—

като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2007)0012) (1),

—

като взе предвид член 37 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C6-0057/2007),

—

като взе предвид член 51 и член 43, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A6-0038/2007),

1.

Одобрява предложението на Комисията;

2.

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламент а, да информира последния за това;

3.

Призовава Съвета да се консултира отново с него, че възнамерява да внесе съществени промени в предложението на Комисията;

4.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

—

като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM"(2007)0048) (1),

—

като взе предвид член 37 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C6-0076/2007),

—

като взе предвид член 51 и член 43, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A6-0051/2007),

1.

Одобрява предложението на Комисията;

2.

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламент а, да информира последния за това;

3.

Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в предложението на Комисията;

4.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента, на Съвета и на Комисията.

—

като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2006)0448) (1),

—

като взе предвид членове 37, 279 и 308 от Договора за ЕО, съгласно които Съветът се консултира с Парламента (C6-0277/2006),

—

като взе предвид член 51 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по бюджетите (A6-0056/2007),

1.

Одобрява предложението на Комисията;

2.

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.

Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в предложението на Комисията;

4.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2006)0507) (1),

—

като взе предвид член 251, параграф 2 и член 47, параграф 2 и член 55 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C6-0298/2006),

—

като взе предвид член 51 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0027/2007),

1.

Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.

Призовава Комисията отново да отнесе въпроса до него, ако възнамерява да внесе съществени изменения в предложението или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

—

като взе предвид съобщението на Комисията за изпълнение на партньорство за растеж и заетост: превръщане на Европа в лидер в областта на корпоративната социална отговорност (COM(2006)0136) (Съобщение на Комисията относно КСО),

—

като взе предвид двата най-авторитетни международно признати стандарта за корпоративно поведение: Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) за принципите относно мултинационалните предприятия и социалната политика, последно преразгледана през 2001 г., и Насоките за мултинационалните предприятия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), последно преразгледани през 2000 г., както и кодексите за поведение, приети под егидата на други международни организации като Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), Световната здравна организация (СЗО) и Световната банка и усилията под егидата на Конференцията на ООН за търговия и развитие по отношение на дейностите на предприятията в развиващите се страни,

—

като взе предвид Декларацията на МОТ относно основните принципи и права в областта на труда, приета през 1998 г., и конвенциите на МОТ за създаване на основни всеобщи стандарти в областта на труда, с оглед премахването на принудителния труд С29 (1930 г.) и С105 (1957 г.), свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне C87 (1948 г.) и C98 (1949 г.); премахването на детския труд C138 (1973 г.) и C182 (1999 г.), и недискриминация в областта на заетостта C100 (1951 г.) и C111 (1958 г.),

—

като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г., и в частност — прокламирането, че всички лица и обществени органи се призовават да изпълнят задълженията си по гарантиране на всеобщото спазване на правата на човека, Международния пакт на ООН за граждански и политически права от 1966 г., Пакта на ООН за икономически, социални и културни права от 1966 г., Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г., Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г., Проекто-декларацията на ООН за правата на коренните народи от 1994 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването (1997 г.),

—

като взе предвид Глобалната инициатива за отчитане Г3 за изготвяне на насоки за за устойчиво развитие и отчитане, 2006 г.,

—

като взе предвид инициативата на ООН „Глобален договор“, стартирала през юли 2000 г.,

—

като взе предвид съобщението от 6 октомври 2006 г., че инициативата „Глобален договор“ и Глобалната инициатива за отчитане водят до образуването на „стратегически съюз“,

—

като взе предвид нормите на ООН относно отговорностите на транснационалните корпорации и другите стопански предприятия по отношение на правата на човека от 2003 г.,

—

като взе предвид резултатите от Световната среща на върха по въпросите на устойчиво развитие, състояла се през 2002 г. в Йоханесбург, и в частност — призива за междуправителствени инициативи по въпроса за корпоративната отчетност и заключенията на Съвета от 3 декември 2002 г. относно предприемане на по-следващи мерки след срещата,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН „Към световни партньорства — засилване на сътрудничеството между Организацията на Обединените нации и всички съответни партньори, и по-специално частния сектор“, от 10 август 2005 г.,

—

като взе предвид назначаването на специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека, неговия междинен доклад от 22 февруари 2006 г. относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия и проведените от него първа и втора регионални консултации в в Йоханесбург на 27 и 28 март 2006 г. и в Банкок на 26 и 27 юни 2006 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 1999 г. относно стандартите на ЕС за европейските предприятия в развиващите се страни — към Европейски кодекс на поведение (1), която препоръчва създаването на европейски кодекс на поведение, подкрепен от Европейска платформа за контрол,

—

като взе предвид Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета oт 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2), който замени Брюкселската конвенция от 1968 г., що се касае до отношенията между Дания и другите държави-членки,

—

като взе предвид Регламент (EО) № 761/ 2001 на Европейския парламенти на Съвета от 19 март 2001 г., с който се предоставя възможност за доброволно участие на организации в Схемата на Общността за еко управление и одитиране (EMAS) (3),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г. (4) относно предприемането на по-следващи мерки във връзка със Зелената книга относно насърчаване на европейска рамка за корпоративната социална отговорност,

—

като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно съобщението на Комисията във връзка с корпоративната социална отговорност: приносът на предприятията за устойчивото развитие (6),

—

като взе предвид Препоръка на Комисията от 30 май 2001 г., 2001/453/EO относно признаване, оценка и излагане на въпроси, свързани с околната среда, в годишните отчети и доклади на дружествата (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламенти Икономическия и социален комитет, озаглавена „Насърчаване на основни трудови стандарти и подобряване на социалното управление в контекста на глобализацията“ (8),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Управление и развитие“ (COM(2003)0615),

—

като взе предвид Директива 2003/51/EО на Европейския парламенти Съвета от 18 юни 2003 г. относно годишните и консолидираните счетоводни отчети на някои видове дружества, банки и други финансови институции и застрахователни предприятия (10),

—

като взе предвид Директива 2004/18/EО на Европейския парламенти Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (11),

—

като взе предвид окончателния доклад на Европейския многостранен форум (ЕМФ) по въпросите на корпоративната социална отговорност от 29 юни 2004 г., и по-специално — препоръка 7, с която се подкрепят дейност и за създаване на правна рамка за КСО,

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Социалното измерение на глобализацията — приносът на политиката на ЕС за увеличаване на ползите за всички“ (COM(2004)0383),

—

като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламенти на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/EИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламенти на Съвета и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламенти на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (12),

—

като взе предвид решенията на пролетния Европейския съвет от 22 и 23 март 2005 г., който имаше за последица подновяването на Лисабонската стратегия, при което партньорството между институциите на ЕС, държавите-членки и гражданското общество се насочва към инициативата „Общи действия за растеж и заетост“,

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2005 г. относно експлоатацията на деца развиващите се страни със специален акцент върху детския труд (13),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно прегледа на стратегията за устойчиво развитие — платформа за действие (COM(2005)0658), и обновената стратегия на ЕС за устойчиво развитие, приета от Европейския съвет на 15 и 16 юни 2006 г.,

—

като взе предвид съвместното заявление на Съвета и на представители на правителствата на държавите членки на срещата им със Съвета, Европейския парламенти Комисията от 20 декември 2005 г. относно Европейската политика на развитие „Европейският консенсус“ (14),

—

като взе предвид новата Общата система на преференции (GSP+), в сила от 1 януари 2006 г., въведена за първи път с Регламент (ЕО) № 980/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. за прилагане на схема на общи тарифни преференции (15), която гарантира безмитен достъп или намаление на митата при по-голям брой продукти, а също така включва и нови стимули за уязвимите страни със специфични търговски и финансови нужди и потребности, свързани с развитието им,

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Насърчаване осигуряването на достойна работа за всички — приносът на ЕС за изпълнение на дневния ред за осигуряване на достойна работа по света“ (COM(2006)0249) (Съобщение на Комисията за достойна работа),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията относно Европейската инициатива за прозрачност (COM(2006)0194),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. за справедлива търговия и развитие (16),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз — План за постигане на напредък (COM(2003)0284) (План за действие на ЕС за корпоративно управление),

—

като взе предвид изслушването „Корпоративната социална отговорност — съществува ли европейски подход?“, проведено от неговата Комисия по заетост и социални въпроси на 5 октомври 2006 г.,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становищата на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0471/2006),

A.

като има предвид, че дружествата не могат да бъдат считани за заместители на публичните власти, когато последните не могат да упражняват контрол върху съблюдаването на обществените и екологични стандарти;

1.

