20.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 122/1

(1)

Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободното движение на хора. За тази цел Общността трябва да приеме, наред с други, и мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, които са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Достъпът до правосъдие е основен принцип и, с оглед улесняването на по-добрия достъп до правосъдие, на заседанието си в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет призова държавите-членки да създадат алтернативни, извънсъдебни процедури.

(3)

През май 2000 г. Съветът прие заключения относно алтернативните способи за разрешаване на спорове, предвидени в гражданското и търговското право, като заяви, че установяването на основни принципи в тази област е важна стъпка към правилното развитие и действие на извънсъдебните процедури за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси с цел опростяване и подобряване на достъпа до правосъдие.

(4)

През април 2002 г. Комисията представи Зелена книга за алтернативните способи за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, като направи преглед на съществуващото положение в областта на алтернативните способи за разрешаване на спорове в Европейския съюз и постави началото на широки консултации с държавите-членки и заинтересованите страни по възможни мерки за насърчаване използването на медиация.

(5)

Целта да се осигури по-добър достъп до правосъдие като част от политиката на Европейския съюз за създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, следва да включва достъп както до съдебни, така и до извънсъдебни способи за разрешаване на спорове. Настоящата директива следва да допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар, по-специално по отношение на предлагането на услуги по медиация.

(6)

Медиацията може да предостави икономично и бързо извънсъдебно разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси посредством процедури, пригодени за нуждите на страните. Съществува по-голяма вероятност споразуменията, постигнати в резултат на медиация, да бъдат доброволно спазвани, както и да спомогнат за запазването на приятелска и трайна връзка между страните. Тези ползи са още по-видими в ситуации, включващи презгранични елементи.

(7)

За да се насърчи още повече използването на медиация и да се осигури предвидима правна рамка за страните, които използват медиацията, е необходимо да се въведе рамково законодателство, което в частност да уреди ключови аспекти на гражданския процес.

(8)

Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат единствено при медиация по презгранични спорове, но никоя от тях не следва да възпрепятства държавите-членки да прилагат тези разпоредби и при вътрешни процедури по медиация.

(9)

Настоящата директива не следва да възпрепятства по никакъв начин използването на съвременни комуникационни технологии в процедурата по медиация.

(10)

Настоящата директива следва да се прилага към процедури, в които две или повече страни по презграничен спор се опитват сами, на доброволни начала, да постигнат приятелско споразумение за разрешаване на техния спор с помощта на медиатор. Тя следва да се прилага към гражданскоправни и търговскоправни въпроси. Въпреки това директивата не следва да се прилага за права и задължения, по отношение на които страните не могат да вземат сами решения съгласно съответното приложимо право. Подобни права и задължения се срещат особено често в семейното и трудовото право.

(11)

Настоящата директива не следва да се прилага към преддоговорни преговори, нито при процедури със съдебен характер като определени процедури за съдебно помирение, процедури по потребителски жалби, арбитраж и експертни решения, нито при процедури, в които лица или органи дават официална препоръка за разрешаването на спора, независимо дали препоръката е със задължителен или незадължителен характер.

(12)

Настоящата директива следва да се прилага в случаи, когато съдът насочва страните към медиация или националното законодателство предвижда медиация. Освен това, доколкото един съдия може да действа като медиатор съгласно националното законодателство, настоящата директива следва да се прилага при медиация, осъществявана от съдия, който не участва в съдебно производство, свързано със спорния въпрос или въпроси. Настоящата директива обаче не следва да се прилага при опити от страна на сезирания съд или съдия да разреши спор в рамките на съдебно производство, отнасящо се до въпросния спор, или в случаите, когато сезираният съд или съдия иска съдействие или съвет от компетентно лице.

(13)

Медиацията, предвидена в настоящата директива, следва да е доброволна процедура, в смисъл че страните сами отговарят за процедурата и могат да я организират както пожелаят и да я прекратят по всяко време. Въпреки това, съгласно националното право следва да е възможно съдилищата да определят срокове за процедурата по медиация. Освен това, съдилищата следва да могат да насочат вниманието на страните към възможността за медиация, винаги когато е уместно.

(14)

Никоя разпоредба на настоящата директива не следва да засяга национално законодателство, съгласно което използването на медиация е задължително или подлежи на стимули или санкции, при условие че подобно законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. Нищо в настоящата директива не следва да засяга съществуващите саморегулиращи се системи за медиация, доколкото те засягат аспекти, които не са обхванати от директивата.

(15)

С цел осигуряване на правна сигурност настоящата директива следва да посочва коя дата следва да се взема предвид при определяне дали спорът, който страните се опитват да разрешат чрез медиация, е презграничен. При липса на писмено споразумение, в което се определя конкретна дата, следва да се счита, че страните се съгласяват да използват медиация в момента на предприемане на конкретно действие за започване на процедурата по медиация.

(16)

За да се осигури необходимото взаимно доверие по отношение на поверителността, последиците за давностните срокове, признаването и изпълнението на постигнати в резултат на медиация споразумения, държавите-членки следва да насърчават по всякакви начини, които считат за подходящи, обучението на медиатори и въвеждането на ефективни механизми за контрол върху качеството на предоставяните услуги по медиация.

(17)

Държавите-членки следва да определят такива механизми, които може да включват прибягване до пазарно ориентирани решения, и от тях не следва да се изисква да предоставят финансиране за тази цел. Механизмите следва да са насочени към запазване на гъвкавостта на процедурата по медиация и автономията на волята на страните и към гарантиране, че медиацията се осъществява по ефективен, безпристрастен и компетентен начин. Медиаторите следва да бъдат уведомени за съществуването на Европейски кодекс за поведение на медиатори, който също така следва да бъде на разположение на обществеността чрез интернет.

(18)

В областта на защита на потребителите Комисията прие препоръка (3) за установяването на минимални критерии за качество, което извънсъдебни органи, участващи в уреждане на потребителски спорове по взаимно съгласие, следва да предлагат на своите клиенти. Медиаторите и организациите, които попадат в приложното поле на препоръката, следва да бъдат насърчавани да спазват нейните принципи. За да се улесни разпространението на информация относно тези органи, Комисията следва да създаде база данни на извънсъдебните процедури, за които държавите-членки считат, че отговарят на принципите на тази препоръка.

