1.1.

В съответствие с разпоредбите на член 248 от Договора за ЕО Сметната палата предоставя на Европейския парламент и на Съвета становище, гарантиращо точността на отчетите, както и законността и правомерността на свързаните с тях операции (DAS). Също така съгласно Договора това становище може да бъде допълнено със специфични оценки за всяка основна сфера на действие на Общността.

1.2.

Проверката във връзка с точността на отчетите на Европейските общности цели получаването на достатъчно информация, за да се определи до каква степен приходите, разходите, активите и пасивите са били правилно документирани и доколко годишните отчети отразяват достоверно, във всички съществени аспекти, финансовата ситуация към 31 декември 2006 г., както и резултатите от операциите и паричните потоци за приключилата на тази дата финансова година (виж точки 1.6—1.37).

1.3.

Проверката във връзка със законността и правомерността на основните операции цели събирането на достатъчно преки или косвени доказателства, за да бъде произнесено становище относно съответствието на операциите с приложимите нормативни или договорни разпоредби, както и относно точността на изчисление на съответните суми (виж точки 1.38—1.42 от настоящата глава за въпроси от хоризонтално естество и глави 2 и от 4 до 10 за повече подробности).

1.4.

Палатата отново обърна специално внимание на положените от Комисията усилия за утвърждаване на системата ѝ за вътрешен контрол и за проследяването на плановете за действие, приети в контекста на „Пътна карта за една интегрирана рамка за вътрешен контрол“ или приложени към годишните отчети за дейността и тяхното обобщение за финансовата 2006 година и преди това (виж глава 2).

1.5.

В допълнение, тъй като в продължение на няколко последователни години Комисията не е посочила нито един показател (8), Палатата предоставя някои показатели за проследяване на напредъка при утвърждаването на вътрешния контрол както цялостно, така и за всяка област на приходите и разходите (виж приложенията към настоящата глава и към глави 2 и 4—10).

1.5.

В допълнение към оценките на съответствието със стандартите за вътрешен контрол през 2006 г. за първи път Комисията поощри годишните доклади за дейността за 2006 г. да включват раздел „Ключови показатели в подкрепа на разумното уверение“ (раздел 2.4), като за структурните фондове те съдържат оценки на системите на държавите-членки, информация за входните и изходните данни, резултатите и въздействието на действията на Комисията за получаване на уверение относно законността и правомерността на операциите.

1.6.

Констатациите и оценките на Палатата се отнасят за окончателните годишни отчети за финансовата 2006 година, изготвени от счетоводителя на Комисията и одобрени от Комисията, в съответствие с разпоредбите на член 129 от Финансовия регламент от 25 юни 2002 г. и изпратени на Палатата преди 31 юли 2007 г. Отчетите включват „консолидирани финансови отчети“ — обхващащи по-специално счетоводния баланс, в който се посочват активите и пасивите в края на финансовата година — и „консолидираните отчети за изпълнението на бюджета“, отнасящи се за приходите и разходите за годината.

1.7.

Годишните отчети за 2006 г. представляват втория вид отчети, изготвени съобразно правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които бяха приети от Европейските общности през 2005 г. въз основа на разпоредбите на Финансовия регламент (по-специално членове 123—138) (9). В сравнение с годишните отчети за 2005 г. са настъпили следните съществени промени:

—

консолидирани са отчетите на 24 агенции спрямо 16 през 2005 г.;

—

отчетите съдържат по-подробна информация относно различните форми на възстановяване на разходите на Комисията;

—

счетоводителят на всяка институция и орган, чиито отчети са били консолидирани в окончателните консолидирани отчети, е подписал отчетите на своята институция, а счетоводителят на Комисията е декларирал, че е получил разумно уверение за това, че във всички съществени аспекти консолидираните отчети вярно отразяват финансовото състояние на Европейските общности.

1.8.

При поискване от страна на Палатата счетоводителят на Комисията ѝ предостави представително писмо от ръководството, в което се потвърждава, с някои ограничения, че окончателните отчети са пълни и точни (виж точки 1.30 и 2.23—2.25).

1.9.

Палатата продължи да извършва своя одит на модернизирането на счетоводната система на Общностите (10). По време на третата фаза на своя одит (11) Палатата обърна специално внимание на следните елементи:

—

оценка на това, дали мерките, взети от Комисията с оглед да се отстранят слабостите в новата рамка за представяне на финансовата информация и счетоводните системи на някои генерални дирекции (12), допринасят за предоставянето на разумно уверение за достоверността и точността на отчетите (виж точки 1.13—1.21);

—

проверка на точността на отчетите за 2006 г., по-специално по отношение на елементите, отбелязани за първи път в отчетите за 2005 г., за които са били формулирани резерви (13) (предварително финансиране и съответни гаранции, фактури/декларации за разходи и разделяне на отделните финансови периоди) (виж точки 1.22—1.37).

1.9.

На 21 юни 2007 г. Комисията публикува Доклад за напредъка по отношение на модернизацията на счетоводната система на Европейската комисия към 31 март 2007 г. (COM(2007) 343 окончателен), в който се посочва, inter alia, че като цяло проектът е изпълнен в съответствие с проектния план за 2006—2007 г. и че планът за усъвършенстване на информационните системи се актуализира и удължава до 2008 г. Във всички генерални дирекции е постигнат напредък в подобряването на контролната среда и качеството на счетоводните данни. Значителен прогрес е отчетен в разработването на информационната система ABAC, като през годината две институции и шест агенции също преминаха към системата ABAC. Подготвено бе прехвърлянето на отчетите на Европейския фонд за развитие (ЕФР) към ABAC, а службите на Комисията работят за осъществяването му през 2008 г.

1.10.

Счетоводителят на Комисията предприе редица мерки с оглед да бъде утвърдено преминаването към счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, включително месечни проверки, имащи за цел да открият евентуални несъответствия при документирането на предварителното финансиране.

1.10.

Тези мерки ще бъдат непрекъснато усъвършенствани като част от текущите проекти, насочени към повишаване на качеството на счетоводната информация.

1.11.

Тези мерки са допринесли за подобряване на рамката за представяне на финансова информация и счетоводните системи. Въпреки това все още съществуват някои слабости, които излагат на риск качеството на счетоводните данни (виж точки 1.13—1.21). Таблица 1.1 представя проследяването на резервите на Палатата по отношение на точността на отчетите, които бяха изразени в становището DAS за финансовата 2005 година, както и други повдигнати от Палатата въпроси, които са разрешени или все още трябва да се уредят в контекста на взетите от Комисията мерки за утвърждаване на преминаването към счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване.

1.11.

Комисията продължава да подобрява своите рамка и системи за счетоводство. Тя счита, че оставащите рискове се преодоляват по подходящ начин и не оказват съществено въздействие върху надеждността на отчетите за 2006 г.

1.12.

Като взе предвид резултатите от одита на Палатата на отчетите за финансовата 2005 г. и след като се консултира с консултативния комитет за счетоводните правила, счетоводителят на Комисията измени счетоводни правила № 1, 2 и 12, що се отнася до обхвата на консолидацията, структурата и представянето на счетоводния баланс и обработването на пенсионните задължения на Общността (14). Отчетите за 2006 г. са изготвени в съответствие с тези счетоводни правила.

1.13.

Понастоящем 19 генерални дирекции използват свои собствени информационни системи за целите на финансовото управление и за вписването на операции, като данните за тях се изпращат на централната счетоводна система (ABAC) чрез интерфейс.

1.14.

За финансовата 2006 г. службите на счетоводителя на Комисията извършиха проследяване на констатациите от предходната година (15). В допълнение девет други служби (16) са били предмет на задълбочена проверка в рамките на цикличен подход, имащ за цел в средносрочен план да обхване всички служби на Комисията.

1.15.

За финансовата 2006 г. счетоводителят на Комисията не е бил в състояние да валидира локалните системи на Службата за сътрудничество EuropeAid (17), ГД „Образование и култура“ (18) и ГД „Външни отношения“ (19). Освен това, броят и сериозността на проблемите и въпросите, които изискват допълнителна проверка остават непроменени спрямо посочените в окончателния доклад за валидиране за финансовата 2005 г (20).

1.15.

Периодът за въвеждане на нови приложения и за коригиране на проблеми в локалните системи може да бъде значителен, особено при промени в информационните системи. Освен това персоналът трябва да бъде обучен да ги използва, за да се гарантират очакваните ползи.

1.16.

Три (21) от деветте служби, предмет на задълбочена проверка от службите на счетоводителя на Комисията, показаха наличие на значителен риск по отношение на процедурите им за разделяне на финансовите периоди. Това доведе до едно условно валидиране на локалните системи в окончателния доклад за валидиране за финансовата 2006 г. При все това след проверка на процедурите за разделяне на финансовите периоди и финализирането на докладите за валидиране за трите засегнати генерални дирекции („Информационно общество и медии“, „Енергетика и транспорт“ и Съвместния изследователски център) счетоводителят е валидирал системите без ограничения, с изключение на една несчетоводна резерва по отношение на Съвместния изследователски център.

1.17.

Одитът на Палатата потвърди добрата обоснованост на решенията на счетоводителя на Комисията: нерешените въпроси и проблеми бяха значителни. Палатата смята, че при наличието на такива дълготрайни проблеми генералният директор на ГД „Бюджет“ е трябвало да формулира специфична резерва за тях.

1.17.

