26.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/1

—

е на мнение, че европейската спътникова радионавигационна система „Галилео“ е от първостепенно значение поради голямото й стратегическо значение за икономическото и социалното развитие и сигурността;

—

изразява убеждението си, че радионавигационната система „Галилео“ ще допринесе значително за осъществяването на целите на обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост и така ще съдейства и за по-голямото териториално сближаване;

—

вярва, че „Галилео“ ще допринесе за подобряване на управлението на всички видове транспорт в регионите и градовете. Той ще направи възможна по-прецизната подготовка за справянето с наводнения и управлението на други кризи, както и провеждането на спасителни операции и наблюдаване на промените в околната среда. Свързана с инфраструктурни и подземни картографски мрежи, системата „Галилео“ ще улесни планирането на териториалното устройство и строителните проекти, ще увеличи значително мобилността на хората с увреждания и т.н. Европейската спътникова радионавигационна система ще даде тласък за устойчиво разработване на иновации;

—

подчертава, че „Галилео“ разполага с необходимия потенциал, за да стане истинска „лаборатория“ за осъществяване на целите на Лисабонската стратегия;

—

смята, че е целесъобразно създаването на европейска агенция за съдействие на създаването на приложения и насърчаване на проекта „Галилео“. Тя би следвало да разполага с финансов инструмент (рисков капитал), който да й позволява да подкрепя МСП в областта на разработването на приложения;

—

убеден е, че е уместно да се създаде паневропейска система за насърчаване, създаване на стимули и обучение, тъй като единствено координираният подход би могъл да даде желания резултат;

—

е готов да приеме ролята на посредник и координатор между Европейската комисия, различните органи на програмата „Галилео“ и местните и регионални власти.

Докладчик

:

г-н Petr OSVALD (CZ/ПЕС), Общински съветник на гр. Plzeň

1.

Качеството на всички наши решения зависи от способността ни точно да определяме положението си в пространството и времето;

2.

е на мнение, че европейската спътникова радионавигационна система „Галилео“ е от първостепенно значение поради голямото й стратегическо значение за икономическото и социалното развитие и сигурността. Радионавигационните системи ще станат в близко бъдеще неразделна част от нашето всекидневие по същия начин както мобилните телефони или Интернет. Въпреки че понастоящем тази технология се използва предимно в областта на транспорта, комбинирано с допълнителни системи (пътни карти и др.), тя ще измени значително и други дейности от териториалното устройство до защитата на околната среда, управлението на кризи, строителството и селското стопанство;

3.

е на мнение, че е стратегически, но и политически и икономически неизгодно регионите на Европа да зависят от военните системи на други сили (GPS-САЩ, Glonas-Русия, Compass/Beidou-Китай);

4.

изразява убеждението си, че радионавигационната система „Галилео“ ще допринесе значително за осъществяването на целите на обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост и така ще съдейства и за по-голямото териториално сближаване;

5.

очаква „Галилео“ да стане ново средство за насърчаване на развитието и повишаване на конкурентоспособността на европейските региони. Той ще допринесе за подобряване на управлението на всички видове транспорт в регионите и градовете. Той ще направи възможна по-прецизната подготовка за справянето с наводнения и управлението на други кризи, както и провеждането на спасителни операции и наблюдаване на промените в околната среда. Свързана с инфраструктурни и подземни картографски мрежи, системата „Галилео“ ще улесни планирането на териториалното устройство и строителните проекти, ще увеличи значително мобилността на хората с увреждания и т.н. Европейската спътникова радионавигационна система ще даде тласък за устойчиво разработване на иновации;

6.

съзнава, че програмата „Галилео“ е важна стъпка за развитието на европейските региони. Целите на тази инициатива са в съответствие с основните приоритети на КР. Благодарение на системата „Галилео“ е възможно постигането на по-голяма безопасност и пропускливост на пътния поток на всички видове транспорт и осигуряване на по-добро наблюдаване на околната среда и на промените в нея, подобрено предотвратяване на кризисни ситуации, по-добро координиране на управлението на кризи и по целенасочена, бърза и ефективна намеса. Глобалната радионавигационната система (ГНСС) ще подобри териториалното устройство, както и подготовката, провеждането и наблюдението на строителните проекти. Тя ще повиши мобилността на хората с увреждания и ще намали степента на евентуални повреди на енергийните мрежи. При положение, че при подготовката и функционирането на „Галилео“ се подхожда с необходимото внимание, осъществява се координация и се полагат необходимите усилия, системата ще даде начален тласък за нова вълна от иновации, научноизследователска дейност, развитие и приложение на нови технологии, както в икономиката, така и в ежедневния живот. „Галилео“ ще стане също така важен инструмент за подобряване на конкурентоспособността, както на отделните европейски региони, така и на Европейския съюз като цяло;

7.

подчертава, че „Галилео“ разполага с необходимия потенциал, за да стане истинска „лаборатория“ за осъществяване на целите на Лисабонската стратегия. За тази цел е необходимо всички държави-членки, както и всички европейски региони, да се включат активно в този проект. Успехът му зависи от степента на участие и интереса от страна на местните и регионалните участници. „Галилео“ ще създаде в регионите редица нови и интересни възможности за бизнес за местни и регионални заинтересовани страни като МСП. Освен това той ще даде възможност за задълбочаване на партньорството между местните и регионалните публични власти, предприятията, научните и научноизследователските институти и гражданите. При положение, че проектът „Галилео“ се приложи по балансиран начин във всичките му аспекти, както в „старите“, така и в „новите“ държави-членки, които би следвало да бъдат включени още по-сериозно към проекта, той ще стане един от водещите инструменти за засилване на териториалното сближаване на Европейския съюз;

8.

отбелязва, че независимо от безплатното предоставяне на основни услуги на масовия пазар от системата „Галилео“, услугите с по-голяма надеждност и точност ще бъдат платени. За засилване на териториалното сближаване е от голямо значение по-слабо развитите европейски региони да не бъдат ощетени в това отношение и да бъдат включени от самото начало в общия процес. Трябва да им бъде гарантиран, по-специално, достъп до системата и нейните приложения.

9.

В сектора на транспорта многобройни технически норми на Общността би следвало да бъдат преразгледани, за да бъдат изискванията им в съответствие с нормите на системата „Галилео“ и по този начин да се избегнат всякакви противоречия. Само по този начин е възможно да се гарантира необходимото ниво на оперативна съвместимост между различните системи или приложения. Един от важните фактори за ускоряване на пускането на пазара на сигурни приложения в областта на радионавигационните системи е стриктното сертифициране на тяхната съвместимост със системата „Галилео“ в съответствие с изменените технически норми на Общността и определението за основни технически изисквания относно наземните съоръжения и други системи за безопасност, използващи технологията на спътниковата навигация. Като цяло в рамките на процеса на сертифициране следва да се докаже, че оборудването отговаря на изискванията за безопасност. Сертифицирането ще се извършва от специализиран орган, който разполага с необходимото правомощие за провеждането на подобна дейност, (като разграничава националното и европейското равнище). Следва също така да се реши какви други системи или приложения ще бъдат подложени на сертифициране в сравнение с различните компоненти на системата „Галилео“ (и особено системата EGNOS).

10.

Новите технологии са свързани също така и с нови рискове. Поради това е от първостепенно значение продължаването на работата например в областта на предотвратяването и отбраната срещу умишлени атаки и подробното проучване на въпроса за отговорността (обществена и лична).

11.

В областта на геодезията, енергията, водата, телекомуникациите и др. следва да бъде осигурено сертифицирането и актуализирането на картографските данни чрез обединяването на достъпа до данните на различните органи. Проектът за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) улеснява значително достъпа на органите на местно и регионално управление до данните и хармонизирането им. Впрочем е необходимо да се изясни каква е връзката между тази инициатива и директивата INSPIRE (Директива 2007/2/ЕО за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност) и да се уточни по какъв начин и при какви условия ще се дава достъп на частните ползватели до данните (напр. интелектуална собственост, ограничения за ползването и условия на ползването), притежавани от публичните власти. Би трябвало и на местно, и регионално ниво да може да се извлече полза от ГМОСС и това трябва да бъде отчетено при разработването и прилагането на инициативата. По-специално допълнителното финансово бреме за градовете, регионите и общините при евентуално налагащо се адаптиране на наличните бази данни, например при хармонизиране на наличните данни, при промени на интерфейса за данни, трябва да бъде компенсирано чрез съответни финансови механизми, за да не се допусне разходите да се поемат само от местните и регионални власти, които разполагат с множество такива данни. Освен това при този процес трябва да се вземат предвид и съответните аспекти на сигурността и изискванията за защита на данните, тъй като до известна степен става въпрос за изключително подробни данни.

12.

Би следвало да се започне изработването на приложения, които са финансово достъпни за хората с увреждания, за да се улесни тяхната мобилност.

13.

Новите технологии подчертават още повече необходимостта от по-отговорно и задълбочено проучване на въпроса за защита неприкосновеността на личния живот и особено на приложенията относно защитата срещу незаконни действия или управлението на кризи. Би следвало да се подчертае необходимостта от предотвратяването и противопоставянето на злоупотребата с налична информация и данни.

14.

От първостепенна важност е да се разграничи евентуалното използване за търговски цели на всяко приложение и защитата на личния живот на гражданите (проследяване на стоки, клиенти, служители и др.). Приложенията трябва да бъдат подложени на сертифициране, специфично за защитата на личния живот, и следва да се вземат мерки за предотвратяване на злоупотребата със събраните данни. По-голямата част от информацията, която може да накърни неприкосновеността на личния живот, се предоставя от самите граждани, когато използват тези приложения, без те да знаят това. Ето защо е уместно да се проучи евентуалната възможност за предизвикване на подобни опасни странични ефекти от приложенията.

15.

Необходимо е да се определят приоритети и общи интереси, както и да се обединят усилията в подкрепа на научноизследователската и развойна дейност, особено по отношение на финансирането им. За изготвянето на нова стратегия би било уместно да се анализират препоръките, посочени в проектите за научноизследователска и развойна дейност, които са вече завършени в рамките на съвместното предприятие „Галилео“ (GJU), Европейската космическа агенция (ЕКА), или рамковите програми на ЕС. Тази нова стратегия би следвало да отчита също така ролята на органите за местно и регионално управление, които от своя страна могат да намерят многобройни приложения на спътниковата навигация и особено да предизвикат и насърчат интереса към научноизследователската дейност в тази област в регионите.

16.

За намирането на нови приложения на местно и регионално ниво, местните и регионалните власти съвместно с университетите могат да установят форми на сътрудничество и на проучване, създавайки по този начин ценно взаимодействие, което подобрява извършването на научни изследвания чрез пряко наблюдение на място.

17.

Крайните потребители следва да играят все по-голяма роля в изготвянето на новите приложения. Усилията, насочени към поддържане на създаването на приложения не би следвало да са едностранни, изхождащи от предприятията в технологичния сектор. Би следвало да се остави пространство и за бъдещите потребители на тези продукти, за да могат предприятията от този сектор да им предложат приложения „по мярка“. Често е много по-ефективно да се знае предназначението на дадено приложение в момента на създаването му, което предполага определянето му от самото начало, отколкото впоследствие да се налага адаптирането на приложение с общ характер. Освен това би трябвало да се съдейства за функционалната съвместимост между съществуващите и вече оперативни системи.

18.

Уместно е се създаде паневропейска система за насърчаване, създаване на стимули и обучение, тъй като единствено координираният подход би могъл да даде желания резултат. Комитетът на регионите би следвало да стане важно звено на тази система, тъй като може да съдейства за включването на органите на местно и регионално управление в тази дейност. От първостепенно значение е тази система да действа възможно най-близо до гражданите, потребителите (самите органите на местно и регионално управление ще бъдат големи потребители на тези услуги) и до предприятията, които създават конкретни приложения. Въпреки че е очевидно, че МСП ще бъдат средство с първостепенна важност за развитието на тази система, не би следвало да се пренебрегнат големите предприятия, които биха могли да играят решаваща роля за гарантиране на съвместимостта с други системи, така както те действат (предприятия в областта на енергетиката, доставчици на мрежи за мобилна телефония и др.).

19.

Целесъобразно е създаването на европейска агенция за съдействие на създаването на приложения и насърчаване на проекта „Галилео“. Тя би следвало да разполага с финансов инструмент (рисков капитал), който да й позволява да подкрепя МСП в областта на разработването на приложения. Агенцията би следвало да има лица за контакт във всяка държава-членка и да сътрудничи не само с националните органи, но и с органите на местно и регионално управление, както и със сдружения на предприятия и научноизследователски центрове. ЕС би следвало да отговаря не само за създаването на такава система, но и за приложенията й и за нейното насърчаване. Надзорният орган на проекта „Галилео“ може да поеме тази роля, но не в настоящата си конфигурация.

20.

Предвид на това, че проектът за европейска система за спътникова навигация не разполага с никакъв ясно определен график, нито с проучване относно неговата икономическа изгода и рентабилност, е много трудно предприятията, които разработват приложения, да получат банков кредит. Създаването на финансов инструмент, специално предназначен за този проект, е от първостепенно значение. Уместно е да се обмисли още повече идеята за съвместно използване на приложенията. Предвид важността на проекта за осъществяването на Лисабонските цели, не е подходящо и достатъчно да се предвиди финансирането му единствено чрез средства на Седмата рамкова програма.

21.

Би било много полезно да се организират семинари и обучение, в които да участват органите на местно и регионално управление, тъй като те са тясно свързани както с потребителите на приложенията, така и с МСП и с широката общественост. Координацията би могла да бъде поета от Комитета на регионите.

22.

Крайно наложително е да се подкрепят разискванията, които съдействат за съвместимостта и оперативното сближаване на системите Galileo, Glonass, Compass и GPS (и други), както и международното координиране на дейността по отношение на различните приложения, особено що се отнася до тяхната трансгранична оперативна съвместимост. Освен съвместимостта на системите, следва да се осигури, в рамките на възможното, съвместимостта на приложенията. Следва да се отдели и по-голямо внимание на сътрудничеството в областта на разработването на системи за защита на обществото срещу терористични атаки и всички други форми на престъпност.

23.

Желателно е да се установи сътрудничество на европейско равнище за проучване на приложенията на ГНСС не само от гледна точка на безопасността, но и по отношение на тяхната оперативна съвместимост. Ние смятаме, че за съжаление се развиват несъвместими приложения както на национално, така и на регионално равнище, какъвто понастоящем е случаят в тази област с националните системи за събиране на пътни такси. Би било целесъобразно да се създаде обща рамка за установяване на единен подход при въвеждането на мерки за безотказното функциониране на системата за позициониране „Галилео“, (която от своя страна има ниво на безопасност, съответстващо на нормите, които са в сила), като следва да се вземат предвид факторите, които биха повлияли на експлоатацията му на местно ниво и различните изисквания по отношение на точността на локализирането. Следва да се установи във възможно най-кратки срокове кой ще носи отговорността в рамките на „регламентираната публична услуга“ на европейско и национално равнище, за да може проектът да се прилага по координиран и сравним начин във всички държави-членки.

24.

Специфицирането изисква по-специално системи и приложения, които използват гарантирани услуги на „Галилео“ (особено приложенията му, свързани с безопасността) и за които се съблюдават съответните норми в тази област. За тези услуги също следва да се гарантира прозрачността на използваните критерии, за да се предотвратят всякакви злоупотреби.

25.

За да се покаже постигането на определено ниво на надеждност по отношение на безопасността е уместно да се приемат необходимите мерки, приложими за всички етапи на експлоатационния цикъл на инфраструктурата. Като цяло е уместно да се реши въпросът за отговорността на производителя на оборудването и оператора на системата в случай на повреда или прекъсване на функционирането.

26.

Уместно е да се продължи разглеждането на въпроса за съвместимостта между системата „Галилео“ и други световни системи „ГНСС“ или поне да се установи, че няма смущения между тези две системи.

27.

разбира и подкрепя намерението на Европейската комисия и на Европейския парламент да финансират завършването на системата „Галилео“ в рамките на действащите финансови перспективи, дори ако се налага тяхното предоговаряне, както и минимални изменения, необходими за незабавното продължаване на проекта, тъй като се касае за единствения и най-добър отговор в настоящето положение. Комитетът предупреждава Съвета и Европейската комисия, че успехът на цялата система зависи предимно от бързината на осъществяването й;

28.

