20.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 74/1

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Австрия за периода 2007-2010 г.

(2)

През последните няколко години икономическият растеж на Австрия е силен и надвишава средно този на другите страни от еврозоната. При забавено частно потребление, основни фактори на растежа са нетният износ и инвестициите. Продължаващото задържане на заплатите спомогна за поддържане на ценовата стабилност, като в същото време допринесе за увеличаването на външната конкурентоспособност.

Пазарът на труда в Австрия работи добре, като процентът на безработица е един от най-ниските в ЕС, а общият процент на заетост е по-висок от поставената цел в Лисабонската стратегия от 70 %. Процентът на заетост на по-възрастните работещи обаче остава далеч под средния за ЕС. При държавен дълг, надвишаващ 60 % от БВП, дефицитът на консолидирания бюджет намалява от 2005 г. насам, но постигането на балансиран бюджет се отлага неколкократно. Трайната консолидация на публичните финанси ще зависи също от преразглеждането на взаимоотношенията между различните бюджетни звена, тъй като настоящите са твърде сложни и непрозрачни.

(3)

Макроикономическият сценарий, който стои в основата на програмата, предвижда растежът на реалния БВП да намалее от 3,4 % през 2007 г. до средно 2,5 % през остатъка от периода на програмата. Оценяван въз основа на наличната към момента информация (2), този сценарий изглежда се базира на реалистични предвиждания за растежа. Като се имат предвид последните тенденции в измененията на цените на храните и петрола, инфлацията може да се окаже донякъде по-висока от прогнозите в програмата, но продължаващото задържане на заплатите би трябвало да допринесе за запазването на високо равнище на конкурентоспособност.

(4)

Дефицитът на консолидирания бюджет за 2007 г. се оценява на 0,7 % от БВП в последната актуализация. на програмата за стабилност, докато целевият му размер в предходната актуализация беше 0,9 % от БВП. Това подобрение спрямо заложените резултати е следствие основно на цикличното развитие, което е по-добро от очакваното, като приходите надвишават бюджетните прогнози и до известна степен компенсират по-високите от планираните разходи. По-специално, приходите от данъка върху заплатите и корпоративния данък, както и от данъка върху капиталните приходи са довели до по-високи от планираните приходи. Съветът отбелязва, че като цяло може да се счита, че изпълнението на бюджета за 2007 г. е до голяма степен в съответствие също и с насоките за бюджетната политика на Еврогрупата от април 2007 г.

(5)

Основната цел на средносрочната бюджетна стратегия е до 2010 г. да се достигне средносрочната цел (СБЦ), която е постигането на балансирана в структурно отношение позиция (т.е. след корекция с цел отчитане на фазата на икономическия цикъл, без да се отчитат еднократните и другите временни мерки). Планира се салдото на консолидирания бюджет да се подобри от дефицит от 0,7 % от БВП през 2007 г. до излишък от 0,4 % от БВП през 2010 г., чрез корекции на по-късен етап. Очаква се първичният дефицит да се подобри до известна степен по-слабо през същия период — с 0,9 процентни пункта от БВП. Структурният дефицит, изчислен в съответствие с общо възприетата методология, ще намалее с около 1 процентен пункт от БВП между 2007 г. и 2010 г. (3). По отношение на консолидацията се разчита до голяма степен на съкращения на разходите, като основните фактори са ограничаването на социалните разходи и икономии, дължащи се на административните реформи В сравнение с предишната програма, в която се предвиждаше СБЦ да бъде почти достигната до 2009 г., в новата актуализация планираните корекции се забавят до известна степен независимо от доста по-благоприятния растеж през 2007 г. Планира се брутният държавен дълг, който през 2007 г. по оценки е равен на референтната стойност от 60 % от БВП по Договора, да бъде намален с 4,5 процентни пункта през периода на програмата.

(6)

Рисковете за бюджетните прогнози в програмата изглежда като цяло балансирани за 2008 г., но що се отнася до 2009 г. и 2010 г., бюджетните резултати могат да се окажат по-лоши от прогнозираните, въпреки реалистичните макроикономически допускания. По-специално, в програмата не се предоставя достатъчно информация за мерките, необходими за постигането на предвижданото значително съкращаване на разходите през последните две години от програмата, въпреки че спестяванията от изплащането на обезщетения за безработни и пенсии в резултат на пенсионната реформа от 2004 г. следва да допринесат за намаляването на съотношението на разходите. Не е ясно също така как целите по отношение на разходите са съобразени с планираните в рамките на периода на програмата допълнителни разходи за образование, научно-изследователска дейност и инфраструктура, докато очакваното нарастване на ефективността на публичната администрация остава несигурно.

И накрая, в програмата се съобщава, че през 2010 г. ще се осъществи намаляване на данъците без да се дава никакво пояснение как ще се финансира това намаляване. Рисковете по отношение на планирания дял на дълга изглеждат до голяма степен балансирани, като от една страна по-високите от планираните дефицити застрашават придържането към представения в програмата път за осъществяване на корекцията, а от друга страна е възможно номиналният БВП да се окаже по-висок от прогнозирания.

(7)

Предвид тази оценка на риска, бюджетната ориентация в програмата може да не е достатъчна, за да се осигури постигането на СБЦ до 2010 г., както е заложено в програмата. През целия период на програмата обаче ще се поддържа достатъчен предпазен марж, за да не се допусне надхвърляне на прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания. Темпът на корекцията за постигане на очертаната в програмата СБЦ през 2008 г. е недостатъчен и следва да бъде увеличен значително, за да се приведе в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, в който се посочва, че при благоприятна икономическа конюнктура годишното подобрение на структурното салдо следва да бъде по-голямо от 0,5 % от БВП. Съветът също така отбелязва, че темпът на корекция за 2008 г. не е в съответствие и с насоките за бюджетната политика на Еврогрупата от април 2007 г. След 2008 г. планираната корекция следва да бъде подкрепена от специфични мерки за съкращаване на разходите.

(8)

Рискът по отношение на устойчивостта на публичните финанси на Австрия изглежда нисък. Дългосрочното въздействие върху бюджета от застаряването на населението е по-ниско от средното за ЕС, като се прогнозира съотношението на разходите за пенсии спрямо БВП да намалява в дългосрочен план. Според оценката в програмата, бюджетната позиция през 2007 г., която е по-добра от началната позиция в предишната програма, допринася за неутрализирането на предвиденото дългосрочно въздействие на застаряването на населението върху бюджета. Поддържането на високи първични излишъци в средносрочен план, както е планирано в програмата, би имало допълнителен принос за ограничаването на риска пред устойчивостта на публичните финанси.

(9)

Програмата за стабилност напълно съответства на доклада за изпълнение на националната програма за реформи от октомври 2007 г. Ако се акцентира върху мерките с пряко отражение върху бюджета, както в програмата за стабилност, така и в доклада за изпълнение се предвижда пренасочване към разходи, които са ориентирани към постигането на растеж като тези за научно-изследователска дейност, инфраструктура и образование. Също така в доклада за изпълнение се съдържа информация за реформите на публичната администрация, системата на здравеопазване, както и за въвеждането на нова средносрочна бюджетна рамка, като всички те са ключови елементи от пътя за бюджетна консолидация, представен в програмата за стабилност.

(10)

Бюджетната стратегия в програмата съответства само отчасти със специфичните за страната общи насоки на икономическата политика, включени в интегрираните насоки и насоките по отношение на държавите-членки на еврозоната в областта на изготвяните в контекста на Лисабонската стратегия бюджетни политики, тъй като структурното подобрение за постигане на СБЦ не изглежда достатъчно.

(11)

Относно изискванията за данните, посочени в етичния кодекс за програмите за стабилност и сближаване, в програмата са предоставени всички задължителни и по-голяма част от незадължителните данни (4).

20.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 74/5

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Словения за периода от 2007 г. до 2010 г.

(2)

Обикновено силният през последното десетилетие растеж на БВП на Словения достигна своя връх през първата година от членството в еврозоната. През 2007 г. бе регистрирано обаче и рязко покачване на инфлацията, дължащо се основно на динамиката на цените на суровините, съпътствана с липсата на конкуренция в някои сектори, което обхвана и заплатите, и би могло да представлява риск през 2008 г.

В контекста на силния икономически растеж при присъединяването към ЕС и влизането в еврозоната бе постигнат добър напредък по отношение на консолидирането на публичните финанси. В бъдеще ще е необходимо да се увеличи производителността на труда, със заплати съответстващи на тази производителност, и да продължат да се полагат усилия във фискалната сфера с цел насърчаване на макроикономическата активност, както и задържане на инфлацията на ниски равнища. Преодоляването на неотдавнашното ускоряване на инфлацията в Словения би подпомогнало запазването на конкурентоспособността на ориентираната към износа икономика. Освен това дългосрочната устойчивост на публичните финанси остава предизвикателство с оглед на очакваните значителни последици от застаряването на населението за бюджета при липсата на по-нататъшна пенсионна реформа. За да се подкрепи продължаващият процес на догонване в областта на икономиката, ще бъде важно да се продължат структурните реформи, особено тези в областта на пазарите на труда и стоките. В същия контекст, от полза би било и по-нататъшното пренасочване на публичните разходи към категории, засилващи износа, като се преодолява липсата на бюджетна гъвкавост и се подобрява ефективността на разходите.

(3)

Макроикономическият сценарий, заложен в програмата, предвижда забавяне на ръста на реалния БВП от 5,8 % през 2007 г. на 4,6 % през 2008 г. и 4,1 % през 2009 г. преди покачване, при което до края на програмата той ще достигне 4,5 %. Оценяван въз основа на наличната информация (2) този сценарий изглежда се базира на реалистични предвиждания за растежа, независимо от увеличаването на рисковете за 2008 г., произтичащи от външната среда, след завършването на програмата за стабилност. След неочакваното увеличение на инфлацията през 2007 г., прогнозите за инфлацията в програмата са значително по-високи отколкото при сценария от миналата година. Независимо от това изглежда те все още са ниски за 2008 г. предвид неотдавнашната динамика на цените на енергията и хранителните продукти. Вторичните ефекти от силното покачване на инфлацията през 2007 г. и по-нататъшното увеличаване на заплатите в публичния сектор, което обхвана и частния сектор, може да доведат до устойчив инфлационен диференциал по отношение на останалите страни от еврозоната. Ако тази тенденция продължи, това би причинило по-неблагоприятни изменения на конкурентоспособността от заложените в програмата.

