7.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 254/1

(1)

В съответствие с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда (4), настоящата директива установява обща правна рамка за постигане на устойчиво използване на пестицидите.

(2)

Към момента настоящата директива следва да се прилага за пестициди, които са продукти за растителна защита. Предвидено е обаче, обхватът на настоящата директива да бъде разширен, за да обхване и биоцидите.

(3)

Мерките, предвидени в настоящата директива следва да допълват и да не засягат мерките, установени в друго съответно законодателството на Общността, по-специално Директива (ЕО) № 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (5), Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (6), Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (7), Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход (8) и Регламент (ЕО) № …/… на Съвета от … относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (9). Тези мерки също така не следва да засягат доброволните мерки в контекста на регламентите за структурните фондове или съгласно Регламент № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (10).

(4)

С оглед да се улесни въвеждането на настоящата директива, държавите-членки следва да използват национални планове за действие, с цел да се определят целите, мерките и графиците за намаляване на рисковете и въздействието от използването на пестициди върху човешкото здраве и околната среда и да насърчат разработването и въвеждането на интегрирано управление на вредителите и на алтернативни подходи или техники, за да се намали зависимостта от използването на пестициди. Националните планове за действие могат да се съгласуват с плановете за изпълнение по други относими законодателни актове на Общността и биха могли да се използват за групиране на цели, които да се постигат по линия на други законодателни актове на Общността, свързани с пестицидите.

(5)

Обменът на информация относно целите и действията на държавите-членки, установени в техните национални планове за действие, е много важен елемент за постигане на целите на настоящата директива. Следователно е подходящо да се изиска от държавите-членки да докладват редовно на Комисията и на другите държави-членки, по-конкретно относно изпълнението и резултатите на техните национални планове за действие и придобития опит.

(6)

За изготвяне и изменение на националните планове за действие е уместно да се предвиди прилагането на Директива 2003/35/EC на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда (11).

(7)

От съществено значение е държавите-членки да въведат системи за първоначално и допълнително обучение за дистрибутори, консултанти и професионални ползватели на пестициди, както и системи за сертифициране, за да удостоверят, че лицата, които използват или ще използват пестициди, са напълно запознати с потенциалните рискове за човешкото здраве и околната среда и с необходимите мерки за намаляване на тези рискове във възможно най-голяма степен. Дейностите за обучение на професионални ползватели може да се съгласуват с дейностите, организирани в рамката на Регламент (ЕО) № 1698/2005.

(8)

Продажбата на пестициди, включително по интернет, е важен елемент от дистрибуторската верига, където на крайния ползвател при продажбата, и по-конкретно на професионалните ползватели, следва да се предостави конкретна информация относно инструкциите за безопасност, свързани с човешкото здраве и околната среда. На непрофесионалните ползватели, които като правило нямат същото образование и не са преминали такова обучение, следва да се дават препоръки, по-конкретно относно безопасното боравене с пестициди и тяхното съхраняване, както и относно обезвреждането на опаковките.

(9)

Предвид евентуални рискове от използването на пестициди, обществеността следва да бъде по-добре информирана относно цялостното въздействие на използването на пестициди посредством кампании за повишаване на осведомеността, информация от търговците на дребно, и други подходящи мерки.

(10)

Доколкото боравенето с пестициди и тяхното прилагане изисква установяване на минимални изисквания за здраве и безопасност на работното място, които да покриват рисковете, породени от излагането на работниците на такива продукти, както и общи и конкретни превантивни мерки за намаляване на тези рискове, тези мерки са предмет на Директива 98/24/ЕО на Съвета от 7 април 1998 г. за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място (12) и на Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (13).

(11)

Тъй като Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно машините (14), ще предвиди правила относно пускането на пазара на оборудване за прилагане на пестициди, които да гарантират изпълнение на изискванията за околната среда, е уместно, с оглед ограничаване на причиненото от такова оборудване неблагоприятно въздействие на пестицидите върху човешкото здраве и околната среда, да се предвидят системи за редовни технически проверки на оборудването за прилагане на пестициди, което е вече в употреба. Държавите-членки следва да описват в националните си планове за действие по какъв начин ще гарантират изпълнението на тези изисквания.

(12)

Въздушното пръскане на пестициди има потенциал да предизвиква значително неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве и околната среда, по-специално при разнасяне. Затова въздушното пръскане следва по принцип да бъде забранено, като се допуска дерогация в случаите, когато то има очевидни предимства, в смисъл на по-слабо въздействие върху човешкото здраве и околната среда, в сравнение с други методи на пръскане, или когато няма реални алтернативи.

(13)

Водната среда е особено чувствителна към пестициди. Затова е необходимо да се обърне особено внимание на избягването на замърсяването на повърхностните и подземните води, като се вземат необходимите мерки, като например създаване на буферни и предпазни зони или засаждане на жив плет покрай повърхностните водни обекти, за да се намали излагането на тези обекти на разнасяне при пръскане, оттичане или изтичане. Размерите на буферните зони следва да се определят, по-конкретно, в зависимост от почвените характеристики, свойствата на пестицидите, както и селскостопанските характеристики на въпросните площи. Използването на пестициди във вододайни зони за питейна вода, на или по протежение на транспортни пътища, напр. железопътни линии, или върху непропускливи или силно пропускливи повърхности може да породи по-големи рискове от замърсяване на водната среда. Следователно използването на пестициди на такива площи следва да бъде намалено във възможно най-голяма степен или прекратено, ако това е целесъобразно.