В годишния доклад за дейността за 2005 г. бе включена обща резерва в момент, когато Комисията още не беше завършила първата група от междинни отчети, основани на принципите на счетоводна отчетност на основата на текущо начисляване. Резервата взема предвид и съществените предизвикателства, пред които са изправени службите на Комисията в процеса на прилагане на новите счетоводни правила, както и срещаните трудности при валидирането на локалните системи.

1.18.

Тъй като разделянето на финансовите периоди бе извършено за първи път през 2005 г., не съществува нито един критерий за сравнение, за да се провери дали методите за оценка са подходящи. Изправени пред подобна трудност, службите на счетоводителя на Комисията са предложили на генералните дирекции процедура за последваща проверка на данните за разделяне на финансовите периоди, както и един първи доклад, комбиниращ данни от бюджетни източници и общи счетоводни данни. Този подход има за цел по-специално да осигури последователност на процедурите и методите за разделяне на финансовите периоди. Въпреки това някои генерални дирекции не са извършили последващи проверки на методите за разделяне на финансовите периоди (22). Това се е отразило отрицателно на точността и достоверността на счетоводните данни, включително в предварителните отчети. Въпреки това след направените корекции окончателните отчети не бяха засегнати (виж точка 1.32).

1.18.

Комисията направи значителни усилия през 2006 г. за подобряване на прогнозата за сумите при разделяне на финансовите периоди, както е показано подробно в параграф 1.32. Все пак относно текущите операции с продължителност до 7 години, когато бенефициерите на средства от ЕО не са предоставили информация относно напредъка на работата, и при липса на принудителни правни средства за получаването на такава информация, за някои служби е много трудно да пристъпят към изпробване на методите за разделяне на финансовите периоди.

1.19.

Одитът на Палатата от 2005 г. потвърди общата резерва на генералния директор за образованието и културата по отношение на точността и изчерпателността на отчетите на тази ГД. Предвид последиците от пропуските и повторните или грешните вписвания, не беше възможно количествено да се изчислят по-високо или по-ниско декларираните стойности в нейната част от активите и пасивите (23).

1.19.

През 2006 г. ГД „Образование и култура“ повиши значително качеството на финансовите си данни. Разходите на генералната дирекция и тези на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура възлизат на близо 1,5 % от бюджета на ЕО.

1.20.

С оглед да се отстранят идентифицираните слабости в отчетите за 2005 г., службите на счетоводителя на Комисията са засилили наблюдението си върху ГД „Образование и култура“ и новосъздадената Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура. Освен това бе създадена и работна група, включваща и счетоводен екип, с цел да извърши подробна проверка на всички фактури/декларации за разходи, представени през 2006 г., и да гарантира редовността на дейностите, предприети в оперативните отдели. В допълнение е нает външен консултант, за да спомага за идентифицирането на грешки, открити в окончателните отчети за 2005 г., и за приключването на отчетите за 2006 г.

1.20.

ГД „Образование и култура“ и Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура предприеха мерки в редица области, сред които:

—

локалната система беше подобрена, за да се предотврати осчетоводяването на една и съща фактура повече от веднъж в системата ABAC;

—

през 2006 г. работна група направи подробен преглед на всички минали фактури, за да открие и коригира всички двойни записи;

—

подобрена беше методологията за разделяне на финансовите периоди;

—

рискът, свързан с частичната липса на хармонизация между локалните системи и централната система, беше смекчен чрез използването на данни от централната счетоводна система като основа за изчисленията при разделяне на финансовите периоди и за докладване на предварителното финансиране и неизпълнените задължения (RAL).

1.21.

Тези мерки доведоха до подобряване на качеството на счетоводните данни. Въпреки това по време на одита (24) бе констатирано, че различни финансови данни не са били правилно разпределени между ГД „Образование и култура“ и изпълнителната агенция. Освен това, в контекста на приключването на отчетите за 2006 г., извършените проверки и направените корекции би следвало да бъдат по-добре документирани.

1.21.

Тъй като това не е проблем, който засяга вярната и точна представа за отчетите на Комисията, счетоводните служби посъветваха ГД „Образование и култура“ и Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура през тази година да не се концентрират върху разделянето на операциите, а да съсредоточат усилията си върху повишаването на качеството на общите счетоводни данни.

1.22.

През 2006 г. службите на Комисията са положили значителни усилия да гарантират изчерпателността и точността на регистрирането на новите предварителни плащания, както и на новите неплатени фактури/декларации за разходи и разделянето на финансовите периоди.

1.23.

По отношение на дълготрайните материални и нематериални активи, материалните запаси, финансовите и другите пасиви, провизиите за рискове и разходи, както и резервите одитът на Палатата не констатира никакви значителни нередности. Въпреки това в други области Палатата идентифицира редица грешки, които са представени по-долу.

1.24.

По време на одита си Палатата стигна до заключението, че процедурите по приключването на финансовата година трябва да бъдат подобрени в някои от органите с консолидирани отчети (например Европейския парламент и Комитета на регионите) и в Комисията с цел да се избегне извършването на корекции след представянето на предварителните отчети.

1.24.

Въпреки че проблемите, засегнати от забележката, не засягат вярната и точна представа за консолидираните отчети, Комисията ще полага усилия, за да продължи да подобрява своите счетоводни процедури по приключване на счетоводната година.

1.25.

Освен това Палатата отбеляза разлики при обработването на някои позиции между органите с консолидирани отчети и генералните дирекции на Комисията (например натрупаните задължения за невзет отпуск са осчетоводени от някои агенции и институции, но не и от Комисията и Европейския парламент; многогодишните договори, различни от обикновените договори за наем, са представени за първи път от Съвета в позицията за условни задължения, това обаче не е направено от останалите органи с консолидирани отчети; липсва системно разделяне на стойността на земята и сградите; до изчакването на решение по висящо дело пред Първоинстанционния съд нито едно условно задължение не е осчетоводено с оглед на евентуалното необходимо преминаване към по-висока степен на значителен брой длъжностни лица, които понастоящем са назначени на по-ниска степен от тази на издържания от тях конкурс).

1.25.

Споменатият от Палатата проблем не засяга вярната и точна представа за консолидираните отчети. Комисията обаче ще продължи разследването по въпросите относно невзетите отпуски и многогодишните договори. Останалите различия, отбелязани от Палатата, илюстрират факта, че различните органи с консолидирани отчети имат различни нива на същественост, които се отчитат при вземане на счетоводни решения. Освен това ограниченият брой случаи, когато не е възможно да се разграничат стойностите на земята и сградите (в някои делегации на Комисията и малък брой други органи с консолидирани отчети), очевидно са случаи на липса на сведения на равнището на отделния субект, а не случаи на несъгласувана счетоводна обработка между консолидирани организации.

1.26.

В консолидираните финансови отчети на Европейските общности операциите с рисков капитал (211 милиона еуро към 31 декември 2006 г.) са класифицирани в счетоводния баланс в „Инвестиции“ (инвестиции, които се разглеждат като активи на разположение за продажба). Те се поддържат на историческата им стойност, намалена с провизиите за обезценяване, тъй като справедливата им стойност понастоящем не може да бъде точно изчислена. Този метод на изчисление е приемлив в настоящите обстоятелства, но не е използван по последователен начин. Палатата констатира, че в някои случаи предварителните оценки за обезценяванията, на разположение на ръководителя на операциите (Европейската инвестиционна банка), за общата сума от 21 милиона еуро, не са оповестени на Комисията (виж точки 11.10 и 11.11).

1.26.

Отчетните и счетоводните стандарти значително се измениха през периода на мандатите на MEDA (които обхващат тези операции с рисков капитал). Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Комисията следят развитието на ситуацията и в момента съвместно обмислят най-доброто като икономическа ефективност решение, като също така вземат предвид наличната информация, подадена съгласно подписаните преди много години договори с крайните бенефициери (следователно невключващи настоящите отчетни стандарти).

1.27.

Одитът на представителна извадка от 150 операции на предварително финансиране, взета от популацията на документираните в счетоводната система предварителни финансирания, идентифицира съществено ниво на грешки, що се отнася до честотата и финансовото въздействие за този елемент от счетоводния баланс. При все това нивото на грешки в баланса като цяло не е съществено. Най-често срещаните видове грешки са:

—

предварителните финансирания са били осчетоводени със сгрешена сума,

—

сумите по предварителните финансирания са били осчетоводени, въпреки че са били уравнени преди края на финансовата година.

1.28.

Освен това допълнителната одитна дейност по идентифицирането и валидирането на предварителните финансирания откри проблеми във връзка с изчерпателността/точността на счетоводния баланс за приключване:

1.28.

—

инструкции относно счетоводното обработване на неплатените окончателни фактури и съответното уравняване на предварителното финансиране трябва да бъдат предмет на проверка с оглед да се гарантира хармонизиран подход сред службите на Комисията,

—

През юли 2007 г. тези инструкции бяха внимателно ревизирани. За ограничения брой въпросни фактури изводът е, че счетоводната обработка, прилагана от всички служби на Комисията за приключването на 2006 г., е възможно най-подходящата. Същата обработка ще се прилага и при следващото приключване в края на 2007 г.

—

нарежданията за събиране на вземания не се издават системно, когато при уравняването на предварителните финансирания се констатира, че парите трябва да се съберат от бенефициера. Това води до надценяване на предварителните финансирания и подценяване на вземанията в размер, който е съществен и не може точно да бъде изчислен,

—

Размерът на предварителното финансиране няма да бъде възстановен, а ще се използва от бенефициерите за изпълнението на техните договори. Възстановяванията се прилагат в редки случаи, когато бенефициерите не изпълнят задълженията си или когато има пределни разлики между изплатените суми и крайните допустими разходи.

