18.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 71/1

(1)

Химическото замърсяване на повърхностните води представлява заплаха за водната среда с такива последици, като остра и хронична токсичност за водните организми, натрупвания в екосистемата, загуба на естествени местообитания и на биологично разнообразие, а cъщо така и опасност за човешкото здраве. Приоритетно следва да се определят причините за замърсяването и да се вземат мерки срещу емисиите при източника им по най-ефективния от икономическа и екологична гледна точка начин.

(2)

В Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда (3) се посочва, че околната среда, здравето и качеството на живот са ключови екологични приоритети на тази програма, като се подчертава по-специално необходимостта от установяване на по-конкретно законодателство в областта на политиката за водите.

(3)

Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действия на Общността в областта на политиката за водите (4) определя стратегия за борба със замърсяването на водите, като изисква понататъшни конкретни мерки за контрол върху замърсяването и стандарти за качество на околната среда (СКОС). Настоящата директива определя СКОС в съответствие с разпоредбите и целите на Директива 2000/60/ЕО.

(4)

В съответствие с член 4 от Директива 2000/60/ЕО, и по-специално параграф 1, буква а), държавите-членки следва да прилагат необходимите мерки в съответствие с член 16, параграфи 1 и 8 от същата директива с цел прогресивно намаляване на замърсяването с приоритетни вещества и пълното или поетапното прекратяване на емисии, зауствания и загуби на приоритетни опасни вещества.

(5)

От 2000 г. досега са приети многобройни актове на Общността, които съставляват мерки за контрол на емисиите на отделни приоритетни вещества в съответствие с член 16 от Директива 2000/60/ЕО. Освен това много от мерките за опазване на околната среда попадат в обхвата на друго действащо законодателство на Общността. Ето защо приоритетно внимание следва да се отдели по-скоро на изпълнението и преразглеждането на съществуващите инструменти, отколкото въвеждането на нови мерки за контрол.

(6)

По отношение на мерките за контрол върху емисиите на приоритетни вещества от точкови и дифузни източници, посочени в член 16 от Директива 2000/60/ЕО, изглежда икономически по-ефективно и пропорционално, в допълнение към мерките за прилагане на други действащи законодателни актове на Общността, държавите-членки да включат, когато е необходимо, подходящи мерки за контрол съгласно член 10 от Директива 2000/60/ЕО в програмата от мерки, която следва да се разработи за всеки район на речен басейн в съответствие с член 11 от Директива 2000/60/ЕО.

(7)

В Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2001 г. за определяне на списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите и относно изменение на Директива 2000/60/ЕО (5) е посочен първият списък от 33 вещества или групи вещества, които са с приоритетно значение за действия на общностно равнище. Сред тези приоритетни вещества някои са определени като приоритетни опасни вещества, по отношение на които държавите-членки следва да прилагат необходимите мерки с цел пълно или поетапно прекратяване на емисиите, заустванията и загубите. Някои вещества бяха подложени на преглед и следва да бъдат класифицирани. Комисията следва да продължи прегледа на списъка с приоритетни вещества, като подрежда веществата според приоритетната нужда от действия спрямо тях, въз основа на съгласувани критерии, които посочват опасността за или посредством водната среда, в съответствие с графика, предвиден в член 16 от Директива 2000/60/ЕО, и да представи подходящите предложения.

(8)

От гледна точка на интереса на Общността и с цел да се регулира по-ефективно защитата на повърхностните води, е уместно да се определят СКОС за замърсителите, класифицирани като приоритетни вещества на общностно равнище, и да се остави на държавите-членки възможността да определят, когато е необходимо, правила на национално равнище за останалите замърсители, подчинени на прилагането съответните общностни правила. Въпреки това осем замърсители, които попадат в обхвата на Директива 86/280/EИО на Съвета от 12 юни 1986 г. относно граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на някои опасни вещества от списък I на приложението към Директива 76/464/EИО (6), и които съставляват част от групата вещества, за които държавите-членки следва да прилагат мерки с цел постигане на добро химическо състояние до 2015 г. съгласно членове 2 и 4 от Директива 2000/60/ЕО, не бяха включени в списъка на приоритетните вещества. Общите стандарти, определени за тези замърсители, обаче, се оказаха полезни, така че е уместно се запази тяхното регламентиране на общностно равнище.

(9)

Следователно разпоредбите относно настоящите целeви показатели за качество на околната среда, установени в Директива 82/176/ЕИО на Съвета от 22 март 1982 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на живак от отрасъла на хлор-алкална електролиза (7), Директива 83/513/ЕИО на Съвета от 26 септември 1983 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на кадмий (8), Директива 84/156/ЕИО на Съвета от 8 март 1984 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за изхвърлянията на живак от други отрасли, освен този на хлор-алкалната електролиза (9), Директива 84/491/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1984 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на хексахлорциклохексан (10) и Директива 86/280/ЕИО, стават излишни и следва да бъдат отменени.

(10)

Водната среда може да бъде засегната от химическо замърсяване както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, и затова като база за определяне на стандартите за качество на околната среда следва да се използват данните както за острите, така и за хроничните последици от замърсяването. За да се гарантира необходимата степен на защита на водната среда и здравето на човека, следва да се определят СКОС изразени в годишни средни стойности, осигуряващи защита срещу дългосрочно излагане на въздействието на замърсяването, и максимално допустими концентрации за защита срещу краткосрочно излагане на такова въздействие.

