ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/2

Решение на Съда (четвърти състав) от 28 февруари 2008 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf — Германия) — AGST Draht- und Biegetechnik GmbH/Hauptzollamt Aachen

(Дело C-398/05) (1)

(Обща търговска политика - Изравнителни мита - Защита срещу субсидиране - Регламент (ЕО) № 1599/1999 - Жички от неръждаема стомана - Вреда за промишлеността на Общността - Причинно-следствена връзка)

(2008/C 107/02)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Finanzgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: AGST Draht- und Biegetechnik GmbH

Ответник: Hauptzollamt Aachen

Предмет

Преюдициално запитване — Finanzgericht Düsseldorf — Действителност на Регламент (ЕО) № 1599/1999 на Съвета от 12 юли 1999 година за налагане на окончателно изравнително мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху жичките от неръждаема стомана с диаметър равен или по-голям от един милиметър с произход от Индия и за прекратяване на процедурата по отношение на вноса на жички от неръждаема стомана с диаметър равен или по-голям от един милиметър с произход от Република Корея (ОВ L 189, стр. 1) — Преценка относно съществуването на вреда за промишлеността на Общността, както и на причинно-следствена връзка между тази вреда и субсидирания внос на продуктите

Диспозитив

Разглеждането на поставения въпрос не разкрива никакво обстоятелство от естество да засегне действителността на Регламент (ЕО) № 1599/1999 на Съвета от 12 юли 1999 година за налагане на окончателно изравнително мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху жичките от неръждаема стомана с диаметър равен или по-голям от един милиметър с произход от Индия, и за прекратяване на процедурата по отношение на вноса на жички от неръждаема стомана с диаметър равен или по-голям от един милиметър с произход от Република Корея.

(1) ОВ C 22, 28.1.2006 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/2

Решение на Съда (четвърти състав) от 28 февруари 2008 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtà SpA

(Дело C-263/06) (1)

(Обща търговска политика - Защита срещу дъмпинг - Антидъмпингово мито - Хематитов чугун с произход от Русия - Решение № 67/94/ЕОВС - Определяне на митническата стойност за приложение на плаващо антидъмпингово мито - Договорна стойност - Последователни продажби, осъществени на различни цени - Възможност за митническия орган да отчете цената за продажба на стоки, предхождаща тази, въз основа на която е подадена митническата декларация)

(2008/C 107/03)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Carboni e derivati Srl

Ответници: Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtà SpA

Предмет

Преюдициално запитване — Corte suprema di cassazione — Тълкуване на член 147 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент № 1762/95 — Основа за изчисляване за определяне на приложението на антидъмпинговото мито — Възможност за митническият орган да отчете цената за продажба на стоки, предхождаща тази, въз основа на която е направена митническата декларация — Хематитов чугун с произход от Русия

Диспозитив

Cъгласно член 1, параграф 2 от Решение № 67/94/ ЕОВС на Комисията от 12 януари 1994 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса в Общността на хематитов чугун с произход от Бразилия, Полша, Русия и Украйна митническите органи не могат да определят митническата стойност за приложението на антидъмпингово мито, наложено с посоченото решение въз основа на цената, определена за съответните стоки в рамките на продажба, предхождаща тази, за която е подадена митническата декларация, когато декларираната цена съответства на действително платената или подлежаща на плащане цена от вносителя.

Когато митническите органи имат основание да се съмняват в истинността на декларираната стойност, ако техните съмнения се потвърдят след като са поискали допълнителна информация и след като са предоставили на съответното лице подходяща възможност да изтъкне гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения, без да е било възможно да се установи действително платената или подлежаща на плащане цена, те могат съгласно член 31 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да изчислят митническата стойност за приложението на антидъмпинговото мито, наложено с Решение № 67/94, спрямо цената, която е договорена за въпросните стоки в рамките на предходната продажба, най-близка до тази, за която е подадена митническата декларация и в чиято истинност те нямат никаква обективна причина да се съмняват.

(1) ОВ C 224, 16.9.2006 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/3

Решение на Съда (първи състав) от 6 март 2008 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Köln — Германия) — Deutsche Post AG (C–287/06, C–288/06 и C–291/06), Magdeburger Dienstleistungs- und Verwaltungs GmbH (MDG) (C-289/06), Marketing Service Magdeburg GmbH (C-290/06), Vedat Deniz (C-292/06)/Bundesrepublik Deutschland

(Съединени дела С-287/06-292/06) (1)

(Пощенски услуги - Директива 97/67/ЕО - Сектор, запазен за доставчика на универсалната пощенска услуга - Специални тарифи за предаване на минимални количества предварително сортирани пратки в определените места от пощенската мрежа от страна на професионалните клиенти - Отказ за предоставяне на такива тарифи на посредниците, които по занятие и от свое име консолидират пратките на различни податели)

(2008/C 107/04)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Verwaltungsgericht Köln

Страни в главното производство

Ищци: Deutsche Post AG (C–287/06, C–288/06 и C–291/06), Magdeburger Dienstleistungs- und Verwaltungs GmbH (MDG) (C-289/06), Marketing Service Magdeburg GmbH (C-290/06), Vedat Deniz (C-292/06)

Ответник: Федерална Република Германия

В присъствието на: Marketing Service Magdeburg GmbH (C-287/06), Citipost Gesellschaft für Kurier- und Postdienstleistungen mbH (C-288/06), Deutsche Post AG (C–289/06, C–290/06 и C–292/06), Magdeburger Dienstleistungs- und Verwaltungs GmbH (MDG) (C-291/06)

Предмет

Преюдициално запитване — Verwaltungsgericht Köln — Тълкуване на член 47, параграф 2 и член 95 от Договора за EO, както и на член 12, пето тире и член 7, параграф 1 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12), изменена с Директива 2002/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за изменение на Директива 97/67/ЕО относно по-нататъшното отваряне на пощенските услуги в Общността за конкуренция (OВ L 176, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 178) — Задължение на доставчика на универсалната пощенска услуга да предостави специалните тарифи, прилагани по отношение на професионалните клиенти, които сами превозват предварително сортирани пратки до пощенските центрове по изпращане, и на професионален доставчик на пощенски услуги, който събира пратките от подателите и впоследствие като професионалните клиенти ги сортира и доставя в център по изпращане

Диспозитив

Член 12, пето тире от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена с Директива 2002/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на предприятия, консолидиращи по занятие и от свое име пощенски пратки от различни податели, да се отказва ползването на специалните тарифи, предоставяни от националния доставчик на универсалната пощенска услуга в сектора, в който има изключителна лицензия, на професионалните клиенти за предаването в пощенските му центрове на минимални количества предварително сортирани пратки.

(1) ОВ C 261, 28.10.2006 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/4

Решение на Съда (четвърти състав) от 28 февруари 2008 г. (преюдициално запитване отправено от Finanzgericht Hamburg — Германия) — Deutsche Shell GmbH/Finanzamt für Großunternehmen in Hamburg

(Дело C-293/06) (1)

(Свобода на установяване - Корпоративен данък - Валутни последици при репатрирането на дотационен капитал, предоставен от дружество, установено в държава-членка, на негов постоянен обект, намиращ се в друга държава-членка)

(2008/C 107/05)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Deutsche Shell GmbH

Ответник: Finanzamt für Großunternehmen in Hamburg

Предмет

Преюдициално запитване — Finanzgericht Hamburg — Тълкуване на членове. 43 и 48 EО — Загуба от курсови разлики понесена от дружество със седалище в държава-членка при репатрирането на дотационния капитал, предоставен на постоянен обект установен в друга държава-членка — Изключване на възможността да бъде взета предвид тази загуба при данъчното облагане в държавата-членка, в която се намира седалището на дружеството

Диспозитив

Разпоредбата на член 52 от Договора за ЕО (понастоящем след изменението член 43 ЕО) във връзка с член 58 от Договора за ЕО (понастоящем член 48 ЕО) не допуска държава-членка при определяне на данъчната основа за националното данъчно облагане да изключи загуба от курсови разлики, понесена от дружество, чието уставно седалище е на територията на тази държава, при репатрирането на дотационния капитал, предоставен на негов постоянен обект в друга държава-членка.

Разпоредбата на член 52 от Договора за ЕО (понастоящем след изменението член 43 ЕО) във връзка с член 58 от Договора за ЕО (понастоящем член 48 ЕО) не допуска също така загуба от курсови разлики да може да бъде приспадната като оперативен разход на предприятие, чието седалище е в държава-членка, само доколкото постоянният обект, принадлежащ на това предприятие, намиращ се в друга държава-членка, не е реализирал никаква освободена от данък печалба.

(1) ОВ C 237, 30.9.2006 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/4

Решение на Съда (голям състав) от 11 март 2008 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Schwerin — Германия) — Rüdiger Jager/Amt für Landwirtschaft Bützow

(Дело C-420/06) (1)

(Обща селскостопанска политика - Регламенти (ЕО) № 1254/1999 и (ЕО) № 1782/2003 - Говеждо и телешко месо - Интегрирана система за администриране и контрол на определени схеми за подпомагане на Общността - Регламенти (ЕИО) № 3887/92, (ЕО) № 2419/2001 и (ЕО) № 796/2004 - Молби за предоставяне на помощи за „живи животни“ - Премия за крави с бозаещи телета - Нередност - Неспазване на разпоредбите за идентификация и регистрация на едрия рогат добитък, за който не се иска помощ - Регламент (ЕО) № 1760/2000 - Изключване на правото на помощ - Член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 - Принцип на прилагане с обратна сила на по-лекото наказание)

(2008/C 107/06)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Verwaltungsgericht Schwerin

Страни в главното производство

Ищец: Rüdiger Jager

Ответник: Amt für Landwirtschaft Bützow

Предмет

Преюдициално запитване — Verwaltungsgericht Schwerin — Тълкуване на член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166) — Отхвърляне на молба за премия за животни поради установена разлика от повече от 20 % между броя на декларираните животни и броя, установен при проверка — Прилагане с обратно действие на последващи по-леки административни санкции относно премиите за животни, приложими единствено след премахването на системата на премии за животни в съответната държава-членка.

Диспозитив

Член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности следва да бъде тълкуван в смисъл, че разпоредбите, установени с членове 66 и 67 с Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители в редакцията му след измененията и поправките, внесени с Регламент (ЕО) № 239/2005 на Комисията от 11 февруари 2005 г., не могат да се прилагат с обратно действие спрямо молба за помощи за „живи животни“, попадаща в приложното поле ratione temporis на Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията от 23 декември 1992 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол за определени схеми за помощи на Общността в редакцията му след изменението, внесено с Регламент (ЕО) № 2801/1999 на Комисията от 21 декември 1999 година, която е довела до изключване на правото на помощ по член 10г от този регламент.

(1) ОВ C 326 от 30.12.2006 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/5

Решение на Съда (трети състав) от 28 февруари 2008 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het bedrijfsleven — Нидерландия) — A.G. Winkel/Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

(Дело C-446/06) (1)

(Говеждо и телешко месо - Обща организация на пазарите - Регламент (ЕО) № 1254/1999 - Член 3, буква е) - Предоставяне на премия за крава с бозаещи телета - Условия, съответстващи на обичайна животновъдна практика)

(2008/C 107/07)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

College van Beroep voor het bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: A. G. Winkel

Ответник: Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

Предмет

Преюдициално запитване — College van Beroep voor het bedrijfsleven — Тълкуване на член 3, буква е) от Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (ОВ L 160, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 80) — Съвместимост на национално законодателство, което поставя отпускането на премия за крава с бозаещи телета в зависимост от условия, съответстващи на обичайна животновъдна практика

Диспозитив

Член 3, буква е) от Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, изменен с Регламент (ЕО) № 1512/2001 на Съвета от 23 юли 2001 година, допуска национална правна уредба, която поставя правото на премия за крава с бозаещи телета в зависимост от условия, съобразени с обичайна животновъдна практика, като предвижда, от една страна, определена честота на отелването и от друга страна, телето да бозае от майка си в продължение на четири месеца след раждането си.

(1) ОВ C 326, 30.12.2006 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/6

Решение на Съда (втори състав) от 28 февруари 2008 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Белгия) — Paul Abraham, Eugène Dehalleux, Jacqueline Starck, Robert Beaujean, Patrick Descamps e.a., Régine Lecomte, Jacques Deheneffe, Mirèse Mailleux, Léon Schreiber, Marie-Paule Cornesse, Claude Farnir, Pascale Bastiaens, Marc Kriescher, Isabelle Lemaire, Jean-Luc Kriescher, Mauro Altafoglia, Charles Franckaert, Fernande Pretto/Région wallonne, Société de développement et de promotion de l'aéroport de Liège-Bierset SA, T.N.T. Express Worldwide (Euro Hub) SA, État belge, Cargo Airlines Ltd

(Дело C-2/07) (1)

(Директива 85/337/ЕИО - Оценка на въздействието на проекти върху околната среда - Летище с дължина на основната писта над 2 100 метра)

(2008/C 107/08)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Ищци: Paul Abraham, Eugène Dehalleux, Jacqueline Starck, Robert Beaujean, Patrick Descamps e.a., Régine Lecomte, Jacques Deheneffe, Mirèse Mailleux, Léon Schreiber, Marie-Paule Cornesse, Claude Farnir, Pascale Bastiaens, Marc Kriescher, Isabelle Lemaire, Jean-Luc Kriescher, Mauro Altafoglia, Charles Franckaert, Fernande Pretto

Ответници: Област Валония, Société de développement et de promotion de l'aéroport de Liège-Bierset SA, T.N.T. Express Worldwide (Euro Hub) SA, белгийската държава, Cargo Airlines Ltd

Предмет

Преюдициално запитване — Касационен съд — Тълкуване на членове 1, 2 и 4 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174) — Понятие за „проект с възможно значително въздействие върху околната среда“ — Летище, чиято писта е с дължина над 2 100 метра — Инфраструктурни работи и преустройство на съществуващо летище без удължаване на пистата — Необходимост от проучване на въздействието.

Диспозитив

Ако договор като този, който е предмет на спора по главното производство, не е проект по смисъла на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, препращащата юрисдикция следва на базата на приложимата национална правна уредба да определи дали такъв договор предполага разрешение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 85/337. В този контекст следва да се провери дали това разрешение е част от процедура, включваща няколко етапа, която се състои от основно решение и от решения във връзка с изпълнението, и дали следва да се отчете кумулативният ефект на няколко проекта, на чието въздействие върху околната среда трябва да бъде направена комплексна оценка.

Разпоредбите на точка 12 от приложение II, разглеждани във връзка с разпоредбите на точка 7 от приложение I към Директива 85/337 в тяхната първоначална редакция, визират и работите по изменение на инфраструктурата на съществуващо летище без удължаване на основната писта, доколкото поради своето естество, значение и характеристики последните могат да се считат за изменение на самото летище. Това се отнася по-специално за работите, предназначени да увеличат съществено дейността на летището и въздушния трафик. Препращащата юрисдикция следва да се увери, че компетентните органи са преценили правилно дали работите, предмет на спора по главното производство, е следвало да подлежат на оценка на въздействието им върху околната среда.

