29.11.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 287/1

РЕЗОЛЮЦИЯ НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2007 година

относно Европейска програма за култура

(2007/C 287/01)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

(1)	като припомня целите, поставени пред Европейската общност, по-специално в член 151 от Договора;

(2)	като се позовава на разпоредбите на Конвенцията на Юнеско за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;

(3)	като има предвид Съобщението на Комисията от 10 май 2007 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят (1);

(4)	като припомня своите заключения от 24 май 2007 г. относно приноса на културния и творческия сектор към постигането на целите от Лисабон (2);

(5)	като има предвид опита от изготвянето и прилагането на работните планове на Съвета за 2002-2004 г. и 2005-2007 г. (3);

(6)	като взе предвид резултатите от Първия европейски културен форум, проведен в Лисабон на 26 и 27 септември 2007 г.;

(7)	като изразява убеждението си, че културата и нейната специфика, включително многоезичието, са ключови елементи на процеса на европейска интеграция, основан на общи ценности и общо наследство — процес, който признава, зачита и насърчава културното многообразие и свързващата роля на културата;

(8)	като подчертава, че културата и творчеството саважни фактори за развитието на личността, социалното сближаване, икономическия растеж, създаването на работни места, иновациите и конкурентоспособността;

(9)	като споделя мнението, че ролята на културата следва да бъде по-ясно подчертана в Лисабонската програма в новата фаза, в която тя ще навлезе през 2008 г.;

(10)	като счита, че културата следва да играе важна роля във външните отношения на ЕС като средство за засилване на международното сътрудничество;

(11)

като подчертава тясната връзка между култура и развитие и приветства засилването на проактивната роля на държавите-членки и на Европейската общност, в контекста на оказваната от тях външна помощ, с цел стимулиране на създаването на динамичен културен сектор в развиващите се страни, и като взема предвид предложението на Комисията да се засили мобилизирането и разнообразяването на финансовата подкрепа за улесняване на достъпа на местното население до културата, както и на достъпа на произведенията на културата от тези страни до европейските пазари;

(12)	като подчертава значението на задълбочаването на междукултурния диалог на международно ниво, включително и със страни в нестабилно положение, и привличането на неправителствени участници с цел насърчаване на по-пълното опознаване и разбиране;

ЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА ЗА КУЛТУРА

ПРИВЕТСТВА предложението на Комисията за изработване на Европейска програма за култура, която се разглежда като важна стъпка към по-нататъшно развитие на сътрудничеството в културната сфера и по-голяма съгласуваност и популярност на европейската дейност в тази област, както и за утвърждаване на свързващата роля на културата;

Стратегически цели

ОДОБРЯВА трите стратегически цели, определени в съобщението на Комисията с цел очертаването на рамките на съвместната Европейска програма за култура, т.е.:

а)	насърчаване на културното многообразие и междукултурния диалог;

б)	насърчаване на културата като творчески двигател в рамките на Лисабонската стратегия за растеж, заетост, иновации и конкурентоспособност;

в)	поощряване на културата като жизненоважен елемент в международните отношения на Общността;

Конкретни цели

ПРИЕМА тези три стратегически цели да бъдат конкретизирани както следва:

ОТНОСНО НАСЪРЧАВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО МНОГООБРАЗИЕ И МЕЖДУКУЛТУРНИЯ ДИАЛОГ:

—	стимулиране на мобилността на хората на изкуството и на професионалистите в сферата на културата,

—	популяризиране на културното наследство, по-специално чрез подпомагане на мобилността на колекциите от произведения на изкуството и изграждане на процеса на цифровизация, с цел улесняване на обществения достъп до различни форми на културно и езиково изразяване,

—	насърчаване на междукултурния диалог като устойчив процес, допринасящ за европейската идентичност, гражданство и социално сближаване, включително чрез развитие на междукултурните познания на гражданите;

Б.

ОТНОСНО НАСЪРЧАВАНЕТО НА КУЛТУРАТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ДВИГАТЕЛ:

—	насърчаване на по-пълното използване на взаимодействията между култура и образование, по-специално чрез поощряване на обучението по изкуства и активното участие в културни дейности с цел развитие на творчеството и иновациите,

—	насърчаване на изграждането на структури за обучението по управление, бизнес и предприемачество, специално разработени за професионалисти в областта на културата и творчеството,

—

създаване на благоприятна среда за развитието на културните и творческите индустрии, включително аудиовизуалния сектор, като по този начин се увеличи до максимум техният потенциал, по-специално този на МСП, в частност чрез по-добро използване на съществуващите програми и инициативи и чрез стимулиране на творческото партньорство между културния сектор и останалите сектори, включително в контекста на регионалното и местното развитие;

В.

ОТНОСНО КУЛТУРАТА КАТО ЖИЗНЕНОВАЖЕН ЕЛЕМЕНТ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ:

—	засилване на ролята на културата във външните отношения и политиката за развитие на ЕС,

—	популяризиране на Конвенцията на Юнеско за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване и допринасяне за нейното прилагане в международен мащаб,

—	създаване на междукултурен диалог и взаимодействие между гражданските общества на държавите-членки на ЕС и трети страни,

—	насърчаване на по-нататъшното сътрудничество между културни институции на държавите-членки на ЕС, включително културните институти, в трети страни и с техните партньори в тези страни;

Субсидиарност и гъвкавост

ПОДЧЕРТАВА, че в съответствие с тези цели дейността следва да има реална европейска добавена стойност и да бъде развивана при пълно зачитане на принципа на субсидиарност, както и че тези общи насоки на ниво ЕС не изключват определянето и постигането на цели на собствената национална политика от страна на държавите-членки;

5.	ПОДЧЕРТАВА, че тези цели следва да се разглеждат като гъвкава рамка за насочване на бъдещите действия в сферата на културата;

МЕТОДИ НА РАБОТА

Диалог с културния сектор

6.	ПРИЕМА, че постоянният, многопластов и гъвкав диалог със заинтересованите участници от културния сектор в консултация със сектора на всички равнища (местно, регионално, национално и европейско) е от съществено значение както за развитието, така и за прилагането на Европейската програма за култура;

7.	ПРИВЕТСТВА намерението на Комисията да идентифицира събеседници, които са представителни за сектора, и да предприеме неговото опознавателно очертаване с оглед създаване на комуникационни канали и структуриране на диалога със заинтересованите участници;

ПРИЕМА, предвид положителното въздействие на Първият културен форум, проведен в Лисабон на 26 и 27 септември 2007 г., че взаимодействието със и в рамките на гражданските общества едновременно на национално и на европейско равнище е основен елемент при събирането на мненията на заинтересованите участници с оглед изготвяне на редовни доклади;

Отворен метод на координация

СЧИТА, че новият подход, предложен от Комисията, за сътрудничество в областта на културата, в частност като се използва отвореният метод на координация (ОМК) по специално адаптиран начин и като се вземат предвид особеностите на сектора, ще предостави гъвкава и необвързваща рамка с оглед изграждане на сътрудничество около стратегическите цели на Европейската програма за култура и насърчаване на обмена на най-добри практики;

10.

РЕШИ:

ОМК се прилага с използване на гъвкав подход, адаптиран към културния сектор, с пълно зачитане на правомощията на държавите-членки, включително и на техните регионални и местни органи и в съответствие с принципа на субсидиарност. Участието на държавите-членки в съответните дейности и процедури е доброволно;

б)	при прилагането на ОМК специално внимание ще бъде отделено на необходимостта от свеждане до минимум на финансовата и административната тежест върху различните участници, в съответствие с принципа за пропорционалност, определен в Договора за ЕО (4);

в)

целите на Европейската програма за култура се изпълняват чрез тригодишни работни планове, покриващи ограничен брой приоритетни области, за които Съветът решава дали са подходящи за рамката на ОМК за съответния период от време. На базата на тези приоритетни области, Комисията ще предложи конкретни дейности за включване в работните планове, които ще бъдат обсъдени, допълнени, актуализирани и, при необходимост, потвърдени от Съвета на министрите;

г)	Съветът, в сътрудничество с Комисията, ще играе основна роля за осигуряване на приемственост и последващи мерки в приоритетните области на действие и за поддържане на динамиката на процеса;

д)

след консултации с компетентния орган на Съвета [Комитета по културни въпроси], Комисията ще изготви доклад за напредъка, който да представи на Съвета, въз основа, inter aliа, на информацията, доброволно предоставена от държавите-членки, съгласно принципите, определени в параграф 10, букви а) и б) по-горе;

е)	с цел повишаване на общата осведоменост и популярността на културното сътрудничество на европейско равнище, културните участници и широката публика ще бъдат информирани относно целите и приоритетните действия от работния план;

11.	ПРИЕМА, в съответствие с параграф 10, буква в), че работният план за периода 2008-2010 г. ще се съсредоточи върху приоритетните области на действие, посочени в приложението;

12.	Съветът може, в сътрудничество с Комисията, да преразгледа прилагането на ОМК в сферата на културата в светлината на осъществения напредък и като вземе предвид докладите и оценката, споменати в буква д) по-горе;

13.	Европейският парламент, Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите ще бъдат държани в течение за изпълнението на работните планове;

Хоризонтални аспекти

14.	ПРИКАНВА Комисията да продължи работата си, свързана със статистиката в културната сфера по отношение на определенията и методологиите, с цел постигане на съпоставимост на статистическите данни, в подкрепа на разработването на аргументирана политика и действия;

15.	ПРИВЕТСТВА създаването от Комисията на междуведомствена група, която да гарантира, че при осъществяването на дейността се вземат предвид културните аспекти, по силата на други разпоредби от Договора, съгласно предвиденото в член 151, параграф 4 от Договора за ЕО;

16.

ПРЕПОРЪЧВА да се засили взаимодействието между културните аспекти и други политики на Общността, чрез координация между съответните състави на Съвета по въпроси, които оказват въздействие върху културата, и чрез създаване на ефективен и последователен механизъм за редовно представяне на доклади и последващо наблюдение на културните аспекти, съгласно други разпоредби от Договора;

17.	ПРИКАНВА Европейския съвет да одобри настоящите заключения, които определят рамка за Европейска програма за култура.

(1) Док. 9496/07 и съпътстващия го работен документ, изброяващ действията на Общността в областта на културата (док. 9496/07 ADD 1).

(2) Док. 9021/07.

(3) ОВ С 162, 6.7.2002 г. и док. 13839/04.

(4) Член 5 от него, възпроизведен в Протокол № 30 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, по-специално точка 9 от него.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИ НА ДЕЙСТВИЕ ЗА ПЕРИОДА 2008-2010 Г.

В съответствие с разпоредбите на параграфи 10, буква в) и 11 по-горе, се предвиждат следните приоритетни дейности, в контекста на стратегическите цели на Европейската програма за култура:

—	подобряване на условията за мобилност на хората на изкуството и професионалистите в сферата на културата,

—	стимулиране на достъпа до културата, по-специално чрез популяризиране на културното наследство, многоезичието, цифровизацията, културния туризъм, взаимодействието с образователната сфера и по-специално обучението по изкуства и по-голяма мобилност на колекциите,

—	разработване на данни, статистики и методологии в сектора на културата и подобряване на техния сравнителен характер,

—	максимално увеличаване на потенциала на културните и творческите индустрии, и по-специално на МСП,

—	популяризиране и прилагане на Конвенцията на Юнеско за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване.

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

29.11.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 287/12

Известие на Надзорния орган на ЕАСТ относно разглеждане от Надзорния орган на жалби по членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП

(2007/C 287/06)

А.	Настоящото известие се издава съгласно разпоредбите на Споразумението на Европейско икономическо пространство (по-нататък „Споразумение за ЕИП“) и Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (по-нататък „Споразумение за надзорен орган и съд“).

Б.

Европейската комисия (по-нататък „Комисията“) публикува известие със заглавие „Известие на Комисията относно разглеждане на жалби от Комисията по членове 81 и 82 от Договора за ЕО“ (1). Този незадължителен акт съдържа принципи и правила, които Комисията прилага в областта на конкуренцията. Освен това съдържа и процедурата, по която Комисията възнамерява да разглежда жалби.

В.

Надзорният орган на ЕАСТ счита, че гореспоменатият акт е от значение за ЕИП. За да осигури равни условия за конкуренция и да гарантира еднообразно прилагане на правилата на ЕИП в областта на конкуренцията на цялата територия на Европейското икономическо пространство, Надзорният орган на ЕАСТ приема настоящото известие по силата на своите правомощията по член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за надзорен орган и съд. При прилагане на правилата на ЕИП към всеки един отделен случай, Надзорният орган смята да следва принципите и правилата, съдържащи се в настоящото известие (2).

Г.	По-специално, целта на настоящото известие е да определи как Надзорният орган на ЕАСТ смята да разглежда жалби относно предполагаеми нарушения на разпоредбите на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП.

Д.	Настоящото известие се прилага за случаите, за които Надзорният орган е компетентен надзорен орган по член 56 от Споразумението за ЕИП.

I. УВОД И ПРЕДМЕТ НА ИЗВЕСТИЕТО

Глава II на част I от протокол 4 към Споразумението за надзорен орган и съд (по-нататък „глава II“) (3) определя система, по която Надзорният орган на ЕАСТ и компетентните органи в областта на конкуренцията и съдилищата на държавите от ЕАСТ прилагат членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП. В глава II се признават, по-специално, спомагателните функции на Надзорния орган и на компетентните органи на държавите от ЕАСТ като обществени правоприлагащи органи, както и на съдилищата в държавите от ЕАСТ, произнасящи се по частни дела за спазване правата на физическите лица, произтичащи от членове 53 и 54.

По силата от глава II, обществените правоприлагащи органи могат да съсредоточат дейността си върху разследване на сериозни нарушения на членове 53 и 54, които често са трудно установими. В дейността си по прилагане на закона те се ползват от информацията, предоставяна от предприятия и потребители на пазара.

Поради това Надзорният орган на ЕАСТ желае да насърчи граждани и предприятия да се обръщат към обществените правоприлагащи органи, за да ги информират за предполагаеми нарушения на правилата на конкуренция. На равнище Надзорен орган има два начина за това, като първият е да се подаде жалба по член 7, параграф 2 от глава II. Съгласно членове от 5 до 9 от глава III на част I от протокол 4 към Споразумението за надзорен орган и съд (по-нататък „глава III“) (4), тези жалби трябва да отговарят на определени изисквания.