(4)

За 2007 г. дефицитът на консолидирания бюджет се оценява на 0,7 % от БВП в прогнозата на службите на Комисията от есента на 2007 г., спрямо заложената в програмата от 2006 г. цел 1,5 % от БВП. Разликата се дължи предимно на положителния базов ефект на бюджетните резултати от 2006 г. и по-високия от прогнозирания растеж на номиналния БВП през 2007 г. Същевременно, също в съответствие с актуализацията на програмата от 2007 г., по-положителната от планираната динамика на приходите се очаква частично да се компенсира от по-големия от планирания в програмата през 2006 г. ръст на разходите. По-нови данни, базирани на ликвидността, сочат по-добри бюджетни резултати за 2007 г. и възможен малък излишък. Като цяло изпълнението на бюджета за 2007 г. е в съответствие със становището на Съвета от 27 февруари относно програмата за стабилност от 2006 г. (3), в което Словения се приканва да ускори достигането на СБЦ, като се възползва от добрата икономическа конюнктура, включително от по-добрите от очакваните резултати от изпълнението на бюджета за 2006 г. Съветът отбелязва, че изпълнението на бюджета през 2007 г. също така е в съответствие с насоките на Еврогрупата от април 2007 г. за бюджетната политика.

(5)

Основната цел на средносрочната бюджетна стратегия в актуализирания вариант е да се постигне средносрочната бюджетна цел (СБЦ), а именно структурен дефицит (т.е. коригиран според промените в икономическата конюнктура дефицит, без да се вземат предвид еднократните и други временни мерки) от 1 % от БВП, чрез по-голям марж през периода на програмата, въпреки че се предвижда известен спад през 2008 г. Тази промяна в сравнение с плана в предишната програма СБЦ да бъде постигната до 2009 г. се дължи на горепосочените по-добри от очакваните резултати за 2006 г. (отразяващи основно по-високия растеж на номиналния БВП), които предполагат, че СБЦ като цяло вече е постигната през 2006 г. В сравнение с програмата от 2006 г. дефицитът, планиран в актуализацията от 2007 г. е с около 0,5 процентни пункта от БВП по-нисък през периода на програмата в условията на по-добра стартова позиция.

Планира се дефицитът да нарасне до 0,9 % от БВП през 2008 г. и след това постепенно да намалява като най-голямата корекция се очаква през последната година. Като следва подобна тенденция, първичният излишък се прогнозира да надхвърли 1 % от БВП до 2010 г. Планираната консолидация се дължи на ограничаване на разходите, което компенсира, освен през 2008 г., постепенното намаляващия дял на приходите. Прогнозираното намаляване на първичните разходи през периода на програмата възлиза на 2,25 процентни пункта от БВП. Макар и с относително широка основа, то отразява по-специално овладяната динамика на социалните плащания, която представлява 1/3 от общата консолидация. Силно повлияно от текущата данъчна реформа, постепенното намаляване на дела на приходите с 1,75 процентни пункта се дължи основно на косвените данъци, като се прогнозира и леко увеличаване на тежестта на преките данъци.

(6)

Рисковете за бюджетните прогнози в програмата изглеждат добре балансирани през 2008 г., но бюджетните резултати през следващите години биха могли да бъдат по-лоши от целевите. През 2008 г. възможността за положителен базов ефект вследствие на потенциално по-добри от очакваните бюджетни резултати за 2007 г. може да компенсира рисковете, свързани с настоящото влошаване на външната среда. След това съществуват известни рискове за прилагането на бюджетната стратегия вследствие по-специално на планираното значително намаляване на разходите за последните години на програмата, като не всички от обуславящите го мерки са обяснени достатъчно подробно. До известна степен тези рискове се смекчават от добрите резултати на Словения в близкото минало, което предполага, че бюджетните резултати могат да са по-добри от очакваните.

(7)

Предвид тази оценка на риска бюджетната ориентация на програмата изглежда достатъчно подходяща за поддържането на средносрочната бюджетна цел през целия период на програмата, но вероятно с по-малък от планирания марж през следващите години. Предвиденото за 2008 г. леко влошаване на структурното салдо може да се окаже проциклично въпреки по-големите рискове за намаляване, обусловени от външната среда. Това не би било в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Освен това, по-рестриктивна от предвижданата за 2008 г. фискална политика изглежда оправдана предвид сегашния силен инфлационен натиск. Съветът отбелязва, че това би било в съответствие и с насоките на Еврогрупата от април 2007 г. за бюджетната политика, в които се призовава за внимателно обмисляне на плановете за фискална политика за 2008 г., за да се избегне създаването на предпоставки за макроикономически дисбаланси. След 2008 г. заложената в програмата фискална политика е в съответствие с Пакта.

(8)

Словения изглежда изложена на висок риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси. Посоченото в програмата състояние на бюджета за 2007 г. остава до голяма степен непроменено в сравнение с 2006 г. и осигурява достатъчна възможност за стабилизиране на съотношението дълг/БВП в дългосрочен план преди да бъде почувствано въздействието върху бюджета от застаряването на населението. Последното обаче е значително над средното за ЕС, основно поради по-голямото увеличаване на разходите за пенсии. Поддържането на висок първичен излишък в средносрочен план и, по-специално, прилагането на допълнителни мерки с цел ограничаване значителното нарастване на разходите, свързани със застаряването на населението, би спомогнало за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси.

(9)

Програмата за стабилност изглежда до голяма степен съобразена с доклада от октомври 2007 г. относно изпълнението на националната програма за реформи. По-специално и в двата документа се отчитат основните прилагани мерки за реформи, като цялостната данъчна реформа, инвестициите в инфраструктура, както и промените в системата на социални плащания. Програмата не съдържа подробна количествена оценка на цялостното въздействие на националната програма за реформи в рамките на средносрочната фискална стратегия. Макар и не по систематичен начин, информацията относно прякото въздействие върху бюджета на основните предвиждани реформи е налична и е взета предвид при бюджетните прогнози.

(10)

Бюджетната стратегия в програмата частично съответства на специфичните за държавата общи насоки за икономическата политика, включени в интегрираните насоки и насоките по отношение на държавите-членки на еврозоната в областта на бюджетните политики в контекста на Лисабонска стратегия. По-специално тя не включва значителни допълнителни мерки за засилване на реформата на пенсионната система с оглед осигуряване на дългосрочна устойчивост.

(11)

Що се отнася до посочените в етичния кодекс за програмите за стабилност и за сближаване изисквания за предоставяне на данни, програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (4).

i)

да се възползва от евентуално по-добрите от очакваните резултати за 2007 г., като си постави за цел да постигне по-добро бюджетно състояние през 2008 г. спрямо планираното в програмата, избягвайки по този начин процикличност на политиката;

ii)

да има готовност да приеме по-нататъшни мерки за овладяване на инфлационния натиск, като в допълнение към препоръчаната фискална ориентация осигури подходящи политики в областта на заплатите, пазара на труда и конкуренцията;

iii)

с оглед на прогнозираното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси, по-специално чрез по-нататъшно реформиране на пенсионната система.

20.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 74/10

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Ирландия за периода от 2007 г. до 2010 г.

(2)

След повече от десетгодишен енергичен икономически растеж, доходът на глава на населението в Ирландия е сред най-високите в Европейския съюз. Тази динамика беше първоначално подкрепена от значително нарастване на износа, а отскоро — от бързо нарастващо вътрешно търсене. През този период се подобриха значително публичните финанси, което позволи съществено намаляване на съотношението държавен дълг/БВП.

Понастоящем икономиката е в процес на преход към период на по-слаб растеж, характеризиращ се с влошаване на конкурентоспособността в резултат на неотдавнашната неблагоприятна динамика на производителността и цените, изострена от тесните връзки на ирландската икономика с тези на САЩ и Обединеното кралство. По отношение на вътрешния пазар, забавянето на растежа отразява връщане към по-устойчиви равнища на активност в сектора на жилищното строителство, намаляваща стойност на активите и увеличаваща се безработица. Предвид очакваното отслабване на данъчните постъпления и увеличаване на разходите за подобряване на обществените услуги в резултат на продължителния период на бюджетни излишъци, тази конюнктура би могла да се окаже предизвикателство за публичните финанси въпреки общото им стабилно състояние. Изгледите за публичните финанси в краткосрочен и средносрочен план също водят до необходимост от неотложно разглеждане на въпросите относно тяхната устойчивост в дългосрочен план във връзка със застаряването на населението.

(3)

Макроикономическият сценарий, който стои в основата на програмата, предвижда растежът на реалния БВП да намалее от 4,8 % през 2007 г. до средно 3,5 % през остатъка от периода на програмата. Въз основа на наличната към момента информация (2), този сценарий изглежда реалистичен. Той отразява основно голяма корекция в жилищния сектор, до известна степен компенсирана от непрестанното подобряване на нетния износ. Предвид скорошната динамика на цените на храните и енергията, прогнозите на програмата за инфлацията изглеждат занижени за 2008 г. и реалистични за следващите години. Повишаването на производителността и намаляването на натиска върху заплатите в резултат на забавеното развитие на пазара на труда подкрепят прогнозите относно инфлацията и конкурентоспособността през последните години на програмата. В програмата за стабилност се прогнозира и спад във външнотърговския дефицит, което е в съответствие с отслабването на вътрешното търсене.