Изразява убеждение, че повишаването на социалната и екологична отговорност от страна на бизнеса, във връзка с прилагането на принципа на корпоративна отчетност, представлява съществен елемент от европейския социален модел, Европейската стратегия за устойчиво развитие и за целите на посрещане на социалните предизвикателства в резултат на икономическата глобализация;

2.

Приветства факта, че съобщението на Комисията относно КСО предоставя възможност да се даде нов тласък на дебата на ЕС по корпоративната социална отговорност (КСО), но отбелязва загрижеността, изразена от някои ключови заинтересовани страни, относно липсата на прозрачност и баланс в процеса на консултации преди приемането;

3.

Признава, че дебатът между различните заинтересовани страни за намиране на подходяща дефиниция на понятието „корпоративната социална отговорност“ (КСО) остава открит и че понятието „отвъд спазването на нормите“ може да даде възможност на някои дружества да изискват социална отговорност, като в същото време не спазват местното или международно законодателство; счита, че подпомагането на ЕС за правителствата на трети страни по прилагане на социални и екологични разпоредби, съответстващи на международните конвенции, наред с ефективните механизми на контрол, са необходимо допълнение за разпространение на КСО на европейските дружества по целия свят;

4.

Присъединява се към определението на Комисията, според което КСО е доброволното въвеждане на екологични и социални съображения при дейностите на предприятията извън законовите изисквания и договорните задължения; вярва, че политиките, свързани с КСО, трябва да бъдат популяризирани заради самите тях и не трябва да бъдат заместители на съответната нормативна уредба в съответните области, нито да бъдат прикрит подход за въвеждане на подобно законодателство;

5.

Отбелязва, че многообразието на доброволни инициативи за КСО може да се възприеме като пречка пред повечето дружества, въвеждащи собствена политика по отношение на КСО, както и като спирачка за дружествата да провеждат по-надеждни дейности или по-амбициозни политики по отношение на КСО, въпреки че би могло да се изтъкне, че подобно разнообразие предоставя на предприятията допълнително вдъхновение; призовава Комисията да насърчава разпространяването на добрите практики, създадени в резултат на доброволни инициативи във връзка с КСО; счита, че Комисията трябва да помисли също така и за съставяне на списък с критерии, които предприятията ще трябва да спазват, ако претендират, че са отговорни;

6.

Счита, че надеждността на доброволните инициативи за КСО зависи, освен това, и от ангажимент а за включване на съществуващите международно признати стандарти и принципи, както и от възприемането на подход, основаващ се на участието на множество заинтересовани страни, съгласно препоръките на европейския Форум на заинтересованите страни (MSF), както и от прилагането на независим контрол и проверка;

7.

Счита, че дебатът на равнище ЕС по отношение на КСО е достигнал до точката, когато акцентът трябва да се премести от „процедурите“ върху „резултатите“, като това да доведе до един измерим и прозрачен принос от страна на предприятията за борбата със социалната изолация и унищожаването на околната среда в Европа и по света;

8.

Признава, че много предприятия вече са положили значителни и нарастващи усилия, за да могат да поемат своята социална отговорност;

9.

Отбелязва, че пазарите и дружествата в Европа се намират в различен стадий на развитие; поради което счита, че общият метод за налагане на единен модел на поведение на всички предприятия не е целесъобразен и няма да доведе до съществено прилагане на КСО от страна на дружествата; освен това счита, че акцентът следва да се постави върху развитието на гражданското общество, и по-специално — върху информираността на потребителите за една по-висока отговорност на производителите, насърчаваща повишаването на корпоративната отговорност, което е дълъг процес и е от практическо значение за конкретния национален или регионален контекст;

10.

Подчертава, че КСО трябва да включи нови области, като например ученето през целия живот, организацията на работа, равните възможности, социалното приобщаване, устойчивото развитие и етиката, така че да функционира като допълнителен инструмент за управление на индустриалните промени и преструктурирането;

11.

Отбелязва решението на Комисията да създаде Европейски алианс за корпоративна социална отговорност в партньорство с няколко бизнес мрежи (Алианс); препоръчва самата Комисия да осигури единен център за координация, който да поддържа информираността относно членовете и дейностите на Алианса, както и да се съгласуват ясни цели, график и стратегическа визия за информиране относно дейността на Алианса; насърчава европейските дружества и дружествата от трети страни, действащи на територията на Европа, независимо от това дали те са големи или малки, да се присъединят към тази инициатива, а Алиансът да бъде разширен чрез участието на други заинтересовани страни;

12.

Счита, че социалният диалог е ефективно средство за насърчаване на инициативите за КСО и че европейските съвети по въпросите в областта на труда също са изиграли конструктивна роля за разработването на най-добри практики във връзка с КСО;

13.

Предлага значително увеличаване прилагането на практиките, свързани с КСО сред дружествата на ЕС, разработването на нови модели на най-добри практики от истинските лидери сред дружествата и профсъюзните организации по различните аспекти на КСО, определянето и насърчаването на конкретни дейности на равнище ЕС, регламентиране в подкрепа на КСО, както и оценката на въздействието на подобни инициативи върху околната среда, правата на човека и социалните права, биха могли да се включат като основни показатели за успеха на Алианса; също така предлага да бъде определен краен срок от 2 години за завършване на работата на „лабораториите“, създадени под егидата на Алианса, както бе предложено от КСО за Европа;

14.

Признава че, новото свикване на европейския Форум на заинтересованите страни е било добавено късно към съобщението за КСО и че трябва да се вземат мерки за изграждане на увереност у различните заинтересовани страни по отношение провеждането на истински диалог, който ще доведе до истинско въздействие на политиките и програмите на ЕС за стимулиране и прилагане на КСО в стопанската дейност в ЕС; счита, че трябва да се отчете положителният опит, придобит през двугодишната дейност на Форума на заинтересованите страни, по отношение на правилото „no fame, no shame“ и, в частност, използването на независими докладчици; подчертава, независимо от това, че са нужни подобрения във връзка с постигането на консенсус; също така настоятелно призовава представителите на Комисията да участват по-активно в дебата;

15.

Призовава Комисията да покани представители от редица национални, регионални и местни правителства, които са поели ангажимент за използване на търговете за обществени поръчки и на други инструменти на публичната администрация за развитие на КСО, да създадат тяхна собствена „лаборатория“ в рамките на Алианса и да включат заключенията си в своята бъдеща дейност;

16.

Подкрепя усилията на Комисията да се разшири членството във Форума на заинтересованите страни, така че да се включат инвеститори, представители на сектора на образованието и публичните власти, като настоява да се запази възможността за устойчив диалог за постигане на съгласуваните цели;

17.

Призовава Комисията, при осъществяването на мониторинг върху постигнатия напредък по отношение на КСО, да насърчава по-голямо участие на жените във Форума на заинтересованите страни и обмена на информация и добри практики в областта на равнопоставеността на половете;

18.

Подкрепя призивите за задължително разкриване на корпоративните и другите лобисти и за балансиран достъп на икономическите групировки и на другите групи от заинтересовани участници в самия процес на разработване на политиките на ЕС;

19.

Приветства поставената в съобщението на Комисията цел КСО да се обвърже с икономическите, социални и екологични цели на Лисабонската стратегия, по-специално защото счита, че сериозният подход спрямо КСО от страна на дружествата може да допринесе както за увеличаване на заетостта, така и за подобряване на условията на работа, гарантиране на спазването на правата на работниците, насърчаване на изследванията и развитието, що се касае до технологичните иновации; подкрепя принципа на „отговорна конкурентоспособност“ като неразделна част от програмата на Комисията за конкурентоспособност и иновации (ПКИ); призовава европейските дружества да посочат в отчетите си своя принос за постигане на целите от Лисабон;

20.

Признава, че ефективните правила за конкуренция, в рамките на Европа и извън нея, са съществен елемент за гарантиране прилагането на една отговорна бизнес практика и, в частност, чрез предоставяне на възможност за справедливо третиране и достъп на местните малки и средни предприятия;

21.

Изразява още веднъж становището си, че прилагането в рамките на КСО на отговорни и недискриминационни практики за набиране на персонал, които насърчават заетостта на жените и лицата с увреждания, допринася за постигане на целите от Лисабон;

22.

Отбелязва, че между стратегиите за конкурентоспособност при набирането на персонал, прилагани от дружества, които непрекъснато се стремят към постигане на подобрения по отношение на гъвкавостта и разходите, от една страна, и доброволните ангажименти по отношение на КСО с цел избягване на практиките на експлоатация и насърчаване на дългосрочни връзки с доставчиците, от друга страна, е налице противоречие; приветства по-нататъшния диалог в тази област;

23.

