ще бъдат напълно осъществени и дори ще доведат до дългосрочно стратегическо сътрудничество;

24.

отбелязва, че ЕГТС може и трябва да бъде първокласен оперативен инструмент за улесняване на достъпа до кредитния пазар за финансиране на инфраструктури или услуги от общ интерес на различни територии на ЕС, които на свой ред да генерират необходимите приходи за подкрепа на финансовото състояние на тези мерки;

25.

подчертава, че една мярка, която би трябвало да се приложи на нивото на Общността, е да се насърчи използването на ЕГТС като предпочитан инструмент за сътрудничество, както поради значителните ползи, които се извличат от опростяването на управлението на политиките, плановете и проектите за сътрудничество, така и за всеобщо приложение на най-добрите административни практики в целия ЕС;

26.

счита, че приемането на инструмента може да даде възможност на съществуващите структури не само да оперират по-съгласувано и ефективно като част от подход за рационализиране на средствата, вместо те да бъдат разпилявани, но и да подобрят качеството на постигнатите резултати;

27.

потвърждава отново, че ЕГТС ще допринесе в значителна степен за по-ефективно предоставяне и управление на ресурсите чрез по-ефикасно сътрудничество на местните и регионални власти и на икономическите и социалните заинтересовани страни на териториално равнище;

28.

подчертава, че като групира в правни форми на териториално сътрудничество между институционалните участници на различни нива от две или повече държави-членки в рамките на Общността, ЕГТС може да задейства процес на хоризонтална европейска интеграция, при който се прилагат принципите на субсидиарност и близост;

29.

потвърждава, че благодарение на инструмент като ЕГТС, европейските местни и регионални власти могат да дадат важен импулс за изготвянето и осъществяването на политиките на Съюза, като допринесат за по-отворено, по-демократично, по-отговорно, по-прозрачно и с по-голямо участие европейско управление;

30.

подчертава, че възможността за включване на различни институционални нива в една единствена структура за сътрудничество открива пътя към нови форми на многостепенно управление, в което всеки от заинтересованите участници, в зависимост от своите компетенции, дава своя принос за цялостния успех на проекта;

31.

подчертава, че самата правна форма на регламента гарантира еднакви правила на териториалното сътрудничество във всички държави-членки и намалява разликите, които се дължат на регулаторната фрагментираност; за първи път е налице общ инструмент с такъв географски обхват;

32.

счита, че на свой ред прилагането на регламента трябва да бъде правилно координирано, за да може различните правни документи, които ще изготвят държавите-членки за приложение на Регламент (ЕО) 1082/2006 да бъдат сглобени без каквато и да било несъвместимост или препятствие;

33.

подчертава необходимостта от бързо и последователно прилагане на регламента на цялата територия на ЕС в съответствие с европейския дух на новия инструмент;

34.

отбелязва, съгласно процедурите, споменати в съображенията на регламента относно ЕГТС, значението на включването от сега нататък по най-подходящ начин на трети страни в прилагането на новия инструмент на Общността;

35.

отбелязва, че някои държави-членки вече приеха разпоредбите за прилагане на регламента, но си запазва правото да извърши точен анализ на тези мерки, за да се оцени съответствието им с целите по отношение на хармонизиране на законодателството и насърчаване на териториалното сътрудничество;

36.

изразява съжаление, че повечето от държавите-членки все още не са предприели мерки за прилагането на регламента и призовава компетентните власти да пристъпят към това приемане незабавно и без да въвеждат пречки и бюрократични тежести при прилагането и напълно оперативното функциониране на ЕГТС;

37.

подчертава, че целта на ЕГТС беше не на последно място да опрости процедурите за управление и прилагане на инициативи за териториално сътрудничество и поради това изисква най-широко сътрудничество между различните национални, регионални и местни власти в рамките на всяка държава-членка, в съответствие с техните компетенции;

38.

по тази причина смята, че сътрудничеството и обменът на информация между държавите-членки, наред с прякото участие на регионалните и местни власти, е от основно значение;

39.

припомня, че с регламента, свързан с ЕГТС, общностното право създава нова категория юридически лица, които въпреки значителните позовавания на националните законодателства като цяло трябва да са предмет на еднакво третиране в различните държави-членки, в съответствие с принципите за пряка ефективност и пряка приложимост;

40.

подчертава, че член 2 от регламента установява точна йерархия, в зависимост от която не само законодателството на ЕС, но и мерките, предвидени от Конвенциите и от уставите на създаващите се ЕГТС, имат предимство над правото на държавата-членка, в която ЕГТС има седалище, докато националното право се прилага само в области, които не се уреждат или се уреждат частично от регламента;

41.

подчертава, че разпоредбите на регламента, които не се позовават на националното право, се прилагат пряко при всяко създаване на ЕГТС;

42.

счита, че регламентът предоставя на потенциалните членове на ЕГТС, разположена на територията на най-малко две държави, истинско, непосредствено приложимо право за съставяне на ЕГТС в съответствие с разпоредбите на регламента;

43.

припомня, че неизпълнението от страна на държавите-членки на тяхното задължение за приемане на подходящи разпоредби за прилагане възпрепятства реализирането на потенциала на концепцията за ЕГТС, и затова призовава Европейската комисия да настоява държавите-членки да изпълняват поетите от тях ангажименти по тази тема;

44.

счита, че Европейската комисия може да играе решаваща роля за постигане на пълна оперативност на ЕГТС, в съответствие с духа на регламента;

45.

призовава Европейската комисия да изиска от държавите-членки да приемат необходимите мерки за прилагане, като в същото време оказва подходяща помощ на компетентните национални власти чрез приемане на насоки, критерии за тълкуване и технически указания. За тази цел Комисията би могла да се възползва от работата, извършена от групата експерти относно ЕГТС, създадена от Комитета на регионите;

46.

ако продължава да има случаи на неизпълнение на задълженията, той призовава Европейската комисия да вземе под внимание възможността за прибягване до необходимите процедури за нарушение срещу държавите-членки, които неоснователно не са изпълнили задълженията си да приемат необходимите мерки за прилагане на регламента;

47.

счита, че използването на Европейската група за териториално сътрудничество може да бъде насърчавано чрез специфични комуникационни и образователни дейности на Общността, както и чрез всяка друга полезна мярка, в това число юридически, икономически и финансови стимули;

48.

в тази връзка счита, че основните икономически и финансови стимули могат да се разделят на две големи групи. Първата предполага специална програма, финансирана със средства на Общността, априори по линия на ЕФРР, която ще спомогне за създаване на нови ЕГТС или преобразуване на проекти за сътрудничество в перспектива, които се управляват по старите конвенционални формули;

49.

отбелязва, че втората група икономически и финансови стимули предполага в поканите за участие в търг на Комисията да се включат критерии, даващи сравнително предимство в оценката на проекти, включващи създаване на ЕГТС, и прогноза за устойчивост след завършване на проекта. Това ще помогне за установяване на култура на сътрудничество в средносрочен и дългосрочен план, която да търси нови източници на финансиране в допълнение към бюджета на Общността;

50.

по отношение на мерките от юридическо естество, които би трябвало да бъдат предприети в подкрепа на успеха на институцията в целия ЕС, основната отговорност би трябвало да бъде на Комисията, с техническа помощ от Комитета на регионите;

51.

предлага на Европейската комисия да засили вътрешните информационни дейности в своите генерални дирекции с цел по-добро запознаване с приноса на инструмента ЕГТС в осъществяването на секторните политики на Европейския съюз;

52.

изразява своята готовност да сътрудничи с институционалните участници при гореспоменатите дейности по насърчаване;

53.

припомня, че той има специфични консултативни правомощия в областта на транснационалното сътрудничество, по смисъла на член 252 от Договора за ЕО:

54.

заявява намерението си да играе основна роля за информиране и насърчаване на инструмента ЕГТС чрез политическо мобилизиране, инициативи за комуникация, създаване на мрежи за обмен на опит и на добри практики, както и научноизследователска дейност;

55.

подчертава, че е създадена група от експерти по отношение на ЕГТС със задачата да извършват мониторинг на приемането на националните разпоредби за прилагане и да насърчават обмена на опит, свързан със създаването и управлението на ЕГТС на териториално ниво;

56.

наема се да подчертава възможностите, предлагани както от законодателствата на държавите-членки, така и на трети съседни на Съюза страни, с цел да се увеличи възможността за сътрудничество между териториалните власти на Европейския съюз и тези на трети страни;

57.

ще наблегне повече на сътрудничеството си с Паневропейската регионална организация със специфичен и дългогодишен опит в сферата на трансевропейското териториално сътрудничество;

58.

подчертава, че едно силно междуинституционално сътрудничество, включващо европейските институции, националните правителства и регионалните и местни власти, е важна предпоставка за успеха на ЕГТС и на териториалното сътрудничество.

9.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 257/20

—

смята, че ЕС следва да изгради възможно най-бързо истинска политика в областта на имиграцията като спазва правомощията на различните нива на управление, и поеме тези, които му се полагат;

—

приветства инициативите на Комисията за изработване на механизми, които улесняват законната миграция на работна ръка, доколкото съществува дисбаланс между разработването на ограничителни мерки за борба с незаконната имиграция и тези, насочени към подпомагане на законната имиграция, и приканва Комисията да разработи глобална европейска политика в областта на миграцията, така че действията на европейско равнище да носят добавена стойност, какъвто е случаят с висококвалифицираните работници;

—

съгласява се, че незаконната трудова заетост е един от водещите привличащи фактори за незаконната имиграция, и поради тази причина държавите-членки следва да задълбочат и подобрят усилията си, с цел да се предприемат всички необходими мерки за борба с незаконната трудова заетост;

—

изразява съжаление, че ролята на Комитета на регионите не се споменава в нито един от отправните документи, както и своята загриженост поради пренебрегването на териториалното измерение, тъй като досега се признаваше ролята на местните и регионални власти в управлението на миграционния процес и консултативната роля на Комитета на регионите в тази област;

—

посочва, че с развитието на външното измерение на европейската политика и на европейските инструменти за управление на имиграцията следва да се засили също така и териториалното измерение, включващо местните и регионални власти в разработването на глобален подход относно миграцията. В тази връзка следва да се гарантира, че Европейската комисия насърчава по-активната роля на Комитета на регионите в началната фаза на действията на Общността;

—

подкрепя инициативата да се насърчава циркулярната миграция и смята, че тя може да бъде благоприятна за пазарите на труда на държавите-членки, както и за развитието на страните на произход.

Докладчик

:

Anna TERRÓN I CUSÍ (ES/ПЕС), секретар, отговарящ за Европейския съюз в автономното правителство на Каталуня

1.

смята, че Европейският съюз следва да изгради възможно най-бързо истинска политика в областта на имиграцията като спазва правомощията на различните нива на управление, и поеме тези, които му се полагат;

2.

приветства инициативите на Комисията за изработване на механизми, които улесняват законната миграция на работна ръка, доколкото съществува дисбаланс между прилагането на ограничителни мерки за борба с незаконната имиграция и тези, насочени към подпомагане на законната имиграция, и приканва Комисията да разработи всеобхватна европейска политика в областта на миграцията, така че действията на европейско равнище да носят добавена стойност, какъвто е случаят с висококвалифицираните работници;

3.

съгласява се, че незаконната трудова заетост е един от водещите привличащи фактори за незаконната имиграция, и поради тази причина държавите-членки следва да задълбочат и подобрят усилията си с цел да се предприемат всички необходими мерки за борба с незаконната трудова заетост;

4.

счита, че при мерките за борба с недекларираната заетост трябва да се започне най-вече с онези работодатели и частни лица, които назначават незаконно пребиваващи лица в държава-членка. Самите мигранти често се намират в много трудна ситуация, с която лесно може да се злоупотребява по неморален или незаконен начин;

5.

смята, че единното разрешително е добър инструмент за избягване на появилата се незаконна имиграция и припомня, че член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз признава правото на добра администрация;

6.

смята, че сътрудничеството с трети страни е съществено за разработване на глобален и последователен подход по отношение на имиграцията, както беше потвърдено в заключенията на Европейския съвет от 2005 г., които припомнят, че „въпросите, свързани с миграцията, са централен елемент на отношенията на ЕС с голям брой трети страни, включително и най-вече със съседните на ЕС региони“ (1);

7.

се застъпва за това, при създаването на т.нар. партньорства за мобилност да бъдат предпочитани онези трети страни, които са готови да предприемат значителни усилия за борба с незаконната имиграция и трафика на хора;

8.

приветства предложенията за засилване на сътрудничеството с трети страни чрез „партньорствата за мобилност“ или чрез техническа и/или финансова помощ и призовава Комисията да търси нови форми на сътрудничество, основани на принципа на равнопоставеност със страните на произход и транзитно преминаване, които да установят атмосфера на доверие, позволяваща на тези страни да сътрудничат в борбата срещу незаконната имиграция и да създадат механизми за рационализиране на законната миграция;

9.

отбелязва ключовата роля, която играят местните и регионални власти в преговорите и връзките със страните на произход и транзитно преминаване, особено в области като развитието и сътрудничеството. Припомня важната роля на местните и регионалните власти за доброто функциониране на различните програми като например програмата за техническа и финансова помощ в полза на трети страни в областта на миграцията и на убежището (AENEAS), програмите МЕДА и ТАСИС и подчертава връзките със и натрупаните знания относно страните на произход и транзитно преминаване, благодарение на имигрантските общности;

10.

изразява съжаление, че ролята на Комитета на регионите не се споменава в нито един от отправните документи, както и своята загриженост поради пренебрегването на териториалното измерение, тъй като досега се признаваше ролята на местните и регионални власти в управлението на миграционния процес и консултативната роля на Комитета на регионите в тази област;

11.

