24.1.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 18/1

---

Нотификации по член 37 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)

Санкции в съответствие с вътрешното право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време — член 4, параграф 3

(2008/C 18/01)

БЕЛГИЯ

Тези санкции са предвидени в член 3 от Закона от 25 април 2007 г. за изменение на Закона от 15 декември 1980 г. относно достъпа до територията, пребиваването, установяването и връщането на чужденците. Законът е публикуван в Moniteur Belge от 10 май 2007 г. и въвежда нов член 4а в закона от 15 декември 1980 г.

Тези изменения все още не са влезли в сила. Член 48 от горепосочения закон предвижда те да влязат в сила на датата, която трябва да бъде определена от краля, и най-късно на първия ден от тринадесетия месец, следващ месеца, в който законът е публикуван в Moniteur Belge.

БЪЛГАРИЯ

Съгласно чл. 279, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева“.

Рецидивът е утежняващо обстоятелство. Ако деянието (по ал. 1) е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева.

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

Чешката република включи в своето законодателство санкции за незаконно преминаване на външни граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време. Тези наказания са изброени в § 157 от Закон № 326/1999 Coll. относно престоя на чужденци на територията на Чешката република.

§ 157

(1)   Чужденецът извършва нарушение, ако той/тя:

a)	премине през границата на място, различно от контролно-пропускателните пунктове;

б)	злоупотреби с пътен документ (§ 108), който е бил издаден на друг чужденец, или пътен документ, който е бил издаден по силата на специално правно разпореждане (разпоредби, 21);

в)	избегне контрол на документите за престой или гранична проверка;

н)	премине през държавна граница на контролно-пропускателен пункт в часове, различни от определеното работно време в противоречие със самата цел на контролно-пропускателния пункт.

(2)   Може да бъде наложена глоба в размер до 10 000 чешки крони за нарушенията, посочени в подраздел 1, от буква а) до буква д); може да бъде наложена глоба в размер до 5 000 чешки крони за нарушенията, посочени в подраздел 1, от буква е) до буква н); и може да бъде наложена глоба в размер до 3 000 чешки крони за нарушенията, посочени в подраздел 1, от буква о) до буква ц).

ДАНИЯ

В раздел 38, параграф 3 от Закона за чужденците влизането и напускането на държава, която не е страна по Шенгенското споразумение може по принцип да се извърши единствено на определените за преминаване на границата контролно-пропускателни пунктове в рамките на работното им време.

Съгласно раздел 59, параграф 1, точка 1 всеки чужденец, който влиза без да премине през паспортен контрол или извън работното време на контролно-пропускателните пунктове, се наказва с глоба или лишаване от свобода за срок до 6 месеца.

ГЕРМАНИЯ

Член 98, параграф 3, точка 2 във връзка с член 13, параграф 1 и член 98, параграф 5 от Закона за пребиваване на чужди граждани:

Член 98 — глоби

(1)   Всяко лице, извършило поради небрежност нарушение на разпоредбите по член 95, параграф 1, точка 1 или 2 или по член 95, параграф 2, точка 1, буква б), подлежи на глоба.

(2)   Подлежи на глоба всяко лице, което

1.	не представя удостоверение за самоличност в нарушение на член 4, параграф 5, първо изречение,

2.	не се подчинява на полицейския контрол на граничния трафик в нарушение на член 13, параграф 1, второ изречение, или

3.	не представя или не представя навреме, не връчва или не връчва навреме, не предоставя или не предоставя навреме в нарушение на член 48, параграф 1 или член 48, параграф 3, първо изречение посочените там удостоверения или документи.

(3)   Подлежи на глоба всяко лице, което предумишлено или поради небрежност:

1.	извърши нарушение на клауза, която подлежи на изпълнение по член 12, параграф 2, второ изречение или член 12, параграф 4, или на клауза за териториално ограничение по член 54а, параграф 2 или член 61, параграф 1, първо изречение,

2.	в нарушение на член 13, параграф 1 влиза или излиза от федерална територия извън определения за целта граничен контролно-пропускателен пункт или извън установеното работно време на последния, или не носи със себе си паспорт или заместващ го документ,

3.	действа в нарушение на нареждане, което подлежи на изпълнение по член 46, параграф 1, член 54а, параграф 1, второ изречение, член 54а, параграф 3 или член 61, параграф 1, второ изречение,

3a.	не се регистрира, не се регистрира съгласно изискванията или се регистрира извън установения срок в нарушение на член 54а, параграф 1, първо изречение,

4.	не предоставя в нарушение на член 80, параграф 4 едно от посочените там заявления, или

5.	действа в нарушение на подзаконов акт съгласно член 99, параграф 1, точка 7 или 10, доколкото тя се отнася до нарушение, свързано с налагането на този вид глоба.

(4)   В случаите, предвидени в параграф 2, точка 2 и параграф 3, точка 2, може да бъде наказан и опитът за нарушение.

(5)   В случаите, предвидени в параграф 2, точка 2, нарушителят подлежи на глоба в максимален размер до 5 000 евро, в случаите, предвидени в параграф 1, параграф 2, точки 1 и 3 и в параграф 3, точка 2, той подлежи на глоба в максимален размер до 3 000 евро, а в останалите случаи — на глоба в максимален размер до 1 000 евро.

(6)   Настоящите разпоредби не засягат прилагането на член 31, параграф 1 от Конвенцията относно статута на бежанците.

Член 13 — преминаване на границата

(1)   Влизането на федерална територия и излизането от нея са позволени само на разрешените за това гранични контролно-пропускателни пунктове и в рамките на установеното работно време, освен ако не са позволени изключения на основание други правни норми или международни споразумения. Чуждите граждани са задължени при влизане и излизане на федерална територия да носят със себе си признат и валиден паспорт или заместващ го документ съгласно член 3, параграф 1 и да се подложат на полицейския контрол на трансграничния трафик.

(2)   Чуждият гражданин се счита за влязъл във федерална територия на даден разрешен граничен контролно-пропускателен пункт едва когато е преминал границата и самия пункт. Ако службите, натоварени с полицейския контрол на трансграничния трафик, разрешат на чужд гражданин да премине гранично-пропускателния пункт за определен срок и на временно основание, преди да е взето решението за отказ за влизане (член 15 от настоящия закон, членове 18 и 18а от Закона за предоставяне на убежище) или при извършването на подготвителни, превантивни или изпълнителни мерки, или при изпълнението на това решение, не става дума за влизане по смисъла на първото изречение, при условие че тези служби могат да контролират пребиваването на чуждия гражданин. В другите случаи чуждият гражданин се счита за влязъл на федерална територия, когато е преминал границата.

ЕСТОНИЯ

Незаконното преминаване на държавна граница или на временна гранична линия на Република Естония се наказва съгласно член 258 от Наказателния кодекс (публикуван в Riigi Teataja (Държавен вестник) I 2001, 61, 364; 2007, 2, 7).

Наказателен кодекс

§ 258. Незаконно преминаване на държавна граница или на временна гранична линия на Република Естония

(1)   Ако бъде извършено незаконно преминаване на държавна граница или на временна гранична линия на Република Естония:

1)	при незачитане на знак за спиране или заповед от страна на граничар;

2)

групово;

3)	с транспортно средство на място, което не е предвидено за преминаване;

4)	и при вече наложено наказание на нарушителя за същото деяние то се наказва с налагане на глоба или с лишаване от свобода за срок до една година.

(2)   Ако същото деяние е извършено:

1)	с употребата на сила, или

2)	като бъде причинено сериозно увреждане на здравето;

то се наказва с лишаване от свобода за срок от 4 до 12 години.

За нарушаване на граничния режим, както и за незаконно преминаване на държавна граница или на временна гранична линия на Република Естония, се налагат санкциите, посочени в член 17, параграфи 1 и 2 от Закона за държавните граници (публикуван в Riigi Teataja (Държавен вестник) I 1994, 54, 902; 2006, 26, 191):

§ 17. Нарушаване на граничния режим

Нарушаването на граничния режим се наказва с глоба в размер до 200 единици.

§ 17. Незаконно преминаване на държавна граница или на временна гранична линия на Република Естония

Незаконното преминаване на държавна граница или на временна гранична линия на Република Естония се наказва с глоба в размер до 200 единици.

ГЪРЦИЯ

В член 83 от Закон 3386/2005 се предвижда налагане на санкции за незаконно преминаване на границите. Гражданите на трети държави, които влизат или се опитват да влязат на територията на Гърция, без да спазват законовите формалности, се наказват с лишаване от свобода за най-малко три месеца и глоба в размер на 1 500 евро.

ИСПАНИЯ

Испанският закон регламентира такива ситуации и предвижда подходящи санкции в следните текстове.

1)   Чужди граждани, задържани при опит да влязат в страната незаконно извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време

При такива ситуации член 58 от Основен закон 14/2003 от 20 ноември 2003 г. за изменение на Основен закон 4/2000 от 11 януари 2000 г. относно правата и свободите на чуждите граждани в Испания и тяхната интеграция в обществото, изменен с Основен закон 8/2000 от 22 декември 2000 г., предоставя законова рамка за извеждане извън територията, като това е наказанието, което се прилага за ситуации, при които чуждите граждани се опитват да влязат в страната по незаконен път по смисъла на член 157 1 (В) от Кралски декрет 2393/2004, т.е. чужди граждани, задържани на или в близост до границата.

Извеждането извън територията на чужди граждани се състои във връщане на съответните лица в държавата на произход или в държавата, от която са пристигнали, като се използва административна процедура, която е различна и по-бърза от тази, която се използва при депортиране.

2)   Чужди граждани, които са влезли незаконно в страната и са били задържани на територията на Испания

Съгласно член 53 от Основен закон 14/2003 това нарушение се наказва с депортиране от територията на Испания по силата на член 57 от същия закон.

ФРАНЦИЯ

Френското законодателство относно тези санкции е предвидено в членове L. 621-1, L.621-2 и R. 621-1 от Кодекса за влизане и престой на чужденци и правото на убежище (CEDESA (Code de l'entrée et du séjour des étrangers et du droit d'asile), който по принцип се отнася до граждани на трети държави, които не отговарят на условията за влизане и престой на територията на Франция.

В тези членове се предвижда наказание с лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 3 750 евро. Освен това осъденият чужденец може да бъде обект на забрана за влизане на територията за максимален срок от една година.

ИТАЛИЯ

Законът от 24 юли 1930 г. № 1278, член 1 наказва всеки, който излиза от страната извън контролно-пропускателните пунктове, за да избегне проверките, като налага една и съща „санкция“, дори ако лицето притежава паспорт или подобен документ.

Член 24 от Закон № 1185/67, който регламентира издаването на паспорти, предвижда административни санкции за всеки, който напуска националната територия без валиден паспорт или подобен документ (нелегално експатриране).

В този член се посочват също така две утежняващи обстоятелства:

—	експатриране без валидни документи, ако паспортът е бил отказан или иззет;

—	експатриране без валидни документи, ако лицето не отговаря на условията за експатриране, което се наказва със задържане или административна санкция.

КИПЪР

Законът за чужденците и имиграцията (L.178 (I)/2004), Cap. 105, раздел 19 (2) предвижда, че всеки имигрант, който влиза в Република Кипър незаконно, е виновен за нарушение и се наказва с лишаване от свобода за срок, който не надхвърля три години, или с глоба, която не надхвърля пет хиляди лири, или и двете наказания лишаване от свобода и глоба, освен ако лицето не докаже:

а)	че е влязло в републиката по законен ред преди влизането в сила на закона,

б)	че е влязло в републиката по въздух и че не е лице, на което е било забранено да имигрира, и че е имало намерението да се представи пред най-близката служба по имиграция,

в)	че притежава разрешително, предоставено по силата на настоящия закон или на разпоредби, създадени съгласно него или друг закон, с което му се разрешава да остане на територията на републиката, или

г)	че въпреки че разрешителното му е с изтекъл срок или е било анулирано лицето не е имало възможност да напусне републиката.

ЛАТВИЯ

В член 194 от Кодекса за административните нарушения на Република Латвия се предвижда, че при нарушаване на държавната граница, граничната зона, граничната територия, граничния контрол или режима за гранично-пропускателния пункт, се прави уведомление или се налага глоба в размер до 150 латвийски лата (LVL), или се прилага административно задържане в срок до 15 дни.

За преднамерено незаконно преминаване на държавна граница се налага глоба в размер от 50 до 250 латвийски лата (LVL).

В член 284 от Наказателния кодекс на Република Латвия се посочва, че за лице, което преднамерено извършва незаконно преминаване на държавната граница, ако нарушението се е повторило в период от една година, наложеното наказание е лишаване от свобода за срок, който не надвишава три години, или задържане под стража, или глоба, която не надвишава шейсет пъти минималната месечна заплата.

ЛИТВА

Санкциите за незаконно преминаване в зависимост от сериозността на нарушението варират между 250 LTL и 500 LTL или лишаване от свобода за срок до 2 години.

Ако незаконното преминаване на държавната граница е свързано с контрабанда на хора, тогава в зависимост от сериозността на нарушението санкциите могат да бъдат лишаване от свобода за срок до 10 години.

Извадка от Кодекса за административни нарушения на Република Литва

Член 205, параграф 2. Незаконно преминаване на държавна граница поради небрежност

Налага се глоба от 250 до 500 литовски литаса за незаконно преминаване на границата поради небрежност.

Извадки от Наказателния кодекс

Член 291. Незаконно преминаване на държавна граница

1.   Лице, което е преминало държавна граница незаконно, се наказва с глоба, арест или лишаване от свобода за срок до 2 години.

2.   Чужденец, който е влязъл в Република Литва незаконно, с цел да поиска убежище, следва да бъде освободен от наказателната отговорност, посочена в параграф 1 от настоящия член.