Предлага в тази връзка да бъдат разширени оценките и мониторинга на признатите за отговорни европейски дружества с цел включване на техните дейности и дейностите на техните подизпълнители извън Европейския съюз, така че да се гарантира, че КСО е в полза също така и на трети страни, и особено на развиващите се страни, в съответствие с конвенциите на Международната организация на труда, отнасящи се в частност до свободата за създаване на профсъюзи, забраната на детския труд и на принудителния труд, и по-конкретно по отношение на жените, мигрантите, местното население и малцинствата;

24.

Признава, че КСО е важен двигател за стопанската дейност и призовава към въвеждането на социални политики, като например зачитане на правата на работниците, справедлива политика на доходите, недискриминация, учене през целия животи т.н., и на екологичните въпроси, наблягащи върху динамичното насърчаване на устойчивото развитие, както в подкрепа на новите продукти и процеси чрез иновации и търговски политики в ЕС, така и в разработване на стратегии за конкурентоспособност на отделните сектори, под региони и градове;

25.

Подчертава, че предприятията, които демонстрират социална отговорност, дават важен принос за отстраняване на неравенството, което засяга в частност жените и хората с увреждания на пазара на труда, не на последно място по отношение на достъпа до работа, социалните придобивки, обучението, професионалното развитие и политиката на справедливи възнаграждения; подчертава, че предприятията трябва да провеждат своята политика по назначения в съответствие с Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд (17);

26.

Приветства тенденцията през последните години по-големите дружества да публикуват по собствена инициатива социални и екологични доклади; отбелязва, че броят на подобни доклади постоянно нараства от 1993 г. насам, но понастоящем е в застой и само малка част от докладите използват международно признати стандарти и принципи, обхващат цялата снабдителна верига на дружествата или включват независим мониторинг и проверки;

27.

Припомня на Комисията, че Парламентът е отправил покана към нея да представи предложение за изменение на Четвърта директива на Съвета 78/660/ЕИО от 25 юли 1978 г. въз основа на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (Четвърта директива в областта на дружественото право) (18), така че социалните и екологични сведения да бъдат включени наред с финансовата информация; счита за важно да се привлече вниманието върху разпоредбите относно социалните и екологичните сведения, съдържащи се в Препоръката на Комисията от 2001 г., 2001/453/ЕО относно информацията за околната среда, в Директива2003/51/ЕО относно модернизацията на счетоводството и Директива 2003/71/ЕО (19) относно проспектите; подкрепя навременното транспониране на препоръката и директивите във всички държави-членки и изисква отчети за ефективното им прилагане, така че да се насърчи информираността;

28.

Признава настоящите ограничения в сектора на КСО относно критериите за корпоративно поведение, социалния одит и сертифицирането, и особено по отношение на разходите, сравнимостта и независимостта, и счита, че ще бъде необходимо да се разработи професионална рамка, включваща конкретни условия в тази област;

29.

Препоръчва Комисията да разшири отговорността на директорите на дружествата с повече от 1000 служители, така че самите те да сведат до минимум всички вредни социални и екологични влияния върху дейностите на дружествата;

30.

Изразява отново своята подкрепа за Схемата за екоуправление и одит на ЕС, и в частност — за изискването за външна проверка и задължението за държавите-членки да популяризират схемата, и счита, че има възможност за разработване на подобни схеми, свързани със защитата на труда, социалните и човешки права;

31.

Подкрепя Кодекса за добра практика на Международния алианс за социална и екологична акредитация и етикетиране като водещ пример за насърчаване на сътрудничеството между съществуващите инициативи за етикетиране, което е за предпочитане пред създаването на нови социални етикети на национално или европейско равнище;

32.

Призовава Комисията да прилага механизъм, чрез който жертвите, включително и граждани на трети страни, да могат да търсят компенсации от европейските дружества в националните съдилища на държавите членки;

33.

Отбелязва пропускането на въпроса за социално отговорните инвестиции в Съобщението за КСО, подкрепя пълното участие на инвеститорите като заинтересована страна в дебата за КСО на равнище ЕС, включително и в рамките на Многостранния европейски форум; подкрепя призива на производителите за повече прозрачност, а не толкова за предписания чрез въвеждане в целия ЕС на „принципите на заявяване на интерес“ по отношение на инвестиционни фондове;

34.

Подчертава важната роля на потребителите, когато става въпрос за създаване на стимули за отговорно производство и отговорни бизнес практики, но счита, че понастоящем липсва прозрачност по отношение на потребителите поради смесването между производствените стандарти и схемите за етикетиране на продуктите в различните страни, като прави неефикасни националните социални марки и продукти; привлича вниманието върху факта, че адаптирането към голям брой национални изисквания и критерии води до значителни разходи за дружествата; подчертава също така високата цена на създаването на механизми за мониторинг на социалното етикетиране на продуктите, особено за по-малките страни;

35.

Подкрепя усилията на Евростат за изработване на показатели, позволяващи измерването на изпълнението, свързано с КСО, в контекста на стратегията за устойчиво развитие на ЕС, както и намерението на Комисията да разработи нови показатели за измерване информираността на потребителите, консумацията на продукти с екоетикети на ЕС и дела на производството от предприятия, регистрирани по Схемата на Общността за екоуправление и одит (EMAS);

36.

Припомня разсъжденията във връзка с назначаването на Омбудсман на ЕС по КСО за провеждане на независими проучвания по въпроси, свързани с КСО, по искане на дружествата или дадена група от заинтересувани участници; приканва за нови коментари по този въпрос и подобни предложения занапред;

37.

Счита, че политиките в областта на КСО могат да бъдат подобрени чрез по-добро осъзнаване и прилагане на съществуващите правни инструменти; призовава Комисията да организира и насърчава разяснителните кампании и да наблюдава прилагането на пряката отговорност в чужбина съгласно Брюкселската конвенция, прилагането на Директива 84/450/ЕИО (20) за заблуждаващата реклама и Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, както и спазването от страна на дружествата на техните доброволни кодекси на поведение относно КСО;

38.

Отново повтаря необходимостта да се използва прост, лесен за разбиране език, така че да се насърчат дружествата да популяризират КСО;

39.

Заявява отново, че трябва да се положат значителни усилия от страна на Комисията и правителствата на държавите-членки на национално, регионално и местно равнище, така че да използват предоставените възможности от преразглеждането през 2004 г. на директивите за обществените поръчки с оглед насърчаване на КСО чрез насърчаване на социални и екологични критерии сред потенциалните доставчици, като същевременно признава нуждата от избягване налагането на допълнителни административни тежести на малките предприятия, които могат да ги разубедят от подаването на оферти и да се отстранят при необходимост определени дружества, включително и в случаи на корупция; призовава Комисията, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие да прилагат стриктни социални и екологични критерии спрямо всички грантове и заеми, отпуснати на дружествата в частния сектор, подкрепени от ясни възможности за обжалване; по модела на обвързването на възлагането на обществените поръчки със спазването на Основните конвенции на Международната организация на труда и Основните насоки на ОИСР за международните предприятия в Нидерландия и на Стандарта за КСО SA8000 в няколко италиански провинции; припомня, че държавите-членки трябва да предприемат мерки, за да гарантират, че всички гаранции за експортни кредити съответстват на най-високите екологични и социални критерии и не се използват за проекти, които противоречат на политическите цели на ЕС, например в областта на енергетиката или въоръжаването;

40.

Приветства ангажиментите на Комисията, изразени повторно в нейното съобщение на Комисията относно КСО за реализиране на партньорство за растеж и заетост, с оглед подкрепа и насърчаване на КСО във всички области на нейната дейност и призовава към мащабни усилия, така че ангажиментите да се превърнат в конкретни действия във всички сектори;

41.

Счита, че дебатът за КСО не трябва да се отделя от въпросите за корпоративната отчетност и че въпросите за социалното и екологично въздействие на предприятията, връзките с акционерите, защитата на правата на миноритарните акционери и задълженията на директорите на дружества в тази връзка трябва да бъдат включени в тяхната цялост в плана за действие на комисията относно корпоративното управление; подчертава, че тези въпроси трябва да представляват част от дебата за КСО; отправя искане към Комисията да вземе предвид тези конкретни въпроси и да излезе с конкретни предложения за тяхното разрешаване;

42.