привлича вниманието на Съвета и на Европейската комисия върху необходимостта да се намери бързо система за финансиране от страна на европейските публични фондове, за да се завърши този проект и за да се определи в най-кратък срок седалището на агенцията GSA и нейните правомощия, изменени поради възникналите промени в по отношение на финансирането на системата, по възможност преди края на 2007 г.;

29.

приканва Съвета и Европейската комисия да направят точен и реалистичен график, особено за датата на пускане в експлоатация на системата „Галилео“, както и да упражняват строг контрол и наблюдаване на изпълнението му. Следва да се положат всички усилия, за да се избегнат допълнителни закъснения;

30.

обръща внимание на Съвета и на Комисията, че е крайно необходимо развитието на отделните приложения да се извършва едновременно с подготовката и пускането в експлоатация на„Галилео“, за да може системата да се използва пълно още от пускането й в действие. Последващото развитие на приложенията всъщност би могло да предизвика допълнително забавяне. Ето защо е уместно развитието на приложенията и на подготовката на крайните им ползватели да се отдели същото внимание и подкрепа, както и на самата система „Галилео“;

31.

привлича вниманието на Съвета и на Комисията върху факта, че за да се увенчае с успех проектът, не е достатъчно да се приеме единствено национален, но и регионален подход. Органите за местно и регионално управление трябва да играят решаваща и незаменима роля в подготовката и пускането в експлоатация на системата, в развиването на приложенията и в насърчаването им. В това отношение Комитетът на регионите е готов да приеме ролята на посредник и координатор между Европейската комисия, различните органи на програмата „Галилео“ и местните и регионални власти.

26.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/6

—

заявява, че независимо от отбелязания от Съюза напредък в преодоляване на различията, все още съществува дисбаланс в развитието и Европа е изправена пред нови предизвикателства (напр. глобализация, демографски проблеми, изменение на климата и т.н.) на местно и регионално ниво;

—

смята, че политиката на сближаване с нейния хоризонтален подход трябва да продължава да играе ключова роля за преодоляване на изостаналостта в развитието и за засилване на конкурентоспособността на местно и регионално ниво;

—

е убеден, че с ратифицирането на Договора за изменение териториалното сближаване ще стане още по-важен въпрос в рамките на политиката на сближаване, както и спрямо останалите тематични политики;

—

призовава в Петия междинен доклад за икономическо, социално и териториално сближаване Европейската комисия да включи концепцията за ефекта на лоста на политиката на сближаване и да предложи всеобхватен план за бъдещите взаимодействия на политиките на ЕС по отношение на политиката на сближаване;

—

предлага подкрепата си на институциите на ЕС и на местните и регионални действащи лица в изготвянето на предложения за бъдещата насока на европейската политика на сближаване.

Докладчик

:

г-н Michael SCHNEIDER, държавен секретар по федерални и европейски въпроси, пълномощник на федерална провинция Саксония-Анхалт при федералните институции, (DE/EНП)

1.

счита, че резултатите на Четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване потвърждават убеждението на Комитета, че европейската политика на сближаване представлява градивен елемент от принципа на солидарността и е съществен фактор за успеха на интеграционния процес в Европа;

2.

подчертава, че политиката на сближаване с нейния хоризонтален подход допринася активно за намаляване на различията и за засилване на равните възможности на местните и регионални власти в Европа и изтъква, че тази политика и в бъдеще трябва да играе централна роля за преодоляване на изостаналостта в развитието и за засилване на конкурентоспособността на местно и регионално ниво;

3.

приветства факта, че в бъдеще и въпросите на териториално сближаване могат да се възползват в по-голяма степен от политика на сближаване и призовава да се използват активно новите възможности във връзка с териториалното сближаване, предвидени в бъдещия договор за функциониране на Съюза;

4.

призовава в Петия междинен доклад за икономическо, социално и териториално сближаване Европейската комисия да разгледа концепцията за ефекта на лоста на политиката на сближаване и да предложи всеобхватна концепция за бъдещите взаимодействия на политиките на ЕС по отношение на политиката на сближаване;

5.

предлага сътрудничеството и помощта си за изготвяне на предложения относно бъдещото разработване на европейската политика на сближаване, въз основа на широкомащабно обвързване на местни и регионални действащи лица и след обстойна оценка на постигнатото.

6.

като взе предвид определената в чл. 159 от Договора за създаване на Европейската общност задача на Европейската комисия да представя на всеки три години доклад относно постигнатия напредък в осъществяването на икономическото и социално сближаване;

7.

като взе предвид централната роля, която докладите за сближаването изиграха в миналото в дебата върху политиката на териториално сближаване и нейното развитие;

8.

като взе предвид, че внесеният от Европейската комисия на 30 май 2007 г. четвърти доклад за икономическото и социално сближаване представлява съществен принос за актуалното състояние на политиката на сближаване в Европа и започването на дебат върху бъдещите насоки на регионалната политика;

9.

като взе предвид, че дебатът върху бъдещите насоки на структурната политика е тясно свързан с представянето през м. септември на въпросник на Европейската комисия относно бъдещата финансова реформа на ЕС;

10.

като взе предвид, че, следователно, не трябва само въз основа на наличните до момента данни да се правят прибързани заключения относно политиката на териториално сближаване след 2013 г., а е по-скоро необходимо през следващите години да се структурира логически дебатът в Комитета на регионите и с други европейски институции, да се създадат съвместни форуми за сътрудничество и дискусии и дебатът да се развива все повече.

11.

подкрепя констатацията на Европейската комисия, че добавената стойност на европейската политика на сближаване се проявява не само в насърчаването на растежа и заетостта в изостаналите в развитието си региони, но намира положително отражение също и в редица аспекти на програмирането и прилагането, както и на участието на заинтересованите страни на местно и регионално равнище и на увеличаването на административния капацитет;

12.

смята, че цялостното представяне на добавената стойност на европейската политика на сближаване има ключово значение за гарантирането и в бъдеще на една адекватна и ефективна политика на сближаване на европейско ниво;

13.

изразява съжаление, че докладът за сближаването не е отчел цялостните анализи на Комитета на регионите и на Европейския парламент относно ефекта на лоста на политиката на сближаване — анализи, в които за първи път се предлага рамка, позволяваща да се обхванат различните измерения на добавената стойност на европейската политика на сближаване, и разглежда своето прогнозно становище относно ефекта на лоста на политиката на сближаване като адекватен модел за единна оценка на европейската добавена стойност;

14.

призовава по тази причина европейските институции, предвид по-нататъшния дебат, да се обединят около един общ подход при оценката на европейската добавена стойност на политиката на сближаване.

15.

разглежда цялостния анализ на икономическите, социалните и териториалните тенденции в държавите-членки като параметър за оценката и бъдещото развитие на политиката на сближаване.

16.

подчертава, че икономическото развитие в страните, които в миналото участваха в процеса на сближаване (Испания, Гърция, Португалия и преди всичко Ирландия) е довело до впечатляващи резултати. Така например Ирландия, поддържайки постоянно високи нива на растеж, успя да се превърне в държава-членка, която понастоящем има втория най-висок БВП на глава от населението в Европейския съюз;

17.

подчертава скоростта, с която някои от новите държави-членки наваксват изоставането си. Така например трите балтийски държави за периода 1995-2005 г. са удвоили своя БВП;

18.

приветства факта, че през периода от 1995 г. до 2004 г. разликата между 20 % от най-богатите региони и 20 % от най-бедните региони на ЕС е намаляла от 4,1 на 3,4. Комитетът на регионите обръща обаче внимание и върху това, че въпросните региони от най-ниската част на скалата на благосъстоянието през 1995 г. още не са били членки на ЕС и че описаните социално-икономически различия вътре в ЕС значително са се увеличили вследствие на разширяването;

19.

подчертава констатацията, че между 1995 г. и 2005 г. общо пет региона в ЕС-15 са отбелязали отрицателен икономически растеж, въпреки че са имали БВП по-висок от 75 % от средния за ЕС. През същия период всички столици на ЕС, с изключение на германската столица, са увеличили или поне са запазили дела си в националния БВП;

20.

обръща внимание върху констатациите в доклада за сближаването, че въпреки нивата на растеж в новоприсъединилите се държави, процесът на изравняване ще отнеме още 20 години, докато се премине прагът на 75 % от средния БВП на Общността. Такива времеви прогнози обаче биха се оказали верни само при съответно благоприятно икономическо развитие;

21.

споделя във връзка с това надеждите на Комисията, че ако растежът в новите държави-членки се запази стабилен, е възможно през 2016 г. шест от 12-те държави да достигнат прага от 75 % от средния за ЕС БВП на глава от населението;

22.

взима под внимание констатацията в доклада, че дефицитът в областта на сближаването се обяснява с разликите в нивата на производителността и на заетостта на регионално ниво и обръща внимание върху факта, че БВП на глава от населението продължава да бъде от голямо значение като индикатор за дефицита в областта на сближаването и като общ индикатор за благосъстоянието;

23.

със загриженост взима под внимание констатацията в доклада, според която през последните години има напредък по отношение на сближаването между държавите-членки, но че същевременно са се увеличили разликите в развитието вътре в тези държави. КР апелира за в бъдеще да се анализират и евентуалните вътрешнорегионални разминавания;

24.

подчертава посочените в доклада фактори, определящи регионалната конкурентоспособност, следните от които са от особена важност:

25.

по отношение на разходите за научноизследователска и развойна дейност в регионите констатира със загриженост, че в повече от 100 европейски региона тези разходи представляват по-малко от 1 % от БВП, докато в доклада се прави констатацията, че между иновационна дейност, икономическа ефективност и развитие съществува пряка връзка;

26.

подчертава казаното в доклада, че конкурентоспособността на регионите ще зависи и от трайното осигуряване на квалифицирана работна ръка чрез инвестиции в човешкия капитал и във връзка с това констатира, че в Европейския съюз разликите в равнищата на квалификация между регионите са далеч по-големи, отколкото тези между държавите-членки;

27.

смята за особено обезпокоително, че в изоставащите региони делът на младите хора с университетско или приравнено към него образование е с 5 % по-нисък, отколкото в другите региони;

28.

същевременно посочва, че в множество изоставащи в развитието си региони са предприети значителни усилия за отстраняване на този дефицит. Тези усилия обаче често пъти не облагодетелстват съответния регион, тъй като след завършване на образованието си голяма част от младите хора напускат изоставащите региони. Затова в бъдеще политиката на сближаване трябва да отчита в по-висока степен и аспектите на демографската политика и да спомага за създаването на привлекателни алтернативи на емиграцията;

29.

във връзка с бъдещата роля на енергийната политика по отношение на сближаването подчертава, че в Европа държавите-членки с високо равнище на благосъстоянието имат най-ниско потребление на енергия на глава от населението. Така повишаването на цените на енергията ще засегне преди всичко най-слабите държави-членки и региони на ЕС;

30.

затова във връзка с горното подчертава ролята на насърчаването на възобновяемите енергийни източници и на енергийната ефективност в рамките на регионалната политика.

31.

със загриженост приема констатацията в доклада, че поставената в рамките на Лисабонския процес цел за ниво на заетост от 70 % от населението в трудоспособна възраст още дълго време няма да може да бъде постигната;

32.

вижда в борбата срещу младежката безработица важна задача на политиката на сближаване и подчертава констатацията в доклада, че нивото на безработица сред младите хора от 18,6 % е двойно по-високо от нивото на общата безработица;

33.

подчертава констатацията в доклада, че регионалните разлики в нивата на безработица в Европейския съюз са намалели през последните години, като през периода 2000-2005 г. разликата между най-богатите 10 % и най-бедните 10 % от регионите е спаднала от 19 на 16 процентни пункта;

34.

във факта, че през периода 2000-2005 г. нивото на безработица в изостаналите в развитието си региони е спаднало от средно 13,4 % на 12,4 %, вижда потвърждение на успеха на политиката на сближаване. Същевременно обаче посочва, че в 17 от изоставащите региони нивото на безработица се е повишило с два процентни пункта, докато през същия период средното ниво на безработица в най-развитите региони е било под 8 %, така че разликата между средните нива на безработица в двете групи региони остава по-висока от 50 %. Следователно, борбата срещу безработицата в изоставащите региони остава една от приоритетните цели на политиката на сближаване;

35.

подчертава констатациите на Комисията за въздействията на демографските промени върху икономическото и социално сближаване, според които в дългосрочна перспектива по-ниската раждаемост силно ще ограничи икономическото развитие в Европа. Очаква се тези въздействия да останат сравнително слаби до 2011 г., докогато все още ще бъдат икономически активни хората, родени през годините с високи нива на раждаемост. През периода 2012-2017 г. намаляването на броя млади работници ще може да бъде компенсирано чрез по-високо ниво на заетост. От 2017 г. нататък тези възможности ще са изчерпани. В това отношение са необходими преди всичко действия в областта на демографската политика в държавите-членки. Същевременно обаче в по-нататъшното развитие на политиката на сближаване трябва да се обърне повече внимание върху демографските фактори. При това трябва в по-голяма степен да се вземе предвид демографското развитие в регионите. Така например е необходимо своевременно да се предприемат мерки в някои региони, в които въздействията на демографските промени ще настъпят по-рано;

36.

отбелязва със загриженост, че наред с общата тенденция към ниска раждаемост, в 77 области от ниво NUTS 2 в Европа през периода 2000-2004 г. се наблюдава и често пъти значителна емиграция (предимно на млади хора). Съчетанието от тези две явления ще ограничи още повече възможностите на регионите за икономическо и социално развитие;

37.

посочва, че в значителен брой градски агломерации тенденцията към относително намаляване на населението е придружена от увеличаване на населението в предградията. Това се извършва успоредно с нарастване на различията в рамките на градовете по отношение на заетостта, както и на относителния дял на имигрантите спрямо общия брой жители, които изправят усилията на градовете за интеграцията пред едно голямо предизвикателство;

38.

отбелязва, че поради различия в референтните периоди и липса на сравнения с данните в предходните доклади, анализите на тема бедност и сближаване в настоящия доклад са често пъти описателни и не предлагат ясна оценка на факторите на политиката на сближаване и приканва Комисията да им отдели по-голямо внимание в следващия си междинен доклад за икономическото и социално сближаване.

39.

подчертава заявеното в доклада за сближаването, че нарастването на разликите в развитието вътре в държавите-членки се дължи преди всичко на растежа в градските агломерации и подкрепя констатацията на Комисията, че за по-нататъшното развитие на политиката на сближаване политическият подход в държавите-членки трябва да бъде по-силно ориентиран към уравновесяване и към насърчаване на растежа и на заетостта;

40.

приветства факта, че в доклада за първи път е включен и европейски одит на средно големите градове и във връзка с това подчертава комплексните взаимовръзки между града и неговите предградия, например що се отнася до ежедневните пътувания между дома и работното място;

41.

обръща внимание върху изоставането в развитието, което продължава да е налице в множество ултрапериферни региони в Европейския съюз и отбелязва посочените в доклада много разнообразни и съществени предизвикателства пред планинските и рядко населените райони и островите в ЕС във връзка с осигуряването на основни услуги и инфраструктури;

42.

подчертава факта, че множество селски райони са изправени пред предизвикателството да спрат миграцията или поне да я сведат до поносими за региона нива. При това не бива да се подценява огромният обхват на структурната промяна, която тепърва предстои в новите държави-членки предвид високите нива на заетост в селскостопанския сектор. Има основания за опасения, че в много селски райони на Европейския съюз тази миграционна тенденция ще се запази и в бъдеще. Затова Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони би трябвало да играе важна роля в отговор на това предизвикателство;

43.

посочва в този контекст връзката между градските и селските райони и подчертава констатацията в доклада за сближаването, че за интегрираното развитие на тези райони са необходими координирани концепции за териториално планиране, както и стратегическо управление на използването на земите. При това е неоспоримо, че градовете служат също така и като полюси на развитие за селските райони;

44.

изразява във връзка с това съжаление, че докладът за сближаването не е взел под внимание работата на Съвета и на Комитета на регионите по Териториалната програма и по Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове и акцентира особено върху заключенията на германското председателство на ЕС от неформалната среща на министрите, проведена на 24 и 25 май 2007 г. в Лайпциг, по въпросите на градското развитие и териториалното сближаване;

45.