Вторият начин е да се предостави пазарна информация, която не е задължително да отговаря на изискванията за жалба по член 7, параграф 2 от глава II. Подобна информация, отнасяща се до възможни нарушения на членове 53 и 54, може да е отправна точка за разследване от страна на Надзорния орган на ЕАСТ (5). Информацията за възможни нарушения може да бъде изпратена на следния адрес:

EFTA Surveillance Authority

Competition and State Aid Directorate

Rue Belliard 35

B-1040 Bruxelles/Brussel

competition@eftasurv.int

Без да засяга тълкуването на глави II и III от Съда на ЕАСТ, настоящото известие си поставя за цел да осигури насоки за граждани и предприятия, които търсят помощ срещу възможно нарушение на правилата на конкуренция. Известието е съставено от две основни части:

—

част II съдържа насоки за избор на подход между жалба до Надзорния орган на ЕАСТ или завеждане на дело в национално съдилище. Освен това, в тази част се припомнят принципите, свързани с разпределение на отговорностите между Надзорния орган и националните органи в областта на конкуренцията в държавите от ЕАСТ в системата на правоприлагане, установена в глава II, както са обяснени в Известието относно сътрудничеството в рамките на мрежата от компетентни органи на ЕАСТ в областта на конкуренцията (6),

—	част III разяснява процедурата по разглеждане на жалби, подадени по член 7, параграф 2 от глава II от страна на Надзорния орган.

Настоящото известие не се отнася до следните случаи:

—	жалби, подадени от държави от ЕАСТ по член 7, параграф 2 от глава II,

—	жалби, изискващи от Надзорния орган на ЕАСТ да вземе мерки срещу държава от ЕАСТ по член 59, параграф 3, във връзка с член 53 или член 54 от Споразумението за ЕИП,

—	жалби, свързани с член 61 от Споразумението за ЕИП относно държавни помощи,

—	жалби, отнасящи се до нарушения от държави от ЕАСТ, които Надзорният орган може да преследва в рамките на член 31 от Споразумението за надзорен орган и съд.

II. РАЗЛИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДАВАНЕ НА ЖАЛБИ ОТНОСНО ПРЕДПОЛАГАЕМИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛЕН 53 ИЛИ ЧЛЕН 54 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕИП

A. Жалби по новата система на правоприлагане, установена в глава II

В зависимост от естеството на жалбата, жалбоподателят има възможност да подаде жалбата си в национално съдилище или в компетентен орган по защита на конкуренцията, който има правомощия на обществен правоприлагащ орган. В настоящата глава на известието си поставяме за цел да помогнем на потенциалните жалбоподатели да направят информиран избор за това дали да се обърнат към компетентен орган по защита на конкуренцията в държава от ЕАСТ, или да се обърнат към национално съдилище.

Докато националните съдилища имат за роля да защитават правата на лицата и като такива са длъжни да се произнесат по заведени в тях дела, то обществените правоприлагащи органи не могат да разследват всички жалби, а си поставят приоритети при разглеждане на случаите. Съгласно член 55, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, Надзорният орган на ЕАСТ е натоварен със задачата да осигурява прилагането на принципите, заложени в членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП, като отговаря и за определяне и прилагане насоките на политикана на ЕИП в областта на защита на конкуренцията (7). По силата на съдебната практика на Съда на Европейските общности, Комисията, за да упражнява ефективно задачите си, е упълномощена да дава различни степени на приоритет на жалби, подадени по член 81 или член 82 от Договора за ЕО (8). Надзорният орган счита, че в контекста на Споразумението за ЕИП за Надзорния орган се прилага същият принцип.

Глава II упълномощава съдилищата и компетентните органи по защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ да прилагат изцяло членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП заедно с Надзорния орган на ЕАСТ. Глава II постановява като основна цел съдилищата и компетентните органи по защита на конкуренцията в държавите от ЕАСТ да участват ефективно в прилагането на членове 53 и 54 (9).

10.

Освен това член 3 от глава II разпорежда съдилищата и компетентните органи по защита на конкуренцията в държавите от ЕАСТ да прилагат членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП за всички споразумения или действия, които могат да засегнат търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП и за които се прилага националното законодателство за защита на конкуренцията. Наред с това, членове 11 и 15 от глава II създават набор от механизми, чрез които съдилищата и компетентните органи по защита на конкуренцията в държавите от ЕАСТ да си сътрудничат с Надзорния орган на ЕАСТ при прилагане на членове 53 и 54.

11.

В така създадената нова законодателна рамка Надзорният орган на ЕАСТ възнамерява да съсредоточи своите средства за правоприлагане в следните области:

—	прилагане на правилата в областта на конкуренцията на ЕИП при дела, по които е в добра позиция за действие (10), като съсредоточи усилията си върху най-значимите нарушения,

—	разглеждане на дела, във връзка с които Надзорният орган на ЕАСТ следва да предприеме действия по определяне на политиката по защита на конкуренцията на ЕАСТ и/или за да осигури съгласувано прилагане на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП.

Б. Допълваща роля на частното и публичното правоприлагане

12.

Съдилищата на Общността системно поддържат становище, че националните съдилища са призвани да защитават правата на физическите лица, възникнали пряко от член 81, параграф 1 и член 82 от Договора за ЕО (11). От член 7 и Протокол 35 към Споразумението за ЕИП следва, че правото на ЕИП не поражда прехвърляне на компетенции от законодателно естество. Следователно, съгласно правото на ЕИП не е задължително физическите лица и икономическите оператори да могат да се позовават пряко на неприложени разпоредби на правото на ЕИП пред национални съдилища (12). По силата на Протокол 35 обаче държавите от ЕАСТ се задължават, при необходимост с отделен правен акт, да гарантират, че при конфликт между прилагани на правила на ЕИП и други правни разпоредби предимство ще имат прилаганите правила на ЕИП. Според съда на ЕАСТ подобен акт следва да гарантира на физическите лица и икономическите оператори, че при конфликт между прилагане на правилата на ЕИП и национално законодателство, те ще имат право да се позовават и изискват прилагане на национално равнище на права, произтичащи от разпоредбите на Споразумението за ЕИП, тъй като са или са били част от съответното национално законодателство, по-специално, при условие че са безусловни и достатъчно точни (13).

13.

Националните съдилища имат право да се произнесат по нищожността или валидността на договори, и само национални съдилища могат да осигурят обезщетение за щети, нанесени на физическо лице в случай на нарушение на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП. За да се осигури пълна ефективност на правилата за защита на конкуренцията на ЕИП, всяко физическо лице следва да разполага с право да подава искове за обезщетение поради загуби, понесени от него от договор или поведение, ограничаващи или нарушаващи конкуренцията. Искове за обезщетение, заведени в национални съдилища, могат да имат съществен принос за поддържането на ефективна конкуренция на територията, обхваната от Споразумението за ЕИП, тъй като няма да позволяват на предприятията да сключват или прилагат ограничителни споразумения или практики (14).

14.

Глава II отчита изрично факта, че националните съдилища играят основна роля за прилагане на правилата за защита на конкуренцията в ЕИП (15). Като се разширяват компетенциите за прилагане на член 53, параграф 3 до националните съдилища, в тази глава се отнема възможността предприятията да забавят процедура в национално съдилище, като подадат уведомление до Надзорния орган на ЕАСТ, и по този начин се отстранява една от пречките пред частно завеждани дела, съществували при предходните правила.

15.

Без да се засяга правото или длъжението на националните съдилища да поискат съвещателно становище от Съда на ЕАСТ по член 34 от Споразумението за надзорен орган и съд, член 15, параграф 1 от глава II изрично предвижда възможността националните съдилища да поискат становище или информация от Надзорния орган на ЕАСТ. Тази разпоредба цели улесняване на националните съдилища при прилагане на членове 53 и 54 (16).

16.

За жалбоподателите завеждане на дело в национално съдилище има следните предимства:

—	националните съдилища имат право да решават за обезщетения по щети, понесени при нарушаване на разпоредбите на членове 53 и 54,

—	националните съдилища имат право да решават по искове за изплащане или спазване на договорни длъжения, включени в споразумение, което разглеждат по член 53,

—

националните съдилища прилагат гражданска санкция по нищожност по смисъла на член 53, параграф 2, при договорни отношения между физически лица (17). По-специално, те могат да оценят, в светлината на приложимото национално законодателство, приложното поле и последствията от нищожността на някои договорни разпоредби по смисъла на член 53, параграф 2, особено във връзка с всички останали въпроси, обхванати от договора (18),

—	националните съдилища обикновено са по-в добра позиция от Надзорния орган на ЕАСТ по приемане на временни мерки (19),

—	в националните съдилища жалба по законодателството за защита на конкуренцията в ЕИП може да се комбинира с други жалби по националното законодателство,

—	съдилищата обикновено имат право да освобождават от съдебни разноски законосъобразни жалби. Това не е възможно при административна процедура пред Надзорния орган.

17.	Фактът, че даден жалбоподател може да си осигури защита на правата, като заведе дело в национален съд, е важен елемент, който Надзорният орган на ЕАСТ може да вземе под внимание, когато разглежда интереса разглеждане на жалба по Споразумението за ЕИП (20).

18.	Надзорният орган на ЕАСТ счита, че новата система на правоприлагане, установена в глава II, увеличава възможностите на жалбоподателите да търсят и получат ефективно правосъдие в национални съдилища.

В. Разпределение на задачите между публичните правоприлагащи органи в рамките на стълба на ЕАСТ

19.

С глава II се създава система, по силата на която както Надзорният орган на ЕАСТ, така и компетентните органи по защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ, са упълномощени да прилагат членове 53 и 54 (член 5). Децентрализираното правоприлагане от органите по защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ се насърчава и с възможността за обмен на информация (член 12) и осигуряване на взаимопомощ при разследвания (член 22).

20.

В глава II не се регламентира точно разпределението на задачите между Надзорния орган на ЕАСТ и органите по защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ, а се оставя възможността за сътрудничество според всеки един специфичен случай между тези органи в рамките на мрежата за защита на конкуренцията на ЕАСТ. Глава II си поставя за цел да гарантира ефективно прилагане на разпоредбите на членове 53 и 54 чрез гъвкаво разпределение на работата по отделни случаи между публичните правоприлагащи органи на ЕАСТ.

21.

Насоките за разпределение на работата между Надзорния орган на ЕАСТ и компетентните органи по защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ са определени в отделно известие (21). Насоките в това известие, което засяга точно отношенията между публичните правоприлагащи органи на ЕАСТ, е от интерес за жалбоподателите, тъй като им позволява да подадат жалбата си до органа, който изглежда е в най-добра позиция за разглеждането на техния случай.

22.

Известието относно сътрудничество в рамките на мрежата компетентни органи в ЕАСТ в областта на защита на конкуренцията декларира по-специално следното (22):

„Приема се, че един орган е в добра позиция за разглеждане на случай, когато са изпълнени заедно следните три условия:

1.	споразумението или практиката оказва значителни преки или предвидими въздействия върху конкуренцията в рамките на територията му, като се прилага или произлиза от тази територия;

2.	органът е с правомощия да преустанови ефективно нарушението изцяло, т.е. може да издаде заповед за прекратяване и спиране, която ще е достатъчна, за да се преустанови нарушението, и може, когато е уместно, да наложи адекватно санкции за нарушението;

3.	има възможност да събере, дори в сътрудничество с други органи, необходимите доказателства за установяване на нарушението.

В изброените критерии се вижда, че трябва да съществува веществена връзка между нарушението и територията на държава от ЕАСТ, за да може да се приеме, че органът за защита на конкуренцията на въпросната държава от ЕАСТ е в добра позиция. Може да се очаква, че в повечето случаи органите на държава от ЕАСТ, където конкуренцията е най-силно засегната от нарушение, ще са в добра позиция, при условие че имат правомощия да прекратят ефективно нарушението чрез единично или паралелно действие, освен в случаите, когато Надзорният орган на ЕАСТ е по-в добра позиция да предприеме действие (виж по-долу […]).

От тук следва, че обикновено един-единствен национален орган по конкуренция е в добра позиция за разследване на договор или практика, които засягат значително конкуренцията на неговата територия. […]

Освен това самостоятелното действие на национален орган по конкуренция се счита за подходящо, когато, дори да може да се приеме, че повече от един такива органи са в добра позиция, то действието на един-единствен национален орган по конкуренция е достатъчно, за да се преустанови цялото нарушение. […]

Паралелно действие на няколко национални компетентни органи може да бъде подходящо, когато един договор или практика оказват значително въздействие върху конкуренцията основно на съответните им територии и действието на само един национален компетентен орган не би било достатъчно, за да се прекрати цялото нарушение и/или то да бъде санкционирано адекватно. […]

Органите, работещи паралелно по дадено дело, полагат усилия да координират действията си, доколкото е възможно. За тази цел те могат да счетат за необходимо да определят един орган за водещ и да делегират на този водещ орган задачи като например координиране на мерки по разследването, като в същото време всеки един орган отговаря за провеждане на собствената си процедура.

Надзорният орган на ЕАСТ е в добра позиция и когато едно или повече споразумения или практики, включително мрежи от такива споразумения или практики, оказват влияние върху конкуренцията в две или повече държави от ЕАСТ (трансгранични пазари, обхващаши две или повече държави от ЕАСТ или няколко национални пазара).

Освен това Надзорният орган на ЕАСТ е в особено добра позиция за разглеждане на дело, свързано пряко с други разпоредби за ЕИП, които се прилагат изключително или по-ефективно от Надзорния орган, ако интересите на ЕИП налагат вземане на решение от Надзорния орган за развитие на политиката в защита на конкуренцията в ЕИП при възникване на нов въпрос или за осигуряване на ефективно правоприлагане“.

23.

В рамките на мрежата компетентни органи в областта на защита на конкуренцията на ЕАСТ, данни за разследвани по жалби случаи се предават на останалите членки на мрежата незабавно след предприемане на първата формална мярка по разследването (23). Когато една и съща жалба е подадена в няколко органа или когато е подадена пред орган, който не е в добра позиция за разрешаването й членовете на мрежата полагат усилия да определят, в примерен срок от два месеца, кой орган или кои органи да поемат случая.

24.

Самите жалбоподатели играят важна роля за намаляване на възможната нужда от прехвърляне на дело по тяхна жалба, като се позоват на разпределението на задачите в мрежата, така както е описано в настоящата глава, още когато решават къде да подадат жалбата си. Когато все пак се наложи прехвърляне на делото в рамките на мрежата, засегнатите предприятия и жалбоподател(и) се уведомяват възможно най-скоро от въпросните органи по защита на конкуренцията (24).

25.

