19.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/1

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на България за периода 2007-2010 г.

(2)

Реалният БВП е висок и е над 6 % годишно след 2003 г., но и съпроводен от натрупването на големи външни дефицити. Също така, салдото на консолидирания бюджет се повиши от позиция, близка до нула, до излишък от над 3 % от БВП през 2006 г., като след 2003 г. фискалната политика има обратна на икономическия цикъл насоченост или е до голяма степен неутрална. В същото време състоянието на паричния пазар беше благоприятно в контекста на валутния борд. Силният икономически растеж бе придружен от симптоми на прегряване и нарастващи макроикономически дисбаланси, отразени в растящ външен дефицит, възобновяване на ускоряването на растежа на банковото кредитиране и повишаваща се инфлация.

Увеличаващите се външни дефицити в България обаче отразяват до голяма степен бум в инвестициите, предизвикан от значителния приток на преки чуждестранни инвестиции. Основната причина за инфлацията бе повишаването на цените на храната и енергията, дължащо се на външни фактори. Въпреки това обаче при рязко спадаща безработица, пазарът на труда бе поставен под натиск и през 2007 г. растежът на заплатите също се ускори значително, като за първи път от много години ясно превиши растежа на производителността. Ако тази тенденция продължи, това може да доведе до намаляване на конкурентоспособността и до постави под въпрос устойчивостта на високия растеж, въпреки че в резултат на умереното увеличаване на реалните заплати до 2006 г. и на нарастването на производителността след 1998 г., до голяма степен бе запазена конкурентоспособността по отношение на разходите. По отношение на бъдещето, България е изправена пред предизвикателствата, свързани с преодоляването на тези дисбаланси, подобрявайки в същото време условията за устойчиво догонване чрез поддържане на предпазлива фискална политика и задържане на нарастването на заплатите, чрез увеличаване на качеството на публичните финанси, чрез осигуряване на стабилност на финансовия сектор и чрез напредване в структурните реформи.

(3)

Макроикономическият сценарий, върху който се основава програмата, предвижда реалният ръст на БВП да нарасне от 6,4 % през 2007 г. до средно над 6,7 % през остатъка от периода на програмата. Оценяван с оглед на информацията, с която се разполага в момента (2), този сценарий изглежда се основава до голяма степен на реалистични прогнози за растежа, макар и те да са леко оптимистични особено към края на периода на програмата, когато растежът на вътрешното търсене и по-специално инвестициите изглеждат завишени. В контекста на висок растеж на реалния БВП, в програмата се предвижда ограничен напредък по отношение на номиналната конвергенция, като инфлацията остава относително висока. Освен това предвид прогнозираното запазване на натиска по отношение на заплатите и планираното увеличаване на акциза върху тютюневите изделия, прогнозите за инфлацията изглеждат занижени за 2009 г. и 2010 г. За разлика от очакваното леко уравновесяване на компонентите на растежа, дължащо се до голяма степен на високия растеж на износа, външният дефицит ще се увеличи още повече и се прогнозира да достигне своя връх от 20,75 % от БВП през 2008 г., което изглежда в общи линии реалистично предвид скорошните тенденции.

(4)

Очаква се салдото на консолидирания бюджет през 2007 г. да достигне излишък от 3,1 % от БВП според последната актуализация. на програмата, докато целевият му размер в програмата за сближаване от януари 2007 г. е 0,8 % от БВП. Това преизпълнение на бюджета се дължи изцяло на по-високи от очакваните приходи, докато контролът върху разходите не е спазен изцяло. Първоначално прогнозираното намаляване с 10 % на текущите нелихвени разходи не е осъществено, а през декември 2007 г. е приета програма за допълнителни разходи, основно за инфраструктура, възлизащи на около 2,25 % от БВП. Освен това през 2007 г. пенсиите са увеличени на два пъти с 10 %, което е повече от предвидената индексация от 8,5 %. В заключение може да се посочи, че натискът по отношение на заплатите достигна и публичния сектор, като през втората половина на годината се наблюдава ясно ускоряване на растежа на заплатите в този сектор. Като цяло обаче може да се счита, че по-високият от планирания бюджетен излишък през 2007 г. е в съответствие с препоръките в становището на Съвета от 27 март 2007 г. относно програмата (3) за сближаване от януари 2007 г. С оглед на продължаващото подчертано нарастване на приходите, резултатът от изпълнението на бюджета за 2007 г. може да бъде дори по-добър от предвидения в програмата.

(5)

Целта на средносрочната бюджетна стратегия в програмата е да се поддържа неутрална насоченост на фискалната политика през целия период на програмата. Средносрочната бюджетна цел, представена в програмата, беше преразгледана от балансирана бюджетна позиция в структурно изражение (т.е. коригирана с отчитане на фазата на икономическия цикъл, без да се отчитат еднократните и други временни мерки) на излишък от 1,5 % от БВП, който ще се поддържа през целия период на програмата. Въпреки че средносрочната бюджетна цел, подкрепена от Съвета в неговото становище относно първоначалната програма, вече бе по-стриктна от изискваната в Пакта, значителното завишаване при преразглеждането е обосновано в програмата от растящите външни дисбаланси, ускоряващата се инфлация и прогнозираното въздействие на застаряването на населението върху бюджета. Прогнозира се както салдото на консолидирания бюджет, така и първичното бюджетно салдо да останат стабилни през периода на програмата, възлизащи на излишък съответно от около 3 % и 4 % от БВП. Съгласно програмата, съотношенията на приходите и разходите спрямо БВП ще нарастват с около 1,75 процентни пункта всяко през периода на програмата, като корекцията се осъществява предимно през 2008 г. По отношение на приходите, в програмата се прогнозира увеличаване на перото „други приходи“ с 2,25 % от БВП, което отразява предимно увеличаването на притока от средства на ЕС през периода на програмата.

През 2008 г. се очаква данъчните приходи да нараснат с 1,25 % от БВП вследствие на нарастване на ставките на акциза за някои стоки, подобрение на данъчната дисциплина и благоприятна структура на растежа. Въвеждането на плоска ставка за данъка върху доходите на физическите лица се очаква да бъде напълно финансирано от по-нататъшно намаляване на сенчестата икономика и от премахването на някои данъчни преференции. Очаква се през 2009 г. и 2010 г. данъчните приходи и социално-осигурителните вноски леко да намалеят. Също така през 2008 г. се прогнозира социално-осигурителните вноски да намалеят с 1 % от БВП вследствие на понижаване на ставките за тези вноски, което обаче до голяма степен ще се компенсира от увеличаване на основата за тяхното начисляване. По отношение на разходите, в програмата се прогнозира значително преструктуриране, като капиталовите разходи, които във все по-голяма степен са финансирани със средства от ЕС, нарастват с около 2 % от БВП, а перото „други разходи“ нараства с около 1,5 % от БВП през периода на програмата. Увеличението частично би се компенсирало от по-ниски лихвени разходи, по-ниски социални плащания и намаляване на разходите за заплати в държавния сектор вследствие на планирано намаление на заетите в този сектор. Поради по-доброто от очакваното изпълнение на бюджета за 2007 г., настоящите бюджетни цели са значително по-амбициозни отколкото в програмата от януари 2007 г., а също и в контекста на донякъде по-добрите икономически перспективи.