(4)

В програмата за стабилност от декември 2007 г. общият бюджетен излишък за същата година се оценява на 0,5 % от БВП, като предвиденото му целево равнище е било 1,2 % от БВП в предишната актуализация и 0,9 % от БВП в прогнозата на службите на Комисията от есента на 2007 г. Тази преоценка в низходяща посока отразява надхвърляне на планираното равнище на разходите, както и спад на приходите, като и двата фактора бяха частично компенсирани от положителния базов ефект за 2006 г. При все че паричното изражение на разходите на държавната администрация на централно равнище беше като цяло в съответствие с бюджетните планове, в сектора на държавната администрация бе отбелязан по-висок от планираното ръст на разходите, особено при текущите разходи за стоки и услуги, както и за субсидии. Намаляването на приходите се дължеше предимно на влошаването на пазара на недвижими имоти. Становището на Съвета относно предходната актуализация на програмата за стабилност (3) беше, че „средносрочното състояние на бюджета е добро … Във всеки случай би било разумно да се осигури пространство за маневриране, в случай на какъвто и да е обрат в настоящия модел на растеж вследствие на бурно развитие на жилищния сектор“. Пространството за маневриране за 2008 г. беше ограничено от резултата от изпълнението на бюджета за 2007 г., намерил израз в значителното намаляване на структурния излишък. Съветът отбелязва, че превишаването на разходите през 2007 г. показва, че изпълнението на бюджета не може да е в пълно съответствие с насоките на еврогрупата от април 2007 г. за бюджетната политика, независимо че структурното салдо надхвърли средносрочната бюджетна цел.

(5)

Независимо от влошаването на състоянието на бюджета през 2007 г., средносрочната бюджетна цел (СБЦ), която е балансирана фискална позиция в структурно изражение (т.е. коригирана според промените в икономическата конюнктура, без да се вземат предвид еднократните и другите временни мерки), бе значително преизпълнена. Очертаната в програмата стратегия предполага влошаване на структурното салдо през 2008 г. Изчислен в съответствие с общоприетата методология, структурният излишък от 0,5 % от БВП през 2007 г. се очаква да се превърне в дефицит от порядъка на 0,5 % от БВП през 2008 г., както и постепенно да намалява през следващите години до дефицит от 0,75 % от БВП през 2010 г.

Номиналното салдо се очаква да спадне от излишък от 0,5 % от БВП през 2007 г. до дефицит от около 1 % от БВП през остатъка от периода на програмата. Номиналните целеви равнища за бюджета за 2008-2009 г., основаващи се на резултат по-нисък от очаквания за 2007 г. (с 0,75 процентни пункта от БВП) и в контекста на по-неблагоприятен макроикономически климат, са значително по-ниски в сравнение с предишната актуализация (с 1,75 процентни пункта от БВП). За 2008 г. в програмата се предвижда съотношението приходи/БВП да спадне допълнително с намаляването на фискалния компонент в растежа, а разходите се очаква да се увеличат вследствие на решения за изразходване на средства, взети през 2007 г. и предходни години, както и тези, обявени в бюджета за 2008 г. В бюджетните прогнози за 2009 г. и 2010 г. изрично са включени неразпределени суми за непредвидени разходи в размер, съответно, на 0,4 % и 0,8 % от БВП. През 2009 г. и 2010 г. съотношението приходи/БВП се очаква да продължи да намалява, макар и не толкова рязко, докато съотношението разходи/БВП се очаква в общи линии да се стабилизира през 2009 г. и да намалее през 2010 г. Независимо от влошаването на икономическата и фискална среда се очаква увеличаване на разходите за инвестиции като процент от БВП през програмния период, което би трябвало да подпомогне дългосрочния потенциал за производство на икономиката.

(6)

Рисковете за бюджетните прогнози, залегнали в програмата, общо взето се уравновесяват за 2008 г. Все пак за следващите години липсват сведения относно общите мерки, които ще бъдат взети, за да се овладее нарастването на текущите разходи под номиналния ръст на БВП, особено по отношение на заплатите в сектора на държавната администрация и социално-осигурителните обезщетения, чието нарастване като процент от БВП през последните години е значително. Освен това, съществуват и рискове по отношение на приходите, свързани с предишни ангажименти за намаляване на данъците и социално-осигурителните вноски. Освен това, въпреки че включването на суми за непредвидени разходи в бюджетните прогнози би могло да отразява предпазливо планиране, не може да се изключи възможността те да бъдат използвани за бъдещи мерки за намаляване на приходите и/или увеличаване на разходите. От другата страна на везните следва да се поставят добрите резултати на Ирландия по отношение на бюджетното салдо, които в общи линии са по-добри от предвижданията в последните програми за стабилност.

(7)

Предвид тази оценка на риска, бюджетната ориентация в програмата може да се окаже недостатъчно добра за поддържане постигането на средносрочната бюджетна цел от 2008 г. нататък. При все че средносрочната бюджетна цел ще бъде като цяло постигната през 2008 г., в резултат на фискалната ориентация след това е възможно структурното салдо да се отдалечи от средносрочната бюджетна цел, което няма да е в съответствие с Пакта за стабилност и растеж — и Съветът отбелязва, че това не би било в съответствие и с насоките на Еврогрупата от април 2007 г. за бюджетна политика — освен ако маржовете, предвидени в програмата като суми за непредвидени разходи, останат неизползвани, което предполага много по-добро данъчно състояние и/или задържане на разходите на равнища, по-добри от предвидените в програмата. В такъв случай следва да се увеличат структурните усилия, за да се запази средносрочната бюджетна цел и съответствието с Пакта.

(8)

Рискът за дългосрочната устойчивост на публичните финанси на Ирландия изглежда среден. Дългосрочното въздействие върху бюджета от застаряването на населението в Ирландия е значително над средното за ЕС, главно поради прогнозираното относително голямо увеличение на разходите за пенсии през следващите десетилетия, което отчасти е повлияно от установяването на стабилна пенсионна система. Все пак, съотношението брутен дълг/БВП през 2007 г. е значително под 60 %, а в националния пенсионен фонд са натрупани активи с оглед предварителното финансиране на част от бъдещите разходи за пенсии. Състоянието на бюджета през 2007 г., според оценката в програмата, е по-неблагоприятно от това в предишната програма, но въпреки това допринася за компенсиране на предвидените в дългосрочен план последствия върху бюджета от застаряването на населението. Все пак това не е достатъчно, за да покрие бъдещия натиск върху разходите. Освен това развитието на структурното салдо, предвидено в програмата до 2010 г., би могло да изложи на по-голям риск устойчивостта на публичните финанси. Поради това поддържането на висок първичен излишък в средносрочен план и прилагането на допълнителни мерки за ограничаване на значителното нарастване на разходите, свързани със застаряването на населението, биха спомогнали за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси.

(9)

Програмата за стабилност изглежда съобразена с доклада за изпълнението на националната програма за реформи от октомври 2007 г. В програмата за стабилност не се предоставят подробни сведения за начина, по който в програмата е отчетено въздействието върху бюджета на включените в доклада за изпълнението мерки. Въпреки това, и в двата документа се посочва централната роля на Пакта за стабилност и растеж за установяване на рамката за провеждането на устойчива фискална политика в Ирландия, както и се подчертава, че ключов приоритет на правителството е прилагането на националния план за развитие 2007-2013 г. (за инвестиции, главно в инфраструктура).

(10)

Бюджетната стратегия в програмата като цяло съответства на общите насоки за икономическата политика на страната, включени в интегрираните насоки и в насоките за държавите-членки от еврозоната в областта на бюджетната политика, определени в рамките на Лисабонската стратегия.

(11)

По отношение на изискванията за данните, посочени в етичния кодекс относно програмите за стабилност и за сближаване, в програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителни данни (4).

i)

да се придържа към СБЦ през 2008 г. и след това, като упражнява строг контрол върху разходите;

ii)

с оглед на прогнозираното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси чрез прилагането на допълнителни пенсионни реформи.

20.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 74/15

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Дания за периода 2007-2010 г. (2) и дава допълнителни насоки за процесите на развитие към 2015 г.

(2)

През последните години датската икономика се характеризира със силен растеж на реалния БВП, значими постижения в областта на заетостта, висока степен на използване на капацитета, ниска инфлация и стабилен обменен курс в рамките на валутно-курсовия механизъм (ВКМ II).

През изминалата година обаче ограниченията по отношение на капацитета започнаха да възпрепятстват икономическата активност и се появиха признаци за растяща инфлация на цените и заплатите. Въпреки че външнотърговското салдо все още показва излишък, нараства загрижеността по отношение на въздействието, което имат натискът от покачващите се цени и недостигът на работна сила върху конкурентоспособността. Публичните финанси продължават да са стабилни, като по салдото на консолидирания държавен бюджет се поддържа излишък и дългът продължава да намалява. Ключовото предизвикателство за фискалната политика в момента е поддържането на предпазлива фискална позиция, за да се избегне допълнителното увеличаване на натиска върху пазара на работна сила. Гарантирането на ограниченията на разходите, особено в условия на силен ръст на приходите, представлява допълнително предизвикателство, което обаче е важно предвид стремежа на правителството да осигури фискална устойчивост.

(3)

В програмата се приема, че датската икономика се намира в кулминационната точка на бизнес цикъла си и й предстои период на по-умерен растеж. Следователно растежът на реалния БВП се очаква да спадне от 2 % през 2007 г. до средно 1 % за остатъка от програмния период. При съпоставка на този сценарий с наличните понастоящем данни (3), може да се заключи, че той се базира на реалистични прогнози за растежа през 2008 г. и предпазливи прогнози за следващите години предвид заложената в актуализацията прогноза за голяма положителна разлика между реалния и потенциалния БВП (изчислявана по национална методология) (4), която ще се изравни към 2011 г. Предвид вътрешния натиск върху заплатите, както и международните тенденции, прогнозите в програмата относно инфлацията на заплатите и цените изглеждат занижени, особено за 2009 г. Независимо от това, ценовата стабилност следва да бъде запазена през целия програмен период.