Надзорният орган на ЕАСТ има право да отхвърли жалба по член 13 от глава II, като се обоснове с това, че държавен орган по защита на конкуренцията в ЕАСТ разглежда или вече е разглеждал въпроса. Когато предприеме подобно действие, Надзорният орган е длъжен, съгласно член 9 от глава III, да уведоми жалбоподателя незабавно за националния орган по защита на конкуренцията, разглеждащ или разгледал въпроса.

III. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБИ ПО ЧЛЕН 7, ПАРАГРАФ 2 ОТ ГЛАВА II ОТ СТРАНА НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

A. Общи бележки

26.

По член 7, параграф 2 от глава II, физически или юридически лица, които могат да докажат законен интерес (25), имат право да подадат жалба с искане Надзорният орган на ЕАСТ да установи нарушение на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП и да изискат нарушението да бъде преустановено съгласно член 7, параграф 1 от глава II. Настоящата част на това известие разяснява изискванията към жалби по член 7, параграф 2 от глава II, оценката им и процедурата на Надзорния орган.

27.

За разлика от гражданските съдилища, чиято задача е да защитават индивидуалните права на частни лица, Надзорният орган на ЕАСТ е административен орган, който трябва да работи в обществен интерес. Неделима част от задачите на Надзорния орган като обществен правоприлагащ орган е фактът, че му е оставено поле за определяне на приоритети при своята дейност по правоприлагане (26).

28.

Надзорният орган на ЕАСТ има право да отдава различни степени на приоритет на жалби, подадени до него, както и да се позовава на интерес съгласно Споразумението за ЕИП като критерий за приоритет (27). Надзорният орган може да отхвърли жалба, когато счита, че случая не представлява достатъчен интерес съгласно Споразумението за ЕИП, който да оправдае допълнително разследване. Когато Надзорният орган отхвърли жалба, жалбоподателят има право на отговор от органа (28), без да се засягат разпоредбите на член 7, параграф 3 от глава III.

Б. Подаване на жалба по член 7, параграф 2 от глава II

а) Формуляр за жалба

29.

Жалба по член 7, параграф 2 от глава II се подава пред Надзорния орган на ЕАСТ само за предполагаемо нарушение на членове 53 или 54, като органът предприема действия съгласно член 7, параграф 1 от глава II. Жалбата по член 7, параграф 2 от глава II се подава по формуляр В, посочен в член 5, параграф 1 от глава III.

30.

Формуляр В е достъпен на: http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldcompetition/faq/, а освен това е приложен към настоящото известие. Жалбата се подава в три хартиени копия, както и, по възможност, на електронен носител. Освен това, жалбоподателят подава и неповерителна версия на жалбата (член 5, параграф 2 от глава III). Подаването на жалбата по електронен път може да бъде извършено чрез посочения по-горе уебсайт, а хартиените копия се изпращат на следния адрес:

EFTA Surveillance Authority

Competition and State Aid Directorate

Rue Belliard 35

B-1040 Bruxelles/Brussel

31.

Във формуляр В от жалбоподателя се изисква да предостави пълна информация във връзка с жалбата си. Освен това всеки жалбоподател прилага копия от поддържащи документи, които притежава, както и, доколкото е възможно, предоставя насоки за това къде Надзорният орган на ЕАСТ може да получи информация и документи по въпроса, които не са достъпни за жалбоподателя. В изключителни случаи Надзорният орган може да освободи жалбоподателя от длъжението да предостави информация във връзка с част от данните, изисквани във формуляр В (член 5, параграф 1 от глава III). Надзорният орган счита, че тази възможност по-специално може да има положителна роля за улесняване на жалбите от асоциации на потребителите, когато последните, в рамките на иначе обоснована жалба, нямат достъп до конкретна информация в сферата на предприятията, срещу които е подадена жалба.

32.

Кореспонденция, изпратена до Надзорния орган на ЕАСТ, която не отговаря на изискванията на член 5 от глава III и следователно не представлява жалба по смисъла на член 7, параграф 2 от глава II, се разглежда от Надзорния орган само като обща информация, която, когато се приеме за полезно, може да доведе до разследване по собствена инициатива (виж параграф 4 по-горе).

б) Законен интерес

33.	Статутът на формални жалбоподатели по член 7, параграф 2 от глава II е запазен за юридически и физически лица, които могат да докажат законен интерес (29). Държавите от ЕАСТ се считат със законен интерес за всички жалби, които подават.

34.

В много случаи условието за законен интерес не се поставя под съмнение, тъй като жалбоподателите са пряко и отрицателно засегнати от предполагаемото нарушение. Все пак има случаи, при които условието за „законен интерес“ по член 7, параграф 2 изисква допълнителен анализ, за да се докаже неговото спазване. Полезни насоки за такива случаи могат да се дадат най-добре с неизчерпателен набор от примери.

35.

Първоинстанционният съд на Европейските общности счита, че обединение на предприятия може да заяви, че има законен интерес от подаване на жалба относно поведение спрямо негови членове, дори когато не е пряко засегнато в качеството си на предприятие, работещо на определен пазар, от поведението, срещу което е подадена жалбата, при условие че, първо, има право да представлява интересите на членовете си, и второ, поведението, срещу което се подава жалбата, може да окаже отрицателно въздействие върху неговите членове (30). И обратно, на Комисията може да не даде ход на жалба от обединение на предприятия, чиито членове не са били заети в стопански операции, за които има подадена жалба (31).

36.

Като отчита тази съдебна практика, Надзорният орган на ЕАСТ счита, че предприятията (самите те или чрез обединения, които представляват интересите им) имат право да претендират за законен интерес, когато работят в съответен пазар или когато поведението, срещу което е подадена жалба, може пряко и отрицателно да повлияе на интереса им. Надзорният орган счита, че законен интерес може да се защитава например от страни по договор или практика, срещу които е подадена жалба от конкуренти, чиито интереси са били предполагаемо нарушени от поведение, срещу което има жалба, или от предприятия, изключени от системата за разпределение.

37.

Асоциациите на потребители също имат право да подават жалби пред Надзорния орган на ЕАСТ (32). Надзорният орган счита, че отделни потребители, чиито икономически интереси са пряко и отрицателно засегнати като купувачи на стоки или услуги, които са предмет на нарушение, са в състояние да докажат законен интерес (33).

38.	Надзорният орган на ЕАСТ не счита за законен интерес по смисъла на член 7, параграф 2, интереса на лица или организации, които желаят да изтъкнат съображения от общ характер, без да докажат, че те или техни членове са пряко и отрицателно засегнати от нарушението (pro bono publico).

39.

Местни или регионални обществени органи могат да докажат законен интерес в качеството им на купувачи или потребители на стоки или услуги, засегнати от поведението, за което е подадена жалба. За сметка на това не може да се приеме, че те имат законен интерес по смисъла на член 7, параграф 2 от глава II, доколкото представят на вниманието на Надзорния орган на ЕАСТ предполагаеми нарушения pro bono publico.

40.

Жалбоподателят е длъжен да докаже законен интерес. Когато физическо или юридическо лице, подаващо жалба, не е способно да докаже законен интерес, Надзорният орган на ЕАСТ е в правото си, без да нарушава правото си да започне разследване по собствена инициатива, да не даде ход на жалбата. Надзорният орган може да проверява дали това условие е спазено на всеки един етап от разследването (34).

В. Оценка на жалбите

a) Интерес съгласно Споразумението на ЕИП

41.

Относно приключени дела с решения от съдилищата на Общността и практиката на Комисията, Надзорният орган на ЕАСТ счита, че не е необходимо във всеки един случай да се провежда разследване (35) или, a fortiori, да се взема решение по член 5, параграф 2, буква а) от Споразумението за надзорен орган и съд, относно наличието или отсъствието на нарушение на член 53 или член 54 от Споразумението за ЕИП (36), но има право да дава различни степени на приоритет на жалби, подадени до него, и да се позовава на интерес съгласно Споразумението за ЕИП при определяне на приоритета за всяка една получена жалба (37). Положението е различно само когато една жалба е от изключителната компетентност на Надзорния орган (38).

42.	Надзорният орган на ЕАСТ следва да проучи внимателно фактическите и правни елементи, представени на вниманието му, за да може да оцени интереса по Споразумението за ЕИП от допълнително разследване на даден случай (39).

43.

Оценката на интереса по Споразумението за ЕИП в една жалба зависи от обстоятелствата по всеки един отделен случай. Ето защо броят критерии, които прилага Надзорният орган при подобна оценка, не е ограничен, нито пък Надзорният орган е ограничен да прилага само конкретни критерии. Тъй като между различни случаи може да има голяма разлика между фактически и правни обстоятелства, във всеки един случай е допустимо прилагането на нови критерии, които не са разгледани преди това (40). Когато е уместно, Надзорният орган може да даде приоритет на един-единствен критерий за оценка на интереса на Общността в светлината на Споразумението за ЕИП (41).

44.

Сред критериите, които могат да се считат за подходящи за оценка на интереса съгласно Споразумението за ЕИП при (допълнително) разследване по даден случай, са следните:

—	Надзорният орган на ЕАСТ може да отхвърли жалба на основание, че жалбоподателят може да заведе дело, за да защити правата си, в национално съдилище (42).

—

Надзорният орган не може да счита определени ситуации за изключени по принцип от компетенциите, свързани с възложените му от Споразумението за ЕИП задачи, но трябва да оцени за всеки един случай колко сериозни са предполагаемите нарушения и колко трайни са последствията им. Това означава, по-специално, че трябва да отчита продължителността и мащаба на нарушенията, срещу които са подадени жалби, и ефекта им върху конкуренцията на територията, обхваната от Споразумението за ЕИП (43).

—	Надзорният орган може да прецени значението на предполагаемото нарушение спрямо функционирането на Споразумението за ЕИП, вероятността от установяване наличието на нарушение и обхвата на разследването, необходими за гарантиране спазването на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП (44).

—	Докато преценката на Надзорния орган не зависи от достигнатия етап на разследването по определен случай, етапът на разследването е част от обстоятелствата по случая, които Надзорният орган трябва да отчете (45).

—

Надзорният орган може да реши, че не е подходящо да се разследва жалба, когато практиките, срещу които е насочена, са преустановени. За тази цел обаче Надзорният орган трябва задължително да установи дали въздействието срещу конкуренцията продължава да бъде в сила, както и дали сериозността на нарушението или неговото въздействие не дава на жалбата основание за интерес съгласно Споразумението за ЕИП (46).

—	Надзорният орган може да реши също така, че не е подходящо да се разследва жалба, когато въпросните предприятия приемат да променят поведението си по такъв начин, че вече да няма достатъчен интерес от намеса по Споразумението за ЕИП (47).

45.

Когато формира становище, че определен случай не представлява достатъчен интерес съгласно Споразумението за ЕИП, за да се обоснове (допълнително) разследване, Надзорният орган на ЕАСТ може да отхвърли жалбата на това основание. Това решение се взема или преди начало на разследване, или след като се вземат мерки по разследването (48). Надзорният орган обаче не е длъжен да обяви за невалидна жалба на основание липса на достатъчно силен интерес съгласно Споразумението за ЕИП (49).

б) Оценка по членове 53 и 54

46.	Разследването на жалба по членове 53 или 54 включва два аспекта, единият от които е свързан с установяване на факти за доказване на нарушение на член 53 или член 54, а вторият е с правната оценка на поведението, срещу което е жалбата.

47.

Всяка жалба, дори когато отговаря на изискванията на член 5 от глава II и формуляр В, не подкрепя достатъчно формулираните обвинения, може да бъде отхвърлена на това основание (50). За да отхвърли една жалба на основание, че поведението, за което е подадена жалба, не нарушава правилата за защита на конкуренцията на ЕИП или не попада в сферата им на приложение, Надзорният орган на ЕИП не е длъжен да отчита обстоятелства, които не са му били предоставени от жалбоподателя и които би могъл да разкрие само след разследване на случая (51).

48.

Критериите за правна оценка на споразумения или практики по членове 53 и 54 не могат да се считат за подробно разгледани в настоящото известие. Потенциалните жалбоподатели могат да се отнесат към подробните насоки по въпроса, предоставени от Надзорния орган на ЕАСТ (52), в допълнение към други източници, и по-специално съдебната практика в Съда на ЕАСТ и на съдилищата на Общността, както и случаи от практиката на Надзорния орган и Комисията (53). В следващите точки са разгледани четири конкретни случаи с насоки за по-подробни препоръки.

49.

Споразуменията и практиките попадат в приложното поле на членове 53 и 54, когато могат да засегнат търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП. Когато дадено споразумение или практика не отговарят на това условие, се прилага националното законодателство, а не правото за защита на конкуренцията на ЕИП. Подробни насоки по този въпрос има в известието относно влияние върху понятието за търговия (54).

50.	Споразумения, попадащи в приложното поле на член 53, могат да бъдат споразумения от по-малко значение, които може да не ограничават осезаемо конкуренцията. Насоки по този въпрос има в известието на Надзорния орган на ЕАСТ за de minimis (55).

51.

Споразумения, които изпълняват условията на регламент за групово освобождаване, се считат за отговарящи на условията на член 53, параграф 3. За да се оттегли възможността за групово освобождаване по член 29 от глава II, Надзорният орган на ЕАСТ следва да установи, че след отделна оценка дадено споразумение, за което се прилага регламент за групово освобождаване, има известен ефект, който е несъвместим с член 53, параграф 3.

52.

Споразумения, които ограничават конкуренцията по смисъла на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, могат да изпълняват условията по член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП. По силата на член 1, параграф 2 от глава II и без да е необходимо предварително административно решение, такива споразумения не са забранени. Насоки относно условията, които трябва да изпълнява споразумение по член 53, параграф 3, могат да се намерят в известието относно член 53, параграф 3 (56).

Г. Процедури на Надзорния орган на ЕАСТ при разглеждане на жалби

a) Преглед

53.

Както бе споменато по-горе, Надзорният орган на ЕАСТ не е длъжен да извършва разследване по всяка една жалба, подадена за установяване на нарушение. Надзорният орган обаче е длъжен да разгледа внимателно фактическите и правни въпроси, повдигнати пред него от страна на жалбоподателя, за да се прецени дали тези въпроси се отнасят до поведение, което може е свързано с нарушение на членове 53 и 54 (57).

54.	В процедурата на Надзорния орган на ЕАСТ при разглеждане на жалби могат да се разграничат различни етапи (58).

55.

По време на първия етап след подаване на жалбата Надзорният орган на ЕАСТ проучва самата жалба и може да събере допълнителна информация, за да реши какви действия да предприеме по жалбата. На този етап може да се осъществи неформален обмен на мнения между Надзорния орган и жалбоподателя, с цел да се изяснят фактически и правни въпроси, засегнати в жалбата. На този етап Надзорният орган може да реагира, като позволи на жалбоподателя да изясни обвиненията си в светлината на реакцията на органа.