(6)

Рисковете по отношение на бюджетните прогнози в програмата изглеждат до голяма степен балансирани. По-специално с оглед на растящите външни и вътрешни дисбаланси, макроикономическият сценарий може да бъде изложен на известни рискове. Освен това прогнозите за приходите през 2008 г. са свързани с известна несигурност поради въвеждането на единна ставка за данъка върху доходите на физическите лица. Тези рискове обаче биха били балансирани от много добрите предходни резултати при достигането на бюджетните цели и резервите по отношение на разходите благодарение на предвидения в бюджета резерв за непредвидени ситуации. Още повече, че за 2009 г. и 2010 г. очакваното намаление на данъчните приходи не е напълно в съответствие с основния сценарий по отношение на растежа и следователно данъчните приходи могат да се окажат по-високи от планираните.

(7)

С оглед настоящата оценка на риска, насоката на бюджетната политика в програмата предполага, че средносрочната бюджетна цел е достигната с широк марж през целия период на програмата. Заложената в програмата насока на фискалната политика е в съответствие с Пакта за стабилност и растеж в рамките на периода. С предвижданата неутрална фискална политика би се избегнало допълнителното увеличаване на съществуващите вътрешни и външни макроикономически дисбаланси. С оглед на ограничения обхват на монетарната политика в рамките на валутния борд, спестяването на всички приходи във връзка с преизпълнението на бюджета би спомогнало за намаляването на тези дисбаланси.

(8)

При липсата на дългосрочни прогнози за свързаните със застаряването на населението разходи, основаващи се на общите макроикономически предвиждания, изготвени от Комитета за икономически политики/Комисията, не е възможно да се извърши оценка на въздействието на застаряването на населението в България, като се приложи сравнима и стабилна основа, както се прави понастоящем за 25-те държави-членки, за които са направени прогнози на тази основа. Докато, предвид настоящата демографска структура, не може да бъде изключено едно значително въздействие на застаряването на населението върху разходите, фискалната позиция за 2007 г. с голям структурен излишък допринася значително за намаляване на вече ниското ниво на дълга. Поддържането на високи първични излишъци в средносрочен план би допринесло за ограничаване на риска за устойчивостта на публичните финанси.

(9)

Програмата за сближаване изглежда до голяма степен съответстваща на националната програма за реформи от март 2007 г. и доклада за нейното изпълнение от октомври 2007 г. По-специално бюджетната стратегия и предвижданите мерки за насърчаване на качеството на публичните разходи, включително чрез по-нататъшно прилагане на програмното бюджетиране, са напълно в съответствие с приоритетите, откроени в националната програма за реформи. Предвиждат се някои конкретни стъпки за подобряване на ефективността и качеството на публичните разходи за здравеопазване. В актуализацията изглежда отразено влиянието върху публичните финанси на предвижданите реформи в националната програма. Това се отнася по-специално за планираното увеличение на инвестициите в инфраструктура. В актуализацията обаче се дава относително малко информация за преките бюджетни разходи във връзка с ключови мерки, като тези, свързани с увеличаването на административния капацитет или политиката за активизиране на пазара на труда.

(10)

По отношение на посочените в кодекса за програмите за стабилност и сближаване изисквания за предоставянето на данни, програмата предоставя всички задължителни и повечето от незадължителните данни (4).

i)

да продължи да избягва проциклична насока на фискалната политика с оглед на задържане на съществуващите външни дисбаланси, по-специално като спестява всички приходи от преизпълнението на бюджета и задържа нарастването на разходите;

ii)

да укрепи политиките за задържане на инфлационния натиск, включително чрез предпазлива политика по отношение на заплатите в публичния сектор, допринасяща за задържането на заплатите;

iii)

да увеличи допълнително ефективността на публичните разходи, по-специално чрез пълно прилагане на програмното бюджетиране, увеличаване на административния капацитет и реформи в областта на пазара на труда, образованието и здравеопазването.

19.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/6

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Португалия за периода от 2007 г. до 2011 г.

(2)

След един етап на висок икономически растеж през втората половина на деветдесетте години португалската икономика навлезе във фаза на нисък растеж на БВП след 2000 г., съпътстван от повишение на безработицата, като всичко това допринесе за увеличаването на уязвимостта на бюджета. Тази ясно изразена промяна в икономическите резултати се дължеше на натрупването на голям външен и бюджетен дефицит, като процикличната фискална политика утежни неравновесието на частния сектор и повиши несигурността.

В началото на настоящото десетилетие частното вътрешно търсене забави значително растежа си в резултат на приспособяването на разходите към равнища, които по-точно съответстват на доходите. В същото време първичните публични разходи трябваше да бъдат намалени в сравнение с предишната неустойчива тенденция, докато конкурентната позиция остана уязвима поради продължаващото несъответствие между нарастването на заплатите и растежа на производителността. Въпреки че икономическият растеж се дължеше на външния сектор, като в някои промишлени отрасли бе извършено съществено преструктуриране в условията на нарасналата външна конкуренция, трайното подобрение на икономическите резултати е възпрепятствано от слабости, чийто характер е в по-голяма степен структурен. По-конкретно, общата производителност е ниска, главно поради относително ниските равнища на човешкия капитал, а ефикасността и ефективността на публичния сектор заслужават специално внимание. През последните години бе постигнат значителен напредък в преодоляването на това положение, особено в ограничаването на неравновесието в публичните финанси. Като цяло продължаването на фискалната консолидация, подобряването на качеството на публичните финанси и прилагането на структурните реформи с цел повишаване на потенциалния растеж на БВП остават главните предизвикателства, които трябва да се поемат, за да се върне португалската икономика към тенденцията на устойчиво и динамично наваксване.

(3)

Макроикономическият сценарий в основата на програмата предвижда подемът на икономическата активност да продължи, като се очаква растежът на реалния БВП да нарасне от 1,8 % през 2007 г. на 2,2 % през 2008 г., 2,8 % през 2009 г. и 3 % през 2010 г. и 2011 г. Икономическите перспективи след 2008 г., оценени спрямо наличната към момента информация (2), се основават на оптимистични предвиждания за растеж. По-специално, прогнозите за растежа на елементите на частното търсене изглеждат завишени, особено по отношение на инвестициите. Програмата предвижда пазарът на труда да се подобрява постепенно през програмния период, но прогнозите за заетостта изглеждат оптимистични.