3.   Чужденец, който е извършил деяние, предвидено в параграф 1 от настоящия член, с цел да влезе незаконно в трета държава от територията на Република Литва, следва да бъде освободен от наказателната отговорност, посочена в параграф 1 от настоящия член, ако вследствие на постановена заповед лицето е преместено от Република Литва към държавата, откъдето е преминало незаконно държавната граница на Република Литва, или към държавата, чийто гражданин е лицето.

Член 292. Незаконна контрабанда на хора през държавна граница

1.   Лице, което превозва незаконно чужденец без постоянно местожителство в Република Литва през държавната граница на Република Литва или превозва или приютява чужденец, който е преминал незаконно държавната граница на Република Литва, на територията на Република Литва, се наказва с глоба, арест или лишаване от свобода за срок до 6 години.

2.   Може да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок до 8 години на лице, което е извършило деянието, посочено в параграф 1 от настоящия член, при наличие на подмолни мотиви или ако деянието е застрашило нечий живот.

3.   Налага се наказание лишаване от свобода за срок от 4 до 10 години за организирането на деянията, посочени в параграф 1 от настоящия член.

4.   Правният субект носи отговорност за деянията, посочени в настоящия член.

ЛЮКСЕМБУРГ

Поради това, че единствената външна граница на Люксембург е летището, Люксембург не предвижда санкции в този смисъл.

УНГАРИЯ

Лицата, които влизат на националната територия незаконно, извършват административно нарушение.

Експулсиране и забрана за влизане и престой или отделна забрана за влизане и престой могат да бъдат наложени като административна санкция в рамките на полицейска процедура срещу чужденец, който е нарушил или се е опитал да наруши правилата за влизане и напускане.

Освен това може да бъде наложена глоба от максимум 100 000 HUF от страна на органа, който налага административни наказания, на чужденец, който преминава държавната граница на Република Унгария без разрешение или по незаконен начин. В допълнение престоят на експулсиран чужденец на територията на Унгария без разрешение се счита за правонарушение, което според Наказателния кодекс се наказва с лишаване от свобода за срок до една година.

Посочено законодателство:

—	Закон XXXIX от 2001 г. относно влизането и престоя на чужденци (наричан по-долу: ESF), раздел 32, подраздел 2, буква a);

—	Закон IV от 1978 г. относно Наказателния кодекс (наричан по-долу: CrC), раздел 214;

—	Правителствено постановление № 218/1999 относно административните нарушения, раздел 22, подраздел 1.

Лицата, които участват, помагат/улесняват незаконното влизане/напускане, извършват престъпно деяние.

Улесняването на незаконно преминаване на границата е престъпление и се наказва с лишаване от свобода за срок до 3 години.

Ако лицето, което улеснява, извършва деянието с цел натрупване на печалба или за да улесни преминаването на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода за срок до 5 години.

Ако лицето, което улеснява, се отнася нехуманно или ако то е въоръжено или ако предоставя помощ за незаконно преминаване на граница под формата на търговска дейност, наказанието е лишаване от свобода за срок от 2 до 8 години.

Подготовката за улесняване на незаконно преминаване на граница също е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода за срок до 2 години.

Експулсиране за целите на полицията се налага за чужденец, който организира и улеснява незаконното влизане или напускане (преминаване на границата) или престоя на лица или групи, или се занимава с контрабанда на хора, освен това експулсирането за целите на полицията може да бъде наложено за чужденец, чието влизане и престой нарушават или заплашват обществената сигурност.

Посочено законодателство:

—	CrC раздел 218, контрабанда на хора.

МАЛТА

Подходящо е да се отбележи, че в член 5, параграф 1 от Закона за имиграцията (Cap. 217) се посочва, че:

Освен това в член 32 от Закона за имиграцията се посочва:

НИДЕРЛАНДИЯ

В раздел 108, параграф 1 от Закона за чужденците във връзка с раздел 46, параграф 2 се посочва, че нарушенията или деянията, които нарушават изискването, се наказват с лишаване от свобода за срок от максимум шест месеца или парична глоба от категория 2. Размерът на паричните глоби от категория 4 е максимум 16 750 евро.

Изискването за преминаване на границата на контролно-пропускателните пунктове е посочено в член 4.4 от Декрета за чужденците [Vreemdelingenbesluit].

Раздел 108, параграфи 1, 2 и 3, Закон за чужденците от 2000 г.

1.

Нарушаването на условие, посочено във или по силата на раздели 5.1, 5.2, 46.2 (преамбюл и буква б), и действията, които са в противоречие с раздел 56.1, и действията, които са в противоречие със задължение, наложено със или по силата на раздели 6.1, 54, 55, 57.1, 58.1 или 65.3, се наказва с лишаване от свобода за срок от максимум шест месеца или с парична глоба от категория 2.

2.	Нарушаването на условие, наложено със или по силата на раздел 4.1 или 4.2, се наказва с лишаване от свобода за срок от максимум шест месеца или с парична глоба от категория 4.

3.	Престъпленията, посочени в параграфи 1 и 2 се считат за нарушения.

АВСТРИЯ

Без да се засягат изключенията, предвидени в параграф 2, или задълженията за предоставяне на международна закрила, член 4, параграф 3 от Кодекса за шенгенските граници изисква държавите-членки да предвидят санкции в съответствие с националното им законодателство във връзка с незаконното преминаване на външни граници на контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

§ 120 от Федералния австрийски закон за разполагане на полицейски части за борба с имиграцията, издаването на документи за чужденци и на документи за влизане (Закон за полицията за чужденците 2005 г. — FPG), Федерален австрийски държавен вестник I No. 100/2005

Незаконен престой

(1)   Всеки чужд гражданин, който

1.	влиза на територията на Федерална република Австрия незаконно или

2.	пребивава на територията на Федерална република Австрия незаконно,

извършва административно нарушение и е предмет на финансова глоба в максимален размер от 2 180 евро или, в случай че не я заплати, на лишаване от свобода за максимален срок от три седмици. Мястото на влизане или последното известно място на пребиваване се счита за място на извършване на нарушението; когато лицето е влязло с превозни средства на обществения транспорт, това е най-близкото място на пристигане, на което е възможно според разписанието на транспортното предприятие лицето да слезе от превозното средство.

(2)   Всеки, който извърши нарушение на предвиденото в (1), въпреки че той/тя вече е бил/а окончателно и обвързващо наказван/а за подобно нарушение, се наказва с глоба с максимален размер от 4 360 евро или, в случай че лицето не я заплати, на лишаване от свобода за срок от максимум шест седмици.

(3)   Не съществува административно нарушение според предвиденото в (1) (2),

1.	ако лицето е могло да напусне страната единствено за друга държава, към която депортирането е недопустимо съгласно § 50;

2.	ако на чужденеца е било предоставено отлагане на депортирането;

3.	в случай на пребиваване на гражданин на трета държава, който не притежава виза и се ползва от права съгласно законодателството на ЕО относно свободното движение; или

4.	когато той/тя е лишен/а от свобода.

(4)   Санкцията в съответствие с (1) (2) изключва такава по отношение на административното нарушение, извършено в съответствие с (1) (1) по същото време.

(5)   Не съществува административно нарушение в съответствие с (1), ако чужденецът е поискал международна закрила и ако той/тя е получил/а право на убежище или субсидиарна закрила в Австрия. Процедурата за административно наказание се прекратява, докато процедурата за даване на убежище е в ход.

§ 16 от Федералния австрийски закон, регламентиращ провеждането на паспортен контрол при преминаване на граница (Закон за граничния контрол — GrekoG), Федерален австрийски държавен вестник 1996/435 във варианта на Федерален австрийски държавен вестник 2004/151:

Наказателноправни разпоредби

(1)   Всяко лице, което

1.	премества, закрива или променя някои от знаците, предвидени в § 5, без разрешение или

2.	преминава границата в нарушение на спецификацията, посочена в § 10 или

3.	когато е подложено на граничен контрол, избягва или

4.	има намерение или е преминало граница, която подлежи на граничен контрол, като не спазва пътищата, предвидени за преминаване на границата или

5.	въпреки напомняне отказва да предостави информация за това, как е преминало или има намерение да премине границата, или предоставя невярна информация или

6.	въпреки че е било помолено да се въздържи, не спазва разпоредбата, установена в съответствие с § 11(2)(3), като вследствие на това носи отговорност за нарушаване на граничния контрол или за закъснение на превозно средство, което се движи по график,

ако деянието не отговаря на условията за наличие на наказателноправно нарушение, което е в компетенциите на съда или е предмет на друга правна спецификация на наказание с подобна или по-голяма тежест, е виновно за административно нарушение и подлежи на наказание от страна на регионалните административни органи или на федералните полицейски органи, действащи на място, под формата на глоба в размер до 2 180 евро или на лишаване от свобода за срок до шест седмици. С изключение на случаите по точки 5 и 6 нарушителят подлежи на санкция.

(2)   (1) (5) не се прилага, ако страната, която е задължена да предостави информация, откаже да предостави такава или предостави невярна информация, тъй като в противен случай той/тя се излага на обвинение в наказуемо нарушение.

ПОЛША

В Полша такива санкции са въведени и обяснени в член 264 от полския Наказателен кодекс. Това са наказания, които се отнасят за лица, които са преминали незаконно полската граница.

Такива лица могат да бъдат наказани по три различни начина: глоба, ограничаване на свободата или лишаване от свобода за срок до 2 години.

Ако лицето преминава полската граница незаконно, като използва насилствени средства, заплаха, чрез измама или в сътрудничество с други лица, то се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Ако лицето организира незаконно преминаване на граница, то се наказва с лишаване от свобода от 6 месеца до 8 години.

ПОРТУГАЛИЯ

В член 9 от Наредба—закон 244/98 от 8 август 1998 г. се посочва, че „всеки, който влиза или напуска територията на Португалия, следва да направи това на гранично-пропускателните пунктове, определени за тази цел, и в работното им време, без да се засягат разпоредбите за свободното движение на хора, предвидени в Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение“.

В член 136, ал. 1 от същата наредба—закон се посочва, че „влизането на чужденци на територията на Португалия в нарушение на член 9 се счита за незаконно“.

В член 148, ал. 2 се посочва, че „нарушаването на разпоредбите на член 9 се наказва с глоба в размер от 200 до 400 евро“.

РУМЪНИЯ

В член 70, ал. 1 от GEO № 105/2001 относно румънските държавни граници се посочва, че:

СЛОВЕНИЯ

Влизането в Република Словения се счита за незаконно, ако чужденците:

—	влизат в страната, въпреки че им е бил отказан достъп;

—	избягват граничен контрол;

—	при влизане използват пътен или друг документ на друго лице, фалшифициран или променен по друг начин документ, който се изисква за влизане, или ако са предоставили невярна информация на органите за граничен контрол (член 11 Ztuj).

Чужденци, които са извършили нарушение, като са влезли на територията на Република Словения незаконно (член 98 Ztuj) се наказват с глоба в размер от 20 000 до 100 000 словенски толара (съответно 83,46 и 417,29 евро).

Физически лица, които извършват нарушение, като преминават държавната граница извън гранично-пропускателен пункт или в нарушение на предназначението на гранично-пропускателния пункт, извън работното време или извън зоната на гранично-пропускателния пункт (член 43, параграф 1, трето тире от Закона за контрола на държавните граници Ur. l. RS № 20/2004), се наказват с глоба в размер на минимум 100 000 словенски толара (417,29 евро).

Подпомагане на чужденци при незаконно влизане, преминаване или престой

Лицата, които предоставят възможност или помагат на чужденец да влезе, да пребивава или да премине през територията на Република Словения, може да не нарушават разпоредбите от закона, с който се предвиждат условията за влизане, пребиваване или преминаване на чужденци през територията на Република Словения (членове 13а и 13б Ztuj).

Лицата, които предоставят възможност или помагат или се опитват да предоставят възможност или да помогнат на чужденци да влязат, да преминат или да пребивават на територията на Република Словения в нарушение на предходния параграф, се наказват с глоба в размер между 100 000 и 240 000 словенски толара (съответно 417,20 и 1 001,5 евро).

Юридическите лица, които извършват нарушение според горепосоченото, се наказват с глоба в размер от 500 000 до 1 000 000 словенски толара (съответно 2 086,46 и 4 172,93 евро) и отговорното лице на правния субект се наказва с глоба в размер от 150 000 до 300 000 словенски толара (съответно 625,94 и 1 251,88 евро).

СЛОВАКИЯ

По силата на раздел 76 от Закон № 48/2002 Coll. относно престоя на чужденци незаконното преминаване на държавната граница се счита за нарушение, за което може да бъде наложена глоба в размер до 50 000 словашки крони (раздел 76, параграф 2). Всеки чужденец, който е влязъл на територията на Словашката република без разрешение, ще бъде експулсиран по административна процедура от полицейски отдел и ще му бъде отказано повторно влизане за период до пет години, като минималният срок е една година (раздел 57, параграф 1 от Закона за престой на чужденци).

На 1 януари 2006 г. влезе в сила Закон № 300/2005 Coll. (Наказателен кодекс); в раздел 354 от този закон (преминаване на държавни граници с използване на насилие) се посочва, че „лице, което преминава държавна граница, като използва насилие или заплаха за използване на такова, се наказва с лишаване от свобода за срок между три и осем години“.

В раздел 357 от Наказателния кодекс се посочва, че „лице, което влиза на територията на Словашката република посредством въздушен транспорт в нарушение на разпоредбите, които регулират международните полети, се наказва с лишаване от свобода за срок от шест месеца до три години“.