отправя искане към Европейската комисия своевременно да включи Комитета на регионите в изготвянето на предвидените в заключенията от Лайпциг доклади (стратегически доклад, който ще бъде изготвен до 1 април 2010 г., с анализ за това как отчитането на градското и териториалното измерение в програмите на структурните фондове стимулира интегрираното градско развитие и териториалното сближаване; доклад, който ще бъде изготвен до 2008 г., за териториалното сближаване като принос към дискусията за засилване на взаимодействието между приоритетите между Териториалната програма и Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове);

46.

подкрепя, на първо място, водения понастоящем в Европейския парламент дебат за формулиране на съдържанието на териториалното сближаване и на съответни индикатори, на второ — молбата на Съвета към словенското председателство да включи Териториалната програма и Лайпцигската харта в подготовката на Европейския съвет през пролетта на 2008 г.

47.

отбелязва казаното в доклада за сближаването, че през периода 2000-2006 г. структурните фондове са били използвани главно в секторите инфраструктура, производствени инвестиции и инвестиции в човешки капитал и че средства от Кохезионния фонд са били използвани поравно за екологични мероприятия и за транспортни инфраструктури;

48.

подчертава съдържащите се в доклада изчисления на базата на модела HERMIN, според които през програмния период в повечето нови държави-членки абсолютният БВП е бил с до 2,8 % по-висок и са били създадени около 570 000 работни места в повече, отколкото това би било възможно без помощта на политиката на сближаване. До 2015 г., включително програмният период 2007-2013 г., се очаква БВП да нарасне с до 9,3 % и да бъдат създадени 2 милиона нови работни места, което Комитетът на регионите разглежда като добра основа за оценка на въздействията на политиката на сближаване;

49.

обръща внимание върху изчисленията на база модела EcoMod, според които до 2020 г. БВП в Словашката република, Литва, Латвия и България ще нарасне с 15 % спрямо сегашното си равнище;

50.

подчертава констатацията в доклада за сближаването, че в районите, обхванати по Цел 2 във Франция, Германия, Нидерландия, Испания, Швеция и Великобритания, през програмния период 2000-2006 г. са били създадени 450 000 нови работни места;

51.

оценява положително заключенията в доклада за сближаването, според които в тематичните области на действие на политиката на сближаване са настъпили значителни подобрения. По отношение на транспортната инфраструктура например през периода 1995-2005 г. гъстотата на автомагистралната мрежа се е увеличила с близо 48 % в Испания и съответно с 200 % в Португалия;

52.

подчертава факта, че по отношение на екологичната инфраструктура през периода 1993-2002 г. Кохезионният фонд е допринесъл за нарастване с 37 % на обществените разходи в страните-бенефициенти;

53.

затова и споделя оценката в доклада за сближаването, че разходите за развитие на екологичната инфраструктура (особено на снабдяването и управлението на отпадъците) в новите държави-членки и в бъдеще ще бъдат от особена важност;

54.

изтъква особената роля на политиката на сближаване за насърчаване на научноизследователската и развойната дейност в регионите. Структурните фондове са поели между 5 % (в Испания) и 18 % (в Литва) от разходите за НИРД;

55.

смята, че заявеното в доклада по отношение на специфичните въздействия на политиката на сближаване върху малките и средните предприятия е недостатъчно и приканва Комисията в следващия си междинен доклад да се занимае по-задълбочено с въздействието на структурната политика върху МСП;

56.

подчертава ролята на политиката на сближаване върху развитието на човешките ресурси. През изминалия период на финансиране около 69 млрд. ЕUR са били използвани за: подобряване на достъпа на жените до трудовия пазар (6 %), насърчаване на адаптивността на работната сила (22 %), мерки, свързани с ученето през целия живот (23 %), равнопоставеност и социална интеграция (18 %), както и за активни политики за заетост (30 %). Според доклада благодарение на тези ресурси производителността на труда е била повишена с 5 %;

57.

оценява по принцип положително мерките в полза на селските райони, осъществени през изминалия период на финансиране по линия на ФЕОГА — секция „Ориентиране“ на стойност 14 млрд. EUR. Същевременно се обръща внимание, че координацията между инструментите на регионалната политика и на селскостопанската политика за селските райони трябва в бъдеще да бъде подобрена, особено с оглед постигане на целите от Лисабон. В това се състои едно от големите предизвикателства на текущия период на финансиране, доколкото инструментът за селските райони за първи път вече не е част от регионалната политика;

58.

подчертава положителната роля на програма INTERREG, благодарение на която през програмния период 2000-2006 г. общо 5,8 млрд. EUR са използвани за трансгранично, международно и регионално сътрудничество. Такива програми са особено полезни именно за пограничното сътрудничество и за обмяната на опит на европейско ниво, за да подпомагат активно сближаването и общото развитие на регионите в Европа;

59.

оценява положително и мерките в рамките на програма URBAN II, по линия на която през изминалия период на финансиране 70 града и 2,2 млн. жители получиха помощ, за да посрещнат социалните и икономическите предизвикателства в градските райони. Същевременно обаче се запазва необходимостта от действия, които да повишат ефективността на градоустройствените мерки в рамките на политиката на сближаване за насърчаване на растежа и заетостта чрез оперативните програми;

60.

подчертава също така ролята на програма EQUAL, по линия на която през последните седем години с бюджет от общо 3,27 млрд. EUR в държавите-членки бяха осъществени около 3 000 проекта за насърчаване на обмяната на опит при прилагане на европейската стратегия за заетост;

61.

дава висока оценка и на работата на Европейската инвестиционна банка, която през програмния период 2000-2006 г. отдели 71 % от ресурсите си за проекти в областта на регионалната политика;

62.

посочва, че цялостното въздействие от програмния период 2000-2006 г. ще може да бъде оценено едва през 2008 г. с приключване на плащанията от този период и по тази причина приканва Комисията да постави оценката на програмния период 2000-2006 г. в центъра на своя следващ доклад за сближаването.

63.

констатира, че усилията на държавите-членки за икономическото и социално сближаване се извършват на фона на обща консолидация на бюджета и на национални реформи за постигане на целите от обновената Лисабонска стратегия;

64.

отбелязва в този контекст, че в много държави-членки, с изключение на държавите в процес на сближаване, обществените инвестиции са спаднали от 2,9 % от БВП през 1993 г. на 2,4 % през 2005 г. Обратно, в присъединилите се през 2004 г. държави обществените разходи за инвестиции силно са се увеличили и понастоящем са с 50 % по-високи от тези в останалите държави-членки;

65.

констатира, че увеличението на разходите в новите държави-членки е станало успоредно с провежданите мерки за консолидация;

66.

подчертава общата тенденция, че въпреки затрудненото положение на държавните бюджети, средствата за мерки за икономическото и социално сближаване в областта на икономическите инвестиции са спаднали съвсем незначително, а в някои случаи дори са нараснали благодарение на прехвърлянето на ресурси;

67.

изразява съжаление, че в анализа на държавните бюджети не е отчетена в достатъчна степен специфичната ситуация в отделни страни, като например необходимостта от консолидация на обществените разходи, вследствие на възстановяването на германското единство;

68.

приветства общата тенденция в много от държавите-членки да взимат повече под внимание местните и регионалните власти като участници в обществените инвестиции, какъвто, съгласно доклада, е случаят най вече в Дания, Испания, Италия, Португалия, Великобритания и Финландия, където през периода 1995-2004 г. делът на местните и регионалните власти в обществените инвестиции се е увеличил с до 10 %;

69.

отбелязва, че в новите държави-членки, с изключение на Полша, Чешката република и Латвия, участието на местните и регионалните власти в обществените инвестиции е далеч под 50 % от разходите за обществени инвестиции;

70.

подчертава констатацията в доклада за сближаването, че съществува връзка между нивото на усвояване и качеството на инвестиционните проекти, от една страна, и степента на децентрализация, от друга, доколкото на децентрализирано равнище съществуват ефективни администрации;

71.

приема със задоволство заявеното в доклада по отношение на връзката между значителните средства, превеждани от структурните фондове и развитието на икономическата стабилност в новите държави-членки. Така в тези държави е станало възможно постигането на висок растеж и консолидация на обществените финанси. Това ясно показва, как европейският фискално-паричен политически микс по отношение на еврото, както и намесата чрез структурните фондове, са се отразили върху растежа и сближаването. Тази комбинация позволи също така обменните курсове спрямо еврото да се запазят относително стабилни през последните години.

72.

подчертава във връзка с европейската политика в областта на научните изследвания и иновациите, че програмите се насочени предимно към насърчаване на конкурентоспособността на Европа в международен мащаб. Предвидените за това средства се разпределят чрез тръжни процедури, провеждани в рамките на ЕС;

73.

затова отбелязва, че само 18 % от организациите, участвали в 6-та рамкова програма за научни изследвания, произлизат от изоставащи в развитието си региони, и подкрепя схващането, изразено в доклада за сближаване, че финансирането на научноизследователската дейност в Европа и политиката на сближаване, с целта й за подобряване на научноизследователската и развойната дейност в Европа, преследват взаимно допълващи се цели. Едновременно с това приветства засилването на регионалното измерение във финансирането на научноизследователската дейност в Европа чрез инициативи на 7-та рамкова програма за научни изследвания като KnowReg2;

74.

подчертава, че Програмата за конкурентоспособност и иновации (CIP) може да бъде полезно допълнение към мерките на политиките за сближаване по отношение, например, на подпомагането на МСП или възобновяемите източници на енергия;

75.

подчертава, във връзка с европейската политика на конкуренция, твърденията в доклада за сближаване, че държавните помощи за изоставащите в развитието си региони въз основа на член 87, параграф 3, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност се понижиха от 19 милиарда EUR на 11 милиарда EUR през 2005 г.;

76.

обръща внимание, че едновременно с намаляването на помощите според член 87, параграф 3, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност, все повече държавни помощи се насочват към страните, участващи в процеса на сближаване, във връзка с постигане на целите от Лисабон и Гьотеборг (околна среда, регионални помощи, МСП, заетост, образование и научноизследователска дейност). Повече от половината държави-членки концентрираха помощите си върху постигането на тези хоризонтални цели;

77.

отбелязва, че въпреки разширяването на Европейския съюз в новия период на финансиране, само 34 % от населението живее в изоставащи в развитието си региони, определяни според член 87, параграф 3, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност;

78.

отбелязва твърденията в доклада за сближаване, че общите организации на пазара в рамките на Общата селскостопанска политика отдават предпочитание предимно на по-развитите региони с големи производствени единици и затова подчертава необходимостта инструментите за развитие на селските райони да бъдат прилагани през настоящия период на финансиране преди всичко в регионите на конвергенция и приветства възможността през настоящия период на финансиране чрез модулация още да се повишат бюджетните кредити за развитието на селските райони;

79.

обръща внимание върху предизвикателството, предимно за държавите с висок дял на заетостта в селското стопанство, през следващите години да съчетаят прехода към конкурентоспособно селско стопанство с едновременна диверсификация на икономическите дейности в селските райони;

80.

изтъква твърденията в доклада за сближаване, според които във връзка с бюджета на ЕС, политиката на сближаване изигра централна роля в изграждането на Европейския съюз, като позволи на всеки гражданин на Съюза равноправно участие в европейския вътрешен пазар;

81.

отбелязва във връзка с европейската бюджетна политика, че за политиката на сближаване понастоящем се отделя около една трета от разходите на ЕС и през 2013 г. те ще достигнат около 54,2 милиарда EUR и обръща внимание, че относителният дял на политиката на сближаване като част от БВП на Съюза през 2013 г. ще намалее с около 0,35 % — в сравнение със същия показател за 2004 г. в размер на 0,4 %;

82.

подчертава, че поради разширяването на ЕС, към края на настоящия период на финансиране около 85 % от средствата за сближаване ще се използват за изоставащите в развитието си региони в сравнение с 56 % през 1989 г. Новите държави-членки ще получат приблизително около 52 % от общите средства, предназначени за сближаване, въпреки че представляват само 21 % от населението;

83.

изразява съжаление, че в съответната глава на доклада за сближаване все още не се предлага всеобхватна концепция за засилване на взаимодействието между политиката на сближаване и останалите политики на Общността и приканва Комисията да компенсира това с оглед на предстоящата реформа на финансовата система на ЕС в следващ междинен доклад;

84.

подчертава необходимостта от диалог между всички заинтересовани страни в прегледа и оценяването на вероятните последствия от европейското законодателство върху устойчивото развитие на градовете и регионите, както и необходимостта от по-добро координиране на политиката и инициативите на ЕС, които засягат местните и регионални власти в рамките на съществуващите процедури (напр. оценка на въздействието) и приканва Комисията към своевременното включване на Комитета в тези процеси.

85.

отбелязва твърденията в доклада за сближаване, че реформата на политиката на сближаване през периода 2007-2013 г. се стреми към запазване на утвърдилите се принципи на програмиране, партньорство, съфинансиране и оценяване и към налагането на нововъведения като засилен стратегически подход, по-нататъшна децентрализация, по-добро въздействие и в заключение, опростяване на административните процедури;

86.

подчертава тясното обвързване на политиката на сближаване с Лисабонската стратегия, което доведе до по-засилено насочване на програмите в процеса на програмиране към растеж и заетост. Това обаче може да се гарантира само, ако в държавите-членки съществува тясно сътрудничество между отговорните за политиката на сближаване и за преструктурирането органи и институциите, които отговарят за разработването на националните програми за реформа;

87.

изтъква във връзка с използването на средства по линия на структурните фондове за постигане на целите от Лисабон („Earmarking“ — заделяне на средства), че около 64 % от средствата за конвергенция и над 80 % от средствата за цел „конкурентоспособност“ се прилагат в съответните области и по този начин се постигат общоприетите цели. По този начин се предоставят инвестиции в размер на 210 милиарда EUR за растеж и заетост;

88.

във връзка с ориентирането на политиката на сближаване към целите от Лисабон обръща внимание върху това, че засилването на икономическото и социално сближаване са специфични за Европейския съюз цели. Във връзка с това не трябва да се създава впечатление, че политиката на сближаване служи изключително за постигане на целите от Лисабон;

89.

оценява положително опита на Европейската комисия да създаде повече прозрачност и яснота чрез единен регламент за фондовете, който да замени досега съществуващите 10 регламента. Това се отнася и до интегрирането на фонда за сближаване в общия регламент за фондовете;

90.

изтъква, че пълната оценка на въздействието на реформата върху програмирането и усвояването на структурните фондове е възможна, едва след получаването на разрешение и след приключване на оперативната програма и приканва Европейската комисия да направи тази оценка в някои от предстоящите междинни доклади;

91.

отправя искане, с оглед на централното място на европейските градове за постигане на целите на стратегиите от Лисабон и Гьотеборг, както и за социалната интеграция — особено при мигрантите, в Петия доклад за сближаването градското измерение да бъде разгледано в самостоятелна глава.

92.

смята, че Четвъртият доклад за икономическото и социално сближаване представлява начало на дебата за бъдещото разработване на политиката на сближаване за периода след 2013 г. и счита, че е необходим всеобхватен анализ на бъдещите предизвикателства за политиката на сближаване и разглежда съобщението към Четвъртия доклад за сближаване като първа стъпка в тази насока; отбелязва още, че не само политиката по сближаването, но и другите политики на ЕС също имат за цел да се справят с посочените в доклада предизвикателства;

93.

подчертава обусловената от глобализацията и разширяването необходимост от засилване на процесите на преструктуриране и модернизация в държавите-членки и преди всичко на местно и регионално равнище и обръща внимание на твърденията в доклада за сближаване, че въздействието на глобализацията се отразява по различен начин върху секторите на икономиката и регионите и осъзнава напълно, че такава нужда от приспособяване ще възникне не само в изоставащите региони, а и в други региони на ЕС. В тази връзка трябва да се взема под внимание културното наследство на регионите;

94.

обръща внимание върху това, че основното предизвикателство пред политиката на сближаване се състои в това да подобри способността за приспособяване към икономическите промени чрез стимулиране на технологичното развитие, образованието и непрекъснатото професионално обучение, като по този начин може да се възползва от шансовете, които предоставя глобализацията;

95.

установява, че изменението на климата се отразява различно върху регионите в Европа, при което възниква необходимост от преструктуриране и приспосбяване, например, във връзка с предпазване от наводнения и влиянието на изменящите се климатични условия върху селското стопанство. Едновременно с това развитието на възобновяемите източници на енергия открива и нови възможности за растеж и заетост, както и за нови пазари в световен мащаб;

96.