(19)

Медиацията не следва да се разглежда като по-неефективна алтернатива на съдебното производство поради обстоятелството, че спазването на постигнатите в резултат на медиация споразумения ще зависи от добрата воля на страните. Поради това държавите-членки следва да гарантират на страните по постигнато в резултат на медиация писмено споразумение, че на съдържанието му може да се придаде изпълнителна сила. Държава-членка следва да може да откаже да придаде изпълнителна сила на споразумение, единствено когато съдържанието противоречи на нейното законодателство, включително нейното международно частно право, или нейното законодателство не предвижда изпълнителна сила на съдържанието на конкретното споразумение. Такъв би могъл да бъде случаят, когато посоченото в споразумението задължение е неизпълнимо по своето естество.

(20)

Съдържанието на постигнато в резултат на медиация споразумение, на което е придадена изпълнителна сила в държава-членка, следва да бъде признато и обявено за изпълняемо в останалите държави-членки в съответствие с приложимото право на Общността или националното законодателство. Това може да се осъществи, например, въз основа на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (4) или Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (5).

(21)

Регламент (ЕО) № 2201/2003 изрично предвижда, че за да подлежат на изпълнение в друга държава-членка, споразуменията между страните трябва да подлежат на изпълнение в държавата-членка, в която са сключени. Следователно, ако съдържанието на споразумение, постигнато в резултат на медиация по въпрос от семейното право, не подлежи на изпълнение в държавата-членка, където е сключено споразумението и където е подадена молбата за придаване на изпълнителна сила, настоящата директива не следва да насърчава страните да заобикалят законодателството на тази държава-членка, като постигнат придаване на изпълнителна сила на споразумението си в друга държава-членка.

(22)

Настоящата директива не следва да засяга правилата в държавите-членки относно изпълнението на споразуменията, постигнати в резултат на медиация.

(23)

Поверителността при процедура по медиация е особено важна и поради това настоящата директива следва да предвиди минимална степен на съвместимост на гражданскопроцесуалните норми по отношение на защитата на поверителния характер на медиацията в последващо гражданско или търговско съдебно производство или арбитраж.

(24)

С цел да се насърчи използването на медиация от страните, държавите-членки следва да гарантират, че нормите им относно давностните срокове не възпрепятстват страните да се обърнат към съд или към арбитраж, ако медиацията се окаже неуспешна. Държавите-членки следва да гарантират, че този резултат ще бъде постигнат, дори ако настоящата директива не хармонизира националните норми относно давностните срокове. Настоящата директива не следва да засяга разпоредби относно давностните срокове в международни споразумения, прилагани в държавите-членки, например в областта на транспортното законодателството.

(25)

Държавите-членки следва да насърчават информирането на обществеността относно начините за свързване с медиатори и организации, които предлагат услуги по медиация. Те следва също така да насърчават практикуващите юристи да информират клиентите си за възможността за медиация.

(26)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (6) държавите-членки се насърчават да изготвят за собствено ползване и в интерес на Общността свои таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят обществено достояние.

(27)

Настоящата директива цели да насърчи зачитането на основните права и взема предвид принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(28)

Тъй като целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради тази причина може да бъде постигната по-успешно на общностно равнище поради мащаба или последиците на предлаганото действие, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(29)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия уведомиха за желанието си участват в приемането и прилагането на настоящата директива.

(30)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в приемането на настоящата директива, не е обвързвана с нея или с нейното прилагане,

а)

страните се съгласяват да използват медиация след възникването на спора,

б)

медиацията е разпоредена от съд,

в)

съгласно националното законодателство възниква задължение да се използва медиация, или

г)

към страните е отправена покана по смисъла на член 5.

а)

„медиация“ означава структурирана процедура, независимо от нейното наименование или начина на позоваване, при която две или повече спорещи страни се опитват сами, на доброволни начала, да постигнат споразумение за разрешаване на спора между тях с помощта на медиатор. Тази процедура може да бъде започната от страните, предложена или разпоредена от съд, или предвидена от законодателството на държава-членка.

Понятието включва медиация, осъществявана от съдия, който не участва в съдебно производство, отнасящо се до въпросния спор. То изключва опитите от страна на сезирания съд или съдия да разреши спор в хода на съдебно производство по този спор.

б)

„медиатор“ означава трето лице, което е помолено да осъществи медиация по ефективен, безпристрастен и компетентен начин, независимо от наименованието или професията на това трето лице в съответната държава-членка и от начина, по който третото лице е посочено или от него е поискано да осъществи медиация.

а)

когато това е необходимо поради първостепенни съображения, свързани с обществения ред на съответната държава-членка, по-специално когато трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическа неприкосновеност на определено лице; или

б)

когато разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането или изпълнението на същото споразумение.

20.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 122/10

(1)

С оглед на продължаването на усилията за установяване на единен пазар за железопътни транспортни услуги, Европейският парламент и Съветът приеха Директива 2004/49/ЕО (3), с която се създава обща регулаторна рамка за безопасност на железопътния транспорт.

(2)

Първоначално, процедурите за издаване на разрешителни за въвеждане в експлоатация на железопътни транспортни средства се разглежда в Директива 96/48/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно оперативната съвместимост на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове (4) и Директива 2001/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. относно оперативната съвместимост на конвенционалната железопътна система за нови и подобрени части на железопътната система на Общността (5), както и Директива 2004/49/ЕО — за превозни средства, които вече са в употреба. В съответствие с изискванията за по-добро регулиране, и с оглед на опростяването и модернизирането на законодателството на Общността, всички разпоредби, отнасящи се до разрешителните за въвеждане на железопътни превозни средства в експлоатация следва да бъдат включени в един правен текст. Следователно, действащият член 14 от Директива 2004/49/ЕО следва да бъде заличен и в Директива 2008/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната съвместимост на железопътната система в Общността (6), наричана по-долу „Директива за оперативната съвместимост на железопътната система“, която замени Директиви 96/48/ЕО и 2001/16/ЕО, следва да бъде включена нова разпоредба относно разрешаването за въвеждане в експлоатация на превозни средства, които вече са в употреба.

(3)

Влизането в сила от 1 юли 2006 г. на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 1999 г. въведе нови правила за договорите за експлоатация на превозни средства. Според CUV (Единните правила за договорите за използване на подвижен състав в международно железопътно съобщение — притурка към Конвенцията), ползвателите на вагони вече не са задължени да регистрират вагоните си в железопътно предприятие. Предходният Правилник за взаимно използване на товарните вагони в международно съобщение (Regolamento Internazionale Veicoli, RIV) вече не се прилага и е заместен отчасти от новото частно и доброволно споразумение (General Contract of Use for Wagons, GCU) между железопътни предприятия и ползвателите на вагони, според което последните отговарят за поддръжката на своите вагони. За да бъдат отразени тези промени и да се улесни прилагането на Директива 2004/49 във връзка с издаването на сертификати за безопасност на железопътните предприятия, понятията „ползвател“ и „структура, която отговаря за поддръжката“ следва да бъдат определени, а освен това следва да бъдат уточнени взаимоотношенията между тези структури и железопътните предприятия.

