15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/1

1.

да се изисква изпълнението на стандартите на Общността за гражданска защита от всички държави-членки посредством подходящ законодателен механизъм;

2.

да се осигурят на механизма на Общността следните инструменти:

3.

да се приемат европейски изисквания за гражданска и наказателна отговорност, които да позволяват преследването и наказването на причинителите на такива бедствия.

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/2

1.1.

С настоящата Зелена книга и като продължение на редица инициативи, целящи създаването на европейско правно пространство, Комисията дава ход на консултации относно възможността за създаване на общностен законодателен инструмент, който да направи по-ефективно принудителното изпълнение на парични вземания, като се гарантира, че определени суми в банковите сметки на длъжници във всяка държава-членка се замразяват в самото начало на съдебното производство.

1.2.

Въз основа на настоящата Зелена книга, която не може да бъде разглеждана, без да се прочете и анализира приложеният към нея Работен документ (1) и поръчаното изследване, на което тя се опира, изглежда, че Комисията предвижда предложение за регламент с незадължителен характер, определящ правния режим за европейска мярка за налагане на запор под формата на обезпечителен запор на банкови сметки, независимо от естеството на дълга и статута на страните участници. Налице са обаче някои концептуални несъответствия при определянето на обективния и субективен обхват на мярката, а преводите на документа на Комисията на някои езици са недотам надеждни.

1.3.

Не е правено проучване на въздействието на подобна мярка, а в сравнително-правните изследвания, на които се опира, се разглеждат едва 15 от 27-те държави-членки на ЕС. При подобни обстоятелства Комитетът, макар да споделя опасенията на Комисията, не счита, че необходимостта от подобна мярка е безспорно доказана по отношение на субсидиарността и пропорционалността: подобен резултат би могъл да се постигне по удовлетворителен начин просто чрез изменение на две от разпоредбите на Регламента Брюксел I.

1.4.

Също така Комитетът не намира логично основание за ограничаването на обхвата на подобна инициатива до обезпечителен запор на парични суми, внесени в банкови сметки. Комитетът предлага нейният обхват да бъде разширен и до друго движимо имущество на длъжника и, след въвеждане на необходимите промени, налагане на запор след издаване на изпълнително основание. Освен това Комитетът счита за изключително важно тази мярка същевременно да бъде придружена от инициатива за прозрачност на банковите сметки, за задължения за предоставяне на информация и за необходимите правила за поверителност и защита на данните.

1.5.

Комитетът изразява съгласие с Комисията, че ако въвеждането на подобна мярка се сметне за абсолютно необходимо, подходящият инструмент би бил регламент с незадължителен характер за замразяване на банковите сметки на длъжника в държави-членки, различни от местожителството или седалището на кредитора.

1.6.

На тази основа, и за да изпълни напълно искането на Комисията за становище, Комитетът предлага подробни препоръки от техническо и правно естество, за да определи най-подходящия според него режим за инициативата, особено що се отнася до юрисдикцията на съда; условията, при които може да се постанови мярката; ограниченията за подлежащите на изземване суми, изключенията, гаранциите за защита на длъжника и трети страни — титуляри на общи сметки, с които имат право да се разпореждат само всички сътитуляри заедно и на съвместни сметки, при които всички сътитуляри са солидарни длъжници; обжалванията и сроковете; системата за съдебните разноски; задълженията и отговорностите на банките, в които са открити въпросните сметки и правилата на националното и международното частно право, които също могат да са приложими.

2.1.

С настоящата Зелена книга Комисията поставя началото на консултация със заинтересованите страни относно начина за подобряване на принудителното изпълнение на парични вземания. Тя предлага да се създаде европейска система за налагане на запор върху банкови сметки като възможно решение.

2.2.

Комисията започва с установяване на съществуващите проблеми, свързани с принудителното изпълнение при гражданските дела в европейското правно пространство, в резултат на разпокъсаността на националните разпоредби в тази област, и признава, че Регламент (ЕО) 44/2001 (Брюксел I) (2) „не гарантира, че обезпечителна мярка, като запор върху банкови сметки, получена ex parte, се признава и изпълнява в държава-членка, различна от тази, в която е била наложена.“

2.3.

Според Комисията, този недостатък може потенциално да наруши конкуренцията между предприятията, в зависимост от ефективността на съдебните системи на страните, в които въпросните предприятия упражняват дейност. Това може да се окаже препятствие за нормалното функциониране на вътрешния пазар, изискващо еднаква ефективност и темп на събиране на паричните вземания.

2.4.

По тази причина Комисията представя предложение за създаване на „Европейска мярка за налагане на запор върху банкови сметки, която би гарантирала на кредитора получаването на дължимата му или искана от него парична сума чрез възпрепятстване на изтеглянето или прехвърлянето на средства, държани от длъжника му в една или няколко банкови сметки на територията на Европейския съюз“ и предлага подробен анализ на възможна правна рамка за това предложение, чиито параметри излага под формата на 23 въпроса.

3.1.

Тази инициатива основателно се вписва в по-широкия кръг от мерки, приети от Комисията, с похвалната цел за създаване на европейско правно пространство, осигуряващо правна подкрепа за пълното изграждане на вътрешния пазар (3), особено след преобразуването на Брюкселската конвенция в Регламент на Общността (4) и приемането на Регламента за въвеждане на европейско изпълнително основание (5).

3.2.

Има известна доза истина в практическите бележки на Комисията относно проблемите, свързани с изпълнението на съдебните решения в различните европейски страни и относно разликите в разпоредбите, регламентиращи тези решения, в резултат на липсата на хармонизация на равнище ЕС на процеса на принудително изпълнение, водещо до последици, които тя основателно е поставила на преден план (6). Трябва да се изтъкне също така, че тези последици могат само да се задълбочат след неотдавнашното присъединяване на 12 нови държави-членки. В Зелената книга, обаче, Комисията пропуска да направи изключително важния преглед на своята инициатива по отношение на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

3.3.

Може да се каже, че същият резултат, или резултат с подобен ефект, би могъл да се постигне просто чрез изменяне на една или две разпоредби в Регламент Брюксел I (по-специално член 31 и член 47), като се разшири обхватът му при запазване на съществуващата система. Това щеше да създаде очевидни ползи по отношение на опростяването (7).

3.4.

Комисията все още не е провела предварителна оценка на въздействието, която следва да вземе под внимание анализа на ситуацията не само в 15-те държави-членки от проучването, на което се опира Зелената книга (8), но и във всички настоящи държави-членки. Тя трябва да се придружава от реална оценка на мерките, които имат за цел да осигурят по-голяма прозрачност по отношение на активите на длъжниците и изключително важния достъп до информация за техните банкови сметки (при спазване на защитата на банковата тайна), тъй като само при отчитане на всички тези фактори може да се направи правилна оценка на инициативата по отношение на (а) необходимостта от нейното съществуване; (б) нейния обхват и (в) основанието за нея.

4.1.

Комитетът е разделил бележките си в две категории:

4.2.1.

Тъй като Зелената книга сигурно ще бъде последвана от правен инструмент (вероятно под формата на регламент на Общността), термините, използвани за определяне на понятията, които ще определят естеството на последващия процедурен ред, следва да бъдат изключително строго дефинирани и технически и правно прецизирани на всеки от езиците на Общността.

4.2.2.

При настоящата ситуация поне в пет от езиковите версии (9) използваните от Комисията термини за установяване на вида на планираната мярка са двусмислени и не непременно равнозначни. Това би могло да доведе до техническо и правно объркване по отношение на правния характер на мярката. Ето защо Комисията следва да действа бързо, за да осигури точността на преводите и да избегне пораждането на несигурност единствено поради използването на неточна терминология (10).

4.2.3.

От анализа на предложените условия (необходимостта от доказване на „fumus boni iuris“ и „periculum in mora“) и цел (замразяване или блокиране на внесени в банкови сметки суми до произнасяне на окончателното съдебно решение и принудително изпълнение при гражданското производство за възстановяване на парични активи, очевидно при съдебни производства от граждански или търговски характер, а не при наказателно производство), може основателно да се заключи, че това е обезпечителна мярка под формата на обезпечителен запор.

4.3.1.

Комитетът поставя под въпрос и ограничението на обхвата на защитната мярка до „банкови сметки“.

4.3.2.

Запорът върху парични активи, който по необходимост трябва да е универсален, следва да се прилага спрямо всички активи на длъжника до установената в изпълнителното основание сума за запориране. Обезпечителна мярка, подобна на предложената, би могла да е насочена към евентуално налагане на запор на други активи на длъжника, включително дългови ценни книжа, акции, облигации с фиксирана лихва и други права и искове спрямо трети страни, а не само пари, депозирани в определени банкови сметки или сметки в други видове финансови институции. Няма причина да се приеме, че ще е прекалено сложно да се разшири обхватът на мярката, така че да обхване най-малкото движимото имущество, което не е необходимо да бъде регистрирано, както и паричните искове на длъжника (включително акции, облигации с фиксирана лихва, приходи от наеми и други приходи, парични средства дължими от трети страни и др.), тоест движимо имущество, пряко свързано с банкова сметка.

4.3.3.

Също така изглежда необосновано да се ограничава обхватът на общностния инструмент единствено до обезпечителния запор на банкови сметки: той би могъл ползотворно да се разшири, с необходимите за това промени, така че да обхваща и запор на същите активи, след издаването на изпълнително основание, като се има предвид, че и в този случай могат да са налице същите трудности по отношение на запора и изчезването на стоки (които служат като основание за мярката).

4.3.4.

Ето защо Комисията следва да направи надлежна оценка и да обоснове стойността и разходите за мярка, която обхваща единствено обезпечителния запор на пари в банковите сметки на длъжника.

4.4.1.

Въпросът за етапа, на който може да се подаде искане за налагане на обезпечителна мярка, автоматично се решава от самото й естество, както е описано по-горе. Съгласно добрата юридическа практика, искането за налагане на обезпечителна мярка следва да може да се подаде по всяко време в съответното съдопроизводство, и по-специално преди началото на главния иск, като подготвителна и превантивна процедура, тъй като именно на този етап от нея ще има най-голяма практическа полза.

4.4.2.

Трябва ясно да се отчитат очевидните характеристики на режима, в зависимост от това дали обезпечителната мярка е приложена преди да започне подаването на главния иск или е получено решение, потвърждаващо иска, преди или по време на производство за принудително изпълнение, или пък дали е даден ход на обжалване пред по-висша инстанция срещу изпълнителното основание, издадено на първа инстанция или накрая, когато изпълнителният акт няма характер на съдебно разпореждане (писмо, запис на заповед, чек или друг акт с изпълнителна сила).

4.5.1.

До определена степен, въпросът за юрисдикцията на съда, който да разгледа и наложи обезпечителната мярка, също се решава от горепосоченото. Съдът, който има юрисдикция, очевидно е онзи, който отговаря за основното дело, от момента, в който е внесен искът/е започнало изпълнението на разпореждането.

4.5.2.

Но съдът на страната, в която са открити банковите сметки, също следва да има юрисдикция, ако мярката се изисква преди да бъде внесен искът да е започнало изпълнението на разпореждането. В този случай обаче трябва да се гарантира, че веднага след като бъде подаден главният иск/изпълнителното основание, отговорността за наложената обезпечителна мярка се прехвърля на съда, който има юрисдикция по основното съдебно производство. Дори ако попадне под друга национална юрисдикция, тамошният съд следва да приеме това, без да изисква процедура на признаване (12).

4.6.1.

Естеството на разпореждането налага да се осигури съблюдаване на условията, които Комисията съвсем точно определя в точка 3.2 на Зелената книга — „fumus boni iuris“ и „periculum in mora“. Въпреки това, ако вече е издадено разпореждане на съда или друг тип изпълнително основание, ще се изисква единствено доказателство за „periculum in mora“, или с други думи — за належаща нужда от мярката за запор.

4.6.2.

Допълнително условие за налагане на такава мярка би могло да бъде доказателство, че кредиторът е положил разумни усилия да си върне дълга със съгласието на длъжника и без да прибягва до съдебни процедури.

4.6.3.

Отсъствието на изискване за предварително изслушване на длъжника е изключително важно за ефективността на мярката. Но това може да върви успоредно с внасянето на гаранция, чийто размер се определя от съдията, която е достатъчна, за да покрие евентуална загуба или щета, ако мярката бъде отхвърлена в основното производство или при обжалване (ако то няма суспензивно действие), при условие че мярката се постановява преди да е налице или да бъде получено окончателно съдебно разпореждане.

4.7.1.

Сумата, която трябва да бъде обезпечена от мярката, не трябва да надвишава предполагаемата дължима и невъзстановена сума, плюс сумата на лихвата за просрочено плащане (независимо дали е по договор или по закон), начислена до момента, в който се прилага изпълнителното основание.

4.7.2.

В контекста на обезпечителното производство, което неизбежно е временно, и предвид сериозността на замразяването на суми в банкови сметки, Комитетът не счита за законосъобразно да се включват каквито и да било други суми, по-конкретно за покриване на плащания по бъдещи лихви, адвокатски хонорари, банкови такси, съдебни разноски и др.

4.7.3.

Комитетът съзнава, че прилагането на този режим би могло да породи допълнителни разходи за банките. Той обаче не смята за законосъобразно тези разходи да бъдат включени в сумите, които ще бъдат замразени във всички банкови сметки на предполагаемия длъжник. Редът за банковите такси и за тяхното възстановяване от кредиторите, използващи тази процедура следва да се определи от националното законодателство. Тези такси следва да се добавят към споразумението за поемане на съдебните разноски, които ще бъдат определени в края на делото.

4.7.4.

Общностният инструмент следва също така да зададе параметрите, определящи изключенията по отношение на изпълнението, за да позволят на длъжника (ако длъжникът е физическо, а не юридическо лице) да удовлетворява основните си потребности и тези на семейството си, които, ако е постановено изпълнително основание, може да бъдат застрашени.

4.7.5.

След като бъде наложена обезпечителната мярка, банката следва да уведоми съда за всички ограничения за спазването на основанието за запор, в зависимост от вида на сметката на длъжника (разплащателна сметка, спестовна сметка, ипотечна сметка и др.), вида на дохода или приходите, внасяни в нея (надници, хонорари, заплати, пенсии и анюитети, социални осигуровки и др.) и вида на свързаните със сметката разходи (ипотека, изплащане на автомобил, наем, потребителски кредит, изхранване на семейството и др.), в съответствие със законодателството на страната, в която е открита банковата сметка и доколкото банката притежава подобна информация.

4.8.1.

Аналогично, изглежда, че няма основание за разширяване на обхвата на обезпечителната мярка, така че да покрива банкови сметки, открити на името на трети страни. Когато не е възможно да се установи с точност каква част от парите в сметката принадлежат на длъжника, следва да се приеме, че всеки титуляр на сметката има равен дял.

4.8.2.

Освен това е недопустимо няколко сметки да бъдат запорирани, за да се осигури покритие за една и съща сума, макар действително да няма лесно решение, когато сметките са открити в различни страни: от всеки съд със съответната юрисдикция може да бъде поискано да наложи мярка, без да се знае, че същата мярка е била поискана и на друго място. Проблемът ще продължи да съществува, докато всички производства не бъдат управлявани централно от съда, който има юрисдикцията да гледа главното дело.

4.8.3.

Поради тази причина изглежда препоръчително, в съответствие с настоящата инициатива, да се определят ясни задължения за предоставяне на информация от страната, която подава заявление за запор и от банките, които са предмет на обезпечителната мярка, както и задължение на банките и съдилищата в различните държави-членки да си сътрудничат, при пълно зачитане на правилата за поверителност, защита на данните и банкова тайна, както основателно се посочва в изследването, на което се опира Зелената книга.

4.8.4.

Може да се запише, например, че запорираните суми се намаляват ex-post и в рамките на определен кратък срок, веднага щом бъде получена информацията от различните банки, ако става дума за повече от една.

4.9.1

Изключително важно е да се гарантира защитата на длъжника, като му/й се осигурят средства за оспорване на изпълнителното основание в разумен срок — който Комитетът предлага да бъде най-малко 20 календарни дни — за да покаже, че:

4.9.2.

За тази цел трябва да се предвиди възможност длъжникът да бъде уведомен от съда, който има необходимата юрисдикция, веднага щом се установи, че в сметката има достатъчно средства, за да се замрази предполагаемата дължима сума. Въпросната банка следва да предостави същата информация на длъжника, веднага щом сметката бъде замразена в съответствие с определените от съда условия.

4.9.3.

Общностният инструмент следва също така да посочи средствата за защита и основанията или мотивите за оспорване/обжалване, като ги хармонизира на общностно ниво, за да се гарантира еднакво третиране на казусите във всяка компетентна юрисдикция и идентични средства за защита. Важно ще е да се определи видът на обжалването (дали има суспензивно действие или не) и кой съд е компетентен да го разглежда, когато съдът, издаващ основанието и съдът, който се произнася по главния иск, са от различни национални юрисдикции.

4.9.4.

Важно е също така да се определи срок за започване на основното производство или за подаване на молба за екзекватура, който започва да тече от деня, в който кредиторът е уведомен за привеждането в изпълнение на мярката. Комитетът счита, че краен срок от 60 календарни дни би бил разумен, независимо от решението за налагане на обезпечителна мярка.

4.10.1.

В своята Зелена книга Комисията не заявява ясно какъв правен инструмент възнамерява да използва, за да реализира своята инициатива. С оглед на желаните цели и като средство за осигуряване на идентичност на процедурите в различните държави-членки, ЕИСК счита, че подходящата форма за този инструмент е регламент, какъвто е случаят с други сходни инструменти в контекста на европейското правно пространство.

4.10.2.

Един по-различен, но тясно свързан с тази проблематика въпрос е този за неговия обхват. Ако мярката се сметне за необходима, Комисията би могла — какъвто е случаят с други, идентични инструменти — да направи процедурата приложима единствено за трансгранични случаи и да я направи по избор (т.нар. „режим 28“), оставяйки на кредиторите избор между хармонизиран общностен инструмент и съществуващата възможност да използват приложимите разпоредби на международното частно право.

5.1.

По отношение на въпроси, свързани специално с формата, Комитетът изразява съгласие, че процедурата по подаване на молба за екзекватура следва да бъде отменена в случая на решение, с което се издава обезпечителна мярка, независимо кой съд има юрисдикция.

5.2.

Комитетът също така счита, че правилата относно уведомлението на банката и предполагаемия длъжник от страна на съда не бива да налагат ненужни формалности, при условие че гарантират автентичността на инструмента и самоличността на длъжника. Правилата, които вече са изложени в Регламент (ЕО) № 1348/2000 изглеждат уместни в случая (14). Сметките, които да бъдат замразени, също следва да бъдат установени възможно най-точно, за да се избегне налагането на обща мярка за запор.

5.3.

Комитетът също така счита, че издаденото от съда разпореждане следва да бъде приведено в изпълнение от банката при посочените от съда условия, като същевременно се гарантират всички законови операции, които вече са в ход, като предходни ангажименти, гарантирани с писмо, записи на заповед или чекове, и задължения към преференциални кредитори като държавата, социалноосигурителните институции или служителите. При всички случаи, банката следва да бъде отговорна за салдото на сметката към датата на получаване на изпълнителното основание за запор и следва да гарантира, че сметката се замразява автоматично, веднага щом пристигне изпълнителното основание, дори по електронен път, ако е извън работно време. Банката следва да носи отговорност за всяка небрежност, водеща до изчезването на суми, прехвърлени след този момент.

5.4.

Комитетът изразява съгласие с идеята от банките да се изисква незабавно да уведомят съда, по електронен път или чрез друг метод на комуникация, относно начините на изпълнение на мярката.

5.5.

Общностното законодателство не следва да определя правила за класация на кредитори, които се съревновават за една и съща банкова сметка. Комитетът подкрепя прилагането на националното законодателство.

5.6.

Комитетът счита, че практическото изпълнение на мярката следва да се регламентира от националното право на държавата, която има необходимата юрисдикция, в съответствие с приложимите общи правила за уреждане на спорове.

5.7.

И накрая, Комитетът би желал да обърне внимание на Комисията върху необходимостта да се предвиди механизъм за превод на документи, свързани с действието на предложения режим, подобно на механизма, създаден по член 21, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1896/2006 от 12 декември 2006 г.

—

Съобщение на Комисията относно „План за действие за достъп на потребителите до правосъдие и уреждане на потребителски спорове на вътрешния пазар“, 14 февруари 1996 г. (COM(96) 13 окончателен).

—

Съобщение на Комисията относно „Към по-голяма ефективност при получаване и изпълнение на съдебни решения в Европейския съюз“ (COM(97) 609 окончателен в ОВ C 33 от 31.1.1998 г.).

—

Зелена книга за достъпа на потребителите до правосъдие и уреждането на потребителски спорове на единния пазар (COM(93) 576 окончателен).

—

Зелена книга за алтернативно уреждане на спорове в гражданското и търговско право (COM(2002) 196 окончателен, от 19.4.2002 г.).

—

Препоръка на Комисията от 12 май 1995 г. относно периодите за плащане при търговски сделки и свързаното с нея съобщение на Комисията в ОВ L 127 от 10.6.1995 г. и съответно ОВ C 144, от 10.6.1995 г.

—

Директива 98/27/ЕО от 19 май 1998 г. относно исковете за преустановяване на нарушения, с цел защита на интересите на потребителите, в ОВ L 166 от 11.6.1998 г.

—

Директива 2000/35/ЕО от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки, в ОВ L 200 от 8.8.2000 г.

—

Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Брюксел I), в ОВ L 12 от 16.1.2001 г. Докладчик за становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Malosse (CES 233/2000 от 1 март 2000 г., в ОВ C 117 от 26.4.2000 г.).

—

Регламент (EО) № 805/2004 от 21 април 2004 г., за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, в ОВ L 143 от 30.4.2004 г. Докладчик за становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Ravoet (CESE 1348/2002, 11 декември 2002 г., в ОВ C 85 от 8.4.2003 г.).

—

Регламент на Съвета (ЕО) № 1206/2001 от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, в ОВ L 174, 27.6.2001 г. Докладчик за становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Hernandez Bataller (CESE 228/2001, 28 февруари 2001 г., в ОВ C 139 от 11.5.2001 г.).

—

Програма с мерки за изпълнение на принципа на взаимно признаване на решенията по граждански и търговски дела (ОВ C 12 от 15.1.2001 г.).

—

Регламент на Съвета (EО) № 1346/2000 от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност (OB L 160, 30.6.2000 г.) Докладчик за становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Ravoet (CESE 79/2001, 26 януари 2001 г., в ОВ C 75 от 15.3.2000 г.).

—

Регламент на Съвета (EО) № 1347/2000 от 29 май 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по семейни въпроси и по въпроси за родителска отговорност за общи деца, пак там. Докладчик за становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Braghin (CES 940/1999 от 20 октомври 1999 г., в ОВ C 368, от 20.12.1999 г.).

—

Регламент на Съвета (EО) № 1348/2000 от 29 май 2000 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки; пак там. Докладчик за становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Hernandez Bataller (CESE 947/1999, 21 октомври 1999 г., в ОВ C 368 от 20.12.1999 г.).

—

Решение на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска правна мрежа по граждански и търговски дела, (ОВ L 174 от 27.6.2001 г.). Докладчик за становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Retureau (CESE 227/2001 от 28 февруари 2001 г., ОВ C 139 от 11.5.2001 г.).

—

Регламент (EО) № 1896/2006 от 12 декември 2006 г. (OВ L 399 от 30.12.2006 г.) за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Докладчик за становището на ЕИСК относно проекторегламента (COM(2004) 173 окончателен, 19.3.2004 г.) бе г-н Pegado Liz (CESE 133/2005 от 22.2.2005 г., в OВ C 221 от 8.9.2005 г.).

—

Предложение за Регламент за създаване на европейска процедура за малки искове (COM(2005) 87 окончателен от 15.3.2005 г.). Докладчик за становището на ЕИСК по този въпрос бе г-н Pegado Liz (CESE 243/2006 от 14.2.2006 г.)

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/8

1.1

Европейската машиностроителна индустрия е ключов, високотехнологичен отрасъл на европейската икономика. През 2006 г. е реализиран оборот, възлизащ на няколко стотици милиарда евро, от над 130 000 предприятия, които изнасят една трета от продукцията си. Машиностроителната индустрия и електромеханиката, които създават висока добавена стойност, осигуряват заетост на над четири милиона висококвалифицирани работници в Европейския съюз.

1.2

Машиностроителната индустрия и електромеханиката могат да допринесат повече от който и да е отрасъл за постигане на целите на Лисабонската стратегия чрез развиването на обучението през целия живот, обмена на опит и добри практики и поддържането на най-високо ниво на конкурентоспособността си и способността си за проникване на световните пазари.

1.3

ЕИСК поддържа инициативите на Комисията за увеличаване на конкурентоспособността на отрасъла и за подобряване на референтната правна рамка чрез по-добро и по-ефективно регулиране, като се отчитат особеностите на сектора, който включва десетки хиляди малки и средни предприятия. По-добро законодателство, поне по отношение на този отрасъл, не означава липса на законодателство, а осигуряване на ясна, стабилна рамка, с лесни за прилагане правила и сведени до минимум административни разходи.

1.4

ЕИСК приветства решението на Комисията да му повери деликатната задача да определи с възможно най-голям консенсус областите на действащото законодателство на Общността, които имат нужда от опростяване, в контекста на дейностите, които са подтикнали законодателните органи да създадат по-добро и по-опростено законодателство.

1.5

ЕИСК отбелязва, че понастоящем са в ход няколко законодателни инициативи, свързани с този отрасъл: необходимо е да се съгласуват различните засегнати интереси — икономически, социални и екологични. Изграждането на вътрешния пазар не трябва да застрашава други много важни аспекти, като например здравето и безопасността на работното място или защитата на потребителите и околната среда в контекста на целите на Лисабонския дневен ред. ЕИСК смята, че е необходима стратегия, която да интегрира и координира различните инициативи.

1.6

ЕИСК приветства предложенията, съдържащи се в Съобщението на Комисията от 17 февруари 2007 г. за изменение на „новия подход“ и укрепване на ролята на дейността на държавите-членки по наблюдението на пазара, тъй като последните не винаги отделят съответните средства за постигането на тази цел. ЕИСК призовава за укрепване на службите на Комисията, натоварени с координирането, мониторинга, и в някои случаи дори с контрола на управлението на процедурите по акредитиране, дейността на нотифициращите органи, както и качеството на издаваните от тях сертификати. ЕИСК подкрепя създаването на „платформа за комуникация“ между операторите и държавите-членки, които трябва да действат по пропорционален и съгласуван с целите на директивите и политиката на Общността начин, с цел плавно сближаване на системите и моделите за наблюдение на пазара.

1.7

По отношение на дейностите по стандартизацията, ЕИСК призовава да бъде дадена възможност за участие на всички заинтересовани страни още в предварителната фаза, предшестваща определянето на стандартите, като се засилят както участието в техническите комитети, по-специално на местно ниво, така и оценките на въздействието, без обаче да се злоупотребява с телематичните консултации, които, макар и полезни, не трябва да остават единственото средство за провеждане на консултации със заинтересованите страни, особено в конкретния случай.

1.8

По отношение на „хармонизираната“ стандартизация, ЕИСК смята, че тя следва да бъде достъпна безплатно или срещу символична сума, особено за малките и средни предприятия, и подчертава неравното третиране на предприятията от държави различни от онези, на чиито език са публикувани стандартите (английски, френски и понякога немски) и онези, на които не се налага да понасят понякога огромните разходи за превод.

1.9

ЕИСК подчертава, че всички ненужни административни разходи трябва да бъдат премахнати, което значително ще намали бремето върху производствената система.

1.10

ЕИСК призовава Комисията да обърне дължимото внимание на необходимостта от насърчаване на стабилна стандартизация, включвайки направените от операторите и основните заинтересовани страни предложения. По отношение на правната рамка и референтната правна основа, ЕИСК препоръчва на Комисията преди да изготвя законодателни актове, да прави оценка на възможностите за постигане на същите цели чрез други методи, като например саморегулация и сърегулация, при условие, че се гарантира максимална прозрачност и участие на всички заинтересовани страни, както и винаги да има предвид основната цел на стандарта и неговото съдържание при избора на съответните членове от Договора за правна основа.

1.11

ЕИСК призовава да се премахнат техническите бариери, препятстващи пълното изграждане на вътрешния пазар. Необоснованите национални и местни разпоредби представляват реални, непреодолими бариери за свободното движение на стоки.

1.12

ЕИСК препоръчва бъдещото законодателство винаги да се предхожда от съответната внимателна предварителна оценка на въздействието, като се отчита степента на пропорционалност, както и да бъде последвано от много строго наблюдение, с цел да се поправят евентуални вреди, които биха могли да се окажат непоправими за бъдещето на предприятията в този отрасъл.

1.13

Отрасловият социален диалог в Европа също ще има ключова роля при определянето на всички общи инициативи, които допринасят за създаването на работни места и развитието на конкурентоспособността в сектора, при необходимото зачитане на безопасността на работниците, гражданите и околната среда, което е неприкосновен принцип. Свързаните с корпоративната социална отговорност практики ще улеснят непрекъснатия диалог между предприятията и заинтересованите страни за предотвратяване на неправилно използване, повишаване на информираността и обучението през целия живот, както и за изграждането на добри взаимоотношения със съответния регион и крайните потребители.