—

проверките за обезценяване, извършени с оглед да се коригира стойността на предварителното финансиране спрямо възстановяемите суми, бяха недостатъчни и е възможно да доведат до надценяване на предварителните финансирания и подценяване с еквивалентна сума на разходите, съответстващи на заниженията на стойността на предварителните финансирания (25).

—

Проверките за обезценка не бяха приоритет, тъй като повечето засегнати генерални дирекции работят с обществени организации поради наличието на банкови гаранции и поради сравнително ниския процент на нареждания за събиране, издадени в миналото. В бъдеще ще бъде обърнато допълнително внимание на този въпрос, за да се потвърди предположението.

1.29.

За разходите по Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието Комисията въведе нова процедура за събиране на вземанията (26), която включва таблици за представяне на отчетите на длъжниците. Проверката на Палатата във връзка с тези отчети на длъжниците поставя под въпрос изчерпателността на посочените таблици (27) (виж точки 5.61 и 5.62).

1.29.

Съществува ясна връзка между тези таблици и регистъра на длъжниците на разплащателните агенции, като новите насоки на Комисията, приложими от 2007 г., изискват от сертифициращите органи да съпоставят регистъра на длъжниците с таблиците и да дадат обяснение за откритите несъответствия.

1.30.

За членовете на Европейския парламент, идващи от държави-членки, чиито национални органи не осигуряват пенсионна схема, Бюрото на Европейския парламент прие временна пенсионна схема до установяването на окончателна пенсионна схема на Общността за всички членове на ЕП (28). Въпреки това разходите във връзка с тези права не бяха признати в консолидирания счетоводен баланс. При липса на актюерска оценка на тези пенсионни права финансовите последици върху (провизията за) „социалните придобивки на служителите“ и отчета за стопанския резултат не могат да бъдат изчислени.

1.30.

Бъдещето на тази временна пенсионна схема се преразглежда в момента. С оглед на неизвестността в бъдеще и липсата на актюерска оценка, не е възможно в отчетите да се направя обмислени провизии.

1.31.

При одита на представителна извадка от 150 фактури/декларации за разходи от популацията на краткосрочните задължения, документирани в счетоводната система, се констатира съществено ниво на грешки, що се отнася до честотата и финансовите последици за този елемент от счетоводния баланс. При все това нивото на грешки в баланса като цяло не е съществено. Най-често срещаните видове грешки засягат фактури или декларации за разходи, съдържащи грешни суми.

1.31.

Нивото на грешки, открити от Палатата, беше ограничено.

1.32.

Слабостите, засягащи процедурите за разделяне на финансовите периоди (виж точка 1.18), са довели до недостатъци в предварителните отчети, които бяха коригирани в окончателните отчети.

1.32.

През 2006 г. Комисията подобри прогнозата си за сумите при разделянето на финансови периоди, като предприе следните действия:

—

разработен беше нов доклад за разделяне на финансовите периоди;

—

техниките за разделяне на финансовите периоди бяха усъвършенствани;

—

на службите бяха предоставени нова процедура и списък за справка;

—

генералните дирекции съставиха обобщен документ за методите за разделяне на финансовите периоди и бяха организирани семинари по групи генерални дирекции;

—

ГД „Бюджет“ направи проверки на място в избрани генерални дирекции;

—

някои служби на Структурата за вътрешен одит участваха в оценяването на процеса на разделяне на финансовите периоди.

1.33.

Сборът на активите се е увеличил от 58,7 милиарда еуро през 2005 г. на 67 милиарда еуро, като сборът на пасивите е нараснал от 120,9 милиарда еуро на 131,8 милиарда еуро. Разликата ще бъде финансирана от вече гласувани бюджетни кредити или ще бъде поета в бъдещите бюджети. Както вече беше посочено (29) и с оглед да се вземат подходящите мерки, разнородният характер на пасивите, които следва да се поемат от държавите-членки, трябва да бъде по-подробно описан, по-специално по отношение на годините, когато въпросните суми са дължими.

1.33.

Сегашното разделяне на сумите, подлежащи на събиране от държавите-членки, на дългосрочни и краткосрочни суми, е достатъчно, особено ако се съчетае с дългосрочно/краткосрочно разделяне на активите и пасивите, посочени в счетоводния баланс.

1.34.

В сравнение с 2005 г. поясненията към годишните отчети съдържат повече информация относно факта, че някои операции могат впоследствие да бъдат коригирани от службите на Комисията или от държавите-членки. Въпреки това, както и в миналото, поясненията все още не посочват за всяка календарна година разходите (и областите), които са одобрени от Комисията, и разходите (и областите), които могат да бъдат предмет на допълнителна проверка и уравняване на сметките (30).

1.34.

Финансовият регламент и секторните регламенти относно селското стопанство и структурните фондове дават право на Комисията да проверява всички разходи много години след като са били направени. Това не бива да означава, че поради това право всички съответни разходи продължават да подлежат на приемане в отчетите. Ако сумите на потенциалните вземания могат да се изразят количествено, те се посочват в бележки 5.3 и 5.4 към консолидираните отчети.

1.35.

Вследствие на конкретна молба от страна на Палатата поясненията за отчета за стопанския резултат (31) за 2006 г. съдържат по-подробна информация относно сумите, събрани след незаконосъобразни или нередовни операции, по-специално на равнището на крайните бенефициери/получатели, където са идентифицирани повече от 90 % от грешките. При все това са необходими още мерки с оглед да се осигурят изчерпателността и точността на счетоводните данни и информацията, представена в поясненията (виж точки 2.23—2.25).

1.35.

Счетоводната система ABAC е в процес на адаптиране, за да се увеличи количеството записана информация за вземанията. Планира се тези подобрения да влязат в сила за отчетите за 2008 г.

1.36.

За получаване на разумно уверение по отношение на точността на отчетите е належащо едно подробно съпоставяне между бюджетния и стопанския резултат. Въпреки това съпоставката, предоставена на Палатата през юли 2007 г., все още съдържа непояснени малки разлики. Освен това отчетите биха били по-разбираеми, ако в годишните отчети фигурираше една таблица, представяща подобно съпоставяне.

1.36.

Комисията приема, че процедурата на съпоставяне трябва да се подобри. Ще бъдат предприети действия за преодоляване на установените недостатъци. Освен това Комисията ще обмисли включването в годишните отчети на пълното съпоставяне.

1.37.

Размерът на сумите на нарежданията за събиране на „неизпълнени“ вземания, фигуриращи в бюджетните таблици за финансовата 2005 г. (6 175 милиона еуро) (32), не отговаря на съответната сума за „установени права на вземания“, пренесени от предходната година в годишните отчети за 2006 г. (6 180 милиона еуро) (33). Тъй като това нарушава принципа за непрекъснатост, този въпрос би следвало да бъде изяснен преди изготвянето на отчетите.

1.37.

Разликата от 5 млн. EUR се отнася за предварителна годишна корекция в бюджетните отчети на образувание с консолидирани отчети.

1.38.

Поради бързо променящата се одитна среда и предвид опита, натрупан за повече от 12 години, бе необходимо методологията за изработване на становището, гарантиращо точността на отчетите, както и законността и правомерността на свързаните с тях операции (DAS), да се доразвие и адаптира. Главният елемент в новия подход към DAS е създаването на модел за точност и достоверност, основан на два основни източника на доказателства:

а)

Проверка на действието на системите за управление и контрол, използвани от институциите на Общността, държавите-членки и трети страни при събирането и разходването на европейски средства. Целта е да се събере представителна информация за прилагането и функционирането на ключовия контрол и за способността им да предотвратяват и откриват грешки.

Б)

Проверки, основани на представителни извадки от операции, свързани с приходи и с разходи, включително на равнището на крайния бенефицирт. Целта е да се осигурят преки доказателства за законността и правомерността на плащанията.

1.39.

Към тези основни източници на информация могат да се добавят още два:

а)

Анализ на годишните доклади за дейността, декларациите на генералните дирекции на Комисията и обобщенията им, които посочват дали Комисията има достатъчна сигурност, че действащите системи гарантират законността и правомерността на основните операции.

б)

Проверка на работата на други одитори, независими от процеса на управление и контрол на Общността (напр. върховните одитни институции в държавите-членки или в трети страни) (34).

1.38—1.39.

Годишното становище DAS и другите одити и препоръки на Сметната палата са неоценим източник на информация за Комисията и тя се стреми усърдно да следва направените препоръки.

1.40.

Както и в предишни години, заключенията от различните специфични оценки показват, че в областите, в които системите за управление и контрол като цяло се прилагат по правилен и точен начин, директните съществени проверки на Палатата показаха, че рискът от съществени грешки в законността и правомерността на основните операции е ограничен (виж точки 4.28 и 5.65 относно Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), 8.31 относно оправомощаването, 9.23 с изключение на САПАРД, и 10.6). За тези области Палатата оценява финансовото влияние на грешките на по-малко от 2 % от съответната статистическа популация (виж таблица 1.2 ). Освен това оценката на Палатата на декларациите на генералните дирекции и оправомощените разпоредители с бюджетни кредити потвърди, че следва да бъдат повдигнати само минимални или никакви възражения (виж точки 2.11 и 2.12).

1.40.

Комисията смята, че през 2006 г. е постигнат напредък в прилагането на системите за наблюдение и контрол, но признава, че трябва да бъдат предприети още действия. Изпълняването на плана за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол и положителното въздействие, който той вероятно ще окаже през следващите години върху уверението за системите, са допълнителен признак за желанието на Комисията за по-нататъшно усъвършенстване.