Предвижданията за инфлацията при потребителските цени могат да се окажат занижени, като се има предвид неотдавнашното увеличение на цените на храните и на петрола на световните пазари. Очаква се конкурентната позиция на икономиката да се подобри през следващите години, като разходите за труд на единица продукция се предвижда да нарастват по-бавно отколкото при повечето търговски партньори на страната. Програмата предвижда съществено намаление на големия външен дефицит — от 8,8 % от БВП през 2006 г. и 7 % от БВП по предварителни оценки за 2007 г. до 4,7 % от БВП през 2011 г. Като се има предвид информацията към настоящия момент обаче, предвижданото в програмата намаление на дефицита по текущите трансфери и първичните доходи може да се окаже трудно за постигане.

(4)

За 2007 г. дефицитът на консолидирания държавен бюджет се изчислява на 3 % от БВП според актуализираната програма и според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2007 г. при цел от 3,7 % от БВП, заложена в предишната актуализирана програма за стабилност. Според по-новите предварителни данни за изпълнението на бюджета дефицитът за 2007 г. вероятно ще бъде под 3 % от БВП. Това развитие съответства и отива по-далеч спрямо становището на Съвета от 27 февруари 2007 г. относно предишната актуализирана програма, в което Португалия бе приканена да приложи мерки за корекция на прекомерния дефицит до 2008 г. (3). Тъй като по-добрите от очакваното резултати през 2006 г. бяха използвани за преследване на по-амбициозна цел през 2007 г., Съветът отбелязва, че това съответства и на насоките на бюджетната политика, приети от Еврогрупата през април 2007 г.

(5)

Актуализираната програма за стабилност има за цел продължаването на фискалната консолидация в средносрочен план, по-специално за да бъде изпълнена средносрочната цел за структурен дефицит, т.е. коригиран спрямо фазата на икономическия цикъл дефицит без еднократни и други временни мерки, в размер на 0,5 % от БВП до 2010 г. Целта по отношение на номиналния дефицит на консолидирания държавен бюджет е той да намалява постепенно от 3 % от БВП през 2007 г. на 2,4 % през 2008 г., 1,5 % през 2009 г., 0,4 % през 2010 г. и 0,2 % от БВП през 2011 г. Предвижданата тенденция за развитието на първичното салдо е сходна, като се очаква от малък дефицит да стигне до излишък от 2,5 % от БВП през 2011 г. Очаква се структурният дефицит, изчислен по общоприетата методика, да намалява с около 0,5 процентни пункта от БВП средно годишно до 2010 г. и като цяло да се стабилизира на равнище от около 0,5 % от БВП през 2011 г. Планираната фискална консолидация трябва да бъде постигната чрез постоянно ограничаване на разходите благодарение на коригиращите мерки за овладяване на разходите за труд в публичния сектор (в по-широкия контекст на реформата на публичната администрация) и в по-малка степен на социалните трансфери. Очаква се увеличението на съотношението на приходите също да допринесе за фискалната консолидация. На основата на по-ниския дефицит през 2006 г. и 2007 г. в сравнение със заложеното в бюджета програмата като цяло потвърждава плана за структурни корекции, предвиден в актуализираната програма за стабилност от декември 2006 г., на фона на леко променен макроикономически сценарий. Предвижда се брутният държавен дълг, оценяван на 64,4 % от БВП през 2007 г., да ускори темпа на намалението си, което се очаква да бъде в размер от почти 8 процентни пункта от БВП през периода, и през 2010 г. да спадне под референтната стойност от 60 % от БВП съгласно Договора.

(6)

Бюджетните резултати би могло да бъдат по-лоши от предвидените в актуализираната програма. Както бе споменато по-горе, макроикономическият сценарий по-специално изглежда базиран на оптимистични предвиждания за растежа на БВП за последните години. Освен това икономиите на разходите, които могат да бъдат постигнати в средносрочен план благодарение на наскоро приложени мерки, все още са до известна степен несигурни. Все пак някои от тези рискове биха могли да бъдат частично ограничени, ако се потвърдят по-добрите от очакваното резултати за 2007 г., което би създало благоприятен базов ефект за 2008 г. Като се имат предвид отрицателните рискове пред изпълнението на бюджетните цели, изменението на съотношението на дълга също би могло да бъде по-неблагоприятно от предвиденото в програмата.

(7)

Предвид оценката на риска бюджетната ориентация на програмата изглежда съобразена с препоръката на Съвета за трайна корекция на прекомерния дефицит най-късно до 2008 г. На основата на постигнатото през 2006 г. и 2007 г. намаление на структурния дефицит, актуализираната програма поставя за цел намаляването му с 0,5 процентни пункта от БВП през 2008 г. Съветът отбелязва, че това съответства на насоките за бюджетната политика, приети от Еврогрупата през април 2007 г. Програмата предвижда през 2009 г. да бъде постигнат достатъчен резерв срещу надхвърляне прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания. Въпреки това, като се имат предвид рисковете пред изпълнението на бюджетните цели, този резерв вероятно няма да бъде осигурен преди 2010 г. Освен това бюджетната ориентация в програмата може да се окаже недостатъчна да осигури постигането на средносрочната цел до 2010 г., както е заложено в програмата. Въпреки че планираният темп на консолидация към средносрочната цел съответства на Пакта за стабилност и растеж, възможно е за извършването на корекциите да възникне нужда от допълнителни усилия предвид гореспоменатите рискове. Накрая, предвид гореспоменатите рискове пред прогнозите за дълга, съотношението на дълга може да намалее достатъчно в посока към референтната стойност едва в края на програмата.

(8)

Приетите от Португалия през 2006 г. и 2007 г. мерки за реформа на схемите за пенсии за навършена възраст допринасят видимо за ограничаване на нарастването на свързаните с възрастта разходи и позволяват намаляване на равнището на рисковете пред устойчивостта на публичните финанси от високо на средно, доближавайки дългосрочното въздействие върху бюджета на застаряването на населението в Португалия до средното за ЕС. Въпреки това настоящото равнище на брутния дълг надхвърля референтната стойност, предвидена в Договора. В същото време състоянието на бюджета през 2007 г. според оценката в програмата, макар и видимо подобрено в сравнение с началната позиция в предишната програма, представлява риск за устойчивостта на публичните финанси дори и преди да бъде взето под внимание дългосрочното влияние на застаряването на населението върху бюджета. По-нататъшната консолидация на бюджета, планирана в програмата, би допринесла за намаляване на рисковете по отношение на устойчивостта на публичните финанси.