2.1

Европейската комисия, по инициатива на своите заместник-председатели, г жа Wallström и г-н Verheugen, поиска от ЕИСК да изготви проучвателно становище, анализиращо общата съгласуваност на регулаторната рамка в машиностроителния сектор, за да се определят възможностите за опростяване. Освен специфичното за сектора законодателство, анализът трябва да обхваща и цялата регулаторна среда, свързана с машиностроителния сектор.

2.2

С оглед на включването на заинтересованите страни в процеса на опростяване, по-конкретно при определянето на разпоредбите, които биха могли да се окажат особено проблематични, Комисията се обърна към ЕИСК, признавайки, че предвид богатия му опит и истински разнообразен състав, той представлява идеалният форум, който отразява и концентрира гледните точки на икономическите оператори, работниците и гражданското общество в Европа.

2.3

Имайки предвид неговия опит, придобит при изготвянето на редица становища относно по-добро регулиране и опростяване (1), и с оглед на член 8 от Протокола за сътрудничество между Европейската комисия и ЕИСК, Комисията реши да повери тази важна задача на ЕИСК. Ако изводите от работата на ЕИСК се окажат плодотворни и полезни, Комисията предвижда възможността да се обърне отново към него относно редица други области, свързани с темата „по-добро регулиране“, които са от значение както за нейната работа, така и за тази на ЕИСК.

2.4

Впоследствие Комисията изложи подробно своята гледна точка, пояснявайки, че по-добро регулиране не означава по-малко регулиране, и че всъщност трябва да се запази най-малко сегашното равнище на защита на работниците, потребителите и околната среда с цел да се гарантира регулаторна рамка, която да позволява подобряване на конкурентоспособността.

3.1

Най-напред ЕИСК би искал да заяви изключително големия си интерес да се заеме със задачата за съчетаване на съответните различни интереси, с оглед на изготвянето на предложение за подобряване и опростяване на действащата регулаторна и законова среда. Силата на ЕИСК е в неговата възможност да влияе върху процеса на взимане на решения чрез постигането на най-широкия възможен консенсус между различаващите се позиции на различните представители на гражданското общество. Неговата пълна подкрепа на принципите и ценностите на Общността, както и балансираните, качествени и иновационни становища, превръщат Комитета във важен и ефикасен партньор на институциите на Общността. Искането на Комисията представлява стимулиращо предизвикателство към всички членове на ЕИСК да се възползват максимално от тази възможност за допълнително засилване на ролята на организираното гражданско общество, призната от договорите, с цел осигуряване на форум за срещи и дискусии.

3.2

Предоставената на ЕИСК възможност да даде своя принос на ранен етап при определянето на конкретните области, в които регулаторната среда може да бъде подобрена, открива нова сфера за сътрудничеството между европейските институции. Разбира се, всички заинтересовани страни вече са уведомили поотделно Комисията относно техните изисквания и предпочитания. Производителите, ползвателите, работниците, потребителите, органите по стандартизацията и публичните власти са посочили какви подобрения биха искали да бъдат внесени в сега действащото законодателство. Въпреки това, досега използваните методи за консултация не показват точна картина, която да отразява различните интереси, оставяйки всички заинтересовани страни с впечатлението, че техните виждания не са били взети предвид.

3.3

ЕИСК може обаче да покаже точна картина на тези интереси, предвид натрупания ценен и разнообразен опит и мрежите от важни контакти, която неговите членове могат да ползват, за да получат ценна информация. ЕИСК изрази някои от вижданията си по тази тема в своето становище по собствена инициатива относно „Индустриалните промени в отрасъла на машиностроенето“ (2).

3.4

ЕИСК отбелязва, че са предприети или обявени различни инициативи по отношение на разпоредбите на ЕС в сферата на промишленото производство и по-специално в машиностроителния сектор. Тези инициативи повдигат редица сложни проблеми от различно естество. Би било полезно да се разгледат тези проблеми, като се вземат под внимание разнообразните интереси, които защитава законодателството на ЕС: свободното движение на стоки, здравето и безопасността на работниците, защитата на потребителите, защитата на околната среда и икономическите и социални цели на Лисабонската стратегия. Тези разпоредби на ЕС се основават на различни законодателни инструменти и подобно проучване не е било правено досега. ЕИСК смята, че наистина е назрял моментът тази проблематика да бъде разгледана по цялостен и структуриран начин.

3.5

Законодателството на ЕС в областта на производството и маркетинга на промишлени продукти е било създадено постепенно. Това като цяло гарантира хармонизирано законодателство, което до голяма степен е опростило регулаторната рамка, в която оперират предприятията, въпреки че трябва да се подчертае, че този процес все още не е завършен.

3.6

Законодателството на ЕС, прието в края на осемдесетте години, се основава на две основни групи правила: първата се отнася до пазара, а втората — до работното място. Ефективното прилагане на тези правила изисква участието на голям брой различни участници: стандартизиращи и нотифициращи органи, проектанти и производители, вносители и дистрибутори, предприятия за инсталация и монтаж, публични контролиращи и санкциониращи органи (включително митниците и органите на съдебната власт), предприемачи, работници, профсъюзи и др. Организациите на потребителите заявиха силен интерес за конкретно и ефективно участие в този процес, тъй като техните усилия до този момент се смятат за недостатъчни. Сътрудничеството между всички тези участници е особено важно, както и сътрудничеството между публичните власти на национално ниво и на ниво ЕС.

3.7

Изглежда, че прилагането на тези правила не създава особени затруднения. Но въпреки тази като цяло положителна оценка, съществуват някои практически проблеми, които не трябва да бъдат пренебрегвани.

4.1

Всяка година в ЕС се случват между 6 000 и 8 000 трудови злополуки със смъртен изход (40 % от които с работници на възраст под 35 години), както и стотици хиляди злополуки, които причиняват увреждания. Част от тези злополуки са причинени от работните инструменти. В някои случаи те се дължат и на неподходяща лична предпазна екипировка или на недостатъчно обучение. Около една четвърт от работниците в ЕС твърдят, че са задължени да използват лична предпазна екипировка по съображения, свързани със здравето и безопасността. Основните физически причинители, които представляват рискови фактори на работното място обикновено са свързани с работни инструменти: шум, вибрации, йонизиращи и нейонизиращи лъчения. Ергономичните фактори са от особено значение за здравето и безопасността на работното място. В някои случаи работните инструменти могат да предизвикат сериозно излагане на химични агенти; ефикасността на личната предпазна екипировка може да бъде решаваща.

4.2

Трябва да се обърне особено внимание на продуктите за широко потребление, предназначени за недиференцирани категории потребители, които не винаги са информирани за възможните рискове, свързани с използването на закупуваните или взиманите под наем машини. За нещастие се наблюдават твърде голям брой злополуки с потребители поради неправилно използване на машините, които не се регистрират от статистическите проучвания.

5.1

Следва да се отбележи, че сътрудничеството между участниците на единния пазар е изправено пред истински трудности, включително и дълбоко вкоренено нежелание да се действа по напълно прозрачен начин. В частния сектор това нежелание е мотивирано от стремежа за защита от конкуренцията или от евентуални санкции, а в публичния сектор е резултат от бюрократичната инерция, която понякога е доста дълбоко вкоренена. Очевидна е например, необходимостта от засилване на сътрудничеството между производители и потребители и увеличаване на прозрачността на метода, по който се тълкуват основните изисквания на директивите за „новия подход“ от органите по стандартизацията, надзорните и нотифицираните органи и консултантите, които оказват техническа помощ на предприемачите.

5.2

Този проблем беше основен предмет на загриженост от страна на Комисията в неотдавнашната й инициатива в рамките на прегледа на „новия подход“, обявена на 14 февруари 2007 г. под надслов „Нов пакет от мерки във връзка с вътрешния пазар на стоки“. Пакетът се състои от предложение за регламент за определяне на изискванията за акредитация и наблюдение на пазара във връзка с пускането на продукти на пазара (СОМ(2007) 37 окончателен) (3) и проект на решение относно Обща рамка за пускането на продукти на пазара (COM(2007) 53 окончателен) (4). Едно от предложенията е да се „укрепят структурите за наблюдение на пазара с оглед да се намерят и изтеглят от пазара на Общността продуктите, които не са безопасни, и се предприемат мерки срещу предприятията, уличени в измами. Органите за тестване, сертифициране и инспекция, участващи в проверката на продуктите, ще бъдат подложени на по-строг контрол под формата на акредитиране, за бъдат гарантирани равни условия както за производителите, така и за самите контролни органи“. (Понастоящем в ЕС съществуват приблизително 1 800 нотифициращи органи, в частност лаборатории, органи за инспекция и сертифициращи органи. Става въпрос за частни субекти, акредитирани от публичните власти.) Следва да се отбележи, че тези „независими“ органи са създадени директно от сдружения на предприятия производители и конфликтът на интереси може да се превърне в сериозен проблем. В една държава-членка например, само в отрасъла на асансьоростроенето са били акредитирани 80 нотифициращи органи.

5.2.1

Двадесет и две години след приемането на Резолюцията на Съвета от 7 май 1985 г., въвеждаща принципите на новия подход, Комисията предлага модернизиране и засилване на наблюдението на пазара чрез все по-надеждна маркировка СЕ. ЕИСК смята, че методът на „новия подход“, който намери отражение в 25 директиви (21 от които предвиждат спецификации относно разрешението за използването на маркировката, за разлика от останалите 4) е постигнал добри резултати, насърчавайки развитието на вътрешния пазар, въпреки че същевременно смята предложеното преразглеждане за целесъобразно. Правомощията и отговорностите на държавите-членки трябва да се увеличат, както и тези на Комисията, която ще трябва да назначи повече персонал, за да може да осъществява непрекъснат мониторинг на наблюдението на пазара, процедурите по акредитиране на нотифицираните органи, и в някои случаи, също така и на дейностите на тези органи. При направеното от Комисията проучване се оказа, че по-голямата част от отрасловите организации подкрепят подобно укрепване на правомощията на националните и съответно и на европейските власти.

5.3

Комитетът приветства тази инициатива, която ограничава обсега за право на действие по усмотрение и несъгласувано оценяване, които възпрепятстват развитието на единния пазар и поставят операторите, спазващи разпоредбите в неблагоприятно положение от гледна тока на конкуренцията. Изкривяването на конкуренцията, предизвикано от пропуските в наблюдението на пазара, е сериозен проблем, който илюстрира едно от ограниченията при прилагането на „новия подход“. От съществено значение е също и осигуряването на проста и ясна регулаторна рамка, особено за малките и средни предприятия, както и засилване на сътрудничеството между органите за наблюдение на пазара, както в зоната ЕС/ЕИП, така и на международно ниво. ЕИСК подкрепя създаването на „платформа за комуникация“ между операторите и държавите-членки, които трябва да действат по пропорционален и съгласуван с целите на директивите и политиката на Общността начин, с цел плавно сближаване на системите и моделите за наблюдение на пазара. Участието на митническите органи в тази дейност е от особена важност.

5.4

На европейско ниво е необходимо по-голямо взаимодействие между всички засегнати генерални дирекции (ГД) (например „предприятия“, „околна среда“, и „заетост“, „здравеопазване и защита на потребителите“), които могат да работят заедно за изработването на „ръководства“ за прилагане на съществуващите директиви. Тези ръководства, разбира се, няма да заменят стандартите, но биха могли да бъдат полезни и да спестят много средства, изразходвани за заплащане на излишни консултации.

5.5

По отношение на сезонните продукти, като например градински машини, съществува необходимост от установяване на ускорени процедури, за да се избегне пропускането на пазарни възможности. ЕИСК предлага за тази цел да се създаде „институт за посредничество“, към който могат да се отправят конкретни и обосновани молби, като във всички случаи се гарантира стриктното прилагане на цялото законодателство, в частност свързаното с правилата за безопасност.

6.1

Друг приоритет за Комисията е намаляването на излишната административна тежест, която оказва значително въздействие върху конкуренцията. ЕИСК следи с интерес работата на Комисията в тази област, изразяваща се в план за действие, представен на 24 януари 2007 г., който има за цел да намали административната тежест за предприятията с една четвърт до 2012 г.

6.2

Комисията би могла да помогне за практическото решаване на някои проблеми, възникващи при прилагането на директивите, например като съсредоточи в службите си всички съобщения, които понастоящем трябва да се изпратят до отделните държави-членки, поради свързаните с установяването на точния адрес на получателя затруднения. Такъв е случая с Директива 2000/14/ЕО относно шумовите емисии, която предвижда изпращането на декларация за съответствие на всички държави-членки и на Комисията, и Директива 97/68/ЕО относно емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, според чиито разпоредби в рамките на „механизма за гъвкавост“ предприятията трябва да нотифицират съответните органи във всяка държава-членка за типовото одобрение, което са получили и да им докладват на всеки шест месеца.

6.3

Предприятията срещат много трудности при практическото прилагане на директивите относно защитата на работниците от физически агенти. Директива 2002/44/ЕО относно вибрациите и Директива 2006/25/ЕО относно рисковете, свързани с излагане на изкуствени оптични лъчения, създават проблеми, преди всичко за малките и средни предприятия. Подобни проблеми могат да възникнат при прилагането на последната директива за изкуствена оптична радиация. За постигането на целите на директивите са необходими указания за практическото им прилагане. Очевидно, когато наистина е невъзможно да се приложат на практика, ще трябва бързо да бъдат разработени изменения, които да позволяват на предприятията да изпълняват своите правни задължения.

6.4

Когато става въпрос за административната тежест в сферата на промишленото производство, в частност в машиностроенето, трябва да се имат предвид различните изисквания, които трябва да се спазват. Възможността да се проследява работата на различните участници е съществен елемент както за физическата безопасност на потребителите, така и за правната сигурност на договорните отношения, установени на пазара. Ето защо е необходимо да се намерят балансирани решения, които спазват изискванията за прозрачност и възможност за проследяване на работата, без да водят до излишно увеличаване на административните разходи.

7.1

Техническите стандарти играят ключова роля за функционирането на правилата на ЕС и конкретизирането на основните изисквания на законодателството в сферата на безопасността. Спазването на тези стандарти е презумпция за съответствие на изискванията, определени от съответните директиви. Сертифицирането (при необходимост) от акредитирани нотифициращи органи представлява неразделна част от действащата законодателна рамка.

7.2

Като цяло, европейските стандартизиращи органи извършиха много полезна работа въз основа на предоставените им от Комисията правомощия. Определянето на стандартите трябва да става чрез процедура, която дава възможност за по-голямо участие от страна на заинтересованите страни, тъй като това би улеснило съпоставките в бъдеще. Въпреки това, тази работа и днес си остава привилегия на ограничен брой участници. По-голямата част от промишлените отрасли потребители нямат нито опита, нито ресурсите, необходими за осъществяването на редовен мониторинг на тази дейност. Участието на работниците и потребителите е още по-ограничено. Тази ситуация затруднява отчитането на значението на придобития опит. Някои стандарти не отговарят на всички въпроси, будещи загриженост, които се наблюдават „на място“. ЕИСК призовава за по-засилено участие на заинтересованите страни в техническите комитети, в частност на местно ниво, в този сектор, в който малко хора имат власт да взимат решения. Комитетът отбелязва с безпокойство, че нарастващите разходи по стандартизацията могат да се превърнат в ограничение за конкуренцията и дори за безопасността, например при поемането на рискове, свързани с неправилно използване на машини за цели, които са в разрез със стандартите. Някои малки и средни предприятия в Източна Европа имат тенденцията да оперират с машини „слепешката“, или да прибягват до импровизации.

7.3

ЕИСК приветства инициативите, обявени на 15 март 2007 г. в Плана за действие за европейска стандартизация, в който всички държави-членки бяха поканени да докладват за постигнатия на национално ниво напредък по отношение на мерките за насърчаване на участието на всички заинтересовани от изработването на европейски и международни стандарти страни. От своя страна, Комисията следва да събере направените забележки и да ги включи в европейските стандарти. Участието на малките и средни предприятия е от особено значение, както на ниво ЕС, така и на национално ниво: малките и средни предприятия трябва да допринасят по ефективен и практичен начин за процеса на стандартизация в бъдеще.

7.4

В някои случаи за предприемачите може да се окаже по-трудно да спазят всички законодателни изисквания по отношение на здравето и безопасността. Kогато става въпрос за използването на машини, оценката на риска изисква допълняемост от страна на производителя и използващото ги предприятие. Могат да възникнат проблеми ако стандартите не осигуряват достатъчно информация относно всеки остатъчен риск, който предприятието трябва да вземе под внимание. Трудно е предприятията да спазят задължението си за изготвяне на оценка на риска, предвидена в Рамкова директива 83/391/ЕИО и нейните 19 дъщерни директиви относно активната и пасивна защита на работниците, ако не бъдат подобаващо информирани за остатъчните рискове, свързани с придобита от тях машина.

7.5

Разпространяването на тези стандарти може да представлява проблем за малките и средни предприятия поради високите разходи, свързани с придобиването им; въпреки че стандартизацията води до процедури по сертифициране, свързаните с тях административни разходи обикновено са много по-високи от тези, които произтичат пряко от законодателството.

7.6

Анализът на риска, извършен от експертите на Европейския комитет по стандартизация (CEN), е изключително важен за предприемачите, които трябва да го съчетаят с конкретния анализ на реалната работна среда, при която ще се използват машините. Свързаните с тези хармонизирани стандарти разходи са високи, особено за малките и средни предприятия. ЕИСК призовава да се вземе под внимание предложението хармонизираните стандарти, установени в рамките на предоставените от Комисията на CEN правомощия, да се предлагат без заплащане или на символична цена, за да могат МСП да спазят правните си задължения. Още повече, че свободното разпространение в Интернет вече беше успешно приложено в сектора на телекомуникациите, където някои стандарти на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) са директно достъпни в мрежата.

8.1

ЕИСК подчертава, че не винаги е необходимо да се изменят директивите, които вече са довели до добри резултати и продължават да бъдат полезни. Без съмнение, въпреки, че работата и заключенията довели до обстойно преработване на основната директива № 98/37/ЕО, известна като „директива за машините“, бяха особено сложни, в крайна сметка беше постигнат оптимален баланс между вижданията на различните заинтересовани страни. В някои други случаи може би е по-добре да се избягват опитите за прекалено „подобряване“, като например, при изменението на Директива № 73/23/ЕО относно електрически съоръжения, предназначени за използуване при някои ограничения на напрежението или, както се посочва в писмото от 5 ноември 2004 г. на сдружението на производителите на машини, нецелесъобразното предложение на Комисията за сливане на Директива № 87/404/ЕО и Директива № 97/23 относно съоръженията под налягане.

8.2

Очевидно е, че пазарът се нуждае от ясна, стабилна регулаторна рамка, която да премахне опасенията при планирането на инвестиции и да позволи спазването на ясни правила, които не се променят прекалено често. От друга страна, съществува много реална опасност „опростяването“ да доведе до по-големи административни разходи и разходи за процедури по оценка на съответствието, тъй като те стават по-сложни.

8.3

Освен това, по отношение на възможността за прилагане на член 95 от Договора, въпреки че ЕИСК разбира нуждите на производителите, той подчертава, че референтната правна рамка, въз основа на която се приемат директивите, трябва да бъде съобразена с основните принципи на Договорите, особено по отношение на правната основа на различните стандарти. Ясно е, че истинските референтни критерии при прилагането на различните стандарти следва да бъдат целите и съдържанието на законодателните инструменти. Съдът на Европейските общности също е издал редица решения в тази връзка, някои от които наскоро, в които изключва възможността за смесена правна основа, в случаи на противоречащи се правни основи, или ако наслагването им ограничава правата на Парламента. При проектирането на продукти, когато се набляга върху различна цел, желанието на предприятията да се основат на член 95, параграф 3 от Договора, който, както е добре известно, ограничава правомощията на държавите-членки и увеличава правомощията на Общността, както се предвижда например в член 137 или 175, не винаги може да бъде изпълнено (5). Всъщност предприятията изтъкват допълнителните разходи (които се понасят от крайния потребител), свързани с необходимите промени при проектирането и разработването на машините, в зависимост от изискванията на отделните държави-членки. Трябва да се създадат допълнителни законодателни модели, които не се припокриват, а ограничават до основния минимум възможността на държавите-членки да приемат различни отделни мерки, които трябва да бъдат разумни и да съответстват на принципа на пропорционалността.

8.4

Наскоро приетата Директива относно регистрирането, оценката, разрешаването и ограничаването на употребата на химикали (REACH) бележи нов етап в областта на защита на потребителите и работниците. ЕИСК подкрепя приетите технически решения и предвидената възможност за гъвкавост, съчетана с опростяване; въпреки това, Комитетът посочва с известна загриженост, че малките и средни предприятия могат да се срещнат някои затруднения, особено ако проверките при внос не са толкова щателни, колкото предвижда тази основна директива. ЕИСК призовава Комисията да осъществява внимателен мониторинг на процедурите за наблюдение на пазара от страна на държавите-членки, тъй като особено в този сектор в миналото те не винаги са успявали да изпълнят своята роля ефективно, отчасти поради значителен недостиг на ресурси на назначените органи по наблюдението. В тази връзка дейностите по наблюдението могат да бъдат разпределени между органите за наблюдение, като се изхожда от степента на доминиране на някои производствени отрасли в държавите-членки, например в зависимост от сферата на продукта (вентили и тръбни съединителни части, съоръжения за повдигане и преместване, помпи и компресори, машини за производствения сектор и др.).

8.5

Въпреки ключовия принос на машиностроенето за европейската икономика като цяло, изглежда че държавите-членки инвестират много малко в институционалните дейности, за които отговарят. Комисията би могла да изиска информация по този въпрос и да я сравни с получените практически резултати. И ако често качеството и броят на проверките се обуславят от лични възможности и добра воля, наличните ресурси все пак имат съществено значение.

9.1

В националните законодателства все още съществуват редица технически бариери, които създават сериозни проблеми за предприятията. Такъв например е случаят с подотрасъла на извънпътната подвижна техника, която трябва да бъде транспортирана по обществени пътни мрежи. Тъй като разпоредбите, прилагани в различните държави-членки, се различават и се отличават с различна степен на „строгост“, предприятията трябва да разполагат с различни видове техника. Също така съществува известна неяснота по отношение на терминологията, като например относно употребата на термините „предприятие“ и „дружество“. Задължителните проверки, предвидени в някои държави-членки, са свързани с допълнителни разходи, които често се дублират за всяка страна, която предвижда инспекция от специален орган на етап разработване, тестване или транспортиране. ЕИСК призовава за бързо хармонизиране на законодателството, особено в областта на мерките за безопасност. По отношение на тракторите например, освен допълнителните изисквания за огледала за задно виждане и ограничения на скоростта, трябва да бъдат предвидени технически спецификации за предните и задни светлини и най-вече за спирачния път. Понастоящем по европейските пътища се движат трактори, произведени преди цели четиридесет години. Постепенното подновяване на парка би осигурило много по-високи нива на ефективна активна и пасивна безопасност.

9.2

За да се регулира използването на машини в обществената пътна мрежа, ЕИСК препоръчва следното:

10.1

ЕИСК призовава към по-тясно сътрудничество за в бъдеще между регулаторните органи и заинтересованите страни по отношение на бъдещите регулаторни политики чрез ефективен диалог и без да се разчита прекомерно на електронните консултации, предвид необходимостта от взаимодействие между заинтересованите страни. Според ЕИСК, в някои конкретни области, честите, непрекъснати консултации биха предотвратили проблеми и по този начин биха осигурили по-качествено законодателство и по-ефективни стандарти.

10.2

ЕИСК смята, че за различните варианти е от изключително значение да се разработи обща за всички европейски институции — Парламент, Съвет и Комисия — методология за оценка на въздействието — както и подходяща система за контрол на качеството.

10.3

Комисията следва винаги да обмисля дали преследваните цели наистина налагат регулаторна рамка или всъщност саморегулацията и сърегулацията ще се окажат достатъчни. ЕИСК счита, че от възможните варианти трябва да се избере вариантът, който гарантира постигането на същите цели с по-малко средства и с по-малка административна тежест и който осигурява най-голяма прозрачност и най-голямо възможно участие на заинтересованите страни.

10.4

Отрасловият социален диалог има ключова роля. Общият интерес може да бъде защитен на практика чрез конкретни инициативи за развитие на обучението, по-специално в областта на безопасността на работното място, както и на обучението през целия живот, което развива не само умения, но също така и разбиране относно различните управленски и организационни въпроси, свързани с по-правилното и по-безопасно използване на съоръженията. Корпоративната социална отговорност, приложена чрез разширен диалог, включващ гражданското общество и представителите на местните власти, би могла да допринесе за изграждането на безопасна и плодотворна корпоративна култура, особено за малките и средни предприятия, където управлението на риска очевидно е по-трудно.

10.5

ЕИСК смята, че би било полезно да се направи преглед, който да позволи на всички заинтересовани страни да направят оценка на преимуществата и ограниченията на регулаторната рамка. Подобна оценка би позволила да се предприеме съгласуван подход и да се гарантира, че различните предприети инициативи няма да доведат до частични или противоречиви решения. Решението на Комисията да обсъди новата „Директива за машините“ със заинтересуваните страни е стъпка в правилната посока. Необходими са повече подобни инициативи. В частност ЕИСК изтъква взаимовръзките между различните инициативи, като например предприетите в рамките на програмата за действие, насочена към намаляване на излишната бюрокрация и „новия подход“ (на 14 февруари 2007 г., след публични консултации относно бъдещето на вътрешния пазар Комисията прие предложения за регламент и решение на Съвета и Европейския парламент относно рамка за преглед на „новия подход“). ЕИСК е убеден, че обединен подход към тези инициативи и добра координация между тях вероятно ще допринесат за осезаемото подобрение на действащата правна уредба на Общността, както и на еднаквото й прилагане в 27-те държави-членки.

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/15

1.1

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия, в духа на по-доброто регулиране „цели стимулиране на ясно взаимодействие между различните области на политиката, осигуряване на предсказуемост и търсене на начини за защита на обществените интереси (напр. околна среда и безопасност), опитвайки се същевременно да намали нормативната тежест за индустрията“. Комитетът приветства и изразеното желание за разработване на глобален подход и интегриране едновременно на различните фактори за развитието на индустрията и на нейната конкурентоспособност и на различните заинтересовани страни.

1.2

В по-общ план представеният от инициативата „CARS 21“ цялостен подход отразява желание за координация както между отговарящите за публичните политики, така и с различните заинтересовани участници от индустрията, което според ЕИСК заслужава пълна подкрепа. Съобщението на Комисията, което се основава на вече извършената нормативна дейност и определя мерките, които трябва да бъдат взети за в бъдеще в тази насока, илюстрира едновременно значението на този подход, както и трудностите, пред които е изправен.

1.3

Основните постижения на подхода се състоят в изясняване на насоките на европейските политики по отношение на автомобилостроенето за всички заинтересовани страни. Във всяка от основните области се подобрява предвидимостта на политиките на ЕС и съответно нормативната тежест за промишлеността намалява.

1.4

В тази перспектива пряко следствие от подхода е намаляването на административните разходи в резултат на замяната на 38 директиви на Общността със съответни регламенти на ИКЕ-ООН. Аналогично работата, извършена в областта на околната среда и пътната безопасност, позволява да се покаже осъществимостта на един интегриран подход, който прави нормативната среда по-легитимна за всички заинтересовани страни и по-предсказуема за индустриалците. По този начин подобен подход изгражда консенсус, върху който може да се основава дейността на всяка заинтересована страна.

1.5

Независимо от това трябва също да бъдат подчертани и трудностите, свързани с прилагането на този подход. Те са три вида:

1.6

Списъкът от 39 мерки или ангажименти, предвидени в Съобщението на Комисията е твърде дълъг и всички, взети поотделно, изглеждат защитими. Интегрирането на всичките 39 точки е вероятно по-проблематично и повдига въпроси във връзка със съвместимостта и с графика, които остават неразрешени. Така например въпросите, свързани с околната среда и безопасността, се разглеждат въз основа на интегриран подход, но не е възприет интегриран подход към двата типа въпроси, взети поотделно. Поставянето на въпроса за цената на продуктите, която да отговаря на всички предвидени задължения, както беше направено в доклада на Групата на високо равнище, несъмнено би позволило подобно интегриране, но също така несъмнено би откроило задължението да се прави избор. Аналогично Групата на високо равнище пожела да подкрепи своите заключения с „пътна карта“, която да бъде валидна за всички, които изготвят публичните политики. В този документ бе възприет интегрираният подход, който Комисията очакваше „CARS 21“ да насърчи. Комитетът може само да изрази съжаление, че в съобщението на Комисията не се предлага, дори и изменена, подобна пътна карта.

1.7

В общи линии Групата на високо равнище основава голяма част от анализа си на гледната точка на автомобилостроителите. Вследствие на това сред представените като въпроси, на които следва да се намери решение, преобладават предимно такива, свързани с продуктите и технологиите. ЕИСК подчертава, че ако в анализа беше проявена по-голяма чувствителност към интересите на потребителите на автомобили, той би довел до различна гледна точка. Следователно в бъдеще е уместно в процеса на оценка и преоценка да има възможност за преразглеждане на подходящия списък на заинтересованите страни.

1.8

При възприемането на интегриран или глобален подход съществува рискът всяка от заинтересованите страни да прехвърля тежестта, произтичаща от процеса на промяна, на друга заинтересована страна. Така например по отношение на пътната безопасност или на околната среда индустриалците биха могли да решат, че усилията им, в частност по отношение на технологиите, са до известна степен възпрепятствани от поведението на операторите на инфраструктурите или потребителите.