1.41.

В областите, за които одитната проверка на Палатата посочи, че системите за управление и контрол са в най-добрия случай само отчасти задоволителни, директните съществени проверки продължават да откриват съществени нива на грешки (виж точки 5.65—5.78 за системи извън ИСАК, 6.37—6.39, 7.30, 7.31, 8.31 и 8.32 за изпълнителните организации и 9.23 за САПАРД). Според оценката на Сметната палата в тези области грешките имат финансово влияние от над 2 % от статистическата популация (виж таблица 1.2 ). Освен това оценката на Палатата на декларациите на генералните дирекции потвърди, че за въпросните области са повдигнати или е трябвало да бъдат повдигнати според Палатата значителни възражения (виж точки 2.11, 2.12 и 2.13—2.17).

1.41.

Разходите, финансирани от Общността, в тези бюджетни области подлежат на редица процедури на контрол, някои от които се състоят преди сертифицирането на разходите пред Комисията, а някои — след това. Например във вътрешната политика присъщият риск от възстановяване на надценените разходи беше смекчен от значителното увеличаване на броя на последващите одити, а за изпълнителните организации за външна помощ Комисията гарантира, че проверките на заявленията за плащане от бенефициерите ще се извършват на ключовите етапи от изпълнението на проекта, което ще позволи да бъдат открити и коригирани грешките по предварителните плащания. Констатациите, представени от Сметната палата, показват положението в определен момент от извършването на тези процедури на контрол. Голям дял от грешките вероятно ще бъдат коригирани чрез действието на многогодишната коригираща система.

1.42.

Специфичните оценки на разходите в рамките на Общата селскостопанска политика, структурните и вътрешните политики показват, че сложните или неясни критерии за допустимост или комплексните правни изисквания могат да имат значително влияние върху законността и правомерността на операциите (виж точки 5.44 за разходите по развитието на селските райони, 6.29 за структурни дейности и 7.11 за вътрешни политики). Например одитът на системите, извършен от Палатата, показва, че при мерките в рамките на развитието на селските райони се проявява тенденция към значително въздействие на грешките поради сложните условия за допустимост (38). От друга страна, планирането и реализирането на схемата на единно плащане ограничава риска от нередовни плащания. Въпреки това общият процент на грешки при земеделските разходи все още е съществен.

1.42.

Въпреки че понякога постигането на целите на политиката изисква подробно регулиране, Комисията обръща внимание на необходимостта от опростяване на правилата, доколкото го позволява постигането на целите на политиката. В случаите, когато правните изисквания продължават да бъдат сложни, Комисията предоставя насоки за опростяване и разясняване на тяхното прилагане. Избягването на грешките също зависи до голяма степен от насоките, които органите на държавите-членки предоставят на изпълнителните организации и бенефициерите, от ефективността на проверките и от това дали бенефициерите осъзнават, че неспазването на правилата може да доведе до отнемане на безвъзмездните средства. Комисията насърчава държавите-членки да засилят своите дейности в тези области като част от плана за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол.

2.1.

Настоящата глава описва усилията, които Комисията е положила през 2006 г. за подобряване ефективността на системите за управление и контрол в своите генерални дирекции с цел да гарантира законността и правомерността на свързаните с бюджета на ЕС операции. По-специално в главата се анализира:

—

до каква степен становищата на ръководството, които се съдържат в годишните отчети за дейността и декларациите на генералните директори, както и в Обобщаващия доклад на Комисията, се потвърждават от констатациите от одита на Палатата (точки 2.3—2.18),

—

информацията за събирането на вземанията и финансовите корекции (точки 2.23—2.30).

2.1.

Предприетите действия през 2006 г. включват започването на план за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол, чийто напредък бе изложен в първия доклад за напредъка през март 2007 г. Направени са подобрения в насоките за годишните доклади за дейността, включително представянето на стратегиите за контрол на службите и резултатите от тях, както и незадължителните за 2006 г. показатели за законност и правомерност.

2.2.

В настоящата глава също така се обсъжда планът за действие на Комисията за интегрирана рамка за вътрешен контрол (точки 2.19—2.22) и се разглежда функционирането на системите за управление и контрол на Комисията (точки 2.31—2.34).

2.3.

В допълнение към доклада за постиженията в областта на политиките (1), Комисията прие обобщаващ доклад за 2006 г. (2) относно своите постижения в областта на управлението, като счита, че „въведените системи за вътрешен контрол с ограниченията, описани в годишните отчети за дейността, осигуряват достатъчни гаранции за законността и правомерността на операциите, за които Комисията поема цялата отговорност съгласно член 274 на Договора за ЕО. Въпреки това тя признава, че са необходими допълнителни усилия за отстраняване на много недостатъци, по-специално на посочените в резервите на оправомощените разпоредители.“

2.4.

Оценката на Комисията за някои междусекторни въпроси е в съответствие с анализа на Палатата по отношение на заключенията относно прякото централизирано управление в областта на изследванията (виж точка 2.12), необходимостта от опростяване (виж точка 1.42), продължителните усилия за разработване на показатели за законност и правомерност (виж точка 2.18) и допълнителните подобрения на качеството на годишните отчети за дейността (виж точки 2.7 и 2.9). Въпреки това в някои области на общата селскостопанска политика, в структурните мерки и в някои външни дейности одитът на Палатата посочва значителни слабости в системите за управление и контрол, които превишават слабостите, изложени от генералните директори като резерви в техните декларации към годишните отчети за дейността (виж точки 2.13—2.17). Освен това анализът на Комисията на останалите проблеми не беше пълен, по-специално по отношение на локалните помощни системи (виж точки 1.13—1.17).

2.4.

Генералните директори вписват резерви в своите декларации, когато сведенията им, основани на извършените от самите тях и от държавите-членки одити във връзка с функционирането на системите, сочат значителни недостатъци, които пораждат съществен риск за бюджета на Общността, който не може да бъде управляван по подходящ начин чрез обичайните коригиращи механизми на системата за контрол. Освен това генералните директори могат да решат да впишат резерви, когато съществува висок риск от накърняване на репутацията на институциите на Общността. Затова споменатите от Сметната палата генерални директори не са изразили резерви, щом са преценили, че рискът се управлява по подходящ начин, и са обяснили мотивите за своята оценка в годишните доклади за дейността.

2.5.

В своя обобщаващ доклад Комисията заявява, че „в някои случаи“ разликата между оценката на Палатата относно уверението за точността и достоверността, съставено въз основа на системите за вътрешен контрол, и същото уверение, представено от отговорните генерални директори, произтича предимно от различното тълкуване на типологията на грешките и тяхното влияние и/или от оценката на недостатъците на системите. Според Палатата различията са следствие най-вече на факта, че оценката на Комисията за постиженията в областта на управлението не отчита правилно въздействието на съществуващите слабости в контрола, въпреки че повечето от тях са отбелязани в различните планове за действие и годишните отчети за дейността (виж точки 2.11 и 2.19—2.22).

2.5.

В обобщаващия доклад Комисията посочи, че оценката на уверението за точността и достоверността, съставено въз основа на рамката за вътрешен контрол, отчита и многогодишния характер на рамката, който позволява да бъдат направени корекции след отпускането на средства, както и коригиращите мерки за преодоляване на установените недостатъци в контрола.

2.6.

Така например, както вече бе отбелязано в годишния доклад за финансовата 2005 година (3), одитите на Палатата показват, че в няколко области съществуващите системи за управление и контрол не гарантират предотвратяването или своевременното отчитане и коригиране на грешки (виж точки 5.76, 6.39, 7.30, 8.31 (4) и 9.23). Комисията твърди, че нейните служби прилагат многогодишна система, при която грешките в една година могат да бъдат открити и коригирани в следващи години. Независимо от тези аргументи, Комисията не разполага с точна и достоверна информация за корекциите, извършени на ниво крайни бенефициери (виж точки 2.23—2.30).

2.6.

В областта на селскостопанските разходи резултатите от проверките на равнището на крайните бенефициери, съобщени на Комисията от държавите-членки и публикувани в съответния годишен доклад за дейността, посочват мащаба на нередовните плащания за селскостопански разходи. За подобряване на степента на уверение, което може да бъде получено от тази информация, от 2007 г. Комисията прилага препоръката на Палатата, според която сертифициращите органи трябва да полагат повече усилия за проверката и потвърждаването на статистическите данни от инспекцията и проверките след плащане.

2.7.

Указанията (5) за изготвянето на годишните отчети за дейността за 2006 г., както и провеждането на партньорски проверки (6), посочват продължителните усилия, полагани от централните служби на Комисията за изясняване на връзката между ефективността на системите за вътрешен контрол и основата, на която се съставят декларациите (7), както и за предоставяне на обща информация за начина на представяне на показателите за законност и правомерност (8).

2.8.

В своите декларации, приложени към годишните отчети за дейността, генералните директори трябва да потвърдят дали отпуснатите за съответните дейности средства са използвани съгласно принципите за добро финансово управление и дали системите за вътрешен контрол, въведени в техните отдели, осигуряват разумно уверение, че основните операции са законни и правомерни. В случай на съществени слабости или нередности във вътрешния контрол, те трябва да представят декларация с резерви (9) и да съставят план на действие за отстраняване на слабостите.

2.8.

Съчетанието от тези два принципа (разумно уверение за добро финансово управление и законност и правомерност) води до определено „равновесие“ на рисковете и проверките, което се смята за приемливо от ръководството, въпреки че не могат да се постигнат „пълно уверение“ и „пълна законност и правомерност“.

2.9.