56.

На втория етап Надзорният орган на ЕАСТ може да разследва случая допълнително с цел да открие процедура по член 7, параграф 1 от глава II срещу предприятията, за които е постъпила жалбата. Когато Надзорният орган прецени, че няма достатъчно основания за действие по жалбата, той уведомява жалбоподателя за причините за подобно решение и му дава възможност да представи допълнителни забележки в срок, определен от органа (член 7, параграф 1 от глава III).

57.

Когато жалбоподателят не представи допълнителни забележки в срока, определен от Надзорния орган на ЕАСТ, жалбата му се счита за оттеглена (член 7, параграф 3 от глава III). Във всички други случаи, на третия етап от процедурата Надзорният орган се запознава с представените от жалбоподателя забележки и започва процедура срещу предприятието, предмет на жалбата, или взема решение да отхвърли жалбата (59).

58.	Когато Надзорният орган на ЕАСТ отхвърли жалба по 13 от глава II на основание, че друг орган разглежда или е разглеждал случая, Надзорният орган следва разпоредбите на член 9 от глава III.

59.

По време на процедурата жалбоподателите имат редица права, определени по-специално в членове от 6 до 8 от глава III. Трябва обаче да се отчита, че процедурите на Надзорния орган на ЕАСТ не представляват състезателно производство между жалбоподателя, от една страна, и предприятията, които са предмет на разследването, от друга. Именно затова процедурните права на жалбоподателя са по-ограничени от правата на изслушване на предприятията при процедура за нарушение (60).

б) Индикативен краен срок за информиране на жалбоподателя за предложеното действие от Надзорния орган на ЕАСТ

60.

Надзорният орган на ЕАСТ е длъжен да вземе решение по подадени жалби в разумни срокове (61). Какво точно означава разумен срок зависи от обстоятелствата по всеки един случай и по-специално, неговия контекст, различните процедурни стъпки, предприети от Надзорния орган, поведението на страните в хода на процедурата, сложността на случая и значението му за включените в него страни (62).

61.

По принцип Надзорният орган на ЕАСТ полага усилия да уведоми жалбоподателите за действието, което възнамерява да предприеме по дадена жалба в рамките на индикативен срок от четири месеца от получаване на жалбата. Така, в зависимост от обстоятелствата на отделния случай и по-специално евентуалната нужда от допълнителна информация от жалбоподателя или от трети страни, Надзорният орган по принцип ще информира жалбоподателя до четири месеца дали възнамерява, или не да разследва допълнително случая му. Този индикативен краен срок не представлява законообвързващ краен срок.

62.

По същия начин, през четиримесечния срок Надзорният орган на ЕАСТ може да уведоми жалбоподателя за действията, които възнамерява да предприеме в рамката на първия етап на процедурата (виж точка 55 по-горе). Надзорният орган може, когато проучването на жалбата е преминало към втория етап (виж точка 56 по-горе), да информира пряко жалбоподателя за своята временна оценка с писмо по член 7, параграф 1 от глава III.

63.	За да се осигури най-бързо разглеждане на жалбата, е желателно жалбоподателите да сътрудничат старателно по време на процедура (63), например като информират Надзорния орган на ЕАСТ за ново развитие по случая.

в) Процедурни права на жалбоподателя

64.

Когато Надзорният орган на ЕАСТ изпрати становище с възражения до предприятията, предмет на жалба, по член 10, параграф 1 от глава III, жалбоподателят има право да получи копие от този документ, от който са заличени търговски тайни и друга поверителна информация на засегнатите предприятия (неповерителна версия на становище с възражения; виж член 6, параграф 1 от глава III). Жалбоподателят е поканен да коментира в писмен вид изложените възражения. За това се определя краен срок.

65.	Освен това Надзорният орган на ЕАСТ може, когато е уместно, да даде възможност на жалбоподателите да изразят възгледите си по време на изслушване на страните, до които е изпратено становището с възражения, но само когато жалбоподателят изиска това в писмените си забележки (64).

66.

Жалбоподателите имат право да представят, по своя инициатива или след поискване от Надзорния орган на ЕАСТ, документи, които съдържат търговски тайни или друга поверителна информация. Надзорният орган защитава поверителната информация (65). По член 16 от глава III, жалбоподателите са длъжни да посочат поверителната информация, да се обосноват защо тази информация се счита за поверителна и да представят отделна, неповерителна версия, в която да изложат възгледите си по член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от глава III, както и когато предоставят информация впоследствие по същата процедура. Освен това Надзорният орган може при всички случаи да изиска от жалбоподател, представящ документи или становища, да посочи кои документи или части от документи или становища счита за поверителни. По-специално може да се определи краен срок за жалбоподателя, в който той да посочи коя информация счита за поверителна и да представи неповерителна версия, включително кратко описание или неповерителна версия на всяка една заличена информация.

67.

Определянето на една информация като поверителна не ограничава Надзорния орган на ЕАСТ от правото му да оповести и използва информация, когато е необходимо да се докаже нарушение на членове 53 или 54 (66). Когато за доказване на нарушение са необходими търговски тайни и поверителна информация, Надзорният орган преценява за всеки един такъв документ дали нуждата от оповестяването му е по-голяма от щетите, които би нанесло подобно разкриване.

68.

Когато Надзорният орган на ЕАСТ приеме позиция, че една жалба не трябва да се разследва повече, тъй като не е налице достатъчно интерес съгласно Споразумението за ЕИП по продължаване на случая, той уведомява жалбоподателя с писмо, в което посочва правното основание за това решение (член 7, параграф 1 от глава III), излага причините, поради които Надзорният орган е взел временно решение в посочения смисъл, и дава възможност на жалбоподателя да представи допълнителна информация или забележки в срок определен от органа. Надзорният орган посочва в това писмо и последствията при въздържане от отговор по смисъла на член 7, параграф 3 от глава III, както е разяснено по-долу.

69.	Съгласно член 8, параграф 1 от глава III, жалбоподателят има право на достъп до информацията, на която Надзорният орган основава предварителното си становище. Този достъп се осигурява, като към писмото се прилагат и копия от съответните документи.

70.

Срокът за предоставяне от страна на жалбоподателя на бележки по писмото, изпратено по член 7, параграф 1 от глава III, се определя според обстоятелствата по случая. Този срок не може да е по-кратък от четири седмици (член 17, параграф 2 от глава III). Когато жалбоподателят не отговори в посочения срок се счита, че е оттеглил жалбата си по член 7, параграф 3 от глава III. Ако пожелаят, жалбоподателите имат право да оттеглят жалбата си и по всяко време.

71.	Жалбоподателят има право да поиска удължаване на срока за предоставяне на бележки. В зависимост от обстоятелствата по случая Надзорният орган на ЕАСТ може да отпусне удължаване на срока.

72.

В случаите, когато жалбоподателят представи допълнителни забележки, Надзорният орган на ЕАСТ се запознава с тези бележки. Когато тези бележки са от естество, което кара Надзорния орган да промени първоначалните си действия, той може да открие процедура срещу предприятията, срещу които е подадена жалбата. При тази на процедура жалбоподателят има процедурните права, посочени по-горе.

73.	Когато забележките на жалбоподателя не променят предложеното действие на Надзорния орган на ЕАСТ, последният отхвърля жалбата с решение (67).

г) Решение на Надзорния орган на ЕАСТ да отхвърли жалба

74.	Когато Надзорният орган на ЕАСТ отхвърли жалба с решение по член 7, параграф 2 от глава III, той излага причините за това по смисъла на член 16 от Споразумението за надзорен орган и съд, т.е. по начин, който е подходящ за разглеждания въпрос и като се отчитат обстоятелствата на всеки един случай.

75.

Мотивите изясняват ясно и недвусмислено основанията на Надзорния орган на ЕАСТ по начин, позволяващ на жалбоподателя да вникне в причините за решението, а на Съда на ЕАСТ — да упражни правото си на преразглеждане. Надзорният орган не е длъжен да вземе позиция по всички аргументи, изложени от жалбоподателя в подкрепа на жалбата. Той трябва да изложи само факти и правни основания, които са от решаващо значение в контекста на решението (68).

76.

Когато Надзорният орган на ЕАСТ отхвърли жалба по случай, който изисква решение по член 10 от глава II (Случаи на неприложимост на член 53 или член 54) или член 9 от глава II (Длъжения), решението за отхвърляне на жалбата може да препраща към другото решение, взето на основание цитираните разпоредби.

77.	Решение за отхвърляне на жалба подлежи на обжалване пред Съда на ЕАСТ (69).

78.

Решение за отхвърляне на жалба лишава жалбоподателите от възможност да изискат повторно откриване на разследване, освен ако не представят значим нов доказателствен материал. Последваща кореспонденция по същото предполагаемо нарушение от същите жалбоподатели не може да се разглежда като нова жалба, освен ако пред Надзорния орган на ЕАСТ не се представи значим нов доказателствен материал. По свое усмотрение Надзорният орган може да отвори отново определено дело при наличие на подходящи обстоятелства.

79.

Решение да се отхвърли жалба не представлява окончателно решение дали става дума за нарушение, или не, на членове 53 или 54, дори когато Надзорният орган на ЕАСТ е оценил случая въз основа на членове 53 и 54. Оценките, изведени от Надзорния орган в решение да се отхвърли жалба, в този смисъл не ограничават съдилищата или компетентните органи по защита на конкуренцията на държава от ЕАСТ да приложат член 53 и член 54 за споразумения или практики, заведени пред тях. Оценките, изведени от Надзорния орган в решение за отхвърляне на жалба, представляват само факт, който съдилищата или компетентните органи по защита на конкуренцията на държава от ЕАСТ могат да отчитат, когато проучват дали дадени споразумения или практики са съобразни с член 53 и член 54 (70).

д) Специални положения

80.

По силата на член 8 от глава II, Надзорният орган на ЕАСТ има право да приеме временни мерки по своя инициатива, когато установи риск от сериозни и непоправими щети на конкуренцията. Член 8 от глава II уточнява, че по жалби, подадени по член 7, параграф 2 от глава II, не могат да се прилагат временни мерки. Искания от предприятия за временни мерки се подават пред съдилищата на държава от ЕАСТ, които са в позиция са вземат решения за такива мерки (71).

81.

Някои лица може да желаят да уведомят Надзорния орган на ЕАСТ за предполагаеми нарушения на членове 53 или 54, без самоличността им да се разкрива на засегнати в жалбата предприятия. Такива лица могат да се свържат с Надзорния орган. От своя страна той е длъжен да пази анонимността на информатора си (72), освен в случаите, когато искането за анонимност очевидно е неоправдано.

(1) ОВ C 101, 27.4.2004 г., стр. 65.

(2) Според разпоредбите на член 56 от Споразумението за ЕИП, компетентни по индивидуални дела, попадащи в обхвата на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП, са Надзорният орган на ЕАСТ и Комисията. Само един от тези надзорни органи е компетентен за разглеждане на определено дело.

(3) След като на 20 май 2005 г. влезе в сила Споразумението за изменение на протокол 4 към Споразумението на държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд от 24 септември 2004 г., глава II от протокол 4 към Споразумението за надзорен орган и съд отразява до голяма степен основополагащия за ЕАСТ Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1).

(4) След като на 1 юли 2005 г. влезе в сила Споразумението на държавите-членки на ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд от 3 декември 2004 г., глава III от протокол 4 към Споразумението за надзорен орган и съд ще отразява Регламент (ЕО) № 773/2004 на Съвета (ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 18).

(5) Надзорният орган обработва кореспонденцията от подателите на информация съобразно с принципите си за добра административна практика.

(6) Известие на Надзорния орган на ЕАСТ относно сътрудничеството в рамките на мрежата от компетентни органи на ЕАСТ в областта на конкуренцията, все още непубликувано.

(7) Тези задачи се споделят с Комисията съобразно правилата за компетентност, изложени в член 56 от Споразумението за ЕИП.

(8) Дело C-344/98, Masterfoods срещу HB Ice Cream, [2000 г.] ECR I-11369, параграф 46; Дело C-119/97 P, Union française de l'express (Ufex) и други срещу Комисията на Европейските общности, [1999 г.] ECR I-1341, параграф 88; Дело T-24/90, Automec срещу Комисията на Европейските общности, [1992 г.] ECR II-2223, параграфи 73-77. Член 6 от Споразумението за ЕИП определя, че, без да се нарушава бъдещото развитие на съдебната практика, разпоредбите на настоящото споразумение, когато по същество са идентични на съответните правила на Договора за създаване на Европейската икономическа общност, на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и на актовете, приети при прилагане на тези два договора, се тълкуват за целите на въвеждането и прилагането им съгласно съответната съдебна практика на Съда на Европейските общности, предхождаща датата на подписване на Споразумението за ЕИП. Колкото до съдебната практика на Съда след датата на подписване на Споразумението за ЕИП, от член 3, параграф 2 на Споразумението за надзорен орган и съд следва, че както Надзорният орган на ЕАСТ, така и Съдът на ЕАСТ отчитат принципите, залегнали в тази съдебна практика.

(9) Виж по-специално, членове 5, 6, 11, 12, 15, 22, 29 и 40 от глава II.

(10) Виж Известие относно сътрудничество в рамките на мрежата от компетентни органи на ЕАСТ в областта на конкуренцията, параграф 5 и сл.

(11) Решени дела по прецеденти в Общността, виж Дело 127/73, Belgische Radio en Televisie (BRT) срещу SABAM и Fonior, [1974 г.] ECR 51, параграф 16; Дело C-282/95 P, Guérin automobiles срещу Комисията на Европейските общности, [1997 г.] ECR I-1503, параграф 39; Дело C-453/99, Courage срещу Bernhard Crehan, [2001 г.] ECR I-6297, параграф 23.

(12) Виж Дело E-4/01, Karlsson, Отчет на Съда на ЕАСТ [ 2002 г.], стр. 240, параграф 28.

(13) Виж Дело E-1/94, Restamark, Отчет на Съда на ЕАСТ [1994-1995 г.], стр. 15, параграф 77.

(14) Дело C-453/99, Courage v Bernhard Crehan, [2001 г.] ECR I-6297, параграфи 26 и 27.

(15) Виж членове 1, 6 и 15 от глава II.

(16) За по-подробно обяснение на този механизъм, Виж Съобщение за сътрудничество между Надзорния орган и съдилищата на държавите-членки на ЕАСТ по приложение на членове 53 и 54 от Договора за ЕО, непубликувано към днешна дата.

(17) Дело T-24/90, Automec срещу Комисията на Европейските общности, [1992 г.] ECR II-2223, параграф 93.