(4)

Определението за „ползвател“ следва да се доближава възможно най-много до определението, използвано в Конвенцията COTIF от 1999 г. Много образувания могат да бъдат определени като ползватели на превозни средства, като например собственик, дружество, чиято дейност е свързана с вагонен парк, дружество, която отдава превозни средства под наем на железопътно предприятие, железопътно предприятие, оператор на инфраструктура, който използва превозни средства за поддържането й. Такива образувания контролират превозното средство с оглед на използването му като средство за транспорт от железопътните предприятия и операторите на инфраструктура. За да се избегне всякакво съмнение, ползвателят следва ясно да бъде посочен в Националния регистър на превозните средства, предвиден в член 33 от Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система.

(5)

Преди едно превозно средство да бъде въведено в експлоатация или използвано в мрежата, структурата, която отговаря за неговата поддръжка, се идентифицира в Националния регистър на превозните средства. Ползвателят и структурата, която отговаря за поддръжката, могат да бъдат едно и също лице или орган. В изключителни случаи обаче, например когато превозни средства се въвеждат за първи път в експлоатация в трета държава, както и когато превозни средства се теглят, за да бъдат въведени в експлоатация другаде в мрежата или за да бъдат използвани за специални транспортни услуги, е невъзможно или неуместно да се идентифицира структурата, която отговаря за поддръжката. В такива изключителни случаи съответният национален орган по безопасността следва да приеме превозните средства в мрежата, за която е компетентен, без да им се определя структура която отговаря за поддръжката.

(6)

Когато структурата, която отговаря за поддръжката, е железопътно предприятие или оператор на инфраструктура, неговата система за управление на безопасността включва системата за поддръжка и нито един от тях не се нуждае от допълнително сертифициране. Ако структурата, която отговаря за поддръжката, не е железопътно предприятие или оператор на инфраструктура, тя може да бъде сертифицирана според система, която ще бъде разработена от Европейската железопътна агенция и приета от Комисията. Издаденият на такава структура сертификат ще гарантира, че изискванията за поддръжка по настоящата директива са изпълнени за всяко от превозните средства, за които структурата отговаря. Този сертификат следва да бъде валиден в цялата Общност.

(7)

В контекста на Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система се разработват изисквания за поддръжка, по-специално като част от Техническите спецификации за оперативна съвместимост (TSIs/ТСОС) на „подвижния състав“. Вследствие влизането в сила на настоящата директива възниква необходимостта да се осигури съгласуваност на тези ТСОС и изискванията за сертифициране на структурите, които отговарят за поддръжката, чието приемане от Комисията предстои. Комисията ще постигне това, като измени, където е целесъобразно, съответните ТСОС посредством процедурата, предвидена в Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система.

(8)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно допълнителното развиване и подобряване на безопасността на железопътната система на Общността, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на действието, може да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(9)

Мерките, необходими за изпълнението на Директива 2004/49/ЕО, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(10)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да преразглежда и адаптира приложенията към Директива 2004/49/ЕО, да приема и преразглежда общите метод и цели за безопасност, както и да въведе система за сертифициране на поддръжката. Доколкото тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на Директива 2004/49/ЕО, включително чрез допълването й с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети съгласно процедурата за регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(11)

Държава-членка, която няма железопътна система и която не планира да има такава в непосредствено бъдеще, би се обвързала с несъразмерно и безпредметно задължение, ако трябва да транспонира и прилага настоящата директива. Следователно такава държава-членка следва да бъде освободена от задължението да транспонира и прилага настоящата директива, докато не притежава железопътна система.

(12)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (8), държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността таблици, които илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и приетите мерки за нейното транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(13)

Директива 2004/49/ЕО следва да бъде съответно изменена,

1)

В член 3 се добавят следните точки:

2)

В член 4, параграф 4 думите „собственик на вагони“ се заменят с „ползвател“;

3)

Член 5, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   До 30 април 2009 г. приложение I ще бъде преразгледано, по-специално с оглед на включването в него на общи определения за CSIs и на общи методи за изчисляване на разходите при произшествие. Тази мярка, предназначена да изменени несъществени елементи на настоящата директива, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2а.“;

4)

Член 6 се изменя, както следва:

5)

Член 7 се изменя, както следва:

6)

Член 10 се изменя, както следва:

7)

Член 14 се заменя със следното:

„Член 14

Поддръжка на превозните средства

1.   Преди да бъде въведено в експлоатация и използвано в мрежата, за всяко превозно средство се определя структура, която отговаря за неговата поддръжка, и тази структура се регистрира в Националния регистър на превозните средства съгласно член 33 от Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система.

2.   Съответните национални органи по безопасността могат, в изключителни случаи и в рамките на съответните им мрежи, да вземат решение за дерогации от задължението, предвидено в параграф 1.

3.   Без да се засяга задължението на железопътните предприятия и операторите на инфраструктура, предвидено в член 4, структурите, които отговарят за поддръжката, осигуряват, посредством система за поддръжка, безопасното експлоатационно състояние на превозните средства.

4.   Когато структурата, която отговаря за поддръжката, е железопътно предприятие или оператор на инфраструктура, посочената в параграф 3 от настоящия член система се установява посредством системата за управление на безопасността, предвидена в член 9.

5.   Ако структурата, която отговаря за поддръжката, не е железопътно предприятие или оператор на инфраструктура, тя може да бъде сертифицирана съгласно параграф 6.

6.   Въз основа на препоръка от Агенцията, до … (10) Комисията приема мярка, уреждаща сертифицирането на структурата, която отговаря за поддръжката, по отношение на нейната система за поддръжка. Тази мярка, предназначена да измени несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването й, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2а. Мярката обхваща изискванията за сертифициране на структурата, която отговаря за поддръжката, въз основа на одобрение на нейната система за поддръжка, формата и валидността на сертификата, и органа или органите, които отговарят за издаването му, както и механизмите за контрол, необходими за функционирането на системата за сертифициране.