1.9

Всички тези елементи сочат, че Съобщението на Комисията не би могло да изчерпи въпроса за публичната политика по отношение на автомобилите и за избора, който ще трябва да се прави в рамките на тази политика. ЕИСК подкрепя предприетите в тази перспектива действия: понастоящем става въпрос по-скоро за поддържането на публичния дебат относно политиката в областта на автомобилите отворен за всички социални партньори и, в по-общ план, за заинтересованите страни и за изясняването на избора, който следва да бъде направен в различните моменти, отколкото за окончателното приемане на списък на всички възможни начини за постигане на напредък, като се остави на експертите и индустриалците да избират измежду тях.

1.10

Комисията завършва Съобщението си, като заявява, че „съществува уникална възможност за изграждане на ясно очертана култура на разработване на мерки по отношение на индустриалната политика. Комисията счита, че принципи като качество на законодателството, опростяване, оценка на въздействието, консултации със заинтересованите страни, срокове за реализация и избор на инструменти трябва да са в основата на разработването на законодателни предложения“.

ЕИСК подкрепя този подход и с настоящото становище изразява желание да спомогне за пълното му прилагане от страна на Комисията.

Ето защо Комитетът препоръчва:

2.1.1

В рамките на политиката си, целяща да се подобри качеството на законодателната дейност и да се отговори на предизвикателствата на по-обща световна конкуренция, през 2004 г. Комисията покани Групата на високо равнище „CARS 21“, обединяваща основните заинтересовани страни (държави-членки, индустрия, неправителствени организации и членове на Европейския парламент), както и тримата основни комисари, свързани с тази тема (предприятия и промишленост, околна среда, транспорт), да формулират препоръки относно политиките, които трябва да бъдат следвани.

2.1.2

По-специално мандатът, даден на Групата на високо равнище, създадена по това време, беше следният: изготвяне на препоръки за публичните политики и нормативната рамка, отнасящи се до европейската автомобилна индустрия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, които да позволят подобряване на общата й конкурентоспособност, запазване на заетостта в този сектор, като се осигури по-нататъшен напредък по отношение на ефективността на автомобилите, що се отнася до безопасността и околната среда, на достатъчно ниски цени, за да могат домакинствата да закупят автомобил.

2.1.3

По този начин Комисията възнамеряваше да посочи автомобилния сектор като пример за модернизирането на подходи към индустриалната политика, вписвайки изрично всички мерки в тази област в Лисабонската програма: за да гарантира устойчиво развитие на производствените дейности, икономически обосновано и същевременно социално отговорно и екологично съобразно, Комисията желае тези мерки да бъдат предхождани от процес на широки консултации между заинтересованите страни, позволяващ както да се изяснят настоящата ситуация и бъдещето, така и да се постигне широк консенсус относно това, което е целесъобразно да се предприеме. В случая заинтересованите страни, представени в Групата на високо равнище, бяха автомобилостроителите, производителите на петрол, доставчиците, дистрибуторите на автомобили, ремонтът в автомобилния сектор, ползвателите на автомобили, националните публични власти и трите основни заинтересовани генерални дирекции („Околна среда, транспорт и енергетиката“ и „Предприятия и промишленост“). Работата продължи през цялата 2005 г. и беше координирана от генерална дирекция „Предприятия и промишленост“. През м. април 2005 г. беше организирано публично изслушване. Докладът беше приет от работната група през м. декември 2005 г. Заключенията му бяха предмет на широка консултация с обществеността през 2006 г. Съобщението на Комисията се основава едновременно на доклада „CARS 21“ и на 34 препоръки, получени през 2006 г.

2.1.4

Докладът „CARS 21“ представлява много похвално усилие на Комисията за избягване на увеличаването на некоординираните и следователно не винаги съвместими помежду си регулаторни инициативи.

2.1.5

За тази цел, както неколкократно се отбелязва в доклада, работната група се стреми към перспектива, която нарича холистична, с цел да установи как различните измерения взаимодействат помежду си. По този начин членовете на Групата на високо равнище възнамеряват да направят нормативната уредба по-ясна и предвидима и да се избегне предприемането на действия от различните Генерални дирекции на Комисията, чиито последици са неясни и чиято съвместимост не е била проверена.

2.1.6

В окончателния си доклад работната група представи списък с 18 препоръки, разделени в 7 глави: по-добро регулиране, околна среда, пътна безопасност, търговия, научноизследователска и развойна дейност, данъчно облагане и данъчни стимули, интелектуална собственост. В заключение тя също така предложи „пътна карта“ за създателите на публичните политики и нормативните актове, които ще се отразят върху автомобилната индустрия в близките 10 години. В пълно съответствие с определените й от Комисията цели, в така създадената пътна карта се целеше да се придаде на европейските политики по отношение на автомобила последователността и предсказуемостта, от които се нуждаят частните инвеститори, за да гарантират конкурентоспособността на сектора. Очертавайки регулаторния път, по който трябва да се върви през идните години, тази пътна карта целеше да се гарантира именно тази предсказуемост.

2.1.7

Съобщението представлява отговор на Комисията на доклада, представен от „CARS 21“. То включва едновременно направената от Комисията оценка на препоръките и реакциите, които докладът CARS 21 предизвика в рамките на организираната през 2006 г. консултация. То посочва посоката, в която Комисията възнамерява да ориентира бъдещата политика в автомобилния сектор. Основните линии на действие са следните:

3.1.1

ЕИСК подкрепя предложението да се разшири занапред приложното поле на рамковата директива за типово одобрение на моторни превозни средства, за да обхване всички категории превозни средства. Комитетът подчертава в частност преимуществото, което тази разпоредба представлява за маркирането на резервните части.

3.1.2

ЕИСК подкрепя изразената воля за опростяване и интернационализация на регулаторната среда, като същевременно изразява желание хармонизирането да не се превърне в абсолютен приоритет, превъзхождащ всяко друго съображение.

3.1.3

Следователно ЕИСК, изразявайки съгласие с Комисията, че по принцип на многостранните ангажименти заслужава да се даде предимство, подкрепя напълно Комисията, когато тя посочва, че „си дава ясна сметка за необходимостта от запазване на възможността ЕС да създава законодателство, независимо от системата на ИКЕ/ООН, когато това се налага за постигането на целите на ЕС в областта на здравеопазването, опазването на околната среда или други стратегически цели“. Като се има предвид изключителното потенциално значение на подобни разпоредби по отношение на международната търговия и на достъпа до пазарите, такова условие действително заслужава да бъде запазено, така че европейските индустриалци да могат да разполагат със средства, за да реагират на разпоредбите, приети в други региони по света, които могат да попречат на конкурентоспособността им.

3.2.1

ЕИСК приветства качеството на взетите и предвидените мерки за постигане на екологично устойчив автомобилен транспорт. Вследствие на ангажиментите, поети от Комисията, която подчертава намерението си за „внимателно анализиране на последиците от бъдещата регулаторна дейност върху заетостта и безопасността“, ЕИСК предупреждава Комисията относно необходимостта да се остави на индустриалците време да разработят технологиите, необходими за изпълнението на по-строгите изисквания, без това да доведе до значително увеличаване на цените на продуктите и в крайна сметка до намаляване на темпа на обновяването на автомобилния парк. На този въпрос, чието значение беше подчертано в доклада „CARS 21“, изглежда се придава второстепенно значение в Съобщението на Комисията.

3.2.2

Аналогично ЕИСК отбелязва с интерес намерението на Комисията за в бъдеще да обръща повече внимание на емисии в реални условия, отделяни от превозните средства (точка 8), и изразява съжаление, че Комисията не прави съответните изводи от подобна важна мярка и в областта на контрола, поддръжката и ремонта на превозните средства.

3.2.3

ЕИСК подчертава, че интегрираният подход, защитаван от Комисията, се съсредоточава върху емисиите на замърсители, и по-специално емисиите на CO2 от новите превозни средства, които ще се продават в Европа за в бъдеще. Всъщност Комисията се интересува само от технологичните (биогорива, водород, интелигентни превозни средства и транспортни системи) или икономически (възможно включване на пътнотранспортния сектор) решения, които възнамерява да насърчава. ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не използва в достатъчна степен потенциала на холистичен подход, при който се обръща още по-голямо внимание на мястото на автомобила и на автомобилния транспорт в европейските общества.

3.2.4

В това отношение ЕИСК подчертава, че в доклада „CARS 21“ се изразява недвусмислено безпокойство по отношение на темпа на обновяване на автомобилния парк, който се представя като ключов фактор. Също така в него се обръща особено внимание на значението на задръстванията. ЕИСК изразява желание за в бъдеще на тези пътища за насърчаване на по-екологичносъобразени превозни средства, наред с други, като например насърчаването на нови форми на достъп до автомобили, да се отделя същото внимание, като на технологичните решения.

3.2.5

ЕИСК подчертава, че предлагането и търсенето на по-чисти превозни средства би трябвало да бъде насърчавано. Комисията следва да се стреми към разработване на координирани, технически неутрални и възможно най-хармонизирани данъчни стимули в полза на определени превозни средства и горива, например по отношение на обема на емисии на CO2, което ще допринесе за намаляването на количеството CO2, отделяно от превозните средства чрез пряко въздействие върху потребителите и търсенето.

3.3.1

ЕИСК подкрепя възприемането на глобален подход към въпросите на пътната безопасност, защитаван от Комисията и основан на „комбинация от подобрения в автомобилната технология, пътната инфраструктура, поведение на водачите и налагане спазването на изискванията“.

3.3.2

Тук отново изникват същите въпроси като вече поставените във връзка с околната среда. Така един от ключовите термини в доклада „CARS 21“, който позволява да се покаже, че понякога би трябвало да бъдат правени компромиси за сметка на ефективността на превозните средства по отношение на опазването на околната среда и безопасността, беше изразът „at a price affordable to the consumer“ (на цена достъпна за потребителя). Този термин не се споменава в Съобщението.

3.3.3

Така що се отнася до пътната безопасност, в съобщението на Комисията списъкът на предложенията е следният (2):

3.3.4

За да може повишението на цените на новите превозни средства в резултат на тези предложения да остане в разумни граници, ЕИСК препоръчва подход, по-ясно насочен към цените на превозните средства и тяхното въздействие върху темпа на обновяване на автомобилния парк, а следователно и върху пътната безопасност. Комитетът обръща внимание върху закъснението на втората фаза на проекта за директива за защита на пешеходците, което води до съкращаване на срока за нейното привеждане в изпълнение от производителите и усложнява планирането на необходимите мерки. ЕИСК подчертава също така, че трябва бързо да се изясни графикът за изпълнение на директивата и точните изисквания, които трябва да спазват производителите. Той призовава Комисията да вземе под внимание факта, че пътната безопасност означава поддържане на автомобилния парк, дори когато е остарял, от страна на потребителите. Комитетът препоръчва оценка и класификация на предвидените мерки, в зависимост от съотношението между разходи и предимства, което може да се определи за всяка мярка, когато се сравнят разходите за потребителя и потенциалното въздействие върху броя на произшествията и техните последствия по отношение на вероятността от смърт или нараняване на ползвателите на пътя. Със същата цел ЕИСК призовава Комисията да не взема предвид само технологиите, свързани с бордовата електроника, а да включи по-недвусмислено всички средства, чрез които може да се въздейства върху поведението на ползвателите на пътя (образование, превенция и сигнализация). Във връзка с това ЕИСК подчертава, че в бъдеще следва да се обръща особено внимание на последствията върху всички тези аспекти, които ще окажат демографското развитие и фактът, че възрастните и много възрастните водачи представляват все по-голяма част от ползвателите на автомобилите и на пътищата.

3.3.5

Със същата цел и съгласно защитаваната в доклада „CARS 21“ позиция, ЕИСК подчертава значението на данъчните стимули, чиято цел е да допринесат за търсенето на по-сигурни превозни средства. Предлагането и търсенето на по-сигурни превозни средства би трябвало да бъде насърчавано.

3.8.1

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия възнамерява занапред да „подобри нормативната уредба“ и „цели стимулиране на ясно взаимодействие между различните области на политиката, осигуряване на предсказуемост и търсене на начини за защита на обществените интереси (напр. околна среда и безопасност), опитвайки се същевременно да намали нормативната тежест за индустрията“. Комитетът приветства заявеното намерение за разработване на глобален подход и едновременно интегриране на различните измерения на развитието на промишлеността, на нейната конкурентоспособност и на различните заинтересовани страни.

3.8.2

Що се отнася до социалните и индустриални аспекти, засегнати в първите страници на доклада, ЕИСК желае, както и Комисията, да ги свърже един с друг, тъй като заетостта е пряко свързана с конкурентоспособността на европейската индустрия от една страна и с различните места на стопанска дейност, от друга. От тази гледна точка ЕИСК се присъединява като цяло към предложения анализ на състоянието на индустрията в Европа.

3.8.3

Комитетът изразява задоволство от факта, че Комисията смята, че „изглежда вероятно сглобяването на автомобилите, предназначени за европейския пазар, да се изпълнява най-вече в Европа“, като едновременно с това счита, както и Комисията, че това вероятно не е синоним на стабилност на заетостта.

3.8.4

ЕИСК призовава Комисията да влезе в ролята на модератор на диалога между социалните партньори, за да могат да бъдат предвидени и управлявани описаните в доклада „CARS 21“ тенденции за делокализиране и релокализиране на заетостта в Съюза и извън границите му. Във връзка с това Комитетът призовава Комисията да разгледа въздействието на развитието в този сектор върху под-възложителите от второ и по-ниско ниво, които са особено застрашени от настоящите тенденции.

3.8.5

В същия дух предвидените в Съобщението мерки за подкрепа и идеята за организиране на форум „Преструктуриране“ за автомобилната индустрия, с цел „да се отговори на предизвикателствата, както и да се постигне по-добро прогнозиране и адаптиране към промените“, получават пълната подкрепа на ЕИСК. ЕИСК призовава Комисията да използва случая, за да бъдат предвидени в тази дейност и включени в мерките за подкрепа целият автомобилен сектор и в частност участниците в следпроизводствената фаза. Подобни инициативи действително се вписват в логиката на консултации и съвместна стратегическа оценка в сектора, от които различните участници в него се нуждаят. ЕИСК подчертава, че е призван да играе ключова роля в тези дейности и дискусии и в частност да дава възможност в тях да бъдат представени по-ясно всички социални партньори и в по-общ план заинтересованите страни.

3.8.6

Така например нуждите от обучение са по-големи и често по-малко удовлетворявани в малките и средни предприятия или в микропредприятията и тези участници в автомобилния сектор би трябвало да могат да ползват структурните фондове и останалите инструменти за подпомагане на преструктурирането.

3.8.7

Комисията завършва Съобщението си, като заявява, че:

„Съществува уникална възможност за изграждане на ясно очертана култура на разработване на мерки по отношение на индустриалната политика . Комисията счита, че принципи като качество на законодателството, опростяване, оценка на въздействието, консултации със заинтересованите страни, срокове за реализация и избор на инструменти, трябва да са в основата на разработването на законодателни предложения“.

3.8.8

ЕИСК се присъединява към този подход и с настоящото становище желае да помогне за пълното му осъществяване от страна на Комисията. По тази причина привлича вниманието на Комисията върху факта, че разработваният подход понякога е частичен. По-точно потребителите и участниците в следпроизводствената фаза, макар и не пренебрегнати, не са достатъчно представени в развитите в доклада „CARS 21“ анализи, както и в изведените от Комисията заключения. Вследствие на това според ЕИСК възприетият подход към въпросите, свързани с автомобилния сектор като цяло и с околната среда и с безопасността, е недостатъчно холистичен: той препраща към визия, прекалено фокусирана върху продуктите и технологиите, която не включва в достатъчна степен въпроса за парковете и използването на автомобила.

3.8.9

По тази причина според ЕИСК оценката, която трябва да се извърши през 2009 г., трябва да вземе под внимание настоящото становище и да включи в по-голяма степен, отколкото досега, гледната точка на заинтересованите страни в следпроизводствената фаза и на потребителите. За тази цел „консултациите със заинтересованите страни“ трябва да се поддържат отворени и да бъдат по-добре организирани, за да не се разглежда системата на автомобилния сектор единствено като система на автомобилостроителите и за да могат „анализите на въздействието“ да бъдат извършвани в нов контекст. Що се отнася до анализите на въздействието, тяхното качество следва да се повиши. Те трябва да са обективни и неутрални и да се вписват в общ подход, основан на проверени данни. Не е уместно служба на Комисията, на която е възложено да изготви политическо становище по дадена тема, да осъществява и анализа на въздействието по същия въпрос. ЕИСК подкрепя предложението за създаване на комитет за анализ на въздействието и приканва Комисията да покани онези заинтересовани страни, които твърде лесно се игнорират от частните „архитекти“ на системата на автомобилния сектор, която следва да се регулира.

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/21

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/21

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/22

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/22

1.1

Европейският икономически и социален комитет приветства и подкрепя мерките, предложени от Комисията. Енергийната ефективност е главната, най-важна сфера на действие за постигане на целите, изложени в Енергийната политика за Европа (ЕПЕ) — намаляване емисиите на парникови газове, което е средство за борба с глобалното затопляне, намаляване зависимостта от страни извън ЕС и защита на конкурентоспособността на европейската система, като в същото време биват поддържани доставките на енергия на достъпни цени.

1.2

В светлината, между другото, и на неотдавнашния доклад на IPCC (Междуправителствена комисия по изменението на климата), ЕИСК смята тази цел за реалистична, въпреки че счита, че трябва да бъдат положени всички възможни усилия за намаляване потреблението на енергия и за да станат технически осъществими икономиите на енергия с повече от 20 %. Тази цел трябва да върви ръка за ръка с национални планове за действие, отразяващи различните основни финансови и технологични условия, така че да се гарантира справедливо разпределение на целите между държавите-членки, съобразено с възможностите на всяка държава-членка. Ще бъде необходимо да се определят междинни цели, които да бъдат постигнати например до 2012 г. и 2016 г.,така че мерките да могат да бъдат ускорени ако напредъкът се окаже твърде бавен.

1.3

ЕИСК предлага на Комисията да бъде започнат специален дебат по темата за различните начини на живот и за „качеството на живота“. ЕИСК пита Комисията дали същата счита, че наистина ще е възможно за бъдещите поколения да бъде запазен същият начин на живот, при увеличаващо се потребление и вредни емисии. Ако допуснем, че това няма да е възможно, това предизвикателство може да бъде посрещнато единствено с решителни, смели и навременни действия. Този проблем също включва нуждата да бъде спрян „ефектът на бумеранга“, при който икономиите на енергия, водещи да незабавно нарастване в покупателната способност на населението, се използват за финансирането на допълнителното потребление.

1.4

ЕИСК предлага да бъде добавено едно допълнително приоритетно действие: въвеждането на районни отоплителни и охладителни мрежи, което би предотвратило загуба на 33 % от първичната енергия по време на етапа на преобразуването й.

1.5

ЕИСК препоръчва да бъдат предприети позитивни приоритетни инициативи като появата и развитието на нови видове професии, свързани със сектора на енергийната ефективност, разпространението на нови, интегрирани енергийни услуги, насърчаване на научноизследователската и развойна дейност, разработването на системи за рециклиране и отстраняване на твърди битови отпадъци в градовете, които имат много възможни приложения, и насърчаване на инициативи за корпоративна социална отговорност (CSR). От основно значение е да бъдат осигурени стимули за изучаване на енергетиката във висшето и университетско образование.

1.6

Ще бъде необходим допълнителен персонал на Комисията за прилагане на 75-те мерки, изложени в Плана за действие и за наблюдаване и оценяване на ефективността на предложения набор от инструменти. Тези служители ще трябва да наблюдават развитието на въпросните дейности. ЕИСК препоръчва да бъде извършен подробен анализ на нуждите и да бъдат осигурени достатъчни човешки и финансови ресурси.

1.7

ЕИСК счита, че способността на ЕС да изразява единна позиция по отношение на енергийната ефективност в международните отношения се нуждае от укрепване. За тази цел, той препоръчва Комисията да направи оценка дали е необходимо да бъдат изменени Договорите, за да е възможно по-силно съвместно външно представителство, като се запази правото на държавите-членки да определят сами най-подходящия за техните нужди енергиен микс.

1.8

Що се отнася до данъчните политики, насърчаващи инвестициите за постигането на целите на Плана за действие, ЕИСК препоръчва тези политики да вземат предвид най-уязвимите обществени групи — безработните, пенсионерите и работещите. Всички „енергийни данъци“ или данъчни стимули трябва да защитават тези групи.

1.9

ЕИСК изразява съжаление за недостатъчната координация на транспортната и енергийната политики; заедно с политиките в областта на околната среда и индустрията, те се отнасят до технически и индустриални нужди и проблематики, които по необходимост се допълват взаимно. Комитетът с основание е загрижен, че поради липсата на координация, документът на Комисията далеч няма да е толкова ефективен, колкото можеше да бъде.

1.10

Жилищните сгради са основна приоритетна област. Възможността за икономии е много голяма, ако бъдат ясно разгледани няколко ключови аспекти, такива като нуждата от силно намаляване на данъчната тежест, произтичаща от мерки за подобряване на енергийната ефективност, отстраняването на излишната бюрокрация (лицензи, разрешителни) и публичното финансиране за развитието на уменията и по-доброто обучение на операторите. Жилищните сгради, получили сертификат за енергийна ефективност, би трябвало да се ползват от данъчни облекчения или, когато собственикът няма облагаем доход, да бъде признаван енергиен бонус при доставката на електроенергия. Когато годишното ниво на потребление е под определено равнище, би трябвало да се предвидят преференциални тарифи. Строителната индустрия и всички, работещи в този сектор, се нуждаят от обучение, свързано с мерките, които могат да се вземат, за да се достигнат много по-високи нива на енергийна ефективност в строителството, както и от нови стимули за постигането им.

1.11

ЕИСК счита, че финансирането на нужните инвестиции би трябвало да бъде разделено между обществения и частния сектор. В светлината на положителните примери на някои държави-членки, трябва по-широко да бъдат въведени специални фондове, като бъде използвана малка част от печалбите, реализирани от предприятията, опериращи в сектора, и при това се избягва увеличение на цените за крайните потребители или спад на размера на необходимите инвестиции в съответната сфера на производство.

1.12

ЕИСК счита, че е от основно значение в това огромно предизвикателство да бъдат включени организации на гражданското общество, работодателите, профсъюзите и екологичните организации. Само ако бъде осъществена промяна в колективното поведение на най-ниско ниво, с мащабно разширяване на познанията и съзнанието, ще бъде възможно да бъдат постигнати осезаеми резултати, като се има предвид, че крайните потребители са всъщност и първите потребители на енергията. Използването на енергията в жилищните сгради, частния транспорт и трудовите дейности зависи пряко от гражданите. Възпитаването в „отговорно използване на енергия“ е от основно значение още от началните години на училището. Цялото общество трябва да се ангажира с това начинание, което е и трябва да стане универсален символ на една нова цивилизация. Всеки европеец трябва да чувства, че допринася със своя дял в тази надпревара за икономии на енергията, така че бъдещите поколения да могат също да се възползват от естественото им наследство, което понастоящем е сериозно застрашено от замърсяването и свързаното с това изменение на климата.

1.13

ЕИСК подчертава успеха, постигнат от сектора на предприятията, произвеждащи домакински електроуреди, посредством използването на системата за етикетиране. Икономиите от до 70 % за хладилниците и 60 % за пералните машини показват колко ефективен е този метод. ЕИСК призовава практиката на екодизайна да бъде разширена, за да обхване също обществените сгради и секторите на жилищното строителство, обществения и личния транспорт, т.е. отраслите с много високо потребление на енергия (над 70 % от цялото потребление на енергия).

1.14

Загубите при етапите на производство, пренос и разпространение на енергията изискват особено внимание. Над една трета от енергията — 480 Mtoe — се губи през тези етапи. При преноса на постоянен ток по далекопроводи с високо напрежение, загубите се намаляват от над 10 % до 3 % от енергията за всеки 1 000 км от мрежата. Заедно с това, преносът на постоянен ток също има преимущества, що се отнася до излагането на хората на електрически и магнитни полета и отстранява емисиите на електромагнитни вълни с крайно ниски честоти (ELF), характерни за преноса на променлив ток.

1.15

Като се имат предвид постигнатите отлични резултати в областта на слънчевата топлинна енергия, ЕИСК призовава Комисията и Съвета да насърчават и подкрепят разпространението на тази технология.

1.16

ЕИСК подкрепя целта на Комисията да засили разработването на когенерационни централи, въпреки че смята, че трябва да бъде ускорено приемането на стандартни разпоредби за измерване на тяхната ефективност. ЕИСК смята, че би било полезно да се инвестира в програми за разпространение на тригенерацията, като за гориво може да бъде използвана биомаса. Микроинсталациите за производство на електроенергия (Директива 2004/8/ЕО — единици с инсталационна мощност под 50 kW) би трябвало да бъдат насърчавани: те би трябвало да бъдат включени в програми, предоставящи стимули за икономии на енергия и намаляване на вредното въздействие върху околната среда, и по-лесно интегрирани в националните енергийни системи като част от развитието на разпределеното производство на електроенергия. Необходимо е обаче, да се осигури подкрепа за предприятията, за да покрият по-големите разходи, налагани от тази система при адаптирането на сегашните енергопреносни мрежи.

1.17

Пазарите на газта и електроенергията не са напълно либерализирани. Собствеността върху предприятия, управляващи технически монополи, трябва да бъде отделена от юридическа гледна точка от собствеността върху предприятия, работещи в система на свободна конкуренция.

1.18

ЕИСК счита, че въвеждането на електронни електромери може да е от полза, като осигури система за дистанционно управление на разпределението на енергия и за оптимизиране на управлението на натоварването на преносната мрежа. Тези електромери са признати за подходящи инструменти, отговарящи на изискванията за енергийна ефективност, определени в европейските директиви.

1.19

В транспортния сектор бяха положени големи усилия за намаляване потреблението на енергия и на замърсяващите емисии. Постоянното увеличаване на емисиите на CO2 обаче, дължащо се в частност на по-широката употреба на личен транспорт, но също така и на всички други видове транспорт, изисква да се положат още по-големи усилия (между 1990 г. и 2004 г. емисиите на CO2 от пътния транспорт нараснаха с 26 %). Комисията внимателно изучава оценката за въздействието с оглед приемането на законодателство относно процедурите за постигане на целта от 120g CO2. ЕИСК препоръчва да бъдат приети всички мерки, необходими за постигането на тази цел, като обаче по-конкретно се гарантира, че същите са разумни и осъществими както от техническа, така и от производствена гледна точка.

1.20

Комитетът все пак счита, че е полезно да се отбележи, че широкомащабното заместване на изкопаемите горива с биогорива би създало риск производството на гориво да започне да се конкурира с производството на храна при отдаване на плодородните земи. Тогава цената на храните може да се повиши и да достигне цената на енергийните продукти, която от своя страна е тясно свързана с цената на изкопаемите горива, което практически би поставило автомобилистите от Севера в положение на конкуренти (1) на гладуващите бедни хора от Юга.

1.21

ЕИСК напълно подкрепя стимулите и стратегиите за финансиране и данъчно облагане, предложени от Комисията, в частност тези с участието на ЕИБ и ЕБВР. Той също подкрепя стъпките за повишаване на съзнанието на европейския банков сектор относно нуждата от предоставяне на финансова подкрепа за изпълнението на националните енергийни планове. ЕИСК призовава за провеждането на специална конференция по въпроса за финансиране на енергийната ефективност, за да бъде повишено съзнанието сред заинтересованите страни и да бъде окуражен европейският банков сектор да участва в един голям проект за модернизиране на европейската икономика.

1.22

ЕИСК подкрепя създаването на „Споразумение между кметовете“, но смята, че целта за обединяване на 20-те най-важни европейски градове не е достатъчно амбициозна. Целта би трябвало да бъде много по-висока, а местният опит да бъде по-ефективно използван. Един отличен начин за свързването на администраторите на местно ниво, които отговарят за градската транспортна политика, с администраторите, които отговарят за местни дейности с пряко влияние върху обществеността, би бил да се създаде портал или друго средство за комуникация за обмен на опит между големите, малки и средни градове в ЕС, където живее над 80 % от населението на Съюза.

1.23

ЕИСК изразява съжаление, че Планът за действие пропуска важната роля, която социалните партньори и социалният диалог могат да играят на всички нива за оценяването, подпомагането и разработването на политики за икономии на енергия. ЕИСК призовава Комисията да предприеме стъпки, за да насърчи включването на проблемите на екологичната устойчивост в различните нива на съществуващите структури за социален диалог, най-вече в секторния диалог и Европейските работнически съвети. Профсъюзните организации могат да изиграят ключова роля за подобряване на знанията и съзнанието както на европейско, така и на национално ниво, като по този начин допринесат за разпространението на най-добри практики.

1.24

Важно е проблемът за икономиите на енергия да върви ръка за ръка с добрите практики за корпоративна социална отговорност, особено в многонационалните компании; нужен е по-интензивен социален диалог, за да бъдат разгледани всички проблеми, свързани с енергийната ефективност.

1.25

Международното измерение на проблема на подобряването на енергийната интензивност е ясно подчертано от Комисията. ЕИСК подкрепя предложенията за партньорство и съставянето на Международно рамково споразумение. В рамките на вече обявената международна конференция за енергийната ефективност, ЕИСК препоръчва да не се подценява необходимостта да се призоват за участие страните, включени в програмите АКТБ, Евромед и страните, включени в Европейската политика на съседство (ЕПС). Международното сътрудничество е от основно значение за успешното посрещане на предизвикателството на устойчивото развитие и трябва да бъдат положени по-големи дипломатически усилия за приемането до 2009 г. на нов международен протокол за периода след Киото още на конференцията, която ще бъде открита тази година в Бали.