(18) Виж Решение на Съда на ЕАСТ по Дело E-3/97 Jæger срещу Opel Norge, Отчет на Съда на ЕАСТ [1998 г.], стр. 1, параграф 77, и Дело E-7/01 Hegelstad срещу Hydro Texaco, Отчет на Съда на ЕАСТ [2002 г.], стр. 310, параграф 43, както и решенията на Съда на ЕО по Дело C-230/96, Cabour и Nord Distribution Automobile срещу Arnor„SOCO“, [1998 г.] ECR I-2055, параграф 51; Съвместни дела T-185/96, T-189/96 и T-190/96, Dalmasso и други срещу Комисията на Европейските общности, [1999 г.] ECR II-93, параграф 50.

(19) Виж член 8 от глава II и параграф 80 по-долу. В зависимост от делото органите по защита на конкуренцията в държавите от ЕАСТ могат да имат правомощия по приемане на преходни мерки.

(20) Виж параграф 41 и сл. по-долу.

(21) Съобщение относно сътрудничество в рамките на мрежата от компетентни органи в ЕАСТ в областта на защита на конкуренцията.

(22) Съобщение относно сътрудничество в рамките на мрежата от компетентни органи в ЕАСТ в областта на защита на конкуренцията, параграфи 8-14.

(23) Член 11, параграфи 2 и 3 от глава II; Съобщение относно сътрудничество в рамките на мрежата от компетентни органи в ЕАСТ в областта на защита на конкуренцията, параграфи 15-16.

(24) Съобщение относно сътрудничество в рамките на мрежата от компетентни органи в ЕАСТ в областта на защита на конкуренцията, параграф 33.

(25) За по-изчерпателни обяснения на това понятие виж параграфи 33 и следващи, по-долу.

(26) Съдилищата на Общността признават подобен приоритет на Комисията в правораздавателната й дейност, виж напр. Дело C-119/97 P, Union française de l'express (Ufex) и други срещу Комисията на Европейските общности, [1999 г.] ECR I-1341, параграф 88; Дело T-24/90, Automec срещу Комисията на Европейските общности, [1992 г.] ECR II-2223, параграфи 73-77 и 85. Виж също параграф 8 по-горе.

(27) Възможността на Комисията да се позове на интерес на Общността в определено дело като критерии за приоритет е определена от случая Дело T-24/90, Automec срещу Комисията на Европейските общности, [1992 г.] ECR II-2223, параграф 85. Надзорният орган счита, че сходна възможност му се предоставя в контекста на Споразумението за ЕИП.

(28) В контекста на Общността Виж Дело C-282/95 P, Guérin automobiles срещу Комисията на Европейските общности, [1997 г.] ECR I-1503, параграф 36.

(29) Виж член 5, параграф 1 от глава II.

(30) Дело T-114/92, Bureau Européen des Médias et de l'Industrie Musicale (BEMIM) срещу Комисията на Европейските общности, [1995 г.] ECR II-147, параграф 28. Асоциации от предприятия са били също така ищци и по следни съдебни дела като Дело 298/83, Comité des industries cinématographiques des Communautés européennes (CICCE) срещу Комисията на Европейските общности, [1985 г.] ECR 1105 и Дело T-319/99, Federacion Nacional de Empresas (FENIN) срещу Комисията на Европейските общности, все още непубликувано [2003 г.] ECR.

(31) Съвместни дела T-133/95 и T-204/95, International Express Carriers Conference (IECC) срещу Комисията на Европейските общности, [1998 г.] ECR II-3645, параграфи 79-83.

(32) В контекста на Общността Виж Case T-37/92, Bureau Européen des Unions des Consommateurs (BEUC) срещу Комисията на Европейските общности, [1994 г.] ECR II-285, параграфи 36.

(33) Въпросът е поставен в една нерешена още процедура пред Съда на Европейските общности на първа инстанция (съвместни дела T-213 и 214/01). Комисията е приела като ищец индивидуален потребител в Решение от 9 декември 1998 г. по Дело IV/D-2/34.466, Гръцки железници, ОВ L 109, 27.4.1999 г., стр. 24, параграф 1.

(34) Съвместни дела T-133/95 и T-204/95, International Express Carriers Conference (IECC) срещу Комисията на Европейските общности, [1998 г.] ECR II-3645, параграф 79.

(35) Дело T-24/90, Automec срещу Комисията на Европейските общности, [1992 г.]. ECR II-2223, параграф 76; Дело C-91/95 P, Roger Tremblay и други срещу Комисията на Европейските общности, [1996 г.] ECR I-5547, параграф 30.

(36) Дело 125/78, GEMA срещу Комисията на Европейските общности, [1979 г.] ECR 3173, параграф 17; Дело C-119/97 P, Union française de l'express (Ufex) и други срещу Комисията на Европейските общности, [1999 г.] ECR I-1341, параграф 87.

(37) Взето по прецедента, Решение в Общността от Дело T-24/90, Automec срещу Комисията на Европейските общности, [1992 г.] ECR II-2223, параграфи 77 и 85; виж също бележки под линия 26 и 27 по-горе.

(38) Взето по прецедента, Решение в Общността от Дело T-24/90, Automec срещу Комисията на Европейските общности, [1992 г.] ECR II-2223, параграфи 75. По реда от глава II, този принцип може да се прилага само в контекста на член 29 от тази глава.

(39) В този контекст Виж Дело 210/81, Oswald Schmidt, търговец като Demo-Studio Schmidt срещу Комисията на Европейските общности, [1983 г.] ECR 3045, параграф 19; Case C-119/97 P, Union française de l'express (Ufex) и други срещу Комисията на Европейските общности, [1999 г.] ECR I-1341, параграф 86.

(40) Дело C-119/97 P, Union française de l'express (Ufex) и други срещу Комисията на Европейските общности, [1999 г.] ECR I-1341, параграфи 79-80.

(41) В този контекст Виж Дело C-450/98 P, International Express Carriers Conference (IECC) срещу Комисията на Европейските общности, [2001 г.] ECR I-3947, параграфи 57-59.

(42) В този контекст Виж Дело T-24/90, Automec срещу Комисията на Европейските общности, [1992 г.] ECR II-2223, параграфи 88 и сл.; Дело T-5/93, Roger Tremblay и други срещу Комисията на Европейските общности, [1995 г.] ECR II-185, параграфи 65 и сл.; Дело T-575/93, Casper Koelman срещу Комисията на Европейските общности, [1996 г.] ECR II-1, параграфи 75-80; виж също част II от настоящото съобщение, където се дават по-подробни обяснения относно тази ситуация.

(43) В този контекст Виж Дело C-119/97 P, Union française de l'express (Ufex) и други срещу Комисията на Европейските общности, [1999 г.] ECR I-1341, параграфи 92-93.

(44) Взето по прецедента, Решение в Общността от Дело T-24/90, Automec срещу Комисията на Европейските общности, [1992 г.] ECR II-2223, параграф 86.

(45) В този контекст Виж Дело C-449/98 P, International Express Carriers Conference (IECC) срещу Комисията на Европейските общности [2001 г.] ECR I-3875, параграф 37.

(46) В този контекст виж дело T-77/95, Syndicat français de l'Express International и други срещу Комисията на Европейските общности [1997 г.] ECR II-1, параграф 57; дело C-119/97 P, Union française de l'express (Ufex) и други срещу Комисията на Европейските общности, [1999 г.] ECR I-1341, параграф 95. Виж също дело T-37/92, Bureau Européen des Unions des Consommateurs (BEUC) срещу Комисията на Европейските общности, [1994 г.] ECR II-285, параграф 113, в което се постановява, че неписано длъжение между държава-членка и трета държава, което не е обвързано с общата търговска политика, не е достатъчно да се докаже, че поведението, предмет на жалбата, е преустановено.

(47) В този контекст Виж Дело T-110/95, International Express Carriers (IECC) срещу Комисията на Европейските общности и други, [1998 г.] ECR II-3605, параграф 57, потвърдено в Дело 449/98 P, International Express Carriers (IECC) срещу Комисията на Европейските общности и други, [2001 г.] ECR I-3875, параграфи 44-47.

(48) В този контекст Виж Дело C-449/98 P, International Express Carriers (IECC) срещу Комисията на Европейските общности и други [2001 г.] ECR I-3875, параграф 37.

(49) В този контекст Виж Дело T-77/92, Parker Pen срещу Комисията на Европейските общности, [1994 г.] ECR II-549, параграфи 64-65.

(50) Дело 298/83, Comité des industries cinématographiques des Communautés européennes (CICCE) срещу Комисията на Европейските общности, [1985 г.] ECR 1105, параграфи 21-24; Дело T-198/98, Micro Leader Business срещу Комисията на Европейските общности, [1999 г.] ECR II-3989, параграфи 32-39.

(51) В този контекст Виж Дело T-319/99, Federacion Nacional de Empresas (FENIN) срещу Комисията на Европейските общности, все още непубликувано [2003 г.] ECR, параграф 43.

(52) Подробни насоки можете да откриете на Интернет адреса на Надзорния орган на ЕАСТ:

http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldcompetition/

(53) Както постановява член 58 от Споразумението за ЕИП и Протокол 23 към него, Надзорният орган и Комисията си сътрудничат с оглед, inter alia, да насърчават еднообразно прилагане, въвеждане и тълкуване на Споразумението за ЕИП. Макар Решенията на Комисията и неформалните й известия с насоки да не са задължителни за Надзорния орган, последният взема мерки по отчитане на всеки един практически случай на Комисията.

(54) Съобщение за въздействие върху търговията на разпоредбите на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП, все още непубликувано.

(55) Съобщение на Надзорния орган на ЕАСТ относно договори без съществено значение, които не ограничават конкуренцията по смисъла на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (de minimis), OВ C 67, 20.3.2003 г., стр. 20 и допълнение на ЕАСТ към OВ № 15, 20.3.2003 г., стр. 11.

(56) Съобщение на Надзорния орган на ЕАСТ — Насоки по прилагане на член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕАСТ, все още непубликувано.

(57) В този контекст Виж Дело 210/81, Oswald Schmidt, търговец като Demo-Studio Schmidt срещу Комисията на Европейските общности, [1983 г.] ECR 3045, параграф 19; Дело T-24/90, Automec срещу Комисията на Европейските общности, [1992 г.] ECR II-2223, параграф 79.

(58) В този контекст виж Дело T-64/89, Automec срещу Комисията на Европейските общности, [1990 г.] ECR II-367, параграфи 45-47; Дело T-37/92, Bureau Européen des Unions des Consommateurs (BEUC) срещу Комисията на Европейските общности, [1994 г.] ECR II-285, параграф 29.

(59) В този контекст Виж Дело C-282/95 P, Guérin automobiles срещу Комисията на Европейските общности, [1997 г.] ECR I-1503, параграф 36.

(60) Обединени дела 142 и 156/84, British American Tobacco Company and R. J. Reynolds Industries срещу Комисията на Европейските общности [1987 г.] ECR 249, параграфи 19-20.

(61) В този контекст Виж Дело C-282/95 P, Guérin automobiles срещу Комисията на Европейските общности, [1997 г.] ECR I-1503, параграф 37.

(62) В този контекст Виж Обединени дела T-213/95 и T-18/96, Stichting Certificatie Kraanverhuurbedrijf (SCK) и Federatie van Nederlandse Kraanbedrijven (FNK) срещу Комисията на Европейските общности, [1997 г.] ECR 1739, параграф 57.

(63) Понятието „старателно“ от страна на ищеца е използвано от Съда на Европейските общности на първа инстанция в Дело T-77/94, Vereniging van Groothandelaren in Bloemkwekerijprodukten и други срещу Комисията на Европейските общности, [1997 г.] ECR II-759, параграф 75.

(64) Член 6, параграф 2 от глава III.

(65) Член 122 от Споразумението за ЕИП, член 14, параграф 4 от Споразумението за надзорен орган и съд, член 28 от глава II и членове 15 и 16 от глава III.

(66) Член 27, параграф 2 от глава II.

(67) Член 7, параграф 2 от глава III, в този контекст виж Дело C-282/95 P, Guérin automobiles срещу Комисията на Европейските общности, [1997 г.] ECR I-1503, параграф 36.

(68) Взето по прецедента, Решение от Дело E-2/94, Scottish Salmon Growers Association Limited срещу Надзорния орган на ЕАСТ, Съдебен отчет на ЕАСТ [1994-1995 г.], стр. 59, Дело E-4/97. Norwegian Bankers' Association срещу Надзорния орган на ЕАСТ, Съдебен отчет на ЕАСТ [1998 г.], стр. 38, и в Общността по Дело T-114/92, Bureau Européen des Médias et de l'Industrie Musicale (BEMIM) срещу Комисията на Европейските общности, [1995 г.] ECR II-147, параграф 41.

(69) Член 36, параграф 2 от Споразумението за надзорен орган и съд. В контекста на Общността виж дело 210/81, Oswald Schmidt, търговец с име Demo-Studio Schmidt срещу Комисията на Европейските общности, [1983 г.] ECR 3045.

(70) В този контекст виж дело T-575/93, Casper Koelman срещу Комисията на Европейските общности, [1996 г.] ECR II-1, параграфи 41-43.

(71) В зависимост от случая и компетентните органи по защита на конкуренцията в държави членки на ЕАСТ могат да имат правомощия да приемат временни мерки.

(72) Дело 145/83, Stanley George Adams срещу Комисията на Европейските общности, [1985 г.] ECR 3539.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ

29.11.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 287/29

ДЪРЖАВНА ПОМОЩ — РУМЪНИЯ

Държавна помощ C 40/07 (ex NN 48/07) — Приватизация на Mittal Steel Roman

Покана за представяне на мнения съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО

(текст от значение за ЕИП)

(2007/C 287/08)

С писмо от 25 септември 2007 г., възпроизведено на езика, чийто текст е автентичен, на страниците след това резюме, Комисията уведоми Румъния за решението си да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, относно посочените по-горе мерки за помощ.

Заинтересованите страни могат да представят мненията си относно мярката за помощ, по отношение на която Комисията открива процедурата, в срок от един месец от датата на публикуване на това резюме и на писмото, което следва, на следния адрес:

European Commission

Directorate-General Competition

State aid Greffe

B-1049 Brussels

Факс (32-2) 296 12 42

Тези мнения ще бъдат предадени на Румъния. Запазването в тайна на самоличността на заинтересованата страна, която представя мнението, може да бъде поискано писмено, като се посочат причините за искането.