В раздел 355 от Наказателния кодекс се предвижда наказание за лицата, които извършват трафик на хора:

—	Всеки, който организира незаконно преминаване на държавна граница, се наказва с лишаване от свобода за срок от една до пет години (раздел 355, параграф 1);

—

Всеки, който организира незаконно преминаване на държавна граница с намерението да постигне финансова или друга материална печалба или всеки, който съставя, набавя, предоставя или притежава фалшифициран пътен документ или документ за самоличност за целите на незаконно преминаване на държавна граница, се наказва с лишаване от свобода за срок между три и осем години (раздел 355, параграф 2);

—	Деянията, за които наложеното в съответствие с горепосочените закони наказание може да бъде увеличено (до двайсет години лишаване от свобода), са посочени в раздел 355, параграфи 3—5.

ФИНЛАНДИЯ

В Наказателния кодекс на Финландия (39/1889) и в неговите изменения в раздел 7 Нарушения на границата (563/1998) се посочва:

(1)   Лице, което:

(1)	премине или направи опит да премине границата на Финландия без валиден паспорт или друг пътен документ, или по друг начин освен през законна точка на заминаване или до законна точка на пристигане, или в нарушение на законова забрана,

(2)	нарушава разпоредбите за преминаване на границата, или

(3)	пребивава, се придвижва или предприема забранени действия в граничната зона без разрешение според посоченото в Закона за граничните зони (403/1947)

се наказва за нарушаване на границата с глоба или с лишаване от свобода за максимален срок от една година.

(2)   Чужденец, на когато е било отказано разрешение за влизане или който е бил депортиран в резултат на деянието, посочено в подраздел 1, или чужденец, който е поискал убежище или е кандидатствал за разрешително за престой като бежанец във Финландия, не се наказва за нарушаване на границата. Чужденец, който е извършил деянието, посочено в подраздел 1, поради това, че той/тя е бил/а обект на трафик на хора, посочен в глава 25(3) или 25(3а), не се наказва за нарушаване на границата. (650/2004).

Раздел 7а — Дребно нарушение на границата (756/2000)

(1)   Ако нарушението на границата, предвид краткия срок на незаконния престой или придвижване, същността на забраненото деяние или други обстоятелства, свързани с нарушението, е дребно, когато то се оценява като цяло, нарушителят се наказва с глоба за дребно нарушение на границата.

(2)   Разпоредбите в раздел 7(2) се прилагат също така за деянията, посочени в параграф 1.

ШВЕЦИЯ

Наказанията са определени в глава 20, § 4 от Закона за чужденците.

§ 4. Чужденец, който преминава умишлено външна граница по смисъла на Шенгенското споразумение по незаконен начин, се наказва с глоба или с лишаване от свобода за не повече от една година.

ИСЛАНДИЯ

В член 57 от Закон за чужденците № 96/2002 се посочва обща наказателноправна разпоредба.

Съгласно параграф 1 глоби или лишаване от свобода за срок до шест месеца се присъждат, ако, inter alia, лицето умишлено или по небрежност е нарушило разпоредбите на закона или други правила, забрана, заповед или условие, посочени в съответствие със закона. Санкциите за незаконно преминаване на външни граници на места, различни от гранично-пропускателните пунктове, или в часове, различни от определеното работно време, се основават на тази разпоредба. Тези санкции, както и други такива, са ефективни и възпиращи, както и съразмерни.

НОРВЕГИЯ

В Норвегия този въпрос се урежда от Закона за имиграцията (Закон № 64 относно влизането на чужди граждани в Кралство Норвегия и техния престой в кралството от 24 юни 1988 г.), раздел 47, първи параграф, буква а), срв. раздел 23, втори параграф, и Закона за границите (Закон № 2 относно установяването на поредица от мерки за маркиране и наблюдение на границата от 14 юли 1950 г., раздел 4, срв. раздел 3, първи параграф, точка 3, срв. Наредба № 4 от 7 ноември 1950 г., раздел 4, буква в).

Първият параграф от раздел 47 от Закона за имиграцията, отнасящ се до Наказания, гласи:

„Подлежат на глоба или наказание лишаване от свобода до 6 месеца, или и двете, лица, които

а)	умишлено или поради небрежност нарушат настоящия закон или наредби, забрани, нареждания или условия, приети в съответствие с него (…)“.

Вторият параграф от раздел 23 от Закона за имиграцията, отнасящ се до Преминаване на границата и граничен контрол, гласи:

Наказания според Закона за границите

Раздел 4 от Закона за границите урежда наказанията. В него се посочва, че:

В раздел 3, първи параграф, точка 3 от Закона за границите се посочва, че:

В Наредба № 4, регулираща различни въпроси, свързани с границите, от 7 ноември 1950 г., издадена в съответствие с раздел 4, буква в) от гореспоменатия закон, се посочва:

„На или близо до границата между Норвегия и Съветския съюз (Русия) се забранява:

(…)

б)	пресичането на границата по суша, море или въздух без разрешение на началника на Норвежките гранични власти за норвежко–съветската (руската) граница (…)“.

---

24.1.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 18/10

---

Нотификации по член 37 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)

Съвместен контрол на общите външни сухопътни граници съгласно член 17

(2008/C 18/02)

БЕЛГИЯ

Тези разпоредби не се прилагат за Белгия.

БЪЛГАРИЯ

На 21 декември 2006 г. бе подписано Споразумение относно съвместния контрол за преминаване на границата между Република България и правителството на Румъния, което влезе в сила на 1 януари 2007 г.

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

—	На 19 май 1995 г. във Furth im Wald бе подписано Споразумение между Чешката република и Федерална република Германия за улесняване на граничния контрол при железопътен, сухопътен и воден транспорт (което влезе в сила на 1 юни 1996 г., публикувано под № 157/1996, Сборник с международни договори)

—	На 25 май 1999 г. в Прага бе подписано Споразумение между Чешката република и Република Полша за сътрудничество при граничните проверки (което влезе в сила на 1 ноември 2002 г., публикувано под № 140/2002, Сборник с международни договори)

—

На 17 май 1991 г. във Виена бе подписано Споразумение между Чешката и словашка федеративна република и Република Австрия за улесняване на граничния контрол при железопътен, сухопътен и воден транспорт (което влезе в сила на 1 октомври 1992 г., публикувано под № 27/1994, Сборник с международни договори)

—	На 24 май 1999 г. в Братислава бе подписано Споразумение между Чешката република и Словашката република за улесняване на граничния контрол при железопътен, сухопътен и воден транспорт (което влезе в сила на 12 март 2001 г., публикувано под № 24/2001, Сборник с международни договори)

ДАНИЯ

Тези разпоредби не се прилагат за Дания.

ГЕРМАНИЯ

—	Конвенция между Федерална република Германия и Чешката република за улесняване на режима за преминаване на границата при железопътния, сухоземния и речния транспортен трафик.

—	Споразумение между Федерална република Германия и Република Полша за улесняване на режима за преминаване на границата.

ЕСТОНИЯ

Договореностите за организиране на съвместен контрол на границите между правителството на Естония и правителството на Латвия бяха сключени и влязоха в сила на 30 август 1994 г. (публикувани в Riigi Teataja (Държавен вестник) II 1994, 24, 81).

ГЪРЦИЯ

Гърция не е сключила споразумения с други държави-членки относно съвместния контрол.

ИСПАНИЯ

До момента Испания не е подписала подобни споразумения.

ФРАНЦИЯ

Франция не е засегната от този член от регламента.

ИТАЛИЯ

Италия предприе преговори с Република Словения.

КИПЪР

Член 17 не се прилага за Република Кипър, тъй като тя няма общи сухопътни граници с друга държава-членка.

ЛАТВИЯ

Република Латвия е сключила споразумения за съвместен граничен контрол със:

1.	Република Литва: Споразумение между правителствата на Република Литва и Република Латвия за сътрудничество при извършване на гранични проверки на съвместните гранично-пропускателни пунктове. Сключено на 9 юни 1995 г.;

2.	Република Естония: Споразумение между правителствата на Република Латвия и Република Естония за организиране на съвместен граничен контрол. Сключено на 30 август 1994 г.

ЛИТВА

Двустранните споразумения, сключени в съответствие с член 17, са договорени с Латвия и Полша.

ЛЮКСЕМБУРГ

Тези разпоредби не се прилагат за Люксембург.

УНГАРИЯ

Унгария провежда контрол съвместно със:

—

Словакия на основание Правителствена наредба № 91/2005. (V.6) за обнародване на Споразумението, подписано в Братислава на 9 октомври 2003 г. между правителството на Република Унгария и правителството на Словашката република относно граничния контрол на обществения пътен, железопътен и воден транспорт;

—	Австрия на основание Правителствена наредба № 124/2004. (IV.29) за обнародване на Споразумението, подписано във Виена на 29 април 2004 г. между правителството на Република Унгария и правителството на Република Австрия относно граничния контрол на обществения пътен, железопътен и воден транспорт;

—	Словения на основание Правителствена наредба № 148/2004. (V.7) за обнародване на Споразумението, подписано в Любляна на 16 април 2004 г. между правителството на Република Унгария и правителството на Република Словения относно граничния контрол на обществения пътен, железопътен и воден транспорт.

Унгария си сътрудничи с Австрия в рамките на смесена служба за патрулиране в граничните зони на основание Закон XXXVII от 2006 г. за обнародване на Споразумението, подписано в Хайлигенбрун на 6 юни 2004 г. между Република Унгария и Република Австрия за сътрудничество за предотвратяване на трансграничната престъпност и за борба с организираната престъпност.

Такива споразумения бяха подписани със Словакия и Словения през октомври и влязоха в сила през 2007 г.

МАЛТА

Разпоредбите на член 17, параграф 1 не се прилагат за Малта, тъй като тя няма сухопътни граници.

НИДЕРЛАНДИЯ

Нидерландия е сключила два договора по отношение на съвместния контрол:

1.	Договор от Еnschede. Това е двустранен договор с Германия.

2.	Договор Бенелюкс.

АВСТРИЯ

Словашка република

—

Споразумение между Република Австрия и Чешката и словашка федеративна република за улесняване на митническото освобождаване за железопътен, пътен и воден транспорт във варианта, който бе изложен в размяната на ноти на 22 декември 1993 г. и на 14 януари 1994 г., Федерален австрийски държавен вестник № 561/1992

—	Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Словашката република за изграждане на места за митническо освобождаване и провеждане на транзитно такова за железопътен транспорт, Федерален австрийски държавен вестник № III 36/2004

Република Словения

—	Споразумение между Република Австрия и Република Словения за улесняване на митническото освобождаване за железопътен и пътен транспорт, Федерален австрийски държавен вестник № III 94/2001

—	Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Република Словения за изграждане на общи места за митническо освобождаване, Федерален австрийски държавен вестник № III 39/2004

Чешка република

—	Споразумение между Република Австрия и Чешката и словашка федеративна република за улесняване на митническото освобождаване за железопътен, пътен и воден транспорт, Федерален австрийски държавен вестник № 561/1992

—

Споразумение по член 2, параграф 4 от Споразумението от 17 юни 1991 г. между Република Австрия и Чешката и словашка федеративна република за улесняване на митническото освобождаване за железопътен, пътен и воден транспорт за изграждане от страна на Австрия на модерно място за митническо освобождаване на гранично-пропускателния пункт в Reintal-Postorná, Федерален австрийски държавен вестник № 710/1993

—

Споразумение по член 2, параграф 4 от Споразумението от 17 юни 1991 г. между Република Австрия и Чешката и словашка федеративна република за улесняване на митническото освобождаване за железопътен, пътен и воден транспорт за изграждане от страна на Австрия на модерно място за митническо освобождаване на гранично-пропускателния пункт в Mitterretzbach-Hnánice, Федерален австрийски държавен вестник № 711/1993

—

Споразумение по член 2, параграф 4 от Споразумението от 17 юни 1991 г. между Република Австрия и Чешката и словашка федеративна република за улесняване на митническото освобождаване за железопътен, пътен и воден транспорт за изграждане от страна на Чешката и словашка федеративна република на модерно място за митническо освобождаване на гранично-пропускателния пункт в Guglwald-Prední Výton, Федерален австрийски държавен вестник № 712/1993

—

Споразумение по член 2, параграф 4 от Споразумението от 17 юни 1991 г. между Република Австрия и Чешката и словашка федеративна република за улесняване на митническото освобождаване за железопътен, пътен и воден транспорт за изграждане от страна на Чешката и словашка федеративна република на модерно място за митническо освобождаване на гранично-пропускателния пункт в Schöneben-Zadní Zvonková, Федерален австрийски държавен вестник № 713/1993

—

Споразумение по член 2, параграф 4 от Споразумението от 17 юни 1991 г. между Република Австрия и Чешката и словашка федеративна република за улесняване на митническото освобождаване за железопътен, пътен и воден транспорт за изграждане на модерни места за митническо освобождаване на централната гара в Linz и на гарите във Freistadt, Summerau, Horní Dvoriste, Kaplice и Ceske Budejovice и на транзитно митническо освобождаване по линията между централната гара в Linz и гарите в Ceske Budejovice, Федерален австрийски държавен вестник № 386/1994

—

Споразумение по член 2, параграф 4 от Споразумението от 17 юни 1991 г. между Република Австрия и Чешката и словашка федеративна република за улесняване на митническото освобождаване за железопътен, пътен и воден транспорт за изграждане от страна на Чешката и словашка федеративна република на модерно място за митническо освобождаване на гранично-пропускателния пункт в Gmünd-Bleylebenstraße/Ceské Velenice, Федерален австрийски държавен вестник № 384/1994

—

Споразумение по член 2, параграф 4 от Споразумението от 17 юни 1991 г. между Република Австрия и Чешката и словашка федеративна република за улесняване на митническото освобождаване за железопътен, пътен и воден транспорт за изграждане от страна на Чешката и словашка федеративна република на модерно място за митническо освобождаване на гранично-пропускателния пункт в Schlag/Chlum u Trebone, Федерален австрийски държавен вестник № 385/1994

—	Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Чешката република за изграждане от страна на Австрия на модерно място за митническо освобождаване на гранично-пропускателния пункт в Pyhrabruck – Nové Hrady, Федерален австрийски държавен вестник № III 135/2000