споделя мнението, изразено в доклада за сближаване, че нарастващите цени на енергията засягат преди всичко регионите, в които енергийната ефективност е ниска и в които има икономически отрасли с високо потребление на енергия. В същото време това развитие изправя периферните и ултрапериферните региони, островите, планинските и отдалечените зони на ЕС пред предизвикателството да запазят потенциала си за растеж въпреки високите транспортни разходи;

97.

подчертава изводите на доклада за сближаване, че демографските промени постепенно могат да се превърнат в основна пречка за растежа и развитието за много региони в Европейския съюз;

98.

във връзка с това разглежда инициативите на регионите за подобряване на общото образователно ниво и намаляването на броя на прекъсващите образованието си ученици като важна предпоставка за смекчаване на последиците от застаряването на населението чрез по-висока производителност и добавена стойност.

99.

обръща внимание върху това, че дебатът за бъдещото разработване на политиката на сближаване ще бъде съпроводен от дискусия за реформата на бюджета на ЕС. За тази цел през следващите години следва да се разработят възможни варианти, а съществуващите политики на ЕС трябва да бъдат оценени. Едновременно с това Европейската комисия ще даде своя по-нататъшен принос към дебата чрез Петия междинен доклад за икономическото и социално сближаване;

100.

разглежда въпросите, които Европейската комисия формулира в съобщението към доклада за сближаване, като един първоначален принос към бъдещия дебат и в отговор на въпросите Комитетът излага следните първоначални предложения.

101.

обръща внимание на това, че европейските региони могат да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени, единствено ако съществува баланс между стратегическите насоки на европейско равнище и необходимата в средносрочен план гъвкавост на регионално равнище;

102.

разглежда необходимостта от действия за своевременното идентифициране на предстоящите предизвикателства чрез разработването на специфични регионални стратегии за бъдещето и за определяне на позициите на отделните региони в Европа чрез сравнението им в европейски мащаб. При този процес трябва също така да се провери, дали и доколко са необходими нови индикатори за оценяването на политиката на сближаване;

103.

подчертава необходимостта от мобилизиране на по-голям обмен на идеи и сътрудничество относно новите подходи и модели за регионалните политики между изследователите, националните научноизследователски институти и асоциациите за регионални проучвания за търсене на по-ефективни начини за разпространяване на идеи и практическото им приложение в разработването, осъществяването и оценката на политиките и предлага на Европейската комисия да осигури подходящ механизъм за подкрепа на сътрудничеството, работата в мрежа и разпространяването на информация в тази област.

104.

разглежда глобализацията като продължаващ процес на структурна промяна, който предоставя както шансове, така и рискове за регионите и общините в Европа;

105.

регионалната политика позволява да се подходи адекватно към някои от икономическите и социални последствия от глобализацията, тъй като тази политика дава многосекторни решения близо до гражданите;

106.

приветства проявената за първи път в доклада за сближаване по-голяма заинтересованост по отношение на регионалната политика в други държави, преди всичко САЩ, Русия и Китай, което представлява важен принос за извършването на сравнение в световен мащаб на стратегиите за регионално развитие и обмяна на информация за тях;

107.

приканва Комисията в бъдеще да разглежда още по-задълбочено последствията на глобализацията върху регионите и отраслите и по този начин да предоставя на местните и регионалните власти важна информация за тенденциите и предизвикателствата на глобализацията на регионално равнище;

108.

разглежда регионалната политика, основаваща се и предвиждаща преди всичко засилване на факторите на предлагане, като средство, чрез което ще може и в бъдеще да се поддържа желаното равнище на развитие на пазарите и предприятията в условията на световна конкуренция;

109.

подчертава необходимостта глобализацията да се разглежда като необратим процес и да се разработват регионално пригодени стратегии за развитие чрез иновации и ефективност.

110.

разглежда изменението на климата като едно от най-големите предизвикателства, което може да бъде преодоляно чрез съгласувана на световно равнище и интегрирана концепция, състояща се от комплекс от редица мерки;

111.

открива ролята на политиката на сближаване преди всичко в насърчаване на намаляването на емисиите на CO2, на енергийната ефективност и на използването на възобновяеми източници на енергия, особено в изоставащи в развитието си региони. Във връзка с това регионите са облагодетелствани от вече създадените в този сектор нови пазари и предприятия;

112.

изтъква обаче и границите на политиката на сближаване, която, например, не може да компенсира резултатите от грешна политика на разпределяне на права на емисии или от евентуално нарушаване на конкуренцията в търговията с права на емисии.

113.

смята, че и за в бъдеще акцентът на политиката на сближаване трябва винаги да се ръководи от принципа на солидарността и да бъде насочен към растеж и заетост; с цел да я направи по-ефективна Комитетът на регионите създаде Платформа за наблюдение на Лисабонския процес, която дава възможност на местните и регионални власти да работят в партньорство и да обменят примери на добри практики в тази област;

114.

смята, че във връзка с това е необходимо да се уточни каква бъдеща роля трябва да изпълняват инструментите за финансиране за постигане на тези цели, например по отношение на невъзстановими спрямо револвиращи фондове;

115.

отбелязва, че бъдещата политика на сближаване трябва да отчита, че растежът и заетостта могат да бъдат постигани, както чрез засилване на съществуващите силни страни на Европа, така и чрез преодоляване на изостаналостта в слаби региони с многобройни проблеми. Анализът на свързаните с това проблеми предоставя отговор на въпроса в каква степен трябва да се съсредоточават инструментите на политиката на сближаване върху различните типове целеви райони;

116.

призовава Комисията да отнася въпроса за растежа и заетостта не само до политиката на сближаване, а и да се запита по какъв начин останалите политики на ЕС като цяло могат да допринесат за постигането на основната цел за растеж и заетост;

117.

във връзка с това изтъква преразглеждането на стратегията за вътрешния пазар, което ще протича едновременно с дебата за бъдещите насоки на политиката на сближаване.

118.

окуражен е от твърденията в доклада за сближаване, че ефективното обвързване на местните и регионални действащи лица доведе до по-добра администрация и до повишаване на ефективността на структурните помощи;

119.

във връзка с това отправя искане в бъдеще местните и регионални власти да бъдат по-активно привлечени в планирането и прилагането на политиката на сближаване.

120.

смята, че дебатът за бъдещите отговорности в областта на политиката на сближаване зависи до голяма степен от бъдещите инструменти и цели на политиката на сближаване и във връзка с това обръща внимание върху трудните преговори по тези въпроси в обсъждането на финансовата рамка 2007-2013 г.;

121.

предлага на Комисията да изготви обстойна оценка на настоящите отговорности в областта на политиката на сближаване и при това да вземе предвид опита на настоящата система за управление, междинния баланс и продължителността на периода на финансиране;

122.

отправя искане за умерено съотношение между дейностите „отгоре надолу“ от страна на ЕС и необходимостта от гъвкав подход „отдолу нагоре“ по отношение на избора на инструменти и тяхното прилагане.

123.

смята, че взаимното съгласие относно задачите и целите на политиката на сближаване представлява важна предпоставка за подобряване на предоставяната на европейско ниво подкрепа за усилията на отделните държави;

124.

затова призовава Комисията да обсъди с държавите-членки общите цели на националните и европейски инструменти за регионално развитие и да ги съгласува още по-интензивно помежду им, както и с условията на регионалните и местни власти, при спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност. В този дебат следва да се разгледа и въпроса за бъдещата структура, броя и задачите на инструментите на европейската структурна политика;

125.

подчертава значението на продължаването на политиката на сближаване, включително и извън най-слабите региони с многобройни проблеми и поставя въпроса за това как може да бъде повишена ефективността на интервенциите в тези региони.

126.

отбелязва голямата необходимост от действия за засилване на взаимното допълване на европейската политика на сближаване с останалите политики на ЕС и във връзка с това отправя критика, че изказванията, направени по този въпрос в съответната глава на доклада за сближаване, не са достатъчни;

127.

смята, че в перспективата на дебата за бъдещото прилагане на бюджета на ЕС, е необходимо да се намери разумно решение за определяне мястото на целите на политиката на сближаване и на останалите цели на ЕС в един подходящ контекст;

128.

подчертава също така необходимостта своевременно да се влезе в диалог с държавите-членки за това кои инструменти ще се прилагат на национално ниво и как те могат да се съгласуват с бъдещите европейски инструменти.

129.

разглежда насърчаването на сътрудничеството на регионите в рамките на Европейския съюз като важен инструмент за ефективността при усвояване на средствата за подпомагане, за обмяна на бъдещи теми и процедури на изпълнение и за сравняване на постигнатите резултати. Подчертава по-специално, че инициативата на Комисията „Регионите за икономическа промяна“, целяща насърчаване на модернизацията на икономиката и подобряване на конкурентоспособността, може да представлява изключително важен инструмент за развиване и разпространяване на опита и добрите практики, разработени в най-развитите региони;

130.

разглежда възможното сътрудничество на местно и регионално ниво в наскоро договорения структуриран диалог с Китай и Русия като добро начало за намиране на нови пътища на развитие на регионалната политика, за обмяна на натрупания в тези страни опит и по този начин за стабилизиращо действие за регионалното развитие в тези държави;

131.

определя Комитета на регионите като важен посредник в насърчаване на диалога на регионите в Европа при бъдещото разработване на политиката на сближаване и за намиране на нови форми на трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, особено по отношение на прилагането на новите правни инструменти за териториално сътрудничество.

132.

смята, че обстойно разглеждане на този въпрос може да се проведе единствено при тясно сътрудничество с тези, за които той се отнася, и с европейските институции и следователно определя тук изложените възгледи само като начало на една дългосрочна дискусия;

133.

изтъква обаче, че освен върху тези въпроси, трябва обстойно да се дискутира и върху бъдещите принципи на политиката на сближаване, отнасящи се до концентрация, партньорство, дългосрочност и управление и във връзка с това в рамките на Комисията по политика на териториално сближаване ще бъде създадена „прогнозна група“, която да служи като партньор в контакта с останалите институции и като форум за по-нататъшното обсъждане на бъдещето на политиката на сближаване;

134.

призовава преди всичко Европейският парламент да търси в сътрудничество с Комитета на регионите възможни отговори на тук поставените въпроси и по този начин да допринесат за дебата относно бъдещето на европейската политика на сближаване, а също и за политиките на ЕС като цяло;

135.

затова предлага, въз основа на съответна договореност за по-тясно сътрудничество между Комисията по регионално развитие на Европейския парламент и Комисията по политика на териториално сближаване, те да служат като консултанти относно бъдещите предизвикателства пред политиката на сближаване и като дискусионен форум за диалог с Европейската комисия. Това може да се осъществи, например, чрез обща работна група с представители от двете комисии.

26.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/16

—

е на мнение, че държавите-членки се нуждаят от този основен стратегически документ, за да изготвят собствени стратегически планове за развитие за подобряване на здравето и безопасността на работното място, които имат значителни последици както за местните и регионални власти, така и за предприятията и МСП;

—

посочва, че местните и регионални власти във всички държави-членки на ЕС са големи работодатели и поради това са в добра позиция да бъдат начело при инициативи, свързани със здравословните и безопасни условия на труд. По тази причина при прилагането на тази стратегия Европейската комисия следва да обърне особено внимание на местните и регионални власти;

—

споделя схващането на Комисията, че в рамките на Лисабонската стратегия държавите-членки са признали, че икономическият растеж и заетостта могат в значителна степен да бъдат насърчени, ако бъдат гарантирани качеството и производителността на труда. Липсата на ефективно опазване на здравето и безопасността на работното място може да доведе до чести отсъствия поради трудови злополуки и професионални заболявания, както и до трайна нетрудоспособност в резултат от упражняваната професионална дейност. Тези явления са не само човешка трагедия за пострадалите, а имат и значителни негативни последици за икономиката. Огромните икономически разходи, произтичащи от проблеми, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, спъват икономическия растеж и конкурентоспособността на предприятията в ЕС;

—

счита, че на Общността и държавите-членки спешно трябва да бъдат осигурени най-актуалните и надеждни статистически данни, както и система за събиране и обработване на данни, която да предлага реален поглед върху трудовите злополуки и професионалните заболявания. В този смисъл препоръчва да се започне работа по хармонизиране на статистическите данни относно трудовите злополуки и професионалните заболявания в Европейския съюз;

Докладчик

:

Uno SILBERG (EE/СЕН-ЕА), председател на общинския съвет на Kose

1.

приветства инициативата на Европейската комисия да се продължи подобряването на качеството и на производителността на труда и да изготви Стратегия на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007–2012 г. Целта на тази инициатива е намаляването с 25 % до 2012 г. на нивото на трудовите злополуки в ЕС-27 чрез подобряване на здравословните и безопасни условия на труд за работниците. Едновременно с това по този начин би се допринесло за успеха на Стратегията за растеж и работни места;

2.

е на мнение, че държавите-членки се нуждаят от този основен стратегически документ, за да изготвят собствени стратегически планове за развитие за подобряване на здравословните и безопасни условия на работа, които имат значителни последици както за местните и регионални власти, така и за предприятията и МСП.

3.

посочва, че местните и регионални власти във всички държави-членки на ЕС са големи работодатели и поради това са в добра позиция да бъдат начело при инициативи, свързани със здравословните и безопасни условия на труд. По тази причина при прилагането на тази стратегия Европейската комисия следва да обърне особено внимание на местните и регионални власти;

4.

споделя схващането на Комисията, че в рамките на Лисабонската стратегия държавите-членки са признали, че икономическият растеж и заетостта могат в значителна степен да бъдат насърчени, ако бъдат гарантирани качеството и производителността на труда. Липсата на ефективно опазване на здравето и безопасността на работното място може да доведе до чести отсъствия поради трудови злополуки и професионални заболявания, както и до трайна нетрудоспособност в резултат от упражняваната професионална дейност. Тези явления са не само човешка трагедия за пострадалите, а имат и значителни негативни последици за икономиката. Огромните икономически разходи, произтичащи от проблеми, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, спъват икономическия растеж и конкурентоспособността на предприятията в ЕС;

5.

призовава Комисията да обедини политическите синергии на отделните институции на ЕС, държавите-членки и най-вече на местните и регионални власти в контекста на целите на подобряване на здравословните и безопасни условия на труд;

6.

счита, че на Общността и държавите-членки спешно трябва да бъдат осигурени най-актуалните и надеждни статистически данни, както и система за събиране и обработване на данни, която да предлага реален поглед върху трудовите злополуки и професионалните заболявания. В този смисъл препоръчва да се започне работа по хармонизиране на статистическите данни относно трудовите злополуки и професионалните заболявания в Европейския съюз;

7.

счита за необходимо държавите-членки да прилагат национална стратегия за безопасна работна среда, основана на стратегията на Комисията, която да обхваща въпросите, свързани със заетостта, трудовите правоотношения и работната среда;

8.

счита за необходимо държавите-членки да разполагат с ефективна система за застраховане срещу трудови злополуки и професионални заболявания. Това би представлявало стимул от една страна за увеличаване на безопасността на работната среда за работниците, а от друга — за регистриране на всички трудови злополуки и случаи на професионални заболявания;

9.

подчертава необходимостта, в рамките на управлението на риска, да се обърне достатъчно внимание на превантивните мерки и превенцията да не се разглежда само като част от дейностите за контрол. Управлението на риска обхваща както превантивни мерки (проактивно управление на риска) така и „стратегия на гасене на пожара“ (реактивно управление на риска), които трябва да са равнопоставени;

10.

взема под внимание потвърждението от страна на Комисията, че настоящата стратегия е стратегия за насърчаване на здравословните и безопасни условия на труд за периода 2007-2012 г. Следователно посоченото съобщение трябва да се разглежда като стратегически документ;

11.

приветства факта, че стратегическият план за развитие (стратегически документ) се изготвя в съответствие с разпоредбите на Общността;

12.

посочва, че съществуват разминавания между параграфите в глава 5, отнасящ се до наблюдение на здравето (чрез определени процедури) и този за справянето със предизвикателствата на социалната и демографската промяна (поколенчески аспекти). Заедно с това, в частта за рехабилитацията на работниците се използват много остарели данни (1999 г.), които едва ли биха били полезни за една стратегия, обхващаща периода до 2012 г. За база следва да се вземе поне стратегията за периода 2002-2006 г.;

13.