(11)

В съответствие с правилата установени в Раздел 1.3.4 от приложение V към Директива 2000/60/ЕО, когато се извършва мониторинг на съответствието със стандартите за качество на околната среда, включително тези, изразени като максимално допустими концентрации, държавите-членки могат да въвеждат статистически методи, като например изчисляване на процентна стойност, за определяне на отклоненията (крайни отклонения от средната стойност) и на неверните показания, с цел да осигурят приемлива степен на надеждност и точност. За да се гарантира сравнимост на извършвания от държавите-членки мониторинг, е уместно посредством процедурата по комитология да се предостави възможност за установяване на подробни правила за използване на подобни статистически методи.

(12)

Установяването на общностно ниво на стойности на СКОС следва, по отношение на по-голямата част от веществата, на този етап да се ограничи само до повърхностните води. Въпреки това по отношение на хексахлорбензена, хексахлорбутадиена и живака не е възможно да се осигури защита срещу косвени въздействия и вторично отравяне посредством СКОС на общностно ниво единствено за повърхностните води. Ето защо по отношение на тези три вещества е уместно на общностно равнище да се установят СКОС за флората и фауната. За да се даде възможност на държавите-членки да бъдат гъвкави в стратегията си за мониторинг, те следва да могат да извършват мониторинг и да прилагат тези СКОС спрямо флората и фауната, или да установят по-строги СКОС по отношение повърхностните води, осигуряващи същата степен на защита.

(13)

Освен това държавите-членки следва да могат да въвеждат СКОС за седименти и/или флора и фауна на национално равнище и да прилагат тези СКОС вместо СКОС за водите, установени в настоящата Директива. Такива СКОС следва да се установяват посредством прозрачна процедура, включваща нотифициране на Комисията и другите държави-членки с цел да се гарантира степен на защита, еквивалентна на установените на общностно равнище СКОС за водите. Комисията следва да обобщи тези нотификации в докладите си относно изпълнението на Директива 2000/60/ЕО. Наред с това, тъй като седиментите, флората и фауната остават важна матрица за мониторинг на определени вещества от държавите-членки, за да се оцени дългосрочното въздействие на антропогенната дейност и тенденциите в тази област, държавите-членки следва да предприемат мерки, при условията на член 4 от Директива 2000/60/ЕО, с цел гарантиране, че съществуващите нива на замърсяване на флората и фауната, и седиментите няма да се увеличат значително.

(14)

Държавите-членки следва да спазват Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. за качеството на водите, предназначени за консумация от човека (11), и да управляват повърхностните водни тела, използвани за черпене на питейна вода, в съответствие с член 7 от Директива 2000/60/ЕО. Затова настоящата директива следва да се изпълнява, без да се засягат онези изисквания, които може да изискват по-строги стандарти.

(15)

В близост до мястото на заустване от точкови източници концентрациите от замърсители са обикновено по-високи в сравнение с концентрации в заобикалящите води. Затова държавите-членки следва да могат да използват зони на смесване, доколкото това не засяга спазването на съответните СКОС в останалата част от повърхностното водно тяло. Зоните на смесване следва да бъдат ограничени в близост до точката на заустване и да бъдат пропорционални.

(16)

Необходимо е да се проверява съобразяването с целите за пълно или поетапно прекратяване и за намаляване на замърсяването, както е посочено в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2000/60/ЕО, и да се осигури прозрачност на оценката за изпълнение на тези задължения, по-специално по отношение на отчитането на произтичащи от дейността на човека значителни и незначителни емисии, зауствания и загуби. Освен това графикът за пълно или поетапно прекратяване и за намаляване на замърсяването може само да се свързва с инвентаризация. Следва да съществува и възможност за оценка на прилагането на член 4, параграфи 4-7 от Директива 2000/60/ЕО. Необходим е и подходящ инструмент за измерване на загубите от вещества, които настъпват по естествен път или са резултат на природни процеси, като в този случай пълното или поетапно прекратяване на замърсяването от всички потенциални източници е невъзможно. За да отговори на тези потребности, всяка държава-членка следва да изготви инвентаризация на емисиите, заустванията и загубите за всеки район на речен басейн или част от район на речен басейн, който се намира на нейна територия.

(17)

За да се избегне дублиране на усилията при изготвянето на тези инвентаризации и да се осигури съгласуваност на инвентаризациите с други съществуващи инструменти в областта на защитата на повърхностните води, държавите-членки следва да използват информацията, събрана съгласно Директива 2000/60/ЕО и Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (12).

(18)

С оглед по-добро отчитане на техните потребности, държавите-членки следва да имат възможността да изберат подходящ едногодишен референтен период за измерване на основните елементи, които фигурират в инвентаризацията. При все това следва да се отчита фактът, че загубите вследствие употребата на пестициди може да варират значително от година на година поради различните дози на приложение, дължащи се например на разлика в климатичните условия. Следователно по отношение на някои вещества, за които се прилагат разпоредбите на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (13), държавите членки следва да могат да изберат 3-годишен референтен период за тези вещества.

(19)

За да се оптимизира използването на инвентаризациите, е уместно да се определи краен срок за проверка от страна на Комисията на осъществения напредък по отношение на емисиите, заустванията и загубите за изпълнение на целите, установени в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2000/60/ЕО, при условията на член 4, параграф 4 и параграф 5 от същата директива.

