22.12.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 314/1

Проект за резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 25 май 2007 г.„Създаване на равни възможности за всички младежи — Пълно участие в обществения живот“

(2007/C 314/01)

СЪВЕТЪТ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, ЗАСЕДАВАЩИ В РАМКИТЕ НА СЪВЕТА,

като имат предвид, че:

(1)

Европейската година на равните възможности за всички (2007 г.) (1) има за цел да обърне внимание на значението на справедливото общество, основано на социално единство и да стимулира широк дебат относно начините за активизиране участието в обществения живот на групи в неравностойно положение и групи, които са жертва на дискриминация.

(2)

В своята резолюция от 18 май 2004 г. (2) Съветът потвърди отново, че общите социални условия, в които младежите израстват, имат пряко въздействие върху успеха на политическите стратегии и мерките за насърчаване на равните възможности и социалната и професионална интеграция, както и че условията, за които младежите обикновено не са отговорни, често препятстват участието им в обществения живот, ограничават способността им да упражняват гражданските си права и са в явно противоречие с принципа на равните възможности.

(3)

На 18 май 2004 г. (3) Съветът изтъкна значението на ролята на младежите в борбата с расизма, ксенофобията и антисемитизма, както и свързаната с тях нетърпимост и всички форми на дискриминация, и тяхната роля за насърчаване на културното многообразие, взаимното уважение, толерантността и солидарността.

(4)

На своето пролетно заседание от 2005 г. Европейският съвет прие Европейския пакт за младежта като елемент от обновената Лисабонска стратегия с оглед да се подпомогне чрез хоризонтални политически действия образованието и обучението за младежите, тяхната мобилност, професионалната им интеграция и участието им в обществения живот, като по този начин се обърне специално внимание на младежите с по-малко възможности.

(5)

На своето пролетно заседание от 2006 г. Европейският съвет посочи социалното единство и насърчаването на равни възможности за всички като решаващ фактор за реформи в областта на икономиката и политиката на заетостта в държавите-членки в съответствие с целите на Лисабонския процес и отбеляза, че мерките за изпълнение на Европейския пакт за младежта са приоритетен въпрос за младежите.

(6)

Социалното включване е важен приоритет от програмата „Младежта в действие“ (4) и поради това е установена стратегия за осигуряване на достъп до програмни дейности, по-специално за младежи от по-необлагодетелствани среди по отношение на образование, социално-икономически условия, културни и географски условия и за младежи с увреждания.

(7)

В своя принос към пролетното заседание от 2007 г. на Европейския съвет Съветът определи четири основни приоритета за по-нататъшно изпълнение на Европейския пакт за младежта, а именно: подкрепа за младежите в прехода между образование, обучение и работа; необходимост от индивидуални пътища за интеграция; необходимост от последователни стратегии за изпълнение на пакта на местно и регионално ниво; и засилено присъствие на младежкото измерение в цялостното изпълнение на Лисабонската стратегия.

(8)

На своето пролетно заседание от 2007 г. Европейският съвет прикани Комисията да представи междинен доклад през есента на 2007 г. с оглед на нейното предложение за Интегрирани насоки за растеж и работни места (2008-2011 г.) Европейският съвет призова за засилен подход към работата от гледна точка на жизнения цикъл, с цел подобряване на достъпа до пазара на труда. Държавите-членки се договориха да развиват по-нататък политиката в областите, които насърчават ролята на младежите, включително техния преход от училищния към трудовия живот, като активни участници в икономическия живот и на пазара на труда, с цел използване на пълния им потенциал за принос към икономическото и социалното развитие на нашите общества.

(9)

В рамките на структурирания диалог, младежи и представители на младежки организации се срещнаха в Кьолн през април 2007 г. по повод на младежкото мероприятие на германското председателство и определиха редица политически приоритети и ангажименти под формата на план за действие за подобряване на равните възможности и участието в обществения живот,

ОТБЕЛЯЗВАТ, че:

Равни възможности за участие в обществения живот трябва да означава правото на всички младежи да имат достъп до висококачествено образование и обучение, жилище, „добра работа“ и всички свързани с това области на социалното осигуряване и/или на системите за заетост, в съответствие с националното право и практика и с правото на Общността, както и да участват в социални и политически дискусии, и процеси на вземане на решения, които ги засягат, и не на последно по важност място — правото да водят здравословен и самостоятелен начин на живот със свободно време, в което да се занимават със собствените интереси.

Европейската година на равните възможности за всички има за цел да повиши осведомеността на хората в Европейския съюз за техните права на равно третиране и да инициира дебат относно ползите от многообразието, както за обществото, така и за личността. За да се позволи на младежите да упражняват своите права, те имат нужда от специално подбрана информация и подкрепа на тяхното включване срещу всички форми на дискриминация. Тази информация и подкрепа трябва да бъде осигурена не само от техните семейства, но и от обществото като цяло — по-специално от образователната система, организациите, които провеждат дейности в областта на младежта, НПО, средствата за масово осведомяване, както и администрацията на всички нива и националните органи за борба с дискриминацията.

Политиките на държавите-членки и европейските политики, насочени към подобряване на социалната и професионална интеграция на младежите, трябва да отчитат особено големия брой проблеми в необлагодетелстваните градски и селски райони и да признаят, че политиките в областта на младежта трябва да настояват за целенасочено и междусекторно действие, за да се гарантират равни възможности за младежите, израстващи в тези области.

4.	С цел равните шансове за младежите с по-малко възможности да станат реалност, са необходими специфични мерки за насърчаване на развитието на индивидуалния им потенциал, както и за преодоляване на стереотипите и предразсъдъците на обществото.

С цел изпълнение на политиките, които зачитат равенството между поколенията, е необходимо да се премахнат структурните пречки за равните възможности и за участието на младежите в обществения живот. Това също подпомага борбата с дискриминацията на младежите не само на основата на възрастта, но и с дискриминацията на много основания, което често се случва.

ПРИКАНВАТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ И КОМИСИЯТА:

1.	да насърчават различните форми на структуриран диалог с младежите и надлежно да отчитат резултатите от този диалог на всички нива;

да подобряват съгласуваността на мерките за изпълнение на Европейския пакт за младежта, който има за цел да осигури устойчиво включване на младежите, както и да гарантира, че тези мерки действително достигат до целевите групи, по-специално до младежите с по-малко възможности, като се отчитат техните потребности, среда и мотивация;

да се стремят, съгласувано със социалните партньори, да развиват балансиран подход за младежите, който „съчетава гъвкавост и сигурност“, да улесняват прехода от училищен към трудов живот, избягването на безработица и несигурни условия на работа, и да подпомагат съчетаването на личен, семеен и професионален живот;

да изтъкват целите на политиката в областта на младежта чрез открития метод на координация в сферата на социалната закрила и социалното включване, и по целесъобразност да дават съответния принос към работата на комитетите за социална закрила и заетост с цел засилване на младежкото измерение, подпомагане на социалното включване на младежите и намаляване на риска от бедност;

да подчертават значението на четирите приоритета на открития метод на координация в областта на младежта — участие, информиране, доброволни дейности и по-голяма степен на разбиране и опознаване на младежта — от гледна точка на една успешна политика за включване, да засилват въздействието на открития метод на координация при формулиране на политиките за равните възможности и за по-добра социалната и професионална интеграция;

да разширяват познанията за качеството на живота на младите жени и мъже в Европа, особено по отношение на условията на живот и работа, нагласите, ценностите, проблемите и възможностите за по-активно участие в обществения живот, използване на съществуващите изследвания, процедури и данни, включително 7-мата Рамкова програма за изследвания, за да се придаде по-голям смисъл и съпоставимост на тези данни и констатации;

да използват максимално програмата „Младежта в действие“, за да осигурят многобройни и широки възможности за неформално и неофициално учене, с цел да се даде шанс на максимален брой младежи да придобият необходимите умения и компетенции за активно гражданство и за самостоятелен и здравословен начин на живот;

в съответствие с Резолюция на Съвета от 19 май 2006 г. (5), да увеличават възможностите за неформално и неофициално учене, както и за доброволни дейности, и да подобряват признаването на резултатите и придобития опит; по-специално следва да се засилят възможностите за учене на междукултурна основа, като по този начин се насърчават ценности като взаимното уважение, многообразието, равенството, човешкото достойнство и солидарността. Като се има предвид тази цел, младежите следва да бъдат поканени да участват в подготовката и изпълнението на Европейската година за диалог между културите (2008 г.);

заедно с младежки организации, самите младежи и други заинтересовани страни в областта на политиката за младежта, да търсят начини за постигане на по-активно участие на младежите в дискусиите и процесите на вземане на решения, които ги засягат, и в резултат на това, да стимулират нови форми на участие на младежи от необлагодетелствани или селски райони;

10.	да обърнат по-голямо внимание на проблемите на младежите в политиките за борба с дискриминацията и да окажат съдействие на младежите и техните организации в борбата с дискриминацията, неравенството, социалното изключване и нетърпимостта;

11.	да насърчават социалното измерение на спорта и културата като фактор за социална интеграция и борба с дискриминацията и да повишават толерантността между младежите;

12.	да вземат предвид правата на всички младежи за равни възможности и за участие в обществения живот при разработване на стратегия на ЕС за правата на детето;

13.	да гарантират, че при оценката на Европейската година на равните възможности за всички (2007 г.) и при последващите действия младежите и политиката, насочена към младежта, са взети предвид на всички нива — европейско, национално, регионално и местно.

ПРИКАНВАТ КОМИСИЯТА:

в съответствие със своя ангажимент за равни възможности и подобрено социално и професионално включване, да развива по-нататъшно тясно сътрудничество между съответни си служби, с цел засилване присъствието на младежкото измерение в политиките за социално включване и в рамките на обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места;

2.	да представи на вниманието на Съвета информация за свързаните с младежта анализи, на изпълнението на Европейския пакт за младежта, които се извършват редовно в процеса на оценяване на националните програми за реформа.

ПРИКАНВАТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ:

да способстват за развитието на местни и/или регионални стратегии като част от по-нататъшното изпълнение на Европейския пакт за младежта. Тези стратегии следва да включват всички заинтересовани страни, социалните партньори и самите младежи, и следва да подпомагат въвеждането на мерки за индивидуална подкрепа, за популяризиране на квалифицирани и лесно достъпни услуги за ориентиране и консултиране, отнасящи се до преходните етапи между образование, обучение и заетост, както и на подходящи условия за съчетаване на личен, семеен и професионален живот;

да подредят по приоритет проблемите на младежите в националните програми за реформа и ключовите политики, които засягат качеството на живота на младежите, по-специално чрез засилване на сътрудничество в различни сектори между политиката за младежта и други свързани с нея политики (образование, икономика и заетост, семейство, правата на детето, социална политика, политика в областта на здравеопазването и спорта, политика за равнопоставеност на половете, политика в областта на културата, както и жилищна политика и регионално и местно устройствено планиране);

да продължат да полагат усилия за по-нататъшно намаляване на броя на младежите, напускащи преждевременно училище, чрез подходящи стимули и дейности, особено чрез предприемане на специфични мерки с цел пълното участие в образованието на младите хора с по-малко възможности да стане реалност, както и чрез насърчаване на качеството и привлекателността на образованието и обучението;

4.	да използват средствата на Европейските структурни фондове, особено на Европейския социален фонд, за да създадат и осигурят мерки, съобразени с Европейския пакт за младежта, за да продължи изпълнението на пакта, особено на местно и регионално ниво;

5.	в съответствие с принципа на структуриран диалог, да развиват и разширяват участието на младежите в процедурите за устройствено планиране на общественото пространство в необлагодетелствани и селски райони, и да разпространяват своите констатации и опит, посредством открития метод на координация.

(1) Решение № 771/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно установяването на Европейска година на равните възможности за всички (2007 г.) — към справедливо общество (ОВ L 146, 31.5.2006 г., стр. 1).

(2) Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно социалната интеграция на младежите (док. 9601/04 от 18 май 2004 г.).

(3) Декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно расизма и нетърпимостта по отношение на младежите (док. 9405/04 от 18 май 2004 г.).

(4) ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 30.

(5) Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно признаването на значението на неформалното и неофициално учене в областта на европейската политика за младежта (ОВ С 168, 20.7.2006 г., стр. 1).

22.12.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 314/4

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

от 6 декември 2007 г.

относно Ръководство за полицейските органи и органите по сигурността относно сътрудничеството по време на големи събития с международно значение

(2007/C 314/02)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Ръководството по сигурност, предназначено за използване от полицейските органи и служби по време на международни събития като заседания на Европейския съвет и Ръководството за сътрудничество между държавите-членки за предотвратяване на терористични актове по време на Олимпийските игри и други големи спортни събития,

като има предвид, че:

(1)	Цел на Европейския съюз е, inter alia, да осигури на гражданите висока степен на сигурност в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез развиване на общо действие между държавите-членки в областта на полицейското сътрудничество.

(2)	Държавите-членки често са домакини на големи събития с международно значение.

(3)

Правоприлагащите органи в държава-членка, домакин на голямо събитие с международно значение, следва да гарантират безопасността на събитието както от гледна точка на обществения ред, така и на антитероризма. В зависимост от естеството на събитието (политическо, спортно, социално, културно или друго) единият аспект може да е по-важен от другия и може други органи да са ангажирани с него, но и двата е необходимо да се вземат под внимание.

(4)	Важно е за компетентните органи да могат да използват практически инструмент, предоставящ насоки и импулс, основани на опита и добрата практика, придобита от предишни събития.

(5)	Ръководството следва да бъде преразглеждано и актуализирано, когато това е уместно, в съответствие с бъдещия опит и по-нататъшно развитие на най-добрите практики,

ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ:

(1)	да засилят сътрудничеството, по-специално практическото сътрудничество и споделянето на информация между компетентните органи, за да се гарантира обществената сигурност по време на големи събития с международно значение, провеждани в държавите-членки на Европейския съюз;

(2)	за тази цел да осигурят приложеното тук ръководство за полицейските органи и органите по сигурността относно сътрудничеството по време на големи събития с международно значение да бъде предоставено на съответните компетентни органи.