(4)

За 2007 г. общият бюджетен излишък се изчислява на 4 % от БВП според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2007 г. при целеви излишък от 2,8 % от БВП, заложен в предишната актуализация на програмата за сближаване. Това преизпълнение отразява значителният положителен базов ефект от 2006 г., който е резултат на по-голям от предвидения растеж на заетостта, както и на по-високи от очакваните приходи от дейности, свързани с нефт и природен газ в Северно море.

В настоящата програма се предвижда излишък от 3,8 % от БВП, но в контекста на по-скорошни данни (5) е вероятно приходите да надвишат очакванията с 0,5 процентни пункта от БВП и поради това е вероятно излишъкът да бъде съответно преразгледан във възходяща посока (на равнище около 4,5 % от БВП).

(5)

Основната цел на бюджетната стратегия е подчинена на стремежа за осигуряване на фискална устойчивост и се състои в поддържане на висок, макар и бързо намаляващ излишък (от 3,8 % от БВП през 2007 г. до 3 % през 2008 г. и след това до 1,2 % през 2010 г. (6)) в условията на неблагоприятна икономическа конюнктура. Средносрочната бюджетна цел е преразгледана във възходяща посока (7) с 0,25 процентни пункта от БВП и до структурен излишък (т.е. коригиран с отчитане на промените на икономическата конюнктура, без да се отчитат еднократните и други временни мерки) между 0,75 % и 1,75 % от БВП. Средносрочната бюджетна цел ще бъде изцяло спазена през целия програмен период. Набелязаният път за постигане на номиналния излишък е сходен с описания в предишната актуализация, макар че започва от по-висок излишък при, в общи линии, съпоставим макроикономически контекст. Стратегията се опира на продължаващо прилагане на замразяването на данъчните ставки (8) и ограничаването на разходите, като се предвиждат и някои намаления на данъчните ставки. Ограничаването на разходите е планирано да се постигне чрез годишни прагове за растежа на реалните разходи за публично потребление (които стават все по-стриктни от 1,75 % през 2008 г. до 1 % през 2009-2010 г.), както и чрез ограничаване на растежа на номиналните разходи за публично потребление на 26,5 % от коригирания с отчитане на промените на икономическата конюнктура БВП към 2015 г. Предвижда се структурното салдо, изчислено в съответствие с общоприетата методология, да остане в общи линии неизменено на равнище от 3,5 % през 2007-2008 г. и да намалее до 2,5 % през 2009-2010 г. (9). В програмата се посочва по-малък излишък към 2015 г., тъй като се очаква да се прояви ефектът от застаряването на населението, както и да намалеят източниците на приходи в Северно море.

(6)

Бюджетният резултат би могъл да бъде по-добър от предвидения в програмата, особено предвид бюджетния резултат за 2007 г., който е по-добър от очаквания, както се посочва в представения на 5 февруари 2008 г. закон за проектобюджета за 2008 г. Добрите резултати по отношение на съществени излишъци, често преразглеждани във възходяща посока поради наличието на извънредни приходи, както и предпазливата макроикономическа прогноза за 2009 г. компенсират риска, свързан с по-слабите в известна степен резултати при спазването на ограниченията пред нарастването на разходите за публично потребление.

(7)

С оглед на настоящата оценка на риска, бюджетната позиция в програмата дава възможност средносрочната бюджетна цел да бъде постигната с широк марж през програмния период, както е предвидено в програмата. Фискалната политика, заложена в програмата, съответства като цяло на Пакта за стабилност и растеж през целия период.

(8)

По отношение на устойчивостта на публичните финанси, Дания изглежда изложена на нисък риск. Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е по-ниско от средното за ЕС, най-вече благодарение на пенсионната реформа, включена в социалното споразумение (10). Освен това, фискалната позиция през 2007 г., която според предвижданията в програмата се очаква да бъде с голям структурен излишък, допринася за намаляването на брутния дълг. Поддържането на високи първични излишъци в средносрочен план ще ограничи допълнително евентуалните рискове за устойчивостта на публичните финанси.

(9)

Програмата за сближаване изглежда в съответствие с доклада за изпълнението на националната програма за реформа от октомври 2007 г. Както програмата, така и докладът за изпълнението, се основават на представената от правителството през август 2007 г. икономическа стратегия „Към нови цели — Дания 2015 г.“. Изрично се отчита въздействието върху публичните финанси на основните мерки за реформи като предвидената енергийна стратегия и т.нар. „Качествен фонд“ за инвестиции в обществените услуги (основно в областта на здравеопазването, грижите за децата и грижите за възрастните хора).

(10)

Относно изискванията за данните, посочени в етичния кодекс за програмите за стабилност и сближаване, програмата предоставя всички задължителни и повечето от незадължителните данни (11).

20.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 74/19

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Литва, обхващаща периода от 2007 г. до 2010 г. (2).

(2)

През последните няколко години в Литва се наблюдава период на силен растеж, дължащ се основно на вътрешното търсене. Паричните условия бяха нерестриктивни предвид високата степен на евроизация в условията на режим на паричен съвет в рамките на ВКМ II.

При отсъствието на достатъчни мерки за ограничаване на прекомерно вътрешно кредитиране, бързото нарастване на кредитите, улеснено от задълбочаването на финансовото развитие, доведе до увеличаване на частното потребление и инвестициите в недвижими имоти. От друга страна се появиха ограничения по отношение на капацитета, тъй като емиграцията и високият икономически растеж доведоха до недостиг на работна сила, задълбочен от несъвпадения в търсената и предлаганата квалификация и слабо участие, както и от нарастващите разходи. Все по-бързото нарастване на заплатите, надхвърлящо производителността, води до бърза инфлация и намаляваща ценова конкурентоспособност. Въпреки че износът остава стабилен, външнотърговският дефицит бързо се задълбочи, тъй като високото вътрешно търсене доведе до подчертано нарастване на вноса, като се увеличи и уязвимостта по отношение на външноикономически колебания. В този контекст фискалната политика не отговори адекватно на увеличаващите се макроикономически дисбаланси: салдото на консолидирания държавен бюджет остана отрицателно, а при отсъствието на задължителен характер на средносрочните разходни тавани, приходите, макар и по-добри от прогнозираните, бяха систематично изразходвани. Данъчните облекчения и освобождавания допринесоха за бума в областта на недвижимите имоти и по този начин допринесоха за прегряването, въпреки че напоследък продължаващото затягане на условията за кредит идва в подкрепа на необходимото коригиране. Една по-рестриктивна бюджетна политика и структурни реформи на трудовия пазар и образователната система, които допълнително засилват търсенето, са основни фактори за овладяването на вътрешния и външен дисбаланс, както и за привличането на входящи инвестиции, осигурявайки по този начин устойчив процес на догонване. Това е особено важно предвид ограничения набор от инструменти за провеждане на политика, с които разполага Литва в контекста на наложените от нейния режим на парична политика ограничения.

(3)

Макроикономическият сценарий, заложен в програмата, предвижда увеличаване на ръста на реалния БВП до 9,8 % през 2007 г., сравнително рязко намаляване до равнище от 5,3 % през 2008 г. и средно равнище от 4,8 % годишно през останалата част на периода на програмата. Очаква се вътрешното търсене да забави ръста си, но да остане основният фактор на растежа. Оценяван на базата на наличната към момента информация (3), този сценарий изглежда предпазлив. Това е валидно особено за 2008 г. предвид последните тенденции. Някои несъответствия, включително между задълбочаването на външния дисбаланс и подчертаното забавяне на растежа на вътрешното търсене, не се обясняват в програмата.

В програмата се прогнозира нарастване на инфлацията от 5,8 % през 2007 г. до 6,5 % през 2008 г. преди спад до 5,1 % през 2009 г. и 3,6 % през 2010 г., което свидетелства за много малък напредък по отношение на сближаването. Освен това, предвид тенденцията при цените на храните, планираното увеличаване на цената на газа (изрично признати в програмата и оценена на 1,5 % през 2008 г., но не включена в прогнозите за инфлацията през 2008 г.), както и увеличаването на заплатите далече над нарастването на производителността, с което се рискува да бъде изострена спиралата заплати-цени, сериозните опасности от надвишаване на прогнозираните стойности са ясно видими. Ако задълбочаващият се външен дисбаланс се реализира според предвижданията на програмата, това би увеличило уязвимостта на икономиката по отношение на външни колебания. От друга страна, скорошната динамика на цените и заплатите, представляваща опасност от влошаване на конкурентоспособността, би могла сама по себе си да доведе до влошаване на външнотърговското салдо.

(4)

В последната актуализация на програмата за сближаване за 2007 г. дефицитът на консолидирания държавен бюджет се оценява на 0,9 % от БВП, като това целево равнище, въпреки по-добрите от очакваните резултати за 2006 г., е идентично със заложеното в предишната актуализация. Благоприятната първоначална основа от 0,6 % от БВП бе компенсирана с приемането на еднократна мярка с подобна величина (4). Подобно на практиката през някои предишни години, допълнителните приходи поради по-добър от очаквания икономически растеж бяха изразходени, през 2007 г. основно от Общия социалноосигурителен фонд и за национално съфинансиране на проекти, подкрепяни от ЕС. Предвид факта, че нито благоприятната икономическа конюнктура, нито дефицитът през 2006 г., чието равнище беше по-ниско от целевото, не доведоха до по-амбициозна цел за дефицита за тази година, изпълнението на бюджет 2007 се счита за несъответстващо на отправената покана в становището на Съвета от 27 февруари 2007 г. относно предишната актуализация на програмата за сближаване (5). Освен това, въпреки че средносрочната бюджетна цел (СБЦ) за структурен дефицит (т.е. коригираният с отчитане на фазата на икономическия цикъл дефицит, без да се вземат предвид еднократните и други временни мерки) от 1 % от БВП тъкмо бе постигната през 2006 г., а през 2007 г. се наблюдаваше отклонение от нея от порядъка на 0,25 % от БВП.