(20)

Няколко държави-членки са засегнати от замърсяване, чийто източник се намира извън пределите на националната им юрисдикция. Затова е уместно да се поясни, че дадена държава-членка няма да е в нарушение на своите задължения по настоящата Директива, ако в резултат на трансгранично замърсяване е надхвърлена стойността на даден СКОС, при условие, че са спазени определени условия, и че са приложени, ако е уместно, съответните разпоредби на Директива 2000/60/ЕО.

(21)

На основата на доклади от държавите-членки Комисията следва да разгледа нуждата от допълнителни конкретни общностни мерки, и ако е уместно, да внесе съответните предложения.

(22)

Критериите за установяване на веществата, които са устойчиви, биоакумулативни и токсични, както и вещества с друго подобно въздействие, и по-специално на изключително устойчивите и изключително биоакумулативни вещества, посочени в Директива 2000/60/ЕО, са установени в Документа за техническо ръководство за оценка на риска в подкрепа на Директива 93/67/ЕИО на Комисията от 20 юли 1993 г. относно принципите за оценка на рисковете за хората и околната среда от вещества, нотифицирани в съответствие с Директива 67/548/ЕИО на Съвета (14), Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията от 28 юни 1994 г. за установяване на принципите за оценка на рисковете за хората и околната среда от съществуващи вещества в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета (15) и Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (16). За да се осигури съгласуваност на законодателството на Общността, към подлежащите на преглед съгласно Решение № 2455/2001/ЕО вещества следва да се прилагат само тези критерии, а приложение Х към Директива 2000/60/ЕО следва да бъде съответно заменено.

(23)

Задълженията, установени с директивите, изброени в приложение IX към Директива 2000/60/ЕО, вече са включени в Директива 96/61/EО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (17) и в Директива 2000/60/EО, като се гарантира поне равностойна степен на защита ако СКОС са запазени или са ревизизрани. За да се гарантира последователност на подхода към химическото замърсяване на повърхностните води, както и за да се внесе яснота и да се опрости съществуващото в тази област законодателство на Общността, е уместно да се отменят съгласно Директива 2000/60/ЕО считано от 22 декември 2012 г., Директиви 82/176/EИО, 83/513/ЕИО, 84/156/EИО, 84/491/EИО и 86/280/EИО.

(24)

Бяха взети под внимание посочените в Директива 2000/60/EО препоръки и по-специално препоръките на Научния комитет по токсичност, екотоксичност и околна среда.

(25)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (18), държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, илюстриращи, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят обществено достояние.

(26)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно постигането на добро химическо състояние на повърхностните води чрез установяване на СКОС за приоритетни вещества и някои други замърсители не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и, предвид необходимостта от поддържане на еднаква степен на защита на повърхностните води в цялата Общност, следователно може да бъде осъществена по-успешно на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(27)

Необходимите за изпълнение на настоящата директива мерки следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (19).

(28)

По-специално, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да измени точка 3 от част Б на приложение I. Тъй като тази мярка е от общ характер и е предназначена да измени несъществени елементи от тази директива или да я допълни чрез добавяне на нови несъществени елементи, то тя трябва да бъде приета в съответствие с процедурата на регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО,

а)

прилагат, за живака и неговите съединения, СКОС от 20 μg/kg, и/или за хексахлорбензена, СКОС от 10 μg/kg и/или за хексахлорбутадиен СКОС от 55 μg/kg, като тези СКОС са за тъканите (мокро тегло) и се подбира най-подходящия индикатор сред рибите, мекотелите, ракообразните и друга флора и фауна;

б)

установяват и прилагат СКОС различни от споменатите в буква а) за седименти и/или флората и фауната по отношение на определени вещества. Тези СКОС осигуряват най-малко същото ниво на защита като СКОС за водите, посочени в приложение I, част А;

в)

определят, за веществата, посочени в букви а) и б), честотата на мониторинга на флората и фауната и/или седиментите. При все това, мониторинга се осъществява най-малко веднъж годишно, освен ако техническите знания и експертната преценка не оправдават друг интервал; както и

г)

чрез Комитета, посочен в член 21 от Директива 2000/60/ЕО, нотифицират Комисията и другите държави-членки относно веществата, за които са установени СКОС в съответствие с буква б), причините и основанията за използването на този подход, установените алтернативни СКОС, включително данните и методологията, посредством която са получени, категориите повърхностни води, към които ще се прилагат и честотата на планирания мониторинг, наред с обосновка за тази честота.

а)

ограничен в непосредствена близост до точката на заустване;

б)

пропорционален, като се имат предвид концентрациите на замърсители в точката на заустване и условията за изхвърляне на замърсители, съдържащи се в предишни регламенти, като например разрешителни и/или позволителни, посочени в член 11, алинея 3, буква ж) от Директива 2000/60/ЕО, както и всяко друго приложимо общностно законодателство, в съответствие с прилагането на най-добрите налични техники, и на член 10 от Директива 2000/60/ЕО, и по-специално след преразглеждане на тези предишни регламенти.

а)

превишаването се дължи на източник на замърсяване, намиращ се извън нейната национална юрисдикция;

б)

в резултат на това трансгранично замърсяване тя не е могла да предприеме ефективни мерки за придържане към съответния СКОС; както и

в)

тя е приложила механизмите за координация, предвидени в член 3 от Директива 2000/60/ЕО, и ако е уместно се е възползвала от разпоредбата на член 4, параграфи 4, 5 и 6 от тази Директива за тези водни тела, засегнати от трансгранично замърсяване.