Съставено в Брюксел на 6 декември 2007 г.

За Съвета

Председател

Alberto COSTA

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЪКОВОДСТВО ЗА ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ОРГАНИ И ОРГАНИТЕ ПО СИГУРНОСТТА ОТНОСНО СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ПО ВРЕМЕ НА ГОЛЕМИ СЪБИТИЯ С МЕЖДУНАРОДНО ЗНАЧЕНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

I.1.

Цел

I.2.	Основни принципи

II.	УПРАВЛЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА

II.1.

Звена за контакт

II.1.1.

Постоянни звена за контакт

II.1.2.

Звена за контакт свързани със събититето

II.2.

Обмяна на информация

II.3.

Оценка на заплахата и анализ на риска

III.	УПРАВЛЕНИЕ НА СЪБИТИЕТО

III.1.

Отговорности на участващите органи и служби в държавата-членка организатор

III.2.

Опазване на обществения ред и сигурност

III.2.1.

Обществен ред и сигурност

III.2.2.

Борба с престъпленията

III.2.3.

Терористични заплахи

III.3.

Оперативно сътрудничество с други държави-членки

III.3.1.

Трансгранично сътрудничество

III.3.2.

Оперативна подкрепа

III.3.3.

Служители за връзка

III.3.4.

Наблюдатели

III.3.5.

Финансови договорености и оборудване

III.3.6.

Комуникационен план

III.4.

Медийна стратегия

III.5.

Инструктаж, обучение и тренировка

IV.

ОЦЕНКА

IV.1.

Оценка свързана със събитието

IV.2.

Стратегическа оценка

ПРИЛОЖЕНИЕ А

Стандартен формуляр за искане на служители за връзка или на служители за предоставяне на друг вид оперативна подкрепа

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Анализ на риска на потенциални демонстранти и други групировки

ПРИЛОЖЕНИЕ В

Стандартен формуляр за обмяна на информация относно лица представляващи терористична заплаха

ПРИЛОЖЕНИЕ Г

Стандартен формуляр за обмяна на информация относно групи представляващи терористична заплаха

ПРИЛОЖЕНИЕ Д

Документи за справка

ПРИЛОЖЕНИЕ Е

Звена за контакт по отношение на обществения ред

I. ВЪВЕДЕНИЕ

I.1. Цел

Целта на настоящото ръководство е да служи като практически инструмент, даващ насоки и импулс за правоприлагащите органи в Европа, поемащи отговорност за сигурността по време на големи събития с международно значение (като например Олимпийски игри или други големи спортни събития (1), големи социални събития или политически срещи на високо ниво, например среща на Г8). Съответно, принципите, уредени в настоящото ръководство, следва да се прилагат само когато е уместно и полезно, както и в пълно съответствие с националното законодателство. Те също така не следва да засягат договорености, уредени в двустранни споразумения или меморандуми за разбирателство.

Настоящото ръководство е документ с еволюиращ характер, който търпи промени и корекции в съответствие с бъдещия опит и развитието на най-добри практики (виж IV.2 Стратегическа оценка).

В настоящата версия на ръководството са включени Ръководство по сигурност, предназначено за използване от полицейските органи и служби по време на международни събития като заседания на Европейския съвет и Ръководството за сътрудничество между държавите-членки за предотвратяване на терористични актове по време на Олимпийските игри и други големи спортни събития. Правоприлагащите органи ангажирани с голямо събитие с международно значение трябва да гарантират сигурността на събитието както от гледна точка на обществения ред, така и на антитероризма. В зависимост от естеството на събитието (политическо, спортно, социално, културно или др.), единият аспект може да е по-значим от другия и може да бъде възложен на други органи, но и двата е необходимо да бъдат взети под внимание.

I.2. Основни принципи

Прилагането на закона и реда следва да се ръководи от принципите на законосъобразност, пропорционалност и умереност, като се отдава предпочитание на подхода, използващ по-малко вмешателство. Винаги, когато е възможно, полицията следва да избира подход, насочен към намаляване на напрежението и основан на диалог, договорено управление на общественото пространство и партньорство.

Правоприлагащите органи на държавите-членки, отговарящи за сигурността по време на големи събития с международно значение, по-специално по време на политически събития, трябва да се стремят да гарантират пълното зачитане на човешките права, в частност правото на свободно изразяване на мнения и правото на мирни събрания в съответствие с Европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи. Намесата на лица или групи, чиито цели или действия включват насилие или други действия с престъпен характер, следва да се предотвратява в максимална степен.

Въпреки че държавата-членка домакин носи главната отговорност за гарантиране на сигурността по време на събитието, предвид международния му характер всички останали държави-членки и компетентни органи на Европейския съюз (ЕС) имат задължението да подпомагат и подкрепят обезпечаването на такава сигурност.

II. УПРАВЛЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА

II.1. Звена за контакт

II.1.1. Постоянни звена за контакт

Съгласно Съвместно действие 97/339/ПВР на Съвета от 26 май 1997 г. по отношение на сътрудничеството в областта на обществения реда и сигурност (2) всяка държава-членка трябва да създаде поне един постоянно звено за контакт.

Данните за контакт и друга информация относно постоянното(ите) звено(звена) за контакт следва да бъдат предоставени на Генералния секретариат на Съвета (чийто адрес на електронна поща може да бъде открит в Приложение Е) за разпращане до държавите-членки. Всички съответни промени, свързани с постоянното(ите) звено(звена) за контакт на една държава-членка, следва да бъдат съобщени по същия начин.

Всяко постоянно звено за контакт следва да отговаря на следните изисквания:

—	24-часова наличност (съобразно необходимостта преди, по време на и след събитието),

—	персонал с достатъчни езикови познания по най-малко още един език на институциите на ЕС,

—	структура от постоянно действащи линии за комуникация и информация, включително телефон, факс и електронна поща, при необходимост обезопасена чрез криптиране, и достъп до Интернет,

—	достатъчен преводачески капацитет за обмяната на информация.

II.1.2. Звена за контакт свързани със събитието

За всяко голямо събитие с международно значение, всяка държава-членка следва да определи едно или повече звена за контакт свързани с събитието. В зависимост от националното законодателство или структури, то може да е същото като постоянното(ите) звено(звена) за контакт. Всяко свързано с събитието звено за контакт следва да отговаря на горепосочените изисквания.

Държавата-членка организатор уведомява постоянните звена за контакт на другите държави-членки (виж приложение Е) за данните на звеното(звената) за контакт свързани с събитието. След това всяка държава-членка уведомява държавата-членка организатор за своето(ите) собствено(и) звено(звена) за контакт за това събитие.

Задачите на свързаното(ите) със събитието звено(звена) за контакт могат да включват улесняване на:

—	събирането и анализа на информация на национално ниво, както и от други държави-членки, трети страни, съответни органи на Европейския съюз и други източници на информация,

—	качествен контрол по отношение на формата и съдържанието,

—	създаването на надеждни и ефикасни линии за комуникация със съответните ключови участници — на национално и международни ниво — за предпочитане чрез обезопасени линии,

—	обмяната на информация посредством налични обезопасени линии за комуникация,

—	обмяната на информация в сътрудничество с други държави-членки, трети страни, съответни органи на Европейски съюз и други международни институции,

—	разпространяването на обработена информация до техните съответни служби по сигурността, полицейски органи и други служби, такива служби на държавата организатор, както и до органи и служби в други държави-членки и съответни органи на Европейския съюз, когато това е уместно,

—	предоставянето на оценка на заплахата и анализ на риска на потенциални демонстранти и други групировки на държавата-членка организатор,

—	наблюдението и оценката на събитието и последващи действия.

II.2. Обмяна на информация

Една държава-членка следва да изпрати без забавяне информация, която нейният национален орган счита за значима относно сигурността на събитие в друга държава-членка, на съответния орган в тази държава. Когато изпращат информация, държавите-членки следва да спазват своите задължения по отношение на нейната поверителност.

Обмяната на информация следва да се осъществява посредством налични канали и структури за комуникация. Обмяната на информация, включително лични данни, следва да се извършва при стриктно спазване на разпоредбите на националното и международното право и договори, приложими във всеки случай (3).

Той следва да бъде улеснен от звената за контакт на участващите държави-членки.

След обработването й, събраната информация следва да бъде изпратена на съответните органи и служби. Контактите между службите по сигурността, полицейските органи и служби в различните държави-членки могат да бъдат координирани и организирани от техните съответни звена за контакт.

Звеното(ата) за контакт в държавата-членка организатор следва да улесни събирането, анализа и обмяната на информация относно събитието с другите държави-членки, трети страни и съответните органи на Европейския съюз или други международни институции. Наред с другото информацията може да включва:

—	информация и разузнавателни данни, получени преди събитието, които биха могли да повлияят върху развоя на събитието или опазването на законността и реда изобщо,

—	лица, участващи в терористични организации, терористични актове или други мащабни престъпни дейности, които биха могли да бъдат свързани косвено с тероризма,

—

нивото на заплаха срещу длъжностни лица (държавни и правителствени глави, членове на парламента, други ВИП и т.н.), атлети, посетители/зрители и средища. В допълнение към държавата-членка организатор, която има главната отговорност, всички останали държави-членки следва самостоятелно да предоставят информация по отношение на тези лица,

—	друга информация относно цели и интереси на държавите-членки на Европейския съюз или на трети страни в държавата организатор с оглед на по-добрата им защита,

—	информация и разузнавателни данни, свързани с потенциални демонстранти и други групировки,

—	информация, получена или поискана по време на събитието, която се отнася до лица, заподозрени в извършване на престъпление, включително техните имена, дата на раждане, местожителства, минало, обстоятелствата около ареста и/или точно описание на извършеното престъпление,

—	информация относно приложимото законодателство и политика на полицейските органи при прилагане на закона (в други държави-членки или трети страни),

—	доклади за инцидента и оценка, както и предоставени данни за тях.

II.3. Оценка на заплахата и анализ на риска

Подходяща и навременна оценка на заплахите (свързани с тероризма, обществения ред, организираната престъпност и други) по отношение на международното събитие е от първостепенна важност с оглед на сигурността. Наред със специфичната оценка на съответната заплаха следва да се изготви анализ, включващ събирането, оценката и разпространението на значима за сигурността информация, касаеща конкретна специфична ситуация.

Освен разузнавателните данни, с които разполага самата държава-организатор, анализът ще се основава на информацията и оценките, предоставени от другите държави-членки. На най-ранен етап преди международното събитие всяко звено за контакт следва да предостави на съответното звено за контакт в държавата организатор оценка на постоянната заплаха, т.е. лица или групировки, за които се очаква да пътуват за събитието и за които се счита, че могат да представляват потенциална заплаха за опазването на обществения ред, законност и/или сигурност (например известни потенциални демонстранти и други групировки). Оценката следва да се изпрати на държавата-членка организатор, както и на други засегнати страни, т.е. транзитни или съседни страни.

Този анализ може да бъде структуриран в съответствие с рамковия анализ, уреден в приложения Б, В и Г. Ако няма налична такава информация, държавата организатор следва съответно да бъде уведомена. Държавите-членки следва да я изпратят на държавата организатор при първа възможност посредством целесъобразни средства, като използват наличните обезопасени линии за комуникация.

Европол, в съответствие със своя мандат и Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол) (4), предоставя съответна информация и анализ, както и изготвя оценки на общата заплаха на основата на данни от държавите-членки. Тази информация следва да е на разположение възможно най-рано. Ако няма такава информация на разположение, държавата организатор може да бъде съответно уведомена.

Изборът на подходящи, необходими и целесъобразни мерки за сигурност следва да се основава на оценката на заплахата, включваща вероятността от потенциално увреждане, и на анализа на риска.

По тази причина отговорната държава организатор, подпомагана където е уместно от другите държави-членки и компетентни органи на ЕС, следва да изготви актуализирана оценка на заплахата и анализ на риска най-късно шест месеца преди съответното събитие. С наближаването на събитието информацията следва редовно да се актуализира. През последните 3 месеца преди събитието следва да се изпраща ежемесечен анализ, а при необходимост и ежеседмичен. Тези оценки и анализи следва да бъдат обменяни между участващите държави и органи.

По време на събитието следва да се изготвят ежедневни доклади за ситуацията. Докладите следва да се основават на информация, предоставена от държавата организатор, другите държави-членки и компетентните органи на ЕС. Оценката на степента на риск следва да се основава на най-актуалната информация, предоставена от посещаващи полицейски служители или от звената за контакт относно събитието. Доколкото позволява наличната информация, тази информация следва да е възможно най-изчерпателна.

III. УПРАВЛЕНИЕ НА СЪБИТИЕТО

III.1. Отговорности на участващите органи и служби в държавата-членка организатор

Компетентният орган на държавата-членка организатор следва да състави цялостен оперативен план, на основата на който се изготвят всички по-нататъшни подробни планове. Освен това следва да изготви планове, включващи политическото ниво (стратегически), както и цялостното оперативно ниво (оперативен) и действителното ниво на разполагане на място (тактически). Процедурата по планиране следва да започне възможно най-рано.

Преди събитието държавата-членка организатор следва да се увери, че функциите на всички участващи органи и служби са ясно определени и че съответните им отговорности са сведени до знанието на всички съответни страни.

Държавата-членка организатор може да изготви цялостна матрица, която да отразява всички процеси и ключови участници (т.е. организация на срещата, мерки за сигурност, опазване на законността и реда, съдебни служби, социални служби и служби за превенция, здравни служби, обществен транспорт и други въпроси на инфраструктурата). Този „проект“ може да бъде полезно средство за онагледяване на рамката за планиране, както и да гарантира обхващането на всички необходими процеси.