РЕЗЮМЕ

ПРОЦЕДУРА

В контекста на приватизацията на Mittal Steel Roman („MS Roman“), бившо предприятие Petrotub, през 2003 г. няколко публични органи предоставиха освобождаване от дълг и разсрочване на дългове на предприятието. След присъединяването на Румъния към ЕС Комисията поиска информация относно тези освобождавания и разсрочвания, която Румъния предостави на 8 март 2007 г., 13 март 2007 г., 14 юни 2007 г. и 5 юли 2007 г.

ОПИСАНИЕ

MS Roman е производител на чугунени и стоманени тръби със седалище в Роман, Румъния. То е част от стоманодобивния сектор, определен в приложение Б към Многосекторната рамка за регионални помощи за големи инвестиционни проекти. Предприятието бе приватизирано през 2003 г. от LNM Holdings N.V., сега Mittal Steel. В контекста на приватизацията бюджетът за социално осигуряване, фондът за безработица, националният здравен фонд, Органът за приватизация и управление на държавна собственост „APAPS“ (сега Орган за възстановяване на държавни активи „AVAS“) и собственикът на Petrotub преди приватизацията му се съгласиха да освободят предприятието от висящи дългове в размер на 931,47 млрд. ROL (24,39 млн. EUR) и да разсрочат висящи дългове в размер на 20 млн. ROL (0,52 млн. EUR). Румъния счита, че приватизацията е била по-добър вариант за държавата, отколкото ликвидацията на предприятието и държавата е действала като частен икономически оператор, когато е освобождавала от или разсрочвала дълговете и тези освобождавания. Поради това Румъния заключава, че отмяната и разсрочването не представляват държавна помощ.

ОЦЕНКА

Въпреки че потенциалната помощ бе предоставена преди присъединяването на Румъния към ЕС, Комисията има компетенции да оцени тази потенциална помощ поради специалните разпоредби, съдържащи се в приложение VII към протокола към Акта за присъединяване относно помощта в стоманодобивния сектор.

Комисията се съмнява, че отменянето и разсрочването на публични дългове не представляват държавна помощ. Първо, Комисията се съмнява, че плащанията към различните публични кредитори и към APAPS могат да бъдат натрупвани. Вместо това всеки кредитор трябва да се разглежда поотделно. Въз основа на това изглежда, че за всеки от кредиторите и APAPS несъстоятелността на предприятието и неговата ликвидация са били по-добър вариант, отколкото приватизацията.

Второ, дори и ако Комисията приеме, че публичните кредитори и APAPS като акционер могат да се разглеждат заедно, тя все пак има съмнения относно това, че приватизацията е била най-доброто решение. При изчисляването на разходите при варианта на ликвидацията Румъния отчита разходите на държавата под формата на плащания като държавна гаранция, предоставена на Petrotub през 1998 г. Въпреки това, при оценката дали държавата е действала като частен икономически оператор, трябва да се прави разграничение между задълженията, които частен оператор би имал в подобна ситуация, и задълженията на държавата като публичен орган. Публичната гаранция изглежда е била предоставена от държавата като публичен орган и следователно никакви плащания по тази гаранция не могат да се вземат предвид при изчислението на разходите по ликвидацията. Ако тези плащания не се вземат предвид, изглежда, че несъстоятелността би била по-добро решение за държавата, отколкото приватизацията.

ТЕКСТ НА ПИСМОТО

„Comisia dorește să informeze România că, în urma examinării informațiilor furnizate de autoritățile dumneavoastră privind ajutorul menționat anterior, a decis să inițieze procedura prevăzută la articolul 88 alineatul (2) din Tratatul CE.

I. PROCEDURĂ

(1)

La 2 februarie 2007, Comisia a solicitat informații referitoare la scutirile de la plata datoriilor și reeșalonarea acestora acordate întreprinderii Mittal Steel Roman (denumită în continuare «MS Roman»), fostă Petrotub, în contextul privatizării acesteia. România a furnizat informații prin intermediul unei scrisori din data de 8 martie 2007, înregistrată la aceeași dată și al unei alte scrisori din data de 9 martie 2007, înregistrată la data de 13 martie 2007. Comisia a solicitat informații suplimentare la 1 iunie 2007, pe care România le-a furnizat prin intermediul unei scrisori din data de 14 iunie 2007, înregistrată la aceeași dată și al unei alte scrisori din data de 5 iulie 2007, înregistrată la aceeași dată. Au fost organizate două reuniuni cu autoritățile române și reprezentanții societății, care au avut loc la 2 mai 2007 și, respectiv, 12 iulie 2007.

II. DESCRIERE

2.1. Întreprinderea vizată

(2)

MS Roman este o întreprindere producătoare de tuburi turnate din fontă și oțel, localizată în Roman, România. Aceasta aparține societății Mittal Steel și produce diverse tipuri de oțeluri carbon si slab aliate, fără sudură. Produsele societății sunt utilizate în industria petrolului și a gazelor naturale, în industria energiei nucleare și a celei pe bază de combustibili fosili, în industria producătoare de mașini și în industria construcțiilor civile. În conformitate cu informațiile prezentate pe site-ul internet al societății Mittal Steel, MS Roman are o capacitate anuală de producție de 500 000 de tone și aproximativ 3 100 de angajați.

(3)	De la data expirării Tratatului CECO la 23 iulie 2002, MS Roman aparține industriei oțelului, astfel cum este definită în anexa B la Cadrul multisectorial privind ajutorul regional pentru proiecte mari de investiții (1).

2.2. Privatizarea

(4)

MS Roman a fost preluată în 2003 de societatea LNM Holdings N.V. (denumită în continuare «LNM»), numită ulterior Mittal Steel și în prezent Arcelor Mittal. Înaintea preluării de către LNM, statul era acționarul majoritar al societății, deținând aproximativ 70 % din acțiunile acesteia, numele societății fiind la acea vreme Petrotub. Privatizarea a fost efectuată pe baza unei proceduri de licitație, la care agenția română de privatizare APAPS (Autoritatea pentru Privatizare și Administrarea Participațiilor Statului) (2) a invitat câțiva posibili ofertanți să depună oferte. Conform informațiilor furnizate de România, APAPS a vândut societatea ofertantului care a propus condițiile cele mai avantajoase, și anume LNM. La momentul privatizării, Petrotub se afla într-o situație financiară dificilă. Cifra de afaceri a societății a scăzut de la 4 645 miliarde ROL (122 milioane EUR) în 2002 la 2 695 miliarde ROL (71 milioane EUR) (3) în 2003, iar cifra pierderilor a crescut de la 35 miliarde ROL (1 milion EUR) în 2002 la 1 235 miliarde ROL (32 milioane EUR) în 2003.

(5)	Acordul de vânzare-cumpărare pentru privatizare a fost semnat la data de 28 octombrie 2003. Transferul de acțiuni a avut loc la data de 14 ianuarie 2004. Prețul de achiziție a fost de 6 milioane USD și a fost achitat în două tranșe la data de 8 ianuarie 2004 și, respectiv, 14 iulie 2005.

2.3. Posibil ajutor de stat în contextul privatizării

(6)

În contextul privatizării, câteva autorități publice au acceptat să acorde scutirea de la plata anumitor datorii sau să reeșaloneze plata acestora. Aceste măsuri au făcut parte integrantă din acordul de vânzare-cumpărare. Conform informațiilor furnizate de România la data de 8 martie 2007, au fost acordate societății în contextul privatizării următoarele măsuri:

—

Bugetul asigurărilor sociale: scutirea de la plata datoriilor restante la data de 31 decembrie 2002, în valoare de 201,24 miliarde ROL (5,27 milioane EUR); scutirea de la plata dobânzilor și penalităților pentru datoriile restante la data de 31 decembrie 2002 și acumulate până la momentul transferului de acțiuni de la data de 14 ianuarie 2004, în valoare de 583,09 milioane ROL (15,27 milioane EUR).

—	APAPS: scutirea de la plata datoriilor reprezentând dividende, despăgubiri și fonduri de restructurare în valoare de 46,79 miliarde ROL (1,23 milioane EUR).

—

Fondul național de asigurări sociale de sănătate: reeșalonarea plăților pentru datoriile restante în valoare de 20,00 miliarde ROL (0,52 milioane EUR); scutirea de la plata creșterilor și penalităților pentru datoriile restante la fondul național de asigurări sociale de sănătate, în valoare de 100,34 miliarde ROL (2,63 milioane EUR).

(7)

În total, urma ca datoriile publice în valoare de aproximativ 931,47 miliarde ROL (24,39 milioane EUR) să fie scutite de la plată, iar plata datoriilor restante în valoare de 20,00 milioane ROL (0,52 milioane EUR) urma să fie reeșalonată. Cu toate acestea, conform informațiilor furnizate de România, nu a fost încheiat până în prezent între societate și fondul național de asigurări sociale de sănătate niciun acord de reeșalonare a plăților. Celelalte scutiri au fost înscrise în evidențele contabile ale societății la data de 31 decembrie 2003.

(8)

România a înaintat un raport elaborat de un consultant extern pentru a demonstra faptul că scutirile de la plata datoriilor și reeșalonarea plății acestora acordate de autoritățile publice în contextul privatizării nu au reprezentat un ajutor de stat. Raportul este elaborat pe baza evaluării societății de la data de 20 septembrie 2003, adică pe baza datelor celor mai recente disponibile înaintea semnării acordului de vânzare-cumpărare în octombrie 2003. Informațiile privind valoarea scutirilor de la plata datoriilor și a reeșalonărilor plății acestora cuprinse în acest raport variază în anumite privințe față de informațiile furnizate de România la 8 martie 2007.

(9)

Conform raportului elaborat de consultant, au fost acordate măsurile următoare:

—

Fondul național de asigurări sociale de sănătate (capital și penalități de întârziere a plăților): scutire de la plata datoriilor în valoare de 746,94 miliarde ROL (19,56 milioane EUR) și reeșalonarea plăților în valoare de 1,89 miliarde ROL (0,05 milioane EUR). O sumă restantă de 4,21 miliarde ROL (0,11 milioane EUR) urma să fie plătită de către noul proprietar, fără reeșalonarea plății.

—

Fondul de șomaj (capital și penalități de întârziere a plăților): scutire de la plata sumei de 23,51 miliarde ROL (0,62 milioane EUR) și reeșalonarea plăților în valoare de 4,27 milioane ROL (112 EUR). O sumă restantă de 69,62 milioane ROL (1 823 EUR) urma să fie plătită de către noul proprietar, fără reeșalonarea plății.

—	Fondul național de asigurări sociale de sănătate: nu a fost acordată nicio scutire de la plata datoriilor, dar a fost stabilită plata sumei restante de 95,16 miliarde ROL (2,49 milioane EUR) de către noul proprietar.

—	APAPS: scutirea de la plata tuturor datoriilor restante (dividende, penalități și fonduri de restructurare) în valoare de 47,14 miliarde ROL (1,23 milioane EUR).

(10)	Conform raportului, în baza acordului de vânzare-cumpărare și în conformitate cu legislația în vigoare, APAPS și Ministerul Finanțelor Publice au emis un Ordin comun prin care sunt acordate aceste scutiri.

(11)

Sumele care au făcut obiectul scutirilor acordate de la bugetul asigurărilor sociale și de APAPS, astfel cum sunt prezentate în raportul consultantului, corespund mai mult sau mai puțin cu cele prezentate de România în scrisoarea din 8 martie 2007. Cu toate acestea, scutirile acordate de fondul de șomaj nu sunt menționate de România în scrisoarea trimisă. De asemenea, în raportul consultantului se presupune că nu au fost acordate scutiri de fondul național de asigurări sociale de sănătate, fapt care se pare că este în contradicție cu informațiile furnizate de România în scrisoarea din 8 martie 2007.

III. EVALUARE

3.1. Legislația aplicabilă

(12)

Anexa VII la Protocolul Tratatului de aderare a României conține măsuri de tranziție pentru România referitoare la procesul de restructurare a industriei oțelului. Conform punctului 1 din apendicele B la anexa VII, ajutoarele de stat acordate de România în scopul restructurării anumitor sectoare ale industriei oțelului din România în perioada 1993-2004 trebuie să fie considerate compatibile cu piața comună cu condiția ca, printre altele, să fie îndeplinite cerințele stabilite în anexa respectivă.

(13)	Conform punctului 2 din apendicele B la anexa VII, ajutorul pentru restructurare poate fi acordat numai societăților incluse pe lista din apendicele A, partea 1. România a selectat șase societăți pentru a fi incluse pe lista respectivă, iar MS Roman nu se afla printre acestea.

(14)

Punctul 6 din apendicele B la anexa VII interzice acordarea oricărui tip de ajutor de stat pentru restructurare societăților care nu sunt incluse pe lista din apendicele A, partea 1, precum și a oricărui alt ajutor care nu este considerat a fi compatibil cu normele privind ajutorul de stat comunitar. În acest scop, punctul 17 conferă Comisiei puterea de a adopta măsurile necesare, solicitând societății în cauză să ramburseze orice ajutor acordat prin încălcarea termenilor stabiliți în aceste dispoziții și în apendicele A, în cazul în care procesul de monitorizare demonstrează faptul că România a acordat ajutoare de stat suplimentare incompatibile cu piața comună vreunei societăți producătoare de oțel.

(15)

Prin urmare, deoarece articolele 87 și 88 nu se aplică, în mod normal, în cazul ajutoarelor de stat acordate înaintea momentului aderării, dispozițiile din apendicele B la anexa VII extind controlul privind ajutoarele de stat efectuat în temeiul Tratatului CE asupra oricărui ajutor acordat pentru restructurarea industriei oțelului din România în perioada 1993-2008.

(16)

Decizia poate fi adoptată după aderarea României în temeiul articolului 88 alineatul (2) din Tratatul CE deoarece, în absența unor dispoziții specifice în cadrul apendicelui B la anexa VII, se aplică normele și principiile generale. Ulterior, se aplică, de asemenea, Regulamentul (CE) nr. 659/1999 al Consiliului de stabilire a normelor de aplicare a articolului 93 (în prezent, articolul 88).

3.2. Ajutor de stat în sensul articolului 87 alineatul (1) din Tratatul CE

(17)

În conformitate cu articolul 87 alineatul (1) din tratat, cu excepția derogărilor prevăzute de tratatul menționat, sunt incompatibile cu piața comună ajutoarele acordate de state sau prin intermediul resurselor de stat care denaturează sau amenință să denatureze concurența prin favorizarea anumitor întreprinderi sau sectoare de producție, în măsura în care acestea afectează schimburile comerciale dintre statele membre.