Приветства пряката финансова подкрепа за инициативите на КСО от страна на Комисията, в частност за насърчаване на иновациите, включване на заинтересуваните страни и подпомагане на потенциалните групи от жертви на предполагаеми злоупотреби, включително „корпоративно убийство“; насърчава Комисията да разработи механизми, които да гарантират, че общностите, засегнати от европейските дружества, имат право на честни и достъпни съдебни процедури; подчертава значението на бюджетната линия на ЕС В3-4000 (позиция 04 03 03 01) за пилотни проекти като тези, включващи участието на служителите, ипотекираните средства за подкрепа на КСО в рамките на ПКИ, и за това 3% от изследванията в областта на социалните и хуманитарните науки да бъдат посветени на бизнеса в обществото според Седмата рамкова програма за изследвания; призовава към по-големи усилия от страна на Комисията в подкрепа на КСО във връзка с дружествата от ЕС, развиващи дейност в трети страни посредством програмите за чуждестранна помощ;

43.

Приветства ангажимента образованието да стане една от осемте приоритетни области на действие; призовава към по-задълбочено интегриране на КСО в Програмата „Сократ“, за предоставянето на широк набор материали по КСО в един бъдещ Европейски център за подготовка на кадри и за създаване на Европейски онлайн справочник за търговските училища и университетите, предлагащи обучение по КСО и устойчиво развитие;

44.

Насърчава инициативите на равнището на ЕС и държавите-членки за подобрено преподаване на отговорно управление и производство в европейските търговски училища;

45.

Подчертава, че социалната и екологичната отговорност се отнася за правителствени и неправителствени организации толкова, колкото и за стопанските субекти, и призовава Комисията да изпълни своя ангажимент за публикуване на годишен доклад относно социалното и екологично въздействие на своите непосредствени дейности, както и да разработи политика за насърчаване на служителите на институциите от ЕС да се ангажират с доброволни ангажименти към общността;

46.

Счита, че като част от КСО дружествата могат да спонсорират културни и образователни дейности, които да предлагат „добавена стойност“ към европейските политики в областта на културата и ученето през целия живот;

47.

Призовава Комисията да интегрира по-добре КСО в своите търговски политики, като съблюдава правилата на Световната търговска организация (СТО) и не създава неоправдани търговски бариери, като се стреми към въвеждане на разпоредби във всички двустранни, регионални или многостранни споразумения, обвързващи членовете съгласно международно признатите стандарти на КСО, като например Основните насоки на ОИСР за международните предприятия, Тристранната декларация на МОТ и Принципите от Рио, както и запазването на регулаторните правомощия по въпроси, отнасящи се до правата на човека, социалната и екологичната отговорност; приветства подкрепата за тези цели в Съобщението относно достойния труд; повтаря своя призив към делегациите на Комисията в трети страни, действащи в рамките на техните правомощия, да популяризират и да действат като точка за контакт във връзка с Основните насоки на ОИСР относно многонационалните предприятия; призовава Комисията и държавите-членки да подобрят функционирането на националните точки за контакт, особено при разглеждането на конкретни случаи на предполагаеми нарушения при оперативните и снабдителни вериги на европейските дружества в целия свят;

48.

Отбелязва приноса на международното движение за лоялна търговия, което първо въведе отговорни бизнес практики преди шестдесет години и доказа, че тези практики са надеждни и устойчиви за цялата снабдителна верига; призовава Комисията да вземе предвид опита на движението за лоялна търговия и системно да проучва как този опит може да се приложи в контекста на КСО;

49.

Призовава Комисията да гарантира, че базираните в ЕС транснационални дружества, с производствени мощности в трети страни, и особено тези, които участват в Общата система за преференции (GSP+), спазват основните стандарти на Международната организация на труда, социалните и екологични изисквания и международните спогодби за постигане на световен баланс между икономически растеж и по-високи социални и екологични стандарти;

50.

Приветства ангажимента на Европейския консенсус за развитие да подкрепи КСО като приоритетна дейност; призовава за практически действия на Генерална дирекция „Развитие“, така че да играе активна роля в дебатите и да проучи условията на работа и използването на природните ресурси в развиващите се страни, да работи с местни предприятия, както и с външни клонове на европейските предприятия, с дружества подизпълнители и другите засегнати страни; да разгледа въпроса за злоупотребите и нарушенията в снабдителните вериги; да води борба с бедността и да води до справедлив растеж;

51.

Предлага Комисията да насочи усилията си към участие на малки и средни предприятия в КСО чрез съвместна работа с посредници, като предостави конкретна помощ за участието на кооперативи и социално ориентирани предприятия чрез специализирани асоциации, да използва мрежата на европейските информационни центрове, за да популяризира директно инициативите на КСО, и да разгледа въпроса за назначаването на специален пратеник на Инициативата за КСО, подобно на специалния пратеник за малките и средни предприятия, в Генерална дирекция „Предприятия“ на Комисията;

52.

Препоръчва Комисията да проведе задълбочено проучване на европейско равнище относно различните начини на участие на малките и средни предприятия в КСО и относно стимулите, които биха ги привлекли към принципите на КСО на доброволен и индивидуален принцип, както и да извлече поуки от придобития опит и добрата практика в тази област;

53.

Приветства ангажимента, поет в Съобщението относно КСО за засилване на участието на служителите и техните профсъюзи в КСО, и повтаря своя призив към Комисията и социалните партньори да се опрат на опита от успешно сключените досега 50 международни рамкови споразумения и 30 европейски рамкови споразумения във връзка с основните трудови стандарти за отделните дружества или сектори като подход за развитие на корпоративна отговорност в Европа и в света; обръща се към Европейските работнически съвети, които са особено подходящи за насърчаване на КСО и в частност — на повишеното спазване на основните права на работещите в многонационалните дружества;

54.

Подчертава важността на ролята на социалните партньори в насърчаването на женската заетост и в борбата с дискриминацията, насърчава социалните партньори да предприемат инициативи в рамките на КСО за насърчаване на засилено участие на жените в бордовете на дружествата, работните съвети и органите за социален диалог;

55.

Препоръчва бъдещите проучвания в областта на КСО да излизат извън обичайните „бизнес случаи“ за КСО и да се акцентира на връзката между конкурентоспособността и устойчивото развитие на макроравнище, (ЕС и държавите-членки), средно равнище (производствените сектори и снабдителните вериги) и микро равнище (малки и средни предприятия) и връзките между тях, както и влиянието на настоящите инициативи за КСО и евентуалните нарушения на принципите на КСО; подкрепя водещата роля на Европейската бизнес академия (EABS) в тази връзка; призовава Комисията да публикува авторитетен доклад за състоянието на КСО през годината съвместно с независими експерти и научни работници, като бъде събрана наличната информация, бъдат описани новите тенденции и бъдат дадени препоръки за бъдещи мерки;

56.

Счита, че потенциалното въздействие на политиките за КСО остава най-голямо за глобалните снабдителни вериги на дружествата, за даването на възможност за отговорни инвестиции от страна на дружествата, които да подпомогнат борбата срещу бедността в развиващите се страни, създаването на достойни условия за труд, подкрепата за принципите на лоялна търговия и доброто управление, както и за намаляване случаите на нарушения на международните стандарти, включително и трудовите стандарти, от корпорациите в страните, където регулаторните режими не са достатъчно добри или въобще не съществуват;

57.

Призовава Комисията да започне конкретни проучвания относно въздействието на политиките на КСО и да излезе с предложения за увеличаване на отговорните инвестиции от страна на дружествата и на тяхната отговорност;

58.

Признава, че редица международни инициативи за КСО са по-дълбоко вкоренени и са достигнали нова зрялост, включително последната публикация на Глобалната инициатива за отчитане Г3 за изготвяне на насоки за устойчиво развитие и отчитане, отстраняването на 200 дружества от Глобалния договор на ООН и назначаването на специален представител на Генералния секретар на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека;

59.

Изразява своето разочарование за това, че в Съобщението на Комисията за реализиране на партньортво за растеж и заетост не е отдадено по-голямо значение на насърчаването на глобалните инициативи, и призовава Комисията да работи с държавите-членки и заинтересованите страни за разработването на стратегическа визия и за принос към развитието на инициативите за КСО на световно равнище, както и да положи усилия за значително повишаване на участието в подобни инициативи на европейските дружества;

60.

Призовава държавите-членки и Комисията да подкрепят и насърчат спазването на основните стандарти на МОТ като фактор в КСО на предприятията в областите, където развиват дейност;

61.

Счита, че международните измерения на КСО трябва да бъдат стимул за изработване на основни насоки за насърчаване на развитието на такива политики в цял свят;

62.