(14)

Използването на пестициди може да бъде особено опасно при особено чувствителни площи, като териториите в Натура 2000, защитени в съответствие с Директиви 79/409/ЕИО и 92/43/ЕИО. На други места, като обществените паркове, спортните или детските площадки, рисковете от излагане на обществеността на пестициди са високи. Следователно използването на пестициди на такива площи следва да бъде забранено, ограничено или произтичащите от такова използване рискове да бъдат сведени до минимум.

(15)

Боравенето с пестициди, в това число тяхното съхраняване, разреждане и смесване, почистването след използване на оборудването за прилагане на пестициди, както и събирането и обезвреждането на останали в резервоарите смеси, празни опаковки и остатъци от пестициди, пораждат конкретна възможност за нежелано излагане на хора и на околната среда. Затова е целесъобразно да се предвидят конкретни мерки по отношение на тези дейности в допълнение на мерките, предвидени в Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (15) и в Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (16). Мерките също така следва да обхващат и непрофесионалните ползватели, тъй като в тази група потребители е много вероятно да се получи неправилно боравене поради липсата им на познания.

(16)

Прилагането от всички земеделци на общите принципи и специфичните за определени култури или сектори насоки на интегрирано управление на вредителите би довело до по-целенасочено използване на всички налични мерки за контрол на вредителите, включително пестицидите. По този начин се допринася за допълнително намаляване на рисковете за човешкото здраве и околната среда и на зависимостта от използването на пестициди. Държавите-членки следва да насърчават управлението на вредителите с ниско равнище на използването на пестициди, и по-специално интегрираното управление на вредителите, и да осигурят необходимите условия и мерки за изпълнението му.

(17)

Тъй като прилагането на принципите за интегрирано управление на вредителите е задължително съгласно Регламент (ЕО) № …/… и настоящата директива, а принципът на субсидиарност се прилага по отношение на начина на прилагане на принципите за интегрирано управление на вредителите, държавите-членки следва да посочват в националните си планове за действие начините за гарантиране на прилагането на принципите за интегрирано управление на вредителите.

(18)

Необходимо е да се отчете постигнатият напредък в намаляването на рисковете и неблагоприятното въздействие от използването на пестициди за човешкото здраве и околната среда. Подходящи за целта средства са хармонизираните показатели за риска, които ще бъдат установени на общностно равнище. Държавите-членки следва да използват тези показатели за управление на риска на национално равнище и за целите на отчитането, докато Комисията следва да изчисли показатели за оценка на напредъка на общностно равнище. Следва да се използват статистически данни, събрани в съответствие с Регламент (EO) № …/… на Европейския парламент и на Съвета от … относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (9). Държавите-членки следва да имат правото да използват своите национални показатели в допълнение към хармонизираните общи показатели.

(19)

Държавите-членки следва да определят санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и да гарантират изпълнението им. Санкциите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(20)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно защитата на човешкото здраве и околната среда от възможни рискове, свързани с използването на пестициди, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, обхватът на настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(21)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. В частност, тя се стреми към насърчаване на включването в политиките на Общността на високо ниво на защита на околната среда в съответствие с принципите за устойчиво развитие, съгласно член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(22)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива следва да се приемат в съответствие с Решение 199/486/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (17).

(23)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за изготвяне и актуализиране на приложенията към настоящата директива. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването й с нови несъществени елементи, те трябва да се приемат в съответствие с процедурата за регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/EО.

(24)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (18) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят обществено достояние,

1)

„професионален ползвател“ означава всяко лице, което използва пестициди в рамките на професионалната си дейност, включително оператори, технически лица, работодатели и самостоятелно заети лица, както в селското стопанство, така и в други сектори;

2)

„дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което предлага пестицид на пазара, включително търговци на едро, търговци на дребно, продавачи и доставчици;

3)

„консултант“ означава лице, което предоставя съвети относно управлението на вредителите и безопасното използване на пестициди в контекста на професионалните си задължения или като търговска услуга, включително частни самостоятелни и публични консултантски услуги, търговски агенти, производители на храни и търговци на дребно, когато е приложимо за тях.

4)

„оборудване за прилагане на пестициди“ означава апарат, специално предназначен за прилагане на пестициди, включително аксесоари, които са от съществено значение за ефективното функциониране на това оборудване, като дюзи, манометри, филтри, сита и приспособления за почистване на резервоари;

5)

„въздушно пръскане“ означава прилагане на пестициди от въздухоплавателно средство (самолет или хеликоптер);

6)

„интегрирано управление на вредителите“ означава внимателно обмисляне на всички налични методи за растителна защита и последващо интегриране на подходящи мерки за ограничаване на развитието на популациите от вредни организми, за поддържане на икономически и екологично обосновани равнища на използване на продукти за растителна защита и на други форми на намеса и за намаляване или свеждане до минимум на рисковете за човешкото здраве и околната среда. Интегрираното управление на вредителите поставя акцент върху производството на здрави култури с възможно най-малки нарушения на агро-екологичните системи и насърчава естествените механизми за контрол на вредителите;

7)

„показател за риска“ означава резултата от метод на изчисление, който се използва за оценка на рисковете от пестицидите върху човешкото здраве и/или околната среда;

8)

понятията „повърхностни води“ и „подземни води“ имат същото значение като понятията, използвани в Директива 2000/60/ЕО;

9)

„пестицид“ означава:

a)

да прилагат различни графици и интервали на проверки на оборудването за прилагане на пестициди, което не се използва за пръскане на пестициди, на оборудването за ръчно прилагане на пестициди или гръбните пръскачки; и допълнителното оборудване за прилагане на пестициди, което се изброява в националния план за действие, предвиден в член 4, което представлява използване в ограничен мащаб.