18.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 71/16

(1)

Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (4) установява законодателната рамка за обработката на отпадъци в Общността. Тя дава определения за ключови понятия като отпадък, оползотворяване и обезвреждане, въвежда основни изисквания към управлението на отпадъците, по-специално задължението за учреждение или предприятие, което извършва действия по управление на отпадъци, да притежава разрешение или да бъде регистрирано, както и задължението за държавите-членки да изготвят планове за управление на отпадъците. Тя установява също така основни принципи като задължението отпадъците да бъдат третирани по начин, който няма отрицателно въздействие върху околната среда и здравето на човека, насърчаване прилагането на йерархия на отпадъците, и, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, изискването, че разходите за обезвреждане на отпадъците трябва да се поемат от настоящия притежател, предишните притежатели на отпадъците или от производителя на продукта, който се образуват отпадъците.

(2)

Решение № 1600/2002/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда (5) призовава за преработването или преразглеждането на законодателството за отпадъците, включително за изясняване на разликата между отпадъци и неотпадъчни продукти и за разработване на мерки за предотвратяване на отпадъците.

(3)

В съобщението на Комисията от 27 май 2003 г. относно Тематична стратегия за предотвратяване и рециклиране на отпадъците се отбелязва необходимостта от оценка на съществуващите определения за оползотворяване и обезвреждане, нуждата от общоприложимо определение за рециклиране и от дискусия относно определението за отпадъци.

(4)

В резолюцията си от 20 април 2004 г. относно горепосоченото съобщение (6) Европейският парламент призова Комисията да обмисли възможността Директива 96/61/EО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (7) да обхване сектора на отпадъците като цяло. Той също така отправи искане към Комисията да направи ясно разграничение между оползотворяване и обезвреждане и да изясни разликата между отпадъци и неотпадъчни продукти.

(5)

В заключенията си от 1 юли 2004 г. Съветът призова Комисията да представи предложение за преразглеждането на определени аспекти на Директива 75/442/EИО, отменена и заменена с Директива 2006/12/ЕО, с оглед изясняване на разликата между отпадъци и неотпадъчни продукти и тази между оползотворяване и обезвреждане.

(6)

Необходимо е, следователно, да се преразгледа Директива 2006/12/EО, за да се изяснят ключови понятия като определенията за отпадъци, оползотворяване и обезвреждане, да се засилят мерките, които трябва да се вземат за предотвратяване на отпадъците, да се възприеме подход, отчитащ целия жизнен цикъл на продуктите и материалите, а не само отпадъчната фаза, и да се насочат усилията към намаляване на въздействието върху околната среда на образуването и управлението на отпадъци, като по този начин се повиши икономическата стойност на отпадъците. Освен това оползотворяването на отпадъци и употребата на оползотворени материали следва да се насърчава с оглед опазването на природните ресурси.В интерес на яснотата и четивността, Директива 2006/12/EО следва да се отмени и замени с нова директива.

(7)

Тъй като повечето значителни дейности по управлението на отпадъците вече са обхванати от законодателството на Общността в областта на околната среда, важно е настоящата директива да бъде приспособена към този подход. Поставянето на ударение върху екологичните цели, изложени в член 174 на Договора, би позволило по-тясно фокусиране върху въздействието на образуването и управлението на отпадъци върху околната среда по време на целия жизнен цикъл на ресурсите. Следователно правното основание за настоящата директива следва да бъде член 175.

(8)

Следва да се прилагат ефективни и последователни правила за третиране на отпадъците по отношение на движимо имущество, от което притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, като се предвидят и определени изключения.

(9)

Необходимо е статусът, дали са отпадъци, на незамърсените изкопани почви и други съществуващи в природата материали, които се използват на обекти, различни от обектите, от които са били изкопани, да се разглежда в съответствие с определението за отпадъци и с разпоредбите отнасящи се до страничните продукти или статуса за край на отпадъка съгласно настоящата директива.

(10)

Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. относно установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (8). Той предвижда, inter alia, съответни контролни механизми по отношение на събирането, превоза, преработката, използването и обезвреждането на всички странични животински продукти, включително отпадъци с животински произход, с оглед предотвратяване на риска за здравето на животните и хората. Необходимо е, следователно, да се изясни връзката с този регламент, като се избягва дублирането на норми чрез изключване от обхвата на настоящата директива на страничните животински продукти, когато те са предназначени за употреби, които не се считат за дейности, свързани с отпадъци.

(11)

В светлината на опита, придобит при прилагането на Регламент (EО) № 1774/2002, е целесъобразно да се изясни обхватът на законодателството относно отпадъците и на неговите разпоредби относно опасните отпадъци във връзка със страничните животински продукти, уредени от Регламент (EО) № 1774/2002. Когато страничните животински продукти носят потенциални рискове за здравето, приложимият правен инструмент за преодоляване на такива рискове е Регламент (EО) № 1774/2002 и следва да се избягва излишно дублиране на негови разпоредби със законодателството относно отпадъците.

(12)

Класификацията на отпадъци като опасни отпадъци следва да се основава, inter alia, на законодателството на Общността относно химичните продукти, по-специално по отношение на класификацията на препаратите като опасни, включително прилаганите за тази цел пределно допустими концентрации. Освен това е необходимо да се запази системата, по която отпадъците и опасните отпадъци са класифицирани в съответствие със списъка на вида на отпадъците, последно установен в Решение 2000/532/ЕО (9) на Комисията, с цел да се насърчава хармонизирана класификация на отпадъците и да се осигури хармонизирано определяне на опасните отпадъци в Общността.