3)	Компетентните органи трябва да държат сметка за планираното увеличаване на дейността на дадено летище при разглеждане на последиците за околната среда от измененията на неговата инфраструктура, направени с оглед на посрещането на това разрастване на дейността.

(1) ОВ C 69 от 24.3.2007 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/6

Решение на Съда (трети състав) от 28 февруари 2008 г. — Wineke Neirinck/Комисия на Европейските общности

(Дело C-17/07 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Срочно нает служител - Договорно нает служител - Служба за инфраструктура и логистика в Брюксел (OIB) - Процедура за назначаване - Отхвърляне на кандидатура - Жалба за отмяна - Иск за обезщетение)

(2008/C 107/09)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Wineke Neirinck (представители: G. Vandersanden и L. Levi, avocats)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и D. Martin)

Предмет

Жалба, подадена срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 14 ноември 2006 г. по дело Neirinck/Комисия (T-494/04), с което Първоинстанционният съд отхвърля искането на жалбоподателя, от една страна, за отмяна на решенията на Комисията, с които се отхвърля кандидатурата му за длъжността юрист в сектора на политиката, свързана с недвижимото имущество, в рамките на Службата за инфраструктура и логистика в Брюксел (OIB) и се назначава друг кандидат на посочената длъжност, и, от друга страна, за заплащане на обезщетение — Понятие за правен интерес — Задължение за мотивиране — Изопачаване на доказателствата — Превратно упражняване на власт — Интерес на службата и принципи на оказване на съдействие и на добро управление

Диспозитив

Отменя Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 14 ноември 2006 г. по дело Neirinck/Комисия (T-494/04), доколкото Първоинстанционният съд отхвърля правното основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, опорочаващо Решение на Комисията на Европейските общности от 27 април 2004 г., с което се съобщава на г-н Neirinck, че не е издържал устния изпит в процедурата за назначаване на длъжността юрист в сектора на политиката, свързана с недвижимото имущество, в рамките на Службата за инфраструктура и логистика в Брюксел като договорно нает служител.

2)	Отхвърля жалбата в останалата част.

Отменя Решение на Комисията на Европейските общности от 27 април 2004 г., с което се съобщава на г-н Neirinck, че не е издържал устния изпит в процедурата за назначаване на длъжността юрист в сектора на политиката, свързана с недвижимото имущество, в рамките на Службата за инфраструктура и логистика в Брюксел като договорно нает служител.

4)	Отхвърля първоначалната жалба в останалата част.

5)	Осъжда Комисията на Европейските общности да понесе своите съдебни разноски и да заплати изцяло съдебните разноски, направени от г-н Neirinck пред Съда на Европейските общности и пред Първоинстанционния съд на Европейските общности.

(1) ОВ C 95, 28.4.2007 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/7

Решение на Съда (втори състав) от 6 март 2008 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Comisión del Mercado de las Telecomunicaciones/Administración del Estado

(Дело C-82/07) (1)

(Електронни съобщения - Мрежи и услуги - Член 3, параграф 2 и член 10, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) - Национални номерационни планове - Специален регулаторен орган)

(2008/C 107/10)

Език на производството: испански

Препращаща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страна в главното производство

Ищец: Comisión del Mercado de las Telecomunicaciones

Ответник: Administración del Estado

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal Supremo — Тълкуване на член 3, параграфи 1, 2 и 4 и на член 10, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (OВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195) — Разпределение на националните номерационни ресурси и управлението на националните номерационни планове — Регулаторни и оперативни функции, възложени на специален орган

Диспозитив

Член 3, параграфи 2 и 4, както и член 10, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) във връзка с единадесето съображение от същата директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че функциите по разпределение на националните номерационни ресурси и по управление на националните номерационни планове трябва да се разглеждат като регулаторни функции. Държавите-членки не са длъжни да възлагат тези различни функции на отделни национални регулаторни органи.

Член 10, параграф 1, както и член 3, параграфи 2, 4 и 6 от Директива 2002/21, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат функциите по разпределение на националните номерационни ресурси, както и функциите по управление на националните номерационни планове, да бъдат поделени между няколко независими регулаторни органа, при условие че разпределението на задачите е публично оповестено в лесно достъпна форма и е нотифицирано на Комисията на Европейските общности.

(1) ОВ C 82, 14.4.2007 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/8

Решение на Съда (шести състав) от 11 март 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-89/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Длъжности в публичната администрация - Длъжности капитан и офицер (помощник-капитан) на всички кораби, плаващи под флага на държава-членка - Изискване за гражданство)

(2008/C 107/11)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: G. Rozet)

Ответник: Френска република (представители: G. de Bergues и O. Christmann)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Член 39, параграф 4 ЕО — Свободно движение на работници — Изпълнение на публичноправни правомощия — Изискване за френско гражданство за заемане на длъжностите капитан и офицер (помощник-капитан) на всички кораби, плаващи под френски флаг — Несъвместимост с общностното право

Диспозитив

1)	Като запазва в законодателството си изискването за френско гражданство за заемане на длъжностите капитан и офицер (помощник-капитан) на всички кораби, плаващи под френски флаг, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 39 ЕО;

2)	Осъжда Френската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 95, 28.4.2007 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/8

Решение на Съда (четвърти състав) от 6 март 2008 г. (преюдициално запитване от Højesteret — Дания) — Nordania Finans A/S, BG Factoring A/S/Skatteministeriet

(Дело C-98/07) (1)

(Шеста директива ДДС - Член 19, параграф 2 - Изчисляване на подлежащата на приспадане част - Изключване на сумата от оборота, който може да се отнася за доставките на дълготрайни активи, ползвани от данъчнозадълженото лице за целите на стопанската му дейност - Понятие за „дълготрайни активи, ползвани от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност“ - Превозни средства, придобити от лизингово дружество с цел отдаването им под наем и последващата им продажба след изтичането на срока на договор за лизинг)

(2008/C 107/12)

Език на производството: датски

Препращаща юрисдикция

Højesteret

Страни в главното производство

Ищци: Nordania Finans A/S, BG Factoring A/S

Ответник: Skatteministeriet

Предмет

Преюдициално запитване — Højesteret — Тълкуване на член 19 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (OВ L 145, стp. 1) — Изчисляване на подлежащата на приспадане част – Включване или изключване на сумите от оборота при продажба на коли от търговско дружество за лизинг на коли след изтичане на срока на договорите за лизинг

Диспозитив

Член 19, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „дълготрайни активи, ползвани от данъчнозадълженото лице за целите на стопанската му дейност“ не включва превозните средства, които дадено лизингово предприятие придобива с цел да ги отдава под наем и впоследствие да ги продаде след изтичане на срока на договорите за лизинг, както по делото в главното производство, при положение че продажбата на посочените превозни средства след края на тези договори е неразделна част от обичайните икономически дейности на предприятието.

(1) ОВ C 95 от 28.4.2007 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/9

Решение на Съда (трети състав) от 6 март 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-196/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Политика на конкуренция - Концентрации - Неизпълнение на определени задължения, наложени от Комисията - E.ON/Endesa)

(2008/C 107/13)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: V. Di Bucci и E. Gippini Fournier)

Ответник: Кралство Испания (представител: N. Díaz Abad)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неизпълнение на член 2 от Решение на Комисията от 26 септември 2006 г. (дело № СОМР/М.4197 — Е.ОN/Endesa — С(2006)4279 окончателен) и на член 1 от Решение на Комисията от 20 декември 2006 г. (дело № СОМР/М.4197 — Е.ОN/Endesa — С(2006)7039 окончателен)

Диспозитив

Като не е отменило:

—	условия първо до шесто, осмо и седемнадесето, установени с решение на Националната комисия по енергетика, които са обявени за несъвместими с общностното право в член 1 от Решение на Комисията от 26 септември 2006 г. [дело № СОМР/М.4197 — Е.ОN/Endesa — С(2006)4279 окончателен], и

—

изменени условия първо, десето, единадесето и петнадесето, определени с решение на министъра на промишлеността, туризма и търговията, които са обявени за несъвместими с общностното право в член 1 от Решение на Комисията от 20 декември 2006 г. [дело № СОМР/М.4197 — Е.ОN/Endesa — С(2006)7039 окончателен], в предвидените за това срокове,

Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 2 от всяко от тези решения.

2)	Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 155, 7.7.2007 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/9

Решение на Съда (осми състав) от 6 март 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-340/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2002/73/ЕО - Равно третиране на мъжете и жените - Достъп до заетост, професионално обучение и повишаване - Условия на труд - Липса на транспониране в определения срок)

(2008/C 107/14)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Rozet и M. van Beek)

Ответник: Великото херцогство Люксембург (представител: C. Schiltz)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — В предвидения срок не са приети всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива 76/207/ЕИО на Съвета за прилагането на принципа за равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд (ОВ, L, стр. 15, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 143)

Диспозитив

Като не е приело в предвидения срок необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива 76/207/ЕИО на Съвета за прилагането на принципа за равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си, произтичащи по силата на член 2, параграф 1, първа алинея от тази директива.

2)	Осъжда Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 211 от 8.9.2007 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/10

Преюдициално запитване, отправено от Sozialgericht Nürnberg (Германия) на 22 януари 2008 г. — Athanasios Vatsouras/Arbeitsgemeinschaft (ARGE) Nürnberg 900

(Дело C-22/08)

(2008/C 107/15)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Sozialgericht Nürnberg

Страни в главното производство

Ищец: Athanasios Vatsouras

Ответник: Arbeitsgemeinschaft (ARGE) Nürnberg 900

Преюдициални въпроси

1)	Дали член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. (1) е в съвместим с член 12 ЕО във връзка с член 39 ЕО?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, дали член 12 ЕО във връзка с член 39 ЕО допуска национална правна уредба, която изключва гражданите на Съюза от получаване на социална помощ, когато е превишен максималният период на пребиваване, посочен в член 6 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., и не съществува право на пребиваване съгласно други разпоредби?

3)	Ако отговорът на първия въпрос е положителен, дали член 12 ЕО допуска национална правна уредба, която изключва гражданите на държава-членка на ЕС дори от получаване на социални помощи, които се предоставят на нелегалните емигранти?

(1) ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/10

Преюдициално запитване, отправено от Sozialgericht Nürnberg (Германия) на 22 януари 2008 г. — Josif Koupatantze/Arbeitsgemeinschaft (ARGE) Nürnberg 900

(Дело C-23/08)

(2008/C 107/16)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Sozialgericht Nürnberg (Германия)

Страни в главното производство

Ищец: Josif Koupatantze

Ответник: Arbeitsgemeinschaft (ARGE) Nürnberg 900

Преюдициални въпроси

1)	Съответства ли член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. (1) на член 12 ЕО, във връзка с член 39 ЕО?

При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли член 12 ЕО, във връзка с член 39 ЕО, национална правна уредба, която изключва възможността гражданите на Съюза да се ползват от правото на социално подпомагане в случай на превишаване на максималната продължителност на престой, посочена в член 6 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., и при липсата на право на пребиваване по силата на други разпоредби?

3)	При положителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 12 ЕО национална правна уредба, която изключва дори възможността гражданите на държавите-членки на Европейския съюз да се ползват от правото на получаване на социални помощи, предоставяни на незаконните имигранти?

(1) ОВ L 158, стр. 77.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/11

Жалба, подадена на 1 февруари 2008 г. срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 11 декември 2007 г. по дело Jörn Sack/Комисия на Европейските общности, T-66/05

(Дело C-38/08 P)

(2008/C 107/17)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Jörn Sack (представители: адв. U. Lehmann-Brauns и адв. D. Mahlo, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Решение на Първоинстанционния съд от 11 декември 2007 г. по дело Т-66/05 (в което Първоинстанционният съд решава дори правните въпроси, по които неправилно не се е произнесъл, съгласно принципа за равно третиране) и да се уважи жалбата, като се отмени решението на Комисията в частта, в която се определя месечното възнаграждение на жалбоподателя за месец май 2004 г.,

—

при условията на евентуалност, да се отмени посоченото решение и да се върне делото на Първоинстанционния съд за ново разглеждане, като последният се произнесе по въпроса за нарушаване на принципа на равенство по повод на невземане предвид на жалбоподателя при повишаването в съответствие с член 44, алинея 2 от Правилника за длъжностните лица.

Правни основания и основни доводи

Жалбата срещу решението на Първоинстанционния съд, според което жалбоподателят в качеството си на координатор в екипа на Правната служба на Комисията по всички правни въпроси относно разширяването на Европейския съюз няма право на предвиденото за началници на отдели повишаване, се основава на следните правни основания.

Първо правно основание: Първоинстанционният съд не е преценил правилно значението и приложното поле на общия принцип на равенството, приложим в общностното право и по този начин го е нарушил.

Принципът на равенство, както в общата му форма, така и в специфичното му изражение, е установен като забрана за дискриминация в членове 20 и 21 от Хартата на Европейския съюз за основните права, а практиката на Съда го е признала отдавна като общностно право от висш ранг. Спазването на принципа на равното третиране в общностното право не представлява само задължение за всички органи, но също и субективно право на равно третиране на частноправния субект, засегнат с акт на тези органи. Тъй като, както Съдът е установил отдавна във вече цитираните решения, това право се ползва с приоритет пред вторичното общностно право, значението му като основно право трябвало да се вземе предвид по подобаващ начин при тълкуването и прилагането на общностното право. Съдът на Европейските общности също трябвало да уважава принципа на равенство в рамките на процесуалните правила и на отделните производства.

Във всичките си доводи жалбоподателят постоянно се е позовавал на принципа за равно третиране, а не на Правилника за длъжностните лица, и е изтъквал факта, че е упражнявал функции, които не само са равностойни на тези на началник отдел, но които за разлика от функциите на много началници на отдели даже се характеризират с по-висока стойност спрямо функциите на средни ръководни кадри. Без изобщо да извършва сравнително изследване на положението на жалбоподателя спрямо това на други категории длъжностни лица, ползващи се от повишаването, Първоинстанционният съд напълно го лишава от основното му право на защита срещу произволно третиране и нарушава по този начин принципа на равенство.

Второто правно основание: Първоинстанционният съд е нарушил правилата на правната логика

Когато няколко засегнати лица изтъкват произволно третиране, равенството и правната сигурност могат да се осигурят, само ако Съдът установи, че не съществува сравнимо положение, когато се твърди наличието на такова, или ако установи, че засегнатите лица, за които съществува сравнимо положение, неправилно са се възползвали от привилегията, и следователно жалбоподателят няма повече право на тази привилегия. Ако се приложат тези правила на правната логика, очевидно е, че за да се отхвърли жалбата следва да се разгледа поне един от следните два въпроса и да му се отговори отрицателно що се отнася до жалбоподателя. Първо, Първоинстанционният съд е трябвало да се произнесе по въпроса дали упражняваните от длъжностни лица функции, които Комисията възлага на началниците на отдели, са равностойни на упражняваните от жалбоподателя функции, и второ, дали Комисията правилно или не е предоставила на тези длъжностни лица повишаване.