За събитието може да бъде сформирана група за координация на проекта, която да включва представители на всички участващи органи и служби. Групата следва да се среща редовно преди, по време на и след самото събитие, за да се гарантира последователното и съгласувано вземане на решения. Основна отговорност на групата следва да бъде осигуряването на ефикасни линии за комуникация между всички органи и служби.

Отговорните органи и служби следва да осигурят наличието на материални, технически и човешки ресурси, нужни за изпълнението на възложените им задачи с необходимата ефикасност, качество и бързина. База данни, съдържаща всички налични ресурси и съответни звена за контакт, би била много полезно средство за държавите-членки организатори.

Полицейските органи на държавите-членки организатори следва да уредят със същинския организатор на събитието всички необходими споразумения и договорености, касаещи усилията на полицията. Организаторът носи основната отговорност за събитието и в зависимост от естеството на събитието следва да се изготви списък с изисквания. договореностите могат да включват inter alia:

—	места на събитието, където не бива да се допускат обществени безредици (заседателни зали, хотели),

—	проверка при влизане, евентуално охрана на периметъра, както и кой отговаря за това,

—	мерки за сигурност, които ще бъдат взети от организатора, т.е. вътрешно видео наблюдение,

—	пълна и непрекъснато актуализирана обмяна на информация относно делегати и други участници в събитието (име, длъжност, продължителност на престоя, настаняване, транспорт и т.н.),

—	договорености по отношение на ВИП и сигурността в хотела.

III.2. Опазване на обществения ред и сигурност

III.2.1. Обществен ред и сигурност

Като се придържат към основните принципи, уредени в раздел I.2, компетентните органи на държавата-членка организатор следва да установят ясна цялостна политика относно подхода на полицията при международни събития. Тази цялостна политика може да включва следните политики:

—	действията на полицията са характеризирани със защита на мирните демонстрации,

—	чрез диалог и надеждно състояние на подготвеност полицията следва да поддържа инициативата, като по този начин ограничава или предотвратява бунтове или по-големи безредици,

—	по свое усмотрение и когато това е уместно полицията следва да поддържа ниска степен на видимост и висока степен на толерантност по отношение на мирните събрания и демонстрации,

—	арести следва да се правят с цел наказателно преследване, временно задържане и т.н. в съответствие с националното законодателство,

—	усилията на полицията по принцип следва да се съсредоточат върху групировки, които планират да предизвикат безредици или демонстрират желание да го направят,

—	сътрудничеството с други държави-членки, трети държави, органи на ЕС и международни институции на съответни места, като границите например следва да се насърчават.

Държавата-членка организатор на повече от едно събитие на своята територия следва да гарантира политиката на полицията по прилагане на закона да е хармонизирана в най-висока степен за различните събития. Когато е уместно, политиката може също да бъде съгласувана с другите държави-членки.

Компетентните органи в държавата-членка организатор следва на ранен етап да започнат диалог с лица и групи (включително активистки групи и демонстранти), с местните власти, със съответните служби от инфраструктурата, с местното население и с други ключови участници, за да гарантират, че събиранията и законните демонстрации се провеждат по мирен начин. Диалогът следва да се основава на споделена отговорност. Той следва да започне на един ранен подготвителен етап и да бъде използван като средство преди, по време на и след събитието.

Създаването на конструктивна и основана на взаимното зачитане мрежа служи за предотвратяване на потенциални безредици, както и като инструмент за медиация в случай на конфликтна ситуация.

Структурите или екипите за диалог следва да бъдат създадени на национално ниво и да отчитат различните култури в различните държави-членки при подготовката и изпълнението на своята задача (5).

Следва да бъдат създадени канали за комуникация между компетентните органи и различните организации, граждански сдружения и представители на демонстрантите. Организаторите на демонстрации и всички съответни страни могат да получат насоки относно:

—	практически въпроси (настаняване и логистика),

—	приложимото съответно законодателство по отношение на демонстрациите, свободата на речта, гражданското неподчинение и т.н.,

—	политиката на полицията при прилагане на закона в случаи, когато може да се действа по лично усмотрение, и указания за използването на сила от полицията,

—	звената за контакт в полицията и други значими органи.

Разпространяването на горепосочената информация на различни езици е мярка, която следва да се обмисли (например чрез дипляни, страници в интернет). Информацията може да бъде предоставена на чуждестранните посетители чрез съответните звена за контакт.

III.2.2. Борба с престъпленията

Правоприлагащите органи в държавите-членки — в съответствие с приложимото законодателство и посочените политики — следва да се стремят към систематично наказателно разследване на престъпленията, извършени във връзка с бурни демонстрации или други безредици по време на голямото събитие.

По принцип и в пълно съответствие с националното законодателство всички установени и устойчиви престъпления следва да доведат до наказателно преследване в държавата организатор или от компетентните съдебни власти в друга държава. Ако незабавното прилагане на закона не е възможно в държавата-членка организатор, другите държави-членки следва да положат усилия да установят самоличността и да преследват по съдебен ред техните собствени граждани в съответствие с националното законодателство, представените доказателства и обстоятелствата около всеки случай.

Държавата-членка организатор следва да осигури наличието на достатъчно ресурси за арести и разследване на престъпления и на достатъчно места за предварително задържане и досъдебен арест. Препоръчително е подготовката за най-лош сценарий с по-голям брой извършители.

Правоприлагащите органи съответно следва да бъдат оборудвани за справяне с по-голямо количество работа и да имат подходящия капацитет да:

—	вземат бързи решения относно използването на досъдебното задържане,

—	вземат бързи решения относно мерки за разследване, изискващи решение на съд,

—	разследват по-голям брой наказателни дела,

—	отговарят на съдебни искания от други държави-членки.

III.2.3. Терористични заплахи

Поради факта, че ЕС и някои от неговите държави-членки са важни участници в международната политика, ЕС и неговите държави-членки са вероятни мишени на политически или религиозно мотивирани международни терористи. Освен международни терористи, атакуващи ЕС или неговите държави-членки по време на големи събития, съществува вероятност за атаки от страна на терористични групи или организации, намиращи се вътре в ЕС или неговите държави-членки.

Целта на такива терористични атаки може да е самото събитие, ВИП личности, политици на ЕС, национални делегации на държави-членки или обществеността, участваща в събитието. Присъствието на международни медии е важно от гледна точка на извършителите, тъй като то осигурява платформа за представяне на идеологията на групата или организацията.

Информацията и разузнавателните данни за терористични групи и организации са от съществено значение за превенция на терористични атаки и те следва да са достъпни по всяко време. Следователно е важно държавата-членка организатор и нейните правоприлагащи органи да обменят информация и разузнавателни данни като цяло и с оглед на събитието. Правоприлагащите органи следва да преценят кои терористични групи и организации, както и индивиди, може да представляват интерес и да проверят своята собствена база данни в зависимост от естеството на събитието. В допълнение всички останали държави-членки следва самостоятелно да допринасят с информация относно тези групи, организации или лица.

Изборът на подходящи, необходими и целесъобразни мерки за сигурност следва да се основава на оценка на заплахата и на анализ на риска.

III.3. Оперативно сътрудничество с други държави-членки

III.3.1. Трансгранично сътрудничество

Трансграничното сътрудничество е необходимо, когато държавата-членка организатор и участващите страни прилагат гъвкав съвместен граничен режим за увеличаване на усилията на полицията в пограничните райони, адаптиран към конкретната ситуация или заплаха. Ако е уместно, следва да бъдат извършвани съвместни или съгласувани предохранителни патрули и проверки.

За държавите-членки, прилагащи съответните части от достиженията на правото от Шенген, членове 23-31 от Кодекса на шенгенските граници (6) относно временното възстановяване на граничния контрол по вътрешните граници, може да бъде полезен инструмент за възпиране на лица или групи, за които се счита, че представляват потенциална заплаха за поддържането на обществения закон и сигурност и/или сигурността да пътуват до мястото на събитието.

Следователно следва да се извърши необходимата подготовка за бързо и ефикасно прилагане на мерки за потенциално експулсиране.

III.3.2. Оперативна подкрепа

В съответствие с националното законодателство (7) държавата-членка организатор може да поиска разполагането за оперативна подкрепа на служители от полицейските или разузнавателни служби от друга държава-членка за определено събитие. На най-ранен етап следва да бъде изготвено подробно искане за оперативна подкрепа, включително изброяване на причините за искането. За тази цел към настоящия документ е приложен стандартен формуляр (приложение А).

В зависимост от вида на исканата подкрепа, определените служител(и) следва да притежава(т) необходимите знания и опит, съответстващи на определените задачи.

Всяка оперативна подкрепа, предоставена от чужди служители, следва да бъде включена в оперативните планове на компетентните органи на държавата организатор. Съответно чуждите служители следва да:

—	бъдат включвани максимална степен в оперативната информационна структура,

—	бъдат информирани за оперативните планове и съответните политики, включително указания за използването на сила и т.н на един от техните работни езици,

—	получат възможност преди събитието да се запознаят с мястото на провеждане на събитието и разполагането на полицейските части и т.н.,

—	присъстват на всички съответни инструктажи (т.е. свързани с тяхната задача и когато инструктажът е на език, който те разбират), както и

—	където е уместно, да бъдат активно включвани в наземното разполагане на полицейските части.

Компетентните органи организатори отговарят за физическата сигурност на чуждите служители. Чуждите служители отговарят за това техните действия да не предизвикват излишни конфликти, опасности или неоправдани рискове.

При наземно разполагане чуждите служители следва винаги да се отнасят до и по правило да са под командването на служители на компетентните органи на страната домакин, които са надлежно инструктирани за оперативния план и могат да контактуват на разбираем за чуждия служител език. Линиите за комуникация между чуждите служители, звеното(ата) за контакт домакин, ръководството на разположените сили на полицията и други ключови участници следва да са ефикасни и в пълна степен действащи по време на събитието и, доколкото е необходимо, също така преди и след събитието.

III.3.3. Служители за връзка (8)

По искане на държавата-членка организатор всяка държава-членка или ЕС/друга компетентна организация може да определи служители за връзка за едно събитие, когато това е уместно. Искането за служители за връзка следва да бъде направено на най-ранен етап и не по-късно от 6 седмици преди събитието. За тази цел е предвиден стандартен формуляр (приложение А).

Заинтересованите държави-членки могат да поискат покана за да изпратят служител за връзка в държавата-членка организатор.

Служителите за връзка могат да бъдат обменяни в съответствие с двустранни споразумения между държава-членка организатор и другите участващи държави-членки.

Служителят за връзка следва да бъде определен не по-късно от 2 седмици преди събитието, на който етап следва да започне сътрудничеството. Държавата организатор, в тясно сътрудничество с другите държави-членки, следва да вземе решение относно определянето и задачите на служителите за връзка чрез съответните звена за контакт.

Служителят за връзка, в зависимост от своите умения, може да бъде зачислен към (всяко от) звената за контакт домакин, за да отговаря за комуникацията със своята държава, в който случай държавата-членка организатор следва да осигури подходящите средства за комуникация.

Служителите за връзка следва да изпълняват консултативни и помощни функции. Чуждите служители за връзка следва да са невъоръжени и нямат официална полицейска власт в страната домакин (9). В зависимост от специфичната им задача, служителите за връзка следва да имат подходящ опит в опазването на закоността и реда или в областта на антитероризма и по-специално следва да имат:

—	задълбочени познания за своята национална организация и органи,

—	опит в опазването на обществения ред и законността по време на привличащи голям интерес събития,

—	достъп до всички полезни източници на информация в родната им държава, включително информация от полицията и други подходящи източници относно екстремистки и други групировки,

—	способност за организиране на разузнавателни действия на национално ниво преди и по време на събитието и анализиране на съответната информация,

—	добро владеене на работния език(ци), избрани от държавата-членка организатор.

При пристигането си служителите за връзка следва незабавно да докладват в звеното за контакт към което са зачислени, за да уточнят определените им задачи и мандат. Държавата-членка организатор организира процедурата по акредитиране.

III.3.4. Наблюдатели

Държавите-членки, със съгласието на държавата-членка организатор, могат да изпратят наблюдатели за събиране на опит в сигурността и опазването на законността и реда по време на международни събития с оглед на бъдещи събития в своите собствени страни. При поискване, наблюдателят може да сътрудничи при оценката, предприета от държавата-членка организатор.

На наблюдателите в най-пълна степен следва да се позволява присъствието на срещи за планиране, оперативки, инструктажи, срещи за координиране, оперативни разстановки и други дейности, за да извлече максимална полза от посещението. При пристигането си наблюдателите следва незабавно да докладват на посоченото звено за контакт. Държавата-членка организатор организира процедурата по акредитиране.

III.3.5. Финансови договорености и оборудване

Държавата-членка организатор обикновено следва да покрива разходите за настаняване и дневни на поканените чужди служители, които пътуват до нейната територия. Пътните разходи обикновено се поемат от собствената страна.

Всички разходи, свързани с наблюдателите, изпратени в държавата-членка организатор, следва да бъдат поети от изпращащата държава. Ако е възможно, държавата-членка организатор може да осигури на наблюдателите необходимите средства за комуникация и друго оборудване.

Държавата-членка организатор може да осигури подкрепа от други държави-членки по отношение на временното предоставяне на оборудване или други ресурси, когато това е възможно, чрез двустранни/многостранни споразумения.

III.3.6. Комуникационен план

Между полицейските органи и други служби следва да бъде осигурен адекватна обмяна на информация посредством подробен комуникационен план. Всички участващи страни в рамките на държавата-членка организатор следва да разработят съвместна комуникационна стратегия за избягване на припокриването или разпространяването на непълна информация.

С цел избягване на пропуски в познанията (например език) служителите за връзка или друг персонал следва да бъдат интегрирани в комуникационния план.

Други сили (например пожарна команда, спасителни служби) също следва да бъдат интегрирани в комуникационния план.