3.2.1. Favorizarea unei anumite întreprinderi

(i) Scutirea de la plata datoriilor publice

(18)

Ștergerea datoriilor de către autoritățile publice conferă un avantaj economic, deoarece autoritățile publice acceptă să renunțe la veniturile respective. Din acest motiv, astfel de măsuri pot fi considerate drept ajutoare. Cu toate acestea, o intervenție a statului reprezintă un ajutor de stat în sensul articolului 87 alineatul (1) din Tratatul CE numai dacă întreprinderii care beneficiază de ajutorul respectiv i se acordă un avantaj pe care nu l-ar fi obținut în condiții normale de piață. Din acest motiv, trebuie efectuată o evaluare prin care să se stabilească dacă un agent economic din cadrul economiei de piață ar fi acordat aceleași scutiri precum cele acordate de autoritățile publice. Pentru a decide dacă scutirea de la plata datoriilor ar reprezenta opțiunea cea mai adecvată din punct de vedere economic, un agent economic privat ar compara rezultatul financiar obținut în eventualitatea acordării scutirilor cu rezultatul care ar putea fi obținut în cazul adoptării unor scenarii alternative și ar alege opțiunea cea mai avantajoasă.

(19)

România afirmă că scutirile acordate societății MS Roman în contextul privatizării nu reprezintă un ajutor de stat. În acest sens, România afirmă că privatizarea prin acordarea scutirilor de la plata datoriilor a fost considerată a fi mai avantajoasă de către autoritățile române decât orice alt scenariu posibil. Astfel, autoritățile române au acționat în același mod în care ar fi acționat agenții economici din cadrul economiei de piață.

(20)

Pentru a demonstra faptul că privatizarea a reprezentat soluția cea mai avantajoasă pentru stat, România a furnizat un raport elaborat de către un consultant extern. Conform acestui raport, singurele scenarii alternative la privatizarea prin scutirea de la plata datoriilor au fost declararea falimentului societății și vinderea ulterioară a acesteia ca unitate funcțională (scenariu de faliment I) sau lichidarea societății, activele acesteia fiind vândute în mod individual (scenariu de faliment II).

(21)

Raportul a calculat rezultatul fiecăruia dintre aceste scenarii și implicațiile acestora pentru creditorii publici și pentru acționarul APAPS. Scenariul de privatizare reflectă condițiile care au fost agreate în cadrul acordului de vânzare-cumpărare. Scenariul de faliment I presupune inițierea procedurilor de recuperare și de declarare a insolvabilității societății și vinderea activelor societății ca unitate funcțională de către mandatar, sub supravegherea judecătorului sindic. Scenariul de faliment II presupune inițierea procedurilor de recuperare și de declarare a insolvabilității societății și vinderea individuală a activelor societății de-a lungul unei perioade de cinci ani de către mandatar, sub supravegherea judecătorului sindic.

(22)

Rezultatele fiecăruia dintre scenariile respective, astfel cum sunt calculate în raport, sunt prezentate mai jos:

În mii de ROL	Privatizare	Scenariu de faliment I	Scenariu de faliment II
Plăți în cadrul unei garanții de stat	0	[– 570 000 000-1 145 000 000] (4)	[– 570 000 000-954 000 000]
Bugetul asigurărilor sociale [sume indexate]	[2]	[213]	[243]
Fondul de șomaj [sume indexate]	[0,02]	[6]	[7]
Fondul de asigurări sociale de sănătate [sume indexate]	[31]	[26]	[30]
APAPS	0	0	0
Preț de achiziție	200 646 000	nu se aplică	nu se aplică
TOTAL instituții de stat [sume indexate]	[100]	[12]	[65]
TOTAL instituții de stat (în EUR) [sume indexate]	[100]	[12]	[65]
TOTAL instituții de stat fără garanția de stat [sume indexate]	[100]	[243]	[282]
TOTAL instituții de stat fără garanția de stat (în EUR) [sume indexate]	[100]	[243]	[282]

(23)

Primul rând face referire la plățile cu care statul român s-ar confrunta în cazul unui faliment. Aceste plăți rezultă din garanția de stat acordată Petrotub în 1998 de către Ministerul Finanțelor din România pentru un credit acordat de KfW. Potrivit autorităților române, în cazul unui faliment, garanția de stat ar fi preluată de KfW, iar Ministerul Finanțelor ar trebui să plătească [570 miliarde-1 145 miliarde ROL (15-30 milioane EUR)] (scenariul de faliment I) sau [570 miliarde-954 miliarde ROL (15-25 milioane EUR) (scenariul de faliment II) (5). În raport se presupune că în scenariul privatizării, societatea ar continua să ramburseze creditul KfW și garanția de stat nu ar fi preluată. Așadar, pentru statul român nu ar exista plăți în cadrul garanției de stat din scenariul de privatizare.

(24)

Rândurile doi-cinci indică sumele pe care creditorii în cauză, respectiv bugetul asigurărilor de stat, fondul de șomaj, fondul național de asigurări sociale de sănătate și APAPS le-ar putea recupera în diferitele scenarii. Se poate remarca faptul că niciun creditor nu ar putea recupera întreaga sumă solicitată în cererile lor din niciunul din cele două scenarii de faliment.

(25)	Rândul șase indică prețul de achiziție pe care APAPS l-ar obține în scenariul privatizării. În scenariile de faliment, APAPS nu ar obține acest preț de achiziție.

(26)

Consultantul cumulează sumele care urmează să fie recuperate de creditorii publici și autoritățile statului, precum și suma care urmează să fie plătită de Ministerul Finanțelor în cadrul garanției de stat pentru a obține plata totală către stat. Consultantul concluzionează că în cazul privatizării instituțiile statului ar încasa [indexat 100] ROL, inclusiv prețul de achiziție, în timp ce în cazul declarării falimentului și al vinderii societății ca unitate funcțională instituțiile statului ar încasa doar [indexat 12] ROL, și respectiv, [indexat 65] ROL în cazul declarării falimentului și al vinderii individualea activelor acesteia. Astfel, România concluzionează că scenariul de privatizare a fost cel mai avantajos.

Evaluarea individuală a diferiților creditori

(27)

Comisia își exprimă unele îndoieli cu privire la calculele prezentate de România. În primul rând, în conformitate cu hotărârea emisă în cauza Hamsa (6), creanțele diferiților creditori publici și ale altor instituții ale statului nu pot fi cumulate, ci trebuie să fie tratate în mod separat. Fiecare creditor, precum și APAPS, care este atât investitor cât și acționar și creditor, trebuie să decidă asupra sumei care va fi primită în cadrul scenariului de privatizare, pe de o parte, și suma pe care se așteaptă să o poată recupera în urma declarării falimentului societății și a lichidării acesteia.

(28)

În conformitate cu informațiile incluse în raport, bugetul asigurărilor sociale de sănătate și fondul de șomaj ar trebui să recupereze sume mai mari în cazul declarării falimentului societății decât în cazul privatizării acesteia. Astfel, se pare că scenariul falimentului ar fi fost mai avantajos pentru acestea, iar decizia adoptată de acordare a scutirilor nu corespunde deciziei pe care ar fi luat-o un creditor privat.

(29)

În ceea ce privește fondul de asigurări sociale de sănătate, din informațiile furnizate nu reiese în mod clar dacă a fost acordată sau nu scutirea de la plata datoriilor. În raport se presupune faptul că au fost acordate scutiri, în timp ce, conform scrisorii trimise de România la 8 martie 2007, fondul de asigurări sociale de sănătate a acceptat să acorde scutirea de la plata a [70-130] miliarde ROL ([1,8-3,4] milioane EUR).

(30)

Cu toate acestea, consultantul calculează rezultatul pentru fondul național de asigurări sociale de sănătate în cadrul celor două scenarii de faliment. Raportul concluzionează că fondul național de asigurări sociale de sănătate ar obține [indexat 26] ROL în cadrul scenariului de faliment I și [indexat 30] ROL în cadrul scenariului de faliment II. În cazul în care s-a aplicat scutirea de la plata datoriilor, astfel cum s-a arătat în scrisoarea transmisă de România la 8 martie 2007, se pare că fondul național de asigurări sociale de sănătate ar fi obținut plăți mai mari în cazul falimentului decât în cazul privatizării, când nu ar fi primit nimic. Așadar, scutirile, în cazul în care ar fi puse în aplicare, nu vor fi conforme comportamentului unui creditor privat.

(31)

În ceea ce privește APAPS, situația sa este diferită de a celorlalți creditori, deoarece APAPS este, de asemenea, proprietarul societății. APAPS a avut datorii restante din dividende, penalități și fonduri de restructurare. Conform consultantului, în cazul falimentului, APAPS nu ar putea recupera niciuna din aceste sume. Acest rezultat extrem de nefavorabil din faliment, care diferă de rezultatul pentru ceilalți creditori publici care cel puțin recuperează ceva, este provocat de faptul că bugetul asigurărilor sociale, fondul de șomaj și fondul național de asigurări sociale de sănătate sunt trecute în cea de-a doua categorie a creditorilor, cărora urmează să li se dea curs din sumele rămase din veniturile nete după plata creditorilor de prim rang (creditori cu credite garantate), în timp ce solicitările formulate de APAPS se înscriu în cea de-a cincea categorie care reprezintă creanțele acționarilor. Această categorie va fi abordată doar după ce ceilalți creditori au fost plătiți.

(32)

Comisia are îndoieli cu privire la faptul că clasificarea cererilor APAPS în cea de-a cincea categorie este justificată, în special în ceea ce privește fondurile de restructurare. Comisia nu deține informații cu privire la originea acestei datorii și prin urmare are îndoieli referitoare la faptul că aceasta reprezintă o creanță a unui acționar. În cazul în care cererea ar fi clasificată în aceeași categorie cu solicitările bugetare, APAPS ar putea recupera cel puțin partea datoriei în caz de faliment.

(33)

S-ar putea susține faptul că, chiar dacă ar fi cazul și APAPS ar urma să recupereze mai mult din cererile sale privind falimentul decât s-a presupus de către consultant, privatizarea ar reprezenta în continuare soluția cea mai avantajoasă din punct de vedere economic pentru APAPS, deoarece pentru orice soluționare a cererilor sale ar primi, în plus, prețul de achiziționare de 20,06 miliarde ROL.

(34)

Cu toate acestea, în această etapă, Comisia are îndoieli cu privire la plățile din prețul de achiziționare pe care l-a primit APAPS, iar sumele pe care APAPS le-ar recupera din cererile sale către societate pot fi cumulate pentru a fi comparate cu rezultatul diferitelor scenarii. Trebuie făcută diferența între obligațiile asumate de APAPS în calitate de acționar al societății și obligațiile sale ca autoritate a statului. Astfel cum s-a menționat anterior, Comisia nu deține informații cu privire la condițiile în care au fost acordate fondurile de restructurare. deoarece se pare că îndoielile Comisiei privind faptul că fondurile au fost acordate în condiții pe care un acționar privat le-ar fi furnizat, par total nefondate. Comisia nu deține niciun fel de informații nici în ceea ce privește originea datoriilor numite dividende și penalități, astfel încât aceasta nu se află în poziția de a evalua dacă acumularea acestor datorii a corespuns atitudinii unui agent economic din cadrul economiei de piață.

(35)

Prin urmare, Comisia are îndoieli că APAPS a acționat în calitate de acționar privat în acumularea de dividende și penalități și în furnizarea fondurilor de restructurare. Prin urmare, în compararea rezultatului APAPS în diferite scenarii, suma de recuperat pentru dividende, penalizări și fonduri de restructurare, care este posibil să nu fi fost oferite de APAPS în calitatea sa de acționar, ci în calitate de autoritate publică, precum și prețul de achiziționare obținut de APAPS în calitate de acționar, nu au putut fi cumulate.

Îndoieli cu privire la calcularea rezultatului în urma falimentului

(36)

În al doilea rând, chiar dacă s-ar accepta că creditorii publici și APAPS în calitate de acționar pot fi considerați împreună, Comisia are încă îndoieli cu privire la calculele prezentate. Aceste îndoieli privesc calcularea rezultatului pentru instituțiile statului în cazul unui faliment al societății și al lichidării acesteia.

(37)

Astfel cum a fost deja menționat anterior, în costurile de lichidare, consultantul a luat în considerare costurile pentru stat sub forma plăților în cadrul unei garanții de stat oferită Petrotub în 1998. România susține că această garanție a fost o obligație validă introdusă de stat în calitate de acționar. În cazul unui faliment, garanția ar fi invocată astfel încât statul s-ar confrunta cu plăți de [570 miliarde-1 145 miliarde ROL (15-30 milioane EUR)] (scenariul de faliment I) sau [570 miliarde-954 miliarde ROL (15-25 milioane EUR) (scenariul de faliment II).

(38)

În conformitate cu jurisprudența (7), pentru evaluarea capacității creditorilor și a agenției de privatizare APAPS în calitate de acționar de a recupera o sumă mai mare din privatizare decât din scenariul de faliment, numai obligațiile cu care s-ar confrunta un acționar privat într-o situație similară, precum și statul pot fi luate în considerare pentru calcularea scenariului de faliment. Prin urmare, trebuie realizată o distincție între obligațiile pe care trebuie să și le asume statul în calitate de proprietar al capitalului de acțiuni al unei societăți și obligațiile în calitate de autoritate publică (8). Astfel, trebuie evaluat dacă statul a oferit garanție în calitatea sa de acționar al societății, respectiv în condiții care ar fi fost acceptabile și pentru un acționar privat, astfel cum s-a solicitatde către România, sau în calitatea sa de organ public.

(39)

În această etapă, Comisia consideră că statul nu a acționat în calitate de investitor în economia de piață atunci când a oferit garanția. Garanția de stat a fost oferită de către Ministerul Finanțelor pentru un împrumut de investiții de [15-25 milioane EUR] de către banca germană Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW), până în 2011. La momentul acordării garanției, APAPS era acționarul majoritar al societății. Prin urmare, Comisia menționează că Ministerul Finanțelor, care a acordat garanția, nu era proprietarul societății, împrejurare care a pus la îndoială faptul că garanția era oferită de minister în calitatea sa de acționar.

(40)

De asemenea, Comisia a menționat că pentru același credit, o garantare a creditului la export a fost oferită de Germania. Conform explicațiilor oferite de România cu privire la relația dintre garanția statului, garantarea dreptului la export și creditul KfW, KfW a dorit să obțină garantarea creditului la export din partea Germaniei pentru împrumutul de [15-25 milioane EUR]. Pentru a obține garantarea acestui credit la export din partea Germaniei, KfW a trebuit să solicite o garanție suverană din partea țării de origine a importatorului. În cazul de față, garanția suverană putea fi acordată numai de către Ministerul Finanțelor din România.