изразява своето учудване, че от стратегическия документ не става ясно, в какво се състои неговата мисия и визия. Следователно в стратегическия документ не се открива нито обща концепция, нито предназначението на целенасочените действия на Общността. Заедно с това не се посочва каква е целта, кои следва да бъдат целевите групи и какво се цели да се постигне чрез решението на този проблем;

14.

счита за важно да бъдат формулирани общите ценности на държавите-членки, които са база за общи действия и постигане на целите;

15.

отбелязва, че в стратегическия документ е определено, че стратегическият план за развитие следва да обхваща периода 2007-2012 г. По този начин в документа се посочва срокът за изпълнение на посочените в плана за развитие цели или мерки, но графикът не е свързан с конкретни цели;

16.

счита, че би било необходимо да се посочи на какъв интервал и доколко задълбочено се преразглеждат плановете (ако например плановете не са били преразгледани в продължение на три години, има опасност те да остареят);

17.

отбелязва с удовлетворение активното участие на държавите-членки в изготвянето на стратегическия план за развитие. Независимо от това изразява съжаление, че участието на местните и регионалните власти не е било подпомогнато, въпреки необходимостта този процес да протича близо до гражданите. В този смисъл регионалните и местни власти са не само работодатели, но и носят отговорност за осъществяването на тези политики;

18.

призовава да се гарантира следването на определената в Стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2002-2006 г. стратегическа посока;

19.

оценява факта, че предходната стратегия е повишила осведомеността на общественото мнение за значението на здравословни и безопасни условия на труд, които бяха подчертани като неделима част от управлението на качеството и фактори от решаващо значение за икономическата ефективност и конкурентоспособност;

20.

изразява учудването си, че в стратегическия документ не се споменава управлението на качеството по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, нито пък по някакъв начин е засегната темата за управлението на качеството;

21.

отбелязва, че много предприятия в държавите-членки на ЕС, включително и водещи европейски предприятия, са избрали системата за управление на качеството EFQM (Европейска фондация за управление на качеството) за основа на тяхната дейност, и е на мнение, че всички държави-членки следва да бъдат информирани за този модел. Тук става дума за модел на ефективна стратегия, който може да се приложи в областта на здравословните и безопасни условия на труд;

22.

призовава държавите-членки да следват определените в системата за управление на качеството EFQM основни принципи — насоченост на резултатите, съобразяване с клиента, инициатива и единство на целите, управление чрез процеси и факти, усъвършенстване и участие на работниците, развитието на партньорства, както и корпоративна социална отговорност. По този начин се насърчават развитията в областта на здравословните и безопасни условия на труд и се допринася за хармонизирането на правната рамка, регламентираща тази област. Едновременно с това, държавите-членки следва да положат усилия да разберат очакванията на отделните категории в обществото и съответно да реагират на тях;

23.

счита за необходимо, че с цел извършването на оценка на сегашното положение, следва да разполага със статистически данни за отделните държави-членки или обобщени данни за Европейския съюз като цяло, като тези данни следва да съдържат времева перспектива, за да може да се проследи тяхната динамика;

24.

подчертава, че анализът на сегашното положение следва да обхваща анализ на наличните резултати и на актуалните проблеми, както и на възможностите и рисковете по отделни области;

25.

отбелязва, че опасностите и рисковете са станали по-сложни и взаимосвързани. По тази причина е необходимо чрез анализ на риска да се направи оценка на възможните рискове и да се въведе управление на риска, като се вземат предвид различните видове рискове. От съществено значение е да се извърши критичен анализ на сегашната ситуация, тъй като само по този начин е възможно да се определят реалистични цели;

26.

е на мнение, че за да се направи реалистична оценка на възможните вреди, произтичащи от потенциалните рискове, е от голямо значение не само да се засили съзнанието за източниците на рискове и цялостното им въздействие, а и да се определят критерии за оценка на вредите. В хода на оценката на вредите следва да се разграничат техническите, психологическите, социологическите, културните и икономическите аспекти на рисковете;

27.

подчертава, че държавите-членки следва да определят точно по какъв начин трябва да се събира и обработва информацията, кой да отговаря за това и начина, по който трябва да се процедира. Често пъти това не се определя изрично в законовите разпоредби, а без разбираема за всички теоретическа и практическа основа не може да се очакват положителни резултати;

28.

счита за необходимо държавите-членки да разполагат с добра методологическа основа за управлението на риска, която трябва да бъде изработена в съответствие с научни принципи;

29.

отбелязва, че е необходимо да се наблюдават постоянно условията и рисковите фактори, така че да се актуализират и дефинират нови рискови фактори, които биха могли да възникнат;

30.

е на мнение, че темата за професионалните заболявания следва да бъде взета предвид в по-голяма степен в стратегическия документ. При определяне на критериите за анализ на професионалните заболявания следва да се прилага достатъчна степен на гъвкавост и яснота, за да може да се извърши класификация, като се вземат предвид причините, от които са породени;

31.

счита за важно, диагностицирането на професионални заболявания в държавите-членки да не бъде усложнявано и изплащането на обезщетението да се извършва по възможно най-небюрократичен начин;

32.

счита за важно съществуването на функционираща правно-административна система, която да гарантира, че трудовите злополуки и професионалните заболявания се регистрират, без това да води до прекомерна тежест, по-специално за МСП;

33.

застъпва се за това, във всяка държава-членка да съществуват точни данни за трудовите злополуки и професионалните заболявания, както и стратегически план за действие за подобряване на безопасността на работното място, като тези мерки не бива да водят до прекомерна тежест за МСП;

34.

счита за важно, държавите-членки да гарантират наблюдение върху изпълнението на изискванията и разпоредбите, свързани с работната среда, с цел да могат да се открият всички слабости и да се предотвратят рисковете;

35.

потвърждава, че слабостите при организацията на безопасните условия на труд са една от основните причини за трудови злополуки и професионални заболявания. Всеки изгубен човешки живот и всеки работен ден, пропуснат поради болест, означава загуба за всяка държава-членка, всяка от регионалните и местни власти, всяко предприятие и МСП, а общите разходи за обществото са много по-високи;

36.

изразява съжаление за отсъствието на изрично посочване на факта, че наличието на здравословни и насърчаващи здравето условия на работното място (рамкови условия), както и в обществото, е основна предпоставка за развитието на модели за здравословно поведение;

37.

надява се, че при изготвянето на общ стратегически подход в организациите в различните държави-членки, както и при получаването на обективни, адекватни и сравними резултати, ще бъдат използвани следните класически общопризнати методи на анализ като например SWOT, PEST, GAP, FFA или CAF;

38.

приветства предложението на Комисията, според което продължаващото и равномерно намаляване на броя на трудовите злополуки в периода 2007-2012 г. продължава да бъде основна цел на стратегията на Общността и споделя оценката на Комисията, че през посочения период общата цел на 27-те държави-членки на ЕС следва да бъде намаляването на трудовите злополуки и професионалните заболявания с 25 % на 100 000 работници, макар че подобни цели могат да имат ефекта на лозунг;

39.

отбелязва, че стратегическите цели трябва да са свързани с ясно послание и да са израз на окончателната цел, т.е. трябва да бъде казано какво трябва да се постигне и до кога;

40.

посочва, че стратегическата цел трябва да съответства на следните изисквания: тя трябва да бъде специфична, измерима, да бъде договорена, реалистична и да съответства на графика. Тези характеристики гарантират ясна и количествена оценка на непосредствената задача, което предполага постигане на споразумение за скалите за измерване;

41.

посочва, че стратегическата цел трябва да съответства на изискванията, което означава, че целите трябва да са свързани с конкретен график, така че тяхното осъществяване да може да бъде контролирано и измеримо. Оттук произтича и концепцията за определяне на краткосрочни и дългосрочни цели; тя произтича от нуждата от изискване за подразделяне на главната цел на по-малки цели, така че тяхното осъществяване да бъде в по-голяма степен измеримо, контролирано и управлявано;

42.

счита, че съществува спешна нужда от създаване на система от показатели за държавите-членки, която да представлява основата за оценка на изходното и крайното положение и ефикасността на мерките. Основните характеристики на показателите са целесъобразността, степента на важност, количествената измеримост, стабилността и ефективността на разходите;

43.

приветства факта, че Комисията подкрепя прилагането на правните разпоредби, отнасящи се до МСП и се надява, че правната рамка ще бъде адаптирана към развитието на пазара на труда и опростена най-вече с оглед на МСП;

44.

подчертава, че следва да се определят инструменти в подкрепа на мерките, изброени в стратегическия план за развитие. Те включват програми, по-големи проекти или стратегически инвестиции или други по-широкообхватни задачи, като например рутинни задачи, с чиято помощ се реализират поставените цели;

45.

отбелязва, че в четвърта глава на стратегическия документ създаването на правната рамка се разглежда твърде подробно в сравнение с останалите теми. Следва да се разгледат различните от системна гледна точка аспекти на обществения живот, например на базата на принципа PESTLE (политически, икономически, социални, технически, правни, екологични аспекти). Разглеждането им трябва да се извърши не само в цялостната рамка на Общността, а и в контекста на отделните държави-членки, като обхване политическата, социалната, техническата, правната области и областта на опазване на трудовата среда;

46.

изразява подкрепа за създаването на програми за насърчаване на здравето в предприятията;

47.

напомня, че финансовата рамка и графикът са неделима част от стратегическия документ, в които се съдържат прогнозните общи разходи на плана за развитие и разпределението на разходите по години или други периоди;

48.

счита за желателно, в частта относно планирането и прилагането на мерките за намаляване на рисковете за безопасността и здравословните условия на труд да се създаде единен документ за финансовата рамка и графика, така че да се осигури сравнимост на данните от държавите-членки и те да могат да бъдат анализирани в рамките на Общността;

49.

отбелязва, че структурата на управление на здравословните и безопасни условия на труд следва да включва описание на изготвянето, попълването, прилагането, както и оценката и дейностите по координация за изготвяне на окончателния доклад, включително и това, как в сътрудничество с компетентните органи ще бъдат организирани разпределението на работата, както и процесът на осигуряване на обратна връзка;

50.

отбелязва, че описанието на структурата на управление на здравословните и безопасни условия на труд е необходимо за постигане на съгласие относно координацията на плана за развитие, на управлението му за договорното уреждане на други, свързани с това въпроси, както и за да бъдат информирани другите заинтересовани страни;

51.

посочва универсално приложимите насоки за системите за управление на здравословни и безопасни условия на труд на Международната организация по труда (ILO-OSH), които бяха разработени по искане на Международната организация по стандартизация (ISO), поради отхвърлянето на международни стандарти за системите за управление на здравословни и безопасни условия на труд, и трябва да бъдат приложени на национално ниво от държавите, като до известна степен това вече е направено от тях. Тези насоки за системите за управление на здравословни и безопасни условия на труд отразяват ценностите и инструментите на МОТ по отношение на здравословните и безопасни условия на труд за работниците и определят основните изисквания към системите за управление на здравословните и безопасни условия на труд за устойчиво подобряване на здравословните и безопасни условия на труд на работното място;

52.

отбелязва, че въпросните основни методологически принципи са представени в следния документ:

53.

отбелязва, че една устойчиво функционираща система за управление на здравословните и безопасни условия на труд, която да гарантира постоянното им подобряване, трябва да съдържа следните главни елементи:

54.

отбелязва, че в частта, посветена на структурата на плана за развитие, са отразени целите, които трябва да бъдат реализирани по време на изпълнението на плана за действие, както и някои свързани с тях обяснения. Планът за действие и планът за развитие трябва да бъдат сравними и да имат същата структура;

55.

препоръчва да се състави план за действие в табличен вид и да се посочат за всяка подгрупа съответните цели, показатели и мерки, необходими за постигане на тези цели, както и дейностите, които трябва да бъдат реализирани, заедно с отговорните за реализиране на проекта страни, финансиращите страни, както и източниците и инструментите за финансиране;

56.

отбелязва, че трябва да се въведат допълнителни мерки в случай, че при прилагането на стратегическия план за развитие възникне нужда от изменения или регулиране по отношение на съществуващите цели и мерки. При вземане на решения за допълнителни мерки или прекратяването на съществуващи мерки следва да се вземат предвид най-вече доколко са подходящи поставените цели, ефективността на прилаганите мерки, както и планираните или извършени промени по отношение на финансирането и областите на действие;

57.

отбелязва, че при изпълнението на целите на стратегическия план за развитие, при изтичане на срока за изпълнението му или при успешното осъществяване на целите, за него следва да се изготви окончателен доклад;

58.

посочва, че е от съществено значение относно срока за представяне на доклад, в частта за държавите-членки да се подчертае следното:

Докладът за изпълнението на стратегическия план за развитие трябва да съответства по своята форма и структура на плана за развитие и свързания с него план за действие.

26.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/21

—

призовава Комисията да потвърди важността на местните и регионални власти в разработването и осъществяването на мерки за адаптирането към изменението на климата, както и да потвърди необходимостта да им бъдат предоставени правомощия и финансова подкрепа, която да им позволи да разработват и внедряват адаптационни стратегии;

—

изразява съгласие с оценката на влиянието на изменението на климата върху физическата география и екосистемите в световен мащаб; но смята, че на икономическите и социални аспекти трябва да се отдели също толкова внимание, колкото и на екологичните аспекти в рамките на Зелената книга;

—

признава, че изменението на климата е заплаха за нашите граждани и околна среда, но смята, че ранното задействане на процеса на адаптиране е възможност за създаване на устойчиви общности и конкурентни местни и регионални икономики посредством създаването на нови области на експертно познание и възможности за заетост и чрез най-ефективното използване на ресурсите, за да се гарантира тяхното устойчиво използване;

—

подкрепя призива на Комисията за ранни мерки, особено в областите, за които е известно, че въздействието е по-неизбежно или при които бездействието или неприемането на превантивни мерки би довело до значителен риск за обществото, икономиката или околната среда на държавите-членки. Адаптирането към изменението на климата ще бъде скъпо, но в доклада на г-н Stern се показва, че е по-скъпо да не се прави нищо. Комитетът на регионите смята, че политиците от местен, регионален и национален калибър са задължени да поемат отговорността за инициативата адаптирането към изменението на климата да се превърне в приоритет;

—

смята, че едно от основните предизвикателства вероятно ще бъде голямата миграция, както от страни, външни за ЕС, така и между държави-членки и между и вътре в регионите. Управлението на нуждите от жилища, инфраструктура, здравеопазване и публични услуги, които произтичат от тази миграция, ще трябва да се планира и прилага от местните и регионални власти;

—

призовава за преразглеждането на бюджета, програмите, политиките и особено основното законодателство на ЕС, в светлината на променящите се параметри, които изменението на климата ще предизвика. В частност, Комитетът призовава адаптирането към изменението на климата да се включи като част от преразглеждането на бюджета за 2008 г.

Докладчик

:

г-жа Kay TWITCHEN (UK/ЕНП) Член на съвета на графство Есекс

1.

приветства това съобщение и разбирането, че Европейският съюз трябва да приеме предизвикателството на адаптирането, като си сътрудничи с всички заинтересовани партньори, в частност с държавите-членки и партньорите на субнационално равнище, и в световен мащаб със страните партньори. Приветства и разбирането, че е необходим европейски подход, и че мерките за адаптиране трябва да бъдат съгласувани с дейностите за ограничаване и обратно;

2.

изразява съгласие с оценката на влиянието на изменението на климата върху физическата география и екосистемите в световен мащаб; но смята, че на икономическите и социални аспекти трябва да се отдели също толкова внимание, колкото и на екологичните аспекти;

3.

признава, че изменението на климата е заплаха за нашите граждани и околна среда, но смята, че ранното задействане на процеса на адаптиране е възможност за създаване на устойчиви общности и конкурентни местни и регионални икономики посредством създаването на нови области на експертно познание и възможности за заетост и чрез най-ефективното използване на ресурсите, за да се гарантира тяхното устойчиво използване;

4.

смята, че едно от основните предизвикателства вероятно ще бъде голямата миграция, както от страни, външни за ЕС, така и между държави-членки и между и вътре в регионите. Управлението на нуждите от жилища, инфраструктура, здравеопазване и публични услуги, които произтичат от тази миграция, ще трябва да се планира и прилага от местните и регионални власти;

5.

подчертава, че изменението на климата ще натовари значително здравеопазването и местните социални услуги, както показва опитът от последните периоди на необичайни горещини в Европа. Тъй като населението в повечето държави-членки на ЕС е застаряващо, трябва сериозно да се обсъди социалното въздействие от изменението на климата;

6.