III.4. Медийна стратегия

За да се гарантира вярно и навременно медийно отразяване на международните събития, предварително определена стратегия за връзки с медиите следва да бъде на разположение преди, по време на и след едно събитие.

На медиите следва да се предостави в най-пълна степен свобода да отразяват събитието, като по този начин се спазва правото на свободно изразяване на мнения в съответствие с Европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи. Медийната стратегия следва да се стреми към откритост и прозрачност.

Препоръчва се определянето на единствен звено за контакт с медиите, за да се гарантира съгласувано медийно отразяване. Достатъчно време преди събитието, държавата-членка организатор следва да разработи цялостна медийна стратегия, която да включва inter alia:

—	определяне на звено за контакт с медиите, което да ги насочва към съответните говорители,

—	определяне областта на компетентност на всеки говорител, както и

—	информацията, която да бъде подавана на обществеността по отношение на полицейските мерки и стъпките, които се предприемат в случай на безредици.

III.5. Инструктаж, обучение и тренировка

Разработването на Европейската програма за инструктаж, обучение и тренировка (ИОТ) се основава на международни стратегически споразумения и съвместно-разработени процедури и работни методи. Чрез участие в дейности по ИОТ, служители, екипи, организации и страни могат да се подготвят за събития като описаните в настоящото ръководство (10).

Големи събития като посочените в настоящото ръководство включват международни и трансгранични аспекти и изискват:

—	обмяна на информация между държавите-членки относно събитието (управление на информацията),

—	познаване на организацията на полицията в държавата-членка организатор,

—	придобиване на опит в големи събития и обмяна на информация: семинари върху преподадената материя и разработване на казуси.

Гореизброените елементи могат впоследствие да бъдат използвани като материал, давайки възможност за непрестанно актуализиране и подобряване на настоящото ръководство.

Европейският полицейски колеж (CEPOL) играе роля в разработването, структурата и провеждането на ИОТ. Когато е възможно, дейностите по ИОТ следва да бъдат включени в съществуващите процеси и продукти на CEPOL.

IV. ОЦЕНКА

IV.1. Оценка на събитието

Държавата-членка организатор следва да инициира оценка на дейностите по сигурността по време на събитието, както и на други имащи отношение фактори. Целият ключов персонал следва да бъде приканен да съдейства при оценката, която следва да се основава на предварителното планиране на събитието. В процеса на оценяване държавата-членка организатор може да се възползва от оценките на други държави-членки, но това следва да бъде уговорено предварително.

При първа възможност след края на събитието държавата организатор следва да състави доклад за оценка. В случай на възникнали инциденти, докладът за оценка следва да включва и доклад за инцидент.

След събитието следва да се извърши отчитане и да се изготви общ доклад за оценка на аспектите, свързани със сигурността. Докладът следва да упоменава изрично нарушения на обществения ред (или липсата на такива), терористични заплахи и инциденти, престъпления, участващи групи и направени изводи.

Докладът и/или направените изводи следва да стоят в основата на процеса по ИОТ (виж III.5). CEPOL следва да се погрижи за прилагането на направените на международно ниво изводи в програмата по ИОТ. Отделните държави-членки имат грижа за прилагането им на национално ниво. CEPOL ще разпрати доклада до националните полицейски академии.

Чрез звеното(звената) за контакт относно събитието докладът следва да бъде разпространен до съответните органи на ЕС и други участващи или заинтересовани страни или органи, за да се гарантира, че направените изводи или препоръки са на разположение на бъдещи организатори на голямо събитие с международно значение.

IV.2. Стратегическа оценка

С цел обмяна на опит и най-добри практики винаги, когато е необходимо, следва да се провежда среща на експерти, която се организира от компетентната работна група на Съвета.

Участниците следва да бъдат висши полицейски служители с опит в поддържането на обществения ред и законност по време на големи събития с международно значение. Една от темите на тази среща на експертите следва да е по-нататъшното развитие и изменение на настоящото ръководство в светлината на опита, натрупан по време на скорошни събития.

ПРИЛОЖЕНИЕ A

СТАНДАРТЕН ФОРМУЛЯР ЗА ИСКАНЕ НА СЛУЖИТЕЛИ ЗА ВРЪЗКА ИЛИ НА СЛУЖИТЕЛИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДРУГ ВИД ОПЕРАТИВНА ПОДКРЕПА

1.	Вид на исканата подкрепата (служител за връзка, наблюдател, посредник или друга)

2.	Събитие(я)

Период

4.	Място на служба

5.	Описание на задачите (възможно най-подробно)

6.	Езикови умения (работни езици на събитието)

7.	Други специфични умения (познаване на определени групи, опит в медиация и т.н.)

Задачи преди пристигането:

—	комуникация с родната държава,

—	събиране на специфични видове информация,

—	други задачи.

9.	Комуникационни средства (мобилен телефон, интернет)

10.	Други видове необходимо оборудване

11.	Моля за отговор до:

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

АНАЛИЗ НА РИСКА НА ПОТЕНЦИАЛНИ ДЕМОНСТРАНТИ И ДРУГИ ГРУПИРОВКИ

1.	Име на позната група, която е вероятно да организира демонстрация или по друг начин да повлияе върху събитието

2.	Състав, брой членове

3.	Отличителни белези (облекло, лого, знамена, лозунги или други външни характеристики)

4.	Естество на групата (бурна — има ли риск от безредици?)

5.	Методи на демонстрация и/или активистки методи

Вътрешна организация и функциониране на групата:

—	водачество,

—	комуникационни средства,

—	друга информация относно структурата.

7.	Връзки с други групи (национални или международни)

Членове, участвали преди в подобни инциденти:

—	тип инцидент,

—	място (страна),

—	самостоятелно или в група,

—	осъждания във връзка с горното, в съответствие с националното законодателство.

Поведение:

—	спрямо полицейските служби и действия,

—	спрямо местното население,

—	употреба на оръжие,

—	консумация на алкохол или наркотици,

—	използване на маски,

—	модел на поведение при различни видове събития.

10.	Връзки с и отношение към медиите (медийна стратегия, говорител и т.н.)

11.	Страници в интернет, информационни табла и т.н.

12.	Избор на маршрут

13.	Начин на придвижване

14.	Избор на място за настаняване

15.	Продължителност на престоя

16.	Информация, предоставена от служителите за връзка в трети страни, относно възможни демонстранти или активисти от тези страни

17.	Друга важна информация

18.	Източници на информацията и анализ на точността и надеждността на предоставената информация

ПРИЛОЖЕНИЕ В

ПРИЛОЖЕНИЕ Г

ПРИЛОЖЕНИЕ Д

ДОКУМЕНТИ ЗА СПРАВКА:

—	Конвенция за създаването на Европейската полицейска служба (Конвенция за Европол) (ОВ C 316, 27.11.1995 г., стp. 2)

—	Съвместно действие 97/339/ПВР на Съвета от 26 май 1997 г. по отношение на сътрудничеството в областта на обществения реда и сигурност (OВ L 147, 5.6.1997 г., стр. 1)

—	Протокол за включване на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз (ОВ С 340, 10.11.1997 г., стр. 93)

—	Договор от Ница, Декларация относно мястото на срещите на Европейския съвет (ОВ С 80 от 10.3.2001 г., стр. 85)

—	Решение 2001/264/ЕО на Съвета от 19 март 2001 г. за приемане на разпоредби относно сигурността на Съвета (ОВ L 101, 11.4.2001 г., стр. 1)

—

Резолюция на Съвета от 4 декември 2006 г. относно актуализирано ръководство с препоръки за международно полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване и борба с насилието и безредиците във връзка с футболни мачове с международно значение, при които участва поне една държава-членка (OВ C 322, 29.12.2006 г., стp. 1)

—	Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (OВ L 105, 13.4.2006 г., стp. 1)

—	Договор между Кралство Белгия, Кралство Нидерландия, Великото Херцогство Люксембург относно трансграничната полицейска намеса от 8 юни 2004 г.

—

Конвенцията между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма, трансграничната престъпност и нелегалната миграция (Договор от Прюм) (Документ 16382/06 на Съвета)

—	Ръководство за справяне с конфликти (Документ 7047/01 на Съвета)

—	Заключения приети от Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки на 13 юли 2001 г. относно сигурността по време на заседания на Европейския съюз и събития с подобен характер (Документ 10916/01 на Съвета)

—	Списък с възможни мерки по повод на срещи на Европейския съвет и други подобни събития (Документ 11572/01 на Съвета)

—	Стратегическа информация относно Европейските съвети и други подобни събития — Анализ на риска (Документ 11694/01 на Съвета)

—	Заключения на работната подгрупа EUCPN JAI 82 от 27 ноември 2001 г. (Документ 14917/01 на Съвета)

—	Ръководство, предназначено за използване от полицейските органи и служби по време на международни събития като срещи на Европейския съвет (Документ 12637/02 на Съвета)

—	Сигурността по време на срещите на Европейския съвет и други подобни събития — Международно сътрудничество по време на Европейския съвет от Лаакен (Документ 9029/02 на Съвета)

—	Ръководство по сигурност на Европейските съвети и други подобни събития (Документ 9069/02 на Съвета)

—	Сигурността по време на срещи на Европейския съвет (Документ 11836/02 на Съвета)

—	Наръчник за сътрудничество между държавите-членки с оглед избягване на терористични актове по време на олимпийските игри и други подобни спортни събития (Документ 5744/04 на Съвета)

—	Стратегия на Европейския съюз за борба с тероризма (Документ 14469/05 на Съвета)

—	Подкрепа от страна на Европол на държавите-членки — Големи международни спортни събития (Документ № 2570-50r1 на Европол).

ПРИЛОЖЕНИЕ E

ПОСТОЯННИ ЗВЕНА ЗА КОНТАКТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД

(член 3, буква б) от Съвместно действие 97/339/ПВР (ОВ L 147, 5.6.1997 г., стр. 1))

Актуализирана информация следва да се изпраща на: pcwp@consilium.europa.eu

Служба

Адрес

Телефон

Факс

E-mail

Federal Police PCN/DAO

Fritz Toussaint 47

B-1050 Brussels

(32-2) 642 63 80

(32-2) 646 49 40

dga-dao@skynet.be

Ministry of the Interior, Crisis Centre

Hertogstraat 53

B-1000 Brussels

(32-2) 506 47 11

(32-2) 506 47 09

Directorate for International Operational Police Cooperation

Ministry of the Interior

(359) 22 82 28 34

(359) 29 80 40 47

NCB@mvr.bg

Police Presidium of the Czech Republic

International Police Co-operation Division

Strojnická 27

PO Box 62/MPS

CZ-Praha 7

(420) 974 83 42 10

(420) 974 83 47 16

sirene@mvcr.cz

Danish National Police

Polititorvet 14

DK-1780 København V

(45) 33 14 88 88

(45) 33 32 27 71

NEC@politi.dk

Bundeskriminalamt

Thaerstr. 11

D-65193 Wiesbaden

(49) 61 15 51 31 01

(49) 61 15 51 2141

@bka.bund.de

Bundesministerium des Innern

Lagezentrum

Alt-Moabit 101

D-10559 Berlin

(49) 301 86 81 10 77

(49) 301 86 81 2926

poststelle@bmi.bund.de

Central Law Enforcement Police

Ädala 4E

EE-10614 Tallinn

(372) 612 39 00

(372) 612 39 90

julgestuspolitsei@jp.pol.ee

Ministry of Public Order

International Police Cooperation Division

Kanellopoulou 4

GR-10177 Athens

(30) 210 69 77 56 23

(30) 21 06 92 40 06

registry@ipcd.gr

Dirección general de la policía, Comisaría general de seguridad ciudadana, Centro nacional de coordinación

C/Francos Rodríguez 104

E-28039 Madrid

(34) 913 22 71 90

(34) 913 22 71 88

cgsc.cgeneral@policia.es

Ministère de l'intérieur

Direction Générale de la Police Nationale

Cabinet «Ordre Public»

11 rue des Saussaies

F-75008 Paris

(33) 140 07 22 84

(33) 140 07 64 99

Office of Liaison and Protection Section,

An Garda Siochána

Dublin 8

Ireland

(353) 16 66 28 42

(353) 16 66 17 33

gdalp@iol.ie

Ministero dell'interno

Dipartimento della Pubblica Sicurezza

Ufficio Ordine Publico

Piazza del Viminale 1

I-00184 Roma

(39) 06 46 52 13 09

(39) 06 46 52 13 15

(39) 06 46 53 61 17

cnims@interno.it

Ministry of Justice and Public Order

Police Headquarters

—	European Union and International Police Cooperation Directorate

CY-Nicosia, 1478

(357) 22 80 89 98 (24h)

357) 22 80 80 80 (24h)

(357) 22 30 51 15

(357) 22 80 86 05 (24h)

euipcd@police.gov.cy

—	Operations Office of the Cyprus Police Headquarters

(357) 22 80 80 78

(357) 99 21 94 55

(357) 22 80 85 94

operations.office@police.gov.cy

Operative Control Bureau of Public Security Department

Central Public Order Police Department

State Police

Brīvības iela 61

LV-1010 Riga

(371) 707 54 30

(371) 707 53 10

(371) 727 63 80

armands.virsis@vp.gov.lv

vpdd@vp.gov.lv

Lithuanian Criminal Police Bureau

International Liaison Office

Liepyno 7

LT-08105 Vilnius

(370-5) 271 99 00

(370-5) 271 99 24

office@ilnb.lt

Direction Générale de la Police Grand-Ducale

Direction des Opérations

Centre d'Intervention National

L-2957 Luxembourg

(352) 49 97 23 46

(352) 49 97 23 98

cin@police.etat.lu

International Law Enforcement Cooperation Centre

National Police

Teve utca 4-6

H-1139 Budapest

(36-1) 443 55 57

(36-1) 443 58 15

intercom@orfk.police.hu

Malta Police Force

Police General Headquarters

M-Floriana

(356) 21 22 40 01

(356) 21 25 21 11

(356) 21 23 54 67

(356) 21 24 77 94

cmru.police@gov.mt

Ministry of the Interior and Kingdom Relations, National Crisis Centre

PO Box 20011

2500 EA The Hague

The Netherlands

(31) 704 26 50 00

(31) 704 26 51 51

(31) 703 61 44 64

ncc@crisis.minbzk.nl (24h) (NL/EN)