Тъй като не е имало произнасяне по тези два въпроса, за да могат те да се смятат за правно неотносими, трябва да може да се предположи, че жалбата също е трябвало да бъде отхвърлена, ако отговорите на тези два въпроса биха били в смисъла на доводите на жалбоподателя. Такъв един извод обаче не е възможен. Тъй като Първоинстанционният съд не е изследвал въпроса за законосъобразността на включването на други категории длъжностни лица от Комисията с изискуемата от правото точност, т.е. като държи сметка за принципа на равенството, който има приоритет по отношение на вторичното общностно право, следва да се предположи, че такова изследване щеше да доведе до извода, че Комисията е действала законосъобразно, включвайки и други категории длъжностни лица. Противно на твърденията на Първоинстанционния съд в това отношение жалбоподателят не иска следователно равенство в незаконосъобразността, а равно третиранe в правото.

Трето правно основание: Първоинстанционният съд е нарушил елементарните принципи на обикновеното производство

Отказът да се провери съществуването на твърдение за нарушение на основно право представлява много по-сериозно засягане на това право отколкото грешка при прилагането на правото относно въпроса дали основното право действително е било предмет на нарушение или не, тъй като на заинтересованото лице се отказва защитата, която това основно право предоставя. Това е така само ако твърдението на жалбоподателя, според което основното право било нарушено, е изцяло лишено от основание или ако фактите, посочени при сравняването на положенията, очевидно не обосновават твърдението, че може и да не се извършва изследване по същество относно нарушението на основното право. Но конкретният случай изобщо не е такъв. По този начин Първоинстанционният съд нарушава елементарните принципи на обикновеното производство. Поради тази причина не може да се приеме решението с посочените в него мотиви.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/12

Преюдициално запитване, отправено от Bundespatentgericht (Германия) на 4 февруари 2008 г. — Дело, свързано с правото относно марките: Bild.T-Online.de AG & Co. KG и председателят на Deutsches Patent- u. Markenamt

(Дело C-39/08)

(2008/C 107/18)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundespatentgericht

Страни в главното производство

Bild.T-Online.de AG & Co. KG и председателят на Deutsches Patent- u. Markenamt

Преюдициални въпроси

1)	Дали член 3 от Директива 89/104/ЕИО от 21 декември 1988 г. изисква, за да се гарантират равните възможности от гледна точка на конкуренцията (1), равното третиране на идентични или сравними заявки?

2)	Ако отговорът е положителен, дали съдът е длъжен да изследва конкретни факти, които показват наличието на неравно третиране, нарушаващо конкуренцията, и при тази дейност проверката да взема предвид предходни решения, постановени от компетентния орган в сходни положения?

3)	Ако отговорът е положителен, дали съдът е длъжен да отчита, при тълкуването и прилагането на член 3 от Директива 89/104/ЕИО от 21 декември 1988 г., забраната за дискриминация, която нарушава конкуренцията, ако установи такава дискриминация?

Ако отговорът на въпроси 1-3 е отрицателен, трябва ли в този случай да съществува национална законова възможност, за да не се допусне нарушение на конкуренцията, националният орган да се задължи служебно да образува производство по обявяване на недействителност за по-ранни марки, регистрирани неправомерно?

(1) ОВ L 40, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/12

Преюдициално запитване, отправено от Bundespatentgericht (Германия) на 8 февруари 2008 г. — Дело, свързано с правото относно марките: ZVS Zeitungsvertrieb Stuttgart GmbH и председателят на Deutsches Patent- u. Markenamt

(Дело C-43/08)

(2008/C 107/19)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundespatentgericht

Страни в главното производство

ZVS Zeitungsvertrieb Stuttgart GmbH и председателят на Deutsches Patent- u. Markenamt

Преюдициални въпроси

1)	Дали член 3 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. изисква равно третиране, при регистрация на марки, на заявители (1), които са конкуренти, за да се гарантират равните възможности от гледна точка на конкуренцията?

2)	Ако отговорът е положителен, дали съдът е длъжен да изследва конкретни факти, които показват наличието на неравно третиране, нарушаващо конкуренцията, и при тази дейност проверката да взема предвид предходни решения, постановени от компетентния орган в сходни положения?

3)	Ако отговорът е положителен, дали съдът е длъжен да отчита, при тълкуването и прилагането на член 3 от Директива 89/104/ЕИО от 21 декември 1988 г., забраната за дискриминация, която нарушава конкуренцията, ако установи такава дискриминация?

(1) ОВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/13

Преюдициално запитване, отправено от Korkein oikeus (Финландия) на 8 февруари 2008 г. — Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK ry и др./Fujitsu Siemens Computers Oy

(Дело C-44/08)

(2008/C 107/20)

Език на производството: финландски

Препращаща юрисдикция

Korkein oikeus

Страни в главното производство

Ищец: Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK ry, Erityisalojen Toimihenkilöliitto ERTO ry, Uusi Insinööriliitto UIL ry (по-рано Insinööriliitto IL ry), Metallityöväen Liitto ry, Palvelualojen Ammattiliitto PAM ry, Suomen Ekonomiliitto — Finlands Ekonomförbund SEFE ry, Ammattiliitto SUORA ry, Suomen Valtiotieteilijöitten Liitto SVAL ry -Statsvetarnas Förbund i Finland rf, Sähköalojen Ammattiliitto ry, Tekniikan Akateemisten Liitto TEK ry, Toimihenkilöunioni TU ry

Ответник: Fujitsu Siemens Computers Oy

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 98/59/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че задължението в тази разпоредба „своевременно“ да се започнат консултации, когато работодателят „планира колективни уволнения“ на работници, налага консултациите да започнат, след като от стратегически решения или промени, свързани с търговската дейност, се поражда необходимостта от колективни уволнения на работници? Или посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за започване на консултации възниква още от момента, в който работодателят планира да предприеме мерки или промени, свързани с търговската дейност, като изменение на производствения капацитет или концентрация на производството, от които се очаква да създадат необходимост от уволнение на работници?

С оглед на указанието в член 2, параграф 3, първа алинея от директивата, информацията да се съобщава своевременно по време на консултациите, трябва ли член 2, параграф 1 от директивата да се тълкува в смисъл, че задължението в тази разпоредба да се започнат „своевременно“ консултации, когато се „планира“ колективно уволнение на работници, изисква консултациите да започнат още преди плановете на работодателя да са стигнали до етап, на който той може да конкретизира и предаде на работниците информацията по член 2, параграф 3, буква б) ?

Трябва ли член 2, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 4 от директивата да се тълкува в смисъл, че ако е контролиран от друго дружество, задължението за работодателя да започне консултации с представителите на работниците възниква, когато работодателят или дружеството-майка, което го контролира, планира да извърши колективно уволнение на работници в предприятието на работодателя?

Когато трябва да се проведат консултации в дъщерно дружество, част от група, и трябва да се направи преценка, от гледна точка на разпоредбите на член 2, параграф 4 от директивата, на задължението по член 2, параграф 1 „своевременно“ да се започнат консултации, когато се „планират“ колективни уволнения, дали задължението за започване на консултации възниква още от момента, в който ръководството на групата или на дружеството-майка планира колективно уволнение, но тези планове все още не засягат конкретно работниците в определено контролирано дъщерно дружество, или задължението за започване на консултации в дъщерното дружество се поражда едва от момента, в който ръководството на групата или на дружеството-майка изрично планира колективни уволнения конкретно в засегнатото дъщерно дружество?

Когато работодателят е предприятие (дъщерно дружество, част от група), контролирано по смисъла на член 2, параграф 4 на директивата от второ предприятие (дружество-майка или ръководството на група), трябва ли член 2 от директивата да се тълкува в смисъл, че посочената в него процедура за консултация следва да приключи преди дружеството-майка или ръководството на групата да вземе решение относно извършването на колективни уволнения в дъщерното дружество?

Ако директивата трябва да се тълкува в смисъл, че процедурата за консултация, която трябва да се проведе в дъщерното дружество преди дружеството-майка или ръководството на групата да вземе решение с резултат колективни уволнения на работници, дали в това отношение от значение е единствено решение, чиято непосредствена последица е извършването на колективни уволнения в дъщерното дружество, или процедурата за консултация трябва да приключи още преди дружеството-майка или ръководството на групата да вземе търговско или стратегическо решение, според което в дъщерното дружество са възможни колективни уволнения, но те все още не са напълно сигурни?

(1) Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения (ОВ L 225, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/14

Преюдициално запитване, отправено от Hof van beroep te Brussel (Белгия) на 8 февруари 2008 г. — Spector Photo Group NV en Chris Van Raemdonck/Commissie voor het Bank-, Financie- en Assurantiewezen (CBFA)

(Дело C-45/08)

(2008/C 107/21)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Hof van beroep te Brussel

Страни в главното производство

Ищец: Spector Photo Group NV en Chris Van Raemdonck

Ответник: Commissie voor het Bank-, Financie- en Assurantiewezen (CBFA)

Преюдициални въпроси

Разпоредбите на Директивата относно пазарната злоупотреба (1), и в частност член 2 от нея, представляват ли пълна хармонизация, с изключение на разпоредбите, които изрично допускат свободно прилагане на мерките от държавите-членки, или разпоредбите на тази директива в своята цялост се отнасят до минимална хармонизация?

Следва ли член 2, параграф 1 от Директивата относно пазарната злоупотреба да се разбира в смисъл, че само по себе си обстоятелството, че лицето, посочено в член 2, първа алинея, [което] разполага с вътрешна информация, придобива или продава или се опитва да придобие или да продаде за своя собствена сметка или за чужда сметка финансовите инструменти, за които се отнася тази информация, означава, че поначало то използва своя вътрешна информация?

При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли да се приеме, че за прилагането на член 2 от Директивата относно пазарната злоупотреба трябва да се приеме нарочно решение за използването на вътрешна информация?

Ако решението може да не е писменно, необходимо ли е решението за използване да произтича от обстоятелства, които не позволяват никакво друго тълкуване, или е достатъчно тези обстоятелства да могат се тълкуват в такъв смисъл?

Ако за установяване на пропорционалността на административната санкция, посочена в член 14 от Директивата относно пазарната злоупотреба, следва да се вземат предвид получените ползи, трябва ли да се приеме, че оповестяването на информация, която следва да се определи като вътрешна, е оказало значително въздействие върху цената на финансовия инструмент?

При утвърдителен отговор, какво трябва да е минималното ниво на промяна на цената, за да може тази промяна да се определи като значителна?

Независимо от това дали промяната на цената след оповестяване на информацията е значителна или не, какъв период от време след оповестяването трябва да се вземе предвид за да се определи нивото на промяна на цената и към кой момент следва да се оцени полученото имуществено предимство за целите на определяне на подходяща санкция?

В рамките на преценката на пропорционалността на санкцията следва ли член 14 от Директивата относно пазарната злоупотреба да се разбира в смисъл, че ако държава-членка е предвидила възможността за наказателна санкция в добавка към административната, при преценката на пропорционалността на санкцията следва де се вземе предвид възможността за и/или размера на наказателна санкция с имуществен характер?

(1) Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (ОВ L 96, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 210).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/15

Иск, предявен на 12 февруари 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република

(Дело C-52/08)

(2008/C 107/22)

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: H. Støvlbæk и P. Andrade)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—

Да се установи, че като по отношение на достъпа до професията „нотариус“ не е транспонирала в националното си право Директива 2005/36/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации, която отменя и заменя Директива 89/48/ЕИО (2), Португалската република не е изпълнила задълженията, произтичащи от тази директива.

—	Да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията счита, че португалската държава не е изпълнила задълженията, произтичащи по силата на член 13 от Директива 2005/36, като не позволява на нотариусите от други държави-членки да упражняват професията в Португалия, въпреки че те имат правото да упражняват тази професия в държава-членка, в която това е регламентирана професия, или са я упражнявали при спазване на предвидените условия в държава-членка, в която това не е регламентирана професия.

При всички положения, като изисква от кандидатите за нотариуси получаването на диплома за висше юридическо образование от португалски университет или еквивалентна по смисъла на португалското законодателство академична квалификация, португалската държава не е изпълнила и задълженията, произтичащи по силата на член 13 и член 14 от същата директива.

Освен това, като изисква от кандидатите за нотариуси преди започването на техния стаж успешно да положат публични изпити, предназначени да проверят техните общи познания по право, португалската държава не е изпълнила и задълженията, произтичащи по силата на член 14, параграф 3 и член 3, буква з) от Директива 2005/36.

Поради това Комисията счита, че португалската държава не е транспонирала Директива 2005/36 по отношение на професията „нотариус“.

(1) Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3).

(2) ОВ L 19, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 76.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/15

Иск, предявен на 12 февруари 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия

(Дело C-53/08)

(2008/C 107/23)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Braun und H. Støvlbæk)

Ответник: Република Австрия

Искания на ищеца

—	да се установи, че като предвижда в § 6, алинея 1 от Notariatsordnung [Наредба за нотариусите и нотариалната дейност] притежаването на австрийско гражданството като условие за достъп до професията на нотариусите, Република Австрия е нарушила членове 43 и 45 EО,

—	да се установи, че като не е транспонирала Директива 89/48/EО (съответно Директива 2005/36/EО) с оглед на професията на нотариусите, Република Австрия е нарушила тази директива, както и членове 43 и 45 EО,

—	да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията изтъква, че член 43 EО забранява всякаква дискриминация, основана на гражданството, произтичаща от правни разпоредби под форма на ограничение на свободата на установяване. Тя посочва, че съгласно член 45, първа алинея EО разпоредбите на главата относно свободата на установяване не се прилагат за дейности, които в дадена държава-членка са макар и епизодично свързани с упражняването на публична власт.

Съгласно Notariatsordnung [Наредба за нотариусите и нотариалната дейност] само австрийски граждани могат да бъдат назначени за нотариуси в Австрия. Комисията прави извода, че с разглежданите разпоредби се извършва дискриминация, основана на гражданството и се нарушава свободата на установяване на гражданите на другите държави-членки, като се възпрепятства техния достъп до професията на нотариус.

Според Комисията нотариалната дейност не попада в обхвата на изключението на член 45 EО, следователно свободата на установяване била приложима спрямо професията на нотариусите.