Никога следното допълнително оборудване за прилагане на пестициди не се счита за представляващо използване в ограничен мащаб:

б)

да освободят от проверки оборудването за ръчно прилагане на пестициди или гръбните пръскачки.

a)

трябва да липсват реални алтернативи или да са налице ясни предимства, що се касае до намаляването на въздействието върху човешкото здраве и околната среда, в сравнение с наземното прилагане на пестициди;

б)

за използваните пестициди трябва да има изрично одобрение за въздушно пръскане, издадено от държавата-членка след конкретна оценка на рисковете от такова пръскане;

в)

операторът, който извършва въздушното пръскане, трябва да притежава посочения в член 5, параграф 2 сертификат. По време на преходния период, през който все още не са въведени системите за сертифициране, държавите-членки могат да приемат друго доказателство за компетентност;

г)

предприятието, отговарящо за прилагане на пестициди чрез въздушно пръскане, се сертифицира от органа, компетентен за разрешаване на използването на оборудване и въздухоплавателни средства за въздушно прилагане на пестициди.

a)

даване на предимство на пестициди, които не са класифицирани като опасни за водната среда съгласно Директива 1999/45/EО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (24), нито съдържат приоритетни опасни вещества, съгласно установеното в член 16, параграф 3 от Директива 2000/60/ЕО;

б)

даване на предимство на най-ефикасните техники за прилагане, като използването на оборудване за прилагане на пестициди за ограничено разпръскване, по-специално за вертикалните култури като хмелни насаждения и такива, които се намират в овощни градини и лозя;

в)

използване на мерки за намаляване на рисковете от замърсяване извън района на прилагане поради разнасяне на пестицида при пръскане, оттичане или изтичане. При необходимост те включват установяване на буферни зони с подходящ размер за защита на водните нецелеви организми, както и на предпазни зони за повърхностни и подземни водни обекти, които се използват като вододайни зони за питейна вода, където не трябва да се използват или съхраняват пестициди;

г)

Намаляване, доколкото е възможно, или прекратяване, ако е подходящо, на прилагането на пестициди върху или по протежението на пътища, железопътни линии, силно пропускливи повърхности или друга инфраструктура, разположена в близост до повърхностни или подземни води, или върху непропускливи повърхности, при които съществува голям риск от изтичане в повърхностните води или в канализационните мрежи.

1)

площи, използвани от обществеността или от уязвими групи от населението, като паркове, обществени градини, спортни, училищни и детски площадки;

2)

защитени територии, посочени в Директива 2000/60/EО, или други площи, определени с цел прилагане на необходимите мерки за съхраняване в съответствие с разпоредбите на Директиви 79/409/ЕИО и 92/43/ЕИО;

3)

неотдавна обработени площи, използвани от или достъпни за селскостопански работници.

а)

съхранение, боравене със, разреждане и смесване на пестициди преди тяхното прилагане;

б)

боравене с опаковки и пестицидни остатъци;

в)

обезвреждане на смеси, останали в резервоара след прилагането на пестициди;

г)

почистване на използваното оборудване след прилагането;

д)

възстановяване или обезвреждане на пестицидните остатъци и техните опаковки в съответствие с общностното законодателство относно отпадъците.

а)

изчисляват хармонизираните показатели за риска, съгласно посоченото в параграф 1, като използват статистически данни, събрани съгласно Регламент (ЕО) № …/…, заедно с други подходящи данни;

б)

идентифицират тенденциите в използването на определени активни вещества;

в)

установяват приоритетни обекти, като активни вещества, култури, региони или практики, изискващи специално внимание или добри практики, които могат да бъдат използвани като примери с оглед постигане на целите на настоящата директива за намаляване на рисковете и на въздействието от използване на пестициди върху човешкото здраве и околната среда, както и за насърчаване на разработването и въвеждането на интегрирано управление на вредителите и на алтернативни подходи и техники с цел намаляване на зависимостта от използването на пестициди.

1)

разработването на хармонизирана система, включително подходяща база данни за събиране и съхраняване на цялата информация, свързана с показателите за риска от пестициди, както и за предоставяне на такава информация на компетентните органи, на други заинтересовани страни и на обществеността;

2)

извършването на проучвания, необходими за подготовката и изготвянето на законодателство, включително адаптиране на приложенията към настоящата директива към техническия прогрес;

3)

разработването на ръководства и най-добри практики за улесняване на изпълнението на настоящата директива.

7.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 254/18

(1)

Главна задача и основна търговска дейност на летищата е да осигуряват обслужването на самолетите от кацане до излитане, както и на пътниците и товарите, така че въздушните превозвачи да могат да предоставят транспортни въздухоплавателни услуги. За тази цел летищата предоставят редица съоръжения и услуги, свързани с експлоатацията на самолетите и обслужването на пътниците и товарите, разходите за които обикновено се възстановяват чрез летищните такси. Управляващите летищата органи, предоставящи съоръжения и услуги, за които се начисляват летищни такси, следва да се стремят да работят по икономически изгоден начин.