—

Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Чешката република за изграждане от страна на Австрия на модерно място за митническо освобождаване и от страна на Чешката република на модерно място за митническо освобождаване на гранично-пропускателния пункт в Gmünd – Ceské Velenice, Федерален австрийски държавен вестник № III 136/2000

—

Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Чешката република за изграждане на модерни места за митническо освобождаване на гарите в Gmünd и Ceské Velenice и на транзитно митическо освобождаване между гарите Schwarzenau и Veselí по линията за Luznicí и Schwarzenau и Ceske Budejovice, Федерален австрийски държавен вестник № III 166/2002

—

Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Чешката република за изграждане на модерни места за митническо освобождаване на гарата Виена-юг, централните гари на Hohenau, Breclav и Бърно – hlavní nádrazí/Brünn и на транзитно митническо освобождаване по линията между гарата Виена-юг и централните гари Бърно – hlavní nádrazí/Brünn, Федерален австрийски държавен вестник № III 71/2006

—	Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Чешката република за изграждане на модерно място за митническо освобождаване на гранично-пропускателния пункт във Fratres – Slavonice, Федерален австрийски държавен вестник № III 70/2006

—	Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Чешката република за изграждане на модерно място за митническо освобождаване на гранично-пропускателния пункт в Grametten – Nová Bystrice, Федерален австрийски държавен вестник № III 72/2006

Република Унгария

—	Споразумение между Република Австрия и Република Унгария относно митническото освобождаване за железопътен транспорт, Федерален австрийски държавен вестник № 134/1992

—	Споразумение между Република Австрия и Република Унгария относно митническото освобождаване за пътен транспорт и спедиция, железопътен транспорт, Федерален австрийски държавен вестник № 794/1992

—	Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Република Унгария за прилагане на Споразумението относно митническото освобождаване за железопътен транспорт, Федерален австрийски държавен вестник № 327/1993

—

Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Република Унгария за изменение на Споразумението между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Република Унгария за прилагането на Споразумението относно митническото освобождаване за железопътен транспорт от 14 април 1993 г., Федерален австрийски държавен вестник № 636/1995

—

Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Република Унгария за изграждане на гранично-пропускателен пункт между местните органи на Lutzmannsburg и Zsira и за изграждане на общ пункт за митническо освобождаване на територията на Австрия, Федерален австрийски държавен вестник № III 245/2001

—

Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Република Унгария за изграждане на гранично-пропускателен пункт по вода във Fertorákos на езерото Neusiedel и на общ пункт за митническо освобождаване на територията на Унгария, Федерален австрийски държавен вестник № III 96/2002

—	Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Република Унгария за изграждане на общ пункт за митническо освобождаване на гранично-пропускателния пункт в Mörbisch-Fertörakos на територията на Австрия, Федерален австрийски държавен вестник № III 97/2002

—	Споразумение между правителството на Федерална република Австрия и правителството на Република Унгария за изграждане на пунктове за митническо освобождаване и за сътрудничество в областта на мониторинга на граничния трафик, Федерален австрийски държавен вестник № III 31/2004

ПОЛША

Полша е подписала двустранни споразумения относно опростен граничен контрол със съседните си държави:

1.	Споразумение между Република Полша и Федерална република Германия за улеснен граничен контрол, подписано във Варшава на 29 юли 1992 г.

2.	Споразумение между Република Полша и Чешката република за улеснен граничен контрол, подписано в Прага на 25 май 1999 г.

3.	Споразумение между Република Полша и Словашката република за улеснен граничен контрол, подписано в Стара Любовня на 29 ноември 2002 г.

4.	Споразумение между Република Полша и Република Литва относно граничните въпроси, подписано във Вилнюс на 14 септември 1997 г.

Съгласно разпоредбите на горепосочените споразумения и съгласно протоколите от двустранните срещи (на които са присъствали полската гранична служба и представители на граничните служби от съседните държави) компетентните органи на страните по споразуменията могат съвместно да контролират на своите територии трафика през общите граници. Полша участва в такъв съвместен граничен контрол на трафика.

ПОРТУГАЛИЯ

Португалия прилага член 20 от Кодекса.

РУМЪНИЯ

Румъния — Унгария

На 27 април 2004 г. бе сключена Конвенция между Румъния и Република Унгария относно контрола на пътния и железопътния трафик. Споразумението между Румъния и Унгария за прилагане на тази конвенция бе подписано на 21 декември 2006 г.

Румъния — България

Споразумението за съвместен контрол на границата между двете държави бе подписано на 21 декември 2006 г.

СЛОВЕНИЯ

Двустранни споразумения за опростен граничен контрол.

Споразумение с Република Австрия:

—	Споразумение между Република Словения и Република Австрия относно опростения граничен контрол за железопътен и пътен транспорт (Ur. l. RS № 82/1989)

—	Споразумение за създаване на съвместни служби за граничен контрол (Ur. l. RS № 48/2004).

Споразумение с Република Унгария:

—	Споразумение между Република Словения и Република Унгария относно граничния контрол за железопътен и пътен транспорт (Ur. l. RS № 125/2000)

—	Споразумение между правителството на Република Словения и правителството на Република Унгария за прилагане по отношение на железопътния транспорт на Споразумението между Република Словения и Република Унгария относно граничния контрол за железопътен и пътен транспорт (Ur. l. RS № 6/2001)

—	Споразумение между правителството на Република Словения и правителството на Република Унгария за прилагане по отношение на пътния транспорт на Споразумението между Република Словения и Република Унгария относно граничния контрол за железопътен и пътен транспорт (Ur. l. RS № 59/2004).

Граничните проверки се осъществяват въз основа на еднократен контрол на държавните граници между Словения и Австрия и между Словения и Унгария.

СЛОВАКИЯ

—	Споразумение между Чешката и словашка федеративна република и Република Австрия за улесняване на процедурите за митническо освобождаване за железопътен, пътен и воден транспорт, подписано във Виена на 17 юни 1991 г.;

—	Споразумение между правителството на Словашката република и правителството на Федерална република Австрия за създаване на пунктове за гранично освобождаване и гранично освобождаване за железопътен транспорт по време на пътуване, подписано на 28 април 2004 г.;

—	Договор между Словашката република и Република Унгария относно граничното освобождаване за пътен, железопътен и воден транспорт, подписан в Братислава на 9 октомври 2003 г.;

—

Споразумение между правителството на Словашката република и правителството на Република Унгария за прилагане на Договора между Словашката република и Република Унгария относно граничното освобождаване за пътен, железопътен и воден транспорт от 9 октомври 2003 г., подписано в Братислава на 9 октомври 2003 г.;

—	Споразумение между Словашката република и Република Полша за улесняване на процедурите за гранично освобождаване за железопътен и пътен транспорт, подписано в Стара Любовна на 29 юли 2002 г.;

—	Договор между Словашката република и Чешката република за улесняване на процедурите за гранично освобождаване за пътен, железопътен и воден транспорт, подписан в Братислава на 24 май 1999 г.

ФИНЛАНДИЯ

Финландия няма общи сухопътни граници с държави-членки, които не прилагат член 20.

ШВЕЦИЯ

Швеция няма двустранно споразумение в съответствие с член 17, параграф 1 от Кодекса за шенгенските граници.

ИСЛАНДИЯ

Исландия няма общи сухопътни граници с други държави-членки и следователно тази разпоредба не се прилага.

НОРВЕГИЯ

Норвегия не е сключвала такова двустранно споразумение.

---

24.1.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 18/15

---

Нотификации по член 37 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)

Възможността държава-членка да предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи съгласно член 21, буква в)

(2008/C 18/03)

БЕЛГИЯ

Това задължение е посочено в раздел 38 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. относно достъпа до територията, престоя, установяването и депортирането на чужди граждани:

БЪЛГАРИЯ

Задължението за притежаване на определени документи или за носенето им от определено лице се регулира от Закона за българските документи за самоличност и Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България за гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства:

1.   Закон за българските документи за самоличност

Член 6: „Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.“

Член 29, ал. 1: „Всеки български гражданин, който живее на територията на страната, е длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14-годишна възраст да поиска издаването на лична карта.“

Член 55, ал. 1: „На всеки чужденец, навършил 14 години, на когото е разрешено да пребивава в Република България за срок, по-дълъг от 3 месеца, се издава български документ за самоличност на пребиваващ в страната чужденец.“

Член 57, ал. 1: „Българският документ за самоличност на чужденец е валиден на територията на Република България едновременно с националния му документ за задгранично пътуване.“

Член 57, ал. 2: „Лицата без гражданство и чужденците, получили убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците, могат да удостоверяват самоличността си само с български документ за самоличност.“

Член 58: „Чужденец, пребиваващ на територията на Република България за срок до 3 месеца, удостоверява своята самоличност с документа за задгранично пътуване, с който е влязъл в страната.“

2.   Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства

Член 4, ал. 1: „Гражданин на Европейския съюз влиза и напуска територията на Република България с лична карта или паспорт.“

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

Задължението за чужденците да представят пътен документ (доказателство за самоличност) при поискване от страна на полицейски служител е посочено в § 103 lit. d) от Закон № 326/1999 Coll. относно престоя на чужденци на територията на Чешката република. Съгласно закона чужденецът е задължен да представи пътен документ при поискване от страна на полицейски служител.

ДАНИЯ

Съгласно раздел 39, параграф 1 от Закона за чужденците чужденецът е задължен при влизане, престой и напускане на страната да носи паспорт или пътен документ и съгласно раздел 39, параграф 3, точка 1 паспортът или пътният документ трябва при поискване да бъде представен на обществените органи, когато чужденецът пребивава в страната.

Съгласно раздел 39, параграф 4, точка 1 гражданите на скандинавските страни са освободени от тези задължения и съгласно точка 2 от същия раздел министърът на интеграцията може да отмени задължението за носене на паспорт или друг пътен документ по отношение на други чужденци (вж. раздел 5, параграф 2 от Заповедта за чужденците). Разпоредбите, приети съгласно раздел 5, параграф 2 от Заповедта за чужденците, се публикуват един път в годината в Датския официален вестник (Statstidende).

ГЕРМАНИЯ

Член 3, параграф 1, член 13, параграф 1, второ изречение, членове 48 и 82 от Закона за пребиваване на чужди граждани (Aufenthaltsgesetz):

Член 3 — задължение за носене на паспорт

(1)   Чуждите граждани могат да влизат и да пребивават на федерална територия само ако притежават признат и валиден паспорт или заместващ го документ, освен ако не са освободени от задължението за носене на паспорт чрез правен регламент.

(2)   Федералното министерство на вътрешните работи или определена от него служба може в отделни обосновани случаи, преди влизането на чуждия гражданин, да разреши освобождаване от задължението за носене на паспорт при преминаването на границата и при последващо пребиваване на федерална територия до шест месеца.

Член 13 — преминаване на границата

(1)   Влизането на федерална територия и излизането от нея са позволени само на разрешените за това гранични контролно-пропускателни пунктове и в рамките на установеното работно време, освен ако не са позволени изключения въз основа на други правни норми или международни спогодби. Чуждите граждани са задължени при влизане и излизане на федерална територия да носят със себе си признат и валиден паспорт или заместващ го документ съгласно член 3, параграф 1 и да се подложат на полицейския контрол на трансграничния трафик.

(2)   Чуждият гражданин се счита за влязъл на федерална територия на даден разрешен граничен контролно-пропускателен пункт едва когато е преминал границата и самия пункт. Ако службите, натоварени с полицейския контрол на трансграничния трафик, разрешат на чужд гражданин да премине гранично-пропускателния пункт за определен срок и на временно основание, преди да е взето решението за отказ за влизане (член 15 от настоящия закон, членове 18 и 18а от Закона за предоставяне на убежище) или при извършването на подготвителните, превантивните или изпълнителните мерки, или при изпълнението на това решение, в този случай не става дума за влизане по смисъла на първото изречение, при условие че тези служби могат да контролират пребиваването на чуждия гражданин. В другите случаи чуждият гражданин се счита за влязъл на федерална територия, когато е преминал границата.

Член 48 — задължение за доказване на самоличност

(1)   Чуждият гражданин е задължен, при поискване от службите, натоварени с изпълнението на настоящия закон, да представи, връчи или предаде временно своя паспорт, своя заместващ го документ или своя заместващ документ за самоличност и своя документ за пребиваване или удостоверение за отмяна на заповедта за принудително извеждане от страната, в случаите, когато изпълнението на мерките, предвидени от настоящия закон или гарантирането на тяхното изпълнение го изисква.

(2)   Чужденец, който не притежава паспорт и не може да се сдобие с такъв по общоприетия начин, може да докаже своята самоличност с документа за пребиваване или с удостоверението за отмяна на заповедта за принудително извеждане от страната, ако тези документи съдържат неговите лични данни и снимка и са обозначени като заместващи документа за самоличност.

(3)   Ако чуждият гражданин не притежава паспорт или заместващ го документ, той е длъжен да окаже съдействие за осигуряването на документи за самоличност и при поискване да представи, връчи или предаде временно на службите, натоварени с изпълнението на настоящия закон, всеки документ или удостоверение, притежавани от него, чрез които може да бъде установена неговата самоличност и националност и да бъде установено и зачетено правото му на завръщане в друга държава. Ако чуждият гражданин не спази задълженията си, произтичащи от първото изречение и ако съществуват конкретни улики, че той притежава такива удостоверения, той и неговите лични вещи могат да станат предмет на обиск. Чуждият гражданин е длъжен да се подчини на тази мярка.

Член 82 — сътрудничество на чуждия гражданин

(1)   Чуждият гражданин е задължен веднага да изиска зачитането на своите интереси и благоприятстващите го обстоятелства, ако те не са очевидни или известни, като посочи факти, които могат да бъдат проверени, както и да представи без забавяне документите, необходими за установяване на неговата самоличност, всякакви други необходими удостоверения и разрешения, както и други необходими документи, които е в състояние да представи.