Призовава Комисията да организира съвместно с други партньори, имащи отношение към въпроса, голяма международна инициатива през 2007 г., за да се отбележи петата годишнина от ангажимента, поет по време на Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие, за предприемане на междуправителствени инициативи в областта на корпоративната отговорност;

63.

Призовава Комисията да се опре на опита на Трансатлантическия бизнес диалог по КСО, състоял се през 90-те години, като организира подобна инициатива между ЕС и Япония;

64.

Насърчава по-нататъшното развитие на международни инициативи за пълна прозрачност от страна на европейските дружества във връзка с техните приходи от дейности в трети страни, пълното спазване на правата на човека при тяхната дейност в конфликтни зони и отхвърлянето на лобирането, включително „споразуменията със страната-домакин“, изготвени от дружествата, с цел заобикаляне или избягване на регулаторните изисквания в тези страни;

65.

Призовава Комисията и държавите-членки да допринесат за укрепването на Основните насоки на ОИСР за международните предприятия, в частност като извършат преглед на ефективността на дейността на Европейските национални точки за контакт (NCPs) и ролята им в ефективното посредничество между заинтересуваните страни при решаването на конфликти; призовава за разработването на модел на европейски национални точки за контакт, като се използват най-добри практики по отношение на тяхното институционално изграждане, видимост, достъпност за всички заинтересувани страни и обработване на жалбите; призовава за широко тълкуване на определението за инвестиция при прилагането на Основните насоки на ОИСР, така че да се гарантира включването на въпросите, свързани със снабдителните вериги, в процеса на изпълнение;

66.

Призовава за подкрепа на Глобалната инициатива за отчитане, като водещите европейски дружества бъдат поканени да участват в нови секторни инициативи в области като строителство, химия и селско стопанство; призовава също така да бъдат насърчени проучванията относно участието на малките и средни предприятия и да се даде възможност за „работа в близост“, особено в страните от Централна и Източна Европа, и да се разработят показатели за устойчиво развитие във връзка със стоковите борси в развиващите се пазари;

67.

Призовава Комисията да включи в бъдещи споразумения с развиващите се страни глави относно изследователската дейност, мониторинга и помощта за решаване на социални, човешки и екологични проблеми, възникнали в трети страни по време на операции и по цялата снабдителна верига на дружествата със седалище в ЕС;

68.

Приветства като цяло дискусиите, които се провеждат в Международната организация по стандартизация, относно създаването на стандарт за социална отговорност, и призовава за европейско участие, така че да се гарантира, че постигнатите резултати отговарят на международните стандарти и споразумения, и е гарантирана възможността да се разработят паралелни методи за външна оценка и сертифициране;

69.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на всички изброени институции и организации.

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за равенство между мъжете и жените 2006—2010“ (COM(2006)0092),

—

като взе предвид Решение 2001/51/ЕО на Съвета от 20 декември 2000 г. за утвърждаване на Програма по рамковата стратегия на Общността за равнопоставеност между мъжете и жените (2001—2005 г.) (1) и собствената си позиция от 15 ноември 2000 г. (2) по същия въпрос,

—

като има предвид правните инструменти на Организацията на Обединените нации в областта на човешките права и особено правата на жените, по-специално Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), както и останалите инструменти на ООН по въпросите на насилието срещу жени като Виенските декларация и програма за действие, приети по време на Световната конференция по правата на човека от 14—25 юни 1993 г. във Виена, Резолюцията на Общото събрание на Организацията на Обединените нации за премахване на насилието над жени от 20 декември 1993 г. (3), Резолюцията за премахване на домашното насилие над жени от 19 февруари 2004 г. (4), Резолюцията за мерките, които трябва да се предприемат с цел премахване на престъпленията, извършени срещу жени в защита на честта от 20 декември 2004 г. (5) и Резолюцията за мерките в областта на предотвратяването на престъпления и наказателното право за премахване на насилието срещу жени от 2 февруари 1998 г. (6),

—

като взе предвид Декларацията от Пекин и Платформата за действие, приета на Четвъртата световна конференция за жените, проведена на 15 септември 1995 г., както и резолюциите, приети там на 18 май 2000 г. относно продължаване на Платформата за действие от Пекин (7) и на 10 март 2005 г. за продължаване на Платформата за действие от Четвъртата световна конференция за жените (Пекин+10) (8),

—

като взе предвид доклада на Генералния секретар на ООН от 6 юли 2006 г., озаглавен „Задълбочено изследване на всички форми на насилие срещу жени“ (9),

—

като взе предвид окончателния доклад, приет през м. март 2005 г. на 49-та сесия на Комисията по статута на жените при Общото събрание на Организацията на Обединените нации,

—

като взе предвид Протокола относно правата на жените към Африканската харта за правата на човека и народите, известен още като „Протокол от Мапуту“, който влезе в сила на 25 ноември 2005 г. и с който се забраняват изрично всички форми на мутилация на половите органи,

—

като взе предвид резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените, мира и сигурността (10), която предвижда по-широко участие на жените в предотвратяването на въоръжените сблъсъци и в мироизграждането,

—

като взе предвид доклада от м. май 2003 г. на Консултативния комитет при Комисията във връзка с предоставянето на равни възможности на жените и мъжете, относно въвеждането на полов признак в националните бюджети („gender budgeting“),

—

като взе предвид заключенията на председателството, приети на извънредния Европейски съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г., Европейския съвет в Стокхолм на 23 и 24 март 2001 г., Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г. и Европейския съвет в Брюксел на 20 и 21 март 2003 г. и на 25 и 26 март 2004 г.,

—

като взе предвид Решение 2005/600/ЕО на Съвета от 12 юли 2005 г. относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки (11),

—

като има предвид своята резолюция от 19 януари 2006 г. за бъдещето на Лисабонската стратегия относно перспективите пред половете (12),

—

като има предвид своята резолюция от 9 март 2004 г. за съвместяването на професионалния, семейния и личния живот (13),

—

като има предвид своята резолюция от 11 февруари 2004 г. във връзка с организирането на работното време (изменение на Директива 93/104/ЕО) (14),

—

като има предвид своята резолюция от 2 февруари 2006 г. относно актуалната ситуация в борбата с насилието срещу жени и евентуалните бъдещи действия (15),

—

като има предвид своята резолюция от 17 януари 2006 г. относно стратегиите за предотвратяване на трафика на жени и деца, уязвими от сексуална експлоатация (16),

—

като има предвид своята резолюция от 24 октомври 2006 г. относно имиграцията на жените: ролята и мястото на жените имигранти в Европейския съюз (17),

—

като взе предвид Министерската декларация на Конференцията на министрите по политиките за равнопоставеност на жените и мъжете, приета на 4 февруари 2005 г. в Люксембург,

—

като взе предвид Европейския пакт за равенство между мъжете и жените, приет от Европейския съвет на 23—24 март 2006 г.,

—

като взе предвид Плана за действие за равенството на половете 2005—2015, приет от Обединеното кралство,

—

като има предвид член 45 от своя правилник,

—

като има предвид доклада на Комисията по правата на жените и равенството между половете и становищата на Комисията по развитие, Комисията по заетост и социални въпроси, Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0033/2007),

A.

като взе предвид, че във Виенската декларация, приета на Световната конференция на ООН по правата на човека от 25 юни 1993 г. във Виена, е записано, че „Човешките права на жените и момичетата са неотменима, неделима и неразделна част от всеобщите човешки права“ и като има предвид, че равенството между жени и мъже е основно право и принцип на ЕС, признато в Договора за създаване на Европейски съюз и Хартата за основните права на Европейския съюз; като има предвид, че въпреки значителния напредък в тази област, продължават да съществуват много неравенства между мъже и жени;

Б.

като има предвид, че насилието срещу жени е най-разпространеното нарушение на човешките права, за което няма географски, икономически и социални граници и че, въпреки усилията, предприети на национално, общност но и международно ниво, броят на жените, жертви на насилие, е тревожно голям (18);

В.

като има предвид, че понятието „насилие срещу жени“ описва всички актове на насилие, насочено срещу женския пол, които причиняват или могат да причинят на жените щети или физическо, сексуално или психическо страдание, включително заплахите за извършване на такъв акт, принудата или произволното лишаване от свобода , които се случват както в обществения, така и в личния живот;

Г.