(2)

Необходимо е да се установи обща рамка за регулиране на основните характеристики на летищните такси и начина на тяхното определяне, тъй като при липса на такава рамка е възможно да не бъдат изпълнени основните изисквания в отношенията между управляващите летищата органи и ползвателите на летище. Установяването на такава рамка следва да не засяга възможността държавите-членки да определят степента, до която могат да бъдат взети предвид приходите от търговската дейност на летищата при определяне на летищните такси.

(3)

Настоящата директива следва да се прилага за летищата, намиращи се в Общността, които са с размер над минималния, тъй като управлението и финансирането на малки летища не налага прилагането на общностна рамка, и за летищата с най-голям брой пътнически превози във всяка държава-членка.

(4)

С оглед на подпомагане на териториалното единство държавите-членки следва да имат възможността да прилагат обща система на таксуване спрямо мрежата от летища. Икономическите трансфери между летищата в подобни мрежи следва да бъдат съобразени с общностното право.

(5)

От съображения, свързани с разпределението на трафика, държавите-членки следва да могат да разрешат на управляващия летището орган да прилага същото ниво на летищни такси за летищата, които обслужват един и същ град или агломерация. Икономическите трансфери между тези летища следва да са съобразени със съответното общностно право.

(6)

За откриването на нови линии, например с цел да се насърчи, inter alia, развитието на изостанали и отдалечени райони, следва да се предоставят стимули единствено в съответствие с правото на Общността.

(7)

Събирането на такси за предоставяне на авионавигационни и наземни услуги вече е уредено съответно с Регламент (ЕО) № 1794/2006 на Комисията от 6 декември 2006 г. за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване (4) и с Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъп до пазара на наземни услуги в летищата на Общността (5). Таксите, налагани за финансиране на помощ за пътниците с увреждания и пътниците с ограничена подвижност се уреждат с Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (6).

(8)

През 2004 г. Съветът на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO) прие политики относно събирането на летищни такси, които включваха, inter alia, принципите на обвързаност с разходите, недискриминация и независим механизъм за икономическото регламентиране на летищата.

(9)

Съветът на ICAO смята, че летищната такса е налог, предназначен и използван конкретно за покриване на разходите за предоставяне на съоръжения и услуги на гражданското въздухоплаване, докато данъкът е налог, предназначен за повишаване на приходите на държавното или местното управление, които поначало не се използват за гражданското въздухоплаване нито като цяло, нито като функция на разходите.

(10)

Летищните такси следва да бъдат недискриминационни. Следва да се въведе задължителна процедура за редовни консултации между управляващите летищата органи и ползвателите на летище с възможност двете страни да прибягват до независим надзорен орган, в случай че ползвателите на летище оспорят някое решение за летищните такси или за промяна на системата за таксуване.

(11)

За да се гарантира безпристрастност на решенията и подходящо и ефективно прилагане на настоящата директива, във всяка държава-членка следва да се създаде независим надзорен орган. Органът следва да притежава всички необходими ресурси, като персонал, експертен опит и финансови средства, за изпълнение на своите задачи.

(12)

Изключително важно за ползвателите на летище е редовно да получават информация от управляващия летището орган относно начина и базата, на която се изчисляват летищните такси. Подобна прозрачност би могла да даде яснота на въздушните превозвачи за разходите на летището и възвръщаемостта на инвестициите в летища. За да позволят на управляващия летището орган правилно да оцени нуждите по отношение на бъдещите инвестиции, ползвателите на летище следва своевременно да го уведомяват за своите експлоатационни прогнози, планове за развитие, специфични изисквания и предложения.

(13)

Управляващите летищата органи следва да уведомяват ползвателите на летище за важни инфраструктурни проекти, тъй като те имат значително влияние върху системата или нивото на летищните такси. Тази информация следва да се предоставя с цел да се направи възможно наблюдението на разходите за инфраструктура и с оглед предоставянето на подходящи и рентабилни съоръжения на съответното летище.

(14)

Управляващите летищата органи следва да имат възможност да прилагат летищни такси, съответстващи на инфраструктурата и/или на нивото на обслужване, тъй като въздушните превозвачи имат законен интерес да изискват от управляващите летищата органи предоставяне на услуги, отговарящи на съотношението цена/качество. Достъпът до диференцирано ниво на инфраструктура или обслужване обаче следва да бъде открит за всички превозвачи, които желаят да се възползват от тях, на недискриминационна основа. В случай че търсенето превиши предлагането, достъпът следва да се предоставя по обективни и недискриминационни критерии, които управляващият летището орган ще разработи. Всяка диференциация на летищните такси следва да бъде прозрачна, обективна и основана на ясни критерии.

(15)

Ползвателите на летището и управляващият летището орган следва да могат да сключат споразумение за нивото на обслужване по отношение на качеството на обслужването, предоставяно срещу събираните летищни такси. Преговорите относно качеството на обслужването, предоставяно срещу летищните такси, би могло да се проведат като част от редовната консултация.

(16)

Настоящата директивата следва да не засяга Договора, и по-специално членове 81-89 от него.