Службата за чужденци може да му предостави разумен срок за това. Фактите и документите, които са представени след изтичането на срока, може да не бъдат взети под внимание.

(2)   Параграф 1 се прилага mutatis mutandis в производството по възражение.

(3)   Чуждият гражданин трябва да бъде информиран за задълженията си съгласно параграф 1, също както и за своите основни права и задължения по настоящия закон, по-специално задълженията по членове 44а, 48, 49 и 81 и възможността за подаване на заявление по член 11, параграф 1, трето изречение. В случай че му бъде предоставен определен срок, чуждият гражданин се уведомява за последиците от нарушаването му.

(4)   Доколкото това е необходимо за подготовката и изпълнението на мерките, предвидени в настоящия закон, и на разпоредбите относно чужди граждани в други закони, на чуждия гражданин може да бъде наредено да се яви лично в компетентната служба или в представителствата на страната, чиято националност се предполага, че притежава, и да се подложи на медицински преглед за установяване на неговата способност да пътува. Ако чуждият гражданин не спази нареждане, издадено по първото изречение, може да му бъде наложено принудително изпълнение на това нареждане. Член 40, параграфи 1 и 2, член 41 и член 42, параграф 1, първо и трето изречение от Федералния закон за полицията се прилагат mutatis mutandis.

ЕСТОНИЯ

Изискването за документи за самоличност, валидността и проверката на документи са посочени в Закона за документите за самоличност (публикуван в Riigi Teataja (Държавен вестник) I 1999, 25, 365; 2006, 29, 221), членове 5—8 и 17—181.

Изискването за документ за самоличност при преминаване на държавна граница е посочено в Закона за държавните граници (публикуван в Riigi Teataja (Държавен вестник) I 1994, 54, 902; 2006, 26, 191), членове 111 и 112.

Уведомлението и проверката по отношение на чужденци са посочени в Закона за чужденците (публикуван в Riigi Teataja (Държавен вестник) I 1993, 44, 637; 2007, 9, 44), членове 15 и 151.

ГЪРЦИЯ

Задължението чужденците, които са граждани на трети държави, да притежават или носят документи, е посочено в членове 6 и 8 от Закон 3386/2005, който регламентира влизането и пребиваването на чужденци в Гърция. По-специално в член 6, параграфи 1 и 2 се предвижда, че гражданите на трети държави, които влизат в Гърция, трябва да притежават паспорт и виза, като такова е изискването, посочено в действащите международни конвенции, в законодателството на Общността и в националните разпоредби. Също така в член 8, параграф 2 от Закон 3386/2005 се забранява на граждани на трети държави да влизат в Гърция, ако не притежават паспорт или друг пътен документ, който да гарантира тяхното завръщане в държавата на произход или държавата на транзит, както и необходимите документи, които доказват целта на пътуването им.

ИСПАНИЯ

В испанската правна система не се посочва задължение за испански и чужди граждани да притежават и показват документи за самоличност. Тези две указания са посочени в следните законодателни текстове:

a)   за испански граждани:

В член 2 от Кралски указ 1553/2005 от 23 декември 2005 г. за регламентиране на издаването на национален документ за самоличност и удостоверение с електронен подпис се посочва следното:

1.	„Испанските граждани на възраст 14 години или повече са задължени да притежават национален документ за самоличност.“

2.	„Всички лица, които са задължени да притежават национален документ за самоличност, са задължени също така да го показват, когато им бъде поискан от органите или от техните служители.“

Член 9 от Основен закон 1/1992 от 21 февруари 1992 г. относно защита на сигурността постановява правото на всички испански граждани да бъде издаден национален документ за самоличност при навършване на 14 години и след това и задължението да получат такъв документ.

В член 20 от същия основен закон се дава правото на служителите на силите за сигурност и на органите за сигурност да изискват документи за самоличност от лица на улицата с цел предотвратяване и разследване на престъпни дейности. При оказване на съпротива или отказ се прилагат разпоредбите от Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекс.

б)   за чужди граждани:

В член 4, параграф 1 от Основен закон 14/2003 от 20 ноември 2003 г. за изменение на Основен закон 4/2000 от 11 януари 2000 г. относно правата и свободите на чуждите граждани в Испания и тяхната интеграция в обществото, изменен с Основен закон 8/2000 от 22 декември 2000 г., се посочва задължението за чужд гражданин, пребиваващ на испанска територия, да притежава документи, които доказват неговата самоличност и правен статут в Испания.

В член 100, параграф 2 от Кралски указ 2393/2004 от 30 декември 2004 г., с който се приема прилагането на разпоредбите от Основен закон 4/2000 от 11 януари 2000 г. относно правата и свободите на чуждите граждани в Испания и тяхната интеграция в обществото, се посочва:

В член 11 от Основен закон 1/1992 от 21 февруари 1992 г. относно защитата на сигурността на гражданите се посочва, че е задължително чуждите граждани на територията на Испания да притежават документи, които удостоверяват самоличността им и правния им статут в Испания.

ФРАНЦИЯ

Френското законодателство предвижда такова задължение по силата на член L.611-1 от Кодекса за влизане и престой на чужденци и за правото на убежище (Code de l'entrée et du séjour des étrangers et du droit d'asile, CESEDA), в който се посочва, че без наличие или след проверка на самоличността лицата с чуждо гражданство трябва да могат да представят документи, с които им се разрешава да пътуват или да пребивават на френска територия, когато им бъдат поискани от длъжностни лица на съдебната полиция и от служители и заместник-служители на съдебната полиция, които са под техен надзор.

ИТАЛИЯ

Националното законодателство предвижда в член 3 от Testo Unico Leggi di Pubblica Sicurezza (T.U.L.P.S.) от 18 юни 1931 г. № 773 възможност за притежаване на документ за самоличност. В горепосочения член се посочва, че: „в съответствие с образеца, установен от Министерството на вътрешните работи, кметът издава документ за самоличност за лица на възраст над 15 години, които пребивават в общината, когато те са подали искане“.

По отношение на задължението за носене на документ за самоличност в член 4 от горепосочения T.U.L.P.S. се предвижда, че полицейските органи в рамките на компетенциите си могат да наредят на опасно лице или заподозрян да се снабди с документ за самоличност и да го показва всеки път, когато му бъде поискан от полицейски служители.

След преглед на тези членове се стига до заключението, че задължението за носене на горепосочения документ се отнася единствено до опасно лице или заподозрян. Другите лица (които не са опасни и не са заподозрени) са задължени единствено съгласно предвиденото в член 651 от Наказателния кодекс да предоставят на служителя информация за самоличността, ситуацията или личните им характеристики, когато служителят я поиска.

По отношение на чужденец, който пребивава законно в страната, той/тя има право да бъде вписан в регистъра на общината, в която пребивава, и има правото да притежава лична карта, която не е валидна за експатриране.

КИПЪР

В Регламент (ЕО) № 562/2006 се предвижда, че премахването на граничния контрол на вътрешните граници не се отразява на възможността за държава-членка да предвиди чрез закон задължение за притежаване или носене на документи.

Република Кипър предвижда такава разпоредба в законодателството си. По силата на Закона за регистрация на пребиваващи лица от 2006 г. (L.13(I)/2006) всеки служител на полицията, който е на служба, всеки член на органа за регистриране или всяко друго лице, което има писмено разрешение от директора на Департамента за миграцията и гражданския регистър, може да поиска от всеки да представи собствена лична карта. Ако лицето не предостави такъв документ в рамките на определен срок, той/тя носи отговорност за нарушение и се наказва с лишаване от свобода за срок, който не надхвърля една година, или с глоба, която не надхвърля хиляда лири, или и двете наказания лишаване от свобода и глоба. Също така съгласно Закона за полицията (L.73(I)/2004), раздел 28 всеки член на полицията може да спре, задържи или претърси лице: i) което е било видяно да извършва акт или деяние; ii) за което той/тя подозира, че извършва акт или деяние или притежава предмет; iii) той/тя е видял/а да притежава предмет, за който се изисква разрешение според разпоредбите на действащ закон и може да поиска такова лице да представи такова разрешение.

ЛАТВИЯ

Правила на Кабинета на министрите на Република Латвия № 499 от 4 ноември 2002 г.„Правилата за гранична зона и граничен режим на границата на Република Латвия“ определят, че всички лица на възраст над 15 години трябва да притежават документ за самоличност по време на пребиваването им в гранична зона (която е с широчина не повече от 2 km от граничната линия) покрай сухоземна граница на Република Латвия. В други ситуации законодателството на Република Латвия не изисква лицата да носят постоянно документи за самоличност със себе си.

ЛИТВА

Съгласно законодателството на Литва няма задължение за литовски граждани и граждани на ЕС да носят документи за самоличност.

Съгласно член 17(5) от Закона за държавните граници и тяхната защита всички граждани в граничните зони трябва да носят документи за самоличност.

Всички литовски граждани на възраст над 16 години трябва получат и притежават национална лична карта или паспорт. Съгласно Закона за правния статут на чужденците всички граждани на Европейския съюз трябва да притежават документи за самоличност и всички граждани на трети държави са задължени да притежават и носят документи за самоличност.

ЛЮКСЕМБУРГ

Чуждите граждани са задължени да носят винаги със себе си разрешителните за пребиваване.

УНГАРИЯ

В член 61, параграф 3 от Закон XXXIX от 2001 г. за влизане и престой на чужденци се посочва, че всички чужденци — при поискване от страна на органите — трябва да представят пътен документ, разрешение за пребиваване или документи, които са подходящи за установяване на самоличността на чужденеца.

МАЛТА

Подходящо е да се отбележи, че Законът за имиграцията (Cap. 217) предвижда понастоящем изискване за представяне на паспорт или друг подходящ документ на пункта за влизане. Все пак няма правни разпоредби, които да уточняват, че такива документи трябва да бъдат носени през цялото време.

На практика националните органи могат да поискат от граждани на трети страни да предоставят подходящи документи, ако е необходимо. Затова от тях се очаква да носят такива документи постоянно по време на престоя си в Малта.

НИДЕРЛАНДИЯ

В Нидерландия лицата на възраст 14 години и повече са задължени съгласно Закона за изискване за доказване на самоличността [Wet op de identificatieplicht] да предоставят доказателство за самоличност при проверка при първо поискване (изискване за доказване на самоличност). Същото важи и за чужди граждани.

В член 4.21 от Декрета за чужденците [Vreemdelingenbesluit или „Vb“] се посочват документите, които могат да бъдат използвани от лица за доказване на самоличността им в Нидерландия съгласно раздел 50.1 от Закона за чужденците. В този член се прави разлика между следните групи:

—	чужди граждани, които пребивават законно с разрешително за пребиваване за определен или неопределен период от време;

—	чужди граждани, които пребивават законно като граждани на Общността;

—	лица, които са внесли искане за издаване на разрешение за пребиваване като търсещи убежище лица за определен период;

—	чужди граждани, различни от горепосочените.

Конкретно са засегнати следните категории:

а.	чужди граждани, които пребивават законно с временно или постоянно разрешение за пребиваване (раздел 8, a—d, Закон за чужденците), което те са получили като документ за установяване на самоличност, отделен документ за пребиваване в съответствие с приложения от 7а до 7d от Правилника за чужденците;

б.

за граждани на Европейския съюз/Европейското икономическо пространство или Швейцария, които пребивават законно според посоченото в раздел 8.е от Закона за чужденците, валиден национален паспорт или валидна лична карта. За чужди граждани, които пребивават законно според посоченото в раздел 8.е от Закона за чужденците като членове на семейството на гражданин на ЕС/ЕИП или на Швейцария, но които имат различно гражданство: — валиден национален паспорт с необходимата виза за влизане, ако все още времето на престоя е в рамките на три месеца след влизането в страната, — валиден национален паспорт с печат за влизане, ако не е необходима виза за влизане и ако времето на престоя е в рамките на три месеца след влизането в страната, — валиден национален паспорт с декларация, издадена от компетентните органи, която удостоверява, че лицето е поискало карта за пребиваване, ако престоят в страната е в рамките на шест месеца след издаването на декларацията; — карта за пребиваване в съответствие с приложение 7е от Правилника за чужденците

в.	чуждите граждани, които са подали искане за разрешение за пребиваване в качеството си на търсещи убежище лица за определен период, ще получат документи за самоличност в съответствие с приложение 7f от Закона за чужденците, в приемния център;

г.

чуждите граждани, които пребивават законно по силата на раздел 8.j от Закона за чужденците, тъй като съществуват пречки за тяхното преместване според посоченото в раздел 64 от Закона за чужденците, и лицата, които пребивават законно в резултат на мораториум върху заминаванията, ще получат, като доказателство за самоличност документ за пребиваване съгласно приложение 7f2 от Правилника за чужденците (документ W2), доколкото те не притежават валиден документ за преминаване на границите;

д.	(заподозрени) жертви на трафик на хора с право на законно пребиваване според посоченото в раздел 8.k, Vw, ще получат документ за пребиваване в съответствие с приложение 7f2 от Правилника за чужденците (документ W2), доколкото те все още не притежават валиден документ за преминаване на граници;

е.

непридружените малолетни чужди граждани, които очакват решение относно искането им за продължаване на валидността или изменението на разрешение за пребиваване, издадено на по-ранен етап, което е предмет на тези ограничения, ще получат документ за пребиваване в съответствие с приложение 7f2 от Правилника за чужденците (документ W2), доколкото те все още не притежават валиден документ за преминаване на граници;

ж.	други чужди граждани.