(13)

Необходимо е да се прави разграничение между предварителното съхраняване на отпадъци до събирането им, събирането на отпадъци и съхраняването на отпадъци до тяхното третиране. Учреждения или предприятия, които произвеждат отпадъци в процеса на дейностите си, не следва да се разглеждат като участващи в управлението на отпадъците и като подлежащи на разрешение за съхранението на отпадъците си до тяхното събиране.

(14)

Под „предварително съхраняване на отпадъци“, в рамките на определението за събиране на отпадъци, се разбира дейност по съхраняване на отпадъци до събирането им в съоръжения, където те се разтоварват, за да се подготвят за последващо транспортиране до друг обект с цел оползотворяване или обезвреждане. За целите на настоящата директива следва да се прави разграничение между предварителното съхраняване на отпадъци до събирането им и съхраняването на отпадъци до третирането им съобразно вида на отпадъците, обема и срока на съхранение и целта на събирането. Това разграничение следва да се прави от държавите-членки. Съхраняването на отпадъци до оползотворяването им за срок от три или повече години, както и съхраняването на отпадъци до обезвреждането им за срок от една или повече години, се урежда от Директива 1999/31/EО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (10).

(15)

Схемите за събиране на отпадъци, които не се извършват на професионална основа, не следва да подлежат на регистрация, тъй като носят по-малък риск и допринасят за разделното събиране на отпадъци. Примери за такива схеми са събирането на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките, схемите за обратно събиране в магазини за потребителски стоки и общински схеми в училищата.

(16)

В настоящата директива следва да се включат определения за предотвратяване, повторна употреба, подготовка за повторна употреба, третиране и рециклиране с оглед изясняване на обхвата на тези понятия.

(17)

Определенията за оползотворяване и обезвреждане трябва да бъдат изменени, за да се гарантира ясно разграничаване между двете понятия, въз основа на действителната разлика във въздействието им върху околната среда чрез заместване на природни ресурси в икономиката и като се признават потенциалните ползи за околната среда и здравето на човека от използването на отпадъците като ресурс. Освен това могат да се разработят насоки за изясняване на случаи, при които е трудно да се приложи на практика това разграничение или където класифицирането на дейността като оползотворяване не отговаря на реалното въздействие на операцията върху околната среда.

(18)

Настоящата директива следва също така да изясни кога изгарянето на твърди битови отпадъци е ефективно от енергийна гледна точка и може да бъде считано за дейност по оползотворяване.

(19)

Дейностите по обезвреждане, състоящи се от освобождаване в морета и океани, включително заравяне под морското дъно, се регулират също от международни конвенции, по-специално Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали, съставена в Лондон на 13 ноември 1972 г. и протоколите към нея от 1996 г., изменени през 2006 г.

(20)

Не следва да се смесват различните аспекти на определението за отпадъци и, при необходимост, следва да се прилагат съответните процедури за странични продукти, които не са отпадъци, от една страна, и за отпадъци, които престават да бъдат отпадъци, от друга страна. За да се уточнят някои аспекти на определението за отпадък, настоящата директива следва да изясни:

(21)

С оглед проверка или изчисляване дали са постигнати целите за рециклиране и оползотворяване, установени в Директива 94/62/ЕО от 20 декември 1994 г. на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки (11), Директива 2000/53/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (12), Директива 2002/96/EО на европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (13) и Директива 2006/66/EО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори (14), както и останалото законодателство на Общността в тази област, количествата отпадъци, които са престанали да бъдат отпадъци, следва да бъдат отчетени като рециклирани и оползотворени отпадъци.

(22)

Въз основа на определението за отпадък, с цел повишаване на сигурността и последователността, Комисията може до приеме насоки за уточняване кога, в определени случаи, вещества или предмети стават отпадък. Такива насоки могат да бъдат разработени, inter alia, за електрическото и електронното оборудване, както и за превозните средства.

(23)

Целесъобразно е разходите да бъдат разпределени по такъв начин, че да отразяват реалните разходи за околната среда от образуването и управлението на отпадъците.

(24)

„Замърсителят плаща“ е ръководен принцип на европейско и международно равнище. Причинителят на отпадъци и притежателят на отпадъци следва да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита за околната среда и човешкото здраве.

(25)

Въвеждането в настоящата директива на разширената отговорност на производителя е едно от средствата за подпомагане на разработването и производството на стоки, при които се отчита напълно и се улеснява ефективното използване на ресурси по време целия им жизнен цикъл, включително тяхната поправка, повторна употреба, разглобяване и рециклиране, без да се възпрепятства свободното движение на стоки на вътрешния пазар.

(26)

Настоящата директива следва да допринесе за доближаването на ЕС към едно „рециклиращо общество“, което се стреми да избягва образуването на отпадъци и ги използва като ресурс. По специално, Шестата програма за действие на Общността за околната среда призовава за мерки, насочени към гарантиране на разделяне при източника, събиране и рециклиране на приоритетните потоци отпадъци. В съответствие с тази цел и като средство за улесняване или подобряване на потенциала за оползотворяване, отпадъците следва да се събират разделно, ако това е осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка, преди да преминат действия по оползотворяване, които дават най-благоприятните резултати за околната среда като цяло.

(27)

С оглед прилагане на принципите за предпазни мерки и превантивни действия, съдържащи се в член 174, параграф 2 от Договора, е необходимо да се установят общи цели в областта на околната среда за управление на отпадъците в рамките на Общността. По силата на тези принципи, Общността и държавите-членки трябва да установят рамка за предотвратяване, намаляване и, доколкото това е възможно, премахване от самото начало на източниците на замърсяване или вредно въздействие чрез приемане на мерки, с които да се елиминират установените рискове.