(9)

Програмата за стабилност е изцяло съобразена с доклада от октомври 2007 г. относно изпълнението на националната програма за реформи. По-специално плановете за средносрочна фискална консолидация бяха включени в програмата за национални реформи, която разглеждаше като главен приоритет бюджетната консолидация наред с повишаването на устойчивостта на публичните финанси. Едновременно с това програмата за стабилност отчита постигнатия напредък в прилагането на някои от мерките на националната програма за реформи, както и влиянието им върху публичните финанси и общите икономически перспективи. В действителност и двете програми съдържат взаимно допълващи се и съгласувани сведения относно общите политически мерки.

(10)

Бюджетната стратегия на програмата като цяло съответства на специфичните за страната общи насоки за икономическата политика, включени в определените в рамките на Лисабонската стратегия интегрирани насоки и насоките за държавите-членки от еврозоната в областта на бюджетната политика.

(11)

По отношение на посочените в етичния кодекс на програмите за стабилност и за сближаване изисквания за предоставянето на данни, програмата предоставя всички задължителни и повечето от незадължителните данни (4).

i)

да прилага решително предвидената в програмата фискална консолидация с оглед да осигури корекцията на прекомерния дефицит;

ii)

да извърши планираното приспособяване в посока към средносрочната цел, като я подкрепи, при необходимост, със засилени мерки; и, като има предвид рисковете пред устойчивостта на публичните финанси, да осигури бързо намаление на съотношението на дълга спрямо БВП, по-специално като продължи да разпределя всички бюджетни резултати над очакваните за намаляване на дефицита;

iii)

да поддържа постоянно ограничението на разходите и да повиши качеството на публичните разходи, също и като продължи провежданата понастоящем реформа на публичната администрация и подобряването на бюджетната рамка съгласно програмата.

19.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/10

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа първата програма за стабилност на Кипър за периода от 2007 г. до 2011 г. (2).

(2)

През последните десет години икономиката на Кипър се характеризира със солиден растеж, макар и с колебания през някои години, които отразяват излагането на малката отворена икономика на външни шокове.

При фискалната политика не винаги се извлича полза от благоприятната фаза на цикъла, за да се достигнат бюджетните цели за близък до нулата дефицит или излишък, което би създало предпазен марж при нормалните колебания и би позволило на автоматичните стабилизатори да действат напълно при неблагоприятна икономическа конюнктура. Това подчертава необходимостта от избягване на проциклична фискална политика при благоприятните фази на цикъла. През последните четири години властите на Кипър предприеха успешна фискална консолидация, основана главно на приходната част на бюджета, което доведе до намаляване на дефицита на консолидирания бюджет от 6,5 % от БВП през 2003 г. до 1,2 % през 2006 г. Въз основа на вероятно преходната, богата на данъци структура на растежа, който доведе до изключително високи бюджетни приходи, бюджетното салдо понастоящем достига излишък от 1,5 % от БВП през 2007 г. Освен това дългът намаля от 69 % от БВП през 2003 г. до 60 % от БВП през 2007 г. Слабото ограничение за настоящите първични разходи и вероятния преходен характер на последиците от скорошното увеличение на данъчните приходи подчертават необходимостта от по-нататъшно подобряване на контрола върху разходите. Това би спомогнало за стабилизиране на икономиката в новия контекст на членството в еврозоната. Реформата на пенсионната система и навременното прилагане на одобрените реформи в здравеопазването също биха допринесли за контрол върху първичните разходи, укрепвайки в същото време устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план.

(3)

Макроикономическият сценарий, върху който се основава програмата, предвижда реалният ръст на БВП да се уравновеси от 4,2 % през 2007 г. до средно 4 % през остатъка от периода на програмата. Оценяван въз основа на наличната понастоящем информация (3), този сценарий изглежда основан на реалистични предвиждания за растежа до 2009 г. и леко оптимистичен след това. Прогнозите за инфлацията в програмата изглеждат реалистични, но предвид последните тенденции в измененията на цените на нефта и хранителните продукти на международно ниво, рисковете може да нараснат.

(4)

За 2007 г. в програмата за стабилност се предвижда бюджетен излишък от 1,5 % от БВП или с повече от 3 процентни пункта по-висок от целта за дефицит от 1,6 % от БВП, заложена в предишната актуализация на програмата за сближаване. Забележителният обрат през 2007 г. може да се отдаде на извънредното повишаване на общите приходи, вследствие на особено високи данъчни постъпления, предизвикани от високата рентабилност на финансовия сектор и бумът на инвестициите в недвижими имоти. Част от увеличението на данъчната основа и от свързаните с него приходи не изглежда постоянна. Оценката за изпълнението на бюджета през 2007 г. е в съответствие с препоръката за „стриктно осъществяване на предвидената в програмата фискална консолидация“ в становището на Съвета от 27 февруари 2007 г. относно последната актуализация на програмата за сближаване (4).

(5)

Поради по-доброто от очакваното изпълнение на бюджета за 2007 г., бюджетните цели в програмата за стабилност са значително по-амбициозни отколкото в последната актуализация на програмата за сближаване в контекста на до голяма степен непроменена макроикономическа среда. В програмата за стабилност е заложена по-амбициозна средносрочна бюджетна цел за балансирана позиция в структурно изражение (т.е. коригирано с отчитане на фазата на икономическия цикъл без еднократните и другите временни мерки) в сравнение с предходната цел за структурен дефицит от 0,5 % от БВП. Целта на бюджетната стратегия в програмата за стабилност е тази нова СБЦ, която вече бе надхвърлена през 2007 г., да се поддържа през целия период на програмата. Предвижда се излишъкът на консолидирания държавен бюджет да намалява от 0,7 % от БВП през 2011 г. до около 1,5 % през 2007 г. Първичният дефицит се очаква да намалее по-значително от 2,8 % от БВП през 2011 г. до 4,7 %. Намаляването на излишъка отразява най-вече спадането на дела на общите приходи в БВП с 1,25 процентни пункта, тъй като се планира общите разходи да намалеят едва с 0,25 от един процентен пункт от БВП.

Последното отразява най-вече значително намаляване на разходите за лихви, тъй като се предвижда първичните разходи да нараснат с 0,25 процентни пункта в резултат на това, че увеличаването на социалните плащания и други разходи превишава намалението на възнагражденията на служителите, субсидиите и публичните инвестиции. Основната част от намаляването на общите приходи е съсредоточена през 2008 г. (1,5 процентни пункта от БВП), тъй като половината от извънредното увеличаване на приходите през 2007 г., възлизащо на 1,5 % от БВП, не се очаква да продължи през 2008 г. Планира се брутният държавен дълг, който през 2007 г. по оценки е равен на 60 % от БВП, да намалее с 11,5 процентни пункта от БВП през 2008 г. до 48,5 % от БВП. Това се дължи най-вече на висок първичен излишък и голяма корекция наличност-потоци в посока на намаляване на дълга, дължаща се на голямото отписване на несъбираеми финансови активи. След това се прогнозира съотношението на дълга спрямо БВП да намалее с още около 8 процентни пункта от БВП през периода на програмата и до 2011 г. да достигне 40,5 %.