За други чужди граждани подходящият документ за самоличност представлява валиден документ за преминаване на граници според изискването от Vb за достъп до Нидерландия или друг валиден документ за преминаване на граници, който включва валидна виза. Документите за преминаване на граници, които се изискват за получаване на достъп до Нидерландия, са посочени в член 2.3 от Vb. Тази разпоредба се прилага не само за чужди граждани, на които е позволено пребиваване за неограничен период, но също така за чужди граждани, които пребивават незаконно в страната. Документ W2 може да бъде издаден единствено при изключителни обстоятелства, като се има предвид особено фактът, че засегнатата страна вече е била освободена от задължението за паспорт.

Специалното правило по член 2.4 от Vb се прилага за транзитни пътници. Позицията по отношение на чужди граждани, които притежават документ за престой от друга държава-членка от Шенген, е, че те могат да се движат в рамките на шенгенската територия без виза за период от максимум три месеца. В такива случаи те трябва да притежават валиден пътен документ.

Раздел 50, Закон за чужденците

1.   Служителите, които са отговорни за граничния контрол и служителите, които са отговорни за надзора над чужди граждани, имат право да задържат лица, с цел да установят тяхната самоличност, националност и статут по отношение на правото им на пребиваване въз основа на факти и обстоятелства, които по обективен начин водят до наличието на подозрения за незаконно пребиваване или при борба с незаконно пребиваване след преминаване на граница. Всеки, които твърди, че има нидерландско гражданство, но не може да го докаже, е обект на принудителните мерки, посочени в параграфи 2 и 5. Документите, които трябва да притежава чуждият гражданин, за да установи своята самоличност, гражданство и статут по отношение на законодателството, уреждащо пребиваването, се определят с наредба на съвета.

2.   Ако самоличността на задържано лице не може да бъде установена незабавно, то може да бъде отведено на определено място за провеждане на прослушване. То може да бъде задържано за не повече от шест часа, като този срок не включва часовете между полунощ и 9 ч. сутринта.

3.   Ако самоличността на задържаното лице е установена веднага и ако се окаже, че лицето няма право на законно пребиваване, или ако стане ясно веднага, че то има право на пребиваване, това лице може да бъде отведено на определено място за прослушване. То може да бъде задържано за не повече от шест часа, като този срок не включва часовете между полунощ и 9 ч. сутринта.

4.   Ако все още съществуват основания за подозрения, че задържаното лице няма право на законно пребиваване, срокът, посочен в параграфи 2 и 3, може да бъде продължен с максимум 48 часа в интерес на разследването от страна на командващия служител от Royal Marechaussee или на полицейския комисариат, които има правомощия на мястото, където се намира лицето.

5.   Служителите, посочени в параграф 1, имат право да претърсват задържаното лице и дрехите му, както и неговите лични вещи.

6.   Във връзка с прилагането на горепосочените параграфи от настоящия раздел наредбата на съвета ще предостави по-подробни правила.

Член 4.21, Указ за чужденците 2000 г.

1.   Документите, посочени в раздел 50.1, последно изречение от закона, са:

а)	за чужди граждани, които пребивават законно според посоченото в раздели от 8.а до 8.d от закона: документ, издаден от компетентните органи, който доказва това, чийто образец е определен с министерска наредба;

б)

за чужди граждани, които пребивават законно според посоченото в раздел 8.е от закона: валиден национален паспорт или валидна лична карта, ако са граждани на държава според посоченото в раздел 8.7.1 или ако не притежават такова гражданство: 1o. валиден национален паспорт с необходимата виза за влизане, ако са изтекли по-малко от три месеца след влизането в страната; 2o. валиден национален паспорт с печат за влизане, ако не е необходима виза за влизане и ако са изтекли по-малко от три месеца след влизането в страната; 3o. валиден национален паспорт с декларация, издадена от компетентните органи според посоченото в раздел 8.13, параграф 4, ако са изтекли по-малко от шест месеца от издаването на декларацията; 4o. документ за пребиваване, издаден от компетентните органи, според посоченото в раздел 8.13, параграф 5 или раздел 8.20, параграф 1;

в)	за чужди граждани, които са подали искане за предоставяне на временно разрешение за пребиваване за лица, търсещи убежище, според посоченото в раздел 28 от закона: документ, издаден от компетентните органи, който доказва това, чийто образец е определен с министерска наредба;

г)

за чужди граждани, различни от посочените в буква в) категории, които имат право на законно пребиваване според посоченото в раздел 8, точки f, g, h, j или k от закона и не са притежавали валиден документ по смисъла на Закона за преминаване на граница: документ, издаден от компетентните органи, чийто образец е установен с министерска наредба, придружен с допълнителен лист според посоченото в раздел 4.29, параграф 3, на който е посочен статутът според Закона за пребиваване;

д)

за други чужди граждани — валиден документ за преминаване на граница, който е необходим при влизане в Нидерландия по силата на закона или друг документ за преминаване на границата, в който е поставена необходимата виза или в който е поставено уведомление във връзка със статута според Закона за пребиваване.

2.   За деца на възраст под 12 години не се издава друг документ освен един от видовете документи, посочени в параграф 1, буква а) или б), освен ако според становището на министъра съществува основателен интерес да им бъде предоставен такъв документ.

3.   Документът, посочен в параграф 1, букви от а) до г), трябва да съдържа уведомление, в което се посочва дали чуждият гражданин има право да работи, както и дали е необходимо разрешително за работа за такъв тип заетост по смисъла на Закона за трудовата заетост за чужденци [Wet arbeid vreemdelingen].

4.   Ако за чуждия гражданин пребиваването в Нидерландия, посочено в параграф 1, буква а) или б), е предмет на ограничение според раздел 3.4, параграф 4, в документа се вписва уведомление, което гласи, че „разчитането на обществени средства може да повлияе върху правата за пребиваване“ [„beroep op de publieke middelen kan gevolgen hebben voor verblijfsrecht“]

АВСТРИЯ

§ 2 от Федералния закон относно системата за паспорти за австрийски граждани (Закон за паспортите от 1992 г.), Федерален австрийски държавен вестник (BGBl.) 1992/839 във варианта в BGBl. I 2006/44

Влизане и напускане на страната

(1)   Ако в правителствените споразумения или в международната практика не бъде упоменато противоположното, австрийските граждани (гражданите) трябва да притежават валиден пътен документ (паспорт или заместващ го документ), за да могат да влязат или напуснат територията на федералната република. Независимо от неговата/нейната отговорност в съответствие с § 24 (1), гражданинът, който не носи валиден пътен документ, но който може да докаже своето гражданство и своята самоличност, не може да бъде обект на отказ за влизане.

(2)   Ако и доколкото федералното правителство има право да сключва междуправителствени споразумения по силата на член 66, параграф 2 от Федералната австрийска конституция (B-VG), то има право — с цел да улесни пътуването на чужди граждани — да сключва международни споразумения, които дават право на граждани да пътуват до други държави и да влизат на територията на федералната република въз основа на документи, различни от тези, посочени в параграф 1. При условие че такива споразумения улесняват пътуването през граничните зони на съседните на Република Австрия държави, те могат да включват разпоредби улеснението да бъде прилагано спрямо граждани, които пребивават или имат постоянен адрес единствено в граничните зони на републиката.

Споразумения по смисъла на § 2 (2) PassG:

—

Споразумение между Република Австрия и Социалистическа федеративна република Югославия относно местния граничен трафик (понастоящем Република Словения), Федерален австрийски държавен вестник № 379/1968 във варианта Федерален австрийски държавен вестник № 143/1996 — вж. членове 3, 4 и 7 (в процес на ревизиране).

—	Споразумение между Република Австрия и Конфедерация Швейцария за управление на граничното преминаване при местен граничен трафик, Федерален австрийски държавен вестник № 164/1974 — вж. членове 2—4 и 7—9.

§ 15 от Федералния австрийски закон за разполагане на полицейски части за борба с имиграцията, за издаване на документи за чужденци и издаване на документи за влизане (Закон за полицията за чужденците 2005 г. — FPG), Федерален австрийски държавен вестник I № 100/2005

Условие за законно влизане на територията на федералната република

(1)   При липса на разпоредба за противоположното във федерален закон, в международни споразумения или в международната практика, от чужденците се изисква валиден пътен документ за законно влизане на територията на федералната република (задължение за притежаване на паспорт).

Други пътни документи по смисъла на § 15 (1) FPG:

—	Паспорти за чужденци (§ § 88—93 FPG)

—	Обикновени пътни документи (§ 94 FPG)

—	Лични карти със снимка за лица, ползващи се с привилегии и имунитети (§ 95 FPG)

—	Пътни документи за спешни случаи за граждани на държава-членка на Европейския съюз (§ 96 FPG)

—	Пътен документ за репатриране на граждани на трети държави (§ 97 FPG)

§ 16 Закон за полицията за чужденците от 2005 г. (FPG), Федерален австрийски държавен вестник I № 100/2005

Общи условия за задължение за притежаване на паспорт

(1)   Ако общественият интерес го изисква, по-специално по отношение на паспортната полиция и на полицията за чужденците, федералният министър на вътрешните работи има право, при консултация с федералния министър на външните работи, да издаде постановление, в което да посочи някои видове пътни документи, издадени от държави, различни от тези, които са страни по Договора, които не са в съответствие със задължението за притежаване на паспорт.

(2)   Чужденците, които са регистрирани в общи пътни документи, могат да влязат в страната единствено придружени от притежателя на пътния документ, в който са вписани. Това не се прилага при мерки за депортиране или транспортиране извън границите в съответствие с глави от 5 до 10.

(3)   Чужденци, на които е бил издаден колективен паспорт, отговарят на задължението за притежаване на паспорт, но имат право да влизат или напускат страната единствено колективно. Всеки пътуващ член от групата трябва да има документ, издаден от органите, в който се посочва неговата/нейната самоличност. Това не се прилага при мерки за депортиране или транспортиране извън границите в съответствие с глави от 5 до 10.

§ 17 Закон за полицията за чужденците от 2005 г. (FPG), Федерален австрийски държавен вестник I № 100/2005

Ограничения на задължението за притежаване на паспорт

(1)   Ако и доколкото федералното правителство има право да сключва междуправителствени споразумения по силата на член 66, параграф 2 от Федералната австрийска конституция (B-VG), правителството има право, при условие че има наличие на реципрочност, да приеме, че чужденци, които са обект на задължението за притежаване на паспорт, имат право да влязат в страната, да пребивават временно на територията на федералната република и да напуснат страната въз основа на пътни документи, различни от тези, посочени в § § 15 (1) и 16 (3). Тази категория чужденци отговаря на задължението за притежаване на паспорт.

(2)   Споразуменията съгласно параграф 1, които са предвидени за улесняване на пътуването в граничните зони на Република Австрия, могат да постановяват, че чужденците, които са влезли в страната въз основа на пътен документ от този вид, имат право да пребивават в граничните зони на Република Австрия. В такива случаи международното споразумение може да постановява, че документът, предвиден за влизане в страната, временно пребиваване в страната и напускане на страната, трябва да бъде приподписан от австрийски държавен орган.

(3)   Ако общественият интерес го изисква, федералният министър на вътрешните работи има право след консултация с федералния министър на външните работи да издаде постановление, което предвижда, че чужденците, които са обект на задължение за притежаване на паспорт, имат право да влязат на територията на Федерална република Австрия, да пребивават временно и да напуснат страната въз основа на други документи. Тази категория чужденци отговаря на задължението за притежаване на паспорт.

(4)   Гражданите на държави от ЕИП и на Швейцария може също да отговарят на задължението за притежаване на паспорт, ако притежават лична карта и могат да влязат в страната, да пребивават временно на територията на федералната република и да напуснат страната въз основа на пътен документ от този вид.

Споразумения по смисъла на § 17 (1) FPG:

Споразумение между членовете на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) относно статута на техните въоръжени сили (NATO Status of Forces Agreement), Федерален австрийски държавен вестник III № 135/1998 във варианта на Федерален австрийски държавен вестник III № 96/1999 във връзка със Споразумението между държавите, които са членки на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) и други държави, които участват в партньорството за мир относно статута на техните въоръжени сили (NATO PfP Agreement), Федерален австрийски държавен вестник III № 136/1998 във варианта, публикуван във Федерален австрийски държавен вестник III № 178/1998—вж. член III (1) NATO Status of Forces Agreement

Споразумения по смисъла на § 17 (2) FPG: (вж. Споразумения по смисъла на § 2 (2) от Австрийския закон за паспортите PassG)

§ 18 Закон за полицията за чужденците от 2005 г. (FPG), BGBl. I № 100/2005

Изключения от задължението за притежаване на паспорт

(1)   Чужденците не са задължени да притежават паспорт, в случай че

1.	е била издадена декларация за прием (§ 19);

2.	са получили право да пребивават в съответствие с австрийския Закон за регулиране на правото на установяване и временно пребиваване, когато чужденецът не притежава пътни документи или

3.	при транспортиране (§ 48).

(2)   На чужденци, които имат право на убежище или субсидиарна закрила в Австрия и които не притежават валиден документ, но могат да предоставят prima facie доказателство за своята самоличност, не трябва — без значение на отговорността, която носят по силата на § § 120 и 121 — да им се отказва влизане в страната.

§ 19 FPG – декларация за прием

(1)   Декларацията за прием се изготвя при поискване от компетентен орган на друга държава за чужденец, който е предмет на принудително преместване от територията на дадената държава към територията на Федерална република Австрия и когото Република Австрия трябва да приеме по силата на международно споразумение (параграф 4), на конвенция на Европейската общност или на международна практика.

(2)   Декларацията за прием трябва да бъде изготвена изрично като такава; в нея трябва да се посочват самоличността и гражданството на чужденеца.

(3)   Ако в международно споразумение или конвенция на Европейската общност не се посочва противоположното, срокът на валидност на декларацията за прием трябва да бъде определен за време, което отговаря на периода, необходим за връщането на чужденеца; за влизане в страната трябва да бъдат определен гранично-пропускателен пункт или определено място в държава, страна по Договора.