Анализът на Палатата на годишните отчети за дейността и декларациите на генералните директори за финансовата 2006 година показва, че критериите за същественост, както и определението на резервите и тяхното влияние върху уверението, са общо взето ясни (10). По време на своя одит Палатата също така отбелязва, че годишните отчети за дейността като цяло представят една по-добра оценка на силните страни и на слабостите на системите за управление и контрол (11).

2.9.

Комисията очаква по-нататъшни подобрения през 2007 г. благодарение в голяма степен на разпространеното използване на модела за вътрешен контрол в годишните доклади за дейността, който установява по-ясна връзка между системите за контрол и уверението. Комисията ще продължи своите усилия за подобряване на съществените критерии и при необходимост за укрепване на основата за уверението.

2.10.

Всички генерални директори заявиха, че са получили разумно уверение, че средствата, отпуснати на техните дирекции, са използвани за посочените цели и че системите за вътрешен контрол, които са въвели, гарантират законността и правомерността на основните операции.

2.11.

Палатата отбелязва, че 15 от 40 декларации съдържат една или повече резерви. Общият брой резерви е спаднал от 31 през 2005 г. на 20 през 2006 г. (12). Повечето от тях засягат слабостите, които вече са идентифицирани през миналите години (13), и се отнасят най-вече за законността и правомерността на основните операции. Най-важните резерви в контекста на DAS са показани в таблица 2.1 .

2.12.

По отношение на собствените ресурси вътрешните политики (включително изследванията), предприсъединителната стратегия (19) и административните разходи (виж таблица 2.1 и точки 4.28, 7.30, 9.23, 10.15, 10.16 и 10.25), годишните отчети за дейността като цяло съответстват на заключенията в съответните специфични оценки в рамките на DAS.

2.13.

От друга страна във важни области от бюджета на ЕС генералните директори дават по-положителна оценка за законността и правомерността на разходването на ЕС, която не съвпада с оценката от одита на Палатата.

2.13.

Одитът на Сметната палата засяга законността и правомерността на операциите, записани през дадена година. Генералните директори предоставят уверение за действието на системите за многогодишен контрол през тази година. Комисията не подценява недостатъците на системата, поради които разходите може да не изпълнят изискваните условия, но изгражда своето уверение за определен период от време и отчита коригиращите мерки, предприети за преодоляването на такива недостатъци, както и способността на многогодишната система да коригира грешките известно време след отпускането на средствата.

2.14.

По отношение на общата селскостопанска политика уверението за точност и достоверност, изразено в декларацията на генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (виж таблица 2.1 ), не съответства в някои важни отношения на констатациите на Палатата. В подкрепа на своята декларация генералният директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ използва модел за уверение за точност и достоверност. Елементите на този модел са описани в годишния отчет за дейността (20). Констатациите от одита на Палатата посочват слабости, които влияят на всеки един от тези елементи и които ограничават уверението за точност и достоверност, което може да се състави въз основа на декларацията. По-конкретно проблемите се състоят в това, че уверението се базира върху елементи, които не са свързани с разходите за 2006 г. (21), използват се прогнози за бъдещи корекции (условни активи) по отношение на текущата година и се включва въздействието на финансови корекции, наложени на държавите-членки, а не на бенефициерите, към които са извършени неправомерни плащания (виж точки 5.63 и 5.64).

2.14.

Комисията отбелязва, че общото ниво на грешки е намаляло значително и че за частта за развитие на неселските райони от разходите по ФЕОГА, секция „Гарантиране“, която представлява повече от 85 % от общите разходи, то е под нивото на същественост. По отношение на развитието на селските райони агроекологичните мерки имат тенденция да показват голяма честота на съществени грешки.

2.15.

В областта на структурните политики декларациите на генералните директори на ГД „Регионална политика“ и на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ подценяват сериозните слабости в системите за управление и контрол в държавите-членки (виж точка 6.38) и същественото ниво на грешки на ниво проекти (виж точка 6.39), изтъкнати в одитите на Палатата (виж таблица 2.1 ).

2.15.

Годишните доклади за дейността на отговорните генерални директори представят основата за тяхната оценка на ефективността на системата за управление и контрол в държавите-членки и текущите коригиращи мерки, които ще доведат до необходимите подобрения, като посочват нивата на риск за средствата на Общността. Оценките се основават на обширен одит и до голяма степен съответстват на оценките на Палатата. Те показват, както е посочено в отговора на параграф 2.6, че около 10 % от системите за контрол имат сериозни недостатъци и затова представляват висок риск. В тези случаи могат да се преустановят плащанията към държавите-членки и да се наложат финансови корекции, когато държавата-членка не извършва сама изискваните корекции. Комисията смята, че голям дял от установените грешки вероятно ще бъдат коригирани чрез многогодишните корекционни механизми в системата.

2.16.

Палатата също така поставя под въпрос дали общата оценка на генералния директор на ГД „Регионална политика“ по отношение на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд е съвместима с изказаните от него резерви относно функционирането на системите за управление и контрол съответно в 10 и 9 държави-членки (22). Същото важи и за ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ (23). Освен това Палатата отбелязва, че в годишния отчет за дейността на същата дирекция се посочва, че не е съставено „одитно становище“ за 17,5 % от разходите за програмния период 2000—2006 г. в рамките на Европейския социален фонд (ЕСФ). Генералният директор е изразил своето уверение въз основа на становищата на ръководителите.

2.16.

Въпреки че службите за управление и одит на Генерална дирекция „Регионална политика“ дадоха становища с резерви относно системите в редица държави-членки поради съществените недостатъци, засягащи главните елементи от техните системи, се стигна до заключението, въз основа на предприетите коригиращи мерки и предвид многогодишното действие на разпоредбите за контрол, че недостатъците не са толкова значителни, за да дадат основание за официални резерви в декларацията на генералния директор. По отношение на Европейския социален фонд Комисията смята, че общата оценка на системите на генералния директор на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ е съвместима с резервите по програмите в 7 държави-членки. Ръководството следва да запълни пропуска по операциите, които не се подлагат на одит, тъй като просто не е възможно одитът да обхваща 100 % от операциите всяка година.

2.17.

Констатираните от Палатата съществени грешки и сериозни слабости в системите за управление и контрол, разработени с цел гарантиране на законността и правомерността на операциите на ниво организации изпълнители на проекти в областта на външните дейности (виж точки 8.31 и 8.32), не са достатъчно добре отразени в годишния отчет за дейността и декларацията на Службата за сътрудничество EuropeAid (виж таблица 2.1 ).

2.17.

Системата за вътрешен контрол на Комисията се стреми да постигне равновесие между разходите и ползите от проверките и е изготвена така, че да взема предвид многогодишния характер на разходите за външна помощ, като гарантира, че контролът върху исканията за плащания от страна на бенефициерите се извършва на ключови етапи от изпълнението на проекта, което позволява да бъдат открити и коригирани грешките, допуснати при авансови плащания.

2.18.

Три четвърти (24) от генералните дирекции представят показатели за законност и правомерност в своите годишни отчети за дейността през 2006 г. Палатата отбелязва, че не всички показатели са съобразени с общите видове (показатели за резултата и/или въздействието), изложени в указанията, изготвени от централните служби на Комисията. Палатата смята, че все още са необходими допълнителни усилия на ниво генерални дирекции, за да може да се измери ефективността на системите за управление и контрол, както и законността и правомерността на основните операции (виж точки 2.31—2.34).

2.18.

Въпреки че в годишните доклади за дейността за 2006 г. все още не беше задължително генералните директори да предоставят показатели за законност и редовност съгласно общите типове, препоръчани в установените инструкции (D(2006) 12058), обобщаващият доклад за 2006 г. представя постоянните усилия за разработване на тези показатели за законност и правомерност, като осигурява съгласуван подход по вид политики, осъществявани от службите. От 2007 г. нататък ще бъде задължително използването на показатели в годишните доклади за дейността.

2.19.

На 7 март 2007 г. Комисията представи доклад (25) за напредъка на плана за действие (26) за интегрирана рамка за вътрешен контрол, като заключенията от доклада са положителни в общи линии. В него се заявява, че Комисията е постигнала конкретен напредък в изпълнението на плана за действие, но също така че трябва да обърне внимание на оставащите предизвикателства. Въпреки някои закъснения, Комисията смята, че до края на 2007 г. ще „положи основите“ за правилно управление на риска от грешки и предоставяне на по-висока степен на уверение, че операциите са законни и правомерни.

2.20.

В подробния анализ към доклада за напредъка (виж таблица 2.2 ) Комисията оценява, че от 35 поддействия 10 са изпълнени, 5 са почти изпълнени, 13 са в процес на изпълнение, 4 все още не са започнати, а 3 са отменени. Въведени са и 6 нови поддействия, които следва да бъдат изпълнени до края на 2007 г.

2.21.

Както бе упоменато в годишния ѝ доклад за 2005 г. (28), Палатата ще направи оценка на резултатите от плана за действие, когато бъде възможно да се прецени тяхното въздействие. Палатата все пак отбелязва, че графикът на Комисията за нейния план за действие (виж точка 2.19) изглежда оптимистичен и изтъква, че повечето действия вероятно ще окажат истинско въздействие върху функционирането на системите за управление и контрол на Комисията чак в средносрочен или дългосрочен план.

2.21.

В доклада за напредъка на плана за действие на Комисията за интегрирана рамка за вътрешен контрол (29) Комисията сама посочи, че новите вторични действия ще бъдат завършени в рамките на първоначалния график на плана за действие (в края на 2007 г.) и заедно с текущите действия ще гарантират установяването на рамката до тази дата, така че интегрираната рамка за вътрешен контрол ще започне да оказва планираното въздействие върху уверението.