като има предвид, че рискът от обедняване засяга повече жените, включително работещите жени (19), особено възрастните жени, жените глави на семейства с един родител, непълнолетните майки и жените, заети в семеен бизнес, поради продължаващата дискриминация по полов признак и неравностойното положение по отношение на обучение, персонални услуги, достъп до заетост, семейни задължения, право на пенсия и законовата защита в случай на раздяла или развод, особено при икономически зависими жени;

Д.

като има предвид, че цялата съвкупност от културни и социални принципи и ценности, на които се основават ЕС и държавите-членки, като опазване на човешките права, достойнството на личността, равенството, диалога, солидарността и съпричастността, са общо наследство на всички граждани и жители на Съюза, чието приобщаване е приоритет за ЕС и фактор, който допринася за еманципация и интеграция, особено за жените и момичетата, изолирани от езикови , културни или религиозни бариери;

Е.

като има предвид, че въвеждането на полов признак в националните бюджети би трябвало да се разглежда по-широко с цел ефикасно управление на политиките за равни възможности и като счита, че познанията и опитът по този въпрос на европейско, национално или регионално ниво биха позволили то да се приложи незабавно към бюджета и програмите на Общността на етапа на разработване, изпълнение и оценка (20);

Ж.

като има предвид, че член 3, параграф 2 и членове 13 и 152 от Договора описват ролята на Общността за постигане на равнопоставеността на половете в политиките за опазване на човешкото здраве;

З.

като има предвид, че, за да се постигнат Лисабонските цели за заетост на жените, трябва да се предприемат още действия по открития метод за координиране, въз основа на съществуващите добри практики на национално и регионално ниво, и особено като взема предвид факта, че политиките за обучение и за достъп до заетост, политиките за равновесие между работа и живот, услугите и насърчаването на участието на жените във вземането на решения са свързани и взаимно зависими, и като има предвид, че от тази гледна точка би трябвало да се направи особено усилие за осигуряване на социално-икономическо единство, да се сложи край на неравенството в достъпа до информационни и комуникационни технологии и да се повиши ролята на жените в науката;

И.

като има предвид, че, въпреки законодателството на Общността и националните разпоредби за еднакво заплащане, разликата между възнагражденията на мъжете и жените до голяма степен продължава да съществува, като жените в ЕС печелят средно 15 % по-малко от мъжете и тази разлика намалява значително по-бавно от разликата между степента на заетост на мъжете и жените;

Й.

като има предвид, че жените често получават по-ниски пенсии от мъжете, поради по-ниските заплати, които са получавали, или поради по-кратката си професионална кариера, прекъсвана от по -големи семейни задължения;

K.

като има предвид, че политиките за съвместяване на семейния и професионалния живот трябва да се отнасят както за мъжете, така и за жените, и затова те изискват задълбочен подход, който да държи сметка за дискриминацията срещу жените и да разглежда младите поколения като полезни за обществото като цяло;

Л.

като взе предвид, че жените представляват 52 % от населението на Европа, но това съотношение не се отразява по отношение на достъпа или заемането на позиции, свързани с упражняване на властнически правомощия; като счита, че представителността на обществото като цяло е елемент, който укрепва управлението и съответствието на политиките на очакванията на населението; като счита още, че съществуват редица решения на национално ниво (закони, споразумения или политически инициативи), които могат да предоставят възможност жените да бъдат представлявани при вземането на решения;

M.

като взе предвид, че целта на стратегическата рамка „i2010“ (Европейско информационно общество за растеж и заетост 2010), предложена в Съобщение на Комисията (COM(2005)0229), освен всичко друго, е да се подобри качеството на живот, като се предостави възможност на всеки да участва в информационното общество;

1.

Отбелязва решимостта на Комисията за продължаване на стратегията за равни възможности в дългогодишен план, тъй като тя позволява да се продължи дългосрочно стратегията за насърчаване на равенството в рамките на ЕС, но подчертава, че пътната карта не посочва отговорностите на Комисията и на държавите-членки по отношение на изпълнението и информирането на гражданите, нито средствата, които ще бъдат отпуснати за изпълнение на нейните препоръки;

2.

Признава, че насърчаването на равните възможности е с двойствен характер, доколкото показателят равнопоставеност трябва да се включи във всички политики, а успоредно с това се прилагат специфични мерки за насърчаване на равенството;

3.

Приканва Комисията да състави цялостна рамка за оценяване на политиките и програмите за насърчаване на равнопоставеността на половете, включително на произтичащите от тях национални политики; приканва особено за задълбочена оценка на Рамковата стратегия на Общността за равенство на половете (2001—2005) (21) и за анализ на прилагането на директивите за равни възможности, особено на Директиви 86/613/EИО (22), 89/391/EИО (23), 92/85/EИО (24) и 2003/41/EО (25) с цел да се състави, въз основа на надеждни данни и статистика, последователен цикъл на планиране, прилагане, контрол и оценка за целите на пътната карта; счита, като има предвид тази цел, че Европейският институт за равенство на половете трябва да бъде създаден бързо, за да може постоянно да следи напредъка по пътната карта;

4.

Приканва Комисията да третира политиката за равенство на половете не само като приоритет на ЕС, но също, и преди всичко, като необходимо изискване за спазване на човешките права; счита, че този подход трябва да се изрази чрез усилие за координиране и укрепване на европейските и национални мерки за правна защита на жените и децата, особено:

и приканва Комисията:

и приканва държавите-членки да:

5.

Приканва държавите-членки, които все още не са ратифицирали протокола за предотвратяване, ограничаване и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца, който допълва Конвенцията на ООН срещу международната организирана престъпност („Протокол от Палермо“), и Конвенцията на Съвета на Европа за борбата срещу трафика на хора, да го направят незабавно , както и да приложат Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи (26);

6.

Счита, че спазването на правата на жените е основно изискване, наравно с другите човешки права, в рамките на преговорите за присъединяване със страните кандидатки; затова иска от Комисията да контролира и да съобщи на Европейския парламент и на Съвета данни за актове на дискриминация и насилие, на които жените са жертви в тези страни и да насърчава активно участието на присъединяващите се страни в програмите на Общността PROGRESS и DAPHNE;

7.

Подчертава, че зачитането на правата на жените трябва да бъде основно условие в политиките на ЕС за добро съседство, външни работи и развитие; в тази връзка:

8.

Изисква от Комисията да предприеме мерки за гарантиране правото на жените на здраве, включително сексуално и репродуктивно здраве; потвърждава, че е изключително важно, особено в борбата срещу ХИВ/СПИН, да се разшири достъпът до информация по въпросите на сексуалното и репродуктивно здраве, както и по здравните услуги;

9.

Признава, че момичетата са особено уязвими към насилието и дискриминацията и приканва към полагане на повече усилия, за да се защитят момичетата от всички форми на насилие, включително изнасилване, сексуална експлоатация и насилствено зачисляване към въоръжените сили, и за насърчаване на политиките и програмите, чиято цел е да подкрепят защитата на техните права във военни и следвоенни положения;

10.

Изисква от Комисията да изпълни поетото от нея задължение за представяне на съобщение относно „Европейско виждане за равенството между жените и мъжете в сътрудничеството за развитие“;

11.

Приканва Комисията да осигури координация между ЕС и ООН по отношение на политиките за равни възможности и правата на момичетата; потвърждава колко е важно да се насърчава тясното сътрудничество между европейските и международните, регионални и/или двустранни институции, включително органите на ООН, за хармонизирането, по отношение на половете, на подходите в областите на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ, особено чрез укрепване на връзките между Пекинската платформа за действие и Програмата за действия от Кайро, CEDAW и факултативния протокол към нея, както и ЦХР;

12.

Приканва Комисията да гарантира, че политиките по отношение на Африка и националните стратегии за развитие на африканските страни насърчават ратифицирането и прилагането на Протокола от Мапуту във всички африкански държави, като трябва да се обърне особено внимание на член 5, който осъжда и забранява всички форми на мутилация на половите органи;

13.

Приветства поетия от Комисията ангажимент за насърчаване на прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и за изработване на насоки за въвеждане на полов признак в дейностите по обучение за управление на кризи;

14.

Приканва държавите-членки и Комисията да приемат конкретни инициативи за еманципация и социално-икономическа интеграция на жените имигрантки, особено в областта на съвместната рамкова програма за интеграция на гражданите на трети страни, и мерки в подкрепа на изучаването на езика, правата и задълженията, произтичащи от достиженията на правото на ЕО, от международните споразумения, принципите и действащото законодателство в приемните страни (напр. забраната на полигамията при събиране на семейства) и от основните ценности на ЕС, чрез изработване на конкретни политики за обучение в областта на равните възможности, премахването на дискриминацията, основана на пол и отчитането на половия признак в отделните дейности, чрез програми за борба срещу дискриминацията по отношение на достъпа до работа и в работата, чрез подкрепа за проекти за създаване на предприятия от жени имигрантки, които спомагат за опазването и разпространяването на културното богатство на родните си страни и чрез създаване и подкрепа за обществени пространства за участие на жените имигрантки, където те да са активно представени;

15.