(4)   Ако и доколкото правителството на федералната република има право да сключва междуправителствени споразумения по силата на член 66, параграф 2 от Федералната австрийска конституция (B-VG), то има право, при условие че има реципрочност, да приеме, че лицата, които са влезли на територията на друга държава по незаконен начин или които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане в страната или за временно пребиваване в нея, имат право да влязат повторно във федералната република (конвенция за повторен прием).

§ 23 Закон за полицията за чужденците от 2005 г. (FPG), Федерален австрийски държавен вестник I № 100/2005

Медицинско удостоверение

(1)   С цел да се предотврати заплаха за общественото здраве австрийският федерален министър на здравеопазването и въпросите, свързани с жените, има право да издаде постановление за определяне на някои ситуации, при които се увеличава значително рискът от инфекции

1.	със заболяване, което задължително трябва да бъде оповестено и което се предава лесно при нормален социален контакт (сериозно заболяване) по смисъла на австрийския Закон за епидемиите [Epidimiegesetz] от 1950 г., Федерален австрийски държавен вестник № 186/1950,

2.	други сериозни инфекциозни болести, които не сe оповестяват задължително или за които не може да се докладва, или

3.	туберкулоза, която трябва да бъде оповестена задължително по смисъла на § 3, буква a) от австрийския Закон за туберкулозата, Федерален австрийски държавен вестник № 127/1968,

и вследствие на която съществува риск значителен брой хора да бъдат изложени на трайна и сериозна опасност.

(2)   Чужденци, които са пребивавали временно в тази държава и са посочени в постановление според (1) за период от шест месеца, който непосредствено предшества тяхното влизане на територията на федералната република, имат право на виза, при условие че предоставят медицинско удостоверение, че не са болни от болестите, посочени в постановлението според (1).

(3)   В постановлението трябва да се посочва заболяването, което отговаря на условията според (1), както и съдържанието и срокът на валидност на медицинското удостоверение.

ПОЛША

Полша не е въвела конкретни разпоредби относно притежаването и носенето на документи за самоличност.

ПОРТУГАЛИЯ

В член 2, параграф 1 от Закон № 5/95 от 21 февруари 1995 г. (Закон, с който става задължително носенето на документи за самоличност) се посочва, че „гражданите на възраст над 16 години трябва да носят винаги документи за самоличност на обществени места, обществено достъпни места или места, където се провеждат полицейски проверки“.

В член 2, параграф 2 от същия закон се посочва, че „за целите на параграф 1 следните документи се считат за документи за самоличност:

a)	лична карта или паспорт за португалски граждани;

б)	разрешение за пребиваване, лична карта или паспорт за граждани на държавите-членки на Европейската общност;

в)	разрешение за пребиваване, лична карта за чужденци или паспорт за граждани на държавите извън ЕС“.

СЛОВЕНИЯ

Чужденците трябва да докажат своята самоличност посредством пътен документ, издаден в чужбина, лична карта за самоличност или друг подходящ документ, изготвен в държавата на чужденеца, който доказва неговата самоличност, пътен документ за чужденци, лична карта за чужденци, лична карта за преминаване на граница или друг официален документ, издаден от държавен орган, в който има снимка и въз основа на който е възможно да бъде определена самоличността на чужденеца. При поискване от страна на полицейски служител чужденците трябва да докажат своята самоличност посредством горепосочените документи и трябва да предоставят разрешително, което да удостоверява, че са влезли и че пребивават в Република Словения законно (член 75 Ztuj-1-UPB3, Ur. l. RS (Словенски официален вестник) № 107/2006).

Чужденците се наказват с глоба от 20 000 словенски толара (83,46 евро), ако при поискване от страна на полицейски служител не могат да предоставят документ, който доказва, че те имат законно право да влязат и пребивават в страната, или не могат при поискване от страна на полицейски служител да докажат своята самоличност (член 97, параграфи 3 и 4 Ztuj).

СЛОВАКИЯ

При премахване на граничния контрол на вътрешните граници държавата-членка може по силата на член 21, букви в) и г) от Кодекса за шенгенските граници, да направи задължително чрез закон притежаването или носенето на документи и да изиска от гражданите на трети държави да докладват за присъствието си на територията на държава-членка по силата на член 22 от Шенгенската конвенция. След премахване на граничния контрол задължението гражданите на трети държави (аналогично със задължението за словашки граждани) да притежават валиден пътен документ (включително, ако се изисква виза, лична карта или разрешително за пребиваване) по време на престоя им на територията на Словашката република, вероятно ще бъде запазено. Задължението за регистриране на чужденци по смисъла на раздел 49, параграф 2 от Закон № 48/2008 Coll. също ще бъде запазено.

ФИНЛАНДИЯ

Закон за чужденците (301/2004) раздел 13 — паспорти

При влизане и пребиваване във Финландия чужденците трябва да притежават валиден паспорт, издаден от органите на тяхната държава на произход или държава по пребиваване, който те представят на органите за проверка или пред полицията при поискване.

В националното законодателство не съществува задължение за носене на документи по време на посещение в страната.

ШВЕЦИЯ

Националните разпоредби, свързани с член 21, буква в), са предвидени в глава 9, параграф 9 от Закона за чужденците

Параграф 9

Всеки чужденец, който живее в Швеция, е задължен при поискване от страна на полицейски служител да представи паспорт или друг документ, с който да докаже, че той/тя има право да пребивава в Швеция. Освен това чужденецът е задължен в отговор на призовка от страна на Съвета по миграцията или на полицейските органи да се представи пред съвета или полицейските органи и да предостави информация относно неговото/нейното присъствие в Швеция. Ако чужденецът не изпълни това задължение, той/тя може да бъде задържан/а от полицейските органи. Ако поради лични обстоятелства, свързани с чужденеца, или поради друга причина може да се счита, че чужденецът няма да отговори на призовката, той/тя може да бъде задържан/а без предварителна призовка.

Бреговата охрана е задължена да си сътрудничи с полицията по отношение на дейностите за контрол основно посредством проверките, провеждани във връзка с морския трафик. Ако проверката се прави от бреговата охрана, на служителя трябва да бъде показан паспорт или друг документ.

Проверките, проведени по силата на първи и втори параграф, може да бъдат извършени единствено ако има основателни причини да се счита, че чужденецът няма право да пребивава в Швеция или съществуват особени причини за провеждане на проверка.

РУМЪНИЯ

В член 104 от Закон за чужденците № 194/2002 се предвижда, че:

(1)	Разрешителното за пребиваване доказва самоличността на чужденеца и съществуването на право да пребивава в Румъния, както и периода и целта, поради които му е било предоставено такова право.

(2)	Притежателят на разрешение за пребиваване трябва да го носи постоянно със себе си, да не го дава и да го представя на компетентните органи всеки път, когато му бъде поискано.

ИСЛАНДИЯ

Съгласно националното законодателство исландските граждани не са задължени по закон да носят документи за самоличност. Все пак съгласно член 15, параграф 5 от Закона за полицията последната може да поиска от лице (с исландско или чуждо гражданство) да предостави информация за името, номера на личната карта и адреса си и да представи документ за самоличност, за да ги докаже.

Съгласно Закон за чужденците № 96/2002, член 5, параграф 1 всеки чужденец, който пристига в Исландия, трябва, освен ако е посочено друго в наредбите, издадени от министъра на правосъдието, да притежава паспорт или друг документ за самоличност като пътен документ. Съгласно член 53 от същия закон всеки чужденец трябва при поискване от страна на полицията да покаже документ за самоличност и да предостави информация, ако е необходимо, с цел да се установи неговата самоличност и законосъобразността на престоя му в Исландия.

Министърът на правосъдието може да вземе решение чужденците, различни от датски, финландски, норвежки и шведски граждани, да носят паспорти или други документи за самоличност по време на целия си престой в Исландия. Министърът може да отмени това задължение по отношение и на други чужденци.

Според горепосоченото исландските органи разполагат със значителни възможности, за да задължат чужденец да притежава или носи документи при пристигане в Исландия, както и по време на престоя му в страната. Премахването на граничния контрол на вътрешните граници не влияе върху прилагането на горепосочените разпоредби.

НОРВЕГИЯ

Този въпрос е разгледан в Закона за имиграцията (Закон относно влизането на чужди граждани в Кралство Норвегия и тяхното присъствие в кралството от 24 юни 1998 г. № 64), раздел 44, първи параграф. В тази разпоредба се посочва, че:

При поискване от страна на полицията всеки чужд гражданин трябва да представи доказателство за самоличност и ако е необходимо, да предостави информация за установяване на неговата самоличност, както и на законосъобразността на присъствието му в кралството.

Така съгласно тази разпоредба не съществува задължение за чужди граждани да притежават или да носят документи за самоличност. Не съществува подобно задължение и за гражданите на Норвегия.

---

24.1.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 18/25

---

Нотификации по член 37 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)

Задължението граждани на трети страни да докладват за присъствието си на територията на дадена държава-членка съгласно член 21, буква г)

(2008/C 18/04)

БЕЛГИЯ

Това задължение е описано подробно в следните мерки:

—

Раздел 5 от Закона от 15 декември 1980 г. относно достъпа до територията, престоя, установяването и депортирането на чужди граждани: „Чужди граждани, които се установяват в заведение, което по закон трябва да ги регистрира като пътници, трябва да се регистрират в общинската администрация в мястото на пребиваване в рамките на три работни дни след пристигането си в кралството, освен ако не принадлежат към категории чужденци, за които кралят е отменил това задължение. Кралят определя метода за регистрация и вида на документа, издаден при регистрация, който я доказва.“

—

Раздел 18 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. относно достъпа до територията, престоя, установяването и депортирането на чужди граждани: „Задължението за регистриране пред местните органи не се прилага за: 1. Чужди граждани, които са приети за лечение в болница или подобна институция по време на престоя им в Белгия; 2. Чужд гражданин, който е задържан в затвор или в учреждение за социални грижи.“

—

Раздел 27 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. относно достъпа до територията, престоя, установяването и депортирането на чужди граждани: „Децата чужди граждани на възраст под 15 години трябва да бъдат регистрирани пред местните органи от бащата или майката, или от лицето или институцията, които отговарят за тях.“

—

Раздел 28 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. относно достъпа до територията, престоя, установяването и депортирането на чужди граждани: „Чуждите граждани, които живеят в каравани, автомобили или кораби, трябва да се регистрират в рамките на установения срок в списъка на чужди граждани в общината, в която желаят да получават официална кореспонденция. Местните общински органи са отговорни за издаване на удостоверение, с което се установява присъствието им в списъка на чуждите граждани в съответната община.“

БЪЛГАРИЯ

Задължението за граждани на трети държави да докладват присъствието си на територията на държава-членка по силата на член 22 от Шенгенската конвенция се регулира от Закона за чужденците в Република България:

Член 18, ал. 1: „При влизане в Република България чужденецът декларира целта на посещението си и посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи.“

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

Задължението за граждани на трети държави да докладват присъствието си на територията на Чешката република по силата на разпоредбите от член 22 от Шенгенската конвенция е посочено в Закон № 326/1999 Coll. относно престоя на чужденци на територията на Чешката република (глава VII, § § 93—102 относно докладването за престоя на територията).

Съгласно горепосочения закон чужденецът е задължен да докладва пред полицията за своето присъствие на територията на Чешката република в рамките на 3 дни след пристигането си.

ДАНИЯ

Дания предпочете да не прилага член 22 от Шенгенското споразумение.

Законът за чужденците и заповедта за чужденците не съдържат разпоредби относно задължението гражданите на трети държави да уведомяват за своето присъствие в страната при влизане от друга държава, която е страна по Шенгенското споразумение.

ГЕРМАНИЯ

Гражданите на трети страни са длъжни да уведомят за своето пребиваване на територията на държава-членка съгласно член 22 от Шенгенската конвенция. В Германия задължението за адресна регистрация се регламентира от разпоредбите на членове 11, 14 и 16 от Рамковия закон за адресна регистрация и от съответните разпоредби на законите на федералните провинции за адресна регистрация.

Съгласно горепосочения рамков закон и съответните разпоредби на законите на федералните провинции съществува общо задължение за адресна регистрация при настаняване на дадено лице в жилище, което се намира в страната (задължение за уведомяване при настаняване), и задължение за подаване на декларация при заминаване в чужбина (задължение за уведомяване при заминаване). Тези задължения за уведомяване трябва да бъдат изпълнени в рамките на една или две седмици след настаняване или заминаване, като се посочва адресът на пребиваване. Отговорни за това са общинските служби за адресна регистрация.

Общото задължение за адресна регистрация важи както за германските, така и за чуждите граждани. По отношение на това задължение не се прави разграничение между гражданите на ЕС и гражданите на трети страни.

Специфичното задължение за адресна регистрация в случаите на престой в болнични заведения или различни видове специални домове не засяга общото задължение за адресна регистрация.

ЕСТОНИЯ

По силата на член 9 от Закона за държавните граници (публикуван в Riigi Teataja (Държавен вестник) I 1994, 54, 902; 2006, 26, 191) държавната граница може да бъде премината на контролно-пропускателните пунктове. Поради тази причина не е необходимо уведомление за присъствие.

ГЪРЦИЯ

В член 87, параграфи 1 и 2 от Закон 3386/2005 се предвижда, че гражданите на трети държави трябва да докладват за своето пристигане в Гърция незабавно при влизането в страната пред лицата, които им предоставят настаняване, като покажат паспорта си или друг пътен документ, признат от международните конвенции, виза за влизане или разрешение за пребиваване. Лицата, които предоставят настаняване или временно пребиваване, трябва незабавно да уведомят полицейския участък и компетентната служба за чужденците и имиграцията при пристигане и напускане на чужденците, на които са предоставили настаняване. Чужденците и други лица, които нарушават съответните разпоредби, се наказват с глоба от 1 500 до 3 000 евро.