Federal Ministry of the Interior

Directorate General for Public Safety

Operations and Crisis Coordination Centre

Minoritenplatz 9

A-1014 Wien

(43) 15 31 2 6 32 00

(43) 15 31 2 6 37 70 (24h)

(43) 15 31 2 6 31 20 (24h)

(43) 15 31 26 10 86 12 (e-fax, 24h)

ekc@bmi.gv.at (24h)

General Headquarters of Police

Crises Management and Anti Terrorism Bureau

ul. Puławska 148/150

PL-02-624 Warszawa

(48-22) 601 36 40

(48-66) 763 13 25

(48-22) 601 32 37

ncbwarsaw@policja.gov.pl

contact point concerning counter-terrorism

Division on Combating Terrorist Acts

Central Bureau of Investigation

National Police Headquarters

(48-22) 601 32 75

(48-22) 601 42 93

counterterror@policja.gov.pl

Ministério da Administração Interna

Gabinete Coordenador de Segurança

Av. D. Carlos I- 7o

P-1249-104 Lisboa

(351) 213 23 64 09

(351) 213 23 64 25

gsc@sg.mai.gov.pt

International Police Cooperation Centre (IPCC)

Calea 13 Septembrie 1-5

RO-Bucharest

(40) 213 16 07 32

(40) 213 12 36 00

ccpi@mai.gov.ro

Operational Anti-Terrorist

Coordination Centre (Romanian Information Service)

Bulevardul Libertatii 14-16

RO-Bucharest

(40) 214 02 35 98

(40) 213 45 10 66

ipct@dcti.ro

International Police Cooperation Sector in Criminal Police Directorate

Štefanova 2

SLO-1000 Ljubljana

(386) 14 72 47 80

(386) 12 51 75 16

interpol.ljubljana@policija.si

Prezídium Policajného zboru

Úrad medzinárodnej policajnej spolupráce

Pribinova 2

SK-812 72 Bratislava

(421) 961 05 64 50

(421) 961 05 64 59

spocumps@minv.sk

Helsinki Police Department

Operational Command Centre

Pasilanraitio 13

FI-00240 Helsinki

(358-9) 189 40 02

(358-9) 189 28 21

johtokeskus@helsinki.poliisi.fi

National Criminal Police, International Police Cooperation Division (IPO)

POB 12256

S-10226 Stockholm

(46) 84 01 37 00

(46) 86 51 42 03

ipo.rkp@polisen.se

Home Office

Public Order Unit

2 Marsham Street

London SW1P 4DF

POB 8000

London SE 11 5EN

United Kingdom

(44) 20 70 35 35 09

(44) 20 70 35 18 10

Christian.Papaleontiou@homeoffice.gsi.gov.uk

David.Bohannan@homeoffice.gsi.gov.uk

Serious Organised Crime Agency International Crime

(44) 20 73 28 81 15

(44) 20 73 28 81 12

london@soca.x.gsi.gov.uk

(1) Препоръките за международно полицейско сътрудничество във връзка с международни футболни срещи са уреден в отделно ръководство: Виж Резолюция на Съвета относно актуализирано ръководство с препоръки за международно полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване и овладяване на насилието и безредиците във връзка с футболни мачове с международен характер, в които участва поне една държава-членка (ОВ С 322, 29.12.2006 г., стр. 1).

(2) ОВ L 147, 5.6.1997 г., стр. 1.

(3) Член 46 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Бенелюкс, Европейския съюз, Федерална република Германия и Френската република относно постепенното премахване на контрола по общите граници (Шенгенската конвенция) (ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19) и Член 26 от Конвенцията между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма, трансграничната престъпност и нелегалната миграция (Договор от Прюм).

(4) ОВ С 316, 27.11.1995 г., стр. 2.

(5) Елементите изброени на стр. 3 от заключенията на работна подгрупа EUCPN JAI 82 от 27 ноември 2001 г.

(6) Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1).

(7) Включително член 26 от Договора от Прюм.

(8) Виж точка II(1)(в) от Заключения, приети от Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки на 13 юли 2001 г. относно сигурността по време на срещи на Европейския съвет и други подобни събития.

(9) Член 2 от Съвместно действие 97/339/ПВР.

(10) Отговорността за дейности по ИОТ при големи събития се поема от държавата-членка, в която се провежда събитието. Това означава, че държавите-членки отговарят за осигуряване на ефективното управление на дейности по ИОТ, поради което настоящото ръководство не предлага по-нататъшна помощ или указания в това отношение.

ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

22.12.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 314/24

Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 25 май 2007 г. относно перспективите за развитие на европейското сътрудничество в областта на политиката за младежта

(2007/C 314/07)

СЪВЕТЪТ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, ЗАСЕДАВАЩИ В РАМКИТЕ НА СЪВЕТА,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД:

(1)	искането на Съвета (1) през 2009 г. да се направи оценка на договорената през 2002 г. обща рамка за европейско сътрудничество в сферата на младежта;

(2)

първоначалния обмен на мнения относно перспективите за развитие на европейската политика за младежта, който се състоя на 16 февруари 2007 г. в рамките на заседанието на Съвета по образование, младеж и култура въз основа на съвместен документ за дискусия, подготвен от германското, португалското и словенското председателство, с оглед извършване на оценка на рамката за сътрудничество;

(3)	публикацията на Бюрото на европейските политически съветници към Европейската комисия (2), в която се подчертава значението на инвестициите в благополучието, здравето, образованието, интегрирането на пазара на труда и активното гражданство на младите хора;

(4)

междинния доклад на Европейската комисия до пролетното заседание на Европейския съвет през 2007 г., озаглавен Съществуващи социални реалности (3), който насочва вниманието към проблема за справедливостта между поколенията на фона на глобализацията и демографските изменения, и проправя пътя за една открита дискусия за социалните проблеми и предизвикателства, които ще окажат съществено влияние и върху социалното положение на младите хора в Европа;

(5)	искането на Съвета (4) да се насърчи структурираният диалог с младите хора, за да се повиши участието им, както и на техните организации, във формулирането и прилагането на засягащите ги политики на всички нива, като по този начин се насърчи активното им гражданство;

(6)	Европейския пакт за младежта, одобрен от пролетното заседание на Европейския съвет през 2005 г., който определи приоритетни области за действие, в които е необходимо по-голямо участие на младите хора, както и на всички заинтересовани субекти, свързани с политиката за младежта.

1.	ИЗТЪКВАТ, че в съответствие с Европейския пакт за младежта, формулирането на ефективна и устойчива политика за младежта изисква един действително многосекторен подход към свързаните области на политиката, към изработването и прилагането на който Съветът възнамерява да направи съществен принос.

ИЗТЪКВАТ ПО-НАТАТЪК, че предвид наблюдаваните във всички държави-членки демографски промени, при които тенденцията е броят на младите хора като част от общото население да намалява през следващите десетилетия, има все по-голяма необходимост от една многосекторна стратегия с цел да се изработят устойчиви и справедливи спрямо всички поколения политики, които разпределят както възможностите, така и неизбежните трудности поравно между всички възрастови групи и дават възможност на младите хора да получат съответстваща на тяхната възраст и потребности степен на самостоятелност.

ОТБЕЛЯЗВАТ, че откритият метод на координация и Европейският пакт за младежта са основните инструменти за развитие на политиките за младежта в Европа. С оглед постигане на по-голяма ефективност, последователност и гласност следва да се подготвят инициативи, имащи за цел да гарантират, че посочените инструменти ще могат в бъдеще да си взаимодействат по-успешно и по този начин да имат взаимно укрепваща роля. Следва да се избягва каквото и да било увеличение на обема информация, изисквана понастоящем от държавите-членки.

ПОДЧЕРТАВАТ значението на програмата „Младежта в действие“ (5) за засилване на европейското сътрудничество в областта на политиката за младежта, на европейските структурни фондове за приноса им в прилагането на Европейския пакт за младежта на национално, регионално и местно равнище, както и на открития метод на координация.

ПРИВЕТСТВАТ инициативите на Комисията, които изтъкват ролята на младите жени и мъже като основен ресурс за бъдещата организация на обществото в Европейския съюз и неговите държави-членки, чрез насърчаване на един действително многосекторен подход към формулирането на политиката за младежта, чрез укрепване на структурирания диалог с младите хора, както и чрез поощряване на тяхната самостоятелност и активно гражданство.

ИЗРАЗЯВАТ готовността си да подпомогнат изработването, разгръщането и последващото развитие на подобни инициативи, като потърсят подкрепа от Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, и вземат под внимание ролята на съответните регионални и местни заинтересовани страни.

6a.

ВЪЗНАМЕРЯВАТ, приемайки настоящите заключения, посредством съответни предложения във връзка с бъдещите тематични и структурни перспективи, да допринесат за една цялостна дискусия за перспективите пред европейското сътрудничество в областта на политиката за младежта, както и за оценката през 2009 г. на рамката на това сътрудничество.

СЧИТАТ, в тази връзка, следните въпроси за особено важни:

а)

Европейското сътрудничество в областта на политиката за младежта споделя отговорността за решаване на въпроса за качеството на живота на младите хора в Европа с помощта на конкретни инструменти на младежката политика, но и чрез по-ефикасно включване на младежкото измерение и по-добра многосекторна координация с някои свързани политики. Това сътрудничество би могло да бъде засилено с цел:

—

да се повиши социалното включване на младите хора и да се улесни преходът им към самостоятелност, като по този начин се отговори на демографските предизвикателства, по-специално чрез:

—	предоставяне на възможност на всички млади хора да придобият необходимите основни умения и знания,

—	улесняване на прехода от образование към професионално обучение и заетост,

—	съчетаване на гъвкавост, включително повишената мобилност, която се изисква от младите хора, и сигурност („съчетаване на гъвкавост и сигурност“),

—	насърчаване на предприемаческия потенциал на младите хора, и

—	когато това е необходимо, насърчаване на политики, които предоставят повторен шанс на младите хора да поемат по пътя на изграждане на нужния им за в бъдеще човешки капитал,

—	да се подобрят условията на живот в мултикултурните общества, като се поощрят уменията на младите хора за междукултурно общуване,

—	да се насърчи спазването на правата на човека и на ценности като толерантност, взаимно уважение, многообразие, равенство и солидарност, а така също и да се поощри борбата срещу всички форми на дискриминация,

—	да се повиши благосъстоянието на младите хора, което включва предоставяне на възможност да водят здравословен живот,

—	да се насърчи културния и творчески ангажимент на младите хора,

—

да се осигури подкрепа на младите хора чрез по-добро съчетаване на служебния, семейния и личния живот, за да им се даде възможност, при желание от тяхна страна, да създадат семейство и едновременно с това да участват пълноценно в програми за професионално обучение и образование, или да започнат работа,

—	да се подобрят социално-икономическите условия, в които живеят младите хора в изостанали градски и селски райони.

б)

От първостепенно значение е политиката за младежта да се развива въз основа на многосекторен подход и в тясно сътрудничество с младите хора, с активно въвлечените в сферата на младежта органи и институции, и с младежките организации. Едно от предложенията, които предстои да се разработят, е съществуващите инструменти на структурирания диалог — като например Младежките прояви на Председателството и Европейската младежка седмица — да служат като място за неформални срещи с участието на представители на свързани области на политиката от Съвета, Комисията и Европейския парламент. Необходимо е да се положат усилия, за да се гарантира, че представителите на младите хора са въвлечени още от самото начало в организацията и осъществяването на подобни срещи, като се обърне особено внимание на младежите в социално, културно или икономически неравностойно положение.

Следва да се изготвят предложения за засилване на многосекторното сътрудничество в областта на политиката за младежта в рамките на Съвета и неговите органи.

в)

Изготвянето на редовен европейски доклад за младежта относно положението на младите хора в Европа би могло да помогне за анализиране и привличане на вниманието към тревогите на младите хора и качеството на техния живот, както и към развитието на политиките за младежта в Европа. Като част от структурирания диалог, младите хора следва да допринасят активно за изготвянето на подобни доклади. Докладите следва да се разглеждат като видим стимул за пораждане на дискусии съобразно различните им тематични приоритети.

За да се избегне въвеждането на допълнителни задължения за предоставяне на информация, докладите следва да се изготвят въз основа на информацията, събрана по силата на задълженията за предоставяне на данни при открития метод на координация, с възможност за допълнително включване на съответни данни и структурирани примери за добри практики от държавите-членки, младежките организации и научноизследователската сфера.

г)

С оглед постигане на по-добра приемственост, съгласуваност и гласност в сферата на младежта, следва по оптимален начин да се използва сътрудничеството между три председателства въз основа на 18-месечни програми. В съответствие с Правилника за дейността на Съвета (6), това предполага своевременно сътрудничество със следващите три председателства и с Комисията, така че въз основа на утвърден от Съвета дневен ред тематичните приоритети за следващите три години биха били ясно определени.

Председателствата следва да обръщат особено внимание на взаимовръзката между отделните етапи на структурирания диалог с младите хора, както и да гарантират, че обсъжданите с младежта проблеми ще бъдат обект на последващи мерки.

д)

С цел да се улесни обменът на добри практики между местни и регионални заинтересовани страни в областта на политиката за младежта, следва да се създаде трансгранична рамка, като особено се акцентира върху „обучението между равни“ във връзка със стратегиите за прилагане на Европейския пакт за младежта на местно равнище. Изводите от този обмен следва да бъдат лесно достъпни за всички заинтересовани страни и да се оценяват и използват систематично, съставлявайки също така част от приноса на министрите, отговарящи за младежта, за постигане на лисабонските цели.