7.   Сертификатите, издадени съгласно параграф 6 от настоящия член, потвърждават спазването на изискванията, посочени в параграф 3 от настоящия член, и са валидни навсякъде в Общността. Ако структурата, която отговаря за поддръжката, не е сертифицирана, железопътното предприятие или операторът на инфраструктура следят за адекватното прилагане на всички необходими процедури за поддръжка посредством своите системи за управление за безопасността, предвидени в член 9.“;

8)

Член 16, параграф 2 се изменя, както следва:

9)

Към параграф 18 се добавя следната буква:

10)

Член 26 се заменя със следното:

„Член 26

Адаптиране на приложенията

Приложенията се адаптират към научно-техническия прогрес. Тази мярка, предназначена да изменени несъществени елементи на настоящата директива, се приема съгласно процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2а.“;

11)

Член 27 се изменя, както следва:

12)

В приложение II точка 3 се заличава.

20.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 122/19

(1)

Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (4) създаде схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, с цел да насърчи намаляването на емисиите на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин.

(2)

Крайната цел на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата („РКООНИК“), която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 94/69/ЕО на Съвета (5), е да стабилизира концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса върху климатичната система.

(3)

На своето заседание в Брюксел на 8 и 9 март 2007 г. Европейският съвет подчерта жизненото значение на постигането на стратегическата цел за ограничаване на повишаването на средната глобална температура до не повече от 2 °C над прединдустриалните равнища. В последните научни заключения, докладвани от Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) в четвъртия доклад за оценка на въздействието, се доказва още по-отчетливо, че отрицателните въздействия от изменението на климата излагат на все по-голяма опасност екосистемите, производството на хранителни продукти, постигането на устойчиво развитие и на целите на хилядолетието за развитие, както и здравето и сигурността на хората. За да остане постижима целта от 2 °C, е необходимо концентрациите на парникови газове в атмосферата да се стабилизират около 450 части на милион обем еквивалент на CO2, което налага емисиите на парникови газове в световен мащаб да достигнат своя връх през следващите 10 до 15 години, а до 2050 г. емисиите в световен мащаб значително да намалеят с най-малко 50 % под нивата от 1990 г.

(4)

Европейският съвет подчерта, че Европейският съюз се ангажира с превръщането на Европа в икономика с висока енергийна ефективност и ниски емисии на парникови газове, и до сключването на цялостно и всеобхватно споразумение за периода след 2012 г., ЕС твърдо и независимо се ангажира до 2020 г. да постигне намаление на емисиите на парникови газове с най-малко 20 % под нивата от 1990 г. Ограничаването на емисиите на парникови газове от въздухоплаването представлява съществен принос в съответствие с този ангажимент.

(5)

Европейският съвет подчерта, че ЕС се ангажира с цялостно и всеобхватно споразумение за намаляване на емисиите на парникови газове за периода след 2012 г., което да предвижда ефективни, ефикасни и справедливи ответни мерки в необходимия мащаб, за да се посрещнат предизвикателствата, произтичащи от изменението на климата. Европейският съвет одобри до 2020 г. емисиите на парникови газове да се намалят с 30 % под нивата от 1990 г. като принос към цялостното и всеобхватно споразумение за периода след 2012 г., при условие че други развити страни се ангажират с подобно намаляване на емисиите и икономически по-напредналите развиващи се страни допринасят според своите отговорности и съответни възможности. ЕС продължава да заема водеща роля в преговорите по амбициозно международно споразумение, което да постигне целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб до 2 °C, и е окуражен от постигнатия напредък по отношение на тази цел по време на 13-та Конференция на страните по РКООНИК в Бали през декември 2007 г. ЕС ще се стреми да гарантира включването в подобно споразумение в световен план на мерки за намаляване на емисиите на парникови газове от въздухоплаването, като в такъв случай Комисията следва да разгледа кои са необходимите изменения на настоящата директива, тъй като тя се прилага спрямо операторите на въздухоплавателни средства.

(6)

РКООНИК изисква всички страни да формулират и прилагат национални, и по целесъобразност, регионални програми с мерки за смекчаване на ефекта от изменението на климата.

(7)

Протоколът от Киото към РКООНИК, който е одобрен от името на Европейската общност с Решение 2002/358/ЕО на Съвета (6), изисква развитите страни да се стремят към ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове, които не се контролират от Монреалския протокол и са с източник въздухоплаването, като работят в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

(8)

Общността не е договаряща страна по Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване от 1944 г. („Чикагската конвенция“), но всички държави-членки са договарящи страни по нея и са членове на ИКАО. Държавите-членки продължават да подкрепят работата с други държави в рамките на ИКАО за разработване на мерки, включително пазарно ориентирани инструменти, за преодоляване на въздействието на въздухоплаването върху изменението на климата. На шестото заседание на Комитета на ИКАО за защита на околната среда от въздухоплаването през 2004 г. беше постигнато съгласие, че специална за въздухоплаването система за търговия с емисии, основана на нов правен инструмент под егидата на ИКАО, не буди достатъчно интерес и поради това не следва да се продължава работата по нея. Впоследствие Резолюция А 35-5 на Събранието на ИКАО, което се проведе през септември 2004 г., не предложи нов правен инструмент, а вместо това одобри отворената търговия с емисии и възможността държавите да включат емисиите от международното въздухоплаване в своите схеми за търговия с емисии. Допълнение L към Резолюция A 36-22 на 36-то Събрание на ИКАО, което се проведе през септември 2007 г., призовава договарящите държави да не прилагат системи за търговия с емисии спрямо оператори на въздухоплавателни средства от други договарящи държави, освен въз основа на взаимно съгласие между същите държави. Като припомниха, че Чикагската конвенция изрично признава правото на всяка договаряща страна да прилага на недискриминационна основа своите закони и разпоредби в областта на въздухоплаването спрямо въздухоплавателните средства на всички държави, държавите-членки на Европейската общност и петнадесет други европейски държави формулираха резерва по тази резолюция и си запазиха правото по Чикагската конвенция да въвеждат и прилагат на недискриминационна основа пазарно ориентирани мерки спрямо всички оператори на въздухоплавателни средства от всички държави, които предоставят услуги до, от или в рамките на техните територии.

(9)

Шестата програма за действие на Общността за околната среда, създадена с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), предвижда Общността да определя и предприема специфични действия за намаляване на емисиите на парникови газове от въздухоплаването, ако до 2002 г. такова действие не бъде договорено в рамките на ИКАО. В заключенията си от октомври 2002 г., декември 2003 г. и октомври 2004 г., Съветът многократно призова Комисията да предложи действия за намаляване на въздействието от международния въздушен транспорт върху изменението на климата.