Комисията счита, че с цел да се отговори на въпроса, какво означава „публична власт“ по смисъла на член 45 EО, следва, от една страна, да се изходи от възприетото на национално ниво разбиране. Дейности, които в дадена държава-членка не се считат за упражняване на публичната власт, не може да попадат в обхвата на посоченото изключение, дори когато същите дейности се считат за упражняване на публичната власт в друга държава-членка. От друга страна Комисията смята, че за тълкуването по смисъла на член 45 EО понятието за публична власт и неговият обхват следва да се определят от гледна точка на общностното право, като Съдът трябва да тълкува значението на това понятие самостоятелно и по еднакъв начин. Според Комисията обстоятелството, че австрийският законодател и австрийските съдилища по принцип разглеждат нотариалната дейност като участие в упражняването на публична власт на национално ниво, не означава, че поради това по отношение на тези дейности прилагането на свободата на установяване може да се изключи само въз основа на по-строгата преценка на свободата на установяване в общностното право. Всъщност член 45, първа алинея ЕО трябва да се тълкува ограничително, тъй като представлява изключение от основна свобода.

Комисията уточнява, че на настоящия етап на интеграция е особено трудно да се намери оправдание на условието за гражданството по отношение на нотариалните дейности. Никоя от посочените дейности, дори да им бъде признат суверенен характер, не предполага особена връзка с държавата, какъвто е случаят с гражданството. Освен това тези дейности не създават опасност от пораждане на конфликти с местни граждани при упражняване на суверенни правомощия и използване на средствата на държавната власт.

Поради това Комисията счита, че никоя от извършваните от нотариусите в Австрия дейности, разгледани поотделно или заедно, не представлява пряко или специфично участие в упражняването на публична власт по смисъла на съдебната практика.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/16

Иск, предявен на 12 февруари 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-54/08)

(2008/C 107/24)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: H. Støvlbæk и G. Braun)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

—	да се установи, че като предвижда в § 5 от Bundesnotarordnung (Федерална наредба за нотариусите и нотариалната дейност) притежаването на германско гражданство като условие за достъп до професията на нотариусите, Федерална република Германия е нарушила членове 43 и 45 ЕО,

—	да се установи, че като не е транспонирала Директива 89/48/ЕО (или Директива 2005/36/ЕО) по отношение на професията на нотариусите, Федерална република Германия е нарушила тази директива, както и членове 43 и 45 ЕО,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията изтъква, че член 43 ЕО забранява всякаква дискриминация, основана на гражданството, произтичаща от правни разпоредби под формата на ограничение на свободата на установяване. Тя посочва, че съгласно член 45, първа алинея ЕО разпоредбите на главата относно правото на установяване не се прилагат за дейности, които в дадена държава-членка са свързани, макар и епизодично, с упражняването на публична власт.

Съгласно Bundesnotarordnung (Федерална наредба за нотариусите и нотариалната дейност) само германски граждани могат да бъдат назначавани за нотариуси в Германия. От това Комисията заключава, че с разглежданите разпоредби се извършва дискриминация, основана на гражданство, и се нарушава свободата на установяване на гражданите на другите държави-членки, като се възпрепятства техният достъп до професията на нотариус.

Според Комисията нотариалната дейност не попада в обхвата на изключението по член 45 ЕО, поради което свободата на установяване се прилага по отношение на професията на нотариусите.

Комисията счита, че за да се отговори на въпроса какво означава „публична власт“ по смисъла на член 45 ЕО, следва, от една страна, да се изходи от възприетото на национално ниво разбиране. Дейности, които в дадена държава-членка не се считат за упражняване на публична власт не може да попадат в обхвата на посоченото изключение, дори когато същите дейности се считат за упражняване на публична власт в друга държава-членка. От друга страна Комисията смята, че за тълкуването по смисъла на член 45 ЕО понятието за публична власт и неговият обхват следва да се определят от гледна точка на общностното право, като Съдът трябва да тълкува значението на това понятие самостоятелно и по еднакъв начин. Според Комисията обстоятелството, че германският законодател и германските съдилища по принцип разглеждат нотариалната дейност като участие в упражняването на публична власт на национално ниво не означава, че поради това по отношение на тези дейности прилагането на свободата на установяване може да се изключи само въз основа на по-строгата преценка на свободата на установяване в общностното право. Всъщност член 45, първа алинея ЕО трябва да се тълкува ограничително, тъй като представлява изключение от основна свобода.

Според Комисията изброените от Федерална република Германия дейности за обосноваване на изискването за притежаване на гражданство — заверяване на правни актове и споразумения, доказателствената стойност на такива документи, удостоверяване на изпълнителната сила на актовете, правни съвети във връзка със заверяването — не са достатъчни за обосноваване прилагането на член 45 ЕО. Комисията счита, че доколкото те изобщо участват в упражняването на публичната власт, това участие е само косвено. Освен това Комисията уточнява, че упражняването на публичната власт следва да се разграничава от дейностите от обществен интерес. Обществената полза не е задължително характеристика на публичната власт; дейностите, при които се отчита общото благо, а не индивидуалните интереси, не предполагат по необходимост прехвърляне на публичната власт. Според Комисията докато действителното упражняване на публичната власт може да остане запазено за собствените граждани, упражняването на определена дейност от общ интерес, като например правораздаването с превантивна цел, може да се гарантира и чрез прилагането на особени разпоредби и контрол по отношение на достъпа до професията и на професионалните задължения.

Поради това Комисията счита, че никоя от извършваните от нотариусите в Германия дейности, разгледани поотделно или заедно, не представлява пряко или специфично участие в упражняването на публична власт по смисъла на съдебната практика.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/17

Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) (Обединеното кралство) на 13 февруари 2008 г. — Vodafone Ltd, Telefonica O2 Europe plc, T-Mobile International AG, Orange Personal Communications Services Ltd/Secretary of State for Business, Entreprise and Regulatory Reform

(Дело C-58/08)

(2008/C 107/25)

Език на производството: английски

Препращаща юрисдикция

High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court)

Страни в главното производство

Ищец: Vodafone Ltd, Telefonica O2 Europe plc, T-Mobile International AG, Orange Personal Communications Services Ltd.

Ответник: Secretary of State for Business, Entreprise and Regulatory Reform.

Заинтересовани страни: Office of Communications, Hutchison 3G (UK) Limited

Встъпила страна: GSM Association

Преюдициални въпроси

1)	Налице ли е пълна или частична недействителност на Регламент (ЕО) № 717/2007 (1) поради това, че като правно основание неправилно е приет член 95 ЕО?

Налице ли е недействителност на член 4 от Регламент (ЕО) № 717/2007 (във връзка с член 2, параграф 2, буква a) и член 6, параграф 3, доколкото се отнася до Евротарифата и свързаните с нея задължения), по съображение че определянето на ценови таван по отношение на цените на дребно за роуминг нарушава принципа на пропорционалност и/или субсидиарност?

(1) Регламент (ЕО) № 717/2007 на европейския парламент и на съвета от 27 юни 2007 година относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО (OВ L 171, стр. 32).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/18

Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie van België на 18 февруари 2008 г. — UDV North America Inc tegen Brandtraders NV

(Дело C-62/08)

(2008/C 107/26)

Език на производството: нидерландски

Препращаща юрисдикция

Hof van Cassatie van België

Страни в главното производство

Жалбоподател: UDV North America Inc

Ответник: Brandtraders NV

Преюдициални въпроси

Необходимо ли е при използването на знака по смисъла на член 9, параграф 1, буква a) и параграф 2, буква г) от Регламент 40/94 (1) на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността, трето лице по смисъла на член 9, параграф 1, буква a) от регламента

a)	да използва знака за собствена сметка?

б)	да използва знака в търговията със стоки, когато той самият е договаряща страна?

2.	Може ли посредник, който действа от свое име, но не за своя сметка, да бъде разглеждан като трето лице, което използва знака по смисъла на посочените разпоредби?

(1) ОВ 1994 г., L 11, стр. 1., Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/18

Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf (Германия) на 18 февруари 2008 г. — Europol Frost-Food GmbH/Hauptzollamt Krefeld

(Дело C-65/08)

(2008/C 107/27)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Finanzgericht Düsseldorf [Финансов съд Дюселдорф]

Страни в главното производство

Ищец: Europol Frost-Food GmbH

Ответник: Hauptzollamt Krefeld

Преюдициален въпрос

В сила ли е допълнителната забележка 5 б) към глава 20 от Комбинираната номенклатура в редакцията на Регламент (ЕО) № 2388/2000 (1) и № 2031/2001 (2)?

(1) Регламент (ЕО) № 2388/2000 на Комисията от 13 октомври 2000 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 264, стр. 1 и ОВ L 276, стр. 92).

(2) Регламент (ЕО) № 2031/2001 на Комисията от 6 август 2001 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 279, стр. 1).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/18

Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgerichts Stuttgart (Германия) на 18 февруари 2008 г. — наказателно производство срещу Szymon Kozlowski

(Дело C-66/08)

(2008/C 107/28)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Oberlandesgericht Stuttgart

Страна в главното производство

Szymon Kozlowski

Преюдициални въпроси

За целите на прилагането на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (ОВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), може ли дадено лице да се разглежда като „намиращо се“ или „пребиваващо“ в държава-членка, когато то (1):

a)	не пребивава непрекъснато в съответната държава-членка,

б)	не пребивава в нея в съответствие с националното законодателство във връзка с влизането и пребиваването на чужденци,

в)	обичайно извършва там престъпна дейност, и/или

г)	е задържано в нея с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода?

Когато член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 е транспониран така, че при всички случаи изключва предаването на гражданин на съответната държава-членка против волята му за целите на изпълнението на присъда, като същевременно предоставя на органите на съответната държава право на преценка дали да допуснат изпълнение на европейска заповед за арест, издадена срещу противопоставящи се на предаването си граждани на други държави-членки, това транспониране в съответствие ли е с правото на Съюза и по-специално с принципа за недопускане на дискриминация и с гражданството на Съюза съгласно член 6, параграф 1 ЕС във връзка с членове 12, 17 и сл. ЕО? При утвърдителен отговор, следва ли тези принципи най-малкото да се вземат предвид при упражняването на посоченото право на преценка?

(1) ОВ L 190, 2002 г., стр. 1.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/19

Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Германия) на 20 февруари 2008 г. — Margarete Block/Finanzamt Kaufbeuren

(Дело C-67/08)

(2008/C 107/29)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesfinanzhof (Германия)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Margarete Block

Ответник: Finanzamt Kaufbeuren

Преюдициални въпроси

Позволяват ли разпоредбите на член 73г, параграф 1, буква а) и параграф 3 от Договора за ЕО (понастоящем член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО) дори и за открито през 1999 г. наследство да не се допуска приспадане на испанския данък върху наследството от германския данък върху наследството съгласно § 21, първа и втора алинея от Закона за данъка върху наследството и даренията (Erbschaftsteuer- und Schenkungsteuergesetz) и съгласно § 121 от Закона за оценката (Bewertungsgesetz) (материално ограничение)?

Трябва ли член 73б, параграф 1 от Договора за ЕО (понастоящем член 56, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че от германския данък върху наследството трябва да се приспадне данъкът върху наследството, с който друга държава-членка на Европейския съюз е обложила придобиването по наследство на вземания от вложения в кредитни институции в тази държава-членка, титуляр на които е наследодател, който последно е пребивавал в Германия и чийто наследник също пребивава в Германия?

3.	Различните връзки в националните данъчни системи имат ли значение за определянето на онази от съответните държави, която трябва да избегне двойното данъчно облагане, и ако е така, връзката по местожителството на кредитора по-тясна ли е от връзката по седалището на длъжника?

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/19

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Napoli — Sezione Lavoro (Италия) на 20 февруари 2008 г. — Raffaello Visciano/I.N.P.S.

(Дело C-69/08)

(2008/C 107/30)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Tribunale di Napoli — Sezione Lavoro

Страни в главното производство

Ищец: Raffaello Visciano

Ответник: I.N.P.S..

Преюдициални въпроси

Дали член 3 и член 4 от Директива 80/987 (1) от 20 октомври 1980 година в частта, уреждаща изплащането на дължимите вземания за възнаграждения на работници или служители, позволяват такива вземания — когато те бъдат предявени срещу гарантиращата институция — да бъдат лишени от първоначалното им естество на вземания за възнаграждения и да бъдат прекласифицирани като вземания по линия на социалното осигуряване просто защото изплащането им е било поверено от държавата-членка на социално-осигурителна институция, и следователно позволяват терминът „заплащане“ да се замени в националното право с термина „социално-осигурително обезщетение“?

Дали с оглед социалната цел на директивата е достатъчно, че националното законодателство използва първоначалното вземане за възнаграждение на работника или служителя просто като база за сравнение, по отношение на която да се определя per relationem престацията, подлежаща на гарантиране посредством намесата на гарантиращата институция, или се изисква вземането на работника или служителя за възнаграждение срещу неплатежоспособния работодател да бъде защитено посредством намесата на гарантиращата институция, като се осигури, че неговият обхват, гаранции и срокове, както и процедурите за упражняването му, са същите като тези, които са налице за всяко друго вземане по трудово правоотношение в същата правна система?

Дали извежданите от общностното законодателство принципи, и по-специално принципите за еквивалентност и ефективност, позволяват към дължимите вземания за възнаграждения на работници или служители да се прилага — за определения в съответствие с член 4 от Директива 80/987 период — давностен режим, който е по-малко благоприятен в сравнение с прилагания към вземания от подобно естество?

(1) ОВ L 283, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 197.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/20

Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (Civil Division) (Обединеното кралство) на 21 февруари 2008 г. — The Queen on the application of Christopher Mellor/Secretary of State for Communities and Local Government

(Дело C-75/08)

(2008/C 107/31)

Език на производството: английски

Препращаща юрисдикция

Court of Appeal (Civil Division)

Страни в главното производство

Ищец: Christopher Mellor

Ответник: Secretary of State for Communities and Local Government

Преюдициални въпроси

Дали по силата на член 4 от Директива на Съвета 85/337/EИО (1), съответно изменена с Директиви 97/11/EО (2) и 2003/35/ЕО (3) (наричана по-нататък „Директивата“), държавите-членки трябва да предоставят на обществеността мотиви за решениe, постановяващо, че даден проект по Приложение II не подлежи на оценка съгласно членове 5-10 от Директивата?

2)	Ако отговорът на първия въпрос е положителен, дали съдържанието на писмото на Secretary of State от 4 декември 2006 г. отговаря на това изискване?

3)	Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, какъв е обхватът на задължението за мотивиране в този контекст?

(1) Директива на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174.

(2) ОВ L 73, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 254.

(3) Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета ОВ L 156, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 8.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/20

Иск, предявен на 29 февруари 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

(Дело C-94/08)

(2008/C 107/32)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: г-н G. Rozet и г-жа L. Lozano Palacios)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

да се обяви, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си, произтичащи от общностното право и по-специално — от член 39 ЕО, с това, че е запазило в своето законодателство изискването за испанско гражданство за заемането на длъжностите капитан и помощник-капитан на всички плавателни съдове, плаващи под испански флаг, различни от търговските плавателни съдове с брутен тонаж по-малко от 100 грос тона за превоз на товари или на по-малко от 100 пътници изключително между пристанища или точки, разположени в зоните, в които Кралство Испания упражнява суверенитет, суверенни права или юрисдикция;

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В съответствие с испанското законодателство трябва да бъдат заети от испански граждани длъжностите капитан и помощник-капитан на всички плавателни съдове, плаващи под испански флаг, различни от търговските плавателни съдове с брутен тонаж по-малко от 100 грос тона за превоз на товари или на по-малко от 100 пътници изключително между пристанища или точки, разположени в зоните, в които Испания упражнява суверeнитет, суверенни права и юрисдикция.