посочва, че с развитието на външното измерение на европейската политика и на европейските инструменти за управление на имиграцията, следва да се засили също така и териториалното измерение, включващо местните и регионални власти в разработването на глобален подход относно миграцията. В тази връзка следва да се гарантира, че Европейската комисия насърчава по-активната роля на Комитета на регионите в началната фаза на действията на Общността (2);

12.

подчертава работата на местните и регионални власти във връзка с политиките за интегриране на имигрантите и ролята им за осигуряване на доброто функциониране на механизмите за достъп до пазара на труда и отбелязва ролята, която могат да имат в обучението на работниците имигранти не само за участието им в европейския трудов пазар, но и в случай на завръщане на трудовите пазари на страните на произход;

13.

припомня, че местните и регионални власти имат ключова роля в предоставянето на обществени услуги за имигрантите (било то законни или незаконни), между които трябва да се отбележат политиката за приемане, здравеопазването, образованието и жилищната политика. Както бе припомнено в декларацията от Петата конференция на парламентите на регионите столици на ЕС (април 2006 г.), за някои региони и общини миграционният процес е имал и има висока цена в областта на обществените услуги, поради което е необходимо да се търсят нови формули, които позволяват на местните и регионалните власти да имат по-важна роля в разработването на национални стратегии и инициативи, свързани с достъпа и интеграцията на пазара на труда;

14.

изразява предпочитанието си за термина „незаконна имиграция“, който е използван в много от официалните езици, защото терминът „нелегална“ се свързва пряко с престъпно поведение, и също така приканва да се изостави използването на термина „нелегален имигрант“;

15.

отбелязва, че се споменават други политики на ЕС, които могат да се отнасят до мигрантите, като политиката на развитие, Европейската стратегия за заетост и други политики, свързани със социалната и икономическата област, поради което приканва за по-добра координация между всички политики, отнасящи се до имигрантите;

16.

призовава Комисията, с цел да се придобие по-подробна представа за действията и прогнозите на различните държави-членки, да вземе предвид прогнозната оценка на държавите-членки за нуждата от работна ръка на базата на информацията, която те са предоставили на Евростат и списъците на професиите, за които има недостиг от работна ръка. При това обаче трябва да се зачитат националните компетенции за допускането на граждани на трети страни на пазара на труда;

17.

подчертава важността на надеждна и актуализирана статистическа система, позволяваща на държавите да обменят доброволно информация и опит относно политиките на заетост и пазара на труда, както това е предвидено в Регламент (ЕО) № 862/2007 относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила (3);

18.

отбелязва основната роля, която могат да имат местните и регионални власти при събирането на информация и статистически данни, и обръща внимание на приноса, с който местните и регионални власти биха могли да обогатят например европейския портал за имиграцията или за разширяването на услугите на мрежата EURES; местните и регионални власти разполагат от своя страна с множество интернет сайтове, които могат да допълват тези инициативи;

19.

изразява загрижеността си за това, че не се споменават изрично международните споразумения, сключени от държавите-членки в рамките на Международната организация на труда, и припомня, че държавите-членки следва да действат съгласно Декларацията за основните принципи и права в областта на труда (МОТ, 1998 г.) и Плана за действие относно работниците мигранти (МОТ, 2004 г.), както и спазвайки основните човешки права съгласно прилагащите се международни конвенции;

20.

счита за изключително важно създаването на мрежа на местните и регионални власти за разработване на общи статистически инструменти и показатели, които да дадат по-реална представа за миграцията;

21.

подчертава, че е важно да се насърчава организирането на постоянни работни групи и форуми (конференции, семинари …) за обмен на опит и най-добри практики в областта на приемането и социалната и трудовата интеграция на имигрантите;

22.

подкрепя ратифицирането на Международната конвенция относно защитата на правата на работниците мигранти и членовете на техните семейства;

23.

подкрепя инициативата да се насърчава циркулярната миграция и смята, че тя може да бъде благоприятна за пазарите на труда на държавите-членки, както и за развитието на страните на произход;

24.

отбелязва, че циркулярната миграция може да бъде важна връзка между страните на произход и приемните страни и да служи като инструмент за насърчаването на диалога, сътрудничеството и взаимното разбирателство;

25.

предупреждава, че циркулярната миграция следва да функционира правилно, за да се избегне превръщането й в канал за незаконна имиграция, като следва да се предвидят ефикасни начини, гарантиращи връщането на мигрантите и насърчаващи циркулярността. Припомня също така, че циркулярната миграция не може да замести постоянната миграция, нито да намали инициативите на държавите-членки в областта на политиките относно интегрирането на имигрантите;

26.

призовава за по-голяма обвързаност между имиграционната политика и другите политики на ЕС с цел подобряването на икономическата и социалната среда в страните на произход, защото „това намалява стимулите за нерегламентираната миграция“ (4);

27.

приветства партньорствата за мобилност с трети страни и признава, че е важно да се насърчават споразуменията за асоцииране със страните на произход. В съобщението си Комисията подчертава, че при сключването на партньорства за мобилност трябва да се вземе предвид разделението на правомощията между ЕС и държавите-членки. Тези споразумения следва да включват инструменти за общо управление на миграционните потоци, мерки за борба срещу незаконната имиграция и за улесняване на реадмисията и връщането на незаконни имигранти, както и механизми за насърчаване на икономическото развитие на тези страни;

28.

подчертава важността на сключването на споразумения за реадмисия с трети страни като част от поетите от тях задължения и отбелязва нуждата от ускоряване на репатрирането, спазвайки правата на имигрантите и международно признатите права;

29.

призовава за признаване на ролята на местните и регионалните власти в трансграничното международно сътрудничество; насърчава стимулирането на тяхното участие в рамките на Европейската политика на съседство, като призовава местните и регионални власти да си сътрудничат с териториалните власти на страните на произход, като използват за тази цел програмите на Европейската комисия, в частност пилотната програмна инициатива за регионално сътрудничество между най-отдалечените региони и съседни трети страни; припомня, че точно тези власти най-добре познават икономическите и социални последици от имиграцията и въздействието й върху страните на произход;

30.

припомня, че трябва да се анализират последиците от циркулярната миграция върху страните на произход, както и въздействието на паричните преводи върху тези страни. Предлага на базата на тези изследвания да се прилагат необходимите инструменти за улесняване на паричните преводи;

31.

призовава да се проучат възможностите за включване на градовете и регионите на произход, както и тези, които приемат миграционните потоци, в партньорствата за мобилност, което ще спомогне за мобилността и социалната интеграция на имигрантите;

32.

подчертава необходимостта от насърчаване на механизмите, които спомагат за мобилността в ЕС на работниците имигранти, които пребивават и работят законно в една държава-членка;

33.

подчертава, че трети страни, които участват в партньорство за мобилност, трябва да се погрижат да улеснят ефективно завръщането и реинтеграцията на мигрантите чрез активни мерки за стимулиране на работни места в производството и на достойни условия на труд. Властите на приемната страна следва да припомнят това на страните на произход, с които са подписали партньорство за мобилност, както и да им предоставят консултации и други форми на нефинансова подкрепа;

34.

приема положително идеята за дългосрочни многократни визи, които улесняват циркулярната миграция, и подкрепя инициативите, насочени към насърчаването на участието на пазара на труда на държавите-членки на гражданите от трети страни, приети преди това като студенти, и на тези, които са участвали в инициативи за циркулярна миграция и са изпълнили задълженията си за връщане;

35.

призовава Комисията да направи всичко възможно, за да гарантира, че след връщането си в страната на произход циркулярните мигранти ще могат да прехвърлят и пенсионните си права;

36.

приема положително увеличаването на стимулите за сътрудничество с трети страни, които са допълнени и с други мерки за насърчаване на участието на местните и регионални власти в проекти за развитие;

37.

подкрепя идеята за създаване на общ визов център в трети страни и призовава тази инициатива да не бъде съпътствана с увеличение на бюрократичните процедури, а да представлява опростяване и ускоряване на тези процедури;

38.

подкрепя намерението на Комисията за борба с недекларираната заетост на лица от трети страни. Налагането на финансови, административни и, когато това се налага от сериозността на нарушението, наказателни санкции с цел спазване на законодателството на ЕС е в компетенциите на държавите-членки, с изключение на санкциите, които трябва да обезпечат действието на правото на ЕС;

39.

констатира нуждата от оценка на уместността на термина „работодател“ или „предприемач“ във всички езикови версии на директивата и смята, че когато в националното законодателство съществува разлика между двата термина, е желателно да се използва терминът „работодател“ вместо „предприемач“, за да не се смесва предприемаческата инициатива с престъпно поведение и да се вземат предвид ситуациите, в който едно лице може законно да предоставя работа, без да има качеството на предприемач в юридическия смисъл на думата;

40.

твърди, че борбата с незаконната трудова заетост следва да се осъществява чрез санкции за онези, които наемат на работа без да спазват закона, но също така чрез засилване на контрола на инспекциите по труда, подобряване на начините за законно наемане на работа и изследване на алтернативни системи, които позволяват да са насърчават добрите практики. Резултатите от инспекциите по труда следва да се оповестяват, за да могат потребителите и потенциалните работодатели да правят информиран избор;

41.

посочва, че борбата срещу незаконната трудова заетост, която е един от основните фактори, привличащи и поддържащи незаконната имиграция, трябва да е приоритет в действията на ЕС в областта на имиграционната политика и смята, че правното основание на директивата следва да бъде насочено към борбата срещу незаконната трудова заетост и следователно ограничаването на незаконната имиграция, а не в обратен ред;

42.

припомня, че местните и регионални власти, в съответствие с националното законодателство, могат да имат важна роля при прилагането на мерки за контрол и наблюдение на пазара на труда и че може да са необходими повече човешки и материални ресурси, за да бъде увеличен броят на инспекциите;

43.

смята, че в рамките на борбата срещу незаконната трудова заетост следва да се обръща специално внимание на борбата с нелегалния трафик на мигранти и трафика на хора и изобличава ролята, която имат мафията и мрежите на организираната престъпност за устойчивостта на явлението незаконна миграция като цяло и по-специално на трудовата експлоатация: това се превърна в доходна престъпна дейност;

44.

подкрепя инициативите, посветени на борбата срещу незаконната трудова заетост и призовава за насърчаване на общи инициативи между различните нива на управление (национално, регионално и местно) и социалните партньори (главно работодатели и синдикати, но също така неправителствени организации и асоциации) в тази област. Призовава за предприемане на инициативи за повишаване на осведомеността и информативни дейности в определени сектори на заетост, насочени към разубеждаване на тези, които наемат незаконно работници и информирането им за ползите от законното наемане на работници;

45.

съгласява се с факта, че няма смисъл да се изключват от приложното поле на директивата частни лица, които наемат на работа незаконно пребиваващи работници, но все пак обръща внимание на невъзможността за разрешаване на тази ситуация, ако не бъдат предвидени гъвкави и допълнителни възможности за законно наемане на работна ръка за покриване на недостига на пазара на труда;

46.

отбелязва важността на подобряването на гъвкавостта и бързината на временното наемане на работа, а също и на определянето на начини за имиграция със сезонен характер, както това е предвидено в Плана за политиките по отношение на легалната миграция от 2005 г., като елементи, които могат да спомогнат за избягване на продължителността на незаконното наемане на работа;

47.

привлича вниманието върху ситуацията на особена трудова и лична уязвимост, в която се намират много от жените имигранти в Европейския съюз и настоява да се обърне повече внимание на този въпрос;

48.

приветства решението да не се налагат санкции на гражданите на трети страни, обхванати от предложението, въпреки че изискването за решение за връщане или екстрадиране (5) може да бъде разглеждано като наказание, и приема положително финансовите санкции за нарушителите, особено що се отнася до плащането на разходите за връщане, към които могат да се прибавят разходите за жилище и издръжка на имигрантите до приключването на процедурата за връщане. Подчертава, че Европейският съюз следва да гарантира съгласуваността на законодателните инструменти, включващи мерки по отношение на връщането, както и тяхната адекватност по отношение на основните права;

49.

призовава за приемане на необходимите мерки, за да се гарантира, че върнатите работници ще получат дължимите възнаграждения;

50.

призовава за по-добра защита от страна на компетентните власти на държавите-членки на лошо третирани работници и изисква да се предвиди възможността да им се предостави дългосрочно пребиваване, по-специално в особено тежки случаи, съгласно предвиденото от Директива 2004/81/ЕО за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи;

51.

приветства инициативите, които насърчават законни начини за имиграция в ЕС, както и опитите да се хармонизират различните и сложни механизми за достъп до пазарите на труда на държавите-членки;

52.

смята за необходимо разработването на мерки като „синя карта“, за да се повиши привлекателността на Европейския съюз като цел на миграционните потоци от квалифицирани и висококвалифицирани работници, за да се задоволят нуждите на европейските пазари на труда и да се гарантира изпълнението на Лисабонската стратегия; призовава Комисията да представи по-еднозначно определение за „квалифицирани“ и „висококвалифицирани“ мигранти; предлага това определение да отчита образователното равнище на имигранта, както и професионалния му опит, езиковите му познания и други приложими фактори;

53.

припомня, че не трябва да се омаловажава приносът на неквалифицираните или нискоквалифицираните работници на някои европейски пазари на труда, и припомня на Комисията — след проучване и оценка на възможностите за заетост на пребиваващите в държавите-членки неквалифицирани или нискоквалифицирани работници — ангажиментите на Съвета относно сближаването на други процедури за приемане по причини, свързани със заетостта, както се предвижда в „Програма за действие в областта на законната миграция“;

54.

смята, че „синята карта“ следва да се предоставя не само на квалифицираните работници, които желаят достъп до територията на ЕС, но и на тези, които вече живеят в определена държава-членка;

55.

смята събирането на достоверна и основна информация относно нуждата от квалифицирана работна ръка на пазарите на труда на държавите-членки за изключително важно и призовава Комисията да разработи ефективен единен метод за получаване и представяне на статистическите данни в тази област, съгласно предвиденото в Регламент (ЕО) № 862/2007;

56.