(6)

Резултатът от изпълнението на бюджета би могъл да бъде по-добър от планирания в програмата през 2008 г. и 2009 г., но да се влоши след това. В програмата се приема, че само част от превишението на приходите през 2007 г. се прехвърля за следващите години. Макар и несигурно при липсата на по-подробни данни, изглежда съществува поле за по-голяма степен на прехвърляне, особено през 2008 г. и 2009 г. Неблагоприятен риск по отношение на приходите произтича от факта, че в макроикономическия сценарий са заложени благоприятни прогнози за растежа на частното потребление през най-отдалечените години от програмата. Уповаването на въведените едва през 2006 г. тавани за разходите представлява допълнителен риск, тъй като тяхното покритие не е пълно и по-специално не са напълно уточнени механизмите за налагане на съблюдаването им.

(7)

Предвид тази оценка на риска, бюджетната политика в програмата изглежда достатъчна за да се поддържа новата СБЦ през периода на програмата, както е предвидено в нея. Приходите от 1,5 % от БВП, които се считат за временни в програмата, макар и да е вероятно да са с временен характер не могат да се определят като еднократни и не са счетени за такива от службите на Комисията. Предвид благоприятната икономическа конюнктура, намаляването на структурния излишък с над 1 процентен пункт от БВП през 2008 г. в сравнение с 1,75 % от БВП през предходната година може да предполага проциклична бюджетна политика, което не би било в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Загрижеността на правителството обаче, че повишението на приходите през 2007 г. може би само отчасти отразява предпазлив бюджетен подход, в съответствие с който приходите от особено интензивна по отношение на данъците структура на растежа не би трябвало да предизвикват допълнителни постоянни разходи. Въпреки че влошаването на бюджетната позиция спрямо 2007 г. отразява до голяма степен очакваното нормализиране на данъчните приходи, съществува риск бюджетната политика през 2008 г. да се окаже проциклична предвид рисковете, свързани с налагането на съблюдаването на разходните тавани.

(8)

Кипър изглежда изложен на висок риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси. Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е сред най-високите в ЕС, което до голяма степен се дължи на дела на много голямото увеличените на разходи за пенсии като дял от БВП. Състоянието на бюджета за 2007 г. според оценката в програмата допринася за намаляване на част от предвижданото значително дългосрочно въздействие на застаряването на населението върху бюджета, но не е достатъчно, за го компенсира. Поддържането на висок първичен излишък и приемането на мерки в областта на пенсионната реформа, насочени към ограничаване на значителното нарастване на разходите, свързани със застаряването на населението, каквито са обмисляни в момента, би спомогнало за намаляване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси.

(9)

Програмата за стабилност напълно съответства на доклада за изпълнението на националната програма за реформи от октомври 2007 г. По-специално, в бюджетните прогнози са включени бюджетните разходи, свързани с различните проекти и мерки, които са включени в националната програма за реформи, например за насърчаване на икономика, основана на знанието, за подпомагане на научно-изследователската и развойна дейност, за подобряване на развитието на човешкия капитал.

(10)

Бюджетната стратегия в програмата като цяло съответства на специфичните за страната общи насоки на икономическата политика, включени в интегрираните насоки и в насоките за държавите-членки от еврозоната в областта на бюджетната политика, определени в рамките на Лисабонската стратегия.

(11)

Относно изискванията по отношение на данните, посочени в кодекса за програмите за стабилност и сближаване, в програмата са предоставени всички задължителни и повечето от незадължителните данни (5).

i)

да избягва проциклична фискална политика чрез по-нататъшно подобряване на контрола върху текущите разходи, използвайки извънредните приходи за допълнително намаляване на дълга;

ii)

да задържа нивото на публичните разходи, по-специално чрез реформа на пенсионната система и своевременно прилагане на приетите реформи в здравеопазването с цел да се подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

19.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/14

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Естония за периода от 2007 г. до 2011 г.

(2)

Развитието на естонската икономика се забавя след един период на много висок растеж, свързан, inter alia, с високия ръст на кредита и с цялостните гъвкави парични условия, които доведоха до бързо нарастване на потреблението и жилищния сектор. През този период възникна значителен икономически дисбаланс, като поради недостига на работна ръка напоследък заплатите и цените навлязоха в инфлационна спирала, а ръстът на заплатите надхвърли този на производителността, довеждайки до влошаване на конкурентоспособността по отношение на разходите.

Фискалната политика на Естония, която има особено голямо значение предвид ограничения режим на паричната политика, бе като цяло разумна, с бюджетни излишъци от 2002 г. насам и с нисък държавен дълг. Все пак една по-рестриктивна фискална позиция би допринесла повече за спирането на тенденциите към прегряване на икономиката и за коригирането на макроикономическия дисбаланс. Очаква се този дисбаланс да намалява постепенно през следващите години, като се има предвид продължаващото напрежение на пазара на труда, ръстът на заплатите, надвишаващ ръста на производителността, натискът на цените и оставащия, макар и леко намаляващ, външен дисбаланс. Следователно тенденцията към забавяне на растежа е застрашена от съществени рискове, макар и смекчени от високата гъвкавост, демонстрирана досега от икономиката.

(3)

Макроикономическият сценарий, на който се основава програмата, предвижда ръстът на реалния БВП да намалее от 7,5 % през 2007 г. на 5,25 % през 2008 г. и 6,5 % средно за остатъка от периода на програмата. Оценяван въз основа на наличната понастоящем информация (2), този сценарий изглежда основан на предпазливи предвиждания за растежа до 2008 г. и на реалистични предвиждания за следващите години. Програмата предвижда инфлацията да се повиши до 8,5 % през 2008 г. и да остане на високото равнище от 5,5 % през 2009 г., което изглежда реалистично в контекста на неотдавнашния скок на цените на храните и вероятните увеличения на държавно регулираните цени. Тези предвиждания показват, че Естония ще постигне само ограничен напредък по отношение на номиналното сближаване. Очаква се едновременно с намаляването на ръста на вътрешното търсене и външният дефицит да намалее от 14 % от БВП през 2007 г. на около 10 % през 2009 г. и близо 8 % през следващите години; това е реалистично, но трябва да се има предвид рискът от влошаване на конкурентоспособността по отношение на цените, което би възпрепятствало това подобрение.