Комисията счита, че общото изискване за испанско гражданство за заемане на посочените длъжности противоречи на член 39 ЕО и не може да се счита за обосновано с дерогацията по параграф 4 от същия член. Тълкуването на Комисията е потвърдено по-специално с Решение по дело C-405/01 (1), в което Съдът е обявил, че обхватът на това изключение трябва да се ограничи до това, което е абсолютно необходимо за запазването на общите интереси на засегнатата държава-членка и че по отношение на посочените длъжности тези интереси не могат да бъдат застрашени, ако публични правомощия се упражняват от граждани на други държави-членки единствено спорадично и дори по изключение. Въпреки, че в своя отговор на мотивираното становище Кралство Испания е поело ангажимент да направи необходимите изменения, то не е изменило законодателството в препоръчания от Комисията смисъл.

(1) Решение от 30 септември 2003 г. по дело Colegio de Oficiales de la Marina Mercante Española (C-405/01, Recueil, стр. I-10391).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/21

Иск, предявен на 7 март 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия

(Дело C-107/08)

(2008/C 107/33)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Schima, A. Alcover San Pedro)

Ответник: Република Австрия

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на Директива 2005/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 година за изменение на Директива 1999/32/ЕО по отношение на нивото на съдържание на сяра в корабните горива (1) и като не е информирала Комисията за приетите разпоредби, Република Австрия е нарушила задълженията си по член 2 от директивата.

—	да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 11 август 2006 г.

(1) ОВ L 191, стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 49, стр. 134.

Първоинстанционен съд на Европейските общности

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/22

Решение на Първоинстанционния съд от 12 март 2008 г. — ESN/Комисия

(Дело T-332/03) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Общностна процедура за възлагане на обществена поръчка - Предоставяне на услуги по разработване и предоставяне на поддържащи услуги за Информационна служба на Общността за научноизследователска и развойна дейност (CORDIS) - Отхвърляне на офертата на оферент - Принципи на равно третиране на оферентите и на прозрачност - Зачитане на критериите за възлагане, установени в спецификацията)

(2008/C 107/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: European Service Network (ESN) SA (Брюксел, Белгия) (представители: R. Steichen и P.-E. Partsch, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: L. Parpala и E. Manhaeve)

Предмет

Искане на жалбоподателя за отмяна на решението за възлагане на обществена поръчка, предмет на покана за представяне на оферти ENTR/02/055 — CORDIS партида 1 на Комисията, относно разработването и предоставянето на поддържащи услуги за Информационна служба на Общността за научноизследователска и развойна дейност (CORDIS).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда European Service Network (ESN) SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 289, 29.11.2003 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/23

Решение на Първоинстанционния съд от 12 март 2008 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия

(Дело T-345/03) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Общностна процедура за възлагане на обществена поръчка - Предоставяне на услуги по разработване и предоставяне на поддържащи услуги за Информационната услуга на Общността за изследвания и развитие (CORDIS) - Отхвърляне на офертата на оферент - Принципи за равно третиране на оферентите и за прозрачност)

(2008/C 107/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: първоначално S. Pappas, впоследствие N. Korogiannakis, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. O'Reilly и L. Parpala)

Предмет

Искане на жалбоподателя за отмяна на решението на Комисията за възлагане на поръчка въз основа на покана за представяне на оферти ENTR/02/055 — CORDIS обособена позиция № 2 относно разработването и предоставянето на поддържащи услуги за Информационната услуга на Общността за изследвания и развитие (CORDIS).

Диспозитив

1)	Отменя решението на Комисията от 16 юли 2003 г. за възлагане на поръчка въз основа на покана за представяне на оферти ENTR/02/055 — CORDIS обособена позиция № 2.

2)	Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 289, 29.11.2003 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/23

Решение на Първоинстанционния съд от 12 март 2008 г. — Giannini/Комисия

(Дело T-100/04) (1)

(Публична служба - Общ конкурс - Невключване в списъка с резерви - Нередности при провеждането на изпита, които могат да опорочат резултата - Равно третиране - Жалба за отмяна - Иск за обезщетение)

(2008/C 107/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Massimo Giannini (Брюксел, Белгия) (представители: G. Vandersanden и L. Levi, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално L. Lozano Palacios и M. Velardo, agents, впоследствие G. Berscheid, agent, подпомаган от M. Genton, avocat)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на решението на конкурсната комисия за конкурс COM/A/9/01 за съставяне на списък с резерви за бъдещи назначения на администратори (A7/A6) в областта на икономиката и статистиката (ОВ 2001, C 240 A, стр. 12) да не включи жалбоподателя в списъка с резерви от конкурса и, от друга страна, искане за обезщетение.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Комисията понася направените от нея съдебни разноски, както и три четвърти от съдебните разноски на M. Massimo Giannini.

3)	M. Giannini понася една четвърт от направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 106, 30.4.2004 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/23

Решение на Първоинстанционния съд от 12 март 2008 г. — Sebirán/СХВП — El Coto de Rioja (Coto D'Arcis)

(Дело T-332/04) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността Coto D'Arcis - По-ранни словни марки на Общността EL COTO и COTO DE IMAZ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Липса на засягане на добрата репутация - Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94)

(2008/C 107/38)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Sebirán, SL (Requena, Испания) (представители: A. Calderón Chavero и T. Villate Consonni, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: J. Laporta Insa)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: El Coto de Rioja, SA (Oyón, Испания) (представители: първоначално M.E. López Camba, впоследствие M.E. López Camba и J. Grimau Muñoz, avocats)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 15 юни 2004 г. (преписка R 550/2003-2) относно процедура по възражение между El Coto de Rioja, SA и Sebirán, SL.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Отхвърля искането на El Coto de Rioja, SA за частична отмяна на решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 15 юни 2004 г. (преписка R 550/2003-2).

3)	Осъжда Sebirán, SL да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на СХВП и половината от съдебните разноски на El Coto de Rioja.

4)	Осъжда El Coto de Rioja да понесе половината от направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 284, 20.11.2004 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/24

Решение на Първоинстанционния съд от 11 март 2008 г. — Guigard/Комисия

(Дело T-301/05) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Неподновяване на трудов договор, финансиран от ЕФР - Липса на неправомерно поведение от страна на Комисията - Компетентност на Първоинстанционният съд)

(2008/C 107/39)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Philippe Guigard (Париж, Франция) (представители: първоначално адв. S. Rodrigues и адв. A. Jaume, впоследствие адв. S. Rodrigues и адв. C. Bernard-Glanz, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално D. Martin и K. Herrmann, впоследствие F. Dintilhac и G. Boudot)

Предмет

Иск за обезщетение за твърдените от ищеца вреди, претърпени в резултат на твърдяното противоправно поведение на Комисията при неподновяването на трудовия му договор, сключен в рамките на техническото сътрудничество между Комисията и Република Нигер, финансирано от Европейския фонд за развитие (ЕФР).

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда г-н Philippe Guigard да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 271 от 29.10.2005 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/24

Решение на Първоинстанционния съд от 12 март 2008 г. — Compagnie générale de diététique/СХВП (GARUM)

(Дело T-341/06) (1)

(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „GARUM“ - Абсолютно основание за отказ - Съответни потребители - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94)

(2008/C 107/40)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Compagnie générale de diététique SAS (Caen, Франция) (представители: J.-J. Evrard и T. de Haan, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Folliard-Monguiral)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 7 септември 2006 г. (преписка R 1401/2005-1) относно заявка за регистрация на словния знак „GARUM“ като марка на Общността.

Диспозитив

1)	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 7 септември 2006 г. (преписка R 1401/2005-1).

2)	СХВП ще понасе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Compagnie générale de diététique SA.

(1) ОВ C 326, 30.12.2006 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/25

Решение на Първоинстанционния съд от 12 март 2008 г. — Rossi Ferreras/Комисия

(Дело T-107/07) (1)

(„Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Доклад за развитие на кариерата - Период на оценяване 2003 г. - Преценка на фактическите обстоятелства - Тежест на доказване и събиране на доказателства - Недопустим жалба - Неоснователна жалба“)

(2008/C 107/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Francisco Rossi Ferreras (Люксембург, Люксембург) (представители: F. Frabetti и S. Martin, avocats)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: V. Joris и K Herrmann)

Предмет

Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 1 февруари 2007 г. по дело Rossi Ferreras/Комисия (F-42/05, още непубликувано в Сборника), с която се иска неговата отмяна.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Francisco Rossi Ferreras понася направените от него разноски, както и понесените от Комисията разноски.

(1) ОВ C 129 от 9.6.2007 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/26

Определение на Първоинстанционния съд от 19 февруари 2008 г. — Apple Computer International/Комисия

(Дело T-82/06) (1)

(Жалба за отмяна - Обща митническа тарифа - Класиране в Комбинираната номенклатура - Лице, което не е лично засегнато - Недопустимост)

(2008/C 107/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Apple Computer International (Cork, Ирландия) (представители: G. Вreen, solicitor, P. Sreenan, SC, и B. Quigley, barrister)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: X. Lewis и J. Hottiaux)

Предмет

Искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 2171/2005 на Комисията от 23 декември 2005 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура (OВ L 346, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 19, стр. 36)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Apple Computer International да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 108, 6.5.2006 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/26

Определение на Първоинстанционния съд от 22 февруари 2008 г. — Base/Комисия

(Дело T-295/06) (1)

(Жалба за отмяна - Далекосъобщения - Член 7 от Директива 2002/21/ЕО - Пазар на едро на гласовото приключване на обаждане по частните мобилни мрежи в Белгия - Значително влияние на пазара - Писмо със забележки на Комисията - Акт, който не подлежи на обжалване - Липса на пряко засягане - Недопустимост)

(2008/C 107/44)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Base NV (Брюксел, Белгия) (представители: A. Verheyden, Y. Desmedt и F. Bimont, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: É. Gippini Fournier, M. Shotter и K. Mojzesowicz)

Предмет

Искане за отмяна на решението, за което се твърди, че се съдържа в писмото на Комисията от 4 август 2006 г., адресирано до Institut belge des services postaux et des télécommunications (Белгийски институт на пощенските услуги и далекосъобщенията) и съдържащо забележки съгласно член 7 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, стр. 33) по проект на решение, за което посоченият институт е изпратил уведомление (преписка BE/2006/0433).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Base NV да понесе собствените си съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Комисията.

3)	Осъжда Mobistar SA и Кралство Нидерландия понесат собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 310, 16.12.2006 г.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/26

Жалба, подадена на 26 януари 2008 г. — EREF/Комисия

(Дело T-40/08)

(2008/C 107/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Renewable Energies Federation ASBL (EREF) (Брюксел, Белгия) (представител: D. Fouquet, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Да се обяви за нищожно Решение C(2007) 4323 окончателен на Европейската комисия от 25 септември 2007 г.;

—	да се обяви за незаконна държавна помощ въпросният източник на финансиране в настоящия му вид и структура;

—	да се осъди Европейската комисия да заплати всички разноски по производството, включително разноските на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

През 2004 г. жалбоподателят подава жалба до Комисията, като твърди, че различни аспекти от финансирането на нова атомна електроцентрала в процес на изграждане във Финландия представляват държавна помощ, която не е била съобщена. Свързаните с държавна помощ аспекти на жалбата са регистрирани от Комисията като дело № CP 238/04 и през 2006 г. Комисията решава да раздели преписката в две отделни дела с № 62/A/2006 и № 62/B/2006.

В настоящото съдебно дело жалбоподателят иска отмяната на съобщеното му на 14 ноември 2007 г. Решение C(2007) 4323 окончателен на Комисията от 25 септември 2007 г. във връзка с дело № 62/A/2006, с което Комисията стига до извода, че предоставената от френската агенция за експортен кредит („COFACE“) експортна гаранция, с която се отпуска кредит за финансирането на новия блок на електроцентралата „Olkiluoto 3“, закупен от финландското дружество за производство на електроенергия Teollisuuden Voima Oy („TVO“), не представлява държавна помощ и следователно решава да приключи разследването.

Жалбоподателят твърди, че предоставената от COFACE на TVO експортна гаранция или кредитна застраховка от 570 000 EUR представлява незаконна вътреобщностна помощ поради финансовото й въздействие върху цялостното финансиране на въпросния проект. Жалбоподателят твърди, че гаранцията представлява незаконна държавна помощ, доколкото е предоставена от COFACE, действаща в качеството на публична агенция за сметка на Франция, която е поела отговорността да гарантира издължаването на кредита на банковия консорциум в случай че TVO не е в състояние да плаща и доколкото тя дава неоснователно икономическо предимство на TVO, като улеснява неговия достъп до пазара и гарантира потенциала му за бъдещо финансиране. Освен това жалбоподателят твърди, че такъв гарантиран заем ще даде възможност на TVO да произвежда електричество на значително по-ниска цена.

По-нататък жалбоподателят твърди, че разделянето на преписката в две отделни дела нарушава основни процесуални правила и води до неточни преценки.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/27

Жалба, подадена на 24 януари 2008 г. — Shetland Islands Council/Комисия

(Дело T-44/08)

(2008/C 107/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Shetland Islands Council (Lerwick, Обединено кралство) (представители: адв. E. Whiteford, Barrister, адв. R. Murray, Solicitor, и адв. R. Thompson QC)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отменят член 1, параграф 2 и членове 3, 4 и 5 от решението и

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят е публичен орган, направил плащания в полза на риболовния сектор в рамките на две общи мерки за помощи, наречени „Помощ за риболовната и преработващата промишленост“ и „Помощ за рибовъдството“, състоящи се от различни видове схеми за подпомагане. Една от тези схеми е била „Схема за помощ за нови акционери“. Комисията смята, че помощта, която Обединеното кралство отпуска въз основа на тази схема, е несъвместима с общия пазар, доколкото се отнася до помощи, отпуснати за първо придобиване на дял в използван риболовен кораб.

На основание на член 230 ЕО жалбоподателят иска частична отмяна на Решение C 39/2006 (ex NN 94/2005) на Комисията от 13 ноември 2007 година относно Схема за помощ за нови акционери. По-конкретно, жалбоподателят иска отмяна на член 1, параграф 2 и на членове 3, 4 и 5 от обжалваното решение поради следните мотиви:

1)	Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото като е приела, че всички плащания за първото придобиване на дял в използван риболовен кораб са несъвместими с общия пазар и трябва да се възстановят,

Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото като е приела, че възстановяването на тези плащания би било съвместимо с:

а)	член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (1),

б)	общите принципи на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране.