призовава държавите-членки да насърчават участието на местните и регионалните власти в определянето на броя граждани от трети стани, които да бъдат допуснати до предложения за висококвалифициран труд, и изразява съжаление, че това не се предвижда изрично в предложението за директива;

57.

поставя въпроса дали трудовата мобилност на висококвалифицираните работници няма да бъде затруднена от задължението да се пребивава за срок от най-малко две години в първата държава-членка и призовава Комисията да търси алтернативни решения, които гарантират трудовата мобилност и отговарят на нуждите на европейските пазари на труда;

58.

прима положително условията за влизане на семействата на висококвалифицираните работници. Това е елемент, който както показва опитът на други страни — Австралия, Канада, Съединените щати — може да бъде от решаващо значение за набирането на висококвалифициран персонал;

59.

припомня, че е важно да се избягва „изтичането на мозъци“ от развиващите се страни и отбелязва със загриженост, че според Международната организация на труда програмите за прием на висококвалифицирани работници (между които се споменават неотдавнашните инициативи на Комисията относно циркулярната миграция) „водят до влошаване на проблематиката, свързана с изтичането на мозъци“ (6);

60.

изисква „изтичането на мозъци“ и неговото въздействие върху страните на произход да се изследва по достоверен начин с данни и статистика, с цел заедно със страните на произход да бъдат намерени общи решения за избягване, доколкото това е възможно, на рисковете и последиците от това явление;

61.

призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки, за да насърчава като алтернатива на „изтичането на мозъци“„движението на мозъци“ — концепция, според която мигрантите се връщат в страните си на произход и споделят ползите и придобитите умения в приемната страна (7). Това позволява да се засилят и задълбочат връзките между страните на произход и приемните страни;

62.

изразява задоволството си от предложението за единна процедура за единно разрешително за пребиваване и работа и призовава за подобряване на административните канали, които биха насърчили получаването на това разрешително;

63.

приветства всяко предложение, което опростява механизмите за достъп до ЕС с цел трудова заетост и призовава за по-гъвкави процедури за подаване на заявленията и издаване на разрешителното, за да се гарантира ефективното функциониране на системата;

64.

смята единното разрешително за добър начин за борба срещу съществуващите незаконни практики, широкоразпространени в страните на Европейския съюз и нарушаващи правото на добра администрация, признато от Хартата на основните права на Европейския съюз;

65.

изразява задоволството си от признаването на общ пакет от права на всички притежатели на единно разрешително и припомня, че тези права следва да бъдат признати като свързани с международната рамка за защита на трудовата заетост, която предоставя МОТ;

66.

припомня, както това бе направено в становище CdR 233/2006, важността на подобряването на механизмите за признаване и приравняване на професионалните степени и дипломи и по-общо на професионалните способности на мигрантите, с цел да се улесни интеграцията на пазара на труда в съответствие с техните способности (8);

67.

приветства установяването на процесуални гаранции при представянето на заявлението за единно разрешително, и по-специално що се отнася до изискването за мотивацията на отказа и възможността за предявяване на иск срещу отхвърлянето на заявлението;

68.

настоява държавите-членки, съгласно принципа на субсидиарност, да се съобразяват с местните и регионални власти в разработването на имиграционните политики, и главно в областите, свързани с интеграцията на пазара на труда, за да могат те да участват в решенията относно броя и професионалните характеристики на допуснатите на тяхна територия чужденци.

9.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 257/26

—

е убеден, че ценностите на демокрацията и човешките права, както са обявени в приложената към Договора от Лисабон Харта на основните права, са крайъгълният камък на процеса на европейската интеграция, както и че подобряването на защитата на човешките права в ЕС ще засили доверието в насърчаването на демокрацията и човешките права във външните отношения на ЕС;

—

посочва, че демокрацията и човешките права са преди всичко въпроси с глобален характер и представляват обществени блага, както и че в много общества местните власти са тези, които носят отговорност най-близо до отделните граждани за упражняването на тези права. Тъй като инструментът се концентрира основно върху изграждането на публични институции, той би могъл да постави по-силен акцент върху местните и регионалните институции;

—

насочва вниманието и към възможността стратегията на Комитета на регионите относно наблюдението на избори да намери място в рамките на Цел 5, за да се засили изграждането на демокрацията на най-близко до гражданите ниво, както и да се създаде у населението чувството за ангажираност в демократичния процес;

—

счита, че подкрепата за наблюдение на избори е важна част от развитието на демокрацията и смята, че в бъдещите стратегии на ЕС за наблюдение на избори следва да се постави особен акцент върху наблюдението на местни и регионални избори в трети страни;

—

смята, че при наблюдението от ЕС на национални избори следва да се отделя по-голямо внимание на оценката на въздействието от насърчаването на демокрацията на местно и регионално ниво.

Докладчик

:

г-жа Heini UTUNEN (FI, АЛДЕ) член на градския съвет на Jyväskylä

1.

отбелязва, че КР е убеден, че ценностите на демокрацията и човешките права, както са обявени в приложената към Договора от Лисабон Харта на основните права, са крайъгълният камък на процеса на европейската интеграция, както и че подобряването на защитата на човешките права в ЕС ще засили доверието в насърчаването на демокрацията и човешките права във външните отношения на ЕС;

2.

счита за изключително важен факта, че Европейският съюз вярва, че демокрацията и човешките права са общовалидни ценности, които трябва да се насърчават активно във всички части на света, и подкрепя усилията за тяхното постигане в трети страни;

3.

припомня последователната позиция на КР, че истинско демократично управление не може да съществува без значително прехвърляне на правомощия и компетенции към местното и регионалното ниво; като си сътрудничат за намирането на практически решения на конкретни ежедневни проблеми, местните и регионалните власти могат да изграждат доверие между хората, доверие в местната демокрация и вяра в междукултурния диалог. Те могат да предложат по-силно чувство за принадлежност на местно ниво, както и по-устойчиво изграждане на капацитет за насърчаване на демокрацията и човешките права;

4.

посочва, че демокрацията и човешките права са преди всичко въпроси с глобален характер и представляват обществени блага, както и че в много общества местните власти са тези, които носят отговорност най-близо до отделните граждани за упражняването на тези права. Тъй като инструментът се концентрира основно върху изграждането на публични институции, той би могъл да постави по-силен акцент върху местните и регионалните институции;

5.

признава уникалната роля на ЕИДЧП в приноса към развитието и утвърждаването на демокрацията и върховенството на закона в трети страни от цял свят, както и ролята му за създаването на последователен и съгласуван подход за действията на ЕС в тази конкретна област;

6.

смята ЕИДЧП за видим актив на Европа, подсилващ позицията на Европа в насърчаването на демокрацията и човешките права в трети страни. КР подчертава, че намерението на ЕС да насърчава демокрацията не означава, че ЕС следва или би могъл да изнася някакъв модел или да налага такъв на трети страни. ЕИДЧП се използва като възможност за по-ефективно разпространяване на общи принципи на индивидуална свобода. Комитетът на регионите отбелязва, че приетата от Съвета на Европа Европейска харта на местното самоуправление послужи като основен източник на вдъхновение и като ориентир за много нови демокрации в Европа в усилията им за изграждане на работещи органи на местното самоуправление. Проектът на Конгреса на местните и регионалните власти в Европа (КМРВЕ) на Съвета на Европа за Европейска харта за регионална демокрация би могъл да послужи за постигането на тази цел;

7.

подчертава, че предвид целта на стратегията да предоставя помощ независимо от съгласието на правителствата на трети страни, КР смята, че демократично избраните местни и регионални власти в засегнатите страни следва да бъдат определени като партньори за постигането на целите на ЕИДЧП, като бъдат изрично включени в списъка на участниците, наравно с организациите на гражданското общество;

8.

припомня, че КР вече е създал няколко инструмента за осъществяването на политиката си в страните, с които има установени контакти; в частност, създаването на три работни групи — за Западните Балкани, Турция и Хърватия — както и организирането на цикъл от конференции относно европейската политика на съседство, предоставиха възможност за редовен политически диалог и споделяне на най-добри практики с представители на местните и регионални власти от трети страни;

9.

предпочита по-дългосрочен стратегически подход към инструмента и неговите цели. Приоритетните области се променяха с всеки програмен период, поради което дългосрочното развитие и оценка на програмата и нейните инициативи е трудно. Подробната оценка и точното отчитане на приключените програми спомага за разработването на бъдещи програми;

10.

насочва вниманието към необходимостта от опростяване на процедурите за кандидатстване за финансиране по ЕИДЧП и призовава за опростяване в частност на управлението на програмата, така че да предоставя възможност на по-слабо организирани структури да се възползват в пълна степен и гъвкаво и пълноценно да ползват инструмента. Тъй като ЕИДЧП остава сравнително скромен като размер инструмент, избирателният и стратегически подход е жизненоважен за неговия успех;

11.

препоръчва оценката и преоценката на стратегията да се извършват от гледна точка на местните и регионални власти и субсидиарността в трети страни. Управлението на ЕИДЧП не трябва да увеличава бюрокрацията по такъв начин, че тя да се превърне в пречка най-вече за проектите, които са отличителна черта на участниците на местно ниво. Необходимо е да се осигури максимална гъвкавост, за да се избегне дискриминацията, която би породила една утежнена структура;

12.

ангажираността на Комитета на регионите с демокрацията, доброто управление, европейските ценности и човешките права обосновава участието му в стратегията като цяло. Въпреки това, предвид предложените пет цели, при многогодишното планиране за периода 2010-2013 г. би могло да се обърне специално внимание на участието на местните и регионалните власти в Цел 2. КР насочва вниманието и към възможността стратегията на Комитета на регионите относно наблюдението на избори да намери място в рамките на Цел 5, за да се засили изграждането на демокрацията на най-близко до гражданите ниво да се създаде у населението чувството за ангажираност в демократичния процес;

13.

отбелязва, че докато подкрепата по тази цел е насочена предимно към неправителствени организации, трябва да се признае, че в някои държави и региони защитниците на човешките права и дори държавните служители в общините могат да бъдат изложени на определен риск поради естеството на заеманите от тях длъжности и ежедневната им работа. Необходимо е да се положат усилия за мобилизиране на подкрепа за тях;

14.

смята, че демокрацията на участието с включване на местно и на регионално ниво е най-добрият начин за изграждане в дългосрочна перспектива на ориентирана към нуждите на гражданите и добре работеща демокрация, основаваща се на добро управление и радваща се на доверието и подкрепата на гражданите;

15.

призовава за модели на демокрация с включване, например чрез гарантиране на политическо представяне както на мъжете, така и на жените; на коренното население, там където такова съществува, и на местните малцинства. В допълнение, участието на малцинствата на местно ниво, хората с увреждания и на децата и младите хора, са области, в които споделянето на най-добри практики и предоставянето на подкрепа за местните и регионалните власти за укрепването на гражданското участие изглеждат жизненоважни;

16.

отбелязва, че ключовият елемент на доброто управление, основаващо се на широко политическо представителство и участие, е признаването на факта, че най-добрите решения се вземат на възможно най-близкото до гражданите ниво;

17.

отбелязва, че демократичните процеси на отчетност — започващи на местно и регионално ниво — са жизненоважни за гарантирането на прозрачност на управлението и играят важна роля в борбата с корупцията и намаляването на бедността;

18.

вярва, че създавайки лични контакти с хората на едно не толкова официално ниво и давайки приоритет на намирането на практически решения на ежедневните проблеми на хората, местните и регионални власти имат значителна роля в укрепването на местното сътрудничество между групи, представляващи противоположни интереси;

19.

смята, че гражданското общество, местните НПО и местните организации на общности (МОО) за основни свободи и човешки права, както и местните защитници на човешките права, могат да постигнат най-добри резултати в упражняването на политическите, икономическите и социалните права на местно ниво, когато дейността им получи признание и не е подложена на заплахи, тормоз и несигурност, както и че местното ниво е особено важно за популяризирането на демократичните ценности и повишаването на политическата информираност на гражданите, когато те имат възможност да работят заедно с овластени местни и регионални власти;

20.

подчертава добавената стойност на местния подход, когато става дума за трансгранично сътрудничество по различни теми, включително намиране на решение на конфликти. Специално внимание следва да се отдели на положителната роля, която могат да играят местните инициативи в конфликтна среда — като „дипломация на градовете“ чрез насърчаване на междукултурния диалог и мерки за изграждане на доверие на местно ниво. Затова световните кампании за демокрация и човешки права трябва да бъдат застъпени още по-силно, например чрез прилагане на транснационален подход, който да съдържа и ясна местна и регионална перспектива;

21.

припомня, че въпреки че диалогът относно човешките права по правило се води с държавни власти, въпросите на демокрацията очевидно трябва да се разглеждат и с участниците на местно и регионално ниво. Без участие и без чувство за ангажираност местно и регионално ниво е невъзможно да бъде създадена и поддържана работеща демократична система, като и двете нива допринасят във всяко отношение за развитието на тази система;

22.

определението на ООН за защитници на човешките права — „лица и организации, които популяризират и защищават правата на човека и основните свободи“ — ясно показва ролята на отговорните за вземането на решения на местно ниво лица и активисти;

23.

настоятелно подчертава, че значителна част от случаите на мъчения се извършват в местни затвори и полицейски управления. Поради това са необходими големи усилия за прилагане на националните закони и международните ангажименти на местно ниво. Следователно подкрепата трябва да бъде насочена към местни НПО, които наблюдават действията на властите, както и към обучение на властите;

24.

подкрепя насоките относно правата на детето и вижда участието на местните власти в областта на образованието и достъпа до добро образование и здравеопазване, включително работа по правото на репродуктивно здраве, особено на момичетата;

25.

изразява подкрепа за съобщението на Комисията „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ COM(2008)55 окончателен, в което във външните действия на ЕС се отделя специално място за децата и посочва необходимостта от насърчаване на включването на интересите и правата на децата във всички външни действия на ЕС;

26.