2.22.

Таблица 2.2 съдържа обзорен преглед на предварителната оценка на Палатата за изпълнението на мерките, включени в плана за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол. В края на 2006 г. този анализ показва, че 4 действия все още не са започнати, 16 са в процес на изпълнение, 15 (30) имат нужда от проследяване (целта не е изцяло постигната или все още не е оказала въздействие), а 6 са нововъведени действия. Палатата смята, че някои от тези действия представляват проследяване на (или са свързани със) предишни действия, описани в обобщаващия доклад за 2005 г. и/или преди това (виж точка 2.29) (31).

2.22.

Изпълнението на плана за действие като цяло съблюдава определения от Комисията график, който обхваща 2006 и 2007 г. Комисията ще предостави окончателен доклад за изпълнението на плана за действие през пролетта на 2008 г. Въздействието ще се наблюдава през по-дълъг срок. Комисията ще следи това въздействие върху уверението и докладът за 2008 г. ще съдържа първи преглед на въздействието на различните действия и изводи относно бъдещото консолидиране на интегрираната рамка за вътрешен контрол (виж COM(2007) 86).

2.23.

Основната цел на системите за управление и контрол е да се предотвратят или открият и коригират грешки в операциите в рамките на бюджета на ЕС. Както и в минали години, по време на своя одит Палатата откри доказателства за съществени грешки в основни области на разходване на средства на ЕС и констатира, че повечето грешки се срещат на ниво крайни бенефициери. Следователно за коригирането на грешките в разходването на бюджета на ЕС трябва да се предприемат действия главно на това ниво (32).

2.23.

Ако системите за наблюдение и контрол са оценени като неефективни и ако установените слабости представляват риск за бюджета на ЕО, Комисията ще приложи механизмите на своята надзорна функция, за да събере съответните суми от отговорните държави-членки. Така държавите-членки ще имат стимул да гарантират подходящ контрол, за да не се стига до евентуални финансови корекции.

2.24.

Липсват достатъчно доказателства по отношение на направените корекции. Информацията за събирането на вземанията и финансовите корекции, предоставена в годишните отчети за дейността за 2006 г. и в няколко раздела на окончателните консолидирани финансови отчети за 2006 г., не дава достатъчно обяснения, за да разкрие рискът от припокриване на различните елементи. Освен това от представената информация е невъзможно да се направи разлика между събраните суми от незаконни/неправомерни разходи на ниво крайни бенефициери/получатели и финансовите корекции, наложени на държавите-членки за санкциониране на слабостите в системата.

2.24.

Информацията за събирането на вземанията и финансовите корекции в селскостопанския сектор като цяло е подходяща, но в други сектори се нуждае от подобряване. Действие 11N от плана за действие цели между другото да определи „дали системите за събиране и компенсация работят ефективно“, като определя суми, събрани през 2005 и 2006 г., и тяхното съответствие с установените при проверка грешки, като за споделеното управление ще разгледа надеждността на националните системи за мониторинг и отчетност.

2.25.

В допълнение на казаното по-горе предоставената информация не е достатъчно изчерпателна, тъй като не показва пълната степен на извършените корекции на разходите на ЕО, нито до каква степен сумите се отнасят за разходи, извършени през 2006 г. (виж точки 5.61 и 5.62). По-специално такъв е случаят в областта на структурните действия, въпреки че съществуват специфични механизми, както на ниво Общност, така и на ниво държави-членки, с цел да се осигури връщането на отпуснати недопустими безвъзмездни средства (напр. чрез размяна на недопустими с допустими разходи и чрез компенсиране на възстановявания с разходи или с намаляване на бъдещите декларации за разходи).

2.25.

Решенията за финансовите корекции в селското стопанство, приети през 2006 г., са изброени в годишния доклад за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, като за всяко решение е посочена общата сума, изключена от финансирането на Общността.

2.26.

С оглед на необходимостта да се предоставя достъпна, пълна и достоверна информация за корекциите на грешките, през 2006 г. Комисията стартира няколко инициативи.

2.27.

В допълнение към действията, предприети по отношение на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (виж точки 5.52 и 5.61), Комисията измени Регламент (ЕО) № 448/2001 през декември 2006 г. (33) и издаде пояснителна бележка относно информацията, която се изисква по отношение на направените корекции и сумите, които трябва да се възстановят от държавите-членки в областта на структурните действия.

2.27.

През януари 2007 г Комисията писа до всички държави-членки с искане за информация за 2006 г. и кумулативно за целия период 2000—2006 г. относно събраните и отменените суми, както и за състоянието на предстоящите вземания към края на 2006 г.

2.28.

През март 2007 г. в плана за действие за интегрирана рамка на вътрешен контрол бе въведено „ново поддействие (11Н)“ (виж точка 2.20 и таблица 2.2 ). На тази основа Комисията цели да определи дали системите за събиране и компенсация работят ефективно, чрез определяне на сумите, събрани през 2005 и 2006 г., и тяхното съответствие с грешките, открити при проверки. В този контекст, за разходите под пряко управление Комисията ще разработи типология на грешките и ще се стреми да идентифицира връзката със събраните суми, финансовите корекции и адаптиранията към плащанията. За разходите под поделено управление тя следва да проучи надеждността на националните системи за мониторинг.

2.29.

Това действие 11Н (ново) на практика, обаче, представлява проследяване на (или е свързано по друг начин със) предходни хоризонтални планове за действие на Комисията (34) (виж точка 2.22), които тя смята за изпълнени.

2.29.

Действие 11N е по-обширно от предишните действия, цитирани от Палатата, тъй като прави връзка с констатациите от проверките.

2.30.

В няколко предишни свои годишни доклади (35) Палатата обърна внимание на Комисията върху недостатъците при получаване на достоверна информация за корекцията на грешките. Поради сложността на проблемите няма индикация, че тези недостатъци са били отстранени или че има вероятност да бъдат отстранени в краткосрочен план.

2.30.

Както е посочено в отговор на точка 2.6, Комисията ще гарантира, че бъдещите годишни доклади за дейността ще включват повече информация относно корекциите, които са планирани, започнати или наложени през дадената година. Комисията обръща специално внимание на разработването на предпазни мерки, основани на анализ на причините, довели до налагане на корекции. Те могат да бъдат общи мерки, като определяне на законодателна рамка, или по-конкретни, като извършване на отделни финансови проверки.

2.31.

Палатата разгледа прилагането на стандартите за вътрешен контрол (36) от няколко служби на Комисията (37), за да направи оценка не само на степента на изпълнение на минималните изисквания (основни изисквания), но и на ефективността на системите за гарантиране на законността и правомерността на основните операции (38).

2.32.

Обзорният преглед на състоянието на вътрешния контрол в службите на Комисията през 2006 г., представен от Генерална дирекция „Бюджет“, показва, че за финансовата 2006 година генералните дирекции спазват средно 95 % от основните изисквания. При положение че основните изисквания са останали непроменени по същество (39), Палатата отбелязва, че спазването на стандартите за вътрешен контрол е устойчиво в сравнение с 2005 г. Оценката на Палатата за изпълнението на стандартите за вътрешен контрол (в общи линии в съответствие с анализа на Комисията) е представена в таблица 2.3 .

2.32.

Въпреки че през 2006 г. средната стойност от 95 % беше очевидно стабилна и непроменена, генералните дирекции се изправиха пред нови изисквания в областта на стандарт ICS 11 (по-специално подготовката на планове за сигурност на информационните технологии, основани на анализ на риска на информационните системи) и стандарт ICS 15 (две нови изисквания в областта на планирането на непрекъснатостта на дейностите).

2.33.

Въпреки високото ниво на спазване на основните стандарти, системите за управление и контрол на ниво Комисията не намаляват достатъчно риска от грешки, по-специално в някои области на земеделието, структурните политики, вътрешните политики, външните дейности и предприсъединителната помощ (виж точки 5.77, 6.38, 7.30, 8.32, 9.23 и таблица 2.4 ). Този анализ е в съответствие с едно от заключенията (40) от годишния доклад за 2006 г. на Службата за вътрешен одит на Комисията (IAS) (41).

2.33.

Това можеше да се очаква, тъй като Стандартите за вътрешен контрол засягат главно операциите в Комисията, докато по-голямата част от грешките се допускат при разходите, управлявани от държавите-членки или от изпълнителни организации.

2.34.

Проверката на качеството на структурите за вътрешен одит (IAC) на генералните дирекции, извършена от Службата за вътрешен одит на Комисията (IAS), стигна до заключението, че повечето IAC (45) отчасти или като цяло са спазили (професионалните) стандарти, но трябва да продължат да полагат усилия да се подобрят вътрешните одити (46). Палатата взема предвид констатациите, включени в тази проверка, и одобрява свързаните с тях предложения за подобрения, особено предложението, с което се препоръчва, от една страна, IAC да представят обща оценка на системите за вътрешен контрол на генералните дирекции в края 2009 г. при приключването на тригодишния период, а от друга страна, същото да се прилага за IAS на нивото на Комисията (47).

2.34.

Ролята на Структурата за вътрешен одит (IAC) не се състои в предоставянето на становище веднъж в годината относно годишните доклади за дейността на генералните директори, а в предоставянето на съвет относно процеса на изготвяне на годишните доклади и в съответствие със същността и обхвата на работата ѝ в течение на въпросната година структурата за вътрешен одит следва да изразява становище относно състоянието на контрола, което представлява принос за подготвянето на годишните доклади (виж SEC(2003) 0059).