(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/28

Жалба, подадена на 18 януари 2008 г. от г-н Christos Michaïl срещу Решение на Съда на публичната служба от 22 ноември 2007 г. по дело F-67/05, Michaïl/Комисия

(Дело T-49/08 P)

(2008/C 107/47)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Christos Michaïl (представител: Ch. Meïdanis, avocat)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Решение на Съда на публичната служба по дело F-67/05 в частта му, с която се отказва да се присъди обезщетение за неимуществените вреди, причинени на жалбоподателя от действията и пропуските на администрацията;

—	да се присъди на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди на стойност 120 000 EUR;

—	да се вземе решение по съдебните разноски в съответствие с предвиденото в закона.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба (наричан по-нататък „СПС“) се е произнесъл погрешно по неговата жалба, с която иска отмяна на отнасящия се до него доклад за развитие на кариерата за 2003 г. и на решението на органа по назначаването, с което се отхвърлят възраженията на жалбоподателя, направени въз основа на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

Жалбоподателят изтъква по-конкретно, че СПС погрешно е отказал да му присъди парично обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял в резултат на назначаването му в Главна дирекция „Селско стопанство“ (DG AGRI) след закриването на Главна дирекция „Финансов контрол“, на която е бил подчинен. Според жалбоподателя СПС вследствие на погрешна преценка на доказателствата и противоречивост на мотивите е приложил неправилно общностното право.

Жалбоподателят поддържа също, че СПС погрешно е отказал да се произнесе по конкретен въпрос или, при условията на субсидиарност, че решението му не е достатъчно мотивирано и следователно нарушава основни процесуални права на жалбоподателя и представлява нарушение на общностното право.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/28

Жалба, подадена на 5 февруари 2008 г. — UEFA/Комисия

(Дело T-55/08)

(2008/C 107/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Union des associations européennes de football (UEFA) (Nyon, Швейцария) (представители: A. Bell и K. Learoyd, Solicitors)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени оспорваното решение доколкото с него се одобрява, като въпрос от общностното право, включването в списъка на Обединеното кралство на всички мачове от Европейското първенство по футбол, и

—	да се осъди Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на UEFA във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Съгласно член 3а от Директива 89/552/ЕИО (1) на Съвета държава-членка може да състави списък със спортни или други събития, за които се смята, че са „от голямо значение за обществото“. Включените в списъка събития не могат да бъдат предмет на изключителни права на излъчване, които възпрепятстват значителна част от обществеността в тази държава-членка да следи събитието чрез предаване на живо или на запис по безплатна телевизия.

Жалбоподателят иска отмяна на Решение 2007/730/ЕО на Комисията от 16 октомври 2007 г. (2), с което Комисията обявява списъка, съставен от Обединеното кралство съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета и в който е включен целият последен кръг на Европейското първенство по футбол на UEFA, за съвместим с общностното право.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, че решението на Комисията:

—	не е прието в резултат на ясна и прозрачна процедура, както се изисква в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО,

—	не е достатъчно мотивирано,

—	се основава на явна грешка в преценката, тъй като Комисията заключава, че мачовете, в които не участва местен национален отбор от Европейското първенство по футбол, могат да бъдат приети за събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство,

—	не съдържа правилен анализ на правото на конкуренцията или на свободното движение на услуги и води до непропорционално и неоправдано нарушаване на конкуренцията на съответния пазар и до ограничаване на свободното предоставяне на услуги по излъчване,

—	нарушава правото на собственост на жалбоподателя, тъй като води до ограничаване на начина, по който той може да продаде телевизионните права във връзка с Европейското първенство по футбол,

—	нарушава принципа на пропорционалност, тъй като не е нито подходящо, нито необходимо за постигане на целите, за които се твърди, че се преследват с него, и

—	нарушава принципа за равно третиране, тъй като поставя жалбоподателя в неблагоприятно положение в сравнение с други притежатели на права.

(1) Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, 1989 г., стр. 23; Специално издание на Български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215).

(2) Решение 2007/730/ЕО на Комисията от 16 октомври 2007 година относно съответствието със законодателството на Общността на мерки, предприети от Обединеното кралство, съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета, относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 295, 2007 г., стр. 12).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/29

Жалба, подадена на 5 февруари 2008 г. — IEA и др./Комисия

(Дело T-56/08)

(2008/C 107/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Stichting IEA Secretariaat Nederland (IEA) (Амстердам, Нидерландия), Educational Testing Service Global BV (ETS-Europe) (Амстердам, Нидерландия), Deutsches Institut für Internationale Pädagogische Forschung (DIPF) (Франкфурт на Майн, Германия), Institut zur Qualitätsentwicklung im Bildungswesen (IQB) (Берлин, Германия) (представители: E. Morgan de Rivery и S. Thibault-Liger, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени изцяло Решението на Комисията от 23 ноември 2007 година, с което се отхвърля офертата на жалбоподателите по тръжна процедура № ЕАС/21/2007 „Европейско проучване на езиковите компетентности“, доколкото то нарушава европейското право и се основава на явни грешки в преценката;

—	да се отмени изцяло Решението на Комисията, с което се възлага на SurveyLang Consortium договора по тази тръжна процедура, доколкото то нарушава европейското право и се основава на явни грешки в преценката; и

—	да се осъди Комисията, на основание член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите подават оферта по обявената от ответника тръжна процедура за „Европейското проучване на езиковите компетентности“ (ОВ 2007/S 61-074161), поправена (ОВ 2007/S 109-133727). Жалбоподателите оспорват решението на ответника от 23 ноември 2007 година за отхвърляне на тяхната оферта и за възлагане на договора на друг оферент.

В подкрепа на жалбата си те изтъкват, че спорното решение нарушава принципа на равно третиране, член 100, параграф 1 от Финансовия регламент (1) и тръжните спецификации.

По-нататък, жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на качествените критерии, посочени в тръжните спецификации, които от своя страна са довели до явна грешка в преценката при определянето на съответните резултати на оферентите.

Най-накрая, жалбоподателите посочват, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, като не е положила дължимата грижа по време на тръжната процедура.

(1) Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1), поправен (ОВ L 25, 2003 г., стр. 43; Специално издание на български език 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/30

Жалба, подадена на 11 февруари 2008 г. — Hedgefund Intelligence/СХВП — Hedge Invest (InvestHedge)

(Дело T-67/08)

(2008/C 107/50)

Език, на който е изготвена жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Hedgefund Intelligence Ltd (Лондон, Обединено Кралство) (J. Reed, Barrister и G. Crofton Martin, Solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Hedge Invest SGR P.A. (Милано, Италия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска Първоинстанционният съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав от 28 ноември 2007 година по преписка R 148/2007-2, с което жалбата се отхвърля;

—	да отхвърли възражението, направено от възразяващия;

—	да осъди СХВП и другата страна да понесат направените от тях съдебни разноски и да осъди другата страна да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя пред отдела по споровете, пред апелативния състав и пред Първоинстанционния съд.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка „InvestHedge“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 36 и 41 — заявка за регистрация № 3 081 081.

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Hedge Invest SGR P.A.

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Фигуративна марка на Общността „HEDGE INVEST“ за услуги в клас 36.

Решение на отдела по споровете: уважава възражението за всички спорни услуги от класове 36 и 41; заявката за регистрация на общностна марка позволява да продължи процедурата на регистрацията за стоки, които не са спорни, от класове 9 и 16.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Жалбоподателят изтъква, че обсъждайки визуалната прилика на съответните марки в очите на неанглоезичните потребители, неоснователно апелативният състав е взел под внимание „търговското впечатление“ и е преценил, че това търговско впечатление е едно и също по отношение на двете конфликтни марки.

В своята оценка за фонетичната прилика на конфликтните марки за неанглоезичните потребители, апелативният състав неоснователно е възложил тежестта на доказване на жалбоподателя.

И накрая, апелативният състав не е взел под внимание в подходящия момент неоспореното искане, съгласно което между услугите от класове 36 и 41 съществувала само много ограничена и/или слаба степен на прилика.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/30

Жалба, подадена на 6 февруари 2008 г. — FIFA/Комисия

(Дело T-68/08)

(2008/C 107/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fédération Internationale de Football Association (FIFA) (Цюрих, Швейцария) (представители: E. Batchelor, F. Young, Solicitors, и A. Barav, lawyer)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

Да се отмени изцяло или отчасти Решение на Комисията 2007/730/ ЕО от 16 октомври 2007 година относно съответствието със законодателството на Общността на мерки, предприети от Обединеното кралство, съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета, относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, по-специално членове 1-3 от него, доколкото се отнасят до Световното първенство по футбол;

—	да се осъди Комисията да заплати направените от нея разноски, както и разноските на FIFA, направени във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Съгласно член 3а от Директива 89/552/ЕИО (1) определена държава-членка съставя списък от спортни или други събития, за които се смята, че са „от голямо значение за обществото“. Включените в списъка събития не могат да бъдат предмет на изключителни права на излъчване, които възпрепятстват значителна част от обществеността в тази държава-членка да следи събитията чрез предаване на живо или на запис по безплатна телевизия.

Жалбоподателят иска отмяна на Решение на 2007/730/EО на Комисията от 16 октомври 2007 г. (2), с което Комисията обявява, че списъкът, съставен от Обединеното кралство съгласно член 3a, параграф 1 от Директива 89/552/EИО та Съвета, в който са изброени всички 64 мача от Световното първенство по футбол, е в съответствие със законодателството на Общността. Така се възпрепятства ФИФА да предоставя изключителни лицензии на медийни оператори за излъчване на живо в Обединеното кралство за който и да е от мачовете от Световното първенство по футбол.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, че решението на Комисията е опорочено от съществени процесуални нарушения, като не са изложени мотивите, поради които в списъка на Обединеното кралство са включени всички 64 мача от Световното първенство по футбол.

По-нататък жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение нарушава Директива 89/552/ЕИО, тъй като следваната от британските власти процедура за одобрение на мярката не е ясна и прозрачна, и тъй като не всички мачове, играни в рамките на Световното първенство по футбол са от голямо значение за британското общество.

Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава неговото право на собственост, като го възпрепятства да предоставя изключителни лицензии за излъчване на живо в Обединеното кралство за който и да е от мачовете, играни в рамките на Световното първенство по футбол.

По-нататък жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение нарушава разпоредбите на Договора за ЕО относно свободното предоставяне на услуги, като лишава жалбоподателят от възможността да предоставя лицензии, а медийните оператори — да придобиват изключителни права за излъчване на живо за който и да е от мачовете от Световното първенство по футбол, излъчвани в Обединеното кралство.

Жалбоподателят твърди също, че обжалваното решение нарушава разпоредбите на Договора за ЕО относно конкуренцията, като позволява злоупотреба със съвместно господстващо положение и/или антиконкуренто споразумение за придобиването на правата за излъчване на живо на международните футболни мачове в Обединеното кралство и като ограничава конкуренцията при свързаните с това пазари на безплатната телевизия, рекламата и платената телевизия за излъчване на важни спортни събития.

На последно място жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава разпоредбите на Договора за ЕО относно правото на установяване, като ограничава достъпа до изключителните права за излъчване на живо в Обединеното кралство за всеки от мачовете, играни в рамките на Световното първенство по футбол на нови или потенциални участници на съответния британски пазар.

(1) Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняването на телевизионна дейност (OВ 1989 L 298, стр. 23, Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215).

(2) Решение на Комисията 2007/730/EC от 16 октомври 2007 година относно съответствието със законодателството на Общността на мерки, предприети от Обединеното кралство, съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (OВ 2007 L 295, стр. 12).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/31

Жалба, подадена на 12 февруари 2008 г. — Axis AB /СХВП — Etra Investigación y Desarollo (ETRAX)

(Дело T-70/08)

(2008/C 107/52)

Език, на който е изготвена жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Axis AB (Lund, Швеция) [представител: J. Norderyd, lawyer]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Etra Investigación y Desarollo SA (Валенсия, Испания)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение от 27 ноември 2007 г. на втори апелативен състав по преписка R 334/2007-2;

—	да се осъди СХВП да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка на Общността „ETRAX“ за стоки и услуги от класове 9 и 42 — Заявка № 3 890 291

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Etra Investigacion y Desarollo SA

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Националните фигуративни марки, съдържащи словния елемент „ETRA“ и буквите „I“ и „D“, съединени със знака „+“ за стоки и услуги от класове 9 и 42

Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението

Решение на апелативния състав: Уважава жалбата и отменя оспорваното решение

Изложени правни основания: Нарушение на правило 49 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията (1) („CTMIR“) и на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета („CTMR“).

Жалбоподателят твърди, че апелативният състав погрешно приел, че жалбата е подадена в съответствие с правило 49, параграф 1 от CTMIR, според което апелативният състав трябва да отхвърли жалбата като недопустима, ако тя не отговаря на изискванията на членове 57, 58 и 59 от CTMR и на правило 48, параграф 1, буква в) от CTMIR. Освен това жалбоподателят твърди, че апелативният състав е нарушил правило 49, параграфи 1 и 2 от CTMIR, тъй като противната страна не е отстранила езиковия недостатък в жалбата преди изтичане на крайния срок за нейното подаване, а именно 12 февруари 2007 г.

(1) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/32

Жалба, подадена на 11 февруари 2008 г. — Travel Servis/СХВП — Eurowings Luftverkehrs (smartWings)

(Дело T-72/08)

(2008/C 107/53)

Език, на който е изготвен искът: английски

Страни

Жалбоподател: Travel Service a.s. (Прага, Чешка Република) (представител: S. Hejdová)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Eurowings Luftverkehrs AG (Дортмунд, Германия)

Искания на жалбоподателя

—

Да се измени обжалваното решение на втори апелативен състав по преписка R 1515/2006-2 както следва:

—	да се отмени в своята цялост решението от 29 септември 2006 г. на отдела по споровете в производството по възражение № B 782 351;

—	да се осъди ответникът да заплати разноските, направени от жалбоподателя във връзка с възражението и производството по обжалване пред СХВП.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка на Общността „smartWings“ за стоки и услуги от класове 16, 21, 37, 39, 41 и 43 — заявка № 3 650 595

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в процедурата по възражението: Eurowings Luftverkehrs AG

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Национална и международна словна марка „EuroWings“ за стоки и услуги от класове 16 и 41, национална и международна словна марка „EUROWINGS“ за стоки и услуги от класове 39 и 42 и национална словна марка „WINGSGLASS“ за стоки и улуги от класове 16, 39, 41 и 42.