(17)

Докато целта на настоящата Директива, а именно да се установят общите принципи за налагане на летищни такси на летищата на Общността, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради това, че системите за летищни такси не могат да бъдат въведени по еднакъв начин на национално равнище в цялата Общност, и затова, поради мащаба и последиците си, може да бъде по-добре постигнато на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

1.

„летище“ означава всяко земно пространство, специално пригодено за приземяване, излитане и маневриране на въздухоплавателни средства, включително помощните инсталации, които тези операции може да включват за нуждите на въздушния трафик и обслужване, включително инсталациите, необходими за подпомагане на търговските въздухоплавателни услуги;

2.

„управляващ летището орган“ означава всеки орган, който, в зависимост от случая, в съчетание или не с други дейности, съгласно националните законови, подзаконови актове или договори, има за цел администрирането и управлението на инфраструктурите на летището или на летищната мрежа, и съгласуването и контрола на дейностите на различните оператори, действащи на съответните летища или мрежи от летища;

3.

„ползвател на летище“ означава всяко физическо или юридическо лице, отговарящо за превоза на пътници, поща и/или товари по въздух до или от съответното летище;

4.

„летищна такса“ означава налог, който се събира в полза на управляващия летището орган и се заплаща от ползвателите на летището за използването на съоръженията и услугите, които се предоставят изключително от управляващия летището орган и които са свързани с кацане, излитане, сигнализиране и паркиране на въздухоплавателните средства, както и с обработката на пътници и товари;

5.

„летищна мрежа“ означава група летища, надлежно определена като такава от държавата-членка и управлявана от един и същ управляващ орган.

а)

списък на различните услуги и инфраструктура, предоставяни срещу събираните летищни такси;

б)

методиката, използвана за определяне на летищните такси;

в)

цялостната структура на разходите по отношение на съоръженията и услугите, за които се отнасят летищните такси;

г)

приходите от различните такси и общите разходи за включените в тях услуги;

д)

прогнози за състоянието на летището по отношение на таксите, увеличаването на трафика и предлаганите инвестиции;

е)

реалното използване на инфраструктурата и оборудването на летището за определен период от време.

а)

прогнози за трафика;

б)

прогнози за състава и планираното използване на техния въздушен парк;

в)

проектите си за развитие на въпросното летище;

г)

изискванията им към въпросното летище.

а)

установяване на процедура за разрешаване на споровете между управляващия летището орган и ползвателите на летището;

б)

определяне на условията, при които даден спор може да бъде отнесен до независимия надзорен орган. Този орган може, по-специално, да отхвърля жалби, които не са добре обосновани или адекватно документирани;

в)

определяне на критериите, по които се разглеждат споровете с цел намиране на решение.

7.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 254/26

(1)

Член 137 от Договора предвижда, че Общността трябва да подкрепя и допълва дейностите на държавите-членки за подобряване на работната среда за опазване на здравето и безопасността на работниците. Директивите, приети въз основа на горепосочения член, трябва да избягват налагането на административни, финансови и правни ограничения, по начин който би възпрепятствал създаването и развитието на малки и средни предприятия.

(2)

Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) установява минимални изисквания за организацията на работното време, inter alia по отношение на продължителността на междудневната и междуседмичната почивка, почивката в работно време, максималната продължителност на седмичното работно време, годишния отпуск и някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режимите на работа.

(3)

Член 19, трети параграф и член 22, параграф 1, втора алинея от Директива 2003/88/ЕО предвиждат преразглеждане преди 23 ноември 2003 г.

(4)

Повече от десет години след приемането на Директива 93/104/ЕО на Съвета (5) — първата директива относно организацията на работното време, се налага да се отчетат новите развития и исканията както на работодателите, така и на работниците, и да се осигурят средствата, необходими за постигането на целите за растеж и заетост, определени от Европейския съвет от 22 и 23 март 2005 г. в контекста на Лисабонската стратегия.

(5)

Съчетаването на професионалния и семейния живот е също основен елемент за постигане на целите, установени от Европейския съюз в рамките на Лисабонската стратегия, особено за повишаването на нивото на заетост сред жените. Целта е не само да се създаде по-удовлетворителна работна среда, но също и да се задоволят в по-висока степен потребностите на работниците, особено на тези със семейни задължения. Някои от измененията, съдържащи се в настоящата директива имат за цел да позволят по-голяма съвместимост между професионалния и семейния живот.

(6)

В този контекст държавите-членки следва да насърчават социалните партньори да сключват споразумения на подходящо равнище, с цел да се подобри съчетаването на професионалния и семейния живот.

(7)

Налице е необходимост от укрепване на защитата на здравето и безопасността на работниците и от по-голяма гъвкавост при организацията на работното време, особено по отношение на времето на разположение, и по-конкретно по отношение на неактивните периоди в рамките на времето на разположение, както и от постигането на нов баланс между съчетаването на професионалния и семейния живот, от една страна, и по-гъвкава организация на работното време, от друга.

(8)

Работниците следва да получат компенсационни периоди на почивка в случаите, когато не е било предоставено време за почивка. Държавите-членки следва сами да определят продължителността на разумния период, в рамките на който на работниците се предоставя равностойна компенсационна почивка, като се отчита необходимостта да се осигури безопасността и здравето на съответните работници и да се спази принципът на пропорционалност.

(9)

Трябва да се преразгледат също и разпоредбите относно референтния период за максималната продължителност на седмично работно време, с цел тяхното адаптиране към потребностите на работодателите и служителите, които подлежат на предпазните мерки за защита на здравето и безопасността на работниците.

(10)

Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от една година, референтният период следва да не надвишава срока на трудовия договор.

(11)

Придобитият опит при прилагането на член 22, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО показва, че изцяло индивидуалното решение за неприлагане на член 6 от нея може да бъде проблематично по отношение на защитата на здравето и безопасността на работниците и тяхната свобода на избор.

(12)

Предвидената в член 22, параграф 1 опция представлява дерогация от принципа за максимална продължителност на работната седмица от 48 часа, изчислена като средна стойност за референтен период. Тази опция се подчинява на изискването за ефективна защита на здравето и безопасността на работниците, както и за изрично, свободно изразено и информирано съгласие на съответния работник. Нейното използване трябва да бъде предмет на подходящи предпазни мерки, които да осигурят спазването на тези условия, както и на строго наблюдение.

(13)

Преди прилагането на предвидената в член 22, параграф 1 опция, следва да се обмисли дали най-продължителният референтен период или други разпоредби за гъвкавост предвидени в Директива 2003/88ЕО не гарантират желаната гъвкавост.

(14)

За да се избегнат рисковете за здравето и безопасността на работниците, не е възможно едновременното използване в държава-членка както на предвидения в член 19, буква б), първи параграф, гъвкав референтен период, така и на опция по член 22, параграф 1.

(15)

В съответствие с член 138, параграф 2 от Договора, Комисията проведе консултация със социалните партньори на общностно равнище относно възможните насоки на действия на Общността в тази област.

(16)

Вследствие на тази консултация Комисията прецени, че е препоръчително да се предприемат действия от страна на Общността и се консултира допълнително със социалните партньори относно съдържанието на планираното предложение, в съответствие с член 138, параграф 3 от Договора.

(17)

След този втори етап на консултации социалните партньори на общностно равнище не уведомиха Комисията дали възнамеряват да започнат процедурата, която би могла да доведе до сключване на споразумение, предвидено в член 139 от Договора.

(18)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно осъвременяване на законодателството на Общността по отношение на организацията на работното време, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и може следователно да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(19)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз (6). Настоящата директива цели по-специално да гарантира пълното зачитане на правото на справедливи и равни условия на труд, посочено в член 31 от Хартата, и по-специално в параграф 2 от нея, който предвижда, че „всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск“.

(20)

Изпълнението на настоящата директива следва да запази общото ниво на защита, предоставено на работниците по отношение на здравето и безопасността на работното място,

1.

В член 2 се създават следните параграфи:

2.

Създават се следните членове:

„Член 2а

Време на разположение

Неактивният период в рамките на времето на разположение не се счита за работно време, освен ако не е предвидено друго в националното законодателство, колективен трудов договор или споразумение между социалните партньори, в съответствие с националното законодателство и/или практика.

В колективен трудов договор или споразумение, сключено между социалните партньори, както и в националното законодателство, след консултация със социалните партньори, неактивният период в рамките на времето на разположение може да се изчисли въз основа на средния брой часове или въз основа на дела на времето на разположение, като се отчете практиката в съответния сектор.

Неактивният период в рамките на времето на разположение не се отчита при изчисляване на междудневната и междуседмичната почивка, установени съответно в членове 3 и 5, освен ако не е предвидено друго:

Периодът в рамките на времето на разположение, през който работникът ефективно изпълнява професионалната си дейност или задължения, винаги се счита за работно време“.

„Член 2б

Съчетаване на професионалния и семейния живот

Държавите-членки насърчават социалните партньори на подходящото равнище, без да се засяга тяхната независимост, да сключват споразумения целящи подобряване на съчетаването на професионалния и семейния живот.

Без да се засяга Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (7) и след консултация със социалните партньори, държавите-членки гарантират, че работодателите уведомяват работниците своевременно за всякакви значителни промени в режима или организацията на работното им време.

Като вземат предвид потребностите на работниците от гъвкавост на работното време и режима на работа, държавите-членки, в съответствие с националните практики, също така насърчават работодателите да разглеждат молби за промени на това работно време или режим на работа съобразно нуждите на работата, както и нуждите на работодателите и работниците от гъвкавост

3.

Член 17 се изменя, както следва:

4.

В член 18, трети параграф думите „при условие, че съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка“ се заменят с „при условие, че на съответните работници се предоставят равностойни компенсационни периоди на почивка в рамките на разумен период, който се определя в съответствие с националното законодателство, колективен трудов договор или споразумение, сключено между социалните партньори“.

5.

Член 19 се заменя със следното:

„Член 19

Ограничения на дерогациите от референтните периоди

Без да се засягат разпоредбите на член 22а, буква б), и чрез дерогация от член 16, буква б), държавите-членки разполагат с опцията, при спазване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, по обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа, да допуснат референтният период да не надвишава дванадесет месеца:

Когато използват предвидената в първи параграф, буква б) опция, държавите-членки гарантират, че работодателите изпълняват задълженията си, установени в раздел II от Директива 89/391/ЕИО.“.

6.

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

Други разпоредби

1.   Въпреки че основният принцип е, че максималната продължителност на седмичното работно време в Европейския съюз е 48 часа и че на практика работници в Съюза, които работят повече от това време, са изключение, държавите-членки могат да решат да не прилагат член 6, при условие че са взели необходимите мерки за осигуряване на ефективна защита на безопасността и здравето на работниците. Прилагането на тази опция обаче трябва да бъде изрично установено в колективен трудов договор или споразумение между социалните партньори на подходящото равнище, или от националното законодателство след консултация със социалните партньори на подходящото равнище.

2.   Във всички случаи държавите-членки, които желаят да използват тази опция, предприемат необходимите мерки да гарантират, че:

3.   При спазване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, когато работникът е нает на работа от един и същ работодател за период или периоди, които не надвишават общо десет седмици в период от дванадесет месеца, разпоредбите на параграф 2, буква в), подточка ii) и буква г) не се прилагат.“.

7.

Създава се следният член:

„Член 22а

Специални разпоредби

Когато държава-членка използва опцията, предвидена в член 22:

8.

Член 24 се заменя със следното:

„Член 24

Отчети

1.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които вече са приели или които ще приемат в областта, уредена с настоящата директива.

2.   На всеки пет години държавите-членки докладват на Комисията за изпълнението на настоящата директива, като отразяват гледните точки на социалните партньори.

Комисията информира за това Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място.

3.   На всеки пет години, считано от 23 ноември 1996 г., Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящата директива, като взема под внимание разпоредбите на параграфи 1 и 2.“.

9.

Създава се следният член:

„Член 24а

Доклад за оценка

1.   До … (8):

2.   До … (9) Комисията, след консултация с социалните партньори на Общностно равнище, представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад относно:

Докладът може да бъде придружен с подходящи предложения за намаляване на прекомерното работно време, включително по отношение използването на опцията по член 22, параграф 1, като се взема под внимание въздействието му върху здравето и безопасността на работниците, попадащи в обхвата на тази опция.

3.   Въз основа на доклада, посочен в параграф 2, Съветът прави оценка на използването предвидените в настоящата директива опции и по-специално тези, установени в член 19, първи параграф, буква б) и член 22, параграф 1.

Като се вземе под внимание тази оценка, Комисията може, до … (10) ако е подходящо, да представи предложение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на настоящата директива, включително опцията, установена в член 22, параграф 1“.

7.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 254/36

(1)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз (3). По-специално, тя е предназначена да гарантира пълно съответствие с член 31 от тази Харта, който предвижда, че всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му, и на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск.

(2)

Точка 7 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците предвижда, inter alia, че доизграждането на вътрешния пазар трябва да доведе до подобряване на условията на живот и труд на работниците в Европейската общност; този процес ще бъде осъществен чрез хармонизиране на напредъка във връзка с тези условия, най-вече по отношение на такива форми на работа като работата на срочен договор, на непълно работно време, работата чрез агенции за временна заетост и сезонната работа.

(3)

На 27 септември 1995 г. Комисията проведе консултация със социалните партньори на равнище Общност в съответствие с член 138, параграф 2 от Договора, относно линията на действие, която да се приеме на общностно равнище по отношение на гъвкавостта на работното време и сигурността на работното място за работниците.

(4)

След тази консултация Комисията счете, че е необходимо действие на Общността, и на 9 април 1996 г. проведе нова консултация със социалните партньори, в съответствие с член 138, параграф 3 от Договора относно съдържанието на предвижданото предложение.

(5)

Във въведението към сключеното на 18 март 1999 г. рамково споразумение относно работата на срочен договор, страните по споразумението посочиха намерението си да вземат предвид необходимостта от подобно споразумение относно работата чрез агенции за временна заетост и да не включват наетите чрез агенции за временна заетост работници в Директивата относно работата на срочен договор.

(6)

Общите междуотраслови организации, а именно Съюзът на индустриалците в Европейската общност (UNICE) (4), Европейският център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), информираха Комисията в съвместно писмо от 29 май 2000 г. за желанието си да прилагат процедурата, предвидена в член 139 от Договора. В съвместно писмо от 28 февруари 2001 г. те поискаха от Комисията удължаване на крайния срок, посочен в член 138, параграф 4, с един месец. Комисията удовлетвори това искане, като удължи крайния срок за преговори до 15 март 2001 г.

(7)

На 21 май 2001 г. социалните партньори признаха, че преговорите относно работата чрез агенции за временна заетост не са довели до споразумение.

(8)

През март 2005 г. Европейският съвет счете за крайно необходимо да се обнови Лисабонската стратегия и нейните приоритети да се насочат отново върху растежа и заетостта. Съветът одобри Интегрираните насоки за растеж и работни места за периода 2005-2008 г., чиято цел е, inter alia, да се насърчава гъвкавостта, съчетана със сигурност на заетостта и да се намали сегментацията на пазара на труда, като се отчита ролята на социалните партньори.

(9)

В съответствие със Съобщението на Комисията относно Социалния дневен ред за периода до 2010 г., който бе приветстван от Европейския съвет през март 2005 г. като принос към постигането на целите на Лисабонската стратегия чрез укрепване на европейския социален модел, Европейският съвет счете, че новите форми на организация на работа и по-голямото разнообразие на договорните споразумения за работниците и предприятията, с които се подобрява съчетаването на гъвкавост и сигурност, биха допринесли за адаптивността. В допълнение, Европейският съвет от декември 2007 г. одобри съгласуваните общи принципи на съчетаване на гъвкавост и сигурност, с които се постига баланс между гъвкавост и сигурност на пазара на труда и се оказва подкрепа на работници и работодатели да използват възможностите, предлагани от глобализацията.

(10)

Има значителни разлики в използването на работата чрез агенции за временна заетост и в правното положение, статус и условия на труд на наетите чрез агенции за временна заетост работници в Европейския съюз.

(11)

Работата чрез агенции за временна заетост отговаря не само на нуждата на предприятията от гъвкавост, но и на потребността на работниците от намиране на баланс между трудовия и личния живот. По този начин тя допринася за създаването на работни места и за участието и интегрирането в пазара на труда.

(12)

Настоящата директива установява защитна рамка за наетите чрез агенции за временна заетост работници, която е недискриминационна, прозрачна и пропорционална, като същевременно зачита разнообразието на пазара на труда и индустриалните взаимоотношения.

(13)

Директива 91/383/EИО на Съвета от 25 юни 1991 г. за допълнение на мерките за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работното място на работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение (5) установява разпоредбите относно безопасността и здравето, приложими по отношение на наетите чрез агенции за временна заетост работници.

(14)

Основните условия на труд и заетост, приложими по отношение на наетите чрез агенции за временна заетост работници, следва да бъдат най-малко тези, които биха се прилагали спрямо такива работници, ако те биха били наети на работа от предприятието-ползвател да заемат същото работно място.

(15)

Безсрочните трудови договори са общоприетата форма на трудово правоотношение. В случая с работници, които имат постоянен договор с агенция за временна заетост, и с оглед на специалната защита, предоставяна от този договор, следва да се предвиди разпоредба, позволяваща освобождаване от правилата, прилагащи се в предприятието-ползвател.

(16)

С цел да се справят по гъвкав начин с разнообразието на пазара на труда и индустриалните взаимоотношения, държавите-членки могат да позволят на социалните партньори да определят условия на труд и заетост, при условие че се съблюдава цялостното ниво на защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници.

(17)

Освен това, в определени ограничени случаи, въз основа на сключено от социалните партньори споразумение на национално равнище, държавите-членки следва да могат в определени граници да дерогират от принципа за равно третиране, при условие че е предвидено адекватно равнище на защита.

(18)

Повишаването на минималната защита за наетите чрез агенции за временна заетост работници следва да бъде придружено от преглед на всички ограничения или забрани, които евентуално са били наложени върху работата чрез агенции за временна заетост. Те могат да бъдат оправдани единствено от съображения от общ интерес, по-специално във връзка със защитата на работниците, изискванията за безопасност и здраве на работното място и необходимостта да се гарантира правилно функциониране на пазара на труда и предотвратяване на злоупотреби.

(19)

Настоящата директива не засяга автономността на социалните партньори, нито взаимоотношенията помежду им, включително правото да договарят и сключват колективни трудови договори съгласно националното законодателство и практики, при спазване на действащото общностно право.

(20)

Разпоредбите на настоящата директива относно ограниченията или забраните върху работата чрез агенции за временна заетост не засягат националното законодателство или практики, забраняващи стачкуващите работници да бъдат заменяни с наети чрез агенции за временна заетост работници.

(21)

Държавите-членки следва да предвидят административни или съдебни процедури за защита на правата на наетите чрез агенции за временна заетост работници, както и ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за нарушения на задължения, произтичащи от настоящата директива.

(22)

Настоящата директива следва да се прилага в съответствие с разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги и свободата на установяване и без да засяга Директива 96/71/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (6).

(23)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно създаване на хармонизирана рамка на общностно равнище за защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на предвиденото действие, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище чрез въвеждане на минимални изисквания, прилагани в цялата Общност, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

а)

„работник“ означава лице, което съгласно трудовото право в съответната държава-членка е защитено като работник;

б)

„агенция за временна заетост“ означава всяко физическо или юридическо лице, което, в съответствие с националното законодателство, сключва трудов договор или влиза в трудово правоотношение с нает чрез агенция за временна заетост работник, за да го назначи в предприятие-ползвател на временна работа под негов надзор и ръководство;

в)

„нает чрез агенция за временна заетост работник“ означава работник с трудов договор или в трудово правоотношение с агенция за временна заетост с цел назначаването му в предприятие-ползвател на временна работа под негов надзор и ръководство;

г)

„предприятие-ползвател“ означава всяко физическо или юридическо лице, за което и под надзора и ръководството на което работи временно нает чрез агенция за временна заетост работник;

д)

„назначение“ означава периодът, през който наетият чрез агенция за временна заетост работник се намира в предприятието-ползвател, за да работи временно под негов надзор и ръководство;

е)

„основни условия на труд и заетост“ означава условия на труд и заетост, установени от законодателство, подзаконови актове, административни разпоредби, колективни трудови договори и/ или други обвързващи общи разпоредби, които са в сила в предприятието-ползвател и се отнасят до:

а)

защита на бременните жени и кърмещите майки, както и защита на децата и младежите; и

б)

равно третиране на мъжете и жените и действия за борба с дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия, убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация;

а)

подобряване на достъпа на наетите чрез агенции за временна заетост работници до обучение и до места за грижи за деца в агенциите за временна заетост, дори в периодите между назначенията, за да се насърчават развитието на кариерата им и възможностите им за наемане на работа.

б)

подобряване на достъпа на наетите чрез агенции за временна заетост работници до обучение за работниците на предприятието-ползвател.

7.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 254/s3