(28)

Йерархията на отпадъците като цяло представлява най-добрата възможност за околната среда в законодателството и в политиката относно отпадъците, като отклонението от тази йерархия може да се окаже необходимо за специфични потоци от отпадъци, когато това е оправдано по причини като, inter alia, техническа пригодност, икономическа перспективност и опазване на околната среда.

(29)

За да се даде възможност на Общността като цяло сама да извършва обезвреждането на отпадъците и да оползотворява смесените битови отпадъци, събирани от домакинствата, и да се позволи на държавите-членки да напредват индивидуално към тази цел, е необходимо да се предвиди създаването на мрежа за сътрудничество, обхващаща съоръженията за обезвреждане и тези за оползотворяване на смесените битови отпадъци, събирани от домакинствата, като се вземат предвид географските особености и необходимостта от специални съоръжения за определени типове отпадъци.

(30)

За целите на прилагането на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламенти и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (15), смесените битови отпадъци, посочени в член 3, параграф 5 от посочения регламент, остават смесени битови отпадъци, дори когато са преминали третиране, което не е променило съществено свойствата им.

(31)

От значение е опасните отпадъци да са обозначени в съответствие с международните и общностните стандарти. Когато обаче тези отпадъци се събират разделно от домакинствата, това не следва да поражда задължение за домакинствата да попълват изискваната документация.

(32)

В съответствие с йерархията на отпадъците и с цел намаляване на емисиите на парникови газове, които се отделят от депонирането на отпадъци в депа, е необходимо да се улесни тяхното разделно събиране и правилното третиране на биологичните отпадъци, за да бъде произведен безопасен за околната среда компост и други материали на основата на биологични отпадъци. След оценка на управлението на биологичните отпадъци, Комисията ще представи предложения за законодателни мерки, ако е целесъобразно.

(33)

Могат да се приемат минимални технически стандарти относно дейности по третиране на отпадъци, които не са обхванати от Директива 96/61/ЕО, когато са налице доказателства, че ще бъде извлечена полза при условие че се опазват човешкото здраве и околната среда, и когато координираният подход за прилагане на настоящата директива ще осигури защитата на човешкото здраве и околната среда.

(34)

Необходимо е да се доуточни обхватът и съдържанието на задължението за планиране на управлението на отпадъците и да се интегрира в процеса на разработка или преразглеждане на такива планове необходимостта да се вземат предвид въздействията на образуването и управлението на отпадъци върху околната среда. Когато е целесъобразно, следва също така да се държи сметка за изискванията за планиране на отпадъците, посочени в член 14 от Директива 94/62/ЕО и в стратегията за ограничаване на биоразградимите отпадъци, които постъпват в депата, предвидена в член 5 от Директива 1999/31/EО.

(35)

Държавите-членки могат да прилагат екологичните разрешения или общите екологични норми за определени причинители на отпадъци, без това да засяга правилното функциониране на вътрешния пазар.

(36)

Съгласно Регламент (EО) № 1013/2006, държавите-членки могат да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на превози на отпадъци, несъобразени с техните планове за управление на отпадъците. Чрез дерогация от посочения регламент, на държавите-членки следва да бъде разрешено да ограничат пристигащите пратки, предназначени за инсталации за изгаряне, определени като оползотворяване, когато е установено, че национални отпадъци трябва да бъдат обезвредени или че тези отпадъци трябва да бъдат третирани по начин, който не отговаря на техните национални планове за управление на отпадъците. Приема се, че някои държави-членки могат да нямат възможност да осигурят мрежа от пълния набор от инсталации за окончателно оползотворяване на тяхна територия.

(37)

За да се подобри начинът, по който се предприемат действията по предотвратяване на отпадъците в държавите-членки, и за да се улесни разпространението на най-добрите практики в тази област, е необходимо да се засилят разпоредбите, отнасящите се до предотвратяването на отпадъци, и да се въведе изискване държавите-членки да разработят програми за предотвратяване на отпадъците, които да се съсредоточат върху ключовите въздействия върху околната среда и да вземат предвид целия жизнен цикъл на продуктите и материалите. Тези мерки следва да имат за цел прекъсването на връзката между икономически растеж и последствията за околната среда, свързани с образуването на отпадъци. Заинтересованите страни, както и обществеността, следва да имат възможност да участват в разработката на програмите и да имат достъп до тях след изготвянето им, съобразно Директива 2003/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда (16).

(38)

Икономическите инструменти могат да играят определяща роля в постигането на целите за предотвратяване и управление на отпадъците. Отпадъците често имат стойност като ресурс и по-нататъшното прилагане на икономически инструменти може да доведе до максимални ползи за околната среда. Затова прилагането на такива инструменти на съответното ниво следва да се насърчава, като се подчертава, че самите държавите-членки могат да вземат решения за тяхното използване.

(39)

Определени разпоредби относно обработката на отпадъци, предвидени в Директива 91/689/EИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (17), следва да бъдат изменени, за да се отстранят остарелите разпоредби и да се увеличи яснотата на текста. В интерес на опростяване на законодателството на Общността, тези разпоредби следва да бъдат включени в настоящата директива. С оглед изясняване начина на действие на забраната за смесване, посочена в Директива 91/689/ЕИО, и с оглед опазване на околната среда и човешкото здраве, изключенията от забраната за смесване следва да отговарят освен това на най-добрите налични техники, определени в Директива 96/61/EО. Поради това, Директива 91/689/EИО следва да бъде отменена.