Препоръчва на държавите-членки и на Комисията да предвидят финансиране на програми, предназначени за разпространяване в държавите на произход на информация за предварителните условия за влизане и пребиваване в ЕС, както и за рисковете, свързани с незаконната имиграция;

16.

Приканва Комисията да стартира началните пилотни проекти за въвеждане на половия признак в общия бюджет на ЕС и в програмите на Общността, особено в структурните фондове, Седмата рамкова програма на Общността за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.), Програмата на Общността за действия в областта на здравеопазването и защитата на потребителите (2007—2013 г.) и Програмата на Общността за действия в областта на общественото здраве (2003—2008 г.); счита, че тези пилотни проекти трябва да предвидят влиянието на общия бюджет на Съюза върху равенството между половете (хоризонтален подход), ефективността на специфичните резерви за жените или да бъдат проекти, предложени от жени , и да съдържат анализ на трудностите, които срещат жените при участието им в тези програми (специфичен подход);

17.

Приканва държавите-членки да допълнят или укрепват своите национални планове за заетост и социална интеграция, тъй че да включват мерки за подпомагане на жените за навлизане на пазара на труда при еднакви условия по отношение на достойнство и равно заплащане за еднакъв труд и за насърчаване на предприемачеството на жените, както и да открият и подкрепят нови възможности за работа в социалния и в здравния сектор и в сферата на личните и семейни услуги, в която работят предимно жени, като се подчертае икономическата и социална ценност на тази работа и се създадат необходимите правила, за да се гарантира качеството на услугите, признаването на социалните права и достойнството на тези, които го осигуряват, както и да се помогне за намаляване на риска от бедност; счита, че поради неблагоприятното положение на жените в социалната и икономическата области, характеризиращо се с високи нива на безработица и по-ниско заплащане от това на мъжете, жените са повече изложени на опасност от експлоатация;

18.

Приканва държавите-членки да изпълняват конкретни стратегии за засилване на предприемачеството на жените, като използват например възможностите, които предлагат ИКТ, и мерки за улесняване на достъпа на жените-предприемачи до банкови заеми и услуги, особено по отношение на микро финансирането и мерки в подкрепа на женските предприемачески мрежи;

19.

Отчита, че трудностите, с които се сблъскват държавите-членки и ЕС в областта на равенството между мъжете и жените, са все по-големи поради засилената световна икономическа конкуренция и произтичащото от нея търсене на все по-гъвкава и мобилна работна ръка; подчертава, че жените продължават да бъдат жертви на социална, професионална и други форми на дискриминация, и че посочените изисквания най- често се отразяват повече на жените, отколкото на мъжете; счита, че не трябва да се позволява това положение да поставя под въпрос равенството между половете и репродуктивните права на жените;

20.

Приканва държавите-членки да назначават свои длъжностни лица на национално равнище, които да отговарят за равенството между половете в рамките на прилагането на Лисабонската стратегия, чиято задача е да участват в изработването и редактирането на съответните национални планове и да контролират тяхното прилагане с цел насърчаване на въвеждането на половия признак, особено в бюджета, за политиките и целите, определени в тези планове;

21.

Не одобрява факта, че разликата в заплащането между мъжете и жените все още е 15 %; приканва Комисията да преразгледа приоритетно Директива 75/117/ЕИО на Съвета (27), особено що се отнася до елементите, свързани с инспекциите по труда и възможностите за обжалване в случай на дискриминация; също така приканва Комисията да направи необходимото директивата за равното заплащане да се прилага така, че жените да не са подложени на дискриминация поради по-малкия си трудов стаж във връзка с майчинството;

22.

Приканва Комисията, в сътрудничество с държавите-членки и своите социални партньори, да насърчи изработването на политики за съвместяване на семейния и професионалния живот, а именно като

23.

Иска от Комисията да следи анализа на влиянието върху равенството между мъжете и жените да бъде надлежно взет предвид при ревизията или изработването на законодателни текстове на Общността, като Директива 93/104/ЕО, и да действа по целесъобразност, когато има вероятност от отрицателно влияние, както е в случая с тази директива; приканва Съвета да прекрати възможността за отклонение от тази директива, тъй като тя има негативни последици повече за жените, отколкото за мъжете и пречи на съвместяването на работата и семейния живот;

24.

Приканва Комисията да има предвид резултата от Конференцията за мъжете и равенството между половете, организирана от финландското председателство на Съюза, както и ролята на мъжете в постигането на равенството между половете;

25.

Приканва Комисията, въз основа на работата на Европейския институт за равенството на половете и напредъка, регистриран в базата данни за вземането на решения (29), да оцени добрите практики на между- народно, национално или регионално ниво, които позволяват на жените да участват в процеса на вземане на решения и след това да подкрепят разпространението и приемането на тези решения, inter alia като поддържат мрежа от жени , участващи в процеса на вземане на решения;

26.

Насърчава държавите-членки да определят и конкретизират ясни цели и срокове за увеличаване на участието на жените във всички форми на вземане на решения и гарантиране, че жените са по-добре представени в политическия живот;

27.

Счита, че е важно да се насърчи присъствието на жени в научните професии и в сектора на научните изследвания; счита, че е подходящо за целта да се предвидят политики и инструменти, които съвместно да осигуряват равновесие между мъжете и жените и успеваемостта в тези професии;

28.

Счита, че трябва да се насърчава присъствието на жените в научните професии, а именно като се предвидят договорни решения като например стипендии за обучение или работа на половин работен ден, за да могат те да съвместяват семеен и професионален живот;

29.

Смята, че ако медиите разгласяват добри примери както за ролята на жените в обществото, така и за техните постижения във всички сектори, които трябва да се подчертават, за да се създаде положителен образ на жените и да се насърчи участието на други жени и мъже в постигането на равенство между половете и равновесие между работа и семеен живот, това би помогнало значително в борбата срещу отрицателните стереотипи, с които се сблъскват жените; затова приканва Комисията да насърчи инициативи, например по програма Медия 2007, за повишаване на чувствителността на медиите чрез, например, постоянни консултативни форуми с членове от този сектор, за стереотипите, които те представят, и да насърчи равните възможности, особено с цел информиране и повишаване на чувствителността на младите мъже и жени;

30.

Насърчава държавите-членки да предприемат мерки за премахване на стереотипите, свързани с пола, особено на пазара на труда, и да подкрепят присъствието на мъже в секторите и на длъжностите, заемани предимно от жени , например в началните училища и приемните структури;

31.

Настойчиво приканва Комисията да включи в пътната карта правата на хората с транссексуална ориентация и проблемите, с които те се сблъскват, в съответствие с последните определения на Съда на европейските общности;

32.

Приканва Комисията да въведе обучение по въпросите на половете и за повишаване на осведомеността във връзка с тях за членовете на Комисията и висшите служители, както и да включи тези въпроси в обучението по управление за всички европейски служители;

33.

Приканва Комисията да насърчава използването, във всички официални документи и при превода на всички официални езици на ЕС, на терминология, която да не е чувствителна спрямо половете и да бъде разбираема за всички съответни култури;

34.

Приканва европейските институции и агенции да насърчават равенството между половете в администрацията и да си поставят за цел да постигнат равенство в наемането и назначаването на мъже и жени, особено на високите постове;

35.

Призовават Комисията да посвети специална глава в годишния си доклад на равните възможности за мъжете и жените в Европейския съюз, на пътната карта и да отбележи в тази глава постигнатия по отношение на пътната карта напредък;

36.

Призовава Комисията да информира редовно компетентната комисия или комисии на Европейския парламент за по-нататъшния напредък във връзка с пътната карта, а именно чрез публични доклади, разделени по държави;

37.

Възлага на председателя да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, както и на изпълнителните и избрани органи, компетентни по въпросите на равните възможности на местно, регионално и национално ниво.