(5)

Главната цел на средносрочната бюджетна стратегия е укрепване на макроикономическата стабилност посредством по-рестриктивна фискална политика. В сравнение с предишната актуализация, въпреки до голяма степен непроменения макроикономически сценарий, целевата година за постигане на СБЦ беше отложена с една година (от 2008 г. на 2009 г.). От друга страна, прилагането на общоприетата методология към сведенията от програмата показва, че СБЦ би могла да бъде постигната и от 2008 г. нататък. В програмата се цели общо подобряване на номиналното салдо на консолидирания държавен бюджет от дефицит от 0,9 % от БВП през 2007 г. до излишък от 0,8 % през 2010 г. Планира се още структурното салдо, изчислено в съответствие с общопризнатата методология, да се подобри от дефицит от 1,25 % от БВП през 2007 г. до излишък от 1 % през 2010 г., като най-значимата корекция е отложена за след 2008 г. Въз основа на относително високия икономически растеж, корекцията се планира да бъде постигната посредством по-значимо увеличаване по-скоро на съотношението на приходите към БВП, отколкото на съотношението на разходите към БВП (съответно 3,9 процентни пункта спрямо 2,2 процентни пункта). Въпреки допълнителното намаляване на данъците, приходите се очаква да нараснат поради увеличен приток от средства на ЕС, увеличаването на акциза, както и на допълнително подобрено събиране на данъците. По отношение на разходите, нарастването се дължи на значително по-високите социални плащания и увеличаващите се публични инвестиции, последните в основната си част финансирани от фондове на ЕС. Приемането през ноември 2007 г. на закона за бюджетната дисциплина целеше да се формулира твърдо поет ангажимент за фискална рестрикция. Законът, в сила от началото на 2008 г., предвижда публичните финанси да се управляват така, че да се постигне финансово състояние, близо до баланс или с наличие на излишък и което цели да наложи ограничаване на разходите за тази цел. Въпреки това законът е съсредоточен върху годишната бюджетна подготовка и изпълнение и при това положение не въвежда средносрочна бюджетна рамка с далечна перспектива, която трябва да бъде подобрена.

(6)

Бюджетният резултат би могъл да се окаже по-незадоволителен от предвидения в програмата. Въпреки особено предпазливата прогноза в програмата по отношение на реалния и номиналния растеж на производството след 2008 г., прогнозираното нарастване на приходите изглежда значително: дори при по-благоприятен макроикономически сценарий за растежа, прогнозата по отношение на приходите изглежда оптимистична, особено при отчитане на въздействието на следващи намаления на данъците, както и зависимостта му от подобряване на събирането на данъците. Подчертаното нарастване на съотношението на неданъчните приходи към БВП, отчасти свързано с фондове на ЕС, е недостатъчно конкретизирано в програмата, а очакваният ефект от подобреното събиране на данъците изглежда оптимистичен. Освен това, многобройните мерки, водещи до увеличаване на разходите, съчетани с необходимостта да се засили средносрочната рамка за планирането и контрола на публичните финанси, крият риск от продължаващо надхвърляне на предварително установените разходни тавани. Ако забавянето на икономическия растеж се окаже сериозно или се проточи, водейки до рязък спад в нарастването на приходите, това би довело до нарастване на натиска върху бюджета.

(7)

С оглед на оценката на риска, насоката на бюджетната политика в програмата изглежда недостатъчна, за да се осигури постигането на средносрочната цел до 2009 г., както е предвидено в програмата. По-специално е възможно през 2008 г. структурното салдо да се влоши в резултат на планираните мерки, водещи до намаляване на приходите и увеличаване на разходите, докато Литва, която понастоящем бележи висок икономически растеж, би трябвало да се стреми да постигне годишно структурно подобрение над препоръчителното равнище от 0,5 % от БВП. За да съответства на Пакта за стабилност и растеж, заложеният в програмата темп по отношение на средносрочната бюджетна цел следва да се засили, особено през 2008 г. След предвиденото постигане на средносрочната цел, заложената в програмата фискална политика е в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Въпреки това, предвид продължаващия вътрешен и външен натиск, би била подходяща по-рестриктивна от понастоящем планираната фискална политика.

(8)

Литва изглежда изложена на нисък риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси. Дългосрочното влияние върху бюджета на застаряването на населението е под средните стойности за ЕС, с ограничено увеличение на разходите за пенсии през следващите десетилетия, повлияно от вече приведените в действие пенсионни реформи. Текущото равнище на брутния държавен дълг е много ниско и прогнозираната в програмата първоначална фискална позиция през 2007 г., която е по-добра от началната позиция в предишната програма, би допринесла за овладяване на рисковете пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

(9)

Програмата за сближаване изглежда съобразена до известна степен с доклада от октомври 2007 г. за изпълнението на националната програма за реформи. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за сближаване, изглеждат в съответствие с предвидените в националната програма за реформи. По-конкретно и двете програми обхващат протичащите реформи в пенсионната система, здравеопазването и данъчната система. Предоставените в двете програми сведения за преките бюджетни разходи във връзка с реформите в областта на здравеопазването и образованието са недостатъчни; от друга страна, в програмата за сближаване са предоставени по-подробни сведения за реформите в други области. Все пак липсва количествена оценка на цялостното въздействие на националната програма за реформи в рамките на средносрочната фискална стратегия.

(10)

Бюджетната стратегия в програмата съответства частично на общите насоки за икономическата политика за страната, включени в интегрираните насоки в областта на бюджетната политика, определени в рамките на Лисабонската стратегия. Предвидената насока на фискалната политика обаче не допринася адекватно за подобряването на макроикономическата стабилност и за сдържането на инфлационния натиск.

(11)

При присъединяването си към валутно-курсовия механизъм (ВКМ II), Литва пое задължения по отношение на фискалната политика, финансовия сектор и структурните политики. Във връзка с осъществения напредък при изпълняването на тези задължения, властите не укрепиха достатъчно състоянието на фискалната политика и, въпреки предприетите мерки за подобряване на качеството на даването на заеми, усилията за овладяване на нарастването на кредитите бяха ограничени. Въпреки бързия икономически растеж през последните години, правителството не постигна балансиран бюджет, бюджетните цели бяха неамбициозни, а извънредните приходи — в по-голямата си част изразходвани. Средносрочната бюджетна стратегия трябва да бъде засилена. За овладяване на нарастването на кредитите бяха запазени високите изисквания по отношение на резервите, строгият финансов надзор бе продължен и основата на задължителните резерви бе разширена, но въпреки това прякото въздействие се оказа ограничено. Обявените от правителството през март и декември 2007 г. антиинфлационни мерки представляваха стъпки в правилната посока, но все още са довели до малко конкретни мерки и са имали ограничено въздействие върху инфлацията. Започнати са редица структурни реформи, но са необходими допълнителни усилия в областта на образованието, пазара на труда и за привличането на входящи инвестиции.

(12)

По отношение на посочените в етичния кодекс за програмите за стабилност и за сближаване изисквания за предоставянето на данни програмата съдържа всички задължителни и повечето от незадължителните данни (6).

i)

заложи значително по-амбициозни цели за изпълнението на бюджета през 2008 г. и по-нататък от предвидените в програмата, основно посредством ограничаване на нарастването на разходите, спестяване на извънредните приходи и засилване на обвързващия характер на средносрочните тавани за разходите;

ii)

овладее инфлационния натиск, включително чрез насърчаване на такава политика на договаряне на заплащането, която да не е в разрез с общото увеличение на производителността, както и чрез приемане на структурни мерки за премахване на трудностите на пазара на труда.

20.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 74/24

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Чешката република за периода 2007-2010 г.

(2)

Чешката република е в период на висок растеж, който се очаква да стане по-умерен в средносрочен план. Неотдавнашното рязко намаляване на безработицата може да се отдаде главно на циклични фактори. На пазара на труда изглежда все още се наблюдава липса на структурна гъвкавост, за което свидетелства големият брой свободни работни места, показващ несъвпадение на търсенето и предлагането по отношение на професионалните умения и регионални различия в нивото на безработица, които ще се наложи да бъдат преодолени с бъдеща политика по заетостта.

Стабилизационната програма, приета през 2007 г., изглежда е стъпка в правилната посока, докато за продължаването на фискалната консолидация ще са необходими още мерки. По-специално продължават да съществуват рискове по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси поради застаряването на населението и настоящото състояние на пенсионната система и системата на здравеопазване. Една добре замислена пенсионна реформа също би могла да има положително въздействие върху потенциалния растеж. Въпреки добрите досегашни показатели на Чешката република се очаква инфлационният натиск да започне да нараства поради увеличаване на косвените данъци и повишаване на цените на суровините на международните пазари.

(3)

В програмата за сближаване растежът на БВП се изчислява на 6 % през 2007 г., като достига по-умерени нива от около 5 % през остатъка от периода на програмата. Оценяван въз основа на наличната понастоящем информация (2), този сценарий изглежда основан на реалистични прогнози. В прогнозата на службите на Комисията от есента на 2007 г. се очаква растежът на индивидуалното потребление да остане силен, подкрепен от голямото нарастване на заплатите в частния сектор и растящата заетост, като в същото време достига по-умерени стойности след високите нива през 2007 г. в резултат на планираната от правителството фискална консолидация. Както в програмата за сближаване, така и в прогнозата на службите на Комисията от есента, се предвижда рязко повишаване на инфлацията през 2008 г. поради увеличаване на косвените данъци и растящи цени на суровините, които могат да окажат влияние на номиналната конвергенция.