приветства съществуващите споразумения за сътрудничество със заинтересовани страни, като Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Международния наказателен съд, и би оценил високо даването на приоритет на усъвършенстването на местната демокрация и повишаването на капацитета на местните и регионални власти за упражняване на гражданските, политическите, икономическите и социалните права;

27.

подчертава правото на децата да участват, да влияят и да изразяват своята гледна точка по въпроси, които ги засягат, в съответствие с тяхната възраст и зрялост (както е предвидено в член 12 на Конвенцията за правата на детето на ООН), особено когато се вземат решения по местни въпроси;

28.

е убеден, въз основа на опита и на активната си работа за развитието на местната и регионалната демокрация, децентрализацията и самоуправлението в Европа, че гарантирането на зачитането на установените местни и регионални правомощия от националните и европейските власти е жизненоважно за насърчаването на истинска демокрация и човешки права във всички части на света;

29.

подчертава, че през последните две години наблюдението на избори се превърна в един от ефикасните инструменти на външната политика на КР; Комитетът оценява високо опита и проявяваната от години ангажираност на Конгреса на местните и регионалните власти в Европа (КМРВЕ) в тази област. КР приветства факта, че му беше дадена възможност да допринесе за усилията на КМРВЕ за насърчаване на по-нататъшното развитие на местната и регионалната демокрация;

30.

счита, че подкрепата за наблюдение на избори е важна част от развитието на демокрацията и смята, че в бъдещите стратегии на ЕС за наблюдение на избори следва да се постави особен акцент върху наблюдението на местни и регионални избори в трети страни;

31.

смята, че при наблюдението от ЕС на национални избори следва да се отделя по-голямо внимание на оценката на въздействието от насърчаването на демокрацията на местно и регионално ниво;

32.

подчертава, че бъдещата стратегия за периода 2010-2013 г. следва да отчита ролята, която местните и регионалните власти могат да играят в тази инициатива, особено от гледна точка на местните избори и европейския опит в тяхното наблюдение в трети страни.

9.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 257/30

—

подчертава, че в целия Европейски съюз местното и регионалното ниво имат отговорност за защитата и насърчаването на езиковото многообразие. Те се намират в привилегировано положение за създаване на конструктивно партньорство с организации за езиково обучение за определяне на курсове за образование и професионално обучение, в зависимост от конкретните местни нужди и изисквания;

—

счита, че предвид важността на езиковото многообразие в Европейския съюз, към изграждането на многоезично общество трябва да се подхожда така, че да се увеличат максимално положителните ефекти от многообразието, като се сведат до минимум негативните последици;

—

вярва, че всеки в ЕС, запазвайки родния(те) си език(ци) като елемент на културната си идентичност, в течение на живота си би трябвало да усвои активно и пасивно общ втори език и трети език, избран въз основа на културните си склонности или на социалните и икономически изисквания за мобилност на държавата/региона на произход;

—

подчертава, че от гледна точка на постигането на целта за един майчин език плюс два чужди, регионите трябва да играят ролята на главно действащо лице, особено при осъществяването на учебните програми;

—

предлага всички региони да се насърчават да създадат свой местен форум относно многоезичието за наблюдение на местните социални, икономически и образователни тенденции и да предлагат мерки, необходими за популяризирането и мотивацията за обучението през целия живот на принципа „майчин плюс два чужди езика“.

Докладчик

:

Roberto PELLA (IT/ЕНП), член на Съвета на провинция Biella и заместник-кмет на Valdengo

1.

приветства факта, че Европейската комисия даде силен тласък по темата за многоезичието, като на 1 януари 2007 г. създаде портфейл, посветен на тази тема, който беше поверен на члена на Европейската комисия г-н Leonard Orban; предвид значението на този портфейл и предизвикателството, което поставя, би следвало да се засили работата по него с цел развитие и ефикасно изпълнение на поставените му цели;

2.

подчертава, че в европейския политически дневен ред многоезичието е приоритет, който обхваща всички области на действие на социалния, икономически и културен живот в Европа;

3.

подкрепя работната програма, представена от комисар Orban, който счита многоезичието за основен фактор за засилване на европейската интеграция и на диалога между културите;

4.

счита, че предвид важността на езиковото многообразие в Европейския съюз, към изграждането на многоезично общество трябва да се подхожда така, че да се увеличат максимално положителните ефекти от многообразието, като се сведат до минимум негативните последици, за да не се използва това многообразие само като средство за постигане на определена цел;

5.

привлича вниманието към проучването, извършено от създадената през 2005 г. група на високо равнище по въпросите на многоезичието и подкрепя действията, към които тя призова, а именно:

6.

отбелязва резултата от консултацията онлайн, започната през септември 2007 г., която обобщава следните ключови аспекти на дейностите в областта на многоезичието:

7.

подчертава и подкрепя предложенията, формулирани от групата интелектуалци в подкрепа на междукултурния диалог, създадена по инициатива на Европейската комисия и председателствана от г-н Amin Maalouf, като подчертава по-специално:

8.

подчертава, че насърчаването и опазването на културното и езиково многообразие е главен приоритет. В рамките на Европейския съюз под езиково многообразие се разбира знаенето и използването на:

Съюзът и неговите държави-членки ще насърчават езиковото многообразие, всеки в своята област на действие.

9.

в целия Европейски съюз местното и регионалното ниво имат отговорност за защитата и насърчаването на езиковото многообразие. Тези нива също така имат правомощия в областта на образованието, професионалното обучение и образованието за възрастни; те са компонент на социалното партньорство и координират растежа и развитието на местно и регионално ниво;

10.

в едно професионално обучение, в което е залегнал принципът за учене през целия живот, понятията „знание“ и „учене“ придобиват важно значение също и поради това, че в професионалния живот с неговите разнообразни възможности се изискват по-големи езикови умения;

11.

регионалните и местните власти се намират в привилегировано положение за създаване на конструктивно партньорство с организации за езиково обучение за определяне на курсове за образование и професионално обучение, които се предлагат в зависимост от конкретните местни нужди и изисквания;

12.

поради това счита, че местните и регионални власти са в състояние най-добре да задоволят различните езикови нужди на местно ниво, без това да се отразява на подкрепата, която биха могли да получат от централните/държавните власти;

13.

счита, че Европа би трябвало да изгради своето социално и икономическо сближаване като използва в максимална степен възможностите, свързани с мобилността, глобализацията, европейската култура и чувството за европейско гражданство;

14.

този процес може да бъде осъществен, най-вече ако се премахнат езиковите препятствия, с които държавите и всеки гражданин се налага да се сблъскват, тъй като:

15.

По отношение на отворения метод на координация в областта на многоезичието е необходимо Комисията да се старае да включва не само националното административно ниво, но и местното и регионално ниво, тъй като често тези нива отговарят в най-голяма степен за прилагането на различните мерки по места;

16.

Във връзка с това смята за необходимо да се отдели също така внимание на уважението и достойнството на използваните от малцинствените групи неофициални езици, които представляват, както и официалните езици, елемент на многообразието на местната култура, който трябва да се отрази в европейските програми за включване;

17.

счита, че в рамките на целта „майчин плюс два чужди езика“ е важно да се определят целите, преследвани от европейските политики на многоезичието;

18.

всеки в ЕС, запазвайки родния(те) си език(ци) като елемент на културната си идентичност, в течение на живота си би трябвало да усвои активно и пасивно общ втори език и трети език, избран въз основа на културните си склонности или на социалните и икономически изисквания за мобилност на държавата/региона на произход;

19.

счита, че изборът на третия език трябва да бъде направен не само измежду езиците, считани като официални на ЕС, но и измежду европейските малцинствени езици и най-вече измежду неевропейските езици, които предлагат големи културни, икономически и социални възможности за развитието на конкурентоспособността на Европа;

20.

предлага да бъдат възприети следните ключови препоръки като приоритети на европейската политика на многоезичието и те да бъдат реализирани, за да се мотивира населението, да се запази многообразието и местните и регионалните институции да заемат централно място при избора на програми за обучение;

21.

ролята на местните и регионалните власти е от съществено значение, не само защото много от тях разполагат с политически и административни правомощия в областта на образованието и обучението, но и поради способността им да наблюдават по-добре състоянието на многоезичието в градовете и да следят тенденциите в прилагането на директивите и програмите на Общността. Именно на регионално и местно ниво се оценяват придобитите умения и проведените дейности, и благодарение на тяхната оценка може да се даде силен импулс за политически действия на европейско равнище;

22.

от гледна точка на постигането на целта за един майчин език плюс два чужди, регионите трябва да играят ролята на главно действащо лице, особено при осъществяването на учебните програми;

23.

в една и съща държава, всеки регион може да има различни исторически, обществени, културни, социални и икономически особености;

24.

следва да се насърчава териториалното многообразие, т.е. да се призове всеки регион да предлага обучение по език, определен в резултат на провеждани от местните власти и регионите оценки, изследвания и проучвания относно културната традиция, обществената нагласа, изискванията и социално-икономическите перспективи на региона;

25.

по този начин би могло да се наблюдава дали съществуващите образователни програми съответстват на нуждите на място и да се използва гъвкавостта на ниво местни и регионални власти, за да адаптират образователните инициативи, които не са довели до желаните резултати;

26.

езикът за изучаване трябва да се избира свободно. Когато една държава-членка има повече от един език, изучаването на другия(те) й език(езици) следва също да бъде насърчавано;

27.

счита, че политиката на многоезичието трябва да включва и важен външен компонент. Насърчаването на европейските езици извън рамките на Европейския съюз е от значение както в културен, така и в икономически план. По същия начин, Съюзът трябва да показва, че е отворен към езиците на трети страни, като китайски, арабски, индийски езици, руски и др;

28.

затова се предлага всички региони да се насърчават да създадат свой местен форум относно многоезичието за наблюдение на местните социални, икономически и образователни тенденции, да предлагат мерките, необходими за популяризирането и мотивацията за обучението през целия живот на принципа „майчин плюс два чужди езика“;

29.

освен това трябва да се даде силен тласък на програмите за включване на имигрантите. Изучаването на съответните езици, от които те и децата им се нуждаят, за да развият пълния си потенциал в европейското общество, трябва да се насърчава и улеснява, като едновременно се гарантира, че напълно се зачита правото им да запазят родния си език. Езиците, който те следва да изучават и овладеят, са официалният език на ЕС на територията, в която живеят, както и другият(те) официален(ни) език(ци) на териториите или регионите, в които живеят, в съответствие с конституционните им разпоредби;

30.

казано накратко, местните, регионалните и националните институции трябва да насърчават образователната система да включи широк спектър от езици в рамките на предлагания образователен пакет. Системите на образование следва да се съобразят с широк спектър от езици, които ще бъдат определяни в зависимост от социалните, икономически и културни изисквания на регионите;

31.

счита, че усвояването на езици е много важен фактор за конкурентоспособността. Проучванията показват, че европейските предприятия губят пазари поради липсата на съответни езикови умения;

32.

поради това приканва Комисията да продължи своите усилия в тази насока;

33.

що се отнася до малките езици и езиците, на които говори определено малцинство, трябва да се припомни, че те допринасят за засилването на основната ценност на европейската култура, а именно многообразието, и в това им качество не само не трябва да се позволява тяхното дискриминиране в този процес, а и следва да бъдат обект на специална защита;

34.

определението „малцинствен“ или „малък“ език не може да бъде мотив за дискриминация, която се основава на стойността на езика;

35.

предлага се да се проведат обсъждания с цел да се намерят по-подходящи термини, които отразяват в по-голяма степен сегашната реалност;

36.

следователно е важно да се продължи процесът на официално признаване на тези малцинствени езици, които представляват традиции и култури, здраво свързани с Европа;

37.

този процес ще позволи признаването им от институциите на европейско ниво, което ще накара ЕС да превежда текстовете си на повече езици в сравнение със сегашните 23 езика и по този начин ще се стимулира прекият контакт между европейските институции и гражданите;

38.

процесът на официално признаване на езиците на европейско ниво и на териториална диверсификация ще даде възможност за по-голямо социално включване;

39.

приветства заключенията на Европейския съвет от 13 юни 2005 г., които разрешават използването в рамките на органите и институциите на ЕС на други езици, различни от признатите с Регламент 1/1958 за официални езици;

40.

езиците, които обаче не са признати за официални нито на европейско, нито на местно или регионално ниво, също ще трябва в бъдеще да бъдат обект на програми за защита, с цел запазване на културната идентичност;

41.

въпросът за това как да се подпомагат гражданите в процеса на ученето през целия живот също е на дневен ред;

42.

въпреки че е сравнително лесно езиковото обучение да се „канализира“ в училище и да се подпомагат съвременните млади хора, за да не загубят в бъдеще езиковите и междукултурните умения, придобити в училище, проблемът е по-сложен по отношение на поколенията, които са вече отдавна извън образователните системи и които никога не са имали възможност да преминат през многоезиково обучение. Важно е също така да се осигури достъп до езиково обучение за по-старото поколение, от което много хора не са имали контакт с чужди езици нито в личния си, нито в професионалния си живот. Това би подобрило тяхната възможност за общуване в напреднала възраст и би довело до по-ангажирано упражняване на европейското гражданство от тяхна страна;

43.

следователно е необходимо да се насърчава използването на механизми за обучение, които са не само икономически достъпни (често разходите за езикови курсове представляват пречка за разпространение на обучението на хората в напреднала възраст), но и предоставят възможност за участие на хора, които имат проблеми с предвижването или са затруднени да участват активно поради липса на време;

44.

освен това счита, че трябва да се полагат усилия един чужд език да бъде научен колкото се може по-правилно, особено с оглед на все по-значителната имигрантска общност;

45.

следователно е важно да се отбележи, че съществуват опростени форми на учене, които дават възможност на отделните хора да придобият елементарни езикови умения, за да могат да се изразяват и да разбират. Тези форми на учене би трябвало да бъдат насърчавани от националните, регионални и местни образователни институции и финансирани от ЕС, за да се разпространяват възможностите за учене и за да се премахнат различията между поколенията по отношение на езиковото обучение;

46.