2.1

Комисията подготви Съобщението, озаглавено План за действие за енергийна ефективност: осъществяване на потенциала, на базата на мандата, даден от Пролетния Европейски съвет през 2006 г., който одобри препоръките, направени в Зелената книга „Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика“.

2.2

Целта на предложенията, обобщени в Съобщението, е да се реализират иконoмии на енергия от над 20 % до 2020 г. по отношение на очакваното потребление, като се предвиди дадено ниво на растеж на БВП и без допълнителна намеса. Ако бъде осъществен, планът би постигнал икономии на енергия до 390 Mtoe годишно, а емисиите на СО2 биха били намалени с 780 Mt годишно. Предлаганите мерки би трябвало да осигурят спад на общото потребление от 1 % годишно, като се приема ръст на БВП от 2.3 %, който, от друга страна, ако няма нови намеси, би съответствал на увеличаване на потреблението от 0.5 % годишно. Разходите за инвестиции би трябвало да бъдат компенсирани от годишните икономии на гориво в размер на около 100 милиарда EUR.

2.3

Дебатът, последвал публикуването на Зелената книга за енергийната ефективност или „Да направим повече с по-малко“, доведе до предложения за сложен и съгласуван пакет от 75 мерки, обхващащи всички области, в които има потенциал за икономии на енергия. Секторите за приоритетни действия са строителният и транспортният, който е от най-големите потребители на нефтени продукти, въпреки че също толкова внимание трябва да се обърне на икономиите, които могат да бъдат направени при производството, преноса и преобразуването на енергията и в индустрията.

2.4

Планът на Комисията предвижда незабавни действия и други, по-дългосрочни мерки, които трябва да бъдат взети за период от шест години. Още отсега се предвижда, че за постигането на 20 % икономии на енергия до 2020 г. ще е необходим допълнителен план за действие.

2.5

Разглеждайки потенциала за икономии, такива са възможни в сектора на крайно потребление, включително 25 % в преработвателната индустрия, където периферното оборудване като например мотори, вентилатори и осветителни тела, предлага най-голям потенциал за икономии; 26 % в областта на транспорта, със засилване на съмодалността и преминаването към други видове транспорт, посочени в Бялата книга за транспорта; и 27 % в жилищния сектор, посредством топлоизолирането на стени и покриви, по-доброто осветление и по-ефективните домакински уреди; при търговските сгради едно цялостно подобряване на системите за енергийно управление може да доведе до икономии до 30 %.

2.6

Поради структурните промени, ефектът от предишни политики и въвеждането на нови технологии, се очакват подобрения на енергийната интензивност с 1.8 % или 470 Mtoe годишно. Това означава, че общото намаление на енергийната интензивност, включително очакваните 20 % от новите мерки, които се предлагат (1.5 %, т.е. 390 Mto e годишно за периода 2005-2020 г.), би трябвало да бъде 3.3 % годишно. Съпоставен с очаквания темп на растеж на БВП от 2.3 % годишно, общият размер на икономии на енергия следователно би бил 1 % годишно.

2.7

Планът за действие би осигурил ползи за опазването на околната среда, намаляване на вноса на изкопаеми горива, което означава по-малка зависимост от трети страни и по-изгодна, конкурентоспособна индустрия в ЕС, не на последно място благодарение на технологичните иновации, получили тласък във връзка със започнатите процеси, с положителни резултати по отношение на заетостта.

2.8

Планът е структуриран около 10 спешни, приоритетни действия и Комисията призовава държавите-членки, местните и регионални власти и всички заинтересувани страни да приложат допълнителни мерки, за постигане на още по-добри резултати. Посочени са както секторни, така и хоризонтални мерки.

2.9

Мерките се фокусират върху необходимостта да се възприемат динамични изисквания за енергийна ефективност, да се подобри ефективността на новия и съществуващия производствен капацитет и да се намалят загубите при преноса и разпределението в енергопреносния сектор и да се приеме интегриран подход за транспортния сектор, насочен към всички заинтересовани страни.

2.10

Стратегическият план за енергийни технологии, който предстои да бъде приет през 2007 г., ще стимулира по-нататъшни подобрения на ефективността.

2.11

На „сигналите за определяне на тарифи за електроенергията“ следва да се обърне повече внимание, тъй като те спомагат за увеличаване на съзнанието. Освен това, от съществено значение е на всички равнища да бъдат въведени подходящи финансови инструменти, заедно с данъчни и други стимулиращи политики за производителите и потребителите.

2.12

Предизвикателствата на енергийната ефективност трябва да се разглеждат на глобално равнище и поради това е належащо да се сключват международни споразумения и партньорства.

2.13

Строгото прилагане на съществуващите директиви и регламенти, като например неотдавнашната Директива относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, Директивата за етикетиране и осемте директиви за нейното прилагане, Директивата за енергийната ефективност на сградите, Директивата за екодизайн и Регламента „Енергийна звезда“, ще помогне за постигането на поставените цели.

2.14.1

Етикетиране на уредите и оборудването и минимални стандарти за енергийна ефективност. Актуализиране на Рамковата директива 92/75/ЕО за включване на нови, динамични стандарти за електроуредите. Специално внимание ще бъде отделено на загубите в работен режим „standby“. Първоначално ще бъдат включени четиринадесет приоритетни групи продукти. Целта е да се гарантира, че до 2010 г. по-голямата част от продуктите, които консумират значителна част от общото енергийно потребление отговарят на минималните стандарти, установени в Директивата за екодизайн или класифициране/етикетиране на енергийната ефективност.

2.14.2

Изисквания към енергийната ефективност на сградите и постройките с много ниско потребление на енергия („пасивни къщи“). Разширяване на обхвата на Директивата за енергийна ефективност на сградите (понастоящем приложима за площи над 1 000 м2) и предложение през 2009 г. за нова директива, установяваща минималните изисквания на ЕС, приложими за новите и обновени сгради (kWh/m2). Съвместно със строителния сектор ще бъдат разработени целеви стратегии за сгради с много ниско потребление на енергия.

2.14.3

Повишаване на ефективността на производството и разпределението на електроенергията. Енергодобивният сектор използва около една трета от цялата първична енергия, с ефективност на преобразуване около 40 %. С новия производствен капацитет трябва да бъде възможно да се постигне 60 %. Загубите при преноса и разпределението на електроенергия, често достигащи до 10 %, могат също да бъдат значително намалени. Ще бъдат установени минимални изисквания за работни характеристики на нови електрически, отоплителни и охладителни мощности, по-ниски от 20 MW. Очаква се прилагането на Директивата за насърчаване производството на електроенергия по комбиниран начин (2004/8/ЕС) да допринесе за по-нататъшен напредък. И накрая, ще бъдат въведени минимални изисквания за функциониране и норми за квартално отопление.

2.14.4

Постигане на горивна ефективност на автомобилите. За да се намалят емисиите на СО2, ако е необходимо, през 2007 г. Комисията ще предложи законодателство, за да се гарантира, че целта 120 г СО2/км ще бъде постигната до 2012 г. В момента се прави оценка на опцията за използване на данъчни инструменти във връзка с емисиите на СО2. Секторът за производство на гуми може също да допринесе за енергийната ефективност (която може да достигне до 5 %) със стандарти за съпротивление при търкаляне и подходящо напомпване на гумите. Комисията скоро ще издаде Зелена книга за градския транспорт, за да поощри използването на градски транспорт и ще въведе други, по-твърди мерки за решаване на проблема, по-специално в районите с претоварено движение.

2.14.5

Улесняване на подходящото финансиране на инвестиции за енергийна ефективност за малките и средни предприятия и компаниите за енергийни услуги. Комисията ще призове банковия сектор да предложи финансови пакети, насочени към икономии на енергия. Чрез финансиране от Общността, като например фондовете „Зелени инвестиции“ и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, на първо място ще трябва да се подпомогнат МСП.

2.14.6

Поощряване на енергийната ефективност в новите държави-членки. Комисията ще призове повече средства за политиката на сближаване да бъдат насочени към изпълнението на големи проекти за енергийна ефективност.

2.14.7

Съгласувано използване на данъчното облагане. Предстоящата Зелена книга за непряко данъчно облагане и свързаното с нея преразглеждане на Директивата за енергийно данъчно облагане ще спомогнат за обединяването на въпросите на енергийната ефективност и аспектите, свързани с опазването на околната среда. Ще бъде направена оценка на ползите от използването на данъчни кредити като стимули както за предприятията, така и за потребителите на електроуреди и оборудване.

2.14.8

Повишаване на съзнанието за енергийната ефективност. Ще бъде насърчавано развитието на уменията, обучението и информацията за енергийните мениджъри в индустрията и комуналните услуги. Училищата ще бъдат снабдени с учебни материали.

2.14.9

Енергийна ефективност в застроени зони. През 2007 г. Комисията ще инициира „Споразумение между кметовете“, което ще обедини кметове на 20 от най-големите и най-инициативни европейски градове за обмен на най-добри практики.

2.14.10

Насърчаване на енергийната ефективност в целия свят. Целта е да се сключи рамково споразумение със страните и международните организации, които са основни търговски партньори, за подобряване на енергийната ефективност в секторите на крайно потребление и в преобразуването на енергията.

3.1

Планът за действие на Комисията приема последователен подход към рамката от инициативи, необходими за постигане на амбициозната цел, поставена в предложението, за постигане на енергийни икономии от 20 % и по този начин за намаляване на емисиите на СО2 с 780 Mt до 2020 г. В светлината, между другото, и на неотдавнашния доклад на IPCC (Междуправителствена комисия по изменението на климата), ЕИСК смята тази цел за реалистична, въпреки че счита, че трябва да бъдат положени всички възможни усилия за намаляване потреблението на енергия и за да станат технически осъществими икономиите на енергия с повече от 20 %. Целта трябва да върви ръка за ръка с националните планове за действие, които заедно би трябвало да направят възможен желания резултат, отразяващ различните основни финансови и технологични условия, така че да се осигури справедливо разпределение на целите между държавите-членки, съобразено с техните възможности.

3.2

Ще бъде необходимо да се определят междинни цели, които да бъдат постигнати например до 2012 и 2016 г., така че мерките да могат да бъдат ускорени ако напредъкът се окаже прекалено бавен. Изглежда, че прегледът през 2009 г. е много близко, за да може да се направи балансирана оценка. ЕИСК също така препоръчва да се предвидят дългосрочни цели (2040/2050 г.), за да се гарантира, че целите за енергийни икономии ще продължат да бъдат преследвани. След няколко години инвестициите в производство на енергия на базата на изкопаеми горива, възлизащи на милиарди EUR, ще са отживелица. Този капацитет трябва да бъде заменен колкото е възможно по-скоро и по възможно най-ефективен начин. Това ще бъде епохално предизвикателство, в противовес на случващото се сега, например 120 етажни небостъргачи със стъклени фасади да бъдат осветявани денонощно, или използването на териториите, определени за транспортна инфраструктура. Властите трябва без отлагане да осъзнаят огромната значимост на проблема как да бъдат заменени енергийните източници.

3.3

Планът на Комисията трябва както да намали потреблението на енергия, така и да запази същото качество на живот. Във връзка с тази цел се планира до 2020 г. намаляване на енергийната интензивност с 3.3 %, т.е. като се вземе предвид постоянният ръст на БВП от 2.3 %, да се постигне действително намаляване на енергийната интензивност с 1 % годишно, което съответства на цялостно намаляване на потреблението с 14 % между 2005-2020 г. ЕИСК предлага на Комисията да бъде започнат специален дебат по темата за различните начини на живот и за „качеството на живота“. Очаква се подобряване на качеството на живота, което мнозина измерват с броя на домакинските електроуреди, мобилните телефони или колите на човек, докато други го измерват с емисиите на СО2, твърди частици и прах, задръстванията по пътищата и времето за пътуване, и качеството на публичните услуги. Ясно е, че що се отнася до енергийната ефективност и икономиите на енергия, една много скромна промяна на „начините на живот“, насочена към опазването на околната среда, ще ускори постигането на целите. ЕИСК пита Комисията дали същата счита, че наистина ще е възможно за бъдещите поколения да бъде запазен същия начин на живот, при увеличаващо се потребление и вредни емисии. Този проблем също включва нуждата да бъде спрян „ефектът на бумеранга“, при който икономиите на енергия се използват за финансирането на допълнителното потребление. Затова трябва навреме да бъде планирана реорганизация на икономическата система, като се насърчи създаването на подходяща инфраструктура и се предложи на бъдещите поколения подходящ набор от принципи, като например (2):

3.3.1

Необходимо е отговорността за енергийната ефективност да бъде разпространена на всички нива и заедно с националните планове за действие да бъдат създадени регионални и местни планове. Регионалните власти трябва да бъдат включени в това голямо предизвикателство. Мащабите и значението на Плана за действие наистина са едно реално предизвикателство. Някои елементи от начина на живот, свързани с напредъка през двадесети век ще трябва да бъдат изоставени, а самото разбиране за добър вкус ще трябва да включва етическа оценка на приемливостта по отношение на енергийната ефективност, какъвто е вече случаят с кожите от редки животни и стоките, произведени от слонова кост; по подобен начин, небостъргачите с остъклени външни стени или спортните автомобили ще трябва да бъдат считани за неприемливи. Тази важна промяна в преобладаващата ценностна система изисква също така сътрудничеството и на частния сектор, който би трябвало да предвиди необходимия преход към насърчаване на енергийната ефективност, така че да е конкурентен на международните пазари и да използва тези нови принципи в рекламирането на продуктите си, вместо да изпраща противоречиви послания, величаещи голямата маса и ненужната мощност като символ на обществен статус, както се случва прекалено често.

3.4

В Плана за действие са посочени десет приоритетни действия, групирани в четири области: преобразуване, пренос и разпределение на енергията; жилищни, търговски и фирмени сгради; транспорт; и използване за индустриални и селскостопански цели. Тези области покриват повече от 90 % от потреблението на енергия. Други мерки ще бъдат взети в областта на международните споразумения, за създаване на партньорства за изготвянето на стандарти, и в областта на информацията, обучението и комуникациите, във връзка с необходимостта за развиване във възможно най-голяма степен на синергия и на ангажираността на всички заинтересувани страни.

3.5

ЕИСК предлага да бъде добавено още едно приоритетно действие, за да бъдат въведени мерки за намаляване употребата на изкопаемите горива за отопление и охлаждане, и отбелязва, че в предложението не се анализира възможността за въвеждане на районни отоплителни и охладителни мрежи, което би предотвратило загуба на 33 % от първичната енергия по време на етапа на преобразуването й. Този потенциал би могъл да бъде удвоен, ако се съчетае с използването на възобновяеми енергии или на системи за преработка на отпадъците, което ще доведе до икономии до 50.7 Mto e годишно. ЕИСК предлага заедно с приоритетните мерки да бъдат предприети нови, конкретни приоритетни инициативи, улесняващи създаването и развиването на нови видове професии, свързани със сектора на енергийната ефективност, разпространението на нови, интегрирани енергийни услуги и подкрепянето на нови, енергоспестяващи продукти, които причиняват по-малко замърсяване, стимулиране на научноизследователската и развойна дейност както на национално, така и на европейско равнище, със съществено увеличение на отпусканите бюджетни средства и мобилизиране на всички налични технологични ресурси. Други области, където могат да бъдат предприети мерки биха могли да бъдат разработването на методи за рециклиране и депониране на твърди битови отпадъци, които имат много възможни приложения, и поощряването на инициативите за корпоративна социална отговорност (CSR) и сключването на доброволни споразумения в предприятията, с активно включване на работниците и използващи процедурите на схемата за еко-управление и одит (EMAS).

3.6

В предложението на Комисията са обявени голям брой законодателни мерки, като например нови директиви и регламенти, и ревизирането на съществуващите инструменти, за да станат стандартите по-строги (съобщение от 7 февруари 2007 г. за тавана на емисиите на СО2 в автомобилната индустрия). ЕИСК отбелязва предложенията на Комисията и решенията на Пролетния Съвет през м. март миналата година, но подчертава, че след вълните на разширяване през м. май 2004 г. и м. януари 2007 г., във въпросните страни бяха внесени голям брой използвани превозни средства. Притокът продължава и дори се усилва. ЕИСК счита, че ще минат много години, преди в тези държави-членки да се постигне пълна подмяна на автомобилния парк, и че е немислимо това да бъде постигнато чрез задължителни стандарти по отношение на съществуващия автомобилен парк.

3.7

В документa не се разглежда нуждата от засилване на отговорностите и правомощията на Общността, за да се гарантира постигането на целите и да се представи единна позиция пред международните партньори. ЕИСК одобрява разпоредбите на документа на Европейския Съвет и приемането на Енергийната политика за Европа (ЕПЕ), която определя енергийната политика като един от приоритетите за бъдещето на ЕС и укрепва външната политика и сътрудничество на ЕС. Правните ограничения на Договорите, които са в сила, запазващи правото на държавите-членки да вземат решения за енергийната политика, се компенсират до известна степен от действителното укрепване на правомощията за представителство по отношение на трети страни, въпреки че в член 174, параграф 4 е предвидено споделяне на правомощията и специфична роля в сътрудничеството с международните организации. Ясно е, че колкото по-добра е координацията на политиките, толкова по-голям ще бъде капацитетът за преговори на ЕС. ЕИСК се надява, че Европейският парламент, Съветът и Комисията ще обмислят, където е необходимо, възможността за внасяне на изменения в Договорите, за да бъдат дадени повече правомощия на Общността по отношение на външни партньори, като се осигури единно представителство.

3.8

В Директивата относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (2006/32/EО) се споменава стратегия, основана на по-широкото приложение на белите сертификати и национални планове за действие, които ще трябва да бъдат оценявани от Комисията. Самият План за действие ще изисква значително увеличение на работното натоварване на Комисията, във връзка както със законодателните и регулаторни инициативи, така и с мониторинга. ЕИСК счита, че досегашният опит е окуражителен, въпреки че имаше редица затруднения при задействане на системата за бели сертификати, дължащи се между другото на различия в разпоредбите на държавите-членки. За дейностите, свързани с постигането на целите на директивите и по-общо казано, за да се даде възможност на Комисията ефективно да работи по въпроса, трябва да бъде назначен повече персонал, на който да бъдат възложени тези задачи. Комисията смята, че са необходими около 20 служители. ЕИСК препоръчва да се направи строг разчет на необходимите финансови средства и очаква увеличение на наличните средства.

3.9

В резултат на изпълнението на предложените мерки ще бъдат постигнати икономии, които ще доведат до спадане на приходите от ДДС, което може да се отрази на бюджета на Общността; това би било частично компенсирано от нарастването на новите дейности, свързани с политиката за енергийна ефективност. ЕИСК призовава Комисията да направи анализ на този сценарий, тъй като той не е взет предвид в Доклада за оценка на въздействието. ЕИСК счита, че сегашните финансови ресурси на ЕС са абсолютно недостатъчни, за да обхванат всички програми на Общността, които непрекъснато биват подлагани на „орязване“ на средствата за изключително полезни проекти, включително такива, целящи икономии на енергия. Ако се въведе „енергиен данък“, той трябва да бъде част от данъчна политика, която се съобразява с уязвимите социални групи и няма отрицателно въздействие върху сегашните нива на социална сигурност и обществени услуги.

3.10

Планът за действие е засегнат от затрудненията при постигането на целите, определени в Бялата книга за транспорта. В своя средносрочен преглед Комисията отбелязва, че пречките и съпротивата, срещани досега са възпрепятствали пълното реализиране на потенциала на железопътния и морски транспорт, което би довело до значителни икономии на енергия. Това укрепване трябва да бъде разглеждано като абсолютен приоритет, имайки предвид времето, необходимо за изграждане на инфраструктура и за промяна на навиците на хората. Необходимо е по-голямо внимание към подобряването на транспорта за работниците, които понастоящем са поставени в неблагоприятно положение от политиката, насочена повече към нуждата от незабавна финансова печалба, отколкото към задоволяване на нуждите за обществен транспорт, например приоритетни инвестиции във високоскоростни връзки. Улесняването на придвижването на хората до работа не само ще намали потреблението на енергия, но също значително ще подобри тяхното качество на живот. Публичните инвестиции, необходими за укрепването на системата на обществения транспорт, неизбежно се сблъскват между другото с труден петгодишен период, белязан от икономическата криза, която се отрази на публичния бюджет в много от държавите-членки. Невъзможността да се изгради необходимата инфраструктура, орязването на финансирането от Общността за стратегически планове, като например коридорите на Трансевропейската транспортна мрежа TEN (от 20 милиарда на 7.5 милиарда EUR) и стратегиите на основните представители на европейска автомобилна индустрия, спомогнаха планът да стане неосъществим. Предстои ЕИСК да одобри важно становище за транспорта в градските райони, в което се подчертава постоянно намаляващото използване на обществените транспортни мрежи и се предлагат решения за намаляване на броя на личните автомобили по пътищата (3). ЕИСК изразява съжаление за провала на опита за адекватна координация на политиките за транспорта и енергетиката; заедно с политиките в областта на околната среда и индустрията, те се отнасят до технически и индустриални нужди и проблематики, които по необходимост се допълват взаимно. Той изразява основателна загриженост, че поради липса на такава координация документът на Комисията не би бил достатъчно ефективен.

3.11

Тези проблеми се отразяват върху законодателната дейност на Комисията, нейните съобщения и препоръки. Същите трудности се срещат и в Брюксел, и на национално ниво, а положението се утежнява от факта, че националните политики трябва да бъдат съгласувани на ниво ЕС (а не обратно).

3.12

Европейската енергийна политика трябва да бъде подкрепена от всички социални групи, така че всички да бъдат равнопоставени при достъпа до услугите, предоставяни от енергийните доставчици, при закупуването на по-ефективни домакински електроуреди и при наемането на апартаменти. Това би следвало да се отрази положително върху заетостта и то безспорно е възможно да стане веднага в сектора на жилищното строителство. При всички видове мерки, с които се цели повишаване на енергийната ефективност, предоставяните улеснения би трябвало да изтъкват ползата за потребителя, така че срокът, необходим за покриване на разходите, да бъде разумно кратък и лесно изчислим.

3.13

Финансирането не трябва да идва само от публичните финанси: предвид огромните печалби на енергийния сектор и сектора за производство на електроенергия, би могъл да бъде създаден фонд, използващ малка част от тях, метод, който вече бе експериментиран в някои държави-членки. Това обаче не трябва да води до по-високи цени за крайните потребители, нито до по-малък размер на стратегическите инвестиции на предприятията. Необходимо е, разбира се, да се вземат под внимание огромните инвестиции, които ще трябва да бъдат направени в производствената индустрия, за да може тя да задоволи нарастващото търсене при все по-високи разходи, докато за други изкопаеми ресурси цените са свързани с тенденциите в движението на цените на петрола, като разходите за изследвания са много по-малки, какъвто е случаят при енергоразпределителните компании. Следователно приносът за фонда би следвало да отчита значителните разлики в разходите за научни изследвания, които трябва да се поемат. В съответствие с различното действащо законодателство, следва да се направи разграничение между държавите-членки по отношение на изискванията към енергийните индустрии за инвестиране в изследвания за енергийна ефективност и за контролиране нивото на цените. Това разрешение би могло да даде възможност на дребните собственици, които нямат финансови средства, да увеличат енергийната ефективност на своите домове, като се задвижи един „непорочен“ кръг, който би създал работни места.

3.14

При прилагането на данъчни облекчения, които трябва да се използват извънредно внимателно, следва да се вземат предвид най-бедните социални слоеве, които, тъй като не плащат данъци, биха били изключени от мерките, насочени към благоприятстване и стимулиране на политиката за енергийна ефективност. Биха могли да бъдат предвидени бонуси за енергийна ефективност, предназначени за лицата, които не подлежат на пряко данъчно облагане, тъй като доходите им са прекалено ниски.

3.15

ЕИСК счита, че е особено важно на европейско, национално, местно и регионално равнище да бъдат разработвани кампании за повишаване на съзнанието, като в определен момент бъде определяна една тема (например в рамките на един месец в Европа може да се дава информация за осветителните крушки, друг месец да се обсъжда развитието на обществения транспорт, в следващ месец — екологичното и ефективно отопление/охлаждане, и т.н.). Може да бъдат предприемани кампании за разпространение на идеи и предложения, като на все по-голяма част от обществото бъде разяснявана необходимостта от това изискване. Само чрез повишаване на масовото съзнание ще бъде възможно да се постигнат конкретни резултати. Демократичният дебат, включването на всички представители на различните заинтересовани страни и ролята на публичните власти ще бъдат от съществено значение за ефективното управление на предвидените действия. Държавите-членки, разполагащи с по-голям брой технически консултанти в областта на енергийната ефективност би трябвало да ръководят обучението на консултанти в другите държави-членки на Съюза, за да се осигури равномерно разпространение на знанията, необходими за успеха на Плана за действие. В държавите-членки трябва да бъде насърчавано изучаването на енергетиката в университетите и във висшите учебни заведения, като се благоприятства междурегионалното сътрудничество. В това отношение Комисията би могла да играе ефективна координираща роля.

3.16

Трябва да бъдат положени особени грижи за постигане на необходимия баланс между нуждата от обезпечаване на всички възможни подобрения и възможностите на икономическите и производствени системи да се справят с някои промени, които биха могли да бъдат твърде резки. Съществува реалната опасност енергоемките индустрии, принудени да правят прекалено големи разходи, да делокализират производството си в по-малко „взискателни“ райони. Скоростта на промените трябва да бъде тясно свързана с възможностите за приспособяване и управление на разходите. Трябва да бъдат разработени мерки, за да стане възможно подписването на дългосрочни договори, гарантиращи устойчиви и стабилни цени на енергията, в замяна на ангажименти за инвестиране в иновациите, технологиите или в производствените, транспортните и разпределителните инфраструктури. Тези инвестиции следва да бъдат оценявани в зависимост от енергийната им ефективност. Използването на доброволни споразумения трябва да бъде разглеждано като положителен знак, но това изисква реална способност за навременен контрол от страна на регионалните органи, както и готовност тези споразумения да бъдат заменени с обвързващи ангажименти, в случай че се окажат неефективни.

3.17

Посочените мерки трябва винаги да отчитат състоянието на пазара, който все повече се глобализира. Възможното нарастване на цените на енергията би могло да създаде огромни проблеми на секторите с високо потребление на енергия, като например алуминиевата или циментовата промишленост. Целите от Лисабон трябва винаги да се имат предвид и да се гарантира конкурентоспособността на Европейския съюз, който трябва да може да разчита на цени на енергията, които са съпоставими в рамките на световната икономическа система. От друга страна, Европа не може да толерира постоянните заплахи за делокализиране, които някои отрасли или предприятия продължават да отправят. Предприятията, които делокализират производството си единствено за да увеличат своя дял от печалбите, трябва да бъдат наказвани, тъй като освен социалните, понякога драматични проблеми, които те неизбежно причиняват и които се отразяват върху Общността, те нарушават конкуренцията на вътрешния пазар, като предлагат на пазара стоки, произведени в други, по-толерантни страни, които не налагат същите ограничения.

4.1

Поради понятни и методологични причини ЕИСК няма намерение да разглежда поотделно всяка предложена мярка (около 75 на брой), но счита, че е необходимо да изрази своята позиция относно най-важните мерки и предложения в документа и приложенията към него. В ЕИСК беше проведено изслушване и участниците предоставиха допълнителна полезна информация, която обогати знанията на ЕИСК и значително допринесе за този труд.

4.2

На първо място, приетите досега мерки относно динамичните изисквания за енергийна ефективност на енергоемките продукти, сградите и енергийните услуги, ползващи енергия, дадоха добри резултати. Производителите и потребителите проявиха голям интерес към увеличаване на предлагането и на търсенето за нови, все по-ефективни изделия и доказаха своето желание да сторят това. Непосредственото потвърждение на постижимите спестявания и все по-широко разпространеното образование и повишаването на съзнанието по екологичните въпроси подсказват, че тези политики могат да бъдат осъществени много бързо и да постигнат желаните резултати. Екодизайнът имаше успех и беше добре приет от обществеността, която все повече обръща внимание на характеристиките на предлаганите продукти. Трябва да бъде насърчавана тенденцията, която вече се забелязва сред някои производители, които подчертават енергийната ефективност на своите стоки и дават на потребителите подробни инструкции за ефикасната им употреба. Моделът на САЩ също заслужава внимание, където въведените специфични стимули за предприятията, използващи екодизайн дадоха окуражаващи резултати. ЕИСК счита, че подкрепата на производството чрез отпускането на данъчни кредити на предприятията, разработващи и произвеждащи високоефективни в енергийно отношение продукти, ще даде добри резултати, при условие, че тази система върви ръка за ръка с ефективно и реално наблюдение на пазара и на стоките, както това беше направено в отрасъла на машиностроенето. Това наблюдение трябва да бъде разглеждано като гаранция, че инвестициите на „етичните“ производители в енергийната ефективност няма да бъдат загубени; то трябва да бъде препоръчано на регионалните власти, на които е поверено.