Решение на отдела по споровете: Уважава отчасти възражението.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета и на съществени процесуални изисквания, предвидени в членове 73 и 79 от РМО.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/33

Жалба, подадена на 11 февруари 2008 г. — Berliner Institut für Vergleichende Sozialforschung/Комисия

(Дело T-73/08)

(2008/C 107/54)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Berliner Institut für Vergleichende Sozialforschung eV (Berlin, Deutschland) (представител: B. Henning, Rechtsanwältin)

Ответник: Kommission der Europäischen Gemeinschaften

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на ответника от 26 ноември 2007 г. относно възстановяване на сумата в размер от 23 228,07 евро в рамките на „Daphne Grant Agreement JLS/DAP/2004-1/080/YC“;

—	да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят и Комисията подписват през май 2005 г. договор за финансово подпомагане на проект в рамките на програмата ДАФНЕ II (1). С дебитна нота от 26 ноември 2007 г. ответникът иска да бъде възстановена част от предоставената в рамките на този договор сума. С настоящата жалба ответникът оспорва това решение.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква на първо място, със спорното решение е нарушение задължението за посочване на мотиви. На второ място то твърди, че е налице нарушение на принципа на справедлив процес, тъй като на жалбоподателя не е бил даден подходящ срок за предоставяне на становища и за подаване на допълнителни документи. На последно място се изтъква, че спорното решение е основано на неправилно преценка на фактите.

(1) Решение № 803/2004/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за приемане на програма за действие на Общността (2004-2008) за предотвратяване и борба с насилието над децата, младежите и жените и за защита на жертвите и рисковите групи (програма Дафне II) (ОВ L 143, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 37).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/33

Жалба, подадена на 13 февруари 2008 г. — JOOP!/СХВП (!)

(Дело T-75/08)

(2008/C 107/55)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: JOOP! GmbH (Hamburg, Deutschland) (представители: Rechtsanwälte H. Schmidt-Hollburg und W. Möllering)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 26 ноември 2007 г. по преписка R 1134/2007-1,

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати разноските по производството, включително и тези, направени в хода на производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка „!“ за стоки от класове 14, 18, и 25 (заявка № 5 332 184).

Решение на проверителя: Отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като заявената марка има отличителни белези и по отношение на нея не съществува необходимост от запазване на възможността за свободно ползване.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 11; Специално издание на български език, глава 17, том 1, стр. 146).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/33

Жалба, подадена на 18 февруари 2008 г. — Baldesberger/СХВП (Форма на пинцет)

(Дело T-78/08)

(2008/C 107/56)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Fides B. Baldesberger (Лугано, Швейцария) (представител: F. Nielsen, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 12 декември 2007 г. (преписка № R 1405/2007-4),

—	ответникът да се осъди да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: триизмерна марка, представляваща пинцет, за стоки от клас 8 (заявка № 5 480 108).

Решение на проверителя: отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като заявената марка притежава необходимите отличителни белези.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/34

Жалба, подадена на 19 февруари 2008 г. — CureVac/СХВП — Qiagen (RNAiFect)

(Дело T-80/08)

(2008/C 107/57)

Език, на който е изготвен искът: немски

Страни

Жалбоподател: CureVac GmbH (Tübingen, Германия) (представител: F. von Stosch, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Qiagen GmbH (Hilden, Германия)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението от 11 декември 2007 г. на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар по преписка R 1219/2006-1, свързана с възражение № В 771 495,

—	да се отхвърли заявката за регистрация на марка на Общността № 3 304 813,

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати разноските по производството.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: CureVac GmbH.

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „RNAiFect“ за стоки от класове 1, 5 и 9 (заявка № 3 304 813).

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в процедурата по възражението: Жалбоподателят.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Словна марка „RNActive“ за стоки от класове 1 и 5 (Марка на Общността № 2 953 768), като възражението е насочено срещу регистрацията за определени стоки от класове 1 и 5.

Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като поради идентичността на стоките и сходството на марките съществува вероятност от объркване на конфликтните марки.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/34

Жалба, подадена на 18 февруари 2008 г. — Enercon/СХВП

(Дело T-81/08)

(2008/C 107/58)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Enercon GmbH (Aurich, Германия) [представител: R. Böhm, Rechtsanwalt]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Решението на първи апелативен състав на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 4 декември 2007 г. (процедура по обжалване R 319/2007-1),

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „E-Ship“ за стоки и услуги от класове 7, 9, 12 и 39 (заявка № 5 050 539).

Решение на проверителя: отхвърля заявката

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като е налице неправилна преценка на необходимостта марката да бъде оставена на разположение и на отличителнителните белези на марката.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ 1994, L 11, S. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/35

Жалба, подадена на 12 февруари 2008 г. — Guardian Industries and Guardian Europe/Комисия

(Дело T-82/08)

(2008/C 107/59)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Guardian Industries Corp. (Auburn Hills, Съединени американски щати) и Guardian Europe Sàrl (Dudelange, Люксембург) (представители: S. Völcker, F. Louis, A. Vallery. C. Eggers и H.-G. Kamann, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени частично член 1 от обжалваното решение в съответствие с исканията, посочени в раздели А1 и А2;

—	да се намали размерът на наложената на жалбоподателите глоба; и

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат частична отмяна на Решение на Комисията № C(2007) 5791 окончателен (преписка COMP/39.165 — Плоско стъкло) от 28 ноември 2007 г., съобщено им на 3 декември 2007 г., с което решение Комисията установява, че жалбоподателите са нарушили член 81 ЕО и член 53 ЕИП като в периода от 20 април 2004 г. до 22 февруари 2005 г. са участвали заедно с други предприятия в сложна система от споразумения и/или съгласувани практики, засягащи цялото ЕИП.

Съгласно жалбоподателите обжалваното решение трябва да се отмени и наложената им глоба съответно да се промени поради следните сериозни грешки при прилагането на правото:

(i)	непредставяне от Комисията на конкретни и безспорни доказателства, че жалбоподателите са участвали в картела на разглежданите трима производителя на стъкло преди срещата на 11 февруари 2005 г.;

(ii)	недоказване на твърдението на Комисията, че на тази среща жалбоподателите са се присъединили към споразумение, разпростиращо действието си в цялото ЕИП.

В допълнение жалбоподателите искат Съдът да се произнесе по намаляване на наложената им глоба. Във връзка с това те твърдят, на първо място, че неоснователно изхождайки от собствената си позиция и в ясно противоречие с установената съдебна практика Комисията изключила един милиард евро от продажбите на свързаните дружества при изчисляване на глобите за другите адресати, поради което преувеличила положението на пазара на жалбоподателите и, на второ място, че Комисията не взела предвид относително ограничената и пасивна роля на жалбоподателите в нарушението в сравнение с дълготрайните усилия на останалите участници да формират картел за плоското стъкло в Европа и опитите им да привлекат към тях жалбоподателите.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/35

Жалба, подадена на 19 февруари 2008 г. — Denki Kagaku Kogyo и Denka Chemicals/Комисия

(Дело T-83/08)

(2008/C 107/60)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Denki Kagaku Kogyo K.K. (Токио, Япония) и Denka Chemicals GmbH (Дюселдорф, Германия) [представители: G. Van Gerven, T. Franchoo и D. Fessenko, lawyers]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

—	Да бъдат отменени членове 1, 2 и 3 от Решение на Комисията C(2007) 5910 окончателен от 5 декември 2007 г. по преписка COMP/F/38.629 — Chloroprene Rubber

—	при условията на евентуалност, да бъде значително намалена наложената на жалбоподателите, въз основа на член 2 от това решение, глоба

—	да бъде осъдена Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателите искат отмяна на Решение на Комисията C(2007) 5910 окончателен от 5 декември 2007 г. (Преписка COMP/F/38.629 — Chloroprene Rubber), постановено в процедура по член 81 ЕО и член 53 ЕИП, в частта, в която Комисията приема, че жалбоподателите са нарушили член 81 ЕО и им налага глоба, като иска да преустановят незабавно нарушението, което твърди че са извършили.

В подкрепа на искането си жалбоподателите изтъкват шест правни основания:

Въз основа на първото и второто си правно основание жалбоподателите сочат, първо, че Комисията е допуснала очевидна грешка при преценката, като приема, че жалбоподателите са участвали в нарушение на член 81 ЕО, при положение че изобщо не е доказано, че жалбоподателите са имали обща цел с другите производители на хлоропрен, така че да създадат картел, нито е доказано, че жалбоподателите са участвали в съгласувана практика.

На второ място, жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила правото им на защита, и е нарушила член 253 EО и принципа на доброто административно управление, като не е дала достъп до изявленията на Bayer по време на съдебното заседание проведено при закрити врати.

Въз основа на третото, четвъртото, петото и шестото правни основания, жалбоподателите искат от Съда да намали значително глобата, наложена от Комисията въз основа на член 2 от обжалваното решение.

По-конкретно, с третото си правно основание, жалбоподателите излагат, че Комисията е нарушила принципа на правната сигурност и принципа за не-придаване на обратно действие на актовете, като е изчислила глобата въз основа на Насоките относно метода за определяне на глобите от 2006 година, вместо да приложи Насоките относно метода за определяне на глобите от 1998 година.

С четвъртото правно основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала очевидна грешка при преценката, при изчисляване на стойността на продажбите, при определяне на основния размер на глобата. Освен това, според жалбоподателите, Комисията е нарушила принципа на пропорционалността, тъй като жалбоподателите са били наказани два пъти.

С петото си правно основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е направила очевидна грешка при преценката относно продължителността на съществуването на картела.

И накрая, с шестото правно основание се излага, че Комисията е допуснала очевидна грешка при преценката и е нарушила член 253 EО и принципите на пропорционалността и принципа на недопускане на дискриминация, като не е намалила наложената на жалбоподателите глоба въз основа на смекчаващи вината обстоятелства.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/36

Жалба, подадена на 19 февруари 2008 г. — Exalation/СХВП (Vektor-Lycopin)

(Дело T-85/08)

(2008/C 107/61)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Exalation Ltd (Ilford, Великобритания) (представител: K. Zingsheim, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Решение на четвърти апелативен състав на Службата (R 1037/2007-4) от 17 декември 2007 г. и Решение на Службата от 4 май 2007 г., както и да се задължи Службата да регистрира като марка на Общността заявената от жалбоподателя марка „Vektor-Lycopin“,

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора:„Vektor-Lycopin“ за стоки от класове 5, 29 и 30 (заявка № 4 838 983).

Решение на проверителя: частично отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като заявената марка притежава достатъчно отличителни белези и не е описателна.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ 1994, L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/37

Жалба, подадена на 22 февруари 2008 г. — Global Digital Disc/Комисия

(Дело T-96/08)

(2008/C 107/62)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Global Digital Disc GmbH & Co. KG (Dresden, Германия) (представител: Rechtsanwalt E. Stein)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени Решение на Европейската комисия от 7 декември 2007 г., COMP/C-3/38.803 — Global Digital Disc (GDD)/Philips,

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва Решение на Европейската комисия от 7 декември 2007 г., COMP/C-3/38.803 — Global Digital Disc (GDD)/Philips. С това решение Комисията отхвърля подадената от жалбоподателя на основание член 7, параграф 2 от Регламент (EО) № 773/2004 (1) жалба, в която той твърди нарушение на член 82 EО от страна на ответника по въпросната жалба във връзка с практиките по предоставянето на лиценз в областта на CD-R.

В подкрепа на жалбата си пред Първоинстанционния съд жалбоподателят изтъква на първо място, че Комисията е нарушила своето задължение за посочване на мотиви. Освен това ответникът бил нарушил правото на защита на жалбоподателя. На последно място се твърди, че доводите на Комисията за да не признае значението за цялата Общността на случая, предмет на жалбата, са опорочени при преценката.

(1) Регламент (EО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г, глава 8, том 1, стр. 242).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/37

Жалба, подадена на 20 февруари 2008 г. — KUKA Roboter/СХВП (марка с оранжев цвят)

(Дело T-97/08)

(2008/C 107/63)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: KUKA Roboter GmbH (Augsburg, Германия) [представител: A. Kohn, Rechtsanwalt]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 14 декември 2007 г. по преписка R 1572/2007-4,

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: марка с оранжев цвят без очертания за стоки от клас 7 (заявка № 4 607 801).

Решение на проверителя: отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 28 ЕО, доколкото чрез обжалваното решение се въвежда мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса,

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (1), доколкото заявената марка има отличителен характер,

—	нарушение на членове 73 и 74 от Регламент № 40/94, доколкото обжалваното решение не е мотивирано или мотивите са непълни, а проверката на фактите не е изчерпателна,

—	злоупотреба с власт, доколкото по отношение на необходимостта от запазване на марката за свободно ползване обжалваното решение е мотивирано със съображения, които нямат връзка със случая.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ 1994, L 11, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/38

Жалба, подадена на 25 февруари 2008 г. от Asa Sundholm срещу решение, постановено на 13 декември 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-27/07, Sundholm/Комисия

(Дело T-102/08 P)

(2008/C 107/64)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Asa Sundholm (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis, E. Marchal, avocats)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Съда на публичната служба (втори състав) от 13 декември 2007 г. по дело F-27/07,

—

да се постанови ново решение по същество, като се направи това, което е трябвало да извърши предходният съд: да се отмени решението за съставяне на доклада за развитие на кариерата на жалбоподателя за периода 1 юли 2001 г. — 31 декември 2002 г., взето в изпълнение на Решение на Първоинстанционния съд от 20 април 2005 г.,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, направени във връзка с производствата пред двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателката иска да се отмени решението на Съда на публичната служба за отхвърляне на жалбата, с която същата е поискала отмяната на решението на Комисията за съставяне на нейния доклад за развитие на кариерата за периода 1 юли 2001 г. — 31 декември 2002 г., тъй като първият доклад да посочения период е отменен с решение на Първоинстанционния съд от 20 април 2005 г. (1)

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква само едно правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото, нарушение на член 233 ЕО и неспазване на общностното право във връзка със специалното задължение за посочване на мотиви.

Тя твърди, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е извършил нарушение по отношение на приложното поле на решението на Първоинстанционния съд от 20 април 2005 г., както и на член 233 ЕО, тъй като е приел, че органът по назначаването не е бил длъжен, като мярка за изпълнение на съдебното решение и предвид мотивите за последното, както и с оглед на периода от време, изтекъл между отмяната на решението и приемането на ново такова в изпълнение на съдебното решение, да посочи по-обстойни мотиви с оглед на задължението на администрацията да мотивира по специален начин доклад за развитие на кариерата, съставен в изпълнение на решение на Първоинстанционния съд и то, според жалбоподателката, със забава.

В допълнение последната поддържа, че Съдът на публичната служба нарушил силата на пресъдено нещо на решението на Първоинстанционния съд, която има действие по отношение на всички, като приел, че обикновеното изтриване на бележките, които незаконно са били взети предвид, представлява справедливо поправяне на оценката на жалбоподателката.

(1) Решение на Първоинстанционния съд по дело Sundholm/Комисия, T-86/04, непубликувано в Recueil.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/38

Жалба, подадена на 23 февруари 2008 г. — Ars Parfum Creation & Consulting/СХВП (Форма на флакон на парфюм)

(Дело T-104/08)

(2008/C 107/65)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: ars Parfum Creation & Consulting GmbH (Kьолн, Германия) (представители: A. Späth и G. Hasselblatt, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 8 ноември 2007 г. (преписка R 1656/2006-1),

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: триизмерна марка във формата на флакон на парфюм за стоките от клас 3 (Заявка № 4 995 361).