(4)

За 2007 г. излишъкът на консолидирания държавен бюджет се изчислява на 2,6 % от БВП в последната актуализация на програмата при целеви излишък от 1,2 % от БВП, определен при предходната актуализация. По-добрият резултат, заложен и в прогнозите на службите на Комисията от есента, се определя най-вече от прехвърлянето на по-добрия от очакваното резултат за 2006 г. и в по-малка степен от значително по-високия от очакваното ръст на приходите, а не толкова от ограничаването на много по-високия от очакваното ръст на разходите. Изпълнението на бюджета през 2007 г. бе отчасти съобразено с препоръката в становището на Съвета от 27 февруари 2007 г. относно предишната актуализирана програма за сближаване (3). Въпреки че бюджетният излишък изглежда по-висок от планирания, очаква се структурното салдо (т.е. салдото, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки) да се е влошило в сравнение с предходната година с над 0,5 процентни пункта от БВП, което предполага проциклична позиция при благоприятна икономическа конюнктура. Освен това увеличаването на разходите посредством допълнителния бюджет, приет през декември 2007 г., не съответстваше на целите за укрепване на макроикономическата стабилност и коригиране на външния дисбаланс.

(5)

Основната цел на средносрочната бюджетна стратегия на програмата е укрепването на макроикономическата стабилност и дългосрочната устойчивост на публичните финанси чрез поддържане на бюджетен излишък и преизпълнение на средносрочната цел, определена като структурно равновесие. Очаква се номиналният излишък на консолидирания държавен бюджет да намалее от 2,6 % от БВП през 2007 г. на 1,3 % през 2008 г. и да се задържи около и под 1 % през последните години на програмата. Структурното салдо, изчислено съгласно общоприетата методология, ще намалее от 1,25 % от БВП през 2007 г. на 0,75 % през 2008 г. и отново ще нарасне до 1,25-1,5 % от БВП след 2008 г.

В сравнение с предишната актуализирана програма за сближаване, фискалните цели бяха потвърдени за 2008 г. и понижени с около 0,5 процентни пункта от БВП за следващите години, като се има предвид, че при преразглеждането прогнозите за икономиката бяха снижени, а предвижданите стойности за инфлацията бяха повишени. Съотношението на приходите на консолидирания бюджет към БВП се очаква да намалее с около 1 процентен пункт през програмния период най-вече поради по-ниския дял на данъците върху доходите и богатството, дължащ се на постепенното намаляване на ставката на данъка върху доходите. Предвижда се разходите да се увеличат с около 1 процентен пункт през програмния период, най-вече под въздействието на увеличението на социалните плащания, по-специално на пенсиите поради приемането на по-щедра разпоредба за индексирането им.

(6)

Рисковете пред предвижданията за бюджета изглеждат до голяма степен балансирани. От една страна, макроикономическите предвиждания на програмата за 2008 г. са предпазливи и дават възможност бюджетните резултати да се окажат по-добри от очакваните. Програмата съдържа подробна информация относно планираните мерки за приходите и предвижданията за данъците изглеждат реалистични. От друга страна, въпреки като цяло много добрите предходни резултати, през последните години имаше практика част от преизпълнението на постъпленията да се използва за увеличаване на разходите посредством допълнителни бюджети, като по този начин се нарушаваха заложените цели. Ако забавянето на икономическия растеж се окаже по-голямо и/или по-продължително от сценария в програмата, това би довело до влошаване на състоянието на публичните финанси. По-специално, ако финансираният с кредит и дължащ се на вътрешното търсене бърз растеж на естонската икономика внезапно се забави или ако структурата на растежа се промени значително в посока към схема, базираща се в по-малка степен на данъчните приходи, бюджетът би могъл да бъде подложен на напрежение.

(7)

Предвид настоящата оценка на риска бюджетната позиция в програмата изглежда подходяща за изпълнението на средносрочната цел с достатъчен марж през целия период на програмата, както е предвидено в нея. Все пак влошаването на структурния излишък през 2008 г. може да се приравни на фискална експанзия, което носи риск заложената в програмата фискална позиция да се окаже проциклична, ако високият ръст на икономиката се запази. Това би било в несъответствие с Пакта за стабилност и растеж. Освен това на тази фаза на цикъла, когато икономиката е започнала да забавя ръста си, но значителният макроикономически дисбаланс остава, фискалната политика би трябвало да избягва задълбочаването на този дисбаланс.

(8)

Естония изглежда изложена на нисък риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси. Дългосрочното влияние върху бюджета на застаряването на населението е сред най-ниските в ЕС и според програмата би трябвало да остане ниско, дори като се има предвид въздействието на неотдавнашната промяна на разпоредбата за индексиране на пенсиите. Текущото ниво на брутния дълг на Естония е много ниско и поддържането на стабилни държавни финанси в съответствие с бюджетните планове за програмния период би допринесло за ограничаването на рисковете пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

(9)

Програмата за сближаване изглежда съобразена до известна степен с доклада от октомври 2007 г. относно изпълнението на националната програма за реформи. По-специално, мерките на фискалната политика и преразглеждането на пенсионната система, които са предвидени в националната програма за реформи, са оценени задълбочено в актуализираната програма за сближаване. Въпреки това липсва качествена оценка на цялостното въздействие на националната програма за реформи в рамките на средносрочната фискална стратегия. Освен това информацията за преките бюджетни разходи и икономии, както и предвижданията, свързани със заложените в националната програма основни реформи, са само отчасти представени, особено относно мерките, имащи отношение повече към микроикономическите аспекти и заетостта, като разходите за научноизследователска и развойна дейност, ученето през целия живот, професионалното образование и активната политика на пазара на труда.

(10)

Осигуряването на плавно завръщане към тенденцията за уравновесено сближаване и на успешно участие във ВКМ II изисква целенасочени политически усилия. При включването си в механизма Естония пое задължения, свързани с бюджетния и финансовия сектор и структурната политика. Фискалните резултати като цяло бяха добри през периода на ВКМ II, въпреки че неотдавнашната фискална позиция не бе особено амбициозна предвид началното положение и фазата на икономическия цикъл, най-вероятно довели до процикличните ефекти през 2007 г. Задълженията по отношение на резервите и изискванията за предпазливост бяха повишени с цел задържане на бързото нарастване на кредитите, но прекият ефект върху ръста на кредитирането изглежда ограничен. Ръстът на заплатите в частния сектор се увеличи значително, като бе последван от публичния сектор, в контекста на висок икономически растеж и напрежение на пазара на труда и понастоящем представлява главното предизвикателство пред естонската икономика. Естония планира да въведе в националната програма за реформи мерки за повишаване на гъвкавостта на пазара на труда и наскоро пое задължението да приложи допълнителни мерки за увеличаване на производителността в цялото стопанство.

(11)

Относно посочените в кодекса на програмите за стабилност и за сближаване изисквания за предоставянето на данни, програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (4).

i)

прилагане на неутрална фискална политика през 2008 г. и следващите години с цел плавно завръщане към плана за уравновесено сближаване;

ii)

допълване на препоръчаната фискална позиция при гарантиране на подходяща политика по отношение на заплатите в публичния сектор и на устойчиво и бързо нарастване на производителността с цел задържане на инфлационния натиск.