смята, че е пропуснат въпросът за сянката на обществени места (вж. въпрос 3). Осигуряването на сянка с дървета, паркове, покриви от зеленина, различен начин на строителство и др. е важен фактор за намаляването на смъртните случаи, причинени от топлинни удари, и необходимостта от климатизиране, както и фактор за увеличаване на качеството на живот в градската среда;

7.

освен това, смята, че адаптирането на населението на света към намаляване на използваните природни ресурси ще се окаже голямо предизвикателство, което изисква значителна промяна в манталитета. Затова смята, че ще са необходими образователно-комуникационни програми, както и пазарни инструменти (като например Европейската схема за търговия с емисии), за насърчаване на промяната в поведението на хората по отношение на въпроси като използването на вода, енергия, рециклирането и консервирането на ресурси;

8.

подкрепя призива на Комисията за ранни мерки, особено в областите, за които е известно, че въздействието е по-неизбежно или при които бездействието или неприемането на превантивни мерки би довело до значителен риск за обществото, икономиката или околната среда на държавите-членки. Адаптирането към изменението на климата ще бъде скъпо, но в доклада на г-н Stern се показва, че е по-скъпо да не се прави нищо. Имаме достатъчно информация, за да започнем да действаме още сега. Комитетът на регионите смята, че политиците от местен, регионален и национален калибър са задължени да поемат отговорността за инициативата адаптирането към изменението на климата да се превърне в приоритет;

9.

смята, че тяхното участие е от основно значение за разработването и осъществяването на адаптационни мерки. Местните и регионални власти са основните действащи лица при справянето с ефектите от изменението на климата и въздействието му върху живота на гражданите. Социалната и икономическа цена за справянето с екстремни климатични условия често пъти се заплаща от местните и регионални власти. Затова те трябва да бъдат подкрепяни при разработването и осъществяването на адаптационни стратегии, които ще трябва да се интегрират във всичко, което вършат. Комитетът на регионите смята, че би трябвало да има по-широко признание за жизнено важната роля на местните и регионални власти за гарантиране на бъдещето на нашите общности и защитаване на уязвимите граждани, като младите, бедните и възрастните;

10.

освен това признава, че местните и регионални власти са в авангарда, когато справянето с последиците от изменението на климата, и особено когато действията за смекчаване в една област имат отрицателен ефект върху друга, например когато бреговите укрепления и защитите от наводнения доведат до преместване на проблема към съседните зони или зони отвъд границите. Затова е необходимо местните и регионални власти да координират стратегиите и политиките за адаптиране към последиците от изменението на климата. Това може да е под формата на различни формирования, например групиране на принципа на речния басейн и др.;

11.

смята, че местните и регионални власти имат уникалната възможност да помогнат за превръщането на адаптационните стратегии в нещо обичайно посредством отговорностите си в области като териториалното устройство, планиране на земеползването, регулирането на строителната и предприемаческата дейност, обществения транспорт, земеделието, горското стопанство, енергийното потребление и производство, управлението на водите и отпадъците и обществените поръчки. Предизвикателството е да се гарантира, че понастоящем и в бъдеще предоставянето на услуги, инфраструктурата и сградите ще бъдат устойчиви. Местните и регионални власти ще трябва да си сътрудничат с други за изработването на солидни стратегически и местни планове за управление на природни катастрофи и разработването и разширяването на съществуващия капацитет за реагиране при екстремни климатични събития, тъй като те се случват все по-често и с все по-големи мащаби;

12.

смята, че от съществено значение е държавите-членки на ЕС да прилагат интегриран подход. Той ще намали разходите посредством споделяне на преживян и професионален опит, което ще позволи да се разработят и разпространят сред държавите-членки добри практики. Комитетът на регионите може да бъде много полезен като помага на местните и регионални власти да организират обмяна на опит, предвид важността на развиването на интегриран подход;

13.

смята, че адаптирането трябва да бъде включено като обичаен елемент във всички съществуващи политически рамки и като ясна цел, например в политиките на ЕС за развитие на земеделието и селските райони, и програми за финансиране на ЕС, като например в политиката за сближаване, така че да могат те да се променят все повече в съответствие с нуждите за адаптиране, които попадат в ресора на отговорност на местните и регионални власти. Важно е те да са непрекъснато гъвкави, защото адаптирането ще бъде текущ процес и местните и регионални нужди непрекъснато ще се изменят с течение на времето;

14.

смята, че част от съществуващото законодателство противоречи на нуждата от адаптиране към изменението на климата. Например ще трябва да се измени Директивата за местообитанията в светлината на вероятните промени в съществуващите определени местообитания, които са претърпели промени в резултат от изменението на климата, както и да се адаптира Рамковата директива за водите, тъй като качеството на водите в определени области ще бъде неблагоприятно повлияно от намаляването на валежите. Голяма част от съществуващото законодателство ще трябва да бъде преразгледана, за да се гарантира подходящо и успешно адаптиране към изменението на климата;

15.

подкрепя необходимостта от допълнителни изследвания, за да се установи какво ще бъде въздействието върху един регион на мерките, предприети в друг или дори в друга държава-членка. Тези изследвания са от голямо значение, за да се гарантира, че решенията за планирането на един орган на местна власт няма да имат отрицателно въздействие върху органите в съседни райони или отвъд граница. Това важи особено за въпросите, като ефективното използване на водата и други природни ресурси;

16.

призовава за провеждане на научни изследвания и непосредствени наблюдения, които да способстват за предвиждане на екстремални метеорологични явления с цел да се окаже помощ на развиващите се страни, в частност на тези, които са изправени пред риск от опустиняване;

17.

също би насърчил допълнителна подкрепа за научноизследователска и развойна дейност с оглед на ролята си за стимулиране на иновациите и разработването на иновативни технологии и продукти за адаптиране. По този начин стопанските субекти, които се занимават с ефектите от изменението на климата, ще имат огромната възможност да разработват иновативни продукти и услуги;

18.

смята, че посредством публично-частни партньорства и мрежи между държавите-членки, като INTERREG (RFEC), местните и регионални власти ще играят важна роля за улесняване на достъпа до и разпространяването на информация, експертен опит и добри практики. Тези партньорства и мрежи ще стават все по-важни, за да позволяват сътрудничество между секторите, регионите и държавите-членки и страни партньорки извън ЕС;

19.

подкрепя сътрудничеството с развиващите се страни, за да им се помогне да изготвят свои адаптационни стратегии, и предлага външните действия на ЕС да подкрепят такова сътрудничество, както и смята, че местните и регионални власти могат да играят основна роля при споделянето на добри практики и познания с развиващите се страни, като използват своите съществуващи връзки и мрежи. Сумата, която ЕС ще запази за тази цел, би трябвало да е пропорционална на нуждите на развиващите се страни и на отговорностите на ЕС;

20.

смята, че тези въпроси трябва спешно да бъдат разгледани, и че необходимостта местните и регионални власти, в сътрудничество с широката група социални и икономически партньори, с които вече работят да управляват адаптирането към изменението на климата, трябва да бъде интегрирана във всички бъдещи съобщения и директиви на ЕС;

21.

оценява факта, че вече се работи по тези въпроси, и призовава Комисията да продължи да ги смята за приоритет;

22.

призовава Комисията да потвърди важността на местните и регионални власти в разработването и осъществяването на мерки за адаптирането към изменението на климата, както и да потвърди необходимостта да им бъдат предоставени правомощия и финансова подкрепа, която да им позволи да разработват и внедряват адаптационни стратегии;

23.

призовава Комисията, в последващата работа по тази Зелена книга, да вземе предвид не само екологичните аспекти, но и социалното и икономическо въздействие от изменението на климата;

24.

смята, че споделянето на добри практики между местните и регионални власти и държавите-членки е от изключително важно значение за успеха на адаптационните мерки, които се разработват, и смята, че ЕС трябва да играе роля, за да гарантира, че се обменя информация и се споделят добри практики, както вътре в ЕС, така и навън;

25.

смята, че ЕС трябва да играе стратегическа роля при планирането и управлението на миграцията на населението;

26.

призовава за преразглеждането на бюджета, програмите, политиките и особено основното законодателство на ЕС, в светлината на променящите се параметри, които изменението на климата ще предизвика. В частност Комитетът призовава адаптирането към изменението на климата да се включи като специална запазена бюджетна линия във всички основни бюджетни позиции (ОСП, сближаване, научни изследвания, и др.) като част от преразглеждането на бюджета за 2008 г.;

27.

смята, че е важно ЕС да се съсредоточи повече върху съществуващата подкрепа за изследвания, чрез които да се открият решения на проблемите, причинени от изменението на климата, както и иновативни адаптационни мерки. Такива изследвания могат да предоставят иновативни решения за поддържане на европейската конкурентоспособност. Би трябвало по-добре да се координират научноизследователските дейности. Изключително важно е да се преодолеят някои сериозни пропуски по отношение на информацията и да се избягва дублиране на научноизследователските дейности;

28.

изразява загриженост за потенциалното въздействие върху един регион или държава-членка от адаптационните мерки, предприети в друг регион или държава-членка, и смята, че ЕС е подходящият орган за определяне на стратегическите рамки за справяне с тези потенциални проблеми;

29.

призовава за провеждането на образователни и комуникационни програми за насърчаване на промяната в поведението на хората по отношение на въпроси като използването на вода, енергия, рециклирането и запазването на ресурси.

26.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/25

—

подчертава, че местните и регионални власти играят ключова роля в развитието и насърчаването на културата, най-вече в областта на опазването на културното наследство и стимулиране на иновациите в художественото творчество;

—

подчертава, че културният сектор играе важна роля при реализирането на формулираните в обновената Лисабонска стратегия цели. Комитетът отбелязва значителните възможности, които предлага културният туризъм за икономическото развитие на много региони. Той предупреждава обаче да не се подчертава едностранно чисто икономическото значение на културата. Също толкова важно е и значението на културата за създаване на добра и динамична жизнена среда, която е предпоставка за развитието;

—

изразява съжаление, че Европейската комисия, при създаването на Европейската програма за култура в глобализиращия се свят, не се позовава на многобройните партньорства между градове, общини и региони;

—

изразява съжаление, че Европейската комисия в своето съобщение не дава никаква информация за финансирането на извънредно амбициозната Европейска програма за култура;

—

би желал да открие конструктивна дискусия за подхода на Европейската комисия за прилагане на открития метод на координация в областта на културната политика. Трябва да се обърне внимание на тежестта на поднационалните нива, които в голяма степен отговарят за културата, и увеличеното административно бреме трябва да бъде ограничено до минимум.

Докладчик

:

г-н Gerd HARMS (DE/ПЕС), Пълномощник на федерална провинция Бранденбург по федерални и европейски въпроси и държавен секретар в правителството на Бранденбург

1.

приветства съображенията на Европейската комисия относно Европейската програма за култура в глобализиращия се свят. В документа на Комисията на културата с право се предоставя ключова роля в процеса на интеграция и се отбелязва, че са необходими подходящи инструменти, за да се насърчи в пълна степен културното богатство на Европа и културното й многообразие, така че да бъдат постигнати както в Европейския съюз, така и извън него „стратегическите цели благоденствие, солидарност и сигурност“.

За тази цел е необходимо по-интензивно сътрудничество между всички участници в областта на културните политики на всички нива, като се вземат под внимание представителите на гражданското общество и техните мрежи.

В процеса на преформулиране на Европейската програма за култура в глобализиращия се свят, регионалната и местна културна политика непрекъснато увеличава своето значение. Предизвикателството на глобализацията неизбежно означава едно съживяване на „Европа на регионите“. Това важи особено по отношение на валидния в ЕС принцип на субсидиарност, който се основава на идеята, че културата се формира отдолу нагоре, т.е. в градовете и регионите. Местните и регионални власти играят ключова роля в развитието и насърчаването на културата на тяхна територия, най-вече в областта на опазването на културното наследство и стимулиране на иновациите в художественото творчество като подкрепят и насърчават културните институции и инициативи, образованието и обучението и като организатори на фестивали и културни срещи.

С оглед на глобалните предизвикателства, качеството и интензивността на културното сътрудничество, особено в трансграничните региони, е от решаващо значение за процеса на европейска интеграция;

2.

приветства факта, че в своето съобщение Европейската комисия за пръв път заявява, че е необходима широкообхватна Европейска програма за култура, с цел да се изработи ефективна стратегия, която взема под внимание основната роля на културата както в отношенията между държавите-членки и техните региони, така и в тези с трети страни.

Междукултурният обмен следва да се превърне в крайъгълен камък на диалога със страните кандидатки и в рамките на политиката на съседство на Европейския съюз. Заедно с това, КР споделя схващането на Европейската комисия, че трябва да се насърчава диалогът между религиозните общности и асоциации;

3.

приветства факта, че Европейската комисия в своето съобщение изрично се позовава на базата, създадена от член 151 от Договора за ЕО (Амстердам 1997 г.) и принципа на субсидиарност. В съобщението се подчертава, че:

4.

приветства факта, че Европейската комисия в своето Съобщение изрично подчертава позитивната роля на КР за насърчаване на Европейската програма за култура и по отношение на включването на местните и регионални власти и на гражданското общество;

5.

подчертава тяхната насоченост и ги възприема, като ги подрежда по приоритети, както следва:

6.

приветства факта, че Комисията подчертава важната роля на културата и креативната индустрия за създаването на растеж и работни места. Културната индустрия е един от секторите на европейската икономика, които отбелязват растеж. По този начин културният сектор допринася значително за реализиране на формулираните в обновената Лисабонска стратегия цели. Следователно насърчава Европейската комисия да направи по-добра оценка на въздействието на културния и креативния сектор върху регионалните и местни икономики;

7.

отбелязва в тази връзка особената роля на културния туризъм. КР подкрепя по-интензивния обмен на опит на европейско ниво, в който трябва да бъдат включени секторът на културния туризъм, културните асоциации и други участници от областта на културната политика, както и представители на регионите. Във връзка с това Комитетът отбелязва значителните възможности, които предлага културният туризъм за икономическото развитие на много региони, но и рисковете, на които е изложено културното наследство, особено при неподходящото му използване;

8.

предупреждава обаче, въпреки цялата си подкрепа за осъществяване на целите на Лисабонския процес, в тази връзка да не се подчертава едностранно чисто икономическото значение на културата. Също толкова важно е и значението на културата за създаване на добра и динамична жизнена среда, която е предпоставка за развитието. КР призовава Общността да изпълни на първо място определената й в Договора задача, да насърчава „нетърговския културен обмен“ (член 151, параграф 2, трета алинея, ДЕО);

Комитетът би желал да се заяви ясно, че целите на Лисабонския процес могат да бъдат преследвани успешно, само ако Европейският съюз съсредоточи усилията си, които полага в областта на културата, върху значението на нематериалните ценности на културата за обществото. Комитетът вижда в насърчаването на културното образование и културното сътрудничество предпоставки за експлоатирането на творческите ресурси на обществото, както и за развитието на културната индустрия. Културата съществува и без културна индустрия, но културната индустрия не може да съществува без култура;

9.

с горното е свързана вътрешно присъщата стойност на културата и КР желае да подчертае важността на насърчаването на качеството. Една от целите на Европейската програма за култура следва да бъде постигането на динамично културно развитие и представяне на най-напредналата култура в Европа и в световен контекст;

10.

призовава поради това да се подсили и насърчи международният културен обмен, придобиването на междукултурни умения и усвояването на повече езици от гражданите в Европейския съюз;

11.

вижда в предложения от Европейската културна фондация в Амстердам и развиваната понастоящем от Европейския парламент и ГД „Образование и култура“ на Европейската комисия инициатива за създаване на пилотния проект „Erasmus for Culture“ подходящ и заслужаващ подкрепа начин за насърчаване на културното сътрудничество, със значителен от гледна точка на културата ефект, като се обедини потенциалът на регионите и на регионалните организации и институции. Комитетът ще подкрепи тази инициатива като партньор;

12.

потвърждава ефективността на текущата програма „Култура 2007“ (2007-2013 г.), както и на други програми за финансиране, а именно тези за подкрепа на културното развитие в селските райони „за засилване на привлекателността на регионите“

Комитетът се отнася критично към факта, че предоставените за тази цел от ЕС и държавите-членки средства са все още недостатъчни;

13.