(4)

За 2007 г. в прогнозата на службите на Комисията от есента и програмата за сближаване, общият бюджетен дефицит се изчислява на 3,4 % от БВП, което е с 0,6 процентни пункта по-ниско от заложената в предходната актуализация цел. Скорошните данни за изпълнението на бюджета обаче показват, че през 2007 г. резултатите може да се окажат значително по-добри от предвидените в настоящата програмата: по най-последни данни се предполага, че общият дефицит през 2007 г. може да бъде около 2 % от БВП. Очакваният по-нисък фискален резултат се дължи главно на базовия ефект от по-високото от очакваното в предходната програма за сближаване съотношение на приходите спрямо БВП през 2006 г., както и на някои ограничения в разходите през 2007 г. и на динамичния растеж на приходите благодарение на по-силния номинален растеж на БВП от предвидения. По-ниският дефицит за 2007 г. в сравнение с бюджетния резултат за 2006 г. е в съответствие с препоръката за ограничаване на влошаването на бюджетните показатели през 2007 г., която се съдържа в становището на Съвета от 10 юли 2007 г. относно предходната актуализация на програмата за сближаване (3).

(5)

Основната цел на бюджетната стратегия в програмата е през 2008 г. да се коригира прекомерният дефицит и след това да се продължи с консолидацията, насочена към постигане на средносрочната цел за структурен дефицит от 1 % от БВП през 2012 г. Общият бюджетен дефицит се очаква да намалее от 3,4 % от БВП през 2007 г. до 2,9 % от БВП през 2008 г., 2,6 % от БВП през 2009 г. и 2,3 % от БВП през 2010 г. Първичният дефицит следва подобна посока на развитие, намалявайки от 2,3 % от БВП през 2007 г. до 1,1 % от БВП през 2010 г. Консолидацията ще бъде предизвикана основно от разходите. По-специално, очакваното намаляване на съотношението на приходите спрямо БВП (дължащо се отчасти на въвеждането на плосък данък през 2008 г.) ще бъде повече от компенсирано от намаляването на съотношението на разходите спрямо БВП. Последното се основава на множество фактори, но засяга най-вече социалните и здравно-осигурителните вноски, като публичните инвестиции са единствената категория разходи, която се планира да се увеличи като дял от БВП. Благодарение на по-добрите от очакваните резултати за 2006 г., целите за публичните финанси бяха подобрени в сравнение с тези в предходната програма за сближаване. Последната прогноза за по-нисък общ дефицит през 2007 г. предполага, че тези цели следва да бъдат постигнати без затруднения.

(6)

Резултатите за 2008 г. могат да бъдат по-добри от очакваните, докато рисковете по отношение на бюджетните резултати са неутрални, считано от 2009 г. От една страна Чешката република многократно е постигала по-ниски от планираните дефицити, а последната прогноза за 2007 г. е значително по-добра от предвижданото в програмата, което може да има благоприятен базов ефект за 2008 г. Въпреки че се провеждат много данъчни промени, които затрудняват прогнозирането, прогнозите за данъците в програмата изглеждат предпазливи. От друга страна, поставената като цел консолидация изисква значително ограничаване на разходите, включително ограничаване на заплатите в публичния сектор и съкращаване на броя на заетите в този сектор, докато през последните години таваните за разходите са били нарушавани. Следващите мерки за консолидация остава да бъдат ясно формулирани след 2008 г.

(7)

С оглед на тази оценка на риска, а именно в светлината на по-добрите от очакваните резултати за 2007 г., бюджетната позиция в програмата изглежда в съответствие с една трайна корекция на прекомерния дефицит до 2008 г., както се препоръчва от Съвета. Това зависи от продължаване на ограничаването на разходите и внимателно наблюдение на фискалното въздействие на данъчните реформи в стабилизационната програма. В рамките на периода на програмата обаче няма да се постигне достатъчен предпазен марж срещу преминаване на прага от 3 % от БВП за дефицита при нормални макроикономически колебания. В годините след коригирането на прекомерния дефицит, скоростта на корекцията по отношение на средносрочната цел, заложена в програмата, следва да бъде увеличена и подкрепена с мерки, за да бъде в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. По-специално, въпреки че Чешката република е в период на силен растеж, заложената в програмата цел за 2010 г. предполага, че за достигане на средносрочната цел до 2012 г. ще трябва да бъде осъществена значителна корекция през 2011-2012 г.

(8)

Устойчивостта на публичните финанси на Чешката република изглежда изложена на висок риск. Началната бюджетна позиция в програмата не е достатъчно висока, за да стабилизира съотношението на дълга спрямо БВП в дългосрочен план. Дългосрочното влияние на застаряването на населението върху бюджета е доста над средното за ЕС, главно поради сериозното увеличение на дела на пенсионните разходи спрямо БВП, както и на значителното увеличение на разходите за здравеопазване. Прилагането на мерки за структурни реформи, особено в областта на пенсиите и здравеопазването, целящи да се ограничи значителното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, би спомогнало за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси. Въпреки че са предприети първоначални стъпки за реформиране на системата на здравеопазване, все още липсва изпълнение на реформата на пенсионната система съобразно окончателно определен график.

(9)

Програмата за сближаване изглежда съобразена до известна степен с доклада от октомври 2007 г. за изпълнението на националната програма за реформи. Националната програма за реформи включва редица действия, предприети с цел подобряване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси; повишаване на количеството и качеството на образованието и научните изследвания; както и увеличаване на мотивацията за започване на работа. Докато в програмата за сближаване не се предоставя систематична информация за преките бюджетни разходи във връзка с основните реформи, предвидени в националната програма за реформи, при бюджетните прогнози на програмата изглежда се вземат предвид последиците за публичните финанси на реформите, предвидени в доклада за изпълнението на националната програма за реформи.

(10)

Бюджетната стратегия в програмата съответства отчасти на специфичните за страната общи насоки за икономическата политика, включени в интегрираните насоки в областта на бюджетните политики, дадени в контекста на Лисабонската стратегия, предвид ограничените действия по отношение на пенсионната реформа и реформата на здравеопазването.

(11)

Относно изискванията за данните, посочени в етичния кодекс на програмите за стабилност и сближаване, програмата предоставя всички задължителни и по-голямата част от незадължителните данни (4).

i)

да се възползва от вероятността за по-добри бюджетни резултати за 2007 г., за данамали с по-голям марж дефицита за 2008 г. под референтната стойност от 3 %от БВП, като продължи да прилага ограничаването на разходите;

ii)

да се възползва от високия темп на икономически растеж, като увеличи темпа на корекцията, така че във възможно най-кратък срок да се изгради предпазен маржсрещу преминаване на референтната стойност и да се ускори постигането на средносрочната цел;

iii)

с оглед на прогнозираното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението, да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси чрез необходимите пенсионна реформа и реформа на здравеопазването.

20.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 74/28

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа първата програма за стабилност на Малта за периода от 2007 г. до 2010 г.

(2)

На 1 януари 2008 г. Малта се присъедини към еврозоната с постоянно увеличаващ се от 2004 г. насам растеж на БВП. В началото на настоящото десетилетие слабите икономически резултати се дължаха отчасти на външни фактори, на чието влияние Малта е особено изложена, защото е малка отворена икономика и разчита на доказали нестабилността си сектори като туризма и производството на електроника.

Ниският растеж на БВП се дължеше и на вътрешни структурни слабости. Производителността намаляваше с около 1 % средно годишно между 2001 г. и 2003 г. Освен това голямото увеличение на заплатите доведе до рязко покачване на разходите за труд за единица продукция, в резултат на което намаля външната конкурентоспособност. От 2004 г. насам икономическите резултати се подобриха главно поради благоприятните циклични условия, но и благодарение на ограничаването на растежа на заплатите и на възобновеното увеличение на производителността. Що се отнася до фискалната област, влизането в еврозоната бе реализирано след един период на значителна консолидация — като съотношението на дълга спрямо БВП бе с тенденция на намаляване от 2005 г. насам — и на напредък към по-ниска инфлация. В този нов контекст увеличаването на възможностите за лавиране на фискалната политика, което би могло да бъде постигнато чрез продължаване на бюджетната консолидация и чрез реформи на разходите, по-специално на бързо растящите разходи за здравеопазване, представлява предизвикателство за способността на Малта да се приспособява към асиметричните смущения. Освен това реформите на разходите биха подобрили дългосрочната устойчивост на публичните финанси и биха дали възможност за пренасочване на разходите към секторите, които стимулират растежа, допринасяйки по този начин за повишаването на производителността. По-високата производителност и продължаването на ограничаването на увеличението на заплатите биха довели до повишаване на конкурентоспособността — друго предизвикателство пред малтийската икономика, особено в условията на еврозоната.

(3)

Макроикономическият сценарий в основата на програмата предвижда реалният БВП да нарасне с 3,5 % през 2007 г., да забави растежа си през 2008 г. и след това да го повиши до 3,4 % до края на програмния период. Въз основа на наличната към момента информация (2), този сценарий се базира на реалистични предвиждания за растежа за 2007 г. Предвижданията за растежа на БВП за периода 2008-2010 г. изглеждат оптимистични, главно поради прогнозите за голям принос на нетния износ през последните години от програмния период. Произтичащото от това подобряване на външния баланс на стоки и услуги с 3,3 процентни пункта от БВП до 2010 г. съгласно предвижданията на програмата изглежда оптимистично.

Предвижданията на програмата относно инфлацията изглеждат реалистични и съответстват на прогнозите на службите на Комисията от есента на 2007 г. Въпреки това възможността за по-нататъшно увеличение на заплатите в публичния сектор, което би могло да предизвика общо повишение на заплатите, надхвърлящо растежа на производителността, може да доведе до по-неблагоприятно развитие на конкурентоспособността на Малта в сравнение с предвижданията в програмата за стабилност.