(40)

В интерес на опростяване на законодателството на Общността и отразяване на ползите за околната среда, съответните разпоредби от Директива 75/439/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 г. относно обезвреждането на отработени масла (18) следва да бъдат включени в настоящата директива, а Директива 75/439/ЕИО следователно, следва да бъде отменена. Управлението на отработени масла следва да бъде в съответствие с ръководните принципи на йерархията на отпадъците и следва да се дава приоритет на варианти, които обезпечават най-благоприятните резултати за околната среда като цяло. Разделното събиране на отработени масла остава от решаващо значение за правилното им управление и за предотвратяването на вредите за околната среда от неправилното им обезвреждане.

(41)

В случай на нарушение на разпоредбите на настоящата директива държавите-членки следва да предвидят ефективни, съразмерни и възпиращи санкции за физическите и юридически лица, отговорни за управлението на отпадъци, като причинители на отпадъци, притежатели, търговци, брокери, предприятия за превоз и събиране, учреждения или предприятия, които извършват дейности по третиране на отпадъци и схеми за управление на отпадъците. Държавите-членки могат освен това да предприемат мерки за възстановяване на разходите, произтичащи от неспазване на законодателството и от коригиращи мерки, без да се засягат разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (19).

(42)

Мерките, които са необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (20).

(43)

По-специално, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да установява критерии по отношение на редица въпроси, като условията, при които предмет следва да се счита за страничен продукт, статусът за край на отпадъка и определянето на отпадъците, които се считат за опасни. Освен това, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да коригира приложенията към техническия и научния напредък и да уточни прилагането на формулата за инсталациите за изгаряне, посочена в приложение II, R 1. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива и да я допълнят чрез добавяне на нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети съгласно процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/EО.

(44)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционално споразумение за по-добро законодателство (21), държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които да представят, доколкото е възможно, съответствието между директивата и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(45)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно, опазване на околната среда и човешкото здраве не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба или резултатите от предлаганата директива, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в гореспоменатия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

а)

изпуснати в атмосферата отпадъчни газове;

б)

земя (in situ), включително неизкопана замърсена почва и трайно свързани със земята сгради;

в)

незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на строителството в естественото си състояние на площадката, от която е изкопан;

г)

радиоактивни отпадъци;

д)

извадени от употреба експлозиви;

е)

фекална материя, ако не попада в обхвата на параграф 2, буква б), слама и други естествени неопасни материали от селското или горското стопанство, които се използват в земеделието, лесовъдството или за производството на енергия от такава биомаса посредством процеси или методи, които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве;

а)

отпадъчни води;

б)

странични животински продукти, включително преработени продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1774/2002, с изключение на предназначените за изгаряне, депониране или използване в инсталация за биогаз или компост;

в)

трупове на умрели, но не заклани животни, включително такива, които са убити, за да се прекрати разпространението на епизоотични болести, и които се обезвреждат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002;

г)

отпадъци, получени от проучването, добива, обработката и съхранението на минерални суровини и при експлоатацията на кариери, попадащи в обхвата на Директива 2006/21/ЕО.

1.

„отпадък“ e всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи;

2.

„опасни отпадъци“ са отпадъци, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение III;

3.

„отработени масла“ са всички смазочни или индустриални масла на минерална или синтетична основа, негодни за употреба по първоначалното им предназначение, като отработени моторни и трансмисионни масла, смазочни масла, турбинни и хидравлични масла;

4.

„биологични отпадъци“ са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от хранително-преработвателните предприятия;

5.

„причинител на отпадъци“ е лице, чиято дейност води до образуването на отпадъци (първичен причинител на отпадъци), или лице, което осъществява предварителна обработка, смесване или други действия, водещи до промяна на естеството или състава на отпадъка;

6.

„притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, което има фактическа власт върху отпадъците;

7.

„търговец“ е всяко предприятие, което действа от свое име като принципал при закупуването и последващата продажба на отпадъците, включително тези търговци, които физически не притежават отпадъците;

8.

„брокер“ е всяко предприятие, което организира оползотворяването или обезвреждането на отпадъците от името на други лица, включително тези брокери, които физически не притежават отпадъците;

9.

„управление на отпадъци“ означава събирането, превозването, оползотворяването и обезвреждането на отпадъци, включително надзорът върху тези дейности и следексплоатационните дейности по депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер;

10.

„събиране“ е натрупването на отпадъци, включително предварителното им сортиране и предварителното съхраняване с цел превозването им до съоръжение за третиране на отпадъци;

11.

„предотвратяване“ означава мерките, взети преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с което се намалява:

12.

„повторна употреба“ означава всяка дейност, посредством която продуктите или компонентите, които не са отпадъци, се използват отново за целта, за която са били предназначени;

13.

„третиране“ означава дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяването или обезвреждането;

14.

„оползотворяване“ означава всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение II съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване;

15.

„подготовка за повторна употреба“ означава дейности по оползотворяване, представляващи проверка, почистване или ремонт, посредством които продуктите или компонентите на продукти, които са станали отпадък, се подготвят, за да могат да бъдат използвани повторно без каквато и да е друга предварителна обработка;

16.

„рециклиране“ означава всяка дейност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества, за първоначалната им цел или за други цели. То включва преработването на органични материали, но не включва оползотворяване на енергия и преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности;

17.