Обменът следва да бъде подпомаган от съответни насоки за планиране, структуриране и оценка. Следва да се обмисли разработването на схема за присъждане на награди с цел да се привлече вниманието към най-добрите примери за успешно приложени местни стратегии, както и да се повиши осведомеността за извършеното в сферата на младежта в европейски контекст.

(1) Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, в отговор на тревогите на младите хора в Европа — прилагане на Европейския пакт за младежта и насърчаване на активно гражданство (ОВ С 292, 24.11.2005 г., стр. 5).

(2) http://ec.europa.eu/dgs/policy_advisers/publications/index_en.htm

(3) COM (2007) 63 окончателен.

(4) Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно прилагането на общи цели за информиране и участие от страна на младите хора с оглед насърчаване на тяхното активно европейско гражданство (ОВ С 297, 7.12.2006 г., стр. 6).

(5) ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 30.

(6) OВ L 285, 16.10.2006 г., стр. 47.

22.12.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 314/28

Съобщение на Комисията във връзка с прилагането на Директива 93/42/ЕИО на Съвета за медицинските изделия

(текст от значение за ЕИП)

(Публикуване на заглавия и номера на хармонизирани стандарти към директивата)

(2007/C 314/09)

Европейска организация по стандартизация (1)	Номер и заглавие на стандарта (и съответния документ)	Номер на заменения стандарт	Дата на прекратяване на презумпцията за съответствие със заменения стандарт (Забележка 1)
CENELEC	EN 60118-13:1997 Слухови апарати. Част 13: Електромагнитна съвместимост (EMC) (IEC 60118-13:1997)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60118-13:2005 Електроакустика. Слухови апарати. Част 13: Електромагнитна съвместимост (EMC) (IEC 60118-13:2004)	EN 60118-13:1997 Забележка 2.1	1.2.2008 г.
CENELEC	EN 60522:1999 Определяне на постоянната филтрация в блока на рентгеновия източник (IEC 60522:1999)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60580:2000 Електромедицински апарати. Плоски трансмисионни йонизационни камери (дозаплощ-метри (DAP)) (IEC 60580:2000)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-1:1990 Електромедицински апарати. Част 1: Основни изисквания за безопасност (IEC 60601-1:1988)	Няма	—
	Изменение A1:1993 на EN 60601-1:1990 (IEC 60601-1:1988/A1:1991)	Забележка 3	—
	Изменение A2:1995 на EN 60601-1:1990 (IEC 60601-1:1988/A2:1995)	Забележка 3	—
	Изменение A13:1996 на EN 60601-1:1990	Забележка 3	Просрочена дата (1.7.1996 г.)
CENELEC	EN 60601-1-1:2001 Електромедицински апарати. Част 1-1: Основни изисквания за безопасност. Допълващ стандарт: Изисквания за безопасност на електромедицински системи (IEC 60601-1-1:2000)	EN 60601-1-1:1993 + A1:1996 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.12.2003 г.)
CENELEC	EN 60601-1-2:2001 Електромедицински апарати. Част 1-2: Основни изисквания за безопасност. Допълващ стандарт. Електромагнитна съвместимост. Изисквания и изпитвания (IEC 60601-1-2:2001)	EN 60601-1-2:1993 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.11.2004 г.)
CENELEC	Изменение A1:2006 на EN 60601-1-2:2001 (IEC 60601-1-2:2001/A1:2004)		1.3.2009 г.
CENELEC	EN 60601-1-3:1994 Електромедицински апарати. Част 1: Основни изисквания за безопасност. 3. Допълващ стандарт: Основни изисквания за лъчезащита при диагностични рентгенови апарати (IEC 60601-1-3:1994)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-1-4:1996 Електромедицински апарати. Част 1: Основни изисквания за безопасност. 4. Допълващ стандарт: Програмируеми електромедицински системи (IEC 60601-1-4:1996)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:1999 на EN 60601-1-4:1996 (IEC 60601-1-4:1996/A1:1999)	Забележка 3	Просрочена дата (1.12.2002 г.)
CENELEC	EN 60601-1-6:2004 Електромедицински апарати. Част 1-6: Основни изисквания за безопасност. Допълващ стандарт: Приложимост (IEC 60601-1-6:2004)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-1-8:2004 Електромедицински апарати. Част 1-8: Основни изисквания за безопасност. Допълващ стандарт. Основни изисквания, изпитвания и ръководство за алармени системи в електромедицински апарати и електромедицински системи (IEC 60601-1-8:2003)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:2006 на EN 60601-1-8:2004 (IEC 60601-1-8:2003/A1:2006)	Забележка 3	Просрочена дата (1.1.2007 г.)
CENELEC	EN 60601-2-1:1998 Електромедицински апарати. Част 2-1: Специфични изисквания за безопасност на ускорители на електрони в обхвата от 1 MeV до 50 MeV (IEC 60601-2-1:1998)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:2002 на EN 60601-2-1:1998 (IEC 60601-2-1:1998/A1:2002)	Забележка 3	Просрочена дата (1.6.2005 г.)
CENELEC	EN 60601-2-2:2000 Електромедицински апарати. Част 2-2: Специфични изисквания за безопасност на високочестотни хирургични апарати (IEC 60601-2-2:1998)	EN 60601-2-2:1993 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.8.2003 г.)
CENELEC	EN 60601-2-2:2007 Електромедицински апарати. Част 2-2: Специфични изисквания за безопасност на високочестотни хирургични апарати (IEC 60601-2-2:2006)	EN 60601-2-2:2000 Забележка 2.1	1.10.2009 г.
CENELEC	EN 60601-2-3:1993 Електромедицински апарати. Част 2-3: Специфични изисквания за безопасност на апарати за късовълнова терапия (IEC 60601-2-3:1991)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:1998 на EN 60601-2-3:1993 (IEC 60601-2-3:1991/A1:1998)	Забележка 3	Просрочена дата (1.7.2001 г.)
CENELEC	EN 60601-2-4:2003 Електромедицински апарати. Част 2-4: Специфични изисквания за безопасност на кардиодефибрилатори (IEC 60601-2-4:2002)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-5:2000 Електромедицински апарати. Част 2-5: Специфични изисквания за безопасност на ултразвукова физиотерапевтична апаратура (IEC 60601-2-5:2000)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-7:1998 Електромедицински апарати. Част 2-7: Специфични изисквания за безопасност на генератори за високо напрежение на диагностични рентгенови генератори (IEC 60601-2-7:1998)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-8:1997 Електромедицински апарати. Част 2-8: Специфични изисквания за безопасност на терапевтични рентгенови уредби, работещи с високо напрежение в обхвата от 10 kV до 1 MV (IEC 60601-2-8:1987)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:1997 на EN 60601-2-8:1997 (IEC 60601-2-8:1987/A1:1997)	Забележка 3	Просрочена дата (1.6.1998 г.)
CENELEC	EN 60601-2-10:2000 Електромедицински апарати. Част 2-10: Специфични изисквания за безопасност на нервно-мускулни стимулатори (IEC 60601-2-10:1987)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:2001 на EN 60601-2-10:2000 (IEC 60601-2-10:1987/A1:2001)	Забележка 3	Просрочена дата (1.11.2004 г.)
CENELEC	EN 60601-2-11:1997 Електромедицински апарати. Част 2-11: Специфични изисквания за безопасност на апарати за терапия с гама лъчи (IEC 60601-2-11:1997)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:2004 на EN 60601-2-11:1997 (IEC 60601-2-11:1997/A1:2004)	Забележка 3	Просрочена дата (1.9.2007 г.)
CENELEC	EN 60601-2-12:2006 Електромедицински апарати. Част 2-12: Специфични изисквания за безопасност на белодробни вентилатори. Критичен надзор на вентилаторите (IEC 60601-2-12:2001)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-13:2006 Електромедицински апарати. Част 2-13: Специфични изисквания за безопасност и съществени характеристики на системите за анестезия (IEC 60601-2-13:2003)	EN 740:1998 + A1:2004 + AC:1998 Забележка 2.3	—
CENELEC	Изменение A1:2007 на EN 60601-2-13:2006 (IEC 60601-2-13:2003/A1:2006)	Забележка 3	1.3.2010 г.
CENELEC	EN 60601-2-16:1998 Електромедицински апарати. Част 2-16: Специфични изисквания за безопасност на апарати за хемодиализа, хемодиафилтрация и хемофилтрация (IEC 60601-2-16:1998)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-17:2004 Електромедицински апарати. Част 2-17: Специфични изисквания за безопасност на автоматично управлявани апарати за брахитерапия с автоматично посленатоварване (IEC 60601-2-17:2004)	EN 60601-2-17:1996 + A1:1996 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.3.2007 г.)
CENELEC	EN 60601-2-18:1996 Електромедицински апарати. Част 2-18: Специфични изисквания за безопасност на ендоскопски апарати (IEC 60601-2-18:1996)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:2000 на EN 60601-2-18:1996 (IEC 60601-2-18:1996/A1:2000)	Забележка 3	Просрочена дата (1.8.2003 г.)
CENELEC	EN 60601-2-19:1996 Електромедицински апарати. Част 2-19: Специфични изисквания за безопасност на инкубатори за бебета (IEC 60601-2-19:1990)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:1996 на EN 60601-2-19:1996 (IEC 60601-2-19:1990/A1:1996)	Забележка 3	Просрочена дата (13.6.1998 г.)
CENELEC	EN 60601-2-20:1996 Електромедицински апарати. Част 2-20: Специфични изисквания за безопасност на транспортни инкубатори (IEC 60601-2-20:1990 + A1:1996)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-21:1994 Електромедицински апарати. Част 2-21: Специфични изисквания за безопасност на лъчисти отоплители за малки деца (IEC 60601-2-21:1994)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:1996 на EN 60601-2-21:1994 (IEC 60601-2-21:1994/A1:1996)	Забележка 3	Просрочена дата (13.6.1998 г.)
CENELEC	EN 60601-2-22:1996 Електромедицински апарати. Част 2-22: Специфични изисквания за безопасност на диагностични и терапевтични лазерни съоръжения (IEC 60601-2-22:1995)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-23:2000 Електромедицински апарати. Част 2-23: Специфични изисквания за безопасност, включително съществени работни характеристики, за транскутанни апарати за наблюдение на парциално кръвно налягане (IEC 60601-2-23:1999)	EN 60601-2-23:1997 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.1.2003 г.)
CENELEC	EN 60601-2-24:1998 Електромедицински апарати. Част 2-24: Специфични изисквания за безопасност на инфузионни помпи и контролери (IEC 60601-2-24:1998)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-25:1995 Електромедицински апарати. Част 2-25: Специфични изисквания за безопасност на електрокардиографи (IEC 60601-2-25:1993)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:1999 на EN 60601-2-25:1995 (IEC 60601-2-25:1993/A1:1999)	Забележка 3	Просрочена дата (1.5.2002 г.)
CENELEC	EN 60601-2-26:2003 Електромедицински апарати. Част 2-26: Специфични изисквания за безопасност на електроенцефалографи (IEC 60601-2-26:2002)	EN 60601-2-26:1994 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.3.2006 г.)
CENELEC	EN 60601-2-27:1994 Електромедицински апарати. Част 2-27: Специфични изисквания за безопасност на апарати за електрокардиографско наблюдение (IEC 60601-2-27:1994)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-27:2006 Електромедицински апарати. Част 2-27: Специфични изисквания за безопасност, влючително съществени работни характеристики, на апарати за електрокардиографско наблюдение (IEC 60601-2-27:2005)	EN 60601-2-27:1994 Забележка 2.1	1.11.2008 г.
CENELEC	EN 60601-2-28:1993 Електромедицински апарати. Част 2-28: Специфични изисквания за безопасност на блок рентгенов излъчвател и блок рентгенов източник за диагностични рентгенови апарати (IEC 60601-2-28:1993)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-29:1999 Електромедицински апарати. Част 2-29: Специфични изисквания за безопасност на симулатори за лъчетерапия (IEC 60601-2-29:1999)	EN 60601-2-29:1995 + A1:1996 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.4.2002 г.)
CENELEC	EN 60601-2-30:2000 Електромедицински апарати. Част 2-30: Специфични изисквания за безопасност, включително съществени работни характеристики, за автоматични циклични неинвазивни апарати за мониторинг на кръвно налягане (IEC 60601-2-30:1999)	EN 60601-2-30:1995 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.2.2003 г.)
CENELEC	EN 60601-2-31:1995 Електромедицински апарати. Част 2-31: Специфични изисквания за безопасност на външни сърдечни стимулатори със собствен източник на електроенергия (IEC 60601-2-31:1994)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:1998 на EN 60601-2-31:1995 (IEC 60601-2-31:1994/A1:1998)	Забележка 3	Просрочена дата (1.1.2001 г.)
CENELEC	EN 60601-2-32:1994 Електромедицински апарати. Част 2-32: Специфични изисквания за безопасност на съставни уреди за рентгенови апарати (IEC 60601-2-32:1994)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-33:2002 Електромедицински апарати. Част 2-33: Специфични изисквания за безопасност на магнитно-резонансни апарати за медицинска диагностика (IEC 60601-2-33:2002)	EN 60601-2-33:1995 + A11:1997 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.7.2005 г.)
CENELEC	Изменение A1:2005 на EN 60601-2-33:2002 (IEC 60601-2-33:2002/A1:2005)	Забележка 3	1.11.2008 г.
CENELEC	EN 60601-2-34:2000 Електромедицински апарати. Част 2-34: Специфични изисквания за безопасност, включително съществени изисквания за инвазивни апарати за наблюдение на кръвно налягане (IEC 60601-2-34:2000)	EN 60601-2-34:1995 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.11.2003 г.)
CENELEC	EN 60601-2-35:1996 Електромедицински апарати. Част 2-35: Специфични изисквания за безопасност на одеала, възглавници и матраци, използвани за нагряване с медицинско приложение (IEC 60601-2-35:1996)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-36:1997 Електромедицински апарати. Част 2-36: Специфични изисквания за безопасност на апарати извън тялото, предизвикващи раздробяване на камъни (IEC 60601-2-36:1997)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-37:2001 Електромедицински апарати. Част 2-37: Специфични изисквания за безопасност на ултразвукови медицински диагностични апарати и апарати за наблюдение (IEC 60601-2-37:2001)	НЯМА	—
	Изменение A1:2005 на EN 60601-2-37:2001 (IEC 60601-2-37:2001/A1:2004)	Забележка 3	1.1.2008 г.
	Изменение A2:2005 на EN 60601-2-37:2001 (IEC 60601-2-37:2001/A2:2005)	Забележка 3	1.12.2008 г.
CENELEC	EN 60601-2-38:1996 Електромедицински апарати. Част 2-38: Специфични изисквания за безопасност на болнични легла с електрическо регулиране (IEC 60601-2-38:1996)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:2000 на EN 60601-2-38:1996 (IEC 60601-2-38:1996/A1:1999)	Забележка 3	Просрочена дата (1.1.2003 г.)
CENELEC	EN 60601-2-39:1999 Електромедицински апарати. Част 2-39: Специфични изисквания за безопасност на апарат за перитонеална диализа (IEC 60601-2-39:1999)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-40:1998 Електромедицински апарати. Част 2-40: Специфични изисквания за безопасност на апарати за електромиография и апарат за предизвикани потенциали (IEC 60601-2-40:1998)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-41:2000 Електромедицински апарати. Част 2-41: Специфични изисквания за безопасност на хирургични и диагностични осветители (IEC 60601-2-41:2000)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-43:2000 Електромедицински апарати. Част 2-43: Специфични изисквания за безопасност на рентгенови апарати за интервенционални процедури (IEC 60601-2-43:2000)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-44:2001 Електромедицински апарати. Част 2-44: Специфични изисквания за безопасност на рентгенови уредби за компютърна томография (IEC 60601-2-44:2001)	EN 60601-2-44:1999 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.7.2004 г.)
CENELEC	Изменение A1:2003 на EN 60601-2-44:2001 (IEC 60601-2-44:2001/A1:2002)	Забележка 3	Просрочена дата (1.12.2005 г.)
CENELEC	EN 60601-2-45:2001 Електромедицински апарати. Част 2-45: Специфични изисквания за безопасност на рентгенови уредби за мамографски изследвания и мамографски триизмерни устройства (IEC 60601-2-45:2001)	EN 60601-2-45:1998 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.7.2004 г.)
CENELEC	EN 60601-2-46:1998 Електромедицински апарати. Част 2-46: Специфични изисквания за безопасност на оперционни маси (IEC 60601-2-46:1998)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-47:2001 Електромедицински апарати. Част 2-47: Специфични изисквания за безопасност, включително съществени характеристики, на амбулаторни електрокардиографични системи (IEC 60601-2-47:2001)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-49:2001 Електромедицински апарати. Част 2-49: Специфични изисквания за безопасност на многофункционалните устройства за мониторинг на пациента (IEC 60601-2-49:2001)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-50:2002 Електромедицински апарати. Част 2-50: Специфични изисквания за безопасност на детска фототерапевтична апаратура (IEC 60601-2-50:2000)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60601-2-51:2003 Електромедицински апарати. Част 2-51: Специфични изисквания за безопасност, включително съществените работни характеристики, на записващи и анализиращи, едноканални и многоканални електрокардиографи (IEC 60601-2-51:2003)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60627:2001 Рентгенови апарати за образна диагностика. Характеристики на противодифузионни решетки за общи и мамографски цели (IEC 60627:2001)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60645-1:2001 Eлектроакустика. Аудиологични устройства. Част 1: Аудиометри с чисти тонове (IEC 60645-1:2001)	EN 60645-1:1994 Забележка 2.1	Просрочена дата (1.10.2004 г.)
CENELEC	EN 60645-2:1997 Аудиометри. Част 2: Устройства за говорна аудиометрия (IEC 60645-2:1993)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60645-3:1995 Аудиометри. Част 3: Звукови изпитвателни сигнали с малка продължителност за аудиометрични и невро-отологични цели (IEC 60645-3:1994)	НЯМА	—
CENELEC	EN 60645-4:1995 Аудиометри. Част 4: Устройства за аудиометрия в разширен високочестотен обхват (IEC 60645-4:1994)	НЯМА	—
CENELEC	EN 61217:1996 Радиотерапевтични апарати. Устройства за отчитане на координати, преместване и скали за отчитане (IEC 61217:1996)	НЯМА	—
CENELEC	Изменение A1:2001 на EN 61217:1996 (IEC 61217:1996/A1:2000)	Забележка 3	Просрочена дата (1.12.2003 г.)
CENELEC	EN 61676:2002 Електромедицински апарати. Дозиметрични уреди за неинвазивни измервания на напрежението на рентгеновата тръба при медицинската рентгенова диагностика (IEC 61676:2002)	НЯМА	—
CENELEC	EN 62083:2001 Електромедицински апарати. Изисквания за безопасност на радиотерапевтичните планиращи системи (IEC 62083:2000)	НЯМА	—
CENELEC	EN 62220-1:2004 Електромедицински апарати. Характеристики на цифрови рентгенови апарати. Част 1: Определяне на квантовата ефективност на детектиране (IEC 62220-1:2003)	НЯМА	—