(4)

За 2007 г. дефицитът на консолидирания държавен бюджет се изчислява на 1,8 % от БВП според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2007 г. и на 1,6 % според програмата за стабилност при цел от 2,3 % от БВП, заложена в последната актуализация на програмата за сближаване. Все пак размерът на дефицита за 2007 г. без еднократните транзакции (състоящи се основно от продажба на земя, която традиционно се отчита като отрицателен разход) като цяло съответства на заложената цел в програмата за сближаване от 2006 г. въпреки благоприятния базов ефект от 2006 г. Съотношението на приходите към БВП е много по-ниско от очакванията най-вече поради по-ниската от предвиденото степен на усвояване на средства от фондовете на ЕС. Вследствие на това съотношението на разходите за 2007 г. също е по-ниско от планираното в програмата за сближаване от 2006 г. Тъй като структурната корекция за 2007 г. сега изглежда под 0,5 процентни пункта от БВП в сравнение с около 1 процентен пункт според плановете в последната актуализирана програма за сближаване, изпълнението на бюджета не е съобразено с препоръката в становището на Съвета от 27 февруари 2007 г. относно предишната програма (3), според която Малта трябваше „да осъществи адекватен напредък към постигане на средносрочната бюджетна цел според предвиденото в програмата“.

(5)

Както и в последната актуализирана програма за сближаване, главната бюджетна цел, заложена в програмата за стабилност, е продължаването на фискалната консолидация през програмния период, като приоритет е постигането на средносрочната цел за балансирана позиция в структурно изражение (т.е. коригирана спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократни и други временни мерки) до 2010 г. Планира се балансът на консолидирания държавен бюджет да се подобри от дефицит от 1,6 % от БВП през 2007 г. до излишък от 0,9 % от БВП до 2010 г. Предвид планираното намаление на лихвеното бреме първичният излишък се очаква да нарасне до 3,8 % от БВП до 2010 г. Предвижда се структурното салдо да се подобрява с 2 процентни пункта от БВП през периода 2007-2010 г. Номиналната корекция трябва да бъде постигната чрез намаление на съотношението на първичните разходи с над 3,5 процентни пункта от БВП, което компенсира и надхвърля спада на съотношението на приходите с 1,5 процентни пункта от БВП. В сравнение с близкото минало ще бъдат използвани по-малко еднократни мерки, водещи до намаляване на дефицита. Ограничението на разходите има относително широк обхват, но е свързано най-вече с възнагражденията на служителите. Значителното намаление на непреките данъци като дял от БВП през последните години от програмния период не е обяснено в програмата, докато за разходите, свързани с изменението на системата за реформа на данъка върху доходите на физическите лица през 2008 г., се предвижда, че ще бъдат покрити и надвишени от увеличените постъпления от другите преки данъци. На фона на непроменения като цяло макроикономически сценарий бюджетните цели за 2008 г. и 2009 г. в програмата за стабилност са по-малко амбициозни в сравнение със заложените при актуализацията от 2006 г. цели с около 0,25 процентни пункта от БВП, което отразява по-слабото усилие за корекция през 2008 г. Планира се брутният държавен дълг, който се очаква да спадне до 63 % от БВП през 2007 г., което е все още над референтната стойност от 60 % от БВП съгласно Договора, да намалее още с почти 10 процентни пункта през периода на програмата.

(6)

Бюджетните резултати биха могли да бъдат по-лоши от предвидените в програмата. Рискове крие предвиждането, че през 2008 г. промените в системата на данъците върху доходите на физическите лица ще бъдат компенсирани от други, обикновено несигурни приходни пера като данъка върху прираста на капитала и данъка върху печалбата. Има и опасност от отклонения от плановете за разходите, свързани например с решението да се субсидират цените на комуналните услуги без компенсиращи мерки.

Освен това щедрото увеличение на заплатите на служителите от сферата на здравеопазването би могло да доведе до подобни искания и в останалите публични сектори. Резултатите през 2009 г. и 2010 г. биха могли да се окажат по-лоши от заложените като цел поради оптимистичния макроикономически сценарий в основата на предвижданията в програмата (въпреки че прогнозите за данъците за тези години изглеждат предпазливи при допускането, че не се предвиждат намаления на данъците извън плана) и поради липсата на сведения за мерките, на които се основава процесът на консолидация, по-специално по отношение на предвижданото продължаване на ограниченията на заплатите в обществения сектор. Като се имат предвид тези рискове пред постигането на бюджетните цели, изменението на съотношението на дълга вероятно ще бъде по-неблагоприятно от прогнозираното в програмата, особено след 2008 г. От друга страна, съотношението на разходите спрямо БВП през изминалите години непрекъснато бе по-ниско от планираното в няколко последователни програми. Освен това Малта има добър опит в изпълнението на целите си по отношение на дефицита на консолидирания държавен бюджет, като обикновено е постигала по-добри резултати от планираните.

(7)

Като се има предвид тази оценка на риска, бюджетната позиция в програмата би могла да се окаже неподходяща за осигуряването на изпълнението на средносрочната цел до 2010 г., както е заложено в програмата. Въпреки това от 2008 г. ще бъде осигурен достатъчен марж, който да предпазва от превишаване на прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания. Планираната консолидация е съобразена с Пакта за стабилност и растеж, който предписва ежегодно подобрение на структурното салдо с най-малко 0,5 % от БВП и по-големи усилия при условие, че икономическата конюнктура в Малта остане благоприятна. Все пак предвид гореспоменатия риск предвиденият в програмата план за корекции за постигане на средносрочната цел следва да бъде подкрепен от мерки, особено през 2009 г. и 2010 г. Накрая, като се имат предвид горепосочените рискове пред прогнозите за дълга, съотношението на дълга изглежда ще намалява достатъчно в посока към референтната стойност през периода на програмата и би спаднал под нея през 2009 г.

(8)

Малта изглежда изложена на среден риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси. Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е значително по-ниско от средното за ЕС, а разходите за пенсии намаляват в дългосрочен план като дял от БВП. Все пак реформата на пенсионната система от 2006 г., която има за цел едновременно увеличаване на възрастта за пенсиониране и повишаване на равнището на пенсиите, вероятно ще доведе до по-високи разходи в дългосрочен план. Освен това настоящото равнище на брутния дълг все още надхвърля референтната стойност съгласно Договора. Бюджетната позиция през 2007 г. според оценката в програмата, която е по-добра от началната позиция в предишната програма, допринася за смекчаване на предвидените дългосрочни последствия за бюджета от застаряването на населението. Планираното в програмата подобряване на състоянието на бюджета, включително чрез повишаване на ефективността и гъвкавостта на публичните разходи, например на бързо растящите разходи за здравеопазване, които също зависят от влиянието на застаряването, би допринесло за намаляване на рисковете по отношение на устойчивостта на публичните финанси.

(9)

Програмата за стабилност изглежда до известна степен съобразена с доклада от октомври 2007 г. за изпълнението на националната програма за реформи. По-специално, предвижданията на програмата относно бюджета отчитат последствията за публичните финанси на мерките, определени в националната програма за реформи. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за стабилност, изглеждат съобразени с предвидените в националната програма за реформи мерки. По-специално, представената в програмата за стабилност основна политическа мярка, а именно по-нататъшно изменение на схемата за облагане на доходите на физическите лица, е съобразена с националната програма за реформи. Въпреки това реформата на здравеопазването — ключова сфера в публичните финанси според националната програма за реформи — не е разгледана в програмата за стабилност. Освен това програмата не указва ясно начина, по който разходите ще бъдат пренасочени към мерки за стимулиране на растежа, особено през последните години от програмата.

(10)

Бюджетната стратегия в програмата отчасти съответства на специфичните за държавата общи насоки за икономическата политика, включени в интегралните насоки, както и на насоките за държавите-членки от еврозоната в областта на бюджетната политика, определени в контекста на Лисабонската стратегия. По-специално, програмата не предвижда препоръчания от Съвета значителен напредък на реформата в здравеопазването.

(11)

Относно посочените в кодекса на програмите за стабилност и за сближаване изисквания за предоставянето на данни, програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни. (4)

i)

да продължи фискалната консолидация съгласно програмата, за да изпълни средносрочната цел до 2010 г., и да осигури съответното намаление на съотношението на дълга спрямо БВП, като определи мерките в подкрепа на планираната консолидация, по-специално по отношение на разходите;

ii)

да повиши ефективността и гъвкавостта на публичните разходи, включително чрез ускоряване на планирането и провеждането на цялостна реформа на здравеопазването.

20.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 74/33

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Гърция за периода от 2007 г. до 2010 г. (2).

(2)

През последните години Гърция отбеляза високи равнища на растеж, дължащ се на устойчиво частно потребление и динамична инвестиционна дейност, като същевременно значително се ускори растежът на заетостта. Инфлационният диференциал обаче продължава да бъде относително висок в сравнение с еврозоната и независимо от значителния растеж на производителността това води до загуба на конкурентоспособност.

Ако високите и разширяващи се външни дисбаланси, които отчасти се обясняват с един от най-високите инвестиционни коефициенти в ЕС, продължат в средносрочен план, това може да засегне показателите на икономиката. В този контекст е ключова ролята на фискалната политика за стабилизирането на икономиката, подобряването на нейната ефективност и ограничаване на рисковете, свързани с прегряването и задълбочаващите се външни дисбаланси. От 2004 г. насам беше отбелязан значителен напредък в консолидирането на публичните финанси по устойчив начин. На тази основа контролирането на първичните текущи разходи, предотвратяването на процикличност на фискалната политика и подобряването на ефективността на публичните разходи са от изключително значение за по-нататъшното укрепване на фискалната дисциплина и подобряването на качеството на публичните финанси. Предвид все още високото равнище на публичен дълг, дългосрочната устойчивост на публичните финанси зависи силно от постигането и поддържането на стабилни бюджетни позиции, както и от продължаването на текущите реформи в системата на здравеопазване и от осъществяването на цялостна реформа на пенсионната система (3).

(3)

Макроикономическият сценарий, върху който се основава програмата, предвижда реалният ръст на БВП да се задържи на средно равнище от около 4 % през периода на програмата. Оценен въз основа на наличната понастоящем информация (4), този сценарий изглежда основан на благоприятни предвиждания за растеж, особено през последните години. По-конкретно в програмата се предвижда потреблението на домакинствата и инвестиционният растеж да запазят положителни стойности на фона на донякъде висок растеж на заетостта и оптимистична оценка на въздействието на някои вече приведени в действие мерки като вторият етап на данъчната реформа, който включва приетото през 2006 г. допълнително намаляване на ставките на подоходния данък за физическите лица, закон за насърчаване на инвестициите и ускоряване на проектите за публично-частно партньорство.