—

като взе предвид Препоръка на Комисията 2005/737/ЕО от 18 октомври 2005 г. относно колективно трансгранично управление на авторско право и сродните му права за законни онлайн музикални услуги (1) (наричана по-долу „Препоръката“),

—

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 95 и 151 от него,

—

като взе предвид членове II-77 и II-82 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член III-181 от Договора за създаване на Конституция за Европа,

—

като взе предвид международните споразумения в сила, които се отнасят до музикалните права, а именно Римската конвенция от 26 октомври 1961 г. за защита на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, Договора на Световната организация по интелектуална собственост за защита на авторските права от 20 декември 1996 г., Договора на Световната организация по интелектуална собственост за изпълнение и продуциране от 20 декември 1996 г. и Споразумението на СТО относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС) от 15 април 1994 г.,

—

като взе предвид корпуса от достижения на правото на ЕС („acquis communautaire“) в сферата на авторско право и сродните му права, който се прилага при музикалните права, а именно Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 12 декември 2006 г. относно правата за отдаване под наем, вземане под наем и някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (2), Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 г. относно координирането на някои правила, във връзка с авторското право и правата, свързани с авторското право, приложими при излъчване чрез сателит и кабелно излъчване (3), и Директива 2006/116/ЕO на Европейския парламенти на Съвета от 12 декември 2006 г. относно условията за защита на авторското право и някои сродни права (4) и Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти от авторското право и сродните права в информационното общество (5),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията относно авторското право и сродните права в информационното общество (COM(1995)0382),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 май 2003 г. относно защитата на аудиовизуалните артисти изпълнители (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2004 г. относно общност на рамка за дружествата за колективно управление в областта на авторското право и сродните права (7),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 април 2004 г. относно управлението на авторското право и сродните права на вътрешния пазар (COM(2004)0261),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2006 г. относно прилагането на Лисабонската програма на Общността: Повече изследвания и иновации — инвестиране за растеж и заетост: Общ подход (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно свободата на изразяване по интернет (9),

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становището на Комисията по култура и образование (A6-0053/2007),

А.

като има предвид, че Комисията не успя да предприеме обстоен и задълбочен процес на консултация със заинтересованите страни и Парламента, преди да приеме Препоръката; като има предвид, че трябва да се проведе консултация с всички категории носители на права относно всички бъдещи регулаторни дейности в тази област с цел да се гарантира справедливо и балансирано представяне на интересите;

Б.

като има предвид, че пропускът от страна на Комисията да осигури формално участие на Парламента е неприемлив, по-специално с оглед гореспоменатата резолюция на Парламента от 15 януари 2004 г., като се има предвид, че Препоръката е нещо повече от просто тълкуване или замяна на съществуващите правила;

В.

като има предвид, че избирането на мек подход за нормативно регулиране (soft law) без предварителни консултации и без официалното участие на Парламента и Съвета е неприемливо, като по този начин се заобиколи демократичният процес, особено като се има предвид, че предприетата инициатива вече е повлияла върху някои пазарни решения в потенциален ущърб на конкурентоспособността и културното многообразие;

Г.

като има предвид, че препоръката се стреми единствено да регулира онлайн продажбата на музикални записи, но би могла — поради непрецизната си формулировка — да се приложи също за други онлайн услуги (напр. услуги за излъчване), включващи музикални записи; като има предвид, че получилата се в резултат на това липса на яснота относно приложимостта на различните лицензионни системи води до правна несигурност и създава пречки по отношение на онлайн услугите за излъчване;

Д.

като има предвид, че съществува риск носителите на права, които изпълняват препоръката по отношение на своите интерактивни онлайн права да лишат организациите за колективно управление на права от други права (ОКУП) (напр. правата, свързани с излъчването), като по този начин се възпрепятстват ползвателите на тези права да придобият права на ползване за разнообразен репертоар от една и съща ОКУП;

Е.

като има предвид, че е неприемливо Комисията да възнамерява да приеме препоръка относно настоящата система за справедливо обезщетение за копиране за лично ползване по член 5, параграф 2, точка б) от Директива 2001/29/ЕО, като по този начин отново заобикаля демократичния процес, приложим при регулирането на авторското право и сродните му права;

Ж.

като има предвид, че е важно да се избегнат възможните заплахи и да се постигне разумен баланс между правата и интересите на различните заинтересовани страни;

З.

като има предвид, че музиката не е стока и организациите за колективно управление на права са предимно организации с нестопанска цел, и като има предвид, че въвеждането на система, основаваща се на контролираната конкуренция, обслужва интересите на всички носители на права и на насърчаване на културното разнообразие и творчеството;

И.

като има предвид, че националните ОКУП следва да продължат да играят важна роля при оказване на подкрепа за насърчаване на нови носители на права и носители на права от малцинствата, културното разнообразие, творчеството и местния репертоар, което предполага, че националните ОКУП следва да запазят правото си да удържат такси за културни цели;

Й.

като има предвид, че съществуващата мрежа от национални ОКУП на права играе важна роля за осигуряване на финансова подкрепа за насърчаване на нов европейски репертоар и репертоар на малцинствата и като има предвид, че това не бива да бъде загубено;

К.

като има предвид, че по-голямата, но контролирана конкуренция в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права в музикалния сектор онлайн може да бъде от полза за всички страни и да подкрепя културното разнообразие — при условие, че тя е справедлива и прозрачна и се отнася само за качеството и цената на доставката на въпросните услуги, без да засяга стойността на правата;

Л.

като има предвид загрижеността относно потенциално отрицателните последици на някои разпоредби на препоръката за местните репертоари и културното разнообразие предвид възможния риск от благоприятстване на концентрация на права в по-големите ОКУП и като има предвид, че въздействието на която и да е инициатива за въвеждането на конкуренция между организациите за управление на права при привличането на най-доходоносните носители на права трябва да се разглежда и сравнява с неблаго- приятните последици на подобен подход за по-дребните носители на права, малките и средните организации за управление на права и културното разнообразие;

М.

като има предвид, че възможността носителите на права и ползвателите да избират ОКУП независимо от държавата-членка, в която се намират, трябва да:

Н.

като има предвид, че съществуващата система на реципрочни споразумения и реципрочно събиране на авторски възнаграждения следва да се запази с цел да се въведе конкуренция, основана на ефикасността и качеството на услугите, които организациите за управление на права могат да предложат, и на процентния дял на административните разходи, и с цел ползвателите, които участват в електронната продажба на музикални записи, да имат лицензи въз основа на приложимата тарифа в държавата, в която ще се осъществи използването на авторското право, и като има предвид, че държавите-членки, в пълно съответствие с правилата за трансгранично излъчване, предвидени в Директивата за спътниковото излъчване и кабелното препредаване (Директива 93/83/ЕИО), следва да създадат правна сигурност за доставчиците на онлайн услуги, различни от електронната продажба на музика, и следва да дадат възможност на такива други ползватели да подадат заявление за необходимите по закон съгласия и надлежно да изплащат справедливи възнаграждения на всички категории носители на права при справедливи, разумни и недискриминационни условия;

О.

като има предвид, че системата на реципрочни споразумения за представителство следва да бъде запазена, тъй като позволява без дискриминация на всички търговски и индивидуални ползватели да имат равен достъп до световния репертоар, осигурява по-добра защита на носителите на права, гарантира истинско културно разнообразие и стимулира лоялната конкуренция на вътрешния пазар;

П.

като има предвид, че ОКУП следва да бъдат свободни да предоставят на търговските ползватели със седалище където и да е в ЕС общоевропейски лицензи и лицензи за множество репертоари за трансгранично и електронно използване и използване в системата на мобилните телефони и други цифрови мрежи, при които те са в състояние да администрират по подходящ начин използването на лицензираните права, и като има предвид, че подобни много териториални лицензи следва да се предоставят при честно договорени условия, без да се дискриминират отделни ползватели, като се гарантира оперативна съвместимост между различните технологични платформи с цел лицензионната практика на ОКУП да не доведе до нарушаване на конкуренцията между отделните ползватели на права и различните оперативно несъвместими технологични средства за излъчване;

Р.

като има предвид, че наличието на „едно гише“, където търговските потребители могат да получат лиценз относно световния репертоар за необходимите им територии, в съчетание с много висока степен на защита за носителите на права, чрез избягване на търсенето на най-изгодния форум („forum shopping“: ползватели, търсещи ОКУП, която предоставя най-евтините лицензи), следва да бъде в центъра на тясното сътрудничество между ОКУП; като има предвид, че за да се поддържа системата „едно гише“, съществуващата система на реципрочно събиране на възнаграждения следва да се запази, в съчетание с висока степен на защита на носителите на права, с оглед да се избегне вертикалният натиск върху приходите, като същевременно се гарантира, че не се предоставят нежелателни изключителни мандати, които са неблагоприятни за лоялната конкуренция;