освен това би трябвало да се акцентира върху алтернативни форми на обучение чрез използване на мултимедийни системи, като се насърчава излъчването на телевизионни предавания на оригинален език със субтитри (например на телевизионни програми, кино, филми, новини), както и по-широкото използване на компютърни езикови курсове и на онлайн системи за превод. С други думи това представлява вид самостоятелно учене през целия живот;

47.

при младите и най-младите също така е необходимо да се създава мотивация за езиково обучение от най-ранна възраст. Изучаването на втори език следва да започне възможно най-рано — така че детето да се запознае със звученето на чуждия език — защото по този начин се създават по-добри предпоставки за по-бързото и по-многостранно овладяване на езика;

48.

напредъкът при изучаването на езици в началното и средно училище следва да продължи. Образователният процес трябва да предоставя възможности за общуване на чужд език в началното училище, а в средното училище да се придобиват познания по трети език;

49.

по време на обучението във висше учебно заведение трябва да се предоставя възможността за усъвършенстване и допълнително обогатяване на езиковия багаж, включително и чрез насърчаване на програмите Еразъм и Сократ;

50.

университетите обаче трябва да отворят вратите си не само за по-възрастните, които искат да запълнят пропуските в езиковото си обучение, но и за предприятията, които трябва да бъдат улеснени и насърчавани да предоставят възможност на собствения си персонал и на ръководните кадри да изучават новите езици, които се използват при търговските взаимоотношения, като се насърчават партньорствата между предприятията и висшите учебни заведения;

51.

необходимо е също така да се разработят курсове по писмен и устен превод, в които да са включени не само институциите (от общините и регионите до Европейския парламент — фактът, че се насърчават и възнаграждават градовете, които са в състояние да предоставят собствения си сайт и външната си документация на повече езици, е добра инициатива за насърчаване на многоезичието в местните институции), но и центровете за осъществяване на връзки с обществеността;

52.

многоезичието може да бъде насърчавано като се поставя акцент не само върху образованието и обучението, но и върху игрови и развлекателни дейности;

53.

изучаването на повече езици чрез културата или спорта, например, е начин за повишаване на осведомеността сред разнородни групи — от деца до възрастни;

54.

Песните, сами по себе си, също са световна и многоезична реалност. Полезно би било например популяризирането на такива събития като Ден на отворените врати, посветен на европейската музика, който поставя акцента върху текстовете на песните;

55.

трябва да се засили разпространението на литературни произведения на два езика по програма за литературен превод (публикуване на два езика — оригинал и превод) и то да става не само по инициатива на отделните издателства, но и чрез осъществяването на публични партньорства, създадени с цел местните и регионалните администрации да насърчават частни инициативи, свързани с многоезичието;

56.

не се съмнява в необходимостта от многоезичие в институциите на ЕС. Затова в институциите на ЕС трябва незабавно да се осигури поне пасивен устен превод от официалните езици на ЕС, за да могат участниците в дискусиите да изразяват мислите си на родния си език;

57.

изразява убеждението си, че опазването на културното многообразие означава гарантирането на система за официален или неофициален превод на всички официални европейски езици. За насърчаване на многоезичието също така е абсолютно необходимо на всички неофициални форуми да бъде осигурена разбираема двустранна комуникация на езика на участниците;

58.

на официалните срещи работните и официалните документи е необходимо да се превеждат на всички официални езици на държавите-членки. Като зачита всяка държава-членка като стълб на ЕС, ЕС на свой ред трябва да предлага напълно достъпни услуги и да предоставя на всяка от тях, съгласно съответните ѝ конституционни разпоредби, необходимите документи, позволяващи на гражданите да упражняват активно европейско гражданство;

59.

многоезичието не трябва да се ограничава с развитието на социалната и икономическа мобилност в рамките на ЕС, но трябва също така да позволи на европейските граждани да се открият към пазарите и културите извън Европа;

60.

това е важно и от гледна точка на сегашните тенденции, които карат ЕС да осъществява все по-тесни икономически и културни контакти например с пазари като Китай, Русия или Япония;

61.

следователно по-голямата външна конкурентоспособност на ЕС зависи и от повишаване на професионализма в рамките на програмите за образование и обучение на езиците на държавите извън ЕС;

62.

третият език може да бъде избран измежду всички езици, които европейските държави използват при своите контакти, като се вземат под внимание особено езиците на неевропейските нововъзникващи икономики и културният профил на държавите, с които Европа понастоящем развива търговски отношения.

9.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 257/36

—

припомня по принцип положителния отговор на председателя Барозy на въпрос, поставен от членове на Европейската асоциация на представителите на изборна длъжност от планинските райони, за Зелена книга относно европейските политики в помощ на планинските масиви по време на структурирания диалог на пленарна сесия на Комитета на регионите, състояла се на 7 декември 2006 г.;

—

отбелязва, че планинските масиви са, от една страна, райони с постоянни неблагоприятни климатични и географски условия, а, от друга страна, притежават природни и човешки ресурси, позволяващи растеж и създаване на трудова заетост;

—

призовава Европейският съюз да създаде истинска интегрирана европейска политика за планинските масиви като цяло, която да е съобразена с тяхното многообразие;

—

би подкрепил активни действия от страна на Европейската комисия и държавите-членки на ЕС за постигане на общите цели на обновените стратегии от Лисабон и Гьотеборг чрез европейски план за действие за конкурентоспособност и устойчиво развитие на планинските райони;

—

препоръчва на Европейската комисия да вземе предвид три основни теми:

Докладчик

:

г-н Luis DURNWALDER (IT/ЕНП) Регионален съветник/Председател на автономната провинция Болцано

1.

припомня по принцип положителния отговор на председателя Барозy на въпрос, поставен от членове на Европейската асоциация на представителите на изборна длъжност от планинските райони, за Зелена книга относно европейските политики в помощ на планинските масиви по време на структурирания диалог на пленарна сесия на Комитета на регионите, състояла се на 7 декември 2006 г.;

2.

изтъква, че Договорът от Лисабон (член 158), като определя целта на териториалното сближаване, признава необходимостта от обръщане на специално внимание на планинските региони сред другите региони с постоянно неблагоприятни природни и географски условия;

3.

припомня, че планинските райони са жизнено важни за живота и дейността на населението на Европейския съюз като цяло със своите природни ресурси, културни богатства като езиковото многообразие и умения и своите стопански ресурси като земеделието, промишлеността и туризма;

4.

отбелязва, че планински масиви има в 21 държави-членки на Европейския съюз, което представлява 35,69 % от площта на ЕС и 17,73 % от населението му (1);

5.

отбелязва, че планинските територии представляват 26 % от световната суша и 10 % от световното население и са съществен елемент от устойчивото развитие на планетата, както е записано в глава 13 от Дневен ред 21 век от Рио (световна програма за постигане на устойчиво развитие);

6.

отбелязва, че достъпността на планинските масиви е ключов фактор за изграждането на истински единен пазар и за осъществяване на свободното движение на хора, стоки и услуги;

7.

подчертава, че многообразието на планинските райони е още по-голямо, когато се разгледа единството на планинските масиви като надрегионални, трансгранични или транснационални пространства, включващи планински и предпланински райони, долини, градски и селски райони;

8.

потвърждава, че планинската околна среда се характеризира с голямо биоразнообразие и поради това е особено уязвима и чувствителна към изменението на климата, за което действа като истинска система за ранно предупреждение;

9.

отбелязва, че планинските райони традиционно са пилотни райони в областта на устойчивото развитие с новаторски потенциал в борбата с постоянно неблагоприятните природни условия;

10.

припомня, че местните и регионални власти власти имат значителен опит в областта на устойчивото развитие на планинските райони;

11.

припомня, че Европейският парламент, Комитетът на регионите и Европейският икономически и социален комитет положиха усилия, чрез становища и изследвания, да се обърне по-голямо внимание на планинските райони в европейските политики;

12.

констатира, че понастоящем няма единна европейска политика или стратегия на Общността в полза на планинските райони по модела, използван за морските региони или градските зони;

13.

отбелязва, че местните и регионални власти в планинските райони държат на своята самостоятелност и на принципа на субсидиарност, като се прилага подход на европейско управление „отдолу нагоре“;

14.

отбелязва, че планинските масиви са, от една страна, райони с постоянни неблагоприятни климатични и географски условия, а от друга страна притежават природни и човешки ресурси, позволяващи растеж и създаване на трудова заетост;

15.

отбелязва, че е необходимо да се обединят европейските политики в единна стратегия за устойчиво развитие, която да може да се приспособява към многообразието на масивите;

16.

отбелязва, че ЕС трябва спешно да предприеме справедливи и балансирани действия за устойчиво подобряване на многообразието на европейските градски, крайбрежни, слабо населени и планински райони;

17.

припомня важната роля и приноса на планинското население за създаване на ландшафта и за равновесието на планинската екосистема;

18.

подкрепя действията на регионите и на местните власти, на мрежите, които ги обединяват и работят за обмен на добри практики по смисъла на обновените цели от Лисабон и Гьотеборг и за постигане на икономическо, социално и териториално сближаване;

19.

припомня, че Лисабонската стратегия и насоките на политиката за сближаване 2007-2013 г. са подходящи за планинските, както и за другите райони, като двигател на европейската конкурентоспособност като цяло;

20.

припомня основната роля на трансграничното и транснационалното измерение на европейските политики за интеграцията на европейското пространство;

21.

подчертава необходимостта политическа и административна Европа да се доближи до ежедневието на гражданите;

22.

подчертава добавената стойност на европейско ниво от дейността на равнище планински масиви (Алпите, Пиренеите, Карпатите, Иберийските планини, Балканите, средиземноморските планини, сред които островните планини, северните планини, централните планини и др.) в тяхното трансгранично и транснационално измерение;

23.

подчертава значението на планинските райони като природни и културни ресурси;

24.

припомня, че съществуват голям брой интегрирани национални и регионални политики в полза на планинските райони;

25.

отчита работата на Алпийската конвенция и започването на Карпатската конвенция;

26.

оценява работата на Еврорегионите и работните общности в качеството им на посредник и движеща сила за развитие на граничните региони;

27.

би желал да има истинска интегрирана европейска стратегия за планинските региони, която да допълни на междусекторно ниво очаквания напредък в подготвящата се Зелена книга за териториалното сближаване;

28.

отбелязва, че една европейска политика за планинските райони би имала отношение към много секторни политики, които отчасти вече присъстват в европейското законодателство, но никога не са били координирани в рамките на интегриран подход;

29.

изброява по-долу някои от важните политически области, които една активна политика за масивите трябва да вземе под внимание:

30.

призовава Европейският съюз да създаде истинска интегрирана европейска политика за планинските масиви като цяло, която да зачита тяхното многообразие;

31.

би подкрепил активни действия от страна на Европейската комисия и държавите-членки на ЕС за постигане на общите цели на обновените стратегии от Лисабон и Гьотеборг чрез европейски план за действие за конкурентоспособност и устойчиво развитие на планинските райони;

32.

препоръчва европейските институции да вземат под внимание спецификите на териториите в подхода им „за по-добро законотворчество“;

33.

настоява Европейската комисия да признае положителния и разнообразен принос на местните и регионални власти в устойчивото развитие на планинските масиви и това да бъде включено в новата европейска политика за планинските райони;

34.

препоръчва на Европейската комисия да вземе предвид три основни теми:

35.

препоръчва на Европейската комисия да превърне планинските масиви в пилотни зони за иновации, общество на знанието и на устойчивото развитие;

36.

би желал планинските райони да продължат да развиват новаторски подход на основата на своите традиции и да подобряват конкурентоспособността на своите МСП;

37.

предлага на Европейската комисия и на държавите-членки на ЕС да вземат под внимание различните нужди на районите в областта на трудовата заетост и образованието;

38.

препоръчва на Европейската комисия, въз основа на опита с природните паркове, да разработи метод за интегрирано управление на изолираните високопланински и среднопланински райони, чрез който да е възможно да се съчетаят политиките за запазване на природните ресурси, по-специално чрез инструментите на мрежата „Натура 2000“, и политиките за насърчаване на балансираното развитие на планинските територии;

39.

препоръчва на Европейския съюз да включи териториалните особености в рамките на европейската организация за гражданска сигурност, която е запозната със степента на природните рискове и ограничения и следователно с различните техники за действие на гражданската защита и планинската спасителна служба;

40.

призовава, в рамките на реформата на ОСП, да се вземе предвид стратегическата роля на планинското земеделие, животновъдство и лозарство за запазване на ландшафта, качеството на водата и производството на продукти с висока степен на проследяемост. Тази нова ОСП, насочена повече към местно ниво би облагодетелствала качествените производства с ниски добиви, съществени елементи на европейското селско стопанство и от първостепенно значение за околната среда;

41.

приканва Европейската Комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да предложат балансиран цялостен пакет от мерки за подпомагане на регионите, при изтичане на срока на действие на квотната система за млякото, особено в планинските и полупланинските райони. Тези мерки следва да се финансират със средства от мерките за организация на пазара, които вече не се прилагат, но не за сметка на преките плащания. За да се съхранят екстензивното земеделие, животновъдството и производството на мляко и млечни продукти в планинските и полупланинските райони, следва освен това да се развие подход с по-силен икономически характер във втория стълб, например за да се създадат пазари и по този начин да сe подкрепят земеделските практики, оказващи положително влияние върху природата и околната среда в зони с неблагоприятни климатични и географски условия;

42.

приканва европейските институции, в рамките на своите политики, да вземат под внимание стратегическата роля на планинските гори и на устойчивото управление на горите, предвид много ефикасната защита, която те осигуряват на своите местности и жилищни райони и предвид приноса им за опазване на ресурсите и биоразнообразието, с цел да се попречи на изменението на климата, да се запази качеството на въздуха и водата, да се съхрани ландшафта и да се гарантира социално-икономическото развитие на планинските територии;

43.