Нещо повече, измененията в цената на труда може да породят инфлационен натиск въпреки ограниченията върху растежа на възнагражденията в публичния сектор, а конкурентоспособността може да се влоши повече от предвиденото в програмата. Наред с това по последна информация прогнозираната инфлация може да бъде изложена на риск от покачване.

(4)

Според програмата общият държавен дефицит за 2007 г. се очаква да се покачи отново до 2,7 % от БВП през 2007 г. (от 2,5 % през 2006 г.) спрямо заложеното в предишната актуализация целево равнище 2,2 % от БВП (5). Това отклонение с 0,5 процентни пункта от БВП отразява, в допълнение към в малка степен отрицателния базов ефект, преразход от порядъка на 0,25 процентни пункта от БВП и нетен ефект от еднократните мерки, водещ до увеличаване на дефицита с 0,3 процентни пункта от БВП (6). Очакваният дефицит в прогнозата на службите на Комисията от есента на 2007 г. е 2,9 % от БВП, с 0,25 процентни пункта по-висок от посочения в програмата, въз основа на по-предпазлива оценка за данъчните постъпления. Прогнозираното стесняване на бюджетния дефицит през 2007 г. в структурно изражение (т.е. коригиран с отчитане на фазата на икономическия цикъл и без да се вземат предвид еднократните и други временни мерки) с около 0,5 процентни пункта от БВП, е отчасти съобразено с приканването в становището на Съвета от 27 февруари 2007 г. относно предходната актуализация на програмата за стабилност (7)„да се засили корекцията за постигане на средносрочната цел“. Съветът отбелязва, че изпълнението на бюджета за 2007 г. също не е в пълно съответствие с насоките за бюджетната политика, приети на заседанието на Еврогрупата през април 2007 г.

(5)

Целта на бюджетната стратегия, представена в програмата, е ускоряване на фискалната консолидация в посока постигане на средносрочната бюджетна цел (СБЦ) за балансиран в структурно изражение бюджет чрез намаляване на структурния дефицит с повече от 0,5 процентни пункта от БВП годишно, съгласно приканването в становището на Съвета от 27 февруари 2007 г. относно предходната актуализация на програмата за стабилност „да се засили корекцията за постигане на средносрочната цел“. По-специално е планирано СБЦ да бъде постигната по-рано от целевата година, посочена в предишната актуализация (2012 г.), макар и все още извън програмния хоризонт (2010 г.). Програмата има за цел постигане на балансирана позиция в номинално изражение до 2010 г. от дефицит 2,75 % от БВП през 2007 г. Прогнозата е първичният излишък да се подобри до 3,75 % от БВП през 2010 г. от 1,25 % през 2007 г. Планираната корекция се базира основно на приходите, което произтича отчасти от прилагането на мерки по усмотрение при косвените данъци и данъците върху недвижими имоти и отчасти от подобряването на данъчната система и засилването на борбата с неплащането на данъци и измамите. Докато съвкупните разходи намаляват съвсем слабо спрямо БВП, структурата им е планирана да се промени, като социалните плащания се увеличат с 1 процентен пункт от БВП, което в общи линии се компенсира със съкращения в междинното потребление. Предвид механичното въздействие на неотдавнашното преразглеждане на БВП, представената в програмата бюджетна цел е в общи линии сходна с тази в предишната актуализация за 2008 г. и по-добра от стойността за 2009 г. на фона на съпоставим в общи линии макроикономически сценарий. Прогнозира се брутният държавен дълг, оценен на 93,4 % от БВП през 2007 г., значително над референтната стойност в Договора от 60 % от БВП, да бъде намален с над 10 процентни пункта през периода на програмата.

(6)

Бюджетният резултат би могъл да се окаже по-незадоволителен от предвидения в програмата. Планираното за 2008 г. увеличаване на данъчните постъпления се основава на малко по-благоприятни макроикономически прогнози и отразява донякъде оптимистичната оценка на усилията за борба с неплащането на данъци и измамите. Ефективното прилагане на мерки по усмотрение за увеличаване на приходите през 2008 г. обаче, както и предвидените реформи за подобряване на институционалната рамка и прозрачността на бюджетния процес, основани на бюджетиране съгласно подхода изпълнение/програма на многогодишна основа, се очаква да окажат положително въздействие върху бюджетните резултати в средносрочен план, въпреки че точното им въздействие върху бюджета остава несигурно. За 2009 г. и 2010 г., бюджетните цели в програмата не са подкрепени със съответни мерки, а се предвижда благоприятен макроикономически сценарий. Предвид тези рискове за постигането на бюджетните цели, утежнени от несигурността по отношение на бъдещия размер на т.нар. „stock-flow adjustment“ (разликата между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо за определен период), изменението на съотношението на дълга би могло да бъде по-неблагоприятно от предвиденото в програмата, особено след 2008 г.

(7)

С оглед на оценката на риска бюджетните показатели в програмата може да не се окажат достатъчни, за да се осигури постигането на СБЦ непосредствено след края на периода на програмата, както е предвидено в програмата. Освен това преди 2010 г. може да не бъде постигнат достатъчен предпазен марж срещу превишаването на прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания. В актуализацията е планирана корекция в посока постигане на СБЦ от над 0,5 процентни пункта от БВП годишно, което съответства на Пакта за стабилност и растеж и е по-високо в сравнение с предишната актуализация. Предвид горепосочените рискове корекцията следва да бъде подплатена с мерки от 2009 г. нататък с оглед на определените по-горе рискове. Съветът отбелязва, че тъй като структурната корекция, планирана за 2008 г., е по-висока от предвидената в предходната актуализация, плановете за 2008 г. съответстват на насоките за бюджетните политики на Еврогрупата от април 2007 г. Следва обаче да се разгледат посочените по-горе рискове. Накрая, като се имат предвид тези рискове, съотношението на задлъжнялост изглежда намалява достатъчно в посока към референтната стойност през периода на програмата. Въпреки това през целия период на програмата то остава много по-високо от референтната стойност от 60 %. Освен това графикът на корекциите се е забавил и зависи от амбициозните цели за равнището на дефицита.

(8)

Гърция изглежда изложена на висок риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси. Дългосрочното въздействие върху бюджета на застаряването на населението не може да бъде точно преценено, докато не са налице съгласувани дългосрочни прогнози за разходите за пенсии. Все пак доста вероятно е то да бъде значително над средното за ЕС. Според последната налична информация от актуализацията на програмата за стабилност от 2002 г., в дългосрочен план се прогнозира значително увеличение на разходите за пенсии като дял от БВП. Според прогнозите на програмата бюджетната позиция през 2007 г., която е сходна с изходната позиция в предишната програма, представлява риск за устойчивостта на публичните финанси дори преди да бъде взето под внимание дългосрочното въздействие върху бюджета на застаряването на населението. Освен това настоящото равнище на брутния дълг е значително над посочената в Договора референтна стойност. Намаляването му изисква постигане на високи първични излишъци за продължителен период. Консолидиране на публичните финанси съгласно плана, наред с продължаване на реформата в здравеопазването и реформиране на пенсионната система с цел овладяване на вероятно значителното нарастване на разходите, свързани със застаряването на населението, би допринесло за ограничаване на рисковете пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

(9)

Програмата за стабилност съответства до известна степен на доклада от октомври 2007 г. за изпълнението на националната програма за реформи (НПР). Въпреки че мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за стабилност, съответстват на тези, предвидени в НПР, програмата за стабилност съдържа само частична качествена оценка на цялостното въздействие на НПР в рамките на средносрочната фискална стратегия. Според програмата по-голямата част от мерките и действията, планирани за 2008 г., включени в доклада за изпълнението на НПР и съответните бюджетни разпоредби, са включени в Закона за бюджета за 2008 г. В нея обаче няма систематична информация за преките бюджетни разходи или за спестени средства вследствие на основните реформи, предвидени в националната програма за реформи, и като се изключи 2008 г., нейните предвиждания за бюджета не вземат изрично предвид въздействието върху публичните финанси на описаните в НПР дейности.

(10)

Бюджетната стратегия в програмата съответства в общи линии на специфичните за всяка държава общи насоки на икономическа политика и на насоките по отношение на държавите-членки от еврозоната в областта на изготвяната в контекста на Лисабонската стратегия бюджетна политика.

(11)

По отношение на изискванията за данните, посочени в кодекса за поведение за програмите за стабилност и за сближаване, програмата допуска някои празноти при задължителните и незадължителните данни (8). Все пак тя се отклонява в някои съществени пунктове от структурата на образеца, определен в кодекса за поведение (9).

i)

да продължи планираната корекция в посока постигане на СБЦ, да намали съответно съотношението на дълга към БВП, както и да използва всяко евентуално преизпълнение на бюджета за ускоряване на консолидационния процес с оглед постигане на СБЦ в рамките на периода на програмата;

ii)

да продължи текущите реформи на данъчната администрация, както и да продължи да подобрява бюджетния процес чрез допълнително повишаване на неговата прозрачност, като ясно определи средносрочната бюджетна рамка и ефективно приложи механизми за проследяване, контрол и повишаване на ефективността на първичните разходи;

iii)

с оглед равнището на дълга и планираното увеличение на свързаните с пенсионната възраст разходи да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси чрез постигане на средносрочната цел, като продължи текущите реформи в здравеопазването и реформира пенсионната система; дългосрочни предвиждания за свързаните с пенсионната възраст разходи следва да бъдат представени възможно най-скоро.

20.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 74/38

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по предприятие, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32008M4687. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

20.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 74/38

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по предприятие, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32008M5034. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

20.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 74/39

20.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 74/40