(10)

С цел да се постигнат необходимите съществени намаления, на равнище държава-членка и на общностно равнище следва да се въведат политики и мерки във всички сектори на икономиката на Общността. Ако въздействието от сектора на въздухоплаването върху изменението на климата продължи да нараства със сегашния темп, това значително ще засегне намаленията, постигнати в други сектори в борбата с изменението на климата.

(11)

В съобщението си от 27 септември 2005 г. до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Намаляване на въздействието на въздухоплаването върху изменението на климата“, Комисията очерта стратегия за намаляване на въздействието на въздухоплаването върху климата. Като част от цялостен пакет от мерки, стратегията предлага включване на въздухоплаването в схемата на Общността за търговия с квоти за емисии на парникови газове и предвижда създаването на работна група за въздухоплаването с участието на множество заинтересовани страни като част от втората фаза на европейската програма по изменение на климата, с цел разглеждането на различни начини за включване на въздухоплаването в схемата на Общността. В заключенията си от 2 декември 2005 г. Съветът призна, че от икономическа и екологична гледна точка включването на сектора на въздухоплаването в схемата на Общността изглежда най-добрия начин за постигане на напредък и призова Комисията да представи законодателно предложение до края на 2006 г. В резолюцията си от 4 юли 2006 г. относно намаляването на въздействието на въздухоплаването върху изменението на климата (8) Европейският парламент призна, че търговията с емисии може да бъде част от цялостен пакет от мерки за преодоляване на въздействието на въздухоплаването върху климата, при условие че бъде подходящо замислена.

(12)

Целта на измененията на Директива 2003/87/EО, внесени с настоящата директива, е да намали въздействието върху изменението на климата, дължащо се на въздухоплаването, чрез включване на емисиите от авиационни дейности в схемата на Общността.

(13)

Операторите на въздухоплавателни средства имат най-прекия контрол върху типа въздухоплавателни средства в експлоатация и начина, по който те извършват полетите си, и поради това следва да носят отговорност за спазването на задълженията, наложени с настоящата директива, включително задължението да се изготви план за мониторинг, както и да се извършва мониторинг и да се докладват емисиите в съответствие с този план. Операторът на въздухоплавателни средства може да бъде идентифициран чрез използване на обозначение по ИКАО или всяко друго признато обозначение, използвано за идентификация на полета. Ако самоличността на оператора на въздухоплавателни средства не е известна, собственикът на въздухоплавателното средство следва да се разглежда като оператор, освен ако той не докаже кое друго лице е операторът на въздухоплавателни средства.

(14)

От 2012 г. следва да се включат емисиите от всички полети, пристигащи и заминаващи от летища в Общността. По този начин схемата на Общността може да послужи като модел за използване на търговия с емисии в целия свят. Ако трета държава приеме мерки за намаляване на въздействието върху климата от полети до Общността, Комисията следва да разгледа съществуващите възможности за осигуряване на най-добро взаимодействие между схемата на Общността и мерките на тази държава, след провеждане на консултации с нея.

(15)

В съответствие с принципа за по-добро регулиране, определени полети следва да бъдат изключени от схемата. В допълнение, за да се избегне несъразмерна административна тежест, от схемата следва да бъдат изключени оператори за търговски въздушен превоз, които за три последователни периода от четири месеца са извършили по-малко от 243 полета на период. Това ще е от полза за авиокомпании, които извършват ограничени услуги в рамките на схемата на Общността, включително авиокомпании от развиващите се страни.

(16)

Въздухоплаването оказва въздействие върху световния климат чрез изпускането на въглероден диоксид, азотни оксиди, водни пари, сулфатни частици и частици от сажди. Оценката от МКИК е, че понастоящем цялостното въздействие от въздухоплаването е от два до четири пъти по-голямо, отколкото досегашното въздействие само от емисиите му на въглероден диоксид. Наскоро проведено изследване от Общността показва, че цялостното въздействие от въздухоплаването може да е около два пъти по-голямо от въздействието само на въглеродния диоксид. Нито една от тези оценки обаче не отчита неизвестния до голяма степен ефект от перестите облаци. В съответствие с член 174, параграф 2 от Договора, политиката на Общността в областта на околната среда трябва да се основава на принципа на предпазните мерки. До постигане на научен напредък в тази област, следва да се предприемат действия в рамките на възможното по отношение на всички видове въздействие на въздухоплаването. Действия по отношение на емисиите на азотни оксиди ще бъдат предмет на други законодателни актове, за които Комисията ще направи предложение през 2008 г.

(17)

За да се избегне нарушаване на конкуренцията, следва да се определи хармонизирана методология за разпределение на квотите с цел определяне на общото количество квоти, които да се издават и за разпределяне на квоти между оператори на въздухоплавателни средства. Част от квотите ще бъдат разпределени чрез търг в съответствие с правилата, които ще бъдат разработени от Комисията. Следва да бъде създаден специален резерв от квоти, с цел да се гарантира достъпът до пазара на нови оператори на въздухоплавателни средства и да се подпомагат оператори на въздухоплавателни средства, които рязко увеличават количеството реализирани тонкилометри. Операторите на въздухоплавателни средства, които прекратяват дейността си, следва да продължат да получават квоти до края на периода, за който вече са били разпределени безплатни квоти.

(18)

Пълната хармонизация на частта квоти, които се издават безплатно на всички оператори на въздухоплавателни средства, участващи в схемата, е подходящ начин да се осигурят равни условия за операторите на въздухоплавателни средства, предвид че всеки оператор на въздухоплавателни средства ще се регулира само от една държава-членка по отношение на всички негови дейности, извършвани в посока към, от и в рамките на ЕС, както и от недискриминационните разпоредби на двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги с трети държави.

(19)

Въздухоплаването има принос към цялостното въздействие на човешката дейност върху изменението на климата и въздействието върху околната среда на емисиите на парникови газове от въздухоплавателни средства може да се намали чрез мерки, насочени към справяне с изменението на климата в ЕС и в трети държави и към финансиране на научни изследвания и разработване на начини за ограничаване на вредните последици и за адаптиране. Решенията, свързани с публичните разходи на национално равнище, се вземат от държавите-членки в съответствие с принципа на субсидиарност. Без да се засяга това правило, приходите от продажбата на квоти чрез търг или равностойната им сума, когато това се налага от задължителни бюджетни принципи на държавите-членки, като единство и универсалност, следва да се използват за намаляване на емисиите на парникови газове, за адаптиране към влиянието на изменението на климата в ЕС и в трети държави, за финансиране на научни изследвания и разработване на начини за ограничаване на вредните последици и за адаптиране, както и за покриване на разходите за администриране на схемата. Тук биха могли да се включат и мерки за насърчаване на екологични видове транспорт. Тръжната процедура следва да се използва, по-специално, като източник на средства за финансовата вноска в Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия и за мерки за предотвратяване на обезлесяването и улесняване на адаптирането в развиващите се страни. Разпоредбите на настоящата директива, свързани с използването на приходите, не следва да засягат решения за използването на приходите от продажба на квоти чрез търг в по-широкия контекст на общия преглед на Директива 2003/87/ЕО.