2.35.

През финансовата 2006 година Палатата констатира допълнителни подобрения в системите за управление и контрол на Комисията, по-специално подобрението в процеса на изготвяне на годишните отчети за дейността и декларациите (точка 2.7), както и оценката по отношение на функционирането на системите за управление и контрол и на въздействието на съответните резерви върху уверението, представено в декларациите на генералните директори (точки 2.9 и 2.12).

2.36.

Въпреки това одитите на Палатата откриха, че продължават да съществуват слабости в оценките, представени в годишните отчети за дейността и декларациите на някои генерални директори (точки 2.13—2.18), както и във функционирането на системите за управление и контрол (точки 2.33 и 2.34).

2.36.

Годишните доклади за дейността по принцип ясно посочват оценката на ефективността на системите за управление и контрол в държавите-членки и текущите коригиращи мерки, които ще доведат до необходимите подобрения. Оценките на генералните директори се различават от тези на Палатата, например по отношение на необходимостта от изразяване на резерви относно уверението, главно поради многогодишната перспектива на системите за контрол, въведени във всяка област на политиката.

2.37.

Палатата препоръчва на Комисията да продължи да полага усилия за засилването на системите за управление и контрол на своите генерални дирекции, като се съсредоточи върху следните области:

2.37.

а)

да гарантира, че годишните отчети за дейността и декларациите представят последователна и точна оценка на системите за управление и контрол, в това число подходящи индикатори за законност и правомерност, като тази оценка да е в съответствие с резервите (точки 2.13—2.18);

а)

Комисията се ангажира в обобщаващия доклад за 2006 г. да наблюдава прилагането на коригиращи действия, предприети от оправомощените разпоредители с бюджетни кредити за преодоляване на съответните слабости на контрола.

б)

да извърши подходящо проследяване на мерките, свързани с плана за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол, с цел оказване на действително влияние върху системите за наблюдение на контрол, по-специално събиране на адекватна и достоверна информация за корекциите на грешките на ниво крайни бенефициери (точки 2.19—2.30);

б)

Комисията ще предостави окончателен доклад за изпълнението на плана за действие през пролетта на 2008 г. В този доклад ще се направи първи преглед на отражението от различните действия върху уверението и ще се направят изводи за бъдещото консолидиране на Интегрираната рамка за вътрешен контрол.

в)

да подобри ефективността на системите за управление и контрол с оглед значителното намаляване на риска от грешки (точки 2.33 и 2.34).

в)

Комисията е съгласна с препоръката и се стреми да гарантира ефективността на разходите за ресурси за контрол и оправдаването на разходите за контрол по отношение на наблюдавания процент грешки, разубеждаващия ефект и други качествени преимущества.

Комисията ще продължи своите усилия за подобряване на системите за надзор и контрол, като обърне специално внимание на намаляването на риска от грешки в програмите, изпълнявани от държави-членки при споделено управление. Планът за действие на Комисията за интегрирана рамка за вътрешен контрол има за цел да направи оптимално сътрудничеството с държавите-членки и да подобри ефективността на общата рамка за контрол. Новите елементи, въведени в нормативната рамка за периода 2007—2013 г., също ще увеличат ефективността.

3.1.

В настоящата глава се анализират въпроси, свързани с изпълнението на общия бюджет на ЕС през 2006 г., последната година от финансовите перспективи 2000—2006 г. По-специално тя обхваща високата степен на изпълнение на бюджета, коригиращите бюджети, нарастващия обем на просрочени поети бюджетни задължения и влиянието на по-ниската от очакваната степен на усвояване на средствата в рамките на Кохезионния фонд.

3.2.

За по-подробна информация относно структурата и изпълнението на бюджета, особено по отношение на значението и връзката между плащания и поети задължения, вижте приложение I към настоящия годишен доклад.

3.3.

През 2006 г. общите бюджетни кредити за поети задължения (122,8 милиарда EUR) и за плащания (111,2 милиарда EUR) са били съответно с 4,1 % и 1,6 % по-високи, отколкото през 2005 г. Като цяло бюджетните кредити за поети задължения и за плащания са се задържали под таваните на финансовите перспективи съответно с 0,7 милиарда EUR и 7,9 милиарда EUR.

3.4.

Шестте коригиращи бюджета, гласувани през годината, доведоха до общо намаляване на бюджетните кредити за поети задължения с 0,6 милиарда EUR и понижаване на бюджетните кредити за плащания с 4,6 милиарда EUR. Второто е най-вече следствие от по-ниските от очакваните плащания в областта на земеделието (0,9 милиарда EUR) и структурните дейности (3,3 милиарда EUR). Намаляването на бюджетните кредити за плащания показва добро управление на бюджета, тъй като по този начин се понижава бюджетният излишък (1) със същия размер (което позволява възстановяването на собствени средства на държавите-членки).

3.4.

Комисията предприема стъпки за намаляване на неусвояването до минимум посредством активно управление на бюджета. Системата за предупреждение за бюджетните предвиждания спомага за откриване на потенциални проблеми на ранен етап. При непредвидими събития се използват коригиращите бюджети, както препоръчва Палатата. Като резултат от този подход степента на извършване на окончателните плащания нарасна значително и достигна близо 100 %.

3.5.

Изпълнението на бюджета за 2006 г. е представено в диаграми III и IV от приложение I , които показват следното:

3.5.

—

степента на изпълнение както на поетите задължения, така и на плащанията — съответно 99 % и 96 % — е идентична с тази от 2005 г.;

—

при структурните дейности намаляването на бюджетните кредити за плащания с 3,3 милиарда EUR (което надвишава бюджетното увеличение за годината в тази област) е довело до окончателно усвояване от 99 %. Без коригиращия бюджет този процент би бил 90 %. Главната причина за това намаление е преустановяването на искания за плащания в Испания и на плащания в полза на Обединеното кралство в резултат на слабости в техните системи за управление и контрол;

—

Но за това, както и за по-ниски от очакваните плащания в рамките на ЕС-10, първоначално наличните бюджетни кредити за плащания щяха да бъдат използвани изцяло, според предвижданията на Комисията.

—

2,7 милиарда EUR неусвоени бюджетни кредити за плащания не са анулирани, а са пренесени от 2006 към 2007 г., което съвпада с нивото на пренасяне от 2005 към 2006 г.;

—

бюджетният излишък за годината възлиза на 1,9 милиарда EUR и е по-малък, отколкото през 2005 г. (2,4 милиарда EUR).

3.6.

Подробна информация за изпълнението на бюджета през 2006 г. може да бъде намерена в документа на Комисията „Доклад за бюджетното и финансово управление — финансова 2006 година“ (2) (виж точка 3.15).

3.7.

Просрочените поети бюджетни задължения — неусвоени задължения, пренесени за усвояване през следващите години, най-вече при многогодишните програми — са се повишили с 12,6 милиарда EUR (10,6 %), като са достигнали 131,6 милиарда EUR (виж таблица 3.1 ). Около 90 % от увеличението (и 71 % от общия размер) са свързани със структурни дейности, 23 % от които (2,9 милиарда EUR) с Кохезионния фонд (виж точка 3.12).

3.7.

Според посоченото от Палатата в параграф 3.10, натрупването на просрочените поети задължения в рамките на определен период от Финансовата перспектива е естествено следствие от диференциални (многогодишни) разходи, като задълженията са поети в рамките на периода, но плащанията могат да продължат и след края му.

3.8.

2006 г. е последната година от програмния период 2000—2006 г., като до края на годината всички задължения за този период са били поети. Следователно просрочените поети бюджетни задължения в края на 2006 г. представляват всички останали плащания, които предстои да се извършат през следващите няколко години (3). Те съответстват на 28 % от общия размер на свързаните с тях позиции във финансовата перспектива за целия период.

3.9.

В края на 2006 г. балансът на просрочените поети бюджетни задължения се е равнявал на плащания за 2,6 години и задължения за 2,0 години според степента на усвояване за 2006 г. Тези стойности са съответно с 30 % и 38 % по-високи, отколкото на същия етап в предходния цикъл (т.е. през 1999 г., последната година от периода 1994—1999 г.), което сочи относително повишено ниво на просрочени поети бюджетни задължения.

3.10.

Просрочените поети бюджетни задължения се получават като естествено следствие от диференцираните (многогодишни) разходи там, където приключването на разходните програми отнема няколко години, а задълженията понякога са поети години преди извършването на съответните плащания. В случай на неусвояване, каквото е имало в голяма степен между 1999 и 2003 г. (4) и каквото има понастоящем при разходите в рамките на структурните дейности в новите държави-членки (виж точка 3.12), неусвоените бюджетни кредити за плащания се анулират, но поетите задължения се пренасят за определен период преди да бъдат освободени (виж точка 3.13). От 1994 г. насам поетите задължения са надвишавали плащанията средно с 21 % (виж графика 3.1 ). Ефектът от това е по-голям от очакваното натрупване на просрочени поети задължения, като ситуацията се повтаря всяка година.

3.9—3.10.

Комисията използва съотношението между просрочените поети задължения и средните годишни поети задължения, които са по-малко повлияни от авансови плащания и еднократни събития. Това съотношение бе от около две години поети задължения (2,1 през 2006 г.), което е нормално предвид правилото „година n + 2“.

3.11.