4.2.1

Етикетирането е добра практика, която следва да бъде поощрявана и прилагана за колкото е възможно повече продукти, и която трябва без отлагане да бъде разширена към отраслите на автомобилостроенето и строителството. ЕИСК подкрепя предложението и призовава Комисията да наложи на 14-те посочени изделия минимални стандарти за енергийна ефективност, като обърне специално внимание на конкретните пазарни сегменти, за да се избегне евентуално нарушаване на конкуренцията, предизвикано от въвеждането на нова регулаторна система. Трябва да бъдат определени и други изделия, предназначени за крайния потребител, които да бъдат обвързани с минималните стандарти. ЕИСК напълно споделя приоритета, който се дава за намаляване използването на енергия при работен режим „standby“ и „sleep“. Той смята, че тази мярка е много важна, тъй като тя би могла да помогне за намаляване на потреблението на енергия при тези режими на работа до 70 %, като постепенно се подменят използваните уреди. Освен това ЕИСК счита, че съгласно споразумението „Енергийна звезда“, трябва да стане задължителна регистрацията в ЕС (която вече съществува в САЩ) на откритите търгове за покупка на офис оборудване и очаква „самата Комисия да даде пример“ (4). Споразумение от този вид трябва да бъде договорено също и с други големи производители от Източна Азия, които сега заемат значителен дял от пазара на електронни уреди.

4.2.2

Що се отнася до домакинските електроуреди, поради липса на бързи процедури за проверка на достоверността на етикетите и за налагане на санкции в случай на нарушения, съществува опасност добросъвестни предприятия, инвестиращи в енергийната ефективност да бъдат сериозно санкционирани, а стоки, които не отговарят на критериите, да бъдат допуснати на пазара. На първо място трябва да бъде насърчавана подмяната на остарелите домакински електроуреди, водеща до по-големи икономии (в Европа са в употреба около 200 млн. домакински уреди, придобити преди повече от 10 години). Трябва също така да бъде предотвратено навлизането на енергийно неефективните, остарели домакински уреди на пазарите за употребявани стоки в развиващите се страни. Би трябвало също да се гарантира, че инициативите за финансиране закупуването на домакински уреди ще бъдат насочени към енергийно по-ефективни стоки.

4.2.2.1

Във връзка с това би трябвало да се подчертае, че отказвайки да се съобразява с доброволния кодекс за саморегулиране, индустрията на домакинските електроуреди показва необходимостта пазарът да бъде регулиран със задължителни мерки. Липсата на санкции за безскрупулни производители и вносители, класифициращи стоките си като категория „А“, докато те не отговарят на определените стандарти за енергийна ефективност, на практика улесни разпространението на пазара на домакински електроуреди „менте“ с нисък разход на енергия. Недостатъците на доброволните споразумения, осъждани от европейските предприятия, които призовават за „правила“, дават повод за размисъл относно ефективността на тези споразумения.

4.2.3

Значителни икономии е възможно да бъдат постигнати в строителния сектор: вече съществуват материали, строителни методи и алтернативни на традиционното отопление системи, като например кондензиращи нагреватели, с които се постигат икономии от 6 % до 11 % чрез повторна употреба на латентната топлина, която обикновено се разсейва. Потреблението на енергия за климатичните инсталации би могло да бъде намалено като се поставят протектори за слънчевата светлина извън сградите, тъй като вътрешните протектори блокират светлината, но задържат голяма част от топлинната енергия. Трябва да се насърчава създаването на т. нар. „пасивни жилища“ (сгради с много ниско потребление на енергия, не повече от 15 kWh/m2 годишно (зима-лято) за основно потребление: охлаждане и отопление. Общото потребление (достатъчно количество) и границата на основното потребление трябва също да бъдат отбелязани, изчислени като цяло (осветление, домакински електроуреди, включително сушене на прането (за изсушаването на 1 кг пране може да се използва три до четири пъти повече енергия, отколкото необходимата за едно пране). Като се има предвид, че потреблението на енергия може да бъде успешно намалено от средно 180 kWh/m2 годишно до около 15 kWh/m2 годишно, е възможно да бъдат направени икономии (ефективност + достатъчно количество) до 90 %! (например 22 къщи, село с пасивни сгради във Висбаден 1997 г., средна консумация 13.4 kWh/m2 годишно; или 32 пасивни сгради в Кронсберг 1998 г., средна консумация 14.9 kWh/m2 годишно). Трябва да бъде насърчено създаването на европейски пазар за такъв вид изделия, за да бъде улеснен широкият достъп до тези технологии на достъпни цени.

4.2.4

ЕИСК подчертава нуждата от публични инвестиции за енергийна ефективност в обществените и публичните сгради, заедно с използването на възобновяеми източници, в частност в новите държави-членки, където има потенциал за постигане на реални добри резултати в спестяването на енергия. В допълнение към програмите за хармонизиране на законодателството и развитието на обучението за специалисти, ЕИСК призовава част от Структурните фондове да бъдат заделени за тази цел. Европейските финансови институции трябва също да бъдат убеждавани да стимулират инвестициите за модернизиране на енергийната ефективност в сградите.

4.2.4.1

Истинските пасивни сгради трябва да отговарят на известни строителни характеристики (оптимална изолация на стените и подовете, тръби за предварителна вентилация на входящия свеж въздух под жилището), което затруднява и оскъпява пълното приспособяване на съществуващите сгради към този стандарт. Това означава, че може би ще е по-добре усилията да се съсредоточат върху това колкото е възможно повече нови сгради, особено публични сгради — за което трябва постепенно да бъдат приети задължителни правила — да бъдат построени съгласно нормите за пасивни сгради. В допълнение към това, изключително важно е енергийно ефективните решения на пасивните сгради да бъдат използвани в значителна степен при извършването на ремонти или работи по поддръжката на частни сгради, което може също да бъде подпомогнато от револвиращи фондове с много ниски лихвени равнища. Трябва да се помни, че по-голямата част от сградите, които ще са в употреба през 2020 г. вече са построени. Що се отнася до отдаваните под наем сгради, трябва да бъде разгледан проблемът как големите инвестиции за енергоспестяване в жилищните сгради да бъдат направени финансово изгодни за собствениците, като се има предвид, че обикновено обитателите извличат преките ползи.

4.2.4.2

В Доклада за оценката на въздействието SEC(2006) 1175, Комисията изразява очакване, че чрез изменение на Директивата за енергийната ефективност на сградите (2002/91/EC) могат да бъдат постигнати икономии от 140 Mtoe, като се намали настоящият праг от 1 000 м2, към който се прилагат минимални изисквания (като се направят по-строги за обществените сгради) и като се прилага по-нашироко схемата за „белите сертификати“. ЕИСК изразява загриженост, че тази цел може би е прекалено амбициозна в краткосрочен план (5). ЕИСК счита, че държавите-членки трябва да приемат еднакви инструменти за измерване на въздействието на разпоредбите (например качеството на топлинната изолация) и че те трябва задължително да приемат подходящи мерки за мониторинг (вж. несъответствията например между Франция, където мониторингът е слаб, и Фландрия, където мониторингът е много по-строг). Съветът и Парламентът трябва да преценят дали съществуват правни основания, за да бъде упълномощена Комисията да изготви регламент по темата, който да замени предложението за нова директива и след 2009 г. просто да отмени Директива 2002/91.

4.2.4.3

В един неотдавна публикуван труд (6) се посочва, че:

4.2.4.4

Картината, която се очертава след този анализ е, че изолация дори с голяма дебелина (поне над 16 см) винаги би довела до връщане на направените инвестиции за постигане на целта за пасивна къща, особено що се отнася за обикновените сгради. От оперативна гледна точка, външното изолиране на цялата къща е по-важно от други мерки, докато общ анализ на мерките позволява оптимизирането на нетната настояща стойност (ННС) на инвестицията.

4.2.5

Що се отнася до белите сертификати, положителният — макар и ограничен — опит на страните, които са ги въвели не е могъл да бъде напълно използван поради забавяне въвеждането на индустриални иновации в някои страни на Европейския съюз. Наистина, една ефективна схема за бели сертификати изисква реалистични цели, съобразени с техническия и икономически потенциал, голям обхват от възможности за постигане на целите (сектори, проекти, действащи лица, разходи), гарантирано правилно функциониране на пазара (структура на търсенето и предлагането, допълнителни условия), ясни, прозрачни, недискриминационни правила с подобряващо въздействие (условия за достъп до пазара, пазарни правила) и подходящи санкции. Съществуват ли тези предпоставки на потенциалния европейски пазар за енергийна ефективност? Ето защо, трябва да се подхожда с нужното внимание при евентуалното разпространяване на тази практика.

4.3

Загубите във фазата на преобразуване са равни на общото основно потребление на енергия в жилищните сгради и индустрията — 33 %, т.е. над 580 Mtoe. Ето защо ЕИСК счита, че явно това трябва да бъде ключова област на действие. Загубите при преноса на големи разстояния са важен фактор. Една област, която безспорно ще се развива, са модерните високоволтови преносни линии за постоянен ток, при които само 3 % от енергията може да бъде загубена на всеки 1 000 километра от мрежата. Тази технология дава възможност не само за реализиране на значителна икономия, но и за отстраняване на електромагнитните въздействия при пренасянето на променлив ток, като например емисиите на електромагнитни вълни с извънредно ниска честота, свързани с преноса на променлив ток. Съществуващите технологии вече правят този вид пренос икономически изгоден на дълги разстояния (той се използва от десетилетия в Швеция и Съединените щати и се развива в целия свят), докато за късите разстояния трябва да бъдат взети под внимание все още високите разходите за системите за преобразуване на променлив ток с ниско напрежение за местна употреба. Чрез конкретни проучвателни проекти би трябвало да се насърчават усилията за намаляване на тези разходи (7).

4.3.1

Друга област за действие е подкрепата за приемането на технологията на слънчевата топлинна енергия, която може да бъде въведена в партньорство със страните от Евромед, чиито обширни пустинни площи са непрекъснато изложени на силни слънчеви лъчи. В доклад, поръчан неотдавна от министъра на околната среда на Федерална Република Германия, се подчертава ключовата роля на тази технология, разработена от италианския носител на Нобелова награда Карло Рубиа, която понастоящем се прилага като пилотен проект в Гренада. Италианската компания Enel, в сътрудничество с Института Enea, неотдавна стартира проект, който въвежда за първи път в света интегрирането на комбиниран газов цикъл с централа за слънчева топлинна енергия. Като използва новаторска, уникална технология, разработена от Enea, проектът „Архимед“ произвежда постоянно поток от електричество от слънчева енергия. Проектът обаче може да се гордее и с други елементи, които не са използвани другаде по света, като прилага пет нови патента, като например нагрети флуиди — течности, които при нагряване излъчват топлина, от която се произвежда енергия. Течностите, използвани досега, можеше да бъдат нагрявани до 300 градуса. Използваните в проекта „Архимед“ могат да бъдат нагрявани до 550 градуса, същата температура като изкопаемото гориво в газообразно състояние, като това позволява интегрирането им с традиционните електроцентрали и, следователно, допринася за стабилността на енергийната система.

4.3.2

ЕИСК препоръчва европейските институции да положат големи усилия в тези области, като приемат конкретни мерки, за да подкрепят развитието на топлинната слънчева енергия.

4.3.3

Комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, независимо от това дали се използва остатъчна топлина от производството на електроенергия за отопление или остатъчна топлина (например в пещите) за производство на електричество, може да доведе до значително увеличаване на ефективността на използването на горивата, от около 35 % до 70 %. Трябва да се имат предвид допълнителните разходи, които биха възникнали за предприятията, управляващи електропреносната мрежа, в резултат на разпределеното производство и активното разпределение на такава енергия, и затова трябва да бъде насърчавано извършването на нужните инвестиции, като това също бъде съобразено с различните основни условия в отделните държави-членки. ЕИСК подкрепя желанието на Комисията да се разработи високоефективна инсталация за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, въпреки че въвеждането на регулаторна рамка за методите за изчисляване беше отложено до 2010 г. и се издават гаранции за произход, чието съответствие с минималните изисквания не винаги е възможно да бъде проверено. Комитетът се интересува дали не би било възможно да се намалят сроковете за хармонизирането на методите за изчисления, за да може да се развие вътрешен пазар на инсталации за едновременно производство на топлинна и електрическа енергия, за което понастоящем пречи различното законодателство в отделните страни. Всяка държава-членка има право да избере свои собствени методи на изчисления за оценка на енергийната ефективност на инсталациите и да ги приведе в съответствие със системата на Общността, при спазване на разпоредбите на директивата. На практика обаче, това не се случва и резултатите за инсталациите са много различни, когато се използват методи на изчисление на различни държави-членки. Хармонизирането е ефективно средство също и за борба с измамите. Усилията на ЕС би следвало да бъдат увеличени, като се има предвид, че резултатите от първата проверка на 21 февруари не съответстват на стратегическите цели, както е видно от докладите за оценка, представени от държавите-членки за постигнатия напредъка в разработването на инсталации за едновременно производство на топлинна и електрическа енергия с цел увеличаването на дела на електричеството, произведено по този метод.

4.3.4

ЕИСК призовава Комисията и Съвета да окажат по-голяма подкрепа на програмите за тригенерация, които използват остатъчната топлина и за охлаждане. Коефициентите на ефективност (КЕ), т.е. съотношението между изходящата охладителна енергия и входяща топлинна енергия на тези инсталации, заслужават особено внимание. Сравнени с КЕ 2.0 на традиционните, тези инсталации постигат КЕ от 0.7-1.3 единици, в зависимост от използваната топлинна енергия (8). На пазара вече се продават регенератори, работещи с отпадъчна дървесина: те могат да използват продукти от преработката на плодове (костилки, кора) и отпадъчни продукти от селскостопански култури (остатъци от пресовани маслини, кочани от царевица), стърготини и други отпадъци от преработката на дървесина, изсъхнали клони, кора, люспи от кафе, палмови отпадъци, промишлени отпадъци и използвани опаковки. Със 100 кг от такива отпадъци може да се произведат 70 kW прав ток (пикова мощност 80 единици) и 130 kW топлина и охлаждане. Един тон отпадъчна дървесина на цена от 70 ЕUR може да замени 160 литра дизелово гориво, струващо 175 евро.

4.3.5

Комитетът подчертава, че е необходимо да се започне кампания и да се предприемат мерки за ограничаване употребата на материали за опаковане на продукти, които би трябвало да могат да бъдат рециклирани. Разходът на енергия, необходим за тяхното производство и след това за елиминирането им е прекалено голям, като се има предвид, че повечето от тях не са биоразградими и причиняват сериозно замърсяване.

4.4.1

Понастоящем енергийният пазар не използва целия свой потенциал за ефективност и е необходима по-голяма прозрачност за реалната енергийна ефективност на електроцентралите и за загубите в преносните мрежи. Газовият и електроенергийният пазари не бяха напълно либерализирани. В някои случаи, липсата на прозрачност на ценообразуването и на самия процес на либерализиране представлява пречка за истинска политика за енергийна ефективност. В тази връзка би било подходящо да се засили разбирането за правното разделяне на предприятията, управляващи технически монополи, от тези, работещи в система на свободна конкуренция, както е предвидено от директивите относно либерализацията на вътрешния пазар на електроенергия и на природен газ съответно (Директива 3002/54/ЕО и Директива 2003/55/ЕО), заедно с по-строги изисквания за разделяне на собствеността.

4.4.2

Ценовата политика в сектора би трябвало да насърчава енергийната ефективност и икономии, в частност що се отнася до изкопаемите горива, и да насърчава разработването на източници на възобновяеми горива. Специално внимание трябва да бъде отделено на потребителите, които принадлежат към слоеве от населението в неблагоприятно положение, като бъде следван принципът, че трябва да им бъде гарантирана доставка на енергия за елементарни нужди, като продължат усилията за тях спестяването на енергия да бъде финансово изгодно: например за най-бедните могат да се определят „социални“ тарифи, но само до определено ниво на потребление, или да се окаже финансова подкрепа на семействата.

4.4.3

Една полезна схема за стимулиране на икономиите на енергия е въвеждането на електронни електромери, което дава възможност да се създаде система за дистанционно управление на разпределението на енергия и да се оптимизира управлението на натоварването на преносната мрежа. Според Enel (най-голямата италианска електрическа компания), която безплатно снабди своите 30 млн. клиенти с електронни електромери, систематичното организиране на потреблението на енергия, осъществено и чрез целенасочена ценова политика, води до по-ефективно използване на продукцията, особено в извънпиковите часове. Електронните електромери помагат да се повиши съзнанието на крайния потребител, което го насърчава да използва по-разумно ресурсите. Тези устройства бяха признати за енергоефективен механизъм в съответствие с Директивите за енергийните услуги и сигурността на доставките.

4.4.4

Моделът на разпределеното производство (т.е. при който има голям брой различни производители, някои от тях много малки) е проблематичен на много нива, по отношение на начините на функциониране на средно и нисковолтови мрежи, които са проектирани само за еднопосочен поток. Необходими са огромни инвестиции, за да бъдат приведени мрежите в съответствие с новите методи за производство. Разбира се, децентрализираното производство означава по-малко загуби при пренасянето на енергия, но са нужни инвестиции в много голям размер, а има и голямо нежелание на местно ниво да бъдат приети дори малки електроцентрали.

4.5

Транспортният сектор положи големи усилия да намали потреблението на енергия и замърсяващите емисии, но трябва да бъде призован за по-нататъшни усилия, като се има предвид, че това е секторът с най-бързо нарастващото потребление на енергия и е най-големият източник на парникови газове (емисиите на СО2 от пътния транспорт са се увеличили с 26 % между 1990 г. и 2004 г.). Фактът че европейската индустрия разчита на трети страни за транспортно гориво (98 % от което са изкопаеми горива) увеличава нейната отговорност да даде необходимия принос за енергийната ефективност и намаляването на емисиите, както и за намаляването на вноса на газ и нефтени продукти.

4.5.1

Комисията изпрати ясен сигнал към пазара със своето неотдавнашно решение за изготвяне на законодателство относно постигането на целта за 120 г СО2/км, етикетиране на автомобилните гуми, предвиждащо граници на относителното максимално съпротивление при търкаляне, измененията в изискванията за горивата, както и въвеждането на петролните смеси с високи нива на етанол, на биогорива, на нисковъглеродно гориво и на дизел с извънредно ниско съдържание на сяра. Между 2011 г. и 2020 г. доставчиците на гориво в ЕС ще трябва да постигнат 10 % намаление на парниковите емисии, които техните горива отделят по време на рафиниране, транспортиране и използване. До 2020 г. намаляването ще предотврати отделянето на 500 милиона тона емисии на въглероден двуокис. Причината за това решение беше фактът, че в периода 1995-2004 г. емисиите бяха намалени само с 12.4 % (от 186 г СО2/км на 163 г СО2/км), като средната мощност на превозните средства чувствително се повиши, поради което е по-трудно да се намалят вредните емисии. Поради тази непоследователност би било полезно да се увеличат данъците върху луксозните автомобили, които са неефективни от енергийна гледна точка. По оценка на Комисията, до 2020 г. емисиите на СО2 ще бъдат намалени с още 400 милиона тона.

Европейската асоциация на автомобилните производители призова стартирането на процеса да бъде отложено от 2012 г. поне за 2015 г. и да бъдат привлечени всички заинтересовани участници, както бе препоръчано от Групата на високо равнище „Cars 21“. Европейските производители смятат, че ако тези мерки не бъдат съпроводени от дългосрочно планиране за подмяна на моделите, те ще доведат до непоносими за европейските предприятия разходи.

4.5.2

ЕИСК посочва, че широкомащабното заместване на изкопаемите горива с биогорива би създало риск производството на гориво да започне да конкурира производството на храна при отдаване на плодородните земи. Тогава цената на храните може да се повиши и да достигне цената на производството на енергия, която от своя страна е свързана с цената на изкопаемите горива, което практически би поставило автомобилистите от Севера в положение на конкуренти (9) на гладуващите бедни хора от Юга. Обективно съществува един въпрос от етическо естество, свързан с използването в страните от Северното полукълбо на селскостопанските ресурси за производство на гориво, които биха могли да спасят живота на милиони хора в развиващите се страни от Юга. Цялата реколта от царевица на Айова може да бъде използвана за производство на етанол. Ако приемем, че един резервоар на спортен автомобил събира 25 галона, т.е. 94.5 литра, което е равно на хранителната дажба за един човек за една година, проблемът става реален и изисква някакъв отговор. Предстои изготвянето на становище на ЕИСК по тази конкретна тема (10).

4.5.3

ЕИСК отбелязва, че Комисията поощрява доброволните споразумения, а едновременно с това обявява задължителни мерки. Самата Комисия признава ключовата роля на саморегулирането „когато то дава възможност за по-бързо и по-ефективно от гледна точка на разходите постигане на тези цели, отколкото законовите изисквания“. Доброволните незадължителни споразумения могат да имат преимущество пред законовите разпоредби. Те могат да бъдат изпълнявани бързо и икономически ефективно и по този начин да доведат до бърз напредък. Те са гъвкави и могат да бъдат поставени в съответствие с технологичните възможности и пазарните тенденции. ЕИСК призовава Комисията да разгледа внимателно причините за слабия напредък в ограничаването на емисиите на СО2 в европейската автомобилна индустрия, която е водеща по отношение на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност. ЕИСК изразява съгласие с изявлението на Комисията, че задължителните стандарти не винаги позволяват на научноизследователския потенциал да се разгърне напълно и може да възпрепятстват напредъка при взимане на нужните решения.

4.5.4

Строителната индустрия играе решаваща роля в прилагането на енергийната ефективност, както в новите сгради, така и при адаптирането на вече съществуващите жилища. В някои страни обаче индустрията закъсня с адаптирането си към по-ефективни методи и оказа съпротива при прилагането на по-високи стандарти. Трябва да се положат по-големи усилия, за да се „превъзпитат“ всички оператори от сектора, що се отнася до необходимостта и осъществимостта на по-високи стандарти и да бъдат убеждавани, че са неизменно водещи при експериментирането на по-високи стандарти за енергийна ефективност, вместо да оказват съпротива на промяната. Проектантите, мениджърите и специалистите, които оперират в строителния сектор, следва да получат подходящо обучение относно действията, които могат да бъдат осъществени за подобряване на енергийната ефективност и да се възползват от нови стимули за достигане на тези цели.

4.6

ЕИСК подкрепя напълно насърчителните мерки и финансовите и данъчни стратегии, предлагани от Комисията, в частност привличането на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Той подкрепя също така инициативите за повишаване на съзнанието на европейския банков сектор относно нуждата да се предостави финансова помощ за изпълнение на националните енергийни планове. За тази цел, от особено важно значение е окончателното премахване на съществуващите пречки за правната сигурност на предприятията, предлагащи решения за енергийна ефективност (ESCO).

4.6.1

ЕИСК призовава за провеждането на специална конференция по въпроса за финансиране на енергийната ефективност, за да бъде повишено съзнанието сред заинтересованите страни и да бъде окуражен европейският банков отрасъл да участва в един голям проект за модернизиране на европейската икономика. Банките биха могли да вземат участие в едно „предизвикателство на хилядолетието“ с награди за онези, които са приели най-добрите решения за финансиране на енергийната ефективност.

4.7

По мнение на ЕИСК, от съществено значение са кампаниите за повишаване на съзнанието сред широката общественост; те биха могли да бъдат организирани от националните и местни власти, производителите и енергийните доставчици. Трябва да се подчертае ролята на регионалните власти като „безпристрастни информатори“, предоставящи информация на обществеността. Трябва да бъде дадена широка публичност на успешните резултати на инициативите за икономия на енергия. Рекламата би трябвало да изтъква енергийната ефективност и опазването на околната среда като определящи качества на продуктите; да насърчава по-подходяща гледна точка за това какво представлява „символ за социален статус“ (който понастоящем е твърде явно свързан с продукти, които не са енергийно ефективни при употреба). ЕИСК подкрепя създаването на „Споразумение между кметовете“, но счита, че целта за обединяване на само 20-те най-важни европейски градове не е достатъчно амбициозна. Целта би трябвало да бъде много по-висока, а местният опит да бъде по-ефективно използван. Един отличен начин за свързването на администраторите на местно ниво, които отговарят за градската транспортна политика, с администраторите, които отговарят за местни дейности с пряко влияние върху обществеността, би бил да се създаде портал или друго средство за комуникация за обмен на опит между големите, малки и средни градове в ЕС, където живее над 80 % от населението на Съюза. Присъждането на сертификати „Община с висока енергийна ефективност“ (първият сертификат беше присъден на една малка италианска община: Варезе Лигуре) е несъмнено мощен стимул за местните власти да приемат политиките за повишаване на енергийната ефективност. Комисията би могла също така да организира „Европейско състезание за енергийна ефективност“ между европейските училища, с награди за онези, чиито решения най-ефективно съчетават икономиите с качеството.

4.7.1

ЕИСК изразява съжаление, че Планът за действие пренебрегва важната роля, която могат да играят социалните партньори и социалният диалог на всички важни нива при оценката, насърчаването и развитието на политики за икономия на енергия. ЕИСК призовава Комисията да предприеме мерки за насърчаване на включването на въпросите за устойчивостта на околната среда в различните нива на съществуващите структури за социален диалог, в частност в секторния диалог и в Европейските работнически съвети. Един подход, свързан с работното място, като се подобрява качеството на предоставяната информация и консултации на работниците и тяхното участие, може да се превърне във важен източник за спестяване на енергия, обсъждането на процеси и нови технологии в индустрията, въпросите за мобилността на работниците, рециклирането и работата от дома — като това са само най-важните въпроси. Затова, абсолютно необходимо е представители на работниците да бъдат включени в стратегиите за енергийна ефективност. Една потенциална област, която социалните партньори могат да разискват, са колективните договори, които на основата на истински партньорства разпределят за работниците част от спестяванията, направени в предприятието. Профсъюзните организации трябва да играят ключова роля за подобряване на познанията и осведомеността както на европейско, така и на национално равнище, като помогнат за разпространението на най-добрите практики.

4.7.2

Важно е проблемът за икономията на енергия да върви ръка за ръка с добрите практики за корпоративна социална отговорност, особено в мултинационалните компании, където е необходим по-интензивен обществен диалог, за да бъдат разгледани всички проблеми, свързани с енергийната ефективност, с цел да се допринесе за постигането на напредък при изготвянето на европейска стратегия за ниско потребление на въглерод, отчитаща всички опасни за здравето последици, предизвиквани например от фините частици, които понастоящем създават бедствена ситуация в много европейски градове. Разпространението на най-добри практики, такива като неизползването на въглерод в принтерите, заедно с други инициативи, помага за повишаване на съзнанието и създава положително отношение към устойчивите политики.

4.8

Комисията обръща особено внимание на международното измерение на въпроса за увеличаване на енергийната интензивност. ЕИСК одобрява предложенията за партньорство и изработването на Международно рамково споразумение. В рамките на вече обявената международна конференция за енергийната ефективност, ЕИСК препоръчва да не се подценява необходимостта да се призоват за участие страните включени в програмите АКТБ, Евромед, страните включени в европейската политика на съседство (EПС). Международното сътрудничество е от основно значение за успешното посрещане на предизвикателството на устойчивото развитие и трябва да бъдат положени по-големи дипломатически усилия за приемането до 2009 г. на нов международен протокол за периода след Киото още на конференцията, която ще бъде открита тази година в Бали.

4.9

Европейската индустрия, която понастоящем разработва важни технологии за икономия на енергия, може, чрез индустриалното сътрудничество, да предостави значителна помощ на други страни за подобряване на качеството на тяхното производство на електроенергия, потреблението на енергия и отделящите се в резултат на това емисии на парникови газове, като с това помогне за намаляването на общото потребление.

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/35

1.1

Комисията следва да определи критерии за проектиране на различните видове летища, за да се гарантира, че те са практични, функционални и могат да бъдат оправдани от търговска гледна точка, ако разходите се покриват от летищните такси.

1.2

Държавата следва да поеме разходите за сигурността на летищата. Това е проблем, отнасящ се до националната сигурност.

1.3

Следва да се насърчава изграждането и експлоатацията на регионални летища. Те играят жизненоважна роля за регионалната икономика. Те също така намаляват претоварването на основните летища и често оказват ценна помощ при операции за издирване и спасяване.

1.4

Летищата следва да бъдат считани за основна обществена услуга, която не винаги носи печалба и в зависимост от обстоятелствата може да изисква финансово подпомагане. Помощите са обичайни в обществения транспорт.

1.5

Комисията следва да установи критерии за проектиране на летищните операции (например регистрация на пътниците и багажите, проверка на пътниците) и след това да направи оценка на въздействието на промяната на нормативната уредба върху динамиката на тези основни летищни операции, както и на свързаните с това последици върху нивото на средствата и разходите на операторите, за да продължат спазването на споразуменията за определено ниво на обслужване, и по-специално за критериите за обслужване на авиокомпаниите.

1.6

Комисията следва да признае, че е нужно определено ниво на таксите, за да може малките летища да спазват нормативната уредба, дори ако обемът на пътниците не оправдава от икономическа гледна точка съществуването на тези съоръжения.

1.7

Летищата трябва да отговарят на минимални конкретни нормативни изисквания. Не винаги може да бъдат удовлетворени исканията от страна на нискотарифните компании за по-ниско ниво на обслужване и следователно за по-ниски летищни такси, като се имат предвид необходимите за спазване на нормативната уредба разходи. Поради това на летищата следва да се разреши да включват и да възстановяват летищните разходи в тяхната структура на летищни такси независимо от нивото на обслужване предоставено на авиокомпаниите.

1.8

Големите държавни субсидии за летищата могат да доведат до нарушаване на конкуренцията.

1.9

Подходящи съоръжения следва да бъдат осигурени за товари.

1.10

Следва да бъде въведена система за биометрична сигурност, за да могат редовните пътници да бъдат обслужвани бързо. Ако е необходимо, за тази цел може да бъде въведена такса.

1.11

Съгласно съществуващото европейско законодателство, летищата следва да гарантират, че предлаганите съоръжения и услуги отговарят на специалните нужди на инвалидите и хората с увреждания.