Забележка 1:

В общия случай датата на прекратяване на презумпцията за съответствие ще бъде датата на отмяна („dow“), определена от Европейската организация по стандартизация, но на ползвателите на тези стандарти се обръща внимание, че в някои изключителни случаи това може да не е така.

Забележка 2.1:

Новият (или измененият) стандарт има същата област на приложение като заменения стандарт. От посочената дата замененият стандарт престава да дава презумпция за съответствие със съществените изисквания на директивата.

Забележка 2.3:

Новият стандарт има по-тясна област на приложение от заменения стандарт. От посочената дата (частично) замененият стандарт престава да дава презумпция за съответствие със съществените изисквания на директивата за тези продукти, които попадат в областта на приложение на новия стандарт. Презумпцията за съответствие със съществените изисквания на директивата за продукти, които все още попадат в областта на приложение на (частично) заменения стандарт, но които не попадат в областта на приложение на новия стандарт, остава непроменена.

Забележка 3:

В случай на изменения, съответно стандартът е EN CCCCC:YYYY, негови предишни изменения, ако има такива, и новото цитирано изменение. Замененият стандарт се състои от EN CCCCC:YYYY и негови предишни изменения, ако има такива, но без новото цитирано изменение. От посочената дата замененият стандарт престава да дава презумпция за съответствие със съществените изисквания на директивата.

Exemplu: Pentru EN 60601-1:1990, se aplică următoarele:

CENELEC

EN 60601-1:1990

Електромедицински апарати

Част 1: Основни изисквания за безопасност

(IEC 60601-1:1988)

[Съответно стандартът е EN 60601-1:1990]

НЯМА

[Няма заменен стандарт]

—

Изменение А1:1993 на EN 60601-1:1990

IEC 60601-1:1988/A1:1991

[Съответно стандартът е EN 60601-1:1990

+ A1:1993 на EN 60601-1:1990]

Забележка 3

[Замененият стандарт е EN 60601-1:1990]

—

Изменение А2:1995 на EN 60601-1:1990

IEC 60601-1:1988/A2:1995

[Съответно стандартъта е EN 60601-1:1990

+ A1:1993 на EN 60601-1:1990

+ A2:1995на EN 60601-1:1990]

Забележка 3

[Замененият стандарт е EN 60601-1:1990

+ A1:1993]

—

Изменение А13:1996 на EN 60601-1:1990

[Съответно стандартът е EN 60601-1:1990

+ A1:1993 на EN 60601-1:1990

+ A2:1995 на EN 60601-1:1990

+ A13:1996 на EN 60601-1:1990]

Забележка 3

[Замененият стандарт е EN 60601-1:1990

+ A1:1993

+ A2:1995]

Датата е изтекла

(1.7.1996 г.)

(1) CEN: rue de Stassart/De Stassartstraat 36, B-1050 Brussels, tel: (32-2) 550 08 11, fax: (32-2) 550 08 19 (http://www.cenorm.be)

CENELEC: rue de Stassart/De Stassartstraat 35, B-1050 Brussels, tel: (32-2) 519 68 71, fax: (32-2) 519 69 19 (http://www.cenelec.org)

ETSI: 650, route des Lucioles, F-06921 Sophia Antipolis, tel: (33) 492 94 42 12, fax: (33) 493 65 47 16 (http://www.etsi.org).

ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ

22.12.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 314/46

Публикация на заявление по член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

(2007/C 314/16)

Тази публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета. Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на тази публикация.

РЕЗЮМЕ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„ARROZ DEL DELTA DEL EBRO“ или „ARRÒS DEL DELTA DE L'EBRE“

ЕО №: ES/PDO/005/0336/11.03.2004

ЗНП ( Х ) ЗГУ ( )

Това резюме представя с информационна цел основните елементи на спецификацията на продукта.

1. Отговорен отдел в държавата-членка:

Наименование:

Subdirección General de Sistemas de Calidad Diferenciada. Dirección General de Alimentación. Secretaría General de Agricultura, Pesca y Alimentación del Ministerio de Agricultura, Pesca y Alimentación

Адрес:

Paseo Infanta Isabel, 1

E-28071 Madrid

Тел.

(34) 913 47 53 94

Факс

(34) 913 47 54 10

Е-mail:

sgcaproagro@mapya.es

2. Група:

Наименование:

Consejo Regulador de la Indicación Geográfica Protegida «Arroz del Delta del Ebro»

Адрес:

C/Prim 92 de Amposta

E-43870 Amposta (Tarragona)

Тел.

(34) 977 70 10 20 — 977 48 77 77

Факс

(34) 977 70 01 90 — 977 48 77 78

Е-mail:

info@arrossaires.com

Състав:

Производители/преработватели ( Х ) Други ( )

3. Вид продукт:

Клас 1.6 — Зърнени храни.

4. Спецификация:

(резюме на изискванията по член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006).

4.1. Наименование: „Arroz del Delta del Ebro“ или „Arròs del Delta de l'Ebre“.

4.2. Описание: Бял ориз от вид Oryza sativa L., разновидности „Bahía“, „Tebre“, „Sénia“, „Fonsa“, „Bomba“ и „Montsianell“, съответстващи на категория „Extra“.

Най-отглежданите разновидности са „Bahía“, „Sénia“ и „Tebre“ и представляват твърде сходни помежду си характеристики.

Специфичните особености на оризовото зърно от основната разновидност (Bahía) са:

Основни черти на отделните разновидности:

Всички тези разновидности се отличават с еднаквост в протичането на варенето и с еднородност на зърната. Те се вписват в местната оризова кухня, благодарение на високата вкусова абсорбция на зърната, за разлика от други видове ориз, като дългия например.

Тези разновидности имат високо съдържание на скорбяла в зърната, наречени „перлени“, което предопределя както абсорбцията на ароматите на другите съставки, които придружават ориза, така и неговото оцветяване.

Всички разновидности, защитени от наименованието за произход „Arroz del Delta del Ebrо“, трябва при приключване на обработката да притежават присъщите за категория „extra“ характеристики и зърната да са: здрави — без гъбични или гнилосни инфекции, насекоми и паразити; чисти; без странен мирис и/или вкус; сухи — съдържанието на влага не трябва да надвишава 15 % и без околоплодникова обвивка.

4.3. Географска област: Областта на производство и обработка на ориза със ЗНП „Arroz del Delta del Ebro“ се вписва в територията по делтата на река Ebro, част от общини Baix Ebre и Montsià на провинция Tarragona.

Областта на производство включва земите, разположени в границите на общини Deltebre и Sant Jaume d'Enveja и тези по делтата на Ebro, в границите на общини L'Aldea, Amposta, L'Ampolla, Camarles и Sant Carles de la Ràpita, подходящи за отглеждането на ориз.

Областта на обработка и почистване на ориза се вписва в границите на областта на производство, без обаче да преминава отвъд пътя с национално значение 340, с изключение на община Amposta, където тази граница може да бъде автомагистрала A7. Оризът трябва да е от разрешените разновидности и да идва от плантации, вписани в регистъра на плантациите на Регулаторния съвет, разположени в областта на производство.

4.4. Доказателство за произход: Оризът трябва да е от разрешените видове и да произхожда от плантации, вписани в регистъра на плантациите на Регулаторния съвет, разположени в областта на производство. Оризът трябва да се подлага на система за оценка, в съответствие с критериите на спецификацията, и се складира и опакова в промишлени цехове, вписани в регистрите на Регулаторния съвет за опаковачи-дистрибутори. Полученият ориз, който премине успешно всички проверки по време на процесите на производство и опаковане, както физикохимичните и органолпетичните анализи, излиза на пазара със защитеното наименование за произход и с етикета, контраетикета или, при необходимост, с номерирания отличителен знак за качество, предоставен от Регулаторния съвет.

4.5. Метод на производство: Отглеждането на ориз се състои в следните фази: сеитба; покълване; братене; разреждане; изкласяване и цъфтеж и узряване на зърното.

Сеитбата се осъществява между средата на април и началото на май, с доза от порядъка на 35-38 kg/на единица площ (160-175 kg/ha), ако не се притиска и 45-50 kg/на единица площ (205-228 kg/ha) в случай на притискане, както и в зависимост от разновидностите, като нивите се покриват с водна покривка от 5-10 cm.