Както бе упоменато в точка 3.7, структурните дейности — структурните фондове и Кохезионният фонд — представляват най-големият дял от просрочените поети задължения. За структурните фондове просрочените поети задължения за програмите през периода 2000—2006 г. възлизат на 76,9 милиарда EUR, което съответства на 2,6 години плащания при степента на усвояване на средствата за 2006 г. (виж графика 3.2 ). Това е спад по отношение на 3,6 години плащания в края на 2005 г. Бенефициерите от фондовете трябва да извършат плащанията до края на 2008 г. (5). Опитът сочи, че използването на бюджетните кредити естествено намалява към края на периода. Това показва, че съществува риск разходите да бъдат освободени съгласно правилото „година n + 2“ (виж точка 3.13). В действителност разходването през 2006 г. е било по-малко в сравнение с 2005 г., въпреки увеличения бюджет (6).

3.11.

Слабият спад в плащанията за 2006 г. в сравнение с 2005 г. не бе свързан с края на програмния период. Наличните доказателства за тенденциите при изпълнението на програмите за програмния период 2000—2006 г. не предполагат свързано с тях значително намаление.

3.12.

Степента на усвояване на бюджетните кредити в рамките на Кохезионния фонд е по-ниска от очакваната в новите държави-членки, което е свързано с техните трудности при усвояването на средствата за разходи. Посредством коригиращ бюджет бяха занижени бюджетните кредити за плащания с 0,5 милиарда EUR, а просрочените поети бюджетни задължения са нараснали от 12,5 милиарда EUR през 2005 г. до 15,4 милиарда EUR в края на 2006 г. (виж графика 3.3 ). Това представлява 5,1 години плащания според степента на усвояване за 2006 г. Следователно е вероятно съответното разходване на средствата да продължи през голяма част от периода 2007—2013 г., когато държавите-членки ще трябва да въведат нови програми и да усвоят свързаните с тях допълнителни разходи.

3.12.

Комисията се позовава на своите поети задължения в параграф 3.9 относно съотношението между степента на просрочените поети задължения и средните годишни поети задължения. За Кохезионния фонд това съотношение е 3,6 в края на 2006 г.

3.13.

Просрочените поети задължения в рамките на структурните фондове (но не за Кохезионния фонд) се подчиняват на правилото „година n + 2“, което изисква задълженията да се анулират, ако съответните плащания не са извършени до края на втората година след годината, в която са поети задълженията. Държавите-членки биват предупреждавани за риска от анулиране, като по този начин им се помага да насочат вниманието си върху областите, в които изпълнението изостава. Общата стойност на освободените през 2006 г. бюджетни кредити съгласно правилото „година n + 2“ възлиза на 217 милиона EUR (286 милиона EUR през 2005 г.). Освободените бюджетни кредити все още са малко в сравнение със средната годишна стойност на поетите задължения (приблизително 0,7 %).

3.13.

Целта на правилото „година n + 2“ е да се повиши изпълнението. Ниската степен на анулиране показва, че правилото работи според очакванията.

3.14.

Палатата отбелязва, че в новия програмен период 2007—2013 г. предстои промяна, при която на някои държави-членки (7) ще бъде отпусната допълнителна година (n + 3), през която могат да представят искания за плащания, свързани със съответните поети задължения. Същевременно за Кохезионния фонд ще важи правилото „n + 2/n + 3“. Първата промяна би могла евентуално да доведе до допълнително нарастване на просрочените поети бюджетни задължения, но този ефект вероятно ще бъде отслабен от ефекта на втората промяна.

3.15.

Докладът на Комисията за бюджетното и финансово управление предоставя подобрена подробна информация за изпълнението на бюджета, за просрочените поети бюджетни задължения, като включва показателите, както и за причините за по-ниското от предвиденото ниво на усвояване на бюджетните кредити. Въпреки това в сравнение с 2005 г. не е подадена информация за продължителното изпълнение на по-големите многогодишни програми на Общността, както и не се прави разлика между разходи на ЕС-15 и EС-10. Освен това докладът невинаги съдържа еднакво ниво на анализ. Така например за по-слабото от предвиденото усвояване на бюджетните кредити в земеделието е дадена по-подробна информация в сравнение с другите области. По-ниското ниво на усвояване на бюджетни кредити при структурните дейности, което е довело до коригиращия бюджет, не е анализирано достатъчно детайлно (8).

3.15.

Комисията взема предвид становището. Срокът за доклада, който се изисква от Финансовия регламент (края на март), затруднява предоставянето на повече анализи за разходите за структурни операции, поради което тази информация е представена в отделен доклад за структурните фондове, който се публикува през май.

3.16.

Бюджетът за 2006 г. се е увеличил в сравнение с 2005 г. и степента на усвояване на бюджетните кредити остава висока. Въпреки това при структурните дейности размерът на първоначалните бюджетни кредити за плащания се е оказал доста по-голям от необходимия и окончателният бюджет е трябвало да бъде понижен с 3,3 милиарда EUR посредством коригиращ бюджет за отмяна на получения излишък.

3.16.

Окончателният бюджет трябваше да бъде намален поради намаление на плащанията за Испания и Обединеното кралство като резултат от слабостите в техните системи за управление и контрол и поради по-ниски разходи от предвидените в рамките на ЕС-10.

3.17.

Просрочените поети бюджетни задължения за диференцирани разходи са се повишили с 10,7 % и възлизат на 130,5 милиарда EUR. При 2,6 години плащания тази стойност е с 30 % по-висока, отколкото на същия етап в предходния период (1999 г.). Промяната от правилото „година n + 2“ на „година n + 3“ за някои държави-членки за новия програмен период крие риск от допълнително повишаване на просрочените поети бюджетни задължения, въпреки че този ефект най-вероятно ще бъде по-малък с прилагането на правилото „n + 2/n + 3“ за Кохезионния фонд.

3.17.

Съотношението между просрочените поети задължени и средните годишни поети задължения е около 2, което е нормално предвид правилото „година n + 2“.

3.18.

Както бе подчертано през 2005 .г (9), вече високата степен на усвояване на бюджетни кредити в рамките на структурните фондове (които представляват голяма част от диференцираните разходи и просрочените поети задължения) трябва да се увеличи още повече през 2007 и 2008 г., за да се гарантира спазването на срока за извършване на плащанията от страна на бенефициерите в държавите-членки (края на 2008 г.) за програмите от периода 2000—2006 г. Това би било трудно осъществимо, тъй като обикновено използването на бюджетните кредити намалява към края на програмния период. Комисията и държавите-членки трябва да обърнат внимание на риска от забавяне на приключването на текущите програми и влиянието, което това може да окаже върху започването и изпълнението на програмите от периода 2007—2013 г., както се случи в началото на настоящия програмен период (10).

3.18.

Крайният срок за разходите (краят на 2008 г.) следва да бъде разграничен от крайната дата за подаване на заявления за окончателни плащания от страна на държавите-членки (март 2010 г.). Плащането на дължимия баланс ще бъде извършено за повечето програми през периода 2010—2011 г. За да подготви приключването, Комисията издаде през 2006 г. насоки за приключване и организира семинари, посветени на приключването на програмите за държавите-членки. Ако не бъде спазена крайната дата за приключване на разходите, усвоените средства ще бъдат освободени от Комисията при приключването. Наличните доказателства за тенденциите при изпълнението на програмите за програмния период 2000—2006 г. не предвиждат свързано с тях значително намаление. Комисията работи в тясно сътрудничество с държавите-членки, за да улесни постигането на плавно начало на програмите за периода 2007—2013 г.

3.19.

Специално внимание трябва да се отдели на Кохезионния фонд, където неусвояването на бюджетни кредити е довело до голямо увеличение на просрочените поети бюджетни задължения. Има вероятност положението да се влоши до началото на новия програмен период.

3.19.

Комисията извършва строг мониторинг на ситуацията, свързана с Кохезионния фонд. По-ниската от очакваната степен на усвояване на средствата от Кохезионния фонд в рамките на ЕС-10 се дължи отчасти на относително дългите периоди за инфраструктурни проекти и отчасти на проблеми в началото (виж параграф 3.12). Прилагането на правилото за „година n + 2“/„година n + 3“ за периода 2007—2013 г. ще спомогне да се избегне натрупване на просрочени поети задължения.

3.20.

Както бе препоръчано и преди (11), при внасянето на предложения за бюджетни кредити за плащания в бъдеще Комисията трябва да преценява по-добре капацитета за усвояване на бюджетни кредити на държавите-членки, както и профила на разходите в рамките на програмния период. В този контекст Комисията трябва също така да отдели нужното внимание на рисковете за доброто финансово управление.

3.20.

Планирането на бюджета на Комисията, което се основава на принципа за разумно финансово управление, взема предвид, доколкото е възможно, капацитета за усвояване на държавите-членки, като отделя специално внимание на изпълнението на бюджета през предишни години, на прогнозите и на степента на изпълнение на програмите. При непредвидени събития се използват коригиращите бюджети. Степента на извършване на окончателните плащания нарасна значително и достигна близо 100 %.

3.21.

Докладът за бюджетното и финансово управление, изготвен от ГД „Бюджет“, предоставя по-добро ниво на информация, но е непоследователен по отношение на нейната детайлност. Палатата препоръчва да се направи последователен анализ на по-слабото от предвиденото усвояване на бюджетните кредити във всички основни области на бюджета.

3.21.

Комисията взема предвид тези коментари (виж също отговора на параграф 3.15).

4.1.

Приходите в бюджета на Европейския съюз се състоят от собствени ресурси и други приходи. Както е показано в таблица 4.1 , графика 4.1 и графика 4.2 , собствените ресурси представляват основният източник на финансиране на бюджетните разходи (94,4 %).