2.1

Главна задача и основна търговската дейност на летищата е да осигуряват обслужването на самолетите от кацане до излитане, както и на пътниците и товарите, така че въздушните превозвачи да могат да предоставят своите транспортни услуги. За тази цел летищата предоставят редица съоръжения и услуги, свързани с работата на самолетите и обслужването на пътниците и товарите, разходите за които обикновено се възстановяват чрез летищните такси.

2.2

Необходимо е да се установи обща рамка за регулиране на основните характеристики на летищните такси и начина на тяхното определяне, тъй като при липса на такава рамка е възможно да не бъдат спазвани основните изисквания в отношенията между управляващите органи на летищата и доставчиците на услуги на летищата (например авиокомпании, предприятия за обслужване и други доставчици на услуги).

2.3

Тази директива следва да се прилага за летищата, разположени на територията на Общността, с годишен трафик над 1 милион пътници годишно.

2.4

Летищните такси следва да бъдат недискриминационни. Това се отнася и за услугите и за доставчиците на услуги.

2.5

Във всяка държава-членка трябва да се създаде независим регулаторен орган, който да гарантира безпристрастност на решенията и подходящо и ефективно въвеждане на директивата. Изключително важно е летищните потребители редовно и по възможно най-прозрачен начин да получават информация от управляващия орган на летищата относно начина и базата, на която се изчисляват таксите.

2.6

Летищата ще трябва да уведомяват доставчиците на услуги за важни инфраструктурни проекти, тъй като те имат значително влияние върху нивото на летищните такси.

2.7

Поради появата на въздушни превозвачи, предоставящи въздушни услуги на ниски цени, обслужваните от тези превозвачи летища трябва да са в състояние да прилагат такси, отговарящи на инфраструктурата и/или нивото на обслужване, тъй като превозвачите имат основание да изискват от летището обслужване, което да съответства на съотношението между цената и качеството. Достъпът до такова понижено ниво на инфраструктура и обслужване трябва да бъде открит за всички превозвачи, които желаят да се възползват, на недискриминационна основа.

2.8

Тъй като методите за определяне и събиране на дължимите суми за покриване на разходите по сигурността се различават в отделните страни от Общността, е необходимо да се хармонизира основата на таксите за сигурност в летищата на Общността, където разходите за сигурност се прибавят към летищните такси.

2.9

Доставчиците на услуги на летищата в замяна на таксите, които плащат, трябва да имат право на минимално ниво на обслужване. За да се гарантира това, нивото на обслужване трябва да бъде предмет на споразумение между управляващия орган на летището и асоциацията(иите), представляваща(и) летищните потребители, което да се сключва на редовни интервали от време.

2.10

Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от всяка отделна държава-членка, и поради тази причина могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността поради обхвата или последиците на предлаганото действие.

2.11

Държавите-членки следва да гарантират, че управляващият орган на летището се консултира с потребителите преди да финализира планове за нови инфраструктурни проекти.

2.12

За да осигурят нормалното и ефикасно функциониране на дадено летище, държавите-членки следва да гарантират, че управляващият орган на летището и асоциацията/ите, представляваща/и доставчиците на услуги на летищата пред летището започват преговори с цел сключване на споразумение за определено ниво на обслужване с оглед на качеството на услугите, които се предоставят на летищния/те терминал/и. Такова споразумение се сключва поне веднъж на всеки две години и за него се съобщава на независимия регулаторен орган във всяка държава-членка.

2.13

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност на управляващия орган на летището да предлага различно качество и набор от летищни услуги, терминали или части от терминали с оглед предоставянето на персонализирани услуги или специализирани терминали или части от терминали. Нивото на летищните такси може да се диференцира в зависимост от качеството и обхвата на тези услуги.

2.14

Държавите-членки определят или създават един независим орган с функциите на национален независим регулаторен орган с цел да гарантира точното прилагане на мерките, предприети за спазване на настоящата директива.

2.15

Държавите-членки гарантират независимостта на независимия регулаторен орган, като осигуряват неговата правна обособеност и функционална независимост от всеки управляващ орган на летище и въздушен превозвач.

3.1

Похвално е, че Комисията ще определи основни правила и критерии за управлението и експлоатацията на летищата в Общността.

3.2

Тъй като в повечето случаи летищата имат характер на монополи, е важно да има яснота и прозрачност на таксите, определени от летищата.

3.3

Разпределението на самолетните стоянки на пероните трябва да се осъществява на рационална и недискриминационна основа, за да се гарантират еднакви условия за всички авиолинии. Неизползването на ценни стоянки на пероните за дълъг период от време следва да води до загуба на правото на ползване на тези стоянки.

3.4

Следва да се налагат глоби и санкции в случаи на продължително неспазване на разпределението на стоянките и честите закъснения, което може да доведе в течение на времето до сериозни смущения на трафика на летищата.

3.5

Заварените права върху слотовете на главните летища следва да бъдат премахнати и те трябва да бъдат отдавани чрез търг на всеки няколко години.

3.6

Всички европейски летища следва да използват, когато е възможно, еднаква формула за определяне на таксите за кацане и паркиране, и др. Таксата за кацане трябва винаги да отразява използването на най-добрите слотове в най-търсеното време, за да се насърчава по-равномерното използване на летищните съоръжения.

3.7

Летищата следва да бъдат насърчавани да монтират съвременни устройства за навигация, за да ускорят трафика и да увеличат капацитета си. Целта е да бъде достигнат капацитет на пистите от едно кацане или излитане на всеки 35 секунди. Подобрената ефективност в това отношение ще намали времето на задържане при кацане или излитане през най-натоварените часове и следователно ще има положително въздействие върху емисиите.

3.8

Националните регулаторни органи на гражданската авиацията следва да бъдат контролирани и проверявани от Комисията, за да се установи дали изпълняват стриктно и безпристрастно задълженията си.

3.9

Таксите за сигурността и други свързани с нея разходи следва да бъдат поети от държавата, какъвто е случаят с други видове транспорт, като железопътния. Тези такси следва да бъдат внимателно наблюдавани, тъй като монтирането на сложна апаратура може се окаже доста скъпо за малките и средни по големина летища. Възможно е, монтирането на такава апаратура да не бъде икономически оправдано.

3.10

Регулаторният орган следва да гарантира, че цените в магазините на летището не се различават значително от тези в съседните градове.

3.11

Ще бъде трудно да се установи обща рамка за регулиране на основните характеристики на летищните такси и начина на тяхното определяне, както и да се вземе решение за обща рамка, когато разходите за работна ръка, строителство и инфраструктура са различни в различните държави-членки. Политиката на планиране и нормативната уредба също са различни в различните държави-членки.

3.12

Тъй като се предлага директивата да се прилага за местните летища, разположени на територията на Общността, които са с размер над минималния, е нужно да се поясни терминът „минимален размер“.

3.13

На летищата трябва да бъде позволено да налагат такси, за да извлекат разумна печалба, за да могат да реинвестират в инфраструктура и други съоръжения.

3.14

Ако някоя опърничава нискотарифна авиокомпания не желае да плаща нищо на летището, това затруднява поемането на разходите на летището, свързани със спазването на нормативната уредба, със сигурността и т.н. на летището!

3.15

За да може да се осигури нормалното и ефикасно функциониране на дадено летище, авиокомпаниите следва да сключат споразумения с летището относно предоставянето на определено ниво на обслужване.

3.16

Летището разполага с определен брой потенциални клиенти (авиокомпании), като не всички от тях са нискотарифни. В някои случаи присъствието на различен тип авиокомпании е изключително важно, тъй като финансовите приходи зависят от профила на пътниците. Тези финансови приходи са застрашени от хегемонията на нискотарифните авиокомпании на по-малките летища.

3.17

Оборудването за сигурност, използвано за проверка, следва да бъде определено и стандартизирано. Хората много бързо ще загубят доверие в системата за сигурност, ако системите не са стандартизирани. Можете да минете през проверка за сигурност в различни летища и в някои от тях алармата ще се активира, а в други не. Една Компания прилага програма за регистрация на пътниците във все по-голям брой американски летища. Срещу годишна такса от $99,95, компанията издава биометрична лична карта на хората, минаващи през официалния контрол, която позволява на притежателя да използва коридор за бърз достъп при проверката за сигурност. Това е пример как технологичните подобрения могат да са полезни за пътниците и да намалят чакането по опашки.

3.18

Земята около и близо до летищата трябва да бъде опазена от спекулации заради пазарната й стойност.

3.19

Докато сигурността на летищата изглежда доста строга, все още има кражби от багажа на пътниците. Този проблем трябва да бъде разрешен по най-бърз начин.

3.20

Значението на понятието „стоки, освободени от мита и такси“ в магазините на летищата трябва да е ясно определено и указано на видно място, за да могат клиентите да разбират какви са съответните разходи.

3.21

Комисията трябва да създаде уебсайт за защита на пътниците, на които те да могат лесно да проверят прилаганите в различните летища такси, като летищни такси и др., които са указани на билетите и се заплащат от пътниците.

4.1

Летищата следва да бъдат удобни за потребителите и да бъдат проектирани след консултации с авиокомпаниите и пътниците, които са техните потребители.

4.2

Комисията следва да определи критерии за минималното пространство, което трябва да бъде отделено за получаването на багажа, за проверките за сигурност и за паспортен контрол.

4.3

Проектът следва да гарантира нормалното придвижване на пътниците в летището и извън него като летището следва да бъде удобно за потребителите.

4.4

Добра идея е да се предоставят по-усъвършенствани съоръжения за авиокомпаниите, които желаят такива и са готови да заплатят за тях.

4.5

Сигнализацията на летищата е от първостепенна важност и в много европейски летища сигнализацията е объркваща. Тя би следвало да се стандартизира, когато това е възможно.

4.6

За пътниците трябва да бъдат предвидени удобни места за сядане и чакални. Достъпът на пътниците до терминалите трябва да бъде възможно най-лесен, особено за пътници с увреждания и особени нужди, като например пътници, пътуващи с малки деца.

4.7

Проектите за летищни терминали се основават на очаквания пътникопоток за един час и такива критерии за очакван пътникопоток на час следва да бъдат разработени за основните летищни операции като регистрация и проверка на пътниците и след това публикувани като ориентир за промишлеността.

4.8

Минималните оперативни критерии следва да бъдат засилени в съответствие със стандартите използвани при проектирането на летището. Следва да се избягват ситуации, в които авиокомпаниите налагат като техни минимални изисквания към летищата критерии, които са много по-високи от проектните стандарти.

4.9

Летищата трябва да гарантират, че съоръженията и услугите, за които отговарят самостоятелно или съвместно с въздушните превозвачи, отговарят на специалните нужди на инвалидите и хората с увреждания. Като се основава на коментари, направени в предходни становища по този въпрос (TEN/215: Права на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт), Комитетът смята, че летищата спазват тези задължения, когато съблюдават изискванията на Регламент (EО) № 1107/2006 относно правата на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, и по-специално член 9 и Приложение 1.

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/39

1.1

ЕИСК приветства Съобщението на Комисията и одобрява анализа и описанието, представени в документа на Комисията. Предприемането на ефективни мерки за справяне с глобалното изменение на климата, като едновременно с това продължи да бъде задоволявано значителното търсене на енергия, представлява значително международно предизвикателство.

1.2

Емисиите на CO2 от електроцентралите, работещи с изгаряне на въглища в ЕС, представляват 24 % от всички емисии на CO2 в ЕС. Ето защо тези електроцентрали са най-подходящи за инсталиране на технологии за улавяне и съхраняване на CO2 (ССS). Това означава въвеждане на системи за улавяне и съхраняване на CO2.

1.3

Въглищата най-вероятно ще продължат да бъдат част от европейския енергиен микс за десетилетия напред. Основните им характеристики — наличност, достъпна цена и принос за стабилизиране на енергийните пазари — гарантират, че те ще продължат да бъдат основен източник на гориво за рентабилно производство на електроенергия. Разпределението на запасите от въглища в света и в ЕС е неравномерно. Технологиите на основата на въглища дават възможност за значително намаляване на емисиите на СO2  (1). В краткосрочен до средносрочен план това изисква да се създадат пазарни и регулаторни рамки, насърчаващи инвестициите в най-новите технологии, които ще подобрят ефективността на производството на електроенергия в електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища и по този начин ще намалят специфичните емисии на CO2.

1.4

Засега още не съществуват доказано ефективни от гледна точка на разходите методи за елиминиране и секвестиране на повечето емисии на CO2 от електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища; тази технология все още е в начален стадий на разработване. Въпреки това, налице са обещаващи перспективи за разработване и пускане на пазара на такива технологии за постигане на почти нулеви емисии от въглища (ZET) през следващите две десетилетия.

1.5

ЕИСК потвърждава позицията си, че мащабът на предизвикателството, което представлява намаляването на емисиите, означава, че трябва да бъдат разработени всички потенциално перспективни енергийни източници и технологии с оглед реализирането на практическия им и търговски потенциал. Преходът към устойчива енергия отрежда важна роля на въглищата, другите изкопаеми горива и ядрената енергия, както и на технологиите, свързани с възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергия, като всеки от тези елементи допринася в съответен период и в степен, определена от техническата приложимост и икономическа достъпност.

1.6

ЕИСК преценява, че в дългосрочен план, след 2020 г., улавянето и съхраняването на CO2 предлага потенциал за почти нулеви емисии от CO2 от електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища. Необходими са нови мощности за производство на електроенергия от електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища: около 350 гигавата до 2020 г. и около 500 гигавата до 2030 г., като необходимите за това инвестиции се оценяват на около 600-800 милиарда EUR. Реализирането на този потенциал изисква сега да се положат усилия за координирани научноизследователски, развойни и демонстрационни дейности.

1.7

При продължаващо нарастване на ефективността на електроцентралите и разработване на технологии за постигане на почти нулеви емисии, въглищата ще продължат да допринасят за покриване на изискванията на превантивното опазване на климата. Въпреки обещаващите перспективи, които предлагат технологиите за улавяне и съхраняване на CO2 (CCS), не трябва още от сега да се приемат стратегии и цели под формата на „обвързващи мерки“, основани на очакването за широко разпространение на CCS технологиите в бъдеще.

1.8

Необходимо е процедурите за лицензиране да се опростят и постепенно да се хармонизират чрез сътрудничество между националните регулаторни органи с цел съкращаване, доколкото е възможно, на предпроектните фази при строителни проекти, без това да се отразява на спазването на най-високите стандарти за безопасност.

1.9

ЕИСК също така обръща внимание на факта, че въглищата представляват не само най-важното гориво за производството на електричество и основен ресурс за производството на стомана и в други индустриални процеси, но ще играят също така важна роля за покриването на бъдещите енергийни нужди, като допринесат за прехода към водородна икономика. Втечняването на въглища позволява те да бъдат използвани като заместител на суровия петрол; от въглища може да се произвежда и синтетичен газ.

1.10

За добива на лигнитни и антрацитни въглища от собствени залежи ще продължи да е необходима подходяща политическа и икономическа рамка. Добивът на въглища и трансформацията на енергия могат да допринесат значително за просперитета и заетостта на местно ниво. Запазването на дела на електроенергията, произведена от изкопаеми горива (въглища), на сегашното му ниво е извънредно важно и с оглед на социалната ситуация в новите държави-членки: от общо 286 500 заети във въгледобивната индустрия на ЕС, в новите държави-членки този отрасъл осигурява заетост на 212 100 работници. Значителното подобряване на извънредно тежките условия на труд на миньорите — на техните умения, безопасни условия на труд и работна среда трябва да бъдат в центъра на вниманието на минните оператори в цялата въгледобивна индустрия в ЕС.

1.11

ЕИСК смята също така, че в своя документ и във времевата си прогноза Комисията проявява оптимизъм по отношение на графика за разработване на технологии за улавяне и съхранение на СО2 и на сроковете за въвеждането им. Понастоящем Комисията би трябвало да се съсредоточи върху мерки, благодарение на които през 2015 г. да започнат да функционират 10-12 демонстрационни инсталации и да създаде рамка за технологии за улавяне и съхраняване на CO2 (ССS), която да покрие основните рискове, да бъде надеждна, но същевременно и не твърде ограничителна. Много желателно е да се въведе междинен етап на повишена ефективност на производството на електроенергия. Всяко прекалено избързване и всяка прекалено ограничителна регулаторна рамка биха могли сериозно да навредят на тази важна в световен план концепция.

1.12

ЕИСК призовава също за интензивна научноизследователска и развойна дейност, свързана с възобновяемите и алтернативните енергийни източници, които да допринесат за безопасен енергиен микс в ЕС. Едновременно с това, без прекалено забавяне следва напълно да се осъществи интегрираният енергиен пазар на ЕС.

2.1

Комитетът вече разгледа въпроса за изкопаемите горива в няколко свои становища, последно в проучвателното си становище относно „Снабдяването с енергия на ЕС: стратегия за оптимален енергиен микс“ (2), в което се посочва, че ЕС следва да положи сериозни усилия за разработване на технологии за чисти въглища, т.е. за подобряване на ефективността на електроцентралите и за търговско приложение на технологиите за улавяне и съхраняване на CO2. Използването на природен газ се е увеличило и продължава да нараства и поради причини, свързани с политически решения. Вече е очевидно, че продължаването на тази тенденция може да доведе до проблеми. Природният газ едва ли може да продължи да бъде заместител на въглищата, той не може да замени и ядрената енергия поради причини, свързани с емисиите, и тъй като наред с петрола представлява ценна суровина за индустриално приложение с висока добавена стойност.

2.2

Настоящият проект за устойчиво производство на електроенергия от изкопаеми горива бе публикуван от Комисията на 10 януари 2007 г. в рамките на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата „Енергийна политика за Европа — необходимост от действие“.

2.3

Другите части от пакета съдържат най-напред предложение за целите, свързани с изменението на климата — намаляване на емисиите на парниковите газове с 30 % за развитите страни или във всеки случай с 20 % само за ЕС. Освен това в пакета се разглеждат вътрешният пазар на газ и електричество, взаимовръзката между газовата и електрическата мрежа, бъдещата роля на ядрената енергия във връзка с предложението за Примерна ядрена програма, пътна карта за насърчаване на възобновяемите енергийни източници, и особено на биогоривата за транспорта и един бъдещ Европейски стратегически план за енергийни технологии. Европейският съвет от 9 март 2007 г. подкрепи целите и основните политики в пакета.

2.4

Разглежданото съобщение представя обобщаващ поглед върху действията, необходими за да продължат изкопаемите горива и най-вече въглищата да допринасят за сигурността и диверсифицирането на снабдяването с енергия на Европа и света по начин, отговарящ на стратегията за устойчиво развитие и целите на политиката относно изменението на климата. Съобщението взема предвид извършената работа и мненията, получени през 2006 г., в рамките на Втората европейска програма за изменение на климата (ECCPII), както и тези от Групата на високо равнище за конкурентоспособност, енергия и околна среда (HLG) и мненията, получени при подготовката на Седма рамкова програма (FP7) за научни изследвания и Платформата за технологии на електроцентралите за нулеви емисии при изгарянето на изкопаеми горива.

3.1

В документа на Комисията се разглежда мястото, което заемат изкопаемите горива в производството на електроенергия и се заявява, че изкопаемите горива представляват важен елемент на енергийния микс на Европейския съюз, както и на много други икономики. Те имат особено значение за производството на електроенергия: над 50 % от електроенергията в ЕС понастоящем се произвеждат от изкопаеми горива (най-вече от въглища и природен газ), а в някои държави техният дял дори достига 80 % (Полша, Гърция). Въглищата имат основен принос за сигурността на снабдяването с енергия на ЕС и ще запазят това си място. Те представляват изкопаемото гориво, което предлага най-големите и най-широко разпространени в световен план запаси. Според оценките запасите от лигнитни въглища ще са достатъчни за около 130 години, а от антрацитни — за 200 години.

3.2

Въглищата обаче могат да запазят своя ценен принос за сигурността на снабдяването с енергия и за икономиката както на ЕС, така и на света като цяло, само с технологии, които позволяват драстично намаляване на емисиите на въглероден двуокис при изгарянето им. В случай, че бъдат разработени подобни технологии, те биха могли да предложат решения за горивни процеси, при които се използват други изкопаеми горива, включително и за производство на електроенергия от природен газ. Следователно, ЕС трябва да разработи технологични решения за устойчиво използване на въглищата, с цел не само да ги запази като част от европейския енергиен микс, а и да гарантира, че тяхното нараснало глобално използване няма да бъде придружено от необратими щети за глобалния климат.

3.3

Бяха разработени технологии за „чисти въглища“, които понастоящем се използват широко в сектора за производство на електроенергия, като по този начин значително се намаляват емисиите на SO2, NOx, частици и прах от електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища. Технологиите за „чисти въглища“ доведоха също така до значително увеличаване на енергийната ефективност при производството на електроенергия на базата на въглища. Тези постижения са важни стъпки за бъдещия напредък към нови технологични решения, наричани „технологии за устойчиво използване на въглищата“, включващи концепции за улавяне и съхранение на CO2 (CCS) при производството на електроенергия на базата на въглища.

3.4

Според Комисията съществуват добри шансове за постигане на икономическа жизнеспособност на технологиите за устойчиво използване на въглищата през следващите 10 до 15 години. Това обаче ще изисква смели индустриални инвестиции в редица демонстрационни инсталации, както в рамките на ЕС, така и извън него, и съответни инициативи за разработване на политики за сравнително дълъг период от време, който практически започва сега и ще продължи вероятно до 2020 г. или дори и след това.

3.5

За да улесни подобно развитие, Комисията ще увеличи значително финансирането на научноизследователска и развойна дейност в енергийната област, като включи демонстрирането на технологии за устойчиво използване на изкопаемите горива в приоритетите си за периода 2007-2013 г. Един Европейски стратегически план за енергийните технологии ще представлява подходящ инструмент за цялостна координация на подобни усилия за научноизследователска, развойна и демонстрационна дейност, както и за постигане на максимално взаимодействие на ниво ЕС и на национално ниво. На основата на резултатите от успешни проекти за научноизследователска и развойна дейност Комисията ще определи най-подходящия начин за подпомагане на проектирането, изграждането и експлоатацията до 2015 г. на до 12 широкомащабни демонстрационни инсталации за технологии за устойчиво използване на изкопаемите горива при индустриалното производство на електроенергия.

3.6

Въз основа на последните и на планираните инвестиции Комисията ще направи оценка на това дали новите електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, които са построени или предстои да бъдат изградени в ЕС, използват най-добрите налични технологии за повишаване на ефективността и дали новите предприятия, работещи с въглища и газ, които още не са снабдени с технологии за улавяне и съхранение на СО2,, са подготвени за внедряването в по-късен момент на CCS-технологии („готовност за улавяне“). Ако се окаже, че това не е така, Комисията ще обмисли предлагането на юридически обвързващи инструменти възможно най-скоро, след подходяща оценка на въздействието.

3.7

През 2007 г. Комисията ще направи оценка на потенциалните рискове, свързани с технологиите за улавяне и съхранение на СО2, и ще посочи изискванията за лицензиране на дейностите, свързани с тези технологии, както и за адекватно управление на установените рискове и въздействия. След като бъде изградена стабилна рамка за управление, тя може да се комбинира с промени в съществуващата регулаторна рамка за околната среда на ниво ЕС, за да се премахнат евентуални непредвидени пречки пред технологиите за улавяне и съхранение на СО2. Освен това Комисията ще прецени дали да внесе изменения в съществуващите инструменти (като Директивата за оценка на въздействието върху околната среда или Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), или да предложи самостоятелна регулаторна рамка. Тя ще прецени също така кои от аспектите на регулаторната рамка следва да се разглеждат за предпочитане на ниво ЕС или съответно на национално ниво.

3.8

Комисията смята, че е необходима ясна и предвидима дългосрочна рамка, за да се улесни плавният и бърз преход към производство на електроенергия чрез изгаряне на въглища с улавяне и съхранение на СО2. Това е необходимо с цел осигуряване на възможност за електропроизводителите да направят необходимите инвестиции и изследвания, знаейки със сигурност, че техните конкуренти ще следват подобна стратегия. На основата на наличната в момента информация, Комисията счита, че по принцип от 2020 г. нататък всички новоизградени електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища, следва да бъдат изграждани с технология за улавяне и съхранение на СО2. Построените по-рано предприятия постепенно ще приложат същия подход. Комисията ще изготви оценка за оптималния график за модернизация на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива, за периода след като бъде демонстрирана икономическата жизнеспособност на технологиите за устойчиво използване на въглищата.

3.9

Очакваните разходи за улавяне на CO2 при производството на електроенергия и последващото му съхраняване при настоящото ниво на технологично развитие достигат до 70 EUR за тон CO2, което прави широкото използване на тези технологии прекалено скъпо за момента. Следователно, въз основа на наличните модели и проучвания в средносрочен и дългосрочен план разходите за въвеждане на технологии за улавяне и съхранение на СО2 до 2020 г. се оценяват на около 20-30 EUR/т CO2. Това означава, че разходите за модели за производство на електроенергия на базата на въглища с технология за улавяне и съхранение на СО2 до 2020 г. или малко след това ще са само 10 % над или дори равни на текущите разходи.

3.10

Потенциалното отрицателно въздействие върху околната среда в резултат на продължителното използване на изкопаемите горива и внедряването на технологии за улавяне и съхранение на СО2 е свързано главно с евентуалното изтичане на CO2 при неговото съхранение. Последствията от такова изтичане могат да са от локален (върху местната биосфера) и глобален характер (върху климата). В доклада си Междуправителствената комисия по изменение на климата обаче стигна въз основа на натрупания опит до заключението, че делът на оставащия CO2, съхраняван в добре подбрани и управлявани хранилища, най-вероятно ще надвиши 99 % през следващите 100 години. Следователно, изборът и управлението на хранилищата са изключително важни фактори за свеждане на риска до минимум. Оценката на въздействието, която Комисията ще направи с цел разработване на законодателна рамка, ще установи всички потенциални рискове и ще очертае подходящи мерки за безопасност.

3.11

Технологиите за устойчиво използване на изкопаеми горива, и по-специално технологиите за улавяне и съхранение на СО2, се очаква да доведат до значителни положителни резултати. Те могат да доведат до ефективно намаляване с 90 % на въглеродните емисии от електроцентралите, работещи с изкопаеми горива. Това може да се изрази в общо намаляване на емисиите от CO2 в ЕС-27 с 25-30 % до 2030 г. в сравнение с 2000 г. Ранното включване на трети страни в разработването и внедряването на технологии за устойчиво използване на въглищата и по-специално на компонента за улавяне и съхранение на СО2 е от съществено значение за устойчивото глобално икономическо развитие и за борбата с изменението на климата при сценарий с глобално нараснало използване на въглищата като ресурси. Успехът на устойчивото използване на въглищата и особено пускането на пазара на технологии за улавяне и съхранение на СО2 ще предостави също така по-добър достъп до енергия в най-бедните части на света, които все още са лишени от възможността да използват енергия.

4.1

ЕИСК приветства Съобщението на Комисията и одобрява анализа и описанието, представени в документа на Комисията. Предприемането на ефективни мерки за справяне с риска от глобално изменение на климата, като едновременно с това продължи да бъде задоволявано значителното търсене на енергия от страна на развитите икономики, както и бързо нарастващото търсене от страна на развиващите се икономики, са значително международно предизвикателство.

4.2

Емисиите на CO2 от електроцентралите в ЕС, работещи с изгаряне на въглища, представляват 24 % от всички емисии на CO2 в ЕС. Емисиите от производство на електроенергия в електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, са висококонцентрирани поради значителното потребление на горива в големи горивни инсталации, което прави тези електроцентрали най-подходящи за инсталиране на технологии за улавяне и съхраняване на CO2 (ССS). Това означава въвеждане на системи за улавяне и постоянно съхраняване на CO2. Те включват три относително независими един от друг етапа:

4.3

Въглищата най-вероятно ще продължат да бъдат част от европейския енергиен микс за десетилетия напред. Основните им характеристики — наличност, достъпна цена и принос за стабилизиране на енергийните пазари — гарантират, че те ще продължат да бъдат основен източник на гориво за рентабилно производство на електричество. Разпределението на запасите от въглища в света и в ЕС е неравномерно. В глобален мащаб изглежда окуражаващо, че най-големите запаси от въглища се намират в икономически развити и политически стабилни държави. Запасите в индустриалните държави от ЕС като цяло са значително изчерпани поради дългогодишната миннодобивна дейност и някои държави-членки на ЕС предпочетоха постепенно да намалят и дори да прекратят въгледобива.

4.4

Само една трета от държавите-членки на ЕС могат да разчитат на собствени въглищни залежи, докато останалите две трети са зависими от внос най-вече на антрацитни въглища. През 2006 г. добивът на антрацитни въглища в ЕС възлизаше на 161,6 милиона тона, а вносът — на 235,3 милиона тона. През същата година потреблението на лигнитни въглища достигна 373,8 милиона тона и бе изцяло покрито от собствени ресурси. Следователно е необходимо да се разработят и приложат широко рентабилни методи за значително намаляване на специфичните емисии на CO2 от производството на електроенергия в електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища.

4.5

Технологиите на базата на въглища могат да намалят значително емисиите на СО2  (3). В краткосрочен до средносрочен план това изисква да се създадат пазарни и регулаторни рамки, насърчаващи инвестициите в най-новите технологии, които ще подобрят ефективността на производството на електроенергия в електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища, и по този начин ще намалят специфичните емисии на CO2. Необходими са също така и съвместни действия на Комисията, правителствата на държавите-членки и индустрията, за да се насърчат в световен план координираните научноизследователска, развойна и демонстрационна дейности в областта на технологиите за чисти въглища като улавянето и съхраняването на въглерод, което в дългосрочен план ще доведе до почти нулеви емисии от CO2 от въглищата.