изразява учудване, че Европейската комисия взема предвид в твърде малка степен новите развития в рамките на най-привлекателния културен проект на Европейския съюз, а именно проекта „Европейски столици на културата“, и както изглежда не му придава никакво стратегическо значение. Сред европейските културни проекти, проектът „Европейски столици на културата“ се радва на най-голяма популярност. С увеличаващия се брой национални конкурси за титлата „Европейска столица на културата“ (8 градове във Великобритания за 2008 г., 18 градове във Германия, 11 в Унгария за 2010 г., 8 градове за 2011 г. във Финландия, и още от сега 7 градове в Испания за 2016 г.), той бързо придобива все по-голямо значение за културното развитие на градове и региони. Съществен стимул е фактът, че в рамките на процеса за определяне на Европейски столици на културата за годините от 2007 г. до 2011 г., културата се разбира и разглежда като движеща сила и ресурс за обществено развитие, и по този начин допринася значително за европейската добавена стойност;

14.

призовава поради това Европейската комисия да наблюдава внимателно, анализира и насърчава новите развития в контекста на проекта „Европейски столици на културата“.

При това следва да се обърне особено внимание на:

15.

ще обърне от своя страна внимание на потенциала за развитие и интеграция, който както бе посочено в Декларацията от Будапеща (2005 г.) на унгарските и германските градове на културата, е резултат от проектите за културно сътрудничество, създадени от и за регионите и градовете в Европа;

16.

изразява съжаление, че Европейската комисия, при създаването на Европейската програма за култура в глобализиращия се свят, не се позовава на многобройните партньорства между градове, общини и региони, развили се от края на Втората световна война насам най-напред в Европа, а по-късно и в целия свят. Именно тези организирани партньорства между градове и региони имаха и продължават да имат стабилизиращ ефект върху обществото и допринесоха в голяма степен за мирното развитие и преодоляването на разделението на Европа. Поради това Комитетът приканва Комисията при изработване на програмите си да вземе предвид културния потенциал на партньорствата между градове и региони, който е от значение за цялото общество, и да вземе под внимание новите качествени развития;

17.

потвърждава значението на програмата „Европа за гражданите“ и нейното отражение върху културното развитие на регионите и общините и призовава за разширяването на нейния обхват;

18.

очаква конкретни предложения за действия по време на Европейската година на междукултурния диалог 2008 г. и се надява да бъде включен в този процес. Следователно насърчава ГД „Образование и култура“ да продължи да отделя внимание на междукултурния диалог след 2008 г., като лансира специфични политики и чрез сътрудничество с други генерални дирекции;

19.

изразява съжаление, че Европейската комисия в своето съобщение не дава никаква информация за финансирането на извънредно амбициозната Европейска програма за култура и констатира, че финансирането по никакъв начин не може да бъде осигурено от малкото средства по програма „Култура 2007“. Комитетът подчертава в тази връзка важната функция на структурните фондове за насърчаване на културната инфраструктура и опазване на културното наследство и подкрепя плана на Европейската комисия в бъдеще да включи културните проекти и в други програми на Общността. КР обаче очаква да получи по-конкретна информация в това отношение;

20.

споделя схващането на Европейската комисия, че Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване., която влезе в сила през март 2007 г., е важен инструмент на културната политика и международното право, който е от решаващо значение за Общността, както и за държавите-членки, и също така ще има отражение на регионално ниво.

Следователно призовава Европейската комисия, без да бъде засегнат принципа на субсидиарност, да инициира от своя страна стъпки за въвеждане на това общо споразумение;

21.

посочва още веднъж, че една произтичаща от държавите-членки обща външна културна политика може да бъде разработена и прилагана, само ако участниците от държавите-членки, поддържащи отношения с трети страни, бъдат подкрепени в техните усилия и дейности за сътрудничество. Поради това Комитетът на регионите приканва изрично Европейската комисия да засили и подкрепи инициативи като EUNIC (Европейска. мрежа от националните културни институти в ЕС);

22.

приветства факта, че в заключенията на Съвета относно Договора за реформа на ЕС, Съветът възпроизвежда позитивната основа в областта на културата във вида, предоставен от Европейския Конвент;

23.

напомня за липсата на позоваване на Берлинската декларация по повод на 50-та годишнина от подписването на Римските договори, в която се подчертава не само икономическото, но и културното значение на процеса на обединение, като в това отношение се изтъква значението на регионите;

24.

би желал да открие конструктивна дискусия за подхода на Европейската комисия за прилагане на открития метод на координация в областта на културната политика. В този контекст Комитетът напомня, че трябва да се обърне внимание на тежестта на поднационалните нива, които в голяма степен отговарят за културата, както и че увеличеното административно бреме ще трябва да бъде ограничено до минимум. КР също препоръчва да се използват разнообразните възможности, предлагани от създаването и насърчаването на европейски платформи и мрежи. По-специално Комитетът вижда в засиленото насърчаване на общи проекти между няколко държави и обмена на дейци на културата обещаващ подход за ускоряване и засилване на Европейската интеграция;

25.

подкрепя плана на Европейската комисия за провеждане на всеки две години на Европейски културен форум, включващ всички участници в културната политика и дейци на културата;

26.

изрично приветства в тази връзка намерението на Европейската комисия да представя на всеки две години доклад за напредъка в областта на културната политика, който следва да предоставя информация най-вече за това, по какъв начин Комисията зачита клаузата за културна съвместимост (член 151, параграф 4 ДЕО) в другите политически области.

26.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/29

—

подчертава, че образованието по устойчиво развитие не може да се въведе ефективно без участието на местните и регионални власти, тъй като в много държави-членки местните и регионални власти играят централна роля при предоставянето на обществото на образование по устойчиво развитие;

—

призовава за образование по устойчиво развитие, което да включва по-широко въвеждане в учебните планове на училищата на образование в областта на опазването на околната среда, гражданско образование и образование в областта на здравето, с цел повишаване на общественото съзнание и загриженост;

—

препоръчва създаването на атрактивен Интернет-портал, чието съдържание да се актуализира често и който да предлага реклама и образователни материали за ползване от преподаватели, сдружения, местните власти и всички страни, заинтересовани от насърчаване на устойчивото развитие;

—

призовава местните и регионалните власти да осъществяват връзка със средствата за масова информация, за да могат последните да изпълняват централна роля в насърчаването на представата за устойчивост, като разясняват основните принципи и предимства на устойчивостта пред възможно най-широка аудитория на разбираем език и като насърчават и отразяват обществения дебат по тази тема;

—

насърчава средствата за масова информация да поемат инициативaта, както при публикуването на резултатите от образованието в областта на устойчивото развитие, така и при планирането на представянето на мерките и дейността на местните и регионални власти във време, удобно за хората, към които са насочени тези дейности.

Докладчик

:

Marek OLSZEWSKI (PL/СЕН-ЕА), кмет на община Lubicz, председател на комисията по образователни и културни въпроси към съвместната комисия на правителството и местните органи

1.

обръща внимание върху факта, че местните и регионалните власти в Европейския съюз са сред най-значимите действащи лица, които разработват образователната и информационната политика, включително и в областта на устойчивото развитие. Ролята на властите на регионално и местно ниво се състои в насърчаването, координирането и подкрепата на този вид дейност. В тази връзка не може да се осъществява ефективно образование по устойчиво развитите без участието на местните и регионалните власти;

2.

потвърждава примерите за добри практики, включващи участие на местните и регионалните власти в насърчаването, осъществяването и координирането на устойчивото развитие чрез образованието и обучението. Проекти, които заслужават да бъдат популяризирани по-широко като модел, са: мрежата „Дневен ред 21“, мрежата на регионите за образование по устойчиво развитие (Network of Regions on Education for Sustainability, RES), чийто инициатор беше областта Умбрия в Италия, европейската седмица на устойчивата енергия, британският проект „ChangeLAB“ („Changing Lifestyles, Attitudes and Behaviour“ — Промяна на свързаните с начина на живот нагласи и поведение), въведеното в Бавария (Германия) и Финландия задължително образование по устойчиво развитие, системата за професионално обучение в Холандия, дейността на регионалните образователни центрове за околната среда в Полша и дейността на отворените университети;

3.

призовава да се обърне по-голямо внимание върху ролята на следните институции в областта на неформалното образование по устойчиво развитие: природни паркове, национални паркове, защитени регионални обекти, музеи и културни центрове. Тези институции могат да допълнят съществено образованието, което учители и ученици получават в официалните институции по гореспоменатите въпроси;

4.

подчертава, че в светлината на гореизложеното основно значение имат развитието на мрежа за сътрудничество между регионите и местните общности и институциите, които работят за насърчаването на добрите практики в областта на устойчивото развитие, и обменът на опит. Европейската комисия посредством участието на Комитета на регионите, следва категорично да подкрепя откриването и разпространението на добрите практики в областта на образованието по устойчиво развитие;

5.

приветства признанието, че инвестирането в човешкия капитал представлява необходима предпоставка за подкрепяне на устойчивото развитие в Европейския съюз;

6.

смята, че образованието представлява свързващ елемент на трите стълба на устойчивото развитие, т.е. икономическото развитие, опазването на околната среда и социалното развитие. Образованието е предпоставка за развитието и участието на отделните граждани в модерното общество и за развитието на самите общества;

7.

твърди, че образованието представлява най-важният елемент от широк процес, който понастоящем включва не само обсъждане на самото понятие, но води и до промени в начина на живот по посока на отчитане на принципите на устойчивото развитие като част от усилията за подобряване на качеството на живот;

8.

потвърждава, че подходящото образование и разясняването на предимствата на устойчивото развитие могат да спомогнат за това, необходимите промени в начина на живот да бъдат направени по-приемливи и по този начин да се избегнат конфликти между традиционния, възприеман като „удобен“ начин на живот, и по-новите и устойчиви форми;

9.

приветства също и факта, че една от основните цели на стратегията за устойчиво развитие е осигуряване на социална справедливост и социално сближаване, за чието постигане, наред с другото, са необходими образователни и информационни дейности;

10.

подчертава, че в много от държавите-членки местните и регионалните власти играят централна роля при образованието по устойчиво развитие, и то не само поради евентуални формални правомощия в областта на началното, средното или висшето образование, но също и чрез институции за обучение на възрастни и инициативи за опазване и развитие на културата, давайки пример на местните работодатели и инвеститори, както и предлагайки услуги от общ интерес;

11.

привлича вниманието върху разнородния опит на държавите-членки в изграждането на общество и икономика в съответствие с принципите на устойчивото развитие. Изграждането на съзнание, благоприятстващо устойчивото развитие, изисква разработването на специални програми за подкрепа на образованието в новите държави-членки и страните-кандидатки. Социалните проблеми, икономическите и политически предизвикателства изискват различен подход;

12.

в съответствие със „Стратегията на Икономическата комисия за Европа на ООН относно образованието с оглед на устойчивото развитие“ от 23 март 2005 г. привлича вниманието върху еволюирането на понятието за устойчиво развитие, което се променя в зависимост от начина, по който възприемаме съставляващите го процеси. Поради тази причина следва да се подчертае ролята на научните изследвания в осъществяването на мониторинг, като се има предвид, че една от целите на тези изследвания следва да бъде наблюдаването на промените, породени от устойчивото развитие и предефинирането на устойчивия растеж.

13.

изтъква, че образователният процес е най-важният елемент при въвеждането в гражданския живот на ценностите, залегнали в основата на принципа за устойчиво развитие, на индивидуално ниво;

14.

подчертава, че образованието по устойчиво развитие не може да бъде успешно, ако не се осигури съответното ниво на ангажираност, ентусиазъм и компетентност на учителите и преподавателския състав. Успешното образование по устойчиво развитие трябва да включва също по-широко въвеждане в училищните учебни планове на образование в областта на опазването на околната среда, гражданско образование и образование в областта на здравето, за да се засили съзнанието и загрижеността от страна на обществото;

15.

призовава държавите-членки да увеличат възможностите за интегриране на въпросите на околната среда и устойчивото развитие в националните образователни системи;

16.

смята, че е особено важно образованието по устойчиво развитие да бъде насочено към децата и младите хора, тъй като те са основата на поколението, за което тези принципи ще се превърнат в опорна точка на ценностната система и начина на живот. Образованието по устойчиво развитие следва да започне още от предучилищна възраст;

17.

призовава за образование, насочено към насърчаване на устойчивото развитие, като се започне още от детската градина, като знанията се предават не само чрез понятия, а най-вече чрез преподаване, което се базира на използването на сетивата и практическия опит;

18.

твърди, че семейната среда играе важна образователна роля. Тя е основата за всяка форма на официалното образование в областта на устойчивото развитие. Затова според Комитета на регионите отправените към семействата съвети относно прилагането на принципите на устойчивото развитие във всекидневния живот са един от най-важните елементи в неформалното образование по този въпрос;

19.

призовава да се създаде атрактивен Интернет портал с често актуализирано съдържание, предлагащ реклама и образователни материали за ползване от преподаватели, сдружения, местните власти и всички страни, заинтересовани от насърчаване на устойчивото развитие. Порталът би могъл да бъде създаден по инициатива на министерствата на образованието и околната среда на държавите-членки, а избрани служители биха могли да съставят материали за уебсайта и да публикуват актуална информация за конференции, инициативи и стъпки за насърчаване на устойчивото развитие. Редовното сътрудничество с други институции, сдружения и фондации, занимаващи се с устойчивото развитие, също би било полезно;

20.

смята, че образованието по устойчиво развитие следва да обхваща дейности, насочени в по-голяма степен отколкото преди, към предприемачите, земеделските стопани, публичната администрация, средствата за масово осведомяване и неправителствените организации, тъй като те представят групите, чиято роля е особено важна за прилагането на принципите на устойчивото развитие в ежедневния живот;

21.

ролята на образованието се състои също и в повишаването на информираността на политическия елит и обществото за необходимостта при прилагането на стратегиите за устойчиво развитие да се провеждат социални консултации и да се поддържа диалог с цел да бъдат отчетени интересите на всички заинтересовани сектори и да се постигне баланс между различните аспекти на развитието;

22.

подкрепя идеята за установяване на постоянни контакти между Европейския младежки форум и отделните председателства, с цел да бъдат обменени мнения относно желателните насоки за устойчивото развитие;

23.

обръща внимание върху ролята на международните програми за обмен на студенти и ученици, една от чиито основни функции е повишаване на информираността по отношение на ценностите на културното многообразие и толерантността, както и популяризирането на различни решения за постигане на устойчиво развитие. Програми като ERASMUS, SOCRATES, GRUNDTVIG, TEMPUS и др. представляват и ще представляват ключов елемент в образованието, което насърчава обмена на всекидневен опит, свързан с устойчивия начин на живот и на добрите практики в тази област;

24.

предлага да се продължи подкрепата за процеса на екологизация на селското стопанство в широкия смисъл на думата, и по-специално да се създаде търсене на биологични продукти, като се повиши информираността на обществото относно висококачествените хранителни продукти и като се продължи обучението на земеделските стопани в областта на екологичните и интегрирани технологии на производство, агро-екологичните и горско-екологичните дейности, хуманното отношение към животните и производството на биомаса;

25.

призовава да се заделят повече средства за екологично образование и за насърчаване на подкрепата за упражняване на „правата от трето поколение“ посредством образование в следните области: рационално използване на енергията, насърчаване на възобновяемите енергийни източници и щадящите околната среда видове транспорт, устойчиво потребление, използване на екологични етикети и етикети за енергийна ефективност, значението на екологичното селскостопанско производство, рециклирането и др.

26.

призовава в новата интегрирана Програма за учене през целия живот да се отдели повече място на въпросите на устойчивото развитие. Висококачественото образование е от решаващо значение, за да се открои нуждата от вграждане на устойчивото развитие във всички области на живота. За тази цел призовава за насърчаване на обучението на държавните служители, учителите в училищата и преподавателите в университетите, обществеността, доброволците и икономическите и социални участници и за участие в работни групи, семинари и работни форуми на тази тема в европейски контекст;

27.

обръща внимание върху необходимостта от постигане на по-голяма гъвкавост на системите за професионално обучение, например посредством по-целенасочено прилагане на процедурите за официално валидиране на придобитите по неформален начин умения, за да се улесни достъпът до професионално обучение на изключените от системата лица. Финландският и холандският модел за сертифициране и валидиране на неформалните професионални умения представляват добър пример в това отношение;

28.

препоръчва всеобхватен модел на Общността за образование по устойчиво развитие, който следва да бъде изготвен съвместно от държавите-членки и да включва следните основни положения:

29.