(20)

Разпоредбите относно използването на средства от продажба чрез търг следва да бъдат съобщени на Комисията. Тази нотификация не освобождава държавите-членки от задължението, установено в член 88, параграф 3 от Договора, за предоставяне на информация за определени национални мерки. Настоящата директива не следва да засяга резултатите от бъдещи процедури, свързани с държавни помощи, които могат да бъдат предприети в съответствие с членове 87 и 88 от Договора.

(21)

За да се увеличи икономическата ефективност на схемата, операторите на въздухоплавателни средства следва да могат да използват сертифицирани единици редуцирана емисия (СЕРЕ) и единици редуцирана емисия (ЕРЕ) от дейности по проекти за изпълнение на задълженията за връщане на квоти до определена хармонизирана граница. Използването на СЕРЕ и ЕРЕ следва да съответства на критериите за приемане на използването в схемата за търговия, изложени в настоящата директива.

(22)

С цел да се намали административната тежест за операторите на въздухоплавателни средства, само една държава-членка следва да отговаря за определен оператор на въздухоплавателни средства. От държавите-членки следва да се изисква да гарантират, че операторите на въздухоплавателни средства, на които е издаден оперативен лиценз в тази държава, или оператори на въздухоплавателни средства без оперативен лиценз или с такъв от трети държави, чиито емисии през базовата година в по-голямата си част се дължат на тази държава-членка, спазват изискванията на настоящата директива. В случай че оператор на въздухоплавателни средства не спазва изискванията на настоящата директива и спазването им не е постигнато чрез други мерки за изпълнение от администриращата държава-членка, държавите-членки следва да действат солидарно. Поради това администриращата държава-членка следва да разполага с възможност да поиска от Комисията последната да наложи забрана за експлоатация на общностно равнище на съответния оператор на въздухоплавателни средства като крайна мярка.

(23)

За да се запази целостта на отчетната система за схемата на Общността с оглед на факта, че емисии от международното въздухоплаване не са включени в ангажиментите на държавите-членки съгласно Протокола от Киото, отпуснатите на сектора на въздухоплаването квоти следва да се използват единствено за изпълнение на задълженията на операторите на въздухоплавателни средства за връщане на квоти съгласно настоящата директива.

(24)

За да се запази екологичната цялост на схемата, върнатите от операторите на въздухоплавателни средства единици следва да се отчитат само по тези цели за намаляване на парниковите газове, които са предназначени за отчитане на тези емисии.

(25)

Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) може да притежава информация, която да е от полза на държавите-членки или Комисията при изпълнение на задълженията им, наложени с настоящата директива.

(26)

Разпоредбите на схемата на Общността относно мониторинг, докладване и проверка на емисиите и санкциите, приложими към операторите, следва да се прилагат и към операторите на въздухоплавателни средства.

(27)

Комисията следва да направи преглед на действието на Директива 2003/87/EC във връзка с авиационните дейности в светлината на натрупания при нейното прилагане опит и след това да представи доклад пред Европейския парламент и пред Съвета.

(28)

Прегледът на действието на Директива 2003/87/EC във връзка с авиационните дейности следва да отчита структурната зависимост от въздухоплаването на държавите, които не разполагат с адекватни и сравними алтернативни средства за транспорт, и поради това са силно зависими от въздушния транспорт, както и в които туристическият отрасъл има висок принос за БВП на съответната държава. Следва да се обърне специално внимание на ограничаването на вредните последици или дори на отстраняването на проблемите по отношение на достъпността и конкурентоспособността, които възникват за най-отдалечените региони, определени в член 299, параграф 2 от Договора, както и на проблемите, свързани със задълженията за предоставяне на обществена услуга, във връзка с изпълнението на настоящата директива.

(29)

Декларацията на министрите относно летището на Гибралтар, договорена в Кордова на 18 септември 2006 г. по време на първата министерска среща на Форума за диалог относно Гибралтар, ще замени съвместната декларация относно летището, направена в Лондон на 2 декември 1987 г., и пълното й спазване ще се счита за спазване на декларацията от 1987 г.

(30)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9).

(31)

По-специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки за продажба чрез търг на квоти, за които няма задължение да се издават безплатно; за приемане на подробни правила за функционирането на специалния резерв за определени оператори на въздухоплавателни средства и за процедурите във връзка с искания до Комисията последната да наложи забрана за експлоатация на оператор на въздухоплавателни средства; както и за изменение на списъка на авиационните дейности в приложение I, когато трета държава въведе мерки за намаляване на въздействието от въздухоплаването върху изменението на климата. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването й с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(32)

Доколкото целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на предложеното действие, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(33)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (10), държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между директивата и мерките за нейното транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(34)

Директива 2003/87/ЕО следва да бъде съответно изменена,

1)

Преди член 1 се създава следното заглавие:

2)

В член 2 се добавя следният параграф:

„3.   Прилагането на настоящата директива по отношение на летището на Гибралтар се извършва без да се засягат съответните правни позиции на Кралство Испания и Обединеното кралство по отношение на спора за суверенитета на територията, на която е разположено летището.“.

3)

Член 3 се изменя, както следва:

4)

След член 3 се създава следната глава:

„ГЛАВА II

Въздухоплаване

Член 3а

Приложно поле

Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за разпределение и издаване на квоти по отношение на авиационните дейности, включени в списъка в приложение I.

Член 3б

Авиационни дейности

До … (11) Комисията, като действа в съответствие с процедурата за регулиране, посочена в член 23, параграф 2, изготвя насоки за подробно тълкуване на авиационните дейности от приложение I и по-специално на полетите, свързани с издирвателни и спасителни операции, полетите с противопожарна цел, хуманитарните полети, полетите за оказване на спешна медицинска помощ и полетите, извършвани от оператори за търговски въздушен превоз, които в продължение на три последователни периода от четири месеца извършват по-малко от 243 полета за период.