4.6

Засега още не съществуват доказано ефективни от гледна точка на разходите методи за елиминиране и секвестиране на повечето емисии на CO2 от електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища; тази технология все още е в начален стадий на разработване. Въпреки това, налице са обещаващи перспективи за разработване и пускане на пазара на такива технологии за постигане на почти нулеви емисии от въглища (ZET) през следващите две десетилетия. Приема се, че инсталациите за улавяне и съхранение на СО2 ще намалят ефективността на производството на електроенергия поради собственото си потребление на електроенергия. Цялостната ефективност е различна в зависимост от използваната технология, като при предпочитаната технология OXYFUEL са нужни 8 до 10 % от произведената електроенергия, а другите технологии изискват още по-голямо потребление на енергия. Това означава, че за производството на всеки мегаватчас електроенергия в електрическата мрежа би било необходимо повече гориво и затова е от съществено значение да се увеличи ефективността на производството на електроенергия. Бъдещата модернизация на електроцентралите чрез въвеждане на технологии за улавяне и съхранение на СО2 може да доведе дори до необходимост от още по-голямо потребление на електроенергия за тяхното функциониране.

4.7

Междувременно, подобряването на ефикасността на съществуващите и на новите електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища, е ефективен от гледна точка на разходите начин за ограничаване на емисиите на СО2. Въвеждането на най-добрата достъпна на пазара технология следва да бъде основен приоритет при планирането на необходимите в непосредствено бъдеще значителни мощности за производство на електроенергия, работещи с изгаряне на въглища. В случаите, където това е възможно, е желателно тези централи да се проектират така, че да могат да бъдат модернизирани по ефективен от гледна точка на разходите начин, чрез инсталиране на технология за улавяне и съхранение на СО2, когато тя стане достъпна на пазара.

4.8

ЕИСК потвърждава позицията си, че мащабът на предизвикателството, което представлява намаляването на емисиите, означава, че трябва да бъдат разработени всички потенциално перспективни енергийни източници и технологии, с оглед реализирането на практическия им и търговски потенциал. Преходът към устойчива енергия отрежда важна роля на въглищата, другите изкопаеми горива и ядрената енергия, както и на технологиите, свързани с възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергия, като всеки от тези елементи допринася в съответен период и в степен, определена от техническата приложимост и икономическа достъпност.

4.9

Въпреки това, колкото и да са обещаващи разумните очаквания, които предлагат технологиите за улавяне и съхраняване на CO2, не трябва още отсега да се приемат стратегии и цели под формата на „обвързващи мерки“, основани като че ли на очакването за широко разпространение на CCS технологиите в бъдеще.

5.1

Въглищата играят извънредно важна роля в производството на електроенергия в Европа, но 70 % от електроенергията, произведена от изгаряне на въглища, се произвеждат в централи, които са вече на над 20 години. Лекото нарастване на потреблението на електроенергия и фактът, че голяма част от съществуващите мощности в централите достигат края на своя технически/икономически срок на експлоатация, обуславят нуждата от изграждане на нови мощности за производство на електроенергия от около 350 гигавата до 2020 г. и 500 гигавата до 2030 г. Изчисляването на разходите за електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища и снабдени с технологии за улавяне и съхранение на СО2 в ЕС, се основава на оптимистична оценка за структурата на разходите — 500 милиона EUR за нова централа с капацитет 300 мегавата (около 1.7 EUR милиона за всеки инсталиран мегават). За модернизацията на една нова централа, изградена от сегашния момент до 2020 г., са необходими 0,5-0,7 милиона EUR за всеки инсталиран мегават, а разходите за модернизацията на съществуващите инсталации достигат дори до по-високата сума от 1 милион EUR за всеки инсталиран мегават. Ако до 2030 г. 500 гигавата мощности за производство на електроенергия бъдат модернизирани чрез инсталиране на най-новите технологии за улавяне и съхранение на СО2, според оценките необходимите за това инвестиции биха възлезли на около 600-800 милиарда EUR.

5.2

ЕИСК преценява, че в дългосрочен план, след 2020 г., улавянето и съхраняването на CO2 предлага потенциал за почти нулеви емисии от CO2 от електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища. Реализирането на този потенциал изисква сега да се положат усилия за координирана научноизследователска, развойна и демонстрационна дейност.

5.2.1

През следващото десетилетие е възможно да се постигне ефективно от гледна точка на разходите намаляване на емисиите на CO2 като резултат от подобряване на ефективността на централите чрез по-широкото използване на най-съвременна технология в централи, работещи с изгаряне на въглища.

5.2.2

Тези стратегии се допълват взаимно на основата на технически решения, чиято ефективност все още предстои да се докаже: внедряването в краткосрочен до средносрочен план на модерни, ефикасни технологии за производство на електроенергия от въглища може да позволи улавяне на СО2 с по-малки разходи в дългосрочен план, ако централите се проектират така, че да могат да бъдат модернизирани по ефективен от гледна точка на разходите начин чрез инсталиране на технология за улавяне на СО2, когато тя стане достъпна на пазара.

5.2.3

В Седма рамкова програма се прогнозира, че радикалното трансформиране на енергийната система в надеждна, конкурентоспособна и устойчива енергийна система, изпускаща по-малко или никакви емисии на СО2, ще изисква нови технологии и материали, при които рисковете са твърде големи, а печалбите твърде несигурни, за да могат частните предприятия да осигурят всички инвестиции, необходими за научноизследователска и развойна дейност, демонстрации и внедряване. Технологиите за улавяне и съхраняване на CO2 и технологиите за чисти въглища са включени в бюджета за енергия на Седма рамкова програма, като за тях през периода 2007-2013 г. са предвидени 2350 милиона EUR.

5.2.4

Концепцията за електроцентрали с „готовност за улавяне“ трябва да бъде ясно дефинирана. Успешното й прилагане изисква законодателите и индустрията да си сътрудничат — пазарът няма да може да функционира без подходяща и стабилна политическа рамка.

5.2.5

ЕИСК вижда спешна нужда от увеличаване на капацитета и модернизация на електроцентралите. С оглед на прогнозираното увеличение на вноса на енергия на 69 % до 2030 г., поради причини, свързани със сигурността на снабдяването с енергия, е абсолютно необходим широко диверсифициран енергиен микс. Стабилизирането на дела на въглищата в производството на електроенергия може да допринесе значително за гарантиране на снабдяването с енергия в ЕС.

5.2.6

При продължаващо нарастване на ефективността на електроцентралите и разработване на технологии за постигане на почти нулеви емисии, въглищата ще продължат да допринасят за покриване на изискванията на превантивното опазване на климата. При определянето на правила за търговията с емисии във всяка държава-членка на ЕС, ударението следва да се постави върху подобряване на ефективността с цел да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове.

5.2.7

Необходимо е процедурите за лицензиране да се опростят, както и постепенно да се хармонизират чрез сътрудничество между националните регулаторни органи с цел съкращаване, доколкото е възможно, на дългите предпроектни фази при строителни проекти, без това да се отразява на спазването на най-високите стандарти за безопасност.

5.3

ЕИСК също така обръща внимание на факта, че въглищата представляват не само най-важното гориво за производството на електричество и основен ресурс за производството на стомана и в други индустриални процеси, но ще играят също така важна роля за покриването на бъдещите енергийни нужди, като допринесат за прехода към водородна икономика. Втечняването на въглища позволява те да бъдат използвани като заместител на суровия петрол; от въглища може да се произвежда и синтетичен газ. Подобни технологии и приложения ще играят в бъдеще важна роля в устойчивия енергиен микс. В съобщението на Комисията обаче не се разглеждат тези важни аспекти на сегашното и бъдещото използване на въглищата.

5.4

Настоящият оживен дебат относно потенциала за използване на въглища през следващите десетилетия измести на заден план въпросите, свързани с добива на въглища. За добива на лигнитни и антрацитни въглища от собствени залежи обаче ще продължи да е необходима подходяща политическа и икономическа рамка. Добивът на въглища и трансформацията на енергията могат да допринесат значително за просперитета и заетостта на местно ниво. При изгарянето на въглища от собствени залежи добавената стойност от добива, трансформацията и разпределението остава в ЕС. При използването на петрол или природен газ около 75 % процента от цената служи за покриване на разходите по вноса.

5.5

Запазването на дела на електроенергията, произведена от изкопаеми горива (въглища), на сегашното му ниво е извънредно важно и с оглед на социалната ситуация в новите държави-членки: от общо 286 500 заети във въгледобивната индустрия на ЕС, в новите държави-членки този отрасъл осигурява заетост на 212 100 работници. Трябва да се възприеме отговорно отношение спрямо извънредно тежките условия на труд на миньорите в целия ЕС.

5.6

Намаляването на броя на въгледобивните райони в контекста на регионалното планиране, както и твърде тежкото бреме на разпоредбите за опазване на околната среда водеха в миналото често до ненужни закъснения и допълнителна тежест за мините. Местонахождението на залежите и причинените при добива на суровини движения и размествания на земни пластове поставят особени предизвикателства пред минната дейност в сравнение с други индустриални сектори. Тази особена ситуация следва да се вземе предвид най-вече при създаването на правната рамка по отношение на околната среда, например законодателството, свързано с отпадъците, опазването на почвите и водите.

5.7

ЕИСК смята също така, че в своя документ и във времевата си прогноза Комисията проявява оптимизъм по отношение на графика за разработване на технологии за улавяне и съхранение на СО2 и на сроковете за въвеждането им. Въпреки че принципите на тези технологии са известни, разработването на технологично решение би изисквало значително по-дълъг период от време и не може да се очаква някакъв бърз пробив да съкрати продължителната и интензивна работа върху реализирането на тази концепция. Понастоящем Комисията би трябвало да се съсредоточи върху мерки, благодарение на които през 2015 г. да започнат да функционират 10-12 демонстрационни инсталации, и да създаде рамка за технологии за улавяне и съхраняване на CO2 (ССS), която да покрие основните рискове, да бъде надеждна и същевременно не твърде ограничителна. Много желателно е да се въведе междинен етап на повишена ефективност на производството на електроенергия. Всяко прекалено избързване и всяка прекалено ограничителна регулаторна рамка биха могли сериозно да навредят на тази важна концепция.

5.8

ЕИСК призовава също така за интензивна научноизследователска и развойна дейност, свързана с възобновяемите и алтернативни енергийни източници, които да допринесат за безопасен енергиен микс за ЕС. Едновременно с това, без прекалено забавяне следва напълно да се осъществи интегрираният енергиен пазар на ЕС.

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/44

1.1

Комитетът приветства предложения нов регламент. Приемането на това предложение ще доведе до отмяна на регламент № 684/92 и регламент № 12/98.

1.2

Безопасността на пътниците трябва да бъде от първостепенно значение също при услугите, извършвани с автобуси. Всички останали въпроси трябва да бъдат разглеждани като второстепенни.

1.3

Новият регламент следва да допринася за пътната безопасност поради по-строгия мониторинг на международните услуги с автобуси, които се извършват в редица държави-членки.

1.4

Комитетът приветства това предложение, тъй като то се вписва в програмата „По-добро регулиране“ и е в изпълнение на ангажимента за опростяване и актуализиране на общностното законодателство.

1.5

ЕИСК препоръчва:

1.5.1

да се внесе по-голяма яснота във формулировката „сериозно нарушение или повторно леко нарушение на общностното законодателство в областта на автомобилния транспорт“. Какво се смята за леко нарушение? След колко леки нарушения се налага административна санкция?

1.5.2

Счита за необходимо да се изготви и списък на сериозните нарушения.

1.5.3

Принципът на субсидиарност не бива да се използва като средство за дискриминация спрямо превозвачи, установени извън държавата-членка и настоящото предложение следва да съдържа повече гаранции в тази насока.

1.5.4

Следва да се изведе като приоритет създаването на база данни за целия ЕС, така че да могат да се проверяват подробностите за лицензите и свързаната с тях информация и да се улесни обменът на информация.

1.5.5

Съгласно член 23, параграф 3, превозвачът ще разполага със специална система за обжалване, когато приемащата държава-членка налага административна санкция при каботажна транспортна операция. Това се прилага без да се засяга възможността за наказателно преследване.

2.1

Директива 96/26/EО относно допускане до професията на автомобилен превозвач, заедно с регламент (EИО) № 684/92 и регламент (EИО) № 12/98 относно достъпа до пазара на услуги, извършвани с автобуси, първоначално са били основните стълбове на вътрешния пазар за международен автомобилен превоз на пътници.

2.2

Директивата въвежда минимални стандарти за качество, които трябва да бъдат изпълнени, за да се придобие право за упражняване на професията, докато двата регламента либерализират международните услуги за случаен превоз на пътници, създават специална разрешителна процедура за международен редовен превоз на пътници и позволяват извършването на каботажни услуги по време на подобен международен превоз.

2.3

Сега тези правила следва да бъдат приведени в съответствие с новата правна уредба, която произтича от регламента за обществен железопътен и автомобилен превоз на пътници, който предстои да бъде приет съвсем скоро от Парламента и Съвета. Тези правила следва да бъдат доизяснени и в някои случаи опростени, тъй като опитът показва, че определени правни разпоредби водят до ненужни административни пречки.

2.4

Превозвачите, които се занимават с международен превоз на пътници с автобуси, трябва да имат лиценз за извършване на международен превоз на пътници с автобуси, издаден от компетентния орган на държавата-членка, където е установен превозвачът, освен ако не е освободен по друг начин.

2.5

Регламент № 684/92 отваря достъп до пазара за международен превоз на пътници с автобуси, докато в регламент № 12/98 са записани условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да извършват превози в границите на държава-членка.

3.1

Предложението има за цел да ревизира и консолидира регламент № 684/92 и регламент № 12/98 относно достъпа до пазара за услуги с автобуси. То внася яснота в съществуващите правни разпоредби и изменя някои аспекти с цел по-голяма последователност и намаляване на административните пречки.

3.2

За целите на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции:

3.2.1

Редовни услуги са онези услуги, които предвиждат превоз с определена честота и по определени маршрути, като качването и слизането на пътници става на предварително определени места за спиране. Редовните услуги трябва да имат разрешително от тяхната държава-членка по произход, в която е установен превозвачът и е(са) регистрирано(и) превозното(те) средство(а). Разрешителните дават право на титуляр(ите) им да извършват редовни услуги на териториите на всички държави-членки, през които минават маршрутите на тези услуги.

3.2.2

Специалните редовни услуги означават редовни услуги, които предвиждат превоз на определени категории пътници, като се изключват всички останали пътници. Специалните редовни услуги включват:

Не е необходимо разрешително (лиценз за маршрут) за тази услуга, ако тя е покрита от договор, сключен между организатора и превозвача.

3.2.3

Услуги за случаен превоз са тези, които не попадат в определението за редовни услуги, включително специалните редовни услуги и чиято основна характеристика е, че те превозват групи от пътници, събрани по инициатива на клиента или на превозвача. За тези услуги не се изисква разрешително (лиценз за маршрут).

3.2.4

Транспортни операции за собствена сметка са тези, които се извършват от предприятие за неговите работници или от орган с нестопанска цел за превоз на членовете му във връзка с неговата социална цел, ако

Транспортните операции за собствена сметка са освободени от разрешителния режим, но са обект на система на удостоверения, които се издават от компетентния орган на държавата-членка, в която е регистрирано превозното средство.

3.2.5

Каботаж е извършването на национални автомобилни транспортни услуги от превозвач, който не е установен в държавата-членка и тези услуги са с временен характер.

3.2.6

Каботажни транспортни операции са разрешени за следните видове услуги:

Националните закони и подзаконовите нормативни и административни актове се прилагат от държавите-членки спрямо превозвачи, установени извън държава-членка при същите условия като тези, прилагани спрямо техните собствени граждани.

4.1

Член 8 опростява процедурата за получаване на разрешително (лиценз за маршрут). По отношение на достъпа до пазара се допуска само едно основание за отказ — при условие че услугата, за която се подава заявление, ще има сериозно отражение върху жизнеспособността на сравнима услуга, извършвана по силата на задължение за осигуряване на обществена услуга за пряко засегнатите сегменти. Това изглежда основателно.

4.2

Няма да се провеждат консултации с транзитните държави, в които не се вземат или оставят пътници, а те само ще бъдат информирани, след като е издадено разрешение за услугата. Това ще направи системата по-ефективна.

4.3

Прилага се принципът на субсидиарност, тъй като предложението не попада в изключителните компетенции на Общността. Но гаранциите са изключително необходими, за да не могат превозвачите, които са установени извън държава-членка, да бъдат обект на дискриминация.

4.4

Необходимо е доизясняване по отношение на член 18, параграф 2. В него се разглеждат билетите за транспорт.

4.5

Операторът трябва да предостави или индивидуални, или колективни билети за транспорт. Ако при проверка от оторизираните контрольори (и след предварително издадени от оператора билети) пътникът/пътниците нямат валиден(дни) билет(и), операторът не може да носи отговорност за тази ситуация. След издаване на билетите, пътниците отговарят за представянето на билетите на оторизираните контрольори.

5.1

В общи линии това предложение постига поставените от Комисията цели.

5.2

Въпросите, свързани със сериозните и леките нарушения и с административните санкции, които могат да бъдат наложени, се нуждаят от доизясняване. Естеството и видът на нарушенията, които влизат в отделните категории, трябва да бъдат дефинирани и да се постигне последователност в цялата Общност.

5.3

В случай на сериозни нарушения или повторни леки нарушения, приемащата държава-членка може да поиска от страната, която е издала Международния лиценз за превоз, да наложи административни санкции на лицензополучателя (като временно или окончателно отнемане на един или всички заверени копия на лиценза или временно или окончателно отнемане на лиценза). Това се прилага без да се засяга наказателно преследване в приемащата държава-членка.

5.4

Ако се прибягва до система за обжалване, при която се налагат санкции или се дава отказ на разрешения, подобно обжалване трябва да се възприема от всички страни като справедливо и недискриминационно.

5.5

Трябва да бъде създадена база-данни на ниво ЕС, за да се улесни бързият и ефективен обмен на информация между държавите-членки по отношение на превозите с автобус. Също така, при проверка на превозно средство от оторизиран контрольор, трябва да е възможно да се въведе номерът на международния лиценз за превоз (лиценз на Общността) и веднага да бъде получена цялата необходима информация, за да се провери валиден ли е лицензът.

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/47

1.1

Още веднъж, Комитетът изразява одобрението си за възможността да бъдат налагани наказателни санкции за сериозни посегателства на околната среда. Той отново заявява, че според него на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия, с които да е в състояние да задължи държавите-членки при необходимост да налагат съответстващите и възпиращи наказателни санкции, за да се осигури прилагане на политиките на Общността, в частност при защитата на околната среда от сериозни посегателства, тъй като тези санкции следва да се налагат в рамките на наказателната система на всяка държава-членка. Комисията също така следва да има правото да упражнява контрол върху ефективността на наказателното право, което се прилага в тази област, както и да прилага активно това право.

1.2

Предложението за директива е насочено главно към криминални действия, извършвани от престъпни организации (считано в проекта за утежняващо обстоятелство). Комитетът е убеден, че подобни действия следва да бъдат обект на санкции и че включително принципите на наказателното право на държавите-членки следва да се сближат, но в договора и съдебната практика се съдържат ясни указания за това как трябва да се наказват противозаконните действия, извършвани от престъпни организации: сближаването на принципите на наказателното право на държавите-членки може да се осъществи принципно единствено в рамките на полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, каквото е предвидено в Дял VI от Договора за създаване на Европейския съюз, а не в рамките на Договора за създаване на Европейската общност, както предлага Комисията.

1.3

Комитетът си задава въпроса дали фактът, че някои нарушения се наказват с лишаване от свобода, не представлява превишаване на правомощията по първия стълб, тъй като предполага намеса при избора на най-подходяща санкция, а този избор априори и занапред би трябвало да си остане в правомощията на държавите-членки.

1.4

Според Комитета правомощията на Общността би трябвало да се ограничат до определяне на задълженията и предписване на наказателни санкции. За да се отиде по-нататък и да се предвиди режим на санкциите, е необходимо рамково решение, което да се основава на Дял VI от Договора за Европейски съюз.

1.5

В същия ред на мисли Комитетът си задава въпроса дали правото на Общността може да стигне дотам, че да наложи горна граница на санкция.

1.6

Комитетът желае очевидните политически аспекти, възникващи при разпределението на правомощията, и ролята, която Комитетът би искал Парламентът да играе във всяко законодателство, свързано с наказателното право, да бъдат обект на една по-прецизна юриспруденция от страна на Съда или на международно споразумение, или чрез реформа, които да могат да се интегрират в реформирането на Договорите от настоящата междуправителствена конференция; тази последна възможност би могла да бъде предпочетена поради спешната необходимост да се приемат ефективни санкции за защита на околната среда.

2.1

През 1998 г. Съветът на Европа откри за подпис Конвенцията за опазване на околната среда чрез наказателното право. С това беше направена важна крачка напред, тъй като тази конвенция беше първата международна конвенция, в която действията, които нанасят или могат да нанесат щети на околната среда, бяха квалифицирани като наказуеми деяния. Въпреки това Германия, а след нея Франция и Обединеното Кралство изразиха своето нежелание да ратифицират Конвенцията. В резултат от това Дания и Комисията представиха отделни инициативи, насочени към защита на околната среда със средствата на наказателното право.

2.2

В рамковото решение на Съвета, прието по предложение на Дания, срещу становището и предложенията на Комисията, бе дадено определение на редица правонарушения, свързани със защитата на околната среда, за които държавите-членки бяха приканени да предвидят санкции с наказателен характер. В тези разпоредби е заимствано много от разпоредбите на конвенцията на Съвета на Европа относно опазването на околната среда чрез наказателното право от 4 ноември 1998 г., подписана към настоящия момент от десет държави-членки.

2.3

Комисията се произнесе пред различни състави на Съвета срещу избраното правно основание. Тя се придържаше към мнението, че правилното правно основание в това отношение е член 175, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност и на 15 март 2001 г. представи предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на околната среда чрез наказателното право, въз основа на този член (1), въпреки че член 174 от Договора за създаване на Европейската общност не предвижда Комисията да има каквито и да било правомощия в областта на наказателното право.

2.4

На 9 април 2002 г. Европейският парламент се произнесе както по предложението за директива, така и по проекта за рамково решение. Тогава той възприе препоръчания от Комисията подход (директива или рамково-решение).

2.5

Въпреки това Съветът не прие предложените от Комисията директива и рамково-решение, а своя изменен проект на рамково решение въз основа на член 34 от Договора за Европейски съюз, който, според него, е подходящ инструмент за налагане на държавите-членки на задължението да предвидят наказателни санкции. Съветът при това подчерта, че повечето държави-членки са против признаването на наказателни правомощия на Комисията и са убедени, че тези въпроси са в обхвата на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, предвидено в Дял VI от Договора за Европейския съюз.

2.6

Въпросът беше отнесен до Съда на Европейските общности, който обяви своето решение на 13 септември 2005 г. (2)

2.7

Парламентът, също както Съдът и Генералният адвокат считат, че не съществуват общи правомощия на Общността за хармонизиране на наказателното право, но в някои точно определени области, както в случая със защитата на околната среда, Комисията би могла да наложи на държавите-членки задължението да въведат наказателни санкции.

От своя страна Комисията направи едно твърде обширно тълкуване на решението и си предостави много разширени правомощия в многобройни общностни политики, различни от околната среда.

2.8

В резултат на решението на Съда на ЕО Комисията представи ново предложение за директива поради анулирането на рамковото решение от страна на Съда. Съдът постанови, че макар по принцип наказателното право и правилата на наказателната процедура да не са включени в правомощията на Общността, това не би могло да попречи на законодателите на Общността в случаите, когато налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции от страна на държавите-членки представлява необходима мярка в борбата със сериозните посегателства срещу околната среда, да вземе мерки, свързани с наказателното право на държавите-членки, когато такива мерки са необходими, за да се гарантира пълната ефективност на законодателството на Общността в областта на защитата на околната среда (3). Комитетът припомня, че Съдът е наблегнал върху факта, че Общността по принцип не разполага с правомощия в наказателното право, което в Договора за Европейски съюз се разглежда като област от правомощията на държавите-членки. Цитираната по-горе формулировка — мерки, свързани с наказателното право, е твърде мъглява и позволява всякакви тълкувания, които често пъти са противоречиви.

2.9

Като се основава на това решение, Комисията представи изменено предложение за директива (4), което включва инкриминиране и наказателни санкции, тъй като според нея чисто административните санкции и някои наказателни санкции, предвидени в някои страни, са твърде различни или прекалено слаби, за да имат необходимия възпиращ характер, особено по отношение на организираната престъпност, и че поради тази причина следва да се пристъпи към хармонизиране на наказателното право, което се прилага при сериозни посегателства срещу околната среда, независимо от това дали те са резултат на престъпно намерение или сериозна небрежност.

2.10

В свое предходно становище (5) Комитетът подкрепи първото предложение за директива на Комисията и нейния проект за рамково решение, което предвиждаше, че държавите-членки трябва да приемат ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции в борбата с посегателствата срещу околната среда. Искът за нищожност, внесен от Комисията, подкрепена от Парламента срещу рамковото решение на Съвета, получи и подкрепата на Комитета, въпреки че Съдът отхвърли неговата намеса чрез предварително процедурно решение.

2.11

Следователно трябва да се прецени:

2.12

Голямата дискусия, последвала това решение на политическо ниво и в юридическата доктрина относно това дали е „конституционно“ или не да се разширяват правомощията на Общността в областта на наказателното право, за да могат да се осъществяват политиките на Общността, а също и дискусията относно „превеса“ на Договора за създаване на Европейската общност над Договора за Европейски съюз в тази област, следва да бъдат разгледани от Комитета (6) във връзка с многобройните законодателни предложения, които Комисията смята да преразгледа, както направи например в областта на интелектуалната собственост (7).

2.13

Всъщност много държави-членки оспорват твърде широкото тълкувание на решението от страна на Комисията, както по отношение на съдържанието на новите предложения в областта на околната среда, така и по отношение на създаването на наказателен минимален долен праг за ефективно прилагане на всички политики на Общността (и не само на една чисто трансверсална политика, като тази за околната среда), при положение, че в Договора за създаване на Европейската общност не е изрично предвидено нищо по този въпрос. Според тези държави-членки използването на съдебната практика на Съда трябва да се ограничава само до екологичната политика поради трансверсалния и трансграничен характер на околната среда, както и до текста на решението, а не да се възприема като картбланш, дадена на Комисията за всички политики на Общността.

2.14

В разглеждания случай Комитетът ще се произнесе само по предложенията, засягащи околната среда, единствената област, която изрично е посочена в решението на Съда.

2.15

Накратко, Комисията реши да предложи инкриминиране и наказателни санкции под формата на горна минимална граница на наказанията за „екологичните престъпления“ по отношение на всяко физическо или юридическо лице, което се явява извършител, съучастник или подбудител на сериозни посегателства срещу околната среда или извърши такива посегателства поради сериозна небрежност. Предвидени са наказания, свързани с лишаване от свобода и/или налагане на глоби, както и на допълнителни наказания (чл. 5), които могат да бъдат разширени или допълнени чрез допълнително инкриминиране и санкции от националното право.

3.1

Комитетът изразява своето разочарование от факта, че наказателните санкции в областта на околната среда, чийто принцип и равнище той подкрепя, както е подкрепял и предложението за директива и предложението за рамково решение на Комисията през 2005 г., се бавят с години и могат да се забавят още дълго поради разногласията между институциите относно разпределението на правомощията, записани в ДЕО и в ДЕС; той се надява, че институциите бързо ще намерят политическо решение, включително по въпроса за участието на Парламента и че договорите ще могат да бъдат изяснени, като за това се използва и междуправителствената конференция, която току що започна своята работа, или от Съда в неговите бъдещи решения.

3.2

Квалифицирането на посегателствата срещу околната среда, за които се налагат наказателни санкции, като „значително влошаване на състоянието“, остава да бъде изтълкувано при въвеждането във вътрешното законодателство и в наказателната съдебна практика на различните държави-членки.

3.3

Комитетът посочва, че директивата е насочена предимно към сериозните посегателства, особено към посегателствата, извършвани от криминални организации или в големи мащаби от юридически лица и че с нея се цели сближаване на наложимите санкции на равнище на Общността, с цел да се избегнат правни пропуски, от които нарушителите да се възползват. Но от друга страна, въпросите, свързани с организираната престъпност, са предмет на Дял VI от Договора за Европейски съюз относно полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и трябва да бъдат уредени с подходящ юридически инструмент, например като рамковото решение.

3.4

Широкият характер на инкриминирането накара един британски таблоид да се запита дали събирането на диви цветя може да вкара в затвора някое частно лице, ако в събрания букет има защитени видове. Трябва да се подчертае, че наказателните санкции са предвидени само за „сериозните“ случаи и трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Възможността за преценка на наказателния състав на националния съд, на който е възложено прилагането, трябва да остане непроменена, за да може той да определи тежестта на наказуемото деяние и да постанови пропорционално наказание във всеки отделен случай, като по този начин се зачита независимостта на съдебната власт.