15-20 дни по-късно настъпва кълненето на растението, а заедно с него и това на плевелите, водораслите и дивия ориз. В този момент се пристъпва към третиране със селективни хербициди, с цел да се сложи край на тази нежелана растителност, която би застрашила растението. В случая на дивия ориз, ако са налице условия за неговата поява, преди сеитбата се пристъпва към третиране, което да елиминира паразитното растение.

Освен торенето в дълбочина, което се реализира преди сеитбата, през месец юни се пристъпва към повърхностно наторяване с още азот, в допълнение към предходното.

Между средата на юни и средата на юли протича братенето и тогава нивото на водата се повишава до 15-20 cm, като се подновява непрекъснато.

Началото на септември се намалява нивото на водата и започва събирането на реколтата или жътвата, което може да продължи до първите дни на октомври. Жътвата започва когато зърното достигне до съответната степен на зрялост според указанията на Регулаторния съвет. Идеалният момент за събиране на ориза е, когато зърното достигне съдържание на влага от порядъка на 18-21 %.

След като оризът постъпи в завода и преди складирането му в силози, протича процесът на сушене посредством специални сушилни, докато зърното достигне максимална влажност от 14-15 %.

Докато оризът престоява в силозите в очакване на това да бъде обработен, и с цел той да бъде съхраняван при най-добрите условия, на неравни интервали от време се инжектира студен въздух, за предпочитане с температура 5 °C (от въздухоохладители), или с околна температура.

При настъпване на времето за обработка, оризът се изважда от силозите, като преди това е необходимо той да бъде почистен от примесите и обвивката с помощта на воденични камъни или каучукови валове. След това оризът минава през денсиметрична маса, където се отделят зърната, които все още са покрити с обвивка или с част от нея и се връщат отново в машината за отделяне на обвивките за повтаряне на процедурата.

Изчистен от обвивките, оризът е познат като „олющен“ или „cargo“, а понякога и под наименованието пълнозърнест ориз. След отстраняване на главата или околоплодника, се осъществява бланширането, посредством полиране чрез търкане с абразивни камъни, като по този начин се получава белият ориз.

След това се пристъпва към операцията по отстраняването на целите и натрошени (половинести) зърна, на кълновете или на части от тях, както и на другите вторични продукти. Така се получава обработеният ориз.

Последната операция е отстраняване на повредените зърна (зелени или червени) с помощта на сортиране по цвят. По късно може да се осъществи последно отсяване (посредством инжектиране на въздух и вибрации), преди да се пристъпи към процеса на опаковане и пакетиране.

Посредством автоматизирани ленти се пристъпва към опаковането и пакетирането в различните одобрени за ЗНП видове опаковки. Всяка опаковка съдържа една и съща разновидност ориз, от категория „extra“. С оглед гарантиране проследимост на продукта, опаковката трябва да преминава успешно всички проверки и да спазва всички норми, описани в спецификацията.

4.6. Връзка:

Историческа:

Родината на ориза е югоизточна Азия, на територията на Древен Китай, от където преди повече от три хиляди години се разпространява в останалата част от Азия и Средния Изток. По късно, оризът достига до Средиземноморието и се появява в Испания към VIII век, по време на мюсюлманското господство. Днешното му наименование идва именно от арабската дума „al-ruzz“.

Отглеждането на ориз по делтата на река Ebro е традиционно, свързано тясно с физическите и геоложки образования и преобразования по делтата на Ebro. Особените характеристики на областта по делтата на Ebro са послужили за идентификацията и разпространението на този ориз сред потребителите, които лесно го свързват с неговия произход.

Съществуват редица писмени сведения, които свидетелстват за наличната връзка между традиционното отглеждане на ориз и областта по делтата на Ebro. Сред тях се отличава произведението „Geografía de Catalunya“ на Lluís Solé y Sabaris (1958 г.), където четем: „през XV век имаме сведения за някои опити за отглеждане на ориз по делтата на Ebro; въпреки това отглеждането на ориз достига най-високото си развитие през XIX век“. На друго място в същата творба се казва, че „… по делтата, използвана за пасище при сезонната миграция на стадата, каналът Canal de la Derecha, построен в Xerta през втората половина на XIX век, е дал възможност за заливането със сладка вода и въвеждането на отглеждането на ориз, което се е развивало постепенно и е допринесло за обезсоляване на солените почви и за отглеждането на добри посеви“.

Едно от първите налични сведения датира от 1697 г., през която цистерсианските монаси от манастира Benifassar, които имали имоти по тези места, направили опит за отглеждането на ориз в изворните области и торфените блата на Carrova. Въпреки получените добри резултати, през следващите години отглеждането на ориз не било продължено, тъй като липсата на напоителна система, която да позволява заливането на земята с вода, го е правела невъзможно.

Към 1857 г. водата от канала Canal de la Derecha достига до Amposta, което позволява отглеждането на ориз в голям мащаб.

През 1872 г. се осъществява проектът за канала Canal de la Izquierda, който е завършен окончателно на 5 май 1912 г. През 1907 г. собствениците по делтата на север или лявата делта се обединяват в „Comunidad de Regantes-Sindicato Agrícola del Ebro“ (Обединение на лицата, занимаващи се с напояване — Земеделски синдикат по Ebro). Функционирането на двата канала позволява земеделското преобразуване на областта, като площта, посветена на отглеждането на ориз, нараства значително.

Природна:

— Релеф и почви:

Развитието на отглеждането на ориз по делтата на Ebro е предопределено както от климатичните и почвени особености, така и от нейната соленост и от нивото на подпочвените води. Релефът по делтата е много равнинен. 60 % от повърхността е с надморска височина под един метър (в отделни точки могат да се срещнат терени под надморската височина); 30 % от територията е с височина между 1 и 2 метра и само 10 % от терена надвишава 2 метра височина.

Почвите са алувиални, образувани посредством процеси на утаяване, поради което е налице твърде изразена стратификация; вследствие на това е трудно да се отличи един определен и конкретен вид почва за цялата делта. Повърхностният слой представлява речен льос с различна дълбочина. Той е много подходящ за отглеждането и образуването му е тясно свързано с напълването на напоителните басейни. Терените с по-голяма надморска височина се отличават с много фин строеж на подпочвения слой.

В местата с по-малка надморска височина се наблюдава морско влияние. При лошо време морето отлага огромни количества пясък върху наносите, носени от реката. След направени сондажи се установи наличието по тези места на фини слоеве льос, между много по-плътни слоеве пясък, със средно еднороден строеж и наситен с много солени подпочвени води. На терените с лош дренаж или с продължително странично просмукване се натрупва органична материя до образуването на значителни количества торф. Наред със земите с висока и ниска надморска височина и торфените пластове, се наблюдават и други терени, които обхващат по-голяма площ. Тяхната почва е смесица от глина, льос и пясък като тяхната пропорция може да варира в зависимост от постепенното отдалечаване от реката и, следователно, приближаването към морето.

— Климат:

Делтата е разположена във вътрешността на климатичен пояс под пълно средиземноморско влияние. Поради това метеорологичното време може да се разглежда като средиземноморско, т.е. морско — топло от термична гледна точка и средиземно — сухо от хидрометрична. Зимите са умерени, без прекомерни студове, с малко дъждове и с преобладаване на сухи ветрове от север-северозапад. Летата са горещи, със субтропични температури, стабилни атмосферни условия, голяма суша и влажен вятър от юг-югоизток. Валежите са незначителни, нередовни с тенденция на преобладаване през преходните сезони (есента и пролетта). Атмосферната влага е значителна през цялата година.

— Хидрографска мрежа:

Хидрографската мрежа се свежда до река Ebro. Еднаквият произход на напоителните води е както решаващ фактор за еднородността на получената продукция, така и отличаващ я от продукциите в други производствени области. Качеството на напоителните води е много добро благодарение на слабата демографска и промишлена концентрация по бреговете на Ebro. Каналите и напоителните мрежи се ръководят от обединенията на лицата, занимаващи се с напояване и съответните синдикати.

В заключение и като обобщение можем да кажем, че характеристиките на продукта са еднородни от гледна точка на качеството, тъй като има една основна разновидност и с изключение на разновидност „bomba“, останалите са със сходни характеристики що се отнася до крайния продукт. Не само отделните разновидности са мотив или причина за различие, а за това подчертано влияние оказват и географската област, средата, климатът, водата, процесите на зреене; на основата на това можем да заявим, че цялата област се отличава с голяма еднородност.

Особеностите на природната среда се отразяват върху характеристиките на ориза. Климатичните и почвените особености, наред със солеността и нивото на подпочвените води са причина за превръщането на отглеждането на ориз в монокултура в цялата защитена област. Оризищата по делтата са с отлични характеристики за отглеждането на ориз, с един от най-високите производствени добиви в света, предопределен от разположението му на 40-ия паралел северна географска ширина и на 19-градусовата изотерма.

Оризът от тази област се радва на високо реноме сред потребителите поради белия си перлен цвят, вкуса и консистенцията си благодарение на особеностите на разновидността и на географката област, където се отглежда. Цени се също и това, че по време на кулинарна обработка зърната не се слепват (слепване на зърната 7,3), както и водоабсорбционната му способност (1,93 g вода/g ориз), което от своя страна води до добра абсорбция на вкусове и аромати при приготвянето на ястия с този продукт.

4.7. Инспекционен орган:

Наименование:

Calitax

Адрес:

Tuset, 10

E-08006 Barcelona

Тел.

(34) 932 17 27 03

Факс

(34) 932 18 51 95

Е-mail:

—

Инспекционният орган отговаря на стандарт EN-45011, според съобщението на компетентните органи.

4.8. Етикетиране: Етикетите или контаретикетите или, като цяло, отличителните знаци за качество се номерират и предоставят от Регулаторния съвет и се поставят в промишления цех, имащ разрешение за това, по начин, който да не позволява тяхната повторна употреба.

Те задължително трябва да носят: Защитеното наименование за произход „Arroz del Delta del Ebro“ или „Arròs del Delta de l'Ebre“, номера, както и други данни от общ характер, изисквани по действащото законодателство.

(1) (g вода/g ориз).

(2) По скалата: 9 = много добре; 7 = добре; 5 = нормално; 3 = незадоволително.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 314

Издание на български език	Информация и известия	Година 50 22 декември 2007 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Съвет
2007/C 314/01	Проект за резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 25 май 2007 г.Създаване на равни възможности за всички младежи — Пълно участие в обществения живот	1

	ПРЕПОРЪКИ
	Съвет
2007/C 314/02	Препоръка на Съвета от 6 декември 2007 г. относно Ръководство за полицейските органи и органите по сигурността относно сътрудничеството по време на големи събития с международно значение	4

	II Известия
	ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2007/C 314/03	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.4848 — Basell/Lyondell) ( 1 )	22

2007/C 314/04	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.4860 — HRE/DEPFA) ( 1 )	22

2007/C 314/05	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.4969 — DZ Equity Partner/Welle Holding/PAIDI Möbel) ( 1 )	23

2007/C 314/06	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.4806 — DSB/First/Öresundståg) ( 1 )	23

	Поправка
2007/C 314/17	Поправка на покана за изразяване на интерес за длъжността член на Научния комитет на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) (ОВ C 307, 18.12.2007 г.)	52

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,438
JPY	японска йена	163,27
DKK	датска крона	7,4624
GBP	лира стерлинг	0,7236
SEK	шведска крона	9,4453
CHF	швейцарски франк	1,6612
ISK	исландска крона	91,73
NOK	норвежка крона	8,034
BGN	български лев	1,9558
CYP	кипърска лира	0,585274
CZK	чешка крона	26,448
EEK	естонска крона	15,6466
HUF	унгарски форинт	254,04
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,6968
MTL	малтийска лира	0,4293
PLN	полска злота	3,625
RON	румънска лея	3,4965
SKK	словашка крона	33,599
TRY	турска лира	1,7172
AUD	австралийски долар	1,6613
CAD	канадски долар	1,4356
HKD	хонконгски долар	11,2184
NZD	новозеландски долар	1,8786
SGD	сингапурски долар	2,0935
KRW	южнокорейски вон	1 352,58
ZAR	южноафрикански ранд	10,1045
CNY	китайски юан рен-мин-би	10,5975
HRK	хърватска куна	7,306
IDR	индонезийска рупия	13 556,75
MYR	малайзийски рингит	4,8166
PHP	филипинско песо	59,619
RUB	руска рубла	35,563
THB	тайландски бат	43,62

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съвет
2007/C 314/07	Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 25 май 2007 г. относно перспективите за развитие на европейското сътрудничество в областта на политиката за младежта	24

	Комисия
2007/C 314/08	Обменен курс на еврото	27

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
2007/C 314/09	Съобщение на Комисията във връзка с прилагането на Директива 93/42/ЕИО на Съвета за медицинските изделия ( 1 )	28

2007/C 314/10	Изменения, направени от Франция, на задълженията за обществена услуга по редовните въздушни линии от една страна между Ажаксио, Калви и Фигари, и от друга страна между Марсилия, Ница и Париж (Орли) ( 1 )	36

	V Обявления
	АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
	Комисия
2007/C 314/11	GR-Елинико: опериране на редовни въздушни линии — Покана за участие в търг, обявена от Република Гърция в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета, за опериране на три редовни въздушни линии, за които са наложени задължения за обществена услуга	37

	ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ
	Комисия
2007/C 314/12	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.4959 — Goldman Sachs/MatlinPatterson/Bankenservice Kassel) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	40

2007/C 314/13	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.4986 — EQT V/Securitas Direct) ( 1 )	41

	ДРУГИ АКТОВЕ
	Съвет
2007/C 314/14	Уведомление до лицата, групите и образуванията, посочени в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (вж. приложението към Решение 2007/871/ОВППС на Съвета от 20 декември 2007 г.)	42

	Комисия
2007/C 314/15	Публикация на искане за заличаване по член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни	44

2007/C 314/16	Публикация на заявление по член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни	46