ИСПАНИЯ

По силата на испанския закон гражданите на трети държави трябва в определени случаи да декларират, че са влезли в страната.

В член 12 от Кралски указ 2393/2004 от 30 декември 2004 г., с който се приема прилагането на разпоредбите от Основен закон 4/2000 от 11 януари 2000 г. относно правата и свободите на чуждите граждани в Испания и тяхната интеграция в обществото, се посочва:

1.	„Чуждите граждани, които пристигат на испанска територия от държава, с която Испания е подписала споразумение за премахване на граничния контрол, са задължени да декларират лично влизането си пред испанските полицейски служби.“

2.	„Ако не бъде направена такава декларация в момента на влизане, тя трябва да бъде извършена в срок от три работни дни след датата на влизане в национален полицейски участък или службата за чужденци.“

ФРАНЦИЯ

Това задължение е предвидено във френското законодателство в членове L. 531-2, R. 211-32, R.211-33, R.212-5 и R.212-6 от CESEDA (Code de l'entrée et du séjour des étrangers et du droit d'asile), в който се посочва, че гражданите на трети държави трябва да подпишат декларация при влизане на континенталната територия.

ИТАЛИЯ

Информацията ще бъде публикувана по-късно.

КИПЪР

В Наредби 242/72, изменени, издадени по силата на Закона за чужденците и имиграцията, Cap. 105, изменен, параграфи 35 и 36, се предвижда, че чужденец, който пристига в Република Кипър, трябва да се яви в срок от седем дни след пристигането си в офиса на служителя по регистриране в общината, където той има намерение да пребивава, за да му бъде издадено удостоверение за регистрация по силата на тази разпоредба.

ЛАТВИЯ

При подаване на искане за постоянно или временно разрешително за пребиваване в Република Латвия гражданите на трети държави трябва да декларират мястото си на пребиваване.

ЛИТВА

По силата на член 22 от Шенгенската конвенция не съществуват задължения за граждани на трети държави да докладват за присъствието си на територията на Литва.

ЛЮКСЕМБУРГ

Гражданите на трети държави трябва да докладват за присъствието си в страната в рамките на 3 дни в общината или в хотела, в които са отседнали.

УНГАРИЯ

В член 88 от Закон XXXIX от 2001 г. относно влизането и престоя на чужденци се посочва, че чужденците са задължени да докладват за мястото, където са се установили, на полицейските органи, отговорни за чужденците.

МАЛТА

Понастоящем гражданите на трети страни са длъжни да се съобразят с изискванията за влизане, както е предвидено в Закона за имиграцията (Cap. 217) и в подзаконовите актове. Законодателството, както е предвидено в член 22 от Шенгенската конвенция, трябва да бъде прието преди присъединяването на Малта към Шенгенското пространство.

НИДЕРЛАНДИЯ

В член 4.4 от Указа за чужденците се посочва, че чуждият гражданин, който влиза или напуска Нидерландия през външна граница, трябва да докладва в гранично-пропускателния пункт на външната граница в рамките на работното време и пред служителя, отговорен за граничния контрол. Министърът може да въведе изключение от това задължение при определени обстоятелства. Горепосоченото не се прилага за граждани на държавите от Бенелюкс.

Достъпът при определени условия също може да бъде предмет на изискване за регистриране. По отношение на изискването за регистриране това включва по принцип: докладване в рамките на три дни в участък на полицията за чужденците към районната полиция, която обхваща общината, в която ще пребивава чуждият гражданин. Ако поради това, че тридневният срок за регистриране включва събота, неделя или официален празник, чуждият гражданин не може да изпълни изискването за регистрация, на гърба на документа за преминаване на границата се вписва следната бележка: „да докладва не по-късно от …. (дата)“.

В член 4.39 от Указа за чужденците се посочва също така, че чужд гражданин, който пребивава незаконно, трябва незабавно да докладва лично пред полицейски служител от районната полиция, която обхваща общината, в която той пребивава.

В член 4.47 от Указа за чужденците се посочва следното:

„1.

Чуждият гражданин, който пребивава незаконно според посоченото в раздел 8.i от закона и който пристига в Нидерландия за престой не по-дълъг от три месеца, трябва да докладва лично в рамките на срок от три дни след пристигането си в Нидерландия пред полицейски служител от районната полиция, която обхваща общината, в която е неговото местонахождение.

2.	При пресмятане на периода от три месеца, посочен в параграф 1, ще бъде взето предвид по-ранно пребиваване в Нидерландия в рамките на период от шест месеца, което се е състояло непосредствено преди пристигането.

3.	Ако чуждият гражданин е на възраст под 12 години, лицето, с което той живее или пребивава, трябва да докладва.“

В член 4.48 от Указа за чужденците се посочва следното:

„1.

Чужд гражданин, който пребивава законно според посоченото в раздел 8.i от закона и който пристига в Нидерландия за престой не по-дълъг от три месеца, трябва да докладва лично в рамките на срок от три дни след пристигането си в Нидерландия пред полицейски служител от районната полиция, която обхваща общината, в която е неговото местонахождение.

2.	Всяко изискване за регистриране по силата на горепосочения параграф за чужд гражданин на възраст под 12 години се отнася до лицето, с което чуждият гражданин живее или пребивава.

3.	Параграф 1 не се прилага за чужди граждани, които живеят в хотел или в институция, чийто собственик, наемател или управител е задължен съгласно общинските разпоредби да обяви пред посочените органи предоставянето на нощувка на тези лица.“

В член 4.49 от Указа за чужденците се посочва следното:

„1.

Чужд гражданин, който притежава виза или документ за преминаване на граница, в който компетентният орган е поставил уведомление за докладване пред полицията за чужденците в Нидерландия, следва да докладва лично в рамките на срок от три дни след пристигането си в Нидерландия пред полицейски служител в районната полиция, която обхваща общината, посочена на гърба на документа.

2.	Параграф 1 не се прилага за граждани на държава, която е страна по Договора за създаване на Европейската общност, Споразумението за Европейското икономическо пространство или граждани на Швейцария.“

В член 4.50 от Указа за чужденците се посочва следното:

„1.	Чуждият гражданин, който е дошъл в Нидерландия, за да търси работа като моряк на борда на кораб, докладва в рамките на три дни след пристигането си в Нидерландия пред полицейски служител от районната полиция на общината, в която си търси работа.

2.	Параграф 1 не се прилага за граждани на държава, която е страна по Договора за създаване на Европейската общност, Споразумението за Европейското икономическо пространство или граждани на Швейцария.“

АВСТРИЯ

§ 5 от Федералния австрийски закон, който регулира задължението за регистриране в полицията (Закон за докладване от 1991 г. — MeldeG). Федерален австрийски държавен вестник 1992/9 във варианта от Федерален австрийски държавен вестник I 2006/45

Настаняване в хотели

§ 6 от Федералния австрийски закон, който регулира задължението за регистриране в полицията (Закон за докладване от 1991 г. — MeldeG). Федерален австрийски държавен вестник 1992/9 във варианта от Федерален австрийски държавен вестник I 2006/45

§ 3 Закон за докладване (MeldeG) — настаняване в апартаменти; регистрация

§ 4 MeldeG — настаняване в апартаменти; заличаване на регистрация

§ 1 MeldeG — определение на понятията

§ 11 MeldeG — промени в регистрираните данни

ПОЛША

Съгласно членове 23—26 от Закона за регистриране на населението и личните карти от 10 април 1974 г. (Държавен вестник № 06.139.993 с последващи изменения), чужденците, които остават на територията на Република Полша, са задължени да докладват за своето присъствие в съответствие с правилата, посочени в гореспоменатия закон.

Чужденците, които отсядат на места, различни от хотели, като жилища, предоставени във връзка с работа, образование, лечение или ваканция, са задължени да докладват за временното си пребиваване в рамките на четири дни след преминаване на границата на Република Полша.

Ако четвъртият ден от началото на влизането им е официален празник, последният ден за докладване е следващият по ред работен ден.

Временният престой на туристическа група се докладва от водача на групата, който е задължен да предостави на управителя на хотела или на упълномощен представител от персонала на хотела списък с членовете на туристическата група и пътните документи, които им дават право да останат на територията на Република Полша.

1.

При докладване на постоянно пребиваване чужденецът трябва да предостави всички необходими данни, както и личната си карта, издадена вследствие на разрешение за установяване, разрешение на ЕО за дългосрочен престой, статут на бежанец или разрешение за допустим престой, или да представи разрешение за установяване, разрешение на ЕО за дългосрочен престой, решение, което му предоставя статут на бежанец в Република Полша или решение за предоставяне на разрешение за допустим престой.

2.

Чужденец, който докладва за престой, който не надвишава три месеца, трябва да предостави данните, които се изискват, и виза, в случай че той/тя е преминал/а границата в съответствие със споразумение, с което се премахва или се ограничава изискването за виза — пътен документ, временна лична карта за чужденци, карта за престой или карта за престой за определен период, разрешение за установяване или дългосрочно разрешение на ЕО за пребиваване или разрешение, с което получава статут на бежанец в Република Полша, или решение за даване на разрешение за допустим престой.

ПОРТУГАЛИЯ

Съгласно член 26, параграф 1 от Указ—закон 244/98 от 8 август 1998 г., изменен с Указ—закон 34/2003 от 25 февруари 2003 г., докладването при влизане в страната става задължително: „Чужденци, влизащи в страната от друга държава-членка през граница, която не подлежи на граничен контрол, трябва да докладват за влизането си в рамките на три работни дни след влизането.“

РУМЪНИЯ

В член 102 от Закон за чужденците 194/2002 се предвижда, че:

СЛОВЕНИЯ

Методите и процедурите за регистриране и отписване за постоянен и временен престой и регистрирането и отписването на гости се регулират от Закона за регистриране при пребиваване (ZPPreb-UPB1, Ur. l. RS № 59/2006), в който се посочва задължението за чужденците да се регистрират по различни начини според вида на пребиваването им.

1.   Настаняване в туристически обект или хотел

Туристически обекти и хотели, предназначени за прием на лица с цел нощувка или почивка (хотели, мотели, здравни курорти, пансиони, семейни пансиони, селски туризъм, ваканционни селища, къмпинги, яхтклубове, планински хижи и други къщи или сгради, използвани за настаняване или почивка).

Чужденците, които използват туристически обекти или хотели, трябва да се регистрират посредством доставчика на почивни бази в полицейски участък в рамките на 12 часа след приемане и да се отпишат в рамките на 12 часа след напускане (член 10, параграф 1 ZPPreb).

Доставчикът на почивна база е юридическо лице, независим предприемач или физическо лице, което/който приема клиенти срещу заплащане с цел настаняване или почивка, или което/който предлага временно настаняване за лица като част от дейностите му.

2.   Пребиваване в обекти за настаняване

Обектите за настаняване включват едностайни помещения, жилища за студенти, домове за възрастни хора, домове за постоянни грижи и други места за колективно настаняване или в които се провеждат дейности, които включват 24-часово пребиваване.

Чужденците без разрешение за пребиваване, които използват туристически обекти или хотели, трябва да се регистрират посредством доставчика на почивни бази в полицейски участък в рамките на три дни след приемане и да се отпишат в рамките на три дни след напускане (член 10, параграф 2 ZPPreb). Чужденците с разрешение за пребиваване, които използват туристически обекти или хотели, трябва да се регистрират посредством доставчика на почивни бази в офиса на местните органи в рамките на три дни след приемане и да се отпишат в рамките на три дни след напускане (член 11, параграф 2 ZPPreb).

3.   Пребиваване в обекти, различни от туристическото настаняване или хотелите

Чужденците без разрешение за пребиваване, които не отсядат в туристически обекти или хотели, трябва да се регистрират в съответния полицейски участък в рамките на три дни след преминаване на държавната граница или при промяна на мястото на настаняване и да се отпишат преди напускане (член 10, параграф 3 ZPPreb). Чужденците с валидно разрешение за пребиваване, които не са регистрирали постоянното или временното място на пребиваване в Република Словения в офиса на местните органи, трябва да регистрират временното си място на пребиваване в офиса на местните органи в срок от три дни след преместването (член 12, параграф 3 ZPPreb).

Чужденците, които притежават разрешително за пребиваване, трябва да докладват за временното си място на пребиваване в офиса на местните органи в рамките на три дни след преместване, ако са настанени или пребивават извън мястото им на постоянно или временно пребиваване в обекти, като ваканционни селища, апартаменти или други подобни (освен туристически и хотелски сгради), имат намерение да останат за повече от 60 дни и вече са регистрирани на постоянното или временното място на пребиваване в офиса на местните органи (член 12, параграф 1 ZPPreb).

4.   Настаняване в здравно учреждение

Здравните учреждения, които приемат чужденци за лечение, трябва да уведомят компетентния орган в рамките на 24 часа след приемането им (член 84 Ztuj).

СЛОВАКИЯ

Информацията ще бъде публикувана по-късно.

ФИНЛАНДИЯ

Закон за чужденците (301/2004) раздел 130, параграф 3

ШВЕЦИЯ

Не съществуват национални разпоредби по отношение на член 21, буква г) освен глава 6, § 13 от Закона за чужденците, в която се посочва:

ИСЛАНДИЯ

Съгласно член 17, параграф 1 от Закон за чужденците № 96/2002 гражданите на трети държави, които са получили разрешително за пребиваване в Исландия, трябва в рамките на една седмица след пристигането си да се явяват пред органите. Същото правило се прилага за граждани на трети държави, които имат намерение да поискат или са задължени да притежават разрешително за пребиваване.

НОРВЕГИЯ

Въпросът е регулиран от Закона за имиграцията, раздел 23, параграф 1 относно докладването за присъствие след преминаване на външните граници, в който се посочва, че:

По-нататък Законът за имиграцията, раздел 14, параграф 1 относно докладването до органите разглежда задължението за чужди граждани да докладват за присъствието си на територията. В него се посочва, че:

---