3.5

Комитетът е удовлетворен от факта, че предложението за директива (член 3) съдържа подробно описание на визираните незаконни действия в съответствие с общия правен принцип „Nulla poena sine lege“ (8), който изисква наказателното законодателство да бъде ясно и точно, за да могат засегнатите лица да получат недвусмислена информация за произтичащите от него права и задължения, или с други думи: без ясна правна основа няма санкции.

3.6

Ясно се вижда, че обект на предложената от Комисията система от наказателни санкции, са нарушенията на всички национални, общностни и международни екологични законодателства. Това особено широко приложно поле би могло да създаде правна трудност по отношение на националната основа на общото право или самостоятелните инструменти за контрол на международното право. „Сериозни посегателства“, които се преследват от закона, са тези, които се извършват както в страната, така и извън нея. Въпреки това Комитетът одобрява това материално и териториално приложно поле, което произтича от самия характер на защитата на околната среда, тъй като посегателствата върху нея в повечето случаи засягат глобалната околна среда, независимо от националните граници.

3.7

За юридическите лица са предвидени както наказателни, така и ненаказателни санкции, но възможността за налагане на наказателни санкции на физически лица, например на ръководителите на съответните предприятия и дружества, не е посочена ясно. Санкциите са насочени само срещу лицата, които се числят към юридическото лице и са преки извършители или подбудители на подсъдните деяния. Комитетът смята, че директивата следва да отчита съучастието на ръководителите, които просто са пропуснали да упражнят контрол върху действията на своите подчинени, дори и това да изисква налагане на допълнителни санкции.

3.7.1

Комитетът отбелязва, че в член 7 от предложението се определя минимален размер на максималните глоби, но че държавите-членки при въвеждането в националното право според случая могат да предвидят по-тежки наказания. Предложението гарантира само общ минимум и може да доведе до създаването на различни наказателни схеми в отделните държави. Комитетът предпочита подхода за по-твърдо наказателно хармонизиране, за да се избегне изкушението да се „търси съд“, дори ако за осъществяването на тази хармонизация се наложи да се увеличи минималният размер на максималните парични санкции.

3.8

От друга страна, според извършеното от Комисията проучване на оценката на въздействието, на държавите-членки е оставена голяма свобода по отношение на прилагането. Според Комитета несъответствията при въвеждането в националните законодателства могат да се превърнат в препятствие за ефективното сближаване на наказателното право в областта на околната среда и поради тази причина следва да се осигури редовен мониторинг на националните практики. Обичайните граници на преценката на държавите-членки като цяло не бива да допуска създаването на зони на „по-евтино“ за замърсяване. В тази перспектива Комитетът изразява съгласието си с предложеното правно основание (член 175 от Договора за създаване на Европейската общност).

3.9

Що се отнася до лишаването от свобода, Комитетът отбелязва, че се предлага сближаването да се осъществи на три нива в съответствие със заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 25 и 26 април 2002 г. Освен това, наред с възстановяването на нанесените щети са предвидени и други алтернативни санкции, като забрани, свързани с упражняването на професионална дейност. Повечето сериозни престъпления спрямо околната среда са включени в приложното поле на Рамково решение 2005/212/ПВР относно конфискацията на приходи, средства и имущество с престъпен произход.

3.10

Освен това, определянето на горна граница на наказание между две и пет години е една твърде объркваща опция; би било по-редно да се избере минимален праг на максималните санкции, за да се постигне по-висока степен на хармонизиране, тъй като това няма да ограничи полето за взимане на решение на съдията при отчитане на всички обстоятелства.

3.11

Въпреки това Комисията счита, че ограничаването на границите на преценката на държавите-членки при въвеждане в националните законодателства противоречи на целите на директивата. Тук наказателната логика на Комитета влиза в конфликт с логиката на Комисията. Предвид проблемите по прилагането, без съмнение ще се наложи едната логика да бъде предпочетена пред другата, за да бъдат постигнати целите на предложението.

3.12

ЕИСК съзнава факта, че на този етап от процеса по интеграция на Общността е невъзможно да се постигне регулиране на въпроса. Две области обаче предизвикват безпокойство: 1) необходимостта от ясно разграничаване между административна санкция и наказуемо деяние и 2) необходимостта въвеждането в националното право да не доведе до големи различия между законодателствата на държавите-членки. На практика, не би било логично едно и също поведение да се наказва в една държава-членка и да не се наказва в друга.

3.13

В доклада за оценка на директивата е предвидено да се информира и ЕИСК (член 8).

3.14

Следва да се отчитат вече изразените от ЕИСК мнения (9), които засягат по-конкретно:

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/51

1.1

Европейският икономически и социален комитет се запозна с мерките, приети от Европейската комисия.

1.2

Комитетът желае всяка фармакологична субстанция, предназначена за продуктивни животни, да бъде представяна в Европейската агенция по лекарствата, а максимално допустимите остатъчни количества (МДОК) да се оценяват от Комитета по лекарствените продукти за ветеринарна употреба.

1.3

Всяко предприятие, което предлага фармакологични продукти за животни, трябва да получи разрешително от EMEA и оценка на МДОК от Комитета по лекарствените продукти за ветеринарна употреба.

1.4

За да се избегне всяка пречка пред движението на продукти в Европейската общност, тези разрешителни ще важат във всички държави-членки на ЕС.

1.5

Процедурата по пускане на пазара следва да се опрости, като при това се запази високо ниво на защита на потребителя.

1.6

Опростяването и четивността на европейските документи ще са в интерес на всички граждани. Тяхната достъпност ще позволи на всеки да се запознае и разбере приноса на Европа във всекидневния живот.

2.1

Целта е да се продължи да се ограничава експозицията на потребителите на фармакологично активни субстанции.

2.2

Като запазва високо ниво на защита на потребителите, предложението следва същевременно да допринесе за опростяване на законодателството.

2.3

С оглед постигането на поставените цели, следва да се имат предвид следните конкретни задачи:

3.1

Действащата правна рамка за МДОК породи конкретни проблеми:

4.1

Основните предложени промени се отнасят до:

4.2

Комисията се погрижи да се консултира със заинтересованите страни, за да направи оценка на необходимите изменения.

5.1

Европейският икономически и социален комитет се запозна с мерките, приети от Европейската комисия.

5.2

Комитетът желае всяко фармакологично вещество, предназначено за продуктивни животни, да бъде представяно в Европейската агенция по лекарствата, а максимално допустимите остатъчни количества да се оценяват от Комитета по лекарствените продукти за ветеринарна употреба.

5.3

Всяко предприятие, което предлага фармакологични продукти за животни, следва да получи разрешително от EMEA и оценка на МДОК от Комитета по лекарствените продукти за ветеринарна употреба.

5.4

За да се избегне всяка пречка пред движението на продукти в Европейската общност, тези разрешителни ще важат във всички държави-членки на ЕС.

5.5

Процедурата по пускане на пазара трябва да се опрости, като при това се запази високото ниво на защита на потребителите.

5.6

Развитието на научните познания ще позволи да се определи безвредността на продуктите и времето, което следва да се изчака между даването на лекарството на животното и заколването му, преди да бъде консумирано.

5.7

Развитието на научните познания следва да доведе до определянето на максимално допустима стойност на остатъчни количества с посредничеството на Съвета.

5.8

Искане за процедури: прилаганата понастоящем процедура е доказала своята ефективност и управлението на исканията за разрешително следва да продължи.

5.9

При класифицирането на фармакологично активните субстанции следва да се вземат предвид:

5.10

EMEA следва да се консултира с референтните лаборатории и да определи процеса за анализ на остатъчните количества.

5.11

Движението на храни от животински произход в Европейския съюз няма да бъде препятствано.

5.12

Опростяването и четивността на европейските документи ще са в интерес на всички граждани. Тяхната достъпност ще позволи на всеки да се запознае и разбере приноса на Европа във всекидневния живот.

5.13

Месните продукти, с произход извън ЕС, третирани с лекарства, чиято употреба не е разрешена в ЕС, следва да бъдат изследвани научно, за да се докаже тяхната безвредност, да бъдат представени в EMEA и техните МДОК да бъдат валидирани от Комитета по лекарствените продукти за ветеринарна употреба с цел да се осигури пълна защита на потребителите.

5.14

Комисията следва да разгледа проблематиката, свързана с наличието на лекарствени субстанции за определени животински видове (кози, зайци …), които лабораториите не разработват поради тяхната нерентабилност.

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/53

1.1

Комитетът приветства като цяло предложението за регламент.

1.2

ЕИСК изпитва известни съмнения дали предложението за регламент действително предполага „опростяване“ по отношение на сега действащия регламент, което да доведе до намаляването на административната тежест както за държавите-членки, така и за заинтересованите страни.

1.3

Комитетът счита, че определението на „крайни потребители“, направено от Европейската комисия, е неточно, тъй като позволява всяко едно лице да може да се счита за такова. В тази връзка предлага на Комисията да измени определението, като го направи много по-прецизно.

1.4

ЕИСК счита, че събирането на данни, свързани с околната среда, би следвало да се извършва главно чрез провежданите от държавите-членки научни изследвания в открити води посредством научни кампании в областта на рибарството.

1.5

Комитетът счита, че Комисията би следвало да уточни по-ясно причините за несъответствие, които водят до санкции за държавите-членки, както и да предвиди промяна във финансовите корекции.

1.6

ЕИСК отправя искане към Комисията да премахне препратката към неограничения достъп на вземащите проби до търговски помещения за събиране на икономически данни, поради правните проблеми, които това може да породи.

1.7

ЕИСК счита, че Комисията би следвало изрично да предвиди финансирането от държавите-членки на програмите за наблюдатели на борда и намаляването до необходимия минимум на собственото взимане на проби от екипажа, тъй като това може да натовари излишно работата му.

1.8

По отношение на оценката на въздействието на риболовната дейност върху околната среда, Комитетът смята, че е необходимо Европейската комисия да определи ясно какви данни ще бъдат необходими и кой ще ги получи.

1.9

Комитетът счита, че е трудно приложимо събирането на данни, които да позволяват оценяване на взаимодействието между животинските видове, поради което предлага то да отпадне.

1.10

Във връзка с управлението и използването на събраните първични данни Комитетът би желал да изтъкне значението на поверителния характер на тези данни за всички, които съгласно предложението за регламент имат достъп до тях.

1.11

Комитетът счита, че ще бъде практически невъзможно общностните и националните програми да се започнат през 2008 г., поради което препоръчва на Комисията прилагането им да започне през 2009 г.

2.1

Систематичното събиране на надеждни изходни данни за рибарството е от основно значение за оценката на рибните запаси и научните консултации и следователно е от съществено значение за изпълнението на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР).

2.2

Европейската комисия направи преглед на настоящата система на рамката за събиране на данни (1) въз основа на данните от нейното изпълнение за период от няколко години и сметна, че тя трябва да бъде преразгледана, за да може да се отдели дължимото внимание на подхода за управление на рибарството, основан на флотата, на необходимостта от развиване на екосистемния подход, на нуждата от подобряване на качеството, целостта и по-широкия достъп до данните свързани с рибарството, по-ефективната подкрепа за осигуряване на научни консултации и насърчаването на сътрудничеството между държавите-членки.

2.3

Затова представя предложението за регламент на Съвета „относно установяването на рамка на Общността за събиране, управление и използване на данните в сектор „рибарство“ и подкрепа за научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството (2)“, който е предмет на настоящото становище. Целта на предложението за регламент е изготвянето на дългосрочни, добре интегрирани регионални програми за вземане на проби, обхващащи биологични, икономически и социални данни и данни за околната среда и е предназначен да удовлетвори новите нужди, породени от необходимостта да се премине към управление на рибарството и към екосистемен подход за управление на рибарството.

2.4

Целта на предложението е новата система за събиране на данни да обхване всички процеси — от събирането на данни в пристанищата или в морето, до тяхното използване от крайните потребители. Освен това по новаторски начин предвижда включването на данни за околната среда, с цел изучаване на въздействието на риболовната дейност върху морската екосистема, налагането на финансови санкции на държавите-членки при несъответствие със стандартите, подобряване на достъпа до данните и използването им и намаляване на административната тежест за всички засегнати страни (опростяване).

3.1

С цел да се подобрят научните консултации предложението за регламент създава правила за събирането на данни и за управление в рамките на многогодишни програми на биологични, икономически и социални данни и данни за околната среда, свързани със сектор „рибарство“ и с използването на тези данни в рамките на ОПОР.

3.2

Тези данни в областта на рибарството трябва да дадат възможност за оценка на дейността на различните риболовни флоти, за изготвяне на обобщителни доклади на базата на събраните данни в съответствие с останалите правила на Общността за ОПОР, за изчисляване на общия обем на улова по географски области и по периоди, за оценка на изобилието и разпределението на рибните запаси, оценка на въздействието на риболовната дейност върху околната среда, оценка на социално-икономическото състояние на сектор рибарство, за осъществяване на мониторинг на цените на разтоварване на риболовните кораби на Общността и на вноса и за оценка на икономическата и социална ситуация в промишлеността.

3.3

Финансирането на тези дейности е предвидено в Регламент (ЕО) № 861/2006 на Съвета от 22 май 2006 г. относно установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското право (3), по който Комитетът вече издаде съответното становище (4).

3.4

В предложението за регламент се отдава специално значение на контрола на качеството и на валидирането на събраните данни, като одобрението на финансовите средства от Общността е подчинено на контрола на качеството и на изпълняването на приетите стандарти за качество.

3.5

Съществува друга поредица от регламенти на Общността в областта на събирането и управлението на данни за рибарството, които включват разпоредби относно събирането и управлението на данните за риболовните кораби, техните дейности и улови, както и за наблюдение на цените, за случайни улови на китоподобни бозайници и условия, приложими към улова в дълбоки води, които следва да бъдат взети предвид в настоящия регламент, за да бъде създадена цялостна и последователна система за събиране на данни.

3.6

Комитетът принципно приветства предложението за регламент. Въпреки това наблюдава с безпокойство постоянното увеличаване на нормативни актове на Общността, което води до увеличаване на административната работа. В този случай ЕИСК изпитва известни съмнения по отношение на това дали предложението за регламент действително ще означава опростяване, което да бъде в полза на намаляването на административната тежест както за държавите-членки, така и за засегнатите страни.

3.7

Освен това ЕИСК счита за много удовлетворителен факта, че в предложението се поставя голямо ударение на екологичните аспекти на риболовните дейности и че могат да се предоставят необходимите данни за прилагане на екосистемен подход към управлението на рибарството.

4.1

В началото на предложението за регламент се дава определение на някои основни понятия, като: сектор „рибарство“, любителски риболов, морски райони, първични данни, подробни данни, съвкупни данни, взимане на проби от стада, риболовен кораб на Общността и крайни потребители. Според ЕИСК определението на последния термин е неточно, тъй като се отнася до „физически или юридически лица или организации, които имат интерес към научния анализ на данни, свързани със сектор рибарство“. С това определение Комитетът смята, че всеки би могъл да бъде краен потребител. Поради това предлага на Европейската комисия да измени определението, като уточни в значителна степен действителните крайни потребители.

4.2

За събирането на данни Комисията ще определи многогодишна програма на Общността, която ще се отнася до:

4.3

Държавите-членки ще изготвят многогодишна национална програма за събиране на данни, изготвена в съответствие с програмата на Общността, която ще включва процедурите и методите, които трябва да се използват при събирането и анализирането на данни и оценката на верността и прецизността им. Националните програми ще включват по-специално:

4.4

В предложението си Комисията предвижда програмите на Общността и националните програми да се изготвят за тригодишен период. Първите програми трябва да обхващат периода от 2008 г. до 2010 г. включително. Комитетът смята, че ще бъде практически невъзможно програмите да се започнат през 2008 г., поради което препоръчва на Комисията прилагането на тази разпоредба да започне през 2009 г.

4.5

Държавите-членки ще координират националните си програми с другите държави-членки в същия морски район и ще се постараят да координират действията си с трети страни, които имат суверенитет или юрисдикция върху водите в същия морски регион, както това става при регионалните риболовни организации.

4.6

Научният технически и икономически комитет по риболов (НТИКР) ще прави оценка на националните програми, на евентуалните им изменения и на научната стойност на данните, които ще се събират. Комисията одобрява националните програми въз основа на оценката от НТИКР.

4.7

Комитетът изразява съгласие с плана за събиране и управление на данни в рамките на многогодишните програми. Въпреки това държи да посочи на Комисията, че от прочита на представеното предложение за регламент не може да се извади заключение за последствията, които ще има за нормалната работа на един кораб събирането на данни за риболова, най-вече свързаните с въздействието на дейностите на сектор рибарство върху околната среда. В това отношение ЕИСК смята, че събирането на данни, свързани с околната среда, би трябвало да се извършва главно чрез провежданите от държавите-членки научни изследвания в открити води посредством научни кампании в областта на рибарството.

4.8

Като нов елемент Комисията предвижда, че при неспазване на предвидените в регламента правила тя може да наложи санкции на държавите-членки, като намали и дори преустанови финансовата помощ за националните им програми. Комитетът смята предложението за успешно и изразява увереност, че държавите-членки ще изпълнят задълженията си с цел да избегнат санкциите. Въпреки това ЕИСК смята, че Комисията би следвало да уточни по-ясно причините за несъответствие, които водят до санкции, с диференциране на финансовите корекции.

4.9

В съответствие с посоченото в параграф 4.3, националните програми за взимане на проби включват:

4.10

Комитетът припомня посоченото в становището си относно Регламент (ЕО) № 861/2006, в което изрази мнението, че за подобряване на научните консултации би трябвало да се създаде възможност за финансиране посредством държавите-членки на разходите, които може да понесе сектор рибарство на Общността при осъществяване на проучванията за оценка на въздействието на риболовните дейности върху околната среда и за оценка на социално-икономическото състояние на сектора.

4.11

Комисията предвижда, че държавите-членки следва да гарантират свободния достъп на вземащите проби, за да могат те да изпълнят своите задължения:

4.12

ЕИСК желае да посочи на Комисията трудността от правна гледна точка за осигуряване на свободен достъп на вземащите проби за икономически данни до търговските помещения. Поради това отправя искане към Комисията да бъде премахнат.

4.13

Накрая събирането на данни за рибарството в рамките на националните програми засяга от една страна качването на борда на морски наблюдатели, когато това е необходимо за събирането на данните, а от друга страна, научните изследвания в морето с цел оценка на изобилието и разпределението на рибните запаси, независимо от оценката на риболова с търговска цел, и за оценка на въздействието на риболовната дейност върху околната среда.

4.14

ЕИСК смята, че и двете системи са необходими за допълване на рамката за събиране на данни за рибарството, като изразява мнение, че Комисията би следвало изрично да предвиди финансирането посредством държавите-членки на програмите за морски наблюдатели. В случаите, когато не могат да се приемат наблюдатели на борда на риболовните кораби поради явна липса на място на кораба или по съображения за сигурност, Комитетът желае да посочи на Комисията, че програмите за собствено взимане на проби, което би трябвало да се извърши от екипажа, биха натоварили прекомерно работата им.

4.15

По отношение на оценката на въздействието на риболовната дейност, оказано върху околната среда, Комитетът смята, че е необходимо Европейската комисия да определи ясно какви данни ще бъдат необходими и кой ще ги получи.

4.16

Предложението за регламент постановява, че сигурното съхраняване и поверителността на събраните първични данни ще се осъществява в компютъризирани бази данни под отговорността на държавите-членки. Също така държавите-членки ще носят отговорност за качеството и изчерпателността на събраните първични данни и на подробните и съвкупни данни, получени въз основа на първичните данни.

4.17

Комитетът смята за целесъобразно тези отговорности да се възложат на държавите-членки, тъй като поверителността е изключително важна за риболовните предприятия.

4.18

Поверителността на данните е от изключително значение, тъй като в националните компютъризирани бази данни ще се съдържат всички първични данни, свързани с:

Както и предвидените в настоящото предложение за регламент относно:

4.19

По отношение на данните, въз основа на които би могло да се оцени степента на взаимодействие между животинските видове, Комитетът смята, че предвид тяхната нееднозначност и неточност, такава оценка е невъзможно да бъде направена, поради което предлага тя да отпадне.

4.20

Държавите-членки ще обработват първичните данни във вид на комплект от данни, съдържащ подробни или съвкупни данни в съответствие със съответните международни правила и с протоколите, приети на регионално ниво, и посредством споразумения с Комисията ще ги предоставят на нея и на съответните научни организации.

4.21

Държавите-членки ще предават подробни и съвкупни данни в надежден електронен формат.

4.22

Държавите-членки могат да откажат предаването на съответните подробни и съвкупни данни единствено ако съществува опасност физически и/или юридически лица да бъдат идентифицирани или в случаите на неизпълнение от страна на крайните потребители на задълженията, посочени им в предложението за регламент.

4.23

По отношение на управлението и използването на събраните данни, Комитетът държи да подчертае значението на поверителността на събраните изходни данни и по-специално на свързаните с дейността на плавателните съдове, основани на информация от сателитни наблюдения, и затова отправя искане към Комисията да се възприеме диференциран подход по този въпрос.

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/57

1.1

Европейският икономически и социален комитет се запозна с мерките, предложени от Европейската комисия.

1.2

ЕИСК одобрява опростяването и изясняването на законовите разпоредби, отнасящи се както за гражданите, така и за предприятията, които предлагат фармацевтични продукти, предназначени за животни.

1.3

Разглежданото предложение за директива съблюдава принципа на пропорционалността, като предвижда само ограничени изменения, основаващи се на най-новите научни данни и експертни становища.

1.4

Вносът от трети страни на животни, отглеждани за производство на храна, също попада в полето на приложение на предложението за директива.

1.5

Предложението за директива не противоречи на ангажиментите, поети в рамките на СТО.

1.6

Отсъствието за в бъдеще на 17ß-естрадиол и на неговите естери и производни би имало пренебрежимо малък ефект за фермерите и за хуманното отношение към животните.

1.7

Не е необходимо да се определят максимално допустими стойности на съдържанието на остатъчни вещества.

1.8

Въздействието върху малките и средните предприятия също ще бъде почти нулево.

2.1

Разглежданото предложение има за цел изменение на Директива 96/22/ЕО от 29 април 1996 г., изменена с Директива 2003/74/EО. Предложението за директива забранява пускането на пазара на определени субстанции за предписване на всички животни, чиито месо или други продукти са предназначени за човешка консумация, за цели, различни от предвидените в член 4, параграф 2.

Списък на забранените субстанции:

Списък А:

Списък Б:

2.2

Предлагат се следните изменения:

2.3

Комисията предлага да се внесат само съвсем ограничени промени, необходими за да бъдат в бъдеще спестени страданията на домашните любимци поради липса на подходящи лекарствени средства и взима предвид научните и експертни становища относно 17ß-естрадиол (1).

3.1

Член 2, буква a) от Директива 96/22/ЕО на Съвета забранява субстанциите, изброени в Приложение II, да се пускат на пазара с цел да се предписват на животни „от всички видове“.

3.2

Сравняването на цените на продукти съдържащи субстанции с тиреостатично действие, предназначени за домашни любимци, показва, че икономически не е изгодно те да бъдат използвани при животни, отглеждани за производство на храни.

3.3

Неразрешената им употреба е свързана по-скоро с нелегално производство или нелегален внос на такива субстанции. През последните пет години не е установена неразрешена употреба на стилбен, стилбенови производни, техни соли и естери.

3.4

Горната директива не допуска издаването на разрешителни за пускане на пазара на продукти, които съдържат субстанции за третиране на базедова болест при домашните любимци.

3.5

През 1981 г. ЕС забрани с Директива 81/602/ЕИО употребата на субстанции с хормонално действие и особено на 17ß-естрадиол за насърчаване на растежа при селскостопанските животни.

3.6

Въпреки че първоначално Директива 96/22/ЕО трябваше да забрани употребата на 17ß-естрадиол и неговите естери и производни за всякакви цели, тя в крайна сметка само ограничи условията, при които 17ß-естрадиол може да бъде предписван, и то само за цели, различни от стимулирането на растежа. Този продукт е изцяло канцерогенен, тъй като проявява тумор-образуващи и тумор-стимулиращи въздействия.

3.7

В доклада, представен пред Съвета и Парламента на 11 октомври 2005 г., се прави заключението, че тъй като вече широко е разпространена употребата на алтернативни субстанции като например простагландините, има възможност да се забрани напълно употребата на посочения по-горе продукт за животни, отглеждани за производство на храни.

3.8

Домашните любимци, засегнати от базедова болест, често страдат поради това, че все още липсва възможност за подходящо лечение.

4.1

Европейският икономически и социален комитет се запозна с мерките, предложени от Европейската комисия.

4.2

Предлаганите изменения относно 17ß-естрадиол са непосредствен резултат от мерките, предвидени в член 11(а) на Директива 1996/22/EО.

4.3

Предлаганите изменения са съвсем ограничени и са необходими, за да бъдат в бъдеще спестени страданията на домашните любимци поради липса на подходящи лекарствени средства.

4.4

Разглежданото предложение засяга собствениците на животни, практикуващите ветеринарни лекари, фармацевтичната индустрия за ветеринарни медикаменти и компетентните органи в държавите-членки, издаващи разрешителни за ветеринарномедицински продукти.

4.5

Това предложение ще допринесе за осигуряването на високо ниво на опазване на здравето на човека.

4.6

При издаването на всяко ново разрешително трябва във всички случаи да се взима предвид вероятността от злоупотреба с него. Искания за разрешителни, при които съществува съмнение за евентуална злоупотреба, могат следователно да бъдат отхвърляни.

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/58

15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/59

1.1

Промените в търговията и нарастващата интеграция на икономиките в системата на световната търговия се стимулират от широк спектър от фактори. Сред най-важните от тях е развитието на международно разделение на производството, довело до това, на различни етапи на производствения процес да се търгуват все по-голям брой междинни продукти (стоки и услуги). Търговията с междинни продукти е една от най-значимите движещи сили за индустриалните промени и представлява особена форма на международно разделение на труда.

1.2

В този контекст, възлагането на дейности на външни изпълнители (аутсорсингът) се измерва чрез външните потоци на междинни продукти в системата на външната търговия, което се различава от обичайното определение и до известна степен се припокрива с понятието, известно като „офшоринг“. За да бъде направено това разграничение, би могъл да се използва терминът „офшорен аутсорсинг“ (офшорно възлагане на дейности на външни изпълнители).

1.3

За този „офшорен аутсорсинг“ съществуват редица причини. Водещи сред тях са по-ниските разходи за труд (по-ниско заплащане и/или социални осигуровки). Освен това обаче цените на суровините и близостта до бързо развиващи се пазари също играят значителна роля. Ценовите преимущества вследствие на по-малко строгото законодателство за защита на околната среда или в резултат на данъчни облекчения също могат да бъдат стимул за офшорен аутсорсинг.

1.3.1

Феноменът на офшорния аутсорсинг не представлява ново развитие, а е синоним на организация на производството, основаваща се на разделение на труда, в рамките на което различните предприятия се специализират в това, което могат да извършат най-добре и икономически най-ефективно. Информационните технологии и евтините комуникации ускоряват това развитие и правят възможна международната търговия в много нови сектори — особено в сектора на услугите.

1.3.2

Изгодната и ефективна транспортна система е основна предпоставка за офшорен аутсорсинг.

1.4

Обемът на стоки, които понастоящем се търгуват по света, е 15 пъти по-голям от този през 1950 г., а делът му в световния БВП се е утроил. Световната търговия с услуги сега достига нива на растеж, сравними с тези при стоките, и нараства по-бързо от БВП. Делът на услугите в международната търговия е близо 20 %.

1.5

Между 1992 г. и 2003 г. делът на междинните продукти в цялостния внос нарасна от 52,9 % на 54,1 %, а на капиталови стоки — от 14,9 % на 16,6 %. Делът на потребителските стоки леко намаля. Сред междинните стоки има значителна промяна в полза на категорията на частите и компонентите.

1.6

Тенденциите в развитието силно варират в различните региони. Докато делът на междинните продукти във вноса на EС-15, Япония и САЩ е спаднал, то в Китай, Югоизточна Азия и новите държави-членки на ЕС (EС-10) той се е увеличил.

1.7

Бързият растеж на търговията с услуги се дължи най-вече на развитието в категорията „Други услуги“, която включва бизнес услугите. В нея пък финансовите, компютърните и информационните услуги отбелязват особено силна динамика. Най-печеливши от аутсорсинга на услуги са САЩ, ЕС-15 и Индия, като последната извлича относително най-големи ползи.

1.8

Като цяло, ЕС успешно запазва водещата си позиция в световната търговия, както в сектора на стоките, така и в сектора на услугите. Европейската икономика е пазарен лидер в широк спектър от индустриални производства със среднотехнологично ниво и при капиталоемките стоки. Основание за загриженост дават нарастващият търговски дефицит с Азия и доста слабите постижения на ЕС в сферата на ИКТ.

1.9

Чрез офшорен аутсорсинг се увеличава търговията, което повишава благосъстоянието като цяло. Комитетът обаче съзнава, че при това има не само печеливши, но и губещи, като обикновено е по-лесно да бъдат идентифицирани губещите, тъй като за тях последиците настъпват незабавно (например служители, които губят своите работни места).

1.10

Предвид общо взето положителното за ЕС развитие на търговията с междинни продукти, следва да бъдат подкрепени едно положително и проактивно отношение от страна на ЕС по отношение на свободната и коректна световна търговия, както и една активна негова глобализационна стратегия. При това обаче вътре в ЕС трябва да се обърне особено голямо внимание върху разпределението на постигнатите ползи.

1.11

ЕС следва да се застъпва за световна търговия, която гарантира справедливи условия и устойчиво (икономическо, социално и екологично) развитие.