твърди, че горското стопанство понастоящем е недостатъчно използвано в Европа, що се отнася до ролята му за околната среда, както и за неговите продукти (енергия, строителство, суровини);

44.

призовава европейските институции да включат в анализа на европейските територии енергийните предизвикателства и производствения капацитет на планинските райони по отношение на възобновяемата енергия (водноелектрически централи, слънчева и вятърна енергия, биомаса и дървесина) и на стандартите за енергоефективно строителство;

45.

призовава европейските институции, публичните регионални и национални банки, Европейският въглероден фонд или Bluenext (световна борса за околна среда) да вземат предвид положителния принос за качеството на планинската околна среда (гори, поляни, високопланински пасища) по отношение на CO2, което може да получи финансова стойност чрез системата за удостоверения или въглеродни кредити;

46.

припомня, че енергийните и транспортни трансевропейски мрежи и ИКТ трябва да включват действително териториално измерение и да бъдат съобразени с географските, природни и човешки характеристики на регионите, през които минават, за да станат истински европейски мрежи за комуникация и търговия в континентален мащаб, подкрепяни от местното население;

47.

предлага в европейския дебат на тема „устойчива градска мобилност“ да се прояви интерес към опитите на местния интегриран устойчив транспорт на планинските градове;

48.

подчертава необходимостта от непрестанна взаимовръзка между планинското население и големите гъсто населени области, за да се постигнат обновените европейски цели за растеж и трудова заетост;

49.

призовава Европейската комисия да направи необходимото, за да се намали цифровото разделение и се даде възможност за достъп на всички райони и всички европейски граждани до земните и въздушните скоростни и високоскоростни връзки, по-специално в рамките на европейската инициатива i2010 за електронно включване;

50.

препоръчва в политиката по външни отношения и съседство да се включи планинското измерение на редица международни геополитически въпроси като например темата за водата, природните ресурси, културното многообразие и образоването, устойчивото икономическо развитие и миграцията;

51.

препоръчва Европейската комисия да районира комуникационната стратегия, за да се доближи до всекидневния живот на европейските граждани;

52.

препоръчва териториалното измерение да се включи по-категорично в европейските политики и в общностния процес на взимане на решения и комитологията, за да се подобри европейската демокрация;

53.

приканва Европейския парламент да определи въздействието на бюджета върху действията на Европейския съюз по отношение на всеки планински масив;

54.

препоръчва политиката на сближаване да се координира чрез партньорство на ниво масиви, за да се избегне фрагментирането и да се подобри стратегическото измерение на структурните мерки;

55.

предлага оперативното планиране на другите общностни политики с териториално въздействие също да се съгласува на ниво масиви, за да се определят междусекторни, интрегрирани и партньорски стратегии;

56.

подкрепя подхода на Съвета на министрите на устройството на територията да проучат въздействието на изменението на климата в планините в рамките на плана за действия относно Териториалната програма и препоръчва на Европейската комисия да включи този въпрос в своята работа и в законодателните си предложения;

57.

подкрепя ключовата роля на политиката за сближаване в тази европейска стратегия за планинските масиви и водещата роля на целта за териториално сближаване и програмите Interreg;

58.

призовава държавите-членки и техните парламенти в процедурата за приемане на регламента за ЕГТС (Европейска група за териториално сътрудничество) да вземат предвид, че планинските масиви имат жизнената необходимост от общ правен инструмент за териториално сътрудничество;

59.

подчертава, че за да се избегне обезлюдяването и да се оползотворят предимствата, е необходимо политиките на конкуренция и в областта на вътрешния пазар да отчетат ключовата роля на услугите от общ интерес, публично-частните партньорства в икономиките на планинските райони и преодоляването на постоянните допълнителни финансови и социални разходи в тези райони с постоянни неблагоприятни природни условия;

60.

призовава Европейската комисия да се консултира с всички наблюдатели и заинтересовани страни от Алпийската конвенция и Карпатската конвенция, за да се проучат методите им на управление, да се оценят целите им и въз основа на това да се вземе решение дали да се ратифицират протоколите на първата и дали да се подпише и да се ратифицира втората;

61.

предлага една европейска година да се посвети на планината и на всеки две години Комисията, с помощта на Комитета на регионите, да организира европейска конференция за планинските масиви по модела на конференцията от 2002 г.;

62.

призовава Европейския парламент и Съвета, по време на изслушването преди назначението, отчетливо да възложат компетенциите в областта на планинските райони на един единствен комисар, който да координира действията на Комисията, свързани с този териториален трансверсален въпрос, в допълнение към другите му компетенции;

63.

призовава Европейската комисия да направи предложения в една Зелена книга относно бъдещето на европейските политики в помощ на планинските масиви, предпоставка за интегрирана партньорска европейска стратегия за масивите, под ръководството на Европейската комисия и държавите-членки, местните и регионални власти съвместно със заинтересованите лица в социално-икономическата област и опазването на околната среда, посредством участието на представителните национални и европейски сдружения на местните власти от планинските райони.

9.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 257/41

—

счита, че е изключително важно да се укрепва комуникацията с европейските граждани чрез тяхното приобщаване към постоянен диалог с цел установяването на демократичен дебат, основан на доверие и солидарност, с оглед насърчаване на европейския дух и улесняване на възприемането на активно европейско гражданство;

—

набляга на общата отговорност на представителите на изборни длъжности на национално, регионално и местно ниво за включването на европейското измерение в техните дейности; ето защо отправя искане за насърчаване на партньорството в областта на комуникацията между институциите на ЕС, правителствата на държавите-членки, националните парламенти и местните и регионални власти, с цел изграждане на повече знания за Европа у гражданите и предаване на ясни и обективни послания във връзка с мерките, предприемани на ниво ЕС;

—

приветства новия етап на План Д — „Дебат Европа“, при който се запазва подходът за „работа на местно равнище“ и се предоставя допълнително средство, даващо възможност информацията да достига до гражданите, позволяващо им да установяват контакти и да работят в партньорство в навечерието на европейските избори и в контекста на ратификацията на Договора от Лисабон;

—

приветства решението на Комисията да съфинансира нова поредица от проекти на гражданското общество в рамките на План Д и одобрява ударението, поставено върху децентрализираните покани за представяне на предложения и действията в подкрепа на местни проекти; горещо приветства факта, че тези покани поставят участието на членовете на Комитета на регионите и улесняването на диалога с лицата, отговарящи за взимането на политически решения на местно равнище, сред основните цели; въпреки това призовава Комисията да гарантира възможността самите местни и регионални власти да бъдат допустими за представяне на предложения във връзка с тези покани;

—

предлага „Домовете на Европа“ да не се откриват само в столиците на държавите-членки, а да могат, при спазване на определени критерии, да се създават и от местните и регионални власти и други градове; в този смисъл приветства намерението на Комисията да задълбочи още повече работата на местно равнище, като насърчава провеждането на дебати извън европейските столици с участието на представителствата на Комисията и центровете „Europe Direct“ от второ поколение, които се предвижда да бъдат създадени през 2009 г.;

—

е готов за активен принос и участие в инициативите, подети от други институции, като например срещите на високо равнище с гражданите, които биха могли да бъдат организирани от председателствата на ЕС.

Докладчик

:

г-жа du GRANRUT (FR/ЕНП), регионален съветник от Picardie

1.

подкрепя инициативата на Европейската комисия за разработване на нова комуникационна стратегия по отношение на европейските граждани, в съответствие с желанието на Европейския съвет, в която институциите на Общността и държавите-членки да бъдат приобщени в по-голяма степен и която да признава значението на дейностите, осъществявани на местно и регионално ниво;

2.

счита, че е изключително важно да се укрепва комуникацията с европейските граждани чрез тяхното приобщаване към постоянен диалог с цел установяването на демократичен дебат, основан на доверие и солидарност, с оглед насърчаване на европейския дух и улесняване на възприемането на активно европейско гражданство;

3.

отново изразява своята убеденост в неотложната необходимост от използване на децентрализиран диалог за провокиране на размисъл, посветен на общите ценности, на достиженията на европейския проект и на въздействието на политиките на Общността върху живота на гражданите, както и на предизвикателствата пред бъдещето на Европейския съюз, но също и за да се разширят знанията на гражданите на ЕС за Европа;

4.

набляга на общата отговорност на представителите на изборни длъжности на национално, регионално и местно ниво за включването на европейското измерение в техните дейности; ето защо отправя искане за насърчаване на партньорството в областта на комуникацията между правителствата на държавите-членки, националните парламенти и местните и регионални власти, с цел изграждане на повече знания за Европа у гражданите и предаване на ясни и обективни послания във връзка с мерките, предприемани на ниво ЕС;

5.

ето защо отправя искане към Европейската комисия да предостави на гражданите истински инструменти, позволяващи участие; в тази връзка подчертава ролята на най-важните средства за комуникация, и по-специално интернет, като инструмент за осъществяване на връзка по места и основно средство за комуникация, в частност за местните и регионалните власти;

6.

приветства желанието на Европейската комисия да укрепи принципа на партньорство между институциите на Европейския съюз и държавите-членки; подчертава категорично необходимостта от признаване на основната му роля и на ролята на местните и регионални власти в това отношение; отбелязва, че Комисията приема факта, че непознаването на Европейския съюз се дължи най-вече на слабата ангажираност от страна на държавите-членки, но за сметка на това е признала положителните въздействия на децентрализираната комуникация и необходимостта от действия на местно и регионално ниво;

7.

приветства новия етап на План Д — „Дебат Европа“, при който се запазва подходът за „работа на местно равнище“ и се предоставя допълнително средство, даващо възможност информацията да достига до гражданите, позволяващо им да установяват контакти и да работят в партньорство в навечерието на европейските избори и в контекста на ратификацията на Договора от Лисабон;

8.

приканва Европейската комисия да включи изискването за комуникация при разработването на всички европейски политики, и по-специално за политиките, които оказват пряко въздействие върху териториите, в частност структурните фондове и смята, че в преразгледания бюджет следва да се съдържа глава относно комуникацията с гражданите;

9.

счита, че е целесъобразно етапът на ратификация на Лисабонския договор и датите на бъдещите европейски избори да се използват за стимулиране на истински дебат на тема Европа; за тази цел е учредил отделна работна група с оглед на оптимизирането на възможността за комуникация на своите членове с европейските граждани на тема Европа;

10.

припомня съдържанието на изявленията на комисар Wallström относно териториалния подход и основната роля на местните и регионални власти, за да се достигне до гражданите и да им се разясни смисъла и положителните въздействия на политическата дейност на Европейския съюз в областта на икономическото развитие, териториалното сближаване, околната среда, сигурността и социалния напредък по време на стотиците прояви, организирани в рамките на „План Д“ на цялата територия на Европейския съюз;

11.

в този дух потвърждава своята воля да се опре на разпоредбите, съдържащи се в споразумението за сътрудничество с Европейската комисия, и по-конкретно в добавката към него относно комуникационната политика, с цел организиране на дебати и прояви по въпросите, свързани с ежедневния живот на гражданите, като трудовата заетост, сигурността, миграциите, основните права, опазването на околната среда, енергийните доставки, и по този начин да се покаже добавената стойност на политиката на Общността, когато към нея се прибавят компетенциите на представителите, избрани на местно ниво;

12.

отправя искане лицата за контакти във всяко представителство на Комисията, назначени в съответствие със споразумението за сътрудничество между Комитета на регионите и Европейската комисия, и които отговарят за развитието на регионално и местно ниво на определените от Междуинституционалната група за информация теми на инициативите в областта на комуникацията, да се превърнат в информационни посредници между Комисията и членовете на КР. Те следва да улесняват участието на местните и регионални власти в децентрализирани прояви и при официалните посещения на членовете на Комисията в държавите-членки;

13.

припомня, че ако една нова комуникационна стратегия изисква по-голямо взаимодействие между институциите на ЕС и органите на Общността, тя трябва също така да отчита и реакциите по места, а тези реакции могат да бъдат анализирани и предадени само от властите, които носят отговорност и същевременно са близо до гражданите, и които познават процесите по взимане на решения в ЕС; в тази връзка подчертава условията на включения в Договора от Лисабон протокол за прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, които задължават Европейската комисия в нейните законодателни и регулаторни предложения да отчита финансовото и административно въздействие върху местните и регионалните власти;

14.

констатира, че ангажираността на местните и регионални заинтересовани страни и участието на местните и регионални власти в официалните консултации на Европейската комисия, предшестващи изготвянето на всеки законодателен акт, засилва дейността на градовете и регионите като средство за информация и комуникация в Европейския съюз и се вписва в рамките на многостепенното управление, като тази функция на двупосочно информиране би могла да се изпълнява в сътрудничество с регионалните офиси, с местните и регионални власти в гр. Брюксел, а също и с националните и европейските сдружения на избраните местни и регионални представители;

15.

привлича вниманието върху необходимостта да се гарантира по-добро приспособяване на информацията за ЕС към различните целеви групи от населението, към които е насочена, и нейното адаптиране към местната реалност;

16.

отправя искане да бъдат направени изводи от организираните от регионалните власти и от градовете в рамките на „План Д“ прояви, така както те са представени в двата доклада за напредъка по прилагането на децентрализираната комуникация от Комитета на регионите;

17.

приветства решението на Комисията да съфинансира нова поредица от проекти на гражданското общество в рамките на План Д и одобрява ударението, поставено върху децентрализираните покани за представяне на предложения и действията в подкрепа на местни проекти; горещо приветства факта, че тези покани поставят участието на членовете на Комитета на регионите и улесняването на диалога с лицата, отговарящи за взимането на политически решения на местно равнище, сред основните цели; въпреки това призовава Комисията да гарантира възможността самите местни и регионални власти да бъдат допустими за представяне на предложения във връзка с тези покани;

18.