19.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/18

(1)

На 4 март 2008 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Латвия за периода 2007-2010 г.

(2)

След продължителен период на висок растеж от средата на деветдесетте години, през периода 2005-2007 г. реалният БВП на Латвия се увеличаваше с темп, изразяван с двуцифрени числа. Този растеж се дължеше основно на мощната кредитна експанзия, довела до увеличаване на частното потребление и инвестициите в недвижими имоти, като от 2006 г. насам получените нетни външни заеми надвишават 20 % от БВП.

Паричните условия бяха гъвкави, като се има предвид високата степен на използване на еврото в контекста на стабилния валутен курс с минимални колебания в рамките на валутно-курсовия механизъм (ERM II). Недостигът на работна ръка, към което се прибавя и предизвиканото от търсенето прегряване на икономиката, допринесе за възникването на спирала заплати-цени, като много високият растеж на заплатите надмина нарастването на производителността, което доведе до най-високата инфлация в ЕС и бързо влоши конкурентоспособността по отношение на себестойността. Благодарение на набор от мерки, приети от властите през пролетта на 2007 г., се забелязва известно забавяне на жилищния пазар и на вътрешното потребление, но са необходими допълнителни стъпки в тази насока, за да се постигне плавно приспособяване по пътя на устойчив растеж. В този контекст фискалната политика не се справи достатъчно добре с възникващата уязвимост. С оглед преодоляване на вътрешния и външния дисбаланс ключови ще бъдат: по-амбициозната фискална позиция; придържането към подходяща средносрочна бюджетна рамка; определянето на приоритети в публичните разходи и преразглеждането на инструментите за данъчно облагане с цел ограничаване на стимулите пред търсенето в секторите, които не допринасят съществено за повишаване на потенциала на предлагане в икономиката в средносрочен и дългосрочен план; и по-отговорното повишаване на заплатите в публичния сектор. За да се стимулира процесът на догонване са необходими структурни реформи и премахване на пречките с цел укрепване на предлагането в икономиката.

(3)

Макроикономическият сценарий в основата на програмата предвижда плавно приземяване, като се очаква растежът на реалния БВП постепенно да намалее от 10,5 % през 2007 г. до 6,8 % през 2010 г. Според програмата вътрешното търсене ще остане основен фактор на растежа, въпреки че се очаква значителен спад от 2007 г. до 2008 г. Оценяван въз основа на наличните към момента данни (2), този сценарий изглежда базиран на реалистични очаквания за растежа. Въпреки това предвижданото забавяне на растежа на вътрешното търсене съвсем не е гарантирано и икономическият сценарий на програмата предвижда много високи рискове пред макроикономическата стабилност, включително продължаващо прегряване на икономиката и значителен риск от рязко забавяне на един по-късен етап. Освен това, без по-голяма корекция на съвкупното търсене и предлагане от предвидената в програмата, външната позиция на страната не би била устойчива в дългосрочен план.

Прогнозите за инфлацията в програмата, които изглеждат реалистични, показват, че Латвия ще се отдалечава от целта за номинално сближаване поне до 2008 г. Нещо повече, продължава да има голяма несигурност, което се дължи, inter alia, на продължаващата нестабилност на цените на електроенергията и на други стоки, както и на неяснотата относно възможното развитие на спиралата заплати-цени. Удържането на възнагражденията в публичния сектор е изключително важно за забавянето на растежа на заплатите в цялото стопанство, което би било необходимо за прекъсване на настоящата динамика на разходите и цените и за спиране на бързия спад на конкурентоспособността по отношение на себестойността.

(4)

Предишната актуализирана програма имаше за цел постигането на бюджетен дефицит от 1,3 % от БВП за 2007 г., докато според последната актуализация е налице бюджетен излишък от 0,3 % от БВП. Прогнозите от есента бяха за бюджетен излишък от 0,9 % от БВП за 2007 г., което е много близо до неокончателните данни за излишък от 0,8 % от БВП. Оценката на структурния дефицит, изчислен по общоприетата методика, показва, че той е намалял от 1 % от БВП през 2006 г. на 0,5 % през 2007 г. Разликата между номиналните данни в прогнозата от есента и целта в предишната програма отразява по-високите приходи, чийто ефект обаче отчасти е ограничен от по-високия от планираното растеж на разходите. Дори ако се оценява на базата на излишък, близък до 0,8 % от БВП, бюджетната политика през 2007 г. бе само отчасти съобразена с препоръката в становището на Съвета от 27 март 2007 г. относно предишната актуализирана програма за сближаване (3), тъй като търсенето, което остава високо, и рисковете пред стабилността показват, че фискалната политика не е изпълнила изискванията. Въпреки това бе постигнат известен напредък по отношение на ограничаването на обичайното по-рано голямо увеличение на разходите на публичните институции в края на годината благодарение на спазването на насоките, приети за тази цел от правителството през ноември 2007 г.

(5)

Основната цел на бюджетната стратегия е да се укрепи макроикономическата стабилност като продължи да се спазва средносрочната цел за структурен дефицит от 1 % от БВП, постигна от 2006 г. насам, която следва да бъде надхвърлена с нарастващ марж през програмния период. В сравнение с предишната програма, която планираше постигане на средносрочната цел едва след 2008 г., новата актуализирана програма потвърждава предвиждания план за консолидация, но при много по-добро начално състояние на бюджета на фона на непроменения като цяло макроикономически сценарий. Според изчисленията на службите на Комисията, извършени въз основа на сведенията в програмата, очаква се състоянието на структурното салдо да се подобри от дефицит от 0,5 % от БВП през 2007 г. до излишък от 0,5 % от БВП през 2008 г., който да се повишава с 0,5 процентни пункта годишно през 2009-2010 г. Две-трети от увеличението на реалния излишък с почти 1 процентен пункт от БВП се дължи на нарастването на съотношението на приходите към БВП, а останалата една трета — на намаляването на съотношението на разходите към БВП. Що се отнася до приходите, предвижданото повишение на непреките данъци и „други приходи“ като дял от БВП компенсира и надхвърля очакваното намаление на социалноосигурителните вноски поради провежданата понастоящем пенсионна реформа. Ограничаването на съотношението на разходите за публично потребление и за възнаграждения на служителите спрямо БВП (което не е гарантирано от мерки, описани в програмата) се очаква да осигури в рамките на бюджета възможност за предложените увеличения на социалните плащания, включително на пенсиите и семейните надбавки, както и на публичните инвестиции.

(6)

Бюджетните резултати биха могли да бъдат много по-лоши от предвидените в програмата. Цялостната макроикономическа стабилност е изправена пред значителни рискове, произтичащи от голямото външен дисбаланс и настоящото прегряване на икономиката. Ако финансираният с кредит растеж, стимулиран от вътрешното търсене, внезапно се забави, бюджетът би могъл да бъде подложен на силен натиск, тъй като предвижданията на програмата за приходите се основават на допускането, че високото потребление и благоприятните условия на пазара на труда ще се запазят.