Решение на проверителя: отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като заявената марка има отличителни белези.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/39

Жалба, подадена на 26 февруари 2008 г. от Kris Van Neyghem срещу,решението, постановено на 13 декември 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-73/06, Van Neyghem/Комисия

(Дело T-105/08 P)

(2008/C 107/66)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Kris Van Neyghem (Vissenken, Белгия) (представители: S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, avocats)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	настоящата жалба да се обяви за допустима,

—	да се отмени,решението, постановено на 13 декември 2007 г. от втори състав на Съда на публичната служба по дело F-73/06,

—	да се уважат исканията за отмяна и за присъждане на обезщетение, направени от жалбоподателя пред Съда на публичната служба,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, свързани с производствата пред двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска отмяна на решението на Съда на публичната служба (СПС) за отхвърляне на жалбата, с която, от една страна, е поискана отмяна на решението на конкурсната комисия за общия конкурс EPSO/А/19/04, с което жалбоподателят не се допуска до устния изпит в рамките на посочения конкурс, и, от друга страна, е поискано обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които той твърди, че е претърпял.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква правно основание, изведено от изопачаване на представено пред СПС доказателство, по-конкретно на писмена работа от изпит.

В допълнение, той изтъква правно основание, изведено от това, че СПС неправилно е приел в мотивите, че липсва явна грешка в преценката на председателя на конкурсната комисия при сравняване на поставената на жалбоподателя оценка и буквалната преценка, отразена във формуляра за оценка.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/39

Жалба, подадена на 27 февруари 2008 г. — CPEM/Комисия

(Дело T-106/08)

(2008/C 107/67)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Centre de promotion de l'emploi par la micro-entreprise (CPEM) (Марсилия, Франция) (представител: C. Bonnefoi, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени дебитното известие,

—	да се признае право на обезщетение за публичното накърняване на доброто име на организация, действаща в изпълнение на задача от общ интерес (оценено на 100 000 EUR),

—	да се възстановят необходимите разходи за адвокатско възнаграждение и правно съдействие, които могат да бъдат удостоверени.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, което се съдържа в Дебитно известие № 3240912189 от 17 декември 2007 г. във връзка с Решение C(2007) 4645 на Комисията от 4 октомври 2007 г., с което вследствие на доклад на OLAF се прекратява помощта, отпусната от Европейския социален фонд за финансиране под формата на обща субсидия на пилотен проект, осъществяван от жалбоподателя (1), като отмяната на последното е поискана от жалбоподателя в рамките на дело T-444/07, CPME/Комисия (2).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди главно, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и е превишила правомощията си, доколкото оспорваното дебитно известие не е адресирано до действителния длъжник. Като се позовава на нарушение на член 135 от Финансовия регламент № 1605/2002 (3), той изтъква, че дебитното известие е трябвало да бъде адресирано до образуванието, което е изпълнявало функцията на финансов отговорник в рамките на разглеждания проект и в действителност е получило субсидиите от Европейския социален фонд.

В допълнение жалбоподателят твърди, че обстоятелството, че дебитното известие е адресирано до него накърнява доброто му име и доверието на финансовите му партньори, като се има предвид задачата от общ интерес, която той изпълнява.

(1) Решение C(1999) 2645 на Комисията от 17 август 1999 г., изменено с Решение C(2001) 2144 от 18 септември 2001 г.

(2) ОВ C 37, 2008 г., стр. 29.

(3) Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/40

Жалба, подадена на 29 февруари 2008 г. — Испания/Комисия

(Дело T-113/08)

(2008/C 107/68)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: г-н M. Muñoz Pérez)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподотеля

—

Да се отмени в обжалваната му в настоящото производство част Решение 2008/68/ЕО на Комисията от 20 декември 2007 г. за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и

—	да се осъди Комисия на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С обжалваното решение се изключват от финансиране от страна на Общността определени корекции, сред които от значение за настоящото производство са корекциите, отнасящи се до помощите за производство на маслиново масло за пазарните 1998/1999, 1999/2000 и 2000/2001 години, възлизащи общо на 183 965 185,54 EUR; и преките плащания, помощи за площ на полските култури, поискани между 2003 г. и 2004 г. и възлизащи общо на 16 591 528,35 EUR.

Настоящата жалба се отнася по-специално до финансовата корекция, приета във връзка с помощта за производство на маслиново масло, която изключва частта, съответстваща на пазарната 1999/2000 година в Андалусия, и до финансовата корекция, приета във връзка с помощите за площ на полските култури, поискани за 2003 г. и 2004 г.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят се позовава на:

—

Относно помощите за производство на маслиново масло:

—	Нарушение на член 8 от Регламент № 1663/95 (1), поради това, че финансовата корекция не е основана на заключенията на Комисията при проверките, извършени в резултат на разследването, а на екстраполиране на заключенията, съответстващи на други проверки.

—

Нарушение на членове 2 и 3 от Регламент № 729/70 (2) и на член 2 от Регламент № 1258/1999 (3), поради това, че обжалваното решение ги прилага към случай, към който те не следва да бъдат прилагани, при положение, че хипотетичните нередовности, на които се позовава Комисията, за да обоснове приемането на финансовата корекция, са недостатъчни.

—	Неспазване на двадесет и четири месечния срок преди писменото съобщение за резултатите от проверките, предвиден в член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/99.

—

Относно помощите за площ на полските култури:

—

Нарушение на процедурата, предвидена в член 8, параграф 1 от Регламент № 1663/95, поради това, че в документа, с който на държавата-членка се съобщават резултатите от проверката, не са посочени причините, обосноваващи финансовата корекция, и евентуално — неспазване на двадесет и четири месечния срок, предвиден в член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999.

—	Нарушение на член 2 от Регламент № 1258/1999 поради това, че обжалваното решение го прилага към случай, към който той не следва да бъде прилаган, при положение, че взетите предвид от Комисията нередовности са недостатъчни.

—	Нарушение на разпоредбата на член 2 от същия регламент, както и на Насоките за изчисляване на финансовите последици при подготвяне на Решението за клиринг на счетоводни сметки на ФЕОГА, секция „Гарантиране“.

(1) Регламент (ЕО) № 1663/95 на Комисията от 7 юли 1995 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета относно процедурата за клиринга на счетоводните сметки на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (ОВ L 158, стр. 6).

(2) Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 94, стр. 13).

(3) Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 160, стр. 103).

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/41

Жалба, подадена на 6 март 2008 г. от Luigi Marcuccio срещу Определение на Съда на публичната служба от 14 декември 2007 г. по дело Marcuccio/Комисия, F-21/07

(Дело T-114/08 P)

(2008/C 107/69)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Във всички случаи:

—	да се отмени in toto и без никакво изключение обжалваното определение,

—	да се обяви, че предявеният пред първата инстанция иск е бил предявен от жалбоподателя intra dies,

—	да се обяви, че предявеният пред първата инстанция иск е бил напълно допустим;

Като главно искане:

—	да бъде уважен in toto и без никакво изключение съдържащият се в предявения пред първата инстанция иск petitum,

—	както и да бъде осъден ответникът да възстанови в полза на жалбоподателя всички такси и разноски, направени от него, както по съдебното производство пред първата инстанция, така и по настоящото производство по обжалване по делото de qua;

Или, при условията на евентуалност:

—	делото de qua да бъде върнато на Съда на публичната служба, който да се произнесе отново, в различен състав, по съществото на същото.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните правни основания за обжалване:

1.	Пълна липса на мотиви, като се има предвид объркването между понятието за вреда и понятието за наличие на правопораждащ факт на вредата, спомената в член 288 (по-рано член 215), параграф 2 от Договора за ЕО;

Нарушение на член 288 от Договора за ЕО, на член 46, параграф 1 от Статута на Съда, на член 90 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилника за длъжностните лица“), на принципите на правна сигурност, на право на съдебна защита и на справедлив съдебен процес;

3.	Погрешно, неправилно и неразумно тълкуване и прилагане на понятието за начална дата или dies a quo при определянето на разумен срок за целите на предявяването на иск по член 288 от Договора за ЕО;

4.	Пълна липса на мотиви и поради абсолютна липса на предварително разследване, както и нарушение на член 90 от Правилника за длъжностните лица и на релевантните общи принципи на правото при анализа на момента, от който започва да тече срокът за предявяване на иск по член 288 от Договора за ЕО;

5.	Пълна липса на мотиви относно твърдяното закъснение на жалбоподателя да предяви иск по член 288 от Договора за ЕО;

6.	Нарушение на членове 235 и 288 от Договора за ЕО относно правомощията на общностния съд по искове за обезщетение за вреди и немотивирано, произволно и нелогично отклоняване от релевантната съдебна практика;

7.	Нарушение на нормите за справедлив съдебен процес, и по-конкретно тези, предвидени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/42

Жалба, подадена на 10 март 2008 г. — Gourmet Burger Kitchen/СХВП (GOURMET BURGER KITCHEN)

(Дело T-115/08)

(2008/C 107/70)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Gourmet Burger Kitchen Ltd (Лoндoн, Обединено кралство) (представител: C. Sawdy, Solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решението на втори апелативен състав от 5 декември 2007 г. по преписка R 1215/2007-2 и

—	да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка, състояща се от думите GOURMET BURGER KITCHEN, за различни стоки и услуги в класове 29, 30, 31, 32, 33 и 43 — заявка № 4 615 341

Решение на проверителя: Частичен отказ по заявката за услуги в клас 43

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 40/94 на Съвета, тъй като марката е придобила отличителен характер чрез използването й в Обединеното кралство и Ирландия.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/42

Жалба, подадена на 13 март 2008 г. — Actega Terra/СХВП (TERRAEFFEKT matt & gloss)

(Дело T-118/08)

(2008/C 107/71)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Actega Terra GmbH (Lehrte, Германия) (представител: A. Andorfer-Erhard, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 7 януари 2008 г. по преписка R 1467/2007-1,

—

да се приеме за установено, че член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 40/94 допуска регистрацията на заявената марка на Общността № 5 454 517 „TERRAEFFEKT matt & gloss“ за стоки от клас 2 „Лакове, по-специално за графичната промишленост; всички гореспоменати стоки, които не се използват в областта на строителството“,

—	при условията на евентуалност да се ограничи списъкът от стоки в заявката за марка на Общността № 5 454 517, както следва:

„Клас 2: Лак, който при нанасяне върху основа позволява постигане на матирана или блестяща повърхност в зависимост от характеристиките на основата, по-специално за графичната промишленост; всички гореспоменати стоки, които не се използват в областта на строителството“

и да се приеме за установено, че член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 40/94 допуска регистрацията на заявената марка,

—	да се осъди СХВП да заплати разноските по спора.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „TERRAEFFEKT matt & gloss“ за стоки от клас 2 (заявка № 5 454 517).

Решение на проверителя: Отхвърля заявката.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като заявената марка притежава необходимите отличителни белези и не е само и единствено описателна.

(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, глава 17, том 1, стр. 146).

Съд на публичната служба на Европейския съюз

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/44

Жалба, подадена на 24 декември 2007 г. — Йорданова/Комисия

(Дело F-53/07)

(2008/C 107/76)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Иванка Йорданова (Варна, България) (представител: Г. Керелов, адвокат)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет и описание на спора

Отмяна на Решение на конкурсната комисия по конкурс EPSO/AST/14/06 от 3 април 2007 г., с което е отказано жалбоподателката да бъде допусната до конкурса, и искане за поправяне на моралните и материални вреди.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение на конкурсната комисия по конкурс EPSO/AST/14/06 от 3 април 2007 г., с което е отказано жалбоподателката да бъде допусната до този конкурс;

—	да се разпореди на ответника да заплати на жалбоподателката определено по справедливост обезщетение в размер на 28 718 евро за материалните и морални вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразното решение на конкурсната комисия, ведно с лихви, считано от датата на подаване на жалбата;

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/44

Жалба, подадена на 30 ноември 2007 г. — Strack/Комисия

(Дело F-132/07)

(2008/C 107/77)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Guido Strack (Кьолн, Германия) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет на производството

Отмяна на решението на Комисията от 23 юли 2007 г., както и на допълнителните мълчаливи решения от 9 август и 11 септември 2007 г. и на решението от 9 ноември 2007 г., доколкото с тях се отхвърлят молбите на жалбоподателя от 9 април, 11 май и 11 октомври 2007 г. за даване на разрешение за публикуване на документи (с оглед на всички правни съображения, по-специално с оглед на член 17, 17а, 19 и 24 от Правилника за персонала, както и съответните разпоредби за защита на авторските права и на данните) и за подаване на съобщение за извършено престъпление от страна на (бивши) комисари и служители на Комисията, както и обезщетение за вреди в размер от минумим 10 000 EUR.

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Комисията от 23 юли 2007 г., както и на допълнителните мълчаливи решения от 9 август и 11 септември 2007 г. и на решението от 9 ноември 2007 г., доколкото с тях се отхвърлят молбите на жалбоподателя от 9 април, 11 май и 11 октомври 2007 г. за даване на разрешение за публикуване на документи (с оглед на всички правни съображения, по-специално с оглед на член 17, 17а, 19 и 24 от Правилника за персонала, както и съответните разпоредби за защита на авторските права и на данните) и за подаване на съобщение за извършено престъпление от страна на (бивши) комисари и служители на Комисията,

—	да се осъди ответникът да заплати на жалбоподателя обезщетение за вреди в размер от минимум 10 000 EUR за причинените му в резултат от обжалваните решения неимуществени вреди и вреди за здравето му,

—	да се осъди Комисия на Европейските общности да заплати разноските.

26.4.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/44

Жалба, подадена на 26 февруари 2008 г. — Bennet и др./СХВП

(Дело F-19/08)

(2008/C 107/78)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Kelly-Marie Bennet (Mutxamel, Испания) и други (представител: G. Vandersanden, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар

Предмет и описание на спора

От една страна отмяна на обявленията за открити конкурси OHIM/AD/02/07 и OHIM/AST/02/07, доколкото тези обявления отнемат на жалбоподателите всякаква възможност да фигурират в списък с резерви, след като са били задължени да участват в тези конкурси вследствие на клауза за прекратяване, вмъкната незаконно за тази цел в безсрочните им договори. От друга страна, обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателите.

Искания на жалбоподателите

—	да се постанови отмяна на обявленията за открити конкурси OHIM/AD/02/07 и OHIM/AST/02/07,

—	да се осъди ответникът да поправи неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателите, оценени по справедливост на сумата в размер поне на 25 000 EUR за всеки жалбоподател, без да се изключва възможността тази сума да се промени в хода на производството,

—	да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати съдебните разноски.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 107

Издание на български език	Информация и известия	Година 51 26 април 2008 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейските общности
2008/C 107/01	Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 92, 12.4.2008 г.	1