(41)	Faptul că agenția germană de credit la export a solicitat în mod expres o garanție din partea statului, demonstrează în mod clar că statul nu a acționat în calitate de acționar atunci când a oferit garanția, deoarece niciun alt acționar privat nu ar fi putut să o furnizeze.

(42)

În plus, în același timp cu acordarea creditului garantat de stat, KfW a acordat un al doilea credit în valoare de [1-10 milioane EUR] care a fost asigurat de o garanție din partea băncii române BCR. Această garanție poate fi utilizată ca o comparație pentru a evalua dacă condițiile garanției de stat au fost conform pieței.

(43)

Comisia menționează că garanția statului a fost acordată cu un risc mai scăzut decât garanția BCR. Statul a perceput o taxă unică de 4 % pentru garanție, plus o taxă anuală de 0,45 % pentru suma restantă, în timp ce BCR a perceput un comision de 4 % pe an. Garanția statului a avut, de asemenea, o durată mai mare și a fost mai puțin asigurată. Astfel, se pare că statul a acordat garanția în condiții pe care niciun operator privat nu le-ar fi acceptat.

(44)

România susține că situația statului în calitate de acționar al Petrotub care oferă garanția a fost diferită de poziția BCR în calitate de unul din principalii creditori ai societății, care nu a avut un avantaj comercial din acordarea acestei garanții societății, altul decât prima de risc. Acest aspect ar putea justifica o primă de risc mai scăzută pentru stat, deoarece statul ar determina alte avantaje comerciale, de exemplu, sub forma unei performanțe îmbunătățite a societății.

(45)

Comisia nu este de această părere. La momentul acordării de către stat a garanției, statul era principalul acționar al societății (aproximativ 70 % din acțiuni), dar nu unicul acționar. Orice avantaj suplimentar datorat unei performanțe îmbunătățite nu poate fi acordat în întregime de stat, de acesta beneficiind și ceilalți acționari. Această situație nu ar fi acceptată de niciun acționar privat.

(46)	Prin urmare, în această etapă, Comisia concluzionează că statul nu a acționat în calitate de investitor privat când a acordat garanția. Prin urmare, plățile potențiale din cadrul garanției statului nu pot fi luate în considerare în calcularea costurilor de lichidare.

(47)

În cazul în care aceste plăți potențiale sunt excluse din calculele prezentate de România, ambele scenarii de faliment ar fi fost mult mai avantajoase pentru stat decât scenariul privatizării, astfel cum reiese din tabelul 1 de mai sus. În cazul privatizării, instituțiile statului primesc [indexat 100] ROL, în timp ce în cazul falimentului I ar primi [indexat 243] ROL, iar în varianta de faliment II ar primi [indexat 282] ROL. Prin urmare, un agent economic din cadrul economiei de piață a decis să conducă societatea la faliment în schimbul privatizării, în condițiile date incluzând și scutirile de la plata datoriilor.

(48)	Prin urmare, concluziile preliminare ale Comisiei privind scutirea de la plata datoriilor acordată de bugetul asigurărilor sociale, fondul de șomaj, fondul național de asigurări sociale de sănătate și APAPS nu au fost conforme pieței, oferind în schimb un avantaj selectiv societății.

(ii) Reeșalonarea datoriilor publice

(49)

Referitor la reeșalonarea datoriilor, nu au fost furnizate niciun fel de informații potrivit cărora acestea ar fi în conformitate cu atitudinea unui agent economic din cadrul economiei de piață și acest aspect nu a fost abordat în raportul consultantului. Prin urmare, Comisia consideră că eventuala reeșalonare a datoriilor de către bugetul asigurărilor sociale, fondul de șomaj și fondul național de asigurări sociale de sănătate ar fi putut acorda un avantaj selectiv întreprinderii Roman.

3.2.2. Alte condiții prevăzute la articolul 87 alineatul (1) din Tratatul CE

(50)

Măsurile au fost întreprinse de agenția română de privatizare APAPS, bugetul asigurărilor sociale, fondul de șomaj și fondul național asigurări sociale de sănătate. Acestea rezultă astfel din resursele statului și sunt imputabile statului. Întreprinderea Roman produce țevi și tuburi din oțel. Având în vedere faptul că aceste produse sunt comercializate la scară largă în Uniunea Europeană, măsurile amenință să denatureze competitivitatea și să afecteze comerțul între statele membre.

3.2.3. Concluzie asupra articolului 87 alineatul (1) din Tratatul CE

(51)	Astfel, în această etapă, Comisia concluzionează că scutirile de la plata datoriilor și reeșalonarea constituie ajutor, iar compatibilitatea măsurilor trebuie evaluată în consecință.

3.3. Derogare în cadrul articolului 87 alineatele (2) și (3) din Tratatul CE

(52)	Articolul 87 alineatele (2) și (3) din Tratatul CE prevăd scutiri de la incompatibilitatea generală, astfel cum este prevăzut la alineatul (1) al aceluiași articol. În această etapă, Comisia consideră că niciuna din scutiri nu poate fi aplicată în cazul de față.

(53)

În special, Comisia consideră că Liniile directoare în domeniul ajutorului de stat pentru salvarea și restructurarea întreprinderilor aflate în dificultate (9) nu se aplică sectorului industriei oțelului și prin urmare, unei societăți care face parte din acest sector nu i se poate acorda niciun fel de sprijin în acest sens. De asemenea, Comisia consideră că orientările privind ajutorul regional la nivel național (10) nu se aplică industriei oțelului.

(54)

În această etapă, Comisia consideră că niciuna din liniile directoare și regulamentele comunitare, ca de exemplu pentru cercetare și dezvoltare, pentru mediu, pentru întreprinderile mici și mijlocii, pentru ocuparea forței de muncă și formare sau pentru capitalul de risc nu se poate aplica prezentei măsuri.

IV. DECIZIE

(55)

Astfel, în această etapă, Comisia concluzionează că scutirea de la plata datoriilor și reeșalonarea datoriei de către bugetul asigurărilor sociale, fondul de șomaj, fondul național de asigurări sociale de sănătate și APAPS reprezintă ajutor de stat și consideră cu titlu preliminar că acestea nu îndeplinesc condițiile de compatibilitate cu piața comună.

Având în vedere considerațiile anterioare, Comisia, acționând conform procedurii prevăzute în articolul 88 alineatul (2) din Tratatul CE, solicită României să-și prezinte observațiile și să furnizeze toate informațiile necesare pentru evaluarea ajutorului, în termen de o lună de la data primirii acestei scrisori. În caz contrar, Comisia va adopta o decizie în funcție de informațiile pe care le deține. Comisia solicită autorităților dumneavoastră să transmită o copie a acestei scrisori, în cel mai scurt termen, potențialului beneficiar al ajutorului.

Comisia dorește să reamintească României că articolul 88 alineatul (3) din Tratatul CE are efect suspensiv și vă atrage atenția asupra articolului 14 din Regulamentul (CE) nr. 659/1999, care prevede că orice ajutor de tip ilegal poate fi recuperat de la beneficiar.

Comisia informează România că va informa părțile interesate publicând această scrisoare, precum și un rezumat justificativ al acesteia în Jurnalul Oficial al Uniunii Europene. De asemenea, Comisia va informa Autoritatea de Supraveghere a AELS prin transmiterea către aceasta a unei copii a acestei scrisori. Toate părțile interesate vor fi invitate să-și prezinte observațiile în termen de o lună de la data acestei publicări.“

(1) JO C 70, 19.3.2002, p. 8.

(2) În luna mai 2004, APAPS (Autoritatea pentru Privatizare și Administrarea Participațiilor Statului) și AVAB (Autoritatea pentru Valorificarea Activelor Bancare) au fuzionat, rezultând astfel o nouă entitate — AVAS (Autoritatea pentru Valorificarea Activelor Statului).

(3) Rata de schimb utilizată este de 38 185 ROL = 1 EUR care era rata de schimb oficială stabilită de Banca Națională a României la data de 30 septembrie 2003. România a utilizat această rată de schimb în datele furnizate.

(4) Informațiile cuprinse între […] sunt informații cu caracter confidențial și reprezintă fie sumele indexate, fie marginile între care se situează sumele absolute.

(5) Din raport nu reiese în mod clar din ce motiv plățile diferă în cele două scenarii de faliment.

(6) Cauza T-152/99 HAMSA împotriva Comisiei, hotărârea Curții de Justiție din 11 iulie 2002.

(7) A se vedea, de exemplu, cauza C-344/99 Germania v. Comisie (Gröditzer Stahlwerke), hotărârea Curții din 28 ianuarie 2003, alineatul (134); cauze conexe C-278/92, C-279/92 și C-280/92 Spania v. Comisie (Hytasa), hotărârea Curții din 14 septembrie 1994, alineatul (22).

(8) A se vedea alineatul (134) din cauza C-344/99 (citat anterior).

(9) A se vedea nota de subsol 5.

(10) JO C 74, 10.3.1998, p. 9.

		ISSN 1830-365X
Официален вестник на Европейския съюз		C 287

Издание на български език	Информация и известия	Година 50 29 ноември 2007 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Съвет
2007/C 287/01	Резолюция на Съвета от 16 ноември 2007 година относно Европейска програма за култура	1

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2007/C 287/02	Обменен курс на еврото	5

2007/C 287/03	Номиниране на членове на Комитета на старшите инспектори по труда за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г.	6

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
2007/C 287/04	Сведения, предоставени от държавите-членки, във връзка с държавни помощи, отпуснати съгласно Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия ( 1 )	8

2007/C 287/05	Сведения, предоставени от държавите-членки, във връзка с държавни помощи, отпуснати съгласно Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия ( 1 )	10

	ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
	Надзорен орган на ЕАСТ
2007/C 287/06	Известие на Надзорния орган на ЕАСТ относно разглеждане от Надзорния орган на жалби по членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП	12

	V Обявления
	ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ
	Комисия
2007/C 287/07	Държавна помощ — Германия — Държавна помощ C 24/07 (ex NN 71/06) — Държавна помощ в полза на летище Любек ООД и Ryanair — Покана за представяне на мнения съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО ( 1 )	27

2007/C 287/08	Държавна помощ — Румъния — Държавна помощ C 40/07 (ex NN 48/07) — Приватизация на Mittal Steel Roman — Покана за представяне на мнения съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО ( 1 )	29

2007/C 287/09	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.4910 — Motorola/Vertex Standard) ( 1 )	38

2007/C 287/10	Държавни помощи — Обединеното кралство — Държавна помощ C 42/04 (ex N 350/04) — Помощи за ремонт на бизнес помещения ( 1 )	39

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,4747
JPY	японска йена	162,02
DKK	датска крона	7,4568
GBP	лира стерлинг	0,71375
SEK	шведска крона	9,3367
CHF	швейцарски франк	1,6463
ISK	исландска крона	91,89
NOK	норвежка крона	8,1075
BGN	български лев	1,9558
CYP	кипърска лира	0,5842
CZK	чешка крона	26,494
EEK	естонска крона	15,6466
HUF	унгарски форинт	255,27
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,6984
MTL	малтийска лира	0,4293
PLN	полска злота	3,6489
RON	румънска лея	3,5445
SKK	словашка крона	33,239
TRY	турска лира	1,7676
AUD	австралийски долар	1,6719
CAD	канадски долар	1,4676
HKD	хонконгски долар	11,4817
NZD	новозеландски долар	1,9184
SGD	сингапурски долар	2,1293
KRW	южнокорейски вон	1 374,13
ZAR	южноафрикански ранд	10,2344
CNY	китайски юан рен-мин-би	10,9047
HRK	хърватска куна	7,319
IDR	индонезийска рупия	13 887,99
MYR	малайзийски рингит	4,9882
PHP	филипинско песо	63,184
RUB	руска рубла	35,983
THB	тайландски бат	45,627

БЕЛГИЯ	Г-н Karel VAN DAMME Г-н Michel ASEGLIO
БЪЛГАРИЯ	Г-н Тотю МЛАДЕНОВ Г-н Веселин ВЕСЕЛИНОВ
ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА	Г-н Rudolf HAHN Г-жа Anežka SIXTOVÁ
ДАНИЯ	Г-н Jens JENSEN Г-жа Annemarie KNUDSEN
ГЕРМАНИЯ	Г-н Hans-Jürgen BIENECK Г-н Helmut DEDEN
ИРЛАНДИЯ	Г-н Michael HENRY Г-н Peter CLAFFEY
ЕСТОНИЯ	Г-н Herko SUNTS Г-жа Katrin KAARMA
ГЪРЦИЯ	Г-н Alexandros KARAGEORGIOU Г-жа Ioanna PAPAIOANNOU
ИСПАНИЯ	Г-н Raimundo ARAGON BOMBIN Г-н Javier VALLEJO SANTAMARIA
ФРАНЦИЯ	Г-н Jean BESSIERE Г-жа Christiane GIRAUD
ИТАЛИЯ	Г-н Mario NOTARO Г-н Mariano MARTONE
КИПЪР	Г-н Leandros NICOLAIDES Г-н Anastasios YIANNAKI
ЛАТВИЯ	Г-жа Rita ELCE Г-жа Tatjana ZABAROVSKA
ЛИТВА	Г-н Mindaugas PLUKTAS Г-жа Dalia LEGIENE
ЛЮКСЕМБУРГ	Г-н Robert HUBERTY Г-н Paul WEBER
УНГАРИЯ	Г-н István PAPP Г-н János GÁDOR
МАЛТА	Г-н Mark GAUCI Г-н Vincent ATTARD
НИДЕРЛАНДИЯ	Г-н Jaap UIJLENBROEK Г-н Peter WEEDA
АВСТРИЯ	Г-жа Eva-Elisabeth SZYMANSKI Г-жа Gertrud BREINDL
ПОЛША	Г-жа Bozena BORYS-SZOPA Г-н Roman GIEDROJĆ
ПОРТУГАЛИЯ	Г-н Paulo MORGADO DE CARVALHO Г-н Manuel Joaquim FERREIRA MADURO ROXO
РУМЪНИЯ	Г-жа Mariana BASUC Г-жа Silvia TRUFASILA
СЛОВЕНИЯ	Г-н Borut BREZOVAR Г-н Boris RUŽIC
СЛОВАКИЯ	Г-н Andrej GMITTER Г-жа Jana GIBÓDOVÁ
ФИНЛАНДИЯ	Г-н Mikko HURMALAINEN Г-н Jaakko ITAKANNAS
ШВЕЦИЯ	Г-н Bernt NILSSON Г-н Bertil REMAEUS
ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО	Г-н Justin MC CRACKEN Г-жа Sandra CALDWELL