подчертава, че за да се гарантира ефективността на етапа „Дебат Европа“ от План Д във всяка държава-членка, трябва да се търсят по-големи синергии между членовете на Европейския парламент, местните и регионални представители на изборни длъжности, говорителите на националните правителства, ръководителите на представителствата на Комисията и информационните офиси на Европейския парламент и представителите на националните сдружения на местните и регионални власти;

19.

предлага „Домовете на Европа“ да не се откриват само в столиците на държавите-членки, а да могат, при спазване на определени критерии, да се създават и от местните и регионални власти и други градове; в този смисъл приветства намерението на Комисията да задълбочи още повече работата на местно равнище, като насърчава провеждането на дебати извън европейските столици с участието на представителствата на Комисията и центровете „Europe Direct“ от второ поколение, които се предвижда да бъдат създадени през 2009 г.;

20.

подчертава, че общуването с младите хора следва да бъде насочено към това да им покаже, че участието в изграждането на Европейския съюз би било в техен интерес;

21.

приканва всички нива на управление да следят в рамките на учебната програма младите хора да получат основни знания за ЕС, позволяващи им да разберат какви са неговите правомощия, как той функционира, какви действия предприема и какви възможности предлага, както за тяхното лично и професионално бъдеще, така и във връзка с предизвикателствата на ХХI век;

22.

препоръчва комуникационните дейности в държавите-членки да се осъществяват в сътрудничество с националните, местни и регионални представители на изборни длъжности, например чрез организирането на децентрализирани събития на регионално ниво и редовни разисквания по политиките на Европейския съюз в регионалните и местни парламенти, по възможност в присъствието на депутат от Европейския парламент и на представител на дирекция на Европейската комисия, каквато е практиката в националните парламенти;

23.

припомня, че местните и регионални представители на изборни длъжности могат да играят ключова роля за осъществяване на двупосочна комуникация, която позволява гражданите да бъдат информирани за ролята на Европейския съюз и реалностите в него, предизвиква тяхната реакция към тази информация и по този начин внася повече Европа на местно и регионално ниво, където тези представители са избрани; освен това те са в добра позиция за предаване на получените „на място“ реакции, т.е. местното и регионално обществено мнение, на тези, които носят отговорност за разработването на политическите действия на ЕС и вземането на свързаните с тях решения;

24.

набляга на ролята на политическите партии в областта на комуникацията на местно и регионално равнище за популяризирането на европейския проект и призовава представителите, заемащи изборни длъжности на местно и регионално равнище, да подготвят младите политици по въпросите, свързани с Европейския съюз, така че бъдещите политици да могат да включат европейското измерение в своите дейности;

25.

счита за изключително важно текстът на Договора от Лисабон да бъде представен ясно и достоверно, за да се подчертаят съдържащите се в него достижения, рационалните принципи, върху които се основава, залегналите в него подобрения във връзка с прозрачността, ефективността и легитимността на дейността на Европейския съюз, а също и участието на гражданите в изготвянето на европейските политики;

26.

препоръчва провеждането в рамките на регионалните и местни съвети на специална сесия, отворена за членовете на Комитета на регионите и на Европейския парламент от един и същ избирателен район, посветена на достиженията на европейската интеграция и на институционалното функциониране на Европейския съюз, например по случай Деня на Европа (9 май);

27.

обявява приоритетните дейности в областта на комуникацията, които Комитетът на регионите е планирал за 2008 г.:

28.

желае тясно сътрудничество с Европейската комисия по изготвянето на „работен план“ въз основата на инициативи в областта на комуникацията в рамките на междуинституционалното сътрудничество, като по този начин допринесе за увеличаването на двустранните партньорства за оперативно управление с държавите-членки;

29.

е готов за активен принос и за участие в инициативите, подети от други институции, като например срещите на високо равнище с гражданите, които биха могли да бъдат организирани от председателствата на ЕС;

30.

е убеден, че наличието на междуинституционална рамка в областта на информацията и комуникацията, за която да са предвидени достатъчни финансови средства, ще укрепи принципа за партньорство между институциите и органите на Общността, държавите-членки и регионалните и местните власти;

31.

подчертава добавената стойност на своето участие в работата на Междуинституционалната група за информация (МГИ), възнамерява да представя ежегодно своята годишна програма за децентрализирана комуникация и в резултат от това отправя искане да бъде привлечен за участие в изготвянето на междуинституционалната годишна програма по този въпрос;

32.

подкрепя идеята за оценяването на дейностите на Междуинституционалната група за информация за определянето на възможности за подобрения и целесъобразността от създаването на група за координиране на дейностите по изпълнението на определените от МГИ насоки, и в тази връзка изразява желание да бъде привлечен за участие;

33.

приветства възможността за участие в ежегодния междуинституционален дебат относно комуникацията и в тази връзка отправя искане за признаване на неговия принос, наред с приноса на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета като ключов партньор в стратегията за децентрализирана комуникация;

34.

набляга на факта, че за да се постигне целта за разширяване на знанията на европейските граждани за ЕС, трябва да се изградят повече, по-ефективни и по-лесно достъпни канали за комуникация. Освен това препоръчва развиването на сътрудничеството между местните и регионалните власти и медиите и прилагането на нови технологии;

35.

изразява задоволството си по повод стартирането на проекта на Европейската комисия за пилотни информационни мрежи през 2008 г., който цели да бъдат включени в по-голяма степен националните парламенти в европейския дебат и в тази връзка отправя искане да бъде привлечен в тази инициатива, както и членовете на регионалните парламенти и представителите на изборни длъжности на регионално и местно равнище;

36.

отправя искане към Европейската комисия сайтовете на представителствата в 27-те държави-членки да бъдат свързани със сайтовете на националните сдружения на местните и регионалните власти, на градовете и на регионите и информацията, която се предава, по-специално във връзка с изпълнението на европейските политики, да бъде адаптирана към местния контекст;

37.

препоръчва в сайта „Europa“ да бъде включена отделна страница за ролята на местните и регионалните власти в процеса на взимане на решения в ЕС, която да показва нагледно факта, че почти 75 % от европейското законодателство се прилага на местно и регионално равнище, и освен това да предлага връзка към сайта на Комитета на регионите и към сайтовете на европейските и национални сдружения на местните и регионалните власти, които биха проявили подобно желание;

38.

набляга на значението на инициативата на Европейската комисия „e-participation“, която цели да привлече гражданите за участие в разработването на политиките, по-специално на местно и регионално равнище, и в тази връзка приканва местните и регионалните власти да разработят интернет сайтове на техните териториално-административни единици, така че гражданите да могат да изразят своите позиции в рамките на онлайн консултации и взаимодействия, по-специално относно техните очаквания във връзка с европейските политики;

39.

приканва Европейската комисия да включи в сайта „EU-Tube“ видеоматериалите, реализирани от Комитета на регионите;

40.

и накрая, отправя искане към Европейската комисия да предложи на представителите, заемащи изборни длъжности на местно и регионално ниво, платформа за дебати на сайта „Europa“, за да отговарят на въпросите на гражданите, например в рамките на форума „Debate Europе“, тъй като тази инициатива може да доведе до засилване на взаимодействието между членовете му и гражданите в съответните държави-членки;

41.

посочва, че е важно да съществува многообразие от информационни и комуникационни канали, за да могат всички граждани на ЕС да бъдат обхванати на равна основа и да получат възможността да придобият знания за ЕС.

9.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 257/46

—

приветства инициативата на Комисията за обявяване на Европейска година на творчеството и иновациите (2009 г.). Творческият потенциал на Европа е ключ за осъществяването на целите от Лисабон и по този начин към превръщането й в най-иновативната, основана на знанието икономика;

—

подчертава, че в европейските градове, региони и на местно ниво културата, творчеството и иновациите са основният източник на растеж, инвестиции и нови работни места;

—

подчертава особената роля на ранното предучилищно обучение и на началното образование за развиването на основни умения, тоест на знания, способности и нагласи, позволяващи на човека да живее и работи успешно в съвременните европейски общества и да придобива нови знания;

—

изтъква, че инициативата представлява чудесно продължение на годината на междукултурния диалог. Връзката между темите на няколко европейски години спомага за целта, чрез тези дейности да се постигне средносрочен и дългосрочен ефект;

—

отбелязва, че не са заделени специфични бюджетни средства за провеждане на дейностите през годината на творчеството и иновациите. Ако творчеството се разбира като основен ресурс за развитието на европейските общества, то не бива да бъде свеждано само до образованието и културата. Интердисциплинарното мислене е това, което ражда нови творчески решения.

Докладчик

:

Gerd HARMS (DE/ПЕС), пълномощник на федерална област Бранденбург по федерални и европейски въпроси и държавен секретар в правителството на Бранденбург

1.

приветства инициативата на Комисията за обявяване на Европейска година на творчеството и иновациите (2009 г.). Творчеството, което в предложението на Комисията с право се разбира най-общо като способността за намиране на нови решения в различни области на човешката дейност, е безусловна предпоставка за техническите, културните и обществените иновации. Осъществяването на целите от Лисабон, които трябва да направят от Европа най-иновативното основано на знанието общество, се базира на творческия потенциал на Европа;

2.

изразява съгласие с анализа на Комисията относно основните условия за развитието на творчеството и иновациите. Във връзка с това Комитетът подчертава особената роля на ранното предучилищно обучение и на началното образование за развиването на основни умения, тоест на знания, способности и нагласи, позволяващи на човека да живее и работи успешно в съвременните европейски общества, както и да придобива нови знания;

3.

подкрепя виждането на Комисията за значението на образованието за изграждане на творчески способности и счита, че творчеството не бива да се ограничава до предучилищното образование и първите години в училище. Учебните предмети, свързани с обучение по изкуствата следва да запазят своето значение през целия период на училищното образование. Също така, творчеството не бива да се ограничава до тъй наречените „творчески учебни предмети“. Способността за намиране на творчески решения на проблемите и за иновативно мислене трябва да е неразделна част от всички процеси на формално образование. В тази връзка КР особено изтъква значението на многоезичието;

4.

подчертава необходимостта, освен насърчаването на високи постижения и умения, да се осигури добро образование и обучение за хората във всеки регион като основа на индивидуалното и общественото благосъстояние и иновационните способности на регионите;

5.

подчертава, че в европейските градове, региони и на местно ниво културата, творчеството и иновациите са основният източник на растеж, инвестиции и нови работни места. Развитието на творческия потенциал и способността за иновации на даден регион е предпоставка за успеха му в европейската и световна конкуренция. Регионалните и местни власти обикновено носят отговорност за организацията на ученето през целия живот, за активната политика на пазара на труда, разработването на регионални стратегии за иновации и за насърчаване на иновативните и творчески икономически сектори;

6.

подчертава отново голямото значение на местните власти и регионите в развитието на иновационна среда. В тази връзка от значение са местните иновационни политики, технологичните центрове, бизнес инкубаторите, научните паркове и рисковият капитал;

7.

посочва, че това важи не само за творческия сектор и за основаната на знания съвременна индустрия. Напротив, социалните и икономическите предизвикателства на съвременните общества изискват на всички нива творчески решения на социалните, екологичните и икономическите проблеми;

8.

приветства в особена степен факта, че в законодателното си предложение Комисията изрично оценява ролята на регионалните и местни власти, като подчертава, че:

9.

изразява съгласие с тази оценка и се застъпва за широко участие на местните и регионални власти в Европейската година на творчеството и иновациите;

10.

подкрепя целите на Европейската година на творчеството и иновациите (член 2). Цялостният подход към тези цели позволява развитието и използването на творческия потенциал на Европа да бъде разбирано всеобхватно и той да не бъде свеждан само до художествените аспекти. Комитетът счита за необходимо по време на Европейската година на творчеството и иновациите да насърчава и изтъква по-специално интердисциплинарните дейности, включващи институциите в областта на ученето през целия живот, културните институции и дейците на културата, както и икономиката, науката и гражданското общество. Също така е необходимо да се поощрява творческото учене, което се основава на търсенето и изграждането на знания, а не само на подражанието и запаметяването;

11.

изтъква, че инициативата представлява чудесно продължение на годината на междукултурния диалог. Връзката между темите на няколко европейски години спомага за целта чрез тези дейности да се постигне средносрочен и дългосрочен ефект. Дейностите в рамките на Годината на междукултурния диалог целят изграждането на по-открито, по-толерантно и по-гъвкаво европейско общество и са тясно свързани с творчеството и иновациите. Именно запознаването и срещата с други форми на изразяване и културни ориентации могат да стимулират творчеството и да дадат възможност за намиране на нови отговори на собствените въпроси;

12.

отбелязва, че в своето предложение Комисията взима отношение най-вече по исканията, формулирани от Европейския парламент и Съвета относно основните умения за учене през целия живот. КР препраща към своето становище относно тази препоръка (1), в което подчерта особеното значение на уменията в областта на математиката и природните науки. Едновременно с това КР изтъкна също значението на насърчаването на включването на жените в тези области чрез инструменти за учене през целия живот. Европейските общества в бъдеще ще зависят в още по-голяма степен от това, младите хора и особено младите жени да бъдат стимулирани да избират научно-технически специалности и обучение и кариера в инженерните науки;

13.

отбелязва, че взаимодействието между професионалния живот, обществото и висшето образование е важна предпоставка за иновации и растеж на местно и регионално равнище. Необходима е интегрираща, недискриминационна инфраструктура за насърчаване на активно гражданство и съвместна отговорност за социално сближаване и устойчиво развитие;

14.

се застъпва за по-добро образование и обучение, за да се оползотвори във висша степен най-големият капитал на Европа — нейните млади хора. Това образование трябва се съсредоточи специално върху технологиите, така че да се стимулира научно-изследователската и развойна дейност в Европа, но същевременно би следвало да се отдели внимание и на получаването на съответно образование с хуманитарна насоченост и свързано с ценностите. Особено важно е в образователната система да се отдаде дължимото внимание на преподаването на европейска култура и история;

15.