смята, че дистанционното обучение е един от най-ефикасните модели за достигане до традиционно лишените от възможности за обучение групи, като например населението в селските райони, лицата с увреждания, жените домакини и др. Тези групи представляват неизползван и скрит потенциал за развитието на общностите в ЕС. Предлагаме да се увеличат финансовите средства, предназначени за разработването на безплатни платформи за дистанционно обучение, както и средствата за разработването на програми за дистанционно обучение, включително програми за гражданско образование;

30.

припомня належащата необходимост задължителното образование да бъде поставено в местен и регионален контекст. За да се постигне тази цел, той предлага да се развият мрежите R3L (Регионални мрежи за задължителното образование) като система, обхващаща съвкупността от регионите на Европейския съюз, както и тези на държавите-членки на ЕИП/ЕАСТ и страните кандидатки;

31.

приема със задоволство факта, че в обновената стратегия за устойчиво развитите се подчертава необходимостта от свеждане до 10 % на дела на учениците, които отпадат от училище.

32.

смята, че без общество на знанието не е възможно да се постигне устойчиво развитие. За икономическото развитие на страните от ЕС и за тяхната конкурентоспособност в глобалната икономика е от жизненоважно значение непрекъснато да се повишава информираността относно значението на образованието, на научните изследвания, на престижа на науката, както и да се консолидират позициите на естествените науки. Основният дял от тази отговорност се поема от местните и регионални участници, които имат възможност пряко да влияят върху основното и средното образование;

33.

предвид прогресивното намаляване на броя на студентите, изучаващи точни науки, привлича вниманието върху факта, че за да се приложат принципите на устойчивото развитие, трябва да се насърчава интересът на децата и младите хора към естествените науки, например като се популяризира използването на изследователски методи в педагогиката. Освен това е необходимо принципът за равнопоставеност между мъжете и жените да се прилага по-интензивно, което ще доведе до нарастване на броя на младите хора, които се занимават с точни науки;

34.

смята, че следва да продължат действията по създаване на по-тесни връзки между научноизследователския сектор, образованието и регионалните власти. За тази цел следва да се популяризират добрите практики, в частност тези, които произтичат от рамковите програми на ЕС, така че регионите да бъдат информирани за предимствата на едно такова сътрудничество. Комитетът на регионите оценява ролята на рамковите програми за мониторинга на промените, които настъпват в резултат от устойчивото развитие.

35.

като взима под внимание застаряването на населението в Европа, призовава да се положат усилия за преразглеждането на образователните системи, така че да се създават възможности за по-пълно включване на възрастните хора;

36.

толерантността спрямо различията в обществото представлява необходима предпоставка за трайно развитие с оглед на наблюдаващите се понастоящем и очертаващи се в бъдеще демографски, миграционни и културни тенденции в Европа. Призовава държавите-членки да насърчават образователни модели, при които толерантността към другите вероизповедания, култури, начини на живот, или към другия пол, се явява ключов елемент от гражданското образование;

37.

призовава да се отдели по-голямо внимание на въпроса за подкрепата на усилията на местните и регионалните власти при отчитането на устойчивото развитие в процеса на насърчаване на здравословен начин на живот и на политика, насочена към опазване на здравето.

38.

в светлината на гореизложеното призовава местните и регионалните власти да осъществяват връзка със средствата за масова информация, за да могат последните да изпълняват централна роля в насърчаването на понятието за устойчивост, като разясняват основните му принципи и предимства пред възможно най-широка аудитория на разбираем език и като насърчават и отразяват обществения дебат по тази тема;

39.

призовава местните и регионалните власти да работят в тясно сътрудничество със средствата за масова информация, за да представят добрите практики в областта на устойчивото развитие;

40.

с оглед на гореизложените съображения относно ролята на регионите и местните общности в областта на образованието по устойчиво развитите, призовава местните и регионалните власти да изготвят собствени комуникационни стратегии за това как да насърчават устойчивото развитие;

41.

призовава за засилване на съществуващите в регионите инициативи, такива като кампании за насърчаване на устойчивото развитие и за осигуряване на по-голяма подкрепа, и насърчава обучението и консултациите в тези области;

42.

призовава публичните институции да изготвят споразумения за сътрудничество с обществените и частните организации на средствата за масова информация, така че въпросите, свързани с околната среда да присъстват в документални, образователни и развлекателни програми и служителите от тази сфера да са обучени да третират подобни въпроси, прилагайки строго научен подход. Освен това е необходимо да се планират комуникационни стратегии, съобразени с контекста им на приложение, обхващащи както засегнатите въпроси или теми, така и онези групи от населението, за които те са предназначени, като по този начин поведението и нагласите бъдат съобразени с устойчивото развитие;

43.

насърчава средствата за масова информация да поемат инициативaта, както при публикуването на резултатите от образованието в областта на устойчивото развитие, така и при планирането на представянето на мерките и дейността на местните и регионални власти във време, удобно за хората, към които са насочени тези дейности.

26.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/40

—

призовава местните и регионалните власти в Европа да използват пълноценно възможностите на ИКТ, за да посрещнат предизвикателствата от застаряването на населението и по този начин да подобрят нивото на живот на възрастните хора, за да могат те да останат интегрирани в местните общности и да насърчават местната и регионалната конкурентоспособност чрез предоставянето на персонално ориентирани услуги;

—

призовава да се даде водеща роля на местните и регионалните власти при разработката на национални и европейски програми и дейности, ориентирани към решения за добро остаряване, основаващи се на ИКТ, като се признае фактът, че последиците от застаряването на населението са най-очевидни на местно ниво и че местните и регионални власти са основните потребители на тези решения;

—

призовава местните и регионалните власти да разпространяват информацията по тази тема, да разработят стратегии относно последиците от застаряването и относно предоставянето на услуги в новите обстоятелства и да подобрят партньорството на местно ниво с различните заинтересовани страни;

—

смята, че насърчаването на независимия живот и дистанционното здравно наблюдение, основаващи се на ИКТ, трябва да способстват за повишаване на производителността на услугите от сферата на социалното и здравното обслужване и да дават на професионалистите повече време за осъществяване на дейностите, за които са обучавани. Технологиите следва да бъдат приспособени към нуждите на възрастните хора, а не обратното.Те не бива да водят до по-голяма самота;

—

отбелязва, че Планът за действие разглежда обучението чрез използването на ИКТ в доста тесен смисъл: нужно е да се вземе предвид, че обучението чрез новите технологии допринася значително, за да могат възрастните хора да останат креативни и социално активни;

—

изразява съгласие, че разликите в начина, по който държавите-членки прилагат разпоредбите относно хората с увреждания от регулаторната рамка за електронни комуникации, възпрепятстват достъпа до комуникационни услуги и разпокъсват европейския пазар на технологии.

Докладчик

:

Risto KOIVISTO (FI/ПЕС), председател на общинския съвет на гр. Tampere

1.

смята, че Планът за действие „Да остаряваме добре в информационното общество“ е изключително важна крачка в развитието на европейското информационно общество. Инвестициите в информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са ключово средство за регионите и градовете в усилията им да отговорят на предизвикателствата, свързани със застаряването на населението. Тези инвестиции могат да повишат качеството на живот на възрастните хора, да подпомогнат социалното им интегриране и да им позволят да допринесат с натрупания си опит и умения за развитието на обществото и да стимулират конкурентоспособността и икономическия растеж на местно и регионално ниво чрез нови стоки и услуги. В предишно становище относно стратегията i2010 за европейско информационно общество, Комитетът приветства определянето на нуждите на застаряващото общество като един от трите ключови приоритета на стратегията (1);

2.

отбелязва, че съобщението и Планът за действие също подкрепят предложенията, направени в становищата на Комитета, между които предложенията относно: демографското бъдеще на Европа (2), практическите мерки за справедливо европейско информационно общество (3), научноизследователската и развойната дейност в сферата на ИКТ (4), трудовата заетост на възрастните работници (5) и положението на хората с увреждания (6);

3.

подчертава изключителния интерес и ролята на местните и регионални власти във всички разглеждани от Плана за действие на Комисията области:

4.

подчертава съществуващите големи разлики между регионите в Европа и обръща внимание на проблемите, пред които са изправени местните и регионални власти, най-вече в областите, където емиграцията на младите хора е причина за по-бързо увеличение на средната възраст в сравнение с други региони;

5.

отбелязва, че разликите в използването на интернет в Европа в много голяма степен се дължат на разлики свързани със здравето, уменията и местоживеенето, които не са резултат от стареенето, но са много по-очевидни при възрастните. Увеличаването на възможностите на местно ниво за развитие на обучение, широколентови и други общи проекти за насърчаване на справедливо информационно общество, също биха могли да спомогнат за подобряване на положението на възрастните хора;

6.

съгласява се с Комисията, че пазарът на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за услуги и продукти за възрастните хора е все още в зародиш. За конкурентоспособността на ЕС е от особена важност европейските предприятия бързо да заемат водещи позиции на този бързо развиващ се пазар;

7.

подкрепя обмена на политики и практически опит, разпространението на най-добрите практики и сравнителните анализи между регионите и градовете на държавите-членки, и най-вече създаването на обща европейска мрежа, която би могла да се използва за увеличаване и подобряване на предоставените на регионите възможности да участват в проекти за сътрудничество. Регионите и градовете вече разполагат със собствен опит, особено що се отнася до телемедицината и технологии за подпомагане на самостоятелния живот, който биха могли да предоставят на мрежите;

8.

припомня, че хората, отговорни да разработват и управляват обществените услуги, също се нуждаят от нови програми за развитие на уменията, включващи различните гледни точки, за да могат мерките, представени в Плана за действие, да бъдат приложени;

9.

отбелязва, че за да се повиши процентът на заетост на възрастните хора, е от особена важност да се насърчават гъвкави работни споразумения, подобряването на баланса между работата и личния живот, подходящи условия за безопасност и опазване на здравето на работното място и обучение през целия живот. Поради тази причина Комитетът на регионите подкрепя гледната точка на Комисията, че иновационните решения, основаващи се на ИТК и подпомагащи например дистанционната трудова дейност и обучението, са основни начини за постигане на целите на тези нови форми на трудов живот;

10.

подкрепя плана на Комисията за преразглеждане на политиките за подпомагане на уменията за работа с цифрови технологии през периода 2007-2008 г. Един от приоритетите следва да бъде подпомагането на местните и регионални власти в техните усилия за оптимално усвояване на структурните фондове и най-вече чрез Програмата за обучение през целия живот, за да се повишат компетенциите на възрастните хора и да се извлече полза от положителния опит на програмите за обучение на възрастни хора от техни връстници;

11.

обръща внимание на начина, по който информационното общество (особено мобилните телефони и интернет) промени езика, културата, медиите и обществото като цяло. Поради тази причина проблемът за цифровата пропаст не се ограничава само до възможността за използване на компютър. Проекти със съвместно участие на възрастни и млади хора биха могли да бъдат един от начините за преодоляване на цифровата пропаст;

12.

подчертава, че въпреки проблемите, свързани с оперативната съвместимост и разликите в предоставянето на услуги, отнасящи се до здравеопазването и грижите по домовете, споменати в съобщението, потенциалът за развитие и употреба на европейски продукти, например приложения за интелигентни домове, е вече доста добър;

13.

счита за важно всички заинтересовани страни (в това число и самите възрастни хора и доставчиците на услуги в социалната област и здравеопазването) да могат да изготвят обща позиция и по този начин да премахнат регулаторните и техническите пречки, пречките пред основния достъп, както и други видове пречки, които затрудняват развитието на решения за добро остаряване, основаващи се на ИКТ;

14.

споделя загрижеността на Комисията, че в настоящия момент не се работи достатъчно, за да се осигури технологичните иновации да се превръщат в практични и достъпни продукти. Регионите и градовете могат да помогнат за разрешаването на този проблем не само чрез предоставянето и разработката на тези продукти, но и чрез подобряването на икономическата среда, което предоставя на бизнеса по-добри възможности и по-големи пазари;

15.

специално приветства изричното упоменаване в Плана за действие на факта, че местните и регионалните власти също следва да разработват пилотни проекти;

16.

подкрепя предложението на Комисията да насърчава правителствата на местно, регионално и национално равнище да проучват потенциала за иновативно възлагане на обществени поръчки, но отбелязва, че местните и регионални власти също следва да разполагат с ясни правила относно провеждането на иновативно възлагане на обществени поръчки в рамките на общите правила за възлагане на обществени поръчки;

17.

отбелязва своята пълна подкрепа за значителния стимул даден на мултидисциплинарни изследвания върху остаряването в рамките на Седмата рамкова програма;

18.

вярва, че особеното внимание, отделено в Плана за действие на общите програми за изследване, обединяване на ресурсите и общото планиране, е в резултат на предишни призиви на Комисията за засилването на координацията на европейско равнище на националните програми за изследване относно остаряването чрез междурегионално сътрудничество в рамките на подобрените координационни схеми ERA-NET;

19.

подчертава, че тясното сътрудничество между научни работници, предприятия от различен мащаб, местни и регионални власти и най-вече сътрудничество с възрастните хора е предварително условие за успеха и развитието на изследователската и развойна дейност относно решения за добро остаряване, основаващи се на ИКТ;

20.

припомня, че местните и регионални власти могат да създадат среда за иновационна изследователска дейност и да търсят нови пътища за институционално сътрудничество между държавния и частния сектор и за трансгранично регионално сътрудничество. В допълнение на инвестициите на местните и регионалните власти за осъществяването на тези дейности, е нужна финансова подкрепа от страна на държавите-членки и Европейския съюз;

21.

смята, че е нужна допълнителна информация относно съществуващите големи разлики между регионите, за да могат да бъдат направени правилните заключения и да се гарантира, че взетите мерки са достатъчно ефективни;

22.

отбелязва, че съобщението разглежда обучението чрез използването на ИКТ в доста тесен смисъл, като го ограничава само до развитието в работната сфера. В подготовката на прилагането на Плана за действие е нужно да се вземе предвид, че в някои страни хората в пенсионна възраст вече представляват голяма потребителска група в обучението за възрастни, предоставяно от местните и регионални власти и че обучението чрез новите технологии допринася значително, за да могат възрастните хора да останат креативни и социално активни;

23.

препоръчва да бъде отделено по-значително място в инициативата „Региони за икономическа промяна“ на услугите за възрастни хора, основаващи се на ИКТ;

24.

призовава да се даде водеща роля на местните и регионалните власти в разработката на национални и европейски програми и дейности, ориентирани към решения за добро остаряване, основаващи се на ИКТ, и да се признае фактът, че последиците от застаряването на населението са най-очевидни на местно ниво и че местните и регионални власти са основните потребители на тези решения;

25.

смята, че е жизненоважно, при подбора на проектите, споменати в Плана за действие относно независимия живот и дистанционното здравно наблюдение, да бъдат взети предвид също така следните критерии:

26.

изразява съгласие с твърдението на Комисията, че разликите в начина, по който държавите-членки прилагат разпоредбите относно хората с увреждания от регулаторната рамка за електронни комуникации, възпрепятстват достъпа до комуникационни услуги и разпокъсват европейския пазар на технологии. Въпреки това, същевременно подчертава, че хората с увреждания не бива да бъдат оставяни да разчитат само на електроните услуги; по-скоро стремежът трябва да бъде технологиите да подпомагат достъпа до услуги по много различни начини;

27.

припомня, че развитието на ИКТ предоставя възможност за съчетаване на нуждите на възрастните хора от достъп до информационни и комуникационни услуги и тези на младите хора да разполагат с възможност за работа, чрез което се допринася за диалога между поколенията;

28.

освен това припомня, че независимо от или в допълнение към европейски или други финансови програми, местните и регионалните власти следва:

29.

призовава местните и регионалните власти да разпространяват информацията по тази тема, да разработят стратегии относно последиците от застаряването и относно предоставянето на услуги в новите обстоятелства и, както е споменато в Плана за действие, да подобрят партньорството на местно ниво с различните заинтересовани страни;

30.

призовава местните и регионалните власти в Европа да използват пълноценно възможностите на ИКТ, за да посрещнат предизвикателствата от застаряването на населението и по този начин да подобрят нивото на живот на възрастните хора, за да могат те да останат интегрирани в местните общности и да насърчават местната и регионалната конкурентоспособност чрез предоставянето на персонално ориентирани услуги.