„регенериране на отработени масла“ означава всеки процес на рециклиране, чрез който могат да се произведат базисни масла чрез рафиниране на отработени масла, по-специално чрез отстраняване на замърсителите, продуктите на окисление и добавките, съдържащи се в тези масла;

18.

„обезвреждане“ означава всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия. Приложение I съдържа неизчерпателен списък на дейностите по обезвреждане;

19.

„най-добри налични техники“ означава най-добрите налични техники, определени в член 2, параграф 11 от Директива 96/61/ЕО.

а)

по-нататъшната употреба на веществото или предмета е ясно определена;

б)

веществото или предметът могат да се използват пряко без по-нататъшна обработка, различна от обичайната промишлена практика;

в)

веществото или предметът са произведени като неразделна част от производствен процес; и

г)

по-нататъшната употреба е законна, т.е. веществото или предметът отговарят на всички съответни продуктови, екологични и свързани със защитата на човешкото здраве изисквания, съобразени с конкретната им употреба, и няма да доведат до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.

а)

съществува обичайна практика за използването на веществото или предмета за специфична цел;

б)

за това вещество или предмет съществува пазар или търсене;

в)

веществото или предметът отговарят на техническите изисквания за специфичната цел, посочена в буква а), и са в съответствие със съществуващите закони и стандарти, приложими към продуктите; и

г)

употребата на веществото или предмета няма да доведе до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.

а)

без риск за водата, въздуха, почвата, растенията или животните;

б)

без да се предизвиква неудобство чрез шум или миризми; и

в)

без да се въздейства отрицателно върху природната среда или местата, които са обект на специален интерес.

а)

предотвратяване;

б)

подготовка за повторна употреба;

в)

рециклиране;

г)

друго оползотворяване, например оползотворяване на енергия; и

д)

обезвреждане.

а)

дейността по смесване се извършва от организация или предприятие, което е получило разрешение в съответствие с член 20;

б)

посочените в член 10 условия са изпълнени и не се увеличава вредното въздействие на управлението на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда; и

в)

дейността по смесване отговаря на най-добрите налични техники.

а)

отработените масла се събират разделно, когато това е технически възможно;

б)

отработените масла се третират в съответствие с членове 10 и 11;

в)

когато това е технически изпълнимо и икономически приложимо, не се смесват отработени масла с различни характеристики, както и не се смесват отработени масла с други видове отпадъци или вещества, ако такова смесване затруднява третирането им.

а)

разделното събиране на биологичните отпадъци;

б)

третирането на биологичните отпадъци по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда;

в)

използването на безопасни за околната среда материали, произведени от биологични отпадъци.

а)

видовете и количествата отпадъци, които могат да бъдат третирани;

б)

за всеки вид разрешена дейност, техническите и всякакви други изисквания, свързани с разглеждания обект;

в)

мерките за безопасност и превантивните мерки, които трябва да бъдат предприети;

г)

методът, който трябва да се използва за всеки вид дейност;

д)

дейности за наблюдение и контрол, при необходимост;

е)

разпоредби за закриване и за следексплоатационни дейности, при необходимост.

а)

обезвреждане на техните собствени неопасни отпадъци на мястото на производство; или

б)

оползотворяване на отпадъци.

а)

организации или предприятия, които събират или превозват отпадъци по занятие;

б)

търговци или брокери; и

в)

организации или предприятия, които по смисъла на член 21 подлежат на освобождаване от изискванията за разрешение.

а)

са насочени към основните въздействия върху околната среда на дейността за третиране на отпадъците;

б)

гарантират, че отпадъците се третират в съответствие с член 10;

в)

вземат предвид най-добрите налични техники; и

г)

по целесъобразност, включват елементи, свързани с качеството на третирането и технологичните изисквания.

а)

вида, количеството и източника на отпадъците, образувани в границите на територията, отпадъците, които е вероятно да бъдат превозени от или до националната територия, както и оценка на образуването на потоци от отпадъци в бъдеще;

б)

съществуващите схеми за събиране на отпадъци и основни инсталации за обезвреждане и оползотворяване, включително всякакви специални договорености за отработени масла, опасни отпадъци или потоци от отпадъци, уредени със специфично общностно законодателство;

в)

оценка на необходимостта от нови схеми за събиране, закриване на съществуващи инсталации за отпадъци, допълнителна инфраструктура от инсталации за отпадъци в съответствие с член 14, както и, при необходимост, съотносимите към това инвестиции;

г)

достатъчно информация за критериите за местоположение при определяне на обекта, както и за капацитета за бъдещото обезвреждане или за основните инсталации за оползотворяване, ако е необходимо;

д)

общи политики за управление на отпадъците, включително предвидени технологии и методи за управление на отпадъците или политики за отпадъци, които предизвикват специфични проблеми във връзка с управлението на отпадъците;

а)

организационни аспекти, свързани с управлението на отпадъци, включително описание на разпределението на отговорностите между обществените и частните участници, които осъществяват управлението на отпадъците;

б)

оценка на ползата и целесъобразността от използването на икономически и други инструменти за решаване на различни проблеми в областта на отпадъците, като се взима предвид необходимостта от поддържане на гладкото функциониране на вътрешния пазар;

в)

използване на разяснителни кампании и предоставяне на информация, насочена към широката общественост като цяло или към специфични групи от потребители;

г)

замърсени в миналото площадки за обезвреждане на отпадъци и мерки за тяхното възстановяване.