многократно е изтъквал особеното значение на насърчаването на научноизследователската дейност, на образованието на младите учени, на подкрепата за мобилността на учените и подпомагането на научното сътрудничество на европейско равнище. Създаването на благоприятен за научните изследвания климат, стимулирането на патентите и тяхната ефективна защита подпомагат процесите на иновации в обществото и икономиката;

16.

подчертава необходимостта от създаването на стандарти и правила за защита на интелектуалната собственост и разработването на Европейска харта за управление на интелектуалната собственост;

17.

изтъква в тази връзка основното значение на структурните фондове, особено на Фонда за регионално развитие, за подпомагане и прилагане на научните знания в иновативни продукти и процеси;

18.

изразява съжаление, че тази инициатива се представя едва сега. Този кратък срок застрашава шансовете за успех на годината. Поради това е от особено значение е Комисията още от днес да предприеме всякакви усилия, за да включи възможно най-много партньори в процеса;

19.

подчертава особената роля на аудиовизуалните медии в изграждането на творческа среда. Връзката между развитието на талантите, отличните образователни центрове и медийния сектор води в много европейски региони до създаването на успешни икономически клъстери. Това развитие следва да се изтъкне в особена степен в рамките на Годината на творчеството и иновациите;

20.

изразява съжаление, че в предложението на Комисията не се споменават разнообразните възможности на европейските програми за мобилност. Мобилността в областта на обучението и обменът на опит между регионите в Европа могат да допринесат в особено висока степен за отключване на творческия потенциал на младите хора и на потенциала им за иновации;

21.

изразява също така съжаление, че в предложението не се предвиждат разпоредби относно проверка на успеха на инициативата и не се определят нужните предпоставки за постигане на целите;

22.

смята, че годината на творчеството и иновациите може да бъде успешна само ако цялата Комисия се посвети на тази задача и бъдат изцяло използвани възможностите на всички генерални дирекции. Освен това е нужна и силна подкрепа от страна на държавите-членки, както и на градовете и регионите и на местните власти. Ето защо КР настоява, наред с политиката в областта на образованието, в организирането на годината да бъдат включени активно и други политики;

23.

обръща внимание върху факта, че насърчаването на творчеството и иновациите е част от много регионални и местни концепции за развитие. При реализирането на Европейската година на творчеството и иновациите следва да се избягва да се създава впечатление, че тези ресурси могат да бъдат разкрити само чрез инициативи на Комисията. Именно в рамките на тази година следва да бъдат подчертани успешните подходи в градовете, регионите и държавите-членки и да се подкрепи разпространението на най-добрите практики. При всички инициативи на Комисията следва да се спазва принципът на субсидиарност;

24.

изтъква многостранния опит на местните и регионалните власти и на организациите на гражданското общество, който намира израз например в проявите в рамките на общинската и регионална политика и по време на организираните от КР „Дни на отворените врати“. Този опит посочва разнообразните пътища за развитие и подпомагане на творчеството и иновациите, които характеризират нашите европейски градове и региони;

25.

отбелязва, че не са заделени специфични бюджетни средства за провеждане на дейностите през тази година. Във връзка с финансирането на дейностите в предложението на Комисията са посочени изрично само Програмата за учене през целия живот, 2007-2013 г., както и Програмата „Култура“, 2007-2013 г. Въпросите, свързани с творчеството и иновациите, обаче далеч надхвърлят рамката на тези програми. Следва да бъдат разгледани най-вече научното измерение, сътрудничеството между икономиката и науката, темата за европейската мобилност, въпросът за развитието на селските райони, социалната политика, а и други въпроси. Ако творчеството се разбира като ресурс за развитието на европейските общества, то не бива да бъде свеждано само до образованието и културата. Интердисциплинарното мислене е това, което ражда нови, творчески решения;

26.

в своето съобщение Комисията предлага „пренасочване на комуникационните дейности към въпросите на европейската година“. Това пренасочване не е описано по-подробно в предложените мерки. КР счита за необходимо тези мерки да бъдат координирани между общностното, националното, регионалното и местното ниво;

27.

предлага на Комисията своята подкрепа и сътрудничество при реализирането на Европейската година на творчеството и иновациите. Градовете, регионите и местните власти са естествените партньори за този проект и местата, където се раждат многобройни творчески решения. КР очаква от Комисията да го включи пълноценно в дейностите, както и да му бъде предоставена навременна и пълна информация за всички прояви.

9.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 257/51

—

би желал новата регулаторна рамка да не влиза в разрез с целите на културната и медийната политика на държавите-членки, и да отчита конкретните потребности в селските и слабо населените райони, както и в най-отдалечените региони и агломерациите, както и потребностите на културните или етнически малцинства;

—

изразява несъгласие с предложените от Европейската комисия мерки за хармонизация на управлението на радиочестотния спектър. Тази дейност трябва да остане в правомощията на държавите-членки, като същевременно се гарантира спазването на международните споразумения; това ще включва запазване на достатъчно широк честотен обхват за излъчващите оператори, за да могат те да изпълнят задачите си по отношение на съдържанието на емисиите си;

—

отхвърля предложеното ново решение за функционално разделяне на предприятия и правото на вето на Комисията по отношение на определени коригиращи мерки, предприети от националните регулаторни органи. Настоява националните регулаторни органи да вземат предвид местните, регионални, културни или лингвистични различия при анализа и определянето на съответните пазари;

—

оценява усилията на Комисията, насочени към по-добра защита на потребителите и правата на потребителите, по-специално чрез предоставяне на повече информация на потребителите за цени и условия за доставка, чрез подобряване на защитата на данните и сигурността, и чрез улесняване на достъпа, включително и до аварийни услуги; при все това изразява безпокойството си относно финансовите и икономически последици, които биха могли да имат тези предложения за регионалните или местни оператори на услуги;

—

изразява увереност, че създаването на Eвропейски орган за пазара на електронни съобщения, в съчетание с прехвърляне на значителни правомощия за пазарно регулиране от равнището на държавите-членки към Европейската комисия, ще доведе до дисбаланс в разпределението на правомощията между националните и европейския регулаторни органи; поради тази причина се застъпва за Орган на европейските регулатори в областта на далекосъобщенията, който ще включи настоящата Група на европейските регулатори в европейското законодателство.

Докладчик

:

г-н Marc SCHAEFER (LU/ПЕС), член на общинския съвет на Vianden

1.

приветства целта на Комисията за отваряне на пазарите на далекосъобщенията за конкуренцията и за насърчаване на инвестициите в широколентови мрежи (за всякакъв вид технологии: стационарни, мобилни и сателитни), както и целта да се осигури с оглед на цифровизацията на аудиовизуалните услуги оптимизирано управление на радиочестотния спектър в рамките на вътрешния пазар;

2.

настоява да се гарантира, че новата регулаторна рамка не включва мерки, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху постигането на целите на културните и медийни политики на различните държави-членки;

3.

настоява също така да се гарантира, че интересите на културните или етнически малцинства, както и нуждите на регионите ще бъдат взети предвид при изготвянето на новите регулаторни механизми (по-специално за управлението на радиочестотния спектър);

4.

би желал предложената регулаторна рамка да включва механизми за развитие на широколентовия интернет достъп в селските райони или в слабо населените райони, както и в най-отдалечените региони; във връзка с това обаче не бива да се забравя, че на местните и регионални власти може да се наложи да инвестират в развитието на ИКТ и изграждането на инфраструктурата, по-специално в агломерациите;

5.

оценява усилията на Комисията, насочени към по-добра защита на потребителите, особено по отношение на защитата на данните и сигурността, както и за по-справедлив достъп до електронните съобщителни услуги и до аварийните услуги за всички групи потребители, включително хората с увреждания, но при все това изразява безпокойството си относно финансовите и икономически последици, които биха могли да имат тези предложения за регионалните или местни оператори на услуги;

6.

оценява усилията на Комисията за развитието на общоевропейски услуги, при условие че при разработването на тези услуги бъдат отчетени националните и регионални различия, както и технологичните и икономически нужди на участниците в пазара които са в неравностойно икономическо положение;

7.

привлича вниманието на Комисията върху географското разнообразие на националните, регионални, дори и местните пазари, което впоследствие може да доведе до необходимост от диференциране и разнообразяване на регулаторните механизми и процедури, например географско сегментиране;

8.

изразява скептицизма си по отношение на добавената стойност, до която биха довели някои от планираните нови мерки, тъй като те ще засегнат всички държави-членки, независимо от специфичното им положение и постигнатия напредък в национален или регионален план. В действителност КР е силно обезпокоен от идеята за прехвърляне на повече правомощия на Общността във връзка с регулирането на пазарите на далекосъобщенията и управлението на радиочестотния сектор;

9.

Комитетът счита, че предложенията на Комисията дават възможност за по-последователно прилагане на правилата на ЕС, с цел завършване на изграждането на единния пазар на електронни съобщения;

10.

приветства препоръката на Комисията (1) за значително съкращаване на броя на пазарите, регулирани „ex-ante“, като по този начин се постигне по-ефикасна и по-опростена регулация, когато такава бъде необходима, както за операторите, така и за националните регулаторни органи;

11.

оценява предложенията на Комисията за въвеждане на по-ефективни инструменти за координиране и хармонизиране на регулаторните рамки на отделните държави-членки, както и на процесите на координиране, съгласуване и консултации между различните национални регулаторни органи;

12.

споделя мнението на Комисията, че ефективното управление на радиочестотния спектър е важно за улесняване на достъпа на операторите и за насърчаване на иновациите, както и на културното многообразие;

13.

споделя становището на Комисията относно необходимостта да се осигури съвместното разполагане и ползване на съоръженията за доставчиците на електронни съобщителни мрежи, при условие че това е технически възможно и разходите по операцията могат да бъдат разпределени по справедлив начин;

14.

подкрепя позицията на Комисията относно важността на хармонизирането на номерационните ресурси в Общността, когато това е от полза за функционирането на вътрешния пазар или развитието на общоевропейските услуги. При все това КР счита, че държавите-членки са по-компетентни да предприемат необходимите мерки с оглед на хармонизирането, което може да се извърши в рамките на „групата на европейските регулатори“;

15.

счита, че единствено държавите-членки трябва да са компетентни при разпределянето на радиочестотния спектър за услуги, осигуряващи езиково и културно многообразие, и плурализъм на медиите;

16.

счита, че функционалното разделяне не следва да се налага като допълнителна мярка в подкрепа на либерализирането на пазарите, и е на мнение, че най-ефикасната конкуренция се основава на инфраструктурата, както и че съществуващата регулаторна рамка вече позволява мерки на разделяне, които включват и функционалното разделяне;

17.

смята, че следва да се запазят всички позовавания на процедурите за управление на радиочестотния спектър, предвидени в международните споразумения, тъй като тези споразумения са действащи и представляват по-широка регулаторна рамка от тази на Съюза;

18.

подкрепя усилията на Комисията за засилване и подобряване на защитата на потребителите и правата на потребителите в сектора на електронните съобщения, включително чрез предоставяне на повече информация на ползвателите за цени и условия за доставка, и улесняване на достъпа до електронни съобщения и използването им от потребители с увреждания, включително аварийните услуги;

19.

оценява предложенията, насочени към подобряване на защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни в сектора на електронните съобщения, включително чрез засилване на разпоредбите, свързани със сигурността и подобряване на механизмите за прилагане;

20.

обръща внимание на Комисията върху потребностите на потребителите в регионите в икономически неизгодно положение, респективно селските райони, труднодостъпни от географска гледна точка, в най-отдалечените или в слабо населените региони;

21.

обръща внимание на Комисията върху факта, че някои мерки за гарантиране на сигурността на мрежите и защитата на потребителите се нуждаят от координиране и прилагане по-скоро на международно, отколкото на общностно ниво;

22.

обръща внимание на Комисията върху факта, че някои от мерките, предложени във въпросната директива, се нуждаят от значителни инвестиции в техническа инфраструктура (например за достъпа до единен телефонен номер за спешни повиквания или идентифициране на местоположението на обаждащия се), инвестиции, които трудно могат да бъдат поети от операторите на услуги от малък мащаб, например местните или регионалните оператори;

23.

оценява усилията на Комисията за насърчаване на преносимостта на номерата между стационарните и мобилните мрежи;

24.

желае да обърне внимание на Комисията върху специфичните потребности на селските райони, които често разполагат с много ограничена инфраструктура, основаваща се единствено на мрежата на традиционния оператор, и изразява желанието си за предприемане на специфични мерки, например чрез структурните фондове, в полза на такива региони; също така желае да обърне внимание на структурните ограничения и допълнителни разходи, които най-отдалечените региони понасят постоянно в областта на електронните съобщения, поради което е необходимо да се обмислят конкретни мерки, за да бъдат поставени гражданите на тези територии в равностойно положение спрямо гражданите от останалата част на Европа;

25.

счита, че правилата за „задължение за разпространение (must carry)“, които са в сила за услугите за радиоразпръскване, трябва да бъдат разпрострени до всички допълнителни услуги и да бъдат редовно преразглеждани;

26.

счита, че създаването на Европейски орган за пазара на електронни съобщения, който de facto се явява допълнение към настоящата институционална организация за регулирането на пазарите на електронни съобщения, е несъвместимо с принципите на субсидиарност и пропорционалност, и рискува да усложни, вместо да опрости процеса, предмет на настоящия пакет с предложения;

27.

следователно подкрепя създаването на Орган на европейските регулатори в областта на далекосъобщенията. Подобен орган може да поеме много от функциите, описани в предложението за Европейски орган за пазара на електронни съобщения (ЕОПЕС), и да включва много от елементите, които в проектопредложението на Комисията се свързват с този орган, без той да се превръща в агенция, като по този начин се избягват някои от потенциалните проблеми с ЕОПЕС.