Член 3в

Общо количество на квотите за авиационни дейности

1.   За периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г. общото количество квоти, които ще се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 100 % от историческите авиационни емисии.

2.   За посочения в член 11, параграф 2 период, започващ на 1 януари 2013 г., и при условие че няма направени изменения в резултат от прегледа, посочен в член 30, параграф 4, за всеки следващ период, общото количество квоти, които ще се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 100 % от историческите авиационни емисии, умножени по броя на годините, включени в съответния период.

3.   Комисията прави преглед на общото количество квоти, които ще се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства в съответствие с член 30, параграф 4.

4.   До … (11) Комисията взема решение относно историческите авиационни емисии въз основа на най-надеждните налични данни, включително предварителни разчети на базата на информация за действителния трафик. Това решение се разглежда в рамките на комитета, посочен в член 23, параграф 1.

Член 3г

Метод за разпределяне на квотите за въздухоплаването посредством продажба чрез търг

1.   В периода, посочен в член 3в, параграф 1, 10 % от квотите се разпределят чрез търг.

2.   За следващи периоди посоченият в параграф 1 процент квоти, подлежащи на продажба чрез търг, може да се увеличи като част от общия преглед на настоящата директива.

3.   Приема се регламент, съдържащ подробни разпоредби относно продажбата чрез търг, извършвана от държавите-членки за квоти, за които не се изисква да бъдат издадени безплатно в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член или член 3е, параграф 8. Броят квоти, който ще бъде определен за продажба чрез търг за всеки период от всяка държава-членка, е пропорционален на дела й от общия брой установени авиационни емисии за всички държави-членки за референтната година, докладвани в изпълнение на член 14, параграф 3 и проверени съгласно член 15. За периода, посочен в член 3в, параграф 1, референтната година е 2010 г., а за всеки следващ период, посочен в член 3в, референтната година е календарната година, завършваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася търгът.

Този регламент, предназначен да измени несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването й, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 3.

4.   Държавите-членки определят как ще се използват приходите от продажбата на квотите чрез търг. Тези приходи следва да се използват за справяне с изменението на климата в ЕС и в трети държави, както и за покриване на разходите, направени от администриращата държава-членка във връзка с настоящата директива.

5.   Информацията, предоставена на Комисията въз основа на настоящата директива, не освобождава държавите-членки от задължението за предоставяне на информация, предвидено в член 88, параграф 3 от Договора.

Член 3д

Разпределяне и издаване на квоти на оператори на въздухоплавателни средства

1.   За всеки период, посочен в член 3в, всеки оператор на въздухоплавателни средства може да подаде заявление за разпределяне на квотите, които ще се разпределят безплатно. Заявлението може да бъде направено чрез изпращане до компетентния орган в администриращата държава-членка на проверени данни за тонкилометрите от авиационни дейности, изброени в приложение I, изпълнени от този оператор на въздухоплавателни средства за годината, за която е осъществен мониторинг. За целите на настоящия член годината, за която се осъществява мониторинг, е календарната година, приключваща 24 месеца преди началото на периода, за които се отнася, в съответствие с приложения IV и V или, във връзка с посочения в член 3в, параграф 1 период — до 2010 г. Заявлението се подава най-малко 21 месеца преди началото на периода, за който се отнася, или, във връзка с посочения в член 3в, параграф 1 период — до 31 март 2011 г.

2.   Държавите-членки изпращат на Комисията получените съгласно параграф 1 заявления най-малко осемнадесет месеца преди началото на периода, за който се отнася заявлението или във връзка с посочения в член 3в, параграф 1 период — до 30 юни 2011 г.

3.   Най-малко петнадесет месеца преди началото на всеки период, посочен в член 3в, параграф 2, или във връзка с посочения в член 3в, параграф 1 период — до 30 септември 2011 г., Комисията изчислява и приема решение, установяващо:

Параметърът, посочен в буква д), изразен в брой квоти за тонкилометър, се изчислява като се раздели броят на квотите, посочени в буква б), на сбора от тонкилометрите, включени в заявленията, изпратени на Комисията в съответствие с параграф 2.

4.   В срок от три месеца след датата, на която Комисията взема решение съгласно параграф 3, всяка администрираща държава-членка изчислява и публикува:

5.   До 28 февруари 2012 г. и до 28 февруари на всяка следваща година компетентният орган на администриращата държава-членка издава на всеки оператор на въздухоплавателни средства броя квоти, разпределени на този оператор на въздухоплавателни средства за тази година съгласно настоящия член или член 3е.

Член 3е

Специален резерв за определени оператори на въздухоплавателни средства

1.   За всеки посочен в член 3в, параграф 2 период, 3 % от общото количество квоти, които ще се разпределят, се заделят в специален резерв за оператори на въздухоплавателни средства:

и чиято дейност по буква а) или допълнителни дейности по буква б) не представляват изцяло или отчасти продължение на авиационна дейност, извършвана преди това от друг оператор на въздухоплавателни средства.

2.   Оператор на въздухоплавателни средства, който отговаря на условията от параграф 1, може да кандидатства за безплатно разпределяне на квоти от специалния резерв, като подаде заявление до компетентния орган на администриращата го държава-членка. Заявлението се подава до 30 юни през третата година на посочения в член 3в, параграф 2 период, за който то се отнася.

3.   В заявлението по параграф 2:

4.   Не по-късно от шест месеца след изтичането на крайния срок за подаване на заявления по параграф 2, държавите-членки изпращат на Комисията заявленията, получени по този параграф.

5.   Не по-късно от дванадесет месеца след изтичането на крайния срок за подаване на заявления по параграф 2, Комисията решава какъв да бъде параметърът, който ще се използва за безплатното разпределяне на квоти на операторите на въздухоплавателни средства, чиито заявления са изпратени на Комисията в съответствие с параграф 4.

При спазване на разпоредбата на параграф 6, параметърът се изчислява като се раздели броят на квотите в специалния резерв на сбора от:

6.   Показателят, посочен в параграф 5, не следва да води до годишно разпределяне на тонкилометър, което е по-голямо от годишното разпределяне на тонкилометър за оператори на въздухоплавателни средства съгласно член 3д, параграф 4.

7.   В срок от три месеца след датата, на която Комисията взема решение съгласно параграф 5, всяка администрираща държава-членка изчислява и публикува:

8.   Всички неразпределени квоти от специалния резерв се продават чрез търг от държавите-членки.

9.   Комисията може да установи подробни правила относно използването на специалния резерв по настоящия член, включително и оценка на съответствието с критериите за допустимост по параграф 1. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването й, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 3.