При липсата на подходящи мерки трудно изглежда постигането на предвиденото намаление на съотношението на разходите към БВП. Тъй като средносрочните тавани на разходите на министерствата и публичните институции бяха въведени едва през 2007 г., все още не може да се прецени ефективността им. Опитът от последните години свидетелства по-скоро, че е наложена практика за преразход, тъй като високият номинален растеж създаде възможност всяка година да се изразходват приходи над планираните в рамките на допълнителен бюджет. Накрая, програмата разчита на значителни приходи от приватизация (възлизащи според програмата на общо 0,5 % от БВП), които не са сигурни.

(7)

Предвид настоящата оценка на риска бюджетът по програмата изглежда достатъчен за изпълнението на средносрочната цел през целия период на програмата, както е предвидено в нея. Предвидената в програмата фискална политика е съобразена с Пакта за стабилност и растеж, но би следвало да бъде по-рестриктивна предвид мащаба на икономическия дисбаланс и повишеното значение на фискалната политика, дължащо се на ограничения обхват на паричната политика при почти фиксиран валутен курс в рамките на валутно-курсовия механизъм (ERM II).

(8)

Латвия изглежда изложена на нисък риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси. Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета е по-ниско от средното в ЕС, като прогнозата е за спад на свързаните със застаряването разходи като дял от БВП през следващите десетилетия благодарение на реформата на пенсионната система, която допринася за намаляването на разходите. Текущото ниво на брутния дълг на Латвия е много ниско и подобряването на състоянието на бюджета, предвидено в актуализираната програма за сближаване, би допринесло за ограничаване на рисковете пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

(9)

Програмата за сближаване изглежда съобразена с доклада от октомври 2007 г. относно изпълнението на националната програма за реформа. По-специално, докладът за изпълнението определя гарантирането на макроикономическата стабилност като главно предизвикателство, което има отражение върху публичните финанси, като за постигането на тази цел отдава основно значение на укрепването на фискалната дисциплина и на процедурите по планиране на бюджета. Макар че програмата съдържа качествена оценка на цялостното въздействие на националната програма за реформа в рамките на средносрочната фискална стратегия, тя не съдържа подробни данни за преките бюджетни разходи/икономии, свързани с главните реформи в националната програма.

(10)

Бюджетната стратегия в програмата е частично съобразена с общите насоки за икономическата политика за държавата в областта на бюджетната политика, определени в рамките на Лисабонската стратегия. Въпреки това предвижданата фискална позиция не е подходяща за справяне с прегряването на икономиката и за укрепване на икономическата устойчивост.

(11)

Що се отнася до напредъка в изпълнението на задълженията във връзка с валутно-курсовия механизъм (ERM II), властите взеха определени мерки, но са необходими още усилия с цел укрепване на фискалната позиция и ограничаване на вътрешното търсене. Бяха взети някои мерки за овладяване на нарастването на кредита, които обаче бяха с ограничен ефект. Антиинфлационният план от март 2007 г. бе крачка в правилната посока, въпреки ограниченото незабавно въздействие, но не съдържаше необходимите по-строги мерки за стабилизиране на икономиката и постигане на устойчиво намаление на инфлацията. Необходими са допълнителни структурни реформи за преодоляване на слабото предлагане в икономиката и на намаляващата конкурентоспособност. Планът за икономическа стабилизация, разглеждан в момента от латвийските власти, вероятно ще съдържа допълнителни фискални и данъчни мерки, както и стъпки за подобряване на стопанската среда и конкурентоспособността.

(12)

Относно изисквания за предоставянето на данни, посочени в кодекса на програмите за стабилност и за сближаване, програмата има малки пропуски по отношение на задължителните данни, но съдържа повечето от незадължителните (4).

i)

поставя много по-амбициозни бюджетни цели за 2008 г. и следващите години в сравнение с предвидените в програмата, по-специално спестява изцяло всички приходи над планираните и спазва таваните на разходите;

ii)

внимателно определя приоритетите за публичните разходи в рамките на ограниченията на разходите в целия публичен сектор, установени в средносрочните бюджетни планове, и преразглежда инструментите за данъчно облагане с цел избягване на стимулите пред търсенето в секторите, които не допринасят съществено за повишаване на потенциала на предлагане в икономиката в средносрочен и дългосрочен план;

iii)

приема допълнителни политически мерки за овладяване на инфлационния натиск, включително като отговорно определя заплатите в публичния сектор, като по този начин допринася за рязък спад в растежа на заплатите в цялата икономика, което е необходимо за прекратяване на настоящата тенденция на взаимосвързано увеличение на разходите и цените и спиране на бързото влошаване на конкурентоспособността по отношение на себестойността.

19.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/23

(1)

Член 79 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 предвижда, че Съветът следва да назначи за членове на Управителния съвет на Европейската агенция по химикали по един представител от всяка държава-членка.

(2)

С решение от 7 юни 2007 г. (2) Съветът назначи 27 члена на Управителния съвет на Европейската агенция по химикали.

(3)

Румънското правителство е информирало Съвета за своето намерение да замени румънския представител в Управителния съвет и е представило кандидатурата на нов представител, който следва да се назначи за периода до 31 май 2011 г.,

19.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/24

19.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/25

1.

На 12 март 2008 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация съгласно член 4 и вследствие на препращане в съответствие с член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), с която предприятие Marel Food Systems hf. („Marel“, Исландия) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета контрол над цялото предприятие Stork Food Systems („SFS“, Нидерландия) посредством покупка на акции и активи.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележките могат да се изпращат до Комисията по факс ((32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата с позоваване на COMP/M.5125 — Marel/SFS на следния адрес:

19.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/26

—

300 kg за юниците и кравите

—

380 kg за биците

—

„La fête des bœufs gras“, провеждан в Bazas по време на карнавала, ежегодно привлича многобройна публика, а месарниците, участващи в шествието „Bœuf de Bazas“, бележат 30 %-но увеличение на продажбите си през този период. Този празник е създаден на основата на специфичните качества и известността на продукта, като на свой ред помага да се запази във времето известността на bœuf de Bazas,

—

други общини в района, обхванат от ЗГУ, също са създали подобни прояви.

—

статията в „Le Figaro“ от 16 февруари 2003 г., озаглавена „Le bœuf gras fait son carnaval“ („Карнавалните волове дефилират“),

—

рецептата за „croustillant de queue de bœuf de Bazas au foie gras de canard poêlé des landes“ (пържена хрупкава опашка от bœuf de Bazas с пастет от гъши дроб от Ландите), която беше представена в предаването „les escapades de Petitrenaud“ („Лудориите на Petitrenaud“), излъчено по France 5.