Член 3ж

Планове за мониторинг и докладване

Администриращата държава-членка следи всеки оператор на въздухоплавателни средства да представи на компетентния орган в съответната държава-членка план за мониторинг, в който са установени мерките за мониторинг и докладване на данните за емисиите и тонкилометрите за целите на заявлението по член 3д, както и тези планове да бъдат одобрени от компетентния орган в съответствие с насоките, приети съгласно член 14.“.

5)

Създават се следното заглавие и член:

„ГЛАВА III

Стационарни инсталации

Член 3з

Приложно поле

Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за разрешителните за емисии на парникови газове и за разпределението и издаването на квоти по отношение на дейностите, включени в списъка в приложение I, които не са авиационни дейности.“.

6)

В член 6, параграф 2 буква д) се заменя със следното:

7)

След член 11 се създава следното заглавие:

8)

В член 11а се създава следният параграф:

„1a.   При спазване на параграф 3, по време на всеки период, посочен в член 3в, държавите-членки позволяват на всеки оператор на въздухоплавателни средства да използва СЕРЕ и ЕРЕ от дейности по проекти. По време на периода, посочен в член 3в, параграф 1, операторите на въздухоплавателни средства могат да използват СЕРЕ и ЕРЕ, които се равняват на най-много 15 % от броя на квотите, които се изисква да върнат съгласно член 12, параграф 2а.

За следващите периоди процентът се определя в съответствие с процедурата за определяне на използването на СЕРЕ и ЕРЕ от дейности по проекти като част от прегледа на настоящата директива и като се вземе предвид развитието на международния режим за изменението на климата.

Комисията публикува този процент най-малко шест месеца преди началото на всеки период, посочен в член 3в.“.

9)

В член 11б, параграф 2 думата „инсталации“ се заменя с думата „дейности“.

10)

Член 12 се изменя, както следва:

11)

В член 13, параграф 3 думите „член 12, параграф 3“ се заменят с думите „член 12, параграфи 2а или 3“.

12)

Член 14 се изменя, както следва:

13)

Член 15 се заменя със следното:

„Член 15

Проверка

Държавите-членки гарантират, че докладите, представени от операторите и операторите на въздухоплавателни средства съгласно член 14, параграф 3, са проверени в съответствие с критериите, изложени в приложение V, и всички подробни разпоредби, приети от Комисията в съответствие с настоящия член, както и че компетентният орган е информиран за това.

Държавите-членки гарантират, че оператор или оператор на въздухоплавателни средства, чийто доклад не е признат за удовлетворителен след проверката в съответствие с критериите, изложени в приложение V, и всички подробни разпоредби, приети от Комисията в съответствие с настоящия член, до 31 март на всяка година за емисиите през предходната година, не може да извършва други прехвърляния на квоти, докато доклад на този оператор или оператор на въздухоплавателни средства не бъде признат за удовлетворителен след проверката.

Комисията може да приеме подробни разпоредби за проверка на докладите, представени от операторите на въздухоплавателни средства съгласно член 14, параграф 3, и на заявленията по членове 3д и 3е, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 23, параграф 2.“.

14)

Член 16 се изменя, както следва:

15)

Създават се следните членове:

„Член 18а

Администрираща държава-членка

1.   По отношение на операторите на въздухоплавателни средства администриращата държава-членка е:

2.   Когато през първите две години на всеки от периодите, посочени в член 3в, няма установени авиационни емисии от полети, извършени от оператор на въздухоплавателни средства, за който се прилага параграф 1, буква б) от настоящия член, които да са установени за неговата администрираща държава-членка, операторът на въздухоплавателни средства се прехвърля към друга администрираща държава-членка за следващия период. Новата администрираща държава-членка е държавата-членка с най-голям брой предвидени установени авиационни емисии от полети, извършени от този оператор на въздухоплавателни средства по време на първите две години от предходния период.

3.   Въз основа на най-надеждната налична информация Комисията:

4.   За целите на параграф 1, „базова година“ означава, по отношение на оператор на въздухоплавателни средства, който е започнал да извършва дейност в Общността след 1 януари 2006 г. — първата календарна година на дейността, а във всички останали случаи -календарната година, започваща на 1 януари 2006 г.

Член 18б

Съдействие от Евроконтрол

За да изпълни задълженията си по член 3в, параграф 4 и член 18а, Комисията може да поиска съдействие от Евроконтрол и в тази връзка може да сключи съответните споразумения с тази организация.

16)

Член 19, параграф 3 се изменя, както следва:

17)

В член 23 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.“.

18)

Създава се следният член:

„Член 25а

Мерки, предприети от трети държави за намаляване на въздействието на въздухоплаването върху изменението на климата

1.   Когато трета държава приеме мерки за намаляване на въздействието върху изменението на климата на полети, заминаващи от тази държава, които кацат в Общността, Комисията, след като предприеме консултации с тази третата държава и държавите-членки в рамките на комитета, посочен в член 23, параграф 1, разглежда наличните възможности за осигуряване на най-добро взаимодействие между схемата на Общността и мерките на тази държава.

При необходимост Комисията може да приеме изменения, съгласно които полетите, пристигащи от съответната трета държава, да бъдат изключени от списъка с авиационни дейности от приложение I, или да се предвидят други изменения на авиационните дейности, включени в списъка в приложение I, които се изискват от споразумение съгласно четвъртата алинея. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 3.

Комисията може да внесе в Европейския парламент и в Съвета и предложения за други изменения на настоящата директива.

Комисията може също така, когато е уместно и в съответствие с член 300, параграф 1 от Договора, да внесе в Съвета препоръки за започване на преговори с цел сключване на споразумение със съответната трета държава.

2.   Общността и нейните държави-членки продължават да се стремят към споразумение относно глобални мерки за намаляване на емисиите на парникови газове от авиационни дейности. В контекста на всяко такова споразумение Комисията преценява доколко са необходими изменения на настоящата директива във връзка с прилагането й по отношение на оператори на въздухоплавателни средства.“.

19)

Член 28 се изменя, както следва:

20)

В член 30 се добавя следният параграф:

„4.   До 1 юни 2015 г. и въз основа на мониторинга и натрупания опит при прилагането на настоящата директива, Комисията прави преглед на действието на настоящата директива по отношение на авиационните дейности от приложение I и може да направи съответните предложения. Комисията взема предвид по-специално:

След това Комисията представя доклад пред Европейския парламент и Съвета.

21)

След член 30 се създава следното заглавие:

22)

Приложения I, IV и V се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива.